Datasets:
halid
stringclasses 8
values | lang
stringclasses 1
value | domain
sequencelengths 1
5
| timestamp
stringclasses 7
values | year
stringclasses 6
values | url
stringclasses 8
values | text
stringclasses 8
values |
|---|---|---|---|---|---|---|
01851096 | bg | [
"shs.art",
"shs.psy",
"shs.info"
] | 2024/03/04 16:26:47 | 2008 | https://hal.science/hal-01851096/file/Reading-with-the-Ears-2008.pdf | Keywords: reading studies, media literacy, ear reading, audio reading, listening, audiobook, media evolution, evolution of reading, evolution of radio, mediamorfosis
INTRODUCTION
Символът на най-големия и най-стария в света панаир на книгата във Франкфурт -фигурка на механично човече, което ритмично удря с чукче по условна матрица -основа за печатна книга, вече е твърде абстрактно за младите посетители. Техният живот преминава в друг ритъм, в друг медиен формат и с други вътрешни "драйвове". "Безхартиеното" четене за тях е толкова нормално, колкото е за възрастните "хартиеното". Културата на мобилността вече култивира едно ново поколение "читатели с уши" (аудиочитатели), а хитростта на родителите да облекчат ангажиментите си към децата чрез наемането на "говорещата книга" за детегледачка издърпа в самото начало на оформянето на бъдещите читатели културата на слушането, на четенето без очи и ръце.
Аудиоверсиите на печатните произведения изместват не само родителя от вечерното четене, радиото от автомобила и работното място и музиката от портативния плеър, а и периметъра на самия сакрален процес на четенето.
Можем да роптаем и стенем по този повод. Можем да повишим глас: "Абсурд! Никога бездушните ефирни носители не могат да заменят шумулящите страници." За замяна, разбира се, не би било далновидно да се говори. Но е факт, че "звучащата" книга постъпателно редуцира масовостта на Гутенберговия принос към цивилизацията.
РЕАБИЛИТАЦИЯ НА АКУСТИЧНАТА МЕДИЯ
Всъщност "говорещи" четива има още от началото на XX век. Но едва днес имаме основания да говорим за ясна закономерност, благодарение на която "говорът" или "гласът" получи своя реванш пред доминиращите писмено-четивни културните практики. Тази закономерност се съдържа в модела на т.нар. културна пирамида. Съвременната визия на културната пирамида, изградена в еволюцията на цивилизацията ни, има следния хронологично-йерархичен профил: в основата е "живата" култура, при която звуците, образите и движенията са равноправни изразни средства, над нея е писмената култура, при която водещо изразно средство е абстрактният визуален знак, третият етаж е аудио-визуалната култура, в която доминират звукът и образите, на четвъртото ниво е компютърната култура, която разчита на писмените кодови системи, а на петото, настоящото ниво е виртуалната култура, която е прецедент в еволюцията на културните практики, тъй като дава простор едновременно за звуците, образите, движенията и абстрактните визуални знаци [START_REF] Mcluhan | The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man[END_REF] Но в този най-мощен информационен поток -визуалният, има твърде много предизвикателства за човешката психика.
Визуалният канал е по-ненадежден от акустичния поради следните обстоятелства:
1) визуалното поле многократно надвишава количеството шумове, пречки, грешки във възприятията и оптическите илюзии;
2) визуалният канал е се нуждае от гигантски усилия за "пречистване" и отделяне на нужните и истинните сигнали, за опознаване на получаваните образи, за тяхната идентификация и оценка;
3) визуалното сетиво е безнадежден информационен канал при тъмнина, мъгла, дим, през нощта, в мрака на гора или пещера, пред дъждовна или снежна "пелена"; 4) визуалният канал неуспешно филтрира и с лекота допуска до мозъка множество маскирани ситуации, мимикрии, илюзии и грешки на вниманието;
говорим за четене за образование и познание, трябва да имаме предвид, че словото е само за очите. "Четенето с уши" е неестествено, непълноценно и измамно. Когато адмирираме и насърчаваме производството и достъпа до аудиоиздания, е добре да държим винаги в периферното си зрение тезата на експертите от компанията Image Dynamics, автори на метода "нано-обучение" (Nano-coach, Nano-learner), които отбелязват, че стремежът към лекия достъп до знания и повишаването на скоростта на получаването на информация чрез внедряването на нови технологии засенчи мъдрия възглед за познание чрез постъпателно, обогатяващо, съзидателно и трудоемко четене 18 . Вярно е, аудиоизданията не просто реанимират най-естествения и непринуден начин за получаване на информация, а и формират около нас нова познавателна реалност, която развива забравени зони в мозъка ни, ненужни за урбанизираната ни цивилизация. Но аудиокнигата не може да отмени книгата, както компютърът не може да отмени главата. И в бъдеще най-продуктивната медиаформа ще остане печатната книга, а нейните аудиопроизводни ще се множат като "околни" и компенсаторни медии и ще съжителстват с архетипа си в хармонична симбиоза. Разбира се, все по-агресивно ще я притесняват в усилията й да задържи афинитета към конвенционалното четене, но дори това противоборство ще бъде винаги от полза за битките срещу нечетенето.
. Още Сергей Айзенщайн в изследването си "Перспективи"
установи спираловидното "завръщане" към ново стъпало на
световъзприемане. Но днешните тенденции на медиатрансформации,
хибридизация и омнимедиализация ни убеждават, че всяка нова културна практика е реабилитация на по-стара, доминирала през едно стъпало по-долу, но реализираща се на по-високо технологично ниво. Освен това, всяко ново средство, всяка нова медиаформа е продължение и разширение на непосредствено предхождащата я. Факт е, че от началото на човешката цивилизация няма изчезнала форма на комуникация. Причината за безсмъртието на информационните феномени е уникалният природен и социален хомеостазис на човешкия мозък и на информационната среда, създавана от човечеството, които взаимно се формират и преобразуват. И понеже културата се формира по сложната спирала на еволюцията, настъпват фази ту на "заспиване", ту на "събуждане" на вече използвани технически средства и форми на информационен обмен.
Това е същността на така наречения "Закон за съхранение на информационните средства и технологии". Механизмът на този закон е нещо като носталгията по "златния век": през цялата история на вербалната,
[START_REF] Mcluhan | The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man[END_REF]
Виж повече в: Цветкова, Милена. Как компютърът реабилитира културата на четенето . In:
Наука, 2002, №3, с. 48-53.
5) визуалният канал има нужда от двигателни усилия и допълнителна воля (особено когато си длъжен "да си държиш очите широко отворени") -да си движиш главата и очите, да фокусираш, да се съсредоточиш, да съзерцаваш, За повече информация виж: Ridgway, A. J. Reading theory and foreign language reading comprehension. In: Reading in a Foreign Language, 1994, Vol. 10, №2, pp. 55-76; Field, J. Skills and strategies: towards a new methodology for listening. In: ELT Journal, 1995, Vol. 52, №2, рр. 110-118; Robb, T.N., Susser B. Extensive reading vs skills building in an EFL context. In: Reading in a Foreign Language, 1989, Vol. 5, №2, pp. 239-52. поведение -говорене и извършване, при които съхраненото в паметта е 80% от изреченото и 90% от самостоятелно направеното. Nick, Perham and Joanne Vizard. Can Preference for Background Music Mediate the Irrelevant Sound Effect? (University of Wales Institute). In: Applied Cognitive Psychology, September 2010. Published Online: 20 July 2010. DOI: 10.1002/acp.1731. Available from: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/acp.1731/abstract Фиг. 6. Зависимост между типа възприемане и трайното запаметяване 16 Аналогични изводи са направени и при изследване на връзката между формата на обучение и научаването 17 , утвърждаващи, че при устното подаване на учебно съдържание се усвоява не повече от 20% от информацията, при дискусионното обучение -75%, а в деловите игри -около 90%. Оттук, а и от по-горе приведените данни, можем да направим извода, че "четенето с уши" (моноканалното аудио възприемане) е най-неефективно по отношение на процеса на обучение, при усвояването на нови знания и умения.
реалност на външния свят 13 , то аудиочетенето лесно може да отведе субекта си слушането на фонова музика по време на изпълнение на умствена задача се
в състояние на социална дезориентация. оказва препятствие пред ефективността на познавателните резултати, тъй като Четем 10%
да запомняш огромен брой образи, да ги картотекираш, опознаваш, Четем По отношението на вниманието и концентрацията аудиочетенето носи изключително висок риск от неадекватност в общата рефлексивност на причинява своеобразно "колебание" между мозъчните зони, принудени да обработват едновременно и мисловна (абстрактна или символна), и звукова Слушаме 20%
сравняваш, различаваш, забравяш; 6) уморява се и се претоварва много повече от слуха; 7) нуждае се от периодично изключване и почивка; невъзможно е да функционира по време на сън (не случайно първото нещо, което правим преди да заспим, е да затворим очи). Психологията обаче е на друго мнение по-отношение на ролята на акустичния канал за запаметяването на получаваната информация. Съгласно най-цитираните в образователните проекти данни на Слушаме индивида. информация 15 . Съхранено в Виждаме 30% поведение Виждаме Ще се аргументирам отново с изложения по-горе извод от научния Ако сме се вглъбили в дейността четене, това може да е в ущърб на паметта Слушаме и 50% виждаме Слушаме и виждаме 0% 10% 20% 30% 50% 80% 90% защото зрението и слухът се опитват да поделят ограничен капацитет на ленив от предпочитанието на аудиокниги и дали в резултат на това Запомняне на информацията, в % експеримент, при който се установи, че вглъбяването в хубава книга или в писмена задача като кръстословицата наистина може да блокира способността доловими звуци. "Невнимателната глухота" (inattentional deafness) настъпва, реагирането на речеви, устен стимул. Ако сме се заслушали в завладяващ устен разказ, вливащ се през слушалки директно в слуховия ни апарат, това известни. Не е категорично установено, примерно, дали мозъкът става по-след 72 часа Слушаме, виждаме и говорим сами 80% Комуникативно Говорим и правим цялото си внимание върху нещо оптическо, може да стане глух за нормално Последиците от този ефект на конкуренцията в мозъка все още не са сами Говорим ни да чуваме. Британските учени доказаха, че когато някой е съсредоточил може да ни направи нереактивни на неочакван и важен визуален сигнал. Слушаме, виждаме, говорим и правим 90%
ЮНЕСКО при аудиовъзприемането се усвоява (разбира и трайно запаметява) Фиг. 5. Съотношение между комуникативното поведение и паметта 12 мозъка, т.е. конкурират се за мозъчна енергия. А в случая едното сетиво е предпочитание не биха закърнели читателските му умения (макар че точно
само 12%, при визуалното възприемане -около 25%, а при аудиовизуалното -получило приоритетна концентрация на внимание пред другото. това е критиката към незрящите, отказващи да четат по писмено-брайлов път,
до 65% от подадената информации 11 . Тази "специализация" на човешките Следователно, по-неефективно с оглед на запаметяването от Именно конкуренцията за неврони между сложните интелектуални облекчени технологично от говорещите програми). Но непредсказуемостта на
възприятия е потвърдена и от специални изследвания, фокусирани върху "четенето с уши" е традиционното четене, а най-полезното е умения на терена на мозъчната кора, доказана от екип на френския реакциите на слушащия мозък в ситуация на внезапен визуален стимул може
разликите между авторитарните (монологичните) и интерактивните самостоятелното извършване (правенето) на дадено ново действие. Национален институт за здравето и медицинските изследвания в края на 2010 да стане причина, примерно, за пътни инциденти.
(диалогичните) методи на обучение, ясно диференциращи нивата на пасивно НЕГАТИВИТЕ НА АУДИОВЪЗПРИЕМАНЕТО г., е сериозен повод за тревога как ще реагира човек, изправен пред поне две За негативните зависимости между "четенето с уши" и трайното
и на активно възприемане на информация. спешни задачи едновременно. Причината е, че едни и същи региони в запаметяване интересни данни можем да получим от наличните изследвания
Най-солидното проучване в тази посока прави Х.-Е. Майер, който Още на най-елементарното познавателно ниво -на нивото на задтилния и слепоочния дял на кората на лявото полукълбо отговарят и за върху особеностите на обучаващите се. Според популярното проучване на Х.-Е.
съставя следната скала на съотношението "комуникативно поведение -усещанията и възприятията, всеки човек би трябвало да чувства дефицитите четенето, и за речта, и за разпознаването на лица. С други думи, четенето се Майер, когато изминат 72 часа от получаването на информацията (след три
запаметяване". Първото ниво покрива четири типа пасивно комуникативно на аудио съобщението. Възприятията теоретично се групират на мономодални състезава за мозъчна концентрация както с обработката на устната реч, така и денонощия) в паметта на обучаващия се остава: при аудио възприемането CONCLUSION
поведение -четене, слушане, гледане и слушане с гледане, при които обемът и полимодални (интермодални) в зависимост от това от колко сетивни канала с работата на фонологичната област в слепоочния дял, отнасяща се към (слушане) 10% от информацията; при визуалното (виждане) -20%; при Очевидно е, че "четенето с уши" или слушането на книги, вестници и
на съхранената информация в паметта градира както следва: 10% от постъпва информация. В този смисъл аудиочетенето е тип мономодално слуховата асоциативна кора (лат. planum temporale) 14 . Именно затова и аудиовизуалното (слушане и виждане) -50%; при аудиовизуалното списания е изключително удобно и полезно единствено за най-елементарните
прочетеното, 20% от чутото, 30% от видяното, 50% от чутото и видяното възприятие. А по начало човек е хипер-, дори холимодално същество и промените в акустичната среда влияят разсейващо на обработката на възприемане, съчетано с обсъждане -70%; при аудиовизуалното възприемане психични процеси -усещанията и възприятията. Проблемите започват от
едновременно. Второто ниво обхваща двата типа активно комуникативно изпитва дискомфорт, ако бъде лишен от възможност да преживее символна (писмена) информация в акта на съсредоточено четене. Освен това и с обсъждане и при наличие на възможност за практическо приложение -90% висшите психични процеси, първият от които е паметта, и се задълбочават
възприятията си интермодално. Например, телевизорът без звук създава от получената информация. докато създадат обща когнитивна криза -негодност за познание. Когато
непреодолим дискомфорт. Ако интермодалността усилва чувството за
11
13
Минчев, Борис Симеонов. Обща психология. София: Ciela, 2006, с. 300. 14 Изследването откри за пръв път и кои точно са дяловете в мозъка, активиращи се при четене: How Learning to Read Changes the Cortical Networks for Vision and Language. In: Science, 11.11.2010. Available from: http://www.sciencemag.org/content/330/6009/1359.abstract; How Reading Rewires the Brain. In: Science NOW, 11.11.2010. Available from: http://news.sciencemag.org/sciencenow/2010/11/how-reading-rewires-the-brain.html 15 Съдържанието на това провокативно изследване е достъпно онлайн само във вид на резюме: 16 Пугачев, В.П. Тесты, деловые игры, тренинги в управлении персоналом. Москва: Аспект-пресс, 2003, с. 10. 17 Панфилова, А. П. Игротехнический менеджмент: Интерактивные технологии для обучения и организационного развития: Уч. пособие. Санкт Петербург: ИВЭСЭП; Знание, 2003, с. 41.
Хлебников, Велимир. Радио будущего. В: Хлебников, Велимир. Творения. Москва, 1987, с. 636-639.
Илюстрацията е публикувана в: Литeратура в русском интeрнeтe:Блок-сeминар, 11.02.2002. In:Интeрнeт -тeхнология и/или модeль культуры? Институт ЕвропейскихКультур, Москва 11-13.02.2002, с. 8. http://www.ruhr-unibochum.de/russ-cyb/library/seminars/ru/iek_2004.pdf
4 McLuhan, Marshall. The Gutenberg Galaxy: The Making of typographic man.Toronto, 1962.
Маклуън, Маршал и Ерик. Закони на медиите. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1992, с. 176.
Тарасов, Андрей и Сергей Вовк. Говорят, но не показывают. In:Коммерсантъ, 6.12.2007. Available from: http://www.kommersant.ua/application.html?DocID=833221&IssueId=42117; Губанов, Александр. Популярно об аудиокнигах. In:ITC.ua, 6.12.2007. Available from: http://www.itc.ua/node/26082; Криницкая, Елена. Слуховые галлюцинации. In: Контракты, №36, 03.09.2007. Available from: http://kontrakty.ua/content/view/257/39
Вежлян, Евгения. Книга и ее заместители, или Этюд о пользе глаз для слуха. In:Новый Мир, 2007, №3. Available from: http://magazines.russ.ru/novyi_mi/2007/3/ve17.html
Macdonald, JSP and Nilli Lavie. Visual perceptual load induces inattentional deafnessл In: Attention, Perception & Psychophysics, 25 May 2011. [Epub ahead of print] PubMed PMID:21611856. Available from: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21611856
Kumar, Mohan. A Simple Guide to Non Verbal Communication. In: Hubpages, 02.11.2015. Available from: http://hubpages.com/education/A-Simple-Guide-to-Non-Verbal-Communication
Mehrabian, Albert. Nonverbal Communication. New Brunswick, London: Aldine Transaction, 2009; Debenham, Lucy. Communication -What Percentage is Body Language? In: Body Language Expert, 19.11.2015. Available from: http://www.bodylanguageexpert.co.uk/communication-what-percentage-body-language.html
Организация, формы и методы проведения учебных занятий и самостоятельной работы: требования, условия, механизмы: Учебно-методическое пособие. Под ред. Н.А. Волгина, Ю.Г.Одегова. Москва: Изд. Рос. экон. акад., 2004. 88 с.
Дядченко, Юлия. И опыт, сын ошибок трудных... In: e-Learning World, 2007, №5-6 (20). Available from: http://www.elw.ru/magazine/24/220 |
01863657 | bg | [
"scco.psyc",
"shs",
"shs.info",
"shs.edu"
] | 2024/03/04 16:26:56 | 2018 | https://hal.science/hal-01863657/file/Anti-manipulative-literacy-for-digital-news-reading.pdf | Dr Milena Tsvetkova
email: milenaic@uni-sofia.bg
Anti-manipulative literacy for digital news reading
Keywords: news literacy, news iliteracy, information literacy, misinformation, disinformation, fake news, online news, anti-manipulative behavior, bibliographic intelligence, libraries, European Commission, IFLA
The study focuses on the latest ways to oppose the global threats imposed by digital news -online manipulation, misinformation and disinformation. The aim of the present study is to evaluate the relationships between the personal information literacy and the European approach for Tackling Online Disinformation, published by European Commission on 26 April 2018, proposed a series of measures to tackle the spread and impact of online disinformation. The author voices her scepticism about some of the proposed resolutions, namely: taking political measures, imposing media self-regulatory mechanisms, initiating state intrusion into media and internet regulation. As an alternative the author offers an individualistic approach to resolving the problems of each recipient -the reader, the spectator, the listener. Three possible solutions for antimanipulative behavior have been formulated: targeting teens' information bibliographic
Резюме:
Обект на изследването са актуалните варианти на противодействие на глобалните заплахи в сферата на дигиталните новини -онлайн манипулация, невярна информация и дезинформация. Целта е да се направи оценка на взаимоотношенията между личната информационна грамотност и европейския подход за борба с дезинформацията в интернет, публикуван от Европейската комисия на 26 април 2018 г., който предлага серия от мерки за справяне с разпространението и въздействието на онлайн дезинформацията. Изразен е скептицизъм относно предложенията за справяне с проблема чрез политически мерки, чрез саморегулация на медиите или чрез държавна намеса в регулацията на медиите и интернет. Предложението на автора е за индивидуален подход за решаване на проблемите на отделния реципиент -читателя, зрителя, слушателя. Формулирани са три възможни решения за антиманипулативно поведение: целенасочено повишаване на информационно-библиографската грамотност на подрастващите, култивиране на дигитална библиографска интелигентост сред активните граждани и реабилитиране на функцията на библиотекаря като "филтър". официалното съобщение за приетите мерки на Европейската комисията излезе с ключова фраза в заглавието "борба с дезинформацията, разпространявана онлайн" [START_REF] Com ; Европейски | подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите[END_REF]. Корекцията в европейската лексика настъпи след одобряване на аргументите в експертен доклад от 12 март 2018 г., поръчан от ЕК, в който се настоява "фалшивите новини" да се наричат "дезинформация", поради метафоричността, жаргонността и ефимерността на американо-производното нарицателно "fake news" [START_REF]A multi-dimensional approach to disinformation: Report of the independent High level Group on fake news and online disinformation[END_REF]. Тази корекция трябва да се адмирира по две причини. Първо, защото освобождаването от тясната тема за напълно измислените публикувани истории ще концентрира вниманието към по-неуловимата природа на онлайн дезинформацията и ще разоръжи политиците и другите властимащи в намеренията им да оперират с клишето "фейк нюз" за частни цели. И второ, защото според теорията на информацията, дезинформацията е по-опасна дори от липсата на информация, тъй като е по-малка от нула (носи отрицателен знак).
Следващият теоретичен принос на доклада на Reuters Institute е акцентът върху понятието "новинарска грамотност" или грамотност за четене на дигитални новини (с. 34-37). На нея е посветен още първият раздел от аналитичната част на доклада, тъй като, според авторите, именно тя е територията за обсъждане на потреблението на дезинформация, невярна информация и "фалшиви новини".
Под "новинарска грамотност" в доклада се разбира знанието за същността на публикацията в жанра "новина" -кой я прави, как се подбира и как се финансира. Вместо да се неглижира съпричастността към борбата с "фалшивите новини" на световната библиотечно-библиографска общност, олицетворявана от IFLA, в центъра на търсенията може да се постави едно масово повишаване на "дигиталната библиографска интелигентност" [START_REF] Tsvetkova | Цифровая и библиографическая интеллигентность: Точки пересечения и взаимозависимости (Digital and Bibliographic Intelligence: Intersection Points and Interdependencies)[END_REF]. Понятието "интелигентност" се налага за пръв път през ХІV век чрез латинската дума "intelligentia" и е обозначавало "завършен ум" -схватлив и способен на разбиране, на осмисляне и на познание. Сега това понятие очаква да получи технологична реабилитация. Бележки:
Ключови думи: информационна грамотност, грамотност за новини, новинарска неграмотност, невярна информация, дезинформация, фалшиви новини, онлайн новинина новините в интернет все повече доближава идеалните условия за информационен хаос -от едната страна са властови и лидерски мании, алчност, хитрост и злоупотреби с медии, а от другата страна са широката информационна неграмотност, дезориентацията от свирепата скорост на мултитаскинга и загубата на ценностна гравитация. От 2016 г. до настоящата 2018 г. целият креативен ресурс на планетата е под влиянието на увеличаващия се потенциал на интернет да разпространява безадресна дезинформация и на манипулативната употреба на инфраструктурата на социалните медии. Едни търсят начини да се облагодетелстват, други -да противодействат. Световни тенденции в грамотността за дигиталните новини Докато държавни и наддържавни субекти се опитват да реагират с административно-правно противодействие на необуздаемата информационна безотговорност, Институтът за изследване на журналистиката на Reuters към университета в Оксфорд публикува ежегодния си доклад за дигиталните новини, в който фокусът е строго върху потребителя и върху неговата информационна неграмотност. Документът "Digital News Report 2018" [1] е изграден върху данните от изследване, проведено в периода февруари-март с онлайн въпросник сред 74 000 респонденти от 37 държави (в Европа, Северна и Южна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион). Целта на изследването е да анализира особеностите на потреблението на новини в епохата на дигиталните мрежи и технологии. Предмет на непосредствено внимание са невярната информация, дезинформацията и доверието в източниците, формиращо разнообразието от "диети за новини" на потребителите. Наред с водещото заключение от този доклад -пониженото използване на социалните мрежи като източник на новини, вниманието ни е привлечено от други три аспекта -от постигнатата терминологична чистота относно клишето "фалшиви новини" (англ. fake news), от дефинираното и проверено на терен понятие "новинарска грамотност" (англ. news literacy) и от първото включване на България в емпиричната група на този авторитетен доклад на Reuters Institute. Насърчаващо е, че изследователите са предприели пренастройване в употребяваните термини. Ако извън Европа (САЩ, Русия) ключовият термин продължава да е "фалшиви новини", в европейските документи и изследвания той вече се избягва, за да бъдат върнати в оборот класическите термини "невярна информация" (англ. misinformation) и "дезинформация" (англ. disinformation). Ако през ноември 2017 г. Европейската комисия обяви началото на всеобщите действия като "борба с фалшивите новини", пет месеца по-късно, на 26 април 2018 г.
Грамотността за дигитални новини е проучена чрез три въпроса с един правилен отговор, които обхващат базови знания за технологията на новината. Чрез тези отговори, в допълнение с други части от цялото проучване, разкриващо нагласите и поведението спрямо онлайн новините, действително се открояват различията между хората с високо и ниско ниво на новинарската грамотност. Общият маркер за лице с висока новинарска грамотност е разпознаване на журналистическата новина сред останалите съобщения, минимално потребление на новини от интернет търсачките и социалните мрежи и максимално доверие във вестниците с утвърден бранд и техните онлайн версии.Още един теоретико-приложен принос се съдържа в раздела за грамотността за "фалшивите новини" (обозначени тук като "невярна информация" и "дезинформация"). Любопитното е, че само тук България участва в глобалното сравнение на безпокойството на гражданите от този тип онлайн съобщения (с. 38-41). За целта на допитването са дефинирани шест типа онлайн съобщения: истории, в които фактите са изопачени с цел да се подредят високо в дневния ред; истории, създадени изцяло по комерсиални или политически поводи; лоша журналистика; употреба на термина "фейк нюз" за дискредитиране на медиите; заглавия, които изглеждат като новина, а се оказват реклама; сатира. Разделът е интересен с различните пропорции между хората, обезпокоени от конкретните типове дезинформация в проучените шест страни. В този раздел обаче можем да откроим и няколко тревожни симптоми за ниска "новинарска грамотност". Генералната тревога от този сегмент на изследването е, че грамотността за новините е лабилна във всички шест държави -безпокойството от напълно изфабрикуваните новинарски материали е обхванало и практики, които са частично легитимирани в журналистическата професия; същевременно във всички държави тълкуват като информационна опасност и по презумпция художествения жанр "сатира". При сравнението на разбиранията за опасността на невярната информация България и Чехия съществено се отличават. Безпокойството на нашите съграждани от заглавия, които се оказват реклама, е далеч над средното за изследваната група. Табл. 1. Национални вариации в грамотността за невярна информация Друг, будещ изненада факт, е, че гражданите се вълнуват все повече от опциите за блокиране на реклами. Докладът на Reuters показва, че "ad-blocking" културата през последната година нараства в световен мащаб. Вече 31% от потребителите на компютри използват софтуер за блокиране на реклами и все повече потребители на смартфони също блокират рекламите (10%). Различията по държави са значителни. Най-висок в света е процентът на читателите, които използват някакъв софтуер за блокиране на рекламата, в Гърция (42%). За бразилците използването на рекламни блокери се е увеличило с почти една трета. Германия (33%) и САЩ (27%) също отчитат голямо увеличения. След тях е България -използването на блокер за реклами е типично вече за 25% потребители. Във Великобритания само 21% от читателите използват рекламен блокер, което е относително нисък процент в сравнение с другите изследвани страни. Причините за увеличеното използване на инструменти за блокиране на онлайн реклами може да са две. Едната е смущението от неотдавнашните проблеми с конфиденциалността в интернет в съчетание с по-високата информираност за тази технология (типично за САЩ и Германия). Втората причина е, че читателите вероятно са по-загрижени за проблемите, свързани с поверителността на личните им данни и с подозренията за комерсиални злоупотреби, отколкото за законните източници на финансиране на медиите и за достоверността на фактите в новинарските потоци (преобладаващо в България, Гърция и Бразилия). Друг тревожен симптом за ниска новинарска грамотност е фактът, че при откриване на новина, потребителите не се пренасочват към търсене на истинността и автентичността ѝ в новинарския поток, а се скриват от публичността в личен чат или месинджър за обсъждането ѝ в тесен кръг. Тази практика е споделена на изследователите от младежите във възрастова група 20-29 години, които, намирайки информационен повод във Facebook или в Twitter, му правят скрийншот, изпращат го в чата и канят приятелите си за коментари, защото така се чувствали по-защитени. Възгледите на хората за правителствената намеса по страни варират значително. Можем да определим като тревожна тенденцията в споделяне на тезата, че правителството трябва да направи повече, за да улесни разкриването на дезинформация онлайн -поддържана от 41% в САЩ, от 61% във Великобритания и Франция и от над 70% в Испания и Южна Корея. В обобщение бихме могли да очертаем параметрите на ниската грамотност за четене на дигитални новини (фиг. 1). Общият маркер за лице с ниска новинарска грамотност е неразпознаване на журналистическата новина сред останалите съобщения, преобладаващо възприемане на новини от интернет търсачките и социалните онлайн мрежи, максимално доверие в приятелските коментари върху непроверена новина и недоверие в рекламите. Фиг. 1. Параметри на ниската грамотност за четене на дигитални новини Възможно е старите демокрации да разполагат с надеждни политически лостове за хигиенизиране на дигиталния новинарски поток. Но резюмираният доклад за дигиталните новини показва, че предизвикателството към експертите по дигитални екосистеми е да потърсят по-индивидуален подход за решаване на проблемите на обикновения реципиент -читателя, зрителя, слушателя, и за неговата информационно-психологическа сигурност. Първо решение: Библиотекарят като екологичен филтър Вниманието на стратезите по дигитални екосистеми може да бъде пренасочено върху ролята на библиотекаря като "филтър", описана преди 83 години от Хосе Ортега-и-Гасет. Когато в речта си пред Международния конгрес на библиографите и библиотекарите през 1934 г. испанският философ акцентира върху бума в книгоиздаването, веднага предупреждава: "Днес се чете твърде много; благодарение на удобството, с което може да достигне до безбройните мисли, складирани в книгите, средният човек се е отучил да мисли самостоятелно или поне да размисля по прочетеното, което е единственият начин да го усвои истински. Голяма част от проблемите, които ни настигат днес, идват от това, че средните мозъци са натъпкани с идеи, които са приели от леност и които едва са полуразбрали и които поради това са лишени от всякакво въздействие."[4] Хосе Ортега-и-Гасет не би могъл да си представи експлозията на съдържание, създавано чрез дигиталното публикуване. Не би могъл да си представи инструментите на дигиталната революция, които преобразуваха библиотеките и им създадоха нови проблеми като съхраняване на цифрови данни, строежи на дигитални хранилища и репозиториуми, генерираха онлайн журналистика и наложиха научна комуникация с отворен достъп. Но той би могъл да си представи бъдещето на библиотекарите като информационни санитари: "Библиотекарят на бъдещето би трябвало да управлява четивата на читателите; и в това нашето положение е противоположно на онова от 1800 г. [когато библиотекарят е трябвало да търси читатели]. При това разширение на професията му, аз си представям бъдещия библиотекар като филтър, поставен между човека и потока на книгите." […] "Вече има твърде много книги" и ако публикуването се ускори, "проблемът става наистина ужасяващ"[5]. Ако при повторния прочит на цитираните откъси заместим думата "книги" с думата "новини", бихме установили колко съвременност има в отправеното послание. Тук е възможно възражение, че в епохата на интернет филтрите станаха твърде много. Но философията на филтърната функция на библиотекаря днес няма да е съсредоточена върху ефекта на PR-а (разгласа на всяка новопоявяваща се публикация), нито върху ефекта на айсберга (обслужване само с метаданни), а върху филтъра-референт, обслужващ с дестилирана и компресирана информация (вторично обработени и преценени ресурси), върху библиотекаря като "личен асистент", върху библиотекаря като "интелектуален интерфейс" между скоростта на информационните потоци и ограниченото време на потребителя. Възможно е още едно възражение -че все още не разполагаме с подготвено поколение служители за "библиотеки 3.0", извършващи благородната услуга "виртуално асистиране" за потребители или създатели на съдържание [6], или дори че при "четвъртата индустриална революция" (Индустрия 4.0) библиотекарите ще станат излишни. Но по-рано тази година именно световната библиотечна общност прояви най-бърз рефлекс и състави на 40 езика един удобен инструмент за милиардите консуматори на новини на планетата. На 2 февруари 2018 г. IFLA (Международната федерация на библиотечните асоциации) публикува образователна инфографика "Как да разпознаем фалшивата новина" ("How To Spot Fake News"). Представен във вид на алгоритъм, този инструмент обучава интернет читателя на осем прости стъпки: 1) Вижте източника. Освен статията, проучете сайта, целите му и информацията за контакт; 2) Четете целия текст. Заглавията често са подвеждащи. А как звучи цялата история? 3) Проучете автора. Установете съществува ли такава личност и какви са отзивите? 4) Източници? Проверете приложените връзки. Установете дали наистина подкрепят написаното; 5) Проверете датата. Повторното публикуване на стари новини не означава, че те съответстват на текущите събития; 6) Дали не е шега? Ако историята е необичайна, може да е сатира. Проучете автора и сайта, за да сте сигурни; 7) Предразсъдъци. Помислете дали преценката ви не е повлияна от пристрастия; 8) Експертна помощ. При съмнения попитайте библиотекар или проверете в друг сайт.[7] Представителите на IFLA обясняват лаконично, че публикуваната инфографика е устойчивият отговор на глобалната библиотечна общност на започналите през ноември 2017 г. консултации на Европейският съюз относно борбата с фалшивите онлайн новини. Фиг. 2. Алгоритъм за разпознаване на фалшива новина (IFLA, 2018) IFLA изрично подчерта, че в сблъсъка с дезинформационния хаос човечеството има един-единствен печеливш ход и това е грамотно и критично население. "Библиотеките имат дълъг и богат опит в разпространението на информационната грамотност и тясно си сътрудничат с всички други, за да популяризират медийната грамотност. Това са уменията, необходими за разбирането и оценката на информацията -новинарски статии, научни списания, официални публикации, блогове, постинги, тиутове и всичко, което гражданите четат ежедневно. Без тези умения хората лесно могат да бъдат заблудени или просто да останат неинформирани."[8] Факт е, че отскоро общественото въображение е завладяно от участието на социалните онлайн мрежи в разпространението на лъжи и в операции по масово дезориентиране и недоверие, обясняват от IFLA. Но това не означава, че проблемът е в Интернет и че отговорът трябва да бъде непременно с правителствени мерки, със самовъзпитаване на медиите (саморегулация) или с държавна намеса. Световната библиотечна общност продължава да стои зад тезата си, че решението е в индивидуалните информационни навици. Ролята на библиотеките в глобалния поход срещу информационномедийните девиации е отличена още през 2016 г. в научният доклад за Европейският парламент "Разпространение на медийна и информационна грамотност в библиотеките"[9]. В него се казва, че от векове библиотеките градят информационната грамотност на хората и днес успешно са адаптирали тази мисия към онлайн контекста. Доказано във времето е успешното справяне на тандема "UNESCO -IFLA" с всяко световно или регионално предизвикателство от информационно-медиен характер. Налице са и доказателства, че библиотечните програми по информационна и медийна грамотност правят гражданите уверени и опитни потребители в интернет. Изследването препоръчва по-силен акцент върху уникалния принос на библиотеките, предвид работата им извън официалните образователни институции, и включването им във всяка инициатива за поддържане на потребителска адекватност в информационната ера. Странно защо обаче в новата и амбициозна 21-странична рекапитулация на мерките на Европейската комисията за "Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн" от 26 април 2018 г.[10], думата "библиотека" дори не фигурира. Второ решение: Дигитална библиографска интелигентност Грешката в днешните политики за стабилна дигитална екосистема е еднане се мисли ретроспективно, не се използват натрупаните през хилядолетията знания, а се действа по метода "проба -грешка". Култивирането на грамотност за дигиталните новини може да вземе за ориентир ценностите, утвърдени от библиографите. Градивен в това отношение е подходът, който предприе Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) с обновяването на методиката на PISA за 2018 г. [11] Като част от своята "глобална компетентност" 15-годишните ученици от целия свят ще трябва да покажат повишена информационнобиблиографска грамотност, което ще означава, на първо място, "да използват и свързват множество източници на доказателства, да разпознават пристрастия и пропуски в информацията и да управляват противоречащи си аргументи" и, на второ място, "да разпознават гледните точки на другите хора и факторите, които биха могли да повлияят върху достъпа им до информация".[12] Стъпка в подсилването на информационната грамотност за стабилно пребиваване на учениците в онлайн медийна среда ще бъде въвеждането на когнитивен тест за имунитет срещу фалшивите новини.
Библиографската интелигентност -способността за търсене, оценяване и организиране на съдържание е фундаментална за човешката интелигентност. Дори да установим след време, че потребителите пред компютъра или смартфона са развили драстично различни рецептивни стратегии, културата на търсенето, способността да оценяваме и селектираме информация и образци, знания и модели за нашето познавателно, емоционално и социално поведение е неотменна предпоставка за организиран ум. С тази идея можем да предложим преосмисляне на схемата за дигитална интелигентност, разпространена още през 2016 г. чрез Световния икономически форум [14]. Фиг. 3. Центроположеност на библиографската интелигентност в матрицата на дигиталните компетентности [15] В една перспектива на цивилизационна загриженост за повишаването на дигиталните умения и компетентности на гражданите ще предефинираме класическата библиографска грамотност не просто като качествен параметър, а като център на матрицата на уменията и компетентностите в дигиталната ера. Ще онагледим тази идея с вграждане на символа на библиографията -"ключът към знанието", в центъра на матрицата (фиг. 3). Пасивният читател-консуматор е носител на деформирана интелигентност -той помни огромно количество разнообразни сведения, но от актуално естество, мисли плоско, повърхностно, шаблонно, доволства в своята "тъповата разсъдителност" (Платон) и не изпитва потребност от "излишни въпроси". Библиографски грамотните личности са виртуози в задаването на въпроси относно източниците на новите данни. Дефакто, генератор на питането, на целенасоченото търсене е библиографската интелигентност. Задаването на многопосочни въпроси, типично за скрупольозното библиографско четене, е първият ключ на мъдростта, по определението на Пиер Абелар в неговите "препоръки при четене" ("La sic et non", 1122 г.). Това метаумение изисква особено волево усилие за отскубване от блаженото състояние на всезнание и за търсенето на истината. Библиографски интелигентният владее и антиманипулативния метод на ре-информацията -за разшифроване и възстановяване на изкривеното и премълчаното, чрез същите нови технологии, които правят възможна дезинформацията. Отделен въпрос е колко време ще отнеме това и кой междувременно ще разиграе картите в своя полза. Библиографски интелигентният, обаче, е способен на търпение -умее да изчаква, да не настоява за незабавен отговор. Библиографският интелект винаги е участвал в читателския механизъм за самозащита срещу фалшивата "нулева ентропия" от неструктурираната информация и срещу дезинформацията.[16] Заключение Безспорно неотложни са усилията да се даде релевантен отговор на глобалните заплахи в полето на дигиталните новини, защото действително станаха катализатор на описаната в науката "екстремна информационна ситуация" -крайна степен на противоречие на индивида със себе си или с нещо извън него. Но проблемът не е в Интернет и противодействието на невярната информация и дезинформацията в онлайн средата не може да успее чрез "разписване" на поредните наднационални документи, чрез политически мерки, саморегулация на медиите или чрез държавна намеса (примерно на Госкомнадзор, както го регламентира новоприетият закон срещу фалшивите новини в Русия). Като се имат предвид трансграничните и нематериалните параметри на дезинформацията, както и факта, че дезинформацията атакува гражданите и офлайн, идеите за противодействието й чрез локалния инструментариум на европейската дигитална политика са утопични. Глобално противодействие на информационното замърсяване би успяло само с индивидуален антиманипулативен подход за отделния реципиент -читателя, зрителя, слушателя. Вниманието може да бъде съсредоточено върху целенасочено и масово повишаване на информационно-библиографската грамотност на подрастващите, върху култивиране на дигитална библиографска интелигентост сред активните граждани или върху реабилитиране на функцията на библиотекаря като партньор и "филтър" в информационната екосистема. Лесен и евтин инструмент за ежедневна информационна хигиена е и бавното четене, съсредоточено върху онези източници, които личните асистенти -"виртуалните библиотекари", биха могли да филтрират и стерилизират по персонална заявка. Този подход би помогнал на подрастващите да станат господари на технологията, вместо да бъдат овладени от нея. Има достатъчно здрав разум в позицията на професора по средновековна история Лин Уайт-младши, че "технологията отваря врати, но никого не заставя да минава през тях". |
03504714 | bg | [
"math",
"sdv.ee",
"sdv.gen",
"sdv.spee",
"shs.demo"
] | 2024/03/05 12:48:34 | 2021 | https://hal.science/hal-03504714/file/bg.pdf | "Николя Бакаеp \n \nNicolas Bacaër \nemail: nicolas.bacaer@ird.frйорданм.сто(...TRUNCATED) |
01392370 | bg | [
"shs.langue"
] | 2024/03/04 16:23:11 | 2010 | "https://inalco.hal.science/hal-01392370/file/G.%20Armianov%20-%20Social%20experience%20and%20sociol(...TRUNCATED) | "1\n\nСОЦИАЛНИЯТ ОПИТ В ИЗГРАЖДАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СОЦ(...TRUNCATED) |
02426161 | bg | [
"shs.info",
"shs.edu",
"scco"
] | 2024/03/04 16:30:23 | 2019 | "https://hal.science/hal-02426161/file/In_Respect_of_Future_of_Reading_Stavanger_Declaration-pre-pri(...TRUNCATED) | "Dr Milena Tsvetkova \nemail: milenaic@uni-sofia.bg\n \nIn Respect of Future of Reading: Stavanger (...TRUNCATED) |
02426163 | bg | [
"shs.info",
"shs.edu",
"shs.droit"
] | 2024/03/04 16:30:23 | 2019 | https://hal.science/hal-02426163/file/Books_beyond_bars_UNESCO_UIL-Review_pre-print.pdf | "Milena Tsvetkova \nemail: milenaic@uni-sofia.bg\n \nBulgaria in the First UNESCO Book on Prison Li(...TRUNCATED) |
02471669 | bg | [
"shs.info",
"scco.psyc",
"shs.edu"
] | 2024/03/04 16:30:41 | 2006 | https://hal.science/hal-02471669/file/Easy_to_Read_Editions_2006.pdf | "The Standard Rules of the United Nations on the Equalization of Opportunities for Persons with Disa(...TRUNCATED) |
00666174 | bg | [
"chim.othe"
] | 2024/03/05 12:52:20 | 2010 | https://theses.hal.science/tel-00666174/file/2010MULH3503_these_Romanova.pdf | "Благодарности\n\nФактът, че спрегнатите полимери прите(...TRUNCATED) |
HALvest
Open Scientific Papers Harvested from HAL
Dataset Summary
overview:
This dataset is comprised of fulltext from open papers found on Hyper Articles en Ligne (HAL). Our dump is mostly english/french but gather papers written in 34 languages across 13 domains.
You can download the dataset using Hugging Face datasets:
from datasets import load_dataset
ds = load_dataset("Madjakul/HALvest", "en")
Details
Building the dataset is a four steps process: data fetching from HAL, data merging, data enriching and data filtering.
- We first request HAL's API in order to gather open research papers and parse it -- effectively sorting papers by language. Then, we download the PDFs of the fetched data.
- Using GROBID, we convert each PDF to an
xml-teiformat in order to have structured data. We convert eachxml-teifile to atxtformat before concatenating it with the paper's. - We compute some statistics about each document.
- We filter the data based of off simple ratios to expurge badly encoded documents.
Languages
| ISO-639 | Language | # Documents | # mT5 Tokens |
|---|---|---|---|
| en | English | 442,892 | 7,606,895,258 |
| fr | French | 193,437 | 8,728,722,255 |
| es | Spanish | 2,930 | 68,076,878 |
| it | Italian | 1,172 | 48,747,986 |
| pt | Portuguese | 934 | 32,918,832 |
| de | German | 646 | 11,699,417 |
| ru | Russian | 245 | 5,763,532 |
| eu | Basque | 112 | 2,297,460 |
| pl | Polish | 43 | 987,878 |
| el | Greek | 42 | 1,680,696 |
| ro | Romanian | 39 | 1,298,901 |
| ca | Catalan | 28 | 975,078 |
| da | Danish | 26 | 961,895 |
| br | Breton | 24 | 998,088 |
| ko | Korean | 17 | 226,268 |
| tr | Turkish | 17 | 149,718 |
| hu | Hungarian | 14 | 577,568 |
| eo | Esperanto | 14 | 105,286 |
| fa | Persian | 10 | 190,929 |
| hy | Armenian | 10 | 127,988 |
| cs | Czech | 9 | 712,263 |
| bg | Bulgarian | 8 | 180,146 |
| id | Indonesian | 9 | 53,075 |
| he | Hebrew | 8 | 61,283 |
| hr | Croatian | 8 | 40,621 |
| et | Estonian | 7 | 20,405 |
| sv | Swedish | 6 | 270,642 |
| no | Norwegian | 6 | 62,767 |
| fi | Finnish | 3 | 17,583 |
| sw | Swahili | 2 | 73,921 |
| gl | Galician | 2 | 29,688 |
| th | Thai | 1 | 70,909 |
| sl | Slovenian | 1 | 22,844 |
| sk | Slovak | 1 | 12,997 |
Domains
| Domain | Code | # Documents | # mT5 Tokens |
|---|---|---|---|
| Humanities and Social Sciences | shs | 152,818 | 5,487,738,344 |
| Computer Science | info | 143,229 | 2,436,890,715 |
| Life Sciences | sdv | 111,038 | 3,008,633,879 |
| Engineering Sciences | spi | 99,393 | 2,155,602,249 |
| Physics | phys | 63,557 | 1,435,905,328 |
| Mathematics | math | 54,393 | 1,359,277,656 |
| Chemical Science | chim | 38,500 | 857,617,219 |
| Environmental Science | sde | 30,827 | 566,560,266 |
| Sciences of the Universe | sdu | 22,917 | 654,909,131 |
| Statistics | stat | 20,571 | 1,449,842,318 |
| Cognitive science | scco | 11,584 | 222,832,732 |
| Quantitative Finance | qfin | 3,290 | 64,970,285 |
| Nonlinear Sciences | nlin | 1,908 | 29,296,684 |
You can browse through every domains and sub-domains here: https://hal.science/browse/domain.
Considerations for Using the Data
The corpus is extracted from the HAL's open archive which distributes scientific publications following open access principles. The corpus is made up of both creative commons licensed and copyrighted documents (distribution authorized on HAL by the publisher). This must be considered prior to using this dataset for any purpose, other than training deep learning models, data mining etc. We do not own any of the text from which these data has been extracted.
Citation
@software{almanach_halvest_2024,
author = {Kulumba, Francis and Antoun, Wissam and Vimont, Guillaume and Romary, Laurent},
title = {HALvest: Open Scientific Papers Harvested from HAL.},
month = April,
year = 2024,
company = Almanach,
url = {https://github.com/Madjakul/HALvesting}
}
Dataset Copyright
The licence terms for HALvest strictly follows the one from HAL. Please refer to the below license when using this dataset.
- Downloads last month
- 825