Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_500

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 1.79M rows

Split (2)

train · 919k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 279 52.4k
bg	caselaw	EU	20150731012616642015/C 270/132562014CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150611121211Дело C-256/14: Решение на Съда (осми състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — Lisboagás GDL, Sociedade Distribuidora de Gás Natural de Lisboa SA/Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, член 73, член 78, първа алинея, буква а) и член 79, първа алинея, буква в) — Данъчна основа — Включване на стойността на общинските такси за ползване на подпочвеното пространство, заплатени от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от това дружество, на дружеството, натоварено с продажбата на газ) ---documentbreak--- C2702015BG1210120150611BG0013121121Решение на Съда (осми състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — Lisboagás GDL, Sociedade Distribuidora de Gás Natural de Lisboa SA/Autoridade Tributária e Aduaneira (Дело C-256/14) ( 1 ) „(Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, член 73, член 78, първа алинея, буква а) и член 79, първа алинея, буква в) — Данъчна основа — Включване на стойността на общинските такси за ползване на подпочвеното пространство, заплатени от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от това дружество, на дружеството, натоварено с продажбата на газ)“2015/C 270/13Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) Страни в главното производство Жалбоподател: Lisboagás GDL, Sociedade Distribuidora de Gás Natural de Lisboa SA Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira Диспозитив Член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на данъка върху добавената стойност, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества, по силата на член 73 от тази директива. ( 1 ) ОВ C 303, 8.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	2.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 103/22 Жалба, подадена на 28 септември 2010 г. — Gill/Комисия (Дело T-471/10) 2011/C 103/40 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Brendan Gill (Lifford, Ирландия) (представители: A.M. Collins SC, N.J. Travers, Barrister и D.P. Barry, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията No 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията No 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания: На първо място жалбоподателят твърди, че приетият от ответника акт няма правно основание. Член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стp. 27) продължава да бъде подходящото правно основание за обжалваното решение и затова според жалбоподателя няма правно основание, на което Комисията да приеме решението като ad hoc решение. На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че съгласно Решение 97/413/ЕО на Съвета обжалваното решение е трябвало да бъде прието съобразно
bg	caselaw	EU	процедурата на Управителните комитети и че като е приела решението ad hoc, Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. На трето място жалбоподателят твърди, че като е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета, Комисията е превишила правомощията си, като по-специално е приложила неотносими критерии и не е взела предвид понятието „риболовни усилия“ от Решение 97/413/ЕО на Съвета и от законодателството на Общността в областта на рибарството, приложимо към момента, в който жалбоподателят е направил искането за свързан с безопасността тонаж през декември 2001 г. Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Brendelen е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на първоначалния и на удължения Brendelen. На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на равно третиране. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето от Комисията на искането му поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб представлява съществена разлика в третирането, която съставлява недопустима дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с изцяло различния подход към някои от исканията за допълнителен свързан с безопасността тонаж, приети с Решение на Комисията No 2003/245, както и към едно от исканията, първоначално отхвърлено със същото решение, но впоследствие прието с Решение на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/12 Преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus (Естония), постъпило на 13 юни 2017 г. — Eesti Pagar AS/Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium (Дело C-349/17) (2017/C 269/17) Език на производството: естонски Запитваща юрисдикция Tallinna Ringkonnakohus Страни в главното производство Жалбоподател: Eesti Pagar AS Ответници: Ettevõtluse Arendamise Sihtasutus, Majandus- ja Kommunikatsiooniministeerium Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 800/2008 (1) на Комисията относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) да се тълкува в смисъл, че за целите на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако насърчаваната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен? Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за оттегляне от явяващия се пречка пред изпълнението на изискването за стимулиращ ефект договор? В случай че органите на държавите членки имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи поради оттегляне от договора могат да се считат за достатъчно незначителни от гледна точка на изпълнение на изискването за стимулиращ ефект? 2) Задължен ли е орган на държава членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ, дори и когато Европейската комисия не е приела такова решение? 3) Може ли орган на държава членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията за групово освобождаване, но която в действителност е неправомерна — да породи с действията си оправдани правни очаквания у получателите на помощта? За пораждането на оправдани правни очаквания у получателите достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване? При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се търси баланс между обществения и личния интерес? При търсенето на такъв баланс от значение ли е дали Европейската комисия е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар? 4) Какъв давностен срок е приложим към решение на орган на държава членка за възстановяване на неправомерна помощ? Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент (ЕО) No 659/1999 (2) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 (3) на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности? Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз
bg	caselaw	EU	или Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности? 5) Когато приема решение за възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея? При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока? (1) ОВ L 214, 2008 г., стр. 3. (2) ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41. (3) ОВ L 312, 1995 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166.
bg	caselaw	EU	1.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 290/13 Жалба, подадена на 5 август 2011 г. — Computer Resources/Служба за публикации (Дело T-422/11) 2011/C 290/17 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Computer Resources International (Dommeldange, Люксембург) (представител: S. Pappas, адвокат) Ответник: Служба за публикации на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на Службата за публикации на Европейския съюз от 22 юли 2011 г. за отхвърляне на оферти, подадени от жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка No AO 10340 „Компютърни услуги — софтуерно разработване, поддръжка, консултиране и съдействие за различни видове компютърни приложения“ (ОВ 2011/S 66-106099), и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на своята жалба. 1. Първото правно основание е изведено от твърдението за неспазване от страна на ответника на основно изискване за форма, доколкото обжалваното решение не съдържало никакви доводи относно конкретните основания, които възлагащият орган е взел предвид, за да реши, че подадената от жалбоподателя оферта е необичайно ниска. 2. Второто правно основание е изведено от твърдението за нарушение от страна на ответника на определената в член 139 от Регламент No 2342/2002 на Комисията (ЕО, Евратом) (1) приложима процедура. 3. Третото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът не е приложил правилно процедурата, издал е своето решение без надлежно правно основание или поне е допуснал грешка в своите разсъждения, доколкото не е разбрал предоставените от жалбоподателя разяснения и ги е оставил без отговор. (1) Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/51 Иск, предявен на 17 юли 2007 г. — Algusa Algodonera Utrerana/Съвет и Комисия (Дело T-259/07) (2007/C 211/97) Език на производството: испански Страни Ищец: Algusa Algodonera Utrerana, S.A. (Sevilla, Испания) (представител: г-н L. Ortiz Blanco, abogado) Ответник: Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се постанови решение, с което да се уважи настоящият иск за обезщетение на вреди по член 288 ЕО и да се постанови, че ищецът има право да получи парично обезщетение от Съвета и Комисията солидарно в размер на седемстотин двадесет и едно хиляди триста петдесет и пет еуро (721 355) и — да се осъдят ответните институции да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи са същите като посочените по дело Т-217/07 Las Palmeras/Съвет и Комисия.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/30 Жалба, подадена на 18 май 2011 г. — Република Австрия/Европейска комисия (Дело T-251/11) 2011/C 232/55 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C(2011) 1363 окончателен на Комисията от 8 март 2011 година относно австрийска държавна помощ No C 24/2009 за енергийно интензивните стопански единици съгласно Ökostromgesetz, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първо правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС — липса на държавна помощ Според жалбоподателя член 22, буква c) от австрийския Закон за „зелена“ електроенергия (BGBL. I No 114/2008) („Ökostromgesetz“, наричан по-нататък „ÖSG“), в който се предвижда ограничаване на разходите на енергийно интензивните стопански единици, не е държавна помощ, тъй като не се използват „държавни ресурси“. 2. Второ правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС — липса на избирателност Според жалбоподателя не е налице избирателност нито de iure, нито de facto. По негово мнение дори да се приеме, че член 22, буква c) ÖSG води до отклонение от референтната система, това отклонение изглежда оправдано от логиката и вътрешната структура на системата за насърчаване на използването на „зелена“ електроенергия. 3. Трето правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС — злоупотреба с правото на преценка Ако предложената мярка все пак бъде разглеждана като помощ, според жалбоподателя тя попада в приложното поле на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда: той счита, че във всеки случай трябва да се прави аналогия между направеното уведомление за компенсаторно плащане съгласно член 22, буква c) ÖSG и правилата, по които се преценяват уредените в дял 4 от Насоките случаи на освобождаване от данъци във връзка с енергията; ето защо поради тази аналогия компенсаторната договореност трябвало да бъде одобрена. В допълнение към прилагането по аналогия на Насоките, логична била и аналогия с член 25 от Регламента за общо групово освобождаване. 4. Четвърто правно основание: различно третиране от Европейската комисия на фактически положения, които са еднакви от гледна точка на правото на конкуренция Според жалбоподателя се поставя въпросът защо сходни от гледна точка на правото на конкуренция положения — предвид сходствата между ÖSG и германския Закон за възобновяемите енергийни източници, в частност от гледна точка на последиците за икономиката и конкуренцията — очевидно са третирани по различен начин. Жалбоподателят счита, че това изглежда несъвместимо с общия принцип на равно третиране.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/17 Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 10 февруари 2017 г. — Jonathan Heintges/Germanwings GmbH (Дело C-74/17) (2017/C 151/22) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Düsseldorf Страни в главното производство Ищец: Jonathan Heintges Ответник: Germanwings GmbH Преюдициални въпроси I. Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че споменатите в него „права[...] за допълнително обезщетяване“ обхващат само такива права, чиито основания се намират извън Регламента? II. a. Ако отговорът на въпрос I е отрицателен, трябва ли член 8 от Регламент No 261/2004 да се тълкува в смисъл, че ако въздушен превозвач не извърши предвидените в параграфи 1 и 2 от посочения член услуги, от тази разпоредба следва, че за пътника възниква собствено право на обезщетение поради неизвършването на посочените услуги, и ако случаят е такъв, това право обхваща ли и възстановяването на разходите за организирано от самия пътник премаршрутиране до крайната му цел? aa. Ако отговорът на въпрос I, буква а) е утвърдителен, прилага ли се предвиденото в член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент No 261/2004 приспадане към обезщетението за организираното от самия пътник премаршрутиране? б. Ако отговорът на въпрос I е утвърдителен и националното право съдържа разпоредба, съгласно която поради нарушаване на задължението по член 8 от Регламента пътникът има право да иска от въздушния превозвач възстановяване на разходите, които е направил, поради това че сам се е погрижил за заместващ полет, прилага ли се предвиденото в член 12, параграф 1, второ изречение от Регламента приспадане към това съществуващо съгласно националното право обезщетение? в. Ако се потвърди наличието на приспадане по член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент No 261/2004, независимо дали в отговор на въпрос II, буква а) или на въпрос II, буква б), следва ли член 12 да се тълкува в смисъл, че приспадането се извършва автоматично, без да е необходимо дължащата обезщетение страна да се позовава на него? (1) Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/7 Решение на Съда (шести състав) от 15 октомври 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-323/13) (1) ((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директиви 1999/31/ЕО и 2008/98/ЕО - План за управление - Интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане - Задължение за въвеждане на третиране на отпадъците, което обезпечава най-благоприятните резултати за човешкото здраве и за опазването на околната среда)) (2014/C 462/11) Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin, E. Sanfrutos Cano и A. Alcover San Pedro) Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от G. Fiengo, avvocato dello Stato) Диспозитив 1) Италианската република, — като не е взела всички необходими мерки, за да избегне част от битовите отпадъци, депонирани в оптимизираното териториално подразделение в Рим, с изключение на депото в Cecchina, и в депата на оптимизираното териториално подразделение в Latina, да не преминават третиране, включващо подходящ подбор на различните фракции отпадъци и стабилизиране на органичната им фракция, не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 във връзка с член 6, буква а) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, както и по членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, — като не е създала в регион Lazio интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за управление на отпадъците, отчитайки най-добрите налични техники, не е изпълнила задълженията си по член 16, параграф 1 от Директива 2008/98. 2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/10 Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 19 декември 2016 г. — DW/Valsts sociālās apdrošināšanas aģentūra (Дело C-651/16) (2017/C 086/13) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākā tiesa Страни в главното производство Жалбоподателка: DW Ответник: Valsts sociālās apdrošināšanas aģentūra Преюдициален въпрос Трябва ли член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 45, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, в която, при определянето на размера на обезщетението за майчинство, от използвания за изчисляването на средната осигурителна основа период от 12 месеца не се изключват месеците, през които съответното лице е работило в институция на Европейския съюз и е било осигурено по общата осигурителна схема на Европейските общности, а се приема, че в посочения период лицето не се е осигурявало в Латвия и съответно доходите му се приравняват на средната осигурителна основа в държавата, което може значително да намали размера на отпуснатото обезщетение за майчинство в сравнение с евентуалния размер на обезщетението, което лицето би могло да получи, ако в използвания за изчисляването период не бе отишло да работи в институция на Европейския съюз, а бе останало да работи в Латвия?
bg	caselaw	EU	28.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 320/28 Определение на Общия съд от 22 юли 2015 г. — European Children’s Fashion Association и Instituto de Economía Pública/Комисия и EACEA (Дело T-724/14) (1) ((Жалба за отмяна - Арбитражна клауза - Програма за действие „Lifelong Learning (2007 г.-2013 г.)“ - Проект „Brand & Merchandising manager for SMEs in the childrens’ product sector“ - Писмо за предварително уведомяване - Дебитно известие - Индивидуализация на ответника - Частична недопустимост)) (2015/C 320/44) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: European Children’s Fashion Association (Валенсия, Испания) и Instituto de Economía Pública, SL (Валенсия) (представител: A. Haegeman, avocat) Ответници: Европейска комисия (представители: S. Delaude и S. Lejeune) и Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) (представители: H. Monet и A. Jaume) Предмет Главно искане по член 272 ДФЕС за установяване, че претенцията на EACEA за възстановяване на субсидиите, платени на първия жалбоподател въз основа на споразумението, сключено за реализирането на проекта „Brand & Merchandising manager for SMEs in the childrens’ product sector“ е неоснователна и, при условията на евентуалност, искане за отмяна на писмото за предварително уведомяване на EACEA от 1 август 2014 г., с което първият жалбоподател е уведомен, че следва да върне сумата 82 378,81 EUR в резултат на извършения одит на проекта, както и на дебитно известие No 3241401420, издадено от EACEA на 5 август 2014 г. за възстановяване на тази сума. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима, доколкото е насочена срещу Европейската комисия. 2) Осъжда European Children’s Fashion Association и Instituto de Economía Pública, SL да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 7, 12.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/27 Решение на Общия съд от 28 юни 2011 г. — ATB Norte/СХВП — Bricocenter Italia (maxi BRICO CENTER) (Дело T-481/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „maxi BRICO CENTER“ - По-ранни фигуративни марки на Общността „ATB CENTROS DE BRICOLAGE Brico Centro“ и „CENTROS DE BRICOLAGE BricoCentro“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 232/48 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ATB Norte, SL (Burgos, Испания) (представители: първоначално P. López Ronda, G. Macias Bonilla, H. Curtis-Oliver и G. Marín Raigal, впоследствие F. Brandolini Kujman, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: O. Montalto и G. Mannucci) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bricocenter Italia Srl (Rozzano, Италия) (представители: G. Ghidini, M. Mergati и C. Signorini, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 28 септември 2009 г. (преписка R 1046/2008-4) относно производство по възражение между ATB Norte, SL и Bricocenter Italia Srl. Диспозитив 1. Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 28 септември 2009 г. (преписка R 1046/2008-4), доколкото с него се уважава жалбата на Bricocenter Italia Srl пред апелативния състав относно услугите „реклама“, „управление на търговски сделки“ и „търговска администрация“, посочени в заявката за марка на Общността. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. ATB Norte, SL, Bricocenter Italia и СХВП понасят направените от тях съдебни разноски в производството пред Общия съд. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 126/5 Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 8 февруари 2012 г. — A. Schlecker, представляващ „Firma Anton Schlecker“/M. J. Boedeker (Дело C-64/12) 2012/C 126/09 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател в касационното производство: A. Schlecker, представляващ „Firma Anton Schlecker“ Ответник в касационното производство: M. J. Boedeker Преюдициални въпроси 1. Следва ли член 6, параграф 2 от Римската конвенция (1) да се тълкува в смисъл, че доколкото в изпълнение на договора работникът или служителят извършва своята работа не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща страна, трябва да се прилага без изключение правото на тази страна, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга страна? 2. За утвърдителния отговор на първия въпрос изисква ли се при сключването на трудовия договор или най-малкото при започване на работа работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата следва да се извършва трайно и непрекъснато в една и съща страна? (1) Конвенция за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, стр. 1, текстът на български език е публикуван в ОВ L 347, 2007 г., стр. 3).
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/52 Иск, предявен на 2 март 2007 г. — Ford Motor/СХВП (FUN) (Дело T-67/07) (2007/C 95/105) Език на производството: немски Страни Ищец: Ford Motor Company (Dearborn, Michigan, USA) [представител: адвокат R. Ingerl] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на ищеца — да се отмени решението на Втори апелативен състав към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 20 декември 2006 г. (Дело R 1135/2006-2) — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „FUN “за стоки и услуги от клас 12 (Заявка No 4 509 808). Решение на проверителя: Отказ за регистрация Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата и отказ за регистрация Правни основания: — нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) No 40/94 (1), тъй като неправилно е приложено абсолютното основание за отказ на регистрация поради описателния характер на означението по отношение на думи от общия речников състав, които не са непосредствено описателни, — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) No 40/94 поради потвърждаването на липсата на отличителен характер единствено поради неправилното прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) No 40/94, както и — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) No 40/94 поради наличие на отличителен характер на заявената марка. (1) Регламент (EО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1)
bg	caselaw	EU	24.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 392/19 Жалба, подадена на 12 август 2016 г. от Moreda-Riviere Trefilerías, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 2 юни 2016 г. по съединени дела T-426/10— Т-429/16 и Т-438/12— Т-441/12, Moreda-Riviere Trefilerias и други/Комисия (Дело C-461/16 P) (2016/C 392/23) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Moreda-Riviere Trefilerías, S.A. (представители: F. González Díaz, A. Tresandi Blanco, V. Romero Algarra, abogados) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на Общия съд от 2 юни 2016 г. по дела T-426/10—T-429/10 и по-специално по дело T-426/10, Moreda-Riviere Trefilerías срещу Европейската комисия, — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски както по настоящото производство, така и в производството пред Общия съд. Основания и основни доводи Относно качеството на правоприемник на MRT: 1. Общият съд е допуснал грешка в правото, като е приложил неправилен правен стандарт при преценката на правоприемството между предприятията и по-специално на правоприемството на MRT спрямо Trenzas y Cables. 2. Общият съд е допуснал грешка в правото при правната квалификация, като е приел, че MRT е отговорно за поведението на Trenzas y Cables като предполагаем правоприемник на Trenzas y Cables за периода между 10 юни 1993 г. и 19 октомври 1996 г. 3. Общият съд е допуснал грешка в правото, състояща се в пропуск в мотивите, като не е взел предвид твърденията, изтъкнати от жалбоподателя, относно двойното вменяване. Относно допълнителните обстоятелства: 4. Освен че е допуснал грешка в правото при прилагането на адекватния правен стандарт, Общият съд има пропуски в мотивите, доколкото не е обяснил причините, поради които не е дал вяра на клетвените декларации на генералните директори на Trenzas y Cables, изтъкнати от MRT. 5. Общият съд е квалифицирал погрешно фактите, а именно впечатленията на конкурентите, приемайки, че тези впечатления представляват допълнителна улика, при това правно релевантна, за да се докаже наличието на стопанска единица, състояща се от Trenzas y Cables, GSW и другите предприятия, в които участва последното дружество. Освен това Общият съд е допуснал грешка в правото, като е изопачил фактите и доказателствата относно възприемането на конкурентите. 6. Общият съд е квалифицирал неправилно фактите, а именно припокриването на персонал между Trenzas y Cables, GSW и предприятията, в които участва последното дружество, приемайки, че това припокриване представлява допълнителна улика, при това правно релевантна, за да се докаже, че тези предприятията, в които участва GSW, не са самостоятелни по отношение на дружеството майка. 7. Общият съд е допуснал грешка в правото, като е квалифицирал определени факти, а именно срещата, проведена между Trenzas y Cables и конкурент, приемайки тази среща като допълнителна улика, за да се докаже, че Trenzas y Cables, чийто правоприемник било MRT, quod non, е част от стопанска единица, чието дружество майка е GSW. Относно обстоятелствата, представени, за да се обори презумпцията: 8. Общият съд е допуснал грешка в правото при преценката на доказателствата и във всеки случай е нарушил задълженията си в областта на съдебния контрол, като е отхвърлил доводите, изтъкнати от жалбоподателя, че не принадлежи към стопанска
bg	caselaw	EU	единица, съставена от Trenza y Cables, GSW и другите предприятия, които участват в последното дружество, без дори да направи преценка на доказателствата, представени с цел да се обори презумпцията за упражняване на определящо влияние. 9. Общият съд е допуснал грешка в правото, състояща се в нарушаване на правото на защита, като е приел, че доколкото Комисията обосновава преценката си за способността за плащане на жалбоподателя на факти, представени и известени от него, Комисията е уважила правото на жалбоподателя да бъде изслушан. 10. Общият съд е допуснал грешка в правото при преценката на доказателствата и във всеки случай не е изпълнил законосъобразно правомощията си в областта на съдебния контрол. Освен това Общият съд е допуснал грешка в правото, състояща се в нарушаване на задължението за мотивиране. Накрая и във всеки случай Общият съд е допуснал грешка в правото, състояща се в изопачаване на фактите и доказателствата относно възможността на жалбоподателя да получи външно финансиране. 11. Общият съд е допуснал грешка в правото при преценката на доказателствата и във всеки случай е нарушил задължението си за пълен съдебен контрол, като е приел, че жалбоподателят не е представил на Комисията необходимата информация, за да прецени тя значението на имуществото на акционерите му. Освен това жалбоподателят смята, че Общият съд е допуснал пропуски в мотивите си, доколкото не е обяснил причините, поради които докладите на Deloitte, изтъкнати от тази страна, нямат никаква доказателствена стойност.
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/20 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van Koophandel te Dendermonde (Белгия) на 2 юни 2010 г. — Wamo BVBA/JBC NV и Modemakers Fashion NV (Дело C-288/10) () 2010/C 246/34 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank van Koophandel te Dendermonde Страни в главното производство Ищец: Wamo BVBA Ответници: JBC NV, Modemakders Fashion NV Преюдициален въпрос Дали Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики към потребители (1) допуска национална разпоредба като член 53 от Закона от 14 юли 1991 г. относно търговските практики, информацията и защитата на потребителя, която забранява през точно определени периоди да се правят обяви за намаление на цени и обяви, позволяващи да се предположи намаление на цени? (1) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/19 Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет (Дело T-110/12) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Срок за промяна на исканията - Допустимост - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката) 2013/C 304/32 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Iranian Offshore Engineering & Construction Co. (Техеран, Иран) (представители: J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. Iriarte Ángel, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: P. Plaza García, V. Piessevaux и G. Ramos Ruano) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), както и на Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частта им, отнасяща се до жалбоподателя Диспозитив 1. Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС. 2. Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Constructions Co. в приложение VIII към Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007. 3. Отменя приложение IХ към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 в частта, която се отнася до Iranian Offshore Engineering & Construction Co. 4. Последиците от Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, се запазват в частта, в която се отнасят до Iranian Offshore Engineering & Construction Co, от момента на влизането му в сила — двадесетият ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз — до момента, в който частичната отмяна на Регламент No 267/2012 породи действие. 5. Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в рамките на настоящото производство и на обезпечителното производство. (1) ОВ C 126, 28.4.2012 г.
bg	caselaw	EU	6.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 101/3 Определение на Съда от 4 октомври 2012 г. — Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE/Европейска комисия (Дело C-597/11 P) (1) (Обжалване - Обществена поръчка, възложена от Комисията - Отхвърляне на офертата - Задължение за мотивиране - Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 - Член 89 - Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 - Членове 140 и 141 - Срок за получаване на офертите - Срок за представяне на заявките за информация) 2013/C 101/06 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (представител: N. Korogiannakis, Δικηγόρος) Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: M. Wilderspin) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 9 септември 2011 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия (T-232/06) за отхвърляне на жалба за отмяната на решението на Комисията от 19 юни 2006 г., с което се отхвърля офертата, подадена от жалбоподателя в процедура за възлагане на обществена поръчка „TAXUD/2005/AO–001“ относно спецификацията, развитието, поддръжката и техническата помощ относно компютърните системи за митнически цели във връзка с информационните проекти на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ОВ 2005, S 117-115222), както и за отмяната на решението за възлагане на обществената поръчка на друг оферент Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/33 Решение на Общия съд от 30 септември 2015 г. — Mocek et Wenta KAJMAN Firma Handlowo-Usługowo-Produkcyjna/СХВП — Lacoste (KAJMAN) (Дело T-364/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „KAJMAN“ - По-ранна фигуративна марка на Общността, представляваща рисунка на крокодил - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Искане за отмяна и искане за изменение, подадени от встъпилата страна - Член 134, параграф 3 от Процедурния правилник от 2 май 1991 година)) (2015/C 389/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Eugenia Mocek и Jadwiga Wenta KAJMAN Firma Handlowo-Usługowo-Produkcyjna (Хойнице, Полша) (представители: K. Grala и B. Szczepaniak, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално P. Geroulakos, впоследствие D. Gája, представители) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Lacoste SA (Париж, Франция) (представител: P. Gaultier, avocat) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 май 2013 г. (преписка R 2466/2010-4) в производство по възражение между, от една страна Lacoste SA, и от друга страна, Eugenia Mocek и Jadwiga Wenta KAJMAN Firma Handlowo-Usługowo-Produkcyjna. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Отхвърля исканията за отмяна и за изменение, подадени от Lacoste SA. 3) Осъжда Eugenia Mocek и Jadwiga Wenta KAJMAN Firma Handlowo-Usługowo-Produkcyjna да понесат всички съдебни разноски, свързани с производството по жалбата, както и направените от тях съдебни разноски относно исканията за отмяна и и изменение, подадени от Lacoste SA. 4) Lacoste SA понася направените от него съдебни разноски във връзка със своите искания за отмяна и изменение. (1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/17 Жалба, подадена на 1 октомври 2008 г. от Luigi Marcuccio срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 9 юли 2008 г. по съединени дела T-296/05 и T-408/05, Marcuccio/Комисия (Дело C-432/08 P) (2008/C 313/25) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (представител: G. Cipressa, avvocato) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — 1. Във всички случаи: 1. а) да се отмени изцяло обжалваното съдебно решение, 1.б) да се обяви за напълно допустима горепосочената жалба, и също така: — 2/А. Като главно искане, да се приемат исканията на жалбоподателя, направени в първоинстанционното производство, а именно: (2/А.1) да се отменят обжалваните решения; (2/А.2) да се отменят, доколкото е необходимо, и двете решения за отхвърляне на въпросните искания; (2/А.3) да се осъди ответника да възстанови на жалбоподателя медицинските разходи, посочени от него в исканията за възстановяване на 100 % или да го обезщети за вредите, причинени от незаконосъобразното поведение на ответника, като му заплати сумите от 2 572,32 EUR (две хиляди петстотин седемдесет и две евро и 32 евроцента) и съответно 381,04 EUR (триста осемдесет и едно евро и 41 евроцента) или съответните по-големи или по-малки от горепосочените суми, които Съдът счете за справедливи; (2/А.4) да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя мораторните лихви върху сумите, посочени в точка 2/А.3 от настоящата жалба, капитализирани с начална и крайна дата, определени в съответствие с документите по въпросните дела; (2/А.5) да се отсъди ответника да заплати на жалбоподателя, направените от него съдебни разноски, разходи и хонорари в настоящото производство и в първоинстанционното производство по двете висящи дела. или — 2/В. При условията на евентуалност, да се върнат и двете въпросни дела на Първоинстанционния съд, за да се произнесе по същество. Правни основания и основни доводи Изопачаване и преиначаване на фактите, както и на изложените в писмените изявления на жалбоподателя твърдения, които се дължат и на неточност на фактическите констатации на Първоинстанционния съд (по-конкретно, точки 30, 44, 46 и 49 от обжалваното съдебно решение). Погрешно тълкуване и неправилно прилагане на понятието „обжалваем акт“, което се дължи и на объркване, необоснованост, нелогичност, нарушение на член 231 от Договора ЕО и несъобразяване със съдебната практика относно последиците от отмяната, от страна на общностния съд, на решение, издадено от институция на Общността, нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо, нарушение на принципа на разделение на властите (по-конкретно, точки 43, 44 и 49 от обжалваното съдебно решение). Пълна липса на разследване и непроизнасяне по основен въпрос на спора (по-конкретно, точка 12 и точки 43-51 включително от обжалваното съдебно решение).
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/25 Определение на Общия съд от 16 май 2017 г. — BSH Electrodomesticos España/EUIPO — DKSH International („Ufesa“) (Дело T-785/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Ufesa“ - Уреждане на спор по взаимно съгласие - Придобиване от жалбоподателя на заявената марка - Липса на основание за произнасяне)) (2017/C 231/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: BSH Electrodomesticos España, SA (Уарте-Памплона, Испания) (представител: M. de Justo Bailey, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: P. Duarte Guimarães и A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: DKSH International Ltd. (Цюрих, Швейцария) (представители: C. Johannsen и J. Stock, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 13 юли 2016 г. (преписка R 1691/2015-1) относно производство по възражение между BSH Electrodomesticos España и DKSH International Диспозитив 1) Липсват основания за произнасяне по същество. 2) Осъжда BSH Electrodomesticos España, SA да заплати собствените си разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. 3) DKSH понася собствените си разноски. (1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/21 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 24 ноември 2014 г. — Toorank Productions BV/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-532/14) (2015/C 065/31) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Касатор: Toorank Productions BV Oтветник в касационното производство: Staatssecretaris van Financiën Преюдициален въпрос Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание от 13,4 обемни процента, произведена чрез добавянето на захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители, консерванти и дестилиран алкохол към получена от ябълков концентрат посредством ферментация пречистена алкохолна (основна) напитка с названието „Ferm fruit“ по начин, че както по обем, така и по съдържание дестилираният алкохол не надхвърля 49 % от съдържащия се в напитката алкохол, докато 51 % от алкохола произхожда от ферментация, трябва да се класира в тази позиция? Ако отговорът е отрицателен, следва ли подпозиция 2208 70 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира като ликьор в тази подпозиция?
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/13 Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg — Германия) — Katja Ettwein/Finanzamt Konstanz (Дело C-425/11) (1) (Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора - Равно третиране - Самостоятелно заети погранични работници - Граждани на държава - членка на Съюза - Трудови доходи, получени в тази държава членка - Промяна на местопребиваването в Швейцария - Отказ да се предостави данъчно предимство в посочената държава членка поради промяна в пребиваването) 2013/C 114/17 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Baden-Württemberg Страни в главното производство Жалбоподател: Katja Ettwein Ответник: Finanzamt Konstanz Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Baden-Württemberg — Тълкуване на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, сключено на 21 юни 1999 г., одобрено от името на Общността с решение на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. (ОВ L 114, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97), и по-специално на членове 1, 2, 11, 16 и 21 от това споразумение, както и на членове 9, 13 и 15 от приложение I към него — Пряко данъчно облагане на пограничните работници — Правна уредба на държава членка, която позволява съвместното данъчно облагане на съпрузите (Ehegattensplitting) в случай, че те пребивават в държава — членка на Съюза или в държава — членка на Европейското икономическо пространство, и която изключва тази възможност в случай че съпрузите пребивават в Конфедерация Швейцария Диспозитив Член 1, буква а) от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., както и член 9, параграф 2, член 13, параграф 1 и член 15, параграф 2 от приложение I към това споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която отказва съвместното облагане посредством прилагането на предвидения в същата правна уредба метод, наречен „splitting“, на съпрузи, които са граждани на тази държава и подлежат на облагане в същата държава с данък върху доходите за всички техни облагаеми доходи, само поради това че местопребиваването им е на територията на Конфедерация Швейцария. (1) ОВ C 331, 12.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/47 Жалба, подадена на 7 март 2014 г. — ANKO/Комисия и REA (Дело T-165/14) 2014/C 175/65 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: ANKO Anonymos Etairia Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, адвокат) Ответник: Комисия и Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да установи, че спирането на плащането, наложено и поддържано в сила от страна на REA, който действа въз основа на делегация от Комисията, що се отнася до сумата, която Комисията продължава да дължи на жалбоподателя на основание участие в проекта „Emergency Support System“ (ESS), представлява неизпълнение на договорните задължения на последната; — да установи, че сумата в размер на 125 253,82 EUR, която Комисията продължава да не изплаща за участие в проекта ESS, съответства на допустимите разходи, които поради товa Комисията трябва да плати на ANKO; — да установи, че общата сума в размер на 216 172,68 EUR, която Комисията вече е платила на жалбоподателя за участие в проекта ESS, съответства на допустимите разходи, и — да осъди REA и Комисията да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Предмет на настоящата жалба е отговорността на REA и на Комисията на основание член 272 ДФЕС по договор No 217951 за изпълнението на проекта ESS. Жалбоподателят поддържа по-конкретно, че REA, който действа въз основа на делегация от Комисията, е спряла плащането към ANKO, без да има право да направи това и в нарушение на договора за проекта ESS. Жалбоподателят поддържа също така, че като се е стремяла да приложи метода на „екстраполацията“, Комисията е оспорила, без правно основание и в нарушение едновременно на договора и на приложимата правна уредба, допустимостта, в основни линии, на всички разходи, направени от ANKO за проекта ESS.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/11 Решение на Съда (първи състав) от 9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Ender Balkaya/Kiesel Abbruch- und Recycling Technik GmbH (Дело C-229/14) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 98/59/EО - Член 1, параграф 1, буква а) - Колективни уволнения - Понятие „работник“ - Член на управителния орган на капиталово дружество - Лице, което работи в рамките на схема за професионално обучение и професионална преквалификация и което получава публична помощ за обучението, но не и възнаграждение от работодателя)) (2015/C 294/14) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Arbeitsgericht Verden Страни в главното производство Ищец: Ender Balkaya Ответник: Kiesel Abbruch- und Recycling Technik GmbH Диспозитив 1) Член 1, параграф 1, буква а) от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която при изчисляването на предвидения в тази разпоредба брой на наетите работници не се отчита член на управителния орган на капиталово дружество като разглеждания по главното производство, който изпълнява дейността си под ръководството и контрола на друг орган на това дружество, получава възнаграждение за дейността си и сам не притежава дялове в посоченото дружество. 2) Член 1, параграф 1, буква а) от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че за лице като разглежданото по главното производство, което в рамките на стаж не получава възнаграждение от работодателя си, но с финансова подкрепа и одобрение от отговорните за насърчаване на заетостта публични органи на практика работи при него, за да придобие или задълбочи знания, или за да завърши професионално обучение, трябва да се счита, че има качеството на работник по смисъла на тази разпоредба. (1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	20.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/28 Жалба, подадена на 7 декември 2016 г. — Miserini Johansson/ЕИБ (Дело T-870/16) (2017/C 086/38) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Virna Miserini Johansson (Люксембург, Люксембург) (представител: A. Senes, lawyer) Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) Искания на жалбоподателя Жалбоподателката иска от Общия съд: Главно искане: — да отмени решението на ЕИБ от 25 януари 2016 г.; — да осъди ЕИБ да възстанови в пълна степен правото ѝ на възнаграждение и всички съответни с него плащания, в това число пенсионните права и вноските по Схемата за допълнително доброволно осигуряване; — да осъди ЕИБ да възстанови сумата, съответстваща на загубата на заплата (временно изчислена на 24 000 от 31 декември 2016 г.); — да осъди ЕИБ да изчисли с обратно действие всички пенсионни права на жалбоподателката и вноските ѝ по Схемата за допълнително доброволно осигуряване, считано 1 февруари 2016 г.; — да осъди ЕИБ да заплати обезщетение на жалбоподателката за претърпените от нея неимуществени вреди, временно изчислени на 5 000 EUR; — да осъди ЕИБ да заплати разноските по настоящото производство, в това число съдебните разноски и разноските за експерти (ако е необходимо). При условията на евентуалност: — да осъди ЕИБ да възстанови вредите, претърпени от жалбоподателката, поради загубата на пълното ѝ право на възнаграждение, като ѝ се заплати сума, временно изчислена на 24 000 EUR, считано от 31 декември 2016 г.; — да се назначи експерт, който да определи точно окончателния размер на горепосочените суми, на пенсионните права на жалбоподателката и вноските ѝ по Схемата за допълнително доброволно осигуряване, считано от 1 февруари 2016 г.; — да осъди ЕИБ да възстанови медицинските разходи и разходите от психологически характер, породени от здравословните проблеми, получени в резултат на причинения на жалбоподателката огромен стрес, които не са възстановени от Здравноосигурителната схема на ЕИБ; — да осъди ЕИБ да обезщети жалбоподателката за причинените ѝ неимуществени вреди, оценени на 5 000 EUR, и ако Общият съд поиска, да бъде назначен експерт, който да определи точната сума; — да осъди ЕИБ да заплати съдебните разноски в настоящото производство, в това число съдебните разноски и разноските за експерти. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква едно основание, а именно, че ЕИБ нарушила основните ѝ права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на Съда относно защитата на основните права (по-специално, решение от 13 декември 1979 г., Hauer v Rheinland-Pfalz, C-44/79, EU:C:1979:290). Според жалбоподателката ЕИБ не изпълнила общото си задължение да положи дължимата грижа спрямо нея предвид клиничното ѝ състояние и рисковете, на които то я излага. Освен това жалбоподателката не била правилно информирана за това какви процедури трябва да следва, за да докаже наличието на професионално заболяване. Жалбоподателката така или иначе твърди, че заболяването, от което страда, е обявено като професионално в своя произход от становище на лекар и че тя е предоставила на ЕИБ всички релевантни документи, които могат да установят това. От нейна страна не се изисквали други процедурни действия и ЕИБ трябвало незабавно да удовлетвори нейните искания.
bg	caselaw	EU	12.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/8 Решение на Съда (трети състав) от 12 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht — Австрия) — Christine Nigl и др./Finanzamt Waldviertel (Дело C-340/15) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 4, параграфи 1 и 4 - Директива 2006/112/ЕО - Членове 9 и 11 - Понятие за данъчнозадължено лице - Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество - Понятие за самостоятелни предприятия - Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице - Обратна сила - Шеста директива 77/388 - Член 25 - Директива 2006/112 - Членове 272 и 296 - Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители - Изключване от режима на единна данъчна ставка - Обратна сила)) (2016/C 462/11) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzgericht Страни в главното производство Жалбоподатели: Christine Nigl, Gisela Nigl старша, Gisela Nigl младша, Josef Nigl, Martin Nigl Ответник: Finanzamt Waldviertel Диспозитив 1) Член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г., от една страна, както и член 9, параграф 1, първа алинея и член 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че граждански дружества като разглежданите в главното производство, които действат самостоятелно като такива в отношенията с доставчиците си, с публичните органи и до известна степен с клиентите си — като всяко от тях произвежда своя собствена продукция предимно със свои производствени средства — но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от съдружниците в гражданските дружества и от други членове на семейството, следва да бъдат разглеждани като самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност предприятия. 2) Член 25 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2004/66, и член 296 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предвиденият в тях общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители да не бъде приложен за граждански дружества като разглежданите в главното производство, които се приемат за самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност предприятия и които си сътрудничат, с мотива че поради големината на предприятието или правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталово дружество, за обединение на лица, състоящо се от съдружниците в гражданските дружества, или за обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от съдружниците в посочените граждански дружества, дори и гражданските дружества да не попадат в изключена от този режим категория производители, стига поради връзките си с това дружество или с едно от тези обединения практически да са в състояние да поемат административните разходи за изпълнение на формалностите, свързани с прилагането на общия или опростения
bg	caselaw	EU	режим на данъка върху добавената стойност, като това обстоятелство трябва да бъде преценено от запитващата юрисдикция. 3) Когато прилагането на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за граждански дружества като разглежданите в главното производство, решението за изключване поражда действие за периода преди датата на приемането му, стига то да е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и да не поражда последици с обратна сила за периода преди настъпването на правните и фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието. (1) ОВ C 328, 5.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	5.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/10 Решение на Съда (седми състав) от 15 май 2008 г. (преюдициално запитване от Corte d'appello di Firenze — Италия) — Nancy Delay/Universita' degli studi di Firenze, Instituto nazionale della previdenza sociale (INPS), Италианска република (Дело C-276/07) (1) (Свободно движение на работници - Дискриминация, основана на гражданство - Категория „лектори на обменни начала“ - Бивши лектори по чужд език - Признаване на придобити права) (2008/C 171/17) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Corte d'appello di Firenze Страни в главното производство Жалбоподател: Nancy Delay Ответници: Universita' degli studi di Firenze, Instituto nazionale della previdenza sociale (INPS), Италианска република Предмет Преюдициално запитване — Corte d'appello di Firenze — Тълкуване на член 39 ЕО — Признаване на придобити права на бивши лектори по чужд език — Лектори, наети в приложение на спогодба за културен обмен с други държави-членки („lettori di scambio“) — Приложимост на принципите, произтичащи от решенията по дело С-212/99 и дело С-119/04 Диспозитив При замяната на срочен трудов договор като лектор на обменни начала с трудов договор за неопределено време като сътрудник и езиков експерт по майчин език член 39, параграф 2 ЕО не допуска на лице, което се намира в положението на жалбоподателя в главното производство, да се откаже признаването на придобитите права от датата на първото му наемане на работа, с последиците от това във връзка с възнаграждението, отчитането на трудовия стаж и с изплащането от работодателя на осигурителни вноски, ако това се признава на национален работник, поставен в сходно положение. Националната юрисдикция трябва да провери дали това е така в главното производство. (1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	10.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 244/13 Жалба, подадена на 4 август 2009 г. — Fuller & Thaler Asset Management/СХВП (BEHAVIOURAL INDEXING) (Дело T-310/09) 2009/C 244/22 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Fuller & Thaler Asset Management, Inc. (Сан Матео, Съединени американски щати) (представител: S. Malynicz, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на големия апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 28 април 2009 г. по преписка R 323/2008-G; и — да се осъди ответникът да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на жалбоподателя Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „BEHAVIOURAL INDEXING“ за стоки и услуги от класове 9 и 36 Решение на проверителя: Отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав (i) допуска грешка по отношение на значението и синтаксиса на марката, както и по отношение на годността ѝ да бъде понятие, което непосредствено и пряко описва въпросните стоки и услуги; (ii) не установява служебно фактите, въз основа на които да се приеме, че разглежданата марка на Общността е описателна за съответните потребители, макар правилно да заключава, че съответните потребители са специалисти в областта; и (iii) не взема предвид обществения интерес, който обуславя това основание за отказ, и не приема за установено въз основа на доказателствата, че в съответната специализирана област е налице основателна вероятност други търговци, осъществяващи дейност в същата област, да искат в бъдеще да използват разглежданата марка на Общността.
bg	caselaw	EU	18.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/44 Жалба, подадена на 10 ноември 2015 г. — Lidl Stiftung/СХВП (JEDE FLASCHE ZÄHLT!) (Дело T-623/15) (2016/C 016/53) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (Некарсулм, Германия) (представители: M. Wolter, A. Marx и A. Berger, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „JEDE FLASCHE ZÄHLT!“ — заявка No 13 510 123 Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 7 септември 2015 г. по преписка R 479/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително разноските за производството пред СХВП. Изложено основание — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	27.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/25 Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — Испания/Комисия (Дело T-88/17) (2017/C 095/33) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представители: M. Sampol Pucurull и M. García-Valdecasas Dorrego) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени отчасти, що се отнася до разплащателната агенция на Екстремадура, Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) No 2016/2113 от 30 ноември 2016 година относно уравняването на сметките на разплащателните агенции на държавите членки във връзка с разходите, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през последната година (16 октомври 2014 г. — 31 декември 2015 г.) от изпълнението на програмния период 2007—2013 г. на ЕЗФРСР, по силата на което на тази агенция не е възстановена сумата от 5 364 682,52 EUR, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания. 1. Първото основание е изведено от нарушение на член 69 от Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101), изменен с Регламент (ЕО) No 473/2009 на Съвета от 25 2009 година (ОВ L 144, стр. 3), доколкото не позволява приспадането на сумата от 5 364 682,52 EUR (суми, които не могат да бъдат използвани повторно) при уравняването на сметките относно финансовите разходи от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през последната година от изпълнението на програмния период 2007—2013 г. на ЕЗФРСР. 2. Второто основание е изтъкнато при условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че не е налице нарушение на член 69 от Регламент (ЕО) No 1698/2005, и е изведено от това, че действията на ответника са произволни, че той е надхвърлил свободата на преценка, с която разполага, и също, че е нарушил принципа на оправданите правни очаквания.
bg	caselaw	EU	22.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/30 Определение на Общия съд от 18 януари 2017 г. — Banco Popular Español/EUIPO — Pledgeling (p) (Дело T-407/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне по същество)) (2017/C 161/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Banco Popular Español, SA (Мадрид, Испания) (представител: M. de Justo Bailey, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Botis) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Pledgeling LLC (Хюстън, Тексас, САЩ) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 29 април 2016 г. (преписка R 1693/2015-2), постановено в производство по възражение между Banco Popular Español, SA и Pledgeling LLC. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Осъжда Banco Popular Español, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 343, 19.9.2016 г.
bg	caselaw	EU	23.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 219/17 Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (Дело T-533/10 R) (Обезпечително производство - Държавни помощи - Изменение на системата за финансиране на испанския обществен радиотелевизионен оператор RTVE - Решение на Комисията, с което новата система за финансиране се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност) 2011/C 219/26 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: DTS Distribuidora de Televisión Digital, SA (Мадрид, Испания) (представители: H. Brokelmann и M. Ganino, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Valero Jordana и C. Urraca Caviedes) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: J. Rodríguez Cárcamo, abogado del Estado); и Corporación de Radio y Televisión Española, SA (RTVE) (Мадрид, Испания) (представители: A. Martínez Sánchez, A. Vázquez-Guillén Fernández de la Riva и J. Rodríguez Ordóñez, avocats) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение 2011/1/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 година относно схема за държавна помощ C 38/09 (ex NN 58/09), която Испания планира да отпусне на RTVE (ОВ L 1, 2011 г., стр. 9). Диспозитив 1. Отхвърля искането за допускане на обезпечение. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/30 Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. — Roca/Комисия (Дело T-412/10) (1) (Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Съгласуване на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация - Отговорност за неправомерното поведение - Глоби - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Икономическа криза - Известие от 2002 г. относно сътрудничеството - Намаляване на размера на глобата - Съществен доказателствен принос) 2013/C 325/50 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Roca (Saint Ouen L’Aumone, Франция) (представител: P. Vidal Martínez, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, A. Antoniadis и F. Castilla Contreras, впоследствие F. Castillo de la Torre, A. Antoniadis и F. Jimeno Fernández) Предмет Искане за частична отмяна на Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня) и искане за намаляване на размера на глобата, наложена в това решение на жалбоподателя. Диспозитив 1. Отменя член 2, параграф 4, буква б) от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 година относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня), доколкото Европейската комисия е определила размера на наложената на Roca при условията на солидарна отговорност глоба, без да вземе предвид оказаното от това дружество сътрудничество. 2. Размерът на глобата, наложена на Roca в член 2, параграф 4, буква б) от Решение C(2010) 4185 окончателен, е 6 298 000 EUR. 3. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4. Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и една трета от тези, направени от Roca. 5. Roca понася две трети от направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/47 Жалба, подадена на 30 декември 2013 г. — Liberbank/Комисия (Дело T-703/13) 2014/C 52/90 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Liberbank, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, — при условията на субсидиарност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване, — при условията на субсидиарност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи, — да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други организации, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи са същите като посочените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/41 Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Facebook/СХВП — Brand IP Licensing (lovebook) (Дело T-757/15) (2016/C 068/52) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Facebook, Inc. (Менло Парк, САЩ) (представители: M. Granado Carpenter и M. Polo Carreño, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Brand IP Licensing Ltd (Роуд Таун, Британски Вирджински острови) Данни за производството пред СХВП Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Общността „lovebook“ — заявка за регистрация на марка на Общността No 9 926 577 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 30 септември 2015 г. по преписка R 2028/2014-2 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение изцяло, доколкото с него се отменя решението на отдела по споровете, уважаващо възражението срещу заявка за регистрация на марка на Общността No 9 926 577 LOVEBOOK, поради наличие на вероятност от объркване, доколкото съгласно изводите в него сходствата между знаците са несъществени в сравнение с различията между тях, общото впечатление на знаците във възприятията на съответните потребители е че те не са сходни и то дори по-ранната марка да се ползва с повишена степен на отличителност; — да му присъди съдебните разноски в производството по обжалване пред Общия съд. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	10.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/6 Дело, заведено на 29 август 2011 г. от Hurtigruten ASA срещу Надзорния орган на ЕАСТ (Дело E-10/11) 2011/C 325/03 На 29 август 2011 г. пред Съда на ЕАСТ бе заведено дело срещу Надзорния орган на ЕАСТ от предприятието Hurtigruten ASA, представлявано от адвокатите Siri Teigum и Odd Stemsrud от Advokatfirmaet Thommessen AS, Haakon VIIs gate 10, 0116 Осло, Норвегия. Ищецът изисква от Съда на ЕАСТ: 1. да анулира Решение на Надзорния орган на ЕАСТ No 205/11/COL от 29 юни 2011 г. относно допълнителното споразумение за Hurtigruten Service; 2. като алтернативна възможност да обяви за невалидни членове 3 и 4 от Решение на Надзорния орган на ЕАСТ No 205/11/COL от 29 юни 2011 г., доколкото с тях се нарежда възстановяването на помощта по член 1 от решението; както и 3. да нареди на Надзорния орган на ЕАСТ да поеме своите разходи и да изплати разходите, понесени от Hurtigruten ASA. Правен и фактологичен контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа: — Ищецът, Hurtigruten ASA, е публично дружество с ограничена отговорност, което извършва пътнически и транспортни услуги в Норвегия и в чужбина. — На 28 ноември 2008 г. норвежките органи информираха Надзорния орган на ЕАСТ за предоговарянето на споразумението между норвежките органи и Hurtigruten ASA за придобиване на транспортните услуги между Берген и Киркенес в Норвегия. На 14 юли 2010 г. Надзорният орган на ЕАСТ информира норвежките органи, че ще започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд във връзка с допълнителните плащания за Hurtigruten през 2008 г. — С Решение No 205/11/COL Надзорният орган на ЕАСТ реши, че допълнителното споразумение представлява държавна помощ, която е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, доколкото то представлява форма на свръхкомпенсация за обществена услуга. — Между другото ищецът твърди, че Надзорният орган на ЕАСТ е обосновал оспорваното решение върху явни грешки при прилагане на правото и/или грешки в преценката: — съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, свързано с правото на норвежкото правителство да гарантира, че дейността на предприятие, на което е поверено предоставянето на услуги от общ икономически интерес, не е възпрепятствана, когато продължаването на неговите дейности е изложено на риск, и нивото на компенсация, която може да се предостави при тези обстоятелства, — съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и рамката Altmark и последващото прилагане на решението, — съгласно член 63, параграф 3 и приложимостта на Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, както и — че решението трябва да бъде анулирано въз основа на неспособността на Надзорния орган на ЕАСТ да обоснове причините за своето решение, както се изисква от член 16 на СНС, на нарушението на принципа за добрата администрация, на нарушението на задължението за полагане на дължимата грижа, на липсата на правно основание в протокол 3 към СНС и/или нарушението на принципа за правната
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/83 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 септември 2009 г. — Rosenbaum/Комисия (Дело F-9/08) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Класиране в степен - Искане за ново класиране - Приложно поле на член 13 от приложение XIII към Правилника за персонала - Вземане предвид на професионалния опит - Назначаване на посочената в обявлението за конкурса степен - Член 31 от Правилника за персонала - Принцип на недопускане на дискриминация - Свобода на движение на работници) 2009/C 267/150 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Eckehard Rosenbaum (Бон, Германия) (представител: H.-J. Rüber, Rechtsanwalt) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и B. Eggers) Страна, встъпила в подкрепа на исканията на ответника:: Съвет на Европейските общности (представители: M. Simm и M. Bauer) Предмет Публична служба — От една страна, отмяна на решението за класиране на жалбоподателя, чието име фигурира в списъка на успешно издържалите конкурс за назначаване като администратори на степен A7/A6, доколкото с него се определя степен AD 6/2, и, от друга страна, искане за ново класиране Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н Rosenbaum да заплати направените от него както и от Комисията на Европейските общности съдебни разноски. 3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г., стр. 70.
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/25 Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 24 юни 2014 г. — Pfotenhilfe-Ungarn e.V. срещу Ministerium für Energiewende, Landwirtschaft, Umwelt und ländliche Räume des Landes Schleswig-Holstein (Дело C-301/14) 2014/C 303/32 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Pfotenhilfe-Ungarn e.V. Ответник: Ministerium für Energiewende, Landwirtschaft, Umwelt und ländliche Räume des Landes Schleswig-Holstein В присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses към Bundesverwaltungsgericht Преюдициални въпроси 1) Налице ли е транспортиране на животни, което не се осъществява във връзка с дадена икономическа дейност по смисъла на член 1, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 1/2005 (1), когато това транспортиране се осъществява от организация за защита на животните, призната като занимаваща се с благотворителност, и е предназначено да предостави на трети лица бездомни кучета срещу скромно възнаграждение („Schutzgebühr“), което а) не покрива или едва покрива направените от организацията разноски за животното, транспортирането и предоставянето, б) надвишава тези разноски, но печалбата служи за финансиране на останалите непокрити разходи за предоставянето на други бездомни животни, разходите за бездомните животни или за финансиране на други проекти за защита на животните? 2) Налице ли е търговец, участващ в търговията в рамките на Общността по смисъла на член 12 от Директива 90/425/ЕИО (2), когато организация за защита на животните, призната като занимаваща се с благотворителност, въвежда в Германия бездомни кучета и ги предоставя на трети лица срещу скромно възнаграждение („Schutzgebühr“), което а) не покрива или едва покрива направените от организацията разноски за животното, транспортирането и предоставянето, б) надвишава тези разноски, но печалбата служи за финансиране на останалите непокрити разходи за предоставянето на други бездомни животни, разходите за бездомните животни или за финансиране на други проекти за защита на животните? (1) Регламент (ЕО) No 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) No 1255/97; ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 62, стр. 3. (2) Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар; ОВ L 224, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 53.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/29 Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. — ZZ/Европейска комисия (Дело F-67/11) 2011/C 319/62 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ZZ (представител: G. Cipressa, avvocato) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението за отхвърляне на искането на жалбоподателя във връзка с изпълнението от страна на ответника на решението на Съда на публичната служба от 9 юни 2010 г. по дело F-56/09 и с поправянето на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял Искания на жалбоподателя — да се отмени решението за отхвърляне на искането от 28 февруари 2011 г., — да се отмени, доколкото е необходимо, докладната записка от 24 юни 2011 г., — да се постанови, че Европейската комисия незаконосъобразно се е въздържала да приеме мерките за изпълнение на точка 2 от диспозитива на решението на Съда на публичната служба от 9 юни 2010 г. по дело F-56/09, особено що се отнася до унищожаването на фотографиите, посочени в тази точка от диспозитива, и до съобщаването на жалбоподателя на информация за унищожаването, — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 2 831 EUR като обезщетение за претърпените от последния вреди, включително до днешна дата, поради неприемането на всички мерки за изпълнение на съдебното решение от 9 юни 2010 г., заедно с лихвите върху посочената сума в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от утре до деня, в който посочената сума от 2 831 EUR бъде получена от жалбоподателя, — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 12 EUR на ден за всеки следващ ден неприемане от страна на Европейската комисия на всички мерки за изпълнение на съдебното решение от 9 юни 2010 г., считано от утре до 180-тия ден, следващ датата 4 март 2011 г., заедно с лихвите върху посочената сума от 12 EUR на ден в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от 181-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., до деня, в който посочената сума от 12 EUR бъде получена от жалбоподателя, — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 15 EUR на ден за всеки следващ ден неприемане от страна на Европейската комисия на всички мерки за изпълнение на съдебното решение от 9 юни 2010 г., считано от 181-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., до 270-тия ден, следващ датата 4 март 2011 г., заедно с лихвите върху посочената сума от 15 EUR на ден в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от 271-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., до деня, в който посочената сума от 15 EUR бъде получена от жалбоподателя, — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 18 EUR на ден за всеки следващ ден неприемане от страна на Европейската комисия на всички мерки за изпълнение на съдебното решение от 9 юни 2010 г., считано от 271-вия ден до 360-тия ден, следващ датата 4 март 2011 г., заедно с лихвите върху посочената сума
bg	caselaw	EU	от 18 EUR на ден в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от 361-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., до деня, в който посочената сума от 18 EUR бъде получена от жалбоподателя, — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 25 EUR на ден за всеки следващ ден неприемане от страна на ЕК на всички мерки за изпълнение на съдебното решение от 9 юни 2010 г., считано от 361-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., ad infinitum, която да се изплаща периодично на жалбоподателя в края на всеки период от 360 дни, изтекъл след 361-вия ден, следващ датата 4 март 2011 г., — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	23.2.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/43 Определение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2007 г. — Regione Siciliana/Комисия (Дело T-156/06) (1) (Европейски социален фонд (FSE) - Намаляване на първоначално предоставената финансова помощ от Общността - Жалба за отмяна - Регионално или местно формирование - Липса на пряко засягане - Недопустимост) (2008/C 51/79) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Regione Siciliana (Италия) (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: L. Flynn, M. Velardo и A. Weimar, подпомагани от G. Faedo, avocat) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2006) 1171 на Комисията от 23 март 2006 г. относно намаляване на финансовата помощ, предоставена от Европейския социален фонд (FSE) за оперативна програма в региона на Сицилия, която се вписва в общностната рамка за подпомагане на структурните дейности на Общността, свързани с цел No 1 в Италия (за периода от 1994 година до 1999 година). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Regione Siciliana да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 178, 29.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/43 Решение на Общия съд от 12 декември 2014 г. — Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português/Комисия (Дело T-487/11) (1) ((Държавни помощи - Финансов сектор - Държавна гаранция, свързана с банков заем - Помощ, насочена към преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка - Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар - Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение - Съответствие със съобщенията на Комисията относно помощите във финансовия сектор в контекста на финансовата криза - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране)) (2015/C 046/52) Език на производството: португалски Страни Жалбоподатели: Banco Privado Português, SA (Лисабон, Португалия) и Massa Insolvente do Banco Privado Português, SA (Лисабон) (представители: C. Fernández Vicién, F. Pereira Coutinho, M. Esperança Pina, T. Mafalda Santos, R. Leandro Vasconcelos и A. Kéri, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn и M. Afonso) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/346/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 година относно държавна помощ C 33/09 (ex NN 57/09, CP 191/09), приведена в действие от Португалия под формата на държавна гаранция за ВРР (ОВ L 159, 2011 г., стр. 95) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Banco Privado Português, SA и Massa Insolvente do Banco Privado Português, SA да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 11/2 Решение на Съда (трети състав) от 12 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-154/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Шеста директива ДДС - Член 2, член 4, параграфи 1, 2 и 5 - Хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа - Данъчнозадължени лица - Дейности или сделки, извършвани от „registradores de la propiedad“ в качеството им на органи за събиране на данъци от териториалния регистър за недвижимите имоти - Икономически дейности - Дейност, упражняване по независим начин - Публичноправни образувания, извършващи дейност в рамките на упражняването на обществените си функции - Нарушение на общностното право, за което е отговорна национална юрисдикция) 2010/C 11/03 Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Afonso и F. Jimeno Fernández) Ответник: Кралство Испания (представител: J.M. Rodríguez Cárcamo) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 2 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Данъчнозадължени лица — Дейности или сделки, извършвани от „registradores de la propiedad“ Диспозитив 1. Като приема, че не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност услугите, предоставяни на автономна област от „registradores de la propiedad“ в качеството им на органи за събиране на данъци от териториалния регистър за недвижимите имоти („oficina liquidadora de distrito hipotecario“), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 2 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа. 2. Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.
bg	caselaw	EU	30.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 191/27 Решение на Общия съд от 14 април 2016 г. — Henkell & Co. Sektkellerei/EUIPO — Ciacci Piccolomini d’Aragona di Bianchini („PICCOLOMINI“) (Дело T-20/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „PICCOLOMINI“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „PICCOLO“ - Липса на реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 191/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Henkell & Co. Sektkellerei KG (Висбаден, Германия) (представител: J. Flick, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Kusturovic и A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ciacci Piccolomini d’Aragona di Bianchini Società Agricola (Милано, Италия) (представители: F. Cecchi, P. Pozzi и F. Ghisletti Giovanni, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 31 октомври 2014 г. (преписка R 2265/2013-1) относно производство по възражение между Henkell & Co. Sektkellerei KG и Ciacci Piccolomini d’Aragona di Bianchini Società Agricola. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Henkell & Co. Sektkellerei KG да заплати собствените си съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Ciacci Piccolomini d’Aragona di Bianchini Società Agricola. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/50 Жалба, подадена на 26 юли 2016 г. — Starbucks/EUIPO — Nersesyan (COFFEE ROCKS) (Дело T-398/16) (2016/C 335/66) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Starbucks Corp. (Сиатъл, Вашингтон, Съединени щати) (представители: I. Fowler, Solicitor и J. Schmitt, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Hasmik Nersesyan (Борглон, Белгия) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „COFFEE ROCKS“ — заявка за регистрация No 11 881 943 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 май 2016 г. по преписка R 559/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на Службата от 24 May 2016 г. по преписка R 559/2015-4, и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, или — в случай че другата страна встъпи в производството — да я осъди да заплати заедно с ответника. Изложени основания — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	17.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 383/26 Жалба, подадена на 2 септември 2016 г. — Troszczynski/Парламент (Дело T-626/16) (2016/C 383/35) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Mylène Troszczynski (Ноайон, Франция) (представител: M. Ceccaldi, avocat) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 23 юни 2016 г., прието съгласно членове 33, 43, 62, 67 и 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г. за „установяване на мерки за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент“, с което е установено вземане в размер на 56 554,00 EUR към жалбоподателя поради неправомерно изплатени суми в рамките на дейността на парламентарните сътрудници, като се посочват мотиви за възстановяването им съгласно член 68 от мерките за прилагане [на Устава на членовете на Европейския парламент] и съгласно членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент; — да се отмени дебитно известие No 2016-888 без посочена дата, с което жалбоподателят се уведомява, че е установено вземане към него вследствие на решението на генералния секретар от 23 юни 2016 г., събиране на неоснователно изплатените суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от мерките за прилагане и на членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент; — да се осъди Европейският парламент да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство; — да се осъди Европейският парламент за заплати на г-жа Mylène Troszczynski сумата 50 000,00 EUR с оглед на възстановяването на подлежащи на възстановяване разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания. 1. Първото основание е наличието на пороци, които засягат процесуалната законосъобразност на оспорваните актове. Това основание се разделя на три части. — Първата част обхваща твърдението, че за оспорваните актове е компетентно по същество Бюрото на Европейския парламент, а не генералният секретар, тъй като става въпрос за решения с имуществени последици, които засягат политически партии и следователно членовете на Европейския парламент. — Втората част обхваща твърдението, че Бюрото на Европейския парламент не разполага с компетентност по отношение на собствената си компетентност и поради това не може да изменя естеството и обхвата ѝ. Генералният секретар обаче не посочил като обосновка, че председателят на Бюрото на Европейския парламент правомерно му е прехвърлил правомощия, предоставяйки му правото да приеме, подпише и връчи оспорваните актове във връзка с уреждането на финансови въпроси, които засягат членовете на Европейския парламент. — Третата част обхваща твърдението, че авторът на оспорваните актове не е изпълнил изискването за мотивиране. Така, изложените мотиви не се покриват с установената в посочените актове фактическа обстановка и в тях е налице непреодолимо противоречие между оплакването, че сътрудникът на жалбоподателя на практика изпълнява едновременно две длъжности, и оплакването, че той изпълнява само една длъжност и никаква друга, като само втората хипотеза е посочена от генералния секретар, 2. Второто основание е наличието на пороци, които засягат материалната законосъобразност на оспорваните актове. Това основание се разделя на девет части. — Първата част обхваща твърдението, че изтъкнатите в
bg	caselaw	EU	подкрепа на оспорваните актове нарушения не са налице. — Втората част обхваща твърдението, че оспорваните актове са приети в нарушение на правилата и общите принципи на правото, приложими в областта на установяването на доказателствата и тежестта на доказване. — Третата част обхваща твърдението, че приетото от генералния секретар решение за връщане на недължимо платеното е в нарушение на принципа за пропорционалност. Освен това нито посочените данни, нито методиката на изчисляване не обосновавали размера на поисканата сума. — Четвъртата част обхваща твърдението, че оспорваните актове представлявали нарушение на политическите права на местните сътрудници на членовете на Европейския парламент. — Петата част обхваща твърдението, че оспорваните актове са опорочени от превратно упражняване на власт, тъй като генералният секретар си присвоил правомощия за упражняване на принуда от финансово естество, с които не разполагал, за да ограничи средствата за действие на член на Европейския парламент, по отношение на когото е публично известен и безспорен факт, че не споделя нито идеалите, нито политическата програма. — Шестата част обхваща твърдението, че оспорваните актове са дискриминационни и предполагали намерението да се навреди на политическата дейност на жалбоподателя, както и че съществувал fumus persecutionis. — Седмата част обхваща твърдението, че оспорваните актове накърнявали независимостта на жалбоподателя в качеството му на член на Европейския парламент. — Осмата част обхваща твърдението, че оспорваните актове били в нарушение на принципа una via electa и поставят въпроса за пристрастността на OLAF, която водела разследване само срещу всички френски членове на Европейския парламент, избрани от списъците на Front National. — Деветата част обхваща твърдението, че оспорваните актове представлявали нарушение на общия принцип на правото, че „в гражданското производство се изчаква изходът от наказателното производство“, доколкото производствата по връщане на недължимо платеното следвало да бъдат спрени, като се изчака изходът от другите производства, по-специално от производството пред френските органи, като тази част включва и твърдение за нарушение на правилото non bis in idem.
bg	caselaw	EU	18.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/10 Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Нидерландия) на 28 март 2011 г. — Leno Merken BV/Hagelkruis Beheer BV (Дело C-149/11) 2011/C 179/18 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof te’s-Gravenhage Страни в главното производство Жалбоподател: Leno Merken BV Ответник: Hagelkruis Beheer BV Преюдициални въпроси 1. Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1) относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че за да е налице реално използване на марката на Общността, е достатъчно марката да се използва в една-единствена държава членка, доколкото това използване — ако ставаше дума за национална марка — би се считало за реално използване в съответната държава членка (вж. Съвместна декларация No 10 по член 15 от Регламент (ЕО) No 40/94 (2) Съвета от 20 декември 1993 г. и Насоките на СХВП за производството по възражение)? 2. При отрицателен отговор на първия въпрос: при всички случаи ли това използване на марката на Общността в една-единствена държава членка не може да се разглежда като реално използване в Общността по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 207/2009? 3. Ако използването на марката на Общността в една-единствена държава членка при всички случаи не може да се разглежда като реално използване в Общността, какви изисквания за големината на територията, на която се използва марката, трябва да се прилагат — наред с други фактори — при преценката дали е налице реално използване в Общността? 4. Обратно, трябва ли член 15 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че при преценката на реалното използване в Общността изобщо не следва да се вземат предвид границите на територията на отделните държави членки (а като критерий следва да се използват например пазарните дялове (продуктов пазар/географски пазар)? (1) ОВ L 78, стр. 1. (2) Регламент относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/55 Жалба, подадена на 1 януари 2017 г. — Safe Skies/EUIPO — Travel Sentry (TSA LOCK) (Дело T-60/17) (2017/C 104/77) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Safe Skies LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представител: V. Schwepler, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Travel Sentry, Inc. (Уиндърмър, Флорида, Съединени щати) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „TSA LOCK“ — марка на Европейския съюз No 4 530 168 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 ноември 2016 г. по преписка R 233/2016-4 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, както и да осъди (евентуално) встъпилата страна да заплати разноските за административното производство пред апелативния състав, — да определи дата за провеждане на съдебно заседание, в случай, че Общият съд не може да се произнесе без провеждане на устни състезания. Изложени основания — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/62 Жалба, подадена на 11 юни 2009 г. — United States Polo Association/СХВП — Textiles CMG (U.S. POLO ASSN.) (Дело T-228/09) 2009/C 180/114 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: United States Polo Association (Lexington, Съединени американски щати) (представители: P. Goldenbaum, T. Melchert и I. Rohr, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Textiles CMG, SA (Onteniente, Валенсия, Испания) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 20 март 2009 г. по преписка R 886/2008-4, и — да се осъди ответникът да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя, и, ако другата страна в производството пред апелативния състав встъпи в съдебното производство, същата да понесе направените от нея съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „U.S. POLO ASSN.“ за стоки от класове 9, 20, 21, 24 и 27 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „POLO-POLO“ за стоки от клас 24, регистрирана в Испания, словна марка „POLO-POLO“ за стоки от класове 24, 25 и 39, регистрирана в Общността Решение на отдела по споровете: Уважава възражението за всички оспорени стоки Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 на Съвета (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета), тъй като апелативният състав е допуснал грешка като е приел, че е налице вероятност от объркване между разглежданите марки.
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/49 Жалба, подадена на 2 април 2013 г. — Gemeente Leidschendam-Voorburg/Комисия (Дело T-190/13) 2013/C 156/91 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Gemeente Leidschendam-Voorburg (Община Лейдсхендам Ворбург, Нидерландия) (представители: A. de Groot и J. J. M. Sluijs) Ответник: Европейска комисия Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Обжалва се Решение C(2013) 87 на Комисията от 23 януари 2013 година относно държавна помощ SA.24123 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Нидерландия — предполагаема продажба на земя от Община Лейдсхендам Ворбург под пазарната цена. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи три правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на съществени процесуални правила и/или неизпълнение на задължението за мотивиране: — Първо, Комисията се забавила прекомерно дълго, преди да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, поради което у заинтересованите лица се породили оправдани правни очаквания, че спорните договорености не съставляват нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС. — Второ, Комисията преценила фактите неправилно и непълно. — Трето, Комисията не установила правилно фактите относно наличието на финансиране с държавни ресурси. 2. Второ правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС: — Първо, общината действала така, както би действало и всяко частно предприятие в същата ситуация. — Второ, на Schouten & De Jong Projectontwikkeling BV и на Bouwfonds Ontwikkeling BV не било предоставено предимство, каквото не биха получили при обичайните пазарни условия. 3. Трето правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 3 ДФЕС: ако все пак се приеме, че общината е отпуснала помощ, същата следвало да се разглежда като съвместима с член 107, параграф 3 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/20 Определение на председателя на Общия съд от 4 декември 2014 г. — Vanbreda Risk & Benefits/Комисия (Дело T-199/14 R) ((Обезпечително производство - Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Доставка на услуги за застраховане на имущество и лица - Отхвърляне на офертата на оферент - Молба за спиране на изпълнението - Допустимост - Fumus boni juris - Неотложност - Претегляне на интереси)) (2015/C 056/27) Език на производството: френски Страни Ищец: Vanbreda Risk & Benefits (Антверпен, Белгия) (представители: P. Teerlinck и P. de Bandt, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и L. Cappelletti) Предмет Молба за постановяване на временни мерки, целяща по същество спирането на изпълнението на решението на Комисията от 30 януари 2014 г., с което тя е отхвърлила направената от ищеца оферта в отговор на покана за представяне на оферти за застраховането на имущество и лица и е възложила тази поръчка на друго дружество. Диспозитив 1) Спира изпълнението на решението на Европейската комисия от 30 януари 2014 г., с което тя отхвърля офертата на Vanbreda Risk & Benefits, представена в процедура за възлагане на обществена поръчка за застраховането на имущество и лица, и възлага тази поръчка на друго дружество, в частта му относно възлагането на партида No 1. 2) Оставя в сила посоченото решение на Комисията от 30 януари 2014 г. до изтичането на срока за обжалване на настоящото определение. 3) Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/24 Определение на председателя на Съда от 4 ноември 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна (България) — „Векос Трейд“ АД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Дело C-403/14) (1) (2015/C 016/40) Език на производството: български Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 395, 10.11.2014 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/22 Решение на Общия съд от 4 септември 2015 г. — Обединено кралство/Комисия (Дело T-245/13) (1) ((ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Схема на единно плащане - Ключови проверки - Вторични проверки - Членове 51, 53, 73 и 73а от Регламент (ЕО) No 796/2004)) (2015/C 346/24) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално C. Murrell, M. Holt и E. Jenkinson, впоследствие M. Holt, подпомагани от D. Wyatt, QC, и от V. Wakefield, barrister) Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и K. Skelly) Предмет Искане за частична отмяна на Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 67, стр. 20), в частта, в която се отнася до позицията в приложение 1 към него, предвиждаща екстраполирана корекция от 5,19 % за осъществени в Северна Ирландия (Обединено кралство) разходи през финансовата 2010 г. в размер на 16 513 582,57 EUR. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 189, 29.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/34 Решение на Общия съд от 15 януари 2014 г. — SICOM/Комисия (Дело T-279/12) (1) (Арбитражна клауза - Хранителна помощ - Доставка на олио от рапица на Гвинея - Неизпълнение на договора - Погасителна давност) 2014/C 52/63 Език на производството: италиански Страни Ищец: SICOM Srl — Società industriale per il confezionamento degli olii meridionale (Cercola, Италия) (представител: R. Manzi, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Bartelt и F. Moro) Предмет Основан на арбитражна клауза иск за осъждане на Комисията да заплати на ищеца сума, отговаряща на неустойките за недоставените количества и за забавата при доставката, приспадната от Комисията от окончателния размер на сумата, изплатена на ищеца за доставката на рафинирано олио от рапица в полза на Република Гвинея в рамките на акция за хранителна помощ, осъществена в съответствие с Регламент (ЕО) No 664 на Комисията от 2 април 2001 г. (ОВ L 93, стp. 3) Диспозитив 1. Отхвърля иска като неоснователен. 2. Осъжда SICOM Srl — Società industriale per il confezionamento degli olii meridionale да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/36 Жалба, подадена на 20 септември 2011 г. — Русе индъстри/Комисия (Дело T-489/11) 2011/C 347/66 Език на производството: български Страни Жалбоподател:„Русе индъстри“ АД (Русе, България) (представители: Ал. Ангелов, Св. Панов, адвокати) Ответник: Европейска комисия Предмет Искане за отмяна на членове 2, 3, 4 и 5 от Решение на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009, приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“. Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска Общият съд: — да отмени поради недействителност членове 2, 3, 4 и 5 от Решение на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009, приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“; — да му присъди направените по делото разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на своята жалба. 1. Първото правно основание е изведено от нарушението на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото според него това, което Комисията счита за непредприемане на стъпки за събиране от страна на държавата на дължимите ѝ суми, не представлявало нова държавна помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), нито представлявало изменение на съществуваща държавна помощ. Също така жалбоподателят твърди, че не било налице увеличение на общия риск за държавата, а дори той да съществувал, това също не можело да бъде основание за квалифициране на разглежданите обстоятелства като нова държавна помощ. 2. Второто правно основание е изведено от нарушението на член 263, алинея 2, предложение трето от ДФЕС, доколкото Комисията, без позоваване на никакви доказателства и без посочване на мотиви, неправилно приела, че неизискването от страна на държавата на дължимите суми създало предимство за дружеството в нарушение на конкуренцията, като по този начин възникнала несъвместимост с вътрешния пазар. 3. Третото правно основание е изведено от твърдението за допуснато процесуално нарушение, тъй като в решението на Комисията липсвали мотивите, довели до формулиране на направените изводи. 4. Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на член 14 от Регламент (ЕО) No 659/1999, тъй като в оспорваното решение не бил посочен размерът на подлежащата на възстановяване от страна на жалбоподателя сума, както и съответните лихви в размер съгласно фиксиран от Комисията подходящ процент. (1) ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/31 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — Japan Airlines/Комисия (Дело T-36/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/35) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Japan Airlines Co. Ltd, по-рано Japan Airlines International Co. Ltd (Токио, Япония) (представители: J.-F. Bellis, K. Van Hove, адвокати, и R. Burton, solicitor) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. von Lingen и S. Noë, впоследствие S. Noë и J. Bourke и накрая A. Dawes, подпомагани от J. Holmes, barrister) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) и при условията на евентуалност искане да се намали размерът на глобата, наложена на жалбоподателя и на Japan Airlines Corp Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно Japan Airlines Co. Ltd и Japan Airlines Corp. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на Japan Airlines Co. Ltd. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	17.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/12 Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 01 март 2016 година — Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София/„Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ ЕООД (Дело C-132/16) (2016/C 175/13) Език на производството: български Запитваща юрисдикция Върховен административен съд Страни в главното производство Жалбоподател: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София Ответник:„Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ ЕООД Преюдициални въпроси 1. Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от [Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност] допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от [Закона за данъка върху добавената стойност], която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице? 2. Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от [Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност] допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност? (1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7
bg	caselaw	EU	27.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/16 Решение на Общия съд от 12 май 2016 г. — GRE/EUIPO (Mark1) (Дело T-844/14) (1) ((Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „Mark1“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009)) (2016/C 232/21) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: GRE Grand River Enterprises Deutschland GmbH (Клостер Ленин, Германия) (представители: I. Memmler и S. Schulz, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka) Предмет Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 2 октомври 2014 г. (преписка R 648/2014-1) относно заявка за регистрация на словния знак „Mark1“ като марка на Европейския съюз. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) GRE Grand River Enterprises Deutschland GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). (1) ОВ C 65, 23.2.2015 г.
bg	caselaw	EU	4.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 153/13 Решение на Съда (трети състав) от 14 май 2009 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen, Белгия) — Internationaal Verhuis- en Transportsbedrijf Jan de Lely BV/Belgische Staat (Дело C-161/08) (1) („Свободно движение на стоки - Общностен транзит - Международни превози, извършвани под покритието на карнет ТИР - Нарушения или нередности - Срок за уведомяване - Срок за представянето на доказателството за мястото, където е извършено нарушението или нередовността“) 2009/C 153/25 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van beroep te Antwerpen Страни в главното производство Ищец: Internationaal Verhuis- en Transportsbedrijf Jan de Lely BV Ответник: Belgische Staat Предмет Преюдициално запитване — Hof van beroep te Antwerpen — Тълкуване на член 2 от Регламент (ЕИО) No 1593/91 на Комисията от 12 юни 1991 година относно условия за прилагане на Регламент (ЕИО) No 719/91 на Съвета относно използването в Общността на карнети ТИР и карнети ATA в качеството им на документи за транзитен превоз (ОВ L 148, стp. 11) във връзка с член 11 от Конвенцията ТИР — Нарушения или нередовности — Срок за нотифициране Диспозитив 1) Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) No 1593/91 на Комисията от 12 юни 1991 година за прилагане на Регламент (ЕИО) No 719/91 на Съвета относно използването в Общността на карнети ТИР и на карнети ATA като транзитни документи, разглеждан във връзка с член 11, параграф 1 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, подписана в Женева (Швейцария) на 14 ноември 1975 година, трябва да се тълкува в смисъл, че неспазването на срока за уведомяване за неприключването на карнета ТИР спрямо титуляра на този карнет не води до изгубване от страна на компетентните митнически органи на правото да пристъпят към събиране на митата и таксите, дължими във връзка с международен превоз на стоки под покритието на споменатия карнет. 2) Член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент No 1593/91, разглеждан във връзка с член 11, параграфи 1 и 2 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, подписана в Женева на 14 ноември 1975 година, трябва да се тълкува в смисъл, че той определя единствено срока за представянето на доказателството за редовността на транспортната операция, а не и срока, в който трябва да бъдат представени доказателствата за мястото, където е извършено нарушението или нередовността. Задача на националния съд е да определи според принципите на своето национално право, приложими в областта на доказването, дали в конкретния случай, с който е сезиран, и предвид всички обстоятелства доказателствата са били представени в срок. Националният съд обаче трябва да преценява този срок при спазване на общностното право, и по-специално като отчита факта, че от една страна, срокът не трябва да е прекомерно дълъг с оглед на това събирането на дължимите в друга държава-членка суми да е юридически и материално възможно, а от друга — че срокът не трябва да поставя титуляра на карнет ТИР в материална невъзможност да представи гореспоменатите доказателства. (1) ОВ C 183, 19.7.2008
bg	caselaw	EU	2.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 197/22 Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. — Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия (Дело T-268/06) (1) (Държавни помощи - Помощи в полза на авиокомпаниите за вредите, причинени от атентатите от 11 септември 2001 г. - Решение, с което схемата за помощи се обявява за частично несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяване на отпуснатите помощи - Член 87, параграф 2, буква б) ЕО - Известие на Комисията от 10 октомври 2001 г. относно последиците от атентатите от 11 септември - Причинно-следствена връзка между извънредното събитие и вредата - Задължение за мотивиране) (2008/C 197/37) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE (Атина, Гърция) (представители: P. Anestis, avocat, T. Soames и G. Goeteyn, solicitors, S. Mavrogenis и M. Pinto de Lemos Fermiano Rato, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: E. Righini и I. Chatzigiannis) Предмет Жалба за отмяна на Решение C (2006) 1580 окончателен на Комисията от 26 април 2006 година относно схемата за държавни помощи C 39/2003 (ex NN 119/2002), приведена в действие от Република Гърция в полза на въздушните превозвачи вследствие на вредите, претърпени от 11 до 14 септември 2001 г. Диспозитив 1) Отменя членове 1 и 2 от Решение C (2006) 1580 окончателен на Комисията от 26 април 2006 година относно схемата за държавни помощи C 39/2003 (ex NN 119/2002), приведена в действие от Република Гърция в полза на въздушните превозвачи вследствие на вредите, претърпени от 11 до 14 септември 2001 г., в частта, с която обявяват за несъвместими с общия пазар помощите, предоставени на Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE, на първо място, за вредите, причинени от отмяната на полета за Канада на 15 септември 2001 г., на второ място, за вредите, свързани с неговата мрежа извън Северноатлантическия океан и Израел, и на трето място, за пропуснатите доходи от превоз на стоки, за разходите за унищожаване на нетрайни стоки, за допълнителните разходи за контрол на сигурността за стоките, за разходите, свързани с извънредния труд на персонала и за разходите, свързани с допълнителните спешни мерки за сигурност. 2) Отменя член 4 от Решение C (2006) 1580 окончателен, доколкото с него се нарежда възстановяване на посочените в предходната точка помощи. 3) Отхвърля жалбата в останалата част. 4) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/8 Определение на Съда (девети състав) от 15 януари 2015 г. — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA, Telefónica SA/Европейска комисия (Съединени дела C-587/13 P и C-588/13 P) (1) ((Обжалване - Схема за помощи, предвидена в испанското данъчно законодателство - Разпоредба относно корпоративния данък, позволяваща на установените на територията на Испания предприятия да амортизират репутацията от придобиването на дялови участия в предприятия, които не са установени на посочената територия - Решение, с което схемата за държавни помощи е обявена за несъвместима с вътрешния пазар)) (2015/C 146/11) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA и Telefónica SA (представители: J. Ruiz Calzado и J. Domínguez Pérez, abogados, M. Núñez Müller, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: C. Urraca Caviedes и P. Němečková) Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) Осъжда Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA и Telefónica SA да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 15, 18.1.2014 г. ОВ C 24, 25.1.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/15 Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. от Mitsubishi Electric Corp. срещу Решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 12 юли 2011 г. по дело T-133/07, Mitsubishi Electric Corp./Европейска комисия (Дело C-489/11 P) 2011/C 347/24 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Mitsubishi Electric Corp. (представители: R. Denton, Solicitor, J. J Vyavaharkar, Solicitor, K. Haegeman, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени съдебното решение в частта му, с която се отхвърля подадената от Melco жалба пред Общия съд, — да отмени онези членове от решението на Комисията, които не са отменени с обжалваното съдебно решение, в частта им, в която се отнасят до Melco и до TMT&D за времето, през което Melco е солидарно отговорно с Toshiba за действията на TMT&D, — при всички положения да постанови, че Комисията следва да заплати направените от нея разноски, както и направените разноски от Melco във връзка с настоящото производство и във връзка с производството пред Общия съд. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят посочва, че Общият съд е допуснал значителни грешки при прилагането на правото при преценката на доказателствата относно наличието на твърдяното „общо споразумение“: — Общият съд изопачил доказателствата за наличие на „общо споразумение“. — Общият съд приложил неправилно правилата за проверка на доказателствата и установения в съдебната практика принцип, че изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства. — Общият съд приложил неправилно съдебната практика относно правилата за доказването и претеглянето на доказателствата, като заключил, че изявлението на г-н М можело да бъде прието за достоверно и имало доказателствена стойност. — Общият съд приложил неправилно разпоредбите относно потвърждението по отношение на отговора на Fuji по изложението на възраженията. — Общият съд не взел предвид цялостното въздействие на отделните нарушения от страна на Комисията на правото на защита на Melco и на правото му на изслушване. — Общият съд нарушил правото на защита на Melco, и по-специално презумпцията за невиновност, тъй като изискал от Melco да доказва отрицателни факти, за да докаже, че Melco не е извършило нарушение. — Общият съд нарушил презумпцията за невиновност и приложил неправилно правните принципи, тъй като отказал да вземе предвид другото възможно обяснение. Жалбоподателят посочва също така, че при преценката на претендираната продължителност на твърдяното нарушение, Общият съд допуснал сериозни пропуски при прилагането на правото: — Общият съд не доказал надлежно претендираната продължителност на твърдяното нарушение.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/44 Жалба, подадена на 20 април 2010 г. — GEA Group/Комисия (Дело T-189/10) 2010/C 179/77 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: GEA Group AG (Бохум, Германия) (представители: адв. A. Kallmayer, адв. I. du Mont и адв. G. Schiffers Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени член 1 от решението за изменение, доколкото с него се налага глоба на жалбоподателя; — при условията на евентуалност, да се намали глобата, наложена на жалбоподателя в член 1 от решението за изменение; — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят оспорва Решение No C(2010) 727 окончателен на Комисията от 8 февруари 2010 г., с което Комисията изменя в частност по отношение на жалбоподателя свое Решение No C(2009) 8682 окончателен от 11 ноември 2009 г. по преписка COMP/38.589 — Топлинни стабилизатори (наричано по-нататък: „решение за изменение“). Изменението засяга член 2, точки 31 и 32 от Решение No C(2009) 8682 окончателен на Комисията по отношение на солидарната отговорност на жалбоподателя. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва пет правни основания. На първо място, жалбоподателят възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като преди постановяване на решението за изменение не е изслушан, нито е взел някакво участие в производството. Като второ правно основание жалбоподателят сочи пороци в мотивите на решението за изменение, тъй като те се основават единствено на неотчитането на горната граница според член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1), която следва да се вземе предвид служебно, а индивидуални мотиви по отношение на жалбоподателя липсват. В третото правно основание жалбоподателят посочва липсата на правно основание за приемане на решението за изменение, което по отношение на определени адресати е влязло в сила, съответно спрямо него е налице висящо съдебно производство. Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че промяната на глобата в негова вреда е недопустима. Накрая жалбоподателят се позовава на изтекла давност, тъй като решението за изменение е постановено след изтичане на давностния срок съгласно член 25, параграф 6 от Регламент No 1/2003. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/30 Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden на 12 юли 2010 г. — X/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-334/10) () 2010/C 246/50 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Касационен жалбоподател: X Друга страна: Staatssecretaris van Financiën Преюдициални въпроси 1. Данъчнозадължено лице, което използва временно за собствени нужди част от дълготраен актив, принадлежащ към имуществото на неговото търговско предприятие, има ли на основание член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, А, параграф 1, буква в), както и на основание член 17, параграф 2 от Шестата директива (1) право на приспадане на ДДС, начислен върху разходи за дълготрайни преобразувания на имуществени активи, извършени изключително с оглед на тяхната частна употреба? 2. За отговора на този въпрос има ли различно значение фактът, че при покупката на дълготрайния актив във фактурата на данъчнозадълженото лице е включен и ДДС, който то приспада? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1).
bg	caselaw	EU	15.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 448/8 Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 29 септември 2014 г. — Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute/Doc Generici srl (Дело C-452/14) (2014/C 448/11) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute Ответник: Doc Generici srl Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от действащия текст на Регламент (ЕО) No 297/95 (1) на Съвета от 10 февруари 1995 г. да се тълкува в смисъл, че по отношение на измененията на разрешение за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични изменения, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направено изменение? 2) При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда? (1) Регламент (ЕО) No 297/95 на Съвета от 10 февруари 1995 година относно таксите, дължими на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти (ОВ L 35, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/22 Жалба, подадена на 2 декември 2014 г. от Arctic Paper Mochenwangen GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 26 септември 2014 г. по дело T-634/13, Arctic Paper Mochenwangen GmbH/Европейска комисия (Дело C-551/14 P) (2015/C 026/27) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Arctic Paper Mochenwangen GmbH (представител: S. Kobes, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Общия съд от 26 септември 2014 г. по дело T-634/13, доколкото жалбата е отхвърлена; — да се уважи първоинстанционната жалба, като се отмени член 1, параграф 1 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (C(2013) 5666) (1), доколкото с него се отхвърля вписването на инсталацията, посочена в приложение I, точка А с идентификатор DE000000000000563, в списъка с инсталации, обхванати от Директива 2003/87/ЕО (2) и представени на Комисията от Германия съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, както и предварителните общи годишни количества на квотите за емисии, разпределяни безплатно за тази инсталация; — при условията на евентуалност, да се отмени посоченото съдебно решение в точка 1 и да се върне делото на Общия съд; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква нарушение на правото на Съюза по смисъла на член 58, алинея 1, второ и трето изречение от Статута на Съда. Като нарушил основните права и принципа на пропорционалност, Общият съд приел, че отказът на Комисията да отпусне безплатно квоти за емисии на основание на клауза за прекомерни трудности на държава членка е съвместим с правото на Съюза. Обжалваното съдебно решение нарушавало правата на жалбоподателя по членове 16 и 17 от Хартата на основните права. Във връзка с посоченото основание жалбоподателят изтъква, че в Решение 2011/278/ЕС (3) в уредбата на безплатното разпределяне на квоти за емисии Комисията не е предвидила предпазна мярка за достатъчна индивидуална защита на основните права. Според Решение 2011/278/ЕС безплатното разпределяне на квоти за емисии се основавало на стандартни фактори за изчисление. Решението обаче не предвиждало уредба, която да позволи допълнително безплатно разпределяне на квоти за емисии, за случаите, в които чрез прилагането на стандартните фактори за изчисление разпределянето води в частност до извънредно натоварване или прекомерни трудности. Отхвърлянето на жалбата в първоинстанционното производство нарушавало основните права от Хартата и принципа на пропорционалност. Общият съд взел предвид само своеобразно възникналия ефект от натоварването на системата за разпределяне на емисии и на разпределителния режим съгласно Решение 2011/278/ЕС. В нарушение на практиката на Съда Общият съд напълно пренебрегнал необходимата индивидуална защита на правата на жалбоподателя. (1) ОВ L 240, стр. 27. (2) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на
bg	caselaw	EU	16.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 11/23 Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2009 г. — Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (222, 333 и 555) (Съединени дела T-200/07—T-202/07) (1) (Марка на Общността - Заявки за словни марки на Общността 222, 333 и 555 - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2010/C 11/43 Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. Z o.o. (Częstochowa, Полша) (представител: D. Rzążewska, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: O. Montalto и K. Zajfert) Предмет Три жалби срещу решенията на четвърти апелативен състав на СХВП от 22 март 2007 г. (преписки No R 1276/2006-4, No R 1277/2006-4 и No R 1278/2006-4) относно заявките за регистрация на словни марки 222, 333 и 555 като марки на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Осъжда Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/1 2011/C 55/01 Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 46, 12.2.2011 г. Предишни публикации ОВ C 38, 5.2.2011 г. ОВ C 30, 29.1.2011 г. ОВ C 13, 15.1.2011 г. ОВ C 346, 18.12.2010 г. ОВ C 328, 4.12.2010 г. ОВ C 317, 20.11.2010 г. Може да намерите тези текстове на: EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/13 Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo — Италия) — Luigi Scarpelli/NEOS Banca SpA (Дело C-509/07) (1) (Директива 87/102/ЕИО - Защита на потребителите - Потребителски кредит - Неизпълнение на договор за продажба) 2009/C 141/21 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Bergamo Страни в главното производство Ищец: Luigi Scarpelli Ответник: NEOS Banca SpA Предмет Преюдициално запитване — Tribunale di Bergamo — Тълкуване на член 11, параграф 2 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252) — Потребителски кредит — Право на потребителя да предявява иск срещу кредитора в случай на неизпълнение на договора за продажба във връзка със стоките, финансирани с кредита Диспозитив Член 11, параграф 2 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит трябва да се тълкува в смисъл, че в ситуация като тази по главното производство наличието на договор между кредитора и доставчика, въз основа на който заем се отпуска изключително от този кредитор на клиентите на този доставчик, не е необходимо условие за правото на тези клиенти да предявяват претенции срещу посочения кредитор в случай на неизпълнение на задълженията от доставчика, за да постигнат развалянето на договора за заем и последващото възстановяване на сумите, изплатени на финансиращата организация. (1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	25.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 186/24 Решение на Общия съд от 5 май 2011 г. — SIMS — École de ski internationale/СХВП — SNMSF (esf école du ski français) (Дело T-41/10) (1) (Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „esf école du ski français“ - Абсолютни основания за отказ - Емблема на държава - Член 7, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 6, трето от Парижката конвенция - Марка, която е от естество да заблуди обществеността - Член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент No 207/2009) 2011/C 186/45 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Syndicat international des moniteurs de ski — École de ski internationale (SIMS — École de ski internationale) (Albertville, Франция) (представител: L. Raison-Rebufat, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Folliard-Monguiral, впоследствие A. Folliard-Monguiral и J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Syndicat national des moniteurs du ski français (SNMSF) (Meylan, Франция) (представител: J.-P. Stouls, avocat) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 ноември 2009 г. (преписка R 235/2009-1) относно процедура за обявяване на недействителност между Syndicat international des moniteurs de ski — École de ski internationale (SIMS — École de ski internationale) и Syndicat national des moniteurs du ski français (SNMSF) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Syndicat international des moniteurs de ski — École de ski internationale (SIMS — École de ski internationale) да заплати съдебните разноски на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП). 3. Syndicat national des moniteurs du ski français понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/42 Жалба, подадена на 12 април 2010 г. от V срещу решението, постановено на 21 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-33/08, V/Комисия (Дело T-510/09 P) (2010/C 161/67) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: V (Брюксел, Белгия) (представител: E. Boigelot, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се приеме жалбата за допустима и основателна и съответно — да се отмени постановеното от първи състав на Съда на публичната служба на Европейския съюз на 21 октомври 2009 г. и съобщено на жалбоподателя на 26 октомври 2009 г. решение по дело F-33/08, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му за отмяна на решението на Комисията от 15 май 2007 г., с което същата го уведомява, че не отговаря на необходимите за изпълнение на задълженията по служба условия за физическа годност, и за осъждане на Комисията да му заплати обезщетение за вреди и пропуснати ползи за щетите, които същият смята, че е претърпял, — да бъдат уважени направените в производството пред Съда на публичната служба на Европейския съюз искания на жалбоподателя, — да бъде осъдена ответната страна да заплати съдебните разноски за двете инстанции. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на Съда на публичната служба (СПС) от 21 октомври 2009 г., постановено по дело V/Комисия, F-33/08, с което е отхвърлена жалбата за отмяна на решението на Комисията да не наеме жалбоподателя на работа, тъй като не отговаря на условията за физическа годност, необходими за изпълняване на задълженията по служба, както и за присъждане на вреди и пропуснати ползи. Жалбоподателят сочи три правни основания в подкрепа на жалбата си, изведени от грешки при прилагане на правото, изопачаване на съдържащи се преписката доказателства, както и грешни и непълни мотиви. На първо място жалбоподателят оспорва постановеното решение, тъй като Съдът приема, че не е установено нередовността, свързана с участието на д-р К. да е повлияла на процесуалните действия, довели до приемане на спорното решение. На второ място жалбоподателят счита, че СПС е нарушил задължението за запазване на медицинската тайна, както и правото на пациента, дори когато е страна по дело, същата да бъде запазена, тъй като приел, че позоваването на жалбоподателя на този принцип пречело на съда да упражни контрол за законосъобразност на даденото от медицинската комисия становище за непригодност. На трето място жалбоподателят смята, че логическите доводи на СПС са опорочени, тъй като същият не е изложил мотивите, на които се основава преценката му на аргумента, изведен от факта, че председателят на медицинската комисия не е вписан в списъка на белгийския лекарски съюз.
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/44 Определение на Общия съд от 16 юни 2010 г. — Biocaps/Комисия (Дело T-24/09) (1) (Конкуренция - Административно производство - Решение, с което се разпорежда проверка - Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Съществуване на адресат на решението - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание) 2010/C 221/73 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Biocaps (Orsay, Франция) (представители: Y.-R. Guillou, H. Speyart van Woerden и T. Verstraeten, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и É. Gippini Fournier) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2008) 6524 на Комисията от 29 октомври 2008 година по преписка COMP/39510, с което се разпорежда на Laboratoire Champagnat Desmoulins Philippakis, както и на всички пряко или непряко контролирани от него образувания, да се подчинят на проверка съгласно член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 1 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. 2. Biocaps понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	18.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 309/26 Преюдициално запитване от Corte d’appello di Roma (Италия), постъпило на 1 юни 2017 г. — Martina Sciotto/Fondazione Teatro dell’Opera di Roma (Дело C-331/17) (2017/C 309/32) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte d’appello di Roma Страни в главното производство Жалбоподател: Martina Sciotto Ответник: Fondazione Teatro dell’Opera di Roma Преюдициален въпрос Недопустима ли е съгласно правната уредба на Европейския съюз (по-специално клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1)) национална правна уредба (по-специално член 3, параграф 6 от Декрет-закон No 64 от 30 април 2010 г., преобразуван с измененията в Закон No 100 от 29 юни 2010 г.), която, като изключва принципно прилагането спрямо срочните трудови правоотношения на наетите лица в оперно-филхармонични дружества на правилото, че обичайната форма на трудово правоотношение е безсрочното трудово правоотношение, следва да се тълкува в смисъл, че либерализира напълно тези правоотношения, и която не предвижда правни мерки за преобразуване на трудовите правоотношения (стабилизиране) и/или за обезщетение на вреди — включително при сключване на последователни срочни трудови договори след тригодишния период (или друг период от време)? (1) ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/12 Определение на Общия съд от 5 август 2015 г. — Sales & Solutions/СХВП — Wattline (WATTLINE) (Дело T-46/14) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 337/14) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Sales & Solutions GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: K. Gründig-Schnelle, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: G. Schneider и D. Botis) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Wattline GmbH (Рудертинг, Германия) (представител: C. Flisek, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 ноември 2013 г. (преписка R 1668/2012-4), постановено в производство по възражение със страни Sales & Solutions GmbH и Wattline GmbH. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Осъжда Sales & Solutions GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 78, 15.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/26 Решение на Общия съд от 28 юни 2011 г. — ATB Norte/СХВП — Bricocenter Italia (BRICO CENTER Garden) (Дело T-479/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „BRICO CENTER Garden“ - По-ранни фигуративни марки на Общността „ATB CENTROS DE BRICOLAGE Brico Centro“ и „CENTROS DE BRICOLAGE BricoCentro“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 232/46 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ATB Norte, SL (Burgos, Испания) (представители: първоначално P. López Ronda, G. Macias Bonilla, H. Curtis-Oliver и G. Marín Raigal, впоследствие F. Brandolini Kujman, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: O. Montalto и G. Mannucci) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bricocenter Italia Srl (Rozzano, Италия) (представители: G. Ghidini, M. Mergati и C. Signorini, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 септември 2009 г. (преписка R 1044/2008-4) относно производство по възражение между ATB Norte, SL и Bricocenter Italia Srl. Диспозитив 1. Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 24 септември 2009 г. (преписка R 1044/2008-4), доколкото с него се уважава жалбата на Bricocenter Italia Srl пред апелативния състав относно услугите „реклама“, „управление на търговски сделки“ и „търговска администрация“, посочени в заявката за марка на Общността. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. ATB Norte, SL, Bricocenter Italia и СХВП понасят направените от тях съдебни разноски в производството пред Общия съд. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/4 Жалба, подадена на 25 ноември 2013 г. от Duravit AG и др. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 септември 2013 г. по дело T-364/10, Duravit AG и др./Европейска комисия (Дело C-609/13 P) (2014/C 71/07) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Duravit AG, Duravit SA, Duravit BeLux SPRL/BVBA (представители: д-р U. Soltész, LL.M. и C. von Köckritz, Rechtsanwälte) Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда: 1. да отмени Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г. по дело T-364/10, доколкото с него се отхвърля жалбата им, 2. да се отменят на основание член 263, параграф 4 ДФЕС член 1, параграф 1, член 2 и член 3 от Решение на Европейската комисия C(2010) 4185 окончателен по преписка COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня, доколкото засягат жалбоподателите, 3. при условията на евентуалност (спрямо второто искане), да се отмени наложената с решението глоба или значително да се намали, 4. отново при условията на евентуалност (спрямо второто и третото искане), да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с правната преценка на Съда, 5. във всеки случай, да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите, възникнали в производствата пред Общия съд и Съда. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват шест основания. На първо място, Общият съд нарушил член 31 от Регламент No 1/2003, презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес (член 47 и член 48, параграф 1 във връзка с член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 6, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ), защото отказал изрично поискания пълен съдебен контрол на оспорваното решение, изходил от презумпция за правилност на фактическите и правните констатации на Комисията и не упражнил собственото си право на преценка при определяне размера на глобите. На второ място, Общият съд нарушил член 263 ДФЕС, правото на жалбоподателите на ефективни правни средства (член 47, първа алинея от Хартата) и основния принцип на равнопоставеност, като не упражнил в достатъчна степен контрола си за законосъобразност и надхвърлил пределите му в ущърб на жалбоподателите. На трето място, Общият съд изопачил явно и в много отношения съдържанието на преписката по делото по начин, който имал отражение върху решението по делото, в резултат на което допуснал грешки при прилагане на правото, както и нарушил установените принципи за събиране на доказателства. На четвърто място, Общият съд допуснал процесуални грешки и нарушил член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, правото на защита на жалбоподателите, както и правото им на справедлив съдебен процес и основния принцип на равнопоставеност, като използвал в ущърб на жалбоподателите неотносими и късно представени доказателства, както и късно изложено твърдение на Комисията и като отхвърлил неправилно искания на жалбоподателите за допускане на доказателствени средства без да изложи достатъчно мотиви за това. На пето място, Общият съд неправилно приложил член 101 ДФЕС и неизпълнил задължението си за мотивиране, като
bg	caselaw	EU	констатирал, че Комисията правилно е упрекнала жалбоподателите за това, че са участвали в едно-единствено нарушение за няколко стоки, а именно арматури за баня, душ кабини и санитарна керамика. На шесто място, Общият съд неправилно приложил член 101 ДФЕС, като използвал погрешен критерий за преценка на обмена на информация по член 101, параграф 1 ДФЕС, приемайки, че жалбоподателите били длъжни да се дистанцират от дискусии между предприятия, с които те не са конкуренти, и че твърдените „опити за съгласуване“ по определени поводи в мултипродуктови сдружения са довършено нарушение на член 101 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	13.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/42 Жалба, подадена на 31 януари 2017 г. — Pegasus/Парламент (Дело T-57/17) (2017/C 078/57) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Pegasus (Брюксел, Белгия) (представител: P. Richter, Rechtsanwalt) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени член I.4.1 от решението на ответника от 12 февруари 2016 г. (No FINS–2017–31) за намаляването на размера на предварителното финансиране на 33 % от установения максимален размер, както и разпореждането за предоставяне на гаранция; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на подадената жалба жалбоподателят излага едно-единствено основание, което по същество е идентично или подобно на основанието по дело T-54/17, CLF/Парламент.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/23 Определение на председателя на втори състав на Съда от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Fadil Cocaj/Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal (Дело C-459/14) (1) (2015/C 398/31) Език на производството: унгарски Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 7, 12.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/30 Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 4 март 2015 г. — Kødbranchens Fællesråd от името на Århus Slagtehus A/S и др./Ministeriet for Fødevarer, Landbrug og Fiskeri, Fødevarestyrelsen (Дело C-112/15) (2015/C 146/36) Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Østre Landsret Страни в главното производство Жалбоподатели: Kødbranchens Fællesråd от името на Århus Slagtehus A/S, Danish Crown A.m.b.A. Oksekødsdivisionen, Hadsund Kreaturslagteri A/S, Hjalmar Nielsens Eksportslageri A/S, Kjellerup Eksportslagteri A/S, Mogens Nielsen Kreaturslagteri A/S, Vejle Eksportsla A/S Ответници : 1. Ministeriet for Fødevarer, Landbrug og Fiskeri 2. Fødevarestyrelsen Преюдициален въпрос Трябва ли член 27, параграф 4, буква а) във връзка с точки 1 и 2 от приложение VI към Регламент (ЕО) No 882/2004 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, да се тълкува в смисъл, че когато определят събираните от предприятията от хранителния сектор такси, държавите членки не могат да включват в тях разходите за заплати и за обучение на служители от публичния сектор, наети на работа с цел да преминат обучение, което отговаря на изискванията за „официален помощник“ от Регламент (ЕО) No 854/2004 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация, които служители обаче не извършват инспекции на месо нито преди да бъдат приети за обучение, нито по време на това обучение? (1) ОВ 2004 L 165, стр. 1. (2) ОВ 2004 L 165, стр. 1.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/70 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 септември 2009 г. — Behmer/Парламент (Дело F-47/07) (1) (Повишаване - Процедура за повишаване за 2005 г. - Решение относно политиката на повишаване в длъжност и планиране на служебното развитие - Процедура за присъждане на точки за повишаване в Европейския парламент - Незаконосъобразност на инструкциите, уреждащи тази процедура - Консултиране с Комитета по правилника за персонала - Съпоставяне на заслугите - Дискриминация по отношение на представителите на персонала) 2010/C 24/126 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Joachim Behmer (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, É. Marchal, avocats) Ответник: Европейски парламент (представители: C. Burgos и R. Ignătescu) Предмет От една страна отмяна на решението на органа по назначаването (ОН) към Европейския парламент да не се повишава жалбоподателя в степен A*13 в процедурата за повишаване за 2005 г. и, от друга страна, обявяване на незаконосъобразността на решението на Бюрото на Европейския парламент относно „политиката на повишаване в длъжност и планиране на служебното развитие“ от 6 юли 2005 г. и на „мерките за прилагане относно присъждането на точки за заслуги и за повишаване“ от 25 юли 2005 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 170, 21.7.2007 г., стр. 43.
bg	caselaw	EU	9.2.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 37/25 Жалба, подадена на 29 ноември 2007 г. — New Look Ltd/СХВП (Дело T-435/07) (2008/C 37/40) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: New Look Ltd (Weymouth, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, Barrister и M. Blair и K. Gilbert, Solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение от 3 септември 2007 г. на втори апелативен състав по преписка R 670/2007-2. — да се осъди СХВП да понесе направените от нея разноски, както и да заплати направените от жалбоподателя разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „NEW LOOK“ за стоки и услуги от класове 3, 9, 14, 16, 18, 25, 26 и 35 — заявка No 2 932 606 Решение на проверителя: Отхвърля заявката Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент на Съвета No 40/94, тъй като апелативният състав: i) неправилно е изисквал от жалбоподателя да докаже отличителния характер, придобит в държава-членка, различна от Обединеното Кралство и Ирландия; ii) неправилно е приел, че доказателството на жалбоподателя за ползването на „NEW LOOK“ в стилизирана форма или съвместно с отличителен фигуративен елемент не е в състояние да придаде отличителен характер на марката и iii) не е придал достатъчно тежест като цяло на доказателството на жалбоподателя за ползване в Обединеното кралство и Ирландия.
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/51 Иск, предявен на 15 юни 2007 г. — Feral/Комитет на регионите (Дело F-59/07) (2007/C 199/99) Език на производството: френски Страни Ищец: Pierre-Alexis Feral (Брюксел, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat) Ответник: Комитет на регионите на Европейския съюз (КР) Искания на ищеца — да се отмени решението на Административния директор и на Генералният секретар на КР от 26 юли 2006 г. за възстановяване на изплатени суми на ищеца при прилагане на корекционен коефициент към частта от възнагражденията, превеждани във Франция за периода от март 2003 г. до май 2005 г.; — да се отмени решението на Административния директор на КР от 4 декември 2006 г., което определя, че тази сума възлиза на 3 600,16 EUR; — да се осъди КР да възстанови на ищеца сумата от 3 600,16 EUR, заедно с лихва за забава в размер на 8 % на година от момента на възстановяването до окончателното плащане на сумата; — да се осъди КР да възстанови на ищеца сумата, която е трябвало да му бъде платена ако е бил приложен корекционен коефициент към частта от възнагражденията му, които е следвало да бъдат превеждани във Франция от месец юни 2005 г. нататък, заедно с лихва за забава в размер на 8 % на година от момента на възстановяването до окончателното плащане на сумата; — да се осъди КР да възобнови от момента на постановяване на решението, превода на част от възнагражденията на ищеца във Франция, със съответния корекционен коефициент, който се прилага за тази държава. — да се осъди Комитета на регионите на Европейския съюз да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Първото правно основание произтича от нарушението на член 85 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“), на член 2, алинея втора, последно тире от Общата уредба относно условията за превод на част от възнагражденията на длъжностните лица на Европейските общности (наричана по-нататък „Общата уредба“) и на точки 2 и 4 от Заключение No 204/92 от 3 декември 1992 г. на административните ръководители. Според ищеца, КР не е трябвало да приема, че той не е имал право на превеждане на част от възнагражденията му към на неговия жилищноспестовен влог (наричан по-нататък „жилищноспестовен влог“) във Франция според член 17, параграф 2 на Приложение VII към Правилника поради това, че чрез вноските по влогова сметка, средствата по жилищноспестовния влог са сведени под допустимия максимум. По-специално, той твърди, че Общата уредба не изисква преводите да отговарят на задължителни плащания и че свеждането на средствата по жилищноспестовния влог под допустимия максимум по този начин представлява постоянна банкова практика, която съответства на френската уредба за жилищноспестовния влог, към която препраща заключението на административните ръководители. Второто правно основание произтича от нарушението на член 85 от правилника, доколкото КР приема, че неправомерността на въпросните преводи е толкова очевидна, че ищецът е знаел за това или най-малко е трябвало да знае за това, като се има предвид юридическото му образование. Във връзка с това, ищецът приема, че: i) предвид заключението на административните ръководители, жилищноспестовният
bg	caselaw	EU	влог, който е бил открит от ищеца, съответства на понятието за жилищноспестовен влог според Общата уредба; ii) операцията по свеждането на средствата по жилищноспестовния влог под допустимия максимум се явява съвместима с тази уредба; iii) неговата преписка се явява пълна и точна според извършените проверки през декември 2003 г. и декември 2004 г.; iv) неговият достъп до личната му преписка е бил ограничен и той не е имал възможността да контролира необходимите документи относно редовността на преводите.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/19 Жалба, подадена на 20 февруари 2015 г. от Ferriera Valsabbia SpA, Valsabbia Investimenti SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 9 декември 2014 г. по дело T-92/10, Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (Дело C-86/15 P) (2015/C 146/28) Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA, Valsabbia Investimenti SpA (представители: D.M. Fosselard, avocat, D. Slater, Solicitor, A. Duron, avocate) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Съда: — да отмени обжалваното съдебно решение на Общия съд по изложените съображения, — и като постанови окончателно решение съгласно член 61 от Статута на Съда, да отмени решението на Комисията в частта му относно жалбоподателите, — при условията на евентуалност, в случай че Съдът намери, че няма основание за отмяна на решението в неговата цялост, да намали наложената на жалбоподателите глоба по изложените по-долу причини, — при условията на евентуалност спрямо предходното, ако Съдът не постанови окончателно решение по делото, да не се произнася по съдебните разноски и да върне делото за ново разглеждане от Общия съд в съответствие с решението на Съда, — на последно място, съгласно член 69 от Процедурния правилник, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски както пред Общия съд, така и пред Съда. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните основания: С първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е извършил нарушение на член 10 от Регламент No 773/2004 (1). По-специално, Общият съд е приел в рамките на първоинстанционното производство, че Комисията е имала право да приеме повторно спорното решение (наричано по-нататък „Решението“), без да е необходимо да изпрати предварително ново изложение на възраженията. С второто основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е извършил нарушение на член 14 от Регламент No 773/2004. Нарушението се изразява в това, че Общият съд е приел, че Комисията е имала право да приеме повторно Решението въз основа на разпоредбите на Регламент No 1/2003 (2), без да даде възможност на представителите на държавите членки да изслушат пряко предприятията. С третото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил принципа на колегиалност. Общият съд е приел, че Комисията е имала право да приеме Решението в процедура, съобразно която колегиумът не е приел пълния текст на Решението в един-единствен момент, а по-скоро две части от Решението на две отделни дати, въз основа на разбирането, че тези две части биха могли заедно да съставляват пълния текст на Решението. С четвъртото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 47 от Хартата на основните права, тълкуван в светлината на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. То се изразява в нарушение от страна на Общия съд на правото на жалбоподателите делото им да бъде разгледано в разумен срок. По-специално, изтекли са приблизително три години между приключването на писмената фаза на производството и решението на Общия съд за откриване на устната фаза на производството. Такова забавяне е в нарушение на предвиденото в член 47 от Хартата право на ефективни правни средства на защита и
bg	caselaw	EU	на изслушване в съдебното заседание в разумен срок. Нарушението на член 47 в конкретния случай изглежда особено тежко поради факта, че жалбоподателите е трябвало да чакат повече от 14 години съдебен орган (Общият съд) да реши делото по същество, тъй като първоначалното решение на Комисията е било отменено по процесуални съображения след производство, продължило около 7 години. С петото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС. Жалбоподателите по-специално считат, че Общият съд не е отчел специфичния контекст на Договора за ЕОВС и задълженията за оповестяване и за недопускане на дискриминация, наложени на предприятията в контекста на този договор, като по този начин е приложил неправилно практиката на Съда, отнасяща се до понятието за картел. Жалбоподателите поддържат, че повтарящото се във времето публикуване на ценоразписи, които не са били съобразени с предложената в контекста на картела цена, е довело до прекратяването на картела, който според Общия съд е имал за цел определянето на минимални цени. Общият съд обаче е счел, че е било необходимо последващо публично разграничаване. С шестото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата на основните права, тълкуван в светлината на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека, като е приел, че продължителността на административното производство (тоест пред Европейската комисия) не е била прекомерна по смисъла на горепосочените разпоредби. В настоящия случай административното производство е продължило като цяло близо 54 месеца, включително първоначалното производство и последвалото производство за повторно приемане. Освен това изглежда прекомерен периодът от над две години, които са били необходими на Комисията, за да приеме повторно Решението. Мотивите на Общия съд за обосноваване на продължителността на производството за повторно приемане изглеждат недостатъчни и нелогични, освен че представляват явно нарушение на предходната практика на Общия съд. Със седмото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 23 от Регламент No 1/2003 и на принципа на равно третиране. По-специално, в конкретния случай Комисията е разделила предприятията в групи, за да определи основната санкция, която да се приложи към всяко предприятие, опитвайки, както се твърди в Решението, да поддържа пропорционално съотношение между средния пазарен дял на всяка група и основния размер на глобата, наложена на отделните предприятия от всяка група. Общият съд, макар впоследствие да признава, че Комисията е подценила средния пазарен дял на една от тези групи, в резултат на което не се е запазило съотношението на пропорционалност, което Комисията е възнамерявала да поддържа, не е счел за необходимо да се възобнови това съотношение. (1) Регламент (ЕО) No 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). (2) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/50 Жалба, подадена на 30 ноември 2007 г. от Nikos Giannopoulos срещу решение, постановено на 20 септември 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-111/06, Giannopoulos/Съвет (Дело T-436/07 P) (2008/C 22/94) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Nikos Giannopoulos (Wezembeek-Oppem, Белгия) (представители: S. Rodrigues et C. Bernard-Glanz, avocats) Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се обяви настоящата жалба за допустима, — да се отмени решението, постановено от Съда на публичната служба на 20 септември 2007 г. по дело F-111/06, — да се уважат исканията за отмяна и за обезщетение, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, — да се осъди ответникът по първоинстанционното производство да заплати всички съдебни разноски, свързани с жалбата за отмяна и с жалбата срещу първоинстанционното решение. Правни основания и основни доводи В подкрепа на своята жалба, жалбоподателят посочва правни основания, изведени от липса на мотиви и от явна грешка в преценката при отговора на Съда на публичната служба на първото правно основание, изведено от нарушение на член 31, параграф 2 от Правилника, посочено от жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство.
bg	caselaw	EU	24.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/4 Определение на Съда (десети състав) от 9 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid — Francisco Rodrigo Sanz/Universidad Politécnica de Madrid (Дело C-443/16) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Последователни срочни трудови договори в публичния сектор - Реорганизация на университетите - Национална правна уредба - Включване на колежанските преподаватели в категорията на университетските преподаватели - Условие - Придобиване на докторска степен - Преобразуване на длъжности, заемани при пълно работно време, в длъжности, заемани при непълно работно време - Прилагане само за преподавателите с временен статут на държавен служител - Принцип на недопускане на дискриминация)) (2017/C 129/05) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid Страни в главното производство Жалбоподател: Francisco Rodrigo Sanz Ответник: Universidad Politécnica de Madrid Диспозитив Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на компетентните административни органи на съответната държава членка като част от мерките за реорганизация на университетите да намалят наполовина работното време на колежанските преподаватели с временен статут на държавен служител, поради това че те не притежават докторска степен, въпреки че същата мярка не се прилага по отношение на колежанските преподаватели, които са с постоянен статут на държавен служител, но също не притежават докторска степен. (1) ОВ C 410, 7.11.2016 г.
bg	caselaw	EU	11.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/12 Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — Coats Holdings/Комисия (Дело T-439/07) (1) (Конкуренция - Картели - Пазари на циповете и на „другите закопчалки“ - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Съгласувани увеличения на цените, определяне на минимални цени, подялба на клиентела и на пазари и обмен на друга търговска информация - Доказване - Едно и също продължавано нарушение - Погасителна давност - Право на защита - Глоби - Насоки) 2012/C 243/20 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Coats Holdings Ltd (Uxbridge, Middlesex, Обединено кралство) (представители: W. Sibree, C. Jeffs, K. O’Connell, J. Boyce, solicitors, и D. Anderson, QC) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и K. Mojzesowicz) Предмет Като главно искане, отмяната на Решение C(2007) 4257 окончателен на Комисията от 19 септември 2007 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (преписка COMP/39.168 — PO/Твърда кинкалерия: закопчалки), в частта, в която то се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност — искане за отмяна или намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Coats Holdings Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/24 Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. — Rubinetteria Cisal/Комисия (Дело T-368/10) (1) (Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Съгласуване на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация - Понятие за нарушение - Известие от 2002 г. относно сътрудничеството - Сътрудничество - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Определяне на размера на глобата - Неплатежоспособност) 2013/C 325/39 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Rubinetteria Cisal SpA (Alzo Frazione di Pella, Италия) (представители: M. Pinnarò и P. Santer, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, A. Antoniadis и L. Malferrari, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat) Предмет Като главно искане, отмяна на Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня) в частта, която се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност, искане да се намали размерът на наложената му глоба Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Rubinetteria Cisal SpA да понесе направените от него съдебни разноски и тези, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 288, 23.10.2010 г.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/5 Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Polynt SpA/New Japan Chemical, REACh ChemAdvice GmbH, Европейска агенция по химикали, Sitre Srl, Кралство Нидерландия, Европейска комисия (Дело C-323/15 P) (1) ((Обжалване - Регламент (ЕО) No 1907/2006 (Регламент REACH) - Член 57, буква е) - Разрешение - Вещества, пораждащи сериозно безпокойство - Идентифициране - Еквивалентна степен на безпокойство - Циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид, цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид)) (2017/C 151/06) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Polynt SpA (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати) Други страни в производството: New Japan Chemical (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), REACh ChemAdvice GmbH, (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Sitre Srl (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, C. Buchanan, W. Broere и T. Zbihlej, подпомагани от J. Stuyck, advocaat), Кралство Нидерландия (представители: C. Schillemans и M. Bulterman), Европейска комисия (представители: D. Kukovec и K. Mifsud-Bonnici) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Polynt SpA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA). 3) Кралство Нидерландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски. 4) New Japan Chemical и REACh ChemAdvice GmbH понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/15 Решение на Общия съд от 4 септември 2015 г. — Обединено кралство/Комисия (Дело T-503/12) (1) ((ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Схема на единно плащане - Ключови проверки - Вторични проверки)) (2015/C 346/16) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално C. Murrell, впоследствие E. Jenkinson и M. Holt, а накрая M. Holt, подпомагани от D. Wyatt, QC, и от V. Wakefield, barrister) Ответник: Европейска комисия (представители: N. Donnelly, P. Rossi и K. Skelly) Предмет Искане за отмяна на Решение за изпълнение 2012/500/ЕС на Комисията от 6 септември 2012 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 244, стр. 11), в частта, която се отнася до четири позиции в приложението към него, отнасящи се до фиксирана корекция от 5 % за осъществени в Северна Ирландия (Обединеното кралство) разходи през финансовата 2008 г. в размер на 277 231,60 EUR и 13 671 588,90 EUR, а през финансовата 2009 г. — в размер на 270 398,26 EUR и 15 844 193,29 EUR. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/53 Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Atlantic Multipower Germany/СХВП — Nutrichem Diät + Pharma (NOxtreme) (Дело T-186/14) 2014/C 142/68 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Atlantic Multipower Germany GmbH & Co. OHG (Хамбург, Германия) (представител: W. Berlit, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Nutrichem Diät + Pharma GmbH (Рот, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 януари 2014 г., постановено по преписка R 764/2013-4, — да отмени решението на отдела по отмяна от 12 април 2013 г. (номер: 6333C), — да осъди встъпилата страна за заплати съдебните разноски, включително и разноските, направени в производството пред апелативния състав. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „NOxtreme“ за стоки от класове 5, 29, 30 и 32 — марка на Общността No 10 177 889. Притежател на марката на Общността: жалбоподателят. Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Nutrichem Diät + Pharma GmbH. Основание на искането за обявяване на недействителност: национална фигуративна марка и фигуративна марка на Общността, съдържащи словния елемент „X-TREME“ за стоки от класове 5, 29 и 32. Решение на отдела по отмяна: уважава искането за обявяване на недействителност. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: — нарушение на член 57, параграфи 2 и 3 във връзка с член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	8.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 287/4 Решение на Съда (първи състав) от 2 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Pensioenfonds Metaal en Techniek/Skatteverket (Дело C-252/14) (1) ((Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Член 63 ДФЕС - Облагане на доходите от пенсионни фондове - Разлика в третирането на местни и чуждестранни пенсионни фондове - Данъчно облагане с фиксиран размер на местни пенсионни фондове на базата на фиктивен доход - Данъчно облагане при източника, прилагано за доходите от дивиденти, получавани от чуждестранните пенсионни фондове - Сходство)) (2016/C 287/05) Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Högsta förvaltningsdomstolen Страни в главното производство Жалбоподател: Pensioenfonds Metaal en Techniek Ответник: Skatteverket Диспозитив Член 63 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че: — допуска национална правна уредба, съгласно която дивиденти, разпределяни от дружество — местно лице, се облагат при източника, когато тези дивиденти се плащат на чуждестранен пенсионен фонд, а когато тези дивиденти се плащат на местен пенсионен фонд, те подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план целта на това облагане е да съответства на облагането на всички доходи от капитал съгласно общия режим, — при все това не допуска чуждестранните пенсионни фондове, получаващи дивиденти, да не могат да отчитат евентуалните оперативни разходи, пряко свързани с получаването на дивиденти, докато методът на изчисляване на облагаемата основа при местните пенсионни фондове предвижда подобно отчитане, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери. (1) ОВ C 235, 21.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/3 Решение на Съда (голям състав) от 5 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Френска република (Дело C-512/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 49 ЕО - Социална сигурност - Медицински услуги, които е планирано да се извършат в друга държава членка и които изискват използването на тежко материално оборудване - Изискване за предварително разрешение - Планирано лечение, извършено в друга държава членка - Разлика между равнището на покриване на разходите, което е в сила съответно в държавата членка по осигуряване и в държавата членка по пребиваване - Право на осигуреното лице да иска намеса на компетентната институция, допълваща намесата на институцията на държавата членка по пребиваване) 2010/C 328/04 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: N. Yerrell, G. Rozet и E. Traversa) Ответник: Френска република (представители: A. Czubinski и G. de Bergues) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: J.M. Rodríguez Cárcamo), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: I. Rao, S. Ossowski и M.-E. Demetriou, Barrister) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ЕО — Необходимост от предварително разрешение от властите на държавата по осигуряване за възстановяване на разходи за някои извънболнични медицински услуги, предоставени в друга държава членка — Невъзстановяване на разликата между сумата, получена от осигуреното лице, на което са предоставени болнични услуги в държава членка, различна от държавата по осигуряване, и сумата, която то би имало право да получи, ако същите услуги му бяха предоставени в държавата по осигуряване — Необосновани пречки пред свободното предоставяне на услуги Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. 3. Кралство Испания, Република Финландия, както и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.