Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_500

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 1.79M rows

Split (2)

train · 919k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 279 52.4k
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/29 Жалба, подадена на 26 април 2016 г. — repowermap/EUIPO - Repower (REPOWER) (Дело T-188/16) (2016/C 222/37) Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: repowermap.org (Берн, Швейцария) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Repower AG (Брузио, Швейцария) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „REPOWER“ — международна регистрация No 1 020 351 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 февруари 2016 г. по преписка R 2311/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да отмени оспорваната марка за всички услуги и стоки, за които не е отменена с обжалваното решение, с изключение на опаковането и съхраняването на стоки (клас 39); организирането на пътувания (клас 39); пожарогасители (клас 9), — да осъди EUIPO и Repower AG да заплатят съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/45 Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. — ClientEarth и др./Комисия (Дело T-449/10) () 2010/C 346/90 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: ClientEarth (Лондон, Обединеното кралство), Transport & Environment (Брюксел, Белгия), European Environmental Bureau (Брюксел, Белгия) и BirdLife International (Кеймбридж, Обединеното кралство) (представител: S. Hockman, QC) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите — да се отмени обжалваното решение от 20 юли 2010 г., а именно мълчаливият отказ на Комисията по член 8, параграф 3 от Регламент No 1049/2001 (1) да предостави на жалбоподателите определени документи с информация за околната среда, — Комисията да бъде задължена незабавно да предостави достъп до нередактираните варианти на документите, посочени в хода на процедурата по разглеждане на заявлението от 2 април 2010 г. и на потвърждението на заявлението от 8 юни 2010 г., освен ако не са защитени поради наличието на някоя от абсолютните пречки за достъп по член 4, параграф 1 от Регламент No 1049/2001, и — ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително разноските на евентуалните встъпили страни. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите искат отмяна на мълчаливия отказ на Комисията по искането им за достъп до определени документи, които съдържат информация за околната среда във връзка с емисиите на парникови газове в резултат от производството на биогорива и които са съставени или държани от Комисията във връзка с изготвянето на доклада, предвиден в член 19, параграф 6 от Директива 2009/28/ЕО (2). В подкрепа на жалбата те изтъкват следните правни основания: Първо, жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 7, параграф 3 и член 8, параграф 2 от Регламент No 1049/2001, тъй като не е посочила подробно причините, поради които на 27 април 2010 г. и на 29 юни 2010 г. са взети решения за удължаване на сроковете. Второ, жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент No 1049/2001, тъй като не е посочила подробно и за всеки отделен документ причините, поради които не го е предоставила. Към 20 юли 2010 г., когато изтича предвиденият в Регламента срок, Комисията не предоставя съответните документи и не посочва подробно причините за отказа, както се изисква съгласно Регламента и съдебната практика. Трето, жалбоподателите изтъкват, че ответникът е нарушил член 4 от Регламент No 1049/2001, тъй като не е извършил конкретна и индивидуална преценка на съдържанието на всеки документ. Към 20 юли 2010 г., когато изтича предвиденият в Регламента срок, а и преди тази дата Комисията не извършва или поне не е известно да е извършвала конкретна и индивидуална преценка, за да определи дали за документите или за част от тях се прилага някое от изключенията от общото правило, че трябва да се осигурява достъп до всички документи. Четвърто, те твърдят, че Комисията е допуснала нарушение на членове 7 и 8 от Регламент No 1049/2001 и на член 6 от Регламент No 1367/2006 (3), тъй като не
bg	caselaw	EU	е изпълнила задълженията си в двуетапната административна процедура. Жалбоподателите поддържат, че Комисията е отказала да предостави документите и не се е позовала на някое от изключенията, за да обоснове отказа. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76). (2) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16). (3) Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/13 Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus на 5 септември 2008 г. — Наказателно производство срещу Artur Laymann и Aleksei Pustovarov (Дело C-388/08) (2008/C 272/23) Език на производството: фински Препращаща юрисдикция Korkein oikeus (Финландия) Страни в главното производство Artur Laymann и Aleksei Pustovarov Преюдициални въпроси 1. Как следва да се тълкува използваният в член 27, параграф 2 от Рамковото решение (1) израз „престъпление, различно от това, за което се иска предаване“ и по-точно кои са релевантните критерии, за да се прецени дали описанието на деянието, което обосновава повдигането на обвинение, се различава в толкова голяма степен от това, което обосновава предаването, че трябва да се разглежда като „различно престъпление“, за което може да се започне наказателно преследване само със съгласието, посочено в член 27, параграф 3, буква ж) и в параграф 4? 2. Следва ли член 27, параграф 2 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че посочената в параграф 3, буква ж) и в параграф 4 от същия член процедура по даване на съгласие трябва да се прилага в случай, когато както заповедта за арест, така и окончателният обвинителен акт е свързан с (тежко) престъпление за трафик на наркотични вещества, но впоследствие описанието на деянието, което обосновава повдигането на обвинение, е изменено по такъв начин, че има за предмет вид наркотични вещества, различен от посочения в заповедта за арест? 3. Как следва да се тълкува член 27, параграф 2 от Рамковото решение, съгласно който лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за различно престъпление, във връзка по-специално с процедурата по даване на съгласие, посочена в параграф 4 от същия член, и предвид разпоредбата на член 27, параграф 3, буква в), според която специалното правило не се прилага, когато наказателното производство не изисква прилагане на мерки, свързани с ограничаване на личната свобода? a) В случаите от обхвата на процедурата по даване на съгласие следва ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че допускат повдигането на обвинение за разглежданото престъпление, провеждането на съдебно производство и постановяването на присъда преди да се получи съгласието, при условие че на заподозряното в извършване на въпросното престъпление лице не са наложени мерки за лишаване от свобода или мерки, свързани с ограничаване на свободата му? б) Какво значение има обстоятелството, че наказателно производство, свързано с ограничаване на свободата, се отнася до няколко престъпления, за едно от които се прилага процедурата по даване на съгласие? Следва ли в този случай посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че допускат повдигането на обвинение за последно посоченото престъпление, провеждането на съдебно производство и постановяването на присъда преди да се получи съгласието, дори когато във връзка със съдебното производство на заподозряното лице е наложена мярка за ограничаване на свободата му, доколкото това ограничаване е законово обосновано съгласно други точки от обвинението? (1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190,
bg	caselaw	EU	15.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 198/9 Решение на Съда (девети състав) от 16 април 2015 г. (преюдициално запитване от Efeteio Thrakis — Гърция) — Trapeza Eurobank Ergasias AE/Agrotiki Trapeza tis Ellados AE (ATE), Pavlos Sidiropoulos (Дело C-690/13) (1) ((Преюдициално запитване - Държавни помощи - Понятие - Член 87, параграф 1 ЕО - Привилегии, предоставени на банкова институция - Дружество, което има задължения за обществена услуга - Съществуващи помощи и нови помощи - Член 88, параграф 3 ЕО - Правомощия на националния съд)) (2015/C 198/12) Език на производството: гръцки Запитваща юрисдикция Efeteio Thrakis Страни в главното производство Жалбоподател: Trapeza Eurobank Ergasias AE Ответниици: Agrotiki Trapeza tis Ellados AE (ATE), Pavlos Sidiropoulos Диспозитив 1) Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле могат да попадат привилегии като разглежданите в главното производство, съгласно които дадена банка има правото едностранно да впише ипотека върху недвижими имоти, принадлежащи на земеделски производители или на други лица, извършващи свързана със земеделието дейност, правото да иска принудително изпълнение въз основа на обикновен частен документ и правото на освобождаване от плащането на разходите и таксите във връзка с това вписване. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени дали това е така в главното производство. 2) Отговорът на първия въпрос, буква а) може да се повлияе от факта, че привилегии като разглежданите в главното производство — предоставени от националното законодателство на независима банка за общественополезна дейност при нейното създаване предвид дейностите по земеделски кредит и специфичните задачи, с които тя е била натоварена — все още са в сила, след като функциите на тази банка са разширени по отношение на упражняването на всякакви банкови дейности и тя е преобразувана в акционерно дружество. Запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед на всички относими фактически и правни обстоятелства дали са изпълнени четирите кумулативни условия, позволяващи съгласно практиката на Съда да се приеме, че посочените привилегии съставляват компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от тази банка за изпълнението на задължения за обществена услуга, и че така те избягват квалификацията „държавна помощ“. 3) Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато привилегии като разглежданите в главното производство попадат в приложното поле на тази разпоредба, държавата членка, която ги е въвела, е длъжна да спази процедурата за предварителен контрол, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, при условие че тези привилегии са станали нова помощ след влизането в сила на Договора в съответната държава членка и че давностният срок, предвиден в член 15, параграф 3 от Регламент (EО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 EО], не е изтекъл, което запитващата юрисдикция трябва да провери. 4) Член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че ако запитващата юрисдикция счита, че разглежданите привилегии съставляват, с оглед на отговора на втория въпрос, нови държавни помощи, тя е длъжна да остави без приложение националните разпоредби за въвеждането на такива
bg	caselaw	EU	26.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/17 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 27 февруари 2015 г. — Sprengen/Pakweg Douane BV/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-97/15) (2015/C 171/19) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: Sprengen/Pakweg Douane BV Друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën Преюдициални въпроси 1) Следва ли забележка 5, точка В, последна алинея към глава 84 от КН — като при необходимост се вземат предвид приложения А и Б от анекса към Споразумението за информационните технологии — да се тълкува в смисъл, че устройства като описаните в настоящото съдебно решение „screenplays“ трябва да бъдат класирани в подпозиция 8471 70 50 от КН като „твърди дискови запаметяващи единици“, макар че те имат характеристики и свойства, които им позволяват да възпроизвеждат на телевизионен апарат или на видеомонитор запаметени върху твърдите дискове мултимедийни файлове след конвертирането им в аналогови сигнали? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос следва ли позиция 8521 от КН да се тълкува в смисъл, че устройства като „screenplays“ трябва да бъдат класирани в тази позиция дори когато функцията за видеофонично възпроизвеждане не е единствената им функция, но представлява основна тяхна функция?
bg	caselaw	EU	8.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 285/57 Жалба, подадена на 15 септември 2008 г. — Vicente Carbajosa и др./Комисия (Дело F-77/08) (2008/C 285/104) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Isabel Vicente Carbajosa (Брюксел, Белгия) и други (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет на производството Незаконосъобразност на решението на Комисията за ограничаване на публикуването на обявленията за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 само на три езика, както и незаконосъобразност на тези обявления за конкурси и въз основа на това, отмяна на индивидуалните решения на EPSO за недопускане на жалбоподателите до изпитите за тези конкурси. Искания на жалбоподателите — да се приеме за установено, че решението на Комисията за ограничаване на публикуването на обявленията за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 само на три езика е незаконосъобразно, както и че тези обявления за конкурси са незаконосъобразни, — да бъдат отменени индивидуалните решения на EPSO за недопускане на жалбоподателите до изпитите, съответно за конкурсите EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08, — да бъде осъдена Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/9 Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 13 април 2017 г. — Helga Krüsemann и др./TUIfly GmbH (Дело C-195/17) (2017/C 221/12) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Hannover Страни в главното производство Ищци: Helga Krüsemann, Gabriele Heidenreich, Doris Manneck, Rita Juretschke Ответник: TUIfly GmbH Преюдициални въпроси 1) Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: Какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство? 2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент No 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: Какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство? 3) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: Трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите? 4) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: Предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство? (1) Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
bg	caselaw	EU	24.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/25 Иск, предявен на 20 декември 2013 г. — K. Chrysostomides & Co. и др./Съвет и др. (Дело T-680/13) 2014/C 194/33 Език на производството: английски Страни Ищци Dr. K. Chrysostomides & Co. LLC (Никозия, Кипър) и 50 други ищци (представител: P. Tridimas, Barrister) Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия, Eurogroup, представляван от Съвета на Европейския съюз, Европейска централна банка Искания на ищците Ищците искат от Общия съд: — да осъди ответниците да заплатят на ищците сумите, посочени в приложената към исковата молба таблица, ведно с лихвата, считано от 26 март 2013 г. до датата на постановяване на решението на Общия съд, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Като алтернативно искане, при условията на евентуалност, ищците искат от Общия съд: — да приеме за установено, че Европейският съюз и/или ответните институции следва да носят извъндоговорна отговорност, — да определи процедурата, по която да се установят подлежащите на възстановяване действително претърпени от ищците вреди, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищците (общо 51 на брой) са вложители и/или акционери на Bank of Cyprus Public Company Ltd и/или на Cyprus Popular Bank Public Co. Ltd. Те искат обезщетение на основание член 268 ДФЕС, член 340, параграф 2 ДФЕС и член 340, параграф 3 ДФЕС, регламентиращи извъндоговорната отговорност на ЕС за претърпените от тях загуби в резултат на приетите от ответните институции мерки, с които на Република Кипър се налага схема „bail-in“. Ищците твърдят, че ответните институции приели схема „bail-in“ за Република Кипър, която довела непосредствено до загубата на техните влогове и дялови участия. Според ищците приетите от Република Кипър bail-in мерки били въведени единствено за да се приложат приетите от ответниците мерки и били също одобрени от ответните институции. Ищците смятат, че схемата „bail-in“ нарушава правото на собственост, защитено от член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и от член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Ищците твърдят също, че схемата „bail-in“ нарушава принципитe на пропорционалност, на защита на оправданите правни очаквания и на недопускане на дискриминация.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/34 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 21 ноември 2013 г. — Arguelles Arias/Съвет (Дело F-122/12) (1) (Публична служба - Договорно нает служител - Договор за неопределено време - Прекратяване - Заемана длъжност, изискваща притежаване на разрешение за достъп в областта на сигурността - Отказ на националния орган по сигурността да издаде разрешение - Решение, изменено от органа по обжалването - Изводи на националния орган по сигурността и на органа по обжалването, които не обвързват органа, оправомощен да сключва договори) (2014/C 71/66) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Bruno Arguelles Arias (Ауан, Белгия) (представител: J. Lecuyer, адвокат) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и A. Bisch) Предмет Искане за отмяна на решението на Съвета да уволни жалбоподателя и искане за обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Arguelles Arias да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г., стр. 72.
bg	caselaw	EU	7.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 359/16 Жалба, подадена на 26 септември 2013 г. — Kicks Kosmetikkedjan/СХВП — Kik Textilien und Non-Food („KICKS“) (Дело T-531/13) 2013/C 359/32 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Kicks Kosmetikkedjan AB (Стокхолм, Швеция) (представител: K. Strömholm, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Kik Textilien und Non-Food GmbH (Bönen, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението; — да осъди СХВП да заплати разноските или алтернативно, ако е приложимо, да го стори встъпила страна; — да разреши изцяло регистрацията на оспорената заявка No 924 6166. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Kicks Kosmetikkedjan AB Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „KICKS“ за стоки и услуги от класове 3, 8, 14, 21 и 35 — заявка за регистрация No 9246166 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Kik Textilien und Non-Food GmbH Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германската и международна словна марка „kik“ за услуги от клас 35 Решение на отдела по споровете: уважава възражението за оспорените стоки и услуги Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/18 Преюдициално запитване от Amtsgericht Rüsselsheim (Германия), постъпило на 8 август 2014 г. — Dorothea Eckert и Karl-Heinz Dallner/Condor Flugdienst GmbH (Дело C-380/14) 2014/C 421/26 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Rüsselsheim Страни в главното производство Ищци: Dorothea Eckert, Karl-Heinz Dallner Ответник: Condor Flugdienst GmbH С определение на Съда от 9 септември 2014 г. делото е заличено от регистъра на Съда.
bg	caselaw	EU	15.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 59/17 Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Olympus Medical Systems/СХВП (3D) (Дело T-79/15) (1) ((Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „3D“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 059/18) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Olympus Medical Systems Corp. (Токио, Япония) (представители: A. Ebert-Weidenfeller и C. Opatz, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: K. Doherty и A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 11 декември 2014 г. (преписка R 1708/2014-2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „3D“ като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Olympus Medical Systems Corp. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 118, 13.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/55 Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — ZZ/Комисия (Дело F-72/15) (2015/C 279/70) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на предложението за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя към пенсионната схема на Съюза чрез прилагане на новите общи разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г. Искания на жалбоподателя — Да приеме, че член 9 от общите разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника е незаконосъобразен и следователно неприложим, — да отмени решението от 26 май 2014 г., прието на 11 юли 2014 г., с което бонусът за пенсионните права на жалбоподателя, придобити преди постъпването му на служба, при прехвърлянето им към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз, се определя въз основа на общите разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г. — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/59 Жалба, подадена на 17 март 2017 г. — Laboratoire Nuxe/EUIPO — Camille и Tariot (NYOUX) (Дело T-179/17) (2017/C 144/80) Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: Laboratoire Nuxe (Париж, Франция) (представители: P. Wilhelm и J. Roux, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Elisabeth Camille (Аликанте, Испания), Jean Yves Tariot (Аликанте, Испания) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „NYOUX“ — заявка за регистрация No 12 931 739 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 януари 2017 г. по преписка R 718/2016-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/5 Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 5 април 2016 г. — Werner Fries/Lufthansa CityLine GmbH (Дело C-190/16) (2016/C 222/06) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesarbeitsgericht Страни в главното производство Ищец: Werner Fries Ответник: Lufthansa CityLine GmbH Преюдициални въпроси 1) Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент (ЕС) No 1178/2011 (1) със забраната на дискриминация, основана на възраст по член 21, параграф 1 от Хартата (Хартата на основните права на Европейския съюз)? 2) Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент (ЕС) No 1178/2011 с член 15, параграф 1 от Хартата, съгласно който всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия? 3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: а) Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент (ЕС) No 1178/2011 и т.нар. „празни полети“ в рамките на дейността на въздушен превозвач, при които не се превозват нито пътници, нито товари или пощенски пратки? б) Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент (ЕС) No 1178/2011 провеждането на обучение и изпити, при които пилот на възраст над 65 години се намира в пилотската кабина на самолет като член на екипажа, който не участва в полетите? (1) Регламент (ЕС) No 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, стр. 1).
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/15 Решение на Съда (втори състав) от 16 декември 2010 г. — AceaElectrabel Produzione SpA/Европейска комисия, Electrabel SA (Дело C-480/09 P) (1) (Обжалване - Държавни помощи - Помощ, обявена за съвместима с общия пазар - Условие получателят първо да възстанови предходна помощ, обявена за неправомерна - Понятие за стопанска единица - Съвместен контрол от две отделни дружества майки - Изопачаване на правните основания на жалбата - Грешки и непълноти в мотивите) 2011/C 55/26 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: AceaElectrabel Produzione SpA (представители: L. Radicati di Brozolo и M. Merola, avvocati) Други страни в производството: Европейска комисия (представител: V. Di Bucci), Electrabel SA (представители: L. Radicati di Brozolo и M. Merola, avvocati) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 8 септември 2009 г. по дело ACEAElectrabel Produzione SpA/Комисия (T-303/05), с което този съд отхвърля искането за отмяна на Решение 2006/598/ЕО на Комисията от 16 март 2005 година относно държавната помощ, която Италия — регион Лацио — възнамерява да отпусне за намаляването на емисиите на парникови газове (ОВ L 244, 2006 г., стр. 8) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. AceaElectrabel Produzione SpA понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия. 3. Electrabel SA понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	2.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/55 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 17 март 2016 г. — Pasqualetti/Комисия (Дело F-2/15) (1) ((Публична служба - Срочно нает в ЕСВД служител - Надбавка за настаняване - Дневна надбавка - Място на произход - Място на наемане - Промяна на местопребиваването - Жалба за отмяна - Иск за обезщетение - Правомощие за пълен съдебен контрол)) (2016/C 156/76) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Gergö Pasqualetti (Брюксел, Белгия) (представител: A. Véghely, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Currall и T. S. Bohr, впоследствие T. S. Bohr) Предмет на делото Искане за отмяна на решението, с което на жалбоподателя се отказва надбавка за настаняване и дневна надбавка, и искане Комисията да бъде осъдена да плати тези надбавки заедно с лихвите Диспозитив на решението 1) Отменя решението на Европейската комисия от 4 март 2014 г., с което на г-н Pasqualetti се отказва надбавката за настаняване и дневната надбавка, предвидени в член 5, параграф 1 и член 10, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати на г-н Pasqualetti посочените в точка 1) от диспозитива надбавки в съответствие с действащите разпоредби на Правилника, заедно с лихвите за забава, дължими от съответната дата, на която надбавките са станали изискуеми, до датата на действителното им плащане, по лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране и приложим за съответния период, увеличен с два пункта. 3) Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на г-н Pasqualetti. (1) ОВ C 96, 23.3.2015 г., стр. 25.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/40 Определение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2007 г. — SP Entertainment Development/Комисия (Дело T-44/05) (1) („Държавни помощи - Акт, подлежащ на обжалване - Недопустимост“) (2007/C 95/82) Език на производството: немски Страни Ищец: SP Entertainment Development GmbH (Norderfriedrichskoog, Германия) (представител: C. Demleitner, адвокат) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: V. Kreuschitz) Предмет Искане за отмяна на решение, за което се твърди, че се съдържа в писмо на Комисията от 20 октомври 2004 г. относно възстановяването на държавна помощ, отпусната от германските власти в полза на Space Park Development GmbH & Co. KG. Диспозитив 1) Искът се отхвърля като недопустим. 2) Ищецът, SP Entertainment Development GmbH, се осъжда да заплати всички разноски. (1) ОВ C 115, 14.5.2005 г.
bg	caselaw	EU	7.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/40 Жалба, подадена на 7 февруари 2014 г. — Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет (Дело T-95/14) 2014/C 102/61 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Iranian Offshore Engineering & Construction Co. (Техеран, Иран) (представители: J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. Iriarte Ángel, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени член 1 от Решение 2013/6661/ОВППС на Съвета в частта, която се отнася до него, и да заличи името му от приложението към това решение, — да отмени член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 1154/2013 на Съвета в частта, която се отнася до него, и да заличи името му от приложението към това решение, и — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба се иска отмяна на член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 3) и на член 1 от Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 18), доколкото постановяват включването на жалбоподателя в списъка с лицата и образуванията, към които се прилагат посочените ограничителни мерки. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания за отмяна. 1. Първо основание — явна грешка в преценката на обстоятелствата, довели до приемането на обжалваните разпоредби, доколкото те не отговарят на действителността или нямат доказателствена стойност. 2. Второ основание — неизпълнение на задължението за мотивиране, доколкото що се отнася до IOEC, съображенията за приемането на обжалваните разпоредби са не само несъстоятелни, но и неточни, неспецифични и общи, което е попречило на жалбоподателя да организира защитата си. 3. Трето основание — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, във връзка с мотивирането на актовете, недоказаността на изложените съображения, както и правото на защита и правото на собственост, доколкото не са спазени изискването за мотивиране и изискването за събиране на конкретни доказателства, което има отражение и върху останалите права. 4. Четвърто основание — превратно упражняване на власт, доколкото са налице обективни, точни и непротиворечиви данни, въз основа на които може да се поддържа, че с приемането на санкционните мерки Съветът, злоупотребявайки умишлено с положението си, е преследвал цели, различни от тези, които посочва. 5. Пето основание — неправилно тълкуване на приложените правни норми, доколкото същите са широко и погрешно тълкувани и приложени, което не е допустимо, когато става въпрос за санкционни разпоредби. 6. Шесто основание — нарушение на правото на собственост, доколкото същото е ограничено без да е налице действителна причина за това. 7. Седмо основание — нарушение на принципа за равно третиране, доколкото сравнително погледнато дружеството жалбоподател е ощетено без да има причини за това.
bg	caselaw	EU	17.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 195/31 Жалба, подадена на 20 май 2010 г. — Италия/Комисия (Дело T-239/10) 2010/C 195/50 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocati dello Stato) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени, в приложение на член 264 ДФЕС, дебитно известие No 3241001630 на Европейската комисия, ГД „Регионална политика“, от 1 март 2010 г., получено на 11 март 2010 г., издадено вследствие на Решение на Европейската комисия C(2009) 10350 от 22 декември 2009 година, нотифицирано на 23 декември 2009 г., за спиране на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие, предназначена за Италия — за оперативната програма POR Puglia, Цел No 1, 2000 г.—2006 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи са изложените по дело T-223/10, Regione Puglia/Комисия.
bg	caselaw	EU	24.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 128/34 Жалба, подадена на 18 януари 2008 г. от Ch. Michaïl срещу Решение от 22 ноември 2007 г. на Съда на публичната служба по дело F-34/06, Michaïl/Комисия (Дело T-50/08) (2008/C 128/73) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Ch. Michaïl (представител: адв. Ch. Meïdanis) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се произнесе по допустимостта и основателността на настоящата жалба срещу Решението на Съда на публичната служба по дело F-34/06; — да отмени спорните актове/решения на Съда на публичната служба по дело F-34/06; — да присъди обезщетение за неимуществената вреда, претърпяна от жалбоподателя, която възлиза на 120 000 евро; — да вземе решение по съдебните разноски в съответствие с предвиденото в закона. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение Съдът на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) се е произнесъл неправилно по неговата жалба, с която той е поискал отмяна на доклада за неговото развитие на кариерата за 2004 година и на решението на органа по назначаването, с което се отхвърлят жалбите, подадени от него на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. По-конкретно, жалбоподателят изтъква на първо място факта, че СПС е дал неправилно тълкуване на член 43 от Правилника за длъжностните лица и на общите разпоредби, приети в изпълнение на този член. На второ място, според жалбоподателя СПС не е дал правилно тълкуване на искането, съдържащо се в неговата жалба и е извършил неправилна преценка на доказателствата. На трето място, жалбоподателят изтъква, че СПС се основава на противоречиви мотиви за отхвърляне на неговата жалба, което води до нарушаване на неговите основни процесуални права. Четвърто, жалбоподателят изтъква, че СПС е допуснал грешка, като е отказал да се произнесе по разглежданото искане, или, алтернативно, че неговото решение е опорочено от недостатъчни мотиви и накрая, че неоснователно е отхвърлил за неточност част от неговата жалба.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/31 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale della Campania (Италия) на 16 юни 2008 г. — Futura Immobiliare srl Hotel Futura и др./Comune di Casoria (Дело C-254/08) (2008/C 209/46) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale della Campania Страни в главното производство Ищец: Futura Immobiliare srl Hotel Futura и др. Ответник: Comune di Casoria Преюдициален въпрос Дали е съвместима с член 15 от Директива 75/442/ЕИО (1), изменен с член 1 от Директива 91/156/ЕИО (2), и с принципа „замърсителят плаща“ съдържащата се в член 58 и сл. от Законодателен декрет No 507 от 1993 г. и в преходните разпоредби, продължаващи неговото действие, съгласно член 11 от Декрет No 488 от 1999 г. на Президента на Републиката, впоследствие изменен, и член 1, параграф 184 от Закон No 296 от 2006 г., национална правна уредба, която осигурява запазването на система с фискален характер за покриване на разходите за услугата по отстраняване на отпадъците и отлага въвеждането на тарифна система, при която разходите за услугата се поемат от тези, които произвеждат и предават отпадъците. (1) ОВ L 194, стр. 39. (2) ОВ L 78, стр. 32.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/2 Решение на Съда (първи състав) от 25 януари 2007 г. — Sumitomo Metal Industries Ltd, Nippon Steel Corp./JFE Engineering Corp. бивш NKK Corp., JFE Steel Corp., бивш Kawasaki Steel Corp., Комисия на Европейските общности, Надзорен орган на ЕАСТ (Съединени дела C-403/04 P и C-405/04 P) (1) (Жалба - Конкуренция - Съглашение - Пазар на безшевни стоманени тръби - Защита на националните пазари - Доказателствена тежест и събиране на доказателствата - Продължителност на процеса пред Първоинстанционния съд) (2007/C 56/03) Език на производството: английски Страни Ищци: Sumitomo Metal Industries Ltd (представители: C. Vajda QC, G. Sproul и S. Szlezinger, Solicitors) Nippon Steel Corp. (представители: J.-F. Bellis и K. Van Hove, aдвокати) Други страни в производството: JFE Engineering Corp. бивш NKK Corp., JFE Steel Corp., JFE Steel Corp., бивш Kawasaki Steel Corp., Комисия на Европейските общности (представители: N. Khan и A. Whelan), Надзорен орган на ЕАСТ Предмет Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 8 юли 2004 г., JFE Engineering Corp. e.a./Комисията (съединени дела T-67/00, T-68/00, T-71/00 и T-78/00), с което се отменя частично решение 2003/382/ЕО на Комисията от 8 декември 1999 г., относно процедура за приложение на член 81 от ДЕО (IV/E-1/35.860-B безшевни стоманени тръби и маркучи)[обявено под номер C(1999) 4154] и се намалява размера на глобата, наложена на ищците Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) Осъжда Sumitomo Metal Industries Ltd да заплати съдебните разноски по дело C-403/04 P и Nippon Steel Corp. — да заплати съдебните разноски по дело C-405/04 P. (1) ОВ C 284, 20.11.2004 г.
bg	caselaw	EU	31.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 402/3 Решение на Съда (пети състав) от 8 септември 2016 г. (преюдициално запитване от Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Hongrie) — Schenker Nemzetközi Szállítmányozási és Logisztikai Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága (Дело C-409/14) (1) ((Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Класиране на стоките - Тълкуване на подпозиция от Комбинираната номенклатура - Директива 2008/118/ЕО - Внасяне на акцизни стоки - Митнически режим с отложено плащане или митническо направление - Последици от посочване на погрешна подпозиция от Комбинираната номенклатура в митническа декларация - Нередовности при движението на акцизни стоки)) (2016/C 402/03) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: Schenker Nemzetközi Szállítmányozási és Logisztikai Kft. Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága Диспозитив 1) Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕС) No 861/2010 на Комисията от 5 октомври 2010 година, трябва да се тълкува в смисъл, че стока като разглежданата в главното производство, представляваща тютюн за пушене, въпреки наличието на отпадъци от тютюн, при положение, че те не са пречка за това предназначение на разглеждания продукт, не попада в позиция 2401 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент No 2658/87 изменен с Регламент No 861/2010. Такава стока може обаче да попада в позиция 2403 от тази номенклатура и по-конкретно в подпозиция 2403 10 90 от същата номенклатура, когато тя е в насипно състояние, сбита, в облепени отвътре с найлон кашони и нетното тегло на един кашон е 30 килограма. 2) Понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че поставянето на дадена стока при условията на митнически режим с отложено плащане или митническо направление не може да се оспорва, когато в придружаващите стоката документи главата от Общата митническа тарифа, към която спада стоката, е посочена правилно, но конкретната подпозиция не е добре посочена. В такъв случай член 2, буква б) и член 4, точка 8 от Директива 2008/118 трябва да се тълкуват в смисъл, че не е имало внасяне на посочената стока и за нея не се дължи акциз. 3) В положение като разглежданото в главното производство понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася за стока, под „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“, съпроводена от документ, в който е посочено неправилно тарифно класиране. (1) ОВ C 439, 8.12.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 285/53 Жалба, подадена на 22 септември 2008 г. — Stowarzyszenie Autorów „ZAIKS“/Комисия (Дело T-398/08) (2008/C 285/94) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Stowarzyszenie Autorów „ZAIKS“ (Варшава, Полша) (представители: B. Borkowska, M. Błeszyński, radcowie prawni) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени член 3, както и член 4, параграфи 2 и 3 (доколкото се позовава на член 3) от Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. в процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C2/38.698 — CISAC), — да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. в процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C2/38.698 — CISAC), доколкото то се отнася до съгласувани практики, свързани с условията за упражняване на правата за публично изпълнение на музикални произведения и с предоставянето на съответни лицензии от организациите за колективно управление на авторските права, и приемащи формата на ограничения на членството, прилагани в реципрочните споразумения, както са предвидени в типовия договор на CISAC (типов договор на Confédération Internationale des Sociétés d'Auteurs et Compositeurs — Международна конфедерация на дружествата на композиторите и авторите, CISAC) или се прилагат в практиката. Жалбоподателят обосновава жалбата си със следните съображения: — Липса на съгласувана преценка на предпоставките, които имат съществено значение за правилното тълкуване на понятието „съгласувани практики“ поради непълно отчитане на фактите и неотчитане на всички неразделно свързани помежду си елементи на използването на авторските права, — Липса на преценка на съображенията, на които се основава избраният в реципрочните споразумения териториален принцип, — Липса на представяне и преценка на последиците от евентуална промяна на настоящата система на използване на авторските права, — Липса на преценка на всички доказателства по делото поради неотчитане на представените от жалбоподателя факти във връзка с особеностите на дейността на сдружението на автори ZAiKS и на полските правни разпоредби в областта на използването на авторските права.
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/38 Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — British Aggregates и др./Комисия (Дело T-741/15) (2016/C 068/48) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: British Aggregates Association (Ланарк, Обединеното кралство), Tinney Quarries Ltd (Сейнт Джонстън, Ирландия), MBC Quarries Ltd (Балибофей, Ирландия), Mac Sand Ltd (Странорлар, Ирландия) (представители: L. Van den Hende, lawyer и A. White, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени решението на Комисията от 4 август 2014 г., публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 25 септември 2015 г. относно схема за помощ SA.18859 (11/C) (ex 65/10 NN), приведена в действие от Обединеното кралство — освобождаване от данък инертни материали в Северна Ирландия (ex N 2/04), и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите в настоящото производство. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания. 1. Първото основание се състои в това, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че нарушението на член 110 ДФЕС, а следователно и на член 107 ДФЕС, може да се поправи с обратно действие и по този начин освобождаването от данък инертни материали в Северна Ирландия да стане съвместимо с вътрешния пазар. 2. Второто основание, формулирано при условията на евентуалност спрямо първото, се състои в това, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и грешки в преценката, като е приела, че корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита. 3. Третото основание се състои в това, че Комисията е допуснала грешки в преценката, като е приела, че освобождаването от данък инертни материали в Северна Ирландия съответства на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (1) от 2008 г., а следователно и на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. По-специално Комисията е допуснала грешки в преценката, като е приела, че третата част от критерия за необходимост съгласно Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. е изпълнена, в частност независимо дали кариерите в Северна Ирландия не могат да прехвърлят данък инертни материали върху клиентите, без това да доведе до значителен спад в продажбите. 4. Четвъртото основание се състои в това, че Комисията не е успяла да направи действително добросъвестна и безпристрастна оценка за това дали корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита и дали третата част от теста за необходимост съгласно Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. е изпълнена. 5. Петото основание се състои в това, че Комисията не е посочила мотиви съгласно член 296 ДФЕС защо корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита и защо третата част от теста за необходимост съгласно Насоките на Общността
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/14 Решение на Съда (седми състав) от 29 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург (Дело C-34/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2003/109/ЕО - Дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни - Липса на транспониране в предвидения срок) (2008/C 22/26) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Condou-Durande) Ответник: Великото херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44) (Специално издание на български език, глава 19, том 06, стр. 225) Диспозитив 1) Като не е приело в определения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по силата на тази директива. 2) Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 69, 24.3.2007 г.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/37 Решение на Общия съд от 18 юни 2010 г. — Люксембург/Комисия (Дело T-549/08) (1) (ЕСФ - Прекратяване на финансова помощ - Борба с дискриминацията и неравенството на пазара на труда - Сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да доведат до системни нередности - Член 39, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 1260/1999 - Оправдани правни очаквания) 2010/C 209/55 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Великото херцогство Люксембург (представители: M. Fisch, подпомаган от P. Kinsch, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Steiblytė и B. Conte) Предмет Жалба за отмяна на Решение C(2008) 5383 на Комисията от 24 септември 2008 г. за прекратяване на междинните плащания по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) по единствения програмен документ за общностните структурни помощи по цел No 3 за Люксембург и на Решение C(2008) 5730 на Комисията от 6 октомври 2008 г. за прекратяване на междинните плащания по програмата на общностната инициатива за борба с дискриминацията и неравенството на пазара на труда (EQUAL) за Люксембург. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 254/17 Жалба, подадена на 8 май 2015 г. — Gameart/Комисия (Дело T-264/15) (2015/C 254/21) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Gameart sp. z o.o. (Белско-Бяла, Полша) (представител: P. Hoffman, adwokat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 18 февруари 2015 г. в частта, в която се потвърждава отказът по подаденото до министерството на външните работи на Република Полша заявление за достъп до съхраняваните от министерството копия от писма на Република Полша до Комисията относно провеждани от Комисията производства за установяване на неизпълнение от страна на Република Полша на задълженията ѝ по правото на Съюза във връзка със Закона от 19 ноември 2009 г. за хазартните игри (Ustawa z dnia 19 listopada 2009 roku o grach hazardowych), — да установи по реда на член 277 ДФЕС — ако не приеме довода на жалбоподателя, че член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията не трябва да се тълкува в смисъл, че оправомощава Европейската комисия да издава обвързващи решения по предадените ѝ от държавите членки заявления за достъп до документи, подадени от физически или юридически лица до органи на тази държава — че член 5, втора алинея от Регламента е неприложим по настоящото дело, тъй като е невалиден, — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първо основание: липса на компетентност на Комисията по член 5, втора алинея от Регламент No 1049/2001. — Тъй като заявлението е подадено до орган на държава членка и се отнася до документи, издадени от тази държава, член 5 от Регламента е неприложим. Само по себе си предаването на заявлението от държавата членка на Комисията по реда на член 5, втора алинея от Регламента не учредява компетентност на Комисията, при положение че заявлението не се отнася до издадени от нея документи. Дори ако се приеме, че член 5 от Регламента се прилага към заявлението, член 5, втора алинея не може да се тълкува в смисъл, че оправомощава институцията на Съюза да издава обвързващи решения по такива заявления. 2. Второ основание: нарушение на член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент No 1049/2001. — Когато се произнася по въпроса за достъпа до документ, издаден от Република Полша, Комисията е длъжна да се консултира с тази държава по реда на член 4, параграф 4 от Регламента, което тя в случая не е направила. Отказът да се предостави достъп до издаден от Република Полша документ въпреки липсата на възражение от страна на последната по член 4, параграф 5 от Регламента, е възможен само при изключителни обстоятелства, каквито в случая не са налице. 3. Трето основание: нарушение на член 296 ДФЕС. — Комисията изобщо не мотивира извода си, че е компетентна да издаде решението в обжалваната му част, въпреки че в
bg	caselaw	EU	потвърдителното си заявление жалбоподателят отделя значително внимание на въпроса за липсата на компетентност на Комисията. В мотивите на обжалваното решение не се съдържа информация в това отношение, което лишава жалбоподателя от възможност ефективно да защитава правата си пред Общия съд. 4. Четвърто основание: възражение за невалидност по член 277 ДФЕС. — В случай че Общият съд не приеме доводите по първото основание и постанови, че разпоредбата на член 5, втора алинея от Регламент No 1049/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че предаването на заявлението за достъп до съхраняван от държава членка документ от тази държава до институция на Съюза оправомощава тази институция да издаде обвързващо решение по това заявление, жалбоподателят поддържа, че член 15, параграф 3 ДФЕС, съответно член 255 ЕО не са годно правно основание за така тълкувания член 5 и поради това същият е невалиден. Освен това така тълкуваната разпоредба е в противоречие със съображенията на Регламент No 1049/2001, поради което е невалидна съгласно член 296 ДФЕС (член 253 ЕО).
bg	caselaw	EU	17.4.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 100/11 Определение на Съда от 9 декември 2009 г. — Luigi Marcuccio/Европейска комисия (Дело C-513/08 P) (1) (Обжалване - Длъжностни лица - Социална сигурност - Изричен отказ на искането за възстановяване в размер на 100 % на определени медицински разходи, направени от длъжностното лице - Жалба отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна) 2010/C 100/16 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (представител: G. Cipressa) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall, C. Berardis-Kayser, A. dal Ferro, avvocato) Предмет Жалба срещу Определение на Общия съд (четвърти състав) от 9 септември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (T-143/08), с което Общият съд отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решения на Бюрото за разплащания по общата здравноосигурителна схема на Европейските общности, с които се отказва, от една страна, да се поемат в размер на 100 % определени медицински разходи на жалбоподателя, и от друга страна, да се възстановят разходите за медицински преглед съгласно приложимите правила относно консултациите при изтъкнати лекари, както и искане да се осъди Комисията да заплати определен размер от медицинските разходи Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Marcuccio да заплати съдебните разноски в производството по обжалване. (1) ОВ C 32, 7.2.2009 г.
bg	caselaw	EU	13.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/5 Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство) на 30 юли 2012 г. — Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation/Commissioners of Inland Revenue, Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs (Дело C-362/12) 2012/C 311/05 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court of the United Kingdom Страни в главното производство Жалбоподател: Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation Ответници: Commissioners of Inland Revenue, Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs Преюдициални въпроси 1. Когато съгласно законодателството на държава членка данъчнозадължено лице може да избира между две алтернативни основания, за да поиска възстановяване на данъци, събрани в нарушение на член 49 и член 63 от ДФЕС, и за едно от тези основания се ползва по-дълъг давностен срок, съвместимо ли е с принципите на ефективността, на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да приеме правна уредба, с която към датата на обнародване на предлаганата нова правна уредба се ограничава без предупреждение и с обратна сила по-дългия давностен срок? 2. За отговора на въпрос 1 има ли някакво значение фактът, че към момента, когато данъчнозадълженото лице е предявило своя иск на основанието, което се ползва с по-дългия давностен срок, наличието на основанието на иск съгласно националното законодателство е било признато едва (i) наскоро и (ii) от нисшестоящ съд, като едва по-късно е окончателно потвърдено от най-висшата съдебна инстанция?
bg	caselaw	EU	31.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 402/54 Жалба, подадена на 9 септември 2016 г. — ClientEarth/Комисия (Дело T-644/16) (2016/C 402/64) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ClientEarth (Лондон, Обединено кралство) (представители: O. Brouwer, lawyer, и N. Frey, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на ответника да откаже поискания достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) — решение, за което жалбоподателят е уведомен на 1 юли 2016 г. с писмо с номер C(2016) 4286 окончателен, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд и разноските на евентуалните встъпили страни. Основания и основни доводи Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата. 1. Първо основание — грешки при прилагане на правото, явна грешка в преценката в резултат на неправилно прилагане на изключението относно международните отношения (член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент No 1049/2001) и липса на мотиви: — Комисията не е доказала, че е приложимо изключението относно международните отношения. Тя по-специално не е показала как оповестяването на чисто юридически документи, съдържащи размишления относно правото на ЕС, може само по себе си да доведе до разкриване на стратегически цели, преследвани от ЕС по време на преговори, или да отслаби позицията на Комисията при водене на преговори. Комисията трябва да се ръководи от принципа на върховенството на закона и не може да води преговори по международни споразумения, които нарушават правото на ЕС. Жалбоподателят твърди също, че член 4, параграф 1, буква а) от Регламент No 1049/2001 (както и други изключения) не може да бъде изтъкван вечно, тоест докато Комисията води преговори другаде по други международни споразумения. Освен това Комисията не е изложила мотиви за това как оповестяването на поисканите документи може конкретно и реално да засегне защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения. 2. Второ основание — грешки при прилагане на правото, явна грешка в преценката в резултат на неправилно прилагане на изключението относно защитата на правните становища (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент No 1049/2001) и липса на мотиви: — Комисията не е доказала, че е налице разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск оповестяването на поисканите документи да засегне интереса ѝ от получаване на безпристрастно, обективно и изчерпателно правно становище. 3. Трето основание — грешки при прилагане на правото, явна грешка в преценката в резултат на неправилно прилагане на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент No 1049/2001) и липса на мотиви: — Комисията не е обяснила как достъпът до поисканите документи може конкретно и реално да засегне процеса на вземане на решения. 4. Четвърто основание — грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката в резултат на неправилно прилагане на критерия за по-висшия обществен интерес и липса на мотиви: — Налице е
bg	caselaw	EU	по-висш обществен интерес, тъй като оповестяването ще позволи дискусия по въпроса за достъпа до правосъдие, особено за достъпа до (и ролята на) националните съдилища, както и за необходимостта да се запазят единството и автономията на правото на ЕС. Тези теми представляват пряк интерес за гражданите на ЕС и неправителствените организации като жалбоподателя. 5. Пето основание — нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001 (относно частичния достъп) и молба за действия по събиране на доказателства: — Жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала, или във всеки случай не в необходимата степен, възможността за предоставяне на частичен достъп и не е предоставила такъв достъп до поисканите документи. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/18 Определение на Съда (осми състав) от 24 септември 2009 г. — Compagnie des bateaux mouches SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Jean-Noël Castanet (Дело C-78/09 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Словна марка „BATEAUX MOUCHES“ - Отказ да се регистрира марката - Липса на отличителен характер) 2010/C 24/29 Език на производството: френски Страни Ищец: Compagnie des bateaux mouches SA (представител: G. Barbaut, avocat) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral), Jean-Noël Castanet (представител: J.-P. Sulzer, avocat) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 10 декември 2008 г. по дело Bateaux mouches/СХВП (T-365/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 септември 2006 г. относно производство по недействителност на словната марка на Общността „BATEAUX MOUCHES“ — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр146) — Погрешно тълкуване на определените в практиката на Съда критерии — Липса на отличителен характер Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Compagnie des bateaux mouches SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 102, 1.5.2009 г.
bg	caselaw	EU	27.1.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 20/32 Иск, предявен на 14 декември 2006 г. — Aalberts Industries и други/Комисия (Дело T-385/06) (2007/C 20/49) Език на производството: английски Страни Ищци: Aalberts Industries NV (Utrecht, Нидерландия), Aquatis France (La Chapelle St. Mesmin, Франция), и Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG (Argenbühl-Eisenharz, Германия [представители: R. Wesseling и M. van der Woude, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищците — да се отмени член 1, член 2 a), член 3; — да се отмени член 2 б) (2) в частта, в която засяга Aquatis и Simplex; — или субсидиарно, да се намали значително размера на санкцията, наложена на ищците; — и в двата случая Комисията да се осъди да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищците искат частична отмяна на Решение на Комисията C(2006) 4180 окончателен от 20 септември 2006 година по дело COMP/F-1/38.121 — Съединители, с което, Комисията е установила, че ищците, заедно с други предприятия, са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за европейското икономическо пространство чрез определяне на цени, чрез споразумения по ценови листи, по намаления и отстъпки, по изпълнителни механизми за увеличение на цени, чрез разпределяне на националните пазари, чрез разпределяне на клиенти и чрез обмяна на друга търговска информация. В подкрепа на така предявения иск, ищците изтъкват пет правни основания, чрез които целят да докажат, че решението на Комисията е основано на явни грешки в преценката, както и на нарушения на член 81 ЕО и на основните принципи на добро управление. На първо място ищците изтъкват, че Alberts не е упражнило решаващо влияние върху търговското поведение на своите дъщерни дружества Aquatis and Simplex Armaturen + Fittings и че Alberts е оборило презумпцията за решаващо влияние. Следователно ищецът Alberts не носи отговорност за нарушенията, в които се обвиняват Aquatis and Simplex Armaturen + Fittings. На второ място, ищците поддържат, че a) някои от документите и показанията срещу ищците не касаят спорния период, тъй като се отнасят до факти, осъществили се след 1-ви април 2004 г. и б) не следва да се възприемат други материали срещу тях, тъй като те не са им били съобщени предварително чрез изложението на възраженията. От друга страна, ищците твърдят, че дори и да се допусне противното подобни документи и показания не доказват, индивидуално или в съвкупност, нарушение на член 81 ЕО. На трето място, ищците твърдят, че материалите, на които Комисията се основава, не установяват съобразно необходимите правни изисквания дали главният картел е продължил да действа след проверките през април 2001 година. Според ищците, същото се отнася и до оспорваното решение, което не съдържа никакво обосноваване, което да свърже пазарното поведение на ищеца с твърдяната схема. На четвърто място, ищците изтъкват, че размерът на санкцията следва да бъде намален, тъй като Комисията не е приложила правилно насоките за определяне на санкции и е допуснала грешки при изчисляването на санкцията чрез неправомерно определяне на началната сума тъй като а) твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като „много сериозно“, б) действителното въздействие на нарушението
bg	caselaw	EU	не е правилно отчетено и г) обхватът на съответния географски пазар е бил погрешно определен, като съвпадащ с ЕИП. Освен това ищците поддържат, че Комисията е нарушила член 253 ЕО, тъй като оспорваното решение не съдържа никакви мотиви за налагането спрямо ищците Aquatis France and Simplex Amaturen + Fittings на допълнителната сума от 2.04 милиона Eуро. На пето място ищците твърдят, че Комисията е нарушила член 2 на Регламент (EO) 1/2003 (1) и принципа за равнопоставеност на страните, като е прехвърлила тежестта на доказване върху ищците изхождайки изцяло от показанията във връзка със сътрудничество и отказвайки да използва своите правомощия за установяване на факти. Освен това ищците поддържат, че Комисията е нарушила член 11 параграф 2 на Регламент (EO) 773/2004 (2), включвайки в оспорваното решение възражения срещу тях, които не се съдържат в изпратеното им изложение на възраженията. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в член 81 и 82 от Договора (OВ L 1, 2003 г., стр. 1). (2) Регламент (ЕО) на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО (OВ L 123, 2004 г., стр. 18).
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/35 Решение на Общия съд от 9 ноември 2016 г. — Smarter Travel Media/EUIPO (SMARTER TRAVEL) (Дело T-290/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „SMARTER TRAVEL“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Равно третиране)) (2017/C 006/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Smarter Travel Media LLC (Бостън, Масачузетс, Съединени американски щати) (представител: P. Olson, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 20 март 2015 г. (преписка R 1986/2014-2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „SMARTER TRAVEL“ като марка на Европейския съюз Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Smarter Travel Media LLC да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 165/9 Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Sala Social (Испания), постъпило на 19 февруари 2016 г. — Jessica Porras Guisado/Bankia SA и др. (Дело C-103/16) (2016/C 165/10) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Sala Social Страни в главното производство Ищец: Jessica Porras Guisado Ответници: Bankia SA, Sección Sindical de Bankia de CCOO, Sección Sindical de Bankia de UGT, Sección Sindical de Bankia de ACCAM, Sección Sindical de Bankia de SATE, Sección Sindical de Bankia de CSICA, Fondo de Garantía Salarial (Fogasa) Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 10, точка 1 от Директива 92/85 (1) да се тълкува в смисъл, че хипотезата на „изключителни случаи, несвързани с тяхното положение, разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика“, като изключение от забраната за уволнение на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, е равностойна на „една или повече причини, несвързани с конкретните работници“, спомената в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/59/EО (2) от 20 юли 1998 година, или е по-ограничена? 2) В случай на колективно уволнение, за да се прецени дали са налице на изключителни случаи, които оправдават уволнението на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, съгласно член 10, точка 1 от Директива 92/85, трябва ли да се изисква да е невъзможно засегнатата работничка да бъде преместена на друга работа, или е достатъчно да се установят икономически, технически и производствени причини, които засягат нейното работно място? 3) Съответства ли на член 10, точка 1 от Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 година, който забранява уволнението на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, законодателство като испанското, което транспонира посочената забрана, установявайки гаранция, по силата на която при недоказване на причините, които оправдават уволнението, същото се обявява за нищожно (възстановителна закрила), без да се установява забрана за уволнение (превантивна закрила)? 4) Съответства ли на член 10, точка 1 от Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 година законодателство като испанското, което не предвижда предимство за оставане на работа в случай на колективно уволнение, на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки? 5) За целите на член 10, точка 2 от Директива 92/85 съответстващо ли е национално законодателство, което счита за достатъчно уведомление за уволнение като в настоящото производство, което изобщо не посочва наличието на изключителен случай — в допълнение към основанията за колективно уволнение — за да може решението за колективно прекратяване на трудовото правоотношение да засегне бременната работничка? (1) Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ 1992, L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3). (2) Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/8 Решение на Съда (първи състав) от 15 септември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Unio de Pagesos de Catalunya/Administración del Estado (Дело C-197/10) (1) (Обща селскостопанска политика - Регламент (ЕО) No 1782/2003 - Схема на единно плащане - Права на плащане от националния резерв - Условия за предоставяне - Земеделски производители, които започват селскостопанска дейност - Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос - Недопустимост) 2011/C 319/13 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Supremo Страни в главното производство Жалбоподател: Unio de Pagesos de Catalunya Ответник: Administración del Estado В присъствието на: Coordinadora de Organizaciones de Agricultores y Ganaderos — Iniciativa Rural del Estado Español Предмет Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) No 2019/93, (ЕО) No 1452/2001, (ЕО) No 1453/2001, (ЕО) No 1454/2001, (ЕО) 1868/94, (ЕО) No 1251/1999, (ЕО) No 1254/1999, (ЕО) No 1673/2000, (ЕИО) No 2358/71 и (ЕО) No 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177) и на член 22 от Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101) — Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за отпускане на помощ — Схема на единно плащане — Определяне на референтната сума — Непредоставяне на права на плащане в определени случаи — Млади земеделски производители Диспозитив Преюдициалното запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания) с акт от 18 март 2010 г., е недопустимо поради своя хипотетичен характер. (1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.
bg	caselaw	EU	6.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 351/24 Жалба, подадена на 14 август 2014 г. — Fútbol Club Barcelona/СХВП — Kule (KULE) (Дело T-614/14) 2014/C 351/31 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Fútbol Club Barcelona (Барселона, Испания) (представител: J. Carbonell Callicó, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Kule LLC (Ню Йорк, Съединени американски щати) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 юни 2014 г. по преписка R 2375/2013-4. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „KULE“ за стоки от класове 14, 18 и 25 — Заявка за марка на Общността No 9 9 17 097 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испански марки и общоизвестна марка за думата „CULE“ Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	27.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 215/11 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance d'Orléans (Франция) на 30 май 2013 г. — Facet SA, BNP Paribas Personal Finance SA/Saïda Bouchelaghem, Nathalie Cousin, Clémentine Benoni, Hili Aziz, Mohamed Zouhir, Jean Morel, Jalid Anissa, Marine Bourreau, Anthony Cartier, Patrick Rousselière, Karine Lenfant (Дело C-298/13) 2013/C 215/15 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal d'instance d'Orléans Страни в главното производство Ищци: Facet SA, BNP Paribas Personal Finance SA Ответници: Saïda Bouchelaghem, Nathalie Cousin, Clémentine Benoni, Hili Aziz, Mohamed Zouhir, Jean Morel, Jalid Anissa, Marine Bourreau, Anthony Cartier, Patrick Rousselière, Karine Lenfant Преюдициални въпроси 1. Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити (1), да се тълкува в смисъл, че съдът следва служебно да установи дали са спазени нейните разпоредби и произтичащите от нея разпоредби на националното право? 2. Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити да се тълкува в смисъл, че кредиторът се счита за изпълнил преддоговорните задължения, възложени му в приложение на националното право, с което се транспонира Директивата, когато представи пред съда единствено договора за кредит, изготвен съгласно член 10 от директивата, без да представи нито един документ, който установява, че е изпълнил преддоговорните си задължения? 3. Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити да се тълкува в смисъл, че ако кредиторът не представи на съда документите, които установяват съдържанието на предоставената на потребителя информация и събраната информация за оценка на неговата кредитоспособност, не е доказано изпълнението на задълженията на кредитора по отношение на потребителя, предвидени в националното право, с което се транспонира Директивата, без да е необходимо потребителят да носи тежестта да докаже тяхното неизпълнение? 4. Представлява ли неизпълнението от кредитора на преддоговорните задължения за информация или за оценка на кредитоспособността на потребителя — предвидени в националното право, произтичащо от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити — нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (2)? 5. Трябва ли в Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, евентуално в светлината на Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задълженията за преддоговорна информация или за оценка на кредитоспособността на потребителя, изисквани от националното право, с което се транспонира Директивата, не позволява на кредитора да събира останалите неплатени суми от кредитополучателя, чиято неизправност може да се дължи на това, че кредиторът не е изпълнил своите задължения? (1) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, стр. 66).
bg	caselaw	EU	(2) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/52 Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Trelleborg/Комисия (Дело T-148/09) 2009/C 141/107 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Trelleborg AB (Trelleborg, Швеция) (представители: J. Joshua, Barrister и E. Aliende Rodríguez, lawyer) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени частично член 1 от обжалваното решение, доколкото се отнася до жалбоподателя и във всеки случай най-малко доколкото в него се установява извършване на нарушение от жалбоподателя преди 21 юни 1999 г, — да се намали размерът на наложената на жалбоподателя глоба в член 2 така, че да се поправят явните грешки в решението, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят иска отмяна на Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 — морски тръбопроводи, доколкото в него се установява, че жалбоподателят носи отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и в подялба на географския пазар и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това той иска намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания. Първо жалбоподателят твърди, че правото на Комисията да налага глоби за времето преди 21 юни 1999 г. е погасено по давност съгласно член 25, параграф 1 от Регламент No 1/2003, тъй като според него Комисията е допуснала явна фактическа и правна грешка, като е приела, че жалбоподателят е извършил едно единствено и продължено нарушение. Второ той поддържа, че Комисията няма законен интерес да обяви, че е установила нарушение през първия период, приключил през май 1997 г.
bg	caselaw	EU	25.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 186/18 Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. — Buczek Automotive/Комисия (Дело T-1/08) (1) (Държавни помощи - Преструктуриране на полската стоманодобивна индустрия - Събиране на публични вземания - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Понятие за държавна помощ - Критерий за частния кредитор) 2011/C 186/32 Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Buczek Automotive sp. z o.o. (Sosnowiec, Полша) (представители: първоначално T. Gackowski, впоследствие D. Szlachetko-Reiter и накрая J. Jurczyk, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално K. Gross, M. Kaduczak, A. Stobiecka-Kuik и K. Herrmann, впоследствие A. Stobiecka-Kuik, K. Herrmann и T. Maxian Rusche) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Република Полша (представители: M. Niechciała, впоследствие M. Krasnodębska-Tomkiel и M. Rzotkiewicz Предмет Частична отмяна на Решение 2008/344/ЕО на Комисията от 23 октомври 2007 година относно държавна помощ C-23/06 (ex NN 35/06), приведена в действие от Полша в полза на групата Technologie Buczek, производител на стомана (ОВ L 116, 2008 г., стр. 26) Диспозитив 1. Отменя член 1 от Решение 2008/344/ЕО на Комисията от 23 октомври 2007 година относно държавна помощ C-23/06 (ex NN 35/06), приведена в действие от Полша в полза на групата Technologie Buczek, производител на стомана. 2. Отменя член 3, параграфи 1 и 3 и членове 4 и 5 от Решение 2008/344/ЕО в частта, в която се отнасят до Buczek Automotive ѕр. z o.o. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Buczek Automotive, включително и тези, свързани с обезпечителното производство. 4. Република Полша понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/7 Решение на Съда (четвърти състав) от 7 юни 2007 г. — Britannia Alloys & Chemicals Ltd./Комисия на Европейските общности (Дело C-76/06 P) (1) (Обжалване - Конкуренция - Картел - Глоби - Понятие за предходна стопанска година за изчисляване на максималния размер на глобата) (2007/C 170/11) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Britannia Alloys & Chemicals Ltd. (представители: S. Mobley и M. Commons, Solicitors) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представител: F. Castillo de la Torre) Предмет Жалба срещу Решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 29 ноември 2005 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (T-33/02), с което този съд отхвърля като неоснователен иска за частична отмяна на Решение C(2001)4237 окончателен на Комисията от 11 декември 2001 г. по процедура за прилагане на член 81 от Договора за ЕО (Преписка COMP/E-1/37.027 — Цинков фосфат) или при условията на евентуалност намаляване на наложената на жалбоподателя глоба — Нарушение на чл. 15, параграф 2 от Регламент No 17/62 — Нарушаване на принципа за равенство и на принципа на правната сигурност Диспозитив 1) Жалбата се отхвърля. 2) Britannia Alloys & Chemicals Ltd се осъжда да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 108, 6.5.2006 г.
bg	caselaw	EU	13.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/14 Решение на Съда (първи състав) от 21 януари 2010 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts, Република Латвия) — Alstom Power Hydro/Valsts ieņēmumu dienests (Дело C-472/08) (1) (Преюдициално запитване - Шеста директива ДДС - Член 18, параграф 4 - Национално законодателство, предвиждащо тригодишен давностен срок за възстановяването на надвзетия ДДС) 2010/C 63/21 Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākās tiesas Senāts Страни в главното производство Жалбоподател: Alstom Power Hydro Ответник: Valsts ieņēmumu dienests Предмет Преюдициално запитване — Augstākās tiesas Senāts — Тълкуване на член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Национално законодателство, което предвижда срок от три години за подаването на исканията за възстановяване на надвзети данъци Диспозитив Член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда тригодишен давностен срок за подаването на искане за възстановяване на надвзет ДДС, недължимо събран от данъчната администрация на тази държава. (1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/41 Жалба, подадена на 16 август 2017 г. — VF International/EUIPO — Virmani („ANOKHI“) (Дело T-548/17) (2017/C 347/54) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швейцария) (представител: T. van Innis, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Ken Virmani (Мюнхен, Германия) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „ANOKHI“ — заявка за регистрация No 13 025 382 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 май 2017 г. по преписка R 2307/2015-4 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 85 от Регламент No 207/2009 и на член 94 от Регламент No 2868/95.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/19 Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV и Schindler Deutschland Holding GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 септември 2011 г. по дело T-138/07, Schinder Holding Ltd и др./Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз (Дело C-501/11 P) 2011/C 347/29 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH (представители: R. Bechtold и W. Bosch, както и проф. д-р J. Schwarze) Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат: 1. да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. (дело T-138/07); 2. да се отмени Решение на Комисията от 21 февруари 2007 г. (COMP/E-1/38.823 — Асансьори и ескалатори); при условията на евентуалност, да се отменят или намалят глобите, наложени на жалбоподателите с това решение; 3. при условията на евентуалност спрямо исканията по точки 1 и 2, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с указанията на Съда; 4. при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Общия съд и пред Съда. Правни основания и основни доводи Жалбоподателите посочват тринадесет основания за обжалване: — първо, Общият съд е нарушил принципа на разделението на властите и изискването за справедлив процес, като е приел, че Комисията е компетентна да налага глоби, без да е упражнил пълен контрол върху решението ѝ; — второ, Общият съд е нарушил принципа за прякото доказване, като е приел, че е допустима досегашната практика на Комисията да използва като доказателство показанията на лица, подали заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер; — трето, Общият съд е нарушил принципа на законност (член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък „ЕКПЧ“), като е приел, че член 23, параграф 2 от Регламент No 1/2003 (1) е достатъчно конкретно законово основание за налагането на глоби; — четвърто, Общият съд не е съобразил обстоятелството, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите са нищожни поради липсата на компетентност на Комисията; — пето, Общият съд неправилно е приел, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите не са в разрез със забраната на обратното действие и принципа за защита на оправданите правни очаквания; — шесто, Общият съд е нарушил изискването за вина и презумпцията за невиновност (член 27, параграф 2 от Регламент No 1/2003; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“, и член 6, точка 2 ЕКПЧ), доколкото не е счел за необходимо да установи и не е установил, че съответните предприятия носят отговорност за нарушенията, извършени от сътрудници; — седмо, Общият съд неправилно е приел, че Schindler Holding също носи отговорност за нарушенията. В това отношение приложените принципи за отговорността на дружеството майка
bg	caselaw	EU	накърнявали правомощията на държавите членки. Освен това Общият съд не съобразил практиката на Съда и нарушил презумпцията за невиновност (член 48, параграф 1 от Хартата и член 6, точка 2 ЕКПЧ); — осмо, Общият съд неправилно е приел, че не са надвишени таваните по член 23, параграф 2 от Регламент No 1/2003; — девето, нарушено е правото на собственост на Schindler Holding, доколкото действието на глобата било равносилно на отнемане на собственост (член 17, параграф 1 от Хартата, член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ); — десето, Общият съд неправилно е приел, че определените от Комисията твърде високи основни размери на глобите са оправдани; — единадесето, Общият съд неправилно е приел, че отказът на Комисията да вземе предвид някои особени обстоятелства като смекчаващи не съставлява нарушение. В това отношение Общият съд в частност не съобразил доброволното преустановяване на нарушението в Германия и мерките на жалбоподателите за отстраняването на това нарушение; — дванадесето, Общият съд неправилно е приел, че Комисията основателно е определила твърде малки намаления на глобите по реда на Известието относно сътрудничеството или изобщо не ги е намалила. В това отношение Общият съд не взел предвид оказаното от жалбоподателите сътрудничество. Освен това той не съобразил, че Комисията неправилно е определила твърде малки намаления на глобите за оказаното сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството; — тринадесето, Общият съд допуснал нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото приел, че размерът на глобите е законосъобразен. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/32 Жалба, подадена на 30 април 2014 г. — Fels-Werke/Комисия (Дело T-281/14) 2014/C 223/37 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Fels-Werke GmbH (Гослар, Германия) (представители: C. Arhold, N. Wimmer, F. Wesche, L. Petersen и T. Woltering, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. за откриване на официална процедура по разследване по дело държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108 ДФЕС поради неправилно квалифициране на особения компенсационен режим — Жалбоподателят посочва, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси. — В това отношение той твърди, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти. — Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ. — Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство. 2. Второ правно основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и членове 18 и 19 от Регламент No 659/1999 поради непредлагане на подходящи мерки — В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент No 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не
bg	caselaw	EU	е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове. 3. Трето правно основание: нарушение на правото на изслушване — Освен това жалбоподателят посочва, че при всички случаи Комисията е следвало да го изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици. 4. Четвърто правно основание: недостатъчно мотивиране — На последно място жалбоподателят посочва, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано. (1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/66 Жалба, подадена на 30 септември 2013 г. — Италия/Комисия (Дело T-527/13) 2013/C 344/121 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: S. Fiorentino, P. Grasso, avvocati dello Stato, и G. Palmieri) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени Решение C(2013) 4046 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 година, нотифицирано на 18 юли 2013 г., относно държавна помощ SA.33726 (11/C) [ex SA.33726 (11/NN)], предоставена от Италия (отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия), — при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение в частта (член 2, букви б), в) и г), в която разширява задължението за възстановяване към помощите, произтичащи от Решение 2003/530/ЕО на Съвета, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Италианското правителство обжалва Решение C(2013) 4046 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 година, нотифицирано на 18 юли 2013 г., относно държавна помощ SA.33726 (11/C) [ex SA.33726 (11/NN)], предоставена от Италия (отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия). С това решение Европейската комисия: — обявява, че отсрочване на плащането на вноската с падеж 31 декември 2010 г. на налога в сектора на млякото и млечните продукти, установено в Италия именно през декември 2010 г., представлява, включително поради условията и реда за прилагането му, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, — обявява, че неспазването на установените с Решение 2003/530/ЕО на Съвета условия, до което е довело горепосоченото отсрочване на плащането, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, — разпорежда на Италия да събере от получилите отсрочката лица размера на горепосочените несъвместими помощи, ведно с лихвите. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушението на член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) No 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ L 337, стр. 35) — в това отношение се изтъква, че в обжалваното решение тази разпоредба се прилага, като се изхожда от неправилното схващане, че съществуващата помощ, допусната с Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г., представлява най-голямата сума, която е могла да се предостави на млекопроизводителите, вследствие на което всяка евентуална допълнителна мярка за помощ, макар да се вмества в схемата de minimis (и макар да и с напълно маргинален размер), би довела ipso iure, поради кумулирането, до по-голям от допустимия интензитет. 2. Второто правно основание е изведено от нарушението на член 3, параграф 2 от горепосочения Регламент (ЕО) No 1535/2007, на член 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и на член 4, параграф 1
bg	caselaw	EU	от Регламент (ЕО) No 794/2004 за прилагането от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), както и от непълнота на мотивите — в това отношение се изтъква, че в обжалваното решение посоченият член 3, параграф 2, който се отнася до кумулирането на помощи, всяка от които сама по себе си се вписва в режима de minimis, е приложен към случай, при който помощта de minimis допълва една съществуваща помощ. Освен това в решението спорната мярка неправилно е квалифицирана като изменение на съществуваща помощ по смисъла член 1, буква в) от Регламент No 659/1999. Всъщност удължаването с шест месеца на срока за плащане на една от годишните вноски представлява отделна мярка и при всички положения не води до значителна промяна в съществуващата помощ. Освен това отсрочването не е съпроводено с увеличение, което да не надхвърля 20 % от първоначалния бюджет на режима на съществуващи помощи и не се отразява на преценката за съвместимостта на този режим. Във всички случаи мотивите на Комисията по тези въпроси са непълни.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/43 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 19 юни 2007 г. — Davis и др./Съвет (Дело F-54/06) (1) („Публична служба - Длъжностни лица - Пенсии - Корекционни коефициенти - Пенсиониране след влизането в сила на Правилника за персонала в редакцията му, приложима от 1 май 2004 г. - Прилагане на корекционни коефициенти, изчислени на основата на средния жизнен стандарт в страната на пребиваване на пенсионерите - Преходен режим - Премахване на корекционните коефициенти за пенсионните права, придобити след влизането в сила на Правилника за персонала в редакцията му, приложима от 1 май 2004 г.“) (2007/C 183/83) Език на производството: френски Страни Ищци: Davis (Bolton, Обединено кралство) и тримата други [представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats] Ответник: Съвет на Европейските общности [представители: M. Arpio Santacruz и I. Sulce] Предмет Отмяна на решенията на Съвета относно определяне на пенсионните права на ищците, тъй като частта от пенсионните им права, придобита след 30 април 2004 г. не е умножена с корекционен коефициент и корекционният коефициент, приложен към частта от пенсионните им права, придобита преди 30 април 2004 г., е различен от този, с който се умножава заплатата на активно заетите длъжностни лица в Обединеното кралство и Дания Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Всяка страна поема собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 154, 1.7.2006 г., стр. 28.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/49 Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция) на 16 септември 2013 г. — Agrooikosystimata EPE/Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon (министър на икономиката и финансите), Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon (министър на развитието на селските райони и на храните), Perifereia Thessalias (Perifereiaki Enotita Magnisias) (Област Тесалия, окръг Magnesia) (Дело C-498/13) 2013/C 344/85 Език на производството: гръцки Запитваща юрисдикция Symvoulio tis Epikrateias Страни в главното производство Жалбоподател: Agrooikosystimata EPE Ответници: Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon (министър на икономиката и финансите), Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon (министър на развитието на селските райони и на храните), Perifereia Thessalias (Perifereiaki Enotita Magnisias) (Област Тесалия, окръг Magnesia Преюдициален въпрос Необходимо ли е лицето, което иска да бъде включено в дългосрочната програма за поставяне на земеделски земи под угар в съответствие с въведената с Регламент (ЕИО) No 2078/92 (1) и Регламент (ЕО) No 746/96 (2) схема, да има качеството на земеделски производител или е достатъчно да понася стопанския риск, свързан с дейността на стопанството, за чието управление е отговорен? (1) Регламент (ЕИО) No 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно земеделските производствени методи, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържането на природата (ОВ L 215, 1992 г., стр. 85). (2) Регламент (ЕО) No 746/96 на Комисията от 24 април 1996 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2078/92 на Съвета относно земеделските производствени методи, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържането на природата (ОВ L 102, стр. 19).
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/21 Преюдициално запитване от Bundesfinanzgerichts — Außenstelle Linz (Австрия), постъпило на 6 ноември 2014 г. — Dilly’s Wellnesshotel GmbH (Дело C-493/14) (2015/C 046/26) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzgericht — Außenstelle Linz Страни в главното производство Жалбоподател: Dilly’s Wellnesshotel GmbH Ответник: Finanzamt Linz Преюдициални въпроси 1) Противоречи ли на правото на Съюза положение, при което схема за помощи, която използва специалното производство по член 25 от ОРГО (1) за да бъде освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, но не изпълнява различни задължения по глава I от ОРГО и освен това не се позовава на този регламент? 2) Противоречи ли на правото на Съюза положение, при което схема за помощи се основава на приложимото към помощите за опазване на околната среда специално производство по член 25 от ОРГО, но не са изпълнени предвидените в глава II изисквания, а именно подпомагане на мерки по опазване на околната среда, респ. мерки за енергоспестяване по член 17, точка 1 от ОРГО? 3) Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която не съдържа никакво времево ограничение, нито позоваване на посочения в известието за освобождаване период, така че изискваното в член 25, параграф 3 от ОРГО ограничение на възстановяването на енергийните данъци за максимален период от десет години се извежда само от известието за освобождаване? (1) Регламент (ЕО) No 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (OB L 214, стр. 3).
bg	caselaw	EU	18.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/44 Жалба, подадена на 9 ноември 2015 г. — Tractel Greifzug/СХВП — Jiangsu Shenxi Construction Machinery (Форма на моторна лебедка) (Дело T-621/15) (2016/C 016/52) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Tractel Greifzug GmbH (Бергиш Гладбах, Германия) (представители: U. Lüken и C. Maierhöfer, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Jiangsu Shenxi Construction Machinery Co. Ltd (Wuxi, Китай) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: триизмерна марка на Общността (Форма на моторна лебедка) — марка на Общността No 7 033 061 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 3 септември 2015 г. по преписка R 1658/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло искането за обявяване на недействителност, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/57 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 24 февруари 2010 г. — Menghi/ENISA (Дело F-2/09) (1) (Публична служба - Срочно наети служители - Уволнение след края на изпитателния срок - Психически тормоз) 2010/C 234/104 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Riccardo Achille Menghi, (Cagliari, Италия) (представител: L. Defalque, avocat) Ответник: Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (представители: E. Maurage, подпомаган от B. Wägenbaur, avocat) Предмет Отмяна на решението да не бъде продължен договорът на жалбоподателя след изпитателния срок, както и искане за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 55, 7.3.2009 г., стр. 53.
bg	caselaw	EU	14.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/15 Определение на председателя на Общия съд от 18 ноември 2011 г. — EMA/Комисия (Дело T-116/11 R) (Обезпечително производство - Програма за изследване и технологическо развитие - Решение, с което се преустановява участието в проект - Дебитно известие - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност) 2012/C 13/31 Език на производството: италиански Страни Молител:: Association médicale européenne (EMA) (Брюксел, Белгия) (представители: A. Franchi, L. Picciano и N. di Castelnuovo) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и N. Bambara, впоследствие S. Delaude и F. Moro, подпомагани от D. Gullo, avocat) Предмет Молба за спиране на изпълнението на решение на Комисията от 5 ноември 2010 година за прекратяване на договорите, сключени във връзка с два проекта за научни изследвания, както и на дебитното известие от 13 декември 2010 година, с което молителят е уведомен за вземания, установени в рамките на изпълнението на посочените договори Диспозитив 1. Отхвърля молбата за спиране на изпълнението. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/59 Иск, предявен на 10 септември 2007 г. — Ryanair/Комисия (Дело T-342/07) (2007/C 269/106) Език на производството: английски Страни Ищец: Ryanair Holdings Plc (County Dublin, Ирландия) (представители: J. Swift, QC, V. Power, Solicitor, A. McCarthy, Solicitor, G. Berrish, lawyer, D. Hull, Solicitor) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени решението, — да се осъди Комисия да поеме съдебните разноски за тези производства. Правни основания и основни доводи С тази искова молба ищецът иска отмяна на Решение C(2007)3104 на Комисията от 27 юни 2007 г. за обявяване на концентрация за несъвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за създаване на ЕИП (преписка No COMP/M.4439 — Ryanair/Aer Lingus). Основното твърдение на ищеца е, че Комисията е допуснала грешка според него като е приела, без да е доказала надлежно съобразно правните изисквания, че сливането би довело до значително препятстване на ефективната конкуренция на общия пазар. При условията на евентуалност, ищецът твърди, че Комисията е допуснала грешка като е приела, без да е доказала надлежно съобразно правните изисквания, че сливането, както е променено от различните ангажименти предложени от ищеца по време на разследването, би довело до значително препятстване на ефективната конкуренция. В подкрепа на своите твърдения, ищецът изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката във връзка с а) конкурентните отношения между двете авиокомпании; б) пречките за навлизането и експанзията на пазара; в) последователните й анализи, както и съществени и явни грешки в преценката на ефективността, резултат от сливането и при разглеждането на ангажиментите, предложени от ищеца.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/43 Жалба, подадена на 15 май 2017 г. — VSM/EUIPO (WE KNOW ABRASIVES) (Дело T-297/17) (2017/C 231/53) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: VSM . Vereinigte Schmirgel- und Maschinen-Fabriken AG (Хановер, Германия) (представител: M. Horak, Rechtsanwalt) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „WE KNOW ABRASIVES“ — заявка за регистрация No 15 063 522 Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 март 2017 г. по преписка R 1595/2016-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 63, параграф 1 във връзка с член 58 и член 59 от Регламент No 207/2009, нарушение на член 63, параграф 2 от Регламент No 207/2009, а следователно и на принципа за предоставяне на право на изслушване.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/26 Жалба, подадена на 27 август 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия (Дело C-403/12 P) 2013/C 9/44 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Oliver, J.-P. Keppenne, G. Valero Jordana, P. van Nuffel) Други страни в производството: Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Кралство Нидерландия, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска: — да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, — да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата за отмяна на Решение C(2006) 6121 на Комисията, — жалбоподателите по дело T-396/09 да бъдат осъдени да заплатят разноските на Комисията в производството пред Общия съд и в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Жалбата се отнася главно до това дали предвид Решение на Съда от 8 март 2011 г. по дело C-240/09 Общият съд е можел да преценява действителността на член 10, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) No 1367/2006 (1) от гледна точка на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (2). Комисията сочи две основания. Първо, въпреки че правилно описал строгите условия съгласно практиката на Съда, при които субектите на частното право могат да се позовават на разпоредбите на международна конвенция, за да оспорят действителността на правни актове на Съюза (и в частност че проверката от гледна точка на разпоредбите на дадена конвенция е възможна само ако естеството и структурата на конвенцията го допускат и ако посочените разпоредби са безусловни и достатъчно точни по съдържанието си), Общият съд неправилно постановил, че изключението от тези условия, което следва от Решение на Съда от 22 юни 1989 г. по дело Fediol (70/87) и Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima (C-69/89), важи и за член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция. В Решение по дело C-240/09 Съдът вече постановил, че член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие. Освен това решенията по дело Fediol и по дело Nakajima, доколкото въвеждат изключение, следвало да се тълкуват стриктно; до този момент те се прилагали единствено в областта на търговската политика и било допустимо да се прилагат в областта на други политики само ако несъмнено са изпълнени условията за това, което в случая не било така. По-конкретно член 10, параграф 1 от Регламент No 1367/2006 не съдържал препращане към разпоредбите на Орхуската конвенция, нито пък с тази разпоредба се изпълнявало определено задължение по тази конвенция по смисъла на Решение по дело Nakajima. Накрая, член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция не бил достатъчно ясен и точен, за да може да се приложи изключението, предвидено в Решение по дело Nakajima. Второ, при условията на евентуалност Комисията твърди, че Общият съд неправилно тълкувал член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, като постановил, че член 10, параграф 1 от Регламент
bg	caselaw	EU	No 1367/2006 е в противоречие с тази разпоредба само защото процедурата по преразглеждане, предвидена в член 10, била ограничена до мерките от индивидуален характер, докато всъщност Общият съд трябвало конкретно да провери дали член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция е транспониран в достатъчна степен предвид всички процедури, които субектите на частното право могат да ползват на национално равнище и на равнището на Съюза. (1) Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126). (2) Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/17 Жалба, подадена на 9 февруари 2017 г. от Fiesta Hotels & Resorts, S.L. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 30 ноември 2016 г. по дело T-217/15, Fiesta Hotels & Resorts/EUIPO — Residencial Palladium (Palladium Palace Ibiza Resort & Spa) (Дело C-75/17 P) (2017/C 151/23) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Fiesta Hotels & Resorts, S.L. (представители: J.-B. Devaureix и J. C. Erdozain López, адвокати) Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Искания — решението на Общия съд по дело T-217/15 от 30 ноември 2016 г. да бъде отменено изцяло, — направените в първоинстанционното производство искания да бъдат уважени изцяло, и — ответникът и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски. Основания и основни доводи 1. Първо основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009 на Съвета (1) от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз („Регламентът“) изискването за обхват, „по-голям [...] от местния“, е изпълнено независимо от размера на географската зона, в която притежателят на съответната марка упражнява дейността си. Това тълкуване изопачава дословния смисъл на термина „местен“ и целта, преследвана от член 8, параграф 4 от Регламента. В обжалваното решение посочената грешка при прилагане на правото е допусната при определянето на това дали използването на претендираното нерегистрирано търговско наименование е само с местен обхват, тъй като предвид се вземат документи с действие извън територията на Испания. От друга страна, от адресирането на услугите, извършвани от обозначения с марката или търговското наименование обект, към международна клиентела не следва, че използването на знака е с по-голям обхват от местния. Заключението, което се прави в обжалваното решение във връзка с изискването за обхват, „по-голям [...] от местния“, съответно противоречи на целта на член 8, параграф 4 от Регламента. В обжалваното решение се приема, че това изискване, приложено към търговското наименование, въз основа на което се възразява срещу заявката за марка на Европейския съюз, не зависи от местния обхват на дейността на използващия го обект, а от „разнообразния географски произход на клиентелата му или реномето, с което се ползва в обществото в национален, а дори и в международен мащаб“. С тази констатация обжалваното решение излиза извън обхвата на рестриктивната цел на член 8, параграф 4 от Регламента, тъй като допуска надхвърлянето на строго местния обхват да бъде лесно доказано единствено чрез използването на нерегистрирания знак в Интернет или — предвид обстоятелствата в разглеждания случай — чрез настаняването на гости от различни страни в съответния обект. 2. Второ основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламента във връзка с член 9, параграф 1, буква d) от действащия в Испания Закон 17/2001 от 7 декември за марките [Ley 17/2001, de 7 de diciembre, de Marcas] не е необходим общоизвестен характер на съответния нерегистриран знак, при положение, че в
bg	caselaw	EU	по-голямата част от съдебната практика по този въпрос в Испания се приема точно обратното, а именно, изисква се не само използване на съответния знак, но и използването да е общоизвестно на значителна част от територията на Испания. 3. Трето основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че изискването по член 8, параграф 4, буква б) от Регламента относно марката на ЕС е изпълнено с оглед на решение LAGUIOLE (т. 37), при положение, че то не е приложимо, тъй като в разглеждания случай се тълкува испанското, а не френското право, както е било направено в решение LAGUIOLE, и тъй като жалбоподателят е посочил решения на испанския Върховен съд [Tribunal Supremo], в които ясно се забранява нерегистрирано търговско наименование да възпрепятства използването на по-късна марка, а ответникът не е доказал испанският Закон за нелоялната конкуренция [Ley de Competencia desleal] да допуска такава възможност, каквато жалбоподателят отхвърля и излага доводи за това. 4. Четвърто последно основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „междинни марки“ съгласно испанския Закон за марките и по-специално грешка при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение във връзка с член 65 от Регламента. Според жалбоподателя в обжалваното решение e допусната грешка при прилагане на правото, тъй като посоченият член 65 от Регламента не налага quaestio iuris, който се повдига предвид изложените от страните правни доводи, да се анализира stricto sensu. Противно на констатациите в обжалваното решение, жалбоподателят не иска да променя фактическата основа, взета предвид от апелативният състав при произнасянето му, а само изтъква правен довод, който разкрива грешката при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение на EUIPO. Изтъква се принципът jura novit curia, съгласно който при произнасянето си съдът трябва да приложи правните норми, считани от него за релевантни, и да измени правното основание, на което почиват исканията на страните, при условие, че решението съответства на фактическите и правни въпроси, повдигнати от страните в спора, като посоченият предмет на делото не се променя, нито пък проблемът се преобразува в друг различен такъв. Общият съд съответно трябвало да разгледа изтъкнатите от жалбоподателя доводи, тъй като неразглеждането им води до ограничаване на неговото право на защита и до лишаването му от правото на регистрация. (1) ОВ L 78, 2009 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/38 Иск, предявен на 30 август 2007 г. — Cheminova и др./Комисия (Дело T-326/07) (2007/C 247/63) Език на производството: английски Страни Ищци: Cheminova A/S (Harboøre, Дания), Cheminova Agro Italia Srl (Рим, Италия), Cheminova Bulgaria EOOD (София, България), Agrodan SA (Мадрид, Испания) и Lodi SAS (Grand Fougeray, Франция) [представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, lawyers] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищците — да се отмени Решение 2007/389/EО на Комисията; — да се осъди ответника да заплати всички разноски, свързани с настоящото производство. Правни основания и основни доводи Директива No 91/414 на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1) предвижда, че държавите-членки не разрешават продукти за растителна защита, освен когато активните им вещества са посочени в приложение I и определените там условия, ако има такива, са изпълнени. Ищците искат отмяна на Решение 2007/389/EО на Комисията от 6 юни 2007 г. относно невключването на малатион в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и оттеглянето на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (2). В подкрепа на иска си, ищците твърдят, че спорното решение е непълно от научна гледна точка и порочно поради това, че не са обсъдени всички научни доказателства относно малатиона, представени на ответника. Според ищците то нарушава и член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 от Директива 91/414 и член 95, параграф 3 ЕО, поради това, че ответникът е отказал да осъществи партньорска проверка на последните данни. В допълнение ищците поддържат, че спорното решение се основава на научен доклад, който не е бил съставен в изискуемия срок, посочен в член 8, параграф 7 от Регламент 451/2000. Освен това ищците твърдят и нарушение на принципите на пропорционалност, недискриминация, субсидиарност и добро управление, както и на задължението за мотивиране и на принципа на състезателност. На последно място, ищците твърдят, че не са могли да упражнят правата си на интелектуална собственост съгласно член 13 от Директива 91/414 във връзка с предоставения на ответника пакет данни. (1) Директива No 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30). (2) ОВ 2007 г. L 146, стр. 19.
bg	caselaw	EU	24.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/13 Жалба, подадена на 25 юни 2013 г. — Federación Española de Hostelería/EACEA (Дело T-340/13) 2013/C 245/16 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Federación Española de Hostelería (Мадрид, Испания) (представители: F. del Nogal Méndez и R. Fernández Flores, abogados) Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура Искания жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени договор No 2007-19641 134736-LLP-I-2007-1-ES-leonardo-LMP, — при условията на евентуалност, да разпореди връщане на документите от датата на изпращането им от одиторите на погрешен адрес, което ще позволи на жалбоподателя да подготви защитата си, — при условията на евентуалност, да разпореди намаляване на поисканото възстановяване в съответствие с принципа на пропорционалност, — да осъди Комисията да изплати професионалните хонорари и други разходи, възникнали по настоящото дело, — да разпореди на Комисията да възстанови получените суми със съответните лихви за забава. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание, изведено от нарушение на установената процедура — В това отношение се твърди, че известията относно одиторския доклад са изпратени на трето лице, което е външно на правоотношението, установено между жалбоподателя и изпълнителната агенция—ответник. 2. Второ правно основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране — В това отношение се твърди, че решението за възстановяване не е мотивирано в достатъчна степен, доколкото изпълнителната агенция е изпратила на жалбоподателя единствено дебитното известие, придружено от одиторския доклад. 3. Трето правно основание, изведено от нарушение на правото на защита — В това отношение се твърди, че в нито един момент от развитието на административното производство жалбоподателят не е могъл да изложи гледната си точка относно верността и относимостта на твърдените факти и относно всички онези документи, които Комисията е взела предвид, за да твърди, че е налице нарушение на правото на Съюза. 4. Четвърто правно основание, изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания — В това отношение се твърди, че от м. април 2009 г., когато е сключен договорът, до м. април 2013 изпълнителната агенция не е изразила несъгласие по никакъв начин с начините на развитие и изпълнение на проекта. 5. Четвърто правно основание, изведено от злоупотреба с власт — В това отношение се твърди, че Комисията не е информирала жалбоподателя за фактите, поради които може да бъде упрекнат, и не му е дала възможност да бъде изслушан преди да бъде наложена санкцията. 6. На последно място, жалбоподателят твърди, че е нарушен принципът на пропорционалност.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/18 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия) на 29 ноември 2010 г. — Deli Ostrich NV/Belgische Staat (Дело C-559/10) 2011/C 55/32 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen Страни в главното производство Жалбоподател: Deli Ostrich NV Ответник: Belgische Staat Преюдициални въпроси Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen отправя до Съда следния преюдициален въпрос: към момента на подаване на декларацията, а именно към 22 октомври 2007 г., с какъв тарифен код следва да се класира месото от двугърби камили, за които в случая е безспорно, че не са отгледани в плен?
bg	caselaw	EU	8.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 379/15 Жалба, подадена на 20 септември 2012 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Дело C-428/12) 2012/C 379/26 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: I. Galindo Martin и G. Wilms) Ответник: Кралство Испания Искания на жалбоподателя — Да се установи, че като в Наредба FOM/734/2007 от 20 март, с която се определят редът и условията за прилагане на Закона за сухопътния транспорт по отношение на разрешенията за превоз на стоки по шосе, е предвидило задължението да не са изминали повече от пет месеца от регистрацията на първото превозно средство от автомобилния парк на предприятието, за да бъде получено „разрешение за допълнителен частен превоз на стоки“, и като не е обосновало това задължение, Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 34 и член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз. — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Задължението да не са изминали повече от пет месеца от регистрацията на първото превозно средство от автомобилния парк на предприятието, за да бъде получено „разрешение за допълнителен частен превоз на стоки“ представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса в противоречие с член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това ограничение не е обосновано нито от някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 от ДФЕС, нито от императивно изискване. Що се отнася до съществуването на ограничение върху свободното движение на стоки, въпросната норма на практика ограничава вноса на превозни средства, регистрирани в други държави членки, в по-голяма степен в сравнение с придобиването на превозни средства, регистрирани в Испания. От друга страна, предвид факта, че превозните средства, регистрирани в други държави членки, вече отговарят на европейските и/или националните технически изисквания за движение в държавата членка на произхода, нормата нарушава принципа за взаимно признаване, тъй като превозно средство, което е годно за движение в друга държава членка, трябва да е годно за движение и в Испания. Освен това мярката представлява ограничение за използване като разгледаните от Съда на Европейския съюз в Решение му от 10 февруари 2009 г. по дело Комисия/Италия (C-110/05, Сборник 2009 г., стр. I-519) и Решение от 4 юни 2009 г. по дело Mickelsson и Roos (C-142/05, Сборник 2009 г., стр. I-4273). Що се отнася до основанията, изтъкнати от Кралство Испания, а именно безопасността на движението по пътищата и защитата на околната среда, Комисията счита, че спорната мярка не е пропорционална на преследваните цели и не допринася за тяхното осъществяване по последователен и систематичен начин. Обстоятелството, че дадено превозно средство е регистрирано за първи път преди повече от пет месеца, не е указание нито за техническа неизправност за осъществяване на търговска дейност, нито за въздействието на използването му върху околната среда. За сметка на това един технически преглед би позволил, поне в известна степен, да се установи техническото състояние на превозното средство и би бил по-малко ограничителна мярка. По същия начин прегледът на техническите характеристики на превозното средство, наред с евентуален технически преглед, би трябвало да
bg	caselaw	EU	28.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 320/8 Определение на Съда (десети състав) от 21 май 2015 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Slovenská autobusová doprava Trnava a.s./Krajský úřad Olomouckého kraje (Дело C-318/14) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Членове 49 и 54 ДФЕС - Свобода на установяване - Регламент (EО) No 1370/2007 - Обществен железопътен и автомобилен транспорт - Автобусен превоз по градските линии на обществения транспорт - Превозвач със седалище в друга държава членка, извършващ дейност чрез клон - Задължение за получаване на специално разрешително - Право на преценка на компетентния орган - Договор за обществена услуга)) (2015/C 320/11) Език на производството: чешки Запитваща юрисдикция Nejvyšší správní soud Страни в главното производство Жалбоподател: Slovenská autobusová doprava Trnava a.s. Ответник: Krajský úřad Olomouckého kraje Диспозитив Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изисква само от чуждестранните превозвачи, разполагащи с клон в тази държава членка, да получат специално разрешително, издавано по преценка на компетентните органи, за да извършват градски обществен автомобилен превоз на територията на тази държава членка. (1) ОВ C 351, 6.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	10.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/57 Иск, предявен на 11 септември 2007 г. — Juwel Aquarium/СХВП — Potschak — Bavaria Aquaristik (Panorama) (Дело T-339/07) (2007/C 269/103) Език на исковата молба: немски Страни Ищец: Juwel Aquarium GmbH & Co. KG (Rotenburg, Германия) [представители: Rechtsanwälte D. Jestaedt и G. Rother] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Christian Potschak — Bavaria Aquaristik Искания на ищеца — да се отмени решение No R 214/2006-1 на Първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 28 юни 2007 г., — да се отхвърли искането на другата страна в производството пред апелативния състав за отмяна на марката на Общността „Panorama“ (No в регистъра 2 771 087), — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка„Panorama“ за стоки и услуги от класове 11, 16 и 20 (марка на Общността No 2 771 087). Притежател на марката на Общността: ищецът Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Christian Potschak — Bavaria Aquaristik. Решение на отдела по заличаването: отхвърляне на искането за отмяна Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по заличаването и частична отмяна на марката на Общността Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 40/94 (1), тъй като марката на Общността „Panorama“ не е изцяло описателна. Освен това в съответствие с член 7, параграф 1, буква г) от Регламент No 40/94 обзначението „Panorama“ не е станало обичайно и чисто родово наименование. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1; Специално издание на български език за 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/34 Иск, предявен на 29 май 2007 г. — Ashoka/СХВП (DREAM IT, DO IT!) (Дело T-186/07) (2007/C 170/67) Език на производството: английски Страни Ищец: Ashoka (Arlington, Съединени щати) (представители: A. Link и A. Jaeger-Lenz, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на ищеца — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 15 март 2007 г. (Дело R 635/2006-1), — да се осъди СХВП да заплати собствените си разноски и разноските на ищеца. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „DREAM IT, DO IT!“, за услуги от класове 35, 36, 41 и 45 — заявка No 3 844 792 Решение на проверителя: отхвърля заявката Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като заявената марка ще се възприема от потребителите като произхождаща от конкретно предприятие, доколкото тя не е станала обичайно наименование в обикновения език или в търговската практика за услугите, които обхваща.
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/24 Решение на Първоинстанционния съд от 10 декември 2008 г. — Nardone/Комисия (Дело T-57/99) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Иск за обезщетение - Професионална болест - Експозиция на азбест и на други вещества) (2009/C 32/43) Език на производството: френски Страни Ищец: Albert Nardone (Piétrain, Белгия) (представители: първоначално G. Vandersanden и L. Levi, впоследствие L. Levi, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall, подпомаган от J.L. Fagnart, avocat) Предмет Искане за обезщетение на вреди, които ищецът твърди, че е претърпял поради виновното поведение на Комисията, изразяващо се в експозиция на ищеца на замърсен с прах и заразен с азбест въздух. Диспозитив 1) Осъжда Комисията да заплати на г-н Albert Nardone обезщетение в размер на 66 000 EUR. 2) Отхвърля иска в останалата му част. 3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 160, 5.6.1999 г.
bg	caselaw	EU	14.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/2 Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) на 10 април 2012 г. — TNT Express Worldwide (Poland) Sp. z o.o./Minister Finansów (Дело C-169/12) 2012/C 209/02 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: TNT Express Worldwide (Poland) Sp. z o.o. Ответник: Minister Finansów Преюдициални въпроси 1. Разпоредбата на член 66, букви а), б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме (чрез дерогация на членове 63, 64 и 65 от Директива 2006/112), че в случаите когато данъчнозадължено лице е издало фактура за предоставена от него услуга, ДДС става изискуем (данъчното задължение възниква) на основание член 66, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в деня на получаване на плащането, но не по-късно от 30 дни след датата на предоставяне на услугата? 2. Разпоредбата на член 66, букви a) и б) от Директива 2006/112/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като член 19, параграф 13, точка 2, букви a) и b) от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Dz. U. Nr. 54, Pos. 535, изменен) [Закона за данъка върху стоките и услугите от 11 март 2004 г.], съгласно която моментът на възникване на данъчното задължение (събитието, при настъпването на което данъкът става изискуем за определени сделки) за транспортните и за спедиторските услуги е моментът на получаване на пълното или на частично плащане, но не по-късно от 30 дни от датата на предоставянето на услугата, дори и в случаите когато фактурата, която е издадена и изпратена най-късно в срок от седем дни, считано от предоставянето на услугата, предвижда по-късна дата за плащане, а получателят на услугите има право на приспадане на данъка за данъчния период, когато е получил фактурата, независимо дали е извършил плащане по нея? (1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, изменена.
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/33 Жалба, подадена на 21 ноември 2013 г. — Ecolab USA/СХВП („GREASECUTTER“) (Дело T-610/13) 2014/C 24/62 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ecolab USA (St. Paul, САЩ) (представители: G. Hasselblatt и V. Töbelmann, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отхвърли решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 5 септември 2013 г. (преписка R 1704/2012-2), доколкото е отхвърлено посочването на Европейския съюз за международна регистрация No 1103198 „GREASECUTTER“; — да осъди ответника да поеме собствените си разноски, както и тези на жалбоподателя. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GREASECUTTER“ за стоки от класове 3 и 5 — международна регистрация No W 1103198. Решение на проверителя: отказва защита на международната регистрация, посочваща Европейския съюз. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	14.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 367/2 Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2013 г. — Съвет на Европейския съюз/Access Info Europe, Република Гърция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Дело C-280/11 P) (1) (Обжалване - Право на достъп до документи на институциите - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Член 4, параграф 3, първа алинея - Защита на процеса на вземане на решения на институциите - Докладна записка на генералния секретариат на Съвета относно направените предложения в рамките на законодателната процедура по изменение на Регламент No 1049/2001 - Частичен достъп - Отказ за достъп до данните за това кои държави членки са автори на предложенията) 2013/C 367/02 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и C. Fekete) Страни, встъпили в подкрепа на жалбоподателя: Чешка република (представители: M. Smolek и D. Hadroušek), Кралство Испания (представител: S. Centeno Huerta), Френска република (представители: G. de Bergues и N. Rouam) Други страни в производството: Access Info Europe (представители: O. Brouwer и J. Blockx, advocaten), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и M. K. Boskovits), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Страна, встъпила в подкрепа на страната Access Info Europe: Европейски парламент (представители: A. Caiola и M. Dean) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 22 март 2011 г. по дело Access Info Europe/Съвет (T-233/09), с което Общият съд отменя решението на Съвета от 26 февруари 2009 г. за частичен отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до докладна записка, изпратена от генералния секретариат на Съвета до групата „информация“ (документ No 16338/08) във връзка с предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски, направени от Access Info Europe. 3. Чешката република, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 238, 13.08.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/48 Жалба, подадена на 6 септември 2016 г. — Wabco Europe/Комисия (Дело T-637/16) (2016/C 419/64) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Wabco Europe (Брюксел, Белгия) (представители: E. Righini и S. Völcker, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви жалбата за допустима, — да отмени, изцяло или отчасти, решението (1), и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания. 1. Първото основание е твърдението, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки при установяването на твърдяната държавна помощ и при квалифицирането ѝ като схема за помощи. 2. Второто основание е твърдението, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки, като е приела мярката за селективна по смисъла на член 107 ДФЕС. 3. Третото основание е твърдението, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки, като е приела, че мярката предоставя предимство на жалбоподателя по смисъла на член 107 ДФЕС. 4. Четвъртото основание е твърдение за нарушение на член 296 ДФЕС, тъй като Комисията е мотивирала решението си с неподходящи и противоречиви мотиви. 5. Петото основание е твърдение за нарушение на принципа на добра администрация, тъй като Комисията не разгледала с необходимата грижа и безпристрастно всички обстоятелства по случая. 6. Шестото основание е твърдение, че Комисията е допуснала злоупотреба с власт, като е установила собствен принцип на свободна конкуренция с решение в областта на държавните помощи. (1) Решение на Комисията C(2015) 9837 окончателен от 11 януари 2016 г. по дело за държавни помощи SA.37667 — Освобождаване от данък на свръхпечалбата в Белгия.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/37 Иск, предявен на 5 юни 2007 г. — BOT Elektrownia Bełchatów и др./Комисия (Дело T-208/07) (2007/C 183/72) Език на производството: английски Страни Ищци: BOT Elektrownia Bełchatów S.A. (Rogowiec, Полша), BOT Elektrownia Turów S.A. (Bogatynia, Полша), BOT Elektrownia Opole S.A. (Brzezie, Полша), Elektrownia „Kozienice“ S.A. (Świerże Górne, Полша), Elektrownia Połaniec S.A. — Grupa Electrabel Polska (Połaniec, Полша), Elektrownia „Rybnik“ S.A. (Rybnik, Полша), Elektrownia Skawina S.A. (Skawina, Полша), Elektrownia „Stalowa Wola“ S.A. (Stalowa Wola, Полша), Południowy Koncern Energetyczny S.A. (Katowice, Полша), Zespół Elektrowni Dolna Odra S.A. (Nowe Czarnowo, Полша), Zespół Elektrowni Ostrołęka S.A. (Ostrołęka, Полша) и Zespół Elektrowni Pątnów-Adamów-Konin S.A. (Konin, Полша) (представители: B. Krużewski, M. Ciemiński, J. Młot-Schönthaler, N. Dodoo и S. Boullart, lawyers) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищците — да се отмени решението; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищците искат отмяната на решението на Комисията от 26 март 2007 г. относно националния разпределителен план за разпределението на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г., нотифициран от Полша в съответствие с Директива 2003/87/ЕО (1). В подкрепа на искането си ищците твърдят, че Комисията е допуснала грешка, като е приела решение, с което, наред с другото, значително е намалила общото количество на квотите за емисии от CO2, които обхванатите от Директива 2003/87/ЕО инсталации могат да отделят. В това отношение ищците изтъкват, че Комисията е нарушила съществени процедурни правила, предвидени в Директива 2003/87/ЕО, като: i) незаконосъобразно е приела оспорваното решение след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 9, параграф 3 от директивата, и ii) незаконосъобразно е ограничила правото на ищците да бъде консултирано тяхното мнение преди приемането от Полша на окончателен национален разпределителен план за квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. По-нататък ищците твърдят, че Комисията е злоупотребила с предоставените й по силата на Директива 2003/87/ЕО правомощия, като: i) е възприела прекалено нисък ръст на БВП за Полша и прекалено строг коефициент за намаление на емисиите, което е довело до разпределението на подценена обща квота за емисии за Полша; и ii) е изопачила действителната цел на директивата като икономичен инструмент за изпълнение на ангажиментите във връзка с емисиите на парникови газове на страните по Протокола от Киото чрез намаляване на националното ниво на емисии за периода 2008-2012 г. далеч под това, което е било необходимо за Полша, за да изпълни своята цел от Киото. В заключение ищците поддържат, че Комисията не е спазила принципите на оправданите правни очаквания, на пропорционалността, на равното третиране и задължението за междуинституционално сътрудничество, както и задължението си за посочване на мотиви. (1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ 2003 L 275, стр. 32).
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/50 Решение на Общия съд от 7 октомври 2015 г. — The Smiley Company/СХВП (Форма на лице, изобразено като звезда) (Дело T-244/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на лице, изобразено като звезда - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2015/C 398/63) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: The Smiley Company SPRL (Брюксел, Белгия) (представители: A. Freitag и C. Albrecht, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Geroulakos и A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 16 януари 2014 г. (преписка R 838/2013-1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак, представляващ формата на лице, изобразено като звезда Диспозитив 1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 16 януари 2014 г. (преписка R 838/2013-1) в частта относно отказа за регистрация на заявената марка за „консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; млечни продукти“. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Страните понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 282, 25.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	1.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/67 Жалба, подадена на 26 ноември 2015 г. — Sulayr Global Service/СХВП — Sulayr Calidad (sulayr GLOBAL SERVICE) (Дело T-685/15) (2016/C 038/91) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Sulayr Global Service, SL (Valle del Zalabi, Испания) (представители: P. López Ronda, G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal, и E. Armero Lavie, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Sulayr Calidad, SL (Гранада, Испания) Данни за производството пред СХВП Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „sulayr GLOBAL SERVICE“ — заявка за регистрация No 11 960 515 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 23 септември 2015 г. по преписка R 149/2015-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото приема, че съществува сходство между поисканите услуги от клас 40 и услугите, обхванати от предходната марка от клас 42 и следователно риск от объркване на същите; — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 60 от Регламент No 207/2009 и на правило 49, параграф 1 от Регламент No 2868/95. — Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009. — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	24.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/15 Жалба, подадена на 2 юли 2013 г. — Република Гърция/Комисия (Дело T-346/13) 2013/C 245/19 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias, X. Basakou и A. Vasilopoulou) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение за изпълнение на Комисията от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C(2013) 2436) и публикувано в ОВ L 123, в частта, в която то се отнася до Република Гърция, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Във връзка с финансовите корекции, наложени с оспорваното Решение за изпълнение на Комисията от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C(2013) 2436) (ОВ L 123, стр. 11), в частта му, в която това решение налага на Република Гърция финансова корекция в общ размер от 6 175 094,49 EUR за направени разходи от същата гръцка република в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), ос 2, (2007—2013 г., мерки, свързани с площта) за бюджетната 2009 и 2010 г. (референтни са 2008 и 2009 г.), Република Гърция изтъква следните правни основания за отмяна: С първото основание за отмяна Република Гърция изтъква, че решението няма нормативно основание и не е мотивирано що се отнася до предлаганата единна ставка от 5 %, като се има пред вид, че проверките на място на всички поети задължения не са извършени на всички земеделски парцели, посочени в молбите за помощи за годините, релевантни за целите на разследването. С второто правно основание за отмяна Република Гърция твърди, че решението, свързано с налагането на единна ставка от 2 % поради слабостите, открити във възможността за проследяване на докладите за проверките на агроекологичните мерки по принцип, в нарушение на член 28, параграф 1 от Регламент на Комисията No 796/2004 (1), е прието въз основа на фактическа грешка и във всички случаи то не е мотивирано. С третото правно основание за отмяна Република Гърция твърди, че решението няма нормативно основание и не е мотивирано що се отнася до налагането на единна ставка от 2 % за различните сектори „Биологично земеделие“ и „Биологично животновъдство“, щом като отделно от извършването, което е доказано в хода на процедурата, на специфични проверки, свързани с разглежданите мерки, от страна на акредитирани специализирани органи за проверка, Разплащателната агенция е била длъжна да извършва и собствени проверки. С четвъртото основание за отмяна Република Гърция
bg	caselaw	EU	изтъква нарушение на принципа на пропорционалност с предлаганата единна ставка от 5 %, доколкото някои задължения и по-конкретно свързаните с използването на торове, на продукти за растителна защита, пестициди или на други свързани с тях вещества, се контролират основно визуално. Решението на Комисията е с неподходящи мотиви и дори е противоречиво. (1) Регламент (ЕО) No 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр.18; Специално издание на български език, 2007 г, глава 3, том 56, стр. 210).
bg	caselaw	EU	23.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 219/8 Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 13 май 2011 г. — BGŻ Leasing Sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Дело C-224/11) 2011/C 219/11 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: BGŻ Leasing Sp. z o.o. Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie Преюдициални въпроси 1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че услугата по застраховането на лизингованата вещ и лизинговата услуга следва да се третират като отделни услуги, или те следва да се третират като една комплексна, сложна лизингова услуга? 2. Ако на първия въпрос се отговори, че услугата по застраховането на лизингованата вещ и лизинговата услуга следва да се третират като отделни услуги, трябва ли член 135, параграф 1, буква а) във връзка с член 28 от Директива 2006/112 [...] да се тълкува в смисъл, че услугата по застраховането на лизингованата вещ е освободена доставка, когато лизингодателят застрахова лизингованата вещ и фактурира на лизингополучателя разноските за застраховката? (1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	24.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/28 Иск, предявен на 18 август 2009 г. — Комисия/Irish Electricity Generating (Дело T-323/09) 2009/C 256/53 Език на производството: английски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A.– M. Rouchaud-Joët, F. Mirza) Ответник: Irish Electricity Generating Co. Ltd (Waterford, Ирландия) Искания на ищеца(ищците) — Да се осъди ответника да заплати на Комисията дължимата сума от 237 384,31 EUR, представляваща главница в размер на 180 664,70 EUR заедно с лихви за забава в размер на 56 719,61 EUR, изчислени въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 3.50 % (5.56 %), за периода между 25 август 2003 г и 15 април 2009 г.; — да се осъди ответника да плаща сумата от 27,52 EUR дневно като лихва считано от 16 април 2009 г до пълното погасяване на дълга; и — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство. Правни основания и основни доводи В рамките на четвъртата програма за научни изследвания на Комисията, Съветът приема Решение No 94/806/EC от 23 ноември 1994 г. (1) за приемане на специфична програма за изследвания и развитие на технологиите, в това число и за демонстрации, в областта на неядрената енергетика. Член 5 от това решение възлага на Комисията изготвянето на работна програма в съответствие с целите и съдържанието, посочени в приложение 1 към решението, както и да отправи покани за представяне на предложения за проекти въз основа на работната програма. На 2 март 1998 г., след процедура за възлагане на обществена поръчка, на ответника е възложен Договор No WE/178/97/IEGB (наричан по-нататък „договорът“) за изграждане на две вятърни турбини. Съгласно договора Комисията се съгласява, от всички предполагаемите допустими разходи в размер на 1 531,697 ECU, да предостави финансова помощ в размер на 40 % от одобрените допустими разходи за проекта, но не повече от 612 679 ECU. При все това, ищецът твърди, че въпреки че е предоставил авансово на ответника, в периода от 6 април 1998 г. до 30 април 2001 г., сумата от 225 083,79 EUR, ответникът не е изпълнил договора. Освен това ищецът изтъква, че независимо от факта, че е предприел необходимите процесуални мерки в съответствие с договора и с правилата относно бюджета на Общността (2) за установяването на размера на дълга и за нотифицирането му на ответника, последният не е предприел никакви действия. Впоследствие, с писмо от 13 декември 2002 г. Комисията прекратява договора, на основание член 5, точка 3, буква а), подточка i) от приложение II към договора. Вследствие на това Комисията предявява настоящия иск на основание член 238 ЕО, с цел да получи възстановяване на сумата, за която твърди, че е платена в повече на ответника, възлизаща на 180 664,70 EUR заедно с лихвите, изчислени въз основа на ставка от 5,56 %, считано от датата, на която дългът е станал изискуем, а именно 24 август 2003 г. (1) Решение 94/806/ЕО на Съвета от 23 ноември 1994 година за приемане на специфична програма за изследвания и развитие на технологиите, в това число и за демонстрации, в областта
bg	caselaw	EU	на неядрената енергетика (1994 — 1998 г.) (ОВ L 334, 22.12.1994 г., стр. 87). (2) Член 71 Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198) и член 78 от регламента за неговото прилагане, Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).
bg	caselaw	EU	8.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 379/16 Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts München (Германия) на 2 октомври 2012 г. — Irmengard Weber/Mechthilde Weber (Дело C-438/12) 2012/C 379/28 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht München Страни в главното производство Жалбоподател: Irmengard Weber Ответник: Mechthilde Weber Преюдициални въпроси 1. Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент (ЕО) No 44/2001 (1) (по-нататък: „Регламентът“) и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници, защото срещу тях е подаден иск от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник? Става ли въпрос в такъв случай за дело „между същите страни“ или предявените различни искания в едното производство от ищеца срещу двамата ответници трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“? 2. Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламента, когато петитумът и основанието на исковете действително са различни, но: а) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши същият преюдициален въпрос, или б) в едното производство в рамките на субсидиарен петитум на иска се иска да се установи дадено правоотношение, което играе ролята на преюдициален въпрос в другото производство? 3. Става ли въпрос за дело, което по смисъла на член 22, параграф 1 от Регламента има за предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил валидно безспорното му според германското право вещно право на предпочтително изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия? 4. Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента, защото подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до това евентуално съдебно решение на първия сезиран съд да не бъде признато? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента? 5. Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва възражението на една от страните, че другата страна е извършила злоупотреба с правото, сезирайки първия съд? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд е извършена злоупотреба с правото, като е сезиран първият съд? 6. Допуска ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламента, че по-късно сезираният съд е решил преди това, че в конкретния случай член 27 от Регламента не намира приложение? 7. Може ли в рамките на упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламента, да се вземе предвид:
bg	caselaw	EU	а) че първият съзиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време в сравнение с държавата членка, в която се намира сезираният по-късно съд, б) че по преценка на по-късно сезирания съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира по-късно сезираният съд, в) възрастта на една от страните, г) изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд? 8. Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27, 28 от Регламента, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и претенцията за гарантиране на правосъдие на предявилите по-късно иск? (1) Регламент (ЕО) No 44/2001 от 22 декември 2000 година на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3 стр. 74).
bg	caselaw	EU	24.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 392/32 Решение на Общия съд от 15 септември 2016 г. — Philip Morris/Комисия (Дело T-18/15) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, изготвени при подготвителните работи за приемането на директивата за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на съдебните производства - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения - Право на защита - По-висш обществен интерес)) (2016/C 392/39) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Philip Morris Ltd (Ричмънд, Обединено кралство) (представители: K. Nordlander и M. Abenhaïm, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и F. Clotuche-Duvieusart) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение Ares (2014) 3694540 от 6 ноември 2014 г. на Комисията, с което отказва достъп до някои документи, свързани с приемането на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1). Диспозитив 1) Отменя Решение Ares(2014) 3694540 на Комисията от 6 ноември 2014 г., за отказ на достъп до някои документи, свързани с приемането на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО в частта, в която е отказан достъп до трите първи изречения на третия параграф на документ No 6. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 107, 30.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/15 Решение на Съда (трети състав) от 18 юни 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof, Австрия) — David Hütter/Technische Universität Graz (Дело C-88/08) (1) (Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Дискриминация въз основа на възраст - Определяне на възнаграждението на договорно наети държавни служители - Изключване на професионалния опит, придобит преди навършване на 18-годишна възраст) 2009/C 180/24 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Ищец: David Hütter Ответник: Technische Universität Graz Предмет Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof (Autriche) — Тълкуване на членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Забрана на всяка дискриминация, основана на възраст — Национална правна уредба, която при определянето на възнаграждението на договорно наетите служители изключва вземането предвид на периоди на дейност, приключили преди навършване на 18-годишна възраст. Диспозитив Членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за да не постави общообразователния курс на обучение в по-неблагоприятно положение в сравнение с професионалното обучение и да насърчи интеграцията на пазара на труда на завършилите практическо обучение млади хора, при определянето на клас „прослужено време“ на договорно наетите държавни служители на държава-членка изключва вземането предвид на периодите на заетост, приключили преди навършване на 18-годишна възраст. (1) ОВ C 128, 24.5.2008 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/4 Решение на Съда (трети състав) от 1 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — ERSTE Bank Hungary Zrt/Attila Sugár (Дело C-32/14) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в договорите между продавачите или доставчиците и потребителите - Договор за ипотечен кредит - Член 7, параграф 1 - Предотвратяване на употребата на неравноправните клаузи - Подходящи и ефективни средства - Признание на дълг - Нотариален акт - Отбелязване от нотариус, че актът подлежи на изпълнение - Изпълнително основание - Задължения на нотариуса - Служебна преценка на неравноправните клаузи - Съдебен контрол - Принципи на равностойност и ефективност)) (2015/C 381/04) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Törvényszék Страни в главното производство Взискател: ERSTE Bank Hungary Zrt Ответник: Attila Sugár Диспозитив Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което позволява на нотариуса, който надлежно е изготвил нотариален акт за договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, да направи върху посочения акт отбелязване, че той подлежи на изпълнение, или да откаже да заличи това отбелязване, без на нито един от двата етапа да е проверил дали клаузите на посочения договор са неравноправни. (1) ОВ C 102, 7.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/17 Решение на Съда (трети състав) от 10 септември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Дело C-100/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Членове 28 ЕО и 30 ЕО - Защита на видове от дивата флора и фауна - Правна уредба относно задържането и пускането в продажба на птичи екземпляри, родени и отгледани в плен, които законно се предлагат на пазара на други държави членки) 2009/C 267/29 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители:. Pardo Quintillán и R. Troosters) Ответник: Кралство Белгия (представители: T. Materne, G. Van Calster, avocat) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 28 ЕО — Защита на видове от дивата флора и фауна — Забрана за задържане на някои птици, с които се извършва законна търговия в други държави членки Диспозитив 1) Като предвижда за вноса, задържането и продажбата на птичи екземпляри, родени и отгледани в плен, които законно се предлагат на пазара на други държави-членки, ограничителни условия, налагащи на съответните оператори на пазара да променят маркировката на екземплярите, така че тя да отговаря на конкретните изисквания на белгийското законодателство, и като не е допуснало нито маркировката, приета в другите държави-членки, нито издадените за тази цел сертификати в съответствие с Регламент (ЕО) No 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях и като е лишило търговците от възможността да се ползват от дерогация на забраната за задържане на европейски домашни птици, които законно се предлагат на пазара на други държави членки, Кралство Белгия не и изпълнило задълженията си по член 28 ЕО. 2) Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 128, 24.05.2008 г.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/15 Решение на Съда (първи състав) от 14 юни 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Verona — Италия) — Livio Menini, Maria Antonia Rampanelli/Banco Popolare — Società Cooperativa (Дело C-75/16) (1) ((Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Процедури за алтернативно решаване на спорове (АРС) - Директива 2008/52/ЕО - Директива 2013/11/ЕС - Член 3, параграф 2 - Възражение, подадено от потребители в рамките на заповедно производство, образувано по заявление на кредитна институция - Право на достъп до правосъдие - Национално законодателство, което предвижда задължително използване на процедура по медиация - Задължение за съдействие от адвокат - Условие за допустимост на иска или жалбата по съдебен ред)) (2017/C 277/19) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Ordinario di Verona Страни в главното производство Жалбоподатели: Livio Menini, Maria Antonia Rampanelli Ответник: Banco Popolare — Società Cooperativa Диспозитив Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) No 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по член 2, параграф 1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба във връзка с тези спорове, доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Напротив, посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че в рамките на такава медиация потребителите трябва да получат съдействие от адвокат и че те могат да се оттеглят от процедура по медиация само ако докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение. (1) ОВ C 156, 2.5.2016 г.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/13 Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gliwicach (Република Полша) на 3 май 2010 г. — Logstor ROR Polska Sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Katowicach (Дело C-212/10) () 2010/C 209/20 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gliwicach Страни в главното производство Жалбоподател: Logstor ROR Polska Sp. z o.o. Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Katowicach Преюдициален въпрос Член 4, параграф 2 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (1), изменена на 17 юни 1985 г. с член 1, точка 1 от Директива 85/303/ЕИО (2) на Съвета от 10 юни 1985 година, дава ли право на държава членка, считано от 1 януари 2007 г., да въведе отново данък върху вноските в капитала, който се начислява върху теглените от капиталово дружество заеми, ако заемодателят има право на участие в печалбата на това дружество, при положение че от датата на присъединяването — 1 май 2004 г. — държавата членка е отменила този данък? (1) ОВ L 249, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 9. (2) Директива на Съвета от 10 юни 1985 година за изменение на Директива 69/335/ЕИО относно косвените данъци върху прираста на капитала (ОВ L 156, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 75).
bg	caselaw	EU	29.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 314/3 Решение на Съда (първи състав) от 22 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Odvolací finanční ředitelství/Český rozhlas (Дело C-11/15) (1) ((Преюдициално запитване - Шеста директива 77/388/ЕИО - Данък върху добавената стойност - Член 2, точка 1 - Възмездна доставка на услуги - Понятие - Публично радиоразпръскване - Финансиране посредством задължителна по закон такса)) (2016/C 314/04) Език на производството: чешки Запитваща юрисдикция Nejvyšší správní soud Страни в главното производство Жалбоподател: Odvolací finanční ředitelství Ответник: Český rozhlas Диспозитив Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че извършвана от създадено със закон дружество за радиоразпръскване дейност по публично радиоразпръскване като разглежданата в главното производство, която се финансира посредством задължителна по закон такса, плащана от лицата, които притежават или държат радиоприемник, не представлява доставка на услуги, „извършена възмездно“, по смисъла на тази разпоредба и не попада в обхвата на посочената директива. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/10 Решение на Съда (първи състав) от 21 май 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Ulm/Ingeborg Wagner-Raith (Дело C-560/13) (1) ((Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Дерогиране - Движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги - Национална правна уредба, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на капиталовите доходи от дялови участия в чуждестранни инвестиционни фондове - Черни фондове)) (2015/C 236/12) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzhof Страни в главното производство Жалбоподател: Finanzamt Ulm Ответник: Ingeborg Wagner-Raith В присъствието на: Bundesministerium der Finanzen Диспозитив Член 64 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда фиксирано данъчно облагане на доходите на притежателите на дялове в чуждестранен инвестиционен фонд, когато последният не отговаря на някои законоустановени задължения, съставлява мярка, която се отнася до движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, по смисъла на този член. (1) ОВ C 24, 25.1.2014 г.
bg	caselaw	EU	25.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/10 Определение на Съда (седми състав) от 7 април 2016 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo — Италия) — Наказателно производство срещу Andrea Gaiti, Sidi Amidou Billa, Joseph Arasomwan, Giuseppe Carissimi, Sahabou Songne (Дело C-534/14) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Идентични преюдициални въпроси - Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Национална правна уредба - Реорганизация на системата за концесии чрез времево изравняване на сроковете за концесиите - Нов публичен търг - Концесии със срок, по-кратък от срока на предходните концесии - Безвъзмездно отстъпване на ползването на собствени материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози - Ограничаване - Императивни съображения от обществен интерес - Пропорционалност)) (2016/C 270/13) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Bergamo Страни в главното производство Andrea Gaiti, Sidi Amidou Billa, Joseph Arasomwan, Giuseppe Carissimi, Sahabou Songne Диспозитив 1) Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите. 2) Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция. (1) ОВ C 34, 2.2.2015 г.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/31 Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. — CSL Behring/Комисия и EMA (Дело T-264/07) (1) (Лекарствени продукти за хуманна употреба - Процедура по обозначаване на лекарствените продукти сираци - Заявление за обозначаване на човешкия фибриноген като лекарствен продукт сирак - Задължение за подаване на заявление за обозначаване преди подаването на заявление за разрешение за пускане на пазар - Решение на EMA относно валидността на заявлението) (2010/C 288/59) Език на производството: немски Страни Ищец: CSL Behring GmbH (Marbourg, Германия) (представители: C. Koenig, professeur, и F. Leinen, avocat) Ответници: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и B. Schima) и Европейска агенция по лекарствата (EMA) (представители: V. Salvatore, подпомаган от T. Eicke, barrister, и C. Sherliker, solicitor) Страна, встъпила в подкрепа на Комисията: Европейски парламент (представители: E. Waldherr и I. Anagnostopoulou) Предмет Жалба за отмяна на Решение от 24 май 2007 г. на Европейската агенция по лекарствата (EMA), с което се обявява за невалидно заявлението на жалбоподателя за обозначаване на човешкия фибриноген като лекарствен продукт сирак по смисъла на Регламент (ЕО) No 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета, от 16 декември 1999 година за лекарствата сираци (OB L 18, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 233) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда CSL Behring GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и на Европейската агенция по лекарствата (EMA). 3. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 235 от 6.10.2007 г.
bg	caselaw	EU	5.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/30 Жалба, подадена на 7 октомври 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение от 20 юли 2009 г. на Съда на публичната служба по дело F-86/07, Marcuccio/Комисия (Дело T-402/09 P) 2009/C 297/45 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — във всички случаи да се отмени обжалваното определение, изцяло и без никакво изключение, — да се обяви, че първоинстанционната жалба, по която е постановено обжалваното определение е напълно допустима, изцяло и без никакво изключение, — като основно искане, да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя в първоинстанционната жалба, — да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя всички направени от него разноски, разходи и хонорари, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване, — при условията на евентуалност, настоящото дело да се върне на друг състав на Съда на публичната служба, за преразглеждане по същество. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 20 юли 2009 г., постановено по дело F-86/07. С определението се отхвърля отчасти като явно недопустима, отчасти като явно необоснована жалба, с предмет отмяна на решението на Комисията за отхвърляне на искането на жалбоподателя за извършването на проверка относно психическия тормоз, на който е бил подложен за периода през, който е бил на служба към Делегацията на Комисията в Ангола, както и за осъждането на ответника да заплати обезщетение за вредите, произтичащи от посочения психически тормоз. В подкрепа на исканията си жалбоподателят посочва следните правни основания: — погрешно и неправилно тълкуване и прилагане на понятието за проверка съгласно член 17, точка 2 от Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ и на понятието за проверка за установяване дали длъжностно лице на дадена институция е било обект на психически тормоз, — грешка при прилагане на правото при обявяването за недопустимо на искането за отмяна на отхвърлянето на искането за провеждане на разследване извършване на проверка, по-специално поради неправилно тълкуване на понятието за липса на предмет на проверката, — грешка при прилагане на правото при обявяването на недопустимостта на искането за отмяна на доклада на Службата по проверки и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC), както и поради пълна липса на мотиви, непроизнасяне по основен за спора въпрос и погрешно прилагане в случая на понятието за подготвителен акт, — погрешно тълкуване на понятието за психически тормоз, както и на задължението за доказване на психическия тормоз, тежащо върху лицето, обект на тормоза, — пълна липса на мотиви, що се отнася до твърденията в подкрепа на отхвърлянето на исканията за обезщетение.