Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_500

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 1.79M rows

Split (2)

train · 919k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 279 52.4k
bg	caselaw	EU	1.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 61/22 Жалба, подадена на 9 януари 2014 г. — ZZ и ZZ/Сметна палата (Дело F-2/14) 2014/C 61/39 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ZZ и ZZ (представители: D. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, avocats) Ответник: Европейска Сметна палата Предмет на производството Отмяна на решението на Сметната палата, с което отказва да разгледа последиците от оплакването на жалбоподателите срещу двама от техните колеги в резултат на тяхна обща клеветническа декларация и приема, че не е било необходимо да се вземат мерките, които налага изпълнението на задължението й за оказване на съдействие. Искания на жалбоподателите — да се отмени решението от 13 декември 2012 г. на Сметната палата да прекрати производството по искането на жалбоподателите по член 24 срещу двама от техните колеги, без да го разгледа; — да се осъди Сметната палата да заплати на жалбоподателите временно обезщетение в размер на едно евро, за морални вреди, оценени на сто хиляди евро; — да се осъди Сметната палата да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/9 Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Allemagne) — Manfred Beker, Christa Beker/Finanzamt Heilbronn (Дело C-168/11) (1) (Свободно движение на капитали - Данък върху доходите - Доходи от капитали - Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане - Дивиденти, разпределени от дружества, установени в държави членки и трети държави - Определяне на максималния праг на приспадане на удържания в чужбина данък от националния данък върху доходите - Неотчитане на личните и свързаните с издръжката за живот разходи - Обосноваване) 2013/C 114/11 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzhof Страни в главното производство Жалбоподатели: Manfred Beker, Christa Beker Ответник: Finanzamt Heilbronn Предмет Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 56 ЕО — Национална правна уредба в областта на данъка върху доходите на физическите лица, която позволява да се приспаднат платените в чужбина данъци единствено от частта от националния данък върху доходите, отнасяща се до чуждестранните доходи — Метод за определяне на тази част от националния данък върху доходите, който има за резултат пропорционално разпределяне на особените и извънредни разходи, подлежащи на приспадане и от чуждестранните доходи, и който по този начин води до съответно намаляване на максималния праг на приспадане на платените в чужбина данъци Диспозитив Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която в рамките на режим, който цели да ограничи двойното данъчно облагане, в случай на неограничено данъчнозадължени лица, чиито доходи от източник в чужбина са обложени в държавата, от която произхождат тези доходи, с данък, съответстващ на данъка върху доходите, събиран от посочената държава членка, приспадането на платения чуждестранен данък от размера на данъка върху доходите в тази държава членка се извършва чрез умножаване на размера на данъка, дължим върху облагаемите доходи в същата държава членка, включително доходите от източник в чужбина, и съотношението между посочените доходи от източник в чужбина и сумата на доходите, като последната сума не отчита особените и извънредните разходи като разходи във връзка с издръжката за живот или с личното или семейното положение. (1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/54 Определение на Първоинстанционния съд от 25 ноември 2009 г. — Andersen/Комисия (Дело T-87/09) (1) (Държавни помощи - Мерки в полза на Danske Statsbaner - Задължения за обществена услуга - Решение за откриване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО - Недопустимост) 2010/C 24/96 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Jørgen Andersen (Ballerup, Дания) (представители: M. Nissen, J. Rivas de Andrés и J. Gutiérrez Gisbert, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: B. Martenczuk и C. Urraca Caviedes) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2008) 4776 окончателен на Комисията от 10 септември 2008 година за откриване на процедура по член 88, параграф 2 ЕО по отношение на държавна помощ C 41/2008 (ex NN 35/2008), предоставена от Кралство Дания в полза на Danske Statsbaner Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда г-н Jørgen Andersen да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 113, 16.5.2009 г.
bg	caselaw	EU	27.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/3 Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Deutsches Weintor eG/Land Rheinland-Pfalz (Дело C-544/10) (1) (Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Обществено здраве - Информиране и защита на потребителите - Етикетиране и представяне на храните - Понятия за хранителни и здравни претенции - Регламент (ЕО) No 1924/2006 - Обозначение на вино като „лесно за усвояване“ - Указание за намалено киселинно съдържание - Напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол - Забрана на здравни претенции - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 15, параграф 1 - Свобода при избор на професия - Член 16 - Свобода на стопанската инициатива - Съвместимост) (2012/C 331/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Deutsches Weintor eG Ответник: Land Rheinland-Pfalz Предмет Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 6, параграф 1, първа алинея от ДЕС, във връзка с член 15, параграф 1 и с член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 4, параграф 3, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5 или с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), изменен с Регламент (ЕС) No 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година (ОВ L 37, стр. 16) — Обозначение на вино като лесно за усвояване с указване за намалено киселинно съдържание — Забрана на здравни претенции за напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол — Понятие за здравни претенции Диспозитив 1. Член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) No 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, последно изменен с Регламент (ЕС) No 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че терминът „здравна претенция“ обхваща обозначение като „лесно за усвояване“, съчетано с добавката за намалено съдържание на вещества, считани за неблагоприятни от голям брой потребители. 2. Фактът, че е забранено без изключение, в Регламент No 1924/2006, изменен с Регламент No 116/2010, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС. (1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/13 Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. от г-н Eugen Popp и г-н Stefan M. Zech срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 6 ноември 2014 г. по дело T-463/12 — Eugen Popp и Stefan M. Zech/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-17/15 P) (2015/C 406/13) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Eugen Popp и Stefan M. Zech (представители: A. Kockläuner и O. Nilgen, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Müller-Boré & Partner Patentanwälte С определение от 26 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) отхвърли жалбата и осъди жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/24 Преюдициално запитване, отправено от Conseil Constitutionnel (Франция) на 4 април 2013 г. — Jeremy F./Premier ministre (Дело C-168/13) 2013/C 156/38 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil Constitutionnel Страни в главното производство Жалбоподател: Jeremy F. Ответник: Premier ministre Преюдициален въпрос Трябва ли членове 27 и 28 от Рамково решение No 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, който се произнася в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането, за да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление? (1) ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/41 Жалба, подадена на 17 май 2010 г. — Association Belge des Consommateurs Tests-Achats/Комисия (Дело T-224/10) () 2010/C 209/63 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Association Belge des Consommateurs Test-Achats ASBL/Belgische Verbruikersunie Test-Aankoop VZW (Брюксел, Белгия) (представители: F. Filpo и A. Fratini, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отменят решенията на Комисията от 12 ноември 2009 г. No C(2009) 9059 и No C(2009) 8954 по дело COMP/M.5549 — EDF/SEGEBEL и — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателят иска съгласно член 263 ДФЕС отмяната на обжалваните решения, доколкото Комисията е решила да не препрати частично случая по концентрацията между Electricité de France S.A. и Segebel на белгийския орган по конкуренция на основание член 9 от Регламент (ЕО) No 139/2004 (1) (Регламент на ЕО за сливанията) и е обявила концентрацията за съвместима с общия пазар, при условията на поемане на задължения, на основание член 6, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията, без да образува производство по член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят изтъква следните правни основания: С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че обжалваните решения решение не съдържат достатъчно мотиви, нарушават член 6, параграф 2 от Регламента за сливанията и са опорочени от явни грешки в преценката, тъй като Комисията не е взела надлежно предвид конкурентното отношение между създадената вследствие на сливането структура и заварения оператор GDF Suez. С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила процесуалното му право на участие в производството. С третото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разполагала с убедителни и решаващи доказателства, за да стигне до извода, че концентрацията не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар, без да образува производство по член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията. Освен това жалбоподателят твърди, че тези пороци засягат и решението да не се препрати случаят на белгийския орган по конкуренция, тъй като Комисията не е разполагала с достатъчно доказателства, за да установи дали е най-подходящият орган, който да разгледа концентрацията, за която е направено уведомление. (1) Регламент (ЕО) No 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/43 Решение на Общия съд от 30 септември 2015 г. — Tilda Riceland Private/СХВП — Siam Grains (BASmALI) (Дело T-136/14) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на общността „BASmALI“ - По-ранна нерегистрирана марка или по-ранен знак „BASMATI“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2015/C 389/46) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Tilda Riceland Private Ltd (Гургаон, Индия) (представители: S. Malynicz, barrister, N. Urwin и D. Sills, solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Geroulakos и P. Bullock) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Siam Grains Co. Ltd (Банкок, Тайланд) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 декември 2013 г. (преписка R 1086/2012 4) относно производство по възражение между Tilda Riceland Private Ltd и Siam Grains Co. Ltd. Диспозитив 1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 декември 2013 г. (преписка R 1086/2012-4). 2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Tilda Riceland Private Ltd. (1) ОВ C 135, 5.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	24.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/14 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 19 юли 2011 г. — Tate & Lyle Investments Ltd/Кралство Белгия, друга страна в производството: Syral Belgium NV (Дело C-384/11) 2011/C 282/26 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank van eerste aanleg te Brussel Страни в главното производство Ищец: Tate & Lyle Investments Ltd Ответник: Кралство Белгия Друга страна в производството: Syral Belgium NV Преюдициален въпрос Допуска ли член 63 ДФЕС (преди член 56 от Договора за ЕО) правна уредба на държава членка, по силата на която разпределянето на дивидент на дружество — местно лице, което има участие в капитала на друго дружество — местно лице, в размер по-малък от 10 %, но чиято придобивна стойност е поне 1,2 милиона евро, се облага с данък при източника в размер на 10 %, като се има предвид, че облагането с този данък се приспада от дължимия в Белгия данък върху доходите на дружествата, че евентуалното салдо подлежи на възстановяване и че е възможно, когато е необходимо, да се изиска и прилагането на данъчен режим („definitief belaste inkomsten“), който позволява да се намали още данъчната основа чрез приспадане на някои разходи, свързани с участието, докато облагането на дружества, установени в други държави членки, с данък при източника (roerende voorheffing) в размер на 10 % върху дивидентите или плащанията, които са приравнени на тях, разпределени на основание участие в дружество — местно лице, представлява окончателен данък, който не подлежи на възстановяване и не може да бъде намален като се прибегне до посочения по-горе данъчен режим („definitief belaste inkomsten“)?
bg	caselaw	EU	8.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 273/14 Жалба, подадена на 3 юли 2012 г. — Deutsche Bank/СХВП (Passion to Perform) (Дело T-291/12) 2012/C 273/24 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Deutsche Bank (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: R. Lange, T. Götting и G. Hild, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 24 април 2012 г. по преписка R 2233/2011-4; и — Да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Международна регистрация, обозначаваща Европейската общност, на словната марка „Passion to Perform“ за стоки и услуги от класове 35, 36, 38, 41 и 42 — Заявка за марка на Общността No W 1066295 Решение на проверителя: Отказва защита на марката в Европейската общност Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/38 Жалба, подадена на 20 август 2015 г. — Lotte/СХВП — Kuchenmeister (KOALA LAND) (Дело T-479/15) (2015/C 337/43) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Lotte Co. Ltd (Токио, Япония) (представители: M. Knitter и S. Schicker, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Kuchenmeister GmbH (Сьост, Германия) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: марка на Общността „KOALA LAND“ — заявка за регистрация No 10 766 723 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 4 юни 2015 г. по преписка R R 815/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, връчено на жалбоподателя на 23 юни 2015 г., в делото по заявка за регистрация No 10 766 723 на марка на Общността „KOALA LAND“, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009, — нарушение на правило 22, параграф 3 от Регламент No 2868/95, — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	16.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 336/32 Жалба, подадена на 20 септември 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-92/13) 2013/C 336/71 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, адвокат) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Искане за отмяна на решението, с което се изчислява бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба въз основа на новите ОРИ на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника на длъжностните лица.. Искания на жалбоподателя — Да се обяви за незаконосъобразен и следователно неприложим член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към правилника, — да се отмени решението от 15 февруари 2013 г. за предоставяне на бонус към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба, в рамките на прехвърлянето на последните към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПСИЕС“), в приложение на общите разпоредби за изпълнение (наричани по-нататък „ОРИ“) на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/37 Жалба, подадена на 22 декември 2008 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз (Дело C-566/08) (2009/C 44/63) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Европейски парламент (представители: R. Passos, G. Mazzini и D. Gauci) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — поради нарушение на Договора за ЕО да се отмени Решение 2008/780/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 година за сключване от името на Европейската общност на Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (1), — да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Европейският парламент изтъква само едно правно основание в подкрепа на жалбата си, което е изведено от неточното правно основание на обжалваното решение. Според жалбоподателя в действителност както от тълкуването на член 300 ЕО, така и от съдържанието на разглежданото в настоящото дело споразумение ясно следва, че това споразумение попада в категорията на споразуменията за създаване на специфична институционална рамка чрез организиране на процедури за сътрудничество. Следователно спорното решение трябвало да бъде прието на основание на член 37 ЕО във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, втора алинея ЕО, в която се предвижда да бъде получено съгласието на Европейския парламент, а не на основание на член 37 ЕО във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея ЕО, в която се предвижда само консултация с тази институция. (1) ОВ L 268, стр. 27.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/18 Определение на Съда (осми състав) от 22 май 2008 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden Den Haag — Нидерландия) — M. Ilhan/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-42/08) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Свободно предоставяне на услуги - Членове 49-55 ЕО - Автомобили - Употреба в държава-членка на автомобил, регистриран и нает в друга държава-членка - Данъчно облагане на този автомобил в първата държава-членка) (2008/C 209/25) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Den Haag Страни в главното производство Ищец: M. Ilhan Ответник: Staatssecretaris van Financiën Предмет Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden Den Haag — Тълкуване на членове 49-55 ЕО — Национална правна уредба, която предвижда събирането на данък за регистрация при първата употреба на превозно средство на националната пътна мрежа, независимо от продължителността на използването на посочената мрежа — Третиране като данъчнозадължено лице на лице, установено в тази държава-членка, което е наело регистриран в друга държава-членка автомобил, предназначен основно за употреба в първата държава-членка за професионални и лични цели за период от три години Диспозитив Членове 49-55 ЕО не допускат прилагането на национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, по силата на която пребиваващо или установено в държава-членка лице, което използва главно в тази държава-членка регистриран и отдаден под наем в друга държава-членка автомобил, трябва при първата употреба на това превозно средство на пътната мрежа на първата държава-членка да заплати данък, чиито размер е изчислен, без да се отчита продължителността на договора за наем на посоченото превозно средство, нито продължителността на употребата на последното на посочената мрежа. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/61 Определение на Общия съд от 14 юли 2014 г. — Lebedef/Комисия (Дело T-356/13 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарно производство - Дисциплинарно наказание - Понижаване– - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) 2014/C 315/102 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и G. Berscheid, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat) Предмет Жалба срещу решението от 24 април 2013 г. на Съда на публичната служба (първи състав), Lebedef/Комисия, (F-56/11, RecFP, EU:F:2013:49), насочена към отмяната на това решение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Giorgio Lebedef понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, направени в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 298, 12.10.2013 г.
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/25 Иск, предявен на 15 май 2008 г. — Комисия/Cooperação e Desenvolvimento Regional, SA (Дело T-174/08) (2008/C 183/48) Език на производството: португалски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Afonso) Ответник: Cooperação e Desenvolvimento Regional, SA Искания на ищеца — Да се осъди ответникът да възстанови на Комисията главница в размер на 63 349,27 EUR и лихви за забава в размер на 28 940,70 EUR, считано от 5 май 2008 г., — да се осъди ответникът да заплати лихви, считано от 6 май 2008 г., в размер на 10,91 EUR на ден, до окончателното изплащане на дължимата сума. — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящият иск е предявен на основание член 238 ЕО. В рамките на проект„European Network of Centres for the Advancement of Telematics in Urban and Rural Áreas“ (ENCA TA) Европейската общност, представлявана от Комисията, сключва договор No SU 1001 (SU) ENCATA с дванадесет съдоговорителя, сред които и ответникът. По силата на разпоредбите на този договор Комисията се задължава да предостави за изпълнението на посочения проект финансова помощ на групата от съдоговорители, сред които е и ответникът. Предвиденият срок на проекта е 18 месеца. Изпълнението на проекта започва на 1 януари 1996 г. Комисията се задължава да поеме до 50 % от стойността на проекта. На 25 септември 1997 г. страните се споразумяват за първо изменение на договора. Срокът на проекта се увеличава от 18 на 36 месеца, считано от 1 януари 1996 г. На 29 юни 1998 г. страните се споразумяват за второ изменение на договора, като променят срока на проекта от 36 на 30 месеца, запазвайки 1 януари 1996 г. като начална дата. Крайните разходи във връзка с проекта, одобрени от Комисията, са по-ниски от предварително изплатената сума по договор No SU 1001 (SU) ENCATA. Ето защо Комисията иска възстановяване на разликата до предварително изплатената сума. Дължимата от ответника сума възлиза на 63 349,27 EUR, заедно с лихви за забава. В продължение на години Комисията не престава да напомня на ответника за съществуването на този дълг и му отправя множество покани за плащане. От своя страна ответникът неколкократно признава дълга и заявява намерението си да извърши съответното плащане във възможно най-кратък срок, но до настоящия момент не е изплатил на Комисията никаква част от дължимата сума и лихвите за забава върху изплатената предварително в повече сума по проект ENCATA.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/30 Определение на Общия съд от 28 февруари 2017 г. — NF/Европейски съвет (Дело T-192/16) (1) ((Жалба за отмяна - Изявление на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. - Съобщение за печата - Понятие „международно споразумение“ - Определяне на автора на акта - Обхват на акта - Сесия на Европейския съвет - Среща на държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на Европейския съюз, проведена в помещенията на Съвета на Европейския съюз - Качество на представителите на държавите — членки на Съюза, по време на среща с представителя на трета страна - Член 263, първа алинея ДФЕС - Липса на компетентност)) (2017/C 121/44) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: NF (представители: B. Burns, solicitor, P. O’Shea и I. Whelan, barristers) Ответник: Европейски съвет (представители: K. Pleśniak, Á. de Elera-San Miguel Hurtado и S. Boelaert) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на споразумение, което се твърди, че е сключено между Европейския съвет и Република Турция на 18 март 2016 г., и е озаглавено „Изявление на ЕС и Турция, 18 март 2016 г.“ Диспозитив 1) Отхвърля жалбата, тъй като Общият съд не е компетентен да се произнесе по нея. 2) Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от NQ, NR, NS, NT, NU, NV, Кралство Белгия, Република Гърция и Европейската комисия. 3) NF и Европейският съвет понасят направените от тях съдебни разноски. 4) NQ, NR, NS, NT, NU, NV, Кралство Белгия, Република Гърция и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 232, 27.6.2016 г.
bg	caselaw	EU	9.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 165/2 Решение на Съда (трети състав) от 19 април 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Cosenza — Италия) — CCIAA di Cosenza/Grillo Star Srl Fallimento (Дело C-443/09) (1) (Директива 2008/7/ЕО - Косвени данъци върху набирането на капитал - Член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д) - Приложно поле - Годишен налог, дължим на местните търговски, промишлени, занаятчийски и земеделски камари) 2012/C 165/02 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Ordinario di Cosenza Страни в главното производство Ищец: CCIAA di Cosenza Ответник: Grillo Star Srl Fallimento Предмет Преюдициално запитване — Tribunale Ordinario di Cosenza — Тълкуване на членове 5, буква в) и 6, буква д) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал — Налагане на годишен налог върху вписването в регистъра на дружествата, воден от местните търговски камари — Определяне на годишния налог като фиксирана сума — Понятие „данъци под формата на такси или дължими вземания“ Диспозитив Член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал следва да се тълкува в смисъл, че допуска налог като разглеждания в главното производство, който се дължи годишно от всички предприятия поради тяхното вписване в регистъра на предприятията, дори ако това вписване има конститутивно действие за капиталовите дружества и посоченият налог се дължи от тези дружества и за периода, през който те извършват само действия, подготвящи функционирането на дадено предприятие. (1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 8/12 Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2007 г. — Ianniello/Комисия (Дело T-308/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Доклад за развитието на кариерата - Период на оценяване 2001/2002 г. - Иск за отмяна - Иск за обезщетение за вреди) (2008/C 8/21) Език на производството: френски Страни Ищец: Francesco Ianniello (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: G. Berscheid и V. Joris) Предмет Отмяна на доклада за развитието на кариерата на ищеца за периода на оценяване 2001/2002 г., както и плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Диспозитив 1) Отменя решението за приемане на доклада за развитие на кариерата на ищеца за периода на оценяване 2001/2002 г. 2) Отхвърля иска в останалата му част. 3) Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от ищеца. (1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/1 (2008/C 51/01) Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 37, 9.2.2008 г. Предишни публикации ОВ C 22, 26.1.2008 г. ОВ C 8, 12.1.2008 г. ОВ C 315, 22.12.2007 г. ОВ C 297, 8.12.2007 г. ОВ C 283, 24.11.2007 г. ОВ C 269, 10.11.2007 г. Може да намерите тези текстове на: EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/17 Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — Martin y Paz Diffusion SA/David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie NV (Дело C-661/11) (1) (Марки - Директива 89/104/ЕИО - Член 5 - Съгласие на притежателя на марка трето лице да използва идентичен на нея знак - Съгласие, дадено в рамките на поделено използване - Възможност за този притежател да прекрати поделеното използване и да си възстанови изключителното ползване на марката) 2013/C 344/28 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Ищец: Martin y Paz Diffusion SA Ответниици: David Depuydt, Fabriek van Maroquinerie Gauquie NV Предмет Преюдициално запитване — Cour de cassation — Тълкуване на член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ 1989 г., L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Право на притежателя на регистрирана марка, трайното използване на която е поделено с трето лице в рамките на определен вид съсобственост по отношение на част от разглежданите стоки, при което притежателят е дал неотменимо съгласие за използване на тази марка от третото лице — Национална правна норма, която забранява на притежателя на марката да упражнява своето право виновно или чрез злоупотреба — Забрана за използване на марка от притежателя във вреда на трето лице — Санкция Диспозитив Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, не допуска притежател на марки — който в рамките на поделено използване с трето лице се е съгласил третото лице да използва идентични на неговите марки знаци за стоки от класовете, за които марките са регистрирани, и който вече не е съгласен с това — да е лишен от всяка възможност да противопостави на третото лице изключителното право, предоставено му от посочените марки, и да упражнява сам това изключително право по отношение на стоки, които са идентични с тези на третото лице. (1) ОВ C 89, 24.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 109/29 Жалба, подадена на 17 февруари 2012 г. — Einhell Germany и др./Комисия (Дело T-73/12) 2012/C 109/59 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Einhell Germany AG (Landau an der Isar, Германия), Hans Einhell Nederlands BV (Breda, Нидерландия), Einhell France SAS (Villepinte, Франция) и Hans Einhell Oesterreich GmbH (Виена, Австрия) (представители: R. MacLean, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Общия съд: — да обяви жалбата за допустима, — да отмени частично член 1 от Решение K(2011) 8831 на Комисията, член 1 от Решение С(2011) 8825 на Комисията, член 1 от Решение C(2011) 8828 на Комисията и член 1 от Решение K(2011) 8810 на Комисията, всичките от 6 декември 2011 г., доколкото предоставят само частично възстановяване на антидъмпинговите мита, платени от жалбоподателите върху вноса на компресори, произведени в Китай, наложени по силата на Регламент (ЕО) No 261/2008 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои компресори с произход от Китайската народна република (ОВ L 81, 2008 г., стр. 1), — да разпореди обжалваните решения да останат в сила докато Европейската комисия приеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд, и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката, като е приложил подходящия и приемлив марж на печалбата на несвързан вносител в ЕС за целите на установяването на приложимия към разглеждания внос преразгледан дъмпингов марж, като по този начин не е успял да определи надеждна експортна цена за несвързания доставчик при изчисляването на правилния размер на антидъмпинговите мита за възстановяване, което е довело до нарушение на член 2, параграф 9 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета (1). 2. Второто правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката, като е приспаднал антидъмпинговите мита като разход при изчисляването на експортната цена на несвързания доставчик, като по този начин не е успял да определи надежден дъмпингов марж за целите на изчисляването на преразгледания дъмпингов марж и на правилния размер на антидъмпинговите мита за възстановяване, което е довело до нарушение на член 2, параграфи 9 и 11 и на член 11, параграф 10 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета. (1) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).
bg	caselaw	EU	18.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/15 Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin (Германия), постъпило на 24 септември 2015 г. — Sidika Ucar/Land Berlin (Дело C-508/15) (2016/C 016/18) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Berlin Страни в главното производство Жалбоподател: Sidika Ucar Ответник: Land Berlin Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение No 1/80 [от 19 септември 1980 година на Съвета за асоцииране ЕИО–Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството? 2) Трябва ли член 7, първа алинея от Решение No 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/35 Определение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2008 г. — Jacobs/Комисия (Дело T-131/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Междинно решение - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) (2008/C 301/58) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Luc Jacobs (Брюксел, Белгия) (представител: N. Lhoëst, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Krämer, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 14 април 2003 г., с което се променя класирането на жалбоподателя в степен, доколкото това решение определя класирането му в стъпка към датата на назначаване в степен B 4, втора стъпка, доколкото решението определя 5 октомври 1995 г. като дата на настъпване на финансовите му последици и доколкото то не отчита кариерното развитие на жалбоподателя в степен, и искане за отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя, и от друга страна, искане за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е настъпила вследствие на това решение. Диспозитив 1. Основанието за постановяване на решение по същество по настоящата жалба е отпаднало. 2. Комисията понася всички съдебни разноски. (1) ОВ C 118, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	17.4.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 100/3 Решение на Съда (втори състав) от 25 февруари 2010 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — X Holding B.V./Staatssecretaris van Financiën (Дело C-337/08) (1) (Членове 43 ЕО и 48 ЕО - Данъчно законодателство - Корпоративен данък - Обединение за данъчни цели, съставено от местно дружество майка и едно или повече местни дъщерни дружества - Облагане на печалбата на равнището на дружеството майка - Изключване на чуждестранните дъщерни дружества) 2010/C 100/04 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: X Holding B.V. Ответник: Staatssecretaris van Financiën Предмет Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на членове 43 ЕО и 48 ЕО — Правна уредба, която дава възможност на местните дружества майки да образуват обединение за данъчни цели с едно или повече от дъщерните си дружества, така че печалбата на това обединение да се облага на равнището на дружеството майка — Изключване на чуждестранните дъщерни дружества от този механизъм Диспозитив Членове 43 ЕО и 48 ЕО допускат правна уредба на държава членка, съгласно която дружеството майка има право да образува обща данъчна единица със свое местно дъщерно дружество, но не и с чуждестранно дъщерно дружество, ако печалбата на последното не се облага съгласно данъчния закон на тази държава членка. (1) ОВ C 272, 25.10.2008 г.
bg	caselaw	EU	29.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 339/26 Иск, предявен на 1 август 2014 г. — VSM Geneesmiddelen/Комисия (Дело T-578/14) 2014/C 339/31 Език на производството: английски Страни Ищец: VSM Geneesmiddelen BV (Алкмар, Нидерландия) (представител: U. Grundmann, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да установи, че считано от 1 август 2014 г., Комисията неправомерно бездейства, като не инициира извършването на оценка на здравните претенции относно ботаническите субстанции от Европейския орган за безопасност на храните за целите на процедурата, предвидена в член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1924/2006 (1), и — при условията на евентуалност, да отмени решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 29 юни 2014 г., да не се инициира извършването от ЕОБХ на оценка на здравните претенции относно ботаническите субстанции в съответствие с процедурата по член 13 преди 1 август 2014 г. Правни основания и основни доводи В подкрепа на исканията си ищецът твърди, че съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1924/2006 (Регламент относно здравните претенции, наричан по-нататък „HCR“) Европейската комисия е длъжна да приеме списък на разрешените претенции за използвани в храните вещества най-късно до 31 януари 2010 г. Като подготовка за приемането на такъв списък на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) е възложено да оцени представените от държавите членки претенции. През септември 2010 г. обаче Комисията обявява спирането и преразглеждането на процедурата по оценка на претенциите относно ботаническите субстанции, поради което ЕОБХ преустановява разглеждането на тези претенции. Комисията спира процедурата по оценка само относно ботаническите субстанции, но не и относно други, например химични вещества. С писмо от 23 април 2014 г. ищецът призовава Европейската комисия да укаже на ЕОБХ незабавно да възобнови действията си по оценка на здравните претенции относно използваните в храните ботанически субстанции, тъй като той е силно засегнат от настоящото изоставане и от правната несигурност във връзка със здравните претенции относно ботаническите субстанции, използвани в храните. С писмо от 19 юни 2014 г. Комисията уведомява ищеца, че някои държави членки и заинтересовани лица са изразили различни притеснения и че на този етап тя няма да инициира извършването на оценка на здравните претенции относно ботаническите субстанци. На 8 юли 2014 г. ищецът изпраща още едно писмо до Комисията, в което определя краен срок за иницииране на оценката от ЕОБХ на здравните претенции относно ботаническите субстанции, който срок изтича на 31 юли 2014 г. Комисията не отговаря на това писмо. Ето защо може да се заключи, че Европейската комисия не е изготвила пълен списък на разрешените здравни претенции за използвани в храните вещества, както изисква член 13, параграф 3 от HCR. Член 13 от HCR предвижда не само ясни времеви рамки, но и ясно определени процедури за приемане на списъка на здравните претенции относно използваните в храните вещества. Регламентът не предвижда право на преценка на Европейската комисия, позволяващо ѝ да променя стъпките по процедурата или да удължава сроковете. Освен това съгласно съображение 9 Регламентът относно здравните претенции цели установяването на „общи принципи, приложими за всички претенции“.
bg	caselaw	EU	Това ясно показва, че законодателят не е искал да определи различни равнища на оценка за различните видове вещества. Следователно всички съображения на Европейската комисия, свързани със самостоятелен режим за оценка на претенции относно ботаническите субстанции, не само са лишени от правно основание, но и противоречат на общите цели на Регламента. (1) Регламент (ЕО) No 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (OВ L 404, стр. 9, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244).
bg	caselaw	EU	24.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 128/17 Определение на Съда от 19 февруари 2008 г. — Tokai Europe GmbH/Комисия на Европейските общности (Дело C-262/07) (1) (Жалба - Регламент (ЕО) No 384/2004 - Класиране на определени стоки в Комбинираната номенклатура - Лице, което не е лично засегнато - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна) (2008/C 128/28) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Tokai Europe GmbH (представител: G. Kroemer, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: S. Schønberg и M. B. Schima) Предмет Жалба, подадена срещу Определението на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 19 март 2007 година по дело Tokai Europe/Комисия (T-183/04), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на Регламент (ЕО) No 384/2004 на Комисията от 1 март 2004 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 64, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 203) — Изискване лицето да бъде лично засегнато от оспорвания регламент — Право на изслушване пред съд Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Tokai Europe GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/36 Определение на Общия съд от 14 септември 2015 г. — Словакия/Комисия (Дело T-678/14) (1) ((Жалба за отмяна - Собствени ресурси на Съюза - Финансова отговорност на държавите членки - Задължение за плащане на Комисията на сумата, съответстваща на загубата на собствени ресурси - Писмо на Комисията - Необжалваем акт - Недопустимост)) (2015/C 381/41) Език на производството: словашки Страни Жалбоподател: Словашка република (представител: B Ricziová) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Grønfeldt, A. Tokár и M. Wasmeier) Предмет Искане за отмяна на твърдяното решение на генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията, съдържащо се в писмо BUDG/B/03MV D (2014) 2351197 от 15 юли 2014 г., с което последната иска от Словашката република да ѝ предостави брутна сума в размер на 1 6 02 457,33 EUR (от която следва да се приспаднат 25 % като разходи по събирането), съответстваща на загубата на традиционни собствени ресурси, при това най-късно до първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ изпращането на това писмо. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Федерална република Германия и Румъния. 3) Осъжда Република Словакия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 4) Република Словакия, Комисията, Федерална република Германия и Румъния понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване. (1) ОВ C 448, 15.12.2014 г.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 9 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — Fluxys SA/Commission de régulation de l'électricité et du gaz (Creg) (Дело C-241/09) (1) (Преюдициално запитване - Компетентност на Съда - Частично оттегляне на ответника по главното производство - Промяна на референтната правна уредба - Отговор на Съда, който вече не е необходим за разрешаването на спора - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2011/C 55/12 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Ищец: Fluxys SA Ответник: Commission de régulation de l'électricité et du gaz (Creg) Предмет Преюдициално запитване — Cour d'appel de Bruxelles — Тълкуване на членове 1, 2 и 18 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, стр. 57 и — поправка — ОВ L 16, 2004 г., стр. 75; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80), както и на член 3 от Регламент (ЕО) No 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи (ОВ L 289, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 201) — Служебно разглеждане на правилата за определяне на общите приходи на операторите на мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства в рамките на регулаторен период — Съвместимост с общностното право на начин за изготвяне на тарифи за дейностите по транзит, различен от начина, прилаган за дейностите по предоставяне и съхранение. Диспозитив На преюдициалния въпрос, отправен по дело C-241/09, вече липсва основание да се отговаря. (1) ОВ C 205, 29.8.2009 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/36 Жалба, подадена на 21 март 2017 г. — Bernard Krone Holding/EUIPO (Coil Liner) (Дело T-188/17) (2017/C 161/51) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Bernard Krone Holding SE & Co. KG (Шпеле, Германия) (представители: T. Weeg и K. Lüken, Rechtsanwälte) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Coil Liner“ — заявка за регистрация No 14 473 193 Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 9 януари 2017 г. по преписка R 443/2016-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, в частта, в която се отхвърля жалбата, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	16.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 14/17 Решение на Съда (четвърти състав) от 10 ноември 2016 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу Ruslanas Kovalkovas (Дело C-477/16 PPU) (1) ((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 1, параграф 1 - Понятие „съдебно решение“ - Член 6, параграф 1 - Понятие „издаващ съдебен орган“ - Европейска заповед за арест, издадена от Министерството на правосъдието на Република Литва за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода)) (2017/C 014/22) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank Amsterdam Страни в главното производство Подател на искането: Openbaar Ministerie Ответник: Ruslanas Kovalkovas Диспозитив Понятието „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., е самостоятелно понятие на правото на Съюза и член 6, параграф 1 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска орган на изпълнителната власт като Министерството на правосъдието на Република Литва да бъде определен за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба, така че издадената от него европейска заповед за арест за целите на изпълнението на присъда, с която се определя наказание лишаване от свобода, не може да се смята за „съдебно решение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299. (1) ОВ C 383, 17.10.2016 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/14 Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2010 г. (преюдициални запитвания от Cour de cassation, Франция) — Производства по дела срещу Aziz Melki (C-188/10), Sélim Abdeli (C-189/10) (Свързани дела C-188/10 и 189/10) (1) (Преюдициално запитване - Член 267 ДФЕС - Проверка за съответствието на национален закон както с правото на Съюза, така и с конституцията на страната - Национална правна уредба, която осигурява приоритет на производство за инцидентен контрол за конституционност - Член 67 ДФЕС - Свободно движение на хора - Премахване на контрола по вътрешните граници - Регламент (ЕО) No 562/2006 - Членове 20 и 21 - Национална правна уредба, която допуска проверки на самоличността в 20-километровата зона, прилежаща към сухопътната граница на Франция с държавите по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген) 2010/C 221/23 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни по главното производство Aziz Melki (C-188/10), Sélim Abdeli (C-189/10), Предмет Преюдициално запитване — Cour de cassation — Тълкуване на общите принципи на правото на Съюза и на членове 67 и 267 ДФЕС — Предварително задължително сезиране на Конституционния съвет, когато предполагаемото несъответствие на вътрешноправна норма с конституцията води до нейното противоречие с разпоредбите на правото на Съюза — Приоритет на правото на Съюза спрямо националното право — Свободно движение на хора — Липса на контрол на лицата по вътрешните граници Диспозитив 1. Член 267 ДФЕС не допуска правна уредба на държава членка, с която се въвежда производство за инцидентен контрол за конституционност на националните закони, когато приоритетът на това производство може да попречи — както преди изпращането на въпрос за конституционност до националната юрисдикция, която упражнява контрол за конституционност на законите, така и евентуално след решението на тази юрисдикция по въпроса — на всички останали национални юрисдикции да упражнят правото, съответно да изпълнят задължението си да сезират Съда с преюдициални въпроси. От друга страна, член 267 ДФЕС допуска такава национална правна уредба, когато останалите национални юрисдикции имат възможност: — да сезират Съда с всеки преюдициален въпрос, който счетат за необходим, и във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, включително след приключването на производство за инцидентен контрол за конституционност, — да приемат необходимите мерки, за да обезпечат временната съдебна защита на правата, гарантирани от правния ред на Съюза и — след приключването на производството за инцидентен контрол за конституционност да оставят без приложение разглежданата национална законова разпоредба, ако считат, че тя противоречи на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба може да се тълкува съобразно тези изисквания на правото на Съюза. 2. Член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент (ЕО) No 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима за движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) не допускат национална правна уредба, която оправомощава полицейските органи на съответната държава членка да извършват проверки на самоличността на лицата, независимо от поведението им
bg	caselaw	EU	и от конкретните обстоятелства, въз основа на които се установява опасност за обществения ред, само в зона от 20 километра до сухопътната граница на тази държава с държавите — страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на проверките по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г., за да проверят дали са спазени задълженията за притежаване, носене и представяне на предвидените в закона удостоверения и документи, без да предвижда необходимите във връзка с това правомощие ограничения, гарантиращи, че практическото му упражняване няма да има ефект, равностоен на този на граничните проверки. (1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	11.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/5 Решение на Съда (голям състав) от 17 март 2015 г. (преюдициално запитване от Työtuomioistuin — Финландия) — Auto- ja Kuljetusalan Työntekijäliitto AKT ry/Öljytuote ry, Shell Aviation Finland Oy (Дело C-533/13) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2008/104/ЕО - Работа чрез агенции за временна заетост - Член 4, параграф 1 - Ограничения или забрани за използване на работа чрез агенции за временна заетост - Обосновки - Съображения от общ интерес - Задължение за преглед - Обхват)) (2015/C 155/05) Език на производството: финландски Запитваща юрисдикция Työtuomioistuin Страни в главното производство Ищец: Auto- ja Kuljetusalan Työntekijäliitto AKT ry Ответник: Öljytuote ry, Shell Aviation Finland Oy Диспозитив Член 4, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост трябва да се тълкува в смисъл: — че се отнася само до компетентните органи на държавите членки, като им налага задължение за преглед, за да гарантират, че евентуалните забрани и ограничения за използване на работа чрез агенции за временна заетост са оправдани, и при това положение, — че не налага на националните юрисдикции задължението да не приложат всяка разпоредба на националното право, която съдържа неоправдани от съображения от общ интерес, по смисъла на член 4, параграф 1, забрани или ограничения за използване на работа чрез агенции за временна заетост. (1) ОВ C 352, 30.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/28 Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 март 2014 година — „ГСТ-Сървиз АГ Германия“/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Дело C-111/14) 2014/C 142/36 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Върховен административен съд Страни в главното производство Жалбоподател:„ГСТ-Сървиз АГ Германия“ Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите Преюдициални въпроси 1. Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО (1) трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно? 2. Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава-членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги? 3. Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим? 4. Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт? (1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/2 Решение на Съда (пети състав) от 13 май 2015 г. (преюдициално запитване от Industrial Tribunals, (Northern Ireland) — Обединено кралство) — Valerie Lyttle и др./Bluebird UK Bidco 2 Limited (Дело C-182/13) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Колективни уволнения - Директива 98/59/ЕО - Член 1, параграф 1, първа алинея, буква a) - Понятието „организация“ - Начин за изчисляване на броя уволнени работници)) (2015/C 236/03) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Industrial Tribunals (Northern Ireland) Страни в главното производство Жалбоподатели: Valerie Lyttle, Sarah Louise Halliday, Clara Lyttle, Tanya McGerty Ответник: Bluebird UK Bidco 2 Limited Диспозитив Понятието „организация“ в член 1, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка ii) от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува по същия начин като понятието в буква a), подточка i) от същата алинея. Член 1, параграф 1, първа алинея, буква a), подточка ii) от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, предвиждаща задължение за информиране и консултиране на работниците при уволнение в рамките на период от 90 дни на поне 20 работници в организация на дадено предприятие, а не когато общият брой уволнения във всички организации или в някои организации на дадено предприятие за същия период достигне или надхвърли прага от 20 работници. (1) ОВ C 189, 29.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/60 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 28 октомври 2010 г. — Cerafogli/Европейска централна банка (ЕЦБ) (Дело F-23/09) (1) (Публична служба - Персонал на ЕЦБ - Назначаване на временно изпълняващ длъжността служител - Обявяване на свободна длъжност - Увреждащ акт - Признаване на инвалидност - Правен интерес) 2011/C 30/113 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Maria Concetta Cerafogli (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: L. Lévi и M. Vandenbussche, avocats) Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: F. Feyerbacher и N. Urban, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat) Предмет Искане да се отмени решението на Изпълнителния съвет на Банката за назначаване на временно изпълняващ длъжността съветник в отдел „Надзор“ и да се отмени обявлението за свободна длъжност ECB/074/08, както и всички решения, приети на негова основа. Освен това, искане да се осъди ответникът да заплати парична сума за поправяне на неимуществените и имуществени вреди, претърпени от жалбоподателя. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 129, 6.6.2009 г., стр. 21.
bg	caselaw	EU	23.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/4 Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. (преюдициални запитвания от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (C-131/13), Turbu.com BV (C-163/13), Turbu.com Mobile Phone’s BV (C-164/13)/Staatssecretaris van Financiën (Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13) (1) ((Преюдициални запитвания - ДДС - Шеста директива - Преходен режим на търговията между държавите членки - Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността - Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане - Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане - Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване - Липса на разпоредби на националното право)) (2015/C 065/05) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподатели: Staatssecretaris van Financiën (C-131/13), Turbu.com BV (C-163/13), Turbu.com Mobile Phone’s BV (C-164/13) Ответници: Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (C-131/13), Staatssecretaris van Financiën (C-163/13 и C-164/13) Диспозитив 1) Преюдициалните въпроси, поставени от Hoge Raad der Nederlanden по дела C-163/13 и C-164/13, са недопустими. 2) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. 3) Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	29.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 339/18 Определение на Общия съд от 18 юни 2014 г. — NumberFour/СХВП — Inaer Helicópteros (ENFORE) (Дело T-478/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 339/21 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: NumberFour AG (Берлин, Германия) (представител: C. Götz, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: L. Rampini) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Inaer Helicópteros, SA (Mutxamel, Испания) (представители: C. Giner Mas и R. Rodriguez Zaragoza, адвокати) Предмет Жалба за отмяна на решението на пети апелативен състав на СХВП от 23 май 2013 г. (преписка R 1000/2012-5) относно производство по възражение между NumberFour AG и Inaer Helicópteros, SA. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и всеки от тях да заплати половината от съдебните разноски, направени от ответника. (1) ОВ C 344, 23.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/42 Жалба, подадена на 28 февруари 2014 г. — SolarWorld и др./Съвет (Дело T-142/14) 2014/C 142/55 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели SolarWorld AG (Бон, Германия); Brandoni solare SpA (Кастелфидардо, Италия); Solaria Energia y Medio Ambiente, SA (Мадрид, Испания) (представители: L. Ruessmann, lawyer, и J. Beck, Solicitor) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да приеме жалбата за допустима и основателна, — да отмени член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 1239/2013 на Съвета (1); — да съедини това дело с дело T-507/13, и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата жалбоподателите посочват три правни основания. 1. По първото правно основание се твърди, че член 2 от обжалвания регламент е приет поради явна грешка в преценката и в нарушение на член 13 от основния антисубсидиен регламент (2), доколкото освобождава от мерките някои китайски производители, от които Комисията е приела съвместен ангажимент в противоречие с правото на жалбоподателите на надлежно провеждане на производството и с принципа на добра администрация, както и с правото на жалбоподателите на защита и с член 13, параграф 4 и член 29, параграф 2 от основния антисубсидиен регламент. 2. По второто правно основание се твърди, че член 2 от обжалвания регламент е приет поради явна грешка в преценката и в нарушение на член 13 от основния антисубсидиен регламент, доколкото освобождава от мерките някои китайски производители, от които Комисията е приела незаконосъобразен съвместен ангажимент. 3. По третото правно основание се твърди, че член 3 от обжалвания регламент е приет в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, доколкото освобождава от мерките някои китайски производители въз основа на предложение за ангажимент, което е прието и потвърдено с Решение за изпълнение 2013/707/ЕС (3) и с Решение 2013/423/ЕС (4) и което представлява хоризонтално споразумение за определяне на цените. (1) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1239/2013 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 326, стр. 66). (2) Регламент (ЕО) No 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, стр. 93). (3) Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (ОВ L 325, стр. 214). (4) Решение 2013/423/ЕС на Комисията от 2 август 2013 година за поемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 209, стр. 26).
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/19 Определение на Общия съд от 26 ноември 2014 г. — Léon Van Parys/Комисия (Дело T-171/14) (1) ((Жалба за отмяна - Митнически съюз - Писмо на Комисията, с което се уведомява за продължаване спирането на срока за разглеждане на искане за опрощаване на мито - Установителен иск - Липса на компетентност на Общия съд - Липса на правен интерес - Явна недопустимост)) (2015/C 056/26) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Firma Léon Van Parys (Антверпен, Белгия) (представители: P. Vlaemminck, B. Van Vooren и R. Verbeke, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Caeiros, B.-R. Killmann и M. van Beek) Предмет От една страна, искане за отмяна на писмо на Комисията от 24 януари 2014 г., с което жалбоподателят се уведомява за продължаване спирането на срока, предвиден в член 907 от Регламент (ЕО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), за разглеждане на искане за опрощаване на мито, и от друга страна, искане да се установи, че член 909 от Регламент No 2454/93 е приложим по отношение на жалбоподателя след постановяването на решение от 19 март 2013 г., Firma Van Parys/Комисия (T-324/10, Сб., EU:T:2013:136). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Firma Léon Van Parys да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 151, 19.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/54 Иск, предявен на 12 март 2007 г. – Федерална република Германия/Комисия (Дело T-74/07) (2007/C 95/108) Език на производството: немски Страни Ищец: Федерална република Германия [представители: M. Lumma, C. Blaschke, подпомагани от адв. C. von Donat] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени Решение на Комисията No С (2006) 7271 от 27 декември 2006 г. относно частично прекратяване на предоставеното с Решение на Комисията No С (95) 2271 финансово участие на ЕФРР в Оперативната програма в рамките на Общностната инициатива INTERREG II за регионите Saarland, Lothringen и Westpfalz в Германия, — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноските. Правни основания и основни доводи С оспорваното Решение Комисията е прекратила частично финансовото участие на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в Оперативната програма в рамките на Общностната инициатива INTERREG II за регионите Saarland, Lothringen и Westpfalz в Германия. В подкрепа на иска си ищецът се позовава на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент No 4253/88 (1), тъй като според него не са налице предпоставките за частично прекратяване. По-специално той изтъква в тази връзка, че отклоненията от указателния план за финансиране не съставляват никакви значителни промени на програмата. Дори и да беше налице значителна промяна, ищецът изтъква, че Комисията била изразила съответното съгласие. В допълнение, ищецът излага, че частичното прекратяване не е било достатъчно обосновано По-специално се изтъква в това отношение, че неприлагането на клаузата за гъвкавост в „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994 — 1999 г.) на Структурните фондове “(SEK (1999) 1316) не е било достатъчно обосновано. В хипотезата на наличие на предпоставките за частично прекратяване, ищецът възразява, че ответникът не се е възползвала от правото на преценка, с което тя разполага във връзка с конкретната програма. Според ищеца, Комисията е трябвало да направи балансирана преценка, за да определи, дали частичното прекратяване на финансово участие на ЕФРР се явява пропорционално. На последно място, според ищеца е налице нарушение на принципа на партньорство. (1) Регламент (EИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г. за изпълнение на Регламент (ЕИО) No 2052/88 относно задачите на Структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка, и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, 31.12.1988 г., стp. 1).
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/33 Жалба, подадена на 27 януари 2011 г. — Испания/Комисия (Дело T-54/11) 2011/C 80/58 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — Да отмени Решение C(2010) 7700 на Комисията от 16 ноември 2010 г. за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на Programa Operativo Integrado objetivo 1 de Andalucía (интегрирана оперативна програма „Andalucía“, цел No 1) (2000—2006 г.) No CCI 2000.ES.16.1.PO.003, доколкото с него се налага финансова корекция от 100 % на разходите, финансирани от ЕФРР във връзка с договор No 2075/2003 и договор No 2120/2005; — да осъди Европейска комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на своята жалба Кралство Испания изтъква две правни основания: 1. Първото правно основание е изведено от нарушението на член 39, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1), поради това, че Комисията не е спазила тримесечния срок за приемане на обжалваното решение, считано от провеждането на заседанието или в конкретния случай, от предаването на допълнителната информация от страна на испанските власти. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение поради неуместно прилагане на член 39, параграф 3, буква б) от горепосочения регламент, поради това, че Комисията прилага финансова корекция към договори No 2075/2003 и No 2120/2005 за наличието на евентуални нередности в процедурата по възлагането на тези договори, докато прилагането на процедурата на договаряне без предварително публикуване на обявлението за оферта било напълно законно в съответствие с член 6, параграф 3, букви б) и в), от Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1).
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/58 Решение на Съда на публичната служба от 8 октомври 2008 г. — Barbin/Парламент (Дело F-81/07) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура за повишаване за 2006 година - Съпоставяне на заслугите) (2008/C 313/104) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Florence Barbin (Люксембург, Люксембург) (представители: адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal, avocats) Ответник: Европейски парламент (представители: A. Lukošiūtė и R. Ignătescu, впоследствие C. Burgos, A. Lukošiūtė и R. Ignătescu) Предмет Отмяна на решението на Европейския парламент да не повиши жалбоподателката в степен AD 12 в процедурата за повишаване за 2006 година. Диспозитив 1) Отменя решението на Европейския парламент от 20 ноември 2006 година да не повиши г-жа Barbin в процедурата за повишаване за 2006 година. 2) Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 247, 20.10.2007 г., стр. 43.
bg	caselaw	EU	16.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 296/13 Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Nutrivet D.O.O.E.L./Országos Környezetvédelmi és Természetvédelmi Főfelügyelőség (Дело C-69/15) (1) ((Преюдициално запитване - Околна среда - Отпадъци - Превози - Регламент (EО) No 1013/2006 - Член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) - Незаконен превоз - Грешна или непоследователна информация в документа по приложение VII към този регламент - Член 50, параграф 1 - Санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на този регламент - Пропорционалност)) (2016/C 296/17) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: Nutrivet D.O.O.E.L. Ответник: Országos Környezetvédelmi és Természetvédelmi Főfelügyelőség Диспозитив 1) Член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (EО) No 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, изменен с Регламент (ЕС) No 255/2013 на Комисията от 20 март 2013 г., трябва да бъде тълкуван в смисъл, че превоз на отпадъци като тези, посочени в приложение III към посочения регламент, предназначени да бъдат оползотворени, трябва да се счита за незаконен по смисъла на тази разпоредба, когато документът по приложение VII към същия регламент, отнасящ се за този превоз, съдържа грешна или непоследователна информация, подобно на тази, съдържаща се в придружаващите документи в главното производство, що се отнася до вносителя/получателя, съоръжението за оползотворяване, както и засегнатите страни/държави, независимо от правилното посочване на тази информация в други документи, предоставени на разположение на компетентните органи, от намерението да се заблудят тези органи и от прилагането от посочените органи на процедурите, предвидени в член 24 от същия регламент. 2) Член 50, параграф 1 от Регламент No 1013/2006, изменен с Регламент No 255/2013, съгласно който санкциите, прилагани от държавите членки при нарушаване на разпоредбите на посочения регламент, трябва да бъдат пропорционални, трябва да се тълкува в смисъл, че превоз на отпадъци, за който документът по приложение VII към същия регламент съдържа грешна или непоследователна информация, по принцип може да бъде санкциониран с глоба, чийто размер съвпада с този на глобата, налагана при нарушаване на задължението за попълване на този документ. При проверката дали такава санкция е пропорционална националният съд е длъжен да вземе предвид рисковете, до които това нарушение може да доведе в областта на опазването на околната среда и здравето на човека. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	13.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/8 Решение на Съда (първи състав) от 7 април 2016 г. (преюдициално запитване от Krajowa Izba Odwoławcza — Полша) — Partner Apelski Dariusz/Zarząd Oczyszczania Miasta (Дело C-324/14) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Технически възможности и/или професионална квалификация на икономическите оператори - Член 48, параграф 3 - Предпоставки за разчитане на възможностите на други образувания - Ред и условия - Характер на връзките между оферента и другите образувания - Промяна в офертата - Отмяна и повторно провеждане на електронния търг - Директива 2014/24/ЕС)) (2016/C 211/09) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Krajowa Izba Odwoławcza Страни в главното производство Жалбоподател: PARTNER Apelski Dariusz Ответник: Zarząd Oczyszczania Miasta в присъствието на: Remondis sp. z o.o., MR Road Service sp. z o.o. Диспозитив 1) Член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, разглеждани във връзка с член 44, параграф 2 от същата директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че: — признават правото на всеки икономически оператор да разчита за определена поръчка на възможностите на други образувания, независимо от естеството на връзките между него и тези образувания, при условие че на възлагащия орган бъде доказано, че кандидатът или оферентът действително ще има на разположение необходимите за изпълнението на поръчката ресурси на споменатите образувания, — не е изключено при някои особени обстоятелства упражняването на споменатото право да може да бъде ограничено с оглед на предмета на съответната поръчка, както и на целите ѝ. Такъв е по-специално случаят, когато възможностите, с които разполага трето образувание и които са необходими за изпълнението на поръчката, могат да се прехвърлят на кандидата или оферента, така че той да може да се позове на тях, само ако третото образувание участва пряко и лично в изпълнението на поръчката. 2) Член 48, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че с оглед на предмета на определена поръчка, както и на нейната цел възлагащият орган може при особени обстоятелства за целите на надлежното изпълнение на поръчката изрично да посочи в обявлението или в спецификацията точни правила, съгласно които икономически оператор може да разчита на възможностите на други образувания, при условие че тези правила съответстват и са пропорционални на предмета и целите на поръчката. 3) Предвидените в член 2 от Директива 2004/18 принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в спора в главното производство не допускат след отваряне на представените в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка оферти възлагащият орган да уважи искане на икономически оператор офертата, която е подал за цялата поръчка, да бъде взета предвид за целите на възлагането само на някои от нейните обособени позиции. 4) Предвидените в член 2 от Директива 2004/18 принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите
bg	caselaw	EU	оператори трябва да се тълкуват в смисъл, че налагат отмяна и повторно провеждане на електронен търг, в който не е бил поканен да участва икономически оператор, представил допустима оферта, дори и ако не може да бъде установено дали участието на изключения оператор би променило резултата от търга. 5) При обстоятелства като разглежданите в главното производство разпоредбите на член 48, параграф 3 от Директива 2004/18 не могат да се тълкуват с оглед на разпоредбите на член 63, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18. (1) ОВ C 339, 29.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	30.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/13 Решение на Съда (десети състав) от 5 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 23 de Madrid — Испания) — Grima Janet Nisttahuz Poclava/Jose María Ariza Toledano (Дело C-117/14) (1) ((Преюдициално запитване - Харта на основните права на Европейския съюз - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Национална правна уредба, предвиждаща безсрочен трудов договор със срок за изпитване от една година - Прилагане на правото на Съюза - Липса - Липса на компетентност на Съда)) (2015/C 107/17) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Social no 23 de Madrid Страни в главното производство Ищец: Grima Janet Nisttahuz Poclava Ответник: Jose María Ariza Toledano Диспозитив Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Juzgado de lo Social No 23 de Madrid (Испания) с акт от 4 март 2014 г. (1) ОВ C 151, 19.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	14.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 367/30 Жалба, подадена на 2 август 2013 г. — Companhia Previdente и Socitrel/Комисия (Дело T-409/13) 2013/C 367/53 Език на производството: португалски Страни Жалбоподатели: COMPANHIA PREVIDENTE — Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA (Лисабон, Португалия) и SOCITREL — Sociedade Industrial de Trefilaria, SA (Трофа, Португалия) (представители: D. Proença de Carvalho, J. Caimoto Duarte, F. Proença de Carvalho и T. Luísa Faria, advogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да приеме жалбата за допустима и основателна, — да отмени Решение D/2013/048425 от 24 май 2013 г., с което генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия отказва да намали на основание невъзможност за плащане глобата, която е наложена на SOCITREL в производство, образувано поради нарушаване на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и за чието заплащане COMPANHIA PREVIDENTE отговаря солидарно, — да намали глобата на жалбоподателите поради невъзможността им да я заплатят. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания. 1. Първо основание — неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, доколкото тя не е взела предвид представените от групата COMPANHIA PREVIDENTE данни за невъзможността на тази група да заплати глобата — Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС, тъй като не е мотивирала надлежно отказа си да уважи искането за намаляване на глобата поради невъзможност същата да бъде заплатена, доколкото не е анализирала конкретно условията, които — съгласно практиката ѝ по вземане на решения (в частност съгласно точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (1), наричани по-нататък „Насоките“) и съгласно съдебната практика на Европейския съюз във връзка с невъзможността за заплащане на глоби — следва да са налице, за да се предостави намаление на съответната глоба, и доколкото не е преценила надлежно доводите на CP, що се отнася до изпълнението на въпросните условия от страна на групата COMPANHIA PREVIDENTE. 2. Второ основание — фактическа грешка, явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не е намалила глобата въпреки невъзможността на COMPANHIA PREVIDENTE да я заплати — Жалбоподателите твърдят, че е допусната фактическа грешка, явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото не са взети надлежно предвид всички релевантни обстоятелства, доколкото не са преценени правилно доказателствата, представени от групата COMPANHIA PREVIDENTE при преразглеждането, съгласно точка 35 от Насоките, на размера на глобата поради невъзможността същата да бъде заплатена, и доколкото въпросната глоба надхвърля финансовите възможности на групата COMPANHIA PREVIDENTE. Жалбоподателите освен това искат на основание член 261 ДФЕС глобата, наложена на SOCITREL, за чието заплащане COMPANHIA PREVIDENTE отговаря солидарно, да бъде намалена поради невъзможност да бъде заплатена. (1) ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/7 Решение на Съда (втори състав) от 9 март 2017 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Петя Милкова/Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (Дело C-406/15) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания - Членове 5 и 27 - Директива 2000/78/ЕО - Член 7 - Специфична закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение - Липса на такава закрила за държавните служители с увреждания - Основен принцип на равно третиране)) (2017/C 144/08) Език на производството: български Запитваща юрисдикция Върховен административен съд Страни в главното производство Жалбоподател: Петя Милкова Ответник: Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Диспозитив 1. Член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. 2. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. (1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/34 Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 14 септември 2016 г. — A.S./Република Словения (Дело C-490/16) (2016/C 419/44) Език на производството: словенски Запитваща юрисдикция Vrhovno sodišče Republike Slovenije Страни в главното производство Жалбоподател: A.S. Ответник: Република Словения Преюдициални въпроси 1) Засяга ли правната защита по член 27 от Регламент No 604/2013 също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва? 2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от Регламент No 604/2013 да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от Директива 2008/115 за връщането и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от Регламент No 604/2013? 3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от Регламент No 604/2013 при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава членка на ЕС? 4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от Регламент No 604/2013 да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС? 5) Трябва ли член 27 от Регламент No 604/2013 да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф не текат, когато кандидатът упражнява правото на правна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на Съда на Европейския съюз на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело? При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането?
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/66 Определение на Общия съд от 9 юни 2015 г. — Bayer MaterialScience/Комисия (Дело T-282/14) (1) ((Държавни помощи - Мерки, взети от Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките предприятия - Решение за откриване на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура - Приемане на окончателното решение след подаването на жалбата - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 294/80) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Bayer MaterialScience AG (Леверкузен, Германия) (представители: C. Arhold, L. Petersen, F.-A. Wesche, N. Wimmer, и T. Woltering, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и R. Sauer, подпомагани от C. von Donat и G. Quardt, адвокати) Предмет Жалба за частична отмяна на Решение C (2013) 4424 окончателен на Комисията от 18 декември 2013 година за откриване на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с мерките, прилагани от Федерална република Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките потребители (Държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN). Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Надзорния орган на ЕАСТ. 3) Bayer MaterialScience AG понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия. 4) Надзорният орган на ЕАСТ понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 223, 14.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/27 Иск, предявен на 24 декември 2014 г. — Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Комисия (Дело T-843/14) (2015/C 056/38) Език на производството: френски Страни Ищци: Gascogne Sack Deutschland GmbH (Вайда, Германия) и Gascogne (Сан-Пол-ле-Дакс, Франция) (представители: F. Puel и E. Durand, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на ищците Ищците искат от Общия съд: — да установи извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, възникнала в резултат на производството пред Общия съд, проведено в противоречие с изискванията за решаване на делото в разумен срок, Поради това, — да осъди Европейския съюз да им заплати съответстващо и пълно обезщетение на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното поведение на Съюза, които съответстват на следните суми, заедно с компенсаторни и мораторни лихви по определената от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции за рефинансиране ставка, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на исковата молба: — 1 1 93 467 EUR обезщетение за загубите, претърпени от плащането на допълнителна законна лихва върху номинала на санкцията извън рамките на разумния срок, — 1 87 571 EUR обезщетение за загубите, претърпени от допълнителното плащане на банкова гаранция извън рамките на разумния срок, — 2 0 00 000 EUR обезщетение за пропуснатите ползи и/или за загубите, претърпени поради „състоянието на несигурност“, и — 5 00 000 EUR обезщетение за неимуществени вреди, — при условията на евентуалност, ако се прецени, че размерът на претърпените вреди следва да бъде обект на нова оценка, да разпореди извършването на експертиза в съответствие с член 65, буква г), член 66, параграф 1 и член 70 от Процедурния правилник на Общия съд, — във всички споменати случаи, да осъди Европейския съюз да заплати разноските по настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си ищците посочват едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, в резултат на прекомерната продължителност на производството пред Общия съд и поради това от нарушението на тяхното основно право делото им да бъде разгледано в разумен срок.
bg	caselaw	EU	9.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/21 Определение на Общия съд от 12 декември 2012 г. — Adriatica di Navigazione и Comitato „Venezia Vuole Vivere“/Комисия (Дело T-231/00) (1) (Жалба за отмяна - Държавни помощи - Намаления на социалноосигурителни вноски в полза на предприятия, установени на територията на Венеция и Киоджа - Решение, с което схемата за помощ се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяване на изплатените помощи - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна) 2013/C 38/37 Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Adriatica di Navigazione SpA (Венеция, Италия) и Comitato «Venezia vuole vivere» (Венеция) (представители: M. Siragusa и F. Moretti, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, подпомаган от A. Dal Ferro, avocat) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателите: Италианска република (представители: първоначално U. Leanza, впоследствие I. Braguglia, впоследствие R. Adam, и накрая I. Bruni, подпомагани от G. Aiello и P. Gentili, avvocati dello Stato) Предмет Искане за отмяна на Решение 2000/394/ЕО на Комисията от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощи в полза на предприятията, установени на територията на Венеция и Киоджа, предвидени в Закон No 30/1997 и в Закон No 206/1995 за намаляване на социалноосигурителните вноски (ОВ L 150, 2000 г., стр. 50). Диспозитив 1. Произнася се по посоченото от Европейската комисия възражение за недопустимост с решението по същество. 2. Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. 3. Adriatica di Navigazione SpA и Comitato „Venezia vuole vivere“ понасят наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Комисията. 4. Италианската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 316, 4.11.2000 г.
bg	caselaw	EU	18.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 309/38 Жалба, подадена на 28 юли 2017 г. — The Scotch Whisky Association/EUIPO — José Estévez (JOHN COR) (Дело T-469/17) (2017/C 309/50) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: The Scotch Whisky Association (Единбург, Обединено кралство) (представители: F. Rodríguez Domínguez и J. Gracia Albero, abogados) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: José Estévez, SA (Jerez de la Frontera, Испания) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „JOHN COR“/марка на Европейския съюз Noo 10 965 937 Производство пред EUIPO: производство за обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 31 май 2017 г. по преписка R 1290/2016-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 64, параграф 1 и член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009. — Нарушение на член 52, параграф 1, буква a) във връзка с член 7, параграф 1, букви ж) и й) от Регламент Noo207/2009.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/10 Решение на Съда (шести състав) от 9 март 2017 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Liège — Белгия) — État belge/Oxycure Belgium SA (Дело C-573/15) (1) ((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 98, параграф 2 - Приложение III, точки 3 и 4 - Принцип на данъчен неутралитет - Кислородотерапия - Намалена ставка на ДДС - Кислородни бутилки - Обща ставка на ДДС - Кислородни концентратори)) (2017/C 144/12) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Liège Страни в главното производство Жалбоподател: État belge Ответник: Oxycure Belgium SA Диспозитив Член 98, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и точки 3 и 4 от приложение III към посочената директива, тълкувани в светлината на принципа на данъчен неутралитет, допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че за доставката и отдаването под наем на кислородни концентратори се прилага обща ставка на ДДС, макар тази правна уредба да предвижда намалена ставка на ДДС, приложима за доставката на кислородни бутилки. (1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	27.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/24 Жалба, подадена на 27 април 2016 г. — Migros-Genossenschafts-Bund/EUIPO — Luigi Lavazza (CReMESPRESSO) (Дело T-189/16) (2016/C 232/32) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Migros-Genossenschafts-Bund (Цюрих, Швейцария) (представител: M. Treis, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Luigi Lavazza SpA (Торино, Италия) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „CReMESPRESSO“ — марка на Европейския съюз No 8 919 541 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. по преписка R 2823/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото с него се уважава жалбата на притежателя на марката на Европейския съюз и се отменя частично решението на EUIPO от 24 октомври 2014 г., по-специално за „машини за правене на сладолед, машини за сладолед и кафемашини“ от клас 11 и за „електрически трошачки за сладолед“ от клас 7; — да осъди ответника и встъпилата страна да заплатят разноските за настоящото производство. Изложено основание — нарушение на член 53, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	4.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 153/44 Жалба, подадена на 27 април 2009 г. — Biofrescos — Comércio de Produtos Alimentares, Lda/Комисия на Европейските общности (Дело T-159/09) 2009/C 153/86 Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Biofrescos — Comércio de Produtos Alimentares, Lda (Linda-a-Velha, Португалия) (представител: A. Magalhães e Menezes, advogado) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на Комисията от 16 януари 2009 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за опрощаване на вносни мита в размер на 41 271,09 EUR и се разпорежда последващото им събиране. Правни основания и основни доводи Между септември 2003 г. и февруари 2005 г. жалбоподателят внася определен брой пратки замразени скариди от Индонезия, за които иска опрощаване на вносните мита на основание член 220, параграф 2, буква б, член 236 и член 239, параграф 1 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1). Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила най-малкото посочените разпоредби, доколкото на първо място не се е произнесла по нито един от изложените от жалбоподателя в молбата му за опрощаване на вносни мита доводи, на второ място изложените от нея мотиви са недостатъчни, подвеждащи и неразбираеми, на трето място е тълкувала неправилно грешката, допусната от самите индонезийски власти, и на четвърто и последно място е приела за доказани факти, които всъщност не са били доказани и във връзка с които участващите в производството органи, а не жалбоподателят носят доказателствената тежест. (1) ОВ L 97, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.
bg	caselaw	EU	27.9.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/3 Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 18 юни 2008 г. — HEKO Industrieerzeugnisse GmbH/Bundesfinanzdirektion West (Дело C-260/08) (2008/C 247/04) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Bundesfinanzhof Страни в главното производство Ищец: HEKO Industrieerzeugnisse GmbH Ответник: Bundesfinanzdirektion West Преюдициален въпрос Дали съществена обработка или преработка, която обосновава непреференциалния произход на стоки от позиция 7312 от Комбинираната номенклатура съгласно член 24 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1), представлява само тази обработка или преработка, която има за последица класифицирането на стоката, резултат от обработката или преработката, в друга позиция от Комбинираната номенклатура? (1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.
bg	caselaw	EU	27.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/12 Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts Stuttgart (Германия) на 31 декември 2009 г. — Andreas Michael Seeger/Generalstaatsanwaltschaft Stuttgart (Дело C-554/09) 2010/C 80/20 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Stuttgart Страни в главното производство Ищец: Andreas Michael Seeger Ответник: Generalstaatsanwaltschaft Stuttgart Преюдициални въпроси Трябва ли понятието „материали“ в член 13, буква г), второ тире от Регламент (ЕО) No 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година (1) да се тълкува в смисъл, че включва също и опаковъчните материали, като празните бутилки, превозвани от търговец на вина и напитки, който стопанисва магазин, доставя на клиентите си един път седмично и в тази връзка събира празните опаковки, за да ги занесе на търговеца си на едро? (1) ОВ L 102, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214.
bg	caselaw	EU	13.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/28 Преюдициално запитване от Vredegerecht te Antwerpen (Белгия), постъпило на 14 март 2016 г. — Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen VZW/Susan Romy Jozef Kuijpers (Дело C-147/16) (2016/C 211/36) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Vredegerecht te Antwerpen Страни в главното производство Ищец: Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen VZW Ответник: Susan Romy Jozef Kuijpers Преюдициални въпроси 1) Когато националният съд е сезиран с иск срещу потребител във връзка с изпълнението на договор и съгласно вътрешните процесуални разпоредби има правомощие да провери служебно единствено дали искането противоречи на императивни национални разпоредби, оправомощен ли е този съд по същия начин да провери и да се произнесе служебно — дори при неявяване на ответника — дали въпросният договор попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), така както е транспонирана в белгийското право? 2) Трябва ли свободно учебно заведение, което предоставя на потребител субсидирани образователни услуги, да се смята за търговец по смисъла на правото на Съюза във връзка с договора за предоставянето на тези образователни услуги срещу заплащане на такси за обучение, евентуално заедно със сума за възстановяване на направените от учебното заведение разходи? 3) Попада ли в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО договорът между потребител и субсидирано свободно учебно заведение за предоставянето на субсидирани образователни услуги от страна на това заведение и следва ли свободното учебно заведение, което предоставя на потребител субсидирани образователни услуги, да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази директива във връзка с договора за предоставянето на образователните услуги? (1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.
bg	caselaw	EU	20150731017616692015/C 270/142722014CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150611131311Дело C-272/14: Решение на Съда (седми състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Skatteministeriet/Baby Dan A/S (Преюдициално запитване — Митнически съюз и Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Тарифно класиране — Позиции 7318 и 8302 — Артикул, специално проектиран за монтирането на предпазни врати, предназначени за защита на децата) ---documentbreak--- C2702015BG1310120150611BG0014131131Решение на Съда (седми състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Skatteministeriet/Baby Dan A/S (Дело C-272/14) ( 1 ) „(Преюдициално запитване — Митнически съюз и Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Тарифно класиране — Позиции 7318 и 8302 — Артикул, специално проектиран за монтирането на предпазни врати, предназначени за защита на децата)“2015/C 270/14Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Vestre Landsret Страни в главното производство Жалбоподател: Skatteministeriet Ответник: Baby Dan A/S Диспозитив Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в нейните редакции след последователното приемане на Регламент (ЕО) Noo1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г. и на Регламент (ЕО) No 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че артикул като разглеждания в главното производство, който позволява да се монтират на стена или на рамка на врата подвижни предпазни врати за деца, трябва да се класира в позиция 7318 от Комбинираната номенклатура. ( 1 ) ОВ C 253, 4.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/20 Преюдициално запитване, отправено от Hof van Beroep te Brussel на 29 март 2010 г. — Express Line NV/Belgisch Instituut voor Postdiensten en Telecommunicatie (Дело C-148/10) (2010/C 161/29) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van Beroep te Brussel Страни в главното производство Ищец: Express Line NV Ответник: Belgisch Instituut voor Postdiensten en Telecommunicatie Преюдициални въпроси 1. Трябва ли разпоредбите на Директива 97/67/ЕО (1) от [15] декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, съответно изменена с Директива 2002/39/ЕО (2) и по-специално, но не само член 19 от нея във връзка с нанесените от Директива 2008/6/ЕО (3) изменения, които трябва да бъдат транспонирани най-късно до 31 декември 2010 година в националното право, да се разбират и тълкуват в смисъл, че на държавите членки не се разрешава да придават задължителен характер на външна система за обработка на жалби по отношение на доставчиците на неуниверсални пощенски услуги, на основание, че: i) Директивата предвижда пълно хармонизиране, що се отнася до приложимите процедури по обжалване за защита на ползувателите на пощенски услуги; или ii) това задължение е наложено от Директива 2002/39/ЕО само на доставчика на универсална услуга, а считано от влизането в сила на Директива 2008/6/ЕО — на всички доставчици на универсални услуги, въпреки че съгласно член 19, параграф 1, трета алинея от Директива 2008/6/ЕО държавите членки могат само да насърчават, но не и да налагат развитието на независими извънсъдебни схеми за разрешаване на спорове между доставчиците на пощенски услуги, различни от универсалните услуги и крайните ползватели? 2. Ако отговорът на първия въпрос е, че в качеството си на такава Пощенската директива не пречи на държавите членки да налагат на доставчиците на неуниверсални пощенски услуги задължителна външна система за обработка на жалби, каквато е предвидена в първа алинея на член 19, параграф 2 за доставчиците на универсални пощенски услуги, трябва ли принципите за свободното движение на услуги (член 49 и следващите от Договора за ЕО, член 56 и следващите от ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че въведените от държава членка ограничения, които се основават на императивни съображения от общ интерес за защита на потребителите, по силата на които на доставчиците на неуниверсални пощенски услуги е наложена задължителна външна система за обработка на жалби, предвидена в първа алинея на член 19, параграф 2 за доставчиците на универсални пощенски услуги, са съвместими с Договора за функционирането на Европейския съюз, дори ако в рамките на прилагането на разглежданата система за обработка на жалби не се прави никакво разграничение между жалбите на потребителите и тези на крайните ползуватели, въпреки че ползувателите на тези услуги (в настоящия случай експресни и куриерски услуги) в голямата си част са професионални ползуватели? (1) Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, стp. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр.
bg	caselaw	EU	12). (2) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция (ОВ L 176, стp. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 178). (3) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (ОВ L 52, стр. 3).
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/2 Решение на Съда (първи състав) от 15 септември 2011 г. — Европейска комисия/Словашка република (Дело C-264/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Енергетика - Вътрешен пазар на електроенергия - Директива 2003/54/ЕО - Инвестиционен договор - Двустранно споразумение за закрила на инвестициите, сключено преди присъединяването към Европейския съюз - Член 307 ЕО) 2011/C 319/02 Език на производството: словашки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: O. Beynet, F. Hoffmeister и J. Javorský) Ответник: Словашка република (представител: B. Ricziová) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 9, буква д) и на член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61) — Приоритетен достъп на оператор до част от капацитета за трансграничен пренос на електроенергия — Нарушение на задължението за гарантиране на недискриминационен достъп до преносните и разпределителните мрежи Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 282, 21.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/21 Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — Oil Pension Fund Investment Company/Съвет (Дело T-121/13) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел възпрепятстване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Адаптиране на действието във времето на отмяна)) (2015/C 371/23) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Oil Pension Fund Investment Company (Техеран, Иран) (представител: K. Kleinschmidt, адвокат) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и J.-P. Hix) Предмет Отмяна на Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 55) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя Диспозитив 1) Отменя Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран в частта, в която включва наименованието на Oil Pension Fund Investment Company в списъка по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС. 2) Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) No 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран в частта, в която включва наименованието на Oil Pension Fund Investment Company в списъка по приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010. 3) Действието на Решение 2012/829 и на Регламент за изпълнение No 1264/2012 по отношение на Oil Pension Fund Investment Company се запазва до изтичане на срока за обжалване, предвиден в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок бъде подадена жалба, до нейното отхвърляне. 4) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Oil Pension Fund Investment Company. (1) ОВ C 129, 4.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/26 Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 20 ноември 2013 г. — Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero della Salute, Ministero dello Sviluppo Economico/Ediltecnica SpA (Дело C-592/13) 2014/C 52/46 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Ищци: Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero della Salute, Ministero dello Sviluppo Economico Ответник: Ediltecnica SpA Преюдициален въпрос Принципите на Европейския съюз в областта на околната среда, закрепени в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2004/35/ЕО (1) от 21 април 2004 г. (член 1 и член 8, параграф 3; съображения 13 и 24) — и по специално принципите „замърсителят плаща“, на предпазните мерки, превантивните действия, на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда — допускат ли национална правна уредба, като съдържащата се в членове 244, 245, 253 от Законодателен декрет No 152 от 3 април 2006 г., която не позволява на административния орган в случай на доказано замърсяване на обект и невъзможност да се установи отговорното за замърсяването лице или невъзможност последното да бъде принудено да предприеме мерки по отстраняване да наложи на неотгговорния за замърсяването собственик принудително изпълнение на мерките по аварийно обезопасяване и „оздравяване“, като предвижда възможност на последния да бъде наложена само имуществена санкция до стойността на обекта след изпълнението на мерките по „оздравяване“? (1) Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168).
bg	caselaw	EU	26.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/3 Решение на Съда (трети състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Freie und Hansestadt Hamburg/Jost Pinckernelle (Дело C-535/15) (1) ((Преюдициално запитване - Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали - Регламент (ЕО) No 1907/2006 (Регламент REACH) - Общо задължение за регистриране и изисквания в областта на информацията - Нерегистрирани химикали - Износ на нерегистрираните химикали извън територията на Европейския съюз)) (2017/C 202/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Freie und Hansestadt Hamburg Ответник: Jost Pinckernelle в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht Диспозитив Член 5 от Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията във връзка с член 3, точка 12 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че вещества, които не са били регистрирани при вноса им на територията на Съюза съгласно посочения регламент, могат да се изнасят извън тази територия. (1) ОВ C 7, 11.1.2016 г.
bg	caselaw	EU	24.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 309/6 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 22 юли 2013 година по дело E-15/12 Jan Anfinn Wahl/Исландската държава (Член 3 от Споразумението за ЕИП — Член 7 от Споразумението за ЕИП — Форма и метод на изпълнение на директиви — Директива 2004/38/ЕО — Свободно движение на граждани на държавите от ЕИП — Ограничения на правото на влизане — Процедурни гаранции) 2013/C 309/06 По дело Е-15/12 Jan Anfinn Wahl/Исландската държава — ИСКАНЕ до Съда от Hæstiréttur Íslands (Върховен съд на Исландия) съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно тълкуването на член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател (съдия докладчик), и Per Christiansen и Páll Hreinsson, съдии, издаде решение на 22 юли 2013 г., чийто диспозитив постановява: 1. Съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП всяка държава от ЕИП/ЕАСТ има право да избере формата и метода за изпълнение на даден правен акт, който съответства на Директива 2004/38/ЕО, в своето законодателство. В зависимост от правния контекст за изпълнението на дадена директива може да не се изисква непременно законодателно действие, стига тя да се изпълнява с безусловна обвързваща сила и с необходимата специфичност, точност и яснота, които са необходими, за да са изпълнени изискванията за правна сигурност. 2. Достатъчно е държавата от ЕИП да основе съответното решение съгласно член 27 от Директивата да не предостави на дадено физическо лице, което е гражданин на друга държава от ЕИП, разрешение за влизане на нейна територия, на съображения, свързани с обществения ред и/или обществената сигурност, само след извършването на оценка на заплахата, в която се оценява ролята на лицето в присъединяването на ново поделение към организация, в която лицето членува, и в която оценка заключава, че организацията е свързана с организираната престъпност и че в държавите, в които тази организация е успяла да се утвърди, организираната престъпност се е увеличила. Освен това оценката трябва да се основава изключително на личното поведение на въпросното лице. Нещо повече, това лично поведение трябва да представлява истинска, актуална и достатъчно сериозна заплаха за някой от основните интереси на обществото и ограничението на правото за влизане трябва да бъде пропорционално. С оглед на важните въпроси от фактологично и правно естество е от компетентността на националния съд да определи дали тези изисквания са изпълнени. 3. Никоя държава от ЕИП не може да бъде задължена да обяви дадена организация и членството в нея за незаконни, преди да откаже на член на тази организация, който е гражданин на друга държава от ЕИП, разрешение да влезе на нейна територия съгласно член 27 от Директивата, ако това обявяване в незаконност не се счита за уместно предвид обстоятелствата. Въпреки това държавата от ЕИП трябва да има ясно определена позиция относно дейностите на тази организация и, считайки ги за заплаха за обществения ред и/или
bg	caselaw	EU	обществената сигурност, трябва да е предприела административни мерки, с които да се противодейства на тези дейности. 4. За да може да се позове на наличието на заплаха за обществена политика и/или обществената сигурност съгласно член 27, параграф 1 от Директивата, не е достатъчно държавата от ЕИП да е определила като наказуемо определено поведение, което се състои в заговорничене с друго лице за възлагането на акт, което е част от дейностите на престъпна организация. 5. Националните административни органи трябва да гарантират, че са налице достатъчно доказателства, за да могат да заключат в съответствие с член 27, параграф 2 от Директивата, че има вероятност въпросното лице да прояви лично поведение, което представлява действителна, актуална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото. От компетенциите на националните съдилища е да определят, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, дали това е изпълнено в съответния случай.
bg	caselaw	EU	11.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/16 Решение на Общия съд от 12 ноември 2015 г. — HSH Investment Holdings Coinvest-C и HSH Investment Holdings FSO/Комисия (Дело T-499/12) (1) ((Държавни помощи - Банков сектор - Преструктуриране на HSH Nordbank - Решение, което обявява помощта за съвместима с вътрешния пазар при определени условия - Жалба за отмяна - Липса на лично засягане - Миноритарен акционер в получателя на помощта - Понятие за различен интерес - Частична недопустимост - Намаляване на капиталово участие)) (2016/C 007/22) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: HSH Investment Holdings Coinvest-C Sàrl (Люксембург, Люксембург); и HSH Investment Holdings FSO Sàrl (Люксембург) (представители: H.-J. Niemeyer, H. Ehlers и C. Kovács, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, T. Maxian Rusche и R. Sauer) Предмет Искане за отмяна на Решение 2012/477/ЕС на Комисията от 20 септември 2011 година относно държавна помощ предоставена от Федерална република Германия на HSH Nordbank AG SA.29338 (C 29/09 (ex N 264/2009) (OВ L 225, 2012 г., стр. 1). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда HSH Investment Holdings Coinvest-C Sàrl и HSH Investment Holdings FSO Sàrl да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	16.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/19 Жалба, подадена на 21 декември 2012 г. — Nissan Jidosha/СХВП (CVTC) (Дело T-572/12) 2013/C 79/34 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Nissan Jidosha KK (Йохкохама, Япония) (представители: B. Brandreth, Barrister и D. Cañadas Arcas, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав от 6 септември 2012 г. (преписка R 2469/2011-1); — да разпореди ответника да плати на жалбоподателя разноските, направени от него пред апелативния състав и пред Общия съд. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „CVTC“ за стоки от класове 7, 9 и 12 Решение на проверителя: частично отхвърля подновяването на марката на Общността. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 50 от Регламент No 207/209 на Съвета.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/15 Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Neamț/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice (Дело C-260/14) 2014/C 292/19 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Bacău Страни в главното производство Жалбоподател: Județul Neamț Ответник: Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice Преюдициални въпроси 1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) No 2988/1995 (1), съответно „нередност“ по смисъла на член [2], точка 7 от Регламент (ЕО) No 1083/2006 (2), неспазването от страна на възложител, който е бенефициент на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договора с предмет изпълнение на финансираната дейност на нормите относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива [2004/18/ЕИО] (3)? 2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) No 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) No 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент. 3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) No 2988/1995. 4) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) No 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки? (1) Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166). (2) Регламент (EO) No 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) No 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64). (3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том
bg	caselaw	EU	21.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 106/50 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 5 февруари 2016 г. — Barnett, Ditlevsen и Madsen/ЕИСК (Дело F-66/15) (1) ((Публична служба - Пенсионирани длъжностни лица - Пенсия за осигурителен стаж - Член 64 от Правилника - Корекционни коефициенти - Годишна актуализация на корекционните коефициенти - Член 65, параграф 2 от Правилника - Междинна актуализация - Членове 3, 4 и 8 от приложение XI от Правилника - Праг на чувствителност - Промяна в издръжката на живота - Член 65, параграф 4 от Правилника - Липса на решение на законодателя за актуализация за 2013 г. и 2014 г. - Обхват - Регламент No 1416/2013 - Прекалено висок корекционен коефициент за Дания - Намаляване на корекционния коефициент чрез механизма за междинна актуализация - Злоупотреба с власт)) (2016/C 106/60) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Inge Barnett (Roskilde, Дания), Suzanne Ditlevsen (Копенхаген, Дания) и Annie Madsen (Frederiksberg, Дания) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats) Ответник: Европейски икономически и социален комитет (представители: K. Gambino, A. Carvajal, L. Camarena Januzec, X. Chamodraka и B. Wägenbaur, avocat) Предмет Искане за отмяна на решенията, с които се намалява корекционният коефициент, приложим за пенсията на жалбоподателите, чието местожителство е в Дания, и които са видни от фишовете за пенсии на жалбоподателите за юни 2014 г., както и за поправяне на неимуществените вреди, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на предоставената разнопосочна и противоречива информация с цел да се мотивират обжалваните решения Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-жа Barnett, г-жа Ditlevsen и г-жа Madsen понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейския икономически и социален комитет. (1) ОВ C 213, 29.6.2015 г., стр. 50
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/45 Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Stavytskyi/Съвет (Дело T-486/14) 2014/C 303/53 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Edward Stavytskyi (Белгия) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey, D. Rovetta и M. Gambardella, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 111, стр. 91), и Регламент за изпълнение (ЕС) No 381/2014 НА СЪВЕТА от 14 април 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 111, стр. 33), доколкото в оспорвания акт името на жалбоподателя фигурира в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат ограничителните мерки; — да разпореди на Съвета да заплати съдебните разноски за настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква шест правни основания във връзка с нарушение на съществени процесуални предпоставки, както и с нарушение на Договорите и на правните норми относно тяхното прилагане; нарушение на правото на лицето да бъде изслушано, нарушение на задължението за информиране, недостатъчни мотиви, нарушение на правото на защита, неправилно правно основание, и явна грешка в преценката. Жалбоподателят твърди, че Съветът не го е изслушал, като не са налице данни за противното. Нещо повече, Съветът не уведомил жалбоподателя за приемането на оспорваните актове и във всички случаи тези актове съдържали недостатъчни мотиви. Съветът не отговорил на исканията за достъп до информация и до документите. С това бездействие Съветът нарушил правото на защита на жалбоподателя, на когото е била отнета възможността да се противопостави ефективно на констатациите на Съвета, като се има пред вид, че жалбоподателят не приема тези констатации. Освен това приетите от Съвета мерки не са мерки от външнополитически характер, а съставляват мерки от областта на международно сътрудничество по наказателни дела, които съответно са приети на неправилно правно основание. И накрая, приетите от Съвета мерки не отчитат релевантните обстоятелства, както и практиката на Европейския съд по правата на човека относно наказателните производства в Украйна, по-конкретно във връзка с преследването на бившите държавни служители.
bg	caselaw	EU	15.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/2 Иск, предявен на 4 декември 2013 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Дело C-640/13) 2014/C 78/04 Език на производството: английски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal, W. Roels) Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Искания на ищеца — да се приеме за установено, че като е съкратило с обратна сила срока за упражняване на правото на данъкоплатците на възстановяване на събрани в нарушение на правото на Съюза данъци, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 от ДЕС; — да се осъди Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски. Разглежданата национална правна уредба Член 107 от Закона за финансите от 2007 г. лишава с обратна сила данъкоплатците от правото на възстановяване на незаконосъобразно събран данък. Основания и основни доводи При липса на каквато и да е разпоредба на правото на ЕС в тази област националното право на всяка от държавите членки е това, което следва да определи процесуалните правила, уреждащи съдебните производства за защита на правата, които гражданите черпят от правото на Съюза. Въпреки това, тази процесуална автономия е подчинена на съблюдаването на принципите на ефективност и равностойност и на други общоприложими правни принципи, като правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания. Член 107 от Закона за финансите от 2007 г. не спазва тези принципи и поради това е несъвместим с член 4, параграф 3 ДЕС.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/13 Решение на Общия съд от 3 май 2016 г. — Iran Insurance/Съвет (Дело T-63/14) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Възражение за незаконосъобразност - Член 46, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 267/2012 - Член 215 ДФЕС - Член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС, изменен с член 1, точка 7 от Решение 2012/35/ОВППС - Член 23, параграф 2, буква г) от Регламент No 267/2012 - Основни права - Членове 2 ДЕС, 21 ДЕС и 23 ДЕС - Членове 17 и 52 от Хартата на основните права - Грешка в преценката - Равно третиране - Недопускане на дискриминация - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране - Злоупотреба с власт - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност)) (2016/C 222/14) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, адвокат) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: I. Rodios и M. Bishop) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и D. Gauci) Предмет От една страна, жалба на основание членове 263 ДФЕС и 275 ДФЕС за отмяна на Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 18), както и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1154/2013 на Света от 15 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 3) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна, искане на основание член 277 ДФЕС за установяване на неприложимостта на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), изменено с член 1, точка 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година (ОВ L 19, стр. 22), както и на член 23, параграф 2, буква г) и на член 46, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Iran Insurance Company да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 78, 15.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/40 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 27 септември 2011 г. — Dittert/Комисия (Дело F-82/07) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура по повишаване за 2006 г. - Нова кариерна структура - Удължаване на кариерата чрез въвеждането на нови степени, които са без еквивалент в стария статут - Прилагане на член 45 от Правилника, на Приложение XIII към Правилника, както и на Общите правила за прилагане на Правилника, в сила от 2005 г. - Принцип на равно третиране - Обратно действие на решенията за повишаване отпреди 1 май 2004 г. - Преходни мерки - Жалба, явно подлежаща на отхвърляне) 2011/C 340/81 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Daniel Dittert (Люксембург, Люксембург) (представители: B. Cortese и C. Cortese, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и K. Herrmann) Страна, встъпила в подкрепа на исканията на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Arpio Santacruz и I. Šulce, впоследствие M. Bauer, J. Monteiro и K. Zieleśkiewicz) Предмет Отмяна на решението на Комисията от 23 април 2007 г. за повишаване на жалбоподателя на степен AD 9, а не на степен AD 10 Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Dittert и Европейската комисия понасят съответно направените от тях съдебни разноски. 3. Съветът на Европейския съюз, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 235, 6.10.2007 г., стр. 32.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/26 Жалба, подадена на 20 юни 2011 г. от Deichmann SE срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 13 април 2011 г. по дело T-202/09 — Deichmann SE/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-307/11) 2011/C 269/49 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Deichmann SE (представител: O. Rauscher, avocat) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 13 април 2011 г. по дело T-202/09; — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 април 2009 г. по дело R 224/2007-4; — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу решението на Общия съд, с което той отхвърля жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 април 2009 г. за отказ на регистрацията на фигуративна марка, изобразяваща ъгъл, обграден с прекъснати линии. Защитата на марката се иска за класове 10 („Ортопедични обувки“) и 25 („Обувки“) от Ницската спогодба. Обжалваното решение нарушавало член 7, параграф 1, буква б) и член 74, първа алинея, първа част от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. (по-нататък наричан: РМО). В основата на решението било неправилното твърдение, че е достатъчно да е налице обикновена възможност, съответно вероятност за използване на въпросния знак, лишено от отличителен характер, за да се отхвърли като цяло отличителната сила на марката. Всъщност обаче било достатъчно да е налице реална възможност за използване, имащо отличителен характер, за да се преодолее пречката в защитата, породена от липсата на отличителен характер. Това следвало от сравнението между член 7, параграф 1, буква б) РМО с текста на член 7, параграф 1, буква в) РМО и представлявало междувременно утвърден принцип в съдебната практика на германските Bundesgerichtshof и Bundespatentgericht. При (ортопедичните) обувки наред с другото знакът бил схващан и като указание за произход, когато — което е обичайно за обувките — той е поставен в задната средна част на подметката, върху етикет или кутията за обувки. Въз основа на тази реална възможност за използване следва да се отхвърли твърдението на Общия съд, че марката, чиято защита се иска, представлява изображение на съставна част от същата тази стока. Освен това Общият съд не възразил по същество срещу явно изложената от жалбоподателя практика по указване в областта на обувките за спорт и за свободното, въпреки че бил длъжен да направи това въз основа на принципа за служебна проверка, кодифициран в член 74, първа алинея, първа част РМО. Накрая Общият съд не трябвало да отхвърля отличителния характер на въпросната марка на основание, че жалбоподателят трябвало да докаже, въз основа на конкретни и обосновани данни, че марката, чиято регистрация се иска, притежава отличителен характер.
bg	caselaw	EU	12.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/22 Определение на Общия съд от 9 септември 2011 г. — Biodes/СХВП — Manasul Internacional (LINEASUL) (Дело T-598/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Отмяна на решението на апелативния състав - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2011/C 331/44 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Biodes, SL (Мадрид, Испания) (представител: E. Manresa Medina, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Manasul Internacional, SL (Ponferrada, Испания) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 септември 2010 г. (преписка R 1520/2009-1) относно производство по възражение между Manasul Internacional, SL и Biodes, SL Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2. Осъжда Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/6 Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-239/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка) 2010/C 51/08 Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms, C. Cattabriga и L. Visaggio) Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и A. Samoni-Rantou както и K. Boskovits), Република Финландия (представители: A. Guimaraes-Purokoski) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1), и на съответните разпоредби от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военна екипировка — Отказ да се изчислят сумите, които е трябвало да бъдат събрани и предоставени на разположение на Общностите Диспозитив 1. Като освобождава от мита вноса на военно оборудване през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г. и като отказва да изчисли, установи и предостави на разположение на Комисията на Европейските общности несъбраните в резултат на това освобождаване собствени ресурси, както и лихвите за забава, дължими поради факта, че тези собствени ресурси не са предоставени в срок на разположение на Комисията на Европейските общности, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите. 2. Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. 3. Република Гърция и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 178, 29.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/16 Преюдициално запитване от Gerechtshof 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 10 февруари 2014 г. — X, друга страна в производството: Directeur van het onderdeel Belastingregio Belastingdienst/X van de rijksbelastingdienst (Дело C-72/14) 2014/C 142/21 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof 's-Hertogenbosch Страни в главното производство Жалбоподател: X Друга страна в производството: Directeur van het onderdeel Belastingregio Belastingdienst/X van de rijksbelastingdienst Преюдициални въпроси 1) В Решение по дело Fitzwilliam (1) Съдът приема, че издадено от компетентната институция на държава членка удостоверение обвързва осигурителните институции на другите държави членки и тогава когато съдържанието на удостоверението се окаже невярно. Важи ли това решение също и за случаи като настоящия, при които съдържащите се в Регламента (2) правила за разпределение на компетентността не намират приложение? 2) От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че компетентната институция не е възнамерявала да издаде удостоверение Е101, но по административни причини съзнателно и обмислено е използвала документи, които според формата и съдържанието си са създавали впечатление на удостоверения Е101, при което данъчнозадълженото лице е считало, и от гледна точка на един разумно мислещ човек е можело да счита, че е получило такова удостоверение? (1) Решение от 10 февруари 2000 г. по дело FTS (C-202/97, Recueil, стр. I-883). (2) Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).
bg	caselaw	EU	10.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/15 Решение на Общия съд от 20 септември 2012 г. — Унгария/Комисия (Дело T-407/10) (1) (Структурни фондове - Финансова помощ - Железопътна линия Будапеща - Келенфьолд - Шекесфехервар - Боба - ДДС - Недопустим разход) 2012/C 343/24 Език на производството: унгарски Страни Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér и K. Szíjjártó) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Steiblytė, D. Triantafyllou и V. Bottka) Предмет Жалба за отмяна на решение на Комисията от 8 юли 2010 г. относно голям проект „Реконструкция на железопътната линия Будапеща — Келенфьолд — Шекесфехервар — Боба, секция I, фаза 1“, част от оперативна програма „Транспорт“, която предвижда структурна помощ от Европейския съюз посредством Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (CCI 2008HU161PR015). Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски (1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	20.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/8 Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 9 декември 2016 г. — Florian Hanig/Société Air France SA (Дело C-637/16) (2017/C 086/10) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Florian Hanig Ответник: Société Air France SA Преюдициални въпроси Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение, буква б) от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (1) да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „на територията на Общността“ обхваща и онези области, които съгласно приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз са така наречените „отвъдморски страни и територии“, по отношение на които се прилага единствено уреденият в част четвърта от ДФЕС особен режим за асоцииране? (1) ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.
bg	caselaw	EU	1.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 373/5 Решение на Общия съд от 17 октомври 2012 г. — Fondation IDIAP/Комисия (Дело T-286/10) (1) (Арбитражна клауза - Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации - Договори, свързани с проектите Amida, Bacs и Dirac - Допустими разходи - Модел за допълнителните разходи - Трудово възнаграждение на изследователите, наети въз основа на договори за неопределено време - Липса на собствени средства на съдоговорителя) 2012/C 373/07 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Fondation de l’Institut de recherche IDIAP (Martigny, Швейцария) (представители: G. Chapus-Rapin и G. Couchepin, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac и A. Sauka) Предмет Искане, отправено главно въз основа на член 272 ДФЕС, Общият съд да обяви, че някои разходи, направени от жалбоподателя в рамките на изпълнението на Договор No 33812 относно проекта Amida, Договор No 27140 относно проекта Bacs и Договор No 27787 относно проекта Dirac, сключени с Европейската комисия в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации, допринасящи за създаването на европейско изследователско пространство и иновации (2002—2006 г.), установена с Решение No 1513/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. (ОВ L 232, стр. 1), могат да бъдат възстановени и че, следователно, жалбоподателят не трябва да възстановява сумата от 98 042,45 EUR по договора относно проекта Dirac и сумата от 251 505,76 EUR по договора относно проекта Amida, както и — при условията на евентуалност — искане въз основа на член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията за потвърждаване на заключенията на одит, който е обявил спорните разходи за недопустими, от една страна, и искане за осъждане на Комисията да ускори извършването на одит на проектите от друго дружество, различно от дружеството, направило първоначалния одит Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Fondation de l’Institut de recherche IDIAP да понесе освен собствените си съдебни разноски и разноските, направени от Европейската комисия, включително и тези, свързани с обезпечителното производство. (1) ОВ C 221, 14.8.2010 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/20 Преюдициално запитване, направено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство) на 29 май 2007 г. — Chanterbury Hockey Club, Canterbury Ladies Hockey Club/Commissioners of HM Revenue and Customs (Дело C-253/07) (2007/C 183/34) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Ищци: Chanterbury Hockey Club, Canterbury Ladies Hockey Club Ответник: Commissioners of HM Revenue and Customs Преюдициални въпроси 1) За целите на освобождаването по член 13, част А, параграф 1, буква м) от Шеста директивa (1) терминът „лица“ в контекста на „лица, участващи в спортни дейности“ включва ли юридически лица и сдружения без юридическа правосубектност, или се ограничава само до частни лица, в смисъл на физически лица или човешки същества? 2) Ако терминът „лица“ в контекста на „лица, участващи в спортни дейности“ включа юридически лица и сдружения без юридическа правосубектност, както и частни лица, тогава изразът „някои услуги, тясно свързани със спорта“ позволява ли на държавата-членка да предостави освобождаването само на частни лица, участващи в спортни дейности? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/21 Решение на Съда (десети състав) от 19 декември 2013 г. — Koninklijke Wegenbouw Stevin BV/Европейска комисия (Дело C-586/12 P) (1) (Обжалване - Картели - Нидерландски пазар на битума за пътна настилка - Определяне на брутната цена на битума за пътна настилка - Определяне на отстъпка за пътните строители - Доказателство - Принцип на равно третиране - Правомощия на пълна юрисдикция - Пропорционалност на глобата - Контрол от Съда) 2014/C 52/36 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Koninklijke Wegenbouw Stevin BV (представител: E. Pijnacker Hordijk, advocaat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: F. Ronkes Agerbeek) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (шести състав) от 27 септември 2012 г. по дело Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия (T–357/06), с което Общият съд отхвърля жалба с предмет, като главно искане, да се отмени Решение C(2006) 4090 окончателен на Комисията от 13 септември 2006 година относно процедурата по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.456 — Битум — Нидерландия) в частта, която се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност — да се намали размерът на глобата, наложена на жалбоподателя с посоченото решение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Koninklijke Wegenbouw Stevin BV да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 71, 9.3.2013 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 109/2 Определение на Съда (шести) от 19 януари 2012 г. (преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di Pace di Venafro — Италия) — наказателно производство срещу Aldo Patriciello (Дело C-496/10) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Член на Европейския парламент - Протокол за привилегиите и имунитетите - Член 8 - Наказателно производство за обида - Изявления, направени извън очертанията на Парламента - Понятие за „изразени мнения при изпълнението на парламентарни задължения“ - Имунитет - Условия) 2012/C 109/03 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Ufficio del Giudice di Pace di Venafro Страна в главното наказателно производство Aldo Patriciello Предмет Преюдициално запитване — Ufficio del Giudice di Pace di Venafro — Тълкуване на членове 9 и 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности (ОВ 152, 1967 г., стр.13) — Член на Европейския парламент, подведен под отговорност за обида в резултат от опозоряващи твърдения по адрес на служител на реда — Понятие за мнение, изразено при изпълнение на задълженията на член на Европейския парламент? Диспозитив Член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към ДЕС, ДФЕС и ДЕОАЕ, трябва да се тълкува в смисъл, че изявление, направено от член на Европейския парламент извън посочения парламент, по повод на което е образувано наказателно производство в държавата членка по произхода му във връзка с обида, представлява мнение, изразено при изпълнението на парламентарни задължения, попадащо под действието на предвидения в посочената разпоредба имунитет, само когато изявлението представлява субективна преценка, разкриваща непосредствена и очевидна връзка с упражняването на посочените задължения. Запитващата юрисдикция следва да определи дали по делото, предмет на главното производство, споменатите условия са изпълнени. (1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/38 Жалба, подадена на 27 ноември 2013 г. — Bimbo/СХВП — Cafe' do Brasil (Caffè KIMBO GOLD MEDAL) (Дело T-638/13) 2014/C 52/73 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Bimbo, SA (Барселона, Испания) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Cafe' do Brasil SpA (Melito di Napoli, Италия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени частично решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 септември 2013 г., постановено по преписка R 787/2012-4, — да осъди другата страна, в случай че встъпи в производството, да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „Caffè KIMBO GOLD MEDAL“ в червен, златист, бял и черен цвят за стоки от класове 30, 32 и 43 — Заявка за регистрация на марка на Общността No 4 037 909. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанска регистрация No 291 655 за словната марка „BIMBO“ за стоки от клас 30 и по-ранна общоизвестна испанска и португалска словна марка „BIMBO“. Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграфи 1, 2 и 5 от Регламента за марката на Общността.
bg	caselaw	EU	7.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 139/17 Определение на Общия съд от 8 март 2011 г. — Herm. Sprenger/СХВП — Kieffer Sattlerwarenfabrik (Марка, изобразяваща стреме) (Дело T-463/09) (1) (Марка на Общността - Искане за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2011/C 139/34 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Herm. Sprenger GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представител: V. Schiller, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: C. Jenewein и B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Georg Kieffer Sattlerwarenfabrik GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: N. Fischer, avocat) Предмет Жалба за отмяна, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 4 септември 2009 г. (преписка R 1614/2008-4) във връзка с производство за обявяване на недействителност между Georg Kieffer Sattlerwarenfabrik GmbH и Herm. Sprenger GmbH & Co. KG Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по настоящата жалба. 2. Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях да понесе половината от разноските на ответника. (1) ОВ C 11, 16.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/24 Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Alicante (Испания), постъпило на 25 юни 2015 г. — Ana María Palacios Martínez/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. (Дело C-307/15) (2015/C 279/29) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Alicante Страни в главното производство Жалбоподател: Ana María Palacios Martínez Ответник: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. Преюдициални въпроси 1) Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 (1) година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, реституционните последици от обявяването на клауза за долен праг, включена в договор за кредит, за недействителна като неравноправна да настъпват с обратно действие не от момента на сключването на договора, а от по-късен момент? 2) Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за добросъвестност на заинтересованите лица, който е основание за ограничаване на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза? 3) При положителен отговор, какви обстоятелства трябва да се вземат предвид, за да се прецени добросъвестността на заинтересованите лица? 4) При всички положения, отговаря ли на изискването за добросъвестност на заинтересованите лица поведението на търговеца, довело до липса на прозрачност при сключване на договора, заради която клаузата е приета за неравноправна? 5) Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за риск от сериозни смущения, който е основание за ограничаването на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза? 6) При положителен отговор, какви критерии трябва да се вземат предвид? 7) При преценката на риска от сериозни смущения само рискът за търговеца ли трябва да се взема предвид или трябва да се отчитат и загубите на потребителите вследствие на невъзстановяване в пълен размер на сумите, платени по силата на съответната клауза за долен праг? (1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в ОВ L 293, 2014 г., стр. 59.
bg	caselaw	EU	25.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/45 Определение на Общия съд от 8 юни 2016 г. — Kohrener Landmolkerei и DHG/Комисия (Дело T-178/15) (1) ((Схема за храните с традиционно специфичен характер - Регламент (ЕС) No 1151/2012 - Писмо на Комисията, с което се уведомяват компетентните национални органи, че повдигнатото от тях възражение е просрочено - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)) (2016/C 270/51) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Kohrener Landmolkerei GmbH (Пениг, Германия) и DHG Deutsche Heumilchgesellschaft mbH (Фробург, Германия) (представител: A Wagner, Rechtsanwalt) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Guillem Carrau и G. von Rintelen) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС, което има за цел отмяната на съдържащото се в писмо от 9 февруари 2015 г. решение на директора на дирекция Б „Многостранни отношения, политика по качеството“ на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията с референтен номер Ares (2015)529719, с което компетентните германски органи се уведомяват, че подаденото от тях на 5 януари 2015 г. възражение по член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, стр. 1) е просрочено. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание 2) Осъжда Kohrener Landmolkerei GmbH и DHG Deutsche Heumilchgesellschaft mbH да понесат направените от тях разноски, както и разноските на Европейската комисия. (1) ОВ C 245, 27.7.2015 г.
bg	caselaw	EU	24.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/17 Преюдициално запитване от Landgericht Aachen (Германия), постъпило на 18 април 2014 г. — Horst Hoeck/Република Гърция (Дело C-196/14) 2014/C 194/22 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Aachen Страни в главното производство Ищец: Horst Hoeck Ответник: Република Гърция Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 1 от Регламент (ЕО) No 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба изобщо не допуска предявения пред Landgericht Aachen иск срещу ответника Република Гърция за плащане на лихви за 2011/2012 г. върху облигации (държавни облигации), емитирани от ответника и придобити от ищеца през юли 2011 г., за които в края на февруари 2012 г. ответникът изпраща, включително и до ищеца, предложение за замяна, което последният отхвърля, но въпреки това ответникът заменя държаните от ищеца облигации (държавни облигации) с нови? 2) Трябва ли член 1 от Регламент (ЕО) No 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба изобщо не допуска предявения пред Landgericht Aachen иск срещу ответника Република Гърция, с който при условията на евентуалност поради описаната в първия въпрос принудителна замяна ищецът иска ответникът да му изплати номиналната стойност на купените от него облигации на ответника (държавни облигации), заедно с неплатените лихви? 3) Следва ли спорът в главното производство пред Landgericht Aachen 12 O 177/13 да се отнесе към гражданското или търговското право, така че да се приложат членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) No 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела? 4) Или е налице административно дело, съответно дело за отговорност на държавата, към които посочените в първите три въпроса разпоредби не се прилагат? (1) ОВ L 324, стр. 79.
bg	caselaw	EU	21.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/6 Решение на Съда (голям състав) от 20 януари 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Sony Music Entertainment (Germany) GmbH/Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH (Дело C-240/07) (1) (Права, сродни на авторското право - Права на продуцентите на звукозаписи - Право на възпроизвеждане - Право на разпространение - Срок на закрила - Директива 2006/116/ЕО - Права на гражданите и юридическите лица на трети страни) (2009/C 69/08) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Sony Music Entertainment (Germany) GmbH Ответник: Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH Предмет Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7) — Приложимост на срока на закрила към произведение, което никога не е било закриляно в държавата-членка, в която се иска закрила, и чийто носител не е гражданин или юридическо лице на Общността. Диспозитив 1. Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права предвиденият в тази директива срок на закрила е приложим и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата-членка, в която се иска закрила. 2. Член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази директива срокове на закрила се прилагат в случая, в който към 1 юли 1995 г. разглежданият обект или произведение е закрилян(о) като такъв/такова поне в една държава-членка съгласно националните разпоредби на тази държава-членка в областта на авторското право или сродните му права и носителят на такива права върху този обект или произведение, който е гражданин или юридическо лице на трета страна, към тази дата се ползва с предвидената в тези национални разпоредби закрила. (1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.
bg	caselaw	EU	13.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/49 Жалба, подадена на 15 януари 2010 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение на Съда на публичната служба от 29 октомври 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия, F-94/08 (Дело T-12/10 P) 2010/C 63/86 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — във всички случаи: да се отмени изцяло и без никакво изключение обжалваното определение, — да се обяви за напълно допустима като цяло и без никакво изключение първоинстанционната жалба във връзка, с която е издадено обжалваното определение, — като главно искане: да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя, съдържащи се в първоинстанционната жалба, — да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя всички съдебни разноски, разходи и хонорари, понесени от последния в производствата пред всички досегашни инстанции по настоящото дело, — при условията на евентуалност: да се върне делото на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново, в друг състав, по съществото на същото. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 29 октомври 2009 г., постановено по дело F-94/08. С това Определение се отхвърля, като явно недопустима жалба, с предмет отмяната на докладна записка от 28 март 2008 г., с която Европейската комисия уведомява жалбоподателя за намерението си да направи удръжка от пенсията му за инвалидност, за да покрие направените в предходно производство съдебни разноски. В подкрепа на исканията си, жалбоподателят изтъква изопачаването и преиначаването на фактите, извършено с обжалваното определение, пълна липса на мотиви, както и неправилно прилагане и тълкуване на принципа tempus regis actum и на понятието за увреждащ акт.
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/56 Жалба, подадена на 1 февруари 2017 г. — Lions Gate Entertainment/EUIPO (DIRTY DANCING) (Дело T-64/17) (2017/C 104/78) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Lions Gate Entertainment Inc. (Санта Моника, Калифорния, Съединени американски щати) (представители: C. Hall, Barrister и D. Farnsworth, Solicitor) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорен марка: словна марка на Европейския съюз „DIRTY DANCING“ — заявка за регистрация No 13 930 102 Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 331/2016-4 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, и — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производствата пред апелативния състав и пред Общия съд. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 3 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	5.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/45 Жалба, подадена на 13 май 2008 г. — Schräder/СОСР — Hansson (Sumost 01) (Дело T-177/08) (2008/C 171/85) Език, на който е изготвена жалбата: немски Страни Жалбоподател: Ralf Schräder (Lüdinghausen, Германия) (представители: T. Leidereiter и W.-A. Schmidt, Rechtsanwälte) Ответник: Служба на Общността за сортовете растения Друга страна в производството пред отделението по жалбите: Jørn Hansson (Søndersø, Дания) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на отделението по жалбите на ответника от 4 декември 2007 г. (преписка А 005/2007); — да се осъди ответникът да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Заявител на правна закрила на Общността на сортове растения: Жалбоподателят. Право на закрила на Общността на сортовете растения, предмет на спора: за сорта „Sumost 01“ (заявка No 2001/1758). Титуляр на правото на закрила на Общността на сортовете растения, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението: Jørn Hansson. Право на закрила на Общността на сортовете растения, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението: за сорта „Lemon Symphony“. Решение на Службата на Общността за сортовете растения, обжалвано пред отделението по жалбите: Отхвърляне на заявката за правна закрила на Общността. Решение на отделението по жалбите: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: — Нарушение на член 59, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1239/95 (1), тъй като жалбоподателят не е бил надлежно призован за устната фаза на производството; — Нарушение на член 75 от Регламент (ЕО) No 2100/94 (2), тъй като обжалваното решение се основава на съображения и доказателства, по които жалбоподателят не е могъл да се произнесе; — Нарушение на член 81, параграф 2 и на член 48 от Регламент No 2100/94 поради твърдяна пристрастност на служителка на ответника, чиито изявления са използвани за решението; — Нарушение на член 60 от Регламент No 1239/95, тъй като не е постановено никакво формално решение по доказателствата във връзка с изслушването на служителка на ответника; — Нарушение на член 62 от Регламент No 2100/94 поради непълна и погрешна преценка на фактическите обстоятелства във връзка с отличителността; — Нарушение на член 48 от Регламент No 2100/94 поради твърдяна пристрастност на един от членовете на отделението по жалбите. (1) Регламент (ЕО) No 1239/95 на Комисията от 31 май 1995 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 2100/94 на Съвета относно производството пред Службата на Общността за сортовете растения (ОВ L 121, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 10). (2) Регламент (ЕО) No 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197).
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/4 Решение на Съда (четвърти състав) от 10 май 2007 г. — SGL Carbon AG/Комисия на Европейските общности (Дело C-328/05 P) (1) (Обжалване - Конкуренция - Картел - Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите - Известие за сътрудничество - Принцип „non bis in idem“) (2007/C 140/06) Език на производството: немски Страни Ищец: SGL Carbon AG (представители: M. Klusmann и F. Wiemer, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre, M. Schneider, W. Mölls и H. Gading, agents) Предмет Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 15 юни 2005 година по дело SGL Carbon/Комисия (съединени дела Т-71/03, Т-74/03, Т-87/03 и Т-91/03), с което Първоинстанционният съд частично отхвърля иска за отмяна на Решение на Комисията С(2002) 5083 окончателен от 17 декември 2002 година относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО — Картел на пазара на специални графити Диспозитив 1) Жалбата се отхвърля. 2) SGL Carbon се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 281, 12.11.2005 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 159/4 Решение на Съда (четвърти състав) от 3 април 2014 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Hi Hotel HCF SARL/Uwe Spoering (Дело C-387/12) (1) ((Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Международна компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност - Деяние, което e извършено в една държава членка и се изразява в участие в противоправно деяние, извършено на територията на друга държава членка - Определяне на мястото, където е настъпило вредоносното събитие)) 2014/C 159/05 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Hi Hotel HCF SARL Ответник: Uwe Spoering Предмет Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Международна компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Деяние, което е извършено в една държава членка и се състои в участие в противоправно деяние, извършено на територията на друга държава членка — Определяне на мястото, където е настъпило вредоносното събитие Диспозитив Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда за имуществени авторски права, закриляни в държавата членка, в която се намира сезираният съд, тази разпоредба е пречка за компетентен с оглед на мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, да се приеме съдът, в района на който призованият като ответник измежду предполагаемите причинители не е действал, но не е пречка да се приеме, че този съд е компетентен с оглед на мястото на настъпване на твърдяната вреда, при условие че същата може да настъпи в района на сезирания съд. В последната хипотеза този съд е компетентен само що се отнася до вредите, причинени на територията на държавата членка, в която се намира. (1) ОВ C 343, 10.11.2012 г.