Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_500

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 1.79M rows

Split (2)

train · 919k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 279 52.4k
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/15 Решение на Съда (пети състав) от 21 март 2013 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Salzburger Flughafen GmbH/Umweltsenat (Дело C-244/12) (1) (Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда - Директива 85/337/ЕИО - Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 - Проекти, попадащи в обхвата на приложение II - Работи по удължаване на инфраструктурата на летище - Разглеждане чрез прагове или критерии - Член 4, параграф 3 - Критерии за подбор - Точка 2, буква ж) от приложение III - Гъстонаселени райони) 2013/C 156/23 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Salzburger Flughafen GmbH Ответник: Umweltsenat В присъствието на: Landesumweltanwaltschaft Salzburg, Bundesministerin für Verkehr, Innovation und Technologie Предмет Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година (OB L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254) — Проекти, които подлежат на оценка — Разширяване на летище — Правна уредба на държава членка, която предвижда оценка на въздействието на такъв проект върху околната среда само при увеличаване на броя на годишните полети с поне 20 000 допълнителни полета Диспозитив 1. Член 2, параграф 1, както и член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., не допускат национална правна уредба, която предвижда за проектите относно изменение на инфраструктурата на летище, попадащи в обхвата на приложение II към тази директива, оценка на въздействието им върху околната среда единствено ако тези проекти може да увеличат броя на въздушните полети с поне 20 000 годишно. 2. Когато държава членка в приложение на член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337, изменена с Директива 97/11, относно проектите, попадащи в обхвата на приложение II към нея, установи праг, който е несъвместим със задълженията, посочени в член 2, параграф 1 и член 4, параграф 3 от тази директива, разпоредбата на член 2, параграф 1, както и тези на член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посочената директива се ползват от непосредствено действие, което означава, че компетентните национални органи трябва да осигурят, че най-напред ще се разгледа дали съответните проекти могат да имат значително въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — че впоследствие ще се извърши оценка на въздействието им. (1) ОВ C 235, 4.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/27 Жалба, подадена на 2 април 2009 г. — Goddijn/Европол (Дело F-39/09) 2009/C 167/53 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Jaqueline Goddijn (Breda, Нидерландия) (представител: P. de Casparis) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Предмет на производството Отмяна на решението от 12 юни 2008 г., с което жалбоподателят се уведомява за невъзможността да му се предложи постоянна длъжност, както и на решението от 7 януари 2009 г., с което се отхвърля подадената срещу първото решение жалба. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението от 12 юни 2008 г., с което ответникът е посочил на жалбоподателя, че не може да му предложи постоянно назначение, както и решението, постановено по жалба на 7 януари 2009 г., с което изложените от жалбоподателя твърдения за нарушения срещу решението от 12 юни 2008 г. се приемат за неоснователни, — да се осъди Европол да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 362/23 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 28 септември 2011 г. — AZ/Комисия (Дело F-26/10) (1) (Публична служба - Повишаване - Процедура за повишаване за 2009 г. - Умения за работа на трети език - Наличие на дисциплинарно производство - Изключване от процедурата за повишаване) 2011/C 362/39 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: AZ (Thionville, Франция) (представители: адв. L. Levi и адв. Vandenbussche, avocats) Ответник: Комисия (представители: г-н D. Martin и г-н J. Baquero Cruz) Предмет Искане за отмяна на решението за изключване на жалбоподателя от процедурата за повишаване за 2009 г. и осъждането на Комисията да му плати сума като обезщетение за неимуществените вреди. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. AZ понася всички съдебни разноски. (1) ОВ C 179, 3.7.2010 г., стр. 58
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/33 Иск, предявен на 21 декември 2006 г. — Комисия/TGA Technische Gebäudeaustrüstung Chemnitz (Дело T-396/06) (2007/C 42/57) Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности [представители: M. Šimerdová, адвокат R. Bierwagen] Ответник: TGA Technischte Gebäudeaustrüstung Chemnitz GmbH Искания на ищеца — да се осъди ответникът да възстанови на ищеца 32 440, 80 EUR, заедно с 4 % лихва, считана от 30 ноември 1999 година; — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът е сключил с ответника договор за съвместна дейност в областта на неядрената енергетика (1994-1998 г.) (1), в който е уговорена подсъдност на Първоинстанционния съд за свързаните с договора спорове. Предмет на проекта е било конструиране и пробно пускане в експлоатация на инсталация за изсушаване на обработена кожа. Комисията е прекратила договора едностранно с писмо от 18 февруари 1999 година поради непредставяне на съобразен с изискванията окончателен доклад. Ищецът изтъква в тази връзка, че предоставените му впоследствие от ответника сметки могат да бъдат само частично признати, поради липсващи документи. Оставащата сума, според твърденията на ищеца, е била многократно изисквана и представлява предмета на настоящия иск. (1) Решение 94/806/ЕО на Съвета от 23 ноември 1994 година за приемане на специфична програма за изследване и технологично развитие, включително опити, в областта на неядрената енергетика (1994-1998 г.) (ОВ L 334, стр. 87).
bg	caselaw	EU	30.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/58 Иск, предявен на 11 декември 2016 г. — QI и др./Комисия и ЕЦБ (Дело T-868/16) (2017/C 030/66) Език на производството: английски Страни Ищци: QI (Атина, Гърция) и 15 други жалбоподатели (представители: S. Pappas и I. Ioannidis, lawyers) Ответници: Европейска комисия, Европейска централна банка Искания на ищците Ищците искат от Общия съд: — да осъди Европейския съюз и/или Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да заплати/заплатят обезщетение в посочения в исковата молба в размер на вредите, които ищците са претърпели в резултат от неправомерното участие на първите в преструктурирането на гръцкия държавен дълг поради задействането на видоизменените Клаузи за колективно действие; — при условията на евентуалност, да осъди Съюза и/или Европейската централна банка (ЕЦБ) да заплати/заплатят обезщетение в посочения в исковата молба размер за вредите, които ищците са понесли в резултат на неправомерното изключване на кредиторите от публичния сектор от преструктурирането на гръцкия държавен дълг; — при всички случаи да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение за вредите, посочени в исковата молба за всеки ищец и възникнали в резултат на неправомерното изключване на ЕСЦБ от преструктурирането на гръцкия държавен дълг; — да осъди ЕЦБ и/или Съюза да заплати/заплатят съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на иска си ищците излагат пет основания. 1. Първо основание: Съюзът и/или ЕЦБ и ЕСЦБ са действали ultra vires и в нарушение на членове 120—126 ДФЕС, 127 ДФЕС и член 352, параграф 1 ДФЕС. 2. Второ основание: с действията на ЕЦБ и ЕСЦБ, по-специално във връзка с изключването на ЕСЦБ от преструктурирането, се нарушава член 123 ДФЕС. 3. Трето основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава правото на собственост на ищците, закрепено в член 17 от Хартата на основните права. 4. Четвърто основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС. 5. Пето основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава правото на равно третиране на ищците, закрепено в член 20 от Хартата на основните права.
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/7 Решение на Съда (осми състав) от 18 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Дело C-155/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 96/29/Евратом - Защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите от йонизиращото лъчение - Липса на пълно транспониране в определения срок) (2007/C 211/11) Език на производството: английски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и D. Lawunmi, agents) Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: C. White, agent) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Не са приети всички разпоредби, необходими за съобразяване с член 54 от Директива 96/26/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (ОВ L 159, стр. 1) — Липса на разпоредби, позволяващи прилагането на всяка необходима намеса във всички ситуации, водещи до хронично облъчване в резултат на последствия от радиационна авария или на минало или старо практическо използване или трудова дейност Диспозитив 1) Като не е приело в определения срок всички законови, подзаконови и административни мерки, необходими, за да позволи необходимата намеса във всички ситуации, водещи до хронично облъчване от йонизиращо лъчение в резултат на последствия от радиационна авария или на минало или старо практическо използване или трудова дейност, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 53 от Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 година относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение. 2) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 121, 20.5.2006 г.
bg	caselaw	EU	18.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 309/7 Решение на Съда (четвърти състав) от 26 юли 2017 г. — Чешка република/Европейска комисия (Дело C-696/15 P) (1) ((Обжалване - Транспорт - Директива 2010/40/ЕС - Внедряване на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт - Член 7 - Делегиране на правомощия на Европейската комисия - Граници - Делегиран регламент (ЕС) No 885/2013 - Предоставяне на информационни услуги за места за безопасно и сигурно паркиране за камиони и търговски превозни средства - Делегиран регламент (ЕС) No 886/2013 - Данни и процедури за предоставяне на минимална универсална информация за движението, свързана с безопасността на движението по пътищата, която е безплатна за потребителите - Член 290 ДФЕС - Изрично определяне на целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането на правомощия - Съществен елемент на съответната област - Създаване на контролен орган)) (2017/C 309/08) Език на производството: чешки Страни Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Vláčil, T. Müller и J. Pavliš) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Buchet, P.J.O. Van Nuffel, J. Hottiaux и Z. Malůšková) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Чешката република да плати съдебните разноски. (1) ОВ C 78, 29.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/4 Решение на Съда (първи състав) от 5 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша (Дело C-170/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Вътрешно данъчно облагане - Задължение за технически преглед на вносни употребявани превозни средства - Член 28 ЕО и член 30 ЕО - Директива 96/96/ЕО - Признаване на техническите прегледи, извършени в други държави-членки) (2008/C 183/06) Език на производството: полски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Hottiaux и K. Herrmann) Ответник: Република Полша (представител: E. Ośniecka-Tamecka) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 28 ЕО — Национална правна уредба, която налага за вносните употребявани превозни средства задължение за извършване на технически преглед преди тяхната регистрация, въпреки че националните превозни средства, които притежават същите характеристики, не подлежат на подобно изискване Диспозитив 1) Като подлага вносните употребявани превозни средства, които преди това са регистрирани в други държави-членки, на технически преглед преди тяхната регистрация в Полша, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 28 ЕО. 2) Осъжда Република Полша да заплати направените по делото съдебни разноски. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	21.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/23 Решение на Общия съд от 8 март 2012 г. — Iberdrola/Комисия (Дело T-221/10) (1) (Жалба за отмяна - Държавни помощи - Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите - Акт, съдържащ мерки за изпълнение - Липса на лично засягане - Недопустимост) 2012/C 118/39 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Iberdrola, SA (Билбао, Испания) (представители: X. Ruiz Calzado, M. Núñez-Müller, и J. Domínguez Pérez, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes) Предмет Искане за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Iberdrola, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.
bg	caselaw	EU	26.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/14 Определение на Съда (шести състав) от 11 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Trani, Италия) — Vino Cosimo Damiano/Poste Italiane SpA (Дело C-20/10) (1) (Член 104, параграф 3, от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клаузи 3 и 8 от Рамковото споразумение за срочната работа - Срочни трудови договори в публичния сектор - Първи или единствен срочен договор - Задължение за посочване на обективните причини - Отпадане - Намаляване на общото равнище на закрила на работниците - Принцип на недопускане на дискриминация - Членове 82 ЕО и 86 ЕО) 2011/C 63/26 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Trani Страни в главното производство Ищец: Vino Cosimo Damiano Ответник: Poste Italiane SpA Предмет Преюдициално запитване — Tribunale di Trani — Тълкуване на клаузи 3 и 8, точка 3 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Съвместимост на национална правна уредба, въвеждаща във вътрешния правен ред клауза, в която не се уточнява причината за наемането в SpA Poste Italiane на работници и служители на срочен трудов договор Диспозитив 1. Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), следва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 2, параграф 1 bis от Законодателен декрет No 368/2001 за транспониране на Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (decreto legislativo n. 368, attuazione della direttiva 1999/70/CE relativa all’accordo quadro sul lavoro a tempo determinato concluso dall’UNICE, dal CEEP e dal CES) от 6 септември 2001 г., който, за разлика от правния режим, приложим до влизането в сила на този декрет, позволява на предприятие като Poste Italiane SpA да сключва, при спазването на определени условия, първи или единствен срочен трудов договор с работник като г-н Vino, без да е необходимо да посочва обективните причини, които оправдават прибягването към договор, сключван за такава продължителност, щом като тази правна уредба не е свързана с прилагането на това рамково споразумение. В това отношение е неотносимо обстоятелството, че преследваната от посочената правна уредба цел не подлежи на закрила, най-малкото равностойна на визираната в посоченото рамково споразумение закрила на работниците, наети по срочен трудов договор. 2. Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на четвъртия преюдициален
bg	caselaw	EU	6.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/10 Преюдициално запитване от cour d'appel de Versailles (Франция), постъпило на 17 ноември 2016 г. — Green Yellow Canet en Roussillon SNC/Enedis, SA (Дело C-583/16) (2017/C 038/13) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Versailles Страни в главното производство Жалбоподател: Green Yellow Canet en Roussillon SNC Ответник: Enedis, SA Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че механизмът на задължението за изкупуване на електроенергия, произведена от съоръжения, използващи слънчевата радиация, на цена, по-висока от пазарната цена, чието финансиране се поема от крайните потребители на електроенергия, така, както този механизъм е уреден в Наредбите на министъра от 10 юли 2006 г. (JORF Noo171 от 26 юли 2006 г., стр. 11133) и от 12 януари 2010 г. (JORF Noo0011 от 14 януари 2010 г., стр. 727) за определяне на условията за изкупуване на тази електроенергия, във връзка със Закон No 2000-108 от 10 февруари 2000 г. относно модернизирането и развитието на обществената услуга за електричество, Указ Noo2000-1196 от 6 декември 2000 г. и Указ Noo2001-410 от 10 май 2001 г., представлява държавна помощ? 2) При утвърдителен отговор, трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че липсата на предварително уведомление на Европейската комисия за този механизъм засяга валидността на горепосочените наредби, в които е уредено прилагането на спорната помощ?
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/44 Жалба, подадена на 31 декември 2013 г. — ENAC/Комисия и TEN-T EA (Дело T-695/13) 2014/C 52/83 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Ente nazionale per l'aviazione civile (ENAC) (Рим, Италия) (представители: P. Garofoli, avvocato, и G. Palmieri) Ответници: Изпълнителна агенция за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T EA), Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени съобщението на Европейската комисия от 23 октомври 2013 г. номер Ares (203) 3321778 относно: „проучване за интермодалното развитие на летище Orio al Serio“, с което е обявено началото на процедура по събиране на част от предоставеното финансиране за осъществяване на посоченото проучване и издаването на „дебитно известие“ за сумата от 158 517,54 EUR; — решението от 18 март 2013 г., прието от Изпълнителната агенция за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T EA), посочено в предходното съобщение от 23 октомври 2013 г., с предмет „Прекратяване на действие 2009-IT-91407-S — „Проучване на интермодалното развитие на летището в Бергамо — Orio al Serio“ — Решение на Комисията C(2010)4456“, в частта, в която разходите във връзка с дейности 1, 2.1, 4, 5, 6 e 7, отдавна изпълнени, се приемат за недопустими и следователно за неотговарящи на условията за финансиране, като се иска възстановяване на сумата от 158 517,54 EUR. Правни основания и основни доводи Решенията, предмет на настоящото дело, са обжалвани съответно по дело T-270/13 и дело T-692/13, SACBO/Комисия и TEN-T EA. Правните основания и основните доводи са сходни с изтъкнатите по посочените дела.
bg	caselaw	EU	16.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 176/9 Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ от 25 януари 2011 г., подадена от Statens helsepersonellnemnd, по дело за обжалване от А (Дело E-1/11) 2011/C 176/06 С писмо от 25 януари 2011 г., получено в деловодството на съда на 31 януари 2011 г., към Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Statens helsepersonellnemnd (норвежкият апелативен съвет за здравния персонал) за консултативно становище по дело за обжалване от А по следния въпрос: Дали Директива 2005/36/ЕО или друг законодателен акт на ЕИП позволява на органите на държавите-членки да прилагат национални правила, които предвиждат правото на отказ на разрешение за практикуване като лекар или на предоставяне единствено на ограничено разрешение за практикуване като лекар на кандидати с недостатъчна професионална квалификация, спрямо кандидат, който е мигрант от друга държава-членка и който формално отговаря на изискванията на Директива 2005/36/ЕО за правото на взаимно признаване на професионалните квалификации (разрешение без ограничения за практикуване като лекар), когато професионалният опит на кандидата в Норвегия разкрива недостатъчна професионална квалификация?
bg	caselaw	EU	16.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 120/8 Жалба, подадена на 25 февруари 2011 г. от LG Electronics, Inc. срещу решението на Общия съд (втори състав) от 16 декември 2010 г. по дело T-497/09, LG Electronics/СХВП (KOMPRESSOR PLUS) (Дело C-88/11 P) 2011/C 120/14 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: LG Electronics Inc. (представител: J. Blanchard, avocat) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Искания на жалбоподателя — да се обяви за допустима настоящата жалба, — да се отмени Решението на втори състав на Общия съд от 16 декември 2010 г., — да се отмени частично Решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 септември 2009 г. в частта му, с която се отхвърля частично жалбата на дружество LG Electronics срещу Решение от 5 февруари 2009 г., с което се отказва регистрацията на заявката за марка на Общността No 7282924, в частта ѝ относно „електрическите прахосмукачки“, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски по двете производства. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят се позовава на нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1). В това отношение, на първо място, жалбоподателят посочва, че Общият съд се е основал на нови факти, които са посочени за пръв път пред него от СХВП и които не са били посочени пред апелативния състав. На второ място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка като е изопачил предоставените му факти и доказателства и неправилно е счел, че прахосмукачките могат да се използват като компресори. Накрая, той посочва, че тъй като прахосмукачките не съдържат компресор и не могат да се използват като компресор, в никакъв случай не може да се счете, че марката „KOMPRESSOR PLUS“ е съставена предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни особености на тези стоки. (1) ОВ L 78, стр. 1.
bg	caselaw	EU	4.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 293/31 Решение на Общия съд от 20 юли 2017 г. — Mediaexpert/EUIPO — Mediaexpert (mediaexpert) (Дело T-780/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „mediaexpert“ - По-ранна национална словна марка „mediaexpert“ - Относително основание за отказ - Член 53, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Доказване на съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка - Удостоверение за регистрация на по-ранната марка - Превод - Правила 37—39 и правило 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2868/95 - Оправдани правни очаквания)) (2017/C 293/36) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Mediaexpert sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представител: J. Aftyka, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mediaexpert S.A. (Варшава) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 11 август 2016 г. (преписка R 2583/2015-1), постановено в производство по обявяване на недействителност със страни Mediaexpert sp. z o.o. и Mediaexpert S.A. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Mediaexpert sp. z o.o. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/5 Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-331/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Законодателство в областта на фуражите и храните - Регламент (ЕО) No 882/2004 - Недостиг на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол) 2009/C 141/08 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Tserepa-Lacombe и F. Erlbacher) Ответник: Република Гърция (представители: S. Charitaki и I. Chalkias) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216) — Недостиг на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол. Диспозитив 1) Като не е взела всички необходими мерки за справяне с недостига на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол в Гърция, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 247, 20.10.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/5 Решение на Съда (първи състав) от 19 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия (Дело C-270/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Обща селскостопанска политика - Такси във връзка с ветеринарните инспекции и проверки - Директива 85/73/ЕИО - Регламент (ЕО) No 882/2004) 2009/C 113/09 Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: F. Erlbacher и A. Szmytkowska) Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и C. Schulze-Bahr, U. Karpenstein, Rechtsanwalt) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 1 и член 5, параграфи 3 и 4 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 година относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки на прясното месо и на птичето месо (ОВ L 32, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 5, стр. 12), изменена с Директива 97/79/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 година (ОВ L 24, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 23, стр. 178), както и на член 27, параграфи 2, 4 и 10 от Регламент (ЕО) No 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216), изменен с Регламент (ЕО) No 776/2006 на Комисията от 23 май 2006 година (ОВ L 136, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 72, стр. 66) — Национална правна уредба относно ветеринарната инспекция на месото, която позволява освен таксата на Общността да се събира и допълнителна специфична такса, съответстваща на разходите за бактериологичните изследвания на прясното месо Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 199, 25.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/38 Определение на Първоинстанционния съд от 26 януари 2007 г. — Theofilopoulos/Комисия (Дело T-91/06) (1) („Иск за обезщетение за вреди - Искане за връщане на гаранционни писма - Липса на компетентност на Първоинстанционния съд - Недопустимост на иска - Иск, явно лишен от правно основание“) (2007/C 82/84) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Nicolaos Theofilopoulos (Атина, Гърция) (представител: P. Miliarakis, адвокат) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: L. Ström van Lier и I. Chatzigiannis) Предмет От една страна, иск за обезщетение за вреди, и, от друга, искане за връщане на гаранционни писма. Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Г-н Nicolaos Theofilopoulos се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 190, 12.8.2006 г.
bg	caselaw	EU	29.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/34 Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Mars/СХВП — Ludwig Schokolade (Форма на шоколадово блокче) (Дело T-28/08) (1) (Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Общността - Форма на шоколадово блокче - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009] - Липса на придобит чрез използване отличителен характер - Член 7, параграф 3 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент No 207/2009) - Право на изслушване - Членове 73 и 74 от Регламент No 40/94 (понастоящем членове 75 и 76 от Регламент No 207/2009)) 2009/C 205/61 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Mars, Inc. (McLean, Вирджиния, Съединени американски щати) (представители: A. Bryson, barrister, и G. Mills, solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Ludwig Schokolade GmbH & Co. KG (Bergisch Gladbach, Германия) (представители: M. Knitter и R. Jacobs, avocats) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 октомври 2007 г. (преписка R 1325/2006-2) относно процедура по обявяване на недействителност между Ludwig Schokolade GmbH & Co. KG и Mars, Inc. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Mars, Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/6 Решение на Съда (разширен състав) от 26 юни 2007 г. (преюдициално запитване на Cour constitutionnelle (по-рано известен като Cour d'arbitrage) — Белгия) — Ordre des barreaux francophones et germanophone, Ordre français des avocats du barreau de Bruxelles, Ordre des barreaux flamands, Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles/Conseil des ministres (Дело C-305/05) (1) (Директива 91/308/ЕИО - Превенция на използването на финансовата система за целите на прането на пари - Задължение на адвокатите да информират компетентните власти за всеки факт, който би могъл да бъде показател за пране на пари - Право на справедлив съдебен процес - Професионална тайна и независимост на адвокатите) (2007/C 199/08) Език на производството: френски Препращаща юрисдикция Cour constitutionnelle (по-рано известен като Cour d'arbitrage) Страни в главното производство Ищци: Ordre des barreaux francophones et germanophone, Ordre français des avocats du barreau de Bruxelles, Ordre des barreaux flamands, Ordre néerlandais des avocats du barreau de Bruxelles Ответник: Conseil des ministres В присъствието на: Conseil des barreaux de l'Union européenne, Ordre des avocats du barreau de Liège Предмет Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle (по-рано известен като Cour d'arbitrage) — Валидност на член 1, точка 2 от Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. за изменение на Директива 91/308/ЕИО на Съвета относно превенцията на използването на финансовата система за целите на прането на пари (ОВ L 344, стр. 76) — Право на справедлив съдебен процес, както е гарантирано от член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и от член 6, параграф 2 от Договора за ЕС — Принципи на професионалната тайна и на независимостта на адвокатите — Задължение на адвокатите да информират компетентните власти в областта на борбата срещу прането на пари за всеки факт, който би могъл да бъде показател за такова пране на пари Диспозитив Задълженията за предоставяне на информация и за съдействие на властите, отговорни за борбата срещу прането на пари, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно превенцията на използването на финансовата система за целите на прането на пари, изменена с Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г., и наложени на адвокатите с член 2а, точка 5 от тази директива, като се държи сметка за член 6, параграф 3, втора алинея от нея, не нарушават правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 6 от ЕКПЧ и член 6, параграф 2 ЕС. (1) ОВ C 243, 1.10.2005 г.
bg	caselaw	EU	31.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 402/36 Решение на Общия съд от 15 септември 2016 г. — Yanukovych/Съвет (Дело T-348/14) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси - Включване на името на жалбоподателя - Задължение за мотивиране - Правно основание - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Злоупотреба с власт - Неспазване на критериите за включване в списъка - Явна грешка в преценката - Право на собственост)) (2016/C 402/39) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Олександър Викторович Янукович (Oleksandr Viktorovych Yanukovych) (Донецк, Украйна) (представители: T. Beazley, P. Saini, S. Fatima, QC, J. Hage, K. Howard, barristers, и C. Kennedy, solicitor) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално E. Finnegan и J.-P. Hix, впоследствие J.-P. Hix и P. Mahnič Bruni) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: D. Gauci и S. Bartelt) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26), и на Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 1), изменени съответно с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 91) и с Регламент за изпълнение (ЕС) No 381/2014 на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Регламент No 208/2014 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 33), второ, на Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и на Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Регламент No 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1), и трето, на Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент No 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е включено или оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки. Диспозитив 1) Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, изменено с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119, и Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на
bg	caselaw	EU	положението в Украйна, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) No 381/2014 на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Регламент No 208/2014, за периода до влизането в сила на Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент No 208/2014, доколкото името на г-н Олександър Викторович Янукович е включено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на г-н Янукович във връзка с искането за отмяна, направено с жалбата. 4) Осъжда г-н Янукович да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Съвета във връзка с искането за отмяна, направено с изявлението за изменение на жалбата. 5) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/5 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 18 ноември 2014 г. — Gemeente Borsele, Staatssecretaris van Financiën (Дело C-520/14) (2015/C 056/06) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподатели в касационното производство: Gemeente Borsele, Staatssecretaris van Financiën Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕС (1) да се тълкуват в смисъл, че с оглед на правна уредба като описаната в настоящото решение една община трябва да се разглежда като данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата във връзка с училищния транспорт? 2) Следва ли при отговора на този въпрос правната уредба да се разглежда като цяло или тази проверка трябва да се извършва поотделно за всяка превозна услуга? 3) Ако проверката следва да се извършва поотделно: Трябва ли в този случай да се прави разлика според това дали става въпрос за превоз на ученици на разстояние между 6 и 20 километра или на разстояние повече от 20 километра? (1) Директива на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 1).
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/30 Жалба, подадена на 12 февруари 2016 г. от European Dynamics Luxembourg SA, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 2 декември 2015 г. по дело T-553/13, European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Fusion for Energy (Дело C-88/16 P) (2016/C 335/38) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (представители: M. Sfyri, C.-N. Dede, D. Papadopoulou, dikigoroi) Друга страна в производството: European Joint Undertaking for ITER and the Development of Fusion Energy (Fusion for Energy) С определение от 7 юли 2016 г. Съдът (девети състав) обяви жалбата за недопустима.
bg	caselaw	EU	18.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 136/4 Определение на Съда (втори състав) от 20 януари 2016 г. — Skype Ultd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Sky plc, по-рано British Sky Broadcasting Group plc, Sky IP International Ltd (Дело C-382/15 P) (1) ((Обжалване - Марка на Общността - Липса на основание за произнасяне)) (2016/C 136/06) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Skype Ultd (представители: A. Carboni и M. Browne, solicitors) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: P. Bullock), Sky plc, по-рано British Sky Broadcasting Group plc, Sky IP International Ltd (представители: D. Rose и J. Curry, solicitors) Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Осъжда Skype Ultd да плати разноските в настоящото производство. (1) ОВ C 354, 26.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/8 Решение на Съда (трети. състав) от 13 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Krajowa Izba Odwoławcza — Полша) — Forposta SA, ABC Direct Contact Sp. z o.o./Poczta Polska SA (Дело C-465/11) (1) (Директива 2004/18/ЕО - Член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) - Директива 2004/17/ЕО - Член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 - Обществени поръчки - Сектор на пощенските услуги - Основания за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка - Сериозно професионално нарушение - Защита на обществения интерес - Запазване на лоялна конкуренция) 2013/C 38/09 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Krajowa Izba Odwoławcza Страни в главното производство Жалбоподател: Forposta SA, ABC Direct Contact Sp. z o.o. Ответник: Poczta Polska SA Предмет Преюдициално запитване — Krajowa Izba Odwoławcza — Тълкуване на член 45, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116), както и на член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3) — Критерии за изключване на даден икономически оператор от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — Понятие за „сериозно професионално нарушение“ — Национални разпоредби, задължаващи възложителя да изключи участник в процедурата, с когото е имал сключен договор за обществена поръчка, при положение че посоченият договор е прекратен в рамките на 3 години преди откриването на процедурата за възлагане на обществената поръчка поради неизпълнение и стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката. Диспозитив 1. Член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че е налице сериозно професионално нарушение, което води до автоматично изключване на съответния икономически оператор от текуща процедура за възлагане на обществена поръчка, когато възлагащият орган е прекратил или е развалил предходен договор за обществена поръчка, сключен с този икономически оператор, или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които последният отговаря, при положение че прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от предходната обществена поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на тази поръчка. 2. Принципите и нормите на правото на Съюза в областта на обществените
bg	caselaw	EU	поръчки не обосновават — с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и на запазването на лоялната конкуренция между икономическите оператори — национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която задължава възлагащия орган да изключи автоматично от процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператор в хипотеза като посочената в отговора на първия преюдициален въпрос. (1) ОВ C 13, 14.1.2012 г.
bg	caselaw	EU	2.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/14 Жалба, подадена на 10 декември 2012 г. от Ivan Jurašinović срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 3 октомври 2012 г. по дело T-465/09, Jurašinović/Съвет (Дело C-576/12 P) 2013/C 32/19 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Ivan Jurašinović (представител: адв. N. Amara-Lebret) Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение и делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане или, в противен случай, — да се отмени решението от 22 септември 2009 г., с което на жалбоподателя се предоставя само частичен достъп до следните документи: доклади, изготвени между 1 август и 31 август 1995 г. от наблюдателите на Европейския съюз в Хърватия, област Книн, — да се укаже на Съвета на Европейския съюз да разреши електронния достъп до всички искани документи, — да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати на жалбоподателя сума в размер на 8 000 EUR (без данъци) като разноски по производството, заедно с лихви съгласно лихвения процент на ЕЦБ към датата на подаване на жалбата. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания. На първо място, жалбоподателят счита, че Общият съд е нарушил общия правен принцип на справедлив процес, тъй като не би могъл да се произнесе надлежно по жалбата, ако преди това не е проучил документите, до които се иска достъп, което той не е направил. На второ място, жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 9, параграф 1 и член 4, параграф 1, буква а) от Регламент No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1), тъй като, макар член 4, параграф 1, буква а) да предвижда, че е възможно да се откаже достъп до документ, чието оповестяване би засегнало обществения интерес по отношение на международните отношения, подобен отказ не може да се обоснове с чувствителния характер на документи, които поради това че не са били класифицирани, не се ползват със защитата по член 9, параграф 1. На трето място, жалбоподателят смята, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото във връзка със съществуването на предходно оповестяване на документите. Доколкото основание за сътрудничеството между Съвета и Международния наказателен трибунал за бивша Югославия може да бъде само Регламент No 1049/2001, извършеното в полза на ответник, европейски гражданин, предходно оповестяване в рамките на наказателно производство, висящо пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, е налагало искането да бъде уважено. (1) ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/2 Жалба, подадена на 6 февруари 2015 г. от Arthur Lambauer срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 11 декември 2014 г. по дело T-490/14, Arthur Lambauer/Съвет на Европейския съюз (Дело C-52/15 P) (2015/C 337/02) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Arthur Lambauer Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз С определение от 3 септември 2015 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) отхвърли жалбата и определи, че жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/41 Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Sanitec Europe/Комисия (Дело T-381/10) () 2010/C 301/67 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Sanitec Europe Oy (Хелзинки, Финландия) (представители: J. Killick, Barrister, I. Reynolds, Solicitor, P. Lindfelt и K. Struckmann, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло или отчасти Решение на Комисията C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня; — да се обяви, че жалбоподателят не носи отговорност за антиконкурентна дейност в областта на водопроводните кранове и при необходимост да се отмени спорното решение, доколкото с него се установява отговорността на жалбоподателя (или неговите филиали); — едновременно с това или при условията на евентуалност да се намали размерът на глобата; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски; — да се приемат други подходящи мерки, предвид обстоятелствата по делото. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателят иска отмяната съгласно член 263 ДФЕС на Решение на Комисията C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня, относно споразумение между предприятия, което обхваща белгийския, германския, френския, италианския, нидерландския и австрийския пазар на санитарни инсталации за бани и засяга продажните цени и обмена на деликатна търговска информация, както и, при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената му глоба. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания. Първо, Комисията не е оценила или изследвала икономическия контекст и поради това не е установила надлежно антиконкурентната цел на твърдените нарушения. Тя не е имала право да предположи (или да установи), че обсъжданията (i) между неконкурентни предприятия (ii) относно неикономическа цена, която никой от участниците на пазара не заплаща, има антиконкурентна цел. Второ, Комисията погрешно е установила, че жалбоподателят е отговорен за нарушение в областта на водопроводните кранове, като се има предвид първото правно основание и фактът, че нито жалбоподателят, нито някой от неговите филиали произвеждат водопроводни кранове. В допълнение Комисията не е установила надлежно наличието на твърдяното нарушение, тъй като по-специално извършеният от нея анализ на доказателствата е погрешен по отношение на Франция, Италия и дейността на Keramag Keramische Werke Aktiengesellschaft в Германия, във връзка с която се търси отговорността на жалбоподателя. Четвърто, Комисията не е доказала наличието на интерес от установяване на нарушение в Нидерландия, отговорността за което е била погасена. По-нататък, Комисията (i) не е посочила надлежно твърденията си в изложението на възраженията и (ii) не е събрала и предоставила съответните и евентуално оправдателни доказателства. Тези процесуални пропуски накърнили правото на жалбоподателя на защита. Като допълнително правно основание, не би следвало жалбоподателят да бъде пряко и лично отговорен за плащане на глоба в размер на 9,873,060 EUR. Самият жалбоподател не е виновен за каквото и да било незаконосъобразно поведение. Той е отговорен единствено в качеството му на дружество майка и като такъв не може да бъде пряко и лично отговорен за плащане на глоба. Освен това възможността за пряка и лична отговорност не е посочена в изложението на
bg	caselaw	EU	възраженията, което е процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна. Освен това погрешно е прието, че жалбоподателят е солидарно отговорен за действията на своя филиал Keramag Keramische Werke AG. Жалбоподателят не е притежавал всички дялове в Keramag Keramische Werke AG през съответния период и нито е бил в състояние да упражнява решаващо влияние върху него, нито е упражнил такова влияние в действителност. Същевременно разследването на случая е било избирателно и произволно по своето естество, като се има предвид, че въобще не са били предприети действия по преследване срещу много от дружествата, обвинени в участие в предполагаемо незаконните срещи или обсъждания. Накрая, глобата е необосновано и несъразмерно висока, по-специално поради липсата на прилагане или влияние върху пазара. Жалбоподателят приканва Съда да упражни неограничената си компетентност съгласно член 261 ДФЕС и да намали размера на глобата.
bg	caselaw	EU	24.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/20 Определение на Общия съд от 15 юли 2011 г. — Marcuccio/Комисия (Дело T-366/10 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Извъндоговорна отговорност - Възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски - Възражение за паралелна жалба - Процесуални пороци - Право на защита - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба) 2011/C 282/39 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat) Предмет Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съд (първи състав) от 22 юни 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-78/09, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това определение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия във връзка с настоящото производство. (1) ОВ C 288, 23.10.2010 г.
bg	caselaw	EU	13.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/53 Жалба, подадена на 7 януари 2010 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-2/10) 2010/C 63/94 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Лече) (представител: G. Cipressa, avvocato) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решенията за отхвърляне на исканията на жалбоподателя за възстановяване на 100 % на някои медицински разходи Искания на жалбоподателя — да се отмени, независимо от формата, в която е прието, решението за отхвърляне на искането от 17 март 2009 г.; — да се отмени, доколкото е необходимо докладна записка от 9 юни 2009 г.; — да се отмени, доколкото е необходимо и независимо от формата, в която е прието, решението за отхвърляне на жалбата от 15 септември 2009 г., подадена от жалбоподателя срещу решението за отхвърляне на искането от 17 март 2009 г.; — да се отмени, доколкото е необходимо докладна записка от 22 септември 2009 г.; — да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя разликата между сумата, платена от последния за направените от него в периода от 1 декември 2000 г. до 17 март 2009 г., включително, медицински разходи, обект на многобройни искания за възстановяване, отправени от жалбоподателя в периода от 1 декември 2000 г. до 17 март 2009 г. и възстановената му до момента по общата схема за здравно осигуряване сума, или сумата, която Съдът на публичната служба определи по справедливост, ведно с лихвите върху горепосочената разлика или върху сумата, която Съдът на публичната служба определи по справедливост, считано от първия ден на петия месец след момента, в който на адресата на искането от 17 март 2009 г. е била дадена възможност да се запознае с него, в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, или в размер с годишна капитализация и начален момент, които Съдът на публичната служба определи по справедливост; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/43 Жалба, подадена на 24 юли 2009 г. — Barbin/Парламент (Дело F-68/09) 2009/C 220/91 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Florence Barbin (Люксембург, Люксембург) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis et E. Marchal, avocats) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството Отмяна на решението на ОН от 10 ноември 2008 г. да не бъде повишена жалбоподателката в степен AD 12 в процедурата за повишаване за 2006 г. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Европейския парламент да не бъде повишена жалбоподателката в степен AD 12 в процедурата за повишаване за 2006 г., — да се осъди Парламент да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/34 Решение на Общия съд от 30 септември 2014 г. — Scooters India/СХВП — Brandconcern (LAMBRETTA) (Дело T-51/12) (1) ((Марка на Общността - Производство по отмяна - Словна марка на Общността „LAMBRETTA“ - Реално използване на марката - Частична отмяна - Член 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2014/C 395/40) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Scooters India Ltd (Лукноу, Индия) (представител: B. Brandreth, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Brandconcern BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. Casucci, N. Ferretti и C. Galli, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 1 декември 2011 г. (преписка R 2312/2010-1) относно производство по отмяна между Brandconcern BV и Scooters India Ltd Диспозитив 1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 декември 2011 г. (преписка R 2312/2010—1). 2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски и разноските на Scooters India Ltd, включително във връзка с производството пред апелативния състав. 3) Brandconcern BV понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/34 Решение на Общия съд от 8 септември 2010 г. — Kido/СХВП — Amberes (SCORPIONEXO) (Дело T-152/08) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Общността SCORPIONEXO - По-ранна национална фигуративна марка ESCORPION - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) (2010/C 288/64) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Kido Industrial Ltd (Yangcheon-gu, Корея) (представител: M. Mall, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Amberes, SA (Igualada, Испания) Предмет Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 31 януари 2008 г. (преписка R 287/2007-1) относно производство по възражение между Amberes, SA и Kido Industrial Ltd Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Kido Industrial Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 158, 21.6.2008 г.
bg	caselaw	EU	11.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 251/26 Решение на Общия съд от 1 юни 2016 г. – Wolf Oil/EUIPO – SCT Lubricants („CHEMPIOIL“) (Дело T-34/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „CHEMPIOIL“ - По-ранна фигуративна марка „CHAMPION“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Служебна проверка на фактите - Задължение за мотивиране - Право на защита - Членове 75 и 76 от Регламент No 207/2009)) (2016/C 251/28) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Wolf Oil Corp. (Хемиксем, Белгия) (представители: P. Maeyaert и J. Muyldermans, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: UAB SCT Lubricants (Клайпеда, Литва) (представител: S. Labesius, avocat) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 31 октомври 2014 г. (преписка R 1596/2013-5), относно производство по възражение между Wolf Oil Corp. и UAB SCT Lubricants. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Wolf Oil Corp. да заплати съдебните разноски, включително и тези на UAB SCT Lubricants, направени в производството пред апелативния състав. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	20.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/9 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 15 декември 2016 г. — Synthon BV/Astellas Pharma Inc. (Дело C-644/16) (2017/C 086/11) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: Synthon BV Ответник: Astellas Pharma Inc. Преюдициални въпроси 1) а. Трябва ли член 6 от Директива 2004/48 (1) да се тълкува в смисъл, че приложимият критерий за преценка на основателността на искането за представяне на документи трябва да е различен според това дали страната, която иска представяне на документите, е (евентуалният) извършител на нарушението, или е трето лице? б. При утвърдителен отговор на този въпрос, по какво тогава се различават критериите? 2) а. Когато като възражение срещу искането за представяне на документи се изтъква, че правото на интелектуална собственост, във връзка с което се иска представяне на документите, не съществува (или вече не съществува), трябва ли основателността на това възражение да се преценява по същия критерий като приложимия за преценката на вероятността да е налице твърдяното нарушение (ако се допусне, че изтъкнатото право на интелектуална собственост съществува)? б. При отрицателен отговор на този въпрос, по какво тогава се различават критериите? в. За целите на отговора на букви а) и б) от втория въпрос трябва ли да се прави разграничение според това дали съответното право на интелектуална собственост се предоставя след проверка на предпоставките за това (както е при европейския патент), или възниква по закон (както е при авторското право)? (1) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/20 Преюдициално запитване от Općinski sud u Novom Zagrebu (Хърватия), постъпило на 11 септември 2015 г. — Ibrica Zulfikarpašić/Slaven Gajer (Дело C-484/15) (2015/C 389/21) Език на производството: хърватски Запитваща юрисдикция Općinski sud u Novom Zagrebu, stalna služba u Samoboru Страни в главното производство Жалбоподател: Ibrica Zulfikarpašić Ответник: Slaven Gajer Преюдициален въпрос Дали разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание са в съответствие с Регламент (ЕО) No 805/2004 (1), и по-специално дали в Република Хърватия при издаването на заповед за изпълнение въз основа на автентичен документ в изпълнително производство терминът „съд“ обхваща и нотариусите, дали нотариусите могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение заповеди за изпълнение, издадени от тях въз основа на автентични документи, след като срещу съответната заповед не е направено възражение, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, дали съдилищата могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по заповеди за изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако според съдържанието си съответната заповед се отнася за безспорно вземане и кой формуляр трябва да се използва в този случай. (1) Регламент (ЕО) No 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (OB L 143, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3)
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/66 Решение на Общия съд от 6 юни 2013 г. — Kastenholz/СХВП — Qwatchme (Циферблати на ръчни часовници) (Дело T-68/11) (1) (Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, изобразяващ циферблати на ръчен часовник - По-ранни нерегистрирани промишлени дизайни - Основания за недействителност - Новост - Член 4, член 5 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 6/2002 - Оригиналност - Различно цялостно впечатление - Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 6/2002 - По-ранно авторско право - Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент No 6/2002) 2013/C 225/146 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Erich Kastenholz (Troisdorf, Германия) (представител: L. Acker, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално S. Hanne, впоследствие D. Walicka) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Qwatchme A/S (Løsning, Дания) (представител: M. Zöbisch, avocat) Предмет Жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 ноември 2010 г. (преписка R 1086/2009-3) относно производство за обявяване на недействителност между Erich Kastenholz и Qwatchme A/S Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Erich Kastenholz да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 113, 9.4.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 233/17 Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Timmer/Сметна палата (Дело T-340/08 Р) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Нови и съществени факти - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба) 2009/C 233/30 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Marianne Timmer (Saint-Sauves-d'Auvergne, Франция) (представител: адв. F. Rollinger) Друга страна в производството: Сметна палата на Европейските общности (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и G. Corstens) Предмет Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 5 юни 2008 г. по дело Timmer/Сметна палата (F-123/06, все още непубликувано в Сборника). Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-жа Marianne Timmer да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейските общности във връзка с настоящото производство. (1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	9.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/8 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Ragusa (Италия) на 9 февруари 2011 г. — Наказателно производство срещу Mohamed Mrad (Дело C-60/11) 2011/C 113/15 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Ragusa Страни в главното производство Mohamed Mrad Преюдициални въпроси 1. Трябва ли Директива 2008/115/ЕО (1) да се счита за пряко приложима във вътрешния правен ред в Италия, считано от 25 декември 2010 г.? 2. Несъвместим ли е член 14, параграф 5б и параграф 5в от Законодателен декрет No 286/98, съответно изменен, с членове 15 и 16 от посочената общностна директива, така че за настоящия съд да възниква задължение да не прилага националната правна уредба? (1) ОВ L 348, стр. 98.
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/21 Определение на председателя на Общия съд от 27 ноември 2013 г. — Oikonomopoulos/Комисия (Дело T-483/13 R) (Обезпечително производство - Проведено от OLAF разследване - Иск за обезщетение - Имуществени и неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял - Искане за временни мерки - Недопустимост - Липса на неотложност) 2014/C 24/37 Език на производството: английски Страни Ищец: Athanassios Oikonomopoulos (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и I. Zarzoura) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и A. Sauka) Предмет Искане за временни мерки в производство по иск за обезщетение на вредите, които ищецът твърди, че претърпял във връзка с професионалната си дейност и своята репутация в резултат от определени действия на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), за които се твърди, че са незаконосъобразни, в рамките на проведено от нейни служители разследване. Диспозитив 1. Отхвърля искането за допускане на обезпечение. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	22.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 329/24 Жалба, подадена на 23 юли 2014 г. — Volkswagen/СХВП (COMPETITION) (Дело T-550/14) 2014/C 329/33 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Volkswagen AG (Волфсбург, Германия) (представител: U. Sander, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 15 май 2014 г. по преписка R 2082/2013-1, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „COMPETITION“ за стоки и услуги от класове 12, 28, 35 и 37 — заявка за марка на Общността No 1 1 7 69 171 Решение на проверителя: отхвърля заявката Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/21 Решение на Съда (трети състав) от 27 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Child and Family Agency/J. D. (Дело C-428/15) (1) ((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Член 15 - Прехвърляне на делото на съд на друга държава членка - Приложно поле - Условия за прилагане - По-подходящ съд - Висш интерес на детето)) (2017/C 006/25) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court Страни в главното производство Жалбоподател: Child and Family Agency Ответник: J. D. в присъствието на: R. P. D. Диспозитив 1) Член 15 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на основан на публичното право иск във връзка със закрила на детето, направен от компетентния орган на държава членка и имащ за предмет приемането на мерки относно родителската отговорност, като разглеждания иск в главното производство, когато за приемането на компетентността от съд на друга държава членка е необходимо преди това орган на тази друга държава членка да подаде иск, различен от подадения в първата държава членка, по силата на вътрешното си право и вероятно с оглед на различна фактическа обстановка. 2) Член 15, параграф 1 от Регламент No 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че: — за да може да приеме, че съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ, компетентният съд на държава членка трябва да се увери, че прехвърлянето на делото на подобен съд е от естество да придаде реална и конкретна добавена стойност на разглеждането на това дело, с оглед по-конкретно на приложимите в посочената друга държава членка процесуални правила, — за да може да приеме, че подобно прехвърляне съответства на висшия интерес на детето, компетентният съд на държава членка трябва по-конкретно да се увери, че то няма да има негативно отражение върху положението на детето. 3) Член 15, параграф 1 от Регламент No 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че при прилагането на тази разпоредба в конкретно дело за родителска отговорност компетентният съд на държава членка не трябва да взема предвид нито отражението на възможно прехвърляне на това дело на съд на друга държава членка върху правото на свободно движение на засегнатите лица, различни от разглежданото дете, нито причината, поради която майката на това дете е упражнила това право, преди неговото сезиране, освен ако подобни обстоятелства могат да се отразят негативно върху положението на посоченото дете. (1) ОВ C 320, 28.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/8 Решение на Съда (втори състав) от 20 ноември 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal d'instance de Bordeaux — Франция) — Foselev Sud-Ouest SARL/Administration des douanes et droits indirects (Дело C-18/08) (1) (Такса за моторните превозни средства - Директива 1999/62/ЕО - Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - Член 6, параграф 2, буква б) - Решение на Комисията, с което се разрешава освобождаване - Липса на непосредствено действие) (2009/C 6/14) Език на производството: френски Препращаща юрисдикция Tribunal d'instance de Bordeaux Страни в главното производство Ищец: Foselev Sud-Ouest SARL Ответник: Administration des douanes et droits indirects Предмет Преюдициално запитване — Tribunal d'instance de Bordeaux (Франция) — Тълкуване на Решение на Комисията от 20 юни 2005 година относно искане за освобождаване от таксата за моторните превозни средства, подадено от Франция по реда на член 6, параграф 2, точка б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 158, стр. 23) — Непосредствено действие на посоченото решение или в хипотезата на решение за оправомощаване необходимост от национална мярка за прилагане? Диспозитив Частноправен субект не може да се позове на Решение 2005/449/ЕО на Комисията от 20 юни 2005 година относно искане за освобождаване от таксата за моторните превозни средства, подадено от Франция по силата на член 6, параграф 2, точка б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, срещу Френската република, до която е адресирано това решение, за да се ползва от освобождаването, разрешено от последното, от момента на неговото съобщаване или публикуване. (1) ОВ C 79, 29.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	24.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 283/34 Жалба, подадена на 24 септември 2007 г. — The Procter & Gamble/СХВП — Prestige Cosmetics (P&G PRESTIGE BEAUTE) (Дело T-366/07) (2007/C 283/62) Език, на който е изготвена жалбата: английски Страни Жалбоподател: The Procter & Gamble Company (Cincinnati, Съединени щати) (представител: K. Sandberg, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Prestige Cosmetics Srl (Anzola Emilia, Италия) Искания на жалбоподателя — Да бъде отменено Решение на Втори апелативен състав от 19 юли 2007 г. по дело R 681/2006-2; — Да бъде отхвърлено възражение No B 311 318 от 2 октомври 2000 г. в частта, в която е уважено с решението на отдела по споровете от 21 март 2006 г.; — Ответникът да бъде осъден да понесе съдебните разноски; — Встъпилата страна да бъде осъдена да понесе разноските, направени пред СХВП. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „P&G PRESTIGE BEAUTE“ за, наред с други, стоки от клас 3 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Prestige Cosmetics Srl Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Националните фигуративни марки „prestige“ за стоки от клас 3 Решение на отдела по споровете: Частично уважава възражението Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94, доколкото липсва вероятност от объркване между заявената марка и по-ранните марки, тъй като стоките, за които те се отнасят, са различни, и марките ясно се различават една от друга.
bg	caselaw	EU	26.5.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 117/34 Жалба, подадена на 29 март 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение, постановено на 16 януари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/05, Genette/Комисия (Дело T-99/07 P) (2007/C 117/53) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и D. Martin) Други страни в производството: Emmanuel Genette, Кралство Белгия Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на Съда на публичната служба, постановено на 16 януари 2007 г. по дело F-92/05, — да се обяви искът за недопустим, — евентуално, да се обяви искът за неоснователен, — да се постанови, че всяка от страните поема направените от нея разноски във връзка с настоящото производство и това пред Съда на публичната служба. Правни основания и основни доводи С решение, постановено на 16 януари 2007 г. по дело F-92/05, Genette/Commission, Съдът на публичната служба (СПС) допуска за разглеждане предявения от M. Genette иск за отмяна на решението на Комисията от 25 януари 2005 г., с което на ищеца се отказва, от една страна, да оттегли подадената от него през 2001 г. молба за прехвърляне на пенсионни права, придобити по белгийски пенсионноосигурителни схеми и, от друга, да поиска ново прехвърляне на пенсионните му права. В жалбата си Комисията повдига на първо място въпроса за допустимостта на първоначалния иск. Тя изтъква, че Съдът на публичната служба се е произнесъл ultra petita, като е изменил предмета на спора, и че е допуснал грешки в преценката във връзка с твърдените нови обстоятелства, изтъкнати от ищеца в първоинстанционното производство, за да обоснове възобновяването на сроковете в негова полза. Комисията поддържа, че правилната преценка както на предмета на спора, определен в исковата молба по първоинстанционното производство, така и на изтъкнатите от ищеца нови обстоятелства несъмнено би довела до това СПС да обяви иска за недопустим. Ето защо Комисията твърди, че СПС е превишил правомощията си и че също така е нарушил нейното право на защита, тъй като се е произнесъл по определени въпроси без да й даде възможност да изложи доводи в своя полза. В подкрепа на жалбата си по отношение на произнасянето по същество от страна на СПС в обжалваното решение, Комисията излага редица основания, свързани с нарушаването от СПС на различни разпоредби на правото на Общността, по-конкретно на Правилника, и на принципите на съдебната практика, доколкото според нея обжалваното решение води до отмяна на законосъобразни актове и, субсидиарно, до нарушаване на автономното й право да не отменя оспорените решения.
bg	caselaw	EU	31.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 402/39 Решение на Общия съд от 15 септември 2016 г. — Philip Morris/Комисия (Дело T-800/14) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, изготвени по време на подготвителните работи за приемането на Директивата за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, отнасящо се до защитата на правните становища - Изключение, отнасящо се до защитата на процеса на вземане на решения - Право на защита - По-висш обществен интерес)) (2016/C 402/44) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Philip Morris Ltd (Ричмънд, Обединено кралство) (представители: K. Nordlander и M. Abenhaïm, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и F. Clotuche-Duvieusart) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение Ares(2014) 3388066 на Комисията от 29 септември 2014 г., в частта, с която се отказва на жалбоподателя пълен достъп до исканите документи, с изключение на съдържащите се в тях променени лични данни. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Philip Morris Ltd заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 56, 16.2.2015 г.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/64 Жалба, подадена на 10 септември 2010 г. — Colart и др./Парламент (Дело F-76/10) () 2010/C 301/104 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Philippe Colart (Bastogne, Белгия) и други (представител: C. Mourato, avocat) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството Отмяна на фишовете за регулиране на възнагражденията на жалбоподателите за периода от юли до декември 2009 г. и на фишовете за заплата, изготвени считано от 1 януари 2010 г., в рамките на годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на основание на Регламент (ЕС, Евратом) No 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година Искания на жалбоподателите — да се отменят фишовете им за заплата RG 2009 (неизплатена част от адаптирането на възнагражденията им от юли до декември 2009 г.), фишовете им за заплата от януари 2010 г. и последващите ги, доколкото в тях е приложена ставка за адаптиране на заплатите 1,85 %, вместо 3,70 %, въз основа на Регламент (ЕС, Евратом) No 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година, като същевременно се запази действието на тези фишове до приемането на нови фишове, с които правилно се прилагат членове 65, 65а от Правилника и членове 1 и 3 от Приложение XI към Правилника (текст от 2010 г.); — да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/86 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 15 април 2013 г. — Andersen/Сметна палата (Дело F-1/12) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Пенсиониране поради инвалидност - Член 78 от Правилника - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба) 2013/C 225/198 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Henrik Andersen (Hals, Дания) (представители: S. Rodrigues, A. Blot и A. Tymen, avocats) Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: T. Kennedy, N. Scafarto и B. Schäfer) Предмет Искане за отмяна на решението на Сметната палата, с което се отхвърля искането на обезщетение за загубите, които се твърди, че са понесени вследствие на инвалидизирането на жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. 2. Г-н Andersen понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейския съюз. (1) ОВ C 133, 5.5.2012 г., стр. 29.
bg	caselaw	EU	28.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/21 Жалба, подадена на 28 април 2014 г. — Кипър/СХВП (XAΛΛOYMI) (Дело T-292/14) 2014/C 245/28 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, Barrister, и V. Marsland, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 19 февруари 2014 г., постановено по преписка R 1849/2013-4, — да осъди ответника да заплати разноските в производството. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „XAΛΛOYMI“ за стоки от клас 29 — заявка за марка на Общността No 1 1 5 78 473 Решение на проверителя: отхвърля заявката изцяло Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви в) и б) от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	21.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 152/16 Преюдициално запитване, отправено от Södertörns tingsrätt (Швеция) на 21 март 2011 г. — Torsten Hörnfeldt/Posten Meddelande AB (Дело C-141/11) 2011/C 152/29 Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Södertörns tingsrätt Страни в главното производство Ищец: Torsten Hörnfeldt Ответник: Posten Meddelande AB Преюдициални въпроси Södertörns tingsrätt моли Съда на Европейския съюз да даде отговор на следните въпроси за тълкуване на общия правен принцип на забрана на дискриминацията, основана на възраст, и за тълкуване на член 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1): 1. Може ли национална норма като правилото за 67-годишна възраст, която води до основана на възраст разлика в третирането, да бъде оправдана, дори ако нито от обстоятелствата при нейното приемане, нито от други данни е видна преследваната с тази норма цел? 2. Национална норма относно пенсионирането като правилото за 67-годишна възраст, при прилагането на която не се допускат изключения и не се отчитат фактори като размера на пенсията, която ще получава заинтересованото лице, надхвърля ли това, което е подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел? (1) ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/28 Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 2 януари 2008 г. — Athesia Druck Srl/Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate (Дело C-1/08) (2008/C 64/40) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Ищец: Athesia Druck Srl Ответници: Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate Преюдициален въпрос Къде се намира — за целите на ДДС и по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 77/388/ЕИО (1): Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа — мястото на доставка в случай на рекламна услуга, която е доставена от предприятие със седалище на територията на държава-членка на Европейската общност на клиент, който е установен извън Общността, но има данъчен представител на територията на държава-членка, и по-специално дали това е мястото на получателя на рекламното съобщение; мястото, където е седалището на дружеството, което е данъчен представител за Италия на дружеството извън Общността; мястото, където е седалището на дружеството извън Общността, закупуващо рекламната услуга; или мястото на установяване на клиента на дружеството извън Общността? (1) ОВ L 145, стр. 1.
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/48 Иск, предявен на 12 юли 2007 г. — Чешка република/Комисия (Дело T-248/07) (2007/C 211/89) Език на производството: чешки Страни Ищец: Чешка република (представител: T. Boček, vládní zmocněnec) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени в неговата цялост оспорваното решение на Комисията; — при условията на евентуалност, да се отмени оспорваното решение, доколкото то засяга Чешката република; — да се осъди Комисията да възстанови вече заплатените суми; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът иска отмяната на Решение на Комисията C(2007) 1979 окончателен от 4 май 2007 г. за определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от изтеглянето им от пазара във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (1). С това решение Комисията е определила количествата месо, плодове и ориз, които към датата на присъединяване са в свободно обращение в Чешката република и надхвърлят количеството, за което може да се счита, че представлява нормален резерв за прехвърляне към 1 май 2004 г. Същевременно тя налага на ищеца изплащането на 12 287 000 EUR, с цел покриване на разходите за изтегляне от пазара на тези количества. Ищецът изтъква, че Комисията е превишила своите правомощия и така е нарушила приложение IV, глава 4, параграф 4 към Акта относно условията на присъединяването (2), като в оспорваното решение, основано на тази разпоредба, е определила паричните суми, които новите държави-членки трябва да внесат в бюджета на Общността за цялото количество запаси на селскостопански продукти. В допълнение, ищецът заявява, че дори Комисията да е имала право да приеме оспорваната мярка въз основа на параграф 4 от глава 4 на приложение IV към Акта относно условията на присъединяването, с приемането й тя е нарушила принципа на пропорционалност, в смисъл, че мярката не е била необходима или по-точно не е съответствала на целта, която се преследва със задължението за изтегляне от пазара на излишните запаси. Нещо повече, ищецът твърди, че Комисията е нарушила параграф 2 от глава 4 на приложение IV към Акта относно условията на присъединяването във връзка с член 10 ЕО, както и принципа на правна сигурност и принципа на защита на оправданите правни очаквания, като не е дала дефиниция на понятието „нормален резерв за прехвърляне“ и не е приела оспорваното решение в условията на прозрачност. Ищецът твърди, че Комисията е нарушила параграф 2, глава 4 от приложение IV към Акта относно условията за присъединяване, тъй като оспорваното решение не взема предвид всички релевантни обстоятелства. Накрая, ищецът добавя, че ответникът е нарушил параграф 4 от глава 4 на приложение IV към Акта относно условията на присъединяването, като не е мотивирал в достатъчна степен своето решение. (1) OВ 2007 L 138, стp. 14. (2) Акт относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия и промените в учредителните договори на Европейския
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/30 Решение на Първоинстанционния съд от 16 декември 2008 г. — Deichmann-Schuhe/СХВП — Design for Woman (DEITECH) (Дело T-86/07) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността DEITECH - По-ранни национални и международни фигуративни марки DEI-tex - Относително основание за отказ - Реално използване на по-ранната марка - Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) No 40/94) (2009/C 32/55) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Heinrich Deichmann-Schuhe GmbH & Co. KG (Есен, Германия) (представители: първоначално O. Rauscher, впоследствие O. Rauscher и A. Schulz, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: R. Pethke) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Design for Woman SA (Bogotá, Колумбия) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 22 януари 2007 г. (преписка R 791/2006-2) относно процедура по възражение между Heinrich Deichmann-Schuhe GmbH & Co. KG и Design for Woman SA. Диспозитив 1) Отменя частично решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 22 януари 2007 г. (преписка R 791/2006-2) в частта му, в която се приема за недоказано реалното използване на по-ранната марка по отношение на посочените в заявката за марка на Общността „обувки“, попадащи в клас 25. 2) Отхвърля жалбата в останалата й част. 3) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 117, 26.5.2007 г.
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/22 Жалба, подадена на 15 юли 2015 г. — Greenpeace Energy и др./Комисия (Дело T-382/15) (2015/C 337/23) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Greenpeace Energy eG (Хамбург, Германия), oekostrom AG für Energieerzeugung und -handel (Виена, Австрия), Stadtwerke Aalen GmbH (Ален, Германия), Stadtwerke Bietigheim-Bissingen GmbH (Битигхайм-Бисинген, Германия), Stadtwerke Schwäbisch Hall GmbH (Швебиш Хал, Германия), Stadtwerke Tübingen GmbH (Тюбинген, Германия), Stadtwerke Mühlacker GmbH (Мюлакер, Германия), Energieversorgung Filstal GmbH & Co KG (Гьопинген, Германия), Stadtwerke Mainz AG (Маинц, Германия), Stadtwerke Bochum Holding GmbH (Бохум, Германия) (представители: D. Fouquet и J. Nysten, Rechtsanwältinnen) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС във връзка с член 263, първа алинея ДФЕС да обяви жалбата за допустима и основателна; — да отмени Решение (ЕС) 2015/658 на Комисията от 8 октомври 2014 година относно мярката за помощ SA.34947 (2013/C) (ex 2013/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за подкрепа на атомната електроцентрала „Hinkley Point C“; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски в пълен размер, включително адвокатските разноски и пътните разходи. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат осем основания. 1. Първото основание е изведено от грешка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като е прието, че е налице общ интерес Жалбоподателите твърдят, че при проверката на критериите по член 107, параграф 3, буква б), както и по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС Комисията смесва тези критерии и вследствие на това допуска грешка при прилагането на тези разпоредби. Освен това Комисията приела, че е налице общ интерес за насърчаването на ядрената енергетика, какъвто не съществувал. Комисията приела също така, че e налице общ интерес от осигуряване на сигурността на доставките на електрическа енергия, което всъщност съгласно член 194 ДФЕС е една от целите на Съюза в сектора енергетика, но тази цел не можела да бъде постигната с изграждането и експлоатацията на съответната ядрена електроцентрала. 2. Второто основание е изведено от грешка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като е прието, че е налице неефективност на пазара Във връзка с това се посочва, че Комисията неоснователно приела, че предполагаемата липса на възможност за финансиране на проекта за ядрената електроцентрала на финансовите пазари показвала неефективността на пазара; същевременно по този начин Комисията пренебрегнала обстоятелството, че други ядрени електроцентрали, сред които и такива, които използвали същата технология, успявали да функционират и без държавни помощи. Според жалбоподателите Комисията допускала грешка, като твърдяла, че политическо решение можело да представлява неефективност на пазара. 3. Третото основание е изведено от грешка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като нотифицираната мярка „Contract for Difference“ е погрешно квалифицирана като инвестиционна помощ — прилагане на погрешни критерии при проверката С третото основание жалбоподателите изтъкват, че както оперативната помощ, така и инвестиционната помощ, съответно разликата между двата инструмента, били дефинирани достатъчно ясно юридически. С твърдението си за наличие на еквивалентност с инвестиционна помощ Комисията
bg	caselaw	EU	допускала грешка в преценката, като създавала нова категория помощи и съответно прилагала погрешни критерии при проверката. 4. Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като е прието, че пакетът от помощи е целесъобразен и със стимулиращ ефект Във връзка с това жалбоподателите посочват, че Комисията не извършила достатъчна проверка на алтернативите на строителството и експлоатацията на ядрената електроцентрала с оглед на предполагаемата цел за осигуряване на сигурността на доставките на електроенергия. Освен това Комисията извършила единствено небрежна проверка на това какво би било стопанското поведение на дадено предприятие без предоставяне на съответната помощ. Вследствие на това Комисията извършила погрешна и непълна проверка на целесъобразността на съответните мерки. 5. Петото основание е изведено от грешка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като е подценено нарушението на конкуренцията вследствие на помощните мерки и са надценени положителните последствия на пакета от помощи В допълнение жалбоподателите се оплакват, че Комисията неоснователно приела, че нарушението на конкуренцията можело да бъде пренебрегнато. Според жалбоподателите представените експертни становища свидетелствали за по-силно въздействие върху цените на пазара от приетия от Комисията, поради което следвало да се приеме, че била пренебрегната, съответно че била тълкувана неправилно представената информация. 6. Шестото основание е изведено от нарушение на член 8 от Директива 2009/72/EО (1), съответно на Директива 2004/17/EО (2) и Директива 2004/18/EО (3), тъй като пакетът помощи е предоставен, без да се проведе обществена поръчка или равностойна процедура Във връзка с това се посочва по-специално, че погрешно и в разрез с досегашната си практика при вземане на други сходни решения Комисията приема, че в конкретния случай са неприложими разпоредбите на законодателството относно обществените поръчки. По този начин Комисията допуснала грешка, като злоупотребила с правото си на преценка при оценката на фактите по случая и пренебрегнала сходството с редица останали проекти. Комисията злоупотребявала с правото си на преценка, тъй като приравнявала отправената от правителство не Великобритания покана за заявяване на интерес на покана за участие в процедура, равностойна на процедура за възлагане на обществена поръчка. 7. Седмото основание е изведено от нарушение на завишените изисквания към задължението за мотивиране и на Кодекса за добро поведение на администрацията вследствие на необоснованите и непоследователни действия С посоченото основание жалбоподателите твърдят по същество, че на редица места Комисията противоречала на практиката си по вземане на други сходни решения, без да представи убедителни основания за това. 8. Осмото основание е изведено от нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Кодекса за добро поведение на администрацията вследствие на общото незачитане на задължението за мотивиране Във връзка с това жалбоподателите се оплакват, че Комисията погрешно описвала методиката, приложима към държавните помощи, тъй като например тя приела, че е отпусната по-скоро инвестиционна, отколкото оперативна помощ, както и защото по принцип допускала смесване на различните елементи. Комисията не определила също така общия размер на помощните мерки и счела за недостатъчно възможното им кумулиране. Според жалбоподателите доводите, изложени в подкрепа на извода, че
bg	caselaw	EU	е налице общ интерес, съответно неефективност на пазара, далеч не изпълнявали изискванията за мотивиране. (1) Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, стр. 55; поправка в OB L 167, 1.7.2015 г., стр. 94). (2) Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3; поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 169). (3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282).
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/36 Решение на Общия съд от 16 октомври 2014 г. — Alpiq RomIndustries и Alpiq RomEnergie/Комисия (Дело T-129/13) (1) ((Държавни помощи - Електроенергия - Преференциални цени - Решение за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС - Жалба за отмяна - Акт, неподлежащ на обжалване - Мярка за държавна помощ, която е изпълнена изцяло към датата на подаване на жалбата - Недопустимост)) 2014/C 421/49 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Alpiq RomIndustries Srl (Букурещ, Румъния) и Alpiq RomEnergie Srl (Букурещ) (представители: H. Wollmann и F. Urlesberger, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, T. Maxian Rusche и R. Sauer) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2012) 2542 окончателен на Комисията от 25 април 2012 г. за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС относно държавна помощ SA 33451 (2012/C) (ex 2012/NN) — Румъния — Преференциални цени в договорите между Hidroelectrica SA и доставчици на електроенергия Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Alpiq RomIndustries Srl и Alpiq RomEnergie Srl да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/10 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 18 април 2013 г. — Cruciano Siragusa/Regione Sicilia — Soprintendenza Beni Culturali e Ambientali di Palermo (Дело C-206/13) 2013/C 207/17 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia Страни в главното производство Жалбоподател: Cruciano Siragusa Ответник: Regione Sicilia- Soprintendenza Beni Culturali e Ambientali di Palermo Преюдициален въпрос Допускат ли член 17 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на пропорционалност като общ принцип на правото на ЕС прилагането на национална нормативна уредба като член 167, параграф 4, буква а) от Decreto legislativo No 42 от 2004 г., която изключва възможността за последващо издаване на разрешение, изисквано на основание опазването на ландшафта, за всички дейности на човека, които водят до увеличаване на площите и обема, независимо от конкретното установяване на съвместимостта на тези дейности с ценностите по опазването на ландшафта на конкретно засегната местност?
bg	caselaw	EU	10.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/11 Определение на Съда от 26 октомври 2011 г. — Fernando Marcelino Victoria Sánchez/Европейски парламент, Европейска комисия (Дело C-52/11 P) (1) (Обжалване - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Писмо, изпратено до Парламента и Комисията - Отговор - Решение за прекратяване - Явно неоснователна и явно недопустима жалба) 2012/C 73/18 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Fernando Marcelino Victoria Sánchez (представител: P. Suarez Plácido, abogado) Други страни в производството: Европейски парламент (представители: N. Lorenz, N. Görlitz и P. López-Carceller), Европейска комисия (представители: I. Martínez del Peral и L. Lozano Palacios) Предмет Жалба срещу определението на Общия съд (четвърти състав) от 17 ноември 2010 г. по дело Victoria Sánchez/Парламент и Комисия (T-61/10), с което Общият съд отхвърля искане да се установи неправомерното бездействие на Европейския парламент и на Европейската комисия, доколкото тези институции не са отговорили на писмото на жалбоподателя от 6 октомври 2009 г., искане за даване на задължителни указания и искане за постановяване на защитни мерки Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Victoria Sánchez да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 103, 2.4.2011 г.
bg	caselaw	EU	29.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/13 Определение на Съда (трети състав) от 10 март 2015 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 3 de Madrid — Испания) — Rosa dels Vents Assessoria SL/U Hostels Albergues Juveniles SL (Дело C-491/14) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Марки - Директива 2008/95/ЕО - Член 5, параграф 1 - Понятие за „трето лице“ - Притежател на по-късна марка)) (2015/C 213/19) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Mercantil no 3 de Madrid Страни в главното производство Ищец: Rosa dels Vents Assessoria SL Ответник: U Hostels Albergues Juveniles SL Диспозитив Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на притежателя на марка да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност идентични или сходни на марката му знаци, обхваща третото лице, което притежава по-късна марка, без да е необходимо предварително установяване на недействителността на последната марка. (1) ОВ C 26, 26.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/12 Решение на Съда (втори състав) от 18 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Районен съд Пловдив, България) — Васил Иванов Георгиев/Технически университет-София, филиал Пловдив (Съединени дела C-250/09 и C-268/09) (1) (Директива 2000/78/ЕО - Член 6, параграф 1 - Забрана на дискриминацията, основана на възраст - Университетски професори - Национална разпоредба, предвиждаща сключването на срочни трудови договори след 65-годишна възраст - Задължително пенсиониране на 68-годишна възраст - Обосноваване на разликите в третирането, основани на възрастта) 2011/C 13/19 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Районен съд Пловдив Страни в главното производство Ищец: Васил Иванов Георгиев Ответник: Технически университет-София, филиал Пловдив Предмет Преюдициално запитване — Районен съд Пловдив — Тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Национален закон, позволяващ на университетските професори, навършили 65-годишна възраст, да сключват трудов договор само за определен срок — Национален закон, определящ окончателната възраст за пенсиониране на университетските професори на 68 години — Обосноваване на различното третиране, основано на възрастта Диспозитив Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и по-конкретно член 6, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда задължителното пенсиониране на университетските професори, когато навършат 68-годишна възраст, и възможността да продължат да упражняват дейността си след 65-годишна възраст само посредством срочни договори за една година, които могат да се подновяват най-много два пъти, доколкото това законодателство преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията, и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени. Що се отнася до спор между публична институция и частноправен субект в хипотезата, в която национално законодателство като разглежданото в главното производство не отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, националният съд следва да остави това законодателство без приложение. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
bg	caselaw	EU	2.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/11 Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2016 г. (преюдициално запитване от Högsta domstolen — Швеция) — Canadian Oil Company Sweden AB, Anders Rantén/Riksåklagaren (Дело C-472/14) (1) ((Преюдициално запитване - Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите - Регламент (ЕО) No 1907/2006 (Регламент REACH) - Обхват на хармонизираната област - Регистрация на вещества в Европейската агенция по химикали преди пускането им на пазара - Член 5 - Национален регистър на химичните продукти - Задължение за нотификация за целите на регистрацията - Съвместимост с Регламента REACH - Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС - Количествено ограничение върху вноса)) (2016/C 156/14) Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Högsta domstolen Страни в главното производство Жалбоподатели: Canadian Oil Company Sweden AB, Anders Rantén Ответник: Riksåklagaren Диспозитив 1) Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, в редакцията му след приемането на Регламент (ЕО) No 552/2009 на Комисията от 22 юни 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава вносителя на химични продукти да регистрира тези продукти в компетентния национален орган, въпреки че вносителят вече е обвързан от задължение за регистриране на същите продукти в Европейската агенция по химикали съгласно този регламент, при условие че тази регистрация в компетентния национален орган не представлява предварително условие за пускането на пазара на посочените продукти, отнася се до информация, различна от изискваната от споменатия регламент, и допринася за осъществяването на преследваните от него цели, в частност да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на такива вещества във вътрешния пазар, по-специално чрез привеждането в действие на система за контрол на безопасното управление на такива продукти в съответната държава членка и чрез оценката на това управление — обстоятелства, които запитващата юрисдикция трябва да провери. 2) Разпоредбите на член 34 ДФЕС във връзка с член 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат задължението за нотификация и регистрация на химичните продукти, предвидено от разглежданата в главното производство правна уредба. (1) ОВ C 448, 15.12.2014 г.
bg	caselaw	EU	21.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/35 Решение на Първоинстанционния съд от 4 февруари 2009 г. — Omya/Комисия (Дело T-145/06) (1) (Конкуренция - Концентрации - Искания за информация - Член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 139/2004 - Необходим характер на поисканата информация - Пропорционалност - Разумен срок - Злоупотреба с власт - Нарушение на оправданите правни очаквания) (2009/C 69/81) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Omya AG (Oftringen, Suisse) (представители: Ch. Ahlborn, C. Berg, solicitors, C. Pinto Correia, avocat и J. Flynn, QC) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci, X. Lewis, R. Sauer, A. Whelan и F. Amato, впоследствие от V. Di Bucci, X. Lewis, R. Sauer и A. Whelan) Предмет Жалба срещу Решение на Комисията от 8 март 2006 г. по член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), с което се иска поправка на информацията, съобщена в рамките на разглеждането на преписка COMP/M.3796 (Omya/J. M. Huber PCC). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Omya AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	27.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/23 Иск, предявен на 17 юни 2011 г. — Европейска комисия/Република Финландия (Дело C-309/11) 2011/C 252/43 Език на производството: фински Страни Ищец: Европейска комисия (представители: I. Koskinen и L. Lozano Palacios) Ответник: Република Финландия Искания на ищеца — да се заключи, че прилагайки специалния режим за туристически агенти, установен в член 80 от Закон No 1501/1993 относно данъка върху добавената стойност (arvonlisäverolaki), когато пътническите услуги се предлагат на лице, различно от пътника, Република Финландия не е изпълнила задълженията си по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност; — да се осъди Република Финландия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията счита, че съгласно разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО специалният режим за туристически агенти следва да се прилага единствено когато пътническите услуги се предлагат на пътници. Република Финландия обаче е нарушила посочената директива, прилагайки този специален режим и за услуги, които туристическите агенти предлагат помежду си или които предоставят на туроператорите. (1) ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	2.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/17 Решение на Съда (осми състав) от 17 март 2016 г. (преюдициални запитвания от Raad van State — Нидерландия) — K. Ruijssenaars, A. Jansen (C-145/15), J. H. Dees-Erf (C-146/15)/Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu (Съединени дела C-145/15 и С-146/15) (1) ((Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) No 261/2004 - Член 7 - Обезщетяване на пътниците в случай на отмяна или закъснение с повече от три часа на полет - Член 16 - Национални органи, които отговарят за прилагането на Регламента - Компетентност - Предприемане на принудителни действия срещу въздушния превозвач с оглед на изплащането на обезщетението, дължимо на пътник)) (2016/C 156/24) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Жалбоподатели: K. Ruijssenaars, A. Jansen (C-145/15), J. H. Dees-Erf (C-146/15) Ответник: Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu в присъствието на: Royal Air Maroc SA (C-145/15), Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (C-146/15) Диспозитив Член 16 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че определеният от всяка държава членка в приложение на параграф 1 от този член орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник поради отказа на въздушен превозвач да изплати на пътника обезщетението, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент, не е длъжен да предприеме принудителни действия спрямо този превозвач, за да го принуди да изплати въпросното обезщетение. (1) ОВ C 198, 15.6.2015 г.
bg	caselaw	EU	11.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/7 Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Regionale (Италия) на 22 юли 2008 г. — P. Ferrero e C. SPA/Agenzia delle Entrate — Ufficio di Alba (Дело C-338/08) (2008/C 260/11) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Commissione Tributaria Regionale Страни в главното производство Ищец: P. Ferrero e C. SPA Ответник: Agenzia delle Entrate — Ufficio di Alba Преюдициални въпроси 1. Дали удържането, което се прилага върху увеличението при изравняване, представлява удържане на данък при източника, забранено от член 5, параграф 1 на Директива 90/435/EИО (1) (в конкретния случай дъщерното дружество е избрало режим, установен със спогодба)? 2. В зависимост от утвърдителен отговор на първия въпрос, дали намира приложение защитната клауза, съдържаща се в член 7, параграф 2 от посочената директива? (1) ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/9 Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 24 април 2013 г. — Banco Santander SA, Santander Consumerbank AG/Deutscher Sparkassen- und Giroverband e.V. (Дело C-218/13) 2013/C 189/18 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundespatentgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Banco Santander SA, Santander Consumer Bank AG Ответник: Deutscher Sparkassen- und Giroverband e.V. Заинтересована страна: Deutsches Patent- und Markenamt Преюдициални въпроси 1. Допуска ли член 3, параграф 1 и 3 от Директивата (1) тълкуване на националното право в смисъл, че при абстрактните цветни марки (в случая: червено HKS 13), които са заявени за услуги във финансовия сектор, проучването на мнението на потребителите трябва да установи коригирана степен на разпознаване от минимум 70 %, за да може да се приеме, че марката е придобила отличителен характер вследствие на нейното използване? 2. Следва ли член 3, параграф 3, първо изречение от Директивата да се тълкува в смисъл, че и тогава е релевантна датата на заявката за регистрация на марката, а не датата на нейната регистрация, когато при защитата си срещу искане за обявяване на марката за недействителна притежателят ѝ твърди, че във всеки случай повече от три години след заявката за регистрация, но още преди регистрацията марката е придобила отличителен характер вследствие на нейното използване? 3. В случай че и при посочените по-горе условия е релевантна датата на заявката за регистрация: Следва ли марката да се обяви за недействителна едва тогава, когато не е изяснено и не може повече да бъде изяснено дали към датата на заявката за регистрация вследствие на нейното използване марката е придобила отличителен характер или обявяването на марката за недействителна изисква лицето, подало искане в този смисъл, да докаже, че към датата на заявката за регистрация марката не е била придобила отличителен характер вследствие нейното използване? (1) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, ОВ L 299, стр. 25.
bg	caselaw	EU	1.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 431/9 Жалба, подадена на 20 август 2014 г. от Basic AG Lebensmittelhandel срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 26 юни 2014 г. по дело T-372/11 — Basic AG Lebensmittelhandel/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-400/14 P) (2014/C 431/15) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Basic AG Lebensmittelhandel (представители: D. Altenburg, T. Haug, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 юни 2014 г. (дело T-372/11) и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане. — да осъди ответника да понесе всички съдебни разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят оспорва тълкуването на Общия съд на определението “услуги за дистрибуция”, което тълкуване по право е въпрос, на който трябва да се отговори преди да се прецени сходството на услугите. Поради това жалбоподателят твърди, че Общия съд е избрал неправилна концепция като правна основа на последвалата преценка на вероятността от объркване между разглежданите марки. Жалбоподателят посочва, че основната функция на Съда на ЕС е да даде еднакво тълкуване на понятието и обхвата на съответните услуги (C-418/02, точка 33 Praktiker; съединени дела C-414/99 — C-416/99 Zino Davidoff и Levi Strauss, точки 42 и 43) и решение IP-Translator (C-307/10 от 19 юни 2012 г.), според които “стоките и услугите трябва да могат да бъдат определени обективно, за да изпълни марката функцията си на обозначение на произхода” и иска от Съда на ЕС “достатъчно точно и ясно” определение на “услуги за дистрибуция”. Според жалбоподателя услугата “дистрибуция” има много малък обхват и включва само дейностите “транспорт; опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътувания”, но не и услугите “на дребно и на едро”. По-нататък жалбоподателят посочва, че в решението по делото Praktiker Съдът изяснява, че целта на търговията “на дребно” (клас 35) — за разлика от услугите от клас 39 — е продажбата на стоки на потребителите, като се има предвид, че тези дейности се състоят “по-специално в подбора на асортимент от стоки за продажба и в предлагането на различни услуги, чиято цел е да накарат потребителя да сключи споменатия акт с търговеца, а не с неговия конкурент”. Според жалбоподателя не може да не се вземе предвид общото класиране на “дистрибуция” в Ницската класификация в клас 39, тъй като Съдът на ЕС изрично основал своите доводи в решението си по делото Praktiker на обяснителната бележка към клас 35 (C-418/02, точка 36). Предвид това решението на Общия съд трябва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.
bg	caselaw	EU	15.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 193/24 Жалба, подадена на 10 юни 2009 г. — Feng Shen Technology/СХВП — Majtczak (FS) (Дело T-227/09) 2009/C 193/40 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Feng Shen Technology Co. Ltd (Gueishan, Тайван) (представители: W. Festl-Wietek и P. Rath, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Jarosław Majtczak (Łódź, Полша) Искания на жалбоподателя — отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 1 април 2009 г. по преписка R 529/2008-4, — да обяви за недействителна марка на Общността No 4 431 391 и — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени пред Съда и пред апелативния състав. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Марка „FS“ за стоки от клас 26 — Марка на Общността No 4 431 391 Притежател на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Жалбоподателят Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Няколко по-ранни регистрации на марки за фигуративен знак „FS“ в Тайван, Китай и Гана във връзка с ципове и други свързани с тях продукти Решение на отдела по заличаването: Отхвърля искането за обявяване на недействителност Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 на Съвета (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета), доколкото апелативният състав не е оценил по правилен начин представените доказателства и документи от страните и не е анализирал по правилен начин обстоятелствата като предварително условие за констатацията, че заявката за марка е направена недобросъвестно.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/12 Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 13 април 2017 г. — Peter Rebbe, Hans-Peter Rebbe, Harmine Rebbe/TUIfly GmbH (Дело C-202/17) (2017/C 231/15) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Hannover Страни в главното производство Ищец: Peter Rebbe, Hans-Peter Rebbe, Harmine Rebbe Ответник: TUIfly GmbH Преюдициални въпроси 1) Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004 (1) отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач? При утвърдителен отговор на първия въпрос: Какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство? 2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент No 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори (незаконна стачка, „wilder Streik“)? Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: Какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство? 3) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: Трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия анулиран полет или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите? 4) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: Предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство? (1) Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/27 Жалба, подадена на 19 септември 2014 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-52/12, Гърция/Комисия (Дело C-431/14 P) (2014/C 395/32) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias и A. Vasilopoulou) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да приеме за разглеждане настоящата жалба; — да отмени изцяло обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз; — да уважи жалбата на Република Гърция съобразно направените искания; — да отмени оспореното решение на Европейската комисия; — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи С първото основание в жалбата се твърди за допуснато нарушение на правото на Съюза и по-конкретно за нарушение на съществени процесуални правила. По-специално, в първата част на основанието се твърди, че Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно понятието за предоставени от държавата държавни ресурси по член 107, параграф 1 ДФЕС, което представлявало фактическа грешка на Общия съд при квалифицирането по този начин на задължителните вноски на земеделските производители, които са получатели на помощите и са застраховани при versati dagli agricoltori beneficiari degli aiuti e assicurati presso l’Organismos Ellinikon Georgikon Asfaliseon (ELGA — Гръцка организация за земеделско застраховане), а във втората част на същото основание се прави извода, че решението на Общия съд е било постановено в нарушение на съществени процесуални правила, тъй като Общият съд не е разгледал или не е посочил конкретни мотиви доколко направените вноски от земеделските производители, които са ползватели на определените като незаконни държавни помощи, са им предоставяли недължимо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а именно предимство, което би могло да наруши конкуренцията, тоест с мълчаливия отказ да уважи направеното искане Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно тази разпоредба. С второто основание се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на правото на Съюза и по-точно, че член 107, параграф 1 ДФЕС е бил неправилно изтълкуван и приложен от Общия съд, който е приел компенсаторните плащания за 2009 г. за предоставящи избирателно икономическо предимство на техните бенефициери, способно да застраши или наруши конкуренцията и търговията между държавите членки, без да се отчитат изключителните обстоятелства, в които се е намирала към онзи момент и все още се намира гръцката икономика. С третото основание за обжалване се твърди, че, от една страна, Общият съд е изтълкувал неточно и неточно е приложил член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, ограничавайки по отношение на оспорените плащания за 2009 г. приложното поле на тази разпоредба чрез свеждането ѝ до Съобщението относно общностната рамка за подпомагане, въпреки изключителните обстоятелства, в които се е намирала към онзи момент гръцката икономика (първа част на третото основание), и, от друга страна, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като изобщо не е разгледано твърдението на Република Гърция за непропорционалност на решението на Европейската комисия предвид разпореждането за възстановяване на помощите през декември 2011 г. (втора част на третото основание).
bg	caselaw	EU	2.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 157/8 Жалба, подадена на 15 март 2012 г. — Smartbook/СХВП (SMARTBOOK) (Дело T-123/12) 2012/C 157/13 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Smartbook AG (Офенбург, Германия) (представители: C. Milbradt и A. Schwarz, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 15 декември 2011 г. (преписка R 799/2011-2), — да осъди ответника да заплати съдебните разноски и разноските по производството пред апелативния състав. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „SMARTBOOK“ (заявка No 8 426 348) за стоки от класове 9, 16 и 28 Решение на проверителя: отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009, тъй като заявената марка има отличителен характер и не е описателна за стоките, за които е поискана регистрацията ѝ.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/28 Решение на Общия съд от 27 ноември 2014 г. — Cantina Broglie 1/СХВП — Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura di Verona (ZENATO RIPASSA) (Дело T-153/11) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ZENATO RIPASSA“ - По-ранна национална словна марка „RIPASSO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) Noo207/2009) (2015/C 016/45) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Cantina Broglie 1 Srl (Пескиера дел Гарда, Италия) (представител: A. Rizzoli, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura di Verona (Верона, Италия) Предмет Жалба за отмяна срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 16 декември 2010 г. (преписка R 183/2010-2) относно производство по възражение между Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura di Verona и Zenato Azienda Vitivinicola Srl. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Cantina Broglie 1 Srl да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 139, 7.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/13 Жалба, подадена на 4 февруари 2015 г. от BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 4 декември 2014 г. по дело T-595/13 — BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-43/15 P) (2015/C 146/20) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: BSH Bosch и Siemens Hausgeräte GmbH (представител: S. Biagosch, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателите Жалбоподателят иска от Съда — да отмени решението на Общия съд (седми състав) от 4 декември 2014 г. по дело T-595/13, — да отмени решенията на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 5 септември 2013 г. и 3 декември 2013 г. (R 1176/2012-1), при условията на евентуалност — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред двете инстанции. Основания и основни доводи Настоящата жалба е срещу решението на Общия съд, с което той отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 5 септември 2013 г. по производство по обжалване R1176/2012-1. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания: На първо място той изтъква нарушение на член 60 от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като Общият съд неправилно е преценил, че апелативният състав не е можел да измени решението на отдела по споровете в ущърб на жалбоподателя, тъй като нямало допустима жалба от жалбоподателя и член 8, параграф 3 от Процедурния правилник на апелативните състави не предвиждал „насрещна жалба“. На второ място той изтъква нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009, тъй като когато по-ранната марка представлявала лесно разпознаваемо изменение на описателно означение и самата по-ранна марка съдържала описателно означение, дори голямото сходство на знаците и идентичността на стоките не можели да доведат до извода, че е налице вероятност от объркване, когато сходството на знаците се ограничава до описателното означение и се отнася само до стоки, които били описани чрез означението. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	7.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/16 Преюдициално запитване, отправено от Arbeidshof te Antwerpen, Afdeling Hasselt (Белгия) на 29 декември 2008 г. — Rijksdienst voor pensioenen/E. Brouwer (Дело C-577/08) (2009/C 55/25) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Arbeidshof te Antwerpen, Afdeling Hasselt Страни в главното производство Ищец: Rijksdienst voor pensioenen Ответник: E. Brouwer Преюдициален въпрос В съответствие ли са с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО (1) относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване Кралските укази от 1 декември 1969 г., 18 юни 1970 г., 8 юни 1971 г., 14 септември 1972 г., 31 юли 1973 г., 12 юли 1974 г., 13 февруари 1975 г., 28 ноември 1975 г., 26 ноември 1976 г., 26 септември 1977 г., 31 юли 1978 г., 31 август 1979 г., 2 декември 1980 г., 13 януари 1982 г., 14 март 1983 г., 11 януари 1984 г., 30 ноември 1984 г., 24 януари 1986 г., 30 декември 1986 г., 6 януари 1988 г., 2 декември 1988 г., 30 ноември 1989 г., 10 декември 1986 г., 6 януари 1988 г., 2 декември 1988 г., 30 ноември 1989 г., 10 декември 1990 г., 1 юни 1993 г., 8 декември 1993 г., 19 декември 1994 г. и 10 октомври 1995 г., които са приети в приложение на член 25 от Кралски указ от 21 декември 1967 година за установяване на общи правила във връзка със схемата на пенсиониране и на наследствените пенсии на заетите лица и предвиждат, че за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на пограничните работници от женски пол се установяват предварително определени и/или фиктивни трудови възнаграждения в по-нисък размер отколкото установените за пограничните работници от мъжки пол? (1) Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/37 Жалба, подадена на 14 юли 2009 г. — Sobieski zu Schwarzenberg/СХВП — British-American Tobacco Polska (Romuald Prinz Sobieski zu Schwarzenberg) (Дело T-271/09) 2009/C 220/78 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Romuald Prinz Sobieski zu Schwarzenberg (Дортмунд, Германия) (представители: U. Fitzner и U. Fitzner, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: British-American Tobacco Polska S.A. (Augustów, Полша) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 13.5.2009 г. (преписка No R 771/2008-4); — да се отмени решението на отдела по споровете от 14.3.2008 г. и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Romuald Prinz Sobieski zu Schwarzenberg“ за стоки от класове 33 и 34 (заявка No 4 583 761) Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: British-American Tobacco Polska S.A. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: полска словна марка „JAN III SOBIESKI“ за стоки от клас 34 (No 110 327) и полска словна и фигуративна марка „JAN III SOBIESKI“ за стоки от класове 3, 30, 32 и 33 (No 160 417), като възражението е срещу регистрацията в класове 33 и 34 Решение на отдела по споровете: уважава възражението Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 60 от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1) във връзка с член 8 от Регламент (ЕО) No 2869/95 (2) и на член 60 във връзка с член 81 от Регламент No 207/2009 (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 24.3.2009 г., стр. 1) (2) Регламент (ЕО) No 2869/95 на Комисията от 13 декември 1995 година относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 303 1995 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 13)
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/23 Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-533/09) 2010/C 51/37 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и P. Guerra e Andrade) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — да се установи, че като изисква португалско гражданство за достъп до професията нотариус по силата на решение на министъра на правосъдието от 12 декември 1991 г., с което се потвърждава становището на Conselho Consultivo da Procuradoria-Geral da República относно член 15 от Конституцията, Португалската република не изпълнява задълженията си по член 49 ДФЕС, доколкото разпоредбите на член 51 ДФЕС не са приложими, — да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В Португалия интересите на нотариуса не са държавни и нотариусите не участват пряко или конкретно в упражняването на властнически правомощия, нито са част от публичната администрация. По отношение на португалските нотариуси не е възможно да се приложи изключението по член 51 ДФЕС. В консултативното становище на Procuradoria-Geral da República, потвърдено на 12 декември 1991 г., не се посочва, че професията нотариус попада в приложното поле на член 15, параграф 2 от Конституцията. В Португалия функциите на нотариуса са чисто технически. В основата им стои професионалната компетентност, а не политическото доверие.
bg	caselaw	EU	23.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/18 Решение на Общия съд от 6 февруари 2015 г. — BQ/Сметна палата (Дело T-7/14 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Атестационeн доклад - Психически тормоз - Частично отхвърляне на иска за обезщетение в първоинстанционното производство - Изопачаване на фактите - Задължение на Съда на публичната служба за мотивиране - Пропорционалност - Разпределяне на съдебните разноски)) (2015/C 096/23) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: BQ (Берелданж, Люксембург) (представители: D. de Abreu Caldas, J.-N. Louis и M. de Abreu Caldas, avocats) Друга страна в производството: Сметна палата на Европейския съюз (представители: първоначално T. Kennedy, B. Schäfer и I. Ni Riagáin Düro, а впоследствие B. Schäfer и I. Ni Riagáin Düro) Предмет Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 23 октомври 2013 г., BQ/Сметна палата (F-39/12, RecFP, EU:F:2013:158), с която се иска отмяна на това решение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) В настоящото производство г-н BQ понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Сметната палата на Европейския съюз. (1) ОВ C 112, 14.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	2.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/40 Иск, подаден на 1 декември 2014 г. — Bourdouvali и др./Съвет и др. (Дело T-786/14) (2015/C 073/52) Език на производството: английски Страни Ищци: Eleni Pavlikka Bourdouvali (Meneou, Кипър) и други 47 ищци (представител: P. Tridimas, Barrister) Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия, Eurogroup, представляван от Съвета на Европейския съюз, Европейската централна банка Искания на ищците Ищците искат от Общия съд: — да осъди ответниците да заплатят на ищците сумите в таблицата, приложена към иска, заедно с лихвите, считано от 16 март 2013 г. до постановяване на решението на Общия съд, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. При условията на евентуалност, ищците искат от Общия съд: — да установи, че Европейският съюз и/или институциите ответници са извъндоговорно отговорни, — да определи процедурата, която да се следва, за да се установи подлежащата на възстановяване вреда, действително претърпяна от ищците, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищците (общо 48) са вложители и/или акционери и/или облигационери на Bank of Cyprus Public Company Ltd и/или Cyprus Popular Bank Public Co. Ltd. Те искат да бъдат обезщетени на основание член 268 и член 340, втора и трета алинея ДФЕС, които уреждат извънговорната отговорност на ЕС за вредите, които са им били причинени в резултат на мерките на институциите ответници с налагането на „bail-in“ механизма на Република Кипър. Ищците твърдят, че институциите ответници са приели „bail-in“ механизъм за Република Кипър, което непосредствено е довело до загубата на техните влогове и акции. Според ищците мерките по „bail-in“, приети от Република Кипър, са били предприети единствено, за да се изпълнят мерки, приети от ответниците и одобрени от институциите ответници. Ищците смятат, че „bail-in“ механизмът нарушава правото на собственост по член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Ищците твърдят, че „bail-in“ механизмът нарушава принципа на пропорционалност, принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа за недопускане на дискриминация.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/45 Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — Shell Petroleum and Others/Комисия (Дело T-38/07) (2007/C 82/96) Език на производството: английски Страни Ищци: Shell Petroleum NV (Хага, Нидерландия), Shell Nederland BV (Хага, Нидерландия) и Shell Nederland Chemie BV (Ротердам, Нидерландия) [представители: T. Snoop и J. Brockhoff, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищците Искания на SPNV: — да се отмени изцяло решението, доколкото негов адресат е SPNV, — евентуално: — да се отмени член 2, буква г) oт решението, или — да се намали съответно размера на наложената глоба, и — да се осъди Комисията да заплати разноските. Искания на SNBV: — да се отмени изцяло решението, доколкото негов адресат е SNBV, — евентуално: — да се отмени член 2, буква г) oт решението, или — да се намали съответно размера на наложената глоба, и — да се осъди Комисията да заплати разноските. Искания на SNC: — да се отмени член 2, буква г) от решението или да се намали съответно размера на наложената глоба, и — да се осъди Комисията да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищците молят да бъде отменено Решение C(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 г. по дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, с което Комисията констатира, че те съвместно с други предприятия са нарушили член 81 EО и член 53 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, като са се споразумели относно ценови цели за продуктите, разпределяне на клиентите чрез съглашения за избягване на агресивни практики и обмен на търговска информация относно цени, конкуренти и клиенти. В подкрепа на иска си ищците поддържат, че Комисията е нарушила член 81 EО и член 7, член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент No 1/2003 (1) на Съвета като: а) е счела, че Shell Petroleum NV и Shell Nederland BV носят отговорност за нарушението, въпреки че Комисията признава, че само Shell Nederland Chemie BV е участвало пряко в нарушението; б) е увеличила с 50 % поради повторно извършване основния размер на глобата, която трябва да бъде наложена на ищците, в противоречие с принципите на пропорционалност и на правна сигурност; в) е приложила коефициент за увеличаване размера на глобата с цел възпиране на бъдещи нарушения в противоречие с принципите на равно третиране и на пропорционалност; и г) е определила началния размер на глобата, която трябва да бъде наложена на ищците, в противоречие с Насоките относно методиката за определяне на размера на глобите (2) и на принципите на равно третиране и на пропорционалност. При условията на евентуалност, ищците изтъкват, че е налице нарушение на задължението за посочване на мотиви съгласно член 253 ЕО. (1) Регламент (EО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OВ 2003 L 1, стp.1). (2) Известие на Комисията от 14 януари 1998 г., озаглавено „Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/11 Иск, предявен на 29 април 2013 г. — Европейска комисия/Република Естония (Дело C-241/13) 2013/C 189/22 Език на производството: естонски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: O. Beynet, M. Heller и L. Naaber-Kivisoo) Ответник: Република Естония Искания на ищеца Комисията иска: — да се установи, че Република Естония не е изпълнила задълженията си по член 54, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО като не е приела законови разпоредби, за да транспонира член 2, точки 10, 20 и 22, член 3, параграфи 3 и 4, член 7, параграф 3, член 9, параграфи 5, 7 и 12, член 10, параграф 5, член 11, параграф 5, букви a) и б), членове 12, 13, 15, 16, член 26, параграф 2, буква б), член 26, параграф 2, буква в), второ, четвърто и пето изречение, член 26, параграф 2, буква г), трето и четвърто изречение, член 26, параграф 3, член 27, параграф 2, член 33, член 36, параграф 4, втора и четвърта алинея, член 36, параграфи 6 и 8, член 36, параграф 9, трета алинея, член 41, параграф 1, букви г), д), и), к), н), п), р) и т), член 41, параграф 6, буква в), член 41, параграф 9, второ и трето изречение, член 41, параграф 10, член 44, параграф 3, приложение 1, точка 1, буква a), параграф 1, второ, трето, пето и седмо тире, приложение 1, точка 1, буква a), параграф 2, приложение 1, точка 1), букви б), г), е), з), и) и й), както и приложение 1, точка 2, или във всеки случай като не е съобщила на Комисията за приемането на необходимите за транспонирането правни разпоредби; — на основание на член 260, параграф 3 ДФЕС да се осъди Република Естония да заплаща периодична имуществена санкция в размер на 4224 EUR дневно, считано от деня на постановяване на решението на Съда, тъй като не е изпълнила задълженията си за съобщаване на предприетите мерки за транспониране на директивата; — да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 3 март 2011 г. (1) ОВ L 211, стр. 94.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/36 Жалба, подадена на 14 ноември 2014 г. — Ice Mountain Ibiza/СХВП — Etyam (ocean beach club ibiza) (Дело T-753/14) (2015/C 026/47) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Ice Mountain Ibiza, SL (Сан Антонио, Испания) (представители: J. L. Gracia Albero и F. Miazzetto, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Etyam, SL (Балеарски острови, Испания) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „ocean beach club Ibiza“ — заявка за регистрация No 1 0 6 10 491 Производство пред СХВП: производство по частично възражение Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 31 юли 2014 г. по преписка R 2293/2013-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, и — да осъди СХВП да понесе разноските във връзка с производството, включително направените до момента във връзка с производствата пред отдела по споровете и апелативния състав на СХВП. Изложени основания — Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009 — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/63 Жалба, подадена на 4 юли 2015 г. — ADR Center/Комисия (Дело T-364/15) (2015/C 302/78) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ADR Center Srl (Рим, Италия) (представител: L. Tantalo, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на Комисията C (2015) 3117 окончателен от 4 май 2015 г., — при условията на евентуалност, да обяви за допустими всички разходи, за които Комисията е установила, че са недопустими, — да осъди ответника и всички встъпили лица да заплатят съдебните разноски, направени от жалбоподателя в това производство в размер, който Съдът определи по справедливост. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. С първото основание се твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради липса на компетентност на Комисията да разпорежда възстановяване на разходи в договорни отношения. 2. С второто основание се твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като се основава на фактически грешки и на грешки в преценката. 3. С третото основание се твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като Комисията злоупотребила с правомощия. 4. С четвъртото основание се твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като Комисията не изпълнила задължението си да изложи мотиви.
bg	caselaw	EU	6.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/12 Преюдициално запитване от cour d'appel de Mons (Белгия), постъпило на 23 ноември 2016 г. — Cabinet d’Orthopédie Stainier SPRL/État belge (Дело C-592/16) (2017/C 038/16) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Mons Страни в главното производство Жалбоподател: Cabinet d’Orthopédie Stainier SPRL Ответник: État belge Преюдициален въпрос Съвместимо ли е с правилата за съставянето на баланса, предвидени в Четвърта директива на Съвета от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (Директива 78/660/ЕИО, ОВ L 222от 14 август 1978 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 21), съгласно които: — годишният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за имуществото, за финансовото състояние, както и за резултатите от дейността на дружеството (член 2, параграф 3 от директивата), — фондовете имат за цел да покрият загуби или задължения, чийто характер е ясно определен и които към датата на приключване на баланса вероятно ще бъдат претърпени или поети, или ще бъдат претърпени или поети със сигурност, но без да е сигурен размерът или датата на възникването им (член 20, параграф 1 от директивата), — принципът на предпазливостта следва във всички случаи да бъде спазван, и по-специално: — могат да се включват само печалби, реализирани към датата на приключване на баланса, — вземат се предвид всички предвидими рискове и предполагаеми загуби, възникнали в течение на съответната или предходна финансова година, дори и ако тези рискове или загуби са станали известни едва през периода между датата на приключване на баланса и датата на съставянето му (член 31, параграф 1, буква в), подбукви аа) и бб) от директивата), — вземат се предвид приходите и разходите, отнасящи се до финансовата година, независимо от датата на заплащане или инкасиране на тези приходи или разходи (член 31, параграф 1, буква г) от директивата), — перата на разделите по активи и пасиви се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква д) от директивата), дружество — емитент на опция върху акция, да може да осчетоводи като приход цената на прехвърлянето на тази опция през счетоводната година, през която въпросната опция е прекратена, или в края на периода ѝ на валидност, за да се вземе предвид рискът, поеман от емитента на опцията вследствие на приетото от него задължение, [а не] през счетоводната година, през която прехвърлянето на опцията е извършено и цената ѝ е окончателно придобита, като поетият от емитента на опцията риск се оценява отделно чрез осчетоводяването на фонд?
bg	caselaw	EU	4.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/32 Определение на Общия съд от 9 февруари 2016 г. — DEI/Комисия (Дело T-639/14) (1) ((Държавни помощи - Жалби - Решение за отказ - Предварителна преценка на Комисията - Окончателно решение - Отмяна на обжалвания акт - Липса на основание за постановяване на съдебно решение)) (2016/C 118/36) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) (Атина, Гърция) (представители: E. Bourtzalas, D. Waelbroeck, A. Oikonomou, C. Synodinos и E. Salaka, адвокати) Ответник: Европейска Комисия (представители: A. Bouchagiar и É. Gippini Fournier) Предмет Искане за отмяна на писмо на Комисията COMP/E3/ON/AB/ark *2014/61460 от 12 юни 2014 г., в което Комисията отхвърля жалбите на жалбоподателите в областта на държавните помощи Диспозитив 1) Липсват основания за постановяване на решение по настоящата жалба. 2) Липсват основания за произнасяне по искането за встъпване на Alouminion tis Ellados AE. 3) Всяка от страните понася направените от нея разноски. (1) ОВ C 395, 10.11.2014 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/18 Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Theophilou/Комисия и ЕЦБ (Дело T-293/13) (2013/C 226/25) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Christos Theophilou (Никозия, Кипър) и Eleni Theophilou (Никозия) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer) Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия Искания Жалбоподателите искат от Общия съд: — да им присъди обезщетение за вреди в размер на 1 583 479,00 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол No 1 към Европейската конвенция за правата на човека, — да обяви тези условия за недействителни и да разпореди спешно преразглеждане на актовете за финансова помощ по членове 14—18 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“) на основание член 19 от същия договор с оглед съобразяването им с решението на Общия съд, и — доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания. 1. По първото правно основание се твърди, че съответните условия от Меморандума за разбирателство налагат изисквания, които съставляват „грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти“ (1), като се има предвид следното: — посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ, — член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и — банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол No 1 към ЕКПЧ. 2. По второто правно основание се твърди, че взети заедно, следните нарушения са дотолкова съществени, че следва да се разглеждат като грубо нарушение на норми от по-висш ранг: — към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателите, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола, — влоговете на жалбоподателите са им отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност [...] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2), — противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения
bg	caselaw	EU	интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и — взетата мярка не е пропорционална на легитимна цел, тъй като съгласно член 3 от Договора за ЕМС същинската цел е „мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия [...] на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея“, а не парализирането на икономиката им. 3. По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателите не е необходимо, нито пропорционално. 4. По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателите, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателите щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателите вреди са преки и са били предвидими. 5. По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично всеки от жалбоподателите, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателите застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт. (1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975. (2) Член 52, параграф 1 от Хартата.
bg	caselaw	EU	11.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 300/6 Решение на Съда (трети състав) от 20 юли 2017 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Landeskrankenanstalten-Betriebsgesellschaft — KABEG/Mutuelles du Mans assurances — MMA IARD SA (Дело C-340/16) (1) ((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Член 9, параграф 1 - Член 11, параграф 2 - Компетентност по дела във връзка със застраховане - Исковете, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя - Иск на работодателя на увредената страна, който е публичноправна институция, законов цесионер на правата на своя служител срещу застрахователя на превозното средство, участвало в произшествието - Суброгация)) (2017/C 300/07) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Landeskrankenanstalten-Betriebsgesellschaft — KABEG Ответник: Mutuelles du Mans assurances — MMA IARD SA Диспозитив Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, във връзка с член 11, параграф 2 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че работодател, установен в първа държава членка, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение на свой служител, отсъстващ поради пътнотранспортно произшествие, и който е встъпил в правата на последния срещу установено във втора държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност, която произтича от участвалото в това произшествие превозно средство, може, в качеството на „увредена страна“ по смисъла на тази последна разпоредба, да предяви иск срещу това застрахователно дружество пред съдилищата на първата държава членка, когато такива преки искове са разрешени. (1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/11 Решение на Съда (трети състав) от 11 април 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Land Berlin/Ellen Mirjam Sapir, Michael J Busse, Mirjam M Birgansky, Gideon Rumney, Benjamin Ben-Zadok, Hedda Brown (Дело C-645/11) (1) (Регламент (ЕО) No 44/2001 - Член 1, параграф 1 и член 6, точка 1 - Понятие за граждански и търговски дела - Плащане, извършено без основание от субект на публична власт - Искане за връщане на плащането в рамките на съдебно производство - Определяне на компетентността при наличие на връзка между исковете - Тясна връзка между исковете - Ответник с местоживеене в трета държава) 2013/C 156/16 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Ищец: Land Berlin Ответници: Ellen Mirjam Sapir, Michael J Busse, Mirjam M Birgansky, Gideon Rumney, Benjamin Ben-Zadok, Hedda Brown Предмет Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 1, параграф 1 и на член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Понятие за граждански и търговски дела — Включва ли се в това понятие предявен от субект на публичната власт иск за връщане на недължимо платеното в рамките на административно производство за обезщетяване на вреди, причинени от нацисткия режим? Диспозитив 1. Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „граждански и търговски дела“ обхваща иск за връщане на недължимо платеното, когато публична организация, на която е разпоредено от орган, създаден със закон за обезщетяване на репресиите, извършени по време на тоталитарен режим, да изплати на увредено лице като обезщетение част от получената по договор за продажба на даден недвижим имот сума, изплаща на това лице по погрешка цялата сума на продажната цена и иска впоследствие по съдебен ред възстановяване на недължимо платеното. 2. Член 6, точка 1 от Регламент No 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е налице тясна връзка между исковете, предявени срещу множество ответници с местоживеене на територията на други държави членки, когато при обстоятелства като тези в делото по главното производство последните се позовават на права на допълнително обезщетение, по отношение на които трябва да бъде постановено еднакво решение. 3. Член 6, точка 1 от Регламент No 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага за ответници, които нямат местоживеене на територията на държава членка, когато срещу тях е започнато производство по иск, предявен срещу няколко ответника, сред които има и лица с местоживеене в Европейския съюз. (1) ОВ C 80, 17.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	21.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 428/14 Решение на Общия съд от 11 октомври 2016 г. — Perry Ellis International Group/EUIPO — CG (p) (Дело T-350/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, която може да бъде възприета като буквата „p“ - По-ранни марки на Европейския съюз и национални фигуративни марки „P PROTECTIVE“ и „P“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 428/15) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Perry Ellis International Group Holdings Ltd (Насау, Бахамски острови) (представители: O. Günzel, V. Ahmann и C. Tenkhoff, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Stoyanova-Valchanova, M. Fischer и D. Gája) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: CG Verwaltungsgesellschaft mbH (Гефелсберг, Германия) (представители: T. Körber и T.-E. Vlah, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 април 2015 г. (преписка R 2441/2014-4) относно производство по възражение между CG Verwaltungsgesellschaft и Perry Ellis International Group Holdings Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Perry Ellis International Group Holdings Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 270, 17.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/27 Жалба, подадена на 21 март 2014 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз (Дело C-136/14) 2014/C 175/34 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Европейски парламент (представители: J. Rodrigues и L. Visaggio) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени Директива 2013/64/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на директиви 91/271/ЕИО и 1999/74/ЕО на Съвета и на директиви 2000/60/ЕО, 2006/7/ЕО, 2006/25/ЕО и 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз (1), — да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Европейският парламент иска да се отмени Директива 2013/64/ЕС, която Съветът е приел на правно основание член 349 ДФЕС. Според Парламента изборът на правно основание от Съвета е погрешен, тъй като мерките, предмет на обжалваната директива, попадат в компетентността на Съюза като различни съвместни политики. Следователно тези мерки е трябвало да бъдат приети въз основа на правните основания за отделните сектори в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и общественото здраве, а именно член 43, параграф 2, член 114, член 153, параграф 2, член 168 и член 192, параграф 1 ДФЕС, а не на основание на член 349 ДФЕС. Според Парламента мерки, които нямат за цел да отговорят на затруднения от икономически или социален характер, пред които е изправен един от най-отдалечените региони посредством дерогиране от пълното прилагане на правото на Съюза в съответния регион, не могат надлежно да се основават на правното основание на член 349 ДФЕС. Следователно в приложното поле на този член не попадат мерките, които целят само да отложат във времето приложението на някои разпоредби от правото на Съюза в един от най-отдалечените региони. (1) ОВ L 353, стр. 8.
bg	caselaw	EU	8.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 164/4 Решение на Съда (четвърти състав) от 18 април 2013 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg — Германия) — L/M (Дело C-463/11) (1) (Директива 2001/42/ЕО - Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда - Член 3, параграфи 4 и 5 - Определяне на вида планове, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда - Застроителни планове „за вътрешно развитие“, за които е изключено извършването на екологична оценка съгласно националното законодателство - Неправилна преценка във връзка с качественото условие „вътрешно развитие“ - Липса на значение за валидността на застроителния план - Засягане на полезното действие на Директивата) 2013/C 164/06 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg Страни в главното производство Ищец: L Ответник: M Предмет Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg — Тълкуване на член 3, параграфи 4 и 5 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135) — Приложно поле — Национални правни норми, които предвиждат провеждане на ускорена процедура, която не включва екологична оценка за приемането на териториалноустройствени планове, които се отнасят до използването на малки площи на местно ниво и отговарят на определени качествени и количествени критерии — Неправилна преценка на качествените критерии Диспозитив Член 3, параграф 5 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда във връзка с член 3, параграф 4 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която нарушаването на качествено условие — което нормата за транспониране на тази директива налага, за да изключи извършването на екологична оценка съгласно посочената директива при приемането на особен вид застроителен план — е без значение за валидността на този план. (1) ОВ C 355, 3.12.2011 г.
bg	caselaw	EU	21.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 106/34 Решение на Общия съд от 5 февруари 2016 г. — Airpressure Bodyforming/СХВП (Slim legs by airpressure bodyforming) (Дело T-842/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Slim legs by airpressure bodyforming“ - Отказ на регистрация от проверителя - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 106/38) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Airpressure Bodyforming GmbH (Берхтесгаден, Германия) (представител: S. Merz, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: C. Martini и M. Fischer) Предмет Жалба срещу решение на пети апелативен състав на СХВП от 29 октомври 2014 г. (преписка R 1570/2014-5) относно заявка за регистрация на словния знак „Slim legs by airpressure bodyforming“ като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Airpressure Bodyforming GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 65, 23.2.2015 г.
bg	caselaw	EU	9.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 338/16 Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Mutualidad Complementaria de Previsión Social Renault España/Комисия и ЕСП (Дело T-501/17) (2017/C 338/17) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Mutualidad Complementaria de Previsión Social Renault España (Мадрид, Испания) (представител: A. Solana López, адвокат) Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да установи, че с Решение SRB/EES/2017/08, което е прието на изпълнителна сесия на 7 юни 2017 г. и с което се одобрява схемата за преструктуриране за финансовата институция Banco Popular Español S.A., ЕСП е нарушил правото на Европейския съюз, и — съответно да отмени с действие ex tunc посочения акт и последващите актове за изпълнение, които ЕСП евентуално е приел. Основания и основни доводи Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Alvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/10 Решение на Първоинстанционния съд от 3 юни 2009 г. — Frosch Touristik/СХВП — DSR touristik (FLUGBÖRSE) (Дело T-189/07) (1) („Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „FLUGBÖRSE“ - Дата, релевантна за разглеждането на абсолютно основание за недействителност - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) No 40/94 [понастоящем член 52, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) No°207/2009“) 2009/C 167/20 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Frosch Touristik GmbH (Мюнхен, Германия) (представители: H. Lauf и T. Raab, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: DSR touristik GmbH (Карлсруе, Германия) Предмет Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 22 март 2007 г. (преписка R 1084/2004-4) относно процедура за обявяване на недействителност между DSR touristik GmbH и Frosch Touristik GmbH. Диспозитив 1) Отменя решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 22 март 2007 г. (преписка R 1084/2004-4). 2) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 296/5 Решение на Съда (шести състав) от 9 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Gyulai Törvényszék — Унгария) — Юроспийд ООД/Szegedi Törvényszék (Дело C-287/14) (1) ((Преюдициално запитване - Автомобилен транспорт - Регламент (ЕО) No 561/2006 - Отговорност на водача за неизпълнение на задължението за използване на тахограф)) (2016/C 296/08) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Gyulai Törvényszék Страни в главното производство Жалбоподател: Юроспийд ООД Ответник: Szegedi Törvényszék Диспозитив Регламент (ЕО) No 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) No 3821/85 и (ЕО) No 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3820/85 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която водачът, извършил нарушения на този регламент, носи отговорност за последните вместо или наред с транспортното предприятие, което го е наело. (1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	14.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/53 Жалба, подадена на 11 януари 2016 — Skechers USA France/СХВП — IM Production (Chaussures) (Дело T-9/16) (2016/C 098/68) Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: Skechers USA France (Париж, Франция) (представител: J. Horn, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: IM Production SAS (Париж) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността No 1 221 584-0023 Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на СХВП от 23 септември 2015 г. по преписка R 2429/2013-3 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение. Изложени основания — Незачитане на правото на защита и на принципите на справедливия процес, — Нарушение на членове 4, 5, 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент No 6/2002.