9728/text.txt

	Напразно нашто време на изпит и съмненье
	изпразни маловерно небесните селенья
			от нимфи, божества
	и от богини красни морето обезлюди,
	и из горите хладни дриадите прокуди:
	за храм, за поклоненье пак има същества.

	Да, има между нази пак ангели прекрасни,
	със погледи неземни, с души високи, ясни,
			де господ сам сияй;
	които на земята напомнюват небето,
	които с нещо сладко изпълнюват сърцето
	и правят го да моли, да мисли, да мечтай.

	Кога приказваш нежно, гласът ти хармоничен
	на някаква си песен от раят е приличен,
			високият ти стан
	е горд, красив и строен кат брязата планинска,
	и твоя поглед сини в мечтателност богинска
	неволно предизвиква ил песен, ил метан.

	1883