id/QED.bug-en.bug

Български субтитри от екипа на кейфи сеир
Имаш ли температура? *Oх, Боже..*
- Колко ни дължи?
- 7,5 лири, майсторе.
Секунда само...Тая настинка няма да мине докато не легнеш на легло.
Не ставай днес.
Просто си лежи и почивай.
- Ето така.
Приятен ден.
- Благодаря.
Кажи ми как се казва лекарството.
- Моля, какво желаете, г-це?
- 2 курабии.
Момчета, чухте госпожицата какво иска.
Записвам го.
- 10 лири.
- Разбира се..само секунда.
Приятен ден.
Има народ в магазина в момента.
Не мога да изляза.
И Кузей не е тук.
В Трабзон е.
Да, но ще мина следобеда да ти донеса лекарството.
Или най- късно довечера.
Ами как е Джан?
Държиш ли го настрана от себе си?
Да не дава Господ, може и той да го прихване от теб.
Добре, аз..До скоро.
Целувки.
- Здравейте, какво обичате?
- Искам два "сухи" хляба и два симида
- A вие?
- Две сладки.
Добре, ето.
Да...
Точно.
Със световноизвестна компания се сдружихме.
Това е наистина много важно.
Много повече ще прогресираме от сега нататък... .. и ще имаме много по-големи цели.
Благодаря, Няма да скромнича за това.
Ще те видя на генералното събрание. и на теб.
И съм адски горд със себе си.
Благодаря.
Ти каза, че си приключил със Синанер и че са те изритали оттам.
Kакъв негодник си ти, бе?
Изнаправи ги всичките тия, за да ми стане кофти за теб.
Искаше да се почувствам виновен, нали?
Лицето ти е като маска, даже не се изчервяваш вече, когато лъжеш.
Не съм лъгал...Да..
Всички си загубихме работата.
Обаче благодарение на моите усилия, пак вдигнахме глава.
Да ти. на главата. на главата ти!
Дойде и ми рева като пръдльо, та да ми стане жал за теб и да те оставя на мира.
Обаче проработи, скиваш ли...
Ти не беше с нас през този период.
Нямаше те та нещо да прецакаш.
Ти си такова нахално копеле.
Шибано нагло копеле.
През живота си не съм виждал човек като теб.
Ти не си човек.
Ти не си същество даже.
Кузей, не можеш да ме скапеш днес.
Съжалявам, аз печеля и тоя рунд.
Ферат говореше също за "рундове".
И знаеш какво му се случи в последния рунд.
Ти ли му видя сметката?
Или някой друг?
Плачеше за отмъщение.
Ти се закле да отмъстиш за брата си.
Но какво стана?
Някой друг отмъсти за него.
Ето това си ти.
Човек, който се успокоява някой друг да му свърши работата..
- Гледай какво имам тук.. - Какво?
Виж.
Знаеш ли това какво означава?
- Разбираш ли какво означава тоя документ?
- Какво е това?
Това е пълномощното, което Бурак Чаталджъ ми даде.
Офицален, заверен от натариус документ.
- Ало?
Знаеш ли какво значи това??
- Е,та, какво значи??
Значи, че ще те следвам навсякъде където ходиш.
Във всяка дупчица, където влезеш.
- Така ли?
- Ще видиш ти какво значи да си под пета.
Кълна се в Бога...
Ще ти прецакам плановете, Никого няма да можете да измамите, вие, гадняри такива.
Разкарай се, братче.
Имам работа.
Ще ти дам да се разбереш какво мога.
Разчиташ на пълномощно, дадено ти от убиеца на Ферат ли?
Ако можеш това да преглътнеш, нищо друго не мога да кажа.
Какви простотии приказваш, бе?
Той не е осъден още.
А какво ще стане като го осъдят?
Ще изядеш ли тоя документ?
Трябва да хвана самолет сега.
Трябва да хвана полет.
Иначе знам какво да те накарам да ядеш..
На добър час.
Не разбирам.. - Искам да кажа за бележката, която беше прекрепена на него. " Не ме чупи пак"
- Здравей.
- Как ти мина делото?
- Мина добре. Разведен съм вече.
Толкова се радвам да го чуя.
Това е прекрасен Новогодишен подарък.
Да.
Между другото благодаря ти...
Много. За подаръка..
Нямаше нужда.
Но ти обещавам, че повече няма да го чупя.
В края на краищата не е виновен "той".
- За какво говориш?
Не беше ти, така ли?
Трябва да е подарък от Зейнеп.
Тя много добре знае кои бели полета да попълни.
Излезе права.
Тя е изпратила онова писмо на вестниците.
Казах ти, че не е дело на Симай.
Как се увери в това?
С нея ли говори?
Както и да е... Няма да те притеснявам повече.
- Момент.. - Виж, трябва да хвана самолета..
Отиваме с Демет в Трабзон да посетим семейството на Али.
-О, много хубава идея.
- Да, затова трябва да тръгвам веднага.
Кузей.
Тази година ще бъде нашата година.
Чувствам го.
Даже през ум да не ти минава.
Още ли си на работа?
Ох, ти си тръгнал..
Тогава направо да се видим на летището.
Не, нека се срещнем на летището, иначе ще закъснеем.
Кузуй, няма да си забравиш личната карта и другите там работи, нали?
Иначе няма да те качат на самолета.,
Добре, айде чао сега.
- О, здравей.
- Добро утро.
- Какво има?
Нещо ново по следствието ли?
Не е най-подходящия момент през деня, знам.
Но ти заминаваш...
Искам да кажа, че ако бях изчакал до връщането ти, можеше и да загубя кураж.
Демет, от месец вече си мисля..
Мисля и премислям..
Боря се със себе си.
Но не мога да намеря изход.
Демет, ти разбиваш сърцето ми.
Искам да кажа..
Караш сърцето ми да бие.
Почва да бие като те видя.
Топлина чувствам отвътре..
Исках да ти кажа това.
Ядоса ли ми се?
Знам, че ми се ядоса.
И ще те разбера, ако не поискаш да ме видиш вече.
Но се надявам да греша.
Ще се радвам да не ми "затръшваш вратата".
Не казвай нищо.
Просто исках да ти кажа как се чувствам.
Приятно пътуване.
Ето, сигурно е този.
Благодаря.
- Дай на мен.
- Остави го, момиче.
Най- после живна ли?
Беше потънала в мисли през време на полета.
Траех си да не те притеснявам.
И ти не беше много разговорлив.
За какво си мислеш?
За каквото винаги мисля.
Бизнеса и тем подобни.
Сърцето ми се разтупа.
Право да ти кажа и моето.
Да вървим.
Джемре, чакай само да си взема книжката в джоба.
Тогава ще съм свободна като птица.
Не виждам защо да не минеш теста.
Доста добре се справяш.
- Верно?
- Но се залепвай така за кормилото.
Отпусни се малко,
Не, просто удобно се чувствам.
Просто искам да съм по- внимателна.
Джемре....
Да ти кажа, ето това е свобода...
Скочиш в колата си,, а айде отиваш където си щеш.
Винаги съм искала да направя това, знаеш ли.
Особено като съм в претъпкан рейс.
Като видя така жени в колите си и си карат удобничко и свободно.. със децата си отзад на задната седалка..
И ги погледна и си викам "колко хубаво".
И така ми се щеше да те покарам в собствената си кола.
Но виждаш ли, беше нарочено за днес.
Мамо, внимавй има дупка.
Когато си взема книжката, можем да идем даже и извън града.
На кратки пътувания през уикендите, Мога да се науча на шосе, така, на дълги разстояния.
Лятото можем да идем на дълга ваканция.
Двете шорьорки.
И да ходим от плаж на плаж цяло лято.
Ти ще дойдеш на ваканция с мен, като си имаш мъж ли?
Аз ще съм съвсем свободна много скоро и без това.
- Мамо, полека...
- Чу ли какво казах?
Казах това, което мисля.
- Това скоро ще свърши.
- Не се размечтавай само защото Кузей сега е разведен.
Чу, че вече е свободен и вече си сложи крилата да литнеш.
Не съм казала това, понеже Кузей е разведен.
Аз си бях взела решение вече.
Чакам подходящия момент да дойде.
Мислиш, че ти вярвам ли?
И какъв момент чакаш точно да дойде?
- Ще ми кажеш ли това?
-Добре, мамо, но моля те карай.
"Добре, мамо", какво?
Не можеш ли да се откажеш от него най-накрая?
Всичката тая болка и всичко, през което те накара да минеш, не ти ли стига?
Защо не вземеш да се огледаш наоколо, да видиш цялостната картина и да стъпиш на здрава почва?
- Ти си живееш в страната на мечтите.
- Единствената ми мечта е да бъда с човека, когото обичам.
- И това ще стане много скоро.
- О, Боже, искаш да ме убиеш на кормилото.
- Слизай.
- Защо?
Слизай ти казвам.
Не те искам в моята кола.
- Но нали те учех.
- Не искам да ме учиш нищо.
- Ще си се науча сама.
Слизай!!
- Защо ми се ядосваш сега?
Моля ти се, ще слезеш ли от колата?
Айде.
Не ме карай да съжалявам.
Затвори вратата също. Затвори.
Ние следехме прогресията на Синанер група отблизо в SNCG.
Когато решихме да се включим и турска група в нашите инвестиции... ...Синанер Група беше първото име, което ни биеше на очи.
И се уверихме какво добро решение сме взели, като я разгледахме от по-близо.
И ето ни, заедно, след такъв дълъг процес.
От името на всички ни тук, благодаря на Гюней Текниноолу за всичко, което направи за да се осъществи това партньорство. което се надявам да бъде за доброто и на двете страни, както и за светвния бизнес.
Официалното обявяване ще бъде направено пред пресата с изявление.
И казвам, поздравления на всички ни и благодаря на всички.
- Поздравления.
- Поздравления.
Искам да кажа и аз нещо.
- Като представител на един от акционерите с най- голям брой акции в компанията... ...Бурак Чаталдж, съм тук да ви предам неготвото послание.
Моля.
Бурак Чаталдж знае, че вие правите всичко възможно да го държите настрана от тази маса тук.
Той е в болница сега.
И има следствието, в което участва все още не е приключило.
И той много добре знае колко щастливи са някои от вас за това положение.
А,, и също знае, че в съда, ваште показания ще му дадат свобода.
И когато всичко прикючи, той, разбира се, ще има какво също да каже за това съдружие.
- Благодаря ви.
- Нищо не разбрахме от това, но карай да върви.
Ние също ви благодарим
Поздравления.
Както и се очакваше от теб.
Направи много грозно и ненужно шоу там.
- Направих само това, което ми беше наредено.
- Време да се надигнеш и действаш, а?
Давай, отмъщавай си.
На нас не ни пука въобще.
Независимо какво направиш, Ти ще си тази, която ще съжалява накрая.
Ако съм на твое място, щеше да ми пука.
Който направи тази смъртоносна клопка на Бурак... е сега в тази сграда ..
Но не се притеснявай, Бурак... ... скоро всичко ще си излеза наяве.
И с удоволстивие тогава всички ще гледаме, кой ще е този, който ще съжалява.
Остави, пусни я да си ходи.
Нашата единствена утеха беше, че другият представител на Бурак Чаталджъ го нямаше днес,
Ако и той беше тук, не мога да си представя какво щеше да стане.
Чух, че е работила напоследък във вашата компания.
Тя работи и в нашата фирма.
Симай Текиноолу.
Текиноолу трябва да е последното име, което тя ползва.
Не знам бащиното й име.
Добре, ще почакам.
Да.
О?
Разбирам...
Кога напусна?
Преди месец?
Знаете ли къде работи сега?
Разбирам.
Има ли някакъв начин да говория с някой от приятелите й там?
Можете ли да ми дадете име или телефонен номер?
Вижте, нужно ми е да говоря със Симай.
Важно е.И не мога да я намеря.
Добре, разбирам.Благодаря.
Здравей, как си?
Дойдох да те проверя.
-Ела да видя дали имаш температура.. - Татенце, не съм толкова болна.
Просто си взех няколко дни да си работя в къщи.
Защо не казваш, ами бягаш.
- Бягаш от Джемре.
- Татко, не почвай пак.
Защото сърцето ти не е спокойно.
Все още носиш товара на това, което направи.
- Искам да ми почине главата.
- Всичко е напразно, ако не се успокои мозъка ти.
Само ще продължиш да чуваш тия гласове в главата си.
И главата ми и сърцето ми са спокойни,
Извиних се на хората, на които дължах извинение.
Така че приключи тоя въпрос вече, моля те.
Благодаря.
Моля.
Знам, че харесваш моя бюрек.
Благодаря ти, моето момиче.
Колко време беше майка Сабиха в болница?
Едвам 3 дни.
Те не държат повече такива пациенти като нея.
- Да я събудим ли?
- Батенце, не я буди.
И утре ще сме тук.
Тя спи по цял ден и без това.
Само нощем става.
И си говори много сама.
Говори на Али,
До сутрешната "азан" и после си ляга след като изгрее слънцето.
- Губи вече и малкото ум, който й е останал.
- Първо помнеше миналото много добре.
Сега обърква всичко.
Трудно й е и да разпознава хората.
Като да чувства, че Али е мъртъв.
Все пита за него. " Защо не идва да ме види?"
Все го чака,
Добре е, че не сте й казали.
Даже да й кажем, тя и без друго няма да запомни.
Може пък да не забрави това.. и ... да стане и по-зле.
Казваме й, че е зает много с работа.
Опитваме се да я утешим с тая мисъл.
Скъпа моя.
Държи снимките от годежа ви в пазвата си.
И вади снимките и ту целува твоята, ту на Али.
И на мен ми липсва много.
Искаше ми се да идваш тук по- често.
Нямаш ли полети дотук?
Нямаме полети, при които да спим в провинцията.
Връщаме с обратно веднага след кацане.
Искахме да дойдем да ви видим, като се отвори такава възможност.
Та ето ни, дойдохме.
Благодарение на Кузей, Той не ме оставя сама.
- Радвам ви се, че сте дошли.
- Отдавна ми е в ъкъла ... ...исках да изчакам такава възможност, та и двамата с Демет да сме свободни,
И ето дойде такъв момент и ето ни тук.
Радвам се, че дойдохте.
Благодаря.
Чухме, че си се развел.
Един проблем по-малко.
- Радваме се за теб.
- Благодаря.
Говорих с баща ти преди време и той ми каза.
Да се надяваме да е за добро.
Да, да се надяваме на добро във всичко...
Тя се събуди..
Дай да видим какво ще направи като ви види.
Ръката ми е изтръпнала.
Сигурно съм спала на нея.
Мамо, виж кой ти доведох.
Али, сине мой...
Моя син,, Къде беше, о, Али.
Скъпият ми син.
Добре дошъл, сине, къде беше?
Защо не идваш да видиш майка си?
Дай да те погледам.
Отслабнал ли си?
- Не, Не съм, - Брат ти каза, че много работиш.
Казах му да те доведе въпреки всичко.
Защо не дойде?
- Работех.
- Плюя на тая работа.
Не е по- важна от копнежа на майка ти.
О, колко ми липсваше, сине мой.
Благодаря на Господа, че те доведе при мен.
О, коя е тази дама?
- Аз съм Демет, майчице.
- Това е на Али годеницата.
Кога се сгодихте?
Ела насам, момичето ми.
Мамо, ти все й гледаш снимките, не помниш ли?
Али, ела и ти тук.
Не си тръгвай.
Не си тръгвай още.
Имай милост.
Не можеш за цял час да направиш една тава.
Не мога дума да кажа.
Работи с ръцете си, не с ума си, синко.
Бъди по- бърз, сине.
Не така, не със скоростта на охлюв.
Сине, защо си толкова бавен?
Добре, я, се махни от пътя ми.
Изглежда, че ще трябва да си я направя сам.
Значи, приключихме с поръчките?
Добра работа, браво на теб, синко!
Какво по дяволите прави тая тава тука?
- Върви та донеси парцал.
- Човече...
Кой сложи това олио тука?
- Не съм аз, майсторе..
Ти.. - Не ми отговаряй.
Забърши пода, бързо!
Ако това тесто изстине много... ... ще те накарам ти да го изядеш всичкото!
Боже...
Вие, момчета ми съсипахте панталона.
По дяволите!
Това е мазно петно и няма да излезе.
Край на хубавите ми панталони.
Той искаше същия цвят, какъвто е в старата ви къща.
Не, г-не, ние оставихме старата къща в миналото.Тая ще е различна.
Ние ще изберем цвят, който АЗ искам в тая къща.
Ето , тоя тука.
- Тоя цвят ли?
- Ами ако Сами аби ми се ядоса?
Аз ще съм тая, която по цял ден ще гледам тия стени.
Тази къща ще бъде такава, каквато АЗ я искам.
Това ще е моята къща, Моята!.
Той все се вбесяваше като му казвах да ми помага в домакинската работа.
А сега като ме няма, изглежда върши всичко сам.
И то безукорно, като да ме тормози.
Ти можеш да унищожиш всичко, което ми принадлежи.
Но не можем да унищожиш МЕН.
Тази къща е моя, г-н Сами.
Не можеш премахна следите ми.
Всичкия ми труд е тук по тая къща.
Даже трудът ми се вижда и на стените на тая къща.
По дяволите....
Проклятие..
Защо всичко все върви наопаки?
Как така нищо не върви като хората?
Това шибано олио...
Господи, помогни ми.
Да, Айнур?
Свободен съм.
В къщи съм, тръгвам след малко.
Разбира се, мога да ти го взема.
Само ми кажи името на лекарството.
Момент само, трябва да ми го продиктуваш.
Трябва ми хартия и химикалка.
Чакам минута да слеза долу.
Как си?
Не ми звучиш добре.
Не се притеснявай....
Аз ще те излекувам, красавице.
Момент само.
Секундичка... да го запиша.
Кастамону,,, измир...
О, добре,,, Знам го това лекарство.
Ще ти го взема.
Но ти трябва да лежиш, за да оздравееш.
Трябва да си почиваш.
Трябваш ми здрава, девойче.
Добре, добре... аз ще съм ти лечението.
Целувки, миличка..
Чао за сега.
Още по-щастливи ще сме, ако Вашата компания се присъдини към нас също.
За нещастие, нашата компания е прекалено скромна за вашия лъскав пакет.
Цифрите ви ми казват друго нещо.
Графиката на продажбите ви показва доста вертикален тренд.
Внимавай, Джан.
Г-жа Мелда може да е много убедителна.
Много съм сигурен, че няма като теб да й се поддам така лесно.
Изглежда твоят партньор не е много щастлив от нашето обединяване.
Аз съм с единия крак в Катманоолу Холдин, както знаете.
- Най- големият ни конкурент.
- Знам.
И точно затова съм така заинтересована от партньорството ви.
- Какво става тук?
- Здравейте.
Дошли са от Прокуратурата.
Искат да зададат някои въпроси във връзка с Г-н Бурак.
За какво става дума?
Взички въпроси бяха зададени преди няколко седмици вече.
Здравейте, аз съм Гюней Текиноолу.
Г-жа Ебру, аз мога да поема оттук нататък господина, ако сте заета.
- За какво става дума?
- Бурак Чаталджъ каза в показанията си.. че оръжието, което е намерено в колата не принадлежи на него и че може да е поставено там от някой друг.
- Е, и?
- Ще проверим записите от камерите на охраната, за да ги срваним с показаният му.
- Специално от камерата в паркинга.
- Това е смешно.
Защо още се занимаваме с това въобще.
Г-жа Мерич ще ви придружи.
Моля ви, нека нашите приятели прегледат всички записи.
Насам, моля.
- Благодаря.
- Моля.
Не ми харесва да виждам тия хора тука.
Не се тревожете, нямаме нищо да крием.
100 пъти ви казах.
Никога не съм докосвал пистолет в живота си.
Хеле пък да го държа, не съм виждал дори такъв от близо.
Не ви лъжа.
Не си даже спомням кога за последен път съм отварял жабката .
В първото си показание, сте казали, че Кузей Текиноолу е отварял жабката.
Да... в деня на главното събрание. ... като отивахме заедно към компанията.
Имаш ли дъвка или нещо такова?
Ще дъвчеш дъвка на събранието ли?
Исках да ми мине по-бързо времето докато стигнем там.
Искам да кажа, че ако имаше ипстолет жабката, Кузей щеше да го види.
Показанията на Кузей не поддържат точно вашите.
- Той каза, че не си спомня какво е имало в жабката.
- Но той ми вярва.
Той все още работи за мен в компанията.
Знаете това, нали?
Г-н Бурак, в колата ви намерихме оръжие, с което е извършено убийство.
Няма значение дали той ви вярва.
Това не ви помага.
Таков огромно оръжие, Кузей щеше да го види, ако беше там.
- Ако предположим, че Кузей Текиноолу не го е видял.
- В което той въобще не е сигурен. то е било сложено в колата на г-н Бурак в същия този ден.
Което означава че или е било поставено докато г-н Бурак си е бил у дома, или по време на събранието.
Или, може би Кузей го е сложил там
Вие казахте, че той последен е влизал в колата ви.
Не го е направил той.
Който е сложил тоя пистолет в моята кола, той е и убиеца.
Или... човекът, който е искал да се отърве от пистолета след събранието.
Вие бяхте извън гррада.
Вие сте планирали то изхвърлите пистолета...
- Но късметът ви изневери.
- Вече ми омръзна това...
Вие не ме разпитвате.
Вие ме сочите с пръст, вие ме обвинявате.
Г-н Бурак, ще бъдете изправен пред съда много скоро.
Пред съдията няма да можете да кажете "омръзна ми".
Клиентът ми е невинен и ще го докажем.
Всеки би могъл да сложи тоя пистолет в тая жабка.
Има ли отпечатъци на оръжието?
НЕ.
Разбира се, че човекът, който е искал да се отърве от пистолета... ,... не би оставил някакви отпечатъци..
Но,,, ..той не е могъл да предвиди катастрофата, разбира се.. - Защо не разберете от дума?
Не съм го направил аз.
Кълна се, че видях този пистолет за пръв път в тази стая.
Вижте, нямам никакви причини да убия този човек.
Убиецът е искал да се отърве и от мен, и от пистолета.
Аз само намерих тези ръкавици в гората.
И всичко това се започна тогава, след като им показах ръкавицата в компанията.
И аз бях там онази нощ.
Не можех да видя нищо дори под носа си в тая черна нощ.
Как ги намерихте ръкавиците?
И също точно след като се чу изстрел.
- Спрепнах се в тях.
- Спрепнахте се, ъ??
Наоколо имаше сумата полицай, но вие ги взехте.. ... и никога не казахте на никого нищо.
- Аз обясних всичко.
- Вие обяснихте какво точно?
- Моля ви, внимавайте в тона, с който говорите.
- Първо отричахте,че въобще сте били в гората.
И даже след като ние открихме, че сте били там пак не ни казахте за ръкавиците.
След влязохте скришом в къщата им.
И след това на събранието ударихте ръкавицата по масата.
Вие сте този с много странното държане, да знаете.
Защо да ви вярваме каквото казвате сега?
Знам, че изглежда наистина сложно, но не съм го направил.
Тогава го докажи!
Казваш, че някой го е сложил в колата ти.
- Но няма и никакъв запис на камерите в къщата ви.
- Точно се нанесох, Не знам!
Нищо не знаеш ти,нищо. и без това.
Виж, Бурак Чаталджъ...
Тоя случай ми костваше кариерата, разбираш ли?
Ще разнищя тоя случай и ще намеря убиеца, та каквото ще да става.!@
Запиши си го някъде в мозъка си, та да не го забравиш.
И се дръж както трябва.
Ако още веднъж тоя човек говори така на клиента ми, ще направя оплакване.
Имате да се тревожите за по-важни неща, като например делото.
Иначе, каквото каза, няма да спаси клиента ви от присъда.
Айде тогава, добър ви ден. .
- Тия хора ще ме бутнат в затвора.
- Успокой се.
Сега за сега си само заподозрян, а не убиец
Нямат нищо, в което да те обвинят освен пистолета.
И ние ще оспорваме това доказателство.
Това на баща ти ли е?
Мислех, че е твоя.
И аз мислех, че Гюней е убил тоя човек.
- Мислех, че още си в компанията.
Тръгна ли вече?
- Да, имах нужда от малко чист въздух.
И аз ще изляза малко, Не закъснявай.
- Трябва да се приготвим за довечера.
- Добре, любов моя.
- Чакай да си поема дъх и после ще си заема мястото на първия ред.
- Добре, побързай.
- Гюней, къде беше сине?
- На работа.
Значи, големите решения изискват и такова голямо обмисляне.
О, разбира се.
Много се радвам, че ще работим заедно оттук нататък .Аз няма да съм все тук с теб, но, да.. ... чака ни много натоварена програма .Всъщност, дойдох малко да си поклюкарим.
Какво беше това "шоу" в края на събранието?
Това е всъщност семеен проблем, Венюс... тоест..но не го използва разумно. .е бившата годеница на Баръш.
Тя имаше коз в ръцете си,
Ти "прегръщаш" тази компания като един Синанер.-
Може би даже повече, отколкото тях самите.
- Да.
Защото дадох обещание на Атила Синанер.
Възхищавам ти се.
Ти се доказа за много кратък срок.
Благодаря, аз.. .... предполагам, че ти се ме проучила също.
Да, точно така.
Аз също знам, че се целиш във върха- да оглавиш компанията.
- Защо не.
- Действително защо не .- Със сигурност с времето и това ще стане.
- Аз не бързам.
Може би един ден и аз ще се възползвам от тази ти амбиция.
Зависи какво искаш да правиш с нея.
Бану. ,Погледни моето момиченце .- Колко е сладичка, гледай.
- Откъде дойде?
Намерих я в градината.
Бягаше от някого.
- На кого е това коте?
Толкова е сладко.
- Мое е.
Искам да кажа, не изглежда да е улично коте.
Може би някой го е изгубил.
- Джемре, това коте е мое.. - Добре.
Така топличко.
Така мекичко.
Дава ми покой..
Съжалявам.
Не мога да го дам на никого, даже да го погали.
Нали така, момичето ми?
Защото е мое.
Студено е тук.
Може би трябва да влезеш вътре
Не се тревожи за мен, Мога да се погрижа сама за себе си.
Освен ако някой умишлено иска да ме нарани...... ...мога сама да се пазя .Но не можах да опазя бебето си.
Не можах да го запазя.
Ето защо, и ти трябва да си идеш.
Бану хич не ми изглежда добре.
Ще се оправи скоро.
Не й се случва за пръв път.
Тя загуби бебе за пръв път.
Тоя път наистина положението изглежда зле.
Не говори с никой, не излиза от къщи, не ходи на работа.
Затворила се е в черупката си.
Няма никакъв стимул.
- Майка ми каза, че тя се нуждае от почивка.
- Съмнявам се, че тя е съвсем наясно със ситуацията.
Вие всички бяхте заети с това съдружие със SNCG.
Никой не обърна наистина никакво внимание на това момиче.
Странно.... .... това съчувствие ли е или виновното ти съзнание?
- Не говори глупости.
Просто ми е жал за нея.
Защото я виждам колко е безпомощна.
Седеше на двора, с коте на скута, милваше го и го наричаше "моето момиче".
Тя е толкова самотна.
Искаш да сте приятелки ли или какво?
Нямам такива намерения.
Просто предупреждавам.
Всъщност....
Тя се нуждае от добър приятел.
Верен, добър приятел, какъвто никога не е имала.
Някой милостив, въпреки всичко .- Някой мил.
- Това аз ли съм?
Няма да е добре за нея да свикне с мен, И без това дните ми тук са преброени.
Публичното предлагане е скоро.
- Е, та, какво от това?
- Нашата уговорка ще свърши. И ще се разведем.
Аз ще кажа кога ще се разведем.
Приятна вечеря сега, аз отивам в кабинета.
Баръш, моля те, кажи ми, че няма да протакаш.
Излезе навън веднага след вечеря.
Говорех си с брат ми.
Благодаря.
Направил го е като е бил във второ отделение..
Малкият калпазанин се е разписал на него също.
Сложи си ръката на него.
Чувствам дъха му.
Непрекъснато се оглеждам наоколо откак сме дошли.
Гледам тоя стол и си мисля, че седеше на него, когато беше жив.
Завърташе тоя ключ да светне лампите.
Пиеше вода от тая чаша.
Държеше дръжката на тая врата.
Той беше роден и отгледан в тая къща.
Чувствам как гласът му все още отеква по тия стени тук.
Чувствам като че.. ..ей сега ще излезе от къщата, и знаеш ли.. ...ще ми каже "братле"
Какво е това, сестричке?
Каза ми, че е студено.
- Добре съм.
- Облечи си палтото, момиче.
Или се облечи или влез вътре.
Ще настинеш.
- Кузей, - Ти.. .- Кажи.
- Ти кажи.. .Забеляза ли?
Сади аби все още не ме поглежда в очите.
Забеляза това, нали?
Защото знае... .. че ако ме погледне, очите му ще кажат неща, които устата няма.
Даже ако...
Даже езикът му да не се помръдне.. очите му ще го кажат.... ..."брат ми умря заради теб". " Не си помръдна пръста за него", е това ще ми каже .Кузей, спри да се обвиняваш.
Ще ми каже " Ти позволи на друг да отмъсти за Али". " Друг някой наказа за убийството на Али".
Даже не го знаем кой е.
Ето защо, за да не ми каже нищо от всичко това.... .. той не ме поглежда в очите.
За да не изкрещи с очите си това.
Знам си го.
Виждайки същото страдание един на друг в очите, прави болката още по-силна.
Ето затова не можем да се гледаме в очите.
Не бъди толкова жесток към себе си.
Не прави така, че да ти е още по-тежко.
Те вече са си намерили утеха, казвам ти.
Трябва ли да говоря повече? ALI
Толкова много ми липсва, Демет.
Проклятие, много ми липсва... .Знам, че не трябва... да ти говоря това..
Тоест, нямам никакво право... да ти хленча тука. .Но какво да направя.. .Нямам друга сестра освен теб.
- Влез вътре.
Недей да не настинеш.
- Аз ще си поседя още малко тук.
Ти влез.
- Кузей .Майка ми те вика.
Тоест, вика Али.
- Идвам...
- Какво да правим.
Трябва да играем тоя театър още малко.
Не ви е лесно. Бог да ви помага.
Можеш ли да вземеш това, скъпа.
Верно е, майка ми се крие зад спомените си.
И ние страдаме за нея.
Ако си си свалила халката от пръста, сваля и от врата си.
- Не давай да ти пречи, - Защо казваш това, Сади аби?
Така я нося и по време на полетите ми.
Така я нося и по време на полетите ми.Особено на дълги полети, когато пръстите ми се подуват. я нося на врата си.
Така беше и като Али си беше тук.
Тази халка не ме ограничава,
Тя ми е вречена
Ще я нося на врата си докрая на живота си .- Даже и да имаш някой в живота си ли?
- Какво искаш да кажеш, Сади аби?
Ти не можеш да скръбиш вечно за Али,
Рано или късно, ще има някой друг в живота ти.
Ще си изградиш нов живот.
Даже да дойде такъв ден, тази халка ще бъде винаги на врата ми.
Ще я нося докрая на живота си.
-Заведи ме до Бостепе утре, сине, откога не съм ходила.
Липсва ми, свежият въздух.
- Разбира се, ще те заведа там, мамо.
Ще те заведа, където поискаш.
Навън съм с приятели, татко.
Добре, добре, не се тревожи .Добре, татенце, Чао .- Здравейте, мен ли чакате?
- Здравейте, ,Вие сте Алтан, нали?
Приятел на Симай .- Майната му,,, - Моля ви, почакайте .- Кажете ми къде е Симай.. - Махайте си оттук, откъде да знам аз?
- Коя сте вие?
Манякът й съпруг ли те праща?
- Аз само искам да поговоря със Симай.
- Не знам къде е, И хич не ми пука,
- Не искам да си докарам беля пак.
- И аз не искам такова нещо.
- Просто искам да се извиня на Симай.
- Не ми минават тия, момиче.
Едвам се отървах от нея. Какво приказваш? Виж, Не съм я виждал, разбра ли?
Вземи това....И ми кажи къде е.
Не знам къде е, но чух че все още работи в *обслужващия сектор.*
-Какво правиш, ма?
- Това е мое.
Мъжът щеше да ми ги бутне на мен и ти скочи точно отпред.
Само да направиш още веднъж такова нещо...
Чу ли ме добре?
- Пусни ме, маниачка такавав!
- Престани, ще те види шефа.
Да не си ми пипнала парите пак, загряваш ли?
Или ще ти видя сметката.
Ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.
Тя обеща.
Няма вече да го прави.
Тая е луда, казвам ти.
Направо е откачена.
- Добро утро.
- Добро да е.
Така дълбоко спеше, че даже не си чула будилника.
Не спах цяла нощ.
Чак на сутринта заспах.
Мила, трябва да си взимаш редовно лекарствата.
Така, няма да имаш проблеми със спането.
- Какво има, защо ме гледаш така?
- Говореше в съня си нощес.
Аз ли?
И какво казах?
Каза "Ферат."
Направо скимтеше. " Ферат, не се приближавай, не се приближавай"
След това дълго време плака .
Даже хлипаше.
Шегуваш се.
Повтаряше непрекъснато името на тоя човек.
Какво видя в съня си?
Не знам, не помня.
Ти ли уби Ферат?
Не вярвах че толкова много мога да се смея сутрин, я се виж каква физиономия си направил.
Изглеждаш толкова блед..
Гюней, моля те, погледни се в огледалото...
Изглеждаш толкова смешно..
Въобще не е смешно.
Мислиш си, че съм луда, нали?
Но си толкова смешен.
Оу..
Ела тук, глупчо.
Изглеждаш като призрак.
Моят любим имаше кошмари, а?
Защо не ме събуди?
Ами правеше ми кеф да те гледам как страдаш.
- Правя си кудош.
- Знам.
Виж какво ще ти кажа...Защо не си останеш в къщи с мен днес.
Няма ли да дойдеш на работа?
Не ми се ще да съм затворена вътре...
Моля те не казвай "не".
Можем да идем на яхтата и да закусим там заедно.
- В това време?
- Да,
Мила, трябва да ида на работа.
Не ти ли се е натрупала работа и на теб.
- Айде, издокарай се и да вървим на работа.
- Нека си се трупа, мога да я оправя по- късно.
Добре, както искаш.
Но трябва да побързам.
Ще се преоблека.
- Добро утро.
Събуди ли се г-жа Джемре?
- Да, г-жо.
- Мога ли да говоря с нея, ако може?
- Да, разбира се, г-жо.
Г-жа Бану иска да говори с вас.
- Ало.
- Здравей, Джемре, как си?
- Мерси, добре, а ти?
- И аз съм много добре.
- Закуси ли вече?
- Не, защо питаш?
И аз няма да ходя на работа днес.
Та си мислех да закусим заедно.
Можем и да излезем и прекараме заедно сутринта, а?
- Не знам, - Какво му трябва да знаеш толкова?.
Айде, Джемре.
Знам, че ти е кофти за това, което ми се случи напоследък.
Въпреки всичко ти направи крачка като приятел към мен.
И сега, аз също искам да направя крачка към.
Така, че не ми отказвай.
Мисля си, че просто можем да си поговорим и да уредим проблемите между нас.
- Така ли мислиш? - Да.
Моля те, Джемре, моля те.
- Добре тогава...
- Ще се облека и ще сляза долу след малко.
- Добре, - Добре, ще се срещнем долу.
- Добро утре.
- Добро утро.
Тази сутрин ще закусваш сама.
Ще закусвам навън с Бану и без това .
- Я, повтори, какво?
- Тя ме покани на закуска.
Бану...Бре...
Лулата на мира идва по-рано отколкото си мислех.
- Това е наистина.... ..толкова трогващо.
Бих се разплакал, ако нямаше да се изложа така.
Приготви яхтата.
Добре.
И аз ще закуся на яхтата.
Какво ще правиш сама на яхтата в такова лошо време?
Няма да съм сама.
И капитанът също ще е там.
Страхотно ще е, сигурна съм.
Завий на ляво.
Боже, Боже, засрами се, бе..
Не можеш свестно да запишеш даже една поръчка.
И клиентът ми се кара по телефона, искайки си 150те си поръчки.
- Кълна се, че ми каза 100, майсторе.
- А, млъкни, бе.
Това не ти е за пръв път да пре. нещо.
Чуваш ли това?
Пак звъни телефона.
Пак ще ми се развика " Къде са поръчките ми, които липсват"
Какво да му кажа сега, а?
Защо ти сам не говориш с него?
- Ало?
- Татко, добро утро.
- Какво става?
- Нищо особено.... ...разправям се тука с тия идиоти.
Оправям им бакиите, дето са забъркали.
- Тоя път какво стана?
- Тия момчета тука са тъпаци, казвам ти.
Всеки ден вършим все едно и също тука.
И пак всеки ден някакъв проблем ще се яви.
Писна ми от всичко това.
Направо ме побъркват!
Какво да ги правя?
Да ги хвана за врата и да ги изхвърля през вратата ли?
Чакай, спри се малко, успокой се, поеми си дълбото въздух.
Какво точно направиха да ти кипнат нервите?
Няма да ти разправям какво направиха, та да кипна още повече.
Ти ми кажи сега, кога си идваш?
Сабиха Тейзе не е в добро състояние.
Всъщност си мислех да остана по-дълго тук, но чувствам какво напрежение има там.
- Значи, ще трябва да се прибера по-скоро.
- Прави си каквото си знаеш.
Или си се кефи там.
Или си вдигни задника и си ела тук.
Тия тъпи задници направо ме вбесяват, та чак огън излиза от ушите ми.
И ти си си там, кефейки си се далеч от всиките тия тук.
- И аз те обичам, скъпи мой.
- Господи...
И ти ли сега?
- Господи, синко, какво съм направил да заслужа всичките тия идиоти около мен?
- Добре, айде довиждане.
Кажи им там, че и аз също съм казал "geçmiş olsun" (?)
И кажи на всички "много здраве" от мен. Добре, айде, довиждане.
-Добро утро.
- Добро утро.
С колата ли ще вървим?
Мислех, че ще вървим пеша.
Отиваме на яхтата.
Там ще закусим.
- В това време?
- Да.
Казах им да затоплят яхтата.
Приготвят ни и закуска.
- Чудесно ще бъде, хайде ела.
- Струва ми се, че не е добра идея.
- Защо?
- Ами, не знам...
Ветровито е, яхтата ще се клати.
Не, всичко ще е екстра.
Повярвай ми.
Толкова забавно ще бъде.
Хайде, идвай.
Моля, кого търсите?
Добър ден, дошла съм да видя г-жа Айнур, Аз сън нейна приятелка.,
Но не можах да видя името й на звънците.
Затова позвъних на вратата, Извинявайте.
Г-жа Айнур е на втория етаж, номер 4.
- Благодаря ви много.
- Но г-жа Айнур е малко болна.
- Мисля, че още спи.
- Знам, знам.
- Дойдох да й направя инжекция.
- Така ли?
-Kolay gelsin (?) - Благодаря.
Знам как да я събудя.
- Кой е? - Може ли да отворите вратата?
Моля, какво обичате?.
Здравейте, аз съм г-жа Текиноолу.
Бях г-жа Текиноолу доскоро.
И както можете да се досетите, вече не ползвам това фамилно име.
Просто по навик.
Можем ли да поговорим малко?
Аз съм,,, малко болна.
Повярвайте ми, не съм тук с лоши намерения.
Това, което искам да ви кажа е за ваше добро.
- Моля ви, няма много да ви задържа. - Моля, влезте.
Благодаря.
Съжалявам...
Малко е разхвърляно, тъй като съм болна. - Няма нищо, не се притеснявайте.
- Моля ви, защо не седнете.
- Докато се облека.
- Благодаря.
Ей сега ще дойда.
Моля ви, не казвайте на Сами, че съм тук.
Няма.
- Добро утро - Добро утро, г-жо.
Добре дошли.
- Времето може да се развали, - Страхуваш ли се?
Мога сама.
- Всичко готово ли е, капитане?
- Да, г-жо, всичко е готово.
Джемре, налей ни чай.
Ей сега ще дойда.
- Ние ще плаваме сами.
- Но, г-жо Бану..
Благодаря ти.
Довиждане, капитане.
Бану!
Бану.
- Капитана?
- Нали тя е тук.
- В никакъв случай, ти ли ще управляваш яхтата?
-Да,
- Защо слезе капитанът?
- Защото нямаме нужда от него.
Аз мога да управлявам яхта от дете.
Имам и тапия за това, не се тревожи.
Бану, обърни назад.
Искам да сляза от яхтата.
Страх те е от морето или от мен?
Не искам да плавам на яхтата, можеш ли да обърнеш към брега, моля те.
Бъди откровена, разваляш партито или просто те е шубе.
Не се страхувай.
Толкова супер ще си прекараме, казвам ти!
Извинявайте за безпорядъка.
Както споменах, съм малко болна.
Не можах да изчистя.
Предполагам, че сте изстинали в Новогодишната вечер.
Когато се забавляваш, не обръщаш внимание на някои неща.
Като сладко и така нататък
После ти става кофти от него.
Да, така е, за какво искате да говорим?
Искам да говорим за Сами Текиноолу.
- Не искам да говоря за това.
- Защо?
Мислите, че го познавате много добре ли?
Мисля, че го познавам достатъчно.
Ами, не знам кога е започнала връзката ви и от колко време сте заедно... ...но аз се запознах с него, когато бях на 16
Знам го от детинство.
Сами... ... въртеше пекарната, която баща му му остави.
Той изгуби родителите си още като дете.
Той издържаше много хора.
Трябваше да напусне училище, за да работи.
Трябваше да работи ден и нощ без почивка.
Но, мисля, ви е разказал поне това.
По това време аз бях ученичка в гимназията.
Той не беше като другите момчета, нито в училището ми нито другаде.
Той беше много стабилен, можеше да се опре човек на него.
Стоеше здраво с двата крака на земята.
Беше и малко хубавец, А аз бях млада и се "хванах".
Семейството ми беше против.
Той ми казваше, че мога да продължа да уча, даже в Университета.
Доверих му се, повярвах му,
Семейството ми и всички, които познавах бяха против мен.
Така че трябваше да избягам с него.
Оженихме се.
Семейството ми се отказа от мен, не пожелаха никога вече да ме видят.
Никога не съм им виждала лицата след това.
Не му трябваше много време, за да покаже истинския си лик.
Когато ме наби първи път, аз бях в пълен шок.
Но всички врати бяха вече затворени за мен.
Не можех да се върна обратно.
Нямаше къде да е върна.
Не можех даже да прозинеса букавата "У' за училище.
Толкова огромно разочарование беше това за мен.
И съжаление.
Но нямах никакъв друг избор.
Трябваше да търпя всичко с години.
Да понасям побоищата му, всякакъв род унижения и мъчения.
Бях окована така 30 години.
Винаги унижавана, гледана отвисоко като нищожество.
Знаете ли какво, г-жо Айнур.
С години гледах обяви за работа по вестниците.
Гледах ги всичките тия обяви, завиждайки на жените, които работят... ...които не зависят от съпрузите си, за да живеят.
Да не говорим пък да ида някъде без неговото разрешение... ... не можех дори да дишам.
Та накратко... ... не можах да си изживея нито детството, нито младостта както трябва.
Нито пък зрелостта си на жена.
Но, благодарение на Господ, по-добре късно, отколкото никога. Сега съм свободна жена.
Сега той се опитва да живее тая връзка с вас, само за да ми прави напук и да ме ядосва.
Г-жо Айнур, явно е, че Сами сега ви показва другата си страна.
Но това не е истинския Сами.
Не съм нито веднъж празнувала някакъв празник в тия 30 години брак.
Никога не съм дори получвала цветя.
Той ми купуваше тенджери за подарък.
И това беше в първите години на брака ни.
Аз не бях съпруга за него.
Аз му бях собственост, която е там да му прислужва.
Причината да ви кажа всичко това е... .. защото започвате нов период в живота си.
Също, имате и малко дете
Преди да тръгнете по тоя път, трябва да си помислите " с кого искам да вървя по тоя път?"
Да не съжалявате по- късно, като мен.
Чух, че ще се сгодявате скоро.
Пътят, по който скоро ще тръгнете... съм го вървяла с години, влачена по него за косите.
Бита и мъчена през цялото време.
Нито жертвите ми, нито лоялността ми бяха оценени.
Един ден, се намерих пред вратата.
Благодаря на Бога, Имам синове да ми помогнат.
Мога да се досетя, че не сте имали и вие лек живот.
Но ви съветвам да си премислите още веднъж.
По тоя път, по който вие имате намерение да тръгнете... ... това ли е наистина човекът, с който да вървите заедно?
Гледайте да не попаднете на ураган, докато бягате от дъжд.
За един и същ човек ли говорим?
Не мога да повярвам
Сигурно си милите, че лъжа, за да ви разваля отношенияте.
Но ако бях на ваше място, искам да кажа, след като ви разказах всичко това.... ...даже едно да беше вярно, не бих се оженила за тоя мъж.
Но пък, за съжаление, всичко това е вярно.
Ако не ми вяравате, питайте него.
Накарайте го да ви отговори.
Ако отрича и му повярвате... ...тогава ви желая всичко най-хубаво.
Но тогава няма да можете да обвините някой друг..
Изпълних си задължението на човек.
Съзнанието ми е спокойно.
Останалото си е ваша работа.
Приятен ден.
Това е същото лекарство, нали?
Не е заместител или нещо.
Да. Това е оригиналното.
Купихме го от складовете.
Мисля, че сметката е вътре.
- Момчета, предложете нещо на приятеля си тука.. - Не, майсторе, в аптеката има много работа днес и трябва да вървя.
И ние имахме прекалено много клиенти днес, та не можах да излеза от магазина.
- Извинявай, че трябваше да идваш чак до тук - Няма нищо, Майстор Сами,
- Беше малко спешно, та затова...
- Надявам се да не е нещо лошо.
Между другото кой е болен?
Ами... човекът, който е болен е...ами, синът ми е болен.
Никога не се облича топло.
И ето ти изстива.
Знаеш, тия дни не можеш да разчиташ на времето.
- Geçmiş olsun.
- Да даде Господ.
- Приятен ден.
- И на теб.
На какво се смеете, бе?
- Не се смееме, майсторе, - Какво искаш да кажеш, че не се смеете?
Нали ви гледам, че се хилите.
Хилите си се тука.
А сладкишите ще изгорят във фурната.
Ей, чш, На кого говоря аз, бе, ало?
Да не си Махмут мечтателя, или какво?
Щеше ми се да бяхме закусили в къщи.
- Ако времето се влоши или нещо...
- Не се тревожи.
Имам опит във ветроходство във всякакъв тип време, Всичко ще е наред.
Аз и баща ми ходехме с яхтата и в точно такова време.
И с Гюней също.
Първите години в училище, той идваше само когато и баща ми беше с нас.
Не искаше да остава насаме с мен.
Въздържаше се заради теб.
- Нека днес никой не ни разваля настроението.
- Бану, какво правиш?
Не искам нашето усамотяване да бъде нарушено.
- Не ставай смешна.
Дай ми тоя телефон?
- Моля те, Джемре.
Ще ти го дам, като свършим разговора си.
Седни,
Говориме си като две приятелки.
Ти си единствената, за която на Гюней му пука.
Той все ми разказваше за теб, ден и нощ.
Бану, това всичко е в миналото.
Но аз сега ти казвам неща, за които ти не знаеш.
Така че слушай,
Например...
Дори преди да те срещна.... ...ти ми беше най- големия съперник.
Гюней те издълба в мозъка ми толкова надълбоко...
Начинът, по който те обичаше, даже те направи да ми изглеждаш още по- уникална.
Не можех да го "достигна", заради теб.
Защото на всяка крачка, която правех към него, налитах на теб.
Така ужасно ме болеше.
Много страдах.
Знам, че външно не изглеждам като някой, който би могъл да чувства такова нещо.
Знам, че съм студен човек.
Но си нямаш и представа... ...колко нощи съм плакала, мислейки си за теб.
Тогава, жалко за това...
Да, жалко беше.
Защото аз обичах Гюней повече от теб.
Бану, нямам никакви чувства вече към Гюней.
Искаше ми се да не съм имала и преди.
Но, никой не може да промени миналото.
Значи съм страдала за нищо?
Не.
Защото аз все още не се чувствам удобно като си около мен.
Но се опитвам да те харесвам
Това е много голяма крачка за мен.
- Опитвам се да станем приятелки.
- Не ти трябва моето приятелство.
Нали виждаш, аз съм много самотна.
Нямам си никого.
Няма никой около мен, на който да му пука за мен.. безплатно.
- Даже на Гуней не му пука за мен, - Гюней те обича.
Той обича само възможностите, които му предоставям.
Той е с мен заради амбициите си.
Защото аз съм единственото място, където може да се отърве от... ....миналото си, дълговете си и грижите си.
Но ако не бях изгубила бебето си... ... ако не бях я изгубила.
Тя щеше да е единственото нещо, което наистина щеше да е мое.
Ето затова исках така много това бебе.
Бану, не съм аз виновна.
Може би, виждайки те като мой враг е единствения ми изход.
Когато съм ти бесна... ... ме боли по- малко.
Твоят спасител иде да те спаси от лудата жена.
Бану!
Бану!
Бану, да не направиш някоя глупост!
Добре дошъл, любов моя.
- Какво правите тук?
-Успокой се, Ето виж...
- Джемре е добре.
Не съм я хвърлила в морето.
Разбира се, че не си...
Ние просто се разтревожихме, като разбрахме, че двете сте отплавали така с изключени телефони.
-Капитанът ли ти каза?
- Да, той е звъннал на Баръш.
И като той не е могъл да се свърже на Джемре с телефона, ми се обади на мен и ето ме тук.
Ние само си говорехме.
О, явно ви накарахме да се тревожите за нищо.
Но сега вече трябва да си се успокоил.
Джемре е добре.
Аз се тревожех повече за теб.
Трябва да звъннеш на Баръш, ако искаш.
Да, сега.
Закуската изглежда чудесна.
И ако и кафето ви е още топло, бих искал да изпия едно.
Да си вървим в къщи.
Изгубих апетит.А е и малко студено тук.
- Какво си въобразяваш ти, бе, жено?
- Я, не крещи.
- И не стой там.
-Какво правиш в апартамента на непознат човек?
Защо отиде при нея?
И отиде при нея като каква?
- За каква се мислиш?
- Отидох при нея като бившата ти жена., Е, та , какво?
- Ти шибана...
- Айде де, удари ме, Защо се спря сега, а?
Ще ме биеш като каква ????
Нямаш ли срам?
Защо отиде в къщата на тая жена да ме очерниш.?
- Небладарница.
- Не съм те очерняла.
Само й обясних какъв човек си ти.
Казах и колко не си ме уважавал, Как си ме биел.
Как си ме тормозел.
Защо трябваше да ги изнаправиш тия?
Засрами се!
Ти се засрами!
- Да не би да не е верно?
- Ти ревнуваш, нали?
Правиш го да си върнеш.
Искаш да ми развалиш отношенията с нея.
Не зарязах ли семейството си само и само да бъда с теб?
Не зарязах ли образованието си заради теб?
От младежките си години, в мизерия и бедност... ... не работех ли като вол, за да помагам да се справяме някакси..
Не ти ли търпях побоищата и тормоза с години?
Кой кого е търпял, ти невзрачна жено?
Аз ти търпях нареждането и мрънкането цял живот.
Някога да съм те видял усмихната като се прибера в къщи.
Всичко което получавах беше твоето непрестанно мърморене, от което имах главоболие; край, стига, достатъчно.писна ми...
Някога да си се върнал и да е нямало нещо сготвено?
Да съм те изпращала на работа с нечисти и негладени дрехи?
Дадох ти два лъва, нашите момчета.
Аз ги отгледах добре въпреки бедността.
Ти ми ги даде?
И кой се облягаше на тях цял живот?
Не искаш ли ти да се ожени за богато момиче.
Та да живееш богато?.
Исках това само защото не исках моите деца да имат същия като моя живот.
Исках да бъдат уважавани, обичани.
Исках да живеят живота, който заслужават.
И затова ли държа ръката на единия и в същото време изпрати другия в затвора.
Затова ли си мълча за осъждането на Кузей?
Аз си мълчах, а ти да не направи нещо друго?
Ако не му стъжваше живота, ако не беше причинил това сбиване тогава в онази нощ.... .. маже би никое от всички тия неща нямаше да се случи.
Какво каза сега...
Г-жо Хандан, това, което токущо каза е.... ...е все още отворена рана в гърдите ми. това е като червей, ядейки бавно мозъка ми...
Ако друга майка беше на твое место... ако имаха друга жена за майка.... ..тогава братята нямаше да се като куче и котка, хапейки се напрекъснато.
Нямаше да се такива врагове, каквито са сега.
Те пак ще се обединят.
Но на кого ги приказвам аз.
Когато те извхвърлиха като мръсно коте навън... ..отиде обратно при другия си син ... ...на когото беше обърнала с години гръб.
Дойде тук да живееш в апартамента на Кузей.
Засрами се, Засрами се.
Всичко е ясно.
Какво друго има за мислене, мамо?
Това не е решение, което мога да направя за секунда.
Аз ли съм единственият, която се уплаши от това, което днес се случис?
Не ви разбирам.
И ние се разтревожиме, разбира се.
Но не можем веднага да я пратим в клиника, заради един инцидент, нали?.
Мамо, не виждаш ли, че всичко става все по-трудно и по-трудно за разрешаване.
Чу какво г-н Зиа каза.
Ако не го направим, няма друго решение на въпроса.
Не мога да позволя да й направят електрошок.
- Няма да направя грешката, която Атила направи.
- Знам от какво те е страх. ...но нещата се влошват, не виждаш ли.
Не само ще я боли много по време на лечението ... ... ами. след това ще й трябват месеци да се възстанови.
Ще се разхожда насам натам като дух.
Какво?
Наистина?
След пожара, мина през такова лечение в Швейцария.
Нашето семейство мина през много тежко време.
Добре тогава, да чакаме с вързани ръце.
- Ще намеря друго решение.
- Кога, мамо?
Г-н Зиа го каза също.
Взамайки Джемре с нея на яхтата не беше невинен акт.
- Но тя не я нарани.
- Гюней е пристигнал точно навреме.
Въпреки че Джемре каза, че няма нищо, за което да сме загрижени,
Тя направи точно, каквото искаше.
Искаше да ни уплаши и нас, и Джемре, и го направи.
Мисля че трябва да разбираме това като зов за помощ.
Да, но няма да я обърнем на водорасло.
Добре, добре...
Тогава да чакаме да дойде друг кошмар, като пожара например.
- Никой от нас не иска това.
- Тогава е ясно разрешението на проблема.
Извинете, но ние трябва да попитаме и Бану преди да я подложим на лечение с много сериозни последици.
Нека малко се освести.
Тогава ще я питаме какво мисли по тоя въпрос.
Иначе, по никой начин не мога да приема това решение, В никой случай.
Първо бях уллашена, не е лъжа.
Но после, като продължихме да говорим се поотпуснах и се чувствах съвсем удобно.
Айде, сега, Джемре..
Наистина, под черупката е едно много уязвимо малко момиче,което се нуждае от обич.
Тя причинява прекалено много ужаси за едно малко момиче.
Гюней, по-добре да се държи като мъж и направи жена си щастлива.
Кълна се, истински го желая.
Ами, браво, да, твоят живот е идеален, та ти си хабиш пожеланията за животите на други хора.
Не, не е това.
Не е това или онова.
Трябва да се фокусираш на собствения си живот.
Стой настрана от луди хора.
Тя не се държа днес като луд човек.
Това точно казвам.
Джемре,,,, миличка, добре ли си?
- Да.
- Тогава ще продължиш ли да говориш все за Бану? Бану, та Бану.
- Какво е това сега?
Да не си се влюбила в нея изневиделица?
- Не казвам, че тя е добър човек.
Ами само...Днес, разбрах малко как тя се чувства. -
О.. чатнах...
Я дръж.
Ти имаш тоя синдром...
Какъв му беше името.... -...тоя, бе, нали знаеш...
Айде, как беше, кажи го, де...
Нали знаеш.... когато пленникът съжалява този, който го държи пленник и се създаде емоционална връзка между тях. ох, думата ми е на езика..
Кажи я, де...
Ох,, айде, няма значение...
Просто стой настрана от Бану.
- Това момиче може всичко да направи.
- Това поне го знам добре,
Няма значение.
Просто стой настрана от нея ти казвам.
Само Господ може да знае какво можеше да се случи, ако Гюней не беше дошъл навреме.
Да не дава Господ.
Казвам ти, можеше да се опита да те убие.
Закълни се в мен, че няма да бъдеш така близо до нея вече.
- Мамо....Не преувеличавай...
- А, бе, кой преувеличава?
Не се ли опита тая да изгори цялата къща барабар с Чаталджъ вътре в нея?
Радвам се, че дойде тука.
Баръш направи много добро решение.
- Мозъкът ми не е затормозен повече.
- Мамо, не дойдох тук защото се уплаших.
Както и да е, Джемре.
Ти си тука сега и това е всичко, за което ми пука.
Но моля ти се поостани тук при мен. Не се връщай там.
Затова и дойдох.
Излъгах ги, че ме е страх.
Но Господ знае.
Момичето не ми направи нищо.
- Все още ли говориш за нея?
- Добре, яж си вечерята, че изстива.
Изгубих апетита си заради теб.
Почни да ядеш и ще ти се върне апетита.
След вечеря, ще си хапнем кестени.
Да си направим и малко salep, или какво?**
Дояде ми се.
Гледай, Джемре си е в къщи.
Г-жа Гюлтен трябва да е на седмото небе от радост.
Можем да се отбием до тях, ако искаш.
Не съм ги виждала отдавна.
Трябва да съм им липсвала.
Добре, добре, млъквам.
- Моля?
- Спри да ме търсиш, или ще ти спукам главата.
- Симай?
- Ако още веднъж чуя, че си разпитвала за мен, ще те пречукам.
Секунда...
Татко.
Обаждат ми се от работата.
Върви напред, ще те настигна.
Не си ме разбрала правилно.
Търсех те да ти се извиня.
- Защо да ми се извиняваш?
Защото ти пукнах главата ли?
- И двете направихме грешка, и двете си получихме наказанието за това.
О почакай, все още си нямаш и представа какво значи наказание.
- Симай, не искам да сме врагове.. - Не е така лесно, шекерче,
Ще дойде време, когато всеки ще си плати за всичко, което е направил.
- Симай, наистина съжалявам.
- Я, спри с тия глупости, Зейнеп, Много добре знам какво става в малкия ти мозък.
Знам, че не ме търсиш щото си се разкаяла.
Искаш да не си замесена в неприятности.
Но ще ви накарам всички да съжалявате.
И докато дойде това време, не ми се меркай пред погледа.
Не размътвай водата.
Не ръчкай в гнездото на осите.
Или няма така леко да се измъкнеш следващия път.
Здравей, Арзу, Изглеждаш чудесно тая вечер.
- Махай се, ласкател.
- Кълна се, казвам го искрено.
- Все още не получавам никакви бакшиши.
- Не си ме разбрала правилно, сладурче.
- Kolay gelsin.
- Благодаря,
Какъв мръсен мозък имаше тая бълдъзата.
Направо ми го каза най-нагло " ако има нещо между вас, двамата, ние ви подкрепяме".
Нали това ни каза?
Защото от един момент нататък... .. кръвта ми завря.
И не разбрах какво друго каза,.
- Не обръщай вимание.
Тя не е права. - Тя имаше късмета Сади аби и майка Сабиха, че бяха тем.
Иначе много добре знам какво щях да й кажа.
Едвам се сдържах.
Като ни видяха, че сме така близки, предполагам че това си помислили.
- И на теб ли ти казаха нещо?
- Няма значение.
- Само ми кажи, момиче.
Не е като да се върна сега и да ги сгълча.
- Сади аби. Звучеше малко укорително.
Попита ми защо съм си свалила халката и я нося на врата си.
Вика ми "не позволявай халката да те възпира.
Направо си я свали."
Каза това в случай, че имам някой в живота си.
Все още така ги боли, че не знаят какво приказват.
- Истина е.
- Но какъв е тоя манталите?
Наистина не разбирам.
Даже пръстта върху гроба на брат ми не е засъхнала още.
Как могат да си помислят, че можеш да забравиш моя брат така скоро?
Бих ли забравила Али дори години да минат, Кузей?
Знам...
Не исках това да кажа, сестричке.
Не разбирай погрешно, Думите ми не са насочени към теб и без това.
Но не трябваше ли да си помислят малко?
Само няколко месеца са минали.
Как може въобще да си го помислят. ти и аз.заедно..
Как могат?
Той ми беше брат, а ти негова годеница.
Партньор в живота.
Спехте на една възглавница.
Благодаря на Бога, че ни дава сили да преживеем неговото отсъствие.
Животите ни продължават, но възможно ли е да го забравим?
Не,
Каквото и да правим, нещо ще го върне ли?
Не,
Така че, опитвам се да кажа , че рано или късно... ...ще си създадеш свое семейство..
Разбира се, че е невъзможно да го приема.
Тоест, ако видя някой с теб... ..няма начин.
Просто няма да мога да го приема.
Но, разбира се, искам и да си щастлива .
С цялото си сърце.
Ако криеш твоя човек от мен.
Ако никога не го видя, може би.
Когато ми липсваш, ще идвам при теб да те виждам.
Ще сложа ръка върху ръката ти.
Винаги ще съм зад теб.
Ако съм жив да видя тия дни, това което желая е... ... да бъде някой, който да те оцени.
Прости ми, сестричке.
Права си, много е рано да се говори за това.
Ей, вие, там.
- Добре дошъл, Сами.
- Благодаря,
- Добре дошъл, батенце - О, Комисарю Шереф.
Ела седни при нас.
- Какво стана, ти обърка дните?
- О, не питай.
Много съм бесен.
Тунджер, малка бутилка и за мен.
Ние вече имаме една тука, аби, Можем да си я фиркаме заедно.
Една малка бутилчица няма да ме оправи.
Донеси ни още една.
Добре, че те видях тука.
Търсех си някой да му плача на рамото.
Какво се е случило?
Зарязаха ме.
Баща ти вече няма да ме остави на мира тука.
Ще почне да ти досажда и на теб.
Ще стоя известно време у леля ти, в къщата й.
После ще се върна при Гюней.
Така ще е най-добре за всички.
Искаше ми се да ми беше казал за връзката на баща ти.
Но аз не съм засегната от това.
Има много по- големи ядове между нас.
Първо, ти все още не можеш да ми простиш.
И никога няма да ми простиш до края на живота си. ...защото аз не разреших Гюней да се предаде на полицията.
Затова, г-жа Хандан никога няма да ти е майка.
Предполагам, че нищо не може да се направи. .
Въпреки това, благодаря ти за всичко.
Дано имаш деца по- добри и от теб.
И дано да си по-добър родител от нас.
Поверявам те в божиите ръце.
Бану?
Какво правиш?
Има нещо, което не ми казваш.
Криеш нещо от мен.
Не говори глупости, скъпа.
Какво ще крия от теб?
Няма ли да спиш?
Ти застреля тоя човек, нали?
Бану, какво говориш?
Моля те, опитай се да поспиш.
- Наистина, ти си убил Ферат.
- Имала си лош сън, ли?
Моля те, ще спиш ли?
То отиде в гората този ден, заради баща си.
Ти се затича да спасиш Кузей.
Кузей беше в ръцете на Ферат.
Хората му държеха Джемре.
И ти застреля Ферат да спасиш и двамата.
- Ти го уби!
- Нищо не съм направил!
Не съм!
Ти ме излъга.
Сънуваше преди минута.
И в съня си си признаваше.
Ти си признаваше всичко на Кузей,
- Не се чуваш какво говориш.
- И продължаваш да ме лъжеш.
Гледаш ме в очите и ме лъжеш.
Опитваш ме да ме забаламосаш.
Бану, не си на себе си.
Моля те, вземи си лекарствата.
Моля те, ще си вземеш ли лекарствата?
-Лъжеш всички.
Мен, семейството си, полицията, всички.
Излъга също и прокурора.
Ти каза, че си се върнал в къщи с нас този ден, но... ти си дойде след мен, този ден.
- Ти си сложил оръжието на Бурак в колата.
- Бану, осъзнаваш ли какво излиза от устата ти?
- Направо откачи?
- Така е по-лесно за теб, нали?
Да се преструваш, че Бану полудява.
Сънуваш,,, Побъркваш се.
Не съм луда. Знам много добре какво казвам.
Не съм луда.
- Ти си убиец!
- Бану, стига, достатъчно.!
Махни се от мен, Махни се.
- Какво става?
- Бану, махни се от мен!
-Извинявай.
- Махни се от мен.
Бану!
Махни се, Моля те, стой далеч от мен.
Съжалявам.
Беше права.
Трябваше да се случи нещо такова, за да осъзная състопнието на Бану.
Всеки момент, Бану се изплъзва между пръстите ни.
- Трябва да си възвърне разсъдъка.
- Трябва да получи това лечение веднага.
- Бану няма да приеме.
- Не можем да оставим това решение на нея.
Великите мозъци мислят еднакво.
Ще говоря с г-н Зиа. ...той ще се свърже с клиниката в Швейцария.
Не, не можем да си позволим да изгубим още време.
Нека уредим тук да получи това лечение.
- Ало?
-Кузей?
- Да, Бану?
Знам кой е убиеца на Ферат.
Гюней е убил Ферат.