language
stringclasses 1
value | type
stringclasses 3
values | jurisdiction
stringclasses 2
values | text
stringlengths 279
52.4k
|
|---|---|---|---|
bg | caselaw | EU |
10.4.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 112/5
Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Elisabeth Schmitt/TÜV Rheinland LGA Products GmbH
(Дело C-219/15) (1)
((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Индустриална политика - Директива 93/42/ЕИО - Контрол на съответствието на медицински изделия - Нотифициран орган, упълномощен от производителя - Задължения на този орган - Дефектни гръдни импланти - Производство въз основа на силикон - Отговорност на нотифицирания орган))
(2017/C 112/08)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Elisabeth Schmitt
Ответник: TÜV Rheinland LGA Products GmbH
Диспозитив
1)
Разпоредбите от приложение II към Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия, изменена с Регламент (ЕО) No 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., разгледани във връзка с член 11, параграфи 1 и 10 и с член 16, параграф 6 от тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че нотифицираният орган няма общо задължение да извършва внезапни проверки, да проверява изделията и/или да преглежда търговската документация на производителя. Въпреки това при наличието на улики, че медицинско изделие може да не отговаря на изискванията, предвидени в Директива 93/42, изменена с Регламент No 1882/2003, този орган трябва да вземе всички необходими мерки, за да изпълни задълженията си по член 16, параграф 6 от тази директива и точки 3.2, 3.3, 4.1—4.3 и 5.1 от приложение II към нея.
2)
Директива 93/42, изменена с Регламент No 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че действията на нотифицирания орган в рамките на процедурата, свързана с декларацията на Европейската общност за съответствие, има за цел да защити крайните получатели на медицински изделия. Условията, при които виновното неизпълнение от страна на този нотифициран орган на задълженията, наложени му въз основа на тази директива в рамките на споменатата процедура, може да ангажира неговата отговорност спрямо посочените получатели, се уреждат от националното право при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
(1) ОВ C 279, 24.8.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 25/52
Определение на председателя на Общия съд от 24 ноември 2011 г. — Éditions Jacob/Комисия
(Дело T-471/11 R)
(Обезпечително производство - Конкуренция - Концентрация на предприятия - Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар под условие за прехвърляне на активи - Отмяна от Общия съд на първоначалното решение за одобрение от Комисията на приобретателя на прехвърлените активи - Молба за спиране на изпълнението на решението относно новото одобрение на същия приобретател - Липса на неотложност - Претегляне на интереси)
(2012/C 25/103)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Éditions Odile Jacob SAS (Париж, Франция) (представители: O. Fréget, M. Struys и L. Eskenazi, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: C. Giolito, O. Beynet и S. Noë)
Предмет
Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2011) 3503 на Комисията от 13 май 2011 година относно одобрението на Wendel Investissement SA за приобретател на прехвърляните активи съобразно Решение 2004/422/ЕО на Комисията от 7 януари 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (преписка COMP/M.2978 — Lagardère/Natexis/VUP)
Диспозитив
1.
Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.
2.
Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
28.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 320/55
Жалба, подадена на 3 август 2015 г. — ZZ/Комисия
(Дело F-112/15)
(2015/C 320/76)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: R. Rata, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Предмет на производството
Отмяна на решенията на Комисията да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в рамките на процедурата за повишаване за 2014 г.
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени решението от 14 ноември 2014 г. на органа по назначаване на Европейската комисия, издадено като административно известие No 41- 2014 за приемане на списъка на длъжностните лица, повишени в рамките на процедурата за повишаване за 2014 г., доколкото името на жалбоподателя не е включено в този списък,
—
да се осъди Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.
|
bg | caselaw | EU |
4.4.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 118/40
Жалба, подадена на 17 февруари 2016 г. — Ikos/EUIPO (AEGYPTISCHE ERDE)
(Дело T-76/16)
(2016/C 118/46)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Ikos GmbH (Льоррах, Германия) (представител: A. Masberg, адвокат)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Данни за производството пред EUIPO
Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „AEGYPTISCHE ERDE“ — заявка за регистрация No 14 027 239
Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2015 г. по преписка R 1257/2015-1
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение и да регистрира заявената марка,
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Изложено основание
—
нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
24.9.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/12
Жалба, подадена на 14 юли 2011 г. от Power-One Italy SpA срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 24 май 2011 г. по дело T-489/08, Power-One Italy SpA/Европейска комисия
(Дело C-372/11 P)
2011/C 282/23
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Power-One Italy SpA (представители: A. Giussani и R. Giuffrida, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Определение на Общия съд (шести състав) по дело T-489/08, постановено на 24 май 2011 г., и вследствие на това:
—
да се установи и да се обяви нарушението от страна на Европейската комисия не само на общия правен принцип на оправданите правни очаквания, но и на член 10, параграф 2 от Регламент 1655/2000 (1) и на член 14 от САН (2),
—
да се установи и да се обяви, доколкото фазата на производството позволява това, причинно-следствената връзка между поведението на Комисията и вредата, която вече е претърпяна и предстои да бъде претърпяна от Power One, и вследствие на това да се осъди Съюза на основание на член 268 ДФЕС (предишен член 235 ЕО) да заплати обезщетение на Power One Italy SpA за всички вреди, които то е претърпяло, стойността на които се изчислява на 2 876 188,99 EUR, или цената, платена за проекта PNEUMA, както е видно от приложените към жалбата документи, с които Комисията вече разполага, и които са били представени в производството.
—
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, на първо място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и недостатъчни и противоречиви мотиви във връзка с твърдението за злоупотреба с процесуални права.
Общият съд приема в точка 47 от обжалваното определение, че жалбоподателят е могъл да извлече по-голяма полза от отмяната на решението на Комисията по отношение на върнатите суми, равнозначна на възстановяването на цялата финансова помощ, предвидена за спорния проект, и че „може да се счита, че плащането на последната сума като обезщетение за вреди е тясно свързана с отмяната на разглежданото решение“ като по този начин мотивира довода относно злоупотребата с процесуални права. Следователно Общият съд самоволно фрагментирал искането на жалбоподателя, като разгледал отделно всички действия, съставляващи увреждащото поведение, от вредоносното деяние, изразяващо се в направените общи разходи. Поради това уважаването на възражението на Комисията не било надлежно обосновано.
Второто правно основание, на което се основава жалбата, се отнася до нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и на неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събиране на доказателствата, както и на недостатъчно и противоречиво мотивиране на твърденията, отнасящи се до последващата вреда.
В решението на Общия съд може да се прочете в точка 55, че „жалбата не посочва естеството и размера на последващата вреда, претърпяна от жалбоподателя“ и че „жалбата въобще не посочва причините, поради които жалбоподателят поддържа, че последващата вреда се дължи на отмяната на финансирането на спорния проект от страна |
bg | caselaw | EU | на Комисията“. В това отношение е необходимо да се отбележи, че претърпяната вреда от дружеството жалбоподател може да бъде определена единствено сама по себе си, където въпросното финансиране е имало точно функционално предназначение, подлежащо на определяне в осъществения проект, и отменянето на същото непременно е съвпаднало с понасянето на разход, който дружеството жалбоподател нямало да понесе ако е липсвало финансирането. Гореспоменатите доводи, вече развити в становището относно възражението за недопустимост, направено от Комисията (становище, към което са приложени и финансовите отчети на дружеството жалбоподател), не са оценени от Общия съд, който само оспорва липсата на твърдение за претърпяната вреда.
Жалбоподателят твърди, на последно място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събирането на доказателства, както и липса на оценка на релевантни за разрешаването на спора факти, отнасящи се до причинно-следствената връзка.
В точка 57 от обжалваното определение във връзка с твърденията относно причинно-следствената връзка Общият съд посочва, че дружеството жалбоподател „не представя никакви данни във връзка с въздействието на въпросното действие върху обстоятелството, че жалбоподателят е понесъл разходите от спорния проект, надхвърлящи максималната сума, за която Комисията е поела задължение“. Според жалбоподателя е очевидно, че в конкретния случай Общият съд е допуснал фактическа неточност при преценката на фактическите обстоятелства, произтичащи от преписката, представена в съдебното производство. По същество Общият съд изопачил получените доказателства, отричайки наличието на явна причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и вредите, претърпени от дружеството жалбоподател. По този начин Общият съд не бил разгледал в мотивите към решението си вече представените в първоинстанционната жалба обстоятелства, нито представените впоследствие становища. От твърденията на дружеството жалбоподател по-специално проличавал вторичния, несъществен характер на твърдяното негово неизпълнение, състоящо се в закъснение при попълването на документацията, във връзка с напълно реализиран проект.
(1) Регламент (ЕО) No 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година относно финансовия инструмент за околната среда (LIFE) (ОВ L 192, стр. 1).
(2) Стандартни административни норми, приложени към подписания Grant Agreement.
|
bg | caselaw | EU |
21.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/22
Преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство), постъпило на 26 юни 2015 г. — The Queen по искане на Hemming (извършващо дейност под търговското наименование „Simply Pleasure Ltd“) и др./Westminster City Council
(Дело C-316/15)
(2015/C 311/27)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court of the United Kingdom
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Hemming, извършващо дейност под търговското наименование „Simply Pleasure Ltd“, James Alan Poulton, Harmony Ltd, Gatisle Ltd, извършващо дейност под търговското наименование „Janus“, Winart Publications Ltd, Darker Enterprises Ltd, Swish Publications Ltd.
Ответник: Westminster City Council
Преюдициални въпроси
В случаите когато кандидат за предоставяне или подновяване на разрешение за секс кино или секс магазин трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата — за управление на разрешителния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата:
1)
изискването за заплащане на такса, включваща втората, подлежаща на възстановяване част, достатъчно ли е с оглед на правото на Съюза да се приеме, че ответниците са заплатили разноски във връзка със своето участие, които противоречат на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар (1), тъй като размерът на тази такса надхвърля разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата?
2)
заключението, че изискването за плащане на такава такса би следвало да се разглежда като включващо разноски — или евентуално разноски, надхвърлящи разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата — зависи ли от други обстоятелства (и, ако да, от какви), като например:
а)
доказателства, че заплащането на втората, подлежаща на възстановяване част, води или има вероятност да доведе до разноски или загуби за кандидата,
б)
размерът на втората, подлежаща на възстановяване част, и периодът на задържането ѝ, преди да бъде възстановена, или
в)
всяко намаляване на разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбите (и следователно на неподлежащата на възстановяване част) в резултат на изискване за предварително заплащане от всички кандидати на такса, съставена от двете части?
(1) ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58,стр. 50.
|
bg | caselaw | EU |
23.2.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/24
Решение на Съда (седми състав) от 13 декември 2007 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Road Air Logistics Customs BV
(Дело C-526/06) (1)
(Митнически кодекс на Общността и регламент за прилагане - Общностен транзит - Нарушаване - Доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото на нарушение - Пропуск да се предостави тримесечен срок за представяне на това доказателство - Възстановяване на митата - Понятието „дължим“)
(2008/C 51/39)
Език на производството: нидерландски
Препращаща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Ищец: Staatssecretaris van Financiën
Ответник: Road Air Logistics Customs BV
Предмет
Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на член 236 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1) и на член 379 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент No 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1) — Възстановяване или опрощаване на митата — Недължима сума — Определяне на мястото на възникване на митническото задължение
Диспозитив
Член 236, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че липсата на определяне от страна на националните митнически органи в съответствие с член 379 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент No 2913/92 на мястото на възникване на митническото задължение не прави сумата по митата недължима.
Все пак държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, може да пристъпи към събиране на вносните сборове само ако е посочила на главното отговорно лице в съответствие с член 379, параграф 2 от Регламент No 2454/93, че то разполага със срок от три месеца да представи доказателство за мястото, където действително е било извършено нарушението или нередността, и ако това доказателство не е било представено в този срок.
(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 395/20
Решение на Съда (девети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg — Австрия) — Germanwings GmbH/Ronny Henning
(Дело C-452/13) (1)
((Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) No 261/2004 - Членове 2, 5 и 7 - Право на обезщетение в случай на голямо закъснение на полет - Продължителност на закъснението - Понятие „време на пристигане“))
(2014/C 395/24)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landesgericht Salzburg
Страни в главното производство
Жалбоподател: Germanwings GmbH
Ответник: Ronny Henning
Диспозитив
Членове 2, 5 и 7 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „време на пристигане“, използвано с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет, обозначава момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината.
(1) ОВ C 325, 9.11.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
7.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 102/22
Жалба, подадена на 4 февруари 2014 г. от JAS Jet Air Service France (JAS) срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 3 декември 2013 г. по дело T-573/11, JAS Jet Air Service France/Комисия
(Дело C-53/14 P)
2014/C 102/31
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: JAS Jet Air Service France (JAS) (представители: T. Gallois и E. Dereviankine, адвокати)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Общия съд от 3 декември 2013 г. по дело T-573/11, изразено в неговия диспозитив;
—
да се уважат предявените в първоинстанционното производство от дружество JAS Jet Air Service France искания в частта, в която те са насочени към отмяната на решението на Европейската комисия от 5 август 2011 г. по преписка REM 01/2008, с което се отхвърля подадената от него на 24 януари 2008 г. молба за опрощаване на вносни мита в размер на 1 001 778,20 EUR;
—
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на своята жалба срещу решението на Общия съд, с което се потвърждава решението на Комисията от 5 август 2011 г. за отхвърляне на подадената от него молба за опрощаване на вносни мита.
На първо място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 13 от Регламент (ЕИО) No 1430/79 (1) и член 239 от Митническия кодекс на Общността (2), тъй като не е признал наличието на „особено положение“, позволяващо да се допусне поисканото опрощаване. Общият съд приел, че положението на жалбоподателя не било сравнимо с това на дружество CALBERSON BV (преписка REM 10/01), по отношение на което Комисията е допуснала опрощаване.
На второ място, жалбоподателят счита, че Общият съд е нарушил посочените разпоредби, тъй като, за да признае наличието на „особено положение“, не е взел предвид нарушението в осъществяването на вътрешната процедура за издаване и контрол на разрешенията за внос с освобождаване от ДДС, наречени AI2 (член 275 от френския Code général des impôts [Общ данъчен кодекс] и нормите за неговото прилагане). Общият съд разместил доказателствената тежест, нарушавайки с това общите принципи на правото, като приел, че жалбоподателят трябва да посочи точно последиците от това нарушение в осъществяването на процедурата.
(1) Регламент (ЕИО) No 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 година относно възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове (OВ L 175, стр. 1).
(2) Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).
|
bg | caselaw | EU |
1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/26
Определение на председателя на Общия съд от 4 септември 2014 г. — Walter Klein/Комисия
(Дело T-297/14 R)
((Обезпечително производство - Държавни помощи - Насърчаване на национално равнище на производството на електроенергия от възобновяеми източници - Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване в областта на държавните помощи - Молба за спиране на изпълнението - Fumus boni juris))
(2014/C 431/46)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Walter Klein GmbH & Co. KG (Вупертал, Германия) (представители: T. Volz и B. Wißmann, адвокати)
Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и R. Sauer)
Предмет
Искане за спиране на действието на решението, с което Комисията започва официална процедура по разследване в областта на държавните помощи по отношение на германския закон за енергията от възобновяеми източници.
Диспозитив
1)
Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2)
Не се произнася по съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
11.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 7/36
Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 18 ноември 2015 г. — FH/Европейски парламент
(Дело F-73/15) (1)
((Публична служба - Длъжностни лица - Искане за плащане на дневни надбавки - Мълчалив отказ, последван от решение за изричен отказ - Липса на жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ - Потвърждаване с решението за изричен отказ - Погасяване - Явна недопустимост))
(2016/C 007/48)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: FH (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)
Ответник: Европейски парламент (представители: O. Caisou-Rousseau и N. Chemaï)
Предмет
Жалба за отмяна на решението, с което се отказва предоставяне на дневни надбавки на жалбоподателя след прехвърлянето му от Комисията, за която е работил в представителството на ЕС в Йемен, към Европейския парламент в Брюксел
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2)
Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от FH.
(1) ОВ C 245, 27.7.2015 г., стр. 50.
|
bg | caselaw | EU |
25.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 27/58
Иск, предявен на 25 септември 2015 г. — Iran Insurance/Съвет
(Дело T-558/15)
(2016/C 027/75)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразните ограничителни мерки, които Съветът му е наложил съгласно следните незаконосъобразни актове на Съвета: i) Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (1), ii) Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 г. (2), iii) Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (3), iv) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (4) и v) Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (5),
—
да присъди обезщетение в общ размер на: i) 84 767,66 британски лири, към които се добавят ii) 4 774 187,07 EUR и iii) 1 532 688 щатски долара, както и iv) всяка друга сума, приета в хода на производството за дължима, като се обхващат както неимуществените, така и имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразните актове на Съвета,
—
да осъди Съвета да заплати разноските на ищеца по настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска ищецът изтъква следните доводи.
1.
Ищецът твърди, че съгласно член 340 ДФЕС лице, което е претърпяло вреди, причинени от институция на ЕС, може да предяви иск за обезщетение срещу тази институция. В съдебната практика били уточнени условията за предявяване на такъв иск, като те били обобщени в решение на Общия съд от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T-384/11, EU:T:2014:986) по следния начин: а) трябва да е налице неправомерно деяние на институцията, б) трябва да е била претърпяна действителна вреда и в) трябва да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и претендираната вреда.
2.
Ищецът твърди, че посочените по-горе три условия са изпълнени в неговия случай: Съветът допуснал „съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти по смисъла на съдебната практика“, както Общият съд постановил в решение от 6 септември 2013 г., Iran Insurance/Съвет (T-12/11, EU:T:2013:401), ищецът претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди и те били пряко следствие от незаконосъобразните санкции.
3.
Ищецът отбелязва също, че както се излага подробно по-нататък в исковата молба, претърпените от него неимуществени вреди са оценени на 1 000 000 EUR, а имуществените вреди, оценени от независими одитори, са в размер на 84 767,66 британски лири, към които се добавят 3 774 187,07 EUR и 1 532 688 щатски долара, без да |
bg | caselaw | EU | се засяга възможността за присъждане на всички суми, приети в хода на производството за дължими. Поради това общият размер на исканото от ищеца обезщетение за вреди е 84 767,66 британски лири, към които се добавят 4 774 187,07 EUR и 1 532 697,01 щатски долара, както и всяка друга сума, приета в хода на производството за дължима.
(1) ОВ L 281, 2010 г., стр. 81.
(2) Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (OB L 281, 2010 г., стр. 1).
(3) ОВ L 319, 2011 г., стр. 71.
(4) ОВ L 319, 2011 г., стр. 11.
(5) ОВ L 88, 2012 г., стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/32
Решение на Съда (седми състав) от 16 май 2013 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó Kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága
(Дело C-191/12) (1)
(Невъзстановяване в пълен размер на недължимо внесения данък върху добавената стойност - Национално законодателство, което изключва възстановяването на ДДС поради прехвърлянето му върху трето лице - Компенсиране под формата на помощ, която обхваща неподлежаща на приспадане част от ДДС - Неоснователно обогатяване)
2013/C 225/54
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Kúria
Страни в главното производство
Жалбоподател: Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó Kft
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága
Предмет
Преюдициално запитване — Kúria Budapest — Тълкуване на правото на Съюза относно общата система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Субсидиране с публични средства, предоставени за придобиване на имущества, при което се финансира и неподлежащия на приспадане ДДС върху приобретателните сделки — Национална правна уредба, изключваща възстановяването на данъка поради прехвърлянето му върху трето лице
Диспозитив
Принципът на възстановяване на данъците, събрани в държава членка в нарушение на нормите на правото на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска тази държава да откаже да възстанови част от данъка върху добавената стойност, чието приспадане е било възпрепятствано от противоречаща на правото на Съюза национална мярка, с мотива, че тази част от данъка е била субсидирана посредством помощ, предоставена на данъчнозадълженото лице — финансирана както от Европейския съюз, така и от посочената държава, — при условие че икономическата тежест, свързана с отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност, е била неутрализирана изцяло, което националната юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
22.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 68/24
Жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-687/15)
(2016/C 068/32)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, L. Nicolae)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
Да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург;
—
да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
1.
С настоящата жалба Комисията цели отмяна на „Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU)“, приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург.
2.
Посочено е едно основание за обжалване, а именно фактът, че с приемането на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), вместо решение, съгласно предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.
3.
В това отношение Комисията твърди, първо, че член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията.
4.
Второ, Комисията твърди, че измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза.
5.
Трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.
|
bg | caselaw | EU |
22.9.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 329/4
Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 17 юли 2014 г. — SIA „Maxima Latvija“/Konkurences padome
(Дело C-345/14)
2014/C 329/06
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākā tiesa
Страни в главното производство
Жалбоподател: SIA „Maxima Latvija“
Ответник: Konkurences padome
Преюдициални въпроси
1)
Може ли разглежданото по делото споразумение, сключено между наемодател на търговски обекти и търговец на дребно (ключов наемател) и ограничаващо правото на наемодателя да решава сам, без съгласието на този ключов наемател дали да отдава под наем други търговски обекти на потенциални конкуренти на последния, да се счита за споразумение между предприятия, което има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията, за целите на установеното в член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
2)
Следва ли при преценка на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се извърши анализ на структурата на пазара, и ако да — какво трябва да обхване анализът?
3)
Представлява ли пазарната мощ на участниците в разглежданото по делото споразумение и нейното потенциално увеличаване обстоятелство, което задължително трябва да се вземе предвид при преценка на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
4)
Ако за да се установят характерът на споразумението и наличието на елементи на забранено споразумение, е необходимо да се прецени дали е налице вероятност то да засегне пазара, може ли тази вероятност за засягане пазара да е достатъчна, за да се приеме също така, че споразумението отговаря на понятието за забранено споразумение, без да се преценява дали действително е настъпил неблагоприятен резултат?
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 303/55
Жалба, подадена на 16 юли 2014 г. — North Drilling/Съвет
(Дело T-539/14)
2014/C 303/66
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: North Drilling Co. (Техеран, Иран) (представители: J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea y J. Iriarte Ángel, abogados)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени член 1 от Решение 2014/222/ОВППС на Съвета 2014/222/PESC от 16 април 2014 година в частта, която се отнася до него, и да заличи името му от приложението към това решение,
—
да отмени член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 397/2014 на Съвета от 16 април 2014 година в частта, която се отнася до него, и да заличи името му от приложението към този регламент, и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем основания за отмяна.
1.
Първото основание — явна грешка в преценката на обстоятелствата, довели до приемането на обжалваните разпоредби, доколкото те не отговарят на действителността или нямат доказателствена стойност.
2.
Второто основание — неизпълнение на задължението за мотивиране, доколкото що се отнася до NDC съображенията за приемането на обжалваните разпоредби са не само несъстоятелни, но и неточни, неспецифични и общи, което е попречило на жалбоподателя да организира защитата си.
3.
Третото основание — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, във връзка с мотивирането на актовете, недоказаността на изложените съображения, както и правото на защита и правото на собственост, доколкото не са спазени изискването за мотивиране и изискването за събиране на конкретни доказателства, което има отражение и върху останалите права.
4.
Четвъртото основание — превратно упражняване на власт, доколкото са налице обективни, точни и непротиворечиви данни, въз основа на които може да се поддържа, че с приемането на санкционните мерки Съветът, злоупотребявайки умишлено с положението си, е преследвал цели, различни от тези, които посочва.
5.
Петото основание — неправилно тълкуване на приложените правни норми, доколкото същите са широко и погрешно тълкувани и приложени, което не е допустимо, когато става въпрос за санкционни разпоредби.
6.
Шестото основание — нарушение на правото на собственост, доколкото същото е ограничено без да е налице действителна причина за това и без да е спазен принципът на пропорционалност.
7.
Седмото основание — нарушение на принципа за равно третиране, доколкото е засегнато конкурентното положение на дружеството жалбоподател без да има причини за това.
|
bg | caselaw | EU |
6.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 101/6
Жалба, подадена на 20 декември 2012 г. от Gem-Year Industrial Co. Ltd, Jinn-Well Auto-Parts (Zhejiang) Co. Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 10 октомври 2012 г. по дело T-172/09, Gem-Year Industrial Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-602/12 P)
2013/C 101/12
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Gem-Year Industrial Co. Ltd, Jinn-Well Auto-Parts (Zhejiang) Co. Ltd (представители: Y. Melin, V. Akritidis, avocats)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, European Industrial Fasteners Institute AISBL (EIFI)
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда:
1.
да отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 10 октомври 2012 г. по дело T-172/09, Gem-Year and Jinn-Well Auto-Parts (Zhejiang)/Съвет,
2.
да уважи, като се произнесе окончателно,
—
третото правно основание, посочено в жалбата, относно липсата на вреда, претърпяна от производството на Съюза, в нарушение на член 3 от основния регламент (1), и
—
седмото правно основание относно незаконосъобразно компенсиране на субсидия посредством отказ да се приложи третиране в условията на пазарна икономика, в нарушение на Регламент No 2026/97 (2) и член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент,
или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд;
3.
да осъди Съвета и встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят всички съдебни разноски, направени от жалбоподателите в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени на следните основания:
Първо, с оглед на представените пред Общия съд факти, е ясно, че липсва каквото и да е доказателство, че производството на Съюза на скрепителни елементи е претърпяло вреда, причинена от дъмпингов внос с произход от Китай по смисъла на член 3, параграфи 2, 5 и 6 от основния антидъмпингов регламент (3). Това първо основание е разделено на две части:
i)
Общият съд е изопачил представените пред него доказателства, като е приел, че през разглеждания период (от 1 януари 2003 г. до 30 септември 2007 г.) маржът на печалбата на производството на Съюза на скрепителни елементи е засегнат съществено от дъмпингов внос с произход от Китай, докато доказателствата по преписката сочат, че през този период печалбите са варирали и са достигнали второто си най-високо равнище през последната година (4.4 %), през която е имало най-голям дъмпингов внос с произход от Китай, като са се доближили до най-високото си историческо равнище от 4.7 % (през 2004 г.), или малко под целевата печалба (5 %), използвана от Комисията при изчисляването на маржа на подбиване.
ii)
Представените пред Общия съд доказателства описват растежа и просперитета на производството на Съюза, по-специално през периода на разследване. Те не посочват хипотеза на претърпяване на значителна вреда, а по-скоро евентуален случай на пропуск да се извлече изцяло полза от растежа на пазара на Съюза. Като е приел въз основа на това, че институциите на Съюза правилно са счели, че е налице значителна вреда, причинена от дъмпинговия внос, Общият съд е допуснал грешка в правната |
bg | caselaw | EU | квалификация на установените от него факти, и по този начин е приложил неправилно член 3, параграфи 2, 5 и 6 от основния регламент.
Второ, Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като е приел, че искане за третиране в условията на пазарна икономика по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент може да се отхвърли с мотива, че е субсидирано производство нагоре по веригата. Това е равнозначно на компенсиране на тези субсидии по начин, различен от провеждането на разследване съгласно Регламент No 2026/97 (приложимият към този момент основен антидъмпингов регламент). Това представлява незаконосъобразно тълкуване на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и нарушение на Регламент No 2026/97.
(1) Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).
(2) Регламент (ЕО) No 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 288, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 180).
(3) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51).
|
bg | caselaw | EU |
26.5.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 117/37
Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Sundholm/Комисия
(Дело F-27/07)
(2007/C 117/59)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Asa Sundholm (Брюксел, Белгия) [представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати]
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
да се отмени Решението на ответника от 2 юни 2006 година за изготвяне на доклада относно развитието на кариерата (ДРК) на ищцата за периода от 1-ви юли 2001 г. до 31 декември 2002 г., прието в изпълнение на Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 20 април 2005 г. по дело Sundholm/Комисия (T-86/04);
—
да се осъди ответника да заплати на настоящия етап на производството сумата от 1 EUR като обезщетение за морални вреди;
—
да се осъди ответника да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на своя иск ищцата изтъква на първо място нарушение на член 223 ЕО и на задължението за мотивиране, доколкото от оспорваното решение не става ясно как са били взети предвид мотивите на посоченото по-горе съдебно решение.
Освен това ищцата твърди, че оспорваното решение от една страна не зачита целите на новата система за оценяване на кариерата, а от друга страна е порочно поради несъгласуваност между коментарите и поставените оценки.
На последно място ищцата изтъква нарушение на правото на защита, доколкото фактическите обстоятелства, на които се основава нейната оценка не са й били съобщени нито към момента на тяхното осъществяване, нито в рамките на процедурата по оценяване.
|
bg | caselaw | EU |
27.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 123/3
Решение на Съда (първи състав) от 7 март 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — GfBk Gesellschaft für Börsenkommunikation mbH/Finanzamt Bayreuth
(Дело C-275/11) (1)
(Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 77/388/ЕИО - Освобождаване на управлението на специални инвестиционни фондове - Обхват)
2013/C 123/04
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Жалбоподател: GfBk Gesellschaft für Börsenkommunikation mbH
Ответник: Finanzamt Bayreuth
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освобождаване на управлението на специални инвестиционни фондове — Обхват
Диспозитив
Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че консултантските услуги във връзка с инвестирането в прехвърлими ценни книжа, предоставени от трето лице на инвестиционно дружество, управител на специален инвестиционен фонд, се обхващат от понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ за целите на освобождаването по посочената разпоредба дори когато третото лице не е действало в изпълнение на мандат по смисъла на член 5ж от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година.
(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.9.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 269/19
Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 9 март 2011 г. — Федерална република Германия/Robert Klinke
(Дело C-125/11)
2011/C 269/34
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Федерална република Германия
Ответник: Robert Klinke
Преюдициални въпроси
Прилага ли се Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) по отношение на националните разпоредби, свързани с помощта, изплащана на длъжностните лица при болест („Beihilfe“)?
(1) ОВ L 303, стp. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.
|
bg | caselaw | EU |
23.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 65/17
Определение на Съда (пети състав) от 11 декември 2014 г. — Federación Nacional de Empresarios de Minas de Carbón (Carbunión)/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
(Дело C-99/14 P) (1)
((Обжалване - Държавни помощи - Решение 2010/787/ЕС - Помощи за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини - Условия, при които тези помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар - Член 181 от Процедурния правилник на Съда))
(2015/C 065/24)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Federación Nacional de Empresarios de Minas de Carbón (Carbunión) (представители: K. Dasai, solicitor и S. Cisnal de Ugarte, abogada)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, (представители: F. Florindo Gijón и P. Mahnič Bruni), Европейска комисия (представители: L. Flynn, É. Gippini Fournier и C. Urraca Caviedes)
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Federación Nacional de Empresarios de Minas de Carbón (Carbunión) да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 112, 14.4.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
16.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 56/14
Решение на Общия съд от 17 декември 2014 г. — Si.mobil/Комисия
(Дело T-201/11) (1)
((Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Словенски пазар на мобилната телефония - Решение за отхвърляне на жалба - Разглеждане от орган по конкуренцията на държава членка - Липса на интерес за Съюза))
(2015/C 056/18)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Si.mobil telekomunikacijske storitve d.d. (Любляна, Словения) (представители: първоначално P. Alexiadis и E. Sependa, solicitors, впоследствие P. Alexiadis, P. Figueroa Regueiro и A. Melihen, адвокати)
Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Giolito, B. Gencarelli и A. Biolan, впоследствие C. Giolito и A. Biolan)
Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Словения (представители: T. Mihelič Žitko и V. Klemenc); и Telekom Slovenije d.d., по-рано Mobitel, telekomunikacijske storitve d.d. (Любляна, Словения) (представители: J. Sladič и P. Sladič, адвокати)
Предмет
Искане за отмяна на Решение C(2011) 355 окончателен на Комисията от 24 януари 2011 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя относно нарушения на член 102 ДФЕС, за които се твърди, че са извършени от Mobitel на няколко от пазарите на едро и на дребно на мобилна телефония (преписка COMP/39.707 — Si.mobil/Mobitel).
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Si.mobil telekomunikacijske storitve d.d. понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисията и от Telekom Slovenije d.d.
3)
Република Словения понася направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 160, 28.5.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/16
Преюдициално запитване, направено от Bundesfinanzhofs (Германия) на 13 юни 2007 г. — Bayerische Hypotheken- und Vereinsbank AG/Hauptzollamt Hamburg-Jonas
(Дело C-281/07)
(2007/C 211/31)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Ищец: Bayerische Hypotheken- und Vereinsbank AG
Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Jonas
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 3, параграф 1, алинея 1, изречение 1 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (1) да се прилага за събиране на погрешно предоставени на даден износител възстановявания при износ, дори ако последният не е извършил нередност?
Ако отговорът на този въпрос е положителен,
2)
Трябва ли тази разпоредба да се прилага съответно за събиране за такива ползи от страната, пред която износителят е предявил своята претенция за възстановявания при износа?
(1) ОВ L 312, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
2.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 217/21
Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Staatsgerichtshof des Fürstentums Liechtenstein на 20 януари 2015 г. по дело Liechtensteinische Gesellschaft für Umweltschutz срещу Gemeinde Vaduz
(Дело E-3/15)
(2015/C 217/07)
С писмо от 20 януари 2015 г., получено в деловодството на Съда на 22 януари 2015 г., към Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Staatsgerichtshof des Fürstentums Liechtenstein (Държавен съд на Княжество Лихтенщайн) за консултативно становище по дело Liechtensteinische Gesellschaft für Umweltschutz срещу Gemeinde Vaduz по следните въпроси:
1.
Директива 2011/92/ЕС от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда прилага ли се в Княжество Лихтенщайн по отношение на процедурите за ОВОС, които съгласно преходните разпоредби все още се регулират от Gesetz über die Umweltverträglichkeitsprüfung (Закон за оценка на въздействието върху околната среда) от 10 март 1999 г. („старата редакция на Закона за оценка на въздействието върху околната среда“)?
2.
При положителен отговор на горния въпрос, има ли по разглежданото дело незаконно ограничаване на правото на екологичните организации на жалба, предвидено в член 11 от Директива 2011/92/ЕС във връзка с член 20 от старата редакция на Закона за оценка на въздействието върху околната среда, ако по самостоятелна процедура правителството вземе решение от общ характер за екологичната съвместимост на проект на основание член 16 от старата редакция на Закона за оценка на въздействието върху околната среда, но под формата на поставени условия остави решаването на изключително важни въпроси, свързани с екологичната съвместимост на проекта, да се извърши чрез последващи разрешителни процедури, подчинени на специално законодателство?
3.
При положителен отговор на предходния въпрос, има ли член 11 от Директива 2011/92/ЕС пряко действие по отношение на разглежданата процедура за ОВОС, която е основание за индивидуалната жалба до Държавния съд?
4.
Във връзка с въпроси 2 и 3 какви биха били правните последици за разглежданото дело от нарушаване на предвиденото в директивата право на жалба?
|
bg | caselaw | EU |
19.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/27
Решение на Общия съд от 27 ноември 2014 г. — Alstom Grid/Комисия
(Дело T-521/09) (1)
(Конкуренция - Картели - Пазар на електрически трансформатори - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Споразумение за разпределяне на пазара - Известие относно сътрудничеството от 2002 г. - Освобождаване от глоба - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране)
(2015/C 016/44)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Alstom Grid SAS, предишно Areva T&D SAS (Париж, Франция) (представители: първоначално A. Schild, C. Simphal и E. Estellon, впоследствие J. Derenne, A. Müller-Rappard и M. Domecq, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Bouquet, N. von Lingen и K. Mojzesowicz, впоследствие A. Bouquet, K. Mojzesowicz и P. van Nuffel)
Предмет
Искане за отмяна на Решение C(2009) 7601 окончателен на Комисията от 7 октомври 2009 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.129 — Електрически трансформатори)
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Alstom Grid SAS да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.4.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 96/31
Решение на Първоинстанционния съд от 26 април 2007 г. — Bolloré е.а./Комисия
(Съединени дела T-109/02, T-118/02, T-122/02, T-125/02, T-126/02, T-128/02, T-129/02, T-132/02 и T-136/02) (1)
(Конкуренция - Картели - Пазар на самокопиращата хартия - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите - Продължителност на нарушението - Тежест на нарушението - Увеличаване с възпираща цел - Отегчаващи обстоятелства - Смекчаващи обстоятелства - Известие за намаляване и освобождаване от отговорност)
(2007/C 96/65)
Език на производството: испански, немски, английски и френски
Страни
Ищец по дело Т-109/02: Bolloré SA (Puteaux, Франция) (представители: R. Saint-Esteben и H. Calvet, avocats)
Ищец по дело Т-118/02: Arjo Wiggins Appleton Ltd (Basingstoke, Обединено кралство) (представители: F. Brunet, avocat, J. Temple Lang, solicitor, и J. Grierson, barrister)
Ищец по дело Т-122/02: Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld GmbH, преди Stora Carbonless Paper GmbH (Bielefeld, Германия) (представители: I. van Bael, avocat, и A. Kmiecik, solicitor)
Ищец по дело Т-125/02: Papierfabrik August Koehler AG (Oberkirch, Германия) (представители: I. Brinker et S. Hirsbrunner, avocats)
Ищец по дело Т-126/02: M-real Zanders GmbH, преди Zanders Feinpapiere AG (Bergisch Gladbach, Германия) (представители: J. Burrichter и M. Wirtz, avocats)
Ищец по дело Т-128/02: Papeteries Mougeot SA (Laval-sur-Vologne, Франция) (представители: първоначално G. Barsi, J. Baumgartner и J.-P. Hordies, впоследствие G. Barsi и J. Baumgartner, avocats)
Ищец по дело Т-129/02: Torraspapel, SA (Барселона, Испания) (представители: O. Brouwer, F. Cantos и C. Schillemans, avocats)
Ищец по дело Т-132/02: Distribuidora Vizcaína de Papeles, SL (Derio, Испания) (представители: E. Pérez Medrano и I. Delgado González, avocats)
Ищец по дело Т-136/02: Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga, SA (Hernani, Испания) (представител: I. Quitana Aguirre, avocat)
Ответник: Комисия на Европейските общости (представители: по делата: T-109/02 и T-128/02, W. Mölls и F. Castillo de la Torre, agents, подпомагани от N. Coutrelis, avocat, по делата T-118/02 и T-129/02, W. Mölls и A. Whelan, подпомагани от M. van der Woude, avocat, по делата: T-122/02, първоначално R. Wainwright и W. Mölls, впоследствие R. Wainwright и A. Whelan, agents, по делата: T-125/02 и T-126/02, W. Mölls и F. Castillo de la Torre, подпомагани от H.-J. Freund, avocat, по делата: T-132/02 и T-136/02, W. Mölls et F. Castillo de la Torre, подпомагани от J. Rivas Andrés и J. Gutiérrez Gisbert, avocats)
Встъпила в подкрепа на ищеца страна по дело T-118/02: Кралство Белгия (представители: A. Snoecx и M. Wimmer, agents)
Предмет
Отмяна на решение 2004/337/ЕО на Комисията от 20 декември 2001 година относно процедура по прилагането на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство (ЕИП) (преписка COMP/E-1/36.212 — Самокопираща хартия) (ОВ 2004 г., L 115, стр. 1) или евентуално намаляване на глобата, наложена на ищците с това решение.
Диспозитив
1)
По дело T-109/02, Bolloré/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
2)
По дело T-118/02, Arjo Wiggins Appleton/Комисия:
—
сумата от глобата, наложена на ищеца по член 3 на Решение 2004/337/ЕО на Комисията от 20 декември 2001 година относно процедура по прилагането на член 81 от Договора за |
bg | caselaw | EU | ЕО и на член 53 от Споразумението за създаване на ЕИП (преписка COMP/E-1/36.212 — Самокопираща хартия) е определена на 141,75 милиона EUR;
—
искът в останалата част се отхвърля;
—
ищецът се осъжда да заплати две трети от собствените си разноски и две трети от разноските на Комисията, като последната се осъжда да заплати една трета от собствените си разноски и една трета от разноските на ищеца;
—
встъпилата страна се осъжда да заплати собствените си разноски, както и тези на Комисията, свързани с встъпването.
3)
По дело T-122/02, Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
4)
По дело T-125/02, Papierfabrik August Koehler/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
5)
По дело T-126/02, M-realZanders/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
6)
По дело T-128/02, Papeteries Mougeot/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
7)
По дело T-129/02, Torraspapel/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
8)
По дело T-132/02, Distribuidora Vizcaína de Papeles/Комисия:
—
искът се отхвърля;
—
ищецът се осъжда за заплати разноските.
9)
По дело T-136/02, Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga/Комисия:
—
сумата от глобата, наложена на ищеца по член 3 на Решение 2004/337/ЕО на Комисията от 20 декември 2001 година относно процедура по прилагането на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за създаване на ЕИП (преписка COMP/E-1/36.212 — Самокопираща хартия) е определена на 1,309 милиона EUR;
—
искът в останалата част се отхвърля;
—
ищецът се осъжда да заплати две трети от собствените си разноски и две трети от разноските на Комисията, като последната се осъжда да заплати една трета от собствените си разноски и една трета от разноските на ищеца.
(1) ОВ C 131, 1.6.2002 г.
|
bg | caselaw | EU |
15.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 13/11
Решение на Съда (втори състав) от 11 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts — Република Латвия) — Dita Danosa/LKB Līzings SIA
(Дело C-232/09) (1)
(Социална политика - Директива 92/85/ЕИО - Мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки - Член 2, буква а) и член 10 - Понятие за бременна работничка - Забрана за уволнение на бременна работничка за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство - Директива 76/207/ЕИО - Равно третиране на мъжете и жените - Член на съвета на директорите на капиталово дружество - Национално законодателство, което позволява уволнението на член на съвета на директорите на капиталово дружество без никакво ограничение)
2011/C 13/17
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākās tiesas Senāts
Страни в главното производство
Жалбоподател: Dita Danosa
Ответник: LKB Līzings SIA
Предмет
Преюдициално запитване — Augstākās tiesas Senāts — Тълкуване на член 10 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3) — Понятие „работник“ — Съвместимост с директивата на национална правна уредба, позволяваща уволняването на член на съвета на директорите на капиталово дружество без никакво ограничение, отчитащо по-специално бременността на този член
Диспозитив
1.
Член на съвета на директорите на капиталово дружество, който предоставя работната си сила на същото и представлява неразделна част от него, трябва да се счита за притежаващ качеството работник по смисъла на Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), ако през определен период от време изпълнява дейността си под ръководството или контрола на друг орган на това дружество и в замяна на тази дейност получава възнаграждение. Задължение на запитващата юрисдикция е да извърши необходимите проверки на фактическите обстоятелства, за да прецени дали това е така в спора, с който е сезирана.
2.
Член 10 от Директива 92/85 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява без ограничения отстраняването от длъжност на член на съвета на директорите на капиталово дружество, когато заинтересованото лице има качеството „бременна работничка“ по смисъла на тази директива и когато взетото спрямо него решение за отстраняване от длъжност е основано главно на бременността. Дори да се предположи, че засегнатият член на съвета на директорите няма това качество, това не променя факта, че отстраняването от длъжност на член на съвета на директорите, изпълняващ функции като описаните в главното производство, поради бременност или по |
bg | caselaw | EU | причина, основана главно на това състояние, може да засяга само жените и поради това представлява пряка дискриминация, основана на пола, в разрез с член 2, параграфи 1 и 7 и член 3, параграф 1, буква в) от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година.
(1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
4.5.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 146/49
Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 19 март 2015 г. — Marcuccio/Комисия
(Дело F-90/13) (1)
((Отстраняване от производството на представителя на страна - Липса на посочване на нов представител - Жалбоподател, който вече не отговаря на исканията на Съда на публичната служба - Липса на основание за произнасяне))
(2015/C 146/67)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: A., адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Gattinara)
Предмет
Искане за отмяна на решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за обезщетение на вредите, понесени поради изпращането от страна на ответника на писмо, отнасящо се до положението на жалбоподателя, до адвокат, който не го представлява, като по този начин било нарушено правото на жалбоподателя на зачитане на личния живот.
Диспозитив
1)
Липсва основание за произнасяне по жалба F-90/13, Marcuccio/Комисия.
2)
Осъжда г-н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
(1) ОВ C 24, 25.1.2014 г., стр. 40.
|
bg | caselaw | EU |
5.3.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 72/9
Жалба, подадена на 16 декември 2010 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 30 септември 2010 г. по дело T-85/09: Yassin Abdullah Kadi/Европейска комисия
(Дело C-593/10 P)
2011/C 72/16
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop, E. Finnegan и R. Szostak)
Други страни в производството: Yassin Abdullah Kadi, Европейска комисия, Френска република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени решението на Общия съд по дело T-85/09,
—
да отхвърли като неоснователно искането на ответника за отмяна на Регламент No 1190/2008 на Комисията (1) в частта, която се отнася до него,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и пред Съда.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба Съветът има за цел да оспори няколко извода на Общия съд. Съветът твърди, че:
—
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че обжалваният регламент не се ползва от съдебен имунитет,
При условията на евентуалност Съветът твърди, че:
—
Общият съд погрешно е тълкувал и приложил практиката на Съда като е приел, че контролът, който следва да бъде извършен, трябва да бъде „пълен и строг“ и като изисква изпращането на доказателствата в подкрепа на решението на посоченото в списъка лице или образувание, както и на съдилищата на Съюза, за да гарантира спазването на правото на защита на това лице или образувание, и
—
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като не е взел предвид надлежно създаването на службата на омбудсмана с Резолюция 1904(2009) на Съвета за сигурност на ООН.
(1) ОВ L 322, стр. 25
|
bg | caselaw | EU |
28.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 25/25
Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Amsterdam (Нидерландия) на 10 октомври 2011 г. — UPC Nederland BV/Gemeente Hilversum
(Дело C-518/11)
(2012/C 25/45)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Gerechtshof te Amsterdam
Страни в главното производство
Жалбоподател: UPC Nederland BV
Ответник: Gemeente Hilversum
Преюдициални въпроси
1.
Попада ли в материалния обхват на новата регулаторна рамка [за електронните съобщителни мрежи] услуга, която се изразява в разпространение по кабел на свободно достъпни радио- и телевизионни програми и за доставката на която се правят както разходи за пренос, така и плащания към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с таксите за оповестяване на съответното съдържание?
2.
А.
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на новата регулаторна рамка, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди националният регулаторен орган да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли Gemeente [Hilversum] да има правомощието (задачата) да защитава общите интереси на жителите на тази община, предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез клауза за ограничение на тази такса?
Б.
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли новата регулаторна рамка прилагането на клаузата за ограничение на таксата, договорена от Gemeente при продажбата на нейната кабелна мрежа?
3.
Ако отговорът на въпрос 2 А и Б е отрицателен, се поставя следният въпрос:
В положение като настоящото има ли публичен орган като Gemeente (и) задължение за лоялно сътрудничество съгласно правото на Съюза, ако при договарянето и последващото прилагане на клаузата за ограничение на таксата този орган не изпълнява публичноправни функции, а действа в рамките на правомощие, предоставено от гражданското право (вж. и въпрос 6 А)?
4.
В случай че новата регулаторна рамка е приложима, а Gemeente има задължение за лоялност съгласно правото на Съюза:
А.
Задължението за лоялност съгласно правото на Съюза във връзка с новата регулаторна рамка (и нейните цели), включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди националният регулаторен орган да получи правомощието да предприема действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, допуска ли възможността Gemeente да прилага клаузата за ограничение на таксата?
Б.
Ако това не е така, отговорът на въпрос 4 А различен ли е за периода след letter of serious doubt, в което Комисията изразява сериозни съмнения за съвместимостта на предлагания от [независимия орган по пощи и далекосъобщения] OPTA ценови контрол с целите на новата регулаторна рамка, описани в член 8 от Рамковата директива, вследствие на което OPTA се отказва да приеме въпросната мярка?
5.
А.
Представлява ли член 101 ДФЕС разпоредба от обществен ред, която националният съд трябва служебно да приложи извън пределите на спора по смисъла на членове 24 и 25 от Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering [Нидерландски граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Rv“]?
Б.
При утвърдителен отговор, с оглед на кои установени в производството обстоятелства съдът трябва |
bg | caselaw | EU | служебно да провери дали член 101 ДФЕС е приложим? Този съд има ли подобно задължение и в случай че — след като на страните е дадена възможност да изразят становище по въпроса — тази проверка (евентуално) води до допълване на фактите по смисъла на член 149 Rv?
6.
Ако член 101 ДФЕС трябва да се приложи извън очертаните от страните предели на спора, от установените в настоящото производство факти — предвид (целите на) новата регулаторна рамка, прилагането ѝ от OPTA и от Европейската комисия, и уеднаквяването на използвани в новата регулаторна рамка понятия като „значителна пазарна сила“ и „определяне на съответните пазари“ със сходни понятия на европейското право на конкуренция — възникват следните въпроси:
А.
Трябва ли Gemeente, при продажбата на кабелната ѝ мрежа и при сключеното от нея в тази връзка споразумение за ограничаване на таксата, да се разглежда като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. и въпрос 3)?
Б.
Трябва ли клаузата за ограничение на таксата да се разглежда като очевидно ограничение по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, както е определено в Известието на Комисията относно споразуменията с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията (de minimis) (2001/C 368/07, точка 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 26)? При утвърдителен отговор, налице ли е по тази причина съществено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС? При отрицателен отговор, за отговора имат ли значение изложените обстоятелства във въпрос 6 Г (вж. по-долу)?
В.
Ако клаузата за ограничение на таксата не представлява очевидно ограничение, ограничава ли тя конкуренцията (именно) защото:
—
националният орган за защита на конкуренцията е постановил, че UPC не е злоупотребило с господстващото си положение, прилагайки (по-високи) такси за извършването на идентични услуги на разпространението по кабел на основния пакет на същия пазар,
—
в своето letter of serious doubt Комисията е изразила сериозни съмнения за съвместимостта на регулирането (ex ante чрез ценови контрол) на таксите на крайните потребители за услуги като разпространението от UPC по кабел на основния пакет с целите, описани в член 8 от Рамковата директива? Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като OPTA получава letter of serious doubt, се отказва да упражни ценови контрол?
Г.
Договорът, в който е включена клаузата за ограничение на таксата, ограничава ли съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (и) с оглед на обстоятелството, че:
—
съгласно новата регулаторна рамка UPC следва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила (Известие de minimis, точка 7),
—
почти всички нидерландски общини, които през 90-те години на XX век са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет (Известие de minimis, точка 8)?
Д.
С оглед на обстоятелството, че:
—
съгласно новата регулаторна рамка UPC трябва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила,
—
OPTA е провел процедурата по консултиране на европейско равнище — която съгласно новата регулаторна |
bg | caselaw | EU | рамка трябва да бъде следвана, когато дадена планирана мярка ще засегне търговията между държавите членки — във връзка с мярка за ценови контрол относно услуги като разпространението на основния пакет по кабел от кабелен оператор със значителна пазарна сила като UPC,
—
към съответния момент стойността на договора е 51 милиона NLG (около 23 милиона евро),
—
почти всички нидерландски общини, които през 90-те години на XX век са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет,
трябва ли да се счита, че договорът, в който е включена клаузата за ограничение на таксата, (евентуално) засяга в съществена степен търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както по-конкретно е определено в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149)?
7.
Предвид новата регулаторна рамка и изразените от Комисията в letter of serious doubt сериозни съмнения за съвместимостта на (ex ante) регулирането на таксите за крайните потребители с целите на правото на конкуренция, има ли националният съд все още правомощие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС да обяви наложената съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за неприложима спрямо клаузата за ограничение на таксата? Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като OPTA получава letter of serious doubt, се отказва да упражни планирания ценови контрол?
8.
С оглед на обстоятелствата към момента на сключване на договора (начало на либерализирането на сектора на далекоъобщенията) и последващото развитие в сектора на далекосъобщенията, включително влизането в сила на новата регулаторна рамка и сериозните възражения по този повод от страна на Комисията срещу приемането на мярка за ценови контрол, допуска ли европейската санкция нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС известен толеранс от гледна точка на действието ѝ във времето?
|
bg | caselaw | EU |
16.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/6
Определение на Съда (пети състав) от 24 март 2011 г. (преюдициално запитване от Mora Kommun — Швеция) — в рамките на разглеждането на жалба, подадена от Dan Bengtsson
(Дело C-344/09) (1)
(Преюдициално запитване - Понятие за национална юрисдикция - Необходимост да е налице правен спор и да се води производство, което да завършва с постановяване на решение с правораздавателен характер - Липса на компетентност на Съда)
2011/C 211/09
Език на производството: шведски
Запитваща юрисдикция
Mora Kommun
Страна в главното производство
Dan Bengtsson
Предмет
Преюдициално запитване — Тълкуване на Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 година относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (0 Hz—300 GHz) (ОВ L 199, стр. 59) и на принципа на предпазливост — Последици за здравето на електромагнитните излъчвания на базовите станции за телекомуникация и за безжичен трансфер на данни — Предвидени в препоръката референтни нива
Диспозитив
Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпроса, поставен от Mora kommun, Miljö- och hälsoskyddsnämnden (Швеция) с акт от 2 юни 2009 г.
(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/18
Решение на Общия съд от 16 май 2017 г. — AW/EUIPO — Pharma Mar (YLOELIS)
(Дело T-85/15) (1)
((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „YLOELIS“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „YONDELIS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009))
(2017/C 221/22)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Alfa Wassermann SpA (AW) (Алано, Италия), допуснато да замести Alfa Wassermann Hungary Kft (представители: M. Best, U. Pfleghar и S. Schäffner, avocats)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas)
Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pharma Mar, SA (Колменар Виехо, Испания) (представител: N. González-Alberto Rodríguez, avocat)
Предмет
Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 18 декември 2014 г. (приписка R 1100/2014-1), постановено в производство по възражение със страни Pharma Mar и Alfa Wassermann Hungary
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Alfa Wassermann SpA (AW) да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 118, 13.4.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
2.3.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/15
Определение на председателя на Съда от 5 декември 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Kúria — Унгария) — Franklin Templeton Investment Funds Société d’Investissement à Capital Variable/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Ügyek és Adózók Adó Főigazgatósága
(Дело C-112/12) (1)
2013/C 63/28
Език на производството: унгарски
Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.
(1) ОВ C 157, 2.6.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
7.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 102/27
Иск, предявен на 18 февруари 2014 г. — Европейска комисия/Ирландия
(Дело C-87/14)
2014/C 102/37
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: J. Enegren, M. van Beek)
Ответник: Ирландия
Искания на ищеца
—
Да се приеме, че:Като не е изпълнила разпоредбите на Директива 2003/88/EC (1) на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време на обучаващите се лекари („non-consultant hospital doctors“), Ирландия не е изпълнила задълженията си по членове 3, 5, 6, член 17, параграф 2 и член 17, параграф 5 от директивата.
—
да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Член 3
Ирландия не е гарантирала по отношение на обучаващите се лекари, че те ползват минималната междудневна почивка за всеки период от 24 часа.
Член 5
Ирландия не е гарантирала, че обучаващите се лекари ползват минималната почивка без прекъсване за всеки седемдневен период.
Член 6
Ирландия не е гарантирала, че средното работно време за всеки седемдневен период не надвишава 48 часа.
Член 17, параграф 2
Ирландия не е гарантирала, че обучаващите се лекари се компенсират с равностойни периоди за почивка, когато се изисква да работят без да ползват почивките, посочени в членове 3 и 5.
Член 17, параграф 5
Ирландия не е гарантирала, че обучаващите се лекари не превишават седмичното работно време след края на преходния период, установен в член 17, параграф 5.
(1) ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3
|
bg | caselaw | EU |
23.6.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 184/12
Решение на Общия съд от 8 май 2012 г. — Mizuno/СХВП — Golfino (G)
(Дело T-101/11) (1)
(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „G+“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)
2012/C 184/20
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Mizuno KK (Осака, Япония) (представители: T. Raab и H.R. Lauf, avocats)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: първоначално R. Manea, впоследствие D. Walicka)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Golfino AG (Glinde, Германия)
Предмет
Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 15 декември 2010 г. (преписка R 821/2010-1) относно производство по възражение между Golfino AG и Mizuno KK
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Mizuno KK да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 120, 16.4.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.11.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/16
Решение на Съда (седми състав) от 22 септември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия
(Дело C-9/09) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава членка - Обществено здраве - Директива 2004/23/ЕО - Установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки - Липса на транспониране в определения срок)
2009/C 282/30
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: C. Cattabriga и J. Sénéchal)
Ответник: Кралство Белгия (представител: D. Haven)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане или несъобщаване в определения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (ОВ L 102, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 129)
Диспозитив
1.
Като не е приело в определения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива.
2.
Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
20.10.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 247/27
Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Combescot/Комисия
(Дело T-250/04) (1)
(Публична служба - Длъжностни лица - Заемане на длъжността ръководител на представителството в Колумбия - Отхвърляне на кандидатура - Иск за отмяна - Липса на правен интерес - Иск за обезщетение)
(2007/C 247/41)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Philippe Combescot (Popayan, Колумбия) (представители: A. Maritati и V. Messa, адвокати)
Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и M. Velardo, agents, подпомагани от S. Corongiu, адвокат)
Предмет
От една страна, обявяване за незаконосъобразно на решението, с което ищецът се изключва от конкурса за заемане на длъжността ръководител на представителството в Колумбия, отмяна на споменатата конкурсна процедура и отмяна на решението за възлагане на съответната длъжност и, от друга страна, плащане на обезщетение за поправяне на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял.
Диспозитив
1)
Осъжда Комисията да плати на ищеца г-н Philippe Combescot обезщетение в размер от 3 000 EUR.
2)
Отхвърля иска в останалата му част.
3)
Комисията понася, освен своите собствени съдебни разноски, половината от направените такива от ищеца.
4)
Ищецът понася половината от своите собствени съдебни разноски
(1) ОВ C 217, 28.8.2004 г.
|
bg | caselaw | EU |
31.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/10
Решение на Съда (осми състав) от 10 юни 2010 г. — Европейска комисия/Чешка република
(Дело C-378/09) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 85/337/ЕИО - Член 10а, първа, втора и трета алинея - Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда - Национална правна уредба, която ограничава правото на жалба срещу решенията в областта на околната среда - Липса на транспониране на посочената разпоредба в определения срок)
2010/C 209/14
Език на производството: чешки
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: M. Šimerdová и J.-B. Laignelot)
Ответник: Чешка република (представители: M. Smolek и J. Jirkalová)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 10а, първа, втора и трета алинея от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254) и с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8) — Национална правна уредба, която ограничава участието на обществеността в процедурите за вземане на решения в областта на околна среда
Диспозитив
1.
Като не е приела в определения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с член 10а, първа, втора и трета алинея от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година, Чешката република не е изпълнила задълженията си по тази директива.
2.
Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
27.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/44
Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Smart Technologies/СХВП (WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH)
(Дело T-523/09)
2010/C 51/80
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Smart Technologies ULC (Calgary, Канада) (представител: M. Edenborough, Barrister)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 септември 2009 г. по преписка R 554/2009-2;
—
при условията на евентуалност, да се измени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 септември 2009 г. по преписка R 554/2009-2, да се приеме за установено, че разглежданата марка на Общността притежава в достатъчна степен отличителен характер, така че да не може да бъде повдигнато никакво възражение за нейната регистрация по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009; и
—
да осъди СХВП да заплати на жалбоподателя съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH“ за стоки в клас 9
Решение на проверителя: отказва заявката за марка на Общността.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, тъй като апелативният състав неправилно е приел за установено, че разглежданата марка на Общността не може да бъде регистрирана, поради обстоятелството, че е действително лишена от отличителен характер.
|
bg | caselaw | EU |
18.4.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 136/43
Жалба, подадена на 26 февруари 2016 г. — Rheinmetall Waffe Munition/EUIPO (VANGUARD)
(Дело T-93/16)
(2016/C 136/59)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Rheinmetall Waffe Munition GmbH (Südheide, Германия) (представител: J. Schmidt, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Данни за производството пред EUIPO
Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „VANGUARD“ — заявка за регистрация No 11 166 003
Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2015 г. по преписка R 69/2015-2
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Изложени основания
—
Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
—
Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009
|
bg | caselaw | EU |
26.5.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 171/21
Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания), постъпило на 9 март 2015 г. — Confederación Sindical ELA и Juan Manuel Martínez Sánchez/Aquarbe S.A.U. и Consorcio de Aguas de Busturialdea
(Дело C-118/15)
(2015/C 171/25)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Confederación Sindical ELA и Juan Manuel Martínez Sánchez
Ответници: Aquarbe S.A.U. и Consorcio de Aguas de Busturialdea
Преюдициален въпрос
Допуска ли член 1, буква б) във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО (1) тълкуване на испанската правна уредба за транспониране на тези разпоредби, според което предприятие от публичния сектор, отговарящо за предоставянето на обществена услуга, неразделно свързана със собствената му дейност, за чието изпълнение е необходимо използване на специфични материални ресурси, не е длъжно да встъпи в правата и задълженията по трудовите правоотношения с персонала на предприятието, с което е сключило договор за извършването на тази услуга, като е наложило на последното да използва принадлежащите му материални ресурси, когато това предприятие от публичния сектор реши да не продължи договора и да предоставя пряко посочената услуга със собствения си персонал, изключвайки наетия от неговия съдоговорител персонал, по такъв начин, че услугата продължава да бъде предоставяна по същия начин, но от други работници, наети от друг работодател?
(1) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стp. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).
|
bg | caselaw | EU |
31.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 98/12
Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия) на 4 януари 2012 г. — Maatschap L.A. и др./Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie
(Дело C-11/12)
2012/C 98/17
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
College van Beroep voor het bedrijfsleven
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Maatschap L.A., D.A.B. Langestraat, P. Langestraat-Troost
Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie
Преюдициални въпроси
Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 73/2009 (1) да се тълкува в смисъл, че плащанията на подал заявление за подпомагане земеделски производител трябва да се намалят или изключат така, както това би било направено в случай че е констатирано неспазване [на правилата за кръстосано спазване] от страна на фактическия извършител на нарушението, на когото или от когото е прехвърлена земеделската земя, ако последният беше подал посоченото заявление? Или с тази разпоредба се има единствено предвид, че подалото заявлението за подпомагане лице отговаря за констатираното неспазване, но за да се определи процентът на намалението на плащанията или за да се отговори на въпроса дали те следва да бъдат изключени, трябва да се установи също така в каква степен самият земеделски производител е действал виновно, небрежно или умишлено?
(1) Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани за изменение на Регламенти (ЕО) No 1290/2005, (ЕО) No 247/2006, (ЕО) No 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16)
|
bg | caselaw | EU |
9.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 204/21
Решение на Общия съд от 24 май 2011 г. — ancotel/СХВП — Acotel (ancotel.)
(Дело T-408/09) (1)
(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „ancotel“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „ACOTEL“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Съответни потребители)
2011/C 204/37
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: ancotel GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: H. Truelsen, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Schäffner)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Acotel SpA (Рим, Италия) (представители: първоначално D. De Simone и D. Demarinis, avocats, впоследствие D. De Simone, D. Demarinis и J. Wrede, avocats)
Предмет
Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 19 юни 2009 г. (преписка R 1385/2008-1) относно процедура по възражение между Acotel SpA и ancotel GmbH
Диспозитив
1.
Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 19 юни 2009 г. (преписка R 1385/2008-1).
2.
СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от ancotel GmbH.
3.
Acotel SpA понася направените от него съдебни разноски.
(1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.8.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 277/10
Решение на Съда (втори състав) от 14 юни 2017 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich — Австрия) — Online Games Handels GmbH и др./Landespolizeidirektion Oberösterreich
(Дело C-685/15) (1)
((Преюдициално запитване - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Ограничителна правна уредба на държава членка - Административнонаказателни санкции - Императивни съображения от общ интерес - Пропорционалност - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективна съдебна защита - Национална правна уредба, която предвижда задължение за съда служебно да събира доказателства по спора, с който е сезиран във връзка с процедура по налагане на административнонаказателни санкции - Съответствие))
(2017/C 277/12)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landesverwaltungsgericht Oberösterreich
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Online Games Handels GmbH, Frank Breuer, Nicole Enter, Astrid Walden
Ответник: Landespolizeidirektion Oberösterreich
Диспозитив
Членове 49 и 56 ДФЕС, тълкувани по-специално в решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др. (C-390/12, EU:C:2014:281) и разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национален процесуалноправен режим — съгласно който в административнонаказателните производства юрисдикцията, която следва да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на правна уредба, ограничаваща упражняването на основна свобода на Европейския съюз като свободата на установяване или свободното предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз, е длъжна служебно да събере доказателства по делото, с което е сезирана, когато установява дали има извършени административни нарушения — при условие обаче че този режим не води до налагане на тази юрисдикция да поеме задължението на компетентните органи на съответната държава членка да ѝ представят необходимите доказателства, за да ѝ позволят да провери дали ограничението е обосновано.
(1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.
|
bg | caselaw | EU |
23.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 65/8
Решение на Съда (трети състав) от 18 декември 2014 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf, Amtsgericht Karlsruhe — Германия) — Sophia Marie Nicole Sanders, представлявана от Marianne Sanders/David Verhaegen (C-400/13), Barbara Huber/Manfred Huber (C-408/13)
(Съединени дела C-400/13 и С-408/13) (1)
((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Сътрудничество по граждански дела - Регламент No 4/2009 - Член 3 - Компетентност за разглеждане на иск относно задължение за издръжка по отношение на лице, което живее в друга държава членка - Национална правна уредба, която въвежда централизация на компетентността))
(2015/C 065/11)
Език на производството: немски
Запитващи юрисдикции
Amtsgericht Düsseldorf, Amtsgericht Karlsruhe
Страни в главното производство
Ищци: Sophia Marie Nicole Sanders, представлявана от Marianne Sanders (C-400/13), Barbara Huber (C-408/13)
Ответници: David Verhaegen (C-400/13), Manfred Huber (C-408/13)
Диспозитив
Член 3, буква б) от Регламент (ЕО) No 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която въвежда централизация на правораздавателната компетентност в областта на трансграничните задължения за издръжка в полза на първоинстанционен съд, в чийто район се намира апелативният съд, освен ако това правило допринася за изпълнението на целта за добра организация на правораздаването и защитава интересите на взискателите по вземания за издръжки, като същевременно улеснява ефективното събиране на тези издръжки, което обаче запитващите юрисдикции трябва да проверят.
(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
4.5.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 146/48
Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 19 март 2015 г. — Marcuccio/Комисия
(Дело F-89/13) (1)
((Отстраняване от производството на представител на страна - Липса на упълномощаване на нов представител - Жалбоподател, спрял да отговаря на писмата на Съда на публичната служба - Липса на основание за произнасяне))
(2015/C 146/66)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: A., avocat)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Gattinara)
Предмет
Искане за отмяна на решение за три удръжки от 504,67 EUR от обезщетението за инвалидност на жалбоподателя, съответно за месеците от януари до март 2013 г.
Диспозитив
1)
Основанието за произнасяне по дело F-89/13, Marcuccio/Комисия, е отпаднало.
2)
Осъжда г-н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.
(1) ОВ C 24, 25.1.2014 г., стр. 39.
|
bg | caselaw | EU |
26.10.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 313/27
Жалба, подадена на 29 юли 2013 г. — Kėdainių rajono Okainių ŽŪB и др./Съвет и Комисия
(Дело T-386/13)
2013/C 313/52
Език на производството: литовски
Страни
Жалбоподатели: Kėdainių rajono Okainių ŽŪB (Област Kėdainių, Литва) и 134 други лица (представител: I. Vėgėlė, адвокат)
Ответници: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да обяви жалбата за допустима,
—
на основание член 263 ДФЕС да отмени Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията от 2 юли 2012 г. за разрешаване на допълнителни национални директни плащания в Литва за 2012 г. (нотифицирано с документ номер K(2012) 4391),
—
на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложима последната алинея от член 132, параграф 2 от Регламент No 73/2009 — уреждащ допълнителни национални директни плащания и директните плащания — която предвижда, че „[о]бщото директно подпомагане, което земеделският стопанин може да получи в новите държави членки след присъединяването по линия на съответните директни плащания, включително всички допълнителни национални директни плащания, не следва да превишава равнището на директното подпомагане, на което земеделският стопанин би имал право по линия на съответното директно плащане, прилагано към дадения момент в държавите членки, различни от новите държави членки, като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“,
—
на основание член 277 ДФЕС да обяви за неприложима разпоредбата на член 10, параграф 1 от Регламент No 73/2009 — установяващ специални правила за модулация в новите държави членки — „...като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“,
—
да осъди ответниците да заплатят всички направени от жалбоподателите съдебни разноски, които бъдат доказани пред Съда.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания.
1.
Липса на мотиви и неоснователност на Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията
—
Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията от 2 юли 2012 г. е немотивирано и неоснователно, тъй като не съдържа никакви данни, потвърждаващи, че за 2012 г. равнището на директните плащания в новите и старите държави членки на Европейския съюз е еднакво (изравнено).
2.
Равнище на преките плащания в Република Литва, несъответстващо на договореното равнище в Договора за присъединяване и на равнището на преките плащания в старите държави членки
—
действителното равнище на преките плащания в Република Литва не съответства на равнището, договорено в Акта за присъединяване от 23 септември 2003 г. В нарушение на Договора за присъединяване Регламент No 1782/2003 е изменен с Регламент No 583/2004 от 22 март 2004 г., с които се установяват национални тавани за подпомагане на земеделието за новите държави членки (член 71в и приложение VIIIa към Регламент No 1782/2003);
—
за 2012 г. процентът на директните плащания в Република Литва не се е изравнил с равнището на директните плащания в старите държави членки на Европейския съюз: в старите държави членки модулацията се прилага единствено за сумите, надвишаващи 5 000 EUR, а това означава, че не всички директни плащания, предоставени на |
bg | caselaw | EU | земеделските стопани в старите държави членки, се модулират (намаляват) с 10 %, а само тези, които надвишават 5 000 EUR. Ето защо твърдението, че през 2012 г. равнището на директните плащания в старите държави членки е 90 % („100 % минус 10 % модулация“) е неоснователно и незаконосъобразно. Равнището на директните плащания в старите държави членки е над 90 %, тъй като част от сумите, които не надвишават 5 000 EUR, не се модулира.
3.
Разлики в размера на директните плащания в Република Литва в сравнение със старите държави членки
—
директните плащания, действително предоставени на литовските земеделски стопани от бюджета на Европейския съюз през 2012 г., са сред най-ниските и възлизат на по-малко от половината от получените в старите държави членки, независимо от 10-процентната модулация.
4.
Нарушение на Договора за присъединяване в последното изречение от член 10, параграф 1 от Регламент No 73/2009, последната алинея от член 132, параграф 2 от Регламент No 73/2009 и в Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията от 2 юли 2012 г., прието на основание посочената алинея
—
договорът за присъединяване не предвижда разпоредби за модулация на въведените директни плащания и/или намаляване на допълнителните национални директни плащания в Литва;
—
разпоредбата „като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“, съдържаща се в член 10, параграф 1, глава 2 от Регламент No 73/2009 противоречи на Акта за присъединяване, тъй като тази разпоредба ускорява предполагаемото изравняване в равнището на директните плащания в старите и новите държави членки;
—
изразът в член 132, параграф 2 от Регламент No 73/2009 „...като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“, който утвърждава предполагаемото изравняване през 2012 г. в равнището на директните плащания в старите и новите държави членки, противоречи на Акта за присъединяване, тъй като установява конкретна година (2012), когато се предполага, че равнището на подпомагане е изравнено;
—
в член 132, параграф 2 от Регламент No 73/2009, в нарушение на Акта за присъединяване, изразът „сума“ е заменен с „равнище“, което предполага не действително получената сума, а предполагаем процент;
—
незаконосъобразно е да се сравняват директните плащания в старите и новите държави членки чрез сравняване на подпомагането, получено от старите държави членки (100 % минус модулацията) с подпомагането, получено от новите държави членки в съответствие с процента, установен в Акта за присъединяване, за въвеждане на подпомагането.
5.
Противоречие на обжалвания акт с установените в Договора за функционирането на Европейския съюз цели на общата селскостопанска политика
—
съгласно Акта за присъединяване подпомагането на земеделието в новите държави членки се изчислява според референтния добив и базовата площ. През 2012 г. референтният добив и базовата площ в Литва претърпяха значителни промени, поради което прилаганата модулация и намаляването на допълнителните национални плащания сами по себе си противоречат на целите на общата селскостопанска политика, по-специално целта за увеличаване на селскостопанската производителност.
|
bg | caselaw | EU |
21.12.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 377/24
Жалба, подадена на 2 юли 2013 г. — ZZ/Комисия
(Дело F-65/13)
2013/C 377/56
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: адв. L. Mansullo)
Ответник: Европейска комисия
Предмет на производството
Отмяна на отхвърлянето на молбата на жалбоподателя, подадена до Комисията, с искане последната да му заплати сумата 10 000 EUR поради твърдяната претърпяна вреда в резултат на изпращането на писмо, уведомяващо го по-специално, че Комисията е прихванала претенциите му за възстановяване на съдебни разноски, за които Комисията е била осъдена, със сумите, които той дължи на Комисията.
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението, независимо от формата в която е прието, с което се отхвърля искането за заплащане на обезщетение от 20 юни 2012 г., съдържащо се в записката от 20 юни 2012 г.
—
да се отмени записката от 27 август 2012 г., съдържаща бележката „Ref.Ares(2012)1003126 — 27 август 2012 г.“, горе в дясно на първата от трите страници, от които се състои, получена от жалбоподателя на 9 октомври 2012 г.;
—
доколкото е необходимо, да се отмени решението, независимо от формата, в която е прието, с което се отхвърля жалбата от 24 октомври 2012 г.;
—
доколкото се налага, да се отмени записката от 11 февруари 2013 г., съдържаща позоваването „HR.D.2/MB/ac 170184“, съставена на италиански, състояща се от два листа с печатен текст на лицевата страна, получена от жалбоподателя на 22 март 2013 г.
—
да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя сумата 10 000,00 EUR, ведно с лихва в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация считано от 21 юни 2012 г. до деня, в който посочената по-горе сума бъде заплатена;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
19.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/26
Решение на Общия съд от 27 ноември 2014 г. — Alstom/Комисия
(Дело T-517/09) (1)
(Конкуренция - Картели - Пазар на електрически трансформатори - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Засягане на търговията между държави членки - Понятие за предприятие - Отговорност за неправомерното поведение - Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху поведението на негово дъщерно дружество - Задължение за мотивиране)
(2015/C 016/43)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Alstom (Левалуа-Пере, Франция) (представители: J. Derenne и A. Müller-Rappard, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Bouquet, N. von Lingen и K. Mojzesowicz, впоследствие A. Bouquet, K. Mojzesowicz и P. Van Nuffel)
Предмет
Искане за отмяна на Решение C(2009) 7601 окончателен на Комисията от 7 октомври 2009 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.129 — Електрически трансформатори)
Диспозитив
1)
Отменя Решение C(2009) 7601 окончателен на Комисията от 7 октомври 2009 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.129 — Електрически трансформатори) в частта, която се отнася до Alstom.
2)
Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 235/3
Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 10 април 2014 г. — Ralph Prankl
(Дело C-175/14)
2014/C 235/04
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ralph Prankl
Ответник: Bundesfinanzgericht
Преюдициален въпрос
Член 7, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (1), изменена с Директива 92/108/ЕИО (2) на Съвета от 14 декември 1992 година, трябва ли да се разбират в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които подлежащи на облагане с акциз стоки (цигари), които вече са били освободени за потребление в една (първа) държава членка и са превозени по сухоземен път в друга държава членка (държава членка по местоназначение) през една или няколко държави членки (транзитни държави членки) без придружаващ документ по член 7, параграф 4 от тази директива, за да бъдат продадени в държавата членка по местоназначение, се облагат с акциз (данък върху тютюна) и в транзитната държава членка?
(1) ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129.
(2) Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година за изменение на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти и на Директива 92/81/ЕИО (ОВ L 390, стр. 124).
|
bg | caselaw | EU |
29.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/48
Жалба, подадена на 11 май 2009 г. — Schopphoven/Комисия
(Дело F-48/09)
2009/C 205/88
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Nikolaus Schopphoven (Zemmer, Германия) (представители: S. Rodrigues, C. Bernard-Glanz, avocats)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Предмет и описание на спора
Отмяната на решението на EPSO, с което жалбоподателят не е вписан в списъка с резервите от общия конкурс EPSO/AD/117/08.
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), с което не е вписано името на жалбоподателя в списъка с резервите от конкурса EPSO/AD/117/08 и при необходимост, решенията на EPSO, които отхвърлят подадените от жалбоподателя искания за преразглеждане;
—
да се отмени списъка с резервите от конкурса EPSO/AD/117/08;
—
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
26.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 354/27
Жалба, подадена на 3 септември 2015 г. от PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 25 юни 2015 г. по дело T-26/12: PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas)/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-468/15 P)
(2015/C 354/29)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas) (представител: D. Luff, адвокат)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Sasol Olefins & Surfactants GmbH и Sasol Germany GmbH
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
Да обяви настоящата жалба за допустима и обоснована,
—
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 юни 2015 г. по дело PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas)/Съвет на Европейския съюз, T-26/12;
—
да реши окончателно спора като уважи исканията на PT Musim Mas, изложени пред Общия съд и съответно като отмени антидъмпинговото мито, наложено на жалбоподателя по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1138/2011 (1) на Съвета от 8 ноември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1241/2012 (2) на Съвета от 11 декември 2012 година за изменение на Регламент за изпълнение No 1138/2011,
—
да осъди Съвета и встъпилите страни да заплатят направените от тях съдебни разноски и всички разноски, направени от жалбоподателя в хода на настоящото производство и в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение трябва отменено на четири основания, обобщени по-долу.
Първо, Общият съд е нарушил член 2, параграф 10, буква и) от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. (наричан по-нататък „основният регламент“) като е приложил погрешно понятието за единен стопански субект („ЕСС“) и е заключил, че жалбоподателят и ICOFS не образуват ЕСС.
Второ, Общият съд е нарушил член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент като е приел погрешно, че Съветът е доказал в достатъчна степен, че изпълняваните от ICOFS функции са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. Направеното от Общия съд разглеждане е недостатъчно и дискриминационно с оглед на наличните доказателства.
Трето, Общият съд е нарушил член 2, параграф 10, алинея първа от основния регламент като е постановил погрешно, че не е налице неправомерно нарушение от Съвета на симетрията между експортната цена и нормалната стойност.
Четвърто, Общият съд е приложил неправилно принципа на добра администрация като е приел погрешно, че Съветът е използвал само собствените си доказателства, като е пренебрегнал релевантни доказателства и информация, предоставени му от жалбоподателя в хода на антидъмпинговото разследване.
(1) ОВ L 293, стр. 1.
(2) ОВ L 352, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
4.4.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 82/32
Иск, предявен на 9 февруари 2009 г. — Комисия/Antiche Terre
(Дело T-51/09)
(2009/C 82/57)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Dal Ferro, avvocato и V. Joris)
Ответник: Antiche Terre scarl Società Agricola Cooperativa (Arezzo, Италия)
Искания на ищеца
—
Да се осъди ответникът да възстанови главницата от 479.332,40 EUR, увеличена с лихви по процента, договорен в член 5.4.3 от общите условия на договора (основния лихвен процент на ЕЦБ + 2 %) от датата на иска за възстановяване на сумата (считано от 4 декември 1997 г. за сумата от 461.979,00 EUR и считано от 18 декември 1997 г. за сумата от 17.353,40 EUR) и до 1 април 2003 г., както и другите лихви по същия процент, считано от 4 януари 2004 г. до действителното плащане, като се приспадне сумата от 461.979 EUR, усвоена като гаранция на 25 януари 2005 г.;
—
при условията на евентуалност, да се осъди ответникът да възстанови главницата от 479.332,40 EUR, увеличена с лихви по законния италиански лихвен процент, дължими от 4 януари 2004 г. до действителното плащане, като се приспадне сумата от 461.979 EUR, усвоена като гаранция на 25 януари 2005 г.;
—
във всеки случай да се осъди Antiche Terre Società Agricola Cooperativa да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящия иск, предявен съгласно член 238 ЕО, Комисията иска възстановяване на сумата, платена на Antiche Terre scarl Società Agricola Cooperativa a responsabilità limitata (наричано по-нататък „Antiche Terre“ или „ответника“) в рамките на програмата THERMIE за създаването на централа за производство на електрическа енергия (10 MWe) посредством нов процес за изгаряне на биомаса. Договорът за субсидия (No BM/188/96) е бил сключен между ищеца и ответника в качеството му на координатор и с две други дружества, едното от които със седалище във Финландия, а другото със седалище в Испания.
Antiche Terre е натрупало поредица от значителни закъснения при започването на своите дейности; дружеството е поискало и получило няколко отсрочки за завършване на работите. Ответникът е предложил друго съществено изменение на условията на договора, предполагащо изоставянето на иновативния процес за изгаряне на биомаса, като производството на енергия е в определено по-малко количество от предварително предвиденото.
Комисията не е могла да одобри подобно радикално изменение на проекта, което не е намерило никаква възможност за финансиране в рамките на програмата THERMIE.
Ето защо при констатацията, че ответникът не е изпълнил своите задължения в съответствие с указаното в представения оригинален проект, Комисията се е оказала принудена да развали Договор BM/188/96, като уточнява, че неосъщественото реализиране на първоначалния проект трябва да доведе до възстановяването на цялата дадена на ответника предплата или на част от нея.
Впоследствие Комисията е поискала от Antiche Terre да й възстанови предплатените суми в размер на 479.332,40 EUR, без да получи нищо. След усвояването на гаранцията и след последващи искания за възстановяване на остатъка, Комисията сезира Първоинстанционния съд.
|
bg | caselaw | EU |
16.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 89/27
Жалба, подадена на 26 ноември 2014 г. — Словашка република/Комисия
(Дело T-779/14)
(2015/C 089/33)
Език на производството: словашки
Страни
Жалбоподател: Словашка република (представител: B. Ricziová)
Ответник:Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Комисията, което се съдържа в писмото от 24 септември 2014 г. и с което последната иска от Словашката република да предостави финансови средства, съответстващи на загубите на традиционни собствени ресурси,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.
1.
Първото основание е липса на компетентност на Комисията
Според Словашката република Комисията няма компетентност да приеме обжалваното решение. Нито една разпоредба на правото на ЕС не оправомощавала Комисията да извърши това, което е направила с приемането на обжалваното решение, а именно, след определянето на размера загубите на традиционни собствени ресурси под формата на несъбрани вносни мита, да задължи държава членка, която не отговаря за изчисляването и за събирането на тези мита, да предостави на Комисията определената от нея сума, която според последната съответства на посочените загуби.
2.
Второто основание е нарушение на принципа на правната сигурност
Ако се допусне, че Комисията е имала правомощия да приеме обжалваното решение (quod non), Словашката република в този случай твърди, че Комисията била нарушила принципа на правната сигурност. Словашката република счита, че преди приемането на обжалваното решение тя не е можела разумно да предвиди наложеното ѝ с него задължение.
3.
Третото съображение е превратно упражняване на правомощия от страна на Комисията
Ако се допусне, че Комисията е имала правомощия да приеме обжалваното решение и че при това се е съобразила с принципа на правната сигурност (quod non), Словашката република в този случай твърди, че Комисията е упражнила превратно правомощията си. На първо място, Комисията допуснала явна грешка в преценката доколкото изисква от Словашката република да предостави финансови средства, въпреки че отчасти липсват каквито и да било загуби на традиционни собствени ресурси, а по отношение на останалата част загубите не били пряка последица от събитията, вменени от Комисията на Словашката република. На второ място, Комисията нарушила правото на защита на Словашката република и принципа на добра администрация.
4.
Четвъртото основани е недостатъчност на мотивите на обжалваното решение.
В рамките на това основание за обжалване Словашката република твърди, че мотивите на обжалваното решение разкриват различни пороци и поради това трябва да се приемат за недостатъчни, което представлява съществено процесуално нарушение и противоречи на принципа на правната сигурност. Според Словашката република Комисията не е посочила в обжалваното решение правната му основа. Освен това тя не пояснявала как е стигнала до някои от заключенията си и не ги обосновавала. На последно място Словашката република счита, че в някои отношения мотивите на обжалваното решение са неясни.
|
bg | caselaw | EU |
20.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 317/48
Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 6 октомври 2010 г. — Marcuccio/Комисия
(Дело F-2/10) (1)
(Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Здравно осигуряване - Искания за възстановяване на медицински разходи - Отсъствие на увреждащ акт - Правно явно недопустима и явно неоснователна жалба - Член 94 от Процедурния правилник)
2010/C 317/86
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представители: G. Cipressa, адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат)
Предмет
Отмяна на решението, с което се отхвърля възстановяване на 100 % от направените от жалбоподателя медицински разходи.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата на г-н Marcuccio отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна.
2.
Осъжда г-н Marcuccio да заплати съдебните разноски.
3.
Осъжда г-н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 1 500 евро.
(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г., стр. 53.
|
bg | caselaw | EU |
16.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 89/29
Жалба, подадена на 5 декември 2014 г. — DenizBank/Съвет
(Дело T-798/14)
(2015/C 089/35)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: DenizBank A.Ș. (Esentepe, Турция) (представители: M. Lester и O. Jones, Barristers, R. Mattick и S. Utku, Solicitors)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение 2014/659/ОВППС oт 8 септември 2014 година (1) и Регламент (ЕС) No 960/2014 на Съвета oт 8 септември 2014 година (2) (наричани общо „обжалваните мерки“), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя;
—
да обяви неприложимост съгласно член 277 ДФЕС по отношение на член 1 oт Решението от 8 септември 2014 г. и на член 1, параграф 5 от Регламента от 8 септември 2014 г., и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят посочва четири правни основания за обжалването си.
1.
Първото правно основание е нарушение от страна на Съвета на задължението му да посочи мотиви за налагането на обжалваните мерки спрямо жалбоподателя. По-нататък жалбоподателят твърди, че Съветът изобщо не е посочил мотиви за налагането на обжалваните мерки спрямо него, нито дори го е уведомил за включването му.
2.
Второто правно основание е нарушение от страна на Съвета на гаранциите за правото на жалбоподателя на защита, включително на правото му на справедливо изслушване и на ефективно съдебно обжалване. Жалбоподателят излага, че Съветът не е посочил на жалбоподателя мотиви или доказателства за налагането на обжалваните мерки спрямо него, нито възможност да изложи съображения във връзка с делото срещу него и по този начин също така е създал пречки за Съда да „извърши ефективен съдебен контрол“.
3.
Третото правно основание е нарушение от страна на Съвета на Споразумението от Анкара между Турция и ЕС (и Допълнителния протокол към него) в много аспекти, в резултат на налагането на обжалваните мерки спрямо жалбоподателя.
4.
Четвърто правно основание е нарушение от страна на Съвета на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност и налагане на необосновано и непропорционално ограничение на основните права на жалбоподателя.
(1) Решение 2014/659/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OВ L 271, стp. 54)
(2) Регламент (ЕС) No 960/2014 на Съвета от 8 септември 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OВ L 271, стp. 3)
|
bg | caselaw | EU |
3.11.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 363/6
Решение на Съда (първи състав) от 9 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Christophe Bohez/Ingrid Wiertz
(Дело C-4/14) (1)
((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Член 1, параграф 2 и член 49 - Компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Изключени области - Семейно право - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Член 47, параграф 1 - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по делата, свързани с родителската отговорност - Решение относно правото на лични отношения, с което се налага имуществена санкция - Изпълнение на имуществената санкция))
(2015/C 363/07)
Език на производството: фински
Запитваща юрисдикция
Korkein oikeus
Страни в главното производство
Касатор: Christophe Bohez
Ответник по касационната жалба: Ingrid Wiertz
Диспозитив
1.
Член 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент не се прилага към изпълнението в една държава членка на имуществена санкция, която е наложена в решение, постановено в друга държава членка и отнасящо се до правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения, за да се гарантира спазването на това право на лични отношения от носителя на родителските права.
2.
Събирането на имуществена санкция, наложена от съда на държавата членка по произход, който се е произнесъл по същество относно правото на лични отношения, за да се осигури действителното упражняване на това право, попада под същия режим на изпълнение като предвидения за решението относно правото на лични отношения, което посочената санкция гарантира, и следователно същата трябва да бъде обявена за подлежаща на изпълнение съгласно правилата, определени от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000.
3.
В рамките на Регламент No 2201/2003 чуждестранните съдебни решения, с които се постановява периодично плащане във вид на глоба за неизпълнение, подлежат на изпълнение в държавата членка, където се иска изпълнение, само ако размерът на плащането е бил окончателно определен от съдилищата на държавата членка по произход.
(1) ОВ C 71, 8.3.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
6.6.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 178/26
Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Kanyama/Съвет
(Дело T-145/17 R)
((Обезпечително производство - Ограничителни мерки - Демократична република Конго - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))
(2017/C 178/38)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Célestin Kanyama (Ла Гомб, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Предмет
Молба на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент (ЕС) 2016/2230 на Съвета от 12 декември 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 336 I, 2016 г., стр. 1)
Диспозитив
1)
Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2)
Не се произнася по съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
21.12.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 377/4
Определение на Съда от 12 септември 2013 г. — Ellinika Nafpigeia AE, 2. Hoern Beteiligungs GmbH/Европейска комисия
(Дело C-616/12 P) (1)
(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Явно неоснователна жалба - Член 263, шеста алинея ДФЕС - Срок за обжалване)
2013/C 377/06
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподатели: Ellinika Nafpigeia AE, 2. Hoern Beteiligungs GmbH (представители: K Chrysogonos и A. Kaidatzis, dikigoroi)
Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Konstantinidis и B. Stromsky)
Предмет
Жалба срещу Определение на Общия съд (седми състав) по дело Ellinika Nafpigeia и Hoern/Комисия (T-466/11), с което Общият съд обявява за недопустима жалба за отмяна на Решение C(2010) 8274 окончателен на Комисията от 1 декември 2010 г., с което се приемат задълженията, предлагани от Гърция в замяна на мерките, изисквани от Комисията в нейното Решение от 2 юли 2008 г., нотифицирано под номер C(2008) 3118 окончателен, с което се обявяват за несъвместими с общия пазар помощите, отпуснати от гръцките власти на Ellinika Nafpigeia (Hellenic Shipyards, „HSY“) в рамките на измененията на първоначалния инвестиционен план за преструктуриране на тази корабостроителница (държавна помощ C 16/2004 (предишни NN 29/2004, CP 71/2002 и CP 133/2005)
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Ellinika Nafpigeia AE и 2. Hoern Beteiligungs GmbH да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и направените от Европейската комисия съдебни разноски.
(1) ОВ C 55, 23.2.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 159/38
Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 април 2014 г. — Camacho-Fernandes/Комисия
(Дело F-16/13) (1)
((Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Член 73 от Правилника - Професионално заболяване - Експозиция на азбест и на други вещества - Лекарска комисия - Отказ за признаване на професионалния произход на заболяването, причинило смъртта на длъжностното лице - Правомерно становище на лекарската комисия - Принцип на колегиалност - Задание - Мотивиране - Принцип на равно третиране))
2014/C 159/52
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Ivo Camacho-Fernandes (Фуншал, Португалия) (представител: N. Lhoëst, avocat)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и V. Joris)
Предмет
Искане за отмяна на решението на Общата здравноосигурителна схема, доколкото с него се потвърждават условията на проекторешението за отхвърляне на искането за признаване на професионалния произход на заболяването, от което е починала съпругата на жалбоподателя, която е бивше длъжностно лице
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда г-н Camacho-Fernandes да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.
(1) ОВ C 108, 13.4.2013 г., стр. 40
|
bg | caselaw | EU |
16.2.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 46/32
Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 5 декември 2012 г. — Scheidemann/Парламент
(Дело F-109/12)
(Публична служба - Длъжностни лица - Междуинституционално прехвърляне в хода на процедурата по повишаване, в рамките на която длъжностното лице е можело да бъде повишено в институцията, от която е било прехвърлено - Искане за повишаване със задна дата - Изричен отказ, издаден след мълчаливия отказ - Срок за обжалване по административен ред - Просрочие - Явна недопустимост)
2013/C 46/65
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Sabine Scheidemann (Берлин, Германия) (представители: S. Rodrigues и A. Blot, avocats)
Ответник: Европейски парламент
Предмет на делото
Публична служба — Искане за отмяна на отказа на Парламента по искането на жалбоподателката да бъде повишена със задна дата, считано от 1 януари 2010 г.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2.
Г жа Scheidemann понася направените от нея съдебни разноски.
|
bg | caselaw | EU |
26.6.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 202/15
Решение на Общия съд от 11 май 2017 г. — Deza/ECHA
(Дело T-115/15) (1)
((REACH - Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) No 1907/2006 - Допълване на записа за веществото бис (2-етилхексил) фталат) (DEHP) в този списък - Членове 57 и 59 от Регламент No 1907/2006))
(2017/C 202/27)
Език на производството: чешки
Страни
Жалбоподател: Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република) (представител: P. Dejl, avocat)
Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: първоначално M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej, впоследствие M. Heikkilä, W. Broere и C. Buchanan, подпомагани от M. Procházka и M. Mašková, avocats)
Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: C. Thorning и N. Lyshøj Malte), Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou), Кралство Швеция (представители: E. Karlsson, L. Swedenborg, A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson и N. Otte Widgren), Кралство Норвегия (представители: K. Moen и K. Moe Winther)
Предмет
Жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяна на решение от 12 декември 2014 г. на изпълнителния директор на ECHA, с което съществуващият запис относно веществото DEHP в списъка с идентифицираните вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), е допълнен в смисъл, че това вещество е идентифицирано също и като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху околната среда, всичко това по смисъла на член 57, буква е) от този регламент
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Deza, a.s. да понесе, освен собствените си разноски, и разноските, направени от Европейската агенция по химикалите (ECHA), включително свързаните с обезпечителното производство.
3)
Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия понасят собствените си разноски.
(1) ОВ C 178, 1.6.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
18.4.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 90/30
Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — Cafea/СХВП — Christian (BEST FARM)
(Дело T-53/09)
2009/C 90/47
Език на жалбата: немски
Страни
Жалбоподател: Cafea GmbH (Хамбург, Германия) (представители: C. Schumann и M. Hartmann, Rechtsanwälte)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Dieter Christian (Франкфурт, Германия)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на първи апелативен състав от 27 ноември 2008 г. по преписка No R 420/2008-1;
—
да се осъди ответникът да заплати разноските;
—
да се осъди заявителят да заплати разноските, свързани с производствата по възражение и по обжалване пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: Dieter Christian
Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BEST FARM“ за стоки от класове 29, 30, 31 и 32 (заявка No 3 089 281)
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят под предходното си фирмено наименование KORD Beteiligungsgesellschaft mbH & Co. KG
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка „BESTFORM“ за стоки и услуги от класове 1, 29, 30, 32, 33 и 42 (No 30 056 334)
Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението
Решение на апелативния състав: оставя без уважение жалбата
Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като съществува вероятност от объркване на конфликтните марки, или поне риск от свързване.
(1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
|
bg | caselaw | EU |
10.3.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 56/24
Иск, предявен на 25 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция
(Дело C-26/07)
(2007/C 56/46)
Език на производството: Гръцки
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M Kontou и A.-M. Rouchaud-Joët)
Ответник: Република Гърция
Искания
—
да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2004/80/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетяването на жертвите на престъпления, или във всеки случай като не е уведомила Комисията за приемането им, Република Гърция не е изпълнила задълженията, произтичащи за нея по силата на тази директива;
—
да се осъди Република Гърция да заплати разноските.
Правни основания и главни доводи
Срокът, предвиден за транспониране на Директива 2004/80/ЕО във вътрешното право, е изтекъл на 1 януари 2006 година.
(1) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15.
|
bg | caselaw | EU |
28.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 441/26
Жалба, подадена на 26 септември 2016 г. — Elevolution-Engenharia/Комисия
(Дело T-691/16)
(2016/C 441/30)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Elevolution-Engenharia SA (Амадора, Португалия) (представители: A. Pinto Cardoso и L. Fuzeta da Ponte, advogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да уважи изцяло жалбата и като последица да отмени приетите от ответника решения, които съдържат дебитни известия, получени от жалбоподателя с извършено на 3 август 2015 г. уведомление,
—
да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, на които трябва да се направи оценка.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първо основание — липса на компетентност. Ответникът не разполага с компетентност и с необходимите правомощия за приемането на актовете, чиято отмяна се иска.
2.
Второ основание — съществено процесуално нарушение. Оспорените известия съдържат имплицитно или мълчаливо изложени мотиви, формулирани са неясно и не са в съответствие с правото на Съюза.
3.
Трето основание — нарушение на Договора и на разпоредбите за неговото прилагане.
|
bg | caselaw | EU |
22.6.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/3
Решение на Съда (втори състав) от 22 април 2015 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Krakowie — Полша) — Drukarnia Multipress sp. z o.o./Minister Finansów
(Дело C-357/13) (1)
((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Директива 2008/7/ЕО - Член 2, параграф 1, букви б) и в) - Косвени данъци върху набирането на капитал - Облагане с данък върху вноските в капитала - Вноски в капитала на командитно дружество с акции - Квалифициране на такова дружество като капиталово))
(2015/C 205/03)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Wojewódzki Sąd Administracyjny w Krakowie
Страни в главното производство
Жалбоподател: Drukarnia Multipress sp. z o.o.
Ответник: Minister Finansów
Диспозитив
Член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал трябва да се тълкува в смисъл, че командитно дружество с акции по полското право следва да се разглежда като капиталово дружество по смисъла на тази разпоредба, макар само част от капитала и членовете му да могат да отговарят на предвидените в нея условия.
(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
13.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/22
Жалба, подадена на 12 февруари 2016 г. от Continental Reifen Deutschland GmbH срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 8 декември 2015 г. по дело T-525/14 — Compagnie générale des établissements Michelin/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
(Дело C-84/16 P)
(2016/C 211/28)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Continental Reifen Deutschland GmbH (представители: S. O. Gillert, K. Vanden Bossche, B. Köhn-Gerdes, J. Schumacher, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Compagnie générale des établissements Michelin
Искания на жалбоподателя
—
да отмени изцяло решението на Общия съд от 8 декември 2015 г. по дело T-525/14;
—
да върне делото на Общия съд за да преразгледа въпроса за присъщия отличителен характер на спорните знаци, що се отнася до елементите, от които тези знаци се състоят, както и до съществуващата между тях степен на сходство и да
—
да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.
Основания и основни доводи
Жалбата се основава на допуснато от Общия съд нарушение на правото на Съюза в решението му от 8 декември 2015 г., тъй като не се съобразил с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 (1) относно марката на Европейския съюз.
Накратко, Общият съд извършил неправилна преценка на отличителния характер на спорната заявка за марка на Общността „“, в това число на елементите „“ и „“, от които се състои този знак, и този на по-ранната марка „“. В допълнение, тази неправилна преценка на Общия съд се основала както на изопачаване на фактите що се отнася до езиковите познания на съответните потребители и тяхното разбиране на смисъла на елементите на спорните знаци, така и на изопачаване на доказателствата, представени от ответника като приложения C.1 и C.4, понастоящем представени като приложение 6.
По-нататък Общият съд не се мотивирал защо в своята преценка на тяхното сходство не е взел предвид някои аспекти на спорните знаци, например техните фигуративни елементи.
Като се основал на тези неправилни съображения, Общият съд погрешно приел, че предвид силното сходство или идентичността на обозначените продукти, средната степен на сходство между заявената марка и по-ранната френска марка, и нормално присъщия отличителен характер на по-ранната марка, е налице вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
(1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
10.5.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 165/11
Преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça (Португалия), постъпило на 7 март 2016 г. — Sociedade Metropolitana de Deselvolvimento, S.A./Banco Santander Totta, S.A.
(Дело C-136/16)
(2016/C 165/13)
Език на производството: португалски
Запитваща юрисдикция
Supremo Tribunal de Justiça
Страни в главното производство
Ищец: Sociedade Metropolitana de Deselvolvimento, S.A.
Ответник: Banco Santander Totta, S.A.
Преюдициални въпроси
1)
В съдебен спор между две местни предприятия на държава членка относно договори представлява ли чуждестранен елемент, достатъчен за прилагането на Регламенти (ЕО) No 44/2001 (1) и [(ЕС) Noo] 1215/2012 (2) за целите на определянето на международната компетентност, наличието в тези договори на клаузи за предоставяне на компетентност в полза на друга държава членка, или е необходимо освен това да са налице други чуждестранни елементи?
2)
Може ли споразумението за предоставяне на компетентност да не се приложи, ако изборът на съдилищата на държава членка, различна от гражданството на страните, води до сериозни неудобства за една от тях, без другата страна да има достоен за защита интерес, който оправдава подобен избор?
В случай че се направи изводът за необходимост от други чуждестранни елементи освен клаузата за компетентност:
3)
Представляват ли договорите „swap“, сключени между [Sociedade Metropolitana de Desenvolvimento, S.A.] SMD и Banco Santander Totta, достатъчни чуждестранни елементи, за да доведат до прилагането на Регламенти (ЕО) No 44/2001 и [(ЕС) Noo] 1215/2012 за целите на определянето на международната компетентност за разрешаването на свързаните с тях спорове, когато:
а)
тези правни субекти са местни за една държава членка — Португалия, сключили са в Португалия два договора „swap“, състоящи се от един ISDA Master Agreement и две „Потвърждения“, договорени от Автономна област Мадейра, представлявана от SMD;
б)
в тези преговори Автономна област Мадейра, подпомагана от Banco BPI, S.A. и от адвокатска кантора, е поканила различни международни банки да представят предложения, като една от тях е била JP Morgan;
в)
Banco Santander Totta, S.A принадлежи изцяло на Banco Santander, със седалище в Испания;
г)
Banco Santander Totta, S.A. е действало в качеството на международна банка с дъщерни дружества в различни държави членки, и с единствената марка „Santander“;
д)
в ISDA Master Agreement Banco Santander Totta, S.A. е считана за Multibranch Party, която може да извършва и получава плащания по всякакъв вид сделки посредством своите дъщерни дружества в Лондон и Люксембург;
е)
в съответствие със сключеното ISDA Master Agreement страните могат в определени случаи да прехвърлят своите права и задължения на други представителства или дъщерни дружества;
ж)
страните по договорите „swap“ са посочили като приложим английския закон и са сключили споразумения за предоставяне на компетентност, с които са предоставили изключителна и пълна компетентност на английските съдилища;
з)
договорите са съставени на английски език и използваните термини и понятия са англосаксонски;
и)
договорите „swap“ са сключени с цел да покрият риска от вариране на лихвения процент на два договора за финансиране, и двата съставени на английски и сключени с чуждестранни правни субекти (единият със седалище в Нидерландия, а другият в Италия), и в единият от договорите за финансиране е предвидено, че плащанията на |
bg | caselaw | EU | заемателите трябва да се извършват по сметката на банката HSBC Bank pic в Лондон на дати, посочени с позоваване на часовото време в Лондон, и че за тях се прилага английският закон и те са подсъдни на английските съдилища;
й)
Banco Santander Totta, S.A. е действала като посредник на международния пазар, като е сключила симетрични договори за покритие в контекста на международния пазар?
(1) Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, 16.1.2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
(2) Регламент (ЕС) No 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
26.4.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 107/18
Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 18 февруари 2008 г. — Europol Frost-Food GmbH/Hauptzollamt Krefeld
(Дело C-65/08)
(2008/C 107/27)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Finanzgericht Düsseldorf [Финансов съд Дюселдорф]
Страни в главното производство
Ищец: Europol Frost-Food GmbH
Ответник: Hauptzollamt Krefeld
Преюдициален въпрос
В сила ли е допълнителната забележка 5 б) към глава 20 от Комбинираната номенклатура в редакцията на Регламент (ЕО) No 2388/2000 (1) и No 2031/2001 (2)?
(1) Регламент (ЕО) No 2388/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 264, стр. 1 и ОВ L 276, стр. 92).
(2) Регламент (ЕО) No 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 279, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
27.8.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/7
Определение на Съда (пети състав) от 16 май 2011 г. — Giampietro Torresan/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG
(Дело C-5/10 P) (1)
(Жалба - Марка на Общността - Словна марка „CANNABIS“ - Производство по обявяване на недействителност - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Регламент (ЕО) No 40/94 - Член 7, параграф 1, буква в)
2011/C 252/12
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Giampietro Torresan (представители: G. Recher и R. Munarini, avvocati)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Montalto), Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG (представители: A. Masetti Zannini de Concina, M. Bucarelli и R. Cartella, avvocati)
Предмет
Жалба срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 19 ноември 2009 г. по дело Torresan/СХВП (Т-234/06), с което Общият съд отхвърля жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 юни 2006 г. (преписка R 517/2005-2) относно производство по обявяване на недействителност между Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG и Giampietro Torresan
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда г-н Torresan да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
25.4.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 145/15
Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 18 януари 2016 г. — Nintendo Co. Ltd/BigBen Interactive GmbH и BigBen Interactive SA
(Дело C-24/16)
(2016/C 145/19)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht Düsseldorf
Страни в главното производство
Жалбоподател: Nintendo Co. Ltd
Ответник: BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA
Преюдициални въпроси
1.
Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 6/2002 (1) от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 (2) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?
2.
Следва ли Регламент (ЕО) No 6/2002 от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?
3.
Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“ по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 Регламент (ЕО) No 864/2007 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) в хипотезите, в които нарушителят:
a)
предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността чрез интернет страница, и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен,
б)
транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?
Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?
(1) ОВ. L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 33, стр. 70.
(2) ОВ. L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.
(3) ОВ. L 199, стр. 40
|
bg | caselaw | EU |
15.3.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 78/3
Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht München (Германия) на 30 декември 2013 г. — Fliesen-Zentrum Deutschland GmbH/Hauptzollamt Regensburg
(Дело C-687/13)
2014/C 78/07
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Finanzgericht München
Страни в главното производство
Жалбоподател: Fliesen-Zentrum Deutschland GmbH
Ответник: Hauptzollamt Regensburg
Преюдициален въпрос
Валиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) No 917/2011 на Съвета от 12 септември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични плочки с произход от Китайската народна република (1)?
(1) ОВ L 238, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
17.4.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 100/13
Определение на Съда (седми състав) от 13 януари 2010 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Parma, Италия) — Isabella Calestani (C-292/09), Paolo Lunardi (C-293/09)/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma
(Съединени дела C-292/09 и C-293/09) (1)
(Преюдициално запитване - Явна недопустимост)
2010/C 100/20
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Commissione tributaria provinciale di Parma
Страни в главното производство
Ищци: Isabella Calestani (C-292/09), Paolo Lunardi (C-293/09)
Ответник: Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma
Предмет
Преюдициално запитване — Commissione Tributaria Provinciale di Parma — Тълкуване на член 13, Б, буква в) от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освобождаване на доставките на стоки, предназначени изключително за освободена дейност или изключени от правото на приспадане — Национално законодателство, изключващо освобождаването
Диспозитив
Преюдициалните запитвания, отправени от Commissione tributaria provinciale di Parma (Италия) с решения от 9 и 17 юни 2009 г., са явно недопустими.
(1) ОВ C 233, 26.9.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.4.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 95/20
Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург
(Дело C-76/07)
(2007/C 95/36)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky)
Ответник: Великото херцогство Люксембург
Искания
—
да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2005/28/ЕО на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 31 от тази директива;
Евентуално:
да се установи, че като не е съобщило на Комисията за приетите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/28/ЕО на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 31 от тази директива.
—
да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
Срокът, предвиден за транспониране на Директива 2005/28/ЕО, е изтекъл на 29 януари 2006 г.
(1) OВ L 91, стр. 13.
|
bg | caselaw | EU |
13.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/31
Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Solvay/Комисия
(Дело T-58/01) (1)
(Конкуренция - Картели - Пазар на динатриевия карбонат в Общността - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Споразумение, с което на предприятие се гарантира минимален тонаж на продажбите в държава членка и покупката на необходимите количества за достигане на този минимален тонаж - Погасяване по давност на правото на Комисията да налага глоби или санкции - Разумен срок - Съществени процесуални правила - Засягане на търговията между държави членки - Право на достъп до преписката - Глоба - Тежест и продължителност на нарушението - Отегчаващи и смекчаващи обстоятелства)
2010/C 37/39
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Solvay SA (Брюксел, Белгия) (представители: L. Simont, P.-A. Foriers, G. Block, F. Louis и A. Vallery, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и J. Currall, подпомагани от N. Coutrelis, avocat)
Предмет
Като главно искане, искане за отмяна на Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — B: динатриев карбонат — Solvay, CFK) (ОВ L 10, 2003 г., стp. 1) и при условията на евентуалност, искане за отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба
Диспозитив
1.
Отменя член 1 от Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — B динатриев карбонат — Solvay, CFK) в частта, в която се приема, че Solvay SA е нарушило разпоредбите на член 81 ЕО през 1990 г.
2.
Определя размера на наложената на Solvay глоба на 2,25 милиона евро.
3.
Отхвърля жалбата в останалата част.
4.
Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски и три четвърти от направените от Европейската комисия съдебни разноски.
5.
Комисията понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски и една четвърт от направените от жалбоподателя съдебни разноски.
(1) ОВ C 161, 2.6.2001 г.
|
bg | caselaw | EU |
3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/30
Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Minister Finansów/RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland Sp. z o.o.
(Дело C-155/12) (1)
(ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Членове 44 и 47 - Място на извършване на облагаемите сделки - Данъчно привързване - Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти - Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки)
2013/C 225/50
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Naczelny Sąd Administracyjny
Страни в главното производство
Жалбоподател: Minister Finansów
Ответник: RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland Sp. z o.o.
Предмет
Преюдициално запитване — Naczelny Sad Administracyjny — Тълкуване на членове 44 и 47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), с изменения — Определяне на мястото на данъчно привързване — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки, доставяни на договорни партньори със седалище в други държави членки или в трети страни, които услуги се състоят от получаването на стоки в складове, разположени в Полша, както и в тяхното подреждане, съхраняване, натоварване и разтоварване, преопаковането им и последващото им транспортиране към клиентите
Диспозитив
Член 47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот.
(1) ОВ C 184, 23.6.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
24.1.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 19/21
Иск, предявен на 4 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република
(Дело C-543/08)
(2009/C 19/40)
Език на производството: португалски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun, P. Guerra e Andrade и M. Teles Romão)
Ответник: Португалска република
Искания на ищеца
—
да се установи, че като запазва особени права на държавата в дружеството EDP — Energias de Portugal, предоставени във връзка с привилегировани акции (golden shares) на държавата, Португалската република не е изпълнила задълженията си по членове 56 ЕО и 43 ЕО.
—
да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Съгласно устава на EDP на всяка акция съответства право на глас, без да се вземат предвид упражняваните от акционерите права на глас, които произтичат от обикновените акции, чиито притежател не е държавата, и които надвишават 5 % от всички права на глас, съответстващи на дружествения капитал.
В съответствие с португалското законодателство държавата притежава особени права върху EDP независимо от броя на притежаваните от нея акции. Тези особени права се изразяват, в частност, в право на вето върху решенията на общото събрание за изменение на устава (включително решенията за увеличаване на капитала, сливане, разделяне и прекратяване), за сключване на договори за създаване на обединения с координационна или субординационна структура, както и за отнемане или ограничаване на предимствата на акционерите във връзка със записването на акции при увеличаването на капитала.
Държавата притежава също така особено право да определи член на управителния орган в случай, че е гласувала против одобрения списък на членовете на управителния орган.
Комисията счита, че както ограничаването на правото на глас, така и особените права ограничават движението на капитали и свободата на установяване. Тези мерки възпрепятстват прякото инвестиране в EDP, инвестирането в ценни книжа и упражняването на свободата на установяване.
Посочените особени права на държавата са държавни мерки, доколкото привилегированите акции не са резултат от обичайното прилагане на дружественото право.
Установеното при тези обстоятелства ограничаване на правото на глас също представлява държавна мярка.
Посочените Golden shares и ограничаването на правото на глас не съответстват на изтъкнатите по-конкретно от португалската държава легитимни цели от обществен интерес като обществената сигурност, сигурността на снабдяването и предоставянето на обществени услуги.
Във всички случаи португалската държава нарушава принципа на пропорционалност, тъй като разглежданите мерки не са подходящи за да се осигури постигането на преследваните цели и надхвърлят необходимото за тяхното осъществяване.
|
bg | caselaw | EU |
30.5.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 191/23
Решение на Общия съд от 14 април 2016 г. — Ben Ali/Съвет
(Дело T-200/14) (1)
((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис - Замразяване на средства - Правно основание - Вписване на името на жалбоподателя, основано на нови мотиви след отмяната на преди наложено замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на собственост - Пропорционалност - Фактическа грешка - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Злоупотреба с власт - Право на живот - Право на зачитане на семейния живот - Извъндоговорна отговорност))
(2016/C 191/29)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Mehdi Ben Tijani Ben Haj Hamda Ben Haj Hassen Ben Ali (Сент Етиен дю Рувре, Франция) (представител: A. de Saint Remy, адвокат)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: G. Étienne и A. de Elera-San Miguel Hurtado)
Предмет
Искане за отмяна на Решение 2014/49/ОВППС на Съвета от 30 януари 2014 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, стр. 38), и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 81/2014 на Съвета от 30 януари 2014 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 101/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, стр. 2), в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна искане за обезщетение.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Г-н Mehdi Ben Tijani Ben Haj Hamda Ben Haj Hassen Ben Ali понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Съвета на Европейския съюз.
(1) ОВ C 202, 30.6.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
30.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/17
Решение на Съда (пети състав) от 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия
(Дело C-510/07) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 68/414/ЕИО - Член 1, параграф 1 - Задължение да се за поддържат постоянно минимални запаси от нефтопродукти - Нарушение)
(2008/C 223/27)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности [представители: G. Rozet et B. Schima]
Ответник: Кралство Белгия [представител: C. Pochet]
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава-членка — Не е спазено задължението за поддържане на запаси от петролни продукти съгласно член 1, параграф 1 от Директива 68/414/ЕИО на Съвета от 20 декември 1968 г. относно налагането на задължение на държавите-членки на ЕИО да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 308, стр. 14), изменена и впоследствие кодифицирана с Директива 2006/67/ЕО на Съвета от 24 юли 2006 г. (ОВ 2006 L 217, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 244) — Естество и обхват на задължението за поддържане на запаси — Разминаване между цифровите данни, предоставени от съответната държава-членка, и данните, предоставени от Евростат — Метод за изчисляване на запасите от петролни продукти и на вътрешното потребление на тези продукти
Диспозитив
1)
Като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, подходящи, за да поддържа по всяко време в рамките на Общността минималните запаси от петролни продукти за втората категория петролни продукти, изброени в член 2 от Директива 68/414/ЕИО на Съвета от 20 декември 1968 г. относно налагането на задължение на държавите-членки на ЕИО да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, изменена с Директива 98/93/ЕО на Съвета от 14 декември 1998 г., Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 1, параграф 1 от тази директива.
2)
Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 22, 26.1.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.8.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 262/35
Жалба, подадена на 12 юни 2015 г. — Италия/Комисия
(Дело T-313/15)
(2015/C 262/47)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: P. Gentili, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обявление за конкурс EPSO/AD/301/15 — администратори (AD 5),
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски
Правни основания и основни доводи
Изтъкнатите правни основания и основни доводи са същите като предявените по дело T-17/15, Италианска република/Комисия (ОВ C 81, 9.3.2015 г., стр. 27).
|
bg | caselaw | EU |
26.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/35
Определение на председателя на Общия съд от 5 октомври 2011 г. — Computer Resources International (Luxembourg)/Комисия
(Дело T-422/11 R)
(Обезпечително производство - Обществени поръчки - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Отхвърляне на оферта - Молба за спиране на изпълнението - Загуба на възможност - Липса на значителна и непоправима вреда - Липса на неотложност)
2011/C 347/64
Език на производството: английски
Страни
Молител: Computer Resources International (Luxembourg) SA (Dommeldange, Люксембург) (представител: S. Pappas, avocat)
Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и D. Calciu, подпомагани от E. Petritsi, avocat)
Предмет
Молба за спиране на изпълнението на Решение от 22 юли 2011 г. на Службата за публикации на Европейския съюз, с което от една страна се отхвърлят подадените от молителя оферти в рамките на процедурата за възлагане на обществени поръчки AO 10340 за доставката на компютърни услуги за разработване на софтуер, поддръжка, консултация и помощ за различни видове ИТ приложения (ОВ 2011/S 66-106099), и от друга страна молителят се уведомява, че рамковото споразумение относно разглежданата обществена поръчка е възложено на други оференти
Диспозитив
1.
Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2.
Не се произнася по съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
19.12.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 475/16
Определение на Общия съд от 6 септември 2016 г. — Vanbreda Risk & Benefits/Комисия
(Дело T-199/14) (1)
((Извъндоговорна отговорност - Обществени поръчки за услуги - Съгласие относно цифровия размер на обезщетението за вреди - Липса на основание за произнасяне - Съдебни разноски))
(2016/C 475/25)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Vanbreda Risk & Benefits (Антверпен, Белгия) (представители: първоначално P. Teerlinck и P. de Bandt, впоследствие P. Teerlinck, P. de Bandt и R. Gherghinaru, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и L. Cappelletti, впоследствие S. Delaude)
Предмет
От една страна, искане за отмяна на решението от 30 януари 2014 г., с което Комисията отхвърля подадената от жалбоподателя оферта по обособена позиция No 1 в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка OIB.DR.2/PO/2013/062/591 за застраховането на имущество и лица (ОВ 2013/S 155-269617), и възлага тази позиция на друго дружество, и от друга страна, искане на обезщетение за вреди и загуби
Диспозитив
1)
Липсва основание за произнасяне по жалбата.
2)
Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Vanbreda Risk & Benefits, направени в главното производство и обезпечително производство пред Общия съд.
(1) ОВ C 159, 26.5.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
11.9.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 246/36
Определение на Общия съд от 14 юли 2010 г. — Grupo Osborne/СХВП — Confecciones Sanfertús (TORO)
(Дело T-165/10) (1)
(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)
2010/C 246/61
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Grupo Osborne, SA (El Puerto de Santa María, Испания) (представител: J. M. Iglesias Monravá, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: D. Botis)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Confecciones Sanfertús, SL (Graus, Испания)
Предмет
Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 22 януари 2010 г. (преписка R 638/2009-2) относно производство по възражение между Confecciones Sanfertús, SL и Grupo Osborne, SA.
Диспозитив
1.
Основанието за постановяване на решение по същество по жалбата е отпаднало.
2.
Жалбоподателят понася съдебните разноски.
(1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
17.5.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 175/32
Жалба, подадена на 29 март 2016 г. — Caisse régionale de crédit agricole mutuel Charente-Maritime Deux-Sèvres/ЕЦБ
(Дело T-135/16)
(2016/C 175/37)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Charente-Maritime Deux-Sèvres (Saintes, Франция) (представител: H. Savoie, адвокат)
Ответник: Европейска централна банка
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската централна банка от 29 януари 2016 г. (ECB/SSM/2016 — 969500TJ5KRTCJQWXH05/101), прието на основание член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) No 468/2014 на Европейската централна банка и на основание членове L. 511-13, L. 511-52, L. 511-58, L. 612-23-1 и R. 612-29-3 от френския Code monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс).
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания, които са по същество идентични или сходни с изложените по дело T-133/16, Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence/ЕЦБ.
|
bg | caselaw | EU |
24.1.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 19/7
Решение на Съда (четвърти състав) от 27 ноември 2008 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Mirja Juuri/Fazer Amica Oy
(Дело C-396/07) (1)
(Социална политика - Директива 2001/23/ЕО - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Прехвърляне на предприятия - Член 4, параграф 2 - Съществени промени в условията на труд при прехвърляне - Колективен трудов договор - Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя - Прекратяване, за което се счита отговорен работодателят - Последици - Парично обезщетение, дължимо от работодателя)
(2009/C 19/11)
Език на производството: фински
Препращаща юрисдикция
Korkein oikeus
Страни в главното производство
Жалбоподател: Mirja Juuri
Ответник: Fazer Amica Oy
Предмет
Преюдициално запитване — Korkein oikeus — Тълкуване на член 4, параграф 2 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) — Отговорност на работодателя към работник или служител, прекратил трудовия си договор в резултат от съществено влошаване на условията на труд поради прехвърляне на предприятия, довело до прилагането на друг колективен трудов договор
Диспозитив
Член 4, параграф 2 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на трудов договор или на трудово правоотношение, продиктувано от наличието на необходимите за прилагането на тази разпоредба условия, настъпило независимо дали е допуснато нарушение от страна на приобретателя на неговите задължения, произтичащи от посочената директива, той не задължава държавите-членки да гарантират на работника или служителя право на парично обезщетение, дължимо от приобретателя при идентични условия с правото, което работникът или служителят може да изтъкне, когато неговият работодател неправомерно прекратява трудовия му договор или трудовото му правоотношение. Националната юрисдикция обаче е длъжна в рамките на своята компетентност да гарантира най-малко, че в тази хипотеза приобретателят ще понесе последиците, които приложимото национално право свързва с прекратяването на трудовия договор или на трудовото правоотношение, за което се счита отговорен работодателят, например изплащането на заплатата и на другите предимства, съответстващи по силата на това право на срока на предизвестието, което посоченият работодател е длъжен да спазва.
Препращащата юрисдикция е компетентна да прецени разглежданото по главното производство положение предвид тълкуването на разпоредбата на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23, според което да се продължи спазването на условията на труд, уговорени в колективен трудов договор, чийто срок изтича на датата на прехвърляне на предприятието, не се гарантира след тази дата.
(1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.
|
bg | caselaw | EU |
11.2.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 39/14
Определение на Общия съд от 7 декември 2011 г. — Fellah/Съвет
(Дело T-255/11) (1)
(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар - Заличаване от списъка на засегнатите лица - Жалба за отмяна - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)
2012/C 39/27
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Zakaria Fellah (Ню Йорк, Съединени американски щати) (представител: G. Collard, avocat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и G. Étienne)
Предмет
Искане за отмяна на Решение 2011/221/ОВППС на Съвета от 6 април 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 93, стр. 20) и на Регламент (ЕС) No 330/2011 на Съвета от 6 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 93, стр. 10).
Диспозитив
1.
Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.
2.
Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
3.
Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия.
(1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
15.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/27
Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 3 юни 2008 г. — Google France/CNRRH, Pierre-Alexis Thonet, Bruno Raboin, Tiger, франчайзополучател на „Unicis“
(Дело C-238/08)
(2008/C 209/41)
Език на производството: френски
Препращаща юрисдикция
Cour de cassation (chambre commerciale, financière et économique)
Страни в главното производство
Ищец: Google France
Ответници: CNRRH, Pierre-Alexis Thonet, Bruno Raboin, Tiger, франчайзополучател на „Unicis“
Преюдициални въпроси
1)
Запазването, от страна на икономически оператор, чрез възмезден договор за каталогизиране в Интернет на ключова дума, водеща, при търсене, в което тази дума е използвана, до изобразяването на връзка, предлагаща свързване към сайт, използван от този оператор за предлагане на стоки или услуги за продажба и възпроизвеждаща или имитираща, регистрирана от трето лице марка за означаване на идентични или подобни стоки, без разрешение на притежателя на тази марка, представлява ли, само по себе си, нарушаване на изключителното право, гарантирано на последния с член 5 от Първа директива 89/104/EИО на Съвета от 21 декември 1988 година (1)?
2)
Трябва ли член 5, параграф 1, букви а) и б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките да се тълкува в смисъл, че доставчикът на възмездна услуга за каталогизиране, който предоставя на разположение на рекламодателите ключови думи, които възпроизвеждат или имитират заявени марки, и организира посредством договора за каталогизиране създаването или привилегированото изобразяване, от тези ключови думи, на рекламни препратки към сайтове, на които се предлагат идентични стоки или стоки, подобни на обхванатите от регистрацията на марки, извършва използване на тези марки, което притежателят им има право да забрани?
3)
В хипотезата, в която едно такова използване не би представлявало използване, което може да се забрани от притежателя на марката в приложение на директивата и регламента [(ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността] (2), може ли доставчикът на възмездна услуга за каталогизиране да се счита за предоставящ услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена на получателя на услугата по смисъла на член 14 от Директива 2000/13/ЕО от 8 юни 2000 година (3), така че от него да не може да се търси отговорност, преди той да е бил информиран от притежателя на марката за незаконното използване на знака от рекламодателя?
(1) Първа директива на Съвета 89/104/EИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OВ 1989 г., L 40, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
(2) OВ 1994 г., L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17 том 1, стр. 146.
(3) Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OВ L 178, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
|
bg | caselaw | EU |
29.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 30/59
Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 9 декември 2010 г. — Schuerings/Европейска фондация за обучение (ETF)
(Дело F-87/08) (1)
(Публична служба - Персонал на Европейската фондация за обучение - Срочно нает служител - Договор за неопределено време - Уволнение - Изискване за основателна причина - Съкращение - Задължение за полагане на грижа - Преназначаване)
2011/C 30/110
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Gisela Schuerings (Ница, Франция) (представители: N. Lhoest и L. Delhaye, avocats)
Ответник: Европейска фондация за обучение (ETF) (представители: T. Ciccarone, подпомаган от L. Levi, avocat)
Предмет на делото
Отмяна на решението на ответника за уволнение на жалбоподателя, както и осъждане на Европейската фондация да поправи претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди
Диспозитив на решението
1.
Отменя решението за уволнение на г-жа Schuerings от 23 октомври 2007 г.
2.
Отхвърля жалбата в останалата част.
3.
Осъжда Европейската фондация за обучение (ETF) да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г., стр. 43.
|
bg | caselaw | EU |
21.7.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 170/40
Иск, предявен на 5 юни 2007 г. — Cemex Polska/Комисия
(Дело T-203/07)
(2007/C 170/76)
Език на производството: полски
Страни
Ищец: Cemex Polska sp.z o.o. [представители: F. Puel и M. Szpunar, adwokaci]
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
да се отмени Решение на Комисията от 26 март 2007 г. относно националния разпределителен план за квоти за емисии на парникови газове, за който Полша е уведомила съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
—
да се осъди Комисията да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
Ищецът иска да се отмени Решение С(2007) 1295 окончателен на Комисията от 26 март 2007 г. относно националния разпределителен план за квоти за емисии на парникови газове, за който Полша е уведомила съгласно Директива 2003/87/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета, с което решение Комисията установява, че определени аспекти от националния разпределителен план за квоти за емисии на въглероден двуоксид за периода 2008-2012 г., за който Полша е уведомила на 30 юни 2006 г., не са съвместими с член 9, параграф 1 и 3, член 10 и член 13, параграф 2, както и с критериите в приложение III към Директива 2003/87/ЕО. С оспорваното решение горната граница на емисиите на въглероден двуоксид за периода 2008-2012 г. се намалява на 26, 7 %, по отношение на горната граница, която Полша е предложила в националния разпределителен план за квоти.
Основанието на иска и съществените аргументи съответстват на тези по Дело Т-195/07.
(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 91/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32).
|
bg | caselaw | EU |
9.11.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 371/25
Жалба, подадена на 20 август 2015 г. — KV/EACEA
(Дело T-484/15)
(2015/C 371/28)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: KV (Атина, Гърция) (представител: S. Pappas, lawyer)
Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решение EACEA/MH/OG/OKRAPF15D013150 на началника на отдела на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, който отговаря за финансирането на споразумение No 519177-LLP-1-2011-1-GR-KA3-KA3NW, във връзка с проекта „Улесняване и насърчаване на цифровите технологии чрез доброволци“,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първо, жалбоподателят твърди явна грешка в преценката:
—
в обжалваното решение била допусната явна грешка в преценката, тъй като правейки разлика между „обичайни“ и „допълнителни“ услуги, предоставяни от партньорите/акционерите на жалбоподателя в рамките на въпросния проект, EACEA явно пренебрегнала естеството на предоставяните от партньорите услуги, ясната воля на общото събрание на жалбоподателя да разгледа и уреди тези услуги като отделна, необхваната от разпоредбите на устава категория, както и факта, че предоставяните от партньорите в рамките на въпросния проект услуги отговарят на всички изисквания на посоченото решение на общото събрание.
2.
Второ, жалбоподателят твърди втора явна грешка в преценката:
—
в обжалваното решение била допусната явна грешка в преценката на съображенията на решението, свързани с връзката на субординация между партньорите/акционерите и жалбоподателя, чието съществуване било ясно установено чрез представените на EACEA доказателства.
|
bg | caselaw | EU |
14.12.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 367/24
Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 27 септември 2013 г. — Dimensione Direct Sales s.r.l., Michele Labianca/Knoll International S.p.A.
(Дело C-516/13)
2013/C 367/42
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Dimensione Direct Sales s.r.l., Michele Labianca
Ответник: Knoll International S.p.A.
Преюдициални въпроси
1.
Обхваща ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО (1) правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2.
Обхваща ли правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението освен офертата за сключване на договор и рекламната дейност?
3.
Нарушено ли е правото на разпространение и когато въз основа на офертата не се стигне до придобиване на оригинала или на копия от произведението?
(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
|