language
stringclasses 1
value | type
stringclasses 3
values | jurisdiction
stringclasses 2
values | text
stringlengths 279
52.4k
|
|---|---|---|---|
bg | caselaw | EU |
8.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 144/35
Решение на Общия съд от 22 март 2017 г. — Haswani/Съвет
(Дело T-231/15) (1)
((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Изменение на жалбата - Задължение за мотивиране - Право на защита - Грешка в преценката - Пропорционалност - Извъндоговорна отговорност))
(2017/C 144/46)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: George Haswani (Ябруд, Сирия) (представител: G. Karouni, адвокат)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално G. Étienne и S. Kyriakopoulou, впоследствие S. Kyriakopoulou)
Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: L. Havas и R. Tricot)
Предмет
От една страна, жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2015/383 на Съвета от 6 март 2015 г. година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 64, 2015 г., стр. 41), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/375 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 64, 2015 г., стр. 10), на Решение (ОВППС) 2015/837 на Съвета от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2015 г., стр. 82), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/828 на Съвета от 28 май 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2015 г., стр. 3), на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 30), доколкото тези актове засягат жалбоподателя, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетяване на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на тези актове.
Диспозитив
1)
Отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия.
2)
Отменя Решение за изпълнение (ОВППС) 2015/383 на Съвета от 6 март 2015 г. година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/375 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение (ОВППС) 2015/837 на Съвета от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/828 на Съвета от 28 май 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с |
bg | caselaw | EU | оглед на положението в Сирия, доколкото те засягат г-н George Haswani.
3)
Отхвърля искането за обезщетение на г-н Haswani.
4)
Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, освен направените от него съдебни разноски, свързани с подадените от г-н Haswani жалби за отмяна на Решение за изпълнение 2015/383, на Регламент за изпълнение 2015/375, на Решение 2015/837 и на Регламент за изпълнение 2015/828, и една трета съдебните разноски, направени от г-н Haswani в резултат на тези жалби.
5)
Осъжда г-н Haswani да понесе, освен направените от него съдебни разноски, свързани с жалбите за отмяна на Решение 2016/850 и на Регламент за изпълнение 2016/840, и с неговото искане за обезщетение, две трети от съдебните разноски, направени от Съвета в резултат на тези жалби и на това искане.
6)
Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 213, 29.6.2015 г. г.
|
bg | caselaw | EU |
14.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/54
Жалба, подадена на 8 юни 2010 г. — Conceria Kara/СХВП — Dima (KARRA)
(Дело T-270/10)
()
2010/C 221/87
Език на жалбата: италиански
Страни
Жалбоподател: Conceria Kara Srl (Trezzano sul Naviglio, Италия) (представител: P. Picciolini, avvocato)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Dima — Gida Tekstil Deri Insaat Maden Turizm Orman Urünleri Sanayi Ve Ticaret Ltd Sti
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на втори апелативен състав от 29/03/10, който се е произнесъл по жалба срещу решението на СХВП в производство по възражение (преписка No 1171453), подадена от Conceria Kara, с което се отхвърля заявката за марка на Общността No 5346457.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: DIMA — TEKSTIL DERI INSAAT MADEM TURIZM ORMAN URÜNLERE SANAYI VE TICARET LTD. STI.
Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „KARRA“ за стоки и услуги от класове 3, 9, 18, 20, 24, 25 и35.
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: италиански фигуративни марки „KARA“ (No 765 532 за стоки от класове 35, и No 761 972 за стоки и услуги от класове 18 и 25), фигуративна марка на Общтността No 887 810 („KARA“) за стоки, които между другото принадлежат към сласове 18 и 25, и търговското наименование на италинаското дружество „CONCERIA KARA S.R.L.“, чиято употреба се иска за същите стоки и услуги като предходните марки.
Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: липса на мотиви; неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
8.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 48/26
Преюдициално запитване от Högsta domstolen (Швеция), постъпило на 7 декември 2015 г. — Länsförsäkringar AB/A/S Matek
(Дело C-654/15)
(2016/C 048/31)
Език на производството: шведски
Запитваща юрисдикция
Högsta domstolen
Страни в главното производство
Жалбоподател: Länsförsäkringar AB
Ответник: A/S Matek
Преюдициални въпроси
Въпросите се отнасят до тълкуването и прилагането на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1) на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността в случаите, в които трето лице използва в търговията, без дадено съгласие, знак, който е сходен на марка на Общността.
1)
Има ли отражение върху изключителните права на притежател на марка на Общността фактът, че през период от пет години след регистрацията той не е използвал реално своята марка в Европейския съюз за стоките или услугите, обхванати от регистрацията?
2)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви обстоятелства и по какъв начин това засяга изключителните права?
(1) ОВ 2009 L 78, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/25
Определение на Първоинстанционния съд от 19 декември 2008 г. — Bomba Energia Getränkvertriebs/СХВП — Eckes-Granini (Bomba)
(Дело T-372/06) (1)
(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)
(2009/C 55/45)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Bomba Energia Getränkevertriebs GmbH (Rohrbach, Австрия) (представител: A. Kockläuner, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: M. Kicia)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Eckes-Granini Group GmbH, по-рано Eckes-Granini GmbH & Co. KG (Nieder-Olm, Германия) (представител: W. Berlit, avocat)
Предмет
Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 3 октомври 2006 г. (преписка No R 184/2005-2) относно процедура по възражение между Eckes-Granini GmbH & Co KG и Bomba Energia Getränkevertriebs GmbH.
Диспозитив
1)
Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата.
2)
Осъжда Bomba Energia Getränkevertriebs GmbH и Eckes-Granini Group GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях да заплати половината от съдебните разноски на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни).
(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.
|
bg | caselaw | EU |
18.1.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 15/6
Преюдициално запитване, отправено от Stockholms tingsrätt (Швеция) на 21 октомври 2013 г. — Abcur AB/Apoteket Farmaci AB
(Дело C-544/13)
2014/C 15/08
Език на производството: шведски
Запитваща юрисдикция
Stockholms tingsrätt
Страни в главното производство
Ищец: Abcur AB
Ответник: Apoteket Farmaci AB
Преюдициални въпроси
1.
Може ли лекарствен продукт за хуманна употреба — отпускан само по лекарско предписание, който се използва в спешната медицинска помощ и за който няма разрешение за търговия, издадено от компетентния орган в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕИО) No 2309/93 (1), който продукт освен това се приготвя от оператор като участващия в производството пред Stockholms tingsrätt (Стокхолмски окръжен съд) и се поръчва от здравни заведения при разглежданите в производството пред Stockholms tingsrätt фактически обстоятелства — да попадне в обхвата на някое от изключенията по член 3, параграф 1 или член 3, параграф 2 от Директива 2001/83 (2) за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, и по-специално, ако съществува и друг разрешен лекарствен продукт със същото активно вещество, същата дозировка и фармацевтична форма?
2.
Ако лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан само по лекарско предписание, като посочения в първия въпрос, попада в приложното поле на член 3, параграф 1, член 3, параграф 2 или член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, може ли да се счита, че законодателството относно рекламата на лекарствени продукти не е хармонизирано или че видът на дейностите, чието извършване се твърди в това дело, представлява реклама, регламентирана от Директива 2006/114 (3) относно заблуждаващата и сравнителната реклама?
3.
Ако предвид втория въпрос Директива 2006/114 относно заблуждаващата и сравнителната реклама се окаже приложима, кои са основните условия, при които разглежданата пред Stockholms tingsrätt дейност (използване на продуктово наименование, продуктов номер и ATC код (код за анатомична, терапевтична и химическа класификация) за лекарствения продукт, прилагане на фиксирана цена за лекарствения продукт, предоставяне на информация за лекарствения продукт в Националния регистър на веществата, използвани в лекарствени продукти (NPL), посочване на NPL идентификатора върху лекарствения продукт, разпространяване на информационна листовка за лекарствения продукт, доставяне на лекарствения продукт чрез система за електронно заявяване на здравни услуги и предоставяне на информация за лекарствения продукт чрез публикация, издадена от национална професионална организация) представлява реклама по смисъла на Директива 2006/114?
(1) Регламент (ЕИО) No 2309/93 от 22 юли 1993 г. на Съвета за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти (ОВ L 214, 1993 г., стр. 1).
(2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).
(3) Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 2006 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 |
bg | caselaw | EU |
27.3.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 80/45
Жалба, подадена на 10 февруари 2010 г. — Acciaierie e Ferriere Leali Luigi и Leali/Комисия
(Дело T-56/10)
2010/C 80/71
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA (Brescia, Италия), Leali SpA (Odolo, Италия) (представител: G. Belotti, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени Решение на Комисията от 8 декември 2009 г., с което се изменя предходно решение C(2009) 7492 окончателен, прието от Комисията на 30 септември 2009 г.
—
да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Правните основания и основни доводи са същите като изтъкнатите по дело T-55/10, SP/Комисия.
|
bg | caselaw | EU |
7.9.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/31
Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Oost-Brabant ’s-Hertogenbosch (Нидерландия) на 1 юли 2013 г. — Наказателно производство срещу N. F. Gielen и др.
(Дело C-369/13)
2013/C 260/57
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Oost-Brabant ’s-Hertogenbosch
Страни в главното производство
N. F. Gielen, M. M. J. Geerings. F. A. C. Pruijmboom, A. A. Pruijmboom
Преюдициални въпроси
1а.
Може ли химическото вещество алфа-фенилацетонитрил (CAS No 4468-48-8, посочено по-нататък като APAAN) да се приравни към включеното в списъка вещество l-фенил-2-пропанон (CAS No 103-79-7, посочено по-нататък като BMK)? Rechtbank би искал по-специално да разбере дали нидерландският израз „bevatten“ [„съдържащи“], съответно английският израз „containing“ и френският израз „contenant“ трябва да се тълкуват в смисъл, че веществото BMK, като такова, трябва вече да е налично във веществото APAAN.
При отрицателен отговор на първия въпрос Rechtbank би искал да постави на Съда следните допълнителни въпроси:
1б.
Трябва ли APAAN да се приеме като „stoffen [...], die zodanig zijn vermengd dat genoemde stoffen niet gemakkelijk of met economisch rendabele middelen kunnen worden gebruikt of geëxtraheerd“ [„вещества“, „които са съставени по такъв начин, че не могат лесно да се използват или извличат чрез готови за употреба или икономически достъпни средства“], съответно „substance that is compounded in such a way that it cannot be easily used or extracted by readily applicable or economically viable means“, съответно „une autre préparation contenant un au plus de substances classifiées qui sont composées de manière telle que ces substances ne peuvent pas être facilement utilisées, ni extraites par des moyens aisés à mettre en œuvre ou économiquement viables“? Съгласно съдържащите се в приложение 3 сведения от полицията изглежда става въпрос за сравнително разбираем, вероятно дори опростен процес на трансформация.
1в.
При отговора на въпрос 1б, по-специално във връзка с израза „economische rendabele middelen [„икономически достъпни средства]“/economically viable means/économiquement viable“, от значение ли е че с трансформацията на APAAN в BMK очевидно дори когато това се извършва незаконно, се печелят (могат да се спечелят) много големи суми, ако APAAN се преработи успешно в BMK и/или в амфетамин и/или извлеченият от APAAN BMK (незаконно) се пусне на пазара?
2.
Понятието „оператор“ е определено в член 2, буква г) от Регламент No 273/2004 (1) и член 2, буква е) от Регламент No 111/2005 (2). С молба при отговора на следващия въпрос да се приеме, че става въпрос за включено в списъка вещество по смисъла на член 2, буква а) или за приравнено на такова вещество по смисъла на „Приложение I Включени в списъка вещества по смисъла на член 2, буква а)“ от Регламентите.
Може ли под понятието „оператор“ да се разбира и физическо лице, което само или с юридическо лице/юридически лица и/или друго физическо лице/други физически лица (умишлено) притежава без разрешително включено в списъка вещество, без да са налице други подозрения?
(1) Регламент (ЕО) No 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том |
bg | caselaw | EU |
6.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 101/9
Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d'appel de Paris (Франция) на 10 декември 2012 г. — Société Reggiani SpA Illuminazione/Ministre de l'Économie et des Finances
(Дело C-618/12)
2013/C 101/19
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour administrative d'appel de Paris
Страни в главното производство
Жалбоподател: дружество «Reggiani SpA Illuminazione»
Ответник: Ministre de l'Économie et des Finances
Преюдициален въпрос
Член 2 от [...] Директива [79/1072/ЕИО от 6 декември 1979 година] (1) засяга [ли] свободата на установяване като ограничава правото на възстановяване само до движимото имущество?
(1) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката (OB L 331, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34).
|
bg | caselaw | EU |
26.1.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/18
Определение на Съда от 4 октомври 2007 г. — Република Финландия/Комисия на Европейските общности
(Дело C-457/06 P) (1)
(Обжалване - Жалба за отмяна - Недопустимост - Акт, който не поражда задължителни правни последици - Собствени ресурси на Европейските общности - Процедура за нарушение - Член 11 от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 - Лихви за забава - Преговори по споразумение за плащане под условие - Писмо за отказ)
(2008/C 22/34)
Език на производството: фински
Страни
Жалбоподател: Република Финландия (представител: E. Bygglin)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: G. Wilms и P. Aalto)
Предмет
Жалба, подадена срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 5 септември 2006 г. по дело Финландия/Комисия (T-350/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалба с предмет искане за отмяна на решение на Комисията от 8 юли 2005 г., с което тя отказва да започне преговори с Република Финландия по възможността последната да заплати като временна мярка мита върху материал за отбранителни цели, което се изисква от Комисията в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения — Подлежащи на обжалване актове
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Република Финландия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.
|
bg | caselaw | EU |
24.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 421/58
Жалба, подадена на 25 април 2014 г. — ZZ/Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)
(Дело F-39/14)
2014/C 421/83
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: A. Pappas, адвокат)
Ответник: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)
Предмет и описание на спора
Отмяна на решението да не се подновява договорът на жалбоподателя и обезщетение за претърпените неимуществени вреди
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение ESMA/2013/ED/23 от 28 юни 2013 г. относно неподновяването на договора на жалбоподателя,
—
да се осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 20 000 EUR за претърпените неимуществени вреди,
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
24.2.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 42/17
Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия
(Дело C-523/06)
(2007/C 42/28)
Език на производството: финландски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Huttunen и K. Simonsson)
Ответник: Република Финландия
Искания
—
да се установи, че Република Финландия не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (1), тъй като не е изготвила и изпълнила планове за приемане и третиране на отпадъците за всички пристанища,
—
да се осъди Република Финландия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 28 декември 2002 г.
(1) ОВ L 332, стр. 81.
|
bg | caselaw | EU |
10.11.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 269/17
Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshofs (Österreich) на 17 юли 2007 г. — Josef Holzinger/Bundesministerium für Bildung, Wissenschaft und Kultur
(Дело C-332/07)
(2007/C 269/34)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: Josef Holzinger
Ответник: Bundesministerium für Bildung, Wissenschaft und Kultur
Преюдициални въпроси
1)
Член 9, параграф 1 от приложение I към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария от друга страна, относно свободното движение на лица (1), има ли непосредствено действие?
2)
Следва ли посочената по-горе разпоредба да се тълкува в смисъл, че трудовият стаж, придобит в Швейцария преди влизането в сила на това споразумение (1 юни 2002 г.), трябва да се вземе предвид за професионалния напредък на сравнима длъжност, която лицето заема по-късно в държава-членка на Европейската общност, независимо от периода, в който стажът е придобит?
(1) ОВ L 114, стр. 6.
|
bg | caselaw | EU |
22.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 68/23
Преюдициално запитване от Vestre Landsret (Дания), постъпило на 14 декември 2015 г. — Jyske Finans A/S/Ligebehandlingsnævnet, действащ от името на Ismar Huskic
(Дело C-668/15)
(2016/C 068/31)
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Vestre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподател: Jyske Finans A/S
Ответник: Ligebehandlingsnævnet, действащ от името на Ismar Huskic
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли забраната за пряка дискриминация въз основа на етнически произход по член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43/ЕО (1) на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход да се тълкува в смисъл, че не допуска практика като разглежданата в настоящото производство, лица, родени извън скандинавските страни, държава членка, Швейцария и Лихтенщайн, да се третират по-неблагоприятно от лица в същото положение, родени в скандинавските страни, държава членка, Швейцария и Лихтенщайн?
2)
При отрицателен отговор на първия въпрос: води ли подобна практика до непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43/ЕО — освен ако тази практика не е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими?
3)
При утвърдителен отговор на втория въпрос, по принцип може ли такава практика да бъде оправдана като подходящо и необходимо средство за да се гарантират мерките на засилена комплексна проверка, предвидени в член 13 от Директива 2005/60/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм?
(1) ОВ 2000 L 180, стр. 22.
(2) ОВ 2005 L 309, стр. 15.
|
bg | caselaw | EU |
27.1.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 20/37
Иск, предявен на 30 ноември 2006 г. — Enzo Reali/Комисия на Европейските общности
(Дело F-136/06)
(2007/C 20/57)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Enzo Reali (София, България) [представител: S. A. Pappas, адвокат]
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
Ищецът иска от Съда на публичната служба:
—
да отмени решение на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, от 30 август 2006 г., постановено в отговор на жалба, подадена на 7 юли 2006 г. от г-н Enzo Reali;
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Ищецът е договорно нает служител, класиран във функционална група IV, степен 14. Той претендира, че е следвало да бъде класиран в степен 16, тъй като при изчисляването на неговия професионален опит, Комисията е следвало да вземе предвид неговата образователна степен (Laurea in Scienze Agrarie) като бакалавърска степен и магистърска степен.
В подкрепа на своя иск, ищецът твърди, че:
—
Комисията е нарушила Директива 89/48/ЕИО (1), изменена с Директива 2001/19/ЕО (2), както и принципа на субсидиарност, като е отказала да приеме, че образователната степен на ищеца е приравнена на „бакалавърска степен и магистърска степен“, въпреки че приравняването е ясно установено на национално ниво от неговия университет;
—
Комисията е нарушила принципа за недискриминация като неправомерно е отказала да признае магистърската степен на ищеца за една година професионален опит;
—
оспорваното решение е незаконно поради явна греша в оценката при изчисляването на професионалния опит на ищеца, както и поради липса на мотиви;
—
жалбата е отхвърлена въз основа на правила за изпълнение [член 3, параграф 1, буква в) от Общите правила за изпълнение на процедурите за наемане и използване на договорно нает персонал в Комисията (неофициален превод)], които са извън правомощията, предоставени на Комисията от член 86, параграф 6 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности.
(1) Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, 24.1.1989 г., стр. 16).
(2) Директива 2001/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2001 г., изменяща Директиви 89/48/ЕИО и 92/51/ЕИО на Съвета относно обща система за признаване на професионална квалификация и Директиви 77/452/ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ИЕО, 78/687/ЕИО, 78/1026/ЕИО, 78/1027/ЕИО, 80/154/ЕИО, 80/155/ЕИО, 85/384/ЕИО, 85/432/ЕИО, 85/433/ЕИО и 93/16/ЕИО на Съвета относно се професиите на медицинска сестра, отговаряща за общомедицински грижи, на практикуващ стоматолог, на ветеринарен лекар, на акушерка, на архитект, на фармацевт и на лекар (ОВ L 206, 31.7.2001 г., стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
12.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 9/9
Решение на Съда (голям състав) от 13 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединеното кралство) — Test Claimants in the FII Group Litigation/Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs
(Дело C-35/11) (1)
(Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС - Разпределение на дивиденти - Корпоративен данък - Дело C-446/04 - Test Claimants in the FII Group Litigation - Тълкуване на съдебното решение - Избягване на икономическото двойно данъчно облагане - Еквивалентност на методите на освобождаване и на приспадане - Понятия за „данъчна ставка“ и „различни нива на данъчно облагане“ - Дивиденти с произход от трети държави)
2013/C 9/13
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
High Court of Justice (Chancery Division)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Test Claimants in the FII Group Litigation
Ответници: Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs
Предмет
Преюдициално запитване — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Тълкуване на Решение на Съда от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04) — Понятия за „данъчна ставка“ и за „различни нива на данъчно облагане“ — Данъчна ставка, която следва да бъде отчетена, за да се провери идентичността на нивата на данъчно облагане на дивидентите с национален и с чуждестранен произход
Диспозитив
1.
Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което прилага метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, ако е установено, от една страна, че данъчният кредит, от който се ползва дружеството — получател на дивидентите, в рамките на метода на приспадане, е еднакъв с размера на действително платения данък върху стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, и от друга страна, че действителното ниво на облагане на печалбата на дружествата в съответната държава членка е като цяло по-ниско от предвидената номинална данъчна ставка.
2.
Отговорите на Съда на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, важат и когато:
—
чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е или не е платен изцяло от дружеството — чуждестранно лице, изплащащо посочените дивиденти на дружеството — местно лице, а е бил платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество,
—
авансовият корпоративен данък не е бил платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, а е бил платен от неговото дружество майка, местно лице, в рамките на режима на облагане на група.
3.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество майка, местно лице на |
bg | caselaw | EU | държава членка, което в рамките на режима на облагане на група като разглеждания в главното производство е било принудено в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза да плати авансов корпоративен данък върху частта от печалбата, произхождаща от дивиденти с чуждестранен произход, може да подаде иск за възстановяване на този недължимо платен данък, доколкото той надхвърля увеличения размер на корпоративния данък, който разглежданата държава членка е имала право да събере, за да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството майка, местно лице.
4.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е местно лице на държава членка и притежава дялово участие в дружество — местно лице на трета държава, предоставящо му безспорно влияние върху решенията на последното дружество и позволяващо му да определя неговата дейност, може да се позовава на член 63 ДФЕС, за да оспори съвместимостта с тази разпоредба на законодателството на посочената държава членка относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, което не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивиденти дружество.
5.
Отговорът на Съда на третия въпрос, отправен в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, не се прилага, когато установените в други държави членки дъщерни дружества, в полза на които не е могло да се направи никакво прехвърляне на авансов корпоративен данък, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.
(1) ОВ C 103, 2.4.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
29.6.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 213/26
Решение на Общия съд от 12 май 2015 г. — Ternavsky/Съвет
(Дело T-163/12) (1)
((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Беларус - Замразяване на средства - Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза - Грешка в преценката))
(2015/C 213/46)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Anatoly Ternavsky (Москва, Русия) (представители: първоначално C. Rapin и E. Van den Haute, avocats, впоследствие G. Berrisch, A. Polcyn, avocats, и N. Chesaites, barrister, и накрая G. Berrisch)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: F. Naert и M.-M. Joséphidès)
Предмет
Искане за отмяна на Решение за изпълнение 2012/171/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус (ОВ L 87, стр. 95), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 265/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 87, стр. 37), на Решение 2013/534/ОВППС на Съвета от 29 октомври 2013 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус (ОВ L 288, стр. 69), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1054/2013 на Съвета от 29 октомври 2013 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 288, стр. 1), на Решение за изпълнение 2014/24/ОВППС на Съвета от 20 януари 2014 година за изпълнение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус (ОВ L 16, стр. 32) и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 46/2014 на Съвета от 20 януари 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕО) No 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 16, стр. 3), в засягащите жалбоподателя части на тези актове.
Диспозитив
1)
Отменя Решение за изпълнение 2012/171/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус, Регламент за изпълнение (ЕС) No 265/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус, Решение 2013/534/ОВППС на Съвета от 29 октомври 2013 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус, и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1054/2013 на Съвета от 29 октомври 2013 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус, в засягащите г-н Anatoly Ternavsky части на тези актове.
2)
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3)
Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски на г-н Ternavsky в настоящото производство.
4)
Г-н Ternavsky понася половината от направените от него съдебни разноски в настоящото производство. Той понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Съвета в обезпечително производство.
(1) ОВ C 157, 2.6.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
20.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 222/31
Жалба, подадена на 29 април 2016 г. — Klassisk investment/EUIPO (CLASSIC FINE FOODS)
(Дело T-194/16)
(2016/C 222/39)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Klassisk investment Ltd (Хонг Конг, Китайска народна република) (представител: Rechtsanwälte J. Plate и R. Kaase)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Данни за производството пред EUIPO
Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка със словния елемент „CLASSIC FINE FOODS“ — заявка за международна регистрация No 1 222 164
Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 29 януари 2016 г. по преписка R 1970/2015-1
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските в производството пред апелативния състав.
Изложени основания
—
Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
23.10.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 288/30
Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. — Usha Martin/Съвет и Комисия
(Дело T-119/06) (1)
(Дъмпинг - Внос на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия - Нарушение на гаранция - Принцип на пропорционалност - Член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Регламент (ЕО) No 384/96 (понастоящем член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Регламент (ЕО) No 1225/2009)
(2010/C 288/57)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Usha Martin Ltd (Kolkata, Индия) (представители: K. Adamantopoulos, avocat, J. Branton, solicitor, V. Akritidis и Y. Melin, avocats)
Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и B. Driessen, подпомагани от G. Berrisch, avocat) и Европейска комисия (представители: P. Stancanelli и T. Scharf)
Предмет
Искане за отмяна, от една страна, на Решение 2006/38/ЕО на Комисията от 22 декември 2005 година за изменение на Решение 1999/572/ЕО на Комисията за приемане на гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на стоманени телени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (ОВ L 22, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 164), както и, от друга страна, на Регламент (ЕО) No 121/2006 на Съвета от 23 януари 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1858/2005 относно въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (OB L 22, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 136)
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Usha Martin Ltd да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 154, 1.7.2006 г.
|
bg | caselaw | EU |
6.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 200/5
Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 27 юли 2015 г. — Ovidiu Rîpanu/Compania Națională „Loteria Română“ S.A.
(Дело C-407/15)
(2016/C 200/07)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Bacău
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ovidiu Rîpanu
Ответник: Compania Națională Loteria Română S.A.
С определение от 18 февруари 2016 г. Съдът (десети състав) обяви, че явно няма компетентност да отговори на поставения въпрос.
|
bg | caselaw | EU |
19.6.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 161/24
Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 6 април 2010 г. — Johan van Leendert Holding BV/Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid
(Дело C-158/10)
(2010/C 161/33)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Ищец: Johan van Leendert Holding BV
Ответник: Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid
Преюдициални въпроси
Трябва ли членове 56 и 57 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като съдържащата се член 2 от Wet arbeid vreemdelingen, във връзка с член 1д, параграф 1, буква в) от Правилника за прилагане на тази закон, съгласно която за командироването на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 96/71/CE (1) се изисква да бъде издадено разрешение за наемане на работа?
(1) Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).
|
bg | caselaw | EU |
4.8.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 183/6
Решение на Съда (четвърти състав) от 21 юни 2007 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Optimus-Telecomunicações, SA/Fazenda Pública
(Дело C-366/05) (1)
(Косвени данъци върху прираста на капитала - Директива 69/335/ЕИО, така както е изменена с Директива 85/303/ЕИО - Член 7, параграф 1 - Данък върху вноски в капитала - Освобождаване - Условия - Положение към 1 юли 1984 г.)
(2007/C 183/10)
Език на производството: португалски
Препращаща юрисдикция
Supremo Tribunal Administrativo
Страни в главното производство
Ищец: Optimus-Telecomunicações, SA
Ответник: Fazenda Pública
Встъпила страна: Ministério Público
Предмет
Преюдициално запитване — Supremo Tribunal Administrativo — Тълкуване на член 4, параграф 2, на член 7, параграф 1, на член 8 и на член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г. относно косвените данъци върху прираста на капитала (ОВ L 249, стр. 25), изменена с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г. (ОВ L 156, стр. 23) — Облагане на акционерно дружество с гербов налог за операция по увеличаване на дружествения капитал с парични вноски, докато към 1 юли 1984 г. този вид операции са освободени от тези данъци.
Диспозитив
1)
Когато държава като Португалската република се е присъединила към Европейските общности, считано от 1 януари 1986 г., при липсата на дерогиращи разпоредби в акта за присъединяване на тази държава или в друг общностен акт член 7, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г. относно косвените данъци върху прираста на капитала, изменена с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г., следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденото в него задължително освобождаване се отнася за всички операции от приложното поле на Директива 69/335, които към 1 юли 1984 г. са били освободени в съответната държава от данък върху вноски в капитала или които са били облагани с този данък по намалена ставка, по-ниска или равна на 0,50 %.
2)
Когато държава като Португалската република се е присъединила към Европейските общности, считано от 1 януари 1986 г., член 7, параграф 1 и член 10 от Директива 69/335, изменена с Директива 85/303, забраняват въвеждането след 1 януари 1986 г. на гербов налог върху операция по увеличаването на дружествения капитал от приложното поле на Директива 69/335, която към 1 юли 1984 г. е била освободена от посочения налог по силата на националното право.
(1) ОВ C 330, 24.12.2005 г.
|
bg | caselaw | EU |
12.12.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 462/33
Жалба, подадена на 13 октомври 2016 г. — VFP/Комисия
(Дело T-726/16)
(2016/C 462/43)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Vlaamse Federatie van Persverkopers VZW (VFP) (Антверпен, Белгия) (представители: P. de Bandt, J. Dewispelaere и J. Probst, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви жалбата за допустима,
—
да отмени решението на Европейската комисия от 3 юни 2016 г. относно държавна помощ SA.42366 (2016/N) — Белгия — Компенсации от държавата за bpost за предоставянето на обществени услуги през периода 2016—2020 г. (1),
—
да върне преписката на Комисията за по-нататъшно разследване и за приемане на ново решение,
—
да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, и
—
да приеме всякакви други необходими мерки.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят представя едно-единствено основание: Европейската комисия е нарушила процесуалните му права, като е приела обжалваното решение и не е започнала официалната процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС.
В рамките на това основание жалбоподателят посочва, че след като Комисията е срещнала сериозни затруднения във връзка с евентуалната съвместимост на компенсацията за услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични издания с вътрешния пазар, тя е била длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване. В рамките на основанието се излагат четири твърдения. Твърди се по-конкретно, че сериозните затруднения са породени от съвкупност от непротиворечиви доказателства за: (i) продължителността на предварителната проверка и особените обстоятелства по предоставянето на помощта (първо твърдение), (ii) факта, че извършената от Комисията проверка на квалификацията на разпространението на признати вестници и списания като услуга от общ икономически интерес е недостатъчна (второ твърдение), (iii) факта, че извършената от Комисията проверка на получателите на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични издания е непълна (трето твърдение) и (iv) факта, че проверката на Комисията за наличие на нарушение на конкуренцията и на търговския обмен е непълна и недостатъчна (четвърто твърдение).
(1) ОВ C 341, 2016 г., стр. 5.
|
bg | caselaw | EU |
1.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 279/10
Преюдициално запитване от Landgericht Hamburg (Германия), постъпило на 25 април 2016 г. — Merck KGaA/Merck & Co. Inc. и др.
(Дело C-231/16)
(2016/C 279/16)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Hamburg
Страни в главното производство
Ищец: Merck KGaA
Ответници: Merck & Co. Inc., Merck Sharp & Dohme Corp, MSD Sharp & Dohme GmbH
Преюдициални въпроси
1)
Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1) да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз идентични уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани — едната въз основа на марка на ЕС, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2)
Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на уебсайтове с имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, до чието съответно идентично съдържание — в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ — има достъп чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани — едната въз основа на марка на ЕС, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3)
Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на ЕС чрез поддържането на достъпни в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз идентични уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на ЕС, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни |
bg | caselaw | EU | в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз идентични уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4)
Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на ЕС чрез поддържането и използването в интернет на имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, до чието съответно идентично съдържание — в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ — има достъп чрез едно и също потребителско име от целия свят и следователно и от територията на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки като марка на ЕС, за която пред „юрисдикцията, сезирана втора“ се поддържа, че е налице нарушение чрез поддържането и използването в интернет на имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, до чието съответно идентично съдържание — в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ — има достъп чрез едно и също потребителско име от целия свят и следователно и в Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5)
Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No |
bg | caselaw | EU | 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на ЕС чрез поддържането и използването на достъпни в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз идентични уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, по отношение на територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марка на ЕС, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз идентични уебсайтове с едно и също име на домейн, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, доколкото е налице двойна идентичност?
6)
Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на ЕС чрез поддържането и използването в интернет на имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, до чието съответно идентично съдържание — в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ — има достъп чрез едно и също потребителско име от целия свят и следователно и от територията на Съюза, предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността по отношение на територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марка на ЕС, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването в интернет на имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, до чието съответно идентично съдържание — в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ — има достъп чрез едно и също потребителско име от целия свят и следователно и от територията на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф |
bg | caselaw | EU | 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, доколкото е налице двойна идентичност?
7)
Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на ЕС и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“изцяло не е компетентна дори ако марката на ЕС, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?
(1) ОВ L 78, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
8.11.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 285/51
Жалба, подадена на 10 септември 2008 г. — Португалия/Комисия
(Дело T-378/08)
(2008/C 285/91)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и J. de Oliveira)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
главно искане за обявяване за недействителен на акта за установяване на парично задължение на генералния директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, връчен с писмо MARKT/C2/PMS/bmgD(2008) 13692 от 15 юли 2008 г., озаглавено „Искане за плащане на периодична парична санкция, дължима от Португалската република в изпълнение на Решение по дело Комисия/Република Португалия (C-70/06)“,
—
евентуално искане за обявяване на същия акт за недействителен, доколкото поражда последици след 29 януари 2008 г.,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски или, в случай че Първоинстанционният съд намали размера на санкцията, да се осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Португалската република твърди, че е изпълнила изцяло решенията на Съда със Закон 67/2007, с който изрично е отменена Наредба-закон No 48051.
Португалската република също така твърди, че генералният директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ не е компетентен да приеме обжалвания акт, с който не е зачетено правото на защита на Португалската република, не са изпълнени изискванията за мотивиране и са допуснати съществени процесуални нарушения.
|
bg | caselaw | EU |
11.5.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 155/41
Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 26 март 2015 г. — CW/Парламент
(Дело F-124/13) (1)
((Публична служба - Длъжностни лица - Жалба за отмяна - Член 12а от Правилника - Вътрешни правила за консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване - Член 24 от Правилника - Искане за съдействие - Явни грешки в преценката - Липса - Роля и правомощия на консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване - Факултативно сезиране от длъжностното лице - Иск за обезщетение))
(2015/C 155/59)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: CW (представител: C. Bernard-Glanz, адвокат)
Ответник: Европейски парламент (представители: E. Танева и M. Dean)
Предмет
Искане за отмяна на решението на органа по назначаването, с което се отхвърля искането за съдействие, подадено от жалбоподателя.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати половината от съдебните разноски на CW.
3)
CW понася половината от направените от него съдебни разноски.
(1) ОВ C 52, 22.2.2014 г., стр. 54.
|
bg | caselaw | EU |
12.4.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 92/51
Жалба, подадена на 18 февруари 2008 г. — Ritto/Комисия
(Дело F-18/08)
(2008/C 92/106)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Luis Ritto (Рим, Италия) (представители: J. Deliens и C. Bernard-Glanz, avocats)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Предмет и описание на спора
Отмяна на решението на ОН от 14 май 2007 г., с което от 1 септември 2001 г. се премахва надбавката за жилищни нужди на жалбоподателя и се изисква възстановяване на надвзетите суми след тази дата, както и отмяна на всички произтичащи от него решения.
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на ОН от 14 май 2007 г. и всички други, които произтичат от него;
—
ако е необходимо, да се отмени решението на ОН, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя;
—
Комисията на Европейските общности да се осъди да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
25.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 270/14
Жалба, подадена на 17 август 2015 г. от Best-Lock (Europe) Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 16 юни 2015 г. по дело T-396/14 — Best-Lock (Europe)/EUIPO
(Дело C-452/15 P)
(2016/C 270/19)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Best-Lock (Europe) Ltd (представител: J. Becker, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
С определение от 14 април 2016 г. Съдът (шести състав) постанови, че жалбата е недопустима.
|
bg | caselaw | EU |
22.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 462/4
Становище на Съда (голям състав) от 14 октомври 2014 г. — Европейска комисия
(Становище 1/13) (1)
((Становище, постановено на основание член 218, параграф 11 ДФЕС - Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца - Присъединяване на трети държави - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Изключителна външна компетентност на Европейския съюз - Риск от засягане на еднаквото и съгласувано прилагане на правилата на Съюза и на правилното функциониране на установената с тях система))
(2014/C 462/05)
Език на производството: всички официални езици
Страна, направила искането
Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и A.-M. Rouchaud-Joët)
Диспозитив
Приемането на присъединяване на трета държава към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г., е от изключителната компетентност на Съюза.
(1) ОВ C 226, 3.8.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
13.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 108/18
Определение на председателя на Съда от 17 януари 2013 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Breda — Нидерландия) — Adrianus Theodorus Gerardus Martines van de Ven, Michaele Anna Harriet Tiny van de Ven-Janssen/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV
(Дело C-315/11) (1)
2013/C 108/37
Език на производството: нидерландски
Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.
(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
14.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 112/17
Определение на Съда (девети състав) от 16 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Dél-Zempléni Nektár Leader Nonprofit kft/Vidékfejlesztési Miniszter
(Дело C-24/13) (1)
((Селско стопанство - Регламент (ЕО) No 1698/2005 - ЕЗФРСР - Изисквания относно правноорганизационната форма на местните групи за действие - Изменение на посочените изисквания - Компетентност на държавите членки - Граници))
2014/C 112/20
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: Dél-Zempléni Nektár Leader Nonprofit kft
Ответник: Vidékfejlesztési Miniszter
Предмет
Преюдициално запитване — Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Тълкуване на Регламент (ЕО) No 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, стp. 15; Специално издание на български език, глава 3, том 80, стр. 133) и на член 62 от Регламент (EО) No 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101, поправка в OB L 206, стр. 23) — Дружество с нестопанска цел, на което е признато качеството на местна група за действие Leader, създадена във връзка със селскостопанските помощи — Оттегляне на признатото качество на местна група за действие с мотива, че като такива могат да се квалифицират само сдруженията
Диспозитив
1)
Разпоредбите на Регламент (EО) No 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и по-специално членове 61 и 62 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че те не изискват, нито по принцип забраняват да се приемат национални разпоредби, предвиждащи, че местна група за действие, която отговаря на всички условия, изброени в член 62, параграф 1 от този регламент, може да упражнява дейността си само под определена правноорганизационна форма. Все пак запитващата юрисдикция следва да се увери, че по отношение на всички релевантни характеристики на тази правна уредба последната не създава пречка за непосредствената приложимост на посочения регламент, а уточнява упражняването на свободата на преценка, предоставена на държавите членки със същия регламент, без да надхвърля рамките на неговите разпоредби. Запитващата юрисдикция следва да се увери и че тази национална правна уредба е съобразена с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и с основните принципи на правото на Съюза.
2)
Правото на Съюза допуска по принцип възможността национална правна уредба, която предвижда, че местните групи за действие могат да упражняват дейността си само под определена правноорганизационна форма, да се прилага след изтичане на преходен период от една година към местни групи за действие, които са учредени законосъобразно в друга правноорганизационна форма при действието на предишната национална правна уредба, въпреки че |
bg | caselaw | EU | са в ход програмите за подпомагане и че тече свързаният с тях период на програмиране. Това обаче важи само ако с оглед по-специално на характеристиките на посочените последователни национални правни уредби и на конкретните последици от тях прилагането на новата правна уредба към такива местни групи за действие уточнява упражняването на свободата на преценка, предоставена на държавите членки с Регламент No 1698/2005, без да надхвърля рамките на неговите разпоредби, и това прилагане е съобразено с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и с основните принципи на правото на Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
20.6.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 141/11
Решение на Съда (втори състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — наказателно производство срещу Frede Damgaard
(Дело C-421/07) (1)
(Лекарствени продукти за хуманна употреба - Директива 2001/83/ЕО - Понятие за реклама - Разпространяване на информация относно лекарствен продукт от трето лице, което действа по своя инициатива)
2009/C 141/16
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Vestre Landsret
Страна в главното производство
Frede Damgaard
Предмет
Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на член 86 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3) — Понятие за реклама — Разпространяване на информация за лекарствен продукт от трето лице, което действа по своя инициатива и напълно независимо от продавача или производителя
Диспозитив
Член 86 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че разпространяването от трето лице на информация относно лекарствен продукт, и по-конкретно относно неговите лечебни или превантивни свойства, може да се счита за реклама по смисъла на този член, дори когато това трето лице действа по своя инициатива, и от правна и фактическа страна напълно независимо от производителя или продавача на подобен лекарствен продукт. Националният съд следва да определи дали това разпространяване съставлява форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти.
(1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 217/30
Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 16 май 2012 г. — Skareby/Комисия
(Дело F-42/10) (1)
(Публична служба - Задължение за съдействие - Членове 12а и 24 от Правилника - Психически тормоз от страна на прекия началник)
2012/C 217/62
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Carina Skareby (Louvain, Belgique) (представители: адв. S. Rodrigues и адв. C. Bernard-Glanz)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и J. Baquero Cruz)
Предмет
Искане за отмяна на решението на ответната страна за отхвърляне на искането на жалбоподателката за съдействие във връзка с психическия тормоз, на който последната счита, че е била подложена.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда г-жа Skareby да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на Европейската комисия.
3.
Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г., стр. 55.
|
bg | caselaw | EU |
16.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 296/10
Решение на Съда (пети състав) от 9 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Budapest Környéki Törvényszék — Унгария) — производство срещу István Balogh
(Дело C-25/15) (1)
((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Право на устен и на писмен превод - Директива 2010/64/ЕС - Приложно поле - Понятие „наказателно производство“ - Производство, предвидено в държава членка, за признаването на решение по наказателноправни въпроси, постановено от юрисдикция на друга държава членка и за вписването в регистъра за съдимост на произнесена от тази юрисдикция присъда - Разходи, свързани с превода на това решение - Рамково решение 2009/315/ПВР - Решение 2009/316/ПВР))
(2016/C 296/14)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Budapest Környéki Törvényszék
Страна в главното производство
István Balogh
Диспозитив
Член 1, параграф 1 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага към специално национално производство за признаване от съда на държава членка на постановено от юрисдикция на друга държава членка окончателно съдебно решение, с което дадено лице се осъжда за извършено престъпление.
Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки, и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща подобно специално производство.
(1) ОВ C 127, 20.4.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
20.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 236/5
Решение на Съда (десети състав) от 4 юни 2015 г. — Stichting Corporate Europe Observatory/Европейска комисия, Федерална република Германия
(Дело C-399/13 P) (1)
((Обжалване - Регламент (EО) No 1049/2001 - Достъп до документи на европейските институции - Документи относно търговските преговори между Европейския съюз и Република Индия - Цялостен достъп - Отказ))
(2015/C 236/06)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Stichting Corporate Europe Observatory (представител: S. Crosby, Solicitor)
Други страни в производството: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и I. Zervas) и Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller)
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Stichting Corporate Europe Observatory да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 69/37
Решение на Първоинстанционния съд от 11 февруари 2009 г. — Bayern Innovativ/СХВП — Life Sciences Partners Perstock (LifeScience)
(Дело T-413/07) (1)
(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността LifeScience - По-ранна фигуративна марка на Общността Life Sciences Partners - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94)
(2009/C 69/85)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Bayern Innovativ — Bayerische Gesellschaft für Innovation und Wissenstransfer mbH (Нюрнберг, Германия) (представители: A. Beschorner, B. Glaser, C. Thomas, avocats)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Life Sciences Partners Perstock NV (Амстердам, Нидерландия)
Предмет
Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 август 2007 г. (преписка R 1545/2006-1) относно процедура по възражение между Life Sciences Partners Perstock NV и Bayern Innovativ — Bayerische Gesellschaft für Innovation und Wissenstransfer mbH.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Bayern Innovativ — Bayerische Gesellschaft für Innovation und Wissenstransfer mbH да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 8, 12.1.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.9.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 233/10
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Sardegna (Италия) на 27 юли 2009 г. — Telecom Italia SpA/Regione autonoma della Sardegna
(Дело C-290/09)
2009/C 233/16
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo per la Sardegna
Страни в главното производство
Ищец: Telecom Italia SpA
Ответник: Regione autonoma della Sardegna
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли разпоредите на Директива 2004/18/ЕО (1) (относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки), посочени в параграф 10, да се тълкуват в смисъл, че изключват участието на временно обединение на предприятия, сред които фигурира и служба на държавната администрация от описания в точка 12 вид, в търг за възлагане на услуги, като услугата по документиране, разпространение и изграждане на „Единна система за визуална идентификация на местата от културно значение и на културните институти: културно наследство на Сардиния“, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка, открита от регион Сардиния?
2.
Противоречат ли на Директива 2004/18/ЕО разпоредби от италианската правна уредба, като тези на член 3, параграфи 22 и 19 от Кодекса за обществените поръчки, тези на законодателен декрет No 163/2006 (по силата на които съответно „терминът икономически оператор“ обхваща понятията предприемач, снабдител и доставчик на услуги или обединение на същите, а „термините „предприемач“,„снабдител“ и „доставчик на услуги“ означават физическо или юридическо лице или образувание без правосубектност, включително Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), създадено по силата на законодателен декрет No 240 от 23 юли 1991 г., които предлагат на пазара, съответно изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на стоки или предоставяне на услуги“) и тези на член 34 от същия кодекс за обществените поръчки (който изброява допуснатите до участие в процедури за възлагане на обществени поръчки субекти), ако се тълкуват в смисъл, че допускат до участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки само професионалните доставчици на услуги, изключвайки държавни образувания с предимно нестопанска цел като изследванията?
(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.
|
bg | caselaw | EU |
28.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 234/14
Решение на Съда (четвърти състав) от 8 юли 2010 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединеното кралство) — Afton Chemical Limited/Secretary of State for Transport
(Дело C-343/09) (1)
(Преюдициално запитване - Валидност - Директива 2009/30/ЕО - Член 1, параграф 8 - Директива 98/70/ЕО - Член 8а - Атмосферно замърсяване - Горива - Употреба на метални добавки в горивата - Ограничаване на съдържанието на метилциклопентадиенил манган трикарбонил (MMT) - Етикетиране - Оценка на въздействието - Явна грешка в преценката - Принцип за предпазливост - Пропорционалност - Равно третиране - Правна сигурност - Допустимост)
2010/C 234/20
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Afton Chemical Limited
Ответник: Secretary of State for Transport
Предмет
Преюдициално запитване — High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Валидност на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ L 140, стр. 88) — Валидност на директивата, що се отнася до задължението за етикетиране на горивата, съдържащи метални добавки, и до ограничаването на съдържанието на метилциклопентадиенил манган трикарбонил (ММТ) — Явна грешка в преценката — Нарушение на принципите на пропорционалност, равно третиране и правна сигурност
Диспозитив
При разглеждането на въпросите не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 1, параграф 8 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО, доколкото с него се въвежда нов член 8а, параграф 2 и параграфи 4—6 в Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета.
(1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 354/13
Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Baleares (Испания), постъпило на 16 юли 2015 г. — Francisca Garzón Ramos и José Javier Ramos Martín/Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A. и Intercotrans S.L.
(Дело C-380/15)
(2015/C 354/16)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Audiencia Provincial de Les Illes Balears
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Francisca Garzón Ramos y José Javier Ramos Martín
Ответници: Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A. и Intercotrans S.L.
Преюдициални въпроси
1)
Съвместим ли е с принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1) член 698, параграф 1 от испанския Гражданскопроцесуален закон, доколкото при всяко положение забранява на съда, разглеждащ предявен по общия ред иск за установяване на нищожността на изпълнителното основание, да постанови като обезпечение спиране на производството по принудително изпълнение, образувано въз основа именно на договора за ипотека, за който се твърди, че е нищожен?
2)
В случай че отговорът на предишния въпрос е, че испанската разпоредба е несъвместима с посочения член от Хартата, следва ли от това, че в настоящия случай е приложима практиката на Съда на Европейския съюз, установена по-специално с решение на първи състав на Съда от 17 юли 2014 г. (C-169/14) (2)?
(1) ОВ 2000 г., C 364, стр. 1.
(2) EU:C:2014:2099.
|
bg | caselaw | EU |
20.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/22
Определение на председателя на Съда (първи състав) от 6 декември 2016 г. (преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa — Латвия) — производство, заведено от „Starptautiskā lidosta „Riga“ VAS, в присъствието на: Konkurences padome
(Дело C-159/16) (1)
(2017/C 086/27)
Език на производството: латвийски
Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.
(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 245/2
Преюдициално запитване от Tribunale di Milano (Италия), постъпило на 27 февруари 2014 г. — Unione nazionale industria conciaria (UNIC), Unione Nazionale dei Consumatori di Prodotti in Pelle, Materie Concianti, Accessori e Componenti (Unicopel)/FS Retail, Luna srl, Gatsby srl
(Дело C-95/14)
2014/C 245/03
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Milano
Страни в главното производство
Ищци: Unione nazionale industria conciaria (UNIC), Unione Nazionale dei Consumatori di Prodotti in Pelle, Materie Concianti, Accessori e Componenti (Unicopel)
Ответници: FS Retail, Luna srl, Gatsby srl
Преюдициални въпроси
1)
При правилното им тълкуване членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени от обработка в чужбина, където се използва италианският термин „pelle“ по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в обращение в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно [член 34], без да са налице основанията по член 36 от Договора?
2)
При правилното им тълкуване членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени от обработка в чужбина, където се използва италианският термин „pelle“ по отношение на изделия от кожа, получена от обработка в страни извън Европейския съюз и изделия, които не са в законно обращение в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно [член 34], без да са налице основанията по член 36 от Договора?
3)
При правилното им тълкуване членове 3 и 5 от Директива 94/11/ЕО (1) допускат ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени от обработка в чужбина, където се използва италианският термин „pelle“ по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната на пазара в други държави — членки на Съюза?
4)
При правилното им тълкуване членове 3 и 5 от Директива 94/11/ЕО допускат ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена от обработка в страни извън Европейския съюз, и изделия, които не са в законно обращение в Съюза?
5)
При правилното му тълкуване член 60 от Регламент (ЕС) No 952/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. допуска ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени от обработка в |
bg | caselaw | EU | чужбина, където се използва италианският термин „pelle“ по отношение на изделия от кожа, получена от обработка в държави членки на Европейския съюз, или изделия, които не са в законно обращение в Съюза?
6)
При правилното му тълкуване член 60 от Регламент (ЕС) No 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. допуска ли прилагането на член 3, алинея 2 от Закон No 8/2013 от 14 януари 2013 г., който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени от обработка в чужбина, където се използва италианският термин „pelle“ по отношение на изделия от кожа, получена от обработка в страни извън Европейския съюз, и изделия, които не са в законно обращение в Съюза?
(1) ОВ L 100, стр. 37.
(2) ОВ L 269, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
4.8.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 235/9
Жалба, подадена на 1 юни 2012 г. от Европейската комисия срещу Решение, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 21 март 2012 г. по съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, Ирландия и др./Комисия
(Дело C-272/12 P)
2012/C 235/16
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, G. Conte, D. Grespan, N. Khan и K. Walkerová)
Други страни в производството: Френска република, Ирландия, Италианска република, Eurallumina SpA, Aughinish Alumina Ltd
Искания
—
да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз (четвърти разширен състав) от 21 март 2012 г. по съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, Ирландия и др./Комисия, за което Комисията е уведомена на 23 март 2012 г.,
—
делата да бъдат върнати на Общия съд за ново разглеждане,
—
Съдът да не се произнася по съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията обжалва пред Съда на Европейския съюз Решение, постановено на 21 март 2012 г. по съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, Ирландия и др./Комисия, с което Общият съд отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (1).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания, които са изведени от липсата на компетентност на Общия съд, от нарушения на процесуалните правила в производството пред Общия съд, накърняващи интересите на Комисията, и от нарушение на правото на Съюза.
На първо място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като в петте съединени дела служебно разгледал правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, поради невъзможността държавите членки да носят отговорността за спорните национални мерки. Във всички случаи по дела T-56/06 RENV и T-60/06 RENV, за да отмени решението в неговата цялост Общият съд служебно разгледал правни основания, изведени от нарушаването на принципа на правна сигурност и/или на принципа за наличие на презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза, въпреки че тези правни основания били изтъкнати единствено, за да се оспори разпореждането за възстановяване.
На второ място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото — нарушавайки по-специално член 61, втора алинея от Статута на Съда, предвиждащ, че когато Съдът отмени решението на Общия съд и му върне делото за постановяване на решение Общият съд е обвързан от разрешените от Съда правни въпроси — като в случая приел, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи, което противоречало на постановеното от Съда в негово Решение от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др. (C-89/08 P, Сборник, стр. I-11245).
На трето място — приемайки, че спорните освобождавания не представляват държавни помощи, тъй като |
bg | caselaw | EU | били разрешени от Съвета въз основа на правилата за данъчна хармонизация, и следователно отговорността за тях не може да се носи от съответните държави членки, поради което тези освобождавания не са подчинени на предвидената в Договора процедура за контрол на помощите — Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на съответната компетентност на Съвета и Комисията, както и при определянето на зависимостта между данъчната хармонизация и контрола върху държавните помощи, и нарушил членове 87 и 88 ЕО, както и принципа на институционално равновесие,.
На четвърто място, Общият съд тълкувал contra legem Решение 2001/224/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно намалени ставки на акцизите и освобождаване от акцизи на определени минерални масла при използването им за специални цели (2). Според жалбоподателя Общият съд всъщност основал тълкуването си на отговора на Съвета на поставен от Общия съд въпрос, нарушавайки правилата, които ръководят тълкуването на актовете на институциите, и изопачил смисъла на посочения отговор на Съвета.
На последно място, доколкото решението на Общия съд се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност, на презумпцията за законосъобразност и на принципа на добра администрация, то било опорочено от липсата на мотиви или засегнато от същите нарушения като посочените във второто, третото и четвъртото правно основание.
(1) ОВ L 119, 2006 г., стр. 12.
(2) ОВ L 84, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 46.
|
bg | caselaw | EU |
11.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 261/12
Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 15 януари 2014 г. — Municipiul Piatra Neamț/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice
(Дело C-13/14)
2014/C 261/19
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Bacău
Страни в главното производство
Жалбоподател: Municipiul Piatra Neamț
Ответник: Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice
С Определение от 12 юни 2014 година Съдът (осми състав) обяви преюдициалното запитване за явно недопустимо.
|
bg | caselaw | EU |
8.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 48/49
Решение на Общия съд от 15 декември 2015 г. — Shoe Branding Europe/СХВП (Успоредни ленти върху ръкавите на блуза)
(Дело T-63/15) (1)
((Марка на Общността - Заявка за марка на Общността, представляваща две успоредни ленти върху дългите ръкави на блуза - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009))
(2016/C 048/55)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Shoe Branding Europe BVBA (Ауденарде, Белгия) (представител: J. Løje, адвокат)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално P. Geroulakos, впоследствие D. Gája)
Предмет
Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 3 декември 2014 г. (преписка R 2560/2013-5) относно заявка за регистрация като марка на Общността на знак, представляващ две успоредни ленти върху ръкавите на блуза
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Shoe Branding Europe BVBA да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 107, 30.3.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
22.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 52/35
Решение на Общия съд от 16 януари 2014 г. — Message Management/СХВП — Absacker (ABSACKER of Germany)
(Дело T-304/12) (1)
(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „ABSACKER of Germany“ - По-ранна национална фигуративна марка „ABSACKER“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)
2014/C 52/64
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Message Management GmbH (Висбаден, Германия) (представител: C. Konle, адвокат)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Absacker GmbH (Кьолн, Германия)
Предмет
Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 21 март 2012 г. (преписка R 1028/2011-1), постановено в производство по възражение със страни Absacker GmbH и Message Management GmbH
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Message Management GmbH да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 273, 8.9.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
31.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 402/44
Определение на Общия съд от 13 септември 2016 г. — EDF Luminus/Парламент
(Дело T-384/15) (1)
((Арбитражна клауза - Договор за доставка на електроенергия CNT(2009) No 137 - Заплащане от Парламента на местната такса, която ищецът плаща на регион Брюксел-столица и чийто размер е определен въз основа на предоставената на Парламента мощност - Липса на договорно задължение - Липса на задължение, предвидено в разпоредбите на приложимото национално право))
(2016/C 402/52)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: EDF Luminus (Брюксел, Белгия) (представители: D. Verhoeven и O. Vanden Berghe, адвокати)
Ответник: Европейски парламент (представители: L. Darie и P. Biström)
Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и I. Martínez del Peral)
Предмет
Иск на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Парламента да заплати на ищеца сумата от 439 672,95 EUR, заедно с лихви, съответстваща на размера на местната такса, която той е платил на регион Брюксел-столица и чийто размер е определен въз основа на предоставената на Парламента мощност
Диспозитив
1)
Отхвърля иска.
2)
Отхвърля установителния иск на Европейския парламент.
3)
Осъжда EDF Luminus да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Парламента.
4)
Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 354/5
Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės — Литва) — UAB „Fast Bunkering Klaipėda“/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos
(Дело C-526/13) (1)
((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 148, буква a) - Доставка на стоки - Понятие - Освобождаване - Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море - Доставки до посредници, които действат от свое име))
(2015/C 354/04)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės
Страни в главното производство
Жалбоподател: UAB "Fast Bunkering Klaipėda
Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos
Диспозитив
Член 148, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване поначало не е приложимо към доставките на стоки за зареждане с гориво и провизии до посредници, които действат от свое име, дори към датата на доставката крайното предназначение на стоките да е известно, да е надлежно доказано и доказателства в потвърждение на това да са били предоставени на данъчния орган в съответствие с националното законодателство. Въпреки това, при обстоятелства като тези в главното производство, посоченото освобождаване може да се приложи, ако прехвърлянето на собствеността на съответните стоки в полза на посредниците съгласно предвидените в приложимото национално право формалности е настъпило най-рано едновременно с получаването от операторите на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, на право за разпореждане с тези стоки, както ако те самите бяха собственици, което следва да се установи от запитващата юрисдикция.
(1) ОВ C 359, 7.12.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
11.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 261/7
Определение на Съда (осми състав) от 5 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa (по-рано Augstākās tiesas Senāts) — Латвия) — Antonio Gramsci Shipping Corp. и др./Aivars Lembergs
(Дело C-350/13) (1)
((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Признаване и изпълнение на обезпечителни мерки - Отмяна на първоначалното решение - Поддържане на преюдициалното запитване - Липса на основание за произнасяне))
2014/C 261/10
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākā tiesa (по-рано Augstākās tiesas Senāts)
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Antonio Gramsci Shipping Corp., Apollo Holdings Corp., Arctic Seal Shipping Co. Ltd, Atlantic Leader Shipping Co. Ltd, Cape Wind Trading Co.Ltd, Clipstone Navigation SA, Dawnlight Shipping Co. Ltd, Dzons Rids Shipping Co., Faroship Navigation Co. Ltd, Gaida Shipping Co., Gevostar Shipping Co. Ltd, Hose Marti Shipping Co., Imanta Shipping Co. Ltd, Kemeri Navigation Co., Klements Gotvalds Shipping Co., Latgale Shipping Co. Ltd, Limetree Shipping Co. Ltd, Majori Shipping Co. Ltd, Noella Marītime Co. Ltd, Razna Shipping Co., Sagewood Trading Inc., Samburga Shipping Co. Ltd, Saturn Trading Co., Taganroga Shipping Co., Talava Shipping Co. Ltd, Tangent Shipping Co. Ltd, Viktorio Shipping Co., Wilcox Holding Ltd, Zemgale Shipping Co. Ltd, Zoja Shipping Co. Ltd
Ответник: Aivars Lembergs
Диспозитив
Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 12 юни 2013 г.
(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 129/5
Решение на Съда (първи състав) от 6 март 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Loredana Napoli/Ministero della Giustizia — Dipartimento Amministrazione Penitenziaria
(Дело C-595/12) (1)
((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2006/54/ЕО - Равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите - Курс за получаване на статута на длъжностно лице - Изключване поради продължително отсъствие - Отсъствие поради отпуск по майчинство))
2014/C 129/05
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподател: Loredana Napoli
Ответник: Ministero della Giustizia — Dipartimento Amministrazione Penitenziaria
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Тълкуване на член 2, параграф 2, буква в), член 14, параграф 2 и член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262) — Непосредствено действие — Курс за получаване на статута на длъжностно лице — Национална правна уредба, която предвижда изключване от курса и включване в следващия курс в случай на обосновано отсъствие за повече от 30 последователни дни — Отсъствие поради отпуск по майчинство.
Диспозитив
1)
Член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която от съображения за обществен интерес изключва жена в отпуск по майчинство от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е задължително за окончателното ѝ назначаване като длъжностно лице, както и за подобряване на условията на труд, като едновременно ѝ гарантира правото на участие в следващото организирано обучение, чиято дата обаче е несигурна.
2)
Член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 не е приложим към национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда упражняването на определена дейност само от служители от мъжки пол, но отлага достъпа до тази дейност на служителките, които не са могли да завършат професионалното си обучение поради задължителен отпуск по майчинство.
3)
Разпоредбите на член 14, параграф 1, буква в) и член 15 от Директива 2006/54 са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да породят непосредствено действие.
(1) ОВ C 86, 23.3.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
24.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 392/28
Решение на Общия съд от 15 септември 2016 г. — Crosfield Italia/ECHA
(Дело T-587/14) (1)
((REACH - Такса за регистрацията на вещество - Намаление, предвидено за микро-, малки и средни предприятия - Грешка в декларацията относно размера на предприятието - Препоръка 2003/361/ЕО - Решение за налагане на административна такса - Задължение за мотивиране))
(2016/C 392/33)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Crosfield Italia Srl (Верона, Италия) (представител: M. Baldassarri, адвокат)
Ответник: Европейска агенция по химикали (представители: първоначално M. Heikkilä, E. Bigi, J.-P. Trnka и E. Maurage, впоследствие M. Heikkilä, J.-P. Trnka и E. Maurage, подпомагани от C. Garcia Molyneux, адвокат)
Предмет
От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение SME(2013) 4672 на ECHA от 28 май 2014 г., с което е установено, че жалбоподателят не отговаря на условията, за да ползва намалената такса, предвидена за малките предприятия, и му е наложена административна такса, и, от друга страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на фактури, издадени от ECHA след приемането на Решение SME(2013) 4672.
Диспозитив
1)
Отменя Решение SME(2013) 4672 на Европейската агенция по химикалите (ECHA) от 28 май 2014 г.
2)
Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 361, 13.10.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
14.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/12
Жалба, подадена на 14 май 2012 г. — Hübner/СХВП — Silesia Gerhard Hanke (Original silicea Kieselsäure-Gel)
(Дело T-211/12)
2012/C 209/21
Език на жалбата: немски
Страни
Жалбоподател: Anton Hübner GmbH & Co. KG (Ehrenkirchen, Германия) (представител: A Kirchgäßner, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Silesia Gerhard Hanke GmbH & Co. KG (Neuss, Германия)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да се измени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 март 2012 г. по преписка R 351/2011-1, както следва: да се отмени решението на отдела по споровете като се уважи жалбата в нейната цялост и да се отхвърли възражението в неговата цялост,
—
да се осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски, включително разноските по производството пред апелативния състав.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: жалбоподателят
Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „Original silicea Kieselsäure-Gel“ за стоки от класове 3 и 5 — заявление No 8 178 576
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Silesia Gerhard Hanke GmbH & Co. KG
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „Silesia“ за стоки от класове 2, 3, 5, 29, 30, 32 и 33
Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
29.3.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/8
Решение на Съда (четвърти състав) от 23 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — Nintendo Co. Ltd и др./PC Box Srl, 9Net Srl
(Дело C-355/12) (1)
(Директива 2001/29/ЕО - Авторско право и сродните му права в информационното общество - Понятие за технологични мерки - Защитно устройство - Защитени допълващи апарати и продукти - Сходни устройства, продукти или компоненти с произход от други предприятия - Изключване на всякакво взаимодействие между тях - Обхват на тези технологични мерки - Релевантност)
2014/C 93/12
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Milano
Страни в главното производство
Ищци: Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc., Nintendo of Europe GmbH
Ответници: PC Box Srl, 9Net Srl
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Milano — Тълкуване на член 6 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) във връзка със съображение 48 от същата директива — Понятие за технологични мерки — Защитно устройство, което изключва в всякакво взаимодействие между, от една страна, защитената апаратурата и защитените допълнителни продукти и, от друга страна, сходни апарати и допълнителни продукти, които не произхождат от предприятието производител или от предприятия, получили разрешение от последното — Значение на определеното от предприятието производител предназначение на тези технологични мерки.
Диспозитив
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.
Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи нечинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция |
bg | caselaw | EU |
6.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/22
Жалба, подадена на 10 април 2015 г. — Golparvar/Съвет
(Дело T-176/15)
(2015/C 221/32)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Gholam Hossein Golparvar (Техеран, Иран) (представители: M. Taher, Solicitor, T. de la Mare и R. Blakeley, Barristers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2015/236 на Съвета от 12 февруари 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран в частта относно жалбоподателя,
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/230 на Съвета от 12 февруари 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран в частта относно жалбоподателя,
—
да осъди Съвета да изплати на жалбоподателя сумата от 50 000 EUR като обезщетение за вреди и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя във връзка с настоящата жалба.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага осем правни основания.
1.
Първо основание, с което се твърди явна грешка в преценката
—
Поради пълното си оттегляне от работа след пенсиониране (което не е оспорено) жалбоподателят не отговаря на критериите за включване в списъка, а изложените от Съвета мотиви (в които оттеглянето му от работа поради пенсиониране не се оспорва) са неправилни от фактическа страна, поради което Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като отново е включил жалбоподателя в списъка.
2.
Второ основание, с което се твърди нарушение на процесуалните права и на правото на защита на жалбоподателя
—
Съветът нарушил процесуалните права на жалбоподателя и правото му на защита, като не взел под внимание представените от него становища и доказателства, установяващи ясно пълното му оттегляне от работа поради пенсиониране.
3.
Трето основание, с което се твърди нарушение на член 266 ДФЕС
—
Съветът е основал включването на жалбоподателя в списъка на същата по същество правна методология и на същите доказателства както във връзка с първоначалното му вписване, отменено от Общия съд.
4.
Четвърто основание, с което се твърди нарушение на принципа на res judicata
—
Повторното включване на жалбоподателя в списъка представлява процесуална злоупотреба и нарушава принципите на res judicata и/или правна сигурност, и/или окончателност.
5.
Пето основание, с което се твърди нарушение по-специално на принципа на ефективност и на правото на ефективна съдебна защита
—
Повторното включване на жалбоподателя в списъка нарушава принципа на ефективност, правото му на ефективна съдебна защита, неговите права по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и/или по член 6 и член 13 от ЕКПЧ.
6.
Шесто основание, с което се твърди нарушение на правото на добра администрация
—
Повторното включване на жалбоподателя в списъка представлява злоупотреба с правомощия и/или нарушава правото му на добра администрация, защитено по силата на член 41 от Хартата.
7.
Седмо основание, с което се твърди нарушение на правото на жалбоподателя по членове 7 и 17 от Хартата и/или по член 8 ЕКПЧ, и по член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, и/или на принципа на пропорционалност
—
Повторното |
bg | caselaw | EU | включване на жалбоподателя в списъка нарушава основните му права на зачитане на доброто му име и на мирно ползване от собствеността му, както и принципа на пропорционалност.
8.
Осмо основание, с което се твърди незаконосъобразността на повторното включване на жалбоподателя в списъка
—
Повторното включване на жалбоподателя в списъка във всеки случай се основава на предполагаемата правомерност на ограничителните мерки, наложени на Корабната компания на Ислямска република Иран [Islamic Republic of Iran Shipping lines, „IRISL“], но посочените мерки срещу IRISL са неправомерни (поради изложените от IRISL причини, инкорпорирани в настоящото жалба чрез позоваване), поради което наложените на жалбоподателя мерки трябва да бъдат отменени.
|
bg | caselaw | EU |
24.8.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 279/11
Решение на Съда (втори състав) от 18 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/D. G. Kieback
(Дело C-9/14) (1)
((Преюдициално запитване - Свободно движение на работници - Данъчно законодателство - Данъци върху доходите - Доходи, получени на територията на държава членка - Чуждестранен работник - Данъчно облагане в държавата по месторабота - Условия))
(2015/C 279/12)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën
Ответник: D. G. Kieback
Диспозитив
Член 39, параграф 2 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при облагането на доходите на чуждестранен работник, извършвал трудова дейност в държава членка през част от годината, тази държава членка да откаже да му предостави данъчно предимство, което отчита личното и семейното положение на това лице, със съображението че, макар то да е получило в същата държава всичките или почти всичките си доходи за този период, те не представляват основната част от облагаемите му доходи за цялата разглеждана година. Обстоятелството, че посоченият работник е заминал, за да извършва трудова дейност в трета държава, а не в друга държава — членка на Европейския съюз, е ирелевантно за това тълкуване.
(1) ОВ C 102, 7.4.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/6
Решение на Съда (осми състав) от 26 януари 2012 г. — Европейска комисия/Република Словения
(Дело C-185/11) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава членка - Пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховането - Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО - Неправилно и непълно транспониране)
2012/C 73/09
Език на производството: словенски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: K.-Ph. Wojcik, M. Žebre и N. Yerrell)
Ответник: Република Словения (представител: A. Vran)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — Нарушение на член 8, параграф 3 от Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 14) и на членове 29 и 39 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане, ОВ L 228, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53)
Диспозитив
1.
Като е транспонирала неправилно и непълно в националния правен ред Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, изменена с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година, и Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане), изменена с Директива 2005/68, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 3 от Директива 73/239, както и по членове 29 и 39 от Директива 92/49.
2.
Отхвърля иска в останалата му част.
3.
Европейската комисия и Република Словения понасят направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
29.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 205/1
2009/C 205/01
Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз
ОВ C 193, 15.8.2009 г.
Предишни публикации
ОВ C 180, 1.8.2009 г.
ОВ C 167, 18.7.2009 г.
ОВ C 153, 4.7.2009 г.
ОВ C 141, 20.6.2009 г.
ОВ C 129, 6.6.2009 г.
ОВ C 113, 16.5.2009 г.
Може да намерите тези текстове на:
EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
|
bg | caselaw | EU |
2.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 34/14
Преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo (Италия), постъпило на 24 ноември 2014 г. — Наказателно производство срещу Andrea Gaiti и др.
(Дело C-534/14)
(2015/C 034/15)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Bergamo
Страни в главното производство
Andrea Gaiti, Sidi Amidou Billa, Joseph Arasomwan, Giuseppe Carissimi, Sahabou Songne
Преюдициални въпроси
1)
Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки?
2)
Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС, с оглед на принципите, установени в решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са обявени процедури спрямо продължителността на по-рано възложените концесии?
3)
Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС, с оглед на с оглед на принципите, установени в решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на игрални залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на крайния срок на концесията или вследствие на мерки за отмяна или разваляне?
|
bg | caselaw | EU |
12.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 9/28
Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Innsbruck (Австрия) на 21 септември 2012 г. — Siegfried Pohl/ÖBB Infrastruktur AG.
(Дело C-429/12)
2013/C 9/47
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht Innsbruck
Страни в главното производство
Ищец: Siegfried Pohl
Ответник: ÖBB Infrastruktur AG
Преюдициални въпроси
1.
Действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално
1.
предвиденият от правото на Съюза общ принцип на равно третиране;
2.
общият принцип на забрана за дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС и член 21 от Хартата на основните права,
3.
забраната за дискриминация на свободното движение на работници по член 45 ДФЕС,
4.
Директива 2000/78/ЕО (1)
допуска ли национална правна уредба — съдържаща се отчасти в закон, отчасти в колективен договор — която с постигането на съгласие става част от индивидуалния трудов договор и съгласно която предходните периоди на заетост на работниците в сектора на железопътния транспорт, прослужени преди те да навършат 18-годишна възраст, изобщо не се зачитат, а прослужените след навършването на тази възраст се зачитат само наполовина, ако не са в „квазидържавни“ национални предприятия или в предприятието на самия ответник — национален работодател, без да се вземат предвид конкретно придобитите от работника умения и знания?
2.
При отрицателен отговор на първия въпрос: когато се определя размерът на възнаграждението със задна дата, като в съответствие с правото на Съюза се зачитат непризнати дотогава предходни периоди на заетост (преди навършване на 18-годишна възраст — изцяло, а от момента на навършване на тази възраст от ищеца до постъпването му на работа при ответника — наполовина), има ли значение фактът, че релевантните предходни периоди на заетост са прослужени от 1 декември 1965 г. до 24 ноември 1974 г., т.е. много преди Австрия да се присъедини към ЕС/ЕИП и да бъде постановено първото решение във връзка с принципа на равно третиране, предвиден от правото на Съюза?
3.
При отрицателен отговор на първия въпрос: действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, допуска ли национални разпоредби относно давността, по силата на които е изцяло погасено правото на работника, впоследствие пенсионер, да иска от своя работодател да му изплати възнаграждението, а по-късно пенсията, което/която следва от зачитането в съответствие с правото на Съюза по смисъла на първия въпрос на предходните периоди на заетост, прослужени в чужбина и преди навършване на 18-годишна възраст, каквото право заинтересованото лице не е имало съгласно националното право и обективно е можело да го упражни едва с постановяването на 30 ноември 2000 г. на Решение по дело C-195/98, Österreichischer Gewerkschaftsbund — Gewerkschaft öffentlicher Dienst, и на 18 юни 2009 г. на Решение по дело C-88/08, Hütter?
4.
При отрицателен отговор на първия въпрос: действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално хоризонталното действие на предвидения от това право общ принцип на равно третиране и/или на забраната за дискриминация на свободното движение на работници, създава ли задължение за работодател в сектора на железопътния транспорт с близо 40 000 работници и организация, която има многостепенна йерархична структура и покрива територията на страната, да запознава |
bg | caselaw | EU | своите работници и техните представители с публикувани и в ежедневната преса решения на Съда на Европейския съюз, в които използван дотогава от работодателя начин на зачитане на предходни периоди на заетост е обявен за несъобразен с правото на Съюза, и които наред с другото могат да доведат до изплащането на възнаграждения със задна дата?
(1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.
|
bg | caselaw | EU |
12.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 7/57
Жалба, подадена на 25 октомври 2014 г. — ZZ/Парламент
(Дело F-120/14)
(2015/C 007/72)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: A. Salerno, адвокат)
Ответник: Парламент
Предмет на производството
Отмяна на решението на Парламента за отхвърляне на искането на жалбоподателя за промяна на мястото му на произход, като за такова се приеме Ларнака (Кипър), и на центъра му на интереси, като за такъв се приеме Сингапур, вместо Монреал (Канада), след прехвърлянето му в Европейския парламент.
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на органа по назначаване на Парламента от 17 декември 2013 г., с което се отказва да се промени центърът му на интереси, като за такъв се приеме Сингапур, вместо Монреал, както и вследствие на това за негово място на произход да бъде определена Ларнака, и доколкото е необходимо, решението от 16 юли 2014 г., с което се отхвърля подадената от него административна жалба срещу обжалваното решение,
—
да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/46
Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Virsa/Съвет и Комисия
(Дело T-245/07)
(2007/C 211/86)
Език на производството: испански
Страни
Ищци: Virsa, S. Coop. L. (Murcia, Испания) (представител: г-н L. Ortiz Blanco, abogado)
Ответници: Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности
Искания на ищците
—
да се постанови решение, с което съгласно установеното в член 288 ЕО се уважава настоящият иск за обезщетение на вреди и се установява правото на ищеца да получи парично обезщетение, дължимо солидарно от Съвета и Комисията, за общата сума от един милион шестстотин петдесет и пет хиляди четиристотин и десет еуро (1 655 410 EUR),
—
да се осъдят институциите, ответници по иска, да заплатят разноските.
Правни основания и основни доводи
Правните основания и основните доводи са идентични с вече посочените по дело Т-217/07 Las Palmeras/Съвет и Комисия.
|
bg | caselaw | EU |
29.10.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 319/13
Решение на Общия съд от 23 септември 2011 г. — Vion/СХВП („PASSION FOR BETTER FOOD“)
(Дело T-251/08) (1)
(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „PASSION FOR BETTER FOOD“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009])
2011/C 319/23
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Vion NV (Бест, Нидерландия) (представител: A. Klinger, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално M. Kicia, впоследствие R. Manea)
Предмет
Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 28 април 2008 г. (по преписка R 562/2007-4), относно регистрацията на словния знак „PASSION FOR BETTER FOOD“ като марка на Общността.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Vion NV да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 223, 30.08.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 320/46
Жалба, подадена на 6 август 2015 г. — Trinity Haircare/СХВП — Advance Magazine Publishers (VOGUE)
(Дело T-453/15)
(2015/C 320/64)
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Trinity Haircare AG (Херисау, Швейцария) (представители: J. Kroher и K. Bach, адвокати)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Advance Magazine Publishers, Inc. (Ню Йорк, Съединени щати)
Данни за производството пред СХВП
Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав
Спорна марка: фигуративна марка на Общността в черно и бяло със словния елемент „VOGUE“ — марка на Общността No 9 944 547
Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност
Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 27 май 2015 г. по преписка R 2426/2014-4
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение и да обяви за недействителна марка на Общността „VOGUE“ (No 009 944 547),
—
да осъди СХВП и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.
Изложени основания
—
Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
2.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/17
Преюдициално запитване от Vestre Landsret (Дания), постъпило на 19 декември 2014 г. — Masco Denmark ApS и Damixa ApS/Skatteministeriet
(Дело C-593/14)
(2015/C 073/23)
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Vestre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Masco Denmark ApS и Damixa ApS
Ответник: Skatteministeriet
Преюдициален въпрос
Изключва ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС) възможността дадена държава членка да не предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато установено в друга държава членка свързано дружество от същата група няма право да му бъдат приспаднати съответните разходи по лихви съгласно нормите (като в настоящия случай) в последната държава членка, ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация, когато първата държава членка предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато свързано дружество от същата група в същата държава членка няма право на приспадане за съответните разходи по лихви съгласно националните норми (като в настоящия случай), ограничаващи правото на приспадане на лихвите в случаи на слаба капитализация?
|
bg | caselaw | EU |
31.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/19
Жалба, подадена на 3 юни 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 20 март 2013 г. по дело T-92/11, Jørgen Andersen/Европейска комисия
(Дело C-303/13 P)
2013/C 252/29
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Armati, T. Maxian Rusche)
Други страни в производството: Jørgen Andersen, Кралство Дания, Danske Statsbaner (DSB)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени Решение на Общия съд (пети състав) от 20 март 2013 г. по дело T-92/11, Jorgen Andersen/Европейска комисия, връчено на Комисията на 22 март 2013 г.,
и
—
да отхвърли жалбата за отмяна на Решение 2011/3/ЕС (1) на Комисията от 24 февруари 2010 година относно договорите за обществена услуга за транспорт между датското Министерство на транспорта и „Danske statsbaner“ (държавна помощ C 41/08 (ex NN 35/08)); и
—
да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски;
при условията на евентуалност,
—
да постанови, че изтъкнатото в първоинстанционното производство трето основание за отмяна не е налице, и да върне делото обратно на Общия съд, който да се произнесе съответно и по първото, и по второто основание за отмяна,
—
да не се произнася по въпроса за съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.
Основания и главни доводи
Комисията изтъква едно-единствено основание за отмяна: нарушение на член 108, параграфи 2 и 3, на член 288 и на член 297, параграф 1 ДФЕС поради констатацията, че Комисията е приложила Регламент (ЕО) No 1370/2007 (2) с обратна сила.
Според Комисията при преценката на въпросната помощ от гледна точка на Регламент (ЕО) No 1370/2007 не е приложен с обратна сила този регламент, а е съобразен принципът за незабавно прилагане, съгласно който от момента на влизането им в сила разпоредбите на правото на Съюза се прилагат към бъдещите последици на положение, възникнало при действието на старата норма.
Що се отнася до обратното действие, в практиката на Съда се прави разграничение между окончателно установеното правно положение (по отношение на което новата норма не се прилага) и временното положение, което е възникнало по силата на старата норма, но все още е висящо (по отношение на което новата норма се прилага).
Комисията смята, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че държавната помощ, отпусната от държава членка в нарушение на изискването за уведомяване и на задължението „standstill“, представлява окончателно установено правно положение, а не временно положение. От правната уредба и съдебната практика във връзка с възстановяването на незаконни помощи следва, че съответният бенефициер окончателно получава помощта едва след като Комисията я одобри и решението ѝ в този смисъл стане окончателно. Предвид задължението за наблюдение, което Комисията има по силата на член 108 ДФЕС във връзка държавните помощи, предприятията, на които е предоставена държавна помощ, по принцип не могат да имат оправдани очаквания, че тази помощ е законна, освен ако същата не е била предоставена в съответствие с предвидената в посочената разпоредба процедура.
Най-сетне, Комисията отбелязва и че обжалваното |
bg | caselaw | EU | решение е в явно и пряко противоречие с предишни решения на Съда по същия въпрос.
(1) ОВ L 7, стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) No 1191/69 и (ЕИО) No 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
20.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 222/19
Определение на Общия съд от 19 април 2016 г. — ETAD/Комисия
(Дело T-419/11) (1)
((Държавни помощи - Отмяна на обжалвания акт - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне))
(2016/C 222/22)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Etaireia Akiniton Dimosiou AE (ETAD), по-рано Ellinika Touristika Akinita AE (Атина, Гърция) (представител: N. Frangakis)
Ответник: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou, H. van Vliet и M. Konstantinidis)
Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Elliniko Kazino Kerkyras AE (Атина, Гърция) (представител: N. Frangakis, адвокат)
Встъпила страна в подкрепа на ответника: Koinopraxia Touristiki Loutrakiou AE OTA – Loutraki AE – Klab Otel Loutraki Kazino Touristikes kai Xenodocheiakes Epicheiriseis AE (Лутраки, Гърция) (представител: S. Pappas, адвокат)
Предмет
Искане за отмяна на Решение 2011/716/ЕС на Комисията от 24 май 2011 година относно държавна помощ C 16/10 (ex NN 22/10, ex CP 318/09), предоставена от Гърция за някои гръцки казина (ОВ L 285, стр. 25).
Диспозитив
1)
Липсва основание за произнасяне.
2)
Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Etaireia Akiniton Dimosiou AE (ETAD) и на Elliniko Kazino Kerkyras AE.
3)
Koinopraxia Touristiki Loutrakiou AE OTA – Loutraki AE – Klab Otel Loutraki Kazino Touristikes kai Xenodocheiakes Epicheiriseis AE понася своите съдебни разноски.
(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/7
Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г. — Европейска комисия/Република Малта
(Дело C-351/09) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2000/60/ЕО - Членове 8 и 15 - Състояние на вътрешнотериториалните повърхностни води - Изготвяне и привеждане в действие на програми за мониторинг - Неизпълнение - Предоставяне на обобщени доклади за тези програми за мониторинг - Неизпълнение)
2011/C 63/13
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и K. Xuereb)
Ответник: Република Малта (представители: S. Camilleri, D. Mangion, P. Grech и Y. Rizzo)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 8 и 15 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193) — Задължение за изготвяне и привеждане в действие на програми за мониторинг на състоянието на вътрешнотериториалните повърхностни води — Задължение за предоставяне на обобщени доклади за програмите за мониторинг на състоянието на вътрешнотериториалните повърхностни води
Диспозитив
1.
На първо място, като не е изготвила и не е привела в действие програми за мониторинг на състоянието на вътрешнотериториалните повърхностни води съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите и на второ място, като не е предоставила обобщени доклади за програмите за мониторинг на състоянието на вътрешнотериториалните повърхностни води съгласно член 15, параграф 2 от тази директива, Република Малта не е изпълнила задълженията си по членове 8 и 15 от посочената директива.
2.
Осъжда Република Малта да понесе съдебните разноски.
(1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
|
bg | caselaw | EU |
27.8.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/53
Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 16 юни 2011 г. — Antelo Sanchez и др./Парламент
(Дело F-78/10) (1)
(Публична служба - Годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)
2011/C 252/116
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Pilar Antelo Sanchez (Брюксел, Белгия) и други (представител: адв. M. Casado García-Hirschfeld, avocat)
Ответник: Европейски парламент (представители: г-жа S. Seyr и г-жа K. Zejdová)
Предмет
Отмяна на решението на ответника, отразено във фишовете за заплата на жалбоподателите, за ограничаване размера на адаптирането на месечните им възнаграждения, считано от юли 2009 г., до 1,85 % в рамките на годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на основание на Регламент (ЕС, Евратом) No 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година
Диспозитив
1.
Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалба F-78/10, Antelo Sanchez и др./Парламант.
2.
Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г., стр. 65.
|
bg | caselaw | EU |
17.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 409/48
Жалба, подадена на 10 август 2014 г. — Pro Asyl/EASO
(Дело T-617/14)
2014/C 409/68
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Pro Asyl Bundesweite Arbeitsgemeinschaft für Flüchtlinge e.V. (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: S. Hilbrans, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)
Искания
Жалбоподателят иска
—
да се отмени решението на ответника от 10 юни 2014 г. — EASO/ED/2014/134, доколкото е отказан достъп до оперативния план за изпращането в България на експертни екипи на ЕС за подкрепа във връзка с убежището („Operating Plan on Bulgaria“) и не е предоставен достъп до документалния регистър съгласно член 11 от Регламент No 1049/2001 на ответника.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.
1.
Първо правно основание: нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до информация
Жалбоподателят твърди, че не е налице основание, което да оправдава изключение от общото право на жалбоподателя на достъп до информация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 (1), що се отнася до процесния „Operating Plan on Bulgaria“.
Във връзка с това жалбоподателят изтъква, че отказът за достъп на информация по-специално не може да бъде оправдан със защитата по отношение на консултациите с оглед изготвянето на документа, предвидена в член 4, параграф 3 от Регламент No 1049/2001, защото „Operating Plan“ е готов.
В допълнение, според жалбоподателя „Operating Plan on Bulgaria“ не е документ на трета страна по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент No 1049/2001, защото ответникът и Република България са изработили плана съвместно. Следователно „Operating Plan“ не е и издаден съгласно член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 от тази държава членка.
2.
Второ правно основание: нарушение на правото на достъп до регистъра
На следващо място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и доколкото в него на жалбоподателя е отказан достъп до електронния документален регистър съгласно член 11 от Регламент No 1049/2001, респ. член 11 от решение No 6 на управителния съвет на EASO.
(1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
|
bg | caselaw | EU |
16.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 14/50
Жалба, подадена на 8 ноември 2016 г. — InvoiceAuction B2B/EUIPO (INVOICE AUCTION)
(Дело T-789/16)
(2017/C 014/60)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: InvoiceAuction B2B GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: C. Jonas, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Данни за производството пред EUIPO
Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „INVOICE AUCTION“ — заявка за регистрация No 13 821 095
Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 3 август 2016 г. по преписка R 2201/2015-1
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Изложени основания
—
нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009,
—
нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
5.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 326/14
Преюдициално запитване от Oberlandesgerichts Düsseldorf (Германия), постъпило на 16 юни 2016 г. — Hanssen Beleggingen BV/Tanja Prast-Knipping
(Дело C-341/16)
(2016/C 326/24)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht Düsseldorf
Страни в главното производство
Жалбоподател: Hanssen Beleggingen BV
Ответник: Tanja Prast-Knipping
Преюдициален въпрос
Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на [...] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) No 44/2001 (1) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, също и иск, предявен срещу вписания в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс с цел подаването на декларация до службата за марките на Бенелюкс, че ответникът няма права върху въпросната марка и се отказва от регистрацията си като неин притежател?
(1) ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.
|
bg | caselaw | EU |
29.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 111/29
Жалба, подадена на 22 януари 2016 г. — Република Гърция/Комисия
(Дело T-26/16)
(2016/C 111/35)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, O. Tsirkinidou и A. Ev. Vasilopoulou)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение за изпълнение на Комисията от 13 ноември 2015 г.„за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разход, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските региони (ЕЗФРСР)“, нотифицирано под номер C(2015) 7716 и публикувано в Официален вестник на ЕС, серия L 303от 20 ноември 2015 г., стр. 35 и сл., в частта му, в която вследствие на проверки IR/2009/004/GR и IR/2009/0017/GR на Република Гърция са наложени еднократни и фиксирани финансови корекции от общо 11 534 827,97 EUR поради забавяния в процедурите по събиране на вземанията, непредоставяне на данни и като цяло поради пропуски в процедурата за управление на дълговете, със списъка на приложенията към същото, и
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
По-специално, Република Гърция изтъква четири основания по отношение на фиксираната финансова корекция от 10 %, наложена за финансовата 2011година.
1.
Първото основание се отнася до липсата на правно основание за налагането на фиксираните финансови корекции.
2.
С второто основание за отмяна се изтъква във връзка с твърдените забавяния в процедурата по събиране на вземанията, че налагането на корекциите през 2015 г. за пропуски в системата на контрол, отнасящи се до случаи дори преди 2000 г. — вследствие на констатации, които са направени за първи път през 2011 г., в нарушение на правото на защита на гръцките органи, и на които Комисията е придала прекомерно значение — нарушава общия принцип на правна сигурност, на своевременност на административните действия на Комисията и във всеки случай на разумен срок за горепосочените действия.
3.
С третото основание за отмяна, отнасящо се до твърдените пропуски в процедурата по събиране на вземанията чрез прихващане, се изтъква, че решението на Комисията изобщо не съдържа достатъчни и определени мотиви, и във всеки случай е прието въз основа на очевидна грешка в преценката.
4.
С четвъртото основание за отмяна, отнасящо се до изчисляването, което според Комисията е неправилно, на лихвите, изплатени съобразно правилото 50/50 по член 31, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 1290/2005 (1), и до непосочването им в резултат от това в приложение ΙΙΙ, се изтъква, че Комисията е тълкувала и приложила неправилно разпоредбите на член 32, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕО) No 1290/2005.
5.
Накрая, по отношение на останалите части от обжалваното решение за изпълнение на Комисията, свързани с налагането на еднократни финансови корекции при конкретните обстоятелства по проверените случаи, се изтъква петото основание за отмяна, с което, след необходимите предварителни бележки по всички случаи, се споменава отделно всяка от наложените корекции и се посочва нарушение на условията по член 32 от |
bg | caselaw | EU | Регламент (ЕО) No 1290/2005, неяснота, пълна липса на достатъчни и определени мотиви, очевидна многократна грешка в преценката на Комисията, нарушение на принципите на добро управление и на пропорционалност и нарушение на пределите на правото на преценка на Комисията при възлагането в тежест на Република Гърция на спорните суми.
(1) Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OB L 209, 11.8.2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
|
bg | caselaw | EU |
3.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 213/14
Решение на Съда (седми състав) от 4 май 2017 г. — Европейска комисия/Република Гърция
(Дело C-98/16) (1)
((Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Свободно движение на капитали - Член 63 ДФЕС - Член 40 Споразумението за ЕИП - Данъчно облагане при наследяване - Завещаване в полза на организации с нестопанска цел за съществуващи организации - Прилагане на преференциална ставка за съществуващи или законно установени в Гърция организации, както и за сходни чуждестранни организации, при условията на взаимност - Различно третиране - Ограничаване - Обосноваване))
(2017/C 213/15)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: W. Roels и D. Triantafyllou)
Ответник: Република Гърция (представители: M. Tassopoulou и V. Karra)
Диспозитив
1)
Като е приела и оставила в сила правна уредба, която предвижда преференциална ставка за облагане с данък върху наследствата при завещания в полза на организации с нестопанска цел, установени в други държави — членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, при условията на взаимност, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.
2)
Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г.
|
bg | caselaw | EU |
30.4.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 130/7
Решение на Съда (трети състав) от 3 март 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
(Дело C-134/10) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2002/22/ЕО - Член 31 - Критерии за предоставяне на статут на ползващ се от „задължителния пренос“ - Цели от общ интерес, позволяващи предоставянето на този статут - Отражение на броя на крайните потребители на съобщителните мрежи върху предоставянето на посочения статут - Принцип на пропорционалност)
2011/C 130/12
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и C. Vrignon)
Ответник: Кралство Белгия (представители: M. Jacobs и T. Materne)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава членка — Неправилно транспониране на член 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Критерии за предоставяне на режим на радио- и телевизионно разпространение, наречен „задължителния пренос“ — Цели от общ интерес, позволяващи предоставянето на този режим — Отражение на броя на крайните потребители на съобщителните мрежи върху предоставянето на посочения режим — Принцип на пропорционалност
Диспозитив
1.
Като не е транспонирало правилно член 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си съгласно разпоредбите на посочената директива и по член 56 ДФЕС.
2.
Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
31.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/33
Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Chatzithoma и Chatzithoma/Комисия и Европейска централна банка
(Дело T-329/13)
2013/C 252/56
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподатели: Petros Chatzithoma (Лефкозия, Кипър) и Elenitsa Chatzithoma (Лефкозия, Кипър) (представители: E. Efstathiou, K. Efstathiou и K. Liasidou, δικηγόροι)
Ответник: Европейска централна банка и Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да обяви жалбата им за допустима и основателна;
—
да отмени решението на Еврогрупата от 25 март 2013 г., станало окончателно по силата на решение от 29 март 2013 г. на управителя на Централната Банка на Кипър в качеството на агент и/или представител на Европейската система на централните банки на Европейската централна банка — KDP [kanonistiki diokitiki praxi; подзаконов нормативен акт] 104/2013 — с което е решена „продажбата на определени продукти“ на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd и което по същество представлява съвместно решение на Европейската централна банка и на Европейската комисия;
—
при условията на евентуалност — да установи, че посоченото по-горе решение на Еврогрупата по същество представлява решение на Европейската централна банка и/или решение, прието съвместно с Европейската комисия, независимо от неговата форма;
—
да се осъди Европейската централна банка и/или Комисията да заплати/ят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат четири правни основания.
1.
Първото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е недействително, тъй като то излиза извън обхвата на предоставените с Договора на Европейския съюз правомощия на Европейската централна банка и на Европейската комисия и поради това тези две институции са го приели при надхвърляне на своите правомощия.
2.
Второто основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение нарушава правото на собственост, гарантирано в член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е потвърдено и в Хартата на основните права на Европейския съюз.
3.
Третото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е явно необосновано и лишено от правно основание, и е в нарушение на принципа на пропорционалност.
4.
Четвъртото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение само по себе си противоречи на общоприетите правни принципи, които произтичат от правото на Европейския съюз, и на принципа, че никой не може да се позовава на собствения си пропуск, за да извлече облага и/или да узакони необосновано и/или незаконосъобразно поведение.
|
bg | caselaw | EU |
24.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 421/55
Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 20 март 2014 г. — Marcuccio/Комисия
(Дело F-33/13)
((Публична служба - Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник - Жалба, подадена по факс в срока за обжалване - Саморъчен подписа на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената по пощата жалба - Просрочие на жалбата - Явна недопустимост))
2014/C 421/78
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представители: G. Cipressa и L. Mansullo, avocats)
Ответник:Европейска комисия
Предмет
Искане за отмяна на отказа по искането на жалбоподателя да му се изплати обезщетение за неизползван отпуск за периода докато е бил в болничен отпуск от 4 януари 2002 г. до 31 май 2005 г.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2)
Г-н Marcuccio поема направените от него съдебни разноски.
|
bg | caselaw | EU |
21.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 217/6
Преюдициално запитване, отправено от Székesfehérvári Törvényszék (Унгария) на 19 април 2012 г. — Gábor Fekete/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Középdunántúli Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága
(Дело C-182/12)
2012/C 217/10
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Székesfehérvári Törvényszék
Страни в главното производство
Жалбоподател: Gábor Fekete
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Középdunántúli Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága
Преюдициален въпрос
Съгласно член 561, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 (1) на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (наричан по-нататък „Регламент за прилагане“) достатъчно ли е с цел лична употреба на превозното средство да е предоставено разрешение от собственика на превозното средство, установен извън [митническата] територия, или личната употреба на превозното средство е възможна само в рамките на трудово правоотношение, по-конкретно ако (собственикът) я е уговорил в трудовия договор?
(1) ОВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.
|
bg | caselaw | EU |
20.7.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 207/50
Жалба, подадена на 15 май 2013 г. — Now Wireless/СХВП — Starbucks (HK) (now)
(Дело T-278/13)
2013/C 207/82
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Now Wireless Ltd (Guildford, Обединено кралство) (представител: T. Alkin, Barrister)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Starbucks (HK) Ltd (Хонг Конг, Китай)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение; и
—
да разпореди заличаване на регистрация на марка на Общността No 1421700 на основание неизползването ѝ;
—
да се разпореди регистрираният притежател на марката да заплати разноските, направени от жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „now“ за услуги от класове 35, 41 и 42 — марка на Общността No 1 421 700
Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав
Страна, която иска отмяна на марката на Общността: жалбоподателят
Решение на отдела по отмяна: частичен отказ на регистрацията на марката на Общността
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата
Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква a) и параграф 2 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
|
bg | caselaw | EU |
13.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/2
Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 9 ноември 2009 г. — Bogusław Juliusz Dankowski/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi
(Дело C-438/09)
2010/C 37/02
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Naczelny Sąd Administracyjny
Страни в главното производство
Ищец: Bogusław Juliusz Dankowski
Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi
Преюдициални въпроси
1.
Допускат ли правните норми от системата на данъка върху добавената стойност, и в частност разпоредбите на член 17, параграф 6 от Шеста директива ДДС (Директива 77/388/ЕИО (1)), законодателство на държава членка, по силата на което данъчнозадължено лице не се ползва от правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка, въз основа на ДДС фактура, издадена от нерегистриран в регистъра за данъка върху стоките и услугите оператор?
2.
За отговора на първия въпрос има ли значение, че:
а)
безспорно посочените в ДДС фактурата сделки подлежат на облагане с ДДС и са реално осъществени;
б)
фактурата съдържа цялата изисквана от общностното право информация;
в)
ограничението — на което подлежи правото на данъчнозадълженото лице за приспадне данъка, платен за получена доставка, въз основа на ДДС фактура, издадена от нерегистриран оператор — е приложимо в националния правов ред преди датата на присъединяване към Общността на Република Полша?
3.
Отговорът на първия въпрос зависи ли от това дали са изпълнени други условия (например да се докаже, че данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно)?
(1) Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
9.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 325/16
Жалба, подадена на 9 август 2013 г. от T & L Sugars Ltd, Sidul Açúcares, Unipessoal Lda срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 6 юни 2013 г. по дело T-279/11, T & L Sugars Ltd, Sidul Açúcares, Unipessoal Lda/Европейска комисия
(Дело C-456/13 P)
2013/C 325/27
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: T & L Sugars Ltd, Sidul Açúcares, Unipessoal Lda (представители: адв. D. Waelbroeck и D. Slater, Solicitor)
Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз, Френска република
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда:
—
да приеме настоящата жалба за допустима и основателна,
—
да отмени Решение на Общия съд от 6 юни 2013 г. по дело T-279/11 („обжалваното решение“), доколкото отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на жалбоподателя и свързаните с нея твърдения за незаконосъобразност,
—
да върне делото на Общия съд за ново разглеждане по същество,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват следните основания:
1.
Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че регламентът, чиято отмяна се иска, включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС,
2.
Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че Регламент 393/2011 (1) не засяга лично жалбоподателите,
3.
Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като отхвърлил твърденията за незаконосъобразност поради грешките, изложени в точки 1 и 2 по-горе.
Поради изложените съображения жалбоподателите искат от Съда i) да отмени обжалваното решение, доколкото отхвърля като недопустима жалбата за отмяна и твърденията за незаконосъобразност и ii) да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.
(1) Регламент за изпълнение (ЕC) No 393/2011 на Комисията от 19 април 2011 година за определяне на коефициента на разпределение за издаването на лицензии за внос, заявени в периода от 1 до 7 април 2011 г., за захарни продукти в рамките на някои тарифни квоти и за преустановяване на подаването на заявления за такива лицензии (ОВ L 104, стр. 39)
|
bg | caselaw | EU |
7.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/19
Жалба, подадена на 19 октомври 2011 г. — MIP Metro/СХВП Real Seguros (real,- BIO)
(Дело T-549/11)
2012/C 6/35
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J. Plate и R. Kaase)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Real Seguros, SA (Порто, Португалия)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
Да се спре производството до постановяването на окончателно решение от Португалската служба за марките по молбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу португалските марки с номера 249791, 249793 и 254390, регистрирани по-рано; ако молбата за спиране на производството не бъде удовлетворена, производството да продължи своя ход и
—
да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от17 август 2011 г. по дело R 115/2011-4; и
—
ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително в производството по обжалване.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят.
Марка на Общността, предмет на спора: Международна фигуративна марка „real,- BIO“ в зелено, бяло и кафяво за услуги от клас 36 с регистрационен номер W 983684.
Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Другата страна в производството пред апелативния състав.
Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: португалска словна марка „REAL“ за услуги от клас 36 с регистрационен номер 249791; португалска словна марка „REAL SEGUROS“ за услуги от клас 36 с регистрационен номер 249793; португалска фигуративна марка, включваща словния елемент „REAL“, за услуги от клас 36 с регистрационен номер 254390; твърди се, че във всички държави членки или в Португалия са защитени различни права, които не са били предмет на регистрация.
Решение на отдела по споровете: Приема изцяло възражението.
Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав приема неправилно, че е налице вероятност от объркване между заявената марка и марките, предмет на възражението.
|
bg | caselaw | EU | 20150731023616742015/C 270/035542013CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL201506113311Дело C-554/13: Решение на Съда (трети състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Z. Zh./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie/I. O. (Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Член 7, параграф 4 — Понятие „опасност за обществения ред“ — Условия, при които държавите членки могат да се въздържат да предоставят срок за доброволно напускане или да предоставят срок, който е по-кратък от седем дни)
---documentbreak--- C2702015BG310120150611BG00033131Решение на Съда (трети състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Z. Zh./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie/I. O.
(Дело C-554/13) (
1
)
„(Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Член 7, параграф 4 — Понятие „опасност за обществения ред“ — Условия, при които държавите членки могат да се въздържат да предоставят срок за доброволно напускане или да предоставят срок, който е по-кратък от седем дни)“2015/C 270/03Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Z. Zh., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie
Ответници: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, I. O.
Диспозитив
1)
Член 7, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, се счита за опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба само защото е заподозрян или осъден за извършено деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление.
2)
Член 7, параграф 4 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че в случая на гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка и е заподозрян или осъден за извършено деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, други фактори — като характера и тежестта на това деяние, изтеклото време от неговото извършване, както и факта, че този гражданин е напускал територията на посочената държава членка, когато е бил задържан от националните органи — могат да бъдат релевантни при преценката дали този гражданин представлява опасност за обществения ред по смисъла на цитираната разпоредба. В рамките на тази преценка евентуално релевантен е и всеки фактор, който се отнася до основателността на подозрението, че съответният гражданин на трета страна е извършил деянието, в което е обвинен.
3)
Член 7, параграф 4 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на възможността, предвидена в тази разпоредба, да не бъде предоставян срок за доброволно напускане, когато гражданинът на трета страна представлява опасност за обществения ред, не налага нова проверка на факторите, които вече са били разгледани, за да се констатира наличието на тази опасност. Всяка |
bg | caselaw | EU |
13.7.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 228/13
Определение на Общия съд от 21 май 2015 г. — APRAM/Комисия
(Дело T-403/13) (1)
((Жалба за отмяна - Кохезионен фонд - Регламент (ЕО) No 1164/94 - Намаляване на финансовата помощ - Липса на лично засягане - Недопустимост))
(2015/C 228/15)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: APRAM — Administração dos Portos da Região Autónoma da Madeira, SA (Фуншал, Португалия) (представител: M. Gorjão-Henriques, адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и D. Recchia)
Предмет
Искане за отмяна на Решение C (2013) 1870 на Комисията от 27 март 2013 г. за намаляване на финансовата помощ, отпусната от Кохезионния фонд по проект „Развитие на пристанищната инфраструктура на автономна област Мадейра — пристанище Канисал“, Мадейра (Португалия).
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
APRAM — Administração dos Portos da Região Autónoma da Madeira, SA понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.
(1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.11.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 269/41
Пленум
(2007/C 269/72)
На 2 октомври 2007 г., в съответствие с член 32, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, Първоинстанционният съд реши, че когато след определянето на генерален адвокат по реда на член 17 от Процедурния правилник, броят на съдиите в Първоинстанционния съд, заседаващ в пленум, е четен, предварително установеният ротационен принцип, действащ по време на тригодишния мандат на председателите на петчленните състави — според който председателят на Първоинстанционния съд определя съдията, който няма да вземе участие в решаването на делото — се прилага в ред, обратен на ранговете на съдиите, определени съобразно с тяхното старшинство на тази длъжност в съответствие с член 6 от Процедурния правилник, освен ако съдията, който следва да бъде назначен въз основа на този принцип, е съдията-докладчик. В този последен случай се определя съдията, който го предшества непосредствено по ранг.
|
bg | caselaw | EU |
30.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/75
Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 30 ноември 2009 г. — Voslamber/Комисия
(Дело F-86/08) (1)
(Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Обща система за здравно осигуряване - Съпруг на бившо длъжностно лице - Обвързана компетентност - Член 13 от Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица)
2010/C 24/139
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Dietrich Voslamber (Fribourg, Германия) (представител: L. Thielen, Rechtsanwalt)
Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin и B. Eggers)
Предмет
Отмяна на Решение на Комисията от 9 юли 2008 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за първично здравно осигуряване на неговата съпруга съгласно общите правила, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица Европейските общности
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Отхвърля исканията на Комисията на Европейските общности, представени на основание на член 94, буква a) от Процедурния правилник.
3.
Комисията на Европейските общности понася освен собствените си и две трети от направените от г-н Voslamber съдебни разноски.
4.
Г-н Voslamber понася една трета от собствените си съдебни разноски.
(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
22.5.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 134/54
Жалба, подадена на 25 февруари 2010 г. — Marcuccio/Комисия
(Дело F-14/10)
2010/C 134/90
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Lecce) (представител: G. Cipressa, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Предмет на производството
Установяване на прекомерната продължителност на процедурата за признаване на частична инвалидност и осъждане на ответника да заплати обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Комисията, с което се отхвърля искането от 30 януари 2009 г.;
—
да се отмени акта, с който се отхвърля жалбата от 20 юли 2009 г. срещу решението, отхвърлящо искането от 30 януари 2009 г.;
—
доколкото е необходимо, да се отмени записка ADMIN.B.2/MB/ls D(09) 29562 от 6 ноември 2009 г., получена от жалбоподателя на 16 декември 2009 г.;
—
доколкото е необходимо, да се установи, че процедурата за предоставяне на жалбоподателя на законовите гаранции по член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности във връзка със злополука, която е претърпял на 12 септември 2003 г., е продължила повече от пет години;
—
доколкото е необходимо, да се обяви, че продължителността на горепосочената процедура надхвърля разумните граници;
—
да се осъди Комисията да обезщети имуществените и неимуществени вреди, несправедливо понесени от жалбоподателя във връзка с неразумната продължителност на горепосочената процедура, в размер на 10 000 EUR, или в по-голям или по-малък размер, определен по справедливост от съда;
—
да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя лихва върху горепосочената сума в размер на 10 % годишно и с годишна капитализация, считано от момента на получаване на искането от 30 януари 2009 г. до пълното изплащане на сумата от 10 000 EUR;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
23.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 96/21
Жалба, подадена на 24 декември 2014 г. — Deutsche Telekom/Комисия
(Дело T-827/14)
(2015/C 096/27)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: K. Apel, Rechtsanwältin и D. Schroeder, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд
—
да отмени Решение C(2014) 7465 окончателен на Комисията от 15 октомври 2014 г. по преписка AT.39523 — Slovak Telekom, поправено с Решение C(2014) 10119 окончателен на Комисията от 16 декември 2014 г., изцяло или отчасти, доколкото засяга жалбоподателя,
—
при условията на евентуалност, да отмени или намали наложените на жалбоподателя глоби,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първо основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка, грешка при прилагането на правото и нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя при установяването на неправомерно поведение
—
Жалбоподателят твърди, че Комисията не е установила надлежно наличието на отказ за доставка, защото не проверила необходимостта от релевантните доставки нагоре по веригата.
—
Жалбоподателят също така изтъква, че Комисията не е предоставила на жалбоподателя право на изслушване, що се отнася до фактическата обстановка и методите, с които е установила свиване на маржа на съответното предприятие.
—
Според него Комисията също така е използвала неправилна методология във връзка със свиването на маржа и е изчислила неправилно дългосрочните средни маргинални разходи.
2.
Второ основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка и грешка при прилагането на правото, когато се установява продължителността на нарушението
—
В това отношение жалбоподателят смята, че Комисията не е трябвало да приеме, че началният момент на нарушението е още публикуването на референтната оферта и че във всеки случай не е трябвало да включва 2005 г. в периода на нарушението.
3.
Трето основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка и грешка при прилагането на правото, доколкото нарушението е вменено на жалбоподателя, тъй като Комисията не доказала, че жалбоподателят действително е упражнявал решаващо влияние върху съответното предприятие
—
Жалбоподателят твърди, че Комисията не е трябвало да вменява на жалбоподателя антиконкурентното поведение на съответното предприятие, понеже жалбоподателят и то не образували стопанска единица.
—
Комисията в частност не доказала, че жалбоподателят действително е упражнявал решаващо влияние върху съответното предприятие. В допълнение, твърдяното за неправомерно поведение на съответното предприятие не било известно на жалбоподателя.
—
Освен това жалбоподателят изтъква, че при опита си да докаже действителното упражняване на решаващо влияние Комисията по-специално нарушила презумпцията за невиновност, тълкувайки фактите.
—
На последно място, наред с останалото се твърди, че Комисията не е доказала, че твърдяното упражняване на решаващо влияние е било значимо.
4.
Четвърто основание: грешка при прилагането на правото, доколкото на жалбоподателя е наложена отделна глоба
—
Според Комисията съответното предприятие и жалбоподателят били част от едно и също предприятие, и то през целия период на нарушението, както и към момента на определяне на глобата, но и още към момента на релевираното за целите на повторността нарушение на жалбоподателя, санкционирано от Комисията през 2003 |
bg | caselaw | EU | г. Ето защо Комисията не трябвало да налага отделна глоба на жалбоподателя, тъй като принципът на индивидуализиране на санкциите и наказанията засягал само предприятието като такова, но не и юридическите лица, които са част от него.
5.
Пето основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка и грешка при прилагането на правото, когато се определя размерът на глобата
—
В това отношение се поддържа, че при изчисляването на основната сума Комисията не следвало да изходи от оборота на съответното предприятие, свързан със съответните продукти за 2010 г., а да използва средния годишен оборот за периода 2005 г. — 2010 г.
—
Освен това при отчитането на продължителността на нарушението Комисията изобщо не трябвало да включва 2005 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 106/11
Жалба, подадена на 15 декември 2015 г. от The Tea Board срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 2 октомври 2015 г. по дело T-624/13 — The Tea Board/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-673/15 P)
(2016/C 106/15)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: The Tea Board (представители: M.C. Maier, A. Nordemann, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Delta Lingerie
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното решение на Общия съд от 2 октомври 2015 г. по дело T-624/13, доколкото Общият съд отхвърля искането във връзка със следните услуги, за които се отнася заявената марка, попадащи в класове 35 и 38:
Бизнес консултации за създаване и експлоатация на пунктове за продажба на дребно, центрове за покупка за продажба на дребно и реклама; услуги — насърчаване на продажбите (за трети лица), реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, онлайн реклама чрез информационна мрежа, реклама чрез директна поща (диплянки, проспекти, безплатни вестници, мостри), абониране за вестници за сметка на трети лица; търговска информация или справки; организиране на мероприятия, изложби с търговски или рекламни цели, управление на рекламата, наем на рекламна площ, радиореклама и телевизионна реклама, рекламно спонсорство (клас 35);
Телекомуникации, предаване на съобщения и изображения чрез компютър, услуги за интерактивно телеразпространение, свързано с представяне на продукти, комуникация чрез компютърни терминали, предаване по световна информационна мрежа (предаване), отворена и затворена (клас 38).
—
ако е необходимо, да върне делото на Общия съд,
—
да осъди ответника да заплати направените от него съдебни разноски.
Основания и основни доводи
1.
Жалбата цели частична отмяна на решението на Общия съд по дело T-624/13 от 2 октомври 2015 г., доколкото Общият съд е отхвърлил жалбата във връзка с услугите, за които се отнася оспорената марка и попадащи в класове 35 и 38.
2.
Жалбата почива на две правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността (1) и нарушение на член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността.
3.
Жалбоподателят счита, че основната функция на колективната марка на Общността съгласно член 66, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността, състояща се в указание за географския произход на стоките, за които се отнася, не е да служи като указание за търговския произход, а само да гарантира колективния произход на стоките или услугите, предлагани с тази марка, т.е. че стоките произхождат от едно и също предприятие, което се намира в географския регион, приет като колективна марка на Общността и което може да използва колективната марка на Общността.
4.
Следователно, според жалбоподателя трябва да се приеме, че в рамките на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността, географският произход трябва да бъде взет предвид като релевантен фактор — било при преценката на сходството на разглежданите стоки и/или услуги и/или при извършването на цялостната преценка за наличие на вероятност от объркване.
5.
Поради това, когато се |
bg | caselaw | EU | сравняват стоки и/или услуги от по-ранна колективна марка на Общността съгласно член 66, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността, състояща се в географско обозначение, с тези на индивидуална марка на Общността, според жалбоподателя решаващо не е дали въпросните стоки и услуги са сходни по отношение на тяхното естество, цел, крайни потребители и/или дистрибуторски канали. Трябва да се разгледа дали въпросните стоки и/или услуги могат да имат същия географски произход.
6.
Тълкуването на жалбоподателя на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността произтича от:
1)
вътрешната логика на Регламент No 207/2009, в частност от факта, че:
i.
член 66, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността съставлява изключение в Регламент No 207/2009, доколкото съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността марките, които се състоят изключително от знаци или обозначения могат да служат в търговията за обозначаване на географския произход на стоките или за предоставянето на услугите не следва да се регистрират;
ii.
съгласно член 67, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността правилата, уреждащи колективната марка на Общността, състояща се в географско обозначение трябва да позволят на всяко лице, чиито стоки или услуги произхождат от съответния географски, да стане член на сдружението, което е притежател на марката и следователно, колективната марка на Общността, състояща се в географско обозначение никога не може да разграничи стоките на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на други предприятия.
2)
тълкуването на тази разпоредба в светлината на Регламент No 1151/2012 (2) и на Споразумението за ТРИПС, съгласно което географските указания следва да се ползват с висока степен на защита и съгласно което изображенията на стоки, които сочат или внушават, че въпросната стока произхожда от географски регион, различен от действителното място на произход, по заблуждаващ за потребителите начин относно географския произход на стоката, трябва да бъдат забранени.
7.
Жалбоподателят счита, че качествата, установени от Общия съд във връзка с „DARJEELING“ са приложими и спрямо услугите, като бизнес консултациите и телекомуникационните услуги и могат да засилят притегателната сила на оспорената марка в това отношение. По-нататък, жалбоподателят посочва, че Общият съд не е посочил никакви убедителни основания в решението си защо качествата, свързани с марката „DARJEELING“ не биха могли да се приложат и спрямо услугите от класове 35 и 38, което само по себе си е грешка в правото.
(1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, стр. 1).
(2) Регламент (ЕС) No 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB L 343, стр. 1).
|