Datasets:

mteb

/

eurlex-multilingual

like 0

32007R0161

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 161/2007 НА КОМИСИЯТА от 15 февруари 2007 година относно класирането на някои продукти в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него, като има предвид, че: (1) За да бъде гарантирано еднаквото прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да бъдат приети мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент. (2) В Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към други номенклатури, които са изцяло или частично основани на нея или които добавят подраздели към нея и които са създадени със специфични разпоредби на Общността с цел прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки. (3) Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението към настоящия регламент, следва да бъдат класирани според кодовете по КН, посочени в колона 2, по силата на основанията, посочени в колона 3. (4) Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (2). (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, трябва да бъдат класирани в Комбинираната номенклатура с кодовете по КН, посочени в колона 2 от същата таблица. Член 2 Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана за срок три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 февруари 2007 година.

32008R0268

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 268/2008 НА КОМИСИЯТА от 19 март 2008 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени млечни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 31, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, изброени в член 1, букви а), б), в), г), д) и ж) от посочения регламент, и цените в Общността могат да се покриват от възстановяване при износ. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износ на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такова възстановяване (2), уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1255/1999. (3) В съответствие с член 14, първи параграф от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 kg от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя всеки месец. (4) Въпреки това при определени млечни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, съществува опасност, че ако предварително се определя висок размер на възстановяване, ангажиментите, поети във връзка с тези възстановявания, могат да бъдат застрашени. Следователно е необходимо да се вземат подходящи предпазни мерки, за да се избегне тази опасност, но без да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфичен размер на възстановяване при предварително определяне на възстановяванията по отношение на тези продукти трябва да позволи тези две цели да бъдат постигнати. (5) Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 предвижда, че при определяне на размера на възстановяването, трябва да се вземат предвид, където е уместно, възстановявания при производство, помощи или други мерки, които имат равностоен ефект, приложими във всички държави-членки в съответствие с регламента за общата организация на пазара на въпросните продукти, за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005, или на приравнените към тях продукти. (6) Член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 предвижда изплащането на помощи за преработено в казеин обезмаслено мляко, произведено в Общността, ако това мляко и произведеният от него казеин отговарят на определени условия. (7) Регламент (ЕО) № 1898/2005 на Комисията от 9 ноември 2005 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на мерките за пускане на пазара на сметана, масло и концентрирано масло (3) определя, че за промишленостите, които произвеждат определени стоки, трябва да бъдат предоставени масло и сметана по намалени цени. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерът на възстановяванията, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1255/1999, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 20 март 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 март 2008 година.

32006R0971

32006R0971 L 176/51 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 971/2006 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2375/2002 относно въвеждане и управление на тарифни квоти за мека пшеница с качество, различно от високо качество с произход от трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара за зърнени култури (1), и по-специално член 12, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Споразумението във форма на размяна на писма между Европейската общност и Съединените американски щати в изпълнение на член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), 1994 г. (2), одобрено с Решение 2006/333/ЕО на Съвета (3), предвижда увеличение в тарифната квота за обикновена пшеница. (2) Регламент (ЕО) № 2375/2002 на Комисията (4) открива тарифна квота на Общността за обикновена пшеница с качество, което не е високо качество. Подквота III за трети страни, без Съединените американски щати и Канада, следва да се увеличи със 6787 тона в изпълнение на споразумението, одобрено с Решение 2006/333/ЕО. (3) За да се изяснят правилата, следва да се посочи, че молбите за лицензии за внос трябва да се подадат най-късно в понеделник, но могат да бъдат подадени и по-рано. (4) Регламент (ЕО) № 2375/2002 следва съответно да се измени. (5) Тъй като Споразумението, одобрено с Решение 2006/333/ЕО, предвижда изпълнение на квотата на 1 юли 2006 г., настоящият регламент трябва да се прилага от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2375/2002 се изменя, както следва: 1. Член 2, параграф 1 се заменя със следното: „1. С настоящото се открива тарифна квота за 2 988 387 тона обикновена пшеница, попадаща в код по КН 1001 90 99 пшеница с качество, което не е високо качество.“ 2. Член 3 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Общата тарифна квота се разделя на три подквоти: - подквота I (пореден номер 09.4123): 572 000 тона за Съединените американски щати, - подквота II (пореден номер 09.4124): 38 000 тона за Канада, - подквота III (пореден номер 09.4125): 2 378 387 тона за други трети страни.“; б) параграф 3 се заменя със следното: „3. Подквота III се разделя на четири тримесечни транша, всеки от които за следните периоди и количества: а) транш № 1: от 1 януари до 31 март - 594 597 тона; б) транш № 2: от 1 април до 30 юни - 594 597 тона; в) транш № 3: от 1 юли до 30 септември - 594 597 тона; г) транш № 4: от 1 октомври до 31 декември - 594 597 тона. За 2006 г. транш № 3 е 597 991 тона.“ 3. Член 5 се изменя, както следва: а) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното: „1. Молбите за лицензии за внос се подават в компетентните органи на държавата-членка всяка седмица, не по-късно от понеделник, до 13:00 (брюкселско време).“; б) в параграф 2, първа алинея първото изречение се заменя със следното: „Не по-късно от 18:00 брюкселско време в последния ден за подаване на молби за лицензии компетентните органи изпращат по електронен път на Комисията нотификация в съгласие с модела, даден в приложението, както и общото количество, за което са представени молби за лицензии за внос.“; в) параграф 3 се заменя със следното: „3. Ако комбинираната обща сума от количествата, които са предоставени от началото на периода, и количествата, посочени в параграф 2, превиши съответната квота в транша, Комисията фиксира, не по-късно от третия работен ден след крайната дата за подаване на молбите, коефициент на разпределение, който се прилага за исканите количества.“; г) в параграф 4, първа алинея първото изречение се заменя със следното: „На четвъртия работен ден след крайната дата за подаване на молбите, компетентните органи на държавите-членки, след прилагане, ако е целесъобразно, на коефициенти на разпределение в съответствие с параграф 3, издават лицензии за внос срещу молбите, нотифицирани на Комисията в съгласие с параграф 2.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 юли 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юни 2006 година.

32001D0295

32001D0295 L 100/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 10 април 2001 година относно определяне на мерките, които трябва да бъдат предприети преди премахването на ограниченията, прилагани съгласно член 9 от Директива 85/511/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2001) 1094) (текст от значение за ЕИП) (2001/295/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 92/118/ЕИО (2), и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (3), последно изменена с Директива 92/118/ЕИО, и по-специално член 9 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 г. (4), изменена последно от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, въвежда мерки на Общността за борба с шапа. (2) Установяването, съгласно член 9 от посочената директива, на защитни и надзорни зони около потвърдените огнища, е основен елемент в борбата срещу тази болест. Директивата обаче не предвижда необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети преди премахването на ограниченията, прилагани в посочените зони. (3) След възникването на огнища на шап в Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия, Комисията, с цел да засили мерките, взети от държавите-членки в рамките на Директива 85/511/ЕИО, прие Решения 2001/172/ЕО (5), 2001/208/ЕО (6), 2001/223/ЕО (7) и 2001/234/ЕО (8) относно някои защитни мерки срещу шапа в съответната държава-членка. (4) Тъй като сегашната епидемия в голяма степен засяга животни от възприемчиви видове, които проявяват съвсем леки клинични признаци, липсата на заболяване трябва да се обоснове като се направят съответните лабораторни изследвания. (5) Целесъобразно е да се определят минимални изисквания в областта на мерките, които трябва да се предприемат, преди премахването на ограниченията, прилагани в защитните и надзорните зони. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, не се прилагат по отношение на Великобритания, имайки предвид различната епидемиологична ситуация, която не може да бъде сравнена с тази в останалите региони на Общността. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Северна Ирландия и държавите-членки, с изключение на Обединеното кралство следят за прилагането на изброените по-долу мерки в зоните, ограничени съгласно Директива 85/511/ЕИО преди премахването на ограниченията предвидени в член 9 от тази директива. 1. Мерките, прилагани в защитната зона се запазват, докато не бъдат удовлетворени следните условия: а) да са минали минимум петнайсет дни от унищожаването на всички животни от възприемчивите видове, от стопанството, посочено в член 5 от Директива 85/511/ЕИО, и от приключването на предварителното почистване и дезинфекция на съответното стопанство съгласно член 10 от посочената директива, и б) да е извършено проучване, установяващо отрицателни резултати във всички ферми, намиращи се в зоната и включващи животни от възприемчиви видове. Това проучване се осъществява съгласно разпоредбите на параграф 1 от приложението: ако епидемиологичната ситуация го изисква, по-специално, когато малки преживни животни са засегнати от болестта, то включва, на основание на разпоредбите на точки 2.1 и 2.4 от приложението, мерките предвидени в точка 2.2 от приложението. 2. Мерките, прилагани в надзорната зона, се запазват, докато не бъдат изпълнени следните условия: а) да са минали минимум трийсет дни от унищожаването на всички животни от възприемчиви видове, налични във стопанството, което е посочено в член 5 от Директива 85/511/ЕИО, и от приключването на предварителното почистване и дезинфекция на съответното стопанство съгласно член 10 от посочената директива, и б) условията, предвидени в параграф 1, буква б), да са изпълнени в защитната зона; в) да е извършено проучване, установяващо отрицателни резултати във всички ферми, намиращи се в зоната и включващи животни от възприемчиви видове. Това проучване се осъществява съгласно разпоредбите на точка 1 от приложението: ако епидемиологичната ситуация го изисква, по-специално, когато малки преживни животни са засегнати от болестта, то включва, на основание на разпоредбите на точки 2.1 и 2.4 на приложението, мерките, посочени в точка 2.3 от приложението. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 април 2001 година.

32009D0446

РЕШЕНИЕ ATALANTA/5/2009 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ от 10 юни 2009 година за изменение на Решение Atalanta/2/2009 на Комитета по политика и сигурност относно приемане приноса на трети държави към военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) и на Решение Аtalanta/3/2009 на Комитета по политика и сигурност относно създаването на Комитет на участващите държави във военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) (2009/446/ОВППС) КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 25, трета алинея от него, като взе предвид Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета от 10 ноември 2008 г. относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (1), и по-специално член 10, параграф 2 от него, уреждащ участието на трети държави, като взе предвид Решение Atalanta/2/2009 на Комитета по политика и сигурност от 21 април 2009 г. относно приемане приноса на трети държави към военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) (2) и Решение Аtalanta/3/2009 на Комитета по политика и сигурност от 21 април 2009 г. относно създаването на Комитет на участващите държави във военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) (3), както и допълнението към него (4), като има предвид, че: (1) Командващият операцията на ЕС проведе конференции за сформиране на силите и личния състав на 17 ноември 2008 г., 16 декември 2008 г. и 19 март 2009 г. (2) След препоръките относно приноса на Хърватия, формулирани от командващия операцията на ЕС и от Военния комитет на Европейския съюз, приносът на Хърватия следва да бъде приет. (3) В съответствие с член 6 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в разработването и изпълнението на решенията и действията на Европейския съюз, свързани с въпросите на отбраната, РЕШИ: Член 1 Член 1 на Решение Atalanta/2/2009 на Комитета по политика и сигурност се заменя със следното: „Член 1 Принос на трети държави В резултат на конференциите за сформиране на силите и личния състав, се приема приносът на Норвегия и Хърватия към военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta).“ Член 2 Приложението към Решение Atalanta/3/2009 на Комитета по политика и сигурност се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ ДЪРЖАВИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1 - Норвегия - Хърватия“. Съставено в Люксембург на 10 юни 2009 година.

32009R0001

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/96 за временно суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за определени промишлени и селскостопански продукти и рибни продукти СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 26 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 1255/96 на Съвета (1) автономните мита по Общата митническа тарифа бяха суспендирани частично или напълно за редица продукти за определени периоди от време. В интерес на Общността е да включи осемдесет и осем нови продукта в списъка на суспендираните продукти, посочен в приложението към същия регламент. (2) Следва да бъдат направени промени в описанията във връзка с някои от продуктите в списъка, съдържащ се в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96, за да се отчетат техническото развитие на продукта и икономическите тенденции на пазара. Въпросните продукти следва да бъдат считани за извадени от списъка и следователно да бъдат включени в него като нови продукти. За шест продукта следва да бъде добавен нов код по КН, за да се улесни вносът съгласно въпросните мерки. (3) След като бяха разгледани всички суспендирания на автономни мита, чиято валидност изтича на 31 декември 2008 г., от списъка в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96 следва да бъдат изтеглени 610 продукта, тъй като вече не е в интерес на Общността да поддържа за тези продукти суспендирането на автономни мита по Общата митническа тарифа. (4) За улесняване на разбирането, предвид големия брой изменения, които влизат в сила от 1 януари 2009 г., приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96 следва да бъде заменено с изцяло нова версия, с действие от същата дата, в която вписванията, които са нови, изменени или с удължен срок на валидност, са обозначени със звездичка. (5) Опитът показва необходимостта да се предвиди дата, на която да изтича срокът на действие на случаите на суспендиране, изброени в Регламент (ЕО) № 1255/96, за да се гарантира, че са отчетени техническите и икономическите промени. Това не следва да изключва предварителното прекратяване на някои мерки или тяхното продължаване след периода на суспендиране, ако са посочени икономически причини в съответствие с принципите, определени в съобщението на Комисията от 1998 г. относно суспендирането на автономните мита и автономните тарифни квоти (2). (6) Регламент (ЕО) № 1255/96 следва да бъде съответно изменен. (7) С оглед на икономическото значение на настоящия регламент е необходимо позоваване на съображенията за спешност, предвидени в точка I, параграф 3 от Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договорите за създаване на Европейските общности. (8) Тъй като суспендирането, предвидено в настоящия регламент, трябва да поражда действие от 1 януари 2009 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила незабавно, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96 се заменя с приложението към настоящия регламент. Член 2 Временното суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за продуктите, посочени в приложението, се прилага от 1 януари 2009 г. Срокът на неговото действие изтича на датите, посочени в същото приложение. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година.

32002D0956

32002D0956 L 333/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 ноември 2002 година за създаване на Европейска мрежа за защита на обществените лица (2002/956/ПВР) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и в) и член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид инициативата на Кралство Испания (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Освен препоръката на Съвета от 6 декември 2001 г. за изготвяне на обща скала за оценка на заплахата за обществените лица, които посещават Европейския съюз (3), не съществуват законодателни актове, правила или наръчник на Съюза за защита на лицата по принцип, било то обществени лица, национални обществени лица или тези на Общността, или от чуждестранен произход. (2) Вероятността от нападения или атентати срещу тези лица не може да бъде изключена. (3) Защитата на тези лица е задължение на държавата-членка, която ги приема. Държавата-членка домакин предприема мерки за защита само въз основа на действащите общи законови норми и съответните международни договорености. (4) Нарастващият брой посещения на обществени лица в Съюза изисква официален ред за обмен на информация и консултации между националните органи, РЕШИ: Член 1 1. Създава се Европейска мрежа за защита на обществените лица, наричана по-долу „мрежата“. 2. Мрежата е съставена от националните полицейски органи и от другите компетентни органи в областта на защита на обществените лица. Всяка държава-членка определя една-единствена точка за контакт. Сведенията за определените национални точки за контакт, както и евентуални бъдещи изменения, се предават на генералния секретариат на Съвета, който ги публикува в Официален вестник. Член 2 За целите на настоящото решение под „обществено лице“ се разбира всяко лице, което има право на охрана съгласно националното законодателство на дадена държава-членка или според правилата на международна или наднационална организация или институция. Член 3 1. Мрежата се управлява от държавата-членка, която председателства Съвета. 2. Страните кандидатки и Европол също могат да посочат точка за контакт и да участват в мрежата. Председателството преценява във всеки отделен случай участието на Комисията и на генералния секретариат на Съвета в дейностите на мрежата, както са описани в член 4, букви а), б), в) и г). Член 4 Мрежата има за цел: а) да насърчава обмена на информация между службите, които участват в мрежата, особено по отношение на: - обща и техническа информация и опит в областта на защита на обществените лица; - информация за най-подходящи критерии за подбор и обучение на компетентни кадри за органите, които са отговорни за защита на обществените лица; б) да улеснява създаването на общи най-добри практики за оперативните действия на органите, които участват в мрежата; в) да насърчава взаимния обмен на служители между органите, които участват в мрежата; г) да позволи на органите, които участват в мрежата, да обменят информация, да общуват и да определят съвместни подходи относно: - процедурите и молбите за получаване на разрешение от държава-членка домакин на нейна територия да присъстват органите на молещата държава, които отговарят за защитата на обществените лица, които те придружават, - методите на съвместни действия за предотвратяване на нападения и атентати, включително възможностите за разполагане на служители и ресурси, - протоколите за привилегиите, които се предоставят на защитените обществени лица по време на движение, - сътрудничеството с компетентните органи по наказателно преследване, - препоръки по отношение на медиите; д) да улеснява в съответствие с националното законодателство обмена на оперативна информация за прилагане на мерки за сигурност, в случай че обществените лица трябва да бъдат охранявани на територията на най-малко две държави-членки било чрез точките за контакт, било чрез преки контакти между компетентните органи, като следват указанията на точките за контакт. Член 5 Мрежата представя на Съвета годишен доклад за своите дейности. На всеки три години Съветът прави оценка на дейността на мрежата. Член 6 Настоящото решение влиза в сила в деня след приемането му от Съвета. Съставено в Брюксел на 28 ноември 2002 година.

31983R2290

31983R2290 L 220/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2290/83 НА КОМИСИЯТА от 29 юли 1983 година относно определяне на разпоредби по прилагането на членове от 50 до 59 на Регламент (EИО) № 918/83 на Съвета относно установяване режим на Общността за освобождаване от митни сборове КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 г. за установяване режим на Общността за освобождаване от митни сборове (1), и по-специално член 143 от него, като има предвид, че Регламент 918/83 чрез разпоредбите си в членове от 50 до 59 заменя Регламент (ЕИО) Nо 1798/75 на Съвета от 10 юли 1975 г. относно освобождаване от вносни митни сборове по Общата митническа тарифа на образователни, научни и културни материали (2); като има предвид, че поради това се налага заменянето на Регламент (ЕИО) Nо 2784/79 на Комисията от 12 декември 1979 г., определящ разпоредби по приложението на Регламент (ЕИО) Nо 1798/75 на Съвета (3) от нов Регламент, определящ разпоредби по приложението на членове от 50 до 59 на Регламент (ЕИО) Nо 918/83; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за споразуменията за освобождаване от митни сборове, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент определя разпоредби по приложението на членове от 50 до 59 на Регламент (EИО) № 918/83, наричан по-долу „основния регламент“. ДЯЛ ПЪРВИ ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ А. Задължения от страна на институцията или организацията, до които са изпратени стоките Член 2 1. Освобождаването от вносни митни сборове на образователни, научни и културни материали, посочени в член 51, член 52, параграф 1, член 53 и член 56 от основния регламент, наричани по-долу „стоки“, води до следните задължения за институцията или организацията, до които са изпратени стоки: - да насочи въпросните стоки пряко към обявеното им местоназначение, - да ги води на отчет в инвентарната си книга, - да ги употребява изключително за нетърговските цели по смисъла на член 54, второ тире от основния регламент, - да улеснява всяка проверка, която компетентните власти считат за необходима, за да установят дали се спазват или са спазени условията за освобождаване от вносни митни сборове. 2. Ръководителят на институцията или организацията, до които са изпратени стоките, или упълномощеният му представител представя на компетентните власти декларация, означаваща, че е запознат с различните задължения, изброени в параграф 1, както и стъпките, предприети за спазването им. Компетентните власти могат да изискат декларацията по предходната алинея да се представя за всяка отделна пратка, или за няколко пратки, или за всички пратки, които институцията или организацията, получаващи стоките, извършва. Б. Разпоредби, приложими за случаите, когато стоките са заети, дадени под наем или прехвърлени Член 3 1. Когато се прилагат разпоредбите на член 57, параграф 2, първа алинея на основния регламент, институцията или организацията, на която са заети, дадени под наем или прехвърлени стоките, се задължава от датата на получаване на стоките да изпълнява същите задължения, както и определените в член 2. 2. Когато институцията или организацията, на които стоките се заемат, отдават под наем или прехвърлят, са установени в различна държава-членка от тази, където е установена институцията, която им заема, отдава под наем или прехвърля стоките, към датата на отправяне на стоките към новото им местоназначение митническите власти на държавата на изпращане издават Контролен лист Т № 5, съобразно правилника за това, определен в Регламент (ЕИО) Nо 223/77, за да осигурят, че стоките се употребяват, така че продължават да се квалифицират за освобождаване от вносни митни сборове. За тази цел въпросният контролен лист съдържа в графа 104 в мястото под „други“ следния надпис: - „Goods admitted free of import duties (Unesco). Implementation of Article 57 (2) of Regulation (EEC) No 918/83 “, - „Importafgiftsfrit indførte varrer (Unesco). Anvendelse of artikel 57, stk. 2, i forordning (EØF) nr. 918/83 “, - „Abgabenfreie Ware (Unesco). Anwendung von Artikel 57 Absatz 2 der Verordnung (EWG) Nr. 918/83 “, - „Objet en franchise des droits à 1'importation (Unesco). Application de l'article 57 paragraphe 2, du règlement (CEE) no 918/83 “, - „Είδη εισαγόμενα ατελώς από τους εισαγωγικούς δασμούς (UNESCO). Εφαρμογή του άρθρου 57 παράγραφος 2 δεύτερο εδάφιο του κανονισμού (ΕΟΚ) αριθ. 918/83 “, - „Oggetto in franchigia dai dazi all'importazione (UNESCO). Applicazione dell'articolo 57, paragrafo 2, del regolamento (CEE) n. 918/83 “, - „Voorwerp met vrijstelling van rechten bij invoer (Unesco). Toepassing van artikel 57, lid 2, van Verordening (EEG) nr. 918/83 “. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis за заема, наема или прехвърлянето на резервни части, съставни части, специфични принадлежности за научни инструменти или апарати и за инструменти по поддръжката, контрола, настройката или ремонта на научни инструменти или апарати, които са освободени от вносни митни сборове по член 53 от основния регламент. ДЯЛ II ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ, НАУЧНИ ИЛИ КУЛТУРНИ МАТЕРИАЛИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 51 ОТ ОСНОВНИЯ РЕГЛАМЕНТ Член 4 За да получи освобождаване от вносни митни сборове на стоки по член 51 от основния регламент, ръководителят на институцията или организацията, до които са изпратени стоките, или упълномощеният му представител представя заявление на компетентните власти в държавата-членка, където е установена институцията. Това заявление се придружава задължително от цялата информация, която компетентните власти считат за необходима, за да определят дали са изпълнени условията за освобождаване от вносни митни сборове. ДЯЛ III ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ НА НАУЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И АПАРАТИ ПО ЧЛЕН 52, ЧЛЕН 54 И ЧЛЕН 55 ОТ ОСНОВНИЯ РЕГЛАМЕНТ Член 5 1. По смисъла на член 54, първо тире от основния регламент обективните технически характеристики на научен инструмент или апарат са тези характеристики, които произтичат от конструкцията на този инструмент или апарат или от приспособяването му със стандарт за инструмент или апарат, които му позволяват да покаже по-високи резултати от нормално изискваните за индустриална или търговска употреба. Когато не е възможно да се установи ясно въз основа на обективните технически характеристики дали един инструмент или апарат следва да се разглежда или причисли към научните инструменти или апарати, се прибягва до справка с общоприетите норми в Общността, които се отнасят до инструменти или апарати от вида, за който е заявено освобождаване от вносни митни сборове. Когато подобна проверка покаже, че въпросният инструмент или апарат се използва основно за научни цели, той се приема за научен по рода си. 2. Когато се извършва сравнението, упомената в член 54, трето тире от основния регламент, като „главни“ се разглеждат само тези технически характеристики, които оказват решаващо влияние върху резултата от определена предвидена работа. При извършване на това сравнение не се отчитат в частност следните данни: - техническата концепция на инструмента или апарата, - фактът, че определен инструмент или апарат може да постигне по-високи резултати от тези, които са необходими за извършването на същинското изпълнение на конкретната работа, - външният вид на инструмента или апарата, - търговската му стойност, - сроковете за сервизното му обслужване, - предлаганите сервизни услуги след продажбата му. Член 6 1. За да получи освобождаване от вносни митни сборове на научен инструмент или апарат по реда на член 52, параграф 1 от основния регламент, ръководителят на институцията или организацията, до които са изпратени въпросните стоки, или упълномощеният му представител представя заявление на компетентните власти в държавата-членка, където е установена институцията. 2. Заявлението по параграф 1 съдържа задължително следната информация за въпросния инструмент или апарат: а) точното търговско описание на инструмента или апарата, използвано от производителя му, предполагаемата му класификация по Общата митническа тарифа и обективните технически характеристики, въз основа на които инструментът или апаратът се приема за научен; б) името или търговското наименование и адреса на производителя и, когато тези данни са налични - и за доставчика; в) държавата на произход на инструмента или апарата; г) мястото, където инструментът или апаратът ще се използва; д) употребата, за която е предназначен инструментът или апаратът; е) подробно описание на проекта, за който ще се използва инструментът или апаратът; ж) цената на инструмента или апарата или стойността му за митнически цели; з) очакваният срок за доставка; и) датата, на която инструментът или апаратът е поръчан, ако вече е поръчан; й) името или търговското наименование и адреса на търговско дружество или дружества в Общността, които са били допитани за доставката на инструмент или апарат с равностойна научна стойност на този, за който се кандидатства за освобождаване от вносни митни сборове, резултатът от тези допитвания и, при необходимост, подробно изложение на причините защо наличен в Общността инструмент или апарат не е подходящ за определената за предприемане на научна работа. Заедно със заявлението се подават документни доказателства за цялостната нужна информация по характеристиките и техническите спецификации на инструмента или апарата. Член 7 1. Компетентните власти на държавата-членка, където е установена институцията или организацията, до които се изпращат съответните стоки, вземат решение по заявленията по член 6 във всички случаи, когато информацията на тяхно разположение, а при необходимост и след консултации със засегнатите търговски кръгове, позволява да се прецени дали въпросният инструмент или апарат е научен, както и дали в Общността се произвеждат или не инструменти или апарати с равностойна научна стойност. 2. Когато компетентните власти на държавата-членка, където е установена институцията или организацията, до които се изпращат съответните стоки, не може да вземе решение по реда на параграф 1, заявлението заедно със съответната техническа документация се изпращат до Комисията, за да може последната да започне процедурата по параграфи от 3 до 7. До приключване на тази процедура компетентните власти могат да разрешат временно освобождаване от вносни митни сборове за въпросния инструмент или апарат, като поставят условието пред институцията или организацията, до които се изпращат съответните стоки, да заплати съответните вносни митни сборове, ако не получи желаното от него освобождаване. Компетентните власти могат да предявят като условие за временното освобождаване от плащане на вносни митни сборове представянето на обезпечение, като конкретните условия по него се определят от тях. 3. До две седмици от датата на получаване на заявлението Комисията изпраща копие от него до всяка държава-членка заедно с придружаващата го документация. 4. Когато след изтичане на тримесечен срок от датата на разпращането нито една държава-членка не е изпратила възражение до Комисията относно освобождаването от вносни митни сборове на разглеждания инструмент или апарат, последният се приема като отговарящ на условията за освобождаване от вносни митни сборове. Комисията известява заинтересованата държава-членка за решението си до две седмици след изтичане на горе споменатия срок. Това известие се публикува при първа възможност, при необходимост и в съкратен вид, в Официален вестник на Европейските общности, серия С. 5. Когато до изтичане на тримесечния срок по параграф 4 някоя държава-членка е изпратила възражение до Комисията относно освобождаването от вносни митни сборове на разглеждания инструмент или апарат, тя известява при първа възможност групата от експерти, съставена от представители на всички държави-членки, които се срещат в рамките на Комитета по Освобождаване от митни сборове, за да обсъдят въпроса. Възражението по предходната алинея съдържа задължително изложение на основанията за него. Подобни основания задължително посочват или защо разглеждания инструмент или апарат не може да се приеме за научен, или посочват точно и ясно произвежданите в Общността инструменти или апарати, които се считат с равностойни научни стойности спрямо този, за който се изисква освобождаване от вносни митни сборове, като изрично се посочва името или търговското наименование на търговското дружество или дружества в Общността, която може да ги доставя. В последния случай свързаната с разглежданите инструменти или апарати, произвеждани в Общността, техническа литература се изпраща до Комисията възможно най-бързо. Комисията предава на държавите-членки тази информация веднага след получаването ѝ. 6. Когато предприетото по параграф 5 проучване покаже, че инструментът или апаратът, за който се кандидатства за освобождаване от вносни митни сборове, следва да се разглежда като научен, а също така че към датата на проучването инструменти или апарати с равностойна научна стойност не се произвеждат в Общността, Комисията приема решение, което определя, че въпросният инструмент или апарат отговаря на необходимите условия за освобождаването от вносни митни сборове. Когато въпросното проучване покаже, че инструментът или апаратът, за който се кандидатства за освобождаване от вносни митни сборове, не може да се разглежда като научен, а също така че към датата на проучването инструменти или апарати с равностойна научна стойност се произвеждат в Общността, Комисията приема решение, което определя, че въпросният инструмент или апарат не отговаря на необходимите условия за освобождаване от вносни митни сборове. Комисията известява заинтересованата държава-членка за решението си до две седмици след изтичане на горе споменатия срок. Това известие се публикува възможно най-бързо, при необходимост и в съкратен вид, в Официален вестник на Европейските общности, серия С. 7. Когато до изтичане на срок от шест месеца от датата, на която е получено заявлението от страна на Комисията, последната не е приела никакво решение по параграф 6, се приема, че въпросният инструмент или апарат отговаря на необходимите условия за освобождаване от вносни митни сборове. Член 8 Разрешението за освобождаване от вносни митни сборове има действие за срок от шест месеца. При наличие на специални обстоятелства за всеки отделен случай компетентните власти могат да определят по-дълъг срок. ДЯЛ IV ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ НА НАУЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И АПАРАТИ ПО ЧЛЕН 56 ОТ ОСНОВНИЯ РЕГЛАМЕНТ Член 9 1. За да получи освобождаване от вносни митни сборове на научен инструмент или апарат по член 56 от основния регламент, ръководителят на институцията или организацията, до които са изпратени въпросните стоки, или упълномощеният му представител представя на компетентните власти в държавата-членка, където е установена институцията, надлежно заявление. 2. Заявлението по параграф 1 съдържа задължително информацията, упомената в член 6, параграф 2, букви от а) до д) и се придружава от документ или документи, съдържащи цялата необходима информация за характеристиките и техническите данни на въпросния инструмент или апарат. Освен това тя съдържа още: а) името или търговското наименование на дарителя; б) декларация от страна на кандидата, че инструментът или апаратът, за който се кандидатства за освобождаване от вносни митни сборове, се предлага на заинтересованата институция или организация, без да се изисква насрещна търговска отстъпка от какъвто и да е вид, най-вече без да се намесва каквато и да е публичност. Член 10 1. Компетентните власти на държавата-членка, където е установена институцията или организацията, до които се изпращат стоките, вземат решението по заявлението по член 9. 2. Компетентните власти разрешават освобождаване от вносни митни сборове на въпросния инструмент или апарат, само когато се установи със сигурност, че дарителят не получава никакво пряко или косвено търговско предимство от дарението на институцията или организацията, до които са изпратени стоките. 3. Когато компетентните власти на държавата-членка, където е установена институцията или организацията, до които се изпращат съответните стоки, не могат да вземат решение въз основа на наличната информация дали инструментът или апаратът, за които се иска освобождаване от вносни митни сборове трябва да се разглежда като научен, се прилага процедурата по член 7, параграфи от 2 до 7. Член 11 Разпоредбите на член 9 и член 10 се прилагат mutatis mutandis за уреди по поддръжката, контрола, настройката или ремонта на научни инструменти или апарати, които са освободени от вносни митни сборове по член 56 от основния регламент. ДЯЛ V ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ, СЪСТАВНИ ЧАСТИ, СПЕЦИФИЧНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ И УРЕДИ ПО ЧЛЕН 53 ОТ ОСНОВНИЯ РЕГЛАМЕНТ Член 12 По смисъла на член 53, буква а) от основния регламент специфични принадлежности са тези артикули, които са проектирани конкретно за употреба с определен научен инструмент или апарат за подобряване на производителността и възможностите му. Член 13 За да получи освобождаване от вносни митни сборове на резервни части, съставни части или конкретно предназначени принадлежности по реда на член 53 от основния регламент, ръководителят на институцията или организацията, до които са изпратени въпросните стоки, или упълномощеният му представител представя на компетентните власти в държавата-членка, където е установена институцията, надлежно заявление. Заявлението се придружава задължително от цялата информация, считана за необходима от компетентните власти, за да се определи дали са спазени условията по член 53 от основния регламент. Член 14 1. По параграф 2 компетентните власти на държавата-членка, където е установена институцията или организацията, до която се изпращат стоките, взема пряко решение по заявлението, подадено по член 13. 2. Процедурата, определена в член 7, параграфи от 2 до 7, се прилага mutatis mutandis в случаите, когато компетентните власти на държавата-членка, в която се намира институцията или организацията, до която са изпратени стоките, не могат да определят дали: - инструментът или апаратът, за който са предназначени описаните в заявлението по реда член 13 резервни части, съставни части, специфични принадлежности или уреди, би се квалифицирал за освобождаване от вносни митни сборове, ако самият той се внася в Общността към тази дата, - към тази дата в Общността се произвеждат равностойни уреди на тези, за които се кандидатства за освобождаване от вносни митни сборове. Член 15 Разпоредбите на член 8 се прилагат и за разрешения, издавани за освобождаване от вносни митни сборове по член 53 от основния регламент. ДЯЛ VI ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ДО КОМИСИЯТА И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ Член 16 1. Всяка държава-членка изпраща до Комисията списък на инструментите, апаратите, резервните части, съставните части, принадлежностите и уредите, чиято митническа стойност надвишава 3 000 ECU и чийто внос без митни сборове е разрешила по член 7, параграф 1 или член 14, параграф 1. Списъкът съдържа точно търговско описание на посочените в предходния параграф стоки, както и в позициите и в подпозициите по Общата митническа тарифа, посочени в заявлението. Освен това той съдържа името на производителя или производителите, държавата или държавите на произход и цената или митническата стойност на въпросните стоки. 2. Списъците по параграф 1 се изпращат през първото и третото тримесечие на всяка година и съдържат особености на тези стоки, за които е предоставено освобождаване от вносни митни сборове през предходните шест месеца. Държавите-членки могат въпреки това да предоставят тази информация и за по-кратки периоди. 3. Комисията препраща тези списъци до останалите държави-членки. Член 17 1. Всяка държава-членка изпраща до Комисията също така и списък на инструментите и апаратите, чийто внос без митни сборове е разрешила по реда на член 10. Този списък съдържа името или търговското наименование и адрес на производителя или производителите, точно търговско описание на въпросните стоки, както и позициите и подпозициите по Общата митническа тарифа, посочени в заявлението за освобождаване от вносни митни сборове. 2. Списъците по реда на параграф 1 се изпращат през първото и третото тримесечие на всяка година и се отнасят до стоки, които са получили разрешение за внос без митни сборове през предходните шест месеца. Държавите-членки могат да предоставят тази информация и за по-кратки периоди. 3. Комисията препраща тези списъци до останалите държави-членки. Член 18 Списъците по реда на член 16 и член 17 се преразглеждат периодично от Комитета по споразуменията по освобождаване от митни сборове. ДЯЛ VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 19 Регламент (ЕИО) Nо 2784/79 се отменя с настоящото. Член 20 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1984 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юли 1983 година.

32005R1268

32005R1268 L 201/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1268/2005 НА КОМИСИЯТА от 1 август 2005 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2191/81 относно предоставянето на помощ за закупуването на масло от институции и организации с нестопанска цел КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 15 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 2191/81 на Комисията (2) предвижда предоставянето на помощи за закупуване на масло от институции и организации с нестопанска цел. С оглед намалението в интервенционната цена на маслото и последвалото намаление на размерите на помощите за масло по останалите схеми за подкрепа следва размерът на тази помощ да бъде намален. (2) Предвид характера на крайните бенефициери по тази схема е необходимо да се предвиди известен период от време между влизането в сила на регламента и началото на прилагането му, за да се даде възможност на бенефициерите за адаптиране към новия размер на помощта. (3) Управителният комитет по млякото и млечните продукти не е дал становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 2191/81 сумата „80 EUR“ се заменя с „60 EUR“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 септември 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 август 2005 година.

32001L0018

32001L0018 L 106/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2001/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, като взеха предвид съвместния проект, одобрен от Помирителния комитет на 20 декември 2000 г. (3), като имат предвид, че: (1) Докладът на Комисията за преглед на Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (4), приет на 10 декември 1996 г., идентифицира редица области, в които е необходимо подобрение. (2) Обхватът на Директива 90/220/ЕИО и съдържащите се в нея дефиниции е необходимо са се изяснят. (3) Директива 90/220/ЕИО е била изменена. След като сега се внасят нови изменения на директивата, желателно е, по причини на яснота и рационализация, въпросните разпоредби да се преформулират. (4) Живи организми, освободени в околната среда в големи или малки количества за експериментални цели или като търговски продукти, могат да се размножат в околната среда и да пресекат национални граници, с което да засегнат други държави-членки. Последиците върху околната среда от подобно освобождаване могат да бъдат необратими. (5) Опазването на човешкото здраве и околната среда изисква да бъде отделено дължимото внимание на контролиране на рисковете от съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда. (6) Съгласно Договора действията на Общността, свързани с околната среда, следва да се основават на принципа на предприемането на превантивни действия. (7) Необходимо е да се сближат законите на държавите-членки по отношение на съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда и да се осигури безопасното разработване на промишлени продукти, използвайки ГМО. (8) Принципът за предпазливост е отчетен при изготвянето на настоящата директива и трябва да се отчита при прилагането ѝ. (9) Спазването на етичните принципи, признати в дадена държава-членка, е от изключителна важност. Държавите-членки следва да взимат предвид етичните аспекти, когато ГМО съзнателно се освобождават в околната среда или се пускат на пазара като продукти или като съставка на продукти. (10) За целите на една всеобхватна и прозрачна законодателна рамка е необходимо да се гарантира обществеността да бъде консултирана от Комисията или от държавите-членки в хода на подготовката на мерките, както и да бъде информирана за предприетите мерки по време на прилагането на настоящата директива. (11) Пускането на пазара обхваща и вноса. Продукти, съдържащи и/или състоящи се от ГМО, обхванати от настоящата директива, не могат да бъдат внасяни в Общността, ако не съответстват на нейните разпоредби. (12) Предоставянето на ГМО за внос или манипулиране в големи количества, като например селскостопански стоки, следва да се разглежда като пускане на пазара по смисъла на настоящата директива. (13) Съдържанието на настоящата директива отчита международния опит в тази област и международните търговски ангажименти и следва да спазва изискванията на Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие. Във възможно най-кратки срокове и не по-късно от юли 2001 г. Комисията, в рамките на ратификацията на Протокола, следва да внесе подходящи предложения за изпълнението му. (14) Указания за прилагането на разпоредбите, свързани с дефиницията на пускането на пазара в настоящата директива, следва да се предоставят от Регулаторния комитет. (15) При дефинирането на „генетично модифициран организъм“ по смисъла на настоящата директива човешките същества не следва да се считат за организми. (16) Разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност, докато общностното законодателство в тази област се нуждае от допълване с норми, обхващащи отговорността за различни видове екологично увреждане във всички области на Европейския съюз. За тази цел Комисията се е заела да представи законодателно предложение относно екологичната отговорност преди края на 2001 г., което ще покрива и вреди от ГМО. (17) Настоящата директива не следва да се прилага за организми, получени чрез определени техники на генетична модификация, които традиционно са били използвани в редица приложения и тяхната безопасност е отдавна известна. (18) Необходимо е да се установят хармонизирани процедури и критерии за оценката за всеки отделен случай на потенциалните рискове, възникващи от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда. (19) Оценка на риска за околната среда за всеки отделен случай следва винаги да се извършва преди освобождаването. Тя трябва да отчита и потенциалните кумулативни дългосрочни последици, свързани с взаимодействието с други ГМО и околната среда. (20) Необходимо е да се установи обща методология за извършването на оценката на екологичния риск, основаваща се на независими научни препоръки. Необходимо е също така да се установят общи цели за наблюдение на ГМО след съзнателното им освобождаване в околната среда или пускането им на пазара като продукт или като съставка на продукт. Наблюдението на потенциалните кумулативни дългосрочни последици следва да се счита за задължителна част от плана за наблюдение. (21) Държавите-членки и Комисията следва да гарантират осъществяването на систематични и независими научни проучвания на потенциалните рискове, свързани със съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането на пазара. Необходимите ресурси за такива проучвания следва да бъдат осигурени от държавите-членки и Комисията в съответствие с техните бюджетни процедури, като независимите изследователи следва да имат достъп до всички релевантни материали, спазвайки същевременно правата на интелектуална собственост. (22) Въпросът за гените, резистентни на антибиотици, следва специално да се вземе предвид, когато се извършва оценката на риска за ГМО, съдържащи такива гени. (23) Съзнателното освобождаване на ГМО по време на изследователската фаза в повечето случаи е необходима стъпка в процеса на разработването на нови продукти, произхождащи от или съдържащи ГМО. (24) Въвеждането на ГМО в околната среда следва да се осъществява в съответствие с принципа „стъпка по стъпка“. Това означава, че прилагането на контролирани условия по отношение на ГМО се намалява и мащабът на освобождаване се увеличава постепенно, стъпка по стъпка, но само ако оценката на по-ранните стъпки от гледна точка на защитата на човешкото здраве и околната среда показва, че следващата стъпка може да бъде предприета. (25) Никакви ГМО - като продукт или като съставка на продукт, предназначени за съзнателно освобождаване, не могат да се разглеждат за пускане на пазара, ако преди това не са били подложени на сериозно полево изпитване по време на изследователския и развойния етап в екосистеми, които биха могли да бъдат засегнати от употребата им. (26) Прилагането на настоящата директива следва да се извършва в тясна връзка с прилагането на други свързани с темата документи, като Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (5). Във връзка с това компетентните органи, ангажирани с прилаганего на настоящата директива и на тези актове в рамките на Комисията и на национално ниво, следва да координират колкото е възможно своите действия. (27) По отношение на оценката на риска за околната среда в част В, управлението на риска, етикетирането, наблюдението, информацията за обществеността и предпазната клауза, настоящата директива следва да служи за указание по отношение на ГМО като продукт или като съставка на продукт, разрешени по силата на друго общностно законодателство, което следователно следва да предвижда специфичната оценка на риска за околната среда да бъде проведена в съответствие с принципите, установени в приложение II и въз основа на информацията, конкретизирана в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от упоменатото по-горе общностно законодателство, и изискванията по отношение на управлението на риска, етикетирането, наблюдението, когато е подходящо, информацията за обществеността и предпазната клауза да бъдат най-малко равностойни на тези, предвидени в настоящата директива. За тази цел е необходимо да се предвиди сътрудничество с органите на Общността и на държавите-членки, посочени в настоящата директива по повод прилагането ѝ. (28) Необходимо е да се създаде общностна разрешителна процедура за пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, когато предназначената употреба на продукта включва съзнателното освобождаване на организма/ите в околната среда. (29) Комисията е поканена да извърши проучване, което следва да съдържа оценка на различните възможности за по-нататъшно подобряване на последователността и ефикасността на тази рамка, като специално се съсредоточи върху установяването на централизирана разрешителна процедура за пускане на пазара на ГМО в рамките на Общността. (30) По отношение на секторното законодателство може да се наложи изискванията за наблюдение да бъдат адаптирани към съответния продукт. (31) Част В от настоящата директива не се отнася за продукти, обхванати от Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за установяване на общностни процедури за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за човешка и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствени продукти (6), при условие че регламентът включва оценка на екологичния риск, равностойна на тази, предвидена в настоящата директива. (32) Всяко лице следва да подаде нотификация до националния компетентен орган, преди да предприеме съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда или пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, когато предназначената употреба на продукта предполага съзнателното му освобождаване в околната среда. (33) Нотификацията следва да съдържа техническо досие с информация, включваща пълна оценка на екологичния риск, подходящи мерки за безопасност и за реакция при непредвидени обстоятелства, а в случая на продукти, точни инструкции и условия за употреба, предложение за етикетиране и опаковане. (34) След нотификацията не следва да се извършва никакво съзнателно освобождаване на ГМО, освен ако е получено съгласието на компетентния орган. (35) Нотифициращото лице следва да може да оттегли своето досие на всеки етап от административните процедури, предвидени в настоящата директива. Административните процедури следва да се прекратят при оттегляне на досието. (36) Отхвърлянето на нотификация за пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт от компетентния орган не следва да накърнява подаването на нотификация за същия ГМО пред друг компетентен орган. (37) Следва да се постигне съгласие в края на периода на посредничество, когато няма повече възражения. (38) Отхвърлянето на нотификация вследствие на потвърден отрицателен доклад за оценка не следва да накърнява бъдещи решения, които се основават на нотификация за същия ГМО пред друг компетентен орган. (39) В интерес на гладкото функциониране на настоящата директива държавите-членки следва да могат да се възползват от различните разпоредби за обмен на информация и опит, преди да прибягнат до предпазната клауза в настоящата директива. (40) С оглед осигуряване наличието на ГМО в продукти, състоящи се от или съдържащи ГМО, да бъде надлежно установено, изразът „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ следва ясно да фигурира върху етикета или в придружаващ документ. (41) Чрез подходящата процедура на комитета следва да се изгради система за назначаването на един-единствен идентификатор на ГМО, като се отчетат релевантните развития по време на международните форуми. (42) Необходимо е да се осигури проследяемост на всички етапи от пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, разрешени в съответствие с част В от настоящата директива. (43) Необходимо е в настоящата директива да се въведе задължение за изпълнение на план за наблюдение с оглед проследяване и идентифициране на всякакви преки или косвени, непосредствени, забавени или непредвидени последици върху човешкото здраве или околната среда от ГМО като продукт или като съставка на продукт, след като са били пуснати на пазара. (44) В съответствие с Договора държавите-членки следва да могат да предприемат допълнителни мерки за наблюдение и контрол на ГМО като продукт или като съставка на продукт, пуснати на пазара, например чрез официални служби. (45) Следва да бъдат търсени начини за предоставяне на възможности за улесняване на контрола на ГМО или на тяхното изтегляне в случай на сериозна опасност. (46) Мнението на обществеността следва да бъде взимано предвид в проектите на мерки, внесени в Регулаторния комитет. (47) Компетентният орган следва да даде своето съгласие само след като се е убедил, че освобождаването ще бъде безопасно за човешкото здраве и околната среда. (48) Административната процедура за даване на съгласие за пускане на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт следва да бъде направена по-ефективна и прозрачна и първоначалното съгласие следва да бъде давано за определен период. (49) За продукти, за които е било дадено съгласие за определен период, следва да се прилага облекчена процедура за подновяване на съгласието. (50) Съществуващите съгласия, предоставени по силата на Директива 90/220/ЕИО, следва да бъдат подновени, за да се избегнат несъответствията между съгласията, предоставени по силата на тази директива, и тези по настоящата директива, и с оглед пълното отчитане на изискванията за съгласие на настоящата директива. (51) Такова подновяване изисква преходен период, по време на който съществуващите съгласия, предоставени по силата на Директива 90/220/ЕИО, остават незасегнати. (52) Когато дадено съгласие се подновява, следва да бъде възможно да се ревизират всички условия на първоначалното съгласие, включително тези, свързани с наблюдението и ограничението на продължителността на съгласието. (53) Следва да се предвиди разпоредба за консултации със съответния Научен/ни комитет/и, учреден/и по силата на Директива 97/579/ЕО на Комисията относно веществата, които е вероятно да имат въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда (7). (54) Създадената по силата на Директива 90/220/ЕИО система за обмен на информацията, съдържаща се в нотификациите, е полезна и следва да бъде продължена. (55) Важно е да се следят отблизо разработването и употребата на ГМО. (56) Когато даден продукт, съдържащ ГМО като продукт или като съставка на продукт, се пусне на пазара и когато такъв продукт е бил надлежно разрешен по реда на настоящата директива, една държава-членка не може да забрани, ограничи или попречи на пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, които съответстват на изискванията на настоящата директива. Следва да се предвиди предпазна процедура в случай на риск за човешкото здраве или околната среда. (57) Европейската група за етика в науката и новите технологии към Комисията следва да бъде консултирана с оглед получаване на съвети по етични въпроси от общо естество по отношение на съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара. Такива консултации не следва да накърняват компетенциите на държавите-членки по отношение на етичните въпроси. (58) Държавите-членки следва да могат да се консултират с всеки комитет, който са създали, с оглед получаването на съвети по етичните аспекти на биотехнологията. (59) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняването на предоставените на Комисията правомощия по прилагането (8). (60) Обменът на информация, предвиден по силата на настоящата директива, следва да обхваща и опита, натрупан при отчитането на етичните аспекти. (61) За да се увеличи ефективното прилагане на разпоредбите, приети по силата на настоящата директива, е целесъобразно да се предвидят наказания, които да се прилагат от държавите-членки, включително в случай на освобождаване в околната среда или пускане на пазара в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, по-специално вследствие на небрежност. (62) Докладът, който следва да се издава на всеки три години от Комисията, отчитайки информацията, предоставена от държавите-членки, следва да съдържа отделна глава относно социално-икономическите предимства и недостатъци на всяка категория ГМО, разрешени за пускане на пазара, които да отчитат интересите на фермерите и потребителите. (63) Следва да бъде извършен преглед на регулаторната рамка за биотехнологията, за да се идентифицира възможността за по-нататъшно подобряване на нейната последователност и ефективност. Може да се наложи адаптиране на процедурите с оглед оптимизиране на ефективността, като следва да се разгледат всички възможности за постигането на това, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ЧАСТ А ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Цел В съответствие с принципа за предпазливост целта на настоящата директива е да сближи законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки и да защити човешкото здраве и околната среда, когато: - се осъществява съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел освен пускане на пазара в рамките на Общността, - се пускат на пазара генетично модифицирани организми като продукт или като съставка на продукт в рамките на Общността. Член 2 Дефиниции За целите на настоящата директива: 1. „организъм“ означава всяка биологична единица, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал; 2. „генетично модифициран организъм“ (ГМО) означава организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация. В рамките на тази дефиниция: 3. „съзнателно освобождаване“ означава всяко съзнателно въвеждане в околната среда на ГМО или комбинация от ГМО, за които не се използват специфични мерки за ограничаване на контакта им с околната среда и за осигуряване на високо ниво на безопасност за човешкото здраве и околната среда; 4. „пускане на пазара“ означава предоставяне на разположение на трети страни срещу заплащане или безплатно; следните действия не се считат за пускане на пазара: предоставяне на генетично модифицирани микроорганизми за дейности, регулирани от Директива 90/219/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (9), включително сбирки от култури; предоставяне на ГМО, различни от микроорганизмите, посочени в първото тире, за да бъдат използвани изключително за дейности, при които се използват строги предпазни мерки за ограничаване на контакта им и предоставяне на високо равнище на безопасност за човешкото здраве и околната среда; мерките следва да се основават на същите принципи за предпазване като тези, посочени в Директива 90/219/ЕИО; предоставяне на ГМО, за да бъдат използвани изключително за съзнателно освобождаване в съответствие с изискванията, посочени в част Б от настоящата директива; 5. „нотификация“ означава предоставянето на информация, изискваща се по силата на настоящата директива, на компетентния орган на държава-членка; 6. „нотифициращо лице“ означава лицето, предоставящо нотификацията; 7. „продукт“ означава препарат, състоящ се от или съдържащ ГМО или комбинация от ГМО, който се пуска на пазара; 8. „оценка на екологичния риск“ означава преценката на рисковете за човешкото здраве и околната среда, преки или косвени, непосредствени или забавени, които съзнателното освобождаване в околната среда или пускането на пазара на ГМО може да породи, и която се осъществява в съответствие с приложение II. Член 3 Изключения 1. Настоящата директива не се прилага за организми, получени посредством техниките на генетична модификация, изброени в приложение IБ. 2. Настоящата директива не се прилага за превоза на генетично модифицирани организми по железен, автомобилен, вътрешноводен, морски или въздушен път. Член 4 Общи задължения 1. В съответствие с принципа за предпазливост държавите-членки гарантират, че са взети всички подходящи мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара. ГМО могат да бъдат съзнателно освобождавани в околната среда и пускани на пазара единствено съгласно част Б или част В съответно. 2. Преди представяне на нотификация в съответствие с част Б или част В всяко лице извършва оценка на риска за околната среда. Информацията, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда, е посочена в приложение III. Държавите-членки и Комисията гарантират, че на ГМО, които съдържат гени, проявяващи резистентност към антибиотици при употреба за медицинско или ветеринарно лечение, се обръща специално внимание, когато се извършва оценка на риска за околната среда, с оглед идентифицирането и постепенното премахване на маркерите за резистентност към антибиотици в ГМО, които могат да имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда. Това постепенно премахване следва да се осъществи до 31 декември 2004 г. за .ГМО, пуснати на пазара в съответствие с част В, и до 31 декември 2008 г. за ГМО, разрешени в съответствие с част Б. 3. Държавите-членки и, когато е подходящо, Комисията гарантират, че потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено посредством трансфер на гени от ГМО към други организми, се оценяват точно за всеки отделен случай. Тази оценка се извършва в съответствие с приложение II, вземайки предвид въздействието върху околната среда според естеството на въведения организъм и приемащата среда. 4. Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за спазването на изискванията на настоящата директива. Компетентният орган разглежда нотификациите по части Б и В за съответствие с изискванията на настоящата директива и за това, дали предвидената в параграф 2 оценка е подходяща. 5. Държавите-членки гарантират организирането от компетентния орган на проверки и други подходящи контролни мерки, за да се осигури спазването на настоящата директива. В случай на освобождаване на ГМО или пускане на пазара като продукт или като съставка на продукт, за които не е било дадено никакво разрешение, засегнатата държава-членка осигурява вземането на необ ходимите мерки за преустановяване освобождаването в околната среда или пускането на пазара, за иницииране на оздравителни действия, ако е необходимо, и за информиране на нейната общественост, Комисията и другите държави-членки. 6. Държавите-членки вземат мерки за осигуряване на проследяемост съгласно изискванията, посочени в приложение IV, на всички етапи от пускането на пазара на ГМО, разрешени по реда на част В. ЧАСТ Б СЪЗНАТЕЛНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГМО ЗА ВСЯКА ДРУГА ЦЕЛ, РАЗЛИЧНА ОТ ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА Член 5 1. Членове 6-11 не се прилагат по отношение на лекарствата за хора и техните съставки, състоящи се или съдържащи ГМО или комбинация от ГМО, ако тяхното съзнателно освобождаване за каквато и да е друга цел, освен пускане на пазара, е разрешено от общностно законодателство, което предвижда: а) специфична оценка на риска за околната среда в съответствие с приложение II и на основата на вида информация, посочена в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от въпросното законодателство; б) изрично съгласие преди освобождаването; в) план за наблюдение съгласно съответните части на приложение III с оглед установяване на последиците на ГМО върху човешкото здраве или околната среда; г) по подходящ начин изисквания, свързани с третирането на нова информация, информация за обществеността, информация за резултатите от освобождаването и обмен на информация, които са най-малко еквивалентни на тези, предвидени в настоящата директива и в мерките, взети в съответствие с нея. 2. Оценката на рисковете, които такива лекарства и съставки представляват за околната среда, се извършва в координация с националните и общностните органи, споменати в настоящата директива. 3. Въпросното законодателство, което трябва да се позовава на настоящата директива, трябва да предвижда процедури, осигуряващи съответствие на специфичната оценка на риска за околната среда и еквивалентност с разпоредбите на настоящата директива. Член 6 Стандартна разрешителна процедура 1. Без да се засяга член 5, преди предприемане на съзнателно освобождаване на ГМО или на комбинация от ГМО всяко лице трябва да предостави нотификация на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши освобождаването. 2. Нотификацията, упомената в параграф 1, включва: а) техническо досие, предоставящо информацията, посочена в приложение III, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда от съзнателното освобождаване на ГМО или на комбинация от ГМО, по-специално: i) обща информация, включително информация за персонала и обучението; ii) информация, свързана с ГМО; iii) информация, отнасяща се до условията на освобождаване и потенциалната приемаща околна среда; iv) информация за взаимодействията между ГМО и околната среда; v) план за наблюдение съгласно съответните части на приложение III, с оглед идентифициране на последиците на ГМО върху човешкото здраве или околната среда; vi) информация за контрола, оздравителните методи, обработването на отпадъци и плановете при спешни ситуации; vii) резюме на досието; б) оценката на риска за околната среда и заключенията, изискващи се в приложение II, раздел Г, заедно с библиографско позоваване и посочване на използваните методи. 3. Нотифициращото лице може да се позовава на данни или резултати от предишни нотификации, представени от други нотифициращи лица, при условие че информацията, данните и резултатите не са поверителни или въпросните нотифициращи лица са дали своето писмено съгласие, или може да предоставя допълнителна информация, която счита за релевантна. 4. Компетентният орган може да приеме, че освобождаването на същия ГМО или комбинация от ГМО в същото място или на други места за същата цел и в рамките на определен период може да бъде нотифицирано в една нотификация. 5. Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и разглеждането, когато е целесъобразно, на забележките от страна на други държави-членки, изразени в съответствие с член 11, и отговаря писмено на нотифициращото лице не по-късно от 90 дни след получаване на нотификацията чрез: а) посочване, че нотификацията отговаря на изискванията в настоящата директива и че освобождаването може да се извърши; или б) посочване, че освобождаването не отговаря на условията на настоящата Директива и че следователно нотификацията се отхвърля. 6. При изчисляването на 90-дневния срок, посочен в параграф 5, не се включва времето, през което компетентният орган: а) очаква допълнителна информация, която е изискал от нотифициращото лице, или б) провежда обществено допитване или консултация в съответствие с член 9; това обществено допитване или консултация не може да удължава 90-дневния срок, посочен в параграф 5, с повече от 30 дни. 7. Ако компетентният орган изиска нова информация, той трябва същевременно да посочи своите основания за това. 8. Нотифициращото лице може да предприеме освобождаване само след като е получил писменото съгласие на компетентния орган и в съответствие с условията, посочени в това съгласие. 9. Държавите-членки гарантират, че никакъв материал, получен от ГМО, които са били съзнателно освободени в околната среда в съответствие с част Б, няма да се пусне на пазара, ако не съответства на част В. Член 7 Диференцирани процедури 1. Ако достатъчно опит е бил натрупан от освобождавания на определени ГМО в определени екосистеми и въпросните ГМО отговарят на критериите, посочени в приложение V, даден компетентен орган може да внесе в Комисията мотивирано предложение за прилагането на диференцирани процедури за такива видове ГМО. 2. По собствена инициатива или не по-късно от 30 дни след получаването на предложението от компетентния орган, Комисията: а) препраща предложението на компетентните органи, които могат същевременно в рамките на 60 дни да представят забележки; б) предоставя предложението на разположение на обществеността, която в рамките на 60 дни може да направи коментари; и в) се консултира със съответния Научен комитет(и), който може в рамките на 60 дни да даде становище. 3. Решение по всяко предложение се взема в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. Това решение определя минималното количество техническа информация от приложение III, необходимо за оценката на предвидимите рискове от освобождаването, по-специално: а) информация, отнасяща се за ГМО; б) информация, отнасяща се за условията на освобождаване и за потенциалната приемаща околна среда; в) информация за взаимодействията между ГМО и околната среда; г) оценка на екологичния риск. 4. Решението се взема в рамките на 90 дни от датата на предложението на Комисията или от получаването на предложението на компетентния орган. Този 90-дневен срок не включва времето, през което Комисията очаква забележките на компетентните органи, коментарите на обществеността или становището на Научните комитети, както е предвидено в параграф 2. 5. Взетото решение по параграфи 3 и 4 предвижда нотифициращото лице да осъществи освобождаването само след като е получило писменото съгласие на компетентния орган. Нотифициращото лице започва освобождаването в съответствие с всички условия, изискващи се в съгласието. Взетото решение по параграфи 3 и 4 може да предвижда, че освобождаванията на ГМО или комбинация от ГМО на едно и също място или на различни места за една и съща цел и в рамките на определен период от време може да бъдат нотифицирани с една нотификация. 6. Без да се засягат параграфи 1-5, Решение 94/730/ЕО на Комисията от 4 ноември 1994 г. за създаване на опростени процедури за съзнателно освобождаване на генетично модифицирани растения в околната среда в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета (10) продължава да се прилага. 7. Когато държава-членка реши да се възползва или не от процедура, установена в решение, прието в съответствие с параграфи 3 и 4, за освобождаване на ГМО на нейна територия, тя информира Комисията за това. Член 8 Боравене с модификации и нова информация 1. В случай на някаква модификация или непредвидена промяна при съзнателното освобождаване на ГМО или комбинация от ГМО, която би могла да има последици по отношение на рисковете за човешкото здраве и околната среда, след като компетентният орган вече е дал своето съгласие или ако е налице нова информация за подобни рискове, когато нотификацията е била разглеждана от компетентния орган на държава-членка или след като този орган е дал своето писмено съгласие, нотифициращото лице незабавно: а) взема необходимите мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда; б) информира компетентния орган за всяка модификация предварително или веднага след като непредвидената промяна е станала известна или новата информация е налице; в) актуализира мерките, посочени в нотификацията. 2. Ако компетентният орган получи информацията, упомената в параграф 1, която би могла да има значителни последици по отношение на рисковете за човешкото здраве и околната среда, или съгласно обстоятелствата, описани в параграф 1, компетентният орган оценява тази информация и я прави достъпна за обществеността. Той може да изиска от нотифициращото лице да промени условията, временно да прекрати или да преустанови съзнателното освобождаване, като информира за това обществеността. Член 9 Консултации с обществеността и предоставяне на информация 1. Без да се засягат разпоредбите на членове 7 и 25, държавите-членки се консултират с обществеността, а когато е подходящо - с отделни групи, относно предлаганото съзнателно освобождаване. За да осъществяват тези действия, държавите-членки определят условията за провеждането на тези консултации, включително разумен срок, с цел да предоставят на обществеността или групите възможността да изразят становище. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 25: - държавите-членки правят достъпна за обществеността информацията за всички освобождавания на ГМО по част Б, извършени на тяхна територия; - Комисията прави достъпна за обществеността информацията, съдържаща се в системата за обмен на информация съгласно член 11. Член 10 Докладване от нотифициращите лица относно освобождаванията След завършване на дадено освобождаване и след това, на интервали, определени в съгласието въз основа на резултатите от оценката на екологичния риск, нотифициращото лице изпраща на компетентния орган резултата от освобождаването по отношение на всеки риск за човешкото здраве или околната среда, като когато е целесъобразно, специално се отбелязва всеки вид продукт, за който нотифициращото лице възнамерява да нотифицира на по-късен етап. Формата за представянето на този резултат се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2. Член 11 Обмен на информация между компетентните органи и Комисията 1. Комисията създава система за обмен на информацията, съдържаща се в нотификациите. В срок до 30 дни от получаването компетентните органи изпращат на Комисията резюме за всяка нотификация, получена по член 6. Формата на това резюме се определя и изменя, при необходимост, в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2. 2. Най-късно 30 дни след получаването им Комисията препраща тези резюмета на другите държави-членки, които могат, в срок до 30 дни, да представят своите забележки чрез Комисията или пряко. По нейно желание, на дадена държава-членка може да бъде позволено да получи копие от пълната нотификация от компетентния орган на съответната държава-членка. 3. Компетентните органи информират Комисията относно окончателните решения, взети в съответствие с член 6, параграф 5, включително, когато е целесъобразно, за мотивите за отхвърляне на дадена нотификация, както и за резултатите от освобождаванията, получени в съответствие с член 10. 4. За освобождаванията на ГМО, посочени в член 7, държавите-членки изпращат веднъж годишно на Комисията списък на ГМО, които са били освободени на тяхна територия, и списък на нотификациите, които са били отхвърлени. Комисията ги препраща на компетентните органи на другите държави-членки. ЧАСТ В ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА ГМО КАТО ПРОДУКТ ИЛИ КАТО СЪСТАВКА НА ПРОДУКТ Член 12 Секторно законодателство 1. Членове 13-24 не се прилагат по отношение на ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото са разрешени от общностно законодателство, което предвижда специфична оценка на екологичния риск, проведена в съответствие с принципите, определени в приложение II, и на основата на информация, посочена в приложение III, без да се накърняват допълнителните изисквания, предвидени от споменатото по-горе общностно законодателство, и изискванията по отношение на управлението на риска, етикетирането, наблюдението по целесъобразност, информацията за обществеността и предпазната клауза, която да е най-малко равностойна на тази, предвидена в настоящата директива. 2. По отношение на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета членове 13-24 от настоящата директива няма да се прилагат към ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото те са разрешени от този регламент, при условие че е била извършена специфична оценка на риска за околната среда в съответствие с принципите, посочени в приложение II към настоящата директива, и на основата на вида информация, посочена в приложение III към настоящата директива, без да се накърняват другите приложими изисквания по отношение на оценката на риска, управлението на риска, етикетирането, наблюдението, когато е целесъобразно, информацията за обществеността и предпазната клауза, предвидена от общностното законодателство относно лекарствените продукти за човешка и ветеринарна употреба. 3. Процедури, които да гарантират, че оценката на риска, изискванията относно управлението на риска, етикетирането, наблюдението по целесъобразност, информацията за обществеността и предпазната клауза са равностойни на тези, предвидени в настоящата директива, се въвеждат с регламент на Европейския парламент и на Съвета. Бъдещото секторно законодателство, основано на разпоредбите на този регламент, ще съдържа позоваване на настоящата директива. Докато регламентът влезе в сила, всички ГМО като продукт или като съставка на продукт, доколкото са разрешени по силата на друго общностно законодателство, се пускат на пазара само след като са били приети за пускане на пазара в съответствие с настоящата директива. 4. По време на оценката на исканията за пускане на пазара на ГМО, упомената в параграф 1, се консултират органите, създадени от Общността по силата на настоящата директива и от държавите-членки за целите на прилагането на настоящата директива. Член 13 Процедура на нотификация 1. Преди даден ГМО или комбинация от ГМО като продукт или като съставка на продукт да бъде пуснат на пазара, се представя нотификация до компетентния орган на държавата-членка, в която този ГМО се пуска на пазара за първи път. Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и незабавно препраща резюмето на досието, посочено в параграф 2, буква з), на компетентните органи на другите държави-членки и на Комисията. Компетентният орган незабавно разглежда дали нотификацията е в съответствие с параграф 2 и ако е необходимо, изисква допълнителна информация от нотифициращото лице. Когато нотификацията е в съответствие с параграф 2 и най-късно когато той изпраща своя доклад за оценка по реда на член 14, параграф 2, компетентният орган препраща копие от нотификацията на Комисията, която в срок до 30 дни от получаването го препраща на компетентните органи на другите държави-членки. 2. Нотификацията съдържа: а) информацията, изискваща се по силата на приложения III и IV. Тази информация отчита разнообразието от места на използване на ГМО като продукт или като съставка на продукт и включва информация за данните и резултатите, получени от освобождавания, проведени с цел изследване и развитие, по отношение на въздействието на освобождаването върху човешкото здраве и околната среда; б) оценката на риска за околната среда и заключенията, изисквани по силата на приложение II, раздел Г; в) условията за пускането на пазара на продукта, включително специфични условия на употреба и третиране; г) във връзка с член 15, параграф 4, предложение за срок за съгласието, който не следва да надхвърля десет години; д) план за наблюдение в съответствие с приложение VII, включително предложение за продължителността на плана за наблюдение; този срок може да бъде различен от предложения срок за съгласието; е) предложение за етикетиране, което да съответства на изискванията, посочени в приложение IV. Етикетирането следва ясно да посочва, че се съдържа ГМО. Думите „този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или съпровождащия документ; ж) предложение за опаковка, което обхваща изискванията, посочени в приложение IV; з) резюме на досието. Формата на резюмето се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2. Ако въз основа на резултатите от дадено освобождаване, нотифицирано по реда на част Б, или въз основа на други съществени, аргументирани научни причини определено нотифициращо лице прецени, че пускането на пазара и употребата на даден ГМО като продукт или като съставка на продукт не създава риск за човешкото здраве и околната среда, той може да предложи на компетентния орган да не представя част или цялата информация, изискваща се по силата на приложение IV, раздел Б. 3. Нотифициращото лице включва в тази нотификация информация за данните или резултатите от освобождавания на същите ГМО или същата комбинация от ГМО, които са били или понастоящем са нотифицирани и/или които са осъществени от нотифициращото лице в рамките или извън рамките на Общността. 4. Нотифициращото лице може също така да се позове на данни или резултати от по-рано представени нотификации от други нотифициращи лица или да предостави допълнителна информация, която той счита за релевантна, при условие че информацията, данните и резултатите не са поверителни или въпросните нотифициращи лица са дали своето писмено съгласие. 5. За да може даден ГМО или комбинация от ГМО да бъдат използвани за цел, различна от вече посочената в нотификацията, се представя отделна нотификация. 6. Ако преди да е предоставено писменото съгласие, е станала известна нова информация относно рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, нотифициращото лице незабавно предприема мерките, необходими за опазване на човешкото здраве и околната сред, и информира компетентния орган за това. Нотифициращото лице също така актуализира информацията и условията, посочени в нотификацията. Член 14 Доклад за оценка 1. При получаването и след потвърждаването на нотификацията в съответствие с член 13, параграф 2 компетентният орган я разглежда за съответствие с настоящата директива. 2. В срок до 90 дни след получаването на нотификацията, компетентният орган: - изготвя доклад за оценка и го изпраща на нотифициращото лице. Последващо оттегляне от страна на нотифициращото лице не накърнява всяко по-нататъшно представяне на нотификацията на друг компетентен орган; - в случая, упоменат в параграф 3, буква а), изпраща своя доклад, заедно с информацията, посочена в параграф 4, и всяка друга информация, на която е основал своя доклад, до Комисията, която в срок до 30 дни от получаването му го препраща на компетентните органи на другите държави-членки. В случая, посочен в параграф 3, буква б), компетентният орган изпраща своя доклад заедно с информацията, посочена в параграф 4, и всяка друга информация, на която е основал своя доклад, до Комисията не по-рано от 15 дни след изпращане на доклада за оценка на нотифициращото лице и не по-късно от 105 дни след получаване на нотификацията. В срок до 30 дни от получаването му Комисията препраща доклада на компетентните органи на другите държави-членки. 3. Докладът за оценка посочва дали: а) въпросният(те) ГМО следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара и при какви условия; или б) въпросният(те) ГМО не следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара. Докладите за оценка се изготвят в съответствие с насоките, съдържащи се в приложение VI. 4. При изчисляването на 90-дневния срок, посочен в параграф 2, времето, в което компетентният орган изчаква допълнителна информация, която може да е изискал от нотифициращото лице, не се взима предвид. Компетентният орган посочва причините за искането на допълнителна информация. Член 15 Стандартна процедура 1. В случаите, посочени в член 14, параграф 3, компетентен орган или Комисията може да изиска допълнителна информация, да направи коментари или да представи мотивирани възражения срещу пускането на пазара на въпросния(те) ГМО в срок до 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка. Коментарите или мотивираните възражения и отговори се препращат на Комисията, която незабавно ги разпространява до всички компетентни органи. Компетентните органи и Комисията могат да разискват всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в рамките на 105 дни от датата на разпространение на доклада за оценка. Времето, през което се очаква допълнителна информация от нотифициращото лице, не се взема предвид при изчисляването на крайния 45-дневен срок за постигане на съгласие. Във всяко искане за допълнителна информация се посочват мотивите за него. 2. В случая, посочен в член 14, параграф 3, буква б), ако компетентният орган, който е изготвил доклада, реши, че ГМО не следва да бъде(ат) пуснат(и) на пазара, нотификацията се отхвърля. В решението се посочват мотивите за това. 3. Ако компетентният орган, който е изготвил доклада, реши, че продуктът може да бъде пуснат на пазара, при отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в срок до 60 дни след датата на разпространение на доклада за оценка, посочен в член 14, параграф 3, буква а), или ако спорните въпроси се разрешат в рамките на 105-дневния срок, посочен в параграф 1, компетентният орган, който е изготвил доклада, дава своето писмено съгласие за пускането на пазара, изпраща го на нотифициращото лице и в рамките на 30 дни информира за това другите държави-членки и Комисията. 4. Съгласието се дава за максимален период от 10 години считано от датата, на която е издадено съгласието. За целта на одобряването на даден ГМО или потомство на същия ГМО, предназначени само за търговия със семената им по реда на съответните общностни разпоредби, срокът за първоначалното съгласие изтича най-късно десет години след датата на първото включване на първия сорт растения, съдържащ ГМО, в официален национален каталог на сортовете растения в съответствие с Директиви 70/457/ЕИО (11) и 70/458/ЕИО (12) на Съвета. В случая на горски репродуктивен материал срокът за първото съгласие изтича най-късно десет години след датата на първото вписване на базовия материал, съдържащ ГМО, в официален национален регистър на базови материали в съответствие с Директива 1999/105/ЕО на Съвета (13). Член 16 Критерии и информация за определени ГМО 1. Чрез дерогация от член 13 компетентен орган или Комисията по собствена инициатива могат да направят предложение относно критериите и информационните изисквания, на които следва да отговаря нотификацията за пускането на пазара на определени видове ГМО като продукт или като съставка на продукт. 2. Тези критерии и информационни изисквания, както и подходящите изисквания за резюмето се приемат след консултации със съответния(те) научен(и) комитет(и), в съответствие с процедурата, установена в член 30, параграф 2. Критериите и информационните изисквания следва да са такива, че да осигуряват високо равнище на безопасност за човешкото здраве и околната среда и да са основани на наличните научни доказателства за такава безопасност, както и на натрупания опит от освобождаването на сравними ГМО. Изискванията, посочени в член 13, параграф 2, се заменят с приетите по-горе, като се прилага процедурата, посочена в член 13, параграфи 3, 4, 5 и 6 и в членове 14 и 15. 3. Преди да започне процедурата, посочена в член 30, параграф 2, за решение по критериите и информационните изисквания, посочени в параграф 1, Комисията прави предложението достъпно за обществеността. Обществеността може да направи коментари до Комисията в рамките на 60 дни. Комисията препраща всички такива коментари, заедно с анализ, на комитета, създаден по член 30. Член 17 Подновяване на съгласието 1. Чрез дерогация от членове 13, 14 и 15 процедурата, предвидена в параграфи 2-9, се прилага за подновяването на: а) съгласия, предоставени по реда на част В; и б) преди 17 октомври 2006 г. - на съгласия, предоставени съгласно Директива 90/220/ЕИО относно пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукт преди 17 октомври 2002 г. 2. Най-късно девет месеца преди изтичането на съгласието - за съгласията, посочени в параграф 1, буква а), и преди 17 октомври 2006 г. - за съгласията, посочени в параграф 1, буква б), нотифициращото лице по настоящия член подава нотификация пред компетентния орган, който е получил първоначалната нотификация, която съдържа: а) копие от съгласието за пускането на пазара на ГМО; б) доклад за резултатите от наблюдението, проведено в съответствие с член 20. В случая на съгласия като посочените в параграф 1, буква б), този доклад се представя, когато наблюдението е било проведено; в) всяка нова налична информация относно рисковете на продукта за човешкото здраве и/или околната среда; и г) когато е целесъобразно, предложение за изменение или допълнение на условията на първоначалното съгласие, inter alia, на условията за бъдещото наблюдение и ограничаването на срока на съгласието. Компетентният орган потвърждава датата на получаване на нотификацията и когато нотификацията е в съответствие с настоящия параграф, незабавно препраща копие от нотификацията и доклада си за оценка на Комисията, която от своя страна в срок до 30 дни след получаването им ги препраща на компетентните органи на другите държави-членки. Тя изпраща също така и доклада си за оценка на нотифициращото лице. 3. Докладът за оценка посочва дали: а) ГМО следва да останат на пазара и при какви условия; или б) ГМО не следва да останат на пазара. 4. Другите компетентни органи или Комисията могат да поискат допълнителна информация, да направят коментари или да представят мотивирани възражения в срок до 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка. 5. Всички коментари, мотивирани възражения и отговори се препращат на Комисията, която незабавно ги разпространява до всички компетентни органи. 6. В случая на параграф 3, буква а) и при отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в рамките на 60 дни от датата на разпространение на доклада за оценка компетентният орган, който е изготвил доклада, изпраща на нотифициращото лице окончателното решение в писмен вид и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни. Като общо правило, валидността на съгласието не следва да надхвърля десет години и може да бъде ограничена или продължена по целесъобразност поради специфични причини. 7. Компетентните органи и Комисията могат да обсъждат всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в срок до 75 дни от датата на разпространение на доклада за оценка. 8. Ако спорните въпроси са разрешени в 75-дневния срок, посочен в параграф 7, компетентният орган, който е изготвил доклада, изпраща на нотифициращото лице своето окончателно решение в писмен вид и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни. Валидността на съгласието може да се ограничи, ако се налага. 9. След нотификация за подновяване на съгласие в съответствие с параграф 2 нотифициращото лице може да продължи да пуска ГМО на пазара при условията, конкретизирани в това съгласие, докато се вземе окончателно решение по нотификацията. Член 18 Процедура на Общността в случай на възражения 1. В случаи на възражение, повдигнато и поддържано от страна на компетентния орган или Комисията в съответствие с членове 15, 17 и 20, в срок от 120 дни се приема и публикува решение съгласно процедурата, определена в член 30, параграф 2. Това решение съдържа същата информация, посочена в член 19, параграф 3. При изчисляването на 120-дневния период не се отчита времето, през което Комисията е в очакване на допълнителната информация, която може да е поискала от нотифициращото лице, или на становището на Научния комитет, консултиран по реда на член 28. Комисията посочва мотивите си за всяко искане на допълнителна информация и информира компетентните органи за исканията, които е отправила към нотифициращото лице. Периодът, по време на който Комисията очаква становището на Научния комитет, не надвишава 90 дни. Периодът, необходим за действие от страна на Съвета в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2, не се взима предвид. 2. Когато е взето благоприятно решение, компетентният орган, който е изготвил доклада, дава писмено съгласие за пускането на пазара или за подновяване на съгласието, изпраща го на нотифициращото лице и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни след публикуването или нотифицирането на решението. Член 19 Съгласие 1. Без да се засягат изискванията по силата на друго общностно законодателство, само ако е било дадено писмено съгласие за пускането на пазара на даден ГМО като продукт или като съставка на продукт, въпросният продукт може да бъде използван без допълнителна нотификация в цялата Общност, доколкото специфичните условия за употреба и предвидените околности и/или географски райони в тези условия строго се спазват. 2. Нотифициращото лице може да предприеме пускането на пазара само след като е получило писменото съгласие на компетентния орган в съответствие с членове 15, 17 и 18 и в съответствие с условията, предвидени в това съгласие. 3. Писменото съгласие, упоменато в членове 15, 17 и 18, във всички случаи изрично посочва: а) обхвата на съгласието, включително идентичността на ГМО, които следва да бъдат пуснати на пазара като продукт или като съставка на продукт, и техния уникален код за идентифициране; б) срока на валидност на съгласието; в) условията за пускане на пазара на продукта, включително специфични условия за употреба, третиране и опаковане на ГМО като продукти или като съставка на продукти, както и условията за опазване на определени екосистеми/околна среда и/или географски райони; г) че, без да се нарушава член 25, при поискване нотифициращото лице предоставя контролни проби на компетентния орган; д) изискванията за етикетиране съгласно изискванията, предвидени в приложение IV. Етикетирането ясно посочва наличието на ГМО. Думите „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или върху документа, съпровождащ продукта или други продукти, съдържащи дадените ГМО; е) изискванията за наблюдение в съответствие с приложение VII, включително задълженията за докладване на Комисията и компетентните органи, срока на плана за наблюдение и когато е целесъобразно, задължения на всяко лице, продаващо продукта, или всеки негов ползвател, inter alia, в случая на ГМО, които се отглеждат - определена информация, необходима за тяхното месторазположение. 4. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че писменото съгласие и решението, посочени в член 18, когато е приложимо, са достъпни за обществеността и че условията, посочени в писменото съгласие и решението, когато е приложимо, се спазват. Член 20 Наблюдение и обработване на нова информация 1. След пускането на пазара на ГМО като продукт или като съставка на продукт, нотифициращото лице гарантира, че наблюдението и докладването за него се провеждат в съответствие с условията, посочени в съгласието. Докладите за това наблюдение се представят на Комисията и на компетентните органи на държавите-членки. На основата на тези доклади, в съответствие със съгласието и с рамката на плана за наблюдение, посочен в съгласието, компетентният орган, който е получил първоначалната нотификация, може да адаптира плана за наблюдение след първия период за наблюдение. 2. Ако след като е дадено писменото съгласие, от ползвателите или от други източници е станала известна нова информация относно рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, нотифициращото лице незабавно взема необходимите мерки за защита на човешкото здраве и околната среда и информира за това компетентния орган. Освен това нотифициращото лице актуализира информацията и условията, посочени в нотификацията. 3. Ако на компетентния орган е станала известна информация, която може да има последици за рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда, или при обстоятелствата, описани в параграф 2, той незабавно препраща информацията на Комисията и на компетентните органи на другите държави-членки, като може да се възползва от разпоредбите на член 15, параграф 1 и на член 17, параграф 7, когато е подходящо, ако информацията е станала известна преди писменото съгласие. Когато информацията е станала известна, след като е било дадено съгласието, компетентният орган в срок до 60 дни след получаването на новата информация препраща своя доклад за оценка на Комисията, като посочва дали и как условията на съгласието следва да бъдат изменени или съгласието следва да бъде прекратено. В срок до 30 дни от получаването на доклада Комисията го препраща на компетентните органи на другите държави-членки. Коментари или мотивирани възражения за по-нататъшното пускане на пазара на ГМО или по предложението за промяна на условията на съгласието се изпращат на Комисията в рамките на 60 дни след разпространението на доклада за оценка. Комисията от своя страна незабавно ги препраща на всички компетентни органи. Компетентните органи и Комисията могат да обсъждат всички спорни въпроси с цел постигане на съгласие в срок до 75 дни от датата на разпространение на доклада за оценка. При отсъствие на мотивирано възражение от страна на държава-членка или Комисията в рамките на 60 дни след датата на разпространението на новата информация или ако спорните въпроси са разрешени в рамките на 75 дни, компетентният орган, който е изготвил доклада, изменя съгласието в съответствие с предложението, изпраща измененото съгласие на нотифициращото лице и информира за това другите държави-членки и Комисията в срок до 30 дни. 4. За да се гарантира неговата прозрачност, резултатите от наблюдението, проведено по реда на част В от настоящата директива, са общественодостъпни. Член 21 Етикетиране 1. Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да гарантират, че на всички етапи от пускането на пазара етикетирането и опаковката на ГМО, пуснати на пазара като продукти или като съставка на продукти, отговарят на съответните изисквания, посочени в писменото съгласие, упоменато в член 15, параграф 3, член 17, параграфи 5 и 8, член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3. 2. За продукти, при които случайни или технически неизбежни следи от разрешените ГМО не могат да бъдат изключени, може да бъде установен минимален праг, под който тези продукти няма да е необходимо да бъдат етикетирани в съответствие с разпоредбата в параграф 1. Праговите нива се установяват според въпросния продукт, в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2. Член 22 Свободно разпространение Без да се накърняват разпоредбите на член 23, държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива. Член 23 Предпазна клауза 1. Когато една държава-членка в резултат на нова или допълнителна информация, станала известна след датата на съгласието и засягаща оценката на риска за околната среда или повторната оценка на съществуващата информация, въз основа на нови или допълнителни научни знания, има изчерпателни основания да счита, че даден ГМО като продукт или като съставка на продукт, който е бил надлежно нотифициран и е получил писмено съгласие по силата на настоящата директива, представлява риск за човешкото здраве или околната среда, въпросната държава-членка може временно да ограничи или забрани на своята територия употребата и/или продажбата на този ГМО като продукт или като съставка на продукт. Държавата-членка гарантира, че в случай на сериозен риск се прилагат спешни мерки, като временно прекратяване или преустановяване на пускането на пазара, включително и информиране на обществеността. Държавата-членка незабавно информира Комисията и другите държави-членки за предприетите действия по силата на този член и дава мотивите за решението си, предоставя своя преглед на оценката на екологичния риск, като посочва дали и как условията на съгласието следва да бъдат изменени или съгласието следва да се преустанови, както и, когато е целесъобразно, новата или допълнителната информация, на която е основано решението ѝ. 2. Решение по въпроса са взема в срок до 60 дни в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. При изчисляването на 60-дневния срок не се взима предвид времето, през което Комисията изчаква допълнителната информация, която е поискала от нотифициращото лице, или е изискала становището на научния(те) комитет(и), с който(които) са проведени консултации. Времето, през което Комисията изчаква становището на консултирания(те) научен(и) комитет(и), не надхвърля 60 дни. Аналогично периодът, през който Съветът предприема действия в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2, също не се взема предвид. Член 24 Информация за обществеността 1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, при получаването на нотификация в съответствие с член 13, параграф 1 Комисията незабавно предоставя на разположение на обществеността резюмето, посочено в член 13, параграф 2, буква з). Комисията предоставя на разположение на обществеността докладите за оценка в случая, посочен в член 14, параграф 3, буква а). Обществеността може да изпрати коментари до Комисията в срок до 30 дни. Комисията незабавно препраща коментарите на компетентните органи. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 25, за всички ГМО, които са получили писмено съгласие за пускане на пазара като продукт или като съставка на продукт, или чието пускане на пазара е било отхвърлено по силата на настоящата директива, докладите за оценка, изготвени за тези ГМО, и становищата на консултираните научни комитети се предоставят на разположение на обществеността. ГМО или ГМО, съдържащ(и) се във всеки продукт и неговата (тяхната) употреба се посочват ясно. ЧАСТ Г ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 25 Поверителност 1. Комисията и компетентните органи няма да разкриват на трети страни поверителна информация, която е нотифицирана или разменена по силата на настоящата директива, и защитават правата на интелектуална собственост, свързани с получените данни. 2. Нотифициращото лице може да посочи информацията в представената нотификация по силата на настоящата директива, чието разкриване може да увреди неговото конкурентно положение и съответно която следва да бъде разглеждана като поверителна. В такива случаи трябва да се даде проверима обосновка. 3. След консултация с нотифициращото лице компетентният орган решава коя информация ще се съхранява като поверителна и информира нотифициращото лице за своите решения. 4. Следната информация, предоставена съгласно членове 6, 7, 8, 13, 17, 20 или 23, не може да се разглежда като поверителна в никакъв случай: - общо описание на един или няколко ГМО, име и адрес на нотифициращото лице, цел на освобождаването, място на освобождаването и планирани употреби, - методи и планове за наблюдение на един или няколко ГМО и за ответни мерки в случай на авария, - оценка на екологичния риск. 5. Ако по някакви причини нотифициращото лице оттегли нотификацията, компетентните органи и Комисията трябва да запазят поверителността на предоставената информация. Член 26 Етикетиране на ГМО, посочени в член 2, параграф 4, втора алинея 1. ГМО, които се предоставят за дейности, посочени в член 2, параграф 4, алинея втора, подлежат на изисквания за адекватно етикетиране съгласно съответните раздели на приложение IV с оглед осигуряването на ясна информация върху етикета или съпровождащия документ относно наличието на ГМО. За тази цел думите „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми“ се изписват върху етикета или съпровождащия документ. 2. Условията за изпълнението на параграф 1, без да дублират или създават несъответствия със съществуващи разпоредби за етикетиране, предвидени в съществуващо общностно законодателство, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. В този случай следва да се отчитат, когато е целесъобразно, разпоредбите за етикетирането, установени от държавите-членки в съответствие с общностното законодателство. Член 27 Привеждане на приложенията в съответствие с технническия напредък Раздели В и Г от приложение II, приложения III-VI и раздел В от приложение VII се привеждат в съответствие с техническия напредък съгласно процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. Член 28 Консултация с научния(те) комитет(и) 1. В случаи, когато е повдигнато възражение от компетентния орган или Комисията по отношение на рисковете от ГМО за човешкото здраве или околната среда и то се поддържа в съответствие с член 15, параграф 1, член 17, параграф 4, член 20, параграф 3 или член 23, или когато според доклада за оценка, упоменат в член 14, ГМО не следва да бъде пуснат на пазара, Комисията, по собствена инициатива или по искане на държава-членка, се консултира със съответния(те) научен(и) комитет(и) относно възражението. 2. Съответният(ите) научен(ни) комитет(и) също може да бъде консултиран от Комисията, по нейна инициатива или по искане на държава-членки, по всеки въпрос, свързан с настоящата директива, който може да има неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда. 3. Административните процедури, предвидени в настоящата директива, не се засягат от параграф 2. Член 29 Консултация с комитета(и) по етични въпроси 1. Без да се засягат компетенцията на държавите-членки по отношение на етични въпроси, Комисията, по собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, се консултира по етични въпроси от общо естество с комитет, създаден от нея с цел получаване на съвети по етични аспекти на биотехнологията, като например Европейската група по етика в науката и новите технологии. Такава консултация може да се осъществи и по искане на държава-членка. 2. Тази консултация се провежда в съответствие с ясни правила на откритост, прозрачност и обществена достъпност. Резултатът от нея е достъпен за обществеността. 3. Административните процедури, предвидени по силата на настоящата директива, не се засягат от параграф 1. Член 30 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взимат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 31 Обмен на информация и докладване 1. Държавите-членки и Комисията се срещат редовно и обменят информация за натрупания опит по отношение предотвратяването на рискове, свързани с освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО. Този обмен на информация обхваща и опита, натрупан от изпълнението на член 2, параграф 4, алинея втора, оценката на екологичния риск, наблюдението и въпроса с консултациите и информирането на обществеността. При необходимост комитетът, учреден по реда на член 30, параграф 1, може да предоставя указания за прилагането на член 2, параграф 4, втора алинея. 2. Комисията създава един или няколко регистъра с цел вписване на информацията за генетичните модификациии в ГМО, посочени в буква А, точка 7 от приложение IV. Без да се засяга член 25, регистърът(трите) включва(т) част, която е достъпна за обществеността. Подробните правила за действието на регистъра(трите) се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2. 3. Без да се засяга параграф 2 и буква А, точка 7 от приложение IV: а) държавите-членки създават публични регистри, в които се вписва мястото на освобождаване на ГМО съгласно част Б; б) държавите-членки създават и регистри за вписване на мястото на ГМО, отглеждани съгласно част В, inter alia, за да може възможните последици върху околната среда да бъдат наблюдавани в съответствие с разпоредбите на член 19, параграф 3, буква е) и член 20, параграф 1. Без да се засягат тези разпоредби в членове 19 и 20, въпросните места: - се нотифицират на компетентните органи, и - се известяват на обществеността по начина, считан за целесъобразен от компетентните органи и в съответствие с националните разпоредби. 4. На всеки три години държавите-членки изпращат до Комисията доклад за мерките, предприети за изпълнението на разпоредбите на настоящата директива. Този доклад включва кратко фактическо изложение за опита им с ГМО, пуснати на пазара като продукти или като съставки на продукти по силата на настоящата директива. 5. На всеки три години Комисията публикува резюме, основано на докладите, посочени в параграф 4. 6. През 2003 г. и след това на всеки три години Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад за опита на държавите-членки с ГМО, пуснати на пазара по силата на настоящата директива. 7. При подаването на този доклад през 2003 г. Комисията същевременно представя и специален доклад за действието на части Б и В, включително оценка на: а) всички свои заключения, като специално се отчитат разнообразието на европейските екосистеми и необходимостта да се допълни регулаторната рамка в тази област; б) вероятността различните възможностти за по-нататъшно подобряване на последователността и ефикасността на настоящата рамка, включително една централизирана общностна разрешителна процедура и мерки за окончателно вземане на решение от Комисията; в) дали е натрупан достатъчен опит по изпълнението на диференцираните процедури в част Б, за да се обоснове разпоредба за подразбиращо се съгласие в тези процедури, а по част В - за да оправдае прилагането на диференцирани процедури; и г) социално-икономическите аспекти от съзнателните освобождавания и пускането на пазара на ГМО. 8. Всяка година Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад по етичните въпроси, посочени в член 29, параграф 1; този доклад може да бъде придружен, ако е целесъобразно, от предложение за изменение на настоящата директива. Член 32 Изпълнение на Протокола от Картахена по биологична безопасност 1. Във възможно най-кратък срок и преди м. юли 2001 г. Комисията се поканва да внесе законодателно предложение относно подробното изпълнение на Протокола от Картахена по биологична безопасност. Предложението следва да допълва и ако е необходимо, изменя разпоредбите на настоящата директива. 2. По-специално това предложение включва подходящи мерки за изпълнението на процедурите, предвидени в Протокола от Картахена, и в съответствие с Протокола изисква от износителите от Общността да гарантират, че всички изисквания на Процедурата за предварително информирано съгласие, както са посочени в членове 7-10, 12 и 14 от Протокола от Картахена, са спазени. Член 33 Наказания Държавите-членки определят наказанията, които се прилагат при нарушаването на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези наказания са ефикасни, пропорционални и разубеждаващи. Член 34 Въвеждане 1. Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 17 октомври 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 35 Неуредени нотификации 1. Нотификации, които се отнасят до пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти, получени съгласно Директива 90/220/ЕИО и по отношение на които процедурите на въпросната директива не са приключили към 17 октомври 2002 г., попадат под разпоредбите на настоящата директива. 2. До 17 януари 2003 г. нотифициращите лица следва да са допълнили своите нотификации в съответствие с настоящата директива. Член 36 Отмяна 1. Директива 90/220/ЕИО се отменя считано от 17 октомври 2002 г. 2. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и следва да се разглеждат съгласно таблицата за съответствие в приложение VIII. Член 37 Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 38 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 март 2001 година.

32009D0373

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 април 2009 година относно уравняване на сметките на разплащателните агенции на държавите-членки във връзка с разходи, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансовата 2008 година (нотифицирано под номер C(2009) 3219) (2009/373/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално членове 30 и 33 от него, след консултации с Комитета по фондовете, като има предвид, че: (1) По силата на член 30 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, въз основа на годишните счетоводни отчети, подадени от държавите-членки и придружени от информацията, изисквана за уравняване на сметките, както и от сертификат за пълнотата, точността и достоверността на отчетите и докладите, изготвени от сертифициращия орган, счетоводните сметки на разплащателните агенции, посочени в член 6 от посочения регламент, се уравняват от Комисията. (2) Съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година за формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводство от агенциите платци, декларациите за разходи и приходи и условията за възстановяване на разходите по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2), се вземат предвид разходите, направени от държавите-членки за финансовата 2008 година за периода между 16 октомври 2007 г. и 15 октомври 2008 г. (3) Комисията провери подадената от държавите-членки информация и изпрати преди 31 март 2009 г. до държавите-членки резултатите от своите проверки заедно с необходимите изменения. (4) Годишните отчети и придружаващите документи позволяват на Комисията да вземе решение за някои разплащателни агенции относно пълнотата, точността и достоверността на подадените счетоводни отчети. В приложение I са изброени сумите, които са уравнени за всяка държава-членка, и сумите, които трябва да бъдат възстановени от държавите-членки или да им бъдат изплатени. (5) Необходимо е да бъдат направени допълнителни проучвания на информацията, подадена от някои други разплащателни агенции и техните счетоводни сметки не могат да бъдат уравнени в настоящото решение. В приложение II са изброени въпросните разплащателни агенции. (6) По силата на член 33, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 50 % от финансовите последствия от невъзстановяване на неправомерно изплатени суми се понасят от въпросната държава-членка, ако посочените суми не са възстановени преди приключването на програмата за развитие на селските райони, в рамките на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно решение или в рамките на осем години, ако искът за възстановяване е отнесен до националните съдилища или при приключване на програмата, ако тези срокове изтекат преди края ѝ. По силата на член 33, параграф 4 от този регламент държавите-членки са длъжни да предоставят на Комисията, заедно с годишните отчети, обобщен доклад за процедурите по възстановяване на средствата, предприети в отговор на нередностите. В Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията (3) са посочени подробните правила за прилагането на задължението на държавите-членки за докладване на сумите за възстановяване. В приложение III към посочения регламент се съдържа таблицата, която държавите-членки трябваше да предоставят през 2009 г. Въз основа на попълнените от държавите-членки таблици Комисията решава относно финансовите последици от невъзстановяване на неправомерно изплатени суми, които датират съответно от преди повече от четири или осем години. Настоящото решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 33, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. (7) По силата на член 33, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 след приключване на програма за развитие на селските райони държавите-членки могат да вземат решение да не изискват възстановяване на сумите. Такова решение може да бъде взето единствено ако вече направените и евентуалните разходи по възстановяването на сумата надхвърлят размера на подлежащата на възстановяване сума или ако връщането се окаже невъзможно поради неплатежоспособност, отчетена и призната съгласно националното законодателство, на длъжника или на лицата, носещи юридическа отговорност за нередностите. Ако такова решение е взето в срок от четири години от датата на първоначалното административно или съдебно решение или в срок от осем години, ако искът за възстановяване е отнесен до националните съдилища, 100 % от финансовите последствия от невъзстановяването следва да се поемат от бюджета на Общността. В обобщения доклад, посочен в член 33, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, са посочени сумите, за които държавата-членка е решила да не изисква възстановяване, както и основанията за това решение. Тези суми не се начисляват на засегнатите държави-членки и следователно се поемат от бюджета на Общността. Настоящото решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 33, параграф 5 от посочения регламент. (8) По силата на член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 настоящото решение не засяга решенията, което ще бъдат приети впоследствие от Комисията за изключване от финансиране от страна на Общността на разходи, които не са били извършени в съответствие с правилата на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 С изключение на разплащателните агенции, посочени в член 2, счетоводните сметки на разплащателните агенции на държавите-членки относно разходи, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по отношение на финансовата 2008 година, се уравняват. Сумите, които подлежат на възстановяване от всяка държава-членка или следва да ѝ бъдат изплатени в рамките на всяка програма за развитие на селските райони по силата на настоящото решение, включително тези, които са резултат от прилагането на член 33, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, са посочени в приложение I. Член 2 За финансовата 2008 година посочените в приложение II счетоводни сметки на разплащателните агенции на държавите-членки по отношение на разходите, направени по всяка програма за развитие на селските райони, финансирана от ЕЗФСРС, са отделени от настоящото решение и са предмет на решение за уравняване в бъдеще. Член 3 Адресати на настоящото решение за държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 април 2009 година.

32004D0731

20040726 Решение на Съвета от 26 юли 2004 година oтносно сключването на споразумение между Европейския съюз и Босна и Херцеговина за процедури за сигурност при обмен на класифицирана информация (2004/731/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 24 и 38 от него, като взе предвид препоръката на Председателството, като има предвид, че: (1) На срещата си на 27 и 28 ноември 2003 г. Съветът реши да упълномощи Председателството, подпомогнато от Генералния секретар/Върховния представител, да започне преговори в съответствие с членове 24 и 38 от Договора за Европейския съюз с определени трети страни, с оглед Европейският съюз да сключи с всяка от тях споразумение за мерките за процедури за сигурност при обмен на класифицирана информация. (2) След получаване на пълномощия за започване на преговори Председателството, подпомогнато от Генералния секретар/Върховния представител, договори споразумение с Босна и Херцеговина за процедури за сигурност при обмен на класифицирана информация. (3) Споразумението следва да бъде одобрено. РЕШИ: Член 1 Одобрява се сключването на споразумение между Европейския съюз и Босна и Херцеговина за процедури за сигурност при обмен на класифицирана информация. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се оправомощава да посочи лице, упълномощено да подпише споразумението, за да задължи Европейския съюз. Член 3 Настоящото решение влиза в сила от деня на приемането му. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 26 юли 2004 година.

32001D0107

32001D0107 L 039/43 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 януари 2001 година за отлагане датата на прилагане на Директива 1999/36/ЕО на Съвета за някои транспортируеми съоръжения под налягане (нотифицирано под номер С(2001) 139) (текст от значение за ЕИП) (2001/107/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 1999/36/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно транспортируеми съоръжения под налягане (1) и по-специално член 17, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Няма подробни технически спецификации и не са добавени достатъчни препратки към съответните европейски стандарти в приложенията към Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно автомобилния превоз на опасни товари (2), последно изменена с Директива 2000/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно железопътния превоз на опасни товари (4), последно изменена с Директива 2000/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), по отношение на съдовете под налягане, стелажите за бутилки и резервоарите, посочени в член 2 на Директива 1999/36/ЕО. Следователно датата за прилагане на директивата за горепосочените транспортируеми съоръжения под налягане трябва да бъде отложена. (2) Член 18 от Директива 1999/36/ЕО предвижда, че в преходния период от 24 месеца от датата на прилагане на настоящата директива държавите-членки трябва да разрешат пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на транспортируеми съоръжения под налягане, които съответстват на действащата на тяхната територия преди 1 юли 2001 г. нормативна база. Следователно крайният срок на изтичане на този период също трябва да бъде удължен. (3) Мерките, които са предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, посочен в член 15 от Директива 1999/36/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Съгласно член 17, параграф 2 от Директива 1999/36/ЕО датата за прилагане на горепосочената директива се отлага за 1 юли 2003 г. относно съдовете под налягане, стелажите за бутилки и резервоарите. Член 2 Държавите-членки разрешават пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на транспортируемите съоръжения под налягане, посочени в член 1, които съответстват на законовите разпоредби, действащи на тяхна територия преди 1 юли 2003 г., до 24 месеца след тази дата, както и последващото въвеждане в експлоатация на такива съоръжения, пуснати на пазара преди тази дата. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 25 януари 2001 година.

32009D0608

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 24 април 2007 година относно мярката за помощ, приложена от Белгия в полза на InterFerryBoats, (C 46/05 (ex NN 9/04 и ex N 55/05)) (нотифицирано под номер C(2007) 1180) (само текстовете на френски и нидерландски език са автентични) (текст от значение за ЕИП) (2009/608/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като прикани заинтересованите страни да изложат своите коментари в съответствие с посочените разпоредби, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА 1.1. Дела NN 9/04 и N 55/05 (1) В писмо от 12 август 2003 г., регистрирано в Комисията на 20 август 2003 г. (TREN/A(03)27718), белгийските власти уведомиха Европейската комисия за мерките за помощ предоставена от Белгийската национална железопътна компания (SNCB) за оздравяване и преструктуриране на нейното дъщерно дружество Inter Ferry Boats (IFB), по силата на рамков договор, сключен на 7 април 2003 г., по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. (2) На 13 октомври 2003 г. (D(03)17546) Комисията прикани белгийските власти да ѝ предоставят допълнителна информация. На 12 декември 2003 г. се проведе двустранно заседание за обсъждането на този въпрос, на което планът за преструктуриране на IFB беше връчен на Комисията. (3) Белгийските власти отговориха на Европейската комисия с писмо от 7 януари 2004 г., регистрирано в Комисията на 13 януари 2004 г. (TREN/A(04)10708). От това писмо става ясно, че обявената помощ е отпусната, вследствие на което бе заведено дело под номер NN 9/04. На 30 април 2004 г. бе проведено второ заседание и в писмо от 15 юни 2004 г., регистрирано в Комисията на 21 юни 2004 г. (TREN/A(04)23691), белгийските власти изпратиха изисканата от Комисията по време на това заседание допълнителна документация. (4) В писмо от 26 януари 2005 г. (D(05)100339) Комисията прикани белгийските власти да предоставят допълнителни сведения, изпратени ѝ в писмо от 25 март 2005 г., регистрирано в Комисията на 30 март 2005 г. (TREN/A(05)7712). (5) В писмо от 28 януари 2005 г. (SG(2005)A1133) белгийските власти информират Комисията за намерението на SNCB да извърши допълнително увеличение на капитала на IFB, което не е предвидено в споразуменията обявени на 12 август 2003 г. Комисията заведе това уведомление под номер N 55/2005. (6) В писмо от 29 март 2005 г. (D(05)106199) Комисията подкани белгийските власти да предоставят допълнителна информация, която ѝ беше изпратена в писмо от 28 април 2005 г., регистрирано в Комисията на 3 май 2005 г. (SG(2005)A(05)4155). (7) В писмо от 31 май 2005 г. (D(05)111096) Комисията прикани белгийските власти да предоставят допълнителна информация, която ѝ беше изпратена в писмо от 30 юни 2005 г., регистрирано в Комисията на 1 юли 2005 г. (TREN/A(05)16598). (8) На 16 септември 2005 г. бе проведено работно заседание между Комисията и белгийските власти, на което Комисията поиска от белгийските власти допълнителна информация, която ѝ беше предоставена по електронен път на 21 октомври 2005 г., с регистрация в Комисията от 24 октомври 2005 г. (TREN/A(05)27067). 1.2. Дело C 46/05 (9) В писмо от 7 декември 2005 г. Комисията информира Белгия за решението си да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 на Договора, срещу въпросните мерки. (10) Решението на Комисията за започване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (1). Комисията прикани заинтересованите страни да изложат коментарите си във връзка с въпросната мярка. Комисията не е получила такива от трета заинтересована страна. (11) На писмото за започване на процедурата Белгия отговори с писмо от 14 февруари 2006 г., регистрирано в Комисията на 15 февруари 2006 г. под номер TREN/A/13934. Със същото писмо от 14 февруари 2006 г. тя оттегли уведомлението си от 28 януари 2005 г. (12) На 1 юни и 25 юли 2006 г. бяха проведени работни заседания между службите на Комисията и белгийските власти. В писмата си от 29 юни и 20 септември 2006 г., регистрирани в Комисията в същия ден, съответно под номера TREN/A/25806 и TREN/A/32665, както и в писмата си, изпратени по електронен път на 16 и 21 ноември 2006 г., регистрирани под номера TREN/A/37638 и TREN/A/37981, белгийските власти предоставиха допълнителна информация на Комисията. (13) В писмо от 30 ноември 2006 г., получено в Комисията на 5 декември 2006 г., регистрирано под номер TREN/A/39219, белгийските власти предадоха писмо от Карел Винк във връзка с настоящия въпрос. Белгийските власти изпратиха това писмо в подкрепа на тезата си, че не Белгия, а единствено и само SNCB носи отговорност за взетите от SNCB решения в тази връзка. (14) В писмо от 5 февруари 2007 г. (D(07)302095) Комисията прикани белгийските власти да предоставят допълнителна информация, изпратена от Белгия в писма от: 6 февруари 2007 г., регистрирано в Комисията на 7 февруари 2007 г. (A(07)24246); 8 февруари 2007 г., регистрирано в Комисията на 9 февруари 2007 г. (A(07)23613); 13 февруари 2007 г., регистрирано в Комисията на 15 февруари 2007 г. (A(07)24201), и писмо от 15 февруари 2007 г. с регистрация в Комисията от 16 февруари 2007 г. (A(07)24362). (15) В свое писмо от 15 март 2007 г. (D(07)306248), както и на провелото се на 16 март 2007 г. работно заседание, Комисията подкани белгийските власти да ѝ предоставят допълнителна информация, която ѝ бе изпратена от Белгия в писмо от 30 март 2007 г., регистрирано в Комисията в същия ден (A(07)28411). 2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ 2.1. Страни по рамковия договор за оздравяване и преструктуриране на IFB 2.1.1. IFB 2.1.1.1. Описание на дружеството (16) IFB е акционерно дружество регулирано от белгийското законодателство. SNCB е притежател на 89,03 % от неговия капитал. Останалите акционери са: CNC Transports, дъщерно дружество, 93,8 % собственост на SNCF (7,41 %), ICF (2,08 %) и EWS (English Welsh and Scottish Railway - 1,22 %). (17) Дружеството IFB е учредено на 1 април 1998 г. чрез сливането на следните три дружества: Ferry Boats SA, Interferry SA и отдел „Железници“ на Edmond Depaire Ltd. Както бе доказано и от Белгия с извлечение от фирмения регистър, това сливане е от типа сливане чрез поглъщане, при което Ferry Boats SA поглъща Interferry SA; впоследствие отдел „Железници“ на Edmond Depaire SA става част от така слятото цяло. IFB наследява юридическото лице на създаденото през 1923 г. дружество Ferry Boats. (18) IFB продължава да развива най-вече два вида дейности, логистика на железопътния и комбиниран транспорт (IFB Logistics) и експлоатация на континентални терминали за комбиниран транспорт (IFB Terminals). Дейностите на дружеството са подробно описани в писмото за започване на официалната процедура по разследване, точки от 16 до 19. (19) Към тези дейности следва да се добави и дяловото участие на IFB понастоящем и в миналото във фирми и дъщерни дружества за експлоатация на пристанищни и континентални терминали, транспортни фирми в Белгия и чужбина. Дяловото участие и дъщерните дружества са описани подробно в точка 30 и следващи на писмото за започване на официалната процедура по разследване. Белгия е уведомила Комисията, че някои от фактите, съдържащи се в писмото за започване на процедурата не са съвсем точни, или впоследствие са претърпели промени. Настъпилите след изпращане на писмото за започване на процедурата промени са описани в следващите точки. А останалите промени са следствие от решението за започване на процедурата (точки от 30 до 49). (20) Дялово участие на IFB в терминали в Белгия. Дружеството IFB се е оттеглило от терминала в Брюж. В точка 39 от писмото за започване на процедурата се казва, че то е продало дяловете си на инвестиционната група OCHZ. Всъщност, IFB е продало дяловете си на дружеството Hesse-Noord Natie, с което са експлоатирали съвместно този терминал. (21) Точка 41 на писмото за започване на процедурата гласи, че IFB притежава 16,76 % от дяловете на дружеството Dry Port Mouscron-Lille. Белгия е уведомила Комисията, че след увеличаване на капитала на дружеството на 29 юни 2006 г. - увеличаване, в което IFB не участва, и след включването на частния инвеститор DELCATRANS в капитала на дружеството - дяловото участие на IFB е намаляло на 11,07 %. (22) Дялово участие на IFB в терминали във Франция. През есента на 2006 г. IFB е продало на CMA-CGM 30-процентното си дялово участие в дружеството Nord France Terminal International OU (наричано по-долу NFTI-ou). След тази транзакция във Франция IFB си запазва само дяловото участие от 2 % в дружеството CNC transports, преименувано тогава на Naviland Cargo. 2.1.1.2. Пазари и пазарни дялове на IFB (23) В решението си за започване на процедурата (точки от 50 до 54) Комисията твърди, че по отношение на дейностите на IFB Logistics е необходимо да се прави разграничение между два вида продуктови пазари: на спедиционните и на логистичните услуги, като и двата се определят като национални, а дялът на IFB Logistics се изчислява между 2 % и 5 %. (24) Що се отнася до терминалния пазар, в решението за започване на процедурата (точки от 55 до 59) се прави разграничение между континентални и пристанищни терминали. Междувременно, дружеството IFB е изтеглило участието си от всички пристанищни терминали, в които е притежавало дялове. Нито заинтересованите страни, нито Белгия са оспорили дефиницията, съдържаща се в решението за започване на процедурата. (25) Пазарът на железопътния превоз на товари е част от тези два пазара. В съответствие с разпоредбите на Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. за развитие на железопътния транспорт на Общността (2) след 2003 г. той се отвори за международния превоз от и за Белгия. Това отваряне на пазара за международния транспорт беше допълнено и от отварянето на пазара за вътрешен транспорт на 1 януари 2007 г., предвидено от Директива 91/440/ЕИО, приложена от Белгия с кралски декрет от 13 декември 2005 г. 2.1.2. SNCB (26) Дружеството SNCB е създадено от белгийското законодателство на 23 юли 1926 г., когато се учредява Société Nationale des Chemins de Fer Belges (3) (Белгийската национална железопътна компания). От 14 октомври 1992 г. (4) то функционира като самостоятелно публично акционерно дружество. (5). (27) Белгийската държава реформира структурата на SNCB на 1 януари 2005 г., като раздели дружеството на три отделни такива, а по-точно: - SNCB Holding, холдингово дружество, 100-процентов собственик на останалите две: - управляващото железопътната инфраструктура Infrabel, и - новото дружество за железопътен транспорт SNCB. Белгийската държава е едноличен собственик на акциите на SNCB Holding. (28) Органите за управление на SNCB са: Управителен съвет, Съвет на директорите и Изпълнителен директор. Управителният съвет е съставен от 10 члена, в това число и изпълнителния директор, които се назначават с кралски декрет, след обсъждане в рамките на Министерски съвет. (29) В Управителния съвет белгийското правителство е представено от правителствен комисар. Правителственият комисар може да сезира белгийските власти с цел отмяна на решение на Управителния съвет, излизащо извън рамките на изпълнението на обществените услуги, ако то „вреди на изпълнението на обществените услуги“ (член 23, алинея 2 от Закона). 2.2. Финансови затруднения на IFB през 2001 г. и 2002 г. (30) Би било удачно да се започне с анализ на причините, породили финансовите затруднения, и едва след това да се опише реакцията на ръководствата на IFB и SNCB. 2.2.1. Финансови затруднения (31) Основната причина за трудностите на IFB се корени във финансовите затруднения на дружествата във Франция на пристанище Дюнкерк през 2001 г. и 2002 г., в които IFB има дялове. Тези финансови затруднения засягат и дейностите на „IFB Logistics“ и „IFB Terminals“, реализирали загуби през 2002 г. (32) Както се вижда и от схема 1, общият размер на загубите на IFB за финансовата 2002 г. възлиза на 110 милиона EUR. Оперативните загуби възлизат на 12,2 милиона EUR, преди изготвяне на годишните отчети на IFB Logistics (4,7 милиона EUR) и IFB Terminals (7,5 милиона EUR). Към тях се добавя и оперативната загуба от дяловото участие в OCHZ, която се изчислява на 1,2 милиона EUR. Тези загуби, възлизащи общо на 13,4 милиона EUR, съставляват 12% от общия размер на загубите. Остатъкът от загубите за 2002 г., т.е. 96,6 милиона EUR, се дължи на обезценката на активите и провизиите при съставянето на годишния финансов отчет, наложила се след затрудненията, пред които е изправено дружеството във Франция и Белгия. 75 % от тази обезценка на активи и провизии се дължи на капиталови участия на IFB, като 76 % от тях се отнасят за участията във Франция. Схема 1 Разпределение на загубите през 2002 г. (Милиони EUR) 2.2.2. Реакция на ръководствата на IFB и SNCB (33) От края на 2000 г. IFB е спряло изплащането на фактурите, изпращани от SNCB за извършени железопътни услуги. Тази практика, толерирана от SNCB продължава през 2001 г. и най-вече през 2002 г. Така в края на януари 2003 г. IFB натрупва фактури за неизплатени на SNCB услуги на обща стойност 63 милиона EUR. Именно с неизплащането на фактурите се обяснява фактът, че IFB продължава дейността си, въпреки сериозните си финансови затруднения. (34) На 21 май 2002 г. Управителният съвет на IFB установява, че вследствие на претърпените след края на 2000 г. загуби собственият капитал на дружеството е спаднал под 50 %. И съгласно член 633 от Фирмения кодекс на Белгия, IFB свиква извънредно общо събрание на акционерите на IFB. (35) На това събрание SNCB, като мажоритарен акционер, поема ангажимент да окаже подкрепа на IFB, чрез отпускане на аванс за оперативни разходи на стойност 2,5 милиона EUR. Този ангажимент е бил одобрен от Управителния съвет на SNCB и въз основа на него акционерите са взели решение за временно продължаване на дейността на IFB и са поискали от Управителния съвет да изготви план за пълно преструктуриране, включващо дъщерните дружества и управлението на терминалите. (36) На свое събрание от 19 юли 2002 г. Управителният съвет на SNCB анализира състоянието на своето дъщерно дружество IFB. Изпълнителният директор на IFB представя състоянието на групата, след което Управителният съвет взема следното решение: „Съветът отбелязва съгласието си да отпусне сумата от 2,5 милиона EUR в брой, необходима за покриване на финансовите нужди и за да се гарантира продължаването на дейността на IFB до края на октомври 2002 г. (тази сума се отпуска като аванс за евентуално увеличаване на капитала).“ (37) След одобрението на Управителния съвет, през второто полугодие на 2002 г. SNCB отпуска на IFB аванса от 2 500 000 EUR по следната схема: - 6.8.2002 г.: отпускане на сума от 1 000 000 EUR, - 17.9.2002 г.: отпускане на сума от 1 000 000 EUR, - 30.9.2002 г.: отпускане на сума от 500 000 EUR. (38) Този аванс е с лихва от 3,1 %. Той е възстановен изцяло през юли 2003 г. Възстановяването става на два етапа: - на 15 юли 2003 г. IFB възстановява 1 500 000 EUR от тази сума, с лихвите от 40 422,04 EUR; - на 23 юли 2003 г. IFB възстановява на SNCB остатъка от 1 000 000 EUR, с лихвите от 26 883,35 EUR. (39) На 19 септември 2002 г. изпълнителният директор на IFB ангажира двама ревизори с изготвянето на специален доклад за оценка на финансовото състояние на дружеството. След като се запознава със заключенията в доклада, предаден на IFB на 4 декември 2002 г., а по-късно и на SNCB, Управителният съвет на SNCB дава на 20 декември 2002 г. принципното си съгласие за увеличаване на капитала на IFB. Извънредното общо събрание на акционерите (ИОСА) на IFB, проведено на 24 декември 2002 г., също приема това предложение. (40) С подкрепата на консултантска фирма McKinsey ръководството на IFB изготвя план за преструктуриране на дружеството. Планът за преструктуриране, описан подробно в точки от 73 до 86 от настоящото решение, е одобрен от Управителния съвет на IFB на 23 март 2003 г. (41) Впоследствие в „рамков договор за преструктуриране на IFB“, сключен между ръководствата на двете дружества (IFB и SNCB) на 7 април 2003 г., те определят подробностите по оздравяването и преструктурирането на IFB. На провелото се второ ИОСА акционерите на IFB отбелязват съгласието си за продължаване на дейността на IFB въз основа на сключения рамков договор. 2.3. Мерки за оздравяване и преструктуриране в „рамковия договор, сключен между SNCB и IFB за преструктуриране на IFB“ от 7 април 2003 г. (42) Член 2 от рамковия договор предвижда двуетапно изпълнение на приетите от двете страни мерки, а по-точно: период на оздравяване и период на преструктуриране. 2.3.1. Способи и условия за изпълнение на мерките за оздравяване (43) Член 3 от рамковия договор предвижда следните мерки за оздравяване: - отпускане на аванс от 5 милиона EUR, подлежащ на възстановяване, - ползването на кредитно улеснение на стойност до 15 милиона, и - временно разсрочено плащане на задълженията на IFB към SNCB на стойност 63 милиона EUR. (44) Срокът на прилагане на мерките е ограничен до 12 месеца; въпреки това, той е бил удължаван с мълчаливо съгласие между страните, до датата на увеличаване на капитала. (45) Лихвата по аванса, подлежащ на възстановяване, както и тази по кредитното улеснение се равнява на референтния лихвен процент, прилаган от Комисията във връзка с държавните помощи. Лихвите се натрупват до тяхното изплащане, извършващо се едновременно с изплащането на дължимите вземания. (46) Според договора, при просрочено плащане на задълженията от 63 милиона EUR се начислява наказателна лихва от 5,4 %. Тази лихва се натрупва и се изплаща едновременно с основното вземане. (47) Лихвите, които IFB дължи на SNCB за задълженията и кредитното улеснение, възлизат на 2,2 милиона EUR за 2002 г., на 3,9 милиона EUR за 2003 г., на 4,7 милиона EUR 2004 г., на 5,2 милиона EUR за 2005 г. и на 4,4 милиона EUR през 2006 г. (48) Член 7 от договора предвижда отказ от страна на IFB от давност на задълженията към SNCB. (49) Цялостното прилагане на мерките започва в момента на сключване на рамковия договор, т.е. на 7 април 2003 г. Въпреки това авансът, подлежащ на възстановяване, не е оползотворен от IFB. 2.3.2. Способи и условия за прилагане на мерките за преструктуриране (50) Член 4 от рамковия договор, озаглавен „Способи за прилагане“ на инструмента „мярка за преструктуриране“, е със следната формулировка: „Страните потвърждават намерението си да приложат следните мерки, в степен, в която те съответстват на плана за преструктуриране, одобрен от двата управителни съвета, белгийската държава и при необходимост от ЕО, при условие че акционерите в IFB одобрят: - Преобразуването в капитал на отпуснатия аванс, подлежащ на възстановяване, на стойност 5 милиона EUR - Преобразуването в капитал на отпусната част от кредитното улеснение на стойност до 15 милиона EUR […] - Преобразуването в капитал на задълженията от […] 63 милиона EUR - Евентуалното допълнително увеличение на капитала, при условие че то бъде одобрено от двете страни […]“ (51) Изпълнението на това увеличение на капитала зависи от клауза за отлагане, предвидена в член 5 на рамковия договор, т.е. за одобрение от Комисията, във връзка с правилата за отпускане на държавни помощи. Според член 5: „Изпълнението на поетите от SNCB ангажименти в рамките на договора […] зависи от следната клауза за отлагане. Страните ще поискат от белгийската държава да уведоми в най-кратък срок ЕО за сключването на настоящия рамков договор. Те ще поискат още, в случай че ЕО прецени в рамките на това уведомление, че [рамковия договор] включва отпускане на държавна помощ (по смисъла на член 87 на Договора за ЕО), белгийската държава да обяви [сключването на рамковия договор] по силата на член 88, алинея 3 от Договора за ЕО. За да има възможност ЕО да представи позицията си, изпълнението на [рамковият договор] ще бъде отложено с 15 работни дни, считано от датата на уведомяване на ЕО. В случай че [рамковият договор] като цяло бъде окачествен като държавна помощ от ЕО, той ще бъде приведен в изпълнение едва след изричното одобрение от страна на ЕО на въпросната помощ, или в краен случай, съгласно изложените в разпоредбата за одобрение срокове и условия. В случай че ЕО окачестви [рамковия договор] частично или в неговата цялост като държавна помощ и ако тя бъде обявена за несъвместима с общия пазар, тогава страните ще обсъдят възможността за изпълнение на евентуалните допълнителни мерки, изисквани по отношение на IFB, но те не са задължени да изпълняват тези допълнителни или адаптирани мерки, ако преценят, че поставените условия за отпускане на помощта са абсолютно необосновани“. (52) Белгийското гражданско право предвижда, при реализиране на клаузата за отлагане, договорът да придобие обратна сила. (53) В отговора си на писмото за започване на процедурата, белгийските власти информират Комисията, че ако увеличението на капитала бъде одобрено от нея, то ще бъде извършено според договорените между страните условия в рамковия договор. Увеличението ще бъде в размер от 95,3 милиона EUR, съставено, както следва: (в милиони EUR) Преобразуване в капитал на кредитното улеснение 15 Преобразуване в капитал на задълженията на IFB към SNCB 63 Преобразуване в капитал на натрупаните лихви върху кредитното улеснение и задълженията за периода 2002-2006 г. (за 2006 г. само отчасти) 17,3 Общо 95,3 (54) Белгийските власти са информирали Комисията, че за да съответства съотношението задължения/собствен капитал на IFB на средното за конкуренцията и да не го надвишава, увеличението няма да засегне всички натрупани през 2006 г. лихви. То няма да обхваща и авансът подлежащ на възстановяване, тъй като IFB не се е възползвало от това улеснение. (55) В отговора си на писмото за започване на процедурата, белгийските власти уведомяват също Комисията, че изтеглят уведомлението от 28 януари 2005 г., с което информират Комисията за намерението на SNCB и IFB, да извършат допълнително увеличение на капитала с 5 милиона EUR, освен предвиденото в член 4 на рамковия договор, чрез принос като непарична вноска на дяловото участие от 47 % на SNCB в дружеството TRW. (6). (56) Планът за преструктуриране, предвиден в член 4 е предаден на Комисията по време на съвместното заседание с белгийските власти на 12 декември 2003 г. Неговото изпълнение е започнало през 2003 г. и е приключило в началото на 2005 г. (57) Планът за преструктуриране е в две части, съответстващи на две отделни стратегии, едната за френските дъщерни дружества на групата, а другата за дейността на IFB в Белгия. Стратегията, избрана за Франция, предвижда пълно изтегляне на капиталовите инвестиции, докато тази за Белгия - преструктуриране на дружеството с оглед на продължаване на неговата дейност и експлоатация. 2.3.2.1. Изтегляне на инвестициите от дъщерни дружества за експлоатация на терминали във Франция (58) Както беше обяснено в настоящото решение, и по-подробно в точка 30 и следващи от писмото за започване на процедурата, IFB е продължило да прилага стратегията си за изтегляне на инвестициите от френските си дъщерни дружества. Тази политика е завършила с продажбата на дяловете в NFTI-OU през ноември 2006 г. (59) Общата стойност на разходите по изтегляне на инвестициите от дъщерните дружества на IFB във Франция е достигнала 39,1 милиона EUR. Следващата таблица представя разпределението на тези разходи между петте дъщерни дружества. Финансовите нужди и цифрите, отнасящи се за различните дружества, са обяснени по-подробно в следващите точки. Изтегляне на инвестициите във франция: обобщение на разходите (в милиони EUR) ACIMAR NFTI-ou IBF FRANKREICH DPD ОБЩО ДЯЛОВО УЧАСТИЕ Загуба от обезценка на вземания 3,9 0,8 2,8 7,5 Загуба от обезценка на дялово участие 16,7 0,1 5,1 22,0 Увеличение на капитала 1,7 1,7 Общо разходи 3,9 19,5 0,8 7,9 31,1 Лихви с настъпил падеж към 30.6.2006 г. +7,7 Колебания по текуща сметка 9.2002 г. - 12.2002 г. +0,5 Печалба от продажбата на SSTD -0,2 Общо разходи по изтегляне на инвестициите във Франция 39,1 a) Нужда от финансиране (60) Таблицата е съставена въз основа на счетоводните отчети от 27 септември 2002 г. В нея се открояват следните суми: - сумата от 31,1 милиона EUR, съответстваща на загубите от обезценка на вземанията и дяловото участие, и увеличаването на капитала на NFTI-ou, до достигане на стойност от 1,7 милиона EUR; - сумата от 7,7 милиона EUR от лихви с изтекъл падеж, съответстващи на стойността на натрупаните лихви за периода от края на 2002 г. до 30 юни 2006 г. върху частите от аванса подлежащ на възстановяване и разсроченото плащане, използвани за изтеглянето на инвестициите; - сумата от 0,2 милиона EUR, съответстваща на печалбата от продажбата на SSTD; - сумата от 0,5 милиона EUR, съответстваща, от една страна, на разликата в счетоводните отчети от 27 септември 2002 г. и реалния размер на отчетните загуби към 31 декември 2002 г., от друга страна. (61) Последната сума от 0,5 милиона EUR съответства на паричния поток между френските дружества, в които IFB има дялово участие и IFB за периода от 27 септември 2002 г. до края на 2002 г., и трябва да бъде отразена в таблицата, за да свърже реалните отчетни загуби от края на 2002 г. с общия размер на финансовите нужди, изчислен въз основа на финансовото състояние от 27 септември 2002 г. Що се отнася до финансовите нужди на IFB, няма основания да се взема предвид тази сума; следователно финансовите нужди на IFB във връзка с изтеглянето на инвестициите във френски дружества възлизат на 38,6 милиона EUR. (62) Финансовите нужди за изтегляне на инвестициите на IFB в дружества във Франция са били покрити от SNCB. Всъщност, IFB е използвало 30,9 милиона EUR от своите финансови възможности, дължащи се на временното кредитно улеснение от 15 милиона EUR и неизплащане на натрупаните вземания от 63 милиона EUR, за да финансира изтеглянето на инвестициите си. Сумата от 7,7 милиона EUR от финансирането съответства на размера на лихвите, дължими за тази сума по силата на рамковия договор сключен на 7 април 2003 г., който предвижда заплащането (или преобразуването в капитал) на лихвите да се извършва при погасяване на основното вземане. б) Acimar (63) Дружеството Acimar реализира целия си оборот от договор за извършване на транспортни услуги сключен с дружеството Arcelor. Този договор е изтекъл на 31 декември 2005 г. Резултатите от извършения през втората половина на 2002 г. одит на IFB сочат, че договорът е генерирал годишна загуба от […] (7). След неуспешни опити за предоговаряне на условията в договора с Arcelor, SNCB решава да обяви фалит на Acimar, и да поиска започване на процедура по обявяване на несъстоятелност. IFB е имало несъбираеми вземания от Acimar на стойност 3,9 милиона EUR, равняващи се на разходите за изтегляне на инвестициите. в) NFTI-ou (64) Що се отнася до NFTI-ou, съвместно дружество на IFB и Port Autonome de Dunkerque, експлоатиращо терминали на пристанище Дюнкерк, SNCB избира да изтегли инвестициите си чрез продажба на своите дялове. (65) Дяловото участие на IFB в NFTI-ou поражда задължение, по силата на писмо за поет ангажимент, IFB да покрие част от загубите, съответстваща на дяловото му участие в дружеството. Освен това IFB e и поръчител за отпускане на кредит на дружеството от банка […], на стойност 2,9 милиона EUR. (66) С оглед на изтегляне на инвестициите си в дружеството, IFB договаря с Port autonome de Dunkerque освобождаването си от изпълнение на ангажимента, произтичащ от писмото. В замяна на това IFB взема участие в необходимото за продължаване на дейността на NFTI-ou увеличаване на капитала на стойност 1,7 милиона EUR и продава част от дяловете си в дружеството на Port Autonome de Dunkerque на символичната цена от 1 EUR. След тази операция само 30 % от акциите на дружеството остават притежание на IFB. (67) След това IFB и Port Autonome de Dunkerque започват да търсят купувач на дяла на IFB и го намират в лицето на CMA-CGM […]. Предвид продажната цена, общият размер на разходите на IFB по изтегляне на инвестициите възлиза на 18,5 милиона EUR, от които 1,7 милиона за увеличаване на капитала и 16,7 милиона EUR от загуби от обезценка на дяловото участие. г) IFB France (68) IFB France, преименувано впоследствие на AGEP, е било продадено на NFTI-ou за сумата от […], което представлява загуба от 0,1 милиона EUR. След като същевременно IFB се оттегля от NFTI-ou, резултатът от продажбата на NFTI-ou е изтегляне на инвестициите чрез продажба на IFB France. Преди продажбата, IFB е трябвало да се откаже от вземанията си от IFB France на стойност 0,8 милиона EUR. Общата стойност на разходите по изтегляне на инвестициите възлиза на 0,9 милиона EUR. д) Dry Port Dunkerque (69) Дяловото участие на IFB в Dry Port Dunkerque има същата особеност като онова в NFTI-ou: писмо за поет ангажимент задължава IFB да покрие оперативните загуби на дружеството. (70) IFB изтегля това дялово участие чрез ликвидиране, съчетано с продажба на част от активите, и по-специално 8,6 % дялово участие в NFTI-ou, собственост на Dry Port Dunkerque. Но тук противно на случая с NFTI-ou, партньорите на IFB не са можели да изискват продължаване на дейността на дружеството. (71) IFB не е било в състояние да събере вземанията си от Dry Port Dunkerque (2,8 милиона EUR), и е било принудено да приеме загубите от дяловото си участие (5,1 милиона EUR). Така общата стойност на разходите по ликвидирането достига 7,9 милиона EUR. е) SSTD (72) SSTD е рентабилно дружество. След като изгубва основния си клиент и предвид стратегическото решение да се оттегли от френския пазар, в началото на 2005 г. IFB решава да го продаде, с което реализира малка печалба. 2.3.2.2. План за преструктуриране на белгийските дружества с цел продължаване на тяхната дейност (73) Съвместно с консултантска фирма McKinsey IFB изготвя план за преструктуриране на дейността на IFB в Белгия. Този план за преструктуриране е в две части: - преструктуриране на дейността на „IFB Logistics“, - преструктуриране на дейността на „IFB Terminals“. Главната идея на този план се състои в ограничаване на дейностите на IFB до основните, и по-специално логистика и експлоатация на терминали в Белгия, и изтегляне на инвестициите и продажба на дейностите, които не са определящи за икономическата жизнеспособност на основния предмет на дейност. Трябва да се отбележат финансовите резултати от преструктурирането, както и различните мерки довели до тях (мерки от общ характер, мерки по отношение на логистичната дейност, мерки свързани с експлоатацията на терминалите, инвестиции). a) Финансови резултати от преструктурирането (74) След нанасяне на корекциите за амортизация, обезценка и провизии за рискове и разходи („оперативен паричен поток“), планът за преструктуриране предвижда следните финансови резултати, потвърдени в голяма степен и от постиженията: (в милиони EUR) 2004 г. 2005 г. 2006 г. (1-во полугодие) Общо за периода на преструктуриране Прогнозен оперативен паричен поток 3,9 4,3 2,35 10,550 Резултатен оперативен паричен поток 4,875 3,079 2,475 10,429 (75) Прогнозите за финансовите резултати на IFB се основават предимно на следните елементи, с които IFB е било запознато при приемането на плана за преструктуриране: - централизация на интермодалния трафик на един терминал и чувствително увеличаване на обемите. Централизацията на интермодалния трафик позволява оптимизирането на оперативния модел, както и увеличаване на постъпленията, заради включването в тази група на услугите по преместване на товарите, извършвани до момента от други фирми. Освен това IFB успява да спечели нов важен клиент, CSAV, който предвижда възлагането на поръчки за превоз на 50 000 ЕЕДФ от началото на 2004 г. - значително намаляване на числеността на персонала и разходите за поддръжка. Тези мерки са описани по-подробно в точки от 78 до 83 на настоящото решение; - ново споразумение за експлоатацията на железопътния терминал „Cirkeldyck“, позволяващо предвиждането важен синергизъм със съседен на него терминал - MSC Home Terminal; - увеличаване на обема на работа на терминала в Мехелен, след сключването на нов договор с Unilog; - общи положителни прогнози за развитието на интермодалния транспорт, отбелязал значителен ръст след 2000 г. б) Мерки за преструктуриране (76) Новият колективен трудов договор сключен в предприятието и промяната на правилника за вътрешния трудов ред позволиха постигането на по-високо ниво на активност (от 1 януари 2004 г. годишният брой на работните дни се е увеличил с 13), като разходите за това са спаднали (трудовото възнаграждение за работа в екип и в почивните дни е намалено от 1 октомври 2003 г.). (77) Административните и търговски служби са концентрирани в Берхем, което позволи закриването на отдела в Гент и намаляването на капацитета на този в Брюж. (78) Тези мерки допринесоха за намаляването на общите разходи на IFB с около 2,55 милиона EUR годишно (8) чрез ограничаване на числеността на персонала до необходимата. Всъщност, IFB намали числеността на персонала си, работещ на ПРВ (9), от 210 през септември 2002 г. на 175 в началото на 2006 г., т.е. със 17 %. По-подробно това намаление може да бъде представено по следния начин: - за пряко експлоатираните терминали (не от дъщерни дружества), броят на служителите работещи на ПРВ е намалял от 110 през септември 2002 г. на 96 в началото на 2006 г., т.е. с 13 %; - по отношение на логистичната дейност на IFB, броят на служителите, работещи на ПРВ, е намалял от 60 души през септември 2002 г. на 49 в началото на 2006 г., т.е. с 19 %; - персоналът, работещ в сферата на маркетинга и продажбите, както и на други основни длъжности свързани с поддръжката (финанси, човешки ресурси и др.), е намалял от 40 служители, работещи на ПРВ, през септември 2002 г., на 31 в началото на 2006 г., т.е. с 23 %. (79) Планът за преструктуриране предвижда следните девет мерки, които би трябвало да доведат до подобрение от 5,7 милиона EUR. Мерки Печалба 1. Ефект от намаляване на разходите за трудово възнаграждение […] 2. Консултантски услуги и изнасяне на дейности […] 3. Обезценки и извънредна амортизация […] 4. Закриване на нерентабилните клонове на North European Network […] 5. Загуба на обем от конвенционален трафик […] 6. Възвръщаемост на провизиите за поддръжка на вагоните […] 7. Ръст на интермодалния транспорт […] 8. Преразглеждане на договора за интермодален транспорт (повишаване на цените, продуктов реинжинеринг) […] 9. Увеличаване на размера на комисионите за представителна дейност (агенти) […] 10. Намаляване на общите разходи […] (80) Изпълнението на плана за преструктуриране, приключило в края на 2004 г., предвижда вземането на две допълнителни мерки: - за терминала „Cirkeldijck“, повишаване на цените за преместване на товари; - анализиране на трафика като цяло и съгласуване с клиентите на неговото преориентиране. (81) Преструктурирането на дейността на „IFB Terminal“, приключило през 2005 г., е трябвало да включва 7 мерки, описани по-подробно в точки от 103 до 107 от решението за започване на процедурата. (82) Освен първоначално предвидените мерки, IFB Logistics извърши и задълбочен анализ на железопътните услуги, които извършва, като нерентабилните от тях бяха преустановени. (83) А за останалите анализът показа нужда от технически подобрения. Такива бяха извършени най-вече в сектора на интермодалния превоз на контейнери. (84) Преструктурирането на терминалите „Mainhub“ и „Zomerweg“ включва нуждата от нови инвестиции на стойност […], най-вече за подмяна […] и други […]. 2.4. Основания за започване на процедурата на „7 декември 2005 г.“ (85) В своето уведомление Белгия изразява становище, че прилагането на въпросните мерки не представлява държавна помощ, тъй като те не са приложени от Белгия, а от дружеството SNCB, действало като частен инвеститор в условията на пазарна икономика. (86) Според съмненията на Комисията, определеният срок за погасяване и преобразуването в капитал на натрупаните задължения на стойност 63 милиона EUR със съответните лихви на стойност 11 милиона EUR, представляват държавна помощ. Тези съмнения бяха свързани с отговорността, която белгийската държава носи като собственик на SNCB, както и с действието на дружеството като частен инвеститор в условията на пазарна икономика. (87) Според съмненията на Комисията, отпускането на аванса от 5 милиона EUR и кредитното улеснение на стойност 15 милиона EUR, и преобразуването на 15-те милиона EUR под формата на кредитно улеснение, заедно с натрупаните върху него лихви от 2,5 милиона EUR в дружествен капитал, както и приноса като непарична вноска на дяловото участие на SNCB в TRW на стойност 5 милиона EUR като нов капитал, представляват държавна помощ. (88) Комисията се съмнява в съвместимостта на тази финансова помощ за оздравяване на дружеството с правилата на общия пазар, тъй като тя е отпусната за срок надхвърлящ 12 месеца. (89) Комисията се съмнява и в съвместимостта на приложените мерки като цяло с правилата на общия пазар за отпускане на помощ за преструктуриране. (90) Комисията изрази съмнение във времевото прилагане на Насоките на Общността за отпускане на държавни помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятията в затруднено положение от 1999 г. (10) (вж. по-долу „Насоки за 1999 г.“), и 2004 г. (11) (вж. по-долу „Насоки за 2004 г.“), задоволителния ефект от взетите мерки за смекчаване на неблагоприятните последствия от отпускането на помощта върху конкуренцията, ограничаването на помощта до минимум, и достатъчния размер на собствения принос на IFB към помощта за преструктуриране. (91) Белгия предаде коментарите си в писмо от 14 февруари 2006 г., допълнено от последващи писма от 29 юни, 20 септември 2006 г., 16 ноември 2006 г. и 21 ноември 2006 г. (92) В своя отговор Белгия отново потвърждава становището си, че въпросните мерки не представляват държавна помощ, защото те не са приложени от белгийската държава, а от SNCB в ролята му на частен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика. (93) Впоследствие Белгия заявява, че ако въпросните мерки бъдат счетени за държавна помощ, то те трябва да бъдат анализирани въз основа на Насоките за отпускане на помощ за оздравяване и преструктуриране от 1999 г., а не на тези от 2004 г, а по-късно ги смята за съвместими с правилата на общия пазар за отпускане на помощи за оздравяване и преструктуриране. 3. КОМЕНТАРИ НА БЕЛГИЯ (94) Позицията на Белгия може да бъде обобщена по следния начин: 3.1. Коментари на Белгия относно процедурата (95) В своя отговор, изпратен в писмо до Комисията, белгийските власти изразяват резерви относно продължителността на разследването. Те са убедени в законосъобразността на временното продължаване на прилагането на мерките за оздравяване, в очакване на окончателното решение на Комисията във връзка с плана за преструктуриране. (96) Според белгийските власти, съобщенията от 12 август 2003 г. (регистрирано в Комисията под номер NN 9/04) и 28 януари 2005 г. (регистрирано в Комисията под номер N 55/05) са имали за цел да предоставят на Комисията пълна информация, с оглед на установяването дали приложените от SNCB мерки в полза на IFB съдържат или не държавна помощ, по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Според белгийските власти, Комисията е щяла да бъде (и ще бъде) подканена да счете съобщенията като уведомления, по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора, единствено при окачествяване на въпросните мерки като държавна помощ. (97) И по-точно белгийските власти смятат, че съобщението от 12 август 2003 г. не допуска разглеждането на мерките за оздравяване и преструктуриране на IFB като държавна помощ, нито разглеждането на мерките за оздравяване като необявена държавна помощ. Белгийските власти считат, че предварителното обявяване на тези мерки и тяхното неизпълнение по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора не е задължително. (98) Аналогична е и констатацията на белгийските власти относно съобщението от 28 януари 2005 г., чрез което Белгия е уведомила Комисията за допълнителното увеличение на капитала с 5 милиона EUR. 3.2. Липса на „държавна помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора 3.2.1. Липса на държавни ресурси. (99) Според Белгия нито мерките за оздравяване, нито тези за преструктуриране, приложени спрямо IFB, не са финансирани с държавни средства. Белгийската железопътна компания SNCB е щяла да финансира тези мерки изключително със собствени ресурси, без да използва по какъвто и да е начин държавни средства. (100) Според Белгия фактът, че SNCB е публично дружество по смисъла на член 2 от Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните дружества, както и финансовата прозрачност в някои предприятия (12) не е достатъчно доказателство, че за финансирането на въпросните мерки от SNCB са били използвани държавни ресурси. Белгия счита, че трябва да се прави разграничение между собствените ресурси на SNCB, генерирани от постъпленията от дейностите на SNCB, от една страна, и държавните дотации за финансиране на публичните услуги, извършвани от SNCB, от друга. След като държавните дотации не са покривали изцяло разходите за публичните услуги, Белгия заключава, че използването на държавни ресурси от SNCB за финансиране на мерките в полза на IFB е изключено. (101) Белгия смята, че не белгийските власти са тези, които се разпореждат с имуществото на SNCB, то е предназначено за реализиране на дейността на дружеството. Ето защо, позовавайки се на съдебното решение по дело Stardust Marine (13), Белгия счита, че то не е „на разположение на публичните власти“. (102) И накрая Белгия счита, че намаляването на собствените средства на SNCB, заради отпуснатата помощ на IFB, не е причинило каквато и да било „загуба“ на държавата (14), тъй като не се касае за средства, предназначени за държавния бюджет. 3.2.2. Липса на отговорност на белгийската държава (103) Във връзка с аванса в размер на 2,5 милиона EUR, отпуснат от SNCB през второто полугодие на 2002 г., белгийските власти смятат, че белгийската държава не носи отговорност за решението за отпускането му. (104) Като доказателство за липсата на отговорност, Белгия изтъква следните аргументи: - Стратегическото решение на SNCB да предпочете да преструктурира IFB, отколкото да обяви фалита на дружеството, е било взето самостоятелно от Управителния комитет на SNCB. Нито поръчаните от белгийското правителство анализи в края на 2001 г. за дружеството ABX, нито решенията на белгийския министерския съвет взети във връзка с ABX в края на 2002 г. не са били свързани с бъдещето на IFB. - Решението за отпускането на аванса на IFB е било взето от Управителния комитет на SNCB. Белгия допуска, че Управителният комитет е решил да подложи тази мярка на гласуване от Управителния съвет на SNCB, но счита, че за отпускането на касов аванс не е необходимо одобрение на Управителния съвет на SNCB, по силата на делегираните от борда на директорите права на Управителния съвет, и упълномощаването му да ангажира SNCB със суми на стойност до 2,5 милиона EUR. - Отпускането на този аванс не е било включено в плана за преструктуриране или друг план или мярка, представени на белгийската държава или обсъждани с нея. - Други фактори, като относително малкия размер на аванса и временното му отпускане също подкрепят твърдението, че белгийската държава не носи отговорност за отпускането му. (105) А относно неизплащането от IFB на фактурите на SNCB, белгийските власти смятат, че Управителният съвет на SNCB е бил уведомен за неизплащането им едва през декември 2002 г., т.е. момента, в който е взел решение за принципа на увеличение на капитала на IFB. (106) Освен това белгийските власти смятат, че не носят отговорност за действието или бездействието от страна на Управителния съвет, Управителния комитет или на изпълнителния директор, било то преди или след сключването на рамковия договор. Те изключват каквото и да било участие на белгийската държава (по смисъла на съдебната практика по дело „Stardust Marine“) във взетите от SNCB решения във връзка с отпускането на помощта на IFB. (107) Всъщност, според белгийските власти помощта, отпусната от SNCB на IFB, представляват мярка, отнасяща се до дъщерно дружество на SNCB, което само по себе си не извършва публични услуги и не е свързано с изпълнението на такива от SNCB. Дейността на IFB е с изключително търговски характер, извън всякакви публични услуги. И пак според белгийските власти, тя не подлежи на държавен контрол, тъй като излиза извън рамките на публичните услуги и белгийските власти са длъжни да се съобразяват със самостоятелността на SNCB. (108) По отношение на ролята на правителствения комисар белгийските власти заявяват, че не са били сезирани за проблема с IFB, изхождайки от аргумента, че подобна намеса е извън тяхната компетенция, тъй като правителственият комисар не е сигнализирал за забележки във връзка с мерките приложени в полза на IFB нито е подавал жалба. Освен това, те претендират, че не са се намесвали в процеса на вземане на решения от SNCB, отнасящи се до IFB нито преди, нито след сключването на рамковия договор, нито на по-късен етап. (109) А относно трите показателя посочени от Комисията в писмото за започване на процедурата (точки от 143 до 150), и по-точно представянето на плана за преструктуриране за одобрение от белгийската държава, статиите в пресата, свидетелстващи за силното влияние на белгийското правителство върху SNCB през 2003 г., а също и мащаба, съдържанието и условията на рамковия договор, позовавайки се на съдебната практика по дело Stardust Marine, белгийските власти смятат, че те не са достатъчно доказателство за отговорността на държавата. (110) Що се отнася до одобрението от белгийската държава на плана за преструктуриране, белгийските власти смятат, че тази разпоредба на рамковия договор не цели ни най-малко даването на каквото и да било правомощие на белгийските власти да се произнасят по съдържанието на плана за преструктуриране, а е била вдъхновена единствено от желанието на SNCB да уведоми Комисията за изготвянето на плана за преструктуриране, както и за сключването на рамковия договор. (111) Относно статиите в пресата, белгийското правителство заявява, че същите не съдържат каквито и да било данни за намеса на белгийското правителство в този случай, поради следните причини: - В статията, публикувана на 19 май 2003 г. във вестник „Либр Белжик“ (La Libre Belgique), пресцентърът на SNCB обяснява, че все още не е била поискана зелена светлина от Комисията по въпроса с IFB, поради факта, че „федералната власт трябва да си каже думата“. Според белгийското правителство, това се отнася за „обявяването“ от белгийската държава пред Комисията на мерките приложени в полза на IFB; - В статия от 18 декември 2002 г., публикувана в „La Libre Belgique“ (във версията публикувана на сайта www.cheminots.be), се споменава името на Карел Винк: „Той настоява за по-голяма свобода на действие в управлението на дружеството“. Според белгийските власти, казаното се отнасяло изключително за изпълнението на публичните услуги, извършвани от SNCB, и изразява схващането за компетентността на белгийските власти да се споразумяват с SNCB за постигане на набелязаните цели, свързани с изпълнението на публичните услуги, посредством предвидения от закона инструмент, какъвто е договорът за управление, но самото изпълнение на целите е от компетенцията на управителния съвет на SNCB. (112) И накрая белгийските власти са предали на Комисията писмена декларация от Карел Винк, изпълнителен директор на SNCB по това време, потвърждаваща липсата на всякаква отговорност на белгийките власти, във връзка с отпускането от SNCB на помощ за оздравяване и преструктуриране на IFB, предмет на настоящия документ. Такова писмо, подписано от г-н Винк с дата 17 ноември 2006 г., е получено в Комисията на 5 декември 2006 г. (113) По отношение на мащаба, съдържанието и условията на рамковия договор, белгийските власти отстояват позицията си, че дори да се касае за мерки от значение за бъдещето на IFB, белгийските власти не са разполагали с право на одобрение, финансов контрол и консултация във връзка с настоящите мерки. 3.2.3. Принцип за действието на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. (114) Следвайки логиката на заключението на Комисията в решението ѝ относно ABX Logistics (15), Белгия смята, че Комисията трябва да анализира поотделно средствата отпуснати от SNCB на IFB за финансиране на изтеглянето на инвестициите във френски дъщерни дружества, и онези, отпуснати за продължаване на дейността на IFB в Белгия. 3.2.3.1. Изтегляне на инвестициите във Франция (115) В решението си относно ABX Logistics Комисията е щяла да потвърди, че дружеството ABX France не е в състояние да покрие само разходите по освобождаване от поетите ангажименти и че поемането на тези разходи от страна на SNCB би било постъпка на „съобразителен частен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика“. (116) Белгия смята, че същото заключение важи и за разходите по изтегляне на инвестициите на IFB от дъщерните дружества във Франция. Тя се опитва да докаже, че за всяко от тези дружества, IFB е избрало най-икономичния вариант. (117) Що се отнася до Acimar, Белгия предостави следната таблица: Acimar - Производство по несъстоятелност преди ликвидирането Финансово състояние през 2002 г. (в милиони EUR) 2001 г. 2002 г. Оборот ППДО Общ баланс (31.12.) Собствен капитал (31.12.) Стойност на алтернативите (в милиони EUR) Изпълнение на договора Процедура по обявяване на несъстоятелност Брутна оперативна загуба 1.1.2003 г. - 31.12.2005 г. Обезценка на вземанията 31.12.2002 г. Общо -14,7 -3,9 Бележки: - Опитите за преразглеждане на договорните условия през 2002 г. са претърпели неуспех; договорът е изтекъл на 31.12.2005 г. - Изпълнението на договора доведе до значителна годишна брутна оперативна загуба - При тези обстоятелства, искането за започване на процедура по обявяване на несъстоятелност е най-икономичния вариант. - Оперативните загуби по време на процедурата по обявяване на несъстоятелност са били поети от клиента - Дружеството Acimar е преустановило дейност на 1.9.2003 г. (118) По отношение на NFTI-ou, Белгия предостави следната таблица: NFTI-ou - Продажба Финансово състояние през 2002 г. (в милиони EUR) 2001 г. (16) 2002 г. Оборот ППДО Общ баланс (31.12.) Собствен капитал (31.12.) Стойност на алтернативите (в милиони EUR) Продължение Частична продажба Увеличение на капитала + погасяване на кредита към ING План за обявяване на несъстоятелност Сконтирана брутна оперативна загуба (- 3,7 милиона EUR годишно) (100 % писмо за поет ангажимент) Обезценка на дялово участие Обезценка на вземанията 31.12.2002 г. Продажна цена (1 EUR) - дялово участие от 30 % Общо -36,2 -18,5 Бележки: - С „писмо за поет ангажимент“, IFB се задължава да прави вноски по текуща сметка - IFB поръчител по кредит на NFTI-ou, чието погасяване е изискано от ING - При тези обстоятелства, IFB договаря с другия акционер, Port Autonome de Dunkerque („PAD“) следното: - Увеличаване на капитала на NFTI-ou, част от което покрива IFB; - Освобождаване на IFB от ангажиментите, произтичащи от писмото и ангажимент на PAD в търсенето на купувач на остатъка от дяловете на IFB в NFTI-ou, чрез продажбата на част от тях на PAD на символична цена до остатък от 30 % (включително и тези, собственост на DPD) - Продажбата на останалия дял от 30 % е в ход (119) Белгия е уведомила Комисията, че не е планирано обявяване на фалит на NFTI-ou, защото продължаването на дейността на NFTI-ou е било обещаващо за бъдещата му рентабилност. Според Белгия, продажбата на 30-те процента дялово участие на IFB на CMA-CGM на 2 ноември 2006 г. […] и пълното изплащане по текуща сметка на авансово отпуснатите суми по кредити е доказателство за жизнеспособността на това дружество. (120) По отношение на дружеството IFB France, преименувано впоследствие на AGEP, Белгия предостави следната таблица: IFB France (AGEP) - Продажба на NFTI-ou Financial situation in 2002 (в милиони EUR) 2001 г. 2002 г. Оборот ППДО Общ баланс (31.12.) Собствен капитал (31.12.) Стойност на алтернативите (в милиони EUR) Ликвидация Прехвърляне на NFTI-ou Опростени вземания Обезценка на дяловете Печалба от прехвърлянето на акции Пасиви на дружеството (14 ПРВ) Общо -1,7 -0,8 Бележки: - Изправено пред опасността от принудително ликвидиране или обявяване на фалит , IFB се договаря с PAD да му продаде акциите на IFB France в NFTI-ou, срещу опрощаване на вземанията от IFB - Ликвидирането на дружеството коства много по - големи разходи (загуба от обезценка на дяловото участие и опасност от задължение за покриване на пасива като дружество-основател и/или единствен фактически ръководител) (121) За Dry Port Dunkerque Белгия предостави следната таблица: Dry Port Dunkerque (DPD) - Ликвидация с частична продажба Финансово състояние през 2002 г. (в милиони EUR) 2001 г. 2002 г. Оборот ППДО Общ баланс (31.12.) Собствен капитал (31.12.) Стойност на алтернативите (в милиони EUR) Продължаване Ликвидиране с частична продажба на активите Сконтирана брутна оперативна загуба (- 0,5 милиона EUR годишно) (100 % писмо за поет ангажимент) Обезценка на вземанията Обезценка на дяловото участие Общо -10,4 -7,9 Бележки: - Наличието на писмо за поет ангажимент задължава IFB да прави вноски по текуща сметка за покриване на оперативните загуби на DPD - Изтеглянето на инвестициите в NFTI-ou е последвано от неуспешно търсене на купувач на дяловото участие в DPD - IFB договаря приятелско уреждане на ликвидирането на DPD, посредством продажбата на дяловете си в NFTlou от 8,6 % на символична цена (122) Относно SSTD Белгия предостави следната таблица: SSTD: Cession Контекст: - IFB е притежавало дял от 50 % - Дружеството SSTD е развивало рентабилна дейност до прекратяването ѝ в началото на 2005 г. - В края на 2004 г. SSTD изгубва основния си клиент (съставляващ 40 % от оборота на дружеството) - Тази загуба мотивира решението за продажба на дяловото участие в SSTD - Дяловото участие е продадено в началото на 2005 г. с незначителна печалба (с положителен, но слаб ефект върху финансовите нужди). (123) От което белгийските власти заключават, че за френските си дъщерни дружества IFB е избрало варианта свързан с възможно най-малко разходи. 3.2.3.2. Преструктуриране и продължаване на дейността на IFB в Белгия (124) Относно финансирането на преструктурирането и продължаването на дейността на IFB в Белгия, белгийските власти смятат, че SNCB е действало като съобразителен кредитор/частен инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като финансовият резултат от алтернативния избор - прекратяване на дейността в Белгия би бил много по-непривлекателен за SNCB, заради по-големите разходи. (125) За да представи нагледно посочената стойност на разходите по ликвидиране на дейността на IFB в Белгия, както и за нейното продължаване посредством увеличаване на капитала, държавата е представила следните изчисления. a) Нетна стойност на разходите за SNCB при евентуален фалит на IFB през 2003 г. (126) Белгия е сконтирала нетната стойност на IFB, въз основа на неговия счетоводен баланс към 31 декември 2002 г. Според белгийските власти, стойността на дълготрайните активи на IFB при евентуален фалит на IFB през януари 2003 г. би включвала както материалните, така и финансовите дълготрайни активи (дялове). (127) Белгия изчислява стойността на дълготрайните материални активи на 6,9 милиона EUR. В подкрепа на тази цифра, Белгия се позовава на проучването: „Bankruptcy auctions: costs, debt recovery, and firm survival“ (17), според което, средното ниво на покриване на вземанията при фалит е 33%. При изчислението на възстановените активи Белгия е приложила този процент за материалните активи, фигуриращи в баланса на IFB върху общата стойност от 20,9 милиона EUR (с изключение на материалните активи в процес на строеж на стойност 1,9 милиона EUR, за които не е предвидено никакво покритие). (128) При изчисляването на дълготрайните финансови активи (дялове), Белгия тръгва от сумата от 1,9 милиона EUR, съответстваща на общата отчетна стойност в баланса на IFB с дата 31 декември 2002 г. (129) Що се отнася до стойността на краткотрайните активи, Белгия предлага следната оценка: - търговски вземания на IFB: на обща стойност 25,6 милиона EUR, като 18 милиона от тях се смятат за изплатени, което съответства на 70 % покритие на краткосрочните вземания; Този процент се основава на средния размер, определен в проучването „Liquidation of Ormet Corporation“ (18); - други вземания на IFB: на обща стойност 7 милиона EUR, като от тях 4,5 милиона се смятат за изплатени. Сумата от 7 милиона EUR може да се раздели на: 2,5 милиона за вземания от дъщерните дружества DPD и OCHZ, и 4,5 милиона за ДДС. За покриване на ДДС се предвижда 100 % покритие, а за двете дъщерни дружества - 0 %; - ликвидност и счетоводни натрупвания: на обща стойност 6,4 милиона EUR, се смятат за напълно изплатени. (130) Както показва и схема 2, резултатът от прилагането на тези проценти на покритие е пълно покритие от 37,5 милиона EUR, при евентуален фалит/ликвидиране на IFB. Схема 2 Покритие на активите (в милиони EUR) (131) След това белгийските власти приспадат пасивите на IFB от общата стойност на очакваното покритие. Общият размер на тези пасиви се изчислява на 76,9 милиона EUR, без задълженията към SNCB за неизплатени фактури за периода 2000-2002 г. на стойност 63 милиона EUR. Те са представени подробно по-долу: а) пасив на дружеството: оценен общо на 2,9 милиона EUR за всички служители на IFB, без персонала на SNCB, командирован в IFB; б) данъци, трудови възнаграждения и социално осигуряване: общо 1,4 милиона EUR, неплатени, с изтекъл срок на плащане (по данни от счетоводния баланс от 1 януари 2003 г.); в) провизии и отложени данъчни задължения: удържана е сумата от 34,7 милиона EUR от общо 40,8 милиона EUR, включени в пасивите от баланса от 31 декември 2002 г. Тази разлика се дължи на следните позиции, които при ликвидиране на IFB би трябвало да се изключат: - поддръжка на терминалите: 3,3 милиона EUR; - поддръжка на логистичната дейност: 0,9 милиона EUR; - провизии за преструктуриране на персонала: 1,9 милиона EUR; г) финансови задължения на IFB в размер на 15 милиона EUR. За обезпечение на задълженията на стойност 15 милиона EUR от договори с кредитни институции […] са служили търговските вземания на IFB. Поради тази причина и с оглед на запазването на доверието към SNCB на банковия пазар става ясно, че това задължение е щяло да бъде изплатено на кредитните институции преди евентуалното погасяване на вземанията към SNCB; д) търговски задължения към други дружества (освен SNCB), на обща стойност 22,9 милиона EUR. От горепосочените изчисления следва, че стойността на нетния оборотен актив на SNCB в IFB без задълженията към SNCB ще достигне - 39,4 милиона EUR, т.е. стойността на възстановения актив (37,5 милиона EUR) минус пасивите подлежащи на изплащане (76,9 милиона EUR). (132) Белгийските власти смятат, че за да не навреди сериозно на търговската си репутация при ликвидиране, SNCB е щяло да покрие отрицателния нетен актив на IFB. В тази връзка те подчертават, че по-голямата част от кредиторите на IFB са клиенти, доставчици, кредитори, длъжници и партньори на SNCB. (133) Освен това, пак според белгийското правителство, прекратяването на дейността на IFB би довело до значително нарастване на пасива на дружеството към SNCB до 530 служители, работещи на ПРВ (пълно работно време) (19). Тези 530 служители, работещи на ПРВ, се състоят от: - от една страна, 50 служители на SNCB, командировани в IFB, които при фалит ще бъдат реинтегрирани в SNCB; - от друга страна, около 480 служители работещи на ПРВ в SNCB, чиято работа зависи от продължаването на дейността на IFB. Това изчисление е получено по следния начин: дялът на IFB в общия оборот на отдел „Стоки“ на SNCB e 8,1 %. Това съотношение, приложено върху целия персонал на SNCB, свързан пряко или косвено с работата на отдел „Стоки“ към дата 31.12.2002 г., показва, че около 609 работещи на ПРВ са зависими от дейността на IFB. 129 от тях, или 21 % биха могли да запазят работата си, въпреки фалита на IFB след поемане на специални инициативи от страна на SNCB, за възобновяване на част от трафика, осигуряван преди това от IFB. Тези 21 % съответстват на броя работници на обявилата фалит Sabena, които запазиха работата си, благодарение на създаването на SN Brussels Airlines. (134) Белгийското правителство смята, че след като преди време SNCB е довършвало подготовката на плана си, озаглавен „MOVE 2007“, предвиждащ съкращението на 10 000 служители за периода 2003-2007 г., т.е. с почти една четвърт, то не е имало практическа възможност за преразпределение на съкратения персонал след прекратяване на дейността на IFB, без значение дали става дума за служители, завърнали се в SNCB след командировка, или пък за персонал свързан с дейността на отдел „Стоки“ в SNCB. (135) Следователно, белгийското правителство предлага към разходите за покриване на прекия отрицателен нетен актив на IFB да се прибавят и тези за персонала на SNCB станал излишен, за периода 2003-2007 г. При средно пълно месечно трудово възнаграждение от 46 200 EUR за работещи на ПРВ и годишно от […], общият размер на пасива ще достигне 122,4 милиона EUR. (136) В подкрепа на тези изчисления Белгия пояснява, че служителите, станали излишни след прекратяването на дейността на IFB не могат да бъдат уволнени, заради статута си на законоустановен персонал (20). (137) След работно заседание, провело се на 1 юни 2006 г., белгийските власти са предали на Комисията не толкова песимистичен вариант на изчисленията на нетния актив и пасив на дружеството, който SNCB би поело при ликвидиране на IFB. Този вариант предлага следните две промени: - SNCB да не покрива всички задължения, а само тези към клиенти […], доставчици […] или партньори […] на SNCB; в такъв случай, изплатения от SNCB пасив на IFB ще възлиза на 13 милиона EUR […]; - откупуващият дейността на IFB ще продължи да използва голяма част от услугите на SNCB; така 79 % от 609 работещи на ПРВ, наети или назначени от SNCB с цел пряко или косвено подпомагане на дейността на IFB, биха могли да запазят работата си; в такъв случай допълнителните разходи на дружеството за сметка на SNCB ще се ограничат до 41,1 милиона EUR (последната сума се равнява на разходите за трудови възнаграждения за 50 служители работещи на ПРВ, командировани от SNCB в IFB, както и на 21 % от горепосочените 609 работещи на ПРВ). (138) Общият размер на разходите поети от SNCB при ликвидиране на IFB при тези два варианта според белгийските власти е представен в следната таблица: Нетна стойност на разходите - удържани суми в отговора Разлика в „оптимистичните“ варианти Нетна стойност на разходите - адаптирани суми Общ отчетен актив 64,6 64,6 Актив без покритие -27,1 -27,1 Разходи на дружеството -2,9 -2,9 Данъци, трудови възнаграждения, социално осигуряване -1,4 -1,4 Провизии и отложени данъчни задължения -34,7 -34,7 Приоритетни вземания и други финансови задължения -15 -15 Търговски задължения към други дружества (освен SNCB) -22,9 9,9 -13 Стойност на възстановената сума -39,4 -29,5 Пасив на SNCB - 122,4 81,3 -41,1 Нетна стойност на разходите на SNCB при фалит на IFB - 161,8 -70,6 б) Определяне на стойността на IFB при продължаване на дейността на дружеството (139) Белгия предлага стойността на IFB при евентуално „продължаване на дейността“ да бъде изчислена по метода на сконтиране на свободните парични потоци („discounted cash flows“ или „СПП“). В този анализ са използвани следните параметри: (140) Методът за оценка на СПП за период от 10 години се основава на баланса на IFB от 31 декември 2002 г. и на изготвения през февруари-март 2003 г. план за преструктуриране, съдържащ проекти за периода до края на 2005 г. За 2006 г., момент, в който преструктурирането на IFB успява да стабилизира предприятието, оперативната печалба беше фиксирана на 3,2 % от оборота. За периода след 2006 г. работната хипотеза сочи годишен ръст от 3 % от оборота, което при запазване на маржа води до нарастване на печалбите с 3 % преди облагане. Така получените свободни парични потоци са сконтирани при среднопретеглена цена на капитала (WACC) от 8 %. Стойността на терминалите се изчислява при постоянен ръст от 3 %. (141) Както сочи схема 4, стойността на предприятието според тези изчисления възлиза на около 29,1 милиона EUR (без дялово участие и провизии). Схема 4 Стойност на ifb при сконтиране на паричните потоци - Хипотези и печалби (в хиляди EUR) (142) Според белгийското правителство, множественият анализ (извършен въз основа на печалбите от 2005 г), потвърждава стойността, определена по метода за оценка на СПП. Всъщност, както се вижда и от схема 5, стойността определена чрез множествен анализ (с много по-предпазливи от средните за отрасъла коефициенти) се оценява на около 28,7 милиона EUR. Схема 5 Стойност на IFB (в милиони EUR) (143) Белгийското правителство смята, че реалните печалби на IFB през 2003, 2004 и 2005 г., са потвърждение, че определената чрез метода за оценка на СПП стойност и хипотезите на които той се основава са реалистични. (144) Белгийското правителство смята за уместно, към стойността на IFB изчислена без дяловете и провизиите, да се добавят дяловете собственост на IFB на стойност 1,9 милиона EUR, осчетоводени като актив в баланса на IFB от 31 декември 2002 г. (145) Така общата стойност на дружеството IFB заедно с дяловете към 31 декември 2002 г. би била 31 милиона EUR. (146) Отново според белгийското правителство от тази стойност би трябвало да се приспаднат провизиите оценявани на 34,2 милиона EUR (21) и финансовите задължения от 15 милиона EUR. (147) В резултат на това нетната стойност на дяловете на SNCB в IFB при продължаване на дейността, ще бъде - 18,2 милиона EUR. Изчислението е представено в схема 6. (148) Както и предходната оценка на разходите за SNCB при ликвидиране на IFB, горните изчисления не включват задълженията на стойност 63 милиона EUR от неплатени фактури за периода 2000-2002 г. Схема 6 Оценка на инвестиционната възможност, Януари 2003 г. (в милиони EUR) c) Съпоставка на двата варианта и заключение (149) Направения от белгийското правителство анализ на двата варианта предвижда следните резултати: - нетната стойност на разходите на SNCB при фалит и ликвидиране на IFB ще се равнява на нетната стойност на загубите от 161,8 милиона EUR (коригирана на 70,6 милиона EUR при преоценката); - решението да се инвестират 15 милиона EUR за продължаване на дейността на IFB, ще ограничи значително загубите на SNCB от обезценка на стойността до равнище от 18,2 милиона EUR, т.е. ще доведе до печалба от 143,6 милиона EUR, в сравнение с тази при евентуален фалит или ликвидиране (52,4 милиона EUR след направената преоценка). (150) Поради тази причина, белгийското правителство смята, че прилагайки въпросните мерки, дружеството SNCB е действало като частен инвеститор в условията на пазарна икономика. 3.2.4. Липса на нарушаване на конкуренцията. (151) Накрая, по отношение на тази част от помощта, използвана за финансиране на изтеглянето на инвестициите от френските дъщерни дружества, Белгия смята, че отпускането на помощ в размер, строго ограничен до реалните разходи по прекратяване на дейността не може да предизвика нарушаване на конкуренцията. Поради тази причина тази част от финансирането се изключва от приложното поле на член 87, параграф 1. 3.3. Съвместимост на мерките за оздравяване с Насоките 3.3.1. IFB не е новосъздадено предприятие (152) Белгия смята, че щом дружеството IFB е било учредено през 1923 г. и е придобило чрез поглъщане едно дружество и един отдел на друго дружество през 1998 г. (вж. описанието в част 2 от настоящото решение), то безспорно IFB съществува като юридическо лице повече от 80 години и не може да се смята за „новосъздадено предприятие“. 3.3.2. Съвместимост на оздравителните мерки с Насоките от 1999 г. (153) Според белгийското правителство, надхвърлящият дванадесет месеца срок на прилагане на оздравителните мерки не изключва тяхната съвместимост с правилата на общия пазар, основаващи се на Насоките от 1999 г. Белгия смята, че SNCB е продължило прилагането на оздравителните мерки с единствената цел да покрие периода необходим на Комисията да вземе окончателно решение във връзка с настоящото досие. (154) След като точка 24 от Насоките от 1999 г. предвижда запазване на валидността на разрешението за прилагане на оздравителните мерки до произнасяне на Комисията във връзка с плана за преструктуриране, белгийските власти молят Комисията да не се позовава на времетраенето на собствената си процедура за одобрение на оздравителните мерки, за да оспорва срока на прилагането им, и да одобри оздравителните мерки въз основа на точка 24 от Насоките от 1999 г. (155) Белгийските власти считат, че прекъсването на процедурата по увеличаване на капитала докато трае разследването на Комисията, предполага временно запазване на установеното в рамките оздравителните мерки разсрочено плащане от IFB, тъй като единствената алтернатива в случая би била обявяване на фалит. И накрая, според белгийските власти, по време на разследването си Комисията не е изразила каквито и да било резерви по отношение на временното продължаване на прилагането на оздравителните мерки. 3.3.3. Съвместимост на мерките за преструктуриране с Насоките от 1999 г. 3.3.3.1. Приложимост на Насоките от 1999 г. (156) Белгия смята, че одобрението на SNCB за увеличаване на капитала на IFB би трябвало да се анализира в рамките на Насоките от 1999 г., а не на тези от 2004 г. (157) В подкрепа на това свое твърдение, Белгия изтъква аргумента, че двете условия установени от Комисията в точка 240 от решението за започване на процедурата относно приложимостта на Насоките от 1999 г. са изпълнени. За сведение, в точка 240 на решението за започване на процедура, по отношение на тълкуването на точки 102-104 от Насоките от 2004 г., Комисията заключава, че: „ако SNCB реши да не дава повече предимства на IFB и бъде доказано, че SNCB е поело ангажимент да преобразува вземанията си в капитал преди публикуването на Насоките от 2004 г., Комисията ще вземе окончателното си решение за помощта предоставена от SNCB на IFB, разглеждайки я въз основа на Насоките от 1999 г.“. (158) Що се отнася до първото условие, Белгия отбелязва, че в отговора си на писмото за започване на процедурата, тя е оттеглила уведомлението си от 28 януари 2005 г. за допълнително увеличение на капитала, с което изпълнява първото условие. (159) По отношение на второто условие, Белгия смята, че изпълнението на предложеното понастоящем увеличение на капитала според договореностите в сключения на 7 април 2003 г. между страните рамков договор, при изпълнение на клаузата за отлагане с цел одобрение от Комисията, не би могло да се оспори. (160) За да подчертаят тази точка, белгийските власти насочват вниманието на Комисията към: - точка 4 от преамбюла на рамковия договор от 7 април 2003 г., която потвърждава, че увеличението на капитала на IFB вече е било одобрено от Управителния съвет на SNCB; - член 4 на същия договор, който потвърждава взаимното намерениe на страните да увеличат капитала на IFB; (161) А що се касае до втората точка, белгийските власти напомнят, че според белгийското законодателство (приложимо към договора), договорът е израз на дадена воля на договарящите се страни и че в дадения случай, член 4 от рамковия договор изрично и недвусмислено потвърждава общата воля на SNCB и IFB да извършат увеличение на капитала на IFB, чрез преобразуване на вземанията на SNCB от IFB с обратна сила, считано от 7 април 2003 г. (162) Белгийските власти припомнят, че според белгийското законодателство, задълженията, подлежащи на отлагане остават в сила, а изпълнението на клаузата за отлагане поражда действие на договора с обратна сила, считано от датата на подписването му. 3.3.3.2. Мерки за максимално смекчаване на нарушаването на конкуренцията. (163) Накратко, белгийските власти изтъкват, че дяловете на IFB на засегнатите от мерките пазари са много под 10 %. Ето защо те смятат, че негативното влияние на държавните помощи върху конкуренцията не може да се смята за значително. И по-точно те припомнят, че по силата на точка 36 от Насоките от 1999 г. „ако пазарният дял (или дялове) на [въпросното] предприятие-бенефициер на помощта е незначителен, не може да се говори за нарушаване на конкуренцията“ (22), и че по отношение на прилагането на член 81, параграф 1 на Договора, Комисията смята за незначително негативното влияние върху конкуренцията вследствие на споразумения между предприятия с пазарни дялове под 10 % (23). (164) А по-конкретно за дейностите на IFB Logistics и IFB Terminal белгийските власти имат следните наблюдения: (165) Мерки, смекчаващи влиянието върху пазара на трансбордиране на товари. Белгийското правителство отбелязва, че дялът на IFB на регионалния терминален пазар в Антверпен е под 7 % и че в периода 2002-2005 г., този пазар е постигал среден годишен ръст от 10,7 %, докато транспортираният от IFB обем е постигнал среден годишен ръст от едва 4,1 %. (166) Белгийското правителство добавя, че с изпълнението на плана за преструктуриране IFB намалява значително своя капацитет за трансбордиране на товари, както беше описано в част 2 на писмото за започване на процедурата (точки от 25 до 29). Според белгийските власти, фактът, че с изключение на терминала DPD, останалите продадени активи функционират и до ден днешен, е показателен за реалния компенсаторен и целесъобразен характер на продажбите като мярка. Според белгийското правителство, съвкупността от продажбите би намалил капацитета на IFB от 1,5 милиона ЕЕДФ (единица еквивалентна на двадесет фута) през 2002 г. на 1,1 милиона ЕЕДФ в края на 2005 г, т.е. с 27 %. (167) Белгийските власти добавят, че изпълнението на плана за преструктуриране от IFB не е било придружено от вземането на ценови мерки, целящи или довели до увеличаване на пазарния дял на IFB. Те отбелязват, че IFB е увеличило цените си средно с 4,2 % (24), докато средната годишна инфлация в промишлеността е била 1,9 %. (168) Мерки за смекчаване на влиянието върху пазара на логистични услуги. Според писмото за започване на процедурата (параграфи 258-260), „предложените“ мерки не биха могли да засегнат пазара на логистични услуги, нито биха могли да доведат до увеличаване на дяла на IFB на този пазар. За да докажат, че взетите мерки за смекчаване на влиянието върху логистичния пазар са били достатъчни, белгийските власти изтъкват пет аргумента. (169) Първо, дружеството IFB е щяло да вземе мерки за намаляване на капацитета си на пазара на логистични услуги. В действителност, общият брой вагони, собственост на IFB или дългосрочно отдадени под наем, е намалял от 744 през 2002 г. (25) на 377 в началото на 2006 г. (26), т.е. с 49 %. (170) Намаляването на логистичния капацитет на IFB е следствие и от намаленото дялово участие на IFB в дружеството CNC (понастоящем Naviland Cargo) от 10 % през 2002 г. на сегашните 2 %. (171) Второ, белгийските власти смятат, че ако анализът на пазарния дял на IFB на пазара на логистични услуги трябва да се ограничи географски до територията на Белгия, то той би бил много под 5 %. В такъв случай по силата на точка 36 от Насоките би било уместно да си зададем въпроса дали отрицателните последствия от държавната помощ върху конкуренцията могат да се смятат за осезаеми. Според белгийските власти IFB не може да повлияе чувствително на конкуренцията на пазара на логистични услуги. Поради тази причина белгийското правителство смята, че негативното влияние на помощта отпусната на IFB върху конкуренцията трудно би могло да се нарече чувствително, тъй като дори вземането на силно ограничени мерки би било достатъчно за смекчаване на негативните последствия върху конкурентите на IFB. (172) Трето, белгийските власти предлагат да се направи ситуационно-перспективен анализ на логистичната дейност на IFB, за да се прецени доколко е обосновано твърдението на Комисията, че дружеството IFB е „щяло значително да увеличи пазарния си дял“ през въпросния период. Според белгийските власти, в действителност трябва да се вземат предвид следните факти: - по отношение на дяла на пазара на комбинирания (интермодален) транспорт, превозеният от IFB обем за периода 2002-2005 г. е отбелязал годишен ръст от порядъка на 9,9 %, т.е. под средния годишен ръст от 12 % в региона на пристанищата АРА (Амстердам, Ротердам, Антверпен) за същия период; - що се отнася до дяла на пазара на конвенционалния транспорт, дори и да се ограничи анализа до Белгия, ролята на IFB на този пазар е второстепенна. В действителност дялът на IFB е под 1 %. (173) От друга страна, според белгийското правителство, увеличаването на оборота на IFB от логистична дейност се дължи отчасти на увеличаването на превозвания обем на товари в насипно състояние. През 2003 г. оборотът на IFB от превоз на товари в насипно състояние е бил едва 3,3 милиона EUR. През 2004 г. обаче IFB сключва два договора за превоз на значителен обем товари в насипно състояние. Първият от тях е за превоз на въглища […], генерирал оборот от […] през 2004 г. и […] през 2005 г. Вторият договор - за превоз на гранулати в насипно състояние е довел до увеличение на оборота с […] през 2004 г. и с […] през 2005 г. Дружеството е щяло да реализира марж на печалбата от тези два договора, което потвърждава липсата на антиконкурентни практики извършени от IFB. (174) Четвърто, белгийското правителство смята, че отварянето на терминалите на IFB за неговите конкуренти на пазара на логистични услуги представлява значителна смекчаваща мярка. (175) Пето, според белгийското правителство, ограниченият отрицателен ефект върху конкуренцията, който може да бъде считан за следствие от отпуснатата помощ за преструктуриране на IFB е ограничен допълнително от следните фактори: - либерализацията белгийския пазар за железопътен превоз на стоки. В действителност, в съответствие с приложимите европейски правила, белгийските власти са отворили пазара за конкуренцията (от март 2003 г. за международния транспорт, последвано от пълна либерализация от 1 януари 2007 г.) (27). Както доказа и дейността на дружеството DLC, а неотдавна и тази на „Товарен превоз“ на SNCF, отварянето на пазара има своите последствия. В своето решение N 386/2004 относно Товарен превоз SNCF, Комисията е щяла да счете либерализацията на пазара като компенсаторна за конкурентите мярка; - много други конкуренти на SNCB/IFB (сред които: Rail4Chem, Railion Nederland, TrainSport, DFG, EWS, Connex и ACTS) са получили или по всяка вероятност скоро ще получат лиценз за експлоатация; - понастоящем SNCB (B-Cargo) вече извършва услуги по теглене на превозни средства на конкуренти на IFB в областта на комбинирания (интермодален) транспорт като HUPAC, CNC (Naviland Cargo), Conliner, Danzas/DHL Express Cargo и ICF, и за доставчици на спедиторски услуги като Transfesa, K+N, Nauta, NTR, Panalpina, Rail&Sea, Railog, Chemfreight, Rhenania, TMF, Gondrand, RME Chem, RME товарен превоз и East Rail Expedition; - както беше отбелязано и от Комисията в нейното решение по дело N 386/04 относно Товарни превози SNCF, условията за железопътен и шосеен транспорт се различават, като разликата е в ущърб на железопътния. (176) Според белгийското правителство, както сочи и дейността на конкурентите на IFB за периода 2003-2005 г., либерализацията е довела до съществено увеличаване на капацитета на пазара на логистичните услуги. Правителството на Белгия смята, че конкуренцията би се съсредоточила върху интермодалния транспорт, където през този период петима конкуренти на IFB са пуснали в действие общо 12 нови връзки. 3.3.3.3. Ограничаване на увеличението на капитала до минимум (177) Според белгийското правителство, въз основа на печалбите от 31 декември 2005 г. и прогнозите за 2006 г, SNCB и IFB са извършили задълбочен анализ на финансовите нужди на IFB с цел продължаване на дейността на IFB на пазара на логистични услуги и трансбордиране на товари, с платежоспособност близка до тази на конкурентите на тези пазари. (178) По отношение на предоставената информация преди решението за започване на процедурата (точки от 265 до 269), SNCB и IFB са събрали допълнителни сведения за средната платежоспособност на конкурентите на IFB в експлоатацията на терминали от една страна и транспортните дружества от друга. Платежоспособността (представляваща съотношението между собствен капитал и обща балансова стойност) на въпросните дружества е представена в схема 16. Схема 16 Ниво на платежоспособност - Извадка на предприятия-аналози, 2004 г. (*) (179) От схема 16 се вижда, че средната платежоспособност на дружествата-оператори на терминали е 56,6 %, докато тази на траспортните дружества е 20,4 %. Откакто IFB развива дейност в двата отрасъла, платежоспособността на IFB в зависимост от гореспоменатите „бази за сравнение“ би трябвало да е поне 35,6 %. Този процент е изчислен въз основа на следната оценка на оперативните дълготрайни активи на IFB: - 42 % от оперативните дълготрайни активи на IFB (в нетната им отчетна стойност, т.е. след изчисляване на амортизация и обезценка) са предназначени за ескплоатацията на терминали; - 58 % от оперативните дълготрайни активи на IFB са свързани с развиването на транспортна дейност („логистика“). (180) Белгийските власти отбелязват, че набелязаното ниво на платежоспособност се равнява на реалното ниво на дружества като Gosselin (38,9 %) и Hupac (34,9 %), които подобно на IFB съчетават експлоатацията на терминали с развиването на логистична дейност. (181) Според изчисленията на белгийските власти, направени въз основа на набелязаното ниво на платежоспособност на IFB от 35,6 % и задълженията на обща стойност 128,1 милиона EUR (оценка от 30 юни 2006 г.), увеличението на капитала на IFB би трябвало да се състои от 95,3 милиона EUR задължения, преобразувани в капитал. 3.3.3.4. Собствен принос на IFB (182) Белгийските власти оценяват общия размер на приноса на SNCB за преструктурирането на IFB на 95,3 милиона EUR, т.е. предвидената сума за увеличение на капитала. От тази сума би трябвало да се извади дялът, предвиден за френската част от групата, т.е. 39,1 милиона EUR. Остатъкът от 56,2 милиона EUR представлява приносът на SNCB за преструктуриране на дейността на групата извън Франция. (183) След това белгийските власти уточняват, че финансовите нужди за дейностите на IFB извън Франция за периода на преструктуриране (от 1 януари 2003 г. до 30 юни 2006 г.) са възлизали на 106,3 милиона EUR. От тях 56,2 милиона са покрити от SNCB, a 50,1 милиона EUR - от собствените ресурси на IFB. Приносът на IFB към общия размер на разходите за преструктуриране на дейността в Белгия е 47,1 %. (184) Следващата таблица представя подробно финансирането: Нужди и източници на финансиране (при считане на преобразуваното в капитал задълнение от 63 милиона EUR като „разход“ за преструктуриране) (EUR 1000) Преструктурирана част Изтегляне на инв. във Франция Общо Период: 1.1.2003-30.6.2006 A ФИНАНСОВИ НУЖДИ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ A.1 Разходи за преструктуриране A.1.1 Брутна оперативна загуба (cash drain), без отчитане на повишената производителност -27 916 -27 916 (съответства на оперативната загуба за 2002 г.; пропорционална на 6 месеца от 2006 г.) A.1.2 Извънредни разходи -32 -32 A.2. Финансови нужди през периода на преструктуриране A.2.1 Промени в нуждата от оборотен капитал (увеличение) -7 685 -8 000 -16 559 A.2.2 Инвестиции за подмяна на нефинансови дълготрайни активи -6 611 -8 611 A.2.3 Инвестиции във финансови дълготрайни активи (дялово участие) - 782 -1 700 -2 482 A.3 Погасяване на задължение и лихви A.3.1 В полза на други кредитори (освен SNCB) A.3.1.1 Плащане на лихви -2 351 -2 351 A.3.1.2 Погасяване на финансовото задължение -16 559 -16 559 A.3.2 В полза на SNCB A.3.2.1 Погасяване на задължение датиращо отпреди 2003 г. -33 200 -29 900 -53 000 A.3.2.2 Плащане на натрупаните към 30.6.2005 г. лихви върху задълж. отпреди 2003 г. -5 800 -5 200 -11 000 A.3.2.3 Плащане на натрупаните към 30.6.2005 г. лихви върху кредитното улеснение -2 200 - 300 -2 500 A.3.2.4 Плащане на лихвите от второто полугодие на 2005 г. и първото на 2006 г. -3 100 -2 100 -6 200 A.4 Данъчни задължения (счетоводни натрупвания от данъчната 1999 г.) -77 -77 Общо нужди (A.1 + A.2 + A.3 + A.4) - 106 313 -47 100 - 153 413 B ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ B.1. Финасиране от SNCB: B.1.1 Кредитно уленение (за преобразуване в капитал) 13 300 1 700 15 000 B.1.2 Увеличение на капитала (освен преобразуването в капитал на кредитното улеснение) 42 920 37 380 90 300 Общ принос на SNCB (Междинна сума B.1) 56 220 39 080 95 300 B.2 Финансиране със собствени средства на IFB: B.2.1 Увеличение на производителността: B.2.1.1 Частично или пълно покриване на оперативната загуба от раздел A.1.1 26 167 26 167 B.2.1.2 Брутен оперативен излишък за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. 10 429 10 429 B.2.2 Финансови приходи 1 368 1 368 B.2.3 Промени в нуждата от оборотен капитал 2 687 2 687 B.2.4 Продажба на нефинансови дълготрайни активи (главно терминала OCHZ през 2004 г.) 4 771 4 771 B.2.5 Продажба на финансови дълготрайни активи (дялово участие) 1 267 8 020 9 287 B.2.6 Финансови задължения от договори с кредитни институции 3 300 3 300 B.2.7 Извънредни приходи 1 105 1 105 Общо принос на IFB (Междинна сума B.2) 50 093 8 020 58 113 Общо източници (B.1 + B.2) 106 313 47 100 153 413 Финансиране от SNCB в % 52,9 % Финансиране от IFB в % 47,1 % СОБСТВЕН ПРИНОС ЧАСТЕН ИНВЕСТИТОР (185) По отношение на тази таблица, Белгия прави следните уточнения: (186) Финансовите нужди включват следните категории: - преки разходи за преструктуриране (раздел A.1): тези разходи включват главно натрупаните брутни загуби от оперативна дейност („cash drain“), без да се взема предвид повишаването на производителността. Ако не се взема предвид повишената производителност на IFB през периода на изпълнение на плана за неговото преструктуриране, брутната загуба от оперативна дейност от 2003 г., 2004 г. и 2005 г. ще остане същата като през 2002 г., т.е. 8 милиона EUR, както се вижда от следващата таблица. Финансовата нужда за 2006 г. беше намалена наполовина, заради евентуалното увеличаване на капитала на 30 юни 2006 г. Общата стойност на оперативните загуби, които IFB би натрупало за целия период на преструктуриране, без увеличаване на производителността възлиза на 27,9 милиона EUR. (в хиляди EUR) 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. Прогноза 2006 г. Бюджет (до 30.6) Период от 2003 г. до 30.6.2006 г. натрупване Оперативна печалба (47 357) (2 960) 5 740 3 007 1 213 + Амортизация и обезценка на дълготрайните активи 6 286 5 139 2 585 1 605 802 + Обезценка на краткотрайните активи 6 433 (258) (1 851) (554) 0 + Провизии 26 662 (4 670) (1 599) (980) 460 Брутна оперативна печалба (7 976) (2 749) 4 875 3 079 2 475 7 680 Брутна оперативна загуба („cash drain“) без ефекта от увеличената производителност (7 976) (7 976) (7 976) (3 988) (27 916) - финансови нужди през периода на преструктуриране (промени в нуждите от оборотен капитал и инвестиции през периода на преструктуриране, раздел A.2): тези разходи представляват необходимите инвестиции през периода на преструктуриране. За финансиране на текущите работи, намаляване на разликата между търговските задължения и вземания, и за да се поддържа достатъчна ликвидност, се е наложило увеличаване на оборотния капитал. С оглед на продължаването на дейността на IFB през периода на изпълнение на плана за преструктуриране, са се наложили инвестиции за подмяна на материалните активи. Те не са целяли увеличаване на капацитета на IFB, а по-скоро подмяна на активите, изчерпали жизнения си цикъл и достигнали крайна степен на амортизация и други, като инвестиции в автомобили, компютри, обновяване на сгради и други. Инвестицията през 2004 г. на стойност 0,6 милиона EUR под формата на финансови дълготрайни активи е свързана с преструктурирането на дъщерното дружество IFB Maritime Germany, погълнато от Haeger & Schmidt International, а дялът на Haeger & Schmidt International в RKE е бил прехвърлен на IFB. - погасяване на задължения и лихви (раздел A.3): освен погасяването на финансови задължения и лихви към кредитни институции, настоящата категория включва и тези към SNCB. Задължението от 33,2 милиона EUR е част от дълга на стойност 63 милиона EUR, който не е свързан с френските дъщерни дружества. Платимите през 2006 г. лихви на стойност 1,4 милиона EUR не са включени в увеличаването на капитала (с цел ограничаване на увеличаването на капитала до минимум). А останалите лихви (върху общата сума от 9,7 милиона EUR) са включени в увеличаването на капитала. Всички тези лихви са натрупани върху задължения, свързани с дейности на IFB извън Франция. - данъчни задължения (раздел A.4): платените през 2004 г. данъчни задължения представляват натрупване от данъчната 1999 година. (187) Според Белгия, покриването на тези финансови нужди се поделя между IFB и SNCB. По отношение на приноса на IFB (раздел Б.2), Белгия предоставя следната допълнителна информация: - през периода на преструктуриране, IFB е реализирало значителен ръст на производителността (вж. раздел Б.2.1), подобрил брутната оперативна печалба до степен на частично покриване през 2003 г. и до пълно през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. на загубите от 2002 г. Освен това, през 2004 г. и 2005 г., а вероятно и през 2006 г. е бил освободен излишък. Тези резултати потвърждават прогнозите направени въз основа на елементите, които са били известни на IFB при изготвяне на плана за преструктуриране (вж. точки 74 и 75 в настоящото решение); - странични финансови приходи (раздел Б.2.2): те представляват 1,4 милиона EUR от лихвите, натрупани върху сумите в банкови сметки на IFB. Тези приходи са били предвидими при изготвяне на плана за преструктуриране, тъй като те съответстват на лихвения процент „EURIBOR“ за разумните суми, които IFB би могло да очаква въз основа на прогнозите в своя план за преструктуриране; - извънредни приходи (раздел Б.2.8): те представляват 1,1 милиона EUR и са резултат от реализираната от IFB печалба при продажбата на 263 вагона тип EAOS […]. При изготвяне на плана за преструктуриране през 2003 г. предвиждането на печалбите е било възможно, заради значителното търсене на пазара на вагоните тип EAOS, породено от нарасналото търсене на този тип вагони в Източна Европа; - през 2004 г. и 2005 г., IFB е освободило около 2,7 милиона EUR, вследствие на понижаване на неговите нужди от оборотен капитал (раздел Б.2.3); - IFB е покрило частично разходите за преструктуриране чрез продажба на активи (раздели Б.2.4 и Б.2.5). Освен продажбата на различни активи със сравнително малко значение, тази част от приноса е съставена основно от изтеглените през 2004 г. инвестиции в активи, използвани на терминала OCHZ. Съсобствеността (50 %) върху активите, използвани от OCHZ е била отстъпена […] (вж. точка Б.2.4 за 2004 г.) и IFB си е възвърнало допълнителна сума от 0,9 милиона EUR, под формата на оборотен капитал на OCHZ (вж. точка Б.2.5 за 2004 г.); - през 2003 г. IFB е получило банков заем на стойност 2 милиона EUR от ING Bank (вж. точка Б.2.6). През 2006 г., IFB е финансирало закупуването на контейнерни товарачи чрез външен заем от 1,3 милиона EUR. (188) Белгия смята, че е допринесла към плана за преструктуриране със свои собствени ресурси, според изискванията на Насоките от 1999 г. 4. ОЦЕНКА 4.1. Оценка на характера на помощите за оздравяване и преструктуриране (189) Съгласно член 87, параграф 1 от Договора: „всяка помощ, предоставена от държава-членка или посредством ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“. 4.1.1. Помощ, предоставена от държава или чрез държавни ресурси (190) Първо трябва да се постави въпроса дали финансовата подкрепа от страна на SNCB към IFB е била: „предоставена от държавата или чрез държавни ресурси“. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности по дело „Stardust Marine“ (28), този критерий е изпълнен тогава, когато се касае за държавни ресурси от една страна, и от друга, когато за тяхното отпускане е отговорна държавата, в случая - Белгия. 4.1.1.1. Държавни ресурси (191) Комисията констатира, че по смисъла на член 2 от Директива 80/723/ЕИО SNCB е публично предприятие: белгийската държава е собственик на 100 % от капитала на SNCB, а Управителният съвет и изпълнителният директор се назначават с кралско постановление, обсъдено в рамките на Министерски съвет, което означава, че критериите от член 2, параграф 2, букви а) и в) от посочената директива са изпълнени. (192) В този контекст, „… би било уместно да се напомни, че съгласно съдебната практика на Съда, член 87, параграф 1, ЕО включва всички парични средства, които публичните власти могат да използват като ефективна подкрепа за предприятията […]. Следователно, дори и сумите съответстващи на въпросната мярка да не са постоянно притежание на държавната хазна, фактът, че са под постоянен публичен контрол, т.е. на разположение на компетентните национални власти, е достатъчен за окачествяването им като държавни ресурси.“ (29). (193) В резултат на това в писмото за започване на процедурата (точки от 136 до 138) Комисията е преценила, че сумите предоставени на разположение на IFB трябва да бъдат окачествени като държавни ресурси. (194) Белгия оспорва факта, че всички ресурси с които разполага SNCB представляват държавни ресурси. На изтъкнатите от Белгия три аргумента Комисията отговаря както следва: (195) Предложеното на базата на съдебното решение по дело Stardust Marine разграничение между ресурсите на SNCB предназначени за изпълнение на обществени услуги и тези за търговски дейности е неуместно. Всъщност, това решение се отнасяше за ресурси на публична банка, което ясно доказва, че ресурсите на дадено публично предприятие, предназначени за извършване на търговска дейност също могат да представляват държавни ресурси. (196) Аргументът, че Белгия не се разпорежда със собствеността на SNCB също не може да бъде приет. Фактът, че Белгия притежава 100 % от капитала на SNCB и че той е под постоянен публичен контрол, и държавата може във всеки един момент да реши да приватизира SNCB доказва, че белгийската държава се разпорежда със собствеността на дружеството. Освен това, Комисията отбелязва, че белгийската държава назначава директорите в надзорния съвет и изпълнителния директор, което ѝ дава възможност да упражнява контрол над предприятието. (197) Аргументът, че помощта, отпусната от SNCB на IFB не причинява загуба на белгийската държава не отговаря на истината, заради факта, че: като собственик на SNCB, всяка лоша инвестиция на белгийската държава, която води до обезценка на SNCB причинява загуби на белгийската държава. (198) В резултат на това Комисията заключи, че разглежданите мерки са финансирани с държавни ресурси. 4.1.1.2. Отговорност (199) По отношение на нуждата да се определи отговорността на въпросната държава във връзка с мерките, съдебното решение по дело Stardust Marine уточнява, че „… само фактът, че дадено предприятие е под държавен контрол не е достатъчно доказателство за отговорността на държавата за вземането на подобни на въпросните мерки за оказване на финансова помощ. Необходимо е да се определи и дали обществените власти са взели някакво участие в приемането на тези мерки. …“ (30). (200) Съдебната практика на Съда сочи, че Комисията прилага критерия за определяне на отговорността на държавата поотделно за всеки отделен случай. Като общо правило Съдът допуска, че „заради привилегированите отношения между държавата и дадено публично предприятие би било много трудно на трето лице да докаже в даден конкретен случай, че мерките за оказване на помощ действително са били взети по нареждане на публичните власти.“ Съгласно същата съдебна практика, „за отговорността на държавата във връзка с взетите от дадено предприятие мерки може да се съди въз основа на редица показатели за обстоятелствата и контекста при които са взети тези мерки.“ (31). (201) След това, Съдът пояснява кои са критериите за доказване на отговорност: „За отговорността на държавата във връзка с взетите от дадено предприятие мерки може да се съди въз основа на редица показатели за обстоятелствата и контекста при които са взети тези мерки. В тази връзка, Съдът вече взе предвид факта, че въпросният орган не би могъл да вземе оспорваното решение без да се съобрази с изискванията на публичните власти (вж. по-точно цитираното по-горе Решение Van der Kooy e.a./Комисия, точка 37) и че освен органичните връзки между публичните предприятия и държавата, посредством които са отпуснати и помощите, предприятията трябва да се придържат към директивите на междуминистерски комитет за икономическо планиране (CIPE) (цитираните по-горе решения от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C-303/88, точки 11 и 12, и Италия/Комисия, C-305/89, точки 13 и 14). При необходимост биха могли да се използват други показатели за доказване на отговорността на държавата за взета мярка за подпомагане от публично предприятие, като например включването му в структурите на публичната администрация, дейностите му и съвместното им упражняване в нормални конкурентни условия с частни оператори, правния статут на предприятието, регулирано от публичното или фирмено право, интензивността на надзора на публичните власти над управлението на предприятието, или друг показател, сочещ участието на публичните власти или липсата на такова в приемането на конкретната мярка, предвид нейния обхват, съдържание и условия.“ (32). (202) В писмото за започване на процедурата (точки от 140 до 150), по отношение на отговорността за взетата мярка, Комисията прави разграничение между периода до сключването на рамковия договор на 7 април 2003 г. и този след него. Предвид коментарите на Белгия, би било по-уместно да разграничим три отделни периода: - периода до 19 юли 2002 г. (датата, на която Управителният съвет на SNCB одобрява отпускането на аванса и „евентуалното“ увеличение на капитала на IFB); - периода от 19 юли 2002 г. до 20 декември 2002 г. (датата, на която Управителният съвет на SNCB одобрява принципа на увеличение на капитала на IFB и упълномощава управителния комитет да води преговори за сключването на рамков договор на 7 април 2003 г.); - периода след 20 декември 2002 г. (203) По отношение на периода до вземането на това решение от Управителния съвет, се налага въпросът дали белгийската държава носи отговорност за толерантността, проявена от ръководството (Управителния комитет) на SNCB, което не е изискало от IFB да заплати извършените след 2000 г. транспортни услуги. В писмото си за започване на процедурата (точки 141 и 142), Комисията изразява съмнение, че решението за приемане на системното неизплащане на фактурите за периода от края на 2000 г. до началото на 2003 г. е било взето без намесата на белгийските власти. (204) Според отговора на белгийското правителство, Управителният съвет на SNCB е бил уведомен за тази практика едва на 19 юли 2002 г.; тогава е бил уведомен и правителствения комисар. Комисията не е получила коментари от трети страни. (205) В протоколите от обсъжданията в Камарата и Сената от 6 март 2002 г., 24 януари 2002 г. и 28 февруари 2002 г., в контекста на по-обширното обсъждане на отварянето на пазара на железопътен превоз и досието IBX от депутатите и сенаторите, Комисията е открила забележки за IFB. Ето защо, тя е поискала от белгийското правителство да ѝ предостави споменатите по време на обсъжданията проучвания на Boston Consulting Group и Team Consult, и решение на белгийското правителство от 22 февруари 2002 г. (206) При анализа на документите не са открити показатели, доказващи влиянието на белгийското правителство върху решенията на SNCB, отнасящи се до бъдещето на IFB. (207) Така възниква въпросът дали белгийската държава може да се смята за отговорна за толерантността на ръководството на дадено публично предприятие, описана в точка 203 на настоящото решение, след като за изясняване на ситуацията няма специфични показатели за намеса от страна на управата. (208) Всъщност, според закона от 1993 г., с който се учредява SNCB като акционерно дружество, регулирано от публичното право, ръководството на SNCB, в лицето на изпълнителния директор и членовете на Управителния комитет управляват предприятието по независим начин, без намесата на публичните власти. И предвид липсата на конкретни данни за намеса на държавата в управлението на IFB, Комисията би следвало да заключи, че държавата не носи отговорност за решението на ръководството на SNCB да толерира неизплащането от страна на IFB на фактурите през периода от края на 2000 г. до юли 2002 г. (209) На 19 юли 2002 г. Управителният съвет на SNCB, заедно с правителствения комисар, защитаващ интересите на Белгия в Управителния съвет е информиран за прекратеното от IFB в края на 2002 г. изплащане на фактури, и въпреки това, през второто полугодие на 2002 г. той е одобрил отпускането на аванс на IFB от 2,5 милиона EUR. (210) В тази връзка Комисията трябва да провери дали установените от съдебната практика по дело Stardust Marine позволяват отговорността за това решение на Управителния съвет на SNCB да се вмени на Белгия. С други думи, да се провери дали присъствието на правителствения комисар в управителния съвет, въпреки липсата на конкретна намеса от негова страна при приемане на въпросната мярка, позволява, въпреки това, отговорността за решението да се припише на белгийската държава. Следователно, от елементите с които разполага Комисията става ясно, че нито при разследването по случая, нито от коментарите на трети страни не са открити данни за желание от страна на белгийското правителство да повлияе на решението на Управителния съвет от 19 юли 2002 г. Като независимо публично предприятие със статут на акционерно дружество, регулирано от публичното право, SNCB се ползва с независимо от белгийската държава управление. А що се отнася до присъствието на правителствения комисар в Управителния съвет на SNCB, Комисията отбелязва, че неговата роля е била ограничена (вж. и доклада на Сметната палата в тази връзка (33)): правителственият комисар е имал право да се намеси при вземането на решението от 19 юли 2002 г. само ако то е можело да навреди на изпълнението на обществените услуги от SNCB. Но предвид размера на помощта (2,5 милиона EUR) и нейната форма (аванс с натрупване на лихви), нужно е да се отбележи, че решението не би могло да навреди на изпълнението на обществените услуги от SNCB. (211) Предвид тези елементи Комисията заключава, че белгийската държава не носи отговорност за отпускането от страна на SNCB на IFB на аванса от 2,5 милиона EUR за продължаване на търговска дейност, която не е свързана по никакъв начин с обществените услуги. (212) Комисията заключава, че в конкретния случай липсват данни за включване в публична администрация, вид дейност и статут, които биха позволили вменяване на отговорност на белгийската държава относно решението на Управителния съвет от 19 юли 2002 г. да отпусне на IFB аванс от 2,5 милиона EUR. (213) На 20 декември 2002 г. Управителният съвет е решил да сключи рамков договор с IFB, който да включва мерки за оздравяване и преструктуриране, а също и да доведе до увеличаване на капитала на IFB. (214) В анализа на досието от Комисията в писмото ѝ за започване на процедурата (точки от 143 до 150) се отбелязват три конкретни показателя в полза на отговорността на белгийската държава за взетите в полза на IFB мерки за оздравяване и преструктуриране. И те бяха: - задължителното представяне за одобрение на плана за преструктуриране от белгийската държава; - статиите в пресата, доказващи силното влияние на белгийското правителство върху SNCB през 2003 г.; - обхватът, съдържанието и условията на рамковия договор от 7 април 2003 г. (215) В отговора си на писмото за започване на процедурата, по смисъла на съдебната практика по дело Stardust Marine, белгийските власти оспорват достатъчността на тези три показателя за определяне на отговорността на държавата във връзка с мерките. Комисията отново повтаря съдържанието на показателите и обяснява причината поради която аргументите на белгийското правителство няма да бъдат приети. a) Одобрение от публичните власти (точка 56 от решението по дело Stardust Marine) (216) В решенията си по дела Van der Kooy, (34) Италия/Комисия (35) и Комисия/Франция (36) Съдът е взел решение за отговорността за отпуснатата помощ въз основа на факта, че тя подлежи на одобрение от публичните власти. В решението по дело Van der Kooy, този елемент е достатъчен сам по себе си, за да се определи чия е отговорността; в решенията по делата Италия/Комисия и Комисия/Франция одобрението е съчетано с други елементи, свидетелстващи за влиянието на публичните власти. (37) Решението за определяне на отговорността по случая Space Park Development GmbH, в което Комисията прилага за пръв път съдебното решение по дело Stardust Marine, също се основава факта, че въпросния заем е подлежал на задължително одобрение от страна на публичните власти на провинция Бремен (38). Следователно, процедурата за одобрение на дадена мярка от държава-членка представлява показател за наличие на отговорност. (217) Впрочем, в конкретния случай член 2 от рамковия договор задължава Управителните съвети на SNCB и IFB да представят плана за преструктуриране за одобрение от белгийската държава (39). От което следва, че това е първият показател за наличие на отговорност на белгийската държава за решението на SNCB да преструктурира IFB. (218) Белгийското правителство настоява, че за разлика от предвиденото в рамковия договор, в крайна сметка SNCB и IFB не са представили на белгийското правителство плана за преструктуриране за одобрение, защото това би било в противоречие с търговската независимост на SNCB. (219) Както беше обяснено в писмото за започване на процедурата (точки 146 и 147), това фактическо положение не води до неефективност на показателя за наличие на отговорност: изключено е двете страни по договора, SNCB и IFB, да включат такава клауза в него, ако белгийското правителство не е повлияло за това. (220) Фактът, че белгийското правителство претендира, че не е било формално консултирано във връзка с преструктурирането не е достатъчен, за да се изключи възможността за неформално влияние при изготвяне на рамковия договор от 7 април 2003 г. и одобрение от страна на белгийското правителство. Всъщност, както отбелязва и Съдът в решението си по дело Stardust Marine, „… заради привилегированите отношения между държавата и дадено публично предприятие би било много трудно на трето лице да докаже в даден конкретен случай, че мерките за оказване на помощ действително са били взети по нареждане на публичните власти.“ Оттук нататък самият факт, че сключеният между страните рамков договор предвижда одобрение от страна на белгийската държава, представлява силен показател за участие на белгийското правителство. (221) В своя отговор на писмото за започване на процедурата белгийското правителство обяснява, че клаузата съдържаща се в член 2 на рамковия договор не се е отнасяла за самия план за преструктуриране, а до съобщението, чрез което Белгия е трябвало да уведоми Комисията за сключването на рамковия договор. (222) Комисията намира този аргумент за неубедителен: ако страните по рамковия договор са имали предвид само уведомяването на Комисията от Белгия, те щяха да го напишат недвусмислено в член 2 на договора. Предложеното от белгийското правителство тълкуване противоречи на буквалния смисъл на записаното в договора. (223) От това Комисията заключава, че член 2 на договора включва одобрение на мерките от белгийските власти и представлява показател за наличие на отговорност на белгийската държава по отношение на въпросните мерки. б) Статии в пресата (224) В пресата могат да се открият и допълнителни показатели в полза на наличието на намеса от страна на белгийската държава в този случай (40). Така например в статия, публикувана във вестник „Либр Белжик“ на 19 май 2003 г. (41) се цитира прес-отделът на SNCB, който обяснява, че към дата 19 май 2003 г. Белгия все още не е уведомила Комисията за оздравителните мерки, докато рамковият договор е бил сключен на 7 април 2003 г., защото „федералната власт трябва[ло] да си каже думата“. Статия публикувана през март 2003 г. на сайта www.cheminots.be, се позовава на думи на Карел Винк, тогавашен изпълнителен директор в SNCB, казани по повод на ABX и IFB: „Той настоява за по-голяма свобода на действие в управлението на дружеството“. От това се подразбира, че ръководството на SNCB смята, че държавата прекалява с намесата си в него. (225) Белгия отхвърля този показател. А що се отнася до статията в „Либр Белжик“, както по отношение член 2 от рамковия договор, тя настоява, че федералната власт „си казва думата“ само по въпроса за уведомяването на Комисията от белгийското правителство за сключването на рамковия договор. Следователно текстът на статията и прес комюникето на SNCB е ясен. Ако прес-отделът на SNCB е искал да каже, че е оставало само белгийското правителство да одобри текста, който да предаде на Комисията, той е щял да посочи, че проблемът, който трябва да се реши се отнася само до формата, а не до съдържанието. (226) По отношение на думите на Карел Винк, белгийските власти смятат, че са се ограничавали до управлението на обществените услуги. Това изглежда малко вероятно, тъй като той е бил интервюиран именно във връзка с ABX и IFB, които, както признава и самото белгийско правителство са свързани с търговската дейност на SNCB, а не с обществените услуги. в) Обхват, съдържание и условия на рамковия договор (227) По-общо казано, Комисията припомня, че точка 56 от горецитираното решение по дело Stardust Marine, според която „всеки показател, свидетелстващ за участието на публичните власти или за вероятна липса на такова в приемането на дадена мярка в конкретния случай, предвид нейния обхват, съдържание и условия“ трябва да се взема предвид при установяване на отговорността на държава-членка за вземане на дадена мярка, което превръща обхвата, съдържанието и условията на договора в допълнителни показатели за наличие на отговорност. (228) Като повтаря, че SNCB разполага с пълна независимост при вземането на всички решения с изключение на касаещите управлението на обществените услуги, Белгия отхвърля този трети показател. (229) Комисията смята, че законът от 1993 г., уреждащ статута на SNCB като акционерно дружество регулирано от публичното право без съмнение дава известна независимост на SNCB по отношение на неговата търговска дейност. Въпреки това, Комисията припомня, че правителственият комисар присъства на всяко заседание на Управителния комитет и може да сезира белгийските власти с молба за анулиране на дадено решение на съвета, ако то надхвърля и „[…] вреди на изпълнението на обществените услуги“. (230) Както вече беше обяснено, Комисията смята, че правителственият комисар не би могъл да обжалва решението за отпускане на аванс от 2,5 милиона EUR, заради неговия размер и форма, тъй като авансът не може да навреди на изпълнението на обществените услуги. (231) Оценката на решението да се инвестират приблизително 100 милиона EUR в предприятие, което е на ръба на фалита обаче трябва да бъде различна. Това решение е трябвало да накара правителствения комисар да се намеси, или най-малкото да информира белгийските власти, за да предизвика тяхната формална или неформална намеса, както това се е случило през 2000 г. във връзка с инвестициите в италианския клон на ABX. (232) Следователно, Комисията счита, че обхватът, съдържанието и условията на рамковия договор, заедно с присъствието и правомощията на правителствения комисар също представляват показател за наличие на отговорност. г) Заключение (233) От това, Комисията заключава, че белгийската държава носи отговорност за въпросните мерки за периода след вземането на решението от Управителния съвет на 20 декември 2002 г. (234) Ето защо трябва да се установи дали взетите от SNCB мерки относно IFB са дали някакво предимство на бенефициера след 20 декември 2002 г. и ако не, то SNCB е действало като съобразителен инвеститор в условията на пазарна икономика. 4.1.2. Предимство на бенефициера на помощта, при прилагане на принципа на съобразителния инвеститор в условията на пазарна икономика (235) Трябва да се анализира дали решението на управителния съвет на SNCB от 20 декември 2002 г. да увеличи капитала на IFB посредством преобразуване на просрочените вземания в капитал и отпускането на помощ за оздравяване, довело до подписването на 7 април 2003 г. от SNCB на рамковия договор с IFB, e дало икономическо предимство на IFB, или това решение може да се определи като действие на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. (236) След като Белгия не носи отговорност за решението на SNCB да не изисква подновяване на прекъснатото от края на 2000 г. до декември 2002 г. изплащане на фактури, а също и за решението на SNCB да отпусне аванс от 2,5 милиона EUR, то следва тези решения да се проучат подробно. (237) За информация, оздравителните мерки се състоят във: - Разсрочено плащане на задълженията от 63 милиона EUR; - предоставяне на кредитно улеснение за сумата от 15 милиона EUR; - отпускане на аванс подлежащ на възстановяване на стойност 5 милиона EUR; (238) Мерките за преструктуриране включват изтегляне на инвестициите в дъщерни дружества във Франция, преструктуриране и продължаване на дейността в Белгия. Първоначално финансирането на тези мерки се е осигурявало от оздравителните мерки, тъй като планът за преструктуриране е предвиждал дългосрочно финансиране, посредством преобразуване на следните вземания в дружествен капитал: - преобразуване в дружествен капитал на задълженията от 63 милиона EUR, за които е било договорено разсрочено плащане; - преобразуване в дружествен капитал на кредитното улеснение от 15 милиона EUR; - преобразуване в капитал на лихвите натрупани върху разсроченото плащане и кредитното улеснение. (239) За да се установи дали SNCB е действало като частен инвеститор в условията на пазарна икономика, следва да се прецени дали частен инвеститор от подобна на SNCB величина, поставен в положението на SNCB би постъпил по същия начин (42). (240) Съдът уточни, че невинаги поведението на частния инвеститор съвпада с това на обикновения инвеститор влагащ средства с цел възвръщаемост в сравнително кратък срок. То се приближава по-скоро до това на частния холдинг или група от частни предприятия, провеждащи структурна, глобална и отраслова политика, водени от перспективи за по-дългосрочна възвръщаемост. (43). Първоинстанционния съд уточни, че за да се установи дали държавата е действала като съобразителен инвеститор в условията на пазарна икономика (44), Комисията е длъжна „да направи пълен анализ на всички елементи, свързани със спорната операция и нейния контекст“. (241) В своя отговор на писмото за започване на процедурата Белгия отбелязва, че решението на SNCB да поиска от IFB изтегляне на инвестициите от френските дъщерни дружества на групата и преструктуриране и продължаване на дейността в Белгия, съответстват на решенията, които би взел частен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика. (242) При все това обаче Комисията смята, че въпросът не е в това дали изтегляйки инвестициите от френските си дъщерни дружества и преструктурирайки и продължавайки дейностите си в Белгия дружеството IFB е действало като инвеститор, действащ при пазарни условия, а дали един частен инвеститор би взел решението на SNCB да финансира тези две мерки. (243) През 2002/2003 г. SNCB е трябвало да реши дали като цяло би било по-евтино да се финансира преструктурирането на IFB (което включва изтегляне на инвестициите от дъщерните дружества във Франция и продължаване на дейностите в Белгия) или IFB да обяви фалит. Според постоянната практика на Комисията, за частен инвеститор се счита този, които би продължил дейността на свое дъщерно дружество, ако при съпоставка на разходите за неговото ликвидиране и преструктуриране се окаже, че разходите за ликвидиране надвишават тези за преструктуриране. (45). (244) Ето защо, първо трябва да се установят разходите за SNCB при всеки от двата сценария: преструктуриране и ликвидиране на IFB. 4.1.2.1. Разходи за преструктуриране на IFB (245) При първия сценарий, SNCB отпуска 95,3 милиона EUR за преструктуриране на IFB, под формата на опрощаване на вземанията, преобразувани в капитал. След приключване на процеса по преструктуриране SNCB е 100-процентов собственик на предприятие, което се оценява на 31 милиона EUR, но с натрупани провизии за 34,2 милиона EUR и още 15 милиона EUR финансови задължения (освен тези към SNCB), така, нетната стойност на предприятието е - 18 милиона EUR. Комисията смята, че тези изчисления основаващи се на признати методи са реалистични. (246) В резултат на това Комисията заключава, че при евентуална продажба на IFB, SNCB е щяло да получи отрицателна продажна цена. 4.1.2.2. Разходи при евентуално ликвидиране на IFB (247) И при втория сценарий SNCB опрощава вземанията си на стойност 95 милиона EUR. Освен това Белгия смята, че въз основа на наличните елементи към момента на сключване на рамковия договор на 7 април 2003 г., ликвидирането на дейността на IFB в Белгия ще задължи SNCB да поеме допълнителни разходи възлизащи между 70,6 и 161,8 милиона EUR. Тази сума съответства на обичайния размер на възстановените при ликвидиране активи (37,5 милиона EUR), от които са приспаднати разходите по ликвидиране на пасивите на IFB (от 67 до 76,9 милиона EUR) и разходите по съкращаване на персонала (от 41,1 до 122, 4 милиона EUR), станал излишен вследствие на прекратяване на дейността на IFB. (248) Комисията не е съгласна с този анализ. Първо, тя оспорва твърдението, че SNCB е трябвало да плати всички пасиви на IFB. Комисията оспорва и размера на допълнителните разходи на дружеството, изчислени от Белгия. (249) Противно на претенциите на Белгия, фактът, че отрицателната нетна стойност на активите на IFB (от стойността на възстановените активи е приспадната стойността на изискуемите пасиви) не означава, че при фалит, SNCB е трябвало да покрие съответната отрицателна разлика. Всъщност, Комисията напомня, че по принцип предприятия като IFB гарантират за задълженията си с имуществото на собственото си дружество. По правило, отговорността на акционерите във връзка със задълженията не надхвърля капитала на дружеството и не включва личното имущество на акционерите. Само в изключителни случай и при спазването на стриктни условия, някои национални законодателства предвиждат възможност трети лица да се обръщат за помощ към акционерите. (46). (250) При евентуален фалит на IFB, SNCB е щяло да изгуби дяловото си участие, но пък е щяло да избегне покриването на задълженията на IFB към други кредитори. Преди всичко, разходите на SNCB като акционер при фалит на IFB биха били равни на нула, а не както твърдят белгийските власти, между 29,5 и 39,4 милиона EUR. (251) Въпреки това, в практиката си при вземането на решения, Комисията признава, че предприятие в положението на SNCB може да бъде принудено да поеме дадени разходи и поради други причини, освен като акционер (47). В настоящия случай, разходите са следните: - като кредитор, SNCB ще изгуби вземанията си от IFB, в степен съответстваща поне на неговия дял в пасивите на IFB, непокрити от активите; Предвид ролята на SNCB в ликвидирането на IFB, Комисията може да приеме, че съществува опасност тази загуба да достигне общия размер на вземанията на SNCB от IFB, т.е. 95 милиона EUR; - Комисията би могла да приеме твърдението, че за да спаси репутацията си като предприятие-майка, за SNCB би било по-разумно да поеме част от неизплатените задължения към доставчици на IFB и SNCB. (252) Следователно, би било уместно да се изчисли максималния размер, който SNCB би трябвало да покрие в тази си роля. В това отношение, самата Белгия смята, че допълнителните разходи за SNCB като предприятие-майка не би трябвало да надхвърлят 13 милиона EUR. Всъщност реалният размер на допълнителните разходи може и да е по-малък, тъй като преди това кредиторите на IFB са щели да си възстановят част от вземанията при ликвидирането на IFB, а за SNCB остава изплащането на остатъка, като сумата от 13 милиона EUR се смята за максималната му граница. (253) По принцип Комисията смята, че частен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, който трябва да избира между финансиране на преструктурирането и обявяването на фалит на свое дъщерно дружество, може да бъде принуден да поеме разходите по намаляване на числеността на персонала, ако това е пряко и неизбежно следствие от фалита на дъщерното дружество. (254) Белгия достига до заключението, че фалита на IFB ще остави на SNCB персонал, надхвърлящ нуждите с 530 служители, 50 души от които командировани в IFB и 480 работещи в SNCB и извършващи дейности, обвързани с тези на IFB. Намаляването на числеността на персонала на SNCB с 530 души би породило разходи от 122,4 милиона EUR, т.е. 230 000 EUR на служител. Изчислението е обяснено подробно в част 3 на настоящото решение. (255) Комисията смята за нереалистично твърдението, че SNCB е щяло да си възстанови само 21 % от трафика, генериран преди това от IFB. Първо, както и самата Белгия признава в отговора си на писмото за започване на процедурата, пазарите, на които оперира IFB са в пълен подем (ръст от 11 % за трансбордирането на товари и 12 % в сферата на комбинирания транспорт). Предвид това, съществува вероятност конкурентите на IFB да изкупят активите на дружеството, за да продължат дейността му. (256) При тази вероятност, купувачът на IFB би имал нужда от железопътен превоз на товари. И предвид силната позиция на SNCB на пазара за международен превоз на стоки от Белгия, и монопола му (до 1 януари 2007 г.) на националния пазар за превоз на стоки в рамките на Белгия, Комисията смята, че придобилият IFB би избрал SNCB като железопътен превозвач за обслужване на голяма част от нуждите си. Предвид това, дори при евентуален фалит на IFB, SNCB би могло да си възстанови голяма част от железопътния трафик, генериран от IFB. (257) Освен това, Комисията отбелязва, че пазарите за железопътен превоз бележат растеж. Следователно, да се смята, че SNCB би могло да се разраства с ритъма на разрастване на пазара, което би позволило реинтегрирането на 50 служители, командировани в IFB, изглежда разумно. (258) В заключение, Комисията смята, че Белгия не е съумяла да докаже по убедителен начин, че евентуален фалит на IFB би оставил SNCB с персонал, надхвърлящ нуждите с 480 души и че SNCB не би могло да реинтегрира командированите в IFB 50 служители. (259) Въз основа на информацията, предоставена от Белгия, Комисията счита, че при втория сценарий (както и при първия), SNCB опрощава вземанията си в максимален размер от 95,3 милиона EUR, и покрива максимум 13 милиона EUR от останалите разходи. 4.1.2.3. Заключение (260) С отказа на SNCB при двата сценария от възстановяване на вземанията си на стойност 95,3 милиона EUR от IFB, Белгия доказва единствено, че с избора на първия сценарий (финансиране на преструктурирането), носещ на SNCB придобивка с отрицателна стойност оценявана на - 18 милиона EUR, SNCB е избрал по-икономичния вариант в сравнение с втория сценарий на ликвидиране, при който доказаните в настоящото решение допълнителни разходи достигат максимална стойност от 13 милиона EUR. (261) Комисията заключава, че Белгия не е доказала, че решението на SNCB, за което носи отговорност белгийската държава, да финансира преструктурирането на IFB, продължаването на дейността му в Белгия и прекратяването на тази във Франция, е действие на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. 4.1.3. Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите-членки (262) Комисията трябва да анализира състоянието на засегнатия пазар, пазарните дялове на бенефициерите върху него и въздействието на финансовата помощ върху конкуренцията (48). (263) Както беше доказано в част 2 на настоящото решение, в конкретния случай, финансовата помощ е отпусната на предприятие, развиващо дейност на отворени пазари с конкуренция от много държави-членки. Следователно, финансовата помощ нарушава или застрашава конкуренцията, засяга или заплашва да засегне търговията между държавите-членки. (264) В своя отговор на писмото за започване на процедурата, белгийското правителство оспорва изпълнението на двата критерия от член 87, параграф 1, защото Комисията не е представила доказателства, свидетелстващи за нарушаване на конкуренцията. (265) Комисията насочва вниманието на белгийските власти към факта, че член 87, параграф 1 се позовава на заплахата от такова нарушаване. Следователно Комисията не е длъжна да представя доказателства за нарушаване на конкуренцията, а да обясни по убедителен начин опасността от такова нарушаване, нещо, което тя е направила в писмото за започване на процедурата (точки 212 и 213) и в настоящото решение. 4.1.4. Заключение: наличие на държавна помощ (266) В заключение, Комисията смята, че финансирането от SNCB на преструктурирането на IFB (в Белгия) и прекратяването на дейността във Франция, под формата на преобразуване на задълженията възлизащи на 95,3 милиона EUR в капитал, представлява държавна помощ. 4.2. Съвместимост на помощта (267) Член 87, параграф 3, буква в) от Договора предвижда, че: „помощи за улесняване на развитието на определени икономически дейности или на определени икономически области, когато такива помощи не оказват неблагоприятно въздействие върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес, се смятат за съвместими с общия пазар“. (268) Съгласно тълкуванието на Комисията на член 87, параграф 3, буква в) в Насоките от 1999 г. и тези от 2004 г., помощта отпусната от Белгия посредством SNCB би могла да се сметне за съвместима с общия пазар. 4.2.1. Съвместимост на помощта за оздравяване (269) За съвместими мерки за оздравяване могат да се считат само тези, под формата на финансова помощ. В настоящия случай финансовата помощ се състои в разсроченото плащане, кредитното улеснение и авансът, подлежащ на възстановяване. (270) Преди това възниква въпросът за приложимата версия на Насоките. Последната версия на тези Насоки влезе в сила на 10 октомври 2004 г. В точка 7 са указани нейната „начална дата и срок на прилагане“: „(102) Комисията ще прилага настоящите Насоки от 10 октомври 2004 г. до 9 октомври 2009 г. (103) Уведомленията, регистрирани преди 10 октомври 2004 г. ще се разглеждат съобразно действащите към момента на уведомлението критерии. (104) Въз основа на настоящите насоки, Комисията ще разглежда съвместимостта с общия пазар на всяка помощ за оздравяване и преструктуриране, отпусната без нейното разрешение и следователно в нарушение на член 88, параграф 3 на Договора за създаване на ЕО, въз основа на тези Насоки, ако част от помощта или цялата помощ са отпуснати след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз. Във всички останали случаи, Комисията ще разглежда съвместимостта на базата на приложимите към момента на предоставяне на помощта Насоки.“ (271) Финансовите помощи са отпуснати на 7 април 2003 г. чрез сключването на рамков договор между IFB и SNCB. Те са отпуснати без Комисията да бъде предварително уведомена за това, следователно в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора. Оценката на тяхната съвместимост като мерки за оздравяване ще се извърши въз основа на Насоките от 1999 г. (272) Точка 23 от Насоките от 1999 г. определя следните пет условия за съвместимост на мерките за оздравяване с общия пазар: „а) да представляват финансова помощ под формата на кредитни гаранции и кредити. И в двата случая лихвеният процент по кредита трябва да бъде близък до приложимия за кредити за финансово стабилни предприятия, и по-специално до референтния лихвен процент, приет от Комисията; б) да са свързани с кредити, чийто срок на погасяване не надхвърля дванадесет месеца, считано от датата на отпускане на последната част от кредита на предприятието; заемът, свързан с мерки за оздравяване би могъл да бъде погасен със средства от помощта за преструктуриране, одобрена предварително от Комисията. в) да бъдат оправдани от сериозни затруднения на дружеството и да не предизвикват разпространето им в други държави-членки; г) да бъдат съпътствани, при оповестяването им, от ангажимент от страна на държавата-членка да предостави на Комисията в шестмесечен срок, считано от датата, на която е разрешено отпускането на помощта за оздравяване, на план за преструктуриране или ликвидиране, или на доказателство за пълно погасяване на заема и/или прекратяване действието на гаранцията; д) да се ограничават в необходимата за експлоатацията на предприятието сума (например, покриване на разходите за трудови възнаграждения и текущи доставки) за периода през който е разрешена помощта.“ (273) В рамковия договор е предвиден дванадесетмесечен срок на погасяване. Въпреки това белгийското правителство уведоми Комисията, че срокът е бил удължен с мълчаливо съгласие между страните, до увеличаването на капитала. (274) Предвид това в решението си за започване на процедурата (точки 232 и 233) Комисията изразява становище, че критерият от точка 23 б) не е изпълнен и че финансовите помощи не могат да бъдат разрешени като помощи за оздравяване. (275) Белгия оспорва тази правна оценка, използвайки три аргумента. Първо, тя смята, че SNCB е продължило да изпълнява мерките за оздравяване с единствената цел да даде възможност на Комисията да приключи с разглеждането на дело NN 9/2004. Тя се позовава на точка 24 от Насоките, според която разрешението на мерките за оздравяване остава в сила, докато Комисията не се произнесе по плана за преструктуриране. В резултат на което, белгийските власти молят Комисията да не използва като аргумент времетраенето на собствената си процедура за одобрение, за да оспорва продължаването на прилагането на тези мерки, и да одобри мерките за оздравяване въз основа на точка 24 от Насоките за 1999 г., докато същата се произнесе относно плана за преструктуриране. (276) Комисията намира този аргумент за неуместен. В действителност точка 24 от Насоките от 1999 г. посочва, че: „Първоначалното одобрение на помощта за оздравяване покрива максимален период от шест месеца, или ако държавата-членка е представила план за преструктуриране в този срок, до вземане на решение от Комисията относно плана. По искане на държавата-членка, Комисията може да разреши удължаване на първоначалния срок от шест месеца.“ (277) Комисията отбелязва, че Белгия е започнала изпълнението на мерките за преструктуриране на 7 април 2003 г. Следователно, шестмесечният срок за представяне на плана за преструктуриране е изтекъл на 6 октомври 2003 г. С представянето на плана за преструктуриране на Комисията по време на заседание, провело се на 12 декември 2003 г., белгийските власти не са спазили срока, предвиден в точка 24 на Насоките. (278) Вторият аргумент на белгийските власти, че са предали всички необходими документи за вземане на решение от Комисията относно помощта за оздравяване в уведомлението си от 12 август 2003 г. също се отхвърля. Всъщност фактът, че Комисията многократно е искала допълнителна информация доказва, че предоставената от Белгия информация е била непълна. (279) Що се отнася до аргумента на белгийските власти, че Комисията никога не е изразявала резерви относно временното продължаване на изпълнението на мерките за оздравяване, достатъчно е да се припомни, че в писмата си от 13 октомври 2003 г. и 26 януари 2005 г. Комисията е включила следното предупреждение: Комисията „обръща внимание на белгийските власти за съществуването на клауза за временно преустановяване на прилагането на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, предвидена в член 3 от Регламент (ЕО) № 659/99 на Съвета, която забранява отпускането на нови помощи, докато Комисията не вземе или не обяви че е взела решение, позволяващо отпускането им. Освен това си позволявам да напомня на белгийските власти, че съгласно член 14 на гореспоменатия Регламент, може да се изиска възстановяване на всяка помощ, отпусната в нарушение на тази клауза.“ (280) В резултат на което Комисията заключава, че финансовата помощ, отпусната от SNCB на IFB е надхвърлила дванадесетмесечния срок предвиден в точка 23 б) на Насоките от 1999 г. и че белгийските власти не са спазили предвидения в точка 24 на Насоките от 1999 г. шестмесечен срок за представяне на плана за преструктуриране на Комисията. Поради тази причина, помощта, отпусната от SNCB като помощ за оздравяване не може да разрешена. Въпреки това, тя може да бъде съвместима с общия пазар, като помощ за преструктуриране. 4.2.2. Съвместимост на помощта за преструктуриране (281) Тук отново възниква въпросът за приложимата версия на Насоките. В решението си за започване на процедурата (точка 240), Комисията изразява становище, че ако SNCB реши да не дава нови предимства на IFB и бъде доказано, че решението на SNCB да преобразува вземанията си в капитал предхожда публикуването на Насоките от 2004 г., окончателното решение на Комисията за помощите предоставени от SNCB на IFB би трябвало да бъде взето въз основа на Насоките от 1999 г. (282) В отговора си на писмото за започване на процедурата белгийските власти информират Комисията за отказа на SNCB от намерението си да внесе дяловото си участие в дружеството TRW като непарична вноска в капитала на IFB и да изтегли уведомлението си от 28 февруари 2005 г. Заради което Комисията смята, че SNCB е решило да не дава повече предимства на IFB и да се ограничи до преобразуването в капитал на своите вземания. (283) Необходимо е да се установи дали ангажиментът на SNCB да преобразува вземанията си в капитал предхожда публикуването на Насоките от 2004 г. В отговора си на писмото за започване на процедурата, белгийските власти доказват, че според белгийското законодателство, SNCB е взело твърдо решение да преобразува вземанията си в капитал още на 7 април 2003 г., когато е сключен рамковия договор, и фактът, че подлежи на отлагане за уведомяване и одобрение от Комисията по никакъв начин не оказва влияние върху непоклатимия и окончателен ангажимент. Всъщност, както бе доказано и от белгийските власти, изпълнението на клаузата за отлагане поражда обратно действие. Следователно ангажиментът на SNCB да преобразува вземанията си в капитал е непоклатим още от 7 април 2003 г. (284) След като двете условия са изпълнени, Комисията заключава, че в този случай е основателно да се приложат Насоките от 1999 г. От друга страна, това заключение съответства и на анализа, представен в решението за започване на процедурата (точка 240), в което Комисията заключава че: „[…] ако SNCB реши да не дава нови предимства на IFB и бъде доказано, че решението на SNCB да преобразува вземанията в капитал предхождат публикуването на Насоките от 2004 г., окончателното решение на Комисията за помощите отпуснати от SNCB на IFB би трябвало да бъде взето въз основа на Насоките от 1999 г.“ (49). (285) За да може дадено предприятие да получи помощ за преструктуриране, преди това то трябва да бъде избираемо за прилагане на Насоките. За да бъде едно предприятие избираемо, то трябва да бъде в затруднено положение. В тази връзка Насоките от 1999 г. (точки 4 и 5) посочват: „(4) […] Комисията смята, […] че дадено предприятие е в затруднено положение по смисъла на настоящите Насоки, когато то не е в състояние със собствени финансови средства или с тези, които неговите собственици/акционери и кредитори са готови да предоставят, да компенсира загубите, които без външна намеса на публичните власти, го водят към почти неизбежна смърт в краткосрочен или средносрочен план. (5) Отделно, положението на дадено предприятие, независимо от неговите размери, се счита за затруднено за целите на настоящите Насоки, когато: а) съдружниците в предприятието носят ограничена отговорност при стопяване или загубване на половината от неговия капитал през последните дванадесет месеца.“ (286) Както вече беше доказано в решението за започване на процедурата (точка 225), в годишните отчети на IFB за 2002 г. е вписан капитал от 48 милиона EUR и текущи загуби преди облагане на стойност 50 милиона EUR. От което следва, че през април 2003 г., когато SNCB е взело решение да отпусне помощ, капиталът на IFB вече е бил изгубен. След като губи повече от половината от капитала си, като една четвърт от него - през последната година, то по смисъла на точки 4 и 5 от Насоките, IFB е предприятие в затруднено положение. (287) Освен това, предприятието не трябва да е новосъздадено. В тази връзка в Насоките от 1999 г. (точка 7) се казва: „(7) За целите на настоящите Насоки, новосъздадените предприятия се смятат за неизбираеми при отпускане на помощи за оздравяване и преструктуриране, въпреки нестабилното им начално финансово състояние. Това важи по-точно за предприятия, създадени чрез ликвидирането на съществували по-рано предприятия и откупуване на техните активи.“ (288) Съгласно описаното в част 2 на настоящото решение, предприятието IFB е създадено на 1 април 1998 г., чрез сливането на акционерните дружества FerryBoats SA и InterFerry SA, и приноса на отдел „Железници“ на дружество Edmond Depaire SA към вече слятото цяло. В писмото си за започване на процедурата (точки от 218 до 223), Комисията изразява съмнение във връзка с това дали новото предприятие IFB наследява юридическото лице на някое от тези три дружества, или тепърва се създава през 1998 г. (289) В своя отговор на писмото за започване на процедурата, белгийските власти твърдят, че IFB наследява юридическото лице на акционерно дружество FerryBoats SA, регистрирано през 1923 г. От което Комисията заключава, че IFB не е новосъздадено предприятие по смисъла на точка 7 от Насоките от 1999 г. (290) В точка 3.2.2 от Насоките от 1999 г. са посочени условията за разрешаване на отпускането на помощ за преструктуриране. Условията са следните: - планът за преструктуриране трябва да позволи възвръщане в разумни срокове на дългосрочната жизнеспособност на предприятието; - трябва да бъдат взети мерки за възможно максимално смекчаване на неблагоприятните последствия от помощта за конкуренцията; - размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия за преструктурирането минимум; - трябва да се даде възможност на Комисията да се убеди в доброто протичане на плана за преструктуриране, посредством редовни и подробни доклади; - помощите за преструктуриране трябва да се отпускат еднократно. 4.2.2.1. План за преструктуриране за възвръщане на икономическата жизнеспособност на предприятието (291) По отношение на плана за преструктуриране за възвръщане на икономическата жизнеспособност на предприятието, Насоките от 1999 г. посочват следното: „(31) Отпускането на помощ се обуславя от прилагането на плана за преструктуриране, който подобно на всяка отделна помощ се утвърждава от Комисията. (32) Планът за преструктуриране, чиято продължителност трябва да бъде максимално ограничена, трябва да позволи възвръщане на дълготрайната жизнеспособност на предприятието в разумни срокове, въз основа на реалистични хипотези за условията на бъдеща експлоатация. Следователно, помощта за преструктуриране трябва да е свързана с действащ план за преструктуриране, с който се ангажира държавата-членка. Планът трябва да бъде представен на Комисията с всички необходими уточнения, и по-точно маркетингово проучване. Подобряването на жизнеспособността трябва да е резултат главно от взетите вътрешни мерки, предвидени в плана за преструктуриране. То не може да се основава на външни фактори, неподвластни на влиянието на предприятието, като промените в цените и търсенето, освен ако изтъкнатите хипотези за развитие на пазара не са широко приети. Преструктурирането трябва да включва прекратяването на дейности, които дори и след преструктуриране биха запазили структурния си дефицит. (33) Планът за преструктуриране описва обстоятелствата, довели до затрудненото положение на предприятието, което позволява да се прецени дали предложените мерки са адаптирани. И по-точно, той взема предвид положението и предвидимото развитие на търсенето и предлагането на съответните продукти на пазара, със сценарий на оптимистичните, песимистичните и междинните хипотези, както и характерните за предприятието силни и слаби страни. Той позволява на предприятието да премине към нова структура, даваща перспективи за дълготрайна жизнеспособност и възможност за функциониране със собствени ресурси. (34) Планът за преструктуриране трябва да предлага промяна на предприятието, съобразена с неговите възможности за покриване на всички разходи, включително и тези за амортизация и финансови разходи, след приключване на плана за преструктуриране. Сконтираната рентабилност на собствените капитали на предприятието трябва да бъде достатъчна, за да му позволи да се изправи срещу конкуренцията, разчитайки вече само на собствените си сили.“ (292) В решението си за започване на процедурата (точки от 242 до 247), Комисията заключи, че планът за преструктуриране, предоставен от Белгия изпълнява критериите посочени в Насоките и по отношение на този критерий Комисията не изразява съмнение. След започване на процедурата, Комисията не е получавала коментари от заинтересованите страни, оспорващи това заключение. (293) Комисията отбелязва, че IFB е успяло да докаже икономическата си жизнеспособност чрез представения през 2003 г. план за преструктуриране и реализираните оттогава печалби. В следствие на което Комисията заключава, както и в писмото за започване на процедурата (точка 271), че критерият „план за преструктуриране, възвръщащ икономическата жизнеспособност на предприятието“ е изпълнен. (294) Въпреки това, както се вижда от точка 290 на настоящото решение, установяването на икономическа жизнеспособност на предприятието чрез плана за преструктуриране не е достатъчно условие; отпускането на помощ не трябва да води до неуместно нарушаване на конкуренцията. 4.2.2.2. Предотвратяване на неуместното нарушаване на конкуренцията (295) Във връзка с предотвратяването на неуместното нарушаване на конкуренцията, в Насоките от 1999 г. (точки от 35 до 39) се казва: „(35) Необходимо е да се вземат мерки за максимално смекчаване на неблагоприятните последици от помощта върху конкурентите. В противен случай помощта би следвало да се смята за „противоречаща на общия интерес“, и следователно за несъвместима с общия пазар. (36) Обикновено това условие се изразява в ограничаване на присъствието на предприятието на пазара/пазарите след периода на преструктуриране. Ако въпросното присъствие или пазарни дялове на предприятието са незначителни от гледна точка на Общността и ЕИП, може да се смята, че няма неуместно нарушаване на конкуренцията. Предвид този факт е ясно, че по принцип това условие не се прилага за малките и средни предприятия, освен ако отрасловите разпоредби и правилата за конкуренцията във връзка с държавните помощи не постановяват обратното. (37) Принудителното ограничаване или намаляване на присъствието на въпросните пазари на които оперира предприятието представлява компенсация за конкурентите. Тази компенсация трябва да е съобразена с причиненото нарушаване на конкуренцията вследствие на помощта и най-вече с относителната тежест на предприятието на неговия пазар или пазари. Комисията определя неговите мащаби въз основа на маркетинговото проучване, приложено към плана за преструктуриране, а в случаите на започната процедура, на базата на предоставената от участниците в нея информация. Намаляването на присъствието на предприятието се извършва съгласно плана за преструктуриране и включените в него условия. (38) Може да се предвиди и смекчаване на компенсациите, ако намаляването или ограничението крият опасност от силно неблагоприятно въздействие върху структурата на пазара, което би могло да доведе косвено до монополно или олигополно положение в прекия смисъл на думата. (39) Компенсациите могат да бъдат под една или друга форма, в зависимост от това, дали пазара на който оперира предприятието е с превишен капацитет […].“ (296) Преди решението за започване на процедура, белгийските власти бяха обяснили, че за смекчаване във възможно най-голяма степен на неблагоприятните последствия от помощта върху конкурентите, от IFB са взети две мерки: - оттегляне от пазара на трансбордиране на товари във Франция - закриване на терминала в Лиеж и продажба на капиталовите дялове от терминали в Брюксел и Брюж в Белгия. (297) В решението си за започване на процедурата (точки от 252 до 265), Комисията изказва съмнения дали взетите мерки са смекчили максимално неблагоприятните последствия от помощта върху конкурентите. Съмненията се отнасят до двата отрасъла, в които IFB продължава да развива дейност, а именно пазара за трансбордиране на товари и пазара на логистични услуги в Белгия. a) Белгийският пазар за трансбордиране на товари (298) Споменатите в писмото за започване на процедурата две мерки (точка 260), се отнасят за белгийския пазар за трансбордиране на товари. В писмото за започване на процедурата (точки от 262 до 264), Комисията изразява съмнение дали тези мерки са били достатъчни, заради факта, че дружеството TRW, чиито дялове SNCB е предвиждало да добави към дяловото си участие в IFB, е притежавало значителни дялове в терминалите в Брюксел и Брюж, и че IFB е собственик на миноритарни дялове в много други терминали в Белгия. (299) В своя отговор на писмото за започване на процедурата белгийското правителство изтъква много аргументи, за да разсее съмненията на Комисията. Като начало то подчертава, че растежът на IFB е бил под този на пазара (4,1 % растеж на IFB, 10,7 % растеж на терминалите в пристанище Антверпен, 12 % на терминалите в региона на пристанищата АРА (Амстердам, Ротердам, Антверпен). Според Комисията, от тази допълнителна информация може да се заключи, че тежестта на IFB на пазара е намаляла след прилагане на плана за преструктуриране. (300) След това Белгия посочва намаления капацитет на IFB на пазара за трансбордиране на товари от 1,5 милиона ЕЕДФ през 2002 г., на 1,1 милиона ЕЕДФ в края на 2005 г. Според Комисията това намаляване на капацитета е значителна смекчаваща мярка. (301) И накрая Белгия е уведомила Комисията, че приносът на TRW в IFB няма да се осъществи. Комисията намира тази последна промяна за важна, тъй като затварянето на терминала в Лиеж и продажбата на дяловете в Брюксел и Брюж водят до реално намаляване на присъствието на IFB на белгийския пазар за трансбордиране на товари. (302) Предвид посочените аргументи и намаления пазарен дял на IFB, Комисията смята, че Белгия е доказала, че взетите от нея мерки са били достатъчни, за да смекчат във възможно най-голяма степен неблагоприятните последствия върху конкурентите на пазара за трансбордиране на товари. б) Белгийскияг пазар на логистични услуги (303) В писмото си за започване на процедурата (точки от 257 до 259), Комисията отбелязва, че предложените мерки не се отнасят до пазара на логистични услуги. Комисията смята, че липсата на предложени мерки за пазара на логистични услуги, динамичния характер на пазара и фактът, че IFB е можело да увеличи значително своя обем пораждат съмнения, че Белгия не е ограничила максимално неблагоприятните последствия за конкуренцията по отношение на логистичната дейност на IFB. (304) В отговора си на писмото за започване на процедурата белгийското правителство представя пет аргумента, целящи да докажат, противно на твърденията на Комисията в писмото ѝ за започване на процедурата, че IFB е взело достатъчни мерки, за да ограничи нарушаването на конкуренцията (за повече информация, вж. част 3 на настоящото решение, точки от 177 до 187). Тези аргументи могат да бъдат обобщени както следва: - намаляване с 49 % на капацитета на експлоатираните от IFB вагони; - пазарен дял на IFB под 5 %; - забавен растеж спрямо този на пазара (9,9 % за IFB, в сравнение с 12 % средно за пазара); - пазарен растеж на дяла на транспортираните товари в насипно състояние, където присъствието на IFB е слабо до 2002 г.; - либерализацията на пазара за железопътен товарен превоз от началото на 2007 г. ще засили допълнително конкурентния натиск. (305) Комисията констатира, че петте изтъкнати аргумента от белгийското правителство са убедителни. По отношение на първия от тях, тя смята, че белгийското правителство е доказало намаления логистичен капацитет на IFB с намаления брой на експлоатираните вагони с 49 %, което позволява да се ограничи нарушаването на конкуренцията, произтичащо от въпросните мерки. Що се отнася до втория аргумент, Комисията е съгласна с белгийското правителство, че по смисъла на точка 36 от Насоките от 1999 г., дялът на IFB на логистичния пазар е намален. За третия аргумент Комисията смята, че обясненията, представени от Белгия за разграничаване на увеличението на оборота на IFB доказват, че растежът на IFB Logistics е по-бавен в сравнение на този на неговите конкуренти и че по-високият растеж се отнася до подотрасъл, в който IFB играе второстепенна роля. Становището на Комисията във връзка с четвъртия аргумент е, че дори решението за отваряне на терминалите за конкурентите да е продиктувано от икономически съображения, то все пак е засилило отварянето на пазара на който IFB оперира, и по-този начин е ограничило отрицателните ефекти от помощта. По отношение на петия аргумент, Комисията признава сходството на положението на IFB с това на подразделение „Товарен превоз“ на SNCF, дотолкова доколкото IFB, подобно на „Товарен превоз“ на SNCF развива дейност в подотраслите железопътен и комбиниран транспорт, които от 1 януари 2007 г. са напълно либерализирани (50). (306) Комисията заключава, че Белгия е доказала, че взетите мерки за максимално смекчаване на неблагоприятните последствия от помощта за конкурентите в сектора на логистичните услуги са били достатъчни. в) Заключение (307) Комисията заключава, че белгийските власти са доказали, че са взели достатъчни мерки за максимално смекчаване на неблагоприятните последствия от помощта върху конкуренцията на двата въпросни пазара. 4.2.2.3. Ограничаване на помощта до минимум (308) Във връзка с ограничаването на помощта до минимум, в Насоките от 1999 г. (точки 40 и 41) се посочва: „(40) Размерът и интензивността на помощта трябва да са ограничени до строгия минимум, необходим за преструктурирането, в зависимост от финансовата наличност на предприятието, неговите акционери или финансовата група, която съставлява. Бенефициерите на помощта трябва да направят съществена вноска в преструктурирането чрез собствените си ресурси, включително чрез продажба на активи, когато те не са от определящо значение за оцеляването на предприятието, или посредством външно финансиране, съобразено с пазарните условия. За да се ограничи нарушаването на конкуренцията би било удачно да се избягва отпускането на помощ, чиято форма и размер предоставят на предприятието прекомерна ликвидност, която би могла да се използва за агресивни дейности, които не са свързани с процеса на преструктуриране и са способни да предизвикат нарушаване на пазара. За тази цел, Комисията проучва нивото на пасивите на предприятието след преструктурирането му, включително и при пренос или намаляване на вземанията, като продължение на колективната процедура от националното право, основана на неговата несъстоятелност. Помощта не трябва да се използва и за финансиране на нови инвестиции, които не са решаващи за възвръщане на жизнеспособността. (41) Във всички случаи е необходимо да се докаже на Комисията, че помощта ще бъде използвана единствено за възвръщане на жизнеспособността на предприятието и че няма да позволи на своя бенефициер да развие производствения си капацитет по време на изпълнението на плана за преструктуриране, освен ако това не се налага при възвръщане на жизнеспособността на предприятието и в степен, която не нарушава конкуренцията.“ (309) Следователно е необходимо първо да се провери дали размерът на помощта е ограничен до минимум, и след това, дали размерът на личния принос на IFB е бил адекватен. a) Ограничаване на помощта до минимум (310) За да докаже, че размерът на помощта е ограничен до минимум, белгийското правителство обяснява, че увеличението на капитала се ограничава до възстановяване на капитала на IFB, достигнал отрицателни стойности вследствие на регистрираните през 2001 и 2002 г. загуби, до размер, който да възвърне икономическата му жизнеспособност. Както беше обяснено в част 2 на настоящото решение, платежоспособността на IFB, т.е. съотношението собствен капитал/пасив след увеличаване на капитала ще бъде 35,6 %. (311) В решението си за започване на процедурата (точка 268), Комисията констатира, че увеличението на капитала е с 20 милиона EUR под препоръчваната в плана за преструктуриране сума от консултантска фирма McKinsey от 20 милиона EUR; освен това Комисията отбелязва (точка 268), че предвижданото равнище на платежоспособност на IFB е било под това на дружествата, развиващи дейност по експлоатация на терминали, и макар и в по-малка степен, под това на дружествата със смесена дейност. (312) При все това обаче тя е установила, че това равнище надвишава средното регистрирано от транспортните дружества. С оглед на това тя заключи, че информацията с която разполага не е достатъчна, за да се определи окончателно дали помощта е била ограничена до строгия минимум. (313) Комисията смята, че при определяне дали помощта е била ограничена до минимум, би било удачно първо да се провери дали равнището на платежоспособност за запазване на дейността на IFB в Белгия, не надхвърля средното на неговите конкуренти, и след това, дали изтеглянето на инвестициите във Франция е извършено при минимални разходи. i) Платежоспособност под средната на конкурентите (314) В отговора си на писмото за започване на процедурата, Белгия е предоставила допълнителна информация. Като начало, тя е изчислила равнището на платежоспособност на шест дружества, развиващи дейност по експлоатация на терминали и шест, развиващи логистична дейност, най-сходни с IFB. След което, тя е изчислила средно равнище, приравнявайки средните равнища на терминалните и логистични дружества и относителната тежест на тези две дейности в IFB. Така се получава средна платежоспособност от 35,6 %, съответстваща на равнището на платежоспособност на IFB, след предвиденото увеличаване на капитала. (315) Освен това, Белгия доказа, че равнищата на платежоспособност на двамата най-преки конкуренти на IFB, дружествата Gosselin и Hupac, са много близки (съответно 38,9 % и 34,9 %). (316) Предвид предоставената от Белгия допълнителна информация и намаления размер на увеличението на капитала, в сравнение с първоначално препоръчваната в плана на McKinsey от декември 2003 г. сума от 120 милиона EUR на 95,3 милиона EUR, Комисията смята, че увеличението на капитала е било ограничено до минималния необходим размер. ii) Изтегляне на инвестициите във Франция при минимални разходи (317) По отношение на изтеглянето на инвестициите от дъщерните дружества на IFB във Франция, Комисията допълнително е проверила, че при изтеглянето си, IFB е търсило най-икономичния вариант, за да ограничи разходите по изтегляне, и следователно помощта, до минимум. a) Acimar (318) Изтеглянето на инвестициите в Acimar чрез откриването на процедура по несъстоятелността му е коствало 3,9 милиона EUR (вж. част 2 на настоящото решение). Комисията констатира, че Белгия е доказала, че при алтернативният вариант, състоящ се в продължаване на дейността, би се наложило финансиране от IFB на годишната оперативна загуба до края на 2005 г., което би представлявало загуба на обща стойност 10,8 милиона EUR, без каквито и да било гаранции за възстановяване на вземанията от 3,9 милиона EUR, преустановено при откриването на процедурата по обявяване на несъстоятелността му. (319) В резултат на това Комисията заключи, че по отношение на Acimar IFB e избрало най-икономичния вариант. b) NFTI-ou (320) Що се отнася до дружеството NFTI-ou, управлявано съвместно от IFB и Port Autonome de Dunkerque, занимаващо се с експлоатацията на терминали на пристанище Дюнкерк, IFB е проучило две възможности: продължаване на дейността или изтегляне на инвестициите чрез продажба на участието си. Разходите по изтегляне на инвестициите са 18,5 милиона EUR (вж. подробното описание в част 2 на настоящото решение). (321) А по отношение на алтернативата, т.е. продължаването на дейността, в отговора си Белгия доказа, че това би генерирало загуби от 36,2 милиона EUR (вж. подробното описание в част 3 на настоящото решение). (322) Предвид стойността на двата варианта, Комисията смята, че изборът на IFB е бил свързаният с най-малко разходи. c) IFB France (323) Продажбата на IFB France, преименувано след това на AGEP и NFTI-ou, е коствала 0,9 милиона EUR (вж. подробното описание в част 2 на настоящото решение). Възниква въпросът дали обявяването на фалит от IFB France не би било по-евтино за IFB. (324) Както и при евентуалната продажба, IFB е трябвало да опрости вземанията си от IFB France, на стойност 0,8 милиона EUR. Но Белгия претендира, че фалитът би причинил допълнителни разходи: IFB не би получило сумата от продажната цена от 0,1 милион EUR, което би причинило загуби от дяловото участие, и накрая, според френското социално право, IFB е трябвало да заплати 0,8 милиона EUR на 14 служители, които биха загубили работата си вследствие на фалита. (325) Комисията смята, че Белгия не е представила доказателство за опасността от изплащане на пасива. Поради тази причина Комисията отхвърля този аргумент (51). В резултат на това Комисията заключава, че продажбата на IFB France е струвала поне колкото продължаването на неговата дейност. (326) Следователно заключението на Комисията е, че IFB е избрало един от двата варианта, свързани с най-малко разходи. г) Dry Port Dunkerque (327) По отношение на дружеството Dry Port Dunkerque е било взето решение за ликвидиране, чрез предварителна продажба на част от активите, т.е. 8,6 % от участието в NFTI-ou. Това е струвало 7,9 милиона EUR (вж. подробното описание в част 2 на настоящото решение). (328) При алтернативния сценарий, т.е. продължаването на дейността IFB е щяло да финансира генерираните годишни оперативни загуби на дружеството, което би увеличило допълнително разходите с 2,6 милиона EUR. (329) Следователно ликвидиранетоo е билo най-икономичния вариант. д) SSTD (330) Предвид стратегическото решение за напускане на френския пазар, решението за продажба на SSTD на цена от 0,2 милиона EUR (вж. подробното описание в част 2 на настоящото решение) съответства на най-изгодния за IFB вариант. е) Заключение (331) Комисията заключава, че IFB е изтеглило инвестициите си във Франция при минимални разходи, следователно, предоставеното от SNCB финансиране за изтеглянето на инвестициите, необходимото за жизнеспособността на оставащата част от IFB, е било ограничено до минимум. б) Собствен принос на бенефициера (332) Точка 40 от Насоките от 1999 г. посочва: „Бенефициерите на помощта трябва да направят съществена вноска в преструктурирането чрез собствените си ресурси, включително чрез продажба на активи, когато те не са от определящо значение за оцеляването на предприятието, или посредством външно финансиране, съобразено с пазарните условия.“ (333) В писмото си за започване на процедурата (точка 270), Комисията отбелязва, че според плана за преструктуриране, IFB изглежда не е допринесло съществено за своето преструктуриране, което е породило съмнения у Комисията дали приносът на IFB в неговото преструктуриране е бил достатъчен. (334) В отговора си на писмото за започване на процедурата Белгия обяснява подробно какъв е според нея приносът на IFB в собственото му преструктуриране (вж. описанието в част 3 на настоящото решение, точки от 194 до 201). (335) Оценката на Комисията относно обясненията на Белгия е следната: i) Разходи за преструктурирането (336) Комисията започва с определяне на цялостните разходи за преструктурирането, нетен ръст на производителността и спад в нуждата от оборотен капитал. Нетни разходи за преструктуриране Нетна оперативна загуба 2,749 Извънредни разходи 0,032 Нарастване на нуждата от оборотен капитал 12,998 Инвестиции за подмяна на нефинансови дълготрайни активи 6,611 Инвестиции във финансови дълготрайни активи 1,882 Изплащане на лихви на други предприятия освен SNCB 2,351 Погасяване на финансово задължение 16,599 Частично погасяване на задължението и лихвите към SNCB 81,7 Данъчни задължения 0,077 Общо 125,56 (337) В тази връзка, Комисията смята, че съгласно нейната практика при вземане на решения (52) за по-приемливи разходите, посочени в горната таблица, отколкото представените от Белгия (вж. таблицата в точка 184), поради следните причини: - Оперативна загуба („cash drain“). В разходите за преструктуриране Белгия е включила сумата от 27,916 милиона EUR като „брутна оперативна загуба“. Съгласно практиката си при вземане на решения (53) Комисията смята, че нетната оперативна загуба не трябва да се включва в разходите за преструктуриране. Стойността на разходите може да бъде получена като от брутната оперативна загуба за периода на преструктуриране (27,916 милиона EUR) се извади ръстът на производителността за същия период (25,167 милиона EUR). Така се получава нетна оперативна загуба от 2,749 милиона EUR; - промени в нуждата от оборотен капитал. В частта „разходи“ и „собствен принос“ Белгия подчертава промените в нуждата от оборотен капитал (54). Съгласно практиката на Комисията при вземането на решения (55) при изчисляване на разходите за преструктуриране трябва да се взема предвид само нетното увеличение на нуждата от оборотен капитал в размер на 12,998 милиона EUR (56). - вътрешногрупови прехвърляния. В раздел „инвестиции във финансови дълготрайни активи“ на разходите за преструктуриране Белгия включва и вътрешногруповите прехвърляния, свързани с централизация на дяловите участия на групата в Белгия. Става дума за следните прехвърляния: акциите на RKE (белгийско предприятие, описано подробно в част 2, точка 47 на писмото за започване на процедура), собственост на Haeger & Schmidt International (германско дъщерно дружество, 100 % собственост на IFB, също описано подробно в част 2, точка 47 на писмото за започване на процедура), са били прехвърлени на IFB, с което IFB става пряк собственик, а не непряк както дотогава, посредством Haeger & Schmidt International. Това прехвърляне е на стойност 1,6 милиона EUR и е уредено чрез плащане в брой на 0,6 милиона EUR и намаляване на вземанията (по текуща сметка) на IFB към Haeger & Schmidt International с 1 милион EUR. Комисията смята, че това вътрешно по своята същност прехвърляне в рамките на групата IFB, не може да бъде сметнато за разход за преструктуриране, заради финансовата му неутралност на групово ниво. Всъщност на разхода за IFB от 0,6 милиона EUR съответства подобрената печалба на Haeger & Schmidt International с 0,6 милиона EUR, вписан в консолидирания отчет на групата като повишение на печалбата. ii) Финансиране от SNCB и собствен принос на IFB (338) Финансирането на SNCB за преструктуриране възлиза на 95,3 милиона EUR. Както беше доказано в точки от 199 до 237, отговорността за това финансиране носи Белгия. То ще бъде извършено чрез преобразуване в капитал на предоставеното кредитно улеснение и вземания със съответните лихви, за които е договорено разсрочено плащане. (339) Противно на точка 43 от Насоките от 2004 г., Насоките от 1999 г. не изключват възможността собственият принос на предприятието да се състои в бъдещи печалби. Комисията счита, че в рамките на Насоките от 1999 г., бъдещите печалби могат да представляват собствен принос, ако те могат да бъдат предвидени при съставяне на плана за преструктуриране. (340) Като начало, IFB ще допринесе към плана за преструктурирането си своите печалби, предвидени за 2004, 2005 и 2006 г., които трябва да достигнат 10,5 милиона EUR. Както вече беше обяснено, прогнозните печалби се основават на факти, известни на IFB към момента на развитие на плана за преструктуриране, като например сключването на нови важни договори, намаляване на разходите за трудови възнаграждения вследствие на съкращаване на работна ръка и синергии, предвидени в плана за преструктуриране. От това Комисията заключава, че тези бъдещи печалби са били предвидими при съставянето на плана за преструктуриране. (341) След това, IFB ще допринесе финансовите си приходи от лихви по банкови сметки на IFB, възлизащи общо на 1,4 милиона EUR. Както беше описано в точка 187, тези бъдещи приходи са били предвидими при съставяне на плана за преструктуриране. (342) Чрез продажбата на „нефинансовите“ си дълготрайни активи на частни предприятия, IFB ще допринесе с 4,771 милиона EUR. Освен продажбата на различни активи със сравнително малко значение на обща стойност 0,271 милиона EUR, тази част от приноса е съставена основно от изтеглените през 2004 г. инвестиции в активи, използвани на терминала OCHZ. Съсобствеността (50 %) върху тези активи, използвани от OCHZ е била продадена на цена от 4,5 милиона EUR. (343) Чрез продажбата на частни предприятия на „финансовите“ си дълготрайни активи, т.е. миноритарните си дялове, IFB ще мобилизира 9,287 милиона EUR. Тези приходи са генерирани от изтеглянето на инвестициите от - Autocare Europe и IFB France през 2003 г., - ИГ OCHZ, Brussels Port Invest SA и Brussels Terminal Intermodal SA през 2004 г., и - CNC Ferry Boats Intermodal през 2005 г. Съгласно описанието в точка 187, тези бъдещи приходи са били предвидими при съставяне на плана за преструктуриране. (344) Според Комисията, Белгия е доказала, че чрез горепосочените продажби на частни предприятия, IFB е ограничило дейностите си до основните. (345) Посредством кредити от частни кредитни институции, през 2003 и 2006 г. IFB е мобилизирало 3,3 милиона EUR. Тези кредити са описани подробно в точки от 75 до 79 на решението за започване на процедурата. Те са отпуснати съобразно пазарните условия, без поръчителство от страна на SNCB и белгийската държава пред кредитните институции. (346) И накрая, IFB допринася със сумата от 1,105 милиона EUR от извънредни приходи. Тези извънредни приходи съответстват на печалбата от продажбата на нефинансови дълготрайни активи (главно вагони от типа EAOS и терминален подвижен състав). (347) Комисията заключава, че собственият принос на IFB към разходите за преструктурирането му възлиза на 24,927 милиона EUR. В следващата таблица е представен приноса на IFB във всички негови форми: Печалби от 2004 г. до 2006 г. 10,429 Финансови приходи 1,368 Продажба на нефинансови дълготрайни активи 4,771 Продажба на финансови материални активи 9,287 Кредити от частни банки 3,300 Извънредни приходи 1,105 Общо 30,26 (348) Накратко, от общия размер на разходите за преструктуриране на IFB, възлизащ на 125,56 милиона EUR, 95,3 милиона EUR или 76 % са платени от SNCB. Отговорността за това финансиране носи белгийската държава. A 30,26 милиона EUR или 24 % от разходите са поети от IFB. (349) В настоящия случай Комисията припомня, че Насоките от 1999 г. не налагат минимален праг на собствения принос, а само съществен размер. Въпреки това, доколкото новите Насоки от 2004 г., които не са приложими в конкретния случай, изискват собствения принос да е над 50 %, Комисията намира за уместно да напомни сложния контекст на преструктурирането (от който зависи работата на 250 души в Белгия); значителното намаляване на капацитета (намаляване на железопътните вагони с 49 %; продажбата на множество терминали); и значението на комбинирания транспорт, основния пазар на който дружеството IFB е активно, за транспортната политика на Европейския съюз. (350) Предвид дадените обстоятелства, мащабите на IFB и критичното му финансово състояние преди преструктурирането, Комисията заключава, че дяловото участие от 24 % е съществено. 4.2.2.4. Годишен доклад и принцип за еднократност („one time, last time“) (351) Точки 45 и 48 на Насоките от 1999 г. сочат: „(45) На Комисията трябва да бъде дадена възможност да се увери в доброто протичане на плана за преструктуриране, посредством редовни и подробни доклади, представяни от държавата-членка. (48) За да се избегнат злоупотреби, помощите за преструктуриране трябва да се отпускат еднократно. При сезиране на Комисията за план за отпускане на помощ за преструктуриране, държавата-членка трябва да уточни дали предприятието вече е получавало в миналото държавна помощ за преструктуриране, включително и преди влизане в сила на настоящите Насоки или необявена помощ. Ако е така и периодът на преструктуриране е приключил, или при прекратяване на изпълнението на плана за преструктуриране преди по-малко от десет години, Комисията няма да разрешава отпускането на нова помощ за преструктуриране, освен при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които предприятието няма вина. За непредвидимо доказателство се смята това, което не може да бъде предвидено в момента на изготвяне на плана за преструктуриране.“ (352) Както беше установено в решението за започване на процедурата (точка 271), белгийското правителство прие да предостави на Комисията годишен доклад, за да позволи на Комисията да прецени дали планът за преструктуриране се изпълнява съобразно поетите от белгийските власти ангажименти. (353) Както беше констатирано и в решението за започване на процедурата (точка 271), критерият за еднократност е спазен. 5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ (354) Комисията констатира, че Белгия е започнала незаконно изпълнение на част от въпросните мерки, в нарушение на член 88, параграф 3 на Договора. Въпреки това, разследването на мерките доказа, че част от тях не представляват държавна помощ, а останалата част е съвместима с общия пазар, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Финансирането на преструктурирането на дейността на InterFerryBoats SA в Белгия и финансирането на изтеглянето на инвестициите от дейността на InterFerryBoats SA във Франция на стойност 95,3 милиона EUR от Белгийската национална железопътна компания (SNCB), изпълнени от последната, за които носи отговорност белгийската държава, представляват държавна помощ за преструктуриране, съвместима с общия пазар. Член 2 Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия. Съставено в Брюксел на 24 април 2007 година.

31988D0566

31988D0566 L 310/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 октомври 1988 година за установяване на списък на продуктите, посочени във втората алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета (88/566/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета от 2 юли 1987 г. относно закрилата на наименованията, използвани в търговията с мляко и млечни продукти (1), изменен с Регламент (ЕИО) № 222/88 (2), и по-специално член 4, параграф 2, буква б) от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1898/87 установява принципа, че наименованията „мляко“ и „млечни продукти“ не могат да се използват за други млечни продукти, освен за описаните в член 2 от него; като има предвид, че по изключение този принцип не се прилага спрямо наименованията на продуктите, чието естество е познато от традиционната им употреба и/или когато наименованията са ясно употребени, за да опишат характерно качество на продукта; като има предвид, че държавите-членки трябва да уведомят Комисията относно индикативния списък на продуктите, за които считат, че в рамките на техните територии удовлетворяват критериите за гореспоменатото изключение; като има предвид, че в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от горепосочения регламент въз основата на индикативните списъци, предоставени от държавите-членки, трябва да се направи списък на такива продукти; като има предвид, че списъкът на Общността трябва да съдържа наименованията на съответните продукти в съответствие с тяхната традиционна употреба на различните езици на Общността, за да могат тези наименования да станат използваеми във всички държави-членки, при условие че съблюдават разпоредбите на Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на етикетирането, представянето и рекламата на храни, предназначени за продажба на крайния потребител (3), последно изменена с Директива 86/197/ЕИО (4); като има предвид, че този списък не е изчерпателен и може да бъде допълван в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1898/87; като има предвид, че Управителният комитет по млякото и млечните продукти не е предоставил становище в рамките на срока, определени от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Продуктите, които, на територията на Общността, съответстват на продуктите, посочени във втората алинея от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1898/87, са изброени в приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 октомври 1988 година.

31994R1043

31994R1043 L 114/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1043/94 НА СЪВЕТА от 12 април 1994 година за изменение на Регламент (ЕО) № 3680/93 относно определяне на някои мерки за опазване и управление на риболовните ресурси в регулаторната зона, определена в Конвенцията за бъдещото многостранно сътрудничество в областта на риболова в северозападната част на Атлантическия океан СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. относно установяване на общностна система за рибарството и аквакултурите (1), и по-специално член 8, параграф 4 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 3680/93 (2) определя квоти за държавите-членки в регулаторната зона на NAFO за 1994 г.; като има предвид, че тези квоти съответстват на предложенията, приети от NAFO на годишната среща през 1993 г.; като има предвид, че Комисията по риболов на NAFO, по време на своята специална среща през февруари 1994 г., прие предложение за риболова на треска в участък 3NO на NAFO за 1994 г., в светлината на научните доказателства, които сочат, че много висок дял от биомасата на този район е от риба под определения размер; като има предвид, че Комисията по риболов на NAFO предложи дерогация от общото правило за размер на отворите 130 mm на мрежите от полиамидни влакна; като има предвид, че следва съответно да се измени Регламент (ЕО) № 3680/93, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 3680/93 се изменя, както следва: 1. В член 4, параграф 1, след втория параграф се добавя следното: „За мрежите от полиамидни влакна минималният еквивалентен отвор на мрежата е от 120 mm. Корабите, които използват тези материали държат на борда сертификати, издадени от компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават, които да удостоверяват, че нишките на използваната мрежа са от полиамид.“ 2. В приложение I първата страница се заменя от приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 12 април 1994 година.

32003D0393

32003D0393 L 135/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 май 2003 година за изменение на Решение 2000/728/EО за установяване на заявленията и годишните такси за екомаркировка на Общността (нотифицирано под номер С(2003) 1780) (текст от значение за ЕИП) (2003/393/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 12 от него и приложение V към него, като има предвид, че: (1) В съответствие с работния план, създаден с Решение 2002/18/ЕО на Комисията (2), структурата на таксите за екомаркировка на Общността следва да предлага подходящ стимул за насърчаване използването на етикети, както по схемата на Общността, така и по други схеми за присъждане на екомаркировка. (2) Поради това Решение 2000/728/ЕО на Комисията от 10 ноември 2000 г. за установяване на заявленията и годишните такси за екомаркировка на Общността (3) следва да бъде изменено, така че да позволява намаления за продукти, които са получили също друга екомаркировка, която отговаря на общите изисквания на ISO 14024. (3) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (EО) № 1980/2000, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В член 2 от Решение 2000/728/ЕО се добавя следният параграф 8а: „8а. Компетентните органи могат да предоставят намаление до 30 %, когато на въпросния продукт е присъдена също друга екомаркировка, която удовлетворява общите изисквания на ISO 14024.“ Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите членки. Съставено в Брюксел на 22 май 2003 година.

31992L0019

31992L0019 L 104/61 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/19/ЕИО НА КОМИСИЯТА от 23 март 1992 година за изменение на Директива 66/401/ЕИО относно търговията със семена от фуражни култури КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), последно изменена с Директива 90/654/ЕИО (2), и по-специално член 2, параграф 1а от нея, като има предвид, че в светлината на постигнатия напредък в научните и техническите познания относно хибридите, получени в резултат на кръстоската между видовете, които се включват в обхвата на Директива 66/401/ЕИО, хибридите, получени в резултат на кръстоската между Festuca pratensis Huds. (ливадна власатка) и Lolium multiflorum Lam. (многооткосен райграс), следва да бъдат включени в обхвата на въпросната директива поради нарасналото им значение в Общността; като има предвид, че в светлината на постигнатия напредък в научните и техническите познания приложения II и III към въпросната директива следва да бъдат изменени с цел да се адаптират условията, на които трябва да отговарят семената, както и партидата и теглата на пробите от вида Festulolium; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 66/401/ЕИО се изменя, както следва: 1. В Член 2, параграф 1а се добавя следното: „Настоящата дефиниция включва също и следния хибрид, който се получава при кръстоската между споменатите по-горе видове. Festuca pratensis Hudson × Lolium multiflorum Lam. Хибрид, който се получава в резултат на кръстоската между ливадна власатка и италиански райграс (включително вестерволдски райграс) (× Festulolium)“. 2. В член 3, параграф 1 наименованието „× Festulolium“ се добавя след наименованието „Festuca rubra L.“ 3. В приложение I.3 изразът „или × Festulolium“ се повтаря всеки път след думите „вида Lolium“. 4. В приложение II.I.2.А след наименованието „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 „× Festulolium 75 (a) 96 1,5 1,0 0,5 0,3 0 0 (й) (к) 5 (н)“ 5. В приложение II.II.2.А след наименованието „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното: 1 2 3 4 5 6 7 8 „× Festulolium 0,3 20 (a) 2 5 5 (й)“ 6. В приложение III след „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното: 1 2 3 4 „× Festulolium 10 200 60“ Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 30 юни 1992 година. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се приемат от държавите-членки. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 март 1992 година.

32007R1170

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1170/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 октомври 2007 година относно установяване на забрана за риболова на северен путас във водите на ЕО и международните води от зони I, II, III, IV, V, VI, VII, VIIIa, VIIIb, VIIId, VIIIe, XII и XIV на ICES от съдове под флага на Испания КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2007 г. (2) Според получената от Комисията информация уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпал отпуснатата за 2007 г. квота. (3) Следователно е необходимо да бъде забранен уловът на този рибен ресурс, както и неговото съхраняване на борда, прехвърляне и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс, отпусната за 2007 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от указаната в него дата. Член 2 Забрани Забранява се уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в определената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в него дата. Забранява се също така съхраняването на борда, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен ресурс, уловен от посочените по-горе плавателни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 октомври 2007 година.

31998R0727

31998R0727 L 100/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 727/98 НА КОМИСИЯТА от 31 март 1998 година относно прекратяване на определени концесии, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1898/97 и (ЕО) № 1899/97 относно установяване на правила за прилагането в сектора на свинското месо и съответно в секторите на птичето месо и яйцата на режима, предвиден в Регламент (ЕИО) № 3066/95 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3066/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно установяване на определени концесии под формата на тарифни квоти на Общността за определени селскостопански продукти и предвиждащ автономно и преходно адаптиране на определени селскостопански концесии, предвидени в европейските споразумения с цел изпълнение на Споразумението за селското стопанство, сключено в рамките на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг (1),последно изменен с Регламент (ЕО) № 1595/97 (2), и по-специално член 8 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 703/98 на Съвета (3) относно премахване на някои от концесиите, предвидени в Регламент (ЕО) № 3066/95, предвижда премахването на определени концесии за определени продукти от сектора на свинското месо и от сектора на птичето месо; като има предвид, че следва да се приемат съответни разпоредби, предвиждащи изключения от подробните правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1898/97 (4), изменен с Регламент (ЕО) № 618/98 (5), и Регламент (ЕО) № 1899/97 (6); като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становищата на съответните управителни комитети, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Подаването на молби за издаване на лицензи при намалени митнически ставки в рамките на Регламент (ЕО) № 1898/97 и за групи 19, 20, 21, 22, 23 и 24 в рамките на Регламент (ЕО) № 1899/97 за продуктите с произход от Чешката република, се прекратява от 1 април 1998 г. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 април 1998 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 март 1998 година.

32007D0667

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 15 октомври 2007 година за разрешаване използването на изложени на риск животни от рода на едрия рогат добитък до края на продуктивния им живот в Германия след официално потвърждение за наличието на СЕГ (нотифицирано под номер C(2007) 4648) (само текстът на немски език е автентичен) (2007/667/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално член 13, параграф 1, втора алинея от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 999/2001 установява правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните. В член 13, параграф 1, първа алинея от този регламент се предвижда прилагането на мерки за ликвидиране, когато наличието на ТСЕ е официално потвърдено. Тези мерки се състоят, по-конкретно, в убиването и цялостното унищожаване на животните и продуктите от животински произход, които са идентифицирани като изложени на риск („изложени на риск животни от рода на едрия рогат добитък“), поради епидемиологична връзка със заразените животни. (2) Германия е подала до Комисията молба за решение, което да позволи използването на изложени на риск животни от рода на едрия рогат добитък до края на продуктивния им живот чрез дерогация от член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 999/2001. (3) Контролните мерки, представени от Германия, предвиждат строги ограничения на движението и проследяемост на едрия рогат добитък по такъв начин, че да не бъде застрашено настоящото ниво на защита на човешкото здраве и здравето на животните. (4) На базата на благоприятна оценка на риска, на Германия следователно следва да бъде позволено да използва изложени на риск животни от рода на едрия рогат добитък до края на продуктивния им живот при условие, че са изпълнени някои условия. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Чрез дерогация от член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 999/2001 Германия може да използва животни от рода на едрия рогат добитък, посочени във второто и третото тире от точка 1, буква а) от приложение VII към посочения регламент, до края на продуктивния им живот, в случай че са спазени условията, предвидени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. 2. Германия гарантира, че животните от рода на едрия рогат добитък, посочени в параграф 1: а) са непрекъснато проследяеми в компютризираната база данни, предвидена в член 5 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (2); б) са извеждани от стопанството им само под официален надзор и за целите на унищожаването им; в) не се изпращат до други държави-членки или изнасят за трети страни. 3. Германия провежда редовни проверки, за да се увери в правилното изпълнение на настоящото решение. 4. Германия уведомява редовно Комисията и останалите държави-членки за използването на животните от рода на едрия рогат добитък, посочени в параграф 1, чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Германия също така представя съответната информация в годишния отчет, предвиден в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 999/2001. Член 2 Адресат на настоящото решение е Федерална република Германия. Съставено в Брюксел на 15 октомври 2007 година.

32008R0504

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 504/2008 НА КОМИСИЯТА от 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), и по-специално член 4, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (2), и по-специално член 4, параграф 2, букви в) и г), член 6, параграф 2, второ тире и член 8, параграф 1, първа алинея, като взе предвид Директива 94/28/ЕО на Съвета от 23 юни 1994 г. относно определяне на принципите, отнасящи се до зоотехническите и генеалогичните условия, приложими към вноса от трети страни на животни, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони, и за изменение на Директива 77/504/ЕИО относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (3), и по-специално член 3, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 93/623/ЕИО на Комисията от 20 октомври 1993 г. относно идентификационния документ (паспорт), придружаващ регистрираните еднокопитни (4), въвежда метод за идентификация на регистрирани еднокопитни животни по време на придвижването им с цел ветеринарно-санитарен контрол. (2) Решение 2000/68/ЕО на Комисията от 22 декември 1999 г. за изменение на Решение 93/623/ЕИО на Комисията и относно установяване на идентификация на еднокопитни животни за разплод и доотглеждане (5), установява правила относно идентификационния документ, придружаващ еднокопитните животни по време на тяхното придвижване. (3) Решение 93/623/ЕИО и Решение 2000/68/ЕО бяха прилагани по различен начин от държавите-членки. В допълнение идентификацията на еднокопитните животни в тези две решения е свързана с придвижване, докато в законодателството на Общността относно други животински видове, животните се идентифицират inter alia за цели, свързани с контрола над заболявания, независимо от техния статут на придвижване. При това двустепенната система на еднокопитни животни за разплод и доотглеждане от една страна и регистрирани еднокопитни животни от друга, може да доведе до издаване на повече от един идентификационен документ за едно и също животно, на което може да се противостои, като на животното се постави неизличим, но не и непременно видим знак при неговата първа идентификация. (4) Контурната схема, включена към идентификационния документ, установен в Решение 93/623/ЕИО, не е напълно съвместима с информацията, която се изисква от международните организации, занимаващи се с еднокопитни животни за състезания и надбягвания, а също и от Световната организация за здравето на животните (OIE). Настоящият регламент поради това следва да установи контурна схема, която да отговаря на нуждите на Общността и да е съвместима с приетите изисквания в тази връзка на международно равнище. (5) Вносът на еднокопитни животни продължава да е подчинен на условията, установени в Директива 90/426/ЕИО и по-специално в Решение 93/196/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 г. относно ветеринарно-санитарни условия и ветеринарно сертифициране за внос на еднокопитни животни за клане (6), и Решение 93/197/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 г. относно ветеринарно-санитарни условия и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни животни и еднокопитни животни за отглеждане и разплод (7). (6) Когато се прилагат митническите режими, установени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (8), е необходимо допълнително позоваването на Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета от 12 март 1973 г. относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със земеделски продукти (9). Регламент (ЕИО) № 706/73 предвижда, че от 1 септември 1973 г. правилата на Общността са приложими в областта на ветеринарното законодателство, но изключва зоотехническото законодателство на Общността. Настоящият регламент следва да се прилага без да засяга този регламент. (7) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (10) въвежда определение за животновъд. За разлика от него член 4, параграф 2 от Директива 90/426/ЕИО се отнася за собственика на животното или животновъда. Директива 92/35/ЕИО на Съвета от 29 април 1992 г. за определяне на правила за контрол и мерките за борба с болестта Африканска чума по конете (11) въвежда комбинирано определение на собственик и на лице, което отглежда животни. Тъй като според общностното и националното законодателство собственикът на еднокопитно животно не е задължително лицето, което отговаря за животното, целесъобразно е да се уточни, че основно лицето, което отглежда животното и което може да е и негов собственик, следва да е отговорно за идентификацията на еднокопитните животни в съответствие с настоящия регламент. (8) С оглед запазването на последователността в законовите разпоредби на Общността методите за идентификация на еднокопитни животни, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат, без да засягат Решение 96/78/ЕО на Комисията от 10 януари 1996 г. за определяне на критериите за вписването и регистрацията на еднокопитни в родословните книги за целите на разплода (12). (9) Тези методи следва да отговарят на принципите, приети от организациите на животновъдите и одобрени в съответствие с Решение 92/353/ЕИО на Комисията от 11 юни 1992 г. за определяне на критерии за одобряване или признаване на организации и сдружения, които водят или създават родословни книги за регистрирани еднокопитни (13). В съответствие с това решение организацията или сдружението, които водят родословната книга за произхода на породата, следва да определят принципите на системата за идентифициране на еднокопитни животни и на воденето на родословната книга по раздели и на родословията, вписани в родословните книги. (10) Освен това сертификатът за произход, посочен в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 90/427/ЕИО, който следва да се добави към идентификационния документ, трябва да съдържа цялата необходима информация, която да гарантира, че еднокопитните животни, които се преместват между различни родословни книги, се вписват в този раздел на родословната книга, на критериите, за който те отговарят. (11) В съответствие с член 1, трето тире от Решение 96/510/ЕО на Комисията от 18 юли 1996 г. за определяне на родословните и зоотехнически сертификати за внос на животни за разплод, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони (14) родословният и зоотехническият сертификат за регистрирани еднокопитни трябва да отговаря на идентификационния документ, посочен в Решение 93/623/ЕИО. Следователно е необходимо да се поясни, че всяко позоваване на Решение 93/623/ЕИО, както и на Решение 2000/68/ЕО, следва да се приема като позоваване на настоящия регламент. (12) Тъй като всички еднокопитни животни, родени или внесени в Общността в съответствие с настоящия регламент, трябва да бъдат идентифицирани с единствен идентификационен документ, са необходими специални разпоредби за случаите, когато статутът на животното като еднокопитно за разплод и доотглеждане бъде променен на регистрирано еднокопитно, в съответствие с определението в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО. (13) Държавите-членки трябва да са в състояние да въвеждат специални режими за идентификацията на еднокопитни животни, отглеждани в диви или полудиви условия в определени зони или територии, включително природни резервати, с оглед спазването на член 2, втори параграф от Директива 92/35/ЕИО. (14) Електронните идентификатори („транспондери“) за еднокопитни животни вече са навлезли широко в употреба на международно равнище. Тази технология следва да се използва, за да осигури тясна връзка между еднокопитното животно и средствата за идентификация. Еднокопитните животни следва да бъдат маркирани с транспондери, въпреки че трябва да се приеме разпоредба за алтернативни методи, използвани за идентифициране на животните при условие, че подобни алтернативни методи предоставят еквивалентни гаранции за предотвратяване на многократното издаване на идентификационни документи. (15) Въпреки че еднокопитните винаги трябва да се придружават от идентификационния си документ в съответствие с настоящото законодателство на Общността, следва да се създаде разпоредба, която да допуска дерогация от това изискване, когато изпълнението му е невъзможно или дори нецелесъобразно с оглед на съхраняването на идентификационния документ през целия живот на еднокопитното животно, или когато такъв документ не е бил издаден, ако животното е било предназначено за клане преди да достигне необходимата пределна възраст за идентифициране. (16) Тези дерогации следва да се прилагат без да засягат член 14 от Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап (15), която позволява дерогации от определени мерки за борба с болестта за регистрирани еднокопитни за стопанства, в които е било потвърдено огнище на тази болест. (17) На държавите-членки следва също така да се позволи да допускат използването на опростен идентификационен документ за еднокопитни, които се превозват в границите на територията им. В различни сфери бяха въведени пластмасови карти с вградени компютърни чипове („карти с чип“) като устройства за запаметяване на данни. Следва да се допусне издаването на такива карти с чип като допълнителна възможност в добавка към идентификационния документ и използването им при определени условия на мястото на идентификационния документ, придружаващ еднокопитните по време на тяхното движение в границите на държава-членка. (18) В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 2076/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно определяне на преходни разпоредби за прилагането на Регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (16) изискванията за информация по хранителната верига за еднокопитни следва да започнат да се прилагат до края на 2009 г. (19) Необходимо е да се предвидят разпоредби, в случай че е изгубен оригиналният доживотен идентификационен документ, издаден в съответствие с настоящия регламент. В тези разпоредби следва да се изключи колкото се може по-обхватно възможността за незаконно притежание на повече от един идентификационен документ с цел да се отрази правилно статута на животното като предназначено за клане с цел човешка консумация. При наличието на достатъчно информация, която може да се провери, следва да се издаде дубликат на документа, който е отбелязан като такъв и в който животното се изключва от хранителната верига. В противен случай следва да се издаде заместващ документ, отново отбелязан като такъв, в който освен всичко друго се променя статутът на преди това регистрирано еднокопитно животно на еднокопитно за отглеждане и разплод. (20) В съответствие с членове 4 и 5 от Директива 90/426/ЕИО идентификационният документ е инструмент за забрана на придвижването на еднокопитни в случай на огнище на болест в стопанството, където те са държани или отглеждани. Следователно е необходимо да се предвиди прекратяването на валидността на този документ за цели на придвижването в случай на огнища на определени болести чрез съответно вписване в идентификационния документ. (21) При смърт на еднокопитно животно, различна от заколването му в кланица, идентификационният документ следва да се върне на органа, който го е издал, от органа, упражняващ надзор над обработката на мъртвото животно в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (17), и следва да се гарантира, че транспондерът или друг алтернативен метод, включително маркировки, използвани за идентифицирането на еднокопитното животно, не могат да се използват повторно. (22) За да се предотврати попадането на транспондери в хранителната верига, месото на животни, от които в момента на клането не е било възможно да се отстрани транспондерът, се обявява за негодно за консумация от човека в съответствие с глава V на раздел II от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (18). (23) Стандартизирането на мястото за имплантиране на транспондерите и записването му в идентификационните документи следва да улесни намирането на имплантираните транспондери. (24) Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (19), живите животни, подготвени за пускане на пазара за консумация от човека, се определят като „храни“. Същият регламент предвижда широк обхват на отговорностите на операторите от хранителната промишленост във всички етапи на производството на храни, включително проследяване на животни за производство на храни. (25) Еднокопитни животни за отглеждане и разплод, както и регистрирани еднокопитни на определен етап от живота си могат да станат еднокопитни за клане, както е определено в член 2, буква г) от Директива 90/426/ЕИО. Месото на нечифтокопитните, синоним на еднокопитните, е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (20). (26) В съответствие с параграф 7 от раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004 операторът на кланицата получава, да проверява и да действа съобразно информация за хранителната верига, която дава данни за произхода, историята и управлението на животни, предназначени за производство на храни. Компетентният орган може да разреши информацията за домашни нечифтокопитни да се изпрати до кланицата едновременно с животните, вместо предварително. Следователно идентификационният документ, който придружава еднокопитните за клане, следва да стане част от тази информация за хранителната верига. (27) В съответствие с раздел II, глава III, параграф 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004 официалният ветеринарен лекар проверява дали стопанският субект в областта на храните изпълнява задължението си да гарантира, че животните, приети за клане с цел човешка консумация, са надлежно идентифицирани. (28) В съответствие с раздел III, параграф 8 от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004, стопанските субекти в областта на храните проверяват паспорта, придружаващ еднокопитните домашни животни, за да се уверят, че животното е предназначено за клане за човешка консумация и ако приемат животното за клане, те трябва да предадат паспорта му на официалния ветеринарен лекар. (29) Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (21) и Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството (22), назначаването на ветеринарни лекарствени продукти на еднокопитни е предмет на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (23). (30) Член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/82/ЕО предвижда специфични дерогации за еднокопитни от член 11 от същата директива, касаещи лечението на продуктивни животни с лекарствени продукти, които имат приети максимално допустими граници на остатъчни вещества за видове, различни от целевите видове, или са разрешени за различно заболяване при условие, че еднокопитните са идентифицирани в съответствие със законодателството на Общността и са специално маркирани в техния идентификационен документ като непредназначени за клане с цел човешка консумация или като предназначени за клане с цел човешка консумация, като карентният срок не трябва да бъде по-малко от шест месеца след лечението на животните с вещества, изброени в Регламент (ЕО) № 1950/2006 на Комисията от 13 декември 2006 г. за изготвяне, в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти, на списък с вещества, които са от съществено значение за лечението на еднокопитни животни (24). (31) С оглед да се запази контролът над издаването на идентификационни документи трябва да се създаде в отделна база данни минимален набор от съответните данни, свързани с издаването на подобни документи. Базите данни в различни държави-членки трябва да си сътрудничат в съответствие с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството, свързано с ветеринарните и зоотехническите въпроси (25), за да се улесни обменът на данни. (32) Системата за универсалния доживотен номер на еднокопитните (UELN) бе приета в световен мащаб от най-важните организации за отглеждане на коне и за провеждане на конни надбягвания. Тя бе разработена по инициатива на Световната федерация за отглеждане на състезателни коне (WBFSH), Международния комитет по племенната книга (ISBC), Световната организация на чистокръвния арабски кон (ВАХО), Европейската конференция на организациите на арабски коне (ECAHO), Международната конференция за англо-арабските коне (CIAA), Международната федерация по конен спорт (FEI) и Европейския съюз за надпрепусквания с двуколки (UET), а информация за тази система може да се получи на интернет-страницата на UELN (26). (33) Системата UELN е подходяща за регистрация както на регистрирани еднокопитни, така и на еднокопитни за отглеждане и разплод и позволява да бъдат въведени постепенно компютъризирани мрежи, за да се гарантира, че самоличността на животното може да се проверява и занапред в съответствие с член 6 от Директива 90/427/ЕИО, когато става въпрос за регистрирани еднокопитни. (34) Когато в базите данни се завеждат кодове, те и форматът на записаните идентификационни номера на отделните животни не трябва по никакъв начин да са в противоречие със създадената система UELN. Следователно трябва да се прави справка в списъка на издадените кодове UELN, преди да бъдат въвеждани каквито и да било нови кодове в дадена база данни. (35) Според член 7, параграф 3 от Директива 90/426/ЕИО официалният ветеринарен лекар трябва да отбелязва идентификационния номер или номера на идентификационния документ на закланото животно и да изпрати на компетентните органи по място на изпращане, по молба на последните, атестация, която удостоверява, че животното е било заклано. В съответствие с член 4, параграф 4, точка i) от същата директива след клането на регистрираните еднокопитни идентификационният им документ трябва да бъде върнат на органа, които го е издал. Тези изисквания трябва да се прилагат и за идентификационни документи, издадени за еднокопитни за отглеждане и разплод. Създаването на съвместим с UELN доживотен номер и използването му при идентифицирането на властите или органите, издали идентификационния документ, би улеснило спазването на тези изисквания. Когато е възможно, държавите-членки следва да действат посредством органите за връзка, които са определили в съответствие с член 35 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (27). (36) Ветеринарният контрол, необходим за получаване на ветеринарно-санитарните гаранции в съответствие с членове 4 и 5 от Директива 90/426/ЕИО, може да се осъществи успешно само ако стопанството, както е описано в член 2, параграф а) от същата директива, е познато на компетентния орган. Подобни изисквания произтичат от прилагането на законодателството в областта на храните спрямо еднокопитни, разглеждани като животни за производство на храни. Въпреки това поради честите придвижвания на еднокопитните животни в сравнение с други видове добитък, не трябва да се прави опит за постигането на обичайно проследяване в реално време на еднокопитните. Следователно идентификацията на еднокопитни следва да представлява първия етап от системата за идентификация и регистрация на еднокопитни, която трябва да се изготви в рамките на новата политика на Общността за здравето на животните. (37) С оглед на еднаквото прилагане на законодателството на Общността относно идентификацията на еднокопитни в държавите-членки и с цел да се гарантира, че тя е ясна и прозрачна, Решение 93/623/ЕИО и Решение 2000/68/ЕО следва да се отменят и да се заменят с настоящия регламент. (38) Следва да се предвидят преходни мерки с оглед на това да се позволи на държавите-членки да се адаптират към правилата, установени в настоящия регламент. (39) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и на Постоянния комитет по зоотехника, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет и приложно поле 1. Настоящият регламент определя правила за идентификация на еднокопитни: а) родени в Общността; или б) допуснати за свободно обращение в Общността в съответствие с митническия режим, определен в член 4, параграф 16, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92. 2. Настоящият регламент се прилага без да накърнява: а) Регламент (ЕИО) № 706/73 и Решение 96/78/ЕО; и б) мерките, предприети от държавите-членки за регистрация на стопанствата, които отглеждат еднокопитни. Член 2 Определения 1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията от член 2, букви а) и в) - е), букви з) и и) от Директива 90/426/ЕИО и от член 2, буква в) от Директива 90/427/ЕИО. 2. Прилагат се и следните определения: а) „стопанин“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е собственик на или държи еднокопитно животно, или е му е възложено неговото отглеждане, без значение дали получава финансово възнаграждение или не, и дали извършва дейността временно или постоянно, включително по време на превоз, при провеждане на пазари, или по време на състезания, надбягвания или културни прояви; б) „транспондер“ означава пасивно радиочестотно идентификационно устройство: i) отговарящо на стандарт ISO 11784 и прилагащо технологията HDX или FDX-B; и ii) четимо от четящо устройство, съвместимо със стандарт ISO 11785 на минимално разстояние от 12 cm; в) „еднокопитно животно“ или „еднокопитни животни“ означава див или опитомен нечифтокопитен бозайник от всички видове от рода Equus от семейство Equidae, и техните кръстоски; г) „уникален доживотен номер“ означава уникален 15-знаков цифрено-буквен код, съдържащ информация за отделното еднокопитно животно и за базата данни и държавата, в които тази информация е записана първоначално в съответствие със системата за кодиране на универсалния доживотен номер на еднокопитни (UELN), като включва: i) идентификационен код от шест цифри, съвместим с UELN, отнасящ се за базата данни, посочена в член 21, параграф 1; следван от ii) деветцифрен индивидуален идентификационен номер, определен за еднокопитното животно. д) „карта с чип“ означава пластмасово устройство с вграден компютърен чип, което е в състояние да запаметява данни и да ги изпраща по електронен път до съвместими компютърни системи. ГЛАВА II ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ Член 3 Общи принципи и задължения за идентифициране на еднокопитните 1. Еднокопитните животни, посочени в член 1, параграф 1 не се отглеждат, освен ако не са идентифицирани в съответствие с настоящия регламент. 2. Ако стопанинът на еднокопитното животно не е негов собственик, той действа в рамките на настоящия регламент по поръчение на и в съгласие с физическото или юридическото лице, чиято собственост е еднокопитното животно („собственикът“). 3. За целите на настоящия регламент системата за идентифициране на еднокопитни включва следните елементи: а) единствен доживотен идентификационен документ; б) метод за гарантиране на недвусмислена връзка между идентификационния документ и еднокопитното животно; в) база данни, която записва под уникален идентификационен номер идентификационните данни за животното, за което е бил издаден идентификационен документ на регистрирано в тази база данни лице. Член 4 Органи, издаващи идентификационни документи за еднокопитни 1. Държавите-членки гарантират, че идентификационният документ, посочен в член 5, параграф 1, за регистрирани еднокопитни е издаден от следните органи („органи издатели“): а) организация или сдружение, официално одобрени или признати от държавата-членка, или от официален орган на съответната държава-членка, посочени в първо тире от член 2, буква в) от Директива 90/427/ЕИО, които водят родословната книга за тази порода, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО; или б) клон на международна организация или асоциация със седалище в държавата-членка, която отглежда коне за състезания или надбягвания, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО. 2. Идентификационните документи, издадени от органите в трета страна, които издават родословни сертификати в съответствие с член 1, трето тире от Решение 96/510/ЕО, се считат за валидни в съответствие с настоящия регламент за регистрирани еднокопитни, посочен в член 1, параграф 1, буква б). 3. Органът, издател на идентификационния документ по член 5, параграф 1 относно еднокопитни за отглеждане и разплод, се посочва от компетентния орган. 4. Органите издатели, посочени в параграфи 1, 2 и 3 действат в съответствие с настоящия регламент, и по-специално с разпоредбите на членове 5, 8-12, 14, 16, 17, 21 и 23. 5. Държавите-членки съставят и постоянно актуализират списък на органите издатели и оповестяват тази информация на останалите държави-членки и на обществеността на интернет страница. Информацията относно органите издатели включва поне данните за контакт, необходими за спазването на изискванията на член 19. С цел да се подпомогнат държавите-членки да представят тези актуални списъци, Комисията предоставя интернет страница, на която държавите-членки да поставят връзки към своите национални интернет страници. 6. Списъците на органите издатели в трети страни, посочени в параграф 2, се изготвят и актуализират в съответствие със следните условия: а) компетентният орган на третата страна, в която се намира органът издател, гарантира, че: i) органът издател отговаря на параграф 2; ii) когато органът издател е одобрен в съответствие с Директива 94/28/ЕО, той трябва да отговаря на изискванията за информация, посочени в член 21, параграф 3 от настоящия регламент; iii) списъците на органите издатели се съставят, актуализират и се оповестяват на Комисията; б) Комисията: i) редовно уведомява държавите-членки за нови или актуализирани списъци, които получава от компетентните органи на съответните трети страни в съответствие с буква а), точка iii); ii) урежда предоставянето на обществеността на актуализираните версии на тези списъци; iii) когато е необходимо, добавя без излишно закъснение информация, свързана със списъка на органите издатели в трети страни, към дневния ред на Постоянния комитет по зоотехника за вземане на решение в съответствие с процедурата по член 11, параграф 2 от Директива 88/661/ЕЕО на Съвета (28). Член 5 Идентифициране на еднокопитни, родени в Общността 1. Еднокопитните, родени в Общността, се идентифицират с помощта на единен идентификационен документ в съответствие с образеца на идентификационен документ за еднокопитни, посочен в приложение I („идентификационен документ“ или „паспорт“). Той се издава за целия живот на еднокопитното животно. Идентификационният документ е в печатен неделим формат и съдържа позиции за вписването на изискваната информация по следните раздели от него: а) в случай на регистрирани еднокопитни - раздели I до X; б) в случай на еднокопитни за отглеждане и разплод, поне раздели I, III, IV и VI до IX. 2. Органът издател гарантира, че идентификационен документ за еднокопитно животно не се издава, преди да е бил попълнен надлежно поне раздел I от него. 3. Без да се засяга член 1, параграф 1 от Решение 96/78/ЕО и без да се нарушават разпоредбите на параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящия член, регистрираните еднокопитни се идентифицират в идентификационния документ според правилата на органите издатели, посочени в член 4, параграф 1 или 2 от настоящия регламент. 4. За регистрирани еднокопитни органът издател, посочен в член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящият регламент, попълва в раздел II на идентификационния документ информацията от сертификата за произход, посочен в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 90/427/ЕИО. В съответствие с принципите на одобрената или признатата организация на животновъди, която води родословната книга за произхода на породата на съответното регистрирано еднокопитно животно, сертификатът за произхода съдържа цялата родословна информация, раздела на родословната книга, посочен в членове 2 или 3 от Решение 96/78/ЕО и, където съществува, класа на основния раздел, в който е вписано еднокопитното животно. 5. За да се получи идентификационен документ, до органа издател, посочен в член 4, параграфи 1, 2 или 3, се подава заявление от стопанина или от собственика, когато това специално се изисква от законодателството на държавата членка, в която е родено животното, в срока, предвиден за това в параграф 6 от настоящия член и член 7, параграф 1 за получаване на идентификационния документ, посочен в параграф 1 от настоящия член, като се предоставя и цялата необходима информация, за да се спази настоящият регламент. 6. Без да се засяга член 13, параграф 1, еднокопитните, родени в Общността се идентифицират в съответствие с настоящия регламент или преди 31 декември на годината на раждане на еднокопитното животно, или до шест месеца след раждането му, в зависимост от това, коя от двете е по-късната дата. Чрез дерогация от първата алинея, държавите-членки могат да решат да ограничат този максимално разрешен срок за идентифициране на еднокопитни животни до шест месеца. Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена във втора алинея, информират за това Комисията и останалите държави-членки. 7. Последователността на разделите и тяхното номериране остават непроменени в идентификационния документ, с изключение на случаите, при които раздел I е разположен в средата на идентификационния документ. 8. Идентификационният документ не може да бъде преиздаван или заменян, с изключение на случаите, посочени членове 16 и 17. Член 6 Дерогации относно попълването на раздел I на идентификационния документ Чрез дерогация от член 5, параграф 2, когато е имплантиран транспондер в съответствие с член 11, или е поставен индивидуален, незаличим и видим алтернативен знак в съответствие с член 12, информацията в точка 3, букви б) - ж) от част А на раздел I и в точки 12 до 18 в контурната схема в част Б от раздел I на идентификационния документ може да не се попълва, или на мястото на контурната схема може да се приложи снимка или разпечатка, даваща достатъчно подробни данни за идентифициране на еднокопитното животно. Дерогацията, предвидена в първия параграф, не засяга правилата относно идентифициране на еднокопитни, определени от органите издатели, посочени в член 4, параграфи 1, 2 и 3. Член 7 Дерогации, касаещи идентифицирането на определени еднокопитни животни, живеещи в диви или полудиви условия 1. Чрез дерогация от член 5, параграфи 1, 3 и 5, компетентният орган може да реши еднокопитните животни от определени популации, живеещи в диви или полудиви условия в определени райони, включително природни резервати, които се определят от същия орган, да се идентифицират в съответствие с член 5, само когато биват преместени от такива райони или се използват като добитък. 2. Държавите-членки, които имат намерение да се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1, информират Комисията за съответните популация и райони: а) най-късно до шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент; или б) преди да се възползват посочената дерогация. Член 8 Идентифициране на внесени еднокопитни 1. Стопанинът или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е внесено животното, собственикът подава заявление за идентификационен документ, или за регистриране на съществуващ идентификационен документ в базата данни на съответния орган издател в съответствие с член 21, най-късно до 30 дни след приключването на митническия режим, посочен в член 4, параграф 16, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, когато: а) еднокопитни се внасят в Общността; или б) временното приемане, определено в член 2, буква и) от Директива 90/426/ЕИО, се променя на постоянно въвеждане в съответствие с член 19, буква iii) от тази директива. 2. Когато еднокопитно животно, в съответствие с параграф 1 на настоящия член, се придружава от документи, които не отговарят на член 5, параграф 1, или в тях има пропусната информация, която се изисква от настоящия регламент, органът издател по молба на стопанина или на собственика, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е внесено животното: а) попълва тези документи така, че те да отговарят на изискванията на член 5; и б) записва идентификационните данни на еднокопитното животно, както и допълнителната информация в базата данни в съответствие с член 21. 3. Когато документите, които придружават еднокопитното, както е посочено в параграф 1 на този член, не могат да бъдат изменени така, че да отговарят на изискванията на член 5, параграфи 1 и 2, те се смятат за невалидни за целите на идентифицирането в съответствие с настоящия регламент. Когато документите, посочени в първата алинея, бъдат предадени на органа издател или анулирани от него, това обстоятелство се записва в базата данни, посочена в член 21, и еднокопитното животно се идентифицира в съответствие с член 5. ГЛАВА III ПРОВЕРКИ, ИЗИСКВАНИ ПРЕДИ ИЗДАВАНЕТО НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ И ТРАНСПОНДЕРИ Член 9 Проверка на единните идентификационни документи, издадени на еднокопитни Преди да издаде идентификационен документ, органът издател или представляващото го лице предприема всички необходими мерки, за да: а) провери, че не е бил издаван досега такъв идентификационен документ за съответното еднокопитно; б) предотврати многократното неправомерно издаване на идентификационни документи за отделно еднокопитно животно. Тези мерки се изразяват най-малкото в преглеждане на наличните съответни документи и електронни записи, проверка на животното за знаци или маркировки от предишна идентификация и прилагане на мерките, предвидени в член 10. Член 10 Мерки за установяване на предишна активна маркировка на еднокопитни 1. Мерките, посочени в член 9, включват поне мерки за установяване на: а) всякакви имплантирани по-рано транспондери, като се използва четящо устройство съвместимо със стандарт ISO 11785 и в състояние да чете поне транспондери HDX и FDX-B, когато четящото устройство е в пряк контакт с повърхността на тялото на мястото, където в нормални условия се имплантира транспондерът; б) всякакви клинични знаци, които говорят, че предишен имплантиран транспондер е бил отстранен хирургически; в) всякакъв друг алтернативен знак по животното, поставен в съответствие с член 12, параграф 3, буква б). 2. Когато мерките, предвидени в параграф 1, покажат наличието на предишен имплантиран транспондер или какъвто и да е друг алтернативен знак, поставен в съответствие с член 12, параграф 3, буква б), органът издател предприема следните мерки: а) в случай на еднокопитни, родени в държава-членка, органът издава дубликат или заместващ идентификационен документ в съответствие с членове 16 или 17; б) в случай на внесени еднокопитни, органът действа в съответствие с член 8, параграф 2. 3. Когато мерките, предвидени в параграф 1, буква б), покажат наличието на по-рано имплантиран транспондер или мерките, предвидени в параграф 1, буква в), покажат наличието на какъвто и да е друг алтернативен знак, органът издател записва тази информация по подходящ начин в част А и в контурната схема в част Б на раздел I на идентификационния документ. 4. Когато се потвърди недокументирано отстраняване на транспондер или алтернативен знак, посочен в параграф 3 на настоящия член, за еднокопитно животно, родено в Общността, органът издател, посочен в член 4, параграф 1 или 3, издава заместващ идентификационен документ в съответствие с член 17. Член 11 Електронни методи за удостоверяване на самоличността 1. Органът издател гарантира, че в момента на първото му идентифициране, еднокопитното животно получава активна маркировка чрез имплантиране на транспондер. Държавите-членки определят минималната изисквана квалификация за описаната в първата алинея интервенция или посочват лице или професия, които могат да извършват подобни операции. 2. Транспондерът се имплантира парентерално в асептични условия между тила и най-високата част на гърба в средата на врата в областта на вратното сухожилие. Компетентният орган обаче може да разреши имплантирането на транспондера на различно място във врата на еднокопитното животно, ако такова алтернативно имплантиране не нарушава хуманното отношение към животното и не увеличава риска от изместване на транспондера, в сравнение с метода, описан в първата алинея. 3. Когато транспондерът е имплантиран в съответствие с параграфи 1 и 2, органът издател вписва следната информация в идентификационния документ: а) в точка 5 на част А от раздел I поне последните 15 знака на кода, предаван от транспондера и показван от четящото устройство след имплантирането, заедно с, където е необходимо, самозалепващ се стикер с баркод или разпечатка на този баркод, който кодира поне тези последни 15 знака от кода, предаван от транспондера; б) в точка 11 на част А от раздел I, подписът и печатът на лицето, посочено в параграф 1, което е извършило идентифицирането и е имплантирало транспондера; в) в точки 12 или 13 на контурната схема в част Б от раздел I, в зависимост от страната, на която е бил имплантиран транспондерът, мястото, където е имплантиран транспондерът в еднокопитното животно; 4. Чрез дерогация от параграф 3, буква а), когато мерките, предвидени в член 26, параграф 2, се прилагат за еднокопитни животни, маркирани с по-рано имплантиран транспондер, който не отговаря на стандартите, определени в член 2, параграф 2, буква б), в точка 5 на част А от раздел I в идентификационния документ се вписва името на производителя или на системата за четене. 5. Когато държавите-членки определят правила, за да гарантират, в съответствие със стандартите в член 2, параграф 2, буква б), уникалността на цифрите, показвани от транспондерите, имплантирани от органите издатели, посочени в член 4, параграф 1, буква а) и одобрени в съответствие с Решение 92/353/ЕИО на Комисията от компетентните органи на същата държава-членка, тези правила се прилагат, без да излагат на риск системата за идентификация, определена от орган издател в друга държава-членка или трета страна, която е извършила идентифициране в съответствие с настоящия регламент по молба на стопанина или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която е родено животното, на собственика. Член 12 Алтернативни методи за удостоверяване на самоличността 1. Чрез дерогация от член 11, параграф 1, държавите-членки могат да позволят идентифицирането на еднокопитни чрез подходящи алтернативни методи, включително маркировки, които дават равностойни научни гаранции, че самостоятелно или в комбинация тези методи осигуряват надеждно удостоверяване на самоличността на еднокопитното животно и ефективно предотвратяват повторно издаване на идентификационните документи („алтернативен метод“). Органът издател гарантира, че на определено еднокопитно животно не се издава идентификационен документ, преди алтернативната маркировка или метод, посочени в първата алинея, да се впишат в точка 6 или 7 на част А от раздел I на идентификационния документ и да се запишат в базата данни в съответствие с член 21, параграф 1, буква е). 2. Когато се използва алтернативен метод, стопанинът предоставя средствата, осигуряващи достъп до тази информация за идентификация, и, когато това е приложимо, поема разноските за удостоверяване на самоличността на животното. 3. Държавите-членки гарантират, че: а) не са използвани алтернативни методи като единствени средства за удостоверяване на самоличността на еднокопитни при по-голямата част от идентифицираните с настоящия регламент еднокопитни; и б) видимите маркировки, поставени на еднокопитни за отглеждане и разплод, не се могат да бъдат сбъркани с тези, предназначени на тяхна територия за регистрирани еднокопитни. 4. Държавите-членки, които имат намерение да се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1, предоставят информация за това на Комисията, другите държави-членки и обществеността на интернет страница. С цел да подпомогне държавите-членки да оповестяват тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница. ГЛАВА IV ДВИЖЕНИЕ И ТРАНСПОРТ НА ЕДНОКОПИТНИ Член 13 Движение и транспорт на регистрирани еднокопитни и еднокопитни за отглеждане и разплод 1. Идентификационният документ винаги придружава регистрираните еднокопитни и еднокопитните за отглеждане и разплод. 2. Чрез дерогация от параграф 1, идентификационният документ може да не придружава еднокопитните, посочени в същия параграф, когато те: а) се намират в конюшнята или на паша и идентификационният документ може незабавно да се достави от стопанина; б) временно се придвижват ходом или: i) в близост до стопанството в границите на държавата-членка, така че идентификационният документ да може да се предостави до три часа; или ii) по време на извеждане на паша на еднокопитните до и от летните пасбища и идентификационните документи могат да се представят в стопанството, от което са тръгнали животните; в) са неотбити и придружават своята майка или кърмеща кобила; г) участват в тренировка или тест за конно състезание или мероприятие, което изисква напускането на мястото, където се провежда състезанието или мероприятието; д) са придвижвани или транспортирани в извънредна ситуация, свързана със самите еднокопитни животни, или, без това да засяга втората алинея от член 14, параграф 1 от Директива 2003/85/ЕО, свързана със стопанството, в което животните са държани. Член 14 Дерогации за определени придвижвания и транспорт без или с опростени идентификационни документи 1. Чрез дерогация от член 13, параграф 1, компетентният орган може да разреши движението или транспорта в границите на една и съща държава-членка на еднокопитни, посочени в същия параграф, които не се придружават от идентификационния си документ, при условие, че са придружавани от карта с чип, издадена от органа, който е издал техния идентификационен документ, и съдържаща информацията, посочена в приложение II. 2. Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1 на настоящия член, могат да предоставят дерогации една на друга, които обхващат придвижвания или транспорт на еднокопитни, посочени в член 13, параграф 1, в границите на своите територии. Те са длъжни да информират Комисията за своето намерение да предоставят такава дерогация. 3. Органът издател издава временен документ, който съдържа поне уникалния доживотен номер и, където има, кода на транспондера, и който разрешава движението и транспорта на еднокопитни в границите на същата държава-членка за ограничен период от време, непревишаващ 45 дни, през които идентификационният документ се предава на органа издател или на компетентния орган за целите на актуализиране на идентификационните данни. 4. Когато през периода, упоменат в параграф 3, еднокопитно животно се транспортира до друга държава-членка или през друга държава-членка към трета страна, независимо от своя статут на регистриране и като допълнение към временния документ то се придружава и от здравен сертификат в съответствие с приложение В към Директива 90/426/ЕИО. Ако животното не е маркирано с транспондер или ако не е идентифицирано по друг начин в съответствие с член 12 от настоящия регламент, здравният сертификат трябва да съдържа описание в съответствие с раздел I на идентификационния документ. Член 15 Движение и транспорт на еднокопитни за клане 1. Идентификационният документ, издаден в съответствие с член 5, параграф 1 или член 8, придружава еднокопитните животни за клане по време на движението или транспортирането им до кланицата. 2. Чрез дерогация от параграф 1, компетентният орган може да разреши еднокопитно животно за клане, което не е било идентифицирано в съответствие с член 5, да бъде транспортирано директно от стопанството, в което е родено, до кланицата в границите на една и съща държава-членка, при условие че: а) еднокопитното животно не е по-възрастно от 12 месеца и има видими зъбни звезди на млечните крайни резци; б) е налице непрекъсната проследимост от стопанството на раждане до кланицата; в) по време на транспортирането до кланицата може да се установи самоличността на отделното еднокопитно животно в съответствие с членове 11 или 12; г) пратката е придружена от информация за хранителната верига в съответствие с раздел III на приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004, и в нея се посочва индивидуалната идентификация, посочена в точка в) на настоящия параграф. 3. Член 19, параграф 1, букви б), в) и г) не се прилагат в случаи на движение или транспортиране на еднокопитни за клане в съответствие с параграф 2 на настоящия член. ГЛАВА V ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТИ, ЗАМЕНЯНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ ДОКУМЕНТИ Член 16 Издаване на дубликат на идентификационен документ 1. Когато оригиналният документ е изгубен, но самоличността на еднокопитното животно може да се установи основно чрез кода, предаван от транспондера, или въз основа на алтернативния метод и има налична декларация за собственост, органът издател, както е посочено в член 4, параграф 1, издава дубликат на идентификационния документ, в който се споменава уникалният доживотен номер, като обозначава ясно документа като такъв („дубликат на идентификационен документ“). В такива случаи еднокопитното се класифицира в част II от раздел IX на дубликата на идентификационния документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация. Данни относно издадения дубликат на идентификационния документ и класификацията на еднокопитното животно в раздел IX от него се вписват чрез позоваване на уникалния доживотен номер в базата данни, както е посочено в член 21. 2. Чрез дерогация от втора алинея от параграф 1, компетентният орган може да реши да прекрати действието на статута на животното като предназначено за клане с цел човешка консумация за период от шест месеца, ако стопанинът може да представи в рамките на 30 дни от датата на обявяването на загубата на идентификационния документ достатъчно доказателства за това, че статутът на еднокопитното животно като предназначено за клане с цел човешка консумация, не е компрометиран поради медицинско лечение. За целта компетентният орган вписва датата, от която започва да тече шестмесечният период на прекратяване на действието в първата колона на част III от раздел IX от дубликата на идентификационния документ и попълва третата колона от него. 3. Когато изгубеният оригинален идентификационен документ е издаден от орган издател, посочен в член 4, параграф 2, в трета страна, дубликатът на идентификационния документ се издава от органа, издал оригинала, и се изпраща на стопанина или, когато това специално се изисква от законодателството на държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, на собственика чрез органа издател или компетентния орган в тази държава-членка. В такива случаи еднокопитното се класифицира в част II от раздел IX на дубликата на идентификационния документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация, а записът в базата данни, както е упоменато в член 21, параграф 1, буква л), се изменя по съответния начин. Дубликатът на идентификационния документ обаче може да бъде издаден от орган издател, посочен в член 4, параграф 1, буква а), който регистрира еднокопитни от тази порода или от орган издател, посочен в член 4, параграф 1, буква б), който регистрира еднокопитни за тази цел в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, когато органът, издал оригинала в третата страна, е дал своето съгласие. 4. Когато изгубеният идентификационен документ е бил издаден от орган издател, който вече не съществува, дубликатът на идентификационния документ се издава от орган издател в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно в съответствие с параграф 1. Член 17 Идентификационен документ, заместващ оригинала Когато оригиналът на идентификационен документ е изгубен и самоличността на еднокопитното животно не може да бъде установена, органът издател, посочен в член 4, параграф 3, в държавата-членка, в която се намира еднокопитното животно, издава идентификационен документ, заместващ оригинала („заместващ идентификационен документ“), който трябва да бъде ясно обозначен като такъв и да отговаря на изискванията на член 5, параграф 1, буква б). В подобни случаи еднокопитното животно се класифицира в част II от раздел IX на заместващия идентификационен документ като непредназначено за клане с цел човешка консумация. Данните относно издадения заместващ идентификационен документ и статута на регистрация и класификацията на еднокопитното животно в раздел IX от него се адаптират по подходящ начин в базата данни, посочена в член 21 чрез позоваване на уникалния доживотен номер. Член 18 Прекратяване на действието на идентификационен документ за цели на движение Официалният ветеринарен лекар прекратява валидността за цели на движение на идентификационен документ чрез подходящо вписване в раздел VIII от него, когато еднокопитно животно се отглежда в или произхожда от стопанство, което: а) е под забрана, посочена в член 4, параграф 5 от Директива 90/426/ЕИО; или б) се намира в държава-членка или район от държава-членка, в който има случаи на африканска чума по конете. ГЛАВА VI СМЪРТ НА ЕДНОКОПИТНИ И ЕДНОКОПИТНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КЛАНЕ С ЦЕЛ ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ, И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО Член 19 Смърт на еднокопитни 1. При заколването или смъртта на еднокопитно животно се предприемат следните мерки: а) транспондерът следва да се предпази от последващо неправомерно използване, като се прибира, унищожава или съхранява in situ; б) идентификационният документ се анулира, като минимум се поставя печат „невалиден“ върху първата страница; в) на органа издател или директно, или чрез пункта за контакт, посочен в член 23, параграф 4 се връчва удостоверение, в което се посочва уникалният доживотен номер на еднокопитното животно и което гласи, че еднокопитното е било заклано, убито или е умряло, като се посочва и датата на смъртта; и г) анулираният идентификационен документ се унищожава. 2. Мерките, предвидени в параграф 1, се извършват от или под надзора на: а) официалния ветеринарен лекар: i) в случай на заколване или убиване за целите на предпазване от заболявания, в съответствие с член 4, параграф 4, точка i) от Директива 90/426/ЕИО; или ii) след заколване, в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 90/426/ЕИО; или б) компетентния орган, определен в член 2, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 1774/2002, в случай на съхраняване или обработване на трупа в съответствие с членове 4 или 5 от същия регламент. 3. Когато, в съответствие с параграф 1, буква а) транспондерът не може да бъде изваден от еднокопитно животно, заклано с цел човешка консумация, официалният ветеринарен лекар обявява месото или частта от месото, в която се намира транспондерът, за негодно за човешка консумация в съответствие с глава V, параграф 1, буква н) от раздел II от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004. 4. Чрез дерогация от параграф 1, буква г) и без да се засягат правилата, отпечатани в идентификационния документ от органа издател, държавите-членки могат да прилагат процедури за връщане на обявения за невалиден документ на органа издател. 5. Във всички случаи на смърт или загуба на еднокопитно животно, които не са посочени в този член, стопанинът връща идентификационния документ на съответния орган издател, посочен в член 4, параграф 1, 2 или 3 в срок от 30 дни след смъртта или загубата на животното. Член 20 Еднокопитни, предназначени за клане с цел човешка консумация, и документиране на лечението 1. Едно еднокопитно животно се счита за предназначено за клане с цел човешка консумация, освен когато то необратимо е обявено за непредназначено за тази цел в част II от раздел IХ на идентификационния документ с подпис на: а) стопанина или на собственика по тяхно усмотрение; или б) стопанина и на отговорния ветеринарен лекар в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО. 2. Преди всяко лечение в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО или преди каквото и да е лечение с лекарствен продукт, разрешен в съответствие с член 6, параграф 3 от посочената директива, отговорният ветеринарен лекар уточнява статута на еднокопитното животно или като предназначено за клане с цел човешка консумация, какъвто е случаят по подразбиране, или като непредназначено за клане с цел човешка консумация, както е посочено в част II от раздел IX на идентификационния документ. 3. Когато лечението, посочено в параграф 2 от настоящия член, не е разрешено за еднокопитни, предназначени за клане с цел човешка консумация, отговорният ветеринарен лекар се уверява, че в съответствие с дерогацията, предвидена в член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО, съответното еднокопитно животно необратимо се обявява за непредназначено за клане с цел човешка консумация чрез: а) попълване и подписване на част II от раздел IX от идентификационния документ; и б) анулиране на част III от раздел IX на идентификационния документ. 4. При нужда от лечение на еднокопитно животно при условията, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2001/82/ЕО, отговорният ветеринарен лекар вписва в част III от раздел IX на идентификационния документ необходимите данни относно лекарствения продукт, съдържащ основни вещества за лечението на еднокопитни, изброени в Регламент (ЕО) № 1950/2006. Отговорният ветеринарен лекар вписва датата на последния предписан прием на лекарствения продукт и в съответствие с член 11, параграф 4 от Директива 2001/82/ЕО информира стопанина за датата, на която изтича карентният период, установен в съответствие с член 10, параграф 3 от посочената директива. ГЛАВА VII ЗАПИСИ И САНКЦИИ Член 21 База данни 1. Когато издава идентификационен документ или регистрира по-рано издадени идентификационни документи, органът издател записва в своята база данни поне следната информация относно еднокопитното животно: а) уникален доживотен номер; б) вид; в) пол; г) цвят; д) дата (ден, месец, година) на раждане; е) ако е приложимо, поне последните 15 знака от кода, предаван от транспондерa, или предавания от радиочестотно устройство код, който не е съобразен със стандарта, определен в член 2, параграф 2, буква б), заедно с информация за изисканата система за прочит на информацията, или алтернативен метод; ж) държава на раждане; з) дата на издаване и на всяко изменение на идентификационния документ; и) име и адрес на лицето, на чието име се издава идентификационният документ; й) статут на регистрирано еднокопитно или на еднокопитно за отглеждане и разплод; к) име на животното (рождено име и, където е приложимо, търговско име); л) известен статут на животното като непредназначено за клане с цел човешка консумация; м) информация относно евентуални дубликати и заместващи идентификационни документи в съответствие с членове 16 и 17; н) съобщената дата на смъртта на животното. 2. Органът издател е длъжен да съхранява информацията, описана в параграф 1 от настоящия член, като запис в своята база данни в продължение на най-малко 35 години или минимум две години след смъртта на еднокопитното животно, известена в съответствие с член 19, параграф 1, буква в). 3. Веднага след вписването на информацията по параграф 1 от настоящия член органът издател изпраща информацията, посочена в букви а) до е) и н) от същия параграф, до централната база данни на държавата-членка, в която е родено еднокопитното животно, ако такава база данни е била предоставена на разположение в съответствие с член 23. Член 22 Съобщаване на кода на базите данни на органите издатели Държавите-членки предоставят наименованията, адресите, включително и начините за осъществяване на контакт, както и шестзнаковия идентификационен код, съвместим с UELN, на базите данни на органите издатели на разположение на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница. С цел да подпомогне държавите-членки да оповестяват тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница. Член 23 Централни бази с данни, съвместно сътрудничество и контактни точки 1. Държава-членка може да реши, че органът издател трябва да въведе информацията, посочена в член 21 и отнасяща се до еднокопитни, родени или идентифицирани на нейна територия, в централна база данни или че базата данни на органа издател трябва да се свърже с тази централна база данни (наричана „централната база данни“). 2. Държавите-членки си сътрудничат при експлоатацията на своите централни бази данни в съответствие с Директива 89/608/ЕИО. 3. Държавите-членки предоставят наименованието, адреса и шестзнаковия идентификационен код, съвместим с UELN, на своите централни бази данни на разположение на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница. С цел да подпомогне държавите-членки да предоставят тази информация на разположение, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница. 4. Държавите-членки осигуряват контактна точка за получаване на удостоверенията, посочени в член 19, параграф 1, буква в), за по-нататъшно разпространение до съответните органи издатели, одобрени на тяхна територия. Тази контактна точка може да бъде орган за връзка, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 882/2004. Данни относно контактната точка, които могат да бъдат включени в централната база данни, се предоставят на другите държави-членки и на обществеността на интернет страница. С цел да подпомогне държавите-членки да предоставят тази информация, Комисията предоставя интернет страница, на която всяка държава-членка поставя връзка към своята национална интернет страница. Член 24 Санкции Държавите-членки установяват правилата относно санкциите, които се налагат при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до 30 юни 2009 г. Всяко следващо изменение, което засяга тези разпоредби, незабавно се съобщава на Комисията. ГЛАВА VIII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 25 Отменяне Решения 93/623/ЕИО и 2000/68/ЕО се отменят считано от 1 юли 2009 г. Позоваването на отменените решения се тълкува като позоваване на настоящия регламент. Член 26 Преходни разпоредби 1. Еднокопитните, родени най-късно до 30 юни 2009 г. и идентифицирани преди тази дата в съответствие с Решение 93/623/ЕИО или Решение 2000/68/ЕО, се считат за идентифицирани в съответствие с настоящия регламент. Идентификационните документи за тези еднокопитни се регистрират в съответствие с член 21, параграф 1 от настоящия регламент най-късно до 31 декември 2009 г. 2. Еднокопитни, родени най-късно до 30 юни 2009 г., но неидентифицирани до тази дата в съответствие с Решение 93/623/ЕИО или Решение 2000/68/ЕО, се идентифицират в съответствие с настоящия регламент най-късно до 31 декември 2009 г. Член 27 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 юли 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 юни 2008 година.

32008R1223

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1223/2008 НА КОМИСИЯТА от 9 декември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 10 декември 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 9 декември 2008 година.

32000D0125

32000D0125 L 035/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 31 януари 2000 година относно сключването на споразумение относно създаването на глобални технически регламенти за колесните пътни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните пътни превозни средства („Паралелно споразумение“) (2000/125/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 95 и 133 от него, във връзка с член 300, параграф 2, първо изречение и член 300, параграф 3, втора алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид съгласието на Европейския парламент (2); като има предвид, че: (1) В решението си от 3 ноември 1997 г. Съветът упълномощава Комисията да води преговори в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) споразумение, засягащо създаването на глобални технически регламенти за колесните пътни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните пътни превозни средства („Паралелно споразумение“). (2) В резултат от тези преговори на 25 юни 1998 година Паралелното споразумение бе отворено за подписване; Общността подписа това споразумение на 18 октомври 1999 г. (3) Международната хармонизация в сектора на моторните превозни средства е вече в процес на развитие в рамките на ревизираното Споразумение на ИКЕ на ООН от 1958 г. относно приемане на единни технически предписания за колесните пътни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните пътни превозни средства (Споразумението от 1958 г.), договаряща се страна, по което стана Общността на 24 март 1998 г. (4) Сключването на Паралелното споразумение представлява цел на общата търговска политика в съответствие с член 133 от Договора, а именно премахване на съществуващите и избягване създаването на нови технически бариери пред търговията с моторни превозни средства между договарящите се страни; включването на Общността ще осигури последователност при дейностите по сближаването, осъществявани както в съответствие със Споразумението от 1958 г., така и с Паралелното споразумение, и по този начин ще позволи постигането на по-лесен достъп до пазари на трети страни. (5) Сключването на Паралелното Споразумение от страна на Общността създава конкретна институционална рамка чрез организиране на редица от мерки за установяване на сътрудничество между договарящите се страни; в такъв случай се изисква съгласието на Европейския парламент. (6) Необходимо е да се посочат практически мерки с оглед присъединяването на Общността към Паралелното споразумение. (7) Комисията следва да поеме отговорността за изпълнение на всички изисквания относно нотификацията, формулирани в Паралелното споразумение; Паралелното споразумение предстои да действа успоредно със Споразумението от 1958 г.; двете споразумения ще действат в рамките на ИКЕ на ООН и ще се облягат на едни и същи договарящи се страни и материална база, предназначена за целите на тези рамки. (8) Паралелното споразумение създава рамка за изработване на глобални технически регламенти в глобалния регистър чрез гласуване с консенсус; поради успоредното действие на двете споразумения проектите на технически регламенти, произхождащи от работните групи, по принцип ще се гласуват в органите, създадени съгласно двете споразумения; за Споразумението от 1958 г. е създадена процедура за вземане на решения; в такъв случай по гласуването на Общността по отношение на Паралелното споразумение може да бъде взето решение в съответствие със същата процедура и на същата дата, както за Споразумението от 1958 г. (9) В случаите, в които по даден регламент се гласува само в съответствие с Паралелното споразумение, съществува възможност вземането на решение по гласуването на Общността да се делегира на Комисията, в помощ на която да работи регулаторният комитет, тъй като създаденият глобален технически регламент на по-късен етап следва да се предаде за одобряване по процедурата, описана в членове 95 и 251 от Договора. (10) Гласуването в Общността по предложения за изменения към Паралелното споразумение следва да се определя в съответствие със следваната процедура с цел одобряване на това споразумение; ако трябва да се внесе възражение по изменения към Паралелното споразумение след гласуване с консенсус в полза на измененията, като се вземат под внимание ограниченията, заложени в това споразумение; по становището на Общността може да се вземе решение от Комисията като се следва по-опростена процедура. (11) Паралелното споразумение следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението относно създаването на глобални технически регламенти за колесните пътни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесните пътни превозни средства, наричано по-долу „Паралелното споразумение“, с настоящото се одобрява от името на Общността в рамките на ограниченията на нейните компетенции. Текстът на Паралелното споразумение е изложен като приложение I. Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да посочи лице, оправомощено да депозира документите за одобрение съгласно изискванията на член 9.2, от Паралелното споразумение и да изготви декларацията, съдържаща се в приложение II. Член 3 От името на Общността, Комисията изпраща всички нотификации, описани в Паралелното споразумение, по-специално онези, които са предвидени съгласно членове 7, 9, 12 и 15. Член 4 Основните разпоредби по отношение на участието на Общността и държавите-членки в Паралелното споразумение са посочени в приложение III. Член 5 1. Общността гласува в полза на създаването на всякакъв проект на глобален технически регламент или проект за изменение на такъв регламент: - ако за гласуването на Общността в полза на паралелен проект на технически регламент е взето решение в съответствие с някоя от процедурите, предвидени в член 4, параграф 2 от Решение 97/836/ЕО на Съвета (3), - ако глобалният технически регламент или изменение на такъв регламент не е създаден успоредно с регламент или изменение на такъв регламент в съответствие със Споразумението от 1958 г., където проектът е одобрен в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО (4). 2. В случаите, в които не е дадено одобрение в съответствие с параграф 1, Общността гласува против създаването на глобален технически регламент в глобалния регистър. 3. Становището на Общността по отношение на регистрирането и потвърждаването на регистриране в сборника с предложения за технически регламенти, както и по отношение на решаване на въпроса между договарящите се страни, се изготвя при необходимост в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО. Член 6 1. Общността гласува в полза на предложено изменение на Паралелното споразумение в случаите, в които предложеното изменение е одобрено в съответствие с процедурата, следвана с цел одобряването на посоченото споразумението. В случаите, в които тази процедура не е изпълнена своевременно преди да се състои гласуването, Комисията, от името на Общността, ще гласува против изменението. 2. Решението за внасяне на възражение по изменение на Паралелното споразумение се взема в съответствие с процедурата, предвидена в член 5, параграф 1, второ тире. Съставено в Брюксел на 31 януари 2000 година.

32008R0909

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 909/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 септември 2008 година за забрана на риболова на мерлуза в зони VI и VII; във води на ЕО от зона Vb; в международни води от зони XII и XIV от страна на съдове под флага на Нидерландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 година. (2) Според получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 септември 2008 година.

32003R1431

32003R1431 L 203/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1431/2003 НА КОМИСИЯТА от 11 август 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1501/95 по отношение на условията за изплащането на възстановявания при износ на зърнени продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1104/2003 (2), и по-специално член 13, параграф 11 от него, като има предвид, че: (1) Второто тире на член 3 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановявания при износ на селскостопански продукти (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 444/2003 (4), предвижда, че когато се прилага диференцирано възстановяване при износ за конкретна трета страна, правото за възстановяване се придобива след осъществяване на внос във въпросната трета страна. Членове 14, 15 и 16 от упоменатия регламент посочват условията за изплащане на възстановяването, когато се прилага диференцирано възстановяване, както и какви документи е необходимо да се представят като доказателство, че продуктите са пристигнали на местоназначението си. (2) Когато се прилага диференцирано възстановяване, член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 800/1999 предвиждат част от възстановяването, изчислена при на най-нисък размер на възстановяване, да се изплати при заявяване от износителя след представянето на доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността. (3) Член 13а от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1163/2002 (6), предвижда дерогации от Регламент (ЕО) № 800/1999 в резултат на търговските споразумения, сключени с България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия, предвиждащи премахване на възстановяванията за тези местоназначения. (4) Регламент (ЕО) № 934/2003 на Комисията (7) отправя покана за участие в търг за възстановяването при износ на обикновена пшеница във всички трети страни, с изключение на десетте страни, които се присъединяват към Общността на 1 май 2004 г., както и България, и Румъния, като по този начин налага възстановяванията да се диференцират в зависимост от местоназначението. Тези местоназначениея също така се изключват, когато възстановяванията при износ се определят на редовни интервали. Тъй като не съществуват търговски споразумения с Кипър или Малта и следователно тези страни не са включени в списъка с местоназначенията, посочени в член 13а от Регламент (ЕО) № 1501/95, дерогацията за представяне на доказателство за пристигане на местоназначението и изчисляването на сумата за авансово плащане, предвидена в упоменатия член, не важи за поканата за участие в търг, отправена с Регламент (ЕО) № 934/2003, нито пък за фиксирането на възстановяванията при износна редовни интервали. (5) Въз основа на наличните статистически данни няма износ на зърнени продукти от Общността за Кипър или Малта. За да не възпрепрятства по-голямата част от износа от Общността чрез изискване на доказателство за пристигане на местоназначението, приложното поле на дерогациите, предвидени в член 13а от Регламент (ЕО) № 1501/95 се разширява за случаите, когато няма определено възстановяване за тези две местоназначениея. (6) Регламент (ЕО) № 1501/95 следва съответно да се измени. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Към член 13а от Регламент (ЕО) № 1501/95 се добавя следният параграф 3: „3. Дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, също така се прилагат и когато не са определени възстановявания при износа на продуктите, посочени в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1766/92, за Кипър или Малта.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 август 2003 година.

32010D0487

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 9 октомври 2009 година за сключване от Комисията на Споразумение за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Република Индия в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез (2010/487/Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втора алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Комисията, в съответствие с директиви на Съвета от 22 юли 2008 г., проведе преговори за Споразумение за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Република Индия в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез. (2) Следва да се одобри сключването на Споразумението от Комисията, РЕШИ: Член единствен Одобрява се сключването от Комисията, от името на Европейската общност за атомна енергия, на Споразумение за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Република Индия в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Съставено в Брюксел на 9 октомври 2009 година.

31997R0494

31997R0494 L 077/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 494/97 НА КОМИСИЯТА от 18 март 1997 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на схемата за съвместно международно инспектиране, приета от Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета от 9 юни 1988 г. относно приемане на разпоредби за прилагане на схемата за съвместно международно инспектиране, приета от риболовната комисия на Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 3067/95 на Съвета (2), и по - специално член 4 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията (3) установява определени правила за прилагането на схемата за съвместно международно инспектиране и на Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета; като има предвид, че Съветът, в интерес на подобряването на контрола и прилагането на мерките в рамките на Регулаторната зона на NAFO, прие Регламент (ЕО) № 3067/95 на Съвета и измени Регламент (ЕИО) № 1956/88 по отношение на схемата за съвместно международно инспектиране; като има предвид, че е подходящо да се установят подробни правила за прилагането на нови разпоредби на посочената схема, по-специално тези по отношение на инспектирането на риболовните кораби на Общността, опериращи в зоната на NAFO, за които се предполага, че са извършили значително явно нарушение; като има предвид, че е подходящо в приложението към настоящия регламент да бъдат посочени данни за компетентните органи на съответните държави-членки; като има предвид, че поради тази причина е подходящо да се измени Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията; като има предвид, че мерките, приети с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2868/88 се изменя, както следва: 1. Добавят се следните членове 4a и 4б: „Член 4а 1. Когато съответните органи на държавата-членка на флага са нотифицирани съгласно параграф 10 (iii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, от инспектор на NAFO за явно сериозно нарушение, както е изброено в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, извършено от риболовен кораб, плаващ под флага ѝ, или когато Комисията получава такава информация, тези съответни органи и Комисията незабавно се информират един друг за това. 2. В резултат от получаване на информацията съгласно параграф 1 и бидейки нотифицирани от друга договаряща се страна или от инспектори на Общността, назначени по схемата относно явно сериозно нарушение, както е изброено в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, извършено от кораб на Общността, Комисията, в сътрудничество с държавата-членка на флага, гарантира, че корабът е инспектиран от надлежно упълномощен инспектор в рамките на 72 часа. 3. Комисията и държавата-членка на флага си сътрудничат за определяне във възможно най-кратки срокове дали инспекцията, посочена в параграф 2, следва да се извърши от инспектор на Общността, назначен по схемата, или от инспектор, определен от съответните органи на държавата-членка на флага. 4. Надлежно упълномощеният инспектор се качва на борда на съответния риболовен кораб и проучва елементите, които съставляват явното сериозно нарушение, разкрито от инспектора на NAFO и във възможно най-кратки срокове предава резултатите от своето проучване на съответните органи на държавата-членка на флага и на Комисията. 5. След нотифицирането на неговите резултати и ако явното нарушение е сериозно, в съответствие с дефиницията на нарушенията в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, съответният орган на държавата-членка на флага, ако ситуацията го изисква, в рамките на 24 часа изисква от своя страна или упълномощава надлежно упълномощения инспектор да изисква корабът да се отправи към определено пристанище в съответствие с параграф 10, ii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88. Срокът, посочен в първата алинея, може да бъде удължен от Комисията по молба на държава-членка, адресирана до Комисията, до максимум 72 часа. В случай на отклоняване, надлежно упълномощеният инспектор предприема всички необходими мерки, за да гарантира безопасността и целостта на доказателството, включително, ако е подходящо, запечатване на трюма на кораба за евентуална проверка в дока. 6. При пристигането в пристанището на отклоняване, съмнителният кораб се подлага на цялостна инспекция, изпълнявана под властта на държавата -членка на флага, която може да бъде посетена от инспектор на NAFO от всяка друга договаряща се страна, желаеща да вземе участие. Държавата-членка на флага информира незабавно Комисията за резултатите от инспекцията, като използва формуляра в приложение I към настоящия регламент, и за мерките, които тя е предприела за справяне с нарушението. 7. Ако съответният орган на държавата на флага не изисква корабът да бъде отклонен към пристанище, в съответствие с параграф 10, ii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, тя незабавно информира Комисията за мотивите, на които се основава нейното решение. Комисията своевременно информира Изпълнителния секретариат на NAFO за това решение и за причините за него. Член 4б 1. Когато инспекторите на Общността изразят съмнение, че риболовен кораб, плаващ под флага на договаряща се страна, е извършил едно от сериозните нарушения, изброени в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета, въпросните инспектори в рамките на 24 часа информират съответните органи на съответната държава на флага и Изпълнителния секретариат на NAFO за това, като им предоставя всички елементи, въз основа на които те са обявили този кораб в извършване на явно сериозно нарушение. Комисията изпраща копие от нотификацията на държавите-членки, адресирано до Изпълнителния секретариат на NAFO. 2. Комисията решава, със съгласието на отговорната за кораба договаряща се страна, дали инспектор на Общността остава на борда, когато корабът е отклонен. Комисията решава също дали инспектор на Общността трябва да присъства по време на цялостната инспекция на кораба - предмет на подозрение - в пристанището.“ 2. Встъпителните думи на член 9 се заменят със следното: „Всяка държава-членка нотифицира на Комисията до 25 януари всяка година за периода от 1 юли до 31 декември, и до 25 август всяка година за периода от 1 януари до 30 юни, информацията, изисквана в точки 1 и 2 от настоящия член, в съответствие с образеца в приложение II, както и информацията, изисквана в точка 3 от настоящия член, в съответствие с образеца в приложение III:“. 3. Следната точка 3 се добавя към член 9: „3. Всяка значителна разлика между позиция на риболовен кораб на Общността, вписана в „доклада на NAFO“ и фактическата позиция, установена по време на инспекцията на кораба.“ 4. Добавя се следният член 9a: „Член 9а Предаването на информацията между компетентните органи на държавите-членки и Комисията се осъществява чрез съответните органи, данни за които са посочени в приложение IV.“ 5. Добавят се приложенията от I до IV към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 март 1997 година.

32009D0320

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 30 март 2009 година за одобрение на Европейския генерален план за управление на въздушното движение на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) (2009/320/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система зауправление на въздушното движение (SESAR) (1), като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид Резолюцията на Съвета от 30 март 2009 г. за одобрение на Европейския генералния план за управление на въздушното движение на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), като има предвид, че първоначалният проект на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, изготвен в резултат на фазата на дефиниране на проекта SESAR и със значителния принос на заинтересованите страни, ще представлява основата за изработване на работната програма и фазата на развитие на проекта SESAR, при условие че бъдат сключени достатъчно споразумения за членство, РЕШИ: Член единствен Одобрява се Европейският генерален план за управление на въздушното движение на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). Съставено в Брюксел на 30 март 2009 година.

32008R1303

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1303/2008 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2008 година за поправяне на Регламент (ЕО) № 983/2008 за приемане на план относно разпределянето между държавите-членки на ресурси, начислими към 2009 бюджетна година, за снабдяването с храна от интервенционните складове в полза на най-нуждаещите се лица в Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 43, буква ж) във връзка с член 4 от него, като има предвид че: (1) В резултат на административна грешка в приложение III към Регламент (ЕО) № 983/2008 (2) във връзка с вътрешнообщностните трансфери на захар са включени погрешни агенции, като например агенциите, одобрени да получават захар за Литва и съответно за Португалия. Поправянето на посочените грешки е необходимо, за да се гарантира правилното прилагане на плана. (2) Регламент (ЕО) № 983/2008 следва съответно да бъде поправен. Поправката следва да се прилага от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (3) Мярката, предвидена в настоящия регламент, е в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В приложение III към Регламент (ЕО) № 983/2008 четвъртата колона „Получател“ се изменя, както следва: 1. в точка 2 „Ministério das Finanças, Direcção-Geral das Alfândegas e dos Impostos Especiais sobre o Consumo, Direcção de Serviços de Licenciamento, Portugal“ се заменя с „IFAP, Portugal“. 2. в точка 4 „NMA, Lietuva“ се заменя с „Lietuvos žemės ūkio ir maisto produktų rinkos reguliavimo agentūra, Lietuva“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 10 октомври 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година.

32007R0933

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 933/2007 НА КОМИСИЯТА от 3 август 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като предвид Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него, като има предвид, че: (1) Приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 посочва физическите и юридически лица, образувания и органи, обхванати от замразяването на средства и икономически ресурси по този регламент. (2) На 17 юли 2007 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации измени списъка на физическите и юридически лица, образувания и органи, по отношение на които би следвало да се прилага замразяването на средства и икономически ресурси. Следователно приложение I трябва да бъде съответно изменено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 август 2007 година.

32000D0518

32000D0518 L 215/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 юли 2000 година съгласно Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета за адекватната защита на личните данни, предоставяни в Швейцария (нотифицирано под номер C(2000) 2304) (текст от значение за ЕИП) (2000/518/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработка на лични данни и за свободното движение на такива данни (1), и по-специално член 25, параграф 6 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно Директива 95/46/ЕО държавите-членки следва да предвидят, че предаването на лични данни към трета страна може да се извършва, само ако въпросната трета страна гарантира подходящо ниво на защита и ако законите на държавата-членка, въвеждащи други разпоредби на директивата, са взети под внимание преди извършването на предаването на данни. (2) Комисията може да установи, че третата страна гарантира подходящо ниво на защита. В такъв случай личните данни могат да бъдат предавани от държаните-членки, без за това да са необходими допълнителни гаранции. (3) Съгласно Директива 95/46/ЕО нивото на защита на данните следва да се оценява в светлината на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването или с набора от операции по предаване на данни, като се отчитат конкретните условия. Работната група за защита на лицата при обработката на техните лични данни, създадена по силата на посочената директива, дава насоки за провеждането на такива оценки (2). (4) Поради различните подходи към защитата на данни в трети страни, следва да се извърши подходяща оценка, като всяко решение, основаващо се на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, следва да се приложи по начин, който не представлява произволно или неоправдано дискриминационно отношение срещу или между трети страни с преобладаващи сходни условия, нито представлява скрита бариера пред търговията, като се отчетат настоящите международни задължения на Общността. (5) По отношение на Швейцарската конфедерация правните стандарти за защита на личните данни имат задължителна правна сила както на федерално, така и на кантонално ниво. (6) Федералната конституция, която беше изменена с референдум на 18 април 1999 г. и влезе в сила на 1 януари 2000 г., гарантира на всеки индивид правото на неприкосновеност и по-конкретно на защита срещу злоупотреба с данните, които се отнасят до него. Въз основа на предходната Конституция, която не съдържаше такива разпоредби, Федералният съд разработи прецедентно право, установявайки основните принципи, приложими към обработката на лични данни и отнасящи се по-конкретно до качеството на обработваните данни, правото на достъп на съответните лица до данните и правото да се поиска поправка или унищожаване на данните. Тези принципи са задължителни както за федерацията, така и за отделните кантони. (7) Швейцарският закон за защита на данните, приет на 19 юни 1992 г., влезе в сила на 1 юли 1993 г. Правилникът за прилагане на някои от разпоредбите на закона - и по-конкретно правото на достъп на съответните лица, нотификацията за операциите по обработката, която се изпраща на независимия орган по надзора, и предаването на данни в чужда страна - беше разработен със заповед на Федералния съвет. Законът се отнася до обработката на лични данни от страна на федералните органи и от целия частен сектор и до операциите по обработката, извършвани от кантоналните органи в съответствие с федералното законодателство, при условие че тази обработка не е предмет на кантоналното законодателство в областта на обработката на данни. (8) Повечето кантони са приели законодателство за обработка на данни в сферата на своята компетенция и по-специално по отношение на публичните болнични заведения, образованието, преките кантонални данъци и полицията. В останалите кантони обработката на тези данни се урежда с регулиращи актове или по силата на принципите на кантоналното прецедентно право. Независимо от източника и съдържанието на кантоналните разпоредби и дори в случаите, когато на кантонално ниво не съществуват такива разпоредби, кантоните трябва да се придържат към принципите, установени в Конституцията. В рамките на тяхната отговорност кантоналните власти може да трябва да предават лични данни на публичните органи в съседни страни, предимно с цел оказване на взаимно съдействие за защита на важни публични интереси или що се отнася до публичните болнични заведения, за защита на жизнените интереси на съответните лица. (9) На 2 октомври 1997 г. Швейцария ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108) (3), която има за цел да укрепи защитата на личните данни и да гарантира свободното движение между договарящите се страни, при условие че са спазени всички изключения, за които тези страни може да са се договорили. Без да бъде пряко приложима, Конвенцията установява международните ангажименти както на федерацията, така и на кантоните. Тези ангажименти се отнасят не само до основните принципи на защита, които всяка договаряща се страна трябва да приложи в националното си законодателство, но и механизмите за сътрудничество между договарящите се страни. По-конкретно при поискване компетентните швейцарски власти трябва да предоставят на властите на другата договаряща се страна всякаква информация относно закона и административната практика в областта на защитата на данни, както и информация за всеки конкретен случай на автоматизирана обработка на данни. Освен това те трябва да съдействат на всяко лице, пребиваващо зад граница, така че то да може да упражнява своето право да бъде информирано относно съществуването на операции по обработката на данни, отнасящи се до него, правото му на достъп до тези данни, както и за коригиране или заличаване на данните, както и на правото му на обжалване по съдебен ред. (10) Правните стандарти, приложими в Швейцария, обхващат всички основни принципи, които са необходими за подходящо ниво на защита на физическите лица, дори когато са предвидени изключения и ограничения, с цел да бъдат защитени важни обществени интереси. Прилагането на тези стандарти е гарантирано чрез право на обжалване по съдебен ред и чрез независим надзор, упражняван от властите, като например федералния комисар, който е оправомощен да извършва разследване и има право на намеса. Нещо повече, разпоредбите на швейцарското право по отношение на гражданската отговорност се отнасят до случаи на неправомерна обработка, която уврежда интересите на съответните лица. (11) В интерес на прозрачността и с цел да се гарантира способността на компетентните власти в държавите-членки да осигурят защита на лицата при обработката на личните им данни, е необходимо в настоящото решение да бъдат конкретизирани изключителните обстоятелства, при които може да бъде оправдано суспендирането на потока от специфични данни, независимо от заключението за наличие на подходяща защита. (12) Работната група за защита на лицата при обработката на техните лични данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО, е дала становища относно нивото на защита, предвидено от швейцарското право, които са взети под внимание при съставянето на настоящото решение (4). (13) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 За целите на член 25, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО се приема, че Швейцария предоставя подходящо ниво на защита на личните данни, предавани от Общността, за всички дейности, обхванати от посочената по-горе директива. Член 2 Настоящото решение се отнася единствено до адекватността на защитата, която се предоставя от Швейцария, с цел да се отговори на изискванията на член 25, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО, но не се отнася до другите условия или ограничения, свързани с прилагането на тази директива, които се отнасят до обработката на лични данни в рамките на държавите-членки. Член 3 1. Без да се засягат правомощията за предприемане на действия с цел гарантиране на спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с разпоредби, различни от тези на член 25 от Директива 95/46/ЕО, компетентните власти на държавите-членки могат да упражняват дадените им правомощия, за да суспендират потоците от данни за даден получател в Швейцария, с цел да защитят отделни лица при обработката на техните лични данни в следните случаи: а) когато компетентен швейцарски орган е установил, че получателят нарушава приложимите стандарти за защита; или б) когато има голяма вероятност от нарушаване на стандартите на защита; когато има разумни основания да се счита, че компетентният швейцарски орган не предприема или не желае да предприеме подходящи и своевременни действия за уреждане на спорния въпрос; когато продължителното предаване на данни би създало непосредствен риск от нанасяне на сериозни вреди за субектите на данните, а компетентните власти в държавата-членка са положили основателни усилия при дадените обстоятелства да изпратят на страната, която е установена в Швейцария и е отговорна за обработката, уведомление и възможност да предприеме ответни действия. Суспендирането се прекратява веднага, след като стандартите за защита бъдат гарантирани, а компетентните органи в Общността бъдат уведомени за това. 2. Държавите-членки информират незабавно Комисията, че са предприели мерки в съответствие с параграф 1. 3. Държавите-членки и Комисията се информират взаимно за случаите, в които действията, предприети от органите, отговарящи за гарантиране на спазването на стандартите за защита в Швейцария, не водят до желания резултат. 4. Ако информацията, събрана въз основа на параграфи 1, 2 и 3 съдържа доказателства, че нито един орган, който отговаря за гарантиране на спазването на нормите на защита в Швейцария, не изпълнява своята роля ефикасно, Комисията уведомява за това компетентните швейцарски власти и ако е необходимо, представя проектомерки съгласно процедурата, посочена в член 31 от Директива 95/46/ЕО, с оглед настоящото решение да бъде отменено или действието му да бъде суспендирано, или неговият обхват да бъде ограничен. Член 4 1. Настоящото решение може да бъде изменяно по всяко време в светлината на опита, натрупан от неговото прилагане или въз основа на промени, настъпили в швейцарското законодателство. Като се основава на наличната информация, Комисията оценява въздействието на настоящото решение три години след нотификацията до държавите-членки и докладва за всякаква друга информация на комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО, включително и за всякакви други доказателства, които биха могли да повлияят на заключението, съдържащо се в член 1 от настоящото решение, че защитата в Швейцария е адекватна по смисъла на член 25 от Директива 95/46/ЕО, както и за всякакви доказателства, че настоящото решение се прилага по дискриминационен начин. 2. Ако е необходимо, Комисията представя проектомерки в съответствие с процедурата, предвидена в член 31 от Директива 95/46/ЕО. Член 5 Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да се съобразят с настоящото решение най-късно до 90 дни от датата нотифицирането му до държавите-членки. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 юли 2000 година.

32009R0075

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 75/2009 НА КОМИСИЯТА от 26 януари 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 27 януари 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 януари 2009 година.

32002R2204

32002R2204 L 337/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2204/2002 НА КОМИСИЯТА от 5 декември 2002 година, относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавните помощи за заетост КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност за определени категории хоризонтални държавни помощи (1), и по-специално член 1, параграф 1, буква а), iv) и буква б) от него, след като публикува проект на настоящия регламент (2), след като се допита до Консултативния комитет по държавните помощи, като има предвид че, (1) С Регламент (ЕО) № 994/98 се дават правомощия на Комисията да обяви, в съответствие с член 87 от Договора, че при определени условия помощта за трудовата заетост е съвместима с общия пазар и не подлежи на изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора. (2) С Регламент (ЕО) № 994/98 се дават също така правомощия на Комисията да обяви, в съответствие с член 87 от Договора, че помощта, която отговаря на картата, приета от Комисията за всяка държава-членка, за предоставяне на регионална помощ, е съвместима с общия пазар и не подлежи на изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора. (3) В много решения Комисията е приложила членове 87 и 88 от Договора за помощта за трудова заетост във и извън подпомагани области и, също така, е огласила своята политика в насоките за помощите за трудова заетост (3), в известието за проследяване на държавните помощи и намаляването на разходите за работна сила (4), в насоките за националната регионална помощ (5) и в Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавните помощи за малки и средни предприятия (6). Предвид опита на Комисията по прилагане на тези разпоредби е целесъобразно, с цел да се осигури резултатен контрол и да се опрости администрирането, без да се отслабва проследяването от Комисията, Комисията да използва правомощията, предоставени с Регламент (ЕО) № 994/98. (4) Настоящият регламент не ограничава възможността на държавите-членки да уведомяват за държавни помощи за трудова заетост. Такива уведомления ще се оценяват от Комисията, по-специално в светлината на критериите, постановени в настоящия регламент, в Регламент (ЕО) № 70/2001 или в съответствие с всички приложими за Общността насоки или рамки. Понастоящем това се отнася за сектора на морския транспорт. Прилагането на насоките за държавните помощи за трудова заетост (7) се спира от датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и известието за проследяване на държавните помощи и намаляването на разходите за работна сила, и известието за ускорена процедура за обработване на уведомленията за помощи за заетост (8). Уведомленията, подадени към момента на влизане в сила на настоящия регламент, ще се оценяват в съответствие с неговите разпоредби. Уместно е да се предвидят преходни разпоредби във връзка с прилагането на настоящия регламент за помощите за заетост, предоставени преди влизането му в сила и в нарушение на задължението от член 88, параграф 3 от Договора. (5) Насърчаването на заетостта представлява основна задача на икономическата и социалната политика на Общността и на нейните държави-членки. Общността разработи Европейска стратегия по заетостта, с цел да се утвърди тази задача. Безработицата остава важен проблем в някои части на Общността, а определени категории работоспособни лица продължават да изпитват особени затруднения при навлизане на пазара на труда. По тази причина държавните органи имат основания да провеждат мерки по предоставяне на стимули на предприятията за увеличаване равнището на заетостта при тях, по-специално на трудоспособни лица от такива категории в неравностойно положение. (6) Настоящият регламент се прилага само за мерки по заетостта, които изпълняват всички условия на член 87, параграф 1 от Договора и поради това представляват държавна помощ. Има няколко мерки на политиката по заетостта, които не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1, защото те са помощи за граждани, с което не се облагодетелстват определени предприятия или производството на определени стоки, или защото те не засягат търговията между държавите-членки, или защото те са мерки от общ характер, с цел да се насърчи заетостта, които не нарушават или не заплашват с нарушаване конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или на производството на определени стоки. Такива мерки от общ характер, които могат да включват общо намаляване на данъчното облагане на разходите за работна сила и социални дейности, засилване на инвестициите в общообразователната система и обучение, мерки по предоставяне на услуги по професионално ориентиране и консултиране, обща помощ и обучение за безработни, и усъвършенстване на трудово-правната уредба следователно остават незасегнати от настоящия регламент. Това се отнася и за мерките, за които се смята, че не отговарят на всички критерии на член 87, параграф 1 от Договора, и следователно не се обхващат от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора по силата на Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за помощи от типа de minimis (9). (7) Като се имат предвид тези съображения, целта и резултата от помощите, освободени с настоящия регламент, трябва да бъде насърчаването на заетостта в съответствие с Европейската стратегия по заетостта, по-специално на трудоспособните лица от категориите в неравностойно положение, без да се оказва неблагоприятно въздействие върху търговските условия до степен несъвместима с общия интерес. Помощта за заетост, предоставена на фирма на индивидуални начала, може да има силно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, защото тя облагодетелства тази фирма в сравнение с другите, които не са получили такава помощ. Предоставена само на една фирма, такава помощ вероятно ще има ограничен ефект върху заетостта. По тази причина индивидуалното отпускане на помощи за заетост ще продължи да бъде обект на уведомяване на Комисията, а с настоящия регламент трябва да се освобождават помощи само ако са предоставени под формата на схеми. (8) С настоящия регламент трябва да се освобождават всички помощи, предоставени по схема, която отговаря на всички приложими изисквания от настоящия регламент. С оглед осигуряване на ефективен контрол и опростяване на администрирането без отслабване на проследяването от Комисията, схемите за помощи трябва да съдържат изрично позоваване на настоящия регламент. (9) С настоящия регламент не трябва да се освобождават от изискването за уведомяване държавните помощи в секторите на корабостроенето и въгледобива, за които са предвидени специални правила, съответно в Регламент (ЕО) № 1540/98 на Съвета (10) и Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета (11). (10) Настоящият регламент трябва да се прилага в сектора на транспорта. Въпреки това, като се имат предвид конкретните характеристики на конкуренцията в този сектор, не е целесъобразно да се освобождават помощите за разкриване на работни места. (11) Комисията поддържа по-малко благосклонно виждане за помощите, насочени към конкретни сектори, включително, но без да се ограничават до, чувствителни сектори, в които се наблюдава свръхпотенциал или криза. Следователно cхемите за помощи, насочени към конкретни сектори, не трябва да се обхващат от освобождаването от изискването за уведомяване, предоставено с настоящия регламент. (12) В съответствие с утвърдената практика на Комисията и с оглед на по-добро гарантиране, че помощта е съразмерна и ограничена до необходимия размер, праговете трябва да бъдат изразени като интензитет на помощите във връзка с набор от приемливи разходи, вместо като максимален размер на помощите. (13) С цел да се определи дали помощта е съвместима с общия пазар по реда на настоящия регламент, е необходимо да се отчете интензитетът на помощта и съответно размерът на помощта, изразен като еквивалент на безвъзмездното финансиране. Изчисляването на еквивалента на безвъзмездното финансиране за помощ, платима на няколко вноски и помощ под формата на заем с изключително изгодни условия, налага използване на пазарни лихвени проценти, установени към момента на отпускането. С оглед на единно, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент трябва да се смятат референтните лихвени проценти, при условие че при случай на заем с изключително изгодни условия, заемът се обезпечава с обикновена гаранция и не предполага различен от обичайния риск. Референтни проценти са тези, които периодично се определят от Комисията въз основа на обективни критерии и се публикуват в Официален вестник на Европейските общности и в Интернет. (14) Като се имат предвид различията между предприятия от различен мащаб, трябва да се определят различни тавани на интензитета на помощите за разкриване на работни места по отношение на малките и средните предприятия и големите предприятия. С цел да се премахнат различията, които биха довели да нарушаване на конкуренцията, с цел да се улесни съгласуването между различните инициативи на Общността и на държавите и от съображения за административна яснота и правна сигурност определението за „малки и средни предприятия (МСП)“, използвано в настоящия регламент, е определението, посочено в Препоръка 96/280/ЕО на Комисията от 3 април 1996 г. относно определението за малки и средни предприятия (12). Това определение е използвано и в Регламент (ЕО) № 70/2001. (15) Таваните за интензитета на помощта трябва да се фиксират, в светлината на опита на Комисията, на равнище, при което се постига подходящо равновесие между свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и целта за насърчаване на заетостта. В интерес на последователността таваните трябва да се хармонизират с фиксираните такива в насоките за националната регионална помощ и в Регламент (ЕО) № 70/2001, които позволиха помощта да се изчислява чрез отнасяне към разкриването на работни места, свързани с инвестиционни проекти. (16) Разходите за наемане на персонал представляват част от обичайните разходи за дейността на всяко предприятие. Ето защо е особено важно помощта да има положителен ефект върху заетостта, а не просто да дава възможност на предприятията да намалят разходи, които иначе биха направили. (17) Без строг контрол и стриктни ограничения помощите за трудова заетост могат да окажат вредно въздействие, което да анулира техния непосредствен ефект върху разкриването на работни места. Ако помощта се използва за защита на фирми, подложени на конкуренция в Общността, нейният ефект може да се изразява в забавяне на преструктурирането, необходимо за осигуряване конкурентоспособността на промишлеността в Общността. При липсата на строг контрол тази помощ може да се съсредоточи в най-благоденстващите региони в разрез с целта за икономическо и социално сближаване. В рамките на единния пазар помощта, предоставена за намаляване разходите за работна сила, може да доведе до нарушаване на конкуренцията в Общността и изкривявания при разпределяне на ресурсите и мобилните капиталовложения, до пренасяне на безработицата от една страна в друга, до премествания. (18) Помощите за разкриване на работни места трябва да подлежат на условието, че разкритото работно място трябва да се запази за определен минимален срок. Срокът, предвиден в настоящия регламент, трябва да има по-голяма тежест от правилото за петте години, предвидено в точка 4.14 от насоките за националната регионална помощ. (19) Помощта за запазване на работните места, в смисъл на финансова подкрепа, дадена на фирма, с цел да бъде убедена да не съкращава наетите от нея лица, е сходна с оперативната помощ. Ето защо, предвид на всички секторни правила, като тези, които съществуват в сектора на морския транспорт, тя трябва да се разрешава само при конкретни обстоятелства и за ограничен период от време. Тя трябва да продължи да бъде обект на изискването за уведомяване на Комисията и не трябва да се обхваща от освобождаването от това изискване, предоставено с настоящия регламент. Ограничените обстоятелства, при които тя може да се разрешава, включва такива, при които, в съответствие с член 87, параграф 2, буква б) от Договора, тя е предназначена за преодоляване на щетите от природни бедствия или извънредни събития. Друг пример е този, при който тя се предоставя при условията, приложими за оперативната помощ в указанията за националната регионална помощ в региони, приемливи за освобождаване от разпоредби по реда на член 87, параграф 3, буква а) от Договора във връзка с икономическото развитие на области, където жизненият стандарт е необичайно нисък или където има тежка безработица, включително региони в края на периферията. Трети пример е този, при който такава помощ се предоставя в обстановката на спасяване и оздравяване на дружество, изпаднало в затруднения, в съответствие с разпоредбите от съответните насоки за Общността (13). (20) Особен тип помощ е помощта, предоставена на работодателите за превръщане на временни или срочни трудови договори в договори за неопределен срок. Такива мерки не трябва да се обхващат от освобождаването от изискването за уведомяване, предоставено с настоящия регламент. Те трябва да подлежат на уведомяване, така че Комисията да може да определи дали те оказват положително въздействие върху трудовата заетост. По-специално, трябва да се гарантира, че с такива мерки не се създава възможност за подпомагане на заетостта едновременно при разкриване на работното място и при преобразуване на трудовия договор - по начин, при който се надвишава таванът за подпомагане на начални капиталовложения или за разкриване на работни места. (21) Малките и средните предприятия играят решаваща роля при разкриване на работни места. Същевременно техният мащаб може да се окаже пречка пред разкриването на нови работни места поради рисковете и административната тежест, свързани с назначаването на нов персонал. Също така разкриването на работни места може да допринесе за икономическото развитие на региони от Общността, поставени в по-неблагоприятно положение и по този начин да се укрепи икономическото и социално сближаване. Местонахождението на предприятията в такива региони ги поставя в неизгодно положение в структурен план. Ето защо е целесъобразно малките и средни предприятия и предприятията в подпомагани региони да имат възможност да се възползват от помощите за създаване на трудова заетост. (22) Големите фирми в областите без подпомагане не изпитват особени затруднения и разходите за работна сила са част от техните обичайни разходи за дейността. По тази причина и с цел да се увеличи до максимум стимулиращия ефект от помощите за разкриване на работни места в МСП и в регионите, приети за прилагане на освобождаването от разпоредби по реда на член 87, параграф 3, букви а) и в) от Договора, големите фирми в региони, които не са приети за прилагане на такова освобождаване от разпоредби, не трябва да бъдат допуснати до помощи за разкриване на работни места. (23) Определени категории трудоспособни лица изпитват особени затруднения при намиране на работа, тъй като работодателите ги смятат за по-ниско производителни. Тази така разглеждана по-ниска производителност може да се дължи на липса на скорошен трудов опит (например млади трудоспособни лица, продължително безработни) или на трайно увреждане. Помощта за трудова заетост, предназначена да стимулира фирмите да назначават такива лица, е оправдана поради факта, че по-ниската производителност на такива трудоспособни лица намалява финансовото предимство, дадено на такива фирми, и поради факта, че трудоспособните лица също се възползват от мярката, тъй като за тях има вероятност да бъдат изключени от пазара на труда, ако на работодателите не се предложат такива стимули. Ето защо е целесъобразно да се разрешат схеми, по които се предоставят такива помощи, независимо от мащаба или местонахождението на бенефициера. (24) Категориите трудоспособни лица, за които се смята че са в неравностойно положение, трябва да се дефинират. Държавите-членки обаче трябва да имат възможност да уведомяват за помощи, предназначени за насърчаване наемането на други категории лица, които те смятат за поставени в неравностойно положение, с представяне на подкрепящи аргументи. (25) Лицата с нарушена трудоспособност може да се нуждаят от постоянна помощ, с което да им се даде възможност да останат на пазара на труда, като се прехвърлят границите на помощта за първоначално назначаване на работа, и вероятно участие в схеми за защитени работни места. Схемите, по които се предоставят помощи за такива цели, трябва да бъдат освободени от изискването да се уведомява за тях, при условие че за помощта може да се докаже, че не е повече от необходимото за компенсиране на по-ниската производителност на съответните работници, на съпътстващите разходи за тяхното наемане, или на разходите за създаване или поддържане на защитени работни места. Това условие е предвидено, за да се избегне положение, при което предприятията, ползвайки такива помощи, продават под конкурентните цени на пазари, които се обслужват и от други предприятия. (26) С настоящия регламент не може да се възпрепятства нарастването на помощи за назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение или за назначаване или наемане на лица с нарушена трудоспособност, с размера на други помощи, предоставени във връзка с разходите за работна сила, тъй като в тези случаи е основателно да се предоставят стимули за работоспособни лица от тези категории, които да се наемат на работа преимуществено пред останалите. (27) С цел да се гарантира, че помощта е необходима и действа като стимул за заетостта, с настоящия регламент не трябва да се освобождават помощите за такива дейности по разкриване на работни места или назначаване на персонал, които бенефициерът би предприел, в случай че са налице само пазарните условия. (28) С настоящия регламент не трябва да се освобождават помощите за разкриване на работни места, когато те нарастват с размера на други държавни помощи, включително помощи, предоставени от държавни, регионални или местни органи, или подпомагане от Общността, във връзка с едни и същи приети разходи или разходи за капиталовложения, с които са свързани съответните работни места, когато това нарастване превишава праговете, установени в настоящия регламент или в правилата на Общността за държавните помощи за капиталовложения, по-специално Насоките за националната регионална помощ и Регламент (ЕО) № 70/2001. Единствените изключения от този принцип трябва да са за помощите за назначаване на работоспособни лица в неравностойно положение или за назначаване или наемане на лица с нарушена трудоспособност. (29) Целесъобразно е, преди да се приведат в действие, помощите в големи размери да бъдат обект на индивидуалната преценка на Комисията. Съответно помощите, чиито размери надхвърлят фиксирания размер за определен период и са предоставени на едно предприятие или организация, се изключват от освобождаването, предвидено в настоящия регламент, и продължават да подлежат на изискванията на член 88, параграф 3 от Договора. (30) Мерките по предоставяне на помощи за насърчаване на трудовата заетост или други помощи, чиято цел е свързана с наемането на персонал и пазара на труда, могат да са от естество, различно от мерките, освободени с настоящия регламент. За такива мерки трябва да се уведомява по реда на член 88, параграф 3. (31) Предвид Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за субсидиите и изравнителните мерки с настоящия регламент не трябва да се освобождават помощите за износ или помощите, с които се облагодетелстват местни стоки пред вносни. Такива помощи биха били несъвместими с международните ангажименти на Общността по това споразумение и следователно не трябва да се освобождават от изискването за тях да се уведомява, нито да се разрешават, в случай че за тях е уведомено по този ред. (32) С цел да се осигури прозрачност и резултатно проследяване, в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 994/98, е необходимо да се въведе образец, по който държавите-членки да предоставят на Комисията кратки сведения, винаги когато, съгласно настоящия регламент, се прилага схема за помощи с оглед на публикуване в Официален вестник на Европейските общности. По същите причини е необходимо да се въведат правила за документацията, която държавите-членки трябва да водят по отношение на освободената с настоящия регламент схема за помощи. За целите на годишния отчет, който държавите-членки внасят пред Комисията, е целесъобразно Комисията да въведе свои конкретни изисквания. С цел да се улесни административното обработване и предвид на широкия достъп до необходимата технология, кратките сведения и годишния отчет трябва да се предоставят във вид за ползване на компютър. (33) Като се има предвид опитът на Комисията в тази област, и по-специално честотата, при която обикновено се налага преработване на политиката по държавните помощи, е целесъобразно да се ограничи срокът на прилагане на настоящия регламент. Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 е необходимо да се включат преходни разпоредби, чрез които схемите за помощи, вече освободени с настоящия регламент, при изтичането на неговия срок, ще останат освободени за още шест месеца, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложно поле 1. Настоящият регламент се прилага за схеми, които представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора и с които се предоставя помощ за разкриване на работни места, предоставя се помощ за наемане на работоспособни лица в неравностойно положение или с нарушена трудоспособност, или се предоставя помощ за покриване на допълнителните разходи по наемане на лица с нарушена трудоспособност. 2. Настоящият регламент се прилага за помощи във всички сектори, включително дейности, свързани с производство, преработка и продажба на продуктите, изброени в приложение I към Договора. Той не се прилага за помощи, предоставени във въгледобивния или корабостроителния сектор, нито за помощи за разкриване на работни места по смисъла на член 4, предоставени в сектора на транспорта. Такива помощи остават обект на изискването за предварително уведомяване на Комисията в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора. 3. Настоящият регламент не се прилага: а) за помощи за дейности, свързани с износ, а именно помощи, пряко обвързани с количествата, обект на износа, с изграждането и работата на мрежа за дистрибуция или с други текущи разходи, свързани с дейността по износа; б) за помощи, при които е поставено условие за предпочитано използване на местни пред вносни стоки. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент: а) „помощ“ означава всяка мярка, която изпълнява всички критерии, посочени в член 87, параграф 1 от Договора; б) „малки и средни предприятия“ означава предприятията, за които е дадено определение в приложение I към Регламент (ЕО) № 70/2001; в) „брутен интензитет на помощта“ означава размерът на помощта, изразен като процент от съответните разходи. Всички цифри, които се използват, се взимат, преди да се извършат приспаданията за целите на прякото подоходно облагане. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездно финансиране, размерът на помощта е еквивалентът на безвъзмездното финансиране. Помощта, платима на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момента на предоставянето ѝ. Лихвеният процент, който ще се използва за сконтирането и за изчисляване на размера на помощта при заем с особено изгодни условия, е референтният лихвен процент, приложим към момента на предоставяне на помощта; г) „нетен интензитет на помощта“ означава сконтираният размер на помощта, изчистен от данъци, изразен като процент от съответните разходи; д) „численост на персонала“ означава броят на работещите единици за годината (РЕГ), а именно броят на лицата, наети на пълно работно време в рамките на една година, като работата на непълен работен ден и сезонната работа представлява малка част от РЕГ; е) „работоспособно лице в неравностойно положение“ означава всяко лице, което принадлежи към категория лица, за които влизането на пазара на труда без оказана помощ е трудно, а именно, лице, което отговаря на най-малко един от следните критерии: i) всяко лице, което е на възраст под 25 години или се намира в периода две години след завършване на пълния курс на обучение и което в миналото не е било наемано на редовна платена работа; ii) всеки работник мигрант, който се придвижва или се е придвижил в рамките на Общността, или пребивава в Общността, за да започне работа; iii) всяко лице, което е представител на етническо малцинство в държава-членка и което има необходимост от повишаване на неговата/нейната езикова или професионална квалификация или характеристиките на трудовия му/ѝ опит, за да се увеличат перспективите за получаване на достъп до трайна заетост; iv) всяко лице, което желае да навлезе или отново да поеме по пътя на активната заетост и което е отсъствало както от сферата на труда, така и от тази на обучението за поне две години, и по-специално всяко лице, което се е отказало от работа поради затруднения да съвмести трудовата си кариера с живота на семейството си; v) всяко лице, живеещо като несемеен пълнолетен, което отглежда дете или деца; vi) всяко лице, което не е завършило горната степен на общообразователния курс или неговия еквивалент, което няма работа или което е на път да остане без работа; vii) всяко лице на възраст над 50 години, което няма работа или което е на път да остане без работа; viii) всяко продължително безработно лице, т.е. всяко лице, което е било безработно през 12 от предходните 16 месеца или шест от предходните осем месеца при случай на лица на възраст под 25 години; ix) всяко лице, което е или е било освидетелствано за наркоман в съответствие с националното законодателство; x) всяко лице, което не е било наето за първи път на редовна платена работа от началото на срока на лишаване от свобода или на друга наказателна мярка; xi) всяка жена в географска област от групата по NUTS II, където средната безработица е превишавала със 100 % средната за Общността за период от поне две календарни години и където безработицата сред жените е превишавала със 150 % нивото на безработицата сред мъжете в съответната област за най-малко две от последните три години; ж) „лице с намалена работоспособност“ означава всяко лице: i) освидетелствано за лице с намалена работоспособност по националното законодателство; или ii) което има освидетелствано тежко физическо, умствено или психическо увреждане; з) „защитени работни места“ означава наемане на работа в организация, където най-малко 50 % от персонала са лица с намалена работоспособност, които не са в състояние да намерят работа на открития пазар на труда; и) „разходи за труд“ включва следните компоненти, действително платими от бенефициера на държавната помощ по отношение на съответните работни места: i) брутната работна заплата, т.е. преди данъчно облагане; и ii) задължителните вноски за социално осигуряване; й) едно работно място е „свързано с изпълнението на инвестиционен проект“, ако се отнася до дейността, с която е свързана инвестицията, и ако е разкрито в рамките на три години от приключване на инвестиционния процес. През този период работните места, разкрити след повишаване степента на оползотворяване на мощностите, създадени посредством инвестицията, също са свързани с инвестицията; к) „инвестиция в материални активи“ означава инвестиция в дълготрайни материални активи, свързани със създаването на нова организация, разширяване на съществуваща такава или ангажиране с дейност, която изисква основна промяна в продукта или в производствения процес на съществуваща организация (по-специално чрез рационализация, диверсификация или обновяване). Инвестиция в дълготрайни активи, предприета под формата на поглъщане на организация, която е закрита или която би се закрила, ако не бе закупена, също се разглежда като инвестиция в материални активи; л) „инвестиция в нематериални активи“ означава инвестиция в прехвърляне на технология посредством придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовано техническо познание. Член 3 Условия за освобождаване 1. При отчитане на член 9 схемите за помощи, които изпълняват всички условия на настоящия регламент, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и се освобождават от изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора, при условие че: а) всички помощи, които могат да се предоставят по такава схема, изпълняват всички условия на настоящия регламент; б) в схемата се съдържа изрично позоваване на настоящия регламент, като се цитира неговото заглавие и данни за публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. 2. Помощите, предоставени по схемите, посочени в параграф 1, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и се освобождават от изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3, при условие че предоставените помощи изпълняват всички условия на настоящия регламент. Член 4 Разкриване на работни места 1. Схемите на помощи за разкриване на работни места и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, следва да отговарят на условията в параграфи 2, 3 и 4. 2. Когато работните места се разкриват в области или в сектори, които не покриват изискванията за регионална помощ по реда на член 87, параграф 3, букви а) и в) към момента на предоставяне на помощта, брутният ѝ интензитет не може да надвишава: а) 15 % в случай на малки предприятия; б) 7,5 % в случай на средни по мащаб предприятия. 3. Когато работните места се разкриват в области и сектори, които покриват изискванията за регионална помощ по реда на член 87, параграф 3, букви а) и в) към момента на предоставяне на помощта, нетният интензитет на помощта не може да надвишава съответния таван на регионалната помощ за инвестиции, определен в картата, приложима към момента на предоставяне на помощта и приета от Комисията за всяка държава-членка. За тази цел следва да се взима предвид, освен всичко друго, отрасловата рамка за регионални помощи за големи инвестиционни проекти (14). В случай на малки и средни предприятия и ако в картата не се предвижда друго за такива предприятия, този таван се увеличава със: а) 10 процентни пункта на брутна основа в областите, обхванати от член 87, параграф 3, буква в), при условие че общият нетен интензитет на помощта не надвишава 30 %; или б) 15 процентни пункта на брутна основа в областите, обхванати от член 87, параграф 3, буква а), при условие че общият нетен интензитет на помощта не надвишава 75 %. По-високите тавани за регионални помощи се прилагат само в случай че участието на бенефициера във финансирането е най-малко 25 % и работните места се запазят в рамките на приетия регион. Когато работните места се разкриват в производството, преработката и пласирането на продуктите, изброени в приложение I от Договора, в области, които отговарят на критериите за области в по-неблагоприятно положение съгласно Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета (15), се прилагат тези по-високи тавани за помощи или, ако е приложимо, по-високите тавани за помощи от този регламент. 4. Таваните, определени в параграфи 2 и 3, се прилагат за интензитета на помощта, изчислен като процент от разходите за труд за период от две години във връзка с разкритите работни места при следните условия: а) разкритите работни места трябва да представляват нетно увеличение в числеността на персонала в съответната организация и предприятие в сравнение със средната численост през последните 12 месеца; б) разкритите работни места се запазват за минимален срок от три години или две години в случай на МСП; и в) новите лица, наети в резултат на разкриването на работни места, трябва да са лица, които никога не са били наемани, останали са без работа или са пред изгубване на предишното си работно място. 5. Когато се дават помощи за разкриване на работни места по схема, освободена по реда на настоящия член, може да се предостави допълнителна помощ при случай на назначаване на трудоспособно лице в неравностойно положение или с намалена работоспособност в съответствие с условията на член 5 или 6. Член 5 Назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение и лица с намалена работоспособност 1. Схемите на помощи за назначаване от което и да е предприятие на трудоспособни лица в неравностойно положение и лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такава схема, следва да изпълняват условията на параграфи 2 и 3. 2. Брутният интензитет на всички помощи, свързани с наемането на съответното лице/лица в неравностойно положение или с намалена работоспособност, изчислен като процент от разходите за труд за период от една година след назначаването, не могат да надвишават 50 % за лица в неравностойно положение или 60 % за лица с намалена работоспособност. 3. Прилагат се следните условия: а) когато назначаването не представлява нетно увеличение в числеността на персонала в съответната организация, мястото или местата са се освободили след доброволно напускане, пенсиониране поради навършена възраст, доброволно съкращаване на работното време или законно уволнение поради неспазване на трудовата дисциплина, а не е резултат от съкращаване на работна ръка, и б) освен при случай на законно дисциплинарно уволнение, на наетото или наетите лица следва да се предостави непрекъсната трудова заетост за най-малко 12 месеца. Член 6 Допълнителни разходи по наемане на лица с намалена работоспособност 1. Схемите на помощи за наемане на лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, следва да отговарят на условията в параграфи 2 и 3. 2. Помощта, заедно с всички помощи, предоставени по член 5, не може да надвишава необходимото равнище за компенсиране на всеки случай на намалена производителност, който произтича от намалената работоспособност на лицето или лицата, и на всеки от следните разходи: а) разходи по приспособяване на помещенията; б) разходи по наемане на персонал за времето, прекарано единствено в оказване на помощ на лицето или лицата с нарушена трудоспособност; в) разходи по приспособяване или придобиване на оборудване за ползване от тях, които са в допълнение към разходите, които бенефициерът би направил, в случай че наема лица, които не са с намалена работоспособност, за който и да е период, през който лицето или лицата с намалена работоспособност са действително наети на работа. Когато бенефициерът осигурява защитени работни места, помощите могат допълнително да покриват, но без да надвишават, разходите по изграждане, внедряване или разширяване на съответната организация и всички разходи по администриране и превоз, които произтичат от наемането на лица с нарушена трудоспособност. 3. В схемите, освободени с настоящия член, следва да се предвиди, че помощите подлежат на условието бенефициерът да поддържа документация, която дава възможност да се потвърди, че предоставената му помощ отговаря на разпоредбите на настоящия член и на член 8, параграф 4. Член 7 Необходимост от помощта 1. С настоящия регламент се освобождават помощи по член 4 само в случай че преди да се разкрият съответните работни места: а) пред държавата-членка е подадено искане за помощ от бенефициера; или б) държавата-членка е приела законови разпоредби, с които се учредява законно право на помощ според обективните критерии и без по-нататъшно упражняване на преценка от страна на държавата-членка. 2. Помощите подлежат на освобождаване по член 4 при случаи, когато: а) разкритите работни места са свързани с изпълнението на инвестиционен проект за материални или нематериални активи; и б) работните места се разкриват в рамките на три години от приключване на инвестиционния процес само ако искането, упоменато в параграф 1, буква а), или приемането на разпоредби, упоменато в параграф 1, буква б), се извършва, преди да започне работата по проекта. Член 8 Нарастване на помощта 1. Таваните на помощта, определени в членове 4, 5 и 6, се прилагат независимо дали подкрепата за работните места или новите назначения, обект на подпомагане, се финансира изцяло от държавен ресурс или се финансира частично от Общността. 2. Помощите по схемите, освободени с член 4 от настоящия регламент, не могат да нарастват с размера на които и да са други държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора или с размера на друго финансиране от Общността, свързано с едни и същи разходи за труд, ако такова нарастване би довело до интензитет на помощта, който надвишава интензитета, определен с настоящия регламент. 3. Помощите по схемите, освободени с член 4 от настоящия регламент, не могат да нарастват: а) с размера на които и да са други държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора или с размера на друго финансиране от Общността, свързано с разходите по всички инвестиции, с които са свързани разкритите работни места и процесът по които не е бил приключен към момента на разкриване на работните места, или който е приключен през трите години преди разкриване на работните места; или б) с размера на всички такива помощи или финансиране, свързано с едни и същи разходи за труд, или с други работни места, свързани с една и съща инвестиция, ако такова нарастване би довело до интензитет на помощта, който надвишава съответния таван за регионалните помощи за инвестиции, определен в указанията за националната регионална помощ и в картата, приета от Комисията за всяка държава-членка, или тавана в Регламент (ЕО) № 70/2001. Когато съответният таван е адаптиран за конкретен случай, по-специално чрез прилагане на правилата за държавни помощи, приложими за конкретен отрасъл, или посредством механизъм, приложим за големи инвестиционни проекти, като например приложимата отраслова рамка за регионални помощи за големи инвестиционни проекти, адаптираният таван се прилага за целите на настоящият параграф. 4. Чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 2 и 3 помощите по схеми, освободени с членове 5 и 6 от настоящия регламент, могат да нарастват с размера на други държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора или с размера на друго финансиране от Общността, свързано с едни и същи разходи, включително с помощи по схеми, освободени с член 4 от настоящия регламент, които са съвместими с параграфи 2 и 3, при условие че такова нарастване не води до брутен интензитет на помощта, който надвишава със 100 % разходите за труд за всеки период, през който лицето или лицата са наети. Първата алинея не може да влияе върху по-ниските ограничения за интензитета на помощта, които могат да са поставени по реда на рамката на Общността за държавните помощи за изследване и развитие (16). Член 9 Помощи, обект на предварително уведомяване на Комисията 1. Схеми на помощи, насочени към конкретни сектори, не се освобождават от изискването за уведомяване по настоящия регламент и остават обект на изискването за уведомяване от член 88, параграф 3 от Договора. 2. С настоящия регламент не се освобождават от изискване за уведомяване помощите, предоставени на едно предприятие или организация, чийто брутен размер надвишава 15 млн. EUR за който и да е тригодишен период. Комисията подлага на оценка такива помощи, ако са предоставени по схема, която иначе е освободена с настоящия регламент, чрез отнасяне единствено към критериите от настоящия регламент. 3. С настоящия регламент не се ограничава задължението държава-членка да уведомява за индивидуални случаи на предоставяне на помощи, във връзка със задълженията, поети по повод на други инструменти за държавни помощи, и по-специално задължението да уведоми или да осведоми Комисията за помощ, дадена на предприятие, което получава помощи за преструктуриране по смисъла на указанията на Общността за държавните помощи за спасяване и оздравяване на фирми, изпаднали в затруднение, и задължението да уведоми за регионални помощи за големи инвестиционни проекти по приложимата отраслова рамка. 4. Схемите на помощи за насърчаване на назначаването на категории лица, които не са в неравностойно положение по смисъла на член 2, буква е), остават обект на изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора, освен ако не са освободени съгласно член 4. При уведомяването държавите-членки внасят за оценка от Комисията аргументи, с които показват, че съответните наети лица са в неравностойно положение. В тази връзка се прилага член 5. 5. Помощите за запазване на работни места, а именно финансова подкрепа, дадена на предприятие, за да запази на работа лицата, които иначе биха били уволнени, остават обект на изискването за уведомяване от член 88, параграф 3 от Договора. При отчитане на всички правила за секторите такива помощи могат да се разрешават от Комисията единствено когато, в съответствие с член 87, параграф 2, буква б) от Договора, те са предназначени за преодоляване на щетите от природни бедствия или от извънредни обстоятелства, или при условията, приложими за оперативната помощ в указанията за националната регионална помощ, в региони, допуснати до освобождаване от разпоредби по член 87, параграф 3, буква а) във връзка с икономическото развитие на области, където жизненият стандарт е необичайно нисък или където има сериозно ниво на безработица. 6. Помощите за превръщане на временни или срочни трудови договори в договори за неопределен срок остават обект на изискването за уведомяване от член 88, параграф 3 от Договора. 7. Схемите на помощи за съвместителство на работното място, за предоставяне на подкрепа за работещи родители и подобни мерки за заетост, с които се насърчава заетостта, но които не водят до нетно увеличение на трудовата заетост, до назначаване на работоспособни лица в неравностойно положение или до назначаване или наемане на работа на лица с намалена работоспособност, остават обект на изискването за уведомяване от член 88, параграф 3 от Договора и се подлагат на оценка от Комисията в съответствие с член 87. 8. Други мерки за подпомагане, чиито цели са свързани с трудовата заетост и пазарите на труда, като например мерки за насърчаване на ранното пенсиониране, също остават обект на изискването за уведомяване от член 88, параграф 3 от Договора и се подлагат на оценка от Комисията в съответствие с член 87. 9. Индивидуалните случаи на помощи за заетост, предоставени по начин, независим от която и да е схема, остават обект на изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора. Такива помощи се оценяват в светлината на настоящия регламент и могат да се разрешават от Комисията само ако са съвместими с всички конкретни приложими правила, които може да са постановени по отношение на сектора, в който бенефициерът развива дейност, и само ако може да се докаже, че ефектът на помощта върху трудовата заетост натежава пред въздействието върху конкуренцията на съответния пазар. Член 10 Прозрачност и контрол 1. При изпълнение на схема за помощи, освободена с настоящия регламент, предвид публикуването в Официален вестник на Европейските общности, в срок от 20 работни дни държавите-членки изпращат на Комисията кратки сведения относно тази схема на помощи във вида, посочен в приложение I. Те се предоставят във вид за ползване на компютър. 2. Държавите-членки водят подробна документация за схемите на помощи, освободени с настоящия регламент, и индивидуалните помощи, предоставени по тези схеми. Тази документация следва да съдържа цялата необходима информация за установяване на факта, че условията за освобождаване, предвидени от настоящия регламент, са изпълнени, включително информация за състоянието на всяко дружество, чието право на помощи зависи от неговия статут на малко или средно предприятие. Държавите-членки съхраняват документацията за схема за помощи за период от 10 години от датата, на която е предоставена последната индивидуална помощ по тази схема. По писмено искане съответната държава-членка предоставя на Комисията в срок от 20 работни дни или по-дълъг срок, който може да е посочен в искането, цялата информация, която Комисията смята за необходима, за да прецени дали условията от настоящия регламент са изпълнени. 3. Държавите-членки изготвят отчет за прилагането на настоящия регламент по отношение на всяка пълна или непълна календарна година, през която се прилага настоящият регламент, във вида, посочен в приложение II и подходящ за ползване на компютър. Държавите-членки представят този отчет на Комисията не по-късно от три месеца след изтичане на периода, за който се отнася отчета. Член 11 Влизане в сила, срок на действие и преходни разпоредби 1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той остава в сила до 31 декември 2006 г. 2. Уведомленията, подадени към момента на влизане в сила на настоящия регламент, се оценяват в съответствие с неговите разпоредби. Схемите за помощи, приложени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, и помощите, предоставени по тези схеми, при липса на разрешение от Комисията и в нарушение на задължението съгласно член 88, параграф 3 от Договора, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и се освобождават по реда на настоящия регламент, ако изпълняват условията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а) и член 3, параграф 2. Всички помощи, които не отговарят на тези условия, се оценяват от Комисията в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия. 3. В края на срока на действие на настоящия регламент схемите на помощи, освободени по реда на настоящия регламент, остават освободени за преходен период от шест месеца. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 декември 2002 година.

31986R0401

31986R0401 L 045/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 401/86 НА КОМИСИЯТА от 21 февруари 1986 година за установяване на подробни правила за отпускане на възстановявания при износа за някои земеделски продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение II към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара за зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1018/84 (2), и по-специално член 12, параграф 2 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3035/80 на Съвета от 11 ноември 1980 г. за установяване на общи правила за отпускане на възстановявания при износа за някои земеделски продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение II към Договора, както и критериите за определяне на сумите на такива възстановявания (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1982/85 (4), предвижда, че размерът на възстановяванията за стоки, които попадат под позиция № 19.03 от Общата митническа тарифа, може да бъде диференциран съгласно тяхното предназначение; като има предвид, че от 19 юли до 1 ноември 1985 г. за въпросните стоки се предвижда различен размер на възстановявания, ако се изнасят за Съединените американски щати или Канада и ако се изнасят за други държави, които не са държави-членки; като има предвид, че Канада бе включена в тази мярка заради специалните си търговски отношения със Съединените американски щати; като има предвид, че условията за внос в Съединените американски щати бяха променени на 1 ноември 1985 г. до степен, оправдаваща възстановяването на условия на лоялна конкуренция за износителите на пазара на тези две държави, които не са държави-членки, при положение че изнесените стоки се внасят за потребление там след 1 ноември 1985 г.; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Стоките, попадащи под позиция № 19.03 от Общата митническа тарифа и внесени за потребление в Съединените американски щати или в Канада след 1 ноември 1985 г. и за които възстановяването е определено предварително между 19 юли и 31 октомври 1985 г., отговарят на условията за размера на възстановяването, приложимо за други държави, които не са държави-членки, в сила в деня, в който е подадено заявлението за сертификати за предварително определяне на размера. 2. Стоките, попадащи под позиция № 19.03 от Общата митническа тарифа и внесени за потребление в Съединените американски щати и в Канада след 1 ноември 1985 г. и за които възстановяването не е определено предварително, отговарят на условията за размер на възстановяване, приложимо за други държави, които не са държави-членки, в сила в деня, в който се изнасят стоките. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 ноември 1985 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 февруари 1986 година.

32008R0435

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 435/2008 НА СЪВЕТА от 19 май 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1371/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на плосковалцувани продукти от силициеви електротехнически (магнитни) стомани с произход от Съединените американски щати и Русия и за отмяна на антидъмпинговите мита, наложени с Регламент (ЕО) № 1371/2005 върху вноса на продукти от силициеви електротехнически (магнитни) стомани с произход от Русия СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 3 от него, като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултация с консултативния комитет, като има предвид, че: А. ДЕЙСТВАЩИ МЕРКИ (1) С Регламент (ЕО) № 1371/2005 (2), Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на текстуровани плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана (GOES) с произход от Съединените американски щати (САЩ) и Русия („окончателния регламент“). (2) С Решение 2005/622/ЕО (3), Комисията прие ценови гаранции, предложени от два сътрудничещи производителя износителя, чийто внос на GOES в Общността подлежи на специфично за всяко от дружествата мито съответно от 31,5 % (AK Steel Corporation, САЩ) и 11,5 % (Novolipetsk Iron and Steel Corporation (NLMK), Русия). Антидъмпинговите мита, приложими към вноса от всички останали дружества, с изключение на Viz Stal, Русия, за което митото е 0 %, са 37,8 % за САЩ и 11,5 % за Русия. Б. МОЛБА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ (3) Комисията беше уведомена в началото на 2007 г., че NLMK е придобила 100 % от Viz Stal. Бяха предоставени данни относно производството, продажбите и разпространението на GOES на новата корпоративна структура. Вследствие на това изглеждаше, че обстоятелствата, въз основа на които бяха установени мерките, са се променили дълготрайно и дъмпинговият марж при новата корпоративна структура изглеждаше съществено променен в сравнение с нивото на действащите мерки. (4) След като установи, че са налице достатъчно prima facie доказателства в подкрепа на това, че индивидуалните действащи мита за NLMK и Viz Stal вече не са целесъобразни, и след консултация с консултативния комитет, Комисията започна ex officio, чрез известие („известие за започване“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент (4). Разследването се ограничи до проучване на нивото на дъмпинг за двата руски производителя износителя NLMK и Viz Stal, за да се изчисли единна мярка за новото съвместно дружество. Както се посочва в известието за започване, това проучване щеше да бъде направено въз основа на данни, събрани по време на разследването, довело до налагането на съществуващите мерки. В. ПОДЛЕЖАЩ НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ ПРОДУКТ (5) Подлежащият на преразглеждане продукт са текстуровани плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана с дебелина над 0,16 mm, понастоящем класифицирани под кодове по КН ex 7225 11 00 (с ширина 600 mm или повече) и ex 7226 11 00 (с ширина под 600 mm). (6) GOES се произвеждат от горещовалцувани рулони силициева легирана стомана с различна дебелина, чиято специфична зърнеста структура е еднакво ориентирана, така че да способства за магнитна проводимост с висока степен на ефективност. Ниската ефективност по отношение на тази магнитна проводимост се нарича „загуби в серомагнитната сърцевина“ - основният показател за качеството на продукта. (7) Пазарът обикновено се разделя на категории стомана с висока проводимост или висока проницаемост и на категории обикновена стомана. Категориите с висока проницаемост позволяват да се постигнат по-ниски загуби в серомагнитната сърцевина за дадена дебелина на листа на стоманената ламарина. Тези характеристики са особено важни за промишлените производители на електрически трансформатори. Г. РАЗСЛЕДВАНЕ (8) Комисията информира производителите на GOES от Общността, всички известни вносители и потребители от Общността, както и всички известни производители износители в САЩ и Русия за започването на преразглеждането. (9) Комисията поиска информация от всички посочени по-горе страни и от представилите се по собствена инициатива страни в определения в известието за започване на разследването краен срок. Комисията също така даде възможност на заинтересованите страни да представят своето мнение писмено и да поискат изслушване. Д. РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО 1. Определяне на дъмпинга (10) Както се посочва по-горе, изчисляването на дъмпинговия марж за образуваната чрез сливане единица се основаваше на данни, събрани в периода на разследването, довело до налагането на съществуващите мерки („периодът на първоначалното разследване“). На тази основа чрез претеглена средна стойност на дъмпинговите маржове за NLMK и Viz Stal се получава дъмпингов марж от 0,7 % за новообразуваната чрез сливане единица. 2. Дълготраен характер на променилите се обстоятелства (11) Съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент беше проучено също така дали има основание променилите се обстоятелства да бъдат разглеждани като дълготрайни. В това отношение новото дружество OJSC Novolipetsk Steel сътрудничи в разследването и предостави важна информация. По отношение на продуктовия поток от износа на това дружество в Общността сътрудничество оказаха и следните несвързани дружества: - Tuscany Intertrade UK, Edinburgh, Обединено кралство; - Moorfield Commodities Company, Lugano, Швейцария. Бяха проведени разследвания на място в помещенията на двете посочени дружества. (12) По-рано NLMK осъществяваше износ в Общността чрез свързаното си дружество Stinol AG (Швейцария). Въпреки това беше установено, че от началото на 2006 г. всички продажби на NLMK в Общността са осъществени чрез независимите търговски дружества Tuscany Intertrade UK и Moorfield Commodities Company. От края на 2005 г. Stinol AG не упражнява дейност. (13) По-рано Viz Stal беше част от групата Duferco и осъществяваше износ чрез дъщерни дружества на Duferco, като Duferco SA Switzerland и Duferco Commerciale Italy. От май 2006 г. всички продажби на Viz Stal в Общността се осъществяват чрез независимото търговско дружество Moorfield Commodities Company. (14) Беше установено също, че по отношение на неговия внос в Общността от създаването си новото дружество OJSC Novolipetsk Steel осъществява продажби единствено чрез споменатите две търговски дружества, продължавайки по този начин да използва същите канали за продажба на GOES на пазара на Общността. (15) По отношение на цените на вноса от двете бивши дружества, NLMK и Viz Stal, и след поемането на ценови гаранции през август 2005 г. NLMK предостави на Комисията на тримесечна основа цялата съответна мониторингова информация съгласно условията на гаранцията. След поглъщането от NLMK, Viz Stal по собствена инициатива предостави данни за продажбите си от август 2006 г. в рамките на гаранцията. Беше потвърдено, че текущата ценова гаранция за бившето дружество NLMK е спазена и от двете бивши дружества NLMK и Viz Stal. (16) В действителност беше установено, че цените, на които дружеството Viz Stal е продавало GOES на пазара на Общността от август 2006 г., като продуктите му подлежат на антидъмпингово мито от 0 %, са били по-високи от продажните цени в периода на първоначалното разследване. Беше отбелязано също, че на Viz Stal се пада по-голямата част от продажбите на двете дружества в периода на първоначалното разследване и че то е продължило да изнася значително по-големи количества GOES за ЕС в сравнение с NLMK. (17) От налагането на съществуващите мерки през август 2005 г. цените на общностния и световния пазар се увеличиха значително. Поради продължаващото засилено търсене на продукти от стомана не се очаква пазарните цени на GOES да се понижат в краткосрочен до средносрочен план. В светлината на този факт, както и на факта, че дружеството Viz Stal (на което и през 2006 г. се падаше значително по-голямата част от продажбите на GOES в ЕС в сравнение с NLMK и за което по времето на първоначалното разследване беше установено, че не осъществява дъмпинг) е увеличило цените си от август 2006 г., се счита, че констатациите от съображение 10 по-горе са с дълготраен характер. Е. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (18) По време на първоначалното разследване беше установено, че NLMK и Viz Stal осъществяват целия известен внос в Общността на GOES от Русия (5). Беше установено също, че OJSC Novolipetsk Steel продължава да осъществява целия внос в Общността на GOES от Русия. Предвид това, както и на факта, че дъмпинговият марж за OJSC Novolipetsk Steel е на ниво de minimis, се стигна до заключението, че антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на GOES от Русия следва да бъдат отменени и процедурата - прекратена в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. (19) В светлината на това заключение Комисията реши с Решение 2008/384/ЕО (6), че ценовата гаранция от NLMK, приета с Решение 2005/622/ЕО, следва да бъде отменена. Ж. ОПОВЕСТЯВАНЕ (20) Заинтересованите страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които се възнамеряваше да се отменят мерките върху вноса на GOES от Русия и да се прекрати процедурата. Всички страни имаха възможността да направят коментари. Получените коментари не бяха от естество, което да промени заключенията. (21) След оповестяването промишлеността на Общността възрази, че предвижданията за липса на спад в пазарните цени за GOES в краткосрочен до средносрочен план, както се споменава в съображение 17 по-горе, не са подкрепени с доказателства и че поради това прекратяването на процедурата не е оправдано. В подкрепа на твърдението, че процедурата не бива да бъде прекратена, промишлеността на Общността заяви, че през следващите две години капацитетът за производство на GOES в световен мащаб ще се увеличи с повече от 40 % и значително ще надвиши търсенето. По-голямата част от това увеличение на капацитета ще се наблюдава в Китайската народна република. При тези обстоятелства промишлеността на Общността счита, че Русия ще бъде изтласкана от китайския пазар и ще пренасочи износа си към Европейския съюз (ЕС). В светлината на горепосоченото промишлеността на Общността счита, че прекратяването на процедурата не се основава на променени обстоятелства с дълготраен характер. (22) Отбелязва се все пак, че при текущото разследване е проучен дъмпинговият марж за новообразуваната чрез сливане единица. Беше констатирано, че този марж е на ниво de minimis, както е описано в съображения 10 и 18 по-горе. Както е отбелязано в съображение 11 по-горе, беше извършена оценка дали може да се счита, че този дъмпингов марж, както и новата структура на дружеството са с дълготраен характер. Разследването потвърди дълготрайния характер на тези променени обстоятелства. Фактът, че е възможно руски износители да изнасят допълнителни количества за ЕС през следващите години не променя заключението относно дълготрайния характер на променените обстоятелства, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1371/2005 се заменят със следното: „1. С настоящото се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на текстуровани плосковалцувани продукти от силициеви електротехнически (магнитни) стомани с дебелина над 0,16 mm и с произход от Съединените американски щати, попадащи под кодове по КН ех 7225 11 00 (продукти с ширина 600 mm или повече) (код по ТАРИК 7225110010) и ех 7226 11 00 (продукти с ширина под 600 mm) (кодове по ТАРИК 7226110011 и 7226110091). 2. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо преди обмитяването върху нетната цена с условие на доставка „освобождаване на границата на Общността“ на продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от посочените по-долу дружества, е както следва: Държава Дружество Антидъмпингово мито Допълнителен код по ТАРИК Съединени американски щати AK Steel Corporation - 703, Curtis Street, Middletown, Ohio 31,5 % A669 Всички други дружества 37,8 % A999“ Член 2 С настоящото се отменят антидъмпинговите мита върху вноса на текстуровани плосковалцувани продукти от силициеви електротехнически (магнитни) стомани с дебелина над 0,16 mm и с произход от Русия, попадащи под кодове по КН ех 7225 11 00 (продукти с ширина 600 mm или повече) (код по ТАРИК 7225110010) и ех 7226 11 00 (продукти с ширина под 600 mm) (кодове по ТАРИК 7226110011 и 7226110091), наложени с Регламент (ЕО) № 1371/2005, и се прекратява процедурата по отношение на вноса с произход от Русия. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 май 2008 година.

32007R0234

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 234/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 март 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 6 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 март 2007 година.

32009L0128

ДИРЕКТИВА 2009/128/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2), в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (3), като имат предвид, че: (1) В съответствие с членове 2 и 7 от Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (4) следва да се създаде обща правна рамка за постигане на устойчива употреба на пестицидите, като се вземат предвид подходите на вземане на предпазни мерки и превантивен контрол. (2) Към момента настоящата директива следва да се прилага за пестициди, които са продукти за растителна защита. Предвидено е обаче приложното поле на настоящата директива да бъде разширено, така че да обхване и биоцидите. (3) Мерките, предвидени в настоящата директива, следва да допълват и да не засягат мерките, установени в друго свързано общностно законодателството, по-специално Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (5), Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (6), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (7), Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход (8) и Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (9). Тези мерки също така не следва да засягат доброволните мерки в контекста на регламентите за структурните фондове или на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (10). (4) Икономическите инструменти могат да играят определяща роля в постигането на целите, свързани с устойчивата употреба на пестицидите. Следователно използването на такива инструменти на съответното равнище следва да се насърчава, като същевременно се подчертае, че отделните държави-членки могат да вземат решения относно използването им, без да се засяга приложимостта на правилата за държавната помощ. (5) С оглед да се улесни изпълнението на настоящата директива, държавите-членки следва да използват национални планове за действие, имащи за цел определянето на количествени цели, цели, мерки, графици и показатели за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, и насърчаването на разработване и въвеждане на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или техники, за да се намали зависимостта от употребата на пестициди. Държавите-членки следва да наблюдават употребата на продуктите за растителна защита, съдържащи активни вещества, които пораждат особено безпокойство, и да установят графици и цели за намаляване на употребата им, по-специално, когато това представлява подходящ начин за постигане на целите за намаляване на риска. Националните планове за действие следва да се съгласуват с плановете за изпълнение по други относими законодателни актове на Общността и биха могли да се използват за групиране на цели, които трябва да се постигнат по линия на други законодателни актове на Общността, свързани с пестицидите. (6) Обменът на информация относно целите и действията на държавите-членки, установени в техните национални планове за действие, е много важен елемент за постигане на целите на настоящата директива. Следователно е подходящо да се изиска от държавите-членки да докладват редовно на Комисията и на другите държави-членки, по-конкретно относно изпълнението и резултатите на техните национални планове за действие и придобития опит. Въз основа на информацията, предадена от държавите-членки, Комисията следва да предостави на Европейския парламент и на Съвета съответните доклади, придружени от подходящите законодателни предложения, ако това е необходимо. (7) За изготвяне и изменение на националните планове за действие е уместно да се предвиди прилагането на Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (11). (8) От съществено значение е държавите-членки да въведат системи за първоначално и допълнително обучение за дистрибутори, консултанти и професионални потребители на пестициди, както и системи за сертифициране, и да съхраняват данни за подобно обучение, така че лицата, които използват или ще използват пестициди, да са напълно запознати с потенциалните рискове за здравето на хората и околната среда и с необходимите мерки за намаляване на тези рискове във възможно най-голяма степен. Дейностите за обучение на професионални потребители може да се съгласуват с дейностите, организирани в рамката на Регламент (ЕО) № 1698/2005. (9) Продажбата на пестициди, включително по интернет, е важен елемент от дистрибуторската верига, където в момента на продажбата на крайния потребител, и по-конкретно на професионалните потребители, следва да се предостави конкретна информация относно инструкциите за безопасност, свързани със здравето на хората и околната среда. На непрофесионалните потребители, които като правило нямат същото равнище на образование и не са преминали такова обучение, следва да се дават препоръки, по-конкретно относно безопасното боравене с пестициди и тяхното съхраняване, както и относно обезвреждането на опаковките. (10) Предвид възможните рискове от употребата на пестициди, обществеността следва да бъде по-добре информирана относно цялостното въздействие на употребата на пестициди посредством кампании за повишаване на осведомеността, информация от търговците на дребно и други подходящи мерки. (11) На европейско и национално равнище следва да бъдат насърчавани научноизследователските програми, които имат за цел да определят въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, включително изследванията относно изложените на висок риск групи. (12) Доколкото боравенето с пестициди и тяхното прилагане изисква установяване на минимални изисквания за здраве и безопасност на работното място, които да обхващат рисковете, породени от експозицията на работниците на такива продукти, както и общи и конкретни превантивни мерки за намаляване на тези рискове, тези мерки са предмет на Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (12) и на Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (13). (13) Тъй като в Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините (14) ще бъдат предвидени правила относно пускането на пазара на оборудване за прилагане на пестициди, които да гарантират изпълнение на изискванията, свързани с околната среда, е уместно, с оглед ограничаване на причиненото от такова оборудване неблагоприятно въздействие на пестицидите върху здравето на хората и околната среда, да се предвидят системи за редовни технически проверки на оборудването за прилагане на пестициди, което е вече в употреба. Държавите-членки следва да описват в националните си планове за действие по какъв начин ще гарантират изпълнението на тези изисквания. (14) Въздушното пръскане на пестициди има потенциал да предизвика значително неблагоприятно въздействие върху здравето на хората и околната среда, по-специално при отнасяне. Затова въздушното пръскане следва по принцип да бъде забранено, като се допуска дерогация в случаите, когато то има очевидни предимства, що се отнася до намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда, в сравнение с други методи на пръскане, или когато няма реални алтернативи, при условие че се използва най-добрата налична технология за намаляване на отнасянето на струята. (15) Водната среда е особено чувствителна към пестициди. Затова е необходимо да се обърне особено внимание на избягването на замърсяването на повърхностните и подземните води, като се вземат подходящи мерки като създаване на буферни и предпазни зони или засаждане на жив плет покрай повърхностните води, за да се намали излагането на водните обекти на отнасяне на струята, оттичане или изтичане. Размерите на буферните зони следва да се определят по-специално в зависимост от почвените характеристики и свойствата на пестицидите, както и селскостопанските характеристики на съответните площи. Употребата на пестициди във вододайни зони за питейна вода, на или по протежение на транспортни пътища като железопътни линии или върху непропускливи или силно пропускливи повърхности може да породи по-големи рискове от замърсяване на водната среда. Следователно употребата на пестициди на такива площи следва да бъде намалена във възможно най-голяма степен или прекратена, ако това е целесъобразно. (16) Употребата на пестициди може да бъде особено опасна при особено чувствителни площи, като териториите в Натура 2000, защитени в съответствие с директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО. Рисковете, произтичащи от излагане на пестициди, са високи на други места, като обществените паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни комплекси и детски площадки и в непосредствена близост до здравни заведения. В тези зони употребата на пестициди следва да бъде сведена до минимум или забранена. Когато се използват пестициди, следва да се установят подходящи мерки за управление на риска и пестицидите, представляващи нисък риск, като на първо място следва да се разглеждат мерките за биологичен контрол. (17) Боравенето с пестициди, включително тяхното съхраняване, разреждане и смесване, почистването след използване на оборудването за прилагане на пестициди, както и събирането и обезвреждането на останали в резервоарите смеси, празни опаковки и остатъци от пестициди, пораждат реална възможност за нежелана експозиция на хората и околната среда. Затова е целесъобразно да се предвидят конкретни мерки по отношение на тези дейности в допълнение на мерките, предвидени в Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (15) и в Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (16). Мерките също така следва да обхващат и непрофесионалните потребители, тъй като при тази група потребители е много вероятно да се получи неправилно боравене поради липсата им на познания. (18) Прилагането от всички земеделски стопани на общите принципи и на специфичните за определени култури или сектори насоки, свързани с интегрираното управление на вредителите, би довело до по-целенасочено използване на всички налични мерки за контрол на вредителите, включително пестицидите. По този начин би се допринесло за допълнително намаляване на рисковете за здравето на хората и околната среда и на зависимостта от употреба на пестициди. Държавите-членки следва да насърчават управлението на вредителите с ниско равнище на употребата на пестициди, и по-специално интегрираното управление на вредителите, и да осигурят необходимите условия и мерки за прилагането му. (19) Прилагането на принципите за интегрирано управление на вредителите е задължително съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и настоящата директива, а принципът на субсидиарност се прилага по отношение на начина на прилагане на принципите за интегрирано управление на вредителите. Държавите-членки следва да посочват в националните си планове за действие начините за гарантиране на прилагането на принципите за интегрирано управление на вредителите, като се дава предимство, където е възможно, на нехимични методи за растителна защита, управление на вредителите и растителните култури. (20) Необходимо е да се отчете постигнатият напредък в намаляването на рисковете и неблагоприятното въздействие от употребата на пестициди за здравето на хората и околната среда. Подходящи за целта средства са хармонизираните показатели за риска, които ще бъдат установени на общностно равнище. Държавите-членки следва да използват тези показатели за управление на риска на национално равнище и за целите на отчитането, докато Комисията следва да изчисли показатели за оценка на напредъка на общностно равнище. Следва да се използват статистически данни, събрани в съответствие с общностното законодателство в областта на статистиката за продуктите за растителна защита. Държавите-членки следва да имат правото да използват своите национални показатели в допълнение към хармонизираните общи показатели. (21) Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да гарантират тяхното прилагане. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. (22) Тъй като целта на настоящата директива, а именно защитата на здравето на хората и околната среда от възможни рискове, свързани с употребата на пестициди, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (23) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, настоящата директива се стреми към насърчаване на включването в политиките на Общността на високо ниво на опазване на околната среда в съответствие с принципа за устойчиво развитие, предвиден в член 37 от посочената харта. (24) Мерките, необходими за изпълнение на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/486/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17). (25) По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощие за изготвяне и актуализиране на приложенията към настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (26) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет Настоящата директива установява рамка за постигане на устойчива употреба на пестицидите чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и за насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите и алтернативни подходи или техники, като например нехимични алтернативи на пестициди. Член 2 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага за пестициди, представляващи продукти за растителна защита, както е определено в член 3, точка 10, буква а). 2. Настоящата директива се прилага, без да се засягат други разпоредби на съответното общностно законодателство. 3. Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват държавите-членки да прилагат принципа на предпазливост при ограничаването или забраняването на употребата на пестициди при особени обстоятелства или зони. Член 3 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1. „професионален потребител“ означава всяко лице, което използва пестициди в рамките на професионалната си дейност, включително оператори, технически лица, работодатели и самостоятелно заети лица, както в селското стопанство, така и в други сектори; 2. „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което предлага пестицид на пазара, включително търговци на едро, търговци на дребно, продавачи и доставчици; 3. „консултант“ означава лице, което е придобило съответните знания и предоставя съвети относно управлението на вредителите и безопасната употреба на пестициди в контекста на професионалните си задължения или като търговска услуга, включително частни самостоятелни и публични консултантски услуги, търговски агенти, производители на храни и търговци на дребно, когато е приложимо за тях; 4. „оборудване за прилагане на пестициди“ означава апарат, специално предназначен за прилагане на пестициди, включително принадлежности, които са от съществено значение за ефективното функциониране на това оборудване, като дюзи, манометри, филтри, сита и приспособления за почистване на резервоари; 5. „въздушно пръскане“ означава прилагане на пестициди от въздухоплавателно средство (самолет или хеликоптер); 6. „интегрирано управление на вредителите“ означава внимателно проучване на всички налични методи за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки за ограничаване на развитието на популациите от вредни организми, за поддържане на икономически и екологично обосновани равнища на употреба на продукти за растителна защита и на други форми на намеса и за намаляване или свеждане до минимум на рисковете за здравето на хората и околната среда. Интегрираното управление на вредителите е насочено към производството на здрави култури с възможно най-малки нарушения на агро-екологичните системи и насърчава естествените механизми за контрол на вредителите; 7. „показател за риска“ означава резултатът от метод на изчисление, който се използва за оценка на рисковете от пестицидите за здравето на хората и/или околната среда; 8. „нехимични методи“ означава алтернативни на химичните пестициди методи за растителна защита и управление на вредителите, основани на агротехнически мероприятия като например посочените в приложение III, точка 1, или физични, механични или биологични методи за контрол на вредителите; 9. понятията „повърхностни води“ и „подземни води“ имат същото значение като понятията, използвани в Директива 2000/60/ЕО; 10. „пестицид“ означава: а) продукт за растителна защита, както е определен в Регламент (ЕО) № 1107/2009; б) биоцид, както е определен в Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (19). Член 4 Национални планове за действие 1. Държавите-членки приемат национални планове за действие с оглед определяне на своите количествени цели, цели, мерки и срокове за намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и за насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи, за да се намали зависимостта от употребата на пестициди. Тези цели могат да обхващат различни проблемни области като например защита на работниците, опазване на околната среда, остатъчни вещества, използване на специфични техники или употреба при специфични култури. Националните планове за действие включват също така показатели за наблюдение на употребата на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които пораждат особено безпокойство, особено ако са налични други възможности. Държавите-членки обръщат особено внимание на продуктите за растителна защита, които съдържат активни вещества, одобрени в съответствие с Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (20), които, когато бъдат обект на подновяване или одобрение съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 няма да отговарят на съответните критерии за одобрение, определени в подточки 3.6-3.8 от приложение II към същия регламент. Въз основа на такива показатели и когато е приложимо, като се имат предвид рискът или целите за намаляване на употребата, вече постигнати преди прилагането на настоящата директива, се установяват графици и цели за намаляване на употребата, по-специално ако намаляването на употребата представлява подходящ начин за постигане на намаляване на риска по отношение на приоритетните обекти, определени в член 15, параграф 2, буква в). Тези цели могат да бъдат междинни или крайни. Държавите-членки използват всички необходими средства, предвидени за постигане на тези цели. При съставянето и преразглеждането на националните си планове за действие държавите-членки вземат предвид здравното, социалното, икономическото и екологичното въздействие на предвидените мерки, на специфичните национални, регионални и местни условия и всички съответни заинтересовани групи. Държавите-членки описват в националните си планове за действие как те ще изпълняват мерките по членове 5-15, за да постигнат целите, посочени в първа алинея на настоящия параграф. Националните планове за действие вземат предвид плановете по други разпоредби на общностното законодателство относно употребата на пестициди, като например планове за мерки по Директива 2000/60/ЕО. 2. До 14 декември 2012 г. държавите-членки представят на Комисията и на останалите държави-членки националните си планове за действие. Националните планове за действие се преразглеждат най-малко на всеки пет години, като всички съществени промени по тях се докладват своевременно на Комисията. 3. До 14 декември 2014 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно информацията, съобщена от държавите-членки във връзка с националните планове за действие. Докладът съдържа информация за използваните методи и последиците относно установяването на различни видове цели за намаляване на рисковете и употребата на пестициди. До 14 декември 2018 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно придобития опит от държавите-членки във връзка с изпълнението на националните цели, установени в съответствие с параграф 1, с оглед постигане на целите на настоящата директива. При необходимост той може да бъде придружен от съответните законодателни предложения. 4. Комисията прави обществено достъпна на уебсайт информацията, получена в съответствие с параграф 2. 5. Предвидените в член 2 от Директива 2003/35/ЕО разпоредби относно участието на обществеността се прилагат по отношение на изготвянето и промените на националните планове за действие. ГЛАВА II ОБУЧЕНИЕ, ПРОДАЖБА НА ПЕСТИЦИДИ, ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА Член 5 Обучение 1. Държавите-членки гарантират на всички професионални потребители, дистрибутори и консултанти достъп до подходящо обучение, провеждано от организации, определени от компетентните органи. То се състои от начално и допълнително обучение за съответно придобиване и актуализиране на знанията. Обучението има за цел да гарантира, че такива потребители, дистрибутори и консултанти притежават достатъчно знания относно посочените в приложение I въпроси, предвид различните им функции и отговорности. 2. До 14 декември 2013 г. държавите-членки установяват системи за сертифициране и определят компетентните органи, които да отговарят за въвеждането им. Като минимум тези сертификати доказват наличието на достатъчно знания по посочените в приложение I въпроси, придобити от професионалните потребители, дистрибутори и консултанти чрез преминаване на обучение или по друг начин. Системите за сертифициране съдържат изисквания и процедури за предоставяне, подновяване и отнемане на сертификати. 3. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива във връзка с изменение на приложение I с цел отчитане на научно-техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2. Член 6 Изисквания за продажба на пестициди 1. Държавите-членки гарантират, че дистрибуторите разполагат в рамките на своя персонал с достатъчно служители, притежаващи посочения в член 5, параграф 2 сертификат. Такива лица са на разположение по време на продажбата, за да предоставят съответната информация на клиентите относно употребата на пестицидите, рисковете за здравето и околната среда, както и инструкции за безопасност за управление на тези рискове, свързани с въпросните продукти. Дребни дистрибутори, които продават единствено продукти за непрофесионална употреба, могат да бъдат освободени от това задължение, ако не предлагат за продажба пестицидни формулации, класифицирани като токсични, силно токсични, канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията съгласно Директива1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (21). 2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за ограничаване на продажбите на разрешени за професионална употреба пестициди до лица, притежаващи посочения в член 5, параграф 2 сертификат. 3. Държавите-членки изискват от дистрибуторите, продаващи пестициди на непрофесионални потребители, да осигурят обща информация относно рисковете за здравето на хората и околната среда, свързани с употребата на пестициди, по-специално относно опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането и безопасното обезвреждане в съответствие с общностното законодателство за отпадъците, както и относно алтернативи с нисък риск. Държавите-членки могат да изискат предоставянето на тази информация от производителите на пестициди. 4. Предвидените в параграфи 1 и 2 мерки се установяват до 14 декември 2015 г. Член 7 Информация и повишаване на осведомеността 1. Държавите-членки предприемат мерки за информиране на широката общественост, както и за насърчаване и улесняване на информационни и осведомителни програми и предоставяне на точна и балансирана информация относно пестицидите, по-специално що се отнася до рисковете и възможните остри и хронични последици за здравето на хората, неприцелните организми и околната среда вследствие на употребата им, както и относно използването на нехимични алтернативи. 2. Държавите-членки въвеждат системи за събиране на информация относно случаите на остро натравяне с пестициди, както и на развитие на хронично натравяне, ако има такива, сред групи, които може да бъдат излагани редовно на пестициди, като например оператори, селскостопански работници или хора, които живеят в близост до зони, в които се използват пестициди. 3. За да се повиши сравнимостта на информацията, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, изготвя до 14 декември 2012 г. стратегически документ с насоки относно наблюдението и проучванията на въздействието от употребата на пестициди за здравето на хората и околната среда. ГЛАВА III ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПЕСТИЦИДИ Член 8 Проверка на използваното оборудване 1. Държавите-членки гарантират, че използваното за професионални цели оборудване за прилагане на пестициди подлежи на редовни проверки. До 2020 г. периодът между проверките не надвишава пет години, а след тази дата той не надвишава три години. 2. До 14 декември 2016 г. държавите-членки гарантират провеждането на най-малко една проверка на оборудването за прилагане на пестициди. След тази дата за професионални цели се използва само оборудването за прилагане на пестициди, което успешно е преминало проверката. Новото оборудване се проверява най-малко веднъж в рамките на петте години след закупуването. 3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 и след оценка на риска за здравето на хората и околната среда, включително оценка на степента на използване на оборудването, държавите-членки може: а) да прилагат различни графици и интервали на проверки на оборудването за прилагане на пестициди, което не се използва за пръскане на пестициди, на оборудването за ръчно прилагане на пестициди или гръбните пръскачки; и допълнителното оборудване за прилагане на пестициди, представляващо употреба в много ограничен мащаб, което се изброява в националния план за действие, предвиден в член 4. Следното допълнително оборудване за прилагане на пестициди никога не се счита за представляващо употреба в много ограничен мащаб: i) оборудване за пръскане, прикрепено към влак или въздухоплавателно средство; ii) щанги за пръскачки, по-дълги от 3 m, включително такива, които са прикрепени към сеитбено оборудване; б) да освободят от проверки оборудването за ръчно прилагане на пестициди или гръбните пръскачки. В този случай държавите-членки гарантират, че операторите са били информирани за необходимостта редовно да сменят принадлежностите, за специфичните рискове, свързани с това оборудване, както и че операторите са обучени да използват правилно оборудването в съответствие с член 5. 4. При проверките се проверява дали оборудването за прилагане на пестициди отговаря на изброените в приложение II приложими изисквания, за да се постигне високо ниво на защита на здравето на хората и опазване на околната среда. Приема се, че оборудването за прилагане на пестициди, което отговаря на хармонизираните стандарти, разработени в съответствие с член 20, параграф 1, отговаря на съществените изисквания за здраве и безопасност и околна среда. 5. Професионалните потребители извършват редовно калибриране и технически проверки на оборудването за прилагане на пестициди в съответствие със съответното обучение, получено съгласно член 5. 6. Държавите-членки определят органите, които отговарят за въвеждането на системите за проверка, и информират Комисията за това. Всяка държава-членка установява системи за сертифициране, предназначени да позволят контрол на проверките и да признаят сертификатите, издадени в други държави-членки, в съответствие с посочените в параграф 4 изисквания и когато периодът от последната направена проверка в друга държава-членка е равен или по-кратък от продължителността на интервала между проверки, приложим на нейната собствена територия. Държавите-членки се стремят да признаят сертификатите, издадени в други държави-членки, при условие че са спазени посочените в параграф 1 интервали между проверки. 7. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, свързани с изменение на приложение II с цел отчитане на научно-техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2. ГЛАВА IV СПЕЦИФИЧНИ ПРАКТИКИ И УПОТРЕБИ Член 9 Въздушно пръскане 1. Държавите-членки гарантират, че въздушното пръскане е забранено. 2. Чрез дерогация от параграф 1 въздушното пръскане може да бъде позволено единствено в специални случаи, при условие че са изпълнени следните условия: а) трябва да липсват реални алтернативи или да са налице очевидни предимства, що се отнася до намаляването на въздействието върху здравето на хората и околната среда, в сравнение с наземното прилагане на пестициди; б) за използваните пестициди трябва да има изрично одобрение за въздушно пръскане, издадено от държавата-членка след конкретна оценка на рисковете от такова пръскане; в) операторът, който извършва въздушното пръскане, трябва да притежава посочения в член 5, параграф 2 сертификат. По време на преходния период, през който все още не са въведени системите за сертифициране, държавите-членки могат да приемат друго доказателство за наличие на достатъчно знания; г) предприятието, отговарящо за прилагане на пестициди чрез въздушно пръскане, се сертифицира от органа, компетентен за разрешаване на използването на оборудване и въздухоплавателни средства за въздушно прилагане на пестициди; д) ако зоната, която ще бъде пръскана, е в близост до зони, достъпни за обществеността, в одобрението се включват специфични мерки за управление на риска с цел да се гарантира, че няма вредни последици за здравето на минувачите. Зоната, която ще бъде пръскана, не трябва да се намира в близост до жилищни райони; е) считано от 2013 г. - въздухоплавателно средство трябва да е оборудвано с принадлежности, които представляват най-добрата налична технология за намаляване на отнасянето на струята. 3. Държавите-членки посочват органите, компетентни за определяне на конкретните условия, при които може да се извършва въздушното пръскане, за разглеждане на заявленията съгласно параграф 4 и публично оповестяване на информация за културите, площите, обстоятелствата и специалните изисквания за прилагане, включително метеорологичните условия, по отношение на които може да се разреши въздушно пръскане. В одобрението компетентните органи посочват мерките, необходими за навременното предупреждаване на жители и минувачи и за опазване на околната среда в близост до обработваната площ. 4. Професионален потребител, който желае да прилага пестициди чрез въздушно пръскане, подава до компетентния орган заявление за одобрение на план за прилагане заедно с доказателство, че са изпълнени условията, посочени в параграфи 2 и 3. Заявлението за въздушно пръскане в съответствие с одобрения план за прилагане се подава своевременно до компетентния орган. То съдържа информация за планираното време на пръскане и за количествата и вида на прилаганите пестициди. Държавите-членки могат да предвидят за одобрени да се считат заявленията за въздушно пръскане в съответствие с одобрен план за прилагане, за които не е получен отговор за взетото решение в срок, определен от компетентните органи. При особени обстоятелства като например спешни случаи или специфични трудни положения, за одобрение може да бъдат подадени и отделни заявления за въздушно пръскане. Когато е оправдано, компетентните органи може да прилагат ускорена процедура с цел да проверят, че условията, посочени в параграфи 2 и 3, са изпълнени преди прилагането на въздушното пръскане. 5. Държавите-членки гарантират изпълнението на посочените в параграфи 2 и 3 условия чрез подходящо наблюдение. 6. Компетентните органи съхраняват данни за подадените по параграф 4 заявления и одобрения и предоставят на обществеността съответната информация, която се съдържа в тях, като например зоната, която ще бъде пръскана, планирания ден и час на пръскането и вида пестицид, в съответствие с приложимото национално или общностно законодателство. Член 10 Информация за обществеността Държавите-членки могат да включат в своите национални планове за действие разпоредби относно информирането на лица, които биха могли да бъдат изложени на отнасянето на струята. Член 11 Специални мерки за опазване на водната среда и на питейната вода 1. Държавите-членки осигуряват приемането на подходящи мерки за защита на водната среда и на питейната вода от въздействието на пестицидите. Тези мерки поддържат и са съвместими със съответните разпоредби на Директива 2000/60/ЕО и на Регламент (ЕО) № 1107/2009. 2. Мерките, предвидени в параграф 1, включват: а) даване на предимство на пестициди, които не са класифицирани като опасни за водната среда, в съответствие с Директива 1999/45/ЕО, и не съдържат приоритетни опасни вещества, посочени в член 16, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО; б) даване на предимство на най-ефикасните техники за прилагане, като използването на оборудване за прилагане на пестициди с ограничено отнасяне, по-специално за вертикалните култури като хмелни насаждения и такива, които се намират в овощни градини и лозя; в) използване на мерки за намаляване на рисковете от замърсяване извън района на прилагане поради отнасяне на струята при пръскане, оттичане или изтичане. Те включват установяване на буферни зони с подходящ размер за защита на водните неприцелни организми, както и на предпазни зони за повърхностни и подземни води, които се използват като вододайни зони за питейна вода, където не трябва да се използват или съхраняват пестициди; г) намаляване, доколкото е възможно, или прекратяване на прилагането на пестициди върху или по протежението на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура, разположена в близост до повърхностни или подземни води, или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните мрежи. Член 12 Намаляване на употребата или на рисковете от пестициди за определени площи При надлежно отчитане на необходимите хигиенни изисквания и изискванията за обществено здраве и биологично разнообразие или на резултатите от съответните оценки на риска, държавите-членки осигуряват свеждане до минимум или забрана на употребата на пестициди в определени специфични площи. Предприемат се подходящи мерки за управление на риска и употреба на продукти за растителна защита с нисък риск, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, като на първо място се разглеждат мерките за биологичен контрол. Въпросните определени площи са: а) площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни заведения; б) защитени територии, посочени в Директива 2000/60/ЕО, или други площи, определени с цел прилагане на необходимите мерки за съхраняване в съответствие с разпоредбите на директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО; в) неотдавна обработени площи, използвани от или достъпни за селскостопански работници. Член 13 Боравене със и съхранение на пестициди и работа с техните опаковки и остатъчни количества 1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните дейности, извършвани от професионални потребители или, където е приложимо, дистрибутори, не застрашават здравето на хората или околната среда: а) съхранение, боравене със, разреждане и смесване на пестициди преди тяхното прилагане; б) боравене с опаковки и остатъчни количества пестициди; в) обезвреждане на смеси, останали в резервоара след прилагането на пестициди; г) почистване на използваното оборудване след прилагането; д) възстановяване или обезвреждане на остатъчни количества пестициди и техните опаковки в съответствие с общностното законодателство относно отпадъците. 2. Държавите-членки вземат всички необходими мерки по отношение на пестицидите, разрешени за употреба от непрофесионални потребители, с оглед предотвратяване на опасни действия при боравенето с тях. Тези мерки могат да включват употребата на пестициди с ниска токсичност, готови за употреба формулации и ограничения по отношение на размера на контейнерите или опаковката. 3. Държавите-членки осигуряват изграждане на помещенията за съхранение на пестициди за професионална употреба по начин, позволяващ предотвратяването на нежелано изтичане. Особено внимание се обръща на местонахождението, размера и строителните материали. Член 14 Интегрирано управление на вредителите 1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за насърчаване на ниско равнище на употреба на пестициди при управление на вредителите, като дават предимство, когато е възможно, на нехимични методи, за да преминат професионалните потребители на пестициди към практики и продукти измежду наличните за даден причинен от вредители проблем, които представляват най-малък риск за здравето на хората и околната среда. Управлението на вредителите с ниско равнище на употреба на пестициди включва интегрираното управление на вредителите, както и биологично земеделие съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (22). 2. Държавите-членки създават или подкрепят създаването на необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите. По-специално те гарантират, че професионалните потребители разполагат с информация, с инструменти за наблюдение на вредителите и за вземане на решения, както и с консултантски услуги по въпросите на интегрираното управление на вредителите. 3. До 30 юни 2013 г. държавите-членки представят на Комисията доклад относно прилагането на параграфи 1 и 2, и по-специално относно това дали са налице необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите. 4. До 1 януари 2014 г. държавите-членки посочват в националните си планове за действие как те осигуряват прилагането от всички професионални потребители на посочените в приложение III общи принципи за интегрирано управление на вредителите. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, свързани с изменение на приложение III с цел отчитане на научно-техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2. 5. Държавите-членки предприемат подходящи инициативи за насърчаване на професионалните потребители да прилагат на доброволна основа специфичните за определени култури или сектори насоки за интегрирано управление на вредителите. Публичните органи и/или организации, които представляват определени професионални потребители, могат да изготвят такива насоки. В своите национални планове за действие държавите-членки се позовават на онези насоки, които считат за приложими и подходящи. ГЛАВА V ПОКАЗАТЕЛИ, ДОКЛАДИ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ Член 15 Показатели 1. Установяват се хармонизирани показатели за риска съгласно посоченото в приложение IV. Въпреки това държавите-членки могат да продължат да използват съществуващите национални показатели или да приемат други подходящи показатели в допълнение към вече хармонизираните. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, свързани с изменение на приложение IV с цел отчитане на научно-техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2. 2. Държавите-членки: а) изчисляват хармонизираните показатели за риска, посочени в параграф 1, като използват статистически данни, събрани в съответствие с общностното законодателство в областта на статистиката за продуктите за растителна защита, заедно с други подходящи данни; б) установяват тенденциите в употребата на определени активни вещества; в) установяват приоритетни обекти като активни вещества, култури, региони или практики, изискващи специално внимание, или добри практики, които могат да бъдат използвани като пример с оглед постигане на целите на настоящата директива за намаляване на рисковете и на въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, както и за насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи и техники с цел намаляване на зависимостта от употребата на пестициди. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки резултатите от извършените в съответствие с параграф 2 оценки и правят тази информация обществено достъпна. 4. Комисията изчислява показателите за риска на общностно равнище, като използва статистически данни, събрани съгласно общностното законодателство в областта на статистиката за продуктите за растителна защита, и други подходящи данни, за да установи тенденциите в рисковете, произтичащи от употребата на пестициди. Комисията също така използва тези данни и информация за оценка на напредъка към постигане на целите на други общностни политики, насочени към намаляване на въздействието на пестицидите върху здравето на хората и околната среда. Резултатите се правят обществено достояние на уебсайта, посочен в член 4, параграф 4. Член 16 Доклади Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за напредъка, постигнат в изпълнението на настоящата директива, придружен, когато това е уместно, от предложения за изменения. ГЛАВА VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 17 Санкции Държавите-членки установяват система от санкции за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията до 14 декември 2012 г. и я уведомяват незабавно за всяко тяхно последващо изменение. Член 18 Обмен на информация и най-добри практики Комисията представя като приоритет за обсъждане в експертната група за тематична стратегия за устойчива употреба на пестицидите въпросите по обмен на информация и най-добри практики в областта на устойчивата употреба на пестицидите и интегрираното управление на вредителите. Член 19 Такси 1. Държавите-членки могат посредством такси да си възстановят разходите, свързани с извършена от тях дейност вследствие на поети по настоящата директива задължения. 2. Държавите-членки гарантират, че посочените в параграф 1 такси се определят по прозрачен начин и съответстват на реалните разходи за съответните дейности. Член 20 Стандартизация 1. Стандартите, посочени в член 8, параграф 4 от настоящата директива, се установяват в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 3 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (23). Искането за разработване на тези стандарти може да се изготви в консултация с комитета, посочен в член 21, параграф 1. 2. Комисията публикува източниците на стандартите в Официален вестник на Европейския съюз. 3. Когато държава-членка или Комисията счете, че даден хармонизиран стандарт не изпълнява напълно изискванията, за които се отнася и които са предвидени в приложение II, Комисията или съответната държава-членка поставя въпроса пред комитета, създаден с член 5 от Директива 98/34/ЕО, като посочва своите аргументи. Комитетът дава незабавно становището си, след като се консултира с европейските органи по стандартизация. Предвид становището на комитета Комисията решава да публикува източниците на съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз, да не ги публикува, да ги публикува с ограничения, да ги запази, да ги запази с ограничения или да ги оттегли. Комисията информира съответния европейски орган по стандартизация, като при необходимост изисква преразглеждане на съответните хармонизирани стандарти. Член 21 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (24). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 22 Разходи С оглед подкрепа на установяването на хармонизирана политика и системи в областта на устойчивата употреба на пестициди, Комисията може да финансира: а) разработването на хармонизирана система, включително подходяща база данни за събиране и съхраняване на цялата информация, свързана с показателите за риска от пестициди, както и за предоставяне на такава информация на компетентните органи, на други заинтересовани страни и на обществеността; б) извършването на изследвания, необходими за подготовката и изготвянето на законодателство, включително адаптиране на приложенията към настоящата директива към техническия прогрес; в) разработването на ръководства и най-добри практики за улесняване на изпълнението на настоящата директива. Член 23 Транспониране 1. До 14 декември 2011 г. държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 24 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 25 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 октомври 2009 година.

32008D0780

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 29 септември 2008 година за сключване от името на Европейската общност на Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (2008/780/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и параграф 3, първа алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент, като има предвид, че: (1) Общността е компетентна да приема мерки за опазване и управление на рибните ресурси и да сключва споразумения с трети държави и международни организации. (2) Общността е договаряща страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която изисква всички членове на международната общност да съдействат при управлението и опазването на морските биологични ресурси. (3) Общността и нейните държави-членки ратифицираха Споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., отнасящи се до съхранението и управлението на рибните запаси, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично- и далекомигриращите рибни запаси. (4) От самото начало Общността участваше в процеса на преговори относно Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (SIOFA) и имаше активна и конструктивна роля в този процес, който доведе до приемането на споразумението в рамките на дипломатическата конференция, която се проведе в Рим на 7 юли 2006 г. (5) SIOFA бе отворено за подписване на 7 юли 2006 г. и Общността го подписа на същата дата в съответствие с Решение 2006/496/ЕО на Съвета (1). (6) Флотата на Общността извършва риболов в обхванатия от споразумението район и има интерес да допринася ефективно за изпълнението на споразумението. (7) Поради тези причини споразумението следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (2) се одобрява от името на Общността. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето/ата, упълномощено/и да депозира/т документа за одобрение пред генералния директор на Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации в качеството му на депозитар в съответствие с член 25 от споразумението. Съставено в Брюксел на 29 септември 2008 година.

32009R0069

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 69/2009 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с измененията на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 и Международен счетоводен стандарт (МСС) 27 (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 1126/2008 (2) на Комисията бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които бяха в сила до 15 октомври 2008 г. (2) През май 2008 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува изменения на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ и на МСС 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети“ - „Цена на придобиване на инвестиция в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие“. Изменението на МСФО 1 предоставя възможност на дружество, прилагащо международните стандарти за първи път, да използва в индивидуалните си финансови отчети като приета стойност на инвестицията в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие или справедливата стойност към датата на преминаване на предприятието към МСФО, или предишната ѝ балансова стойност по Общоприетите счетоводни принципи към тази дата. Определението на „метода на цената на придобиване“ е заличено от МСС 27, вследствие на което от инвеститора се изисква да признава в индивидуалните си финансови отчети като приход всички дивиденти, получени от дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие, дори ако те са били изплатени от резерви преди придобиването. Измененията на МСС 27 изясняват също така начина за определяне на цената на придобиване на инвестиция съгласно МСС 27 когато дружество-майка реорганизира оперативната структура на своята група като създава ново предприятие като негово дружество-майка и последното придобива контрол над първоначалното дружество-майка като издава инструменти на собствен капитал в замяна на съществуващи инструменти на собствения капитал на първоначалното дружество-майка. (3) Консултацията с Техническата експертна група (ТЕГ) към Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) потвърди, че измененията на МСФО 1 и МСС 27 отговарят на техническите критерии за приемане, формулирани в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. В съответствие с Решение 2006/505/ЕО на Комисията от 14 юли 2006 година за създаване на група за проучване на становищата относно счетоводните стандарти, предназначена да консултира Комисията относно обективността и неутралитета на становищата на Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) (3), групата за проучване на становищата относно счетоводните стандарти разгледа становището на EFRAG по приемане на измененията и го счете за неутрално и обективно. (4) Поради това Регламент (ЕО) № 1126/2008 следва да бъде съответно изменен. (5) Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 1126/2008 се изменя, както следва: 1. Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент; 2. Международен счетоводен стандарт (МСС) 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети - Цена на придобиване на инвестицията в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие“ се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент; 3. МСС 18, МСС 21 и МСС 36 се изменят в съответствие с измененията на МСС 27, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Всички дружества прилагат измененията на МСФО 1 и МСС 27 както е посочено в приложението към настоящия регламент, най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година след 31 декември 2008 г. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 януари 2009 година.

32004L0055

32004L0055 L 114/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/55/ЕО НА КОМИСИЯТА от 20 април 2004 година за изменение на Директива 66/401/ЕИО на Съвета за пускането на пазара на семена на фуражни култури (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно пускането на пазара на семена на фуражни култури (1) и по-специално член 2, параграф 1a и член 21а от нея, като има предвид че: (1) Директива 66/401/ЕИО съдържа списък на родовете и видовете растения, които се считат като фуражни култури по смисъла на посочената директива. Този списък включва хибридни растения, които са резултат от кръстоската на ливадна власатка (Festuca pratensis Hudson) и на италиански райграс (Lolium multiflorum Lam). (2) Приложното поле на Директива 66/401/ЕИО би трябвало да се разшири и да обхване кръстоските на Festuca spp. и Lolium spp. (3) В горепосочената директива минималната способност за покълване (процент на чистите семена) на семената на баклата (Vicia faba L.) се определя като част от условията, които трябва да се изпълнят. (4) Наблюдаваната понастоящем в Общността минимална способност за покълване на семената от бакла (Vicia faba L.) е по-ниска от изискваната от Директива 66/401/ЕИО. (5) Следователно е необходимо Директива 66/401/ЕИО да бъде съответно изменена. (6) Мерките, предвидени в настоящата директива, са съобразени със становището на Постоянния комитет по семената и разсада, използван за земеделски, градинарски и лесовъдни цели, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 66/401/ЕИО се изменя както следва. 1. В член 2, параграф 1, част А, буква а) термините: „Festuca pratensis Hudson x Lolium multiflorum Lam. Хибрид, който е резултат от кръстоската на ливадна власатка с италиански райграс (включително вестерволдски райграс) (x Festulolium)“ се заместват от думите: „Festuca spp. x Lolium spp. Хибриди, които са резултат от кръстоската на вид от рода Festuca с вид от рода Lolium (x Festulolium)“ 2. Приложения II и IV се изменят както следва: a) в колона 2 на таблицата, фигурираща в раздел I.2.A на приложение II, в графата относно Vicia faba, цифрата „85“ се замества с цифрата „80“; б) добавя се следното изречение към точки I, a) 4 и в) 4 от раздел A от приложение IV: „В случая на x Festulolium се указват имената на видовете, които принадлежат към рода Festuca и Lolium.“ Член 2 1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в срок най-късно до 30 септември 2004 г. Те незабавно информират Комисията за текста на тези разпоредби и прилагат таблица за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за това позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 април 2004 година.

32005R0503

32005R0503 L 083/13 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 503/2005 НА КОМИСИЯТА от 31 март 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 747/2001 на Съвета по отношение на тарифните квоти на Общността и референтно количество за някои продукти с произход от Мароко КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 747/2001 на Съвета от 9 април 2001 г. относно начина на управление на тарифните квоти на Общността и на референтните количества за продукти, които могат да се ползват от преференции по силата на споразумения с някои средиземноморски страни, и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1981/94 и (ЕО) № 934/95 (1), и по-специално член 5, параграф 1, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Със свое Решение от 16 март 2005 г. (2) Съветът даде разрешение за подписване и осигури временното прилагане от 1 май 2004 г. на Протокол към Евро-Средиземноморското споразумение между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Кралство Мароко от друга страна, който отчита присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия към Европейския съюз. (2) Настоящият протокол предвижда за някои продукти с произход от Мароко нови тарифни квоти и ново референтно количество, както и промени в съществуващите тарифни квоти, определени в Регламент (ЕО) № 747/2001. (3) За да се приложат новите тарифни квоти и промените на съществуващите тарифни квоти, е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 747/2001. (4) За 2004 г. обемите на новите тарифни квоти и референтно количество, както и увеличенията на обемите на съществуващите тарифни квоти, следва да се изчисляват пропорционално на основните обеми, определени в протокола, като се взема предвид частта от периода, която е изтекла преди 1 май 2004 г. (5) За да се улесни управлението на някои тарифни квоти, предвидени в Регламент (ЕО) № 747/2001, внесените в рамките на тези квоти количества следва да се вземат предвид за отчитане по тарифните квоти, открити в съответствие с Регламент (ЕО) № 747/2001 с измененията с настоящия регламент. (6) Тъй като протоколът се прилага от 1 май 2004 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и следва възможно най-бързо да влезе в сила. (7) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета по митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение II към Регламент (ЕО) № 747/2001 се изменя, както е предвидено в приложението към настоящия регламент Член 2 Количествата, които в съответствие с приложение II към Регламент (ЕО) № 747/2001, пуснати в свободно обращение в Общността в рамките на тарифните квоти с ордер номера 09.1104, 09.1112, 09.1122, 09.1130 и 09.1137, се отчитат по съответните тарифни квоти, открити в съответствие с приложение II към Регламент (ЕО) № 747/2001 и измененията му с настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 май 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 март 2005 година.

31997L0069

31997L0069 L 343/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 97/69/EO НА КОМИСИЯТА от 5 декември 1997 година относно двадесет и трето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директива 95/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 28 от нея, като има предвид, че приложение I към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на опасни вещества, както и подробности на класификацията и етикирането по отношение на всяко вещество или група от вещества; като има предвид, че лабораторни проучвания са показали, че някои стъкловлакна (силикатни) притежават канцерогенно действие; като има предвид, че епидемиологични изследвания са породили безпокойство относно въздействието на направени от човека стъкловлакна (силикатни) върху здравето му; като има предвид, че списъкът на опасни вещества, съдържащ се в приложение I към посочената директива, трябва поради тази причина да се преработи и да се увеличи, за да включи някои направени от човека стъкловлакна (силикатни); като има предвид, че вследствие на това трябва да се измени увода към приложение I, за да се включат бележки и подробности, отнасящи се до идентификацията, класификацията и етикирането на направени от човека стъкловлакна (силикатни); като има предвид, че при сегашното състояние на науката изглежда оправдано при дадени условия да се изключат от класификацията като канцерогенни някои направени от човека стъкловлакна (силикатни); като има предвид, че трябва да се преразгледа тази възможност в светлината на научно-техническото развитие и по-специално в областта на изпитването на канцерогенността; като има предвид, че абревиатурата „ЕИО“ се среща в някои от разпоредбите на приложения I и VI към Директива 67/548/ЕИО; като има предвид, че член Ж от Договора за Европейския съюз замени термина „Европейска икономическа общност“ с термина „Европейска общност“; като има предвид, че вследствие на това абревиатурата „ЕИО“ трябва да се замени с абревиатурата „ЕО“ в горепосочените разпоредби; като има предвид, че Директива 96/56/ЕО съответно е изменила членове 21 и 23 от Директива 67/548/ЕИО и разрешава пускането на пазара на опасни вещества, на чиито етикети има „ЕИО номер“ и думите „ЕИО етикет“ до 31 декември 2000 г.; като има предвид, че предвижданите в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 67/548/ЕИО се изменя, както следва: 1. Приложение I се изменя, както следва: а) петият параграф на главата на предговора, озаглавена „Номенклатура“ се заменя със следния текст: „Член 23, параграф 2, буква а) изисква за веществата от приложение I името на веществото, което ще се използва на етикета, да бъде едно от наименованията, дадени в приложението. За някои вещества е добавена допълнителна информация в квадратни скоби, за да спомогне за идентифициране на веществото. Не е необходимо тази допълнителна информация да се включва върху етикета“; б) забележка А в предговора се заменя със следния текст: „Забележка А: Името на веществото задължително се поставя върху етикета във формата на едно от наименованията, дадени в приложение I (виж член 23, параграф 2, буква а). В приложение I понякога се използва общо описание като „…съединения“ или „…соли“. В този случай от производителя или всяко друго лице, което търгува с подобно вещество, се изисква да посочи върху етикета правилното име, като се вземе под внимание глава „Номенклатура“ на предговора: Пример: за BeCl2: берилиев хлорид.“; в) Към предговора се добавят следните забележки Р и С: „Забележка Р: Класификацията като канцероген не се прилага, ако може да се покаже, че веществото изпълнява едно от следните условия: - краткосрочен тест за биоустойчивост чрез вдишване е показал, че влакна по-дълги от 20 µm имат претеглен полуживот, по-кратък от 10 дни, или - краткосрочен тест за биоустойчивост чрез интратрахеално вливане е показал, че по-дълги от 20 µm имат претеглен полуживот, по-кратък от 40 дни, или - подходящ интраперитонеален тест не е показал признаци за превишена канцерогенност, или - отсъствието на съответна патогенност или неопластични промени при подходящ дългосрочен инхалационен тест. Забележка С: Класификацията като канцероген не се прилага за влакна, с претеглен по дължина среден диаметър, по-малък от две стандартни грешки, по-големи от 6 µm.“; г) добавят се записите в приложението към настоящата директива; д) всички позовавания към „ЕИО номер“ се заместват с „ЕО номер“. 2. Приложение II се изменя, както следва: а) всички позовавания към „ЕИО номер“ се заместват с „ЕО номер“; б) всички позовавания към „ЕИО етикет“ се заместват с „ЕО етикет“. Член 2 За период от пет години след влизането в сила на настоящата директива, Комисията оценява научното развитие и приема мерки за заличаване или изменение на забележка Р. Член 3 1. Държавите-членки въвеждат в сила не по-късно от 16 декември 1998 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Независимо от член 1, държавите-членки разрешават пускането на пазара на вещества, на чиито етикети има надпис „ЕИО номер“ или „ЕИО етикет“ до 31 декември 2000 г. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 5 декември 1997 година.

32009R0573

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 573/2009 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 2009 година за образуване на процедура по преразглеждане във връзка с нов износител на Регламент (ЕО) № 1338/2006 на Съвета относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велур с произход от Китайската народна република, за отмяна на митото по отношение на вноса от един производител износител в тази държава и за въвеждането на регистрационен режим за този внос КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 11, параграф 4 от него, след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: А. ИСКАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ (1) Комисията получи заявление за преразглеждане във връзка с нов износител съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент. Заявлението беше подадено от Henan Prosper Skins & Leather Enterprise Co., Ltd (наричан по-долу „заявителят“), производител износител от Китайската народна република (наричана по-долу „засегнатата държава“). Б. ПРОДУКТ (2) Подлежащият на преразглеждане продукт е велур и комбинации с велур, независимо дали са разрязани в определени форми, включително втвърден велур и комбинации с втвърден велур, с произход от Китайската народна република, понастоящем подлежащи на класиране в кодове по КН 4114 10 10 и 4114 10 90. В. СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ (3) Мярката, която е понастоящем в сила, е окончателно антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1338/2006 на Съвета (2), съгласно който вносът в Общността на разглеждания продукт с произход от Китайска народна република, включително на разглеждания продукт, произвеждан от заявителя, подлежи на обмитяване с окончателно антидъмпингово мито от 58,9 %. Г. ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО (4) Заявителят твърди, че работи в условията на пазарна икономика съгласно определението в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент или като алтернативен вариант желае да се ползва с индивидуално третиране в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент. Заявителят твърди също така, че не е изнасял разглеждания продукт в Общността през разследвания период, на който са основани антидъмпинговите мерки, т.е. периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. (наричан по-долу „първоначалният разследван период“), и че не е свързан с нито един от производителите износители на продукта, по отношение на които се прилагат посочените по-горе антидъмпингови мерки. (5) Освен това заявителят твърди, че е започнал да изнася разглеждания продукт в Общността след края на първоначалния разследван период. Д. ПРОЦЕДУРА (6) Производителите от Общността, за които е известно, че са засегнати страни, са информирани за горното заявление, като им е дадена възможност да представят коментари. (7) След като проучи наличните доказателства, Комисията стигна до заключението, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи образуването на процедура по преразглеждане във връзка с нов износител съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент. При получаване на заявлението, посочено в съображение 13 по-долу, ще се определи дали заявителят работи в условията на пазарна икономика съгласно определението в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент или като алтернативен вариант дали заявителят отговаря на изискванията за прилагане на индивидуално мито, установено в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент. В такъв случай ще бъде изчислен индивидуалният дъмпингов марж за заявителя и ако се установи дъмпинг, ще бъде определен размерът на митото, на което следва да подлежи неговият внос на разглеждания продукт в Общността. (8) Ако се реши, че заявителят отговаря на изискванията за определяне на индивидуално мито, може да е необходимо да се измени митническата ставка, която понастоящем се прилага за вноса на разглеждания продукт от всички останали производители износители, т.е. митото, посочени понастоящем в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1338/2006 като приложимо за „всички фирми“ в Китайската народна република. а) Въпросници (9) С цел да получи информацията, която счита за необходима за целите на разследването, Комисията ще изпрати на заявителя въпросник. б) Събиране на информация и провеждане на изслушвания (10) Всички заинтересовани страни се приканват да изложат становищата си в писмен вид и да предоставят доказателства в тяхна подкрепа. (11) Освен това Комисията може да изслуша заинтересованите страни, при условие че те отправят писмено искане, от което да е видно, че са налице особени причини да бъдат изслушани. (12) Обръща се внимание на факта, че възможността за упражняване на повечето процедурни права, посочени в основния регламент, зависи от това дали страната е заявила своя интерес в рамките на определения с настоящия регламент срок. в) Третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика/индивидуално третиране (13) В случай че заявителят представи достатъчно доказателства, че работи в условията на пазарна икономика, т.е. че отговаря на критериите, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, нормалната стойност ще бъде определена в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел трябва да бъде подадено надлежно подкрепено с доказателства заявление в рамките на специалния срок, определен в член 4, параграф 3 от настоящия регламент. Комисията ще изпрати формуляри за заявление на заявителя, както и на органите на Китайската народна република. Този формуляр за заявление може да бъде използван от заявителя и за да поиска индивидуално третиране, т.е. когато дружеството отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент. г) Избор на страна с пазарна икономика (14) В случай че заявителя не получи статут на дружество, работещо в условията на пазарна икономика, но отговаря на изискванията за индивидуално мито, определено в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент, за целите на определянето на нормална стойност по отношение на Китайската народна република ще бъде избрана подходяща страна с пазарна икономика в съответствие с член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент. Комисията предвижда за тази цел отново да използва Съединените американски щати, както бе направено при разследването, довело до налагането на мерки върху вноса на разглеждания продукт от Китайската народна република. Заинтересованите страни се приканват да изразят становището си доколко този избор е подходящ в рамките на специалния срок, определен в член 4, параграф 2 от настоящия регламент. (15) Освен това, в случай че на заявителя бъде предоставено третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, Комисията, ако е необходимо, може да използва констатациите относно нормалната стойност, установена в подходяща държава с пазарна икономика, например с цел замяна на всеки ненадежден разходен или ценови елемент в Китайската народна република, необходим при установяването на нормалната стойност, в случай че необходимите надеждни данни не са налични в Китайската народна република. Комисията предвижда за тази цел отново да използва Съединените американски щати. Е. ОТМЯНА НА ДЕЙСТВАЩОТО МИТО И РЕГИСТРИРАНЕ НА ВНОСА (16) Съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент действащото антидъмпингово мито следва да бъде отменено по отношение на вноса на разглеждания продукт, произвеждан и продаван за износ в Общността от заявителя. Същевременно този внос следва да бъде подложен на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент, за да може в случай че по време на преразглеждането бъде установен дъмпинг от страна на заявителя, антидъмпинговите мита да бъдат начислени с обратна сила от датата на образуване на настоящата процедура по преразглеждане. Размерът на възможните бъдещи задължения на заявителя не би могъл да бъде изчислен на този етап на процедурата. Ж. СРОКОВЕ (17) В интерес на доброто административно управление следва да се определят срокове, в рамките на които: - заинтересованите страни могат да заявят своя интерес пред Комисията, да изложат своите становища в писмена форма, да върнат попълнен въпросника, посочен в съображение 9 от настоящия регламент, или да предоставят всяка друга информация, която да бъде взета предвид по време на разследването, - заинтересованите страни могат да отправят писмено искане да бъдат изслушани от Комисията, - заинтересованите страни могат да коментират доколко подходящ е изборът на Съединените американски щати, които - в случай че на заявителя не бъде предоставено третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, се планира да бъдат взети като страна с пазарна икономика за целите на определянето на нормалната стойност по отношение на Китайската народна република, - заявителят следва да подаде надлежно подкрепено с доказателства заявление за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и/или за индивидуално третиране в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент. З. НЕОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ (18) В случай че заинтересована страна откаже достъп или не предостави в срок необходимата информация, или значително възпрепятства разследването, заключенията, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. (19) Ако се установи, че заинтересована страна е предоставила невярна или подвеждаща информация, тя не се взема предвид и в съответствие с член 18 от основния регламент могат да се използват наличните факти. Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие и се използват наличните факти, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен, отколкото ако тя е сътрудничила. И. ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ (20) Следва да се отбележи, че с всички лични данни, събрани по време на настоящото разследване, ще се борави в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (3). Й. СЛУЖИТЕЛ ПО ИЗСЛУШВАНИЯТА (21) Следва да се отбележи също, че ако заинтересованите страни смятат, че се натъкват на трудности при упражняването на правото си на защита, те могат да поискат намеса от страна на служителя по изслушванията на ГД „Търговия“. Той действа като посредник между заинтересованите страни и службите на Комисията и, когато е необходимо, служи като медиатор във връзка с процедурни въпроси, касаещи защитата на техните интереси в настоящата процедура, по-специално по отношение на проблеми, свързани с достъпа до досието, поверителността, удължаването на сроковете и обработката на писмено и/или устно изложените становища. За допълнителна информация и данни за контакт заинтересованите страни могат да посетят уебстраниците на служителя по изслушванията на уебсайта на ГД „Търговия“ (http://ec.europa.eu/trade), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Образува се процедура по преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1338/2006 съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96, за да се определи дали и до каква степен вносът на велур и комбинации с велур, независимо дали са разрязани в определени форми, включително втвърден велур и комбинации с втвърден велур, понастоящем подлежащи на класиране в кодове по КН 4114 10 10 и 4114 10 90, с произход от Китайската народна република, произвеждани и продавани за износ в Общността от Henan Prosper Skins & Leather Enterprise Co., Ltd (допълнителен код по ТАРИК A957), следва да подлежи на обмитяване с антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1338/2006. Член 2 Антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1338/2006, се отменя по отношение на вноса, посочен в член 1 от настоящия регламент. Член 3 В съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96, на митническите органи се възлага да предприемат всички необходими действия за въвеждане на регистрационен режим на вноса, посочен в член 1 от настоящия регламент. Срокът на действие на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Член 4 1. За да може изложеното от заинтересованите страни да бъде взето предвид по време на разследването, те трябва да заявят своя интерес, като се свържат с Комисията, да представят становищата си в писмен вид и да върнат попълнен въпросника, посочен в съображение 9 от настоящия регламент, или да представят всяка друга информация в рамките на 40 дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент, освен ако не е посочено друго. В рамките на същия 40-дневен срок заинтересованите страни могат също така да заявят в писмен вид, че искат да бъдат изслушани от Комисията. 2. Страните по разследването, желаещи да коментират доколко подходящ е изборът на Съединените американски щати, които се планира да бъдат взети като страна с пазарна икономика за целите на определянето на нормалната стойност по отношение на Китайската народна република, трябва да направят това в срок от 10 дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент. 3. Надлежно подкрепеното с доказателства заявление за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и/или за индивидуално третиране трябва да бъде получено от Комисията в срок от 40 дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент. 4. Всички направени от заинтересованите страни изявления и искания трябва да бъдат в писмен вид (не в електронен формат, освен ако не е посочено друго) и трябва да съдържат име, адрес, електронен адрес и номер на телефон и на факс на заинтересованата страна. Всички писмени изявления, включително информацията, която се изисква в настоящия регламент, попълненият въпросник и кореспонденцията, предоставени от заинтересованите страни на поверителна основа, се обозначават с „Limited (4)“ и в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 се придружават от неповерителна версия, обозначена с „For inspection by interested parties“. Всяка информация по темата и/или всяко искане за изслушване следва да се изпращат на следния адрес: European Commission Directorate General for Trade Directorate H Office: N105 4/92 1049 Brussels BELGIUM Факс (32 2) 295 65 05 Член 5 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юни 2009 година.

32008R0740

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 740/2008 НА КОМИСИЯТА от 29 юли 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1418/2007 по отношение на процедурите, които трябва да се следват при износа на отпадъци в някои страни (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (1) , и по-специално трета алинея от член 37, параграф 2 от него, след консултация със заинтересованите страни, като има предвид, че: (1) Следва да бъдат отстранени всички неясноти по отношение на прилагането на член 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 към превози на отпадъци, когато дадена страна в отговора си към искането на Комисията в съответствие с първа алинея от член 37, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е посочила, че няма да забранява тези превози, нито ще прилага към тях процедурата за предварителна писмена нотификация и съгласие, както е описана в член 35 от посочения регламент. (2) Комисията получи отговори от Босна и Херцеговина, Иран и Того на писмените си искания да потвърдят в писмена форма, че отпадъци, включени в приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006 и чийто внос не е забранен съгласно член 36 от същия, могат да бъдат изнасяни от Общността за оползотворяване в посочените страни и да посочат кои контролни процедури ще се следват, ако изобщо се предвиждат такива. Комисията получи също така допълнителна информация, свързана с Кот д'Ивоар, Малайзия, Молдова (2), Русия и Украйна. Следователно приложението към Регламент (ЕО) № 1418/2007 на Комисията (3) следва да бъде изменено, за да вземе това предвид. (3) Правителството на Лихтенщайн подчерта, че Лихтенщайн трябва да се разглежда като страна, за която се прилага Решението на ОИСР. Следователно член 37, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 не се прилага за посочената страна и позиция „Лихтенщайн“ следва да бъде заличена от приложението към Регламент (ЕО) № 1418/2007. (4) Регламент (ЕО) № 1418/2007 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1418/2007 се изменя, както следва: 1. Добавя се следният член 1а: „Член 1a Когато дадена страна в отговора си на писмено искане, изпратено от Комисията в съответствие с първа алинея от член 37, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, отбеляза, че по отношение на някои превози на отпадъци тя няма да налага забрана, нито ще прилага процедурата за предварителна писмена нотификация и съгласие, както е описана в член 35 от посочения регламент, за такива превози се прилага mutatis mutandis член 18 от посочения регламент.“ 2. Приложението към Регламент (ЕО) № 1418/2007 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на четиринадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от датата на влизането му в сила. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юли 2008 година.

32008D0722

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 10 май 2007 година относно държавната помощ C 2/06 (ex N 405/05), която Гърция възнамерява да отпусне за схемата за ранно доброволно пенсиониране на ОТЕ (Телекомуникационна компания на Гърция) (нотифицирано под номер C(2007) 1436) (само текстът на гръцки език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2008/722/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, след като покани заинтересованите страни да представят своите коментари съгласно горепосочените разпоредби (1) и като взе предвид тези коментари, като има предвид, че: I. ПРОЦЕДУРА (1) С писмо, заведено на 11 август 2005 г., гръцките органи оповестиха планирания финансов принос на гръцката държава по програмата за ранно доброволно пенсиониране (наричана по-долу „ПДП“), предложена от ОТЕ за определени категории служители на дружеството. (2) С писмо от 23 септември 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация относно оповестената мярка. След като поискаха и получиха съответното удължаване на срока, гръцките органи представиха допълнителната информация чрез писмо, заведено от Комисията на 9 ноември 2005 г. На 22 декември 2005 г. гръцките органи изпратиха още сведения в допълнение към гореспоменатия техен отговор. (3) С писмо от 8 февруари 2006 г. Комисията уведоми Гърция, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно споменатите мерки и поиска информация по определени въпроси. (4) Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите коментари. (5) На 3 май 2006 г. Гърция представи коментарите си, както и информацията, изискана с гореспоменатото решение. На 14 юли 2006 г., на 2 август 2006 г. и на 3, 5, 6 и 9 октомври 2006 г. беше представена и друга допълнителна информация. (6) На 31 юли 2006 г. Комисията получи коментари от една заинтересована страна, пожелала анонимност, които препрати на Гърция с цел да ѝ предостави възможност да вземе отношение по тях. (7) На 18 октомври 2006 г. Гърция изпрати своя отговор по коментарите, представени от гореспоменатата заинтересована страна. Със съгласието на Гърция Комисията препрати въпросния отговор на заинтересованата страна. II. ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА 1. Получател (8) Телекомуникационната компания на Гърция (ОТЕ) е създадена през 1949 г. и е акционерно дружество, регистрирано на фондовата борса в Атина, на борсите в Ню Йорк (NYSE) и в Лондон (LSE). (9) До пълното либерализиране на гръцкия телекомуникационен пазар на 1 януари 2001 г. ОТЕ е изключителен доставчик на услуги за стационарна телефония и телекомуникационни мрежи в Гърция, включително на услуги за градски, междуградски и международни телекомуникации. Днес ОТЕ развива своята дейност в почти всички сфери на широкия пазар на електронни комуникации (стационарна и мобилна телефония, интернет, морска и сателитна комуникация) както като оператор на мрежи, така и като доставчик на услуги. (10) След пълното либерализиране на пазара през януари 2001 г. и последвалото навлизане на алтернативни оператори на електронни комуникации, делът на ОТЕ на пазара за (стационарна) гласова телефония спада поетапно от 94 % през 2002 г. на 73 % в края на 2005 г. (3). Успоредно с намаляването на пазарния дял, разширяващите се технологични тенденции, като изместването на стационарната от мобилната телефония, също довеждат до намаляване на основните приходи на ОТЕ от около 3,4 млрд. евро през 2001 г. на около 2,6 млрд. евро през 2005 г. Намаляването на приходите не е съпроводено от намаляване на функционалните разходи и през 2004 г. дружеството записва за пръв път в историята си нетна функционална загуба. Въпреки гореспоменатото, днес ОТЕ продължава да бъде главният доставчик на услуги за стационарна гласова телефония с почти монополна позиция като единствен оператор на мрежи за достъп на пазара за стационарна телефония (4). (11) В Гърция либерализацията на пазара на електронни комуникации от 1 януари 2001 г. не е съпътствана от пълна приватизация на ОТЕ. Към датата на нотификацията гръцката държава е притежавала 38 % от акционерния капитал на дружеството, докато останалата част от капитала е принадлежала на законни гръцки инвеститори (12 %), международни инвеститори (29 %), Hellenic Exchangeable Finance S.C.A. (11 %) и на публични инвеститори (10 %). През август 2005 г. с акт, касаещ конвертируеми облигации, Hellenic Exchangeable Finance продава на гръцката държава своя дял в ОТЕ, възлизащ на 11 %. На 7 септември 2005 г. гръцката държава продава дял от 10 % на ОТЕ, намалявайки участието си в него на 38,7 %. (12) Освен това, въпреки пълното либерализиране на пазара и частичното ѝ приватизиране, ОТЕ остава задължена да спазва законите и синдикалните договори, установени преди либерализирането. В резултат прилагането на законовата рамка за ОТЕ се отличава с някои особености в сравнение с общия законов режим, прилаган спрямо нейните конкуренти. По-конкретно: а) служителите в ОТЕ притежават de facto статут на държавни служители (5), и б) ОТЕ се натоварва с допълнителни трудови разходи, т.е. по-високи вноски за социални осигуровки за работодател и служител, по-високи заплати за служители с по-нисък ценз и високи суми за обезщетение в случай на пенсиониране. Основните разпоредби на трудовото законодателство, които се прилагат за ОТЕ, са посочени в съображения от 13 до 18. 2. Трудово законодателство, прилагано от ОТЕ (13) Днес ОТЕ продължава да спазва определени специални закони и „колективни трудови договори“, приети преди либерализирането през 2001 г. и отклоняващи се от действащото трудово законодателство, прилагано от другите акционерни дружества в Гърция. По-конкретно, задълженията на ОТЕ към служителите се подчиняват на: а) гръцкото трудово законодателство, б) на „колективните трудови договори“, договорени между ОТЕ и синдикалния орган на служителите („ОМЕ-ОТЕ“), главно преди либерализирането на пазара, и в) на общия правилник за персонала (ОПП) на ОТЕ. (14) Трудовото законодателство, което се прилага от ОТЕ, притежава някои особености в сравнение с общия законов режим. (15) Първо, всички служители се ползват от de facto статут на държавни служители. Съгласно членове 2 и 17 от ОПП ОТЕ не може да прекрати едностранно трудов договор и по този начин да намали трудовия си персонал. Според гръцкия Закон № 2257/1994 разпоредбите на ОПП на ОТЕ имат същата обвързваща сила като всеки друг гръцки закон. Резултатът от това е, че статутът на трудово заетите в ОТЕ не може да бъде изменен без съгласието на последните и без приемане на съответното законодателство. (16) Второ, ОТЕ е длъжна да внася вноски за социално осигуряване на служители, назначени преди 31 декември 1992 г. (6), процентите за които надвишават процентите, определени от действащото трудово законодателство и законите за социално осигуряване. В ОТЕ вноските за работодател и служител възлизат съответно на 25 % и 11 %, докато вноските в частния сектор са съответно само 13,33 % и 6,67 %. За служителите, назначени след 1 януари 1993 г., вноските за социално осигуряване са подобни на тези в частния сектор. (17) Трето, действащият Общ правилник за персонала забранява повишаване на заплатите на основание, различно от формалните качества на служителя и стажа му в дружеството. Следователно ОТЕ не може да пристъпи към повишаване на заплатите на базата на производителност и/или постижения на своите служители. Въз основа на договори, подписани в миналото със синдикатите, новопостъпилите се назначават с по-високи първоначални заплати в сравнение с частния сектор, докато опитни служители, заемащи ръководни позиции, получават по-ниски възнаграждения. (18) Накрая, съгласно действащата законова рамка, ОТЕ трябва да изплаща по-високи еднократни суми на пенсиониращите се. При пенсиониране служителите в ОТЕ получават еднократно две суми: а) еднократна сума, определена от закона, равняваща се на 11,6 последно изплатени месечни брутни заплати, и б) друга еднократна сума, договорена между ОТЕ и синдикатите, възлизаща максимално на 20 100 EUR плюс 9 брутни месечни заплати (в сравнение с 9,6 заплати в частните предприятия). 3. Пенсионен режим (19) Трудово заетите в ОТЕ са длъжни да се пенсионират, когато: а) навършат 35 години пълен трудов стаж, б) когато навършат 30 години пълен трудов стаж и са навършили 58 години, или в) когато навършат 62 години и имат изискваните по закон минимален брой години трудов стаж, т.е. 15 години или 4 500 работни дни. Тези, които имат право на пенсия, но не са навършили годините за задължително пенсиониране, могат да продължат да работят до навършване на тази възраст. (20) При пенсиониране трудово заетите в ОТЕ имат право на пенсия съгласно условията, предвидени в гръцкото законодателство за социално осигуряване, приложимо за редица специални пенсионни фондове, включително и за пенсионния фонд на ОТЕ. Това означава, че трудово заетите в ОТЕ имат право да получат пълна пенсия, т.е. 80 % от последната им заплата. Основната пенсия на трудово заетите в ОТЕ се изплаща от Фонда за осигуряване на персонала на ОТЕ (ФОП-ОТЕ) (7), който според държавното право е юридическо лице. Чрез програма за доброволно осигуряване, която се управлява от Фонда за подкрепа на персонала на ОТЕ, също юридическо лице, се предоставя една допълнителна максимална доброволна пенсия, равна на 20 % от последната заплата. Както основната (80 %), така и доброволната пенсия (20 %) са гарантирани от законодателството и следователно са задължителни за ОТЕ. 4. Преструктуриране на ОТЕ и на програмата за доброволно пенсиониране (21) С цел да се осигури дългосрочна стабилност на дружеството и след проучване, извършено от консултантското дружество McKinsey, ОТЕ приема през май 2004 г. пакет от мерки за преструктуриране, чийто основен елемент е програмата за доброволно пенсиониране. Чрез програмата за доброволно пенсиониране ОТЕ цели намаляване на щатния си персонал и назначаване на нов с нужните качества, който няма повече да е със статут на държавни служители. (22) Днес ОТЕ осигурява работа на около 16 000 служители при режим на гарантирана трудова заетост. Проучването на McKinsey сочи, че ОТЕ би могла да функционира и да предлага същото ниво на услуги с 30 % по-малко служители. Освен това проучването подчертава нуждата от назначаване на квалифициран персонал с познания по информационни и нови технологии, маркетингови продажби, финансово-икономически и управленски въпроси. Средната възраст на персонала на ОТЕ (47 години) и фактът, че само малък процент от сегашния трудов персонал (19 %) притежава университетска диплома или диплома от висше учебно заведение, затруднява още повече гъвкавостта на ОТЕ по отношение на трудовите ресурси. (23) Отменянето на статута на държавен служител за сегашния персонал на ОТЕ, което би позволило на ОТЕ да намали своя персонал подобно на което и да било друго дружество, според гръцките органи би довело до сериозни юридически проблеми от конституционен характер и поради това бе отхвърлено като нереален избор. Предвид статута на държавни служители на трудово заетите в ОТЕ, както той е законово установен днес, всяко намаляване на персонала би било възможно само със съгласието на синдикатите (ОМЕ-ОТЕ). Така през февруари 2005 г. между ОТЕ и синдикатите в дружеството се договаря първо една програма за доброволно пенсиониране, която действа, при условие че правителството приеме съответно законодателство, с което ще придобие задължителна валидност. През май 2005 г. ОТЕ сключва успоредно „колективен трудов договор“ със синдикатите, на базата на който новите назначения няма да се покриват повече от статута на държавен служител. (24) Съответното законодателство е гласувано на 14 юли 2005 г. със Закон № 3371/2005, докато договорът за програмата за доброволно пенсиониране между ОТЕ и синдикалния орган на служителите е подписан на 20 юли 2005 г. Този договор предоставя необходимата законова рамка ОТЕ да предлага ранно пенсиониране на около 6 000 трудово заети, позволявайки същевременно назначаване на нов персонал от около 1 200 души, който да се подчинява на общото трудово законодателство, без статут на държавни служители. (25) От правото на ранно пенсиониране могат да се възползват служителите, които до 2012 г. ще са навършили възраст за задължително пенсиониране, т.е. възраст от 58 години с 30 години трудов стаж или 35 пълни години трудов стаж, или възраст 62 години и 15 години трудов стаж. На служителите, избрали ранно пенсиониране, ще бъдат признати останалите години трудов стаж („фиктивни години“) и въпросните служители ще имат право на пряко плащане на пенсии. Признаването на до 8 години фиктивен трудов стаж е базата за пресмятане на основните и доброволните пенсии, както и на двете еднократно платими пенсионни суми, една от ОТЕ и една от доброволния фонд. (26) Други трудово заети, които са близо до годината за пенсиониране и отговарят на общите условия за пълни пенсионни права, ще имат право само на една еднократна сума между 5 000 и 30 000 EUR (8). (27) Според гръцките органи условията на сегашната програма за доброволно пенсиониране трябва да са по-щедри от тези на подобни програми за ранно пенсиониране в миналото, за да се осигури нейното възможно най-голямо приемане от страна на служителите (9). 5. Законова рамка за програмата за доброволно пенсиониране и нейното финансиране (28) След сключването на договора между ОТЕ и синдиката за прилагане на програмата за доброволно пенсиониране, на 14 юли 2005 г. гръцкият парламент гласува Закон № 3371/2005. Член 74 от него узаконява валидността на програмата за доброволно пенсиониране и определя финансовия принос на държавата в тази програма. (29) По-конкретно, член 74 от закона предоставя възможност на щатните служители на ОТЕ, навършващи установената от закона възраст за пенсиониране до 31 декември 2012 г., да поискат незабавното си пенсиониране, като ще получават пенсията, която биха получили, ако бяха останали служители на ОТЕ до гореспоменатата дата. За тази цел на трудово заетите са признават фиктивни години стаж, необходими както за основната, така и за доброволната пенсия. С пенсионирането си служителят има право на незабавно изплащане на пенсията, изчислена по този начин. (30) Разходите, произтичащи от признаването на фиктивните години стаж, що се касае до общите пенсионни вноски на служителите и на работодателя, както и разходите, произтичащи от пенсиите, които ще се предоставят от ФОП-ОТЕ, се поемат от ОТЕ и от гръцките органи. Сумите за доброволните пенсии и за еднократните суми се поемат изцяло от ОТЕ. (31) Съгласно член 74, параграф 4, буква а) от Закон № 3371/2005 гръцките органи прехвърлят на ФОП-ОТЕ 4 % от акционерния капитал на ОТЕ. Стойността на приноса на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране се изчислява, като се умножи общият брой на акциите (490 582 879) на ОТЕ по 4 % и по текущата борсова цена на акция на ОТЕ на фондовата борса в Атина. Въз основа на закона министърът на икономиката и финансите се упълномощава да подпише договорите за извършване на гореспоменатото прехвърляне и за определяне на правата на държавата във връзка с въпросните акции, включително правото на гръцката държава да изкупи повторно акциите, ако пожелае (call option), както и задължението да ги изкупи повторно, ако пенсионният фонд има нужда от пари в брой за финансиране на пенсии в рамките на програмата за доброволно пенсиониране (put option) на фиксираната им цена към датата на извънборсовото им прехвърляне. Мерките за прилагане и останалите подробности за упражняване на въпросните права още не са уточнени поради очакваната оценка на Комисията. 6. Стойност на програмата за доброволно пенсиониране и стойност на финансовия принос на гръцката държава (32) В уведомлението гръцките органи са уточнили, че стойността на програмата за доброволно пенсиониране на базата на очакваното пенсиониране на 6 000 служители би възлизала на около 1,5 млрд. евро, разпределени за период от седем години (т.е. от 2005 до 2012 г.), като съществената част от стойността се отнася за периода от 2005 до 2007 г. През 2005 г. очакваната стойност на програмата е изчислявана на около 500 млн. евро. По текущи цени стойността би възлизала на около 1,2 млрд. евро (10). (33) На 20 декември 2005 г. гръцките органи уведомиха Комисията, че общо 5 525 служители са подали молба в законно предвидения срок за присъединяването им към програмата за доброволно пенсиониране, процент, съответстващ на 90 % от първоначално планираното намаление на персонала. Независимо от факта, че точният брой не може да бъде известен, докато не бъде завършена пълната обработка и детайлна оценка на молбите, гръцките органи оценяват, че общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране ще възлезе на около 1,1 млрд. евро (или около 863 млн. евро при настоящата нетна стойност). (34) Както се споменава по-горе, участието на гръцката държава е под формата на прехвърляне на 4 % от акциите на дружеството, които притежава, на пенсионния фонд ФОП-ОТЕ. (35) На базата на цена на акция на ОТЕ към датата на публикуване на закона (14 юли 2005 г.) стойността на 4 % от акциите, които да бъдат прехвърлени от държавата на пенсионния фонд, е била около 315 млн. евро. Освен това, поради факта, че стойността на акциите ще бъде определена към датата на прехвърляне, приносът на гръцката държава може да е по-голям. Реално от юли 2005 г. цената на акция на ОТЕ се е покачила от около 16 ЕUR през юли 2005 г. на около 23 ЕUR в средата на януари 2006 г. и на около 22 ЕUR в началото на февруари 2007 г. 7. Аргументи на гръцките органи (36) Гръцките органи смятат, че приносът на държавата в програмата за доброволно пенсиониране не представлява държавна помощ. Финансирайки програмата за доброволно пенсиониране, гръцката държава действа като частен инвеститор. По-нататък, държавният принос освобождава само частично ОТЕ от допълнителните разходи по програмата за доброволно пенсиониране в сравнение с по-малко струващи подобни програми, предложени по принцип въз основа на действащите закони и разпоредби. Като резултат държавният принос цели просто възстановяването на конкурентни условия на равнопоставеност и не води до нарушаване на конкуренцията. (37) По-конкретно гръцките органи са на мнение, че ОТЕ има по-малки възможности от своите конкуренти на наскоро отворения пазар на стационарна телефония. Поради статута на държавни служители, от който са се ползвали служителите на ОТЕ, компанията не е могло едностранно да уволни персонал, а е трябвало да прибегне до предложения за доброволно пенсиониране. За да бъде привлекателно едно такова предложение, ОТЕ е трябвало да предлага на служителите условия и предпоставки за доброволно пенсиониране, които да отразяват щатния им статут. (38) По-конкретно, очаква се приносът на държавата по програмата за доброволно пенсиониране да покрие частично само допълнителната стойност, произтичащи от два основни типа структурни недостатъци, които се дължат на наследството на ОТЕ като държавен монополист: а) законово гарантиран статут на държавен служител, който важи за трудово заетите в ОТЕ, и б) най-високите заплати (също установени според закона), които увеличават значително общата стойност на програмата. Така ОТЕ има по-малко възможности в сравнение с конкурентите си на наскоро отворения пазар за стационарна телефония. Следователно държавният принос може да се счита за сравним с неотдавнашния казус в този сектор, и по-конкретно с решението на Първоинстанционния съд по делото Combus (11), според което освобождаването на едно дружество от държавния сектор поради структурни недостатъци в сравнение с конкурентите му от частния сектор, като тези, които се дължат на „привилегирован и скъпоструващ статут на служителите“, не представлява държавна помощ. (39) Гръцките органи предложиха двуетапно изчисляване с цел отделно пресмятане на: а) финансовите утежнения за ОТЕ от статута на държавна служба, и б) утежненията от по-високи заплати. (40) По-конкретно, финансовите утежнения за ОТЕ от статута на държавна служба се пресмятат чрез сравняване на стойността на предвиденото доброволно пенсиониране със стойността, която би произтекла за ОТЕ, ако е частно дружество и е можела да уволни персонала си, предлагайки предвиденото в закона минимално обезщетение при уволнение. Освен това, поради факта, че според гръцкото законодателство програмите за масови уволнения подлежат на предварително министерско разрешение (12), гръцките органи смятат, че едно частно дружество вероятно ще трябва да предложи по-щедри условия от минималното ниво, предвидено в закона, за осъществяване на обширна програма за доброволно пенсиониране. Така гръцките органи оценяват, че едно частно дружество ще предложи от 1,5 до 2,5 пъти повече облаги от предвидените в закона компенсационни плащания на уволнените, или средно двойно повече от предвидените в закона (13). В конкретния случай, поради щатна трудова заетост, допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране се изчислява на 269 млн. евро. (41) Впоследствие, сравнявайки стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ със стойността на една програма за доброволно пенсиониране на базата на заплатите в частния сектор, които са приблизително с една трета по-ниски от заплатите в ОТЕ, гръцките органи оценяват, че допълнителната тежест по заплатите за ОТЕ е 193 млн. евро, при сравняване на стойността за ОТЕ и двойната законова стойност за минималните компенсационни плащания към уволнените. На базата на споменатата допълнителна стойност, общо поради щатна трудова заетост и по-високи заплати, цялостното допълнително утежнение за ОТЕ възлиза на 462 млн. евро. Тази сума надвишава приноса на държавата, според оценката му към момента на нотификацията (около 315 млн. евро). (42) На 20 декември 2005 г. гръцките органи представиха на Комисията актуализирани изчисления на базата на окончателния брой служители, които са подали молба за присъединяване към програмата за доброволно пенсиониране. По въпроса за актуализираните изчисления гръцките органи поискаха от Комисията да вземе предвид също така и определена допълнителна стойност, която е произтекла поради неизбежни времеви забавяния във връзка с първоначално предвиденото започване на реализирането на програмата за доброволно пенсиониране („стойност преместване“) (14). III. РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 88, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДОГОВОРА (43) В решението си за започване на официално проучване Комисията изрази съмнения относно достоверността на гореспоменатите твърдения на гръцките органи поради причините, посочени по-долу: а) Финансов принос на гръцката държава (44) Първо, Комисията изрази съмнения дали финансовият принос се предоставя в съответствие с принципите на частния инвеститор, след като никой друг инвеститор в дружеството не е допринесъл финансово в плана за ранно пенсиониране. По-нататък, от очакваното увеличение на стойността на дружеството ще се възползват поравно всички инвеститори, без гръцката държава да има печалба, пропорционална на приноса ѝ. Освен това гръцките органи не доказаха, че би могло да се очаква някаква разумна печалба от въпросния принос. б) Стойност на подобни програми за доброволно пенсиониране в частния сектор (45) Второ, Комисията изрази съмнения дали финансовият принос на гръцкото правителство се е ограничавал до това да освободи ОТЕ от споменатата допълнителна стойност във връзка с други доставчици, които предлагат на служителите си програми за уволнение/ранно пенсиониране. По-конкретно, Комисията изрази съмнения дали единственият пример, който са представили гръцките органи, според който едно обикновено дружество ще предостави в рамките на програма за доброволно пенсиониране почти двоен размер на обезщетението, предвидено от закона за уволнения, би могъл да е представителен за определяне на обичайната стойност за едно дружество в случай на предложение по програма за ранно пенсиониране на 5 000-6 000 служители, които не са със специален статут на държавни служители. в) Крайна стойност на програмата за доброволно пенсиониране (46) По-нататък Комисията изрази своите опасения относно това, дали съществува риск финансовият принос на гръцката държава, който не е определен, а зависи от стойността на акциите на ОТЕ към деня на реалното прехвърляне, да надвиши споменатата допълнителна стойност за ОТЕ, изчислена по този начин. г) Трудови и други преимущества, произтичащи като наследство от миналото (47) Комисията сметна също така, че дори и да се приеме, че ОТЕ се натоварва с допълнителни тежести поради специалния статут на трудова заетост на служителите си, този факт не оправдава по необходимост приноса на държавата, тъй като ОТЕ може да се е възползвала и следователно да продължава да се възползва от облаги, които неутрализират евентуалните структурни недостатъци. Тези облаги може да произтичат от специалния статут на трудова заетост на служителите в ОТЕ, от специалната законова рамка за ОТЕ или от специалните показатели, които намаляват трудовите разходи на ОТЕ под нивата на трудовите разходи на дружествата, които се подчиняват на въпросните трудови закони. Беше посочено евентуално освобождаване на ОТЕ от вноски за безработица или пенсионни задължения в миналото. (48) Накрая Комисията се запита дали ОТЕ черпи облаги, произтичащи от предишната ѝ монополна позиция, компенсирайки по този начин недостатъците, произтичащи от допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране, особено що се касае до мрежата за стационарна телефония. IV. ЗАБЕЛЕЖКИ НА ТРЕТИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ (49) Забележки бяха направени от едно адвокатско дружество, което също така поиска анонимност, тъй като се намесва от името на други оператори по съдебен спор с ОТЕ. Основните доводи на адвокатското дружество могат да се обобщят, както следва: (50) Първо, приносът на гръцката държава не отговаря на изискванията на принципите на частния инвеститор, след като програмата за доброволно пенсиониране никога не е предлагана за одобрение от акционерите на ОТЕ. Също така гръцките органи не могат да докажат, че може да се очаква някаква разумна печалба от въпросния принос. Второ, изглежда, че държавата покрива всяка година част от липсите на фонда за социално осигуряване на ОТЕ, на ФОП-ОТЕ. Трето, във връзка с предишните монополни преимущества на ОТЕ, адвокатското дружество изразява мнение, че независимостта на националния регулаторен орган (НРО) се накърнява, тъй като неговият съвет се назначава от гръцките органи, т.е. от най-големия акционер в ОТЕ. (51) Според адвокатското дружество НРО не издава решения по дела относно споменатите нарушения на ОТЕ от страх да не накърни финансовото състояние на компанията. ОТЕ не подлежи на плащане на данък реклама (т.н. данък медии), който възлиза на 20 % от данък предоставяне на реклама и който плащат всички останали дружества, за да се рекламират в което и да било средство за реклама. Стойността на тази субсидия се оценява на 20 млн. евро годишно. Накрая, чрез контрола върху държавната мрежа за стационарна телефония ОТЕ е въвлечена в редица нарушаващи и противоречащи на конкуренцията действия на пазара на електронни комуникации, за които НРО не е наложил във всички случаи необходимите коригиращи мерки. (52) Съответно адвокатското дружество настоява помощта да се обвърже с определени условия, за да се решат горепосочените въпроси. V. ОТГОВОР НА ГРЪЦКИТЕ ОРГАНИ (53) Гръцките органи изразиха повторно основния си аргумент, че подобно на решението Combus, приносът на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране не води до никакви финансови облаги за ОТЕ, първо, защото приносът не намалява нормалните тежести в бюджета на ОТЕ, които засягат трудовата заетост, и второ, понеже засяга изключително освобождаването на бивше държавно предприятие от един структурен недостатък. По-конкретно гръцките органи смятат, че статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ е голяма тежест за дружеството и структурна пречка за по-нататъшната му приватизация (15). В случай че приносът на държавата не може да се оправдае като компенсация за един структурен недостатък или да се сметне, че отговаря на изискванията на принципите на частния инвеститор, може въпреки това да се приеме, че въпросният принос е в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) от Договора на базата на принципите, произтичащи от решението EDF (16), и онези, които се прилагат за трудновъзстановимите разходи в енергийния сектор (17). (54) В отговора си гръцките органи включиха определени доклади, съставени от независими експерти и използвани при: а) изчисляването и удостоверяването на общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране, по-конкретно KPMG провери финансовите резултати на ОТЕ за 2005 г. и удостовери общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране; б) изчисляването на стойността на щатната трудова заетост и на стойността на по-високите заплати на служителите в ОТЕ, използвайки подходящ индекс в Гърция (съответните проучвания са поели CRA International и Hay Group), и в) описанието на трудовата нормативна рамка в Гърция, която важи за частните предприятия въобще и конкретно за ОТЕ; специално проучване, представено от г-н Левантис, преподавател по трудово право в университета в Атина. Основната линия на аргументация на гръцките органи може да се обобщи по следния начин: а) Необходимост от ПДП (55) В отговор на съмненията на Комисията относно това, дали са могли да използват други средства за преструктуриране на ОТЕ, гръцките органи изтъкнаха, че гръцката Конституция предоставя изрична защита на трудовите права, произтичащи от колективни трудови договори. Следователно не би могла да се приложи принудителна програма за пенсиониране, която би била наложена от закон, с цел да се премахне статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ, тъй като това неминуемо би предизвикало подаване на многобройни искове на базата на конституционното и трудовото право и на правото за социално осигуряване, с резултат отмяна на целия опит за преструктуриране на персонала на ОТЕ (18). б) Стойност на ПДП (56) В своя отговор гръцките органи увериха, че от 6 070 определени служители в крайна сметка ОТЕ е приела молби от 5 494 служители (91 % участие). Имащите право да участват в програмата за доброволно пенсиониране се разпределят по-долу в две подгрупи: а) 4 859 души, които ще бъдат облагодетелствани от признаването на фиктивни години - тази група се покрива от настоящата програма за доброволно пенсиониране, и б) 635 служители, които са близо до годините за пенсиониране (т.е. които са имали пълни пенсионни права, но не са били навършили възрастта за задължително пенсиониране), на които ще бъдат предоставени допълнителни пенсионни стимули, за да се оттеглят (19) - тази група се покрива от „редовната“ програма за доброволно пенсиониране. (57) Общата номинална стойност на програмата за доброволно пенсиониране бе проверена и потвърдена от KPMG, контрольорите на ОТЕ. Тази стойност бе проверена в рамките на контрола на финансовото състояние на ОТЕ за 2005 г. в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане (IFRS) (20). Част от стойността на програмата за доброволно пенсиониране, т.е. разходите за еднократни плащания по програмата за доброволно пенсиониране, бе изчислена от независимото консултантско дружество за административни услуги Prudential. Prudential изготви проучване, основано на аналогии, както е предвидено в член 74 от Закон № 3371/2005. Гръцките органи възложиха впоследствие съставянето на доклад на международната консултантска асоциация за управление Hay Group, която потвърди, че коефициент от 1,5 за законния пакет компенсационни плащания на уволнените е разумен индекс за изчисляването на пакета от обезщетения, който едно дружество би предложило при обичайни условия на служителите, за да се оттеглят от дружеството. (58) Въз основа на гореспоменатия доклад на Hay друго международно консултантско дружество по финансови и антитръстови въпроси - Charles River Associates International (CRA International), изготви окончателен доклад за допълнителните разходи на ОТЕ във връзка с останалите конкуренти от частния сектор, т.е. стойността за щатна трудова заетост и стойността за по-високи заплати. (59) Основните изводи от посочените по-горе отделни доклади могат да се обобщят по следния начин: в) Сертификат IRFS 2005 на KMPG: номинална стойност на ПДП (60) Според удостоверените отчети на ОТЕ за 2005 г. оценената обща стойност на програмата за доброволно пенсиониране, що се отнася до плащанията, възлиза на 1 161 827 920 EUR. Настоящата нетна стойност (ННС) на програмата за доброволно пенсиониране се оценява на 939 607 196 EUR (21). Тази сума е резултат от намаляването на номиналната стойност на програмата за доброволно пенсиониране с дисконтов процент от 3 %, който намалява номиналната сума с 67,7 млн. евро (22), и намаляване със сума в размер на 154,4 млн. евро за обезщетения, вече предвидени във финансовите отчети на ОТЕ за 2004 г. (1 161,8 - 67,7 - 154,4 = 939,6). В удостоверената ННС на програмата за доброволно пенсиониране (939,6 млн. евро) не се взимат предвид данъчните облекчения на ОТЕ на базата на данъчното облагане на предприятия (вж. по-долу доклада на CRA). г) Доклад на Hay Group: сравнения с други ПДП в Гърция и ЕС (61) В доклада си Hay Group събира сведения от различни дружества в Гърция и в Европа, които са пристъпили към намаляване на персонала си през предишни години. Проучени са над 40 различни дружества, гръцка собственост или местни клонове на многонационални дружества. Докладът на Hay потвърждава хипотезите на гръцките органи от предишните им бележки, че: а) няма програма за ранно пенсиониране в Гърция или в Европа, подобна на програмата на ОТЕ (т.е. програма за доброволно пенсиониране, която да съдържа „структурни“ разходи като тези на ОТЕ - „щатност“ и високи основни заплати), и б) средните пакети за обезщетения в една обичайна програма за доброволно пенсиониране на едно частно дружество достигат реално до 1,5 пъти обезщетението, предвидено от закона, главно що се касае до възрастовата група на 51-годишните (23). д) Доклад на CRA: изчисляване на допълнителните разходи на ОТЕ (62) На базата на горепосочените проучвания CRA пресметна ННС на разходите, с които ще се натовари ОТЕ за общо 5 494 служители в резултат от прилагането на програмата за доброволно пенсиониране. (63) При изчисляването на ННС на програмата за доброволно пенсиониране ключов елемент беше използването на подходящ дисконтов процент. CRA признава, че основополагащ принцип на съвременното финансиране е, че дисконтовият процент, който се прилага за един финансов поток, трябва да отразява нивото на системен риск, който съществува във финансовия поток. Според CRA, специално на това се дължи използването на среднопретеглената цена на капитала (WACC) на дружеството, която се използва от икономистите в повечето случаи (24). (64) Все пак CRA е на мнение, че в конкретния случай делът на системната стойност в утежнението, което съпътства програмата за доброволно пенсиониране, варира от малък до незначителен. Това е така, понеже: а) движението на заплатите на служителите в ОТЕ следва една строга скала, която намалява несигурността откъм промени в заплатите с течение на времето, и б) всяка несигурност, която би могла да се появи, не е съпоставима с приходите на ОТЕ (годишното увеличение в скалата на заплатите не се съпоставя с целия финансов резултат на ОТЕ). Така според CRA най-подходящият дисконтов процент трябва да отразява резултата, който предоставят ценните книжа без риск. Вземайки като пример десетгодишните облигации в размер на 2,1 млрд. евро, обявени на търг от гръцките органи на 7 юни 2005 г. (годината на програмата за доброволно пенсиониране) със средна гарантирана доходност 3,41 %, и петгодишните облигации в размер на 1,68 млрд. евро, обявени на търг един месец по-късно със средна гарантирана доходност 2,71 %, CRA изчислява лихвения процент без риск за всички срочни действия на около 3 % (25). (65) На базата на тези допускания CRA оцени ННС на програмата за доброволно пенсиониране на 1 086,2 млн. евро. Обратно на изчисленията на KPMG (вж. съображение 60 по-горе), в изчисленията си CRA не взема предвид сумата от 154,4 млн. евро, която вече е предвидена от ОТЕ в отчетите за 2004 г., поради факта, че не зависи от счетоводните ограничения на един контрольор. По-нататък, поради факта, че на базата на гръцкото законодателство за дружествата всички плащания на ОТЕ по програмата за доброволно пенсиониране се приспадат данъчно, CRA оцени, че реалната ННС на програмата за доброволно пенсиониране след приспадане на данъците възлиза на 784,3 млн. евро (26). (66) На базата на горепосочената сума след данъчно облагане CRA пресметна разходите, които ОТЕ би направила, ако беше частно дружество. За тази цел CRA прие, че: а) според заключенията в доклада на Hay Group едно частно дружество при обичайни условия ще предложи пакет, равен на 1,5 пъти от законовия пакет за обезщетение при уволнения, и б) според данните от проучването на KPMG през 2004 г. за възнагражденията и обезщетенията в областта на високите технологии в Гърция, този процент би се прилагал при заплати с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ. На базата на допускането, че ОТЕ ще трябва да предложи пакет, равен на 150 % от законовия пакет, но при заплати от частния сектор, т.е. с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ, CRA стига до извода, че едно частно дружество, освен ОТЕ, за реализирането на програма за доброволно пенсиониране ще се натовари със сума, след отчисляване на данъците, възлизаща на 314,4 млн. евро. (67) Сравнявайки настоящата стойност след данъците (НС) на програмата за доброволно пенсиониране (784,3 млн. евро) със стойността, с която ОТЕ щеше да се натовари, ако беше частно дружество (314,4 млн. евро), CRA изчисли допълнителната стойност за изпълнение на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ на 469,9 млн. евро (27). (68) CRA изчисли също така допълнителната стойност за ОТЕ на базата на два алтернативни сценария. Първият сценарий се базира на по-висок дисконтов процент (7,8 %) въз основа на WACC на ОТЕ. Според този сценарий допълнителното натоварване се намалява на 390,4 млн. евро. Вторият сценарий предполага липса на данъчни облекчения. При него допълнителното натоварване се увеличава на 540,2 млн. евро в случай на прилагане на WACC на ОТЕ и на 643,4 млн. евро в случай на прилагане на дисконтов процент от 3 %. е) Липса на трудови или други преимущества (69) На базата на проучване, извършено от професор Левантис от университета в Атина, гръцките органи подчертават, че ОТЕ не получава никакви трудови преимущества. По-конкретно гръцките органи уверяват, че ОТЕ не е освободена от плащането на вноски за безработица (28). Във всеки случай гръцките органи твърдят, че във връзка с решението Combus наличието на структурни преимущества не е било част от анализа на Съда, нито от оценката на Комисията относно съвместимостта на помощта, отпусната от Франция на EDF. (70) Що се касае до преимуществата, които ОТЕ може да спечели от предишната си монополна позиция, гръцките органи подчертаха, че пазарът на стационарна телефония е отворен напълно от 2001 г. и ОТЕ е била предмет на обширни регулации в съответствие с разпоредбите на действащата нормативна рамка за услуги и мрежи за електронна комуникация. Структурните мерки, наложени на ОТЕ от НРО, Гръцката комисия по телекомуникации и пощи (ГКТП), относно пазарите на стационарни мрежи, са довели до конкурентно навлизане на алтернативни доставчици и последваща загуба на пазарен дял за ОТЕ. ж) Задължението, предложено от гръцките органи (71) В отговора си гръцките органи се позоваха на изчисленията си на цената на акция на ОТЕ при фиксирането ѝ на 25 април 2006 г., т.е. 17,98 EUR. Така на 25 април 2006 г. стойността на 4 % от акциите на ОТЕ е възлизала на 353 млн. евро. Стойността на приноса на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране на 25 април 2006 г. следователно е била 25 % по-ниска от сумата 469,9 млн. евро, съответстваща на допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране. (72) Въпреки това, поради факта, че цената на акциите на ОТЕ на фондовата борса в Атина варира, в случай че общата стойност на 4 % от акциите на ОТЕ надвиши допълнителната стойност, с която ОТЕ ще се натовари, Гърция изрично се задължава да измени член 74 от Закон № 3371/2005, ограничавайки по съответния начин финансовия принос на държавата. з) Отговор на бележките на трети страни (73) Гръцките органи подчертават, че съгласно член 34 от Закон № 2190/1920 за акционерните дружества общото събрание не е компетентно да взима административни решения, а компетентен за взимането им е управителният съвет (член 9, буква г) от устава на ОТЕ). Програмата за доброволно пенсиониране е обсъдена и приета от управителния съвет и по-късно представена на институционалните инвеститори. (74) Гръцките органи твърдят, че бележките относно факта, че гръцката държава покрива годишно част от дефицита на ФОП-ОТЕ, се базират на погрешно схващане за системата на социално осигуряване в Гърция. Гръцките органи припомнят, че основният пенсионен фонд на служителите на ОТЕ, ФОП-ОТЕ, е независимо юридическо лице по държавното право, точно както и всички останали пенсионни фондове в Гърция. Има собствен управителен съвет, администрация, бюджет и финансови отдели. Почти всички съществуващи пенсионни фондове са самоуправляващи се организации с нестопанска цел по държавното право, независими от дружествата, в които работят служителите. Пенсионните права са права, постановени в гръцката конституция (член 25). Основната отличителна черта на системата на социално осигуряване в Гърция е нейният задължителен, държавен и универсален характер. Гръцкият пенсионен режим е система от вида „рay as you go“. Дефицитите на различните фондове по държавното право не се финансират от работодателите или от служителите, а от държавата, тъй като тя има конституционното задължение да гарантира пълното плащане на всички пенсии. (75) От 1994 до 2001 г. ОТЕ, въпреки че е дружество по частното право под контрола на държавата и напълно независимо от пенсионния фонд по държавното право ФОП-ОТЕ, е било задължено със специално законодателство и чрез колективни трудови договори да покрива дефицитите на ФОП-ОТЕ и да оперира с един вид механизми за социално осигуряване за сметка на държавата. Задължението на ОТЕ да покрива въпросните ad hoc дефицити на ФОП-ОТЕ е увеличило още повече разходите на компанията, различни от разходите за заплати, в сравнение с конкурентите и навлизащите на пазара и е съставлявало явно утежнение за дружеството. (76) Що се касае до споменатите преимущества на ОТЕ поради предишната му монополна позиция, гръцките органи подчертаха, че от 2001 г. гръцкият телекомуникационен пазар е отворен напълно и подлежи на превантивен регулаторен надзор от ГКТП и от НРО. Споменатото неправомерно поведение на ОТЕ е трябвало да бъде преустановено на базата на специалните разпоредби на новата нормативна рамка за съответния сектор и въз основа на съответните инструкции. От гръцките органи не може да се изисква взимането на компенсационни мерки във връзка с един напълно отворен пазар по един напълно различен начин, т.е. в рамките на оценяването като държавна помощ на държавни мерки във връзка само с едно дружество. (77) Накрая гръцките органи отхвърлят като погрешно твърдението на третата страна, че ОТЕ е освободена от плащането на данък реклама („данък медии“), докато останалите дружества в Гърция са задължени да го плащат. Дори и съгласно член 19, параграф 2 от Закон № 1264/1982 предприятията с държавно участие и в полза на обществото, каквато е ОТЕ, да са били освободени от плащане на данък реклама, скорошно решение на административния първоинстанционен съд (Решение № 9564/2005) тълкува понятията „държавна служба“ и „в полза на обществото“ по смисъла на Закон № 1264/1982, че не само ОТЕ, но всеки доставчик на телекомуникационни услуги се освобождава от плащане на данък реклама (29) независимо от статута му на държавно или на частно дружество (30). VI. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА (78) Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда, че помощи, отпускани в какъвто и да било вид от държавите-членки или с държавни средства и които нарушават или застрашават да нарушат конкуренцията чрез благоприятно отношение към определени предприятия, са несъвместими с общия пазар, доколкото влияят на търговията между държавите-членки. (79) Определянето на една национална мярка като държавна помощ предполага, че са изпълнени следните кумулативни предпоставки: а) мярката се отпуска от държава-членка чрез държавни средства под каквато и да било форма; б) преимуществото е избирателно, и в) мярката нарушава или застрашава да наруши конкуренцията и може да повлияе на търговията между държавите-членки. (80) В конкретния случай не се поставя под съмнение фактът, че доколкото държавата предлага да прехвърли на ФОП-ОТЕ 4 % от акционерния дял, който притежава в ОТЕ, като принос в общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране на дружеството, се касае за държавни средства. Притежанието от държавата на акционерен дял в размер на 4 % от капитала на ОТЕ представлява имуществени данни с финансова стойност. Този елемент се прехвърля без никаква компенсация на пазарната цена. Следователно мярката представлява прехвърляне на държавни средства. (81) Освен това, въпреки че пряк получател на помощта е ФОП-ОТЕ, пенсионен фонд по държавното право, който е част от по-общата система на социално осигуряване в Гърция, реално облагодетелствано от мярката е ОТЕ, доколкото дружеството се освобождава от част от задълженията за социално осигуряване, които произтичат за него от спорния въпрос за програмата за доброволно пенсиониране. Никое друго дружество не се възползва от конкретното преимущество. Следователно мярката има избирателен характер. (82) Не се оспорва също и фактът, че доколкото ОТЕ е оператор на мрежи с общогръцки обсег и развива дейност по предоставяне на мрежи за електронни комуникации и услуги, включително предоставяне на услуги за международни електронни комуникации, всяка отпусната помощ е възможно да окаже влияние върху търговията между държавите-членки. (83) Все пак, що се касае до въпроса дали приносът на държавата води до преимущества за ОТЕ, които нарушават или застрашават да нарушат конкуренцията, гръцките органи твърдят, че: а) са действали като частен инвеститор, и б) мярката не предоставя никакво преимущество на ОТЕ, тъй като просто компенсира структурни недостатъци на компанията поради de facto статута на държавна служба и на по-високи заплати на служителите ѝ, които са били наложителни според закона по време на периода преди либерализирането. а) Съответствие с принципа на частния инвеститор (84) На базата на изискванията, които произтичат от юриспруденцията, за да се определи дали финансовият принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ може да се счита за равностоен на поведението на един частен инвеститор, който действа при обичайните пазарни условия, е необходимо да се провери дали при подобни случаи един частен инвеститор, съпоставим с размерите на държавата, би предоставил някога финансова помощ с такъв размер, т.е. равностойна на 4 % от акциите на ОТЕ (31). (85) По този въпрос трябва да се направи разграничение между задълженията, които трябва да поеме държавата като притежател на акционерен капитал в едно дружество, и задълженията ѝ като държавна власт (32). Поради факта, че ОТЕ е акционерно дружество, гръцката държава като най-голям акционер в него е отговорна за задълженията на дружеството само до стойността на ликвидност на неговите активи. Социалното осигуряване и другите задължения, свързани с трудовото право, натоварват дружеството, а не неговите акционери. Освен това трябва да се изтъкне, че ОТЕ в момента не е дружество в затруднено финансово положение, нито е в невъзможност да покрие само финансовите задължения по програмата за доброволно пенсиониране. (86) Следователно задълженията, които произтичат от стойността на ранното пенсиониране, както и финансовото покритие на всякакви други трудови облаги, не могат да бъдат взети предвид за целите на прилагането на принципа на частния инвеститор (33). (87) Освен това никой друг инвеститор освен гръцката държава няма принос в допълнителната стойност на проекта за преструктуриране на ОТЕ, въпреки че очакваното повишаване на приходите на ОТЕ ще бъде от полза за всички инвеститори. При тези условия поведението на гръцката държава се различава от това на останалите частни инвеститори в ОТЕ. Дори и привилегированото положение на държавата като най-голям акционер да може да оправдае някакво различно поведение, нормално е да се очаква, че когато някой от акционерите на едно дружество предоставя финансова помощ без участието на останалите акционери, този акционер ще получи някакъв вид обезщетение под формата на увеличено участие в дружеството или по друг начин. Все пак в конкретния случай държавата не получава никаква компенсация освен тази, която получават всички останали инвеститори в дружеството. (88) Фактът, че цената на акциите на ОТЕ се е покачила след обявяването на програмата за доброволно пенсиониране, не означава непременно, че финансовият принос на държавата трябва да се счита само и единствено поради тази причина за съвместим с принципа на частния инвеститор. По принцип всеки финансов принос на държавата за оптимизиране на финансовото състояние на едно листвано дружество е възможно също така да повиши цената на акциите на дружеството, независимо дали приносът ще се характеризира като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. (89) Поради всички горепосочени причини твърдението на гръцките органи, че приносът на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране отговаря на принципа на частния инвеститор, трябва да бъде отхвърлено. б) Липса на финансови преимущества (90) Съгласно съдебната практика, понятието помощ обхваща преимущества, предоставяни от държавни органи, които по различни начини облекчават тежестите, включени нормално в бюджета на едно предприятие (34). По този въпрос Съдът се е произнесъл, че частичното намаляване на социалните утежнения, които натоварват едно дружество, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, ако тази мярка има за цел да освободи частично предприятието от финансови задължения, които произтичат от нормалното прилагане на общата система за социално осигуряване, без каквато и да било аргументация за освобождаването на базата на отличителните особености или въобще на вида на въпросната система (35). (91) Гръцките органи не са съгласни, че частичното намаляване на стойността на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ цели каквото и да било преимущество за дружеството и че влияе на конкуренцията, тъй като то освобождава ОТЕ от един структурен недостатък и осигурява подчиняването на дружеството на същия, по-малко обременителен законов трудов режим, който важи за което и да било друго дружество на гръцкия пазар на електронни комуникации. В тази връзка гръцките органи се позовават на решението на Първоинстанционния съд по делото Combus. По това дело Съдът е решил, че една държавна мярка, „приета, за да замени привилегирования и скъпоструващ статут на служителите, трудово заети в Combus, със статут на договор със служител, съпоставим със статута на служителите на други предприятия за автобусен транспорт, които са конкуренти на Combus“, не е представлявало помощ, понеже „целта [на датското правителство] е била да освободи Combus от структурен недостатък в сравнение с конкуренти от частния сектор“ (36). (92) По този въпрос трябва да се отбележи, че заключенията по делото Combus не е са потвърдени от Съда на ЕО. По-конкретно, определени данни от съдебната практика на Съда на ЕО свидетелстват срещу признанието, че предоставянето на компенсация за един структурен недостатък изключва определянето на една мярка като помощ. В основната си практика Съдът се е произнесъл, че доколко една мярка съставлява помощ, трябва да се преценява в съответствие с критерия за последствията от мярката, а не съобразно причините или целите на мярката (37). Съдът също така се е произнесъл, че всяка мярка, която освобождава едно предприятие от задълженията, които обичайно се съдържат в бюджета му, представлява държавна помощ (38). Съдът е пояснил, че в този случай попадат например разходите относно доходите на служителите (39). На тази база Съдът не е приел, че една мярка не цели преимущество за съответното предприятие само и единствено понеже компенсира някой „недостатък“, който предприятието е понесло в миналото (40). (93) Факт е, че законовият трудов режим в ОТЕ се различава от прилагания в което и да било друго частно дружество в Гърция по отношение на това, че статутът на държавни служители на служителите на ОТЕ и по-високите им заплати не могат да бъдат изменени, освен чрез приемане на ново законодателство и предварителното съгласие на служителите на ОТЕ. Най-общо трудовият режим, прилаган в ОТЕ, увеличава общите трудови разходи и разходите за социално осигуряване, като лишава дружеството от свободата, която имат другите конкурентни дружества, когато се налага да преструктурират трудовите си разходи в зависимост от доминиращите пазарни условия. (94) От друга страна, конкретният случай има определени сходства със случая Combus. При Combus датската държава не е предоставила компенсационни облаги на въпросното дружество, а на трудово заетите в него служители. По подобен начин гръцката държава не предоставя компенсационни облаги на ОТЕ, а на пенсионния фонд на служителите за загубата на приходи поради ранно пенсиониране. Както и при Combus, статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ представлява „привилегирован и скъпоструващ режим“ в сравнение със статута на служителите в частния сектор. Както и при Combus, целта на гръцкото правителство е да освободи ОТЕ „от един структурен недостатък в сравнение с конкуренти от частния сектор“. (95) По-нататък, както и в случая Combus, намесата на държавата не цели да обезщети или да облекчи ОТЕ за предишни пенсионни задължения, които произтичат от периода, през който дружеството се е подчинявало на една sui generis законова трудова рамка (минали задължения), а се ограничава строго до това да приравни ОТЕ към частния сектор относно бъдещи пенсионни права. (96) С оглед на горепосоченото Комисията отбелязва също така, че реалните обстоятелства и законовата рамка в конкретния случай притежават някои специфики в сравнение с тези при Combus. (97) Първо, в случая Combus компенсацията на датските органи е имала за цел да облекчи предвидената промяна на статута на дружеството от държавно в частно и това е била причината за финансовото обезщетение (bonus), предложено от датското правителство на служителите на Combus, чийто статут е променен от държавни служители на служители по договор по частното право. Все пак ОТЕ е станало акционерно дружество през 1994 г., без държавата своевременно да вземе подходящи мерки, за да осигури уеднаквяване на трудовия режим на дружеството с този на едно обикновено акционерно дружество. Държавата не се намесва и през 2001 г., когато ОТЕ губи изключителното си право на доставчик на услуги за стационарна гласова телефония и гръцкият пазар на електронни комуникации е напълно отворен. (98) От тази гледна точка не може да се изключи, че е възможно големият брой служители да позволи на ОТЕ, главно по време на кризисните години преди и веднага след пълното либерализиране, да осигури и да запази днешната си доминираща позиция и да продължи да присъства във всички сектори на пазара на електронни комуникации. (99) Освен това, както се посочва в съображение 93, понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО покрива само мерки за намаляване на задължения, които нормално се съдържат в бюджета на едно дружество и които трябва да се разглеждат като финансово преимущество, което предприятието бенефициер не би получило при нормални пазарни условия (41). (100) По този въпрос трябва да се припомни, че според съдебната практика разходите на предприятията вследствие на колективните договори, сключени между работодатели и синдикати, които предприятията се задължават да спазват, било понеже са се присъединили към тези договори, било понеже тези договори са разширени чрез наредба, са разходи, включени поради тяхното естество в бюджетите на предприятията (42). (101) Въпреки всичко, както е посочено в съображение 93, трудовият режим, наложен на ОТЕ, представлява реално изключение от общия законов трудов режим, който се прилага днес за всяка друго частно дружество в Гърция, а статутът на държавни служители и високите заплати на служителите в ОТЕ не са били действително резултат от колективни договори след свободни преговори, а навярно са наложени на дружеството от самата държава. Комисията отбелязва, че след като ОТЕ е регистрирано на борсата, гръцките органи никога не са загатвали, че задълженията на ОТЕ според трудовото законодателство няма да е нужно да се поемат от обичайния бюджет на дружеството или че държавата ще трябва да обезщети ОТЕ за допълнителните разходи за щат и за високи заплати, наложени му от закона. Но и оценката на акциите на ОТЕ също е била основана на допускането, че разходите за щат и за високи заплати на ОТЕ се включват обичайно в бюджета на ОТЕ. (102) Становището, проучено във връзка със сходното дело Combus, води до заключението, че мярката, подлежаща на оценяване, е възможно да бъде оценена като помощ. Въпросът обаче не се нуждае от по-нататъшно проучване, тъй като поради причините, обяснени подробно по-долу, във всеки случай е съвместим с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора. VII. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА С ОБЩИЯ ПАЗАР (103) Комисията отбелязва, че предвиденият принос на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ е част от един по-обширен проект на гръцките органи за преструктуриране на трудовия режим в ОТЕ, за да се осигури дългосрочната ѝ стабилност и да се оптимизира функционалността на пазара на електронни комуникации. По този начин програмата за доброволно пенсиониране е необходима стъпка към по-нататъшната приватизация на ОТЕ. (104) Следователно Комисията смята, че оценката на съвместимостта на мярката с потребностите на общия пазар трябва да се базира пряко на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, където е посочено, че: „помощи за насърчаване на развитието на определени финансови дейности или икономически сектори, доколкото не изменят условията на търговските отношения по начин, който противоречи на общия интерес“, могат да се считат за съвместими с общия пазар. (105) За да се приеме, че една помощ е съвместима с общия пазар, тъй като насърчава развитието на финансови дейности или на определени икономически сектори, тя трябва да оптимизира начина на упражняване на финансовата дейност. В съответствие с член 87, параграф 3, буква в) една помощ е съвместима единствено доколкото не изменя условията на търговските отношения по начин, който противоречи на общия интерес. При оценяването ѝ Комисията отдава особено значение на критериите за необходимост и пропорционалност (43). а) Мярката е в съответствие с общия интерес (106) Обявената мярка за освобождаване на ОТЕ от допълнителния разход, който понася като бивше държавно предприятие поради статута на държавна служба и високите заплати на персонала му, ще позволи на дружеството да оперира свободно на напълно отворения пазар на електронни комуникации и да осъществи необходимите подходи, за да отговори на пазара и на останалите технологични развития, които влияят на стабилността на дружеството в дългосрочен план. (107) По-конкретно намаляването на персонала на ОТЕ с около една трета чрез програмата за доброволно пенсиониране, както и съгласието на служителите на ОТЕ да бъде премахнат статутът на държавен служител при назначенията в бъдеще в замяна на пакета за ранно пенсиониране, който се предлага от ОТЕ, са основни компоненти на цялостните мерки за преструктуриране на дружеството, които се очаква да му осигурят доходност, ефективност на функциониране и по-нататъшна приватизация. До момента статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ, техният огромен брой и гарантираните високи заплати представляват сериозни пречки за по-нататъшната приватизация на дружеството и излизането на гръцката държава от ОТЕ. (108) Преобразуването на ОТЕ, което е в процес на развитие, от предишен монополист в дружество със същия правен статут като всеки друг частен доставчик в Гърция, както и очакваното последващо премахване на контрола върху дружеството от страна на гръцката държава, оптимизира функционирането на гръцкия пазар на електронни комуникации, намалява пречките за пазарно поведение (44) и в дългосрочен план облагодетелства крайните потребители. (109) Следователно планираният финансов принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране е съвместим с общия интерес. б) Помощта е най-подходящата мярка (110) При започването на официалното разследване Комисията изрази съмнения относно необходимостта от настоящата програма за доброволно пенсиониране, базирайки се на предишни програми за доброволно пенсиониране, финансирани изцяло от ОТЕ. (111) По-конкретно проучването доказа, че от 1996 до 2004 г. ОТЕ е предоставила възможност за ранно пенсиониране на 8 173 свои служители. Все пак тези по-малки годишни програми за доброволно пенсиониране (900 служители средно на година) са предложени само на служители, които вече имат право на пенсия, но могат да останат на работа, докато изпълнят условията за задължително пенсиониране (45). Следователно тези предишни програми за доброволно пенсиониране не са предвиждали признаването на фиктивни години на съответните служители и поради това не могат да се сравняват със сегашната програма за доброволно пенсиониране, що се касае до структурата и обхвата на прилагане. В този смисъл предишните програми за доброволно пенсиониране, които са се изпълнявали от ОТЕ, не са се различавали от други подобни програми за доброволно пенсиониране, които се прилагат от което и да било друго частно дружество, или от текущата „редовна“ програма за доброволно пенсиониране на ОТЕ (46). (112) В конкретния случай една програма за доброволно пенсиониране, която би предложила само и единствено ранно пенсиониране на служители, които имат право на пенсия, но не са навършили още възрастта за задължително пенсиониране, не би довела до възможно най-високото участие, тъй като някои от тези служители биха предпочели да останат на работа, за да получат възможно най-висока пенсия (47). (113) При тези обстоятелства решението на ОТЕ да признае до 7 фиктивни години на всички служители, които подлежат на задължително пенсиониране в периода от 2005 до 2012 г. и да им предложи право на ранно пенсиониране с пълна пенсия изглежда единственото средство, което може своевременно да доведе до ранно пенсиониране на значителен брой служители. Реално погледнато, един служител, който се ползва от статут на държавен служител, би решил да се оттегли от дружеството само ако работодателят му предложи съответните подходящи стимули. Следователно ОТЕ трябва да предложи поне подходяща компенсация за финансовите блага, които ще продължи да получава един служител, ако остане под закрилата на статута на държавен служител. Последвалото успешно присъединяване към програмата за доброволно пенсиониране (около 91 % от броя на определените служители) потвърждава, че допълнителните мотиви, предложени от ОТЕ на служителите под форма на признаване на фиктивни години трудов стаж, са подходяща мярка. (114) ОТЕ не би могла отново да прибегне до други по-малко струващи мерки, като например програма за съкращения, тъй като служителите на ОТЕ ще трябва да се съгласят да изгубят статута на щатна трудова заетост, като го заменят с едно по-ниско обезщетение поради уволнение. Не е възможно и да се отмени със задна дата статутът на държавни служители за служителите на ОТЕ, за да може ОТЕ да приложи програма за задължително съкращение, тъй като, както обясниха гръцките органи, такъв избор би предизвикал много сериозни юридически и конституционни проблеми, които биха осуетили цялостния опит за преструктуриране на ОТЕ. (115) Възможно е освен това да се установи някакво съответствие между настоящия случай и съобщенията на Комисията относно трудновъзстановимите разходи в енергийния сектор (48). Трудновъзстановимите разходи произлизат, когато регистрираният оператор, поради това, че е регистриран доставчик, се натоварва с разход, който не може повече да си възвърне поради либерализирането на пазара и навлизането на него на нови конкуренти. (116) Следователно приносът на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране може да бъде посрещнат по аналогичен начин, както компенсацията на трудновъзстановимите разходи, поради следните причини. Специалният статут на държавни служители на служителите на ОТЕ се свързва с предишното монополно положение, когато пазарът още не е бил отворен. В онова време този специален статут не е създавал затруднения, тъй като ОТЕ е оперирала в монополна среда. Имала е по-високи разходи в сравнение с други предприятия, но е била предпазена от конкуренция в този сектор. С либерализирането на пазара на комуникациите в Гърция този специален статут е започнал постепенно да създава утежнения за ОТЕ и е повлиял на нейната конкурентоспособност. Специалният статут на държавни служители представлява за ОТЕ допълнителен разход за заплати, който неговите конкуренти нямат (49). (117) Впоследствие решението на гръцките органи да финансират разходите по програмата за доброволно пенсиониране, които произтичат от разходите на ОТЕ за щатна трудова заетост и за по-високи заплати, е съвместимо с изискването за необходимост, тъй като предоставя възможност на ОТЕ да преструктурира функциите си по начин, подобен на този при едно частно дружество, без да се налага да поема допълнителни разходи, произтичащи от периода преди освобождаването. в) Пропорционалност (118) Приносът на държавата обезщетява ОТЕ само с разходите за щатна трудова заетост и за по-високи заплати, произтичащи от допълнителните фиктивни години, които се признават на служителите, навършващи възрастта за задължително пенсиониране в периода 2005-2012 г. По-конкретно, гръцката държава не се меси във финансирането на съществуващите пенсионни задължения на ОТЕ, нито покрива какъвто и да било вид пенсионен дефицит, които трябва да се поемат от дружеството. ОТЕ е изплатила като цяло всички минали вноски на работодател във ФОП-ОТЕ, като покрива и общите разходи по програмата за доброволно пенсиониране до датата на започване на нейното прилагане с изключение на разходите, които няма да бъде необходимо да поема едно частно дружество, ако е трябвало да предприеме подобни мерки за намаляване на трудовия си персонал. (119) Поради това гръцката държава прехвърля 4 % от акционерния дял, който притежава в ОТЕ, на пенсионен фонд, за да финансира разходите по програмата за доброволно пенсиониране, произтичащи от това, че пенсиите на определените служители за програмата за доброволно пенсиониране не се изчисляват на базата на годината на реалното им пенсиониране, а въз основа на годината, в която би трябвало да се оттеглят, ако са избрали да се възползват напълно от статута на държавен служител. С други думи, държавата финансира по същество бъдещите пенсионни вноски на работодателя и на служителите за фиктивните години, които се признават на всички, възползвали се от предложението на програмата за доброволно пенсиониране. (120) Приносът на гръцката държава трябва също така да бъде оценен в рамките на по-обширен договор, сключен между администрацията на ОТЕ и нейните служители, въз основа на който, в замяна на щедрите стимули за ранно пенсиониране, служителите на ОТЕ се съгласяват на отмяна на статута на щатна трудова заетост за бъдещите служители. Докато статутът на трудова заетост на бъдещите служители на ОТЕ остава непроменен, приносът на държавата няма да има никакво влияние върху дългосрочната стабилност на дружеството, след като бъдещите назначения на служители биха анулирали всяка краткосрочна икономия на разходите, която ОТЕ би постигнала чрез програмата за доброволно пенсиониране. (121) За да се удостовери уместността на помощта, която подлежи на оценка, трябва също така да се докаже, че: а) гръцките органи са изчислили правилно допълнителната стойност, която ОТЕ трябва да поеме поради статута на държавни служители и по-високите заплати на персонала, който ще бъде облагодетелстван от предложението на програмата за доброволно пенсиониране, и б) приносът на държавата не облагодетелства прекалено ОТЕ. i) Допълнителният разход за ОТЕ (122) На базата на подробната информация, предоставена от гръцките органи, номиналната стойност на програмата за доброволно пенсиониране, както е удостоверена от KPMG съгласно удостоверените на база IFRS финансови отчети на ОТЕ за 2005 г., е 1 161,8 млн. евро. (123) Според проучването, направено от CRA (вж. съображение 65), ННС на програмата за доброволно пенсиониране е 1 086,2 млн. евро. Вземайки предвид данъчните облекчения за ОТЕ, произтичащи от намаленията при данъчното облагане на дружеството, CRA изчисли, че след данъчното облагане ННС на програмата за доброволно пенсиониране ще е 784,3 млн. евро. (124) CRA използва като база за изчисляването на ННС дисконтов процент от 3 %, който съответства на печалбата от ценни книжа без риск. Този подход е в противоречие с данните, представени от гръцките органи през ноември 2005 г., които се базират на изчисления на 7,8 % WACC на ОТЕ. CRA не отрича, че WACC може да се използва като дисконтов процент. При все това смята, че дори и използването на WACC да отразява обичайния риск, на който е изложено едно дружество в своята бизнес дейност, в настоящия случай изплащането на заплати и пенсии на служителите на ОТЕ не е изложено на никаква несигурност, тъй като заплатите следват строга скала и годишното им приспособяване спрямо горното няма връзка с финансовите печалби на ОТЕ. Все пак за пълнота CRA изчисли ННС на програмата за доброволно пенсиониране във връзка и с WACC на ОТЕ и заключи, че ННС на програмата за доброволно пенсиониране е 704,8 млн. евро. (125) Комисията смята, че оценката на базата на WACC на ОТЕ (7,8 %) е съвместима с общите практики в този сектор (както се признава и от самата CRA), а и с предишните данни, представени от гръцките органи. Следователно като ННС на програмата за доброволно пенсиониране трябва да се приеме и стойността от 704,8 млн. евро. (126) На базата на допускането, че ОТЕ би могла да предложи пакет за ранно пенсиониране, равен на 150 % от изискваното съгласно закона за уволнения, но със заплати от частния сектор (т.е. заплати с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ), CRA заключава, че ННС на една такава програма би била 314,4 млн. евро. На базата на горепосоченото допълнителното натоварване за ОТЕ е 390,4 млн. евро (704,8 млн. евро - 314,4 млн. евро = 390,4 млн. евро). (127) При започване на официалното разследване Комисията поиска от гръцките органи да докажат твърдението си, че частните дружества биха предложили пакети за обезщетение при уволнение, равностойни на 150 % от минималния пакет, предвиден от закона. Гръцките органи представиха доклад на Hay Group (вж. съображение 61), според който дори и да не имало никаква програма за доброволно пенсиониране в Общността, съпоставима с тази на ОТЕ, на базата на интервюта и информации, събрани от 40 дружества, които развиват дейност в Гърция, пакетът обезщетения, който биха предложили тези частни дружества на служители на възраст между 51 и 62 години, каквато е възрастта на повечето от служителите в ОТЕ, участващи в програмата за доброволно пенсиониране, би бил равен средно на 150 % от минимума, предвиден от закона. След като разгледа данните, представени от гръцките органи, Комисията няма причини да оспорва валидността на заключенията в доклада на Hay. (128) Следователно изчисленията на CRA за предложението за утежнение на ОТЕ (390,4 млн. евро) на базата на коефициента за умножение 1,5, предложен в доклада на Hay, трябва да бъдат приети като правилни и обосновани. (129) Следващият въпрос, който се нуждае от отговор, е дали приносът на гръцката държава надвишава допълнителната тежест за ОТЕ, която се изчислява на 390,4 млн. евро. ii) Стойност на приноса на гръцката държава (130) Съгласно член 74, параграф 4, буква а) от Закон № 3371/2005 гръцките органи внасят 4 % от акционерния капитал на ОТЕ във ФОП-ОТЕ. Стойността на приноса на държавата в програмата за доброволно пенсиониране се изчислява, като се умножава общият брой на нейните акции в ОТЕ (490 582 879) по 4 % и по фиксираната стойност на акция на ОТЕ на фондовата борса в Атина (50). (131) Към датата на публикуване на Закон № 3371/2005, 14 юли 2005 г., фиксираната стойност на акция на ОТЕ е 16,35 EUR. Към тази дата държавният принос съответства на сума, приблизително равна на 315 млн. евро. Оттогава стойността на акция на ОТЕ се покачва постепенно, като варира от 23 EUR в средата на януари 2007 до 21 EUR на 27 февруари 2007 г. Така на 27 февруари 2007 стойността на 4-процентовия дял на гръцката държава в ОТЕ възлиза на около 410 089 618 EUR. (132) Стойността на приноса на гръцката държава към тази дата е по-голяма от сумата, която съответства на допълнителната тежест за ОТЕ (390,4 млн. евро). (133) В отговора си при започване на официалното проучване, поради невъзможността за прогноза на бъдещата фиксирана стойност на акциите на ОТЕ, гръцките органи се задължиха да отменят Закон № 3371/2005, ако стойността на 4 % надвишава сумата от 390,4 млн. евро в деня на прехвърлянето им към пенсионния фонд, и да предприемат всяка друга необходима мярка, за да гарантират, че стойността на подлежащите на прехвърляне към ФОП-ОТЕ акции няма да надвиши 390,4 млн. евро. (134) Следователно оценката на Комисията в настоящия случай се базира на задължението на Гърция, съгласно което планираният принос във ФОП-ОТЕ няма да надвиши сумата от 390,4 млн. евро, която съответства на допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ, и че при необходимост ще бъде отменен Закон № 3371/2005. 1. Други преимущества (135) В началото на официалното проучване Комисията забеляза, че допълнителната стойност, с която се натоварва ОТЕ поради специалния статут на трудова заетост на служителите си, не оправдава при необходимост приноса на държавата поради факта, че ОТЕ може да има облаги и следователно да продължава да има облаги от други преимущества, които неутрализират стойността на програмата за доброволно пенсиониране (вж. съображение 47). Тези преимущества може да произтичат от специалния трудов статут на служителите в ОТЕ и въобще от специални намеси, които намаляват трудовите разходи на ОТЕ на нива под трудовите разходи на дружествата, които спазват цялостно действащото трудово законодателство, като изключване от вноски за безработица или освобождаване от пенсионни задължения. ОТЕ може също така да черпи ползи, произтичащи от предишната ѝ монополна позиция, които да компенсират недостатъците от допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране (предимно що се касае до мрежата ѝ за стационарна телефония). а) Преимущества във връзка с трудовото законодателство (136) Комисията смята, че оценката съгласно член 87, параграф 3, буква в) на съвместимостта на мерките за обезщетение на едно бивше монополно предприятие за допълнителната стойност, която произлиза от един период от време, през който съответното дружество е функционирало като монополист, ще трябва да се ограничи до проучване, дали последното е имало облаги или продължава да има облаги само от преимуществата с подобно естество, както в конкретния случай преимущества във връзка с трудовото законодателство, на което подлежи ОТЕ, които може да неутрализират стойността, подлежаща на проучване. (137) От тази гледна точка в доклада, поръчан от гръцката държава и изготвен от проф. Левантис, се стига до заключението, че ОТЕ не се възползва от никакъв вид трудови преимущества и че за останалото ОТЕ се вмества в общата рамка на трудовото право като всяко друго листвано на борсата акционерно дружество. Освен това гръцките органи увериха, както бе поискано от Комисията в началото на официалното разследване, че ОТЕ, като всеки друг работодател в Гърция, подлежи на плащане на вноски за безработица съгласно действащото законодателство за социално осигуряване. (138) В началото на официалното разследване Комисията поиска да научи дали в миналото ОТЕ е ползвала някакви облекчения в сферата на пенсионните задължения. Според информацията, предоставена от гръцките органи, ОТЕ никога не е била изключвана или освобождавана от пенсионните ѝ задължения като работодател (51). б) Преимущества във връзка с конкуренцията (139) Комисията смята, че въпросът дали трябва да бъдат взети предвид и други преимущества, които произтичат от предишната монополна позиция на подлежащото на оценка предприятие, по същество зависи от това дали съответният пазар е напълно отворен, т.е. от това, дали съществува подходяща законова или нормативна рамка, която гарантира, че едно бивше монополно предприятие вече няма никакво изключително или специално право или други привилегии и че съществуващите или евентуални изкривявания на конкуренцията могат да бъдат посрещнати ефективно на базата на наличните нормативни превантивни и коригиращи мерки и/или ex post прилагане на съответните разпоредби на законодателството за конкуренцията. (140) По този въпрос в бележките, предоставени от заинтересованата трета страна, тя се съсредоточи по същество върху споменатото като противоречащо на конкуренцията поведение на ОТЕ на пазара на стационарна гласова телефония и върху споменатите пропуски на НРО при изпълнението на неговите регулаторни задължения. (141) Комисията отбелязва, че в съответствие с членове 7 и 13 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата нормативна рамка за мрежи и услуги за електронна комуникация (рамкова директива) (52) НРО вече е оценил ОТЕ като оператор със значителна пазарна сила в рамките на всички пазари за стационарна телефония, които се включват в препоръката на Комисията за съответните пазари. В резултат ОТЕ сега е обект на редица предварително интегрирани нормативни коригиращи мерки по отношение на услугите към други доставчици и към крайни клиенти. По-конкретно, ОТЕ днес е задължена да предоставя на трети страни: а) достъп до стационарната си мрежа за други доставчици; б) избор и предварителен избор на доставчик; в) съобщителни услуги и пълна гама от мрежови услуги, като спазва принципите на равнопоставеност, справедливост и навременност. Като оператор със значителна сила на пазара за стационарни мрежи, ОТЕ има също така задължение да не налага дискриминация, задължение за прозрачност, за счетоводно разделяне и контрол, като се задължава да контролира цените и ценовите системи на базата на дългосрочната средна нарастваща стойност и на текущата стойност на активите (53). Тези коригиращи мерки се съдържат също и в регламентиращите разпоредби за пазарите на наети линии (54), както и на пазара на едро за предоставяне на широколентови услуги (55). Освен това НРО е наложил на ОТЕ цени за конкурентен абонатен достъп (LLU), които към настоящия момент са най-ниските в Общността. (142) Като цяло различните задължения за ценови системи и счетоводно разделяне, наложени на ОТЕ, целят да се гарантира, че ОТЕ като бивш монополист няма да може да черпи преимущества, способни да нарушават или изкривяват конкуренцията на пазара (56). (143) По-нататък Комисията отбеляза, че от началото на официалното проучване НРО е пристъпил също към прилагане на различни ex post мерки спрямо ОТЕ поради нарушения на съществуващата нормативна рамка или на разпоредбите за конкуренцията (57). (144) На базата на всичко горепосочено се стига до това, че действащата регулативна рамка в сектора вече до голяма степен осигурява правилното функциониране на пазара на електронни комуникации и няма преимущества за ОТЕ, които да произлизат от предишната му монополна позиция и да не се преодоляват от въпросната рамка, доколкото такива преимущества не са установени от Комисията или не са доказани от трета страна. в) Изключване на ОТЕ от данък реклама (145) Относно твърдението на заинтересованата трета страна, че ОТЕ е изключена от плащането на данък реклама, с който се задължават останалите дружества за всяка реклама, която правят чрез каквото и да било средство (данък медии), Комисията смята, че по принцип такива мерки трябва да се проучват отделно, а не в рамките на настоящата процедура. Комисията е убедена, че във всеки случай въпросното изключване не цели никакво преимущество за ОТЕ (58). 2. Заключителни бележки (146) От горепосоченото се налага заключението, че планираният принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ, доколкото не надвишава допълнителните натоварвания за ОТЕ поради статута на държавна служба и по-високи заплати на служителите, изчислен на 390 млн. EUR, е помощ, насочена към постигането на цел от общ интерес по необходим и подходящ начин и без да влияе неблагоприятно на търговските отношения. Следователно помощта е съвместима с член 87, параграф 3, буква в) от Договора. VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (147) Целесъобразно е да се изтъкне, че настоящото решение е взето на базата на изричното задължение, поето от гръцките органи, че Закон № 3371/2005 ще бъде отменен, ако към датата на прехвърляне към ФОП-ОТЕ на 4 % от акционерния капитал на ОТЕ стойността на прехвърляните акции надвиши допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ, както бе потвърдено пред и прието от Комисията. На базата на горепосоченото Комисията стигна до заключението, че допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ поради статута на пожизнена щатна заетост и по-високи заплати на персонала възлиза на 390,4 млн. евро. (148) На базата на гореспоменатото задължение Комисията смята, че обявената мярка, проверена във връзка със съответната съдебна практика, включително решението Соmbus, може да се смята за помощ. Не е необходимо обаче въпросът да бъде проучван повече, тъй като дори да се разглежда като помощ, мярката във всеки случай е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Акционерният дял в ОТЕ в размер на 4 %, който гръцката държава планира да прехвърли на ФОП-ОТЕ, при условие че стойността му към датата на прехвърлянето няма да надвиши сумата от 390,4 млн. евро, представлява помощ, съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в). Ако стойността на акционерния дял в ОТЕ в размер на 4 %, който гръцката държава планира да прехвърли на ФОП-ОТЕ, към датата на прехвърлянето надвиши сумата от 390,4 млн. евро, Гърция следва да вземе всички необходими мерки, така че ФОП-ОТЕ да не получи никаква сума над 390,4 млн. евро. Член 2 Адресат на настоящото решение е Република Гърция. Съставено в Брюксел на 10 май 2007 година.

32000D0375

32000D0375 L 138/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 29 май 2000 година за борба с детската порнография в Интернет (2000/375/ПВР) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид инициативата на Република Австрия, като взе предвид резолюциите, приети от Европейския парламент на: 19 септември 1996 г. относно малолетните и непълнолетните жертви на насилие (2), 12 декември 1996 г. за мерките за защита на малолетните и непълнолетните в Европейския съюз (3), 24 април 1997 г. по съобщение на Комисията относно незаконното и вредно съдържание в Интернет (4) и 6 ноември 1997 г. по съобщение на Комисията за борба с детския секстуризъм, както и наръчника за приноса на Европейския съюз за засилване на превенцията срещу сексуалната злоупотреба и експлоатация на деца (5), като взе предвид Декларацията и Плана за действие, приети с единодушие от делегатите на Световния конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца, проведен в Стокхолм през август 1996 г., както и заключенията и препоръките на последвалата го конференция, проведена в Страсбург през април 1998 г., като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, приета в Рим на 4 ноември 1950 г., и по-специално членове 2, 3 и член 10, параграф 2 от нея, като припомни Европейската конвенция относно упражняване на правата на децата, приета в Страсбург на 25 януари 1996 г., и по-специално членове 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 15 от нея, като взе предвид Универсалната декларация за правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН с Резолюция 217 А (III) на 10 декември 1948 г. в Париж, и по-специално членове 2, 3, 7, 25 и 26 от нея, като припомни член 34 от Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г., като взе предвид Съвместно действие 96/700/ПВР на Съвета от 29 ноември 1996 г. за създаване на стимули и програми за обмен на лицата, които отговарят за борбата с търговията с хора и сексуалната експлоатация на деца (6), като взе предвид Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, приета на срещата им от 17 февруари 1997 г. в рамките на Съвета, относно незаконното и вредно съдържание в Интернет (7), като взе предвид Съвместно действие 97/154/ПВР от 24 февруари 1997 г., прието от Съвета във връзка с борбата с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца (8), като взе предвид Решение на Съвета от 3 декември 1998 г. за допълване на определението за вида престъпление „трафик на хора“ в приложението към Конвенцията за Европол (9), и като взе предвид одобрената от Съвета Декларация от 3 декември 1998 г., като взе предвид препоръката, приета от Съвета на 24 септември 1998 г. за развитие на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и информационни услуги чрез подпомагане на национални мрежи, които са насочени към постигане на сравнимо и ефективно ниво на защита на малолетните и непълнолетните и на човешкото достойнство (10), като припомни Плана за действие, приет от Съвета на 28 април 1997 г. за борба с организираната престъпност (11), одобрен от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г., и Десетте принципа на Г-8 относно високотехнологичните престъпления, които бяха отбелязани от Съвета на срещата му на 19 март 1998 г., както и препоръката на Европейския съвет във Виена от 10 и 12 декември 1998 г. за гарантиране на ефективни последващи инициативи за зашита на децата на европейско и на международно ниво, особено в областта на детската порнография в Интернет, като взе предвид Решение 276/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 януари 1999 г. за приемане на многогодишен план за действие на Общността за насърчаване на безопасното ползване на Интернет чрез борба с незаконното и вредното съдържание в глобалните мрежи (12), като припомни Обща позиция 1999/364/ПВР на Съвета от 27 май 1999 г. за преговорите по проекта на Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство, проведени в Съвета на Европа на 27 май 1999 г. (13), като има предвид, че трафикът на хора и сексуалната експлоатация на деца са сериозно посегателство срещу основните права на човека, и по-специално на човешкото достойнство; като съзнава факта, че сексуалната злоупотреба с деца, както и производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография, често съставляват важна част от международната организирана престъпна дейност, чиито размери в рамките на Европейския съюз са източник на нарастваща загриженост; убеден, че зачитането на физическата и емоционалната неприкосновеност на децата и защитата на жертвите на сексуална експлоатация са от основно значение и трябва да са център на усилията на Съюза; като съзнава необходимостта от допълнителни мерки на Съюза за насърчаване на безопасното ползване на Интернет; с оглед предотвратяването и борбата със сексуалната злоупотреба с деца, и по-специално производството, обработката, притежаването и разпространението чрез Интернет на материали, които съдържат детска порнография, РЕШИ: Член 1 1. В рамките на Решение № 276/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и с оглед засилване на мерките за предотвратяване и борба с производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография, и за подпомагане на ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията в тази област държавите-членки предприемат необходимите мерки за насърчаване на Интернет потребителите пряко или косвено да информират органите по наказателно преследване, когато попаднат на материали или се усъмнят, че по Интернет се разпространяват материали, които съдържат детска порнография. Интернет потребителите биват информирани за начините за връзка с органите по наказателно преследване или организациите, които имат изключителното право на връзка с тези органи, с което да се даде възможност на органите да изпълнят задачата си по предотвратяване и борба с детската порнография в Интернет. 2. При необходимост и като се отчита административната структура на всяка държава-членка, мерките за подпомагане на ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията в тази област могат да се изразяват в създаването на специализирани звена в рамките на органите по наказателно преследване, които притежават необходимия опит и ресурси за бързо обработване на информацията, която е свързана със съмнение за производство, обработка, притежаване и разпространение на детска порнография. 3. Държавите-членки гарантират своевременното реагиране на органите по наказателно преследване при получаване на информация със съмнение за производство, обработка, притежаване и разпространение на материали, които съдържат детска порнография. Органите по наказателно преследване могат по тактически съображения да отложат предприемането на действия, например с оглед разкриване на лицата или мрежите, които стоят зад престъпната дейност (кръгове за детска порнография). Член 2 1. Държавите-членки гарантират възможно най-широко и своевременно сътрудничество за улесняване на ефективното разследване и наказателно преследване на свързаните с детската порнография в Интернет престъпления, в съответствие със съществуващите договорености и споразумения. 2. За да гарантират своевременното и ефективно противодействие на тези престъпления, държавите-членки съобщават кои са определените от тях звена за контакт, които са съставени от квалифицирани служители, които са на разположение 24 часа в денонощието, както и данни за специализираните звена по член 1, параграф 2, които обслужват обмена на информация и последващите контакти между държавите-членки. Звената за контакт, които държавите-членки вече са създали с друга функция, също могат да бъдат ползвани за тези цели. Използват се и съществуващите канали за обмен на информация, като Европол и Интерпол. 3. Държавите-членки вземат необходимите мерки за информиране на Европол в рамките на неговия мандат за случаите на съмнение за детска порнография. 4. Държавите-членки, в подходяща форма на сътрудничество с Интерпол, обсъждат възможностите за организиране на редовни срещи на компетентните органи, които са специализирани в борбата с детската порнография в Интернет, с оглед насърчаване на общия обмен на информация, анализ на ситуацията и координиране на тактиките по разследване на престъпленията. 5. Всяка държава-членка нотифицира генералния секретариат на Съвета за организационното звено или звена, които са определени като звена за контакт по параграф 2. Генералният секретариат информира всички други държави-членки за тези звена на контакт. Член 3 Държавите-членки провеждат конструктивен диалог с индустрията и обсъждат възможните мерки от доброволен и правнозадължителен характер за премахване на детската порнография от Интернет. В частност държавите-членки обменят опит във връзка с ефективността на предприетите от тях мерки за премахване на детската порнография в Интернет. В този смисъл те проучват следните мерки за въвеждане на задължения за Интернет-доставчиците: а) да информират компетентните лица, които са посочени в член 1, параграф 1, или звената по член 1, параграф 2 за материалите, които съдържат детска порнография, за които знаят или са получили сведения, че се разпространяват чрез тях; б) да спрат разпространението на материали, които съдържат детска порнография, за които знаят или са получили сведения, че се разпространяват чрез тях, освен ако компетентните органи не са постановили друго; в) в съответствие с Резолюция на Съвета от 17 януари 1995 г. за законното прихващане на далекосъобщения (14) да задържат данни от трафика, при необходимост и когато това е технически осъществимо, в частност за целите на наказателно преследване при съмнение за сексуална злоупотреба с деца, производство, обработка, притежаване и разпространение на детска порнография - за срок, определен от съответното национално право, с което да се създаде възможност за проверка на данните от страна на органите на наказателното преследване в съответствие с приложимата процедура; г) да създадат собствени контролни системи за борба с производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография. Член 4 Държавите-членки се съобразяват редовно с изискванията на технологичното развитие с цел поддържане на ефективността на борбата с детската порнография в Интернет, във връзка с промени в наказателнопроцесуалното право, като спазва неговите основни принципи, като при необходимост въвеждат нови законови разпоредби. Член 5 Държавите-членки поддържат връзка с индустрията и си сътрудничат помежду си, като споделят опита си и, доколкото е възможно, насърчават производството на филтри и други технически средства за предотвратяване на разпространението и улесняване на разкриването на материали, които съдържат детска порнография. Член 6 1. Съветът прави преглед на степента на изпълнение на задълженията на държавите-членки, които произтичат от Общо действие 97/154/ПВР, и на ефективността на мерките, които се предлагат с настоящото решение. 2. Прегледът по параграф 1 се извършва по реда на Общо действие 97/827/ПВР, прието от Съвета на 5 декември 1997 г., относно създаването на механизъм за оценяване на прилагането и изпълнението на национално ниво на международните задължения за борба срещу организираната престъпност (15), при спазване на следните изисквания: а) екипите за оценяване се състоят от двама експерти; б) прави се оценка на място с цел избягване на тромави процедури. 3. Не се извършва оценка по дял IV Б от Общо действие 97/154/ПВР. На нейно място се провежда оценката по параграф 2 от настоящия член. 4. Въз основа на информацията, която е получена в хода на оценката по параграф 2, Съветът взема решение относно евентуалните последващи мерки, които са желателни с оглед повишаване на ефективността на борбата с детската порнография и със сексуалната експлоатация на деца. Член 7 Настоящото решение се прилага и по отношение на Гибралтар. Член 8 Предвидените в настоящото решение мерки се прилагат от държавите-членки най-късно на 31 декември 2000 г. Съставено в Брюксел на 29 май 2000 година.

32001R1515

32001R1515 L 201/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1515/2001 НА СЪВЕТА от 23 юли 2001 година относно мерките, които Общността може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 384/96 (1) Съветът прие общи правила за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност. (2) С Регламент (ЕО) № 2026/97 (2) Съветът прие общи правила за защита срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност. (3) Съгласно Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (СТО) бе постигната Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (ДППУС). Съгласно ДППУС бе създаден Орган за уреждане на спорове (ОУС). (4) Следва да се въведат специални разпоредби, за да може Общността, когато тя смята за подходящо, да приведе мерките, взети съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 или Регламент (ЕО) № 2026/97 в съответствие с препоръките и решенията, съдържащи се в доклад, приет от ОУС. (5) Институциите на Общността могат да решат, че е подходящо да отменят, да изменят или да приемат други специфични мерки по отношение на мерките, взети съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 или Регламент (ЕО) № 2026/97, включително мерки, които не са били обект на разглеждане пред ОУС, за да се вземе предвид юридическото тълкуване, направено в доклада, приет от ОУС. В допълнение, институциите на Общността следва да могат, когато е подходящо, временно да преустановяват или преразглеждат такива мерки. (6) Прибягването до ОУС не е ограничено във времето. Препоръките, съдържащи се в докладите, приети от ОУС, имат действие само в бъдеще. Следователно е подходящо да се уточни, че мерките, взети съгласно настоящия регламент, ще имат действие от датата на влизането им в сила, освен ако изрично не е посочено друго и следователно, те не са основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Когато ОУС приеме доклад относно мерки на Общността, взети съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета, Регламент (ЕО) № 2026/97 или настоящия регламент („оспорвани мерки“), Съветът може с обикновено мнозинство по предложение на Комисията и след консултации с Консултативния комитет, създаден съгласно член 15 от Регламент (ЕО) № 384/96 или член 25 от Регламент (ЕО) № 2026/97 („Консултативен комитет“), да вземе една или няколко от следните мерки, които сметне за подходящи: а) да отмени или измени оспорвана мярка; или б) да приеме други специални мерки, които смята за подходящи при тези обстоятелства. 2. За целите на вземането на мерките по параграф 1 Комисията може да изиска от заинтересованите страни да предоставят цялата необходима информация, за да бъде допълнена информацията, получена по време на разследването, която е довела до приемането на оспорваните мерки. 3. Доколкото е подходящо да се извършва преглед преди или по време на вземането на мерките по параграф 1, подобен преглед може да бъде започнат от Комисията след консултации с Консултативния комитет. 4. Доколкото е подходящо временно да се преустанови действието на оспорена или изменена мярка, такова временно преустановяване трябва да има действие за ограничен период от време и да се приеме от Съвета с обикновено мнозинство по предложение на Комисията след консултации с Консултативния комитет. Член 2 1. Съветът може също да вземе всяка от мерките, посочени в член 1, параграф 1, за да вземе предвид юридическото тълкуване, съдържащо се в доклада, приет от ОУС, по отношение на неоспорвана мярка, ако счита, че това е подходящо. 2. За целите на вземане на мерките съгласно параграф 1 Комисията може да изиска от заинтересованите страни да предоставят цялата необходима информация, за да бъде допълнена информацията, получена по време на разследването, която е довела до приемането на неоспорваната мярка. 3. Доколкото е подходящо провеждането на преглед преди или по време на вземането на някоя от мерките по параграф 1, такъв преглед започва по инициатива на Комисията след консултации с Консултативния комитет. 4. Доколкото е подходящо временното преустановяване на действието на неоспорвана или изменена мярка, такова временно преустановяване може да се извърши само за ограничен период от време по решение на Съвета, взето с обикновено мнозинство по предложение на Комисията и след консултации с Консултативния комитет. Член 3 Мерките, приети съгласно настоящия регламент, имат действие от датата на влизането им в сила и не представляват основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата, освен ако не е предвидено друго. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент се прилага за доклади, приети от ОУС след 1 януари 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 юли 2001 година.

31997L0063

31997L0063 L 335/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 97/63/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 ноември 1997 година за изменение на Директиви 76/116/ЕИО, 80/876/ЕИО, 89/284/ЕИО и 89/530/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с торове ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100a от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като действат в съответствие с процедурата, установена в член 189б от Договора (3), като имат предвид, че член Ж от Договора за Европейския съюз замени термина „Европейска икономическа общност“ с термина „Европейска общност“; като имат предвид, че вследствие на това инициалите „ЕИО“ трябва да се заменят с инициалите „ЕО“; като имат предвид, че терминът „Тор от ЕИО“ се съдържа в някои разпоредби на Директива 76/116/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно торове (4), Директива 80/876/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с торове от прост амониев нитрат с високо азотно съдържание (5), Директива 89/284/ЕИО на Съвета от 13 април 1989 г., допълваща и изменяща Директива 76/116/ЕИО по отношение на съдържанието на калций, магнезий, натрий и сяра в торове (6), и Директива 89/530/ЕИО на Съвета от 18 септември 1989 г., допълваща и изменяща Директива 76/116/ЕИО по отношение на следи от елементите бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк, съдържащи се в торове (7); като имат предвид, че вследствие на това терминът „Тор от ЕИО“ следва да се замени с термина „Тор от ЕО“; като имат предвид обаче, че производителите нормално държат на склад големи количества опаковки, етикети и придружаващи документи, като по този начин се излагат на риска да направят допълнителни разходи в случай на извършване на смяна с незабавна сила; като имат предвид, че по тази причина трябва да се определи период, през който опаковки, етикети и придружаващи документи, маркирани с „Тор от ЕИО“ могат да продължат да се използват; ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Директива 76/116/ЕИО се изменя, както следва: а) в член 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; б) в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; в) в член 7 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; г) в член 8, параграф 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; д) в приложение II, точка 1, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. 2. Директива 80/876/ЕИО се изменя, както следва: а) в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; б) в член 4 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; в) в член 6 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; г) в член 7, параграф 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; д) в член 7, параграф 3 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; 3. Директива 89/284/ЕИО се изменя, както следва: а) в член 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; б) в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“; в) в член 4 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. г) в член 6, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. д) в член 9, параграфи 1 и 2 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. 4. Директива 89/530/ЕИО се изменя, както следва: а) в член 1, параграф 1 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. б) в член 1, параграф 2 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“. в) в член 2 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“; г) в уводния текст на член 3, параграф 1 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“; д) в член 3, параграф 1, буква б) терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“; e) в член 4, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“; ж) в първата алинея на член 6 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“; з) в глави В и Г от приложението терминът „ТОРОВЕ ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОРОВЕ ОТ ЕО“. Член 2 Опаковки, етикети и придружаващи документи, маркирани с „ТОР ОТ ЕИО“, могат да продължат да се използват до 31 декември 1998 г. Член 3 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията съответно информира другите държави-членки. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 24 ноември 1997 година.

32008R0276

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 276/2008 НА КОМИСИЯТА от 26 март 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 27 март 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 март 2008 година.

32002R0492

32002R0492 L 077/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 492/2002 НА КОМИСИЯТА от 19 март 2002 година за дерогиране от Регламент (ЕО) № 562/2000 относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета по отношение на изкупуването при публична интервенция в сектора на говеждото и телешкото месо и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1627/89 относно изкупуване на говеждо и телешко месо чрез търг КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност; като взе предвид Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1977 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2345/2001 на Комисията (2), и по-специално член 47, параграф 8 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 562/2000 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1564/2001 (4), определя подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета относно изкупуването на говеждо и телешко месо. По-специално член 10 и член 16, параграф 2 определят съответните срокове за подаване на офертите и за доставките. Като се имат предвид датите, на които се падат официалните празници през първото и второто тримесечие на 2002 г., се налага да бъде анулирана по практически причини втората покана за подаване на оферти през месец март 2002 г., както и да бъде променен крайният срок на доставката за втория търг през второто тримесечие на 2002 г. По тази причина следва да се предвиди дерогация от Регламент (ЕО) № 562/2000. (2) Регламент (ЕИО) № 1627/89 на Комисията от 9 юни 1989 г. (5) относно изкупуване на говеждо и телешко месо чрез търг, последно изменен с Регламент (ЕО) № 238/2002 (6), открива процедурата по изкупуване чрез търг за някои групи качество в някои държави-членки или райони на държава-членка. Регламент (ЕО) № 1209/2001 на Комисията (7), изменен в последствие с Регламент (ЕО) № 2579/2001 (8), въведе редица дерогации в Регламент (ЕО) № 562/2000, за да бъде преодоляна изключителната ситуация на пазара, предизвикана от събитията, свързани със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и последвалата епидемия от шап. По-конкретно беше възможно да бъдат изкупени допълнителни продукти при интервенцията. Тъй като тази дерогация не се отнася до тръжните процедури през второто тримесечие на 2002 г., Регламент (ЕИО) № 1627/89 следва да бъде съответно изменен. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Независимо от първото изречение на член 10 от Регламент (ЕО) № 562/2000, през четвъртия вторник на месец март 2002 г. няма да се подават оферти. Член 2 1. Приложението към Регламент (ЕИО) № 1627/89 се заменя с приложението към настоящия регламент. 2. Независимо от член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2000, срокът на извършване на доставка за втората тръжна процедура през второто тримесечие на 2002 г. е 24 календарни дни. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официалния вестник на Европейските общности. Член 2 се прилага по отношение на тръжните процедури, открити през второто тримесечие на 2002 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 март 2002 година.

32002D0860

32002D0860 L 301/38 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 октомври 2002 година за определяне на специални условия за внос на рибни продукти от Швейцария (нотифицирано под номер С(2002) 4097) (текст от значение за ЕИП) (2002/860/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/493/ЕИО на Съвета от 22 юли 1991 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за производството и пускането на пазара на рибни продукти (1), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (2), и по-специално член 11, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) В Швейцария е извършена инспекция от името на Комисията за удостоверяване на условията, при които рибните продукти се произвеждат, съхраняват и експедират за Общността. (2) Изискванията в законодателството на Швейцария за ветеринарно-санитарна инспекция и контрол на рибните продукти могат да се считат за еквивалентни на тези, определени с Директива 91/493/ЕИО. (3) По-специално „Bundesamt für Veterinärwesen/Office Vétérinaire Fédéral (BFV/OVF)“ е компетентният орган, който ефективно удостоверява прилагането на действащото законодателство. (4) Уместно е да бъдат определени подробни правила относно здравния сертификат, който съгласно Директива 91/493/ЕИО трябва да придружава пратките с рибни продукти, внесени в Общността от Швейцария. Тези правила трябва по-специално да конкретизират определението за образец на сертификат, минималните изисквания по отношение на езика или езиците, на който/които той трябва да бъде изготвен, както и статута на лицето, упълномощено да го подпише. (5) Маркировката, която трябва да бъде поставена върху опаковките с рибни продукти, с изключение на някои замразени продукти, следва да посочва наименованието на третата страна и номера на одобрението/регистрацията на предприятието, кораба фабрика, хладилния склад или хладилния кораб, откъдето произхождат продуктите. (6) Също така е необходимо да се състави списък на одобрените предприятия, кораби фабрики или хладилни складове и списък на хладилните кораби, оборудвани в съответствие с изискванията на Директива 92/48/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. за определяне на минимални хигиенни норми, приложими към рибни продукти, уловени на борда на някои плавателни съдове, съобразно член 3, параграф 1, буква а), i) от Директива 91/493/ЕИО (3). Тези списъци следва да бъдат изготвени въз основа на съобщение, подадено от BFV/OVF до Комисията. Следователно BFV/OVF носи отговорността за спазването на съответните разпоредби на Директива 91/493/ЕИО. (7) BFV/OVF е предоставила официални гаранции относно съответствието с правилата, определени в глава V от приложението към Директива 91/493/ЕИО, по отношение на контрола на рибните продукти и изпълнението на хигиенни норми, еквивалентни на установените в посочената директива. (8) Мерките, предвидените в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 „Bundesamt für Veterinärwesen/Office Vétérinaire Fédéral (BFV/OVF)“ е компетентният орган на Швейцария, който проверява и удостоверява съответствието на рибните продукти с изискванията на Директива 91/493/ЕИО. Член 2 1. Рибните продукти, внесени в Общността от Швейцария, следва да отговарят на условията, посочени в параграфи 2, 3 и 4. 2. Всяка пратка се придружава от номериран оригинал на здравен сертификат, надлежно попълнен, подписан, датиран и състоящ се от един лист съгласно образеца в приложение I. 3. Продуктите следва да произхождат от одобрените предприятия, корабите фабрики или хладилните складове, както и от регистрираните хладилни кораби, изброени в приложение II. 4. Върху всички опаковки, с изключение на тези със замразени рибни продукти на едро, предназначени за производство на консервирани храни, се изписват с незаличими букви надписът „ШВЕЙЦАРИЯ“ и номерът на одобрението/регистрацията на предприятието, кораба фабрика, хладилния склад или хладилния кораб, откъдето произхождат продуктите. Член 3 1. Посоченият в член 2, параграф 2 сертификат се изготвя най-малко на един от официалните езици на държавата-членка, в която са проведени изследванията. 2. Сертификатът съдържа името, длъжността и подписа на представителя на BFV/OVF и носи официалния печат на организацията, чийто цвят се различава от този на останалия текст. Член 4 Настоящото решение се прилага от 20 декември 2002 г. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 октомври 2002 година.

32000D0506

32000D0506 L 204/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 31 юли 2000 година за сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Норвегия, отнасящо се до разширяването на общата комуникационна мрежа/общите системи за интерфейс (CCN/CSI) в рамките на Конвенцията за общ режим на транзит (2000/506/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, заедно с първото изречение на член 300, параграф 2 и първата алинея на член 300, параграф 3 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Реализирането на компютризираната система, въведена с Решение № 1/1999 на Съвместния комитет на ЕО/ЕАСТ по общия транзит (1), изисква създаването на международна компютърна мрежа, която да направи възможен обмена на информация между компетентните власти на договарящите се страни по Конвенцията от 20 май 1987 г. за обща транзитна процедура (2), наричана по-долу „Конвенцията“. (2) Европейската Общност вече е разработила обща комуникационна мрежа/общи системи за интерфейс (CCN/CSI), които отговарят на необходимите изисквания. (3) Решение № 2/1999 на Съвместния комитет на ЕО/ЕАСТ по общия транзит постановява използването на CCN/CSI от всички договарящи се страни по Конвенцията (3), а определянето на финансовото участие на държавите-партньори и други свързани с това въпроси ще става на базата на взаимно споразумение между Общността и всяка от държавите-партньори. (4) На 22 октомври 1999 г. Съветът упълномощи Комисията на Европейските общности да започне преговори с всяка от договарящите се страни по Конвенцията, партньори на Общността, но които не са нейни членки, за подписването на Споразумение под формата на размяна на писма за разширяването на CCN/CSI до всяка една от тях. (5) Комисията договори разширяването на CCN/CSI до Норвегия. (6) Споразумението под формата на размяна на писма, отнасящо се до това разширяване, следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Норвегия, отнасящо се до разширяването на общата комуникационна мрежа/общите системи за интерфейс (CCN/CSI) в рамките на Конвенцията за общ режим на транзит се одобрява с настоящето решение от името на Общността. Текстът на Споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящето решение. Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да определи лицето/лицата, което/които да подпише/ат Споразумението под формата на размяна на писма, за да стане то задължително за Общността. Член 3 Настоящото решение влиза в сила от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 31 юли 2000 година.

32000R1262

32000R1262 L 144/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1262/2000 НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година относно установяването на определени мерки за контрол по отношение на кораби, които плават под флага на страни, които не са договарящи страни в Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Общността е договаряща страна по Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в северозападната част на Атлантическия океан, наричана по-нататък „Конвенция NAFO“ (3). (2) Конвенцията NAFO предвижда подходяща рамка за регионално сътрудничество за опазването и управлението на рибните ресурси посредством, inter alia, създаването на международна организация, известна като Организация по риболова в северозападната част на Атлантическия океан, наричана по-нататък NAFO, и приемането на предложения за опазване и на мерки за привеждането им в действие за рибните ресурси на регулираната територия на NAFO, която става задължителна за договарящите страни. (3) Практиката на опериране на риболовни кораби под флага на страни, които не са договарящи се страни в NAFO, като средство за избягване на необходимостта от съгласуване с мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, остава един от факторите, които сериозно подкопават ефективността на такива мерки и следователно, не трябва да бъдат насърчавани. (4) NAFO системно кани съответните недоговарящи се страни или да станат членове на NAFO, или да се съгласят да прилагат мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, с оглед изпълнение на техните отговорности по отношение на риболовните кораби, които имат право да плават под техен флаг. (5) На своето деветнадесето годишно заседание през м. септември 1997 г. NAFO взе решение да приеме схема за насърчаване на изпълнението от страна на корабите на недоговарящите се страни на мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, целта на която е да гарантира, че ефективността на мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, не е поставено под въпрос от риболовни кораби на недоговарящи се страни. (6) Посочената схема предвижда, inter alia, задължителна проверка на корабите на недоговарящите се страни, когато такива кораби се намират доброволно в пристанищата на договарящите се страни и, съответно по отношение на риболовните райони с много видове риба в регулираната територия на NAFO, забрана за разтоварване на суша и трансбордиране, ако в хода на такива проверки се установи, че уловът е бил осъществен в противоречие с мерките за запазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, както и някои други допълнителни мерки, които да бъдат взети от договарящите се страни. (7) На своето двадесето годишно заседание на NAFO през м. септември 1998 г. бяха приети някои спецификации на разпоредбите в схемата, които са свързани с прехвърлянията по море и съответните наблюдения. (8) На своето двадесет и първо годишно заседание на NAFO през м. септември 1999 г. бяха приети допълнителни спецификации за кораби, които не принадлежат към никоя държава. (9) Съгласно Договора, властта върху вътрешните води и пристанища се упражнява от държавите-членки. Що се отнася до достъпа до пристанищните съоръжения в Общността, обаче, от кораби на недоговарящи се страни, които са забелязани, че участват в риболовни дейности на регулирана територия на NAFO, необходимо е да се постановят допълнителни еднакви мерки на ниво Общност, които допълват мерките, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (4), и да гарантира, че оперирането на такива кораби в пристанищата на Общността не поставя под въпрос ефективността на мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, установени от NAFO, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции: а) „риболовни дейности“ означава риболов, дейности по обработка на рибата, транспортиране на риба или рибни продукти, както и всяка друга дейност за подготовка за или свързана с риболов в регулираната територия на NAFO; б) „регулирана територия на NAFO“ означава територията, която е посочена в член I, параграф 2 от Конвенцията на NAFO; в) „кораб на недоговаряща се страна“ означава плавателен съд, който е бил наблюдаван и за който е докладвано, че участва в риболовни дейности в регулираната територия на NAFO и i) който плава под флага на държава, която не е договаряща се страна в Конвенцията на NAFO; или ii) за който има сериозни основания да се подозира, че е без националност. Член 2 При получаване на доклад относно наблюдението на кораб на недоговаряща се страна от инспектор на Общността, който е назначен в схемата на NAFO за съвместна международна инспекция и наблюдение, Комисията незабавно предава тази информация на Секретариата на NAFO и, когато е възможно, на кораба на недоговарящата се страна, като го информира, че информацията ще бъде предадена на всички договарящи се страни в Конвенцията на NAFO и на държавата, под чийто флаг плава. Член 3 Комисията съобщава незабавно на всички държави-членки всеки доклад относно наблюдение, който е получила съгласно член 2 или чрез нотификация от Секретариата на NAFO или друга договаряща се страна. Член 4 На риболовните кораби на Общността се забранява да получават трансбордирания на риба от кораби на недоговарящи се страни. Член 5 1. Държавите-членки гарантират, че всеки кораб на недоговаряща се страна, който влиза в определено пристанище по смисъла на член 28д, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93, се проверява от техните компетентни органи. Корабът не може да товари или трансбордира какъвто и да е улов до приключването на тази проверка. 2. Ако, при приключване на проверката, компетентните органи открият, че корабът на недоговарящата се страна съхранява на борда си някой от видовете, посочени в приложения I и II, въпросната държава-членка забранява осъществяването на каквато и да е разтоварна дейност и/или трансбордирания на улова. 3. Въпреки това, тази забрана не се прилага, ако капитанът на проверявания кораб или негов представител докаже по удовлетворителен за компетентните органи на въпросната държава-членка начин, че: - видовете, съхранявани на борда, са били уловени извън регулираната територия на NAFO, или - видовете, съхранявани на борда и посочени в приложение II, са били уловени в съответствие мерките за опазване и мерките за привеждането им в действие, създадени от NAFO. Член 6 1. Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията резултатите от всяка проверка и, при необходимост, каквато и да е последвала забрана за товарене и/или трансбордиране, която е била наложена в резултат на проверката. Тази информация включва името на проверения кораб на недоговарящата страна и държавата, под чийто флаг плава, датата и пристанището, в което е била извършена проверката, основанията за последвала забрана за товарене и/или трансбордиране или когато не е наложена такава забрана, доказателството, което е представено съгласно член 5, параграф 3. 2. Комисията незабавно предава тази информация на Секретариата на NAFO и колкото е възможно по-скоро на държавата, под чийто флаг плава провереният кораб на недоговаряща се страна. Член 7 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 8 юни 2000 година.

32009R0708

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 708/2009 НА КОМИСИЯТА от 5 август 2009 година за дерогация от Регламент (ЕИО) № 1915/83 по отношение на срока за изпращане на земеделските статистически отчети за отчетната 2008 година от органа за връзка в Италия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 79/65/ЕИО на Съвета от 15 юни 1965 година относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската икономическа общност (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) В член 3, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 1915/83 на Комисията от 13 юли 1983 г. за някои подробни правила за прилагане относно воденето на сметки с цел определяне на доходите на земеделските стопанства (2) се предвижда, че от отчетната 2005 г. нататък органът за връзка ще изпраща всички земеделски статистически отчети до Комисията в срок от 12 месеца след края на съответната отчетна година. (2) Целесъобразно е за отчетната 2008 година на Италия да се предостави по изключение по-дълъг срок за изпращане на данните, за да се позволи на тази държава-членка да завърши обновяването на информационната система, използвана за обработката на счетоводните данни, събирани за определянето на доходите на земеделските стопанства. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Общностния комитет по системата за земеделска счетоводна информация, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 С дерогация от член 3, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 1915/83 за отчетната 2008 година, органът за връзка в Италия изпраща земеделските статистически отчети до Комисията в срок от 15 месеца след края на съответната отчетна година. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 август 2009 година.

32004D0038

32004D0038 L 008/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2003 година за определянето на специални условия, регулиращи вноса на рибни продукти от Египет (нотифицирано под номер С(2003) 5018) (текст от значение за ЕИП) (2004/38/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/493/ЕИО на Съвета от 22 юли 1991 г. за определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на рибни продукти (1), и по-специално член 11 от нея, като има предвид, че: (1) В Египет бе проведена инспекция от името на Комисията за проверка на условията, съгласно които рибните продукти се произвеждат, съхраняват и изпращат към Общността. (2) Изискванията за санитарен контрол и надзор на рибните продукти, предвидени в законодателството на Египет, могат да се считат за еквивалентни на тези, определени в Директива 91/493/ЕИО. (3) По-специално Общата организация на ветеринарните служби (GOVS) има възможност ефективно да контролира прилагането на действащото законодателство. (4) ООВС официално гарантира, че стандартите на глава V от приложението към Директива 91/493/ЕИО за санитарния контрол и надзор на рибните продукти са спазени и че се изпълняват хигиенни изисквания, еквивалентни на онези, определени в цитираната директива. (5) Необходимо е да се определят подробни разпоредби за вноса в Общността на рибни продукти от Египет съгласно Директива 91/493/ЕИО. (6) Необходимо е съответно да се изготви списък на одобрените предприятия, кораби фабрики и хладилни складове, както и списък на хладилните кораби, оборудвани съгласно Директива 92/48/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно определянето на минималните хигиенни правила, приложими за улова на рибни продукти на борда на някои кораби съгласно член 3, параграф 1, буква a), i) от Директива 91/493/ЕИО (2). Тези списъци следва да се изготвят въз основа на съобщение на GOVS до Комисията. (7) Тъй като вносът на рибни продукти от Египет се разрешава за първи път с настоящото решение, не е необходимо да се предвижда преходен период и е достатъчен тридневен период за оповестяване на разрешението. Съответно вносът от тази страна следва да бъде разрешен три дни след публикуването на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Общата организация на ветеринарните служби (GOVS) е компетентният орган в Египет за проверката и удостоверяване на съответствието на рибните продукти с изискванията на Директива 91/493/ЕИО. Член 2 Рибните продукти, внасяни в Общността от Египет, отговарят на изискванията съгласно членове 3, 4 и 5. Член 3 1. Всяка пратка се придружава от номериран здравен сертификат в оригинал, отговарящ на образеца от приложение I, състоящ се един лист, надлежно попълнен, с подпис и дата. 2. Здравният сертификат се изготвя поне на един от официалните езици на държавата-членка, където се извършват проверките. 3. В здравния сертификат фигурират името, длъжността и подписът на представителя на ООВС, както и официалният печат на този орган в цвят, различен от останалия текст. Член 4 Рибните продукти произхождат от одобрените предприятия, кораби фабрики и хладилни складове, или от регистрирани хладилни кораби, изброени в приложение II. Член 5 На всички пратки се поставя надпис „ЕГИПЕТ“ и номерът на одобрението/регистрационния номер на предприятието, кораба фабрика, хладилния склад или хладилния кораб с незаличими букви и цифри, освен когато съдържат замразени рибни продукти в насипно състояние, предназначени за производството на консервирани храни. Член 6 Настоящото решение се прилага от 17 януари 2004 г. Член 7 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2003 година.

32006D0609

32006D0609 L 247/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 август 2006 година относно показателното разпределение по държави-членки на бюджетните кредити за поети задължения във връзка с цел „европейско териториално сътрудничество“, за периода 2007-2013 г. (нотифицирано под номер С(2006) 3473) (2006/609/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (1), и по-специално член 18, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) По силата на член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 целта „европейско териториално сътрудничество“ се състои, от една страна, в засилване на сътрудничеството на трансгранично равнище чрез съвместни местни и регионални инициативи и от друга страна, в засилване на трансграничното сътрудничество чрез действия в полза на интегрираното териториално развитие във връзка с приоритетите на Общността. (2) По силата на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 Европейският фонд за регионално развитие дава своя принос за изпълнението на целите, посочени в член 3, параграф 2, буква в) от посочения регламент. (3) По силата на член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 2,52 % от наличните средства на базата на бюджетните ангажименти, поети от Европейския фонд за регионално развитие за периода 2007-2013 г., следва да се насочат за изпълнение на целта „европейско териториално сътрудничество“, като от тях 73,86 % отиват по предназначение за финансиране на трансграничното сътрудничество и 20,95 % за финансиране на транснационалното сътрудничество. (4) Необходимо е да се пристъпи към показателно разпределение по държави-членки на средствата, които ще бъдат насочени за изпълнението на цел „европейско териториално сътрудничество“. По силата на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 това разпределение се извършва съгласно критериите и по методологията, изложени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006. (5) Точка 5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определя метода за насочване на наличните средства за държавите-членки и регионите, които са в правото си да се ползват от финансово подпомагане съгласно параграфи 1 и 2 от член 7 от посочения регламент. (6) Параграф 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определя максималните нива на трансферите от фондовете за всяка отделна държава-членка. (7) Точки от 12 до 31 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определят размерите на помощта, свързана с някои специфични случаи в периода 2007-2013 г., включително специфичните суми, отпуснати за транснационалната програма РЕАСЕ. (8) Съгласно член 24 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 0,25 % от наличните ресурси съгласно поетите задължения на фондовете за периода 2007-2013 г. се отделят за финансиране на техническа помощ за инициативи на Комисията. Индикативното разпределение по държави-членки следва да изключва сумата, съответстваща на тази техническа помощ. ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Индикативните суми по държави-членки, от бюджетните кредити за поети задължения за региони, които са в правото си да се ползват от финансиране от структурните фондове за цел „европейско териториално сътрудничество“, както се посочва в параграфи 1 и 2 от член 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, включително и допълнителните помощи, определени в приложение II към посочения регламент, са представени в таблица 1 на приложението към настоящото решение. Годишната разбивка по държави-членки на бюджетните кредити за поети задължения , посочени в предходния параграф, е представена в таблица 2 на приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 август 2006 година.

32005D0774

32005D0774 L 291/46 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 3 ноември 2005 година за изменение на Решение 92/452/ЕИО по отношение на екипите за събиране на ембриони в Съединените американски щати (нотифицирано под номер C(2005) 4195) (текст от значение за ЕИП) (2005/774/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 8, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 92/452/ЕИО на Комисията от 30 юли 1992 г. относно съставяне на списъци на екипите за събиране на ембриони и с екипи за производство на ембриони, одобрени в трети страни за износа на ембриони от едър рогат добитък за Общността (2) предвижда, че държавите-членки внасят ембриони от трети страни само когато тези ембриони са събрани, обработени и съхранени от екипи за събиране на ембриони, изброени в списъците на това решение. (2) Съединените американски щати са поискали да бъдат направени изменения в списъка по отношение на редовете за тази страна, и по-специално за добавянето на един екип и заличаването на друг екип. (3) Предоставени са гаранции от Съединените американски щати, че съответните правила, определени в Директива 89/556/ЕИО, са спазени и съответния екип за събиране на ембриони е официално одобрен от ветеринарните служби на страната да изнася ембриони за Общността. (4) Решение 92/452/ЕИО следва да бъде съответно изменено. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 92/452/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от 8 ноември 2005 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 ноември 2005 година.

32003R0453

32003R0453 L 069/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 453/2003 НА СЪВЕТА от 6 март 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква б), i) от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид, че: (1) След Европейския съвет в Севиля на 21 и 22 юни 2002 г., който разгледа като абсолютен приоритет преразглеждането преди края на 2002 г. на Регламент (ЕО) № 539/2001 (3), Комисията пристъпи към оценяване на отговорите на държавите-членки на въпросника, който тя им беше предала, в светлината на действащите критерии за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 539/2001, а именно нелегалната имиграция, общественият ред и сигурността, външните отношения на Съюза с трети страни, както и регионалното съгласуване и взаимността. От този преглед стана ясно, че прехвърлянето на Еквадор от приложение II в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 г. се оказва необходимо по съображения, свързани с нелегалната имиграция. (2) Развитието на международното право, което се изразява в едно изменение на статута или на посочването на някои държави или структури би трябвало да бъде взето предвид в приложенията към Регламент (ЕО) № 539/2001, приложение I към посочения регламент ще бъде добре следователно да се извади Източен Тимор от част 2 (териториални образувания), изброяваща териториалните структури и да бъде прибавен в списъка на държавите, изброени в част 1 (държави). (3) Като се има предвид, че споразумението за свободно движение на хора, сключено между, от една страна, Европейската общност и нейните държави-членки, и от друга, Конфедерация Швейцария предвижда свободното придвижване и освобождаването от визи за гражданите на Швейцария и на държавите-членки, няма повече основание Швейцария да е включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001. (4) Отговорите на държавите-членки на въпросника показаха необходимостта от задълбочен преглед на правилото за взаимността, на основата на който трябва да бъде направен последващ доклад на Комисията. (5) Задължението за виза по отношение на гражданите на Еквадор би трябвало да бъде прилагано по еднакъв начин от държавите-членки. За тази цел би трябвало да се определи една дата, от която всички държави-членки са задължени да прилагат задължението за виза. (6) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява едно развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за присъединяването на тези държави към осъществяването, към прилагането и към развитието на достиженията на правото от Шенген (4), което спада към областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои условия за прилагане на посоченото споразумение (5). (7) Обединеното кралство и Ирландия не участват при приемането на настоящия регламент и не са обвързани от неговото прилагане, нито го прилагат. (8) Настоящият регламент представлява акт, основан на достиженията на правото от Шенген или акт, който е свързан с тях, по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва: 1) В приложение I: а) Източен Тимор се прехвърля от част 2 („Териториални структури и органи, непризнати като държави от поне една държава-членка“) в част 1 („Държави“), където ще бъде вписан след Тайланд; б) Еквадор се добавя в част 1, където ще бъде вписан между „Източен Тимор“ и „Египет“; 2) В част 1 от приложение II Еквадор и Швейцария се заличават. Член 2 Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за последиците от взаимността и когато са налице условия за това, всяко подходящо за тази цел предложение най-късно до 30 юни 2003 г. Член 3 1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. 2. Държавите-членки прилагат задължението за виза по отношение на еквадорските граждани от 1 юни 2003 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 6 март 2003 година.

32007D0181

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 19 март 2007 година за назначаване на заместник-член от Нидерландия в Комитета на регионите (2007/181/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 263 от него, като взе предвид предложението на правителството на Нидерландия, като има предвид, че: (1) На 24 януари 2006 г. Съветът прие Решение 2006/116/ЕО относно назначаването на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2006 г. до 25 януари 2010 г. (1). (2) След оставката на г-жа P. C. KRIKKE се освободи едно място на заместник-член, РЕШИ: Член 1 Назначава се за заместник-член на Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2010 г.: г-н Bas VERKERK, burgemeester van Delft на мястото на г-жа Pauline KRIKKE. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

32006L0050

32006L0050 L 142/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2006/50/ЕО НА КОМИСИЯТА от 29 май 2006 година за изменение на приложения IVА и IVБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (1), и по-специално член 29 от нея, като има предвид, че: (1) В приложения IVА и IVБ към Директива 98/8/ЕО се изброяват изисквания за досиета, които са представени от заявителите, с оглед включването на активно вещество, състоящо се от микроорганизми, включително вируси или гъбички, в приложение I или IА към директивата и с оглед получаването на разрешение за биоцид, получен въз основа на тези микроорганизми, вируси или гъбички. (2) Приложения IVА и IVБ към Директива 98/8/ЕО следва да се адаптират към техническия прогрес и развитието на приложимите разпоредби на законодателството, по-специално Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (2) и Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (3), така че да е налице по-добра база за оценка на риска, който представляват микроорганизмите и биоцидите, съдържащи такива организми. Освен това научно-техническият прогрес е навлязъл в области като микробиологията и биотехнологията. Самото сравняване на структурата на данните, получени в рамките на Директива 98/8/ЕО, със структурата на Директива 91/414/ЕИО ще улесни задачата на заявителите, които представят досиета в съответствие с тези два юридически акта, както и задачата на националните органи, които оценяват тези досиета. Следователно би било целесъобразно да се актуализират изискванията по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставяна за микроорганизмите, включително вирусите и гъбичките, посочени в Директива 98/8/ЕО и те да се приведат в съответствие, доколкото това е възможно, с изискванията на Директива 91/414/ЕИО. (3) Мерките, предвидени в настоящата директива, съответстват на становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложения IVА и IVБ към Директива 98/8/ЕО се заменят с текста, който фигурира в приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки приемат и публикуват най-късно на 1 януари 2008 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 май 2006 година.

32004D0389

32004D0389 L 120/48 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 април 2004 година за публикуването на справочни данни за стандарт EN 12180:2000 „Неактивни хирургически имплантанти - Морфологични имплантанти - Специфични изисквания за гръдни имплантанти“ в съответствие с Директива 93/42/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2004) 1275) (текст от значение за ЕИП) (2004/389/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно медицинските изделия (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2), като взе предвид становището на Постоянния комитет, създаден съгласно член 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила, както и правила за услугите на информационното общество (3), изменена с Директива 98/48/ЕО (4), като има предвид, че: (1) Член 2 от Директива 93/42/ЕИО постановява, че медицински изделия могат да се пускат на пазара и да се въвеждат в действие само ако при нормалната им употреба не вредят на здравето на хората. (2) Съгласно член 5 от Директива 93/42/ЕИО медицинските изделия се считат за съответстващи на съществените изисквания, упоменати в член 3 от същата директива, ако отговарят на приложимите за тях национални стандарти, които транспонират хармонизираните стандарти, чиито референтни номера са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. (3) От държавите-членки се изисква да публикуват референтните номера на националните стандарти, транспониращи хармонизирани стандарти, чиито номера са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. (4) Стандартът EN 12180:2000 трябва да се разглежда в светлината на съобщението на Комисията „Съобщение на Комисията относно общностните и националните разпоредби по отношение на гръдните имплантанти (СОМ(2001) 666(01))“, на основание на което Европейската комисия предоставя на CEN нов мандат за стандартизиране, М/320 „Гръдни имплантанти“, чиято цел е да отстрани възможните недостатъци на ЕN 12180:2000. Счита се, че е необходимо да се подобри връзката между EN 12180:2000 и някои съществени изисквания на Директива 93/42/ЕИО, за да се улесни съответствието с клаузите 7.1 и 7.5 от съществените изисквания, които поддържат общите изисквания 1, 2 и 4. (5) На базата на информацията, получена в рамките на консултацията с членовете на техническия съвет на CEN, CEN е поискал Европейската комисия да оттегли стандарт EN 12180:2000 от Официален вестник на Европейските общности. ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Справочните данни за стандарт EN 12180:2000 „Неактивни хирургически имплантанти -Морфологични имплантанти - Специфични изисквания за гръдни имплантанти“, приет от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и публикуван за пръв път в Официален вестник на Европейските общности на 31 юли 2002 г., следва да бъде оттеглено от списъка на стандартите, публикуван в Официален вестник на Европейски те общности. Стандартът следователно няма да се счита за съответстващ със съответните разпоредби на Директива 93/42/ЕИО. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 април 2004 година.

32006R1784

32006R1784 L 337/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1784/2006 НА КОМИСИЯТА от 4 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с употребата на производствени агенти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (1), и по-специално член 2, шестнадесето тире, трето изречение от него, като има предвид, че: (1) Озоноразрушаващото вещество въглероден тетрахлорид (CTC) е включено като контролирано вещество в група IV от приложение I към Регламент (EО) № 2037/2000 и поради това се прилагат ограничения за неговата употреба съгласно настоящия регламент. (2) Вземайки предвид новата информация и техническите достижения, докладвани от Групата по производствени агенти към Монреалския протокол относно веществата, които нарушават озоновия слой, в нейния доклад за напредъка от октомври 2004 г. (2), страните по Монреалския протокол приеха Решение XVII/7 (3) на тяхната седемнадесета среща през декември 2005 г. По-специално Решение XVII/7 добавя CTC към ревизираната таблица A за Решение X/14 като производствен агент за производството на радиоетикетиран цианокобаламин, който е лекарствено средство, използвано за диагностика на вероятните причини за дефицит на витамин B12. (3) Понастоящем употребата на CTC като производствен агент за производството на радиоетикетиран цианокобаламин е забранена в Общността в съответствие с Регламент (EО) № 2037/2000. За да бъде тази конкретна употреба разрешена в съответствие със споменатото по-горе решение, прието наскоро в рамките на Монреалския протокол, приложение VI към регламента следва да бъде изменено. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по член 18, параграф 1 от Регламент (EО) № 2037/2000, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение VI към Регламент (EО) № 2037/2000 се заменя с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 декември 2006 година.

31997D0571

31997D0571 L 236/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 юли 1997 година относно общия формат на Европейското техническо одобрение за строителни продукти (текст от значение за ЕИП) (97/571/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално приложение II от нея, като има предвид, че член 8 от Директива 89/106/ЕИО предвижда Европейско техническо одобрение да се издава за определени продукти, по-специално за продукти, за които не съществува нито хармонизиран стандарт, нито признат национален стандарт, нито мандат за хармонизиран стандарт и за продукти, които се отклоняват значително от хармонизирани или от признати национални стандарти; като има предвид, че с Решение 94/23/ЕО на Комисията (3) са формулирани общите процедурни правила за подаване на молба за Европейско техническо одобрение, неговото изготвяне и издаване; като има предвид, че решението предвижда, в своето приложение 1, че съдържанието и форматът на Европейското техническо одобрение трябва да отговарят на „общ формат“, съгласуван с Комисията; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член единствен Съгласно Директива 89/106/ЕИО, европейски технически одобрения се издават в съответствие с общия формат, предвиден в приложението на настоящото решение. Съставено в Брюксел на 22 юли 1997 година.

32004R0785

32004R0785 L 138/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 785/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година относно застрахователните изисквания за въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3), като имат предвид, че: (1) В рамките на общата транспортна политика и с оглед подпомагане на защитата на потребителя е важно да се осигури точно минимално ниво на застраховка, която да покрива отговорността на въздушните превозвачи по отношение на пътници, багаж, товари и трети лица. (2) На авиационния пазар на Общността е премахната разликата между национален и международен въздушен транспорт и следователно, е подходящо да се установят минимални застрахователни изисквания за въздушните превозвачи на Общността. (3) Необходими са общи действия, за да се осигури прилагането на тези изисквания също и спрямо въздушните превозвачи от трети държави с цел осигуряване на общо ниво с въздушните превозвачи на Общността. (4) В своето съобщение от 10 октомври 2001 г. във връзка с последствията от терористичните атаки в Съединените щати върху въздухоплавателната индустрия, Комисията изрази намерение да проучи сумите и условията на застраховките, необходими за издаване от държавите-членки на лицензи за експлоатация с цел осигуряване на хармонизиран подход. Освен това в своето съобщение от 2 юли 2002 г. във връзка със застраховането в сектора на въздушния транспорт след терористичните атаки в Съединените щати от 11 септември 2001 г., Комисията изрази становище, че ще продължи да следи развитието на авиационния застрахователен пазар по отношение на ревизирането на сумите и условията на застраховките, необходими за издаване на лицензи за експлоатация от държавите-членки. (5) С Решение 2001/539/ЕО на Съвета (4) Общността сключи Конвенцията за уеднаквяване на определени правила, свързани с международния въздушен превоз, приета в Монреал на 28 май 1999 г. (Конвенцията от Монреал), в която се установяват нови правила за отговорност по отношение на международния въздушен превоз на хора, багаж и товари. Очаква се тези правила да заменят правилата от Варшавската конвенция от 1929 г. и последвалите изменения към нея. (6) Член 50 от Конвенцията от Монреал изисква страните да гарантират, че въздушните превозвачи са адекватно застраховани за покриване на отговорност съгласно тази конвенция. Варшавската конвенция от 1929 г. и последвалите изменения към нея ще продължат да съществуват заедно с Конвенцията от Монреал за неопределен период от време. Двете конвенции предоставят възможност за неограничена отговорност. (7) Член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за лицензиране на въздушни превозвачи (5) изисква въздушните превозвачи да бъдат застраховани при поемане на отговорност в случай на злополука, особено по отношение на пътници, багаж, товари, поща и трети лица, макар и да не определя минималните суми и условия на застраховката. (8) Подходящо е да се вземе предвид факта, че Европейската конференция за гражданска авиация прие на 13 декември 2000 г. резолюция ЕСАС/25-1 за минималните нива на застрахователно покритие за отговорност за пътници и трети лица, която беше изменена на 27 ноември 2002 г. (9) Необходимо е да се дефинират минимални застрахователни изисквания за пътници, багаж, товари и трети лица за всички въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства, които летят от, към или над територията на държава-членка включително над нейните териториални води. (10) Задълженията за застраховане трябва да останат при въздушните превозвачи с валиден лиценз за експлоатация, а в случай на въздушни превозвачи от Общността, с валиден лиценз за експлоатация, издаден в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2407/92. Липсата на такъв лиценз или наличието на лиценз с изтекъл срок не освобождава превозвача от това задължение. (11) Докато Конвенцията от Монреал специално регламентира отговорността по отношение на пътници, багаж и товари, отговорността за пощата в съответствие с член 2 от тази конвенция е предмет на „правилата, прилагани към взаимоотношенията между превозвачите и пощенските администрации“. В Общността застраховката за такава отговорност е регламентирана в достатъчна степен чрез член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92. (12) Би трябвало да се изисква задължителна застраховка за правителствените въздухоплавателни средства и за други определени видове въздухоплавателни средства. (13) Минимално застрахователно покритие би трябвало да бъде предоставяно в случаите, когато въздушен превозвач или оператор на въздухоплавателно средство е отговорен за пътници, багаж, товари и трети лица в съответствие с правилата на международните конвенции, националното законодателство или законодателството на Общността, без да се възпрепятстват тези правила. (14) Застраховката би трябвало да покрива специфична авиационна отговорност по отношение на пътници, багаж, товари и трети лица. По отношение на пътниците, багажа и товарите застраховката трябва да включва покритие при смърт и телесна повреда, предизвикани при злополуки и за погиване, унищожаване или за щети върху багажа и товара. По отношение на трети лица застраховката трябва да включва покритие при смърт, телесни повреди и щети върху собствеността при злополуки. (15) Настоящият регламент не би следвало да се тълкува като изискващ двойна застраховка. Дотолкова доколкото договарящият превозвач и действителният превозвач по смисъла на член 39 от Конвенцията от Монреал могат да бъдат подведени под отговорност за едни и същи щети, държавите-членки могат да установят специфични мерки за избягване на двойното застраховане. (16) Докато пазарната практика за предлагане на застраховка на съвкупна база може да се приложи и особено за рисковете от война и тероризъм, като се позволи застрахователите да упражняват по-добър контрол върху своите отговорности, тази практика не освобождава въздушния превозвач или оператора на въздухоплавателно средство от задължението да спазва минималните застрахователни изисквания, когато се достигне съвкупната стойност, фиксирана в застрахователния договор. (17) Необходимо е да се изисква въздушните превозвачи да представят доказателства, че по всяко време спазват минималните застрахователни изисквания, както се изисква от настоящия регламент. По отношение на въздушните превозвачи на Общността и на операторите на въздухоплавателни средства, използващи въздухоплавателни средства, регистрирани в Общността, депозирането на доказателства за застраховка в една държава-членка ще бъде достатъчно за всички държави-членки, като тази застраховка е приведена в действие от лице, упълномощено за това по силата на приложимото право. (18) По отношение на прелитащите над територията на дадена държава-членка въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността или въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, които не осъществяват кацане или излитане от държава-членка, всяка държава-членка, над чиято територия се извършва прелитането, в съответствие с международното право може да поиска доказателства за спазване на застрахователните изисквания на настоящия регламент, например като извършва проверки на произволен принцип. (19) Минималните застрахователни изисквания би следвало да бъдат преразглеждани след определен период от време. (20) Процедурите за наблюдения на прилагането на минималните застрахователни изисквания трябва да бъдат прозрачни и недискриминационни и не трябва да възпрепятстват свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. (21) Мерките, необходими за въвеждане на настоящия регламент, би следвало да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което се установяват процедурите за упражняване на правомощията за въвеждане в сила, възложени на Комисията (6). (22) Когато са необходими допълнителни правила за установяване на адекватна застраховка, покриваща специфична авиационна отговорност по въпроси, които не са включени в настоящия регламент, държавите-членки ще имат възможност да въвеждат в сила такива правила. (23) Споразумение за засилено сътрудничество при използването на летище Гибралтар беше договорено в Лондон на 2 декември 1987 г. между Кралство Испания и Обединеното кралство в съвместна декларация на министрите на външните работи на двете държави. Това споразумение все още предстои да бъде въведено в сила. (24) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно въвеждането на минимални застрахователни изисквания, които могат да допринесат за постигане на целите на международния авиационен пазар чрез намаляване на нарушаването на конкуренцията, не може да бъде задоволително постигната от държавите-членки, а следователно може да бъде по-успешно постигната на ниво Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в този член, настоящият регламент не излиза извън необходимото за постигането на тази цел, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Цел 1. Целта на настоящия регламент е да се установят минимални застрахователни изисквания за въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства по отношение на пътници, багаж, товари и трети лица. 2. По отношение на превоза на поща застрахователните изисквания са тези, които са посочени в Регламент (ЕИО) № 2407/92 и в националното законодателство на държавите-членки. Член 2 Приложно поле 1. Настоящият регламент се прилага за всички въздушни превозвачи и всички оператори на въздухоплавателни средства, които летят към, от и над територията на държава-членка, за която се прилага Договора. 2. Настоящият регламент не се прилага за: а) държавни въздухоплавателни средства, както е посочено в член 3, буква б) от Конвенцията за гражданска авиация, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.; б) модели на въздухоплавателни средства с максимално допустимо излетно тегло под 20 кг; в) крачно-катапултирани летателни апарати (включително захранвани с енергия парапланери и ръчни планери); г) привързани балони; д) хвърчила; е) парашути (включително парашути с възходящо и низходящо движение); ж) летателни апарати, включително планери с максимално излетно тегло по-малко от 500 кг и микросветлини, които: - се използват за нетърговски цели или - се използват за локално полетно обучение, в което не се включва пресичане на международни граници, дотолкова доколкото се засягат застрахователните задължения по настоящия регламент, свързани с рисковете от война и тероризъм. 3. Прилагането на настоящия регламент за летище Гибралтар се подразбира, че няма да накърни съответните правни положения на Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитет над територията, на която е разположено летището. 4. Прилагането на настоящия регламент за летище Гибралтар ще бъде преустановено до влизането в сила на споразумението, включено в съвместната декларация на министрите на външните работи на Кралство Испания и Обединеното кралство от 2 декември 1987 г. Правителствата на Испания и на Обединеното кралство ще информират Съвета за датата на влизането в сила. Член 3 Дефиниции За целите на настоящия регламент: а) „въздушен превозвач“ означава предприятие за въздушен транспорт с валиден оперативен лиценз; б) „въздушен превозвач на Общността“ означава въздушен превозвач с валиден лиценз за експлоатация, издаден от държава-членка в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2407/92; в) „оператор на въздухоплавателно средство“ означава лице или организация, които не са въздушен превозвач, извършващ непрекъснато ефективно използване или експлоатация на въздухоплавателното средство; физическото или юридическото лице, на чието име е регистрирано въздухоплавателното средство, се приема за оператор, освен ако лицето не докаже, че операторът е друго лице; г) „полет“ означава: - по отношение на пътниците и нерегистрирания багаж - периодът на транспортиране на пътниците с въздухоплавателното средство, включително качване и слизане от борда, - по отношение на товарите и регистрирания багаж - периодът на транспортиране на багажа и товарите от момента на приемане на багажа или товарите от въздушния превозвач до момента на доставянето му на получателя, който има право, - по отношение на трети лица - използването на въздухоплавателното средство от момента, когато към неговите двигатели се подаде мощност за рулиране или действително излитане до момента, когато въздухоплавателното средство е на земната повърхност или двигателите му са окончателно спрели; в допълнение това означава движението на въздухоплавателното средство чрез средства за теглене или избутване назад или чрез мощности, типични за задвижване или повдигане на въздухоплавателното средство, по-специално въздушни потоци; д) „SDR“ означава специфично право за изтегляне, както е дефинирано от Международния валутен фонд; е) „МТОМ“ означава максимално допустимо излетно тегло, което съответства на сертифицирани стойности, специфични за всички видове въздухоплавателни средства, както е посочено в сертификата за летателна годност на въздухоплавателното средство; ж) „пътник“ означава всяко лице, което участва в полета със съгласието на въздушния превозвач или на оператора на въздухоплавателното средство, с изключение на дежурните членове на летателния и кабинния екипаж; з) „трета страна“ означава всяко физическо или юридическо лице, с изключение на пътниците и дежурните членове на летателния и кабинния екипаж; и) „търговска операция“ означава операция, извършвана срещу възнаграждение и/или за сметка на отсрещната страна. Член 4 Принципи на застраховане 1. Въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 2, ще бъдат застраховани в съответствие с настоящия регламент по отношение на тяхната специфична авиационна отговорност във връзка с пътници, багаж, товари и трети лица. Застрахователните рискове включват война, терористични актове, отвличане на въздухоплавателни средства, саботаж, незаконна конфискация на въздухоплавателни средства и граждански безредици. 2. Въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства осигуряват съществуването на застрахователно покритие за всеки полет независимо дали използваното въздухоплавателно средство е на тяхно разположение като собствено или е взето чрез споразумение за лизинг, или чрез съвместни или франчайзингови операции, споразумение за съвместно използване на кодови обозначения или друго споразумение от този характер. 3. Настоящият регламент не засяга правилата за отговорност, произтичащи от: - международните конвенции, по които държавите-членки и/или Общността са страни; - правото на Общността и - вътрешното право на държавите-членки. Член 5 Спазване на регламента 1. Въздушните превозвачи и, когато се изисква, операторите на въздухоплавателни средства, както е посочено в член 2, доказват съответствие със застрахователните изисквания, описани в настоящия регламент, като представят на компетентните органи на съответната държава-членка застрахователен сертификат или друго доказателство за валидна застраховка. 2. За целите на този член „съответната държава-членка“ означава държавата-членка, която издава лиценз за експлоатация на въздушен превозвач от Общността, или държавата-членка, в която е регистрирано въздухоплавателното средство или оператора на въздухоплавателното средство. За въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността, използващи въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, „съответната държава-членка“ означава държавата-членка, от или към която се изпълняват полетите. 3. Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки, над които се прелита, могат да поискат въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 2, да представят доказателства за валидна застраховка в съответствие с настоящия регламент. 4. По отношение на въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства, използващи въздухоплавателни средства, регистрирани в Общността, депозирането на доказателство за застраховка в държавата-членка, посочена в параграф 2, е достатъчно за всички държави-членки, без да се засягат разпоредбите на член 8, параграф 6. 5. В изключителни случай на срив на застрахователния пазар Комисията може да определи съответни мерки за прилагане на параграф 1 в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2. Член 6 Застраховка по отношение на отговорност за пътници, багаж и товари 1. За отговорност по отношение на пътници минималното застрахователно покритие ще бъде 250 000 SDR на пътник. По отношение на нетърговски операции, извършвани с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло до 2 700 кг, държавите-членки могат да установят по-ниско ниво на минималното застрахователно покритие при условие, че това покритие е най-малко 100 000 SDR на пътник. 2. За отговорност по отношение на багаж минималното застрахователно покритие ще бъде 1 000 SDR на пътник при търговски операции. 3. За отговорност по отношение на товари, минималното застрахователно покритие ще бъде 17 SDR на килограм при търговски операции. 4. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на полети над територията на държавите-членки, извършвани от въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността и от оператори на въздухоплавателни средства, използващи въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, които не включват кацане или излитане от тази територия. 5. Стойностите, посочени в този член, могат да бъдат променяни, ако се налага, когато изменения в съответните международни договори го налагат; измененията ще бъдат извършвани в съответствие с процедурата, описана в член 9, параграф 2. Член 7 Застраховка по отношение на отговорност към трети лица По отношение на отговорността към трети лица минималното застрахователно покритие при злополука за всяко въздухоплавателно средство ще бъде: Категория МТОМ (кг) Минимална застраховка (милиони SDR) 1 500 0,75 2 1000 1,5 3 2700 3 4 6000 7 5 12000 18 6 25000 80 7 50000 150 8 200000 300 9 500000 500 10 ≥ 500000 700 Ако в даден момент не е налице застрахователното покритие за щети спрямо трети лица, дължащи се на война или терористични действия, не е налице за въздушен превозвач или оператор на въздухоплавателно средство на основата на злополука, този въздушен превозвач или оператор на въздухоплавателно средство може да удовлетвори своето задължение да застрахова такива рискове чрез застраховане на съвкупна база. Комисията отблизо следи прилагането на тази разпоредба, за да гарантира, че такава съвкупност е най-малко еквивалентна на съответната стойност, посочена в таблицата. 2. Стойностите, посочени в този член, могат да бъдат променяни, както се налага, когато изменения в съответните международни договори доведат до необходимост от това; измененията се извършват в съответствие с процедурата, описана в член 9, параграф 2. Член 8 Прилагане и санкции 1. Държавите-членки следят за спазването на настоящия регламент от въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 2 на настоящия регламент. 2. За целите на параграф 1 и без да се засяга параграф 7, по отношение на полетите, извършвани от въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността, или от въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, които не включват кацане или излитане от държава-членка, както и по отношение на кацания в държави-членки по причини, несвързани с трафика, съответните държави-членки могат да поискат доказателство за съответствие със застрахователните изисквания, установени в настоящия регламент. 3. Когато е необходимо, държавите-членки могат да поискат допълнителни доказателства от съответния въздушен превозвач, оператор на въздухоплавателно средство или застраховател. 4. Санкциите за нарушения на настоящия регламент следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. 5. По отношение на въздушни превозвачи от Общността тези санкции могат да включват отнемане на оперативния лиценз в съответствие с разпоредбите на законодателството на Общността. 6. По отношение на въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността или оператори на въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, санкциите могат да включват отнемане на правото на кацане на територията на държава-членка. 7. Когато държавите-членки не са удовлетворени от спазването на условията по настоящия регламент, те няма да дават разрешение на въздухоплавателното средство за излитане, преди съответният въздушен превозвач или оператор на въздухоплавателни средства да представи доказателства за адекватно застрахователно покритие в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Член 9 Комитет 1. Комисията се подпомага от Комитет, съставен съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за достъп на въздушните превозвачи от Общността до въздушните трасета в границите на Общността (7). 2. Когато има позовавания на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него. Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е фиксиран на три месеца. 3. Комитетът приема свои собствени процедурни правила. 4. Комитетът може да бъде консултиран от Комисията по всякакви други въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент. Член 10 Доклад и сътрудничество 1. До 30 април 2008 г. Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за дейността съгласно настоящия регламент. 2. При поискване, държавите-членки предоставят информация на Комисията във връзка с прилагането на настоящия регламент. Член 11 Влизане в сила 1. Настоящият регламент влиза в сила дванадесет месеца след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 21 април 2004 година.

32006D0779

32006D0779 L 314/48 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 ноември 2006 година относно временни мерки за контрол на здравето на животните по отношение на класическата чума по свинете в Румъния (нотифицирано под номер С(2006) 5387) (текст от значение за ЕИП) (2006/779/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Договора за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 4, параграф 3 от него, като взе предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 42 от него, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти, с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерките на Общността за контрол на класическата чума по свинете (3) въвежда минимални мерки на Общността за контрол на тази болест. Тя определя мерки, които трябва да се предприемат в случай на избухване на класическа чума по свинете. Тези мерки включват разпоредбата, че държавите-членки трябва да изпращат до Комисията, след потвърждаване на първия случай на класическа чума по свинете в диви прасета, план с мерки за отстраняване на тази болест. Тази директива също така разпорежда спешно ваксиниране на прасета в стопанства с прасета и диви прасета. (2) През 2006 г. Румъния нотифицира Комисията за чести появи на класическа чума по свинете в стопанства с прасета на нейната територия. Класическа чума по свинете също така се появи във диви прасета и все още съществува. (3) Румъния предприе мерки за борба с класическата чума по свинете в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/89/ЕО в отговор на тези случаи. (4) Румъния също така изпрати до Комисията за одобрение планове за отстраняване на класическата чума по свинете и планове за спешна ваксинация срещу тази болест на прасета в стопанства с прасета и диви прасета. (5) С оглед на търговията с живи прасета, сперма от прасета, яйчници и ембриони на свине, прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, състоящи се от или съдържащи свинско месо, състоянието на болестта в Румъния все още е възможно да представлява риск за здравето на животните за стопанствата с прасета в Общността. (6) С оглед на присъединяването на Румъния и в светлината на настоящата епидемиологична ситуация е подходящо да се приложат мерки на Общността от датата на присъединяването за цялата територия на Румъния по отношение на изпращане на живи прасета, на сперма от прасета, яйчници и ембриони от свине, прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, състоящи се от или съдържащи свинско месо, до други държави-членки за временен период от 9 месеца. (7) За да се предотврати разпространението на класическа чува по свинете в други области на Общността, в настоящото решение е подходящо да се предвиди забрана за изпращане на прясно свинско месо от прасета, месни заготовки и месни продукти, състоящи се или съдържащи свинско месо от Румъния. Такова свинско месо и продукти от свинско месо и заготовки следва да бъдат маркирани със специални маркировки, които да не се объркват със здравните маркировки за свинско месо, предвидени в Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (4), и идентификационната марка, посочена в Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (5). Въпреки това е подходящо такива заготовки от свинско месо и месни продукти, които се състоят или съдържат свинско месо, да може да се изпращат до други държави-членки, ако те са третирани по такъв начин, че всеки вирус на класическа чума по свинете, който се намира в тях, е унищожен. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Забрана за изпращане на живи прасета извън Румъния. Румъния гарантира, че от нейната територия не се изпращат до други държави-членки никакви живи прасета. Член 2 Забрана за изпращане на пратки със сперма от прасета, яйчници и ембриони от свине Румъния гарантира, че от нейната територия не се изпращат до други държави-членки пратки със сперма от прасета и от яйчници и ембриони от свине. Член 3 Забрана за изпращане на пратки с прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, които са състоят или съдържат свинско месо Румъния гарантира, че от нейната територия не се изпращат до други държави-членки пратки с прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, които се състоят или съдържат свинско месо. Член 4 Специални маркировки на прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, които съдържат или се състоят от свинско месо Румъния гарантира, че прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, които съдържат или се състоят от свинско месо, са маркирани със специална здравна марка, която не може да е овална и да бъде объркана с: а) идентификационната марка за месни заготовки и месни продукти, които съдържат или се състоят от свинско месо, съгласно раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004; и б) здравната марка за прясно свинско месо съгласно раздел I, глава III от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004. Член 5 Дерогации за определени пратки с месни заготовки и месни продукти, които съдържат или се състоят от свинско месо Чрез дерогация на член 3 Румъния може да разреши изпращане от нейната територия до други държави-членки на месни заготовки и месни продукти, които съдържат или се състоят от свинско месо, ако продуктите: а) са били произведени или обработени в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2002/99/ЕО на Съвета (6); б) са подложени на ветеринарно сертифициране в съответствие с член 5 от Директива 2002/99/ЕО и в) са придружени от подходящ вътрешнообщностен търговски здравен сертификат, определен в член 1 от Регламент (ЕО) № 599/2004 на Комисията (7), от който част II се попълва със следното: „Продукт, който съответства на Решение 2006/779/ЕО на Комисията от 14 ноември 2006 г. относно временните мерки за здравен контрол на животните, свързан с класическата чума по свинете в Румъния.“ Член 6 Съответствие Румъния предприема необходимите мерки, за да се съобрази с настоящото решение, и публикува тези мерки. Румъния незабавно информира Комисията за това. Член 7 Приложимост Настоящото решение се прилага само като предмет на и от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Румъния и България. То се прилага за срок от девет месеца. Член 8 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 14 ноември 2006 година.

31996R1410

31996R1410 L 181/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1410/96 НА КОМИСИЯТА от 19 юли 1996 година относно частичната отмяна на Регламент (EО) № 3053/95 за изменение на приложения I, II, III, V, VI, VII, VIII, IX и XI към Регламент (EИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 941/96 на Комисията (2), и по-специално член 19 във връзка с член 17 от него, като има предвид, че член 1, пето и шесто тире от Регламент № 3053/95 на Комисията (3) изменят съответно приложения VI и VIа към Регламент (ЕИО) № 3030/93; като има предвид, че това изменение е прието по време, когато по силата на член 19 от Регламент (ЕИО) № 3030/93 Комисията все още не се е ползвала със съответните компетенции, а Съветът още не е бил взел решение да сключи или да прилага на временна основа договореностите за достъп до пазара, постигнати от Комисията с Индия и Пакистан; като има предвид, че Регламент (ЕО) № 3053/95 съдържа процедурни несъвършенства, които дават основания актът да бъде най-малкото отменен или частично анулиран; като има предвид, че съгласно съдебната практика на Съда, по-специално неговото решение от 20 юни 1991 г. по дело С-248/89 Cargill срещу Комисията ECR I, стр. 2987, отменянето на незаконен акт е допустимо единствено ако то се извърши в разумни срокове и се вземат под внимание основателните предвиждания, които неговото приемане би породило; като има предвид, че прилагането на тези принципи налага запазването, за периода от 1 януари 1995 г. до датата на влизане в сила на настоящия регламент, на правата, породени от Регламент (ЕО) № 3053/95 за неговите адресати, и по-специално икономическите оператори, ангажирани с търговията на текстилни изделия; като има предвид, че независимо от това трябва да се подчертае, че отменянето не трябва да се разглежда като намаляващо правното значение на или дерогиращо член 20 от Регламент (ЕИО) № 3030/93, който предвижда, че посоченият регламент и приложенията към него „по никакъв начин не съставлява дерогация от двустранните споразумения, протоколи или договорености в областта на търговията с текстилни изделия, сключени с третите страни, изброени в приложение II, които имат надмощие във всички случаи на конфликт“; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по текстила, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Регламент (EО) № 3053/95 се отменя със задна дата от 1 януари 1995 г. дотолкова, доколкото член 1, пето и шесто тире от него изменят и/или отменят приложения VI и VIа към Регламент (ЕИО) № 3030/93. 2. Частичното отменяне на Регламент (ЕО) № 3053/95, посочено в параграф 1, не засяга правата, които приемането на посочения регламент е породило за неговите адресати в периода от 1 януари 1995 г. до датата на влизане в сила на настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 юли 1996 година.

32009R0027

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 27/2009 НА КОМИСИЯТА от 15 януари 2009 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 16 януари 2009 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), като взе предвид Регламент № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2) и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на хибридни семена, и ex 1007, с изключение на хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за съответната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа. (2) В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, се определят периодично представителни цени CIF за разглежданите продукти. (3) Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96, цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент. (4) Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 януари 2009 г., които да са приложими до влизането в сила на ново определяне, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 От 16 януари 2009 г. вносните мита в сектора на зърнените култури, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 16 януари 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 януари 2009 година.

32001R0466

32001R0466 L 077/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 466/2001 НА КОМИСИЯТА от 8 март 2001 година за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяването на общностни процедури за замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3, след консултация с Научния комитет по храните (НКХ), като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да се определи максималното съдържание на някои замърсители в храните с оглед защита на общественото здраве. Това максимално съдържание трябва да се приеме под формата на неизчерпателен списък на Общността, който може да включва лимити за един и същи замърсител в различни храни. Могат да се посочат методите за вземане на проби и за анализ, които следва да се прилагат. (2) Регламент (ЕО) № 194/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2), последно изменен с Регламент (EО) № 1566/1999 (3), претърпя многократни и съществени изменения и допълнения. Тъй като са необходими нови изменения и допълнения, той следва да се преработи с оглед постигането на по-голяма яснота. (3) От съществено значение е, с оглед защитата на общественото здраве, съдържанието на замърсителите да се поддържа на равнища, които са приемливи от токсикологична гледна точка. Наличието на замърсители трябва да се намалява по-значително винаги, когато е възможно, чрез добра производствена или земеделска практика, с оглед да се повиши равнището на здравна защита, в частност на уязвимите групи от населението. (4) Предвид различията в законодателството на държавите-членки относно максималното съдържание на замърсители в някои храни и предвид произтичащата от това опасност от нарушаване правилата на конкуренцията, са необходими общностни мерки, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се спазва принципът на пропорционалността. (5) Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за надзор върху съдържанието на замърсители в храните. (6) Към настоящия момент законодателството на Общността не определя максимално съдържание на замърсители в храни, предназначени за кърмачета и малки деца, обхванати от Директива 91/321/EИО на Комисията (4), последно изменена с Директива 1999/50/EО (5) и Директива 96/5/EО на Комисията (6), последно изменена с Директива 1999/39/EО (7). След консултация с Научния комитет по храните следва да се определи специфично максимално съдържание за тези храни във възможно най-кратък срок. Дотогава максималното съдържание, определено в настоящия регламент, се прилага и за тези храни, освен ако националното законодателство не определя по-ниски стойности. (7) Хранителните съставки, използвани за производството на съставни храни, трябва да съответстват на максималното съдържание, определено в настоящия регламент, преди да се вложат в посочените съставни храни, за да се избегне разреждане. (8) Зеленчуците са основният източник на нитрати, приемани от човека. Научният комитет по храните в своето становище от 22 септември 1995 г. посочва, че общата доза поети нитрати обикновено е доста под допустимата дневна доза. Той препоръчва, обаче, да продължат усилията за намаляване на възможността от приемането на нитрати чрез храната и водата, тъй като нитратите могат да се превърнат в нитрити и нитрозамини, и настоява да се приеме добра земеделска практика за гарантиране на такова ниско съдържание на нитрати, което е реално постижимо. Научният комитет по храните подчертава, че тревогата от наличието на нитрати не бива да води до намаляване на консумацията на зеленчуци, тъй като зеленчуците имат основна хранителна функция и играят важна роля за защита на здравето. (9) Специфичните мерки, имащи за цел подобряване на контрола върху източниците на нитрати, наред с кодекси за добра земеделска практика, могат да спомогнат за намаляване на съдържанието на нитрати в зеленчуците. Все пак климатичните условия също влияят върху съдържанието на нитрати в някои зеленчуци. Поради това той посочва, че трябва да се определи различно максимално съдържание на нитрати за зеленчуците в зависимост от сезона. Климатичните условия в отделните региони на Общността са много различни. Поради това е подходящо да се позволи на държавите-членки временно да разрешават да се пускат на пазара марули и спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието съдържание на нитрати надхвърля определеното в точка 1.1 и 1.3 от приложение I, при условие че наличното количество е приемливо от гледна точка на общественото здраве. (10) Производителите на спанак и марули, установени в държавите-членки, които са им издали посоченото по-горе разрешение, трябва постепенно да променят своите методи за отглеждане на зеленчуци чрез прилагането на добрата земеделска практика, препоръчвана на национално равнище, с оглед в края на преходния период да спазват максималното съдържание, определено на общностно равнище. Желателно е общностните стойности да се постигнат във възможно най-кратък срок. (11) Следва да се преразгледа и, ако е възможно, да се намали максималното съдържание, определено за марулята и спанака, до 1 януари 2002 година. Това преразглеждане следва да се основава на контрола и наблюдението, извършвани от държавите-членки, и на прилагането на кодекси за добра земеделска практика с оглед определянето на реално постижими ниски равнища на максимално съдържание. (12) Контролът и наблюдението върху съдържанието на нитрати в марулите и спанака и прилагането на добра земеделска практика следва да се извършват със средства, които са пропорционални както на желаната цел, така и на резултатите, получени от контрола и наблюдението, като се имат предвид, по-конкретно, рисковете и натрупания опит. Прилагането на кодекси за добра земеделска практика в някои държави-членки следва да се наблюдава отблизо. Поради това е подходящо всяка година държавите-членки да съобщават резултатите от контрола и наблюдението и да докладват за предприетите мерки и за постигнатия напредък при прилагането на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати, както и да се осъществява ежегоден обмен на гледни точки по тези доклади с държавите-членки. (13) За отглежданите на открито марули са определени по-ниски лимити в сравнение с парниковите марули, като с оглед осъществяването на ефективен контрол лимитите, определени за отглежданите на открито марули, трябва да се прилагат и към парниковите марули, когато няма точно обозначение на етикета. (14) Афлатоксините са микотоксини, които се образуват от някои видове Aspergillus и се развиват при високи температури и влажност. Афлатоксините са генотоксични канцерогенни вещества и е възможно да присъстват в голям брой храни. За този вид вещества не съществува никакъв праг, под който да се наблюдава вредно въздействие. Поради това не може да се определи допустима дневна доза. Съвременното научно-техническо познание и напредъкът в техниките за производство и съхранение не предотвратяват развитието на тези плесени и следователно не позволяват да се премахнат напълно афлатоксините в храната. Поради това е препоръчително да се определят реално постижими ниски равнища на лимитите. (15) Усилията за подобряване на производството, събирането на реколтата и методите за съхранение с оглед намаляване развитието на плесени трябва да се насърчават. Групата на афлатоксините включва няколко съединения с различна токсичност и честота на срещане в храната. Афлатоксин B1 е най-токсичното съединение. Препоръчително е, от съображения за безопасност, да се ограничат едновременно общото съдържание на афлатоксини в храната (съединения B1, B2, G1 и G2) и съдържанието на афлатоксин B1. Афлатоксин M1 е метаболитен продукт на афлатоксин B1 и присъства в млякото и млечните продукти от животни, които са консумирали замърсени храни. Въпреки че афлатоксин M1 се разглежда като генотоксично канцерогенно вещество, което е по-малко опасно в сравнение с афлатоксин B1, необходимо е да се предотврати наличието му в млякото и млечните продукти, предназначени за консумация от човека и особено от малки деца. (16) Прието е, че методите на сортиране или на друга механична обработка дават възможност за намаляване съдържанието на афлатоксини във фъстъците, ядковите и сушените плодове. Следователно, с оглед да се сведе до минимум отражението върху търговията, е препоръчително да се приеме по-високо съдържание на афлатоксини за посочените продукти, когато не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. В тези случаи максималното съдържание на афлатоксини се определя, като едновременно се вземат под внимание познатия възможен резултат от посочената по-горе обработка на фъстъците, ядковите и сушените плодове и необходимостта по време на обработката да се спазва максималното съдържание, определено за тези продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. При зърнените храни не може да се изключи, че методите на сортиране или на друга механична обработка могат да намалят нивото на замърсяване с афлатоксини. За да се провери реалната ефективност на тези методи и, ако е необходимо, да се определи специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, се предвижда за неопределен период да се прилагат нормите, предвидени в Приложение I, само за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. Ако липсват данни, обуславящи определянето на специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, след определен период лимитът, предвиден за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки, ще се прилага и за непреработените зърнени храни. (17) За да е възможен ефективен контрол по отношение на различните лимити, определени за посочените продукти, е необходимо да се знае точното им предназначение чрез подходящо етикетиране. Продуктите със съдържание на афлатоксини, което надхвърля максималното съдържание, не трябва да се пускат на пазара нито в този вид, нито след смесване с други храни или като съставки на други храни. Според член 5 от Регламент (EИО) № 315/93 държавите-членки могат да запазят своите национални разпоредби за максимално съдържание на афлатоксини в някои храни, доколкото за тях не са приети общностни разпоредби. (18) Приемането на олово може да създаде сериозен риск за общественото здраве. Оловото може да намали умственото развитие и интелектуалните способности на децата и да повиши кръвното налягане и сърдечно-съдовите заболявания при възрастните. През изминалото десетилетие съдържанието му в храната значително намаля благодарение на осъзнаването, че оловото е здравен проблем, на усилията за намаляване емисиите на олово при източника и за повишаване качеството на химическия анализ. Научният комитет по храните в своето становище от 19 юни 1992 г. стига до извода, че средното съдържание на олово в храните не предизвиква тревога, но въпреки това трябва да последват дългосрочни действия с цел по-нататъшно намаляване на средното съдържание на олово в храните. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища. (19) Кадмият може да се натрупва в човешкото тяло и да причини нарушение на бъбречните функции, увреждания на скелета и репродуктивна недостатъчност. Не може да се изключи канцерогенно действие върху човека. Научният комитет по храните в становището си от 2 юни 1995 г. препоръчва по-големи усилия за намаляване излагането на храната на кадмий, тъй като храните са основният източник, чрез който човек приема кадмий. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища. (20) Метилживакът може да предизвика промени в нормалното развитие на мозъка на кърмачетата, а при по-високо съдържание може да предизвика неврологични промени при възрастните. Живакът замърсява предимно рибата и рибните продукти. С оглед защитата на общественото здраве Решение 93/351/EИО на Комисията (8) определя максималното съдържание на живак в рибните продукти. От съображения за прозрачност мерките, постановени в това решение, трябва да се включат в настоящия регламент и да се осъвременят. Съдържанието трябва да е с реално постижими ниски равнища, като се има предвид факта, че поради физиологични причини някои видове натрупват живак в тъканите си по-лесно, отколкото други. (21) 3-монохлорпропан-1,2-диолът се образува по време на преработката на храните при определени условия. В частност, при производството на солената хранителна съставка „хидролизиран растителен протеин“, която се получава чрез киселинната хидролиза (киселинни-PVH). Чрез подобряване на производствените процеси бе постигнато значително намаляване на 3-MCPD в посочения по-горе продукт през последните години. Неотдавна редица държави-членки също докладваха за високо съдържание на 3-MCPD в някои проби от соев сос. С оглед въвеждането на добра производствена практика и защита здравето на потребителите, трябва да се установи максимално съдържание на 3-MCPD. Научният комитет по храните препоръчва в своето становище от 16 декември 1994 г., което бе потвърдено на 12 юни 1997 г., че 3-MCPD трябва да се разглежда като генотоксичен канцероген и че не трябва да се откриват остатъци от 3-MCPD в хранителните продукти. Извършените наскоро токсикологични изследвания показват, че веществото действа като негенотоксичен канцероген in vivo. (22) Максималното съдържание на 3-MCPD, определено в приложение I, се основава на становището на Научния комитет по храните. Той ще направи преоценка на токсичността на 3-MCPD в светлината на новите изследвания. Адекватността на това максимално съдържание трябва да се преразгледа веднага след като новото становище на Научния комитет по храните стане достъпно. Държавите-членки са поканени да изследват други храни, които могат да съдържат 3-MCPD, с оглед при необходимост да предвидят максимално съдържание за допълнителни храни. (23) Всяко максимално съдържание, прието на общностно равнище, трябва периодично да се преразглежда, за да се взема под внимание напредъка на научното и техническото познание и нововъведенията в производството или в земеделските практики с цел постигането на постоянно намаляващи количества. (24) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Храните, посочени в приложение I, при пускането им на пазара не трябва да имат по-високо съдържание на замърсители от това, което е предвидено в споменатото приложение. 2. Максималното съдържание, посочено в приложение I, се отнася за ядивните части на споменатите храни. 3. Методите за вземане на проби и за анализ, които следва да се прилагат, са тези, които са посочени в приложение I. Член 2 1. За продуктите, различни от посочените в член 4, параграф 1, които са изсушени, разтворени, обработени или съставени от повече от една съставка, максималното съдържание, което следва да се прилага, е това, което е предвидено в приложение I, като се имат предвид съответно: а) промените в концентрацията на замърсителите, причинени от процеси на сушене или разтваряне, б) промените в концентрацията на замърсителите, причинени от обработка, в) относителното съотношение на съставките в продукта, и г) аналитичната граница на определяне. Алинея първа се прилага, доколкото не е определено специфично максимално съдържание за тези сушени, разтворени, обработени или съставни продукти. 2. Максималното съдържание, посочено в приложение I, се прилага и за храни, предназначени за кърмачета и малки деца, обхванати от Директива 91/321/EИО и Директива 96/5/EО, доколкото в националаното законодателство не е определено по-стриктно съдържание за споменатите храни, като се вземат предвид съответно промените в концентрацията на замърсителите, причинени от сушенето, разтварянето, обработката, и относителните концентрации на съставките в продукта. Специфичното максимално съдържание на замърсители в тези храни следва да се определи най-късно до 5 април 2004 година. 3. Без да се засягат член 3, параграф 1 и член 4, параграф 3, е забранена употребата на продукти, които не съответстват на максималното съдържание, определено в приложение I, като хранителни съставки за производството на съставни храни. Член 3 1. Държавите-членки могат, когато има основания за това, временно да разрешат да се пускат на пазара пресни марули и пресен спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието съдържание на нитрати надхвърля определеното в точка 1.1 и 1.3 от приложение I, за да се въведат кодекси за добра земеделска практика с оглед постепенно да се спазва максималното съдържание, предвидено в настоящия регламент. Държавите-членки уведомяват всяка година останалите държави-членки и Комисията за прилагането на първа алинея. 2. Всяка година до 30 юни държавите-членки съобщават на Комисията резултатите от контрола и наблюдението и докладват за предприетите мерки и постигнатия напредък по прилагането и усъвършенстването на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати в марулите и спанака. Тази информация трябва да съдържа и данните, въз основа на които са приети техните кодекси за добра земеделска практика. 3. Държавите-членки, които не прилагат параграф 1, извършват контрол и наблюдение върху равнището на нитрати в марулите и спанака и прилагат добри земеделски практики, като използват средства, които са пропорционални както на желаната цел, така и на получените резултати от контрола и наблюдението, по-специално като вземат предвид рисковете и натрупания опит. Член 4 1. Максималното съдържание на афлатоксини, което се прилага за продуктите, посочени в точка 2.1.1.1 и 2.1.2.1 от приложение I, се прилага също за получените от тях продукти, доколкото не е определен специфичен максимален лимит за такива преработени продукти. 2. Що се отнася до афлатоксините, които се съдържат в продуктите, посочени в точка 2.1 от приложение I, забранява се: а) да се смесват продукти, които отговарят на максималното съдържание, установено в приложение I, с продукти, които не отговарят, или да се смесват продукти, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка, с продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки; б) да се използват продукти, които не отговарят на максималното съдържание, посочено в точки 2.1.1.1, 2.1.2.1 и 2.1.3 от приложение I, като съставка за производството на други храни; в) детоксикацията на продуктите с химическа обработка. 3. Фъстъците, ядковите и сушените плодове, които не отговарят на максималното съдържание на афлатоксини, установено в точка 2.1.1.1 от приложение I, и зърнените храни, които не отговарят на максималното съдържание, установено в точка 2.1.2.1, могат да се пускат на пазара при условие че тези продукти: а) не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки; б) отговарят на максималното съдържание за фъстъци, установено в точка 2.1.1.2 от приложение I, на максималното съдържание за ядкови и сушени плодове, установено в точка 2.1.1.3 от приложение I; в) са подложени на вторична обработка, включваща сортиране или друга механична обработка, и след тази обработка максималното съдържание, установено в точка 2.1.1.1 и 2.1.2.1 от приложение I, не е превишено и самата обработка не води до появата на други вредни остатъци; г) са с етикети, на които ясно е посочено тяхното предназначение, и които съдържат указанието „Продукт, подлежащ на сортиране или на друга механична обработка с оглед да се намали равнището на замърсяване с афлатоксини преди консумация от човека или преди влагане като хранителна съставка“. Член 5 1. Въз основа на резултатите от контрола, който държавите-членки извършват, за спазване на максималното съдържание на нитрати, предвидено в раздел 1 от приложение I, на докладите за прилагане и усъвършенстване на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати и на оценката на данните, въз основа на които държавите-членки са приели своите добри земеделски практики, на всеки пет години и първоначално до 1 януари 2002 г. Комисията преразглежда максималното съдържание, като крайната цел е то да се намали. 2. Въз основа на нови научни данни и на резултатите от контрола, който държавите-членки извършват за спазване на максималното съдържание на тежки метали и 3-MCPD, предвидено в раздел 3 и 4 от приложение I, на всеки пет години и първоначално до 5 април 2003 г. Комисията преразглежда максималното съдържание, като крайната цел е да се гарантира висока степен на здравна защита на потребителите. Член 6 Регламент (EО) № 194/97 се отменя, считано от 5 април 2002 година. Позоваването на отменения регламент се разглежда като позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблицата на съответствията в приложение II. Член 7 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага, считано от 5 април 2002 година. Раздел 3 (тежки метали) и раздел 4 (3-MCPD) от приложение I не се прилагат за продукти, които са законно предложени на общностния пазар преди тази дата. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 март 2001 година.

32007R1143

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1143/2007 НА КОМИСИЯТА от 1 октомври 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 256/2002 относно разрешаването на препарата за фуражна добавка Bacillus cereus var. toyoi, спадащ към групата на микроорганизмите (Текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (1), и по-специално член 9, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1831/2003 предвижда, че добавките, предназначени за хранене на животните, подлежат на разрешаване и определя основанията и процедурите за предоставяне на такова разрешително. (2) Препаратът Bacillus cereus var. toyoi (NCIMB 40112/CNCM I-1012), спадащ към групата на микроорганизмите, бе разрешен в съответствие с Директива 70/524/ЕИО на Съвета (2), и по-специално с Регламент (ЕО) № 256/2002 на Комисията (3), за неограничен период от време за употреба при прасенцата на възраст до два месеца и при свинете майки от една седмица преди опрасване до края на периода на кърмене. Тази добавка бе впоследствие вписана в Регистъра на фуражните добавки на Общността като съществуващ продукт, в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. (3) В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бе подадено заявление за изменение на разрешителното за употреба на препарата с цел да се позволи използването му във фуражите за свинете майки от момента на оплождането до края на периода на кърмене. Това заявление бе придружено от информацията и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от горепосочения регламент. (4) В становището си от 7 март 2007 г. Европейският орган за безопасност на храните („органът“) заключи, че препаратът Bacillus cereus var. toyoi NCIMB 40112/CNCM I-1012 не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда (4). Органът заключи също така, че препаратът не представлява каквато и да било друга опасност, която би могла да изключи разрешаването му в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Органът не счита за необходимо да се определят специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на пазара. Той подложи също така на проверка доклада за метода на анализ на фуражната добавка във фураж, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003. (5) Оценката на препарата показва, че условията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са спазени. (6) Регламент (ЕО) № 256/2002 следва да бъде съответно изменен. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение III към Регламент (ЕО) № 256/2002 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 октомври 2007 година.

32004R0877

32004R0877 L 162/54 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 877/2004 НА КОМИСИЯТА от 29 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 по отношение на съобщаването на цените, регистрирани на пазарите на някои пресни плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 28, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета изисква държавите-членки да уведомяват Комисията за цените на някои пресни плодове и зеленчуци, регистрирани на представителните пазари. Подробните правила за прилагане на тези изисквания бяха определени с Регламент (ЕО) № 659/97 на Комисията (2), отменен с Регламент (ЕО) № 103/2004 на Комисията от 21 януари 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета по отношение на режима на интервенции в сектора на плодовете и зеленчуците (3). Следователно, следва да бъдат приети нови подробни правила на прилагане относно уведомяването за цените, регистрирани на пазарите на някои пресни плодове и зеленчуци, които, за по-голяма яснота, следва да се разграничат от подробните правила за прилагане относно режима на интервенции и изтегляне от пазара в сектора на плодовете и зеленчуците. (2) Цените, предадени на Комисията за всеки продукт, следва да бъдат сравними. Съответно следва да се прилага хармонизирана дефиниция в цялата Общност по отношение на етапа от търговията, търговския вид, класа качество и при необходимост по отношение на сорта или типа. Различните представителни пазари за всеки от съответните продукти следва също така да бъдат дефинирани. Освен това държавите-членки следва да предоставят необходимите обяснения на Комисията относно възприетите методи и критерии за изчисляване на въпросните цени. (3) За да се осигури бързото движение на информацията, следва да се използват електронни средства за предаване на данни. (4) С цел по-голяма прозрачност Комисията следва да уведомява държавите-членки за цените, регистрирани в Общността като цяло, както и за средната цена в Общността. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Цените, които се регистрират съгласно член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2200/96 за клас I, са цени на излизане от склада за опаковане, без ДДС, сортирани, опаковани и ако е необходимо, палетизирани продукти, изразени в евро за 100 килограма нето тегло. 2. Държавите-членки определят представителните пазари, посочени в член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2200/96 въз основа: а) или на сделките, осъществени на пазари, които могат да бъдат физически идентифицирани (пазари на едро, аукциони и други места за физическа среща на предлагането и търсенето) в района на производство, б) или на директни сделки между производители от района на производство и индивидуални купувачи (купувачи на едро, търговци, центрове за дистрибуция и други оператори), в) или на комбинация от типовете сделки, посочени в букви а) и б). Списъкът на представителните пазари фигурира в приложението. Член 2 За продуктите, изброени в приложението, държавите-членки изпращат на Комисията не по-късно от 12.00 часа (брюкселско време) в сряда всяка седмица съобщение, отразяващо за всеки пазарен ден регистрираната на пазарите, включени в приложението, средна цена в евро за 100 килограма за типовете и/или сортовете продукти и за размерите и/или качеството, включени в приложението, за които са осъществени сделки, както е посочено в член 1, параграф 2. Това съобщение се изпраща по електронната система, посочена от Комисията. Комисията предава на държавите-членки получената информация, заедно със средната цена в Общността за всеки съответен продукт. Член 3 1. При искане от Комисията държавите-членки я уведомяват за метода, възприет от тях за изчисляване на средната цена, посочена в член 2, първи параграф. В случаите, когато типовете и/или сортовете съответни продукти се отнасят до размери и/или търговски вид, различни от включените в приложението, държавите-членки могат да изчислят средната цена за размерите и/или търговския вид, включени в приложението, с помощта на коефициенти за превръщане. Определянето на коефициентите за превръщане е част от метода, посочен в първа алинея от настоящия параграф. 2. При необходимост Комисията установява общи насоки относно метода, посочен в параграф 1. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 април 2004 година.

31985D0208

19850325 Решение на Комисията от 25 март 1985 година за изменение на Решение 80/686/ЕИО за учредяване на Консултативен комитет за контрол и намаляване на замърсяването, причинено от изливането на въглеводороди в морето (85/208/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като има предвид, че Съветът прие Решение 81/420/ЕИО от 19 май 1981 г. относно сключване на Протокол относно сътрудничеството в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с масла и други вредни вещества в случаи на аварии [1] и Решение 84/358/ЕИО от 28 юни 1984 г. относно сключване на Споразумение за сътрудничество при справянето със замърсяването на Северно море с масла и други вредни вещества [2]; като има предвид, че по няколко повода Парламентът и Икономическият и социален комитет изразиха желание обхватът на дейностите на Комисията по отношение на контрола и намаляването на замърсяването на морето с масла да бъде разширен, за да включват вредни вещества, различни от масла; като има предвид, че е съществено Комисията да се консултира с високо квалифицирани експерти по този въпрос в държавите-членки; като има предвид, че Решение 80/686/ЕИО на Комисията [3] следва да бъде изменено така че да се разшири обхватът на компетентност на Консултативния комитет, за да включва други вредни вещества, РЕШИ: Член 1 В заглавието, в член 1 и член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 80/686/ЕИО "въглеводороди, изливани в морето" се заменя с "масла и други вредни вещества, изливани в морето". Член 2 Настоящото решение се прилага от 25 март 1985 г. Съставено в Брюксел на 25 март 1985 година.

32003R0091

32003R0091 L 014/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 91/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2002 година относно статистиката за железопътния транспорт ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 285 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), след консултации с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (3) като имат предвид, че: (1) Железниците са важна част от транспортната мрежа на Общността. (2) Комисията се нуждае от статистика относно превоза на товари и пътници по железопътните линии, за да извършва мониторинг и разработва обща транспортна политика, както и транспортните елементи на политиката на регионите и относно трансевропейските мрежи. (3) Статистически данни за железопътната безопасност се изискват от Комисията, за да подготви и извършва мониторинг на действията на Общността в областта на транспортната безопасност. (4) Статистически данни на Общността за железопътния транспорт се изискват също, за да се изпълнят задачите на мониторинга, предвиден в член 10б на Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците на Общността (4). (5) Статистическите данни на Общността за всички видове транспорт би следвало да се събират съгласно общи концепции и стандарти с цел постигането на най-пълна практически възможна съвместимост между видовете транспорт. (6) С преструктурирането на железопътния сектор съгласно Директива 91/440/ЕИО, както и с промените в естеството на информацията, изисквана от Комисията и от други ползватели на статистически данни на Общността за железопътния транспорт, разпоредбите във връзка със събирането на статистически данни от специфицирани администрации на основните железопътни мрежи на Директива 80/1177/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 г. относно статистическите данни по отношение на превоза на товари по железопътни линии, като част от регионалните статистики (5), вече са остарели. (7) Съвместното съществуване на държавни и частни железопътни предприятия на търговския железопътен пазар изисква изрична спецификация на статистическата информация, която трябва да се предоставя от всички железопътни предприятия и се разпространява от Евростат. (8) В съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от Договора, създаването на общи статистически стандарти, чрез които се получават хармонизирани данни, е действие, което може да се предприеме ефикасно само на общностно равнище. Тези стандарти би следвало се прилагат във всяка държава-членка под ръководството на органите и институциите, натоварени с изготвянето на официални статистически данни. (9) Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистическите данни на Общността (6) осигурява референтна рамка за разпоредбите, постановени в настоящия регламент. (10) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕИО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7). (11) Статистическият програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета от 19 юни 1989 г. относно създаването на комитет по статистическите програми на Европейските общности (8), беше консултиран в съответствие с член 3 от това решение, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Цел Целта на настоящия регламент е създаването на общи правила за изготвянето на статистика за железопътния транспорт на Общността. Член 2 Приложно поле Настоящият регламент обхваща всички железници в Общността. Всяка държава-членка докладва статистическите данни, които са свързани с железопътния транспорт на нейната територия. Когато железопътно предприятие оперира в повече от една държава-членка, съответните национални органи изискват предприятието да предоставя данни отделно за всяка страна, в която оперира, така че да осъществи съставянето на национална статистика. Държавите-членки могат да изключат от приложното поле на настоящия регламент: а) железопътни предприятия, които оперират изцяло или основно в рамките на промишлени и подобни инсталации, включително пристанища; б) железопътни предприятия, които основно предоставят местни туристически услуги, като запазени исторически парни железници. Член 3 Дефиниции 1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции: а) „отчитаща се страна“ означава държава-членка, която предава данни на Евростат; б) „национални органи“ означава националните статистически институти и други органи, които отговарят във всяка държава-членка за изготвянето на статистически данни за Общността; в) „железопътно предприятие“ означава всяко държавно или частно предприятие, което предоставя услуги за превоз на товари и/или пътници по железопътна линия. 2. Определенията, посочени в параграф 1, могат да бъдат адаптирани, и могат да се приемат и допълнителни определения, необходими, за да се осигури хармонизиране на статистическите данни, в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2. Член 4 Събиране на данни 1. Статистическите данни, които трябва да се събират, са определени в приложенията към настоящия регламент. Те обхващат следните видове данни: а) годишни статистически данни за превоз на товари - подробен доклад (приложение А); б) годишни статистически данни за превоз на товари - опростен доклад (приложение Б); в) годишни статистически данни за превоз на пътници - подробен доклад (приложение В); г) годишни статистически данни за превоз на пътници - опростен доклад (приложение Г); д) тримесечни статистически данни за превоз на товари и пътници (приложение Д); е) регионални статистически данни за превоз на товари и пътници (приложение Е); ж) статистически данни за потоците трафик по железопътната мрежа (приложение Ж); з) статистически данни за произшествия (приложение З). 2. Приложения Б и Г определят изискванията за опростен доклад, което може да се използва от държави-членки като алтернатива на обичайното подробно отчитане, постановено в приложения А и В, за предприятия, за които общият обем на превоз на товари или пътници е по-малко от 500 милиона тон/км или 200 милиона пътник/км съответно. Тези прагове могат да бъдат адаптирани в съответствие с процедурата, постановена в член 11, параграф 2. 3. Държавите-членки предоставят също така списък на железопътните предприятия, за които се предоставят статистически данни, както е специфицирано в приложение И. 4. За целите на настоящия регламент, товарите се класифицират в съответствие с приложение Й. Опасните товари допълнително се класифицират в съответствие с приложение К. 5. Съдържанието на приложенията може да бъде адаптирано в съответствие с процедурата, постановена в член 11, параграф 2. Член 5 Източници на данни 1. Държавите-членки определят публична или частна организация, която да участва в събирането на данните, изисквани по този регламент. 2. Необходимите данни могат да се получават, като се използва всякаква комбинация от следните източници: а) задължителни проучвания; б) административни данни, включително данни, събрани от регулаторните органи; в) процедури за статистически прогнози; г) данни, предоставени от професионални организации в железопътния сектор; д) ad hoc изследвания. 3. Националните органи вземат мерки за координиране на използваните източници на данни и осигуряват качеството на статистическите данни, предавани на Евростат. Член 6 Предаване на статистически данни на Евростат 1. Държавите-членки предават на Евростат статистическите данни, посочени в член 4. 2. Механизмът за предаване на статистическите данни, посочени в член 4, се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2. Член 7 Разпространение 1. Статистическите данни на Общността на база на данните, специфицирани в приложения А до З към настоящия регламент, се разпространяват от Евростат. В този контекст и с оглед на характеристиките на европейския железопътен пазар данни, които се считат за поверителни по член 13, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета, могат да се разкриват само ако: а) данните вече са достъпни за обществеността в държавите-членки; или б) предварително е получено изрично одобрение на такова разкриване от заинтересованите предприятия. Националните органи отправят искане до тези предприятия за разрешение за разкриване на изискваните данни и информират Евростат за резултата от искането, когато данните се предават на Евростат. 2. Информацията, докладвана по приложение И, не се разпространява. Член 8 Качество на статистическите данни 1. За да подпомогне държавите-членки при поддържане на качеството на статистиките в областта на железопътния транспорт, Евростат разработва и публикува методологически препоръки. Тези препоръки отчитат най-добрите практики на националните органи, на железопътните предприятия и на професионалните организации в железопътния сектор. 2. Качеството на статистическите данни се оценява от Евростат. За тази цел, по искане на Евростат, държавите-членки предоставят информация за методите, използвани при изготвянето на статистиките. Член 9 Отчет След като данните са били събрани за три години, Комисията изпраща отчет на Европейския парламент и на Съвета за придобития опит от извършената работа по настоящия регламент, придружен, при необходимост, от подходящи предложения. Този отчет може да включва резултатите от оценката на качеството, посочено в член 8. Той оценява въздействието върху качеството на статистиката за железопътния транспорт на прилагането към настоящия регламент на разпоредбите за поверителността на статистиките, постановени в Регламент (ЕО) № 322/97. Той оценява също така ползата от наличието на статистики в тази област, разходите за получаване на тези статистики и тежестта върху предприятията. Член 10 Процедури за изпълнение Следните изпълнителни мерки се вземат в съответствие с процедурата, специфицирана в член 11, параграф 2: а) адаптиране на праговете за опростен доклад (член 4); б) адаптиране на определенията и приемане на допълнителни определения (член 3); в) адаптиране на съдържанието на приложенията (член 4); г) механизми за предаване на данни на Евростат (член 6); д) дефиниране на насоки за отчетите за качеството и съвместимостта на резултатите (членове 8 и 9). Член 11 Процедура 1. Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, създаден с член 1 на Решение 89/382/ЕИО, Евратом. 2. Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се зачитат разпоредбите на член 8 от него. Срокът, постановен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е определен на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 12 Директива 80/1177/ЕИО 1. Държавите-членки предоставят резултатите за 2002 година в съответствие с Директива 80/1177/ЕИО. 2. Директива 80/1177/ЕИО се отменя , считано от 1 януари 2003 г. Член 13 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

32009D0322

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 8 април 2009 година относно невключването на определени вещества в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на биоциди на пазара (нотифицирано под номер C(2009) 2593) (текст от значение за ЕИП) (2009/322/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (1), и по-специално член 16, параграф 2, втора алинея от нея, като има предвид, че: (1) В Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2) се определя списък на активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. (2) За известен брой комбинации вещества/продуктови типове, включени в този списък, или всички участници са се оттеглили от програмата за преглед, или не са получени пълни досиета до крайния срок, определен в член 9 и член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1451/2007, от държавата-членка, определена като докладчик за оценката. (3) Комисията информира държавите-членки за това съгласно член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, и член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1451/2007. Информацията бе оповестена публично по електронен път на 18 януари 2008 г. (4) В срока три месеца след това оповестяване никое лице или държава-членка не са показали интерес към поемането на ролята на участник за въпросните вещества и продуктови типове. (5) Следователно, съгласно член 12, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1451/2007, въпросните вещества и продуктови типове следва да не се включват в приложения I, IА и IБ към Директива 98/8/ЕО. (6) Мерките, предвидени с настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Веществата и продуктовите типове, посочени в приложението към настоящото решение, не се включват в приложения I, IА и IБ към Директива 98/8/ЕО. Член 2 За целите на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 настоящото решение се прилага от 1 март 2009 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 8 април 2009 година.

31993R1722

31993R1722 L 159/112 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1722/93 НА КОМИСИЯТА от 30 юни 1993 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламенти (ЕИО) № 1766/82 и (ЕИО) № 1418/76 на Съвета относно възстановяванията при производство в сектора на зърнените култури и ориза КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнените култури (1), и по-специално член 7 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1418/76 на Съвета от 21 юни 1976 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1544/93 (3), и по-специално член 9 от него, като има предвид, че с оглед на особената ситуация на пазара на скорбяла и нишесте, и по-специално на необходимостта да се запазят цените конкурентни по отношение на произведените в трети страни скорбяла и нишесте, внесени във вид на стоки, спрямо които режимът на внос не предоставя достатъчна защита на производителите от Общността, Регламенти (ЕИО) № 1766/92 и (ЕИО) № 1418/76 предвиждат отпускането на възстановяване при производство, чрез което да се даде възможност на заинтересованите подотрасли, които използват тези продукти, да имат достъп до скорбялата и нишестето и някои техни производни на по-ниска цена от цената, която би се формирала в резултат от прилагането на правилата на общата организация на пазара на въпросните продукти; като има предвид че, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 1418/76 е необходимо да се приемат подробни правила за отпускането на възстановявания при производство, включващи правила за контрол и плащане, за да могат във всички държави-членки да се прилагат еднакви правила; като има предвид, че посочените по-горе регламенти предвиждат да се състави списък на продуктите, при производството на които се използват скорбяла или нишесте, което води до възникване на правото за получаване на право на възстановяване; като има предвид, че подобен списък трябва да подлежи на изменения на базата на определени критерии; като има предвид, че за да се гарантира ефективността на мерките за контрол, следва да се предвиди получателите на възстановяване да се одобряват предварително от държавите-членки, на чиято територия се произвеждат посочените по-горе продукти; като има предвид, че е необходимо да се определи начинът, по който се изчисляват сумите за възстановяване при производство и с каква честота се извършва определянето на техния размер; като има предвид, че най-задоволителният метод за изчисление понастоящем се основава на разликата между интервенционната цена за зърнени култури и цената, използвана за изчисляване на таксата върху вноса; като има предвид, че от съображения за стабилност размерът на възстановяването при производство като общо правило следва да се определя всеки месец; като има предвид че, за да може да се проверява дали възстановяването при производство е правилно определено, следва да се наблюдават цените на царевицата и пшеницата на световния пазар и на пазара на Общността; като има предвид, че възстановяванията при производство следва да се изплащат за използването на скорбяла или нишесте и на някои производни продукти при производството на определени стоки; като има предвид, че е необходима подробна информация, за да се улесни правилният контрол и изплащането на възстановяванията за производство на заявителите; като има предвид, че компетентният орган в съответната държава-член следва да е оправомощен да изисква от заявителите да предоставят всякаква информация и да допускат всякакви проверки и инспекции, необходими за осъществяването на подобен контрол; като има предвид, че производителят на продукта не е задължен да използва непременно сурова скорбяла или нишесте; като има предвид, че по тази причина се налага да се състави списък, съдържащ определени продукти, производни на скорбялата или на нишестето, използването на които ще даде на производителя правото за получаване на възстановяване; като има предвид, че е необходимо да се определи произходът на суровините на скорбялата или нишестето, използвани при производството на продуктите, отговарящи на условията за получаване на възстановявания при производство; като има предвид, че специалните характеристики на естерифицирани или етерифицирани скорбяла и нишесте могат да доведат до някои спекулативни преработвателни дейности, които имат за цел многократно получаване на възстановявания при производство; като има предвид, че за да се предотвратят подобни спекулации, са необходими мерки, гарантиращи, че естерифицираните или етерифицираните скорбяла и нишесте не се преработват повторно до суровина, използването на която поражда правото на възстановяване; като има предвид, че възстановяването при производство не следва да се изплаща, преди да е извършена преработката; като има предвид, че след като преработката е извършена, плащането трябва да се извърши в срок от 5 месеца, след като компетентният орган е проверил, че скорбялата или нишестето са действително преработени; като има предвид обаче, че на производителя трябва да се предостави възможност да получи аванс преди приключване на проверката; като има предвид, че следва да се определи селскостопанският обменен курс за изплащаните в националната валута възстановявания, без да се засяга възможността за предварително фиксиране в съответствие с членове 13-17 от Регламент (ЕИО) № 1068/93 на Комисията (4); като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопанските продукти (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3745/89 (6), се отнася до предвидения в настоящия регламент режим; като има предвид, че поради това следва да се определят основните изисквания относно задълженията, поемани от производителите и гарантирани чрез депозирането на гаранции; като има предвид, че настоящият регламент инкорпорира, като едновременно с това адаптира разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2169/86 на Комисията (7), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1398/91 (8); като има предвид, че същият регламент следва поради това да бъде отменен; като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Може да се отпуска възстановяване при производство, наричано по-нататък „възстановяване“ на физически или юридически лица, използващи скорбяла или нишесте, извлечени от пшеница, царевица, ориз, натрошен ориз или картофи, или определени производни продукти, за производството на стоките, включени в приложение I. 2. Посоченият в параграф 1 списък може да бъде изменен с оглед равнището на конкуренцията от трети страни, както и степента на защита спрямо подобна конкуренция, осигурявана посредством механизмите на Общата селскостопанска политика, Общата митническа тарифа или по други начини. 3. При вземането на решението за отпускане на възстановяване се вземат под внимание други фактори като: - постигнатият напредък по отношение на технологията за производството и използването на скорбяла или нишесте, - степента, в която скорбялата или нишестето се съдържат в крайния продукт и/или относителната стойност на скорбялата и нишестето в крайния продукт, и/или значимостта на продукта като пазар на скорбяла или нишесте, като се отчита конкуренцията с други продукти. 4. Отпускането на възстановяване за определен продукт не трябва да води до нарушаване на конкуренцията с други продукти, които не отговарят на условията за подобно възстановяване. 5. Ако се установи, че е настъпило нарушаване вследствие на отпускането на възстановяване, то това възстановяване: - се премахва, или - се адаптира в степента, необходима за преодоляване на нарушаването на условията на конкуренция. 6. Нишестето и скорбялата, внасяни в Общността съгласно режим на внос, който води до намаляването на таксата, не могат да се възползват от възстановяване при производство. 7. Предвидените в настоящия член решения се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена съответно в член 23 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 и член 27 от Регламент (ЕИО) № 1418/76. Член 2 За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: - „скорбяла или нишесте“ означава сурова скорбяла или нишесте, или продукт, производен на скорбялата и нишестето и включен в приложение II към настоящия регламент, - „одобрени продукти“ означава всеки от продуктите, включени в приложение I, - „производителят“ означава ползвателят на скорбялата или нишестето за производството на одобрени продукти. Член 3 1. Когато се отпуска възстановяване, размерът му се определя веднъж месечно. 2. Размерът на възстановяването на тон скорбяла или нишесте се изчислява на базата inter alia на разликата между: i) интервенционната цена за зърнени култури за въпросния месец, като се отчитат разликите в пазарните цени на царевицата; и ii) средната стойност на цените CIF, използвани за изчисляване на таксата върху вноса за царевица по време на първите 25 дни от месеца, предхождащ месеца на подаването на заявлението, умножена по коефициент 1,60. 3. В случай на значителни колебания в пазарните цени на царевицата и/или пшеницата в Общността или на световния пазар по време на посочения в параграф 1 период, изчисленото в съответствие с параграф 2 възстановяване може да претърпи промени с оглед на тези колебания. 4. Възстановяването, което следва да се изплати, е възстановяването, чийто размер се изчислява в съответствие с параграф 2 и, където е приложимо, с параграф 3, умножено по коефициента, посочен в приложение II, съответстващ на кода по КН на скорбялата или нишестето, действително използвани за производството на одобрените продукти. 5. Определеното в съответствие с параграфи 1-4 възстановяване се коригира, ако това е наложително, с компенсаторната сума „за присъединяване“, приложима за въпросните видове скорбяла или нишесте. 6. Предвидените в настоящия член решения се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена съответно в член 23 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 и член 27 от Регламент (ЕИО) № 1418/76 . Член 4 1. Производителите, възнамеряващи да претендират възстановяване, следва да подадат заявление до компетентния орган в държавата-членка, където ще се използва скорбялата или нишестето, като предоставят следната информация: а) името и адреса на производителя; б) продуктите, в чието производство са използвани нишесте или скорбяла, в това число и продуктите, включени в списъка от приложение I, както и невключените в този списък продукти, придружени с пълно описание и кодовете по КН; в) ако са различни от буква а), адресът/ите на мястото/местата, където скорбялата или нишестето ще се преработват в одобрен продукт. Държавите-членки могат да изискат допълнителна информация от производителя. 2. Производителите поемат задължение в писмена форма, пред компетентния орган, което дава право на компетентните органи да извършват всякакви проверки и инспекции, необходими за следенето на използването на скорбялата или нишестето, и гарантиращо предоставянето на всякаква необходима информация. 3. Компетентният орган взема мерки, за да гарантира, че производителят е установен и официално признат в съответната държава-членка. 4. Въз основа на посочената в параграфи 1 и 2 информация компетентният орган съставя списък с одобрените производители, който поддържа и актуализира. Само одобрените по този начин производители имат право да претендират възстановяване в съответствие с член 5. Член 5 1. Ако даден производител възнамерява да кандидатства за възстановяване, той трябва да подаде заявление до компетентния орган за получаването на сертификат за възстановяване. 2. Заявлението трябва да съдържа: а) името и адреса на производителя; б) количеството на използваните скорбяла или нишесте; в) ако се произвежда продукт с код по КН 3505 10 50 - количеството на използваните скорбяла или нишесте; г) мястото/местата, където ще се използват скорбялата или нишестето; д) планираните дати на операциите по преработката. 3. Заявлението се придружава от: - депозиране на гаранция в съответствие с член 8, - декларация от доставчика на скорбялата и нишестето, удостоверяваща, че продуктът, който ще се използва, е произведен в съответствие с бележка под линия 4 от приложение II. 4. Държавите-членки могат да изискат допълнителна информация. Член 6 1. След получаването на заявленията, подадени в съответствие с член 5, компетентният орган ги проверява и съответно издава сертификата за възстановяване. 2. Държавите-членки използват националните формуляри за сертификата за възстановяване който, без да се засягат останалите разпоредби на законодателството на Общността, съдържа поне посочената в параграф 3 информация. 3. Сертификатът за възстановяване включва посочената в член 5, параграф 2 информация, заедно с размера на отпуснатото възстановяване, както и последния ден на валидност на сертификата, който е последният ден от петия месец след месеца на издаване. Въпреки това през юли и август на пазарните години 1993-1994, 1994-1995 и 1995-1996 сертификатите са валидни само до последния ден от месеца, през който са издадени. 4. Размерът на възстановяване, посочен в сертификата, е размерът на възстановяване, приложим към датата на получаване на заявлението. Въпреки това, когато известна част от посоченото в сертификата количество скорбяла или нишесте е преработена по време на пазарната година, следваща годината, в която е получено заявлението, дължимото възстановяване за скорбялата или нишестето, които се преработват през новата пазарна година, се коригира в съответствие с разликата между интервенционната цена, използвана за изчисляването на дължимото възстановяване, както е определено в член 3, параграф 2, и интервенционната цена, приложима за месеца на преработка, умножена по коефициент 1,60. Обменният курс, използван за изчисляване на сумата на възстановяването в съответната национална валута, е курсът, приложим в деня на преработка на скорбялата или нишестето. Член 7 1. Производителите, които притежават сертификат за възстановяване, издаден в съответствие с член 6, имат право, ако са удовлетворени всички условия от настоящия регламент, да изискват изплащане на посоченото в сертификата възстановяване, след като скорбялата или нишестето са използвани за производството на съответните одобрени продукти. 2. Произтичащите от сертификата права не могат да се прехвърлят. Член 8 1. Издаването на сертификата се извършва, при условие че се депозира гаранция от производителя при компетентния орган, равняваща се по размер на 15 ECU за тон суровата скорбяла или нишесте, където е приложимо умножена по коефициента, съответстващ на вида скорбяла и нишесте, както е посочено в приложение II. 2. Гаранцията се освобождава в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2220/85. Основното изискване по смисъла на член 20 от същия регламент е преработката на посоченото в заявлението количество скорбяла или нишесте в одобрени продукти (както са определени) в рамките на срока на валидност на сертификата. Въпреки това, ако даден производител е преработил поне 90 % от посоченото в заявлението количество скорбяла или нишесте, той се счита за изпълнил горепосоченото основно изискване. Член 9 1. Окончателното изплащане на възстановяването може да се извърши само след като производителят е уведомил компетентния орган относно следното: а) датата или датите на закупуване и доставка на скорбялата или нишестето; б) името и адреса на доставчиците на скорбялата или нишестето; в) името и адреса на производителите на скорбялата или нишестето; г) датата или датите на преработка на скорбялата или нишестето; д) количеството и вида на използваното нишесте или скорбяла, включително кодовете по КН; е) количеството на одобрения продукт, посочено в сертификата и получено посредством преработката на скорбялата или нишестето. 2. Ако посоченият в сертификата продукт попада под код по КН 3505 10 50, уведомлението, посочено в параграф 1 се придружава от депозирането на гаранция, равняваща се по размер на възстановяването при производство, дължимо за производството на въпросния продукт. 3. Преди извършване на плащането компетентният орган се уверява, че скорбялата или нишестето са били използвани за производството на одобрените продукти, в съответствие със съдържащата се в сертификата информация. Обичайно това се извършва чрез административни проверки, но последните следва да се допълват от физически проверки когато това е необходимо. 4. Всички предвидени в настоящия регламент проверки се извършат в срок от 5 месеца от датата, на която компетентният орган е получил посочената в параграф 1 информация. 5. Ако количеството преработени скорбяла или нишесте надвишава вписаното в сертификата количество, превишаващото количество, в рамките от 5 %, се счита за преработено в съответствие със сертификата, като по този начин се предоставя право на посоченото в сертификата възстановяване. Член 10 1. Предвидената в член 9, параграф 2 гаранция се освобождава само след като компетентният орган е получил доказателство, че продуктът, попадащ под код по КН 3505 10 50: а) е бил използван в митническата територия на Общността за производството на продукти, различни от включените в приложение II; или б) е бил изнесен в трети страни. В случай на директен износ в трети страни гаранцията се освобождава само след като компетентният орган е получил доказателство, че въпросният продукт е напуснал митническата територия на Общността. 2. Посоченото в параграф 1, буква а) доказателство се състои от декларация, подадена от производителя до компетентния орган, посочваща: - дали въпросният продукт ще се преработва, - че продуктът ще се използва само за производството на продукти, различни от включените в приложение II, - че въпросният продукт ще бъде продаден само на лице, което ще поеме посоченото във второто тире задължение, въз основа или на клауза в договора, изготвена специално за целта, или въз основа на специално условие, включено във фактурата за продажбата; производителят задържа екземпляр от договора за продажба или от фактурата за продажба, която се представя на компетентния орган, - че производителят е запознат с разпоредбите на параграф 7, - името и адреса на лицето, което получава продукта и неговото количество, ако продуктът се прехвърля, - номерът на контролното копие Т5, ако купувачът се намира в друга държава-членка. 3. В края на всяко тримесечие производителят изпраща екземплярите от посочената в параграф 2 декларация на съответния компетентен орган в срок от 20 работни дни. При получаването им съответният компетентен орган изпраща същите тези данни на компетентния орган на купувача в срок от 20 работни дни. 4. Както производителите, така и купувачите на продукта с код по КН 3505 10 50 трябва да разполагат със система за счетоводно отчитане от вид одобрен от държавите-членки, така че да може да се провери спазването на задълженията и съответствието с информацията, съдържаща се в посочената в параграф 2 декларация на производителя. 5. а) Посочената в параграф 4 проверка се извършва от компетентните органи на производителя и на купувача в края на всяко тримесечие. Предмет на тези проверки са общите данни, свързани с този период на съответните производители и купувачи, и най-малко 10 % от извършените сделки и операциите по преработка. Тези проверки се определят от компетентните органи на базата на анализ на риска. Всяка проверка трябва да бъде завършена не по-късно от 5 месеца след приключването на всяко тримесечие. Компетентният орган на производителя трябва да разполага с резултатите от всяка проверка не по-късно от 20 работни дни след нейното приключване. Ако проверките се извършват в две или повече държави-членки, съответните компетентни органи оповестяват резултатите от извършените проверки в рамките на процедурите, посочени в Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимното подпомагане (9). б) Ако в 3 или повече процента от предвидените в буква а) проверки се установят нередности, компетентните органи засилват проверките. в) Въз основа на резултатите от проверките органът, освободил гаранцията, налага на съответния производител предвидената в параграф 7 санкция. 6. Ако въпросният продукт е предмет на търговия в рамките на Общността или се изнася в трети страни през територията на друга държава-членка, се издава контролно копие Т5, в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3566/92 на Комисията (10). Клетка 104 от контролното копие включва, под заглавие „други“, един от следните текстове: Se utilizará para la transformación o la entrega, de conformidad con el artículo 10 del Reglamento (CEE) no 1722/93 o para la exportación a partir del territorio aduanero de la Comunidad. Til forarbejdning eller levering i overensstemmelse med artikel 10 i forordning (EØF) nr. 1722/93 eller til udførsel fra Fælleskabets toldområde. Zur Verarbeitung oder Lieferung gemäß Artikel 10 der Verordnung (EWG) Nr. 1722/93 oder zur Ausfuhr aus dem Zollgebiet der Gemeinschaft bestimmt. Προς χρήση για μεταποίηση ή παράδοση σύμφωνα με το άρθρο 10 του κανονισμού (ΕΟΚ) αριθ. 1722/93 ή για εξαγωγή από το τελωνειακό έδαφος της Κοινότητας. To be used for processing or delivery in accordance with Article 10 of Commission Regulation (EEC) No 1722/93 or for export from the customs territory of the Community. A utiliser pour la transformation ou la livraison, conformément à l'article 10 du règlement (CEE) no 1722/93 ou pour l'exportation à partir du territoire douanier de la Communauté. Da utilizzare per la trasformazione o la consegna, conformemente all'articolo 10 del regolamento (CEE) n. 1722/93 o per l'esportazione dal territorio doganale della Comunità. Bestemd voor verwerking of levering overeekomstig artikel 10 van Verordening (EEG) nr. 1722/93 of voor uitvoer uit het douanegebied van de Gemeenschap. A utilizar para transformação ou entrega, em conformidade com o disposto no artigo 10.o do Regulamento (CEE) n.o 1722/93, ou para exportação a partir do território aduaneiro da Comunidade. 7. Ако определените в параграфи 1-6 условия не са изпълнени, компетентният орган на съответната държава-членка, без да се засягат националните санкции, изисква изплащането на сума, съответстваща на 150 % от максималния размер на възстановяването, приложимо към въпросния продукт в продължение на 12-те предходни месеца. Член 11 1. Вписаният в сертификата размер на възстановяването се изплаща само за действително преработените количества скорбяла или нишесте. Заедно с това предвидената в член 8, параграф 1 гаранция се освобождава в съответствие с дял V от Регламент (ЕИО) № 2220/85. 2. Възстановяването се изплаща не по-късно от 5 месеца след датата на приключване на предвидената в член 9, параграф 3 проверка. Въпреки това, по молба на производителя, компетентният орган може да изплати авансово сума, равна на възстановяването, 30 дни след получаването на въпросната информация. Освен в случаите, когато продуктът попада под код по КН 3505 10 50, тази авансова сума се изплаща, при условие че производителят депозира гаранция, равняваща се на 115 % от изплатената сума. Гаранцията се освобождава в съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2220/85. Член 12 В срок от три месеца след приключването на всеки един от определените в член 3, параграф 1 периоди държавите-членки уведомяват Комисията относно вида, количествата и произхода на скорбялата или нишестето (от царевица, пшеница, картофи или ориз), за които са изплатени възстановявания, както и относно вида и количествата продукти, за производството на които са използвани скорбялата или нишестето. Член 13 Регламент (ЕИО) № 2169/86 се отменя. Член 14 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1993 г. За целите на освобождаването на гаранцията, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕИО) № 2169/86, член 10 се прилага и за досиета, които все още не са приключени по време на влизането в сила на настоящия регламент. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 юни 1993 година.

31999D0778

31999D0778 L 305/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 15 ноември 1999 година относно подписването на протокол относно ветеринарните въпроси, допълващ споразумението между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна (1999/778/EО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133, във връзка с първото изречение на първа алинея на член 300, параграф 2 и член 300, параграф 4 от него, като взе предвид предложението от Комисията (1), като има предвид, че следва да бъде одобрен протоколът относно ветеринарните въпроси, допълващ споразумението между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна, РЕШИ: Член 1 Протоколът относно ветеринарните въпроси, допълващ споразумението между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна, се одобрява от името на Общността. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се оправомощава да определи лице а, упълномощено/и за подписване на протокола с цел да се обвърже Общността и за предоставяне на нотификацията, предвидена в член 4 от протокола (2). Член 3 Комисията, подпомагана от представителите на ветеринарните служби на държавите-членки, представлява Общността във ветеринарната подгрупа, създадена с член 2 от Протокола. Становището на Общността в Съвместния комитет относно препоръките на ветеринарната подгрупа се приема от Съвета с квалифицирно мнозинство по предложение на Комисията. Член 4 Настоящото решение влиза в сила на деня на неговото приемане. Съставено в Брюксел на 15 ноември 1999 година.

31980L0511

31980L0511 L 126/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 2 май 1980 година относно разрешаване в някои случаи на търговията с комбинирани фуражи в незапечатани опаковки или контейнери (80/511/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно търговията с комбинирани фуражи (1), и по-специално член 4 от нея, като има предвид, че съгласно изискванията на горепосочената директива комбинираните фуражи по принцип трябва да бъдат търгувани в запечатани опаковки или контейнери; като има предвид, че въпреки това може да бъде предоставена дерогация от това правило на ниво на Общността; като има предвид, че законите, които са в сила в държавите-членки, предвиждат някои изключения от задължението да предлагат на пазара комбинирани фуражи в запечатани опаковки или контейнери; като има предвид, че следователно с цел да се улесни прилагането на изискванията на Директива 79/373/ЕИО, следва да бъдат предоставени дерогации, които са обосновани по практически или икономически причини, на ниво на Общността; като има предвид, че с цел да се гарантира, че идентичността и качеството на комбинираните фуражи отговарят на съществуващите изисквания за етикетирането, е необходимо да се разграничат онези случаи, когато чрез дерогация от съществуващите изисквания комбинираните фуражи могат да бъдат търгувани в насипно състояние или в незапечатани контейнери от случаите, когато те могат да бъдат търгувани или насипно, или в незапечатани опаковки или контейнери; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните за животни, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Държавите-членки постановяват, че комбинираните фуражи могат да бъдат търгувани насипно или в незапечатани опаковки или контейнери при: а) доставки между производители на комбинирани фуражи; б) доставки от производители на комбинирани фуражи до фирми за пакетиране; в) комбинирани фуражи, получени чрез смесване на зърно или цял плод; г) блокове или камъни за близане; д) малки количества комбинирани фуражи, ненадвишаващи 50 кг тегло, които са предназначени за крайния потребител и се взимат директно от опаковката или контейнера, които преди отваряне отговарят на изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 79/373/ЕИО. 2. Държавите-членки постановяват, че комбинираните фуражи могат да бъдат търгувани насипно или в незапечатани контейнери, но не в незапечатани опаковки, когато: а) комбинираните фуражи са доставени директно от производителя до крайния потребител; б) храните за животни на основа меласа са съставени от не повече от 3 съставки; в) храните за животни са гранулирани. Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 1 януари 1981 г. и незабавно информират Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 2 май 1980 година.

32004L0018

32004L0018 L 134/114 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 и член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 9 декември 2003 година, като имат предвид, че: (1) По повод последните изменения към Директиви 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (5), 93/36/ЕИО от 14 юни 1993 година, относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (6) и 93/37/ЕИО от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (7), необходими за изпълнение на исканията за опростяване и модернизиране, отправени както от възлагащите органи, така и от икономическите оператори в отговор на Зелената книга, приета от Комисията на 27 ноември 1996 г., директивите трябва да бъдат преработени за целите на прозрачността. Настоящата директива се основава на съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално на прецедентите, свързани с критериите за възлагане, които дават яснота на възлагащите органи за възможностите за удовлетворяване нуждите на обществото, включително в сферата на околната среда и/или в социалната сфера, при условие, че тези критерии са свързани с предмета на поръчката, не предоставят неограничена свобода на избор на възлагащия орган, изрично посочват и се подчиняват на основните принципи в съображение 2. (2) Възлагането на обществени поръчки в държавите-членки за сметка на държавата, регионалните или местни власти и други публичноправни субекти, се извършва при съблюдаване на принципите на Договора, и по-специално на принципите на свобода на движение на стоките, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, както и на принципите, произтичащи от тях, като принципа за равнопоставеност, за недискриминация, принципа за взаимно признаване, принципа за пропорционалност и принципа за прозрачност. При обществени поръчки над определена стойност е целесъобразно да се изготвят разпоредби за координиране в Общността на националните процедури за възлагане на такива поръчки, базирани на тези принципи така, че да се гарантират резултатите от тях и поставянето на обществените поръчки на конкурентна основа. Тези координиращи разпоредби следва да бъдат тълкувани едновременно съгласно горепосочените правила и принципи и другите правила от Договора. (3) Тези координиращи разпоредби следва да се придържат максимално към установените процедури и практики, които са в сила във всяка една от държавите-членки. (4) Държавите-членки следва да гарантират, че участието на публичноправен орган като оферент в процедура за възлагане на обществена поръчка няма да е в ущърб на частноправните оференти. (5) Съгласно член 6 от Договора, изискванията за защита на околната среда следва да бъдат включени при формулирането и прилагането на политиките и дейностите на Общността съобразно член 3 от този Договор, по-специално с оглед насърчаването на устойчиво развитие. Настоящата директива разяснява по какъв начин възлагащите органи могат да допринесат за защитата на околната среда и насърчаването на устойчиво развитие, като същевременно осигурят най-добро съотношение качество-цена за своите поръчки. (6) Никакви разпоредби на настоящата директива не трябва да пречат на прилагането на мерки за защита на обществения ред, обществения морал, обществената сигурност, здравето, човешкия живот, фауната или флората, и по-специално с оглед на устойчивото развитие, при условие, че тези мерки са в съответствие с Договора. (7) Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключване от името на Европейската общност, по въпроси от нейната компетентност на споразумения, постигнати при многостранните преговори от Уругвайския кръг (от 1986 до 1994 година) (8), одобри по-специално Споразумението на СТО за обществените поръчки, наричано по-долу „споразумението“, целта на което е да се създаде многостранна рамка от балансирани права и задължения в областта на възлагането на обществените поръчки с оглед либерализирането и разширяването на световната търговия. Предвид международните права и задължения, прехвърлени на Общността в резултат на приемане на споразумението, договореностите, които следва да се прилагат към оференти и стоки от подписали трети страни, са дефинираните в споразумението. Това споразумение няма директен ефект. Възлагащите органи, обхванати от споразумението, които спазват настоящата директива и които я прилагат към икономически оператори от трети страни, подписали споразумението, трябва да следователно да спазват споразумението. Тези координиращи разпоредби е целесъобразно да гарантират на икономическите оператори от Общността такива условия за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, които да са еднакво благоприятни с тези, предвидени за икономическите оператори от трети страни, подписали споразумението. (8) Преди стартирането на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащите органи могат, чрез провеждането на технически диалог, да търсят или приемат съвети при подготовката на спецификациите, но при условие, че тези съвети не водят до препятстване на конкуренцията. (9) Предвид многообразието от обществени поръчки за строителство, възлагащите органи трябва да предвидят възможност поръчките за проектиране и изпълнение на работата да бъдат възлагани поотделно или съвместно. Целта на настоящата директива не е да предвижда съвместно или отделно възлагане на обществени поръчки. Решението да се възлагат обществени поръчки съвместно или поотделно трябва да е обусловено от качествени и икономически критерии, които могат да бъдат определени от националното право. (10) Дадена поръчка се счита за обществена поръчка за строителство само ако нейният предмет изрично предвижда изпълнението на дейностите, включени в приложение I, дори когато поръчката включва други услуги, необходими за изпълнението на тези дейности. Обществените поръчки за услуги, по-специално в областта на услугите по управление на собственост, могат, при определени обстоятелства, да включват строителни работи. Доколкото такива строителни работи представляват странична дейност по отношение на основния предмет на поръчката и са възможно следствие или допълнение към нея, то фактът, че такива строителни работи са включени в поръчката, не дава основание тя да се квалифицира като обществена поръчка за строителство. (11) Следва да се даде общностно определение за рамкови споразумения, както и да се дефинират специфичните правила за рамкови споразумения, сключени за поръчки, попадащи в обхвата на настоящата директива. Съгласно тези правила, когато възлагащ орган сключи, съгласно разпоредбите на настоящата директива, рамково споразумение, отнасящо се по-специално до обявяването, сроковете и условията за предаване на офертите, той може, на основата на това рамково споразумение за времето на неговия срок на действие, да възлага поръчки, като прилага фиксираните условия на рамковото споразумение или, ако не всички условия са били определени предварително в него, като обяви нов конкурс между страните по рамковото споразумение относно тези условия. Обявяването на нов конкурс трябва да отговаря на определени правила, целта на които е да се гарантира необходимата гъвкавост и зачитане на общите принципи, и по-специално, на принципа за равнопоставеност. Поради същите причини срокът на рамковите споразумения не трябва да надхвърля четири години, с изключение на надлежно обосновани случаи, предвидени от възлагащите органи. (12) Някои нови техники за електронни покупки постоянно се развиват. Тези техники спомагат за засилване на конкуренцията и правят обществените покупки по-резултатни като пестят време и пари, което ще позволява тяхното използване. Възлагащите органи могат да използват методите за електронни покупки при условие, че това отговаря на правилата съгласно настоящата директива и на принципите за равнопоставеност, недискриминиране и прозрачност. В този смисъл офертата, подадена от оферент, по-специално когато повторно е бил обявен конкурс съгласно рамковото споразумение или, когато се използва динамична система за покупки, може да бъде под формата на електронен каталог на този оферент, ако последният използва средствата за комуникация, избрани от възлагащия орган съгласно член 42. (13) Предвид бързото разпространение на системите за електронни покупки, трябва да бъдат въведени подходящи правила, които да позволят на възлагащите органи да се възползват напълно от възможностите, които тези системи дават. На този фон е необходимо да се създаде изцяло електронна динамична система за обичайно разпространените покупки и да се изработят правила за създаване и експлоатиране на такава система, за да се гарантира справедливо отношение към всеки икономически оператор, който желае да вземе участие в нея. Всеки икономически оператор, който представи примерна оферта съгласно спецификацията и отговаря на критериите за подбор, трябва да бъде допуснат до системата. Тази техника за покупки дава на възлагащия орган, чрез въвеждане на списък с вече избрани оференти в търгове и предоставянето на възможност на нови оференти да се включат в системата, особено голям избор от оференти в резултат на съществуващите електронни средства и му следователно да гарантира оптимално изразходване на обществените средства в резултат на широка конкуренция. (14) Тъй като вероятно техниката за електронни търгове ще получи широко разпространение, трябва да се даде формулировка от Общността и да се спазват определени правила, за да се гарантира функционирането им в пълно съответствие с принципите за равнопоставеност, недискриминация и прозрачност. За тази цел трябва да се предвиди предмет на такива електронни търгове да бъдат само поръчки за строителство, доставки или услуги, спецификациите на които могат да бъдат точно прецизирани. Такъв може да бъде по-специално случаят за периодично повтарящите се поръчки за доставки, строителство и услуги. Поради същата причина трябва да бъде възможно да се установят позициите в класацията на оферентите на всеки етап от електронния търг. Електронните търгове дават възможност на възлагащите органи да искат от оферентите да предложат нови, по-ниски цени, а, когато поръчката е възложена на икономически най-изгодната оферта, за усъвършенстване на елементи от офертите, различни от цените. За да се гарантира съответствие с принципа за прозрачност, само елементите, подходящи за изчисление по електронен път без възможност за намеса и/или оценка от страна на възлагащия орган, могат да бъдат обект на електронни търгове, тоест само елементите, които са количествено определими и могат да бъдат изразени с цифри или проценти. От друга страна, тези аспекти в офертите, които предполагат оценка на количествено неопределими елементи, не трябва да бъдат обект на електронни търгове. Следователно някои поръчки за строителство и услуги, имащи за предмет интелектуални дейности, като проектиране на строителство, не трябва да бъдат обект на електронни търгове. (15) В някои от държавите-членки са разработени техники за централизирани покупки. Няколко възлагащи органа отговарят за придобиванията или възлагането на обществени поръчки или сключването на рамкови споразумения за други възлагащи органи. Предвид големите обеми на покупките, тези техники помагат да се засили конкуренцията и правят обществените покупки по-резултатни. Ето защо в Общността трябва да се дефинират централни органи за покупки, обслужващи възлагащите органи. Трябва да се дефинират също така и условията, съгласно които, в съответствие с принципите на недискриминация и равнопоставеност, може да се приеме, че възлагащите органи, които купуват строителство, доставки и/или услуги чрез централните органи за покупка спазват разпоредбите на настоящата директива. (16) За да се отчетат различните обстоятелства в държавите-членки, на последните трябва да бъде позволено да избират дали възлагащите органи да използват рамкови споразумения, централни органи за покупки, динамични системи за покупки, електронни търгове или процедурата „състезателен диалог“ съгласно разпоредбите на настоящата директива. (17) Увеличаването броя на праговете за прилагане на координиращите разпоредби усложнява работата на възлагащите органи. Нещо повече, в контекста на паричния съюз тези прагове трябва да бъдат установени в евро. Следователно праговете трябва да бъдат установени в евро така, че да се опрости прилагането на такива разпоредби, като едновременно с това се гарантира спазване на ограниченията съгласно споразумението, които се изразяват в специални права на тираж. В този смисъл, трябва да се предвиди периодично преразглеждане на праговете в евро, за да се коригират, когато е необходимо, в съответствие с възможните колебания в стойността на еврото по отношение на специалното право на тираж. (18) За целите на прилагане на процедурните правила на настоящата директива и за целите на контрола, сферата на услугите най-добре се очертава като се раздели на категории, съответстващи на определени подразделения от общата класификация и като се обединят те в две приложения, II А и II Б, съгласно режима на който се подчиняват. Що се отнася до услугите съгласно приложение II Б, съответните разпоредби на настоящата директива не трябва да накърняват правилата на Общността, приложими към въпросните услуги. (19) Що се отнася до обществените поръчки за услуги, пълното приложение на настоящата директива трябва да бъде ограничено за преходен период, до поръчки, където нейните разпоредби ще позволят да бъде реализиран целия потенциал за нарасналия обем на презграничната търговия. Поръчките за останалите видове услуги трябва да бъдат контролирани през този преходен период преди да се вземе решение за пълното прилагане на настоящата директива. Във връзка с това е необходимо да се дефинира механизма на този контрол. Същевременно механизмът трябва да дава на заинтересованите лица достъп до съответната информация. (20) Обществените поръчки, които се възлагат от възлагащите органи, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и, които попадат в сферата на тези дейности, са предмет на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки на лица, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (9). Поръчките, възлагани от възлагащи органи, за услуги, свързани с морския, крайбрежния или речен транспорт трябва да бъдат предмет на настоящата директива. (21) С оглед повишаване ефективността на пазарната конкуренция в сектора на телекомуникациите след прилагане правилата на Общността, насочени към либерализирането му, обществените поръчки в тази област трябва да бъдат изключени от предмета на настоящата директива доколкото от тях се очаква главно да дадат възможност на възлагащите органи да упражнят определени дейности в сферата на телекомуникациите. Тези дейности са дефинирани в съответствие с определенията в членове 1, 2 и 8 от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (10), така, че настоящата директива не се прилага към поръчки, изключени от предмета на Директива 93/38/ЕИО съгласно член 8 от нея. (22) Следва да бъдат предвидени разпоредби за случаи, в които е възможно въздържане от прилагане на мерките за координиране на процедури по причини, свързани с държавната сигурност или държавна тайна, или защото се прилагат специфични правила за възлагане на поръчки, които произтичат от международни споразумения, свързани с разполагането на войски, или, които са специфични за международни организации. (23) Съгласно член 163 от Договора насърчаването на изследователската работа и технологичното развитие е средство за укрепване на научната и технологична база на промишлеността на Общността, и развитието на обществените поръчки за услуги допринася за осъществяването на тази цел. Съфинансирането на програми за научни изследвания и експериментални разработки не е предмет на настоящата директива: обществени поръчки за научни изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възлагащия орган при извършване на неговата дейност и той изцяло е заплатил услугата, не са предмет на настоящата директива. (24) По отношение на услугите, поръчките за придобиването или наемането на недвижима собственост или права върху такава собственост, имат специфични характеристики, което прави прилагането на правилата за обществените поръчки неподходящо. (25) Възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в областта на радио и телевизионните предавания трябва да допуска аспекти с културно-социална значимост да бъдат вземани под внимание, което прави правилата за възлагане на обществените поръчки неприложими. По тези причини от обществените поръчки за услуги трябва да се изключи придобиването, създаването, продуцирането или копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и други подготвителни услуги, свързани със сценарии или художествени дейности, необходими за създаването на програмата, както и предоставянето на програмно време. Горното не се отнася за доставките на техническо оборудване, необходимо за създаване, копродуциране и излъчване на такива програми. Излъчването се определя като предаване и разпространение по електронен път. (26) Арбитражните или помирителни услуги обикновено се предоставят от органи или лица, които са определени или избрани по начин, който не може да се подчинява на правилата за обществените поръчки. (27) Съгласно споразумението финансовите услуги по настоящата директива не включват инструменти на паричната политика, обменните курсове, публичния дълг, управление на резерва или други политики, включващи транзакции с ценни книжа или други финансови инструменти, по-специално транзакции на възлагащите органи за набиране на пари или капитал. Следователно, поръчки, свързани с емитирането, покупката, продажбата или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти, не са предмет на настоящата директива, както и услугите, предоставяни от централна банка. (28) Заетостта и професията са ключови елементи при гарантирането на равни възможности за всички и допринасят за интегриране в обществото. В тази връзка защитените ателиета и защитените програми за заетост подпомагат ефективно интегрирането или реинтегрирането на хората с увреждания на пазара на труда. Но такива ателиета не могат да получат поръчки съгласно стандартните условия на конкуренция. Следователно, уместно е да се предвиди условие, че държавите-членки могат да запазят право за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки за такива ателиета или да запазят изпълнението на поръчки за защитени програми за заетост. (29) Техническите спецификации, съставени от обществените купувачи, не трябва да създават пречки пред конкуренцията при възлагането на обществени поръчки. За тази цел трябва да се даде възможност да се представят оферти с различни технически решения. Следователно трябва да се даде възможност техническите спецификации да се изготвят съгласно изискванията за работни характеристики и функционалните изисквания, а когато има позоваване на европейски стандарт или, при отсъствие на такъв, на национален стандарт, офертите, изготвени на базата на еквивалентни договорености, трябва да бъдат разгледани от възлагащите органи. За да се докаже еквивалентност, на кандидатите трябва да бъде разрешено да използват доказателства под всякаква форма. Възлагащите органи трябва да могат да обосноват всяко свое решение за това, че в даден случай липсва еквивалентност. Възлагащи органи, които желаят да включат изисквания, свързани с опазване на околната среда, в техническите спецификации на дадена поръчка могат да предвидят такива характеристики като определен метод на производство и/или специфично въздействие върху околната среда на група продукти или услуги. Те могат, но не са длъжни, да използват подходящи спецификации под формата на екоетикети, като европейския екоетикет, (мулти) национални екоетикети или който и да е друг екоетикет при условие, че изискванията за екоетикета са формулирани и приети на базата на научна информация съгласно процедура, в която могат да участват посредници като държавни органи, потребители, производители, дистрибутори и екологични организации, и при условие, че етикетът е достъпен и на разположение на всички заинтересовани страни. Възлагащите органи трябва, когато е възможно, да изготвят техническите спецификации като вземат под внимание критериите за достъпност за хора с увреждания или проект за всички потребители. Техническите спецификации трябва да бъдат ясно формулирани, така, че всички оференти да разберат изискванията на възлагащия орган. (30) Допълнителната информация за поръчката, както е прието в държавите-членки, трябва да бъде включена в документацията за участие за всяка поръчка или в равностоен документ. (31) Възлагащи органи, които изпълняват особено сложни проекти могат, без това да се дължи на виновни действия от тяхна страна, да преценят, че е обективно невъзможно да дефинират средствата за удовлетворяване на своите потребности или за оценка на това, което пазарът може да предложи по отношение на технически решения и/или финансови/правни решения. Тази ситуация може да възникне по-специално при изграждането на важни транспортни инфраструктурни проекти, големи компютърни мрежи или проекти със сложно и структурно финансиране, финансовият и правен характер на които не може да бъде предварително дефиниран. Доколкото използването на открити или ограничени процедури не допуска възлагането на такива поръчки, трябва да бъде предвидена гъвкава процедура, която поддържа не само конкуренцията между икономическите оператори, но и необходимостта възлагащите органи да обсъдят всички аспекти на поръчката с всеки един кандидат. Тази процедура не трябва да се използва по начин, който да ограничава или нарушава конкуренцията, по-специално чрез промяна основните аспекти на офертите или чрез налагане на значителни промени в изискванията на класиралия се оферент, или чрез включване на оферент, различен от избрания като най-икономически изгоден. (32) За да се насърчи участието на малки и средни предприятия на пазара на обществените поръчки, препоръчително е да се предвидят разпоредби за участие на подизпълнители. (33) Условията за изпълнение на поръчката са съвместими с настоящата директива в случай, че не са пряко или непряко дискриминационни и са посочени в обявлението за обществена поръчка или в документите за поръчката. Те могат, по-специално, да бъдат насочени в подкрепа на професионалното обучение на място, при наемането на работа на хора, за които представлява трудност да се интегрират в обществото, за борба срещу безработицата или за защита на околната среда. Например, наред с останалите изисквания - приложими при изпълнение на поръчката - могат да бъдат включени и такива за наемане на работа на безработни или за обучение на безработни и младежи, както и за спазване по същество на разпоредбите на Конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), в случай, че подобни разпоредби не са приети в националното законодателство, както и за наемане на по-голям брой хора с увреждания от изисквания по националното законодателство. (34) За периода на изпълнение на обществената поръчка се прилагат законите, подзаконовите актове и колективните споразумения на национално ниво и на ниво Общност, които в сила по отношение на условията за заетост и безопасност на труда, при условие, че тези правила и тяхното приложение са съобразени с правото на Общността. При случаи от транснационален характер, когато работници от една държава-членка предоставят услуги в друга държава- членка, Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (11), формулира минимума от условия, които трябва да бъдат спазвани от страната-домакин по отношение на тези командировани работници. Ако в националното право се съдържат разпоредби в този смисъл, неизпълнението на тези задължения може да се разглежда като тежко нарушение на професионалното поведение на съответния икономически оператор, което може да доведе до изключването му от процедурата за възлагане на обществена поръчка. (35) Предвид новите достижения в областта на информационните технологии и комуникациите и улесненията, до които те могат да доведат по отношение оповестяването на поръчките и ефективността и прозрачността на процеса на възлагане на обществени поръчки, електронните средства трябва да бъдат поставени наравно с традиционните средства за комуникация и обмен на информация. Доколкото това е възможно, избраните средства и технология трябва да са съвместими с технологиите, използвани в останалите държави- членки. (36) За да се гарантира ефективност на конкуренцията в областта на обществените поръчки, е необходимо обявленията за обществени поръчки, изготвени от възлагащите органи на държави-членки, да бъдат обявени в цялата Общност. Информацията, която се съдържа в тези обявления, трябва да даде възможност на икономическите оператори в Общността да решат дали имат интерес от предложените обществени поръчки. За тази цел следва да им бъде предоставена съответната информация за предмета на поръчката и условията към нея. По-голяма яснота на обявленията за обществени поръчки се гарантира с използването на подходящи средства като стандартни формуляри за обявления за обществени поръчки и общ речник за обществени поръчки (CPV - Common Procurement Vocabulary) съгласно Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета (12) като номенклатурен справочник за обществените поръчки. При ограничените процедури с обявяването, по-специално, се цели да се даде възможност на предприемачите от държавите-членки да изразят своя интерес към поръчките като се стремят да получат от възлагащите органи покани за представяне на оферти съгласно задължителните условия. (37) Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 година относно електронните подписи (13) и Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година относно някои правни аспекти на информационните услуги, предоставяни на обществото, и по-специално на електронната търговия, на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (14), трябва, във връзка с настоящата директива, да се прилагат към предаването на информация по електронен път. Процедурите за възлагане на обществени поръчки и правилата за провеждане на конкурси за услуги изискват по-високо ниво на сигурност и конфиденциалност от необходимото съгласно тези директиви. Следователно устройствата за получаване по електронен път на оферти, заявления за участие и планове и проекти трябва да отговарят на определени допълнителни изисквания. За тази цел използването на електронни подписи, по-специално усъвършенствани електронни подписи, трябва да бъде насърчавано. Освен това, съществуването на схеми за доброволна акредитация може да формира една удобна рамка за повишаване нивото на услугите по сертифициране на тези устройства. (38) Използването на електронни средства спестява време. Следователно трябва да се осигури съкращаване на времето за използване на електронни средства, но при условие, че те са съвместими със специфичния режим на предаване на информация на общностно ниво. (39) Проверката на състоянието на оферентите в открити процедури, и на кандидатите при ограничени процедури и процедури на договаряне с обявление, и при състезателния диалог, както и класирането след това, трябва да се извършват при прозрачност на условията. За тази цел трябва да бъдат посочени недискриминационни критерии, които възлагащите органи могат да използват при класирането на кандидатите, както и средства, с които икономическите оператори могат да докажат, че са удовлетворили тези критерии. В същия дух на прозрачност, от възлагащия орган се изисква, когато обяви конкурс за възлагане на обществена поръчка, да посочи критериите за подбор, които ще използва и нивото на компетентност, което може или не може да изисква от икономическите оператори, за да ги допусне до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка. (40) Възлагащият орган може да ограничи броя на кандидатите в ограничената процедура, в процедурата на договаряне с обявление и при състезателния диалог. Това ограничение на броя на кандидатите трябва да се извършва на базата на обективни критерии, посочени в обявлението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка. Тези обективни критерии не предполагат непременно тежести. За критериите, свързани с личното състояние на икономическите оператори, е достатъчно позоваване в обявлението за обществена поръчка на обстоятелствата по член 45. (41) При състезателния диалог и при процедура на договаряне с обявление, предвид изискването за гъвкавост и високите разходи, свързани с тези методи за възлагане на обществени поръчки, възлагащите органи трябва да имат право да проведат процедурата на последователни етапи, за да редуцират постепенно, на базата на предварително посочени критерии за възлагане на обществената поръчка, броя на оферентите, с които ще преговарят. Това редуциране трябва да гарантира наличието на истинска конкуренция, доколкото позволява броя на подходящите решения или кандидати. (42) Приложимите правила на Общността за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, се прилагат, когато се изисква доказателство за определена квалификация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка или в конкурс за проект. (43) Следва да се избягва възлагането на обществени поръчки на икономически оператори, които са участвали в престъпни организации или, които са били признати за виновни за корупция или измама в ущърб на финансовите интереси на Европейските общности, или за пране на пари. Когато е уместно, възлагащите органи трябва да изискват от кандидатите или оферентите да представят съответните документи, а когато имат съмнения относно личното състояние на кандидата или оферента, те могат да потърсят съдействие от компетентните органи на съответната държава-членка. Изключването на такива икономически оператори трябва да се извърши веднага щом възлагащият орган узнае за решение, свързано с такива правонарушения, издадено съгласно националното право, което има сила на пресъдено нещо. Ако дадено национално право съдържа разпоредби в този смисъл, неспазването на екологичното законодателство или незаконни споразумения в областта на обществените поръчки, което е било предмет на окончателно съдебно решение или на решение с равностойно действие, може да бъде разглеждано като престъпление или сериозно нарушение що се отнася до професионалното поведение на съответния икономически оператор. Неспазването на разпоредбите на националното законодателство, изпълняващи Директиви 2000/78/ЕО (15) и 76/207/ЕИО на Съвета (16) относно равното третиране на работниците, което е било обект на окончателно съдебно решение или на решение с равностойно действие, може да бъде разглеждано като нарушение или сериозно нарушение що се касае до професионалното поведение на съответния икономически оператор. (44) При подходящи случаи, когато естеството на строителството и/или услугите оправдава прилагането на мерки или програми за защита на околната среда по време на изпълнението на обществена поръчка, прилагането на такива мерки или програми може да стане задължително. Програмите за опазване на околната среда, независимо от това дали са регистрирани или не съгласно актовете на Общността, като Регламент (ЕО) № 761/2001 (17), могат да докажат, че икономическият оператор има техническа възможност да изпълни поръчката. Освен това, описанието на мерките, прилагани от икономическия оператор за гарантиране същото ниво на защита на околната среда, трябва да бъде прието като алтернатива на регистрираните схеми за управление на околната среда и като форма на доказателство. (45) Настоящата директива допуска държавите-членки да съставят официални списъци на предприемачите, снабдителите или доставчиците на услуги, или установяването на система за сертифициране от публични или частни организации, и предвижда разпоредби за последствията от такава регистрация или сертифициране в процедурата за възлагане на обществени поръчки в друга държава-членка. Що се отнася до официалните списъци на одобрените икономически оператори, важно е да се вземе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности в случаите, когато икономически оператор, принадлежащ към определена група, претендира икономическите, финансовите или техническите възможности на други дружества от групата в подкрепа на своето заявление за регистрация. В този случай от икономическия оператор зависи да докаже, че той действително ще разполага с тези ресурси за срока на валидност на регистрацията. За целите на тази регистрация държава- членка може да определи условията, които трябва да бъдат изпълнени, например, когато икономическият оператор предявява претенции към финансовото състояние на друго дружество в групата, тя може да постави условие това дружество да отговаря солидарно. (46) Поръчките трябва да бъдат възлагани на основата на обективни критерии, които гарантират спазване на принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност, както и че офертите са оценени в условия на ефективна конкуренция. Следователно, уместно е да се допусне прилагането само на два критерия за възлагане на обществена поръчка: „най-ниска цена“ и „икономически най-изгодна оферта“. За да се гарантира спазване на принципа за равно третиране при възлагането на поръчките, е уместно да се предвиди задължението - установено от съдебната практика - да се гарантира необходимата прозрачност, която да осигури на всички оференти достатъчно информация за критериите, които ще се прилагат при определяне на икономически най-изгодната оферта. Ето защо задължение на възлагащите органи е да определят критериите за възлагането на обществената поръчка, както и съответната тежест, която се придава на всеки един от тези критерии така, че оферентите да разполагат с достатъчно време да се запознаят с тях при подготовката на офертите си. Възлагащите органи могат да дерогират даването на указания за тежестта на критериите за възлагане на обществената поръчка в определени случаи, което трябва да могат да аргументират, когато тежестта не може да бъде установена предварително, по-специално поради сложността на поръчката. В такива случаи те посочват в низходящ ред важността на критериите. Когато възлагащите органи вземат решение да възложат поръчка на икономически най-изгодната оферта, те оценяват офертите по това коя от тях предлага най-добро съотношение качество - цена. За тази цел възлагащите органи определят икономическите и качествените критерии, които, взети като цяло, трябва да дадат възможност да се избере икономически най-изгодната оферта за възлагащия орган. Определянето на тези критерии зависи от предмета на поръчката, тъй като те трябва да дадат възможност нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, да бъде оценено от гледна точка на предмета на договора, така както е определен в техническите спецификации, както и съотношението качество - цена за всяка оферта да бъде измерено. За да се гарантира равно третиране, критериите за възлагането на поръчка следва да предоствят възможност на оферентите да бъдат сравнени и оценени обективно. Ако тези условия са изпълнени, икономическите и качествените критерии за възлагане на поръчката, като удовлетворяване изискванията за опазване на околната среда, могат да дадат възможност на възлагащия орган да удовлетвори съответните нужди на обществото съгласно спецификациите на поръчката. Съгласно същите условия, възлагащият орган може да използва критерии, които имат за цел да отговорят на социални потребности, в отговор на нуждите (съгласно спецификациите на поръчката) на групи хора в особено неблагоприятно положение, за които са предназначени строителството, доставките или услугите - предмет на поръчката. (47) При обществените поръчки за услуги, критериите за възлагане не трябва да засягат прилагането на местните разпоредби за възнаграждението на определени услуги, например, услугите, извършвани от архитекти, инженери или адвокати, а при обществените поръчки за доставки - прилагането на местните разпоредби, определящи фиксирани цени за учебници. (48) Някои технически условия, и по-специално тези, свързани с обявленията и статистическите отчети, както и използваната номенклатура и условията за позоваване на тази номенклатура, е необходимо да бъдат приети и изменени в светлината на променящите се технически изисквания. Списъците на възлагащите органи в Приложенията също е необходимо да бъдат актуализирани. Ето защо за тази цел е уместно да се изработи гъвкава и бърза процедура за приемане. (49) Мерките за прилагане на настоящата директива трябва да бъдат приети съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно установяването на процедурите за упражняване на правомощия по прилагане, предоставени на Комисията (18). (50) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година, определящ правилата, приложими към периоди, дати и срокове (19), следва да се прилага при изчисляването на крайните срокове в настоящата директива. (51) Настоящата директива не трябва да нарушава сроковете, определени в приложение XI, в рамките на които държавите-членки са задължени да транспонират и приложат Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: СЪДЪРЖАНИЕ ДЯЛ I Определения и общи принципи Член 1 - Определения Член 2 - Принципи на възлагане на обществени поръчки Член 3 - Предоставяне на специални или изключителни права, клауза за недискриминация ДЯЛ II Общи правила относно обществените поръчки ГЛАВА I Общи разпоредби Член 4 - Икономически оператори Член 5 - Условия по споразуменията, сключени със Световната търговска организация Член 6 - Конфиденциалност ГЛАВА II Приложно поле Раздел 1 - Прагове Член 7 - Прагови стойности на обществените поръчки Член 8 - Поръчки, субсидирани с повече от 50 % от възлагащите органи Член 9 - Методи за изчисляване предвидената стойност на обществените поръчки, рамковите споразумения и динамичните системи за покупка Раздел 2 - Специални правила Член 10 - Възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната Член 11 - Обществени поръчки и рамкови споразумения, възлагани от централизирани органи за покупка Раздел 3 - Обществени поръчки извън приложното поле на настоящата директива Член 12 - Обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката транспорта и пощенските услуги, Член 13 - Специални изключения в областта на телекомуникациите Член 14 - Обществени поръчки, представляващи държавна тайна и поръчки, изискващи специални мерки за сигурност Член 15 - Обществени поръчки, възлагани съобразно правилата на международното право Член 16 - Специфични изключения Член 17 - Концесии за услуги Член 18 - Обществени поръчки за услуги, възлагани на основата на изключителни права Раздел 4 - Специални условия Член 19 - Запазени обществени поръчки ГЛАВА III Ред за възлагане на обществени поръчки за услуги Член 20 - Обществени поръчки за услуги, включени в приложение II А Член 21 - Обществени поръчки за услуги, включени в приложение II Б Член 22 - Смесени поръчки, включващи услугите, описани в приложение II А и приложение II Б ГЛАВА IV Специфични изисквания за изготвяне на техническите спецификации и документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка Член 23 - Технически спецификации Член 24 - Варианти Член 25 - Подизпълнители Член 26 - Условия за изпълнение на поръчките Член 27 - Задължения, свързани с данъците, опазването на околната среда, заетостта и условията на труд ГЛАВА V Процедури Член 28 - Използване на открита процедура, ограничена процедура и състезателен диалог Член 29 - Състезателен диалог Член 30 - Случаи, оправдаващи използването на процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление за обществена поръчка Член 31 - Случаи, оправдаващи използването на процедура на договаряне без публикуване на обявление за обществена поръчка Член 32 - Рамкови споразумения Член 33 - Динамични системи за покупка Член 34 - Обществени поръчки за строителство: специални правила за субсидираните жилищностроителни обекти ГЛАВА VI Правила за обявяване и прозрачност Раздел 1- Публикуване на обявления Член 35 - Обявления Член 36 - Форма и начин на публикуване на обявленията Член 37 - Незадължително публикуване Раздел 2 - Срокове Член 38 - Срокове за получаване на заявленията за участие и на офертите Член 39 - Открити процедури: спецификации, допълнителни документи и информация Раздел 3 - Съдържание на информацията и средства за предаването ѝ Член 40 - Покана за представяне на оферти, за участие в състезателен диалог или в договаряне Член 41 - Уведомяване на кандидатите и оферентите Раздел 4 - Съобщения Член 42 - Правила за предаване на информация Раздел 5 - Отчети Член 43 - Съдържание на отчетите ГЛАВА VII Провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка Раздел 1 - Общи разпоредби Член 44 - Проверка на състоянието на кандидатите, избор на оференти и възлагане на обществени поръчки Раздел 2 - Критерии за качествен подбор Член 45 - Лично състояние на кандидата или оферента Член 46 - Пригодност на кандидатите за изпълнение на професионалната им дейност Член 47 - Икономическо и финансово състояние Член 48 - Технически възможности и/или професионална квалификация Член 49 - Стандарти за осигуряване на качеството Член 50 - Стандарти за опазване на околната среда Член 51 - Допълнителни документи и информация Член 52 - Официални списъци на одобрените икономически оператори и сертифициране от органите, учредени съгласно публичното или частното право Раздел 3 - Възлагане на обществена поръчка Член 53 - Критерии за възлагане на обществена поръчка Член 54 - Електронни търгове Член 55 - Необичайно ниска цена на оферта ДЯЛ III Правила за предоставяне на концесии на строителство ГЛАВА I Правила за предоставяне на концесии на строителство Член 56 - Приложно поле Член 57 - Изключения от приложното поле Член 58 - Публикуване на обявление за предоставяне на концесия на строителство Член 59 - Срокове Член 60 - Подизпълнители Член 61 - Възлагане на допълнително строителство на концесионера ГЛАВА II Правила за възлагане на поръчки от концесионери, които са възлагащи органи Член 62 - Приложими правила ГЛАВА III Правила за възлагане на поръчки от концесионери, които не са възлагащи органи Член 63 - Правила за обявяване: прагове и изключения Член 64 - Публикуване на обявление Член 65 - Срок за получаване на заявленията за участие и на офертите ДЯЛ IV Правила за провеждане на конкурси за проекти Член 66 - Общи разпоредби Член 67 - Приложно поле Член 68 - Изключения от приложното поле Член 69 - Обявления Член 70 - Форма и начин на публикуване на обявленията за конкурси Член 71 - Средства за комуникация Член 72 - Подбор на кандидатите Член 73 - Състав на журито Член 74 - Решения на журито ДЯЛ V Статистически задължения, изпълнителни правомощия и заключителни разпоредби Член 75 - Статистически задължения Член 76 - Съдържание на статистическия отчет Член 77 - Консултативен комитет Член 78 - Ревизиране на праговете Член 79 - Изменения Член 80 - Прилагане Член 81 - Механизми за контрол Член 82 - Отменяне Член 83 - Влизане в сила Член 84 - Адресати ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение I - Списък на дейностите съгласно член 1, параграф 2, буква б) Приложение II - Услуги по член 1, параграф 2, буква г) Приложение II А Приложение II Б Приложение III - Списък на органите и категориите публичноправни органи,посочени във втора алинея от член 1, параграф 9 Приложение IV - Централни правителствени органи Приложение V - Списък на стоките по член 7 във връзка с поръчките, възлагани от възлагащи органи в областта на отбраната Приложение VI - Дефиниране на някои технически спецификации Приложение VII - Информация, която трябва да се съдържа в обявленията Приложение VII А - Информация, която трябва да се съдържа в обявленията за обществени поръчки Приложение VII Б - Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за предоставяне на концесия на строителство Приложение VII В - Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за поръчки за строителство на концесионери, които не са възлагащи органи Приложение VII Г - Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за конкурси за проект Приложение VIII - Особености, свързани с публикуването на обявления Приложение IX - Регистри Приложение IX А - Обществени поръчки за строителство Приложение IX Б - Обществени поръчки за доставки Приложение IX В - Обществени поръчки за услуги Приложение X - Изисквания към оборудването за получаване на оферти, заявления за участие и планове и проекти за конкурси за проекти по електронен път Приложение XI - Срокове за транспониране и прилагане ( член 80) Приложение XII - Таблица на съответствие ДЯЛ I ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ Член 1 Определения 1. За целите на настоящата директива се прилагат определенията в параграфи от 2 - 15. 2. а) „Обществени поръчки“ са договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, снабдяване със стоки или предоставяне на услуги по смисъла на настоящата директива. б) „Обществени поръчки за строителство“ са обществени поръчки с предмет изпълнение или проектиране и изпълнение на строителни работи, свързани с една от дейностите по смисъла на приложение I, или строеж, или изпълнение на дейности по изграждане, с каквито и да е средства, на строеж в съответствие с изискванията на възлагащия орган. „Строеж“ е резултатът едновременно от наземно и високо строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция. в) „Обществени поръчки за доставки“ са обществени поръчки, различни от тези по буква б), които имат за предмет покупката, отдаването на лизинг, наемането или покупката на изплащане, с или без опцията да се купят продукти. Обществена поръчка с предмет доставка на стоки, който включва също така и съпътстващи дейности като разполагане на място и монтажни действия, се приема за „обществена поръчка за доставки“. г) „Обществени поръчки за услуги“ са обществени поръчки, различни от обществените поръчки за строителство или доставка, с предмет предоставянето на услуги съгласно приложение II. Обществена поръчка с предмет доставка на стоки и услуги по смисъла на приложение II се разглежда като „обществена поръчка за услуги“, ако стойността на услугите надвишава тази на стоките съгласно поръчката. Обществена поръчка с предмет предоставяне на услуги съгласно приложение II и, включваща дейности по смисъла на приложение I, които произтичат от основния предмет на договора, се разглежда като обществена поръчка за услуги. 3. „Концесията на строителство“ представлява поръчка от същия вид като обществените поръчки за строителство с изключение на факта, че насрещното задължение за извършената работа се състои или в предоставяне на право да се експлоатира строежа, или в това право заедно с правото на заплащане. 4. „Концесия за услуги“ е поръчка от същия тип като обществена поръчка за услуги с изключение на факта, че насрещното задължение за предоставяне на услуги се състои или в само в правото да се експлоатира услугата или в това право заедно с правото на заплащане. 5. „Рамково споразумение“ е споразумение между един или повече възлагащи органи и един или повече икономически оператори, чиято цел е да се определят условията на договорите, които страните възнамеряват да сключат за определен период относно цените и, при възможност - предвидените количества. 6. „Динамичната система за покупки“ е напълно електронен процес за извършване на обичайно разпространените покупки, характеристиките на които, тъй като обикновено се намират на пазара, удовлетворяват изискванията на възлагащия орган. Този процес е ограничен по времетраене и открит за срока на своята валидност за всеки икономически оператор, който отговаря на критериите за подбор и е представил индикативна оферта, която съответства на спецификацията. 7. „Електронен търг“ е повтарящ се процес, който включва електронно устройство за представяне на нови, по-ниски, цени и/или нови стойности за някои позиции от офертите, след първоначалната цялостна оценка на офертите, което дава възможност те да бъдат класирани чрез използване на методи за автоматично оценяване. Следователно някои обществени поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност като проектиране на строителни обекти, не могат да бъдат обект на електронни търгове. 8. Термините „предприемач“, „снабдител“ и „доставчик на услуги“ означават всяко физическо или юридическо лице или група от такива лица и/или органи, които предлагат на пазара, съответно, изпълнение на строителство и/или строеж, стоки или услуги. Терминът „икономически оператор“ обхваща еднакво понятията предприемач, снабдител и доставчик на услуги. Той се използва единствено за улеснение. „Оферент“ е икономически оператор, който е представил оферта. Този, който се стреми да получи покана за участие в ограничена процедура, процедура на договаряне или състезателен диалог, се обозначава като „кандидат“. 9. „Възлагащи органи“ са държавата, регионалните или местни органи, публичноправни органи или асоциации от един или няколко такива органи или един или няколко публичноправни органи. „Публичноправен орган“ е всеки орган: а) създаден със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер; б) който е има юридическа правосубектност и е в) финансиран в по-голямата част от държавата, регионалните или местни органи или други публичноправни органи; или е под управителния надзор на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местни органи или от други публичноправни органи. Неизчерпателни списъци на публичноправни органи и категории органи, които удовлетворяват критериите по букви а), б) и в) от втора алинея, са включени в приложение III. Държавите-членки периодично уведомяват Комисията за всички промени в своите списъци на органи и категории органи. 10. „Централен орган за покупки“ е възлагащ орган, който: - придобива доставки и/или услуги, предназначени за възлагащи органи, или - възлага обществени поръчки, или сключва рамкови споразумения за строителство, доставки или услуги, предназначени за възлагащи органи. 11. а) „Открити процедури“ са тези процедури, при които всеки икономически оператор, който има интерес, може да подаде оферта. б) „Ограничени процедури“ са процедурите, при които оферта може да подаде само икономически оператор, който е получил покана от възлагащия орган. в) „Състезателен диалог“ е процедура, при която всеки икономически оператор може да заяви желание за участие и съгласно която възлагащият орган провежда разговор с кандидатите, допуснати до тази процедура, с цел определяне на една или повече алтернативи, отговарящи на неговите изисквания. На базата на този диалог избраните кандидати получават покана да представят оферти. Във връзка с процедурата, посочена в алинея първа, обществена поръчка се разглежда като „особено сложна“, когато възлагащите органи: - по обективни причини не могат да определят техническите средства съгласно член 23, параграф 3, букви б), в) или г), способни да удовлетворят техните потребности или цели, и/или - по обективни причини не могат да определят правната и/или финансова рамка на проекта. г) „Процедури на договаряне“ са процедури, при които възлагащите органи се консултират с икономическите оператори по техен избор и договарят условията на поръчката с един или повече от тях. д) „Конкурс за проект“ е процедурата, при която възлагащият орган придобива, главно в областта на градското и селското устройство, архитектурата, инженеринговата дейност или обработката на данни, план или проект, избран от жури въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди. 12. „Писмено“ или „в писмена форма“ означава всеки израз, съставен от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и съобщен. Той може да включва информация, която се предава и съхранява с електронни средства. 13. „Електронни средства“ означава електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхраняване на данни, които се предават, съобщават и получават по кабел, чрез радиовълни, по оптичен път или чрез други електромагнитни средства. 14. „Общ речник за обществени поръчки (CPV - Common Procurement Vocabulary)“ определя номенклатурата, приложима към обществените поръчки, приета с Регламент (ЕО) № 2195/2002, доколкото гарантира еквивалентност с другите съществуващи номенклатури. При различно тълкуване на приложното поле на настоящата директива, поради възможни разлики между CPV и NACE номенклатурите (Nomenclature generale des Activites economiques dans les Communautes Europeennes - Обща номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности) съгласно приложение I, или между CPV и СРС (Central Product Classification - Централна класификация на продуктите) (временен текст) номенклатурите съгласно приложение II, предимство имат съответно NACE или СРС номенклатурите. 15. За целите на член 13, член 57, буква а) и член 68, буква б), следващите изрази имат следните значения: а) „публична телекомуникационна мрежа“ е публичната телекомуникационна инфраструктура, която дава възможност да бъдат предавани сигнали между определени точки на превключване на мрежата по кабел, чрез микровълново излъчване, по оптичен път или с други електромагнитни средства; б) „точка на превключване на мрежа“ са всички физически връзки и техните спецификации за определяне на достъп, които представляват част от публичната телекомуникационна мрежа и са необходими за достъп до и ефективна комуникация чрез публичната мрежа; в) „публични телекомуникационни услуги“ са телекомуникационни услуги, предоставянето на които държавите-членки възлагат на едно или повече юридически или физически лица; г) „телекомуникационни услуги“ са услуги, предоставянето на които се състои изцяло или частично в предаването и рутирането на сигнали по публичната телекомуникационна мрежа посредством телекомуникационни процеси с изключение на радио- и телевизионните разпространение. Член 2 Принципи на възлагане на обществени поръчки Възлагащите органи се отнасят към икономическите оператори в съответствие с принципите на равно третиране, недискриминация и прозрачност. Член 3 Предоставяне на специални или изключителни права: клауза за недискриминация Когато възлагащ орган предоставя специални или изключителни права за изпълнение на обществена поръчка за услуга на юридическо или физическо лице, което не е такъв възлагащ орган, актът с който това право се предоставя предвижда, по отношение на поръчките за доставки, които той възлага на трети страни като част от своята дейност, въпросното физическо или юридическо лице да спазва принципа на недискриминация на основата на националност. ДЯЛ II ПРАВИЛА ОТНОСНО ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ГЛАВА I Общи разпоредби Член 4 Икономически оператори 1. Кандидати или оференти, които, съгласно законодателството на държавата-членка в която са установени, имат право да предоставят съответните услуги, не бива да бъдат отхвърляни единствено на основание, че съгласно законодателството на държавата-членка, в която е възложена поръчката, от тях се изисква да бъдат или физически или юридически лица. Въпреки това, при обществените поръчки за услуги и строителство, както и при обществените поръчки за доставки, включващи освен това услуги и/или операции, свързани с подготовка и въвеждане на обекта в експлоатация, към юридическите лица може да бъде предявено изискване да посочат в офертата или заявлението си за участие имената и съответната професионална квалификация на лицата, които отговарят за изпълнението на съответната поръчка. 2. Групи от икономически оператори могат да представят оферти или да заявят кандидатурите си. Възлагащите органи не могат да изискват от тези групи да приемат определена юридическа форма, за да могат да представят оферта или заявление за участие; но, възлагащият орган може да предвиди такова изискване към избраната група след като му бъде възложена обществената поръчка доколкото тази промяна е необходима за задоволителното изпълнение на поръчката. Член 5 Условия по споразуменията, сключени със Световната търговска организация За целите на възлагането на обществени поръчки държавите-членки прилагат в своите отношения същите благоприятни условия каквито предоставят на икономическите оператори от трети страни при изпълнение разпоредбите на споразумението за обществени поръчки (наричано по-долу „споразумението“), сключено в рамките на многостранните преговори от Уругвайския кръг. За тази цел държавите-членки провеждат взаимни консултации в рамките на Консултативния комитет за обществени поръчки по смисъла на член 77 за мерките, които трябва да бъдат предприети съгласно споразумението. Член 6 Конфиденциалност Без да се засягат разпоредбите на настоящата директива и по-специално на тези за задълженията, свързани с обявяването на възложените поръчки и с информацията, предоставяна на кандидатите и оферентите съгласно членове 35, параграф 4 и 41 и в съответствие с националното право, на което възлагащият орган е обект, последният не трябва да разкрива информация, която му е предоставена от икономически оператори и, която последните са обозначили като конфиденциална; този род информация включва технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите. ГЛАВА II Приложно поле Раздел 1 Прагове Член 7 Прагови стойности на обществените поръчки Настоящата директива се прилага към обществените поръчки, които не са изключени съгласно изключенията, предвидени в членове 10 и 11 и членове от 12 до 18 и, които имат стойност без ДДС равна или по-висока от следните прагове: а) EUR 162 000 - за обществени поръчки за доставки и услуги, различни от тези по буква б), трето тире, възлагани от възлагащи органи, включени като централни правителствени органи в приложение IV; при обществени поръчки за доставки, възлагани от възлагащи органи от областта на отбраната, това се отнася само до поръчките, включващи стоките съгласно приложение V; б) EUR 249 000 - за обществени поръчки за доставки и услуги, възлагани от възлагащи органи, различни от тези по приложение IV, - за обществени поръчки за доставки, възлагани от възлагащи органи, включени в приложение IV от областта на отбраната, когато тези поръчки включват стоки извън тези по приложение V, - за обществени поръчки за услуги, възлагани от който и да е възлагащ орган по отношение на услугите, включени в Категория 8 от приложение II А, Категория 5 - телекомуникационни услуги, позициите на които в СРV са еквивалентни на номера 7524, 7525 и 7526 от СРС, и/или за услугите по приложение II Б; в) EUR 6 242 000 - за обществени поръчки за строителство. Член 8 Поръчки, субсидирани с повече от 50 % от възлагащите органи Настоящата директива се прилага при възлагане на: а) обществени поръчки, които се субсидират пряко от възлагащите органи с повече от 50 % и стойността на които, без ДДС, е равна или по-висока от EUR 6 242 000, - когато тези поръчки включват дейности, свързани с гражданското строителство по смисъла на приложение I, - когато тези поръчки включват изграждане на болници, спортни съоръжения, съоръжения за възстановяване, отдих и развлечения, училищни и университетски сгради, както и сгради, използвани за административни цели; б) обществени поръчки за услуги, които се субсидират пряко от възлагащите органи с повече от 50 % и стойността на които, без ДДС, е равна или по-висока от EUR 249 000 и, които са свързани с обществена поръчка за строителство по смисъла на буква а). Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че възлагащите органи, които отпускат такива субсидии, изпълняват разпоредбите на настоящата директива, когато тази поръчка се възлага от един или повече субекти, различни от тях или, че спазват настоящата директива, когато те самите възлагат тази поръчка за и от името на тези други субекти. Член 9 Методи за изчисляване предвидената стойност на обществените поръчки, рамковите споразумения и динамичните системи за покупка 1. Изчисляването на предвидената стойност на обществена поръчка се базира на общата дължима сума без ДДС по оценка на възлагащия орган. При изчисляването се взима предвид предвидената обща стойност, включително всякакви опции и подновявания на поръчката. Когато възлагащият орган предвижда награди или плащания за кандидатите или оферентите в търга, той ги включва при изчисляване на прогнозната стойност на поръчката. 2. Тази оценка трябва да бъде валидна към момента на изпращане на обявлението за обществена поръчка, така както е предвидено в член 35, параграф 2, или в случаите, когато не се изисква подобно обявление - към момента, в който възлагащият орган започва процедурата по възлагане на поръчката. 3. Не се допуска разделяне на проект за строителство или на планирана покупка на определено количество доставки и/или услуги с цел заобикаляне прилагането на настоящата директива. 4. По отношение на обществени поръчки за строителство при определянето на стойността се взема предвид както стойността на строителството, така и предвидената обща стойност на доставките, необходими за изпълнение на строителството и предоставени от възлагащия орган на предприемача. 5. а) Когато даден строеж или закупуване на услуга включват няколко обособени позиции, което може да доведе до едновременно възлагане на отделни поръчки на тези позиции, стойността на поръчката е равна на сбора от стойността на всички тези позиции. Когато общата стойност на позициите е равна или надвишава прага по член 7, разпоредбите на настоящата директива се прилагат при възлагането на всяка обособена позиция. Възлагащите органи могат да се откажат от прилагането на това изискване по отношение на позиции, предвидената стойност на които, без ДДС, е по-ниска от EUR 80 000 за услуги или EUR 1 милион за строителство, при условие, че общата стойност на тези позиции не надвишава 20 % от общата стойност на позициите като цяло. б) Когато предложение за придобиване на подобни доставки включва няколко обособени позиции, което може да доведе до едновременно възлагане на отделни поръчки на тези позиции, стойността на поръчката е равна на сбора от стойността на всички тези позиции, когато се прилага член 7, букви а) и б). Когато общата стойност на позициите е равна или надвишава прага по член 7, разпоредбите на настоящата директива се прилагат при възлагането на всяка обособена позиция. Възлагащите органи могат да се откажат от прилагането на това изискване по отношение на позиции, предвидената стойност на които, без ДДС, е по-ниска от EUR 80 000, при условие, че общата стойност на тези позиции не надвишава 20 % от общата стойност на позициите като цяло. 6. При обществени поръчки за доставка чрез лизинг, наемане или за покупка на изплащане, стойността, която се приема като база за изчисляване на стойността на обществената поръчка е, както следва: а) при обществени поръчки с фиксиран срок, ако този срок е по-кратък или равен на 12 месеца - общата стойност за срока на действие на договора, или, ако срокът на договора е по-дълъг от 12 месеца - общата стойност плюс ориентировъчната остатъчна стойност; б) при обществени поръчки без фиксиран срок или срокът на която не може да бъде определен - месечната стойност, умножена по 48. 7. При редовни или периодично повтарящи се обществени поръчки за доставки или услуги, изчисляването стойността на обществената поръчка се базира на следното: а) или действителната обща стойност на последователните еднотипни поръчки, възложени през предходните 12 месеца или коригирани с възможните промени в количеството или стойността през следващите 12 месеца след първата поръчка; б) или общата стойност на последователните поръчки, възложени през следващите 12 месеца след първата доставка, или за срока на доставките, когато той е по-дълъг от 12 месеца. Изборът на метод за определяне стойността на обществената поръчка не трябва да се използва с цел заобикаляне прилагането на настоящата директива. 8. При обществени поръчки за услуги, стойността, която трябва да бъде взета като база за изчисляване стойността на поръчката е, както следва: а) за следните видове услуги: (i) застрахователни услуги: платимата застрахователна премия и други форми на заплащане; (ii) банкови и други финансови услуги: таксите, комисионните, лихвите и други форми на заплащане; (iii) поръчки за проекти: такси, комисионни и други форми на заплащане; б) за поръчки за услуги, в който не се посочва обща цена: (i) при поръчка с фиксиран срок, ако този срок е по-кратък или равен на 48 месеца: общата стойност за срока на тяхното действие; (ii) при поръчки без фиксиран срок или със срок по-дълъг от 48 месеца: месечната стойност, умножена по 48. 9. По отношение на рамковите споразумения и динамичните системи за покупка, стойността се изчислява на база максималната стойност, без ДДС, на всички обществени поръчки, предвидени за целия срок на действие на рамковото споразумение или динамичната система за покупки. Раздел 2 Специални правила Член 10 Възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната Настоящата директива се прилага към обществените поръчки, възлагани от възлагащи органи в областта на отбраната при спазване на член 296 от Договора. Член 11 Обществени поръчки и рамкови споразумения, възлагани от централизирани органи за покупка 1. Държавите-членки могат да предвидят възлагащите органи да могат да придобиват строителство, доставки и/или услуги от или чрез централизиран орган за покупки. 2. Възлагащи органи, които придобиват строителство, доставки и/или услуги от или чрез централизиран орган за покупки в случаите по член 1, параграф 10, се счита, че спазва разпоредбите на настоящата директива доколкото централизираният орган за покупки ги спазва. Раздел 3 Обществени поръчки извън приложното поле на настоящата директива Член 12 Обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки, които, съгласно директива 2004/17/ЕО, се възлагат от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите по членове от 3 до 7 от нея и се възлагат за изпълнение на тези дейности, или за обществени поръчки, изключени от приложното поле на директива 2004/17/ЕО, съгласно член 5, параграф 2 и членове 19, 26 и 30 от нея. Настоящата директива продължава да се прилага за обществени поръчки, възлагани от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите по член 6 от Директива 2004/17/ЕО и възлагани за изпълнение на тези дейности, доколкото заинтересованата държава-членка използва възможността съгласно втора алинея от член 71 от нея, за да отложи прилагането ѝ. Член 13 Специални изключения в областта на телекомуникациите Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки с основна цел да се позволи на възлагащите органи да предоставят или експлоатират публични телекомуникационни мрежи или да предоставят на обществото една или повече телекомуникационни услуги. Член 14 Обществени поръчки, представляващи държавна тайна и поръчки, изискващи специални мерки за сигурност Настоящата директива не се прилага към обществени поръчки, когато те представляват държавна тайна, или когато изпълнението на обществената поръчка трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие със законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, които са в сила в заинтересованата държава-членка, или когато защитата на основните интереси на тази държава-членка изисква това. Член 15 Обществени поръчки, възлагани съобразно правилата на международното право Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки, регулирани с различни процедурни правила и възлагани: а) съгласно международно споразумение, сключено в съответствие с Договора, между държава-членка и една или повече трети страни, за доставки или строителство на обекти, предназначени за съвместна реализация или експлоатация от подписалите го страни, или за услуги, предназначени за съвместна реализация или експлоатация на проект от подписалите го страни; всички споразумения се съобщават на Комисията, която може да се обърне за консултации към Консултативния комитет за обществени поръчки съгласно член 77; б) съгласно сключено международно споразумение, свързано с разполагане на войски и отнасящо се до предприятия на държава-членка и трета страна; в) съгласно определена процедура на международна организация. Член 16 Специфични изключения Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки за: а) придобиване или наемане, независимо с какви финансови средства, на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, както и на права върху тях; въпреки това, поръчки за финансови услуги, сключени едновременно, преди или след договора за придобиване или наемане, независимо под каква форма, са предмет на настоящата директива; б) придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време; в) арбитражни и помирителни услуги; г) финансови услуги във връзка с емитирането, продажбата, закупуването или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти, по-специално операциите, извършвани от възлагащите органи за набиране на пари или капитал, както и услугите, предоставяни от централна банка; д) трудови договори; е) услуги за научни изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възлагащия орган при извършване на неговата дейност при условие, че той изцяло е заплатил услугата. Член 17 Концесии за услуги Без да засяга приложението на член 3, настоящата директива не се прилага за концесии за услуги, така както са дефинирани в член 1, параграф 4. Член 18 Обществени поръчки за услуги, възлагани на основата на изключителни права Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки за услуги, възлагани от възлагащ орган на друг възлагащ орган или на асоциация от възлагащи органи, които имат изключителни права за предоставянето на такива услуги по силата на законова, подзаконова или административна разпоредба, съвместима с Договора. Раздел 4 Специални условия Член 19 Запазени обществени поръчки Държавите-членки могат да запазят правото да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки за защитени ателиета и или да предвидят такива поръчки да бъдат изпълнявани по защитени програми за заетост, когато по-голяма част от засегнатите работници или служители са лица с увреждания, които поради сериозността на тези увреждания не могат да работят при нормални условия. Обявлението за поръчката може да съдържа позоваване на настоящата разпоредба. ГЛАВА III Ред за възлагане на обществени поръчки за услуги Член 20 Обществени поръчки за услуги, включени в приложение II А Обществени поръчки с предмет услугите, включени в приложение II А, се възлагат съгласно членове от 23 до 55. Член 21 Обществени поръчки за услуги, включени в приложение II Б Обществени поръчки с предмет услугите, включени в приложение II Б, се възлагат единствено съгласно член 23 и член 35, параграф 4. Член 22 Смесени поръчки, включващи услугите, описани в приложение II А и приложение II Б Обществени поръчки с предмет услугите, включени едновременно в приложение II А и приложение II Б, се възлагат съгласно членове от 23 до 55, когато стойността на услугите по приложение II А е по-висока от стойността на услугите по приложение II Б. В останалите случаи поръчките се възлагат в съответствие с член 23 и член 35, параграф 4. ГЛАВА IV Специфични изисквания за изготвяне на техническите спецификации и документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка Член 23 Технически спецификации 1. Техническите спецификации, така както са определени в точка 1 от приложение VI, се съдържат в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, като обявленията за обществени поръчки, проекти на поръчки или допълнителни документи. Когато това е възможно, в тези технически спецификации следва да бъдат определени така, че да отчитат критериите за достъп на хора с увреждания или да бъдат направени за всички потребители. 2. Техническите спецификации предоставят възможности за равен достъп на оферентите за участие в процедурата и не създават неооснователни пречки пред отварянето на обществените поръчки за конкуренция. 3. Без да засягат задължителните национални технически стандарти, доколкото те съответстват на правото на Общността, техническите спецификации се определят, както следва: а) или чрез позоваване на техническите спецификации, дефинирани в приложение VI и, в зависимост от предпочитанията, на националните стандарти, които въвеждат европейски стандарти, европейски технически одобрения, общи технически спецификации, международни стандарти, други технически еталони, установени от европейски стандартизационни органи или, когато такива не съществуват, чрез позоваване на националните стандарти, националните технически одобрения или националните технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използваните материали. При всяко позоваване се добавят думите „или еквивалентно“; б) или чрез посочване на работни характеристики или функционални изисквания; последните могат да включват изисквания за опазване на околната среда. Тези параметри трябва да бъдат достатъчно точни, за да позволят на оферентите да определят предмета на поръчката и на възлагащите органи - да възложат поръчката; в) или чрез посочване на работни характеристики или функционални изисквания съгласно буква б), с позоваване на спецификациите съгласно буква а), съответствието с които се смята за съответствие с работните характеристики или функционалните изисквания; г) или чрез позоваване на спецификациите по буква а) за определени характеристики, както и чрез позоваване на работни характеристики или функционални изисквания по буква б) за други характеристики. 4. В случаите, посочени в параграф 3 буква а) възлагащият орган не може да отхвърли оферта на основание, че предложените стоки и услуги не съответстват на посочените от него технически спецификации, когато оферентът докаже в своята оферта, че предложеното от него решение отговаря на изискванията, определени в тези технически спецификации. Като доказателство кандидатът представя техническо досие на производителя или протокол от изпитване, издаден от признат орган. 5. Когато възлагащ орган използва възможността по параграф 3, той не може да отхвърли оферта за строителство, стоки или услуги, които съответстват на национален стандарт, въвеждащ европейски стандарт с европейско техническо одобрение, обща техническа спецификация, международен стандарт или технически еталон, установен от европейска организация по стандартизация, ако тези спецификации се отнасят до определените от възлагащия орган изисквания за работни характеристики и функционални изисквания. В своята оферта оферентът трябва да докаже по подходящ начин, който да удовлетвори възлагащия орган, че тези стандарти за строителство, стоки или услуги се отнасят до определените от възлагащия орган изисквания за работни характеристики и функционални изисквания. Като доказателство кандидатът представя техническо досие на производителя или протокол от изпитване, издаден от признат орган. 6. Когато възлагащите органи предвиждат характеристики за опазване на околната среда от гледна точка на работните характеристики или функционалните изисквания съгласно параграф 3, буква б), те могат да използват подробни спецификации или, ако е необходимо, части от тях, по смисъла на европейските или (мулти) национални екоетикети, или всеки друг етикет, при условие, че: - тези спецификации са подходящи за определяне характеристиките на доставките или услугите, които са предмет на поръчката, - изискванията за етикета са изготвени на базата на научна информация, - екоетикетите са приети съгласно процедура, в която могат да участват всички заинтересовани страни: правителствени органи, потребители, производители, дистрибутори и екологични организации, и - те са достъпни за всички заинтересовани страни. Възлагащите органи могат да посочат, че за стоките и услугите с екоетикет се приема, че съответстват на техническите спецификации, предвидени в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка; те трябва да приемат всяко подходящо доказателство, като техническо досие на производителя или протокол от изпитване, издаден от признат орган. 7. „Признати органи“ по смисъла на настоящия член са лабораториите за тестуване, стандартизация и сертифициране, както и контролните органи, които се придържат към приложимите европейски стандарти. Възлагащите органи приемат сертификати от признати органи, установени в други държави-членки. 8. Освен ако е основателно поради предмета на поръчката, техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени предприятия или стоки. Подобно позоваване се разрешава в изключителни случаи, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на параграфи 3 и 4; към това позоваване се добавят думите „или еквивалентно“. Член 24 Варианти 1. Когато критерият за възлагане е икономически най-изгодната оферта, възлагащите органи дават право на кандидата да предложи варианти в офертата си. 2. Възлагащите органи указват в обявлението за обществена поръчка дали разрешават или не представянето на варианти; без това указание представянето на варианти не се разрешава. 3. Възлагащите органи, които разрешават представянето на варианти в офертите излагат в документацията за поръчката минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите и специфичните изисквания за тяхното представяне. 4. Само варианти, които отговарят на минималните изисквания, предвидени от тези възлагащия органи, се приемат за разглеждане. При процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки или услуги, възлагащите органи, които са разрешили представянето на варианти, не могат да отхвърлят вариант само на основание, че изборът на този вариант би довел до сключването на договор за услуги вместо на договор за доставки или обратно. Член 25 Подизпълнители В документацията за поръчката възлагащият орган може да постави изискване или такова да му бъде поставено от държава-членка, участникът да посочи в своята оферта подизпълнителите, които ще участват при изпълнението на поръчката, и дела на тяхното участие, ако оферентът предвижда подизпълнители. Това указание не засяга въпроса за отговорността на основния икономически оператор. Член 26 Условия за изпълнение на поръчките Възлагащите органи могат да предвидят специални условия, свързани с изпълнението на поръчката, при условие че те са съвместими с правото на Общността и са посочени в обявлението за обществената поръчка или в спецификациите. Условията за изпълнение на поръчката могат, по-специално, да са насочени към социалната сфера и опазването на околната среда. Член 27 Задължения, свързани с данъците, опазването на околната среда, заетостта и условията на труд 1. Възлагащ орган може да обяви или да бъде задължен от държава-членка да обяви органа или органите, от които кандидат или оферент може да получи необходимата информация за задълженията, свързани с данъците, разпоредбите за опазване на околната среда, защита на заетостта и за условията на труд, които са в сила в държавата-членка, региона или мястото, където трябва да се извърши строителството или да се предоставят услугите и които са приложими към строителството, извършвано на място или към услугите, предоставяне по време на изпълнение на поръчката. 2. Възлагащ орган, който предоставя информацията по смисъла на параграф 1, изисква от кандидатите или оферентите в процедурата за възлагане на обществена поръчка изрично да посочат, че при изготвянето на офертите си са взели предвид задълженията, свързани с разпоредбите за защита на заетостта и условията на труд, които са в сила там, където трябва да бъдат извършени строителните работи или да бъде предоставена услугата. Първата алинея се прилага без да се засягат разпоредбите на член 55 относно разглеждането на оферти с необичайно ниска цена. ГЛАВА V Процедури Член 28 Използване на открита процедура, ограничена процедура и състезателен диалог При възлагане на обществени поръчки възлагащите органи прилагат националните процедури, коригирани за целите на настоящата директива. Те възлагат тези обществени поръчки чрез провеждане на открита или ограничена процедура. При определени обстоятелства, изрично предвидени в член 29, възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки чрез провеждане на състезателен диалог. При определени случаи и обстоятелства, изрично посочени в членове 30 и 31, възлагащите органи могат да използват процедура на договаряне, със или без публикуване на обявление за обществена поръчка. Член 29 Състезателен диалог 1. При особено сложни поръчки държавите-членки могат да предвидят, когато възлагащите органи отчитат, че използването на открита или ограничена процедура няма да доведе до възлагане на поръчката, последните да могат да използват състезателния диалог по смисъла на настоящия член. Обществена поръчка се възлага единствено на базата на критерия за икономически най-изгодна оферта. 2. Възлагащите органи публикуват обявление за обществена поръчка с описание на техните потребности и изисквания, дефинирани в това обявление и/или в описателен документ. 3. Възлагащите органи започват с кандидатите, избрани съгласно съответните разпоредби на членове от 44 до 52, диалог, целта на който е да установи и определи най-подходящите средства за удовлетворяване на техните потребности. По време на диалога те могат да обсъждат всички аспекти на поръчката с избраните кандидати. По време на диалога възлагащите органи гарантират равнопоставеност на всички оференти. По-специално, те не предоставят информация, която да дискриминира и облагодетелства някои оференти за сметка на други. Възлагащите органи не могат да разкриват на другите оференти предложените решения или друга поверителна информация, предоставена от кандидат, участващ в диалога, без неговото съгласие. 4. Възлагащите органи могат да предвидят процедурата да се проведе на последователни етапи, за да редуцират броя на решенията, които да бъдат обсъждани на етапа на диалога като приложат критерии за възлагане, посочени в обявлението за обществена поръчка или в описателния документ. Обявлението за обществена поръчка или описателният документ указват, че е възможно използване на тази възможност. 5. Възлагащият орган продължава този диалог докато определи решението или решенията, ако е необходимо след сравняването им, които могат да удовлетворят неговите потребности. 6. След като обявят диалога за приключен и уведомят участниците за това, възлагащите органи ги канят да представят своите окончателни оферти на базата на представените и специфицирани решения. Офертите съдържат всички задължителни елементи, необходими за изпълнението на проекта. Офертите могат да бъдат изяснявани, допълвани и уточнявани по искане на възлагащия орган. Подобни пояснения, допълнения, уточнения или включване на допълнителна информация не могат да променят основните характеристики на офертата или на предложението за представяне на оферта, промените в които могат да доведат до изопачаване на конкуренцията или до дискриминация на оферентите. 7. Възлагащият орган оценява получените оферти на базата на критериите, определени в обявлението или описателния документ и избира икономически най-изгодната оферта съгласно член 53. Възлагащият орган може да поиска от участника, представил икономически най-изгодната оферта, да поясни някои аспекти от офертата или да потвърди ангажиментите по нея, при условие, че това не води до промяна в основните аспекти на офертата или на предложението за представяне на оферта, както и до изопачаване на конкуренцията или до дискриминация на оферентите. 8. Възлагащите органи могат да специфицират цените или плащанията на оферентите в диалога. Член 30 Случаи, оправдаващи използването на процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление за обществена поръчка 1. Възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне след публикуване на обявление в следните случаи: а) когато офертите, представени в отговор на открита или ограничена процедура или състезателен диалог, са невалидни или неприемливи съгласно националните разпоредби, съвместими с членове 4, 24, 25, 27 и Глава VII и когато първоначално обявените условия не са съществено променени. Не е необходимо възлагащите органи да публикуват обявление за обществена поръчка, когато включват в процедурата на договаряне всички оференти и само оферентите, които удовлетворяват критериите на членове от 45 до 52 и които при предишното си участие в открита или ограничена процедура или състезателен диалог са представили оферти, отговарящи на изискванията на процедурата за представяне на оферти. б) по изключение, когато естеството на услугата или строителството, или рисковете, свързани с тях, не позволяват предварително определяне на стойността; в) при услуги, inter alia услугите в категория 6 от приложение II А и интелектуални услуги като проектиране на строителни обекти, доколкото естеството на услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се възложи поръчката по реда на откритата или на ограничената процедура; г) когато в областта на строителството се извършва изследователска, експериментална или развойна дейност, която не е с цел извличане на печалба или възстановяване на разходите за изследователска и развойна дейност. 2. В случаите по параграф 1 възлагащите органи преговарят с оферентите по представените от тях оферти, за да ги пригодят към изискванията, определени от тях в обявлението за обществена поръчка, спецификациите и допълнителната документация, ако има такава, както и за да определят най-добрата оферта съгласно член 53, параграф 1. 3. По време на договарянето възлагащите органи гарантират равнопоставеност на всички оференти. По-специално, те не предоставят информация, която да дискриминира и облагодетелства някои оференти за сметка на други. 4. Възлагащите органи могат да предвидят процедурата на договаряне да се проведе на последователни етапи, за да редуцират броя на офертите, по които да се преговаря като приложат критериите за възлагане, посочени в обявлението за обществена поръчка или в спецификацията. Обявлението за обществена поръчка или спецификацията указват, че е възможно използване на тази възможност. Член 31 Случаи, оправдаващи използването на процедура на договаряне без публикуване на обявление за обществена поръчка Възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление в следните случаи: 1) за обществени поръчки за строителство, доставки и услуги: а) когато не са били подадени оферти или подадените оферти не са отговаряли на изискванията при провеждането на открита или ограничена процедура, при условие, че първоначално обявените условия не са съществено променени и, че е изпратен доклад до Комисията по нейно искане; б) когато, за да се защитят технически или творчески причини, или по причини, свързани със защитата на изключителни права, обществената поръчка може да бъде възложена само на определен икономически оператор; в) когато, при възникване на обстоятелства от изключителна спешност, които възлагащият орган не е могъл да предвиди не може да бъде спазен срока за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление съгласно член 30. Обстоятелствата, на които се дължи изключителната спешност, в никакъв случай не трябва да се приписват на възлагащия орган; 2) За обществени поръчки за доставки: а) когато стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експеримент, проучване или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формирането на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност; б) когато са необходими допълнителни доставки от първоначалния доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, когато смяната на доставчика ще принуди възлагащия орган да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или прекомерни технически затруднения при експлоатацията и поддържането; продължителността на такива поръчки, както и на периодично повтарящи се поръчки, като правило не може да надвишава три години; в) за доставки, котирани и купени на стоковата борса; г) когато възникнат особено изгодни условия за доставки на стоки от снабдител, който прекратява стопанската си дейност, или от синдици по производство за несъстоятелност, споразумение с кредиторите или друга сходна процедура съгласно националните законови или подзаконови актове; 3) За обществени поръчки за услуги, когато обществената поръчка следва проведен конкурс за проект и трябва, съгласно приложимите правила, да бъде възложена на успешния кандидат или на един от успешните кандидати, като в последния случай всички успешни кандидати трябва да бъдат поканени за участие в договарянето; 4) За обществени поръчки за строителство и услуги: а) за допълнително строителство или услуги, невключени в първоначалния проект или в основната поръчка, но които, поради непредвидени обстоятелства, са станали необходими за изпълнението на строителните работи или услугите, описани там, при условие, че са възложени на същия икономически оператор, който извършва такива строителни работи или услуги: - когато допълнителната услуга или строителство не могат технически или икономически да се разделят от основната поръчка без значителни затруднения за възлагащите органи, или - когато това строителство или услуги, въпреки че могат да се разделят от основната поръчка, са съществено необходими за нейното изпълнение. Общата стойност на допълнителната услуга или строителството не може да надхвърля 50 % от стойността на основната поръчка; б) за ново строителство или услуги, което се състои в повторение на същото строителство или услуги, възложени от същия възлагащ орган на изпълнителя на първата поръчка, при условие, че новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка при открита или ограничена процедура. Веднага щом първият проект се кандидатира за оферта, възможността за използване на тази процедура се обявява и общата стойност на допълнителното строителство или услуги се взема предвид от възлагащите органи, когато те прилагат разпоредбите на член 7. Тази процедура може да се използва само за срок от три години след сключване на първия договор. Член 32 Рамкови споразумения 1. Държава-членка може да предвиди възможност възлагащите органи да сключват рамкови споразумения. 2. При сключване на рамково споразумение възлагащите органи следват процедурните правила, предвидени в настоящата директива, през всички етапи до възлагане на обществените поръчки, базиращи се на рамковото споразумение. Страните по рамковото споразумение се избират съгласно критериите за възлагане по член 53. Поръчките, основани на рамково споразумение, се възлагат в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 3 и 4. Тези процедури могат да бъдат прилагани само между възлагащите органи и икономическите оператори, които първоначално са били страни по рамковото споразумение. Когато се възлагат поръчки, основани на рамково споразумение, страните в никакъв случай не могат да правят значителни промени в условията, предвидени в това рамково споразумение, по-специално в случая по параграф 3. Срокът на рамковото споразумение не може да надвишава четири години, освен в изключителни, надлежно обосновани случаи, по-специално когато предметът на рамковото споразумение го оправдава. Възлагащите органи не могат да използват рамковите споразумения, за да препятстват, ограничават или нарушават конкуренцията. 3. Когато се сключва рамково споразумение с един икономически оператор, поръчките на базата на това споразумение се възлагат съгласно условията, предвидени в рамковото споразумение. При възлагането на тези поръчки възлагащите органи могат да де се обърнат писмено към икономическия оператор - страна по рамковото споразумение с изискване да представи своята оферта. 4. Когато рамковото споразумение се сключва с няколко икономически оператори, последните трябва да бъдат най-малко трима на брой, в случай че има достатъчен брой икономически оператори, които удовлетворяват критериите за избор и/или достатъчно на брой приемливи оферти, които удовлетворяват критериите за възлагане. Поръчка на база на рамкови споразумения, сключена с няколко икономически оператори, може да бъде възложена, както следва: - или като се приложат условията, предвидени в рамковото споразумение, без обявяване на нов конкурс, - или когато не всички условия са предвидени в рамковото споразумение, когато страните отново се състезават на основата на същите и ако е необходимо, по-точно формулирани условия и, когато е уместно, на основата на други условия, посочени в спецификациите на рамковото споразумение, съгласно следната процедура: а) за всяка поръчка, която трябва да бъде възложена, възлагащите органи се консултират писмено с икономическите оператори, способни да я изпълнят; б) възлагащите органи определят достатъчно дълъг срок за представяне на офертите за всяка отделна поръчка, като вземат предвид такива фактори като сложността на предмета на поръчката и времето, необходимо за изпращане на офертите; в) офертите се представят в писмен вид и тяхното съдържание е поверително до изтичане на предвидения срок за отговор; г) възлагащите органи възлагат всяка обществена поръчка на оферента, който е представил най-добрата оферта на основата на критериите за възлагане, определени в спецификациите на рамковото споразумение. Член 33 Динамични системи за покупка 1. Държавите-членки могат да предвидят възможност възлагащите органи да използват динамични системи за покупка. 2. За да въведат динамична система за покупки, възлагащите органи следват правилата за провеждане на откритата процедура във всичките й етапи до възлагането на поръчките, което трябва да бъде направено съгласно тази система. Всички оференти, които отговарят на критериите за подбор и са представили индикативна оферта, която съответства на спецификацията, и всички възможни допълнителни документи, се допускат до системата; индикативните оферти могат да бъдат усъвършенствани по всяко време при условие, че продължават да бъдат съвместими със спецификацията. С оглед въвеждането на системата и възлагането на поръчки съгласно тази система, възлагащите органи използват единствено електронни средства в съответствие с член 42, параграфи от 2 до 5. 3. За целите на въвеждането на динамичната система за покупки възлагащите органи: а) публикуват обявление за обществена поръчка, от която да е ясно, че става дума за динамична система за покупки; б) посочват в спецификацията, освен всичко останало, естеството на бъдещите покупки по тази система, както и необходимата информация за системата за покупки, използваното електронно оборудване и схемите и спецификациите на техническото свързване; в) предлагат по електронен път, след публикуване на обявлението и до изтичане на срока на валидност на системата, неограничен, пряк и пълен достъп до спецификацията и до всички допълнителни документи, а в обявлението посочва интернет адреса, на който могат да бъдат разгледани документите. 4. Възлагащите органи предоставят на всеки икономически оператор през целия период на работа на динамичната система за покупки възможност за представяне на индикативна оферта и за присъединяване към системата съгласно условията по параграф 2. Те приключват оценките в срок до максимум 15 дни от датата на представяне на индикативната оферта. Те могат да удължат периода за оценка, при условие, че междувременно не е изпратена покана за представяне на оферта. Възлагащият орган информира участника по първа алинея при първата появила се възможност за неговото приемане в динамичната система за покупки или за отхвърлянето на неговата индикативна оферта. 5. Всяка отделна поръчка трябва да бъде предмет на покана за представяне на оферта. Преди изпращане на покана за представяне на оферта възлагащите органи публикуват опростено обявление за обществена поръчка, с което канят всички заинтересовани икономически оператори да представят индикативна оферта в съответствие с параграф 4 в определения срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни след датата на изпращане на опростеното обявление. Възлагащите органи не могат да пристъпят към търга преди да са приключили с оценката на всички индикативни оферти, получени в срок. 6. Възлагащите органи канят всички оференти, допуснати до системата, да представят оферта за всяка отделна поръчка, която трябва да бъде възложена чрез системата. За тази цел те определят срок за представяне на оферти. Те възлагат обществената поръчка на участника, който е представил най-добрата оферта на базата на критериите за възлагане, изложени в обявлението за обществена поръчка за въвеждане на динамична система за покупки. Тези критерии могат, ако е уместно, да бъдат формулирани по-точно в поканата съгласно първа алинея. 7. Срокът на действие на динамичната система за покупки не може да бъде по-дълъг от четири години, освен в изключителни случаи, когато това е оправдано. Възлагащите органи не могат да използват системата, за да препятстват, ограничават или нарушават конкуренцията. Не се начисляват такси на заинтересованите икономически оператори или на страните в системата. Член 34 Обществени поръчки за строителство: специални правила за субсидираните жилищностроителни обекти При обществени поръчки, свързани с проектирането и изграждането на субсидирани жилищностроителни обекти, размерът и сложността на които, както и продължителността на строежа, изискват планирането да се базира от самото начало на близко сътрудничество в екипа от представители на възлагащите органи, експертите и предприемача, носещи отговорност за изпълнението на строителните работи, може да бъде одобрена специална процедура на възлагане, за да се избере предприемачът, който ще бъде най-подходящ за сплотяване на екипа. По-специално, възлагащите органи включват в обявлението за обществена поръчка, колкото е възможно по-точно описание на строителството, което трябва да се изпълни, за да се даде възможност на заинтересованите предприемачи да добият пълна представа за проекта. Освен това възлагащите органи, в съответствие с изискванията за качество съгласно членове от 45 до 52, включват в това обявление за обществена поръчка персоналните, техническите, икономическите и финансовите условия, които трябва да бъдат изпълнени от кандидатите. При приемането на такава процедура възлагащите органи прилагат членове 2, 35, 36, 38, 39, 41, 42, 43 и от 45 до 52. ГЛАВА VI Правила за обявяване и прозрачност Раздел 1 Публикуване на обявления Член 35 Обявления 1. Възлагащите органи на обществени поръчки информират, чрез предварително обявление, публикувано от Комисията или от тях самите, за всички поръчки, които възнамеряват да възложат съгласно точка 2, буква б) от приложение VIII: а) когато се отнася за доставки: предвидената обща стойност на поръчките или рамковите споразумения по категории, които те възнамеряват да възложат през следващите 12 месеца, когато общата предвидена стойност, като се вземат под внимание членове 7 и 9, е равна или по-голяма от 750 000 EUR. Категориите се определят от възлагащите органи чрез позоваване на СРV номенклатурата. б) когато се отнася за услуги: предвидената обща стойност на поръчките или рамковите споразумения за всяка от категориите услуги съгласно списъка от приложение II А, които те възнамеряват да възложат през следващите 12 месеца, когато общата предвидена стойност, като се вземат под внимание разпоредбите на членове 7 и 9, е равна или по-голяма от 750 000 EUR; в) когато се отнася за строителство: основните характеристики на поръчките или рамковите споразумения, които те възнамеряват да възложат, предвидената стойност на които е равна или по-голяма от праговете по член 7, като се вземе предвид член 9. Обявленията по букви а) и б) се изпращат на Комисията или се публикуват на профила на купувача, колкото е възможно по-скоро след началото на бюджетната година. Обявлението, посочено в буква в), се изпраща на Комисията или се публикува на профила на купувача, колкото е възможно по-скоро след вземането на решение за одобрение на планираните поръчки за строителство или рамковите споразумения, които възлагащите органи възнамеряват да възложат. Възлагащите органи, които публикуват предварителна информация на профила на техния купувач, изпращат на Комисията по електронен път съобщение за публикуването на предварителното обявление в профил на купувача, в съответствие с формата и подробните процедури за изпращане на обявления, описани в точка 3 от приложение VIII. Публикуването на обявленията по букви а), б) и в) е задължително само когато възлагащите органи използват възможността за съкращаване на сроковете за получаване на оферти, предвидени в член 38, параграф 4. Настоящият параграф не се прилага към процедурите на договаряне без публикуване на предварително обявление. 2. Възлагащи органи, които желаят да възложат обществена поръчка или рамково споразумение чрез открита или ограничена процедура или съгласно условията, предвидени по член 30, процедура на договаряне с обявление за обществена поръчка или съгласно условията, предвидени по член 29, състезателен диалог, оповестяват своите намерения с обявление за обществена поръчка. 3. Възлагащите органи, които желаят да въведат динамична система за покупки, оповестяват своето намерение с обявление за обществена поръчка. Възлагащите органи, които желаят да възложат обществена поръчка на базата на динамична система за покупки, оповестяват своето намерение с опростено обявление за обществена поръчка. 4. Възлагащите органи, които са възложили обществена поръчка или са сключили рамково споразумение, изпращат съобщение за резултатите от процедурата на възлагане не по-късно от 48 дни след възлагане на поръчката или сключването на рамковото споразумение. Когато рамково споразумение е сключено по реда на член 32, възлагащите органи не са задължени да изпращат съобщение за резултатите от процедурата на възлагане за всяка поръчка по това споразумение. Възлагащите органи изпращат съобщение за резултата от възлагането на поръчките на базата на динамична система за покупки, в срок до 48 дни от възлагането на всяка поръчка. Те могат да изпращат тези съобщения един път на тримесечие. В този случай те изпращат събраните за тримесечието съобщения в срок до 48 дни след края на всяко тримесечие. При обществени поръчки за услуги, включени списъка от приложение II Б, възлагащите органи посочват в обявлението дали са съгласни с неговото публикуване. За такива обществени поръчки за услуги Комисията изработва правила за изготвяне на статистически отчети на базата на подобни съобщения и за публикуването на такива отчети в съответствие с процедурата, предвидена в член 77, параграф 2. Може да бъде отказано публикуването на определена информация за възлагането на поръчки или сключването на рамкови споразумения, когато разкриването й би попречило на прилагането на закона или би влязло в противоречие с обществения интерес, би причинило вреда на легитимните търговски интереси на икономическите оператори, обществени или частни, или би попречило на лоялната конкуренция между тях. Член 36 Форма и начин на публикуване на обявленията за обществени поръчки 1. Обявленията съдържат информацията от приложение VII А и, когато е уместно, всяка друга информация, която се счита за полезна от възлагащия орган и за изготвянето им се използват стандартни формуляри, приети от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена по член 77, параграф 2. 2. Обявленията, изпратени от възлагащите органи до Комисията, се изпращат или по електронен път, съгласно формата и процедурите за предаване, описани в приложение VIII, параграф 3, или по друг начин. Когато се прибягва до ускорената процедура по член 38, параграф 8, обявленията трябва да се изпращат или по факс или по електронен път, съгласно формата и процедурите за предаване, посочени в точка 3 от приложение VIII. Обявленията се публикуват съобразно техническите изисквания за публикуване, определени в точка 1, букви а) и б) от приложение VIII. 3. Обявленията, изготвени и предадени по електронен път в съответствие с формата и процедурите за предаване, посочени в точка 3 от приложение VIII, се публикуват не по-късно от пет дни след изпращането им. Обявления, които не се предават по електронен път в съответствие с формата и процедурите за предаване, посочени в точка 3 от приложение VIII, се публикуват не по-късно от 12 дни след като са изпратени, или, при ускорената процедура по член 38, параграф 8 - не по-късно от пет дни след изпращането им. 4. Обявленията за обществена поръчка се публикуват изцяло на един от официалните езици на Общността по избор на възлагащия орган като за автентичен се приема текста на този оригинален език. Резюме от основните елементи на всяко обявление се публикува на останалите официални езици. Разходите по публикуването на такива обявления от Комисията се поемат от Общността. 5. Обявленията и тяхното съдържание не могат да бъдат публикувани на национално ниво преди датата на изпращането им до Комисията. Обявленията, публикувани на национално ниво, не могат да съдържат информация, различна от тази, която се съдържа в обявленията, изпратени до Комисията или публикувана на профила на купувача съгласно първа алинея от член 35, параграф 1, но в нея се посочва датата на изпращането на обявлението до Комисията или неговото публикуване на профила на купувача. Предварителните обявления не могат да бъдат публикувани на профила на купувача преди до Комисията да бъде изпратено съобщението за тяхното публикуване в тази форма; в тях се посочва датата на изпращането. 6. Съдържанието на обявленията, които не са изпратени по електронен път в съответствие с формата и процедурите за предаване, посочени в точка 3 от приложение VIII, трябва да бъде ограничено до приблизително 650 думи. 7. Възлагащите органи трябва да са в състояние да представят доказателство за датите, на които обявленията са изпратени. 8. Комисията предоставя на възлагащия орган потвърждение за публикуването на изпратената информация като посочва датата на публикуването. Това потвърждение представлява доказателство за публикуване. Член 37 Незадължително публикуване Възлагащите органи могат да публикуват по реда на член 36 обявления за обществени поръчки, които не са предмет на изискванията за публикуване съгласно настоящата директива. Раздел 2 Срокове Член 38 Срокове за получаване на заявленията за участие и на офертите 1. При определяне на сроковете за получаване на офертите и заявленията за участие, възлагащите органи отчитат сложността на поръчката и времето, необходимо за изготвяне на офертите без да се засягат минималните срокове, определени в този член. 2. При откритите процедури минималният срок за получаване на офертите е 52 дни от датата, на която е било изпратено обявлението за обществена поръчка. 3. При ограничените процедури, процедурите на договаряне с обявление съгласно член 30, и състезателния диалог: а) минималният срок за получаване на заявленията за участие е 37 дни от датата, на която е изпратено обявлението за обществената поръчка; б) при ограничените процедури минималният срок за получаване на офертите е 40 дни от датата, на която е изпратена поканата. 4. Когато възлагащите органи са публикували предварително обявление за обществена поръчка, минималният срок за получаване на оферти по реда на параграф 2 и параграф 3, буква б) може като правило да бъде съкратен до 36 дни, но при никакви обстоятелства не може да бъде по-малко от 22 дни. Срокът тече от датата, на която обявлението за обществена поръчка е било изпратено - при открити процедури, и от датата, на която е била изпратена поканата за представяне на оферта - при ограничени процедури. Определянето на съкратени срокове, съгласно първа алинея, се разрешава при условие, че в предварителното обявление се съдържа цялата необходима информация за обявлението за обществена поръчка съгласно приложение VII А, доколкото тази информация съществува по време на публикуването на обявлението и предварителното обявление е било изпратено в сок от 52 дни до 12 месеца преди датата, на която е било изпратено обявлението за обществена поръчка. 5. Когато обявленията се изготвят и предават по електронен път в съответствие с формата и процедурите за предаване, посочени в точка 3 от приложение VIII, сроковете за получаване на оферти по реда на параграфи 2 и 4 при открити процедури, както и срокът за получаване на заявленията за участие съгласно параграф 3, буква а), при ограничената процедура, процедурата на договаряне и състезателния диалог, могат да бъдат съкратени със седем дни. 6. Сроковете за получаване на оферти, посочени в параграф 2 и параграф 3, буква б) могат да бъдат съкратени с пет дни, когато възлагащият орган предложи неограничен и пълен пряк достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и всички допълнителни документи от датата на публикуване на обявлението по реда на приложение VIII, като в текста на обявлението посочи интернет адреса, на който може да бъде намерена документацията. Това съкращение може да бъде добавено към това от параграф 5. 7. Ако, независимо по каква причина, спецификациите и допълнителните документи или информация, въпреки, че са изискани своевременно, не са представени в сроковете, определени в членове 39 и 40, или, когато офертите могат да бъдат изготвени само след оглед на мястото, или след разглеждане на място на допълнителните документи към документацията за участие в процедурата, сроковете за получаване на оферти се удължават, за да могат заинтересованите икономически оператори да се запознаят с цялата информация, необходима за изготвяне на офертите. 8. При ограничените процедури и процедурите на договаряне с обявление съгласно член 30, когато спешността обезсмисля сроковете, предвидени по този член, възлагащите органи могат да определят: а) срок за получаване на заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която е изпратено обявлението за обществена поръчка, или по-кратък от 10 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път в съответствие с формата и процедурата за изпращане на обявления, посочени в точка 3 от приложение VIII; б) и, при ограничените процедури, срок за получаване на оферти, който да не бъде по-кратък от 10 дни от датата на поканата за представяне на оферта. Член 39 Открити процедури: спецификации, допълнителни документи и информация 1. При откритите процедури, когато възлагащите органи не предоставят неограничен и пълен пряк достъп по електронен път, съгласно член 38, параграф 6, до спецификациите и допълнителните документи, спецификациите и допълнителните документи се изпращат на икономическите оператори в рамките на шест дни от получаване на заявлението за участие, при условие, че заявлението е подадено своевременно, преди крайния срок за представяне на офертите. 2. При условие, че е поискана своевременно, допълнителната информация, отнасяща се до спецификациите и всички допълнителни документи, се осигурява от възлагащите органи или компетентните органи не по-късно от шест дни преди крайния срок, определен за получаване на офертите. Раздел 3 Съдържание на информацията и средства за предаването ѝ Член 40 Покани за представяне на оферта, за участие в състезателен диалог или в договаряне 1. При ограничени процедури, процедури на състезателен диалог и процедури на договаряне с обявление по смисъла на член 30, възлагащите органи едновременно и в писмен вид канят избраните кандидати да представят своите оферти или да участват в договаряне, или, при състезателен диалог - в диалог. 2. Поканата до кандидатите включва: - копие от спецификациите или от описателния документ и всички допълнителни документи, или - адрес за достъп до спецификациите и останалите документи, посочени в първото тире, когато те са достъпни по електронен път съгласно член 38, параграф 6. 3. Когато субект, което не е възлагащият орган, отговорен за процедурата на възлагане, притежава спецификациите, описателния документ и/или допълнителните документи, поканата посочва адреса на който тези спецификации, описателният документ и допълнителните документи могат да бъдат получени, както и крайния срок за заявяване на тези документи, цената за придобиването им начините за плащането ѝ. Компетентният отдел изпраща документацията на икономическия оператор незабавно след получаване на заявката. 4. Допълнителната информация за спецификациите, описателния документ или допълните документи се изпраща от възлагащия орган или компетентния орган не по-късно от шест дни преди крайния срок, определен за получаване на офертите, при условие, че е заявена своевременно. При ограничена или ускорена процедура този срок е четири дни. 5. Освен това, поканата за представяне на оферта, участие в състезателен диалог или в договаряне трябва да съдържа най-малко следната информация: а) позоваване на публикуваното обявление за обществена поръчка; б) краен срок за получаване на офертите, адреса, на който трябва да бъдат изпратени офертите и езика или езиците, на които трябва да бъдат изготвени офертите; в) при състезателния диалог - датата и адреса, определени за начало на консултациите и езика или езиците, които ще бъдат използвани; г) позоваване на всички възможни съпътстващи документи, които трябва да бъдат представени в подкрепа на декларациите от участника, подадени по реда на член 44, или да допълнят информацията по същия член, както и на тези съгласно условията, предвидени в членове 47 и 48; д) относителната тежест на критериите за възлагане на обществената поръчка или, когато е необходимо, тези критерии, подредени по важност в низходящ ред, ако не са посочени в обявлението за обществена поръчка, спецификациите или описателния документ. При обществени поръчки, възлагани по реда на член 29, информацията в буква б) не се включва в поканата за участие в диалога, но се включва в поканата за представяне на оферта. Член 41 Уведомяване на кандидатите и оферентите 1. Възлагащите органи информират възможно в най-кратък срок кандидатите и оферентите за решенията, взети във връзка със сключването на рамково споразумение, възлагането на обществена поръчка или приемането в динамичната система за покупки, включително и за основанията за всяко решение да не се сключва рамково споразумение или да се възложи обществена поръчка, за която е имало предложение за участие или за възобновяване на процедурата, или за въвеждане на динамична система за покупки; тази информация се предоставя в писмен вид след подаване на молба до възлагащите органи. 2. По искане на заинтересованата страна възлагащият орган своевременно уведомява: - всеки неуспял кандидат за причините за отхвърляне на неговото заявление, - всеки неуспял оферент за причините за отхвърляне на неговата оферта, включително за случаите, посочени в член 23, параграфи 4 и 5, за причините за своето решение за неравностойност или за решението си, че строителните работи, доставките или услугите не отговарят на изискванията за работни характеристики и функционалните изисквания, - всеки оферент, който е изготвил допустима оферта за характеристиките и преимуществата на избраната оферта, както и за името на участника, избран за изпълнител или за страните по рамковото споразумение. Срокът за уведомяване при никакви обстоятелства не може да надхвърли 15 дни от получаване на писменото заявление. 3. Въпреки това, възлагащите органи могат да откажат достъп до определена информация по параграф 1, свързана с възлагането на поръчката, сключването на рамкови споразумения или приемането в динамичната система за покупки, когато разкриването на такава информация представлява пречка за прилагането на закона, противоречи на обществените интереси, ощетява легитимните търговски интереси на икономическите оператори - обществени или частни, или може да повлияе на лоялната конкуренция между тях. Раздел 4 Съобщения Член 42 Правила за предаване на информация 1. Всяка размяна на съобщения и информация по тази част може да се извършва по пощата, по факса, по електронен път по реда на параграфи 4 и 5, по телефона в случаите и при обстоятелствата съгласно параграф 6 или като се комбинират тези средства според избора на възлагащия орган. 2. Избраните средства за комуникация трябва да бъдат широко достъпни и по такъв начин да не ограничават достъпа на икономическите оператори до процедурата за представяне на оферти. 3. Комуникацията и размяната и съхраняването на информация се извършват по начин, който да гарантира, че интегритета на данните, и поверителността на офертите и заявленията за участие са запазени, както и че възлагащите органи проучват съдържанието на офертите и заявленията за участие само след изтичане на срока за представянето им. 4. Средствата, които трябва да бъдат използвани за осъществяване на комуникацията по електронен път, както и техните технически характеристики, трябва да са недискриминиращи, широкодостъпни и взаимозаменяеми с продуктите на информационната и комуникационната технологии за широка употреба. 5. Правилата, приложими към устройствата за електронно предаване и получаване на оферти, както и към устройствата за електронно получаване на заявления за участие са, както следва: а) информацията относно спецификациите, необходима за електронно предаване на оферти и заявления за участие, включително криптиране, се намира на разположение на заинтересованите страни. Освен това устройствата за електронно получаване на оферти и заявления за участие отговарят на изискванията от приложение X; б) държавите-членки могат, съгласно член 5 от Директива 1999/93/ЕО, да изискват електронните оферти да бъдат придружавани от електронен подпис в съответствие с параграф 1 от нея; в) държавите-членки могат да въведат или поддържат схеми за доброволно акредитиране, насочени към по-високи нива на сертифициране за тези устройства; г) оферентите или кандидатите се задължават да представят, преди да изтече срока, предвиден за представяне на оферти или заявления за участие, документите, сертификатите и декларациите по членове от 45 до 50 и член 52, ако те не съществуват в електронен формат. 6. Предаването на заявления за участие се извършва по следните правила: а) заявления за участие при процедури за възлагане на обществени поръчки се подават или писмено или по телефона; б) когато заявленията за участие се подават по телефона, писмено потвърждение трябва да бъде изпратено преди да изтече срока, определен за тяхното получаване; в) възлагащите органи могат да поставят изискване заявленията за участие, изпратени по факс, да бъдат потвърдени по пощата или по електронен път, когато това е необходимо за правно доказателство. Всяко подобно изискване, заедно със срока за изпращане на потвърждение по пощата или по електронен път, трябва да бъде посочено от възлагащия орган в обявлението за обществена поръчка. Раздел 5 Отчети Член 43 Съдържание на отчетите За всяка обществена поръчка, рамково споразумение и всяко въвеждане на динамична система за покупки, възлагащите органи изготвят писмен отчет, който включва като минимум следната информация: а) име и адрес на възлагащия орган, предмет и стойност на поръчката, рамковото споразумение или динамичната система за покупки; б) имената на спечелилите кандидати или оференти и мотивите за техния избор; в) имената на отхвърлените кандидати или оференти и мотивите за тяхното отхвърляне; г) мотивите за отхвърляне на офертите, цената на които е приета за необичайно ниска; д) името на спечелилия участник и мотивите за избора на неговата оферта и, ако е известен, делът от обществената поръчка или рамковото споразумение, който той възнамерява да възложи на трети лица; е) за процедури на договаряне, обстоятелствата по членове 30 и 31, които оправдават използването им; ж) що се отнася до състезателния диалог, обстоятелствата по член 29, които оправдават използването на тази процедура; з) ако е необходимо, мотивите на възлагащия орган за отказа му да възложи обществена поръчка, рамков договор или да въведе динамична система за покупки. Възлагащите органи предприемат съответните стъпки за документиране хода на процедурите на възлагане, провеждани по електронен път. Отчетът, или основните му характеристики, се предава на Комисията, при заявено искане от нейна страна. ГЛАВА VII Провеждане на процедурата Раздел 1 Общи разпоредби Член 44 Проверка на състоянието на кандидатите, избор на оференти и възлагане на обществени поръчки 1. Обществените поръчки се възлагат на базата на критериите, предвидени в членове 53 и 55, като се вземе предвид член 24, след като съответствието на икономическите оператори, които не са отхвърлени съгласно членове 45 и 46, бъде проверено от възлагащите органи в съответствие с критериите за икономическо и финансово състояние, професионална квалификация и технически възможности, предвидени в членове от 47 до 52 и, когато е уместно, с недискриминационните правила и критерии по параграф 3. 2. Възлагащите органи могат да предявят изискване кандидатите и оферентите да изпълнят изискванията за минимални нива на производителност съгласно членове 47 и 48. Обхватът на информацията по членове 47 и 48 и минималните изисквания за технически възможности, които се изискват за определена поръчка, трябва да съответстват и да бъдат пропорционални на предмета на поръчката. Минималните изисквания се посочват в обявлението за обществена поръчка. 3. При ограничени процедури, процедури на договаряне с обявление и процедури на състезателен диалог възлагащите органи могат да ограничат броя на подходящите кандидати, които ще бъдат поканени от тях да представят оферти, да преговарят или да участват в състезателен диалог, при условие, че има достатъчен брой подходящи кандидати. Възлагащите органи посочват в обявлението за обществена поръчка обективните и недискриминационни критерии или правила, които възнамеряват да приложат, минималния брой кандидати, които възнамеряват да поканят и, когато е уместно, максималният им брой. При ограничената процедура минималният брой кандидати е пет. При процедура на договаряне с обявление и процедура на състезателен диалог минималният брой е три. При всички случаи броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция. Възлагащите органи канят такъв брой кандидати, който най-малкото да бъде равен на предварително определения минимум. Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности, е под минимума, възлагащият орган може да продължи процедурата като покани кандидата (кандидатите), който притежава необходимите възможности. По отношение на тази процедура възлагащият орган не може да включва други икономически оператори, които не са заявили участие или кандидати, които не притежават необходимите възможности. 4. Когато възлагащите органи използват възможността за намаляване броя на решенията, които трябва да бъдат обсъдени или на офертите, които подлежат на договаряне съгласно член 29, параграф 4 и чле 30, параграф 4, те прилагат критериите за възлагане, формулирани в обявлението за обществена поръчка, в спецификациите или в описателния документ. На крайния етап окончателният брой трябва да допринесе за реалната конкуренция, доколкото налице са достатъчно решения или подходящи кандидати. Раздел 2 Критерии за качествен подбор Член 45 Лично състояние на кандидата или оферента 1. Всеки кандидат или оферент, който е осъден с влязла в сила присъда, което е известно на възлагащия орган, се изключва от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по една или няколко от причините, посочени по-долу: а) участие в престъпна организация съгласно член 2, параграф 1 от Съвместно действие на Съвета 98/733/JHA (20); б) корупция, съгласно член 3 от Акт на Съвета от 26 май 1997 г. (21) и член 3, параграф 1 от Съвместно действие на Съвета 98/742/JHA (22); в) измама, по смисъла на член 1 от Конвенцията, свързана със защита на финансовите интереси на Европейските Общности (23); г) пране на пари, съгласно член 1 от Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 година за предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари (24); Държавите-членки определят, в съответствие с националното си законодателство и предвид законодателството на Общността, условията за прилагането на настоящия параграф. Те могат да предвидят дерогиране на изискванията по първата алинея в полза на първостепенните изисквания от обществен интерес. За целите на настоящия параграф възлагащите органи канят кандидатите или оферентите да представят документите по параграф 3 и могат, когато не са сигурни в личното състояние на такива кандидати или оференти, да се обърнат към компетентните органи, за да получат нужната информация за личното им състояние. Когато информацията се отнася до кандидат или оферент, установен в държава, различна от тази на възлагащия орган, възлагащият орган може да потърси съдействието на компетентните органи. Като се вземе предвид националното законодателство на държавата-членка, където са установени кандидатите или оферентите, такива запитвания са свързани с юридически и/или физически лица, включително управители на дружества и всяко лице, което има правомощия да представлява, да взема решения или да упражнява контрол по отношение на кандидата или оферента. 2. Всеки икономически оператор може да бъде отстранен от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, когато този икономически оператор: а) е в несъстоятелност или е в ликвидация, когато неговата дейност е под разпореждане на съда, когато е сключил споразумение с кредитори, когато е преустановил дейността си или се намира в аналогична ситуация, произтичаща от подобна процедура съгласно националните законодателства и подзаконови актове; б) е в производство по обявяване в несъстоятелност, производство за налагане на принудително прекратяване или за нареждане на управление от съда, или е в процес на сключване на споразумение с кредитори или е обект на подобно производство съгласно националните законодателства и подзаконови актове; в) е осъден със съдебно решение, което има сила на пресъдено нещо съгласно правните норми на страната, в която е извършено правонарушение, свързано с професионалното му поведение; г) е виновен за тежки професионални нарушения, които могат да бъдат доказани от възлагащите органи; д) има парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване, съгласно правните норми на страната, в която той е установен или съгласно тези на страната на възлагащия орган; е) има парични задължения, свързани с плащането на данъци, съгласно правните норми на страната, в която той е установен или съгласно тези на страната на възлагащия орган; ж) носи вина за сериозно изопачаване на информацията, изисквана по този раздел, или не е представил такава информация; Държавите-членки определят, в съответствие с националното си законодателство и предвид законодателството на Общността, условията за прилагането на настоящия параграф. 3. Възлагащите органи приемат следното като достатъчно доказателство, че никой от случаите по параграф 1 или параграф 2, букви а), б), в), д) или е) не се отнася до икономическия оператор: а) що се отнася до параграф 1 и параграф 2, букви а), б) и в), представяне на извлечение от съдебен регистър, или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен, който показва, че тези изисквания са били изпълнени; б) що се отнася до параграф 2, букви д) и е), удостоверение, издадено от компетентния орган на засегнатата държава-членка. Когато въпросната страна не издава такива документи или удостоверения, или, когато те не включват всички случаи по параграф 1 и параграф 2, букви а), б) и в), те могат да бъдат заменени от клетвена декларация, или, в държава-членка, където не съществува такъв тип декларации - от тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред съдебен или административен орган, нотариус или компетентен професионален или търговски орган в страната на произход или страната, от която това лице идва. 4. Държавите-членки посочват органите, компетентни да издават документите, удостоверенията или декларациите по параграф 3 и уведомяват Комисията за тях. Това уведомяване не засяга разпоредбите на закона за защита на данните. Член 46 Пригодност на кандидатите за изпълнение на професионалната им дейност От всеки икономически оператор, който желае да участва в процедура по възлагане на обществена поръчка може да бъде изискано да докаже регистрацията си, съгласно предписанията в своята държава-членка на установяване, в някой от професионалните или търговски регистри, или да представи клетвена декларация или удостоверение съгласно приложение IX А за поръчките за строителство, съгласно приложение IX Б - за поръчките за доставки, и съгласно приложение IX В - за поръчките за услуги. При процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доколкото кандидатите или оферентите трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да могат да изпълняват в своята страна на произход въпросната услуга, възлагащият орган може да изиска от тях да докажат наличието на такова разрешение или членство. Член 47 Икономическо и финансово състояние 1. Икономическото и финансово състояние на икономическия оператор може да бъде доказано с един или няколко от следните документи: а) удостоверения от банки или копие от застраховка за риска професионална отговорност; б) годишния финансов отчет или някоя от неговите части, когато публикуването им се изисква от законодателството на страната, в която кандидатът е установен; в) удостоверение за общия оборот и за оборота на стоките, услугите или строителството, които са обект на поръчката, за последните три финансови години, в зависимост от датата, на която предприятието е било основано или икономическият оператор е започнал дейността си, доколкото такава информация за оборотите съществува. 2. Икономическият оператор може, когато това е уместно и за конкретна поръчка, да разчита на възможностите на други физически или юридически лица, независимо от правното естество на тяхната свързаност. В този случай икономическият оператор трябва да докаже на възлагащия орган, че ще има на разположение необходимите ресурси, например, за създаване на предприятие с тези субекти за тази цел. 3. При същите условия обединение от икономически оператори по смисъла на член 4 може да разчита на възможностите на участниците в групата или на други субекти. 4. Възлагащите органи изрично упоменават в обявлението за обществена поръчка или в поканата за представяне на оферта, кои от документите по параграф 1 са избрали, както и останалите документи, които трябва да бъдат представени. 5. Когато по обективни причини икономическият оператор не може да представи исканите от възлагащия орган документи, той може да докаже икономическото и финансовото си състояние с всеки друг документ, който възлагащият орган приеме за подходящ. Член 48 Технически възможности и/или професионална квалификация 1. Техническите възможности и/или професионалната квалификация на икономическите оператори се оценява и проучва съгласно параграфи 2 и 3. 2. За доказване на техническите възможности на икономическите оператори възлагащият орган може в зависимост от характера, количеството и обекта на поръчката да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: а) i) списък на строителството, извършено през последните пет години, придружен от удостоверения за добро изпълнение за най-важните строителни обекти. Тези удостоверения посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали са изпълнени професионално и в съответствие с изискванията на отрасъла. Когато е уместно компетентният орган представя директно на възлагащия орган тези удостоверения; ii) списък на основните доставки или услуги, извършени през последните три години, включително сумите, датите и получателите, независимо дали публични или частни. Доказателство за извършената доставка и услуга се предоставя: - когато получателят е бил възлагащ орган, под формата на удостоверения, издадени или заверени от компетентния орган; - когато получателят е частен купувач, с удостоверение от купувача, или, ако това не стане, само с декларация от икономическия оператор; б) списък на техническите лица или органи, независимо дали са свързани пряко или не с предприятието на икономическия оператор, и особено на тези, които отговарят за контрола на качеството и, при обществени поръчки за строителство - списък на тези, които предприемачът ще използва за извършване на строителството; в) описание на техническото оборудване, възможностите за осигуряване на качеството и оборудването за изпитване и изследване; г) когато обектът на обществената поръчка е сложен или със специално предназначение, възлагащите органи могат да проверяват техническите възможности на снабдителя или доставчика на услуги и при необходимост оборудването за изпитване и изследване и възможностите за осигуряване на качеството. Възлагащият орган може да поиска това и от компетентен орган на държавата, в която е установен кандидатът, ако този орган е съгласен да извърши проверката от името на възлагащия орган; д) документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на доставчика на услуги, снабдителя или предприемача и/или на ръководните му служители, или на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството; е) за обществените поръчки за строителство и услуги и само в определени случаи, посочване на мерките за опазване на околната среда, които икономическият оператор ще може да приложи при изпълнение на поръчката; ж) декларация за средния годишен брой на работна сила на доставчика на услуги или предприемача, както и за броя на ръководния ссъстав за последните три години; з) декларация за техническото оборудване, с което разполага доставчикът на услуги или предприемачът за изпълнение на поръчката; и) указване на дела от поръчката, която доставчикът на услуги възнамерява да предостави на подизпълнители; й) по отношение на стоките, които ще се доставят: i) образци, описания и/или фотографски снимки , чиято автентичност трябва да бъде доказана, ако възлагащият орган изисква това; ii) сертификати, издадени от акредитирани институции или агенции за управление на качеството, удостоверяващи съответствието на стоките чрез съответните спецификации или стандарти. 3. Икономическият оператор може, когато това е уместно и за конкретна поръчка, да разчита на възможностите на други субекти, независимо от правното естество на тяхната свързаност. В този случай икономическият оператор трябва да докаже на възлагащия орган, че ще има на разположение необходимите ресурси, например, за създаване на предприятие от тези субекти за тази цел. 4. При същите условия група икономически оператори така както са посочени в член 4 може да разчита на възможностите на участниците в групата или на други субекти. 5. При процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, които изискват проучване на терена или монтажни работи, предоставянето на услуги и/или изпълнението на строителство, способността на икономическите оператори да предоставят услугата или да извършат монтажа, или строежа, може да бъде оценявана що се отнася до техните умения, ефективност, опит и надеждност. 6. Възлагащият орган изрично посочва в обявлението за обществена поръчка или в поканата за представяне на оферта, кои от документите по параграф 2 биха желали да получат. Член 49 Стандарти за осигуряване на качеството Когато възлагащите органи изискват представяне на сертификати, издадени от независими органи, които удостоверяват съответствието на икономическия оператор със стандарти за системи за управление на качеството, те посочват системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. Те признават еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави-членки. Възлагащите органи приемат и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството от икономическите оператори. Член 50 Стандарти за опазване на околната среда Когато възлагащите органи, в случаите по член 48, параграф 2, буква е), изискват представянето на сертификати, изготвени от независими лица, удостоверяващи съответствието на икономическия оператор на определени стандарти за опазване на околната среда, те посочват схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране или стандартите за опазване на околната среда чрез съответните европейски или международни стандарти. Те признават еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави-членки. Възлагащите органи приемат и други доказателства за еквивалентни мерки за опазване на околната среда от икономическите оператори. Член 51 Допълнителни документи и информация Възлагащият орган може да покани икономическите оператори да допълнят или пояснят сертификатите и документите, представени по смисъла на членове от 45 до 50. Член 52 Официални списъци на одобрените икономически оператори и сертифициране от органите, учредени съгласно публичното или частното право 1. Държавите-членки могат да въведат официални списъци на одобрените предприемачи, доставчици на стоки или услуги, или сертифициране от съответните органи, учредени съгласно публичното или частното право. Държавите-членки адаптират условията за регистриране в тези списъци и за издаването на сертификати от съответните органи към разпоредбите на член 45, параграф 1, член 45, параграф 2, букви от а) до г) и ж), член 46, член 47, параграфи 1, 4 и 5, член 48, параграфи 1, 2, 5 и 6, член 49 и, когато е уместно, член 50. Държавите-членки адаптират тези условия и към разпоредбите на член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 по отношение на заявленията за регистрация, подадени от икономическите оператори, които са част от група и които предявяват претенции към ресурси, предоставени им от други дружества в групата. В такъв случай тези икономически оператори трябва да докажат на органа, който изготвя официалния списък, че те ще разполагат с тези ресурси през целия период на валидност на сертификата, удостоверяващ тяхната регистрация в официалния списък и че през същия период тези дружества продължават да изпълняват изискванията за качествен подбор, предвидени по членовете, изброени във втора алинея, на които икономическите оператори разчитат за регистрацията си. 2. Икономическите оператори, регистрирани в официалните списъци или притежаващи сертификат, могат, за всяка отделна поръчка, да представят на възлагащия орган сертификат за регистрация, издаден от компетентния сертифициращ орган. В сертификатите се посочват референциите, които им дават възможност да бъдат регистрирани в списъка или да бъдат сертифицирани, както и класификацията по този списък. 3. Удостоверена от компетентните органи регистрация в официалните списъци или сертификат, издаден от сертифициращия орган, не представлява, за възлагащите органи от други държави-членки, презумпция за годност освен по член 45, параграф 1 и параграф 2, букви от а) до г) и ж), член 46, член 47, параграф 1, букви б) и в), и член 48, параграф 2, букви а) i), б), д), ж) и з) - за предприемачите, параграф 2, букви а) ii), б), в), г) и й) - за доставчиците на стоки и параграф 2, букви а) ii) и в) до и) - за доставчиците на услуги. 4. Информацията, която може да бъде извлечена от регистрацията в официалните списъци или сертификата, не може да бъде оспорвана без наличието на доказателства. Що се отнася до плащането на вноските за социално осигуряване и данъците, от всеки регистриран икономически оператор може бъде изискван допълнителен сертификат при всяка обществена поръчка. Възлагащите органи от други държави-членки прилагат параграф 3 и първа алинея от настоящия параграф единствено в полза на икономически оператори, установени в държавата-членка, притежател на официалния списък. 5. При регистрацията на икономически оператори от други държави- членки в официалния списък или при тяхното сертифициране от органите по параграф 1, от тях не могат да бъдат изисквани допълнителни доказателства или декларации освен тези, които са необходими за местните икономически оператори и единствено тези по членове от 45 до 49 и, когато е уместно, по член 50. Икономическите оператори от други държави-членки не могат да бъдат задължавани да преминават през процеса на регистрация и сертифициране, за да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка. Възлагащите органи признават еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави-членки. Те приемат също и други еквивалентни доказателства. 6. Икономическите оператори могат да поискат да бъдат регистрирани в официалния списък или да им бъде издаден сертификат по всяко време. Те трябва да бъдат уведомени в разумно кратък срок за решението на органите, изготвящи списъка, или на компетентния сертифициращ орган. 7. Сертифициращите органи по параграф 1 са органите, които отговарят на европейските стандарти за сертифициране. 8. Държави-членки, които имат официални списъци или сертифициращи органи съгласно параграф 1, са задължени да съобщят на Комисията и на останалите държави-членки адреса на този орган, на който могат да бъдат изпращани заявленията. Раздел 3 Възлагане на обществена поръчка Член 53 Критерии за възлагане на обществена поръчка 1. Без да се засягат вътрешните законови, подзаконови актове или административни разпоредби относно заплащането на определени услуги, критериите, по които възлагащите органи възлагат обществените поръчки могат да бъдат: а) когато обществената поръчка се възлага на икономически най-изгодната оферта от гледна точка на възлагащия орган, различни критерии, свързани с предмета на конкретната обществена поръчка, например, качество, цена, технически предимства, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, текущи разходи, рентабилност, сервизно обслужване и техническа помощ, дата на доставка и период на доставка или срок на завършване, или б) най-ниската цена. 2. Без да се засягат разпоредбите на трета алинея, в случая по параграф 1, буква а) възлагащият орган посочва в обявлението или в документацията, или, при процедура на състезателен диалог - в описателния документ, относителната тежест, която той дава на всеки от критериите, избран да определи икономически най-изгодната оферта. Тези тежести могат да бъдат изразени като се определи диапазон с подходящ максимален спред. Когато по мнение на възлагащия орган, определянето на тежестите е невъзможно по очевидни причини, възлагащият орган описва в обявлението или в документацията за поръчката, или, при процедура на състезателен диалог - в описателния документ, критериите, подредени по важност в низходящ ред. Член 54 Електронни търгове 1. Държавите-членки могат да предвидят възможност възлагащите органи да използват електронни търгове. 2. При открита процедура, ограничена процедура или процедура на договаряне в случая по член 30, параграф 1, буква а) възлагащите органи могат да вземат решение възлагането на обществената поръчка да бъде предшествано от електронен търг, когато спецификациите на поръчката могат да бъдат точно съставени. При същите обстоятелства електронният търг може да бъде проведен при подновяване на процедурата между страните по рамково споразумение съгласно второто тире от втора алинея на член 32, параграф 4, както и при подновяване на процедурата за обществени поръчки, които ще бъдат възлагани съгласно динамичната система за покупки по член 33. Електронният търг се базира: - или единствено на цените, когато обществената поръчка се възлага по критерия за най-ниска оферирана цена, - или на цени и/или на новите стойности на техническите характеристики на офертите, посочени в спецификацията, когато поръчката се възлага по критерия за икономически най-изгодната оферта. 3. Възлагащите органи, които вземат решение за провеждане на електронен търг, посочват този факт в обявлението за обществена поръчка. Спецификацията включва, inter alia, следните детайли: а) техническите характеристики, стойностите на които ще бъдат предмет на електронен търг, при условие, че тези характеристики са количествено определими и могат да бъдат изразени с цифри или проценти; б) всички ограничения за стойностите, които могат да бъдат представени, тъй като те са резултат от спецификациите, свързани с предмета на поръчката; в) информацията, която ще бъде предоставена на оферентите в хода на електронния търг, както и кога ще им бъде предоставена; г) релевантната информация, свързана с провеждането на електронния търг; д) условията, при които оферентите ще могат да наддават, по-специално, минималната стъпка при наддаването; е) релевантната информация, свързана с използваното електронно оборудване и условията и техническите спецификации за свързване. 4. Преди да пристъпят към електронния търг възлагащите органи правят пълна начална оценка на офертите съгласно определените критерий/критерии за възлагане и с фиксираните за тях тежести. Всички оференти, които са представили допустими оферти се канят едновременно по електронен път да представят нови цени и/или нови стойности; поканата съдържа цялата информация за индивидуалното свързване към използваното електронно оборудване и посочва датата и часа на началото на електронния търг. Електронният търг може да се проведе на части от последователни етапа. Електронният търг не може да започне по-рано от два работни дни след датата на изпращане на поканите. 5. Когато критерият за възлагане на обществената поръчка е икономически най-изгодната оферта, поканата се придружава от резултата от пълната оценка на съответната оферта, извършен в съответствие с тежестите по първа алинея от член 53, параграф 2. Поканата съдържа също и математическата формула, която следва да бъде използвана в електронния търг за целите на автоматичното прекласифициране на базата на представените нови цени и/или стойности. Формулата включва тежестта на всички критерии, които определят икономически най-изгодната оферта, както е посочено в обявлението за обществена поръчка или в спецификациите; за тази цел всички обхвати се редуцират предварително до определената стойност. Когато вариантите бъдат одобрени, за всеки вариант се изготвя отделна формула. 6. В течение на всяка фаза от електронния търг възлагащите органи незабавно съобщават на всички оференти достатъчно информация, която да им даде възможност да проверят мястото си в класирането във всеки един момент. Те могат да съобщават и друга информация за предложени други цени или стойности, при условие, че това е посочено в спецификациите. Възлагащите органи могат, също така, да съобщават по всяко време броя на оферентите на този етап от търга. Но те в никакъв случай не могат да разкриват самоличността на оферентите на който и да е етап от електронния търг. 7. Възлагащите органи прекратяват електронния търг по един или повече от изброените по-долу начини: а) в поканата за участие в търга те указват датата и часа, определени предварително; б) когато престанат да получават нови цени или стойности, които да отговарят на определената минимална стъпка. В този случай възлагащите органи указват в поканата за участие в търга времето, след подаване на последното предложение, след изтичането на което те прекратяват електронния търг; в) когато всички етапи на търга, определени в поканата за участие в търга са завършили. Когато възлагащите органи са решили да прекратят електронния търг съгласно буква в), възможно заедно с договореностите по буква б), поканата за участие в търга включва програмата за всеки етап от търга. 8. След закриване на електронния търг възлагащите органи възлагат поръчката по реда на член 53 на базата на резултатите от електронния търг. Възлагащите органи не могат да използват електронните търгове, за да препятстват, ограничават или нарушават конкуренцията или да променят предмета на поръчката, представен за оферта в публикуваното обявление и дефиниран в спецификацията. Член 55 Необичайно ниска цена на оферта 1. Ако за дадена обществена поръчка офертите се окажат с необичайно ниски цени по отношение на стоките, строителството или услугите възлагащият орган, преди да отхвърли тези оферти, изисква писмена обосновка на съставните елементи на офертата, които той сметне за уместни. Факторите, които обуславят тази цена, могат да бъдат свързани с: а) икономика на строителния метод, производствения процес или на предоставените услуги; б) избраните технически решения и/или наличието на изключително благоприятни условия за участника за изпълнение на строежа, доставката на стоки или услуги; в) оригинално решение, предложено от оферента, за изпълнение на поръчката; г) съвместимост с разпоредбите, свързани със защита на заетостта и условията на труд, които са в сила там, където се изпълнява поръчката; д) възможността оферентът да получи държавна помощ. 2. Възлагащият орган проверява съставните елементи като провежда консултации с оферента, като взема предвид представените доказателства. 3. Когато възлагащият орган установи, че офертата е с необичайно ниска цена тъй като оферентът е получил държавна помощ, офертата може да бъде отхвърлена само на това основание след консултации с оферента, когато последният не може да докаже, в срока определен от възлагащия орган, че въпросната помощ е предоставена на законно основание. Когато възлагащият орган отхвърля оферта при тези обстоятелства, той уведомява Комисията за това. ДЯЛ III ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО ГЛАВА I правила за предоставяне на концесии за строителство Член 56 Приложно поле Настоящата глава се прилага за концесионни договори за строителство, сключени от възлагащите органи, когато стойността на поръчката е равна или по-висока от 6 242 000 EUR. Стойността се изчислява съгласно правилата, приложими към обществените поръчки за строителство по член 9. Член 57 Изключения от приложното поле Този дял не се прилага за концесии за строителство, които са предоставени: а) в случаите по членове 13, 14 и 15 от настоящата директива, във връзка с обществени поръчки за строителство; б) от възлагащи органи, извършващи една или няколко от дейностите по членове от 3 до 7 от Директива 2004/17/ЕО, когато тези концесии се предоставят за изпълнение на тези дейности. Настоящата директива продължава да се прилага за концесии за строителство, възложени от възлагащите органи, извършващи една или няколко от дейностите по член 6 от Директива 2004/17/ЕО, и предоставени за тези дейности, доколкото заинтересованата държава-членка се възползва от възможността по втора алинея от член 71 от нея, за да отсрочи прилагането ѝ. Член 58 Публикуване на обява за предоставяне на концесия за строителство 1. Възлагащите органи, които желаят да предоставят концесия за строителство, известяват за своето намерение с обявление. 2. Обявленията за предоставяне на концесии за строителство съдържат информацията по приложение VII В и всяка друга информация, която се счита полезна от възлагащия орган съгласно стандартните формуляри, приети от Комисията според процедурата от член 77, параграф 2. 3. Обявленията се публикуват по реда на член 36, параграфи 2-8. 4. Член 37 относно публикуването на обявления се прилага и при концесиите за строителство. Член 59 Срокове Когато възлагащите органи прибягват до предоставянето на концесии за строителство, срокът за представяне на заявленията за участие не може да бъде по-кратък от 52 дни от датата на изпращане на обявлението, освен когато се прилага член 38, параграф 5. Прилага се член 38, параграф 7. Член 60 Подизпълнители Възлагащият орган може: а) да изиска от концесионера да възложи поръчки, представляващи минимум 30 % от общата стойност на строежа, за която се предоставя концесионният договор, на трети лица, като същевременно дава на кандидатите възможност да увеличат този процент, като този минимален процент се определя в концесионния договор, или б) да изиска от кандидатите за концесионен договор да определят в своите оферти процента, ако има такъв, от общата стойност на строежа, за която се възлага концесионният договор и който те възнамеряват да прехвърлят на трети лица. Член 61 Възлагане на допълнително строителство на концесионера Настоящата директива не се прилага за допълнителни строителни работи, които не са включени в първоначалния концесионен проект или в първоначалната поръчка, но които, поради непредвидени обстоятелства, са станали необходими за изпълнение на строежа, описан в него и който възлагащият орган е възложил на концесионера, при условие, че работата е възложена на икономическия оператор, извършващ такъв строеж: - когато тези допълнителни строителни работи не могат технически или икономически да бъдат отделени от първоначалната поръчка, без това да предизвика големи неудобства на възлагащите органи, или - когато тези строителни работи, макар и отделими от първоначалната поръчка, са абсолютно необходими за неговото завършване. Въпреки това, общата стойност на поръчките, възложени за допълнителни строителни работи, не може да надвишава 50 % от сумата на основния концесионен договор за строителство. ГЛАВА II Правила за възлагане на поръчки от концесионери, които са възлагащи органи Член 62 Приложими правила Когато концесионерът е възлагащия орган съгласно член 1, параграф 9, той се съобразява с разпоредбите, предвидени от настоящата директива за обществени поръчки за строителство, когато строителните работи трябва да се извършат от трети лица. ГЛАВА III Правила за възлагане на поръчки от концесионери, които не са възлагащи органи Член 63 Правила за обявяване: прагове и изключения 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че концесионерите на строителство, които не са възлагащи органи, прилагат правилата за обявяване, дефинирани в член 64, когато възлагат поръчки за строителство на трети лица, чиято стойност е равна или по-висока от 6 242 000 EUR. Не се изисква, обаче, обявяване, когато поръчките за строителство спазват условията по член 31. Стойността на поръчките се изчислява в съответствие с правилата, приложими за обществените поръчки за строителство по член 9. 2. Групи от предприятия, създадени за придобиване на концесия, или предприятия, свързани с такива групи, не се считат за трети лица. „Свързано предприятие“ означава предприятие, върху което концесионерът може да упражнява пряко или непряко господстващо влияние или предприятие, което може да упражнява доминиращо влияние върху концесионера, или което, заедно с концесионера, е обект на господстващо влияние на друго предприятие чрез собственост, финансово участие или правилата, на които се подчинява. Доминиращо влияние от страна на дадено предприятие върху друго предприятие е налице, когато то: а) притежава мажоритарния дял от записания капитал на предприятието; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с дяловете на предприятието; или в) може да назначава повече от половината от административните, управителните или надзорните органи на предприятието. Изчерпателен списък на тези предприятия се включва в заявлението за концесия. Този списък се актуализира след всяка промяна във взаимоотношенията между предприятията. Член 64 Публикуване на обявление 1. Концесионерите, които не са възлагащи органи и които искат да възложат поръчки за строителство на трето лице, оповестяват своето намерение с обявление. 2. Обявленията съдържат информацията от приложение VII В, както и друга информация, която концесионерът сметне за необходима, в съответствие със стандартния формуляр, приет от Комисията и съгласно процедурата по член 77, параграф 2. 3. Обявлението се публикува в съответствие с член 36, параграфи от 2 до 8. 4. Прилага се също и член 37 за доброволното публикуване на обявления. Член 65 Срок за получаване на заявленията за участие и получаване на офертите При поръчки за строителство, възлагани от концесионер, който не е възлагащ орган, срокът за получаване на заявления за участие, определен от концесионера, следва да не бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която е изпратено обявлението, а срокът за получаване на офертите - не по-кратък от 40 дни от датата, на която са изпратени обявлението или поканата за представяне на оферта. Прилага се член 38, параграфи 5, 6 и 7. ДЯЛ IV ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИ ЗА ПРОЕКТИ Член 66 Общи разпоредби 1. Правилата за провеждането на конкурси за проекти се подчиняват на разпоредбите на членове 66 до 74 и се съобщават на тези, които са заинтересовани от участие в конкурса. 2. Допускането на участници в конкурсите за проект не може да бъде ограничавано: а) по отношение на територията или на част от територията на държава-членка; б) под предлог, че съгласно правото на държавата-членка, в която се организира конкурса, към тях би могло да бъде предявено изискване да бъдат физически или юридически лица. Член 67 Приложно поле 1. Съгласно разпоредбите, предвидени в този дял, конкурсите за проект се провеждат от: а) възлагащи органи, които са включени в списъка на централните правителствени органи по приложение IV - от праг, равен на или по-висок от 162 000 EUR; б) възлагащи органи, които не са включени в приложение IV - от праг, равен на или по-висок от 249 000 EUR; в) всички възлагащи органи - от праг, равен или по-висок от 249 000 EUR, когато конкурсите се отнасят до услугите в категория 8 от приложение II А, категория 5 - телекомуникационни услуги, позициите на които в СРV са еквивалентни на референтни номера СРС 7524, 7525 и 7526 и/или услугите, включени в приложение II Б. 2. Този дял се прилага за: а) конкурси за проект, организирани като част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга; б) конкурси за проект с присъждане на награди и/или плащания за участниците в конкурса. В случаите по буква а) прагът се отнася за предвидената стойност без ДДС на обществената поръчка за услуги, включително стойността на наградите и/или плащанията за оферентите в конкурса. В случаите по буква б) прагът се отнася до общата стойност на наградите и плащанията, включително предвидената стойност без ДДС на поръчката за услуги, която по-късно може да бъде възложена по реда на член 31, параграф 3 ако възлагащият орган изключи такова възлагане в обявлението за обществена поръчка. Член 68 Изключения от приложното поле Този дял не се прилага за: а) конкурси за проект по смисъла на Директива 2004/17/ЕО, които са организирани от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите по членове от 3 до 7 от настоящата директива и за изпълняване на такива дейности; не се прилага и за конкурси, изключени от приложното поле на настоящата директива. Въпреки това, настоящата директива продължава да се прилага за конкурси за проект, възлагани от възлагащия органи, извършващи една или няколко от дейностите по член 6 от Директива 2004/17/ЕО и възлагани за тези дейности, доколкото заинтересованата държава-членка използва възможността на втората алинея от член 71 от нея за отлагане на нейното приложение. б) конкурси, които се организират в случаите като тези по членове 13, 14 и 15 от настоящата директива за обществени поръчки за услуги. Член 69 Обявления 1. Възлагащите органи, които желаят да проведат конкурс за проект, известяват за своето намерение с обявление за конкурс за проект. 2. Възлагащите органи, които са провели конкурс за проект, изпращат информация за резултатите от конкурса по реда на член 36 по начин, който да им позволи да докажат датата на изпращането. Когато разкриването на информация за резултата от конкурса би попречило на прилагането на закона, би влязло в противоречие с обществения интерес, би причинило вреда на легитимните търговски интереси на дадено предприятие, обществено или частно, или би попречило на лоялната конкуренция между тях, подобна информация не трябва да бъде публикувана. 3. Член 37 относно публикуване на обявления се прилага и за конкурсите. Член 70 Форма и начин на публикуване на обявленията за конкурси 1. Обявленията по член 69 съдържат информацията от приложение VII Г съгласно стандартния образец на обявленията, приет от Комисията в съответствие с процедурата по член 77, параграф 2. 2. Обявленията се публикуват по реда на член 36, параграфи 2-8. Член 71 Средства за комуникация 1. Член 42, параграфи 1, 2 и 4 се прилагат за всички видове комуникации, свързани с конкурсите. 2. Начините за комуникация, размяна и съхраняване на информация трябва да гарантират запазване интегритета и поверителността на цялата информация, която се разменя между участниците в един конкурс, както и това, че журито проверява съдържанието на плановете и проектите само след изтичане на срока за тяхното представяне. 3. Правилата, изброени по-долу, се прилагат за устройствата за електронно получаване на планове и проекти: а) информацията относно спецификациите, необходима за представянето на плановете и проектите по електронен път, включително криптиране, се намира на разположение на заинтересованите страни. Освен това, устройствата за електронно получаване на плановете и проектите следва да отговарят на изискванията на приложение X; б) държавите-членки могат да въведат мерки за доброволна акредитация с цел да се подобри нивото на сертифициране за такива устройства. Член 72 Подбор на кандидатите Когато конкурсите за проект се провеждат с ограничен брой участници, възлагащите органи определят ясни и недискриминационни критерии за подбор. Във всеки случай броят на кандидатите трябва да бъде достатъчен, за да се гарантира истинска конкуренция. Член 73 Състав на журито Журито се състои изключително от физически лица, които не са свързани с участниците в конкурса. Когато от оферентите в конкурса се изисква определена професионална квалификация, най-малко една трета от членовете на журито трябва да имат същата или еквивалентна квалификация. Член 74 Решения на журито 1. Журито трябва да бъде независимо при вземането на решения и изказването на становища. 2. Разглеждането на плановете и проектите, представени от оферентите е анонимно и се извършва единствено на базата на критериите, посочени в обявлението за конкурс за проект. 3. Журито съставя протокол за класиране на проектите, подписан от неговите членове, в съответствие с качествата на всеки проект, като включва в него своите забележки и позициите, които се нуждаят от доизясняване. 4. Докато журито приеме решение или становище, трябва да бъде съблюдавана анонимност. 5. Кандидатите могат да бъдат поканени, ако това е необходимо, да отговорят на въпросите, които журито е записало в протокола, за изясняване на някои от аспектите на проектите. 6. Цялостният протокол се изготвя след разговора между членовете на журито и кандидатите. ДЯЛ V СТАТИСТИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 75 Статистически отчети За да се направи оценка на резултатите от прилагането на настоящата директива държавите-членки изпращат на Комисията статистически отчет не по-късно от 31 октомври всяка година, изготвен в съответствие с член 76, поотделно за обществените поръчки за доставки, услуги и строителство, възложени от възлагащите органи през изминалата година. Член 76 Съдържание на статистическия отчет 1. За всеки възлагащ орган по приложение IV статистическият отчет включва информация за: а) броя и стойността на възложените поръчки по настоящата директива; б) броя и общата стойност на поръчките, възложени съгласно дерогациите на споразумението. Доколкото е възможно, данните по буква а) от първа алинея се разбиват по: а) използвани процедури за възлагане на поръчки и б) за всяка от тези процедури, строителните работи по приложение I и стоките и услугите по приложение II съгласно категориите от СРV номенклатурата; в) националност на икономическия оператор, на когото е възложена поръчката. Когато поръчките са сключени съгласно процедурата на договаряне, данните по буква а) от първата алинея също се разбиват според обстоятелствата по членове 30 и 31 и посочват броя и стойността на поръчките, възложени от държава-членка и третата страна на спечелилия предприемач. 2. За всяка категория на възлагащ орган, който не е включен в приложение IV, статистическият отчет трябва да включва следната информация: а) броя и стойността на възложените поръчки, разбити съгласно втора алинея от параграф 1; б) общата стойност на поръчките, възложени съгласно дерогациите на споразумението. 3. Статистическият отчет включва всяка информация, която се изисква по споразумението. Информацията по първа алинея се определя съгласно процедурата по член 77, параграф 2. Член 77 Консултативен комитет 1. Комисията се подпомага в своята дейност от Консултативен комитет по обществените поръчки, създаден по член 1 от Решение 71/306/ЕИО (25) (наричан по-долу „Комитетът“). 2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО съгласно член 8 от него. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 78 Ревизиране на праговете 1. Комисията потвърждава праговете по член 7 на всеки две години от датата на влизането в сила на настоящата директива. При необходимост тя ги преразглежда в съответствие с процедурата, предвидена в член 77, параграф 2. Изчисляването на стойността на тези прагове се базира на ежедневния курс на еврото, изразен в СПТ, за 24-месечен период, приключващ в последния ден от месец август, предшестващ ревизията на 1 януари. Ревизираната по такъв начин стойност на праговете, когато е необходимо, се закръгля надолу до най-близките хиляда евро, за да се гарантира, че праговете, които са в сила съгласно споразумението, изразени в СПТ, са спазени. 2. Същевременно Комисията, заедно с ревизирането на праговете по параграф 1, съгласно процедурата по член 77, параграф 2, трябва да приравни: а) праговете по буква а) от първа алинея от член 8, член 56 и първа алинея от член 63, параграф 1 към ревизираните прагове за обществените поръчки за строителство; б) праговете по буква б) от първа алинея на член 8 и по член 67, параграф 1, буква а) към ревизираните прагове за договорите за обществени поръчки за услуги, сключени от възлагащите органи по приложение IV; в) праговете по член 67, параграф 1, буква б) и (в) към ревизираните прагове за обществени поръчки за услуги, възлагани от възлагащите органи извън приложение IV. 3. Стойността на праговете, определени съгласно параграф 1, в националните валути на държавите-членки, които не участват в паричния съюз, обикновено трябва да се коригира на всеки две години след 1 януари 2004 г. Изчисляването на тази стойност се базира на ежедневния курс на тези валути, изразени в евро, за 24-месечен период, приключващ в последния ден от месец август, предшестващ ревизията на 1 януари. 4. Ревизираните прагове по параграф 1 и съответните им стойности в националните валути по параграф 3 се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз в началото на месец ноември, следващ тяхната ревизия. Член 79 Изменения 1. Съгласно процедурата по член 77, параграф 2 Комисията може да изменя: а) техническите процедури за методите на изчисляване, определени във втора алинея от член 78, параграф 1 и член 78, параграф 3; б) процедурите за изготвяне, предаване, получаване, превод, събиране и разпространение на обявленията по членове 35, 58, 64 и 69, както и на статистическите отчети съгласно четвърта алинея от член 35, параграф 4 и членове 75 и 76; в) процедурите за позоваване в обявленията на определени позиции от СРV номенклатурата; г) списъците на органите и категориите публичноправни органи по приложение III, когато на базата на уведомленията от държавите-членки това се окаже необходимо; д) списъците на централните правителствени органи по приложение IV, след преработките, необходими за прилагане на споразумението; е) референтните номера в номенклатурата, съгласно приложение I, доколкото това не променя приложното поле на настоящата директива и процедурите за позоваване на определени позиции от тази номенклатура в обявленията; ж) референтните номера в номенклатурата, съгласно приложение II, доколкото това не променя приложното поле на настоящата директива и процедурите за позоваване в обявленията на определени позиции от тази номенклатура в категориите услуги, включени в приложението; з) процедурата за изпращане и публикуване на данните по приложение VIII по технически или административни причини; и) техническите елементи и характеристики на устройствата за електронно получаване по букви а), е) и ж) от приложение X. Член 80 Прилагане 1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива преди 31 януари 2006 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива. Член 81 Механизми за контрол Съгласно Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за преразглеждане при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство (26), държавите-членки гарантират прилагането на настоящата директива с помощта на ефективни, съществуващи и прозрачни механизми. За тази цел те могат да назначат или учредят независим орган. Член 82 Отменяне Директива 92/50/ЕИО, с изключение на член 41 от нея, и Директиви 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО се отменят от датата по член 80 без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране и прилагане, определени в приложение XI. Позоваването на отменените директиви представлява позоваване на настоящата директива и се тълкува съгласно таблицата на съответствие в приложение XII. Член 83 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 84 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 31 март 2004 година.

32004R0795

32004R0795 L 141/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 795/2004 НА КОМИСИЯТА от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и изменящ Регламент (ЕИО) № 2019/93, Регламент (ЕО) № 1452/2001, Регламент (ЕО) № 1453/2001, Регламент (ЕО) № 1454/2001, Регламент (ЕО) 1868/94, Регламент (ЕО) № 1251/1999, Регламент (ЕО) № 1254/1999, Регламент (ЕО) 1673/2000, Регламент (ЕО) № 2358/71 и Регламент (ЕО) № 2529/2001 (1), и по-специално член 40, параграф 5, втора алинея; член 42, параграфи 4 и 9; член 46, параграф 3; член 52, параграф 2; член 54, параграф 5; член 145, букви в) и г) и член 155 от него, като има предвид , че: (1) Трябва да бъдат установени подробни правила за прилагането на дял III от Регламент (ЕО) № 1782/2003, който установява схемата за единно плащане на земеделските производители. (2) С цел по-голяма яснота е уместно да се установят някои дефиниции. Където това е подходящо, следва да бъдат използвани дефинициите, които вече се прилагат в подобни ситуации и/или които вече са били използвани години наред. (3) С цел да се улесни изчисляването на единичната стойност на правата на плащане, следва да се предвидят ясни правила за закръгляването на цифрите и възможност да се разделят съществуващите права на плащане в случай, че размерът на парцела, който е деклариран или прехвърлен заедно с правото на плащане, се равнява само на част от хектари. (4) Следва да се предвидят специфични разпоредби за установяването на национален резерв и по-специално за изчисляването на намаленията на референтните суми или правата на плащане, както и за прилагането на намаленията в случаите на цялостно или частично отделяне от производството на премиите за млечни продукти и на допълнителните плащания, посочени в членове 95 и 96 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. (5) Член 42, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвижда факултативни случаи на разпределение на правата на плащане от националния резерв. Подходящо е да се предвидят правила за изчисляване на броя и стойността на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени по такъв начин. С цел да се позволи определена гъвкавост на държавите-членки, които са в по-добри позиции да оценяват ситуацията на всеки земеделски производител, който кандидатства за такива мерки, максималният брой на разпределените права на плащане не бива да надвишава броя на декларираните хектари, а стойността на тези права на плащане не бива да надвишава сума, която следва да бъде фиксирана от държавата-членка в съответствие с обективни критерии. В съответствие с член 42, параграф 6 от Регламент (ЕО) 1782/2003 в случай на повишаване на стойността на единица от съществуващите права на плащане, следва да бъде спазвана една регионална средноаритметична сума. На държавите-членки трябва да им бъде разрешено да установяват тази регионална стойност на подходящото териториално равнище. Въпреки това, в никакъв случай поради откъсването на помощта от производството, сумата не бива да бъде различна или изчислявана като функция от производството в сектора. (6) При определени условия земеделските производители могат да се окажат притежатели на повече права на плащане, отколкото на земя, на която да могат да ги използват, например в случай на общо ползване на земя за пасище, поради изтичането на договор за аренда, участие в програма за залесяване или при закупуване, в съответствие с националните разпоредби, на референтни млечни количества, които по време на референтния период са били отдадени под аренда заедно със земята. Следователно изглежда подходящо да се предвиди механизъм, който да гарантира подпомагането на земеделския производител, като се концентрира върху останалите му на разположение хектари. Въпреки това, с цел да се избегне злоупотреба с този механизъм, следва да бъдат предвидени определени условия за достъп до този механизъм. (7) В съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003 националният резерв следва да се попълва посредством неизползваните права на плащане или, като друг вариант и по избор, чрез задържане на част от продадените права на плащане или от продажбите на права на плащане преди определена дата. Следователно е необходимо да се предвиди една дата, след която неизползваните права на плащане да се връщат в националния резерв. По административни причини следва също да се предвиди, че тези права на плащане, които са придружени с разрешение да се отглеждат плодове и зеленчуци или картофи за директна консумация, или пък права на земи под угар, когато се върнат в националния резерв, следва да губят всички тези придружаващи ги разрешения или задължения. Нещо повече, това също така е оправдано от факта, че задълженията или разрешенията се установяват на базата на исторически референции и след като схемата за единно плащане започне да действа, няма да е възможно да се установи кой трябва да получи правата на земи под угар или разрешенията, тъй като подпомагането ще бъде отделено от производството. (8) В случаите на прилагане на задържането на част от продаваните/търгуваните права на плащане следва да бъдат установени максимални проценти и критерии за прилагане, като се прави разлика и се взимат предвид видовете прехвърляния и правата на плащане, които се прехвърлят. Ако съществува риск от спекулации по време на първите години от прилагането на схемата за единно плащане, на държавата-членка може да бъде разрешено да увеличи процента на задържане на продажбите на права на плащане без земя. В никакъв случай, обаче, прилагането на такива задържания не трябва да доведе до възникването на съществено препятствие пред или забрана за прехвърляния на права на плащане. (9) С цел да се улесни администрирането на националния резерв, е подходящо да се предвиди управление на националния резерв на регионално равнище освен в случаите, предвидени в член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, където това е приложимо, и член 42, параграф 4 от същия този регламент, когато държавите-членки са задължени да разпределят права на плащане. (10) С цел да се улесни прилагането на схемата за единно плащане, е подходящо на държавите-членки да им бъде разрешено вече да могат да действат в годината, предхождаща първата година на прилагането на схемата за единно плащане по отношение на идентификацията на потенциалните бенефициенти на схемата и, по-специално, в случай на изменения на стопанството вследствие на наследяване или промени в правния статус и по отношение на временното разпределение на правата за плащане. (11) Член 33 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 позволява на земеделските производители да имат достъп до схемата за единно плащане при специфични обстоятелства. С цел да се предотврати използването на такива обстоятелства за избягване на прилагането на правилата за нормални прехвърляния на едно стопанство заедно с прикачените към него референтни количества, трябва да бъдат предвидени някои условия и дефиниции за прилагането на такива обстоятелства. (12) Член 46, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвижда, че един земеделски производител може да прехвърли своите права на плащане отделно от земята си, само след като е използвал, по смисъла на член 44 от същия регламент, поне 80 % от своите права на плащане през поне една календарна година. С цел да се вземат предвид прехвърлянията на земя, които са станали факт в периода преди прилагането на схемата за единно плащане, е оправдано прехвърлянето на стопанство или част от него, заедно с бъдещите права на плащане, да бъде считано за валидно прехвърляне на права на плащане заедно със земята по смисъла на член 46 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, при определени условия, и по-специално фактът, че продавачът е длъжен да подаде молба за установяване на права на плащане, доколкото горепосоченият регламент ясно предвижда, че само тези, които са получавали преки плащания по време на референтния период, ще имат достъп до схемата. (13) Член 42, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 позволява на Комисията да определи специални случаи, от които ще произтича право на установяване на референтни количества за определени земеделски производители, намиращи се в ситуации, които частично или цялостно са им попречили да получат преки плащания по време на референтния период. Следователно е подходящо да се изброят тези специални случаи, като се предоставят правила, с цел да се избегне кумулирането на ползи от отделното разпределяне на права на плащане от различни места на един и същи земеделски производител, без да се взема предвид възможността Комисията да добави и други случаи, когато това се налага. Нещо повече, на държавите-членки трябва да бъде предоставена гъвкавостта да установяват референтната стойност, която ще се разпределя. (14) Когато една държава-членка, в съответствие с националното си законодателство или в съответствие с добре установени обичайни практики, включи в дефиницията на дългосрочно отдаване под аренда отдаването под аренда за петгодишен период, е подходящо на държавата-членка да ѝ бъде разрешено да прилага този по-кратък период, когато това се налага. (15) Поради факта, че премиите за млечни продукти и допълнителните плащания ще бъдат включени в схемата за единно плащане на базата на референтен период, различен от този, предвиден в член 37 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за целите на установяването на референтната сума, е подходящо да се вземе предвид това, че земеделските производители, които произвеждат мляко, ще се окажат в ситуация, предвидена в член 40 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на отдаващи под аренда, поради тази ситуация, своето индивидуално референтно количество или част от него, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 1788/2003, по време на дванадесетмесечния период, който приключва на 31 март на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. (16) В случаите, в които даден земеделски производител се пенсионира или почине и прехвърли стопанството си или на част от него на член от семейството или на наследник, който възнамерява да продължи да се занимава със селско стопанство в същото това стопанство, е подходящо да се гарантира, че прехвърлянето на стопанството или на част от него в рамките на едно семейство може да се осъществи лесно, по-специално, когато прехвърлената земя е била отдадена под аренда на трето лице по време на референтния период, без да се пречи на възможността наследникът да продължи да се занимава със селско стопанство. (17) Земеделските производители, направили инвестиции, пораждащи потенциално повишение на сумата на преките плащания, които биха им били отпуснати, ако не беше въведена схемата за единно плащане, трябва също да се възползват от разпределението на права на плащане. Трябва да се предвидят специфични правила за изчисляване на правата за плащане в случай, че земеделският производител вече притежава права на плащане или пък не разполага с хектари. При същите обстоятелства земеделските производители - които са закупили или са наели земя или са участвали в национални програми за преориентиране на производството, за което биха могли да бъдат отпуснати помощи по силата на схемата за единно плащане по време на референтния период - може да се окаже, че не притежават права на плащане, докато са придобили земя или са участвали в подобни програми с цел да упражняват селскостопански дейности, които в бъдеще все още биха могли да се възползват от определени преки плащания. Следователно е подходящо също така да се предвиди определянето на права на плащане и в тези случаи. (18) За по-доброто администриране на схемата, е подходящо да се предвидят правила в случай на прехвърляния на права на плащане. (19) Член 46 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвижда, че една държава-членка може да вземе решение, че правата за плащане могат да се прехвърлят или използват само в рамките на един и същ регион. С цел да се избегнат практически проблеми, трябва да бъдат предвидени специфични правила за стопанства, които са разположени върху два или повече региона. (20) Член 43, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвижда, че всичката земя, която е била използвана за производството на фураж по време на референтния период трябва да бъде включена при изчисляването на правата на плащане. С цел да се улесни задачата на националните администрации при установяването на броя на хектарите, които са били използвани за производството на фураж, е подходящо да им се даде възможност да отчетат броя на хектарите за фураж, за които в молбата за получаване на подпомагане за площи е декларирано, че са били използвани за производството на фураж преди въвеждането на схемата за единно плащане, като в същото време на земеделския производител се дава възможност да докаже, че по време на референтния период площта, която е била използвана за производството на фураж, е била по-ниска. (21) Член 52 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 позволява производството на коноп при определени условия. Необходимо е да се установи списък с допустими за подпомагане сортове, както и да се осигури сертифицирането на същите тези сортове. (22) Следва да бъдат предвидени специфични правила за изчисляването на животинската единица, когато става дума за установяването на права на плащане, които са обект на специални условия, като се вземе предвид съществуващата таблица за превръщане, която е предвидена в сектора на говеждото и телешкото месо. (23) Необходими са също така специфични правила, за да се улесни установяването на права на плащане, когато става въпрос за очакваното отделяне на помощта от производството в млечния сектор. (24) В съответствие с член 54 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 всички права на земи под угар, които са съпроводени от хектари, които са допустими за получаване на права на земи под угар, дават право за получаване на сумата, която е фиксирана от правото на земи под угар. Минималният период, за който земята трябва да бъде под угар, трябва да се простира поне върху един цикъл на отглеждане на полски култури. Въпреки това, с цел да се вземат предвид определени специфични обстоятелства, трябва да бъде дадена възможност земите под угар да се използват преди изтичането на минималния период на оставяне на земи под угар. Трябва да бъдат установени също така разпоредби относно опазването на околната среда и поддържането и използването на площите под угар. (25) Когато една държава-членка вземе решение да се възползва от възможността за прилагане на схемата за единно плащане на регионален принцип, следва да бъдат установени специфични разпоредби с цел да се улесни изчисляването на регионалните референтни количества за стопанствата, които са разположени върху два или повече региона, както и с цел да се гарантира пълното разпределение на регионалната сума по време на първата година от прилагането на схемата. Някои от разпоредбите, предвидени в същия този регламент, а именно тези за установяване на националния резерв, първичното разпределение на правата за плащане и прехвърлянето на същите тези права на плащане, трябва да бъдат коригирани, за да се направят приложими към един регионален модел. (26) Член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 позволява на държавите-членки, в рамките на едно бюджетно ограничение, да предвидят допълнителни плащания за определени видове селскостопански практики, които са важни за опазването или подобряването на околната среда, или за повишаване на качеството и подобряване на предлагането на пазара на селскостопански продукти. Следователно е необходимо да се дефинира кои земеделски производители следва да бъдат обхванати, как това плащане трябва да бъде съвместимо с вече съществуващите мерки по силата на развитието на селските райони и да се дефинира кои видове селскостопански практики трябва да се покриват от тази мярка. (27) Член 58 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвижда, че държавите-членки следва да дефинират регионите в съответствие с обективни критерии, а член 59 от този регламент предвижда, че държавите-членки могат да решат да прилагат схемата за единно плащане на регионален принцип в надлежно обосновани случаи и в съответствие с обективни критерии. Следователно е подходящо да се предвиди подаването на информация за всички необходими данни и информация, за да могат да преминат към оценка на тези критерии. (28) С цел да се направи оценка на прилагането на схемата за единно плащане, е подходящо да се установят условията и крайните срокове за обмяната на информация между Комисията и държавите-членки и за подаване на информация до Комисията за областите, за които са били отпуснати помощи на национално, и според случая, на регионално равнище. (29) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по преките плащания, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА 1 ОБХВАТ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и обхват Настоящият регламент установява подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Член 2 Дефиниции За целите на дял III от Регламент (ЕО) №1782/2003 се прилагат следните дефиниции: а) „селскостопанска площ“ означава общата площ, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища или трайни насаждения; б) „обработваема земя“ означава „обработваема земя“, по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията (2); в) „трайни насаждения“ означава култури, за които не се предвижда ротация, различни от постоянните пасища, които заемат земята за период от пет или повече години и дават добиви повече от веднъж, включително междинна продукция, както е описано в приложение I, точка (Ж/05) към Решение 2000/115/ЕО на Комисията (3), с изключение на многогодишните култури и междинната продукция от такива многогодишни култури; г) „многогодишни култури“ означава култури от следните продукти: Код по комбинираната номенклатура 0709 10 00 Артишок (ангинарии) 0709 20 00 Аспарагус (аспержи) 0709 90 90 Жив плет (други) 0810 20 Малини, къпини, черници и кръстоска между малина и къпина 0810 30 Френско грозде, касис и цариградско грозде 0810 40 Червени боровинки, черни боровинки и други плодове от семейство Vaccinium ex 0602 90 41 Горски растения с кратък живот (Горски: други) ex 0602 90 51 Многогодишни растения (Miscanthus sinensis) ex 1214 90 90 Червена канарена трева (Philaris arundicea) д) „постоянно пасище“ означава „постоянно пасище“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията; е) „ливада“ означава обработваема земя, която се използва за производството на трева (независимо дали изкуствено засята или естествено растяща); за целите на член 61 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 ливадите също включват постоянните пасища; ж) „продажба“ означава продажба или всякакво друго окончателно прехвърляне на собственост върху земя или съответни права на плащане. Дефиницията не включва продажбата на земя, когато земята се прехвърля на публични институции и/или се използва в публичен интерес и прехвърлянето се извършва с цели, различни от селскостопанско използване; з) „отдаване под аренда“ означава отдаване под аренда или други подобни видове временни прехвърляния; и) „прехвърляне или продажба, или отдаване под аренда на права на плащане заедно със земята“ означава продажба или отдаване под аренда на права на плащане, заедно със, съответно, продажба или отдаването под аренда на съответстващия им брой хектари земя, допусната за подпомагане, по смисъла на член 44, параграф 2, които са притежание на този, който прехвърля правата на плащане. В случай, че става дума за отдаване под аренда, правата на плащане и хектарите са дадени под аренда за един и същ период от време. Когато всички права на плащане, които са обект на специалните условия, предвидени в член 49, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, бъдат прехвърлени, това се счита за случай на прехвърляне на правата за плащане заедно със земята. й) „производствена единица“ означава поне една площ, която е дала право на преки плащания по време на референтния период, включително площ, която е била използвана за производството на фураж, по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или поне едно животно, което би дало право на преки плащания по време на референтния период, и когато това е приложимо, съпътствано от съответстващото право на премия; к) За целите на член 37, параграф 2 и член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 „земеделски производители, които започват да се занимават със селскостопанска дейност“ означава физическо или юридическо лице, което не се е занимавало със селскостопанска дейност от свое име и за своя сметка или не е имало контрол върху юридическо лице, което се е занимавало със селскостопанска дейност през последните пет години, предхождащи началото на новата селскостопанска дейност. Когато става дума за юридическо лице, физическото лице или физическите лица, които контролират това юридическо лице, не трябва да са се занимавали със селскостопанска дейност от свое име и за своя сметка или не трябва да са имали контрол върху юридическо лице, което се е занимавало със селскостопанска дейност през последните пет години, предхождащи началото на селскостопанската дейност на юридическото лице. Член 3 Изчисляване на стойността на единица права на плащане 1. Правата на плащане се изчисляват до третия знак след десетичната запетая и се закръглят нагоре или надолу до втория знак след десетичната запетая. Ако изчислението дава резултат, който е точно по средата, сумата се закръгля нагоре до втория знак след десетичната запетая. 2. Когато размерът на един парцел, който е деклариран в съответствие с член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или който е прехвърлен заедно със съответните права на плащане в съответствие с член 46, параграф 2 на горепосочения регламент, се равнява на част от хектара, въпросните права на плащане се декларират или прехвърлят заедно със земята при стойност, която е изчислена до размера на същата тази част. Останалата част от съответните права на плащане остава на разположение на земеделския производител при стойност, която съответно също се преизчислява. ГЛАВА 2 НАЦИОНАЛЕН РЕЗЕРВ Раздел 1 Установяване на националния резерв Член 4 Намаления 1. Намалението, предвидено в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се прилага за всички референтни количества след всички възможни намаления по силата на член 41, параграф 2 на този регламент и, където това е приложимо, след всички възможни намаления по силата на член 65, параграф 1 и член 70, параграф 2, втора алинея от този регламент. 2. В случаите на прилагане на намалението, предвидено в член 42, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, стойността на единица от всички права на плащане, която е била установена към датата на прилагане на линейното намаление, се намалява пропорционално. Член 5 Премии за млечни продукти и допълнителни плащания 1. Процентът на намалението, който е бил фиксиран от държавите-членки в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се прилага през 2007 г. към сумите, получавани от премиите за млечни продукти и допълнителните плащания, които следва да бъдат включени в схемата за единно плащане. 2. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 62, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, да включи цялостно в схемата за единно плащане сумите, които се получават от премиите за млечни продукти и допълнителните плащания, то тя прилага процента на намаление, предвиден в параграф 1 от настоящия член за годината, през която е решила да се възползва от тази възможност. През следващите години въпросната държава-членка прилага намалението в рамките на увеличението на сумите, предвидени в член 95, параграф 2 и член 96, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 3. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 62, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, да включи частично в схемата за единно плащане сумите, които се получават от премиите за млечни продукти и допълнителните плащания, то тя прилага процента на намаление, предвиден в параграф 1 от настоящия член към съответните суми, които са били включени в схемата за единно плащане, за годината, през която държавата-членка е решила да се възползва от тази възможност, като взема предвид увеличението на сумите, предвидено в член 95, параграф 2 и член 96, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Раздел 2 Установяване на права на плащане от националния резерв Член 6 Установяване на права на плащане 1. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 42, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, земеделските производители могат да получат в съответствие с условията, предвидени в настоящия раздел и в съответствие с обективните критерии, предвидени от въпросната държава-членка, права на плащане от националния резерв. 2. Когато един земеделски производител, който не притежава никакви права на плащане, подаде молба за получаване на права на плащане от националния резерв, то той може да получи брой права на плащане не по-висок от броя на хектарите, които той държи (собствени или взети под аренда) по това време. 3. Когато един земеделски производител, който притежава права на плащане, подаде молба за получаване на права на плащане от националния резерв, то той може да получи брой права на плащане не по-висок от броя на хектарите, които той държи и за които не притежава права на плащане. Стойността на единица за всички права на плащане, които той вече притежава, може да бъде увеличена в рамките на ограниченията на регионалната средноаритметична величина, предвидена в параграф 4. Член 42, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 се прилага към правата за плащане, чиято единична стойност е била увеличена с повече от 20 % в съответствие с втора алинея от настоящия параграф. 4. Средноаритметична величина за всеки регион се установява от държавата-членка на подходящо териториално равнище в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията. Тази величина се установява към определена дата, посочена от държавите-членки. Тя може да се преразглежда на всяка една година. Тя се основава на сумата на правата за плащане, които са били разпределени на земеделските производители във въпросния регион. Тя не трябва да се различава за различните сектори на производство. 5. Стойността на всяко от правата на плащане, които са били получени в съответствие с параграфи 2 или 3 с изключение на параграф 3, втора алинея, се изчислява като се раздели референтното количество, установено от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията, на броя на хектарите, който не бива да е по-висок от броя на хектарите, предвидени в параграф 2. Член 7 Прилагане на член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 в случай на по-малко хектари от броя на правата за плащане 1. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, тя може по-специално да разпредели, по искане на земеделския производител и в съответствие с настоящия член, права на плащане на земеделските производители във въпросните територии, които са декларирали по-малко хектари от броя хектари, съответстващ на правата за плащане, които биха им били разпределени в съответствие с член 43 от въпросния регламент. В този случай земеделският производител прехвърля на националния резерв всички права на плащане, които той притежава или които биха му били определени, освен права на земи под угар и права на плащане, които са предмет на специалните условия, предвидени в член 49 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 2. Броят права на плащане, които са разпределени от националния резерв, е равен на броя на хектарите, които земеделският производител декларира. 3. Периодът от пет години, предвиден в член 42, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се прилага или, когато това се налага, започва да се прилага отново за всички разпределени права на плащане. 4. Стойността на единица за разпределените от националния резерв права на плащане се изчислява, като се раздели индивидуалното референтно количество на земеделския производител по броя на хектарите, които той декларира, намален с броя на хектарите, равен на притежаваните от него права на земи под угар. Не се прилага регионалната средна величина, предвидена в член 6, параграф 4. 5. Параграфи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат за земеделски производители, декларирали по-малко от 50 % от общия брой хектари по смисъла на член 43, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, които те държат (собствени или отдадени под аренда) по времето на референтния период. 6. Параграфи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат за земеделски производители, декларирали по-малко хектари от броя на съответстващите на правата за плащане хектари, които биха им били разпределени в съответствие с член 43 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, поради факта, че те са прехвърлили тези хектари посредством продажба или отдаване под аренда. 7. Съответният земеделски производител трябва да декларира всички хектари, които държи към момента на подаване на искането. Раздел 3 Попълване на националния резерв Член 8 Неизползвани права на плащане 1. Без да се засяга член 34, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, неизползваните права на плащане се връщат в националния резерв на деня, след последния ден за модифициране на молбата по схемата за единно плащане в календарната година, през която изтича периодът, предвиден в член 42, параграф 8, втора алинея или в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. За целите на настоящия член „неизползвани права на плащане“ означава, че не е било отпуснато никакво плащане за това право за плащане през периода, предвиден в първа алинея. Права на плащане, за които е била подадена молба и са свързани с площта, определена по смисъла на член 2, точка 22 от Регламент (ЕО) № 795/2004 се считат за използвани. 2. Правата на земите под угар и правата за плащане, които са съпроводени с разрешителни, предвидени в член 60 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, когато бъдат върнати в националния резерв, губят съпътстващото ги задължение или разрешително. Член 9 Отчисления от продажбите на права на плащане 1. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 46, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, въпросната държава-членка може да вземе решение, че в националния резерв ще се връщат също: а) в случай на продажба на права на плащане без земя в размер до 30 % от стойността на всяко едно от тези права на плащане или еквивалентната сума, изразена в брой права на плащане. Въпреки това през първите три години от прилагането на схемата за единно плащане процентът 30 % може да бъде заменен с 50 % и/или б) в случай на продажба на права на плащане заедно със земята в размер до 10 % от стойността на всяко едно от тези права на плащане или еквивалентната сума, изразена в брой права на плащане; и/или в) в случай на продажба на права на земи под угар в размер до 30 % от стойността на всяко едно от тези права на плащане. Въпреки това през първите три години от прилагането на схемата за единно плащане процентът 30 % може да бъде заменен с 50 %; и/или г) в случай на продажба на права на плащане заедно с цяло едно стопанство в размер до 5 % от стойността на всяко едно от тези права на плащане и/или еквивалентната сума, изразена в брой права на плащане; и/или д) в случай на продажба на права на плащане, с които е свързано разрешението, предвидено в член 60 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в размер до 10 % от стойността на всяко едно от тези права на плащане. В случай на продажба на права на плащане с или без земята на земеделски производител, който започва селскостопанска дейност, и в случай на наследяване или предварително наследяване на права на плащане, няма да се прилага никакво отчисление. 2. Когато се фиксират процентите, предвидени в параграф 1, всяка държава-членка може да предвиди различни проценти в рамките на всеки един от случаите, предвидени в параграф 1, букви а) до д), в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегне изкривяване на пазара и конкуренцията. Член 10 Клауза за неочаквани приходи 1. В случаите, предвидени в член 42, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в националния резерв се връща, както следва: а) в случай на продажба до 90 % от референтната сума, установена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за продавача в зависимост от производствените единици и хектарите на стопанството или на частта от него, които биват прехвърлени; б) в случай на отдаване под аренда за период от шест години до 50 % от референтната сума, установена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 за арендодателя в зависимост от производствените единици и хектарите на прехвърленото стопанство или на частта от него; в) в случай на отдаване под аренда за период по-дълъг от шест години 5 % за всяка година след периода от шест години, но съответстващи на не повече от 20 % от референтната сума, установена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 за арендодателя в зависимост от производствените единици и хектарите на прехвърленото стопанство или на частта от него. 2. Правата за плащане, които следва да бъдат установени за продавача или за арендодателя, се изчисляват в съответствие с член 43 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на базата на оставащите референтна сума и хектарите. 3. Параграф 1 не се прилага в случаите, в които в рамките на една година от продажбата или отдаването под аренда, но не по-късно от 30 април 2004 г., продавачът или арендодателят са закупили или са наели за шест или повече години друго стопанство или част от такова. В такъв случай продавачът или арендодателят запазват определен брой права на плащане, който се равнява най-малко на броя на правата за плащане, които земеделският производител може да използва за новото си стопанство, по силата на член 44 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 4. Параграф 1 не се прилага в случаите, в които земеделският производител докаже, по начин, удовлетворяващ държавата-членка, че стойността на продажбата или отдаването под аренда отговаря на стойността на стопанството или, когато става дума за частично прехвърляне на частта от стопанството, за която той не разполага с права на плащане. Раздел 4 Администриране на регионално равнище Член 11 Регионални резерви 1. Държавите-членки могат да администрират националния резерв на регионално равнище. В този случай държавите-членки могат да разпределят, изцяло или частично, количествата или сумите, които са останали свободни на национално равнище, в съответствие с членове 4, 5, 8, 9 и 10. 2. Сумите, които са разпределени на всяко регионално равнище, могат да се считат за разполагаеми за преразпределение само в рамките на въпросния регион, освен в случаите, предвидени в член 42, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или, в съответствие с решението на държавата-членка, при прилагане на член 42, параграф 3 от въпросния регламент. ГЛАВА 3 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРАВА НА ПЛАЩАНЕ Раздел 1 Първоначално разпределение на права на плащане Член 12 Молби 1. С начало календарната година, която предхожда първата година от прилагането на схемата за единно плащане, държавите-членки могат да преминат към идентификация на земеделските производители, които са допуснати за подпомагане, предвидени в член 33 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, както и към временно установяване на сумите и броя на хектарите, както е предвидено съответно в член 34, параграф 1, букви а) и б) от същия регламент, както и към предварителна проверка на условията, предвидени в параграф 5 от настоящия член. 2. За временното установяване на правата за плащане държавите-членки могат да изпратят формуляра за подаване на молби, предвиден в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, до дата, фиксирана от самите държави-членки, но не по-късно от 15 април на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, до земеделските производители, посочени в член 33, параграф 1, буква а) от въпросния регламент или, когато това се налага, до земеделските производители, определени в съответствие с параграф 1 от настоящия член. В този случай и до същата дата земеделските производители, които не попадат в обхвата на член 33, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, подават молби, за да установят своите права на плащане. 3. Когато една държава-членка не се възползва от възможността, предвидена в параграф 2, то тази държава-членка изпраща формуляра за молби, предвиден в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, до дата, фиксирана от самите държави-членки, но не по-късно от един месец преди крайната дата за подаване на молби по схемата за единно плащане. 4. Окончателното установяване на правата за плащане, които следва да бъдат разпределени по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, е обвързано с подаването на молба по схемата за единно плащане в съответствие с член 34, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Преди окончателното установяване не са възможни никакви прехвърляния на права на плащане. 5. Кандидатстващият земеделски производител доказва, по удовлетворителен за държавата-членка начин, че към датата на подаване на молбата за получаване на права на плащане, той е земеделският производител по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 6. Всяка една държава-членка може да вземе решение да установи един минимален размер за едно стопанство, за което може да бъде поискано установяването на права на плащане. Въпреки това минималният размер не може да бъде по-голям от 0,3 хектара. Не се установява минимален размер за правата на плащане, за които има специални условия, както е предвидено в членове 47 до 50 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 7. Всяка една държава-членка може да вземе решение, че молбата за окончателно установяване на правата за плащане, както е предвидено в параграф 4, може да се подава по същото време като молбата по схемата на единно плащане. Раздел 2 Разпределение на права на плащане извън националния резерв Член 13 Наследяване или предварително наследяване 1. В случаите, предвидени в член 33, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, земеделският производител, който е получил стопанството или част от стопанството, заявява от свое име правата за плащане, които следва да бъдат изчислени за стопанството или за частта от стопанството, която той е получил. Броят и стойността на правата за плащане се установяват на базата на референтната сума и броя на хектарите, които се отнасят до наследените производствени единици. 2. В случай на отменимо предварително наследство, условията на което обаче могат да бъдат променени, достъпът до схемата за единно плащане се дава само веднъж на посочения наследник към датата на подаване на молба за получаване на плащания по схемата за единно плащане. Наследяването при наличието на договор за отдаване под аренда или наследяването или предварителното наследяване от земеделски производител, който е физическо лице и е бил, през референтния период, арендатор на стопанството или на част от него, което би дало право на получаване на права на плащане, се третира като наследяване на стопанството. 3. В случаите, в които даден земеделски производител, предвиден в параграф 1, вече има право да получи права на плащане, броят и стойността на неговите права на плащане се установяват на базата на, съответно, общия размер на референтните суми и общия брой на хектарите, които се отнасят до първоначалното му стопанство и наследените производствени единици. 4. В случаите, в които даден земеделски производител, предвиден в параграф 1, отговаря на условията за прилагането на два или повече от членовете от 19 до 23 от настоящия регламент или член 37, параграф 2; член 40; член 42, параграфи 3 или 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 той получава определен брой права на плащане не по-висок от най-високия брой от наследените от него хектари и тези, които той е декларирал по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане и чиято стойност е най-високата стойност, която той може да получи при отделното прилагане на всеки от членовете, на чиито условия той отговаря. 5. За целите на член 33, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на настоящия регламент, следва да се използват дефинициите за „наследство“ и „предварително наследяване“, които са записани в националното законодателство. Член 14 Промени в правния статут или наименованието 1. За целите на член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в случай на промяна в правния статут или наименованието, земеделският производител има достъп до схемата за единно плащане при същите условия като земеделският производител, който първоначално е управлявал стопанството в рамките на ограничението на правата за плащане, които следва да бъдат разпределени за първоначалното стопанство при следните условия: а) броят и стойността на неговите права на плащане са установени на базата на референтната сума и броя на хектарите, които се отнасят до първоначалното стопанство; б) в случай на промяна на правния статут на едно юридическо лице или когато едно физическо лице стане юридическо лице, или когато едно юридическо лице премине във физическо лице, земеделският производител, който управлява новото стопанство, трябва да бъде земеделският производител, който е контролирал първоначалното стопанство в смисъл на управление, ползи и финансови рискове. 2. Когато случаите, предвидени в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, настъпят в периода между 1 януари и датата на подаване на молбата по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, се прилага параграф 1 от настоящия член. Член 15 Сливания и разделяния 1. За целите на член 33, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003 „сливане“ означава сливането на двама или повече отделни земеделски производители, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в един нов земеделски производител, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, който се контролира с оглед на управление, ползи и финансови рискове от земеделските производители, които първоначално са управлявали стопанствата, или от един от тях. Броят и стойността на правата за плащане се установяват въз основа на референтната сума и броя на хектарите, които се отнасят до първоначалните стопанства. 2. За целите на член 33, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1782/2003 „разделяне“ означава разделянето на един земеделски производител, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на поне двама отделни земеделски производители, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, от които поне един продължава да се контролира с оглед на управление, ползи и финансови рискове от поне едно от физическите или юридически лица, които първоначално са управлявали стопанството, или разделянето на един земеделски производител, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на поне един нов отделен земеделски производител, по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, като в този случай другият земеделски производител продължава да бъде контролиран с оглед на управление, ползи и финансови рискове от земеделския производител, който първоначално е управлявал стопанството. Броят и стойността на правата за плащане се установяват на базата на референтната сума и броя на хектарите, които се отнасят до прехвърлените производствени единици от първоначалното стопанство. 3. Когато случаите, предвидени в член 33, параграф 3, алинеи първа или втора от Регламент (ЕО) № 1782/2003, настъпят в периода между 1 януари и датата на подаване на молбата по време на първата година от прилагането на схемата на единно плащане, се прилагат съответно параграфи 1 или 2 от настоящия член. Член 16 Случаи на затруднения 1. В случаите, предвидени в член 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, когато срокът на агроекологичните ангажименти, предвидени в същия член, изтича след последната дата за подаване на молби за получаване на плащания по схемата за единно плащане по време на първата година от прилагането й, държавата-членка установява, по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, референтните суми за всеки един заинтересован земеделски производител, в съответствие с член 40, параграфи 1, 2, 3 или 5, втора алинея от същия този регламент при условие, че се изключва възможността за всякакво двойно плащане по силата на тези агроекологични ангажименти. Суми, които са в размер до 10 EUR за едно право за плащане или са по-малки от обща сума от 100 EUR за един земеделски производител, не се считат за двойно плащане. Когато въпросната държава-членка не може да измени сумите, които следва да бъдат платени по силата на тези агроекологични ангажименти, заинтересованите земеделски производители могат да: а) получат намалена референтна сума и да подадат молби по силата на програма, която следва да бъде създадена от държавата-членка, в съответствие с член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, след като изтече крайният срок на агроекологичните ангажименти, така че да се коригират техните права на плащане до определена дата, която следва да бъде фиксирана от държавата-членка, но не по-късно от последната дата, на която могат да се подават молби по схемата за единно плащане за следващата година или алтернативно: б) получат пълните референтни суми при условие, че те самите приемат да изменят сумите, които следва да им бъдат платени по силата на тези агроекологични ангажименти. 2. В случаите, предвидени в член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, земеделският производител следва да получи права на плащане, броят на които се изчислява, като се раздели референтната сума, установена от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегне изкривяване на пазара и конкуренцията, на броя на хектарите, който обаче не трябва да е по-висок от броя на хектарите, които въпросният производител е декларирал по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. Член 17 Частна договорна клауза в случай на продажба 1. Когато един договор за продажба, който е бил сключен или променен най-късно до последната дата за подаване на молба по схемата за единно плащане по време на първата година от прилагането й, предвижда, че цялото стопанство или част от стопанството е продадена, цялостно или частично, заедно с правата за плащане, които следва да бъдат установени в съответствие с член 43 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, по отношение на хектарите на прехвърленото стопанство или част от него, която е била прехвърлена, то тогава договорът за продажба се счита за прехвърляне на правата за плащане заедно със земята, по смисъла на член 46 от въпросния регламент, при условията, предвидени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. 2. Член 42, параграф 9 и член 46, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 се прилагат, когато това е необходимо, по отношение на правата за плащане, които следва да бъдат изчислени на базата на производствените единици и хектарите, които са били предмет на договора. 3. Продавачът подава молба за установяване на права на плащане в съответствие с член 12, като приложи към молбата си и копие от договора за продажба и като посочи броя на производствените единици и хектарите, за които той възнамерява да прехвърли правата за плащане. Всяка една държава-членка може да позволи на купувача да подаде молбата от името на продавача и с изричното разрешение на продавача за установяване на правата за плащане в съответствие с член 12. В този случай държавата-членка проверява дали продавачът отговаря на критериите за допустимост, предвидени в член 33 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, и по-специално на условието, предвидено в член 12, параграф 5 от настоящия регламент. 4. Купувачът подава молба за плащане по схемата за единно плащане в съответствие с член 12, като приложи към молбата си и копие от договора за продажба. 5. Всяка една държава-членка може да изисква молбите на купувача и на продавача да бъдат подадени заедно или молбата на продавача да съдържа позовавания на молбата на купувача. Раздел 3 Разпределение на права на плащане в рамките на националния резерв Член 18 Общи разпоредби за земеделски производители в специфична ситуация 1. За целите на член 42, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 „земеделски производители в специфична ситуация“ означава земеделските производители, предвидени в членове 19 до 23 от настоящия регламент. 2. В случаите, в които даден земеделски производител в специфична ситуация отговаря на условията за прилагането на два или повече от членовете от 19 до 23 на настоящия регламент или член 37, параграф 2; член 40; член 42, параграфи 3 или 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, той получава определен брой права на плащане не по-висок от броя хектари, които той е декларирал по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане и чиято стойност следва да бъде най-високата стойност, която той може да получи, като прилага поотделно всеки един от членовете, за чието прилагане той отговаря на условията. 3. Член 6 не се прилага по отношение на земеделските производители в специфична ситуация с изключение на член 6, параграф 3, трета алинея. 4. Когато срокът на арендата, предвидена в членове 20 до 22, или на програмите, предвидени в член 23, изтича след крайната дата за подаване на молби по схемата за единно плащане през първата година от прилагането й, въпросният земеделски производител може да подаде молба за установяване на неговите права на плащане, след изтичане срока на договора за отдаване под аренда или на програмата, до определена дата, която следва да бъде фиксирана от държавите-членки, но не по-късно от крайната дата за подаване на молби по схемата за единно плащане за следващата година. 5. Когато в съответствие с техните национални законодателства или добре установени обичайни практики дефиницията за дългосрочно отдаване под аренда включва също така отдаване под аренда за срок от пет години, държавите-членки могат да вземат решение да прилагат членове 20, 21 и 22 за тези случаи на отдаване под аренда. Член 19 Млекопроизводители За целите на установяването на референтната сума на даден млекопроизводител, който се намира в ситуацията, предвидена в член 40 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, и поради тази ситуация отдава под аренда своето индивидуално референтно количество или част от него в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) 1788/2003 по време на дванадесетмесечния период, който приключва на 31 март от първата година от прилагането на схемата за единно плащане по отношение на премиите за млечни продукти и допълнителните плащания, то тогава това индивидуално референтно количество се счита за налично в стопанството на този млекопроизводител за тази календарна година. Член 20 Прехвърляне на отдадена под аренда земя 1. Земеделски производител, който, по силата на безвъзмездно прехвърляне или на договор за отдаване под аренда за срок от шест или повече години или по силата на наследяване или предварително наследяване, е получил дадено стопанство или част от стопанство, което е било отдадено под аренда на трето лице по време на референтния период от земеделски производител, който се е пенсионирал или е починал преди датата на подаване на молба по схемата на единно плащане по време на първата година от прилагането й, получава права на плащане, чийто брой се изчислява, като се раздели референтната сума, установена от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията, на броя на хектарите на стопанството или частта от стопанството, които земеделският производител е получил. 2. За земеделски производител, предвиден в параграф 1, ще се счита всяко лице, което може да получи едно стопанство или част от стопанство, предвидени в параграф 1, по силата на наследяване или предварително наследяване. Член 21 Инвестиции 1. Земеделски производител, който е направил инвестиции в производствен капацитет или е закупил земя в съответствие с условията, предвидени в параграфи 2 до 6, в срок най-късно до 29 септември 2003 г. получава права на плащане, които са изчислени като се раздели референтната сума, установена от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията, на определен брой хектари, който не надвишава броя на хектарите, които земеделският производител е закупил. 2. Инвестициите трябва да бъдат предвидени в план или програма, чието прилагане вече е започнало най-късно към 29 септември 2003 г. Този план или тази програма се съобщават от страна на земеделския производител на компетентните органи в държавата-членка. Когато не съществува писмен план или писмена програма, държавите-членки могат да вземат предвид други обективни доказателства за такава инвестиция. 3. Увеличаването на производствения капацитет засяга само тези сектори, за които определено пряко плащане, от изброените в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1782/2003, би било отпуснато по време на референтния период, като се вземат предвид възможностите, предвидени в членове 66 до 70 на същия регламент. Закупуването на земя засяга само закупуването на допустима за подпомагане земя по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. При всички случаи частта на увеличението на производствения капацитет и/или закупуването на земя, за която земеделският производител вече има право да му бъдат разпределени права на плащане и/или референтни суми за референтния период, не се взима предвид за прилагането на настоящия член. 4. Дългосрочното отдаване под аренда за шест или повече години, което е започнало в срок най-късно до 29 септември 2003 г., се счита за закупуване на земя, за целите на прилагането на параграф 1. 5. Когато даден земеделски производител вече притежава права на плащане, в случай на продажба или на дългосрочно отдаване под аренда броят на правата за плащане се изчислява на базата на закупените или наетите хектари, а когато става въпрос за инвестиции, общата стойност на съществуващите права на плащане може да бъде увеличена в рамките на ограничението на референтната сума, предвидена в параграф 1. 6. Когато даден земеделски производител не притежава хектари или не притежава каквито и да било права на плащане, броят на неговите права на плащане се изчислява като се раздели референтната сума, предвидена в параграф 1, на стойността на единица, която не трябва да бъде по-висока от 5 000 EUR. Стойността на всяко едно право на плащане е равна на тази стойност за единица. Правата за плащане са предмет на условията, предвидени в член 49 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Размерът на селскостопанската дейност от 50 %, предвиден в от същия този член, параграф 2 се установява от държавата-членка в съответствие с обективни критерии. Член 22 Отдаване под аренда и закупуване на отдадена под аренда земя 1. Земеделски производител, който в периода между края на референтния период и най-късно до 29 септември 2003 г. е отдавал под аренда за срок от шест или повече години своето стопанство или част от него и който не може да промени условията в договора за отдаване под аренда, получава права на плащане, които се изчисляват, като се раздели референтната сума, установена от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта конкуренцията, на определен брой хектари, който не надвишава броя на хектарите, които земеделският производител е отдавал под аренда. 2. Параграф 1 се прилага по отношение на всеки земеделски производител, който по време на референтния период или преди това, или най-късно до 29 септември 2003 г., е закупил дадено стопанство или част от стопанство и чиято земя е била отдадена под аренда по време на референтния период, и който е имал намерението да започне или да разшири селскостопанската си дейност в рамките на една година след изтичането на срока на договора за отдаване под аренда. Член 23 Пренасочване на производството 1. Земеделски производител, който по време на референтния период и най-късно до 29 септември 2003 г., е участвал в национални програми за преориентация на производството към продукти, за които биха могли да се отпускат плащания по схемата за единно плащане, като например, по-специално, програми за пренасочване на производството, получава права на плащане, които се изчисляват, като се раздели референтната сума, установена от държавата-членка в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегне нарушаване на пазара и в областта на конкуренцията, на определен брой хектари, който не надвишава броя на хектарите, които земеделският производител е декларирал по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. 2. Параграф 1 се прилага и по отношение на земеделски производители, които по време на референтния период, но най-късно до 29 септември 2003 г., са спрели да произвеждат мляко и са се пренасочили към каквото и да било друго производство в някой от секторите, предвидени в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1782/2003. ГЛАВА 4 СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ Раздел 1 Деклариране и прехвърляне на права на плащане Член 24 Деклариране и използване на права на плащане 1. Правата на плащане могат да бъдат декларирани за плащане само веднъж в годината от земеделския производител, който ги притежава, в срок най-късно до крайната дата за подаване на молби по схемата за единно плащане. 2. Държавите-членки фиксират началото на десетмесечния период, предвиден в член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за всеки отделен земеделски производител на една единствена дата в рамките на периода, който следва да бъде определен между 1 септември на календарната година, предхождаща годината на подаване на молби по схемата за единно плащане, и 30 април на следващата календарна година, или да оставят на земеделския производител сам да избере дата в рамките на фиксирания период. Член 25 Прехвърляния на права на плащане 1. Правата за плащане могат да се прехвърлят по всяко време на годината. 2. Лицето, което прехвърля правата за плащане, информира компетентните органи на държавата-членка за прехвърлянето в рамките на срок, установен от държавата-членка. 3. Всяка една държава-членка може да изисква лицето, което прехвърля правата за плащане, да съобщава за прехвърлянето на компетентните органи на държавата-членка, където ще се извърши то, в рамките на срок, установен от същата тази държава-членка, но не по-рано от шест седмици преди извършването на прехвърлянето и като се взема предвид крайната дата за подаване на молбите по схемата за единно плащане. Прехвърлянето се извършва шест седмици след деня на съобщаването освен ако компетентният орган има възражения срещу прехвърлянето и в рамките на този период уведоми за това прехвърлящото правата лице. Компетентните органи могат да възразят срещу прехвърлянето само ако последното не е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на настоящия регламент. Член 26 Регионални ограничения 1. Когато дадена държава-членка реши да се възползва от възможността, предвидена в член 46, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, държавите-членки дефинират регионите на подходящото териториално равнище в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията. 2. Държавата-членка дефинира регионите, предвидени в параграф 1 в срок най-късно до един месец преди датата на започване на десетмесечния период, предвиден в член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Земеделски производител, чието стопанство е разположено във въпросния регион, не може да прехвърля или да използва извън рамките на този регион своите права на плащане, които съответстват на броя на хектарите, които той е декларирал по време на първата година от прилагането на възможността, предвидена в член 46, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Земеделски производител, чието стопанство се намира частично във въпросния регион, не може да прехвърля или да използва извън рамките на този регион своите права на плащане, които съответстват на броя на хектарите, намиращи се в рамките на този регион и декларирани от него по време на първата година от прилагането на тази възможност. 3. Ограничаването на прехвърлянето на правата за плащане, предвидено в член 46, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, не се прилага в случай на наследяване или предварително наследяване на права на плащане без съответстващите им хектари, които са допустими за подпомагане. 4. Всяка една държава-членка може да вземе решение да прилага ограничението на прехвърлянето на правата за плащане, предвидено в член 46, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003 само по отношение на права на плащане за земи под угар. Член 27 Частна договорна клауза в случай на отдаване под аренда 1. При условията, предвидени в параграфи 2 и 3, клауза в договор за отдаване под аренда, която предвижда прехвърлянето на определен брой права на плащане, не по-голям от броя на отдадените под аренда хектари, се счита за отдаване под аренда на права на плащане заедно със земята, по смисъла на член 46 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в случаите когато: а) даден земеделски производител е отдал под аренда на друг земеделски производител своето стопанство или част от него не по-късно от датата за подаване на молбите по схемата за единно плащане по време на първата година от прилагането ѝ, б) срокът на действие на договора за отдаване под аренда изтича след последната дата на подаване на молбите по схемата за единно плащане и в) въпросният земеделски производител вземе решение да отдаде под аренда своите права на плащане на земеделския производител, на когото е отдал под аренда своето стопанство или част от него. 2. Арендодателят подава молба за установяване на неговите права на плащане в съответствие с член 12, като прилага към молбата си и копие от договора за отдаване под аренда и като посочи броя на хектарите, за които той предвижда да отдава под аренда правата за плащане. Когато това е необходимо, прилага се член 42, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 3. Арендаторът подава молба за получаване на плащане по схемата за единно плащане в съответствие с член 12, като приложи към молбата си копие от договора за отдаване под аренда. 4. Държавите-членки могат да изискват молбите на арендатора и на арендодателя да се подават заедно или молбата на втория да съдържа позовавания на молбата на първия. Раздел 2 Други специфични разпоредби Член 28 Земя, използвана за производството на фураж За целите на член 43, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1782/2003 всяка една държава-членка може да вземе решение да използва данните за площите, на които земеделският производител е отглеждал фураж и които той е декларирал в своята молба за помощи за площ за 2004 г. или през годината, предхождаща първата година от прилагането на схемата за единно плащане, освен ако земеделският производител не докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че площите, на които той е отглеждал фураж през референтния период, са били по-малки. Член 29 Производство на коноп За целите на член 52 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 плащанията за площи за производство на коноп се извършват при условие, че се използват семена от сортовете, изброени в приложение II към Регламент (ЕО) № 795/2004, във варианта, приложим за годината, по отношение на която е било предоставено плащане. Когато става дума за производство на коноп за влакно, семената трябва да бъдат сертифицирани в съответствие с Директива 2002/57/ЕО на Съвета (4) и по-специално член 12 от нея. Член 30 Права на плащане, които са предмет на специални условия 1. За целите на изчисляването на селскостопанската дейност, изразена в животински единици (ЖЕ), предвидени в член 49, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, таблицата за превръщане, предвидена в член 131, параграф 2, буква а) от въпросния регламент, се прилага към броя на животните, за които по време на референтния период са били отпуснати преки плащания, предвидени в приложение VI към въпросния регламент. 2. Мъжките и женските животни от рода на едрия рогат добитък, които са на възраст по-малко от шест месеца, се превръщат в животински единици, като се използва коефициент 0,2. 3. С цел да се провери спазването на минималното изискване за селскостопанска дейност, изразена в животински единици в съответствие с параграф 1, държавите-членки определят броя на животните в съответствие с един от следните методи: а) държавите-членки изискват от всеки един производител да декларира броя на животинските единици във фермата си на базата на регистъра на фермите и до определена дата, която следва да бъде установена от тази държава-членка, но не по-късно от датата на плащането и/или б) държавите-членки използват компютъризираната база данни, създадена в съответствие с Директива 92/102/ЕО на Съвета (5) и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (6), за да определят броя на животинските единици при условие, че базата данни предлага задоволителна за държавата-членка адекватна сигурност по отношение на данните, които съдържа за целите на схемата за единно плащане. 4. Минималното изискване за селскостопанска дейност се счита за изпълнено, когато броят на животинските единици достигне 50 % по време на определен период или към определени дати, които следва да бъдат установени от държавите-членки. Всички животни, които са били продадени или заклани по време на въпросната календарна година, се взимат предвид. 5. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да приложат член 29 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, когато става дума за производители, които поради необичайно нисък брой на животински единици през част от годината изкуствено създават условията, изисквани за спазването на минималната селскостопанска дейност. Член 31 Премия за млечни продукти и допълнителни плащания 1. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 62, първи параграф от Регламент (ЕО) № 1782/2003, през 2005 г. или, в случай на прилагане на член 71 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане: а) когато даден млекопроизводител е получил други преки плащания по време на референтния период: - ако той е притежавал хектари по време на референтния период, правата за плащане се изчисляват, в съответствие с член 43 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на базата на хектарите, които по време на референтния период са давали право на тези преки плащания, включително площите, които са били използвани за производство на фураж; - ако той не е притежавал хектари по време на референтния период, той получава права на плащане при специални условия, изчислени в съответствие с член 48 от Регламент (ЕО) № 1782/2003; б) в случаите когато даден млекопроизводител не е получавал други преки плащания по време на референтния период: - ако той притежава хектари, неговите права на плащане се изчисляват като се раздели сумата, предоставяна по силата на членове 95 и 96 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на броя на хектарите, които той притежава през 2005 г., или в случай на прилагане на член 71 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 - през първата година от прилагането на схемата за единно плащане; - ако той не притежава хектари, той получава права на плащане, при специални условия, изчислени в съответствие с член 48 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 2. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 62, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, през 2006 г., се прилага член 50 от въпросния регламент. ГЛАВА 5 ПЛОЩИ ПОД УГАР Член 32 Условия за площи под угар 1. Площите под угар трябва да останат такива за период, който започва най-късно на 15 януари и приключва най-рано на 31 август. Въпреки това държавите-членки установяват условията, при които производителите могат да получат разрешение от 15 юли да засяват семена, които са предназначени за реколта, която ще бъде пожъната през следващата година, както и условията, които трябва да бъдат спазени по отношение на използването им за пасища от 15 юли или, в случай на изключителни климатични условия, от 15 юни, в държавите-членки, където изкарването на животни на лятна паша на друго пасище се практикува традиционно. 2. Държавите-членки прилагат подходящи мерки, съответстващи на специфичната ситуация на площите под угар, с цел да се осигури, че те се поддържат в добро селскостопанско и екологично състояние и че се опазва околната среда. Такива мерки могат да включват изискването за зелена покривка. В този случай мерките следва да гарантират, че зелената покривка не може да бъде използвана за производство на семена и че не може да бъде използвана за селскостопански нужди преди 31 август или до следващия 15 януари, за да се произвеждат култури, които да се предлагат на пазара. 3. Параграф 2 не се прилага по отношение на площите под угар или залесените площи по силата на членове 22, 23, 24 и 31 от Регламент (ЕО) 1257/1999 на Съвета (7) и като се вземат предвид целите за задължителното оставяне на земите под угар, където мерките, предвидени в параграф 2, се окаже, че са несъпоставими с изискванията за опазване на околната среда или изискванията на залесяването, предвидени в някой от тези членове. Член 33 Размяна на допустима за подпомагане земя за земи под угар За целите на прилагането на член 54, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 държавите-членки могат да правят дерогации от параграф 2, първа алинея от въпросния член само при следните условия или при възникване на една от следните ситуации: а) за площи, които са предмет на програма за преструктуриране, дефинирана като „промяна в структурата и/или в допустимата за подпомагане площ на едно стопанство, което е наложено от публичните органи на власт“, б) в случай на един или друг вид публична интервенция, в резултат на която земеделският производител е задължен да остави под угар част от площите си, които преди това са се считали за недопустими за подпомагане, с цел да може да продължи своята нормална селскостопанска дейност, а въпросната интервенция означава, че земята, която преди е била допустима за подпомагане, спира да бъде такава, в) когато земеделските производители са в състояние да дадат релевантни и обективни причини за замяната на недопустими за подпомагане площи срещу допустими за подпомагане такива в рамките на своето стопанство. В тези случаи държавите-членки предприемат действия, с които да предотвратят всякакви чувствителни нараствания в общата площ, допустима за получаване на права на плащане на земите под угар. Това може по-специално да включва считането на преди това допустими за подпомагане площи за недопустими за подпомагане като превантивна мярка. Площите, които наскоро са декларирани като допустими за подпомагане, не трябва да надвишават тези, които също така наскоро са били декларирани за недопустими с повече от 5 %. Държавите-членки могат да предвидят система на предварително съобщаване и одобряване на такива замени. Член 34 Биологично производство 1. Изключението от изискването за оставяне на земи под угар, предвидено в член 55, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се прилага по отношение на брой хектари не по-голям от броя на права на плащане за земи под угар, които един земеделски производител е получил през първата година от прилагането на схемата за единно плащане. 2. В случай на прехвърляне на права на плащане за земи под угар параграф 1 не се прилага, при условие, че се спазва условието, предвидено в член 55, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003. ГЛАВА 6 РЕГИОНАЛНО ПРИЛАГАНЕ И ПРИЛАГАНЕ ПО ИЗБОР Раздел 1 Регионално прилагане Член 35 Общи разпоредби Когато една държава-членка използва възможностите, предвидени в член 58, параграф 1 и член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, и освен ако друго не е предвидено от останалите разпоредби на настоящия раздел, се прилагат останалите разпоредби на настоящия регламент. Член 36 Изчисляване на регионалните тавани 1. Когато една държава-членка използва възможностите, предвидени в член 58, параграф 1 и член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в случай, че става дума за земеделски производители, чиито стопанства се намират частично във въпросния регион, и без да се засяга член 58, параграф 3 от въпросния регламент, регионалният таван се изчислява на базата на референтната сума, която съответства на производствените единици, които са дали правото на преки плащания по време на референтния период и които се намират във въпросния регион, или е в съответствие с обективни критерии, установени от държавата-членка. 2. В случаите, предвидени в параграф 1, индивидуалната референтна сума, предвидена в член 59, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003, е тази, която съответства на производствените единици, които са дали правото на преки плащания по време на референтния период и които се намират във въпросния регион, или е изчислена в съответствие с обективни критерии, установени от държавата-членка. 3. Член 26, параграф 2 следва да се прилага mutatis mutandis. Член 37 Установяване на националния резерв Когато една държава-членка използва възможностите, предвидени в членове 58 и 59 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за целите на установяване на националния резерв, намалението, предвидено в член 42, параграф 1 от въпросния регламент се прилага по отношение на тавана, предвиден в приложение VIII към същия регламент, а когато това се налага, се коригира преди окончателното установяване на правата за плащане, както е предвидено в член 38, параграф 3 от въпросния регламент. Член 38 Първоначално разпределение на правата за плащане 1. За целите на член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 държавите-членки установяват броя на допустимите за подпомагане хектари, предвидени в тези параграфи, включително ливадите, като се използва броят на хектарите, декларирани при установяването на правата за плащане по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. 2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да установяват броя на допустимите за подпомагане хектари, предвидени в член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, включително ливадите, като използват броя на хектарите, декларирани в молбите за получаване на помощ за площ за 2004 г. или за годината, предхождаща първата година от прилагането на схемата на единно плащане. В случаите, когато броят на допустимите за подпомагане хектари, декларирани от земеделските производители по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, е по-нисък от броя на допустимите за подпомагане хектари, установен в съответствие с първа алинея, всяка една държава-членка може да преразпредели, цялостно или частично, сумите, които съответстват на хектарите, които не са били декларирани, като добавка към всяко едно от правата за плащане, разпределени по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. Добавката се изчислява като се раздели въпросната сума на броя на разпределените права на плащане. 3. Стойността и броят на правата за плащане, разпределени на базата на декларациите на земеделските производители за установяване на правата за плащане по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, са индикативни. Окончателните стойност и брой на правата за плащане се установяват в срок най-късно до 31 декември на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, след като са били извършени проверките в съответствие с Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията. Член 39 Първоначално разпределение на правата на земи под угар 1. За целите на член 63, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003 държавите-членки установяват процента за земите под угар, като използват наличните им данни за въпросните площи. 2. Броят на хектарите, който съответства на правата за плащане на земи под угар, разпределени по време на първата година от прилагането на схемата на единно плащане, не трябва да се варират извън диапазон от повече от 5 % от средния брой хектари земи под угар по време на референтния период. Когато диапазонът, предвиден в първия параграф бъде надвишен, то тогава броят на хектарите се коригира в срок най-късно до 1 август на първата година от прилагането на схемата за единно плащане. Въпреки това задължението относно земите под угар, което има връзка с новите права на плащане за земи под угар, се прилага по отношение на въпросния земеделски производител само след началото на следващата година. Член 40 Прилагане на член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 в случай на по-малко хектари от броя на правата за плащане Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 59 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, и вземе решение да прилага член 7 от настоящия регламент за целите на разпределението на правата за плащане в съответствие със същия член 7, броят на правата за плащане, които са обвързани с разрешително, предвидено в член 60 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се равнява на първоначалния брой на правата за плащане с разрешение и когато това се налага, не надвишава броя на разпределените права на плащане. Член 41 Установяване и прехвърляне на права на плащане заедно с разрешителни 1. Когато една държава-членка използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, разрешителните, установени в съответствие с член 60 от въпросния регламент, са обвързани с всяко едно от отделните права на плащане, които се разпределят на въпросния земеделски производител. 2. В случай, че броят на разрешителните е по-нисък от броя на правата за плащане, то тогава разрешителните са обвързани с правата за плащане, като се започне от тези, които са с най-висока стойност за единица. В случай на прехвърляне на права на плащане разрешителните, с които са свързани правата на плащане, се прехвърлят заедно с тях. 3. Всяка една държава-членка може да разреши, по молба на даден земеделски производител, прехвърлянето на едно разрешително, свързано с права на плащане за земи под угар към права на плащане. Член 42 Премия за млечни продукти и допълнителни плащания 1. Когато една държава-членка, която използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, вземе решение да използва възможността, предвидена в член 62, първа алинея от въпросния регламент, през 2005 г. или, при прилагане на член 71 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, се прилагат съответно член 59, параграфи 2 и 3 от въпросния регламент. 2. Когато даден земеделски производител няма хектари, той получава права на плащане съгласно специални условия и те се изчисляват в съответствие с член 48 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 3. Когато една държава-членка, която използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, вземе решение да използва възможността, предвидена в член 62, първа алинея, през 2006 г. или през 2007 г., то тогава членове 48, 49 и 50 от въпросния регламент се прилагат mutatis mutandis. Член 43 Площи под угар 1. Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1782/2003, тя установява и подава като информация на земеделските производители процента на земите под угар, предвиден в член 63, параграф 2, трета алинея от въпросния регламент, в срок най-късно до 1 август на годината, предхождаща първата година от прилагането на схемата за единно плащане. 2. Когато става дума за земеделски производител, чието стопанство се намира частично в региона, засегнат от прилагането на член 59 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, процентът на земите под угар се прилага по отношение на допустимата за подпомагане земя на земеделския производител, предвидена в член 63, параграф 2, втора алинея от въпросния регламент, която се намира в региона. Член 44 Отчисление при продажбата на права на плащане Когато една държава-членка, която използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, вземе решение да се възползва от възможността, предвидена в член 46, параграф 3 от въпросния регламент, процентите на намалението, които са предвидени в член 9 от настоящия регламент, се прилагат след приспадане от стойността на правата за плащане на отчисление, равно на регионалната стойност на единица, изчислена в съответствие с член 59, параграфи 2 или 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Член 45 Клауза за неочаквани приходи Когато една държава-членка, която използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, вземе решение да се възползва от възможността, предвидена в член 42, параграф 9 от въпросния регламент, процентите на намалението, които са предвидени в член 10 от настоящия регламент, се прилагат по отношение на стойността на всяко едно от тези права на плащане и/или към еквивалентната сума, изразена в броя на правата за плащане, които следва да бъдат разпределени. Член 46 Частна договорна клауза Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за целите на член 17 от настоящия регламент, референтните суми, изчислени за производствените единици, които са били прехвърлени, се взимат предвид за установяването на стойността на всички права на плащане на купувача. Член 27 не се прилага. Раздел 2 Прилагане по избор Член 47 Превишаване на таваните Когато сборът на сумите, които трябва да бъдат платени по всяка една от схемите, предвидени в членове 66 до 69, надвишава тавана, фиксиран в съответствие с член 64, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, сумата, която трябва да бъде платена, се намалява пропорционално за въпросната година. Член 48 Прилагане на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 1. Допълнителното плащане, предвидено в член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, се отпуска без да се засягат член 37, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 и правилата за неговото прилагане, при условие, че се спазват условията, предвидени в параграфи 2 до 6 от настоящия член. 2. Плащането се отпуска само на земеделски производители по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, независимо дали те са подали молби по схемата за единно плащане, или - не или независимо от това дали притежават права на плащане. 3. „В сектора или секторите, които са засегнати от задържането“ означава, че плащането може да бъде поискано, по принцип, от всички земеделски производители, които по времето на подаване на молбата за получаването на допълнителното плащане и при условията, предвидени в настоящия член, произвеждат някой от продуктите, обхванати от един или повече от секторите, предвидени в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1782/2003. 4. В случай, че плащането покрива определени видове селскостопански дейности или мерки за повишаване на качеството и подобряване на предлагането на пазара, за които не са посочени определени видове продукция, или продукцията не се обхваща пряко от нито един сектор, плащането може да бъде отпуснато при условие, че се извършва задържане във всички сектори, предвидени в приложение VI към Регламент (ЕО) 1782/2003, и че в схемата участват само земеделските производител, които спадат към някой от тези сектори, предвидени в същото това приложение. 5. В случай на прилагане на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на регионално равнище задържането се изчислява на базата на компонента от плащанията във въпросните сектори на въпросния регион. Държавите-членки дефинират региона на подходящото териториално равнище в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията. 6. Въпросните държави-членки подават информация за подробностите, свързани с плащанията, които възнамеряват да отпускат, и по-специално условията за допустимост и засегнатите сектори, в срок най-късно до 1 август на годината, предхождаща първата година от прилагането на схемата за единно плащане. Всякакви промени в подадената информация, предвидена в първа алинея, се правят в срок най-късно 1 август на дадената година и се прилагат от следващата година. Всяка държава-членка незабавно подава информация до Комисията за всякакви промени, заедно с обективните критерии, които аргументират тези промени. Въпреки това нито една държава-членка не може да променя въпросните сектори, нито пък процента на задържане. ГЛАВА 7 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ Член 49 Регионализация Когато една държава-членка реши да използва възможността, предвидена в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, то тя съобщава на Комисията в срок най-късно до 1 август на годината, предхождаща първата година от прилагането на схемата за единно плащане, заедно с аргументацията и обективните критерии, на базата на които е било взето решението да се прилага тази възможност, и когато това е необходимо, заедно с аргументация за прилагането на този член само в един определен регион или аргументи в полза на частичното разделение, предвидено в параграф 3 на въпросния член. Член 50 Данни за плащанията 1. Държавите-членки всяка година подават по електронен път информация до Комисията: а) в срок най-късно до 15 септември на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, а за последващите години - в срок най-късно до 31 август общия брой на молбите по схемата за единно плащане за текущата година заедно със съответстващото им общо количество права на плащане, които дават право на получаване на плащането и общия брой свързани с тях допустими за подпомагане хектари, както и общия сбор на сумите, които са останали в националния резерв; б) в срок най-късно до 15 септември окончателни данни за общия брой на молбите по схемата за единно плащане, които са били приети за предходната година, и съответстващата им сума на плащанията, които са били отпуснати, според случая, след прилагането на мерките, предвидени в членове 6, 10, 11, 24 и 25 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. 2. В случаите на регионално прилагане на схемата за единно плащане, както е предвидено в член 58 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, държавите-членки предоставят на Комисията информацията, предвидена в параграф 1, букви а) и б) за всеки един от въпросните региони в срок най-късно до 1 август на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, както и съответстващата част от тавана, установена в съответствие с член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. За първата година от прилагането на схемата за единно плащане информацията, предвидена в параграф 1, буква а) се базира на индикативното разпределение на правата за плащане. Същата информация, но вече на базата на окончателното разпределение на правата за плащане, се предоставя на Комисията в срок най-късно до 1 март на следващата година. ГЛАВА 8 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 51 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2005 г. с изключение на член 12, параграфи 1 и 2, които се прилагат от 1 януари 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 април 2004 година.

32004R2230

32004R2230 L 379/64 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2230/2004 НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежата от организации, които работят в областите, включени в мисията на Европейския орган за безопасност на храните (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 36, параграф 3 от него, след съгласуване с Европейския орган за безопасност на храните, като има предвид, че: (1) Обединяването на действията на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“) и организациите на държавите-членки, които работят в областите, включени в мисията на органа в една обща мрежа, е един от основните принципи на работа на органа. Затова е необходимо да се постанови как следва да се прилага този принцип съгласно член 36, параграф 1 и 2 на Регламент (ЕО) 178/2002, така че да се осигури ефикасно изпълнение на дейностите. (2) В държавите-членки има създадени определени органи, които изпълняват на национално равнище задължения, сходни с тези на споменатия орган. Обединяването на действията на органите в обща мрежа трябва да спомогне за насърчаване създаването на рамка за научно сътрудничество, която да позволява обмена на информация и знания, определянето на общи задачи, както и оптимално използване на средства и компетентни знания и опит. Също така е важно да се улесни съставянето на обобщена информация на общностно равнище със събраните от тези органи данни за безопасността на храните и фуражите. (3) Тъй като на тези органи ще бъдат възложени конкретни задачи с цел подпомагане на Европейския орган при изпълнение на неговата основна мисия, определена с Регламент (ЕО) № 178/2002, за тях е от съществено значение да бъдат оправомощени от държавите-членки въз основа на критерии, които включват компетентност, ефективност и независимост. (4) Държавите-членки е нужно да предоставят на органа доказателство за изпълнението на тези критерии с цел включването на компетентните органи в списъка, съставен от Управителния съвет на органа. (5) Държавите-членки трябва също да посочат конкретните области на компетентност на съответните компетентни органи, така че да улеснят функционирането на системата. По този начин съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2), при изготвянето на становище относно искане за разрешаване на генетично модифицирани храни или фуражи, органът може да се обърне към компетентния орган на държава-членка за оценяване на храни или фуражи, който да извърши оценка на безопасността на съответната храна или фураж съгласно член 36 на Регламент (ЕО) № 178/2002. (6) В съответствие с разпоредбите на член 27, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002 е важно Консултативният форум да е в състояние да осигурява тясно сътрудничество с Европейския орган и компетентните органи на държавите-членки, като насърчава обединяването на действията на организациите, работещи в областите, които се включват в мисията на органа в европейска мрежа. (7) Задачите, възложени на органите в списъка, трябва да включват оказване на съдействие на Европейския орган при изпълнение на неговата мисия да осигурява научна и техническа помощ във връзка с политиката и законодателството на Общността, без да се накърнява отговорността на органа за изпълнение на дейностите му съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002. (8) Финансовата помощ трябва да се отпуска на базата на критерии, които гарантират, че всяка такава помощ допринася за ефективно и ефикасно изпълнение на задълженията на органа, както и за приоритетите на Общността по отношение на научната и техническа помощ в съответните области. (9) Важно е да се осигури на общо основание, че задачите, които органът възлага на организациите, членове на системата, се извършват според високите научни и технически стандарти с определени резултати по отношение и на сроковете за изпълнение и независимо. Въпреки това органът трябва да остане отговорен за разпределянето на задачите сред компетентните органи и за наблюдението на тяхното изпълнение. (10) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Компетентни организации, оправомощени от държавите-членки 1. а) те трябва да осъществяват дейности, свързани с научна и техническа помощ в областите, които се включват в мисията на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“), особено тези, които оказват пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите; по-специално, тези дейности трябва да включват събиране и анализиране на данни, свързани с определянето на риска, излагането на рискове, оценка на риска, оценка за безопасността на храната или фуражите, научни или технически изследвания, или научно или техническо подпомагане на отговорниците за управление на риска; б) те трябва да са юридически лица, които имат цели от обществен интерес, като организационните им мерки трябва да включват процедури и правила, които да осигуряват, че всички задачи, възложени им от органа, ще бъдат изпълнени независимо и с професионализъм. в) те трябва да притежават висока степен на научни или технически знания и експертен опит в една или няколко области, които са включени в мисията на органа, особено тези, които имат пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите. г) те трябва да имат способност да работят в мрежа за осъществяване на научните дейности, посочени в член 3 от настоящия регламент и/или способност да изпълняват ефективно типовете задачи, посочени в член 4 от настоящия регламент, които могат да им бъдат възложени от органа. 2. Държавите-членки изпращат до органа с копие до Комисията наименованията и данните за контакт на оправомощените организации доказателство, че те отговарят на критериите, дадени в параграф 1, както и данни за конкретните области на тяхната компетентност. По-специално, за целите на прилагане на член 6, параграф 3, буква б) и член 18, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 държавите-членки изпращат наименованията и данните на компетентните организации в областта на оценка за безопасността на храните и фуражите. Ако оправомощената организация работи като част от мрежа, това се упоменава, като се описват условията за работа в мрежата. В случаите, когато това е специфична част от оправомощената организация, която има възможността и капацитета да работи в мрежа за осъществяване на научни дейности, и/или да извършва задачи, които може да са им възложени от органа, това трябва да се регламентира от държавите-членки. 3. Когато оправомощените организации престанат да отговарят на критериите, дадени в параграф 1, държавите-членки оттеглят решението си за оправомощаване и незабавно изпращат информация на органа, придружена със съответното доказателство, с копие до Комисията. Държавите-членки редовно, най-малко на всеки три години, правят преглед на списъка на организациите, които са оправомощили. Член 2 Съставяне на списък на компетентните организации 1. Органът осигурява, че оправомощените от държавите-членки организации отговарят на критериите, описани в член 1, параграф 1. При необходимост държавите-членки ще бъдат помолени чрез основателно искане да добавят други доказателства в допълнение към тези, посочени в член 1, параграф 2. 2. Управителният съвет на органа, като действа по предложение на изпълнителния директор, изготвя списък на компетентните организации, в който посочва техните конкретни области на компетентност, особено в областта на оценка за безопасността на генетично модифицирани храни и фуражи, въз основа на процедурата, посочена в параграф 1. 3. Предвиденият в параграф 2 списък (наричан по-долу „списъкът“) се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия „С“). 4. Списъкът се актуализира редовно въз основа на направени предложения от изпълнителния директор на органа, като се вземат под внимание прегледите или новите предложения за оправомощаване на организации от страна на държавите-членки. Член 3 Обединяването на действията на органа и организациите, включени в списъка в обща мрежа 1. Органът насърчава обединяването на действията на организациите, включени в списъка в обща мрежа, така че да се популяризира активното научно сътрудничество в областите, включени в мисията на органа, особено тези области, които имат пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите. За тази цел въз основа на извършената работа в Консултативния форум органът определя научни действия от общ интерес, които могат да се предприемат в рамките на мрежата. При работата, осъществявана в Консултативния форум, се вземат под внимание предложенията, направени от организациите в списъка. Съгласно член 27, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002 Консултативният форум съдейства за съвместната работа в мрежа. 2. Комисията и органът си сътрудничат с цел да избегнат препокриване с други протичащи дейности на общностно равнище. Член 4 Дейности, които следва да се възлагат на организациите в списъка 1. Без да се засяга осъществяването на неговата мисия и изпълнението на задачите му съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002, органът може да възложи на една или няколко организации, включени в списъка, с тяхно съгласие, дейности, които предполагат предоставянето от страна на тези организация на научна и техническа помощ на органа. 2. Консултативният форум осигурява, че като цяло е налице добро съответствие между заявките за оказване на помощ, които органът подава до организациите в списъка и обхвата на действие на тези организации, така че да се окаже необходимата подкрепа. За тази цел изпълнителният директор предоставя цялата необходима информация на Консултативния форум. 3. - разпространяване на добри практики и усъвършенстване на методите за събиране и анализиране на научни и технически данни, в частност с цел улесняване на съпоставимостта на данните и за изготвянето на обобщена информация на общностно равнище; - събиране и анализиране на определени данни в отговор на общ приоритет, по-специално приоритетите на Общността, които се включват в работните програми на органа, и в случаите когато Комисията се нуждае от незабавно научно съдействие, особено в контекста на общия план за управление на кризисни ситуации, посочен в член 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002; - събиране и анализиране на данни с оглед улесняване извършването на оценка на риска от органа включително дейности по оценка в областта на човешкото хранене, свързани със законодателството на Общността, особено събирането и/или обработката на научни данни за дадено вещество, определена обработка, храна или фураж, приготвяне, организъм или замърсител, които могат да се свържат с риск за здравето, и събирането и/или анализа на данни за излагането на населението на държавите-членки на риск за здравето, свързан с храни или фуражи; - представяне на научни данни или съчинения, които допринасят за дейностите по оценка на риска, включително дейности по оценка в областта на човешкото хранене, свързано със законодателството на Общността, за което е отговорен органът; този тип дейност трябва да съответства на точни проблеми, които са идентифицирани в процеса на работа на органа, и по-специално дейността на неговия комитет и на постоянните научни групи от експерти, като не трябва да дублира изследователски проекти на Общността или данни или помощи, задължение за осигуряването на които има индустрията, особено в контекста на процедурите по издаване на разрешение; - подготвяне на научните становища на органа включително подготвителна дейност, отнасяща се до оценка на досиетата, свързани с издаването на разрешения; - подготвяне хармонизирането на методите за оценка на риска; - обмен на информация от общ интерес, като например създаването на база данни; - дейностите, посочени в член 6 и член 18, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003. Член 5 Финансова помощ 1. Органът може да реши да отпусне финансова помощ за дейности, възложени на организациите в списъка, когато тези дейности са от особен интерес, що се отнася до подпомагане изпълнението на дейностите на органа или отговаряне на приоритетите, определени в работните му програми, или когато Комисията се нуждае от незабавното съдействие на органа, по-специално с цел справяне с кризисни ситуации. 2. Финансовата помощ е под формата на отпуснати субсидии съгласно финансовия правилник на органа и правилата за неговото прилагане. Член 6 Хармонизирани критерии за качество и условия за прилагане 1. а) критерии, които да осигурят, че дейностите се извършват според най-високите научни и технически стандарти, особено във връзка с научните и/или технически квалификации на персонала, отговорен за тяхното осъществяване; б) критерии относно средствата, които могат да бъдат отпуснати за изпълнението на дейности, особено за да се осигури, че тези дейности са завършени в рамките на предварително установените крайни срокове; в) критерии относно съществуването на правила и процедури с цел да се осигури, че определени категории дейности се извършват независимо, с професионализъм и при спазване на поверителност на информацията. 2. Точните условия за изпълнението на дейности, възложени на организациите в списъка, се определят в конкретни споразумения между органа и всяка от съответните организации. Член 7 Наблюдение и контрол на изпълнението на дейностите Органът осигурява правилното извършване на дейностите, които възлага на организациите в списъка. Той предприема всички необходими мерки, за да осигури, че са спазени критериите и условията, определени в член 6. В случай на неспазване на критериите и условията, органът предприема действия за отстраняване на нарушенията. При необходимост, той може да замени съответната организация. При дейности, за които се отпускат субсидии, се прилагат санкции, предвидени във финансовия правилник на органа и правилата за неговото прилагане. Член 8 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2004 година.

31985D0504

31985D0504 L 309/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 11 ноември 1985 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно търговския режим, прилаган по отношение на супи, сосове и подправки (85/504/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че съгласно Споразумението от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария двете договарящи се страни поемат ангажимента да подпомагат разширяването на взаимния търговски обмен; като има предвид, че е в интерес на Общността, от една страна, и на Конфедерация Швейцария, от друга страна, да насърчават търговията със супи, сосове и подправки посредством реципрочни тарифни отстъпки; като има предвид, че Комисията проведе преговори по този въпрос с Конфедерация Швейцария и че тези преговори завършиха с подписването на споразумение, РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно търговския режим, прилаган по отношение на супи, сосове и подправки, се одобрява от името на Общността. Текстът на споразумението е прикрепен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето, което е упълномощено да подпише споразумението, упоменато в член 1, с цел Общността да се обвърже с него. Съставено в Брюксел на 11 ноември 1985 година.

31999L0074

31999L0074 L 203/53 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 1999/74/ЕО НА СЪВЕТА от 19 юли 1999 година за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че: (1) на 7 март 1988 г. Съветът прие Директива 88/166/ЕИО (4), съобразена с решението на Съда на Европейските общности по дело 131/86 (анулиране на Директива 86/113/ЕИО на Съвета от 25 март 1986 г. относно определяне на минимални стандарти за защита на кокошки носачки, отглеждани в батерийна система клетки); (2) член 9 от Директива 88/166/ЕИО изисква Комисията да изпрати преди 1 януари 1993 г. доклад за напредъка на научните изследвания относно хуманното отношение към кокошките при различни системи на отглеждане и за разпоредбите в приложението към директивата, придружен с всички подходящи предложения за адаптиране; (3) Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (5), приета на основание на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, определя разпоредбите на Общността за прилагане на принципите, установени в Конвенцията, които включват разпоредби за подслон, храна, вода и подходяща грижа за физиологичните и етологични нужди на животните; (4) през 1995 г. Постоянният комитет по Европейската конвенция за защита на животни, отглеждани за селскостопански цели, прие подробна препоръка, която включва кокошките носачки; (5) защитата на кокошките носачки е въпрос от компетенцията на Общността; (6) различията, които могат да нарушат условията на конкуренция, влияят на нормалното развитие на организацията на пазара на животни и животински продукти; (7) докладът на Комисията, посочен в съображение 2, основаващ се на становището на Научния ветеринарен комитет, заключава, че условията за хуманно отношение на кокошките, отглеждани в батерийна система клетки, както и в други системи за отглеждане, са неадекватни и че определени техни потребности не могат да бъдат задоволени в такива клетки; следователно, трябва да бъде въведен най-високият възможен стандарт, в светлината на различните параметри, които следва да бъдат отчетени, за да се подобрят тези условия; (8) въпреки това, за определен период от време употребата на системи за отглеждане в неуголемени клетки може да продължи при определени условия, включително при подобрени структурни и пространствени изисквания; (9) трябва да се поддържа баланс между различните аспекти, които следва да бъдат отчетени, по отношение на хуманното отношение и здравето, икономическите и социални съображения, а също и влиянието върху околната среда; (10) подходящо е, докато се извършват изследвания за хуманното отношение към кокошките носачки при различните системи, да се приемат разпоредби, които позволяват на държавите-членки да избират най-подходящата система или системи; (11) Комисията трябва да изпрати нов доклад, заедно с подходящи предложения, вземащи предвид този доклад; (12) Директива 88/166/ЕИО следователно следва да се отмени и да се замени, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива установява минимални стандарти за защитата на кокошките носачки. 2. Настоящата директива не се прилага към: - стопанства с по-малко от 350 кокошки носачки, - стопанства за развъждане на кокошки носачки. Такива стопанства обаче продължават да подлежат на съответните изисквания на Директива 98/58/ЕО. Член 2 1. Дефинициите в член 2 на Директива 98/58/ЕО се прилагат, когато е необходимо. 2. В допълнение, за целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции: а) „кокошки носачки“ означава: кокошки от вида Gallus gallus, които са достигнали зрялост, за да снасят, и се отглеждат за добив на яйца, които не са предназначени за люпене; б) „гнездо“ означава: отделно пространство за снасяне на яйца, чиито подови компоненти не съдържат метална мрежа, която да влиза в контакт с птиците, за една кокошка или за група кокошки (групово гнездо); в) „постеля“ означава: всеки ронлив материал, който дава възможност на кокошките да задоволяват своите етологични нужди; г) „използваема площ“ означава: площ от най-малко 30 см ширина с наклон на пода, не надвишаващ 14 %, с височина над главата от поне 45 см. Площите за снасяне не се считат за използваеми площи. Член 3 Съгласно приетите системи, държавите-членки гарантират, че собствениците и гледачите на кокошките носачки прилагат не само съответните разпоредби на Директива 98/58/ЕО и на приложението към настоящата директива, но също специфичните изисквания за всяка система, посочени по-долу, а именно: а) или разпоредбите, установени в глава I по отношение на алтернативните системи; б) или разпоредбите, установени в глава II, по отношение на системите за отглеждане в неуголемени клетки; в) или разпоредбите на глава III по отношение на уголемените клетки. ГЛАВА I Разпоредби за алтернативни системи Член 4 1. Държавите-членки гарантират, че от 1 януари 2002 г. всички новопостроени или реконструирани системи за производство, посочени в настоящата глава и всички такива системи за производство, въведени в употреба за първи път, отговарят най-малко на изискванията, посочени по-долу: 1. Всички системи трябва да бъдат оборудвани по такъв начин, че кокошките носачки да имат: а) линейни хранилки, осигуряващи поне 10 см за птица, или кръгли хранилки, осигуряващи поне 4 см за птица; б) улейни поилки за непрекъснато поене, осигуряващи 2,5 см за кокошка или кръгови поилки, осигуряващи 1 см на кокошка. В допълнение, когато се използват нипелни поилки или чаши, трябва да има поне една нипелна поилка или чаша за всеки 10 кокошки. Когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка трябва да има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши; в) най-малко едно гнездо за всеки седем кокошки. Ако се използват групови гнезда, трябва да има поне 1 м2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки; г) подходящи кацалки без остри ръбове, осигуряващи поне 15 см на кокошка. Не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята, хоризонталното отстояние между кацалките трябва да е най-малко 30 см, а хоризонталното отстояние между кацалката и стената трябва да е най-малко 20 см; д) поне 250 см2 подова повърхност, застлана с постеля за всяка кокошка, като повърхността с постеля да заема най-малко една трета от подовата повърхност. 2. Подовете на конструкциите трябва да бъдат конструирани така че да поддържат подходящо всеки от сочещите напред нокти на всеки крак. 3. В допълнение към разпоредбите, посочени в точки 1 и 2, а) ако се използват системи за отглеждане, при които кокошките носачки могат да се движат свободно между различните нива, i) нивата не са повече от четири; ii) разстоянието между отделните нива е най-малко 45 см; iii) поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че да осигуряват еднакъв достъп за всички кокошки; iv) всяко ниво е конструирано така че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива. б) Ако кокошките носачки имат достъп до открити курници: i) трябва да има няколко отвора, които дават директен достъп до дворовете, най-малко 35 см височина и 40 см ширина, и да са разположени по цялата дължина на сградата; при всички случаи се осигурява отвор със сумарна големина 2 м за стадо от 1 000 кокошки; ii) откритите курници трябва да бъдат: - на площ, съобразена с гъстотата на отглежданото стадо и естеството на пръстта, за да се предотврати всякакво замърсяване; - оборудвани със заслон за предпазване от студено време и хищници, и ако е необходимо, подходящи поилки. 2. Гъстотата на отглежданото стадо не трябва да надхвърля девет кокошки носачки на м2 използваема площ. Когато използваемата площ съответства на наличната подова площ, държавите-членки могат, до 31 декември 2011 г., да разрешат гъстота на отглежданите стада от 12 кокошки на м2 налична площ за стопанствата, които прилагат тази система на 3 август 1999 г. 3. Държавите-членки гарантират, че минималните изисквания, посочени в параграф 1, се отнасят до всички алтернативни системи, считано от 1 януари 2007 г. ГЛАВА II Разпоредби относно системи за отглеждане в неуголемени клетки Член 5 1. Държавите-членки гарантират, че от 1 януари 2003 г. всички системи за отглеждане в клетки, посочени в настоящата глава, отговарят най-малко на следните изисквания: 1. за всяка кокошка носачка трябва да бъде осигурена поне 550 см2 свободна хоризонтална площ в клетката, която може да се ползва без ограничения, като се изключат прегъващите пластини за предпазване на яйцата, ограничаващи наличната площ; 2. трябва да бъде осигурена хранилка, която да се ползва без ограничения. Нейната дължина трябва да бъде най-малко 10 см, умножено по броя кокошките в клетката; 3. ако не са осигурени нипелни поилки или поилни чаши, всяка клетка трябва да има улейна поилка за постоянно поене със същата дължина, както посочената в точка 2 хранилка. Когато поилките са поставени отвесно, всяка клетка трябва да има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши; 4. височината на клетките трябва е най-малко 40 см за най-малко 65 % от клетъчната площ и най-малко от 35 см за останалата площ на клетката; 5. подовете на клетките трябва да са конструирани така че да подкрепят по подходящ начин всеки от насочените напред нокти на всеки крак. Наклонът на пода не трябва да надвишава 14 % или 8 %. В случай на подове, използващи различни от правоъгълни телени мрежи, държавите-членки могат да разрешат подове с по-голям наклон; 6. клетките имат монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките. 2. Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2012 г. се забранява отглеждането в клетки, посочени в настоящата глава. В допълнение, считано от 1 януари 2003 г. не могат да се строят или пускат в употреба клетки, като посочените в настоящата глава. ГЛАВА III Разпоредби относно отглеждане в уголемени клетки Член 6 Държавите-членки гарантират, че след 1 януари 2002 г. всички клетки, посочени в настоящата глава, отговарят най-малко на следните изисквания: 1. кокошките носачки трябва да имат: а) най-малко 750 см2 площ в клетката на кокошка, 600 см2 от която е използваема; височината на клетката извън използваемата площ е най-малко 20 см във всяка точка и никоя клетка няма обща площ, по-малка от 2000 см2; б) гнездо; в) постеля, която позволява кълване и ровене; г) подходящи кацалки, осигуряващи най-малко 15 см на кокошка; 2. трябва да е осигурена хранилка, която може да бъде ползвана без ограничения. Нейната дължина трябва да е поне 12 см, умножена по броя кокошки в клетката; 3. всяка клетка трябва да има поилка, съобразена с размера на стадото; когато са осигурени нипелни поилки, в обсега на всяка кокошка трябва да има най-малко две нипелни поилки или две чаши; 4. за да се улесни контролът, поставянето и изваждането на кокошките, трябва да има проход с минимална ширина 90 см между редиците от клетки и пространство от най-малко 35 см между пода на сградата и долната редица от клетки; 5. клетките трябва да са оборудвани с приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките. ГЛАВА IV Заключителни разпоредби Член 7 Държавите-членки гарантират, че стопанства, които попадат в обхвата на настоящата директива, се регистрират от компетентните органи и получават регистрационен номер, чрез който ще се проследяват яйцата, пуснати на пазара за консумация от човека. Разпоредбите за прилагането на настоящия член се определят преди 1 януари 2002 г., съгласно процедурата по член 11. Член 8 1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган извършва инспекции за наблюдение на изпълнението на разпоредбите на настоящата директива. Тези инспекции могат да се извършват по време на проверки, правени за други цели. 2. От дата, която ще бъде определена съгласно процедурата по член 11, държавите-членки докладват на Комисията за извършените проверки съгласно параграф 1. Комисията изпраща обобщение на тези доклади до Постоянния ветеринарен комитет. 3. Преди 1 януари 2002 г. Комисията, съгласно процедурата по член 11, изпраща предложения за хармонизиране на: а) инспекциите, посочени в параграф 1; б) формата и съдържанието на докладите, посочени в параграф 2, както и честотата, с която те трябва да се изпращат. Член 9 1. Когато това е необходимо за еднаквото прилагане на изискванията на настоящата директива, ветеринарните експерти от Комисията могат съвместно с компетентните органи да: а) проверяват дали държавите-членки спазват посочените изисквания; б) правят проверки на място, за да гарантират, че инспекциите се извършват в съответствие с настоящата директива. 2. Държава-членка, на чиято територия се извършва проверка, осигурява на ветеринарните експерти на Комисията всякакво съдействие, от което те се нуждаят за изпълнение на своите задачи. Резултатът от направените проверки трябва да бъде обсъден с компетентните органи на съответната държава-членка, преди да се изготви и разпространи окончателния доклад. 3. Компетентният орган на съответната държава-членка предприема всички необходими мерки, за да се съобрази с резултатите от проверките. 4. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат, ако е необходимо, съгласно процедурата по член 11. Член 10 Най-късно до 1 януари 2005 г. Комисията предоставя на Съвета доклад, изготвен въз основа на становището на Научния ветеринарен комитет, за различните системи за отглеждане на кокошки носачки и по-специално за регулираните от настоящата директива, и който отчита патологичните, зоотехническите, физиологичните и етологичните аспекти на различните системи и на тяхното влияние върху здравето и околната среда. Този доклад трябва също да бъде изготвен на базата на изследване на социално-икономическото влияние на различните системи и тяхното въздействие върху икономическите партньори на Общността. В допълнение, докладът трябва да бъде съпроводен с подходящи предложения, като се вземат предвид заключенията на доклада и резултата от преговорите със Световната търговска организация. Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство по тези предложения, в рамките на 12 месеца от тяхното представяне. Член 11 1. Когато трябва да се следва процедурата, установена в настоящия член, въпросът се отнася незабавно към Постоянния ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (6), наричан по-нататък „Комитетът“, от неговия председател, който действа по своя инициатива или по искане на държава-членка. 2. Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът представя своето становище по проектомерките в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, посочено в член 205, параграф 2 от Договора, за решения, за които от Съвета се изисква да бъдат приети по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят не гласува. 3. (а) Комисията приема предвидените мерки, ако те съответстват на становището на комитета. б) Ако предвидените мерки не съответстват на становището на комитета, или ако не е представено становище, Комисията изпраща незабавно на Съвета предложение относно мерките, които да бъдат взети. Съветът приема решение с квалифицирано мнозинство. Ако след изтичането на тримесечен срок от датата на отнасяне към Съвета Съветът не е предприел действие, Комисията приема предложените мерки и ги прилага незабавно, освен когато Съветът е взел решение за отхвърляне на тези мерки с обикновено мнозинство. Член 12 Директива 88/166/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2003 г. Член 13 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, включително санкции, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки могат да запазят и прилагат разпоредби за защитата на кокошките носачки в рамките на своята територия, като се съобразяват с общите правила, определени в Договора, които са по-строги от предвидените в настоящата директива. Те информират Комисията за всички мерки, предприети в тази насока. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 14 Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Член 15 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 19 юли 1999 година.

32008R1087

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1087/2008 НА КОМИСИЯТА от 5 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 423/2008 за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета и за установяване на кодекс на Общността на енологичните практики и обработки по отношение на приложение XVII КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 46 от него, като има предвид, че: (1) В приложение V, буква В, параграф 4 към Регламент (ЕО) № 1493/1999 се предвижда, че граничните стойности по отношение на повишаването на алкохолното съдържание на виното могат да бъдат увеличени с най-много 1 % за годините, когато климатичните условия са крайно неблагоприятни. (2) В член 27 от Регламент (ЕО) № 423/2008 на Комисията (2) се уточнява, че тези неблагоприятни години и съответните лозарски зони, географски райони и сортове следва да бъдат посочени в приложение XVII към същия регламент. (3) Поради изключително лошите климатични условия през 2008 г. граничните стойности по отношение на повишаването на естественото алкохолно съдържание, посочени в приложение V, буква В, параграф 3 към Регламент (ЕО) № 1493/1999, не позволяват производство на вино в лозарските райони на Обединеното кралство, в които обичайно има търсене на пазара. Поради тези обстоятелства на Обединеното кралство следва да бъде разрешено да увеличи естественото алкохолно съдържание най-много с 4,5 об. %. (4) Поради това Регламент (ЕО) № 423/2008 следва да бъде съответно изменен. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В таблицата от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 423/2008 се добавя следният ред: „2. 2008 А Англия и Уелс Оторизирани винени сортове“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 ноември 2008 година.

32010D0073

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 25 януари 2010 година за отмяна на Решение 2009/472/ЕО и за последващи мерки по отношение на процедурата по консултиране с Ислямска република Мавритания съгласно член 96 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (2010/73/ЕС) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1) и изменено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (2) (наричано по-долу „Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО“), и по-специално член 96 от него, като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно мерките, които трябва да се предприемат, и процедурите, които трябва да се спазят, за изпълнението на Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (3), и по-специално член 3 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия, като има предвид, че: (1) Ислямска република Мавритания изпълни консенсусното решение за излизане от кризата, определено чрез подходящите мерки, приети с Решение 2009/472/ЕО на Съвета от 6 април 2009 г. за приключване на процедурата по консултиране с Ислямска република Мавритания съгласно член 96 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (4). (2) Ислямска република Мавритания възстанови конституционния ред. (3) С цел да се допринесе за стабилността на страната и да се предотвратят нови нарушения на съществените елементи, посочени в член 9 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО, е необходимо е да се насърчи приобщаващ национален диалог, който да включва всички имащи отношение и заинтересовани политически и социални участници, както и да се възстанови сътрудничеството. (4) Следователно Решение 2009/472/ЕО следва да се отмени, а политическият диалог с Ислямска република Мавритания да се възстанови с цел укрепване на демокрацията, предотвратяване на антиконституционните смени на правителството, реформа на институциите и ролята на въоръжените сили, добро политическо и икономическо управление, укрепване на правовата държава и на правата на човека, както и възстановяване на баланса между институциите и властта, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 2009/472/ЕО се отменя. Член 2 Политическият диалог с Ислямска република Мавритания съгласно член 8 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО се провежда под формата, предвидена в писмото, приложено към настоящото решение. Член 3 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. То изтича на 25 януари 2012 г. Решението може да бъде преразгледано, ако е необходимо, на основата на мисии за наблюдение от страна на Европейския съюз. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 25 януари 2010 година.

32001L0087

32001L0087 L 276/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2001/87/ЕО НА КОМИСИЯТА от 12 октомври 2001 година за изменение на приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита с цел вписване на активните вещества ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин и пирафлуфен-етил КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2001/49/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 6, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО (наричана по-нататък „Директивата“) на 15 октомври 1996 г., Франция получи искане от Novartis (понастоящем „Syngenta“) относно вписването на активното вещество ацибензолар-S-метил (CGA 245704) в приложение I към Директивата. С Решение 97/865/ЕО на Комисията (3) беше потвърдено, че досието е „пълно“, т.е. че може да се счита за принципно удовлетворяващо изискванията по отношение на данни и информация, предвидени в приложения II и III от директивата. (2) На 27 март 1996 г., Гърция получи подобно искане от Rhône Poulenc Agrochimie SA (понастоящем „Aventis CropScience“) относно цикланилида (RPA 090946). Това искане беше обявено за пълно с Решение 97/137/ЕО на Комисията (4). (3) На 27 август 1998 г., Германия получи искане от W. Neudorff GmbH KG относно железния фосфат. Това искане беше обявено за пълно с Решение 1999/43/ЕО на Комисията (5). (4) На 4 септември 1996 г., Германия получи същото искане и от Novartis, отнасящо се до пиметрозина (CGA 215944). Това искане беше обявено за пълно с Решение 97/865/ЕО на Комисията. (5) На 16 юни 1997 г., Белгия получи искане от Nihon Nohyaku Co. Ltd относно пирафлуфен-етила. Това искане беше обявено за пълно с Решение 98/242/ЕО на Комисията (6). (6) Въздействието на тези пет активни вещества върху здравето на човека и върху околната среда бяха оценени в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от директивата по отношение на предлаганите от съответните заявители употреби. Определените докладващи държави-членки представиха на Комисията проекто-доклади за оценка на веществата съответно на 17 декември 1998 г. (ацибензолар-S-метил), на 11 февруари 1998 г. (цикланилид), на 30 юли 1999 г. (железен фосфат), на 28 май 1998 г. (пиметрозин) и на 8 юли 1999 г. (пирафлуфен-етил). (7) Проекто-докладите за оценка бяха разгледани от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет. Обсъжданията приключиха на 29 юни 2001 г. с приемането на отделните доклади от анализите на Комисията за ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин и пирафлуфен-етил. (8) Документацията и информацията от всяко едно от обсъжданията бяха предоставени на Научния комитет по растенията. По отношение на ацибензолар-S-метила и железния фосфат към Комитета не беше отправен никакъв специален въпрос. Комитетът прецени, че няма проблем, касаещ активните вещества, който той желае да повдигне във връзка с тяхното евентуално вписване в приложение I към Директивата (7). Комитетът отбеляза, че липсата на забележки следва да се тълкува единствено като признак за липсата на явна причина за коментар. (9) В становището си за цикланилида (8), Комитетът представи тълкуванието си на някои въздействия, наблюдавани при мишките и зайците и препоръча да се направи преоценка на разграждането на наличния в почвата метаболит 2,4-дихлоранилин. Препоръките на Комитета бяха взети под внимание. (10) В становището си относно пиметрозина (9), Комитетът направи оценка на някои въздействия в контекста на установяването на една допустима дневна доза и една максимална референтна доза за потребителите. (11) В становището си относно пирафлуфен-етила (10) Комитетът заключи, че по принцип рискът от заразяване на подпочвените води от изходното съединение и продуктите от разграждането му е незначителен. Независимо от това, при някои крайни условия съдбата на някои продукти от разграждането следва да бъде внимателно оценена. (12) Извършените различни анализи показаха, че продуктите за растителна защита, съдържащи съответните активни вещества, по принцип могат да удовлетворят изискванията, предвидени от член 5, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 от директивата, и по-специално по отношение на изследваните приложения, разяснени в докладите от анализите на Комисията. Следователно е уместно тези активни вещества да бъдат включени в приложение I, за да се гарантира че във всички държави-членки разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи разглежданите активни вещества, ще могат да се предоставят в съответствие с разпоредбите на директивата. (13) След включването следва да се предвиди разумен срок, с което да се позволи на държавите-членки да приложат разпоредбите на директивата спрямо продуктите за растителна защита, съдържащи ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин или пирафлуфен-етил, и по-специално да преразгледат в този срок съществуващите временни разрешения или да предоставят нови разрешения преди изтичането на срока съгласно разпоредбите на директивата. За продуктите за растителна защита, съдържащи едно от разглежданите активни вещества и други активни вещества, включени в приложение I, също може да е необходим по-дълъг период. (14) Докладът от анализа се изисква за правилното прилагане от държавите-членки на някои раздели от единните принципи, определени в приложение VI към директивата, когато тези принципи се позовават на оценката на данните, които са били подадени за целите на включването на активното вещество в приложение I към директивата. Следователно е уместно да се предвиди достъп до пълните доклади от анализите (с изключение на поверителната информация по смисъла на член 14 от директивата) или да се предоставянето им на разположение от държавите-членки за справка на заинтересованите страни. Ако се окаже необходима актуализацията на даден доклад от анализ, с цел съобразяване с научно-техническия прогрес, условията за включване на разглежданото активно вещество в приложение I към директивата следва също така да бъдат изменени в съответствие с директивата. (15) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Таблицата в приложение I към Директива 91/414/ЕИО се изменя, както е установено в приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 март 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Въпреки това, по отношение на оценката, която следва да се направи и решението, което следва да се вземе в съответствие с единните принципи, предвидени в приложение VI към Директива 91/414/ЕИО на базата на документация, отговаряща на изискванията от приложение III към цитираната директива, определеният в първия параграф период се удължава до 31 март 2003 г. за съществуващите временни разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин или пирафлуфен-етил. 3. Независимо от това, за продукти за растителна защита, съдържащи ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин или пирафлуфен-етил заедно с друго активно вещество, фигуриращо в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, предвиденият в параграф 1 срок се удължава, доколкото един по-дълъг период за прилагане е предвиден от разпоредбите на директивата, отнасяща се до вписването на другото активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. 4. Държавите-членки осигуряват достъп до докладите от анализите за ацибензолар-S-метил, цикланилид, железен фосфат, пиметрозин и пирафлуфен-етил (с изключение на поверителната информация по смисъла на член 14 от директивата) за справка от заинтересованите страни или им ги предоставят при поискване. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на 1 ноември 2001 година. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 октомври 2001 година.

32002R1107

32002R1107 L 168/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1107/2002 НА СЪВЕТА от 25 юни 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 92/2002 за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, въведено върху вноса на урея, с произход от Беларус, България, Хърватска, Естонска, Либия, Литва, Румъния и Украйна СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално членове 8 и 9 от него, като взе предвид предложението на Комисията, представено след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: А. ПРОЦЕДУРА (1) С Регламент (ЕО) № 92/2002 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на урея с произход от Беларус, България, Хърватска, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна и освободи от това мито един български производител износител, поради това, че Комисията прие гаранциите, предложени от засегнатото дружество. (2) В рамките на антидъмпинговата процедура относно вноса на урея с произход inter alia от Литва Joint Stock Company Achema предложи приемливи гаранции преди публикуването на окончателните заключения, но на етап, в който бе административно невъзможно приемането им да се включи в окончателния регламент. (3) С Решение 2002/498/ЕО (3) Комисията прие гаранциите, предложени от Joint Stock Company Achema. Причините за приемането на гаранциите са изложени в посоченото решение. Съветът признава, че преразглежданията, внесени в предложението за гаранции премахва вредните последици от дъмпинга и ограничава сериозно всякакъв риск от заобикаляне под формата на споразумения за компенсации чрез други продукти. (4) Предвид приемането на предложението за гаранции Регламент (ЕО) № 92/2002 следва да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 92/2002 се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 2 редът, отнасящ се за Литва, се заменя със следното: Страна по произход Произведено от Окончателно антидъмпингово мито (EUR/t) Допълнителен код по TARIC „Литва Всички дружества 10,05 А999“ 2. В член 2, параграф 1 таблицата се заменя със следното: Страна Дружество Допълнителен код по TARIC „България Chimco AD, Shose az Mezdra, 3037 Vratza A272 Литва Joint Stock Company Achema, Taurostos 26, 5005 Jonava A375“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 25 юни 2002 година.

32006R0842

32006R0842 L 161/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 842/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 май 2006 година относно някои флуорирани парникови газове (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 и член 95 от него във връзка с членове 7, 8 и 9 от настоящия регламент, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 14 март 2006 г., като имат предвид, че: (1) Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда (3) идентифицира изменението на климата като приоритет за действие. Тази програма признава, че Общността е поела задължението да постигне 8 % намаление на емисиите на парникови газове в периода от 2008 до 20012 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и че в дългосрочен аспект глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени приблизително със 70 % в сравнение с нивата от 1990 г. (2) Крайната цел на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, която бе одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. относно сключването на Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (4), е да постигне стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което предотвратява опасната антропогенна намеса в климатичната система. (3) Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. относно одобрението от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата и съвместното изпълнение на задълженията, предвидени в него (5) задължава Общността и нейните държави-членки да намалят своите агрегатни антропогенни емисии на парниковите газове, изброени в приложение А към Протокола от Киото, с 8 % в сравнение с нивата от периода от 2008 до 2012 г. (4) Повечето флуорирани парникови газове, контролирани съгласно Протокола от Киото и настоящия регламент, имат висок глобален затоплящ потенциал. (5) Следва да се предвиди предотвратяване и минимизиране на емисиите на фуорирани парникови газове, без да се засяга Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (6), Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (7), Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (8) и Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (9). (6) Главната цел на настоящия регламент е да намали емисиите на флуорираните парникови газове, предвидени в Протокола от Киото, и по този начин да защити околната среда. Следователно правното основание следва да бъде член 175, параграф 1 от Договора. (7) Въпреки това уместно е да се предприемат мерки на равнище Общност на основание член 95 от Договора, за да се хармонизират изискванията за употребата на флуорираните парникови газове и търговията и етикетирането на продуктите и оборудването, съдържащи флуорирани парникови газове. Ограниченията за търгуването и употребата на някои приложения на флуорираните парникови газове се считат като подходящи за случаите, в които са налице жизнеспособни алтернативи, а подобрението на задържането и възстановяването не е осъществимо. Доброволни инициативи от страна на някои промишлени сектори също трябва да се вземат предвид, както и фактът, че разработването на алтернативи все още продължава. (8) Прилагането и налагането на настоящия регламент следва да подтикне технологичното обновяване чрез поощряването на непрекъснатото разработване на алтернативни технологии и преминаване към вече съществуващи технологии, които са по-благоприятни за околната среда. (9) Държавите-членки следва да облекчават презграничните пратки на възстановени флуорирани парникови газове за унищожаване или повторно извличане вътре в Общността в съответствие с Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно изпращането на отпадъци (10). (10) Пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи флуорирани парникови газове, както е изброено в приложение II, вреди на целите и ангажиментите на Общността и нейните държави-членки по отношение на изменението на климата и следователно е необходимо да се ограничи пускането на пазара на тези продукти и оборудване по отношение на Общността. Такъв може да е и случаят, засягащ други приложения, съдържащи флуорирани парникови газове, и следователно трябва да се разгледа необходимостта от разширяване на приложение II, като се вземат ползите за околната среда, техническата възможност и ефективността на разходите. (11) Приложение II към Решение 2002/358/ЕО установява различни цели за отделните държави-членки и държавите-членки са приели различни стратегии за постигането на тези цели. Държавите-членки следва да бъдат в състояние да поддържат съществуващите национални мерки, приети с оглед постигането на тези цели за ограничен период от време в съответствие с член 95 от Договора. (12) С оглед допринасяне за изпълнението на ангажиментите на Общността и нейните държави-членки по Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата, Протокола от Киото и Решение 2002/358/ЕО, Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно емисиите на климатични системи в моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета (11) и настоящия регламент (и двете допринасящи за предотвратяването и минимизирането на емисиите на флуорирани парникови газове) следва да бъдат приети и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз едновременно. (13) Следва да бъде изготвена разпоредба за мониторинг, оценка и преразглеждане на разпоредбите, съдържащи се в настоящия регламент. (14) Държавите-членки следва да установят правила за санкциите, приложими за нарушенията на настоящия регламент, и да гарантират, че тези правила се прилагат. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. (15) Настоящият регламент уважава основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз. (16) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно ограничаването и докладването на определени флуорирани парникови газове и контролирането на употребата и пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи определени флуорирани парникови газове с оглед защитата на околната среда и защитата на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последствията от настоящия регламент могат да бъдат постигнати по-добре на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не отива по-далече от това, което е необходимо за постигането на тези цели. (17) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняването на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията (12), ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Обхват Целта на настоящия регламент е да задържи, предотврати и с това да намали емисиите на флуорираните парникови газове, предвидени в Протокола от Киото. Той се прилага за флуорираните парникови газове, дадени в приложение А към посочения протокол. Приложение I към настоящия регламент съдържа списък на флуорирани парникови газове, които понастоящем се обхващат от настоящия регламент, заедно с техния потенциал за глобално затопляне. В светлината на преразглежданията, предвидени в член 5, параграф 3 от Протокола от Киото и приети от Общността и нейните държави-членки, приложение I може да бъде преразгледано и, ако е уместно, осъвременено. Настоящият регламент се занимава с ограничаването, употребата, възстановяването и унищожаването на флуорираните парникови газове, изброени в приложение I; етикетирането и депонирането на продуктите и оборудването, съдържащи тези газове; докладването на информация за тези газове; контрола на употребите, предвидени в член 8, и забраните за пускането на пазара за продуктите и оборудването, предвидени в член 9 и приложение II; обучението и сертифицирането на персонала и предприятията, занимаващи се с дейностите, предвидени в настоящия регламент. Настоящият регламент се прилага, без да се засяга Директиви 75/442/ЕИО, 96/61/ЕО, 2000/53/ЕО и 2002/96/ЕО. Член 2 Определения По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1. „флуорирани парникови газове“ означава хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуорвъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6), както са изброени в приложение I, и препаратите, съдържащи тези вещества, но изключва веществата, контролирани по силата на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. за веществата, които разрушават озоновия слой (13); 2. „хидрофлуоровъглерод“ означава органично съединение, състоящо се от въглерод, водород и флуор и в което няма повече от шест въглеродни атома в молекулата; 3. „перфлуорвъглерод“ означава органично съединение, състоящо се само от въглерод и флуор и в което няма повече от шест въглеродни атома в молекулата; 4. „потенциал за глобално затопляне“ означава потенциал за климатично затопляне на даден флуориран парников газ по отношение на този на въглеродния диоксид. Потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) се изчислява чрез 100-годишния потенциал на един килограм газ по отношение на един килограм СО2. Стойностите за ПГЗ, посочени в приложение I, са тези, които са публикувани в Третия доклад за оценка (ТДО), приет от Междуправителствената група по изменение на климата (МПГИК ПГЗ стойности от 2001 г.) (14); 5. „препарат“ по смисъла на задълженията в настоящия регламент (с изключение на унищожаването) означава смес, съставена от две или повече вещества, от които поне едно е флуориран парников газ, освен когато потенциалът за глобално затопляне на препарата е по-малък от 150. Общият потенциал за глобално затопляне (15) на препарата се определя в съответствие с част 2 от приложение I; 6. „оператор“ означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на оборудването и системите, обхванати от настоящия регламент; държава-членка може при определени обстоятелства да посочи собственика като отговорен за задълженията на оператора; 7. „пускане на пазара“ означава доставянето или предоставянето за първи път на трето лице в рамките на Общността срещу заплащане или безвъзмездно на продукти и оборудване, съдържащи или чието функциониране разчита на флуориран парников газ, и включва внос в митническата територия на Общността; 8. „употреба“ означава използването на флуорирани парникови газове в производството, повторното напълване, сервиза или поддръжката на продукти и оборудване, обхванати от настоящия регламент; 9. „топлинна помпа“ означава съоръжение или инсталация, която при ниска температура извлича топлина от въздуха или земята и доставя топлина; 10. „система за засичане на течове“ означава калибрирано механично, електрическо или електронно съоръжение за детекция на течове от флуорирани парникови газове, което при засичане алармира оператора; 11. „херметически затворена система“ означава система, в която всички части, съдържащи хладилен агент, са запечатани чрез запояване, медно или цинково спояване или подобна трайна връзка, която може да включва вентили със запушалки и запушващи се сервизни отвори, които позволяват правилен ремонт или депониране и които имат норма на изтичане по-малка от 3 грама на година под налягане от поне четвърт от максималното позволено налягане; 12. „контейнер“ означава продукт, които е проектиран преди всичко за транспортиране или складиране на флуорирани парникови газове; 13. „контейнер, който не може да бъде повторно напълнен“ означава контейнер, който е проектиран да не бъде повторно напълнен и се използва в сервиза, поддръжката или пълненето на хладилно или климатично оборудване или оборудване с топлинна помпа, пожарозащитни системи или превключватели за висок волтаж, или за складиране или транспорт на разтворители, основани на флуорирани парникови газове; 14. „възстановяване“ означава събирането и складирането на флуорирани парникови газове, например от машини, оборудване и контейнери; 15. „рециклиране“ означава повторна употреба на възстановен флуориран парников газ след основен почистващ процес; 16. „повторно извличане“ означава повторна преработка на възстановен флуориран парников газ с оглед да отговаря на определен стандарт за опериране; 17. „унищожаване“ означава процеса, чрез който целият или по-голямата част от даден флуориран парников газ е трайно трансформиран или декомпозиран в едно или повече стабилни вещества, които не са флуорирани парникови газове; 18. „стационарно прилагане или оборудване“ означава прилагане или оборудване, което нормално не се извършва транзитно по време на операция; 19. „нов аерозол“ означава тези аерозолни генератори, търгувани и предназначени за продажба за широката общественост за забавления и декоративни цели, изброени в приложението към Директива 94/48/ЕО (16). Член 3 Ограничаване 1. Операторите на следните стационарни приложения: за охлаждане, климатизиране на въздуха и оборудване с топлинна помпа, включително техните електрически и пожарни системи, които съдържат флуорираните парникови газове, изброени в приложение I, прилагайки всички мерки, които са технически възможни и не предполагат непропорционални разходи: а) предотвратяват течове от тези газове; и б) възможно най-скоро поправят всеки засечен теч. 2. Операторите на приложенията, посочени в параграф 1, гарантират, че са проверени за течове от сертифициран персонал, който отговаря на изискванията на член 5, в съответствие със следния график: а) приложения, съдържащи 3 kg или повече флуорирани парникови газове, се проверяват за течове поне веднъж на всеки 12 месеца; това няма да се отнася за оборудване с херметически затворени системи, които са етикетирани като такива и съдържат по-малко от 6 kg флуорирани парникови газове; б) приложения, съдържащи 30 kg или повече флуорирани парникови газове, ще се проверяват за течове поне веднъж на всеки 6 месеца; в) приложения, съдържащи 300 kg или повече флуорирани парникови газове, ще се проверяват за течове поне веднъж на всеки 3 месеца. Приложенията се проверяват за течове в рамките на един месец след като теч е бил ремонтиран с цел гарантиране, че ремонтът е ефективен. По смисъла на настоящия параграф „проверен за течове“ означава, че оборудването или системата е проверена за течове, като се използват директни или индиректни измервателни методи и като се фокусира върху тези части на оборудването или системата, които е най-вероятно да протекат. Директните и индиректните измервателни методи за проверка за течове се специфицират в стандартните изисквания за проверките, предвидени в параграф 7. 3. Оператори на приложенията, посочени в параграф 1, които съдържат 300 kg или повече флуорирани парникови газове, трябва да инсталират системи за детекция на течове. Тези системи за детекция на течове следва да се проверяват поне веднъж на всеки 12 месеца с оглед осигуряване правилното им функциониране. В случая на такива противопожарни системи, инсталирани преди 4 юли 2007 г., системи за засичане на течове се инсталират до 4 юли 2010 г. 4. Там, където е поставена правилно функционираща система за засичане на течове, честотата на проверките, изискващи се по силата на параграф 2, букви б) и в), се намалява наполовина. 5. В случай на противопожарни системи с установен режим на инспектиране, отговарящ на стандарта ISO 14520, тези инспекции могат също да се използват за изпълнението на задълженията на настоящия регламент, стига тези инспекции да са поне със същата честота. 6. Оператори на приложенията, предвидени в параграф 1, които съдържат 3 kg или повече флуорирани парникови газове, трябва да поддържат досиета за количеството и типа флуорирани парникови газове, които са инсталирани, за добавени количества и за количества, които са възстановени по време на сервиз, поддръжка и окончателно отстраняване. Те трябва да поддържат и архив на друга релевантна информация, включително идентификацията на предприятието или техника, който е извършил сервиза или поддръжката, както и датите и резултатите от проверките, извършени съгласно параграфи 2, 3 и 4, и съответна информация, специфично идентифицираща отделното стационарно оборудване за приложенията, предвидени в параграф 2, букви б) и в). Тези архиви са на разположение при поискване от компетентния орган и от Комисията. 7. До 4 юли 2007 г. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, установява стандартните изисквания за проверка на течове за всяко от приложенията, предвидени в параграф 1 от настоящия член. Член 4 Възстановяване 1. Оператори на следните типове стационарно оборудване са отговорни за въвеждането на договорености за правилното възстановяване от сертифициран персонал, който отговаря на изискванията на член 5, на флуорираните парникови газове, както и за гарантиране на тяхното рециклиране, възстановяване или унищожаване: а) охлаждащите вериги на хладилно и климатично оборудване и оборудване с топлинна помпа; б) оборудване, съдържащо разтворители, основани на флуорирани парникови газове; в) противопожарни системи и пожарогасители; и г) високоволтажни включващи/изключващи устройства. 2. Когато даден контейнер за флуорирани парникови газове за еднократно или повторно напълване достигне края на своето функциониране, лицето, което използва контейнера за целите на транспортирането или складирането, е отговорно за създаването на договорености за правилното възстановяване на остатъчни газове, които може да се съдържат в тях, гарантиране на рециклирането, извличането или унищожаването им. 3. Флуорираните парникови газове, съдържащи се в други продукти и оборудване, включително в мобилно оборудване, освен ако то обслужва военни операции, се възстановява от персонал с подходяща квалификация, за да се осигури тяхното рециклиране, извличане или унищожение, като това се прави до степента, която е технически възможна и не предполага диспропорционални разходи. 4. Възстановяване за целите на рециклирането, извличането или унищожаването на флуорирани парникови газове по силата на параграфи от 1 до 3 се извършва преди окончателното отстраняване на това оборудване и, когато е уместно, по време на сервиз и поддръжка. Член 5 Обучение и сертификация 1. До 4 юли 2007 г., на основата на информацията, получена от държавите-членки и в консултация със съответните сектори, в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, ще се установят минималните изисквания и условията за взаимно признаване по отношение на програмите за обучение и сертификация както за компаниите, така и за съответния персонал, занимаващ се с инсталацията, поддръжката или сервиза на оборудването и системите, обхванати от член 3, параграф 1, така и за персонала, занимаващ се с дейностите, предвидени в членове 3 и 4. 2. До 4 юли 2008 г. държавите-членки установяват или адаптират собствените си изисквания за обучение и сертификация на основата на минималните изисквания, предвидени в параграф 1. Държавите-членки нотифицират Комисията за своите програми за обучение и сертификация. Държавите-членки признават сертификатите, издадени в друга държава-членка и няма да ограничават свободата да се предоставят услуги или свободата на установяване поради причини, свързани със сертификацията, издадена в друга държава-членка. 3. Операторът на съответното приложение гарантира, че съответният персонал е получил необходимата сертификация, предвидена в параграф 2, което предполага подходящи знания за приложимите регламенти и стандарти, както и за необходимата компетентност за превенция на емисиите и възстановяване на флуорирани парникови газове и безопасно боравене със съответния тип и размер на оборудването. 4. До 4 юли 2009 г. държавите-членки гарантират, че предприятията, занимаващи се с провеждането на дейностите, предвидени в членове 3 и 4, правят доставки на флуорирани парникови газове само ако съответният персонал притежава сертификатите, предвидени в параграф 2 от настоящия член. 5. До 4 юли 2007 г. Комисията определя, в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, формата на нотификацията, предвидена в параграф 2 от настоящия член. Член 6 Докладване 1. До 31 март 2008 г. и всяка година след това всеки производител, вносител и износител на флуорирани парникови газове съобщава на Комисията чрез представяне на доклад, като изпраща същата информация на компетентната власт на засегнатата държава-членка, следните данни по отношение на предходната календарна година: а) всеки производител, който произвежда повече от един тон флуорирани парникови газове годишно, съобщава: - общото си производство за всеки флуориран парников газ в Общността, като идентифицира главните категории приложения (например подвижни климатични системи, хладилници, климатици, пяна, аерозоли, електрическо оборудване, производство на полупроводници, разтворители и пожарна защита), в които се очаква веществото да бъде използвано, - количествата от всеки флуориран парников газ, който е пуснала на пазара в Общността, - количества от всеки флуориран парников газ, които са били рециклирани, извлечени или унищожени; б) всеки вносител, който внася повече от един тон флуорирани парникови газове годишно, включително производители, които също внасят, ще представи информация за: - количеството от всеки флуориран парников газ, което е внесъл или пуснал на пазара в Общността, поотделно идентифицирайки главните категории за приложения (например подвижни климатици, хладилници, климатици, пяна, аерозоли, електрическо оборудване, производство на полупроводници, разтворители и пожарна защита), в които се очаква веществото да бъде използвано, - количества от всеки флуориран парников газ, които е внесъл за рециклиране, възстановяване или унищожаване; в) всеки износител, който изнася повече от един тон флуорирани парникови газове годишно, включително производители, които също изнасят, съобщава: - количества от всеки флуориран парников газ, който е изнесъл от Общността, - количества от всеки използван флуориран парников газ, които е изнесъл за рециклиране, извличане или унищожаване. 2. До 4 юли 2007 г. Комисията определя в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2, формата на докладите, предвиден в параграф 1 от настоящия член. 3. Комисията предприема необходимите стъпки за защита на поверителността на предоставената ѝ информация. 4. Държавите-членки създават системи за докладване за съответните сектори, предвидени в настоящия регламент, с цел получаване на данни за емисии във възможния обхват. Член 7 Етикетиране 1. Без да се засяга Директива 67/548/ЕИО (17) и Директива 1999/45/ЕО (18) по отношение на етикетирането на опасни вещества и препарати, продуктите и оборудването, изброени в параграф 2, които съдържат флуорирани парникови газове, няма да се пускат на пазара, освен ако наименованията на флуорираните парникови газове се идентифицират чрез етикетиране, използващо приетата индустриална номенклатура. Такъв етикет трябва ясно да посочва, че продуктът или оборудването съдържат флуорирани парникови газове, обхванати от Протокола от Киото, както и тяхното количество и това трябва ясно и неизтриваемо да е изложено на продукта или оборудването до пунктовете за сервиз за зареждане или възстановяване на флуорирания парников газ или върху тази част от продукта или оборудването, която съдържа флуорирания парников газ. Херметически затворените системи се етикетират като такива. Информацията за флуорираните парникови газове, включително техният потенциал за глобално затопляне, се включва в наръчниците с инструкции, предвидени за такива продукти и оборудване. 2. Параграф 1 се прилага за следните типове продукти и оборудване: а) хладилни продукти и оборудване, които съдържат перфлуорвъглероди или препарати, съдържащи перфлуорвъглероди; б) хладилни продукти и оборудване и продукти и оборудване за климатични системи (освен това, съдържащо се в моторни превозни средства), топлинни помпи, противопожарни системи и пожарогасители, ако съответният тип продукти или оборудване съдържат хидрофлуорвъглероди или препарати, съдържащи хидрофлуорвъглероди; в) включващи/изключващи устройства, които съдържат серен хексафлуорид или препарати, съдържащи серен хексафлуорид; и г) всички контейнери за флуорирани парникови газове. 3. Формата на етикетирането, която трябва да се използва, се установява в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2. Маркировъчните изисквания освен тези, предвидени в параграф 1, ако е подходящо, ще се приемат по същата процедура. Преди представяне на предложение на Комитета, предвиден в член 12, параграф 1, Комисията преразглежда желанието за включване на допълнителна екологична информация, включително потенциала за глобално затопляне, върху етикетите, като надлежно се вземат предвид съществуващите схеми за етикетиране по отношение на продуктите и оборудването, предвидени в параграф 2. Член 8 Контрол на употребата 1. Употребата на серен хексафлуорид или препарати от него, съдържащи серен хексафлуорид в магнезиевото леярство, освен когато количеството използван серен хексафлуорид е по-малко от 850 kg годишно, се забранява от 1 януари 2008 г. 2. Употребата на серен хексафлуорид или препарати, съдържащи серен хексафлуорид за запълването на гуми за моторни превозни средства, се забранява от 4 юли 2007 г. Член 9 Пускане на пазара 1. Пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи или чието функциониране зависи от флуорирани парникови газове, както е вписано в приложение II, се забранява, както е посочено в посоченото приложение. 2. Параграф 1 няма да се прилага за продукти и оборудване, произведени преди датата на влизане в сила на съответната забрана за пускане на пазара. 3. а) Когато дадена държава-членка към 31 декември 2005 г. е приела национални мерки относно пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи флуорирани парникови газове или чието функциониране зависи от флуорирани парникови газове, и които са по-строги от тези, установени в настоящия член и попадат в обхвата на настоящия регламент, тази държава-членка може, съгласно буква б), да запази тези национални мерки до 31 декември 2012 г. б) Въпросната държава-членка до 4 юли 2007 г. нотифицира на Комисията националните мерки, придружени с основанието в подкрепа на тези мерки. Тези мерки трябва да са съвместими с Договора. Комисията предоставя на Комитета, предвиден в член 12, параграф 1, съответната информация за такива мерки. Член 10 Преразглеждане 1. На основата на напредъка в потенциалното ограничаване или заменяне на флуорирани парникови газове в климатични системи, освен тези, монтирани в моторните превозни средства, предвидени в Директива 70/156/ ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (19) и в хладилни системи, съдържащи се в транспортни средства, Комисията преразглежда настоящия регламент и ще публикува доклад най-късно до 31 декември 2007 г. Ако е уместно, тя ще придружи този доклад със законодателни предложения към 31 декември 2008 г. с оглед прилагането на разпоредбите на член 3 по отношение на климатични системи освен тези, монтирани в моторните превозни средства, предвидени в Директива 70/156/ЕИО на Съвета и в хладилни системи, които се намират в транспортни средства. 2. До 4 юли 2011 г. Комисията публикува доклад, основан на опита от прилагането на настоящия регламент. По-специално докладът: а) оценява въздействието на съответните разпоредби върху емисиите и прогнозираните емисии на флуорирани парникови газове и ще разгледа ефективността на разходите за тези разпоредби; б) в светлината на бъдещите доклади за оценка на Междуправителствената група по изменение на климата ще оцени дали допълнителни флуорирани парникови газове следва да бъдат добавени в приложение I; в) оценява програмите за обучение и сертификация, установени от държавите-членки по силата на член 5, параграф 2; г) оценява необходимостта от стандарти на Общността, отнасящи се за контрола на емисиите на флуорирани парникови газове от продукти и оборудване, и по-специално по отношение на пяна, включително техническите изисквания по отношение на проектирането на продукти и оборудване; д) оценява ефективността на мерките за ограничаване, осъществени от операторите съгласно член 3, и преценява дали могат да се установят норми за максимален теч на инсталациите; е) оценява и, ако е уместно, може да предложи изменение на изискванията за докладване съгласно член 6, параграф 1, и по-специално количествената граница за един тон, и оценява необходимостта компетентните власти да докладват периодично на Комисията изчислените емисии, основани на представителни проби, за да се подобри практическото прилагане на тези изисквания за докладване; ж) оценява необходимостта от разработването и разпространяването на бележки, описващи най-добрите налични техники и най-добрите екологични практики, засягащи предотвратяването и минимизирането на емисиите от флуорирани парникови газове; з) включва общо резюме за развитието на технологията както вътре в Общността, така и на международно равнище, и по-специално по отношение пяната, за натрупания опит, екологичните изисквания и въздействията върху функционирането на вътрешния пазар; и) оценява дали заместването на серния хексафлуорид в леярството с пясък, постоянното леярство с матрица и високоволтовото магнезиево леярство е технически възможно и ефективно по отношение на разходите и, ако е уместно, ще предложи преразглеждане на член 8, параграф 1 до 1 януари 2009 г.; ще се преразгледа и изключението, което се съдържа в член 8, параграф 1, в светлината на по-нататъшната оценка на наличните алтернативи към 1 януари 2010 г.; й) оценява дали включването в приложение II на други продукти и оборудване, съдържащи флуорирани парникови газове, е технически възможно и ефективно по отношение на разходите, вземайки предвид енергийната ефективност, и ако е уместно, ще предложи да се измени приложение II, за да се включат такива допълнителни продукти и оборудване; к) оценява дали разпоредбите на Общността относно потенциала за глобално затопляне на флуорираните парникови газове следва да бъде изменен; всякакви промени следва да вземат предвид технологичното и научното развитие и необходимостта да се спазват индустриалните времеви мащаби за продуктовото планиране; л) оценява необходимостта от по-нататъшни действия от страна на Общността и нейните държави-членки в светлината на съществуващите и новите международни ангажименти относно намаляването на емисиите на парниковите газове. 3. Когато е необходимо, Комисията представя подходящи предложения за преразглеждане на съответните разпоредби на настоящия регламент. Член 11 Без да се засяга законодателството на Общността, и по-специално нормите на Общността за държавна помощ и Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правилата за информационни обществени услуги (20), държавите-членки могат да насърчават пускането на пазара на продукти и оборудване, които използват алтернативи на газовете с висок потенциал за глобално затопляне и които са ефективни, иновативни и намаляват още въздействието върху климата. Член 12 Комитет 1. Комисията се подпомага от Комитета, създаден по силата на член 18 от Регламент (ЕО) № 2037/2000. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 13 Санкции 1. Държавите-членки приемат правила за санкциите, приложими за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране, че тези правила се прилагат. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. 2. Държавите-членки нотифицират на Комисията правилата за санкциите до 4 юли 2008 г. и незабавно нотифицират всякакви последващи изменения, засягащи тези правила. Член 14 Без да се засяга член 9, параграф 3, държавите-членки могат да запазят или въведат по-строги защитни мерки в съответствие с процедурите, предвидени в член 95 от Договора във връзка с членове 7, 8 и 9 от настоящия регламент, или член 176 от Договора във връзка с други членове от настоящия регламент. Член 15 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 4 юли 2007 г., с изключение на член 9 и приложение II, които се прилагат от 4 юли 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 17 май 2006 година.

31974L0297

19740604 Директива нА Съвета от 4 юни 1974 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (поведение на кормилния механизъм в случай на удар) (74/297/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Дoговора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята [1], като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [2], като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят по силата на националното законодателство, се отнасят, наред с другото, за състоянието на кормилния механизъм в случай на удар; като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като имат предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или вместо съществуващата нормативна уредба, с оглед, в частност, за всеки тип превозно средство да се въведе процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. [3] за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета; като има предвид, че общите изисквания за вътрешните огледала за обратно виждане са предвидени в Директива на Съвета от 1 март 1971 г. [4], а тези за вътрешното обзавеждане на купето, разположението на уредите за управление, покрива и задната част на седалките - в Директива на Съвета от 17 декември 1973 г. [5]; като има предвид, че впоследствие ще се приемат другите изисквания за вътрешното обзавеждане, свързани с анкерното закрепване на предпазните колани, анкерното закрепване на седалките, облегалките за главата и идентификацията на управлението; като има предвид, че съгласуваните изисквания трябва да намаляват риска или сериозността на нараняванията, на които могат да станат жертва водачите на моторните превозни средства и с това да се осигури безопасността на пътното движение на територията на цялата Общност; като има предвид, че по отношение на техническите изисквания е целесъобразно да се използват главно тези, които са приети от Икономическата комисия на ООН за Европа в Регламент № 12 ("Единни изисквания за одобрението на превозните средства по отношение на защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар") [6], приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемането на единни условия за одобряване и за взаимно признаване на одобрението на оборудване и на части за моторни превозни средства, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 По смисъла на настоящата директива "превозно средство" е всяко моторно превозно средство от категория М1 (определена в приложение I към Директивата от 6 февруари 1970 г.), предназначено да се движи по пътищата, с или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на превозните средства с изнесен напред команден пост, както е определено в точка 2.7 от приложение I. Член 2 Държавите-членки не могат да отказват да издават типовото одобрение на ЕИО или националното типово одобрение на моторно превозно средство на основания, свързани с поведението на кормилния механизъм в случай на удар, ако последният отговаря на изискванията на приложения I, II и III. Член 3 Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на превозни средства на основания, свързани с поведението на кормилния механизъм в случай на удар, ако последният отговаря на изискванията на приложения I, II и III. Член 4 Държавата-членка, която е предоставила одобрение, взема необходимите мерки, за да бъде информирана за всяка модификация на частите или на характеристиките, посочени в приложение I, точка 2.2. Компетентните органи на тази държава-членка преценяват дали трябва да се пристъпи към нови изпитвания на модифицирания тип превозно средство, придружени от нов протокол. В случая, когато от изпитванията е видно, че не са спазени изискванията на настоящата директива, модификацията не се одобрява. Член 5 Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на приложения I, II, III и IV, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета. Член 6 1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране, и незабавно уведомяват Комисията за това. 2. Държавите-членки следят за това Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 4 юни 1974 година.

32009R0399

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 399/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета относно статистическите справки при автомобилен превоз на товари по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономическия и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета (3) предвижда, че някои мерки трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). (2) Решение 1999/468/ЕО беше изменено с Решение 2006/512/ЕО на Съвета (5), което въведе процедурата по регулиране с контрол за приемането на мерки от общ характер и предназначени да изменят несъществени елементи от основен акт, приет съгласно процедурата, посочена в член 251 от Договора. (3) В съответствие с декларацията на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (6) по отношение на Решение 2006/512/ЕО, за да бъде процедурата за регулиране с контрол приложима за актовете вече в сила, приети според посочената в член 251 от Договора процедура, тези актове трябва да бъдат приведени в съответствие с приложимите процедури. (4) По отношение на Регламент (ЕО) № 1172/98 на Комисията следва да се предоставят правомощия да приведе в съответствие характеристиките на събираните данни и съдържанието на приложенията, да определи минималните стандарти за точност на статистическите резултати, предавани от държавите-членки, и процедурите за прилагане на въпросния регламент, включително мерките за неговото привеждане в съответствие с икономическия и техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от въпросния регламент, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение № 1999/468/ЕО. (5) Поради това Регламент (ЕО) № 1172/98 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изменения Регламент (ЕО) № 1172/98 се изменя, както следва: 1. В член 3 параграф 4 се заменя със следното: „4. Характеристиките на събираните данни и съдържанието на приложенията се приемат от Комисията. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.“ 2. Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Точност на резултатите Методите за събиране и обработка на данни се разработват, за да се гарантира, че статистическите резултати, предавани от държавите-членки, отговарят на минималните стандарти за точност, като се вземат под внимание структурните характеристики на автомобилния транспорт в държавите-членки. Стандартите за точност се приемат от Комисията. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.“ 3. В член 5 параграф 2 се заменя със следното: „2. Условията за предаване на данни, посочени в параграф 1, включително, ако има, статистически таблици въз основа на тези данни, се приемат в съответствие с процедурата по управление, посочена в член 10, параграф 2.“ 4. Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Разпространяване на резултатите Разпоредбите за разпространяване на статистическите резултати относно автомобилния превоз на товари, включително структурата и съдържанието на резултатите, които трябва да се разпространяват, се приемат в съответствие с процедурата по управление, посочена в член 10, параграф 2.“ 5. Член 9 се заличава. 6. Член 10 се заменя със следното: „Член 10 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, учреден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Периодът, определен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и параграф 5, буква а) и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“ Член 2 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 23 април 2009 година.

32004D0860

32004D0860 L 370/78 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 25 октомври 2004 година относно подписването от името на Европейската общност и временното прилагане на определени разпоредби на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген (2004/860/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, член 63, първа алинея, точка 3, и членове 66 и 95, във връзка с член 300, параграф 2, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) След получаване на упълномощаването, предоставено на Комисията на 17 юни 2002 г., започнаха преговори с швейцарските власти относно асоциирането на Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген. (2) При условие, че бъде сключено на по-късна дата, желателно е да се подпише споразумението, парафирано на 25 юни 2004 г. (3) Споразумението предвижда временното прилагане на определени негови разпоредби. Тези разпоредби следва да се прилагат временно, докато споразумението влезе в сила. (4) По отношение на развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген, което попада в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност, необходимо е разпоредбите на Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени договорености за прилагане на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия, относно асоциирането на тези две държави към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген (1), да се прилагат mutatis mutandis спрямо отношенията с Швейцария при подписването на споразумението. (5) Настоящото решение не накърнява позицията на Обединеното кралство съгласно протокол за включване на достиженията на правото на ЕС от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност и Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за участие в някои от разпоредбите на достиженията на правото на ЕС от Шенген (2). (6) Настоящото решение не накърнява позицията на Ирландия съгласно Протокола за включване на достиженията на правото на ЕС от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност и Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да вземе участие в някои от разпоредбите на достиженията на правото на ЕС от Шенген (3). (7) Настоящото решение не накърнява позицията на Дания съгласно Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, РЕШИ: Член 1 Подписването от Европейската общност на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген и свързаните с него документи, състоящи се от заключителния акт, споразумението под формата на размяна на писма относно комитетите, които подпомагат Европейската комисия при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия, и от Общата декларация на съвместните заседания на смесените комитети ,се одобрява от името на Общността, при условие че бъде сключено. Текстът на споразумението и свързаните с него документи са приложени към настоящото решение (4). Член 2 Оправомощава председателя на Съвета да посочи лице/лица, упълномощено/и да подпише/ат споразумението и свързаните с него документи от името на Европейската общност. Член 3 Настоящото решение се прилага в областите, обхванати от разпоредбите, изброени в приложения A и Б към Споразумението и към тяхното развитие доколкото тези разпоредби имат или, в съответствие с Решение 1999/436/ЕО (5), е определено да имат правно основание в рамките на Договора за създаване на Европейската общност. Член 4 1. Разпоредбите на членове 1-4 от Решение 1999/437/ЕО на Съвета се прилагат по същия начин по отношение на асоциирането на Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген, което е в приложното поле на Договора за създаване на Европейската общност. 2. Преди делегациите, представляващи членовете на Съвета, да вземат участие в Смесения комитет, създаден съгласно Споразумението, в съответствие с член 7, параграфи 4 и 5 и член 10 от него, те следва да проведат заседание в рамките на Съвета с оглед определянето на общата им позиция, която може да се приеме. Член 5 В съответствие с член 14, параграф 2 от Споразумението, членове 1, 3, 4, 5 и 6 и член 7, параграф 2, буква a), първо изречение от него, се прилагат временно до влизането в сила на Споразумението. Съставено в Люксембург на 25 октомври 2004 година.

32009D0979

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2009 година за одобряване на националната програма, представена от България, за контролиране и мониторинг на условията за транспортиране на живи животни от рода на едрия рогат добитък, изнасяни от Съюза през пристанище Бургас, и на финансовото участие на Съюза за 2010 г. (нотифицирано под номер C(2009) 10004) (само текстът на български език е автентичен) (2009/979/ЕС) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Решение 2009/470/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 37 от него, като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (2) (наричан по-долу „Финансовият регламент“), и по-специално член 75 от него, като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (3) (наричан по-долу „правилата за прилагане“), и по-специално член 90 от него, като има предвид, че: (1) С Решение 2009/470/ЕО се определят процедурите, уреждащи финансовото участие на Общността в разходите във ветеринарната област. (2) По-специално член 37, параграф 1 от Решение 2009/470/ЕО предвижда, че ако от структурна или географска гледна точка държава-членка изпитва трудности с персонала или инфраструктурни трудности при изпълнение на новата стратегия за контрол, породена от завършване на изграждането на вътрешния пазар на живи животни, тя може за преходен период да получава финансово подпомагане от Общността. Освен това член 37, параграф 2 от Решение 2009/470/ЕО предвижда, че съответната държава-членка представя на Комисията национална програма, придружена от цялата подходяща финансова информация и предназначена да подобри нейната система за контрол. (3) Функционирането на вътрешния пазар изисква наличието на хармонизирана система за контрол на живите животни, включително на тези, които се изнасят за трети държави. Целесъобразно е да се улесни прилагането на посочената стратегия, като се предвиди финансово участие на Съюза за прилагането на тази стратегия. (4) Регламент (ЕО) № 639/2003 на Комисията от 9 април 2003 г. относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета по отношение на изискванията за отпускане на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт (4) предвижда, че животните могат да напускат митническата територия на Съюза през изходен пункт, където по отношение на животните, за които се приема декларация за износ, официалният ветеринарен лекар проверява дали изискванията, установени с Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (5), са спазени от мястото на тръгване до изходния пункт, и дали условията за транспорт за останалата част от пътуването отговарят на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1/2005. (5) Регламент (ЕО) № 1/2005 предвижда, че когато животните бъдат представени на изходните пунктове, официално определени ветеринарни лекари на държавите-членки проверяват дали животните са транспортирани в съответствие с разпоредбите на същия регламент. Когато компетентният орган счита, че животните не са годни да завършат своето пътуване, те трябва да бъдат разтоварени, напоени, нахранени и да могат да си отпочинат в контролен пункт. (6) Регламент (ЕО) № 1255/97 на Съвета от 25 юни 1997 г. относно критериите на Общността за контролни пунктове и относно изменение на маршрутния план, посочен в приложението към Директива 91/628/ЕИО (6), установява критериите, приложими в цялата Общност, на които трябва да отговарят контролните пунктове, така че да се гарантират оптималните условия на хуманно отношение към животните, преминаващи през тях, както и да се предвидят разпоредби за инцидентни здравословни проблеми на животните. (7) България срещна трудности с персонала и инфраструктурни трудности на изходния пункт пристанище Бургас при прилагането на ветеринарните проверки, изисквани в рамките на Общността съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 1/2005 и член 2 от Регламент (ЕО) № 639/2003 за живи животни от рода на едрия рогат добитък, изнасяни през това пристанище. По-специално не съществуват нито съоръжения, позволяващи на официалните ветеринарни лекари да инспектират живите животни от рода на едрия рогат добитък, нито одобрен контролен пункт в съответствие с Регламент (ЕО) № 1255/97 в непосредствена близост до пристанището, където животните могат да бъдат разтоварени, напоени, нахранени и да отпочинат, ако не са в състояние да продължат пътуването си или ако не могат да бъдат транспортирани в рамките на времето за пътуване, определено в Регламент (ЕО) № 1/2005. (8) На 17 септември 2009 г. България представи на Комисията програма за 2010 г. за контролиране и мониторинг на условията за транспортиране на живи животни от рода на едрия рогат добитък, изнасяни от Съюза през пристанище Бургас, за която България иска Съюзът да има финансово участие. (9) Комисията направи оценка на програмата, представена от България за 2010 г., от ветеринарна и финансова гледна точка. Беше установено, че тази програма отговаря на съответното ветеринарно законодателство на Съюза, и по-специално на критериите, посочени в член 21, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2005 и в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/97. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Националната програма за 2010 г., представена от България на 17 септември 2009 г., за контролиране и мониторинг на условията за транспортиране на живи животни от рода на едрия рогат добитък, изнасяни от Съюза през пристанище Бургас, се одобрява за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. Настоящото решение представлява решение за финансиране по смисъла на член 75 от Финансовия регламент. Член 2 Финансовото участие на Съюза е в размер на 80 % от разходите за проектиране и изграждане, които ще бъдат направени от България в пристанище Бургас за изграждането на съоръжения за инспектиране и на контролен пункт с капацитет от 120 до 140 животни от рода на едрия рогат добитък. Финансовото участие не надхвърля 152 000 EUR, които следва да бъдат отпуснати по следния бюджетен ред от общия бюджет на Европейския съюз за 2010 г., при условие че той бъде приет: - бюджетен ред № 17 04 02. Член 3 1. Разходите, представени от България за финансово участие на Съюза, се изразяват в евро и не включват данък добавена стойност и други данъци. 2. Когато разходите на България са направени във валута, различна от евро, България конвертира тези разходи в евро, като използва последния обменен курс, определен от Европейската централна банка преди първия ден на месеца, през който заявлението за плащане е представено от България. Член 4 1. Финансовото участие на Съюза за националната програма, посочена в член 1, се предоставя, при условие че България: а) изпълни програмата съгласно съответните разпоредби на правото на Съюза, включително правилата в областта на конкуренцията и на възлагането на договори за обществени поръчки; б) изпрати на Комисията най-късно до 31 юли 2010 г. междинните технически и финансови доклади за програмата, посочена в член 1, в съответствие с член 27, параграф 7, буква а) от Решение 2009/470/ЕО; в) изпрати на Комисията, в съответствие с член 27, параграф 7, буква б) от Решение 2009/470/ЕО, най-късно до 30 април 2011 г. окончателен подробен технически доклад, включващ оценка на постигнатите резултати, и подробен отчет на направените разходи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г.; г) изпрати на Комисията, в съответствие с член 27, параграф 8 от Решение 2009/470/ЕО, най-късно до 30 април 2011 г. заявлението за плащане, свързано с направените разходи по отношение на програмата, представена на 17 септември 2009 г.; д) за програмата, посочена в член 1, не изпраща последващи искания за друго финансово участие на Съюза във връзка с тези мерки и преди това не е изпращала такива искания. 2. В случай на закъснение при подаването на заявления се прилагат намаленията на финансовото участие, предвидени в член 27, параграф 8 от Решение 2009/470/ЕО. Член 5 Настоящото решение се прилага от 1 януари 2010 г. Член 6 Адресат на настоящото решение е Република България. Съставено в Брюксел на 17 декември 2009 година.

32010D0240

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 9 октомври 2009 година за подписването и сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Арабска република Египет относно реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопанските продукти, преработените селскостопански продукти и рибата и рибните продукти, замяната на протоколи 1 и 2 и на приложенията към тях и изменения на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (2010/240/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първото изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Член 13 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (1) („Споразумението за асоцииране“), което е в сила от 1 юни 2004 г., чиито търговски и свързани с търговията разпоредби влязоха в сила от 1 януари 2004 г., предвижда, че Общността и Египет постепенно прилагат по-голяма либерализация на търговията помежду им на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти и риба и рибни продукти. (2) На 6 март 2007 г. Съветът за асоцииране ЕС-Египет прие план за действие на Европейската политика на съседство, който включва конкретна разпоредба за по-нататъшна либерализация на търговията със селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти и риба и рибни продукти. (3) На 14 ноември 2005 г. Съветът упълномощи Комисията да провежда преговори с Арабска република Египет в рамките на Споразумението за асоцииране, за да постигне по-голяма либерализация на търговията помежду им със селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти и риба и рибни продукти. (4) На 19 юни 2008 г. Комисията договори от името на Общността Споразумение под формата на размяна на писма за изменение на Споразумението за асоцииране. (5) Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2). (6) Споразумението под формата на размяна на писма следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Арабска република Египет относно реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопанските продукти, преработените селскостопански продукти и рибата и рибните продукти, което изменя Споразумението за асоцииране и, по-специално, заменя протоколи 1 и 2 от това споразумение, както и приложенията към тях, се одобрява от името на Общността. Текстът на Споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящото решение. Член 2 1. Комисията приема необходимите мерки за прилагане на протоколи 1 и 2 в съответствие с Решение 1999/468/ЕО. 2. Комисията се подпомага от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (3), от Комитета за управление на рибните продукти, създаден с член 38 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (4) или, по целесъобразност, от комитетите, създадени със съответните разпоредби на други регламенти относно общата организация на пазарите или от Комитета по митническия кодекс, създаден с член 248a от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5). Член 3 При положение, че е необходимо Комисията да предприеме предпазна мярка по отношение на селскостопанските продукти и рибата и рибните продукти, както е предвидено в Споразумението за асоцииране, тази мярка се приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 159, параграф 2 от Общия регламент за ООП за селскостопанските продукти или в член 30 от Регламент (ЕО) № 104/2000 за рибата и рибните продукти. При преработените селскостопански продукти такива предпазни мерки, при условие че са спазени условията, определени от съответните разпоредби на Споразумението за асоцииране, се приемат в съответствие с релевантните разпоредби, определени съответно в Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. за общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин (6), в Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (7), и в Регламент (ЕО) № 1667/2006 на Съвета от 7 ноември 2006 г. относно глюкозата и лактозата (8). Член 4 Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето(ата), упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението за обвързване на Общността. Член 5 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Люксембург на 9 октомври 2009 година.

31999D0445

31999D0445 L 175/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА И НА КОМИСИЯТА от 29 април 1999 година относно сключване на Споразумението между Европейските общности и правителството на Канада по отношение на прилагането на техните закони за конкуренцията (1999/445/ЕО, ЕОВС) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взеха предвид договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 87 и 235 във връзка с член 228, параграф 3, първа алинея от него, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално членове 65 и 66 от него, като взеха предвид предложението от Комисията, като взеха предвид становището на Европейския парламент (1), (1) като имат предвид, че трябва да бъде направено позоваване на член 235 от Договора като резултат от включването в текста на Споразумението за сливания и придобивания, които се покриват от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно контрола на концентрациите между предприятия (2), което основно е на базата на член 235; (2) като имат предвид, че проблемите на конкуренцията придобиват все по-голямо международно измерение, международното сътрудничество в тази област следва да се укрепи; (3) като имат предвид, че за тази цел Комисията е договорила споразумение с правителството на Канада по отношение на прилагането на правилата за конкуренция на Европейските общности и Канада; (4) като имат предвид, че споразумението, включващо размяната на писма, следва да се одобри, РЕШИХА: Член I Споразумението между Европейските общности и правителството на Канада по отношение на прилагането на техните законите за конкуренция, включително разменените писма, се одобрява от името на Европейската общност и Европейската общност за въглища и стомана. Текстът на споразумението и размяната на писма, съставени на датски, немски, английски, испански, фински, френски, гръцки, италиански, нидерландски, португалски и шведски език, са приложени към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се оторизира да определи лице/а, упълномощено/и да подпише/ат споразумението с оглед обвързване на Европейската общност. Председателят на Комисията се оторизира да определи лице/а, упълномощено/и да подпише/ат споразумението с оглед обвързване на Европейската общност за въглища и стомана. Съставено в Люксембург на 29 април 1999 година.

32005D0513

32005D0513 L 187/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 юли 2005 година относно хармонизираното използване на радиочестотния спектър в честотната лента от 5 GHz за внедряване на безжични системи за достъп, включително местни радиомрежи (WAS/RLAN) (нотифицирано под номер С(2005) 2467) (текст от значение за ЕИП) (2005/513/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка в политиката в Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) В Препоръка 2003/203/ЕО на Комисията от 20 март 2003 г. относно хармонизираното осигуряване на обществен R-LAN достъп до обществените мрежи и услуги за електронна комуникация в Общността (2) се препоръчва държавите-членки да разрешат осигуряването на обществен R-LAN достъп до обществените мрежи и услуги за електронна комуникация в наличната лента от 5 GHz. (2) Наред с това се счита, че във връзка с Решение № 676/2002/ЕО би било необходимо по-нататъшното хармонизиране по-специално на лентата от 5 GHz, за да се гарантира наличност на лентата за местни радиомрежи във всички държави-членки, както и с оглед облекчаване на все по-нарастващото претоварване на лентата от 2,4 GHz, предназначена за R-LAN с Решение (01)07 на Европейския комитет по радиокомуникации (3). (3) Съответните части от лентата от 5 GHz са разпределени за мобилни услуги, изключващи въздухоплавателните мобилни услуги, на първична основа, във всичките три региона на Международния съюз по телекомуникации (ITU) от Световната конференция по радиосъобщения през 2003 г. (WRC-03) предвид необходимостта от защита на останалите първични услуги в тези честотни ленти. (4) WRC-03 прие Резолюция 229 на ITU-R за „Използване на обхватите 5 150-5 250, 5 250-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz от мобилните служби за внедряване на безжични системи за достъп, включително радиомрежи с местно значение“, която бе стимул за по-нататъшната европейска хармонизация с оглед осигуряване на бърз достъп на системите R-LAN в рамките на Европейския съюз. (5) С оглед осъществяването на такова хармонизиране на 23 декември 2003 г. Комисията предостави мандат (4) на Европейската конференция на пощенските и телекомуникационните администрации (СЕРТ), съгласно член 4, параграф 2 от Решение № 676/2002/ЕО за хармонизиране на радиочестотния спектър в честотната лента от 5 GHz за използване при RLAN. (6) В резултат от получаването на този мандат СЕРТ, с помощта на своя Комитет за електронни комуникации, дефинира в своя доклад (5) от 12 ноември 2004 г. и в своето Решение ЕСС/DЕС(04)08 от 12 ноември 2004 г. конкретните технически и експлоатационни условия за натоварване на конкретните честоти в честотната лента от 5 GHz, които са приемливи за Комисията и за Комитета по радиочестотния спектър, и следва да започнат да се прилагат в Общността с цел обезпечаване развитието в Общността на WAS/RLAN на хармонизирана основа. (7) Оборудването за WAS/RLAN следва задължително да отговаря на изискванията от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (6). Член 3.2 от настоящата директива задължава производителите да гарантират, че оборудването не довежда до вредни смущения за останалите потребители в спектъра. (8) В редица държави-членки е налице съществена нужда от експлоатация на военни и метеорологични радари в лентите между 5 250 и 5 850 MHz, което обстоятелство налага наличието на специфична защита срещу вредните смущения с източник WAS/RLAN. (9) Наред с това е налице и необходимост от конкретизиране на подходящи еквивалентни лимити и експлоатационни ограничения на еквивалентната изотропно излъчена мощност, например ограничения за използване във вътрешни помещения, отнасящи се до WAS/RLAN и по-специално в честотната лента 5 150-5 350 MHz с цел осигуряване защита на системите за наземно проучване - спътникова служба (активна), службата за изследвания на Космоса (активна) и мобилно-спътникова служба захранващи връзки. (10) Както бе посочено в отчета на СЕРТ, обменът между радарите в радиоопределителната служба и WAS/RLAN в честотните ленти 5 250-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz е осъществим само при прилагане на ограничения по отношение на мощността и техники за смекчаване, които гарантират, че WAS/RLAN не проявяват смущения при радарните програми/системи. Поради това в хармонизирания стандарт EN 301 893 (7), разработен от Европейския институт по телекомуникационни стандарти (ETSI) с цел обезпечаване на презумпция за съответствие за оборудването WAS/RLAN с Директива 1999/5/ЕО, бяха включени контрол върху мощността на предавателите (ТРС) и избор на динамична честота (DFS). Контролът на мощността на предавателя (ТРС) в WAS/RLAN в честотните ленти 5 250-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz би улеснил обмена със спътниковите служби чрез значително намаляване на добавената интерференция. DFS, който отговаря на изискванията за намиране и реакция, както и на експлоатационните изисквания, формулирани в приложение I към Препоръка ITU-R M.1652 (8), предотвратява едновременното използване на радиочестоти от радари и WAS/RLAN. Ще се наблюдава и контролира ефективността на техниките за смекчаване в стандарта EN 301 893 при защитата на радари с фиксирана честота. При това, този стандарт подлежи на преразглеждане с оглед актуализирането му с нови разработки въз основа на проучването, проведено от държавите-членки и отнасящо се до подходящи методи за изпитване и процедури за техники за смекчаване. (11) На общностно равнище и на ITU равнище се признава, че е налице необходимост от провеждане на по-нататъшни изследвания и от разкриване на възможности за разработване и развитие на алтернативни техникоексплоатационни условия за WAS/RLAN, докато същите все още обезпечават адекватна защита по отношение на останалите първични служби в дадена конкретна радиолокация. Освен това е наложително вътрешнодържавните администрации да проведат кампания по измерване и изпитване с оглед улесняване на съвместното съществуване на различните служби. При бъдещото преразглеждане на настоящото решение ще се взимат предвид точно такива изследвания и разработки. (12) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Целта на настоящото решение е хармонизиране на условията за наличност и целесъобразно използване на честотните ленти 5 150-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz за безжични системи за достъп, включително местни радиомрежи (WAS/RLAN). Член 2 а) „Безжични системи за достъп, включително местни радиомрежи (WAS/RLAN)“ означава широколентови радиосистеми, които позволяват безжичен достъп за обществени и частни приложения, независимо от разположената отдолу мрежова топология. б) „Използване във вътрешни помещения“ означава използване във вътрешността на дадена сграда, включително по места, които се възприемат като такава, например самолет, където екранирането обикновено обезпечава необходимата атенюация, улесняваща обмена с останалите служби. в) „Средна еквивалентна изотропно излъчена мощност (е.i.r.p.)“ означава еквивалентна изотропно излъчена мощност по време на неравномерно предаване на данни, която съответства на най-високата мощност при прилагане на контрол над мощността. Член 3 Най-късно до 31 октомври 2005 г. държавите-членки определят честотните ленти 5 150-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz и вземат всички необходими мерки с оглед внедряването на WAS/RLAN при спазване на специалните условия, определени в член 4. Член 4 1. В честотната лента 5 150-5 350 MHz WAS/RLAN се ограничават до използване във вътрешни помещения с максимална средна е.i.r.p. до 200 mW. а) до 0,25 mW/25 kHz в която и да е лента от 25 kHz в честотната лента 5 150-5 250 MHz, и б) до 10 mW/MHz в която и да е лента от 1 MHz в честотната лента 5 250-5 350 MHz. 2. В честотната лента 5 470-5 725 MHz WAS/RLAN за използване във вътрешни помещения и извън сградите се ограничават до максимална средна е.i.r.p. 1 W и до гъстота на максималната средна еквивалентна изотропно излъчена мощност 50 mW/MHz в която и да е лента от 1 MHz. 3. WAS/RLAN, работещи в честотните ленти 5 250-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz, използват контрол на мощността на предавателя, който обезпечава, средно взето, фактор на смекчаване от поне 3 dB спрямо максималната изходна мощност на системите. Ако не се използва контрол на мощността на предавателя, максималната средна е.i.r.p. и съответните граници на средната гъстота на максималната средна е.i.r.p. за честотните ленти 5250-5350 MHz и 5 470-5 725 MHz се редуцират с 3 dB. 4. WAS/RLAN, работещи в честотните ленти 5 250-5 350 MHz и 5 470-5 725 MHz, използват технически прийоми за смекчаване, които да дават поне същата защита, каквато е залегнала в изискванията за намиране и реакция, както и на експлоатационните изисквания, формулирани в EN 301 893, с цел осигуряване на съвместима работа на радиоопределителните системи. Такива технически прийоми за смекчаване изравняват вероятността от избиране на конкретен канал за всички налични канали с оглед обезпечаване, средно взето, на почти равномерно разпределение на натоварването на спектъра. 5. Държавите-членки подлагат техническите прийоми за смекчаване на редовен преглед и докладват на Комисията след провеждането на такива прегледи. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 юли 2005 година.

32004D0407

32004D0407 L 132/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 април 2004 година за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности (2004/407/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 245, втори параграф от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 160, втори параграф от него, като взе предвид искането на Съда на Европейските общности от 12 февруари 2003 г., като взе предвид становището на Европейския парламент от 10 февруари 2004 г., като взе предвид становището на Комисията от 10 ноември 2003 г., като има предвид, че: (1) Член 2, точка 31 от Договора от Ница заменя член 225 от Договора за ЕО с нова разпоредба, чиито параграф 1, първа алинея предвижда: „Първоинстанционният съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в членове 230, 232, 235, 236 и 238, с изключение на възложените на съдебен състав и тези, които в статута са изрично запазени за Съда на ЕО. Статутът може да предвиди компетентност на Първоинстанционния съд и относно други категории дела.“ (2) Член 3, параграф 13 от Договора от Ница прави подобно изменение на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия. (3) Това изменение беше взето предвид във временната редакция на член 51 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности, съгласно който: „Чрез дерогация от правилото по член 225, параграф 1 от Договора за ЕО и член 140а, параграф 1 от Договора за Евратом Съдът на ЕО може да се произнася по искове, заведени от държави-членки, от институции на Общностите и от Европейската централна банка.“ (4) В съответствие с текста и структурата на новия член 225 от Договора за ЕО и новия член 140а от Договора за Евратом, следва да се изготви нова редакция на член 51 от Протокола относно статута на Съда на ЕО, за да се определят съответните правомощия на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд, тъй като прехвърлянето на правомощия на Първоинстанционния съд като първа инстанция трябва да бъде съществено, а критериите за предоставяне на правомощията - достатъчно ясни, за да бъдат недвусмислено разбрани от институциите и държавите-членки. (5) Искове, заведени от държавите-членки срещу актове на Съвета, чрез които той упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с правилата, посочени в член 202, трето тире от Договора за ЕО, следва да бъдат подсъдни на Първоинстанционния съд. Става въпрос за случаи, в които Съветът е запазил правото сам да упражнява изпълнителни правомощия, или е придобил отново правото да упражнява такива правомощия в рамките на „комитологична процедура“. (6) Разпоредбите на член 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности, засягащи случаите, в които Първоинстанционният съд може да откаже да правораздава в полза на Съда на Европейските общности, следва да бъдат изменени, така че да съответстват на новите правомощия на Първоинстанционния съд. Необходимо е да се предвиди възможност за отказ от правораздаване, когато пред Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд са заведени свързани помежду си дела, като изходът на едното от тях може да зависи от този на другото, РЕШИ: Член 1 1. Член 51 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се заменя със следния текст: „Член 51 Чрез дерогация от правилото по член 225, параграф 1 от Договора за ЕО и член 140а, параграф 1 от Договора за Евратом, Съдът на Европейските общности запазва правомощието да разглежда исковете, посочени в членове 230 и 232 от Договора за Европейската общност и членове 146 и 148 от Договора за Евратом, когато са заведени от държава-членка срещу: а) акт или бездействие на Европейския парламент или Съвета, или на двете институции, действащи съвместно, освен за: - решения, взети от Съвета съгласно член 88, параграф 2, трета алинея от Договора за Европейската общност, - актове на Съвета, приети съгласно регламент на Съвета относно мерките за търговска защита по смисъла на член 133 от Договора за ЕО, - актове на Съвета, чрез които Съветът упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с член 202, трето тире от Договора за ЕО; б) срещу акт или бездействие на Комисията съгласно член 11а от Договора за ЕО. Съдът на Европейските общности запазва също така правомощието си да разглежда исковете, посочени в същите членове, когато те са заведени от институция на Общностите или от Европейската централна банка срещу акт или бездействие на Европейския парламент, на Съвета, на тези две институции, действащи съвместно, или на Комисията, или са заведени от институция на Общностите срещу акт или бездействие на Европейската централна банка.“ 2. Член 54, трети параграф от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се заменя със следния текст: „Когато Съдът и Първоинстанционният съд са сезирани с искове, които имат еднакъв предмет, повдига се еднакъв въпрос за тълкуване или се оспорва валидността на един и същ акт, Първоинстанционният съд може, след изслушване на страните, да спре висящото пред него производство до постановяване на решението на Съда на ЕО. При същите условия, Съдът може освен това да реши да спре висящото пред него производство; в този случай производството пред Първоинстанционния съд продължава.“ 3. Към член 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се добавя следният нов параграф: „Когато държава-членка и институция на Общностите оспорват един и същ акт, Първоинстанционният съд отказва да правораздава, с оглед Съдът на ЕО да се произнесе по тези искове.“ Член 2 Дела, които са подсъдни на Първоинстанционния съд по силата на настоящото решение и които са били заведени пред Съда на Европейските общности до датата на влизане в сила на настоящото решение; но а) производствата, по които са били спрени към тази дата, в съответствие с член 54, трети параграф, последно изречение от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности; или б) производствата, чиято писмена фаза не е приключила към тази дата, както е определено в член 44 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности, се препращат на Първоинстанционния съд. Член 3 Настоящото решение влиза в сила на първия ден от втория месец след този на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Люксембург на 26 април 2004 година.

32006R1914

32006R1914 L 365/64 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1914/2006 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета за приемане на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета от 18 септември 2006 г. за приемане на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (1), и по-специално член 14 от него, като има предвид, че: (1) Предвид промените, въведени с Регламент (ЕО) № 1405/2006, и натрупания опит и в интерес на опростяване на законодателството Регламент (ЕИО) № 2837/93 на Комисията от 18 октомври 1993 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета по отношение на поддържането на маслинови горички в традиционните площи за отглеждане на маслини (2), Регламент (ЕИО) № 2958/93 на Комисията от 27 октомври 1993 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета относно специфичния режим на снабдяване с някои селскостопански продукти (3), Регламент (ЕО) № 3063/93 на Комисията от 5 ноември 1993 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета по отношение на режима на помощи за производство на мед със специфично качество (4), Регламент (ЕО) № 3175/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. за определяне на подробни правила за прилагане на специалния режим на снабдяване със зърнени продукти на малките острови в Егейско море и установяване на прогнозен баланс (5), Регламент (EО) № 1517/2002 на Комисията от 23 август 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 2019/93 на Съвета относно въвеждане на специфични мерки за малките острови в Егейско море по отношение на отглеждането на определени земеделски продукти, картофи за консумация от човека и картофи за семе (6), Регламент (ЕО) № 1999/2002 на Комисията от 8 ноември 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2019/93 на Съвета относно специфичния режим на помощи за малките острови в Егейско море по отношение на лозята (7) и Регламент (ЕО) № 2084/2004 на Комисията от 6 декември 2004 г. за дерогация от Регламент (ЕИО) № 2837/93 относно периода за плащане на помощта за поддържане на маслинови горички в традиционните площи за отглеждане на маслини в малките острови в Егейско море (8) следва да бъдат отменени и заменени с един регламент за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1405/2006. (2) Следва да бъдат определени подробни правила за изпълнение на специфичния режим на снабдяване и на мерките за подкрепа на местните селскостопански продукти, които са предвидени в Регламент (ЕО) № 1405/2006. (3) Следва да бъдат определени подробни правила за определяне на стойността на помощта за доставката на продукти съгласно специфичния режим на снабдяване. Такива правила следва да бъдат съобразени с допълнителните разходи за доставки до малките острови в Егейско море, които произтичат от тяхната отдалеченост и изолираност, което представлява бреме и силно ги възпрепятства. (4) Схемата за помощи за доставката на продукти съгласно специфични режим на снабдяване следва да бъде управлявана посредством сертификат, наричан „сертификат за помощи“, като се използват формите на лицензиите за внос. (5) Управлението на специфичния режим на снабдяване изисква да бъдат въведени подробни правила за издаването на сертификата за помощи, които дерогират от обичайните правила, които се прилагат за лицензиите за внос съгласно Регламент (ЕО) № 1291/2000 от 9 юни 2000 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (9). (6) Управлението на специфичния режим на снабдяване трябва да позволява преследването на две цели. Първо, следва да насърчава бързото издаване на сертификати, по-специално като повече не се изисква предварително внасяне на гаранция във всички случаи, и бързото плащане на помощта за доставки на продукти. Второ, следва да гарантира контрола и мониторинга на операциите и да осигури на административните органи инструментите, които са им необходими, за да установят дали целите на схемата се постигат, като тези цели се състоят в това да се осигури редовна доставка на определени селскостопански продукти и да се компенсират последиците от географското положение на малките острови в Егейско море, като се гарантира, че предимствата на схемата действително са преминали етапа, в който продуктите, предназначени за крайния потребител, са пуснати на пазара. (7) Един от тези инструменти се изразява в регистрирането на операторите, които упражняват икономическа дейност съгласно специфичния режим на снабдяване. Регистрираните оператори са упълномощени да се възползват от режима, при условие че изпълняват задълженията, установени в правилата на Общността и на съответната държава. Кандидатите следва да имат право да бъдат регистрирани, при условие че отговарят на определен брой обективни изисквания, чиято цел е да улесняват административното обслужване на схемата. (8) Подробните правила за административното управление на специфичния режим на снабдяване трябва да гарантират, че в рамките на установените в прогнозните баланси за доставка количества регистрирани оператори могат да получат сертификат за продуктите и количествата, включени в търговските транзакции, които те осъществяват за своя собствена сметка, срещу представяне на документи, удостоверяващи, че операцията е действителна и че заявлението за издаване на сертификат е изрядно. (9) Мониторингът на операциите, отговарящи на условията на специфичния режим на снабдяване, изисква, inter alia, да бъдат представени и доказателства, че операцията по снабдяване, за която е издаден сертификатът, е била извършена в кратък срок от време, и да бъде забранено прехвърлянето на правата и задълженията, предоставени на титуляра на въпросния сертификат. (10) Ползите, предоставени под формата на помощ от Общността, трябва да бъдат прехвърлени, така че да са отразени в производствените разходи и в цените, заплащани от крайните потребители. Следователно е необходимо да бъдат извършвани проверки, които да гарантират, че ползите са действително прехвърлени. (11) Регламент (ЕО) № 1405/2006 определя, че продуктите, включени в специфичния режим на снабдяване, могат да бъдат изнасяни в трети страни или експедирани в останалата част от Общността само при определени условия, които трябва да бъдат установени. Следва да бъдат съответно установени подробни правила. И по-специално целесъобразно е да бъдат установени максималните количества преработени продукти, които могат да бъдат обект на традиционен износ или пратки. (12) За да бъдат защитени потребителите и търговските интереси на операторите, продукти, които не са с добро и задоволително пазарно качество по смисъла на Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (10), следва да бъдат изключени от специфичния режим на снабдяване не по-късно от момента, когато за първи път бъдат пуснати на пазара, и ако това изискване не е спазено, следва да бъдат предприети съответни стъпки. (13) Компетентните органи следва да установят подробните административни правила, необходими за да бъдат гарантирани управлението и мониторинга на специфичния режим на снабдяване. Освен това, за да бъде гарантирано, че режимът е правилно наблюдаван, са необходими правила за определяне на проверките, които следва да бъдат извършвани. Следователно трябва да бъдат предвидени административни санкции за гарантиране на гладкото функциониране на въведените механизми. (14) За да може да бъде направена оценка на изпълнението на режима, от компетентните органи следва да се изисква да представят на Комисията отчети през редовни интервали от време. (15) За всяка схема за помощ, насочена към местното производство, следва да се определи обхватът на заявленията за помощ и съпътстващите ги документи, с оглед оценката на тяхната основателност. (16) Заявленията за помощ, съдържащи очевидни грешки, следва да могат да бъдат поправяни по всяко време. (17) Трябва да се спазват крайните срокове за подаване на и внасяне на изменения в заявленията за помощ, за да могат националните органи да планират и впоследствие да извършват ефективни проверки за достоверността на заявленията за помощ за местно производство. Следователно трябва да бъдат определени срокове, след изтичането на които да не могат да се подават заявления. Освен това следва да се прилага намаление на помощта, за да се стимулират бенефициерите да спазват сроковете. (18) Бенефициерите следва да могат по всяко време да оттеглят заявленията си за помощ за местно производство или части от тях, при условие че компетентният орган все още не е информирал производителя бенефициер за някакви грешки, съдържащи се в заявлението за помощ, или не е обявил проверка на място, която да установи грешки в частта, свързана с оттеглянето. (19) Спазването на правилата за схемите за помощ, управлявани съгласно интегрираната система за администриране и контрол следва да бъде ефективно наблюдавано. За тази цел следва да бъдат установени подробно критериите и техническите процедури за извършване на административни проверки и проверки на място. Когато е уместно, Гърция следва да се стреми да съчетава различните проверки по силата на настоящия регламент с проверките, предвидени съгласно други разпоредби на Общността. (20) Следва да се определи минималният брой бенефициери, които подлежат на проверки на място по различните схеми за помощ. (21) Извадката за минималния брой проверки на място следва да се вземе отчасти на базата на анализ на риска и отчасти произволно. Следва да бъдат определени основните фактори, които се отчитат при анализа на риска. (22) Когато бъдат установени съществени нередности, броят проверки на място следва да се увеличи през текущата и следващите години, за да се постигне едно приемливо ниво на сигурност, че съответните заявления за помощ са изрядни. (23) За да бъдат ефективни проверките на място е важно инспекторите да бъдат информирани за причините, поради които засегнатите бенефициери са били избрани за проверка на място. Гърция следва да води архив с такава информация. (24) За да бъдат в състояние националните органи и компетентните органи на Общността да проследяват извършените проверки на място, подробностите за проверките следва да се отбелязват в доклада от инспекцията. Бенефициерите или техни представители следва да имат възможност да подпишат доклада. Въпреки това, в случай на проверки чрез сензорни детектори, следва да се разреши на Гърция да осигури това право единствено в случаите, в които проверките разкриват нередности. Освен това, независимо от вида на извършената проверка на място, бенефициерът следва да получи копие от доклада, ако са установени нередности. (25) За да бъдат ефективно защитени финансовите интереси на Общността, следва да бъдат приети адекватни мерки за борба с нередностите и измамите. (26) Следва да бъдат определени намаления и лишаване от помощи по отношение на принципа на пропорционалността и на особените проблеми, които могат да възникнат в случай на непреодолима сила, извънредни ситуации и природни бедствия. Тези намаления и лишаване от помощ следва да се класифицират според тежестта на извършената нередност и следва да достигат най-много до пълното лишаване от една или повече схеми на помощ за местно производство за определен период. (27) Като общо правило намаления и лишаване от помощ следва да не се прилагат, когато бенефициерите са подали фактически вярна информация или могат по друг начин да докажат, че не са извършили нарушение. (28) Бенефициери, които по всяко време уведомят компетентните национални органи за неточности в заявленията за помощ, следва да не са обект на намаления или лишаване от помощ, независимо от причината за нередностите, при условие че засегнатият бенефициер производител не е информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място и при условие че компетентният орган все още не е информирал бенефициера за някакви нередности в заявлението. (29) Намаления и лишаване от помощ, предвидени по силата на настоящия регламент, следва да се прилагат, без да засягат допълнителните санкции съгласно други разпоредби на националното законодателство. (30) Бенефициерите, които не са в състояние да изпълнят задълженията си, предвидени съгласно подробните правила за изпълнението на програмите вследствие на непреодолима сила или изключителни обстоятелства, не следва да губят правото си на помощ. (31) За да се гарантира еднакво прилагане на принципа на добросъвестност в цялата Общност, когато се възстановяват недължимо платени суми, условията, при които може да се прави позоваване на този принцип, следва да бъдат определени, без да се засяга отчитането на въпросните разходи в контекста на счетоводното приключване. (32) Като общо правило Гърция следва да предприеме по-нататъшни мерки, необходими за да се гарантира правилното прилагане на настоящия регламент. (33) Когато е уместно, Комисията следва да бъде информирана за всякакви мерки, предприети от Гърция за прилагане на схемите за помощ, предвидени по силата на настоящия регламент. За да се даде възможност на Комисията да извършва ефективно наблюдение, Гърция следва редовно да ѝ изпраща определена статистика за схемите за помощ. (34) Мерките, предвидените в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по директните плащания, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ДЯЛ 1 ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Приложно поле Настоящият регламент определя подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1405/2006, и по-специално относно програмата, свързана със специфичния режим на снабдяване за малките острови в Егейско море, както е предвидено в глава II от посочения регламент, и мерките за подпомагане на местното производство в тези острови, както е предвидено в глава III от посочения регламент. Член 2 Определения По смисъла на настоящия регламент: а) „малки острови“ означава всички острови в Егейско море, с изключение на островите Крит и Евбея; б) „компетентни органи“ означава органите, определени от Гърция да изпълняват настоящия регламент; в) „програма“ означава програмата за подпомагане, посочена в член 13 от Регламент (ЕО) № 1405/2006. ДЯЛ II СПЕЦИФИЧЕН РЕЖИМ НА СНАБДЯВАНЕ ГЛАВА I Прогнозен баланс на снабдяване Член 3 Определяне и предоставяне на помощ 1. За целите на прилагане на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006 Гърция следва да определи в рамките на контекста на програмата стойността на помощта за предоставяне като компенсация за откъснатостта, изолираността и отдалеченото местоположение, като се вземат предвид: а) специфичните нужди на малките острови и точните изисквания по отношение на качеството; б) традиционните търговски потоци с пристанищата на континентална Гърция и между островите в Егейско море; в) икономическите аспекти на предлаганата помощ; г) където е уместно, необходимостта да не възпрепятства потенциалното развитие на местни продукти; д) по отношение на специфични допълнителни разходи за транспорт, разходите за междинно претоварване, свързани с доставката на стоки за малките острови; е) по отношение на специфичните допълнителни разходи по местна преработка, малкият размер на пазара и необходимостта да се гарантира сигурността на доставките на стоки в засегнатите малките острови. 2. Няма да се предоставя помощ за доставка на продукти в малък остров, който вече се е възползвал от специфичния режим на снабдяване в друг малък остров. ДЯЛ II Сертификат за помощ, плащане, регистър, краен потребител, качество и гаранции Член 4 Сертификат за помощ и плащане 1. Помощта, предвидена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, се плаща при представяне на сертификат, наричан по-нататък „сертификат за помощ“, който е използван в пълна степен и е придружен от фактурата за покупка и оригинал или заверено копие на товарителницата или на въздушната товарителница. Представянето на сертификат за помощ пред компетентните органи е равносилно на кандидатстване за помощта. Освен в случаите на непреодолима сила или климатични отклонения сертификатите трябва да се представят в срок до 30 дни от датата, на която са таксувани. Когато този срок бъде пропуснат, помощта се намалява с 5 % за всеки просрочен ден. Помощта се плаща от компетентните органи, не по-късно от 90 дни след датата, на която бъде внесен използвания сертификат за помощ, освен в един от следните случаи: а) непреодолима сила или климатични отклонения; б) когато е образувано административно разследване относно правото да се ползва помощта; в такива случаи плащането се извършва само след като се признае правото да се ползва помощта. 2. Сертификатите за помощ се изготвят въз основа на образеца на лицензия за внос, установен в приложение I към Регламент (ЕО) № 1291/2000. Член 8, параграф 5 и членове 13, 15, 17, 18, 21, 23, 26, 27, 29-33 и 36-41 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 се прилагат mutatis mutandis, без да се засяга настоящия регламент. 3. Надписът „сертификат за помощ“ е отпечатан или подпечатан в клетка 20 (специални условия) на сертификата. 4. Клетки 7 и 8 на сертификата се зачеркват. 5. Клетка 12 на сертификата за помощ посочва последния ден от срока на валидност. 6. Приложимата стойност на помощта е тази, която е в сила в деня, в който е внесено заявлението за сертификата за помощ. 7. Компетентните органи издават сертификати за помощ при поискване от съответните страни, при условията на лимитите на прогнозните баланси за снабдяване. Член 5 Прехвърляне на предимството на крайния потребител 1. За целите на прилагане на настоящия дял: а) „предимството“, посочено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, означава предоставянето на помощ от Общността, както е предвидено в посочения регламент; б) „краен потребител“ означава i) когато се касае за продукти за директна консумация: потребителят, ii) когато се касае за продукти за преработвателната или за опаковъчната промишленост, които са предназначени за консумация от човека: крайният преработвател или опаковчик, iii) когато се касае за продукти за преработвателната или за опаковъчната промишленост, които са предназначени за храни за животни и за продукти, които да бъдат използвани като селскостопански суровини: земеделският стопанин. 2. Компетентните органи предприемат всички уместни стъпки, за да проверят дали предимството действително е прехвърлено на крайния потребител. Когато правят това, те могат да оценят търговските маржове и цени, които се прилагат от различните засегнати оператори. Мерките, посочени в първата алинея, и по-специално контролните точки, използвани за определяне дали помощта е била прехвърлена, и всички направени изменения, се съобщават на Комисията в контекста на доклада, предвиден в член 33. Член 6 Регистър на оператори 1. Сертификати за помощ се издават само на оператори, вписани в регистър, воден от компетентните органи (наричан по-нататък „регистърът“). 2. Всеки оператор, установен в Общността, може да подаде заявление за вписване в регистъра. Вписването в регистъра е обусловено от следните изисквания: а) операторите притежават средствата, структурите и юридическите разрешения, които се изискват за осъществяване на дейността им, и по-специално да са спазвали надлежно задълженията си по отношение на бизнес счетоводството, както е уместно, и облагането с данъци; б) операторите са в състояние да гарантират, че осъществяват дейността си на малките острови; в) в контекста на специфичния режим на снабдяване за малките острови и в съответствие с целите на този режим операторите се ангажират да: i) съобщават на компетентните органи, по тяхно искане, цялата съответна информация за тяхната търговска дейност, по-специално що се отнася до цените и маржовете на печалба, които те ползват, ii) действат изключително от свое собствено име и за своя сметка, iii) подават заявления за издаване на сертификат, които съответстват на реалната им способност да доставят съответните продукти, като тази способност се доказва чрез позоваване на обективни фактори, iv) да се въздържат от действия, които по някакъв начин могат да създадат изкуствен недостиг на продукти, и от продажба на наличните продукти на изкуствено ниски цени, v) гарантират в уверение на компетентните органи, че когато селскостопанските продукти са доставени в малките острови, предимството е прехвърлено върху крайния потребител. 3. Операторите, които възнамеряват да експедират в останалата част от Общността или да изнасят за трети страни преработени или непреработени продукти съгласно условията, посочени в член 13, декларират при подаване на заявлението си за вписване в регистъра или по-късно своето намерение да се ангажират с тази дейност и посочват местоположението на опаковащото предприятие, когато това е възможно. 4. Преработватели, които възнамеряват да изнасят за трети страни или да експедират за Общността преработени продукти съгласно условията, посочени в член 13 или член 14, декларират при подаване на заявлението си за вписване в регистъра или по-късно своето намерение да се ангажират с тази дейност, посочват местоположението на преработвателното предприятие и, когато е възможно, представят аналитични списъци на преработените продукти. Член 7 Документи, които се представят от операторите, и валидност на сертификатите за помощ 1. Компетентните органи приемат заявленията за издаване на сертификат за помощ, подадени от операторите за всяка пратка, при условие че са придружени от оригинал или заверено копие на фактурата за покупка. Фактурата за покупка, товарителницата или въздушната товарителница трябва да бъдат на името на заявителя. 2. Срокът за валидност на сертификатите е 45 дни. Срокът на валидност може да бъде удължен от компетентния орган в особени случаи, когато времето за извършване на транспорта бъде повлияно от сериозни и непредвидени затруднения, но не може да надхвърля два месеца от датата на издаване на сертификата. Член 8 Представяне на сертификати и стоки; непрехвърляемост на сертификати 1. Сертификати за помощ за продукти, обхванати от специфичния режим на снабдяване, се представят на определените органи в срок до 15 работни дни от датата на разтоварване на стоките. Компетентните органи могат да намалят този максимален срок. 2. Стоките се представят насипно или в отделни партиди, които отговарят на представения сертификат. 3. Сертификатите за помощ са непрехвърляеми. Член 9 Качество на продуктите Само продукти с добро и коректно търговско качество по смисъла на член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/1999 могат да отговарят на условията на специфичния режим на снабдяване. Съответствието на продуктите с изискванията, установени в първата алинея, се проверява не по-късно от етапа на първото пускане на пазара в съответствие със стандартите или практиките, които са в сила в Общността. Когато бъде констатирано, че даден продукт не отговаря на изискванията, установени в първата алинея, правото да се ползват от специфичния режим на снабдяване се отнема и съответното количество се възстановява към прогнозния баланс на снабдяване. Когато е предоставена помощ в съответствие с член 4, помощта се възстановява. Член 10 Внасяне на гаранция При подаване на заявление за издаване на сертификат за помощ не се изисква гаранция. Въпреки това, в особени случаи и в степен, необходима да се гарантира правилното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи могат да изискват внасянето на гаранция, равна на стойността на съответното предимство. В тези случаи се прилага член 35, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1291/2000. Член 11 Значително увеличение на заявленията за сертификати за помощ 1. Ако изпълнението на прогнозния баланс за снабдяване показва значително увеличение на заявленията за сертификати за помощ за определен продукт, което може да изложи на риск постигането на една или повече от целите на специфичния режим на снабдяване, Гърция предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че малките острови се зареждат с основни продукти, като отчита наличните доставки и изискванията на приоритетните сектори. 2. В случай на ограничения върху издаването на сертификати компетентните органи прилагат еднакъв процент на намаление за всички неразгледани заявления. Член 12 Определяне на максимално количество на заявление за сертификат Дотолкова, доколкото е строго необходимо да се избягват смущения на пазара на малките острови или осъществяването на спекулативни действия, които има вероятност да засегнат гладкото функциониране на специфичния режим на снабдяване, компетентните органи определят максимално количество на заявление за сертификат. Компетентните органи незабавно информират Комисията за случаите, в които се прилага настоящия член. ГЛАВА III Износ за трети страни и експедиране за останалата част от Общността Член 13 Условия за износ или експедиране 1. Износът и експедирането на непреработени продукти, които са се ползвали от специфичния режим на снабдяване, или на опаковани или преработени продукти, които съдържат продукти, които са се ползвали от специфичния режим на снабдяване, са обект на изискванията, установени в параграфи 2-3. 2. Количества продукти, които са се ползвали от помощ и се изнасят или експедират, се възстановяват към прогнозния баланс на снабдяване, а предоставената помощ се възстановява от износителя или изпращача най-късно към момента на износа или експедирането. Тези продукти не могат да бъдат експедирани или изнесени, докато не бъде извършено възстановяването, посочено в първата алинея. Когато няма възможност да бъде определена стойността на предоставената помощ, се счита, че продуктите са получили най-високият размер на помощта, определен от Общността за този вид продукти, през шестмесечния период, предхождащ подаването на заявление за износ или експедиране. Тези продукти могат да се ползват от възстановяване при износ, при условие че отговарят на критериите за получаване на такова възстановяване. 3. Компетентните органи разрешават износа или експедирането на количества преработени продукти, различни от тези, посочени в параграф 2 и в член 14, само когато преработвателят или износителят удостоверят, че въпросните продукти не съдържат суровини, внесени съгласно специфичния режим на снабдяване. Компетентните органи разрешават реекспорт или повторно експедиране на непреработени продукти или опаковани продукти, различни от тези, посочени в параграф 2, само когато изпращачът удостовери, че тези продукти не са се ползвали от специфичния режим на снабдяване. Компетентните органи извършват необходимите проверки, за да гарантират точността на сертификатите, посочени в първата и втората алинея, и, ако е необходимо, възстановяват предимството. Член 14 Традиционен износ и традиционни експедиции на преработени продукти 1. Преработватели, които са декларирали в съответствие с член 6, параграф 4, че възнамеряват да осъществят износ в контекста на традиционния търговски поток или да осъществят експедиране в контекста на традиционния търговски поток, както е посочено в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, на преработени продукти, които съдържат суровини, които са се ползвали от специфичния режим на снабдяване, могат да направят това в рамките на ограниченията за годишните количества, посочени в одобрената програма и представени в съответствие с образеца, установен в приложението към настоящия регламент. Компетентните органи предоставят необходимите разрешения по начин, който да гарантира, че операциите не надвишават тези годишни количества. 2. Износът на продукти, посочени в настоящия член, не е обект на представянето на лицензия за износ. ГЛАВА IV Проверки и санкции Член 15 Проверки 1. Административните проверки, осъществявани върху внасянето, износа и експедирането на селскостопанските продукти, са изчерпателни и включват кръстосани проверки с документите, посочени в член 7, параграф 1. 2. Физическите проверки, осъществявани в малките острови върху вноса, износа и експедирането на селскостопанските продукти, включват представителна извадка, възлизаща на поне 5 % от сертификатите, представени в съответствие с член 8. Физическите проверки се извършват mutatis mutandis в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕИО) № 386/90 на Съвета (11). В особени случаи Комисията може да изиска физическите проверки да обхващат други проценти. Член 16 Санкции 1. С изключение на случаите на непреодолима сила или климатични отклонения, ако оператор не спази изискванията на член 6 и без да се засягат някакви санкции, които се прилагат съгласно националното законодателство, компетентните органи: а) възстановят предимството, предоставено от титуляра на сертификата за помощ; в) временно преустановят или отменят регистрацията на оператора в зависимост от сериозността на нарушението. Предимството, посочено в буква а), е равно на стойността на помощта, определена в съответствие с член 13, параграф 2. 2. С изключение на случаите на непреодолима сила или климатични отклонения, когато титулярите на сертификат не осъществят планирания внос, правото им да кандидатстват за сертификати се преустановява за срок от 60 дни след изтичане на този сертификат. След срока на преустановяването издаването на следващите сертификати подлежи на внасяне на гаранция, равна на стойността на предимството, което се предоставя за срок, определен от компетентните органи. 3. Компетентните органи приемат мерките, необходими за повторната употреба на някакви количества продукти, останали на разположение в резултат от неизпълнение, частично изпълнение или анулиране на издадени сертификати или на възстановяване на предимството. ГЛАВА V Национални разпоредби Член 17 Национални правила за управление и мониторинг Компетентните органи приемат допълнителни правила, необходими за управлението и мониторинга в реално време на специфичния режим на снабдяване. Преди влизането в сила на тези мерки те уведомяват Комисията за всички мерки, които възнамеряват да приложат по силата на първия параграф. ДЯЛ III МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЕСТНИ ПРОДУКТИ ГЛАВА I Помощ за подпомагане на местни продукти Член 18 Стойност на помощта 1. Стойността на помощта, предоставена съгласно мерките за подпомагане на местното селскостопанско производство, както е предвидено в глава III от Регламент (ЕО) № 1405/2006, е в рамките на таваните, определени в член 12 от посочения регламент. 2. Условията за предоставянето на помощ, видовете селскостопанско производство и съответните стойности са определени в програмата, одобрена в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006. ГЛАВА II Заявления за помощ и плащане на помощ Член 19 Подаване на заявления Заявленията за помощ за календарна година се подават в службата, определена от компетентните органи на Гърция, в съответствие с образците, изготвени от последните и в установените от тях срокове. Тези срокове са така определени, че да дават време за необходимите проверки на място и не продължават след 28 февруари на следващата календарна година. Член 20 Поправяне на очевидни грешки Заявление за помощ може да бъде поправяно по всяко време след подаването му, когато компетентният орган признае наличието на очевидна грешка. Член 21 Късно подаване на заявления Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства подаването на заявление за помощ след срока, установен в съответствие с член 19, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумите, на които бенефициерът би имал право, ако заявлението за помощ е било подадено в срок. Ако закъснението е с повече от 25 календарни дни, заявлението се счита за недопустимо. Член 22 Оттегляне на заявления за помощ 1. Заявление за помощ може да бъде изцяло или частично оттеглено по всяко време. Въпреки това, когато компетентният орган вече е информирал бенефициера за нередности в заявлението за помощ или е известил бенефициера за своето намерение да извърши проверка на място и тази проверка разкрие нередности, не се разрешава оттегляне по отношение на частите на заявлението за помощ, засегнати от тези нередности. 2. Оттеглянето съгласно параграф 1 поставя заявителя в положението, в което се е намирал преди подаването на заявлението за помощ или на част от въпросното заявление за помощ. 3. Не по-късно от 31 март на всяка година се извършва анализ на оттеглените през изминалата календарна година заявления за помощ, за да бъдат определени основните причини и потенциалните тенденции на местно равнище. Член 23 Плащане на помощ След проверяване на заявленията за помощ и на съответните подкрепящи документи и след изчисляване на сумите, които следва да бъдат предоставени съгласно мерките за подпомагане, предвидени в член 7 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, компетентните органи плащат помощта за една календарна година през периода: - в случай на директни плащания, в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (12), и - в случай на други плащания, през периода, който започва от 16 октомври на текущата година и завършва на 30 юни на следващата година. ГЛАВА III Проверки Член 24 Общи принципи Проверяването се осъществява чрез административни проверки и проверки на място. Административните проверки са изчерпателни и включват кръстосани проверки с, inter alia, данни от интегрираната система за администриране и контрол, предвидена в глава 4 от дял II от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Въз основата на анализ на риска в съответствие с член 26, параграф 1 компетентните органи извършват проверки на място върху извадка от най-малко 5 % от заявления за помощ. Извадката трябва също така да представлява най-малко 5 % от сумите, обхванати от помощта. Във всички уместни случаи Гърция прилага интегрираната система за администриране и контрол. Член 25 Проверки на място 1. Проверки на място не се обявяват. Въпреки това, при условие че целта на проверката не е изложена на риск, може да се направи предварително известие, строго ограничено в рамките на необходимия минимум. Това известие не надвишава 48 часа, с изключение в надлежно обосновани случаи. 2. Когато е уместно, предвидените в настоящата глава проверки на място се извършват съвместно с други проверки, предвидени в законодателството на Общността. 3. Ако бенефициерите или техни представители възпрепятстват извършването на проверка на място, заявленията за помощ или съответните заявления се отхвърлят. Член 26 Избор на бенефициерите, които следва да бъдат обект на проверки на място 1. Бенефициерите, на които да бъде направена проверка на място от компетентния орган, са подбирани на базата на анализ на риска и на представителността на подадените заявления за помощ. Анализът на риска, както е уместно, взема предвид: а) стойността на помощта; б) броят на земеделските парцели и площта, обхваната от заявлението за помощ, или произведеното, транспортирано, преработено или пуснато на пазара количество; в) промените спрямо предходната година; г) заключенията от проверки, извършени през предходни години; д) други параметри, които следва да бъдат определени от Гърция. За да осигури елемента на представителност, Гърция избира произволно между 20 % и 25 % от минималния брой бенефициери, които следва да бъдат обект на проверки на място. 2. Компетентният орган води регистър на причините, поради които конкретни бенефициери са били избрани за извършване на проверки на място. Инспекторът, който извършва проверката на място, е информиран за тези причини преди да започне проверката. Член 27 Доклад за проверката 1. За всяка проверка на място се изготвя доклад за проверката, свързан с подробностите от извършените проверки. По-специално докладите посочват: а) проверените схеми за помощ и заявления; б) присъстващите лица; в) проверените земеделски парцели, измерените земеделски парцели, резултатите от измерванията за всеки измерен парцел и използваните методи за измерване; г) произведените, транспортирани, преработени или пуснати на пазара количества, които са обхванати от проверката; д) дали бенефициерът е бил предварително известен за посещението и, ако е, колко време предварително е станало това; е) други допълнителни осъществени мерки за контрол. 2. На бенефициерите или техните представители трябва се дава възможност да подпишат доклада, с което да удостоверят, че са присъствали на проверката, и да впишат наблюдения. При констатиране на нередности копие на доклада за проверката се предоставя на бенефициера. Когато проверката на място се осъществява чрез сензорни детектори, Гърция може да реши да не предоставя на бенефициерите или на техните представители възможност да подпишат доклада за проверката, ако при проверката чрез сензорни детектори не са констатирани нередности. ГЛАВА IV Намаления и лишаване от помощ, и недължими плащания Член 28 Намаления и лишаване от помощ В случай на несъответствие между декларираната информация в контекста на заявленията за помощ и констатациите от проверките, посочени в глава III, Гърция налага намаления и лишаване от помощта. Тези намаления и лишаване са ефективни, пропорционални и разубеждаващи. Член 29 Изключения при налагане на намаления и лишаване от помощ 1. Намаленията и лишаването от помощ, предвидени в член 28, не се прилагат когато бенефициерът е подал фактически вярна информация или по друг начин може да докаже, че той/тя не е допуснал/а нарушение. 2. Намаленията и лишаването от помощ не се налагат по отношение на онези части от заявлението за помощ, за които бенефициерът писмено информира компетентния орган, че са неточни или са станали неточни, след като заявлението е било подадено, при условие че компетентният орган все още не е информирал бенефициера за своето намерение да извърши проверка на място или за нередности в заявлението. Въз основа на информацията, предоставена от бенефициера, както е посочено в първата алинея, заявлението за помощ се поправя, така че да отразява реалното положение. Член 30 Възстановяване на недължими плащания и санкции 1. В случай на недължимо плащане член 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията (13) се прилага mutatis mutandis. 2. Когато недължимото плащане е направено като резултат от невярна декларация, документи с невярно съдържание или сериозна небрежност от страна на бенефициера, се налага санкция, равна на недължимо платената сума с лихва, изчислена в съответствие с член 73, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Член 31 Непреодолима сила и изключителни обстоятелства Случаи на непреодолима сила или изключителни обстоятелства по смисъла на член 40, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 се обявяват пред компетентния орган в съответствие с член 72 от Регламент (ЕО) № 796/2004. ДЯЛ IV ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 32 Съобщения 1. По отношение на специфичния режим на снабдяване компетентните органи изпращат на Комисията не по-късно от 15-ия ден на месеца, следващ края на всяко тримесечие, следните данни, свързани с предходните месеци на съответната календарна година, по продукт и код по КН, където е приложимо по индивидуално местоназначение: а) количествата, класифицирани според това дали са експедирани от континентална Гърция или от други острови; б) стойността на помощта и разходите, които реално са направени по продукт; в) количествата, за които не са използвани сертификати за помощ; г) количества, изнесени за трети страни или експедирани за останалата част на Общността след преработка, в съответствие с член 13; д) трансфери в рамките на общото количество за категория от продукти и изменения в прогнозните баланси на снабдяване през периода; е) наличният баланс и степента на използване. Данните, предвидени в първата алинея, се предоставят въз основа на използваните сертификати. 2. По отношение на подпомагането за местно производство Гърция уведомява Комисията: а) не по-късно от 31 март на всяка година за получените заявления за помощ и за сумите за предходната календарна година; б) не по-късно от 31 юли на всяка година за заявленията за помощ, които определено са допустими, и за сумите за предходната календарна година. Член 33 Доклад 1. Докладът, предвиден в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, съдържа inter alia: а) някакви съществени промени в социално-икономическата и земеделската среда; б) обобщение на наличните физически и финансови данни по изпълнението на всяка мярка, придружени от анализ на данните, и, когато е необходимо, от представяне и анализ на сектора, за който се отнася мярката; в) напредъкът по мерките и приоритетите по отношение на специфичните и общите цели към датата на представяне на доклада, като се използват количествено измерими индикатори; г) кратък отчет на някакви значими проблеми, срещнати в хода на управлението и прилагането на мерките, включително заключенията от анализа, посочен в член 22, параграф 3; д) преглед на резултатите по всички мерки, като се вземат предвид реципрочните им връзки; е) за специфичния режим на снабдяване: - данни и анализ, свързани с ценовите тенденции, и начина, по който е прехвърлено предоставеното предимство, както и предприетите мерки и извършените проверки, с които да се гарантира, че е прехвърлено; - като се вземе предвид другата налична помощ, анализ на пропорционалността на помощта по отношение на допълнителните разходи за транспорт до малките острови и прилаганите цени, а в случаите на продукти, предназначени за преработка и селскостопански суровини, допълнителните разходи за изолираност и отдалеченото местоположение; ж) указание, базирано на обективни индикатори, за степента, в която са постигнати целите, поставени пред всяка от мерките, които се съдържат в програмата; з) данни за годишния баланс на снабдяване на малките острови от гледна точка на inter alia консумацията, развитието на отделните видове добитък, производството и търговията; и) данни за сумите, които действително са предоставени за прилагане на мерките по програмата на базата на критерии, определени от Гърция, такива като броя на отговарящите на условията за допустимост производители, отговарящите на условията за допустимост площи или броят на съответните с стопанства; й) информация за финансовото изпълнение на всяка мярка по програмата; к) статистики за проверките, извършени от компетентните органи, и някакви наложените санкции; л) бележките на Гърция по изпълнението на програмата. 2. Докладът за 2007 г. съдържа оценка на въздействието върху животновъдството и икономиката на селското стопанство в малките острови, на програмата за помощ за традиционни дейности, свързани с производството на говеждо и телешко месо, овче и козе месо. Член 34 Изменения в програмите 1. Измененията в програмите, одобрени по силата на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, се предоставят на Комисията за одобрение. Въпреки това такова одобрение не е необходимо за следните изменения: а) в случай на прогнозни баланси на снабдяване, Гърция може да измени нивото на помощ и количествата на продуктите, които могат да бъдат обхванати от режима на снабдяване; б) в случай на програми на Общността за подпомагане на местно производство, Гърция може да коригира финансовото разпределение за всяка мярка с не повече от 20 % и единичните суми на помощ над или под сумите, които са в сила към момента на представяне на искането за изменение. 2. Гърция уведомява Комисията веднъж годишно за планираните изменения. Въпреки това Гърция може да уведоми за изменения по всяко време в случаи на непреодолима сила или изключителни обстоятелства. Ако Комисията няма възражения по планираните изменения, те се прилагат от първия ден на втория месец след месеца, в който са били съобщени. Член 35 Финансиране на проучвания, демонстрационни проекти, обучение или мерки за техническа помощ Сумата, необходима за финансиране на проучвания, демонстрационни проекти, обучение и мерки за техническа помощ, предвидени в програма, одобрена съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, за целите на изпълнение на тази програма, не може да е по-голяма от 1 % от общата сума за финансиране на програмата. Член 36 Допълнителни национални мерки Държавите-членки предприемат всички допълнителни мерки, необходими за прилагането на настоящия регламент. Член 37 Намаляване на авансите Без да се засягат общите правила за бюджетната дисциплина, когато информацията, предадена от Гърция на Комисията съгласно членове 32 и 33, е непълна или не е спазен срокът за предаване на тази информация, Комисията може да намали авансите за вписване по сметките за селскостопански разходи на временна и фиксирана база. Член 38 Отмяна Регламенти (ЕИО) № 2837/93, (ЕИО) № 2958/93, (EО) № 3063/93, (EО) № 3175/94, (EО) № 1517/2002, (EО) № 1999/2002, и (EО) № 2084/2004 се отменят от 1 януари 2007 г. Член 39 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2006 година.

31998R2527

31998R2527 L 317/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2527/98 НА КОМИСИЯТА от 25 ноември 1998 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 за вписване на определени наименования в „Регистъра на сертификати за специфичен характер“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (1), и по-специално, член 9, параграф 2, буква б) от него, като има предвид, че съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2082/92 г. държавите-членки са предали на Комисията заявления за регистриране на наименования в регистъра на сертификатите за специфичен характер; като има предвид, че регистрираните наименования имат правото да използват отбелязването върху тях „гарантиран традиционен специалитет“, което отбелязване е запазено само за тях; като има предвид, че що се касае до наименованието Mozzarella след публикуването на основните елементи на заявлението за регистрация в Официален вестник на Европейските общности (2) в Комисията са подадени няколко декларации за противопоставяне по смисъла на член 8 от горепосочения регламент; като има предвид, че Комисията е помолила съответните държави-членки съгласно член 9, параграф 2 от същия регламент, да се споразумеят помежду си; като има предвид, че споразумение е било постигнато и зависи от Комисията да реши относно регистрацията и съответното име; като има предвид, че след преглед на различните аргументи относно това, че не съдържат принципно несъответствие с данните, предоставени от държавата заявителка при условията на членове 2, 4, 5 и 6 от същия регламент и че специфичният и традиционен характер се счита спазен; като има предвид, че що се отнася до контрола за специфичността на продукта по смисъла на член 6 от същия регламент, държавата-членка заявителка е уточнила, че е необходима физическа проверка за наличието и правилното приготвяне на естествената млечна подкваса, като има предвид, че освен това контролът трябва да обхваща образци от крайния продукт с цел удостоверяване на органолептичните, химичните и микробиологичните му характеристики посредством официално приети или признати методи; като се има предвид, че тези фактори са между главните точки на спесификацията; като има предвид, че обозначението Mozzarella следва да бъде вписано в Регистъра на сертификати за специфичен характер и да бъде защитено в рамките на Oбщността по смисъла на параграф 1 от член 13 от Регламент (ЕИО) № 2082/92 в качеството си на национален специалитет с гарантирано качество; като има предвид, че това няма да попречи обозначението да се използва за продукти с друга специфика, различна от тази на защитения продукт, като обаче няма да има право върху етикета да се поставя логото и обозначението, дадени от Общността; като има предвид, че приложението на настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 (3) на Комисията, последно изменен от Регламент (ЕО) № 954/98 (4); като има предвид, че мерките предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета по сертификатите за специфичен характер, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 се допълва с обозначението по приложение I към настоящия регламент и това обозначение се вписва в Регистъра за сертификатите за специфичен характер по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2082/92. Това наименование е защитено съгласно член 13, параграф 1 от този регламент. Основните елементи на списъка със спецификации са в приложение II. Тези елементи заменят публикуваните в Официален вестник на Европейските общности С 246, 24.8.1996 г., стр. 9. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 ноември 1998 година.

32007D0873

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2007 година за одобряване на националната програма за контрол на салмонела сред птичите стада за разплод от вида Gallus gallus, представена от България (нотифицирано под номер C(2007) 6353) (само текстът на български език е автентичен) (2007/873/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Целта на Регламент (ЕО) № 2160/2003 е да гарантира, че са предприети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонела и други агенти, причиняващи зоонози, на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението, по-специално на ниво първично производство, с цел намаляване на разпространението им и на риска, който представляват за общественото здраве. (2) Определена е цел на Общността за намаляване на разпространението на всички салмонелни серотипове от значение за общественото здраве сред птичите стада за разплод от вида Gallus gallus на ниво първично производство с Регламент (ЕО) № 1003/2005 на Комисията от 30 юни 2005 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред птичите стада от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 (2). (3) За да постигнат целта на Общността, държавите-членки изготвят национални програми за контрол на салмонела сред птичите стада за разплод от вида Gallus gallus и го представят на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 2160/2003. (4) България представи своята национална програма за контрол на салмонела сред птичите стада за разплод от вида Gallus gallus. (5) Представената от България програма отговаря на съответните разпоредби на ветеринарното законодателство на Общността, и по-специално на Регламент (ЕО) № 2160/2003. (6) Поради това националната програма, представена от България, следва да бъде одобрена. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Националната програма за контрол на салмонела сред птичите стада за разплод от вида Gallus gallus, представена от България, се одобрява. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 февруари 2008 година. Член 3 Адресат на настоящото решение е Република България. Съставено в Брюксел на 18 декември 2007 година.

32007D0355

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 21 май 2007 година относно невключването на карбарил в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (нотифицирано под номер C(2007) 2093) (Текст от значение за ЕИП) (2007/355/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 8, параграф 2, четвърта алинея от нея, като има предвид, че: (1) В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО се предвижда, че държава-членка може, в рамките на период от 12 години от датата на нотифициране на директивата, да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I към тази директива, които се намират вече на пазара две години от датата на нотифициране, докато тези вещества постепенно се проучват в рамките на работна програма. (2) Регламенти (EО) № 451/2000 (2) и (EО) № 703/2001 (3) на Комисията определят подробните правила за прилагането на втория етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и установяват списък с активните вещества, които трябва да се оценят с оглед на тяхното евентуално включване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Този списък включва карбарил. (3) Въздействието на карбарил върху човешкото здраве и околната среда е било оценено в съответствие с разпоредбите на регламенти (EО) № 451/2000 и (EО) № 703/2001 за редица употреби, предложени от нотификатора. Освен това, тези регламенти определят докладващите държави-членки, които трябва да внесат съответните оценителни доклади и препоръки в Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (EО) № 451/2000. За карбарил докладващата държава-членка беше Испания и цялата необходима информация беше внесена на 29 април 2004 г. (4) Оценителният доклад беше предмет на партньорска проверка от страна на държавите-членки и EFSA в рамките на оценката на работната ѝ група и бе представен на Комисията на 12 май 2006 г. под формата на заключение на EFSA относно партньорската проверка на оценката на риска на активното вещество карбарил, използвано като пестицид (4). Този доклад беше прегледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и завършен на 29 септември 2006 г. под формата на доклад за преглед на Комисията за карбарил. (5) Няколко проблема бяха набелязани по време на оценката на това активно вещество. В частност, наличните данни не сочат, че излагането на потребителя на това вещество е приемливо. Наличната информация предизвиква тревога относно метаболити, които са на същото ниво на токсичност като активното вещество, и наличието им на нива, които могат да представляват токсикологичен проблем, не може да бъде изключено. Освен това, съществува загриженост за потенциални канцерогенни свойства на активното вещество. Съществува също така силна опасност в дългосрочен план за насекомоядните птици и засилена опасност за тревопасни бозайници, засилена опасност в дългосрочен план за водни организми и силна опасност за полезни артроподи. (6) Комисията покани нотификатора да внесе своите коментари относно резултатите от партньорската проверка и относно намерението си да продължи да поддържа или да не поддържа веществото. Нотификаторът внесе своите коментари, които бяха внимателно разгледани. Въпреки изложените доводи от страна на нотификатора, обаче, установените проблеми останаха неразрешени и оценките, направени въз основа на внесената и оценена информация по време на срещите на експертите на EFSA, не показаха, че може да се очаква, че при предложените условия на употреба, продуктите за растителна защита, съдържащи карбарил, като цяло отговарят на изискванията, изложени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414/ЕИО. (7) Затова карбарил не следва да бъде включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. (8) Следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че предоставените разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи карбарил, ще бъдат отнети в рамките на определения срок и няма да бъдат подновени, както и че няма бъдат издавани нови разрешения за такива продукти. (9) Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка за унищожаването, съхранението, пускането на пазара и използването на наличните запаси на продукти за растителна защита, съдържащи карбарил, следва да бъде ограничен до дванадесет месеца, за да може да се използват наличните количества за още един вегетационен период. (10) Настоящото решение не препятства подаването на заявление за карбарил в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО с оглед на евентуалното му включване в приложение I. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Карбарил не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Член 2 Държавите-членки гарантират, че: а) разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи карбарил, ще бъдат отнети до 21 ноември 2007 г.; б) разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи карбарил, не се издават или подновяват от датата на публикуване на настоящото решение. Член 3 Всеки гратисен период, предоставен от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО, е възможно най-кратък и изтича най-късно на 21 ноември 2008 г. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 21 май 2007 година.

31998L0007

31998L0007 L 101/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 98/7/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100А от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3), като имат предвид, че е желателно, с цел да се насърчат изграждането и функционирането на вътрешния пазар и да се осигури, че потребителите се ползват с висока степен на защита, да се използва един унифициран метод за изчисляване на годишния лихвен процент върху потребителския кредит в цялата Общност; като имат предвид, че член 5 от Директива 87/102/ЕИО (4) предвижда въвеждането на метод или методи на Общността за изчисляване на годишния лихвен процент; като имат предвид, че с цел въвеждането на този унифициран метод е желателно да се изведе единна математическа формула за изчисляване на годишния лихвен процент и за определяне на компонентите на кредитния разход, които се използват при изчисляването, като се посочват онези от разходите, които не трябва да бъдат взети предвид; като имат предвид, че приложение II от Директива 87/102/ЕИО въвежда математическа формула за изчисляване на годишния лихвен процент и че член 1а, параграф 2 от посочената директива предвижда допълнителните задължения да бъдат изключени при изчисляването на „общите разходи на кредита за потребителя“; като имат предвид, че по време на даден преходен период три години, считано от 1 януари 1993 г., на държавите-членки, които преди 1 март 1990 г. са прилагали закони, които позволяват използването на друга математическа формула за изчисляване на годишния лихвен процент, е разрешено да продължат да прилагат такива закони; като имат предвид, че Комисията е представила доклад на Съвета, който позволява на базата на придобития опит да се прилага единна математическа формула на Общността за изчисляване на годишния лихвен процент; като имат предвид, че тъй като нито една държава-членка не е прилагала член 1а, параграф 3 от Директива 87/102/ЕИО, с който определени разходи бяха изключени от изчислението на годишния лихвен процент в определени държави-членки, то той е станал безпредметен; като имат предвид, че е необходимо да се предвиди точност поне до първия знак след десетичната запетая; като имат предвид, че се предполага, че една година има 365 дни или 365,25 дни, или (за високосните години) 366 дни, 52 седмици или 12 стандартни месеца; като има предвид, че се предполага, че един стандартен месец има 30,41666 дни; като имат предвид, че е желателно потребителите да могат да разпознават използваните термини в различните държави-членки за посочване на годишния лихвен процент; като имат предвид, че е уместно незабавно да се проучи до каква по-нататъшна степен е необходимо да се хармонизират компонентите на разходите на потребителския кредит с цел да се постави европейският потребител в позиция, от която да направи по-добро сравнение между годишни лихвени проценти, предложени от институциите в различните държави-членки, като по този начин се гарантира хармоничното функциониране на вътрешния пазар, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 87/102/ЕИО се изменя, както следва: а) член 1а, параграф 1, буква а) се заменя със следния текст: - в гръцката езикова версия на директивата: „Το συνολικό ετήσιο πραγματικό ποσοστό επιβάρυνσης που εξισώνει σε ετήσια βάση τις παρούσες αξίες του συνόλου των τρεχουσών ή μελλοντικών υποχρεώσεων (δανείων, εξοφλήσεων και επιβαρύνσεων) που έχουν αναληφθεί από το δανειστή και το (δανειζόμενο) καταναλωτή, υπολογίζεται σύμφωνα με το μαθηματικό τύπο που παρατίθεται στο παράρτημα ΙΙ.“, - в английската езикова версия на директивата: „The annual percentage rate of charge which shall be that rate, on an annual basis which equalises the present value of all commitments (loans, repayments and charges), future or existing, agreed by the creditor and the borrower, shall be calculated in accordance with the mathematical formula set out in Annex II.“ б) член 1а, параграф 3 се заличава; в) член 1а, параграф 5 се заличава; г) член 3 се заменя със следния текст: „Без да се засяга Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно заблуждаващата реклама (5), и за правилата и принципите, прилагани по отношение на непочтената реклама, всяка реклама или всяка оферта, която е изложена в търговските помещения, в които дадено лице предлага кредит или предлага да уреди кредитно споразумение и в които се посочва лихвата или всякаква друга цифра, отнасяща се до стойността на кредита, трябва също така да включва и декларация за годишния лихвен процент посредством представителен пример, ако не се използват никакви други средства. д) приложение II се заменя с текста на приложение I по-долу; е) приложение III се заменя с текста на приложение II по-долу. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от две години след влизането в сила на настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 февруари 1998 година.