Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 253k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/36 Решение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 2007 г. — RheinfelsQuellen H. Hövelmann GmbH/СХВП (VOM URSPRUNG HER VOLLKOMMEN) (Дело T-28/06) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността VOM URSPRUNG HER VOLLKOMMEN - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2007/C 315/68) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: RheinfelsQuellen H. Hövelmann GmbH & Co. KG (Duisburg, Германия) (представители: W. Kellenter и A. Lambrecht, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: G. Schneider) Предмет Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 17 ноември 2005 г. (дело R 1179/2004-2), относно заявка за регистрация на словната марка VOM URSPRUNG HER VOLLKOMMEN като марка на Общността. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда RheinfelsQuellen H. Hövelmann GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/32 Определение на Общия съд от 12 февруари 2014 г. — Cofra/СХВП — O2 (can do) (Съединени дела T-162/11 и Т-163/11) (1) ((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 112/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Cofra Holding AG (Цуг, Швейцария) (представители: първоначално K.-U. Jonas и J. Bogatz, а впоследствие M. Viefhues, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално K. Klüpfel, а впоследствие A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: O2 Holdings Ltd (Слау, Обединеното кралство) (представители: M. Müller и A. Fottner, avocats) Предмет Две жалби срещу две решения на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 януари 2011 г. (преписки R 242/2009-4 и R 246/2009-4), постановени съответно в производство по възражение със страни ALDEMAR AG и O2 Holdings Ltd и в производство по възражение със страни C&A Mode KG и O2 Holdings Ltd Диспозитив 1) Няма основание за произнасяне по съществото на жалбите. 2) Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и по половина от съдебните разноски на ответника. (1) ОВ C 139, 7.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/31 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale del Riesame di Verbania (Италия) на 4 юни 2010 г. — Наказателно производство срещу Matteo Minesi (Дело C-279/10) () 2010/C 209/44 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale del Riesame di Verbania Страна в главното производство Matteo Minesi Преюдициални въпроси Как трябва да се тълкуват член 43 ЕО и член 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в сектора на залаганията върху спортни мероприятия, за да се определи дали горепосочените разпоредби на Договора разрешават национална правна уредба, която въвежда режим на монопол в полза на държавата и система на концесии и разрешения, която в рамките на определен брой концесии: a) е насочена общо към защита на титулярите на предоставени по-рано концесии въз основа на производство, което незаконосъобразно e изключило част от операторите; б) предвижда разпоредби за фактическо гарантиране на запазването на търговските позиции, придобити вследствие на производство, което незаконосъобразно e изключило част от операторите (като например забрана за нови концесионери да разполагат своите пунктове за приемане на залагания на по-малко от определено разстояние от вече съществуващи такива пунктове); в) предвижда случаи, в които концесията се прекратява и гаранции на много висока стойност остават в полза на концедента, сред които случая, в който концесионерът пряко или непряко извършва трансгранични игрални дейности, които могат да се приравнят на дейностите, предмет на концесията?
bg	caselaw	EU	3.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 364/20 Жалба, подадена на 31 юли 2016 г. — Drex Technologies/Съвет (Дело T-414/16) (2016/C 364/18) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Drex Technologies SA (Tortola, Британски Вирджински острови) (представител: E. Ruchat, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да приеме, че жалбата му е допустима и основателна, — поради това да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 година и приетите във основа на него актове за изпълнение, доколкото се отнасят до жалбоподателя, — да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските за производството. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания, които в основната си част са идентични или сходни на изложените по дело T-411/16, Syriatel Mobile Telecom/Съвет.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/72 Решение на Общия съд от 4 юни 2013 г. — i-content/СХВП — Decathlon (BETWIN) (Дело T-514/11) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „BETWIN“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „b’Twin“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 225/158 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: i-content Ltd Zweigniederlassung Deutschland (Берлин, Германия) (представител: A. Nordemann, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Decathlon SA (Villeneuve-d’Ascq, Франция) Предмет Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 30 юни 2011 г. (преписка R 1816/2010-1) относно производство по възражение между Decathlon SA и i-content Ltd Zweigniederlassung Deutschland Диспозитив 1. Отменя Решението на първи апелативен състав на СХВП от 30 юни 2011 г. (преписка R 1816/2010-1) в частта, която се отнася до стоките от клас 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., които отговарят на следното описание: „надуваеми плувни басейни за развлечение, катерушки, плюшени животни (меки текстилни играчки с пълнеж), басейни (плувни) [артикули за игра], въздушни пистолети (играчки), преносими електронни видеоигри, колички (играчки), умалени модели, преносими електронни игри, жетони за игра, дама [игри], съоръжения за детски площадки, механични екшън играчки, играчки, с изключение на играчки за домашни любимци, електронни игри, топки (играчки), зарове, украси, играчки за партита и танци, преносими електронни игри, карти за игра, игри от вида флипери, чашки за зарове, играчки печати, набор от въпроси за салонни игри, талони за бинго, умалени модели на самолети (умалени в определен мащаб), кегли за билярд, домино (игра), декоративни ветропоказателни ръкави, флипери, игри за сръчност и приключенски (екшън) игри, салонни игри, игрални автомати действащи с монети, флипери (със или без предварително заплащане), умалени модели на самолети (намалени в определен мащаб), игри с карти, фрисби, топки за игра, игри, чашки за зарове, кукли, кегли [игри], коли с дистанционно управление (играчки), обръчи, които се хвърлят върху закрепена пръчка, дартс [хвърляне на стрелички], апарати за хвърляне на дискове [панички] за прицел при ловни състезания, умалени модели на превозни средства, пързалки [играчки], игрални автомати, действащи с монети, шахматни дъски, карнавални маски, пъзели, меки текстилни играчки с пълнеж, игри за преносими компютри, дартс [хвърляне на стрелички], самолети-играчки, дискове за хвърляне (играчки), глинени дискове (мишени), люлеещи се играчки, малки мечета [детски играчки], преносими видеоигри, превозни средства играчки с мотор, с електронно задвижване, играчки с батерии, жетони за хазартни игри, мишени, мечета (играчки с пълнеж), надуваеми играчки, салонни игри, люлки, хвърчила, умалени модели на превозни средства“. 2. Отменя решението на отдела по споровете от 21 юли 2010 г. и отхвърля възражението по отношение на изброените в член 1 стоки. 3. Отхвърля жалбата в останалата част. 4. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 355, 3.12.2011 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 123/17 Жалба, подадена на 14 февруари 2013 г. — K-Swiss/СХВП — Künzli SwissSchuh (маратонка с пет ивици) (Дело T-85/13) 2013/C 123/28 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: K-Swiss, Inc. (Калифорния, САЩ) (представители: R. Niebel и K. Tasma, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Künzli SwissSchuh AG (Виндиш, Швейцария) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 октомври 2012 г. по преписка R 174/2011-2, и — да осъди ответника и евентуално встъпилата страна да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, изобразяваща маратонка с пет ивици — марка на Общността No 4 771 978. Притежател на марката на Общността: жалбоподателят. Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав. Основание на искането за обявяване на недействителност: обявяването на недействителност е поискано на основание член 52, параграф 1, буква a) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета. Решение на отдела по отмяна: обявява недействителността на спорната марка на Общността. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/47 Жалба, подадена на 22 февруари 2017 г. — Девин/EUIPO — Хасково („ДЕВИН“) (Дело T-122/17) (2017/C 121/67) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Девин АД (Девин, България) (представител: B. Van Asbroeck, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Хасковска търговско-промишлена палата (Хасково, България) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „ДЕВИН“ — марка на Европейския съюз No 9 408 865 Производство пред EUIPO: производство за обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2016 г. по преписка R 579/2016-2 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да отмени решението на отдела по отмяна от 29 януари 2016 г. по преписка No 9 559, — изцяло или поне частично да отхвърли искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз „ДЕВИН“ No 9408865 за всички посочени стоки от клас 32, — да осъди EUIPO да заплати собствените си съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя. Изложени основания — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — в случай, че апелативният състав не е нарушил член 7, параграф 1, буква в), нарушение на член 7, параграф 3 oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/71 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 11 декември 2008 г. — Dubus и Leveque/Комисия (Дело F-66/07) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура за повишаване за 2006 г. - Умения за работа с трети език) (2009/C 44/123) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Charles Dubus (Kraainem, Белгия) и Jean Leveque (Wattignies la Victoire, Фрaнция) (представители: É. Boigelot, avocat, впоследствие É. Boigelot и L. Defalque, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Berardis-Kayser и G. Berscheid) Страна, встъпила в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: I. Sulce и M. Simm) Предмет Отмяна на решението да не бъдат повишени жалбоподателите поради липсата на показване на умения за работа с трети език в процедурата за повишаване за 2006 г. — Искане за обезщетение Диспозитив 1) Отменя решението на Комисията на Европейските общности да не впише името на г-н Dubus в списъка на повишените длъжностни лица в степен C3 в процедурата за повишаване за 2006 г. и решението на Комисията на Европейските общности да не впише името на г-н Leveque в списъка на повишените длъжностни лица в степен B8 в същата процедура за повишаване. 2) Отхвърля жалбата в останалата й част. 3) Осъжда Комисията на Европейските общности да понесе направените от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателите. 4) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 199, 25.8.2007 г., стр. 54.
bg	caselaw	EU	28.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/13 Преюдициално запитване от Tribunal du travail de Nivelles (Белгия), постъпило на 10 януари 2014 г. — Charlotte Rosselle/Institut national d'assurance maladie-invalidité (INAMI), Union nationale des mutualités libres (UNM Libres) (Дело C-65/14) 2014/C 129/16 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal du travail de Nivelles Страни в главното производство Жалбоподател: Charlotte Rosselle Ответник: Institut national d'assurance maladie-invalidité (INAMI), Union nationale des mutualités libres (UNM Libres) Встъпила по нейно искане страна: Institut pour l'Egalité des Femmes et des Hommes (IEFH) Преюдициален въпрос Дял III, глава III, раздели 1 и 2 от Кралски указ от 3 юли 1996 година за задължителното здравно осигуряване и обезщетенията, съгласуван на 14 юли 1994 г., нарушава ли Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (1) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (2) поради това че не предвижда освобождаване от изискването за определен период на работа по отношение на лице на държавна служба, което е в неплатен отпуск по лични причини и в отпуск за бременност и раждане, щом като предвижда такова освобождаване по отношение на лице на държавна служба, което е подало оставка или е уволнено? (1) ОВ L 348, стp. 1. (2) ОВ L 204, стp. 23.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/19 Определение на Съда от 5 юли 2007 г. — Yedaș Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret AȘ/Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности (Дело C-255/06 P) (1) (Обжалване - Международни споразумения - Споразумение ЕИО/Турция - Митнически съюз между Европейския съюз и Турция - Компенсаторни финансови помощи) (2007/C 297/31) Език на производството: английски Страни Ищец: Yedaș Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret AȘ [представител: R. Sinner, avocat] Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз [представители: M. Bishop и D. Canga Fano], Комисия на Европейските общности [представители: X. Lewis и J. Hottiaux] Предмет Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав) от 30 март 2006 г. по дело Yedaș Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret/Съвет и Комисия (T-367/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен иск за присъждане на обезщетение за вреди, които ищецът твърди че е претърпял поради неспазване, от страна на институциите — ответници, на задълженията предвидени в разпоредбите относно митническия съюз между Европейския съюз и Турция и по-специално, на задължението за изплащане на финансови помощи за компенсиране на отрицателните за турската икономика последици от митническия съюз. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Yedaș Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret AȘ да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 212, 2.9.2006 г.
bg	caselaw	EU	2.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/19 Решение на Общия съд от 18 януари 2013 г. — Fun Factory/СХВП (Вибратор) (Дело T-137/12) (1) (Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка - Вибратор - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Задължение за мотивиране - Член 75, първо изречение от Регламент No 207/2009 - Право на защита - Член 75, второ изречение от Регламент No 207/2009) 2013/C 63/38 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: FunFactory GmbH (Бремен, Германия) (представител: адв. K.-D. Franzen) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Предмет Жалба за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 януари 2012 г. (преписка R 1436/2011-4) относно заявка за регистрация на триизмерен знак, представляващ вибратор Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда FunFactory GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 157, 2.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/6 Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия) на 17 април 2013 г. — Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW/Helena Vandersteen и др. (Дело C-201/13) 2013/C 189/11 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van beroep te Brussel Страни в главното производство Жалбоподатели: Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW Ответници: Helena Vandersteen, Christiane Vandersteen, Liliana Vandersteen, Isabelle Vandersteen, Rita Dupont, Amoras II CVOH, WPG Uitgevers België Преюдициални въпроси 1. Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“? 2. При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики: — да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност), — да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение, — да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение или до друг въпрос или друго лице, — да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия? 3. Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/14 Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия (Дело C-517/06) (2007/C 42/24) Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и E. Montaguti) Ответник: Република Австрия Искания — Република Австрия не е изпълнила задълженията си по Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (1), тъй като не е приела необходимите законови и административни разпоредби за транспониране на тази директива във федералните провинции Steiermark и Salzburg, съответно не е уведомила Комисията за приемането им. — да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски. Правни основания и главни доводи Срокът за транспониране на горепосочената директива е изтекъл на 1 юли 2005 г. (1) ОВ L 345, стр. 90.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/40 Жалба, подадена на 7 септември 2010 г. — Masco и др./Европейска комисия (Дело T-378/10) () 2010/C 301/65 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Masco Corp. (Taylor, Съединени американски щати), Hansgrohe AG (Schiltach, Германия), Hansgrohe Deutschland Vertriebs GmbH (Schiltach, Германия), Hansgrohe Handelsgesellschaft m.b.H. (Wiener Neudorf, Австрия), Hansgrohe SA/NV (Anderlecht, Белгия), Hansgrohe B.V. (Westknollendam, Нидерландия), Hansgrohe SARL (Antony, Франция), Hansgrohe Srl (Villanova d’Asti, Италия), Hüppe GmbH (Bad Zwischenahn, Германия), Hüppe Gesellschaft m.b.H. (Laxenburg, Австрия), Hüppe Belgium SA/NV (Zaventem, Белгия) и Hüppe B.V. (Alblasserdam, Нидерландия) (представители: D. Schroeder, lawyer и J. Temple Lang, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите — да се отмени член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарно оборудване, доколкото с него се приема, че жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика „в сектора на санитарното оборудване за бани“, и — да се осъди Комисията да заплати съдебните и другите разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателите искат частична отмяна на член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарно оборудване, с което Комисията приема, че жалбоподателите заедно с други предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика „в сектора на санитарното оборудване за бани“, покриващо територията на Германия, Австрия, Италия, Франция, Белгия и Нидерландия. Жалбоподателите изтъкват едно правно основание в подкрепа на жалбата си. Те оспорват дадената от Комисията правна квалификация на поведението като едно-единствено комплексно нарушение, покриващо различни групи продукти, а именно кранчета и оборудване за бани, душ кабини и керамични санитарни изделия, вместо да се приеме, че са налице три отделни нарушения. Жалбоподателите не произвеждат керамични санитарни изделия. Те поддържат, че като е приела, че са участвали в едно-единствено комплексно нарушение за трите групи продукти, включително керамичните санитарни изделия, Комисията е допуснала грешки в преценката на фактите и грешки при прилагане на правото. Констатацията на Комисията в решението за наличието на едно-единствено комплексно нарушение не е в съответствие с предишни решения на Комисията (или с практиката на Съда). Така Комисията е нарушила принципите на прозрачност, на правна сигурност и на равно третиране. В частност изложените в решението факти и доказателства не подкрепят извода на Комисията за наличие на едно-единствено комплексно нарушение, покриващо три различни групи продукти.
bg	caselaw	EU	18.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/19 Жалба, подадена на 23 февруари 2009 г. от представителите по индустриална собственост Volker Mergel, Klaus Kampfenkel, Burkart Bill и Andreas Herden срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 16 декември 2008 г. по дело T-335/07 — Volker Mergel и др./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (Дело C-80/09 P) 2009/C 90/29 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Volker Mergel, Klaus Kampfenkel, Burkart Bill, Andreas Herden (представител: G.P. Friderichs, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателите — Да се отмени решението на втори състав на Първоинстанционния съд от 16 декември 2008 г. (дело T-335/07-33), за което жалбоподателите са уведомени по факс на 18 декември 2008 г.; — Да се отмени решението на четвърти апелативен състав на ответната страна по жалбата от 25 юни 2007 г. (преписка R0299/2007-4); — Да се осъди ответната страна по жалбата да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Предмет на спора е въпросът дали понятието „Patentconsult“ за услуги от класове 35, 41 и 42 може да бъде защитено като марка. Първоинстанционният съд застъпва становището, че при „Patentconsult“ става въпрос за означение, което описва пряко и конкретно посочените услуги. Жалбоподателите основават жалбата си на погрешното тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94. С първото си правно основание жалбоподателите оспорват погрешното класифициране от страна на Първоинстанционния съд на въпросната марка като нова словоформа, която не представя никаква забележима разлика в сравнение с простото събиране на описателните елементи. Първоинстанционният съд обосновал липсата на отличителност на въпросната марка с това, че марката „Patentconsult“ следвала обичайната структура при подобни обозначения като „patent consulting“ или „patent consultancy“. Това класифициране обаче било погрешно, тъй като „Patentconsult“ не следвало именно обичайната, по-точно граматично правилната структура, а се отклонявало от нея и поради това представлявало очебийна нова словоформа, която се различавала забележимо от простото събиране на елементите „patent“ и „consult“. С второто правно основание се посочва, че Първоинстанционният съд погрешно е счел, че марката „Patentconsult“ има изключително описателен характер. Първоинстанционният съд изходил от факта, че за описателния характер било без значение дали за защитените услуги могат да се използват други понятия. Жалбоподателите обаче считат, че трябва да се използва именно друго понятие, различно от „Patentconsult“, за да може да се претендира необходимост от запазване за свободно ползване. Погрешното от граматична гледна точка понятие „Patentconsult“ не било съвсем подходящо. На последно място, с третото правно основание се посочва, че Първоинстанционният съд погрешно е счел за неприложими постановеното по-рано решение от ответната страна по жалбата по отношение на марката „Netmeeting“ и решението на Съда по дело C-383/99 P по отношение на марката „Baby-dry“. Съгласно последно споменатото решение забележимото отклонение във формулировката по отношение на обичайно използваната в говоримия език от съответните среди терминология, била в състояние да породи необходимия отличителен характер. Тази съдебна практика трябвало да се спазва, за да се гарантира последователността и надеждността на решенията на общностните съдилища.
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/39 Определение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2007 г. — Evropaïki Dynamiki/EFSA (Дело T-69/05) (1) (Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество - Обществени поръчки - Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) - Отмяна на процедура за възлагане на обществена поръчка - Отпадане на предмета на иска) (2007/C 315/74) Език на производството: английски Страни Ищец: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: N. Korogiannakis) Ответник: Autorité européenne de sécurité des aliments (EFSA) (представители: първоначално A. Cuvillier и D. Detken, впоследствие A. Cuvillier и S. Gabbi, подпомагани от J. Stuyck, avocat) Предмет Отмяна на решението на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) от 3 декември 2004 г., с което е отхвърлена подадената от ищеца оферта в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка за предоставянето на информационни услуги за създаването на мрежа Extranet между националните агенции на държавите-членки, EFSA и Комисията, както и на решението за възлагане на обществената поръчка на друг оферент. Диспозитив 1) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящия иск. 2) Осъжда EFSA да понесе всички съдебни разноски. (1) ОВ C 106, 30.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/23 Преюдициално запитване, отправено от Hamburgischen Oberverwaltungsgericht (Германия) на 31 май 2011 г. — Atilla Gülbahce/Freie und Hansestadt Hamburg (Дело C-268/11) 2011/C 269/43 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Hamburgisches Oberverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Atilla Gülbahce Ответник: Freie und Hansestadt Hamburg Преюдициални въпроси 1. Следва ли член 10, параграф 1 от Решение No 1/80 (1) да се тълкува в смисъл: а) че турски работник, на когото в съответствие с приложимото законодателство е издадено разрешение за работа на територията на определена държава членка за (или евентуално без) определен срок, надхвърлящ продължителността на разрешението му за пребиваване (т.нар. „überschießende Arbeitserlaubnis“), има право през целия този срок да упражнява правата си по посоченото разрешение, доколкото това не противоречи на необходимостта за защита на определен легитимен национален интерес, а именно на опазването на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, б) и че на съответната държава членка е забранено по начало да отрича, че това разрешение (за работа) влияе върху статута на пребиваване (на турския работник), като взема предвид действащите към момента на издаване на това разрешение национални разпоредби относно обвързаността на разрешението за работа от разрешението за пребиваване (във връзка с Решение на Съда от 2 март 1999 г. по дело El-Yassini (C-416/96, Recueil, стр. I-1209, точка 3 от резюмето, точки 62—65) — относно приложното поле на член 40, параграф 1 от Споразумението (за асоцииране) ЕИО–Мароко, както и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Gattoussi, C-97/05, Recueil, стр. I-11917, точка 2 от резюмето и точки 36—43) относно приложното поле на член 64, параграф 1 от Евро-Средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО–Тунис)? При утвърдителен отговор на този въпрос: 2. Следва ли член 13 от Решение No 1/80 да се тълкува в смисъл, че клаузата „standstill“ забранява също така на конкретна държава членка посредством определена нормативна уредба (в конкретния случай посредством Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, работата и интеграцията на чужденците на федералната територия) от 30 юли 2004 г.) да лиши турски гражданин, принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава, от възможността да твърди, че е налице нарушение на забраната за дискриминация по член 10, параграф 1 от Решение No 1/80, като се позовава на по-рано издаденото му разрешение за работа, чийто срок надхвърля продължителността на разрешението му за пребиваване? При утвърдителен отговор на този въпрос: 3. Следва ли член 10, параграф 1 от Решение No 1/80 да се тълкува в смисъл, че уредената в този член забрана за дискриминация при никакви обстоятелства не лишава националните органи от възможността в съответствие с приложимите национални разпоредби да отнемат, след изтичането им, разрешения за пребиваване с определена продължителност, които съгласно съответното национално право са неправомерно издадени на турски работник в периодите, в които той фактически се ползва от по-рано издаденото му безсрочно разрешение за работа и полага труд? 4. Следва ли член 10, параграф 1 от Решение No 1/80 по-нататък да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща единствено заетостта, упражнявана от турски гражданин с разрешение за работа — което е издадено законосъобразно от съответните национални органи, безсрочно е и не е обвързано от никакви материалноправни ограничения — към датата на изтичане на продължителността на издаденото по друг повод разрешение за пребиваване на този турски гражданин, поради което в посочената ситуация последният не може да изисква от националните органи — дори след като окончателно преустанови тази заетост — да разрешат последващия му престой с оглед наемането му на друга работа, която може евентуално да бъде започната след определено време, необходимо за турския гражданин? 5. Следва ли член 10, параграф 1 от Решение No 1/80 по-нататък да се тълкува в смисъл, че забраната за дискриминация лишава националните органи (само) от възможността след изтичането на разрешение за работа, издадено последно на принадлежащ към легалния пазар на труда (на тази държава) турски гражданин, да предприемат мерки, с които се прекратява правото му на пребиваване, предвид обстоятелството, че първоначално му е разрешено да работи за по-дълъг срок от продължителността на разрешеното му право на пребиваване и при положение че предприеманите мерки нямат за предназначение да защитят легитимен национален интерес, като въпреки това националните органи не са длъжни да издадат разрешение за пребиваване на турския гражданин? (1) Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция
bg	caselaw	EU	24.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 366/27 Определение на председателя на Съда от 6 август 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado Contencioso-Administrativo — Испания) — Susana Natividad Martínez Álvarez/Consejería de Presidencia, Justicia e Igualdad del Principado de Asturias (Дело C-194/11) (1) 2012/C 366/50 Език на производството: испански Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 226, 30.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/19 Решение на Общия съд от 19 юни 2012 г. — H.Eich/СХВП — Arav (H.EICH) (Дело T-557/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „H.EICH“ - По-ранна национална фигуративна марка „H SILVIAN HEACH“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 227/29 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: H.Eich Srl (Signa, Италия) (представители: адв. D. Mainini, адв. T. Rubin, адв. A. Masetti Zannini de Concina, адв. M. Bucarelli, адв. G. Petrocchi и адв. B. Passaretti) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: G. Mannucci и R. Pethke) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Arav Holding Srl (Palma Campania, Италия) (представител: адв. R. Bocchini) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 9 септември 2010 г. (преписка R 1411/2009-1) относно производство по възражение между Arav Holding Srl и H.Eich Srl Диспозитив 1. Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 9 септември 2010 г. (преписка R 1411/2009-1). 2. СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от H.Eich Srl в производството пред Общия съд. 3. СХВП понася необходимите съдебни разноски, направени в производството пред първи апелативен състав. 4. Arav Holding Srl понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/2 Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия) на 12 април 2012 г. — Alfred Hirmann/Immofinanz AG (Дело C-174/12) 2012/C 209/03 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Handelsgericht Wien Страни в главното производство Ищец: Alfred Hirmann Ответник: Immofinanz AG Подпомагаща страна: Aviso Zeta AG Преюдициални въпроси 1. Национална норма, по силата на която акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции, при неизпълнение на предвидените от законодателството относно капиталовия пазар задължения за предоставяне на информация съгласно следните разпоредби на — членове 6 и 25 от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., в редакцията ѝ с Директива 2008/11/ЕО от 11 март 2008 г. (1), — членове 7, 17 и 28 от Директива 2004/109/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г., — член 14 от Директива 2003/6/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г., съвместима ли е с членове 12, 15, 16, 19 и 42 от Директива 77/91/ЕИО (4) на Съвета от 31 януари 1977 г., в действащата ѝ към момента редакция? 2. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, и по-специално на членове 18, 19 и член 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 31 януари 1977 г., в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на посочената във въпрос 1 отговорност акционерното дружество трябва да възстанови на купувача платената цена за придобиване и да получи обратно съответните акции? 3. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 31 януари 1977 г., в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че посочената във въпрос 1 отговорност на акционерното дружество — може да обхваща и нетните активи на акционерното дружество (записан капитал и резерви по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) от споменатата директива), и — да е налице дори когато може да доведе до несъстоятелност на акционерното дружество? 4. Разпоредбите на членове 12 и 13 от Директива 2009/101/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която придобиването на дял от дружественото имущество се унищожава с обратна сила, така че при унищожаване на договор за покупка на акции трябва да се счита, че то има действие ex nunc (вж. Решение на Съда от 15 април 2010 г. по дело C-215/08, „E. Friz GmbH“)? 5. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 31 януари 1977 г., в действащата ѝ към момента редакция, и на членове 12 и 13 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва ли да се тълкуват в смисъл, че отговорността е ограничена до стойността на акциите — а в случаите на котирано на борсата дружество, до борсовия курс на акциите — която те имат към момента на предявяване на правото, така че понякога акционерът може да получи сума, която е по-малка от първоначално платената от него цена за тези акции? (1) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23), изменена с Директива 2008/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. (ОВ L 76, стр. 37). (2) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172). (3) Директива 2003/6/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210). (4) Втора Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 26, 1977 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 8). (5) Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 258, стр. 11).
bg	caselaw	EU	22.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/15 Преюдициално запитване от Sächsisches Oberverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 19 март 2015 г. — Lidl Dienstleistungs-GmbH & Co. KG/Freistaat Sachsen (Дело C-134/15) (2015/C 205/20) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Sächsisches Oberverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Lidl Dienstleistungs-GmbH & Co. KG Ответник: Freistaat Sachsen Преюдициални въпроси 1) Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) No 543/2008 (1) с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във връзка с член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“)? 2) Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) No 543/2008 с член 40, параграф 2, втора алинея ДФЕС? (1) Регламент (ЕО) No 543/2008 на Комисията от 16 юни 2008 година относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици (ОВ L 157, стр. 46).
bg	caselaw	EU	10.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/6 Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Rostock (Германия) на 13 август 2012 г. — Наказателно производство срещу Per Harald Lökkevik (Дело C-384/12) 2012/C 343/05 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Rostock Страни в главното производство Per Harald Lökkevik Друга страна: Staatsanwaltschaft Rostock Преюдициален въпрос Следва ли понятието за облага съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година (1) да се тълкува в смисъл, че то обхваща и положение, в което привидно изглежда, че е налице липса на компетентност на Европейската комисия във връзка с информация, предоставена в рамките на процедура по субсидиране, с цел избягване на предвиденото в точка 2. 1. i) от Многоотрасловата рамка за регионална помощ за големи инвестиционни проекти от 7 април 1998 г. (ОВ C 107/05, 7.4.1998 г.) задължение за нотифициране на инвестиционни проекти за регионална помощ с разходи по проекта в общ размер на най-малко 50 милиона евро? (1) Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).
bg	caselaw	EU	18.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/29 Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 9 май 2016 г. — Finnair Oyj/Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia (Дело C-258/16) (2016/C 260/37) Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein oikeus Страни в главното производство Жалбоподател: Finnair Oyj Ответник: Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен отправянето на жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3? 2) Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача? 3) Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника декларираните вреди/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача? 4) Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
bg	caselaw	EU	30.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/23 Жалба, подадена на 13 април 2012 г. — Brauerei Beck/СХВП — Aldi (Be Light) (Дело T-172/12) 2012/C 194/40 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Brauerei Beck GmbH & Co. KG (Бремен, Германия) (представители: G. Hasselblatt и V. Töbelmann, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Aldi GmbH & Co. KG (Mülheim an der Ruhr, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 януари 2012 г. по преписка R 2258/2010-1, — да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, — да осъди другата страна в производството пред апелативния състав да понесе направените от нея съдебни разноски, ако встъпи в производството пред Общия съд. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „Be Light“ за стоки от класове 29, 30 и 32 — заявка за марка на Общността No 7165351 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „BECK’s“, регистрирана като марка на Общността под No 135285 за стоки от клас 32 Решение на отдела по споровете: уважава възражението за всички спорни стоки от клас 32 и допуска спорната марка за останалите стоки. Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	3.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/31 Жалба, подадена на 20 април 2017 г. — SE/Съвет (Дело T-231/17) (2017/C 213/43) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: SE (представител: N. de Montigny, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени: — решението на отдел „Индивидуални права“ от 22 юни 2016 г., с което е отказано внучката му да се счита за дете на негова издръжка, — доколкото е необходимо, изричното решение от 24 януари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата му по административен ред, подадена на 19 септември 2016 г., въз основа на това, — на основание член 2, параграф 2, трета алинея от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, да приеме, считано от 13 юни 2016 г., че внучката на жалбоподателя е на негова издръжка, — да приеме, че внучката на жалбоподателя има качеството на осигурено лице към здравната каса (RCAM) въз основа на осигуровката на жалбоподателя, считано от 13 юни 2016 г., — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания. 1. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от грешки при преценката и при тълкуването на член 2, параграф 2, трета алинея от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, които Съветът допуснал при приемането на обжалваните решения. 2. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация. 3. Третото основание е изведено от нарушение на член 24 от Хартата на основните права.
bg	caselaw	EU	3.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/18 Жалба, подадена на 22 декември 2011 г. — IPK International/Комисия (Дело T-671/11) 2012/C 65/33 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: C. Pitschas) Ответник: Европейска комисия Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Комисията от 14 октомври 2011 г. (ENTR/R1/HHO/lsa — entr.r.1(2011) 1183091), доколкото с него се предвижда на жалбоподателя да се изплатят само лихви в размер на 158 618,27 EUR, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил член 266 ДФЕС, тъй като при изпълнението на Решение на Общия съд от 15 април 2011 г. по дело IPK International/Комисия, T-297/05, погрешно е изчислил дължимите компенсаторни и мораторни лихви.
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/70 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 25 юни 2014 г. — Rihn/(Европол) (Дело F-67/13) (1) ((Публична служба - Персонал на Европол - Конвенция за Европол - Правилник за персонала на Европол - Решение 2009/371/ПВР - Прилагане на УРДС към служителите на Европол - Неподновяване на договор за определен срок на срочно нает служител - Отказ да се сключи договор за неопределено време на срочно нает служител)) 2014/C 253/98 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Philippe Rihn (Хага, Нидерландия) (представител: J.-J.- Ghosez, avocat) Ответник: Европейска полицейска служба (представители: първоначално J. Arnould и D. Neumann, впоследствие J. Arnould, D. Neumann и D. El Khoury) Предмет Искане за отмяна на решението да не се поднови договора за определен срок на жалбоподателя Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Rihn трябва да понесе направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Европейската полицейска служба. (1) ОВ C 274, 21.9.2013 г., стр. 31.
bg	caselaw	EU	8.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 298/24 Жалба, подадена на 9 август 2011 г. — Catinis/Комисия (Дело T-447/11) 2011/C 298/45 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Lian Catinis (Дамаск, Сирия) (представител: S. Pappas, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение, доколкото с него не се приключва разследването и се отказва достъп до отнасящата се до жалбоподателя преписка, и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата жалбоподателят представя, на първо място, правно основание, изведено от нарушение на закона и от неизпълнение на задължението за мотивиране на решението разследването да не бъде прекратено, а да бъде продължено отвъд разумния период от време. На следващо място жалбоподателят изтъква правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране на решението да не се предостави достъп до преписката по разследването. На последно място жалбоподателят твърди, че са нарушени основни права и общи принципи на правото, в частност — принципът на добра администрация, презумпцията за невиновност и правото на защита.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/6 Решение на Съда (четвърти състав) от 15 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Кипър (Дело C-340/10) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 92/43/ЕИО - Член 4, параграф 1 и член 12, параграф 1 - Липса на включване в предвидения срок на територията от значение за Общността на езерото Paralimni - Система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия) 2012/C 133/09 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и D. Recchia,) Ответник: Република Кипър (представители: K. Lykourgos и M. Chatzigeorgiou) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 1 и на член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стp. 7; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 109) — Невключване на езерото Paralimni в националния списък на териториите, които могат да бъдат определени като територии от значение за Общността — Неустановяване на система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска водна змия) Диспозитив 1. Република Кипър, — като не е включила територията на езерото Paralimni в националния списък на предложените територии от значение за Общността, — като е допуснала дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на езерото Paralimni, и като не е приела защитните мерки, необходими за запазване на популацията на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия), който представлява екологичният интерес на това езеро и на язовир Xyliatos, и — като не е приела необходимите мерки за установяването и прилагането на строга система за опазване на този вид, не е изпълнила задълженията си съответно по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г., по тази изменена Директива 92/43, както и по член 12, параграф 1 от същата изменена Директива 92/43. 2. Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.
bg	caselaw	EU	30.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/10 Иск, предявен на 4 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-162/14) 2014/C 202/11 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: A. Tokár и K. Herrmann) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че Република Полша не изпълнява задълженията си по член 45, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1), тъй като е оставила в сила абсолютни основания за изключване на икономическите оператори от процедурата по възлагане на обществена поръчка като предвидените в член 24, параграф 1, точки 1 и 1а от Закона за обществените поръчки (Ustawа o zamówieniach publicznych), които излизат извън обхвата на материалноправните критерии за изключване, изчерпателно изброени в член 45, параграф 2 от Директивата, — Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Основанията за изключване на икономическите оператори от процедурата за възлагане на обществена поръчка, предвидени в член 24, параграф 1, точки 1 и 1a от Закона за обществените поръчки и отнасящи се до професионалните качества на съответния оператор — а именно, първо, че поради неизпълнение или неточно изпълнение на поръчка икономическият оператор е причинил вреди, което е установено с влязло в сила съдебно решение, и второ, че икономическият оператор е бил страна по договор, който възложителят е развалил или прекратил или от който се е оттеглил по причини, за които отговаря операторът, — излизат извън обхвата на предпоставките за изключване по член 45, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО, и в частност по буква г) от този член. Тълкуването на последно упоменатата предпоставка е предмет на Решение на Съда по дело Forposta и ABC Direct Contact, C-465/11. В него Съдът установява, че понятието „сериозно професионално нарушение“, използвано в член 45, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18/ЕО, обхваща всяко виновно поведение, което оказва влияние върху професионалната благонадеждност на съответния оператор. Предпоставките за изключване по полския закон обаче не се отнасят единствено до случаите, когато съответният икономически оператор е действал умишлено или поради относително груба небрежност, а изискват възложителят автоматично да изключи икономическия оператор, без преди това да е преценил дали съответното нарушение на оператора е било извършено виновно. (1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 2008 г., стр. 282.
bg	caselaw	EU	19.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/7 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 25 март 2013 година по дело E-10/12 Yngvi Harðarson/Askar Capital hf. (Директива 91/533/ЕИО — Задължение на работодателя да информира работниците или служителите — Изменения на писмен трудов договор — Последствия от неинформиране за изменения) 2013/C 270/05 По дело E-10/12 Yngvi Harðarson/Askar Capital hf. — По ИСКАНЕ до Съда съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и Съд от Héraðsdómur Reykjavíkur (районен съд на Рейкявик) относно тълкуването на Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение, Съдът, съставен от Carl Baudenbacher, председател, Per Christiansen (съдия докладчик) и Páll Hreinsson, съдия, излезе с решение на 25 март 2013 г., чийто диспозитив постановява: Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение трябва да се тълкува като неизискваща компенсацията на служителите или работниците да се оценява въз основа на писмен трудов договор, ако на служителите не са били връчени писмени документи относно изменения, временни или постоянни, които да са внесени в основните положения на трудовия договор или на трудовото правоотношение между страните, в рамките на сроковете, определени в член 5 от Директивата. Това е валидно и в контекста на процедурите по несъстоятелност или подобно разделяне на дружество с ограничена отговорност.
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/12 Преюдициално запитване, отправено от Vigilanza sui Contratti pubblici di lavori, servizi e forniture (Италия) на 25 юли 2013 г. — Emmeci/Cotral (Дело C-427/13) 2013/C 325/19 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Autorità per la Vigilanza sui Contratti pubblici di lavori, servizi e forniture Страни в главното производство Жалбоподател: Emmeci Srl Ответник: Cotral SpA Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 56 от Директива 2004/17/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че националният законодател не може да предвиди, че възлагащите органи могат да попречат на конкурентите да видят — на фазата на последното наддаване в електронен търг — мястото си в класирането и офертите на останалите икономически оператори, като отложат предоставянето на тази информация за края на търга? 2) Допускат ли член 56 от Директива 2004/17/ЕО и принципите на прозрачност и на равно третиране национални правни разпоредби или административни практики, като посочените в настоящото производство, които предвиждат петминутен „black-out“ на финалния етап от електронния търг, по време на който конкурентите не могат да видят мястото си в класирането? (1) Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3).
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/7 Решение на Съда (осми състав) от 13 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles, Белгия) — Waypoint Aviation SA/État belge — SPF Finances (Дело C-9/11) (1) (Свободно предоставяне на услуги - Данъчно законодателство - Данъчен кредит върху доходите от заеми, отпуснати за закупуването на активи, използвани на националната територия - Изключване на активите, правото на ползване върху които е отстъпено на трети лица, установени в друга държава членка) 2011/C 355/11 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Жалбоподател: Waypoint Aviation SA Ответник: État belge — SPF Finances Предмет Преюдициално запитване — Cour d'appel de Bruxelles — Тълкуване на член 10 ЕО (член 4, параграф 3 ДЕС) и член 49 ЕО (член 56 ДФЕС) — Национална правна уредба, допускаща предоставяне на данъчен кредит на ползвателите на доходи от кредити или от заеми, които са отпуснати на национален координационен център — Право на ползване върху придобито чрез заети средства имущество на установено в дадена държава членка дружество от същата група, различно от това, на което принадлежи координационният център — Изключване на установените в друга държава членка дружества от същата група — Ограничения на свободното предоставяне на услуги Диспозитив Член 49 ЕО не допуска разпоредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда предоставяне на данъчен кредит върху доходите от заеми, отпуснати на някои дружества за закупуване на нови активи, използвани на националната територия, при условие че правото на ползване върху актива не се отстъпва от страна на дружеството, което го е придобило със заем, по който е получен данъчен кредит, или от всяко друго дружество, участващо в същата група, на трети лица, различни от установените в тази държава членка членове на тази група. (1) ОВ C 95, 26.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/26 Преюдициално запитване от Oberlandesgerichts Düsseldorf (Германия), постъпило на 15 юли 2016 г. — DOCERAM GmbH/CeramTec GmbH (Дело C-395/16) (2016/C 419/35) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: DOCERAM GmbH Ответник: CeramTec GmbH Преюдициални въпроси 1) Налице ли е техническа обусловеност, която изключва закрилата на промишления дизайн по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (1) и в случая, когато творческият принос към външния изглед няма никакво значение за продуктовия дизайн, а единственият определящ фактор за дизайна е (техническата) функционалност? 2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: От каква гледна точка следва да се прецени дали отделните структурни характеристики на един продукт са били избрани само от съображения за функционалност. От значение ли е погледът на „обективен наблюдател“ и ако да, как следва да се дефинира той? (1) ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70.
bg	caselaw	EU	20.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 127/7 Преюдициално запитване от Bundesgerichtshofs (Германия), постъпило на 22 декември 2014 г. — Simona Kornhaas/Thomas Dithmar като синдик на Kornhaas Montage und Dienstleistung Ltd (Дело C-594/14) (2015/C 127/11) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Ищец: Simona Kornhaas Ответник: Thomas Dithmar като синдик на Kornhaas Montage und Dienstleistung Ltd Преюдициални въпроси а) Предявеният пред германски съд иск, с който синдикът иска от директора на „private company limited by shares“ по английското или уелското право, по отношение на чието имущество в Германия е открито производство по несъстоятелност съгласно член 3, параграф 1 от Регламента относно производството по несъстоятелност (1), да възстанови сумите, които е платил преди откриване на производството по несъстоятелност, но след настъпване на неплатежоспособността, свързан ли е с германското право в областта на несъстоятелността по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламента относно производството по несъстоятелност? б) Нарушава ли посоченият иск свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС? (1) Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).
bg	caselaw	EU	4.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/27 Жалба, подадена на 7 март 2013 г. — Saferoad RRS/СХВП (MEGARAIL) (Дело T-137/13) 2013/C 129/52 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Saferoad RRS GmbH (Верот, Германия) (представител: адв. C. Czychowski) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 януари 2013 г. по преписка R 2536/2011-4, както и решението на проверителя от 23 ноември 2011 г., доколкото е отказана регистрация на марката, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „MEGARAIL“ за стоки и услуги от класове 6, 19 и 37 Решение на проверителя: отказва регистрацията. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: — нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009. — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	21.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/16 Жалба, подадена на 26 май 2015 г. от Emsibeth SpA срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 26 март 2015 г. по дело T-596/13 — Emsibeth/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-251/15 P) (2015/C 311/21) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Emsibeth SpA (представител: A. Arpaia, avvocato) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени обжалваното решение (решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 март 2015 г., дело T-596/13), — да разгледа делото по същество, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително направените на първа инстанция. Основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква нарушение или неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1). По-специално, решението е спорно по отношение на критериите, съгласно които Общият съд е разгледал понятията (i) съответните потребители, идентичност или сходство на (ii) стоките и (iii) марките, както и (iv) съществуването на риск от объркване между двете марки. (i) Обжалваното решение е непоследователно в частта, в която, макар да е признала на средния потребител, определен като съответния потребител, качеството, че е „добре информиран, както и предпазлив и наблюдателен“, въпреки това към момента на конкретната преценка на действителните му способности да разграничи двете марки, които са очевидно различни, приема, че е напълно повърхностен и неспособен на самостоятелна оценка с лека степен на трудност. (ii) Обжалваното решение изглежда е в нарушение на общностната съдебна практика, съгласно която при преценката на сходството между стоки трябва да се вземат предвид всички релевантни фактори, свързани с посочените стоки, напр. естество, предназначение, употреба, конкурентност или допълнителност, както и каналите на дистрибуция на стоките. В действителност, Общият съд не е разгледал някои от тези фактори, ограничавайки собствената си преценка до простата констатация, че продуктите за боядисване и обезцветяване на косата били „включени“ в козметичните продукти и следователно тези продукти следвало да се смятат за идентични. (iii) Обжалваното решение е опорочено от грешка в частта, в която при сравнението между словна марка и комплексна марка не е отдал достатъчно значение на фигуративните елементи във втората марка, които не се съдържат в първата марка и могат да разграничат двата знака, като ограничава преценката си само до словните части. Освен това, обжалваното решение неправилно изключва от сравнението първата дума на по-ранната марка (Mc) и не взема предвид, че тази представка, когато бъде поставена пред дадено име и предвид широкото ѝ разпространение, обикновено се приема за бащино име от шотландски произход и следователно се произнася на английски език от всички съответни потребители, а не само от англоговорещата част от тях. (iv) Обжалваното решение изглежда опорочено от грешка в частта, в която, макар да са налице множество различия между двете сравнявани марки, приема, че съществува риск от объркване. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1)
bg	caselaw	EU	29.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 168/31 Жалба, подадена на 5 април 2017 г. — Senetic/EUIPO — HP Hewlett Packard Group (hp) (Дело T-207/17) (2017/C 168/40) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Senetic S.A. (Катовице, Полша) (представител: M. Krekora, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: HP Hewlett Packard Group LLC (Хюстън, Тексас, Съединени щати) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „hp“ — заявка за регистрация No 8 579 021 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 1 февруари 2017 г. по преписка R 1001/2016-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди встъпилата страна да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред EUIPO. Изложени основания — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	7.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 212/44 Жалба, подадена на 1 февруари 2014 г. — ZZ/ЕИБ (Дело F-9/14) 2014/C 212/56 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ZZ (представители: L. Isola и G. Isola, адвокати) Ответник: Европейска инвестиционна банка Предмет на производството Отмяна на доклада за атестиране на жалбоподателя за 2012 г., в частта, в която на изпълнението на задачите не е поставена оценка „exceptional performance“ или „very good performance“ и жалбоподателят не се предлага за повишение във функционална група D, както и в частта, в която се определят целите на жалбоподателя за 2013 г., отмяна на насоките относно доклада за атестиране за 2012 г. и, накрая, осъждане на ЕИБ да поправи имуществените и неимуществени вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял Искания на жалбоподателя — да се отмени: — решението, прието на 18 декември 2012 г. от Комитета по жалбите, като се върне преписката на последния с указания за критериите, които трябва да следва при приемането на новото решение, — насоките, установени от дирекция „Човешки ресурси“ с „Note to Staff n. 722 PERSONNEL/S&D/D&P/2012-198“ от 5 декември 2012 г. и приложените „Guidelines to the 2012 annual staff appraisal exercise“, включително в частта, в която установяват, че крайното решение трябва да бъде синтезирано по определен начин, но не посочват критериите, към които трябва да се придържа оценителят, — при условията на евентуалност да се отмени, — атестационният доклад за 2012 г., както в частта относно оценяването, така и в частта, в която не е посочена крайна оценка „exceptional performance“ или „very good performance“ и жалбоподателят не е предложен за повишение във функционална група D, както и в частта, в която са определени целите за 2013 г., — всички свързани, последващи и предварителни актове, сред които безспорно повишенията, предвидени в „2011 staff appraisal exercise, award of promotions and titles“ на директора на човешки ресурси от май 2012 г; — във всички случаи, да се осъди ЕИБ да поправи произтеклите от това имуществени и неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски заедно с лихви и с отчитане на евентуалната валутна ревалоризация на признатите вземания.
bg	caselaw	EU	7.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 410/11 Решение на Общия съд от 22 септември 2016 г. — Tose’e Ta’avon Bank/Съвет (Дело T-435/14) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Възражение за незаконосъобразност - Предоставяне на изпълнителни правомощия на Съвета - Критерий, отнасящ се до образуванията, които оказват подкрепа на иранското правителство - Грешка при прилагане на правото - Фактическа грешка - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Основни права)) (2016/C 410/13) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Tose’e Ta’avon Bank (Техеран, Иран) (представител: J.-M. Thouvenin, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro и M. Bishop) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Съвета на Европейския съюз да остави името на жалбоподателя в списъка, намиращ се в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ 2010 г., L 195, стр. 39), и в този, намиращ с в приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ 2012 г., L 88, стр. 1), което решение е съобщено на жалбоподателя с известие от 15 март 2014 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Tose’e Ta’avon Bank да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/46 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 30 септември 2015 г. — Schönberger/Сметна палата (Дело F-14/12 RENV) ((Публична служба - Длъжностни лица - Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна - Повишаване - Процедура по повишаване за 2011 г. - Отказ за повишаване - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)) (2015/C 371/47) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Peter Schönberger (Люксембург, Люксембург) (представител: O. Mader, адвокат) Ответник: Европейска сметна палата (представители: B. Schäfer и Í. Ní Riagáin Düro) Предмет Жалба за отмяна на решението на ответника за отказ за повишаване на жалбоподателя в степен AD 13 в рамките на процедурата по повишаване за 2011 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. 2. По дело F-14/12 и дело F-14/12 RENV г-н Schönberger понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Сметната палата на Европейския съюз. 3. По дело T-26/14 P Сметната палата на Европейския съюз понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, които са направени от г-н Schönberger.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/11 Решение на Съда (втори състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — GSV kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága (Дело C-74/13) (1) ((Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Кодове 7019590010 и 7019590090 по ТАРИК - Регламенти за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китай - Текстове на различните езици - Задължение да се платят антидъмпинговите мита)) 2014/C 175/12 Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: GSV kft Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága Предмет Преюдициално запитване — Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Тълкуване на съображение 14 и на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 138/2011 на Комисията от 16 февруари 2011 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република (ОВ L 43, стр. 9) — Освобождаване от антидъмпингово мито на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, които не съответстват на описанието в код по ТАРИК 7019590010, включено в регламентите, публикувани на езика на вносителя — Стока, която може да бъде класирана под този код в съответствие с текста на други езици Диспозитив 1) Код 7019590010 от интегрираната тарифа на Европейските общности, установена в член 2 от Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, трябва да се тълкува в смисъл, че стоки като описаните от запитващата юрисдикция, съставени по-специално от тъкани от стъклени влакна с размер на отворите 4 мм както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/кв.м и предназначени за строителния сектор, могат да попаднат в обхвата на тази позиция. 2) Фактът, че стоката, посочена в разглежданата в главното производство митническа декларация, като отговаря на характеристиките, предвидени в код 7019590010 по ТАРИК и възпроизведени в регламентите, с които върху нея се налагат антидъмпингови мита, не съответства на наименованието, дадено в този код и в регламентите, както са публикувани на езика на държавата членка по произход на декларатора, на които последният се е позовал изключително в декларацията си, не може да доведе до отмяна на тарифното ѝ класифициране в посочения код, който митническите органи са определили, след като са се позовали на текстовете на всички други езици на същия код и на посочените регламенти. (1) ОВ C 164, 8.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	18.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/16 Жалба, подадена на 20 март 2013 г. от Reber Holding GmbH & Co. KG срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 17 януари 2013 г. по дело T-355/09, Reber Holding GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-141/13 P) 2013/C 141/30 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Reber Holding GmbH & Co. KG (представители: O. Spuhler, M. Geitz, Rechtsanwälte) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Wedl & Hofmann GmbH Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: I. Да отмени решението на Общия съд от 17 януари 2013 г. по дело T-355/09 и решението на четвърти апелативен състав на ответника от 9 юли 2009 г. по преписка R 623/2008-4; II. При условията на евентуалност, да отмени посоченото в точка I съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд; III. Да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Общият съд тълкува условието за „реално използване“ по член 42, параграф 2, първо изречение във връзка с член 42, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността в смисъл, че това използване зависи от размера на оборота и броя на местата за продажба. Този извод е неправилен, тъй като съгласно релевантната практика на Съда на Европейския съюз за наличието на реално използване съвсем не се изисква реализирането на конкретен оборот. Макар Общият съд да е приел, че в настоящия случай марката „Walzertraum“, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, не е била използвана за шоколадови изделия така, че да се запазят свързаните с нея права, той не би трябвало просто да прекрати проверката. Общият съд е трябвало да продължи проверката си и да се съсредоточи върху ръчно изработените шоколадови бонбони, като взема предвид принципите, изведени в Решение на Съда от 19 юни 2012 г. по дело C-307/10 (все още непубликувано). На следващо място Общият съд е трябвало да провери дали представените във връзка с използването доказателства удостоверяват, че марката „Walzertraum“, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, е използвана за ръчно изработени шоколадови бонбони така, че да се запазят свързаните с нея права. Случаят безспорно е такъв. Общият съд обаче не е разгледал докрай този въпрос. Впрочем с обжалваното решение се нарушава и общият принцип на равно третиране. Различното третиране произтича по-специално от обстоятелството, че във връзка с марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, Общият съд е взел предвид и шоколадовите изделия като цяло, при положение че посочената марка е използвана за ръчно изработени шоколадови бонбони. Тъй като за отправна точка служат шоколадовите изделия, приложените за жалбоподателя критерии за използване, позволяващо запазване на правата, неизбежно са същите като приложимите за голямо мултинационално предприятие. Това представлява нарушение на общия принцип на равно третиране. Поради това жалбата трябва да бъде уважена в нейната цялост.
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/5 Решение на Съда (пети състав) от 6 ноември 2014 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Mac GmbH/Ministère de l'agriculture, de l'agroalimentaire et de la forêt (Дело C-108/13) (1) ((Свободно движение на стоки - Количествени ограничения - Мерки с равностоен ефект - Фитосанитарни продукти - Разрешение за пускане на пазара - Паралелен внос - Изискване за разрешение за пускане на пазара, издадено в съответствие с Директива 91/414/ЕИО в държавата по износа)) (2015/C 007/06) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: Mac GmbH Ответник: Ministère de l'agriculture, de l'agroalimentaire et de la forêt Диспозитив Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която изключва издаването на разрешение за паралелен внос за продукт за растителна защита, който не е получил в държавата членка по износа разрешение за пускане на пазара, издадено въз основа на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, въпреки че този продукт е получил разрешение за паралелен внос и може да се счита за идентичен на продукт, който е получил разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно тази директива в държавата членка по вноса. (1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	14.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/9 Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Vodafone GmbH/Федерална република Германия (Дело C-395/14) (1) ((Преюдициално запитване - Обща регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/21/ЕО - Член 7, параграф 3 - Процедура по консолидиране на вътрешния пазар на електронните съобщения - Директива 2002/19/ЕО - Членове 8 и 13 - Оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила - Задължения, наложени от националните регулаторни органи - Ценови контрол и задължения във връзка със системата за отчитане на разходите - Одобряване на цени за терминиране на повиквания в мобилна мрежа)) (2016/C 098/11) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Vodafone GmbH Ответник: Федерална република Германия Диспозитив Член 7, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) трябва да се тълкува в смисъл, че когато националният регулаторен орган е задължил оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила, да предоставя услуги за терминиране на повикванията в мобилна мрежа и е подложил на одобрителен режим цените за тези услуги след предвидената в тази разпоредба процедура, този национален регулаторен орган е длъжен отново да провежда тази процедура всеки път преди да даде на оператора одобрение за тези цени, ако това одобрение може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на тази разпоредба. (1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/45 Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — ADEDY и др./Съвет (Дело T-215/11) (1) (Жалба за отмяна - Решение, отправено към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит - Липса на пряко засягане - Недопустимост) 2013/C 26/89 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподатели: Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY) (Атина, Гърция), Spyridon Papaspyros (Атина) и Ilias Iliopoulos (Атина) (представител: адв. M.-M. Tsipra) Ответник: Съвет на европейския съюз (представители: G. Maganza, M. Vitsentzatos и A. de Gregorio Merino) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: B. Smulders, J.-P. Keppenne и M. Konstantinidis) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/57/ЕС на Съвета от 20 декември 2010 година за изменение на Решение 2010/320/ЕС, отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за предизвестие за Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за коригирането на прекомерния дефицит (ОВ L 26, стр. 15) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY), г-н Spyridon Papaspyros и г-н Ilias Iliopoulos понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 186, 25.6.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.4.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/34 Жалба, подадена на 18 февруари 2008 г. — Enercon/СХВП (Дело T-81/08) (2008/C 107/58) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Enercon GmbH (Aurich, Германия) [представител: R. Böhm, Rechtsanwalt] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — Да се отмени Решението на първи апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 4 декември 2007 г. (процедура по обжалване R 319/2007-1), — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „E-Ship“ за стоки и услуги от класове 7, 9, 12 и 39 (заявка No 5 050 539). Решение на проверителя: отхвърля заявката Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като е налице неправилна преценка на необходимостта марката да бъде оставена на разположение и на отличителнителните белези на марката. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, S. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/37 Решение на Общия съд от 5 октомври 2016 г. — European Children’s Fashion Association и Instituto de Economía Pública/EACEA (Дело T-724/14) (1) ((Арбитражна клауза - Договор за финансиране, сключен по програмата за действие „Lifelong Learning (2007—2013 г.)“ - Проект „Brand & Merchandising manager for SMEs in the childrens’ product sector“ - Жалба за отмяна - Необжалваем акт - Акт, който е част от чисто договорно правоотношение и е неотделим от него - Недопустимост - Недопустими разходи - Възстановяване на изплатените суми - Доклад за одит)) (2016/C 419/46) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: European Children’s Fashion Association (Валенсия, Испания) и Instituto de Economía Pública, SL (Валенсия) (представител: A. Haegeman, avocat) Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (представители: H. Monet и A. Jaume) Предмет Главно искане по член 272 ДФЕС, а именно да бъде установено, че първият жалбоподател не е длъжен да възстанови сумата, която EACEA му е изплатила по силата на договора, сключен за изпълнението на проекта „Brand & Merchandising manager for SMEs in the childrens’ product sector“, и при условията на евентуалност, искане по член 263 ДФЕС да бъдат отменени, от една страна, писмото за предварително уведомяване на EACEA от 1 август 2014 г., с което първият жалбоподател е уведомен, че трябва да възстанови сумата от 82 378,81 EUR в резултат на извършения одит по посочения проект, и от друга страна, дебитно известие No 3241401420, издадено от EACEA на 5 август 2014 г. за възстановяване на тази сума Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда European Children’s Fashion Association и Instituto de Economía Pública, SL да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 7, 12.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	28.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 25/53 Жалба, подадена на 28 октомври 2011 г. — Farage/Парламент и Buzek (Дело T-564/11) (2012/C 25/105) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Nigel Paul Farage (Брюксел, Белгия) (представител: P. Bennett, Solicitor) Ответниици: Европейски парламент и Jerzy Buzek (Брюксел, Белгия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на председателя на Европейския парламент г-н Jerzy Buzek от 2 март 2010 г., с което на жалбоподателя се налага лишаване от право на надбавка за дневни разходи за десет дни, както и решението на Бюрото на Европейския парламент от 24 март 2010 г. и на председателя на Европейския парламент от 31 август 2011 г., с което искането на жалбоподателя за парламентарен имунитет се обявява за недопустимо; и — при условията на евентуалност, обявяване, че никое от посочените по-горе решения не е действително или е трябвало да се приема. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание, с което се твърди нарушаване на член 8 от Протокол (No 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ С 84, 2010 г., стр. 99), тъй като речта на жалбоподателя от 24 февруари 2010 г. е била произнесена в качеството му на член на Европейския парламент. Поради това въпросната реч е изразила политически възгледи и е от първостепенно значение член на Европейския парламент да може да се изказва свободно. 2. Второ правно основание, с което се твърди нарушаване на свободата на изразяване на мнение, тъй като не е отчетен по подобаващ начин член 9, параграф 3 от Процедурния правилник на Европейския парламент (ОВ L 116, 2011 г., стр. 1). 3. Трето правно основание, с което се твърди нарушаване на правото на независим и безпристрастен съд, заложено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като всяко участие на председателя на Парламента в процеса по вземане на решения във връзка с конкретния проблем или на всеки друг, който е присъствал на пленарното заседание от 24 февруари 2010 г. и е изразил становище, лишава такова лице от право да участва в този процес. 4. Четвърто правно основание, с което се твърди неточност в тълкуването на член 152, параграф 1 и член 153 от Процедурния правилник на Европейския парламент, тъй като предвидените в последната разпоредба санкции трябва да се тълкуват в контекста на встъпителния текст на разпоредбата, отнасящ се преди всичко до сериозни нарушения на реда или смущаване на работата „... в нарушение на принципите, предвидени в член 9...“.
bg	caselaw	EU	17.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/28 Жалба, подадена на 23 март 2016 г. — Léon Van Parys/Комисия (Дело T-125/16) (2016/C 175/32) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Firma Léon Van Parys NV (Антверпен, Белгия) (представители: P. Vlaemminck, B. Van Vooren и R. Verbeke, advocaten) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C(2016) 95 окончателен на Европейската комисия от 20 януари 2016 г. по преписка REC 07/07(REV), с което се установява, че последващото осчетоводяване на вносни митни сборове е обосновано и опрощаването на тези митни сборове е оправдано по отношение на определен длъжник, а по отношение на друг длъжник е отчасти оправдано и отчасти неоправдано, с което се изменя Решение C(2010) 2858 на Комисията от 6 май 2010 г.; — да установи, че след произнасянето на решението на Общия съд по дело T–324/10, с което Общият съд отменя член 1, параграф 3 от първоначалното Решение C(2010) 2858 по отношение на жалбоподателя (в настоящото и в посоченото по-горе дело), вследствие на което съгласно член 909 от Регламент No 2454/93 (1) жалбоподателят се ползва с пълното опрощаване на митническото задължение, както и на всички дължими лихви и разноски, свързани пряко или косвено с това задължение; — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. 1. Първото основание е изведено от нарушение на членове 907 и 909 от Регламент No 2454/93, както и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. — Според жалбоподателя сами по себе си са достатъчни благоприятните за него правни последици от решението от 19 март 2013 г., Firma Van Parys/Комисия (T-324/10, EU:T:2013:136). Поради това не било необходимо да се постановява ново решение на Комисията, за да се отстрани незаконосъобразността, установена от Общия съд, като жалбоподателят следвало да се възползва от прилагането на член 909 от Регламент No 2454/93. 2. Второто основание е изведено от нарушение на член 907 от Регламент No 2454/93, както и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. — Жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала злоупотреба с правомощието си да изиска допълнителна информация на основание член 907 от Регламент No 2454/93, като с това тя целяла да заобиколи прилагането на член 909 от Регламент No 2454/93. Жалбоподателят изтъква по-специално че Комисията вече изискала сведения за неговото имущество. 3. Третото основание е посочено при условията на евентуалност и е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, доколкото решение от 19 март 2013 г., Firma Van Parys/Комисия (T-324/10, EU:T:2013:136) следвало да се прилага в рамките на разумен срок, който не можел да надвишава първоначалния срок от девет месеца по член 907 от Регламент No 2454/93. 4. Четвъртото основание е посочено при условията на евентуалност спрямо предходното и е изведено от твърдения за злоупотреба с предоставените правомощия, тъй като Комисията извършила съвършено нова проверка, при което достигнала до заключение, което противоречало на констатациите на Общия съд в решението от 19 март 2013 г., Firma Van Parys/Комисия (T-324/10, EU:T:2013:136). 5. Петото основание е посочено при условията на евентуалност спрямо предходното и е изведено от неправилно тълкуване на правната уредба, регламентираща организацията на пазара на банани, и от нарушение на принципа на равно третиране. — Според жалбоподателя с оглед на разпоредбите на Регламент No 2362/98 (2) и предвид признатата от СТО обичайна търговска практика той разполагал със законово предвидена възможност да сключи договор за наем, вследствие на което да придобие правото на ползване върху сертификатите за внос. — Това не можело да се разглежда като неполагане на дължимата грижа от страна на вносителя, след като подобно изискване не съществувало по отношение на митническия агент или на друг вносител, който не използвал прехвърлими сертификати за внос. (1) Регламент (ЕО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3). (2) Регламент (ЕО) No 2362/98 на Комисията от 28 октомври 1998 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) No 404/93 на Съвета относно вноса на банани в Общността (ОВ L 293, стр. 32).
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/9 Решение на Съда (първи състав) от 16 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Court of Session (Scotland), Edinburgh, Обединеното кралство) — Macdonald Resorts Limited/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs (Дело C-270/09) (1) (ДДС - Шеста директива 77/388/ЕИО - Случаи на освобождаване - Член 13, Б, буква б) - Отдаване под наем на недвижими имоти - Продажба на договорни права, които могат да бъдат преобразувани в право на временно частично ползване на ваканционни жилища) 2011/C 55/14 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Session (Scotland), Edinburgh Страни в главното производство Жалбоподател: Macdonald Resorts Limited Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs Предмет Преюдициално запитване — Court of Session (Scotland), Edinburgh — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква а) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива) на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Понятие за освобождаване от данъчно облагане на отдаването под наем на недвижими имоти — Продажба от ваканционен клуб на точки, предоставящи правото на временно частично ползване на ваканционно жилище през дадена година Диспозитив 1. Характерът на доставките на услуги, извършени от оператор като жалбоподателя по главното производство в рамките на система като разглежданата в главното производство „опционна“ програма, трябва да се определя към момента, когато някой от участващите в тази система клиенти преобразува първоначално придобитите от него права в услуга, предлагана от оператора. Когато споменатите права са преобразувани в настаняване в хотел или в право на временно частично ползване на жилище, тези доставки представляват доставки на услуги, които са свързани с недвижим имот по смисъла на член 9, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и се извършват по местонахождението на хотела или на жилището. 2. При система като разглежданата в главното производство „опционна“ програма, когато клиентът преобразува първоначално придобитите от него права в право на временно частично ползване на жилище, съответната доставка на услуги представлява отдаване под наем на недвижими имоти по смисъла на член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2001/115 (на който понастоящем съответства член 135, параграф 1, буква л) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност). Посочената разпоредба обаче не е пречка държавите членки да изключат тази доставка от освобождаване от данъчно облагане. (1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	26.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/26 Жалба, подадена на 17 юли 2013 г. — Chatzianagnostou/Съвет и др. (Дело T-383/13) 2013/C 313/51 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Antonios Chatzianagnostou (Серес, Гърция) (представител: адв. Ch. Makris) Ответник: Съвет на Европейския съюз, Eulex Косово и Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени изцяло, на първо място, решението на началника на EULEX Косово от 10 май 2013 г., озаглавено „Окончателно решение по дисциплинарно производство 2/2013“, съобщено на жалбоподателя на 16 май 2013 г., и на второ място, решението на началника на EULEX от 10 май 2013 г., озаглавено „Окончателно решение по дисциплинарно производство 6/2013“, съобщено на жалбоподателя на 16 май 2013 г., — да освободи жалбоподателя от всички обвинения, повдигнати срещу него от EULEX в дисциплинарното производство, — да осъди EULEX да предостави на жалбоподателя в рамките на настоящото производство копие от всички документи, съдържащи се в заведените срещу него дисциплинарни преписки, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, включително адвокатски хонорар. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви в обжалваните актове и от нарушение на член 296 ДФЕС и общите принципи на правото на държавите — членки на ЕС, съгласно които всички административни актове, с които се засягат правата на правните субекти, се мотивират по достатъчен, изчерпателен и конкретен начин. В разглеждания случай жалбоподателят посочва, че обжалваните актове са напълно лишени от мотиви, независимо от тяхната задължителност. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение, извършено от ответниците чрез обжалваните актове, на някои права на защита на жалбоподателя, произтичащи от ЕКЗПЧ и общите за държавите членки на ЕС принципи на правото. В рамките на дисциплинарно производство 6/2013, образувано от EULEX, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за действие, за което нито бил поканен да се защити, нито имал възможност да даде обяснения. Освен това жалбоподателят бил лишен и от правото му на лесен, бърз и ефективен достъп до правна помощ, а именно от възможността да бъде защитаван по достъпен начин от избран от него адвокат, притежаващ подходяща подготовка и пълна информация относно обвиненията в дисциплинарното производство, повдигнати срещу жалбоподателя от EULEX. 3. Третото правно основание е изведено от фактическа грешка, опорочила обжалваните актове. Жалбоподателят поддържа, че вторият обжалван акт се основава на предположение и на противоречиви и недостатъчни мотиви в нарушение на презумпцията за невиновност и правото му да не се самообвинява. Следователно посоченият акт бил неправилен, тъй като не признава, че жалбоподателят е допуснал извинима грешка или най-малкото не допуска съществуването на смекчаващи отговорността му обстоятелства като активно съдействие и разкаяние. 4. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на разпоредбите на член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, член 10 от ЕКЗПЧ, член 15 ДФЕС, Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година (1), на Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 (2), както и на членове 41 и 42 от Хартата на основните права на ЕС. Обжалваните актове на началника на EULEX, с които се одобряват предложените по отношение на жалбоподателя дисциплинарни наказания, били опорочени от грешка при прилагането на правото, тъй като в противен случай щели да бъдат разгледани жалбите му за отмяна на въпросните наказания, по-специално поради нарушение на посочените по-горе разпоредби относно правото на достъп на жалбоподателя до преписките по двете дисциплинарни производства, образувани срещу него от EULEX. 5. Петото правно основание е изведено от нарушение посредством обжалваните актове на принципите на пропорционалност и справедливост при определяне на наложените на жалбоподателя дисциплинарни наказания. (1) Относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. (2) Относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/19 Определение на Общия съд от 26 април 2016 г. — EGBA и RGA/Комисия (Дело T-238/14) (1) ((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Хазартни игри - Помощ, която Франция предвижда да предостави на дружествата за конни надбягвания - Парафискална такса върху конните залагания онлайн - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Сдружение - Липса на лично засягане - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Недопустимост)) (2016/C 222/23) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: European Gaming and Betting Association (EGBA) (Брюксел, Белгия) и The Remote Gambling Association (RGA) (Лондон, Обединено кралство) (представители: S.-P. Brankin, solicitor, T. De Meese, E. Wijckmans и M. Mudrony, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и P.-J. Loewenthal) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Френска република (представители: D. Colas и J. Bousin) Предмет Отмяна на Решение 2014/19/EС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA. 30753 (C 34/10) (ex N 140/10), която Франция предвижда да предостави на дружествата за конни надбягвания (OВ L 14, стp. 17). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда European Gaming and Betting Association (EGBA) и The Remote Gambling Association (RGA) да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 3) Осъжда Република Франция да понесе направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 212, 7.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/24 Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 18 май 2017 г. — Openbaar Ministerie/Sławomir Andrzej Zdziaszek (Дело C-271/17) (2017/C 277/35) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank Amsterdam Страни в главното производство Молител: Openbaar Ministerie Ответник: Sławomir Andrzej Zdziaszek Преюдициални въпроси 1) Производство, — в което съдът на издаващата държава членка се произнася по определянето на общо наказание лишаване от свобода въз основа на няколко отделни наказания лишаване от свобода, наложени преди това на съответното лице с влезли в сила присъди, и/или по изменението на общо наказание лишаване от свобода, наложено преди това с влязла в сила присъда, и — в което съдът вече не разглежда въпроса за вината, каквото е производството, в което е постановено решението от 25 март 2014 г. за определяне на общо наказание, представлява ли „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на встъпителната част на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1)? 2) Може ли изпълняващият съдебен орган: — в случай че исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, — но нито в ЕЗА, нито в допълнителната информация, поискана на основание член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, издаващият съдебен орган не съобщава дали са налице едно или няколко от обстоятелствата по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамково решение 2002/584/ПВР в съответствие с формулировката на една или няколко от категориите по буква г), точка 3 от формуляра на ЕЗА, само по тази причина да заключи, че не е изпълнено нито едно от условията по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамковото решение, и само по тази причина да откаже да изпълни съответната ЕЗА? 3) Производство по обжалване, — в което делото е разгледано по същество и — вследствие на което съответното лице (отново) е осъдено и/или е потвърдено първоинстанционното му осъждане, — а същевременно европейската заповед за арест е издадена за целите на изпълнението на осъдителната присъда, представлява ли „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР? (1) Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).
bg	caselaw	EU	13.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/19 Жалба, подадена на 6 февруари 2015 г. от Moreda-Riviere Trefilerías, S.A. срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 25 ноември 2014 г. по съединени дела T-426/10 и Т-575/10 и дело Т-440/12, Moreda-Riviere Trefilerias/Комисия (Дело C-53/15 P) (2015/C 118/25) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Moreda-Riviere Trefilerías, S.A. (представители: F. González Díaz и A. Tresandi Blanco, abogados) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Да се отмени в съответствие с член 263 ДФЕС определението на Общия съд от 25 ноември 2014 г. по съединени дела T-426/10 и T-575/10 и дело T-440/12, Moreda Riviere Trefilerías/Комисия — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство, както и в производството пред Общия съд. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно-единствено правно основание. Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на правния интерес на Moreda-Riviere Trefilerías, S.A. от обжалване както по дело T-575/10 срещу Решението на Комисията от 30 септември 2010 г. за изменение на Решение C(2010) 4387 (окончателен) относно производство съгласно член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), така и при приспособяването на основанията за обжалване и направените искания по дело T-426/10 във връзка с Решението на Комисията от 30 септември 2010 г. за изменение на Решение C(2010) 4387 (окончателен) относно производство съгласно член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане).
bg	caselaw	EU	20150731020616722015/C 270/056862013CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL201506105511Дело C-686/13: Решение на Съда (втори състав) от 10 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — X AB/Skatteverket (Преюдициално запитване — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Дялови ценни книжа — Правна уредба на държава членка, която освобождава от данък капиталовата печалба и съответно изключва приспадането на капиталовата загуба — Прехвърляне от местно дружество на ценни книжа, притежавани в дъщерно дружество, което не е местно лице — Капиталова загуба в резултат на курсови разлики) ---documentbreak--- C2702015BG510120150610BG00055151Решение на Съда (втори състав) от 10 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — X AB/Skatteverket (Дело C-686/13) ( 1 ) „(Преюдициално запитване — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Дялови ценни книжа — Правна уредба на държава членка, която освобождава от данък капиталовата печалба и съответно изключва приспадането на капиталовата загуба — Прехвърляне от местно дружество на ценни книжа, притежавани в дъщерно дружество, което не е местно лице — Капиталова загуба в резултат на курсови разлики)“2015/C 270/05Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Högsta förvaltningsdomstolen Страни в главното производство Жалбоподател: X AB Ответник: Skatteverket Диспозитив Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка, което по принцип освобождава от корпоративен данък печалбата, реализирана от дяловите ценни книжа, и съответно изключва приспадането на загубата, реализирана от подобни ценни книжа, дори когато загубата е в резултат на курсови разлики. ( 1 ) ОВ C 71, 8.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/37 Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 2009 г. — Confservizi/Комисия (Дело T-292/02) (1) (Държавни помощи - Схема за помощи, предоставяни от италианските власти на някои предприятия за обществени услуги под формата на освобождаване от данъци и на заеми с преференциална лихва - Решение за обявяване на помощите за несъвместими с общия пазар - Жалба за отмяна - Сдружение на предприятия - Липса на лично засягане - Недопустимост) 2009/C 180/67 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Confederazione Nazionale dei Servizi (Confservizi) (Рим, Италия) (представители: C. Tessarolo, A. Vianello, S. Gobbato и F. Spitaleri, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: V. Di Bucci) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Associazione Nazionale fra gli Industriali degli Acquedotti — Anfida (Рим, Италия) (представител: P. Alberti, avocat) Предмет Искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, 2003 г., стp. 21). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Confederazione Nazionale di Servizi (Confservizi) понася собствените си съдебни разноски, както и тези на Комисията. 3) Associazione Nazionale fra gli Industriali degli Acquedotti — Anfida понася собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 274, 9.11.2002 г.
bg	caselaw	EU	25.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 318/19 Жалба, подадена на 2 август 2017 г. — Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/ЕСП (Дело T-481/17) (2017/C 318/25) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno (Мадрид, Испания) и SFL — Stiftung für Forschung und Lehre (Цюрих, Швейцария) (представители: R. Pelayo Jiménez и A. Muñoz Aranguren, abogados) Ответник: Единен съвет за преструктуриране Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08); — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Основанията и основните доводи са същите като изтъкнатите по дело T-478/17, Mutualidad de la Abogacía y Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/ЕСП.
bg	caselaw	EU	14.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/28 Определение на Общия съд от 21 март 2011 г. — Milux/СХВП (FERTILITYINVIVO) (Дело T-175/10) (1) (Марка на Общността - Представляване на жалбоподателя от адвокат, който не е трето лице - Недопустимост) 2011/C 145/47 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Milux Holding SA (Люксембург, Люксембург) (представител: J. Bojs, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 2 февруари 2010 г. (преписка R 1116/2009-4) относно заявката за регистрация на словния знак „FERTILITYINVIVO“ като марка на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда Milux Holding SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	31.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 402/51 Жалба, подадена на 30 август 2016 г. — The Logistical Approach/EUIPO — Idea Groupe (Idealogistic) (Дело T-620/16) (2016/C 402/60) Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: The Logistical Approach BV (Уден, Нидерландия) (представител: R. Milchior, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Idea Groupe (Монтоар дьо Бретан, Франция) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Idealogistic“— заявка за регистрация No 12 318 234 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 юни 2016 г. по преписка R 1435/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — при условията на евентуалност, да измени обжалваното решение доколкото с него неправилно е потвърдено решението на отдела по споровете да откаже регистрация на марката 012318234 за услугите „съвети в областта на логистиката като избор на маршрути, създаване на складове и избор на превозни средства“, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 76 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/7 Решение на Съда (осми състав) от 2 март 2017 г. — Panrico, SA/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), HDN Development Corp. (Дело C-655/15 P) (1) ((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) No 40/94 - Член 52 - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 - Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „krispy kreme doughnuts“ - Международни и национални словни и фигуративни марки, съдържащи елементите „donut“, „donuts“ и „doghnuts“ - Искане за обявяване на недействителност - Отхвърляне)) (2017/C 121/08) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Panrico, SA (представител: D. Pellisé Urquiza, адвокат) Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas), HDN Development Corp. (представители: M. H. Granado Carpenter и L. Polo Carreño, адвокати) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Panrico SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.
bg	caselaw	EU	7.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/33 Иск, предявен на 7 май 2007 г. — ThyssenKrupp Elevator/Комисия (Дело T-149/07) (2007/C 155/60) Език на производството: немски Страни Ищец: ThyssenKrupp Elevator AG (Düsseldorf, Германия) (представители: Rechtsanwälte T. Klose и J. Ziebarth) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени обжалваното решение в частта му, отнасяща се до ищеца, — при условията на евентуалност, да се намали в подходяща степен размера на наложената на ищеца съгласно обжалваното решение и определена на основание солидарна отговорност глоба, — да се осъди ответника да заплати разноските по производството. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение C(2007) 512 окончателен на Комисията от 21 февруари 2007 година по преписка COMP/E-1/38.823 — PO/Elevators and Escalators [Асансьори и ескалатори]. По силата на обжалваното решение на ищеца и други предприятия са наложени глоби заради участието им в картели при монтирането и поддръжката на асансьори и ескалатори в Белгия, Германия и Люксембург. Според становището на Комисията съответните предприятия са нарушили член 81 ЕО. В подкрепа на своя иск ищецът изтъква следните основания: — липса на компетентност на Комисията, тъй като, поради ограничения му териториален обхват твърдяното нарушението, не е от значение за търговията между държавите-членки, — нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид издадените преди образуване на производството в полза на ищеца решения за амнистия на националните картелни служби на Белгия и Люксембург, — липса на предпоставките за солидарна отговорност на ищеца с неговите дъщерни дружества, тъй като той не е участвал в нарушението, неговите дъщерни дружества са правно и икономически самостоятелни, както и липсва обективно основание отговорността да се отнесе към ищеца, — несъразмерност между основата, използвана за изчисляване на глобата и действително засегнатата част от пазара, — незаконосъобразност на възпиращия мултипликатор, доколкото той се отклонява съществено от третирането на други предприятия от подобен мащаб в сходни случаи, решения по които са взети по едно и също време, — необоснованост на допълнителната глоба за повторно извършване, определена в хода на изчисляването на глобата, поради грешка в правото при пресмятането на предварителните глоби, — нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1), тъй като с оглед на горната граница на глобата в размер на 10 % от оборота на предприятието, глобата следва да се изчислява единствено въз основа на оборота на съответните дъщерни дружества, — незаконосъобразно прилагане на Известието относно освобождаване от санкции и намаляване на техния размер в случаите на картели (2), тъй като „добавената стойност“ на сътрудничеството на ищеца не е отчетена в достатъчна степен. (1) Регламент (EО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1). (2) Известие на Комисията относно освобождаване от санкции и намаляване на техния размер в случаите на картели (ОВ 2002, C 45, стр. 3).
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/41 Жалба, подадена на 5 октомври 2015 г. — Monster Energy/СХВП (GREEN BEANS) (Дело T-585/15) (2015/C 406/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Monster Energy Company (Корона, Съединени американски щати) (представител: P. Brownlow, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: словна марка на Общността „GREEN BEANS“ — заявка за регистрация No 1 1 4 10 801 Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 22 юли 2015 г. по преписка R 3002/2014-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да върне спора пред втори апелативен състав, който да се произнесе по същество по искането на жалбоподателя във връзка с решението на първи апелативен състав от 2 декември 2013 г. по преписка R 1530/2013-1, — да осъди СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя. Изложени основания — Нарушение на член 58, член 65, параграф 5, член 75, член 81, параграф 1 и член 81, параграф 4 от Регламент No 207/2009; — Нарушение на правило 65 от Регламент No 2868/95.
bg	caselaw	EU	31.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 249/3 Решение на Съда (пети състав) от 31 май 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance francophone de Bruxelles — Белгия) — Наказателно производство срещу U (Дело C-420/15) (1) ((Преюдициално запитване - Член 45 ДФЕС - Свободно движение на работници - Задължение за регистриране на превозно средство, което е собственост на пребиваващо в Белгия лице и е предназначено да бъде използвано в Италия)) (2017/C 249/04) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal de première instance francophone de Bruxelles Страна в главното производство U Диспозитив Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приета от държава членка национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която всеки пребиваващ в тази държава членка работник е длъжен да регистрира в нея моторно превозно средство, което е негова собственост, но вече е регистрирано в друга държава членка и е предназначено основно за използване на територията на последната. (1) ОВ C 346, 19.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/12 Решение на Съда (втори състав) от 26 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof, Австрия) — Romana Slanina/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Wien (Дело C-363/08) (1) (Социална сигурност на работниците мигранти - Семейни добавки - Отказ - Гражданка на държава членка, установена с детето си в друга държава членка, като бащата на детето работи на територията на първата държава членка) 2010/C 24/18 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Страни в главното производство Ищец: Romana Slanina Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Wien Предмет Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof (Австрия) — Тълкуване на член 73 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2., Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) — Национално законодателство, което предвижда семейни помощи (Familienbeihilfe) в полза на лица с местоживеене на територията на страната, на издръжката на които се намира дете — Отказ за отпускане на семейни помощи на жена с гражданство на държавата, от която изхожда отказът, установила се със своето дете в друга държава членка, като бащата на детето запазва местоживеенето си на територията на страната, където упражнява професионална дейност Диспозитив 1. Член 73 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) No 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, трябва да се тълкува в смисъл, че разведено лице, на което са били изплащани семейните добавки от компетентната институция на държавата членка, където то е пребивавало и където бившият му съпруг продължава да живее и работи, запазва за своето дете, при условие последното да е признато за „член на семейството“ на този бивш съпруг по смисъла на член 1, буква е), подточка i) от посочения регламент, правото на тези добавки дори ако напусне тази държава, за да се установи заедно с детето си в друга държава членка, където не работи, и дори ако посоченият бивш съпруг би могъл да получава посочените добавки в своята държава членка по пребиваване. 2. Упражняването от лице, което се намира в положение като това на жалбоподателката по главното производство, на професионална дейност в държавата членка по пребиваването му, от което действително възниква право на семейни добавки, има за последица прекратяването, в приложение на член 76 от Регламент No 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент No 118/97, на правото на семейни добавки, дължими по силата на правната уредба на държавата членка, на територията на която бившият съпруг на това лице упражнява професионална дейност, до размера, предвиден в законодателството на държавата членка по пребиваването на лицето. (1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/43 Жалба, подадена на 26 януари 2010 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 10 ноември 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/07, Marcuccio/Комисия (Дело T-38/10 P) 2010/C 80/68 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — във всички случаи: да се отмени изцяло и без никакво изключение обжалваното определение, — да се обяви за напълно допустима като цяло и без никакво изключение първоинстанционната жалба във връзка, с която е издадено обжалваното определение, — като главно искане: да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя, съдържащи се в първоинстанционната жалба, — да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя всички съдебни разноски, разходи и хонорари, понесени от последния в производствата пред всички досегашни инстанции по настоящото дело, — при условията на евентуалност: да се върне делото на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново, в друг състав, по съществото на същото. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 10 ноември 2009 г. С това Определение се отхвърлят, като явно недопустими първото, второто, третото и шестото искания по жалба, с предмет осъждането на Комисията да поправи вредата, претърпяна от жалбоподателя в резултат на отказа на последната да му възстанови подлежащите на възстановяване съдебни разноски, за които се твърди, че са направени по дело Marcuccio/Комисия, Т-176/04. В подкрепа на исканията си жалбоподателят се позовава на неправилното тълкуване и прилагане на понятието за искане по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, на немотивираното и нелогично незачитане на свързаната с това понятие съдебна практика, на неспазването на задължението за невземане предвид на просрочената писмена защита, на процесуален недостатък, състоящ се в допускането на акт, озаглавен „искане за обявяване на липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество“, както и на нарушение на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/98 Определение на Съда на публичната служба (състав от един съдия) от 18 декември 2015 г. — De Nicola/ЕИБ (Дело F-128/11) (1) ((Публична служба - Персонал на ЕИБ - Оценка - Доклад за оценка за 2010 г. - Оспорване - Вътрешни процедури - Условия - Оттегляне - Жалба - Правен интерес - Липса - Разумен срок - Неспазване - Явна недопустимост)) (2016/C 048/112) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: L. Isola, адвокат) Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: G. Nuvoli и T. Gilliams, A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Искане, на първо място, за отмяна на електронните писма и на решенията на ЕИБ относно административното производство в рамките на оценката на работата на жалбоподателя за 2010 г., на второ място, за отмяна на решението на председателя на ЕИБ да не започва процедура за уреждане по взаимно съгласие пред помирителната комисия, на трето място, за отмяна на годишната оценка на жалбоподателя за 2010 г., в частта, в която не му се предоставя оценка „exceptional performance“ или „very good performance“ и не е предложен за повишаване на длъжност D, и, на последно място, искане за осъждане на ЕИБ да му плати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2) Осъжда г-н De Nicola да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати направените от Европейската инвестиционна банка съдебни разноски. (1) ОВ C 65, 3.3.2012 г., стр. 21.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/40 Определение на Общия съд от 21 септември 2015 г. — De Nicola/ЕИБ (Дело T-849/14 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Персонал на ЕИБ - Годишно атестиране - Вътрешни правила - Производство по обжалване - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) (2015/C 381/47) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: L. Isola, адвокат) Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (представители: G. Nuvoli и E. Raimond, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 18 ноември 2014 г., De Nicola/ЕИБ (F-59/09 RENV, СбСП, EU:F:2014:248), с която се иска частична отмяна на това решение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Carlo De Nicola понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 73, 2.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	5.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 148/42 Жалба, подадена на 25 март 2010 г. — Hynix Semiconductor/Комисия (Дело T-149/10) 2010/C 148/70 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Hynix Semiconductor, Inc. (Icheon-si, Корея) (представители: A. Woodgate и O. Heinisch, Solicitors) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Комисията C(2010) 150 от 9 декември 2009 г.; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски; — да се разпореди всякаква друга мярка, която Общият съд счита за подходяща. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени решението на Комисията С(2010) 150, с което се отхвърля поради липса на общностен интерес жалбата му за предполагаеми нарушения от страна на Rambus по член 102 ДФЕС във връзка с претендирани евентуално неправомерни такси за използването на някои патенти за чипове от вида „Dynamic Random Access Memory“ (DRAM) (Дело COMP/38.636 — Rambus) след решение на Комисията от 9 декември 2009 г., с което тя налага на Rambus някои ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1) и решава, че не са налице основания за предприемане на действия от нейна страна. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят излага три правни основания. Първо, той твърди, че Комисията е нарушила основно процесуално изискване, като не е предоставила в достатъчна степен достъп до съответните документи. Второ, жалбоподателят твърди, че е налице силен общностен интерес за подаване на жалбата. Той твърди, че Комисията основава решението си да отхвърли жалбата изключително на обстоятелството, че не е налице общностен интерес при положение, че е приела решението по член 9. Според жалбоподателя в този случай възприетото от Комисията становище и обосновка правят въпроса за общностния интерес и за действителността на решението за отхвърляне на жалбата тясно свързани с действителността на решението по член 9, което е обжалвано от него по дело T-148/10. Третото, четвъртото и петото правно основание са едни и същи с изложените по дело T-148/10 първо, второ и трето правно основание и се отнасят до нарушения, за които твърди, че са допуснати от Комисията при приемането на решението по член 9, налагащо на Rambus поемането на някои ангажименти. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/10 Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Cantabria (Испания), постъпило на 27 октомври 2015 г. — Luca Jerónimo García Almodóvar и Catalina Molina Moreno/Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U (Дело C-554/15) (2016/C 027/13) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Cantabria Страни в главното производство Жалбоподател: Luca Jerónimo García Almodóvar и Catalina Molina Moreno Ответник: Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U Преюдициални въпроси 1) Съвместимо ли е с принципа за необвързващо действие и с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета (1) от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ограничаването на обратното действие на обявената недействителност на неравноправна клауза за долен праг в потребителски договор? 2) Съвместимо ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори запазването на последиците, породени от клауза за долен праг в потребителски договор, обявена за недействителна като неравноправна? 3) Съвместимо ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ограничаването на обратното действие на обявената недействителност на клауза за долен праг в потребителски договор като неравноправна, поради преценката за наличието на риск от сериозни смущения на обществения ред в сферата на икономиката и добросъвестността? 4) При положителен отговор на предходния въпрос, когато е направено възражение срещу принудително изпълнение от страна на потребител — длъжник по изпълнението поради неравноправен характер на договорна клауза в потребителски договор, която представлява основанието за изпълнение или която би определила изискуемия размер, съвместимо ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори преценката за наличието на риск от сериозни смущения на обществения ред в сферата на икономиката да се основава на презумпция или същата трябва да почива на конкретни икономически показатели, от които да се установява макроикономическото отражение на придаването на обратно действие на обявената недействителност на съответната неравноправна клауза? 5) От друга страна, когато е направено възражение срещу принудително изпълнение от страна на потребител — длъжник по изпълнението поради неравноправен характер на договорна клауза в потребителски договор, която представлява основанието за изпълнение или която би определила изискуемия размер, съвместимо ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година преценката за наличието на риск от сериозни смущения на обществения ред в сферата на икономиката да се извърши, като се вземат предвид икономическите последици, които би имало предявяването на индивидуален иск или на възражение срещу принудителното изпълнение поради неравноправен характер на клаузата от голям брой потребители, или напротив — преценката трябва да се основава на отражението върху икономиката на конкретното възражение срещу принудителното изпълнение, направено от съответния потребител? 6) При положителен отговор на третия въпрос, съвместима ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори абстрактната оценка на поведението на който и да е продавач или доставчик, за да се прецени добросъвестността? 7) Или напротив, при тълкуването на член 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори е необходимо посочената добросъвестност да се разглежда и преценява във всеки конкретен случай, като се вземе предвид конкретното поведение на продавача или доставчика при договарянето и включването на неравноправната клауза в договора? (1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/15 Решение на Съда (втори състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Agroferm A/S/Ministeriet for Fødevarer, Landbrug og Fiskeri (Дело C-568/11) (1) (Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Продукт на основата на захар, който се състои от 65 % лизинов сулфат и 35 % онечиствания от производствения процес - Регламент (ЕО) No 1719/2005 - Регламент (ЕО) No 1265/2001 - Възстановявания при производството за определени захарни продукти, използвани в химическата промишленост - Недължимо платени помощи на Общността - Възстановяване - Принцип на защита на оправданите правни очаквания) 2013/C 225/23 Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Vestre Landsret Страни в главното производство Жалбоподател: Agroferm A/S Ответник: Ministeriet for Fødevarer, Landbrug og Fiskeri Предмет Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на Регламент (ЕО) No 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 286, стр. 1) и на Регламент (ЕО) No 1265/2001 от 27 юни 2001 година на Комисията относно условията и реда за прилагането на Регламент (ЕО) No 1260/2001 на Съвета относно предоставянето на възстановявания при производството за определени захарни продукти, използвани в химическата промишленост (ОВ L 178, стр. 63) — Тарифно класиране за целите на предоставяне на възстановяване при производството за определени захарни продукти, използвани в химическата промишленост — Продукт на основата на захар, който е приготвен чрез ферментация посредством Corynebacterium glutamicum и се състои от 65 % лизинов сулфат и примеси от производствения процес — Класиране в подпозиция 2309, 2922 или 3824 от Комбинираната номенклатура — Недължимо платени помощи от Общността Диспозитив 1. Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменена с Регламент (ЕО) No 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, състоящ се от лизинов сулфат и онечиствания от производствения процес, трябва да се класира в позиция 2309 като препарат от видовете, използвани за храна на животни. 2. Принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в положение като разглежданото в главното производство националните митнически органи, от една страна, да искат връщане на недължимо платената сума за възстановявания при производството за лизинов сулфат, която производителят вече е получил, и от друга страна, да откажат да платят възстановяванията при производството за този продукт, за които са поели задължение към същия производител. (1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
bg	caselaw	EU	22.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/33 Определение на Общия съд от 27 април 2015 г. — Vierling/СХВП — IP Leanware (BRAINCUBE) (Дело T-581/14) (1) ((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 205/44) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Yvonne Vierling (Кьолн, Германия) (представители: G. Hasselblatt и D. Kipping, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: I. Harrington) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: IP Leanware (Исоар, Франция) Предмет Жалба против решението на втори апелативен състав на СХВП от 30 април 2014 г. (преписка R 1486/2013-2), постановено в производство по възражение между Yvonne Vierling и IP Leanware. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Г-жа Yvonne Vierling понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на СХВП. (1) ОВ C 351, 6.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/27 Жалба, подадена на 8 септември 2011 г. — Skyhawke Technologies/СХВП — British Sky Broadcasting и Sky IP (SKYCADDIE) (Дело T-484/11) 2011/C 319/55 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Skyhawke Technologies, LLC (САЩ) (представители: K. Gilbert и M. Blair, Solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Други страни в производството пред апелативния състав: British Sky Broadcasting Group plc (Isleworth, Обединеното кралство) и Sky IP International Ltd (Isleworth, Обединеното кралство) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 28 юни 2011 г. по преписка R 501/2010-4 и — да бъдат осъдени ответникът и останалите страни в производството да заплатят разноските на жалбоподателя и да понесат собствените си разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SKYCADDIE“ за стоки и услуги от класове 9, 25, 28 и 41 — Заявка за марка на Общността No 4264685 Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Другите страни в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: регистрирана под No 3203411 словна марка на Общността „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 18, 25, 28, 35, 38, 41 и 42; регистрирана в Обединеното кралство под No 2302176B словна марка „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 28, 36, 41, 42, 43 и 45; регистрирана под No 3166337 фигуративна марка на Общността в черно и бяло „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 18, 25, 28, 35, 38, 41 и 42; регистрирана в Обединеното кралство под No 2044507A словна марка „SKY“, за стоки и услуги от класове 18, 25 и 28; регистрирана в Обединеното кралство под No 2197682 фигуративна марка в черно и бяло „SKY“, за стоки и услуги от класове 9, 16, 18, 25, 28, 35, 38, 41 и 42; общоизвестната в Обединеното кралство марка „SKY“, за стоки и услуги от класове 9, 16, 28, 38 и 41; нерегистрираната в Обединеното кралство марка „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 28, 38 и 41; Решение на отдела по споровете: Уважава възражението и отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността в нейната цялост Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1), буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав i) не е отчел наличието на достатъчно визуални, слухови и концептуални различия между марките, по-конкретно при анализа на концептуалните значения на марките и ii) не е отчел правилно нивото на внимание на средния потребител на разглежданата категория стоки.
bg	caselaw	EU	13.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 238/14 Решение на Общия съд от 7 юли 2011 г. — Longinidis/Cedefop (Дело T-283/08 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Договор за неопределено време - Уволнение - Мотивация - Явна грешка в преценката - Право на защита) 2011/C 238/20 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Pavlos Longinidis (Солун, Гърция) (представители: първоначално P. Giatagantzidis и S. Stavropoulou, впоследствие P. Giatagantzidis и K. Kyriazi, avocats) Друга страна в производството: Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) (представители: M. Fuchs, подпомаган от P. Anestis, avocat) Предмет Жалба срещу Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 24 април 2008 г. по дело Longinidis/Cedefop (F-74/06, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяната на това решение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Pavlos Longinidis понася направените от него разноски, както и тези на Европейския център за развитие на професионалното обучение, направени в настоящото производство. (1) ОВ C 272 от 25.10.2008 г., поправка ОВ C 313 от 6.12.2008 г.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/57 Жалба, подадена на 3 март 2014 г. — EE/СХВП (повърхност с точки в цвят слонова кост) (Дело T-144/14) 2014/C 135/75 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: EE Ltd (Hatfield, Обединено кралство) (представител: P. Brownlow, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 януари 2014 г. по преписка R 705/2013-1. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, представляваща повърхност с точки в цвят слонова кост за стоки и услуги от класове 7, 9, 16, 25, 35 — 39, 41, 42 и 45 — Заявка за регистрация на марка на Общността No 11 388 493 Решение на проверителя: отказва регистрация на заявената марка. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	25.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 258/13 Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания) на 29 юни 2012 г. — Metro Cash & Carry Danmark ApS/Skatteministeriet (Дело C-315/12) 2012/C 258/20 Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Højesteret Страни в главното производство Жалбоподател: Metro Cash & Carry Danmark ApS Ответник: Skatteministeriet Преюдициални въпроси 1. Следва ли Директива 92/12 (1) и Регламент No 3649/92 (2) да бъдат тълкувани в смисъл, че ако при обстоятелствата в основата на главното дело търговец продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да: i) извърши проверка, в рамките на която да установи дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и да ii) извърши проверка, в рамките на която да установи дали стоките следва да бъдат внесени за собствена консумация или за ползване с търговски цели? 2. При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата в основата на главното дело, при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки следва ли търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки? 3. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент No 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата в основата на главното дело посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи копие 1 от посочения в член 4 от Регламент No 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговски цели подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход? Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент No 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата в основата на главното дело посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи копие 1 от посочения в член 4 от Регламент No 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговски цели подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход? Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции. 4. Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 (3) и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12? 5. Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 (понастоящем член 32, параграф 1 от Директива 2008/118) израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или че може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелствата в основата на главното дело? При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118? (1) Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, 1992 г., стр. 1). (2) Регламент (ЕИО) No 3649/92 на Комисията от 17 декември 1992 година относно опростения придружаващ документ за вътреобщностно движение на стоки, подлежащи на облагане с акциз, които са освободени за потребление в държавата членка на изпращане (ОВ L 369, 1992 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 162). (3) Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр 12).
bg	caselaw	EU	15.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/35 Жалба, подадена на 16 април 2013 г. — Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия (Дело T-220/13) 2013/C 171/66 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Scuola Elementare Maria Montessori Srl (Рим, Италия) (представители: A. Nucara и E. Gambaro, avvocati) Ответник: Европейска комисия Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи са същите като изтъкнатите по дело Ferracci/Комисия (T-219/13).
bg	caselaw	EU	17.4.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 100/35 Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. — Arcelor/Парламент и Съвет (Дело T-16/04) (1) (Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Искане за отмяна - Липса на пряко и лично засягане - Искане за поправяне на вреди - Допустимост - Достатъчно сериозно нарушение на правна норма от по-висок ранг, предоставяща права на частноправните субекти - Право на собственост - Свобода на упражняване на професионална дейност - Пропорционалност - Равно третиране - Свобода на установяване - Правна сигурност) 2010/C 100/52 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Arcelor SA (Люксембург, Люксембург) (представители: първоначално W. Deselaers, B. Meyring и B. Schmitt-Rady, впоследствие W. Deselaers и B. Meyring, avocats) Ответници: Европейски парламент (представители: първоначално K. Bradley и M. Moore, впоследствие L. Visaggio и I. Anagnostopoulou) и Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално B. Hoff-Nielsen и M. Bishop, впоследствие E. Karlsson и A. Westerhof Löfflerova, впоследствие от A. Westerhof Löfflerova и K. Michoel) Встъпила страна в подкрепа на ответниците: Европейска комисия (представител: U. Wölker) Предмет От една страна, искане за частична отмяна на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стp. 32, Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), и от друга страна, искане за поправяне на вредата, претърпяна от жалбоподателя в резултат на приемането на посочената директива Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Arcelor SA да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. 3. Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 71, 20.3.2004 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/14 Определение на Съда (осми състав) от 25 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Associazione Italiana delle Unità Dedicate Autonome Private di Day Surgery e dei Centri di Chirurgia Ambulatoriale (Aiudapds)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute (Дело C-520/15) (1) ((Преюдициално запитване - Процедурен правилник на Съда - Член 53, параграф 2 - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47, втора алинея и член 54 - Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Член 6, параграф 1 - Извънредна жалба до президента на Италианската република - Възражение на страна по спора срещу жалбата - Препращане на извънредната жалба за разглеждане от съд - Прилагане на правото на Съюза - Липса - Явна липса на компетентност на Съда)) (2016/C 260/18) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Associazione Italiana delle Unità Dedicate Autonome Private di Day Surgery e dei Centri di Chirurgia Ambulatoriale (Aiudapds) Ответници: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute в присъствието на: Roche Italia SpA, Novartis Farma SpA, Regione Marche Диспозитив Отговорът на въпроса, поставен от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 15 юли 2015 г. (дело C-520/15), очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз. (1) ОВ C 398, 30.11.2015 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/46 Решение на Първоинстанционния съд от 30 ноември 2009 г. — Франция и France Télécom/Комисия (Съединени дела T-427/04 и Т-17/05) (1) (Държавни помощи - Режим на данъчно облагане на France Télécom с професионален данък за периода от 1994 г. до 2000 г. - Решение, с което помощта се обявяване за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване - Предимство - Погасителна давност - Оправдани правни очаквания - Правна сигурност - Съществено процесуално нарушение - Колегиалност - Право на защита и процесуални права на трети заинтересовани лица) 2010/C 24/79 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Френска република (представители: първоначално G. de Bergues, R. Abraham и S. Ramet, впоследствие G. de Bergues, S. Ramet и E. Belliard, и накрая G. de Bergues, E. Belliard и A.-L. Vendrolini) и France Télécom SA (Париж, Франция) (представители: първоначално A. Gosset-Grainville и L. Godfroid, вопследствие L. Godfroid, S. Hautbourg и M. van der Woude, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и J. Buendía Sierra) Предмет Искане за отмяна на Решение 2005/709/ЕО на Комисията от 2 август 2004 г. относно държавната помощ приведена в действие от Франция в полза на France Télécom (ОВ L 269, 2005 г., стр. 30) Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Осъжда Френската република и France Télécom SA да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 19 от 22.1.2005 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 109/18 Жалба, подадена на 30 януари 2012 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaiki Dinamiki-Proigmena Sistimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis/Европейска полицейска служба (Европол) (Дело T-40/12) 2012/C 109/40 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Ettelbrück, Люксембург) и Evropaiki Dinamiki-Proigmena Sistimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, avvocato) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Общия съд: — да отмени Решението на Европейска полицейска служба (Европол) от 22 ноември 2011 г., с което последната отхвърля офертата на консорциума, в който участват жалбоподателите, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка No D/C3/1104, и — да осъди ЕВРОПОЛ да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателите. Правни основания и основни доводи Според жалбоподателите обжалваното решение трябва да бъде отменено в съответствие с член 263 ДФЕС на следното правно основание, подразделено на три части: 1. Първо, Европол неоснователно е отхвърлил офертата на жалбоподателите, твърдейки че те са променили техническата и финансовата си оферта, което има за последица това, че Европол не се е основал на никакво правно основание, за да отхвърли офертата на жалбоподателите. 2. Второ, Европол неоснователно е упрекнал жалбоподателите, в това че офертата им е неточна и я е отхвърлил, макар че Европол е предизвикал и приел или допуснал наличието на неточност и липсата на яснота относно значението на термините „out of the box“ и „customisation“, в нарушение на принципа на прозрачност. 3. Трето, като е отхвърлил офертата на жалбоподателите Европол е нарушил принципа на пропорционалност при прилагането на условията на договорните документи.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/14 Преюдициално запитване от Tribunal Central Administrativo Sul (Португалия), постъпило на 5 февруари 2015 г. — Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica Lda (Ambisig)/AICP — Associação de Industriais do Concelho de Pombal (Дело C-46/15) (2015/C 146/21) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Central Administrativo Sul Страни в главното производство Жалбоподател: Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica Lda (Ambisig) Ответник: AICP — Associação de Industriais do Concelho de Pombal Друга страна: Indice — ICT & Management, Lda Преюдициални въпроси 1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, съдържащи се в член 48, параграф 2, буква а), точка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., намира ли посочената правна уредба пряко приложение в португалския правен ред така, че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи? 2) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), точка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако установи невъзможност или сериозно затруднение да получи такава декларация от частния получател? 3) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), точка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които под страх от отстраняване изискват декларация на частния купувач със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друг компетентен орган? (1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).
bg	caselaw	EU	29.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 295/30 Жалба, подадена на 3 август 2012 г. — Afepadi и др./Комисия (Дело T-354/12) 2012/C 295/54 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Asociación Española de Fabricantes de Preparados alimenticios especiales, dietéticos y plantas medicinales (Afepadi) (Барселона, Испания), Elaborados Dietéticos, SA (Испания), Nova Diet, SA (Бургос, Испания), Laboratorios Vendrell, SA (Испания), Ynsadiet, SA (Мадрид, Испания) (представител: P. Velázquez González, abogada) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени съображения No 11, 14 и 17 от Регламент (ЕС) No 432/2012 на Комисията, тъй като засягат сериозно интересите им, — в интерес на правната сигурност да обяви, че е необходимо отхвърлянето на здравните претенции, предвидени в член 13 от Регламент (ЕО) No 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, да се осъществи посредством нормативен акт, — да осъди Европейската комисия да заплати разноските по настоящото дело. Правни основания и основни доводи На 16 май 2012 г. Комисията приема Регламент (ЕС) No 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата (1). С този регламент се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) No 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (2). В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на правна сигурност. В това отношение се твърди, че въпреки осъществените дейности, задачата на Комисията съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1924/2006 да приеме списък на разрешените претенции, валиден за Общността, не е изпълнена изцяло, доколкото не всички здравни претенции, подложени на преценката на ЕОБХ, са били предмет решение, с което се допускат. Поради това са налице значителен брой претенции, които следва да бъдат разгледани тепърва или да бъдат разгледани по-задълбочено, сред които са тези относно ботаническите субстанции, обикновено използвани от жалбоподателите за производство на хранителни продукти. Така произвеждащите храни икономически оператори, които използват ботанически субстанции, знаят със сигурност кои са принципно приетите здравни претенции, които се основават на научни данни (222–те вече одобрени здравни претенции) и кои субстанции могат да използват в храните си. Те обаче не са уведомени по същия ред (чрез регламент) какъв е статута на претенциите, които не са включени в списъка на разрешените претенции: дали все още са неразгледани или следва да бъдат предмет на по-задълбочено разглеждане, дали са били отхвърлени или разрешени и кога или в какъв срок. (1) ОВ L 136, стр. 1. (2) ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244.
bg	caselaw	EU	10.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/2 Жалба, подадена на 5 юли 2016 г. от Ирландия срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 22 април 2016 г. по дело T-69/06 RENV II: Aughinish Alumina Ltd/Европейска комисия (Дело C-369/16 P) (2016/C 371/02) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ирландия (представители: E. Creedon, T. Joyce, P. McGarry, Senior Counsel) Други страни в производството: Aughinish Alumina Ltd, Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да бъде отменено съдебното решение; — да бъде отменено решението; (1) — да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Ирландия посочва четири основания за настоящата жалба: а) Общият съд допуснал грешка в правоприлагането в обжалваното съдебно решение, тъй като приел, че принципът на правна сигурност не се прилагал и/или на него не можели да се позовават Ирландия и Aughinish Alumina Ltd, независимо от неоправданото забавяне на Комисията при постановяването на оспорваното решение. б) Общият съд допуснал грешка в правоприлагането, като приел, че не било налице нарушение на принципа на зачитане на оправданите правни очаквания, макар и да установил, че било несправедливо и неоправдано забавянето от страна на Комисията при извършване на разследването. в) Общият съд погрешно приел, че разглежданата помощ „била в съответствие със схема за помощи“ съгласно определението по член 1, буква г) от Регламент No 659/1999 на Съвета (2); освен това Общият съд допуснал грешка, като приел, че преклузивният срок по член 15 от Регламент No 659/1999 започвал да тече от датата на всеки извършван от Aughinish Alumina Ltd внос на минерални масла. г) Общият съд погрешно отказал да уважи жалбата с мотива, че помощта можела да се определи като съществуваща предприсъединителна помощ. (1) Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (нотифицирано под номер C (2005) 4436) (ОВ L 119, стр. 12). (2) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1).
bg	caselaw	EU	1.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 373/12 Жалба, подадена на 5 октомври 2012 г. — Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия (Дело T-440/12) 2012/C 373/19 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Moreda-Riviere Trefilerías, SA (Gijón, Испания) (представители: F. González Díaz, abogado, и P. Herrero Prieto, abogada) Ответник: Европейска комисия Искания жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени на основание член 264 ДФЕС Решението на Европейската комисия от 25 юли 2012 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, — да изиска от Комисията, в съответствие с член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 64, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, да представи документите, сметките и останалите фактически и/или правни елементи, които са ѝ послужили като основание за приемането на заявленията за неплатежоспособност на Proderac, CB, ITAS, OriMartin, Siderúrgica Latina Martin и/или намаляване на размера на глобата на ArcelorMittal, — във всички случаи, да осъди Европейската комисия дa заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Правните основание и основни доводи вече са изложени по делото Global Steel Wire/Комисия, T-438/12.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/79 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 29 септември 2009 г. — Labate/Комисия (Дело F-64/09) (Публична служба - Длъжностни лица - Социална сигурност - Осигуряване за злополука и професионално заболяване - Професионално заболяване - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Липса на компетентност на Съда на публичната служба - Препращане на Първоинстанционния съд) 2010/C 24/151 Език на производството: английски Страни Жалбоподателка: Kay Labate (Тарквиния, Италия) (представител: I. Forrester, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет на делото Искане да се установи неправомерно бездействие от страна на Комисията, доколкото същата не се е произнесла по молбата на жалбоподателката заболяването, от което нейният съпруг е починал, да се признае за професионално заболяване Диспозитив на определението 1. Препраща на Първоинстанционния съд дело Labate/Комисия, заведено под номер F-64/09. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/60 Жалба, подадена на 23 септември 2015 г. — Португалия/Комисия (Дело T-550/15) (2015/C 389/69) Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, P. Estêvão и J. Saraiva de Almeida) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C(2015) 4076 на Европейската комисия (1) в частта, с която е изключена от финансиране от страна на Европейския съюз сумата 8 2 60 006,65 EUR, съответстваща на разходите, декларирани от Португалската република във връзка с мярката „Други преки помощи — овце и кози“ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания. A — Във връзка за кампаниите за 2009 г. и 2010 г. — Проверки през периода на задържане 1. Неправилно тълкуване и прилагане на член 34, параграф 2 от Регламент No 796/2004 (2) , що се отнася до понятието за проверки, които следва да бъдат извършени „през периода на задържане“. 2. Нарушение на принципа на забрана на обратното действие с неправилното прилагане с обратно действие от страна на Комисията на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕС) No 1368/2011 (3), доколкото едва след изменението на член 41 от No 1122/2009 (4) законодателството на Съюза предвижда проверки на място, разпределени „през целия период на задържане“. 3. Нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност, доколкото тези принципи изискват всеки акт на институциите, който поражда правни последици, да бъде ясен, точен и доведен до знанието на заинтересованите лица, с цел те да бъдат със сигурност известени за момента, от който актът съществува и започва да поражда правни последици. 4. Нарушение на принципа на равенство вследствие на изкривяването му поради липсата на насоки за прилагането на член 34, параграф 2 — които, ако съществуват, трябва да в писмена форма —, тъй като не е гарантирано приемането на еднообразни мерки по отношение на всички държави членки в съответствие с посочения принцип. 5. Нарушение на принципа на пропорционалност и на член 5 ДЕС, доколкото проверките, извършени на място от португалските власти, са насочени към постигане точно на предвидената в разглежданата правна уредба цел, независимо дали се извършват в началото, както би трябвало според Комисията, или на междинна фаза или на фаза, по-близка до края, стига да са през периода на задържане и да са неочаквани и непредвидими. Б — Във връзка с кампанията за 2011 г. — Нови нормативни изисквания за електронна идентификация 1. Нарушение на член 11 от Регламент (ЕО) No 885/06 (5), доколкото решението не е надлежно мотивирано и мотивите са неточни, което нарушава разума и целта на член 11, параграф 1 от Регламент No 885/2006. 2. Нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент No 1290/2005 (6) и на принципа на пропорционалност, доколкото в случая не са изпълнени четирите изисквания, посочени в съобщените насоки на Комисията по този въпрос, а тези изисквания трябва да са изпълнени едновременно. (1) Решение за изпълнение C(2015) 4076 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 182, стр. 39). (2) Регламент (ЕО) No 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210). (3) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1368/2011 на Комисията от 21 декември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1121/2009 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане на земеделски производители, посочени в дялове IV и V от посочения регламент, и на Регламент (ЕО) No 1122/2009 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 341, стр. 33). (4) Регламент (ЕО) No 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, p. 65, поправка в ОВ L 246, 2013 г., стр. 3). (5) Регламент (ЕО) No 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37 и поправка в ОВ L 291, 2007 г., стр. 30). (6) Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/10 Жалба, подадена на 14 октомври 2010 г. от Dimitris Platis срещу определението на Общия съд (първи състав), постановено на 30 септември 2010 г. по дело T-311/10, Dimitris Platis/Съвет и Гърция (Дело C-513/10 P) 2011/C 80/18 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Dimitris Platis (представител: P. Théodoropoulos, avocat) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз и Република Гърция С определение от 17 декември 2010 г. Съдът на Европейския съюз (седми състав) постанови, че жалбата следва да се отхвърли, тъй като същата е частично явно неоснователна и частично явно недопустима.
bg	caselaw	EU	16.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/4 Решение на Съда (голям състав) от 19 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Azienda Sanitaria Locale di Lecce, Università del Salento/Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce, и др. (Дело C-159/11) (1) (Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Член 1, параграф 2, букви а) и г) - Услуги - Проучване и оценка на сеизмичната уязвимост на болнични заведения - Договор, сключен между две публичноправни образувания, едното от които е университет - Публичноправно образувание, което може да бъде квалифицирано като икономически оператор - Възмезден договор - Насрещна престация, която не превишава направените разходи) 2013/C 46/06 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподатели: Azienda Sanitaria Locale di Lecce, Università del Salento Ответниици: Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce, Consiglio Nazionale degli Ingegneri, Associazione delle Organizzazioni di Ingegneri, di Architettura e di Consultazione Tecnico-economica (OICE), Etacons srl, Ing. Vito Prato Engineering srl, Barletti — Del Grosso e Associati srl, Ordine degli Architetti della Provincia di Lecce, Consiglio Nazionale degli Architetti, Pianificatori, Paesaggisti e Conservatori Предмет Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на член 1, параграф 2, букви а) и г), член 2, член 28, както и на приложение II, категории No 8 и No 12 към Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282) — Възлагане извън процедура за възлагане на обществена поръчка — Предоставяне на услуга, състояща се в осъществяване на проучване и на оценка на сеизмичната уязвимост на някои болници — Договори, сключени между две публични администрации, от които изпълнителят е университет — Възмездни договори, в които насрещната престация не превишава направените разходи Диспозитив Правото на Съюза в областта на обществените поръчки не допуска национална правна уредба, която разрешава да бъде сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка договор, с който публичноправни образувания установяват помежду си сътрудничество, когато — и това следва да се провери от запитващата юрисдикция — такъв договор няма за цел да осигури изпълнението на обща за тези образувания задача за обществена услуга, не се ръководи изключително от съображения и изисквания, присъщи на преследването на цели от обществен интерес, или може да постави частен доставчик в привилегировано положение спрямо неговите конкуренти. (1) ОВ C 173, 11.6.2011 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/4 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 15 декември 2016 година по дело E-1/16 Synnøve Finden AS срещу Правителството на Норвегия, представлявано от Министерството на земеделието и храните (Продуктовия обхват на Споразумението за ЕИП — Млечни продукти — Държавни помощи — Държавни ресурси — Въздействие върху търговията и нарушаване на конкуренцията — Право на установяване) (2017/C 133/04) По дело E-1/16, Synnøve Finden/AS срещу правителството на Норвегия, представлявано от министерството на земеделието и храните — МОЛБА до Съда по член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд, подадена от Oslo tingrett (Районен съд Осло) относно тълкуване на Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално членове 31 и 61 от него, Съдът, в състав Carl Baudenbacher, председател и съдия-докладчик, Per Christiansen и Páll Hreinsson, съдии, постанови решение на 15 декември 2016 г., чийто диспозитив е, както следва: 1. Член 61 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкува в смисъл, че механизъм, предвиден от националното законодателство, според който на дадено предприятие се предоставят 0,50 NOK за литър за количество, ограничено до 100 милиона литра за разпространението на определени продукти, някои от които попадат в обхвата на Споразумението за ЕИП, представлява държавна помощ, при условие че запитващата юрисдикция, като взе предвид всички изложени пред нея факти, както и указанията, предоставени от Съда, установи, че има намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси, че е вероятно намесата да се отрази на търговията между държавите от ЕИП, поради това, че предоставя избирателно предимство на получателя и нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Тази констатация, направена от запитващата юрисдикция, прави самата схема подлежи на задължението за уведомяване, предвидено в член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. 2. В случай, че дадена схема за държавна помощ е неразделно свързана с някои продукти, които не са изцяло извън приложното поле на Споразумението за ЕИП, мярката като цяло трябва да бъде нотифицирана на Надзорния орган на ЕАСТ. 3. Национален съд няма да има причина да оцени схема за държавна помощ с оглед на свободата на установяване в член 31 от Споразумението за ЕИП, освен ако тя не може да се оцени отделно, в правно отношение, от мярката за държавна помощ.
bg	caselaw	EU	23.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 219/11 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 25 май 2011 г. — Murat Dereci, Vishaka Heiml, Alban Kokollari, Izunna Emmanuel Maduike и Dragica Stevic/Bundesminister für Inneres (Дело C-256/11) 2011/C 219/15 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподатели: Murat Dereci, Vishaka Heiml, Alban Kokollari, Izunna Emmanuel Maduike и Dragica Stevic Ответник: Bundesminister für Inneres Преюдициални въпроси 1. а) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на гражданин на трета държава, чийто съпруг и чиито непълнолетни деца са граждани на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на съпруга и децата, граждани на тази държава, включително когато издръжката на тези граждани на Съюза не зависи от гражданина на третата държава? (жалбоподателят Dereci) б) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на гражданин на трета държава, чийто съпруг е гражданин на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на съпруга, гражданин на тази държава, включително когато издръжката на този гражданин на Съюза не зависи от гражданина на третата държава? (жалбоподателите Heiml и Maduike) в) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на пълнолетен гражданин на трета държава, чиято майка е гражданка на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на майката, гражданка на тази държава, включително когато издръжката на тази гражданка на Съюза не зависи от гражданина на третата държава, но издръжката на гражданина на третата държава зависи от гражданката на Съюза? (жалбоподателят Kokollari) г) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на пълнолетна гражданка на трета държава, чийто баща е гражданин на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на бащата, гражданин на тази държава, включително когато издръжката на този гражданин на Съюза не зависи от гражданката на третата държава, но издръжката на гражданката на третата държава зависи от гражданина на Съюза? (жалбоподателката Stevic) 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Задължението на държавите членки по член 20 ДФЕС да предоставят право на пребиваване на гражданите на трети държави съответства ли на произтичащо пряко от правото на Съюза право на пребиваване, или е достатъчно държавите членки да предоставят това право на гражданите на трети държави въз основа на своето законодателство? 3. а) Ако съгласно отговора на втория въпрос е налице право на пребиваване въз основа на правото на Съюза: При какви условия по изключение не е налице това произтичащо от правото на Съюза право на пребиваване и съответно при какви условия на гражданите на трети държави може да бъде отнето това право на пребиваване? б) Ако съгласно отговора на втория въпрос е достатъчно държавите членки да предоставят право на пребиваване на гражданите на трети държави въз основа на своето законодателство: При какви условия може да се откаже право на пребиваване на гражданина на трета държава въпреки принципното наличие на задължение на държавата членка да му даде възможност да пребивава на територията ѝ? 4. Ако в ситуацията, в която се намира г-н Dereci, член 20 ДФЕС допуска държавата членка да откаже право на пребиваване на гражданина на трета държава: Член 13 от Решение No 1/80 на създадения със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция Съвет по асоциирането от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането между ЕИО и Турция или член 41 от Допълнителния протокол, който е подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) No 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година (1) и съгласно член 62 е неделима част от Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, пречка ли е в случай като този на г-н Dereci да се прилагат по-строги национални правила за първото приемане на турски гражданин на територията на страната в сравнение с прилаганите преди това правила за първото приемане на турски граждани, въпреки че улесняващите първото приемане национални разпоредби влизат в сила едва от момента, в който за държавата членка влизат в сила и разпоредбите относно посоченото асоцииране с Турция? (1) ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/11 Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Concepción Salgado González/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) (Дело C-282/11) (1) (Член 48 ДФЕС - Социална сигурност на работниците мигранти - Регламенти (ЕИО) No 1408/71 и (ЕО) No 883/2004 - Осигуряване за старост и смърт - Особен ред за прилагане на националното законодателство относно осигуряването за старост - Изчисляване на обезщетенията) 2013/C 114/14 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Superior de Justicia de Galicia Страни в главното производство Жалбоподател: Concepción Salgado González Ответник: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) Предмет Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Тълкуване на член 48 ДФЕС, на член 3 и на приложение VI, раздел Г, точка 4 (понастоящем буква ж) от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), както и на член 87, параграф 5 и на приложение XI, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, стp. 1, поправка ОВ L 200, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82) — Осигуряване за старост и смърт — Особен ред за прилагане на националното законодателство относно осигуряването за старост — Изчисляване на обезщетенията — Национално законодателство, което определя размера на обезщетението в зависимост от осреднена основа на вноските за референтен период от петнадесет години Диспозитив Член 48 ДФЕС, член 3, член 46, параграф 2, буква а) и член 47, параграф 1, буква ж) Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) No 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) No 629/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година, както и раздел З, точка 4 от приложение VI към този регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която теоретичният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на самостоятелно зает работник, мигрант или не, неизменно се изчислява въз основа на осигурителния доход на този работник през точно определен референтен период, предхождащ плащането на последната му вноска в социалното осигуряване на тази държава, към който доход се прилага точно определен делител, но нито продължителността на този период, нито използваният делител могат да се адаптират, за да се отчете фактът, че съответният работник е упражнил правото си на свободно движение. (1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/33 Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 5 юли 2016 г. — H. F./Belgische Staat (Дело C-366/16) (2016/C 343/44) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad voor Vreemdelingenbetwistingen [Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците] Страни в главното производство Жалбоподател: H. F. Ответник: Белгийската държава Преюдициални въпроси Правото на Съюза, и по-специално член 27, параграф 2 от Директивата за гражданството (1), евентуално във връзка с член 7 от Хартата, следва ли да се тълкува в смисъл, че молбата за издаване на разрешение за пребиваване, подадена от член на семейството, гражданин на трета страна, в рамките на събиране на семейството с гражданин на Съюза, който се е ползвал от правото си на свободно движение и свобода на установяване, може да бъде отхвърлена в една държава членка поради твърдението, че е налице заплаха в резултат на самото присъствие в обществото на този член на семейството, който в друга държава членка е изключен от статута на бежанец на основание член 1, раздел F от Конвенцията за статута на бежанците и член 12, параграф 2 от Директивата (2) за признаването поради факти, които се отнасят до него в конкретен обществено-исторически контекст в страната му по произход, когато изводът за наличието на истинска и настояща заплаха в резултат на поведението на този член на семейството в държавата членка на пребиваване се прави изключително въз основа на решението за изключване от статута на бежанец, без при това да се извършва преценка на опасността от повторно извършване на престъпление в държавата членка на пребиваване? (1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) (2) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ. L, 2011 г., стр. 337, S. 9)
bg	caselaw	EU	29.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/46 Жалба, подадена на 20 април 2015 г. — ZZ/Комисия (Дело F-57/15) (2015/C 213/75) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Orlandi и T. Martin, адвокати) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството От една страна, констатиране на незаконосъобразността на член 9 от приетите на 3 март 2011 г. общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника (ОРИ), и от друга страна, отмяната на решението, потвърждаващо прехвърлянето на пенсионните права, придобити от жалбоподателката в рамките на пенсионната схема на институциите на Съюза, в приложение на новите ОРИ Искания на жалбоподателя — да се обяви за незаконосъобразен член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, — да се отмени решението от 18 септември 2014 г., с които се предоставя бонус при прехвърляне на пенсионните права, придобити от жалбоподателката преди нейното постъпване на служба, към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз в приложение на приетите на 3 март 2011 г. общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/17 Иск, предявен на 15 септември 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Дело C-445/10) () 2010/C 301/25 Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: C. Egerer и A. Alcover San Pedro) Ответник: Федерална република Германия Искания на ищеца — да се установи, че като по не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (1), или при всички положения като не е уведомила Комисията за приетите разпоредби, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по тази директива; — да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 14 май 2009 г. (1) ОB L 108, стр. 1.
bg	caselaw	EU	10.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 165/7 Преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Lyon (Франция), постъпило на 19 февруари 2016 г. — Jean-Philippe Lahorgue/Ordre des avocats du barreau de Lyon, Conseil national des barreaux „CNB“, Conseil des barreaux européens „CCBE“, Ordre des avocats du barreau de Luxembourg (Дело C-99/16) (2016/C 165/08) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal de grande instance de Lyon Страни в главното производство Жалбоподател: Jean-Philippe Lahorgue Ответници: Ordre des avocats du barreau de Lyon, Conseil national des barreaux „CNB“, Conseil des barreaux européens „CCBE“, Ordre des avocats du barreau de Luxembourg Преюдициален въпрос Противоречи ли на член 4 от Директива 77/249/ЕИО (1) отказът да се предостави устройство за достъп до Réseau Privé Virtuel des Avocats (RPVA) на адвокат, надлежно вписан в адвокатската колегия на държава членка, в която той желае да упражнява адвокатската професия в качеството на свободен доставчик на услуги, тъй като този отказ представлява дискриминационна мярка, която може да попречи на упражняването на тази професия в качеството на свободен доставчик на услуги? (1) Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 78, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 46).
bg	caselaw	EU	16.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 296/47 Жалба, подадена на 23 юни 2016 г. — ZZ/ECDC (Дело F-32/16) (2016/C 296/60) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: V. Kolias, lawyer) Ответник: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) Предмет на производството Отмяна на решението от 21 септември 2015 година, приключващо доклада за оценка на жалбоподателя за отчетния период 2011 г. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на апелативния оценяващ от 21 септември 2015 г., приключващ доклада за оценка на жалбоподателя за отчетния период 2011 г., и доколкото е необходимо да се отмени и решението на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа от 20 април 2016 г. , с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя от 20 декември 2015 г.; — да се осъди ECDC да заплати направените от него и от жалбоподателя разноски в настоящото производство.
bg	caselaw	EU	14.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 367/25 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Strasbourg (Франция) на 8 октомври 2013 г. — Geoffrey Léger/Ministre des affaires sociales et de la santé, Établissement français du sang (Дело C-528/13) 2013/C 367/46 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal administratif de Strasbourg Страни в главното производство Ищец: Geoffrey Léger Ответник: Ministre des affaires sociales et de la santé, Établissement français du sang Преюдициален въпрос С оглед на приложение III към Директива 2004/33/ЕО (1) обстоятелството, че дадено лице от мъжки пол има полови контакти с лице от същия пол, само по себе си представлява ли сексуално поведение, поставящо го във високо рискова група за заразяване със сериозни инфекциозни болести, преносими по кръвен път, обосноваващо постоянното отхвърляне като кръводарители на лицата с такова сексуално поведение, или според обстоятелствата в разглеждания случай може да представлява просто сексуално поведение, излагащо на риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, преносими по кръвен път, обосноваващо временно отхвърляне като кръводарители за определен срок след прекратяване на рисковото поведение? (1) Директива 2004/33/ЕО на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки (ОВ L 91, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 110).
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/22 Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 29 октомври 2009 г. — Union Syndicale „Solidaires Isère“/Premier ministre, Ministre du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministre de la santé et des sports (Дело C-428/09) 2010/C 24/40 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Ищец: Union Syndicale „Solidaires Isère“ Ответници: Premier ministre, Ministre du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministre de la santé et des sports Преюдициални въпроси 1. Прилага ли се Директивата от 4 ноември 2003 г. (1) за работници, временно наети за извършване на определена работа, и за сезонни работници, които работят най-много осемдесет дни за една година във ваканционни и развлекателни центрове? 2. При утвърдителен отговор на този въпрос: а) предвид на целта на Директивата, която съгласно първото изречение на съображение 1 е да определи минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, трябва ли член 17 да се тълкува в смисъл, че допуска: — било, на основание на параграф 1, наемането за извършване на определена работа и за сезонната работа на титулярите на договор за ученичество, да се разглежда като спадащо към тези, по отношение на които „поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници“, — било, на основание на буква б) от параграф 3, тази дейност да се разглежда като „дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица“? б) в последния случай, трябва ли де се приеме, че установените в параграф 2 условия, предвиждащи „компенсира[не] с равностойни периоди за почивка“ и „подходяща защита“ за работниците, могат да бъдат изпълнени чрез разпоредба, ограничаваща дейността на титулярите на разглежданите договори до осемдесет работни дни годишно във ваканционни и развлекателни центрове? (1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/52 Решение на Общия съд от 23 септември 2015 г. — Mechadyne International/СХВП (FlexValve) (Дело T-588/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „FlexValve“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Право на защита - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 389/58) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mechadyne International Ltd (Кърлингтън,Обединено кралство) (представители: S. von Petersdorff-Campen и E. Schaper, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Pohlmann, впоследствие S. Hanne) Предмет Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 юни 2014 г. (преписка R 2435/2013-4) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „FlexValve“ като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Mechadyne International Ltd да заплати съдените разноски. (1) ОВ C 361, 13.10.2014 г.