Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 253k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 302 от 15 декември 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция „Митници“ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 302 ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция „Митници“ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Устройствен правилник на Агенция „Митници“. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Отменят се: 1. Постановление No 1 на Министерския съвет от 2001 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция „Митници“ (ДВ, бр. 4 от 2001 г.). 2. Устройственият правилник на Агенция „Митници“, приет с Постановление No 1 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 28 и 73 от 2001 г., бр. 97 от 2002 г., бр. 64 и 106 от 2004 г., бр. 3 от 2005 г., бр. 37, 48 и 65 от 2006 г., бр. 11 и 87 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г. и бр. 4, 81 и 90 от 2009 г.). § 2. В приложение No 2 към чл. 4, ал. 3 от Постановление No 215 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на финансите и за преобразуване и закриване на административни структури към министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 104 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 30 от 2000 г., бр. 4, 16, 17, 55 и 87 от 2001 г., бр. 9 и 79 от 2002 г., бр. 42, 49 и 102 от 2003 г., бр. 8, 64 и 106 от 2004 г., бр. 27, 56, 76, 90 и 103 от 2005 г., бр. 2, 37, 48, 56, 65, 77, 90 и 93 от 2006 г., бр. 11, 26, 53 и 84 от 2007 г., бр. 37, 61, 79 и 108 от 2008 г. и бр. 81, 85 и 90 от 2009 г.)в т. 2 числото „3899“ се заменя с „3370“. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенция „Митници“ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на Агенция „Митници“, наричана по-нататък „агенцията“, както и числеността на персонала в Централното митническо управление. Чл. 2. Агенцията е централизирана административна структура към министъра на финансите. Чл. 3. Агенцията е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите, със седалище София, ул. „Георги С. Раковски“ No 47. Глава втора ПРАВОМОЩИЯ НА ДИРЕКТОРА НА АГЕНЦИЯТА Чл. 4. (1) Агенцията се ръководи и представлява от директор. При осъществяване на своите функции директорът на агенцията се подпомага от трима заместник-директори. (2) Директорът делегира със заповед правомощия на заместник-директорите и определя техните функции. (3) Функциите на директора в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор. Чл. 5. (1) Директорът на агенцията: 1. представлява агенцията; 2. осъществява ръководство и контрол върху изпълнението на нейните функции и задачи; 3. ръководи пряко дейността на Централното митническо управление; 4. планира, разпределя и администрира предоставените бюджетни средства на агенцията; 5. назначава държавните служители и прекратява служебните правоотношения с тях; 6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи в агенцията по трудово правоотношение; 7. разрешава отпуските и командирова служителите на агенцията; 8. утвърждава правила за организацията и дейността, вътрешния ред, работната заплата и наградите в агенцията; 9. утвърждава длъжностното разписание на агенцията; 10. издава удостоверения за завършен курс на обучение за повишаване професионалната квалификация на служителите в митническата администрация; 11. издава наказателни постановления в случаите, определени със закон; 12. издава индивидуални административни актове в рамките на своите правомощия; 13. предлага на министъра на финансите или на определен от него заместник-министър мерки по провеждане на митническата политика; 14. предлага на министъра на финансите или на определен от него заместник-министър сключване на международни договори и присъединяване към международни конвенции в митническата област; 15. осъществява сътрудничество с други органи по формирането, изпълнението и контрола на дейностите, засягащи митническите въпроси; 16. изпълнява други функции, възложени му със закон или с друг нормативен акт. (2) Директорът на агенцията със заповед може да възложи правомощията си по ал. 1, т. 7 на началниците на митници. (3) Директорът на агенцията със заповед може да възложи правомощията си по ал. 1, т. 10 на директора на дирекция „Национален учебен център“. Глава трета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА Раздел I Общи разпоредби Чл. 6. Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в митници Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свиленград, Свищов, Столична, Русе и Югозападна. Чл. 7. (1) Общата численост на персонала на агенцията е 3370 щатни бройки. (2) Числеността на персонала в Централното митническо управление е 664 щатни бройки съгласно приложението. (3) В рамките на общата численост на персонала на агенцията се определя по един представител на агенцията в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел, Белгия, в Световната митническа организация в Брюксел, Белгия, и в Регионалния център за борба с трансграничната престъпност към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа със седалище Букурещ, Румъния. (4) Служителите по ал. 3 осъществяват дейността си въз основа на заповед на директора на агенцията за дългосрочно командироване, издадена след съгласуване с министъра на външните работи. По предложение на директора на агенцията министърът на външните работи определя на служителите по ал. 3 временен дипломатически ранг за срока на задграничния им мандат в зависимост от спецификата на поставените задачи и служебния им стаж по реда на Закона за дипломатическата служба. (5) За времето на командировката на служителите по ал. 3 се прилагат разпоредбите на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, приета с Постановление No 188 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2008 г. и бр. 57 от 2009 г.). Разходите за издръжка, медицинско обслужване и обучение на живеещите заедно с командирования служител членове на семейството му са за негова сметка, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго. Чл. 8. Администрацията на Централното митническо управление на агенцията е организирана в 4 дирекции обща администрация, 9 дирекции специализирана администрация, инспекторат, звено по сигурността и звено за вътрешен одит. Чл. 9. Организацията и дейността на митниците се определят с правилници, приети от министъра на финансите, предложени от директора на агенцията. Раздел II Главен секретар Чл. 10. (1) Административното ръководство на агенцията се осъществява от главен секретар. (2) Главният секретар ръководи, координира и контролира дейността на администрацията в изпълнение на законните разпореждания на директора на агенцията за точното спазване на нормативните актове и: 1. осигурява организационната връзка между директора и административните звена в агенцията, както и между административните звена; 2. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на агенцията; 3. създава условия за нормална и ефективна работа на звената на агенцията; 4. контролира изпълнението на възложените на администрацията задачи; 5. контролира и отговаря за работата с документите и за тяхното съхраняване; 6. утвърждава вътрешни правила за организация на административното обслужване; 7. контролира изпълнението на задачите, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка и военновременното планиране; 8. утвърждава длъжностните характеристики на служителите в агенцията; 9. изпълнява и други задачи, възложени му от директора на агенцията. (3) Главният секретар може да упълномощи началниците на митници с правата си по ал. 2, т. 8. Раздел III Инспекторат Чл. 11. (1) Инспекторатът е на пряко подчинение на директора на агенцията и е структуриран в отдели. (2) Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на митническата администрация, като: 1. извършва комплексни, тематични и целеви проверки за спазване на служебната и трудовата дисциплина, както и за спазване на митническото и акцизното законодателство; 2. предоставя на директора на агенцията констатациите от направените проверки и предлага мерки във връзка с установените пропуски и нарушения, включително прави предложения за предприемане на действия с цел ангажиране дисциплинарната отговорност на виновните длъжностни лица; 3. следи за предприетите действия за отстраняване на слабостите и нарушенията, констатирани при проверките; 4. осъществява дейности по разкриване, превенция и противодействие на корупцията и други правонарушения в митническата администрация; 5. дава методически указания на звената „Инспекторат“ при митниците; 6. приема, регистрира и извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията; 7. извършва проверки за установяване на конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси за митнически служители; 8. изготвя проекти на решения за наличието или липсата на конфликт на интереси и следи за осъществяване на всички последващи действия, свързани с процедурата по установяване наличието на конфликт на интереси; 9. при установяване на административно нарушение по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси предприема действия по реализиране административнонаказателната отговорност на виновните митнически служители, включително изготвя проект на наказателно постановление. (3) Инспекторатът упражнява контрол: 1. по утвърдена от директора на агенцията годишна програма, предложена от ръководителя на инспектората; 2. в изпълнение на заповед на директора на агенцията, като осъществява внезапни и специализирани проверки. Раздел IV Звено по сигурността Чл. 12. (1) Звеното по сигурността е организирано в отдел, който е на пряко подчинение на директора на агенцията. (2) Началникът на отдел „Звено по сигурността“ изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията и на ръководител на звеното по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. (3) Звеното по сигурността подпомага началника на отдела при изпълнението на функциите му, като: 1. следи за спазването на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация; 2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация; 3. разработва план за охрана чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение; 4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите; 5. осъществява процедурата по обикновеното проучване съгласно чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация и води регистър на проучените лица; 6. следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията в агенцията; 7. организира, координира и методически ръководи дейностите, свързани с акредитирането на автоматизираните информационни системи или мрежи за класифицирана информация; 8. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 9. организира и провежда обучението на служителите в агенцията в областта на защитата на класифицираната информация; 10. участва в разработването на план за защита при бедствия; 11. прави предложения във връзка с планирането и разпределянето на бюджетни средства за осигуряване сигурността на информацията, защитата при бедствия и отбранително-мобилизационна подготовка; 12. организира и участва в изготвянето на доклади и информация за състоянието и дейността по осигуряване сигурността на информацията, защитата при бедствия и отбранително-мобилизационната подготовка; 13. организира, осигурява и контролира охранителния и пропускателния режим в Централното митническо управление на агенцията; 14. организира развитието, поддръжката и ремонта и осъществява контрол при използването на техническите средства за охрана, пожароизвестяване, пожарогасене и видеонаблюдение; 15. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативните актове, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка, както и със защитата на класифицираната информация. (4) Звеното по сигурността води регистратура за класифицираната информация и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицирана информация. Раздел V Звено за вътрешен одит Чл. 13. (1) Звеното за вътрешен одит е организирано в отдел на пряко подчинение на директора и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор. (2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в агенцията и на разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен към директора на агенцията в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. (3) Звеното по ал. 1 докладва пряко на директора. (4) Звеното по ал. 1: 1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор; 2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от директора на агенцията, като годишният план се координира с годишния план на звеното за вътрешен одит на Министерството на финансите; 3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките; 4. дава на директора на агенцията независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол; 5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от изпълнителния директор; 6. извършва одит на дейностите и системите по управление на администрираните от агенцията традиционни собствени ресурси като елемент от системата на собствените ресурси на Европейските общности в Република България; 7. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите; 8. консултира директора на агенцията по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът, без да поема управленска отговорност за това; 9. докладва и обсъжда с директора на агенцията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад; 10. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага директора на агенцията при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките; 11. изготвя и представя на директора на агенцията годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който го изпраща на министъра на финансите в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор; 12. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики. Раздел VІ Обща администрация Чл. 14. Общата администрация в Централното митническо управление на агенцията е организирана във: 1. дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“; 2. дирекция „Правно-нормативна“; 3. дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“; 4. дирекция „Административно обслужване“. Чл. 15. Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“: 1. осигурява финансово-счетоводното обслужване на Централното митническо управление; 2. участва в разработването на нормативната уредба по планирането и управлението на финансовите средства и бюджета в агенцията; 3. разработва обобщен проект на бюджет на агенцията; 4. изготвя, обосновава и предлага за утвърждаване в съответствие с бюджетната процедура разпределението на бюджетните кредити на третостепенните разпоредители на агенцията и контролира разходите им; 5. осъществява методическо ръководство в отчетността на митническата администрация и прилагането на финансовото законодателство; 6. организира и контролира текущото изпълнение на утвърдения бюджет; 7. изготвя периодични отчети и подготвя годишния отчет и баланс на агенцията; 8. организира дейността по събирането и отчитането на държавните вземания за републиканския бюджет; 9. разработва методически указания по събирането и отчитането на приходите от държавни вземания, контролирани от митническите органи; 10. обобщава и анализира ежемесечните отчети на взетите под отчет държавни вземания; 11. изготвя проекти на разрешения за улеснения на плащането, различно от отложеното плащане, на основание чл. 229 от Регламент на Съвета (EEC) No 2913/92 от 12 октомври 1992 г. за приемане на Митническия кодекс на Европейската общност (OB, L 302, 19.10.1992 г., стр. 1 – 50, специално българско издание: глава 02, том 05, стр. 58 – 107); 12. координира и организира в рамките на агенцията установяването, събирането, възстановяването, предоставянето и контрола на митните сборове като част от традиционните собствени ресурси; 13. изготвя и предава периодичните отчети за сметки „А“ и „Б“ за митните сборове в координационното звено за собствените ресурси на Министерството на финансите; 14. ръководи методически и подпомага дейността на митническите учреждения при обявяване на суми за несъбираеми и подлежащи на отписване във връзка с чл. 17 (2) и (3) от Регламент на Съвета (EC, Евратом) No 1150/2000 от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/EC, Евратом, за системата на собствените ресурси на Общностите (OB, L 130, 31.5.2000 г., стр. 1 – 12, специално българско издание: глава 01, том 02, стр. 184 – 195); 15. отговаря за осъществяването на контактите с отговорните институции за прилагането на системата за собствените ресурси на Европейските общности в Република България; 16. събира и обменя информация с компетентните служби по традиционните собствени ресурси на държавите – членки на Европейския съюз, и службите на Европейската комисия; 17. осъществява обмен на информация и координация с Българската народна банка и с търговските банки, обслужващи сметките на митническите учреждения; 18. участва по компетентност в заседанията на Консултативния комитет по собствените ресурси към Европейската комисия; 19. контролира отчитането на обезпеченията с парични депозити и банкови гаранции; 20. упражнява превантивен, текущ и последващ вътрешнофинансов контрол на агенцията; 21. организира и осъществява материално-техническото снабдяване на агенцията; 22. отговаря за правилното използване, стопанисване и управление на собствеността на агенцията; 23. организира и координира дейността на митническите учреждения по събирането на полагащите се пътни такси и глоби; 24. обобщава резултатите от събраните пътни такси и глоби. Чл. 16. Дирекция „Правно-нормативна“: 1. оказва правна помощ при прилагане на митническото и акцизното законодателство и на другите нормативни актове, в които са посочени задължения и отговорности за митническите органи; 2. осъществява методическото ръководство и подпомага митническите учреждения в областта на митническото задължение; 3. оказва правна помощ при вземането на решения по възникването, обезпечаването, погасяването, възстановяването, опрощаването и принудителното събиране на публични държавни вземания, възложени за администриране на митническата администрация; 4. осъществява процесуалното представителство пред органите на съдебната власт по производства, по които страна е агенцията; 5. анализира съдебната практика по прилагането на митническото и акцизното законодателство и осъществява методическо ръководство по правилното им прилагане; 6. подготвя становища по правни въпроси във връзка с дейността и функциите на митническите учреждения, поставени от юридически или физически лица, и по обжалвани административни актове; 7. участва в процедурите по назначаване на служители в агенцията и следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, както и с реализирането на дисциплинарната отговорност на служителите; 8. участва и следи за законосъобразното провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки и по Закона за държавната собственост; 9. изготвя и съгласува по законосъобразност проекти на договори, по които страна е агенцията; 10. изготвя проекти на решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация въз основа на представено становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер; 11. дава становища по законосъобразността на проекти на индивидуални административни актове на директора; 12. съгласува по законосъобразност издавани от директора или от оправомощените от него длъжностни лица административни актове, подготвяни от специализираната администрация при упражняване на специалната й функционална компетентност; 13. оказва правна помощ за законосъобразното осъществяване на правомощията на директора на агенцията; 14. изготвя и съгласува проекти на нормативни актове, както и изразява правни становища по представени за съгласуване нормативни актове; 15. участва със свои представители в междуведомствени работни групи за подготовка на проекти на нормативни актове. Чл. 17. Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“: 1. организира и администрира всички дейности, свързани с управлението на човешките ресурси в агенцията; 2. разработва прогнози и планове за човешките ресурси в митническата администрация; 3. разработва проекти и дава становища за вътрешни процедури и правила по управление на човешките ресурси; 4. дава методически указания на митническите учреждения с цел единно прилагане на действащите процедури и правила; 5. консултира ръководителите и служителите в агенцията по въпроси, свързани с управлението на човешките ресурси; 6. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на вътрешноведомствени актове в областта на човешките ресурси; 7. изготвя и актуализира длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и работните заплати на служителите в агенцията; 8. осъществява методическа и организационна помощ при разработването и актуализирането на длъжностните характеристики; 9. организира атестирането на служителите в агенцията и израстването им в кариерата; 10. организира процесите по назначаването на служителите в агенцията, включително провеждането на конкурси по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, и изготвяне на необходимата документация; 11. изготвя заповедите и съпътстващите ги документи, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения; 12. образува, води и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите в съответствие с нормативните изисквания; 13. поддържа регистър на декларациите по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 14. организира разработването на правила за определяне възнагражденията на служителите и координира прилагането на държавните изисквания за нормиране и заплащане на труда в агенцията; 15. отчита и заверява заявленията за ползването на отпуски, издава и води на отчет служебните карти на служителите в агенцията, изготвя специфични справки в областта на човешките ресурси; 16. организира разработването и координира прилагането на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 17. при необходимост организира провеждането на психологически тестове във връзка с изпълнението на служебните задължения на митническите служители. Чл. 18. Дирекция „Административно обслужване“: 1. организира и координира дейността по административното обслужване на физическите и юридическите лица и по работата с жалбите, предложенията и сигналите на гражданите и организациите; 2. организира и осъществява деловодната дейност, като осигурява съхраняването и отчетността на документите и кореспонденцията; 3. приема, регистрира, разпределя и насочва входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция и извършва външна и вътрешна куриерска дейност; 4. регистрира заповедите на директора, заместник-директорите и главния секретар с изключение на заповедите в областта на човешките ресурси; 5. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 6. извършва справки и изготвя заверени копия на документите, които се съхраняват в деловодния архив; 7. систематизира документите за текущо съхраняване в деловодния архив; 8. разработва и предлага за съгласуване проекти на правила за документооборота на агенцията; 9. организира и контролира дейността по подготовката и разпространението на печатни и електронни издания на агенцията; 10. организира връзките с обществеността; приема и регистрира предложения и сигнали на граждани и представители на организации; разработва информационната политика на агенцията, планира и координира реализирането й; 11. подготвя, координира и осъществява организирането, провеждането и протоколното осигуряване на официални и работни срещи на ръководството на агенцията и поддържа протоколната кореспонденция. Раздел VIІ Специализирана администрация Чл. 19. (1) Специализираната администрация в Централното митническо управление на агенцията е организирана във: 1. дирекция „Митнически режими и процедури“; 2. дирекция „Акцизи“; 3. дирекция „Тарифна политика“; 4. дирекция „Последващ контрол“; 5. дирекция „Митническо разузнаване и разследване“; 6. дирекция „Митническа статистика и автоматизация“; 7. дирекция „Международни отношения“; 8. дирекция „Централна митническа лаборатория“; 9. дирекция „Национален учебен център“. (2) Дирекциите по ал. 1 в рамките на своята компетентност участват в работата на органите на Европейската комисия и на Европейския съвет. Чл. 20. Дирекция „Митнически режими и процедури“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на митническите режими и направления и на данъците при внос на стоки, наричани по-нататък „митнически режими и процедури“; 2. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на митническите режими и процедури; 3. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни актове, свързани с митническите режими и процедури, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на Европейския съюз; 4. изготвя становища по проекти на нормативни актове, подготвени в други ведомства, засягащи митническите режими и процедури, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на Европейския съюз; 5. предоставя информация относно прилагането на митническото законодателство в рамките на компетенциите на дирекцията; 6. изготвя проекти на решения за прилагане на митническите разпоредби, свързани с митническите режими и процедури; 7. поддържа при необходимост бази данни, свързани с компетенциите на дирекцията; 8. следи за измененията в общностното митническо законодателство и разработва указания във връзка с неговото прилагане; 9. участва в провеждането на работни срещи, дискусии, преговори и други подобни по въпроси, касаещи компетенциите на дирекцията; 10. администрира дейности, като: а) общи гаранции при транзит на територията на страната; б) разрешения за митнически агенти; в) разрешения за определени митнически складове; г) разрешения за одобрени превозвачи по Конвенция ТИР; д) освобождаване от обезпечения при митнически икономически режими; е) обмен с другите държави – членки на Европейския съюз, и със страните на Конвенцията за общ транзитен режим на документите, използвани при режим транзит; 11. осъществява координация, наблюдение и надзор върху дейността на митническите учреждения по прилагане на нормативните и административните актове, касаещи компетенциите на дирекцията; 12. участва в работата на комитети, сесии, работни групи и други подобни форуми, провеждани в рамките на Европейската икономическа комисия на ООН (WP 30), Световната митническа организация, Конвенцията за общ транзитен режим и други международни прояви съобразно компетенциите на дирекцията; 13. участва в дейността на работните органи към институциите на Европейския съюз съобразно компетенциите на дирекцията; 14. оказва съдействие в дейността по квалификация на митнически служители и търговски оператори. Чл. 21. Дирекция „Акцизи“: 1. участва в разработването на политиката относно осъществяване контрола на територията на страната върху производството, складирането, движението и облагането на акцизните стоки; 2. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни и вътрешноведомствени актове, свързани с облагането и контрола на акцизните стоки; 3. осъществява координация, наблюдение и надзор върху дейността на митническите учреждения по прилагане на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 4. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на акцизите; 5. предоставя информация относно прилагането на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 6. изготвя проекти на решения за прилагане на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 7. участва в провеждането на работни срещи, дискусии и други по въпроси, свързани с компетенциите на дирекцията; 8. участва в дейността на работните органи към институциите на Европейския съюз съобразно компетенциите на дирекцията; 9. събира и обменя информация с други държавни органи; 10. събира и обменя информация с компетентните служби по акцизите на държавите – членки на Европейския съюз; 11. подпомага директора на агенцията при издаването на лицензи за управление на данъчни складове; 12. води регистрите по Закона за акцизите и данъчните складове; 13. осъществява централизирано управление на бандеролите; 14. оказва съдействие в дейността по квалификация на митнически служители и търговски оператори. Чл. 22. Дирекция „Тарифна политика“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на стоковите номенклатури на Европейския съюз, тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, както и мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 2. ръководи методически митническите учреждения в областта на тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 3. изработва на национално ниво и участва в работата на органите на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Световната митническа организация и други международни организации по изработването на проекти на нормативни актове, свързани с компетентността на дирекцията; 4. дава становища по проекти на нормативни актове, засягащи въпроси от компетентността на дирекцията, изпратени за съгласуване от други държавни органи; 5. дава становища по превода на български език на нормативни актове на Европейския съюз, засягащи въпроси от компетентността на дирекцията; 6. предоставя на заинтересуваните лица информация по прилагане на митническото законодателство в областта на тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, както и мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 7. изготвя обвързваща тарифна информация и обвързваща информация за произхода и администрира националните информационни подсистеми за обвързващите информации; 8. участва в създаването и поддържа информационната подсистема за класирането на химикалите; 9. изготвя становища, свързани с прилагането на митническото законодателство по въпроси от компетентността на дирекцията; 10. изготвя проекти на решения за прилагане на митническото законодателство в областите от компетентността на дирекцията; 11. идентифицира стоки с висока степен на риск по отношение на елементите от компетентността на дирекцията и оказва съдействие при контрола им; 12. извършва анализи на определяната от митническите учреждения митническа стойност по конкретни случаи; 13. изготвя проекти на разрешения за безмитен внос на стоки в случаите, които се разрешават от Централното митническо управление; 14. организира изпълнението на задълженията за освобождаване от вносни сборове във връзка с привилегии и имунитети, предвидени в многостранни и двустранни международни договори и конвенции; 15. изготвя проекти на разрешителни за „одобрени износители“ по смисъла на правилата за произход към преференциалните договорености на Европейския съюз; 16. осъществява последваща проверка на доказателствата за произход в изпълнение на процедурите за административно сътрудничество с чуждестранните митнически администрации; 17. участва по компетентност в дейността на работните групи към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет; 18. анализира съществуващото европейско и национално законодателство, свързано с нетарифни мерки на търговската политика и други ограничения и забрани, въведени за защита на живота и здравето на хора и животни, опазване на околната среда, защита на културните ценности и други, както и съгласува въвеждането на нови с цел осигуряване на унифицирано и коректно прилагане; 19. разработва и поддържа националните мерки на Интегрираната митническа тарифа и участва в работата на Комитета по Интегрираната митническа тарифа към министъра на финансите; 20. администрира тарифните квоти, управлението на които се извършва на принципа „пръв пристигнал – пръв обслужен“, и връзката с информационната система за управление на тарифните квоти на Европейската комисия; 21. оказва съдействие в дейността по квалификацията на митническите служители; 22. участва по компетентност в разработването на инструкции и споразумения за взаимодействие с националните органи, компетентни по прилагането на нетарифните мерки и мерките по надзора на пазара. Чл. 23. Дирекция „Последващ контрол“: 1. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на последващия контрол; 2. следи за измененията в общностното митническо законодателство, свързано с последващия контрол, и разработва указания във връзка с неговото прилагане; 3. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни актове, свързани с последващия контрол; 4. планира и извършва проверки в рамките на последващия контрол, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 5. планира и извършва контрол в митническите учреждения относно осъществените от икономическите оператори вносни и износни операции, като проверява данните за декларираните стоки, представените търговски документи и др.; 6. ръководи методически и подпомага митническите учреждения при осъществяване на последващи проверки за спазване на акцизното законодателство и на ревизии за установяване на акцизни задължения; 7. извършва последващи проверки за спазване на акцизното законодателство и ревизии за установяване на акцизни задължения; 8. дава становища след извършване на предварителни проверки за изпълнение на изискванията за издаване на лицензи за управление на данъчни складове; 9. дава становища след извършване на предварителни проверки за изпълнение на изискванията за издаване на разрешения, свързани с прилагането на митническите режими и процедури; 10. отчита резултатите от контролната дейност, анализира предпоставките за извършване на нарушения на законодателството и предлага мерки за тяхното отстраняване; 11. създава и поддържа база данни във връзка с последващия контрол; 12. осъществява контрол върху установените и събираните държавни вземания в резултат на извършена проверка; 13. идентифицира и анализира рисковете от неспазване на митническото и акцизното законодателство, като в резултат селектира лица за целите на последващия контрол; 14. организира, координира, ръководи и контролира дейностите, свързани с прилагането на разпоредбите, отнасящи се до опростените процедури за деклариране, като: а) разработва методически указания, отнасящи се до опростените процедури за деклариране на внасяните и изнасяните стоки, с цел тяхното актуализиране и осъществява контрол по прилагането им; б) съгласува проектите на разрешения за прилагане на опростените процедури на деклариране – „облекчено деклариране и оформяне на място“, изготвяни от компетентното митническо учреждение; извършва проверка на условията за разрешаване на процедурата съгласно информацията в приложените документи и данните, посочени в предоставения проект на разрешение; в) оказва методическо ръководство на митническите учреждения при извършването на последващи проверки на икономически оператори, получили разрешение за прилагане на опростените процедури на деклариране – „облекчено деклариране и оформяне на място“; 15. организира, координира, ръководи и контролира дейностите, свързани с прилагането на разпоредбите, отнасящи се до одобрените икономически оператори; 16. оказва съдействие в дейността по квалификацията на митническите служители и информираността на икономическите оператори в областта на митническото и акцизното законодателство чрез провеждане на работни срещи, обучения, семинари и др. Чл. 24. Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на превенцията, разследването и разузнаването на митническите, валутните и акцизните нарушения; 2. ръководи методически, подпомага и контролира дейността на митническите учреждения в областта на: а) противодействието на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления; б) противодействието на незаконния трафик на наркотични вещества, прекурсори, оръжия и изделия и технологии с двойна употреба; в) противодействието на незаконния трафик на движими паметници на културата; г) контрола върху производството, складирането, движението, реализацията и потреблението на акцизни стоки; д) контрола върху пренасяните през държавната граница парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях; е) прилагането на мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост; ж) установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания; з) разпореждането с изоставени и отнети в полза на държавата стоки; 3. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя специализирана и разузнавателна информация във връзка с дейността по митническото разузнаване и разследване; 4. осъществява управление и анализ на риска и свързания с тях информационен обмен; 5. организира и осъществява проверки чрез мобилни митнически групи; 6. планира и разпорежда извършване на проверки, като при необходимост осъществява прякото им оперативно ръководство; 7. организира, координира и участва в специализирани национални и международни операции; 8. осъществява правно обезпечаване на дейността по т. 1, включително при изработването на проекти на съответните нормативни и вътрешноведомствени актове; 9. осъществява контрол по събирането на традиционните собствени ресурси на Европейските общности, като регистрира случаите на измами и нередности с митни сборове над 10 000 евро; 10. осъществява взаимодействие с органите на досъдебното производство, прокуратурата, съда, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и с други държавни органи в областта на разузнаването и разследването на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления; 11. осигурява взаимодействието с компетентните органи във връзка с разпореждането с изоставени и отнети в полза на държавата стоки; 12. участва в дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност (АФКОС); 13. осъществява дейности по административна взаимопомощ и сътрудничество в митническата област; 14. участва в работата на органите на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз; 15. участва в дейността на специализирани международни организации и проекти в областта на митническото разузнаване и разследване; 16. съдейства за повишаване квалификацията на митническите служители в областта на митническото разследване и разузнаване; 17. осъществява дейностите по разузнаване, разследване, регистриране на случаите на измами и нередности във връзка с прилагането на нетарифните мерки на Европейския съюз; 18. приема, съхранява и унищожава наркотични вещества и прекурсори; 19. контролира и ръководи методически внедряването, експлоатацията и поддръжката на специализираното митническо оборудване. Чл. 25. Дирекция „Митническа статистика и автоматизация“: 1. участва в разработването на стратегията и приоритетите за информационното осигуряване на агенцията; 2. определя насоките за развитието, организира и контролира внедряването на нови информационни, комуникационни и управленски технологии в агенцията; 3. осигурява взаимодействието с автоматизираните информационни системи, функциониращи в други държавни органи и институции; 4. планира и организира изпълнението на информационните проекти и техните промени; 5. осигурява съответствието на информационните системи на митническата администрация с изискванията на Европейския съюз; 6. разработва основните принципи за развитие на страницата на агенцията в интернет с цел предлагане на услуги на информационното общество; 7. проучва информационните потребности на агенцията, извършва анализи и предлага решения за развитието на информационните системи на митническата администрация и изграждането на интегрираната митническа информационна система; 8. прави предложения за модернизиране на съществуващото програмно-техническо осигуряване; 9. координира, ръководи и участва в изграждането на бизнес моделите на информационните системи на митническата администрация; 10. организира, ръководи и осигурява дейностите по изграждане на информационните системи на митническата администрация; 11. осигурява непрекъснато техническо наблюдение и контрол на работоспособността на информационните системи на митническата администрация; 12. участва в изготвянето на документите по сигурността, необходими за акредитиране на автоматизираните информационни системи или мрежи за класифицирана информация, в администрирането им и в процеса на тяхното развитие и експлоатация; 13. организира, ръководи и осигурява дейностите в областта на митническата статистика и изготвя информации, разработва анализи и прогнози за дейността на митническата администрация; 14. осъществява връзките и координацията с другите ведомства в областта на статистиката, обмен на информация с други държавни органи, международен обмен на данни с други митнически администрации; 15. осъществява методическото ръководство на архивирането на специфични митнически документи в митническите учреждения и организира функционирането на централния архив на агенцията; 16. осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения в областта на декларирането пред митническите органи; 17. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с процеса на митническото деклариране. Чл. 26. Дирекция „Международни отношения“: 1. участва в разработването и следи за прилагането на основни и стратегически документи и оперативни планове, свързани с изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, в частта им от компетентността на агенцията; 2. координира участието на Република България в програми на Европейските общности в частта им от компетентността на агенцията; 3. участва в работата на Работна група No 24 „Митнически съюз“ и в работата на други работни групи към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет; 4. координира изготвянето на проектите на позиции по въпроси от компетентността на агенцията, които се разглеждат от Съвета на Европейския съюз и неговите спомагателни органи в процеса на комитология; 5. координира дейността на служителите по чл. 7, ал. 3 и участието на служители на агенцията в работата на органите на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз и на други международни организации; 6. участва в процеса на присъединяване на Република България към международни митнически конвенции и спогодби и подпомага останалите дирекции при изпълнението на ангажиментите, произтичащи за митническата администрация от тези международни договори; 7. осъществява и координира сътрудничеството на агенцията с други митнически администрации; участва в процеса на подготовка, съгласуване и сключване на двустранни митнически спогодби; 8. подготвя позицията на Република България и участва в работата на Световната митническа организация и координира участието на другите дирекции; 9. участва и координира представителството на агенцията в регионални инициативи и проекти; 10. подготвя материалите и участва в работата с международни организации и институции, доколкото те осъществяват дейност, свързана с компетенциите на агенцията; 11. участва в процеса на програмиране на програми на Европейския съюз и на други международни организации и институции и организира разработването на документация за изпълнение на проектите по тези програми в частта от компетентността на агенцията; 12. координира и контролира изпълнението на текущите проекти по програмите на Европейския съюз и на други международни организации и институции от компетентността на агенцията; 13. изготвя отчетните документи за проектите по програмите на Европейския съюз и на други международни организации и институции от компетентността на агенцията; 14. организира и координира участието на агенцията в международни прояви; 15. изготвя и извършва превода на международната кореспонденция на агенцията, както и осигурява превод на международни форуми, работни групи и срещи. Чл. 27. Дирекция „Централна митническа лаборатория“: 1. изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол; 2. изследва, анализира и идентифицира стоки, подлежащи на облагане с акциз; 3. изследва, анализира и идентифицира стоки, за които се прилагат мерките на Общата селскостопанска политика и на Общата рибарска политика на Европейския съюз; 4. изследва, анализира и идентифицира стоки за нуждите на класирането им в Комбинираната номенклатура на Европейския съюз; 5. изследва, анализира и идентифицира стоки, които са обект на специални мерки, включително и нетарифни, съобразно действащото законодателство; 6. събира, обработва, систематизира и съхранява документи и специализирана научно-техническа информация, свързани с предмета на дейност; 7. усвоява, разработва и внедрява стандартни, нови, модифицирани и алтернативни методи за изследване, анализ и идентификация на стоките; 8. осигурява и съхранява стандартни образци, сертифицирани сравнителни материали и еталони; 9. организира, координира и отчита дейността на другите митнически лаборатории; 10. оказва експертна научно-техническа помощ на митническата администрация; 11. сътрудничи с български и чуждестранни лаборатории, организации, физически и юридически лица, свързани с предмета на дейност; 12. изготвя и издава по искане на митническите учреждения техническа информация за опасни и вредни материали и продукти; 13. осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения при създаването на организация за вземането на проби от митническите органи. Чл. 28. Дирекция „Национален учебен център“: 1. участва в разработването на стратегията на агенцията за обучение и квалификация на митническите служители; 2. разработва годишна програма за обучение на служителите в митническата администрация; 3. организира и провежда обучението и квалификацията по длъжностни нива на служителите; 4. води регистър на издадените по чл. 5, ал. 1, т. 10 удостоверения за завършен курс на обучение; 5. анализира необходимостта от повишаване на професионалните познания на митническите служители, необходими им за осъществяване на служебните им задължения, организира провеждането на свързаните с това курсове и други форми на обучение, анализира ефективността им и оценява постигнатите резултати; 6. координира и контролира всички форми и дейности на обучение, осъществявани от регионалните учебни центрове; 7. събира, систематизира и съхранява библиотечен фонд, свързан с обучението и квалификацията на митническите служители; 8. осъществява сътрудничеството със сходни български и чуждестранни учебни звена с цел обмяна на информация и опит; 9. осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на националната школа за обучение на митническите кучета в системата на агенцията. Раздел VIII Организация на работата на Централното митническо управление Чл. 29. Директорите на дирекции в Централното митническо управление на агенцията ръководят, организират, контролират, планират, координират, отчитат и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция по изпълнението на определените в правилника функции. Чл. 30. Освен определените с правилника функции дирекциите изпълняват и други задачи, възложени им от директора на агенцията в кръга на тяхната компетентност. Чл. 31. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията, изпълняват задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите и другите нормативни актове в страната и съобразно длъжностните си характеристики. Чл. 32. Писмената кореспонденция и работните срещи с представители на министерствата и другите ведомства се осъществяват от директора на агенцията или от определени от него длъжностни лица. Чл. 33. (1) Работното време на служителите от Централното митническо управление на агенцията при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично. (2) Работното време е от 9,00 до 17,30 ч с обедна почивка от 12,30 до 13,00 ч. (3) Разпределението на работното време на служителите от митниците и включените в тях митнически учреждения, както и на служителите от Централното митническо управление, изпълняващи специфични задачи, се определя от директора на агенцията или от упълномощени от него служители на ръководна длъжност. Чл. 34. (1) Предложенията и сигналите, подадени до директора на агенцията, се разглеждат по реда на глава осма „Предложения и сигнали“ от Административнопроцесуалния кодекс. (2) Предложенията или сигналите – писмени или устни – може да са подадени лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират, като се отразяват подателят, датата на постъпване и въпросът, изложен в предложението или сигнала, както и служителите, на които е възложена подготовката на решението по тях. (3) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. (4) Предложенията или сигналите, които не са в рамките на компетентността на директора на агенцията, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала. (5) Приемът на граждани и представители на организации и изслушването на техните предложения и сигнали се извършва всеки вторник и четвъртък от 14,00 до 16,00 ч в сградата на Централното митническо управление на агенцията. Глава четвърта СЛУЖИТЕЛИ В АГЕНЦИЯТА Чл. 35. (1) Дейността на агенцията се осъществява от държавни служители и от лица по трудово правоотношение. (2) Новоназначените служители в специализираната администрация задължително завършват базов курс за обучение на митнически инспектори в дирекция „Национален учебен център“. Чл. 36. Митническите служители при изпълнение на служебните си задължения се легитимират със служебна карта. Чл. 37. (1) Митническите служители имат право на униформено облекло. (2) Директорът на агенцията определя длъжностите и работните места в митническите учреждения, за които служителите са длъжни да носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения. (3) Униформеното облекло не може да се предоставя за ползване от други лица. (4) Видът, материята, цветът, моделът и отличителните знаци на униформеното облекло се определят от директора на агенцията. Чл. 38. (1) Стойността и сроковете за износване на униформеното облекло на митническите служители се определят от директора на агенцията съгласувано с министъра на финансите. (2) При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 и 11, чл. 327, т. 1, 2 и 3 и чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 10 от Кодекса на труда, както и при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 3, 7, 8 и 9, чл. 106, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител униформеното облекло не се връща и не се заплаща за недоизносената част. (3) В останалите случаи на прекратяване на трудовото и служебното правоотношение униформеното облекло не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване. (4) При прекратяване на трудовото или служебното правоотношение отличителните знаци на униформеното облекло подлежат на връщане. (5) Средствата за униформеното облекло се осигуряват от бюджета на агенцията. Чл. 39. (1) Унищоженото или повреденото униформено облекло по време на служебни задължения не по вина на лицето, което се установява с протокол, утвърден от началника на митницата, се възстановява със средства от бюджета на агенцията. (2) Загубеното, унищоженото или повреденото униформено облекло по вина на лицето се възстановява с негови средства. (3) Отличителните знаци на униформеното облекло се предоставят безплатно на имащите право на това облекло. Загубените, унищожените или повредените отличителни знаци на униформеното облекло по вина на лицето се възстановяват с негови средства. (4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 ръководителят на митническото учреждение може да премести лицето да работи на друго работно място до възстановяване на униформеното му облекло. Чл. 40. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавните служители и лицата по трудово правоотношение могат да бъдат награждавани от директора на агенцията. В заповедта за награждаване се определя видът отличие или награда, като по преценка директорът на агенцията може да награди едновременно с отличие и с предметна или парична награда. Общият размер на наградите за една календарна година не може да надвишава три основни заплати на служителя. (2) Директорът на агенцията утвърждава образец на златен и сребърен почетен знак на митническата администрация. (3) Средствата за награди се изплащат от бюджета на агенцията. Чл. 41. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите в агенцията могат да се увеличават до максималния размер за съответната длъжност по ред, определен с Вътрешните правила за работна заплата. Заключителни разпоредби § 1. Правилникът се приема на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за митниците и чл. 11 от Закона за администрацията. § 2. Изпълнението на правилника се възлага на директора на агенцията. Приложение към чл. 7, ал. 2
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 142 от 19 юли 2010 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 142 ОТ 19 ЮЛИ 2010 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Постановление No 266 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 91 от 2009 г.; изм., бр. 2 и 18 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 т. 13 се отменя. 2. В приложението към чл. 2, ал. 3 т. 13 се отменя. § 2. В Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с Постановление No 266 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2010 г.; попр., бр. 3 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2010 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1 числото „14“ се заменя с „15“. 2. В чл. 17, т. 7 наименованието „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ се заменя с „Финанси“. 3. В чл. 22, ал. 2: а) в т. 2 думите „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ се заменят с „Финанси“; б) създава се нова т. 3: „3. дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“;“ в) досегашните т. 3 – 5 стават съответно т. 4 – 6. 4. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. Дирекция „Финанси“: 1. съставя консолидиран проект на бюджет и тригодишна бюджетна прогноза на министерството по Единната бюджетна класификация и по програми; 2. изготвя месечното разпределение на бюджета по икономически елементи на Единната бюджетна класификация и предлага на министъра разпределението на бюджетните кредити по второстепенни разпоредители; 3. разработва методология на счетоводната и финансовата политика на министерството по Закона за счетоводството и нормативните актове по бюджетната политика; 4. организира и осъществява счетоводната отчетност по Единната бюджетна класификация и по програми съгласно програмния и ориентиран към резултатите бюджет и по счетоводни сметки в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Сметкоплана на бюджетните предприятия и приложимите счетоводни стандарти; 5. осъществява дейностите по разпределянето, контрола и анализа за разходването на средствата от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и обосновката на предложения за корекции по техните бюджети, осъществяването на контрол по трансфера на собствени приходи на второстепенните разпоредители към министъра; 6. съставя касови отчети за изпълнението на бюджета, организира, координира, обобщава и изготвя финансови отчети за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на министерството за всеки отчетен период; 7. изготвя финансов отчет и оборотни ведомости на министерството и консолидиран годишен финансов отчет и оборотни ведомости на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 8. анализира и администрира разходите, извършвани от министерството; 9. контролира плащанията по сключените договори; 10. извършва плащанията по договори, финансирани от оперативните програми, организира и поддържа отделна счетоводна система или отделен модул в счетоводната система и съставя отчет за касовото изпълнение по оперативните програми; 11. планира и утвърждава необходимите средства за реализация на договорите, финансирани по оперативни програми чрез системата на Единната сметка, и съставя обобщен отчет за касовото изпълнение по тези договори за системата на министерството; 12. осигурява съхранението на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството и вътрешните правила и инструкции; 13. изготвя и съхранява месечните ведомости за работните заплати и извършва плащанията по тях; 14. издава удостоверение за осигурителен доход въз основа на ведомостите на министерството и на ликвидирани ведомства, съхранявани в архива на министерството; 15. организира и извършва в установените срокове годишните инвентаризации; 16. осъществява предварителния контрол за законосъобразност върху финансовата дейност на министерството с изключение на контрола, осъществяван от Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 17. организира и координира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол върху финансовата дейност на министерството с изключение на дейностите, свързани с изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“.“ 5. Създава се чл. 24а: „Чл. 24а. Дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“: 1. планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, изготвя график за тяхното провеждане през съответната година с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 2. разработва документациите за участие по процедурите за възлагане на обществени поръчки с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тази функция е възложена на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 3. подготвя и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки на Европейската общност и националното законодателство с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, като носи отговорност за законосъобразното им провеждане; 4. изготвя договорите за възлагане на обществени поръчки и организира сключването им, осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението им съвместно с отговорното административно звено, от което получава необходимата информация, с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 5. води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тази функция е възложена на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 6. подготвя и изпраща в нормативно установените срокове документите и информацията до Агенцията по обществени поръчки, съответно Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки, до „Държавен вестник“/„Официален вестник“ и до Европейската комисия, с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 7. отговаря за разработването, изменението и допълнението на вътрешните правила за провеждане на обществени поръчки с изключение на тези, които регламентират дейността на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, свързана с подготвянето и възлагането на обществени поръчки; 8. съхранява документацията по провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки с изключение на документацията по процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по процедурите, за които отговаря Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 9. изготвя становища и съдейства за изграждане на правна защита при подадени жалби във връзка с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки; 10. организира, отговаря и осъществява контрол за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и управление, поддръжката и ремонта на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на министерството, включително застраховането им съобразно действащото законодателство; 11. организира и осъществява цялостното техническо обслужване на министерството с транспорт, както и регистрация на моторни превозни средства, застраховане, поддръжка и ремонт и годишни прегледи; отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности; организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административната сграда на министерството и в прилежащите й терени; 12. предлага предприемане на разпоредителни действия по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи на министерството с оглед постигане на максимална ефективност; 13. поддържа цялостната документация на собствеността; 14. координира дейността и подпомага министъра при осъществяването на правомощията му по изпълнението на бюджета за капиталови разходи, като подготвя и предлага проекти на поименни списъци на обектите за строителство и ремонт за съответната година, които ще се финансират от министерството, организира и отговаря за дейностите по провеждане на инвестиционната политика на министерството; 15. осъществява мониторинг и контрол върху управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 16. поддържа регистъра на търговските дружества по чл. 35 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.“ 6. В приложението към чл. 15, ал. 2: а) на ред „дирекция „Административно и информационно обслужване и технологии“ числото „26“ се заменя с „24“; б) ред „дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ 16“ се изменя така: „дирекция „Финанси“ 13“; в) след ред „дирекция „Финанси“ 13“ се създава ред „дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“ 5“. За министър-председател: Симеон Дянков Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (oбн., ДВ, бр. 93 от 2018 г.; изм., бр. 8, 39, 53, 69 и 74 от 2019 г. и бр. 4 от 2020 г.) § 1. В чл. 39, ал. 7 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „ал. 7“ се заличават, а думите „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5“. 2. В т. 3 думите „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5“. § 2. В чл. 48, ал. 2 думите „чл. 39, ал. 5“ се заменят с „чл. 39, ал. 4“. § 3. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6: „§ 6. (1) За всички заявления, подадени и одобрени през периода съгласно чл. 3 от Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/132 на Комисията от 30 януари 2020 г. за определяне на спешна мярка под формата на дерогация от член 45, параграф 3 от Регламент (ЕС) No 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на участието на Съюза в мярката за популяризиране в лозаро-винарския сектор (OВ, L 27, 31.01.2020 г.): 1. максималният размер на финансовата помощ по чл. 36, ал. 1 e до 60 на сто от стойността на допустимите разходи; 2. максималният размер на финансовата помощ по чл. 36, ал. 2 е до 20 на сто от стойността на допустимите разходи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 кандидатът за предоставяне на финансова помощ участва във финансирането с минимум 40 на сто от стойността на допустимите разходи, а в случаите на ал. 1, т. 2 – с минимум 20 на сто от стойността на допустимите разходи. (3) Промоционални проекти, които предвиждат видимост на търговски марки и/или популяризират сортови вина без ЗНП/ЗГУ, могат да получат само финансова помощ от ЕФГЗ до 60 на сто от стойността на допустимите разходи и нямат право на държавна помощ.“ Заключителна разпоредба § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 3 февруари 2020 г. Министър: Десислава Танева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Плевен, съобщава, че на основание чл. 218, ал. 2 ЗУТ е образувано а.д. No 630/2015 г. по описа на съда срещу Заповед No РД-12-314 от 8.06.2015 г. на заместник-кмета на община Плевен, с която е одобрен план за регулация и застрояване за урегулирани поземлени имоти ХVІІ-3646 за обезщетяване и ІІ-3647 за обезщетяване в кв. 366 по плана на гр. Плевен и се изменя действащият ЗРП в обхвата на територията на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ по реда на § 6, ал. 1 ПРЗУТ. Заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници по делото в едномесечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“ чрез подаване на заявления до съда, които да съдържат реквизитите по чл. 218, ал. 5 ЗУТ. Към заявлението се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересувано лице на заявителя. Със заявлението е недопустимо да се правят искания за отмяна на оспорената заповед, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 133 от 13 юни 2013 г. за изменение на Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с Постановление No 193 на Министерския съвет от 2010 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 133 ОТ 13 ЮНИ 2013 Г. за изменение на Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с Постановление No 193 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2011 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Навсякъде в приложението към чл. 9 думите „но не по-ниска от цената на придобиването му“ се заменят с „но не по-ниска от балансовата му стойност“. Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 4 от 15 януари 2015 г. за одобряване на допълнителни трансфери чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 4 ОТ 15 ЯНУАРИ 2015 Г. за одобряване на допълнителни трансфери чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни трансфери в размер до 13 000 000 лв. чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за бюджетите на общините за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“. (2) Трансферите по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2015 г. Чл. 2. Средствата по чл. 1 да се предоставят на общините чрез Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на социалната услуга „Личен асистент“ на потребителите, за които е извършена социална оценка по Проект „Подкрепа за достоен живот“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г. Чл. 3. Министърът на труда и социалната политика да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. на базата на предоставени трансфери за съответния месец, като уведомява министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извършва произтичащите промени по централния бюджет за 2015 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 16 от 29 септември 2005 г. за електронните платежни инструменти НАРЕДБА No 16 от 29 септември 2005 г. за електронните платежни инструменти Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. (1) Тази наредба урежда: 1. минималното съдържание на договори, свързани с използването на електронни платежни инструменти (по-нататък “ЕПИ”); 2. ред за издаване на банкови платежни карти и за извършването чрез тях на плащания и други операции на територията на страната; 3. електронните банкови услуги; 4. условията за издаване на електронни пари; 5. отчетността във връзка с електронните платежни инструменти; 6. защитата и обмена на информация във връзка с използването на ЕПИ. (2) Електронните платежни инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи. (3) Електронните платежни инструменти по смисъла на тази наредба са: 1. платежни инструменти за отдалечен достъп, които позволяват на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или други технически способи, като: а) банкова платежна карта; б) електронно банково платежно заявление при електронните банкови услуги; 2. инструменти за електронни пари. Глава втора ДОГОВОРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕПИ Раздел I Договорни отношения между издател и оправомощен държател Минимално съдържание Чл. 2. (1) Договорът за ЕПИ между издателя и оправомощения държател се сключва в писмена форма. (2) Договорът за ЕПИ има следното минимално съдържание: 1. страни по договора; 2. вид на предоставения ЕПИ и устройства, които оправомощеният държател може да ползва, когато извършва операции чрез този инструмент; 3. видове операции, които могат да се извършват чрез ЕПИ; 4. обичаен срок, в рамките на който издателят изпълнява инструкциите на държателя; 5. ограничения при извършване на операциите, ако има такива; 6. обичаен срок, през който държателят урежда задълженията, произтичащи от извършените чрез ЕПИ операции, както и от такси и комисиони или от възстановяване на средства, дължими на издателя; 7. вид и размер на таксите и комисионите, както и условията за изменението им; 8. правила за извършване на операциите в чуждестранни валути, както и посочване на приложимите обменни курсове; 9. правила за изчисляване на лихва, ако това е приложимо към съответния ЕПИ; 10. условия и ред за подаване и разглеждане на възражения; 11. срок за действие на договора и условия за неговото продължаване; 12. начини, срок за предизвестие и основания, при които издателят може да прекрати договора; 13. процедура в случай на загубен, унищожен или откраднат ЕПИ. (3) Срокът за предизвестие по ал. 2, т. 12 не може да бъде по-кратък от един месец. Прекратяване на договор за ЕПИ Чл. 3. Прекратяване на договор за ЕПИ може да се извърши при отправяне на писмено предизвестие от всяка страна. Издателят може да прекрати договора само поради основания, посочени в договора. Общи условия на издателя Чл. 4. (1) Всеки издател изготвя в писмена форма на български език и предоставя на интересуващите се лица общите си условия за издаване и използване на ЕПИ с минимално съдържание по чл. 29, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. (2) Българската народна банка (по-нататък “БНБ”) изготвя примерни общи условия за издаване и използване на ЕПИ и ги обявява по подходящ начин. (3) Издателят на ЕПИ е задължен да предоставя в мястото на търговската си дейност и/или чрез използване на средства за масова информация свободно достъпна информация относно: 1. приложимите лихвени проценти; 2. размера на приложимите такси и комисиони. Раздел II Договорни отношения между издател/акцептираща банка и търговец Минимално съдържание Чл. 5. (1) Договорът между издател или друга банка (по-нататък “акцептираща банка”) и търговец за приемане на плащания чрез ЕПИ се сключва в писмена форма и съдържа най-малко: 1. видовете ЕПИ, чрез които могат да се извършват операции с търговеца; 2. приложимите процедури, включително процедурите за сигурност, както и задълженията на търговеца във връзка с извършването на операции; 3. срока и начина на плащане спрямо търговеца от издателя или акцептиращата банка; 4. причините, поради които търговецът може да откаже да приеме плащането чрез ЕПИ; 5. задължението на търговеца да приема плащания с ЕПИ при едни и същи условия с плащанията в наличност, включително да не начислява допълнителни такси и комисиони от цената по плащания с ЕПИ. (2) Издателят или акцептиращата банка са длъжни да заверят сметката на търговеца с произтичащата от транзакцията сума, в съответствие с принципите и в сроковете, предвидени с договора по ал. 1. Право на отказ на търговеца Чл. 6. Търговецът може да откаже да приеме плащане по реда на чл. 5, ал. 1, т. 4 в случай на: 1. невалидност на ЕПИ; 2. направено известие относно изгубен или откраднат ЕПИ; 3. несъответствие на подписа върху ЕПИ с подписа върху документа за транзакцията или документа за самоличност; 4. отказ от страна на държателя да представи документ, потвърждаващ неговата самоличност, в случая по чл. 7, ал. 1, или когато търговецът установи, че неоправомощено лице използва ЕПИ; 5. невъзможност да се получи потвърждение за извършване на операцията; 6. съмнение за неистински или подправен ЕПИ или липса на някой от задължителните защитни елементи върху ЕПИ; 7. липса на подпис върху ЕПИ, ако такъв се изисква за валидността на ЕПИ. Контрол от страна на търговеца Чл. 7. (1) Търговецът може да изисква от държателя на ЕПИ да представи документ, потвърждаващ неговата самоличност. (2) Търговецът може да задържи ЕПИ, ако това е уговорено в договора по чл. 5, ал. 1, в случай на: 1. невалидност на ЕПИ; 2. направено известие относно изгубен или откраднат ЕПИ; 3. несъответствие на подписа на ЕПИ с подписа на фактурата за покупките; 4. използване на ЕПИ от неоправомощено лице; 5. получаване на нареждане от издателя да задържи съответния ЕПИ. (3) Търговецът е длъжен да спазва процедурите за сигурност, съдържащи се в договора по чл. 5, ал. 1, като не предоставя информация за номера на картата на държателя, личните данни на държателя, както и каквато и да е друга информация, свързана с държателя или картата, на неоправомощени лица, както и да не допуска неподходяща употреба или копиране на ЕПИ. Приемане на плащания Чл. 8. (1) В мястото, където извършва своята дейност, търговецът недвусмислено обозначава чрез какви ЕПИ могат да се осъществяват операции с него. (2) Всеки търговец, който приема издължаване чрез електронен платежен инструмент по смисъла на тази наредба, е длъжен да приема и плащания в наличност. Това изискване не се прилага при плащания по дистанционни договори или при платежни транзакции в среди за самообслужване. Разглеждане на възражения Чл. 9. Издателят на ЕПИ и/или акцептиращата банка разглеждат възражения във връзка с транзакциите, оспорени от търговеца, по начин и в срокове, посочени в договора по чл. 5, ал. 1. При транзакции, извършени на територията на Република България, възраженията се разглеждат в двуседмичен срок от подаването им. Глава трета БАНКОВИ ПЛАТЕЖНИ КАРТИ Раздел I Общи положения Определение Чл. 10. (1) Банковата платежна карта (по-нататък “банкова карта”) е вид ЕПИ и представлява карта, върху която е записана информация по eлектронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения държател, отдалечен достъп до банкова сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения държател и банката, както и за извършване на следните операции: 1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ; 2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3. плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС; 4. превод между сметки чрез терминални устройства АТМ; 5. плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ; 6. справочни и други платежни и неплатежни операции. (2) Банкова карта се издава въз основа на договор за банкова карта, като банката дава възможност за получаването й от оправомощения държател в срок не по-дълъг от 15 дни от сключването на договора, освен ако не е договорено друго. Картата може да бъде: 1. дебитна - позволяваща на оправомощения държател да има достъп до средства в размер разполагаема наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател; 2. кредитна - позволяваща на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя. (3) Банковата карта е собственост на издателя. (4) Банковата карта се използва само лично от оправомощения държател. (5) Банковата карта се издава за определен срок. Името на оправомощения държател, номерът на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й страна. Номерът на картата включва идентификационния номер на издателя. (6) Номерирането, дизайнът, физическите и техническите спецификации на банковите карти се определят съгласно указания, издадени от БНБ. (7) Устройствата, чрез които се извършват плащанията, носят търговската марка на видовете картови продукти, които се приемат от съответното устройство. Банките осигуряват свободен достъп за всички картодържатели до устройствата, които тези банки обслужват финансово и се намират на общодостъпни места. Персонален идентификационен номер Чл. 11. (1) Персоналният идентификационен номер (по-нататък “ПИН”) на всеки оправомощен държател, свързан с неговата карта, се определя от издателя на картата. Издателят предава ПИН на оправомощения държател, като осигурява запазването му в тайна. (2) Персоналният идентификационен номер е най-малко четирицифрен и служи за идентифициране на оправомощения държател. (3) Картата може да се използва само със съответния ПИН, определен за нея. Ако оправомощеният държател забрави своя ПИН, издателят издава нова карта с нов ПИН в срока по чл. 10, ал. 2 или в същия срок генерира нов ПИН на картата при спазване на реда по ал. 1. (4) Персоналният идентификационен номер се използва за извършване с банкова карта на операциите по чл. 10, ал. 1 чрез въвеждането му от оправомощения държател от клавиатурата на терминално устройство АТМ или ПОС. (5) Всеки лицензиран системен картов оператор, управляващ система за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната (по-нататък “системен картов оператор”), или издателят е длъжен да осигури възможност на всеки оправомощен държател да променя своя ПИН чрез терминално устройство АТМ с ново значение, известно само на него. Издател на банкови карти Чл. 12. (1) Издател на банкови карти може да бъде само търговска банка или клон на чуждестранна банка (по-нататък “банка”). (2) Банка може да издава и управлява банкови карти, ако тази дейност е включена в издадената й банкова лицензия. (3) Всяка банка, която издава банкови карти и/или управлява операции с тях, е длъжна да осигури възможност от всяко терминално устройство АТМ или ПОС, което тя поддържа финансово, да могат да се извършват операциите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 с всички банкови карти, издадени на територията на страната. (4) Терминалните устройства ПОС и АТМ на територията на страната задължително имат директна или индиректна он-лайн връзка с обслужвана от системен картов оператор система. (5) Защитата на поддържаните от банката терминални устройства АТМ и ПОС отговаря на изискванията на обслужващия банката системен картов оператор. Функции на системен картов оператор Чл. 13. (1) Авторизацията на междубанковите плащания по операции с банкови карти на територията на страната се извършва от издателя или от обслужващия го системен картов оператор посредством съобщения, изпращани от банката, на чието терминално устройство АТМ или ПОС се извършва транзакцията (акцептиращата банка). Системният картов оператор, обслужващ акцептиращата банка, посредничи при предаване на съобщението до издателя или до обслужващия издателя системен картов оператор, с който той има връзка. (2) Авторизацията на плащанията в режим он-лайн на територията на страната с банкови карти, издадени в чужбина, се извършва посредством авторизационни съобщения, директно изпращани от акцептиращата банка до издателя или чрез обслужващия я системен картов оператор. (3) Системният картов оператор е длъжен да: 1. осъществява връзка със системата за брутен сетълмент в реално време RINGS; 2. определя операционни правила, задължителни за всички участници в обслужваната от него платежна система, които се прилагат към договорите по ал. 5; 3. изпитва и одобрява техническите и програмните средства на участниците в обслужваната от него платежна система, като осигурява тяхната съвместимост с оборудването за авторизация и защита срещу неавторизиран достъп; 4. осигурява техническа възможност за осъществяване на директна и индиректна он-лайн връзка на терминалните устройства АТМ и ПОС на територията на страната с обслужваната от него система в зависимост от уговореното в договора по ал. 5; 5. осигурява връзка на обслужваната от него платежна система с аналогични платежни системи. (4) Системният картов оператор осигурява възможност за: 1. авторизиране (одобряване) на плащания с използване на банкови карти; 2. активиране на банковите карти; 3. персонализиране на банкови карти; 4. определяне и изменяне ПИН на банкови карти; 5. извършване на други услуги във връзка с осъществяваната от него дейност. (5) Отношенията между системния картов оператор и участващите в обслужваната от него система издатели се уреждат с договор. В договора се включва текст, с който издателите дават предварително съгласието си системният картов оператор да прави заявки за сетълмент срещу техните сетълмент-сметки в БНБ във връзка с извършването на междубанкови плащания, породени от авторизираните операции по чл. 10, ал. 1. (6) Чрез терминалните устройства, свързани към системен картов оператор, се извършват плащания с банкови карти на всеки издател, участващ както в обслужвана от този оператор платежна система, така и в платежна система, обслужвана от друг системен картов оператор. За тази цел всички лицензирани системни картови оператори създават връзка помежду си. (7) Ако по сетълмент-сметката си издателят не може да изпълни задължение, произтичащо от използването на банкова карта, системният картов оператор отказва авторизирането на плащания с използване на банкови карти на този издател въз основа на уведомление от БНБ. Авторизация Чл. 14. Операциите по чл. 10, ал. 1 на територията на страната се авторизират (одобряват) или отказват от авторизационната система на издателя или на обслужващия го системен картов оператор след проверка на условията по чл. 20. Персонализиране и активиране на банковите карти Чл. 15. Банковите карти се персонализират от издателя или от обслужващия го системен картов оператор, като върху информационния носител на банковата карта се записват необходимите данни, свързани с оправомощения държател. Междубанкови плащания Чл. 16. Системният картов оператор осигурява извършването на междубанковите плащания с банкови карти въз основа на даденото съгласие от банките издатели в договора по чл. 13, ал. 5, като предава към RINGS данните съгласно графика на системния ден на RINGS по ред и начин, определен от БНБ. Предаване на данни Чл. 17. Данните за плащанията с банкови карти се предават между издателите и обслужващия ги системен картов оператор във време, формат, по начин и процедури, определени с операционните правила на оператора. Раздел II Договор за банкова карта Сключване на договор за банкова карта Чл. 18. (1) Банковата карта се издава въз основа на писмен договор между издателя и оправомощения държател, като в случай, че за операциите с картата е открита банкова сметка, титулярят на сметката в писмена форма предоставя на издателя правото да съобщава на обслужващия го системен картов оператор, ако има такъв, информация за състоянието на сметката. (2) Преди сключване на договора издателят предоставя в писмена форма на оправомощения държател своите общи условия за издаване и използване на банкова карта, както и за минималното съдържание на договора за банкова карта, който освен елементите по чл. 2, ал. 2 включва уговорки за: 1. описанието и начина на използването на банковата карта, както и описанието на функциите и начина на използване на терминалните устройства АТМ и ПОС; 2. задълженията и отговорностите на оправомощения държател и на издателя, както и дължимата грижа, която оправомощеният държател трябва да полага за опазване на банковата карта срещу унищожаване, изгубване, открадване, подправяне или използване по друг неправомерен начин; 3. персоналния идентификационен номер, свързан с картата, и задължението на оправомощения държател за опазването му в тайна; 4. времето, в което сметката на оправомощения държател ще бъде задължена, както и вальора; 5. времето, през което дадена операция може да бъде оспорена от оправомощения държател, както и описанието на условията и реда за подаване на възражения и обезщетяване; 6. лимитите за теглене на пари от терминално устройство АТМ и за плащане от терминално устройство ПОС и условията за ползване на кредит за осигуряване на плащанията с картата. (3) Ако банковата карта може да се използва в чужбина, издателят уведомява писмено оправомощения държател и за: 1. сумата и размера на таксите и комисионите, събирани за операции в чужда валута; 2. приложимия обменен курс за операции в чужда валута, както и датата за определяне на този курс. (4) Издателят не може да изпраща банкови карти на лица, с които няма сключен договор. Договор за банкова карта Чл. 19. (1) С договора за банкова карта издателят се задължава да извършва по нареждане на оправомощения държател операции по чл. 10, ал. 1, като операциите по чл. 10, ал. 1, т.1 и 2 трябва да могат да се извършват с всички банкови платежни карти. (2) Оправомощеният държател се задължава: 1. да ползва банковата карта само лично в съответствие с условията за нейното издаване и ползване и да я пази с грижата на добър стопанин; 2. да пази в тайна своя ПИН и да вземе всички необходими мерки срещу узнаването му от други лица; 3. незабавно да уведомява след узнаването издателя и/или обслужващия го системен картов оператор за: а) унищожаване, изгубване, кражба, отнемане по друг начин, подправяне или използване по друг неправомерен начин на банковата карта, както и за узнаване на ПИН от трето лице; б) извършването на операция с банковата карта, която не е одобрена от оправомощения държател; в) установена от него грешка или нередовност при воденето на сметката от издателя. 4. да не записва своя ПИН по начин, който дава възможност за узнаването му от друго лице, включително върху банковата карта или върху каквато и да е вещ, която носи заедно с банковата карта; 5. да осигурява покритие за банковата сметка, открита за картата, включително и чрез кредит от издателя. (3) Уведомленията по ал. 2, т. 3 се извършват по телефон, факс или телекс, или чрез писмено заявление пред издателя или обслужващия го системен картов оператор. Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни да осигурят възможност за получаване на уведомленията по ал. 2, т. 3 по всяко време на денонощието чрез предварително посочени телефонни, телефаксни и телексни номера, както и да определят ред за доказване на уведомленията, включително времето на получаването им, които предварително да доведат до знанието на оправомощения държател. (4) Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни след получаване на уведомление да вземат всички необходими мерки за спиране на по-нататъшното използване на банковата карта, дори и оправомощеният държател да е действал умишлено или при груба небрежност. Покритие и лимит Чл. 20. (1) Оправомощеният държател може да тегли пари от терминално устройство АТМ до размера на определената за него максимална сума за денонощие (лимит) и да извършва плащания от терминално устройство ПОС до размера на определената за него максимална сума за определен период или за една сделка (лимит). (2) При условията на ал. 1 оправомощеният държател може да извършва плащания с банкова карта до размера на покритието по сметката му и/или до предварително договорен с банката кредитен лимит. (3) Издателят може едностранно да променя лимитите по ал. 1, за което незабавно уведомява оправомощения държател. Промяната влиза в сила, ако оправомощеният държател не възрази в срок 30 дни след получаване на уведомлението. (4) Размерът на покритието и лимитите по сметката се съобщават от издателя на обслужващия го системен картов оператор. Задължения за издателя след извършванена операция с банкова карта Чл. 21. (1) След извършване на всяка операция с банкова карта издателят осигурява възможност за писмено уведомяване на оправомощения държател най-малко за: 1. вида, датата, часа и номера на операцията, така че оправомощеният държател да може да я идентифицира еднозначно, както и за терминалното устройство, чрез което операцията е била извършена; 2. сумата на операцията, с която е била задължена сметката на оправомощения държател, включително сумата в чужда валута. (2) Издателят осигурява възможност за писмено уведомяване на оправомощения държател за всяка извършена операция относно: 1. сумата на таксите и комисионите; 2. обменния курс, използван при операцията с чуждестранна валута. (3) Издателят осигурява на оправомощения държател възможност за проверка на последните операции за определен период от време, извършени с банковата карта, както и за салдото по сметката на оправомощения държател. Задължение за уведомление Чл. 22. Издателят уведомява в най-кратък възможен срок обслужващия го системен картов оператор за датата на изтичане на срока на картата или за датата на прекратяване на договора за банкова карта, когато това е станало предсрочно, като от този момент обслужващият системен картов оператор спира авторизирането на операциите с тази карта. Връщане на картата Чл. 23. При изтичане срока на картата оправомощеният държател я връща на издателя в договорен с него срок, а при предсрочно прекратяване на договора за банкова платежна карта тя се връща в деня на предсрочното прекратяване. Съответно прилагане Чл. 24. (1) При съгласие на титуляр на сметка договор за банкова карта може да се сключи и с лице, което не е страна по договора за банкова сметка. В този случай се прилагат съответно правилата по чл. 10, 11, 18, 19, 20, 21 и 23, като отговорността за вреди по чл. 26 се носи и от титуляря на сметката. (2) Упълномощените от титуляря на сметката държатели могат да извършват плащания до размера на установеното за тях покритие и лимит. Национална валута Чл. 25. Плащанията с банкови карти по тази наредба чрез терминалните устройства ПОС и АТМ на територията на страната се извършват само в национална валута. Раздел III Отговорност и доказване Отговорност Чл. 26. (1) Издателят и обслужващият го системен картов оператор не носят отговорност за вредите, причинени при ползването на банкова карта, ако преди получаването на уведомлението за унищожаване, изгубване, открадване или използване по друг неправомерен начин на банкова карта добросъвестно са изпълнили нареждане за извършване на операция с нея от лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е било овластено да я извърши. В случаите по ал. 2, при които оправомощеният държател не понася вредите, те се понасят от издателя. (2) До получаване на уведомлението по ал. 1 оправомощеният държател понася вредите, които са причинени, но на стойност не повече от 300 лв., освен ако е действал при умисъл или при груба небрежност, както и при неизпълнение на задълженията си по чл. 19, ал. 2, т. 1 - 4. (3) Ако издателят е уведомен за унищожаването, изгубването, открадването, подправянето или използването по друг неправомерен начин на банковата карта, той понася вредите, освен при умисъл или груба небрежност на оправомощения държател. (4) Оправомощеният държател не отговаря за вредите, причинени от ползването на банковата карта без въвеждане на ПИН. Въвеждането на ПИН само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на оправомощения държател. (5) Ако обслужващият издателя системен картов оператор е уведомен за унищожаването, изгубването, открадването, подправянето или използването по друг неправомерен начин на банковата карта, той отговаря за вредите, освен ако оправомощеният държател или издателят са действали умишлено. (6) Издателят отговаря за неизпълнение на задълженията си дори и ако операцията е извършена чрез терминално или друго устройство, което не е под пряк или изключителен контрол на издателя, освен ако операцията е извършена чрез терминално или друго устройство, което не е одобрено от издателя. (7) Издателят понася вредите от операции, неодобрени от оправомощения държател, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 6, както и за грешка или нередовно водене на сметката на оправомощения държател. (8) Отговорността на издателя обхваща: 1. сумата на неизпълнената или неточно изпълнената операция заедно с лихвата; 2. останалите вреди. (9) Издателят отговаря пред оправомощения държател за неизпълнението на операциите с банкова карта, ако неизпълнението се дължи на недостатък на картата, на терминалното или друго устройство, освен ако неизпълнението се дължи на умисъл или груба небрежност на оправомощения държател, или на нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 1. (10) Отговорността на издателя може да бъде разширявана с договора. (11) Намерените банкови карти задължително се предават на издателя. Доказване Чл. 27. (1) Всички операции, извършвани с използване на банкови карти чрез терминални устройства АТМ и ПОС, както и уведомленията по чл. 19 автоматично се регистрират в хронологичен ред съгласно операционните правила на обслужващия издателите системен картов оператор чрез определени процедури и технически средства на външен носител (магнитна лента, магнитен диск, гъвкав магнитен диск, оптичен диск или на други средства), които позволяват сигурно съхраняване и точно възпроизвеждане на информацията и изключват всяка възможност за нейното последващо изменение. (2) Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни да пазят цялата регистрирана информация и всички документи относно плащанията с банкови карти по реда и в сроковете, предвидени в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и в операционните правила на оператора. (3) Записванията по ал. 1 и 2 са счетоводни документи, ако отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. (4) Обстоятелствата, че операциите с банкови карти и записванията по банковите сметки са извършени точно, както и че тези операции и записвания не са засегнати от технически или друг недостатък се доказват от издателя. Раздел IV Сетълмент на плащанията с банкови карти Сетълмент Чл. 28. Сетълментът на плащанията с банкови карти, издадени на територията на страната, се извършва в БНБ през сетълмент-сметките на издателите на картите в БНБ. Посредничество при сетълмента Чл. 29. (1) Функциите, свързани с посредничеството при сетълмента на плащанията на територията на страната, възникващи от операции с банкови карти, се извършват от системния картов оператор на основа на договор между издателя на картите и съответната международна картова организация, ако картите са издадени по силата на такъв договор. (2) Издателите на банкови карти, издадени по силата на договор между издателя и международна картова организация, осигуряват на обслужващия ги системен картов оператор за всяко плащане на територията на страната с такива карти необходимата информация за извършване на сетълмент в cистемата за брутен сетълмент в реално време RINGS. Извършване на сетълмента Чл. 30. (1) Сетълментът на плащанията с банкови карти се извършва в БНБ чрез системата за брутен сетълмент в реално време RINGS. (2) Обслужващият издателите системен картов оператор събира и подава нетни резултати от преизчисляваните от него на многостранна основа взаимни задължения между издателите, възникнали от операции по чл. 10, ал. 1, извършени чрез терминални устройства АТМ или ПОС на територията на страната с банкови карти, издадени на територията на страната. (3) Данните за сетълмент по ал. 2 се изпращат като заявки за сетълмент от системния картов оператор към RINGS във формат, ред и начин, определени от БНБ. Глава четвърта ЕЛЕКТРОННИ БАНКОВИ УСЛУГИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННО БАНКОВО ПЛАТЕЖНОЗАЯВЛЕНИЕ Предмет на договора за електронни банкови услуги Чл. 31. По силата на договор за електронни банкови услуги чрез електронно банково платежно заявление: 1. банката се задължава да предоставя достъп до поддържани по сметка средства чрез използвани от оправомощения държател технически средства за комуникация, както и да извършва други действия, разпоредени от оправомощения държател; 2. оправомощеният държател инструктира банката да задължи неговата сметка със сумата на извършените операции с дължимите на банката такси и комисиони или се задължава в рамките на определен срок да плати дължимата сума по посочена от банката сметка. Минимално съдържание на договораза електронни банкови услуги Чл. 32. Договорът за електронни банкови услуги има съдържанието по чл. 2, ал. 2, като посочва и: 1. правила за електронно идентифициране на оправомощения държател; 2. правила, които оправомощеният държател трябва да следва при даване на разпореждания за извършване на транзакции и използване на други услуги, посочени в договора. Задължения на банката Чл. 33. Банка, предоставяща услуги въз основа на договора за електронни банкови услуги, е задължена: 1. да осигури сигурност на извършените от оправомощения държател транзакции с дължимата грижа и чрез подходящи технически способи; 2. да снабди оправомощения държател в срокове и по начин, посочени в договора, с информация за извършените операции и произтичащия от тях сетълмент, когато това е приложимо, както и за събраните такси и комисиони; 3. незабавно да информира за отказ или липса на възможност да се изпълни наредената операция по причини, които не зависят от банката. Задължения на оправомощения държател Чл. 34. (1) Оправомощеният държател няма право да разкрива информация за функционирането на ЕПИ, предоставен по силата на договор за услуги по електронно банково обслужване, когато такова разкриване може да стане причина за неефективност на механизмите, гарантиращи сигурността на разпоредените операции. (2) Оправомощеният държател понася разходите за всички операции, извършени от лица, на които е предоставил посочената в ал. 1 информация. Разпоредбите на чл. 26 се прилагат съответно. Отмяна на нареждания Чл. 35. Нареждания на оправомощения държател относно изпълнението на операция от банката могат да се отменят единствено преди тяхното изпълнение. Възражения Чл. 36. (1) Оправомощеният държател подава до банката възражения относно предоставената информация по чл. 33, т. 2 по начин и в срокове, посочени в договора. (2) В срокове, посочени в договора за електронни банкови услуги, които не могат да бъдат по-кратки от 14 дни след деня на получаване на уведомлението, оправомощеният държател уведомява издателя за несъответствия в уведомлението за операциите по чл. 33, т. 2, по-специално относно: 1. оспорвани операции, включени в уведомлението; 2. грешки или други несъответствия при извършване на сетълмента. (3) Оправомощеният държател незабавно уведомява банката за неполучаване на уведомлението за операциите в сроковете и със съдържанието, определени в договора. (4) Уведомленията на оправомощения държател по ал. 2 и 3 се разглеждат незабавно. Глава пета ИЗДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ Договор за издаване на електронни пари Чл. 37. (1) По силата на договор за издаване на електронни пари издателят се задължава да снабди държателя с инструмент за електронни пари срещу приемане на средства с размер не по-малък от стойността на издадените електронни пари. (2) Електронни пари се издават само от лицата по чл. 27, ал. 9 ЗППЕПИПС. Издател може да възлага на трети лица спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари, при условие че издателят е поел пълна отговорност за изпълнението на тези задачи и възлагането им на трети лица не води до никакви рискове за клиентите и платежния процес. (3) Електронни пари се издават само срещу пари в брой или наличности по банкови сметки, като стойността на издадените електронни пари не може да бъде по-ниска от стойността на парите в брой или наличностите по банкови сметки. (4) Стойността на електронните пари, съхранени върху един инструмент за електронни пари при едно зареждане, не може да надхвърля 300 лв. Минимално съдържание на договора Чл. 38. (1) При издаване на електронни пари всеки издател е задължен да сключи писмен договор с оправомощения държател като осигури, че правата и задълженията на всички страни, участващи в издаването и съхраняването на електронни пари (включително институциите, които ще приемат емитираните от издателя електронни пари като форма на плащане за стоки и услуги), са ясно определени в договорите. (2) Когато издател възлага на трети лица спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари, издателят сключва писмен договор с третото лице. (3) Договорите съдържат правата и задълженията на договарящите страни, както и финансовите задължения, поети от всеки участник в договора спрямо останалите участници в различните етапи от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. (4) Договорът за издаване на електронни пари съдържа най-малко: 1. информацията за устройствата, чрез които е възможно снабдяването на оправомощения държател с електронни пари; 2. условията и реда за придобиване на електронни пари от оправомощения държател; 3. минималния размер за обратно изкупуване на електронни пари по смисъла на чл. 41, ал. 2; 4. условията и сроковете за обратно изкупуване на електронни пари от издателя по искане на оправомощения държател; 5. правилата за извършване на плащания чрез инструмент за електронни пари; 6. финансовите задължения, поети от страните в договора при различните етапи от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. Забрана за ограничаване на отговорност Чл. 39. Договорът за издаване на електронни пари не може да ограничава отговорността на издателя спрямо оправомощения държател за загуба на електронни пари или за вреда, произтичаща от неточно изпълнение на операция, наредена от оправомощения държател, ако загубата на електронни пари или неточното изпълнение на операцията е причинено от дефект във функциониране на устройството, с чиято употреба издателят се е съгласил. Неприложимост на режима за влогове Чл. 40. (1) Средствата, предоставени на издателя от оправомощения държател, не представляват влогове по смисъла на чл. 1, ал. 1 и § 1, т. 2 от Закона за банките и по смисъла на чл. 3 и § 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, ако тези средства бъдат незабавно обменени в електронни пари. (2) Върху средствата по ал. 1 банките издатели не начисляват и не внасят минимални задължителни резерви по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската народна банка. Обратно изкупуване Чл. 41. (1) През периода на валидност на договор за издаване на електронни пари оправомощеният държател може да изисква от издателя да изкупи обратно в наличност или по безналичен път съхранените върху инструмента електронни пари по номинална стойност. (2) В срок не по-дълъг от 8 дни след получаване на искането по ал. 1 издателят е длъжен да изкупи обратно електронните пари, съхранени върху инструмент за електронни пари. Издателят може да определи в договора по чл. 38 минимален размер за обратно изкупуване, който при отделни транзакции не може да надхвърля 20 лв. Незабавно уведомление Чл. 42. В съответствие с указана в договора процедура оправомощеният държател незабавно уведомява издателя относно загубен инструмент за електронни пари. Изисквания за сигурност Чл. 43. (1) Издателят осигурява процедури за управление и отчетност, необходими за издаването и съхраняването на електронни пари, както и подходящ механизъм за вътрешен контрол с оглед ограничаване на финансовите и нефинансовите рискове, на които се излага издателят при емитиране и съхраняване на електронни пари, включително техническите, операционните и други рискове, възникващи при възлагане на трети лица на операционни или всякакви други спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари. (2) Издателят гарантира сигурността при прехвърляне на електронни пари и въвежда технологични процедури, гарантиращи коректното предаване на информация относно извършените от оправомощения държател операции и взаимното уреждане на отношенията между него и издателя, както и предотвратяване придобиването на такава информация от неоправомощени лица. Осигуряване на информация Чл. 44. (1) Издателят осигурява възможност на оправомощения държател да идентифицира чрез предоставения инструмент за електронни пари поне последните 5 операции, извършени с този инструмент, както и баланса на оставащите средства, съхранени върху инструмента за електронни пари. (2) Издателят информира оправомощения държател за начина на обозначаване на местата, където инструментът за електронни пари може да бъде презареждан. Предотвратяване изпирането на пари Чл. 45. Банките издатели спазват изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и при издаване и съхраняване на електронни пари, като се отчитат рисковете, с които е свързано съхраняването на инструмент за електронни пари за изпирането на доходи, произтичащи от престъпна дейност. Взаимна използваемост Чл. 46. (1) Всеки издател използва стандартизирани принципи и процедури, така че емитираните от един издател електронни пари да могат да бъдат използвани и на места, където се приемат и съхраняват електронни пари, емитирани от друг издател. (2) Стандартизираните принципи и процедури по ал. 1 се определят от БНБ с указания. Гаранции, застраховка и мерки за компенсиране на загуби Чл. 47. Издателят въвежда гаранции, застраховка и мерки за компенсиране на загуби с оглед да защити оправомощените държатели и търговците, приемащи емитирани от този издател електронни пари за плащане на стоки или услуги, от възможни загуби, които могат да произтекат като резултат от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. Глава шеста ОТЧЕТНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕПИ Отчетност относно банкови платежни карти Чл. 48. (1) Издателите на банкови платежни карти са длъжни да предоставят на БНБ информация относно видовете и броя на издадените от тях банкови карти. (2) Акцептиращите банки предоставят на БНБ информация относно: 1. броя на търговците, с които са сключили договори за приемане на плащания с банкови платежни карти; 2. броя, видовете и стойността на изпълнените транзакции; 3. броя притежавани и предоставени на разположение АТМ и ПОС-терминали, броя извършени чрез тях операции и стойността на тези операции; 4. изпълнените транзакции и регистрираните опити да се изпълнят такива транзакции, които нарушават или заобикалят разпоредбите на закона или принципите на добрата търговска практика. (3) Издателите на банкови платежни карти и акцептиращите банки отчитат данните по ал. 1 и 2 към края на всяко тримесечие. (4) Отчетите по ал. 1 и 2 се подават не по-късно от края на календарния месец, следващ края на отчетния период. (5) По искане на БНБ издателите и акцептиращите банки предоставят и други данни относно техните банкови карти или извършените транзакции. Отчетност относно електронни пари Чл. 49. (1) Преди започване емитирането на електронни пари техните потенциални издатели предоставят на БНБ информация относно: 1. своя бизнес-план, включително обема на електронни пари, които се очаква да бъдат емитирани, както и броя на инструментите за електронни пари, предвидени за пускане в обращение; 2. списъка на търговските сектори, в които ще се използват инструментите за електронни пари; 3. описание на инструментите за електронни пари, описание на процеса по издаването им, тяхното използване и уреждане на плащанията чрез заредените върху тях електронни пари, включително обратното им изкупуване; 4. списъка на видовете търговци, които приемат или се очаква да приемат плащания чрез инструментите за електронни пари, както и техните отношения с издателя; 5. описание на техническото обезпечаване за всяка дейност, което включва подходяща компютърна система, счетоводство, статистически-отчетна и информационна система, както и система за контрол; 6. описание на мерките, предприети за предотвратяване на злоупотребата с инструмент за електронни пари, както и мерките, предприети за предотвратяване на неоторизиран достъп до базата данни относно инструментите за електронни пари; 7. описание на мерките, предприети за гарантиране, че сумата на заредени върху отделен инструмент електронни пари няма да надвишава разрешената от тази наредба; 8. проектоспоразумение между издателя и оправомощения държател на инструмент за електронни пари, както и проект за общи условия за издаването и използването на инструменти за електронни пари; 9. сведения за източниците на финансиране на предвижданата дейност; 10. описание на мерките за осигуряване на защита срещу случайна или преднамерена промяна в електронните стойности; 11. плана за действия при извънредни ситуации в системата на издателя на електронни пари. (2) След започване емитиране на електронни пари техните издатели предоставят на БНБ отчети относно: 1. стойността на издадените електронни пари; 2. видовете и броя на издадените инструменти за електронни пари; 3. броя и стойността на операциите, извършени чрез инструменти за електронни пари; 4. броя и стойността на операциите по презареждане на инструменти за електронни пари; 5. изпълнените транзакции и регистрираните опити да се изпълнят такива транзакции, които нарушават или заобикалят нормативните разпоредби. (3) Издателите на електронни пари уведомяват БНБ за: 1. общата стойност електронни пари, емитирани от тях през последните шест месеца; 2. общия брой емитирани от тях инструменти за електронни пари, намиращи се в обращение към 30 юни и 31 декември всяка календарна година; 3. данните по ал. 2, т. 3, 4 и 5 - тримесечно. (4) Отчетите по ал. 3 се подават не по-късно от края на календарния месец, следващ края на отчетния период. (5) По искане на БНБ издателите предоставят и други данни относно емитирането на електронни пари и пускането в обращение на инструменти за електронни пари. Указания Чл. 50. С оглед на необходимостта от снабдяване на БНБ с информация, нужна за оценка и контрол на платежния процес, за управление на паричната политика и за статистически цели, подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банково”, може да определя с указания начина, конкретния обхват и допълнителната периодичност за изпълнение на задълженията по чл. 48 и 49. Глава седма ЗАЩИТА И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕПИ Защита на личните данни при използванена ЕПИ Чл. 51. (1) При използване на ЕПИ издателят и приемащият търговец осигуряват спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (2) Издателят осигурява въведените по електронен път в ЕПИ лични данни на оправомощения държател да не могат да бъдат разчитани от никой друг освен от издателя. (3) Информацията, показваща къде оправомощените държатели са използвали своите ЕПИ и какво са закупили с тях, може да се обработва само когато: 1. това е необходимо за довършване или коригиране на платежни операции или други функции, с които издателят е комбинирал използването на ЕПИ; 2. това е необходимо с оглед дейността на правозащитните органи или за предотвратяване на злоупотреба; 3. е позволено от друг нормативен акт. (4) Извън случаите по ал. 3 информация, разкриваща къде държателите са използвали своите ЕПИ, може да се обработва, когато: 1. това е необходимо за консултиране на оправомощения държател от издателя с оглед осигуряване оптималното използване на ЕПИ, като генерираната информация се отнася единствено до видовете платежни операции, осъществени от оправомощения държател; или 2. обработването е необходимо с оглед адаптиране от издателя на използваните от него механизми за плащане чрез ЕПИ по начин да се гарантира тяхната сигурност, ефективност и актуалност, като не се генерира никаква информация по отношение отделните оправомощени държатели. Обмен на информация относно оправомощени държатели Чл. 52. (1) При спазване изискванията на Закона за защита на личните данни издателите на ЕПИ могат да обменят помежду си информация за оправомощени държатели - физически лица, които не изпълняват свои задължения по договори за ЕПИ. (2) Когато се отнася до оправомощени държатели, които при ползването на ЕПИ действат като представители на юридическо лице, информацията по ал. 1 съдържа следните данни: 1. номер по БУЛСТАТ, седалище и адрес; 2. данъчен номер; 3. описание на неизпълнението на задължение по договора. (3) Информацията по ал. 1 и 2 може да се събира и предоставя на издатели или да се обменя между издатели и посредством информационната система по чл. 36, ал. 1 от Закона за банките. (4) Информацията по ал. 1 и 2 може да се ползва при запазване на банковата тайна. Обмен на информация относно приемащи търговци Чл. 53. (1) Издателите са длъжни да обменят помежду си информация относно приемащи плащания с ЕПИ търговци, които не изпълняват задълженията си по договори или с които те поради тази причина са развалили договор. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: данните по чл. 52, ал. 2 и описание на причините за разваляне на договорите или за квалифициране на тяхното изпълнение като неточно. (3) В случай на съмнение за извършване на закононарушение или данъчно нарушение издателите и приемащите търговци уведомяват прокуратурата или другите органи, определени да преследват такива нарушения. Към уведомлението се прилага необходимата информация по чл. 52. (4) В случая по ал. 3 издателите оказват сътрудничество на органите, определени да преследват данъчните или други закононарушения. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Режим он-лайн” е режим, при който всяка операция с банкова карта незабавно се одобрява от авторизационната система на издателя на банковата карта или на обслужващия го системен картов оператор, към която чрез телекомуникационна среда е свързано терминалното устройство, от което се извършва операцията. 2. “Терминално устройство АТМ (Automated Teller Machine)” е устройство за теглене на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между сметки, на справочни и други платежни и неплатежни операции. 3. “Терминално устройство ПОС (Point of Sale, Point of Service)” е устройство, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги или получаване на пари в брой чрез използване на банкова карта. 4. “Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)” е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по сметки или плащане на стоки и услуги чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на банкова карта в режим он-лайн. 5. “Търговец” е лице, което е страна по договор за приемане на плащания с електронни пари или с банкови карти чрез терминално устройство ПОС, работещо в режим он-лайн, или чрез виртуално терминално устройство ПОС. 6. “Банкова карта, издадена на територията на страната” е банкова карта, издадена от местна банка или от местен клон на чуждестранна банка, получила лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон. 7. “Банкова карта, издадена в чужбина” е банкова карта, която не отговаря на условията по т. 6. 8. “Акцептираща банка” е банка, различна от издателя, която сключва договори с търговци за приемането от тях на плащане чрез ЕПИ и предоставя пари в брой на терминални устройства АТМ и ПОС. 9. “Електронни пари” са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя. § 2. По отношение на плащания извън територията на страната с банкови карти, издадени по силата на договор с международна картова организация, разпоредбите на договора с тази организация се прилагат, доколкото не противоречат на българското законодателство. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 27, ал. 12, чл. 36 и § 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и на чл. 45, ал. 2 от Закона за банките. Наредбата е приета с Решение No 103 на Управителния съвет на Българската народна банка от 29.IX.2005 г. § 4. Тази наредба отменя Наредба No 16 от 1995 г. за плащанията с банкови карти (обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2001 г., бр. 79 от 2002 г.). § 5. Българската народна банка издава указания по прилагането на тази наредба. Управител: Ив. Искров
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 351 от 12 декември 2016 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2016 г. за финансиране на мерки за преодоляване на последиците от инцидента на 10 декември 2016 г. в с. Хитрино, област Шумен ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 351 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2016 г. за финансиране на мерки за преодоляване на последиците от инцидента на 10 декември 2016 г. в с. Хитрино, област Шумен МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи/трансфери в общ размер до 10 000 000 лв., разпределени, както следва: 1. разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. в размер до 5 000 000 лв. за финансиране на целеви социални програми и проекти на Община Хитрино чрез Фонд „Социална закрила“; 2. трансфер за Община Хитрино в размер до 5 000 000 лв. за изграждане, възстановяване, реконструкция и ремонт на общинска собственост и инфраструктура. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2016 г. Чл. 2. (1) Със сумата по чл. 1, т. 1 да се увеличат разходите по „Политика в областта на социалната закрила и равните възможности“, бюджетна програма „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. (2) Увеличава показателите по чл. 14, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., както следва: 1. максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г., със сума в размер 5 000 000 лв.; 2. максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2016 г., със сума в размер 5 000 000 лв. Чл. 3. Министърът на труда и социалната политика да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2016 г., включително на бюджетните взаимоотношения на Община Хитрино с централния бюджет за 2016 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 51, ал. 2 и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 90, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика и на кмета на община Хитрино. § 3. Постановлението влиза в сила от 12 декември 2016 г. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Инструкция No Iз-1665 от 22 август 2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение ИНСТРУКЦИЯ No Iз-1665 от 22 август 2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Тази инструкция урежда организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Чл. 2. Дейностите по контрол на пътното движение са част от дейността по контрол на безопасността на движението по пътищата. Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ Раздел I Задължения на длъжностните лица, осъществяващи ръководство на дейността по контрол на пътното движение Чл. 3. Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и определен от него заместник-директор осъществяват общия контрол и методическо ръководство на служителите, имащи задължения по контрол на пътното движение (пътен контрол). Чл. 4. Директорите на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), началникът на отдел „Пътна полиция“ и началникът на сектор „Пътен контрол“ при ГДНП осъществяват методическо ръководство и контрол относно създадената организация за осъществяване на дейността по пътен контрол. Чл. 5. Заместник-директорът на СДВР и началниците на отдели „Охранителна полиция“ при ОДМВР осъществяват ръководство и контрол на дейността по пътен контрол за съответната територия. Чл. 6. Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената при СДВР и ОДМВР, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, осъществяват прякото ръководство върху дейността по пътен контрол, като: 1. следят и анализират обстановката по безопасността на движението на съответната територия и предприемат мерки за подобряването є; 2. организират, ръководят и контролират изпълнението на дейността от полицейските наряди, работещи по пътен контрол, като определят маршрутите и точките за контрол, силите, средствата и времето за тяхната дейност; 3. изготвят шестмесечни анализи за състоянието на безопасността на движението, които включват: а) отчет за извършената дейност по контрол върху участниците в движението и изпълнението на поставените цели и задачи; б) средна активност на звената, осъществяващи пътен контрол на съответната територия, на база констатирани нарушения, разход на време за регулиране и подпомагане на движението, участие в масови мероприятия и посещение на пътнотранспортни произшествия (ПТП); в) отчет за извършената административно-наказателна дейност; г) анализ на ПТП по причини, вид, време и място, както и анализ на местата с концентрация на ПТП; д) отчет за проведените специализирани полицейски операции (СПО); е) конкретни предложения за подобряване на дейността; ж)определяне на целите и насоките за осъществяване на контрол; 4. координират, контролират и при необходимост непосредствено участват в осигуряване на безопасността на движението при провеждането на спортни, културно-масови и други мероприятия, при пилотиране и съпровождане на делегации или товари; 5. координират, контролират и/или непосредствено участват в обучението на състава; 6. предоставят по установения ред в МВР информация за състоянието на обстановката по безопасността на движението; 7. създават организация за ефективен контрол на отчетността на документите, свързани с осъществяването на пътния контрол (бланки актове, глоба с фиш, протоколи и др.) и проверка на изготвените служебни документи; 8. създават организация и контролират изготвянето на ежегодния отчет за участъците с концентрация на ПТП и изготвят предложения за промяна в организацията на работа на пътния контрол; 9. създават организация, осигуряват и контролират ефективното и законосъобразно използване на техническите средства за контрол; 10. създават организация и контролират осъществяването на превантивна дейност чрез обучение на различните категории участници в пътното движение, съвместна дейност с правителствени и неправителствени организации, информираност на населението чрез средствата за масово осведомяване и други дейности и проекти; 11. създават организация и контролират изготвянето на становища по проекти за организация на движението, както и участието в експертни съвети; 12. предоставят ежемесечно в отдел „Пътна полиция“ при ГДНП справка за състоянието, резултатите и дейността по безопасността на движението; 13. анализират административно-наказателната дейност и нейното съответствие на настъпилите ПТП по причини, местата с концентрация на ПТП, проблемите, свързани с обезпечаване и регулиране на движението, проведените СПО и предприемат мерки за подобряване и усъвършенстване на дейността по пътен контрол; 14. оказват съдействие на компетентните органи за установяване, издирване и задържане на водачи на моторни превозни средства (МПС), създали предпоставка или причинили настъпването на ПТП и напуснали мястото на произшествието; 15. създават организация за предприемане на действия по издирването на МПС и лица, обявени за издирване, или такива, представляващи интерес за полицията; 16. издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за отстраняване на установени неизправности, като контролират сроковете за изпълнение на разпорежданията. Чл. 7. (1) Началниците на сектор/групи „Пътен контрол“, на звената, извършващи контрол на пътното движение по главните пътища и автомагистрали в СДВР/ОДМВР, на звена „Пътен контрол“ в районните управления (РУ) на СДВР/ОДМВР, пряко отговарят за цялостното състояние на пътния контрол, осъществяван на съответната територия, като: 1. познават оперативната обстановка, динамиката и тенденциите за развитието є, предлагат мерки за подобряване на организацията на работа, усъвършенстване на формите и тактиката на действие на нарядите; 2. ежедневно организират изпълнението на решенията за разстановката на силите в съответствие с поставените задачи и дадените указания; 3. участват в организацията на управление на полицейските наряди и организират взаимодействието между тях; 4. участват в изготвянето на месечен график за работата на служителите, осъществяващи дейност по пътен контрол; 5. проучват и анализират работата и тактиката на пътния контрол и предлагат най-целесъобразната организация и разстановка на силите; 6. организират, ръководят и контролират цялостната дейност на звената; 7. установяват местата с концентрация на ПТП и предлагат списък на постовете, маршрутите и точките за контрол в съответната територия; 8. организират и контролират ефективното и законосъобразно използване на техническите средства за контрол, тяхната периодична метрологична проверка и калибриране; 9. координират, контролират и при необходимост непосредствено участват в осигуряване безопасността на движението при провеждането на спортни, културно-масови и други мероприятия, при пилотиране и съпровождане на делегации или товари; 10. контролират и/или непосредствено участват в провеждането на ежедневните инструктажи на нарядите и на учебната година и обучението на състава; 11. осъществяват ефективен контрол на отчетността на документите, свързани с осъществяването на пътния контрол (бланки актове, глоба с фиш, протоколи и други) и проверка на изготвените служебни документи; 12. контролират изготвянето на становища по проекти за организацията на движението, както и участват в експертни съвети; 13. анализират административно-наказателната дейност и нейното съответствие на настъпилите ПТП по видове, местата с концентрация на ПТП, проблемите, свързани с обезпечаване и регулиране на движението, проведените СПО и предприемат мерки за подобряване на дейността по пътен контрол; 14. отчитат административнонаказателната дейност по пътен контрол, като ежемесечно изпращат обобщена справка в отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР; 15. създават организация за предприемане на действия за установяване, издирване и задържане на водачи на МПС, създали предпоставка или причинили настъпването на ПТП и напуснали мястото на произшествието; 16. предприемат действия по издирването на МПС и лица, обявени за издирване или такива, представляващи интерес за полицията; 17. издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за отстраняване на установени неизправности по тях, като контролират сроковете за изпълнението на разпорежданията; 18. осъществяват контрол върху работата на подчинените им служители и следят за стриктното спазване на служебната дисциплина и етичните норми за поведение. (2) В РУ на СДВР/ОДМВР, в които няма отделно обособено щатно структурно звено за пътен контрол, дейностите по ал. 1 се осъществяват от прекия ръководител на служителите. Чл. 8. Началниците на РУ на ОДМВР, които имат щатни служители по пътен контрол, осъществяват непосредственото ръководство върху дейността им на съответната територия, като: 1. системно се запознават със състоянието на безопасността на движението и вземат мерки за подобряването є; 2. усъвършенстват отчетността и аналитичната работа по пътен контрол; 3. осигуряват подготовката и участието на полицейските служители в осъществяването на пътния контрол; 4. водят на отчет местата с концентрация на ПТП и сигнализират компетентните органи и институции за предприемане на мерки по обезопасяването им; 5. осъществяват контрол върху работата на подчинените му служители и следят за стриктното спазване на служебната дисциплина. Раздел ІІ Ръководство на дейността по пътен контрол Чл. 9. (1) Ръководството, контролът, оценяването и помощта на дейността по пътен контрол се осъществява чрез извършване на проверки относно създадената организация и даване на указания. Предмет на проверките е: 1. анализът на обстановката по безопасност на движението; 2. взетите решения и тяхното съответствие на състоянието и динамиката на оперативната и пътнотранспортната обстановка, изведените проблемни области, приоритетите и планираните дейности за оптимизация на работата по пътен контрол; 3. изготвените указания за изпълнение на пътен контрол за постовете и маршрутите; 4. взаимодействието с органи в МВР, както и с други ведомства и организации; 5. целесъобразността на ежедневните разпореждания за разстановката на силите и средствата за пътен контрол; 6. системността на контролната дейност, извършвана от съответните длъжностни лица, и взето отношение съобразно направените констатации; 7. състоянието на професионалната квалификация, съответстваща на спецификата на дейността. (2) Ръководството, контролът, оценяването и помощта на дейността по пътен контрол включва и даване на указания при извършване на проверки на непосредственото изпълнението на пътния контрол относно: 1. воденето на служебната документация; 2. провежданите инструктажи и отводи; 3. непосредственото изпълнение на пътния контрол; 4. спазването на разпоредбите за униформеното облекло и оборудването. Чл. 10. В рамките на работната смяна полицейските инспектори, осъществяващи пътен контрол, извършват проверка на непосредственото изпълнение на дейността. Чл. 11. Проверката на непосредственото изпълнение на пътния контрол от нарядите включва: 1. състав на наряда по пътен контрол; 2. обслужвани пост, маршрут, контролно-пропускателен пункт (КПП); 3. познаване на особеностите на съответната територия, оперативната и пътнотранспортната обстановка; 4. съответствие на дейността, осъществена до момента на проверката, и възложените на инструктажа задачи; 5. спазване на тактическите действия при прилагане на полицейски правомощия; 6. спазване на разпоредените униформено облекло, отличителни знаци, средства и оборудване за изпълнение на пътен контрол; 7. водене на ежедневната форма на отчет на наряда по пътен контрол чрез работна станция за отдалечен достъп (РСОД) или на хартиен носител. Чл. 12. (1) При констатиране на нарушение, свързано с изпълнението на пътния контрол, проверяващият дава указания и предприема мерки за отстраняването им. (2) При констатиране на грубо нарушение, свързано с непосредственото изпълнение на пътния контрол и/или спазването на разпоредбите за униформеното облекло и оборудването, нарядите могат да бъдат снети от длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на дейността по пътен контрол, за което своевременно се докладва в оперативния дежурен център/оперативната дежурна част (ОДЦ/ОДЧ). Чл. 13. (1) Датата, часът и констатациите на проверяващия се отразяват в РСОД/ежедневния отчет на хартиен носител на наряда по пътен контрол, както и в книга по образец (приложение No 1). (2) Констатациите от извършените проверки на непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол се докладват ежедневно на началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, при СДВР/ОДМВР и началниците на РУ на СДВР/ОДМВР, които се запознават с тях, като полагат подпис в книгата по ал. 1 и при необходимост дават конкретни разпореждания. Чл. 14. (1) Дейността по контрола на безопасността на движението се оценява по следните показатели: 1. организацията на дейността по пътен контрол: а) отстранени пропуски и слабости, констатирани при осъществено методическо ръководство, помощ и контрол; б) ресурсното и кадрово обезпечаване; в) целесъобразност на разработените постове, маршрути и определените точки за контрол; г) продължителност на работните смени; д) актуалност на местата с концентрация на ПТП; е) ред за изпълнение на дейността по пътен контрол; ж) специфични задължения на нарядите по пътен контрол; з) разстановка на силите и средствата; 2. взаимодействието с органи във и извън МВР; 3. състояние на осъществения контрол върху непосредственото изпълнение на ежедневната дейност, в което се включва: а) системност; б) конкретност на констатациите и препоръките; в) взето отношение съобразно направените констатации; 4. състояние на професионалната квалификация въз основа на: а) познаване на нормативните актове, регламентиращи служебната дейност; б) ниво на физическо състояние; в) ниво на владеене на техники на полицейска лична защита; г) стрелкова подготовка; 5. информационно обезпечаване на нарядите по пътен контрол, включващо: а) състояние на оперативната и пътнотранспортната обстановка; б) разпореждания за изпълнение на служебната дейност; в) възложени конкретни задачи на нарядите; 6. непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол относно: а) законосъобразност и етично поведение; б) тактическа дисциплина; в) своевременност и ефективност при реагиране на сигнали за извършени престъпления и правонарушения; 7. състояние на служебна документация: а) наличие на разпоредената документация; б) съответствие на документацията с разпоредените образци; в) системност и правилност при водене на документацията; 8. ефективност от използването на техническите средства. (2) Персоналната оценка за дейността на полицейския служител, осъществяващ пътен контрол, се определя въз основа на администрираните данни от РСОД/ежедневния отчет за работната смяна на наряда и включва: 1. оценка за изпълнение на поставените задачи по време на инструктажа; 2. степен на въздействие върху пътното движение, включваща: а) ефективност на извършената работа съобразно брой на констатираните нарушения на час от работното време и брой нарушения за скорост, нарушения от пешеходци, алкохол и упойващи вещества, предимство, неправоспособност и обезопасителни системи, каски и др.; б) време за регулиране и подпомагане на движението в процент от общото работно време; в) съответствие на констатираните нарушения по видове със състоянието на пътнотранспортната обстановка на маршрута/поста на база анализ на настъпили ПТП от предходен период; 3. качеството на изготвяните материали при обработка на ПТП и други, съпътстващи ежедневната дейност; 4. ефективното използване на технически средства; 5. обобщени резултати и общи изводи от работата на служителя, работещ по пътен контрол. Чл. 15. Дейността по контрола на безопасността на движението се оценява вкрая на отчетните периоди (след приключване на всяка смяна, месечно и на година). Раздел IІІ Организация на пътния контрол Чл. 16. Пътният контрол се организира в зависимост от състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка (ПТО), която включва: 1. особеностите на пътните условия; 2. характера на обектите, чиято дейност е свързана с движението на голям брой пътни превозни средства (ППС), пътници и пешеходци; 3. интензивността на движението; 4. наличните сили и средства. Чл. 17. Организацията на пътния контрол включва: 1. осигуряване на своевременна и точна информация за оперативната и пътнотранспортната обстановка в съответната територия; 2. оптимална разстановка, разработена на база анализ на ПТО, рационално използване на техническите средства и възможност за бързо реагиране със съществуващите сили; 3. осигуряване на взаимодействие между нарядите, осъществяващи пътен контрол на съответната територия. Чл. 18. (1) Решението за разстановката на силите за пътен контрол се оформя писмено в заповеди (приложение No 2) на директорите на СДВР, ОДМВР и началниците на районни управления в ОДМВР. (2) Решението на ръководителите по ал. 1 се взема в съответствие с изготвените анализи и планираните дейности, отчитайки: 1. природно-географските и инфраструктурните особености (пътна инфраструктура, места с концентрация на ПТП, организация на движението и неговата интензивност, електропреносна мрежа, продуктопроводи, водоизточници, стратегически обекти, дипломатически представителства и др.) на съответната територия; 2. демографската характеристика на населените места (брой и концентрация на населението, миграционни процеси и др.); 3. социално-икономическата характеристика на населените места; 4. състоянието, структурата, динамиката и концентрацията на правонарушенията по вид, време и място; 5. състоянието на аварийността; 6. пътнико-транспортните потоци; 7. наредбата на съответната община, регламентираща обществения ред и сигурност; 8. създадената организация и взаимодействието между службите за пътен контрол и собствениците или администрацията, управляваща пътя; 9. наличните сили и средства, включително и тези на други структури във и извън МВР, както и възможност за използване на допълнителни такива. (3) Ново решение за организация на пътния контрол се взема по преценка на длъжностните лица по ал. 1 при промяна на показателите по ал. 2. (4) По преценка на длъжностните лица по ал. 1 при извънредни обстоятелства и в случаи, изискващи защита на населението при бедствия, може да се вземе временно решение за организация по пътен контрол. (5) В заповедта по ал. 1 се разпореждат: 1. постовете, маршрутите и точките за контрол от съответната територия; 2. видовете наряди за пътен контрол; 3. редът за взаимодействие на нарядите с други полицейски органи; 4. редът за взаимодействие с други ведомства; 5. организирането на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите, ОДЦ/ОДЧ и други сили; 6. редът за провеждане на инструктаж и отвод; 7. редът за осъществяване на контрол по изпълнението на пътен контрол; 8. материално-техническото осигуряване на пътния контрол. (6) В РУ при ОДМВР, в които няма щатно обособени звена за пътен контрол, към показателите в общата заповед на началниците на РУ се включват и показателите по ал. 2. Чл. 19. (1) При осъществяване на съвместна дейност по чл. 33, ал. 3, т. 3 взаимодействието се осъществява въз основа на предварително изготвен план, в който се определят: 1. цел и задачи на съвместната дейност по контрол на пътното движение; 2. период и територия за осъществяване на съвместната дейност; 3. ръководство, сили, средства и разстановка; 4. конкретни задачи и ред за изпълнение на пътен контрол от нарядите; 5. други разпореждания. (2) Планът по ал. 1 се утвърждава от съответните оправомощени длъжностни лица. Чл. 20. (1) За постовете и маршрутите се изготвят указания за осъществяване на пътен контрол (приложение No 3). (2) Указанията по ал. 1 се утвърждават от съответните длъжностни лица по чл. 18, ал. 1. (3) Указанията по ал. 1 съдържат: 1. граници на маршрутите/постовете; 2. особености на съответната територия (фактори, влияещи на безопасността на движението, стратегически и особено важни обекти, държавни учреждения и ведомства, дипломатически представителства, банки и финансови институции, уязвими места и сборища с присъствие на лица, представляващи интерес за полицията, медицински заведения и други значими обекти); 3. схеми (карти) на съответната територия; 4. характеристика на пътната инфраструктура и важни пътни артерии; 5. местата с концентрация на ПТП; 6. организация на движението и неговата интензивност; 7. учебни заведения и места с интензивно движение на деца и пешеходци; 8. места за контрол с определени граници за изпълнение на конкретни задачи и смяна на нарядите; 9. специфични задължения на нарядите по пътен контрол; 10. ред за служебно взаимодействие; 11. ред за осъществяване на радиообмена и други начини за свръзка между нарядите с ОДЦ/ОДЧ и други сили. (4) Местата за контрол по ал. 3, т. 8 се наричат „точки за контрол“ и се определят от началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР на база анализ на ПТО по територия, динамиката и концентрацията на правонарушенията по вид, време и място, местата с концентрация на ПТП по вид, време и място, състоянието на пътния травматизъм и аварийността, интензивност на пътнико-транспортните потоци, както и други фактори, влияещи върху безопасността на движението. (5) Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР нанасят на електронна подложка (карта) върху РСОД определените маршрути и точки за контрол по следните показатели: 1. Т ks – контрол за скорост; 2. Т rs – контрол за червен сигнал; 3. Т kot – контрол за неправилно изпреварване; 4. Т kp – контрол за пешеходци. (6) На електронната подложка (карта) нарядите отразяват: 1. време на извършвания контрол; 2. място на извършвания контрол; 3. вид, модел и номер на използвани технически средства за контрол; 4. вид на контрола; 5. наряди, осъществяващи пътен контрол. Чл. 21. (1) За определяне на деня и времето за изпълнение на пътен контрол се изготвя и утвърждава седмичен или месечен график на служителите (приложение No 4). (2) В случай на осъществяване на съвместна дейност по пътен контрол по чл. 33, ал. 3, т. 3: 1. в графика на изпращащата страна се отбелязват периодът и приемащата структура или звено; 2. приемащата структура или звено по пътен контрол изготвя отделен график, в който се отразява информацията по ал. 1; 3. копие от графика по т. 2 се предоставя на изпращащата страна. (3) Седмичните/месечните графици се утвърждават от началниците на РУ или на отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР. Чл. 22. (1) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР/ОДМВР, разпореждат разстановката на силите и средствата за денонощието, определяща: 1. постовете и маршрутите, които ще се обслужват приоритетно от наряди по пътен контрол през денонощието; 2. вида и състава на нарядите по пътен контрол; 3. времето и мястото за съсредоточаване на нарядите на определена територия и специфичните задачи за изпълнение; 4. помощните и техническите средства, както и индивидуалните средства за защита, с които ще се оборудват нарядите. (2) Разпореждането по ал. 1 се съобразява със: 1. оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. разпоредени за изпълнение допълнителни задачи по пътен контрол; 3. наличните сили за изпълнение на пътен контрол, както и такива, придадени от други структури и звена във и извън МВР, предназначени за изпълнение на пътен контрол чрез съвместни наряди; 4. възможностите за маневреност; 5. наличните средства за свръзка. (3) Разпореждането за разстановката на силите и средствата за денонощието се отразява в ежедневната ведомост на структурното звено – отдел/сектор „Пътна полиция“ и РУ на ОДМВР (приложение No 5). (4) Придадените в помощ сили са на разпореждане на приемащата страна и се отразяват в ежедневните ведомости на приемащите и предаващите структури. (5) Ежедневните ведомости се утвърждават от длъжностните лица по ал. 1. Чл. 23. (1) Пътният контрол се организира и осъществява чрез работни смени. (2) Ползваните почивки се отразяват в РСОД/ежедневния отчет за работната смяна. Чл. 24. За изпълнение на задачите съставът на наряда по пътен контрол се определя съобразно индивидуалните качества на полицейските служители, моментното им физическо състояние и ниво на професионална квалификация и опит. Чл. 25. (1) Полицейските служители могат да бъдат назначавани в наряд за изпълнение на пътен контрол на един или няколко маршрута/поста за една смяна. (2) При изпълнение на пътен контрол на няколко маршрута/поста се указват времето и редът за преместване от един маршрут/пост на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост. Чл. 26. При необходимост по републиканската пътна мрежа и на входно-изходните пътища на градовете могат да се разполагат временни или постоянни контролно-пропускателни пунктове. Раздел ІV Планиране и отчетност на пътния контрол Чл. 27. (1) Планирането е дейност, насочена към определяне на целите и основните задачи за определен период от време, както и мероприятията за тяхното реализиране, с указани конкретни срокове и отговорници. Длъжностните лица, функционалните задължения на които са пряко свързани с дейността по пътен контрол или са им възложени такива, изготвят шестмесечни планове. (2) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, утвърждават плановете за работа по пътен контрол, които се изготвят въз основа на извършен анализ на ПТО в съответната територия, като се съобразяват със: 1. пътните условия, транспортната мрежа, организацията на движението и неговата интензивност, наличието на участъци с концентрация на ПТП, аварийност и пътен травматизъм, пътнико-транспортни потоци, на стратегически и особено важни пътища, обекти и др.; 2. характеристиката на населените места, брой и концентрация на населението и моторните превозни средства; 3. наличните сили и средства и възможност за използване на допълнителни сили; 4. оценка на ефективността от създадената организация и резултатите по безопасността на движението и противодействие на престъпността за предходен период. (3) По разпореждане на съответния ръководител се изготвят текущи планове за реализация на конкретни мероприятия. (4) За изпълнение на текущи задачи по разпореждане на съответния ръководител длъжностните лица по ал. 1 може да изготвят и планове за по-кратък период. Чл. 28. Мероприятията за осъществяване на организация, координация, методическо ръководство и контрол и непосредствено изпълнение на пътния контрол се обособяват като раздел в общия план за дейността на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР. Чл. 29. Предвид изменението на пътнотранспортната обстановка от началниците на РУ, началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, групи „Пътен контрол“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, както и отдел „Пътна полиция“ при ГДНП се осъществява перспективното планиране, обхващащо периодите пролет – лято и есен – зима, като се вземат предвид: 1. оперативната обстановка по безопасността на движението, обезпечаването на участъци за временно отклоняване и затваряне на движението, проходи, пътни съоръжения, стратегически пътни възли и кръстовища и др.; 2. съгласуване на маршрутите, постовете и районите между съседни територии и създаване на координация на силите, осъществяващи пътен контрол; 3. създаване на организация и взаимодействие между службите за контрол, собствениците или администрацията, управляваща пътя, и местната власт за осигуряване на нормално протичане на транспортните процеси. Чл. 30. (1) Длъжностните лица по чл. 27, ал. 2 изготвят писмен анализ на дейността по осъществяване на пътен контрол на шестмесечие и годишно. (2) Анализът по ал. 1 съдържа характеристика на оперативната и пътнотранспортната обстановка, показатели и данни от глава трета, раздел ІІІ „Отвод и отчет на резултатите от дейността по пътен контрол“, съпоставени със данните за съответен предхождащ период, изводи и насоки за оптимизиране на дейността по пътен контрол. Раздел V Сили и средства за осъществяване на пътен контрол Чл. 31. (1) Пътният контрол се осъществява от служители, назначени в щатно обособените структури „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали. (2) Със заповеди на директорите на СДВР и ОДМВР могат да бъдат използвани за осъществяване на пътен контрол и служители от „Охранителна полиция“ с правомощия по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) след успешно полагане на изпит. Чл. 32. (1) За изпълнение на дейността по пътен контрол се използват служебни: 1. превозни средства – патрулни автомобили, мотоциклети, мотопеди и вертолети; 2. средствата за комуникация; 3. помощни и защитни средства, служебно въоръжение и средства за явно наблюдение; 4. автоматизирани технически средства и системи за контрол на водачите, пешеходците и пътните превозни средства, съоръжения за принудително спиране на МПС и др. (2) Автомобилите и мотоциклетите, които се използват за осъществяване на явен пътен контрол, се сигнализират, обозначават и оборудват по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Раздел VІ Наряди за извършване на пътен контрол Чл. 33. (1) Нарядът е състав, включващ един или повече служители, осъществяващи задачите по пътен контрол на съответната територия. (2) Когато нарядът е в състав от двама и повече служители, от провеждащия инструктажа се определя старши на наряда. (3) В зависимост от състава си нарядът е: 1. самостоятелен – съставен от полицейски служители само от едно щатно обособено структурно звено „Пътна полиция“; 2. смесен – съставен от служители на „Пътна полиция“ и други служители от териториалната структура; 3. съвместен – съставен от служители на „Пътна полиция“ и служители от други структури в МВР, служители извън МВР, както и служители от полицейски структури на други държави. (4) Нарядът по пътен контрол изпълнява дейността си на територия с определени граници, в които се обособяват постове за регулиране и подпомагане на пътното движение, КПП и маршрути с точки за контрол. При смесен наряд постовете се формират в рамките на участъците за обслужване на съответната територия. (5) Обособяването на постовете, маршрутите и точките за контрол се извършва на база анализ на ПТО съобразно спецификата и инфраструктурата на съответната територия с оглед осигуряване безопасността, подпомагане и регулиране на движението на съответната територия. Чл. 34. Видовете наряди за извършване на пътен контрол са пост, патрул и КПП. Чл. 35. (1) Постът е наряд за пътен контрол на определен участък от територия. (2) Постът може да е подвижен и неподвижен с определен център и граници: 1. неподвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 50 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия; 2. подвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 300 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия. (3) Постът може да бъде постоянен или временен: 1. постоянен пост – има основно значение в единната разстановка на силите и средствата и се обслужва ежедневно; 2. временен пост – обслужва се при необходимост съобразно пътнотранспортната и оперативната обстановка. (4) Според предназначението си постовете могат да са: 1. пост за осигуряване безопасността на движението – наряд за регулиране и подпомагане на движението при извършване на аварийно-спасителни действия, ПТП, авариен ремонт на пътното платно, строителни дейности в обхвата на пътя, при въвеждане на временна организация по безопасност на движението и др. ограничения на движението; 2. пост за регулиране и подпомагане на движението (ПРПД) – наряд, предназначен за регулиране на пътното движение, чрез подаване на сигнали с тяло и ръце и/или непосредствено управление на светофарните уредби. Чл. 36. При необходимост може да се организират временни стационарни постове за осигуряване на масови, заградителни и други мероприятия, като могат да се използват и КПП, разположени на входно-изходните пътища от и към населените места. Чл. 37. (1) Контролно-пропускателният пункт е наряд за осигуряване на пропускателен режим, контрол и ограничаване на движението на пътни превозни средства и лица на определена територия. (2) Контролно-пропускателните пунктове могат да бъдат постоянни или временни. (3) При разполагане на контролно-пропускателен пункт на пътища, отворени за обществено ползване, същият се сигнализира с пътни знаци. Чл. 38. (1) Патрул за пътен контрол (ППК) е наряд, предназначен за контрол на пътното движение, реакция при възникване на усложнения в пътнотранспортната обстановка, оказване на съдействие на други наряди, както и за осъществяване на дейности при настъпило ПТП. (2) Контролът може да бъде осъществяван явно или негласно. (3) На ППК се определят маршрути с точки за контрол на пътното движение. (4) Видовете ППК са: 1. автопатрул – с автомобили; 2. мотопатрул – с мотоциклети/мотопед; 3. пеши патрул; 4. въздушен патрул – с вертолети. (5) Границите на маршрутите на патрулите по ал. 4, т. 1 – 3 се определят в зависимост от спецификата на пътната инфраструктура, обстановката по безопасност на движението и целите на пътния контрол. (6) Пешият патрул за пътен контрол може да се използва за временно регулиране на кръстовище с интензивно движение и за осигуряване на масови и други мероприятия в зависимост от пътнотранспортната и оперативната обстановка. (7) Контролът на движението чрез вертолети се организира за: 1. координиране на работата и управлението на пътния контрол; 2. осъществяване на централизирано ръководство на силите за пътен контрол при провеждане на специализирани полицейски операции, масови, спортни и други мероприятия; 3. наблюдаване и контролиране на поведението на участниците в движението по пътища с интензивен трафик на движение; 4. изучаване на условията, интензивността и състава на движението и пътнотранспортната обстановка и при необходимост преразпределение на транспортните потоци. Раздел VІІ Форми и методи за осъществяване на пътен контрол Чл. 39. (1) Пътният контрол се осъществява чрез: 1. наблюдение на движението; 2. видимо присъствие; 3. контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки; 4. организационно-профилактични мероприятия. (2) Наблюдението на движението по пътищата включва изучаване, анализиране и оценяване на обстановката на територията на поста и маршрута, интензивността на движението, характера на нарушенията, ПТП и последиците от тях, ефективността на съществуващата сигнализация и организация на движението и др. (3) Видимото присъствие на полицейски служители има за цел целенасочено да се въздейства върху участниците в движението за недопускане на нарушения на правилата за движение, като се прилага на рисковите участъци от пътя, на местопроизшествия, на места, засегнати от бедствия или производствени аварии, при заградителни, спортни, масови и др. мероприятия. (4) Пътният контрол представлява визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез: 1. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП; 2. установяване и задържане на обявени за издирване МПС и лица, както и лица, напуснали местопроизшествието; 3. установяване на технически неизправни МПС и прилагане на мерки съгласно ЗДвП. (5) Организационно-профилактичните мероприятия включват разпоредителни и административни действия в процеса на контрола и регулиране на движението с цел осигуряване безопасно придвижване на участниците в движението чрез: 1. оказване на помощ на участниците в движението; 2. предупреждение на водачите за влошено състояние на пътните условия, възникнали задръствания, ПТП, аварийно-ремонтни и други дейности; 3. организиране на отстраняването на препятствия върху платното за движение. Чл. 40. (1) За осъществяването на ефективен и законосъобразен контрол на пътното движение се прилага принципът на ротация. (2) Форми на ротационния принцип са: 1. размяна на състава на нарядите; 2. размяна на постовете и маршрутите, в които нарядите изпълняват дейност по контрол на пътното движение; 3. размяна на постовете и маршрутите между РУ в рамките на СДВР/ОДМВР; 4. размяна на наряди между СДВР и ОДМВР. (3) Ротационният принцип не се прилага при определяне състава на наряда от звената „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“. Чл. 41. Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР планират СПО по метода на „Широкообхватен контрол“, изразяващ се във: 1. извършване на проверка на максимален брой МПС, преминаващи в една посока на движение, през определено място, с конкретна насоченост на контрола, като управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, ползването на обезопасителни колани и каски, носене на задължителните документи, техническа изправност и др.; 2. извършване на цялостна проверка на МПС, водачи, товари, пътници и други с участието на други структури на МВР и ведомства, имащи отношение към извършвания контрол. Чл. 42. Проверките по метода на „Широкообхватен контрол“ се извършват на места, където пътят позволява затваряне на една или две ленти от платното за движение или до основния път е изградена площадка, подходяща за целта. Чл. 43. За осигуряване на безопасността на участниците и проверяваните МПС и лица по метода на „Широкообхватен контрол“ определените за контрол места се обезопасяват и сигнализират с технически средства, пътни знаци, светлоотразителни конуси, полицейски ленти и други помощни средства. Чл. 44. „Широкообхватен контрол“ се планира и осъществява, както следва: 1. за всяка проверка по метода на „Широкообхватен контрол“ се изготвя отделен план, в който се определя видът на проверката, мястото, датата, часът и продължителността, необходимите сили, техническите и помощните средства, както следва: а) определя се видът на проверката, която може да е за: аа) управление на МПС след употреба на алкохол; бб) използване на светлините на превозните средства; вв) използване на обезопасителни колани от водача и пътниците, използването на детски обезопасителни системи, както и каски от мотористите; гг) наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и необходимите документи на водачите на ППС; дд) техническото състояние на ППС и документите при превоза на хора и товари от автобусите и товарните автомобили; ее) други видове контрол съгласно изпълнение на целите на пътния контрол за безопасност и намаляването на убитите и тежко пострадалите от ПТП; 2. определят се следните тактически действия: а) проверките по метода на „Широкообхватен контрол“ се извършват на места, където пътят позволява затваряне на една или две ленти от платното за движение или до основния път е изградена достатъчно голяма отбивка; в зависимост от контрола, който ще се извършва, мястото се определя така, че сигурността на проверяващите служители, както и проверяваните лица, да не бъде застрашена от преминаващите превозни средства; б) когато пътят е двупосочен с по една лента за движение във всяка посока, контрол следва да се осъществява на достатъчно голяма и подходяща отбивка, като: аа) мястото за контрол се огражда с конуси за осигуряване на безопасността на участниците и достатъчно пространство за работа на контролиращите (приложение No 6); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към проверяващите служители, заели предварително определени места; вв) при констатиране на нарушение водачът и превозното средство се насочват от служителите, извършили проверката на определено място, където други двама или повече служители в зависимост от обема на работата изготвят необходимите документи за извършените нарушения; тези служители не участват пряко в извършването на проверката; гг) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; в) на път с две или повече от две ленти за движение в една посока за извършване на контрол се използват помощни средства (пътни знаци, конуси и полицейски ленти), които определят и ограждат мястото на проверка, като: аа) в зависимост от броя на лентите и интензивността на трафика се затварят една или две от лентите за движение, като се поставят пътни знаци Г9 или Г10, определеното място се огражда с конуси за насочване на движението, осигуряване на безопасността и достатъчно пространство за работа на проверяващите служители (приложение No 7); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към проверяващите служители, заели предварително определени места; вв) при констатиране на нарушение водачът и превозното средство се насочват от служителите, извършили проверката на определено място, където други двама или повече служители в зависимост от обема на работата изготвят необходимите документи за извършените нарушения; тези служители не участват пряко в извършването на проверката; гг) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; г) мястото за извършване на широкообхватен контрол на товарни автомобили и автобуси се определя на големи отбивки или паркинги в близост до пътното платно, на които може да се обособят няколко допълнителни места за извършване на проверки на ППС, като: аа) обособените за този контрол места следва да бъдат съобразени с габаритите на превозните средства и релефа на терена, като за всяко допълнително обособено място отговаря предварително определена група служители (приложение No 8); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към обособените места за проверка; вв) от всяка група за проверка се определя по един служител, който следи за приключване на всички етапи на контрола, след което освобождава превозното средство; гг) при констатиране на нарушение се взема отношение на място; при възникнала необходимост от извършване на пълна проверка превозното средство се отделя на предварително определено за това място и се проверява от сформиран за тази цел екип; дд) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; ее) в този вид контрол могат да се включат представители на различни структури на МВР, както и на други ведомства, имащи отношение към извършвания контрол; 3. определяне на необходимите сили и средства за постигане на предварително зададените цели, както следва: а) в зависимост от вида на планирания контрол и поставените за изпълнение цели се определя броят на участниците, които ще са ангажирани; б) за координация и контрол се определя ръководител, който непосредствено участва в мероприятието, като: аа) инструктира служителите преди стартирането на широкообхватния контрол, определя специфичните места за работа, като разпределя на тях необходимия брой проверяващи служители и поставя индивидуални задачи на всеки един от тях; бб) по време на извършвания контрол следи за правилното взаимодействие между изпълнителите (полицейски служители и участниците от други ведомства); съблюдава за изпълнение на техниките за безопасност с оглед недопускане на инциденти; вв) осъществява комуникация с присъстващи представители на средствата за масово осведомяване, като следи същите да не пречат при изпълнението на служебните задължения на проверяващите екипи; гг) обявява началото и края на операцията; дд) след приключване на мероприятието извършва обстоен разбор на постигнатите резултати, допуснатите грешки от проверяващите служители, дава препоръки за последващите операции; 4. определят се необходимите технически, помощни средства и материали, както следва: а) предупредителни пътни знаци, указващи вида на извършвания контрол и знаци със задължителни предписания (Г9 и Г10); б) светлоотразителни конуси и полицейски ленти; в) технически средства за тестване наличието на алкохол в издишания въздух, както и тестери за наличието на наркотични или упойващи вещества; г) автоматизирани технически средства за разпознаване на регистрационните табели на ППС; д) служебна документация: бланки фишове за налагане на глоби, актове за установяване на административни нарушения (АУАН), заповеди за задържане, протоколи за разпореждане и предупреждение съгласно чл. 55 и 56 ЗМВР, призовки, както и други документи, които биха били нужни за постигане на заложените цели в операцията; е) светлоотразителни жилетки за всички участници, включително и представителите на средствата за масово осведомяване; ж) средства за комуникация. Глава трета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПЪТЕН КОНТРОЛ Раздел I Инструктаж на нарядите по пътен контрол Чл. 45. (1) За изпълнение на дейността по пътен контрол на всеки наряд се провеждат инструктаж и отвод. (2) Инструктажът и отводът на нарядите се провеждат ежедневно (за всяка смяна) и периодично, както и за всяко отделно мероприятие. (3) За провеждане на инструктаж и отвод се обособява служебно помещение, оборудвано със: 1. карта (схема) на съответната територия с нанесени върху нея определените постове и маршрути; 2. копия на указанията за изпълнение на дейността по постове и маршрути; 3. образци от служебни документи и формуляри, използвани от полицейските наряди по пътен контрол. (4) При възникнала служебна необходимост инструктажът и отводът на нарядите, изпълняващи дейност по пътен контрол, може да се провеждат на място извън помещението по ал. 3. (5) Общата продължителност на ежедневните инструктаж и отвод не надвишава 30 минути. Чл. 46. (1) Ежедневен инструктаж и отвод на нарядите се извършва от полицейски инспектор съгласно утвърден график или от оперативен дежурен служител в РУ. (2) Определените служители провеждат инструктаж съгласно предварително изготвени от тях задачи за изпълнение дейността по контрол на пътното движение на електронен носител (приложение No 9), които се съхраняват в ОДЦ/ОДЧ или по друг служебно определен начин. (3) В звената, където няма предвидени или заети длъжности по ал. 1, директорите на ОДМВР или упълномощени от тях длъжностни лица, както и началниците на РУ, с писмена заповед възлагат провеждането на инструктаж и отвод на дежурния в ОДЦ/ОДЧ или други служители. (4) При инструктаж на смесен наряд длъжностните лица, определени да го извършат, поставят задачите устно, като се предоставя възможност същите да бъдат въведени в РСОД (при наличие на техническото средство). Чл. 47. Непосредствено преди провеждането на ежедневен инструктаж определените за целта служители са длъжни: 1. да са запознати с оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. да извършват проверка на наличността на полицейските служители, определени за изпълнение на дейността по пътен контрол, и униформеното им облекло и оборудване, като се информират за здравословното им състояние и готовността им за работа; 3. да извършат преглед на състоянието и готовността за експлоатация на автомобилите, мотоциклетите и техническите средства за контрол, определени за смяната; 4. да подготвят допълнителните задачи за инструктажа. Чл. 48. (1) Инструктиращият по време на инструктажа: 1. информира служителите за по-характерните правонарушения през денонощието, за издирваните лица и МПС, както и други данни, имащи отношение към състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. запознава полицейските служители с разстановката на силите и средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове наряди; 3. информира за наличието и местонахождението на други наряди в съответната територия за съответната работна смяна; 4. възлага конкретни задачи на нарядите за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, като по възможност ги предоставя на електронен носител за въвеждане в РСОД; 5. указва в часови графици по образец (приложение No 10) времето за обслужване на постове, маршрути и точките за контрол съобразно пътнотранспортната обстановка, провежданите мероприятия, метеорологичните условия и др.; 6. определя старшите на нарядите; 7. разпределя и предоставя техническите средства за контрол. (2) Допълнително възникнали конкретни задачи се възлагат на нарядите чрез средствата за комуникация или по електронен път за въвеждане в РСОД от ОДЧ/ОДЦ и/или прекия ръководител. Чл. 49. Проведеният инструктаж се документира с подписите на инструктиращия и инструктираните в ежедневната ведомост. Раздел ІІ Ред за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол Чл. 50. (1) При изпълнение на дейността по пътен контрол с автомобил или мотоциклет нарядът се движи в транспортния поток така, че да не създава затруднения за другите участници в движението и следи за поведението им. (2) При осъществяване на пътен контрол служебният автомобил престоява така, че да не затруднява останалите участници в движението. (3) Ползване на специален режим на движение се осъществява съгласно нормативните разпоредби, като се предприемат необходимите мерки за безопасност. Чл. 51. (1) При изпълнение на дейността по пътен контрол полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. (2) Дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. (3) Изискването по ал. 2 не се отнася при работа с автоматизирани технически средства за контрол, монтирани в автомобил. (4) Извършването на контрол пеша се прилага по пътищата и улиците с интензивно движение, както и на уязвими места, където движението или разполагането на служебен автомобил е неефективно или невъзможно. (5) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, предприема мерки за осигуряване на личната си безопасност. (6) Забранява се осъществяването на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена видимост и хлъзгав път, с изключение на случаите при обработване на ПТП или при участие в масови, заградителни и други мероприятия, като в тези случаи служителите предприемат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Чл. 52. (1) При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график. (2) При обхождане на маршрутите нарядите със служебни превозни средства осъществяват при необходимост периодичен контакт с другите видове наряди на съответната територия, като взаимно се информират за състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка. (3) Скоростта на придвижване на нарядите със служебни превозни средства се съобразява с възможността за наблюдение на съответната територия, пътнотранспортна обстановка и намиращите се в нея обекти, както и с готовност за своевременна реакция при установяване на нарушения на правилата за движение или при друга възникнала служебна необходимост. (4) При осъществяване на дейности по контрол на пътното движение в смесен наряд служителите изпълняват дадените конкретни задачи и часови графици за покриване на установъчните пунктове и точки за контрол, възложени на инструктажа. Чл. 53. (1) Полицейските наряди по пътен контрол своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ: 1. при извършване на проверка на МПС, лица, както и при констатиране на престъпления и нарушения на обществения ред; 2. за взетото отношение спрямо проверените МПС и лица; 3. при констатирани проблеми/неизправности по състоянието на пътната мрежа, създаващи опасност за живота и здравето на участниците в движението, като по възможност на място предприемат мерки за отстраняването им. (2) По преценка и необходимост извършват справки чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ за лица и МПС. Чл. 54. Полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като: 1. не напускат границите на разпоредените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ; 2. съблюдават разпоредения ред за осъществяване на взаимодействие и радиообмен с ОДЦ/ОДЧ и други наряди, като не допускат комуникация без служебна необходимост; 3. не допускат лица в служебните помещения и превозни средства и не превозват лица и товари, когато това не е свързано с изпълнение на служебните им задължения. Чл. 55. (1) При приключване на непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол или за извършена смяна на място нарядите докладват на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и само след негово разпореждане могат да напуснат обслужваните постове или маршрути. (2) В случаите по ал. 1, когато смяната на наряда не се осъществи в определеното време, нарядът, който трябва да бъде сменен, докладва на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и само след негово разпореждане може да напусне обслужвания пост или маршрут. Чл. 56. (1) При обход на определения им маршрут нарядите проверяват за възникнали изменения в пътнотранспортната обстановка, като при констатирани препятствия или опасности за движението незабавно предприемат следните мерки: 1. докладват на дежурния служител в ОДЦ/ОДЧ и изпълняват неговите разпореждания; 2. сигнализират участниците в пътното движение и при необходимост пристъпват към временно регулиране на движението; 3. съдействат на съответните служби за отстраняване или ограничаване на възникналите неблагоприятни последици. (2) Полицейският служител придобива информация за пътнотранспортната обстановка: 1. от прекия ръководител по време на провеждане на инструктажа; 2. по време на изпълнение на служебната дейност; 3. от ОДЦ/ОДЧ; 4. от участници в пътното движение. Чл. 57. С професионалното използване на методите и формите за пътен контрол полицейският служител активно влияе върху безопасността на движението по пътищата, като: 1. предотвратява и отстранява затруднения в движението; 2. осигурява ритмичност на движението на обществения транспорт за превоз на пътници; 3. взема мерки за правилно използване на платното за движение, като не допуска спиране и паркиране на МПС в нарушение на правилата; 4. при необходимост осигурява преминаване с предимство на определени потоци от превозни средства или пешеходци по отделни участъци и направления за движение; 5. осигурява безпрепятствено и безопасно преминаване на автомобилите със специален режим на движение. Чл. 58. (1) Служителят, назначен в наряд за пътен контрол, спира водачите на ППС за проверка, когато: 1. има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; 2. има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; 3. начинът на движение и поведение пораждат съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; 4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление. (2) За спиране на ППС, когато водачът не е извършил нарушение на ЗДвП и няма данни по ал. 1, т. 3 или 4, служителят изготвя докладна записка в края на работната смяна. Чл. 59. Полицейският служител може да спира превозните средства от редовните линии за обществен превоз за нарушения от страна на техните водачи и пътници. Чл. 60. Не подлежат на спиране и проверка МПС, ползващи специален режим на движение, както и автомобили на Министерството на отбраната, движещи се в обозначена колона. Чл. 61. (1) Знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския служител своевременно със стоп палка или с ръка, като се посочва мястото за спиране на превозните средства. През нощта и в условията на намалена или ограничена видимост може да се използва и червен светлинен сигнал. (2) Преди подаването на знака или сигнала полицейският служител застава срещу движението върху пътното платно, непосредствено до банкета или бордюра. (3) На водача на МПС трябва да се осигури възможност да спре плавно и да не създава опасност или да бъде пречка за останалите участници в движението. (4) Спиране на превозните средства на места с ограничена или намалена видимост, непосредствено преди или след кръстовища, пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези, надлези, стеснени участъци, жп прелези, тунели и на други места, където спирането е забранено, се допуска по изключение при условие, че е осигурена безопасността на участниците в движението и служителите от наряда. (5) Когато нарядът се движи с автомобил или мотоциклет, спирането на превозните средства става със стоп палка или с ръка при изравняването с тях или след изпреварването им. Чл. 62. (1) Проверка на водач и МПС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при следните тактически действия: 1. проверяващият полицейски служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с необходимото внимание, като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на отварящите се врати; 2. проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в автомобила и превозвания товар; 3. проверяващият полицейски служител се представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено и повода за спиране; 4. проверяващият полицейски служител изисква от водача и пътниците необходимите документи, като те се предоставят от тях без служителят да навлиза в пространството на проверяваното ППС; 5. при поискване полицейският служител показва своята служебна карта или полицейски знак; 6. при извършването на проверката полицейският служител следи проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети. (2) Вторият служител от наряда осигурява извършването на проверката, като: 1. застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; 2. води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; 3. при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация. (3) По време на изготвяне на административни документи на пътя водачите и пътниците престояват в проверяваното превозно средство или на разстояние от полицейския автомобил, а документите им се представят за подпис извън служебното МПС върху подходящо за целта място. (4) При проверката не се допуска проверяваните лица да влизат, престояват, оставят или вземат предмети във и от служебния автомобил. (5) Проверката задължително започва с извършването на справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица. Чл. 63. В случаите на проверка на МПС, водачът на което не е изпълнил полицейско разпореждане, освен действията по чл. 62 полицейският служител може допълнително да: 1. отдава разпореждане на водача да изключи двигателя, да извади контактния ключ и го постави на арматурното табло; 2. отдава разпореждане на водача да излезе бавно от колата и да застане пред автомобила си с лице към него; 3. отдава разпореждане на лицата в автомобила да стоят неподвижно в МПС; 4. при данни за извършено престъпление извършва обиск на водача и пътниците, като при наличие на лица от противоположния пол обискът се извършва съгласно ЗМВР, както и проверка на превозното средство и на вещите, които се превозват в него; 5. установява самоличността на лицето/лицата и уведомява ОДЦ/ОДЧ, като прави справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ; 6. при необходимост за отвеждане и задържане в структурите на МВР лицето сяда в полицейския автомобил на задната седалка по средата или вдясно, като до него сяда задължително полицейски служител; 7. в един патрулен автомобил се превозва само едно задържано лице. Чл. 64. При установена употреба на алкохол/наркотично или упойващо вещество от водач на ППС водачът не се допуска да управлява МПС, като се прилага принудителна административна мярка и МПС се премества принудително съгласно ЗДвП. Чл. 65. При осъществяване на пътен контрол и установяване на издирвани лица или ППС, когато е налице основание за задържането им, полицейският служител ги задържа лично или със съдействието на други служители, като за действията си уведомява ОДЦ/ОДЧ. Чл. 66. При откриване на изоставени моторни превозни средства, които са обявени за издирване, полицейският служител е длъжен да запази мястото и да докладва в ОДЦ/ОДЧ. Чл. 67. Когато водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не спре на подадения от полицейския служител сигнал, незабавно се уведомява ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания. Чл. 68. При мъгла и намалена видимост нарядът по пътен контрол следи водачите на МПС да се движат със скорост и дистанция, съобразени с пътните условия, да не предприемат изпреварване, да не завиват в обратна посока, да не спират на платното за движение, да не се извършва теглене на превозни средства или движение на извънгабаритни и опасни товари. Чл. 69. При крупни производствени аварии, природни бедствия или възникването на пожар в обслужвания пост или маршрут служителите, назначени в наряд за пътен контрол, съобщават на ОДЦ/ОДЧ или на съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“, като при необходимост вземат мерки за преустановяване, отклоняване, регулиране на движението на превозните средства и на пешеходците в рисковия участък, както и съдействат за безпрепятствено придвижване на спасителните екипи, спешна медицинска помощ и противопожарните автомобили. Чл. 70. При инциденти, в които участват ППС, превозващи опасни товари, се действа съгласно дадените от ОДЦ/ОДЧ разпореждания. Чл. 71. При усложнени пътни и метеорологични условия полицейският служител е длъжен да: 1. уведоми незабавно ОДЦ/ОДЧ; 2. съдейства на пътноподдържащите служби при почистването на пътищата; 3. при необходимост спира, отбива или регулира движението на ППС; 4. подпомага извличането на превозни средства и да окаже помощ на пътуващите в тях граждани. Чл. 72. При получаване на сигнал за терористичен акт или при провеждане на заградителни мероприятия полицейският служител изпълнява указанията на началниците и ОДЦ/ОДЧ, като участва в откриването и задържането на обявени за издирване лица, вещи и ППС. Чл. 73. Назначеният в наряд на КПП: 1. контролира спазването на правилата за движение; 2. контролира техническото състояние на ППС и документите на водачите; 3. предприема мерки за откриване и задържане на издирвани лица, ППС и вещи; 4. отклонява или спира временно движението, когато това е разпоредено по съответния ред; 5. поддържа непрекъсната връзка с ОДЦ/ОДЧ и нарядите, които осъществяват служебните си задължения в близост до КПП. Раздел ІІІ Отвод и отчет на резултатите от дейността по пътен контрол Чл. 74. (1) Работната смяна на нарядите по пътен контрол приключва с отвод. (2) В рамките на отвода старшият на наряда докладва за: 1. резултатите от изпълнение на дейността по пътен контрол, като предоставя данните от РСОД или в ежедневен отчет на хартиен носител в случай на липса или повреждане на РСОД; 2. изготвените докладни записки и други документи, свързани с изпълнение на дейността по пътен контрол; 3. състоянието на предоставените технически средства за изпълнение на дейността по пътен контрол. (3) Полицейските служители от нарядите, изпълняващи дейността по пътен контрол в отдалечени райони, не се явяват на отвод, като докладват за резултатите от дейността си по телефона или друго средство за свръзка, а документите по ал. 2, т. 2, свързани с изпълнение на служебната дейност, предоставят по служебен път. Чл. 75. (1) Резултатите от работата на нарядите, изпълняващи пътен контрол, се отчитат за всяка смяна. (2) Формите на отчетност на пътния контрол са следните: 1. ежедневна форма на отчет и контрол чрез информацията от работната станция за отдалечен достъп по електронен път или отчет за дейността на хартиен носител с конкретните резултатите от дейността на наряда по пътен контрол за съответната работна смяна (приложение No 11); 2. при невъзможност за изготвяне на отчета в РСОД (дефектиране на уреда или друга причина) старшият на наряда го предоставя на хартиен носител, като задължително при пристигане в базата въвежда данните на електронен носител; 3. обобщена справка за цялостната дейност в РУ и отдел/сектори /групи при СДВР/ОДМВР през изтеклото денонощие (приложение No 12); 4. доклад за установен факт и предприети действия (приложение No 13), който се предоставя на звената „Оперативен анализ“; 5. при работа в смесени наряди служителя, работещ по контрол на пътното движение, попълва и отчетната форма съгласно тази инструкция. Чл. 76. Справките по чл. 75, ал. 2, т. 2 и 3 се изготвят на основата на данните от РСОД или ежедневния отчет на хартиен носител за дейността на нарядите и се обобщават ежемесечно във връзка с изготвянето на писмените анализи за пътен контрол. Чл. 77. (1) Въвеждането на информация и данни от РСОД по време на смяната, както и извършването на справки, се осъществява от старшия на наряда по пътен контрол. (2) Ежедневните справки по чл. 75, ал. 2, т. 2 и 3 се изготвят от полицейски инспектор, а в звената, в които няма предвидена/заета такава длъжност, дейността се възлага на друг полицейски служител. (3) Ежемесечно справката за дейността по пътен контрол на територията на областта се обобщава от отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР и се изпраща в отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – ГДНП. Раздел IV Задължения на служителя, изпълняващ дейност по пътен контрол Чл. 78. При пристъпване към изпълнение на дейност по пътен контрол нарядът е длъжен да носи: 1. служебна карта, полицейски знак и отличителна табелка по образец; 2. свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на служебното МПС, както и пътната книжка на патрулния автомобил или мотоциклет; 3. стоп палка и светлоотразителна жилетка; 4. автоконтрольорска чанта, оборудвана съгласно (приложение No 14); 5. въоръжение и помощни средства. Чл. 79. Полицейският служител по пътен контрол преди застъпването в наряд е длъжен да провери изправността на техническите средства за контрол и служебното МПС. Чл. 80. (1) Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред. (2) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да: 1. познава и изпълнява служебните си задължения и нормативната уредба, регламентираща дейността му; 2. познава особеностите на обслужвания район, маршрут, пост за изпълнение на службата, свързани с безопасността на пътното движение; 3. познава и използва свързочните и другите технически средства за контрол на движението; 4. наблюдава движението и взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението да предприема мерки за тяхното отстраняване; 5. съдейства и оказва помощ на участниците в движението при усложнени пътни и метеорологични условия; 6. проверява редовността на документите на водачите на МПС и документите за самоличност на пътниците и на пешеходците; 7. проверява на пътя регистрацията, техническото състояние, оборудването и превозните документи на ППС; 8. следи за състоянието на пътищата, пътните съоръжения и сигнализация и да предприема мерки и прави предложения за отстраняване на констатираните нередности; 9. следи за спазване на сроковете и сигнализацията на строително-монтажните работи по пътищата и улиците и да не допуска поставяне на препятствия върху платното, които затрудняват движението на ППС; 10. следи за своевременното и качествено почистване и обработване на пътищата при зимни условия; 11. взема незабавни мерки и извършва необходимите действия при ПТП и кризисни ситуации; 12. познава реда за действие в случаи на ПТП и аварии с превозни средства, които транспортират пари, ценности, оръжие, боеприпаси, взривни, отровни, силно действащи и радиоактивни вещества, материали и товари; 13. оказва долекарска помощ на пострадалите при ПТП, както и съдействие при транспортирането им чрез екип на спешна медицинска помощ до медицинско заведение и опазването на имуществото им, засегнато при ПТП; 14. изяснява и отразява обективно и точно обстоятелствата при допуснати нарушения на правилата за движение; 15. осигурява непосредствено ръководство на придадените му допълнителни сили; 16. при провеждането на заградителните мероприятия и СПО изпълнява указанията на началниците и на ОДЦ/ОДЧ и участва в разкриването и задържането на обявените за издирване лица, вещи и МПС; 17. познава сигналите на регулировчика за управление на движението и реда за управление на сигналите на светофарните уредби; 18. предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите и да отстранява причините и предпоставките, създаващи опасност за живота и здравето на гражданите; 19. съдейства на държавните органи в случаите, предвидени със закон; 20. изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи; 21. съдейства при производство по разследване на ПТП, при които има пострадали граждани или значителни материални щети; 22. извършва контрол за редовността на документите за ползване на пътната мрежа. Чл. 81. Полицейският служител е длъжен временно да пристъпи към регулиране на движението: 1. при неизправна светофарна уредба или когато светофарното регулиране не обезпечава своевременното пропускане на ППС и пешеходци; 2. при осигуряване преминаването на автомобили със специален режим на движение или автомобили на въоръжените сили, движещи се в колона; 3. при провеждане на заградителни, спортни, масови и други мероприятия; 4. на места с ПТП, предизвикали задръстване, и в районите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии; 5. на места с временна забрана или отклонение на движението; 6. за осигуряване преминаването през платното за движение на деца, граждани с трайни увреждания и организирани групи пешеходци или велосипедисти. Чл. 82. (1) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, може да напусне поста, маршрута или района, определен му за контрол, при следните случаи: 1. за отвеждане до медицинско заведение на лица, получили телесни повреди при ПТП или извършени престъпления; 2. при вземане на неотложни мерки за отстраняване на препятствия и опасности за движението на съседни пътни участъци; 3. за отвеждане в помещения на МВР на лица в случаите, предвидени с нормативен акт; 4. за вземане на мерки или участие при ликвидиране на пожари, последици от стихийни бедствия или производствени аварии и кризи; 5. за съпровождане до медицинските заведения на водачи на МПС, употребили алкохол над допустимите норми или наркотични вещества. (2) Отклоняване от поста, маршрута или района, се допуска след доклад и разпореждане на непосредствения началник и/или ОДЦ/ОДЧ. Глава четвърта ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА КОНТРОЛ Раздел I Работа с техническите средства за контрол Чл. 83. Началникът на отдел „Пътна полиция“ и началникът на сектор „Пътен контрол“ при отдел „Пътна полиция“ – ГДНП: 1. разпределят техническите средства за контрол съобразно нуждите и ефективността от използването им; 2. предлагат за въвеждане в експлоатация нови видове технически средства за контрол на база анализ на необходимостта от конкретен тип, както и съвременните тенденции в тази насока; 3. планират и предлагат закупуването на нови и модернизирането на вече действащи технически средства за контрол. Чл. 84. Със заповед на директора на СДВР и ОДМВР се определя отговорник за техническите средства, който: 1. води на отчет техническите средствата в СДВР/ОДМВР и РУ; 2. води дневник за всяко средство за измерване, в който се отразяват техническото му състояние, извършената периодична проверка (калибриране) и преминаване през държавна метрологична проверка; 3. представя своевременно за ремонт и получава ремонтираните средства за измерване. Чл. 85. При използването на средствата за измерване за пътен контрол началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, организират и контролират: 1. обучението на състава за работа със средствата за измерване и тяхното ефективно и законосъобразно използване; 2. отчета и архивирането на показанията от средствата за измерване на хартиен и магнитен носител; 3. правилната им техническа експлоатация; 4. съответствието между установените и запаметени нарушения и взетото административно отношение. Чл. 86. (1) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, ежемесечно осъществяват проверка на съответствието на установените и запаметени със средствата за измерване нарушения и предприетите мерки. (2) За резултатите от извършената проверка се изготвя справка, която се предоставя на директора на СДВР или ОДМВР. (3) Справката по ал. 2 съдържа: 1. броя и номерата на наличните технически средства от всеки вид, както и тяхната изправност; 2. броя на установените и запаметени нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените административни документи; 3. наличие на несъответствие на показателите по т. 2 и установените за това причини; 4. изводи относно ефективността на използване и предложения за подобряване на дейността. Чл. 87. (1) За осъществяване на дейността по пътен контрол полицейските служителите използват технически средства и системи за определяне концентрацията на алкохол, установяване употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози, мобилни и стационарни системи за регистрация на нарушенията на скоростните режими, както и други нарушения. (2) Техническите средства и системи за измерване следва да са одобрени и вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и преминали метрологична проверка. (3) Уредите и тестовете за установяване на употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози се използват съгласно реда по чл. 174, ал. 4 ЗДвП. Чл. 88. (1) Използването на преносими и мобилни технически средства и системи за контрол се планира ежемесечно, при което се осигурява ежедневното им ефективно използване и правилното им разпределение на пътната мрежа на предварително определени точки за контрол. (2) Точките за извършване на контрол с технически средства и системи се определят на база анализ на аварийността на съответната територия по следните показатели: 1. честота на извършваните нарушения на правилата за движение по пътната мрежа по вид, време и място; 2. основни причини за настъпване на ПТП по място и време; 3. административен капацитет на структурното звено и възможност за покритие на пътната мрежа; 4. интензивност на пътното движение; 5. оценка на ефективността от контролната дейност в конкретната точка за предходен период. (3) Местата за работа с технически средства за установяване на нарушения на скоростта на движение, неспазване на предимство, неправилно изпреварване и други се отразяват в указанията за непосредствено изпълнение на пътния контрол като точки за контрол. (4) При организация на контрола на скоростните режими по автомагистрали, първокласни пътища, натоварени отсечки в населените места и други приоритетно се определят точки за разполагане на стационарно монтирани уреди за контрол на скоростта. Чл. 89. (1) На рискови участъци с интензивен трафик на движение, където не са монтирани стационарни уреди и системи за контрол на скоростта или поставянето им е невъзможно, се осъществява контрол чрез преносими уреди (на тринога) за контрол на скоростта или мобилни системи. (2) Измерването на скоростта се осъществява автоматично от техническите средства/системи след тяхното позициониране и настройка от служител на МВР, за което се попълва протокол. (3) За разполагане и монтаж на преносими уреди (на тринога) за контрол на скоростта на определените точки за извършване на контрол могат да се възлагат задачи и на лица, работещи по трудово правоотношение в МВР. Чл. 90. Обработката на данните за нарушенията, установени с автоматизирани технически средства и системи, се осъществява от служители с полицейски правомощия. Чл. 91. (1) При използване от наряда на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта се попълва протокол, в който се отразяват данни и резултати по образец (приложение No 15). (2) Протоколът по ал. 1 се приема и подписва след проверка на правилното попълване от служителя, провеждащ отвода, и представлява основен документ за отчет на резултатите и работата на наряда, използващ система за автоматизиран контрол. Данните от установените нарушения се съхраняват на електронен носител в срок 3 години. (3) При използване от наряда на технически средства и системи за определяне концентрацията на алкохол резултатите се отразяват на електронната подложка в РСОД съгласно дневник по образец (приложение No 16). (4) При използване от наряда на технически средства и системи за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози проверката и резултатът се отразяват на електронната подложка в РСОД в протокол (приложение No 17), както и в дневник (приложение No 18). Чл. 92. (1) За контрол на скоростните режими могат да се използват необозначени полицейски автомобили, оборудвани с автоматизирани технически средства, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи стационарно на пътни отбивки, като нарушителите не се спират и наказват на мястото на извършване на нарушението. (2) При извършване на контрол на пътното движение се допуска нарушителят да бъде спиран от друг наряд, разположен след мястото на установеното нарушение, като данните за същото се предават с технически средства за комуникация. (3) При използване на автоматизирани технически средства, без нарушителите да се спират на място, в наряд може да се назначава един служител. Чл. 93. (1) По изключение могат да се използват неавтоматизирани технически средства за осъществяване на явен и видим контрол по пътни участъци с ниска интензивност. В указанията за маршрута подробно се разписват точките за контрол, като се отразява мястото на разполагане на полицейския автомобил/мотоциклет, контролирана посока, разположение на измерителя за скорост, контролирано ограничение и вид измерване, тактика на спиране на превозните средства и др. (2) Неавтоматизираните технически средства се придружават от дневник (приложение No 19), в който намясто се отразяват установените нарушения. Чл. 94. При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на техническото средство се фиксира чрез измерване на разстоянието до знака, като за всяка точка за контрол се изготвя и утвърждава схема. В указанията за маршрута, в които е включена такава точка за контрол, подробно се разписва мястото за разположение на техническото средство, разстоянието до пътния знак, настройката на обхвата и параметрите на уреда. Чл. 95. За изпълнение на пътен контрол нарядът се оборудва с технически средства съобразно поставените задачи, но с не повече от един вид средство за измерване, необходим за конкретната дейност. Чл. 96. За осъществяване на дейността по пътен контрол полицейските служители използват и: 1. системи за автоматично разчитане и разпознаване на регистрационните автомобилни табели и комбинирани устройства; 2. РСОД за извършване на проверка на МПС и лица, въвеждане на информация и др.; 3. системи за наблюдение, автоматично регистриране и идентифициране на МПС при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба и др.; 4. цифров фотоапарат. Раздел II Действия на полицейския служител при пътнотранспортно произшествие Чл. 97. Посещението на ПТП се организира и ръководи от дежурните служители в ОДЦ/ОДЧ, които в случаите, когато е необходимо ПТП да бъде посетено, незабавно подават получената информация и изпращат наряд на пътна полиция. Чл. 98. (1) На мястото на ПТП полицейският наряд изяснява: 1. има ли пострадали лица и къде са транспортирани; 2. съществува ли опасност за възникване на аварии, пожари, разлив на опасни продукти, както и характера, мястото и времето на настъпване на произшествието; 3. брой на участниците и регистрационните номера на ППС, наличие на очевидци/свидетели и други данни, имащи отношение по изясняване на причините на възникване на ПТП; 4. необходимост от осигуряване на екипи за пожарна безопасност и защита на населението, спешна медицинска помощ и др.; 5. вида на транспортните средства, превозваните товари или пътници; 6. ако водачът е напуснал мястото на ПТП – вероятна посока на оттегляне, марка, модел, цвят, регистрационен номер на МПС и други данни, имащи отношение по изясняване самоличността на конкретния извършител; 7. необходимост от запазване на местопроизшествието до идване на дежурна оперативна група (ДОГ); 8. дали в ПТП участват като водачи служители на МВР, Министерството на отбраната, дипломати и чуждестранни граждани, лица на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи на територията на Република България или пребиваващи на нея, или лица с неустановена самоличност. (2) Съобразно данните по ал. 1 полицейските служители уведомяват ОДЦ/ОДЧ с оглед преценка за предприемане на действия по разследване и документиране на ПТП или изпращане на ДОГ. Чл. 99. Когато са причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да разследва причините за неговото настъпване, като: 1. установява участвалите превозни средства, самоличността на участниците и свидетелите на произшествието; 2. извършва оглед на местопроизшествието, причинените щети на ППС, на пътя и неговите принадлежности или щети на други лица, организацията на движението – наличието на пътни знаци, светофарна уредба, маркировка, като заснемат фактическата обстановка с цифров фотоапарат: а) общ изглед на местопроизшествието; б) изглед по посока на движение на всеки участник в ПТП; в) знаково стопанство и организация на движението; г) щети, причинени от ПТП по ППС, сгради, съоръжения, прилежаща инфраструктура и др.; д) следи, оставени на местопроизшествието от участниците в ПТП; е) разположение на ППС спрямо определения ориентир; 3. изяснява причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП на база извършения оглед и данните от участниците и свидетелите; 4. задължително изпробва участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотично или друго упойващо вещество; 5. издава необходимите документи (протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП); протоколът за ПТП се подписва от участниците в него; 6. предприема всички законови мерки за недопускане движение на ППС при причинена повреда, застрашаваща безопасността на движението и управление от водачи на МПС, употребили алкохол, наркотично или друго упойващо вещество; 7. докладва в дежурната част за резултата от посетеното ПТП; 8. попълва в РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Чл. 100. Когато при ПТП има данни за престъпление, нарядът е длъжен да: 1. запази местопроизшествието и предприеме мерки за спиране, отклоняване или регулиране на движението; 2. докладва в ОДЦ/ОДЧ и да предприеме мерки за оказване на първа долекарска помощ до идването на екип от спешна медицинска помощ и установява самоличността на пострадалите лица; 3. осигури безопасността на движението, охрана и запазване на местопроизшествието (съхранява всички следи и установява други данни, които имат значение за изясняване на ПТП, разположението и посоката на движение на превозните средства и др.); 4. установи самоличността на свидетелите и на участниците в ПТП и да осигури присъствието им на местопроизшествието, когато същите не се нуждаят от оказване на медицинска помощ в лечебно заведение; 5. ако водачът е напуснал местопроизшествието, автоконтрольорът изяснява вероятната посока, марката, модела, цвета, регистрационния номер на МПС и други факти, като докладва в ОДЦ/ОДЧ; 6. установи нанесените щети на превозните средства, на пътните съоръжения и принадлежности и на други физически или юридически лица; 7. при пристигане на ДОГ старшият на наряда докладва на ръководителя всички факти и обстоятелства, имащи отношение към ПТП; 8. изпълнява разпорежданията на ръководителя на ДОГ, обезпечава безопасни условия за работа на групата и други мероприятия, свързани с конкретната обстановка; 9. при необходимост след приключване на огледа от ДОГ по разпореждане на разследващия орган организира опазването и принудителното преместване на повредените превозни средства и техните товари, за което докладва в ОДЦ/ ОДЧ; 10. изготвя докладна записка за извършените действия; 11. попълва в РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Чл. 101. (1) За всяко произшествие, станало известно на полицейския служител, включително и извън неговия маршрут или район, той е длъжен незабавно да докладва на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и да действа в зависимост от дадените разпореждания. (2) При ПТП, за което има данни за пострадали лица, полицейският служител е длъжен да предприеме мерки за уведомяване на спешна медицинска помощ лично или чрез дежурния в ОДЦ/ОДЧ, да окаже долекарска помощ и осигури безопасността на движението. (3) Информация за причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП се предоставят на граждани, медии и други по установения в МВР ред. Полицейските служители нямат право да предоставят информация и други данни без разрешение от ръководителя на ДОГ и/или ОДЦ/ОДЧ. Чл. 102. Когато в резултат на ПТП на ППС са нанесени технически неизправности, непозволяващи безопасното му придвижване, и от страна на собственика или негови близки не бъдат предприети действия по неговото обезопасяване, същото се премества по разпореждане на ръководителя на ДОГ и/или ОДЦ/ОДЧ и се предприемат мерки за преместването му на охраняемо място за сметка на неговия собственик. Чл. 103. При ПТП с ППС, превозващи опасни товари или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това се създава опасност за движението, нарядът по пътен контрол незабавно взема мерки за обезпечаване на собствената си и безопасността и сигурността на гражданите, намиращи се в района на инцидента, като уведомява ОДЦ/ОДЧ за обозначението на информационната табела относно вида на опасния товар и изпълнява дадените указания. Раздел III Действия на служителя от пътен контрол с лица без постоянен адрес в Република България или ползващи имунитет Чл. 104. (1) При нарушение на правилата за движение или инцидент с лица, които заявяват, че притежават имунитет, правото на имунитет и неговият обем се установяват чрез документ, удостоверяващ заеманата от лицето длъжност. (2) Дипломатически автомобил с флаг на чужда държава не се спира при нарушение на правилата за движение, а за констатираното нарушение се докладва по съответния ред. (3) За всяко нарушение на правилата за движение и инцидент с участието на лица или обекти с имунитет полицейският служител докладва своевременно на ОДЦ/ОДЧ с цел получаване на разпореждане за последващи действия, като за случая изготвя докладна записка. Чл. 105. При разследване на ПТП с участие на лице без постоянен адрес на територията на страната служителят, назначен за старши на наряда, е длъжен да докладва в ОДЦ/ОДЧ за евентуално уведомяване на съответната дипломатическа мисия и при необходимост осигуряване на преводач. Чл. 106. В случаите на ПТП с материални щети, когато лице с имунитет откаже оглед на превозното средство и не представи документи, необходими за попълване на протокол за ПТП, служителят записва в съответните графи на бланката „отказал оглед“ или „непредставил“. Чл. 107. (1) При ПТП с причинени значителни материални щети, телесни повреди или смърт на лица с участието на МПС, управлявано от лице с имунитет, се уведомява ОДЧ/ОДЦ, който от своя страна уведомява за инцидента дежурен следовател. (2) Районът на ПТП се запазва от полицейските служители, които предприемат действията по чл. 100 до пристигане на дежурния следовател. (3) Лицето с имунитет се поканва да изчака на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи, ако не се нуждае от спешна медицинска помощ. Чл. 108. Оглед на превозни средства на представители на дипломатически мисии и членове на техните семейства, притежаващи имунитет, се извършва само след дадено от тяхна страна разрешение. Раздел IV Действия на полицейския служител на пост за регулиране и подпомагане на движението Чл. 109. За изпълнение на служебните си задължения на ПРПД полицейският служител трябва да познава и владее методите за физическо/ръчно регулиране на движението, както и при техническа възможност да извършва ръчно управление на светофарните уредби. Чл. 110. (1) Полицейският служител в качеството си на регулировчик може да използва допълнително следните движения: 1. с кръгово движение на ръцете в лакътя и/или китката и опъната длан указва по-бързо преминаване на участниците в движението през кръстовището или регулираното място; 2. с опъната ръка да посочва къде да спрат превозните средства или пешеходците; 3. с опъната ръка и въртеливо движение на другата в лакътя – в кои посоки задължително трябва да се движат превозните средства. (2) Освен задължителните и допълнителните сигнали регулировчикът може да използва и други разбираеми жестове с оглед даване на допълнителни указания на участниците в движението. (3) Подаденият сигнал „Внимание“ има продължителност поне четири секунди. Чл. 111. (1) Времето и смените за изпълнение на службата като регулировчик се планират в ежедневната ведомост и часовия график. (2) В зависимост от оперативната или пътнотранспортната обстановка регулирането може да бъде непрекъснато или с прекъсвания. (3) Когато работното време на полицейския служител – регулировчик, е планирано за непрекъснато изпълнение на служебните задължения при неподвижен пост, се осигурява почивка от 15 минути на всеки час. Чл. 112. (1) На поста за регулиране полицейският служителя е длъжен: 1. да се запознае с пътнотранспортната обстановка и организацията на движението; 2. да застане на място, където неговите сигнали ще се възприемат еднакво добре от всички участници в движението; 3. при осъществяване на дейността да вземе мерки за своята лична безопасност и тази на участниците в движението. (2) Не се допуска регулиране в тъмната част на денонощието без допълнително осветление и при намалена под 50 м видимост с изключение на случаите при ПТП, като се спазват мерките за безопасност. Чл. 113. (1) Постовете за регулиране могат да бъдат постоянни или временни, като: 1. временните постове се определят за регулиране в часовете с максимална интензивност на движението на определени кръстовища при заградителни, масови, спортни и др. мероприятия; 2. постоянните постове се определят при доказана необходимост от постоянно присъствие и регулиране на база анализ на пътнотранспортната и оперативната обстановка, наличие на дипломатически обекти или обекти от национално значение, подсигуряване на трасета и др. (2) На постовете за регулиране дейността може да се изпълнява от двама служители – единият за регулиране на движението, а другият – за смяна, подпомагане и вземане на отношение спрямо нарушителите. (3) На кръстовища, където регулирането не може да се осъществява от един служител, същото се регулира от двама служители с осигурена комуникационна и визуална връзка за синхронизация на подаваните сигнали. Чл. 114. Служител на ПРПД при констатиране на нарушения от водачи не се отклонява за вземане на отношение, а записва регистрационния номер на МПС, датата, часа и вида на нарушението, като изготвя докладна записка. Чл. 115. Регулировчикът спира движението на ППС при преминаване на организирани пешеходни или велосипедни колони и подпомага преминаването на деца, трудно подвижни лица и лица с трайни увреждания. Чл. 116. Регулировчикът е длъжен да предприеме незабавни действия за осигуряване на бързото и безопасно преминаване на превозни средства, използващи специален режим на движение. Чл. 117. (1) Когато кръстовище се регулира със светофарна уредба, регулировчикът осъществява визуален контрол по спазването на сигналите от водачите на превозни средства. (2) При неработеща светофарна уредба или възникнала необходимост служителят навлиза в кръстовището и пристъпва към регулиране. (3) В случаите, когато продължителността на отделните фази на работеща светофарна уредба не осигуряват необходимата пропускателна способност, при техническа възможност служителят преминава към ръчно управление на уредбата. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази инструкция „пътнотранспортна обстановка“ е съвкупност от: 1. път, пътни платна, пътни ленти, банкети, острови и техните граници, пътни съоръжения, принадлежности и препятствия; 2. строително-ремонтни и други работи в обхвата на пътя; 3. сигнализация с пътни: светофари, знаци и маркировка; 4. осветление на пътя и състояние на крайпътните обекти (паркинги, гаражи, бензиностанции, сервизи, хотели и мотели, заведения за хранене, търговски обекти, болнични заведения и др.); 5. пътни участъци с концентрация на ПТП, стеснени участъци, потенциално опасни и уязвими места; 6. населени места, курортни центрове и комплекси, селскостопански, енергийни, индустриални и други обекти; 7. скорост, интензивност, състав и направление на движение на транспортните и пешеходните потоци; 8. метеорологични условия, като мъгла, дъжд, сняг, поледица, снегонавявания, буря, силен вятър и други оказващи влияние върху движението; 9. пътнотранспортни произшествия, времето, мястото и другите условия, при които те са възникнали, участвалите ППС, водачи и пешеходци и последиците от тях. § 2. В случай на липса или повреждане на РСОД цялостната документация, свързана с дейността по пътен контрол, се води на хартиен носител съгласно изготвените приложения. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 3. Инструкцията се издава на основание чл. 75, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 47 от 2006 г.) във връзка с чл. 21, т. 11, чл. 52, ал. 2, т. 10 и чл. 52е от Закона за Министерството на вътрешните работи. Министър: Цветлин Йовчев Приложение No 1 към чл. 13, ал. 1 КОНСТАТАЦИИ от проверките на наряда, свързани с непосредственото изпълнение на пътния контрол при ... Приложение No 2 към чл. 18, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. ЗАПОВЕД Относно: Организация на пътния контрол за ... 20... г. 1. постовете, маршрутите, точките за контрол от съответната територия; 2. видовете наряди по пътен контрол; 3. ред за взаимодействие на нарядите с други полицейски органи; 4. ред за взаимодействие с други ведомства; 5. организация на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите, ОДЦ/ОДЧ и други сили; 6. ред за провеждане на инструктаж и отвод; 7. ред за осъществяване на контрол по изпълнението на пътен контрол; 8. материално-техническо осигуряване на пътния контрол. Директор/Началник на ... ... Приложение No 3 към чл. 20, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. Утвърждавам: Директор/Началник на ... ... У К А З А Н И Е Относно: изпълнение на ПК на ... 1. Граници на маршрутите/постовете. 2. Особености на съответната територия (фактори, влияещи на безопасността на движението, стратегически и особено важни обекти, държавни учреждения и ведомства, дипломатически представителства, банки и финансови институции, уязвими места и сборища с присъствие на лица, представляващи интерес за полицията, медицински заведения и други значими обекти). 3. Схеми (карти) на съответната територия. 4. Характеристика на пътната инфраструктура и важни пътни артерии. 5. Местата с концентрация на ПТП. 6. Организация на движението и неговата интензивност. 7. Учебни заведения и места с интензивно движение на деца и пешеходци. 8. Места за контрол с определени граници за изпълнение на конкретни задачи и смяна на нарядите. 9. Специфични задължения на нарядите по пътен контрол. 10. Ред за служебно взаимодействие. 11. Ред за осъществяване на радиообмен и други начини за свръзка между нарядите с ОДЦ/ОДЧ и други сили. Предлага: ... ... Приложение No 4 към чл. 21, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... СЕДМИЧЕН/МЕСЕЧЕН ГРАФИК за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ПК ... (структура/звено) за периода от ... 20 ... г. до ... 20 ... г. Предлага: ... ... Приложение No 5 към чл. 22, ал. 3 Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... ЕЖЕДНЕВНА ВЕДОМОСТ за разстановка на силите и средствата за ... 20 ... г. от ... часа до ... часа I. Брой на полицейски органи от структура/звено – ... II. Разход: 2. Общо разход: ... бр. 3. Състав за изпълнение на ПК: ... бр. III. Разстановка на силите и средствата за изпълнение на ПК: Приложение No 6 към чл. 44, т. 2, буква „б“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 7 към чл. 44, т. 2, буква „в“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол 2 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 8 към чл. 44, т. 2, буква „г“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол на товарни автомобили 1 вариант Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Схема на работа по Широкообхватен контрол на товарни автомобили 2 вариант Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 9 към чл. 46, ал. 2 Утвърждавам: Началник на ... ... З А Д А Ч И Относно: Изпълнение дейността по контрол на пътното движение от ... смяна ... ч. на ... 20 ... г. 1. Запознаване на определените в наряд за предстоящата смяна служители с оперативната обстановка в съответната територия, издирваните лица и МПС, нови разпореждания и др., свързани с функционалните им задължения. ... ... 2. Информиране на служителите за по-характерни резултати при изпълнение на служебните задължения през изтеклото денонощие (смяна). ... ... 3. Контролни въпроси за проверка знанията на определените в наряд служители относно законосъобразни и правилни тактически действия в различни ситуации и др. ... ... Приложение No 10 към чл. 48, ал. 1, т. 5 Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... Ч А С О В И Г Р А Ф И К за работа на нарядите от ПК при ... СДВР/ОДМВР Приложение No 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 Ежедневна форма на отчет 1. Извършената дейност по контрол на пътното движение 2. Справка за изпълнение на поставените задачи ... ... 3. Оценка на ефективността от извършената дейност: ... ... ... ... Приложение No 12 към чл. 75, ал. 2, т. 3 СПРАВКА за резултатите от дейността по контрол на пътното движение в ... за периода ... Изготвил: (име, фамилия, длъжност, подпис) Гр. ... Дата ... Приложение No 13 към чл. 75, ал. 2, т. 4 ДОКЛАД ЗА УСТАНОВЕН ФАКТ И ПРЕДПРИЕТО(И) ДЕЙСТВИЕ(Я) Приложение No 14 към чл. 78, т. 4 СПИСЪК на вещите в автоконтрольорската чанта 1. Книжка на наряда. 2. Докладна записка. 3. Актове и фишове. 4. Протоколи за ПТП. 5. Талон за изпращане на медицински изследвания при употреба на алкохол или друго упойващо вещество. 6. План-схема за отразяване на местопроизшествие. 7. ЗДвП и ППЗДвП. 8. Джобно електрическо фенерче. 9. Линия и пергел. 10. Уред за измерване на дължина (метър или ролетка). 11. Тебешир. 12. Дълбокомер за измерване дълбочината на протектора на гумите. 13. Полицейска свирка. 14. Образец „СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ“. Приложение No 15 към чл. 91, ал. 1 .................................... (наименование на структура/звено) П Р О Т О К О Л за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата ... 20 ... г., работна смяна: ... начало на измерването ... ч. край на измерването ... ч. Служител, извършил измерването: ... Служител, приел протокола: ... – дата ... час ... Приложение No 16 към чл. 91, ал. 3 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на технически средства Регистрирани нарушения на употреба на алкохол за времето от дата ... до дата ... 20 ... г. техническо средство No ..., служител ... Приложение No 17 към чл. 91, ал. 4 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 18 към чл. 91, ал. 4 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на тестове/системи за установяване на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози Приложение No 19 към чл. 93, ал. 2 ДНЕВНИК за отразяване на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост за времето от дата ... до дата ... 20 ... г. техническо средство No ..., служител...
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че по протест на Окръжната прокуратура – София, е образувано адм. дело No 59/2019 г. по описа на съда, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. от 10 ч., по което предмет на оспорване е чл. 3, ал. 3 от Наредба No 1 за обществения ред на територията на община Ихтиман.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 283 от 27 ноември 2009 г. за приемане на Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 283 ОТ 27 НОЕМВРИ 2009 Г. за приемане на Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа. Заключителни разпоредби § 1. В Постановление No 192 на Министерския съвет от 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа (ДВ, бр. 64 от 2009 г.): 1. В чл. 1, ал. 2 се създават т. 5 и 6: „5. предлага методологии, концепции и стандарти, свързани с административната реформа; 6. приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година.“ 2. В чл. 2 ал. 2 се изменя така: „(2) Членове на съвета са заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физическото възпитание и спорта.“ § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков ПРАВИЛНИК за организацията на дейността на Съвета за административната реформа Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С правилника се уреждат организацията на дейността на Съвета за административната реформа, наричан по-нататък „съвета“. (2) Основната задача на съвета е да координира правителствената политика за осъществяване на общото ръководство на държавната администрация. Чл. 2. Съветът приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година. Глава втора СЪСТАВ НА СЪВЕТА Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове. Председател на съвета е заместник министър-председателят и министър на финансите, а заместник-председател - министърът на труда и социалната политика. (2) Членове на съвета са заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физическото възпитание и спорта. Чл. 4. (1) Поименният състав на съвета се определя със заповед на председателя по предложение на съответните министри. (2) Участието на членовете в дейността на съвета е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията на съвета членовете му се представляват от изрично упълномощени от тях служители на съответното министерство. (3) При неучастие на член на съвета в повече от две поредни заседания без уважителни причини, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседанията председателят на съвета отправя писмено предложение до съответния министър за определяне на друг представител. (4) Промяна в поименния състав на съвета се извършва въз основа на писмено уведомление от съответния министър до председателя на съвета. Чл. 5. (1) Председателят на съвета: 1. представлява съвета; 2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на съвета; 3. контролира изпълнението на решенията на съвета. (2) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя. Глава трета ЗАСЕДАНИЯ Чл. 6. (1) Заседанията на съвета са редовни и извънредни. (2) Заседанията на съвета са открити. (3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя. Чл. 7. (1) Съветът провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. (2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на председателя, по искане на заместник-председателя или на всеки един от членовете на съвета. Чл. 8. (1) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на членовете не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието на хартиен носител и по електронен път. (2) Материалите и дневният ред за извънредните заседания се изпращат на членовете не по-късно от 2 дни преди датата на заседанието. Чл. 9. Секретариатът на съвета публикува дневния ред и материалите за откритите заседания в портала на консултативните съвети в срока по чл. 8, ал. 1. Чл. 10. Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до 3 работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание. Чл. 11. (1) Членовете на съвета потвърждават участието си в заседанието пред секретариата не по-късно от 3 работни дни преди провеждането му. (2) В случай че поради обективни причини титулярят не може да вземе участие в заседанието на съвета, той може да изпрати писмено становище по въпросите, включени в дневния ред. Председателят на съвета представя получените писмени становища в заседанието. Чл. 12. (1) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му. (2) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове. Ако някой от членовете поиска мотивирано въпросът да се обсъди от съвета, той се включва в дневния ред за следващото заседание. (3) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА Чл. 13. Заседанията на съвета се свикват и ръководят от неговия председател. Чл. 14. (1) Административното и техническото обслужване и експертното осигуряване на съвета се осъществява от дирекция „Държавна администрация“ на Министерския съвет, която изпълнява функциите на секретариат, и се организира от секретар - държавен служител в администрацията на Министерския съвет, определен от министър-председателя по предложение на председателя на съвета. (2) Секретариатът на съвета: 1. осигурява дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение; 2. подпомага дейността на съвета, като изследва добрите практики и изготвя анализи и експертни предложения, свързани с организационното състояние, функциите и координацията в дейността на администрациите в системата на изпълнителната власт, както и за промени в нормативните актове, свързани с длъжностите, длъжностните разписания и длъжностните характеристики, подбора и статута на служителите, със системата за заплащане и социални придобивки в държавната администрация; 3. публикува необходимата информация за дейността на съвета на портала за консултативните съвети; 4. осигурява оперативното взаимодействие на съвета с административните структури на изпълнителната власт и други организации; 5. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета; 6. изготвя протоколите от заседанията на съвета; 7. води отчет за изпълнението на решенията на съвета; 8. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни; 9. подпомага председателя на съвета в неговата работа; 10. подготвя годишния отчет за дейността на съвета; 11. изпълнява и други задачи, възложени от председателя на съвета. (3) Секретарят на съвета организира, координира и контролира подготовката и провеждането на заседанията му и съхранява документацията на съвета. Чл. 15. (1) На откритите заседания могат да присъстват представители на неправителствени организации и експерти, поканени от председателя на съвета. (2) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанието организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждането му. (3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище. (4) Получените писмени становища, мнения и предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата. (5) Председателят на съвета представя накратко получените становища, мнения и предложения по ал. 4 по време на заседанието, ако те са свързани с обсъжданите въпроси. Глава пета ПРОТОКОЛ И АРХИВ Чл. 16. (1) Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника. (2) Секретарят на съвета изготвя протокол в срок до 3 работни дни след провеждане на заседанието, в който се отразяват взетите решения. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието. (3) Протоколът се утвърждава от председателя. (4) Протоколът се публикува на портала на консултативните съвети. (5) Архивът на съвета е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация. Глава шеста КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА Чл. 17. Всяко решение на съвета задължително включва отговорник за изпълнението му и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такъв се приема председателят на съвета. Чл. 18. (1) Председателят задължително включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания. (2) При неизпълнение на решение в съвета се обсъжда доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението му. Чл. 19. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет на изпълнението на решенията с обяснение на причините за неизпълнение или неспазване на срокове. Глава седма ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА Чл. 20. (1) Секретариатът на съвета поддържа информационна страница на портала на консултативните съвети в интернет. (2) На страницата по ал. 1 се публикуват всички документи и материали за дейността на съвета, включително: 1. актът за създаване; 2. съставът на съвета; 3. протоколите от заседанията; 4. годишните отчети за работата на съвета. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 21 от Закона за администрацията във връзка с § 1, т. 1 от Постановление No 192 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 64 от 2009 г.).
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Варна, на основание чл. 181, ал. 1 АПК съобщава за постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, и уточняваща към него молба с вх. No 6726 от 27.04.2017 г., с които се оспорват разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 46, ал. 4, т. 6 и § 4.1 от Наредба No 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия, приети с Решение No 4-40 по протокол No 4 от 12.02.2008 г. на Общинския съвет – гр. Провадия, във връзка с който е образувано адм. д. No 878/2017 г. на Административния съд – Варна, ХІХ състав.
bg	legislation	Bulgaria	Решение за избиране на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 22, чл. 18 и 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се състои от 20 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на ПП ГЕРБ, 7 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на „Движение за права и свободи“, 2 от Парламентарната група на партия АТАКА. 2. Избира председател на комисията, четирима заместник-председатели – по един от всички парламентарни групи, и членове на комисията: Председател: Младен Петров Червеняков. Заместник-председатели: 1. Деница Златкова Златева, 2. Хасан Илияз Хаджихасан, 3. Гален Симеонов Монев. Димчо Димитров Михалевски, Лазар Огнянов Попов, Любомир Ангелов Петков, Страхил Чавдаров Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров, Ферихан Илиязова Ахмедова, Миглена Дойкова Александрова. Решението е прието от 42-то Народно събрание на 19 юни 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Михаил Миков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Варна, ХХV състав, призовава Николай Трифонов Николов с постоянен и настоящ адрес София, район „Триадица“, ул. Риккардо Ваккарини 8, вх. А, ет. 5, ап. 16, в качеството му на заинтересована страна по адм. дело No 1167/2015 г. по описа на съда, ХХV състав, заведено от Самуил Великов Кирилов срещу Заповед No 18-1433 от 19.02.2015 г. на началника на Службата по геодзия, картография и кадастър – Варна, производството по което е насрочено за 19.01.2016 г. от 13,45 ч. Заинтересованата страна следва да посочи съдебен адрес в страната, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.).
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НАРЕДБА No РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за: 1. водене и съхраняване на регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; 2. водене и съхраняване на Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; 3. поддържане на Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. (2) С наредбата се определят условията и редът за: 1. вписване в регистрите по ал. 1; 2. извършване на социално проучване на лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване; 3. издаване и прекратяване на разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; 4. насочване на осиновяващите към доставчици на социални услуги за обучение и подкрепа; 5. предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години. Чл. 2. Дейностите по чл. 1 се осъществяват при гарантиране на закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации (ДВ, бр. 55 от 1991 г.). Чл. 3. (1) Дейностите по чл. 1 се осъществяват от Агенцията за социално подпомагане, регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите „Социално подпомагане“. (2) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане определя със заповед длъжностните лица, които извършват дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 3 и 5. (3) Директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане определят със заповед длъжностните лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1. (4) Директорите на дирекции „Социално подпомагане“ определят със заповед длъжностните лица, които извършват дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 2. Чл. 4. Регистрите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 се поддържат върху хартиен и електронен носител. Чл. 5. (1) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома. (2) За всяко вписване на дете, на осиновяващ или съпрузи в съответния регистър се отделя партида с необходимия брой двойни страници. (3) Когато определените страници се изпълнят, в същия или друг том се отделя не- обходимият брой нови страници, на които вписванията продължават под първоначалния номер. В графата за отбелязвания и заличавания на последната изписана страница се написва „Продължение“ и се отбелязват номерът на тома и на отделените нови страници за същото лице, а при номера на първия нов лист се написва „Продължение от том No ..., страница No ...“. (4) Непосредствено след вписването в регистъра върху хартиен носител длъжностното лице въвежда данните и в електронния еквивалент. Чл. 6. За всяко дете, осиновяващ или осиновяващи – съпрузи, вписани в регистрите, се създава досие. Чл. 7. (1) След всяко вписване и отбелязване в регистър на хартиен носител длъжностното лице по чл. 3, ал. 3 поставя датата и се подписва. (2) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване. (3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно. (4) Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства. (5) В случаите по ал. 2 и 3 длъжностното лице задължително посочва основанието и датата на извършеното действие и се подписва. Чл. 8. (1) Данните в регистрите по чл. 1, ал. 1 са служебна информация. (2) Директорите на съответните дирекции, както и длъжностните лица, които се допускат до работа с данните в регистрите по ал. 1, са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях информация от неправомерен достъп. Чл. 9. Досиетата на хартиен носител се съхраняват в архива на съответната дирекция за срок 5 години, след което се предават на Държавния архив. Раздел II Регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване Чл. 10. (1) Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се води и съхранява от регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на детето. (2) Регистърът се води по образец съгласно приложение No 1 и съдържа информация за: 1. личните данни на детето; 2. социалния статус на детето; 3. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди; 4. наличието на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите; 5. наличието на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1 – 5 от Семейния кодекс; 6. личните данни на родителите и другите членове на семейството, данни за здравословното им състояние; 7. специализираните институции, социалните услуги от резидентен тип, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него, и причините за извършеното настаняване; 8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването. (3) При промяна на настоящия адрес на детето оригиналът на досието му се изпраща в съответната регионална дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на детето, като изпращащата регионална дирекция извършва заличаване от регистъра на хартиен носител по чл. 1, ал. 1, т. 1 на детето. Чл. 11. (1) Процедурата по вписване в регистъра в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс започва с писмено уведомление от страна на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето до съответната регионална дирекция за социално подпомагане. Към уведомлението се прилагат социалният доклад по приложение No 2 и документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване по този ред. (2) Лицата по чл. 84, ал. 3 и 4 от Семейния кодекс подават писмена молба за вписване в регистъра на детето до директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (3) Лицата по чл. 84, ал. 5 от Семейния кодекс подават писмена молба за вписване в регистъра на детето до директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане чрез дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Към молбата се прилага и становище от страна на дирекция „Социално подпомагане“, че това е в интерес на детето. (4) Информацията по чл. 10, ал. 2, т. 2 – 4 се предоставя в регионалната дирекция за социално подпомагане съгласно приложения No 2, 3 и 4. (5) При пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане определя срок и дава указания за отстраняването им. При определяне на срока директорът е длъжен да се съобрази с необходимите срокове за провеждане на съответните медицински изследвания, когато не са проведени такива. (6) Когато при подаване на уведомлението или молбата лицата не разполагат с необходимите документи, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане събира служебно информацията по чл. 10, ал. 2. (7) Информацията относно здравословното състояние на детето се актуализира на всеки шест месеца, за което се издава медицинско свидетелство. В него трябва да бъдат отбелязани само настъпилите промени в здравословното състояние, извършените или пропуснатите ваксинации и реваксинации, както и резултатите от проведените прегледи на детето. Когато в този период не са настъпили промени в здравословното състояние и/или не са проведени изследвания, това се посочва изрично в медицинското свидетелство. (8) При настъпване на промени в здравния статус на детето преди изтичане на шестмесечния период по ал. 7 се изготвя ново медицинско свидетелство, удостоверяващо новите обстоятелства. Чл. 12. (1) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане е длъжен в 3-дневен срок да организира вписване на детето в регистъра от длъжностното лице след събиране на информацията по чл. 10, ал. 2. Когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително и по служебен път, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни. (2) За всяко вписано в регистъра дете длъжностното лице създава досие, което съдържа: 1. уведомленията по чл. 84, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс; 2. молбите по чл. 84, ал. 3 – 5 от Семейния кодекс; 3. документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 10, ал. 2; 4. оценката на потребностите на детето, изготвена по реда на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС No 256 от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 26 от 2007 г., бр. 53 от 2008 г., бр. 45 и 80 от 2009 г. и бр. 48 от 2010 г.); 5. социалния доклад по приложение No 2 и плана за действие по случая на детето, изготвени от дирекция „Социално подпомагане“; 6. заповедите по чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс; 7. заверения препис от решението на съда, с което се допуска осиновяването; 8. удостоверението за идентичност със снимка на детето в цял ръст; 9. писменото уведомление за предприемане на действия за следосиновително наблюдение и подкрепа на детето и семейството; 10. докладите за следосиновително наблюдение; 11. информацията относно разглеждането на случая на детето от Съвета по осиновяване в случаите, когато за него не е определен подходящ осиновяващ или определеният не е осиновил детето; 12. датата на вземане на решение за предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години; 13. датата на уведомяване и изпращане на досието на детето на Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието в случаите по чл. 113, ал. 2 от Семейния кодекс; 14. документите относно други обстоятелства от значение за осиновяването. Чл. 13. (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да извърши отбелязване в регистъра. В заповедта се посочват променилите се обстоятелства. (2) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да заличи от регистъра вписано дете при: 1. допуснато осиновяване; 2. навършване на пълнолетие; 3. установяване на произхода на детето; 4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване; 5. възстановяване на родителските права; 6. смърт на детето; 7. промяна на настоящия адрес на детето на територията на друга регионална дирекция за социално подпомагане; 8. реинтеграция на детето в биологичното му семейство. (3) Заповед за заличаването по ал. 2, т. 1 се издава въз основа на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето. Осиновителят е длъжен да представи заверен препис от съдебното решение в регионалната дирекция за социално подпомагане в 3-дневен срок от влизането му в сила. (4) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане освен при висящо производство за осиновяване пред съд. (5) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 3 и 5 се издава по молба на родителите, към която се прилага и заверен препис от съдебното решение. (6) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 4 се издава след оттеглянето на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване във форма по образец съгласно приложение No 5. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ е длъжен незабавно да изпрати декларацията на регионалната дирекция за социално подпомагане. (7) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 6 се издава въз основа на акт за смърт, представен от ръководителя на специализираната институция или на услугата от резидентен тип, приемното семейство или роднините или близките, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него. (8) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 7 се издава въз основа на получаване на уведомление от страна на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящия адрес на детето за извършеното вписване на детето във водения регистър. (9) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 8 се издава въз основа на получаване на социален доклад с мотивирано предложение и заповед за прекратяване на настаняването на детето извън семейството, издадена от съответната дирекция „Социално подпомагане“. (10) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2, се прилагат в досието на детето. Чл. 14. Компетентните държавни и общински органи, както и съответните юридически и физически лица оказват съдействие на директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане, директорите на дирекция „Социално подпомагане“, директорите на специализирани институции и ръководителите на услугите от резидентен тип, доставчиците на услугата „приемна грижа“, родители, настойници и попечители за издаване на необходимите за воденето на регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, документи. Раздел III Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване Чл. 15. Агенцията за социално подпомагане разработва и поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, като: 1. предприема мерки за сигурност и оперативна съвместимост в съответствие с общоприетите в практиката стандарти, които осигуряват целостта на данните и връзката с други информационни обекти; 2. осигурява условия за достъп до публичните данни и гарантира защитата на личните и други данни за физическите лица, както и защитата на данните за местосъхранението на документите им; 3. осигурява безсрочно съхранение на данните; 4. осигурява адаптирането на системата при промени в нормативните актове, регулиращи функционирането й. Чл. 16. В системата по чл. 15 се съдържат данни в съответствие с утвърдения вид и обем информация, съдържаща се в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в регионалните дирекции за социално подпомагане. Чл. 17. (1) Записите в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, постъпват служебно в тридневен срок от вписването на децата в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1. (2) Записите в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, получават уникален партиден номер, който се формира от поредния номер на вписване в системата и идентификатор на регионалната дирекция за социално подпомагане, където то е извършено. Данните в партидата се актуализират с всяко отбелязване, направено в регионалния регистър. Чл. 18. (1) Лицата по чл. 3, ал. 3 отговарят за достоверността и актуалността на вписаните данни. (2) Достоверността на данните в базата данни на Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се контролира от длъжностните лица по чл. 3, ал. 2. Чл. 19. Партида от Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се заличава чрез отбелязване на обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 в съответствие със заличаването в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1. Раздел IV Специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години Чл. 20. (1) Агенцията за социално подпомагане предприема специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, когато в 6-месечния срок от вписването на детето в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1 Съветът по осиновяване не е определил подходящ осиновяващ или никой от определените не по-малко от трима осиновяващи не е подал молба за осиновяване за конкретното дете или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ за детето. (2) Мерките по ал. 1 се предприемат въз основа на мотивирано предложение от Съвета по осиновяване. Към предложението Съветът по осиновяване прилага и извлечение от протокола на заседанието, на което е взето решението за публикуване на информацията. (3) При предприемане на специалните мерки длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 работят в координация със Съвета по международно осиновяване към Министерството на правосъдието. Чл. 21. (1) Специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години се осъществяват, като длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 предприемат необходимите действия за публикуване на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане на обща информация за детето, подготвена от съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (2) Информацията по ал. 1 се обновява веднъж месечно от 15-о до 20-о число и съдържа профил на съответното дете, който включва: възраст, пол, специални нужди – информацията за трайното увреждане и възможност за социална адаптация. В информацията се посочва Съветът по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки. (3) Длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 правят отбелязвания в профила на детето при: 1. вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс; 2. постъпване на молба по чл. 22, ал. 1. Чл. 22. (1) Осиновяващ, вписан в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 2, който желае да осинови дете, чийто профил е поместен на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане, и/или който желае да получи допълнителна информация за детето, подава молба до Съвета по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки. Към молбата осиновяващият прилага и декларация за неразпространение на информацията. (2) Допълнителната информация включва данни за: 1. потребностите на детето; 2. здравословното му състояние; 3. развитието на детето; 4. снимка на детето; 5. друга важна информация. (3) Информацията по ал. 2 се предоставя в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни. (4) Съветът по осиновяване уведомява незабавно Агенцията за социално подпомагане за наличието на обстоятелства по чл. 21, ал. 3. Чл. 23. (1) При постъпване на молба от осиновяващия в съответната регионална дирекция за социално подпомагане се провежда информационна среща. На осиновяващия се осигурява и среща с детето. (2) Регионалната дирекция за социално подпомагане незабавно уведомява Съвета по международно осиновяване при Министерството на правосъдието за постъпилата молба по ал. 1. (3) В едномесечен срок от предоставянето на допълнителна информация и провеждането на среща по ал. 1 осиновяващият може да подаде молба за осиновяване на детето. (4) До вземането на решение от осиновяващия регионалната дирекция за социално подпомагане не приема молби от други осиновяващи за същото дете. (5) Постъпилата молба за осиновяване на дете по ал. 1 се разглежда незабавно от Съвета по осиновяване, като за решението си съветът уведомява Съвета по международно осиновяване. (6) Неподаването на молба за осиновяване на дете в срока по ал. 3 не се счита за отказ. Раздел V Условия и ред за извършване на социално проучване, обучение и подкрепа и за издаване и прекратяване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване Чл. 24. (1) Лице с обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по приложение No 6 за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния си адрес. (2) В случай че желаещите да осиновят са съпрузи с различни постоянни адреси, заявлението се подава в дирекцията по постоянния адрес на единия от тях. (3) Заявлението съдържа: 1. лични данни – имена, единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец, дата и място на раждане, номер на документа за самоличност и органа, който го е издал, постоянен и настоящ адрес, гражданство; 2. кратка история на семейството на осиновяващия; 3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия; 4. изброяване на регионалните дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри лицето желае да бъде вписано; 5. мотиви за осиновяването; 6. други обстоятелства от значение за осиновяването; 7. подпис на заявителя. (4) В случаите на осиновяване от съпрузи заявлението съдържа информация и за двамата. Чл. 25. (1) Към заявлението по чл. 24 се прилагат следните документи: 1. документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права, който се издава от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес; 2. удостоверение за психично здраве и медицинско удостоверение за физическо здраве, липса на тежки хронични заболявания и други застрашаващи живота на осиновяващия, сексуално предавани инфекции с приложени резултати от проведени изследвания за туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН; 3. свидетелство за съдимост; 4. документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 5. документи за доходи и имотно състояние (декларация, удостоверение и др.); 6. препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него. (2) Към заявлението, подадено от съпрузи или един от тях, се прилагат документите по ал. 1 за всеки от съпрузите и удостоверение за сключен граждански брак. (3) В случаите, когато осиновяващият е чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България, се прилагат и документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 3 и 4 съгласно законодателството на държавата, чийто гражданин е лицето. (4) В случай на пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя срок и дава указания за отстраняването им, а при необходимост изисква уточняване на наличната и предоставяне на допълнителна информация. (5) Заедно с документите по ал. 1 лицето, което желае да осинови дете, подава и декларация за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“ при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително и за предоставяне на информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването съгласно приложение No 7. (6) Към заявлението се прилага и фотокопие на описаните документи. Чл. 26. (1) В срок до три месеца от подаване на заявлението дирекция „Социално подпомагане“ извършва социално проучване на лицето относно годността му да осинови дете. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. (2) В случаите, когато заявлението е подадено от един от съпрузите, дирекция „Социално подпомагане“ осъществява социалното проучване и по отношение на другия съпруг. (3) Социалното проучване се извършва от определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ социален работник. При необходимост в извършването на социалното проучване директорът включва и други специалисти от дирекцията. (4) Проучването включва: 1. най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови; 2. най-малко едно посещение в дома на желаещия да осинови, в който ще бъде отглеждано детето и в който трябва да бъде гарантирана безопасна и сигурна среда за отглеждането му; 3. най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него; 4. най-малко една среща с лицата, дали препоръки. (5) В хода на социалното проучване дирекция „Социално подпомагане“ извършва обучение или насочва за обучение осиновяващите към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (6) В случаите, когато има издадено направление за ползване на социални услуги, доставчикът на социални услуги изготвя доклад до дирекция „Социално подпомагане“ за резултатите от предоставените услуги. Чл. 27. (1) За резултатите от социалното проучване социалният работник изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който задължително съдържа информацията по чл. 24 и 25, както и информация за: 1. възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за което би бил подходящ осиновител; 2. възможността за осигуряване на условия за задоволяване на специални потребности на детето; 3. възможността за осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждането на детето; 4. готовността за осигуряване на приемственост при отглеждането на детето, както и на етническите, религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда; 5. проведените срещи с лицето, което желае да осинови, с членовете на неговото семейство и с лицата, които живеят с него; 6. посещенията в дома на лицето, което желае да осинови; 7. проведените срещи с лицата, дали препоръки; 8. резултатите от проведеното обучение по чл. 26, ал. 5; 9. други обстоятелства от значение за преценката. (2) В случаите, когато осиновяващият не е български гражданин, социалният работник по ал. 1 отразява в доклада и обстоятелството дали държавата, чийто гражданин е лицето, ще признае решението на българския съд за осиновяване. (3) В доклада по ал. 1 социалният работник дава заключение относно годността на лицето, което желае да осинови, и прави мотивирано предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Чл. 28. (1) В 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. В разрешението задължително се посочват и другите регионални дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри да бъде вписано лицето. (2) За издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. (3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29. (1) В 3-дневен срок от издаване на разрешението директорът на дирекция „Социално подпомагане“ го изпраща заедно с доклада относно годността, заявлението по чл. 24 и всички документи по чл. 25 на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия за вписване в регистъра. (2) В дирекция „Социално подпомагане“ се съхранява досие, съдържащо фотокопие от посочените в ал. 1 документи. Чл. 30. (1) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява преди изтичането на срока в следните случаи: 1. по молба на осиновяващия; 2. по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ в случаите по чл. 87, ал. 2 от Семейния кодекс; 3. при наличие на влязло в сила съдебно решение за осиновяване, освен ако лицето не е било одобрено за осиновяване на повече от едно дете; 4. при смърт на осиновяващия. (2) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. (3) В 3-дневен срок от издаване на заповедта по ал. 2 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ я изпраща на директора на регионалната дирекция за заличаване на вписването на осиновяващия в регистъра, а в случаите по ал. 1, т. 1 – 2 – и на самия осиновяващ. Чл. 31. (1) При промяна на обстоятелствата от значение за издаване на разрешението осиновяващият е длъжен незабавно да информира дирекция „Социално подпомагане“. (2) Когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ разпорежда да се извърши ново социално проучване. Чл. 32. (1) В двугодишен срок от датата на осиновяването дирекция „Социално подпомагане“ осигурява подкрепа на семейството и детето или ги насочва за подкрепа към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства. (2) В случаите, когато има издадено направление за ползване на социални услуги, доставчикът на социални услуги изготвя доклад до дирекция „Социално подпомагане“ за резултатите от предоставените услуги. Раздел VI Национален регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване Чл. 33. Агенцията за социално подпомагане разработва и води на хартиен и електронен носител Национален регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. Чл. 34. Националният регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител е централизирана база данни, за която Агенцията за социално подпомагане: 1. предприема мерки за сигурност и оперативна съвместимост в съответствие с общоприетите в практиката стандарти, които осигуряват целостта на данните и връзката с други информационни обекти; 2. осигурява условия за достъп до публичните данни в регистъра и гарантира защитата на личните и други данни за физическите лица, както и защитата на данните за местосъхранението на документите им; 3. осигурява безсрочно съхранение на данните в регистъра; 4. осигурява адаптирането на регистъра при промени в нормативните актове, регулиращи функционирането му. Чл. 35. (1) Националният регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване се води и съхранява на хартиен носител от съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (2) Вписванията, отбелязванията и заличаванията в регистъра по ал. 1 се извършват от длъжностните лица по чл. 3, ал. 3 в 3-дневен срок от получаване на документите в регионалната дирекция за социално подпомагане. Чл. 36. (1) Регистърът по чл. 35 се води по образец съгласно приложение No 8 и съдържа информация за: 1. личните данни на осиновяващия; 2. здравословното състояние на осиновяващия; 3. семейството на осиновяващия; 4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние; 5. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия; 6. мотивите за осиновяването; 7. други обстоятелства от значение за осиновяването. (2) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение за вписване и на неговото прекратяване. (3) В регистъра се отбелязва и обстоятелството, че осиновяващият е отказал предложението или не е подал молба за осиновяване в срок. (4) Регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия задължително вписва в регистъра и другите дирекции, посочени в разрешението за вписване. Чл. 37. (1) В 3-дневен срок от вписването на данните на хартиен носител съответната регионална дирекция за социално подпомагане осъществява запис на данните на осиновяващия в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител. В същия срок се уведомяват и регионалните дирекции за социално подпомагане, посочени в разрешението за вписване. (2) В 7-дневен срок от вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копия от разрешението за вписване и от доклада за социалното проучване на посочените от осиновяващия други регионални дирекции. Вписването на хартиен носител се извършва в 3-дневен срок от получаването. Регионалните дирекции за социално подпомагане могат да изискват от регионалната дирекция, направила първоначалното вписване, допълнителна информация за осиновяващия. (3) Регионалната дирекция за социално подпомагане, направила първоначалното вписване, уведомява осиновяващия за изпращането на документите в регионалните дирекции, посочени в разрешението за вписване. Чл. 38. (1) След осъществяване на запис в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител осиновяващият получава партиден номер, под който се извършват последващите отбелязвания. (2) Партидният номер се формира от поредния номер на вписване на осиновяващия в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител и идентификатор на регионалната дирекция, където е извършено вписването. (3) За всяко отбелязване в партидата на осиновяващия се регистрира и длъжностното лице, което го е извършило. (4) Отбелязвания, свързани с промени в личните данни, социалния статус и семейното положение на осиновяващия, се въвеждат само от длъжностните лица в регионалната дирекция за социално подпомагане, извършила първоначалното вписване. Чл. 39. (1) Длъжностните лица по чл. 3, ал. 3 извършват вписванията, отбелязванията и заличаванията в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. (2) Лицата по ал. 1 отговарят и за достоверността и актуалността на вписаните данни. (3) Достоверността на вписаните в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител се контролира от длъжностните лица по чл. 3, ал. 2. Чл. 40. (1) Партида от Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване се заличава при: 1. изтичането на срока на разрешението за вписване; 2. прекратяване на разрешението преди изтичане на срока по чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс поради някоя от следните причини: а) по молба на осиновяващия; б) по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ в случаите по чл. 87, ал. 2 от Семейния кодекс; в) при наличие на влязло в сила съдебно решение за осиновяване, освен ако лицето не е било одобрено за осиновяване на повече от едно дете; г) при смърт на осиновяващия. (2) В 7-дневен срок от заличаването на вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копие от заповедта за заличаване на вписването до другите регионални дирекции, в които осиновяващият е вписан. Заличаването в техните регистри се извършва в 3-дневен срок от получаването. Чл. 41. Регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянен адрес на осиновяващия води и съхранява досие на вписания осиновяващ, съответно на съпрузите, които осиновяват, в което се прилагат документите по чл. 29, ал. 1, както и допълнително представените документи. Чл. 42. (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства, които са от значение за осиновяването, осиновяващият незабавно писмено уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния си адрес. (2) По заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане длъжностното лице извършва отбелязване в регистъра, прилага в досието документите, удостоверяващи промяната, и уведомява за това другите регионални дирекции, в които е вписано лицето. Чл. 43. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите „Социално подпомагане“ обменят служебно информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване. (2) В случаите, когато осиновяващият е получил разрешение за вписване за повече от една регионална дирекция, регионалните дирекции за социално подпомагане обменят информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, и относно решенията на съветите по осиновяване. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 3 от Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 2. Наредбата отменя Наредба No РД-07-01 от 2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (ДВ, бр. 81 от 2009 г.). § 3. В срок от шест месеца от влизане в сила на наредбата министърът на труда и социалната политика утвърждава Програма за обучение на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Министър: Т. Младенов Приложение No 1 към чл. 10, ал. 2 Регистър на деца за пълно осиновяване Приложение No 2 към чл. 11, ал. 1 Социален доклад за детето No ... от ... 20 ... г. I. Информация за детето Име на детето:... Пол:... ЕГН:... Дата на раждане:... Място на раждане:... Гражданство:... Етнически, религиозни, културни и езикови особености на средата, от която произхожда: – Има ли детето братя/сестри/близнак? – Правен статус на детето (брачно, извънбрачно родено, с неизвестни родители, има ли съгласие за осиновяването му, с родители, лишени от родителски права) Житейска история: Къде е живяло детето до настоящия момент? Какви са причините за настаняване на детето в среда, различна от рождената му? Дата и място на настаняването. Посещавало ли е детето детска градина, училище и други? Било ли е детето жертва на физическо, психическо или сексуално насилие? При положителен отговор опишете установените обстоятелства и предприетите мерки. Преживявани ли са емоционални травми? При положителен отговор опишете тяхната история. Какво е психомоторното развитие и нивото на интелект? II. Информация за рожденото семейство на детето 1. Майка: Име:... ЕГН:... Дата и място на раждане:... Постоянен адрес:... Настоящ адрес:... Гражданство:... Пълнолетна/непълнолетна:... Дееспособна/недееспособна:... Семейно положение:... Бременност/поредност:... Здравословно състояние:... Образование:... Занятие:... Трудова биография:... Семейно и социално обкръжение:... Социално-икономическо положение:... Данни за злоупотреба с алкохол или наркоманен опит:... Причини за изоставяне на детето: ... 2. Баща: Име:... ЕГН:... Дата и място на раждане:... Постоянен адрес:... Настоящ адрес:... Гражданство:... Пълнолетен/непълнолетен:... Дееспособен/недееспособен:... Семейно положение:... Здравословно състояние:... Образование:... Занятие:... Трудова биография:... Семейно и социално обкръжение:... Социално-икономическо положение:... Данни за злоупотреба с алкохол или наркоманен опит:... 3. Информация за братя/сестри/близнак: 4. Информация за контактите на детето с рожденото му семейство и с други значими за него хора – честота, място на осъществяване, наличие на емоционална връзка. III. Допълнителна и значима информация за детето (специални нужди) IV. Обобщение на психосоциалните данни за детето и рожденото му семейство V. Причини, поради които детето е изоставено и се налага да бъде осиновено Изготвен от... (трите имена и длъжност на лицето, изготвило доклада) Подпис:... Приложение No 3 към чл. 11, ал. 4 МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО No... от ... 20 ... г. за здравословно състояние, проведени медицински изследвания и специални нужди на детето Имена на детето:... ЕГН:... Пол:... Дата на раждане:... Място на раждане:... Към настоящия момент детето се отглежда във: – специализирана институция ... (наименование на специализираната институция) – приемно семейство ... (имена, адрес) – при родителите си ... (имена, адрес) – при други лица ... (имена, адрес, в какво качество) Къде е живяло детето от раждането до този момент: – в болница... от ... до... (наименование на болницата) – при родителите си от... до... – в специализирана институция ... (наименование на специализираната институция) от... до... – в приемно семейство от... до ... – при други лица от... до... Детето е родено от... (поредна бременност) нормално протекла или... опишете усложненията: Механизъм на раждане:... Тегло при ... Към датата ... раждане... кг на доклада... кг Дължина при... Към датата... раждане... см на доклада... см Фамилна обремененост на детето: ... APGAR: (показатели от 0 т. до 2 т.)... – сърдечна честота:... – цвят на кожата:... – дишане:... – мускулен тонус:... – рефлекторна възбудимост:... Обща клинична оценка: ... Изследване: трансфонтанелна ехография (дата и година) ... Резултати: ... Първо захранване на детето:... Вид на храненето: естествено изкуствено смесено Алергии към храни и медикаменти: ... Ваксинации: Хепатит В – дата на ваксиниране ... БЦЖ – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Дифтерия – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Тетанус – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Коклюш – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Полиомиелит – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Морбили – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Рубеола – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Паротит – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Дифтерия, тетанус – дати на реваксиниране ... Манту – проба и дати на реваксиниране (БЦЖ) ... Тетанус, дифтерия – дати на реваксиниране ... Други имунизации:... Дата на ваксиниране:... Ако детето не е ваксинирано срещу някое от изброените по-горе заболявания или други заболявания, да се посочат причините за това: ... Боледувало ли е детето от някое от изброените инфекциозни детски заболявания: коклюш, варицела, морбили, рубеола, заушка и други, както и има ли усложнения във връзка с тях: ... Прекарани други заболявания, усложнения във връзка с тях и резултати от направените изследвания: ... Туберкулоза:... Конвулсии (гърчове – включително и температурни): ... ЕЕГ (електроенцефалография) (дата):... Резултати:... Изследване: очни дъна (дата):... Резултати: ... Настанявано ли е детето в болница:... Ако детето е настанявано в болница, кога е било това, каква е била продължителността на периода на хоспитализация, какви диагнози са поставяни и какво лечение е приложено:... Зрение: Кога детето е започнало да задържа погледа си върху определени обекти: ... Слух: Кога детето е започнало да реагира на звук:... Двигателно развитие: Кога детето е започнало да седи само... Стои ли с подкрепа и откога... Ходи ли с подкрепа и откога... Ходи ли без подкрепа и откога... Говор: Кога детето е започнало да говори... Казва ли отделни думи... Казва ли изречения... Обективно състояние... Глава:... Уста и фаринкс:... (заешка уста, пукнатина в небцето, зъби и други) Очи: (зрение, страбизъм, инфекции) ... Уши: (инфекции, секрети, намален слух, деформации) Шия:... Вътрешни органи: Гръден кош:... Сърце:... Бял дроб:... Корем:... Черен дроб:... Далак:... Бъбреци:... Стомах:... Резултати от направени образни изследвания (дата на изследването): ... Лимфни възли:... Проведено серологично изследване (дата, причина и резултати от изследването): ... Резултати:... Полови органи:... Крайници:... Кожа:... (екземи, инфекции, паразити) Настоящи заболявания:... Изследвания за сифилис (дата): Резултати:... Изследвания за туберкулоза (дата): Резултати от манту-проба:... Изследвания за хепатит В (дата):... Резултати от тест за Hasbro:... Изследвания за СПИН (дата):... Резултати от направените тестове за HIV (дата): Обща кръвна картина (дата на изследването): ... Резултати:... Хематокрит (дата на изследването):... Резултати:... Изследване на урина (дата):... – Захар (дата):... – Албумин (дата):... – Фенилкетони (дата):... Изпражнения (диария, констипация): Изследвания за паразити: положителна проба/отрицателна проба Опишете равнището на психическото развитие на детето, спецификите на неговото поведение, контактност и умения: Заключение на лекаря относно физическото и психическото здравословно състояние на детето, неговото поведение и умения, специалните му нужди, както и за необходимостта от специални грижи при отглеждане на детето: ... Изготвено от личен лекар:... (имена, номер, подпис и печат) Забележка 1. Лекарят, провел прегледа или изследването, заверява съответната част от медицинското свидетелство, като посочва датата, имената и номера си, подписва се и поставя печат. Забележка 2. За издаване на медицинското свидетелство, което се прилага към писменото уведомление (искане) по чл. 10, ал. 1, се провеждат прегледи и изследвания (сифилис, СПИН, хепатит В, туберкулоза и др.), отразяващи актуалното здравословно състояние на детето. Приложение No 4 към чл. 11, ал. 4 ДЕКЛАРАЦИЯ от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване Преди да попълните декларацията, внимателно я прочетете. Подпишете я само след като се убедите напълно, че разбирате всичко написано по-долу. Вие имате право да получите всякакви съвети или информация, която Ви е необходима относно последиците от Вашето съгласие за пълно осиновяване на детето. Вие нямате право на парично заплащане или компенсация от какъвто и да е род с оглед даване на съгласие за пълно осиновяване на детето. I. Долуподписаният: ... (име, презиме, фамилия) ЕГН ... , дата на раждане ... , място на раждане ... , притежаващ лична карта No ... , ... , издадена на... от... постоянен адрес: област... , община ... , град/село... , ул. ... No ... Майка (баща) на детето: ... (име, презиме фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане ... , пол... , постоянен адрес ... Към настоящия момент детето се отглежда във: ... 1. Декларирам: 1.1. Получих от дирекция „Социално подпомагане“, община... , разяснения за последиците от допускането на пълно осиновяване на дете. 1.2. Известно ми е, че: 1.2.1. За да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, детето ми трябва да бъде вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване, воден от регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния му адрес, съответно в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване, воден от Министерството на правосъдието. 1.2.2. Осиновяването се извършва единствено с решение на съд. 1.2.3. Мога да оттегля своето съгласие пред дирекция „Социално подпомагане“ писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. 1.2.4. Последиците от пълното осиновяване се изразяват във възникване на права и задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, и в прекратяване на правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. 1.2.5. Детето ми може да бъде осиновено от лице или съпрузи, български или чужди граждани, живеещи в страната или в чужбина. 2. Декларирам, че доброволно се съгласявам, без заплаха и/или насилие, за пълно осиновяване на детето ми, като разбирам, че с влизане в сила на съдебното решение за осиновяване ще настъпят последиците от пълно осиновяване, посочени в т. 1.2.4, и отношенията ми с детето трайно ще се прекратят. 3. Декларирам, че даденото от мен съгласие не е обвързано с материална облага. Декларирам, че напълно разбирам по-горните изявления. Съставена в град/село... Дата:... Подпис или знак:... II. Декларация на свидетели, тълковник или преводач в случаите, в които се изисква по закон: ... III. Декларация на длъжностното лице от дирекция „Социално подпомагане“, община ... , в чието присъствие е дадено съгласието: Име:... Длъжност:... Аз, долуподписаният, удостоверявам, че съм разяснил на лицето последиците от пълното осиновяване. Съгласието е дадено в мое присъствие в сроковете съгласно чл. 89, ал. 2 СК. Нотариална заверка: Приложение No 5 към чл. 13, ал. 6 ЗАЯВЛЕНИЕ от родител за оттегляне на предварително дадено съгласие за пълно осиновяване Преди да попълните заявлението, внимателно го прочетете. Подпишете го само след като се убедите напълно, че разбирате всичко написано по-долу. Вие имате право да получите от дирекция „Социално подпомагане“ всякакви съвети или информация, която Ви е необходима относно последиците от оттегляне на съгласието Ви за пълно осиновяване на детето. Вие нямате право на парично заплащане или компенсация от какъвто и да е род с оглед оттегляне на съгласието Ви за пълно осиновяване на детето. I. Долуподписаният: ... (име, презиме, фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане... , притежаващ лична карта No... издадена на ... от... , постоянен адрес: област ... , община ... , град/село... ул. ... No... настоящ адрес: област... , община... , град/село... , ул. ...No... Майка (баща) на детето:... ... (име, презиме, фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане... , пол... , постоянен адрес... Към настоящия момент детето се отглежда във: ... 1. Декларирам: 1.1. Получих от дирекция „Социално подпомагане“, община , разяснения за последиците от оттеглянето на съгласието ми за пълно осиновяване. 1.2. Известно ми е, че: 1.2.1. Мога да оттегля своето съгласие пред дирекция „Социално подпомагане“ писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. 1.2.2. Последиците от пълното осиновяване, за което бях декларирал писмено своето съгласие, се изразяват във възникване на права и задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, и в прекратяване на правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. 1.2.3. Ако не оттегля съгласието си, детето ми може да бъде осиновено от лице или съпрузи, български или чужди граждани, живеещи в страната или в чужбина. 2.1. да остане вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване, съответно в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужди граждани при условията на пълно осиновяване, воден от Министерството на правосъдието; 2.2. да бъде осиновено и да настъпят последиците на пълното осиновяване, посочени в т. 1.2.2. 3. Декларирам, че настоящото оттегляне не е обвързано с материална облага. Декларирам, че напълно разбирам по-горните изявления. Съставена в град/село ... Дата:... Подпис или знак:... II. Декларация на свидетели, тълковник или преводач в случаите, в които се изисква по закон ... III. Декларация на длъжностното лице от дирекция „Социално подпомагане“, община , в чието присъствие е извършено оттеглянето: Име:... Длъжност:... Аз, долуподписаният, удостоверявам, че съгласието е оттеглено в мое присъствие. Нотариална заверка: Приложение No 6 към чл. 24, ал. 1 ЗАЯВЛЕНИЕ 1. Осиновяващ/осиновяващи: ... (име, презиме и фамилия) ЕГН:... тел.:... Настоящ адрес:... Образование:... Какво работи в момента:... На какъв език се говори в семейството:... Религия:... Граждански статус:... Съпруг/съпруга:... Име, презиме, фамилия:... ЕГН:... тел.:... Настоящ адрес:... Образование:... Какво работи в момента:... На какъв език се говори в семейството:... Религия:... Граждански статус:... 2. Икономическо състояние:... б) жилище (подчертайте): собствено, под наем, брой стаи ... 3. Какво дете бихте иоскали новитеда осиновите? Възраст на детето... брой деца... предпочитания към пола на детето... 4. Бихте осиновили осиновили дете със: (Отговорете с „да“ и „не“.) а) физически увреждания; б) умствени увреждания; в) нуждаещо се от лечение; г) преживяло насилие. 5. Имате ли собствени деца: а) да б) не 6. Били ли сте осъждани? (Ако отговорът е „да“, напишете кога, за какво престъпление.) 1) не/да... 2) не/ да... 7. Имате ли хронични заболявания? (Ако отговорът е „да“, напишете какви.) 1) не/да... 2) не/да... 8. Моля, опишете накратко историята на семейството Ви. 9. Моля, посочете в регистрите на кои други регионални дирекции за социално подпомагане желаете да бъдете вписан/и. 10. Причини, поради които искате да осиновите дете: ... Приложение No 7 към чл. 25, ал. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“ Днес..., 20 ... г., подписаният осиновяващ при условията на пълно осиновяване: ... (име, презиме и фамилия) ЕГН ... , Постоянен адрес:... , Настоящ адрес:... , при наблюдението на отглеждането на детето, което ще осиновя, и ще спазвам неговите права и законни интереси. Задължавам се да представям информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването. Декларатор: ... (име, фамилия и подпис) Приложение No 8 към чл. 36, ал. 1 Регистър на осиновяващи при условията на пълно осиновяване
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители Министерство на ВЪНШНИТЕ РАБОТИ СПОРАЗУМЕНИЕ относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители (Ратифицирано със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 15 септември 2004 г. - ДВ, бр. 83 от 2004 г. В сила за Република България от 22 октомври 2004 г.) Държавите, подписали това споразумение, Като имат предвид, че за упражняването на техните функции и постигането на техните цели е необходимо Организацията на Северноатлантическия договор, нейните международни служители и представителите на държавите членки, които участват в заседания на организацията, трябва да имат статута, изложен по-долу, се договориха за следното: Част I. Общи положения Член I В това споразумение: a. “организацията” означава Организацията на Северноатлантическия договор, състояща се от съвета и неговите помощни органи; b. “съвет” означава Съвета, създаден съгласно член IХ на Северноатлантическия договор, и Съвета на равнище заместници; c. “помощни органи” означава всеки орган, комитет или служба, създадени от Съвета или по негово нареждане, с изключение на тези, спрямо които в съответствие с член II това споразумение не се прилага; d. “председател на Съвета на равнище заместници” включва в негово отсъствие заместник-председателя, който действа вместо него. Член II Споразумението не се прилага по отношение на военни щабове, създадени по силата на Северноатлантическия договор, нито по отношение на други военни органи, освен ако съветът не реши друго. Член III Организацията и държавите членки си сътрудничат по всяко време за подпомагане на правораздаването, осигуряване спазването на разпорежданията на полицията и предотвратяване появата на нарушения във връзка с имунитетите и привилегиите, посочени в това споразумение. Ако дадена държава членка смята, че е налице нарушение на някои от имунитетите и привилегиите, които се предоставят по споразумението, се провеждат консултации между тази държава и организацията или между засегнатите държави, за да се определи дали е възникнало такова нарушение и ако това е така, да се направи опит това да не се повтаря. Независимо от горното или от която и да било друга разпоредба на това споразумение държава членка, която смята, че дадено лице е злоупотребило с привилегията за пребиваване или с която и да било друга привилегия или имунитет, предоставени му по споразумението, може да поиска то да напусне нейната територия. Част II. Организацията Член IV Организацията е юридическо лице; тя има право да сключва договори, да придобива и се разпорежда с движима и недвижима собственост и да завежда съдебни дела. Член V Организацията, нейната собственост и активи, независимо къде се намират и в чие разпореждане са, се ползват с имунитет по отношение на каквато и да било форма на юрисдикция, освен доколкото във всеки конкретен случай председателят на Съвета на равнище заместници, действайки от името на организацията, не разпореди изрично отказ от този имунитет. Налице е разбирането, че отказът от имунитет не може да включва изпълнителни мерки или мерки за запор върху собствеността. Член VI Помещенията на организацията са неприкосновени. Нейната собственост и активи, независимо къде се намират и в чие разпореждане са, се ползват с имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, конфискация, експроприация или каквато и да било форма на намеса. Член VII Архивите на организацията и всички документи, които й принадлежат или се съхраняват от нея, са неприкосновени, независимо къде се намират. Член VIII 1. Без ограничения от финансов контрол, разпоредби или каквито и да било мораториуми: a. организацията може да притежава валута от всякакъв вид и да работи със сметки във всяка валута; b. организацията може свободно да прехвърля средствата си от една страна в друга или в рамките на всяка страна и да обменя притежаваната валута във всяка друга валута по най-благоприятния официален обменен курс за продажби или покупки в зависимост от случая. 2. При упражняване на правата си по параграф 1 по-горе организацията взема под внимание предложенията, направени от всяка държава членка, и изпълнява тези предложения, доколкото това е приложимо. Член IХ Организацията, нейните активи, приходи и друга собственост са освободени: a. от всички преки данъци; организацията обаче не може да иска освобождаване от данъци и такси, които не представляват нищо друго освен такси за комунални услуги; b. от всички митни сборове и количествени ограничения върху вноса и износа по отношение на стоки, внесени или изнесени от организацията за целите на официалната й дейност; стоки, внесени съгласно такова освобождаване, не могат да се преотстъпват, продават или подаряват в страната, в която са внесени, освен при условия, одобрени от правителството на тази страна; c. от всички митни сборове и количествени ограничения върху вноса и износа по отношение на нейните публикации. Член Х Въпреки че като правило организацията не може да иска освобождаване от акцизи и от такси върху продажбата на движимо и недвижимо имущество, които представляват част от цената, която трябва да се заплати, когато организацията прави важни покупки за служебни цели на движимо и недвижимо имущество, върху които са били начислени или трябва да се начислят такива акцизи и такси, когато това е възможно, държавите членки вземат съответните мерки за освобождаване или връщане на сумите от данъци или такси. Член ХI 1. Не може да се налага цензура върху официалната кореспонденция или другите съобщения на организацията. 2. Организацията има право да използва шифри и да изпраща и получава кореспонденция по куриер или в запечатани пакети, които се ползват със същите имунитети и привилегии като дипломатическите куриери и пакети. 3. Нищо в този член не може да се тълкува като препятстващо приемането на съответните предпазни мерки за сигурност, които се определят със споразумение между държавата членка и съвета, действащ от името на организацията. Част III. Представители на държавите членки Член ХII Всяко лице, определено от държава членка за неин главен постоянен представител при организацията на територията на друга държава членка, и тези членове на неговия официален персонал, които пребивават на тази територия, за които е договорено между държавата, която ги е определила, и организацията и между организацията и държавата, в която те ще пребивават, се ползват с имунитетите и привилегиите, които се предоставят на дипломатическите представители и техния служебен персонал от подобен ранг. Член ХIII 1. Всеки представител на държава членка в съвета или в който и да е негов помощен орган, който е извън посочените в член ХII лица, докато пребивава на територията на друга държава членка при изпълнение на задълженията си, се ползва със следните привилегии и имунитети: a. същия имунитет срещу арест или задържане като този, предоставен на дипломатическия персонал от подобен ранг; b. по отношение на казаното или написаното от него и действията, извършени от него в официалното му качество, имунитет по отношение на юрисдикция; c. неприкосновеност на всички книжа и документи; d. право да използва шифри и да получава и изпраща документи или кореспонденция по куриер или в запечатани пакети; e. същото освобождаване на него или съпругата му от имиграционни ограничения, регистрация на чужденци и задължения за военна служба като това, предоставяно на дипломатическия персонал от подобен ранг; f. същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; g. същия имунитет и улеснения по отношение на личния му багаж като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; h. правото да внесе без митни сборове мебели и движими вещи по време на първоначалното пристигане за заемане на поста във въпросната страна, а при прекратяване на функциите му в тази страна да реекспортира тези мебели и движими вещи без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на страната, в която се упражнява това право, прецени за необходими; i. правото да внесе временно без митни сборове моторно пътно превозно средство за лична употреба и впоследствие да реекспортира това моторно пътно превозно средство без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на засегнатата страна прецени за необходими. 2. Когато правните основания за евентуална форма на облагане с данъци зависят от местопребиваването, периодът, през който представител, спрямо когото се прилага този член, пребивава на територията на друга държава членка за изпълнение на служебните си задължения, няма да се счита като период на местопребиваване. В частност той ще бъде освободен от данъчно облагане върху служебната му заплата и възнаграждения по време на такива периоди на изпълнение на задължения. 3. В този член “представител” се смята, че включва всички представители, съветници и технически специалисти на делегациите. Всяка държава членка трябва да съобщи на другите засегнати държави членки, ако те поискат това, имената на представителите, спрямо които се прилага този член и вероятното времетраене на тяхното пребиваване на териториите на другите държави членки. Член ХIV На служебния административно-технически персонал, придружаващ представител на държава членка, който е извън посочените в членове ХII или ХIII, докато пребивава на територията на друга държава членка за изпълнение на служебните си задължения, се предоставят привилегиите и имунитетите, посочени в параграф 1 b, c, e, f, h и i и параграф 2 на член ХIII. Член ХV Привилегиите и имунитетите се предоставят на представителите на държавите членки и техния персонал не за тяхно лично облагодетелстване, а за да се гарантира независимото упражняване на техните функции във връзка със Северноатлантическия договор. Следователно всяка държава членка не само има право, но е и задължена да се откаже от имунитета на своите представители и членовете на техния персонал във всеки случай, когато по нейно мнение имунитетът ще възпрепятства осъществяването на правосъдие и може да бъде снет, без това да застрашава целите, за които той е бил предоставен. Член ХVI Разпоредбите на членове ХII до ХIV по-горе не изискват дадена държава да предоставя привилегиите и имунитетите, посочени в тях, на лице, което е неин гражданин, или на лице в качеството на неин представител или на член на персонала на такъв представител. Част IV. Международни служители и експерти, изпълняващи мисии от името на организацията Член ХVII Категориите служители на организацията, спрямо които се прилагат членове от ХVIII до ХХ, се договарят между председателя на Съвета на равнище заместници и всяка от заинтересованите държави членки. Председателят на Съвета на равнище заместници съобщава на държавите членки имената на служителите, включени в тези категории. Член ХVIII Служителите на организацията, посочени в член ХVII: a. се ползват с имунитет от юрисдикция по отношение на казаното или написаното от тях и действията, извършени от тях в официалното им качество и в рамките на техните пълномощия; b. се ползват, заедно с техните съпруги(зи) и членовете на техните семейства, живеещи с тях или намиращи се на тяхна издръжка, със същите имунитети по отношение на имиграционни ограничения и регистрация на чужденци като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; c. се ползват със същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; d. се ползват, заедно с техните съпруги(зи) и членовете на техните семейства, живеещи с тях или намиращи се на тяхна издръжка, със същите улеснения за репатриране по време на международни кризи като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; e. имат право да внесат без митни сборове своите мебели и движими вещи по време на първоначалното пристигане за заемане на поста си във въпросната страна, а при прекратяване на техните функции в тази страна да реекспортират тези мебели и движими вещи без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на страната, в която се упражнява това право, прецени за необходими; f. имат право да внесат временно без митни сборове свои лични моторни пътни превозни средства за собствено ползване и впоследствие да реекспортират тези моторни пътни превозни средства без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на засегната страна прецени за необходими. Член ХIХ Служителите на организацията, чиито категории са договорени в член ХVII, се освобождават от данъчно облагане върху заплатите и възнагражденията, изплатени им от организацията в качеството им на такива служители. Всяка държава членка може обаче да сключи споразумение със Съвета, действащ от името на организацията, съгласно което тази държава членка може да наеме и изпрати в Организацията всеки един свой гражданин (освен ако тази държава членка желае това, онези, които не пребивават обикновено на нейната територия), които да служат като международни служители на организацията и да им изплаща заплати и възнаграждения от своите фондове в размер, определен от нея. Така изплатените заплати и възнаграждения могат да бъдат облагани с данъци от тази държава членка, но ще бъдат освободени от данъчно облагане от която и да било друга държава членка. Ако се сключи такова споразумение от дадена държава членка и впоследствие то се измени или прекрати, държавите членки няма да бъдат повече обвързани от първото изречение на този член да освобождават от облагане с данъци заплатите и възнагражденията, изплащани на техните граждани. Член ХХ В допълнение към имунитетите и привилегиите, посочени в членове ХVIII и ХIХ, на изпълнителния секретар на организацията, координатора по северноатлантическото военно производство и на всички други постоянни служители от подобен ранг, за които бъде постигнато съгласие между председателя на Съвета на равнище заместници и правителствата на държавите членки, се предоставят привилегиите и имунитетите, които обикновено се предоставят на дипломатическия персонал от подобен ранг. Член ХХI 1. На експертите (различни от служителите извън посочените в членове ХVIII до ХХ), изпълняващи мисии от името на организацията, се предоставят следните привилегии и имунитети, доколкото това е необходимо за ефективното упражняване на техните функции, докато пребивават на територията на държава членка за изпълнение на своите задължения: a. имунитет срещу арест или задържане и срещу конфискуване на личния им багаж; b. по отношение на казаното или написаното от тях или действията, извършени от тях при изпълнение на служебните им функции за организацията, имунитет по отношение на юрисдикция; c. същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения и по отношение на личния им багаж като тези, предоставяни на служители на чужди правителства, изпълняващи временни служебни задачи; d. неприкосновеност на всички книжа и документи, свързани с работата, за която те са ангажирани за организацията. 2. Председателят на съвета на представителите съобщава на засегнатите държави членки имената на всички експерти, спрямо които се прилага този член. Член ХХII Привилегиите и имунитетите се предоставят на служителите и експертите в интерес на Организацията, а не за лична полза на самите лица. Председателят на Съвета на равнище заместници има правото и задължението да снеме имунитета на всеки служител или експерт при всеки случай, когато имунитетът може да възпрепятства осъществяването на правосъдие и може да бъде снет, без това да застрашава интересите на организацията. Член ХХIII Разпоредбите на членове ХVIII, ХХ и ХХI не изискват дадена държава да предоставя които и да било от привилегиите или имунитетите, посочени в тях, на което и да е лице, което е неин гражданин, освен: a. имунитет от юрисдикция по отношение на казаното или написаното от него или действията, извършени от него при изпълнение на служебните му функции за организацията; b. неприкосновеност на всички книжа и документи, свързани с работата, за която то е ангажирано за организацията; c. улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения, доколкото това е необходимо за ефективното изпълнение на неговите функции. Част V. Уреждане на спорове Член ХХIV Съветът взема мерки за подходящите начини за уреждане на: a. спорове, произтичащи от договори, или други спорове от частен характер, по които организацията е страна; b. спорове, в които участва служител или експерт на организацията, спрямо който се прилага част IV на това споразумение, който поради официалното си положение се ползва с имунитет, ако имунитетът не е снет в съответствие с разпоредбите на член ХХII. Част VI. Допълнителни споразумения Член ХХV Съветът, действащ от името на организацията, може да сключи с една или повече държави членки допълнителни споразумения, които изменят разпоредбите на това споразумение по отношение на тази държава или тези държави. Част VII. Заключителни разпоредби Член ХХVI 1. Това споразумение е открито за подписване от държавите - членки на организацията, и подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички подписали държави за всяко такова депозиране. 2. След като шест подписали държави са депозирали своите ратификационни документи, това споразумение влиза в сила по отношение на тези страни. По отношение на всяка друга подписала държава то влиза в сила на датата на депозиране на нейния ратификационен документ. Член ХХVII Споразумението може да бъде денонсирано от всяка договаряща страна чрез изпращане на писмено уведомление за денонсирането до правителството на Съединените американски щати, което съобщава на всички подписали държави за всяко такова уведомление. Денонсирането влиза в сила една година след получаването на уведомлението от правителството на Съединените американски щати. В потвърждение на горното долуподписаните упълномощени лица подписаха това споразумение. Съставено в Отава на 20 септември 1951 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Съединените американски щати, което ще предаде заверено копие на всяка подписала държава.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Силистра, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Силистра, на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – Алфатар, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение No 3 от 29.11.2011 г. на Общинския съвет – Алфатар, по което е образувано адм. д. No 244/2020 г. по описа на Административния съд – Силистра.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Пловдив, ХХІХ състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Пловдив, срещу чл. 7, 17, 31 и 38 от Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на територията на община Асеновград, приета с Решение No 323 на Общинския съвет – Асеновград, взето с протокол No 16 от 10.09.2008 г., по което е образувано адм.д. No 743/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив.
bg	legislation	Bulgaria	Решение за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта РЕШЕНИЕ за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Андрей Лазаров Пантев като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. 2. Избира Ваня Чавдарова Добрева за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 11 юли 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) РЕШЕНИЕ за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Народното събрание, като се ръководи от: – засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз, съгласно Договора от Лисабон и влиянието им във формулирането на европейските политики; – спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес; – значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“; – стремежа за изграждане на „Европа на гражданите“; – установяването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; – необходимостта от подобряване на координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз; – стремежа към по-активното участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз с оглед формиране приоритетите на новата бюджетна рамка на Европейския съюз при отчитане на националния интерес; – външнополитическия приоритет на България за евроатлантическа перспектива на страните от Югоизточна Европа и установяването на сигурност и стабилност в региона. Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по глава десета от чл. 103 до чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проектите на актове в следните приоритетни области: Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – ускоряване на напредъка по Стратегия „Европа 2020“: 1. Съобщение относно модернизацията на висшето образование. 2. Препоръка за насърчаване и удостоверяване на неофициално и неформално обучение. 3. Съобщение на Комисията относно инициатива за нови умения. 4. Мерки, свързани с отключването на потенциала на културните и творческите индустрии. 5. Законодателна инициатива за взаимно признаване на идентификацията и електронното установяване на автентичността. 6. Преразглеждане на Директивата за електронния подпис. 7. Преглед на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. 8. Съобщение относно цифровизацията и цифровото съхраняване. 9. Законодателно предложение относно управлението на колективни права. 10. Законодателна инициатива относно командироването на работници. 11. Преразглеждане на Директивата за работното време. 12. Бяла книга за пенсиите. 13. Рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интеграция на ромите. 14. Предложение за преразглеждане на Решението за заразните болести заедно с инициатива за предотвратяване и контрол на други сериозни презгранични заплахи за здравето на равнище на Европейския съюз (Здравна сигурност в Европейския съюз). 15. Предложение за преразглеждане на Директива 2001/37/ЕО за тютюневите изделия относно производството, предоставянето и продажбата на тютюневи изделия. 16. Преглед на Директива 89/105/ЕИО на Съвета относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване. 17. Преглед на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите. 18. Нова Енергийна стратегия на Европейския съюз (2011 – 2020 г.). 19. Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък – план за интегрирана европейска енергийна мрежа. 20. Директива за енергийна ефективност и енергоспестяване. 21. Инициатива в подкрепа на прилагането на интелигентни електропреносни мрежи. 22. Преглед на списъка на приоритетните вещества съгласно Рамковата директива за водите. 23. Пакет за летищата: – оценка на капацитета и инвентар на летищата; – преразглеждане на регламента за слотовете; – преразглеждане на Директивата за наземното обслужване; – преразглеждане на Директивата за самолетния шум. Икономическо и финансово управление: 24. Законодателна инициатива относно рамка за управление и разрешаване на банкови кризи. 25. Изменения на Директивите за капиталовите изисквания (CRD IV). 26. Директива за отговорно отпускане и вземане на заеми (ипотечни кредити). 27. Законодателно предложение за достъп до основни банкови услуги. 28. Законодателно предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB). 29. Директива относно данъчното облагане на финансовия сектор. 30. Предложения, свързани със законодателството в областта на ценните книжа и централните депозитари за ценни книжа. 31. Изменение на Регламента за агенциите за кредитен рейтинг. 32. Преразглеждане на директивата относно пазарите на финансови инструменти. 33. Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) No 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. 34. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) No 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. 35. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия. 36. Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. 37. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната. 38. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната. 39. Инициатива за достъп на предприятия и стоки от трети държави до пазара на Европейския съюз на обществените поръчки (схема за достъп до пазара за обществени поръчки – MASP). 40. Инициатива относно концесиите. Модерен бюджет на Европейския съюз – предложения, свързани с многогодишната финансова рамка 41. Съобщение на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка. 42. Предложение на Комисията за регламент на Съвета за нова многогодишна финансова рамка. 43. Предложение на Комисията за ново решение относно собствените ресурси. Пространство на свобода, сигурност и правосъдие 44. Инициативи за „интелигентни граници“: – законодателно предложение за създаването на система за влизане/излизане; – законодателно предложение за създаването на Програма за регистриране на пътниците; – законодателно предложение за изменение на Кодекса на шенгенските граници. 45. Законодателно предложение относно създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR). 46. Регламент за създаване на процедура за замразяването на средства на лица, заподозрени в терористични действия в рамките на Европейския съюз. 47. Директива относно използването на резервационните данни на пътниците с оглед правоприлагането (европейско PNR). 48. Предложение за преразглеждане на Директива 2006/24/ЕО (запазване на данни). 49. Съобщение относно цялостна политика срещу корупцията. 50. Предложение за нова правна рамка относно изземането и възстановяването на активи. 51. Съобщение относно стратегия за борба с измамите. 52. Предложения за подновяване на законодателството за гражданска защита за реакция, подготвеност и предотвратяване на бедствия. 53. Предложение за Директива относно правата и оказването на помощ на жертви на престъпления. 54. Предложение за Директива за достъп до адвокат в наказателноправни производства. 55. Законодателно предложение за съобщение относно контактите с роднини, работодатели и консулски служби в наказателноправни производства. 56. Законодателен инструмент относно европейското договорно право. 57. Директива за алтернативното разрешаване на спорове в Европейския съюз за потребителите. 58. Предложение за регламент относно стълкновение на закони по въпроси, свързани с правата на съпружеската общност, включително въпроса за компетентността и взаимното признаване, и за регламент относно имуществените последствия от раздялата на двойки от други видове съюзи. 59. Регламент за европейска фондация. Европейския съюз на регионалната и международната сцена 60. Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав. 61. Годишен пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство. 62. Пакет за разширяването 2011 г. 63. Становище на Комисията относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз. 64. Законодателно предложение за изменение на Решение 1995/553/ЕО за прилагане на правото на консулска закрила. 65. Модернизиране на хуманитарната помощ. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 9 март 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд - Варна, на основание чл. 188 АПК съобщава, че е постъпила жалба от областен управител на област с административен център Варна срещу Решение No 1894-6 от 9.XII.2009 г. на Общинския съвет - Варна, взето с протокол No 19 от 9.XII.2009 г., с което е изменена Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, по повод на което е образувано адм.д. No 187/2010 по описа на Административен съд - Варна, ХХIV състав.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 666 от 11 август 2016 г. за признаване на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище РЕШЕНИЕ No 666 ОТ 11 АВГУСТ 2016 Г. за признаване на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище На основание чл. 36, ал. 1 и 6 от Кодекса на труда МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: Признава Конфедерацията на труда „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище за срок 4 години. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия УКАЗ No 299 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия, приет от ХL Народно събрание на 23 октомври 2008 г. Издаден в София на 29 октомври 2008 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия Чл. 1. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания, подписан на 9 юли 2008 г. в Брюксел. Чл. 2. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Хърватия, подписан на 9 юли 2008 г. в Брюксел. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 23 октомври 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 252 от 17 октомври 2008 г. за предоставяне на допълнителни средства за тържественото отбелязване на 150-ата годишнина на Болградската гимназия “Г. С. Раковски”, Болград, Одеска област, Украйна МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 252 ОТ 17 ОКТОМВРИ 2008 Г. за предоставяне на допълнителни средства за тържественото отбелязване на 150-ата годишнина на Болградската гимназия “Г. С. Раковски”, Болград, Одеска област, Украйна МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Министърът на финансите да предостави допълнителни средства от централния бюджет за 2008 г. в размер 252 674 лв. за тържественото отбелязване на 150-ата годишнина на Болградската гимназия “Г. С. Раковски”, както следва: 1. по бюджета на Министерството на образованието и науката - 236 500 лв.; 2. чрез бюджета на Министерството на образованието и науката на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - 16 174 лв. Чл. 2. Средствата по чл. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на централния бюджет за 2008 г., както следва: 1. за сметка на целевите разходи по функция “Образование” - 52 674 лв.; 2. за сметка на целевите разходи, предвидени за официална помощ за развитие - 200 000 лв. Чл. 3. Министърът на финансите при съставянето на проекта на държавен бюджет за 2009 г. да предвиди необходимите 165 800 лв. за изпълнението на програмата на проявите, свързани с отбелязване на 150-ата годишнина на Болградската гимназия “Г. С. Раковски”. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на образованието и науката и на министъра на финансите. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Решение за избиране на омбудсман РЕШЕНИЕ за избиране на омбудсман Народното събрание на основание чл. 8 и чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана РЕШИ: Избира Гиньо Гочев Ганев за омбудсман. Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 13 април 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Борислав Великов Подпечатано с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Сливен, на основание чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава, че в съда е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Сливен, на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 1 в частта „с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране“ от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Сливен, приета от Общинския съвет – гр. Сливен, с Решение No 238 от 31.07.2008 г., по което е образувано адм. д. No 188/2018 г. по описа на административния съд, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 г. от 14 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г.; изм., бр. 61 и 102 от 2005 г., бр. 88 от 2006 г., бр. 2 и 60 от 2009 г., бр. 45, 62 и 101 от 2010 г.) § 1. В § 1а от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се изречение второ със следното съдържание: „Дежурен кабинет може да бъде и структура на лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за лечебните заведения, което е разположено в селски или планински район, в която лекари със специалност по обща медицина, с друга специалност или по изключение без специалност оказват медицинска помощ на здравноосигурените лица извън графика за амбулаторни прегледи на общопрактикуващите лекари, осъществяващи дейност в населеното място във времевия интервал от 8 до 20 ч. през работните дни и не по-малко от шест часа през почивните и празничните дни.“ 2. Досегашното изречение второ става изречение трето. § 2. В приложение No 1 към член единствен се правят следните изменения: 1. Наименованието на част II се изменя така: „II. Промоция на здравето“. 2. Наименованието на част III се изменя така: „III. Профилактика на заболявания“. 3. Наименованието на част IV се изменя така: „IV. Диспансеризация“. 4. В част V т. 3, 4 и 5 се изменят така: „3. Извършване на имунизации според утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар. 4. Извънредни имунизации по епидемиологични показания, съгласувани с регионалната здравна инспекция – финансират се от бюджета на Министерството на здравеопазването съгласно чл. 82, ал. 2, т. 12 от Закона за здравето. 5. Издаване на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на деца съгласно Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.“ 5. В част VI се правят следните изменения: а) точка 1 се изменя така: „1. Първичен преглед и обща оценка на здравословното състояние.“; б) точка 3 се изменя така: „3. Вторични прегледи (в рамките на един и същ медицински проблем).“; в) точка 12.3.1 се изменя така: „12.3.1. Ориентировъчно изследване на слух;“; г) точка 12.3.7 се изменя така: „12.3.7. Промивка на външен слухов проход за отстраняване на церумен.“; д) точка 12.4.1 се изменя така: „12.4.1. Определяне зрителна острота при възрастни и деца – ориентировъчно, без определяне на диоптри;“; е) точка 12.6.11 се изменя така: „12.6.11. Отстраняване на хирургичен шевен материал;“; ж) точка 12.8.4 се изменя така: „12.8.4. Психосоциални процедури в семейството.“; з) точка 12.9.1. 3 се изменя така: „12.9.1.3. Приготвяне на препарат – цитонамазка от женски полови органи.“ 6. В част VII т. 4 се изменя така: „4. Прием на пациент след дехоспитализация:“. 7. Наименованието на част VIII се изменя така: „VIII. Дейност по медицинска експертиза“. 8. Част IX се изменя така: „IX. Общопрактикуващият лекар предприема мерки за осигуряване на постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица по един от следните начини: 1. чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител; 2. по договор с друго лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „б“ и/или по т. 2, букви „б“, „в“ или „г“ от Закона за лечебните заведения, което е разкрило дежурен кабинет и което се намира на не повече от 20 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар; 3. индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефона, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия общопрактикуващ лекар; 4. за общините, които се намират в селските или планинските райони, посочени в таблица No 4, и по следните начини: а) чрез дежурен кабинет на индивидуалната практика за първична извънболнична помощ, в която общопрактикуващият лекар е учредител; б) по договор с друго лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за лечебните заведения, което е разкрило дежурен кабинет и което се намира на не повече от 20 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар; в) чрез организиране на график на дежурства между общопрактикуващите лекари от отделните практики за първична извънболнична помощ за обслужване на пациентите в амбулатория или в дома на пациента по преценка на съответния дежурен общопрактикуващ лекар в интервала между 20 ч. вечерта и 8 ч. сутринта през работните дни и минимум 6 часа през почивните и празничните дни; в тези случаи общопрактикуващите лекари са длъжни да представят месечен график за дежурствата в РЗОК в срок не по-късно от 20-о число на предходния месец.“ 9. След таблица No 3 се създава таблица No 4 със следното съдържание: „Таблица No 4 “ 10. В края на приложението след текста на таблица No 4 се добавя следната забележка: „Със знака „*“ са отбелязани дейностите, които не е необходимо да се осъществяват от дежурните кабинети по § 1а от допълнителната разпоредба.“ Преходни и заключителни разпоредби § 3. В приложението към член единствен на Наредба No 41 от 2005 г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика“ (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. Наименованието на критерий 3.1.7 се изменя така: „Практиката за първична медицинска помощ осигурява условия за осигуряване на постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на регистрираните пациенти.“ 2. Индикатор А на критерий 3.1.7 се изменя така: „ђ А. Лекарите в практиката осигуряват постоянен денонощен достъп до медицинска помощ при условията и по реда на Наредба No 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.“ 3. В група стандарти 3 „Достъпност и наличност“ от листа за самооценка на общопрактикуващия лекар за постигане на стандартите думите „осигурена 24-часова медицинска помощ“ се заменят с „осигурен постоянен денонощен достъп до медицинска помощ“. § 4. Лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ превеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 1 август 2011 г. § 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Ст. Константинов
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 436 от 22 декември 2014 г. за допълнение на Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, приета с Постановление No 157 на Министерския съвет от 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 436 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2014 Г. за допълнение на Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, приета с Постановление No 157 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2007 г., бр. 43 от 2009 г. и бр. 85 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 4 се създава ал. 4: „(4) При необходимост министърът на финансите може със заповед да удължи срока по ал. 2, но не с повече от 12 месеца. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.“ Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 5 от 2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 5 от 2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги (обн., ДВ, бр. 1 от 2008 г.; изм., бр. 38 от 2010 г.) § 1. В чл. 3 думите „по чл. 182, ал. 2, т. 3 и 4“ се заменят с „по чл. 182, ал. 2, т. 4 и 5“, а думите „и реципрочност“ се заличават. § 2. В чл. 6 думите „по чл. 182, ал. 2, т. 3“ се заменят с „по чл. 182, ал. 2, т. 4“. § 3. В чл. 9, ал. 2 думите „на магнитен или оптичен носител, чрез отдалечен достъп или по друг договорен между страните начин,“ се заличават. § 4. В чл. 11, ал. 3 думата „фирмата“ се заменя с „наименование (фирма)“. § 5. В чл. 12, ал. 6, т. 2 думата „фирма“ се заменя с „наименование (фирма)“. § 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него след думата „име“ се поставя запетая и се добавя „наименование“, а след думите „директен маркетинг“ се добавя „и реклама“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Съгласието по ал. 1 може да бъде оттеглено по всяко време. Указателите се актуализират по реда на чл. 17, ал. 4. “ § 7. В чл. 21, ал. 2 думата „фирма“ се заменя с „наименование (фирма)“. § 8. В чл. 23 думите „по чл. 182, ал. 2, т. 4“ се заменят с „по чл. 182, ал. 2, т. 5“. § 9. В чл. 26, ал. 2 думите „на магнитен или оптичен носител, чрез отдалечен достъп или по друг договорен между страните начин,“ се заличават. § 10. В чл. 31, ал. 2 думата „фирма“ се заменя с „наименование (фирма)“. § 11. В допълнителната разпоредба § 1 се изменя така: „§1. По смисъла на тази наредба „Хармонизирани телефонни номера за хармонизирани услуги със социална значимост“ са номерата за достъп до услуги с общоприето описание, достъпни за отделните лица посредством безплатен номер, което би било полезно за посетители от други страни, за задоволяване на конкретни социални нужди, в частност допринасяне благосъстоянието или безопасността на гражданите или на конкретни групи от граждани, или са от помощ на гражданите в затруднение.“ § 12. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 2. Параграф 3 се изменя така: „§3. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за неприкосновеността и личните данни).“ Министър: Ивайло Московски
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Варна, на основание чл. 218, ал. 2, т. 1 – 3 ЗУТ съобщава, че е образувано адм.д. No 1942/2014 г. по описа на съда по жалба от Нейко Тодоров Неделчев и Миглена Маринова Неделчева срещу Решение No 1357-4 от 12.02.2014 г. на Общинския съвет – гр. Варна, с което е одобрен подробен устройствен план – план за улична регулация на улици и поземлени имоти – публична собственост, на селищно образувание Ментеше, в т. ч. и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, схема за вертикално планиране, транспортно-комуникационна схема, в частта относно имот 1588 от ПУП – ПУР на с.о. Ментеше, който е засегнат от улица, минаваща през имота в северната му част от о.т. 501 до о.т. 502. Съдът указва на заинтересованите лица, че в срок един месец от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ могат да подадат заявление до Административния съд – Варна, със съдържание съобразно чл. 218, ал. 5, т. 1 – 7 ЗУТ за конституирането им като ответници в производството.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 206 от 5 септември 2007 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерството на външните работи, приет с Постановление No 34 на Министерския съвет от 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 206 ОТ 5 СЕПТЕМВРИ 2007 Г. за изменение на Устройствения правилник на Министерството на външните работи, приет с Постановление No 34 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 и 71 от 2006 г. и бр. 35 от 2007 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 14, ал. 1 числото “23” се заменя с “24”, а думите “звено за вътрешен одит” се заличават. § 2. В глава четвърта наименованието на раздел IIIа се изменя така: “Дирекция “Вътрешен одит”. § 3. Навсякъде в чл. 17а думите “Звеното за вътрешен одит” и “Звеното по ал. 1” се заменят с “Дирекция “Вътрешен одит”. § 4. В приложение No 1 към чл. 14, ал. 4: 1. Ред “Звено за вътрешен одит” 10” се заменя с ред “дирекция “Вътрешен одит” 10”. 2. На ред “Специализирана администрация” числото “1179” се заменя с “1189”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Решение по искането на главния прокурор на Република България, вх. No 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание РЕШЕНИЕ по искането на главния прокурор на Република България, вх. No 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 43-то Народно събрание Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 134, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров по искането на главния прокурор на Република България, вх. No 527-00-9 от 30 ноември 2015 г., за престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 131, ал. 2, пр. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс. Решението е прието от 43-то Народно събрание на 17 декември 2015 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Плевен, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Плевен, срещу Наредбата за пожарната безопасност и защита на населението на територията на община Червен бряг (приета с Решение No 102 от 21.03.2012 г. на Общинския съвет – гр. Червен бряг), по което е образувано адм. д. No 14/2020 г. по описа на Административния съд – Плевен.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 147 от 9 юни 2014 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление No 229 на Министерския съвет от 2009 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 147 ОТ 9 ЮНИ 2014 Г. за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление No 229 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25 и 30 от 2010 г.; попр., бр. 32 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54 и 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г. и бр. 8 от 2014 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В приложение No 3 към чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 се правят следните изменения: 1. На ред „Обща администрация“ числото „175“ се заменя със „178“. 2. На ред „дирекция „Бюджет и финанси“ числото „15“ се заменя с „18“. 3. На ред „Специализирана администрация“ числото „155“ се заменя със „152“. 4. На ред „дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“ числото „27“ се заменя с „26“. 5. На ред „дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз“ числото „20“ се заменя с „19“. 6. На ред „дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ“ числото „19“ се заменя с „18“. § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Пламен Орешарски Главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове УКАЗ No 232 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приет от ХLIIІ Народно събрание на 12 ноември 2015 г. Издаден в София на 24 ноември 2015 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Христо Иванов ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Директорът на Агенция „Митници“ издава задължителни указания за длъжностните лица в структурата на агенцията за единно прилагане на акцизното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията по този закон след предварително получаване на становище от министъра на финансите. (3) Задължителни указания по ал. 2 може да се издават и от министъра на финансите.“ § 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се отменя. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Данъчнозадължени лица са и лицата извън случаите по ал. 1, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. „Лицензиран складодържател“ е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.“ 2. Точка 8 се изменя така: „8. „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект, който отговаря едновременно на следните условия: а) е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз; б) е с обща вместимост на съдовете до 500литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.“ 3. В т. 14 думите „едноличен търговец или юридическо“ се заличават и след думата „продукти“ се добавя „или денатуриран по специален метод етилов алкохол“. 4. Създава се т. 23а: „23а. „Етери, произведени от биоетанол“: кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.“ 5. Точка 37 се изменя така: „37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение: а) за цели, различни от тези по т. 10 и 33а; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“ 6. Създава се т. 38а: „38а. „Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране“ е лице по чл. 57, ал. 1, което не е свързано лице с лице, което е производител на етилов алкохол (ракия).“ 7. Създават се т. 58, 59 и 60: „58. „Енергия от възобновяеми източници“ е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. 59. „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството. 60. „Неуредени публични задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения, събирани от митническите органи.“ § 4. В чл. 12, ал. 4 т. 3 се изменя така: „3. се влагат при промишлена обработка на тютюн или в производство на тютюневи изделия;“. § 5. В чл. 20, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 думите „при предстоящо прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад, от който стоките се извеждат“ и запетаята след тях се заличават. 2. Tочка 8 се изменя така: „8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия, природен газ или биогаз, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 3а, 3б, 5 и 6;“. 3. Точка 17 се изменя така: „17. продажбата на електрическа енергия, природен газ или биогаз на потребители на електрическа енергия, природен газ или биогаз за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ или биогаз като моторно гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 и 6;“. 4. Точка 18 се изменя така: „18. потреблението на електрическа енергия, природен газ или биогаз от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3, 3б, 5 и 6 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;“. 5. В т. 19 след думата „продукти“ се добавя „или денатуриран по специален метод етилов алкохол“. § 6. В чл. 22 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Освобождава се от облагане с акциз денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация.“ 2. В ал. 6 думите „ал. 2 – 5“ се заменят с „ал. 3 – 5“ и думите „ал. 2, 3 и 5“ се заменят с „ал. 3 и 5“. § 7. В чл. 24, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93 и 2710 19 99 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра;“. § 8. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Освобождаването от облагане с акциз“ се добавя „по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.“ 3. В ал. 3: а) в т. 6 след думата „използват“ се добавя „денатурираният по специален метод етилов алкохол или“; б) създава се т. 7: „7. притежава лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, когато това се изисква по закон.“ 4. В ал. 4 след думата „използват“ се добавя „денатурираният по специален метод етилов алкохол или“. 5. В ал. 5: а) в т. 2 след думата „използват“ се добавя „денатурираният по специален метод етилов алкохол или“; б) в т. 3 след думата „използват“ се добавя „денатурираният по специален метод етилов алкохол по чл. 22, ал. 2 или“; в) точка 4 се изменя така: „4. денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител – търговско наименование и код по КН;“ г) точка 5 се изменя така: „5. годишните прогнозни количества за денатуриран по специален метод етилов алкохол или за енергийни продукти, които ще се получават и използват – по видове дейности, а за енергийни продукти – и по видове енергийни продукти;“ д) в т. 6 след думата „дейности“ се поставя запетая и думите „и видове енергийни продукти“ се заменят с „а за енергийни продукти – и по видове енергийни продукти“; е) в т. 8 след думата „получаваните“ се добавя „денатуриран по специален метод етилов алкохол или“; ж) създава се т. 10: „10. годишни прогнозни количества на произвежданите стоки по предназначение – за реализация на територията на страната, за износ или за друга държава членка.“ 6. В ал. 6: а) в т. 10 след думата „използват“ се добавя „денатурирания по специален метод етилов алкохол или“; б) в т. 11 накрая се добавя „като в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия разходните норми трябва да включват поотделно данни за количеството на енергийните продукти, използвани за производство на топлинна енергия, и количеството на енергийните продукти, използвани за производство на електрическа енергия“. 7. Създава се нова ал. 7: „(7) Удостоверение за освободен от акциз краен потребител не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.“ 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8. § 9. В чл. 24б се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 след думата „използват“ се добавя „денатурирания по специален метод етилов алкохол или“. 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.“ § 10. В чл. 24в, ал. 3 накрая се добавя „като проверка на място се извършва по преценка, когато промяната е свързана с обстоятелства, вписани в търговския регистър“. § 11. В чл. 24г, ал. 1 думите „Централното митническо управление на“ се заличават. § 12. В чл. 24д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „енергийни продукти“ се заменят с „акцизни стоки“ и думите „енергийните продукти“ се заменят със „стоките“. 2. В ал. 2 думите „енергийни продукти“ се заменят с „акцизни стоки“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Освободен от акциз краен потребител, който е използвал денатуриран по специален метод етилов алкохол за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за етилов алкохол, по ставката, определена в чл. 31, ал. 1. “ § 13. В чл. 24е, ал. 1, т. 4 се правят следните допълнения: 2. Създават се букви „в“ и „г“: „в) когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител; г) когато лицето престане да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2 или чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5.“ § 14. В чл. 24ж се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“. 2. В ал. 7 думите „14-дневен“ се заменят със „7-дневен“. § 15. В чл. 25, ал. 1, т. 1 думите „чл. 27, ал. 7 и 8“ се заменят с „чл. 64, ал. 21 и 22“. § 16. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 изречение първо се изменя така: „Решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата.“ 2. В ал. 5 думите „14-дневен“ се заменят със „7-дневен“. 3. Алинеи 6, 7, 8 и 12 се отменят. § 17. В чл. 27а ал. 2 се отменя. § 18. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 8 след думите „природния газ“ се поставя запетая и се добавя „втечнения биогаз и биогаз в газообразно състояние“. 2. Създава се ал. 2: „(2) При използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа по ал. 1 за произведената топлинна енергия се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.“ § 19. Създава се чл. 28а: „Чл. 28а. За целите на прилагане на чл. 28, ал. 2 освободените от акциз крайни потребители предоставят на компетентното митническо учреждение в срока за подаване на рекапитулативната декларация по чл. 87а, ал. 1 ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти по ред, начин и във формат, определени в правилника за прилагане на закона.“ § 20. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 числото „645“ се заменя с „646“; б) в т. 4 числото „645“ се заменя с „646“; в) точки 8 и 9 се отменят; г) в т. 10 числото „645“ се заменя с „646“; д) създава се т. 11: „11. за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.“ 2. В ал. 8 числото „645“ се заменя с „646“, а след думата „литра“ се добавя „или 1000 кг в зависимост от определената данъчна основа“. § 21. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „50 лв.“ се заменят с „646 лв.“; б) в т. 2 думите „50 лв.“ се заменят с „400 лв.“; в) в т. 3 думите „50 лв.“ се заменят с „646 лв.“; г) създава се т. 8: „8. за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.“ 2. В ал. 3 думите „т. 1 – 4“ се заменят с „т. 2 и 4“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Ставките по ал. 1, т. 2 и 4 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад.“ 4. В ал. 5 думите „ставката по ал. 1“ се заменят със „ставките по ал. 1, т. 2 и 4“. § 22. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) За целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 – 5 и чл. 26, ал. 2 газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.“ § 23. В чл. 39 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва: 1. на специфичния акциз – 70 лв. на 1000 къса; 2. на пропорционалния акциз: а) 38 на сто от продажната цена – от 1 януари 2016 г.; б) 40 на сто от продажната цена – от 1 януари 2017 г.; в) 42 на сто от продажната цена – от 1 януари 2018 г.“ 2. В ал. 2, т. 2 думата „осем“ се заменя със „седем“. § 24. Член 39а се отменя. § 25. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „чл. 3, т. 4 и 6“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6“; б) т. 2 думите „т. 1, 2 и 3“ се заменят с „т. 1 – 3б, 5 и 6“ и думите „чл. 84, ал. 8“ се заменят с „чл. 84, ал. 8, 20 и 21“. 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Извън случаите по ал. 3 данъчният период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 е едногодишен и съвпада с календарна година. (7) Първият данъчния период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 обхваща времето от датата на връчване на удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарната година, а последният данъчен период обхваща времето от началото на календарната година до датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията.“ § 26. В чл. 47 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „с изключение на лицата, които складират, получават и изпращат само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки“; б) в т. 7 след думата „помещения“ се добавя „и/или площи“; в) в т. 8 след думите „акцизни стоки“ се поставя запетая, добавя се „включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код“ и се поставя запетая; г) в т. 9 след думите „митническите органи“ се добавя „и органите по приходите на Националната агенция за приходите“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Лиценз за управление на данъчен склад не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.“ § 27. Създава се чл. 47а: „Чл. 47а. (1) Преди всяко прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, лицето вложител е длъжно да уведоми лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите в тридневен срок преди прехвърляне на собствеността на акцизната стока на ново лице вложител. Информацията до Националната агенция за приходите се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на Националната агенция за приходите, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. (2) Информацията по ал. 1 до лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите съдържа следните данни: 1. идентификационни данни за лицето вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец; 2. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 1; 3. идентификационни данни за новото лице вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец; 4. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 3; 5. вид на акцизните стоки с кодовете по КН и количеството им. (3) След подаване на информацията по ал. 1, ако собствеността върху акцизната стока не бъде прехвърлена на новото лице вложител, лицето вложител уведомява по реда на ал. 1 незабавно лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите. (4) Лице вложител не може да бъде лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или с изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.“ § 28. В чл. 48 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2, т. 7 след думата „помещенията“ се добавя „и/или площите“. 2. В ал. 6 след думите „чл. 28“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1“. § 29. В чл. 49, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 47, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.“ § 30. В чл. 50, ал. 3, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. § 31. В чл. 52, ал. 1, т. 2 думите „митническите органи“ се заменят с „директора на Агенция „Митници“. § 32. В чл. 53, ал. 1 се създава т. 4: „4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на лиценза за управление на данъчен склад.“ § 33. В чл. 54, ал. 2, т. 6 думата „издаване“ се заменя с „връчване“. § 34. Член 55 се отменя. § 35. В чл. 55а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, изречение второ думата „изричен“ се заменя с „мълчалив“. 2. Създава се ал. 8: „(8) Правото за прилагане на ставката по чл. 31, ал. 1, т. 7 възниква от датата на връчването на удостоверението за регистрация.“ § 36. В чл. 55в, ал. 2, т. 5, буква „а“ след думите „чл. 28“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1“. § 37. В чл. 55д, ал. 3, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. § 38. В чл. 56, ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. дата на връчване на удостоверението за регистрация;“. § 39. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, изречение второ думата „изричен“ се заменя с „мълчалив“. 2. Създава се ал. 8: „(8) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.“ § 40. В чл. 57а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създават се т. 3а и 3б: „3а. които продават собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, на потребители за битови и/или стопански нужди; 3б. които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, с изключение на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия за битови нужди;“ б) създават се т. 5 и 6: „5. които произвеждат и продават биогаз за стопански нужди, както и лицата, които произвеждат и потребяват биогаз за собствени нужди, с изключение на лицата, които потребяват собствен биогаз за битови нужди; 6. които внасят или въвеждат на територията на страната, потребяват собствен или продават компресиран или втечнен природен газ, както и лицата, които извършват дейности по втечняване на природен газ или регазификация на втечнен придоден газ.“ 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „т. 1 – 3“ се заменят с „ т. 1 – 3б, 5 и 6“. 3. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 след думата „води“ се добавя „публичен“; б) в т. 3 думите „дата на регистрация“ се заменят с „дата на връчване“. 4. Създават се ал. 8 и 9: „(8) Удостоверение за регистрация не се издава на лице по ал. 1, т. 1, 3, 3а, 3б, 5 и 6, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи. (9) Лицата по ал. 1, т. 5 са длъжни да отговарят на изискванията на ал. 2, т. 1 – 6.“ § 41. В чл. 57б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо след думите „моторно гориво“ се добавя „както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6“. 2. В ал. 7, изречение второ думата „изричен“ се заменя с „мълчалив“. 3. Създават се ал. 15 и 16: „(15) Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 57а, ал. 8, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. (16) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.“ § 42. В чл. 57в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „с изключение на лицата, които ще получават само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки“; б) в т. 6 след думата „помещения“ се добавя „и/или площи“; в) създава се т. 10: „10. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.“ 2. В ал. 2, т. 14 думата „помещението“ се заменя с „помещенията и/или площите“. 3. Създават се ал. 12 и 13: „(12) Удостоверение за регистрация не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи. (13) Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по ал. 12, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.“ § 43. В чл. 57г, ал. 1, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. § 44. В чл. 58, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В буква „б“ накрая точката се заменя със запетая и се добавя съюзът „или“. 2. Създава се буква „в“: „в) лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за регистрация.“ § 45. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 4 след думата „помещение“ се добавя „и/или площи“; б) създава се т. 7: „7. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.“ 2. В ал. 2, т. 14 думата „помещението“ се заменя с „помещенията и/или площите“. 3. В ал. 4, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. 4. Създава се ал. 7: „(7) Разрешение не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.“ § 46. В чл. 58в се създава ал. 3: „(3) Удостоверение за регистриран изпращач не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.“ § 47. В чл. 58д, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 58в, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.“ § 48. В чл. 58е, ал. 1, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. § 49. В чл. 60 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „природен газ“ се добавя „и/или производството на биогаз“. 2. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Производство на алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракия) в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране може да се извършва единствено през периода от 1 юли до 31 декември. (6) Извън случаите по ал. 5 се разрешава производството на алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране след писмено уведомление до началника на компетентното митническо учреждение, подадено в 14-дневен срок преди извършване на дейността.“ § 50. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 12 след думите „Заявителите на бандероли“ се добавя „с изключение на лицензираните складодържатели“ и думите „за всяко тримесечие“ се заличават. 2. Алинея 13 се изменя така: „(13) Отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят от лицата в срока за подаване на акцизната декларация, с изключение на вносителите, които предоставят отчета за бандероли преди освобождаване на предоставеното обезпечение. Отчетите могат да се подават и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.“ 3. Алинея 18 се изменя така: „(18) В случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз.“ 4. Създават се ал. 20, 21, 22, 23 и 24: „(20) Заявените и получените от лицата по ал. 1 – 3 бандероли могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли. (21) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата и компетентната митница и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. (22) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. (23) В случаите по ал. 20 – 22 лицата предоставят в компетентното митническо учреждение описи за връщаните бандероли, които описи могат да се подадат и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. (24) Бракуваните бандероли по ал. 21 и 22 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.“ § 51. В чл. 66 се създава ал. 8: „(8) Акцизни стоки, облепени с бандерол, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, се разграничават както в материалната отчетност, така и физически от другите акцизни стоки, съхранявани в данъчния склад.“ § 52. В чл. 76в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „чл. 3, т. 6“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 6“. 2. Създават се ал. 10 и 11: „(10) Когато смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, се получават като предварително опаковани продукти над 5 литра до 210 литра, лицата могат да подадат едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец от един изпращач. (11) Разпоредбите на този член не се прилагат за случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4.“ § 53. В глава пета се създава раздел V с чл. 83к и 83л: „Раздел V Обезпечения, предоставяни във връзка с непогасени публични задължения, при издаването на лицензи, разрешения и удостоверения Чл. 83к. Лицата по чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12 и чл. 58в, ал. 3 предоставят обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. Обезпечението се учредява с депозит в пари или банкова гаранция по реда на митническото законодателство за срок една година. Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в български левове, като не се дължи лихва върху него. Чл. 83л. (1) Обезпечението може да бъде освободено, ако в едногодишен срок след предоставянето му отпаднат основанията за неговото учредяване. (2) Обезпечението се освобождава с решение на компетентния митнически орган в 7-дневен срок от датата на уведомяването за погасяване на задължението. (3) Извън случаите по ал. 1 се пристъпва към усвояване на обезпечението в размера на непогасеното публично задължение в 7-дневен срок преди изтичането на едногодишния срок.“ § 54. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „чл. 3, т. 4 и 6“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6“. 2. В ал. 4 думите „чл. 57 и 58в“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 57, 58в и 60а“. 3. В ал. 6, т. 9 след думите „чл. 28“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1“. 4. В ал. 7 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 64, ал. 18 акцизен данъчен документ се издава на датата на установяването на липси на бандероли.“ 5. Алинея 13 се изменя така: „(13) Данъчните документи, издадени по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е изтекъл данъчният период, за който се отнасят.“ 6. В ал. 18 и 19 думите „чл. 20, ал. 2, т. 9 и 19“ се заменят с „чл. 20, ал. 2, т. 9 и 10“. „(20) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18 акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 6 на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Акцизният данъчен документ се издава за всеки получател и за всяко превозно средство по реда на ал. 8. (21) Акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 общо за всички количества освободени за потребление акцизни стоки по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18. Акцизният данъчен документ се издава на датата на подаване на акцизната декларация, съответно на датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията. Допуска се издаването на акцизен данъчен документ на хартиен носител, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници“.“ § 55. Създава се чл. 87а: „Чл. 87а. (1) Освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Рекапитулативната декларация може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.“ § 56. В чл. 90а, ал. 2, т. 8 думите „търговия с тютюневи изделия“ се заменят с „търговия и/или съхранение на тютюневи изделия“. § 57. В чл. 90д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думата „отказ“ се заменя с „мълчалив отказ“. 2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Правото за извършване на търговия с тютюневи изделия възниква от датата на връчването на разрешението. (5) В Агенция „Митници“ се води регистър на издадените разрешения за търговия с тютюневи изделия. (6) Съдържанието и форматът на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.“ § 58. Създава се чл. 92а: „Чл. 92а. Забранява се влагане на акцизни стоки в данъчен склад от лице вложител, което към датата на влагане има неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.“ § 59. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво или“ се заличават. 2. В ал. 5 думите „маркирано гориво за отопление“, съответно“ се заличават. 3. В ал. 6 в текста преди т. 1 след думата „продукти“ се добавя „и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2“. 4. В ал. 9, изречение първо след думата „продукти“ се добавя „и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2“. 5. Създават се ал. 10 и 11: „(10) Алинея 6 не се прилага за акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 2, превозвани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз или под митнически режим транзит. (11) В случаите по ал. 6 при превозване на енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 е допустимо транспортните средства да са снабдени само с глобална система за позициониране (GPS), а измерването да се извършва само при товаренето им.“ § 60. В чл. 94а, ал. 1 думите „т. 1 – 4“ се заменят с „т. 2 и 4“. § 61. В чл. 97, ал. 1 след думите „етилов алкохол“ се добавя „и денатурирането по специален метод на етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация“. § 62. В чл. 99, ал. 2 се създават т. 5 и 6: „5. държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса; 6. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на отпадъци от тютюн, които не представляват тютюн за пушене (за лула и цигари), освен в случаите и от лицата по чл. 12, ал. 4 и 5.“ § 63. Създава се чл. 100б: „Чл. 100б. (1) Извеждането на акцизни стоки, облепени с бандерол, от данъчен склад и транспортирането им до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател се извършва само след получено разрешение от директора на Агенция „Митници“. (2) Товаренето и извеждането на акцизните стоки по ал. 1 се извършва в присъствие на митническите органи, които поставят технически устройства за осъществяването на контрол при движението на акцизните стоки. (3) Митническите органи могат да осигурят съпровождане на транспортните средства до другия данъчен склад на същия лицензиран складодържател. (4) При транспортиране на акцизните стоки към електронния административен документ се прилагат копие от разрешението по ал. 1 и опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки. (5) Получаването и разтоварването на акцизните стоки се извършва в присъствието на митническите органи, които отстраняват техническите устройства по ал. 2. (6) Митническите органи могат да извършват проверка за съответствие на информацията в описа по ал. 4 при товаренето и разтоварването на акцизните стоки. Агенция „Митници“ не дължи обезщетение за нарушен търговски вид на акцизните стоки или техните опаковки. (7) В случай на несъответствие при проверката по ал. 6, установено при товаренето, директорът на Агенция „Митници“ може да прекрати изпълнението на издаденото разрешение.“ § 64. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) При осъществяване на контрола митническите органи имат право да: 1. инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки; 2. извършват полеви тестове или да вземат проби за лабораторен анализ.“ 2. Алинея 4 се отменя. 3. Създават се ал. 6 и 7: „(6) За целите на контрола митническите органи, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата имат право да спират пътните превозни средства и да проверяват документите, свързани с тяхното управление и извършвания превоз. (7) Действията по ал. 6 се извършват само от митнически служители, снабдени с ясно различими и видими, включително през тъмната част на денонощието, обозначителни знаци и облекло, по форма, утвърдена със заповед на директора на Агенция „Митници“.“ § 65. В чл. 103 се създават ал. 3 – 5: „(3) При възпрепятстване на оглед, извършван за проверка на доказателства или на определени факти и обстоятелства от значение за задължения за акциз, митническите органи изискват от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие за законното изпълнение на служебните си задължения. (4) Митническите органи могат да изискват на място писмени сведения от работник или служител на проверяваното лице, както и от трето лице, участвало или присъствало при събирането на доказателствата. (5) При извършване на покупка от или под наблюдението на митнически орган (контролна покупка) закупените стоки, които не подлежат на събиране като доказателство, се връщат на лицето, получило плащането, а заплатена сума се възстановява незабавно. За обстоятелствата се съставя протокол.“ § 66. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.“ § 67. В чл. 110 се създава ал. 5: „(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.“ § 68. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) В случаите, когато митническите органи констатират, че средството за измерване и контрол не е пломбирано, липсват знаци или пломбите или знаците за удостоверяване на резултатите от метрологичен контрол върху средството за измерване и контрол са с нарушена цялост и/или с изтекъл срок на валидност, санкцията по ал. 1 не се налага, ако лицето е уведомило митническите органи по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а.“ § 69. В чл. 114а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 цифрата „2000“ се заменя с „4000“. 2. В ал. 2 цифрата „4000“ се заменя с „6000“. § 70. Създават се чл. 115а и 115б: „Чл. 115а. (1) Лице вложител, което наруши разпоредбата на чл. 92а, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв. Чл. 115б. (1) Лице вложител, което не подаде информация по чл. 47а, ал. 1, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данните по чл. 47а, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв.“ § 71. В чл. 120 ал. 2 се изменя така: „(2) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1, 3, 5 и 6, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“ § 72. В чл. 124 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6“ се поставя запетая и се добавя „чл. 123б, ал. 2“. 2. В ал. 8 след думите „лечебни заведения“ се добавя „детски градини“, а след думите „социални заведения“ се добавя „държавни и общински учреждения“. 3. Създава се ал. 9: „(9) Отпадъците от тютюн по чл. 123б, ал. 2 се унищожават.“ § 73. В чл. 124б ал. 1 се изменя така: „(1) При налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца.“ § 74. В чл. 128 се създава ал. 4: „(4) В случаите, когато се установят нарушения по чл. 115а и 115б, органите по приходите на Националната агенция за приходите съставят актовете за установяване на нарушения, като наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.“ Преходни и заключителни разпоредби § 75. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация по чл. 57б, ал. 1. (2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57б, ал. 7 или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и задължения на регистрирани лица по този закон. § 76. (1) В срок до 29 февруари 2016 г. лицата, които подадат искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24а, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, имат право да им бъде възстановен платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол от 1 януари 2016 г. до 31 март 2016 г. (2) Възстановяването по ал. 1 се извършва след реализацията на произведените стоки, в които е вложен специално денатуриран етилов алкохол, по подадени искания не по-късно от 31 декември 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон. (3) Възстановяването на платен акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол до 31 декември 2015 г. се извършва по подадени искания не по-късно от 31 декември 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон. § 77. (1) Разпоредбата на чл. 57а, ал. 2, т. 5 не се прилага за лицата, получили лиценз по чл. 39, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, за нарушения, за които има издадени или влезли в сила наказателни постановления до влизането в сила на този закон. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 привеждат дейността си в съответствие с него. § 78. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 4, т. 8, които до влизането в сила на този закон имат съдове с обща вместимост до 500 литра включително, могат да продължат дейността си, ако подадат декларация пред компетентното митническо учреждение, че са правно и икономически независими от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществяват дейността си по предоставен лиценз. (2) Декларацията по ал. 1 се подава не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон. (3) Извън случаите по ал. 1 лицата, извършващи дейност като специализиран малък обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. § 79. Разпоредбите на чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12, чл. 58а, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 не се прилагат за лицата, които до влизането в сила на този закон имат издадени удостоверения, лицензи или разрешения. § 80. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение No 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г. и бр. 14, 19, 37 и 79 от 2015 г.) в § 12 от преходните и заключителните разпоредби след думите „Закона за митниците“ се добавя „и Закона за акцизите и данъчните складове“. § 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на § 26, т. 1, буква „г“, който влиза в сила от 1 февруари 2016 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 12 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	EU	30.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/11 Непротивопоставяне на нотифицирана концентрация (Дело COMP/M.4704 — Bridgepoint/Gambro Healthcare) (текст от значение за ЕИП) (2007/C 145/05) На 26 юни 2007 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената нотифицирана концентрация и да я обяви за съвместима с общия пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 139/2004 на Съвета. Пълният текст на решението е достъпен само на Английски и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен: — на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл, — в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4704. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2006 г. за условията и реда за ползване на почивната и спортната база и осигуряване отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2006 г. за условията и реда за ползване на почивната и спортната база и осигуряване отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: “1. десетдневни почивки за летен отдих в почивните бази на агенцията и в специализираното детско и средношколско летовище;”. 2. Точка 5 се изменя така: “5. четиринадесетдневна безплатна спортно-възстановителна програма за кадровите войници, от които 7 дни в Националния армейски център за високо спортно майсторство и 7 дни почивка през месеците март, април, май, септември, октомври и ноември в Почивен комплекс Рибарица, х-л “Олимп” - к.к. “Боровец”, и х-л “Флагман” - к.к. “Св. Константин”. 3. Създават се нови т. 9, 10 и 11: “9. седемдневна безплатна спортно-възстановителна програма през месеците март, април, май, септември, октомври и ноември в Почивен комплекс Рибарица, х-л “Олимп” - к.к. “Боровец”, и х-л “Флагман” - к.к. “Св. Константин”, за офицери и сержанти; 10. седемдневна безплатна спортна подготовка за кадрови военнослужещи преди заминаване за участие в международни операции и мисии зад граница в Националния армейски център за високо спортно майсторство; 11. десетдневна почивка по приложение No 1 в почивни домове “Несебър”, “Созопол” и “Адмирал” за периода от 21 юни до 30 юни и от 30 август до 8 септември без доплащане за “категория стая” - само за кадрови войници и сержанти;”. 4. Досегашната т. 9 става т. 12. § 2. В чл. 3, т. 1 се заличават думите “на почивните бази”. § 3. В чл. 3 се създава т. 4 със следното съдържание: “4. почивки, спортни подготовки и спортно-възстановителни програми, изцяло финансирани от бюджетите на МО и/или международни операции и мисии”. § 4. В чл. 4 се създава ал. 3 със следното съдържание: “(3) Безплатните спортно-възстановителни програми по чл. 2, т. 5 и 9 се предоставят на лица без хронични заболявания и с повече от две години служба в БА.” § 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “чл. 3, буква “а” се заменят с “чл. 3, т. 1”. 2. Създава се нова ал. 2 : “(2) Средствата за почивките, спортните подготовки и спортно-възстановителните програми по чл. 2, т. 5, 8, 9 и 10 се осигуряват от бюджета на МО по програма 4 - Централно управление, и осигуряване на въоръжените сили и/или бюджета на международните операции и мисии по програма 5 - Участие на БА в многонационални формирования и военни операции зад граници.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: “(3) Разходваните средства по предходните алинеи се заявяват и отчитат в дирекция “Планиране и управление на бюджета” - МО, на база обобщени отчети за платените почивки по социалната програма, действително ползваните почивки, спортни подготовки и спортно-възстановителни програми по чл. 2, т. 5, 8, 9 и 10 - брой почиващи, единична цена на почивките, програмите и подготовките и обща стойност, до 10-о число на месеца, следващ месеца на ползването на почивките по чл. 2. ” § 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: 2. В ал. 7 след думата “калкулации” се добавят думите “и туристически пакети”. 3. Създава се ал. 8 със следното съдържание: “(8) Стойността на спортната подготовка по чл.2, т.10 включва себестойността на един пълен пансион по чл.6, туристическа такса и застраховка и дължимия ДДС.” § 7. В чл. 12 след думата “почиващи” се добавя “с изключение на тези по чл. 2, т. 5, 8, 9 и 10.” § 8. В чл.14 думите “в периода от 1 юли до 2 септември и от 19 септември до 4 декември” се заличават. § 9. В чл. 16 се създава ал. 4 със следното съдържание: “(4) Картите за почивка по чл. 2, т. 8 се осигуряват след заявка от Съвместното оперативно командване - ГЩ, съгласно министерска заповед.” § 10. В чл. 18 алинея 1 се изменя така: “(1) При ползване на почивките, спортните подготовки и спортно-възстановителните програми се представят: 1. служебна карта за военнослужещи на кадрова военна служба или служебна бележка (образец) - приложение No 6 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3; 2. военноотчетна книжка или служебна бележка - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4; 3. карта на ветеран от войните, книжка за военноинвалид или книжка за военнопострадал - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 6; 4. служебна карта - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7; 5. служебна бележка от кадровия орган за продължителност на службата и липса на хронични заболявания - приложение No 7 - за лицата по чл. 2, т. 5 и 9.” § 11. В чл. 19, ал. 1 думите “Приложение No 7” се заменят с думите “Приложение No 8.” § 12. В чл. 23 текстът “по МЗ No ОХ-348/ 2.06.2003 г.” се заменя със “съгласно заповеди на министъра на отбраната.” § 13. Приложения No 1, 2, 3 и 4 се изменят така: “Приложение No 1 към чл. 3, т. 1 Условия и размер на цените за почивка в почивните бази на ИА “Социални дейности на Министерството на отбраната” при условията на “Приложение No 1 към чл. 3, т. 1 Условия и размер на цените за почивка в почивните бази на ИА “Социални дейности на Министерството на отбраната” при условията на чл. 7, т. 1 от наредбата Цена на човек в лева за един пълен пансион: нощувка, закуска, обяд и вечеря (без включени напитки). Цените са с включен ДДС. НАИМЕНОВАНИЕ Цена по социална Доплащане за категория стая/ Доплащане за категория стая/ НА ПОЧИВНАТА програма, която апартамент по сезони за апартамент по сезони за БАЗА заплащат лицата по редовно легло заплащатлицатапоредовнолеглодопълнително легло чл. 4, т. 1 и 2 от леглочл.4,т.1и2отнаредбата Период Период Висок сезон Среден сезон Нисък сезон Висок сезон Среден сезон Нисък сезон 01.06 - 30.11. 01.12 - 31.05. 01.07 - 29.08 21.06 - 30.06 09.09 - 20.06. 01.07 - 29.08 21.06 - 30.06 09.09 - 20.06. 30.08 - 08.09 30.08 01.06-30.11.01. 12- 31.05.01. 07-29.0821.06-30.0609.09-20.06.01. 07-29 .0821.06-30.0609.09-20.06. 30. 08-08.0930.08-08.09 МОРСКИ БАЗИ И ХОТЕЛИ Хотел “Флагман” Апартамент 2 стаи 9,00 7,20 5,40 4,50 3,60 2стаи9,007,205,404,503,602,70 Апартамент/ море 8,00 6,40 4,80 4,00 3,20 8,006,404,804,003,202,40 Апартамент/ парк 12,00 13,20 7,00 5,60 4,20 3,50 2,80 2,10 Студио 7,00 5,60 4,20 3,50 2,80 12,0013,207,005,604,203,502,802,10 Студио7,005,604,203,502,802,10 Стая /море, корпус 6,00 4,80 3,60 3,00 2,40 6,004,803,603,002,401,80 Стая /парк 5,00 4,00 3,00 2,50 2,00 5,004,003,002,502,001,50 Почивни домове “Адмирал”, “Созопол”, “Несебър” * изцяло реновирани Апартамент 3 стаи 9,00 7,20 5,40 4,50 3,60 2,70 3стаи9,007,205,404,503,602,70 Апартамент 12,00 13,20 8,00 6,40 4,80 4,00 3,20 2,40 Стая 5,00 4,00 3,00 2,50 2,00 12,0013,208,006,404,804,003,202,40 Стая5,004,003,002,502,001,50 Вила 9,00 7,20 5,40 4,50 3,60 9,007,205,404,503,602,70 Почивни домове “Фрегата” , “Маяк” Апартамент 2 стаи 6,00 4,80 3,60 3,00 2,40 2стаи6,004,803,603,002,401,80 Мезонет 12,00 13,20 5,00 4,00 3,00 2,50 2,00 12,0013,205,004,003,002,50 2,001,50 Стая “Маяк” 5,00 4,00 4,00 2,50 2,00 1,50 Стая - - - - - 5,004,004,002,502,001,50 Стая----- - Бунгало ДТ - - - - - - ------ Цена на човек в лева за един пълен пансион: нощувка, закуска, обяд и вечеря ( без включени напитки). Цените са с включен ДДС. НАИМЕНОВАНИЕ Цена по социална Доплащане за категория стая/ Доплащане за категория стая/ НА ПОЧИВНАТА програма, която заплащат апартамент по сезони за апартамент по сезони за БАЗА лицата по чл. 4, т. 1 и 2 редовно легло допълнително легло от наредбата 01.06 - 30.11. 01.12 - 31.05. 20.12. - 16.01. 17.01. - 11.03. 12.03. - 30.06. 20.12. - 16.01. 17.01. - 11.03. 12.03. - 30.06. 16.07. - 02.09. 01.07. - 15.07. 18.09. - 19.12. 16.07. - 02.09. 01.07. - 15.07. 18.09. - 19.12. 03.09. - 17.09. 03.09. лицатапочл.4,т.1и2редовнолеглодопълнителнолеглоотнаредбата 01.06-30.11.01. 12-31.05.20.12.-16.01.17.01.-11.03.12.03.-30.06.20.12.-16.01.17.01.-11.03.12.03.-30.06. 16.07.-02.09.01.07.-15.07.18.09.- 19.12.16.07.-02.09. 01.07.-15.07.18.09.-19.12. 03.09.-17.09.03.09. -17.09. ПЛАНИНСКИ БАЗИ И ХОТЕЛИ Хотел “Олимп” - отдих по социална програма от 22 март до 10 декември - извън този период при възможност Апартамент ВИП 2 стаи 12,00 13,20 10,00 8,00 6,00 5,00 4,00 12,0013,2010,008,0 06,005,004,003,00 Двойна тип Олимп/лукс 9,00 7,20 5,40 4,50 3,60 9,007,205,404,503,602,70 Стая/лукс 7,00 5,60 4,20 3,50 2,80 2,10 Стая балкон 6,00 4,80 3,60 3,00 2,40 1,80 Стая без балкон 5,00 4,00 3,00 2,50 2,00 7,005,604,203,502,802,10 Стаябалкон6,004,803,603,002,401,80 Стаябезбалкон5,004,003,002,502,001,50 Почивен дом “Боровец” * изцяло реновиран Стая/лукс 7,00 5,60 4,20 2,50 2,00 7,005,604,202,502,001,50 Почивен комплекс “Рибарица ” Апартамент 7,00 5,60 4,20 3,50 2,80 7,005,604,203,502,802,10 Стая/лукс 6,00 4,80 3,60 3,00 2,40 1,80 Стая - - - - - 6,004,803,603,002,401,80 Стая-- ---- Забележка: стая лукс - реновирана стая; стая - нереновирана стая. Намаления: 1. Дете до 3-годишна възраст, настанено в стая/апартамент с минимум един възрастен - безплатно. 2. Дете след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст, настанено в стая с минимум един възрастен - заплаща 50 % от цената за възрастен, съответно хранене Ѕ порция. 1 2 3 4 1234 Детско/средно- Цена по социална Доплащане за възраст Плащане от лицата по чл. 4 от наредбата школско програма, която на надетето - -(колона 2 + колона 3) летовище заплащат лицата заплаща се от лицата Сарафово по чл. 4, т. 1 и 2 по чл. 4 от почл.4,т.1и2почл.4отнаредбата до 13 г. до 13 г. от 13,1 г. от 13,1 г. от до13г.до13г.от13,1г.от13,1г.отнаредбата на ден на смяна до 17 г. до 17 г. до 17 г. до 17 г. 10 пълни на ден на смяна вкл. вкл. наденнасмянадо17г.до17г.до17г.до17г. 10пълнинаденнасмянавкл.вкл.пансиона) (смяната е 10 пълни 10пълнипансиона) 12,40 12,40 - 2,00 -2,0012,40 124,00 14,40 144,00 Приложение No 2 към чл. 3, т. 2 Условия и размер на цените за почивка в почивните бази на Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”, които могат да се заплащат от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 при условията на чл. 7 т. 2 или чл. 8, ал. 2 НАИМЕНОВАНИЕ НА Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 30.08-08.09 Хотел “Флагман” изцяло реновиран Апартамент ВИП 72,00 66,00 60,00 72,0066,0060,00 Апартамент 2 стаи 60,00 56,00 54,00 2стаи60,0056,0054,00 Апартамент море 56,00 54,00 52,00 море56,0054,0052,00 Апартамент парк 54,00 52,00 50,00 Студио 54,00 52,00 парк54,0052,0050,00 Студио54,0052,0050,00 Легло в стая море/корпус 26,00 24,00 22,00 Легло в стая парк 24,00 22,00 20,00 Двойна за единична стая стая29,00 26,00 24,00 Почивни домове “Адмирал”, “Созопол”, “Несебър” изцяло реновирани Апартамент ВИП 72,00 66,00 60,00 72,0066,0060,00 Апартамент с 3 стаи 60,00 56,00 54,00 с3стаи60,0056,0054,00 Апартамент 52,00 50,00 52,0050,0048,00 Легло в стая 24,00 22,00 20,00 Вила 60,00 56,00 54,00 Двойна за единична стая стая26,00 24,00 21,00 Почивни домове “Фрегата” и “Маяк” Апартамент с 3 стаи 52,00 50,00 48,00 с3стаи52,0050,0048,00 Апартамент с 2 стаи 50,00 48,00 с2стаи50,0048,0046,00 Мезонет 48,00 46,00 44,00 Легло в стая “Маяк” 23,00 21,00 19,00 Легло в стая 18,00 17,00 16,00 Двойна за единична стая стая21,00 19,00 18,00 Къмпинг “Чайка” Бунгало ДТМ 16,00 14,00 - Бунгало ТМ 14,00 12,00 - - Забележка. Цените за апартамент/бунгало/мезонет/вила се отнасят за цялото помещение на база нощувка. НАИМЕНОВАНИЕ НА Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 16.07. -02.09. 01.07. -15.07. 18.09. -19.12. 03.09. -17.09. Почивен дом “Боровец” * изцяло реновиран Апартамент 64,00 60,00 58,00 Легло в стая с 2 легла/лукс 26,00 24,00 22,00 Двойна за единична стая стая30,00 28,00 25,00 Почивен комплекс “Рибарица” Апартамент ВИП 60,00 56,00 54,00 60,0056,0054,00 Апартамент 3 стаи 54,00 52,00 50,00 3стаи54,0052,0050,00 Апартамент 2 стаи 50,00 48,00 2стаи50,0048,0046,00 Легло в стая с 2 легла /лукс 24,00 22,00 20,00 Легло в стая 18,00 17,00 16,00 Двойна за единична стая стая30,00 28,00 25,00 Забележка. Цените за апартамент се отнасят за цялото помещение на база нощувка. Намаления: 1. Цената “двойна за единична стая” е валидна в случаите, когато базата не разполага с единична стая. В тези случаи лицето се настанява в двойна стая по цена “двойна за единична стая”. 2. Във всички останали случаи (при настаняване на минимум двама души), когато базата не може да предостави стая с желания брой легла, се заплаща цената на заетите легла в съответната категория стая. 3. Намаления при нощувки, валидни за всички обекти, с изключение на хотел “Шипка” и хотел “Олимп”: - Възрастен на допълнително легло - 30 % намаление от цената на редовно легло; - Деца до навършване на 3-годишна възраст, настанени в стая с минимум един възрастен - безплатна нощувка; - Дете на редовно легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 40 % намаление от цената на редовно легло; - Дете на допълнително легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 50 % намаление от цената на редовно легло. Хотел “Олимп” Цена на нощувка по посезони (в лева на ден с включена закуска, ДДС, туристическа такса и застраховка) 20.12. - 09.01. 24.01. - 27.02. 10.01. - 23.01. 15.07. - 30.08. 28.02. - 14.07. 31.08. - 19.12. единична единична 20.12.-09.01.24.01.-27.02.10.01.-23.01. 15.07.-30.08.28.02.-14.07. 31.08.-19.12.единичнаединичнаединична Тип “Олимп”/лукс 108,00 81,00 96,00 71,00 77,00 57,00 Двойна стая /лукс 96,00 71,00 82,00 60,00 66,00 47,00 Стая с балкон 85,00 62,00 72,00 52,00 60,00 42,00 Стая без балкон 70,00 50,00 68,00 49,00 54,00 37,00 - 96,0071,0082,0060,0066,0047,00 Стаясбалкон85,0062,0072,0052,0060,0042,00 Стаябезбалкон70,0050,0068,0049,0054,0037,00 -Настанени на допълнително легло - доплащат закуска, туристическа такса и застраховка. Хотел “Шипка” Цена на нощувка (в лева с включена закуска, ДДС, туристическа такса и застраховка) Апартамент/лукс 80,00 Единична или двойна за единична стая/лукс 50,00 Двойна стая/лукс 70,00 Единична или двойна за единична стая/ стандартна 40,00 Двойна стая/стандартна 60,00 - -Цените на двойните стаи и апартаментите включват закуска за двама. - Допълнително настанен в апартамент - доплаща закуска, туристическа такса и застраховка. - -В случай, че в единична стая се настанят двама души, се заплаща цената за съответната категория двойнастая. 4. Намаления при нощувки за хотел “Шипка” и хотел “Олимп”: - възрастен на допълнително легло - 60 % намаление от цената на стаята; - деца до навършване на 3 г., настанени в стая с минимум един възрастен - безплатна нощувка; - дете на редовно легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 75 % намаление от цената на стаята; - дете на допълнително легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 80 % намаление от цената на стаята. 5. При настаняване за дневна почивка (12 ч. до 18 ч.) се заплащат 50 % от цената на нощувката. Приложение No 3 към чл. 3, т. 3 Условия и размер на цените за почивка в почивните бази на Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”, които могат да заплащат лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 НАИМЕНОВАНИЕ НА ПОЧИВНАТА БАЗА Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 01.07 - 29.08 21.06 - 30.06 09.09 - 20.06. 30.08 - 08.09 01.07-29.0821.06-30.0609.09-20.06. 30. 08-08.09 Хотел “Флагман” * изцяло реновиран Апартамент 2 стаи 80,00 68,00 66,00 2стаи80,0068,0066,00 Апартамент море 66,00 64,00 60,00 море66,0064,0060,00 Апартамент парк 62,00 60,00 58,00 Студио 62,00 60,00 парк62,0060,0058,00 Студио62,0060,0058,00 Легло в стая море/корпус 30,00 28,00 26,00 Легло в стая парк 28,00 26,00 24,00 Двойна за единична стая стая32,00 29,00 26,00 Почивни домове “Адмирал”, “Созопол”, “Несебър” изцяло реновирани Апартамент с 3 стаи 72,00 68,00 64,00 с3стаи72,0068,0064,00 Апартамент 62,00 60,00 62,0060,0058,00 Легло в стая 30,00 28,00 26,00 Вила 72,00 68,00 64,00 Двойна за единична стая стая35,00 32,00 30,00 Почивни домове “Фрегата” и “Маяк” Апартамент с 2 стаи с2стаи60,00 58,00 56,00 Мезонет 58,00 56,00 54,00 Легло “Маяк” 26,00 24,00 22,00 Легло в стая 22,00 20,00 19,00 Двойна за единична стая стая26,00 24,00 20,00 Къмпинг “Чайка” Бунгало ТМ 18,00 16,00 - Забележка. Цените за апартамент/бунгало/мезонет/вила се отнасят за цялото помещение на база нощувка. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПОЧИВНАТА БАЗА Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 20.12. - 16.01. 17.01. - 11.03. 12.03. - 30.06. 16.07. - 02.09. 01.07. - 15.07. 18.09. - 19.12. 03.09. - 17.09. 20.12.-16.01.17.01.-11.03.12.03.-30.06. 16.07.-02.09.01.07.-15.07.18.09.-19.12. 03.09. -17.09. Почивен дом “Боровец” изцяло реновиран Легло в стая с 2 легла/лукс 32,00 30,00 26,00 Почивен комплекс “Рибарица” Цена индивидуални гости по тарифи Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 16.07. - 02.09. 17.01. - 11.03. 12.03. - 30.06. 20.12. - 16.01. 01.07. - 15.07. 18.09. - 19.12. 03.09. - 17.09. 16.07.-02.09.17.01.-11.03.12.03.-30.06. 20.12.-16.01.01.07.-15.07.18.09.-19.12. 03.09.-17.09.четвъртък тарифа четвъртък тарифа четвъртък тарифа за нощувки за нощувки за нощувки петък, събота петък, събота петък, събота занощувкизанощувкизанощувкипетък,съботапетък,съботапетък,събота Апартамент ВИП 60,00 72,00 56,00 67,00 54,00 65,00 60,0072,0056,0067,0054,0065,00 Апартамент 3 стаи 54,00 65,00 52,00 62,00 50,00 60,00 3стаи54,0065,0052,0062,0050,0060,00 Апартамент 2 стаи 50,00 60,00 48,00 57,00 46,00 2стаи50,0060,0048,0057,00 46,0055,00 Легло в стая с 2 легла/лукс 24,00 29,00 22,00 26,00 20,00 24,00 Легло в стая 18,00 21,00 17,00 20,00 16,00 19,00 Двойна за единична стая 30,00 32,00 28,00 30,00 25,00 28,00 Забележка. Цените за апартамент се отнасят за цялото помещение на база нощувка. Почивен комплекс “Рибарица” Групова/“лонг-стей” тарифа Цена на нощувка по сезони в лева с включен ДДС 16.07. - 02.09. 17.01. - 11.03. 12.03. - 30.06. 20.12. - 16.01. 01.07. - 15.07. 18.09. - 19.12. 03.09. - 17.09. един човек за минимум 10 нощувки 16.07.-02.09.17.01.-11.03.12.03.-30.06. 20.12.-16.01.01.07.-15.07.18.09.-19.12. 03.09.-17.09.единчовекзаминимум10нощувки Апартамент ВИП 60,00 56,00 54,00 60,0056,0054,00 Апартамент 3 стаи 54,00 52,00 50,00 3стаи54,0052,0050,00 Апартамент 2 стаи 50,00 48,00 2стаи50,0048,0046,00 Легло в стая с 2 легла/лукс 24,00 22,00 20,00 Легло в стая 18,00 17,00 16,00 Двойна за единична стая стая30,00 28,00 25,00 Забележка. Цените за апартамент се отнасят за цялото помещение на база нощувка. - В случай на предплатени нощувки по тарифа “групова/лонг-стей” и отказ от клиента да ползва нощувкитеползваните нощувки, ако са по-малко от шест, се заплащат по тарифа “индивидуални гости” плюс неустойка размер 50 % от стойността на първата анулирана нощувка по същата тарифа. В случай, че са ползваниминимум пет нощувки, те се заплащат по тарифа “групова/лонг-стей” плюс неустойка в размер 50 % от стойността на първата анулирана нощувка по същата тарифа. Намаления: 1. Цената “двойна за единична стая” е валидна в случаите, когато базата не разполага с единична стая. В тези случаи лицето се настанява в двойна стая по цена “двойна за единична стая” от ценоразписа. 2. Във всички останали случаи (при настаняване на минимум двама души), когато базата не може дапредостави стая с желания брой легла, се заплаща цената на заетите легла в съответната категория стая. 3. Намаления при нощувки, валидни за всички обекти, с изключение на хотел “Шипка” и хотел “Олимп”: - Възрастен на допълнително легло - 30 % намаление от цената на редовно легло; - Деца до навършване на 3-годишна възраст, настанени в стая с минимум един възрастен - безплатна нощувка; - Дете на редовно легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 40 % намаление от цената на редовно легло; - Дете на допълнително легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 50 %намаление от цената на редовно легло. 4. Намаления при нощувки за хотел “Шипка” и хотел “Олимп”: - Възрастен на допълнително легло - 60 % намаление от цената на стаята; - Деца до навършване на 3 г., настанени в стая с минимум един възрастен - безплатна нощувка; - Дете на редовно легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 75 % намаление от цената на стаята; - Дете на допълнително легло - след навършване на 3- до навършване на 13-годишна възраст - 80 %намаление от цената на стаята. 5. При настаняване за дневна почивка (от 12 до 18 ч.) се заплащат 50 % от цената на нощувката. Хотел “ОЛИМП” Цена на нощувка за индивидуални гости по сезони (в лева на ден с включена закуска, ДДС, туристическа такса и застраховка) 20.12. - 09.01. 24.01. - 27.02. 10.01. - 23.01. 15.07. - 30.08. 28.02. - 14.07. 31.08. - 19.12. единична единична единична 20.12.-09.01.24.01.-27.02.10.01.-23.01. 15.07.-30.08.28.02.-14.07. 31.08.-19.12.единичнаединичнаединична VIP апартамент 180,00 - -150,00 - -100,00 - Тип “Олимп”/лукс 140,00 84,00 130,00 78,00 90,00 54,00 Двойна стая /лукс 130,00 78,00 110,00 66,00 80,00 48,00 Стая с балкон 110,00 66,00 100,00 60,00 70,00 42,00 Стая без балкон 100,00 60,00 90,00 54,00 60,00 36,00 - 130,0078,00110,0066,0080,0048,00 Стаясбалкон110,0066,00100,0060,0070,0042,00 Стаябезбалкон100,0060,0090,0054,0060,0036,00 -Цените на стаите и апартаментите включват закуска за двама и ползване на басейн или фитнес център. - Настанени на допълнително легло - доплащат закуска, туристическа такса и застраховка. Хотел “шипка” Цена за индивидуални гости по тарифи (в лева на ден с включена закуска, ДДС, Групова/“лонг-стей” тарифа туристическа такса и застраховка) четвъртък за нощувки петък, престой или един човек за минимум събота и неделя 6 нощувки занощувкипетък,престойилиединчовекзаминимумсъботаинеделя6нощувки VIP апартамент 150,00 - - - Апартамент/лукс 90,00 80,00 80,00 Единична или двойна за единична стая/лукс 60,00 52,00 52,00 Двойна стая/лукс 82,00 72,00 72,00 Единична или двойна за единична стая/ стандартна 50,00 42,00 42,00 Двойна стая/стандартна 72,00 62,00 62,00 - -Цените на двойните стаи и апартаментите включват закуска за двама. - Допълнително настанен в апартамент - доплаща закуска, туристическа такса и застраховка. - -В случай, че в единична стая се настанят двама души, се заплаща цената за съответната категория двойна стая. - Тарифа “групова/лонг-стей” се прилага в случаите на предплатени минимум 6 нощувки за всички нощувки отпървата. В случаите на поетапно удължаване на престоя и съответно заплащане тарифата се прилага за нощувките след петата. - В случай на предплатени нощувки по горната тарифа и отказ от клиента да ползва нощувките ползванитенощувки, ако са по-малко от 6, се заплащат по тарифа “индивидуални гости” плюс неустойка в размер 50 % от стойността на първата анулирана нощувка по същата тарифа. В случай, че са ползвани минимум пет нощувки, те се заплащат по тарифа “групова/лонг-стей” плюс неустойка в размер 50 % от стойността на първата анулирана нощувка по същата тарифа. Приложение No 4 към чл. 4, ал. 1 Сезони, смени и експлоатационни периоди за почивка по чл. 2, т. 1, 2, 5 и 9 в почивни бази на Изпълнителна агенция “Социални дейности наМинистерството на отбраната” I. Сезони за почивка в почивните бази на агенцията 1. За морските курорти: 1.1. Висок сезон - от 1 юли до 29 август; 1.2. Среден сезон - от 21 юни до 30 юни и от 30 август до 08 септември; 1.3. Нисък сезон - от 9 септември до 20 юни. 2. За планинските курорти: 2.1. Висок сезон - от 20 декември до 16 януари и от 16 юли до 2 септември; 2.2. Среден сезон - от 17 януари до 11 март, от 1 юли до 15 юли и от 3 септември до 17 септември; 2.3. Нисък сезон - от 12 март до 30 юни и от 18 септември до 19 декември. II. Смени за почивка и експлоатационни периоди в почивните бази на агенцията 1. Летни курорти: 1.1. Хотел “Флагман” - Варна - целогодишен Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.06. - 10.06.; 11.06. - 20.06.; 21.06. - 30.06.; 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08.; 30.08. - 08.09.; 09.09. - 18.09.; 19.09. - 28.09. 1.2. Почивен дом “Адмирал” - Варна - 21.06. - 10.09. 1.2.1. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08. 1.2.2. Смени за почивки по чл. 2, т. 11: 21.06. - 30.06. 30.08. - 08.09. 1.3. Почивен дом “Фрегата” - Варна - 01.07. - 10.09. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08.; 30.08. - 08.09. 1.4. Почивен дом “Созопол” - 21.06. - 20.09. 1.4.1. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08.; 09.09. - 18.09. 1.4.2. Смени за почивки по чл. 2, т. 11: 21.06. - 30.06; 30.08. - 08.09. 1.5. Почивен дом “Несебър” - 21.06. - 10.09. 1.5.1. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08. 1.5.2. Смени за почивки по чл. 2, т. 11: 21.06. - 30.06. 30.08. - 08.09. 1.6. Почивен дом “Сарафово” - 01.07. - 30.08. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07. 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08. Международен КЛИМС лагер - 21.07. - 04.08. 1.7. Къмпинг “Чайка” - Обзор - 01.07. - 30.08. Смени за почивки по чл. 2, т. 1: 01.07. - 10.07.; 11.07. - 20.07.; 21.07. - 30.07.; 31.07. - 09.08.; 10.08. - 19.08.; 20.08. - 29.08. 2. Зимни курорти: 2.1. Хотел “Олимп” - к.к. Боровец - сезонен Смени за почивки по чл. 2, т. 2: 12.03. - 16.03.; 17.03. - 21.03.; 22.03. - 26.03.; 27.03. - 31.03.; 01.04. - 05.04.; 06.04. - 10.04.; 11.04. - 15.04.; 16.04. - 20.04.; 21.04. - 25.04.; 26.04. - 30.04.; 01.11. - 05.11.; 06.11. - 10.11.; 11.11. - 15.11.; 16.11. - 20.11.; 21.11. - 25.11.; 26.11. - 30.11.; 01.12. - 05.12.; 06.12. - 10.12. 2.2. Почивен дом “Боровец” - к.к. Боровец - 30.11. - 01.05. Смени за почивки по чл. 2, т. 2: 30.11. - 04.12; 05.12. - 09.12.; 10.12. - 14.12.; 15.12. - 19.12.; 20.12. - 24.12; 25.12. - 29.12.; 02.01. - 06.01.; 07.01. - 11.01.; 12.01. - 16.01.; 17.01. - 21.01.; 22.01. - 26.01.; 27.01. - 31.01.; 01.02. - 05.02.; 06.02. - 10.02.; 11.02. - 15.02.; 16.02. - 20.02.; 21.02. - 25.02.; 26.02. - 02.03.; 03.03. - 07.03.; 08.03. - 12.03.; 13.03. - 17.03.; 18.03. - 22.03.; 23.03. - 27.03.; 28.03. - 01.04. 2.3. Почивен комплекс “Рибарица” - целогодишен Смени за почивки по чл. 2, т. 2: 30.11. - 04.12; 05.12. - 09.12.; 10.12. - 14.12.; 15.12. - 19.12.; 20.12. - 24.12; 25.12. - 29.12.; 02.01. - 06.01.; 07.01. - 11.01.; 12.01. - 16.01.; 17.01. - 21.01.; 22.01. - 26.01.; 27.01. - 31.01.; 01.02. - 05.02.; 06.02. - 10.02.; 11.02. - 15.02.; 16.02. - 20.02.; 21.02. - 25.02.; 26.02. - 02.03.; 03.03. - 07.03.; 08.03. - 12.03.; 13.03. - 17.03.; 18.03. - 22.03.; 23.03. - 27.03.; 28.03. - 01.04.; 21.06. - 25.06.; 26.06. - 30.06.; 01.07. - 05.07.; 06.07. - 10.07.; 11.07. - 15.07.; 16.07. - 20.07.; 21.07. - 25.07.; 26.07. - 30.07.; 31.07. - 04.08.; 05.08. - 09.08.; 10.08. - 14.08.; 15.08. - 19.08.; 20.08. - 24.08.; 25.08. - 29.08.; 30.08. - 03.09.; 04.09. - 08.09.; 09.09. - 13.09.; 14.09. - 18.09. Забележка. Експлоатационният период на всеки от обектите може да бъде удължен или намален със заповед на изпълнителния директор на агенцията.” § 14. Приложения No 6 и 7 се изменят така: “Приложение No 6 към чл. 18, ал. 1, т. 1 С Л У Ж Е Б Н А Б Е Л Е Ж К А (ОБРАЗЕЦ) Настоящата се издава в уверение на това, че лицето ... (име, презиме, фамилия) с ЕГН... работи (или служи) в ... (изписва се структурата на подчинение при Министерството на отбраната). Служебната бележка се издава да послужи пред Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната” в почивна база (комплекс/дом/хотел)... . Ръководител сектор “Човешки ресурси”: (подпис, печат) Отпечатано в ... екз. Приложение No 7 към чл. 18, ал. 1, т. 5 С Л У Ж Е Б Н А Б Е Л Е Ж К А (ОБРАЗЕЦ) Настоящата се издава от ... (име/номер на структурата) в уверение на това, че лицето... (име, презиме, фамилия) с ЕГН... има продължителност на службата в Българската армия ... години и не страда от хронични заболявания. Служебната бележка се издава да послужи пред Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната” в почивна база (комплекс/дом/хотел)... . Отпечатано в ... екз.” § 15. Създава се приложение No 8 със следното съдържание: “Приложение No 8 към чл. 19, ал. 1 Разплащателна сметка на Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”, София, бул. Тотлебен 34/А: Обслужваща банка - ХВБ Банк “Биохим” - АД, клон “Батенберг” IBAN BG77 BACX 9660 3120 1717 11 BIC код BACXBGSF За контакти: Телефони - (02) 91 51 (от 351 до 362) и Сименс 21 705 Факс - (02) 952 21 74.” § 16. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в “Държавен вестник”. Министър: В. Близнаков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 232 от 11 октомври 2010 г. за създаване на Антидопингов център, приемане на правилник за устройството и дейността му и целево предоставяне на средства по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта за неговото финансиране ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 232 ОТ 11 ОКТОМВРИ 2010 Г. за създаване на Антидопингов център, приемане на правилник за устройството и дейността му и целево предоставяне на средства по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта за неговото финансиране МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Създава специализиран орган – Антидопингов център, към министъра на физическото възпитание и спорта. Чл. 2. Приема Правилник за устройството и дейността на Антидопинговия център по чл. 1. Чл. 3. Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2010 г. средства в размер 5 000 000 лв. по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта за финансиране на Антидопинговия център. Чл. 4. Министърът на финансите по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да извърши налагащите се промени по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта за 2010 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. В чл. 3 от Постановление No 195 на Министерския съвет от 2009 г. за закриване на Държавната агенция за младежта и спорта и за приемане на Устройствен правилник на Министерството на физическото възпитание и спорта (ДВ, бр. 64 от 2009 г.) думите „второстепенен разпоредител“ се заменят с „второстепенни разпоредители“ и накрая се поставя запетая и се добавя „и Антидопинговия център – София“. § 3. В Устройствения правилник на Министерството на физическото възпитание и спорта, приет с Постановление No 195 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2009 г.; попр., бр. 78 от 2009 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 21, ал. 2, т. 4 думите „дирекция „Научно и медицинско осигуряване“ се заменят с „дирекция „Контрол и управление на спортната подготовка“. 2. В чл. 25: а) думите „Дирекция „Научно и медицинско осигуряване“ се заменят с „Дирекция „Контрол и управление на спортната подготовка“; б) точки 6 и 7 се отменят; в) в т. 13 думите „допинг проби“ се заличават. 3. В приложение No 1 към чл. 11, ал. 2 думите „дирекция „Научно и медицинско осигуряване“ се заменят с „дирекция „Контрол и управление на спортната подготовка“. § 4. В пореден No 14 от приложение No 1 към чл. 1, ал. 1 от Постановление No 67 на Министерския съвет от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 32 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 52, 56, 58, 61 и 74 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. В колона 10 числото „138 052“ се заменя със „151 340“. 2. В колона 11 числото „138 052“ се заменя със „151 340“. 3. В колона 12 числото „138 054“ се заменя със „151 342“. 4. В колона 13 числото „1 656 626“ се заменя с „1 696 490“. § 5. Министърът на физическото възпитание и спорта в срок до 3 месеца от влизането в сила на постановлението да изготви и внесе в Министерския съвет проекти на съответните актове, уреждащи условията и реда за провеждане на допинговия контрол при тренировъчната и спортно-състезателната дейност и борбата срещу употребата на допинг в спорта. § 6. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на физическото възпитание и спорта. § 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Антидопинговия център Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Антидопинговия център, наричан по-нататък „центъра“. Чл. 2. (1) Центърът е орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу допинга в спорта. (2) Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка, което се управлява и представлява от изпълнителен директор – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на физическото възпитание и спорта. (3) Центърът е специализиран контролен орган по смисъла на чл. 66, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта. Чл. 3. (1) Центърът осъществява дейността си самостоятелно и в сътрудничество с останалите национални и международни институции и организации, имащи отношение към превенцията и борбата срещу употребата на допинг. (2) Центърът осъществява дейността си при спазване на националното и международното законодателство по отношение на борбата срещу допинга, с утвърдените международни стандарти, правила и списъци, както и при осигуряване защита на правата на спортистите. (3) В срок до 30 ноември на предходната година центърът предлага за утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта годишен план за дейността си. Чл. 4. Центърът се финансира със средства от: 1. държавния бюджет чрез Министерството на физическото възпитание и спорта; 2. програмно финансиране по международни програми в областта на контрола, превенцията и борбата срещу допинга в спорта. Чл. 5. Центърът: 1. организира и провежда допингов контрол на: а) спортистите по време на подготовка и по време на състезания, включени в държавния спортен календар на територията на Република България; б) спортистите от страните, подписали Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, ратифицирана със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 36 от 1992 г.), когато те осъществяват състезателна и тренировъчна спортна дейност на територията на Република България; в) спортистите, участващи в международни състезания на територията на Република България, по искане от международните спортни организации; 2. приема годишен план за провеждане на допингов контрол; 3. изисква информация от българските спортни организации, необходима за провеждане на допингов контрол; 4. поддържа регистър на спортистите, преминали допингов контрол, и на получените резултати и отчита изпълнението на наказанията, наложени от българските спортни организации, за нарушаване на антидопинговите правила; 5. разпространява действащия Списък на забранените допинг вещества и методи съгласно Международния стандарт на Световната антидопингова агенция и своевременно информира българските спортни организации за влизането му в сила; 6. подпомага, разработва, насърчава и контролира реализирането на антидопингови програми и провежда антидопингови кампании; 7. осъществява международно сътрудничество в качеството си на национална антидопингова организация; 8. следи за спазване на международните стандарти за допингов контрол. Глава втора УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6. (1) Центърът се управлява и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда. (2) Трудовите правоотношения с изпълнителния директор на центъра се сключват, изменят и прекратяват от министъра на физическото възпитание и спорта. Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на центъра има следните правомощия: 1. ръководи и контролира дейностите на центъра; 2. отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на финансовите средства по чл. 4; 3. представлява центъра пред трети лица; 4. осигурява защита и носи отговорност за информацията, свързана с дейностите на центъра; 5. изпълнява функциите на работодател по отношение на работещите в центъра; 6. утвърждава длъжностното разписание на служителите на центъра; 7. провежда информационната политика на центъра; 8. одобрява външните експерти, утвърждава състава на антидопинговите екипи и размера на възнагражденията им; 9. представя на министъра на физическото възпитание и спорта ежегоден доклад за дейността на центъра в срок до 20 февруари на следващата година; 10. прави предложения до министъра на физическото възпитание и спорта за налагане на санкции на спортни организации във връзка с нарушение на антидопинговите правила от спортисти и спортно-технически лица; 11. уведомява министъра на физическото възпитание и спорта, съответната международна организация и Световната антидопингова агенция в случаите, когато контролният анализ потвърждава неблагоприятния резултат от анализа на проба „А“; 12. издава или отказва издаването на разрешение за терапевтична употреба на вещества и методи, включени в Забранителния списък; 13. сезира Дисциплинарната комисия при Българския олимпийски комитет при условията и по реда на Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност; 14. създава работни групи за решаване на проблеми и за изпълнение на конкретни задачи от компетентността на центъра; 15. оправомощава лица, които да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания; 16. осъществява други дейности, свързани с управлението и функционирането на центъра. (2) Изпълнителният директор издава наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (3) В рамките на предоставените му правомощия изпълнителният директор издава заповеди и други индивидуални административни актове. Чл. 8. Правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие се осъществяват от главния секретар или от определен със заповед служител за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му. Глава трета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА Раздел І Общи положения Чл. 9. (1) Структурата на центъра включва лаборатория за допингов контрол и три направления: „Изпълнение на антидопинговата програма“, „Правно и административно обслужване“ и „Финансово-счетоводно обслужване“. (2) Общата численост на персонала в центъра е 19 щатни бройки, разпределени по организационни структури и административни звена съгласно приложението. (3) При необходимост центърът може да привлича външни експерти с подходящо образование, квалификация и опит. (4) Лицата, участващи в дейността по осъществяване на допинг контрола, са длъжни да пазят и да не разгласяват информацията, станала им известна във връзка със и/или по повод тяхната работа. Чл. 10. Министърът утвърждава структурата на административните звена в центъра. Раздел II Главен секретар Чл. 11. Главният секретар се назначава от изпълнителния директор и осъществява административното ръководство на центъра, като: 1. ръководи, организира, координира и контролира дейността на организационните звена на центъра; 2. организира разпределянето на задачите за изпълнение; 3. осъществява общ контрол по изпълнението на възложените задачи; 4. изпълнява и други задачи, възложени му от изпълнителния директор; 5. осъществява контрол върху входящата и изходящата кореспонденция; 6. контролира и отговаря за работата с документите, съхраняването им и опазването на информацията; 7. утвърждава длъжностните характеристики на служителите. Раздел ІІІ Лаборатория за допингов контрол Чл. 12. (1) На територията на Република България лабораторният анализ на допинг проби се извършва от лабораторията за допингов контрол към центъра. (2) Лабораторията за допингов контрол се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от изпълнителния директор на центъра след писменото съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта. Чл. 13. Лабораторията за допингов контрол извършва анализи, отнасящи се до допинг контрола на национално ниво, като спазва международните стандарти, включени в световната антидопингова програма – Международния стандарт за лабораториите и Международния стандарт за изпитване. Чл. 14. (1) Лабораторията за допингов контрол при спазване на принципите за конфиденциалност, безпристрастност и независимост извършва следните дейности: 1. изпитва проби за откриване на забранените вещества и методи, включени в забранителния списък по чл. 5, т. 5, и други субстанции съгласно програмата за наблюдение на Световната антидопингова агенция; 2. приема взетите от антидопинговите екипи проби и ги анализира за наличие на забранени вещества; 3. оформя цялостната документация, свързана с приемането и анализа на допинг пробите, и носи отговорност за правилното отразяване на всички данни; 4. води регистър на получените допинг проби и на резултатите от анализа и ги съхранява; 5. предава екземпляр от протоколите за извършените анализи на допинг пробите на изпълнителния директор на центъра; 6. извършва анализ на допинг проби от международни състезания, провеждани на територията на страната, след получаване на оторизация от Международната спортна организация; 7. притежава, съхранява и използва по предназначение само за лабораторни цели референтни унифицирани субстанции, включително биологичен материал от спортисти и доброволци, във връзка с изпълнението на основната й функция – анализ на допинг вещества; 8. изследва биологични проби от доброволци, приели лекарствени продукти, разрешени за употреба, но определени като допинг в спорта, след разрешение на Дисциплинарно-етичната комисия; 9. осъществява информационен обмен с антидопингови лаборатории от други държави; 10. извършва проверки на хранителни добавки за наличие на необявени от производителя и/или вносителя забранени субстанции. (2) Всяка допинг проба не може без писменото съгласие на спортиста да се използва за друга цел освен за целите, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 1. Раздел ІV Направление „Изпълнение на антидопинговата програма“ Чл. 15. Направление „Изпълнение на антидопинговата програма“ включва контролно-медицинска и образователно-информационна дейност. Чл. 16. (1) Контролно-медицинската дейност се осъществява от специализирана комисия в състав от трима членове, включително председател. Комисията се състои от лица с висше медицинско образование и с минимален професионален стаж 3 години. (2) При осъществяване на контролно-медицинската дейност комисията: 1. провежда обучение на лица за придобиване право на участие в дейността на антидопинговите екипи; 2. предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на списъка с лицата, имащи право да участват в антидопинговите екипи; 3. поддържа регистър на членовете на антидопинговите екипи; 4. контролира спазването на международните стандарти за допингов контрол; 5. изготвя становища относно искания на спортисти за издаване на разрешения за терапевтична употреба на вещества и методи, включени в Забранителния списък; 6. при установяване на положителен аналитичен резултат от проба „А“ проверява документацията по вземане, транспортиране и предаване на допинг пробите в Антидопинговата лаборатория, провежда първоначалното изслушване и уведомява съответната спортна организация чрез изпълнителния директор на центъра за установено допинг нарушение; 7. при положителна проба „А“ предлага на изпълнителния директор да възложи на Антидопинговата лаборатория провеждане на процедура по анализ на проба „В“ от втори екип, неучаствал в анализа на проба „А“; 8. уведомява изпълнителния директор при констатирани нарушения на процедурите по вземане, транспортиране, предаване и анализ на допинг пробите. Чл. 17. Центърът осъществява образователно-информационна дейност, като: 1. разработва и подпомага реализирането на антидопингови програми; 2. разработва образователни програми, провежда информационни антидопингови кампании и подготвя издаването на рекламни материали, свързани с тях; 3. след съгласуване с изпълнителния директор предоставя информация за дейността си на средствата за масово осведомяване; 4. подпомага осъществяването на международното сътрудничество на центъра; 5. разработва изследователски програми, свързани с допинг контрола, и разпространява информация за международните стандарти и практики сред спортните организации. Раздел V Направление „Правно и административно обслужване“ Чл. 18. (1) Правното обслужване на центъра се осъществява от лице с юридическо образование и с минимален професионален стаж 3 години. (2) Правното обслужване на центъра се осъществява чрез: 1. оказване на съдействие по правни въпроси, изготвяне на становища и справки; 2. осъществяване на процесуалното представителство на центъра пред съдилищата и другите правораздавателни органи; 3. законосъобразното съставяне на актове за назначаване и освобождаване на служителите; 4. подготовка на отговори и даване на становища по постъпили жалби, сигнали и предложения; 5. предложения за нормативни промени и разработването на такива промени; 6. изготвяне и съгласуване за законосъобразност на проекти на договори, както и мотивирани становища; 7. изготвяне на документи по назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите съгласно действащото законодателство; 8. подпомагане на изпълнителния директор при осъществяване на правомощията му. Чл. 19. Административното обслужване на центъра и на неговата администрация се осъществява от експерт и се изразява във: 1. организирането и поддържането на деловодната система съобразно действащото законодателство и вътрешните актове; 2. организирането и осигуряването на архива на центъра; 3. организирането и осъществяването на движението на кореспонденцията и нейното съхраняване; 4. осигуряването и подготовката на материалите за заседанията на контролно-медицинската комисия; 5. осъществяването на връзките на центъра със средствата за масово осведомяване след предварително съгласуване с изпълнителния директор; 6. организиране извършването на преводи на материали във връзка с дейността на центъра; 7. подпомагане осъществяването на протоколната дейност и организирането на семинари, работни срещи и други мероприятия на центъра. Раздел VI Направление „Финансово-счетоводно обслужване“ Чл. 20. Цялостното финансово-счетоводно обслужване на дейността на центъра включва: 1. изпълнение на бюджетната програма; 2. разработване на проект на годишен бюджет на центъра; 3. осигуряване на финансово-счетоводна информация; 4. осигуряване на данните и изготвяне на ежемесечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и съставяне на годишен финансов отчет; 5. осъществяване на финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор; 6. изготвяне на годишен финансов отчет и баланс на центъра; 7. организиране и осъществяване на инвентаризация съгласно Закона за счетоводството. Раздел VII Организация на работата на центъра Чл. 21. (1) Организацията на работа в центъра се осъществява в съответствие с разпоредбите на правилника. (2) Работното време на служителите в Антидопинговия център е от 9,00 до 17,30 ч. в работните дни на седмицата с почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч. (3) Главният секретар може да определи и друго работно време за служители от отделни направления на центъра. (4) Изпълнителният директор по предложение на главния секретар утвърждава вътрешни правила за организацията на работата в центъра и правила за охраната и пропускателния режим в центъра. Чл. 22. Служителите на центъра изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностните си характеристики и при спазване изискванията на закона. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. В срок до един месец от влизането в сила на правилника изпълнителният директор утвърждава вътрешни правила за организацията на работата в центъра и правила за охраната и пропускателния режим в центъра. § 2. Правилникът се приема на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията. Приложение към чл. 9, ал. 2 Обща численост на персонала в организационните структури и административните звена в Антидопинговия център – 19 щатни бройки Направление „Изпълнение на Направление „Правно и Направление „Финансово-
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Велико Търново, на основание чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест от прокурор в РП – Елена, по реда на чл. 185 от АПК с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 76, ал. 1 и чл. 77, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 (в частта им относно общинското/общинските предприятия) от Наредбата за управление на горските територии – собственост на Община Златарица, за което е образувано адм. д. No 333/2019 г. по описа на Административния съд – Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 11.10.2019 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 258 от 27 октомври 2008 г. за изменение на Постановление No 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и по Програма ФАР на Европейския съюз ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 258 ОТ 27 ОКТОМВРИ 2008 Г. за изменение на Постановление No 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и по Програма ФАР на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 45 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 38, 61 и 81 от 2008 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Параграф единствен. В § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби изречение второ се изменя така: “За целите на Оперативна програма “Околна среда” конкретни бенефициенти по приоритетна ос 1 са и басейновите дирекции за управление на водите по смисъла на Закона за водите, а по приоритетна ос 3 - и дирекциите на националните паркове, регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекция “Национална служба за защита на природата” на Министерството на околната среда и водите и дирекциите на природните паркове.” Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Решение за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение No 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет НАРОДНО СЪБРАНИЕ РЕШЕНИЕ за разглеждане на предложенията и мотивите за тях, посочени в доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение No 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), и за възлагане на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Като отчита и приема предложенията и мотивите за тях, посочени в доклада на Министерския съвет относно резултатите от провеждането на оценка на изпратените предложения съгласно Примерен план (Пътна карта) – Приложение No 3 към Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет да подготви проект на международен договор и да проведе преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет от Република България. 2. Възлага на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за подготовка на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на Съединените американски щати за придобиване на нов тип боен самолет F-16V Block 70 от Република България. 3. При изготвянето на проекта на договор от българска страна задължително в преговорния екип да участват министърът на отбраната, министърът на икономиката, министърът на външните работи и министърът на финансите. 4. Проектът на международен договор по т. 1 може да се отклонява от задължителните изисквания, посочени в Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 51 от 2018 г.), на база на полученото предложение от правителството на Съединените американски щати, при условие за последваща ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 16 януари 2019 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Ямбол, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Ямбол, на разпоредбите на чл. 54, 55 и 56 от Наредба No 8 за управление на отпадъците на територията на община Стралджа, приета с Решение No 419 по т. 2 от дневния ред на заседание на Общинския съвет – гр. Стралджа, проведено на 12.06.2014 г., по което е образувано адм. дело No 151/2019 г. по описа на Административния съд – Ямбол, насрочено за 20.06.2019 г. от 9,30 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 355 от 11 декември 2015 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2015 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 355 ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2015 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2015 г. в размер 4 000 000 лв. за компенсиране стойността на безплатния превоз на децата и учениците до 16-годишна възраст по чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета съгласно приложението. (2) Допълнителните трансфери по ал. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2015 г. в размер 3 500 000 лв. и на намаление на утвърдените разходи по „Политика в областта на всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение в предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование. Учене през целия живот“, бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2015 г. в размер 500 000 лв. (3) Допълнителните размери по ал. 2 се предоставят по бюджетите на общините от централния бюджет под формата на целеви трансфери, от които 500 000 лв. са за сметка на намаление на бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Министерството на образованието и науката за 2015 г. (4) Със сумата 500 000 лв. да се намалят показателите по чл. 16, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Чл. 2. (1) Министърът на образованието и науката да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2015 г. и да уведоми министъра на финансите. (2) Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет, включително по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2015 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 88, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на образованието и науката и на кметовете на съответните общини. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към чл. 1, ал. 1
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 294 от 18 септември 2014 г. за изменение и допълнение на Постановление No 110 на Министерския съвет от 2010 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 294 ОТ 18 СЕПТЕМВРИ 2014 Г. за изменение и допълнение на Постановление No 110 на Министерския съвет от 2010 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 44 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2011 г., бр. 8 от 2012 г. и бр. 47, 62 и 74 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2а, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „министъра на труда и социалната политика“ се заменят със „заместник министър-председателя по социална политика и министър на труда и социалната политика“. 2. В т. 3 думите „министъра на регионалното развитие“ се заменят със „заместник министър-председателя по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране“. 3. В т. 6 думите „заместник министър-председателя по икономическото развитие“ се заменят със „заместник министър-председателя по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране“. § 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „заместник министър-председателят по икономическото развитие“ се заменят със „заместник министър- председателят по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране“. 2. В ал. 3: а) в т. 3 думите „министърът на труда и социалната политика“ се заменят със „заместник министър-председателят по социална политика и министър на труда и социалната политика“; б) в т. 5 думите „министърът на регионалното развитие“ се заменят със „заместник министър-председателят по управление на средствата от Европейския съюз“; в) създава се т. 7: „7. министърът на отбраната.“ § 3. В чл. 8а, ал. 3 думите „заместник министър-председателя по икономическото развитие“ се заменят със „заместник министър-председателя по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране“. Заключителни разпоредби § 4. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и реда за тяхното разглеждане (обн., ДВ, бр. 15 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г. и бр. 25 от 2011 г.) думите „Съвета по структурна политика към“ се заменят със „Съвета за развитие при“. § 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Георги Близнашки За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в гр. Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма УКАЗ No 228 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в гр. Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма, приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г. Издаден в София на 15 октомври 2018 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в гр. Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в гр. Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма, с No OSD-DG/17/900 от 17 октомври 2017 г. и No 53-63 от 26 март 2018 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 АПК съобщава, че е постъпил протест на прокурор в Районна прокуратура – Раднево, с който е оспорена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, предл. първо от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Раднево, приета с Решение No 804 от 31.07.2014 г. на Общинския съвет – гр. Раднево. По оспорването е образувано адм. дело No 237/2016 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, насрочено за 15.09.2016 г. от 14,30 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Плевен, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Плевен, на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 в частта „същият не е основно жилище“ от Наредба No 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Левски, приета с Решение No 257 от 31.01.2013 г. на Общинския съвет – гр. Левски, по което е образувано адм. дело No 706/2017 г. по описа на Административния съд – Плевен.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 1 от 2007 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 1 от 2007 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование (обн., ДВ, бр. 70 от 2007 г.; изм., бр. 86 от 2007 г.) § 1. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 числото “4” се заменя с “4,72”; б) в т. 2 числото “3,30” се заменя с “3,89”; в) в т. 3 числото “2,64” се заменя с “3,11”. 2. В ал. 3 числото “4” се заменя с “4,72”. § 2. Приложение No 1 към чл. 2 и чл. 3, ал. 5 се изменя така: “Приложение No 1 към чл. 2 и чл. 3, ал. 5 Класификатор на длъжностите и началните основни месечни работни заплати началната началната началната Група Длъжности основна основна основна месечна РЗ месечна РЗ месечна РЗ (в лв.) (в лв.) (в лв.) специалисти с и обслужващо звено I категория 379 417 492 ръководни Директор на училище, детска градина функции и обслужващо звено II категория 368 405 478 Директор на училище, детска градина и обслужващо звено III категория 341 375 443 Директор на училище, детска градина и обслужващо звено IV категория 332 365 431 вание с придобита образователно- квалификационна степен “магистър” или “ бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО 307 338 399 специалисти с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО и I профе- с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО и II профе- сионално-квалификационна степен 307 338 399 с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО и III профе- сионално-квалификационна степен 283 311 367 с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО и IV профе- сионално-квалификационна степен 280 308 363 с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО и V профе- сионално-квалификационна степен 275 303 358 с висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО без профе- сионално-квалификационна степен 272 299 353 лищен център за трудово политехни- ческо обучение (МУЦТПО) 307 338 399 висше образование с придобита обра- зователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО (главен счетоводител и др.) 260 286 337 придобита образователно-квалифика- ционна степен “магистър” или “бака- лавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” ЗВО (завеждащ компютърен кабинет и др.) 233 233256 302 майстор-готвач, готвач, майстор- сладкар, лаборант, техник, механик и др. 180 183 216 нално и исредно с квалификация: помощник-готвач, дърводелец, маши- нист, тракторист, шофьор, шивач, монтьор, огняр, работник по ремонт и поддържане на ..., снабдител, спаси- чистач, работник в кухня, перач, общ обслужващ завеждащ административна служба, персонал касиер, касиер-домакин 180 183 216 нистративна служба, касиер, касиер- домакин, секретар, домакин, технически изпълнител, помощник-възпитател, помощник на учителя 180 180 212 Забележка. За длъжностите “завеждащ административна служба”, “касиер-домакин” и “касиер” определената с класификатора начална основна месечна работна заплата за средно професионално образование получават лицата, притежаващи средно икономическо образование.” § 3. Приложение No 2 към чл. 2 се изменя така: “Приложение No 2 към чл. 2 Таблица на длъжностите и началните основни месечни работни заплати началната началната началната Група Длъжности основна основна основна месечна РЗ месечна РЗ месечна РЗ от 1.I.2007 г. от 1.VII.2007 г. от 1. ХI.2007 г. с висше образование “професионален бакалавър по ...” (главен счетоводител и др.) 244 268 316 номическо образование 208 229 270 “професионален бакалавър по ...” (завеждащ компютърен кабинет и др.) 200 220 200220260 нално образование или средно с ква- лификация 180 183 216 фесионално образование: майстор- готвач, готвач, майстор-сладкар, лаборант, техник, механик и др. 180 180 212 образование, средно професионално и средно с квалификация: помощник- готвач, дърводелец, машинист, тракторист, шофьор, шивач, монтьор, огняр, работник по ремонт и поддър- жане на ..., снабдител, спасител и др. 180 180 212 ” § 4. Приложение No 6 към чл. 7, т. 2, чл. 8, чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 се изменя така: “Приложение No 6 към чл. 7, т. 2, чл. 8, чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1и чл. 14, ал. 1 Таблица за допълнителните и други трудови възнаграждения в системата на среднотообразование стаж и професиона- трудово възнаграждение лен опит ленопитза всяка година трудов стаж и професионален опит 2. За отработен нощен час не непо-малко от: 0,30 лв. 3. За работа през: 3.1. дните на официалните не по-малко от 100 на сто празници от часовата РЗ, определена по трудов договор 3.2. дните на седмичната не по-малко от 75 на сто почивка, които не са от часовата РЗ, определена в графика на работ- по трудов договор ното време 4. На учители, препода- 21,00 лв. ващи учебни предмети на чужд език, без учебния предмет “чужд език” 5. За ползване в работата на по-висока лична квалификация: 5.1. образователна и не инепо-малко от отнаучна степен 22,40 лв. “доктор”, която е свързана с изпълня- ваната работа 5.2. научна степен не непо-малко от от “доктор на нанауките”, 65,00 лв. която е свързана с изпълняваната работа 5.3. професионално- квалификационна степен: първа професионал- 61,00 лв. но-квалификационна степен втора професионал- 45,00 лв. но-квалификационна степен трета професионал- 16,50 лв. но-квалификационна степен четвърта професио- 10,60 лв. нално-квалифика- ционна степен пета професионално- 7,00 лв. квалификационна степен 5.4. на надиректори, учите- 16,50 лв. ли и възпитатели за работа в специални училища (дефекто- логия) и специалните детски градини 6. За работа при тежки или утежнени усло- вия на труд допълнителното възнаграждение се изплаща на персо- нала от: 6.1. възпитателни учили- 16 на сто от началната ща-интернати, учили- основна месечна РЗ ща към местата за лишаване от свобода 6.2. училища-интернати 12 на сто от началната за ученици с нарушено основна месечна РЗ зрение, училища- интернати за ученици с увреден слух и дет- ски градини за деца с нарушено зрение или увреден слух 6.3 социално-педагоги- 10 на сто от началната ческите интернати основна месечна РЗ 6.4. оздравителни учили- 4 на сто от началната ща, оздравителни дет- основна месечна РЗ ски градини, училища- интернати за ученици с умствена изостана- лост, училище за уче- ници с умствена изос- таналост, болнични училища, специални детски градини за деца с умствена изос- таналост 7. Безплатна храна 1,50 лв. на ден 8. На класните ръково- 18,00 лв. месечно дители за консулти- ране на родители и ученици и водене на училищната докумен- тация на съответната Забележки: 1. Допълнителното трудово възнаграждение по приложението се изплаща в рамките на средствата за работна заплата. 2. Безплатна храна получават: а) персоналът в столовете и кухните в детските градини и училищата; б) прислужниците, домакините, помощник-възпитателите в целодневните, седмичните и сезонните детски градини, обединените детски заведения и интернатите в специалните училища. За дните, в които лицата получават безплатна храна, не се предоставят и средства от социалните разходи за поевтиняване на храната.” Заключителна разпоредба § 5. Наредбата влиза в сила от 1 ноември 2007 г. Министър: Д. Вълчев
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Кюстендил, на основание чл. 189, ал. 1, чл. 191, ал. 2, чл. 188 във връзка с чл. 181 и чл. 196 във връзка с чл. 171 от АПК обявява, че е постъпил протест на прокурор от Окръжната прокуратура – Кюстендил, срещу разпоредбата на т. 1, буква „б“ от приложение No 8 към чл. 28а, ал. 5 от Наредбата за организацията на движението на територията на община Дупница. По протеста е образувано адм. д. No 78/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, насрочено за 8.05.2019 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Решение за приемане на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г.; доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г.; доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г.; доп., бр. 48 от 2015 г.) и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Провеждане на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране 1. Комисията за енергийно и водно регулиране се обновява чрез жребий със: а) двама членове със стаж в областта на енергетиката; б) един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията; в) един член измежду членовете с юридически стаж и стаж в областта на икономиката. 2. Жребият се провежда на 4 април 2018 г. от 14,00 ч. в зала „Запад“ на Народното събрание на открито заседание на Комисията по енергетика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Жребият се състои от три отделни тегления, както следва: а) първо теглене за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране с членове със стаж в областта на енергетиката; в тегленето участват Александър Йорданов, Владко Владимиров, Георги Златев и Евгения Харитонова; б) второ теглене за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране с член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията; в тегленето участват Валентин Петков и Димитър Кочков; в) трето теглене за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране с член с юридически стаж или стаж в областта на икономиката; в тегленето участват Ремзи Осман и Светла Тодорова. 4. Всяко теглене се произвежда с две кутии. 4.1. В първата кутия се пускат толкова пликове, колкото е броят на членовете, които участват в съответното теглене, като във всеки плик се поставя по едно листче с изписано името на члена на Комисията за енергийно и водно регулиране от тегленето. 4.2. Във втората кутия се пускат толкова пликове, колкото е броят на членовете, които участват в съответното теглене, като във всеки плик се поставя по едно листче. При първо теглене две от листчетата, които се поставят в пликовете, съдържат надписа „мандатът се прекратява“, а две от листчетата съдържат надписа „мандатът не се прекратява“. При второ и трето теглене едно от листчетата, които се поставят в пликове, съдържа надписа „мандатът се прекратява“, а едно от листчетата съдържа надписа „мандатът не се прекратява“. 4.3. За тегленето на жребия се използват непрозрачни кутии. Пликовете са еднакви и непрозрачни. Празните кутии, пликовете и листчетата се отварят и се показват от всички страни на присъстващите лица. След това кутиите се затварят, листчетата се поставят в пликовете, пликовете се пускат в кутиите и кутиите се разбъркват. 4.4. Всяко теглене се извършва от различен гост на заседанието на Комисията по енергетика (извън членовете на комисията, служителите в Народното събрание и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране), изразил желание за това. Кутиите се отварят и гостът тегли от първата кутия един плик, изважда листчето в плика, показва го и прочита високо и ясно изписаното име. Същият гост тегли от втората кутия един плик, изважда листчето в плика, показва го и прочита високо и ясно написания текст. Процедурата се повтаря до отварянето на всички пликове за съответното теглене. 4.5. След приключването на тегленето председателят на Комисията по енергетика обявява имената на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, чийто мандат се прекратява от избора на новите членове. 5. Комисията по енергетика изготвя доклад с резултатите от проведения жребий и го предоставя на народните представители. Докладът се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 6. От заседанието на Комисията по енергетика се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. II. Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране 1. Предложения за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране се правят от народни представители или от парламентарни групи в съответствие с проведения жребий. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по енергетика чрез председателя на Народното събрание до 17 април 2018 г. включително. 2. Предложенията за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение No 1 към решението; б) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение No 2 към решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“; д) свидетелство за съдимост; е) документи, удостоверяващи, че кандидатът, предложен за: аа) член със стаж в областта на енергетиката, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ във връзка с § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; бб) член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „б“ във връзка с § 1, т. 59а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; вв) член-юрист или член-икономист, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Закона за енергетиката, съответно по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за енергетиката. III. Публично оповестяване на документите 1. Внесеното предложение заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 5 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по енергетика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по енергетика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. 5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: София, пл. Княз Александър I No 1, Комисия по енергетика, или по електронен път на e-mail: komisia_energetika@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. IV. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по енергетика. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. V. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по енергетика проверява представените документи и дали всеки от тях отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по енергетика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за членове – до 5 минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Кандидатите за членове представят тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган – до 10 минути на кандидат. 5. Комисията по енергетика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по енергетика представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 5 минути. 8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки от кандидатите за съответната длъжност в Комисията за енергийно и водно регулиране. Във всяко решение се обявява и името на члена на Комисията за енергийно и водно регулиране, чийто мандат се прекратява съгласно проведения жребий по раздел I. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другите кандидати за съответната длъжност. VI. Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по енергетика. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 21 март 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева Приложение No 1 към решението ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата ... , ЕГН ........., л. к. No ... , изд. на ............... от МВР ... , ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Декларатор: ... Приложение No 2 към решението ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата ... , ЕГН ........., л. к. No ... , изд. на ............... от МВР ... , ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: съм съгласен/на да ми бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Декларатор: ...
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 114 от 14 май 2014 г. за одобряване на допълнителни трансфери за бюджетите на общини за 2014 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 114 ОТ 14 МАЙ 2014 Г. за одобряване на допълнителни трансфери за бюджетите на общини за 2014 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни трансфери за бюджетите на общини в размер 800 000 лв. за дезинсекция и преодоляване на разпространението на комарите, кърлежите и други вредни насекоми. (2) Средствата по ал. 1 се разпределят по общините съгласно приложението. Чл. 2. Допълнителните трансфери по чл. 1, ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2014 г. Чл. 3. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет, включително по бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет за 2014 г. Чл. 4. Препоръчва на кметовете на общини да участват и със собствени средства в мерките по чл. 1. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на кметовете на съответните общини. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Пламен Орешарски Главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева Приложение към чл. 1, ал. 2
bg	legislation	Bulgaria	Решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Станимир Янков Илчев като член на Комисията за борба с корупцията. Решението е прието от 40-то Народно събрание на 20 февруари 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение между правителството на Република България и правителството на Френската република за сътрудничество в областта на вътрешната сигурност МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Френската република за сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (Утвърдено с Решение No 430 от 24 юни 2002 г. на Министерския съвет. В сила за Република България от 1 май 2005 г.) Правителството на Република България и правителството на Френската република, наричани по-нататък “страните”, В желанието си да допринесат за развитието на двустранните отношения в рамките на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република, подписан в Париж на 18 февруари 1992 г., Водени от волята си активно да допринасят за борбата срещу различните форми на международната престъпност, В стремежа си да повишат ефикасността на тяхното сътрудничество в борбата с нелегалната имиграция, Зачитайки Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на данни с личен характер, се споразумяха за следното: Член 1 Страните провеждат техническо и оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност и си оказват взаимна помощ в следните области: 1. борбата срещу организираната престъпност; 2. борбата срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и техните химически прекурсори; 3. борбата срещу престъпленията от икономически и финансов характер и по-специално прането на пари; 4. борбата срещу тероризма; 5. борбата срещу търговията с хора; 6. борбата срещу нелегалната имиграция и съпътстващата я престъпност; 7. борбата срещу фалшификацията и подправянето на разплащателни средства и документи за самоличност; 8. борбата срещу кражбата и незаконния трафик на оръжия, боеприпаси, експлозиви и ядрени вещества, химически вещества и бактериологични продукти, както и други общоопасни вещества, стоки и технологии за гражданска и военна употреба; 9. борбата срещу кражбата, нелегалната търговия и трафик на моторни превозни средства; 10. борбата срещу трафика на културни ценности и крадени предмети на изкуството; 11. сигурността на средствата за въздушен, морски и сухопътен транспорт; 12. поддържането на обществения ред и конвоирането на лица; 13. издаването и контрола на документите за самоличност; 14. научната и техническа полицейска дейност; 15. управлението и подготовката на кадри. Това сътрудничество може да бъде разширено и в други области, свързани с вътрешната сигурност, чрез договорености между министрите, отговорни за изпълнението на това споразумение. Член 2 1. Всички дейности, предвидени в това споразумение за сътрудничество в областта на вътрешната сигурност, се провеждат от всяка от страните при изрично спазване на нейното национално законодателство. 2. Сезирана с молба за предоставяне на информация, отправена в рамките на това споразумение, всяка от страните може да я отхвърли, ако намира, че по силата на нейното законодателство нейното приемане би накърнило основните права на лицето. 3. Сезирана с молба както за техническо, така и за оперативно сътрудничество, отправена в рамките на това споразумение, всяка от страните може да я отхвърли, ако намира, че нейното приемане би накърнило нейния суверенитет, сигурност, обществен ред, правила за организация и функциониране на съдебната власт или други първостепенни интереси на държавата. 4. Когато по силата на параграфи 2 и 3 на този член някоя от страните отхвърли молба за сътрудничество, тя информира за това другата страна. Член 3 Договарящите страни си сътрудничат при превенцията и разкриването на наказуеми действия, под които се проявяват различните форми на международна престъпност. За тази цел: 1. те обменят сведения относно лицата, заподозрени в участие в различните форми на международната престъпност, за връзките между тези лица, за структурата, функционирането и методите на престъпните организации, за условията, при които е извършено дадено закононарушение, както и за нарушените законови разпоредби и за предприетите мерки, доколкото това е необходимо за предотвратяване на такива закононарушения; 2. всяка страна предприема по молба на другата полицейски мерки, ако те са необходими за прилагането на това споразумение; 3. страните си сътрудничат под формата на координирани полицейски мерки и на взаимно подпомагане както с персонал, така и със средства на основата на конкретни допълнителни споразумения, подписани от компетентните власти; 4. страните обменят информация относно методите и новите форми на международната престъпност; в рамките на това всяка от страните може да предостави на разположение на другата по нейна молба мостри на материали или предмети, както и всяка друга информация, свързана с тях; 5. страните обменят резултатите от криминалистичните и криминологичните изследвания, които провеждат, и взаимно се информират за техните методи на разследване и средства за борба срещу международната престъпност; 6. страните обменят специалисти с цел те да придобият професионални знания на високо равнище и да се запознаят със съвременните средства, методи и техники за борба срещу международната престъпност. Член 4 За пресичане на незаконното отглеждане, извличане, производство, внос, износ, транзитно пренасяне и търговия с упойващи и психотропни вещества и техните прекурсори страните предприемат координирани действия и осъществяват обмен на: 1. информация относно лицата, участващи в производството и незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, за методите, които те използват, за скривалищата и за превозните средства, за местата на произход, на транзитно преминаване, на придобиване и на доставка на упойващите и психотропните вещества и техните прекурсори, както и за всички специфични подробности, отнасящи се до този вид закононарушения, които биха допринесли за тяхното предотвратяване и възпрепятстване, както и за подпомагане на разкриването на фактите, визирани в Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 30 март 1961 г., изменена с Протокола от 25 март 1972 г., Конвенцията за психотропните вещества от 21 февруари 1971 г. и Конвенцията от 19 декември 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества; 2. оперативна информация за потоците на международна нелегална търговия с упойващи и психотропни вещества; 3. информация относно резултатите от криминалистични и криминологични изследвания, които те провеждат в областите на нелегалния трафик на упойващи и психотропни вещества и на тяхната злоупотреба; 4. мостри на упойващи и психотропни вещества и прекурсори, които могат да бъдат предмет на злоупотреба, или техническа информация за взетите проби; 5. резултати от опита относно контрола и законната търговия с упойващи и психотропни вещества и техните прекурсори. Член 5 В рамките на борбата срещу тероризма страните извършват обмен на информация относно: 1. планирани или извършени терористични актове, методите на извършване и техническите средства, използвани за тяхното извършване; 2. терористичните групи и членовете на тези групи, които планират, извършват или са извършили терористични актове на територията на една от страните и засягат интересите на другата. Член 6 Страните си сътрудничат при конвоирането на лица. За тази цел: 1. те взаимно се информират за лицата, на които е наложена мярка за експулсиране или екстрадиция, и за действията, които са предизвикали налагането на тази мярка; 2. те обменят информация и оказват необходимото съдействие при конвоиране на осъдени лица съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за трансфера на осъдени лица от 21 март 1983 г. Член 7 Страните си сътрудничат в областта на конвоирането на специални товари. За тази цел те обменят информация и оказват необходимото съдействие при конвоиране на радиоактивни, взривоопасни и отровни вещества, както и на оръжия. Член 8 Във всяка една от областите, изброени в член 1 на това споразумение, техническото сътрудничество има за главна цел: 1. общото и специализираното обучение; 2. обмена на информация и професионален опит; 3. техническите съвети; 4. обмена на специализирана документация; 5. в зависимост от нуждите, взаимното приемане на служители и експерти. Член 9 Техническото сътрудничество, което ще бъде осъществявано в областите, изброени в това споразумение, е предмет на предварителен обмен на кореспонденция между страните по дипломатически път. В случай на нужда чрез техническо съгласуване между заинтересованите администрации се уточняват условията на конкретното осъществяване на одобрените прояви. Член 10 Осъществяването на техническото сътрудничество е предмет на годишно програмиране в рамките на бюджетните възможности на всяка от страните. Всяка от страните поема финансовите разходи по изпълнението на молба за сътрудничество, която тя е отправила. Молещата страна осигурява за всички мисии на замолената страна съдействието на преводач. Член 11 Заинтересованите министри са отговорни за доброто изпълнение на това споразумение. За тази цел те определят органите, натоварени с осъществяването на различните области на сътрудничество. Това определяне е доведено до знанието на другата страна по дипломатически път. Член 12 С оглед гарантирането на тяхната защита личните данни, предоставени на другата страна в рамките на сътрудничеството, установено с това споразумение, подлежат на следните условия: 1. страната получател на личните данни може да ги използва само за целите и при условията, определени от изпращащата страна, включително и относно сроковете, в които тези данни трябва да бъдат унищожени; 2. страната получател на личните данни информира изпращащата страна по молба на последната за използването им и за получените резултати; 3. личните данни се предоставят само на съответните компетентни власти и само за дейността, за която са необходими; предаването на тези сведения на други власти е възможно единствено при писмено съгласие на изпращащата страна; 4. изпращащата страна гарантира точността на предоставените данни, след като се е убедила в необходимостта и съобразността на това предоставяне за желаната цел; ако се установи, че са били предоставени неточни или неподлежащи на предоставяне данни, изпращащата страна информира незабавно за това страната получател, която коригира неточните данни или унищожава данните, неподлежащи на предоставяне; 5. всяко лице, доказало самоличността си, има право да запита компетентните власти с оглед да се осведоми дали те разполагат с лични данни, които го касаят, и ако случаят е такъв, да получи информация за това; 6. личните данни трябва да бъдат унищожени веднага след като приключи тяхното използване от страната получател; страната получател незабавно информира изпращащата страна за унищожаването на предоставените данни, като уточнява причините за това унищожаване; 7. в случай на прекратяване на това споразумение или на неговото непродължаване всички лични данни трябва да бъдат унищожени; 8. всяка от страните води регистър за предоставените данни и за тяхното унищожаване; 9. страните гарантират защитата на личните данни, които са им били предоставени, срещу всеки непозволен достъп, всяка промяна и всяко оповестяване. Член 13 Всяка страна гарантира поверителната обработка на сведенията, определени като такива от другата. Материалите, мострите, предметите и техническите сведения, предоставени в рамките на това споразумение, не могат да бъдат предавани на трета страна без писменото съгласие на страната, която ги е предоставила. Член 14 Всяка страна уведомява другата за осъществяването на необходимите вътрешни процедури, които я касаят, за влизането в сила на това споразумение, което става на първия ден от втория месец след получаването на второто уведомление. Това споразумение се сключва за срок от три години. То се подновява по мълчаливо съгласие за нови тригодишни периоди. Всяка от договарящите страни може да го денонсира във всеки един момент чрез писмено уведомление, изпратено на другата, с тримесечен срок на предизвестие. Това денонсиране не засяга правата и задълженията на страните, свързани с действията, предприети в рамките на това споразумение. Всяка от страните може да прекъсне приложението на това споразумение, изцяло или частично, чрез писмено уведомление, изпратено на другата, с тримесечен срок на предизвестие. Изменения и допълнения към това споразумение могат да бъдат направени в същите форми като този текст. В уверение на което представителите на двете страни, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха това споразумение и положиха техните печати. Изготвено в София на 10 април 2002 г. в два екземпляра, всеки от които на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, седми състав, на основание чл. 189, ал. 1, чл. 191, ал. 2, чл. 192, 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2, чл. 196, чл. 157, ал. 1, пр. 2 и чл. 163 АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. д. No 822/2017 г. по описа на съда, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.11.2017 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване са чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба No 12 за определяне на размера на общинските такси и цени на услуги, приета с Решение No 1099 от 15.12.2005 г. на Общинския съвет – гр. Самоков. Конституирани страни в производството са: оспорващи – Илия Иванов Масларски, Самоков, бул. Искър No 99, Константин Георгиев Панев, Самоков, ул. Димитър Димов No 11, Анжелино Спасов Димитров, Самоков, ул. Рилски скиор No 18, Димитър Иванов Стойчев, Самоков, ул. Мечит No 3, Христо Иванов Рътаров, с. Рельово, община Самоков, и административен орган – Общинският съвет – гр. Самоков.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.) § 1. Член 6 се изменя така: “Чл. 6. Личните предпазни средства трябва да отговарят на нормите и изискванията за осигуряване на безопасност и опазване на здравето, съдържащи се в приложимите за лични предпазни средства нормативни актове, свързани със съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие.” § 2. Създава се чл. 16а: “Чл. 16а. (1) Работодателят предприема необходимите мерки за изпълнение на изискванията на членове от 4 до 16 и на общите изисквания за използване и/или за осигуряване на лични предпазни средства съгласно приложения No 1, No 2 и No 3 при спазване на разпоредбите на нормативните актове за съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие. (2) Общите изисквания по ал.1 трябва да бъдат прилагани, като се вземат предвид всички значителни промени в риска, в колективните средства за защита и в личните предпазни средства, дължащи се на техническия прогрес.” § 3. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби”. 2. В § 1, т. 1 текстът след думата “труд” се заличава. 3. Създава се § 1а: “§ 1а. С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО).” Министър на труда и социалната политика: Ем. Масларова Министър на здравеопазването: Р. Гайдарски
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Благоевград, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Благоевград, с който се оспорва изцяло Правилникът за организацията и дейността на Общинския съвет – гр. Сандански, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, с искане оспореният нормативен акт да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен е образувано адм.д. No 164/2019 г. по описа на Административния съд – Благоевград, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2019 г. от 10,15 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 545 от 29 юни 2012 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, от находище „Златна Панега“, участък „Изток“, разположено в землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч, на „Златна Панега Цимент“ – АД, с. Златна Панега РЕШЕНИЕ No 545 ОТ 29 ЮНИ 2012 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, от находище „Златна Панега“, участък „Изток“, разположено в землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч, на „Златна Панега Цимент“ – АД, с. Златна Панега На основание чл. 54, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите във връзка с чл. 71 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Златна Панега“, участък „Изток“, разположено в землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч, който се извършва със средства на концесионера и на негов риск. 2. Определя концесионна площ с размер 142 783 кв. м, която съвпада с площта на запасите в находище „Златна Панега“, участък „Изток“, и е индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 6 в координатна система „1970 г.“ съгласно приложението. 3. Определя срок на концесията 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор. 4. Концесионният договор влиза в сила от датата на предоставянето на банковата гаранция по т. 8.1.1. 5. Определя пряко за концесионер „Златна Панега Цимент“ – АД, с. Златна Панега – титуляр на Удостоверение за търговско откритие No 0413 от 6 юли 2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите. 6. Концесията да се осъществява при следните условия: 6.1. Добивът на подземното богатство по т. 1 се осъществява след съгласуване с министъра на икономиката, енергетиката и туризма на проектите и плановете по т. 7.2.3, изготвени в съответствие с мерките и условията на Решение No ПН 24 ПР от 2010 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Плевен. 6.2. При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред. 6.3. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на Министерския съвет при условията и по реда на действащото законодателство. 6.4. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.4.1. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.4.2. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.4.3. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.4.4. да спазва указанията, давани от министъра на икономиката, енергетиката и туризма при съгласуване на проектите; 6.4.5. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.4.6. да не разкрива и предоставя на трети лица придобитата геоложка и техническа документация и информация, свързана с обекта на концесията, без изрично писмено съгласие от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 6.5. За осъществяване на правата и изпълнение на задълженията по концесията не се изискват задължителни и/или трайни подобрения в находището. 6.6. Концесионерът може да упражнява правата, произтичащи от предоставената концесия, само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права и е променил предназначението й, при условията и по реда на действащото законодателство. 6.7. Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между площта на находището и местните и/или републиканските пътища. 7. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 7.1. Основни права на концесионера: 7.1.1. да добива варовици и мергели от находището по т. 1; 7.1.2. право на собственост върху добитите за срока на концесията подземни богатства – варовици и мергели; 7.1.3. право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка на подземните богатства за срока на концесията; 7.1.4. да извършва за своя сметка всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находище „Златна Панега“, участък „Изток“, складиране, преработка, транспорт и продажба на подземните богатства по т. 1; 7.1.5. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията; с допълнителното споразумение се определят размерът, условията и редът за внасяне на концесионното плащане, дължимо за допълнително добиваните полезни изкопаеми; 7.1.6. да ползва за срока за концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация за находището по т. 1. 7.2. Основни задължения на концесионера: 7.2.1. да извършва добива на подземните богатства по т. 1, като: 7.2.1.1. изпълнява съгласуваните проекти и планове по това решение и по концесионния договор; 7.2.1.2. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 7.2.1.3. изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като спазва изискванията за правилно и безопасно разработване; 7.2.1.4. не застрашава компонентите на околната среда; 7.2.1.5. осигури управлението на минните отпадъци от добива и първичната преработка; 7.2.2. да извършва концесионното плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.2.3. да изработи и съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а при необходимост и с други компетентни държавни органи, при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.3.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка; 7.2.3.2. изменения и допълнения на цялостния работен проект за добив и първична преработка – при възникнала необходимост от това; 7.2.3.3. годишни работни проекти за добив и първична преработка; 7.2.3.4. цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от проекта по т. 7.2.3. 1; концесионерът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на всеки 5 години от срока на концесията актуализация на проекта за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи; 7.2.3.5. годишни работни проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, представляващи неразделна част от съответния проект по т. 7.2.3. 3; 7.2.3.6. план за управление на минните отпадъци; 7.2.4. да уведомява компетентните държавни органи при условия и по ред, определени в концесионния договор, за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 7.2.5. да съставя и води геоложка и техническа документация за дейностите по концесията съгласно изискванията на действащото законодателство; 7.2.6. да представя при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.6.1. шестмесечни отчети за добитите и действително продадените количества варовици и мергели и среднопретеглената им продажна цена за отчетния период, както и справка-отчет за дължимото концесионно плащане – до 15 дни след изтичане на отчетния период; 7.2.6.2. отчет за изпълнението на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета; 7.2.6.3. геоложки доклад за остатъчните запаси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; 7.2.7. да осигурява пълен достъп до концесионния обект, съоръженията и документацията, свързани с дейностите по концесията, на оправомощени органи и/или лица; 7.2.8. да спазва изискванията на Закона за културното наследство и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на Регионалния исторически музей – Ловеч; 7.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 7.2.10. да извърши ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за своя сметка при условия и в срокове, определени в съгласувания проект по т. 7.2.3. 4; 7.2.11. при прекратяване на концесионния договор да предаде обекта на концесията по т. 1 при условия и по ред, определени в концесионния договор. 7.3. Основни права на концедента: 7.3.1. да получава дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.3.2. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да контролира изпълнението на задълженията от концесионера, включително: 7.3.2.1. като изисква от концесионера представянето на документите и информацията по т. 7.2.6. 2; 7.3.2.2. чрез вземане на проби от всяка продукция – резултат от експлоатацията на находището, и чрез извършване на маркшайдерски измервания; 7.3.3. право на съсобственост с концесионера, а след прекратяване на концесията – право на собственост – върху придобитата по време на концесията геоложка и техническа документация; 7.3.4. право да усвои при условия и по ред, определени в концесионния договор, изцяло или част от банковата гаранция по т. 8.1; 7.3.5. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да прекрати едностранно договора при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от задълженията по това решение и по договора и/или при нарушаване на условие за осъществяване на концесията. 7.4. Основни задължения на концедента: 7.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията, след като такова бъде поискано, при условия и по ред, определени в концесионния договор; 7.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 8.1. Безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.ч. концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по т. 8.2, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, както и неустойки при неизпълнение или при забавено или неточно изпълнение на всяко непарично задължение: 8.1.1. за първата година от срока на концесията гаранцията е 54 000 лв. и се предоставя не по-късно от 7 дни след датата на подписване на концесионния договор; 8.1.2. за всяка следваща година банковата гаранция е в размер 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и 8.1.2 е валидна до 28 февруари на следващата година; 8.1.4. при усвояване изцяло или на част от гаранцията по т. 8.1 концесионерът е длъжен да възстанови нейния размер в 10-дневен срок от уведомлението на концедента за усвояването й. 8.2. Финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Видът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните в концесионния договор. 8.3. Неустойки и лихви при пълно неизпълнение или при забавено или неточно изпълнение на договорните задължения, или при нарушаване на условие по концесията. Формите на неизпълнение, условията и редът за тяхното установяване, както и видът и размерът на санкциите се определят в концесионния договор. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в концесионния договор, концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва: 9.1. Парични плащания за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът за плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – приложение No 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление No 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 9.4. Концесионното плащане за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от методиката по т. 9.3 не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон. Тази стойност се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 9.5. Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период от срока на концесията не може да бъде по-нисък от 16 875 лв., определен на базата на 56 250 тона/шестмесечие добити варовици и мергели и предвидената стойност за единица добито подземно богатство съгласно т. 9.4. 9.6. Размерът на концесионното плащане по т. 9.3 и минималният размер на концесионното плащане по т. 9.4 и 9.5 се променят с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 9.7. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма внася от името и за сметка на концесионера част от концесионното плащане в размер 50 на сто от сумата, определена по реда на т. 9.3 или 9.5, по бюджета на община Ябланица по ред, определен в концесионния договор. 10. Концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на реализиране на дейностите, предвидени в съгласуван проект за техническа ликвидация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, при условие че не се извършва добив на подземни богатства, при условия и по ред, определени в концесионния договор. 11. Оправомощава министърът на икономиката, енергетиката и туризма: 11.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор със „Златна Панега Цимент“ – АД, с. Златна Панега, в тримесечен срок от влизането в сила на решението. 11.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 11.3. Да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор. За министър-председател: Цветан Цветанов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 2 Координатен регистър на граничните точки на концесионната площ на находище „Златна Панега“, участък „Изток“ Координатна система „1970 г.“
bg	legislation	Bulgaria	Спогодба между правителството на Република България и Съвета на министрите на Босна и Херцеговина за международни автомобилни превози на пътници и товари МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА СПОГОДБА между правителството на Република България и Съвета на министрите на Босна и Херцеговина за международни автомобилни превози на пътници и товари (Утвърдена с Решение No 358 от 25 май 2018 г. на Министерския съвет. В сила от 12 юли 2018 г.) Правителството на Република България и Съвета на Министрите на Босна и Херцеговина, Наричани по-нататък „Договарящи се страни“, В желанието си да допринесат за развитието на търговско-икономическите отношения между двете страни, както и за развитието на автомобилните превози на пътници и товари от и до техните страни и за транзитно преминаване през техните територии в рамките на пазарна икономика, Се договориха за следното: Част I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Обхват 1. Настоящата Спогодба се отнася до автомобилните превози, извършени от превозвачи, установени на територията на една от Договарящите се страни, с превозни средства, регистрирани на тази територия с точки на заминаване и дестинация в посочената територия, включително на транзитно преминаване през тази територия и през територията на другата Договаряща страна. 2. Настоящата Спогодба не засяга правата и задълженията, произтичащи от други международни ангажименти на двете Договарящи се страни. Член 2 Определения В тази Спогодба: 1. „Превозвач“ означава всяко физическо лице или всяко юридическо лице, регистрирано на територията на една от Договарящите се страни, което превозва пътници или товари, за което получава заплащане, или е на свои разноски в съответствие с изискванията на националното законодателство за регулиране на достъпа до професията на превозвач, както и до пазара. 2. „Превозно средство“ означава моторно превозно средство: – единично или в състав с други превозни средства; – предназначено за превоз на пътници или товари по шосе, на разположение на превозвача, бидейки негова собственост, на договор за отдаване под наем или лизинг, съгласно националното законодателство на съответната Договаряща страна. 3. „Регистрация“ означава разпределение на идентификационни номера на превозно средство от компетентен орган. В случай на комбинация от превозни средства моторното превозно средство е определящ фактор при издаване на разрешение или при проверка. 4. „Превоз“ означава пробег на натоварено или празно превозно средство, дори ако превозното средство, ремаркето или полуремаркето се превозват с влак или кораб за част от пътуването. 5. „Каботаж“ означава превоз на територията на приемащата Договаряща се страна, чиито товарни и разтоварни точки се намират на същата територия, от превозвач, установен на територията на другата Договаряща се страна. 6. „Транспорт на собствени разноски“ означава транспорт на пътници и товари, предназначен единствено за или произтичащ от собствена стопанска дейност или обслужващ собствените си служители, или извършващ се от организация с нестопанска цел, която превозва своите членове в съответствие със своите социални цели; този превоз се извършва без заплащане, при условие че: – транспортната дейност е само спомагателна за предприятието или организацията; – използваните превозни средства са собственост на предприятието или организацията; те са наети или получени с помощта на дългосрочен договор или чрез лизинг съгласно националното законодателство на съответната Договаряща страна; те също се управляват от шофьор, който е част от персонала на предприятието или организацията. 7. „Територия на Договаряща се страна“ означава съответно територията на Република България и територията на Босна и Херцеговина. 8. „Страна на установяване“ означава територията на една от Договарящите страни, в която е установен превозвачът и е регистрирано превозното средство. 9. „Приемаща страна“ означава територията на една от Договарящите страни, на която превозното средство е в експлоатация, без да е регистрирано там и без превозвачът да е установен там. 10. „Автобус“ означава превозно средство, което е предназначено за транспорт на хора, разполагащо с повече от осем места за сядане в допълнение към мястото на водача. 11. „Пътнически превоз по редовна линия“ означава превозна услуга, при която се превозват пътници по определени маршрути, разписание и установени цени. Пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки и услугата е достъпна за всеки, независимо че в някои случаи е необходима предварителна резервация. Независимо от това, кой е организаторът на превоза, за пътнически превози по редовни линии се считат също така и тези, които осигуряват превоза на точно определени категории пътници, без да се допускат други категории пътници, при условие че тази превозна услуга отговаря на посочените критерии. Такава превозна услуга се нарича „специализиран пътнически превоз по редовна линия“. 12. „Совалков превоз“ означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници, които предварително се съставят в един и същ отправен пункт за превоз до един и същ пункт на местоназначението. Всяка група, състояща се от пътници, които са били превозени на отиване при правия курс на автобуса, се връщат обратно на мястото, откъдето са били качени, при един от следващите курсове. Под „отправен пункт“ и „пункт на местоназначението“ се разбира съответно мястото, откъдето започва, и мястото, където завършва пътуването, както и населените места, които се намират в радиус от 50 километра от тях. Първото обратно пътуване и последното право пътуване от серията совалки се извършват без пътници. Определянето на една услуга като совалкова не се влияе от факта, че някои пътници извършват обратно пътуване с друга група, нито от факта, че първото пътуване до пункта на местоназначение и последното пътуване до отправния пункт са извършени без пътници. Този вид совалков превоз се нарича „обратна совалка“. Совалковата превозна услуга, която осигурява настаняване за поне 80 процента от пътниците в пункта на местоназначение, както и в случай на нужда по време на превоза, със или без осигуряване на храна, се нарича „совалка с настаняване“. 13. „Случаен превоз“ означава услуга, която не се вписва нито в рамките на определението за редовни пътнически услуги, нито в рамките на определението за трансфер. 14. „Контролен документ“ означава пътен лист за автобус; формулярът е договорен и потвърден от Смесената комисия, посочен в Член 15. Част II ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ Член 3 Превози на пътници по редовни линии 1. Превозите на пътници по редовни линии, извършвани с автобус между двете страни и транзит през техните територии, са подчинени на система от разрешителни, издавани от компетентните органи в страната на отпътуване, местоназначение и транзит. 2. Заявлението за издаване на разрешително трябва да бъде отправено към компетентния орган в страната на регистрация на превозвача. Ако компетентният орган одобри заявлението, разрешителното се предава на компетентния орган на другата Договаряща се страна. Ако няма реципрочност, одобрение за двустранни редовни услуги може да бъде отказано. Смесената комисия, създадена съгласно Член 15, ще решава каква да бъде формата, под която ще се извършва процедурата по подаване на заявленията за разрешителни и другите допълнителни документи. 3. Разрешителните се издават по съвместна договорка между компетентните институции на Договарящите страни. Решението за издаване или отказ на разрешително се взема в срок от три месеца, в случай че не съществуват специални обстоятелства. 4. Промени в условията за работа и прекратяването на услугата се решават в процедура, обяснена в алинеи 2 и 3. Ако търсенето на услугата се преустанови, превозвачът може да я прекрати, давайки триседмично предизвестие до компетентния орган, издаващ разрешителното, и до клиентите. Член 4 Совалкови превози 1. Совалковите превози на пътници без настаняване, извършвани с автобус, са подчинени на система от разрешителни, издавани от компетентните органи на изпращащата страна, местоназначение или транзит. 2. Заявлението за издаване на разрешително по ал. 1 трябва да бъде отправено към компетентния орган в страната на регистрация на превозвача. Смесената комисия, създадена по Член 15, решава каква трябва да бъде формата и съдържанието на заявлението за разрешително, както и изискващите се придружаващи документи. 3. Смесената комисия може да въвежда по-либерален режим за совалковите превози. Член 5 Случайни превози 1. Случайните превози се регулират от Споразумението за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (СПОРАЗУМЕНИЕ ИНТЕРБУС). В случай на промяна в Споразумението Смесената комисия, създадена по Член 15, взема решение относно режима, който ще се прилага. 2. Случайните превози на собствени разноски се освобождават от изискването за разрешение. Случайните превози на собствени разноски трябва да бъдат разрешени от контролен документ. Условията за използване и съдържанието на контролния документ се определят от Смесената комисия, посочена в Член 15. Член 6 Общи положения за пътническите превози 1. Разрешителните за превоз се издават на името на превозвача и не се преотстъпват на други превозвачи или на трети страни. 2. Извършването на каботажни услуги е забранено. Местни пътувания, организирани само за група от пътници, транспортирани до определено място от един и същ превозвач, не се считат за каботажни услуги, при условие че те са влезли с пътен лист. Част ІІІ ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ Член 7 Система на разрешителни 1. Двустранните и транзитните превози са изключени от изискванията за разрешителни. 2. Превозвачите, установени на територията на една от Договарящите се страни, могат в рамките на договорената система за разрешителни да извършват: – транспорт до/от трети страни. Член 8 Каботаж Каботажът се позволява само със специално разрешително, издадено от приемащата страна. Член 9 Условия за разрешителните 1. Компетентните органи на двете Договарящи се страни ще разменят договорен брой празни разрешителни всяка година. Разрешенията се издават на местни превозвачи от компетентните органи или от обозначени от тях други органи. 2. Разрешителните са лични и не се прехвърлят на трети страни. 3. Разрешителните могат да бъдат използвани само за едно превозно средство в даден момент. Разрешителните са валидни до 31 януари на следваща календарна година. В случай на състав от превозни средства моторното превозно средство е определящ фактор при използването на разрешително. 4. Смесената комисия, посочена в Член 15, определя броя и вида на разрешителни в съответствие с Член 7, които договарящите се страни обменят всяка година, както и всички допълнителни условия, уреждащи издаването на разрешение. Част IV ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 10 Данъчни разпоредби 1. Горивото, съдържащо се в нормални резервоари на превозното средство, които са произведени от производителя и предназначени за задвижване на превозното средство и спомагане на работата му, както и смазочните материали и резервните части са освободени от всички вносни мита на територията на приемащата държава, при условие че превозвачът е изпълнил всички изисквания на съответните митнически регламенти. 2. Превозите, регламентирани от настоящата Спогодба, подлежат на таксуване за ползване на пътна мрежа или мостове в приемащата страна. Смесенатата комисия, посочена в Член 15, може на реципрочен принцип да освобождава определени видове превози от пътни такси. Член 11 Тегло и размери 1. Максималното допустимо тегло, осевото натоварване и размерите на превозните средства не трябва да превишават тези, вписани в документите за регистрация, нито тези в сила като горни граници за приемащата страна. 2. Превозите в приемащата страна от превозни средства, чието тегло, размери или товар надвишават допустимите горни граници, са позволени само със специално разрешително, издадено от компетентните органи на приемащата страна. Член 12 Оборудване и други характеристики 1. Превозните средства, превозващи опасни товари или бързоразвалящи се стоки, трябва да са оборудвани в съответствие с изискванията на конвенциите за АРС и АТФ. 2. Оборудването за наблюдение на шофирането и почивката на екипажа на превозните средства трябва да бъде съобразено с разпоредбите на Споразумението AETR. 3. Договарящите се страни се задължават да насърчават, в рамките на настоящата Спогодба, използването на превозни средства, отговарящи на стандартите за безопасност и опазване на околната среда. Член 13 Контрол Разрешителните, контролните документи и други книжа, изискани от настоящата Спогодба, трябва да се съхраняват в превозните средства и да бъдат предоставяни при изискване от страна на контролните органи. Член 14 Задължения на превозвачите и наказания 1. Превозвачите на Договаряща се страна имат задължението, на територията на другата Договаряща се страна, да се съобразят със задълженията, произтичащи от многостранните споразумения, по които двете страни са Договарящи страни, с настоящата Спогодба, както и с други двустранни споразумения, националните законодателства, особено правилата за движение по пътищата, персонализирани договорености и други условия и ограничения. 2. Компетентните органи в изпращащата страна могат в случай на тежки или повтарящи се нарушения, извършени на територията на приемащата страна, и по желание на последната да предприемат следните административни действия: – издаване на предупреждение; – забраняване на достъп до територията на Договарящата страна, където нарушението (ята) е (са) извършено (и). В особено тежки случаи компетентните органи на приемащата страна могат временно да забранят достъпа на нарушителя до нейната територия в очакване на решение от страна на компетентните органи в изпращащата държава. Договарящите се страни взаимно ще се информират за взетите решения. Член 15 Сътрудничество и Смесена комисия 1. Компетентните органи на Договарящите се страни ще предприемат нужните стъпки по прилагането на настоящата Спогодба и ще обменят полезна информация помежду си. Компетентните органи взаимно ще се поддържат информирани за промени в националните им законодателства, рефлектиращи върху настоящата Спогодба. Компетентните органи ще си предоставят взаимна помощ по прилагането на настоящата Спогодба. 2. Ще бъде формирана Смесена комисия, включваща представители на всяка Договаряща се страна, във връзка с причините, изложени в ал. 1. Смесената комисия е отговорна за прилагането на членове 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 12 и 13, както и като цяло за разглеждането на въпроси, отнасящи се до взаимоотношенията между Договарящите се страни в областта на автомобилния транспорт. Част V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 16 Компетентни органи Съгласно настоящата Спогодба компетентните органи са, както следва: – за Република България – Министерството на транспорта и съобщенията; – за Босна и Херцеговина – Министерството на съобщенията и транспорта. Член 17 Влизане в сила и времетраене на Спогодбата 1. Настоящата Спогодба влиза в сила 30 дни след датата на получаване на втората нотификация по дипломатически път, с което Договарящите се страни взаимно се уведомяват, че изискванията на техните вътрешнодържавни процедури, необходими за влизането в сила на Спогодбата, са изпълнени. 2. Тази Спогодба се сключва за неопределен срок, като всяка от Договарящите се страни може да я денонсира в писмена форма. Действието на Спогодбата се прекратява шест месеца след датата на получаване на дипломатическата нота, с която другата Договаряща се страна се уведомява за акта на денонсирането. Тази Спогодба е подписана в гр. Баня Лука на 16.10.2004 г. в два оригинала на английски език.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Русе, на основание чл. 188 във връзка чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при ОП – Русе, срещу Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Сливо поле, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 9 ЗМДТ с Решение No 484 по протокол No 39 от 5.03.2003 г. на ОбС – гр. Сливо поле, само в частта й на разпоредбата на чл. 39 (изм. с Решение No 529 по протокол No 43 от 31.07.2003 г., изм. с Решение No 486 по протокол No 40 от 26.10.2006 г.), а именно: „По производства за настаняване, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплащат режийни разноски в размер на 2 %.“ Претендира се отмяна на оспорената разпоредба. По оспорването е образувано адм. д. No 413/2017 г. по описа на Административния съд – Русе, VІІІ състав, насрочено за 20.12.2017 г. от 10,45 ч. Оспорваща страна по делото е прокурор от ОП – Русе, с адрес: Русе, ул. Александровска No 57.
bg	legislation	Bulgaria	Правилник за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С този правилник се определят звената на администрацията в Прокуратурата на Република България, функционалните им характеристики, организацията на дейността им, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, статутът на съдебните служители и органите по назначаването им. (2) Административните звена в Прокуратурата са: администрация на главния прокурор, администрация на Върховната касационна прокуратура (ВКП), администрация на Върховната административна прокуратура (ВАП), администрация на Военно-апелативна прокуратура (ВоАП), администрации на апелативните (АП), окръжните (ОП), военно-окръжните (ВОП) и районните (РП) прокуратури; администрация на учебните и почивните бази. Чл. 2. (1) Администрацията на Прокуратурата на Република България е обща и специализирана, организирана в дирекции, отдели, сектори, служби и самостоятелни длъжности. (2) Общата администрация подпомага главния прокурор, неговите заместници, административните ръководители на прокуратури, главния секретар, съдебния администратор, административния секретар и специализираната администрация. (3) Специализираната администрация подпомага прокурорите и военните следователи при осъществяване на техните правомощия и осигурява технически дейността им. (4) Служителите в администрацията на Прокуратурата на Република България са съдебни служители. Чл. 3. (1) Главният прокурор назначава и освобождава съдебните служители в администрацията на главния прокурор, във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и ръководителите на учебни и почивни бази. (2) Главният прокурор определя структурата, наименованието на съответните звена, числеността и длъжностите в тях. (3) Съдебните служители в останалите прокуратури и в учебните и почивните бази се назначават и освобождават от съответните административни ръководители. (4) Администрацията се ръководи от съответния ръководител, подпомаган от неговите заместници, главен секретар или съдебни администратори. Чл. 4. При осъществяването на своята дейност администрацията на прокуратурата съблюдава принципите на законност, компетен-тност, отговорност, отчетност, бързина, лоялност и йерархична подчиненост, при спазване на професионалната етика. Глава втора СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТАНА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР Раздел I Структура на администрацията на главния прокурор Чл. 5. (1) Администрацията на главния прокурор се състои от: главен секретар, кабинет на главния прокурор, съветник по парламентарни въпроси и съдебни служители от специализирана и обща администрация. (2) Администрацията на главния прокурор координира дейността на административните звена на ВКП, ВАП, прокуратурите и учебните и почивните бази на прокуратурата в страната. Раздел II Главен секретар Чл. 6. (1) Администрацията на главния прокурор се ръководи от главен секретар. (2) Главният секретар е пряко подчинен на главния прокурор и: 1. планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители; 2. отговаря за управлението на административната дейност; 3. въвежда програмни решения по дълго-срочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността; 4. представлява Прокуратурата на Република България в случаите, когато е упълномощен изрично от главния прокурор; 5. осъществява методическа помощ и координация по отношение административното обслужване на администрацията на главния прокурор, на ВКП, на ВАП и на районните, окръжните, военните, ВоАП и апелативните прокуратури с цел изпълнение разпорежданията на главния прокурор и неговите заместници; 6. координира дейностите по събирането, съхраняването и обобщаването на информация относно дейността на Прокуратурата на Република България за нуждите на съдебната и финансовата статистика, както и във връзка с международното сътрудничество; 7. осигурява прозрачност и публичност на дейността на администрациите на Прокуратурата на Република България и организира достъпа до информация в съответствие с конституционните права на гражданите; 8. изготвя ежегоден доклад за функционирането, адекватността и ефективността на системите за административно и финансово управление и го представя на главния прокурор; 9. съдейства за създаването на подходяща организационна структура в Прокуратурата на Република България; 10. определя реда за документооборота и координира деловодната и архивната дейност. (3) Назначаването на главен секретар се извършва след провеждането на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет. (4) За главен секретар се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по специалностите “Право”, “Публична администрация” или висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен “Магистър”, с не по-малко от 12 години трудов стаж и професионален опит, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. (5) Главният секретар не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. Раздел III Кабинет на главния прокурор Чл. 7. (1) Кабинетът на главния прокурор изпълнява организационни, координационни и информационно-аналитични функции. (2) Подготовката на материалите и обезпечаването на работата на кабинета се осъществява от съдебни съветници, технически сътрудници и завеждащ служба “Вътрешни и международни прояви”, под ръководството на началника на кабинета. (3) Служителите в кабинета на главния прокурор са на негово пряко подчинение. Чл. 8. (1) Началникът на кабинета: 1. организира и подготвя изпълнението на работната програма на главния прокурор по повод негови срещи, посещения и пътувания; 2. координира изпълнението на задачите, поставени от главния прокурор, и контролира спазването на сроковете; 3. ежедневно информира главния прокурор за особеностите на текущата работа и получената специална кореспонденция; 4. осигурява спазването на протокола при официални и работни посещения на чуждестранни и български гости и делегации в прокуратурата; 5. осигурява оперативна връзка и взаимодействие на главния прокурор с държавните органи, обществени организации и средствата за масово осведомяване, както и координира медийните изяви на главния прокурор с началника на отдел “Връзки с обществеността”; 6. координира подготовката на доклади и становища във връзка с дейността на прокуратурата в борбата с престъпността, както и във връзка с международното сътрудничество в тази област; 7. организира кореспонденцията на главния прокурор; 8. организира задграничните командировки на главния прокурор и осигурява спазването на протокола съгласно международната практика; 9. организира и контролира работата на съдебните служители в кабинета на главния прокурор; 10. изпълнява и други задачи, възложени от главния прокурор. (2) За началник на кабинета на главния прокурор се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “Магистър”, с не по-малко от 8 години трудов стаж и професионален опит, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. Раздел IV Съветник по парламентарни въпроси Чл. 9. (1) Съветникът по парламентарни въпроси е пряко подчинен на главния прокурор и: 1. организира връзките на главния прокурор и неговите заместници с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание и по пълномощие представя становище на Прокуратурата на Република България пред тях; 2. осигурява материалите от дейността на Народното събрание и на неговите комисии, относими към съдебната власт; 3. информира главния прокурор и неговите заместници за внесените проекти на закони и решения; 4. предоставя периодична информация относно дебатите, повдигнатите въпроси и приетите решения от парламентарните комисии, както и относно приетите закони и решения; 5. поддържа актуална информация за състоянието на законопроектите от внасянето им в парламентарните комисии до обнародването им в “Държавен вестник”; 6. предоставя информация на началника на кабинета за работната програма на Народното събрание и неговите комисии; 7. изпълнява и други задачи, възложени от главния прокурор. (2) За съветник по парламентарни въпроси се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по специалността “Право” с образователно-квалификационна степен “Магистър” и придобита правоспособност, с не по-малко от 5 години юридически стаж и професионален опит, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. Глава трета ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ - СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ Раздел I Функции на общата администрация Чл. 10. (1) Функциите на общата администрация са в следните направления: 1. финансово-стопански дейности; 2. административна дейност; 3. информационно обслужване, технологии и комуникации; 4. човешки ресурси и ТРЗ; 5. правно обслужване и процесуално представителство; 6. международни връзки и протокол; 7. връзки с обществеността; 8. вътрешен одит; 9. защита на класифицираната информация; 10. управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. (2) Управлението, ползването и стопанисването на недвижими имоти и движими вещи се извършва от съответния административен ръководител на органа на съдебна власт след възлагане от министъра на правосъдието. Раздел II Финансово-стопанска дейност Чл. 11. Финансово-стопанската дейност об-хваща: 1. разработване на средносрочни и дългосрочни бюджетни прогнози на Прокуратурата на Република България; 2. съставяне проект за бюджет на Прокуратурата на Република България като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити; 3. подготвяне предложения за корекция по бюджета на Прокуратурата на Република България; 4. осигуряване данни и изготвяне ежемесечни и тримесечни отчети за изпълнението на бюджета; 5. изготвяне анализи, доклади и становища по бюджета на Прокуратурата на Република България; 6. отчитане изпълнението на бюджета; 7. анализ на заявките за текущо финансиране и финансиране на третостепенните разпоредители по бюджета в рамките на утвърдената им бюджетна сметка; 8. изготвяне месечни лимити за финансиране на третостепенните разпоредители с бюджетни кредити в рамките на утвърдената им бюджетна сметка; 9. извършване финансиране на звената в Прокуратурата на Република България като третостепенни разпоредители с бюджетни кредити; 10. организиране финансиране за придобиване на дълготрайни материални активи и за основен ремонт въз основа на утвърдени лимити; 11. изготвяне методически указания по изграждането и функционирането на счетоводствата в Прокуратурата на Република България; 12. организация на единната счетоводна отчетност в системата на Прокуратурата на Република България като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити; 13. счетоводно отчитане на приходите и разходите по единна бюджетна класификация, по счетоводни сметки от Сметкоплана за бюджетните предприятия; 14. отчет за изпълнението на бюджета за касовото изпълнение; 15. изготвяне тримесечни оборотни ведомости и годишни финансови отчети на Прокуратурата на Република България като второстепенен разпоредител по бюджетни кредити; 16. подготвяне на проект за годишна инвестиционна програма на Прокуратурата на Република България по обекти и по вид капиталови разходи в рамките на утвърдения бюджет; 17. осигуряване снабдяването на прокуратурата с техника, консумативи и обзавеждане; 18. планиране на обществените поръчки за съответната година; 19. изготвяне проектите на документи за възлагане на обществени поръчки при извършване на ремонтни работи и доставка на оборудване и материали; 20. подготвяне и провеждане процедурите по възлагане на обществени поръчки; 21. подготвяне и изпращане на информация в редакцията на централен ежедневник и в Агенцията за обществени поръчки; 22. водене на Регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки през съответната година; 23. стопанисване и експлоатация на сградния фонд на Прокуратурата на Република България; 24. осъществяване текущ контрол при изпълнението на ремонтните работи и доставки. Раздел III Административно обслужване Чл. 12. Административното обслужване включва: 1. информационно обслужване и технологии: а) осигуряване компютърно, мрежово и информационно на дейността на Прокуратурата на Република България; б) водене на оперативен отчет наличната компютърна техника, периферни устройства, мрежово оборудване и лицензиран софтуер, посредством специално разработен уеббазиран електронен регистър; в) контрол за изправността и организацията за поддръжка и ремонт на компютърна и периферна техника, копирни машини, телефон и факс апарати, климатични системи, подмяна на дефектирали устройства; г) организиране и осигуряване софтуерната и хардуерната поддръжка на компютърната техника в администрацията на главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура; съдействие при процедурите по преместване и/или бракуване на техниката; д) осигуряване на информационно взаимодействие и обмен на данни между информационната система на прокуратурата и ЕИСПП; е) изработване технически проекти за създаване или усъвършенстване на информационни системи въз основа на функционални задания и осигуряване техническото изпълнение на нови функционалности на информационната система; ж) осигуряване технически на провеждането на обучение и семинари за работа с информационната система. 2. техническо обслужване: а) организиране и осигуряване техническото обслужване на администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП; б) извършване компютърна обработка на документите, сканиране, конвертиране, форматиране, размножаване и разнасяне на документи; в) осигуряване научна правна литература, нормативни актове и периодичен печат. 3. транспортно обслужване: а) осигуряване транспортното обслужване на администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП; б) осигуряване дейността по регистрация, пререгистрация, годишни технически прегледи, сваляне от отчет пред органите на КАТ и военните управления на МПС, предоставени за ползване на администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП; в) организиране и контрол на дейността по експлоатация, ремонт, поддръжка и бракуване на автотранспортната техника на Прокуратурата на Република България. Раздел IV Човешки ресурси Чл. 13. Дейността по управление на човешките ресурси и ТРЗ обхваща: 1. изготвяне и актуализиране длъжностното и поименното щатно разписание на прокурорите, военните следователи и на съдебните служители в администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП; 2. изготвяне проекти на индивидуални длъжностни характеристики на съдебните служители в администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП и след съгласуване с ръководителя на съответната структура - представяне за утвърждаване от главния прокурор; 3. подготовка на предложения за трансформации на щатни длъжности по щатовете на Прокуратурата на Република България и прехвърляне на бройки съдебни служители; 4. актуализиране и съхранение на кадровите дела на прокурорите, военните следователи и съдебните служители; 5. оформяне на трудовите книжки и документите, необходими за пенсиониране; 6. подготовка на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения; 7. изпращане в законоустановения срок уведомления до териториалните поделения на Националната агенция по приходите за възникването, изменението или прекратяването на трудовите правоотношения с прокурори, военни следователи и съдебни служители; 8. подготовка и участие в проекти, свързани с човешките ресурси; 9. изготвяне служебни карти на прокурорите, военните следователи и съдебните служители съгласно указанията на главния прокурор; 10. подпомагане подбора на кандидати за свободни длъжности за съдебни служители; 11. участие в подготовката на конкурси и при атестирането на съдебните служители; 12. изготвяне проекти на заповеди за командироване на прокурори и съдебни служители; 13. организиране и съдействие за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Прокуратурата на Република България. Раздел V Правно обслужване и процесуално представителство Чл. 14. Правното обслужване и процесуалното представителство обхващат: 1. изготвяне становища по въпроси, възложени от главния прокурор, неговите заместници, главния секретар, ръководителите на отдели във ВКП и ВАП и административните ръководители в Прокуратурата на Република България, свързани с упражняване на правомощията им; 2. участие в подготвянето на становища по постъпилите за съгласуване проекти на нормативни актове, както и в разработването и изпълнението на международни програми и проекти, по които бенефициент е Прокуратурата на Република България; 3. съгласуване за законосъобразност и/или изготвяне проекти на договори, по които страна е Прокуратурата на Република България; 4. изготвяне на правни становища, документации по процедури и дейности на администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП; 5. съгласуване проектите на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на прокурорите и съдебните служители; 6. участие в процедурите за назначаване на служители, атестиране и повишаване в ранг и длъжност и налагане на дисциплинарни наказания; 7. изготвяне на молби, жалби, възражения и писмени бележки по съдебни дела, по които страна е Прокуратурата на Република България, и участие в тях по пълномощие от главния прокурор; 8. обобщаване практиката по заведените от и срещу Прокуратурата на Република България дела и предоставяне информация за това на главния прокурор; 9. предприемане на необходимите правни действия за събиране вземанията на Прокуратурата на Република България. Раздел VI Международни връзки и протокол Чл. 15. Дейността по международни връзки и протокол обхваща: 1. организационно осигуряване връзките на главния прокурор, на неговите заместници и на прокурорите с международните институции и неправителствени организации; 2. осъществяване мониторинг и подготвяне на отчети за международните връзки на Прокуратурата на Република България; 3. поддържане на информация, необходима за осъществяването на международните контакти; 4. участие в работни групи и комисии за разработване на международни програми и проекти и в изпълнение на програми и проекти, по които Прокуратурата на Република България е бенефициент; 5. координиране техническата помощ от европейските и международните институции, директно насочена към Прокуратурата на Република България; 6. организиране на протоколните срещи на главния прокурор и неговите заместници, както и на ръководителите на отдели във ВКП и ВАП; 7. изготвяне проекти на програми и организация при посещенията на чуждестранни делегации и гости; 8. организация на мероприятия и форуми с международно участие; 9. изготвяне проекти на заповеди за задграничните командировки и организиране издаването на паспорти и визи; 10. осигуряване на писмени преводи, а при необходимост - и преводачи при провеждане на мероприятия, международни срещи и участия. Раздел VII Връзки с обществеността Чл. 16. Дейността по връзките с обществеността обхваща: 1. осигуряване взаимодействието на Прокуратурата на Република България със средствата за масово осведомяване при информирането на обществеността за нейната дейност; 2. подготвяне и осигуряване на информационната политика; 3. информиране средствата за масово осведомяване за образуването и произнасянето по дела със значим обществен интерес; 4. организиране въвеждането на информацията по предходната точка в интернет страницата на Прокуратурата на Република България; 5. подготвяне, провеждане и ръководство при пресконференции, интервюта и брифинги с участието на ръководството на Прокуратурата на Република България; 6. организиране и провеждане на информационни кампании за дейността на Прокуратурата на Република България; 7. съгласуване и подготвяне изявите на главния прокурор, на неговите заместници и на прокурорите в средствата за масово осведомяване; 8. анализиране ефективността на медийното представяне на Прокуратурата на Република България; 9. поддържане архив за медийните изяви на главния прокурор, неговите заместници и ръководителите на отдели; 10. анализиране публикациите в медиите на общественото мнение за дейността на Прокуратурата на Република България и информиране ежедневно главния прокурор и неговите заместници; 11. осигуряване координацията и взаимодействието с пресслужбите на други органи на съдебната власт, ведомства, организации и институции. Раздел VIII Защита на класифицираната информация Чл. 17. (1) Защитата на класифицираната информация обхваща: 1. осигуряване спазването на изискванията на ЗЗКИ и на международните договори във връзка със защитата на КИ; 2. прилагане правилата относно видовете защита на КИ; 3. извършване периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи КИ; 4. осъществяване процедурата по обикновеното проучване съобразно изискванията на ЗЗКИ и водене регистър на проучените лица; 5. уведомяване Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служители, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация; 6. информиране незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения; 7. водене на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ; 8. следене за правилното определяне нивото на класификация на информацията; 9. разработване план за защита на КИ при положение на война, военно или друго извънредно положение; 10. организиране и провеждане обучението на служителите в областта на защитата на КИ; 11. контролиране дейността в регистратурите “Национална класифицирана информация” и “Чуждестранна класифицирана информация”; 12. подпомагане методически и организационно дейността на служителите по сигурността на информацията в останалите структури (организационни единици) от състава на Прокуратурата на Република България. (2) Функциите, организацията и дейността по защита на класифицираната информация се осъществяват съгласно ЗЗКИ и Правилника за прилагане на ЗЗКИ. Раздел IХ Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка Чл. 18. (1) Дейността по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка осигурява условия за дейността на Прокуратурата на Република България при кризисни и извънредни ситуации и във военно време. (2) Функциите, организацията и дейността се осъществяват в съответствие със Закона за управление при кризи и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (3) Дейността по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка осъществява следните дейности: 1. изготвяне и представяне на главния прокурор за утвърждаване предвидените в нормативните актове планове за действия при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка; 2. съдействие по разработения план за охрана на сградния фонд чрез физически и технически средства; 3. разработване и поддържане планове за привеждане на ведомството в готовност за работа във военно време и при кризисни и извънредни ситуации; 4. организиране, поддържане и актуализиране система за оповестяване на личния състав на прокуратурата при кризи и при различни степени на военна опасност; 5. организиране оперативната подготовка на ръководния състав и основните структурни звена на прокуратурата за работа при кризи от военен и невоенен характер; 6. изготвяне и актуализиране на: - военновременния план на Прокуратурата на Република България; - план за разсредоточаване и евакуация на ръководството и основните структурни звена на прокуратурата в страната; - план за действие на ръководството и основните структурни звена в страната при управление при кризи и поддържане преки връзки с ведомствата и службите, имащи отношения към тази дейност; 7. организиране експлоатацията и охраната на пунктовете за управление на основните структурни звена и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване по предназначение; 8. подпомагане финансово-стопанската дейност при планиране, разпределяне и отчитане на разходваните финансови средства за осигуряване на дейностите, свързани с отбраната и при кризи; 9. организиране взаимодействието и координацията на ръководството и основните структурни звена с другите държавни органи и органите на местно самоуправление по въпросите на готовността за работа при кризи, при положение на война, военно или извънредно положение; организиране методическото ръководство и контрол на дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка по компетентност, на териториален принцип на прокуратурата. Глава четвърта СПЕЦИАЛИЗИРАНА АДМИНИСТРАЦИЯ Чл. 19. Специализираната администрация е организирана в следните служби: 1. “Регистратура и деловодство”; 2. “Архив”. Раздел I Служба “Регистратура и деловодство” Чл. 20. (1) Служба “Регистратура и деловодство” описва и пренасочва входящата и изходящата кореспонденция на администрацията на главния прокурор. (2) В службата се водят входящ дневник, изходящ дневник и азбучник. (3) В изпълнение на функциите по ал. 1 служба “Регистратура и деловодство”: 1. приема и регистрира входящата кореспонденция; 2. разпределя и направлява постъпилата поща; 3. експедира изходящата кореспонденция; 4. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 5. извършва вписвания в съответните книги, в т. ч. и на електронен носител; 6. предава в архива приключилите дела и преписки; 7. извършва и други дейности по регистрирането и движението на документите, възложени от главния секретар. (4) Постъпилите в регистратурата документи, включително постъпилите по факс и електронна поща, се завеждат с пореден номер във входящия дневник и се образуват в преписки, като: а) на получените по пощата книжа се запазва пликът с марката и пощенското клеймо; б) в изходящите дневници на деловодството се вписват само документите, които не са свързани с преписки, вписани във входящия дневник; в) номерацията във входящите и изходящите дневници се води по години; г) преписки и дела се изпращат на други органи само след изрично разрешение от главния прокурор. (5) Кореспонденцията от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, депутати, министри, ръководители на ведомства, председателите на Конституционния съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ръководители на политически партии и коалиции, ръководители на чуждестранни държавни институции и чуждестранни длъжностни лица, адресирана до главния прокурор, се регистрира, без да се разпечатва, след което незабавно се предава на началника на кабинета. Той разпорежда описването на получените материали в спомагателен дневник и ги докладва на главния прокурор, който определя по-нататъшното им движение. (6) Служба “Регистратура и деловодство” се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на главния секретар. Раздел II Служба “Архив” Чл. 21. (1) Служба “Архив” осигурява съхраняването на всички приключени дела и преписки, деловодни книги и други документи, подлежащи на съхранение. (2) Освен дейността по ал. 1 служба “Архив” извършва и следното: 1. приема документи по опис за архивно запазване; 2. извършва експертиза на ценността на документите; 3. води за делата (архивните единици) книга за постъплението; 4. създава и поддържа справочен апарат за делата (архивните единици) и осъществява справки по тях; 5. участва със свои представители в комисии за унищожаване на дела, преписки и документи с изтекъл срок на съхранение и осигурява изготвянето на съответните протоколи; 6. предава документите с историческо значение за съхранение в съответния държавен архив. (3) В служба “Архив” се води книга за постъплението, в която се описват: поредният номер на описа, периодът и броят на архивните единици, предадени за съхранение, отчисленията на унищожените дела. (4) Книгата за постъплението се води до приключване на страниците, след което се заменя с нова. Книгата се води и на електронно-магнитен носител. (5) Изнасянето на дела, деловодни книги и документи от архива за послужване се допуска само след разрешение на главния прокурор. На мястото на изваденото от архива дело се поставя картон заместител. Извадените от архива дела и документи се описват в специална книга и се следи за връщането им. (6) Служба “Архив” се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на главния секретар. Глава пета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННАПРОКУРАТУРА Раздел I Обхват и задачи на администрацията на Върховна касационна прокуратура Чл. 22. (1) Администрацията на Върховна касационна прокуратура (ВКП) се състои от: съдебен администратор, началници на административни служби, административни секретари, експерти, съдебни съветници, прокурорски помощници, други длъжности обща и специализирана администрация, както и от служби “Регистратура”, “Техническо обезпечаване” и “Архив” към ВКП и служби “ Деловодство” на отделите във ВКП. (2) Администрацията на ВКП, организирана в служби, подпомага дейността на заместниците на главния прокурор, на завеждащ отделите и прокурорите и осигурява осъществяването на прокурорската дейност. (3) Администрацията на ВКП включва следните служби: 1. “Регистратура”; 2. “Техническо обезпечаване”; 3. “Архив”; 4. “Деловодство” към секторите в отделите на ВКП. Раздел II Съдебен администратор Чл. 23. (1) Администрацията на ВКП се ръководи от съдебен администратор. (2) Назначаването на съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет. (3) Съдебният администратор е пряко подчинен на главния прокурор и: 1. планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители; 2. отговаря за управлението на административната дейност във ВКП; 3. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудването и връзките с обществеността. (4) За съдебен администратор се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “Магистър”, с не по-малко от 8 години трудов стаж и професионален опит, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. (5) Съдебният администратор не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. Раздел III Началник административна служба при ВКП Чл. 24. (1) Началникът на административната служба при ВКП е пряко подчинен на съдебния администратор и го подпомага в изпълнението на служебните му задължения. (2) Началникът на административната служба организира изпълнението на разпорежданията на съдебния администратор, като: 1. съдейства за организацията на административната дейност в прокуратурата; 2. участва в планирането и контролирането работата на съдебните служители; 3. подпомага обучението на съдебните служители; 4. контролира спазването на трудовата дисциплина; 5. изготвя предварителна оценка за работата на служителите; 6. организира събирането и обобщаването на статистическата информация; 7. извършва проучвания и прави предложения за административни и организационни промени; 8. изпълнява и други дейности, възложени от съдебния администратор. Раздел IV Началник административна служба Чл. 25. (1) Дейността на заместника на главния прокурор се подпомага от началник на административна служба. (2) Началникът на административната служба е пряко подчинен на съдебния администратор и подпомага заместника на главния прокурор, като: 1. организира и подготвя изпълнението на месечната програма на заместника на главния прокурор; 2. координира изпълнението на задачите, поставени от заместника на главния прокурор на служителите от ВКП, води дневник и контролира спазването на сроковете; 3. ежедневно информира заместника на главния прокурор за особеностите на текущата работа и получената специална кореспонденция; 4. подготвя седмичната програма на заместника на главния прокурор по повод негови срещи, посещения и пътувания; 5. осигурява спазването на протокола при официални и работни посещения на чуждестранни и български гости и делегации в прокуратурата; 6. организира връзките на заместника на главния прокурор с държавните органи, обществени организации и средствата за масово осведомяване; 7. координира подготовката на доклади и становища от името на заместника на главния прокурор във връзка с дейността на прокуратурата в борбата с престъпността, както и във връзка с международното сътрудничество в тази област; 8. съгласува с началник-отдел “Връзки с обществеността” медийните изяви на заместника на главния прокурор; 9. организира задграничните командировки на заместника на главния прокурор и осигурява спазването на протокола съгласно международната практика; 10. изпълнява и други задачи, възложени от заместника на главния прокурор. Раздел V Административен секретар Чл. 26. Административният секретар осъществява непосредствено ръководство и контрол при изпълнение на задълженията на съдебните служители в отделите на ВКП. Той е пряко подчинен на съдебния администратор и подпомага завеждащ отдела, като: 1. организира, ръководи и контролира работата в деловодството на отдела; 2. разпределя работата на съдебните служители в отдела; 3. съблюдава спазването на трудовата дисциплина и точното изпълнение на служебните задължения на съдебните служители; 4. участва в атестирането на съдебните служители от отдела и може да прави предложения за освобождаване от длъжност; 5. изготвя справки за броя на постъпилите, решени и висящи преписки за всяко тримесечие и ги докладва на ръководителя на отдела; 6. организира съхранението и подреждането в папки на следните документи: а) годишни доклади на отдела; б) инструкции, методически указания, окръжни и заповеди, издадени от главния прокурор и заместниците на главния прокурор при ВКП; в) други разпореждания във връзка с административната дейност в отдела; 7. координира и контролира дейността по подготовка за архивиране на приключените дела и преписки; 8. изпълнява и други дейности, възложени от ръководителя на отдела. Раздел VI Експерти Чл. 27. (1) В отделите на ВКП се назначават експерти, които подпомагат дейността на прокурорите. (2) Експертите в отделите на ВКП изпълняват разпорежданията на завеждащия отдел и/или на ръководителя на сектора, в който са разпределени. (3) В отдел “Информация, анализ и методическо ръководство” към сектор “Консултативен съвет за методическо ръководство и кон-ституционност на законите” се назначават по трудово правоотношение или на граждански договор експерти, които: 1. извършват научно-приложни изследвания по проблеми, свързани с работата на Прокуратурата на Република България; 2. изработват проекти на методически указания, инструкции и правилници; 3. анализират съответствието на законите с Конституцията и международните договори, по които Република България е страна; 4. изготвят проекти за искания на главния прокурор до Конституционния съд; 5. дават мнение при подготовката на становища по конституционни дела, по които страна е главният прокурор; 6. извършват научни анализи на състоянието, структурата, динамиката, причините и тенденциите на престъпността с цел повишаване квалификацията на прокурорите, както и за нуждите на ръководството на Прокуратурата на Република България; 7. обсъждат и дават мнение по проекти за нормативни актове, изпратени за съгласуване или за становище на главния прокурор; 8. проучват съдебната практика и изготвят проекти за предложения или становища на главния прокурор до Върховния касационен съд и Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения; 9. разработват методики за внедряване на постигнатите научни резултати в практиката; 10. подготвят информационни издания, лекторски материали, сборници и други, свързани с работата на Прокуратурата на Република България и повишаване квалификацията на прокурорите. (4) Експерт в сектор “Консултативен съвет за методическо ръководство и конституционност на законите” може да бъде лице, което е български гражданин, има завършено висше юридическо образование и придобита правоспособност, с трудов стаж и професионален опит не по-малко от 5 години като магистрат или научен работник. (5) Експертите в сектор “Информация и анализи” осигуряват информация за дейността на Прокуратурата на Република България, като: 1. изготвят методики и макети за статистическа обработка на данните за дейността на Прокуратурата на Република България; 2. събират, систематизират, обобщават и обработват статистическите данни за дейността на Прокуратурата на Република България; 3. изготвят отчети и справки за дейността на Прокуратурата на Република България; 4. подпомагат прокурорите при изготвянето на анализи и доклади, като им представят необходимата информация; 5. при необходимост осигуряват визуализиране по подходящ начин на статистическите данни; 6. извеждат статистическа информация от информационната система на Прокуратурата на Република България и ЕИСПП. Раздел VII Съдебен съветник Чл. 28. (1) Съдебният съветник подпомага прокурорите при изпълнението на техните функции. (2) Съдебният съветник: 1. участва при подготовката на инструкции, окръжни, заповеди и други вътрешноведомствени актове на Прокуратурата на Република България; 2. проучва правната доктрина по конкретни въпроси на наказателното право и наказателния процес; 3. дава мнение в устна или писмена форма по конкретни преписки; 4. изготвя становища по правни въпроси; 5. участва в семинари, конференции и други; 6. изпълнява и други задачи, възложени от прекия ръководител. (3) Съдебният съветник е пряко подчинен на завеждащ отдела, в който е разпределен. (4) За съдебен съветник може да бъде назначено лице, което е български гражданин, има завършено висше юридическо образование и придобита правоспособност, с трудов стаж и професионален опит не по-малко от 5 години. Раздел VIII Прокурорски помощник Чл. 29. (1) Прокурорските помощници подпомагат дейността на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура. (2) Прокурорският помощник: 1. помага при разпределението на постъпилите преписки и дела за отделите; 2. изготвя проекти на отговори по постъпилите писма и сигнали, за които се изискват специални правни знания; 3. проучва правната доктрина и изготвя становища по конкретни правни въпроси; 4. участва в семинари, конференции и др.; 5. изпълнява и други задължения, възложени му от прекия ръководител. (3) Прокурорските помощници са пряко подчинени на заместник на главния прокурор или на завеждащ отдела, в който са разпределени. (4) За прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 162 от Закона за съдебната власт. Глава шеста ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СЛУЖБИТЕ ВЪВ ВКП Раздел I Специализирана администрация Чл. 30. (1) Администрацията на ВКП, организирана в служби, подпомага и осигурява осъществяването на прокурорската дейност. (2) Администрацията на ВКП включва следните служби: 1. “Регистратура”; 2. “Техническо обезпечаване”; 3. “Архив”; 4. “Деловодство” към секторите в отделите на ВКП. Раздел II Служба “Регистратура” Чл. 31. (1) В регистратурата се приемат, описват и изпращат всички книжа и документи, които постъпват или излизат от Върховна касационна прокуратура, като службата: 1. приема и регистрира входящата кореспонденция; 2. разпределя и направлява постъпилата поща; 3. изпраща изходящата кореспонденция; 4. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 5. въвежда и осигурява на книжен и електронен носител информацията за входящата и изходящата кореспонденция. (2) В службата се водят следните книги: 1. азбучник; 2. входящ дневник; 3. изходящ дневник; 4. разносна книга. (3) Постъпилите в регистратурата дела, преписки, жалби, сигнали и други материали, включително и получените по факса и електронната поща, се завеждат с пореден номер във входящия дневник на хартиен и електронен носител. (4) На книжата, постъпили по пощата, се запазва пликът с марката и пощенското клеймо. (5) В изходящите дневници се вписват документи, които не са свързани с преписки, вписани във входящия дневник. (6) Номерацията във входящите и изходящите дневници се вписва по години. (7) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, пряко подчинен на съдебния администратор при ВКП. Чл. 32. Преписките, образувани по молби, жалби, сигнали, предложения, писма и други материали от граждани, длъжностни лица и публикации от средствата за масова информация, се разпределят по сектори на отделите от специално определени служители, като се прави съответното отбелязване в регистратурата на ВКП. Чл. 33. (1) Преразпределението на дела и преписки между отделите се извършва от заместник на главния прокурор при ВКП, който осъществява общия контрол върху деловодната работа и опазването на документите, съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за Държавния архивен фонд. (2) Преразпределението на дела и преписки между секторите в един отдел се извършва от завеждащия отдел, който осъществява общия контрол върху деловодната работа. Чл. 34. Изпращането на висящи преписки и дела на други органи става само след изричното разрешение на заместник на главния прокурор при ВКП, като копия от документите се съхраняват в деловодството на сектора. Чл. 35. Кореспонденцията от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, министерства, ведомства и депутати, адресирана до заместник на главния прокурор, без да се разпечатва, незабавно се предава на началника на административна служба, който я получава срещу подпис, и се регистрира след разпределението на документа. Раздел III Служба “Техническо обезпечаване” Чл. 36. (1) Служба “Техническо обезпечаване” извършва следните дейности: 1. вътрешен и външен разнос на документи; 2. компютърна обработка на прокурорските актове в изпълнение на разпорежданията на прокурорите; 3. осигурява хигиената на работните места. (2) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор при ВКП. Раздел IV Служба “Архив” Чл. 37. (1) Служба “Архив” осигурява съхранението на всички свършени дела и преписки, деловодни книги и документи на ВКП. Информацията се отразява в архивна книга за предадените дела, преписки, както и за унищожените дела и други материали, която се води отделно за всяка календарна година, на електронен и хартиен носител. (2) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор при ВКП. (3) Завеждащият административна служба “Архив”: 1. приема документи по опис за архивно запазване; 2. формира архивните дела и води отчетността им; 3. създава и поддържа справочен апарат за делата (архивните единици) и осъществява справки по тях; 4. отговаря за съхранението на документите след изтичане на срока за съхраняване на делата; 5. участва със свои представители в комисия за унищожаването на дела, преписки и документи с изтекъл срок на съхранение и осигурява изготвянето на съответните протоколи; 6. предава ценните документи и книжа в съответния държавен архив. (4) Изнасянето на дела, деловодни книги и документи от архива за послужване се допуска само след разрешение на главния прокурор или негов заместник. На мястото на изваденото от архива дело се поставя картон със забележка за местонахождението му. Извадените дела и документи се вписват в специална книга от служителя в служба “Архив”, който е задължен да следи за връщането им. Раздел V Служба “Деловодство” в секторите към отделите Чл. 38. (1) Службата извършва следните дейности: 1. приема и описва постъпилите в сектора преписки и дела; 2. въвежда данни относно преписките и делата, както и относно входящата и изходящата кореспонденция в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; 3. разпределя новопостъпилите дела и преписки между прокурорите в сектора при спазване на принципа на случайния подбор; 4. прилага новопостъпили документи към висящите дела; 5. подготвя ежедневно доклада от и за прокурорите; 6. предоставя справки по делата и преписките; 7. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 8. подготвя за изпращане чрез регистратурата на ВКП изходящата кореспонденция; 9. подготвя и предава в служба “Архив” на ВКП приключените и подредени дела и преписки; 10. изготвя годишните сведения за дейността на съответния сектор; 11. извършва и други дейности, възложени от ръководителя на сектора. (2) В службата се водят следните дневници: 1. азбучник; 2. вътрешен входящ дневник; 3. вътрешен изходящ дневник; 4. докладна книга. (3) Дейността на служба “Деловодство” се осъществява от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на административния секретар. Чл. 39. Освен общите задължения по предходния член служителите в деловодството извършват и следните дейности с оглед спецификата на работата в отдела, който обслужват: 1. изпращат съобщения чрез регистратурата на ВКП по следствени дела и преписки до съответните органи, учреждения и лица; 2. водят книга за веществените доказателства и ги съхраняват; 3. водят книга за инстанционното обжалване на прокурорските актове и резултатите от него; 4. водят книга за делата на специален отчет; 5. осигуряват информация при изготвяне на месечния график за участие на прокурори в заседанията на Върховния касационен съд; 6. водят дневник за предложенията на главния прокурор до Върховния касационен съд за издаване на тълкувателни решения и възобновяване на наказателни дела; 7. водят протоколна книга за движение на преписките, свързани с искане или оказване на международна правна помощ; 8. организират преводи на съдържанието на документи от и на чужди езици; 9. осигуряват необходимата деловодна работа по молбите за правна помощ от и до чужди държави, екстрадициите по искане на Република България и на други държави; 10. изготвят обобщен график за дежурствата на прокурорите в почивните и празничните дни. Глава седма СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТАНА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА Раздел I Обхват и задачи на администрацията на Върховна административна прокуратура Чл. 40. (1) Администрацията на Върховна административна прокуратура (ВАП) се състои от: съдебен администратор, началник на административна служба, административен секретар, прокурорски помощници, други длъжности обща и специализирана администрация, както и от служби “Регистратура”, “Техническо обезпечаване” и “Архив” към ВАП и служби “Деловодство” към отделите на ВАП. (2) Администрацията подпомага дейността на заместника на главния прокурор при ВАП, на завеждащ отделите и на прокурорите и осигурява осъществяването на прокурорската дейност. (3) Администрацията на ВАП включва следните служби: 1. “Регистратура”; 2. “Техническо обслужване”; 3. “Архив”; 4. “Деловодство” към отделите на ВАП. Раздел II Съдебен администратор Чл. 41. (1) Администрацията на ВАП се ръководи от съдебен администратор. (2) Назначаването на съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет. (3) Съдебният администратор е пряко подчинен на главния прокурор и: 1. планира, организира и ръководи съдебните служители; 2. отговаря за управлението на административната дейност във ВАП; 3. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудването и връзките с обществеността. (4) За съдебен администратор се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “Магистър”, с не по-малко от 8 години трудов стаж и професионален опит, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. (5) Съдебният администратор не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. Раздел III Началник административна служба при ВАП Чл. 42. (1) Началникът на административната служба при ВАП е пряко подчинен на съдебния администратор и подпомага дейността на заместника на главния прокурор при ВАП. (2) В изпълнение на задълженията си по ал. 1 началникът на административната служба при ВАП: 1. организира и подготвя изпълнението на месечната програма на заместника на главния прокурор; 2. координира изпълнението на задачите, поставени от заместника на главния прокурор на служителите от ВАП и контролира спазването на сроковете; 3. ежедневно информира заместника на главния прокурор за особеностите на текущата работа и получената специална кореспонденция; 4. подготвя седмичната програма на заместника на главния прокурор по повод негови срещи, посещения и пътувания; 5. осигурява спазването на протокола при официални и работни посещения на чуждестранни и български гости и делегации в прокуратурата; 6. организира връзките на заместника на главния прокурор с държавните органи, обществени организации и средствата за масово осведомяване; 7. координира подготовката на доклади и становища от името на заместника на главния прокурор във връзка с дейността на прокуратурата в борбата с престъпността, както и във връзка с международното сътрудничество в тази област; 8. съгласува с началник-отдел “Връзки с обществеността” медийните изяви на заместника на главния прокурор; 9. организира задграничните командировки на заместника на главния прокурор и осигурява спазването на протокола съгласно международната практика; 10. изпълнява и други дейности, възложени от заместника на главния прокурор. Раздел IV Административен секретар Чл. 43. Административният секретар осъществява непосредствено ръководство и кон-трол при изпълнение на задълженията на съдебните служители в отделите на ВАП. Той е пряко подчинен на съдебния администратор и подпомага завеждащ отдела, като: 1. организира, ръководи и контролира работата в регистратурата и деловодството; 2. разпределя работата на съдебните служители в отдела; 3. съблюдава спазването на трудовата дисциплина и точното изпълнение на служебните задължения на съдебните служители; 4. участва в атестирането на съдебните служители от администрацията на ВАП и може да прави предложения за освобождаване от длъжност; 5. подготвя заповедите за командировка и ползването на отпуск от прокурори и съдебни служители; 6. координира и контролира дейността по подготовката за архивиране на приключените дела и преписки, отговаря за опазването на документите; 7. изготвя справки за броя на постъпилите, решените и висящите преписки за всяко тримесечие и ги докладва на ръководителя на отдела; 8. организира съхранението и подреждането в папки на следните документи: а) годишни доклади на отдела; б) инструкции, методически указания, окръжни и заповеди, издадени от главния прокурор и заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАП; в) други разпореждания във връзка с административната дейност във ВАП; 9. изпълнява и други дейности, възложени от заместника на главния прокурор и ръководителя на отдела. Чл. 44. Във ВАП могат да бъдат назначавани прокурорски помощници при спазване на условията и реда по чл. 30. Глава осма ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СЛУЖБИТЕ ВЪВ ВАП Раздел I Специализирана администрация Чл. 45. (1) Администрацията на ВАП, организирана в служби, подпомага и осигурява осъществяването на прокурорската дейност. (2) Администрацията на ВАП включва следните служби: 1. “Регистратура”; 2. “Техническо обезпечаване”; 3. “Архив”; 4. “Деловодство” в отделите на ВАП. Раздел II Служба “Регистратура” Чл. 46. (1) В регистратурата се приемат, описват и изпращат всички книжа и документи, които постъпват или излизат от Върховна административна прокуратура, като службата: 1. приема и регистрира входящата кореспонденция; 2. разпределя и направлява постъпилата поща; 3. изпраща изходящата кореспонденция; 4. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 5. въвежда и осигурява на книжен и електронен носител информацията за входящата и изходящата кореспонденция. (2) В службата се водят следните книги: 1. азбучник; 2. входящ дневник; 3. изходящ дневник; 4. разносна книга. (3) Постъпилите в регистратурата дела, преписки, жалби, сигнали и други материали, вкл. и получените по факса и електронната поща, се завеждат с пореден номер във входящия дневник на хартиен и електронен носител. (4) На книжата, постъпили по пощата, се запазва пликът с марката и пощенското клеймо. (5) В изходящите дневници се вписват документи, които не са свързани с преписки, вписани във входящия дневник. (6) Номерацията във входящите и изходящите дневници се вписва по години. (7) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор при ВАП. Чл. 47. (1) Преписките, образувани по молби, жалби, сигнали, предложения, писма и други материали от граждани, длъжностни лица и публикации от средствата за масова информация, се разпределят по отделите от специално определени служители, като се прави съответното отбелязване в регистратурата на ВАП. (2) Преразпределението на дела и преписки между отделите се извършва от заместника на главния прокурор при ВАП, който осъществява общия контрол върху деловодната работа и опазването на документите, съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за Държавния архивен фонд. Чл. 48. Изпращането на висящи преписки и дела на други органи става само след изричното разрешение на заместника на главния прокурор при ВАП, като копия от документите се съхраняват в деловодството на отдела. Чл. 49. Кореспонденцията от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, министерства, ведомства и депутати, адресирана до заместника на главния прокурор, без да се разпечатва, незабавно се предава на началника на административната служба при ВАП срещу подпис и се регистрира след разпределението на документа по отдели. Раздел III Служба “Техническо обезпечаване” Чл. 50. (1) Служба “Техническо обезпечаване” извършва следните дейности: 1. вътрешен и външен разнос на документи; 2. компютърна обработка на прокурорските актове в изпълнение на разпорежданията на прокурорите; 3. осигурява хигиената на работните места. (2) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор при ВАП. Раздел IV Служба “Архив” Чл. 51. (1) Служба “Архив” осигурява съхранението на всички свършени дела и преписки, деловодни книги и документи на ВАП. Информацията се отразява в архивна книга за предадените дела, преписки, както и за унищожените дела и други материали, която се води отделно за всяка календарна година, на електронен и хартиен носител. (2) Службата се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор при ВАП. (3) Завеждащият административна служба “Архив”: 1. приема документи по опис за архивно запазване; 2. формира архивните дела и води отчетността им; 3. създава и поддържа справочен апарат за делата (архивните единици) и осъществява справки по тях; 4. отговаря за съхранението на документите след изтичане на срока за съхраняване на делата; 5. участва със свои представители в комисия за унищожаването на дела, преписки и документи с изтекъл срок на съхранение и осигурява изготвянето на съответните протоколи; 6. предава ценните документи и книжа в съответния държавен архив. (4) Изнасянето на дела, деловодни книги и документи от архива за послужване се допуска само след разрешение на главния прокурор или заместника на главния прокурор при ВАП. На мястото на изваденото от архива дело се поставя картон със забележка за местонахождението му. Извадените дела и документи се вписват в специална книга от служителя в архива, който е задължен да следи за връщането им. Раздел V Служба “Деловодство” в отделите Чл. 52. (1) Службата извършва следните дейности: 1. приема и описва постъпилите в отдела преписки и дела; 2. въвежда данни относно преписките и делата, както и относно входящата и изходящата кореспонденция в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; 3. разпределя новопостъпилите дела и преписки между прокурорите в отдела при спазване на принципа на случайния подбор; 4. прилага новопостъпили документи към висящите дела; 5. подготвя ежедневно доклада от и за прокурорите; 6. предоставя справки по делата и преписките; 7. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 8. подготвя за изпращане чрез регистратурата на ВАП изходящата кореспонденция; 9. подготвя и предава в служба “Архив” на ВАП приключените и подредени дела и преписки; 10. изготвя годишните сведения за дейността на съответния сектор; 11. извършва и други дейности, възложени от завеждащ отдела. (2) В службата се водят следните дневници: 1. азбучник; 2. вътрешен входящ дневник; 3. вътрешен изходящ дневник; 4. докладна книга. (3) Служба “Деловодство” се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на административния секретар при ВАП. (4) Завеждащият служба “Деловодство”: 1. подпомага съдебните служители в изпълнение на задълженията им; 2. подготвя ежедневно доклада от и за прокурорите; 3. изготвя годишните сведения за дейността на съответния сектор; 4. организира работата на службата при подготовка и предаване за архивиране на делата; 5. изпълнява и други задължения, възложени от завеждащ отдела. Чл. 53. Доколкото няма специални правила за администрацията на ВАП, се прилагат относимите правила за администрацията на ВКП. Глава девета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА В АПЕЛАТИВНИТЕ, ВОЕННО-АПЕЛАТИВНАТА, ОКРЪЖНИТЕ, ВОЕННО-ОКРЪЖНИТЕИ РАЙОННИТЕ ПРОКУРАТУРИ Раздел I Структура на администрацията Чл. 54. Администрацията на апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури включва: съдебен администратор, административен секретар, началник на административна служба и други длъжности, организирани в обща и специализирана администрация. Раздел II Съдебен администратор. Административен секретар Чл. 55. (1) Администрациите на апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури се ръководят от съдебен администратор. Той е пряко подчинен на административния ръководител на съответната прокуратура. (2) За съдебен администратор се назначава лице, което отговаря на чл. 24, ал. 2. Чл. 56. (1) Съдебният администратор: 1. планира, организира, ръководи и контролира съдебните служители; 2. отговаря за управлението на административната дейност в прокуратурата; 3. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване; 4. участва в подбора за назначаване на съдебните служители; 5. организира обучението на съдебните служители; 6. контролира спазването на трудовата дисциплина, оценява работата на съдебните служители и предлага промяна в ранговете и възнаграждението им; 7. изготвя предложение за стимулиране или налагане на дисциплинарни наказания на съдебните служители; 8. изготвя и предлага за одобрение индивидуалните длъжностни характеристики на съдебните служители; 9. отговаря за изготвянето на проекта за бюджет на съответната прокуратура; 10. организира събирането и обобщаването на статистическа информация; 11. осигурява управлението и стопанисването на помещенията на прокуратурата; 12. контролира спазването на пропускателния режим и охраната на прокуратурата; 13. организира връзките с други органи и институции и предоставянето на информация на медиите и обществеността, когато липсва медиен експерт; 14. извършва проучвания и прави предложения за административни, организационни и процедурни промени; 15. осъществява и други дейности, възложени от административния ръководител на прокуратурата в рамките на неговата ръководна функция. (2) При отсъствие на съдебния администратор той се замества от административния секретар. Чл. 57. (1) При изпълнение на функциите си съдебният администратор издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители. (2) Всеки съдебен служител може да оспори пред административния ръководител на съответната прокуратура разпореждането на съдебния администратор, с което се засягат негови права и задължения в кръга на службата му. Решението на административния ръководител на прокуратурата е задължително за съдебния администратор и за съответния съдебен служител. Чл. 58. (1) Административният секретар подпомага съдебния администратор при изпълнение на функциите му. (2) Административният секретар: 1. съблюдава спазването на трудовата дисциплина и точното изпълнение на служебните задължения на съдебните служители; 2. подпомага изготвянето и актуализирането на щатното разписание на съдебните служители; 3. организира воденето и съхраняването на служебните досиета; 4. подготвя заповедите за командировка и ползването на отпуск от прокурори и съдебни служители; 5. изготвя необходимите документи за пенсиониране; 6. по заповед на административния ръководител на прокуратурата може да води секретното деловодство; 7. води книгата за служебното ползване на документи и преписки от прокурори; 8. подрежда и съхранява всички изходящи и постъпващи документи, които не се отнасят до образувани дела, като ги подрежда в следните папки: а) годишни доклади и статистически отчети на съответната прокуратура; б) решения на Висшия съдебен съвет по кадрови и финансови въпроси; в) инструкции, методически указания, окръжни и заповеди, издадени от главния прокурор и заместниците на главния прокурор във ВКП и ВАП по организацията на работа и административната дейност; г) заповеди на административния ръководител на съответната прокуратура по организацията на работата и администрирането; 9. поддържа библиотеката на прокуратурата, когато няма длъжност библиотекар или тази длъжност не е заета; 10. изпълнява и други задължения, свързани с административното обслужване и документооборота, възложени му от административния ръководител на прокуратурата или от съдебния администратор. Чл. 59. Когато в длъжностното разписание не е предвидена длъжността “административен секретар”, а същевременно има предвидена длъжност “началник административна служба” за съответната прокуратура, съдебният служител, назначен на длъжност “началник на административна служба”, изпълнява функциите на административния секретар. Раздел III Обща администрация Чл. 60. (1) В апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури в областните центрове се създават следните общи административни звена: 1. “Финансова и стопанска дейност”; 2. “Информационно обслужване и технологии, статистика и анализ”; 3. “Техническо обезпечаване”. (2) Служба “Защита на класифицираната информация” се създава в прокуратурите, определени за организационни единици по Закона за защита на класифицираната информация, съгласно заповед на главния прокурор. Чл. 61. (1) “Финансова и стопанска дейност”: 1. подпомага административния ръководител на съответната прокуратура и съдебния администратор за правилното и законосъобразно използване на финансовите ресурси, опазване на паричните средства и стоково-материалните ценности; 2. осъществява финансово-счетоводното обслужване на прокуратурата в съответствие със Закона за счетоводството и другите нормативни актове; 3. разработва проект за годишния бюджет на прокуратурата, съобразен с указанията и методиката, утвърдени от директора на дирекция “Финансово-стопански дейности” при администрацията на главния прокурор; 4. изготвя ежемесечни и годишни оборотни ведомости; 5. изпълнява, приключва и отчита бюджетните сметки на прокуратурата; 6. изготвя годишния финансов отчет; 7. извършва плащанията във връзка с разходите за необходимата издръжка и възнагражденията на прокурори и съдебни служители; 8. води на отчет всички фондове, както и движимото и недвижимото имущество на прокуратурата; 9. осигурява съхранението на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството и вътрешните правила и инструкции; 10. осъществява материално-техническото снабдяване на прокуратурата с инвентар, организационна техника, консумативни материали и обзавеждане, извън случаите на централно снабдяване. (2) Финансово-счетоводната дейност се ръководи от главен счетоводител, който е пряко подчинен на съдебния администратор на съответната прокуратура. Чл. 62. (1) “Информационно обслужване и технологии, статистика и анализ”: 1. подпомага административния ръководител на прокуратурата и съдебния администратор при въвеждането и поддържането на информационните системи; 2. отговаря за програмното и технологично състояние на компютърната техника; 3. участва в интегрирането на информационните системи на прокуратурата в информационните системи на други ведомства; 4. обучава прокурорите и съдебните служители при работа с компютърна техника и програмни продукти; 5. подпомага административния ръководител на прокуратурата и съдебния администратор в събирането и обобщаването на статистическата информация; 6. осигурява електронната обработка на статистическите форми, изисквани от централните органи на прокуратурата, а така също и от Националния статистически институт. (2) Служба “Информационно обслужване и технологии, статистика и анализ” се ръководи от системен администратор, който е пряко подчинен на съдебния администратор на прокуратурата. Чл. 63. (1) “Техническо обезпечаване”: 1. осигурява разнасянето на документи; 2. поддържа хигиената в помещенията на прокуратурата; 3. осигурява изправен транспорт за дейността на прокуратурата; 4. осигурява срочното преминаване на автомобилите на годишен технически преглед и използването само на технически изправни автомобили; 5. контролира достъпа и пропускателния режим към сградата, предоставена на съответната прокуратура. (2) Техническите дейности се осъществяват от лица на длъжностите, посочени в НКПД. Чл. 64. (1) Служба “Защита на класифицираната информация” в съответната прокуратура се създава при условията и по реда, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, и има аналогични функции с тези на отдел “Защита на класифицираната информация” към администрацията на главния прокурор. (2) Служба “Защита на класифицираната информация” се ръководи от главен специалист, пряко подчинен на административния ръководител на прокуратурата. (3) За главен специалист се назначава лице с минимална образователна степен - средно специално образование, и не по-малко от три години трудов стаж и професионален опит. Раздел IV Специализирана администрация Чл. 65. (1) Функциите на специализирана администрация в апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури се изпълняват от служба “Регистратура и деловодство”, компютърни оператори с деловодни функции, съдебни секретари и съдебни архивари. (2) В окръжните и апелативните прокуратури могат да бъдат назначавани прокурорски помощници при спазване на условията и реда по чл. 30. Същите са пряко подчинени на административния ръководител. Чл. 66. (1) Служба “Регистратура и деловодство”: 1. приема и регистрира входящата кореспонденция; 2. изпраща изходящата кореспонденция; 3. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 4. разпределя и направлява постъпилата поща; 5. образува в дела и преписки разпределените по отдели входящи документи; 6. извършва вписвания в съответните деловодни книги; 7. подрежда новопостъпили документи към висящите дела; 8. приема, съхранява и предава по принадлежност веществените доказателства; 9. предава на прокурорите за решаване разпределения доклад; 10. следи служебно за изтичане на съответните процесуални срокове и уведомява за това прокурорите докладчици; 11. отговаря за подреждането и съхраняването на делата в деловодството; 12. изпраща обратно делата и преписките, постъпили от други прокуратури, след приключване на преписката в съответната прокуратура; 13. предоставя справки по делата и преписките; 14. подготвя и изпраща до съответната инстанция делата и преписките, по които са постъпили жалби; 15. архивира приключените дела и преписки; 16. извършва и други дейности, указани в този правилник, възложени от административния ръководител на прокуратурата, съдебния администратор или от административния секретар. (2) Деловодството във военно-окръжната прокуратура обслужва и военните следователи от същата прокуратура. (3) Служба “Регистратура и деловодство” се ръководи от завеждащ административна служба, който е пряко подчинен на съдебния администратор. Чл. 67. Компютърните оператори с деловодни функции въвеждат данни в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България относно всички преписки, досъдебни производства и относно цялата входяща и изходяща кореспонденция на прокуратурата, както и извеждат справочната информация от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България. Чл. 68. (1) Съдебните секретари подпомагат дейността на прокурорите, като извършват компютърна обработка на документите, машинопис, изготвят протоколи, удостоверения, служебни бележки и други книжа, и при необходимост въвеждат данни в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България. (2) Съдебните секретари във военно-окръжните прокуратури, освен функциите по предходната алинея, изпълняват и следните дейности: 1. изготвят протоколите за разпит; 2. водят протокол за извършените други следствени действия и го изготвят в окончателен вид; 3. изготвят писмени искания до всички учреждения, организации и служби за получаване на необходимите данни (информация), свързани със следственото дело; 4. изпълняват всички резолюции и нареждания на военния следовател по движението на следственото дело; 5. отговарят за подреждането на доказателствените материали в следственото дело, както и за съхранението и опазването на делото до окончателното му приключване; 6. прошнуроват, номерират и съставят опис на приключените следствени дела; 7. отговарят за съхранението и законосъобразното разпореждане с веществените доказателства по делата. (3) Съдебните секретари са пряко подчинени на съдебния администратор. Чл. 69. (1) Съдебният архивар съхранява всички приключени дела, преписки и деловодни книги, като ги класифицира, архивира и осигурява достъп до тях на правоимащите лица. Той осъществява следните функции: 1. приема дела, преписки и други книжа за съхраняване след приключване на работата по тях; 2. участва в комисии за установяване ценността на документите; 3. поддържа справочници към документите във вид на описи, каталози и указатели; 4. организира ползването на архивните документи, като лично извършва и изготвя всички видове справки, преписи и извлечения по предадените дела, книги и документи; 5. грижи се за опазване на архивния фонд на прокуратурата; 6. съблюдава сроковете за съхранение на документите, като докладва на административния ръководител на прокуратурата кои дела могат да бъдат унищожени и кои подлежат на архивиране в Държавния архивен фонд; 7. участва в комисията, определена да извърши физическото унищожаване на документи и дела с изтекъл срок на съхранение; 8. подготвя архивните документи за предаването им в съответния държавен архив; 9. поддържа реда на архивното помещение, като се грижи за освобождаването на място за нови дела. (2) Съдебният архивар е пряко подчинен на съдебния администратор. Раздел V Организация на работа в деловодството Чл. 70. (1) В деловодството на апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури се водят книги и дневници, съответни на действащата номенклатура на делата. (2) В деловодствата на прокуратурите, посочени в ал. 1, се поддържа и Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България. (3) Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, както и по-големите окръжни и районни прокуратури в страната могат да водят и други спомагателни книги, отразяващи дейността им. Чл. 71. (1) Постъпилите в прокуратурите документи, включително и получените по факса, се завеждат с пореден номер във входящия дневник в деловодството на съответната прокуратура. (2) При постъпване на документи, които се отнасят до образувана преписка, се прави само отбелязване в съответната графа на входящия дневник, след което се прилагат към преписката, без да им се дава нов номер. (3) На получените по пощата книжа се запазва пликът с марките и пощенското клеймо. (4) В изходящия дневник на деловодството се вписват само документи, които не са свързани с преписки, вписани във входящия дневник. (5) Номерацията във входящия и изходящия дневник се води по години. (6) Разпределението на постъпилите дела и преписки става на принципа на случайния подбор по реда, определен със заповед на административния ръководител на прокуратурата, и се отразява в докладна книга. (7) Преразпределението на преписки между прокурорите се извършва на принципа на случайния подбор при възникнала необходимост. Чл. 72. (1) Съдебните деловодители: 1. водят входящите и изходящи дневници; 2. предоставят на прокурорите материали, разпределени на принципа на случайния подбор; 3. приемат обратно преписките; 4. нанасят в дневниците информация за движението на преписките и делата; 5. въвеждат данни в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България. (2) За съдебен деловодител се назначава лице, което е български гражданин, има завършено средно образование, компютърна грамотност, не е осъждано за умишлени престъпления, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите професионални и нравствени качества. Чл. 73. (1) Деловодството на класифицираната информация в апелативните, окръжните и районните прокуратури се води от административния секретар в съответствие със специалните изисквания по Закона за защита на класифицираната информация, ако за тази дейност не е назначено съответно длъжностно лице. (2) Документите, съдържащи класифицирана информация, се вписват в отделен входящ и изходящ дневник, след което се докладват на ръководителя на прокуратурата. (3) Документи и материали, съдържащи класифицирана информация, разпределени за работа на прокурори или съдебни служители, се предават срещу подпис в дневник. (4) Право да разсекретява документи има административният ръководител на прокуратура в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. (5) Съхранението на документите, съдържащи класифицирана информация, става в метални каси, които се запечатват в края на всеки работен ден. (6) Не се допускат прехвърлянето, обработката и изпращането на класифицирана информация върху електронно-магнитни носители. (7) При получаване на класифицирана информация върху електронно-магнитни носители от други учреждения и институции движе-нието им, отчетът и съхраняването им стават по реда за материали, съдържащи класифицирана информация, след като на съответния електронно-магнитен носител се постави етикет, на който се отбелязват входящият номер от дневника и нивото на класификация. Чл. 74. (1) Кореспонденцията от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, главния прокурор, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, министерства, ведомства и депутати, адресирана до административния ръководител на прокуратурата, се регистрира, без да се разпечатва, след което незабавно се предава в кабинета на административния ръководител срещу подпис в отделна книга. (2) Административният ръководител на прокуратурата разпорежда описването на получените материали в спомагателен дневник и определя по-нататъшното им движение. Чл. 75. (1) След приключване на преписките материалите в тях се описват, подшиват, номерират и съхраняват в архива. (2) Приключени преписки, които са необходими във връзка с работата на прокурорите, могат да се изискват с резолюция, а след отпадане на нуждата се връщат в деловодството за архивиране. (3) Прилагането на материали от една преписка към друга преписка се отбелязва в съответните дневници от деловодителите. (4) При необходимост материалите по преписка да се изпратят на друга прокуратура, учреждение или орган копия от изпратените материали се оставят в деловодството. (5) Когато сигнали, молби и жалби се изпращат по компетентност на други органи или на друга прокуратура, задължително се уведомяват писмено подателите им. Чл. 76. (1) При изгубване или унищожаване на дело или преписка, преди изтичане на срока за съхранението им, съдебният администратор или административният секретар съставя акт. (2) Липсващите дела или преписки се възстановяват по разпореждане на съответния административен ръководител на прокуратура. (3) За възстановяване на делото или преписката се използват данните, които се съдържат в електронната им папка, и всички книжа, които имат отношение към делото или преписката, намиращи се в прокуратурата, в други институции и в страните. Раздел VI Съхранение на веществените доказателства Чл. 77. (1) Постъпилите в прокуратурите веществени доказателства се приемат и вписват от деловодството в книгата за веществени доказателства. (2) Приемането се извършва по данните, посочени в описния акт на органа по разследване, и се удостоверява с датирана бележка (стикер), подписана от предаващия и приемащия съдебен служител, трайно закрепена върху опаковката на доказателството. (3) Веществените доказателства се описват подробно в книгата, като се означават видът, марката, фабричният номер, броят, метражът, теглото и степента на износеност, когато това е от значение. (4) Веществените доказателства се приемат в прокуратурата, опаковани съобразно естеството им с възможност да бъдат съхранявани. Чл. 78. Върху опаковката на веществените доказателства се поставя стикер с означение на номера и годината на делото и номера, под който са вписани в книгата за веществени доказателства. Чл. 79. (1) Веществените доказателства, с изключение на парите и другите ценности, се съхраняват от деловодството в специални помещения или обезопасени шкафове. Доказателствата не могат да се ползват за цели извън процеса. (2) Парите и другите ценности се съхраняват в банков трезор. Чл. 80. Взривните вещества, огнестрелните оръжия, боеприпасите, отровните и упойващите вещества се предават за съхранение в съответното районно полицейско управление с протокол, изготвен от деловодството, съдържащ точното им описание, номерата на следственото дело и прокурорската преписка, датата на предаването и подписите на съдебните и полицейските служители, които са го извършили. Чл. 81. Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, се съхраняват и унищожават по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Чл. 82. Веществените доказателства се предоставят за експертизи с писмен протокол, изготвен от деловодството, съдържащ точното им описание, номерата на следственото дело и прокурорската преписка, датата на предаване и подписите на предаващия съдебен служител и приемащия. Чл. 83. Деловодството изпраща веществените доказателства на по-горната прокуратура само при изрично поискване, за което се съставя съответният документ. Чл. 84. (1) Веществените доказателства се проверяват всяка година от комисия, включваща съдебни служители от деловодството и председателствана от съдебния администратор или административния секретар. (2) Комисията проверява налице ли са всички веществени доказателства, правилно ли се съхраняват и има ли доказателства, по отношение на които не е направено разпореждане на прокурора или разпореждането не е изпълнено. Комисията изготвя протокол за проверката, който се съхранява в деловодството като приложение към книгата за веществени доказателства. Чл. 85. (1) Веществените доказателства, за които с постановление е разпоредено връщане на собственика или предоставяне на друга институция, се предават с протокол, съдържащ: точно описание, номерата на следственото дело и прокурорската преписка, датата на предаването и подписите на приемащото и предаващото лице. (2) Когато собственикът не потърси веществените доказателства в законоустановения срок, разпореждането с тях се осъществява по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. Чл. 86. (1) На унищожаване подлежат веществените доказателства, за които това е постановено изрично. (2) Унищожаването се извършва от комисия, назначена от ръководителя на прокуратурата, която съставя протокол. (3) В протокола се отбелязват по вид, количество и размер унищожените веществени доказателства, както и тяхното състояние. (4) Въз основа на съставения протокол се прави отбелязване в книгата за веществените доказателства. (5) Ако веществените доказателства са били унищожени или повредени поради недобро съхранение или по други причини, след постъпването им в прокуратурата съответната комисия съставя протокол за констатиране на посочените обстоятелства и го представя на административния ръководител на прокуратурата. Глава десета СТАТУТ НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Раздел I Назначаване и освобождаване Чл. 87. (1) Съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностни разписания на администрацията на Прокуратурата на РБ въз основа на класификатор на длъжностите в администрацията, издаден от Висшия съдебен съвет. (2) Броят на съдебните служители се определя от главния прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет, в рамките на бюджета на Прокуратурата на РБ. (3) Главният прокурор утвърждава броя на служителите по отделните прокуратури и учебни и почивни бази. (4) Главният прокурор назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в администрацията на главния прокурор и ръководителите на учебни и почивни бази. (5) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури и на учебните и почивни бази назначават и освобождават служителите в тях. Чл. 88. При назначаване на съдебни служители в Прокуратурата на Република България следва да се прилагат разпоредбите на чл. 107а, ал. 1 КТ. Чл. 89. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на прокуратурата, се назначава от съответния административен ръководител на органа на съдебна власт след провеждане на конкурс. (2) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет. (3) За прокурорски помощник се назначава лице, издържало конкурс за съдебен служител. (4) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност в Прокуратурата на РБ, преназначаване на същата длъжност в системата на Прокуратурата на РБ, както и при преместването на съдебен служител от друг орган на съдебната власт в Прокуратурата на РБ, конкурс не се провежда. Чл. 90. (1) Конкурсът за длъжността “главен секретар” и “съдебен администратор” се организира от главния секретар на Висшия съдебен съвет. (2) Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, която включва трима членове на Висшия съдебен съвет, представител на администрацията на Висшия съдебен съвет и главния прокурор при обявен конкурс за главен секретар и на съответния административен ръководител на прокуратура при обявен конкурс за съдебен администратор. (3) Поименният състав на комисията и нейният председател се определят със заповед на главния секретар на Висшия съдебен съвет, съобразно решение на ВСС. (4) Комисията заседава в пълния си състав и взема решения с обикновено мнозинство. (5) За заседанията си комисията води протокол, който се подписва от всички членове. Чл. 91. (1) Конкурсът за длъжността “главен секретар” и “съдебен администратор” се обявява от главния секретар на Висшия съдебен съвет с писмена заповед, в която се определят: 1. длъжността, за която се провежда конкурсът; 2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността; 3. специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени от съответния административен ръководител; 4. начинът на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите; 5. необходимите документи, мястото и срокът на подаването им; 6. общодостъпно място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса. (2) Оповестяването на конкурса се публикува с обявление в един централен ежедневник и поставяне на обявление на общодостъпното място по ал. 1, т. 6. (3) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1 и кратко описание на длъжността, съгласно типовата длъжностна характеристика. Чл. 92. (1) Конкурсът за съдебен служител извън длъжността “главен секретар” и “съдебен администратор” се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на главния прокурор, респективно съответния административен ръководител. (2) Комисията заседава в пълния си състав и взема решения с обикновено мнозинство. (3) За заседанията си комисията води протокол, който се подписва от всички членове. Чл. 93. (1) Конкурсът се обявява от съответния административен ръководител с писмена заповед, в която се определят: 1. длъжността, за която се провежда конкурсът; 2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността; 3. специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени от съответния административен ръководител; 4. начинът на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите; 5. необходимите документи, мястото и срокът на подаването им; 6. общодостъпно място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса. (2) Оповестяването на конкурса става с обявление в централен или местен ежедневник и поставяне на обявление на общодостъпното място по ал. 1, т. 6. (3) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1 и кратко описание на длъжността, съгласно типовата длъжностна характеристика. Чл. 94. (1) Кандидатите подават лично или чрез пълномощник писмено заявление за участие в конкурса. (2) Към заявлението се прилагат: 1. декларация от кандидата, че е пълнолетен български гражданин, не е оставен под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, не е лишен от правото да заема определена длъжност; 2. декларация от кандидата, че е политически неутрален; 3. копия от документи за придобита образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността; 4. копие от документите, удостоверяващи продължителността на професионалния опит и трудовия стаж; 5. свидетелство за съдимост и медицинско свидетелство; 6. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността. Чл. 95. (1) Конкурсната комисия разглежда всяко постъпило заявление, като преценява дали са представени всички необходими документи и дали те удостоверяват изпълнението на минималните и специфичните изисквания, предвидени в обявата за заемане на длъжността. (2) До участие в конкурса се допускат единствено кандидатите, които напълно отговарят на посочените в обявата изисквания. (3) Решението на комисията относно допускането до конкурса се оформя в протокол и се изготвят списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които се подписват от членовете на комисията. (4) В списъка на допуснатите кандидати се посочват датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 7 дни от изнасянето на списъка, началният час и мястото на провеждане на конкурса. (5) В списъка на недопуснатите до конкурса кандидати се посочват основанията за недопускането им. (6) Списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати се поставят на общодостъпно място в сградата на прокуратурата и се публикуват в интернет страницата (ако има такава) не по-късно от 7 дни след изтичане на срока за подаване на заявленията за участие в конкурса. (7) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. (8) Недопуснатите кандидати могат да подадат възражение до ВСС - при конкурс за длъжност “главен секретар” и “ съдебен администратор”, и до съответния административен ръководител на прокуратура в 7-дневен срок от съобщението. В 3-дневен срок ВСС, съответно ръководителят, се произнася с окончателно решение. Чл. 96. (1) Когато няма допуснати кандидати, ВСС - с решение, съответно административният ръководител - с писмена заповед, прекратява конкурсната процедура. (2) Конкурсът се провежда по обявения начин и когато допуснатият кандидат е само един. Чл. 97. (1) Въз основа на проведения конкурс комисията класира до трима от кандидатите, получили най-висок резултат. (2) Резултатът от конкурса се съобщава на участващите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. Чл. 98. (1) В 3-дневен срок от приключване на конкурса комисията представя на административния ръководител протокол от проведения конкурс и документите на класираните кандидати. (2) Трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място в конкурса. (3) По възникване на трудовото правоотношение се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Чл. 99. На назначения служител се връчва индивидуална длъжностна характеристика, съобразена с утвърдените типови длъжностни характеристики на съдебните служители. Раздел II Задължения на съдебните служители Чл. 100. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика и етичните правила на служителите. (2) Работното време на съдебните служители е от 8,30 до 17,00 ч. с половин час обедна почивка. (3) Съдебните служители са длъжни да спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задачи. (4) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината, при служебна необходимост. (5) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време. Чл. 101. (1) Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, на юридическите лица и на държавата. (2) Съдебните служители са политически неутрални при изпълнение на служебните си задължения. Чл. 102. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт. Раздел III Права на съдебните служители Чл. 103. (1) Съдебните служители имат право да получават по установения за това ред заплата, определена за заеманата длъжност. (2) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждението за ранг. Чл. 104. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния административен ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет. Чл. 105. Съдебните служители имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размери, определени от Висшия съдебен съвет. Чл. 106. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Чл. 107. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения. Чл. 108. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт. (2) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт и имат право на ежегоден профилактичен медицински преглед. Чл. 109. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта по образец, утвърден от главния прокурор, издадена от заместник на главния прокурор при ВКП - за служителите във ВКП, ВАП и администрацията на главния прокурор, или от началник отдел “Административен” при ВКП - за останалите служители. Раздел IV Атестиране, рангове, повишаване в ранг Чл. 110. Атестирането на съдебните служители има за цел: 1. установяване равнището на професионална квалификация на съдебните служители, както и съответствието й с изискванията на длъжностната характеристика; 2. справедливо възнаграждение на съдебните служители; 3. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип; 4. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие. Чл. 111. Атестирането обхваща период от една прослужена година. За съдебни служители, прослужили по-малко от 6 месеца, оценката се извършва през следващата година. Чл. 112. (1) Атестирането се извършва от комисия от трима членове, назначена от административния ръководител на съответната прокуратура, в която задължително участват прокурор, съдебният администратор или административният секретар. (2) В администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП съдебните служители се атестират от комисия от петима членове, вкл. прокурор, назначена от главния прокурор. (3) Служителите в учебните и почивните бази се атестират от комисия, назначена от главния прокурор. (4) Съдебните администратори се атестират от административния ръководител на съответната прокуратура. Чл. 113. (1) Показателите, по които се оценяват съдебните служители, са: 1. срочно и качествено изпълнение на служебните задължения - от 1 до 5 точки; 2. спазване на правилата за професионална етика - от 1 до 4 точки; 3. поведение при работа с граждани - от 1 до 4 точки; 4. способност за самостоятелна работа - от 1 до 4 точки; 5. организационни и управленски умения - от 1 до 3 точки; 6. степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове - от 1 до 3 точки; 7. възможности за комуникация - от 1 до 3 точки; 8. умения за работа в екип - от 1 до 3 точки; 9. инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата - от 1 до 3 точки; 10. оценка на прекия ръководител - от 1 до 3 точки. (2) При атестирането се вземат предвид и получените сигнали, жалби и предложения, касаещи съдебния служител. (3) Показателите и методиката за оценка се посочват във формуляр по образец, утвърден със заповед на главния прокурор. Чл. 114. Въз основа на оценките, получени по отделните показатели, атестиращият определя обща оценка, както следва: 1. оценка 1 “Изключително изпълнение” при получени от 30 до 35 точки - атестираният изключително ефективно изпълнява работата си значително над изискванията за длъжността; 2. оценка 2 “Изпълнението е над изискванията” при получени от 25 до 29 точки - атестираният редовно изпълнява работата си над изискванията за длъжността; 3. оценка 3 “Изпълнението отговаря на изискванията” при получени от 20 до 24 точки - атестираният като цяло изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминава; 4. оценка 4 “Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение” при получени от 15 до 19 точки - атестираният изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността; 5. оценка 5 “Неприемливо изпълнение” при получени от 10 до 14 точки - оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността. Чл. 115. (1) Атестиращият вписва точките по отделните показатели и общата оценка в протокола, подписва го и запознава атестирания със съдържанието му, като атестираният също го подписва. Крайната оценка по всеки показател е средноаритметичната от оценките, дадени от всеки член на атестационната комисия. (2) Резултатите от атестирането, отразени в атестационни протоколи, се представят на административния ръководител. Чл. 116. (1) Съдебните служители от апелативните, военно-апелативната, окръжните, военно-окръжните и районните прокуратури, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до административния ръководител на съответната прокуратура в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра. (2) Съдебните служители от администрацията на главния прокурор, ВКП и ВАП, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до главния прокурор в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра. (3) Съдебните служители от учебните и почивните бази, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до съответния административен ръководител в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра. Чл. 117. Административният ръководител, съответно главният прокурор, се произнасят в 7-дневен срок по възражението с мотивирана оценка. Те могат да потвърдят или да повишат с една степен общата оценка. Чл. 118. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител. (2) Ранговете на съдебните служители имат пет степени, подредени в йерархичен ред, като най-ниският ранг е V (пети), а най-високият - I (първи). (3) Притежаването на по-висок ранг е условие за възнаграждение с по-висок размер, определен от Висшия съдебен съвет. Чл. 119. (1) Съдебните служители се повишават в ранг при три последователни оценки не по-ниски от “оценка 2”. (2) Предсрочно повишаване в ранг може да се извърши извън установения срок при оценка 1 - “изключително изпълнение”. (3) Повишаването в ранг се извършва със заповед на съответния административен ръководител. Чл. 120. (1) При първоначално назначаване съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен по класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт. (2) При преназначаване на съдебен служител в Прокуратурата на РБ на друга длъжност се запазва придобитият ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг. (3) При преминаване от един орган на съдебната власт в друг съдебният служител запазва придобития ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. За неуредените въпроси относно трудовоправния статут на съдебните служители се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. § 2. За длъжности, за които няма типови длъжностни характеристики по този правилник, административният ръководител на съответната структура допълнително утвърждава типови и индивидуални длъжностни характеристики. § 3. Заварените на длъжност съдебен администратор, както и на други длъжности за съдебни служители, които не отговарят на изискванията за образование и/или стаж, съгласно класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт, запазват длъжността, която заемат. § 4. Този правилник се приема на основание чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт и е съгласуван с министъра на правосъдието. § 5. Този правилник отменя Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България (ДВ, бр. 3 от 2007 г.). Представляващ ВСС: Ан. Мингова
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на Изменение No 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие УКАЗ No 104 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Изменение No 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, приет от ХL Народно събрание на 23 април 2009 г. Издаден в София на 27 април 2009 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за ратифициране на Изменение No 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие Член единствен. Ратифицира Изменение No 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, подписано на 2 декември 2008 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 23 април 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Любен Корнезов
bg	legislation	Bulgaria	Конвенция за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк КОНВЕНЦИЯ за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 25 януари 2012 г. – ДВ, бр. 11 от 2012 г. В сила за Република България от 20 юни 2012 г.) Договарящите се държави, Действайки в изпълнение на Резолюция 896 (IХ), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 4 декември 1954 г., Считайки за желателно да бъдат намалени случаите на лица без гражданство чрез международно споразумение, се споразумяха за следното: Член 1 1. Договарящите се държави предоставят своето гражданство на лице, родено на тяхна територия, което иначе би било без гражданство. Такова гражданство се предоставя: а) по рождение, по закон, или б) по молба до съответните власти, подадена от заинтересованото лице или от негово име в съответствие с националното законодателство; като се отчитат разпоредбите на точка 2 на този член, такава молба не може да бъде отклонена. Договарящите се държави, които предвиждат в законодателството си предоставяне на своето гражданство в съответствие с буква „б“ на тази точка, могат също така да предвидят предоставянето на своето гражданство по закон на такава възраст и при такива условия, каквито могат да бъдат определени от националното законодателство. 2. Договарящите се държави могат да поставят предоставянето на своето гражданство съгласно буква „б“ на точка 1 на този член в зависимост от едно или няколко от следните условия: а) молбата се подава в течение на период, определен от договарящата се държава, който започва не по-късно от осемнадесетгодишна възраст и завършва не по-рано от двадесет и една година, но така, че заинтересованото лице да разполага поне с една година, в течение на която то да може само да подаде молба, без да е необходимо да получава законно разрешение за това; б) заинтересованото лице да е имало постоянно местожителство на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, който може да бъде определен от тази държава при условие, че този период не превишава пет години непосредствено преди подаването на молбата, или общо десет години; в) заинтересованото лице не е било осъждано за престъпление против националната сигурност и не е било осъждано за престъпление на лишаване от свобода за пет или повече години; г) заинтересованото лице никога не е имало гражданство. 3. Независимо от разпоредбите на точка 1, буква „б“ и точка 2 на този член дете, родено в брак на територията на една от договарящите се държави, чиято майка е гражданка на тази държава, придобива по рождение това гражданство, ако иначе би било без гражданство. 4. Всяка договаряща се държава предоставя своето гражданство на лице, което иначе би било без гражданство и което не е в състояние да получи гражданството на договарящата се държава, на чиято територия то се е родило, тъй като е преминало възрастта, необходима за подаване на молба, или не отговаря на изискваните условия за местожителство, ако един от родителите в момента на раждането на това лице е бил гражданин на първата спомената договаряща се държава. Ако родителите на заинтересованото лице не са имали едно и също гражданство в момента на неговото раждане, то въпросът за това, дали неговото гражданство трябва да следва гражданството на неговия баща или това на неговата майка, се решава от закона на такава договаряща се държава. Ако за получаването на такова гражданство е необходимо подаването на молба, тя трябва да бъде подадена до съответните власти от молителя или от негово име в съответствие с националното законодателство. Като се отчитат разпоредбите на точка 5 на този член, такава молба не трябва да бъде отклонена. 5. Всяка договаряща се държава може да постави предоставянето на своето гражданство в съответствие с разпоредбите на точка 4 от този член в зависимост от едно или няколко от следните условия: а) молбата се подава, преди молителят да е достигнал възрастта, определена от договарящата се страна, която не трябва да бъде по-малко от двадесет и три години; б) заинтересованото лице е живяло обичайно на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, непосредствено предшестващ подаването на молбата, който може да бъде установен от тази държава, но не превишава три години; в) заинтересованото лице никога не е имало гражданство. Член 2 Подхвърлено дете, намерено на територията на договаряща се държава, се счита, ако отсъства доказателство за противното, за родено на тази територия от родители, имащи гражданството на тази държава. Член 3 За целите на определяне на задълженията на договарящите се държави по тази конвенция раждане на борда на кораб или във въздухоплавателно средство се счита, в зависимост от случая, за станало на територията на държавата, под чийто флаг плава този кораб, или на територията на държавата, където е регистрирано въздухоплавателното средство. Член 4 1. Всяка договаряща се държава предоставя своето гражданство на лице, което не се е родило на нейна територия и което иначе би било без гражданство, ако в момента на раждането на лицето един от неговите родители е имал гражданството на тази държава. Ако в момента на неговото раждане родителите на лицето не се имали еднакво гражданство, въпросът за това, дали гражданството на заинтересованото лице трябва да следва гражданството на бащата или това на майката, се определя от националното законодателство на такава договаряща се държава. В съответствие с разпоредбите на тази точка гражданство се предоставя: а) по рождение, по закон, или б) по молба до съответните власти от заинтересованото лице или от негово име в съответствие с националното законодателство; като се спазват разпоредбите на точка 2 на този член, такива молби не трябва да бъдат отклонявани. 2. Всяка договаряща се държава може да постави предоставянето на своето гражданство съгласно разпоредбите на точка 1 на този член в зависимост от едно или няколко от следните условия: а) молбата се подава, преди молителят да е достигнал възрастта, определена от договарящата се страна, която не трябва да бъде по-малко от двадесет и три години; б) заинтересованото лице е живяло обичайно на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, непосредствено предшестващ подаването на молбата, който може да бъде установен от тази държава, но не превишава три години; в) заинтересованото лице не е било осъждано за престъпление против държавната сигурност; г) заинтересованото лице никога не е имало гражданство. Член 5 1. Ако законодателството на една договаряща се държава предвижда загуба на гражданството вследствие на промяна в личния статут, такава, като: сключване на брак, прекратяване на брак, узаконяване на извънбрачно дете, признаване или осиновяване на дете, такава загуба на гражданството възниква при условие на наличие или придобиване на друго гражданство. 2. Ако съгласно законодателството на договаряща се държава извънбрачно дете загубва гражданството на тази държава вследствие на признаването на роднински връзки, на това дете се предоставя възможност да възстанови това си гражданство, като подаде писмена молба до съответните власти; условията, определящи подаването на такава молба, не трябва да бъдат по-строги от условията, изложени в точка 2 на член 1 от тази Конвенция. Член 6 Ако законодателството на договаряща се държава предвижда загуба на гражданството на тази държава от съпруг(а) или децата на едно лице вследствие на загубата или лишаването на това лице от гражданство, такава загуба възниква при условие на наличие или придобиване на друго гражданство. Член 7 1. а) Ако законодателството на договаряща се държава предвижда загуба или отказване от гражданство, такова отказване води до загуба на гражданство само ако заинтересованото лице има или придобива друго гражданство. б) Разпоредбите на подточка „а“ на тази точка не се прилагат в случаите, когато тяхното приложение би било в противоречие с принципите, изложени в членове 13 и 14 на Всеобщата декларация за правата на човека, одобрена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. 2. Гражданин на договаряща се държава, който моли за натурализация в чужда страна, не губи гражданството си, освен когато получава гражданството на тази чужда страна или му е дадено уверение, че ще го получи. 3. Като се спазват разпоредбите на точки 4 и 5 на този член, гражданин на договаряща се държава не губи гражданството си, при което би станал лице без гражданство, вследствие на отпътуване, пребиваване в чужбина, пропуск да се регистрира или на друго подобно основание. 4. Ако натурализирано лице не декларира пред съответните власти намерението си да запази своето гражданство, то може да го загуби в резултат на това, че е живяло в чужбина в течение на период от време, законодателно определен от засегнатата договаряща се държава, но не по-малък от седем последователни години. 5. Ако гражданин на договаряща се държава е роден извън нейната територия, тази държава може законодателно да обуслови запазването на нейното гражданство от това лице една година след като то достигне пълнолетие или от това, дали то живее на нейна територия по това време, или дали е регистрирано пред съответните власти. 6. С изключение на обстоятелствата, изброени в този член, едно лице не губи гражданството на договаряща се държава, ако това би гнаправило направило лице без гражданство, независимо от това, че такава загуба не е изрично забранена с друга разпоредба на тази Конвенция. Член 8 1. Договарящите се държави не лишават, ако това лишаване би гнаправило направило лице без гражданство. 2. Независимо от разпоредбите на точка 1 на този член едно лице може да бъде лишено от гражданството на договаряща се страна: а) при обстоятелствата, при които в съответствие с точки 4 и 5 на член 7 се допуска загуба на гражданство от лицето; б) в случаите, когато гражданството е било получено чрез заблуда или измама. 3. Независимо от разпоредбите на точка 1 на този член всяка от договарящите се страни може да си запази правото да лишава лице от неговото гражданство, ако по време на подписването, ратифицирането или присъединяването тя си запази това право по силата на едно и няколко от следните условия, съществували по това време в нейното законодателство: а) в противоречие с дълга си за вярност към договарящата се държава лицето: i) игнорирайки пряката забрана на договарящата се държава, оказва или продължава да оказва услуги на друга държава или е получавало и продължава да получава възнаграждение от друга държава, или ii) се е държало по начин, нанасящ сериозна вреда на интересите на държавата; б) лицето се е заклело или е направило официална декларация за вярност към друга държава, или е дало определени доказателства за своята решимост да се откаже от своята вярност към договарящата се държава. 4. Договарящата се държава няма да упражнява властта си да лишава от гражданство съгласно точки 2 и 3 на този член, освен когато тя действа в съответствие със закон, в който трябва да е предвидено правото на лицето да бъде изслушано безпристрастно от съд или друг независим орган. Член 9 Договарящите се държави не могат да лишават лице или група от лица от тяхното гражданство на расови, етнически, религиозни или политически основания. Член 10 1. Всеки договор между договарящите се държави, предвиждащ предаване на територия, трябва да съдържа разпоредби, които да гарантират, че никое лице няма да стане лице без гражданство вследствие на предаването. Всяка от договарящите се страни трябва да направи всичко възможно, за да гарантира, че всеки такъв договор, сключен от нея, с държава, която не е страна по тази конвенция, съдържа такива разпоредби. 2. При отсъствие на такива разпоредби договарящата се държава, на която се предава територия или която по друг начин получава територия, дава своето гражданство на лица, които иначе биха станали лица без гражданство в резултат на предаването или получаването на територия. Член 11 Договарящите се държави съдействат колкото се може по-рано след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване за създаването в рамките на Организацията на обединените нации на такъв орган, към който лице, което претендира да се възползва от разпоредбите на тази Конвенция, може да се обърне за разглеждане на неговото искане или за помощ, за да представи това искане пред съответните органи. Член 12 1. По отношение на договарящи се държави, които не предоставят съгласно точка 1 на член 1 или член 4 на тази Конвенция своето гражданство по рождение по силата на закона, разпоредбите на точка 1 на член 1 или член 4 се прилагат в зависимост от случая по отношение на лица, родени както преди, така и след влизането на Конвенцията в сила. 2. Разпоредбите на точка 4 на член 1 на тази Конвенция се прилагат по отношение на лица, родени както преди, така и след влизането й в сила. 3. Разпоредбите на член 2 на тази Конвенция се прилагат само по отношение на подхвърлени деца, намерени на територията на договаряща се държава след влизането на Конвенцията в сила за тази държава. Член 13 Тази Конвенция не трябва да се тълкува като засягаща каквито и да било разпоредби, които са по-благоприятни за намаляването на случаите на лица без гражданство, съдържащи се в законите на договарящите се държави, които са в сила или ще влязат в сила, или се съдържат в други конвенции, договори или споразумения, които са в сила или които ще влязат в сила между две или няколко договарящи се държави. Член 14 Всички спорове между договарящите се държави относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция, които не могат да бъдат решени по друг начин, се предават в Международния съд по искане на която и да е от страните по спора. Член 15 1. Тази Конвенция се прилага по отношение на всички несамоуправляващи се, подопечни, колониални и други територии неметрополии, за международните отношения на които носи отговорност някоя от договарящите се държави; заинтересованата договаряща се страна, като се спазват разпоредбите на точка 2 на този член, декларира по време на подписването, ратифицирането или присъединяването териториите неметрополии или териториите, по отношение на които тази конвенция се прилага „ipso facto“ в резултат на такова подписване, ратифициране и присъединяване. 2. В случаите, когато за целите на определяне на гражданството една територия неметрополия не се приравнява с територията на метрополията, или в случаите, когато за прилагането на Конвенцията към тази територия конституционните закони или практика на договарящата се държава или на територията неметрополия изискват предварителното съгласие на територията неметрополия, тази договаряща се държава трябва да положи усилия да осигури необходимото съгласие на територията неметрополия в течение на дванадесет месеца от датата на подписването на Конвенцията от тази договаряща се държава; когато такова съгласие е получено, договарящата се държава съобщава това на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Тази Конвенция се прилага по отношение на територията или териториите, посочени в такива съобщения, от момента на тяхното получаване от Генералния секретар. 3. След изтичането на дванадесетмесечния период, посочен в точка 2 на този член, посочените договарящи се страни съобщават на Генералния секретар резултата от консултациите с тези територии неметрополии, за чиито международни отношения те отговарят и които не са дали съгласието си за прилагането на тази Конвенция. Член 16 1. Тази Конвенция е открита за подписване в седалището на Организацията на обединените нации от 30 август 1961 г. до 31 май 1962 г. 2. Тази Конвенция е открита за подписване от името на: а) държавите – членки на ООН; б) всяка друга държава, поканена да участва в конференцията на ООН по премахването и намаляването на случаите на лица без гражданство в бъдеще; в) държави, които Общото събрание на ООН е поканило да подпишат или да се присъединят към Конвенцията. 3. Тази Конвенция подлежи на ратифициране и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на ООН. 4. Тази Конвенция е открита за присъединяване от държавите, посочени в точка 2 на този член. Присъединяването се извършва с предаването на документ за присъединяване на Генералния секретар на ООН. Член 17 1. При подписването, ратифицирането или присъединяването държавите могат да правят резерви по отношение на членове 11, 14 или 15. 2. Не се допускат други резерви към тази Конвенция. Член 18 1. Тази Конвенция влиза в сила две години след датата на депозиране на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване. 2. За всяка държава, ратифицираща или присъединяваща се към Конвенцията след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване, Конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден от датата на депозиране на ратификационния документ или документ за присъединяване от съответната държава или в деня, когато тази Конвенция влиза в сила съгласно разпоредбите на точка 1 на този член, в зависимост от това, коя дата е по-късна. Член 19 1. Всяка договаряща се държава може да денонсира по всяко време тази Конвенция чрез писмено съобщение до Генералния секретар на ООН. Денонсирането влиза в сила за заинтересованата договаряща се държава една година след датата на получаване на съобщението от Генералния секретар. 2. В случаите, когато в съответствие с разпоредбите на член 15 тази Конвенция започва да се прилага по отношение на територия неметрополия на договаряща се държава, тази държава може по всяко време след това със съгласието на посочената територия да съобщи на Генералния секретар на ООН за денонсирането на Конвенцията само по отношение на тази територия. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на такова съобщение от Генералния секретар, който уведомява всички останали договарящи се страни за съобщението и за датата на неговото получаване. Член 20 1. Генералният секретар на ООН съобщава на членовете на Организацията и на държавите, които не са нейни членове, споменати в член 16, следните данни: а) за подписването, ратифицирането и присъединяването към Конвенцията съгласно член 16; б) за резервите в съответствие с член 17; в) за датата, на която тази Конвенция влиза в сила в съответствие с член 18; г) за денонсирането съгласно член 19. 2. Най-късно след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване Генералният секретар на ООН трябва да постави на вниманието на Общото събрание въпроса за създаването на органа, предвиден в член 11. Член 21 Тази Конвенция подлежи на регистриране при Генералния секретар на ООН в деня на нейното влизане в сила. В уверение на което долуподписаните пълномощни представители подписаха тази Конвенция. Съставена в Ню Йорк на тридесети август 1961 г. в един екземпляр, като китайският, английският, френският, руският и испанският текст на този екземпляр имат еднаква сила. Този екземпляр се депозира в архивите на ООН, като заверени копия от него се изпращат от Генералния секретар на ООН на всички членове на Организацията и на държавите, които не са членки, посочени в член 16 на тази Конвенция.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 39 от 2009 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за правоспособност на пилоти, свидетелства за авиационни учебни центрове, обучаващи пилоти, и свидетелства за медицинска годност на авиационен персонал – пилоти, в съответствие с изискванията на JAR-FCL 1, JAR-FCL 2 и JAR-FCL 3 и контрола върху тях, и за националните правила за пилотите на въздухоплавателни средства, извън уредените в JAR-FCL МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 39 от 2009 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за правоспособност на пилоти, свидетелства за авиационни учебни центрове, обучаващи пилоти, и свидетелства за медицинска годност на авиационен персонал – пилоти, в съответствие с изискванията на JAR-FCL 1, JAR-FCL 2 и JAR-FCL 3 и контрола върху тях, и за националните правила за пилотите на въздухоплавателни средства, извън уредените в JAR-FCL (обн., ДВ, бр. 14 от 2009 г.; попр., бр. 15 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.) § 1. В чл. 25, ал. 1 думите „JAR-STD“ се заменят с „изискванията на Обединените авиационни власти за полетни симулатори – JAR-FSTD“. § 2. Приложение No 10 към чл. 25, ал. 1 се заменя с ново, което ще бъде обнародвано като притурка към „Държавен вестник“. Министър: Ивайло Московски
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2014 г.; изм., бр. 60 от 2014 г.) § 1. В чл. 32 ал. 1 се изменя така: „(1) Финансова помощ по мярката по чл. 31, ал. 1 могат да получат: 1. търговски дружества; 2. професионални организации; 3. организации на производители на лозаро-винарски продукти, признати в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) No 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) No 922/72, (ЕИО) No 234/79, (ЕО) No 1037/2001 и (ЕО) No 1234/2007 на Съвета (Регламент (ЕС) No 1308/2013); 4. междупрофесионални организации по чл. 5 от Закона за виното и спиртните напитки; 5. държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса.“ § 2. Създава се чл. 32а: „Чл. 32а. (1) Организациите на производители по чл. 32, ал. 1, т. 3 се признават, когато имат не по-малко от 7 членове и всяка година предлагат на пазара лозаро-винарска продукция на стойност не по-малко от 200 000 лв. (2) Организациите на производители кандидатстват за признаване, като подават в централното управление на ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, към което прилагат: 1. устройствен акт на организацията, отговарящ на изискванията на чл. 153 от Регламент (ЕС) No 1308/2013; 2. доказателства за правилното изпълнение на своята дейност по смисъла на чл. 154, т. 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) No 1308/2013, включващи: а) списък на членовете на организацията; б) последен счетоводен отчет с всички приложения към него или начален счетоводен баланс; в) счетоводни документи, доказващи годишната стойност на предлаганата на пазара продукция по ал. 2; г) декларация, че организацията няма господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 20 от Закона за защита на конкуренцията. (3) Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва проверка на заявлението по ал. 2 в едномесечен срок от подаването му. (4) Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва проверка за спазване изискванията на Регламент (ЕС) No 1308/2013, включително на изискването по чл. 154, параграф 1, буква „в“ от същия регламент, и изготвя предложение до министъра на земеделието и храните за одобрение или отхвърляне на заявлението. (5) Министърът на земеделието и храните издава заповед за признаване на организацията на производители или за мотивиран отказ в срока, указан в чл. 154, т. 4, буква „а“ от Регламент (ЕС) No 1308/2013, който започва да тече от датата на подаването на заявлението. (6) Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва ежегодни проверки на признатите организации на производители съгласно чл. 154, параграф 4, буква „б“ от Регламент (ЕС) No 1308/2013 и при констатиране на неспазване или нередности по чл. 154, параграф 4, буква „в“ от същия регламент предлагат на министъра на земеделието и храните отнемане на признаването.“ § 3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 44: „44. „Професионална организация“ е юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което обединява производители или производители и търговци на вина със ЗНП, ЗГУ или на сортови вина без ЗНП и ЗГУ и за което е изпълнено поне едно от следните условия: 1. създадено е най-малко две години преди подаването на проектното предложение; 2. неговите членовете са произвели най-малко 20 % от годишно произведените в България вина, обект на проекта (вина със ЗГУ, ЗНП или сортови вина без ЗНП и ЗГУ).“ Министър: Васил Грудев
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София-град, ІІ отделение, 53 състав, на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за устройство на територията съобщава, че по жалба от Религиозна институция на „Свидетелите на Йехова в България“, София, е образувано адм. д. No 8049/2020 г., насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 24.11.2020 г. от 10,20 ч., предметът на оспорване е искане прогласяване нищожност на Решение No 387 на Столичния общински съвет от 27.06.2019 г. за одобряване на проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) на м. Ж.к. Люлин – център и м. Ж.к. Люлин – главен център и план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ към него, в граници: бул. Панчо Владигеров, бул. Царица Йоанна и бул. Джавахарлал Неру, район „Люлин“, в частта относно УПИ У1-819, кв. 13, м. Люлин център, с идентификатор 68134.4360. 819, със следното: „Определението подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“ Заинтересованите лица, които са собственици или носители на вещни права върху недвижимите имоти, предмет на оспорването, могат да се конституират само като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване в „Държавен вестник“ на настоящото съобщение чрез подаване на заявление до съда, което съдържа: 1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани; 2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; 3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. номер на делото; 5. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал; 6. заявление, че заинтересованото лице желае да бъде конституирано в производството като ответник; 7. подпис на заявителя. Към заявлението се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересовано лице на заявителя. Със заявлението е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадена искова молба.
bg	legislation	EU	24.9.2018 BG Официален вестник на Европейския съюз L 239/21 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1282 НА КОМИСИЯТА от 21 септември 2018 година за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки (нотифицирано под номер C(2018) 6256) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 2002/99/EО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (3), и по-специално член 4, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) С Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията (4) се определят мерки за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки, където са били потвърдени случаи на болестта при домашни или диви свине („засегнатите държави членки“). В части I—IV от приложението към посоченото решение за изпълнение се изброяват определени области в засегнатите държави членки, разграничени в зависимост от степента на риска въз основа на епидемиологичната обстановка по отношение на тази болест, и се определят техните граници. Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС е изменяно неколкократно, за да бъдат взети предвид промените в епидемиологичната обстановка във връзка с африканската чума по свинете в Съюза, които промени бе необходимо да бъдат отразени в посоченото приложение. Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС бе последно изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1205 на Комисията (5) след неотдавнашни случаи на африканска чума по свинете в Латвия, Литва, Полша и Румъния. (2) Рискът от разпространение на африканската чума по свинете при дивите животни е свързан с естественото бавно разпространение на болестта сред популациите от диви свине, както и с рисковете, свързани с дейността на човека, както е видно от наскоро възникналата в Съюза епидемиологична обстановка във връзка с тази болест и както е документирано от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в научното становище на Експертната група по въпросите на здравето на животните и хуманното отношение към тях, публикувано на 14 юли 2015 г., в научния доклад на ЕОБХ относно епидемиологичния анализ на африканската чума по свинете в прибалтийските държави и в Полша, публикуван на 23 март 2017 г. и в научния доклад на ЕОБХ относно епидемиологичния анализ на африканската чума по свинете в прибалтийските държави и в Полша, публикуван на 8 ноември 2017 г. (6). (3) След датата на приемане на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1205 епидемиологичната обстановка в Съюза по отношение на африканската чума по свинете претърпя развитие и вече има други случаи на тази болест, които трябва да бъдат отразени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. (4) През август 2018 г. бяха констатирани две огнища на африканска чума по свинете при домашни свине в окръг Marijampolė в Литва. Тези огнища на африканска чума по свинете при домашни свине представляват повишено ниво на риска, което следва да бъде отразено в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Поради това тези области в Литва, засегнати от африканска чума по свинете, сега следва да бъдат включени в списъка в част III от посоченото приложение, вместо в част II от него. (5) През август 2018 г. бяха констатирани две огнища на африканска чума по свинете при диви свине в окръзите Elbląg и Kętrzyński в Полша. Тези случаи на африканска чума по свинете при диви свине представляват повишено ниво на риска, което следва да бъде отразено в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Поради това тези области в Полша, засегнати от африканска чума по свинете, сега следва да бъдат включени в списъка в част II от посоченото приложение, вместо в част I от него. (6) С цел да бъдат взети под внимание най-актуалнотите промени на епидемиологичната обстановка по отношение на африканската чума по свинете в Съюза и да се предприемат изпреварващи мерки за ограничаване на рисковете, свързани с разпространението на болестта, следва да се определят границите на нови, достатъчно големи по обхват, области в Литва и Полша, които са изложени на повишен риск, и те да бъдат надлежно включени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Като се има предвид, че в част III от приложението към посоченото решение са изброени областите, в които ситуацията продължава да бъде променлива с непредсказуема посока на развитие, при включването на зони в посочената част следва да се обърне дължимото внимание на околните райони. Поради това приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС следва да бъде съответно изменено. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС се заменя с текста на приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите членки. Съставено в Брюксел на 21 септември 2018 година. За Комисията Vytenis ANDRIUKAITIS Член на Комисията (1) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. (2) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. (3) ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11. (4) Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г. относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и за отмяна на Решение за изпълнение 2014/178/ЕС (ОВ L 295, 11.10.2014 г., стр. 63). (5) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1205 на Комисията от 27 август 2018 г. за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки (ОВ L 218, 28.8.2018 г., стр. 1). (6) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015;13(7):4163. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2017;15(3):4732. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2017;15(11):5068. ПРИЛОЖЕНИЕ Приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС се заменя със следното: „ ПРИЛОЖЕНИЕ ЧАСТ I 1. Чешката република Следните области в Чешката република: — okres Uherské Hradiště, — okres Kroměříž, — okres Vsetín, — katastrální území obcí v okrese Zlín: — Bělov, — Biskupice u Luhačovic, — Bohuslavice nad Vláří, — Brumov, — Bylnice, — Divnice, — Dobrkovice, — Dolní Lhota u Luhačovic, — Drnovice u Valašských Klobouk, — Halenkovice, — Haluzice, — Hrádek na Vlárské dráze, — Hřivínův Újezd, — Jestřabí nad Vláří, — Kaňovice u Luhačovic, — Kelníky, — Kladná-Žilín, — Kochavec, — Komárov u Napajedel, — Křekov, — Lipina, — Lipová u Slavičína, — Ludkovice, — Luhačovice, — Machová, — Mirošov u Valašských Klobouk, — Mysločovice, — Napajedla, — Návojná, — Nedašov, — Nedašova Lhota, — Nevšová, — Otrokovice, — Petrůvka u Slavičína, — Pohořelice u Napajedel, — Polichno, — Popov nad Vláří, — Poteč, — Pozlovice, — Rokytnice u Slavičína, — Rudimov, — Řetechov, — Sazovice, — Sidonie, — Slavičín, — Smolina, — Spytihněv, — Svatý Štěpán, — Šanov, — Šarovy, — Štítná nad Vláří, — Tichov, — Tlumačov na Moravě, — Valašské Klobouky, — Velký Ořechov, — Vlachova Lhota, — Vlachovice, — Vrbětice, — Žlutava. 2. Естония Следните области в Естония: — Hiiu maakond. 3. Унгария Следните области в Унгария: — Borsod-Abaúj-Zemplén megye 650100, 650200, 650300, 650400, 650500, 650600, 650700, 650800, 651000, 651100, 651200, 652100, 652200, 652300, 652400, 652500, 652601, 652602, 652603, 652700, 652800, 652900 és 653403 kódszámúvalamint 656100, 656200, 656300, 656400, 656701, 657010, 657100, 657400, 657500, 657600, 657700, 657800, 657900, 658000, 658100, 658201, 658202, 658310, 658401, 658402, 658403, 658404, 658500, 658600, 658700, 658801, 658802, 658901, 658902, 659000, 659100, 659210, 659220, 659300, 659400, 659500, 659601, 659602, 659701, 659800, 659901, 660000, 660100, 660200, 660400, 660501, 660502, 660600 és 660800 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Hajdú-Bihar megye 900850, 900860, 900930, 900950 és 903350 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Heves megye 700150, 700250, 700260, 700350, 700450, 700460, 700550, 700650, 700750, 700850, 702350, 702450, 702550, 702750, 702850, 703350, 703360, 703450, 703550, 703610, 703750, 703850, 703950, 704050, 704150, 704250, 704350, 704450, 704550, 704650, 704750, 704850, 704950, 705050, 705250, 705350, 705510 és 705610 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Jász-Nagykun-Szolnok megye 750150, 750160, 750250, 750260, 750350, 750450, 750460, 750550, 750650, 750750, 750850, 750950 és 750960 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Nógrád megye 550110, 550120, 550130, 550210, 550310, 550320, 550450, 550460, 550510, 550610, 550710, 550810, 550950, 551010, 551150, 551160, 551250, 551350, 551360, 551450, 551460, 551550, 551650, 551710, 551810, 551821, 552010, 552150, 552250, 552350, 552360, 552450, 552460, 552520, 552550, 552610, 552620, 552710, 552850, 552860, 552950, 552960, 552970, 553110, 553250, 553260 és 553350 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Pest megye 571250, 571350, 571550, 571610, 571750, 571760, 572350, 572550, 572850, 572950, 573360 és 573450 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Szabolcs-Szatmár-Bereg megye 850150, 850250, 850260, 850350, 850450, 850550, 850650, 850850, 851851, 851852, 851950, 852050, 852150, 852250, 852350, 852450, 852550, 852750, 853560, 853650, 853751, 853850, 853950, 853960, 854050, 854150, 854250, 854350, 855250, 855350, 855450, 855460, 855550, 855650, 855660, 855750, 855850, 855950, 855960, 856012, 856050, 856150, 856250, 856260, 856850, 856950, 857050, 857150, 857350, 857450 és 857550. 4. Латвия Следните области в Латвия: — Aizputes novads, — Alsungas novads, — Kuldīgas novada Gudenieku, Turlavas un Laidu pagasts, — Pāvilostas novada Sakas pagasts un Pāvilostas pilsēta, — Priekules novads, — Skrundas novada Rudbāržu pagasts, — Stopiņu novada daļa, kas atrodas uz rietumiem no autoceļa V36, P4 un P5, Acones ielas, Dauguļupes ielas un Dauguļupītes, — Ventspils novada Jūrkalnes pagasts. 5. Литва Следните области в Литва: — Jurbarko rajono savivaldybė: Eržvilko, Smalininkų ir Viešvilės seniūnijos, — Kelmės rajono savivaldybė: Kelmės, Kelmės apylinkių, Kražių, Kukečių, Liolių, Pakražančio, Šaukėnų seniūnijos, Tytyvėnų seniūnijos dalis į vakarus ir šiaurę nuo kelio Nr. 157 ir į vakarus nuo kelio Nr. 2105 ir Tytuvėnų apylinkių seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr. 157 ir į vakarus nuo kelio Nr. 2105, ir Vaiguvos seniūnijos, — Mažeikių rajono savivaldybė: Sedos, Šerkšnėnų ir Židikų seniūnijos, — Pagėgių savivaldybė, — Plungės rajono savivaldybė, — Raseinių rajono savivaldybė: Girkalnio ir Kalnūjų seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr A1, Nemakščių, Paliepių, Raseinių, Raseinių miesto ir Viduklės seniūnijos, — Rietavo savivaldybė, — Šakių rajono savivaldybė: Barzdų, Griškabūdžio, Kriūkų, Kudirkos Naumiesčio, Lekėčių, Lukšių, Sintautų, Slavikų, Sudargo ir Žvirgždaičių seniūnijos, — Šilalės rajono savivalybė, — Šilutės rajono savivaldybė: Juknaičių, Kintų, Šilutės ir Usėnų seniūnijos, — Tauragės rajono savivaldybė, 6. Полша Следните области в Полша: w województwie warmińsko-mazurskim: — gmina Stare Juchy w powiecie ełckim, — gminy Dubeninki, Gołdap i część gminy Banie Mazurskie położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 w powiecie gołdapskim, — gmina Pozezdrze i część gminy Węgorzewo położona na położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowo-wschodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 650, a następnie na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 63 do skrzyżowania z drogą biegnącą do miejscowości Przystań i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Przystań, Pniewo, Kamionek Wielki, Radzieje, Dłużec w powiecie węgorzewskim, — gmina Ruciane – Nida i część gminy Pisz położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 58 oraz miasto Pisz w powiecie piskim, — gminy Giżycko z miastem Giżycko, Kruklanki, Miłki, Wydminy i Ryn w powiecie giżyckim, — gmina Mikołajki w powiecie mrągowskim, — gmina Bisztynek w powiecie bartoszyckim, — gminy Kętrzyn z miastem Kętrzyn i Reszel w powiecie kętrzyńskim, — gmina Kolno w powiecie olsztyńskim, — część gminy Lidzbark Warmiński położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 biegnącą od wschodniej granicy gminy do wschodniej granicy miasta Lidzbark Warmiński, na południe i zachód od granic miasta Lidzbark Warmiński i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 511, miasto Lidzbark Warmiński, Lubomino, Orneta i część gminy Kiwity położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 w powiecie lidzbarskim, — gminy Elbląg, Godkowo, Pasłęk i część gminy Tolkmicko niewymieniona w części II załącznika w powiecie elbląskim oraz strefa wód przybrzeżnych Zalewu Wiślanego i Zatoki Elbląskiej, — powiat miejski Elbląg, — gminy Dobre Miasto i Jeziorany w powiecie olsztyńskim. w województwie podlaskim: — gminy Brańsk z miastem Brańsk, Rudka i Wyszki w powiecie bielskim, — gmina Perlejewo w powiecie siemiatyckim, — gminy Kolno z miastem Kolno, Mały Płock i Turośl w powiecie kolneńskim, — gmina Poświętne w powiecie białostockim, — gminy Kołaki Kościelne, Rutki, Szumowo, część gminy Zambrów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr S8 i miasto Zambrów w powiecie zambrowskim, — gminy Wiżajny i Przerośl w powiecie suwalskim, — gminy Kulesze Kościelne, Nowe Piekuty, Szepietowo, Klukowo, Ciechanowiec, Wysokie Mazowieckie z miastem Wysokie Mazowieckie, Czyżew w powiecie wysokomazowieckim, — gminy Miastkowo, Nowogród i Zbójna w powiecie łomżyńskim. w województwie mazowieckim: — gminy Ceranów, Kosów Lacki, Sabnie, Sterdyń, część gminy Bielany położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 i część gminy wiejskiej Sokołów Podlaski położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 w powiecie sokołowskim, — gminy Grębków, Korytnica, Liw, Łochów, Miedzna, Sadowne, Stoczek, Wierzbno i miasto Węgrów w powiecie węgrowskim, — część gminy Kotuń położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Nowa Dąbrówka, Pieróg, Kotuń wzdłuż ulicy Gorzkowskiego i Kolejowej do przejazdu kolejowego łączącego się z ulicą Siedlecką, Broszków, Żuków w powiecie siedleckim, — gminy Rzekuń, Troszyn, Lelis, Czerwin i Goworowo w powiecie ostrołęckim, — powiat miejski Ostrołęka, — powiat ostrowski, — gminy Karniewo, Maków Mazowiecki, Rzewnie i Szelków w powiecie makowskim, — gmina Krasne w powiecie przasnyskim, — gminy Mała Wieś i Wyszogród w powiecie płockim, — gminy Ciechanów z miastem Ciechanów, Glinojeck, Gołymin – Ośrodek, Ojrzeń, Opinogóra Górna i Sońsk w powiecie ciechanowskim, — gminy Baboszewo, Czerwińsk nad Wisłą, Naruszewo, Płońsk z miastem Płońsk, Sochocin i Załuski w powiecie płońskim, — gminy Gzy, Obryte, Zatory, Pułtusk i część gminy Winnica położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Bielany, Winnica i Pokrzywnica w powiecie pułtuskim, — gminy Brańszczyk, Długosiodło, Rząśnik, Wyszków, Zabrodzie i część gminy Somianka położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 62 w powiecie wyszkowskim, — gminy Jadów, Klembów, Poświętne, Strachówka i Tłuszcz w powiecie wołomińskim, — gminy Dobre, Jakubów, Mrozy, Dębe Wielkie, Halinów, Kałuszyn, Stanisławów, część gminy Cegłów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od zachodniej granicy gminy łączącą miejscowości Wiciejów, Mienia, Cegłów i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Cegłów, Skwarne i Podskwarne biegnącą do wschodniej granicy gminy, część gminy Mińsk Mazowiecki położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mińsk Mazowiecki i na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy miasta Mińsk Mazowiecki łączącą miejscowości Targówka, Budy Barcząckie do wschodniej granicy gminy i miasto Mińsk Mazowiecki w powiecie mińskim, — gminy Górzno, Łaskarzew z miastem Łaskarzew, Maciejowice, Miastków Kościelny, Sobolew, Trojanów i Żelechów w powiecie garwolińskim, — gminy Garbatka Letnisko, Gniewoszów, Kozienice, Sieciechów i część gminy Głowaczów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie kozienickim, — gminy Baranów i Jaktorów w powiecie grodziskim, — powiat żyrardowski, — gminy Belsk Duży, Błędów, Goszczyn i Mogielnica w powiecie grójeckim, — gminy Białobrzegi, Promna, Stara Błotnica, Wyśmierzyce i część gminy Stromiec położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie białobrzeskim, — gminy Jedlińsk, Jastrzębia i Pionki z miastem Pionki w powiecie radomskim, — gminy Iłów, Młodzieszyn, Nowa Sucha, Rybno, Sochaczew z miastem Sochaczew i Teresin w powiecie sochaczewskim, — gmina Policzna w powiecie zwoleńskim. w województwie lubelskim: — gminy Jabłonna, Krzczonów, Niemce, Garbów, Jastków, Konopnica, Wólka, Głusk w powiecie lubelskim, — gminy Łęczna i część gminy Spiczyn położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 829 w powiecie łęczyńskim, — gminy Miączyn, Nielisz, Sitno, Skierbieszów, Stary Zamość, Komarów-Osada w powiecie zamojskim, — gminy Trzeszczany i Werbkowice w powiecie hrubieszowskim, — gminy Abramów, Kamionka i Lubartów z miastem Lubartów w powiecie lubartowskim, — gminy Kłoczew, Ryki, Dęblin i Stężyca w powiecie ryckim, — gminy Puławy z miastem Puławy, Janowiec, Kazimierz Dolny, Końskowola, Kurów, Wąwolnica, Nałęczów, Markuszów, Żyrzyn w powiecie puławskim, — gminy Mełgiew, Rybczewice, miasto Świdnik i część gminy Piaski położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od wschodniej granicy gminy Piaski do skrzyżowania z drogą nr S12 i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od skrzyżowania dróg nr 17 i nr S12 przez miejscowość Majdan Brzezicki do północnej granicy gminy w powiecie świdnickim; — gminy Gorzków, Izbica, Rudnik i Żółkiewka w powiecie krasnostawskim, — gminy Bełżec, Jarczów, Lubycza Królewska, Łaszczów, Susiec, Tyszowce i Ulhówek w powiecie tomaszowskim, — gminy Łukowa i Obsza w powiecie biłgorajskim, — powiat miejski Lublin. w województwie podkarpackim: — gminy Horyniec-Zdrój, Narol, Stary Dzików i Wielkie Oczy i część gminy Oleszyce położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy gminy przez miejscowość Borchów do skrzyżowania z drogą nr 865 w miejscowości Oleszyce, a następnie na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 865 biegnącą w kierunku północno-wschodnim do skrzyżowania z drogą biegnąca w kierunku północno-zachodnim przez miejscowość Lubomierz - na południe od linii wyznaczonej przez tę drogę do skrzyżowania z drogą łączącą miejscowości Uszkowce i Nowy Dzików – na zachód od tej drogi w powiecie lubaczowskim, — gminy Laszki i Wiązownica w powiecie jarosławskim. 7. Румъния Следните области в Румъния: — Alba county with the following delimitation: — North of National Road no. 7 — Arad county with the following delimitation: — In the North side of the line described by following localities: — Macea, — Șiria, — Bârzava, — Toc, which is junction with National Road no. 7, — North of National Road no. 7, — Arges county, — Bistrița county, — Brașov county, — Cluj county, — Covasna county, — Harghita county, — Hunedoara county with the following delimitation: — North of the line described by following localities: — Brănișca, — Deva municipality, — Turdaș, — Zam and Aurel Vlaicu localities which are at junction with National Road no. 7, — North of National Road no. 7, — Iasi county, — Maramureș county, — Neamt county, — Teleorman county. ЧАСТ II 1. Чешката република Следните области в Чешката република: — katastrální území obcí v okrese Zlín: — Bohuslavice u Zlína, — Bratřejov u Vizovic, — Březnice u Zlína, — Březová u Zlína, — Březůvky, — Dešná u Zlína, — Dolní Ves, — Doubravy, — Držková, — Fryšták, — Horní Lhota u Luhačovic, — Horní Ves u Fryštáku, — Hostišová, — Hrobice na Moravě, — Hvozdná, — Chrastěšov, — Jaroslavice u Zlína, — Jasenná na Moravě, — Karlovice u Zlína, — Kašava, — Klečůvka, — Kostelec u Zlína, — Kudlov, — Kvítkovice u Otrokovic, — Lhota u Zlína, — Lhotka u Zlína, — Lhotsko, — Lípa nad Dřevnicí, — Loučka I, — Loučka II, — Louky nad Dřevnicí, — Lukov u Zlína, — Lukoveček, — Lutonina, — Lužkovice, — Malenovice u Zlína, — Mladcová, — Neubuz, — Oldřichovice u Napajedel, — Ostrata, — Podhradí u Luhačovic, — Podkopná Lhota, — Provodov na Moravě, — Prštné, — Příluky u Zlína, — Racková, — Raková, — Salaš u Zlína, — Sehradice, — Slopné, — Slušovice, — Štípa, — Tečovice, — Trnava u Zlína, — Ublo, — Újezd u Valašských Klobouk, — Velíková, — Veselá u Zlína, — Vítová, — Vizovice, — Vlčková, — Všemina, — Vysoké Pole, — Zádveřice, — Zlín, — Želechovice nad Dřevnicí. 2. Естония Следните области в Естония: — Eesti Vabariik (välja arvatud Hiiu maakond). 3. Унгария Следните области в Унгария: — Heves megye 700860, 700950, 701050, 701111, 701150, 701250, 701350, 701550, 701560, 701650, 701750, 701850, 701950, 702050, 702150, 702250, 702260, 702950, 703050, 703150, 703250, 703370, 705150 és 705450 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe, — Szabolcs-Szatmár-Bereg megye 850950, 851050, 851150, 851250, 851350, 851450, 851550, 851560, 851650, 851660, 851751, 851752, 852850, 852860, 852950, 852960, 853050, 853150, 853160, 853250, 853260, 853350, 853360, 853450, 853550, 854450, 854550, 854560, 854650, 854660, 854750, 854850, 854860, 854870, 854950, 855050, 855150, 856350, 856360, 856450, 856550, 856650, 856750, 856760 és 857650 kódszámú vadgazdálkodási egységeinek teljes területe. 4. Латвия Следните области в Латвия: — Ādažu novads, — Aglonas novads, — Aizkraukles novads, — Aknīstes novads, — Alojas novads, — Alūksnes novads, — Amatas novads, — Apes novads, — Auces novada Īles un Vecauces pagasts un Lielauces pagasta daļa uz Austrumiem no autoceļa P104 un Vītiņu pagasta daļu uz Dienvidiem no autoceļa P96, Auces pilsēta, — Babītes novads, — Baldones novads, — Baltinavas novads, — Balvu novads, — Bauskas novads, — Beverīnas novads, — Brocēnu novada Blīdenes pagasta daļa uz Ziemeļiem no autoceļa A9, Remtes pagasta daļa uz austrumiem no autoceļa 1154 un P109, — Burtnieku novads, — Carnikavas novads, — Cēsu novads, — Cesvaines novads, — Ciblas novads, — Dagdas novads, — Daugavpils novads, — Dobeles novada Annenieku, Auru, Bērzes, Bikstu, Dobeles, Jaunbērzes, Krimūnu un Naudītes pagasts un Zebrenes pagasta daļa uz Austrumiem no autoceļa P104, Dobeles pilsēta, — Dundagas novads, — Engures novads, — Ērgļu novads, — Garkalnes novads, — Gulbenes novads, — Iecavas novads, — Ikšķiles novads, — Ilūkstes novads, — Inčukalna novads, — Jaunjelgavas novads, — Jaunpiebalgas novads, — Jaunpils novads, — Jēkabpils novads, — Jelgavas novada, Glūdas, Svētes, Zaļenieku, Vilces, Lielplatones, Elejas, Sesavas, Platones un Vircavas pagasts, — Kandavas novads, — Kārsavas novads, — Ķeguma novads, — Ķekavas novads, — Kocēnu novads, — Kokneses novads, — Krāslavas novads, — Krimuldas novads, — Krustpils novads, — Kuldīgas novada Ēdoles, Īvandes, Padures, Rendas un Kabiles, pagasts, Rumbas pagasta daļa uz ziemeļiem no autoceļa P120, Kurmāles pagasta daļa uz rietumiem no autoceļa 1283 un 1290, un uz ziemeļaustrumiem no autoceļa P118, Kuldīgas pilsēta, — Lielvārdes novads, — Līgatnes novads, — Limbažu novads, — Līvānu novads, — Lubānas novads, — Ludzas novads, — Madonas novads, — Mālpils novads, — Mārupes novads, — Mazsalacas novads, — Mērsraga novads, — Naukšēnu novads, — Neretas novads Zalves, Neretas un Pilskalnes pagasts, — Ogres novads, — Olaines novads, — Ozolnieku novada Ozolnieku un Cenu pagasts, — Pārgaujas novads, — Pļaviņu novads, — Preiļu novads, — Priekuļu novads, — Raunas novads, — republikas pilsēta Daugavpils, — republikas pilsēta Jelgava, — republikas pilsēta Jēkabpils, — republikas pilsēta Jūrmala, — republikas pilsēta Rēzekne, — republikas pilsēta Valmiera, — Rēzeknes novads, — Riebiņu novads, — Rojas novads, — Ropažu novads, — Rugāju novads, — Rundāles novads, — Rūjienas novads, — Salacgrīvas novads, — Salas novads, — Salaspils novads, — Saldus novada Šķēdes, Nīgrandes, Jaunauces, Rubas, Vadakstes, un Pampāļu pagasts, — Saulkrastu novads, — Sējas novads, — Siguldas novads, — Skrīveru novads, — Skrundas novada Nīkrāces, Skrundas un Raņķu pagasts, Skrundas pilsēta, — Smiltenes novads, — Stopiņu novada daļa, kas atrodas uz austrumiem no autoceļa V36, P4 un P5, Acones ielas, Dauguļupes ielas un Dauguļupītes, — Strenču novads, — Talsu novads, — Tērvetes novada Tērvetes un Augstkalnes pagasts, — Tukuma novads, — Vaiņodes novads, — Valkas novads, — Varakļānu novads, — Vārkavas novads, — Vecpiebalgas novads, — Vecumnieku novads Vecumnieku, Stelpes, Bārbeles, Skaistkalnes, un Valles pagasts, — Ventspils novada Ances, Tārgales, Popes, Vārves, Užavas, Piltenes, Puzes, Ziru, Ugāles, Usmas un Zlēku pagasts, Piltenes pilsēta, — Viesītes novads, — Viļakas novads, — Viļānu novads, — Zilupes novads. 5. Литва Следните области в Литва: — Alytaus rajono savivaldybė: Krokialaukio, Miroslavo ir Simno seniūnijos, — Anykščių rajono savivaldybė, — Biržų miesto savivaldybė, — Biržų rajono savivaldybė, — Druskininkų savivaldybė, — Elektrėnų savivaldybė, — Ignalinos rajono savivaldybė, — Jonavos rajono savivaldybė, — Jurbarko rajono savivaldybė: Jurbarko miesto ir Jurbarkų, seniūnijos, — Kaišiadorių miesto savivaldybė, — Kaišiadorių rajono savivaldybė: Kaišiadorių apylinkės, Kruonio, Nemaitonių, Palomenės, Pravieniškių, Rumšiškių, Žiežmarių ir Žiežmarių apylinkės seniūnijos, — Kalvarijos savivaldybė, — Kauno miesto savivaldybė, — Kauno rajono savivaldybė: Akademijos, Alšėnų, Babtų, Batniavos, Domeikavos, Ežerėlio, Garliavos, Garliavos apylinkių, Kačerginės, Karmėlavos, Kulautuvos, Lapių, Linksmakalnio, Neveronių, Raudondvario, Ringaudų, Rokų, Samylų, Taurakiemio, Užliedžių, Vandžiogalos ir Zapyškio seniūnijos, — Kazlų Rūdos savivaldybė, — Kelmės rajono savivaldybė: Užvenčio seniūnija, — Kėdainių rajono savivaldybė: Gudžiūnų, Surviliškio, Šėtos, Truskavos ir Vilainių seniūnijos, — Kupiškio rajono savivaldybė, — Marijampolės savivaldybė: Igliaukos, Gudelių, Liudvinavo, Sasnavos, Šunskų seniūnijos, — Molėtų rajono savivaldybės: Alantos, Balninkų, Čiulėnų, Inturkės, Joniškio, Luokesos, Mindūnų, Suginčių, Videniškių seniūnijos, — Pakruojo rajono savivaldybė: Klovainių seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr. 150, Linkuvos seniūnijos dalis į rytus nuo kelio Nr. 151 ir kelio Nr. 211, — Panevėžio rajono savivaldybė, — Pasvalio rajono savivaldybė, — Radviliškio rajono savivaldybė: Aukštelkų seniūnija, Baisogalos seniūnijos dalis į vakarus nuo kelio Nr. 144, Radviliškio, Radviliškio miesto seniūnija, Šeduvos miesto seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. A9 ir į vakarus nuo kelio Nr. 3417 ir Tyrulių seniūnija, — Prienų miesto savivaldybė, — Prienų rajono savivaldybė: Ašmintos, Balbieriškio, Išlaužo, Naujosios Ūtos, Pakuonio, Šilavoto ir Veiverių seniūnijos, — Rokiškio rajono savivaldybė, — Šalčininkų rajono savivaldybė, — Šilutės rajono savivaldybė: Rusnės seniūnija, — Širvintų rajono savivaldybės: Čiobiškio, Gelvonų, Jauniūnų, Karnavės, Musninkų, Širvintų, Zibalų seniūnijos, — Švenčionių rajono savivaldybė, — Telšių rajono savivaldybė: Degaičių, Gadūnavo, Luokės, Nevarėnų, Ryškėnų, Telšių miesto, Upynos, Varnių, Viešvėnų ir Žarėnų seniūnijos, — Ukmergės rajono savivaldybė, — Utenos rajono savivaldybė, — Vilniaus miesto savivaldybė, — Vilniaus rajono savivaldybė: Avižienių, Bezdonių, Buivydžių, Dūkštų, Juodšilių, Kalvelių, Lavoriškių, Maišiagalos, Marijampolio, Medininkų, Mickūnų, Nemenčinės, Nemenčinės miesto, Nemėžio, Pagirių, Riešės, Rudaminos, Rukainių, Sudervės, Sužionių, Šatrininkų, Žujūnų seniūnijos, — Vilkaviškio rajono savivaldybė, — Visagino savivaldybė, — Zarasų rajono savivaldybė. 6. Полша Следните области в Полша: w województwie warmińsko-mazurskim: — gminy Kalinowo, Prostki i gmina wiejska Ełk w powiecie ełckim, — gmina Milejewo i część obszaru lądowego gminy Tolkmicko położona na południe od linii brzegowej Zalewu Wiślanego i Zatoki Elbląskiej do granicy z gminą wiejską Elbląg w powiecie elbląskim, — powiat olecki, — gminy Orzysz, Biała Piska i część gminy Pisz położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 58 w powiecie piskim, — gmina Frombork, część gminy wiejskiej Braniewo położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr E28 i S22 i miasto Braniewow powiecie braniewskim, — część gminy Korsze położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy łączącą miejscowości Krelikiejmy i Sątoczno i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Sątoczno, Sajna Wielka biegnącą do skrzyżowania z drogą nr 590 w miejscowości Glitajny, a następnie na wschód od drogi nr 590 do skrzyżowania z drogą nr 592 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 592 biegnącą od zachodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 590 w powiecie kętrzyńskim, — w województwie podlaskim: — powiat grajewski, — gminy Jasionówka, Jaświły, Knyszyn, Krypno, Mońki i Trzcianne w powiecie monieckim, — gminy Łomża, Piątnica, Śniadowo, Jedwabne, Przytuły i Wizna w powiecie łomżyńskim, — powiat miejski Łomża, — gminy, Mielnik, Nurzec – Stacja, Grodzisk, Drohiczyn, Dziadkowice, Milejczyce i Siemiatycze z miastem Siemiatycze w powiecie siemiatyckim, — gminy Białowieża, Czeremcha, Narew, Narewka, część gminy Dubicze Cerkiewne położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 685,część gminy Kleszczele położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogi nr 685, a następnie nr 66 i nr 693, część gminy Hajnówka położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 689 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 685 i miasto Hajnówka w powiecie hajnowskim, — gminy Kobylin-Borzymy i Sokoły w powiecie wysokomazowieckim, — część gminy Zambrów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr S8 w powiecie zambrowskim, — gminy Grabowo i Stawiski w powiecie kolneńskim, — gminy Czarna Białostocka, Dobrzyniewo Duże, Gródek, Juchnowiec Kościelny, Łapy, Michałowo, Supraśl, Suraż, Turośń Kościelna, Tykocin, Wasilków, Zabłudów, Zawady i Choroszcz w powiecie białostockim, — gmina Boćki i część gminy Bielsk Podlaski położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 i miasto Bielsk Podlaski w powiecie bielskim, — gmina Puńsk, część gminy Krasnopol położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 653, część gminy Sejny położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 653 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 663 i miasto Sejny w powiecie sejneńskim, — gminy Bakałarzewo, Filipów, Jeleniewo, Raczki, Rutka-Tartak, Suwałki i Szypliszki w powiecie suwalskim, — powiat miejski Suwałki, — powiat augustowski, — gminy Korycin, Krynki, Kuźnica, Sokółka, Szudziałowo, część gminy Nowy Dwór położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 670, część gminy Janów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 671 biegnącą od wschodniej granicy gminy do miejscowości Janów i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Janów, Trofimówka i Kizielany i część gminy Suchowola położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 8 biegnącą od północnej granicy gminy do miejscowości Suchowola, a następnie przedłużonej drogą łączącą miejscowości Suchowola i Dubasiewszczyzna biegnącą do południowo-wschodniej granicy gminy w powiecie sokólskim, — powiat miejski Białystok. w województwie mazowieckim: — gminy Przesmyki, Wodynie, część gminy Mordy położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 698 biegnącą od zachodniej granicy gminy do północno – wschodniej granicy gminy i część gminy Zbuczyn położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północno-wschodniej do południowej granicy gminy i łączącą miejscowości Tarcze, Choja, Zbuczyn, Grodzisk, Dziewule i Smolanka w powiecie siedleckim, — gminy Repki, Jabłonna Lacka, część gminy Bielany położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 i część gminy wiejskiej Sokołów Podlaski położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 w powiecie sokołowskim, — powiat łosicki, — gmina Brochów w powiecie sochaczewskim, — gminy Czosnów, Leoncin, Pomiechówek, Zakroczym i miasto Nowy Dwór Mazowiecki w powiecie nowodworskim, — gmina Joniec w powiecie płońskim, — gmina Pokrzywnica w powiecie pułtuskim, — gminy Dąbrówka, Kobyłka, Marki, Radzymin, Wołomin, Zielonka i Ząbki w powiecie wołomińskim, — część gminy Somianka położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 62 w powiecie wyszkowskim, — gmina Sulejówek i części gminy Latowicz położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Stawek do skrzyżowania z drogą nr 802 i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 802 biegnącą od tego skrzyżowania do wschodniej granicy gminy w powiecie mińskim, — gminy Borowie, Wilga i Garwolin z miastem Garwolin w powiecie garwolińskim, — gminy Celestynów, Józefów, Karczew, Osieck, Otwock, Sobienie Jeziory i Wiązowna w powiecie otwockim — powiat warszawski zachodni, — powiat legionowski, — powiat piaseczyński, — powiat pruszkowski, — gminy Chynów, Grójec, Jasieniec, Pniewy i Warka w powiecie grójeckim, — gminy Milanówek, Grodzisk Mazowiecki, Podkowa Leśna i Żabia Wola w powiecie grodziskim, — gminy Grabów nad Pilicą, Magnuszew i część gminy Głowaczów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie kozienickim, — część gminy Stromiec położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 48 w powiecie białobrzeskim, — powiat miejski Warszawa. w województwie lubelskim: — gminy Czemierniki, Kąkolewnica, Wohyń, część gminy Borki położona na południowy – wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19, miasto Radzyń Podlaski, część gminy wiejskiej Radzyń Podlaski położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północno-zachodniej granicy gminy i łącząca miejscowości Brzostówiec i Radowiec do jej przecięcia z granicą miasta Radzyń Podlaski, następnie na wschód od linii stanowiącej granicę miasta Radzyń Podlaski biegnącej do południowej granicy gminy i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 biegnącą od południowo zachodniej granicy gminy do granicy miasta Radzyń Podlaski oraz na południe od południowej granicy miasta Radzyń Podlaski do granicy gminy w powiecie radzyńskim, — gminy Stoczek Łukowski z miastem Stoczek Łukowski, Wola Mysłowska, Trzebieszów, część gminy Krzywda położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnąca od północnej granicy gminy w kierunku południowym i łączącą miejscowości Kożuchówka, Krzywda i Adamów, część gminy Stanin położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 807, i część gminy wiejskiej Łuków położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Wólka Świątkowa do północnej granicy miasta Łuków i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą od wschodniej granicy miasta Łuków do wschodniej granicy gminy wiejskiej Łuków i część miasta Łuków położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od północnej granicy miasta Łuków do skrzyżowania z drogą nr 806 i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą od tego skrzyżowania do wschodniej granicy miasta Łuków w powiecie łukowskim, — gminy Leśna Podlaska, Rossosz, Łomazy, Konstantynów, Piszczac, Rokitno, Biała Podlaska, Zalesie, Terespol z miastem Terespol, Drelów, Międzyrzec Podlaski z miastem Międzyrzec Podlaski w powiecie bialskim, — powiat miejski Biała Podlaska, — część gminy Siemień położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 815 i część gminy Milanów położona na zachód od drogi nr 813 w powiecie parczewskim, — gminy Niedźwiada, Ostrówek i część gminy Firlej położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 w powiecie lubartowskim, — część gminy Piaski położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od wschodniej granicy gminy Piaski do skrzyżowania z drogą nr S12 i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od skrzyżowania dróg nr 17 i nr S12 przez miejscowość Majdan Brzezicki do północnej granicy gminy w powiecie świdnickim; — gmina Fajsławice, Kraśniczyn, część gminy Krasnystaw położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od północno – wschodniej granicy gminy do granicy miasta Krasnystaw, miasto Krasnystaw i część gminy Łopiennik Górny położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 w powiecie krasnostawskim, — gminy Dołhobyczów, Mircze i część gminy wiejskiej Hrubieszów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 844 oraz na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 74 i miasto Hrubieszów w powiecie hrubieszowskim, — gmina Telatyn w powiecie tomaszowskim, — część gminy Wojsławice położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Wojsławice do południowej granicy gminy w powiecie chełmskim, — gmina Grabowiec w powiecie zamojskim. ЧАСТ III 1. Латвия Следните области в Латвия: — Auces novada Ukru un Bēnes pagasti un Lielauces pagasta daļa uz Rietumiem no autoceļa P104 un Vītiņu pagasta daļa uz Ziemeļiem no autoceļa P96, — Brocēnu novada Cieceres un Gaiķu pagasts, Blīdenes pagasta daļa uz Dienvidiem no autoceļa A9, Remtes pagasta daļa uz rietumiem no autoceļa 1154 un P109, Brocēnu pilsēta, — Dobeles novada Penkules pagasts un Zebrenes pagasta daļa uz Rietumiem no autoceļa P104, — Jelgavas novada Jaunsvirlaukas, Valgundes, Kalnciema, Līvbērzes pagasts, — Kuldīgas novada Pelču, Snēpeles un Vārmes pagasts, Rumbas pagasta daļa uz dienvidiem no autoceļa P120, Kurmāles pagasta daļa uz austrumiem no autoceļa 1283 un 1290, un uz dienvidrietumiem no autoceļa P118, — Neretas novada Mazzalves pagasts, — Ozolnieku novada Salgales pagasts, — Saldus novada Novadnieku, Kursīšu, Zvārdes, Saldus, Zirņu, Lutriņu, Zaņas, Ezeres un Jaunlutriņu pagasts, Saldus pilsēta, — Tērvetes novada Bukaišu pagasts, — Vecumnieku novada Kurmenes pagasts. 2. Литва Следните области в Литва: — Akmenės rajono savivaldybė, — Alytaus miesto savivaldybė, — Alytaus rajono savivaldybė: Alytaus, Alovės, Butrimonių, Daugų, Nemunaičio, Pivašiūnų, Punios ir Raitininkų seniūnijos, — Birštono savivaldybė, — Jurbarko rajono savivaldybė: Girdžių, Juodaičių, Raudonės, Seredžiaus, Skirsnemunės, Šimkaičių ir Veliuonos seniūnijos, — Joniškio rajono savivaldybė, — Kauno rajono savivaldybė: Babtų, Čekiškės, Vilkijos ir Vilkijos apylinkių seniūnijos, — Kaišiadorių rajono savivaldybė: Paparčių ir Žaslių seniūnijos, — Kėdainių rajono savivaldybė: Dotnuvos, Josvainių, Kėdainių miesto, Krakių, Pelėdnagių ir Pernaravos seniūnijos, — Kelmės rajono savivaldybė: Tytyvėnų seniūnijos dalis į rytus ir pietus nuo kelio Nr. 157 ir į rytus nuo kelio Nr. 2105 ir Tytuvėnų apylinkių seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. 157 ir į rytus nuo kelio Nr. 2105, — Lazdijų rajono savivaldybė, — Marijampolės savivaldybė: Degučių, Mokolų, Narto, Marijampolės seniūnijos, — Mažeikių rajono savivaldybės: Laižuvos, Mažeikių apylinkės, Mažeikių, Reivyčių, Tirkšlių ir Viekšnių seniūnijos, — Molėtų rajono savivaldybė: Dubingių, Giedraičių seniūnijos, — Pakruojo rajono savivaldybė: Guostagalio seniūnija, Klovainių seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. 150, Linkuvos seniūnijos dalis į vakarus nuo kelio Nr. 151 ir kelio Nr. 211, Lygumų, Pakruojo, Pašvitinio, Rozalimo ir Žeimelio seniūnijos, — Prienų rajono savivaldybė: Jiezno ir Stakliškių seniūnijos, — Radviliškio rajono savivaldybė: Baisogalos seniūnijos dalis į rytus nuo kelio Nr. 144, Grinkiškio, Pakalniškių, Sidabravo, Skėmių seniūnijos, Šeduvos miesto seniūnijos dalis į šiaurę nuo kelio Nr. A9 ir į rytus nuo kelio Nr. 3417, Šaukoto ir Šiaulėnų seniūnijos, — Raseinių rajono savivaldybė: Ariogalos, Betygalos, Pagojukų Šiluvos, Kalnujų seniūnijos ir Girkalnio seniūnijos dalis į pietus nuo kelio Nr. A1, — Šakių rajono savivaldybė: Gelgaudiškio, Kidulių, Plokščių ir Šakių seniūnijos, — Šiaulių miesto savivaldybė, — Šiaulių rajono savivaldybė, — Širvintų rajono savivaldybė: Alionių seniūnija, — Telšių rajono savivaldybė: Tryškių seniūnija, — Trakų rajono savivaldybė, — Varėnos rajono savivaldybė — Vilniaus rajono savivaldybė: Paberžės sen. 3. Полша Следните области в Полша: w województwie warmińsko-mazurskim: — gminy Lelkowo, Pieniężno, Płoskinia, Wilczęta i część gminy wiejskiej Braniewo położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr E28 i S22 w powiecie braniewskim, — gminy Bartoszyce z miastem Bartoszyce, Górowo Iławeckie z miastem Górowo Iławeckie i Sępopol w powiecie bartoszyckim, — gmina Młynary w powiecie elbląskim, — część gminy Kiwity położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 i część gminy Lidzbark Warmiński położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 513 biegnącą od wschodniej granicy gminy do wschodniej granicy miasta Lidzbark Warmiński i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 511 w powiecie lidzbarskim, — gminy Srokowo, Barciany i część gminy Korsze położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy łączącą miejscowości Krelikiejmy i Sątoczno i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Sątoczno, Sajna Wielka biegnącą do skrzyżowania z drogą nr 590 w miejscowości Glitajny, a następnie na zachód od drogi nr 590 do skrzyżowania z drogą nr 592 i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 592 biegnącą od zachodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 590 w powiecie kętrzyńskim, — gmina Budry i część gminy Węgorzewo położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od południowo-wschodniej granicy gminy do skrzyżowania z drogą nr 650, a następnie na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 biegnącą od skrzyżowania z drogą nr 63 do skrzyżowania z drogą biegnącą do miejscowości Przystań i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Przystań, Pniewo, Kamionek Wielki, Radzieje, Dłużec w powiecie węgorzewskim, — część gminy Banie Mazurskie położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 650 w powiecie gołdapskim, w województwie podlaskim: — gminy Dąbrowa Białostocka, Sidra, część gminy Nowy Dwór położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 670, część gminy Janów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 671 biegnącą od wschodniej granicy gminy do miejscowości Janów i na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Janów, Trofimówka i Kizielany i część gminy Suchowola położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 8 biegnącą od północnej granicy gminy do miejscowości Suchowola, a następnie przedłużonej drogą łączącą miejscowości Suchowola i Dubasiewszczyzna biegnącą do południowo-wschodniej granicy gminy w powiecie sokólskim, — gmina Giby, część gminy Krasnopol położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 653 i część gminy Sejny położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 653 oraz południowo - zachodnią granicę miasta Sejny i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 663 w powiecie sejneńskim, — gmina Orla, część gminy Bielsk Podlaski położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 w powiecie bielskim, — gminy Czyże, część gminy Dubicze Cerkiewne położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 685,część gminy Kleszczele położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogi nr 685, a następnie nr 66 i nr 693 i część gminy Hajnówka położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 689 i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 685 w powiecie hajnowskim, — gmina Goniądz w powiecie monieckim w województwie mazowieckim: — gmina Nasielsk w powiecie nowodworskim, — gmina Świercze i część gminy Winnica położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Bielany, Winnica i Pokrzywnica w powiecie pułtuskim, — gmina Nowe Miasto w powiecie płońskim, — gminy Domanice, Korczew, Paprotnia, Skórzec, Wiśniew, Mokobody, Siedlce, Suchożebry, część gminy Kotuń położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Nowa Dąbrówka, Pieróg, Kotuń wzdłuż ulicy Gorzkowskiego i Kolejowej do przejazdu kolejowego łączącego się z ulicą Siedlecką, Broszków, Żuków, część gminy Mordy położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 698 biegnącą od zachodniej granicy gminy do północno – wschodniej granicy gminy i część gminy Zbuczyn położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnowschodniej do południowej granicy gminy i łączącą miejscowości: Tarcze, Choja, Zbuczyn, Grodzisk, Dziewule i Smolanka w powiecie siedleckim, — powiat miejski Siedlce, — gmina Siennica, część gminy Mińsk Mazowiecki położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 92 biegnącą od zachodniej granicy gminy do granicy miasta Mińsk Mazowiecki i na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy miasta Mińsk Mazowiecki łączącą miejscowości Targówka, Budy Barcząckie do wschodniej granicy gminy, część gminy Cegłów położona na południe od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od zachodniej granicy gminy łączącą miejscowości Wiciejów, Mienia, Cegłów i na zachód od linii wyznaczonej przez drogę łączącą miejscowości Cegłów, Skwarne i Podskwarne biegnącą do wschodniej granicy gminy i części gminy Latowicz położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Stawek do skrzyżowania z drogą nr 802 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 802 biegnącą od tego skrzyżowania do wschodniej granicy gminy w powiecie mińskim, — gmina Kołbiel w powiecie otwockim, — gminy Parysów i Pilawa w powiecie garwolińskim, w województwie lubelskim: — gminy Białopole, Dubienka, Chełm, Leśniowice, Wierzbica, Sawin, Ruda Huta, Dorohusk, Kamień, Rejowiec, Rejowiec Fabryczny z miastem Rejowiec Fabryczny, Siedliszcze, Żmudź i część gminy Wojsławice położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy do miejscowości Wojsławice do południowej granicy gminy w powiecie chełmskim, — powiat miejski Chełm, — gmina Siennica Różana część gminy Łopiennik Górny położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 i część gminy Krasnystaw położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 17 biegnącą od północno – wschodniej granicy gminy do granicy miasta Krasnystaw w powiecie krasnostawskim, — gminy Hanna, Hańsk, Wola Uhruska, Urszulin, Stary Brus, Wyryki i gmina wiejska Włodawa w powiecie włodawskim, — gminy Cyców, Ludwin, Puchaczów, Milejów i część gminy Spiczyn położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 829 w powiecie łęczyńskim, — gmina Trawniki w powiecie świdnickim, — gminy Jabłoń, Podedwórze, Dębowa Kłoda, Parczew, Sosnowica, część gminy Siemień położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 815 i część gminy Milanów położona na wschód od drogi nr 813 w powiecie parczewskim, — gminy Janów Podlaski, Kodeń, Sławatycze, Sosnówka, Tuczna i Wisznice w powiecie bialskim, — gmina Ulan Majorat, część gminy wiejskiej Radzyń Podlaski położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północno-zachodniej granicy gminy i łączącą miejscowości Brzostówiec i Radowiec do jej przecięcia z granicą miasta Radzyń Podlaski, a następnie na zachód od linii stanowiącej granicę miasta Radzyń Podlaski do jej przecięcia z drogą nr 19 i na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 biegnącą od południowo zachodniej granicy gminy do granicy miasta Radzyń Podlaski, część gminy Borki położona na północny – zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 w powiecie radzyńskim, — gminy Jeziorzany, Michów, Kock, Ostrów Lubelski, Serniki, Uścimów i część gminy Firlej położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę nr 19 w powiecie lubartowskim, — gminy Adamów, Serokomla Wojcieszków, część gminy wiejskiej Łuków położona na zachód od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od północnej granicy gminy przez miejscowość Wólka Świątkowa do północnej granicy miasta Łuków, a następnie na północ, zachód, południe i wschód od linii stanowiącej północną, zachodnią, południową i wschodnią granicę miasta Łuków do jej przecięcia się z drogą nr 806 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą od wschodniej granicy miasta Łuków do wschodniej granicy gminy wiejskiej Łuków, część miasta Łuków położona na zachód i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 63 biegnącą od północnej granicy miasta Łuków do skrzyżowania z drogą nr 806 i na południe od linii wyznaczonej przez drogę nr 806 biegnącą do wschodniej granicy miasta Łuków, część gminy Stanin położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 807 i część gminy Krzywda położona na wschód od linii wyznaczonej przez drogę biegnąca od północnej granicy gminy w kierunku południowym i łączącą miejscowości Kożuchówka, Krzywda i Adamów w powiecie łukowskim; — gminy Horodło, Uchanie i część gminy wiejskiej Hrubieszów położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 844 biegnącą od zachodniej granicy gminy wiejskiej Hrubieszów do granicy miasta Hrubieszów oraz na północ od linii wyznaczonej przez drogę nr 74 biegnącą od wschodniej granicy miasta Hrubieszów do wschodniej granicy gminy wiejskiej Hrubieszów w powiecie hrubieszowskim, — gmina Baranów w powiecie puławskim, — gminy Nowodwór i Ułęż w powiecie ryckim, w województwie podkarpackim: — gminy Cieszanów, Lubaczów z miastem Lubaczów i część gminy Oleszyce położona na północ od linii wyznaczonej przez drogę biegnącą od wschodniej granicy gminy przez miejscowość Borchów do skrzyżowania z drogą nr 865 w miejscowości Oleszyce, a następnie na wschód od linii wyznaczonej przez drogę nr 865 biegnącą w kierunku północno-wschodnim do skrzyżowania z drogą biegnąca w kierunku północno-zachodnim przez miejscowość Lubomierz - na północ od linii wyznaczonej przez tę drogę do skrzyżowania z drogą łączącą miejscowości Uszkowce i Nowy Dzików – na wschód od tej drogi w powiecie lubaczowskim. 4. Румъния Следните области в Румъния: — Area of Bucharest, — Constanța county, — Satu Mare county, — Tulcea county, — Bacau county, — Bihor county, — Brăila county, — Buzău county, — Călărași county, — Dambovita county, — Galați county, — Giurgiu county, — Ialomița county, — Ilfov county, — Prahova county, — Salaj county, — Vaslui county, — Vrancea county. ЧАСТ IV Италия Следните области в Италия: — tutto il territorio della Sardegna. “
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 232 от 4 септември 2006 г. за разрешаване на бюджетни кредити за сметка на държавни инвестиционни заеми за други цели за 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 232 ОТ 4 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. за разрешаване на бюджетни кредити за сметка на държавни инвестиционни заеми за други цели за 2006 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Разрешава бюджетни кредити в размер 25 726 400 лв. за сметка на държавни инвестиционни заеми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2006 г. да се ползват за други цели, както следва: 1. за съфинансиране на обект “Изграждане на подходен път “Подкова - ГКПП Маказа”, ФМ 2000 - Програма ФАР ТГС България/Гърция - 3 500 000 лв.; 2. за реконструкция на пътя “Чифлик - Мургово - разклон за Перперикон”, за нов път до Перперикон и паркинг - 4 000 000 лв.; 3. за реконструкция на път “II-58 - Асеновград - Чернооче- не от км 13+755 до км 17+581” - 1 000 000 лв.; 4. за изграждане и ремонт на приоритетни водоснабдителни 5. за благоустройствени и геоза- 6. за довършване на реконструк- цията на сгради с цел преус- тройството им в бизнес инку- 7. за финансиране на Програмата за изпълнение на Стратегията 8. за основен ремонт и преустрой- ство на кинозала, изграждане на работни помещения в админи- стративната сграда на Минис- терството на регионалното раз- витие и благоустройството - София, ул. Кирил и Методий 9. за развитие на информационна- та система за гражданска реги- страция и административно об- служване (ГРАО), ремонт на помещения, компютърно и офис обзавеждане за нуждите на Главна дирекция “ГРАО”, те- риториалните звена “ГРАО” и изпълнителните звена на Опе- ративната програма “Регионал- но развитие” в 6-те района за 10. за издръжка и командировки в страната и в чужбина, свър- зани с неотложни предприсъе- динителни ангажименти на 11. за допълнително финансиране на общини за преодоляване на разпределени съгласно прило- жението - 7 215 000 лв. Чл. 2. Средствата по чл. 1, т. 11 да се предоставят чрез промяна на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2006 г. Чл. 3. Средствата по чл. 1 да се осигурят за сметка на кредитите по следните държавни инвестиционни заеми: 1. проект “България - защита на морските и речните брегове от ерозия, абразия и свързаните с тях свлачищни процеси” - 14 643 200 лв.; 2. проект “Пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица - ПСОВ - Стара Загора, Димитровград и Хасково” - 6 110 500 лв.; 3. проект “Изграждане на 284 къщи за ромското население в кварталите Столипиново и Шекер махала в град Пловдив” - 4 972 700 лв. Чл. 4. Министърът на финансите на основание чл. 34, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и § 23, ал. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да извърши налагащите се промени по бюджетите им и по централния бюджет за 2006 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и § 22, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет:Севдалин Мавров Приложениекъм чл. 1, т. 11 No Община, получател Сума по на понасредствата (в лв.) ред 1. Община Криводол 715 821 2. Община Марица 734 957 3. Община Нови пазар 389 963 4. Община Смолян 932 341 5. Община Ихтиман 526 107 6. Община Ценово 938 198 7. Община Калояново 175 314 8. Община Девин 938 784 9. Община Стара Загора 938 799 10. Община Раднево 924 716
bg	legislation	Bulgaria	Решение за попълване състава и ръководството на Комисията по политиката при бедствия и аварии РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по политиката при бедствия и аварии Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Митко Иванов Димитров за член и заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии. Решението е прието от 40-то Народно събрание на 7 юни 2007 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 16 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 16 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) (обн., ДВ, бр. 50 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2003 г., бр. 18 и 104 от 2005 г.; изм., бр. 60 от 2006 г.) § 1. В чл. 10, ал. 1, т. 10 накрая се добавят думите “или плащане в брой”. § 2. В приложение No 5 към чл. 25, ал. 5 навсякъде думите “касова бележка или съответен” се заличават. Заключителна разпоредба § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й. За министър: Д. Пейчев
bg	legislation	EU	17.10.2018 BG Официален вестник на Европейския съюз L 260/20 РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/1552 НА СЪВЕТА от 28 септември 2018 година за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден със Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна, във връзка с приемането на приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 37 от него, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 207 и 209, във връзка с член 218, параграф 9 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, като има предвид, че: (1) Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна (1) („споразумението“) бе подписано на 22 април 1996 г. и влезе в сила на 1 юли 1999 г. (2) Съгласно член 81 от споразумението Съветът за сътрудничество, създаден със споразумението, може да отправи подходящи препоръки за постигане на целите на споразумението. (3) Съветът за сътрудничество ще приеме препоръката относно приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан чрез писмена процедура. (4) Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета за сътрудничество във връзка с приемането на приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден със Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна, във връзка с приемането на приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан, се основава на проекта на препоръка на Съвета за сътрудничество, приложен към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 28 септември 2018 година. За Съвета Председател M. SCHRAMBÖCK (1) ОВ L 246, 17.9.1999 г., стр. 3. ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА No 1/2018 НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕС—АЗЕРБАЙДЖАН от ... относно приоритетите на сътрудничеството между ЕС и Азербайджан СЪВЕТЪТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕС—АЗЕРБАЙДЖАН, като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна (1), и по-специално член 81 от него, като има предвид, че: (1) Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна („споразумението“), беше подписано на 22 април 1996 г. и влезе в сила на 1 юли 1999 г. (2) В съответствие с член 81 от споразумението Съветът за сътрудничество може да отправя подходящи препоръки за постигане на целите на споразумението. (3) Съгласно член 98 от споразумението страните по споразумението предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за изпълнение на задълженията си, произтичащи от споразумението, и следят за това да бъдат постигнати целите, определени в споразумението. (4) Прегледът на европейската политика за съседство предложи нов етап в отношенията с партньорите, който да доведе до по-голяма ангажираност и от двете страни. (5) Европейският съюз и Азербайджан желаят да консолидират своето партньорство, като се договорят за набор от приоритети за периода 2018—2020 г. с цел да подкрепят и засилят устойчивостта и стабилността на Азербайджан. (6) С оглед на това страните по споразумението постигнаха съгласие по текста на приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан, които ще подпомогнат изпълнението на споразумението, като сътрудничеството се съсредоточи върху съвместно определените взаимни интереси, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА: Член 1 Съветът за сътрудничество препоръчва страните по споразумението да изпълнят приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан, съдържащи се в приложението (+). Член 2 Настоящата препоръка поражда действие в деня на приемането ѝ. Съставено в Брюксел на За Съвета за сътрудничество Европейският съюз Република Азербайджан (1) ОВ ЕС L 246, 17.9.1999 г., стр. 3. (+) + ST 11898/18.
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетостта на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа, сключено чрез размяна на ноти на 24 март 1994 г. СПОРАЗУМЕНИЕ за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия относно заетостта на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа, сключено чрез размяна на ноти на 24 март 1994 г. (Одобрено с Решение No 280 на Министерския съвет от 17 юли 1992 г. В сила от 28 март 1994 г.) 1. Член 1 се допълва от следната алинея 3: „Член 1, ал. 3: Тази спогодба не важи за работници от специалности в областта на огнеупорните изолации и строителството на комини." 2. Член 3, ал. 1, второ изречение претърпява следната редакция: „Член 3, ал. 1, второ изречение: При разпределението се имат предвид тези предприятия, които въз основа на своята организация на работа, както и на своето техническо оборудване и кадрови състав-особено професионалната квалификация на своите специалисти и ръководни кадри-са в състояние самостоятелно да изпълнят договора за работа." 3. Член 10 претърпява следната редакция: „Член 10: Българското предприятие няма право комерсиално да предоставя свои работници по договор за работа на трети лица за извършване на работа. В случай че това все пак бъде извършено, съответното българско предприятие се изключва от разпределението съгласно чл. 3, ал. 1. На това предприятие повече не се издава разрешение за работа на негови работници. По същия начин ще се постъпва в случай, че българските предприятия назначават повече работници, отколкото им е разрешено съгласно чл. 3, ал. 1, или ако дават работа на работници, които не притежават разрешително за работа или разрешение за престой, ако не заплащат на работниците предвидената в германски тарифни договори за съответните дейности заплата (чл. 5, ал. 1). Българската служба, която извършва разпределението на работната сила, и компетентната за разрешаването на договорите за работа служба при Федералната служба по труда ще запознават българските предприятия преди започване ангажирането на работниците с валидните правни разпоредби чрез писмена инструкция. Получаването на инструкцията трябва да се потвърждава от българското предприятие в писмена форма."
bg	legislation	Bulgaria	Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол УКАЗ No 144 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от ХL Народно събрание на 22 май 2009 г. Издаден в София на 29 май 2009 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г., бр. 39 от 2003 г. - Решение No 5 от 2003 г. на Конституционния съд; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36, 65, 94, 98 и 110 от 2008 г.,бр. 24 от 2009 г.) Параграф единствен. В приложение No 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. Във “II. Министерство на транспорта” се създават т. 16 - 18: “16. “Български морски квалификационен център” - ЕАД, Варна 17. “Транспортен диагностично-консултативен център” - ЕООД, Бургас 18. “Многопрофилна болница за активно лечение - Варна” - ЕООД, Варна”. 2. Във “IV. Министерство на отбраната” се създава т. 8: “8. Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация “Вита” - ЕООД, Велинград”. 3. В “IХ. Министерство на икономиката и енергетиката” се създава т. 21: “21. Национална компания индустриални зони” - ЕАД, София.” Законът е приет от 40-то Народно събрание на 22 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	EU	29.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз L 170/1 РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 януари 2012 година относно мярка SA.14588 (C 20/09), приведена в действие от Белгия в полза на De Post – La Poste (понастоящем „bpost“) (нотифицирано под номер C(2012) 178) (само текстовете на френски и нидерландски език са автентични) (текст от значение за ЕИП) (2012/321/ЕС) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него (1), като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (2) и като взе предвид техните мнения, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА 1.1. РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТ 2003 Г., АНУЛИРАНО ОТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (1) На 3 декември 2002 г. белгийските власти уведомиха (3) Комисията за увеличение на капитала на белгийския пощенски оператор De Post — La Poste (наричан по-долу „DPLP“, понастоящем „bpost (4)“). След предварително разследване Комисията реши на 23 юли 2003 г. (5) да не повдига възражения относно мярката, за която е подадено уведомление. В решението си Комисията установи, че капиталовите инжекции, както и другите мерки в полза на DPLP, установени при предварителното разследване, не са довели до свръхкомпенсация за нетните разходи, направени от предприятието при изпълнението на задачите му за обществена услуга от 1992 до 2002 г. (2) На 27 ноември 2003 г. решението на Комисията е обжалвано пред Първоинстанционния съд от Deutsche Post AG и неговото белгийско дъщерно предприятие DHL International (6). На 10 февруари 2009 г. Първоинстанционният съд анулира решението на Комисията, като заключи, че последната е решила да не се повдигат възражения въпреки наличието на сериозни затруднения, които биха довели до започване на официална процедура по разследване. (3) През април 2009 г. Белгия подаде жалба (7) (C-148/09) пред Съда на Европейските общности срещу анулирането от Първоинстанционния съд на решението на Комисията от 23 юли 2003 г. да не повдига възражения. (4) На 22 септември 2011 г. Съдът на Европейските общности отхвърли подадената от Белгия жалба, като установи, че Първоинстанционният съд правилно е анулирал решението на Комисията от 2003 г. 1.2. ЖАЛБА ОТНОСНО ПОМОЩТА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ (5) През 2005 г. редица белгийски предприятия за разпространение на печатни издания подадоха оплаквания (8) съгласно правилата в областта на антитръстовата политика и държавните помощи срещу схемата за разпространение на печатни издания, съгласувана между белгийските власти и DPLP. Чрез съгласуваната схема на DPLP се възлага задачата за обществена услуга за разпространение на печатни издания в цяла Белгия и се определят тарифите за тази услуга, както и компенсацията, на която има право DPLP при допълнително направени разходи за изпълнението на тази задача. Жалбата се отнася главно до предложените от DPLP тарифи за услугите, по отношение на които тъжителите твърдят, че са толкова ниски, че в действителност изключват всякакво конкурентно намерение. (6) По отношение на приложимите към държавните помощи правила службите на Комисията отхвърлиха жалбата, след като предварителното разследване установи липсата на свръхкомпенсация за допълнителни нетни разходи, направени за тази обществена услуга. Независимо от това през май 2009 г. тъжителите оспориха тази предварителна позиция, предоставиха допълнителна информация и поискаха от Комисията да извърши задълбочено разследване. 1.3. ЧЕТВЪРТИ „ДОГОВОР ЗА УПРАВЛЕНИЕ“ (2005—2010 Г.) (7) При разглеждането на жалбата във връзка с отпуснатата компенсация за разпространението на печатни издания Комисията разкри, че през 2005 г. Белгия е сключила с DPLP „договор за управление“, за който не е подала уведомление, в който се предвижда изплащане на компенсация за услуги от общ икономически интерес (УОИИ). В резултат на това Комисията започна еx-officio процедура (9) и през април 2007 г. изпрати на Белгия искане за сведения. (8) През декември 2007 г. белгийските власти отговориха, че не са считали компенсацията за УОИИ за държавна помощ, тъй като е било изпълнено всяко едно от четирите условия, посочени в решението по делото Altmark (10). По-късно те изпратиха информация относно четвъртия договор за управление, и по-специално за системата за аналитично счетоводство, използвана за изчисляване на изплащаната от държавата компенсация. (9) Впоследствие посочените в еx-officio процедурата мерки и оплакванията бяха включени в официалната процедура по разследване C20/2009, започната на 23 юли 2009 г. 1.4. РЕШЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ (10) Като взе предвид анулирането от Първоинстанционния съд на решението на Комисията от 23 юли 2003 г. и след като разгледа предоставените от белгийските власти сведения относно разглежданите мерки, на 13 юли 2009 г. Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 от ДФЕС (11) официална процедура по разследване. (11) Решението на Комисията за започване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си. 1.5. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ (12) Белгийските власти представиха своето мнение на 13 август 2009 г. и го допълниха на 10 септември 2009 г., 12 октомври 2009 г., 23 април 2010 г., 26 април 2010 г., 19 октомври 2010 г., 19 ноември 2010 г., 21 декември 2010 г., 18 януари 2011 г., 17 февруари 2011 г., 2 март 2011 г., 29 март 2011 г., 11 април 2011 г., 10 май 2011 г., 27 май 2011 г., 14 юни 2011 г., 10 август 2011 г., 26 август 2011 г., 7 октомври 2011 г., 14 декември 2011 г., 19 декември 2011 г., 20 декември 2011 г. и 26 декември 2011 г. Те посочиха, че на 22 април 2009 г. са подали жалба срещу решението на Общия съд от 10 февруари 2009 г. и предоставиха уточнения относно компенсацията за обществени услуги и други ad hoc мерки в полза на DPLP. 1.6. МНЕНИЯ НА ТРЕТИ СТРАНИ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ И МНЕНИЯ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО МНЕНИЯТА НА ТРЕТИ СТРАНИ (13) Deutsche Post AG и DHL International N.V./S.A. представиха мненията си на 28 август 2009 г. (14) Vlaamse Federatie van Persverspreiders (Фламандска федерация на разпространителите на печатни издания, наричана по-долу „VFP“) и Prodipresse („Съюз на разпространителите на печатни издания“) представиха мненията си на 28 август 2009 г. (15) Belgische Distributiedienst B.V.B.A (наричан по-долу „BD“, конкурент на DPLP на пазара на разпространението на печатни издания) представи мнението си на 28 август 2009 г. (16) Association belge des éditeurs de quotidiens A.S.B.L (Белгийска асоциация на издателите на ежедневни издания) представи мнението си на 28 август 2009 г. 2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА 2.1. ПРАВЕН СТАТУТ И ДЕЙНОСТИ НА DPLP (17) Белгийските пощи са държавно предприятие („Régie des postes“) до 1992 г., когато са регистрирани като отделно юридическо лице („самостоятелно публично предприятие“). През 2000 г. техният правен статут е променен на „публичноправно акционерно дружество“. (18) През 2010 г. DPLP реализира приходи от дейността в размер на 2 318 млн. евро и печалба от дейността в размер на 319 млн. евро. В края на 2010 г. персоналът му наброява 33 616 души. За сравнение, през 2002 г. този брой е 42 000 души. Разходите за персонала представляват 65 % от общите оперативни разходи. (19) Частният инвеститор CVC Capital Partners притежава миноритарно дялово участие от 50 % без един дял. Белгийската държава е мажоритарен акционер. 2.2. ОБОБЩЕНИЕ НА РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ДЪРЖАВНИ МЕРКИ 2.2.1. Задачи за обществена услуга през периода 1992—2010 г. (20) В съответствие със Закона за пощите (12) и четири последователни договора за управление през целия период, обхванат от разследването, т.е. от 1992 до 2010 г., на DPLP са възложени задачи за обществена услуга. 2.2.1.1. Задължения за обществена услуга, определени в договорите за управление (21) В договорите за управление се съдържат правилата и редът и условията за изпълнение на предприетите от DPLP задачи в рамките на извършването на дейностите му от обществен интерес и се определя финансовата намеса от страна на белгийската държава. (22) От създаването му през 1992 г. DPLP е подписало с белгийската държава четири договора за управление, които обхващат следните периоди (13): 1. първи договор: 14.9.1992 г.—31.12.1996 г.; 2. втори договор: 1.1.1997 г.—23.9.2002 г.; 3. трети договор: 24.9.2002 г.—23.9.2005 г.; 4. четвърти договор: 24.9.2005 г.—23.9.2010 г.; удължен договор до сключването на новия договор. (23) В договорите за управление се определя списъкът на задачите за обществена услуга. Предвидените от Белгия задачи за обществена услуга в действащия договор за управление са следните (14): Пощенски услуги i) Универсална пощенска услуга ii) Разпространение на ежедневни издания iii) Разпространение на периодични издания iv) Разпространение на изборни материали v) Специални тарифи за организациите с нестопанска цел vi) Изпращане по пощата на писма, освободени от пощенски такси (кралска кореспонденция и други специални кореспонденции) vii) Международни пощенски услуги viii) Международни колетни пратки Финансови услуги ix) Получаване на депозити в брой по разплащателна пощенска сметка x) Пощенски записи xi) Плащане на домашен адрес на пенсии за осигурителен стаж и възраст и наследствени пенсии, както и на помощи за лица с увреждания xii) Изплащане на възнаграждения за участие в изборите xiii) Осчетоводяване на средства и документи от пътни глоби xiv) Услуги, свързани с разрешителни за риболов Продажба на пощенски марки xv) Продажба на пощенски марки Други обществени услуги xvi) Социална роля на пощенския раздавач xvii) Предоставяне на подходяща информация на обществеността xviii) Отпечатване и доставка на електронна поща xix) Услуги за сертифициране на съобщения xx) Услуги, извършвани за държавните счетоводни отчети xxi) Продажба на държавни таксови марки и събиране на глоби xxii) Сътрудничество при разпространението на пакети с бюлетини за гласуване. 2.2.2. Държавни мерки, обхванати от разследването (24) От 1992 до 2010 г. DPLP получава държавна подкрепа под формата на различни мерки: 1. поемане на разходите за пенсии: след реформирането през 1997 г. на пенсионната система държавата освободи DPLP от нейните натрупани пенсионни задължения в размер на 3,8 млрд. евро; 2. годишна компенсация за разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга (15) общо в размер на 5,2 млрд. евро за периода 1992—2010 г.; 3. капиталови инжекции: два пъти през 1997 г. (62 млн. евро), един път през 2003 г. (297,5 млн. евро) и един път през 2006 г. (40 млн. евро); 4. данъчни облекчения: освобождаване от корпоративен данък, от данък сгради и други косвени и местни данъци; 5. прехвърляне на недвижими имоти: през 1992 г. 63 недвижими имота на стойност 112,2 млн. евро са прехвърлени на DPLP; 6. предоставяне през 2004 г. на държавна гаранция за заем в размер на 100 млн. евро срещу премия от 0,25 %. 2.2.2.1. Поемане на разходите за пенсии (25) През 1992 г. Régie des postes (държавно предприятие на пощите) е преобразувано в самостоятелно публично предприятие (СПП), наречено „De Post-La Poste“. В качеството си на законен приемник на Régie des postes DPLP поема активите и персонала ѝ. Тази промяна бележи важна стъпка по отношение на модела на предприятието: 1. за разлика от Régie des postes, управлявано от и под ръководството на компетентния министър, DPLP вече се управлява от управителен съвет и управителен комитет, като правителството запазва само надзорни правомощия в съответствие със законодателството и договора за управление (16); 2. по принцип DPLP носи отговорност за финансовия си баланс, докато годишният бюджет на Régie des postes дотогава се е определял от компетентния министър, който го е представял за одобрение от Парламента като приложение към бюджета на собственото му министерство. (26) Така през 1992 г. DPLP поема 43 747 държавни служители, както и правната им защита по отношение на сигурността относно работните места, пенсионирането и възнагражденията (член 33 от закона от 21 март 1991 г.). (27) През 2008 г. DPLP все още работят около 23 500 щатни служители (чийто статут е подобен на този на държавните служители), които съставляват близо две трети от персонала му, както е посочено по-долу. Таблица 1 Схеми на наемане в DPLP (28) Между 1972 и 1996 г. пенсиите са се изплащали съгласно схема на разпределение, по която DPLP възстановява на държавата сумата на платените от последната пенсии на вече пенсионираните държавни служители (17) за натрупалите се техни пенсионни права от 1972 г. — годината, през която белгийското предприятие La Poste се преобразува в отделна счетоводно образувание в държавата (Régie des postes). (29) До пенсионната реформа през 1997 г. промяна в системата за финансиране на пенсиите не е извършена. Тази реформа се изразява в приравняване на пенсионната система от първи стълб, приложима към щатния персонал на DPLP, с тази от частния сектор: от 1997 г. DLPL трябва да плаща на ONSS (Националната социалноосигурителна служба) пенсионна вноска, възлизаща на 8,86 % от заплатите. (30) Заедно с това държавата приема да поеме натрупаните от DPLP пенсионни разходи, които са възлизали на 3,8 млрд. евро. 2.2.2.2. Годишна компенсация за разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга (31) Във всеки договор се е предвиждало изплащането на годишна компенсация от държавата с цел изпълнение на задачите за обществена услуга, определени в посочения договор. (32) В първите три договора компенсацията се е определяла според действителната разлика между разходите и приходите от задачите за обществена услуга. В четвъртия договор за управление се предвижда плащането на фиксирана компенсация, изчислена на базата на очакваната разлика между направените от DPLP разходи и получените приходи от потребителите на обществените услуги, за която компенсация все пак има праг, посочен в договорите за управление (18). (33) Обществените услуги, за които DPLP в съответствие с действащия понастоящем договор за управление (19) има право да получава компенсация от държавата, са следните: Пощенски услуги ii) Разпространение на ежедневни издания iii) Разпространение на периодични издания iv) Разпространение на изборни материали v) Специални тарифи за организациите с нестопанска цел vi) Изпращане по пощата на писма, освободени от пощенски такси (кралска кореспонденция и други специални кореспонденции) Финансови услуги ix) Получаване на депозити в брой по разплащателна пощенска сметка х) Пощенски записи xi) Плащане на домашен адрес на пенсии за осигурителен стаж и възраст и наследствени пенсии, както и на помощи на лица с увреждания xiii) Осчетоводяване на средства и документи от пътни глоби xiv) Услуги, свързани с разрешителни за риболов Продажба на пощенски марки xv) Продажба на пощенски марки Други обществени услуги xvi) Социална роля на пощенския раздавач xx) Услуги, извършвани за държавните счетоводни отчети xxi) Продажба на държавни таксови марки и събиране на глоби (34) Следва да се отбележи, че универсалната пощенска услуга не може да дава право на компенсация съгласно трите последни договора за управление (20). Въпреки че разпространението на печатни издания като цяло да може да се впише в рамките на универсалната услуга съгласно Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (21), конкретните задачи (разпространение на ежедневни и периодични издания), които трябва да дават право на компенсация съгласно договорите за управление, са определени от белгийските власти според критериите, които ги различават от универсалната пощенска услуга. Тези критерии са: 1) целите на задачата, които са извън целите на универсалната услуга, 2) конкретните условия, изложени в посочените договори, и 3) конкретните разпоредби в областта на тарифирането, които се различават от приложимите към тарифирането на универсалната услуга. (35) Цели на задачата: белгийските власти считат за особено важно да се осигури широко разпространение на печатните издания на цялата територия на Белгия, за да се повишат равнището на информираност и многообразието на мненията, както и да се насърчи участието на обществеността в политическия дебат. (36) В договора се определят конкретни условия за извършване: конкретната услуга за разпространение на печатни издания, възложена DPLP, която дава право на компенсация, надхвърля услугата за традиционното разпространение, включено в универсалната услуга. Тя подлежи на редица строги условия по отношение на качеството и резултатите, които се отнасят до часа на разпространението (например разпространение преди 7,30 ч.), честотата, възможностите за разпространение от страна на издателите, предоставената на издателите гъвкавост по отношение на обема, както и непрекъснатостта на услугата (включително строго определение на случаите на форсмажорни обстоятелства). (37) Специално тарифиране: тарифите за задачата за разпространение на печатни издания, която дава право на компенсация, са определени чрез тристранни преговори (белгийската държава/DPLP/секторът на печатни издания) и не е необходимо да бъдат одобрявани от регулаторния орган — за разлика от тарифите за универсалната пощенска услуга. Докато тарифите за универсалната пощенска услуга зависят от разходите, тарифите за конкретната задача за разпространение на печатни издания, която дава право на компенсация, са значително по-високи, така че да могат да бъдат постигнати целите на тази услуга. (38) За посочените в съображение 33 обществени услуги може да се получава компенсация за обществена услуга. Действително изплатените компенсации за обществени услуги за всяка финансова година са следните: Първи договор за управление Година Сума (в евро) 1992 (22) 91 720 000 1993 351 327 000 1994 322 138 000 1995 368 308 000 1996 г. 314 205 000 Втори договор за управление Година Сума (в евро) 1997 208 934 000 1998 228 629 000 1999 213 788 000 2000 216 282 000 2001 224 269 000 2002 194 559 000 Трети договор за управление Година Сума (в евро) 2003 175 554 000 2004 247 606 000 2005 254 825 000 Четвърти договор за управление Година Сума (в евро) 2006 299 729 000 2007 306 396 000 2008 315 683 000 2009 321 244 000 2010 325 735 000 2.2.2.3. Капиталови инжекции (39) Капиталови инжекции през 1997 г.: DPLP е получило две капиталови инжекции, за които не е подадено уведомление, в размер на 62 млн. евро. Впоследствие белгийските власти все пак посочват, че на практика тези средства са били отложени компенсации за обществени услуги, които не са били своевременно изплатени на DPLP. (40) Капиталова инжекция през 2003 г.: белгийските власти са предоставили капиталова инжекция в полза на DPLP в размер на 297,5 млн. евро. Според тях капиталовата инжекция е предоставена при условия, приемливи за частен инвеститор, действащ в обичайни условия на пазарна икономика; в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, това не представлява държавна помощ. (41) Капиталова инжекция през 2006 г.: белгийските власти са предоставили нова капиталова инжекция в размер на 40 млн. евро. Според тях капиталовата инжекция е предоставена в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика при същите условия, при които частните инвеститори са направили своите инвестиции (принципът pari passu). 2.2.2.4. Данъчни облекчения (42) До 31 декември 2005 г. DPLP е освободено от корпоративен данък. (43) През обхванатия от разследването период предприятието е било освободено от данък сгради, използвани при изпълнението на обществените услуги, което представлява предимство между [...] (23) и [...] EUR годишно. Ако този данък е бил плащан, разходите за продуктите (обществената услуга и търговските продукти), за които са се ползвали тези сгради, пропорционално биха били по-големи. (44) DPLP е освободено и от други косвени и местни данъци. Белгийските власти не са в състояние да представят точна оценка на това предимство, но посочват, че тази мярка влиза в приложното поле на правилата de minimis. (45) Данъчните облекчения предхождат влизането в сила на Договора за ЕО през 1958 г. и продължават да се прилагат без голяма промяна. Докато освобождаването от корпоративен данък е преустановено на 31 декември 2005 г., другите две мерки все още са в сила. 2.2.2.5. Прехвърляне на недвижими имоти (46) През 1992 г. белгийската държава прехвърля 63 сгради, без насрещна престация, на DPLP (24). Тези сгради вече са били ползвани от последното, макар че юридически те са били собственост на държавата. Общата стойност на тези сгради е била оценена на 112,2 млн. евро (25). Тези сгради са различни от първоначалните активи, към които се добавят, които са били разделени от сградите, собственост на държавата, когато La Poste е преобразувана в отделно държавно предприятие („la Régie des postes“) през 1971 г. La Régie des postes тогава вече е притежавало по закон активите, включени в баланса му. В замяна на това се е предполагало, че тези допълнителни сгради, прехвърлени през 1992 г., ще компенсират тежестта на пенсиите, която продължавала да пада върху DPLP, когато статутът му от предприятие е променен на самостоятелно публично предприятие. (47) Белгийските власти подчертават, че прехвърлянето на тези недвижими имоти не е било нищо повече от вътрешна реорганизация на имотите, собственост на държавата, без да представлява предимство. Според тях тези недвижими имоти вече са били използвани от белгийското предприятие La Poste, преди то да бъде преобразувано в DPLP през 1992 г. (и следователно са били използвани от La Régie des postes). 2.2.2.6. Държавна гаранция (48) На DPLP е дадена възможност да поиска публична гаранция за заемите си срещу премия от 0,25 %. (49) През посочения в разследването период тази гаранция е използвана само един път за заем от 100 млн. евро, сключен с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Подписаното между DPLP и ЕИБ споразумение на 22 декември 2004 г. е дало възможност на DPLP да използва кредитното улеснение от ЕИБ до 10 юни 2008 г. Чрез това улеснение на 8 ноември 2007 г. DPLP е поискало сума от 100 млн. евро, която реално получава на 5 декември 2007 г. DPLP се задължава да възстанови заема на 11 равни годишни транша, възлизащи на около 9,09 млн. евро. Първият транш трябва да бъде изплатен на 5 декември 2012 г., а последният — на 5 декември 2022 г. Лихвите се плащат на тримесечие (5 декември, 5 март, 5 юни, 5 септември). Лихвеният процент е определен въз основа на тримесечния EURIBOR, намален с 37 базови пункта. 3. ОПИСАНИЕ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ЗАПОЧВАНЕТО НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ ПРЕЗ 2009 Г. (50) Като се основава на решението по делото Altmark (26), Комисията счете, че компенсациите за обществени услуги, плащани от 1992 г. насам, както и данъчните облекчения, капиталовите инжекции, държавната гаранция и прехвърлянето на горепосочените недвижими имоти, е възможно да представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. (51) Държавните помощи, които се състоят от компенсации за разходите, свързани със задължения за универсална услуга, могат да бъдат обявени за съвместими с член 106, параграф 2 от ДФЕС, ако са необходими за изпълнението на тези услуги и не засягат развитието на търговията до степен, която противоречи на интересите на Европейския съюз. (52) В решението за започване на официална процедура по разследване от 2009 г. Комисията изрази съмнения относно необходимостта и пропорционалността на предоставените на DPLP мерки за помощ за целите на изпълнението на задачите му за обществена услуга. (53) По отношение на изчисляването на свръхкомпенсацията съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС Комисията счете, че всички приходи и разходи, свързани със задълженията за обществена услуга, са взети под внимание с оглед да се гарантира отсъствието на свръхкомпенсация за задачите за обществена услуга. За целите на изчислението следва да се провери стабилността на счетоводния метод, приложен за определянето на разходите за услугите от общ икономически интерес, както и да се отчетат всички нетни разходи за обществените услуги и допълнителните помощи, отпуснати под каквато и да било форма. (54) Що се отнася до финансирането на пенсиите на държавните служители от държавата, Комисията разгледа до каква степен фактът, че DPLP е освободено от пенсионни задължения, го поставя в сравнимо положение с това на неговите конкуренти по отношение на социалноосигурителните вноски. (55) В съответствие с приложения от Комисията подход в решението ѝ за публичното финансиране на разходите за пенсии на държавните служители, които работят за френското предприятие La Poste (27), следва да се провери дали тази мярка е съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и в този смисъл да се определи до каква степен разходите за социално осигуряване, плащани от DPLP след като е било освободено от тези задължения, са сравними с разходите на неговите конкуренти. 4. МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ 4.1. МНЕНИЕ НА VFP И НА PRODIPRESSE (56) На 28 август 2009 г. VFP и Prodipresse представиха мнението си относно системата за разпространение на печатни издания, прилагана от DPLP. (57) В по-рано подадената от тях жалба VFP и Prodipresse подчертават нарушенията на конкуренцията в резултат на прилаганите от DPLP ниски тарифи за разпространението на печатни издания, с което се възпрепятства всякаква конкуренция от страна на останалите оператори на пазара. (58) Те посочват, че цените на DPLP са били определени по време на тристранни преговори между DPLP, издателите и държавата. Според VFP и Prodipresse понесените от DPLP загуби поради тези ниски цени на пазара са компенсирани от държавата чрез компенсацията за УОИИ. Ако DPLP получава пряко тази помощ, издателите на ежедневни издания също биха се ползвали косвено от нея. (59) VFP и Prodipresse считат, че DPLP би могло да получи свръхкомпенсация за системата за разпространение на печатни издания, която би използвало за финансиране на останалите си дейности. 4.2. МНЕНИЕ НА ASSOCIATION BELGE DES ÉDITEURS DES JOURNAUX (60) На 28 август 2009 г. Association belge des éditeurs des journaux (Белгийската асоциация на издателите на вестници) представи своето мнение. По този повод тя подчерта колко е важно за демокрацията и равенството да е налице ефективна система за разпространение на ежедневни издания на цялата територия на Белгия при еднакви и разумни цени, така че абонатите да могат да получават ежедневниците си рано сутрин. 4.3. МНЕНИЕ НА DEUTSCHE POST AG И DHL INTERNATIONAL (61) На 28 август 2009 г. Deutsche Post AG и DHL International представиха своето мнение. Те подчертаха необходимостта да се разгледа поемането на пенсионните задължения на DPLP, и по-специално да се гарантира съответствието на тази мярка с предходната практика, да се контролира съответствието на капиталовите инжекции с пазара, да се провери съответствието на разпределението на разходите с решението по дело Chronopost и накрая да се разгледа прехвърлянето на недвижими имоти. 4.4. МНЕНИЕ НА BELGISCHE DISTRIBUTIEDIENST NV/BELGIQUE DIFFUSION SA (62) На 28 август 2009 г. Belgische Distributiedienst NV/Belgique Diffusion SA („BD“), което е част от групата TNT, представи своето мнение. BD е конкурент на DPLP, и по-конкретно на дъщерното му предприятие Deltamedia, което се занимава с разпространението на печатни издания, на пазара на разпространението на ежедневни и периодични издания. В по-рано подадената жалба BD подчерта, че DPLP прилага цени, по-ниски от разходите му за разпространението на ежедневни издания. Според BD понесените от DPLP загуби са били финансирани чрез държавни субсидии. Ниските цени биха затруднили всякаква конкуренция по отношение на DPLP. (63) Според BD DPLP е нарушило Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (28), както и член 7 от Директива 96/67/ЕО. BD също така изрази съмнения дали не е налице помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, както и дали компенсацията за разходите, свързани с УОИИ, е съвместима съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС. (64) BD постави въпроса дали разпространението на ежедневни издания би могло да се определи като УОИИ, като се има предвид, че в повечето държави членки тази дейност е отворена за конкуренцията, без намеса от страна на пощенския оператор. (65) BD също така постави въпроса дали една субсидия, запазена изключително за пощенския оператор, е най-подходящото средство за подкрепа на разпространението на ежедневни издания в противовес на предоставена на издателите помощ, които тогава биха могли да предоставят услугите си за разпространение на свободния пазар и това би позволило на различни доставчици да се конкурират. (66) BD изрази съмнения относно необходимостта от разходите и дори дали възложената на DPLP задача за разпространение на ежедневни издания е трябвало да бъде одобрена. Според BD разходите на DPLP са много по-високи от разходите на другите оператори, което повишава равнището на необходимите субсидии. В този смисъл субсидиите не са били нито пропорционални, нито обосновани. (67) Накрая BD счита, че поетите от държавата разходи на DPLP може да включват инвестиционни разходи, които не биха били необходими за целите на изпълнението на УОИИ, като се има предвид, че DPLP може да е използвало създадената инфраструктура за други услуги. Рекламните кампании за търговските продукти също може да са били финансирани чрез държавна субсидия. 5. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ 5.1. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО ПОЕМАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПЕНСИИ (68) Белгийските власти са на мнение, че в съответствие с подхода, следван в решението по делото Combus (29), поемането на пенсионните задължения не е държавна помощ, като се има предвид, че това облекчава белгийското предприятие La Poste от необичайна тежест, а не от тежест, която по принцип е част от бюджета на едно предприятие. (69) Те считат, че тази необичайна тежест произтича от по-високите разходи за заплати на щатния персонал, както и от липсата на оперативна гъвкавост, което пречи на DPLP да намалява колкото би желало броя на държавните служители сред своя персонал. (70) Белгийските власти определят три причини за недостатъчната гъвкавост: 1. сигурността относно работните места на държавните служители; 2. липсата на вътрешна мобилност; 3. липсата на достъп до принудителен временен отпуск. (71) Сигурност относно работните места на държавните служители: DPLP изтъква, че щатният персонал на предприятието de facto е назначен за неопределен срок. DPLP не може да прекрати договорите на щатния си персонал освен при сериозна причина или повтарящи се лоши резултати. Дори и тогава процедурата за съкращения подлежи на особено тежки изисквания. (72) Освен това Държавният съвет (белгийска административна юрисдикция, компетентна за щатния персонал, докато договорно наетият персонал е в компетенцията на трудовите съдилища) е показал склонност да благоприятства щатния персонал, като определя строг стандарт за целите на установяването на „валиден мотив“. Ето защо DPLP не е в състояние да съкрати щатния си персонал, било то индивидуално или колективно, поради икономически или технически причини. (73) Следователно прекратяването на един трудов договор не е средство за управление, което да позволява преструктуриране на състава на персонала в зависимост от действителните оперативни нужди. Също така, невъзможността за уволнения поради икономически причини значително ограничава средствата, с които DPLP разполага за решаването на проблеми като недостатъчна мобилност или по-високи заплати и обезщетения за висшия щатен персонал от прилаганите на пазара. Освен това щатният персонал няма право да поиска автоматично прехвърляне към публичната администрация и съответно DPLP не може да наложи подобно прехвърляне. (74) Това означава, че съкращението на щатния персонал се ограничава главно до доброволни напускания, което се случва рядко, и на напускания поради навършване на пенсионна възраст. (75) Липса на вътрешна мобилност: освен неспособността на DPLP да намали щатния персонал в секторите с намалено търсене на услуги, възможностите, с които разполага за преразпределение на щатния си персонал в самата организация според нуждите, подлежат на строги ограничения. (76) Елементи като езикова принадлежност, квалификации, осигурителен стаж и функционална класификация водят до това DPLP да е до голяма степен неспособно да преразпределя персонала си, който работи в области с намалени нужди от персонал, например поради намаляването на традиционните пощенски писма, в полза на секторите с недостиг на персонал, пенсионирането на служители или повишено търсене. (77) С други думи, поради липсата на гъвкавост на „устава“ DPLP се оказва в голяма степен неспособно да преразпределя щатния си персонал според нуждите си или да компенсира несъответствията между областите на дейност с излишен и тези с недостиг на персонал. Парадоксално е, че за да отговори на нуждите в секторите с недостиг на персонал, DPLP трябва да наема временен или договорна нает персонал, като запазва излишния си щатен персонал в секторите с повече от необходимия персонал. (78) Липса на достъп до принудителен временен отпуск: освен това DPLP не може да пуска в принудителен временен отпуск щатния си персонал („икономическа безработица“), както могат да постъпват операторите от частния сектор при намален обем на работа. (79) По-високи разходи за заплати: когато през 1992 г. la Régie des postes е преобразувано в самостоятелно публично предприятие и е преименувано на DPLP, щатният персонал е получавал значително по-високи заплати и обезщетения от договорно наетия персонал в частния сектор. От 1992 г. насам автоматичните увеличения на заплатите за осигурителен стаж и силните правомощия за водене на преговори на синдикатите допринасят за запазването на заплатите и придобивките на сравнително високо равнище. (80) Освен по-високите заплати и по-големите придобивка, които получават в сравнения с договорно наетия персонал, щатните служители имат право на 4 до 11 дни допълнителен платен отпуск (30), което увеличава разходите на DPLP. Тези елементи, които характеризират щатния персонал, затрудняват управлението от страна DPLP на разходите за единица щатен персонал, които са значително по-високи от разходите за договорно наетите служители в частния сектор. (81) След поемането на щатния персонал на la Régie des postes през 1992 г. ръководителите на DPLP признават, че по-високите разходи за заплати и липсата на оперативна гъвкавост са представлявали структурен недостатък, все по-труден за овладяване в хода на либерализацията на пазара на пощенски услуги. Вследствие на това през 1998 г. DPLP спира да наема щатни служители. Доброволното напускане, главно поради пенсиониране, води до съкращение в абсолютна стойност на персонала, който през 2008 г. наброява 23 538 души. (82) Съкращението на щатния персонал, което зависи главно от процента на доброволно напускащите служители в пенсионна възраст в контекста на настоящата възрастова структура, е бавен процес и ще продължи по всяка вероятност до 2030 г., т.е. след пълната либерализация на пазара на пощенски услуги, както се вижда от таблицата по-долу. Таблица 2 Промени в броя на щатните служители на DPLP (83) Поради това белгийските власти считат, че щатният персонал на DPLP представлява сериозен недостатък в оперативен план и по отношение на разходите в сравнение с частните оператори и че държавата е облекчила DPLP от необичайна тежест, каквато неговите конкуренти нямат. (84) Според белгийските власти мярката не представлява държавна помощ и следваният от Комисията подход в решението за започване на официална процедура по разследване съгласно предишни дела, свързани с пенсионни системи [EDF (31), La Poste (Франция) (32), Royal Маil (33)], следователно не е необходим в случая на DPLP. (85) При все това белгийските власти подчертават, че при евентуално прилагане на подобен метод към DPLP ще се стигне до заключението, че частта от разходите за социално осигуряване, плащана от DPLP, е равна на тази на неговите конкуренти. 5.2. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО ГОДИШНАТА КОМПЕНСАЦИЯ ЗА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ (86) Белгийските власти предоставиха счетоводните данни (34) за DPLP и изложиха прилаганите от предприятието принципи за аналитично счетоводство. (87) Най-напред те изтъкват, че годишно изплащаната компенсация за обществени услуги не представлява помощ, доколкото съответства на съдебната практика по делото Altmark. (88) След това подчертават, че ако компенсацията за обществена услуга представлява помощ, тя е съвместима, като се има предвид, че не представлява свръхкомпенсация за нетните разходи, направени от DPLP в рамките на изпълнението на задачите му за обществена услуга. Представените от белгийските власти изчисления според тях показват недостатъчна компенсация за понесените от DPLP разходи. (89) Накрая белгийските власти посочват, че някои от мерките представляват съществуваща помощ. В този смисъл те препращат към раздела относно съществуващи помощи (съображение 224 и сл.). 5.3. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО КАПИТАЛОВИТЕ ИНЖЕКЦИИ 5.3.1. Капиталова инжекция през 1997 г. (90) В писмо, изпратено до Комисията на 12 август 2009 г., белгийските власти посочват, че предоставената през 1997 г. капиталова инжекция на обща стойност 62 млн. евро следва да се счита за отложена компенсация за задължения за обществена услуга. 5.3.2. Капиталови инжекции през 2003 и 2006 г. (91) Според белгийските власти и двете увеличения на капитала, извършени през 2003 г. и 2006 г., се основават на стратегически план (35), целта на който е да се подобри конкурентоспособността и рентабилността на предприятието в контекста на постепенната либерализация на пазара на пощенски услуги. (92) В този стратегически план са заложени две основни цели: 1. повишаване на производителността, за да се гарантират конкурентоспособността и рентабилността във все по-либерализирана пазарна среда; 2. DPLP да се насочи към пазарна логика, като отвори капитала си за частни инвеститори, т.е. да постигне и запази търсените равнища за възвръщаемост, за да може да привлече частни инвеститори и да освободи потенциала на предприятието по отношение на рентабилността. (93) Капиталова инжекция през 2003 г.: според белгийските власти увеличението на капитала през 2003 г. е имало за цел да укрепи собствения капитал на DPLP предвид огромните финансови задължения, поети от предприятието за изграждането на четири нови центъра за сортиране и за модернизиране на съществуващ център, както и за оптимизирането на маршрутите за доставяне на пощенски пратки и за автоматизацията. (94) Освен това белгийските власти са на мнение, че инжектираните средства също така са покривали разходи за персонала вследствие на съкращението на броя на служителите поради по-ранно пенсиониране, намаляването на работното време и увеличението на заплатите на новите служители. (95) Тези мерки разумно са гарантирали по-висока рентабилност през периода 2003—2007 г., като са отговаряли на очакванията на частните инвеститори. В този смисъл белгийската държава, като единствен акционер в DPLP през 2003 г., е била ръководена от перспективи за рентабилност, следвайки логиката на пълно спазване на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, когато тя решава да осъществи капиталова инвестиция. (96) На 5 август 2009 г. белгийските власти също така изтъкват, че прогнозите за рентабилност са показвали, че капиталовата инжекция е предоставена при условия, съответстващи на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, като се има предвид, че очакваната производителност е превишавала изискванията на частния инвеститор. Тези прогнози не са били нереалистични, тъй като реално регистрираната рентабилност между 2003 г. и 2008 г. е била значително по-висока от очакваната. (97) Белгийските власти уточниха, че капиталовата инжекция през 2003 г. и анулирането през 2005 г. на държавни вземания в сметките на DPLP по никакъв начин не са били свързани. Това анулиране, направено в друг момент, е било обичайна счетоводна операция, като се има предвид, че държавата ясно е посочила, че тези вземания няма да бъдат платени на DPLP. Окончателно анулираните суми в рамките на оздравяването на счетоводния баланс от 2005 г. са се различавали от капиталовата инжекция през 2003 г. и натрупаните загуби в края на 2002 година. (98) Капиталова инжекция през 2006 г.: белгийските власти подчертават, че тази капиталова инжекция е била в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, доколкото е предоставена при условия, равни на прилаганите към частен инвеститор (pari passu), т.е. Post Invest Europe SA, предприятие, което е инвестирало 300 млн. евро. Държавата и частният инвеститор записват нови акции, чрез което новият частен инвеститор получава 50 % от акциите без един дял, а държавата запазва 50 % от акциите плюс един дял (36). (99) За да определи цената на новоемитираните акции, инвестиционната банка, към която се обръщат белгийските власти, е определила общата стойност на DPLP между [...] и [...] EUR. В крайна сметка държавата е притежавала [...] EUR за цялото предприятие преди капиталовите инжекции. Белгийските власти признават, че впоследствие постигнатите от DPLP резултати превишават хипотезите към момента на оценката. (100) Според белгийските власти прилагането на стратегическия план е довело до превръщането на DPLP в един от най-ефективните оператори в Европа. DPLP е постигнало значителен напредък по отношение на рентабилността, ефективността (37) и качеството, като е запазило разумно равнище на цените за своите клиенти. 5.4. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ (101) В декларацията си от 12 август 2009 г. белгийските власти допускат, че до 27 декември 2005 г. DPLP не е подлежало на режима на облагане с корпоративен данък, а на данък върху печалбата (т.е. данъчно облагане на юридическите лица). Независимо от това те подчертават, че през периода 2003—2005 г. DPLP не се е възползвало от този данъчен режим: всъщност, ако предприятието е подлежало на облагане с корпоративен данък, то би могло да разсрочи загубите си от минали периоди и не би плащало корпоративен данък през този период. (102) Освен това те твърдят, че DPLP е трябвало да плати данък върху печалбата в размер на 2 млн. евро през периода 2003—2005 г. (103) От финансовата 2006 година насам DLPL е трябвало да плаща корпоративен данък, без да може да разсрочва загубите си от минали периоди. Белгийските власти оценяват неплатения данъчен кредит към тази дата на 51,87 млн. евро. (104) Поради това те заключават, че DPLP не е реализирало нетна печалба от освобождаването от корпоративен данък преди 2006 г. (105) Белгийските власти уточняват, че DPLP е освободено от данък сгради за доходите, получени от недвижими имоти, използвани за целите на изпълнението на услуга от обществен интерес. (106) Те са оценили полученото от DPLP нетно предимство, което според тях е само малка част от допълнително плащаните разходи предвид задължението му да поддържа пощенска мрежа, която се характеризира със строго определена териториална гъстота — задължение, което не подлежи на никаква друга компенсация. (107) Белгийските власти обясняват, че DPLP е освободено от някои косвени и местни данъци. Те подчертават, че тези облекчения имат нетно въздействие de minimis. 5.5. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ (108) В декларацията си от 12 август 2009 г. белгийските власти потвърдиха, че известен брой недвижими имоти са прехвърлени на DPLP в момента на преобразуването му в самостоятелно публично предприятие. Тези сгради вече са били използвани от DPLP от 1971 г. насам и са били необходими за изпълнението на задачата му за изпълнение на пощенска услуга. (109) Белгийските власти подчертават, че прехвърлянето на тези недвижими имоти не е предоставило никакво предимство на DPLP, тъй като предприятието вече ги е използвало в рамките на задачата си за обществена услуга. С други думи, според тях не става въпрос за реорганизация на публични активи. 5.6. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО ГАРАНТИРАНЕТО НА ЗАЕМИ ОТ ДЪРЖАВАТА (110) В декларацията си от 12 август 2009 г. белгийските власти подчертават, че DPLP не получава автоматично държавна гаранция за заемите си. Ако DPLP трябва да поиска такава гаранция, то следва да получи одобрението на белгийските власти и да плаща на държавната хазна годишна премия в размер на 0,25 %. (111) През разглеждания период DPLP е прибягнало един-единствен път до държавна гаранция. (112) Белгийските власти считат, че премия в размер на 0,25 % е подходяща предвид финансовото положение на DPLP и малката вероятност гаранцията да не бъде възстановена от страна на DPLP. От друга страна те считат, че при отсъствието на държавна гаранция пазарната лихва за подобен заем би била с до 40 базисни пункта по-висока. 5.7. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО МНЕНИЯТА, ИЗРАЗЕНИ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (113) В декларацията си от 12 октомври 2009 г. белгийските власти подчертават, че единствено декларациите на BD и FVP/Prodipresse съдържат определящи данни. Тези данни се отнасят по-специално до разширеното разпространение на ежедневни и периодични издания. (114) Противно на подчертаното от BD, белгийските власти изтъкват, че възлагането на предоставяне на незапазени пощенски услуги (като разпространението на печатни издания) не попада в приложното поле на законодателството на Европейския съюз в областта на обществените поръчки (Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (38)). (115) Те твърдят също, че разпространението на ежедневни и периодични издания, което е услуга от общ икономически интерес, не нарушава разпоредбите на Съюза по отношение на либерализацията на пазара на пощенски услуги. (116) Белгийските власти също така посочват, че въпросното възлагане не е резултат от произволно решение. Според тях DPLP е единственото предприятие, което може да изпълни условията и задълженията на доставчик на подобен вид услуги. (117) Противно на твърденията на BD белгийските власти изтъкват, че през периода 2002—2008 г. DPLP не е получавало свръхкомпенсация за разходите, свързани с извършването на услугата за разпространение на ежедневни и периодични издания. (118) Те не споделят становището на FVP/Prodipresse, според което DPLP е „надуло“ своите инвестиции и допълнителните си разходи, свързани с разширяването на националното покритие от 82 % на 100 %. Тъй като тези 18 % засягат главно отдалечени региони, разходите за персонал на DPLP са се увеличили непропорционално и DPLP е трябвало да закупи транспортни средства за дълги разстояния, които се характеризират с високи амортизационни разходи. (119) Накрая белгийските власти подчертават, че разходите за рекламната кампания на предприятието не са били взети предвид при изчисляването на компенсацията, получена от държавата за разширеното разпространение на печатни издания. (120) BD посочва, че DPLP очевидно не е ефективно от гледна точка на разходите. Белгийските власти оспорват това твърдение, като подчертават, че BD не отчита изцяло големите допълнителни разходи, свързани с разширеното разпространение на печатни издания, както и че пренебрегва големите усилия, полагани от DPLP за управлението на разходите му и повишаването на неговата производителност. (121) Според BD, разходите на Deltamedia са по-ниски от разходите на DPLP. Това положение според белгийските власти се дължи на следните фактори: а) Deltamedia не предлага национално покритие; б) Deltamedia работи с независими разпространители; в) предлаганата от Deltamedia услуга е опростена, като се има предвид, че работи само с ограничен брой издатели, обединени в една-единствена група за печатни издания; г) издателите доставят ежедневните издания веднага на пунктовете за разпространение. 5.8. МНЕНИЕ НА БЕЛГИЙСКИТЕ ВЛАСТИ ОТНОСНО СЪЩЕСТВУВАЩАТА ПОМОЩ (122) В декларацията си от 21 декември 2010 г. белгийските власти посочват, че някои от мерките, обхванати от разследването, представляват съществуващи помощи. (123) Първо, белгийските власти подчертават, че данъчните облекчения, от които се е ползвало DPLP, предхождат присъединяването на Белгия към Европейския съюз и следователно представляват съществуващи помощи. (124) Второ, белгийските власти твърдят, че годишната субсидия, отпускана на DPLP преди 1999 г., предхожда либерализацията на пазара на пощенски услуги и следователно представлява съществуваща помощ. Също така не би следвало капиталовите инжекции, осъществени преди 1999 г., независимо дали представляват държавни помощи, да се считат за съществуващи помощи. (125) Трето, белгийските власти поддържат, че поради десетгодишния давностен срок всички приети преди 13 юли 1999 г. мерки (т.е. 10 години преди започването на въпросната официална процедура) представляват съществуващи помощи, като се има предвид, че анулирането от Първоинстанционния съд по-рано също би довело до анулиране на всички предходни разследващи действия на Комисията. От друга страна, те твърдят, че тъй като Комисията извършва първото си разследващо действие през декември 2002 г., разследването не следва да включва мерките, приведени в действие преди декември 1992 г. Това би засегнало прехвърлянето на недвижими имоти и първата годишна субсидия, изплатена през 1992 г. 6. ОЦЕНКА 6.1. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА АНАЛИТИЧНО СЧЕТОВОДСТВО НА DPLP (126) В член 14 от Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (39) (Третата директива за пощенските услуги) от пощенските оператори се изисква да водят аналитично счетоводство, като правят ясна разлика между услугите и продуктите, които са част от универсалната услуга, от една страна, и услугите и продуктите, които не са част от нея, от друга страна. Тяхното счетоводство следва да разпределя директно преките разходи за продуктите, както и да разпределя пряко или непряко общите разходи, и по-специално да начислява по подходящ начин общите разходи, необходими за предоставянето и на универсални, и на неуниверсални услуги. Аналитичното счетоводство на DPLP се състои от метод за определяне и отчитане на разходите по видове дейности (ABC), въз основа на който се начисляват всички оперативни разходи до равнището на получените резултати преди лихви и данъци (EBIT) за отделните продукти в съответствие с метода за пълно разпределение на разходите (FDC). Аналитичното счетоводство обхваща всички оперативни разходи и организационни звена на DPLP. През 2009 г. търговските продукти са представлявали [...] % от оборота на DPLP спрямо [...] % на продуктите, свързани с обществена услуга. (127) Методът на аналитично счетоводство отчита три равнища: ресурсите, дейностите и продуктите. Този метод има за цел да определи частта на разходите, която трябва да бъде начислена за всеки продукт. (128) Разходите са разделени на 398 различни вида разходи и 3 954 центъра на отговорност. По счетоводни съображения те са разпределени в 34 ресурсни фонда и 108 групи кодове. Съществуват 986 различни дейности. (129) Разходите за ресурсите се начисляват според характера на дейностите: „преките ресурси“ са пряко свързвани с конкретна дейност, докато „непреките ресурси“ допринасят за многобройни дейности и трябва да се начисляват чрез кодове за разпределение, като отразяват равнището на използване на въпросния ресурс за всяка дейност. Накрая общият принос за дейността включва общите разходи, които не могат да се начисляват за конкретни дейности; тогава тези разходи се начисляват поравно за всички продукти на основата на увеличената цена по себестойност. (130) Отделните 986 дейности образуват съставните елементи на веригата на стойността на всеки продукт. Една част от разходите, свързани с дадена дейност, се определя за продукти според използването на въпросната дейност във всеки продукт. Разходите за неоперативните дейности най-напред се разпределят към оперативните дейности, които допринасят пряко за продуктите. (131) На последния етап от процеса разходите за дейностите най-накрая се начисляват по код на разпределение според обема. С други думи, всички продукти, за които се използва една дейност, се осчетоводяват с част от разходите за тази дейност пропорционално на обема на използването ѝ. (132) Комисията счита, че методът на аналитично счетоводство, прилаган понастоящем от DPLP, е задоволителен, като се има предвид, че предприятието разпределя правилно и достатъчно адекватно всички разходи. Комисията отбелязва обаче, че DPLP постепенно е усъвършенствало този метод следователно може да се смята, че счетоводните данни от началото на обхванатия от разследването период, дори и като цяло да са надеждни, не са толкова подробни като данните от настоящата счетоводна система. (133) През март 2011 г. белгийските власти предоставиха на Комисията изменение с обратна сила на метода на аналитично счетоводство на DPLP, за да може някои разходи да се разпределят поотделно между търговските дейности и дейностите за обществени услуги. Предвиденото от белгийските власти изменение се отнася до последния етап от разпределянето на разходите, когато продуктите се осчетоводяват с разходи пропорционално на обема на използването им от всяка дейност. (134) Изменението променя метода за разпределяне на оперативните разходи към продуктите, прилаган от DPLP до момента. След подобно изменение някои разходи, свързани с търговските продукти, ще преминат в сферата на обществените услуги, което ще разшири базата на разходите за обществени услуги. В резултат на това разходите за обществените услуги средно ще възлизат годишно на [...] EUR, които понастоящем се начисляват към търговските продукти. Другите пера на метода на аналитично счетоводство остават без промяна. (135) Белгийските власти посочват, че разходите за някои дейности по своя характер са определени на дадено равнище според нуждите от обществената услуга. С други думи, разходите за тези дейности, използвани за целите на обществените услуги, биха останали без промяна дори тези дейности да не се използват за нито един търговски продукт. Доколкото един търговски продукт не е в основата на въпросната дейност, продуктът не би трябвало да поема свързаните с тази дейност оперативни разходи, дори и да я използва. (136) Въпреки че белгийските власти изтъкват, че преразгледаният метод е съвместим с Директива 97/67/ЕО, решението по делото Chronopost (40) и Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (41) (наричана по-долу „рамката за УОИИ“), тъй като той разпределя към продуктите пряко начисляваните разходи и част от общите разходи и отразява по-добре действителните разходи, свързани със задълженията за обществена услуга, Комисията счита, че тази нова обосновка не може да бъде приета поради формални, икономически и правни причини. (137) От формална гледна точка предложеният метод в действителност не се използва във вътрешното счетоводство на DPLP, но съставлява допълнително изменение ex post на предходните данни. Преразгледаният метод не е получил одобрението на регулаторния орган като база за тарифиране и не се използва от държавата за изчисляването на компенсацията за УОИИ. Преразгледаният метод изглежда е теоретично представяне, изготвено за целите на настоящата процедура в областта на държавните помощи. От икономическа гледна точка само може да се предполага, по отношение на определянето на цената на извършеното прехвърляне на вътрешно равнище, че за търговските продукти не би следвало да се начисляват една част от разходите за ресурсите, които се използват за тях (например според този метод търговските продукти не биха допринесли за разходите във връзка с маршрутите на пощальоните за разпространение, дори и последните да разпространяват също търговски продукти). Накрая, от правна гледна точка подобно изменение не изглежда съвместимо с член 14, параграф 3, буква б), подточка iv) от Директива 97/67/ЕО, с решението по делото Chronopost (42) и рамката за УОИИ от 2005 г. (43), всичките изискващи общите разходи да се начисляват по начин, подходящ за търговските дейности. (138) Поради това Комисията няма да основава оценката си на изменените сметки, а на потвърдените данни от аналитичното счетоводство в съответствие с Директива 97/67/ЕО и на данните от Белгийския институт за пощенски услуги и телекомуникации (IBPT — регулаторният орган на белгийския пощенски сектор (44)), които са предоставени по-рано и които се основават на официално прилагания от DPLP метод на аналитично счетоводство. 6.2. ОЦЕНКА НА ПОЕМАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПЕНСИИ 6.2.1. Наличие на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (139) Член 107, параграф 1 от ДФЕС постановява, че „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“ (140) За да представлява една мярка държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да са изпълнени следните четири кумулативни условия: мярката следва: i) да предоставя предимство на получателя; ii) да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия; iii) да представлява намеса на държавата или посредством ресурси на държавата; iv) да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. 6.2.1.1. Предимство и избирателност (141) Като се основават на следвания в решението по делото Combus (45) подход, белгийските власти изтъкват, че пенсионните задължения са представлявали необичайна тежест, която конкурентите не са имали, и следователно поемането им от държавата не представлява помощ. (142) По същество те изтъкват, че поради липсата на гъвкавост, която характеризира статута на щатния персонал, DPLP не е имало възможност да намали дела на тази категория персонал, въпреки че тя изисква много по-големи разходи в сравнение с хипотетичен персонал, съставен от служители, наети на договори с по-малко благоприятни условия. (143) Следва най-напред принципно да се напомни, че решението по делото Combus не е било потвърдено от Съда. Противно на това, в съдебната практика на Съда се оспорва хипотезата, според която компенсацията за структурен недостатък изключва всякакво определяне като помощ. Следователно, съгласно постоянната съдебна практика на Съда наличието на помощ трябва да се оценява според резултатите, а не според причините за или целите на държавната намеса (46). Съдът също така се е произнесъл, че понятието за помощ обхваща предоставените от държавните органи предимства, които по различни начини облекчават тежестите, обичайно включени в бюджета на едно предприятие (47). (144) Освен това Съдът е посочил, че разходите, свързани с възнагражденията на служителите, по своя характер са част от бюджета на предприятията, независимо дали тези разходи произтичат или не от законови задължения или колективни трудови договори (48). В този смисъл той е установил, че фактът, че държавните мерки целят да компенсират допълнителни разходи, не може да бъде причина за избягване на определението за помощ (49). (145) Също така се забелязва, че конкурентната среда по отношение на Combus е била различна от тази на DPLP. Combus е трябвало да извършва транспортната си дейност на търговска основа и да работи на пазара в условия на конкуренция, сравними с тези при частните автобусни дружества. След приключването на процедурата за представяне на оферти дружествата за обществен транспорт преотстъпват автобусната си транспортна дейност на частни и публични предприятия. Съгласно правилата за възлагане на обществени поръчки, поръчките се възлагат на „икономически най-изгодната оферта“, независимо от публичния или частния характер на изпълнителя. През целия период на оценката DPLP се е ползвало с широко монополно положение, така че икономическият натиск е бил упражняван по съвсем различен начин. Освен това, противно на делото Combus, Белгия в случая не е приела законодателни разпоредби, имащи за цел премахването или адаптирането на специална схема за назначаване, приложима към наетите от DPLP държавни служители, или на начина, по който те са придобивали пенсионните си права. (146) Поради това Комисията счита, че фактическите разлики между делото Combus и разглежданото дело са основание за различно заключение по отношение на настоящото дело. (147) За да се оцени дали разглежданите мерки съдържат елементи на държавна помощ, следва да се определи дали тези мерки предоставят икономическо предимство на DPLP поради това, че позволяват на дружеството да избегне заплащането на разходи, които нормално биха утежнили собствените му финансови ресурси и по този начин биха попречили на пазарните принципи да проявят обичайното си въздействие. Дадена помощ представлява облекчаване на разходите, които при обичайни условия утежняват бюджета на предприятията предвид естеството или икономическия характер на въпросната разходна схема. Обратно, би могло да е възможно да се определи понятие за „специално задължение“, което да представлява допълнително задължение по отношение на обичайните разходи. Оттеглянето на едно такова специално задължение посредством законодателна разпоредба не би предоставило предимство на получателя и следователно не би представлявало държавна помощ. (148) Подобно на съдебната практика на Съда във връзка с анализа на избирателността, включващ сравнение с една референтна рамка, за да се определи наличието или отсъствието на съответствие с „естеството и общата схема на системата“ на едно диференцирано третиране на някои предприятия и някои производства в едно нормално състояние на пазара от структурна гледна точка, определянето на „нормално“ или „специално“ задължение означава да бъде определена референтна рамка или обект за сравнение с оглед установяване на предприятия, които са в подобно правно и фактическо положение по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка. (149) При все това изглежда е невъзможно да се определи външен обект за сравнение, чрез който да се даде определение за „обичаен“ принос, поет от предприятия в правно и фактическо положение, сравнимо с това на DPLP по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка. По-специално конкурентите на DPLP са предприятия, регулирани от частното право, които извършват дейностите си на конкурентни пазари, докато DPLP е имало законен монопол през обхванатия от оценката период преди пълната либерализация през 2011 г. (150) За да определи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията следва да разгледа положението на DPLP и да сравни социалноосигурителните вноски преди и след поемането на разходите за пенсии. (151) От закона от 6 юли 1971 г. до пенсионната реформа през 1997 г. DPLP е поемало всички разходи за пенсии и социалноосигурителните вноски за държавните служители. При това положение Комисията счита, че тези разходи са част от обичайните разходи, които DPLP е трябвало да финансира със собствени средства предвид правното и фактическото си положение на белгийския пазар на пощенски услуги. (152) Тъй като поемането на разходите за пенсии през 1997 г., обхванати от разследването, е позволило на DPLP да не поема разходи, които по принцип би трябвало да поеме и да финансира със собствени средства, разглежданите мерки предоставят на оператора предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. (153) Разглежданото предимство е избирателно, тъй като засяга само DPLP. 6.2.1.2. Държавни ресурси (154) Поемането на разходите за пенсии е било финансирано от държавата, която е поела правомощията на DPLP в областта на пенсиите. (155) Като се има предвид, че държавата плаща пряко пенсиите на пенсионираните служители на DPLP от собствения си бюджет, явно са използвани държавни ресурси. 6.2.1.3. Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки (156) Горепосочените мерки могат да засегнат търговията между държавите членки, като се има предвид, че DPLP присъства на отворени за конкуренцията пазари, като услугите за доставка на колетни пратки, за които е характерна значителна по обем трансгранична търговия. На пазара на колетните пратки DPLP се конкурира с предприятия, които извършват дейности в други държави членки, като UPS, FedEx или TNT Express. DPLP също извършва дейности на пазара на разпространението на печатни издания, където работят или може да работят предприятия от други държави членки. Разпространението на колетни пратки никога не е било изцяло запазено за DPLP, като и други предприятия вече са предлагали някои услуги за разпространение на колетни пратки (50) или други специфични пощенски услуги в началото на 90-те години на миналия век (51). DPLP присъства също на пазара на финансови,услуги (текущи пощенски сметки, спестовни сметки и разплащателни услуги), на който се конкурира с оператори, които предлагат финансови продукти, като банки и финансови оператори. Текущите пощенски и спестовни сметки, използвани както за разплащателни, така и за спестовни цели, конкурират текущите и спестовни банкови сметки. Преди 1992 г. банковият сектор вече е бил отворен за конкуренцията и се е характеризирал с голяма по обем търговия между държавите членки. Банки на различни държави членки са навлезли на белгийския пазар преди 1992 г.: в действителност тогава на територията на страната е имало над 70 чуждестранни финансови институции (52). (157) Предвид горепосочените съображения е очевидно, че всяка държавна мярка, която предоставя икономическо предимство на DPLP, може да засегне търговията между държавите членки. (158) Поради посочените в съображения 141—157 причини Комисията счита, че поемането на разходите за пенсии представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. 6.2.2. Оценка на съвместимостта с вътрешния пазар на поемането на разходите за пенсии по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) (159) В рамките на пенсионната реформа през 1997 г. възстановяването на държавата от страна DPLP на годишните нетни разходи за пенсии е заменено с погасителна вноска за изравняване на разходите за пенсии, направени от DPLP, за да бъдат уеднаквени с тези на конкурентите му. При отсъствие на тази реформа равнището на разходите за пенсии би продължило значително да нараства през следващите години, по-специално поради влошаване на съотношението между работещите държавни служители (плащащи осигурителни вноски) и неработещите държавни служители (получателите на пенсии) след решението на DPLP повече да не наема държавни служители. (160) Като се има предвид, че предвидените дерогации от член 107, параграф 2 и параграф 3, букви а) и б) от ДФЕС очевидно не се прилагат, както и че Белгия не се позовава на член 106, параграф 2 от ДФЕС в подкрепа на съвместимостта на поемането на разходите за пенсии в полза на DPLP, Комисията ще разгледа дали поемането на разходите за пенсии може да бъде обявено за съвместимо с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, в който е постановено, че помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. (161) Комисията най-напред ще разгледа степента, до която поемането на всички свързани с пенсиите разходи отговаря на цел от общ интерес, и степента, до която е необходима за тази цел, преди да разгледа пропорционалността на тази мярка и да претегли положителните и отрицателните последици от помощта. 6.2.2.1. Либерализацията на пощенския сектор представлява цел от общ интерес (162) Правото на Съюза насърчава все по-голямата либерализация на пощенския сектор от 1992 г. насам с приемането на Зелената книга, което доведе по-късно до приемането на три директиви, а именно i) Директива 97/67/ЕО, ii) Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция (53), и iii) Директива 2008/6/ЕО. Също така се приема, че либерализацията на пазарите на пощенски услуги на равнището на ЕС е изиграла важна роля в Лисабонската стратегия за постигане на растеж и трудова заетост. (163) Следователно е важно не само да се гарантира предоставянето на основните пощенски услуги в съответствие с понятието за задължение за предоставяне на универсална услуга, но и да се въведат еднакви условия за конкуренция за заварения оператор, вече присъстващите конкуренти и новите участници на пазара. (164) В решението относно френското предприятие La Poste Комисията вече е признала, че въвеждането на равни условия в областта на социалноосигурителните вноски за заварения оператор и неговите конкуренти е било ключово условие за наличието на равни условия на конкуренция в пощенския сектор. Тя е сметнала, че поемането на задължения за финансиране на пенсиите на държавните служители, наложени на френското предприятие La Poste, е било съвместимо с вътрешния пазар, тъй като държавните субсидии гарантират равни нива на социалноосигурителни вноски за френското предприятие La Poste и неговите конкуренти. В настоящия случай Комисията възнамерява да следва същата логика като приложената в глава 6.3 от това решение, която трябва да се счита за приложима към него, доколкото е уместно. 6.2.2.2. Необходимост от поемането на разходите за пенсии (165) Комисията счита, че преобразуването на DPLP през 1992 г. е било необходимо за насърчаване на конкуренцията на пазара на пощенски услуги: тази мярка в действителност е поставила DPLP и неговите конкуренти на равни начала по отношение на правната форма (и по този начин на практика е премахната неограничената гаранция, от която се е ползвало дотогава DPLP като публично образувание). (166) При все това нито белгийската държава, нито la Régie des postes не са имали заделени резерви, които да съответстват на натрупаните пенсионни задължения. При създаването му през 1992 г. DPLP продължава да поема пенсионните задължения, но за тяхното покриване в счетоводството му не са начислени никакви активи. (167) Плащането на пенсии постепенно би се превърнало в прекомерна тежест за DPLP поради наближаването на пенсионна възраст от много държавни служители. Въпреки че са били взети мерки (повишаване на производителността, постепенно съкращение на персонала вследствие на доброволни напускания поради навършване на пенсионна възраст, индексиране на заплатите) за подобряване на положението, те не са били достатъчни за постигането на трайно равновесие на финансите на DPLP (вж. таблица 3 по-долу). (168) Това се дължи по-специално на факта, че преобразуването в частноправно предприятие също така е означавало за DPLP да не наема повече държавни служители, а само договорно наети служители (на общ трудов договор и съгласно разпоредбите на трудовото право). След 1997 г. DPLP е трябвало да финансира от собствените си приходи едновременно разходите за пенсии на пенсионираните държавни служители и социалноосигурителните вноски за пенсионно осигуряване на работещите договорно наети служители. (169) Отрицателната тенденция на паричните потоци на DPLP се е утежнявала с течение на времето, тъй като плащането на по-високи пенсии е превишавало приходите от неговите дейности (вж. таблица 3). Таблица 3 Симулации на паричните потоци на DPLP, изготвени от белгийските власти през 1996 г. (170) Несъмнено DPLP би понесло много по-високи разходи, в случай че е трябвало да финансира пенсиите на всички свои пенсионирани държавни служители след 1997 г. Очевидно е, че при отсъствието на помощ преобразуването на правния статут от статут на публична администрация в статут на частно предприятие би било застрашено. (171) Освен това при пълно рефинансиране на разходите за пенсии чрез увеличение на приходите, получавани от регламентираните пощенски пратки, би се стигнало до много високи пощенски тарифи и до потенциално много сериозно намаление на броя на изпратените писма, като предлагането на услуги за универсални пощенски пратки би било застрашено. (172) Освен това Комисията е на мнение, че разглежданите мерки са адаптирани към заложената в тях цел от интерес на Общността. Никакъв друг инструмент не би могъл да реши въпроса по по-ефективен начин. В секторите, в които се предоставя УОИИ, със сигурност би могло да се предоставят компенсации за обществени услуги, но подобен подход не би бил устойчив в дългосрочен план поради специфичния структурен характер на проблема. (173) Предвид целите за либерализация на пазара на пощенски услуги, която по-специално се състои в това да се гарантира предлагане на качествени и достъпни универсални пощенски услуги, както и целта за насърчаване на лоялна конкуренция, поемането на разходите за пенсии е представлявало необходима мярка. 6.2.2.3. Пропорционалност на поемането на разходите за пенсии (174) В решението относно френското предприятие La Poste се представя оценката на Комисията на пропорционалността на мерките за помощ, свързани с поемането на разходите за пенсии, плащани от заварените оператори в пощенския сектор, които продължават да наемат държавни служители при условия, договорени по времето, когато са били в монополно положение. Пропорционалността следва да се оцени по отношение на въвеждането на равни условия на пазарите, отворени за конкуренцията (например писма, колетни пратки и финансови услуги). Завареният оператор трябва да плаща процент от социалноосигурителните вноски, равен на този на неговите конкуренти. (175) Тъй като договорно наетият персонал на DPLP, който в правно отношение се намира в същото положение като служителите от което и да било частно предприятие, за разлика от щатния персонал, който има статут, подобен на този на държавните служители, чрез сравняване на социалноосигурителните вноски, плащани от DPLP за всяка категория служители, може да се провери дали DPLP спазва, откакто е освободено от плащането на пенсионни разходи, условието за плащане на процент от социалноосигурителните вноски, равен на този на неговите конкуренти. (176) В обобщената таблица по-долу са представени подробно разходите за социално осигуряване, плащани от DPLP за щатния и за договорно наетия персонал: Разходи за социално осигуряване, поети и плащани от DPLP Щатен персонал Договорно нает персонал Вноска на DPLP в системата за социално осигуряване, 8,86 % от която за пенсии [...] % [...] % Пряко поети от DPLP разходи [...] % [...] % За болести и увреждания [...] % [...] % Семейни надбавки [...] % — Вноска за плащането на компенсации (54) [...] % Структурно съкращение (55) [...] % ВНОСКА НА РАБОТОДАТЕЛЯ общо [...] % [...] % ВНОСКА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ [...] % [...] % Вноска на служителя в общата система за социално осигуряване [...] % [...] % (177) Както е видно от таблицата по-горе, равнището на вноската на DPLP в белгийската система за социално осигуряване (номинален процент от разходите за заплати) е значително по-ниско от равнището на вноската на частните оператори ([...] % при [...] %). (178) При все това, ако се отчетат пряко поеманите от работодателя разходи, за да се сравнят действителните проценти на социалноосигурителните вноски, двата процента са почти едни и същи и дори малко по-високи за щатния персонал на DPLP ([...] % спрямо [...] %). (179) Видно е също, че плащаните от служителите вноски в двата случая са съвсем идентични ([...] % спрямо [...] %). (180) По-ниският номинален процент на социалноосигурителната вноска, плащана от DPLP за щатния му персонал, се дължи на освобождаването от някои социалноосигурителни вноски, които не се прилагат към служителите със статут на държавни служители (например за професионално заболяване, безработица, трудова злополука). При все това самото DPLP пряко поема разходите за вноските, като се ползва от освобождаването поради специфичния статут на щатния му персонал. Този подход води до големи преки разходи за DPLP. (181) По отношение на вноската на самите служители, която също следва се вземе предвид, тъй като служителите трябва да плащат тази вноска върху заплатата, плащана от работодателя (вноска, която също представлява разход за последния), тя е малко по-висока за щатния персонал, отколкото за договорно наетия персонал. (182) Белгийските власти и DPLP предоставиха информация, която показва, че преките вноски като цяло са останали непроменени в течение на времето. (183) Въпреки че поетите от DPLP преки разходи ([...] %) не са равни в тесния смисъл на думата на социалноосигурителните вноски, следва да се вземе предвид фактът, че тези разходи не са доброволни разходи, а произтичат пряко от особения статут на щатните служители и поради това те са наложени на DPLP. Ето защо изглежда логично те да бъдат приравнени към другите задължителни разходи за социално осигуряване по отношение на произхода и предназначението. (184) Следователно тези преки разходи трябва да се вземат предвид при изчисляването на действителните социалноосигурителни вноски на DPLP. Полученото общо равнище на социалноосигурителните вноски би било малко по-високо за щатния персонал на DPLP ([...] %), отколкото за персонала в предприятия от частния сектор ([...] %). 6.2.2.4. Критерий за претегляне на поемането на разходите за пенсии (185) Реформата на приложимата към DPLP пенсионна система е отбелязала съществен етап в адаптирането на предприятието към постепенната либерализация, както и предвид пълната либерализация на белгийския пазар на пощенски услуги, която играе важна роля в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост. (186) В решението относно La Poste Комисията е посочила, че либерализацията на пощенския сектор може да бъде затруднена, ако проектите за пенсионна реформа (сравнима с въведената в Белгия) не бъдат одобрени. (187) Комисията счита също, че разглежданите мерки, дори и да не се отнасят до една специална схема за изплащаните на пенсионерите суми, позволяват създаването на един устойчив механизъм на финансиране, който историческото развитие е извадило от употреба. Поради тази причина тя счита, че тези мерки се вписват в по-общата рамка на реформата в пенсионните системи на държавите членки, реформа, която се желае както от Съвета, така и от Комисията. (188) Отрицателният ефект от мярката изглежда ограничен, като се има предвид, че поради миналото на DPLP и неговите дейности е ясно, че голяма част от пенсионните задължения са свързани с дейностите в запазения сектор, където нарушаването на конкуренцията е ограничено само по себе си. (189) Теоретично разглежданата мярка би могла да позволи на DPLP да запази господстващо положение. При все това Комисията счита този риск за нисък, тъй като мерките се ограничават до това да изравнят плащаните от DPLP вноски с тези на неговите конкуренти. (190) От горепосоченото следва, че отрицателният ефект от предоставената на DPLP помощ е ограничен в сравнение с положителния ефект от мярката. (191) Като се има предвид, че мерките се ограничават до строго необходимото за установяването на равни условия по отношение на социалноосигурителните вноски и слагат край на нарушаването на конкуренцията в ущърб на DPLP, те не изменят условията на търговия в степен, която да противоречи на общия интерес. (192) Следователно Комисията е на мнение, че одобрената през 1997 г. мярка за поемане на разходите за пенсии може да се счита за помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като се има предвид, че DPLP не е поставено в по-изгодна позиция от останалите оператори по отношение на социалноосигурителните разходи за щатния си персонал. 6.3. ОЦЕНКА НА КОМПЕНСАЦИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ И ДРУГИ МЕРКИ 6.3.1. Наличие на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС 6.3.1.1. Предимство и избирателност (193) Що се отнася до компенсацията за разходите за обществена услуга, в решението по дело Altmark (56) се определят критериите, на които трябва да отговаря една намеса на държавата, за да може да се счита за компенсация за задължения за обществена услуга, както и за да може да избегне определянето за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. (194) В случая тези критерии, и по-специално четвъртият критерий, не са изпълнени: изборът на DPLP не е извършен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка. Още повече че белгийските власти не са доказали, че равнището на компенсацията е било определено чрез анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и разполагащо с достатъчно средства, би направило, за да изпълни възложените му задължения за обществена услуга, и Комисията не разполага с никакво указание или сведения, които да я накарат да счита, че четвъртият критерий е изпълнен. (195) Тъй като от годишните компенсации се е ползвало едно-единствено предприятие и на същото са предоставени допълнителни ресурси, мярката е предоставила избирателно предимство на DPLP. (196) Капиталова инжекция през 1997 г.: белгийските власти са признали, че капиталовата инжекция през 1997 г. в размер на 62 млн. евро всъщност е представлявала отложено плащане на компенсация за УОИИ, дължима за 1996 г. Следователно тази капиталова инжекция следва да бъде определена като годишна компенсация. Тъй като отделните условия, определени в решението по дело Altmark, не са изпълнени, мярката е предоставила избирателно предимство на DPLP. (197) Капиталова инжекция през 2003 г.: белгийските власти са заявили, че капиталовата инжекция през 2003 г. (297,5 млн. евро) е била в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, поради което не представлява държавна помощ. Според тях тази капиталова инжекция е имала за цел да подсили собствените финансови средства на DPLP за изграждането и модернизирането на центровете за сортиране, оптимизирането на маршрутите за раздаване на пощенските пратки и за автоматизирането. Инжектираните средства също така са били предназначени да покрият разходи за персонала вследствие съкращението на броя на служителите по предпенсионна схема, намаляването на работното време и увеличението на заплатите на новите служители. (198) За да докажат, че тази капиталова инжекция е бил в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, белгийските власти са направили прогнози за рентабилност в рамките на стратегическия си план, които показват по-високо равнище на рентабилност спрямо стойността на капитала, което би изисквал един частен инвеститор. (199) Прогнозите и изчислението на печалбата, изготвени от белгийските власти, имат прогнозен характер, подробни са и са в съответствие с метода, който би използвал един частен инвеститор: 1. рентабилността е изчислена по метода на актуализираните бъдещи парични потоци, който отчита бъдещия растеж на предприятието и способността на инвестициите да генерират печалба и парични потоци за неговите акционери; 2. предвидени са три различни сценария: оптимистичен, песимистичен и най-вероятен сценарий, който в крайна сметка е приет за целите на оценката на надеждността на прогнозите; 3. според прогнозите маржът на печалбата бележи увеличение до [...] % през 2007 г. (вж. таблица 4) и очакван процент на възвръщаемост на капитала от [...] % за периода 2003—2012 г. (вж. таблица 5), т.е. по-висок процент от [...] %, посочен от независими експерт (банка Degroof) като марж на печалбата, който частните инвеститори от пощенския сектор биха сметнали за подходящ. Таблица 4 Прогнози ex ante за печалбата за периода 2003—2007 г., изготвени от белгийските власти [...] Източник: белгийските власти. Таблица 5 Изчисляване ex ante на процента на възвръщаемост на капитала, изготвено от белгийските власти за най-вероятния сценарий [...] Източник: белгийските власти. (200) Също така може да се отбележи, че стабилността на прогнозите се е потвърдила изцяло от финансовите резултати през следващите години (вж. таблица 6). Вследствие на нарастването на рентабилността от 2007 година насам DPLP е започнало да разпределя дивиденти. Таблица 6 Еx post приходи за периода 2003—2007 г. [...] Източник: белгийските власти. (201) Регистрираните резултати за десетгодишен период също отговарят на прогнозите от 2003 г., като се има предвид, че процентът на възвръщаемост на капитала ex post би трябвало да е [...] %, т.е. повече от [...] %, според прогнозите от 2003 г. (202) Макар възвръщаемостта на вложените от белгийската държава инвестиции да изглежда достатъчна, за да се потвърди спазването, при въпросната инвестиция, на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, следва да се отбележи, че очакваните приходи, които служат за основа на оценката на тази рентабилност, са включвали държавни помощи, и по-специално изплащаните на DPLP годишни компенсации. (203) При все това тези мерки за държавна помощ очевидно имат различни цели и нямат хронологична връзка с реализираната през 2003 г. капиталовата инжекция. (204) Освен това несигурността, която може да произтече за един частен инвеститор вследствие на помощта в полза на DPLP, за която не е подадено уведомление, е била смекчена от официалното разрешение за капиталова инжекция, дадено от Комисията в решението ѝ от 2003 г. В момента на инвестирането всеки частен инвеститор, който има добри перспективи за възвръщаемост, вероятно би поел риска да осъществи тази инвестиция след приемането от Комисията на положително решение, макар и все още неокончателно. За взимането на подобно решение един частен инвеститор не би чакал години наред, т.е. до произнасянето на решение от Общия съд и от Съда на Европейския съюз. Следователно анулирането впоследствие на това решение е било събитие, което не е било предвидимо в момента на осъществяването на инвестицията, а е изглеждало малко вероятно с оглед на това, че решенията на Комисията се считат за законни, докато не бъдат анулирани. (205) Ето защо Комисията е на мнение, че капиталовата инжекция през 2003 г. може да се счита за съвместима с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика и не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. (206) Капиталова инжекция през 2006 г.: белгийските власти са заявили, че капиталовата инжекция през 2006 г. (40 млн. евро) е била в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и поради това не представлява държавна помощ. (207) Капиталът е бил предоставен при същите условия, които се прилагат към частен инвеститор: увеличението на капитала на DPLP е било записано от държавата (в размер на 40 млн. евро) и от Post Invest Europe (в размер на 300 млн. евро), при еднаква цена на акция (принципът pari passu). По това време Post Invest Europe е външен инвеститор, който не е имал никаква връзка с DPLP или с белгийската държава. (208) Освен това емисионната цена на акциите е била определена правилно. За да определи цената на новите акции, инвестиционната банка, към която се обръщат белгийските власти, е сметнала, че общата стойност на DPLP е била между [...] и [...] EUR. В крайна сметка държавата е притежавала [...] EUR за цялото предприятие преди капиталовите инжекции. Хипотезите, свързани с равнището на възвръщаемостта и риска като такива са се основавали, според общ бизнес план, на съображения, свързани с оптимизирането на дългосрочните печалби. По-късно регистрираните резултати от DPLP вследствие на увеличението на капитала през 2006 г. (вж. по-долу) също потвърждават стабилността на хипотезите и на отчетените параметри в момента на инвестиционното решение. Таблица 7 Резултати на DPLP между 2006 и 2010 г. [...] Източник: белгийските власти. (209) Комисията счита, че капиталовата инжекция през 2006 г. в размер на 40 млн. евро очевидно е била в съответствие с поведението на инвеститор в условията на пазарна икономика и следователно не представлява държавна помощ. (210) Освобождаването от корпоративен данък, макар да е възможно да предостави предимство на DPLP поради евентуално намаление на размера на иначе дължимия и платим от предприятието данък, не е довело до никакво конкретно предимство: в действителност от 1992 до 2005 г., годината на преустановяване на това освобождаване, кумулативният резултат за DPLP след облагането е бил отрицателен. Макар нетният резултат на предприятието да е бил положителен през някои години, данъчният кредит, който би бил отсрочван за всяка следваща година, би позволил на DPLP да не плаща данъка, дори и предприятието да е подлежало на облагане с корпоративен данък. Ето защо това данъчно облекчение не се разглежда в подробности в настоящото решение. (211) Освобождаването от данък сгради и от местен данък обаче поставят DPLP в по-благоприятно положение спрямо останалите предприятия, тъй като те го облекчават от задължения, които обичайно то би трябвало да покрива. Следователно те му предоставят избирателно предимство. (212) Белгийските власти подчертават, че прехвърлянето на недвижими имоти е било част от вътрешна реорганизация на недвижими имоти, собственост на държавата, тъй като DPLP тогава е било изцяло собственост на държавата. Независимо от това прехвърлянето на недвижими имоти е предоставило на разположение на DPLP нови активи, принадлежали по-рано на държавата. DPLP вече е използвало тези недвижими имоти, докато са били собственост на държавата, но не е било техен законен собственик. Законното прехвърляне на собствеността е предоставило на DPLP, различно от държавата предприятие, правата за собственост върху недвижимите имоти. Така DPLP е получило допълнителни ресурси в сравнение с положението преди прехвърлянето. Следователно тази мярка е предоставила избирателно предимство на DPLP. (213) При отсъствието на държавна гаранция DPLP не би получило заем при същите условия. Белгийските власти са сметнали, че пазарните лихвени проценти биха стигнали до 40 базисни пункта, докато платената на държавата премия е възлизала на 25 базисни пункта. (214) Съгласно Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (57) (точка 3.2, буква г) „поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия върху гарантираната или насрещно гарантираната сума. Когато цената, платена за гаранцията, е поне колкото съответната база за сравнение на премията за гаранция, която може да се намери на финансовите пазари, гаранцията не съдържа помощ. Ако на финансовите пазари не може да бъде намерена съответстваща база за сравнение на премията за гаранция, общият финансов разход за гарантирания заем, включително лихвения процент по заема и премията за гаранция, трябва да бъде сравнен с пазарната цена за подобен негарантиран заем“. Като се има предвид, че премията не изглежда да е съвместима с пазара, държавната гаранция е предоставила възможност на DPLP да получи финансиране с по-нисък разход от този, който по принцип би имало предприятието. (215) Следователно мярката е предоставила избирателно предимство на DPLP, равняващо се на разликата между лихвения процент, който DPLP би трябвало да плати при липсата на държавна гаранция, и действителния лихвен процент, плюс гаранцията, изплатената за премията. Полученото предимство е възлизало всяка година на 15 базисни пункта върху непогасената сума. Следователно предимството може да бъде оценено на 1,5 млн. евро за целия период на заема. 6.3.1.2. Наличие на държавни ресурси (216) Годишната компенсация за УОИИ е била финансирана от бюджета на белгийската държава в съответствие с последователно сключените договори за управление между DPLP и белгийската държава. Според информацията, предоставена от белгийската държава, капиталовата инжекция през 1997 г. de facto представлява компенсация за УОИИ и поради това е включена в тази част от решението. (217) Данъчните облекчения са довели до намаление на данъчните приходи за държавата поради намалението на приходите, които тя би получила, ако въпросните облекчения не съществуваха. Следователно те включват прехвърляне на държавни ресурси, което представлява загуба на данъчни приходи за белгийската държава. (218) Прехвърлените на DPLP недвижими имоти преди това са били собственост на държавата. Тя е отстъпила собствеността върху тях на DPLP, като по този начин е намалила собствените си активи и е увеличила тези на DPLP. Следователно мярката представлява прехвърляне на държавни ресурси. (219) Свързаната със заема гаранция е била предоставена от държавата, която е поела съответните рискове със собствения си бюджет без насрещна престация; следователно тя представлява държавни ресурси под формата на отказ от приходи. (220) Приходите, получени от услугите за разпространение на пощенски пратки, не представляват държавни приходи съгласно решението по дело Preussen Elektra (58), като се има предвид, че плащаните от потребителите цени се финансират с техни собствени средства, които не се контролират от държавата. (221) Независимо от това, за целите на оценката на съвместимостта тези приходи са пряко свързани с предоставянето на услуга от общ интерес в пощенския сектор и поради тази причина трябва да бъдат взети предвид съгласно точка 17 от рамката за УОИИ и член 7 от Директива 97/67/ЕО за целите на определянето на необходимостта от и пропорционалността на компенсацията. 6.3.1.3. Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки (222) Мерките могат да засегнат търговията между държавите членки поради причините, посочени в съображение 156. 6.3.1.4. Обобщение на мерките за помощ (223) Поради изложените в съображения 193—222 причини, следните мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС: а) годишна компенсация за УОИИ (1992—2010 г.); б) капиталова инжекция през 1997 г.; в) освобождаване от данък сгради (1992—2005 г.); г) прехвърляне на недвижими имоти през 1992 г.; д) предоставена държавна гаранция през 2004 г. 6.3.2. Съществуваща помощ по смисъла на член 108, параграф 1 от ДФЕС (224) Някои от разгледаните в случая мерки биха могли да се считат за съществуващи помощи по смисъла на член 108, параграф 1 от ДФЕС. 6.3.2.1. Освобождаване от корпоративен данък и от данък сгради (225) DPLP е освободено от корпоративен данък и от данък сгради, когато все още е било публична администрация, т.е. преди 1971 г. и преди присъединяването на Белгия към ЕИО. Оттогава това не е променено. Следователно тези мерки представляват съществуващи помощи. (226) Освобождаването от корпоративен данък е преустановено през 2005 г., докато освобождаването от данък сгради продължава да се прилага. 6.3.2.2. Либерализация на пазара на пощенски услуги (227) Според белгийските власти всички мерки, които предхождат либерализацията на пазарите на пощенски услуги през 1999 г., следва да се считат за съществуващи помощи. При все това от въпросните мерки са се възползвали всички дейности на DPLP, предприятие, действащо на конкурентни пазари (като пазарите на разпространението на колетни пратки и финансови услуги) много преди влизането в сила на Директива 97/67/ЕО през 1999 г. Следователно, съгласно решението по делото Alzetta (59), не може да се счита, че подобна помощ се превръща в съществуваща помощ поради развитието на вътрешния пазар: тя може да се счита за съществуваща помощ за даден получател, доколкото същият е извършвал дейности единствено на пазари, които не са били отворени за конкуренцията, когато помощта е била приведена в действие. (228) Следователно този аргумент не може да бъде приет от Комисията. 6.3.2.3. Десетгодишен давностен срок (229) Твърдението, според което десетгодишният давностен срок би трябвало да започне да тече от започването на настоящата официална процедура по разследване през 2009 г., също не следва да бъде прието. Произнесеното от Общия съд решение през 2009 г. не е анулирало всички предходни действия по разследване. От него само се разбира, че тези действия би трябвало да насърчат Комисията да започне официална процедура по разследване (60). (230) От друга страна, тъй като Комисията е извършила първото си действие по разследване на 23 декември 2002 г., когато е изпратила първото си искане за сведения до белгийските власти, приведените преди 23 декември 1992 г. мерки следва да се считат за съществуващи помощи. 6.3.3. Съвместимост на компенсацията за УОИИ в съответствие с член 106, параграф 2 от ДФЕС (231) Съвместимостта на компенсацията за УОИИ е оценена в съответствие с член 106, параграф 2 от ДФЕС и рамката за УОИИ. Рамката за УОИИ се прилага от влизането си в сила на 29 ноември 2005 г. Като се има предвид, че по същество тя се състои от кодификация на правила, които са съществували още преди влизането ѝ в сила, позоваване на последните ще се прави при оценката на мерките, които предхождат влизането ѝ в сила. 6.3.3.1. Обхват на оценката, определен въз основа на възлагането в договорите за управление (232) В мнението си белгийските власти и DPLP категорично се противопоставят на това, че Комисията, съгласно по-рано възприетия подход на оценка в други дела за незаконно изплащани в миналото помощи, извършва общ анализ на предоставената на DPLP помощ за целия период, което предполага, че тази помощ е финансирала без разграничение всички задачи за обществена услуга, възложени на предприятието. Белгийските власти и DPLP подчертават, че в конкретния случай, противно на това, което се забелязва в други дела, в сключените от тях договори за управление строго се ограничава обхватът на дейностите на DPLP, които следва да получават помощ, както и сумите на помощта, които могат да се искат за тези дейности (61). (233) Комисията счита, че в разглежданите договори за управление строго се определят съответните права и задължения на държавата и на получателя на помощта, като се посочват параметрите за изчисляване на компенсацията, на която последният може да има право за посочените в договорите конкретни дейности и периоди. Поради това Комисията ще основава оценката си на разпоредбите на различните договори за управление. (234) УОИИ, за които следва да се контролира съвместимостта на помощта, са определени в установените от държавата членка възлагания. Задачите за обществена услуга, които следва да изпълнява DPLP, са му възложени чрез последователни административни актове, с които на около всеки пет години се одобряват подписваните с държавата договори за управление. Тези договори доразвиват и допълват разпоредбите на националния закон за пощите. (235) Всеки следващ договор за управление представлява отделно възлагане, в което се описват задачите за обществена услуга, възложени на DPLP, и се определя продължителността на периода на възлагане, както и параметрите, чрез които се изчислява платимата от държавата компенсация. В договорите за управление се уточняват дейностите, които се вземат предвид при изчисляването на размера на предоставената от държавата финансова компенсация. (236) Съвместимостта на мерките за помощ следва да се оцени в съответствие с член 106, параграф 2 от ДФЕС, тъй като компенсацията е била отпусната за финансиране на разходи, направени за изпълнението на задачи за обществена услуга. Компенсацията би била съвместима, ако не компенсира прекомерно допълнително направените от DPLP разходи по изпълнението на задачите за обществена услуга, които са му възложени чрез договорите за управление, и ако включва разумна печалба. Всяка свръхкомпенсация подлежи на възстановяване. (237) Обхватът на оценката на свръхкомпенсацията включва УОИИ, за които разпоредбите на последователните договори за управление предвиждат компенсация. (238) Важно е да се отбележи, че между последователните договори за управление има някои разлики. Следователно свръхкомпенсацията следва да се изчислява според конкретните параметри, определени за всеки от договорите. (239) В първия договор за управление (1992—1996 г.) компенсацията за УОИИ обхваща всички обществени услуги. Разпоредбите на първия договор за управление не разпределят компенсацията между отделните обществени услуги, според които може да има или не право на компенсация по силата на посочения договор. (240) Следователно трябва да се счита, че предвидената в този договор компенсация покрива допълнително направените разходи за изпълнението на всички задачи за обществена услуга, без разграничение. За този период контролът на евентуалната свръхкомпенсация ще засегне всички мерки за обществени услуги: универсалната пощенска услуга (задължение за предоставяне на универсална услуга/ЗПУУ), както и разпространението на печатни издания и други задачи, възложени на DPLP. (241) Противно на първия договор за управление, във втория, третия и четвъртия договор за управление помощите са запазени за определени УОИИ, посочени в договорите. УОИИ, за които може да има право на компенсация, са: разпространението на ежедневни и периодични издания, както и останалите обществени услуги, изброени в съображение (33). Клаузите за определяне на услугите, които се ползват от подпомагане, са включени в договорите за управление: член 7 от втория договор за управление, член 15 от третия договор за управление и членове 12 и 13 от четвъртия договор за управление. (242) Универсалната пощенска услуга обаче не се ползва от никаква компенсация съгласно договорите за управление, с изключение на първия. (243) Приходите и разходите, свързани с универсалната пощенска услуга, не се вземат предвид при изчисляването на свръхкомпенсацията, освен когато това е целесъобразно, за допълнителните печалби от запазения сектор (62). 6.3.3.2. Изчисляване на свръхкомпенсацията (244) Поради разликите между посочените в съображения 239—243 възлагания за обществена услуга, евентуалната свръхкомпенсация се изчислява по различен начин за първия договор за управление и за последващите три договора за управление. (245) Освен покриването на разходите, направени за изпълнението на задълженията за обществена услуга, в рамката за УОИИ се предвижда и компенсация с разумен коефициент на възвръщаемост (63). (246) В точка 18 от рамката за УОИИ е постановено, че разумната печалба „следва да се разбира като коефициент на възвръщаемост на собствения капитал с отчитане на риска — или липсата на риск — за предприятието във връзка с интервенцията от страна на държавата членка, особено ако последната предоставя изключителни или специални права. По принцип този коефициент не трябва да надвишава средния коефициент за съответния сектор през последните години. Ако в сектора няма предприятия, съпоставими с това, на което е възложена услугата от общ икономически интерес, може да се направи съпоставка с предприятия в други държави членки, или — ако е необходимо — с предприятия от други сектори, като се отчитат специфичните особености на всеки сектор. При определяне на това, кое представлява разумна печалба, държавата членка може да въведе стимулиращи критерии, свързани например с качеството на предоставяната услуга или повишаването на производствената ефективност.“ (247) Следователно съответното равнище на разумна печалба трябва да се избира, като се отчитат различни параметри, и по-специално средният коефициент за въпросния сектор, рискът, свързан с дейностите на предприятието, и ако се налага, стимулиращите критерии, свързани с разглежданото дружество. (248) За да установи разумно равнище на печалба, Комисията се основа на различни експертни проучвания, подробно изложени по-долу. Въз основа на тези проучвания и на равнището на риск за всеки договор за управление Комисията определи набор от равнища на разумна печалба за DPLP, които, от една страна, се отнасят за разпространението на пощенските пратки, а от друга — за разпространението на печатни издания за всеки от четирите договора за управление. Общото между тези проучвания е, че в тях се прави опит да се определят групи от достатъчно сравними предприятия по отношение на дейностите и рисковия профил с разглеждания заварен пощенски оператор, както и да се установи референтно равнище на печалба за същия според наблюдаваната печалба в сравнимите предприятия. (249) Що се отнася по-специално до риска, Комисията държи да подчертае, че през целия разглеждан период DPLP е било изправено пред слаба конкуренция за голяма част от дейностите си или защото е разполагало със законно защитен монопол (приложим към повечето услуги за разпространение на пощенски пратки), или защото е имало господстващо положение, характеризиращо се с високи пазарни дялове и пречки за навлизане, създадени чрез субсидирането на ниски цени по отношение на разходите (например разпространението на печатни издания). Според Комисията този аспект следва да бъде отчетен във всички сравнителни проучвания по отношение на дружества, които чрез извършването на услуги, подобни на тези на DPLP, е трябвало да извършват дейността си в конкурентна среда. (250) Освен това степента на излагане на риск на един заварен пощенски оператор зависи основно от характеристиките на въведения от публичните органи регулаторен механизъм. (251) По отношение на разпространението на пощенските пратки — сектор, в който задължението за универсална услуга на DPLP е било финансирано посредством цените на пощенските марки (64) — Комисията счита, че рискът е бил много различен според това дали цените на пощенските марки са били по-често или по-рядко коригирани от регулаторния орган (например в началото на всяка година или винаги, когато се е налагало), за да може да се осигури постоянно покриване на нетните разходи на задължението за универсална услуга, или според това дали цените на пощенските марки (65) са били предварително определяни за продължителен период (например за четири или пет години напред) чрез дългосрочен договор (66). Първият начин на ценово регулиране е насочен към това да се минимизира рискът за предприятието, доколкото цените на пощенските марки се коригират достатъчно често, така че да се поддържа постоянно финансово равновесие между приходите и разходите. Този вид регулиране защитава маржа на печалбата на дружеството срещу несигурността. Вторият начин води до по-висок риск, тъй като излага оператора на последиците от колебанията в приходите и разходите за продължителен период. (252) По същия начин, що се отнася до разпространението на печатни издания (задължение за универсална услуга, финансирано чрез финансови компенсации), разликата е значителна според това дали компенсацията се основава на действителни нетни разходи (действително понесени нетни разходи) или на предвидени за продължителен период нетни разходи. По този начин плащаната под формата на фиксирана сума компенсация за покриване на очакваните за продължителен бъдещ период нетни разходи излага оператора на всички промени в приходите и разходите. Тогава операторът е изправен пред по-висок риск, отколкото в случая на пълна компенсация въз основа на впоследствие определените приходи и разходи. (253) Ако договорът, който обвързва оператора и публичните органи, е такъв, че обществената услуга е съпътствана от известен риск, например тъй като излага заварения оператор на сериозни промени в приходите и разходите, разумната печалба, на която има право завареният оператор, следва да бъде пропорционална на съответното равнище на риска. Напротив, ако договорът между заварения оператор и публичните органи е такъв, че обществената услуга не е съпътствана от значителен риск, разрешената разумна печалба също следва да бъде малка. (254) Освен това Комисията отбелязва, че равнището на риска за дружеството и равнището на компенсациите, на които то има право за целите на производствената ефективност, са тясно свързани. По този начин публичните органи могат предварително да определят фиксирано равнище на компенсация, чрез което се прогнозира и се включва производствената ефективност, която предприятието би трябвало нормално да достигне през времетраенето на възлагането. Като излага дружеството на всички колебания в приходите и разходите, договорът го стимулира да стане по-ефективно и да подобри съотношението между разходи и ефективност. Едновременно с това, за него рискът е по-голям. До известна степен риск и стимули за ефективност вървят ръка за ръка. По същия начин предварително определен ценови праг за продължителен период по принцип стимулира още повече ефективността, но е по-рисков за съответното дружество. (255) За да разгледа въпроса за равнището на разумната печалба на DPLP, Комисията се основава на няколко експертни проучвания: (256) Проучване на WIK: в рамките на дело C 36/2007, процедура за държавна помощ, свързана с германския пощенски оператор Deutsche Post AG (наричан по-долу „DP“), Комисията поиска от WIK Consult да направи проучване на съответното равнище на разумна печалба за заварените пощенски оператори (67) (наричано по-долу „проучването WIK“). Съответните аспекти на проучването на WIK са предоставени на Белгия на 25 март 2010 г. и на 7 февруари 2011 г. Комисията получи мнението на Белгия относно проучването на WIK на 23 април 2010 г. и на 1 март 2011 г. (257) Проучване на Deloitte: на 23 април 2010 г. Комисията получи проучване, осъществено от дружеството Deloitte (68) (наричано по-долу „проучването Deloitte“), в което последната излага становището си относно равнището на разумна печалба, което следва да бъде прието за универсалните услуги на DP. Това проучване е предадено на Белгия на 9 декември 2011 г. Комисията получи мнението на Белгия относно проучването Deloitte на 26 декември 2011 г. (258) Проучване на CRA: на 1 март 2011 г. Белгия представи проучване на Charles Rivers Associates (69), в което се оспорва проучването на WIK (наричано по-долу „CRA“). (259) В това проучване WIK определя референтна разумна печалба за DP. По-конкретно WIK анализира най-напред задачите и риска за DP и заключава, че предприятието изпълнява главно рутинни задачи и предприемаческият риск за него е ограничен (70). Въз основа на този анализ WIK избира предприятията за целите на сравнението, т.е. определя състава на референтните групи, чрез които да се определи референтната разумна печалба. Като цяло WIK подчертава, че възприетата процедура за оценка отчита принципите на типовата методология, използвана за референтните стойности на рентабилността в цената на прехвърляне (71). Подобна методология се прилага не само при националната законова уредба в областта на цените на прехвърляне, но и при принципите на ОИСР в областта на цените на прехвърляне (наричани по-долу „принципите на ОИСР“) (72). (260) WIK прилага различни инструменти за измерване на рентабилността и разграничава процента на възвръщаемост на капитала (IRR), основан на паричните потоци и считан като теоретично правилен инструмент за измерване на рентабилността на една дейност, и други показатели, извлечени от счетоводните данни (възвръщаемост), като възвръщаемостта на вложения капитал (ROCE), възвръщаемостта на собствения капитал (ROE), възвръщаемостта на активите (ROA) и възвръщаемостта на продажбите (ROS) (73). Както е разяснено в глава 5 от проучването, в разглеждания случай WIK предлага за показател за рентабилността да се използва възвръщаемостта на продажбите. Едно от предимствата на този инструмент е, че не зависи от счетоводните данни за печалбата (EBIT (74)) и за продажбите — две пера, които лесно се наблюдават в счетоводството на дружеството. Освен това чрез използването на възвръщаемостта на продажбите се избягва оценката и разпределянето на активи между различните услуги, което би било необходимо за референтен показател, базиран на капитала, като възвръщаемостта на собствения капитал и възвръщаемостта на вложения капитал, и обикновено представлява трудна задача. WIK посочва също, че се препоръчва референтен показател, основан на възвръщаемостта на продажбите, ако предприятията, за целите на сравнението и дружеството, предмет на проучването, са от един и същ отрасъл/промишлен сектор, което е гаранция за хомогенността на структурата на EBIT и на продажбите. (261) По отношение на състава на референтната група WIK заключава, че е необходимо да се намери компромис между сравнимостта на предприятията в извадката и нейния размер. WIK е против включването в извадката на заварени европейски пощенски оператори, тъй като цените им са били регулирани на затворен за конкуренцията пазар в повечето държави през целия разглеждан период. По същата причина броят на дружествата, които се конкурират пряко със заварените пощенски оператори, е съвсем ограничен. Основно става въпрос за съвсем малки дружества. За да получи балансирана група от сравними предприятия, WIK включва едновременно преките конкуренти на националните пазари и големите многонационални оператори като международните дружества за експресни пратки (UPS, FedEx, DHL), които извършват по-рискови и по-капиталоемки дейности, отколкото заварен пощенски оператор на защитен национален пазар. (262) По отношение на въпроса за компромиса между сравнимостта и размера на извадката WIK предвижда три референтни групи: i) референтна група I, или ограничен сектор на колетни пратки, която включва главно активни дружества като доставчици на услуги за колетни пратки (10 дружества, считани за силно сравними с доставчиците на универсална пощенска услуга); ii) референтна група II, или разширен сектор на колетни пратки, която включва дружества, чиято основна дейност може да е свързана с други услуги, като услугите за пощенски пратки (26 дружества с малко по-ниска степен на сравнимост), и iii) референтна група III, която включва също дружества от сектора на наземния транспорт (1 163 дружества с ниска сравнимост) (75). Според WIK този подход засилва статистическата валидност на окончателното сравнително проучване. (263) Един от приложените критерии за избор към всички референтни групи се отнася до размера на дружеството; взети са предвид само дружествата с приходи над 3 млн. евро (76). Що се отнася до периода, обхванат от данните, надеждни данни е имало единствено за периода 1998—2007 г., а за периода за 1990—1997 г. са използвани интерполации със задна дата (77). (264) Освен това WIK продължава приетия анализ по отношение на цените на прехвърляне, като се основава на концепцията за интерквартилния размах (78), за да смекчи ефекта от крайните стойности и за да определи равнище на разумна печалба. (265) WIK получи следните резултати за периода 1998—2007 г.: а) референтна група I: 25-и процентил, равен на -0,42 %, 75-и процентил, равен на 6,72 %, и медиана (50-и процентил), равна на 3,86 %; б) референтна група II: 25-и процентил, равен на 0,45 %, 75-и процентил, равен на 6,77 %, и медиана (50-и процентил), равна на 3,48 %; в) референтна група III: 25-и процентил, равен на 0,64 %, 75-и процентил, равен на 5,57 %, и медиана (50-и процентил), равна на 2,59 %. (266) WIK заключава, че разширеният сектор на колетни пратки, т.е. референтна група II, е по-подходяща група за сравнение, тъй като получените резултати са сравнително стабилни във времето в сравнение с другата референтна група (ограничен сектор на колетните пратки), и защото този сектор е функционално по-близък до дейностите, свързани с куриерските услуги и колетните пратки, отколкото другата референтна група (сектор на наземния транспорт). (267) Направена е и друга корекция, за да се получи горна граница на разумната печалба на DP, основана на анализа на предприемаческия риск за предприятието в сравнение с референтната група. На тази основа WIK предлага за горна граница на разумната печалба на DP стойността от 3,48 %, която съответства на средната възвръщаемост на продажбите на референтна група II. Като избира по-скоро медианата, а не 75-ия процентил за по-висока стойност на разумната печалба, WIK иска да отрази факта, че дружествата от извадката поемат по-висок риск, отколкото заварените пощенски оператори, като се има предвид, че тези дружества не се ползват с никакви специални права. (268) Белгийските власти считат използваната в доклада на WIK методология за неправилна и представят различни документи (писма, становища и доклади) на 23 април 2010 г., 1 март 2011 г., 14 юни 2011 г., 5 август 2011 г., 10 август 2011 г., 14 декември 2011 г. и 19 декември 2011 г., като опровергават подхода в доклада на WIK и представят свой собствен метод за определяне на референтната разумна печалба. (269) В изпратено становище на 5 август 2011 г. белгийските власти по същество изтъкват, че използваната в проучването WIK извадка не е била представителна за дейността, размера, рисковия профил и референтния период. Белгия твърди, че е много трудно извадката да бъде приета за легитимна въз основа на критериите, изложени в точка 18 от рамката за УОИИ. (270) В същото становище Белгия изтъква също, че би било логично да се направи разграничение между маржа на печалбата от дейности със значително различаващо се равнище на риск: белгийските власти изтъкват, че ако разпространението на печатни издания и разпространението на пощенски пратки са дейности с различен рисков профил, би било уместно да се използват различни равнища на разумна печалба. (271) Освен това белгийските власти твърдят, че е налице повишаване на производителността на дейностите на DPLP и че Комисията следва да вземе предвид този факт при определянето на равнището на разумна възвръщаемост, както е предвидено в точка 18 от рамката за УОИИ. Белгийските власти подчертават, че DPLP е станало рентабилно след многобройни реформи и след като дълго време е било на загуба. Разходите на DPLP са били съкратени именно благодарение на закриването на пощенски клонове. Делът в размер на 50 %, притежаван от частни инвеститори от 2006 г., е довел до нова култура, насочена към ефективност. Според белгийските власти подобна повишена производствена ефективност би трябвало да се вземе предвид при определянето на равнището на разумна възвръщаемост по отношение на DPLP. (272) На 1 март 2011 г. белгийските власти изпратиха на Комисията доклад, изготвен от Charles River Associates (CRA), в който се отправят критични забележки към проучването на WIK и се предлага друг метод за оценяване на разумната печалба на DPLP. (273) По отношение на състава на съдържанието CRA изтъква, че трите извадки на WIK включват много на брой, но малки по размер дружества, чийто рисков профил не е сравним с този на пощенски оператор от голям мащаб. CRA оспорва заключенията на WIK, че предоставянето на услуги за писмовни пратки от въпросния заварен пощенски оператор съдържа нисък риск, както и че включените в референтните групи дружества дават възможност за подходящи сравнения. (274) CRA привлича вниманието именно върху взаимовръзката между структурата на разходите на едно предприятие (по отношение на дела на фиксираните и променливите разходи) и поетия търговски риск. CRA изтъква, че един пощенски оператор със задължение за универсална услуга е изправен пред по-големи фиксирани разходи и следователно в по-голяма степен е изложен на намаляване на търсенето в сравнение с дружество с по-ниски фиксирани разходи. Освен това CRA подчертава разликата между възвръщаемостта на продажбите на малките и големите предприятия от групите на WIK (79), от което се подразбира, според него, за съществуването на системни разлики между малките дружества за куриерски услуги и по-големите предприятия като UPS и FedEX, които би могло да се обяснят с различната структура на разходите. (275) CRA също така анализира по-подробно характеристиките на някои малки дружества за куриерски услуги в извадката на референтна група I на WIK и заключава, че рисковият им профил не е сравним с този на пощенски оператор от голям мащаб. CRA също така счита за неподходящо да се увеличава размерът на тази вече трудно сравнима извадка с добавянето на още по-малко сравними предприятия. (276) CRA отхвърля аргумента на WIK, според който заварените европейски пощенски оператори не би следвало да бъдат включени в извадката, тъй като печалбите им са се определяли не на конкурентна основа, а от ценовото регулиране, като рискът е, че тези заварени пощенски оператори в резултат на ценовото регулиране са могли да генерират прекомерни печалби. CRA изтъква, че след като за целите на сравнението отхвърля другите заварени пощенски оператори, WIK се основава на теоретичната хипотеза, според която на тези заварени оператори би могло да се наложи да прилагат прекомерно високи цени, но без да представи емпирични доказателства в подкрепа на твърдението си. В това отношение CRA подчертава, че предвид прилаганите в повечето държави членки механизми за ценово регулиране, като например ценовите прагове (80), най-големите наблюдавани печалби биха били в резултат по-скоро на повишаването на производителността, отколкото на високите цени. (277) CRA изтъква, че естественият метод на изчисление на разумен марж на печалбата на DPLP за задълженията му за обществена услуга би следвало да се основава на наличните данни за маржовете на печалбата, реализирани от куриерските дейности на другите пощенски оператори от Западна Европа. Това е много по-естествено, тъй като въпросните обществени услуги са преди всичко услуги за писмовни пратки и данните за маржовете на печалбата, реализирани от свързаните с пощенските пратки операции на другите пощенски оператори от Западна Европа, са пряко достъпни и не разкриват каквото и да било прекалено благоприятно ценово регулиране. (278) CRA изтъква по-специално, че анализът би следвало да се основава на маржовете EBIT (ROS), реализирани от куриерските дейности на пощенските оператори от Западна Европа, които предоставят секторни сведения за маржовете EBIT от куриерските си дейности (ако секторните сведения за маржовете EBIT не са предоставени) или за общите маржове EBIT на пощенските оператори от Западна Европа, над 75 % от приходите на които са от куриерски услуги. CRA изключва извадката на операторите от Източна Европа поради относителната им неефективност в сравнение с пощенските оператори от Западна Европа. (279) Следователно анализът на CRA се основава на извадка от 11 пощенски оператори от Западна Европа за периода 2002—2009 г. (общо 73 наблюдения). Средната възвръщаемост на продажбите от тази извадка е [...] %, медианата — [...] %, 75-ият процентил е равен на [...] % (81). CRA изчислява както пресечената средна стойност ([...] %), така и средната стойност по метода на Winsor ([...] %), които, подобно на медианата, не са засегнати от крайните стойности (82). (280) По отношение на определението за референтна стойност на разумен марж на печалбата CRA изтъква, че използването на средни стойности поражда методологични проблеми. CRA обяснява, че поради промените в наблюдаваните маржове на печалбата в извадката, критичният праг за определяне на прекомерна рентабилност би трябвало да е по-висок от средната стойност или всяка друга централна средна величина и би трябвало например да е равен на 75-ия процентил. Според CRA, един такъв подход би подхождал на използвания в разследванията метод за цените на трансфер, който се изразява в базиране на размах (например интерквартилен размах или други процентили). (281) На 14 декември 2011 г. белгийските власти представиха на Комисията документ, съдържащ становището на DPLP относно поеманите от пощенските оператори рискове, и предложиха методология за изготвяне на инструмент за измерване на рисковата премия, който, в допълнение към възвръщаемостта на безрисковите продажби, би дал разумно равнище на възвръщаемостта на продажбите. (282) В документа не се обяснява как възвръщаемостта на безрисковите продажби (изразена спрямо ROS) би могла да се определи в случая, нито се изяснява точно какво би трябвало да представлява разумна възвръщаемост на продажбите според предложената методология. В анализа се набляга по-скоро на оценката на различните рискове и изчисляването на рискова премия, която отразява всички видове рискове. (283) Белгийските власти отдават най-голямо значение по-специално на три големи категории риск — секторният риск, свързаният с услугата риск и договорният риск — и обичайните видове рискове за всяка категория, на които са изложени пощенските оператори. Методологията на оценяване на рисковата премия предвижда: i) определянето на „максимална рискова премия“ (83); ii) разделянето на отчитания период на договорни периоди, за да се разграничат свързаните с всеки договор рискове; iii) използването на опростена скала за оценка на всеки договорен период (нисък, среден или висок); iv) преобразуването на дадените оценки на всеки риск в обща оценка за всяка от трите големи категории рискове, и v) преобразуването на общите оценки в рискови премии, сумата от които представлява общата рискова премия. (284) Също така са посочени примери, които да докажат, че DPLP поема рискове, които надвишават средните. По този начин белгийските власти твърдят, че DPLP е изправено пред по-висок риск, свързан с обемите, тъй като получава значителна част от своите приходи от „куриерската“ си дейност, а тяхната разходна структура се характеризира със силна липса на гъвкавост поради по-високия дял на фиксираните разходи от средното равнище. Други вид риск, считан за по-висок за DPLP, е рискът, свързан със сигурността. Според анализа това се дължи на факта, че DPLP е един от малкото европейски пощенски оператори, който разнася по домашен адрес пенсиите в брой. (285) Въз основа на оценката на отделните рискове белгийските власти заключават, че четвъртият договор за управление съдържа по-високо равнище от трите вида риск, докато първият, вторият и третият договор се характеризират със средно рисково равнище (единственото изключение е секторният риск, който се счита за нисък за първия договор). Белгийските власти посочват други примери как да се преобразува в рискова премия горепосочената класация на отделните рискове, като се основават на различни стойности за „максималната рискова премия“. (286) Проучването Deloite, посочено по-горе в съображение 257, по много от точките се доближава до проучването на WIK: 1. и двете използват една и съща методология за проучване на сравними дружества по отношение на функциите и риска във финансовите бази данни; 2. и двете предлагат възвръщаемостта на продажбите за най-подходяща референтна рамка за определяне на референтната печалба (поради липса на данни има разлики в счетоводното третиране между отделните дружества); 3. накрая, доставчиците на универсална пощенска услуга са изключени от групата на сравними предприятия, тъй като работят главно на регулирани пазари и се ползват с изключителни права. (287) По отношение на групата сравними предприятия главната разлика между проучването на WIK и проучването Deloitte се отнася до размера на разглежданите дружества. Deloitte включва в извадката си само дружества с годишни приходи над 100 млн. евро (84). Това ограничение се обяснява с анализа му на спецификата на дейностите, свързани с предоставянето на универсална услуга, и съответните търговски и пазарни рискове (85). (288) Deloitte счита по-специално, че дружествата от пощенския сектор и сектора на колетните пратки, които използват огромни и сложни мрежи за събиране и разпространение, логично могат да се сравняват с DP. Като се имат предвид икономиите от мащаба, обхвата и гъстотата, които преобладават в пощенските мрежи, както и високият дял на оперативните разходи в сравнение с капиталовите, както и свързаните с тях рискове (като свързания с обемите риск, риска от заместване с електронната поща), големите предприятия, които предлагат разнообразни продукти в пощенския сектор и сектора на колетните пратки, са по-подходящи за сравнение, отколкото малките предприятия за куриерски услуги. Дружества за транспортиране на стоки и логистика също биха могли — в по-малка степен — да послужат за сравнение, тъй като те използват същите активи. (289) За да илюстрира важността на размера на дружествата, Deloitte сравнява своята извадка с извадката на референтна група II на WIK. Deloitte отбелязва, че средната възвръщаемост на продажбите в извадката на WIK чувствително се различава между групите с дружества с различен размер (което става ясно от броя на служителите) (86). Deloitte изтъква, че в неговата извадка (основана на по-големите дружества), напротив, няма тясна връзка между мащаба и възвръщаемостта на продажбите. (290) След приключване на подбора на извадката Deloitte основава анализа си на 7 пощенски дружества и дружества за колетни пратки, 18 логистични дружества и 19 дружества за транспортиране на стоки. Що се отнася до пощенския сектор и сектора на колетните пратки, малката група от седем сравними дружества включва големи многонационални оператори за експресни пратки, като UPS, FedEx и TNT Express, както и няколко пощенски оператори, главно от САЩ и Обединеното кралство (87). По принцип всички данни обхващат периода 1990—2007 г., но данните за първите три години са все пак много ограничени и поради това Deloitte счита, че резултатите за тези години са с по-ниска степен на надеждност (88). (291) Deloitte разглежда освен това предимствата и недостатъците на много други инструменти за измерване на рентабилността. В случая поради практически затруднения, свързани с получаването на подходящи данни за паричните потоци, се отхвърля използването на процента на възвръщаемост на капитала. Отхвърля се и използването на възвръщаемостта на вложения капитал или на възвръщаемостта на собствения капитал, например поради разлики между дружествата в областта на осчетоводяването на разходите и капиталовата структура (последната има важно значение за възвръщаемостта на собствения капитал). Възвръщаемостта на активите също се счита за неподходяща, тъй като е насочена към всички активи. Ето защо Deloitte предлага да се избере възвръщаемостта на продажбите, но подчертава, че като се има предвид, че последната не измерва пряко възвръщаемостта на капитала, може да се използва за сравнителни изследвания само ако сравняваните предприятия имат близка капиталоемкост. (292) При все това Deloitte изчислява възвръщаемостта на собствения капитал (както и възвръщаемостта на собствения капитал при пазарна стойност и възвръщаемостта на активите) за малка подизвадка от шест дружества, но заключава, че диапазонът и варирането на възвръщаемостта на собствения капитал може да отразяват различни фактори, което изисква предпазливо тълкуване, и вредѝ на уместността ѝ като референтен показател. Сред тези фактори Deloitte подчертава значението на капиталоемкостта. Deloitte изтъква, че по отношение на капиталоемкостта универсалната услуга на DP е по-близка до тази например на UPS и на FedEx, отколкото до тази на оператори на транспортиране на стоки като Kuehne&Nagel или Wincanton. (293) Deloitte подчертава и значителните разлики в рентабилността между дружествата в течение на времето, както и в различните сектори и между тях. Тези разлики според Deloitt оправдават използването по-скоро на рамки за разумна печалба, отколкото на единна средна стойност. Подобен подход също така би бил подходящ предвид необходимостта да не се санкционират по-високите получени резултати от средното равнище в резултат на повишената ефективност. (294) Събраните от Deloitte резултати по сектори и за всички сектори са обобщени в таблица 22 от проучването Deloitte. Следователно: а) в пощенския сектор и сектора на колетните пратки за периода 1998—2007 г. средната стойност на годишните средни стойности на възвръщаемостта на продажбите е 8,1 %, средната стойност на медианите на възвръщаемостта на продажбите — 7,4 %, средният годишен 25-и процентил — 4,8 % и средният годишен 75-и процентил — 12 %; б) за всички сектори за периода 1990—2007 г. средната стойност на годишните средни стойности на възвръщаемостта на продажбите е 6 %, средната стойност на годишните медиани на възвръщаемостта на продажбите — 5,4 %, средният годишен 25-и процентил — 3,6 % и средният годишен 75-и процентил — 8,1 % (89). (295) За референтен показател Deloitte предлага стойност, основана на средната стойност на годишните средни стойности на възвръщаемостта на продажбите, равна на 7,9 % (90); за да отрази наблюдаваната разлика на възвръщаемостта на продажбите, Deloitte определя и диапазон за разумна възвръщаемост на продажбите, основана на годишния интеквартилен размах (91). (296) Избирането на подходяща извадка от сравними предприятия за заварените пощенски оператори е сложна задача. От само себе си се разбира, че най-много трябва да се внимава при избирането на група предприятия, които могат да послужат за сравнение на търговските дейности и риска. (297) Общото между проучванията на WIK и Deloitte е, че те са насочени към търговски дружества, които развиват сравними дейности с тези на DPLP, като изключват заварените пощенски оператори от сравнителната извадка. Обратно, CRA използва сравнителна извадка, съставена единствено от европейски заварени пощенски оператори. (298) Комисията споделя становището на WIK и на Deloitte, според което печалбите на заварените пощенски оператори (използвани в сравнителното проучване на CRA) на практика не са при обичайни пазарни условия, а са резултат до голяма степен от избора на други държави членки в областта на регулирането. Ето защо те може да не отразяват правилно референтната възвръщаемост. В същото време, тъй като извадката на CRA включва заварени пощенски оператори от други европейски страни, изглежда това е извадката с предприятия, които се доближават най-много до DPLP. Поради това Комисията счита за уместно да се вземе предвид изцяло извадката на CRA, по-специално за да се проверят чрез съпоставяне референтните равнища на разумната печалба (възвръщаемостта на продажбите), определени въз основа на проучванията на WIK и на Deloitte. (299) Както в проучването на WIK, така и в проучването на Deloitte се признава, че трябва да е налице достатъчно голяма извадка, за да се направят съществени заключения за целите на сравнителното проучване. Затова те се основават на (относително) ограничена извадка от предприятия в пощенския сектор и сектора на колетните пратки и на по-широкообхватни извадки, които включват дружества от сектора на логистиката и сектора на транспортирането на стоки. Комисията признава, че е важно да има достатъчно голяма извадка за целите на статистиката. По отношение на позицията на CRA в това отношение, която оспорва ползата от увеличение на размера на извадката с добавяне на по-малко сравними предприятия, Комисията счита, че по-широкообхватните извадки, определени от WIK и особено от Deloitte, чрез възприетите методологии за избиране на извадки са достатъчно сравними, за да послужат като значими референтни групи за оценяването на печалбата на DPLP. (300) В проучването на WIK се прави опит да се определи референтна възвръщаемост на продажбите на базата на трите групи, създадени за целите на сравнението. Комисията обаче счита също, че проучването на WIK може да бъде атакувано по две различни, макар и свързани точки (92): i) използването от страна на WIK на извадки, които включват също голям брой малки дружества (93), които очевидно не са сравними със заварените пощенски оператори като DPLP; и ii) хипотезите на WIK относно равнището на риска, пред който е изправен пощенският оператор, предмет на разследването. (301) Комисията счита, че мащабът на дейностите, както и структурата на разходите на заварените пощенски оператори като DPLP (заедно с вида на въведения регулаторен механизъм) са съществени елементи за оценката на сравнителното проучване на равнищата на печалба. (302) Първо, ако фиксираните разходи са високи (и засягат например капиталовите разходи или други фиксирани разходи, свързани с мрежата), най-големите предприятия получават още по-големи икономии от мащаба и гъстотата в сравнение с малките. При сравнението на средната възвръщаемост на продажбите на големите и малките предприятия, включени в извадката на WIK, проучването Deloitte-II успява да докаже, че средната възвръщаемост на продажбите се увеличава с размера на предприятията (измерен по брой на служителите) (94). В действителност средната стойност на първия квартил (Q1) е най-ниска в трите извадки WIK (например само 0,75 % за извадката WIK II за периода 1998—2007 г.) (95), което може да отразява прекомерно висок дял на (най-малките) предприятията, които понасят загуби и полагат големи усилия, за да останат на пазара. С включването на толкова малки предприятия в извадките си (включително в основната извадка от референтна група II), WIK може би е подценило референтната възвръщаемост на продажбите, която вероятно имат по-големи и по-добре установени на пазара предприятия като DP или DPLP. (303) Второ, макар и основателно да посочва нискорисковия профил на оператора поради монополния характер на дейностите му, WIK явно не отчита в достатъчна степен значителните фиксирани разходи (в сравнение с променливите разходи), породени от задължението за универсална услуга, нито развитието на рисковия профил — фактори, които вероятно са довели до изменения във времето на регулаторния режим за оператора, по-специално между отделните периоди на регулиране (например различните договори за управление в случая на DPLP). (304) Делът на фиксираните разходи може да е висок не само поради високата капиталоемкост на едно предприятие (едно от текущите обяснения на високия размер на фиксираните разходи), но и поради затруднението му да адаптира общите си разходи предвид задължението му (свързано със задължението за универсална услуга) да поддържа широка разпространителска мрежа и неспособността му да намали разходите си за труд поради съществуващи трудови договори. Високият дял на фиксираните разходи (96) допълнително поставя под въпрос включването на малките дружества, чиято структура на разходите (съотношението фиксирани разходи/променливи разходи) очевидно е много различна (97). (305) Както се посочва във въведението, Комисията счита също, че степента на излагане на риск на един заварен пощенски оператор зависи до голяма степен от характеристиките на въведения от публичните органи регулаторен механизъм за финансирането на задължението за универсална услуга. Преминаването към система от ценови прагове в по-дългосрочен план по отношение на цените на пощенските марки (което се случва при DPLP през 2006 г.) води именно до чувствително увеличение на значението на риска, свързан с обемите. Съществуването на такъв риск разклаща хипотезата на WIK за присъщо ниския риск за дейностите на DPLP, поне за периода, характеризиращ се със система от ценови прагове. (306) Като се имат предвид изложените в съображения 286—295 доводи, Комисията счита, че за оценката на печалбата на DPLP извадките на Deloitte са по-добри от извадките на WIK, тъй като се ограничават до предприятия с по-висок минимален размер (годишен оборот над 100 млн. евро). (307) Същевременно все пак следва да се отбележи, че в някои аспекти подходът Deloitte съдържа и известни потенциални слабости и заключенията му трябва да се тълкуват с известна предпазливост. (308) По-специално извадките на Deloitte включват голям брой предприятия с капиталоемкост над приложимата за операторите на куриерски услуги (98). От методологична гледна точка използването на възвръщаемостта на продажбите като средство за оценка на печалбата се нуждае от сравнителна извадка на дружества с подобно равнище на капиталоемкост (тук определено като съотношение капитал/продажби). Работната хипотеза е, че дружествата с еднаква възвръщаемост на продажбите ще имат възвръщаемост на използвания капитал (ROE (99)), която е обратно пропорционална на съотношението капитал/продажби. Следователно използването на възвръщаемостта на продажбите за референтен показател изисква идентична капиталоемкост на включените в референтната група дружества. Макар да е трудно да се получат надеждни оценки на капиталоемкостта (100), вероятно дейностите за разпространение на пощенски пратки и разпространението на печатни издания са с по-малка капиталоемкост в сравнение с дейностите за експресни колетни пратки на големите многонационални предприятия като UPS, TNT, FedEx и DHL (101). Следователно е възможно показателят за разумна печалба, определен въз основа на извадките Deloitte, да надценява референтната печалба, която би трябвало да се приложи към предприятия с капиталова структура като тази на DPLP (102). (309) Предвид многобройните несигурности, съпътстващи извършената оценка, Комисията счита, че е оправдано да се определи разумен диапазон на възвръщаемостта на продажбите въз основа на оценките на Deloitte на медианата на възвръщаемостта на продажбите за по-широкообхватната извадка за всички сектори (5,4 %), както и на медианата на възвръщаемостта на продажбите за извадката с активни дружества в пощенския сектор и сектора на колетните пратки (7,4 %) (103). Така полученият диапазон (5,4 — 7,4 %) според Комисията представлява „диапазон по подразбиране“ за разумната печалба поне за периодите, през които DPLP е било изправено пред висока степен на риск предвид действащия договор за компенсация и пред сериозни стимулиращи мерки с цел да стане по-ефективно (104). (310) Комисията счита, че диапазонът (5,4 % — 7,4 %) е подходящ като стойност по подразбиране както за дейностите на DPLP за разпространение на пощенски пратки, така и за дейностите му за разпространение на печатни издания, тъй като става въпрос за тясно свързани дейности с много сходни търговски характеристики. (311) Вярно е, че DPLP е изправено пред слаба или несъществуваща конкуренция във въпросните области на дейност (разпространение на писма и печатни издания). Поради това възниква въпросът да се установи дали е уместно да се оценява печалбата му въз основа на медианата на печалбата от извадки с действително изправени пред конкуренция предприятия и дали една по-рестриктивна референтна стойност (т.е. по-ниска) като първия квартил (25-ия процентил) не би била достатъчна за дружество в положението на DPLP. При все това Комисията счита, че подобен подход не би установил в достатъчна степен съществуването на значително вариране на равнищата на печалба както между дружествата, така и във времето. Освен това би било уместно да се избегне всякакво неоправдано премахване на евентуално повишение на производствената ефективност, като се наложи също толкова строг ценови праг по отношение на възвръщаемостта на продажбите, достигната впоследствие от дружеството. (312) В разглежданото дело Комисията счита също, че е неуместно да се основава на мерки, които надхвърлят медианата, като третия квартил (105). Като се има предвид, че възприетият подход вече определя диапазона между отделни извадки, предоставената добавена стойност чрез отчитането за целите на статистиката на диапазоните от едната и другата страна на медианата в извадките (обичайно използвания интерквартилен размах в цените на трансфер) изглежда до известна степен ограничена (106). Комисията взема предвид по-скоро варирането на медианата в отделните референтни групи, отколкото варирането около медианата в конкретна извадка (107). (313) Най-вече като се има предвид, че в сектора на „писмата“ на DPLP капиталоемкостта е по-ниска в сравнение с тази на операторите на експресни колетни пратки (108), използването на медианата от тази последна извадка само по себе си вече би предложило известно поле за действие, което дава възможност да се ограничи варирането на равнищата на печалба около медианата за дружествата с по-ниска капиталоемкост като DPLP, и при необходимост да бъде възнаградено в достатъчна степен повишението на ефективността. (314) Могат да се направят различни кръстосани проверки за последователност, като се сравни посоченият диапазон по подразбиране в съображение 309 с други налични оценки на разумната печалба. Както се посочва в началото на настоящия подраздел, ще бъде уместно да се направи кръстосана проверка с медианата на възвръщаемостта на продажбите от проучването CRA, равна на [...] % (109). Медианата на възвръщаемостта на продажбите, изчислена въз основа на извадката от референтна група II на WIK, ограничена до дружествата с оборот над 100 млн. евро, дава възвръщаемост на продажбите, равна на 7,1 %. Комисията заключава, че тези цифри попадат в диапазона (5,4 % — 7,4 %) в подкрепа на твърдението, според което този диапазон може да се счита за разумен. (315) Като цяло, Комисията стига до заключението, че марж по подразбиране, който попада в диапазона (5,4 % — 7,4 %), изглежда е подходящ референтен марж за печалбата, поне за периодите, през които DPLP е било изправено пред висока степен на риск и значителни стимули за ефективност. (316) Като цяло Комисията счита, че ако договорът между заварения оператор и публичните органи е такъв, че обществената услуга е свързана с висока степен на риск, определената разумна печалба за заварения оператор следва да бъде пропорционална на съответното равнище на поетия риск. Обратно, ако договорът води до нисък риск, равнището на разумна печалба трябва да бъде ниско. (317) В предходния раздел Комисията разясни подхода си, целящ да определи диапазон по подразбиране за разумна печалба (5,4 % — 7,4 %), който да се счита за подходящ за договорите с висока степен на риск. Трудно е да се намери подходящата референтна стойност по отношение на диапазона на разумна възвръщаемост на продажбите при нисък риск, но е очевидно, че един такъв диапазон на възвръщаемостта на продажбите би трябвало да е в лявата страна от разпределението в извадката на наблюдаваните равнища на печалба. В тази връзка Комисията счита, че е оправдано да се приеме диапазон за разумната печалба, основана на първия квартил (25-ия процентил) вместо медианата. (318) Използването на 25-ия процентил като референтна стойност за договорите с нисък риск води до диапазон с разумна възвръщаемост на продажбите от (3,6 % — 4,8 %) според отделни извадки на Deloitte. (319) Тук отново при сравнение с резултатите на CRA за заварените пощенски оператори може да се изготви друга полезна кръстосана проверка. Средната стойност на годишния 25-и процентил, изчислена от Комисията, е равна на [...] %. Комисията заключава, че тези цифри попадат в диапазона (3,6 % — 4,8 %) в подкрепа на твърдението, според което този диапазон може да се счита за разумен. (320) Като цяло Комисията стига до заключението, че марж по подразбиране, който попадат в диапазона (3,6 % — 4,8 %) е подходящ референтен марж за печалба за периодите, през които DPLP е било изправено пред ниска степен на риск. (321) Както се разяснява във въведението на настоящия раздел, поетият от DPLP риск зависи от компенсационния механизъм, приложен от Белгия. Този механизъм е предвиден в различните договори за управление, сключени между DPLP и белгийската държава, и се променя с течение на времето. Поради това е разумно различните диапазони на „разумна възвръщаемост на продажбите“ да се разглеждат според въведения компенсационен механизъм, който определя равнището на риск, на който е изложено DPLP, но и степента, до която DPLP е стимулирано да повиши своята ефективност. (322) В този контекст Комисията държи да подчертае, че характеризирането на риска в договорите не зависи просто от наличието на риска в договорите за управление на DPLP, нито от абсолютната стойност на риска, а по-скоро от степента, в която рискът е по-висок или по-нисък от риска, поет от дружествата, включени в същите групи от извадки. Същото се отнася и за интензитета на мерките, стимулиращи DPLP да повишава своята ефективност. Като се има предвид, че тези групи от извадки се състоят от дружества, действащи в конкурентна среда, обичайно те са изложени на висок риск и са подложени на силни стимули за постигане на по-висока ефективност. (323) Комисията счита, че в четвъртия договор за управление (2006—2010 г.) ясно са предвидени механизми, които включват дългосрочни задължения по отношение на цените и финансирането, основани на предварителни параметри. Това е приложимо към дейностите на DPLP по отношение както на разпространението на пощенските пратки, така и на разпространението на печатни издания. (324) По-конкретно по отношение на разпространението на печатни издания член 9 от четвъртия договор за управление гласи, че по време на срока на договора (стандартен петгодишен период) средно претеглената стойност на тарифите за предоставянето на услуги от „кошницата с малки потребители“ няма да се увеличава по-бързо, отколкото позволява един механизъм за ценови прагове, основан на „здравословния индекс“ (специфичен индекс за потребителски цени), и бонус за качество, който отразява процента на индивидуални пощенски пратки, разпределен във времето. Според Комисията определянето по този начин на тарифите за целия период на договора съдържа всички характеристики на стимулиращ договор, което излага дружеството на висока степен на риск. (325) Що се отнася до разпространението на печатни издания, в член 2 от четвъртия договор за управление се уточнява, че през периода на договора тарифите за разпространение на печатни издания не могат да се увеличават по-бързо от „здравословния индекс“. За покриване на нетните разходи за разпространението на печатни издания, предвид прогнозираната ефективност, в член 13, параграф 2 се определя размерът на годишната компенсация, на която DPLP има право, на 290 613 000 EUR (коригиран размер с отчитане на инфлацията) (110). Член 13, параграф 5 гласи, че ако съдържанието на или условията за УОИИ се променят или ако настъпи значителна промяна в разходите, с която DPLP не може да се справи, страните ще разгледат дали е необходима корекция на размера на компенсацията в съответствие с промяната в разходите. За подобна корекция е необходимо решение на Министерския съвет. Комисията признава, че тази последна клауза би могла да се тълкува като клауза за дерогация, с която в договора се въвеждат някои елементи на по-късен етап (които предпазват DPLP от риска). При все това Комисията счита, че използваните от публичните органи термини са достатъчно уклончиви и че поради тази причина DPLP не може да разчита на използването ѝ. Като цяло Комисията смята, че приетите разпоредби за дейностите на DPLP, свързани с разпространението на печатни издания, предполагат дългосрочно задължение по отношение на компенсацията. (326) Следователно според Комисията не може да се счита, че четвъртият договор за управление (2006—2010 г.) води до ниска, а по-скоро до висока степен на риск. Като цяло диапазонът по подразбиране от (5,4 % — 7,4 %) изглежда подходящ и за двата вида дейности, предвидени в четвъртия договор за управление. (327) Обратно, предходните договори за управление (до 2005 г.) изглежда се основават до голяма степен на ценови и компенсационни механизми, предполагащи ниска степен на риск за DPLP. (328) Що се отнася до определянето на цените на пощенските марки, Комисията отбелязва, че първите три договора за управление не прилагат механизъм за ценови прагове от вида, използван в четвъртия договор за управление (който предвижда дългосрочно ценово задължение). В най-общ план тези договори препращат по-скоро към тарифи, основани на действителни разходи, установени чрез подходящи счетоводни принципи (111). (329) По същия начин, по отношение на разпространението на печатни издания Комисията отбелязва, че в първите три договора за управление не се предвижда никакъв фиксиран бюджет за периода на договора, както четвъртият договор за управление (112). Те по-скоро се позовават на компенсации въз основа на действителните разходи (113). Комисията установи, че във втория договор също така се определя общ праг за компенсацията, но наблюдаваните действителни компенсационни суми през периода изглежда поставят под въпрос действително обвързващия характер на прага (114). В първия договор за управление се определя и годишна дотация (компенсация), но Комисията отбелязва, че същевременно в договора не се определя дългосрочен праг за тарифите за разпространението на печатни издания. (330) Поради това Комисията е на мнение, че диапазонът от (3,6 %—4,8 %), определен за разумен при отсъствието на значителен риск, свързан с договора, следва да се приложи едновременно към разпространението на печатни издания и към разпространението на пощенски пратки за съответния период от първите три договора за управление. (331) Комисията установи, че в документа, представен от белгийските власти на 14 декември 2011 г., те също предлагат основан на договорите подход. Макар предложената методология да повдига различни въпроси по отношение на рисковите фактори и начина им на претегляне (115), извършването на анализ по договорен период, който главно класира поетия от DPLP риск в три степени (нисък, среден, висок) изцяло съответства на подхода, приет от Комисията. Като цяло правилното класиране на договорите по отношение на заложения риск, извършено от DPLP, изглежда съответства на анализа на Комисията, като се има предвид, че белгийските власти също считат четвъртия договор в общи линии за по-рисков в сравнение с първите три договора. (332) Комисията достига до заключението, че диапазон на възвръщаемост на продажбите между (5,4 % — 7,4 %) е подходяща референтна рамка за определянето на разумната печалба за периодите, през които DPLP е трябвало да се изправи пред значителен риск и да отчита силни стимули за ефективност. (333) Комисията заключава също, че диапазон по подразбиране за възвръщаемост на продажбите между (3,6 % — 4,8 %) е подходящ референтен диапазон за определяне на разумната печалба за периодите, през които DPLP не е поело значителен риск. (334) За да отчете усилията, които според белгийските власти DPLP е положило за постигане на повишена ефективност, Комисията реши да прояви известна предпазливост, като използва горните граници на тези два диапазона за определяне на разумната печалба, която да бъде включена в разходите за обществени услуги. Този подход е представен и в проучването Deloitte (вж. съображение 293), според което използването на диапазони е уместно предвид необходимостта да не се санкционират по-високите резултати над средната стойност, получени в резултат на повишената ефективност. (335) Комисията счита, че първите три договора за управление (1992—1996 г., 1997—2002 г. и 2003—2005 г.) съдържат ниска степен на риск и че може да се приложи равнище на разумна печалба, съответстващо на възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %, към разпространението както на печатни издания, така и на пощенски пратки. В замяна на това тя счита, че в четвъртия договор за управление (2006—2010 г.) рискът е значително по-висок, така че към разпространението както на печатни издания, така и на пощенски пратки може да се приложи равнище на възвръщаемост на продажбите в размер на 7,4 %. (336) В първия договор за управление се посочва, че плащаната от държавата годишна компенсация е предназначена за всички задачи за обществена услуга. (337) Следователно евентуалната свръхкомпенсация следва да се изчислява, като се сумират всички приходи и разходи за всички задачи за обществена услуга. (338) Плащаната от държавата годишна компенсация за задачите за обществена услуга следва да бъде включена в приходите. Получените от DPLP годишни компенсации съгласно първия договор за управление възлизат общо на 1,5 млрд. евро. (339) Освен това следва да бъдат взети предвид посочените по-долу мерки за помощ: Прехвърляне на недвижими имоти (340) В първия договор за управление също така се е предвиждало прехвърляне на недвижими имоти от държавата на DPLP. Прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти на стойност 112,2 млн. евро без никаква насрещна престация следва да бъде включено в приходите на DPLP, за да се изчисли свръхкомпенсацията за периода на първия договор за управление. DPLP не е платило никаква насрещна престация на държавата за използването на сградите през периода преди прехвърлянето. (341) През 1997 г. държавата е платила на DPLP сумата от 62 млн. евро, която е осчетоводила като капиталова инжекция. Впоследствие белгийските власти са приели, че на практика това прехвърляне е съответствало на отложено изплащане на остатъка от предвидената за 1996 г. годишна компенсация в първия договор за управление. (342) В началото въпросната сума не е била изплатена навреме на DPLP през 1996 г., въпреки че компенсацията от страна на държавата е била по-малка от годишната сума, предвидена от договора за управление за въпросната година. (343) За целите на контрола на свръхкомпенсацията изплащането на 62 млн. евро е включено в компенсацията за УОИИ за периода, обхванат от първия договор за управление. (344) Изчисляването на свръхкомпенсацията за първия договор за управление може да се обобщи по следния начин: – Нетни разходи (разходи — приходи) за всички задачи за обществена услуга, включително задължението за предоставяне на универсална услуга/ЗПУУ – Разрешена разумна печалба за УОИИ + Годишни компенсации за УОИИ + Прехвърляне на недвижими имоти + Капиталова инжекция през 1997 г. = Свръхкомпенсация (345) По отношение на следващите три договора за управление, за изчисляването на свръхкомпенсацията ще бъдат отчетени само приходите и разходите за УОИИ, които, съгласно разпоредбите в тези договори, може да са били предмет на компенсация за обществена услуга. Приходите и разходите, свързани с другите УОИИ, за които съгласно разпоредбите от договорите за управление не може да се иска помощ, не са взети предвид. Тъй като универсалната пощенска услуга не е част от дейностите, за които се получава помощ, свързаните с нея евентуални нетни разходи няма да се вземат предвид, тъй като те се финансират изцяло със собствени ресурси на DPLP в съответствие с възлагането за обществена услуга, посочена в договорите за управление. Дейностите, за които съгласно договорите за управление се получава посочената в тях компенсационна сума, обхващат по-конкретно разпространението на печатни издания (ежедневни и периодични издания) и останалите обществени услуги, изброени в съображение 33. (346) Поради невисоките тарифи, прилагани за разпространението на печатни издания, УОИИ, които се ползват от помощи, като цяло са на загуба. (347) Доколкото евентуалната свръхкомпенсация за дадена услуга може да се използва за финансиране на нетните разходи, направени за други задачи за обществена услуга, които не са компенсирани в достатъчна степен, всички приходи и разходи, свързани с УОИИ, за които може да има право на помощ съгласно договорите за управление, ще бъдат добавени за целите на изчисляването. (348) Получените от DPLP годишни компенсации съгласно тези три договора за управление възлизат общо на 3,5 млрд. евро. (349) Освен компенсациите, предвидени в договорите за управление, DPLP се е ползвало през целия период, обхванат от разследването, от изключителни права, предоставени от държавата, за предоставянето на запазени пощенски услуги. Въпреки че евентуалните нетни излишъци от запазения сектор не представляват държавни ресурси за целите на контрола на държавните помощи и следователно не могат да бъдат предмет на разпореждане за възстановяване при свръхкомпенсация, те може и следва да бъдат отчетени в рамките на прилагането на правилата в областта на държавните помощи при оценката на необходимостта и пропорционалността на всяка друга помощ, отпусната на въпросния оператор като компенсация за обществени услуги. Следователно в оценката на съвместимостта на предоставената на DPLP компенсация съгласно отделните договори за управление в съответствие с член 106, параграф 2 от ДФЕС, допълнителните печалби на белгийския пощенски оператор в този запазен сектор ще бъдат приспаднати от разходите за УОИИ, за които може да има право на компенсация за обществена услуга съгласно разпоредбите на посочените договори. (350) Следва да се отбележи, че този принцип е включен в рамката за УОИИ, в която се постановява, че „ако предприятието има специални или изключителни права по отношение на услуга от общ икономически интерес, която генерира печалба над разумната печалба, или ако от страна на държавата са му предоставени други предимства, всички те се вземат предвид, независимо как са класифицирани за целите на член 87 от Договора за ЕО, и се добавят към приходите на предприятието“ (116). Този принцип отразява условието за необходимост и пропорционалност от член 106, параграф 2 от ДФЕС. В действителност изплатената за дадена УОИИ помощ се добавя към допълнителните печалби, които произтичат от изключително или специално право, предоставено на оператора, и сами по себе си достатъчни за покриване на разходите за друга УОИИ, не е необходима за предоставянето на въпросната УОИИ. Операторът, който реализира тези допълнителни печалби, вече се ползва от държавна мярка, която му позволява да осигури УОИИ в условия на икономическа стабилност, така че не е необходима никаква допълнителна компенсация. (351) Следователно всяка допълнителна печалба в запазения сектор, произтичаща от предоставено изключително право, следва да бъде отчетена, за да се оцени необходимостта от разглежданите компенсации за УОИИ, предоставени на DPLP. (352) Поради това всяка генерирана в запазения сектор печалба (ЗПУУ R) над равнището на разумна печалба се отчита в анализа на свръхкомпенсацията за УОИИ. (353) При все това, тъй като запазеният сектор преди всичко е предназначен за финансиране на универсалната услуга, всяка регистрирана загуба в други области на универсалната услуга намалява приноса на запазения сектор в разходите за другите УОИИ, свързани с нея. (354) Също така, за да се определи действително получената допълнителна печалба от запазения сектор, е необходимо да се отчетат разходите, произтичащи от задължението за предоставяне на универсална услуга, но които се поемат от дейности извън обхвата на универсалната услуга. В съответствие със съдебната практика Chronopost разходите на мрежата за продажби на дребно се разпределят в аналитичното счетоводство на DPLP между дейностите, за които е необходим достъп до мрежата, което включва, но не само, продукти от универсалната услуга. По-специално наложеното на DPLP задължение да поддържа мрежа за продажби на дребно с определен обхват и гъстота, за да предоставя универсална пощенска услуга с достатъчно добро качество, определено от белгийските власти, води до загуби за търговските дейности извън обхвата на универсалната услуга, тъй като част от разходите на мрежата за продажби на дребно се приписват, в съответствие със съдебната практика Chronopost, на търговските продукти, за които се използва мрежата за продажби на дребно. (355) Изискване за мрежа, наложено от договорите за управление: наложените от държавата изисквания се отнасят до гъстотата и вида на пунктовете за пощенско обслужване (пощенски станции и/или клонове), които образуват мрежата за продажби на дребно. Те са определени в последователните договори за управление. Така в четвъртия договор за управление (2005—2010 г.) се предвижда: а) общо задължение за поддържане на мрежа, чрез която се изпълнява универсалната услуга и останалите обществени услуги, възложени на DPLP (117); б) задължение за поддържане на поне 1 300 пункта за пощенско обслужване (пощенски станции и пощенски клонове (118)); в) задължение за поддържане на поне 589 пощенски служби; г) освен това максималното разстояние от пътя на всеки клон за пощенско обслужване, който предлага набор от базови услуги, и пощенска станция, която предлага пълен набор от пощенски услуги, не може да превишава 10 km. (356) Белгийските власти считат, че конкретните изисквания, приложими към броя и вида на пунктовете за пощенско обслужване, които образуват мрежата за продажби на дребно на DPLP, представляват отделно задължение за териториално присъствие, наложено от държавата отвъд изискванията, свързани със задължението за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ). Поради това Белгия счита, че всички нетни разходи, свързани с такова конкретно задължение за териториално присъствие, би трябвало да се компенсират от държавата. (357) Количествено определяне на изискването за мрежа: за да определят нетните разходи на DPLP вследствие на задължението за поддържане на мрежа за продажби на дребно с най-малко 1 300 пункта за пощенско обслужване, минимум 589 от които пощенски станции, белгийските власти са сравнили действителната мрежа за продажби на дребно, чиято гъстота и вид на пунктовете за пощенско обслужване са наложени от държавата, с хипотетична мрежа за продажби на дребно, която DPLP би използвала, ако не трябваше да се спазват тези конкретни изисквания. С други думи, хипотетичната мрежа за продажби на дребно е тази, която DPLP би избрало да използва при търговски условия, ако държавата не му налагаше задължения за предоставяне на обществена услуга. (358) Белгийските власти считат, че хипотетичната мрежа би включвала единствено пощенски клонове. Пощенските станции щяха да бъдат премахнати. За да може да продължи да обслужва обаче същия общ обем от клиенти, DPLP би трябвало да увеличи значително броя на пощенските клонове. Сравнение между сегашната мрежа за продажби на дребно на DPLP и хипотетична мрежа, ако нямаше наложени от държавата задължения Общ брой на пунктовете за пощенско обслужване Пощенски станции (a) + пощенски клонове (б) (a) Брой на пощенските станции (специални пунктове за пощенско обслужване, управлявани от самото DPLP) (б) Брой на пощенските клонове (пунктове за пощенско обслужване, разположени в помещения на трети лица) Съществуваща мрежа на DPLP за продажби на дребно (в края на 2009 г.) 1 401 = 713 + 688 Хипотетична мрежа за продажби на дребно, ако нямаше наложени от държавата изисквания (според белгийските власти) [...] = [...] + [...] Задължение за мрежа за продажби на дребно, наложено от държавата Минимум 1 300 Минимум 589 Никакво задължение (359) Както се вижда от таблицата по-горе, съществуващата мрежа за продажби на дребно на DPLP отговаря на изискванията на държавата: и общият брой на пощенските клонове, и броят на пощенските станции са над изискваното равнище. В замяна на това хипотетичната мрежа, която DPLP би използвало по чисто търговски съображения, ако имаше право да избира мрежата си за продажби на дребно, би била много различна: общият брой на пощенските клонове би се увеличил, а управляваните от DPLP пощенски станции щяха да бъдат премахнати. (360) Реалност на изискването за мрежа: следва да се уточни, че изискването, което налага държавата на DPLP, не е ясно определено. (361) Първо, действително поддържаната от DPLP мрежа е по-голяма от изискваната от държавата. Както общият брой на пунктовете за пощенско обслужване, така и броят на пощенските станции е по-голям от минимално изискваното от държавата, което може да наведе на мисълта, че задълженията, които DPLP трябва да изпълнява, не са тежест за него, тъй като поддържа мрежа със сегашния размер по свое собствено желание. (362) Белгийските власти обясняват този излишък от пощенски станции с условието за разстояние от 10 km, с необходимостта от марж на сигурност при неочаквано закриване на пощенски станции и с намерението си да променят минимално изисквания брой пощенски станции на 650 в следващия договор за управление, така че би било непродуктивно да се съобразят с определения в момента брой, като закрият пощенски станции, и да ги откриват отново след известно време. Белгийските власти изтъкват, че поради тези причини DPLP не е било в състояние да намали допълнително броя на пощенските станции, за да се доближи до минимално изискваното от 589. Според тях, въпреки номиналния излишък от пунктове за пощенско обслужване, сегашната конфигурация на мрежата от 713 пощенски станции на практика е продиктувана от изискванията на държавата. (363) Второ, възприетият от белгийските власти метод се основава на ретрополацията на разходите за мрежата за продажби на дребно от 2009 до 1992 г. Подобна ретрополация неизбежно води до методологическа несигурност. Търговският модел на пощенските клонове не е непременно налице от 1992 г. насам. Още повече че в миналото персоналът на DPLP се е състоял предимно от щатни служители, разходите за чиито заплати са били строго определени. Тъй като пощенските клонове не се управляват от персонал на DPLP, щатните служители, които вече не биха работили в пощенските станции, биха продължили да получават заплата от DPLP. Следователно е малко вероятно, че евентуалното закриване на пощенски станции в началото на обхванатия от разследването период би могло да доведе до пряко намаление на разходите за заплати. В замяна на това подобни икономии биха могли да се реализират в известна степен през 2009 г. по отношение на договорно наетия персонал. Като се имат предвид постепенното преминаване към персонал с не толкова строго определен статут и последователните подобрения в системата за аналитично счетоводство, може да се счита, че в счетоводните данни за по-скорошните финансови години няма подобни нарушения. При все това, като се има предвид, че над 20 000 държавни служители все още работят за bpost и че те нито могат да бъдат наети в пощенските клонове, нито да бъдат съкратени, замяната на всички пощенски станции с пощенски клонове и понастоящем продължава да бъде теоретична и нереалистична възможност. (364) Белгийските власти подчертават обаче, че в миналото евентуалните разходи за съкращение на персонал биха могли да се компенсират с икономии на оперативни разходи и продажбата на ненужни вече сгради. По отношение на надеждността на данните за периода 1992—2002 г., белгийските власти твърдят, че в действителност разходите за мрежата за продажби на дребно вероятно са били подценени, тъй като някои елементи, които биха могли да се считат за разходи за мрежата, са били прегрупирани като други разходни пера. Следователно слабостите на метода на ретрополацията биха били смекчени с другите предпазливи хипотези на белгийските власти, приети за изчисляването на разходите от предходните финансови години. (365) Наличие на конкретно задължение за териториално присъствие: дори и да се допусне наличието на изискване за мрежа, твърдението на белгийските власти, според което това изискване е придружено от отделна задача за териториално присъствие, не изглежда основателно. Всъщност договорите за управление явно не съдържат конкретни разпоредби за определяне на реално задължение за териториално присъствие, което да надхвърля изискванията, свързани със задълженията за предоставяне на универсална услуга и с другите задължения за обществена услуга. Обратно, в сключените между DPLP и белгийската държава договори за управление се посочва, че единствената цел на изискването за мрежа е осигуряването на универсалната услуга и на другите УОИИ (разпространение на ежедневни издания и списания, пощенски сметки и записи), и необходимите разходи за мрежа за тази цел вече предварително са осчетоводени в сметките за тези отделни услуги (119). Освен това в договорите за управление не се предвижда механизъм, целящ компенсирането на разходите за задължение за териториално присъствие. Комисията отбелязва, че задължението за предварително определяне на параметрите за изчисляване на компенсацията е било въведено в рамката за УОИИ от 2005 г., както и че за периода след 2005 г. е била установена свръхкомпенсация за разходите за УОИИ, поети от DPLP (вж. съображение 386). (366) Следва да се отбележи, че съгласно член 3 от Директива 97/67/ЕО държавите членки са длъжни да наложат на своите заварени пощенски оператори задължението за предоставяне на универсална услуга с адекватно равнище за качество, особено по отношение на географското покритие. Териториалното покритие, което е налице в настоящото дело по отношение на Белгия, е само един от многобройните аспекти на задължението за предоставяне на универсална услуга. В договорите за управление, с които се възлага задачата за универсална услуга на DPLP, Комисията не посочва никаква допълнителна задача, която да задължава заварения пощенски оператор да поддържа по-голяма мрежа с повече пощенски станции, отколкото го изисква териториалното покритие съгласно задължението за обществена услуга и другите свързани с нея обществени услуги, и което отговаря на логиката за сближаване и териториално покритие. Несъмнено всяка пощенска станция, управлявана от DPLP с цел осигуряване на универсалната услуга, допринася за териториалното сближаване (120), но от правна гледна точка задължението за поддържане на тази пощенска станция зависи от необходимостта за гарантиране на универсална пощенска услуга и други произтичаща от нея услуги с достатъчно качество. В съответствие с приложимата съдебна практика, за да може да се изтъкне допълнителна териториална задача, DPLP трябва да е натоварено с различна и ясно определена задача за поддържане на пощенските станции в допълнение към своята пощенска мрежа, чийто размер е бил определен за универсалната услуга. В това възлагане би следвало да уточнява задълженията, произтичащите от тях разходи, както и системата за финансиране на нетните разходи за допълнителната териториална задача. (367) Комисията не открива нито един от тези елементи в договорите за управление, сключени между държавата и DPLP. Белгийските власти и DPLP в действителност се опитват a posteriori и по изкуствен начин да обосноват отделна териториална задача, като изтъкват, че определеното в договорите за управление териториално покритие съществува по две причини: то е резултат едновременно от задачата за предоставяне на универсалната услуга и от така наречената териториална задача, която надхвърля задължението за универсалната услуга. При все това съответните договори не съдържат разпоредба, свързана с така наречената отделна териториална задача, задължаваща DPLP да поддържа по-обширна мрежа от предвидената за целите на предоставянето на универсална услуга. (368) Следва да се отбележи, че изкуственият характер на твърденията на белгийските власти и на DPLP е плод на собствената им логика. За да се намали равнището на евентуална свръхкомпенсация, белгийските власти биха искали Комисията да счита за разходи, направени за допълнителна териториална задача, превишаваща задължението за универсална услуга, и разликата между всички действителни разходи на една пощенска станция и хипотетичните разходи за пощенски клон, който би го заместил. Тази логика не се основава на по-обширна хипотетична мрежа от тази, която DPLP би поддържало за постигането на териториалните си цели. Тя се ограничава до посочването на направените допълнителни разходи за покритието на универсалната услуга, за която, в съответствие с договорите за управление, няма право на помощ. Тази липса на териториална цел е потвърдена от факта, че белгийските власти би трябвало значително да увеличат броя на пощенските клонове във връзка с предоставянето на универсалната услуга, тъй като е невъзможно тя да бъде осигурена със същия брой пощенски клонове. (369) Независимо от това може да се отбележи, че макар да не изглежда възможно да се приеме твърдението на белгийските власти, които се позовават на задължение, което е реално и различно от териториалното присъствие, наложеното от белгийската държава изискване за мрежа, с което се изисква поддържане на мрежа, чрез която да се осигурява универсалната услуга и останалите обществени услуги, не засяга само тези услуги; то също така включва допълнителни разходи за търговските услуги. (370) Съгласно метода за определяне и отчитане на разходите по видове дейности и в съответствие със съдебната практика Chronopost, всички дейности, за които се използва мрежата за продажби на дребно, допринасят за общите разходи, както е разяснено в съображение 354. Следователно всички продукти, включително търговските продукти, допринасят за разходите за мрежата. Разходите, произтичащи от наложеното от държавата задължение за поддържане на пощенските станции, се поемат от търговските продукти, които изглежда непрекъснато са на загуба, въпреки че се продават по пазарни цени. DPLP предлага търговските си услуги чрез мрежата, тъй като те финансират част от фиксираните му разходи и участват непряко в универсалната услуга. (371) От икономическа гледна точка би изглеждало разумно при оценяването на свръхкомпенсацията за DPLP да се отчетат регистрираните от търговските продукти загуби, които са породени на задълженията за универсална услуга и другите обществени услуги. Макар DPLP да има икономически интерес да използва мрежата си за продажби на дребно за продажбата на търговските си продукти, резултатът от гледна точка на аналитичното счетоводство е, че една част от разходите за мрежата, които иначе биха произтичали от обществената услуга, произтичат от търговските продукти, които поради тази причина изглежда са на загуба. (372) Следователно изчисляването на свръхкомпенсацията в случая може да се обобщи по следния начин: – Нетни разходи (разходи – приходи) за УОИИ – Разрешена разумна печалба за УОИИ + Годишни компенсации за УОИИ + Допълнителни прекомерни печалби от запазения сектор на универсалната услуга (след финансиране на универсалната услуга, включително допълнителните разходи за мрежата, свързани с търговските услуги) = Свръхкомпенсация (373) Съвместимостта на капиталовата инжекция през 1997 г. следва да се оцени по-долу в рамките на оценката на съвместимостта на годишните компенсации за УОИИ, тъй като тук не става въпрос за отделна рекапитализация, а за плащане, свързано с компенсацията, предоставена за задачите за обществена услуга за периода 1992—1996 г. (374) Тъй като капиталовата инжекция през 2003 г. не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, отпада въпросът за съвместимостта на помощта. (375) Тъй като капиталовата инжекция през 2006 г. не представлява държавна помощ по смисъла на 107, параграф 1 от ДФЕС, отпада въпросът за съвместимостта на помощта. (376) Следва да се отбележи, че държавната гаранция не е посочена в договора за управление като компенсация за задълженията за обществена услуга, въпреки че нейната съвместимост не може да бъде оценена в съответствие с член 106, параграф 2 от ДФЕС. Тъй като белгийските власти не са посочили друга база за установяване на съвместимостта и Комисията не е установила такава, мярката се счита за оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар и следователно трябва да бъде възстановена. (377) Както вече беше посочено, освобождаването от корпоративен данък не е предоставило предимство на DPLP и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. (378) Освобождаванията от данък сгради и от местни данъци представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, но те следва да се считат за съществуващи помощи, тъй като са били въведени преди влизането в сила на Договора за ЕО. Също така следва да се отбележи, че тези данъчни мерки не се съдържат в договорите за управление като компенсация за задълженията за обществена услуга. (379) Следователно данъчните облекчения не засягат изчисляването на свръхкомпенсацията, основаващо се на действително направените от DPLP разходи (в които вече са включени ефектите от тези данъчни облекчения). (380) Поради това данъчните облекчения ще бъдат разгледани в рамките на отделна процедура, свързана със съществуващи помощи, в съответствие с членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (121). 6.3.3.3. Изчисляване на размера на свръхкомпенсацията (381) Размерът на свръхкомпенсацията може да се изчисли въз основа на оценката, изложена в подраздел 6.3.3.2. В съответствие с механизма за финансиране на обществената услуга, въведен от белгийските власти в договорите за управление, свръхкомпенсацията ще се изчислява отделно за всеки период на възлагане. Първи договор за управление: 1992—1996 г. (В хил. евро) – Нетни разходи за обществената услуга : – [...] – Разходи, свързани с мрежата : – [...] – Разрешена разумна печалба : – [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) + Изплатени от държавата компенсации : + [...] + Капиталова инжекция (1997 г.) : + 62 000 (отложена компенсация за УОИИ) + Прехвърляне на недвижими имоти : + 112 209 = Свръхкомпенсация = [...] Втори договор за управление: 1997—2002 г. Изчисляване на допълнителните прекомерни печалби от запазения сектор на универсалната услуга (OSU R) (В хил. евро) + Допълнителни печалби (OSU R) : + [...] (прекомерни печалби OSU R над възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) Разходи, свързани с мрежата от OSU : [...] Нетни разходи за OSU NR : [...] (OSU NR на загуба) Разумна печалба OSU NR : [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) = Разходи за универсалната услуга, които следва да се финансират от запазения сектор = [...] генерирани от запазения сектор, които намаляват нетните разходи за УОИИ = [...] Изчисляване на свръхкомпенсацията: (В хил. евро) – Нетни разходи за обществената услуга : – [...] – Разрешена разумна печалба : – [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) + Изплатени от държавата компенсации : + 1 286 461 + Допълнителни прекомерни печалби OSU R: + [...] = Свръхкомпенсация = [...] Трети договор за управление: 2003—2005 г. Изчисляване на допълнителните прекомерни печалби от запазения сектор на универсалната услуга (OSU R) (В хил. евро) – Допълнителни печалби OSU R : + [...] (печалби OSU R над възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) Разходи, свързани с мрежата за OSU : [...] Нетни разходи за OSU NR : – [...] (OSU NR получател) Разумна печалба OSU : [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) = Разходи, направени за OSU, които трябва да се финансират от запазения сектор = [...] (без загуби за финансиране) генерирани от запазения сектор, които намаляват нетните разходи за УОИИ = [...] Изчисляване на свръхкомпенсацията: (В хил. евро) – Нетни разходи за обществената услуга : – [...] – Разрешена разумна печалба : – [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 4,8 %) + Изплатени от държавата компенсации : + 677 985 + Допълнителни прекомерни печалби OSU R : + [...] = Свръхкомпенсация = [...] Четвърти договор за управление: 2006—2010 г. Изчисляване на допълнителните прекомерни печалби от запазения сектор на универсалната услуга (OSU R) (В хил. евро) + Допълнителни печалби OSU R : + [...] (прекомерни печалби OSU R над възвръщаемост на продажбите в размер на 7,4 %) Разходи, свързани с мрежата от OSU : [...] Нетни разходи за OSU NR : [...] (OSU NR получател) Разумна печалба OSU : [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 7,4 %) = Разходи, направени от OSU, които следва да се финансират от запазения сектор финансиране = [...] (без загуби за) които намаляват нетните разходи за УОИИ Допълнителни прекомерни печалби, генерирани от запазения сектор, = [...] Изчисляване на свръхкомпенсацията: (В хил. евро) – Нетни разходи за обществената услуга : – [...] – Разрешена разумна печалба : – [...] (възвръщаемост на продажбите в размер на 7,4 %) + Изплатени от държавата компенсации : + 1 568 787 + Допълнителни прекомерни печалби OSU R : + [...] = Свръхкомпенсация = [...] Други мерки Държавна гаранция (в хил. EUR) Предоставена държавна гаранция през 2004 г.: 1 500 = 1 500 (382) Както е договорено с белгийските власти (122), „най-обективният и най-балансираният“ метод за определяне на времевия интервал, който да бъде взет под внимание за изчисляването на общата свръхкомпенсация, в случая е подходът „договор по договор“. Комисията прие без възражения молбата на белгийските власти. В действителност този метод предлага по-голяма предвидимост и правна сигурност на страните и се стреми да намали риска от свръхкомпенсация. По този начин всеки период ще бъде разгледан поотделно, без пренасяне на недостатъчна компенсация или на свръхкомпенсация от един период в друг. (383) При все това белгийските власти изтъкват, че преди влизането в сила на рамката за УОИИ през 2005 г. Комисията винаги е прилагала общ метод за изчисляване на недостатъчна компенсация/свръхкомпенсация. Въз основа на това именно белгийските власти са поискали да прегрупират годините преди 2005 (123), за да бъде направено общо изчисление на недостатъчната компенсация/свръхкомпенсацията. (384) Комисията отбелязва, че след като е установена недостатъчна компенсация за трите договора за управление, прилагани преди 2005 г., прегрупирането на всички години не би довело до промяна на сумата на свръхкомпенсацията, която би следвало да бъде възстановена. (385) Освен това Комисията отбелязва, че след приемането на рамката за УОИИ през 2005 г. „параметрите за изчисляване, контрол и преразглеждане на компенсацията“ трябва да бъдат предварително определени в акта или актовете за възлагане (124). Тъй като в четвъртия договор за управление не се предвижда никаква компенсация за каквито и да било разходи, направени извън периода на действие на договора (2006—2010 г.), установената недостатъчна компенсация за необхванатите от него периоди не може да бъде компенсирана с евентуална свръхкомпенсация, изплатена на DPLP. (386) Комисията заключава, че DPLP е получило свръхкомпенсация в размер на 415 млн. евро за изпълнението на задачата си за обществена услуга, по-специално през периода на изпълнение на четвъртия договор за управление. Предвид факта, че свръхкомпенсацията представлява несъвместима помощ, тя следва да бъде възстановена. 7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (387) Поемането на разходите за пенсии, годишните публични трансфери, прехвърлянията на недвижими имоти, капиталовата инжекция през 1997 г., данъчните облекчения и държавната гаранция представляват мерки за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като са освободили DPLP от разходи, които частните предприятия обичайно трябва да поемат. (388) Капиталовите инжекции през 2003 г. и 2006 г. не представляват помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като държавата е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. (389) Комисията констатира, че Белгия неправомерно е привела в действие мерките в нарушение на член 108, параграф 2 от ДФЕС, с изключение на капиталовата инжекция през 2003 г., за която надлежно е подадено уведомление до Комисията преди привеждането в действие на тази мярка, както и на данъчните облекчения, които представляват съществуващи помощи. (390) Поемането на разходите за пенсии не е поставило DPLP в по-благоприятно положение в сравнение неговите конкуренти по отношение на социалноосигурителните вноски. Следователно мярката може да бъде обявена за съвместима по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. (391) Годишните компенсации, предоставени в рамките на четвъртия договор за управление, представляват несъвместими помощи по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС до степента, до която е имало свръхкомпенсация за DPLP. (392) Гаранцията, предоставена от държавата, представлява несъвместима помощ. (393) Освобождаването от данък сгради и освобождаването от местни данъци представляват съществуващи помощи и ще бъдат разгледани поотделно в рамките на процедура относно съществуващите помощи в съответствие с членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕО) No 659/1999. (394) Съгласно точка 5 от рамката за УОИИ настоящото решение не накърнява разпоредбите на Съюза в областта на обществените поръчки и конкуренцията, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавната помощ под формата на поемане на разходите за пенсии, предоставена на De Post-La Poste (DPLP, наричано вече bpost) и приведена в действие от Белгия, е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Член 2 Държавната помощ под формата на компенсация за разходите за обществена услуга, предоставена на De Post-La Poste (DPLP, наричано вече bpost) и неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместима с вътрешния пазар. Член 3 Капиталовите инжекции в полза на De Post-La Poste (DPLP, наричано вече bpost) от Белгия през 2003 и 2006 г. не представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Член 4 Държавната помощ под формата на държавна гаранция, предоставена на De Post-La Poste (DPLP, наричано вече bpost), и неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместима с вътрешния пазар. Член 5 1. Белгия следва да си възстанови несъвместимите помощи, предоставени в рамките на мерките, посочени в членове 2 и 4. 2. Сумите, които следва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която са били предоставени на получателя, до действителното им възстановяване. 3. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) No 794/2004 на Комисията (125) и Регламент (ЕО) No 271/2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) No 794/2004. 4. Белгия анулира всички останали плащания на помощите, предоставени в рамките на мерките, посочени в членове 2 и 4, считано от датата на приемане на настоящото решение. Член 6 1. Възстановяването на предоставените помощи в рамките на мерките, посочени в членове 2 и 4, се извършва незабавно и ефективно. 2. Белгия прави прави необходимото настоящото решение да бъде изпълнено в срок четири месеца от датата, на която е уведомена за него. Член 7 1. В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение Белгия предоставя на Комисията следната информация: а) общата сума (главница и лихви), която получателят трябва да възстанови; б) подробно описание на вече предприетите и планирани мерки за спазване на настоящото решение; в) документите, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта. 2. Белгия информира Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощите, предоставени в рамките на мерките, посочени в членове 2 и 4. При поискване от страна на Комисията тя незабавно представя информация за вече предприетите и планираните мерки за спазване на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя. Член 8 Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия. Съставено в Брюксел на 25 януари 2012 година. За Комисията Joaquín ALMUNIA Заместник-председател (1) Считано от 1 декември 2009 г. членове 87 и 88 от Договора за ЕО стават съответно членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Двете групи от разпоредби по същество са идентични. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания съответно на членове 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно. (2) ОВ C 176, 29.7.2009 г., стр. 17. (3) Дело No 763/02. (4) Считано от 1 септември 2010 г. (http://www.bpost.be/site/fr/postgroup/bpost/intro/index.html). (5) C(2003) 2508 окончателен, ОВ C 241, 8.10.2003 г., стр. 13. (6) Решение от 10 февруари 2009 г. по дело Т-388/03, Deutsche Post и DHL International/Комисията (Сборник 2009 г., стр. II-199). (7) Решение от 22 септември 2011 г. по дело C-148/09 P, Белгия/Deutsche Post AG и DHL International, все още непубликувано в Сборника. (8) Дело No CP 218/2005. (9) Дело No CP 100/2007. (10) Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело C-280-00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg/Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH (Recueil 2003, стр. I-07747). (11) ОВ C 176, 29.7.2009 г., стр. 17. (12) Закон от 21 март 1991 г. относно реформирането на някои публични икономически предприятия. (13) За целите на настоящото решение оценката на Комисията се отнася до четирите договора за управление, освен ако не е указано друго. (14) Глава 2 („Задачи за обществена услуга“) от четвъртия договор за управление, членове 2—8. Може да се намери на следния адрес: http://www.bpost.be/site/fr/docs/corporate_governance/4e_contratgestion_fr.pdf. В първите три договора за управление задачите за обществена услуга, възложени на DPLP, в основната си част са едни и същи въпреки малките различия в заглавията и групирането на задачите. (15) Вж. съображение 33. (16) Член 7, параграф 1 от закона от 6 юли 1971 г. относно създаването на Régie des Postes: „La Régie се представлява и управлява от министъра, който отговаря за обслужването на пощите и пощенските чекове в рамките на правомощията си. Министърът има правомощия да извършва действия по управление.“ (17) Съгласно член 21 от закона от 6 юли 1971 г. относно създаването на Régie des Postes вече цитиран в бележката под линия от предишната страница. (18) Член 13, параграф 1 от четвъртия договор за управление. (19) Глава 3, раздел 4 („Участие на държавата в разходите за задачите за обществена услуга“) от четвъртия договор за управление, членове 12 и 13. (20) Първият договор за управление предхожда Директива 97/67/ЕО и въвеждането на понятието за универсална услуга. (21) ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14. Вж. по-специално член 2: вестниците и периодичните издания са включени в списъка с пощенските пратки, разходите за които трябва да бъдат поети от доставчика на универсалната услуга. (22) само за последното тримесечие (23) Търговска тайна. (24) През 1992 г. белгийското предприятие La Poste, дотогава държавна агенция („La Régie des Postes“) е преобразувано в юридическо лице („самостоятелно публично предприятие“). (25) Т.е. 27 недвижими имота на стойност 4 138 млн. BEF (оценка от 1992 г.) + 36 недвижими имота на стойност 388,5 млн. BEF (оценка от 1997 г.). (26) Дело C-280-00, Altmark Trans GmbH, цитирано по-горе. (27) Решение 2008/204/ЕО на Комисията от 10 октомври 2007 г. относно държавната помощ, отпусната от Франция във връзка с реформата на схемата за финансиране на пенсиите на държавните служители, прикрепени към La Poste (ОВ L 63, 7.3.2008 г., стр. 6). (28) ОВ L 209, 24.7.1992 г., стр. 1. (29) Решение от 16 март 2004 г. по дело T-157/01, Danske Busvognmaend/Комисията, Rec. 2004, стр. II-917, точка 57. (30) Щатните служители имат право на 24 дни годишен отпуск при 20 дни за договорно наетите служители, като получават до 7 допълнителни дни в зависимост от възрастта. (31) Решение 2005/145/ЕО на Комисията от 16 декември 2003 г. относно държавната помощ, предоставена от Франция на EDF и на предприятията от сектора на електроенергията и газовата промишленост, ОВ L 49, 22.2.2005 г., стр. 9. (32) Решение 2008/204/ЕО, цитирано по-горе. (33) Решение 2009/613/ЕО на Комисията от 8 април 2009 г. относно мерки C 7/07 (ex NN 82/06 и NN 83/06), приведени в действие от Обединеното кралство в полза на Royal Mail (нотифицирано под номер C(2009) 2486), ОВ L 210, 14.8.2009 г., стр. 16. Вж. по-специално съображения 108—113. (34) Вж. раздел 6.1. (35) Стратегическият план е предоставен в уведомление, изпратено до Комисията на 3 декември 2002 г. (36) Записаният капитал на DPLP преди емитирането на нови акции е възлизал на 443,8 млн. евро и е бил 100 % собственост на държавата. След новата емисия на акции капиталът се е увеличил с 340 млн. евро до сумата от 783,8 млн. евро. Цената на акциите е била 2 500 EUR за съществуващия капитал, докато цената на новите акции е била определена на 1 464 EUR. (37) Белгийските власти посочват, че през периода 2003—2009 г. DPLP е успяло да намали годишните си разходи средно с [...] %, като е запазило ръста на приходите. (38) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. (39) ОВ L 52, 27.2.2008 г., стр. 3. (40) Решение от 3 юли 2003 г. по съединени дела C-83/01 P, C-93/01 P и C-94/01 P, Chronopost и други/ Union française de l’express (Ufex) e.a, Rec. 2003, стр. I-6993. (41) ОВ C 297, 29.11.2005 г., стр. 4. (42) Решение по делото Chronopost, цитирано по-горе, точка 40: „всички [...] причинени от предоставянето на логистичното и търговско подпомагане допълнителни променливи разходи, подходящо участие в постоянните разходи, свързани с използването на пощенската мрежа, както и подходящи доходи от собствения капитал, доколкото е предоставен за конкурентната дейност на SFMI-Chronopost, и от друга страна, ако никаква улика не дава основание да се смята, че тези елементи са били подценени или определени произволно“. (43) Точка 16 от рамката за УОИИ: „[...]. Разходите, отнесени към услугата от общ икономически интерес, могат да включват всички променливи разходи за предоставяне на услугата от общ икономически интерес, подходяща част от постоянните разходи, които се явяват общи за услугата от общ икономически интерес, и други дейности, както и подходяща възвръщаемост върху частта от собствения капитал, отнасяща се до услугата от общ икономически интерес“. (44) Директива 97/67/ЕО определя регулаторния орган като „орган[а] или органите във всяка държава членка, на които държавата членка поверява, inter alia, регулаторните функции, попадащи в рамките на приложното поле на настоящата директива“. (45) Дело T-157/01, Danske Busvognmaend/Комисията, цитирано по-горе. (46) Решение от 2 юли 1974 г. по дело 173/73, Италия/Комисията, Rec. 1974, стр. 709, точка 13; дело C-310/85, Deufil/Комисията, Rec. 1987, стр. 901, точка 8; дело C-241/94, Франция/Комисията, Rec. 1996, стр. I-4551, точка 20. (47) Решение от 15 март 1994 г. по дело C-387/92, Banco Exterior, Rec. 1994; стр. I-877, точка 13; дело C-241/94, Франция/Комисията, цитирано по-горе, точка 34. (48) Решение от 12 декември 2002 г. по дело C-5/01, Белгия/Комисия, Rec. 2002, стр. I-1191, точка 39. (49) Решение от 23 февруари 1961 г. по дело 30/59, Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Haute Autorité, Rec. 1961, стр. 3, точки 29 и 30; дело C-173/73, цитирано по-горе, точки 12 и 13; дело C-241/94, цитирано по-горе, точки 29 и 35; дело C-251/97, Франция/Комисията, Rec. 1999, стр. I-6639, точки 40, 46 и 47; съединени дела C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, решение от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“/Комисията, все още непубликувано в Сборника, точки 90—96. (50) DHL е на белгийския пазар от 1978 г., FedEx — от 1984 г. и UPS — от 1988 г. (51) Решение от 19 май 1993 г. по дело C-320/91, Corbeau, Rec. 1993, стр. I-2533. (52) Donald E. Fair, Robert Raymond, „The competitiveness of financial institutions and centres in Europe“, („Конкурентоспособността на финансовите институции и центрове в Европа“), Société universitaire européenne de recherches financières, 1994, Kluwer Economic Publishers. (53) ОВ L 176, 5.7.2002 г., стр. 21. (54) Вноска в плащането на обезщетенията: плащана само за договорно наетите служители. (55) Структурно съкращение: намаление на социалноосигурителните вноски, плащани от работодателя за договорно наетия персонал с цел подобряване на конкурентоспособността на Белгия, безусловно предоставено на всички белгийски работодатели. (56) Дело C-280-00, Altmark Trans GmbH, цитирано по-горе. (57) ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10. (58) Решение от 13 март 2001 г. по дело C-379/98, PreussenElektra AG/ срещу Schhleswag AG (Recueil 2001, стр. I-2099). (59) Съединени дела T-298/92, T-312/97, T-313/97, T-315/97, T-600/97—T-607/97, T-1/98, T-3/98—T-6/98, T-23/98, Alzetta Mauro e.a./Комисията, Rec. 2000, стр. II-2319. (60) Решение от 9 юли 2008 г. по дело T-301/01, Alitalia – Linee aeree italiane SpA/Комисията, Сборник 2008 г., стр. II-1753, точки 98, 99 и 100. (61) Мнение от 29.3.2011 г., точки 3 и 4: „3. Освен задължението за предоставянето на универсална услуга, но независимо от нея, на La Poste са били възложени и продължават да бъдат възложени някои конкретни УОИИ извън разпространението на пощенските пратки, като плащането на домашен адрес на пенсиите и помощите на лицата с увреждания, разпространението на изборни материали и най-вече разпространението на ежедневни и периодични издания. Като цяло тези УОИИ са довели до нетни разходи, които в основната си част са били покрити от изплатените от държавата компенсации съгласно последователните договори за управление, сключени с La Poste. 4. Следователно, за целите на финансирането белгийското законодателство за пощите е продължило старателно да разграничава задължението за предоставяне на универсална услуга и останалите УОИИ (извън пощенските пратки). Последователните договори за управление, сключени между държавата и La Poste, са организирали периодичните компенсации, изплащани от държавата, за покриването на нетните разходи, направени за УОИИ (извън пощенските пратки), с изключение на задължението за предоставяне на универсална услуга.“ От друга страна, в разпоредба на устава се разглежда отделно възможността за финансиране на тежестта, породена от задължението за предоставяне на универсална услуга, доскоро чрез евентуално създаване на компенсационен фонд, и от 2011 г. насам чрез евентуално отпускане на пряка субсидия в съответствие с изложените условия в приложение I към Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2008/6/ЕО. При все това този компенсационен фонд все още не функционира и белгийската държава досега не е отпускала пряка субсидия за задължението за предоставяне на универсална услуга, която е на загуба. (62) Вж. съображение 349 и следващи. (63) Точка 17 от рамката за УОИИ гласи следното: „Приходите, които трябва да бъдат взети предвид, включват като минимум всички приходи, реализирани от услугата от общ икономически интерес. Ако предприятието има специални или изключителни права по отношение на услуга от общ икономически интерес, която генерира печалба над разумната печалба, или ако от страна на държавата са му предоставени други предимства, всички те се вземат предвид, независимо как са класифицирани за целите на член 87 от Договора за ЕО, и се добавят към приходите на предприятието.“ (64) Съгласно първия договор за управление DPLP също така е получавало финансови компенсации. (65) Или промяната на тези цени. (66) Съществуват многобройни икономически публикации за характеристиките в областта на риска и стимулите на договорите, които регулират търговската политика на предприятията. Срв. J.J. Laffont и J. Tirole, „A theory of incentives in regulation and procurement“ („Теория на стимулите при регулирането и обществените поръчки“), MIT Press, 1993 г. (67) WIK Consult, „Benchmarking of Cost and Profit Accounting of Certain Services Provided by DP AG (DPAG)“ („Сравнителен анализ на приходите и разходите, отчетени за дадени услуги, предоставяни от DP AG (DPAG)“), Bad Honnef, октомври 2009 г. WIK Consult е дъщерно предприятие на Wissenschaftliches Institut für Kommunikationsdienste (Научен институт за комуникационни услуги). (68) Deloitte, „Profit Benchmarking for DP AG – Final Report“ („Сравнителен анализ на печалбата на DP AG — окончателен доклад“), 22 април 2010 г. (69) CRA, „Estimating a reasonable profit margin for DPLP’s provision of letter services“ („Определяне на разумен марж на печалбата за предоставянето на услуги за разпространение на пощенски пратки от DPLP“), 1 март 2011 г. (70) В този смисъл WIK счита за съществени монополните права, предоставени на DP, както и спецификата на прилагания към него регулаторен ценови механизъм. (71) Вж. например раздел 5.1.4 от проучването на WIK. (72) Вж. принципите на ОИСР в областта на цените на прехвърляне за многонационални предприятия и данъчни администрации (1995 г.) (наричани по-долу „принципите на ОИСР“); административни принципи — германски процедури; член 482 от IRS Tax Code (данъчен кодекс на администрацията по приходите) на САЩ. (73) Възвръщаемостта на вложения капитал (ROCE) е съотношението EBIT/вложен капитал, възвръщаемостта на активите (ROA) — съотношението EBIT/общо активи, възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) — съотношението EBIT/собствен капитал и възвръщаемостта на продажбите (ROS) — съотношението EBIT/оборот (вж. и раздел 5.1.5 от проучването WIK). (74) EBIT съответства на печалбата преди начисляването на лихви и данъци. Маржът EBIT е равен на възвръщаемостта на продажбите (ROS). (75) Трите извадки са били съставени с постепенно смекчаване на някои критерии, свързани с равнището на сравнимостта на дейностите на избраните дружества спрямо дейностите на DP. (76) Според WIK този критерий би трябвало да гарантира минимални икономии от мащаба (вж. например таблица 7, стр. 76). (77) WIK представя поотделно резултатите за тези два периода, за да покаже, че данните за периода преди 1998 г. „трябва да бъде разглеждани предпазливо“. (78) Интерквартилният размах е размахът между 25-ия процентил и 75-ия процентил на разпределението, 25-ия и 75-ия процентил — равнищата, под които са включени съответно 25 и 75 % от наблюденията във всички данни. С други думи, интерквартилният размах не включва най-ниските 25 % и най-високите 25 % от данните. Използвана свързана концепция в проучването WIK е 50-ият процентил, т.е. медианата, която е равна на точката на разпределението, спрямо която половината от наблюденията са имали по-ниска стойност, а друга половина — по-висока стойност. (79) В конкретния случай размерът се определя от броя на служителите. Вж. таблица 1 на стр. 7 и текста на дискусията в точка 26. (80) Вж. таблица 3, стр. 20. (81) Комисията е изчислила, че 25-ият процентил е равен на [...] %. (82) Пресечената средна стойност се изчислява чрез изключване на най-високите 10 % и най-ниските 10 % от наблюденията (при извадка със 73 наблюдения това означава, че са изключени първите седем и последните седем наблюдения). Средната стойност, изчислена по метода на Winsor, се получава чрез заместване на първите седем и последните седем наблюдения съответно със следващите горни и долни наблюдения. (83) Анализът не уточнява как се определя максималната рискова премия. (84) По-конкретно в извадката са включени само дружествата с над 1 000 служители и тези с общи приходи или активи от над 100 млн. евро. (85) Deloitte счита, че търговските особености произтичат от задължението на доставчик на универсална услуга да работи чрез сложна мрежа за събиране и разпространение. (86) Вж. таблица 6, стр. 36. (87) Списъкът с референтните дружества във всеки от трите сектора е посочен в таблица 3, стр. 31. (88) Следва да се има предвид, че този проблем засяга най-вече извадката за пощенския сектор и сектора на колетните пратки, за който, според таблица 5 на страница 35, броят на наблюденията на година е от 2 до 4 за периода 1990—1997 г. при 5 до 7 за периода 1998—2007 г. (89) Изчисленията на Комисията сочат, че резултатите от извадката с всички сектори не варират значително, ако се отчита само периодът 1998—2007 г. (90) За да определи годишната средна стойност на възвръщаемостта на печалбата в пощенския сектор и сектора на колетните пратки за периода преди 1997 г., Deloitte използва средната стойност на възвръщаемостта на печалбата за всички сектори през този период, коригирана с увеличението чрез разликата между възвръщаемостта на печалбата в пощенския сектор и сектора на колетните пратки и възвръщаемостта на печалбата във всички сектори за периода 1998—2007 г. (91) Deloitte определя рамката на разумната възвръщаемост на активите, като се основава на годишния интерквартилен размах в извадката от пощенския сектор и сектора на колетните пратки за периода 1998—2007 г. и в извадката от всички сектори за периода 1990—1997 г. Deloitte не предоставя информация за изчисленията, но представя годишните стойности на горната и долната граница на рамката (вж. например фигура 1). Средната стойност на горната граница е 11,7 %, а средната стойност на долната граница на рамката — 6,1 %. Ако същите изчисления се извършат за извадката с всички сектори, се получават следните резултати: средната стойност на горната граница на рамката е 10,6 %, а средната стойност на долната граница — 6,1 %. (92) Тези претенции са изразени и в изследванията Deloitte-II и CRA. (93) WIK включва дружества с оборот от 3 млн. евро. (94) Проучване на Deloitte, стр. 36—37. (95) Проучване на WIK, стр. 87. (96) CRA, стр. 8. Според DPLP 66 % от разходите му са фиксирани (вж. „Demonstration of DPLP’s entitlement to a risk premium on reasonable profit for the period 1992—2010“ („Доказване на правото на DPLP на рискова премия за разумна печалба за периода 1992—2010 г.“), диапозитив 8). (97) Според анализа на CRA на извадката с дружества, включени в референтна група I от проучването WIK. Вж. раздел 3.2 от проучването CRA. (98) Това важи особено по отношение на ограничената група от пощенски предприятия и предприятия за колетни пратки от проучването Deloitte. (99) Възвръщаемостта на собствения капитал може да се разбира като стойност за (непълно) счетоводно заместване на въпросната икономическа възвръщаемост, процента на възвръщаемост на капитала от инвестирания капитал. (100) Вж. Oxera (2003 г.), Damodaran (2007 г.). (101) От проверка на годишните доклади на Deutsche Post се предполага, че капиталоемкостта (отношението между секторните активи и общите секторни приходи като заместваща стойност) на DHL, филиалът му за експресни колетни пратки, е по-висока от тази на дейностите на DP за пощенски пратки (вж. годишния доклад от 2004 г., стр. 90, таблица 9, Segment Reporting). (102) Вж. също WIK, писмо от 5 ноември 2010 г. (103) Според Комисията в случая е за предпочитане да се отчете по-скоро медианата на възвръщаемостта на печалбата, отколкото средната стойност на възвръщаемостта на печалбата, като се има предвид, че първата е по-малко изложена на крайните стойности в сравнение с втората. Комисията установява, че както медианата, така и средната стойност са централни средни величини и обикновено се използват, когато трябва да се даде характеристика на „средната стойност“. (104) Следва да се отбележи, че трите експертни доклада са предложили непроменливи референтни стойности във времето за средната възвръщаемост на печалбата, т.е. еднакви референтни стойности, приложими през целия разглеждан период. Комисията не предлага да се отчита сам по себе си факторът време, а да се прави разграничение между различните периоди на регулиране, което на теория е различно. (105) Както предлага например CRA, вж. съображение 280 по-горе. (106) Всъщност този последен подход би могъл да е по-подходящ, ако Комисията разполагаше с подходяща извадка от дружества, сравними с DPLP, и въпросът би бил да се разбере дали дадено равнище на печалба, наблюдавано за DPLP, от статистическа гледна точка би се различавало чувствително от средната стойност на извадката. (107) В този контекст Комисията констатира, че оценката на Deloitte на третия квартил, по-специално за ограничената извадка с пощенски и колетни услуги, може да бъде особено чувствителна към малкия размер на извадката. (108) Вж. съображение 308. (109) Представените в проучването CRA резултати се основават на общата (прегрупирана) извадка и не представляват, като резултатите на Deloitte или WIK, средни стойности на годишни оценки. С цел по-голяма последователност Комисията е изчислила средната стойност на годишните медиани от извадката CRA и резултатът (6,7 %) не се различава чувствително от общата медиана, представена в проучването CRA (6,6 %). (110) „Въз основа на посочения в точка 1 анализ на приходите и разходите, извършен от IBPT в сътрудничество с колегиума на комисарите на LA POSTE, и предвид мерките за икономии, предвидени от ръководството на LA POSTE с цел уеднаквяване на структурата на разходите на LA POSTE със средното европейско равнище в сектора, годишният размер на финансовата намеса на държавата, посочена в точка 1, е определен на 290 613 000 EUR за всеки от периодите 24.9.2005 г. — 23.9.2006 г., 24.9.2006 г. — 23.9.2007 г., 24.9.2007 г. — 23.9.2008 г., 24.9.2008 г. — 23.9.2009 г., 24.9.2009 г. — 23.9.2010 г.“ (111) Също така член 3 от втория договор за управление (1997—2001 г.) гласи: „Цените трябва да се основават на реалните разходи. Тези разходи се определят в зависимост от счетоводните правила, приложими към търговските предприятия, и чиито счетоводни принципи съответстват на приетите от Института на одиторите на предприятия.“ Същата терминология е използвана в първия и третия договор за управление. (112) Това мнение относно втория и третия договор за управление е включено в документ, представен от белгийските власти на 14 декември. На диапозитив 29 от тази презентация е показано, че във втория и третия договор за управление компенсацията се е основавала на реалните разходи (а не на фиксирани суми). (113) Също така член 3 от втория договор за управление (1997—2001 г.) гласи: „LA POSTE периодично фактурира на държавата, на базата на реалните си разходи, извършените доставки на цена по себестойност.“ (114) Вж. съображение 38. (115) В презентацията не се предоставя информация за отделните рискови фактори. (116) Точка 17 от рамката за УОИИ. (117) Член 19: „La Poste ще поддържа базова инфраструктура на мрежа за събиране, сортиране, транспортиране и подходящо разпространение в изпълнение на задълженията си, свързани с предоставянето на универсалната услуга и другите задачи за обществена услуга, посочени в член 2 от настоящия договор за управление.“ (118) Пощенските станции са самостоятелни пунктове за пощенско обслужване, в които работят служители на DPLP, докато пощенските клонове са пунктове за обслужване, разположени в помещения на трети лица или в библиотеки, които не се обслужват от служители на DPLР. Докато всички разходи на пощенските станции се поемат от DPLP, третите лица, в чиито помещения са разположени пощенски клонове, получават само възнаграждение за обслужване за извършваните там пощенски операции. От което следва, че разходите на DPLP за пощенските клонове са значително по-ниски в сравнение с отделните и самостоятелни пощенски станции. (119) Първи договор за управление: член 1 от изменението от 10.5.1995 г.; втори договор за управление: член 4; трети договор за управление: член 22; и четвърти договор за управление: член 19. (120) Директива 2002/39/ЕО, съображение 6, и Директива 2008/6/ЕО, съображения 18—22. (121) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1. (122) Писмо на белгийските власти от 20 декември 2011 г. (123) Белгийските власти по-специално считат, че приемането на общ подход за периодите преди 2006 г. е потвърдено с Решение 2011/747/ЕС на Комисията от 24 май 2011 г. относно държавна помощ C 88/97, приведена в действие от Френската република в полза на Crédit Mutuel (ОВ L 309, 24.11.2011 г., стр. 23). (124) Рамка за УОИИ, точка 12, буква г). (125) ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс НАРЕДБА No 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс Чл. 1. С наредбата се утвърждават формата и съдържанието на образците на призовки, съобщения и уведомления, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чл. 2. Образците на призовки и съобщения, връчвани от съда, са: 1. призовка за страна за открито съдебно заседание (чл. 142 ГПК) - приложение No 1; 2. призовка за страна, вещо лице и свидетел - приложение No 2; 3. призовка за лично явяване на страна (чл. 176 ГПК) - приложение No 3; 4. призовка за свидетел - приложение No 4; 5. призовка за вещо лице - приложение No 5; 6. призовка по бързо производство (чл. 312 ГПК) - приложение No 6; 7. съобщение за връчване на препис от искова молба и подаване на писмен отговор (чл. 131 ГПК) - приложение No 7; 8. съобщение за представяне на документ (чл. 192, ал. 2 ГПК) - приложение No 8; 9. съобщение за връчване на препис от определение/разпореждане - приложение No 9; 10. съобщение за връчване на препис от частна жалба и подаване на отговор (чл. 276 ГПК) - приложение No 10; 11. съобщение за връчване на препис от решение - приложение No 11; 12. съобщение за връчване на препис от въззивна жалба/насрещна въззивна жалба и подаване на отговор (чл. 263 ГПК) - приложение No 12; 13. съобщение за връчване на препис от касационна жалба/насрещна касационна жалба и подаване на отговор (чл. 287 ГПК) - приложение No 13; 14. съобщение за връчване на препис от искова молба и подаване на отговор по търговски спорове (чл. 367 ГПК) - приложение No 14; 15. съобщение за връчване на отговор и подаване на допълнителна искова молба (чл. 372 ГПК) - приложение No 15; 16. съобщение за връчване на допълнителна искова молба и подаване на допълнителен отговор (чл. 373 ГПК) - приложение No 16; 17. съобщение за постъпило искане за замяна/отмяна на обезпечение и подаване на възражение (чл. 398 ГПК) - приложение No 17; 18. съобщение за връчване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК - приложение No 18; 19. съобщение за постъпило възражение и указания по чл. 415 ГПК - приложение No 19; 20. съобщение за връчване на Заповед за изпълнение и на препис от разпореждането, въз основа на което е издадена - приложение No 20. Чл. 3. Образците на призовки и съобщения в изпълнителното производство са: 1. покана за доброволно изпълнение - приложение No 21; 2. покана за доброволно предаване на дете - приложение No 22; 3. запорно съобщение - приложение No 23; 4. запорно съобщение за налагане на запор като обезпечителна мярка - приложение No 24; 5. призовка за принудително изпълнение - приложение No 25; 6. съобщение за започване на принудително изпълнение по чл. 458 ГПК - приложение No 26; 7. призовка за предявяване на разпределение - приложение No 27; 8. съобщение за акт на съдебния изпълнител спиране/прекратяване на изпълнителното производство; налагане на глоба;възлагане; въвод във владение;отказ за извършване на изпълнително действие - приложение No 28; 9. съобщение за връчване на препис от жалба по чл. 436 ГПК - приложение No 29; 10. съобщение за публична продан по чл. 494 ГПК - приложение No 30; 11. съобщение до съпруг - недлъжник по чл. 503, ал. 1 ГПК - приложение No 31. Чл. 4. Образците на уведомления са: 1. уведомление за ответник,подпомагаща страна - приложение No 32; 2. уведомление за свидетел, вещо лице, неучастващо в делото лице - приложение No 33. Чл. 5. (1) Образците на призовките по чл. 2, т. 1, 2, 3 и 4 се ползват при всяко призоваване от съд и съобщенията по т. 9 и 11 - при всяко връчване на акт на съда, ако няма специален образец. (2) Извън случаите по ал. 1 образците на призовки и съобщения могат да се ползват за връчвания при други подобни случаи, чрез внасяне на уточнения, когато такива се налагат от съответната разпоредба на ГПК. За извършеното уточнение се прави изрична бележка, която се заверява като образеца. (3) В призовките и съобщенията по чл.3 данните относно съдебния изпълнител се попълват в зависимост от това дали действието се осъществява от държавен или частен съдебен изпълнител. Чл. 6. В случаите, когато закон изисква издаване на книжа, извън образците по тази наредба, органът, който ръководи процесуалните или осъществява изпълнителните действия, изготвя съответните книжа за нуждите на тези действия в съответствие с изискванията, предвидени в него. Заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 55 от Гражданския процесуален кодекс. § 2. Наредбата влиза в сила от 1 март 2008 г. Министър: М. Тачева (виж приложенията в PDF-а на броя)
bg	legislation	EU	8.1.2020 BG Официален вестник на Европейския съюз LI 4/7 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2020/9 НА СЪВЕТА от 7 януари 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2017/1775 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мали СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 2 от него, като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/1775 на Съвета от 28 септември 2017 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мали (1), и по-специално член 3 от него, като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, като има предвид, че: (1) На 28 септември 2017 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2017/1775. (2) На 19 декември 2019 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, създаден съгласно точка 9 от Резолюция 2374 (2017) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, добави пет лица в списъка от лица и образувания, спрямо които се прилага замразяване на активи, предвиденo в точки 4 — 7 от Резолюция 2374 (2017). (3) Приложението към Решение (ОВППС) 2017/1775 следва да бъде съответно изменено, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение (ОВППС) 2017/1775 се изменя съгласно приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 7 януари 2020 година. За Съвета Председател A. METELKO-ZGOMBIĆ (1) OВ L 251, 29.9.2017 г., стр. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ Следните лица се добавят в раздел Б (Списък на лицата, посочени в член 2, параграф 1) от приложението към Решение (ОВППС) 2017/1775: „1. AHMED AG ALBACHAR (псевдоним: Intahmadou Ag Albachar) Посочване: Председател на хуманитарната комисия на Bureau Regional d’Administration et Gestion de Kidal Дата на раждане: 31 декември 1963 г. Място на раждане: Tin-Essako, регион Kidal, Мали Гражданство: Мали Малийски национален идентификационен номер: 1 63 08 4 01 001 005E Адрес: Quartier Aliou, Kidal, Mali Дата на посочване от ООН: 10 юли 2019 г. Друга информация: Ahmed Ag Albachar е виден бизнесмен, а от началото на 2018 г. — специален съветник на управителя на регион Kidal. Като влиятелен член на Haut Conseil pour l'unité de l'Azawad (HCUA), принадлежащ към племенната общност на ифогас туарегите, Ahmed Ag Albachar посредничи в отношенията между Coordination des Mouvements de l’Azawad (CMA) и Ansar Dine (QDe.135). Допълнителна информация Ahmed Ag Albachar е включен в списъка съгласно точка 8, буква б) от Резолюция 2374 (2017) на Съвета за сигурност на ООН за действия, които пречат или възпрепятстват чрез продължително забавяне, или които застрашават изпълнението на Споразумението; и точка 8, буква д) от Резолюция 2374 (2017) на Съвета за сигурност на ООН за възпрепятстване на предоставянето на хуманитарна помощ за Мали или достъпа до нея, или разпределянето ѝ в Мали. През януари Ag Albachar използва влиянието си, за да контролира и подбира кои хуманитарни проекти и проекти за развитие да се изпълняват в региона Kidal, както и кой, къде и кога да ги изпълнява. Без негово знание или одобрение не могат да се предприемат никакви хуманитарни действия. Като самообявил се председател на хуманитарната комисия, Ag Albachar предоставя разрешения за пребиваване и работа на хуманитарните работници срещу пари и услуги. Освен това комисията контролира кои дружества и физически лица могат да участват в търговете за проекти, рекламирани от НПО в Kidal, което дава на Ag Albachar власт да манипулира хуманитарната дейност в региона и да подбира кой да работи за НПО. Разпределянето на хуманитарна помощ може да се извършва само под негов надзор, което оказва влияние върху това кой може да се ползва от разпределянето. Наред с това Albachar използва безработни млади хора за сплашване и изнудване на НПО, с което сериозно накърнява работата на НПО. Хуманитарната общност като цяло работи в обстановка на страх в Kidal, като това се отнася особено за националния персонал, който е в най-уязвимо положение. Освен това Ahmed Ag Albachar е съсобственик на транспортното дружество Timitrine Voyage — едно от малкото транспортни дружества, които НПО имат право да използват в Kidal. Ag Albachar, заедно с редица други транспортни дружества, притежавани от малка клика влиятелни лица от племето ифогас туарег, узурпира значителен дял от хуманитарната помощ в Kidal. По-специално монополното положение, поддържано от Ag Albachar, затруднява доставянето на хуманитарна помощ в някои общности в сравнение с други. Albachar манипулира предоставянето на хуманитарна помощ, за да преследва личните си интереси и политическите интереси на HCUA, като всява страх, заплашва НПО и контролира техните дейности; всичко това води до обструкции и пречки пред предоставянето на хуманитарна помощ, което засяга бенефициерите, нуждаещи се от помощ в региона на Kidal. Следователно Ahmed Ag Albachar възпрепятства предоставянето на хуманитарна помощ за Мали или достъпа до нея, или разпределянето ѝ в Мали. Освен това действията му са в нарушение на член 49 от Споразумението за мир и помирение в Мали, което задължава страните да зачитат принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, които ръководят предоставянето на хуманитарна помощ, да не допускат използването на хуманитарна помощ за политически, икономически или военни цели, както и да улесняват достъпа на хуманитарните агенции и да гарантират сигурността на техния персонал. Следователно Albachar възпрепятства или застрашава изпълнението на споразумението. 2. HOUKA HOUKA AG ALHOUSSEINI (псевдоними: а) Mohamed Ibn Alhousseyni б) Muhammad Ibn Al-Husayn в) Houka Houka) Титла: Cadi Дата на раждане: a) 1 януари 1962 г. б) 1 януари 1963 г. в) 1 януари 1964 г. Място на раждане: Ariaw, регион Tombouctou, Мали Гражданство: Мали Дата на посочване от ООН: 10 юли 2019 г. Друга информация: Houka Houka Ag Alhousseini е назначен от Iyad Ag Ghaly (QDi.316) за Cadi на Timbuktu през април 2012 г. след установяването на джихадистки халифат в северната част на Мали. Houka Houka е работил в тясно сътрудничество с Hesbah – ислямската полиция, ръководена от Ahmad Al Faqi Al Mahdi, който е задържан в Центъра за задържане на Международния наказателен съд в Хага от септември 2016 г. Допълнителна информация Houka Houka Ag Alhousseini е включен в списъка съгласно точка 8, буква б) от Резолюция 2374 (2017) на Съвета за сигурност на ООН за действия, които пречат или възпрепятстват чрез продължително забавяне, или които застрашават изпълнението на Споразумението. След намесата на френските сили през януари 2013 г. Houka Houka Ag Alhousseini е арестуван на 17 януари 2014 г., но впоследствие е освободен от властите в Мали на 15 август 2014 г., като това освобождаване беше осъдено от организациите за правата на човека. Оттогава Houka Houka Ag Alhousseini се установява в Ariaw, в областта Zouéra – село, намиращо се на запад от Timbuktu (община Essakane), на брега на езерото Faguibine в посока към границата с Мавритания. На 27 септември 2017 г. той е официално възстановен на работа като учител от управителя на Timbuktu, Koina Ag Ahmadou, след лобиране от страна на подложения на санкции Mohamed Ousmane Ag Mohamidoune (MLi.003), лидер на Coalition du peuple de l’Azawad (CPA), включен в списъка на 20 декември 2018 г. от Комитета за Мали на Съвета за сигурност по съображения, включващи предприети действия, които пречат или възпрепятстват чрез продължително забавяне, или които заплашват изпълнението на споразумението. През 2017 г. Mohamed Ousmane основава и председателства по-широк алианс от фракционни групи — Coalition des Mouvements de l'Entente (CME). По време на конвенцията за създаването на CME в официално изявление коалицията открито заплашва изпълнението на Споразумението за мир и помирение в Мали. СМЕ участва също така във възпрепятстващи действия, които причиняват забавяне на изпълнението на споразумението, чрез оказване на натиск върху правителството на Мали и международната общност с цел CME да се наложи в различните механизми, установени със споразумението. Houka Houka и Mohamed Ousmane взаимно подпомагат израстването си, като последният улеснява срещите с правителствени служители, а първият играе ключова роля в разрастването на влиянието на Ousmane над региона Timbuktu. Houka Houka участва в повечето събирания на племенната общност, организирани от Mohamed Ousmane от 2017 г., с което допринася за по-голямата популярност и повишаване на доверието в Ousmane в региона, като участва и в учредителната церемония на Coalition des Mouvements de l’Entente (CME), на която публично дава благословия. Сферата на влияние на Houka Houka неотдавна се разраства на изток, към региона Ber (бастион на арабите Bérabich, намиращ се на 50 километра източно от Timbuktu) и в северен Timbuktu. Въпреки че не произхожда от род на Cadis и че започва дейност едва през 2012 г., Houka Houka успява да разшири властта си като Cadi и способността си да поддържа обществената сигурност в някои области, като се осланя на активи на Al-Furqan и на страха, който тази терористична организация всява в региона Timbuktu посредством сложни нападения срещу международни и малийски отбранителни сили и сили за сигурност и целенасочени убийства. Следователно с подкрепата си за Mohamed Ousmane и възпрепятстването на споразумението, Houka Houka Ag Alhousseini застрашава неговото изпълнение, както и мира, сигурността и стабилността в Мали като цяло. 3. MAHRI SIDI AMAR BEN DAHA (псевдоними: a) Yoro Ould Daha б) Yoro Ould Daya в) Sidi Amar Ould Daha г) Yoro) Посочване: Заместник началник-щаб на регионалната координация на Mécanisme opérationnel de coordination (MOC) в Gao Дата на раждане: 1 януари 1978 г. Място на раждане: Djebock, Мали Гражданство: Мали Малийски национален идентификационен номер: 11262/1547 Адрес: Golf Rue 708 Door 345, Gao, Mali Дата на посочване от ООН: 10 юли 2019 г. Друга информация: Mahri Sidi Amar Ben Daha е лидер на арабската общност Lehmar на Gao и началник на военния щаб на проправителственото крило на Mouvement Arabe de l’Azawad (MAA), свързано с коалицията на Plateforme des mouvements du 14 juin 2014 d’Alger (Plateforme). Допълнителна информация Mahri Sidi Amar Ben Daha е включен в списъка съгласно точка 8, буква б) от Резолюция 2374 (2017) на Съвета за сигурност на ООН за действия, които пречат или възпрепятстват чрез продължително забавяне, или които застрашават изпълнението на Споразумението. Ben Daha е висш служител на ислямската полиция, действаща в Gao в периода юни 2012 г.— януари 2013 г., когато градът е под контрола на Mouvement pour l’unicité et le jihad en Afrique de l’Ouest (MUJAO) (QDe.134). Понастоящем Ben Daha е заместник началник-щаб на регионалната координация на Mécanisme opérationnel de coordination (MOC) в Gao. На 12 ноември 2018 г. в Бамако Plateforme заявява, че не участва в предстоящи регионални консултации, насрочени да се проведат от 13 до 17 ноември в съответствие с пътната карта от март 2018 г., договорена от всички страни по Споразумението за мир и помирение през март 2018 г. На следващия ден в Gao се провежда координационна среща под ръководството на началника на генералния щаб на компонента Ganda Koy на Coordination des mouvements et fronts patriotiques de résistance (CMFPR) – Plateforme с представители на MAA-Plateforme, с цел да се предотврати провеждането на консултациите. Блокадата е координирана с ръководството на Plateforme в Бамако, с MAA-Plateforme, както и с члена на парламента Mohamed Ould Mataly. От 14 до 18 ноември 2018 г. десетки бойци на MAA-Plateforme заедно с тези на фракцията CMFPR възпрепятстват провеждането на регионални консултации. Под ръководството и с участието на Ben Daha най-малко шест тежкотоварни превозни средства от Mouvement Arabe de l’Azawad (MAA-Plateforme) са били разположени пред провинция Gao и нейните околности. На мястото са наблюдавани и две превозни средства на MOC, приписвани на MAA-Plateforme. На 17 ноември 2018 г. се случва инцидент между въоръжени елементи, блокиращи достъпа до провинцията, и един патрул на МВС, преминаващ през зоната, но бива потушен, преди да ескалира и се превърне в нарушение на прекратяването на огъня. На 18 ноември 2018 г. общо дванадесет превозни средства и въоръжени елементи вдигат блокадата на провинцията след последния кръг от преговори с управителя на Gao. На 30 ноември 2018 г. Ben Daha организира междуарабска среща в Tinfanda за обсъждане на въпроси, свързани със сигурността и административното преструктуриране. На срещата присъства и лицето Ahduou Ag Asriw, което е обект на санкции (MLi.001) и което Ben Daha подкрепя и защитава. Следователно чрез ефективно блокиране на дискусиите относно ключови разпоредби на Споразумението за мир и помирение, свързани с реформата на териториалната структура на северната част на Мали, Ben Daha е възпрепятствал прилагането на Споразумението за мир и помирение. Освен това Ben Daha подкрепя лице, идентифицирано като заплашващо изпълнението на споразумението чрез участието си в нарушения на прекратяването на огъня и организирана престъпна дейност. 4. MOHAMED BEN AHMED MAHRI (псевдоними: а) Mohammed Rougi; б) Mohamed Ould Ahmed Deya; в) Mohamed Ould Mahri Ahmed Daya; г) Mohamed Rougie; д) Mohamed Rouggy; е) Mohamed Rouji) Дата на раждане: 1 януари 1979 г. Място на раждане: Tabankort, Мали Гражданство: Мали Паспорт No: a) AA00272627 б) AA0263957 Адрес: Bamako, Мали Дата на посочване от ООН: 10 юли 2019 г. Друга информация: Mohamed Ben Ahmed Mahri е бизнесмен от арабската общност Lehmar в регион Gao, който преди това сътрудничи на Mouvement pour l’unicité et le jihad en Afrique de l’Ouest (MUJAO) (QDe.134). Допълнителна информация Mohamed Ben Ahmed Mahri е включен в списъка съгласно точка 8, буква в) от Резолюция 2374 (2017) за участие в действия за или от името на, или в съответствие с указанията на лицата и образуванията, посочени в точка 8, букви а) и б) от Резолюция 2374 (2017), или подпомагането или финансирането на тези лица и образувания по друг начин, включително посредством приходите от организирана престъпност, включително производство и трафик на наркотични вещества и техните прекурсори, които произхождат от Мали или преминават транзитно оттам, трафик на хора и незаконно превеждане през граница на мигранти, контрабанда и трафик на оръжия, както и трафик на културни ценности. Между декември 2017 г. и април 2018 г. Mohamed Ben Ahmed Mahri ръководи операция за трафик на над 10 тона марокански канабис, пренасян в хладилни камиони през Мавритания, Мали, Буркина Фасо и Нигер. В нощта на 13 срещу 14 юни 2018 г. една четвърт от превозвания товар е конфискувана в Niamey, а за една конкурентна група се твърди, че е откраднала останалото количество през нощта на 12 срещу 13 април 2018 г. През декември 2017 г. Mohamed Ben Ahmed Mahri е бил в Niamey с гражданин на Мали, за да подготви операцията. Mohamed Ben Ahmed Mahri е арестуван в Niamey, след като на 15 и 16 април 2018 г. е отлетял от Мароко с двама марокански и двама алжирски граждани в опит да възстановят откраднатия канабис. Трима от неговите сътрудници също са арестувани, включително марокански гражданин, който е бил осъден в Мароко през 2014 г. на пет месеца лишаване от свобода за трафик на наркотици. Mohamed Ben Ahmed Mahri ръководи трафика на канабис смола за Нигер директно през северната част на Мали, като използва конвои, ръководени от членове на Groupe d’autordéfense des Touaregs Imghad et leurs allies (GATIA), сред които лицето Ahmoudou Ag Asriw, на което са наложени санкции (MLi.001). Mohamed Ben Ahmed Mahri компенсира Asriw за използването на тези конвои. Тези конвои често водят до сблъсъци с конкуренти, свързани с Coordination des Mouvements de l’Azawad (CMA). Използвайки финансовите си печалби от трафика на наркотици, Mohamed Ben Ahmed Mahri оказва подкрепа на терористични въоръжени групи, по-специално образуванието Al-Mourabitoun, на което са наложени санкции (QDe.141), като се опитва да подкупи служители да освободят задържаните бойци и ги улеснява да се интегрират в Mouvement Arabe pour l’Azawad (MAA) Plateforme. Следователно, посредством приходите от организираната престъпност Mohamed Ben Ahmed Mahri подкрепя лице, идентифицирано съгласно точка 8, буква б) от Резолюция 2374 (2007) като заплашващо изпълнението на Споразумението за мир и помирение в Мали, в допълнение към терористична група, посочена съгласно Резолюция 1267. 5. MOHAMED OULD MATALY Посочване: Член на парламента Дата на раждане: 1958 г. Гражданство: Мали Паспорт No: D9011156 Адрес: Golf Rue 708 Door 345, Gao, Mali Дата на посочване от ООН: 10 юли 2019 г. Друга информация: Mohamed Ould Mataly е бивш кмет на Bourem и настоящ член на парламента от избирателния район на Bourem, част от Rassamblement pour le Mali (RPM, политическата партия на президента Ibrahim Boubacar Keita). Той е от арабската общност Lehmar и е влиятелен член на проправителственото крило на Mouvement Arabe de l’Azawad (MAA), свързано с коалицията Plateforme des mouvements du 14 juin 2014 d’Alger (Plateforme). Допълнителна информация Mohamed Ould Mataly е включен в списъка съгласно точка 8, буква б) от Резолюция 2374 (2017) за действия, които възпрепятстват или възпрепятстват чрез продължително забавяне, или които заплашват изпълнението на споразумението. На 12 ноември 2018 г. в Бамако Plateforme заявява, че не участва в предстоящи регионални консултации, насрочени да се проведат от 13 до 17 ноември в съответствие с пътната карта от март 2018 г., договорена от всички страни по Споразумението за мир и помирение през март 2018 г. На следващия ден в Gao се провежда координационна среща под ръководството на началника на генералния щаб на компонента Ganda Koy на Coordination des mouvements et fronts patriotiques de résistance (CMFPR) – Plateforme с представители на MAA-Plateforme, с цел да се предотврати провеждането на консултациите. Блокадата е координирана с ръководството на Plateforme в Бамако, с MAA-Plateforme, както и с члена на парламента Mohamed Ould Mataly. Неговият близък сътрудник Mahri Sidi Amar Ben Daha, известен още като Yoro Ould Daha, който живее в имението му в Gao, през този период участва в блокадата на мястото на провеждането на консултациите в Службата на управителя. Освен това на 12 юли 2016 г. Ould Mataly е бил един от подстрекателите на демонстрациите, целящи да възпрепятстват изпълнението на споразумението. Следователно чрез ефективно блокиране на дискусиите относно ключови разпоредби на Споразумението за мир и помирение, свързани с реформата на териториалната структура на северната част на Мали, Ould Mataly е възпрепятствал и предизвикал забавяне на изпълнението на Споразумението за мир и помирение. На последно място, Ould Mataly се застъпва за освобождаването на членове на неговата общност, заловени по време на антитерористични операции. Чрез участието си в организираната престъпност и сдружаване с терористични въоръжени групи Mohamed Ould Mataly заплашва изпълнението на споразумението.“
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Видин, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор в Окръжната прокуратура – Видин, на разпоредбите на чл. 104, ал. 3, чл. 114, ал. 3 и чл. 123, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на община Видин, приета с Решение No 198, взето с протокол No 12 от 29.11.2008 г. от Общинския съвет – гр. Видин, по което е образувано адм. дело No 250/2017 г. по описа на съда, което е насрочено за разглеждане на 15.01.2018 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 4 от 2006 г. за обучение и квалификация на адвокатите ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 4 от 2006 г. за обучение и квалификация на адвокатите (ДВ, бр. 5 от 2006 г.) § 1. Наименованието на наредбата се изменя така: „Наредба No 4 от 2006 г. за поддържане и повишаване квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз“. § 2. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. Изразът „финансирането и програмите за обучение“ се заменя с „програмите за обучение и финансирането“. 2. Изразът „и квалификация на адвокатите в Република България“ се заменя със „за поддържане и повишаване квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз“. § 3. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Думата „обучение“ се заличава. 2. Изразът „се създава“ се заличава и се добавя „и адвокатите от Европейския съюз, Висшият адвокатски съвет създава и поддържа“. § 4. В чл. 3, ал. 3 изразът „взето с квалифицирано мнозинство 2/3 от гласовете на всички основни членове“ се заличава. § 5. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) думата „международни“ се заличава; б) след думата „организации“ се добавя изразът „в страната и чужбина, включително с организации, осъществяващи обучение на юристи, упражняващи други юридически професии“. 2. В т. 3 изразът „и сходните“ се заличава. § 6. В чл. 6 изразът „в София и в други населени места“ се заменя с „на адвокатите от цялата страна“. § 7. В чл. 7 цифрата „9“ се заменя с числото „96“ и цифрата „3“ се заменя с „2“. § 8. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Основният текст става алинея 1, в която думата „четири“ се заменя с „осем“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Контролът за изпълнение задължението на адвокатите за поддържане и повишаване на квалификацията им се осъществява от адвокатските съвети към адвокатските колегии по ред, определен от Висшия адвокатски съвет.“ § 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „управителния“ се заменя с „управителен“ и изразът „и се осъществява чрез създадените за целта звена и лица, работещи в центъра по трудов или граждански договор“ се заличава. 2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят. 3. Създават се ал. от 5 до 11: „(5) Управителният съвет се избира за срок от 4 години, като мандатът на членовете на управителния съвет съвпада с мандата на Висшия адвокатски съвет. При изтичане на мандата на управителния съвет същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов. (6) Управителният съвет се състои от до петима адвокати, които се избират от Висшия адвокатски съвет. За членове на управителния съвет се избират адвокати с адвокатски стаж не по-малко от 15 години, с изявени професионални и нравствени качества и практически опит в различни области на правото. (7) Поне един от членовете на управителния съвет трябва да бъде адвокат, хабилитиран по правни науки. (8) Висшият адвокатски съвет избира председател от състава на управителния съвет, който представлява Центъра за обучение на адвокати. (9) Управителният съвет заседава най-малко един път в месеца. (10) За участието си в управлението и организацията на Центъра за обучение на адвокати членовете на управителния съвет получават възнаграждение в размер, определен от Висшия адвокатски съвет. (11) Дейността на управителния съвет се подпомага от създадените за целта звена и служители на Центъра за обучение на адвокати, включително от лица, наети по граждански договори.“ § 10. Създават се чл. 9а и 9б: „Чл. 9а. (1) Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно: а) по негово искане с подаване на оставка; б) при трайна фактическа невъзможност за участие в работата на управителния съвет повече от 3 месеца; в) при загубване качеството на адвокат; г) при смърт или поставяне под запрещение; д) по решение на Висшия адвокатски съвет. (2) В случаите по букви „а“, „в“ и „г“ мандатът се счита прекратен от настъпване на съответното обстоятелство, а в случаите по букви „б“ и „д“ мандатът се прекратява с решение на Висшия адвокатски съвет. В едномесечен срок от прекратяване на мандата Висшият адвокатски съвет избира нов член на управителния съвет, който довършва мандата на освободения член. Чл. 9б. (1) Организацията и дейността на Центъра за обучение на адвокати се уреждат с правилник, приет от управителния съвет и утвърден от Висшия адвокатски съвет. (2) Учебните планове и програми за дейността и развитието на Центъра за обучение на адвокати се изготвят ежегодно от управителния съвет и се одобряват от Висшия адвокатски съвет. (3) Управителният съвет на Центъра за обучение на адвокати ежегодно изготвя и представя на Висшия адвокатски съвет за утвърждаване годишен отчет за дейността, годишен финансов и счетоводен отчет и проект за годишен бюджет.“ § 11. В чл. 10, ал. 1, т. 2 изразът „и доброволни вноски от“ се заменя с „чрез целеви дарения и дарения от“. § 12. Наименованието на заключителната разпоредба се изменя така: „Преходни и заключителни разпоредби“. § 13. „Параграф единствен“ става „§ 1“ и в него се правят следните допълнения: След числото „2005“ се добавя изразът „и е изменена с решения на Висшия адвокатски съвет No 1076 – 1104 от 13.07.2018 г.“. § 14. Създава се § 2 със следното съдържание: „§ 2. Мандатът на действащия управителен съвет на Центъра за обучение на адвокати изтича с изтичане на мандата на Висшия адвокатски съвет.“ Председател: Ралица Негенцова
bg	legislation	Bulgaria	Решение за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Димитър Ангелов Горов за член на Комисията по бюджет и финанси. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 11 февруари 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 31 от 12 март 2010 г. за преобразуване на държавен културен институт ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 31 ОТ 12 МАРТ 2010 Г. за преобразуване на държавен културен институт МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Преобразува Пътуващия театър – София, чрез вливането му в Народния театър „Иван Вазов“ – София. Чл. 2. (1) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на Пътуващия театър – София, преминават към Народния театър „Иван Вазов“ – София. (2) Трудовите правоотношения със служителите в преобразувания културен институт по чл. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Заключителни разпоредби § 1. В приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 от Постановление No 204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 24, 49, 64 и 94 от 2000 г., бр. 24, 28 и 88 от 2001 г., бр. 9, 26 и 65 от 2002 г., бр. 1, 46, 54 и 63 от 2003 г., бр. 17, 19, 37, 41, 42, 49, 102 и 112 от 2004 г., бр. 1, 29, 44, 49, 56 и 100 от 2005 г., бр. 22, 30, 52, 77, 78 и 93 от 2006 г., бр. 3, 15, 65 и 110 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г. и бр. 14 и 34 от 2009 г.) се правят следните изменения: 1. В т. 2 числото „1714“ се заменя с „1695“. 2. Точка 2.6 се отменя. 3. В т. 6 числото „1780”се заменя с „1799“. § 2. Постановлението се приема на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата. § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на културата. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Велико Търново, на основание чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпила жалба от Районна прокуратура – Горна Оряховица, против разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, негови комисии и взаимодействието му с общинската администрация, а именно чл. 69, т. 6 от същия, приет с решение по протокол No 4 от 17.12.2015 г. на Общинския съвет – гр. Горна Оряховица, като противоречащ на нормите на чл. 36, ал. 2 ЗМСМА, за което е образувано адм.д. No 407/2016 г. по описа на Административния съд – Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 16.09.2016 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2010 г. РЕШЕНИЕ във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2010 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Великденската ваканция на Народното събрание за 2010 г. е от 2 до 11 април 2010 г. включително. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 24 март 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 3 от 2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 3 от 2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (обн., ДВ, бр. 97 от 2008 г.; изм., бр. 104 от 2008 г.) § 1. В чл. 3 се създава ал. 5: „(5) За повторно и всяко следващо явяване на изпит се допуска кандидатите лично или чрез друго лице да подадат заявление в областните отдели „Контролна дейност - ДАИ“. В случаите, когато към заявлението е необходимо да се приложи удостоверение за допускане до изпит, документите се представят от учебния център, издал удостоверението.“ § 2. В чл. 5 ал. 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) Броят на кандидатите в групите за теоретичен изпит се определя в зависимост от броя на оборудваните места в кабинета за провеждане на изпита, но не повече от 25. При недостатъчен брой кандидати се допуска броят на кандидатите да бъде по-малък от броя на местата в кабинета. (3) За всеки кабинет за провеждане на теоретичните изпити се предвиждат до седем групи за деня. (4) Теоретични изпити се провеждат в един определен ден от седмицата. Когато броят на кандидатите е по-голям, се формират групи за следващите работни дни, като графикът се запълва последователно. Не се допуска съставяне на групи за следващия работен ден, когато не са запълнени всички групи за предходния.“ § 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Сегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Областните отдели „Контролна дейност - ДАИ“ подготвят за всяка група за изпит папка с документите на кандидатите и необходимите за провеждането на изпита документи (изпитни протоколи, изпитни тестове, контролни карти). Съдържанието на папката се описва в приемно-предавателен протокол (приложение No 2), който се подписва от служителя, подготвил папката с документите, и от определеното лице за провеждане на изпита на кандидатите от съответната група.“ 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Шаблоните на изпитните листа за провеждане на теоретичните изпити се откъсват и се запечатват в плик, върху който се нанасят номерата на протоколите на съответната група за изпит. Пликът се предава за съхранение на началника на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ или упълномощено от него лице. (3) В папките с документите за теоретичните изпити се поставят и бланки за вписване на необходимите данни (приложение No 2а), малък и голям плик, подписани от съответния началник на отдел „Контролна дейност - ДАИ“.“ § 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Председателят на изпитната комисия“ се заменят с „Лицето, което ще проведе изпитите на кандидатите“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За провеждане на теоретичните изпити за съответната дата се определят две лица - първото е за провеждане на изпитите, а второто за проверка и оценката на тестовете.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) За жребия за провеждане на теоретичните и/или практическите изпити се подготвят листове с имената на лицата, които могат да бъдат определяни за провеждане и проверка и оценяване на тестовете от теоретичните изпити, или за председатели на практическите изпити за съответния ден. Когато в един ден се провеждат теоретични и практически изпити, първо се изтегля жребият за практическите изпити, като в жребия за теоретичните изпити освен лицата, които не са изтеглени за провеждане на практически изпити, се включват и лица, които могат да бъдат определяни за провеждане и проверка и оценяване на тестовете на теоретични изпити. Листовете се поставят в еднакви по цвят и размер непрозрачни пликове, върху които не се допуска поставянето на каквито и да са знаци. Пликовете се разбъркват в присъствието на представителите на учебните центрове и се поставят в непрозрачна кутия.“ 4. В ал. 5 думите „председателя на изпитната комисия“ се заменят с „лицата, които ще провеждат теоретичните и практическите изпити или ще проверяват и оценяват тестовете“. § 5. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Служителят на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ кани представителите на учебните центрове по реда на групите в графика да изтеглят плик за определяне на председател на изпитната комисия, когато се провежда практически изпит, или два плика, когато се определят лицата за провеждане и оценка на теоретичен изпит. След изтеглянето на пликовете представителят на съответния учебен център съобщава името на лицето, определено с жребия за провеждане на изпита на съответната група и за оценяването на теоретичните изпити.“ 2. В ал. 4 думите „регионалната дирекция“ се заменят с „областния отдел“ и думата „председателите“ се заменя с „лицата, определени за провеждане на изпитите.“ § 6. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Всеки председател на изпитна комисия за провеждане на теоретичните и практическите изпити получава съответната папка с документите за“ се заменят с „Лицата, определени за провеждане на изпитите, получават съответната папка с документите за“ и се създава изречение второ: „Председателите на изпитни комисии за провеждане на практическите изпити получават и техническо средство за видеонаблюдение.“ 2. В ал. 2 думата „Председателите“ се заменя с „Лицата, определени с жребия за провеждане на съответния изпит“. § 7. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „председателят проверява“ се заменят с „лицата, определени с жребия за провеждане на изпита, проверяват“. 2. В ал. 2 думите „председателят на комисията дава“ се заменят с „лицата, определени за провеждане на изпитите, дават“. 3. В ал. 3 думите „Председателят на комисията“ се заменят с „Лицето, определено за провеждане на съответния изпит“. § 8. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „Председателят на комисията“ се допълва „за провеждане на практическия изпит“. 2. В ал. 2 след думите „комисия“ се допълва „за провеждане на практическия изпит“. 3. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така: „(3) Преди започване на изпита лицето, определено за неговото провеждане, се представя на изпитваните, като за практическите изпити представя и члена на комисията. (4) Лицето, определено за провеждане на изпита, записва на учебната дъска номера на протокола и датата, на която се провежда изпитът, и номера на съответния телефон за подаване на сигнали за корупция. (5) Лицето, определено за провеждане на изпита, дава указания за реда за неговото провеждане.“ § 9. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит, дава указания относно реда за проверка на самоличността и на свидетелствата за управление. (2) Лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит, поканва изпитваните по реда, по който са записани в протокола за изпит, да представят документа си за самоличност.“ 2. В ал. 3 думите „Председателят на комисията“ се заменят с „Лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит“. 3. Алинея 4 се отменя. 4. В ал. 5 т. 3 се отменя. 5. Алинея 7 се отменя. 6. Алинея 8 се изменя така: „(8) Лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит, предоставя на всеки от кандидатите бланка за вписване на необходимите данни.“ 7. Алинеи 9 и 10 се отменят. 8. В ал. 11 думите „след като и последният кандидат е изтеглил изпитния си тест“ се заменят със „след приключване на проверката на самоличността на кандидатите“. § 10. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и изтеглянето на изпитните тестове председателят на комисията“ се заменят с „лицето, определено за провеждане на изпита“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лицето, определено за провеждане на изпита, кани кандидатите да впишат върху бланките личните си данни, номера на протокола, датата и да се подпишат.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Лицето, определено за провеждане на изпита, предоставя на кандидатите да изтеглят тестове и ги кани да впишат номерата на тестовете на съответните места в бланката.“ 4. В ал. 4 думите „в изпитните листове, председателят“ се заменят с „лицето, определено за провеждане на изпита“ и след думите „тест „А“ се допълва „събира бланките на кандидатите и ги запечатва в малкия плик и се подписва върху мястото на запечатване“. § 11. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 5 думите „председателят и членът на комисията следят“ се заменят с „лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит, следи“. 2. В ал. 2 думите „председателят на комисията“ се заменят с „лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит“. 3. Създава се ал. 3: „(3) По време на теоретичния изпит лицето, определено за провеждане на изпита, следи за работата на системата за видеонаблюдение по чл. 12, ал. 4, като при прекъсване на записа изпитът се прекратява. В този случай лицето, определено за провеждане на изпита, изготвя доклад за причината за прекратяване на изпита.“ § 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Председателят на изпитната комисия“ се заменят с „Лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит“ и думите „на председателя на изпитната комисия“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „председателят на комисията“ се заменят с „лицето, определено за провеждане на теоретичния изпит“. 3. В ал. 3 след думите „изпитния си тест“ се добавя „и тестовете на всички кандидати се поставят в големия плик, в който се поставят и протоколът от изпита и малкият плик с бланките, като лицето, провело изпита, се подписва върху мястото на затваряне на плика“. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Ръководителят на учебния център предоставя на лицето, определено за провеждане на изпита, копие от записа на съответния изпит на електронен носител.“ 5. Алинея 5 се отменя. § 13. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. (1) Големият плик по чл. 21, ал. 3 от проведения изпит се предоставя на съответния началник на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ или определено от него лице заедно с видеозаписа от съответния изпит. (2) Началникът на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ или определеното от него лице предава плика от проведения изпит на лицето, определено чрез жребия за проверка и оценяване на тестовете. В присъствието на лицето, провело изпита, пликът се отваря и се попълва приемно-предавателният протокол. (3) На лицето, определено за проверка и оценка на резултатите, се предоставят само изпитните листа и шаблоните. (4) Изпитните тестове се проверяват с помощта на шаблоните, като: 1. при неправилен отговор отбелязва верния отговор с кръгче с червен химикал; 2. попълва таблицата за броя на грешните отговори на последната страница и вписва оценката от изпита с „ДА“ или „НЕ“. (5) Шаблонът на всеки изпитен тест след проверката се прилага към него. (6) След проверката на всички тестове директорът предоставя на лицето, определено за проверка и оценяване, и плика с бланките с нанесените данни на кандидатите. Определеното лице нанася оценките на кандидатите в изпитните протоколи, като използва за ориентир номерата върху изпитните листа и съответните номера от бланките с данните на кандидатите. (7) Лицето, оценило тестовете, съобщава на кандидатите резултатите от теоретичния изпит. (8) Когато теоретичният изпит е проведен в кабинета на учебния център, изпитните протоколи с нанесени резултати от изпита (само имената без ЕГН) се публикуват на специално табло в областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ и на електронната страница на администрацията не по-късно от 24 часа след провеждане на съответния изпит.“ § 14. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Изпитната комисия“ се заменят с „Лицето, оценило тестовете“. 2. Създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) Когато изпитът е проведен в учебния център, кандидатите подават заявление до началника на съответния отдел „Контролна дейност - ДАИ“, за да видят допуснатите от тях грешки. (4) Началникът на съответния областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“ утвърждава изпитните протоколи в деня на провеждане на изпита. (5) Изпитните тестове и другите документи, свързани с изпита, се съхраняват в съответния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ две години.“ § 15. В чл. 28 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „,свидетелствата за управление и документите за платена такса“ се заменят с „и свидетелствата за управление“. 2. В ал. 4 думите „,документите за платена такса“ се заличават. 3. Алинея 6 се отменя. § 16. В чл. 31 ал. 2 се отменя. § 17. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думата „протокола“ се заменя с „групата“. 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Когато е забранено паркирането или поради друга причина е невъзможно паркирането на автомобила, с който ще се провежда изпитът, пред и до учебния център, се допуска практическият изпит да започва и да свършва в близост до учебния център. Мястото се вписва предварително в протокола за изпит. (7) Началникът на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ утвърждава списък на учебните центрове, пред и до които е невъзможно паркирането, и списък на съответните места, откъдето започват и свършват изпитите на кандидатите.“ § 18. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „председателят“ се заменя с „председателят или членът“. 2. Създава се ал. 3: „(3) По време на практическия изпит председателят на изпитната комисия следи за работата на устройството по чл. 15, ал. 2, като при прекъсване на работата на устройството по време на изпита той се прекратява. Ако до прекъсване на работата на устройството по време на изпита са изминали повече от 10 минути, изпитът на кандидата може да бъде продължен след възстановяване на работата на устройството за записване.“ § 19. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „изпита“ се заменя с „практическия изпит“. 2. В ал. 2 думите „Документите за платена такса и контролните“ се заменят с „Контролните“. § 20. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След приключване на практическия изпит председателят на комисията се връща в областния отдел и предава на началника на отдела или на определен от него служител с приемно-предавателния протокол документите от проведения изпит и техническото средство за видеонаблюдение с видеозаписите от практическите изпити.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Документите, свързани с изпита, се съхраняват в съответния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ две години.“ § 21. В чл. 39 думите „Председателят отстранява“ се заменят с „Лицата, определени за провеждане на теоретичните и практическите изпити, отстраняват“. § 22. Навсякъде в приложенията думата „РД „АА“ се заменя с „ОО „КД - ДАИ“. § 23. Навсякъде в инструкцията думите „Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ и „Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ се заменят съответно с „Областният отдел „Контролна дейност - ДАИ“ и „Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ“, а думите „Директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ и „Директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ се заменят съответно с „Началника на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“ и „Началникът на областния отдел „Контролна дейност - ДАИ“. § 24. Приложение No 2 към чл. 11 се изменя така: „Приложение No 2 към чл. 11 ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ - ДАИ“ ПРИЕМНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ А. Получаване на документите и техническото средство: на лицето, определено да проведе изпита, ... бяха предадени документите за изпит на ... броя кандидати, както и изпитните документи: А No ... ... Б No ... ... 3. Контролни карти ... бр. 4. Техническо средство за видеонаблюдение Б. Връщане на документите и техническото средство и предаване на видеозаписите: 3. Видеозаписите от теоретич- 5. Техническо средство за видеонаблюдение с видеоза- писите от практическите § 25. Създава се приложение No 2а към чл. 11, ал. 3: „Приложение No 2а към чл. 11, ал. 3 пр. No .../...г. изпитен лист А No ... и изпитен лист Б No ... ... (трите имена по документ за самоличност) Министър: Ал. Цветков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 115 от 15 юни 2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с Постановление No 120 на Министерския съвет от 2008 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 115 ОТ 15 ЮНИ 2012 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с Постановление No 120 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 5 и 45 от 2009 г., бр. 69 и 85 от 2010 г. и бр. 29 от 2011 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Таксата по ал. 1 се заплаща еднократно за всички видове размери торбички, произведени от полимери, в левове за брой съгласно приложение No 3а.“ 2. Създават се ал. 4 – 6: „(4) Когато лицата, които пускат на пазара полимерни торбички, не могат да бъдат идентифицирани, дистрибуторите, включително лицата, извършващи продажби на крайните потребители, имат същите задължения като лицата по ал. 1. (5) Вносителите на полимерни торбички внасят таксата по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите едновременно със заплащането на митните сборове. (6) В платежния документ за внасяне на продуктовата такса се отбелязва, че таксата се заплаща за полимерни торбички.“ § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите“ се заменят с „ПУДООС“. 2. В ал. 3 се създават т. 3 и 4: „3. категорията на опаковката по приложение No 13; 4. кодът на гумите по приложение No 1.“ 3. Алинеи 10 и 11 се изменят така: „(10) Лицата, които пускат на пазара на Република България полимерни торбички, с изключение на тези по чл. 1а, ал. 5, внасят таксата по сметката на ПУДООС към Министерството на околната среда и водите до 15-о число на текущия месец за броя полимерни торбички, пуснати на пазара през предходния месец. (11) Лицата, които пускат на пазара на Република България полимерни торбички, са задължени да удостоверят пред дистрибуторите им с декларация по образец съгласно приложение No 7а и с копие на платежния документ заплащането в ПУДООС на продуктовата такса за всяка отделна сделка.“ 4. Създава се ал. 12: „(12) Не се дължи такса при износ/изпращане към друга държава – членка на ЕС, на полимерни торбички от прекия им производител.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „цена на“ се добавя „полимерните торбички и на“. 2. В ал. 2 след думите „Република България“ се добавя „полимерни торбички и“. 3. В ал. 3 думите „на чл. 8, 9, 14, 15 и 18“ се заменят с „на чл. 8, 9, 10, 10а, 14, 15 и 18“. § 4. В чл. 10а ал. 1 се изменя така: „(1) Лицата, които пускат на пазара на територията на Република България полимерни торбички, съставят месечна справка-декларация по образец съгласно приложение No 13а за пуснатите на пазара полимерни торбички и за размера на определената такса.“ § 5. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „производители на“ се добавя „полимерни торбички и на“. 2. В ал. 2, т. 5 накрая се добавя „и приложение No 7а към чл. 2, ал. 11“. § 6. В чл. 20, ал. 1 след думите „на пазара“ се добавя „полимерни торбички и“. § 7. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. „Полимерна торбичка“ е торбичка за пазаруване с дръжка или друг способ за захващане, произведена от конвенционални полимерни материали, извън тези, отговарящи на изискванията на стандарт EN 13432, използвана от потребителите за държане и пренасяне на стоки.“ 2. Създава се т. 5: „5. „Първична опаковка“ е плик, изработен от полимерен материал и предназначен за директно опаковане на храни на мястото на продажбата им на краен клиент, без дръжка, прорез или друг способ за захващане.“ § 8. Приложение No 1 към чл. 1, ал. 5, т. 1 се изменя така: „Приложение No 1 към чл. 1, ал. 5, т. 1 § 9. Приложение No 19 към чл. 19, ал. 2, т. 4 се изменя така: „Приложение No 19 към чл. 19, ал. 2, т. 4 “ Заключителна разпоредба § 10. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, т. 1, която влиза в сила от 1 октомври 2012 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 22 от 11 юни 2010 г. за придобиване на квалификация по професията „Озеленител“ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА НАРЕДБА No 22 от 11 юни 2010 г. за придобиване на квалификация по професията „Озеленител“ Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професията 622020 „Озеленител“ от област на образование „Селско, горско и рибно стопанство“ и професионално направление „Градинарство (паркове и градини)“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията 622020 „Озеленител“ съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на втора степен на професионална квалификация за специалностите 6220201 „Цветарство“ и 6220202 „Парково строителство и озеленяване“. Чл. 3. Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковата програма по чл. 10, ал. 3, т. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебни планове и учебни програми за обучението по специалностите по чл. 2. Раздел II Съдържание на държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл. 1 се определят професионалните компетенции в края на обучението по професията, които гарантират на обучаемия възможност за упражняване на професията 622020 „Озеленител“. (2) Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията „Озеленител“ определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото минимално образователно равнище, профилът на професията, целите на обучението, резултатите от ученето, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Учебните планове и учебните програми за обучение по професията, действащи към влизане в сила на тази наредба, се прилагат до разработване и утвърждаване на учебните планове и учебните програми по чл. 3. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: С. Игнатов Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията „Озеленител“ 1. Входни характеристики 1.1. Изисквания за входящо минимално образователно равнище за ученици и за лица, навършили 16 години За придобиване на втора степен на професионална квалификация по професията „Озеленител“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 ЗПОО (утвърден от министъра на образованието и науката със Заповед No РД-09-413 от 12.05.2003 г.; изм. и доп. със Заповед No РД-09-04 от 08.01.2004 г., Заповед No РД-09-34 от 22.01.2004 г., Заповед No РД-09-255 от 09.04.2004 г., Заповед No РД-09-274 от 18.02.2005 г., Заповед No РД-09-1690 от 29.09.2006 г., Заповед No РД-09-828 от 29.06.2007 г., Заповед No РД-09-1891 от 30.11.2007 г., Заповед No РД-09-298 от 19.02.2009 г., Заповед No РД-09-1803 от 29.10.2009 г.) входящото минимално образователно равнище за ученици е завършен седми клас или завършено основно образование. За придобиване на втора степен на професионална квалификация по професията „Озеленител“ входящото минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години, е завършено основно образование. 1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит За обучение по професията „Озеленител“ с придобиване на втора степен на професионална квалификация не се изисква кандидатите да притежават по-ниска степен на професионална квалификация или професионален опит. Ако за обучение по професията „Озеленител“ с придобиване на втора степен на професионална квалификация кандидатстват лица, завършили обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация по професията „Работник в озеленяването“, обучението им се зачита и се организира надграждащо обучение. Съдържанието на това обучение се определя след сравнение на компетенциите и резултатите от ученето, описани в Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по съответната професия. 2. Описание на професията 2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.) Лице, придобило втора степен на професионална квалификация по професията „Озеленител“, може да засажда и полага грижи за дървесна, храстова и цветна растителност на открито или в оранжерии, да подготвя посадъчен материал и да извършва размножаване на растенията, да аранжира композиции от цветя, да изгражда и да поддържа паркова архитектура. Озеленителят има възможност да работи в държавните и общинските предприятия и организации, кооперации, кооперативни съюзи, кооперативните и междукооперативните предприятия и едноличните търговски дружества с дейност в областта на озеленяването, зеленото строителство и устройство на ландшафта, в разсадници за декоративни дървесно-храстови видове, в цветопроизводствени стопанства, ботанически градини, дендрариуми и други предприятия и организации, занимаващи се с отглеждане, търговия и транспорт на декоративни растителни материали, а също така към проектантски звена, лицензирани в сферата на инвестиционното проектиране и в строителния надзор, в областта на паркоустройството и благоустройството (ландшафтната архитектура). В своята работа озеленителят използва различни видове градинска малогабаритна техника и инструменти за предварителна подготовка на площите, за почвообработка; за бране и добиване на семена, плодове и резници, за изваждане и садене на фиданки, за сеене; за оформяне и поддържане на зелени площи; за напояване и др. При изпълнение на някои дейности озеленителят може да работи с вредни химически препарати – торове, препарати за растителна защита и др. За да изпълнява част от дейностите, озеленителят трябва да може да разчита проекти и работни чертежи. Лицата, практикуващи професията, трябва да бъдат физически издръжливи, подвижни и сръчни. Работното време на озеленителя е стандартно, възможна е сезонност в работата, понякога се налага да се работи и в почивните дни. За работа с машини и съоръжения лицата с втора степен на професионална квалификация по професията „Озеленител“ трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника съгласно Наредбата за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника (Наредба No 12/22.04.2009 г., обн. ДВ, бр.35/12.05.2009 г.). За управление на трактор и други селскостопански машини обучаваните трябва да положат изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС категории „Ткт“, „Твк“ и „В“ според изискванията на Наредба No 37 от 2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (ДВ, бр. 82 от 2002 г.) и Наредба No 12 от 22.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника (ДВ, бр. 35 от 2009 г.). 2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение След придобиване на втора степен на професионална квалификация по професия „Озеленител“ обучаваният има право да продължи обучението си по професия „Техник-озеленител“ със специалности „Цветарство“ и „Парково строителство и озеленяване“ за получаване на трета степен на професионална квалификация. 2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) в Република България, утвърдена със Заповед No 742 от 27.12.2005 г., Заповед No 416 от 08.06.2006 г.; Заповед No 884 от 07.11.2006 г.; Заповед No 969 от 28.12.2007 г.; Заповед No 01/1114 от 30.12.2008 г.; Заповед No РД-01/1082 от 30.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика – лицата, придобили втора степен на професионална квалификация по професията „Озеленител“, могат да заемат длъжностите 6113-1003 Градинар, 6113-1004 Градинар, сезонен, 6113-1010 Работник, разсадник, 6113-1016 Работник, отглеждащ рози, 6113-1018 Работник, отглеждащ цветя, 6113-1020 Семепроизводител, 6113-1021 Фиданкопроизводител, 6113-1022 Цветопроизводител, 5220-2005 Продавач-консултант в цветарски магазин и др., както и други длъжности, включени при актуализиране на НКПД. 3. Цели на обучението 3.1. Цели за формиране на ключови компетенции при обучението по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • познава, спазва и прилага правилата за здравословни и безопасни условия на труд; • умее да опазва околната среда; • познава съществуващите икономически отношения, процеси и явления, свързани с производството на цветя и декоративни растения в страната; • познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда, разбира договорните отношения между работодател и работник; • участва активно при изпълнение на задачите, съдейства на членовете на екипа при изпълнение на задачите и търси помощ от тях; отнася се с чувство на отговорност при изпълнение на задачата, която му е възложена; • осъществява ефективни комуникации с колеги, клиенти и прекия си ръководител; • разбира своята роля в дейността на предприятието, съзнава необходимостта от повишаване на квалификацията си; • умее да намира информация с помощта на компютър, работи с текстообработваща програма; • ползва техническа и технологична документация на чужд език. 3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка, единна за всички професии от професионално направление „Градинарство (паркове и градини)“ След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • познава и спазва изискванията и разпоредбите на нормативните документи, регламентиращи дейностите в цветопроизводното стопанство, парковото строителство и опазването на околната среда; • познава и прилага технологиите и методите, прилагани в цветопроизводството и парковото строителство; • познава устройството и принципа на работа, съхранява и борави с инструментите, уредите, машините и съоръженията, използвани при разсадниковите и цветопроизводствените дейности и парковото строителство; • познава екологичните и биологичните особености и изисквания на дървесните, храстовите, цветните и тревистите видове; • познава и прилага основните методи и средства за защита на парковата растителност; • полага грижи за зелените площи и парковата архитектура; • разчита и намира информация в техническа и технологична документация. 3.3. Цели на обучението по специфичната за професията „Озеленител“ задължителна професионална подготовка 3.3.1. Специалност „Цветарство“ След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • познава и прилага технологиите за размножаване и отглеждане на цветя; • познава и прилага технологиите за създаване на цветопроизводствено стопанство; • познава и прилага методите за създаване и оформяне на цветни лехи; • познава и прилага технологиите за украса и интериорно озеленяване; • познава и прилага техники на аранжиране и композиция на букети, венци и гирлянди. 3.3.2. Специалност „Парково строителство и озеленяване“ След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • познава и прилага методите на засаждане на различни дървесни и храстови видове и последващо отглеждане; • познава и прилага технологията за изграждане на живи плетове и тяхната поддръжка; • познава и прилага технологията за създаване и поддържане на тревни площи; • познава и прилага технологиите и методите в парковото строителство; • познава и прилага технологиите и методите за вертикално озеленяване на сгради, архитектурни съоръжения, балкони и тераси; • познава и прилага технологиите и методите за изграждане на скални кътове, алпинеуми и водни площи. 4. Резултати от ученето 5. Изисквания към материалната база Обучаващата институция трябва да осигури: • сбирки от различни материали – дървесно-храстови, цветни и тревни видове, почви, семена; • специализирани кабинети за обучение по геодезия, оборудвани с нивелир, лата и др.; • кабинет за компютърно обучение, оборудван с компютър за всеки обучаван, със софтуер за текст, таблица, графика; • трактор със съответния набор технологично оборудване за обучението за управление на трактор и работа с прикачна техника (или да сключи договор с институция, която притежава съответната техника). Практическото обучение се провежда в оранжерия, градински център, цветарски магазин, ботаническа градина, декоративен разсадник, горско стопанство, на зелените площи на училището или общината, в частни или държавни (общински) паркове и градини. 6. Изисквания към обучаващите Професионалната подготовка по професията „Озеленител“ се извършва от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ по специалности от професионални направления „Растениевъдство“ и „Растителна защита“ от област на висше образование „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр. 64 от 2002 г.). Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс за актуализиране на професионалните знания и умения.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 188 от 14 март 2005 г. за неопределяне на спечелил неприсъствения конкурс участник за част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич РЕШЕНИЕ No 188 ОТ 14 МАРТ 2005 Г. за неопределяне на спечелил неприсъствения конкурс участник за част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич На основание чл. 18, ал. 1 от Закона за концесиите във връзка с чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, приет с Постановление No 240 на Министерския съвет от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 111 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г., бр. 13 и 101 от 2004 г. и бр. 10 от 2005 г.), и доклад на комисията по чл. 10 от Закона за концесиите, определена със Заповед No Р-42 на министър-председателя от 14 юни 2004 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Не определя спечелил неприсъствения конкурс участник за част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич. 2. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да предприеме необходимите действия за организиране и провеждане на нов неприсъствен конкурс за определяне на концесионер за част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич, при спазване на срока по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите, който тече от датата на обнародване на измененията на Решение No 472 на Министерския съвет от 2004 г. за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич (ДВ, бр. 50 от 2004 г.). 3. В Решение No 472 на Министерския съвет от 2004 г. за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Иканталъка I”, община Каварна, област Добрич (ДВ, бр. 50 от 2004 г.), се правят следните изменения: а) в т. 2 числото “10” се заменя с “15”; б) в т. 8.1.1 думите “2004 г.” се заменят с “2005 г.”; в) точка 8.2.3 се отменя; г) в т. 9.1.3 думите “2004 г.” се заменят с “2005 г.” 4. Освобождава депозита на участника в конкурса. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Монтана, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувано адм. д. No 489/2017 г. по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, срещу разпоредбата на чл. 13, т. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Лом, приета с Решение No 457 от протокол No 44 от 20.01.2010 г., изм. и доп. с Решение No 649 от протокол No 65 от 22.12.2010 г., с Решение No 670 от протокол No 66 от 31.01.2011 г., с Решение No 726 от протокол No 71 от 12.05.2011 г., с Решение No 764 от протокол No 76 от 16.09.2011 г., с Решение No 178 от протокол No 12 от 21.06.2012 г., с Решение No 271 от протокол No 26 от 21.12.2012 г., с Решение No 609 от протокол No 79 от 22.12.2014 г., с Решение No 618 от протокол No 81 от 27.01.2015 г., с Решение No 26 от протокол No 5 от 23.12.2015 г., с Решение No 47 от протокол No 7 от 27.01.2016 г., с Решение No 169 от 31.08.2016 г., с Решение No 228 от протокол No 30 от 21.12.2016 г. и с Решение No 289 от протокол No 34 от 28.04.2017 г. от Общинския съвет – гр. Лом. Конституирани страни по делото са: протестираща страна – прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, ответник – Общинският съвет – гр. Лом, и служебно конституирана страна – Окръжната прокуратура – Монтана. Административно дело No 489/2017 г. е насрочено за 12.01.2018 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 161 от 4 юли 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 – 2020 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 161 ОТ 4 ЮЛИ 2016 Г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 – 2020 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел І Цел, обхват и структури Чл. 1. (1) С постановлението се определят условията и редът за осъществяване на координация между управляващите органи на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) и местните инициативни групи (МИГ), и местните инициативни рибарски групи (МИРГ) във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) за периода 2014 – 2020 г. (2) Координацията по ал. 1 се осъществява във връзка с разработването, подбора на проекти и изпълнението на стратегии за ВОМР, подкрепени по повече от един от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Чл. 2. (1) Прилагането на Подхода „ВОМР“ цели: 1. да насърчи социалното приобщаване и намаляването на бедността; 2. да развива интегриран подход към околната среда чрез съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, включително на дейности за превенция и управление на риска и за използване на потенциала на културното наследство; 3. фокусиране върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката; 4. да насърчи устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила; 5. да повиши конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, включително чрез диверсификация, алтернативни дейности и устойчиво производство на аквакултури; 6. да подобри качеството на образованието и да повиши квалификацията на населението. (2) Подходът „ВОМР“ се прилага при запазване на специфичните за всяка програма цели и приоритети и при спазване на хоризонталните принципи на политиката за изпълнение на ЕСИФ. Чл. 3. При разработване и изпълнение на стратегиите за ВОМР се прилагат съответните условия и ред, предвидени във всяка една от включените програми. Чл. 4. (1) Подходът „ВОМР“ се прилага за селски и рибарски райони, както и за територии със специфични характеристики в зависимост от условията за допустимост на оперативните програми, включени в подхода. (2) Рибарските райони се определят съгласно критериите за подбор на потенциални рибарски райони за подкрепа чрез Подхода „ВОМР“, посочени в приложение No 1. (3) Териториите със специфични характеристики по ал. 1 са определени в приложение No 2. (4) Териториите на селските райони са посочени в приложение No 3. (5) Подходът „ВОМР“ не се прилага за населени места, за дейности, подпомагани по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ от Оперативна програма „Региони в растеж“. Чл. 5. (1) За една и съща по обхват територия се одобрява една стратегия за ВОМР, подкрепена от повече от един фонд, като включването на мерки, финансирани от ЕЗФРСР, в нея е задължително. (2) За една територия, за която се изготвя и изпълнява една стратегия за ВОМР, подкрепена от повече от един фонд и включваща финансиране едновременно от ЕЗФРСР и ЕФМДР, се одобрява една МИГ или една МИРГ. (3) Създаване и одобрение на МИГ и МИРГ и одобрение на повече от една стратегия за ВОМР на една територия се допуска, когато: 1. в стратегията за ВОМР на МИГ няма принос от ЕФМДР; 2. стратегията за ВОМР на МИРГ се финансира само от ЕФМДР, и 3. не се допуска финансиране на едни и същи дейности. Раздел ІІ Финансиране на Подхода „ВОМР“ Чл. 6. (1) Финансова помощ за създаването или за подготвителни дейности на МИГ се предоставя по подмярка 19.1. „Помощ за подготвителни дейности“ от ПРСР. (2) Финансова помощ за създаването или за подготвителни дейности на МИРГ се предоставя по мярка 4.1. „Подготвителна помощ за стратегии за ВОМР“ от ПМДР. (3) Не се предоставя финансова помощ на едно и също партньорство за подготвителни дейности от ЕФМДР и ЕЗФРСР на една територия. (4) Разходите за участие на експерти от програмите по чл. 1, ал. 1 в информационни дейности, обучения, предоставяне на методическа помощ, посещения на място, както и за наемане на външни експерти за участие в Комитета за избор на стратегии са за сметка на съответния управляващ орган на програма по чл. 1, ал. 1. Чл. 7. Финансова помощ за текущи разходи, свързани с управлението и изпълнението на стратегии за ВОМР, се предоставя от ЕЗФРСР или от ЕФМДР след определяне на водещ фонд съгласно чл. 33. Чл. 8. (1) Във финансовия план на стратегията за ВОМР се посочва планираното разпределение на средствата от всяка от програмите по чл. 1, ал. 1. (2) Във финансовия план не се включва финансовата помощ за текущи разходи, свързани с управлението и изпълнението на стратегията за ВОМР. Чл. 9. Максималният размер на общия публичен принос във финансовия план на една стратегия за ВОМР е от: 1. Програмата за развитие на селските райони – в размер до левовата равностойност на: а) 1 000 000 евро, когато МИГ обхваща територия с население от 10 000 до 15 000 жители включително; б) 1 500 000 евро, когато МИГ обхваща територия с население над 15 000 жители; в) 50 000 евро, когато стратегията се прилага от МИРГ. 2. Програмата за морско дело и рибарство – в размер до левовата равностойност на: a) 1 500 000 евро, когато стратегията се прилага от МИРГ; б) 50 000 евро, когато стратегията се прилага от МИГ. 3. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – в размер до левовата равностойност на 760 000 евро. 4. Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – в размер до левовата равностойност на: а) 500 000 евро, когато МИГ/МИРГ обхваща територия с население от 10 000 до 15 000 жители; б) 1 000 000 евро, когато МИГ/МИРГ обхваща територия с население от 15 001 до 45 000 жители включително; в) 1 500 000 евро, когато МИГ/МИРГ обхваща територия с над 45 000 жители. 5. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – в размер до левовата равностойност на 500 000 евро. 6. Оперативна програма „Околна среда“ – в размер до левовата равностойност на 60 евро за 1 хектар при изпълнение на консервационни мерки съгласно Националната приоритетна рамка за действие по НАТУРА 2000; максималният размер на финансиране на една стратегия се определя в зависимост от размера на територията от мрежата НАТУРА 2000, за която се предвиждат инвестиционни дейности. Чл. 10. (1) Максималният размер на допустимите разходи за един проект към стратегия за ВОМР, който може да бъде предоставен на бенефициент от програма по чл. 1, ал. 1, е: 1. до левовата равностойност на 200 000 евро за проекти, финансирани от една програма; 2. до левовата равностойност на 300 000 евро за интегрирани проекти, финансирани от повече от една програма, но не повече от 200 000 евро по всяка от програмите. (2) Максималният размер на допустимите разходи по ал. 1 не се прилага за ОПОС, освен ако не е предвидено друго в указанията на Управляващия орган (УО) на ОПОС. Глава втора МЕХАНИЗЪМ ЗА КООРДИНАЦИЯ Раздел І Отговорен Управляващ орган. Комитет за координация Чл. 11. (1) Управляващият орган на ПРСР отговаря за прилагане на Подхода „ВОМР“. (2) Управляващият орган на ПРСР координира действията на програмите по чл. 1, ал. 1 при изпълнение на: 1. подмярка 19.1. „Помощ за подготвителни дейности“ от ПРСР, с изключение на дейностите по предоставяне на помощ за финансиране на малки пилотни проекти; 2. подмярка 19.2. „Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР“ от ПРСР; 3. мярка 4.2 „Изпълнение на стратегиите за ВОМР“ от ПМДР. (3) За изпълнение на функциите си по ал. 2 УО на ПРСР може да изисква от другите УО на програмите информация във връзка с изпълнението на подхода. (4) В изпълнение на ал. 2 УО на ПРСР предоставя информация на УО на програмите по чл. 1, ал. 1. Чл. 12. (1) За осигуряване на координацията на прилагането на Подхода „ВОМР“ със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице се създава Комитет за координация на ВОМР. (2) Комитетът по ал. 1 се състои от председател, членове и наблюдатели. Председателят и членовете имат право на глас при вземане на решения, а наблюдателите имат право на съвещателен глас. (3) Председателят на Комитета за координация е представител на УО на ПРСР. (4) Членове на Комитета за координация са: представители на всички програми, участващи в изпълнението на ВОМР; Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ); Икономическият и социален съвет; дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет; Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“; дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите; Националното сдружение на общините в Република България; дирекция „Държавни помощи и регулации“ на Министерството на земеделието и храните; по един представител на регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 и по един представител на сдруженията на МИГ и на МИРГ. (5) Министрите, ръководителите на ведомствата и организациите, представени в Комитета за координация, определят писмено един основен и до двама резервни членове. В случай на отсъствие на титуляря от заседанието на Комитета за координация той се замества от един от определените резервни членове. (6) Всеки УО на програма по чл. 1, ал. 1 може да кани за участие и други представители, имащи отношение към прилагането на съответната програма, в качеството им на наблюдатели. (7) Комитетът по ал. 1 е колективен орган, основан на принципа на партньорството, който има следните функции: 1. следи за напредъка в изпълнението на целите на Подхода „ВОМР“; 2. обсъжда въпроси от координационен характер. (8) Комитетът за координация се свиква от неговия председател на редовно заседание не по-малко от веднъж годишно, а при необходимост или по искане най-малко на една трета от членовете – на извънредно заседание. (9) Заседанията на Комитета за координация са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му или съответните им заместници с право на глас. (10) Решения се вземат при явно гласуване с единодушие. В случаите, когато не е възможно да се постигне единодушие, Комитетът за координация приема решенията с мнозинство от две трети от присъстващите членове с право на глас. При необходимост решение може да се вземе неприсъствено с мнозинство от две трети от членовете с право на глас. (11) Функциите на Секретариат се изпълняват от УО на ПРСР. (12) За изпълнение на функциите си Комитетът за координация приема вътрешни правила за работа. (13) Поименният състав на Комитета за координация и протоколите от заседанията се публикуват на Единния информационен портал за фондовете от Европейския съюз. Раздел ІІ Обмен на информация и предоставяне на методическа помощ Чл. 13. Управляващите органи на програмите по чл. 1, ал. 1, както и МИГ/МИРГ и бенефициентите въвеждат, събират и систематизират коректна и достоверна информация относно дейностите по изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и контрола на проектите съобразно своите отговорности в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН). Чл. 14. (1) Разяснения на въпроси, свързани с изисквания при подготовката на стратегии за ВОМР и с изисквания към изпълнението на Подхода „ВОМР“, се публикуват на интернет страницата на ПРСР и на Единния информационен портал за фондовете от ЕС. (2) Когато въпросът е от компетентността на друг УО на програма по чл. 1, ал. 1, УО на ПРСР предварително изисква писмено разяснение по поставените въпроси. Въпросите се адресират до УО на ПРСР. Чл. 15. (1) Управляващите органи на програмите по чл. 1, ал. 1 публикуват на своята интернет страница в самостоятелна рубрика информация и документи, свързани с изпълнението на Подхода „ВОМР“. (2) Управляващият орган на ПРСР предоставя информацията за Подхода „ВОМР“, както и връзка към интернет страниците на УО на програмите по чл. 1, ал. 1 и на МИГ и МИРГ за публикуване в Единния информационен портал. Раздел ІІІ Информация и публичност Чл. 16. При изпълнението на стратегиите за ВОМР и на одобрените за финансиране проекти МИГ, МИРГ и бенефициентите спазват изискванията на Раздел ІІ, точка 2.2 от Приложение ХІІ от Регламент (ЕС) No 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), приложими за мерките за информация и публичност. Чл. 17. При изпълнението на мерките за информация и публичност МИГ, МИРГ и бенефициентите спазват изискванията на Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014 – 2020 г. съгласно приложение No 2 от Националната комуникационна стратегия за програмен период 2014 – 2020 г. и съгласно Приложение ІІІ към чл. 13 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) No 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ, L 227/18 от 31 юли 2014 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/669 на Комисията от 28 април 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) No 808/2014 по отношение на изменението на съдържанието на програмите за развитие на селските райони, публичността на тези програми и коефициентите на преобразуване в животински единици (ОВ, L 115/33, 29 април 2016 г.). Чл. 18. Областните информационни центрове съдействат за популяризиране на Подхода „ВОМР“. Глава трета КООРДИНАЦИЯ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ Чл. 19. Управляващият орган на ПРСР съвместно с УО на програмите по чл. 1, ал. 1 оказва съдействие на МИГ/МИРГ и на местните партньорства за подготовка на стратегии за ВОМР, подкрепени по повече от един фонд. Чл. 20. (1) Местните инициативни групи, местните инициативни рибарски групи или местните партньорства могат да заявят писмено до УО на ПРСР необходимостта от предоставяне на експерти за осъществяване на информационни дейности или обучение. (2) В заявлението за участие задължително се посочва: 1. за какъв кръг лица е предназначена информацията или обучението; 2. темата/темите, по които следва да бъде предоставена информация или ще бъде извършено обучението. (3) Управляващият орган на ПРСР координира изпълнението по ал. 1 с УО на програмите по чл. 1, ал. 1. Чл. 21. По инициатива на УО на ПРСР съвместно с УО на програмите по чл. 1, ал. 1 се провежда поне едно информационно събитие за Подхода „ВОМР“ във всеки от районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Глава четвърта КООРДИНАЦИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ОПЕРАЦИИ В РАМКИТЕ НА СТРАТЕГИИТЕ ЗА ВОМР Раздел І Координация при избора на стратегии за ВОМР Чл. 22. (1) Управляващият орган на ПРСР изготвя за ВОМР, финансиран по повече от един фонд, индикативна годишна работна програма. (2) Индикативната годишна работна програма включва предстоящите процедури по мярка 19.2 и 4.2 и се разработва съгласно образец, утвърден от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика. (3) Проектът на индикативна годишна работна програма се съгласува с УО на програмите по чл. 1, ал. 1 до 15 септември всяка година, а за 2016 г. – до 15 юли. (4) Проектът на индикативна годишна работна програма се публикува за коментари на електронната страница на ПРСР и на Единния информационен портал не по-късно от 1 октомври всяка година, а за 2016 г. – не по-късно от 30 юли, за срок от 20 дни. (5) След изтичане на срока по ал. 4 Съветът за координация при управлението на средствата от Европейския съюз разглежда на свое заседание и съгласува проекта на индикативна годишна работна програма. Чл. 23. (1) Управляващият орган на ПРСР организира подбор на стратегии за ВОМР, подадени от МИГ – за всички стратегии, или от МИРГ – за стратегии, финансирани от повече от един фонд. (2) Прием за подбор на стратегии се обявява от УО на ПРСР съгласно индикативна годишна работна програма по чл. 22. Чл. 24. (1) Подборът на стратегии и одобрението на МИГ се извършва на база критерии за подбор, включени в ПРСР и одобрени от Комитета за наблюдение на програмата. (2) Подборът на стратегии и одобрението на МИРГ за стратегия, финансирана по повече от един фонд, се извършва на базата на критерии за подбор, включени в ПМДР и одобрени от Комитета за наблюдение на програмата. (3) Изискванията за административно съответствие и допустимост се изготвят от УО на ПРСР и УО на ПМДР и се съгласуват с останалите УО. Чл. 25. (1) Подборът на стратегии и одобрението на МИГ или МИРГ за стратегия, финансирана по повече от един фонд, се извършва от Комитет, назначен със заповед на ръководителя на управляващия орган по чл. 11. (2) В Комитета по ал. 1 се включват представители на Централното координационно звено в администрацията на Министерския съвет, Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), представители на УО на програмите по чл. 1, ал. 1, дирекция „Регионално развитие“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и външни експерти-оценители и наблюдатели. (3) Комитетът по ал. 1 е съставен от: 1. председател без право на глас; 2. секретар (секретари) без право на глас; 3. нечетен брой членове с право на глас; 4. резервни членове. (4) Председател на Комитета е служител от Централното координационно звено на Министерския съвет. (5) Председателят ръководи организационно и методически работата на Комитета, координира процеса на оценка и осигурява безпристрастност и прозрачност на процеса. (6) Секретарят/секретарите на Комитета са служители на УО на ПРСР. (7) Секретарят подпомага председателя в дейността му, изпълнява всички административни дейности, свързани с оценителния процес, и отговаря за техническата обезпеченост на дейността на Комитета. (8) Всеки УО на програмите по чл. 1, ал. 1, дирекция „Регионално развитие“ в МРРБ и ДФЗ определят по двама основни и двама резервни членове в Комитета, които са служители на съответното ведомство или външни оценители. Министерството на земеделието и храните определя по трима членове. (9) В едноседмичен срок от крайния срок за подаване на стратегиите за ВОМР ръководителят на УО на ПРСР назначава Комитета по ал. 1. Чл. 26. (1) Външните оценители могат да бъдат: 1. служители от държавната администрация, които не заемат длъжност в управляващия орган или в междинното звено; 2. физически лица, избрани чрез провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от ръководителя на управляващия орган; 3. лица, избрани по реда на Закона за обществените поръчки. (2) По реда на ал. 1, т. 2 се избират външни оценители само в случаите, когато не са налице условия за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки. (3) Ръководителят на УО на ПРСР утвърждава със заповед списък на лицата по ал. 1, т. 2, който се актуализира при необходимост. Списъкът съдържа имената на лицата и професионалното направление, в което са получили образователно-квалификационната си степен, професионалния им опит и компетентност. (4) Лицата по ал. 1 трябва да имат висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, най-малко 3 години опит в професионална област, свързана с конкретната процедура, или да притежават опит в разработването или оценката на стратегически документи. Ръководителят на УО на ПРСР може да определя допълнителни изисквания към лицата по ал. 1. (5) За външни оценители могат да бъдат определяни и лица от списъците на програмите по чл. 1, ал. 1. Чл. 27. (1) В оценяването на стратегиите за ВОМР могат да участват и наблюдатели. (2) Лицата по ал. 1 не са членове на Комитета. Те се определят със заповедта за назначаване по чл. 25, ал. 1, в която подробно се определят възложените им дейности в процеса на оценка. (3) Наблюдателите са представители на социално-икономическите партньори. Всеки УО може да представи до двама наблюдатели. (4) Наблюдателите следят за спазване на разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и на постановлението при оценяването на стратегиите за ВОМР. Те присъстват на заседанията на Комитета, като не могат да влияят при оценяването на стратегиите. При констатиране на нарушения наблюдателят е длъжен писмено да информира ръководителя на управляващия орган, който го е предложил. Чл. 28. (1) Председателят, секретарят и членовете на Комитета и наблюдателите трябва да притежават необходимата квалификация и професионална компетентност за изпълнение на задачите, възложени им със заповедта по чл. 25, ал. 1. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни: 1. да изпълняват задълженията си добросъвестно, обективно и безпристрастно; 2. да пазят в тайна обстоятелствата, станали им известни във връзка със работата им в Комитета. (3) Лицата по ал. 1 не могат: 1. да са в конфликт на интереси по смисъла на чл. 57, параграф 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) No 966/2012 с някой от кандидатите или партньорите в процедурата за предоставяне на безвъзмездна помощ; 2. да имат интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от отпускането на безвъзмездна финансова помощ по конкретната процедура; 3. да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с кандидат в процедурата; 4. да са лица, които се намират помежду си в йерархическа зависимост; 5. да участват пряко или косвено в процеса на наблюдение, изпълнение или мониторинг на стратегия за ВОМР; 6. да участват в изготвянето на стратегия за ВОМР в програмния период 2014 – 2020 г. или в процеса на популяризирането й и/или да са участвали в изпълнението на дейности съгласно Наредба No 16 от 2015 г. за прилагане на подмярка 19.1. „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19. „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. 59 от 2015 г.), включително като представител на юридическо лице; 7. да са били оценители на проекти при прилагането на стратегии за местно развитие през програмния период 2007 – 2013 г. или да са участвали в дейности в рамките на изпълнението на мярка 431-1. „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007 – 2013 г.; 8. да са членове на орган на МИГ/МИРГ, служители на МИГ/МИРГ или да са били членове на орган на МИГ или служители в МИГ най-малко една година преди назначаването им за членове на Комитета. (4) Лицата по ал. 1 подписват декларация за спазване на изискванията по ал. 2, т. 2 и за съответствие с обстоятелствата по ал. 3 незабавно след като научат имената на кандидатите, които участват със стратегии в процедурата. (5) При възникване на някое от обстоятелствата по ал. 3 в хода на оценителния процес съответното лице по ал. 1 незабавно информира писмено за това ръководителя на Управляващия орган на ПРСР и се отстранява от оценителния процес. (6) В случаите на свързаност или йерархична зависимост от участие в оценителния процес се отстраняват толкова лица, колкото е необходимо, за да се изпълнят съответните изисквания по ал. 3, т. 3 и 4. (7) При възникване на някое от обстоятелствата по ал. 3 или при настъпване на други обективни причини, поради които член на Комитета не може да изпълнява задълженията си, той се замества от резервен член. Когато заместването с резервен член не е възможно, се изменя заповедта за назначаване на Комитета по чл. 25, ал. 1. (8) При възникване на някое от обстоятелствата по ал. 3 или при настъпване на други обективни причини, поради които председателят, секретарят или наблюдател не може да изпълнява задълженията си, той се заменя с друго лице, което притежава необходимата квалификация и професионална компетентност за изпълнение на задачите и отговаря на изискванията по ал. 3, като за това се изменя заповедта по чл. 25, ал. 1. (9) В случаите по ал. 7 и 8 новоопределените лица подписват декларация за спазване на изискванията по ал. 2, т. 2 и за съответствие с обстоятелствата по ал. 3, а мотивите за промяната се отразяват в оценителния доклад. Чл. 29. (1) Комитетът по чл. 25, ал. 1 в срок три месеца от назначаването му извършва: 1. оценка за административно съответствие и допустимост, и 2. техническа и финансова оценка на стратегиите. (2) Когато в хода на оценката се установи неяснота или неточност на представените документи, председателят уведомява писмено МИГ/МИРГ, която в срок до 10 работни дни от датата на уведомяването може да представи допълнителна информация и/или документи. (3) Срокът за произнасяне по ал. 1 се удължава с периода от датата на изпращането на искането за разяснения по ал. 3 до датата на получаването на становището и/или информацията, и/или документите от МИГ/МИРГ. Чл. 30. (1) Проверката за административно съответствие и допустимост се извършва от всички членове на Комитета с право на глас. (2) Въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост Комитетът изготвя списък на стратегиите, които не се допускат до техническа оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на ПРСР, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в него, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 31. (1) Техническа и финансова оценка се извършва по критериите по чл. 24. (2) За финансиране се одобряват стратегиите, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимите оценки по чл. 24. (3) Техническа и финансова оценка се извършва най-малко от четирима членове на Комитета, от които двама са представители на всяка от финансиращите програми, по която кандидатства съответната стратегия, и поне двама са външни експерти. (4) Разпределението се извършва чрез жребий, който се провежда в присъствието на не по-малко от половината членове на Комитета. (5) Общата оценка за всяко заявление се формира като средноаритметично от сбора на оценките на отделните членове. (6) При разлика с повече от 10 точки в оценките на членовете на Комитета се извършва оценка от други трима членове, определени чрез жребий по реда на ал. 4. (7) В случаите по ал. 6 общата оценка се формира като средноаритметично от сбора на оценките по ал. 3 и 6. Чл. 32. (1) Комитетът предлага на ръководителя на УО на ПРСР за отхвърляне стратегиите, получили: 1. по-малко от минимално допустимата оценка за качество на стратегията, или 2. по-малко от минимално допустимата обща оценка. (2) За потвърждаване на достоверността на заявените данни УО на ПРСР извършва посещение на място на МИГ, чиито стратегии са получили равна или по-голяма оценка от минимално допустимите обща оценка и оценка за качество на стратегията. (3) Констатациите от извършеното посещение на място се отразяват в протокол, подписан от представляващия МИГ и от лицата, извършили посещението, и се предоставят на председателя на Комитета по чл. 25, ал. 1. Чл. 33. (1) За всяка стратегия за ВОМР Комитетът определя водещ фонд за финансиране на текущи разходи, свързани с управлението и изпълнението на стратегията за ВОМР. (2) Когато ЕФМДР е с по-голямо финансово участие в стратегията за ВОМР, Комитетът определя за водещ фонд ЕФМДР и оценява стратегията съгласно насоките за кандидатстване по мярка 4.2. „Изпълнение на стратегиите за ВОМР“ от ПМДР. (3) В случаите, когато ЕЗФРСР е с по-голямо финансово участие в стратегията за ВОМР, Комитетът определя фонда за водещ. Чл. 34. (1) Комитетът изготвя оценителен доклад за дейността си с мотивирано предложение за решение до ръководителя на УО на ПРСР. (2) Докладът по ал. 1 включва: 1. списък на одобрените за финансиране стратегии за ВОМР, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяка от тях; 2. списък на резервни стратегии по поканата за подбор на МИГ/МИРГ и на стратегии за ВОМР, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране; 3. списък на отхвърлените стратегии за ВОМР и основанието за отхвърлянето им; 4. списък на оттеглените по време на оценката заявления. (3) Към оценителния доклад се прилага: 1. копие на заповедта по чл. 25, ал. 1 и на заповедите за изменението й, ако има такива; 2. декларации по чл. 28, ал. 4; 3. разясненията, които са предоставяни на МИГ/МИРГ преди представянето на стратегиите за ВОМР, както и кореспонденцията, водена с тях по време на оценителния процес; 4. оценителни таблици от всеки етап на оценката; 5. протоколи от отделните етапи на оценката, подписани от участвалите в съответния етап на оценка лица, по образец, утвърден от ръководителя на УО на ПРСР. (4) В срок до 5 дни от приключване работата на Комитета ръководителят на УО на ПРСР: 1. одобрява доклада; 2. връща доклада за провеждане на оценяването и класирането от етапа, където са допуснати нарушения, когато те са отстраними; 3. не одобрява доклада и прекратява процедурата за избор на стратегии за ВОМР, когато в процедурата са допуснати съществени нарушения, като се посочват допуснатите съществени нарушения. (5) Ръководителят на УО на ПРСР изпраща проект на решение за одобряване на стратегия за ВОМР за съгласуване с ръководителите на управляващите органи на програмите, осигуряващи финансиране, за изразяване на становище по отношение на осигуряването на финансиране и разпределението на средствата. Съгласуването следва да се извърши в срок до 5 дни от получаването на писмото. (6) След изтичане на срока по ал. 5 и при липса на изрично становище от съответния управляващ орган се счита, че е налице мълчаливо съгласие и УО на ПРСР приема решението за съгласувано без бележки. (7) Ръководителят на УО на ПРСР изпраща решението по ал. 6 на УО на програмите, участващи във финансирането, за информация. (8) Стратегиите от резервния списък могат да кандидатстват по нов прием. Раздел ІІ Координация при изпълнение и мониторинг на стратегия за ВОМР Чл. 35. (1) За изпълнение на одобрените стратегии между УО на програмите по чл. 1, ал. 1, които участват във финансирането на стратегията и МИГ или МИРГ, се сключва споразумение за изпълнение на стратегия за ВОМР по образец, изготвен от УО на ПРСР. (2) Проектът на споразумение се изготвя от УО на ПРСР и се съгласува със съответните УО – страни по споразумението. (3) Проектът на споразумение се изготвя в толкова екземпляри, колкото са страните по него, и един екземпляр за деловодството на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Споразумението се извежда в деловодството на МЗХ и по един екземпляр се предоставя на всяка от страните по него. Чл. 36. (1) Искане за промяна на споразумението за изпълнение на стратегия за ВОМР може да бъде инициирано от всяка от страните. (2) Искането за промяна се координира от УО на ПРСР. (3) В споразумението за изпълнение на стратегията за ВОМР се определят условията и редът за неговото изменение. Чл. 37. (1) В срок до три месеца от одобрение на стратегиите за ВОМР УО на програмите по чл. 1, ал. 1 подготвят указания за прием на проекти, подавани по стратегиите за ВОМР. (2) Указанията по ал. 1 включват изискванията към кандидатите и проектите, които ще се финансират по съответните програми в рамките на стратегиите, методология и критерии за подбор на проектите и условия за изпълнение на проектите. (3) Методологията и критериите за подбор на проекти по ал. 2 се одобряват от Комитета за наблюдение на съответната програма в срока по ал. 1. (4) Утвърдените документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и на съответната МИГ/МИРГ, както и на Единния информационен портал. Чл. 38. Управляващите органи на програмите по чл. 35, ал. 1 участват в обучения, семинари и в срещи с МИГ/МИРГ не по-малко от веднъж годишно за периода на изпълнение на стратегията. Чл. 39. (1) Мониторинг за изпълнение на стратегиите за ВОМР се извършва от УО на ПРСР и МИГ/МИРГ. (2) Управителният орган на ПРСР изготвя отчети за изпълнението на стратегиите за ВОМР в края на всяко шестмесечие и ги предоставя на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз и на комитетите за наблюдение на програмите по чл. 1, ал. 1, които участват във финансирането на стратегиите. Чл. 40. (1) В зависимост от договорените финансови ресурси по Подхода „ВОМР“ програмите по чл. 1, ал. 1 могат да прехвърлят средства, първоначално предвидени за Подхода „ВОМР“, към други мерки в рамките на съответната програма не по-рано от 31 декември 2017 г. (2) В зависимост от договорените финансови ресурси в рамките на одобрените стратегии за ВОМР програмите по чл. 35 могат да прехвърлят средства от одобрените стратегии към други мерки в рамките на съответната програма не по-рано от 30 юни 2019 г. при следните условия: 1. при изменение/прекратяване на споразумение за изпълнение на стратегия за ВОМР; 2. при изменения/допълнения на финансовите условия на договор за проект към мерките от стратегията в резултат на промени в правото на Европейския съюз и/или в българското законодателство, в политиката на европейско и/или на национално ниво, произтичаща от стратегически документ, в съответната програма и/или неизпълнение на условията по договора; 3. при прекратяване на договор за проект към мерките от стратегията по искане на бенефициента; 4. при едностранно прекратяване от УО на съответната програма по чл. 35 на договор за проект към мерките от стратегията при условията, предвидени в чл. 39, ал. 3, 4 и 5 ЗУСЕСИФ; 5. при несключени договори за проекти към мерките от стратегията в срока по ал. 2; 6. когато след приключването на договарянето по обявени мерки са останали недоговорени средства по тези мерки. (3) Размерът на прехвърлените средства по ал. 2 следва да отговаря на размера на недоговорените и неразходваните средства в резултат на обстоятелствата по ал. 2, т. 1 – 6. Глава пета КООРДИНАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТИ КЪМ СТРАТЕГИЯ ЗА ВОМР Раздел І Подбор на проекти към стратегия за ВОМР Чл. 41. (1) Местната инициативна група или местната инициативна рибарска група разработва единна недискриминационна и прозрачна процедура за подбор на проекти към стратегията за ВОМР, която гарантира: 1. избягване на конфликт на интереси при избора на проекти; 2. че поне 50 на сто от гласовете при решения за подбор са дадени от членове, които не са представители на публичния сектор; 3. че резултатите от подбора се документират. (3) Когато процедурата предвижда условия и ред, различни от минималните изисквания, МИГ/МИРГ изпраща процедурата на УО на ПРСР. (4) Управляващият орган на ПРСР осъществява координация във връзка с одобрението на процедурата по ал. 3, като осигурява одобрението й от всеки УО на програма – страна по споразумението за финансиране на стратегията. Връща одобрената процедура на МИГ/МИРГ за изпълнение. (5) В случай на установени непълноти и/или нередовности в документите УО уведомява МИГ/МИРГ, която в срок до 5 работни дни от получаване на уведомяването следва да отстрани констатираните нередовности, непълноти и/или да представи допълнителна информация и/или документи. В този случай срокът по ал. 6 спира да тече. (6) Управляващите органи одобряват процедурата по ал. 3 в срок до 10 работни дни. (7) Управляващият орган на ПРСР публикува процедурата на страницата си и на Единния информационен портал. Чл. 42. (1) Ръководителите на УО на финансиращите програми делегират функциите си по утвърждаване на насоки и/или друг документ по реда на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ на председателя на Управителния съвет на МИГ/МИРГ. (2) Делегирането по ал. 1 се урежда в споразумението по чл. 35. (3) Председателят на Управителния съвет на МИГ/МИРГ утвърждава за всяка процедура Условия за кандидатстване с проектни предложения за изпълнение на стратегията, в т.ч. специфичните критерии, предвидени в одобрените стратегии за ВОМР, в съответствие с указанията на УО. (4) Условията за кандидатстване са с няколко срока за подаване на проектни предложения. В рамките на кандидатстването бенефициентите подават проекти по една или няколко програми. Чл. 43. (1) Подаването на проектни предложения, както и процесът по оценка от МИГ/МИРГ се провежда в ИСУН. (2) Проектни предложения се подават в срока, посочен в поканата. Чл. 44. (1) Подбор на проектни предложения към стратегии за ВОМР по програмите по чл. 1, ал. 1 се извършва от комисия, назначена от МИГ или МИРГ, с изключение на проектни предложения, подадени от кандидат – МИГ/МИРГ. Комисията извършва оценка на всички постъпили проекти в срок до 30 работни дни от изтичане на крайния срок на приема. (2) Когато при проверката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за тяхното отстраняване, като срокът не може да бъде по-кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в определения срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение. (3) Работата на комисията приключва с оценителен доклад до ръководителите на финансиращите стратегията УО, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях; 2. списък с резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране, подредени по реда на тяхното класиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им. (4) Оценителният доклад и списъците по ал. 3 се изпращат от МИГ/МИРГ до ръководителите на финансиращите проектите УО в срок до 3 работни дни от приключване работата на комисията. Чл. 45. (1) Всеки кандидат, получил уведомително писмо от МИГ/МИРГ, че проектното му предложение не е одобрено или че е частично одобрено, има право да възрази пред финансиращия/финансиращите проекта УО в срок до 3 работни дни от датата на получаването на уведомлението. (2) Ръководителят на УО се произнася по основателността на възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка; 2. потвърждава предварителното решение на МИГ/МИРГ. Чл. 46. (1) Местните инициативни групи или местните инициативни рибарски групи изпращат покана за участие на наблюдатели до управляващите органи на програмите, по които е предвидено финансиране по стратегията за ВОМР. (2) Управляващите органи на програмите, от които е предвидено финансиране по стратегията за ВОМР, могат да определят наблюдатели без право на глас във всяка оценителна сесия. (3) Наблюдателите представляват съответния УО на програма с цел да гарантират законосъобразното и правилно провеждане на процедурата за подбор на проекти. Те имат право да преглеждат работата й, като не могат да влияят по какъвто и да е начин при оценяването на проектните предложения. При констатиране на нарушения на процедурата наблюдателят е длъжен писмено да информира ръководителя на съответния УО и председателя на колективния управителен орган на МИГ. След приключването на оценителния процес наблюдателят изготвя доклад за своята дейност до съответния ръководител на УО и до председателя на колективния управителен орган на МИГ. (4) За наблюдател не може да бъде опредено лице, което е в положение на конфликт на интереси с някой от кандидатите или партньорите в процедурата за предоставяне на финансова помощ или с друг член на комисията по смисъла на чл. 57, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2015 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) No 1605/2002 на Съвета (ОВ, L 298/1 от 26 октомври 2012 г.). (5) Липсата на обстоятелствата по ал. 4 се удостоверява с декларация. (6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4 наблюдателят е длъжен незабавно да уведоми ръководителя на съответния УО на програма, който може да посочи друго лице за наблюдател. Чл. 47. (1) Управляващият орган на програма – страна по споразумението по чл. 35, ал. 1, и ДФЗ (за проекти, финансирани от ЕЗФРСР) извършва проверка за спазване на процедурата за подбор на проекти от МИГ/МИРГ в срок един месец от получаването на доклада по чл. 44, ал. 3. (2) При извършването на проверката по ал. 1 УО/ДФЗ може да прецени да извърши проверка на извадков принцип на оценените проектни предложения за съответствие с изискванията за допустимост на програмата и прави проверка на извършената оценка на проектите на базата на анализ на риска. (3) При установяване на несъответствия при проверката по ал. 2 се извършва цялостна проверка на оценката, извършена от МИГ/МИРГ, в срок един месец от срока по ал. 1. (4) Проверките по ал. 1 и 3 завършват с доклад до ръководителя на УО/ДФЗ, който се изпраща и на МИГ/МИРГ за информация. (5) В двуседмичен срок от одобряване на доклада по ал. 1 и 3 ръководителят на УО или ДФЗ взима решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение. Чл. 48. (1) Управляващият орган на програма по чл. 1, ал. 1 или ДФЗ (за проекти, финансирани от ЕЗФРСР) подписва административен договор с бенефициента. (2) Местните инициативни групи или местните инициативни рибарски групи, одобрили проекта, подписват договора като трета страна във връзка със задълженията по чл. 51. (3) Местните инициативни групи или местните инициативни рибарски групи носят отговорност за вреди, причинени на бенефициента или на трети лица поради неизпълнение на договорните им задължения. Чл. 49. Управляващият орган на програма по чл. 35, ал. 1 предоставя методическа помощ във връзка с извършване на процедурата за подбор на проекти при поискване от МИГ или МИРГ. Раздел ІІ Изпълнение и мониторинг на проекти към стратегии за ВОМР Чл. 50. Изпълнението на отделните проекти в рамките на стратегиите за ВОМР се извършва при спазване на изискванията на всяка от програмите, посочени в указанията по чл. 37. Чл. 51. (1) Мониторинг върху изпълнението на проект в рамките на стратегия за ВОМР се извършва от МИГ/МИРГ, както и от органите, отговорни за управлението и контрола на съответната оперативна програма. (2) Във връзка с изпълнението на задачите по ал. 1 МИГ/МИРГ изискват от бенефициентите информация. (3) При установяване на затруднения за изпълнение на проектите и целите на стратегията МИГ/МИРГ докладват на УО на съответната програма и предлагат мерки за преодоляването им. (4) При изпълнение на задачите по ал. 1 съответният орган си взаимодейства с УО на ПРСР и с МИГ/МИРГ. Чл. 52. Управляващ орган може едностранно да прекрати договор с бенефициент по реда на чл. 39, ал. 3 – 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на постановлението: 1. „Методическа помощ“ е дейност по предоставяне на информация и разясняване на правила, процедури и срокове и може да бъде предоставена в писмена и в устна форма. 2. „Текущи разходи и популяризиране на стратегиите“ са разходите по смисъла на чл. 35, буква „г“ от Регламент (ЕС)1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. § 3. В срок до два месеца от влизане в сила на настоящото постановление УО на програмите по чл. 1, ал. 1 подготвят указания за общите изисквания към стратегиите, които ще се финансират по съответните програми, в т.ч. специфичните цели на програмата, към които мерките ще допринасят, допустими бенефициенти и допустими дейности, категории допустими разходи. § 4. Започналите и недовършени производства се довършват по сегашния ред. § 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение No 1 към чл. 4, ал. 2 Списък на критериите за подбор на потенциални рибарски райони за подкрепа чрез Подхода „ВОМР“ Териториалното разположение на рибарските райони е по крайбрежието на Черно море, р. Дунав и вътрешността на страната, които се отличават с висока концентрация на дейности, свързани със секторите на рибарството и аквакултурите, измерими посредством: 1. Степен на зависимост на местните жители от състоянието на секторите на рибарството и аквакултурите, измерена чрез: а) брой активни риболовни кораби, включително от дребномащабния крайбрежен риболов – 40 кораба, или б) брой на заетите в сектора на аквакултурите – 25 FTE (еквивалентни единици на заетост на пълно работно време), или в) брой риболовни кораби по р. Дунав – 40 кораба. 2. Територията, покрита от рибарските райони, трябва да покрива най-малко 400 км2, за да се осигури подходящ финансов, административен и технически капацитет, който да обезпечи Подхода „отдолу-нагоре“. 3. Населението на рибарските райони трябва да обхваща между 10 000 и 150 000 жители, което предлага достатъчна критична маса от гледна точка на човешките и икономическите ресурси. Приложение No 2 към чл. 4, ал. 3 Списък на допустимите територии по общини * Населените места на общината без града – център на общината, в строителните му граници. Приложение No 3 към чл. 4, ал. 4 Списък на общините в обхвата на селските райони на Република България
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА No 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят физиологичните норми за хранене на населението. (2) Прилагането на физиологичните норми за хранене има за цел удовлетворяване на физиологичните потребности, постигане на нормален растеж и развитие и създаване на предпоставки за дълготрайно добро здраве на населението. Чл. 2. Физиологичните норми за хранене се използват при: 1. определяне на националната политика за хранене на населението; 2. оценка на индивидуалния хранителен прием и на хранителния прием на групи от населението; 3. разработване на препоръки за здравословно хранене на индивиди и групи от населението; 4. планиране и контрол на организираното хранене на групи от населението. Чл. 3. Физиологичните норми за хранене на населението включват препоръчителни стойности за хранителен прием и препоръчителни интервали за хранителен прием. Раздел II Препоръчителни стойности за хранителен прием Чл. 4. Препоръчителните стойности за хранителен прием включват: 1. средни енергийни потребности; 2. препоръчителен хранителен прием на пълноценен белтък, въглехидрати, витамини и минерални вещества; 3. адекватен хранителен прием на пълноценен белтък, общи мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества, когато не е установен препоръчителен хранителен прием; 4. адекватен хранителен прием на електролити и вода; 5. горни граници за нерисков хранителен прием на витамини, минерални вещества и електролити. Чл. 5. (1) Средните енергийни потребности на кърмачета, деца и юноши, диференцирани по възраст, пол, ръст, телесна маса и ниво на физическа активност, са посочени в приложение No 1. (2) Средните енергийни потребности на възрастното население, диференцирани по възраст, пол, ниво на физическа активност и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 2. (3) Средните енергийни потребности по предходната алинея се отнасят за индивиди с нормална телесна маса, оценена на база индекс на телесна маса (ИТМ). Чл. 6. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на пълноценен белтък, диференцирани по възраст, пол, телесна маса и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 3. Чл. 7. (1) Препоръчителен хранителен прием и адекватен хранителен прием на мазнини и въглехидрати се определят за някои групи от населението и се диференцират по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене). (2) Адекватният хранителен прием на общи мазнини при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 31 г/ден, а за тези на възраст от 6 до 12 месеца е 30 г/ден. (3) Адекватният хранителен прием на въглехидрати при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 60 г/ден, а за тези на възраст от 6 до 12 месеца е 95 г/ден. (4) Минималният препоръчителен хранителен прием на въглехидрати за деца над 1-годишна възраст, юноши и възрастно население е 130 г/ден. (5) Минималният препоръчителен хранителен прием на въглехидрати за бременни жени е 175 г/ден, а за кърмещи жени - 210 г/ден. Чл. 8. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на мастноразтворими витамини, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 4. Чл. 9. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на водноразтворими витамини, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 5. Чл. 10. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на минерални вещества, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 6. Чл. 11. (1) Адекватният хранителен прием на електролити и вода и горните граници за нерисков прием на натрий, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 7. (2) Определените стойности за адекватен прием на вода се отнасят за общото количество вода от всички източници (питейна вода, напитки, храни), като водното съдържание на храните представлява около 20 % от тоталното количество приета вода. (3) Определеният в приложение No 7 адекватен прием на вода се отнася за температури в умерен климатичен пояс. Чл. 12. (1) Горните граници за нерисков хранителен прием за витамините А, D, Е, С, ниацин, В6 и фолат, диференцирани по възраст и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 8. (2) Горните граници за нерисков хранителен прием за минералните вещества калций, цинк, мед, йод, селен и флуор, диференцирани по възраст и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в приложение No 9. (3) Горната граница за нерисков хранителен прием на натрий, определена на 2 г/ден, отговаря на 5 г натриев хлорид (готварска сол), като 1 г натриев хлорид съдържа 0,4 г натрий. Раздел III Препоръчителни интервали за хранителен прием Чл. 13. Препоръчителните интервали за хранителен прием се определят за общ белтък, мазнини, мастни киселини и въглехидрати, както и холестерол и хранителни влакнини. Чл. 14. (1) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общ белтък, общи мазнини, мастни киселини и общи въглехидрати се определят като относителен дял от общата енергийна стойност на храната (Е%) и са посочени в приложение No 10. (2) Препоръчителният интервал за хранителен прием на общ белтък се отнася за всички възрастови групи. (3) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи мазнини и общи въглехидрати се отнасят само за възрастното население над 19-годишна възраст. Чл. 15. (1) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи мазнини при деца и юноши са: 1. от едно- до тригодишна възраст - 30 - 40 Е%; 2. от три- до седемгодишна възраст - 25 - 35 Е%; 3. от седем- до деветнадесетгодишна възраст - 25 - 30 Е%. (2) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи въглехидрати при деца и юноши са: 1. от едно- до тригодишна възраст - 45 - 60 Е%; 2. от три- до седемгодишна възраст - 50 - 65 Е%; 3. от седем- до деветнадесетгодишна възраст - 55 - 65 Е%. Чл. 16. Препоръчителните интервали за хранителен прием на холестерол и хранителни влакнини са посочени в приложение No 10. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Средна енергийна потребност” е средна стойност за хранителен енергиен прием на група здрави индивиди, който балансира енергоразхода и поддържа телесна маса, телесен състав и ниво на физическа активност, осигуряващи дълготрайно добро здраве. При деца средните енергийни потребности включват и енергията, необходима за оптимален растеж и развитие. За бременни и кърмещи жени средните енергийни потребности включват и необходимата енергия, свързана с натрупването на нови тъкани или секрецията на мляко, съответстващи на добро здраве. 2. “Препоръчителен хранителен прием” е среднодневно ниво на хранителен прием, което осигурява потребността от определено хранително вещество за почти всички (97,5 %) здрави индивиди в отделните групи, разделени по възраст, пол и физиологично състояние (бременност и кърмене). Препоръчителният хранителен прием е равен на средните потребности от хранителни вещества за групата плюс 2 стандартни отклонения. 3. “Адекватен хранителен прием” е препоръчителното среднодневно ниво на хранителен прием, определено на база научни изследвания при групи здрави индивиди, което е оценено като адекватно за всички индивиди от групата - използва се, когато не може да бъде определен препоръчителен хранителен прием. 4. “Горна граница на нерисков хранителен прием” (ГГНХП) е най-високото дневно ниво на хранителен прием, което не се свързва с неблагоприятен здравен ефект при почти всички индивиди в съответната популационна група. Ако приемът е по-висок от ГГНХП, съществува повишен риск от неблагоприятни здравни ефекти. 5. “Пълноценен белтък” е белтъкът от животински произход (яйца, месо, птици, риба, мляко, млечни продукти). 6. “Нормална телесна маса” е тази, при която индексът на телесна маса е в границите от 18,50 до 24,99. 7. “Индекс на телесна маса” е стойността на телесната маса на индивида, изразена в килограми (кг), разделена на ръста, повдигнат на квадрат, изразен в метри (м2). 8. “Препоръчителен интервал за хранителен прием” включва стойностите, които се свързват с намален риск от хронични заболявания при условие на адекватен прием на незаменими аминокиселини, незаменими мастни киселини, витамини и минерални вещества. Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание на чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква “з” от Закона за здравето и отменя Наредба No 16 от 1994 г. на Министерството на здравеопазването за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 64 от 1994 г.). § 3. Контролът по спазване на физиологичните норми за организирано хранене на групи от населението се осъществява от органите на държавния здравен контрол. Министър: Сл. Богоев Приложение No 1 към чл. 5, ал. 1 (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя) Средни енергийни потребности на кърмачета, деца и юноши Възраст Момчета Момичета ръст те- средни ръст те- средни (см) лес- енергийни (см) лес- енергийни на потребности* на потребности маса (ккал/ден) маса (ккал/ден) (кг) (кг) (кг)(кг)ниска уме- ниска уме- физи- рена физи- рена ческа физи- ческа физи- актив- ческа актив- ческа ност актив- ност актив- ност** ност 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 - 6 58,4 6,0 570 57,5 6,0 570 мес. 6 - 12 68,9 8,9 723 67,6 8,2 652 мес. 1 год. 79,0 11,2 917 77,0 10,4 846 2 год. 92,4 14,1 1175 91,2 14,0 1166 3 год. 101 16 1436 1610 100 16 1299 1441 4 год. 108 18 1506 1695 107 18 1365 1518 5 год. 114 20 1566 1769 115 20 1441 1607 6 год. 120 24 1686 1910 121 22 1496 1672 7 год. 125 25 1705 1938 124 25 1531 1714 8 год. 130 27 1754 2000 130 27 1586 1779 9 год. 136 31 1874 2147 135 30 1647 1850 10 год. 141 34 1954 2243 142 34 1735 1952 11 год. 146 37 2034 2339 148 39 1824 2055 12 год. 155 45 2305 2648 156 44 1934 2181 13 год. 160 50 2445 2811 158 49 1981 2237 14 год. 168 55 2616 3009 160 52 2005 2267 15 год. 171 60 2735 3149 162 54 2018 2285 16 год. 174 64 2825 3256 163 54 1998 2266 17 год. 176 67 2874 3318 163 54 1967 2235 18 год. 176 67 2812 3256 164 55 1958 2229 Възра- стови групи 1 - 3 год. 1175 1166 3 - 7 год. 1566 1769 1441 1607 7 - 10 год. 1754 2000 1586 1779 10 - 14 год. 2305 2648 1934 2181 14 - 19 год. 2825 3256 1998 2266 * Средните енергийни потребности са определени на база- та на реалните ръст и телесна маса (стойностите на медианите) от национални проучвания, проведени през 1998 г. и 2004 г. от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене (преобразуван в Национален център по опазване на общественото здраве, ПМС No 363 от 2004 г.) и хигиенно-епидемиологичните инспекции към Министерството на здравеопазването (преобразувани в регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, ПМС No 351 от 2004 г.). ** За осигуряване на добро здраве се препоръчва умерена физическа активност. Приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 Средни енергийни потребности на възрастно население Възраст Физическа Средни енергийни (години) активност потребности* мъже жени MДж/ ккал/ MДж/ ккал/ ден ден ден ден 1 2 3 4 5 6 19 - 30 ниска 11,3 2710 8,5 2041 денденденден 123456 19-30ниска11,327108,52041умерена*** 12,8 3071 9,7 2313 висока 14,3 3432 10,8 2586 30 - 60 ниска 10,8 2583 8,3 1988 умерена 12,2 2927 9,4 2252 12,229279,42252висока 13,7 3272 10,5 2518 60 - 75 13,7327210,52518 60-75ниска 9,1 2181 7,5 1792 9,121817,51792умерена 10,3 2472 8,5 2030 75 + ниска 8,8 2111 7,4 1764 8,821117,41764умерена 10,0 2393 8,4 1999 Бремен- ност - три- местър I +0,287 +68 II +1,1 +266 III +2,1 +496 Кърмене 0 - 6 0-6месеца +2,8 +675 6 - 12 6-12месеца +1,9 +460 * Средните енергийни потребности за съответното ниво на физическа активност (ниска, умерена, висока) се определят въз основа на средната стойност на основната обмяна за денонощието, умножена по коефициент на увеличение, съответно за: ниска физическа активност - 1,5; умерена физическа активност - 1,7; висока физическа активност - 1,9. * 1000 ккал = 4,184 МДж *** За осигуряване на добро здраве се препоръчва умерена физическа активност. Приложение No 3 към чл. 6 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на пълноценен белтък Възраст/ Телесна маса Препоръчителен пол (ТМ) (кг) хранителен прием мъж- жен- мъж- жен- мъж- жен- ки ски ки ски ки ски 0 - 6 6,0 6,0 1,52* 1,52* 9,1* 9,1* месеца 6 - 12 8,9 8,2 1,5 1,5 13,4 12,3 месеца 1 - 3 год. 13,1 12,4 1,1 1,1 14,4 13,6 3 - 7 год. 20 20 0,95 0,95 19 19 7 - 10 год. 27 27 0,95 0,95 26 26 10 - 14 год. 45 44 0,95 0,95 43 42 14 - 19 год. 64 54 0,85 0,85 54 46 19 - 30 год. 74 59 0,8 0,8 59 47 30 - 60 год. 74 59 0,8 0,8 59 47 60 - 75 год. 74 59 0,8 0,8 59 47 75+ год. 70 57 0,8 0,8 56 46 70570,80,85646 Бремен- г/кг ТМ/ден г/ден ност + добавка (три- местър) I 0,8 + 0 г/ден 47 II 1,1 + 25 г/ден 90 90 III 1,1 + 25 г/ден 90 Кърмене 0 - 6 0-6месеца 1,1 + 25 г/ден 90 6 - 12 90 6-12месеца 1,1 + 25 г/ден 90 90 Приложение No 4 към чл. 8 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на мастноразтворими витамини (среднодневно) Групи Възраст/ Вита- Вита- Вита- Вита- пол мин А мин мин Е мин (мкг мин (мкгDб (мг Кг РЕа) (мкг) алфа- (мкг) ТЕ)в Кърма- 0 - 6 мес. 375* 5* 2,7* 2* чета 0-6мес. 37552,72чета(м,ж) 6 - 12 мес. 400* 5* 2,7* 2,5* 6-12мес. 40052,72,5 (м,ж) Деца и 1 - 3 год. 400 5 6 1-3год. 4005615 юноши (м,ж) 3 - 7 год. 450 5 7 20 3-7год. 4505720 (м,ж) 7 - 10 год. 500 5 7 30 7-10год. 5005730 (м,ж) 10 - 14 год. 600 5 11 45 14 - 19 год. 800 5 15 65 10 - 14 год. 600 5 11 44 14 - 19 год. 700 5 15 54 10-14год. 60051145 14-19год. 80051565 10-14год. 60051144 14-19год. 70051554 Възрастни Мъже 19 - 30 год. 800 5 15 74 30 - 60 год. 800 5 15 74 60 - 75 год. 800 10 15 74 19-30год. 80051574 30-60год. 80051574 60-75год. 800101574 75 год. + 800 15 15 74 19 - 30 год. 700 5 15 59 30 - 60 год. 700 5 15 59 60 - 75 год. 700 10 15 59 800151574 19-30год. 70051559 30-60год. 70051559 60-75год. 700101559 75 + год. 700 15 15 59 700151559 Бременни І 18 год. 750 5 15 75051559 жени і 19 год. 800 5 15 59 80051559 Кърмещи І 18 год. 1100 5 19 110051959 жени і 19 год. 1200 5 19 59 а 120051959аРЕ - ретинол еквивалент 1 ретинол еквивалент = 1 мкг ретинол (6 мкг бета-каро- тен) = 3,33 IU витамин А. б Витамин D - представен като холекалциферол 1 мкг холекалциферол = 40 IU витамин D. в ТЕ - алфа-токоферол еквивалент 1 алфа-токоферол еквивалент = 1 мг d-алфа-токоферол = = 1,49 IU витамин Е. г Витамин К - представен като филохинон, основната фор- ма на витамин К в храните. * Адекватен хранителен прием. Приложение No 5 към чл. 9 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на водноразтворими витаминиа (среднодневно) Групи Въз- Вита- Тиа- Рибо- Ниа- Вита- Фолат Вита- раст/ мин мин фла- цин мин (мкг мин пол Сб (мг) вин (мг В6 ХФЕ)г В12 (мг) (мг) НЕ)в (мг) (мкг) 1 2 345 6789 Кърма- 0 - 6 мес. 25* 0,2* 0,3* 2* 0,1* 65* 0,4* чета (м,ж) 6 - 12 30* 0,3* 0,4* 4* 0,3* 80* 0,5* мес. (м,ж) Деца и 1 - 3 год. 30 0,5 0,5 6 0,5 160 0,9 юноши (м,ж) 3 - 7 год. 30 0,6 0,6 8 0,6 200 1,2 3-7год. 300,60,680,62001,2 (м, ж) 7 - 10 35 0,9 0,9 12 1,0 300 1,8 год. 7-10350,90,9121,03001,8год. (м,ж) 10 - 14 45 1,2 1,3 16 1,3 400 2,4 год. 14 - 19 75 1,2 1,3 16 1,3 400 2,4 год. чета 10 - 14 45 1,1 1,0 14 1,2 400 2,4 год. 14 - 19 65 1,1 1,0 14 1,2 400 2,4 год. Въз- Мъже растни 19 - 30 80 1,2 1,3 16 1,3 400 2,4 год. 30 - 60 80 1,2 1,3 16 1,3 400 2,4 год. 60 - 75 80 1,2 1,3 16 1,7 400 2,4 год. 75 + год. 80 1,2 1,3 16 1,7 400 2,4 19 - 30 70 1,1 1,1 14 1,3 400 2,4 год. 30 - 60 70 1,1 1,1 14 1,3 400 2,4 год. 60 - 75 70 1,1 1,1 14 1,5 400 2,4 год. 75 + год. 70 1,1 1,1 14 1,5 400 2,4 Бре- 85 1,4 1,4 18 1,9 600 2,6 851,41,4181,96002,6менност Кърмене 100 1,5 1,6 17 2,0 500 2,8 а Тиамин (витамин В1); рибофлавин (витамин В2); ниацин (витамин РР); фолат (фолиева киселина). б Препоръчителният прием на витамин С при пушачи е по-висок с 35 мг/ден. в НЕ - ниацин еквивалент 1 ниацин еквивалент = 1 мг ниацин или 60 мг триптофан. г ХФЕ - хранителен фолат еквивалент 1 ХФЕ = 1 мкг фолат от храната = 0,6 мкг фолат от добавки към храната или обогатени на фолат храни. * Адекватен хранителен прием. Приложение No 6 към чл. 10 Препоръчителен и адекватен хранителен прием на минерални вещества (среднодневно) Групи Калций Фос- Маг- Же- Цинк Мед Йод Се- Флуор Възраст/ (мг) фор незий ля- (мг) (мкг) (мкг) лен (мг) пол (мг) (мг) зо (мкг) (мг) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 0 - 6 мес. 210* 100* 30* 0,27а* 2* 200* 110* 10* 0,01* 6 - 12 мес. 270* 270* 53* 11 3 220* 130* 10* 0,5* 1 - 3 год. 500* 500 80 7 3 340 90 20 0,7* 3 - 7 год. 800* 550 120 10 5 440 90 30 1,0* 7 - 10 год. 1000* 700 160 10 7 500 120 30 1,5* ля-(мг)(мкг)(мкг)лен(мг)пол(мг)(мг)зо(мкг) (мг) 12345678910 0-6мес. 210100300,27а2200110100,01* 6-12мес. 27027053113220130100,5* 1-3год. 500500807334090200,7 3-7год. 80055012010544090301,0 7-10год. 1000700160107500120301,5 Мъжки пол 10 - 1300* 1250 250 11 9 700 130 40 2* 14 год. 14 - 1300* 1250 370 11 11 890 150 55 3* 19 год. 19 - 1000* 700 330 8 11 900 150 55 4* 30 год. 30 - 1000* 700 330 8 11 900 150 55 4* 60 год. 60 - 1200* 700 330 8 11 900 150 55 4* 75 год. 10-13001250250119700130402 14год. 14-130012503701111890150553 19год. 19-1000700330811900150554 30год. 30-1000700330811900150554 60год. 60-1200700330811900150554 75год.>75 год. 1200** 700 330 8 11 900 150 55 4* 700330811900150554* Женски пол 10 - 1300* 1250 250 15 8 700 130 40 2* 14 год. 14 - 1300* 1250 320 18 9 890 150 55 3* 19 год. 19 - 1000* 700 280 18 8 900 150 55 3* 30 год. 30 - 1000* 700 280 18 8 900 150 55 3* 60 год. 60 - 1200* 700 280 8 8 900 150 55 3* 10-13001250250158700130402 14год. 14-13001250320189890150553 19год. 19-1000700280188900150553 30год. 30-1000700280188900150553 60год. 60-120070028088900150553 75 год. >75 год. 1200* 700 280 8 8 900 150 55 3* 70028088900150553* Бремен- ност І 18 год. 1300125036027121000220603 1250 360 27 12 1000 220 60 3* і19 год. 100070032027111000220603 700 320 27 11 1000 220 60 3* Кърмене І 18 год. 1300* 1250 320 10 13 1300 290 70 3* 125032010131300290703і19 год. 1000 700 320 9 12 1300 290 70 3* а 7003209121300290703аНедоносените бебета и тези с ниско тегло при раж- дане (под 2500 г) се нуждаят от допълнителен прием на желязо. Адекватен хранителен прием. Приложение No 7 към чл. 11, ал. 1 Адекватен хранителен прием (АХП) на електролити и вода и горни граници за нерисков хранителен прием (ГГНХП) на електролити Групи Възраст /пол Натрий Калий Вода (г/ден) (г/ден) (л/ден) Кърма- 0 - 6 мес. (м,ж) 0,12 НО* 0,4 0,7 чета 6 - 0,40,7чета6-12 мес. (м,ж) 0,37 НО 0,7 0,8 Деца и 1 - 3 год. (м,ж) 1,0 1,5 3,0 1,01,53,01,3 юноши 3 - 7 год. (м, ж) 1,2 1,9 3,8 1,7 7 - 1,21,93,81,7 7-10 год. (м,ж) 1,3 2,0 4,0 2,0 10 - 14 год. 1,5 2,0 4,5 2,4 14 - 19 год. 1,5 2,0 4,7 3,3 10 - 14 год. 1,5 2,0 4,5 2,1 14 - 19 год. 1,5 2,0 4,7 2,3 1,32,04,02,0 10-14год. 1,52,04,52,4 14-19год. 1,52,04,73,3 10-14год. 1,52,04,52,1 14-19год. 1,52,04,72,3 Възра- Мъже стни 19 - 30 год. 1,5 2,0 4,7 3,7 30 - 60 год. 1,5 2,0 4,7 3,7 60 - 75 год. 1,3 2,0 4,7 3,7 19-30год. 1,52,04,73,7 30-60год. 1,52,04,73,7 60-75год. 1,32,04,73,7 75 + год. 1,2 2,0 4,7 3,7 19 - 30 год. 1,5 2,0 4,7 2,7 30 - 60 год. 1,5 2,0 4,7 2,7 60 - 75 год. 1,3 2,0 4,7 2,7 1,22,04,73,7 19-30год. 1,52,04,72,7 30-60год. 1,52,04,72,7 60-75год. 1,32,04,72,7 75 + год. 1,2 2,0 4,7 2,7 1,22,04,72,7 Бремен- 1,5 2,0 4,7 1,52,04,73,0 ни жени Кърме- 1,5 2,0 5,1 1,52,05,13,8 щи жени * НО - не е определена. Приложение No 8 към чл. 12, ал. 1 Горни граници за нерисков дневен хранителен прием на витамини Групи Вита- Вита- Вита- Вита- Ниацин Вита- Фолат /пол мин мин мин мин (мг) мин (мкг А D Е С В6 ХФЕ) (мкг (мкг) (мг (мг) нико- нико- (мг) РЕ) алфа- тинова тина- ТЕ)а кисе- мид лина (мг) (мг) мидлина(мг) (мг) Деца (м,ж) - 3 год. 800 25 100 400 2 150 5 200 3 - 1100 25 120 650 3 220 7 300 7 год. 7 - 1500 25 160 800 4 350 10 400 10 год. 10 - 2000 50 220 1200 6 500 15 600 14 год. 14 - 2600 50 260 1800 8 700 20 800 19 год. Възрастни (м,ж) і 19 год. 3000* 50 300 2000 10 900 25 1000 Бремен- ност І 18 год. 2600 50 260 1800 НО НО 25 800 і 19 год. 3000 50 300 2000 25 1000 Кърмене І 18 год. 2600 50 260 1800 НО НО** 25 800 і 19 год. 3000 50 300 2000 25 1000 * От всички източници (натурални хранителни източ- ници, добавки към храната, обогатени на витамини храни). НО - не е определена. * Определената горна граница не се отнася за жени в менопауза, при които се установява риск за фракту- ри на костите при прием над 1500 мкг РЕ. а ТЕ - алфа-токоферол еквивалент 1 алфа-токоферол еквивалент = 1 мг d-алфа-токо- ферол = 1,49 IU витамин Е. Приложение No 9 към чл. 12, ал. 2 Горни граници за нерисков дневен хранителен прием на минерални вещества* Групи/ Калций Цинк Мед Йод Селен Флуор възраст (мг) (мг) (мкг) (мкг) (мкг) (мг) Деца и юноши 1 - 3 год. НО** 7 1000 200 60 1,3 3 - 7 год. НО 10 2000 250 90 2,0 7 - 10 год. НО 13 3000 300 130 2,2 10 - 14 год. НО 18 4000 450 200 10 14 - 19 год. НО 22 224000 500 250 10 10 Възрастни і 19 год. 2500 25 5000 600 300 10 Бременност І 18 год. 2500 22 4000 500 250 10 і 19 год. 2500 25 5000 600 300 10 Кърмене І 18 год. 2500 22 4000 500 250 10 і 19 год. 2500 25 5000 600 300 10 * От всички източници (натурални хранителни източ- ници, вода, добавки към храната, обогатени на мине- рали храни). ** НО - не е определена. Приложение No 10 към чл. 14, ал. 1 и чл. 16 Препоръчителни интервали за прием на общ белтък, общи мазнини, мастни киселини, общи въглехидрати, холестерол и хранителни влакнини Хранителни вещества Препоръчителен интервал Общ белтък (Е%) 10 - 15 10-15 Общи мазнини (Е%) 15 - 30 15-30 • наситени мастни киселини (Е%) < 10 • полиненаситени мастни 6 - 10 киселини (Е%) - n-6 полиненаситени мастни 5 - 8 киселини (Е%) - n-3 полиненаситени мастни 1 - 2 киселини (Е%) • мононенаситени мастни * киселини (Е%) • транс-мастни киселини (Е%) < 1 Общи въглехидрати (Е%) 55 - 75 55-75• добавена захар (Е%) < 10 Холестерол (мг/ден) < 300 Хранителни влакнини • ненишестени полизахариди (г/ден) > 20 общи влакнини (г/ден) > 25 * Е % - относителен дял от общата енергийна стой- ност на храната. ** Изчислява се разликата (E%): общи мазнини - (на- ситени мастни киселини + полиненаситени мастни киселини + транс-мастни киселини).
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 101 от 21 август 2006 г. за фуражните добавки МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НАРЕДБА No 101 от 21 август 2006 г. за фуражните добавки Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. функционалните групи към категориите фуражни добавки, които могат да се използват при производството на фуражи; 2. условията за употреба на разрешените фуражни добавки; 3. специфичните критерии и изисквания за чистота на фуражните добавки; 4.специфичните условия и изисквания за получаване на разрешение за употреба на фуражни добавки, както и за разширяване обсега на употреба на вече разрешена добавка; 5. информацията, свързана с фуражните добавки, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху опаковката (етикетите) на фуражите, в които те са вложени; 6. процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на фуражните добавки. Чл. 2. Тази наредба не се прилага за: 1. технологичните спомагателни вещества; 2. ветеринарномедицинските продукти, с изключение на кокцидиостатици и хистомоностатици, използвани като фуражни добавки. Глава втора ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА НА ФУРАЖНИТЕ ДОБАВКИ Раздел I Пускане на пазара, преработка и употреба Чл. 3. Разрешени са пускането на пазара, преработката и употребата на фуражни добавки, които: 1. са включени в регистъра на ЕС на разрешените за употреба фуражни добавки; 2. се употребяват в съответствие с условията, определени в разрешителното, получено от Европейската комисия, включително общите условия, посочени в чл. 8; 3. са етикетирани и опаковани в съответствие с изискванията на глава трета. Чл. 4. (1) Министърът на земеделието и горите може да разреши за извършване на експерименти с научна цел употребата като добавка на вещества, които не са включени в регистъра на ЕС на разрешените за употреба фуражни добавки, с изключение на антибиотици, при условие че експериментите се провеждат в съответствие с принципите и условията по тази наредба. (2) Производителите и вносителите подават заявление за разрешаване на добавка за експериментални цели до Националната служба по зърното и фуражите (НСЗФ). (3) Производителите и вносителите прилагат към заявлението по ал. 2 документи, включващи обща информация за добавката, технологична карта на добавката, микробиологични, токсикологични изследвания на добавката и методи за изследване на фуражната добавка. (4) Националната служба по зърното и фуражите изготвя становище по представените документи в 20-дневен срок. (5) Въз основа на изготвеното становище НСЗФ прави предложение до министъра на земеделието и горите за издаване на разрешение по ал. 1 или за мотивиран писмен отказ. Чл. 5. Животни, участвали в експериментите, могат да бъдат използвани за производството на храни, ако компетентните органи установят, че няма да има неблагоприятни последствия върху здравето на хората, здравето на животните или околната среда. Чл. 6. Фуражните добавки от категориите зоотехнически добавки, кокцидиостатици и хистомоностатици и добавките, съставени, съдържащи или произведени от генетично модифицирани организми, се пускат за първи път на пазара само от притежателя на разрешението или от изрично упълномощен негов представител. Чл. 7. (1) Смесването на фуражни добавки с цел продажба на краен потребител се разрешава само при условие, че са спазени условията за употреба, определени в индивидуалните разрешения за всяка една от добавките. (2) Не се изисква разрешение по ал. 1 за премикси, получени на основата на разрешени за употреба фуражни добавки. Чл. 8. (1) Ако субстанцията, разрешена като фуражна добавка, съществува и в естествено състояние в някои съставки на фуража, сумата от добавените и естествено съществуващите елементи не може да надвишава максималните количества, предвидени в разрешението. (2) Смесването на две и повече фуражни добавки при производството на премикси и фуражи е допустимо при спазване на тяхната физикохимична и биологична съвместимост. (3) Допълващите фуражи не могат да имат съдържание на добавки, което превишава определеното за пълноценните фуражи. (4) Премиксите, съдържащи добавки за силаж, следва да бъдат изрично обозначени, като думите “добавки за силаж” са ясно посочени върху етикета след думата “ПРЕМИКС”. Раздел II Категории фуражни добавки Чл. 9. (1) В зависимост от функциите и свойствата си фуражните добавки се разпределят в следните категории: 1. технологични; 2. сетивни (сензорни); 3. хранителни; 4. зоотехнически; 5. кокцидиостатици и хистомоностатици. (2) Фуражните добавки, посочени в ал. 1, се разпределят в една или повече функционални групи в зависимост от тяхната основна функция или функции при спазване на изискванията, определени в приложение No 1. Чл. 10. (1) Фуражни добавки от категориите зоотехнически, кокцидиостатици и хистомоностатици и добавките, попадащи под разпоредбите за продажба на продукти, съставени, съдържащи или произведени от генетично модифицирани организми (ГМО), могат да бъдат пускани за първи път на пазара само от лицето, собственик на разрешението, или от изрично упълномощен негов представител. (2) Фуражните добавки се предлагат на потребителя само предварително опаковани и етикетирани. Раздел III Статут на съществуващи добавки Чл. 11. (1) След като дадена фуражна добавка е била разрешена, всяко лице, което пуска на пазара или употребява това вещество, или фураж, в който то е било включено, спазва всички условия и ограничения, наложени относно пускането на пазара и употребата на фуражната добавка или фуражите, които я съдържат. (2) Когато изискванията за наблюдение са били наложени на притежателя на разрешението, то й гарантира, че е извършил наблюдение и предоставя доклад на Европейската комисия в съответствие с разрешението. Притежателят на разрешението незабавно съобщава на Европейската комисия всяка нова информация, която би могла да окаже влияние върху оценяването на безопасността при използването на фуражната добавка, по-специално към здравето на определени категории животни. Раздел IV Подновяване, изменение и прекратяване на разрешенията Чл. 12. (1) Лицата, които искат да получат разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за фуражите, подават заявление до Европейската комисия. (2) Към заявлението се прилагат документи, включващи информацията и резултатите от изследвания, посочени в приложение No 2. (3) Изследванията по ал. 2 се извършват съгласно методологията, описана в приложение No 3. Чл. 13. (1) Разрешенията, получени по реда на Регламент 1831/2003, се подновяват през период 10 години. Заявлението за подновяване се изпраща на Европейската комисия не по-късно от една година преди датата на изтичане на срока на разрешението, като: 1. когато разрешението не е издадено на определен титуляр, всяко лице, което първо пуска на пазара фуражна добавка или всяка заинтересована страна, подала заявление до комисията, се счита за заявител; 2. когато разрешението е издадено на определен титуляр, той може да разреши на други лица да ползват фуражната добавка; ако лицата подадат заявление до Европейската комисия, се считат за заявители. (2) Едновременно със заявлението кандидатът изпраща до Европейския орган по безопасност на храните следните документи и допълнителна информация: 1. копие на разрешението за пускане на пазара на фуражната добавка; 2. доклад за резултатите от наблюдението (мониторинга) след пускането на пазара, ако такива изисквания за мониторинг са включени в разрешението; 3. информация относно оценяването на безопасността при употребата на фуражната добавка и рисковете за животните, хората или околната среда, свързани с фуражната добавка; 4. при необходимост предложение за изменение и допълнение на условията на първоначалното разрешение. (3) Към документите по ал. 2 кандидатът прилага и посочените в чл. 14, ал. 2 от Закона за фуражите документи и допълнителна информация. (4) Когато комисията не е взела решение относно подновяването на разрешението, преди датата на изтичане срока на разрешението, срокът на разрешаване на продукта автоматично се продължава, докато комисията вземе решение. (5) Информацията относно продължаване срока на разрешението се прави обществено достояние в Регистъра на ЕС на разрешените за употреба фуражни добавки. Чл. 14. (1) Разрешенията, получени по реда на Регламент 1831/2003, се изменят или прекратяват от Европейската комисия по предложение на Европейския орган по безопасност на храните. (2) Заявителят може да подаде заявление до Европейската комисия за промяна на сроковете на разрешението. Към заявлението се прилагат документи, които обосновават искането. (3) Европейският орган по безопасност на храните изготвя становища по предложенията и заявленията по ал. 1 и 2, които се правят обществено достояние в Регистъра на ЕС на разрешените за употреба фуражни добавки. (4) Европейската комисия уведомява НСЗФ и/или заявителя за решенията, които е взела по ал. 1 и 2. Глава трета ЕТИКЕТИРАНЕ И ОПАКОВАНЕ Раздел I Етикетиране и опаковане на фуражните добавки и премикси Чл. 15. (1) Фуражните добавки и произведените от тях премикси се пускат на пазара и се използват само от производители и търговци, регистрирани или одобрени по реда на чл. 15 от Закона за фуражите (ДВ, бр. 55 от 2006 г.). (2) Фуражните добавки и премиксите се пускат на пазара в затворени опаковки. (3) Опаковките за фуражните добавки и премиксите се използват еднократно. (4) Етикетът върху опаковката на фуражната добавка или премикс от добавки задължително съдържа информация, нанесена по видим, ясно четлив и неизтриваем начин, написана и на български език. (5) Етикетът по ал. 4 следва да съдържа следната информация: 1. специфичното наименование на фуражната добавка съгласно разрешението, предшествано от наименованието на функционалната група, такава, каквато е посочена в разрешението; 2. име и адрес на предприятието, отговарящо за верността на нанесените данни; 3. нетно тегло, определено в единици маса или в единици обем, когато се отнася до течни фуражни добавки или премикси; 4. регистрационния номер или идентификационния номер, даден на предприятието или на търговеца; 5. упътвания за употреба и препоръки за безопасност по отношение на употребата и където е необходимо, специфичните изисквания, посочени в разрешението, включително вида и категориите на животните, за които фуражната добавка или премиксът са предназначени; 6. номер на партидата и дата на производство; 7. срок на годност. (6) Производителите и търговците са длъжни върху опаковките или съдовете да предоставят следната информация: 1. за зоотехнически добавки, кокцидиостатици и хистомоностатици: а) дата на изтичане срока на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство; б) указания за употреба; в) концентрацията; 2. за ензими в допълнение към информацията по т. 1: а) специфичното наименование на активното вещество или вещества в съответствие с тяхната ензимна активност съгласно даденото разрешение; б) идентификационния номер IUB (International Union of Biochemistry); в) единиците за ензимна активност (единици за ензимна активност за грам или единици за ензимна активност за милилитър); 3. за микроорганизми: а) дата на изтичане срока на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство; б) указанията за употреба; в) идентификационен номер на щама; г) брой единици, образуващи колонии, за g (CFU/g); 4. за хранителни добавки: а) съдържание на активното вещество; б) дата на изтичане срока на годност или срок на съхранeние, считано от датата на производство; 5. за технологични и сензорни добавки, с изключение на ароматизиращите вещества - съдържание на активното вещество; 6. за ароматизиращи вещества - количество на влагане в премиксите. Чл. 16. (1) За ароматизиращите вещества списъкът на добавките може да бъде заменен с думите “смеси от ароматизиращи вещества”. (2) За ароматизиращи вещества, които са предмет на количествено ограничение, когато се използват във фуражи или в питейна вода, ал. 1 не се прилага. Чл. 17. (1) Премиксите, съдържащи фуражни добавки, се пускат на пазара само с ясно видими, четливи и неизтриваеми означения върху опаковките или съдовете, написани и на български език. (2) Наименованието “ПРЕМИКС” се изписва с главни букви ясно върху етикета, а веществото, което се използва като пълнител, се декларира. Чл. 18. (1) Комбинираните фуражи, съдържащи фуражни добавки, се пускат на пазара с ясно видими, четливи и неизтриваеми означения, написани на български език. (2) Етикетът включва данни за: 1. кокцидиостатици, растежни стимулатори и други лекарствени вещества: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение; съдържание на активно вещество и срок на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство; идентификационния номер на предприятието; 2. витамин Е: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение, съдържание на алфа-токофероли, срок на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство; 3. витамини А и D: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение, съдържание на активно вещество, срок на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство; 4. мед: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение и съдържание на мед; 5. микроелементи, различни от мед и витамини, различни от витамини А, D и Е, провитамини и добавки с подобен ефект, ако тези субстанции могат да бъдат количествено определени чрез официални методи за анализ; ако няма такива - чрез валидирани научни методи за анализ; в тези случаи се посочват: а) микроелементите, различни от мед: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение и съдържание на съответния микроелемент; б) витамините, различни от витамини А, D и Е, провитамините и добавките, с подобен ефект: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение, съдържанието на активно вещество и срокът на годност или срокът на съхранение, считан от датата на производство; 6. багрилни вещества, включително пигменти: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение и думата “багрило”; 7. консерванти: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение и думата “консервант”; 8. ензими: специфичното наименование или наименования на активното вещество или вещества съгласно даденото разрешение, ензимната активност/активности, идентификационен номер по IUB, единиците за ензимна активност (единици за ензимна активност за килограм или единици за ензимна активност на литър), регистрационен номер на добавката, срок на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство, обозначаване на специфични важни характеристики, дължащи се на процеса на производство, в съответствие с разпоредбите по отношение на етикетирането в разрешението на добавката; 9. микроорганизми: идентификация на щама или щамовете съгласно даденото разрешение, номер на щама, брой единици, образуващи колонии (CFU/kg) и срок на годност или срок на съхранение, считан от датата на производство, обозначаване на специфични важни характеристики, дължащи се на процеса на производство, в съответствие с разпоредбите по отношение на етикетирането в разрешението на добавката; 10. антиоксиданти: специфичното наименование на фуражната добавка съгласно даденото разрешение и думата “антиоксидант”. (3) Като допълнение на данните по ал. 2 етикетът трябва да включва и данни за правилната употреба на фуража, посочени в разрешението на фуражната добавка. (4) За верността на данните по ал. 2 и 3 отговорност носи производителят, търговецът или вносителят. (5) Когато срокът на годност на включените фуражни добавки е различен, се посочва само срокът, който изтича пръв. (6) Когато фуражите са в насипно състояние, данните по ал. 2 се вписват в придружаващия партидата документ. Съставителят на документа отговаря за верността на данните. (7) Върху опаковките на храните за домашни любимци с нетно тегло до 10 kg, съдържащи добавки от групите на оцветители, консерванти или антиоксиданти, се поставят надписи “оцветител”, “консервант” или “антиоксидант” и при поискване купувачът се информира по подходящ начин. Чл. 19. Приема се, че означените данни за съдържанието на фуражните добавки са верни при установяване на отклонения не повече от: 1. до 0,5 единици (1 mg,1000 mg, 1000 IE), около 40%; 2. от 0,5 до 1,0 единици, около 0,2 единици; 3. от 1,0 до 50 единици, около 20%; 4. от 50 до 100 единици, около 10 единици; 5. от 100 до 500 единици, около 10%; 6. от 500 до 1000 единици, около 50 единици; 7. над 1000 единици, около 5%. Раздел II Поверителност на информацията Чл. 20. (1) Заявителят, подал заявление и документи за разрешаване на фуражна добавка по реда на Закона за фуражите, може да посочи информацията, която може да се третира като поверителна. (2) Всички длъжностни лица, които имат достъп до информацията по ал. 1, са длъжни да запазват нейната поверителност. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато заявителят е оттеглил подаденото заявление. Чл. 21. Не може да бъдат считани като поверителни: 1. наименованието и съставът на фуражната добавка и когато е необходимо - означението на производствения щам; 2. физикохимичните и биологичните характеристики на фуражната добавка; 3. заключенията на резултатите от проучването относно въздействията на фуражната добавка върху здравето на хората и животните и върху околната среда; 4. заключенията, свързани с резултатите от проучването относно въздействията на фуражната добавка върху характеристиките на продуктите от животински произход и техните хранителни свойства; 5. методите за откриване и идентифициране на фуражната добавка и когато е подходящо - изискванията за мониторинг и резюме на резултатите от мониторинга. Чл. 22. (1) Научните данни и другата информация, съдържащи се в досието към заявлението и изисквани съгласно Закона за фуражите, не могат да бъдат използвани в полза на друг заявител за период 10 години, считано от датата на разрешаването, освен ако другият заявител се е споразумял с титуляря на разрешението, че такива данни и информация могат да бъдат използвани. (2) Периодът, посочен в ал. 1, се продължава с една година за всяка нова употреба на добавката, която е била разрешена за други видове и категории животни. (3) Заявителят и предишният заявител предприемат всички необходими стъпки, за да стигнат до споразумение относно разделеното използване на информацията, за да не извършват отново токсикологични тестове върху гръбначни животни. (4) В случай че не се постигне споразумение за разделено използване на информацията, Европейската комисия може да реши да разгласи необходимата информация, за да се избегне повторно извършване на токсикологични тестове върху гръбначни животни. (5) В рамките на 10-годишния период резултатите от цялата или от част от оценката, извършена въз основа на научните данни и информацията, съдържащи се в досието към заявлението, могат да бъдат използвани от Европейския орган по безопасност на храните в полза на друг заявител. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Комбинирани фуражи” са: смесите от фуражни суровини със или без фуражни добавки, предназначени за хранене на животните през устата в качеството им на пълноценни или допълващи фуражи. 2. “Мониторинг” е извършването на поредица планирани наблюдения или измервания с цел да се установи степента на спазване на нормативните изисквания. 3. “Премикси” са смесите от фуражни добавки или смесите от една или повече фуражни добавки с фуражни суровини или вода, използвани като пълнители, които не са предназначени за директно хранене на животните. 4. “Първо пускане на пазара” - първоначалното пласиране на пазара на дадена добавка след нейното производство, внос или влагането й във фуража. 5. “Фуражи” (или “фуражни продукти”) означава всяко вещество или продукт, включително фуражните добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата. 6. “Фуражни добавки” са естествените или синтетичните вещества, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като суровина за производство на фуражи, независимо от това, дали имат хранителни свойства, и които се добавят по технологични съображения към фуража при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението му и остават като негова съставка. 7.“Фуражни суровини” са: а) продукти от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани; б) продукти от растителен или животински произход, получени след индустриална преработка; в) органични или неорганични вещества, независимо от това, дали съдържат фуражни добавки, предназначени за хранене на животни директно или след преработка - като съставки на комбинирани фуражи или като пълнители на премикси. 8. “Хигиена на фуражите” е съвкупността от всички мерки и условия, необходими за контрол на опасностите и за гарантиране пригодността на фуража за консумация от животните, отчитайки нейното предназначение. 9. “Пълноценни фуражи” са смесите от фуражни суровини, които поради своя състав са достатъчни, за да осигурят дневната дажба на едно животно. 10. “Допълващи фуражи” са смесите от фуражи, съдържащи висок процент от някои вещества, които осигуряват дневната дажба само ако са прибавени към други фуражи. 11. “Дневна дажба” е средното количество фураж (изчислено при съдържание на влага 12%), предназначено за едно животно и съобразено с вида, възрастта, продуктивността и физиологичното му състояние. 12. “Селскостопански животни” са животните, принадлежащи към видовете обичайно изхранвани, отглеждани или консумирани от човека. 13. “Микроорганизми” са микроорганизмите, образуващи колонии. 14. “Технологични спомагателни вещества” - всяко вещество, което не се консумира като фураж само по себе си, умишлено се използва при преработката на фуражите или фуражните суровини, за да се изпълни дадена технологична цел по време на обработката или преработката, което може да има за резултат неумишлено, но технологично неизбежно наличие на остатъците от веществото или неговите деривати в крайния продукт, при условие че тези остатъчни вещества не се отразяват неблагоприятно върху здравето на хората, здравето на животните или околната среда и нямат никакви технологични последици върху готовия фураж. 15. “Антимикробни вещества” - веществата, които са произведени по синтетичен или по естествен начин, използвани са да убиват или възпрепятстват растежа на микроорганизмите, включително бактерии, вируси или гъбички, или на паразити, по-специално протозои. 16. “Антибиотици” - са веществата, които са произведени от или произлизат от даден микроорганизъм, който разрушава или възпрепятства растежа на други микроорганизми. 17. “Кокцидиостатици” и “хистомоностатици” са вещества, които са предназначени да убиват или задържат протозои. 18. “Максимално допустими концентрации нежелани вещества” са хигиенните норми за НВП, чиито концентрации са определени в mg/kg (ppm), отнесени към масата на фуража при 12% влага. 19. “Европейски орган по безопасност на храните” - органът, създаден по чл. 22 на Регламент 178/2002, определящ общите принципи и изисквания по безопасността на храни и фуражи - предоставя научни съвети и оказва научна и техническа помощ на законодателството по безопасност. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Всяка фуражна добавка, която е била разрешена за използване в съответствие с изискванията на Наредба No 3 от 2001 г. за фуражните добавки (ДВ, бр. 8 от 2001 г.), включително уреята и нейните производни, всяка аминокиселина или сол на аминокиселина или аналогично вещество съгласно приложение No 4 от Наредба No 4 от 2001 г. за обращение на фуражните суровини, се пуска на пазара и използва при спазване на следните условия: 1. в срок една година след влизането в сила на наредбата лицата, които първи пускат на пазара фуражна добавка, или други заинтересовани страни съобщават този факт на Европейската комисия; документите и информацията, посочени в чл. 14, ал. 2 от Закона за фуражите, се изпращат на Европейския орган по безопасност на храните; 2. заявлението по чл. 14, ал. 1 от Закона за фуражите се подава най-късно една година преди изтичане срока на разрешението, дадено в съответствие с Наредба No 3 от 2001 г. за фуражните добавки и най-късно в срок 7 години след влизането в сила на тази наредба; 3. когато разрешението не е предоставено на титуляр, всяко лице, което внася или произвежда фуражни добавки, или всяка друга заинтересована страна подава на Европейската комисия информацията по чл. 14, ал. 2 или в заявлението по чл. 14, ал. 1 от Закона за фуражите; 4. вещества, микроорганизми и препарати, използвани като добавки за силаж, могат да бъдат предлагани на пазара и използвани, при условие че се спазват разпоредбите, посочени в предходните точки; за тези вещества крайният срок за подаване на заявление, посочен в т. 3, е 7 години след влизането в сила на наредбата. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за фуражите и отменя Наредба No 3 от 2001 г. за фуражните добавки (ДВ, бр. 8 от 2001 г.). § 4. Контролът по изпълнението по тази наредба се възлага на изпълнителния директор на Националната служба по зърното и фуражите. За министър: Б. Абазов Приложение No 1 към чл. 9, ал. 2 Групи фуражни добавки 1. В категорията “технологични добавки” са включени следните функционални групи: (а) консерванти: вещества или микроорганизми, които предпазват фуража от влошаване на качеството, причинено от микроорганизми или техните метаболити; (б) антиоксиданти: вещества, които удължават трайността на фуражите и фуражните суровини при съхранение, предпазвайки ги от влошаване на качеството, причинено от окисляване; (в) емулгатори: вещества, които улесняват процеса на хомогенизиране на две или повече несмесващи се фази при производството на фуражи; (г) стабилизатори: вещества, които улесняват поддържането на физикохимичното състояние на фуражите; (д) сгъстители: вещества, които увеличават вискозитета на фуражите; (е) желиращи агенти: вещества, които придават структура (текстура) на фуража посредством образуването на гел; (ж) свързващи вещества: вещества, които увеличават тенденцията на частиците на фуражите да прилепват; (з) вещества за контрол на радиоизотопното замърсяване: вещества, които премахват абсорбирането на радиоизотопи или насърчават тяхното изхвърляне (екскретиране); (и) противослепващи прибавки: вещества, които намаляват тенденцията на отделните частици във фуража да прилепват; (й) регулатори на киселинността: вещества, които регулират рН във фуражите; (к) добавки за силаж: вещества, включително ензими и микроорганизми, които са предназначени да бъдат включени във фуражните храни, за да се подобри производството на силаж; (л) денатуриращи вещества: вещества, използвани при производството на фуражи, позволяват идентифицирането на произхода на специфични храни или фуражни суровини. 2. В категорията “сетивни (сензорни) добавки” са включени следните функционални групи: (а) оцветители (багрилни вещества): 1) вещества, които придават или възстановяват цвета на фуражите; 2) вещества, влагани във фуражи за изхранване на животни, придават цвят на храните от животински произход; 3) вещества, които влияят благоприятно върху оцветяването на декоративни риби или птици; (б) ароматизиращи вещества: вещества, включването на които във фуражите подобрява аромата или вкуса им. 3. В категорията “хранителни добавки” са включени следните функционални групи: (а) витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които имат подобен ефект; (б) смеси на елементи с микроконцентрация; (в) аминокиселини, техните соли и аналози; (г) урея и нейните деривати. 4. В категорията “зоотехнически добавки” са включени следните функционални групи: (а) подобрители, увеличаващи смилаемостта на храната: вещества, използвани във фуража на животните, увеличават смилаемостта на храната; (б) стабилизатори на чревната флора: микроорганизми или други химически дефинирани вещества, които се използват във фуража на животните, имат положителен ефект върху чревната флора; (в) вещества, които оказват благоприятно влияние върху околната среда; (г) други зоотехнически добавки. Приложение No 2 към чл. 13, ал. 2 Информация и резултати от изследвания, необходими за разрешаване на нова фуражна добавка или нова употреба на разрешена фуражна добавка Тези указания са предназначени за ръководство при създаване на документация за веществата и препаратите, предложени за разрешаване като добавки в продукти за хранене на животни. Представените документи трябва да дават възможност за оценяване на добавките въз основа на съвременното състояние на познанията и за установяване на тяхното съответствие с изискванията по чл. 3. Към всяка заявка за утвърждаване на добавка или за нова употреба на добавка трябва да бъде приложена документация, която включва изчерпателни доклади, представени номерирани по следния ред. Обясняват се причините за липсата на данни по определени въпроси. Публикациите, които са цитирани, се прилагат. Докладите за експериментите включват плана и справочния номер на експеримента, подробно описание на изпитванията, резултатите и техния анализ, а също името, адреса и подписа на лицето, отговорно за изследванията. Към докладите се прилага заявление от лице, отговорно за добра лабораторна практика. Производителите и вносителите представят в ГДКФ информация и резултати от изследвания по всички посочени въпроси, а при необходимост може да бъде искана допълнителна информация. Предоставят се изследвания за установяване идентичността, условията за употреба, физикохимичните свойства, методите за определяне и ефикасността на добавките, а също така за техния метаболизъм, биологичните и токсикологичните ефекти върху опитните видове. Структура на информацията: 1. Идентичност на добавките 1.1. Предложени собствени названия. 1.2. Тип на добавката в съответствие с нейната главна функция (напр. кокцидиостатик, хистомоностатик, консервант и т. н.). 1.3. Физично състояние, размер на частиците. 1.4. Качествен и количествен състав (активна субстанция, други компоненти. 1.5. Производствен процес, вкл. всички специфични производствени процедури. 2. Спецификации, отнасящи се до активната субстанция 2.1. Видово название, химично название по номенклатурата на IUPAC, други видови названия и съкращения. Номер по Chemical Abstracts Service (CAS). 2.2. Емпирична и структурна формула, молекулно тегло. Ако активната субстанция е ферментационен продукт, качествен и количествен състав на главните компоненти. 2.3. Степен на чистота. Количествен и качествен състав на примесите. 2.4. Електростатични свойства, точка на топене, точка на кипене, температура на разграждане, плътност, налягане на парите, разтворимост във вода и в органични разтворители, мас- и абсорбционен спектър и всякакви други определяеми физически свойства. 2.5. Процеси на производство и пречистване. Вариране в състава на партидите при производствения процес. Забележка. Ако активната субстанция представлява смес от химично дефинируеми активни компоненти, главният компонент трябва да бъде описан отделно и да се дадат съотношенията в сместа. 3. Физикохимични и технологични свойства на добавката 3.1. Стабилност при излагане на атмосферни фактори (светлина, температура, влага, кислород и т. н.). 3.2. Стабилност при приготвяне на премикси и на продукти за изхранване на животни, в частност стабилност при нагряване, налягане и влага. Възможни продукти на разграждане. 3.3. Стабилност при съхранението на премиксите и на продуктите за изхранване на животни (време за съхранение). 3.4. Други определяеми физикохимични и технологични свойства като възможност за получаване на хомогенни смеси в премиксите и в продуктите за изхранване на животни, прахообразуващи свойства. 3.5. Физикохимични взаимодействия (несъвместимост с продукти за изхранване на животни, с други добавки или с лекарствени препарати и др.). 4. Условия за използване на добавките 4.1. Предложена употреба при изхранването на животни (видове или категория на животните, категория на продуктите за изхранване на животни, продължителност на предписанието, постапликационен период и др.). 4.2. Противопоказания. 4.3. Предлагаеми концентрации в премиксите и продуктите за изхранване на животни (изразени като тегловен процент на активната субстанция за премиксите и като mg/kg за продуктите за изхранване на животни). 4.4. Други известни приложения на активната субстанция или на препарата (в добавки за храна, в хуманната или ветеринарната медицина, в селското стопанство и др.). За всяко приложение да се дадат собствени названия, показания и противопоказания. 4.5. Ако е необходимо, мерки за предотвратяване на риска и начини за предпазване по време на производство и манипулиране. 5. Методи за контрол 5.1. Описание на използваните методи за определяне на данните, изброени в т. 1.4, 2.3, 2.4, 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 и 4.3. 5.2. Описание на качествените и количествените аналитични методи за рутинен контрол на добавките в премиксите и продуктите за изхранване на животни. 5.3. Описание на качествените и количествените аналитични методи за определяне на остатъчните концентрации на добавките в животинската продукция. Забележка. Описаните методи трябва да бъдат придружени от информация за процента на възстановяване, специфичността, чувствителността, за възможните смущения, за ограниченията в определянето, за възпроизводимостта и за метода за отбор на пробите. Трябва да има достъп до стандарти за сравнение от препарата и от активната субстанция. Всяка документация трябва да съдържа резюме. Документацията, отнасяща се до антибиотици, кокцидиостатици и други лекарствени субстанции и растежни стимулатори, се придружава от монография, съставена в посочената по-долу форма. Форма на монографията 1. Идентичност на добавките 1.1. Тип на добавката в съответствие с нейната главна функция (напр. антибиотик, кокцидиостатик, хистомоностатик, растежен стимулатор и др.). 1.2. Физично състояние, размер на частиците. 1.3. Качествен и количествен състав (активна субстанция, други компоненти, онечиствания). 1.4. Възможни специфични процеси. 2. Спецификации, отнасящи се до активната субстанция 2.1. Видово название, химично название по номенклатурата на IUPAC, други видови названия и съкращения. Номер по Chemical Abstracts Service (CAS). 2.2. Емпирична и структурна формула, молекулно тегло. Ако активната субстанция е ферментационен продукт, качествен и количествен състав на главните компоненти. 2.3. Степен на чистота. Качествен и количествен състав на примесите. 2.4. Определяеми физични свойства като: електростатични свойства, точка на топене, точка на кипене, температура на разграждане, плътност, налягане на парите, разтворимост във вода и в органични разтворители, абсорбционен спектър и др. Забележка. Ако активната субстанция представлява смес от химично дефинируеми активни компоненти, главният компонент трябва да бъде описан отделно и да се дадат съотношенията в сместа. 3. Физикохимични и технологични свойства на добавката 3.1. Стабилност при излагане на атмосферни фактори (напр. светлина, температура, влага, кислород). 3.2. Стабилност при приготвяне на премикси и на продукти за изхранване на животни, в частност стабилност при нагряване, налягане и влага. Възможни продукти на разграждане. 3.3. Стабилност при съхранението на премиксите и на продуктите за изхранване на животни (време за съхранение). 3.4. Други определяеми физико-химични и технологични свойства като: възможност за получаване на хомогенни смеси в премиксите и в продуктите за изхранване на животни, прахообразуващи свойства. 3.5. Физико-химични взаимодействия (несъвместимост с продукти за изхранване на животни, с други добавки или с лекарствени препарати и др.). 4. Методи за контрол 4.1. Описание на използваните методи за определяне на данните, изброени в т. 1.3, 2.3, 2.4, 3.1, 3.2, 3.3 и 3.4. 4.2. Описание на качествените и количествените аналитични методи за определяне на остатъчните количества на добавките в животинската продукция. 4.3. Ако споменатите методи са публикувани, достатъчно е да бъдат цитирани. 5. Биологични свойства на добавката 5.1. Подробности за профилактичните ефекти на кокцидиостатиците и други лекарствени субстанции (заболеваемост, брой на ооцистите и др.). 5.2. Подробности за ефекта на антибиотици и растежни стимулатори върху ефикасността на хранене, растежа и качеството на животинската продукция. 5.3. Всякакви противопоказания и предупреждения, вкл. за биологически несъвместимости, с подробни обяснения. 6. Детайли за количеството и качеството на остатъци от добавката в животинската продукция след предвиденото й използване, ако са намерени такива 7. Други характеристики, подходящи за идентифициране на добавката Изследванията, отбелязани в т. 3.1, 3.2, 3.4 и 3.5, трябва да бъдат проведени за предпочитане с белязани молекули. Белязаните молекули трябва да бъдат подходящи за целта. Ако активната субстанция е ферментационен продукт, тези изследвания трябва да бъдат разширени и върху сродните субстанции, произхождащи от тази продукция. Приложение No 3 към чл. 12, ал. 3 Методи за изследване на фуражните добавки I. Изследвания, отнасящи се до ефективността на фуражните добавки 1. Изследвания, отнасящи се до подобряване качеството на продуктите за изхранване на животни Тези изследвания се отнасят до технологични добавки, като антиоксиданти, консерванти, емулгатори, желиращи агенти и др., които са предназначени да подобрят качеството на премиксите и на продуктите за изхранване на животни или да продължат времето за съхранението им. Доказателството за ефективността на добавката трябва да бъде дадено чрез подходящ критерий в предполагаемите условия на приложение, в сравнение с продукт за изхранване на животни като отрицателна контрола и, при възможност, в сравнение с продукт за изхранване на животни, съдържащ технологична добавка с известна ефективност. Точната природа на изследваните активни субстанции, на препаратите, на премиксите и на продуктите за изхранване на животни, справочният номер на партидата, концентрацията на активната субстанция в премиксите и в продуктите за изхранване на животни, условията на изследване (температура, влажност и др.), а също датата и продължителността на изследването, неблагоприятни ефекти и по-нататъшни отрицателни ефекти, които се явяват по време на изследването, се описват за всеки експеримент. 2. Изследвания, отнасящи се до влиянието на добавките върху животинската продукция Тези изследвания се отнасят до зоотехнически добавки, като антибиотици, растежни стимулатори, кокцидиостатици, други лекарствени субстанции и др., които оказват влияние върху животинската продукция. Изследванията трябва да бъдат проведени върху всеки опитен вид в сравнение с отрицателна контролна група и, по възможност, в сравнение с групи, получаващи продукти за изхранване на животни, съдържащи добавки с известна ефективност. 2.1. За антибиотици и растежни стимулатори: изследвания за влиянието им върху ефективността на хранене, растежа на животното и добива на животинска продукция. Определяне на отношението доза/отговор. 2.2. За кокцидиостатици и други лекарствени субстанции: трябва да се обърне основно внимание на доказателства за специфични ефекти и, в частност, за профилактични свойства (напр. заболеваемост, брой на ооцисти, оценка на уврежданията и др.). Прилага се информация за ефективността на хранене, растежа на животните, количеството и търговското качество на животинската продукция. 2.3. Условия на експеримента Проведеният тест трябва да бъде отделно и детайлно описан. Записът на изследването трябва да позволява провеждането на статистически анализ. Предоставят се следните данни: 2.3.1. вид, порода, възраст и пол на животните, процедура за определяне; 2.3.2. брой на опитните и на контролните групи, брой на животните във всяка група; броят на подбраните животни от двата пола трябва да бъде достатъчен за статистически цели; 2.3.3. концентрация на активната субстанция в продуктите за изхранване на животни, определена чрез контролен анализ; справочен номер на партидите; хранителен състав на дневния порцион като качество и количество; 2.3.4. място на провеждане на всеки експеримент, физиологически и здравни условия за животните, условия за хранене и отглеждане в съответствие със стандартната практика; 2.3.5. дата и точна продължителност на изследването, дата на проведените изпитания; 2.3.6. нежелателни ефекти и по-нататъшни отрицателни ефекти, които се появяват по време на експеримента, и време на тяхното появяване. 3. Изследвания, отнасящи се до качеството на животинската продукция Изследвания върху органолептичните, хранителните, хигиенните и технологическите качества на хранителните продукти, получени от животни, хранени с продукти, съдържащи добавки. Изследвания, отнасящи се до безвредността при използването на добавки Изследвания за оценяване на: безвредността от употребата на добавки при опитни видове, рисковете за консуматора, които могат да произлязат от консумирането на храна, съдържаща остатъчни количества от добавката, рисковете от вдишване или кожен контакт за лицата, които боравят с добавката като такава или като включена в премиксите и продуктите за изхранване на животните и на рисковете от замърсяване на околната среда с продукти, произлизащи от добавката или екскретирани от животните. Тези изследвания ще са необходими в тяхната цялост или частично в зависимост от вида на добавката и от условията на нейната употреба. С оглед оценяване рисковете за консуматора знанията за метаболизма на активната субстанция при различни опитни видове, а също така знанията за състава и биологичната достъпност на остатъчните концентрации в тъканите ще бъдат от съществено значение при определяне обхвата на изследванията върху лабораторни животни. Нещо повече, знанията за състава, за физико-химичните и биологичните свойства на екскретираните остатъчни количества, произлизащи от добавката, ще бъдат задължителни за определяне обхвата на изследванията, необходими за оценяване на риска от замърсяване на околната среда. II. Изследвания върху опитни видове 1. Токсикологични изследвания на добавките Изследвания за поносимост. Изследвания на биологичните, токсикологичните, макроскопските и хистологичните ефекти. Определяне степента на безвредност (границата между предлаганото максимално ниво на дозата и нивото, при което се наблюдават нежелателни ефекти). Може да бъде достатъчно да се посочи минималната или приблизителната стойност за тази степен, ако е възможно да се демонстрира, че нивото, при което се наблюдават нежелателни ефекти, многократно надвишава предложеното максимално ниво на дозата. 2. Микробиологични изследвания на добавките 2.1. Изследване микробиологичния спектър на действие на добавката чрез определяне на минималната концентрация на инхибиране (МIС) в различни патогенни и непатогенни грам-отрицателни и грам-положителни видове бактерии. 2.2. Изследване на кръстосаната резистентност към терапевтични антибиотици чрез определяне на МIС в мутанти, получени in vitro, които проявяват хромозомна резистентност към добавката. 2.3. Изследвания за установяване дали добавката е в състояние да селектира фактори на резистентност. Тези изследвания трябва да бъдат проведени в полеви условия върху животински видове, за които добавката е предвидена първоначално. Впоследствие трябва да бъде определено дали R-факторите, които биха могли да бъдат открити, носят множествена резистентност и са трансмисивни. 2.4. Изследвания за определяне ефекта на добавката върху нормалната интестинална флора и върху колонизацията на интестиналния тракт и екскрецията на патогенни микроорганизми. 2.5. Полеви изследвания за определяне процента на бактериите, резистентни към добавката. Те трябва да бъдат проведени на големи интервали преди и след употребата на добавката (мониторинг). 3. Изследвания на метаболизма и остатъчните концентрации на активната субстанция (1) (2) 3.1. Изследване на метаболитния баланс: скорост и степен на елиминиране на активната субстанция чрез урината и фекалиите и, по възможност, чрез потенето; остатъчни количества в опитните видове. 3.2. Изследване на метаболизма: абсорбция, разпределение, биотрансформация и елиминиране. Ако е необходимо, оценяване степента на екскреция чрез жлъчката, съществуване на ентерохепатичен цикъл, влияние на цекотрофията. 3.3. Аналитични изследвания на остатъчните концентрации: качествен и количествен състав на остатъчните концентрации (активна субстанция, метаболити) в различни органи и тъкани на животното и в хранителните продукти, произлизащи от животното, когато е достигнат метаболитен баланс и при използване на добавката в практически условия. 3.4. Фармакокинетично изследване на остатъчните количества (следващо многократно предписване на добавката в съответствие с предложената употреба): персистиране на активната субстанция и на главните метаболити в различните органи и тъкани след прекратяване прилагането на обогатените с добавка продукти за изхранване. 3.5. Изследване на биологичната достъпност на остатъчните количества в тъканите и в продуктите от опитните видове (виж 3.8). 3.6. Методи за мониторинг: качествени и количествени методи за определяне, използвани в изследванията, предвидени в т. 3.1 - 3.5, с информация като: процент на възстановяване, специфичност и граници на определяне. Методите за определяне на остатъчните количества трябва да бъдат достатъчно чувствителни, за да могат да бъдат определяни остатъчни количества при нива, които са токсикологично допустими. III. Изследвания на екскретираните остатъчни количества 1. Природа и концентрация на остатъчните количества, произхождащи от добавката (активна субстанция, метаболити) в екскретите. 2. Персистенция (период на полуразграждане) и кинетика на елиминиране на тези остатъчни количества в течните и твърдите отпадъци от фермите. 3. Влияние върху метаногенезата. 4. Разграждане, персистенция (период на полуразграждане) и кинетика на елиминиране в почвите (противоположни типове почви). 5. Влияние върху почвената фауна и върху микробиологичните процеси на трансформация (разграждане на растителни и животински остатъци, трансформация на азота и др.). 6. Ефект върху сухоземните растения (прорастване на семената, растеж на растенията, поглъщане при растенията и др.). Тези изследвания трябва да бъдат проведени при контролирани и при полеви условия, като се използват различни растителни видове. 7. Разтворимост и стабилност във вода на продуктите, произхождащи от добавката (активна субстанция, метаболити). 8. Влияние върху живота в хидросферата. 8.1. Влияние върху флората (напр. Chlorella). 8.2. Токсичност за безгръбначни (напр. Daphnia magha). 8.3. Токсичност за риби (най-малко два диви вида, които се намират на територията на страната). IV. Изследвания върху лабораторни животни Тези изследвания трябва да бъдат проведени с активната субстанция и с нейните главни метаболити, ако последните също присъстват в хранителни продукти от животински произход и са биологически достъпни. Доколкото е възможно, трябва да се проведат опити за селекциониране на лабораторни животни, които се очаква да метаболизират добавката по начин, подобен на този при човека. Трябва да бъдат представени пълни и подробни описания на проведените изследвания. Те трябва да включват използваните животински видове и щамове, размера и броя на опитните и контролните групи, предписаните нива на дозите, състава на диетата и на резултатите от анализите на храната, условията на отглеждане, точната продължителност на изследванията, датите на проведените различни изследвания и смъртността. Трябва да бъдат дадени пълни подробности за макроскопските патологични и хистопатологични находки във всички изследвани животни с указания за времето на появяването на всички патологични поражения. Всички резултати, вкл. статистическите оценки, трябва да бъдат представени в подробности. 1. Остра токсичност 1.1. Изследванията за остра орална токсичност трябва да бъдат проведени върху два животински вида (за предпочитане е единият да бъде плъх). Максималната доза не трябва да бъде по-висока от 2000 mg/kg живо тегло. Подробни наблюдения трябва да бъдат докладвани за биологичните ефекти, наблюдавани най-малко две седмици след приемането на храната. 1.2. Чрез подходящи тестове за оценяване на възможните рискове, свързани с манипулирането с добавката, трябва да бъдат проведени изследвания за остра инхалационна токсичност, дразнене на кожна и, когато е наложително, изследвания за дразнене на мукозните мембрани, а също и изследвания за потенциална алергичност. 2. Мутагенеза С оглед да се определи дали активната субстанция или нейните метаболити притежават мутагенни свойства трябва да се проведе подбрана комбинация от тестове за мутагенност, която се основава на различни генетични крайни резултати. Изследванията трябва да бъдат проведени в присъствие и в отсъствие на микрозомални препарати от бозайници за метаболитно активиране. Препоръчителен е следният пакет от изследвания: (а) изследване за генни мутации в прокариотна система; (б) изследване за генни мутации в еукариотна система in vitro или свързан с пола рецисивен летален тест при Drosophila melanogaster; (в) тест за хромозомни увреждания in vitro и in vivo. Пакетът от предложените изследвания не означава, че други изследвания са неподходящи или че други изследвания, в частност - изследвания in vivo, не са приемливи като алтернатива. Във всички случаи трябва да бъдат указани причините за направения избор. Изследванията трябва да бъдат проведени в съответствие с установените утвърдени процедури. Допълнителни изследвания могат да бъдат посочени в зависимост от резултата от изследванията и като се вземат предвид заключенията от пълния профил за токсичност на веществото, а също така и предполагаемата употреба. 3. Метаболитни и фармакокинетични аспекти Изследванията за баланса и идентификацията на метаболитите трябва да бъдат проведени, като се използват подходящи белязани молекули и включват предписание както на единични, така и на многократни дози на активната субстанция за подходящи периоди. Изследванията на метаболизма трябва да включват изследвания върху фармакокинетиката на активната субстанция и на главните метаболити. При подбора на най-подходящите видове за последващите токсикологични изследвания трябва да бъдат направени заключения за разликите в начина, по който различните видове метаболизират активната субстанция. 4. Субхронична токсичност Като правило тези изследвания трябва да бъдат проведени върху два животински вида (за предпочитане е единият да бъде плъх). Вторият вид може да е животно, на което ще се прилага добавката. Изследваната субстанция може да бъде предписана орално и трябва да бъде установено отношението доза/отговор. При гризачите продължителността трябва да бъде най-малко 90 дни. Желателно е в някои случаи на изследвания при кучета и други негризачи, продължаващи над шест месеца до две години, да бъдат установени вариациите в чувствителността на различните животински видове към изследваната субстанция. 5. Хронична токсичност/канцерогенност Изследванията за хронична токсичност трябва да бъдат проведени върху един вид (за предпочитане плъх), а изследванията за канцерогенност - за предпочитане върху два вида гризачи. Субстанцията трябва да бъде предписана орално при няколко нива на дозата. Приемливо е също комбинирано изследване за хронична токсичност и канцерогенност при утерално експониране. Експериментите трябва да бъдат продължени най-малко до две години при плъхове и до 80 седмици при мишки. Ако се продължи извън минималния период, изследванията трябва да бъдат прекратени, когато преживяемостта в някоя група, без тези с най-високи нива на дозата, спадне до 20%. По време на експеримента трябва през подходящи интервали да се провеждат пълни клинико-химични и хематологични изследвания, както и изследвания на урината. Трябва да бъдат направени пълни макроскопски и хистологични изследвания както на животните, умиращи по време на опита, така и на тези, които остават живи до привършването му. 6. Репродуктивна токсичност Изследванията за репродуктивност трябва да бъдат проведени предимно върху плъхове. Те трябва да продължат над най-малко две дъщерни генерации и могат да бъдат комбинирани с изследвания за ембрио-токсичност, включващи и изследвания за тератогенност. Трябва внимателно да бъдат наблюдавани и докладвани съответните: плодовитост, бременност, раждане, пери- и постнатални параметри. Специфични тератогенни изследвания трябва да бъдат проведени при най-малко два подходящи вида. 7. Биологична достъпност Изследване съдбата на остатъчните количества от белязаната активна субстанция в тъкани и продукция от опитни видове изисква изследвания за биологична достъпност, включващи поне установяване баланса на остатъчните количества при лабораторни животни. 8. Токсикология на метаболитите Изисква се информация за пресмятането на остатъчна концентрация като основа за оценяване риска за хората. Трябва да има достъпна база за пресмятане на предлагания постапликационен период. 9. Други уместни изследвания Всяко друго изследване, осигуряващо допълнителна информация, полезна за оценяването на изпитваната субстанция, може да бъде направено.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 72 от 26 септември 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Здравен асистент“ НАРЕДБА No 72 от 26 септември 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Здравен асистент“ Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професия 723010 „Здравен асистент“ от област на образование „Здравеопазване“ и професионално направление 723 „Здравни грижи“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията 723010 „Здравен асистент“ съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на трета степен на професионална квалификация за специалността 7230101 „Здравни грижи“. Чл. 3. Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковата програма по чл. 10, ал. 3, т. 6 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебни планове и учебни програми за обучението по специалността по чл. 2. Раздел II Съдържание на Държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл. 1 се определят професионалните компетенции в края на обучението по професията, които гарантират на обучаемия възможност за упражняване на професията 723010 „Здравен асистент“. (2) Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията „Здравен асистент“ определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото минимално образователно равнище, описанието на професията, целите на обучението, резултатите от ученето, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Учебните планове и учебните програми по професията, действащи към влизане в сила на тази наредба, се прилагат до разработване и утвърждаване на учебните планове и учебните програми по чл. 3. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Сергей Игнатов Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията „Здравен асистент“ 1. Входни характеристики 1.1. Изисквания за входящо минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години За придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията „Здравен асистент“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (утвърден от министъра на образованието, младежта и науката със Заповед No РД-09-413 от 12.05.2003 г., изм. и доп. със Заповед No РД-09-04 от 8.01.2004 г., Заповед No РД-09-34 от 22.01.2004 г., Заповед No РД-09-255 от 9.04.2004 г., Заповед No РД-09-274 от 18.02.2005 г., Заповед No РД-09-1690 от 29.09.2006 г., Заповед No РД-09-828 от 29.06.2007 г., Заповед No РД-09-1891 от 30.11.2007 г., Заповед No РД-09-298 от 19.02.2009 г., Заповед No РД-09-1803 от 29.10.2009 г., Заповед No РД-09-621 от 18.05.2010 г., Заповед No РД-09-1728 от 1.12.2010 г., Заповед No РД-09-748 от 13.06.2011 г., Заповед No РД-09-1805 от 9.12.2011 г. и Заповед No РД-09-638 от 23.05.2012 г.) входящото минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години, е завършено средно образование или придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити. 1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит За обучение по професията „Здравен асистент“ с придобиване на трета степен на професионална квалификация не се изисква обучаваният да притежава по-ниска степен на професионална квалификация или професионален опит по други сродни професии. Когато за обучение по професията „Здравен асистент“ с придобиване на трета степен на професионална квалификация кандидатстват лица, завършили обучение по професиите „Гувернантка“, „Сътрудник социални дейности“, „Помощник-възпитател“, „Социален асистент“ или „Болногледач“, обучението им се зачита и се организира надграждащо обучение. Съдържанието на обучението се определя след сравнение на компетенциите и резултатите от ученето, описани в държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. За лица с професионален опит 6 и повече месеци (заемали длъжност „Санитар“) се организира обучение по професията „Здравен асистент“, което включва усвояване на компетенциите, описани в т. 4 на ДОИ. 2. Описание на професията 2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.) Дейностите, осъществявани от здравния асистент, целят подобряване качеството на живот на пациента чрез оказване на медико-социална и психологическа подкрепа за здравословен начин на живот, за ресоциализация и адаптация след операция или при хронични заболявания. Здравният асистент може да работи в сферата на здравните грижи – в структурите на лечебните заведения за активно лечение, в лечебни заведения за долекуване (медицински и рехабилитационни заведения, заведения за медико-социални грижи с настаняване), в общността (хосписи за терминално болни, в домашни условия, в социални заведения за стари хора и домове за хора с увреждания). Неговата работа е свързана с подпомагането на дейностите на специалистите по здравни грижи при провеждането на профилактични мероприятия, в лечебния процес и възстановителния период. Здравният асистент предоставя базови здравни грижи и/или подпомага дейността на специалистите по здравни грижи в лечебни заведения за долекуване (медицински и рехабилитационни заведения, заведения за медико-социални грижи с настаняване), в общността (хосписи за терминално болни, в домашни условия, в социални заведения за стари хора и домове за хора с увреждания). Професионалните дейности, които здравният асистент извършва, нормативно са регламентирани в Наредба No 1 на Министерството на здравеопазването от 2011 г. (ДВ, бр. 15 от 2011 г.) за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. В своята работа здравният асистент спазва правилата за добра практика и следва назначенията на медицинския специалист за удовлетворяването на универсалните (базовите) потребности, които са общи за всички и необходими за поддържане живота и здравето на хората. Грижата за пациента трябва да бъде насочена преди всичко към осигуряване на добро физическо и социално-психологическо състояние. Под ръководството на лекар, медицинска сестра, акушерка и/или фелдшер здравният асистент извършва дейности, които подпомагат пациента при удовлетворяване на основните му жизнени потребности – хранене, хигиена, движение, дишане, отделяне, сън, почивка, обучение, забавление и психосоциален комфорт. При извършване на дейности, подпомагащи храненето и приемането на течности, в зависимост от състоянието и заболяването на пациента здравният асистент: – подготвя храната в подходяща консистенция (разрежда, раздробява, пасира и др.); – поставя пациента в подходяща поза; – подготвя течности според предписанията. Здравният асистент подпомага пациента при приема на медикаменти през устата, като следи за: – дозировката и навременния им прием (по предписанието на лекаря); – правилното им съхранение; – проявата на нежелани реакции. Здравният асистент оказва помощ на пациента при обличане и събличане, при поддържане на тялото чисто – извършва комплекс от мероприятия за поддържане на личната хигиена и комфорт на пациента. При дейности, свързани с подпомагане движението на пациента, здравният асистент го поддържа, придържа и поставя в подходящо положение, подпомага самостоятелното му придвижване или с помощни средства, обучава го в техники за движение, наблюдава пациент с гипсова и друга обездвижваща превръзка за произтичащи усложнения. Дейностите, които здравният асистент извършва за подпомагане дишането на пациента, са: наблюдение и информиране на медицинския специалист за състояния на кислороден дефицит (задух, кашлица, кръвохрачене, болка в гръдната област). В зависимост от симптомите и указанията на медицинския специалист здравният асистент променя положението на пациента (повдигане горната част на тялото), поставя кислородна маска с цел подпомагане на дишането. Извършва профилактика на застойните дихателни инфекции чрез дихателна гимнастика и инхалация. Здравният асистент наблюдава състоянието на отделителните функции на организма – възможностите на пациента самостоятелно да се справя и регулира отделянето, вида, количеството и честотата на екскрециите и секрециите. Част от отговорностите на здравния асистент е свързана с осигуряване на оптимални условия за сън и почивка при спазване на биологичния режим (извършване на тоалет преди сън, подходящо положение на тялото за сън, поддържане на спалното бельо изпънато, осигуряване на свеж въздух, комфортна температура и спокойна среда). Здравният асистент осигурява на пациента развлечения според състоянието и желанието му (четене на книги, разходки, дневни занимания, игри, подпомагане на комуникацията чрез интернет връзка и др.). В случай на необходимост здравният асистент съдейства на специалиста по здравни грижи при измерване на телесната температура, овладяване на хипо- или хипертермия, провеждане на общоукрепващи и закалителни процедури за пациента. При рискови ситуации здравният асистент предприема действия, с които да стабилизира и облекчи състоянието на пациента, без да прилага специални мерки, които могат да се извършват само от медицински специалисти. Той извършва действия, съобразени с правилата и нормите за хигиена, дезинфекция и стерилизация на болничната среда и в бита, отчитайки измененията и влиянието на околната среда върху човека. Професионалните дейности, които здравният асистент може да извършва в стерилизационните отделения, са: – подготовка на хирургичен и друг материал за стерилизация при спазване на утвърдените правила за работа, за химичен и микробиологичен контрол на стерилизационния процес; – транспортиране и подреждане за съхранение на стерилизираните материали в определените за това места. При изпълнението на ежедневните си професионални задължения здравният асистент е отговорен за: – сигурността и качеството на извършените дейности, спазването и точното изпълнение на назначенията на лекаря, медицинската сестра, акушерката и/или фелдшера; – спазването на правилата за добра практика по обгрижването на пациента; – спазването на правилника за вътрешния трудов ред на лечебното заведение, в което работи; – дейностите с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия, както и поемането на организационни отговорности за работата на други лица; – щетите, причинени от бездействие или незаконосъобразни действия; – опазването на поверения му инвентар и апаратура; – оптималното и ефективно използване на материалите и консумативите; – спазването на утвърдените правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна безопасност; – опазването на служебна и поверителна информация от личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на пациента, на ръководителя или на служител на лечебното заведение, в което работи. При упражняване на професията от здравния асистент се изисква да проявява емпатия, търпение, емоционална стабилност, лоялност и толерантност към възрастовите, етническите, религиозните и други различия. Необходимо е да има добри обноски и приветлив външен вид. Здравният асистент, който работи с деца, трябва да умее да привлича вниманието им и да спечели тяхното доверие. При изпълнение на професионалните дейности здравният асистент поддържа контакти с пациента, с неговите близки и с работния екип, като проявява гъвкаво поведение и адаптивност за работа при променящи се условия. Работното време на здравния асистент се определя от потребностите от персонал в лечебното заведение. Най-често работи на почасов работен график съгласно разпоредбите на трудовото законодателство. При определени ситуации, изискващи спешни и неотложни действия, се налага работа с удължен работен ден, а също и в празнични и почивни дни. Особеностите на работната среда предполагат наличието на известни рискови фактори: – физически рискове при повдигане, сваляне и пренасяне на пациенти, работа в изправено положение със стоене на едно място, повтарящи се еднотипни движения, носене на тежести (чували с бельо, контейнери за стерилизация, инструментариум и др.); – сензорни рискове: миризми от използваните дезинфекционни и хигиенни препарати; – биологични рискове: инфекции, микози, алергии и др., възникващи при пренасяне на материали за изследвания, при обработка на болнично бельо и отпадъци; – психологически рискове – възможна агресия от страна на пациентите, стрес от потенциален риск от инцидент или злополука. Здравният асистент осъществява трудовата си дейност на стационарно работно място, оборудвано с подходящи медицински помощни материали, пособия и консумативи – медицински шкафове, превързочни материали, болнични легла, антидекубитални дюшеци, медицински легенчета, инвалиден стол, тоалетен стол, подлога, термометър, апарат за кръвно налягане, памперси, постелъчно бельо и др., в съответствие със спецификата на лечебното заведение, в което работи. При изпълнението на задачи, изискващи придвижване (на пациента, на материали до и от централна стерилизация или биологичен материал за изследвания), здравният асистент използва специалните транспортни средства – медицинска носилка, инвалиден стол, транспортни колички за пренос на стерилни контейнери. В работата си здравният асистент спазва указания, свързани със здравните грижи – работна документация (нормативни документи, план-график, рапортни тетрадки, регистрационни листове, фишове за заявки за материали, индивидуален работен план, седмичен график на извършваните дейности, стандарти по здравни грижи), помощни средства, компютърна техника, лични предпазни средства. 2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение Придобилите трета степен на професионална квалификация по професията „Здравен асистент“ могат да актуализират или да разширят професионалната си квалификация в зависимост от изискванията на степента по рамкова програма Е. 2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД 2011), утвърдена със Заповед No РД-01-931 на министъра на труда и социалната политика от 27.12.2010 г., изм. и доп. със заповеди No РД-01-204 от 28.02.2011 г., РД-01-426 от 30.05.2011 г., РД-01-529 от 30.06.2011 г., РД-01-533 от 30.06.2011 г., РД-01-952 от 29.12.2011 г. и No РД-01-586 от 6.07.2012 г. Придобилите трета степен на професионална квалификация по професията „Здравен асистент“ могат да постъпят на работа на длъжностите (професиите) от НКПД 2011: 5329–1009 „Здравен асистент“, 5329–3001 „Асистент на лекар по дентална медицина“, 5321–1001 „Болногледач“, както и други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД. Придобилите квалификация по професията „Здравен асистент“ могат да работят, като предоставят базови здравни грижи както в структурите на лечебните заведения, така и в общността. Здравните асистенти имат възможности за реализация както в България, така и в страните от Европейския съюз. 3. Цели на обучението 3.1. Цели на обучението по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – знае и прилага правилата за безопасна работа на работното място; – познава и ползва личните предпазни средства, не замърсява околната среда, поддържа лична хигиена и хигиена на работното място; – знае, преценява и избягва възможните професионални и здравни рискове на работната среда; познава превантивните мерки за пожарна и аварийна безопасност; – познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда; – участва при разпределяне на задачите, съдейства и търси помощ от членовете на екипа, отнася се с чувство на отговорност при изпълнение на задълженията си; – осъществява ефективна комуникация при изпълнение на трудовата си дейност в работен екип – умее да формулира проблеми, да задава въпроси, да представя случаи от практиката си, да води необходимата отчетна документация; – познава обществено-икономическата структура на страната, държавните институции, органите на държавната и общинската власт, на обществените организации, на организациите на работещите в сферата на здравеопазването; – разбира същността и принципите на пазарната икономика, икономическите процеси и явления; – притежава базови познания за работа с компютър – умее да ползва електронна поща и програмни продукти за създаване на документи, намира информация в интернет, умее да въвежда данни в специализираните медицински програмни продукти; – умее да работи с подходящото за конкретния случай оборудване, офис техника и медицинска апаратура; – знае основни медицински понятия и осъществява професионална комуникация на чужд език. 3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка – единна за всички професии от професионално направление „Здравни грижи“ След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – познава здравноосигурителната, социалната и пенсионната система, правата и задълженията на осигурените лица; – познава и ползва документацията, приложима в здравния и социалния сектор; – познава и прилага стандартите и критериите за оказване на здравни грижи; – познава и спазва принципите на професионалната етика; – има базови познания по медицинска статистика и здравна икономика; – притежава базисни познания по организационно-управленската структура, основните управленски функции, информационното осигуряване на процесите в здравеопазването; – разбира своята роля, правата и задълженията си в дейността на институциите в здравеопазването и в общността. 3.3. Цели на обучението по специфичната за професията „Здравен асистент“ задължителна професионална подготовка След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – познава и прилага стандартите и критериите за обслужване на пациенти; – познава физиологията и патофизиологията на здравия и болния човек (по системи): двигателен апарат, сърдечно-съдова, дихателна, храносмилателна, отделителна и полова, нервна система и сетивни органи; – извършва самостоятелно или под контрола на специалист специфични действия при хирургични, ортопедични, вътрешни, инфекциозни, онкологични и спешни състояния; – познава и прилага правилата за изпълнение на общите и специалните грижи за тежко болни пациенти; – познава и прилага правилата за изпълнение на общите и специалните грижи за здраво и за болно дете; – познава и прилага правилата за безопасност при настаняване, обгрижване и раздвижване на пациентите; – познава различните превързочни материали, мек и твърд медицински инструментариум, дезинфекционни препарати и др.; – познава правилата за управление на складовите запаси; – познава и прилага хигиенните правила и норми в асептиката, антисептиката, дезинфекцията, стерилизацията, дезинсекцията и общата хигиена; – предприема по компетентност действия в ситуации, застрашаващи здравето и живота на пациента; – осъществява комуникация с пациентите, обяснява процедурите по предоставяне на базовите здравни грижи; – организира подготовката на различните апарати, инсталации и инструменти, необходими за извършване на процедурите; – умее да разпознава отклоненията от нормалния работен режим на медицинската апаратура; – проявява способност за овладяване на различни критични ситуации и психологическа устойчивост в условия на стрес; – оказва подкрепа на пациентите за социална интеграция; – познава и прилага стандартите и приципите на медицинската психология, етичните кодекси в медицината и деонтологията; – умее да събира и обработва информация, да попълва предоставените му формуляри, да подготвя справки, да съставя протоколи и отчети. 4. Резултати от ученето 5. Изисквания към материалната база 5.1. Учебен кабинет Обучението по теория се провежда в учебен кабинет или в зала. Учебният кабинет е оборудван с работно място за всеки обучаван (работна маса и стол), работно място за обучаващия (работна маса и стол), учебна дъска (бяла, черна – според възможностите на залата), аудио-визуална техника, мултимедия с лаптоп, екран за мултимедия, програмни продукти, информационни табла, учебни видеофилми, интернет. 5.2. Учебни материали Демонстрационни макети и модели (схеми, диаграми, слайдове с презентации), учебни видеофилми, образци на документи, използвани в практиката – рапортна тетрадка, регистрационен лист (за отразяване на различни показатели: температура, количество урина, дефекация и други показатели), постери, табла и нормативни документи, свързани с дейността, стандарти по здравни грижи, наръчници по здравни грижи, наръчници за здравословни и безопасни условия на труд. 5.3. Учебно-тренировъчни зали 5.3.1. За извършване на професионални дейности, свързани с хранене на пациентите: подвижни масички за сервиране, табли, градуирани съдове, предпазни кърпи, кухненска посуда (чинии, вилици, лъжици, чаши), специализирани съдове за прием на течности. 5.3.2. За извършване на професионални дейности, свързани с общия тоалет на пациентите, са необходими следните материали за практическо обучение: – санитарна количка, съд за топла вода, чаша за прясна вода, леген, бъбрековидно легенче, подлоги, уринатори; – кофа за мръсна вода; торба за събиране на замърсеното бельо; – табличка със: тривка, гъба, сапун, хавлиени кърпи, пижама; – лични принадлежности на пациента – четка и паста за зъби, гребен и др.; – табличка с консумативи за тоалет против декубитус; – табличка за специален тоалет на очи, уши, нос и устна кухина; – ножичка за нокти; – дезинфектант за ръце, дезинфектант за кожа и лигавици; – изолационна престилка, маска, ръкавици, калцуни. 5.3.3. За извършване на професионални дейности, свързани с транспортиране и съпровождане за изследване, са необходими: линейка, реанимобил, медицинска носилка, инвалиден стол, стойка за вливания, подходящ съд за пренасяне на материалите към лабораторията и др. 5.3.4. За извършване на обичайни ежедневни дейности: медицински шкафове, превързочни материали, болнични легла, антидекубитални дюшеци, медицински легенчета, инвалиден стол, тоалетен стол, подлога, термометър, апарат за кръвно налягане, памперси, постелъчно бельо. 5.3.5. За извършване на дейности по оказване на долекарска помощ са необходими следните материали: мулажи, шини, превързочни материали, апарати за кръвно налягане, апарати за обдишване и др. 5.3.6. За извършване на дейности, свързани с осигуряване на комфорт и хигиена на болничната среда, са необходими следните материали за практическо обучение: кърпи, четки, мопове, кофи, дезинфектанти. 5.3.7. За извършване на дейности в стерилизационни отделения са необходими материали за практическо обучение, като: препарати за предстерилизационна обработка на инструменти, препарати за дезинфекция и стерилизация, стерилизационна техника, контейнер за стерилизация, колички за транспорт на стерилни контейнери, дезинфекционна камера, бактерицидна лампа и др. 5.4. Обучение по практика Обучението по практика се провежда индивидуално и групово в клиничните бази на различните видове лечебни заведения (многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение, болници за долекуване и рехабилитация и др.) и в общността (хосписи, домове за стари хора, домове за медико-социални грижи, в домашни условия и др.). 6. Изисквания към обучаващите 6.1. По теория Право да преподават теория по професията „Здравен асистент“ – трета степен на професионална квалификация, имат следните медицински специалисти: лекар, както и медицинска сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ със стаж по специалността минимум 3 години, и немедицински специалисти в сферата на чуждоезиковото обучение, нормативното регулиране и други области, свързани с професионалното обучение. 6.2. По практика Право да преподават практика по професията „Здравен асистент“ – трета степен на професионална квалификация, имат следните медицински специалисти: лекар, медицинска сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ със стаж по специалността минимум 3 години. Пояснителен текст Базовите здравни грижи осигуряват задоволяване на потребностите на пациента, свързани с физиологията, поддържането на личната хигиена, осигуряването на комфорт и хигиена на болничната/извънболничната среда. Социални (здравни) услуги, предоставяни в общността – комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. Социални (здравни) услуги се предоставят от: социален/здравен асистент, личен асистент/болногледач, домашен помощник и др. Медицински специалисти са лекарите и специалистите по здравни грижи. Специалисти по здравни грижи са медицинските сестри, акушерките, медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите, фелдшерите, ортопедичните техници и масажистите.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 481 от 24 юни 2011 г. за допускане на предварително изпълнение на Решение No 414 на Министерския съвет от 2011 г. за даване на съгласие за изменение на минималната работна програма и удължаване срока на Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в блок „Галата“, разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море РЕШЕНИЕ No 481 ОТ 24 ЮНИ 2011 Г. за допускане на предварително изпълнение на Решение No 414 на Министерския съвет от 2011 г. за даване на съгласие за изменение на минималната работна програма и удължаване срока на Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в блок „Галата“, разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море На основание чл. 60, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за подземните богатства и предвид необходимостта да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, касаещи националната сигурност в нейния аспект, свързан с енергийна независимост и диверсификация на енергийните доставки, съгласно мотивите, посочени в доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: Допуска предварително изпълнение на Решение No 414 на Министерския съвет от 2011 г. за даване на съгласие за изменение на минималната работна програма и удължаване срока на Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в блок „Галата“, разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. За министър-председател: Цветан Цветанов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Решение за приемане на Годишния доклад за дейността на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г. РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния доклад за дейността на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 24а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема за сведение Годишния доклад за дейността на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2010 г. – 20 април 2011 г. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 18 май 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Анастас Анастасов
bg	legislation	Bulgaria	Решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите НАРОДНО СЪБРАНИЕ РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Светлана Ангелова Найденова за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 8 септември 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Решение за вземане на акт от Препоръка No 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева РЕШЕНИЕ за вземане на акт от Препоръка No 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 6, буква „б“ от Устава на Международната организация на труда РЕШИ: Взема акт от Препоръка No 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева. Решението е прието от 43-то Народно събрание на 12 май 2016 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията УКАЗ No 213 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, приет от 44-то Народно събрание на 7 октомври 2020 г. Издаден в София на 13 октомври 2020 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Десислава Ахладова ЗАКОН за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията Чл. 1. Ратифицира Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия от 18 февруари 2004 г. Чл. 2. Ратифицира Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията от 31 октомври 2018 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 7 октомври 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Пловдив, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е образувано адм. дело No 1277 по описа за 2014 г. на Административния съд – Пловдив, по жалба на Армейски гребен клуб „Тракия“ против Решение No 121, взето с протокол No 6 от 10.04.2014 г. на Общинския съвет – гр. Пловдив, в частта, с която е приета „План-сметка за 2014 г.“ за разпределение на средствата за спортна дейност в дирекция „Спорт и младежка дейност“ при Община Пловдив. Делото е със страни: оспорващ – Армейски гребен клуб „Тракия“, и ответник – Общинският съвет – гр. Пловдив, и е насрочено за 15.01.2015 г. от 13 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 23 от 12 януари 2017 г. за определяне на спечелилия конкурса участник за концесионер на морски плаж „Къмпинг „Нестинарка“, община Царево, област Бургас РЕШЕНИЕ No 23 ОТ 12 ЯНУАРИ 2017 Г. за определяне на спечелилия конкурса участник за концесионер на морски плаж „Къмпинг „Нестинарка“, община Царево, област Бургас На основание чл. 8н, ал. 1, 2 и 3 и чл. 8о, ал. 2 във връзка с чл. 7 и 8 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Решение No 954 на Министерския съвет от 2016 г. за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Къмпинг „Нестинарка“, община Царево, област Бургас (ДВ, бр. 90 от 2016 г.), проведения на 20 декември 2016 г. конкурс за определяне на концесионер, протокол, доклад за резултатите от конкурса от председателя на конкурсната комисия, назначена със Заповед No 175 от 29 ноември 2016 г. на министър-председателя на Република България, и мотивиран доклад на министъра на туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Определя за спечелил конкурса за предоставяне на концесия на обект – изключителна държавна собственост – морски плаж „Къмпинг „Нестинарка“, община Царево, област Бургас, и за концесионер на морския плаж – „Перла Турист“ – АД, със седалище и адрес на управление София. 2. В съответствие с резултатите от проведения конкурс конкретизира условията на концесията и задълженията на концесионера, както следва: 2.1. Размер на дължимото концесионно плащане за всяка календарна година, определен съгласно Методиката за определяне на минималния размер на концесионно плащане за морските плажове – обекти на концесия по реда на чл. 8, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приета с Постановление No 9 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 7 от 2015 г.), и предложения от „Перла Турист“ – АД, размер на отчисленията на базата за изчисляване на размера на концесионното плащане (роялти) 4,35 на сто. 2.2. За целия срок на концесията цена за един чадър – в размер 0,36 лв. с данък върху добавената стойност (ДДС) при ставка 20 на сто, и за един шезлонг – в размер 0,36 лв. с ДДС при ставка 20 на сто. 2.3. Инвестиции в размер 578 079 лв. без ДДС за подобряване на туристическия продукт по смисъла на Закона за туризма от гледна точка на обичайните групи, посещаващи плажа, в т.ч. повишаване нивото на санитарно-хигиенното поддържане за целия срок на концесията. 3. Оправомощава министъра на туризма: 3.1. Да сключи концесионен договор с „Перла Турист“ – АД, в едномесечен срок от влизането в сила на решението. 3.2. Да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на концесионния договор, включително да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на договора. 3.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 4. Концесионният договор се сключва при условията на това решение, Решение No 954 на Министерския съвет от 2016 г. и подадената от „Перла Турист“ – АД, оферта за участие в конкурса. 5. При отказ за сключване на договора по т. 4 спечелилият конкурса участник губи депозита за участие в конкурса. 6. Решението подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ по реда на глава единадесета от Закона за концесиите. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността „Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията" УКАЗ No 24 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник" Законът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността „Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията", приет от XXXIX Народно събрание на 22 януари 2003 г. Издаден в София на 28 януари 2003 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността „Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията" Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността „Програма за действие на Европейската общност за борба с дискриминацията", подписан на 20 септември 2002 г. в София. Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 22 януари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 199 от 7 август 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 199 ОТ 7 АВГУСТ 2020 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г.; Решение No 8525 на Върховния административен съд от 2000 г. – бр. 8 от 2001 г.; Решение No 3357 на Върховния административен съд от 2001 г. – бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 12 и 67 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 и 80 от 2012 г., бр. 33 от 2013 г.; Решение No 8660 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 94 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2014 г., бр. 18 и 40 от 2015 г., бр. 17 от 2016 г., бр. 29 от 2017 г. и бр. 36 от 2019 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. (4) Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.“ 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва: 1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; 2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията; 3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.“ 3. Създава се ал. 8: „(8) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, могат да променят вида на осигуряването си по реда на ал. 4.“ § 2. В чл. 17а, ал. 1, изречение първо, накрая се поставя запетая и се добавя „или съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“. § 3. В чл. 17б, ал. 3 думите „Наредба No Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г., бр. 8 от 2008 г., бр. 3 от 2009 г., бр. 1 от 2010 г.; попр., бр. 2 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 11, 58 и 83 от 2010 г., бр. 6, 55 и 76 от 2011 г. и бр. 5 и 68 от 2012 г.)“ се заменят с „Наредба No Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.)“. Преходни и заключителни разпоредби § 4. (1) За самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване по реда на Наредба No Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба No Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.), се счита, че са изразили желанието си да се осигуряват по предвидения с наредбата ред. (2) Алинея 1 се прилага и за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване по реда на Наредба No Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба No Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.) и имат постановен отказ за отпускане на парично обезщетение, или пенсия от държавното обществено осигуряване, или задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. (3) Производството по постановените откази за изплащане на парични обезщетения и пенсии от държавното обществено осигуряване или задължителни предписания се възобновява въз основа на заявление на лицето, подадено до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. § 5. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2020 г. с изключение на § 1 и 4, които влизат от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 85 от 27 април 2017 г. за изменение и допълнение на Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони и изискванията към тях, приета с Постановление No 113 на Министерския съвет от 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 85 ОТ 27 АПРИЛ 2017 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за етикетиране на аерозолните флакони и изискванията към тях, приета с Постановление No 113 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2006 г., бр. 93 и 97 от 2009 г. и бр. 30 от 2014 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точки 7 – 9 се отменят. 2. В т. 10 думите „Регламент (ЕО) No 1272/2008“ се заменят с „Регламент (ЕО) No 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) No 1907/2006 (OB, L 353, 31.12.2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) No 1272/2008“. § 2. В чл. 5 накрая се добавя „и другите елементи за аерозолите от категория 3 съгласно таблица 2.3.1 от приложение I към Регламент (ЕО) No 1272/2008“. § 3. В чл. 5а и 5б думите „таблица 2.3.2“ се заменят с „таблица 2.3.1“. § 4. В § 1а от допълнителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавя „Директива (ЕС) 2016/2037 на Комисията от 21 ноември 2016 г. за изменение на Директива 75/324/ЕИО на Съвета по отношение на максималното допустимо налягане на аерозолните опаковки и за адаптиране на разпоредбите ù за етикетирането към Регламент (ЕО) No 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (OB, L 314, 22.11.2016 г.)“. § 5. В § 3 от заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката“. § 6. Точка 1.1.2 от приложение No 1 към чл. 11 се изменя така: „1.1.2. При температура 50 °C налягането в аерозолния флакон не трябва да превишава стойностите, посочени в таблицата, в зависимост от съдържанието на газове в аерозолния флакон: Заключителни разпоредби § 7. От 12 февруари 2018 г. пускането на пазара на аерозолни флакони се извършва само в съответствие с изискванията на тази наредба. § 8. Постановлението влиза в сила от 12 декември 2017 г. Министър-председател: Огнян Герджиков Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков