Datasets:

joelniklaus

/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

like 1

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 103 от 8 май 2014 г. за откриване на Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 103 ОТ 8 МАЙ 2014 Г. за откриване на Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Открива Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Постановлението се приема на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от Закона за висшето образование. Министър-председател: Пламен Орешарски Главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 360 от 15 декември 2016 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2016 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г., приета с Постановление No 68 на Министерския съвет от 2016 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 360 ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2016 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г., приета с Постановление No 68 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2016 г. в размер 5805 лв. за изплащане на стипендии на учениците от държавните училища, финансирани от Министерството на културата. Чл. 2. Сумата по чл. 1 да се осигури за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2016 г. Чл. 3. (1) Със сумата по чл. 1 да се увеличат разходите по „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“, бюджетна програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“ по бюджета на Министерството на културата за 2016 г. (2) Със сумата 33 075 лв. да се увеличат показателите по чл. 17, ал. 3, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. (3) Със сумата 5805 лв. да се увеличат показателите по чл. 17, ал. 3, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Чл. 4. Министърът на културата да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на културата за 2016 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 5. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет за 2016 г. Заключителни разпоредби § 1. В Постановление No 146 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2016 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г., приета с Постановление No 68 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 48 от 2016 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 1: а) в ал. 1 числото „217 215“ се заменя с „216 675“; б) в ал. 2, т. 1 числото „10 260“ се заменя с „9720“. 2. В приложението към чл. 1, ал. 2, т. 1: а) пореден No 2 се заличава; б) на ред „Общо“ числото „11“ се заменя с „10“ и числото „10 260“ се заменя с „9720“. § 2. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с чл. 2 от Постановление No 68 на Министерския съвет от 31 март 2016 г. за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г. (ДВ, бр. 28 от 2016 г.). § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на културата. § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. За министър-председател: Томислав Дончев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 11 от 2 март 2004 г. за производство и търговия на лозов посадъчен материал МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НАРЕДБА No 11 от 2 март 2004 г. за производство и търговия на лозов посадъчен материал Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат: 1. категориите лозов посадъчен материал, които се произвеждат, сертифицират, одобряват и търгуват в страната; 2. сертификацията на лозовия посадъчен материал; 3. одобряването на стандартния лозов посадъчен материал; 4.предлагането на пазара на лозовия посадъчен материал. Чл. 2. Тази наредба се прилага за ботаническия род лоза, отнасяща се към семейство Vitaceae, род Vitis. Глава втора КАТЕГОРИИ ЛОЗОВ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ Чл. 3. Лозовият посадъчен материал се произвежда в маточни лозови насаждения - лозови маточници, маточни лозя и лозови вкоренилища. Чл. 4. Лозовият посадъчен материал се произвежда и търгува в категориите: предбазов, базов, сертифициран и стандартен посадъчен материал. Чл. 5. (1) Предбазовият лозов посадъчен материал се произвежда от сортове и клонове лози под контрола на лицата по чл. 26, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчен материал (ЗППМ), които извършват сортоподдържането, по методи и схеми за поддържане на сорта(клона), гарантиращи автентичността, сортовата чистота и здравното състояние на посадъчния материал. (2) Лицата по ал. 1 писмено декларират пред Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) използваните методи и схеми при производството на предбазов лозов посадъчен материал. (3) Предбазовият лозов посадъчен материал се предлага на пазара, когато се сертифицира по изискванията за базов. (4) Предбазовият лозов посадъчен материал, сертифициран по изискванията за базов, е предназначен за производство на базов и сертифициран посадъчен материал. Чл. 6. (1) Базовият лозов посадъчен материал се произвежда от предбазов посадъчен материал по вегетативен начин. (2) Базовият посадъчен материал е предназначен за производство на сертифициран лозов посадъчен материал. Чл. 7. (1) Сертифицираният лозов посадъчен материал се произвежда от базов посадъчен материал по вегетативен начин. (2) Сертифицираният лозов посадъчен материал е предназначен за производството на грозде. (3) Сертифицираният лозов посадъчен материал може да се използва и за производството на стандартен лозов посадъчен материал. Чл. 8. Стандартният лозов посадъчен материал е предназначен за производството на грозде. Глава трета СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЛОЗОВИЯ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ Раздел I Общи положения Чл. 9. Изпълнителната агенция по сортоизпитване,апробация и семеконтрол сертифицира предбазовия, базовия и сертифицирания лозов посадъчен материал, който отговаря на изискванията за сортова чистота, здравно състояние и качество, посочени в приложения No 1и 2. Чл. 10. (1) Сертификацията на лозовия посадъчен материал се извършва въз основа на заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Към заявлението се прилагат: 1. скица на имота с маточното лозово насаждение, заверена от съответната общинска служба по земеделие и гори на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по местонахождение на насаждението; 2. документи за произхода на лозовия посадъчен материал - сертификати; 3. здравен документ, удостоверяващ липсата на нематоди в площите от новосъздадените маточни лозови насаждения. (3) Заявлението за сертификация се подава от лицата, получили разрешение по чл. 28, ал. 1 ЗППМ, в срок до 1 юни на съответната година. (5) Инспекторите в ТЗ съставят досие на заявения за сертификация лозов посадъчен материал. (6) Териториалното звено на ИАСАС служебно уведомява регионалната служба за растителна защита (РСРЗ) за подаденото заявление за сертификация в срок до 14 дни от изготвяне на досието. Раздел II Полска инспекция на лозовите маточни насаждения Чл. 11. (1) При полска инспекция на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал се установява съответствието на маточното насаждение с показателите за сортова чистота и здравното състояние, посочени в приложение No 1. (2)Полската инспекция се извършва от инспектори на ИАСАС и Националната служба по растителна защита (НСРЗ) по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите. Чл. 12. (1) Полската инспекция се извършва чрез прегледи на маточните насаждения по чл. 3, когато растенията имат добре развити сортови признаци, позволяващи да се установяват съответствията с изискванията по чл. 11, ал. 1. (2) Седем дни преди настъпване на съответната фаза на развитие на растенията заявителят писмено уведомява ТЗ на ИАСАС, в което е подал заявлението за сертификация, за извършване на преглед. Чл. 13. (1) Здравното състояние на маточните лозови насаждения се установява от НСРЗ по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите. (2)Анализът на почвените проби за установяване на нематоди - преносители на вирусни болести, и тестиране за вируси на маточните лозови насаждения се извършва в лаборатории на НСРЗ. (3) За резултатите от анализа на здравното състояние на маточното насаждение се съставя документ за здравно състояние, който се изпраща в ТЗ на ИАСАС в 5-дневен срок от издаването му. Чл. 14. (1) Резултатите от полската инспекция се отразяват от инспектора на ИАСАС, извършил прегледите, в акт за полска инспекция по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Актът се издава в тридневен срок от последния преглед на насаждението след предоставен документ за здравно състояние по чл. 13, ал. 3 и заплатена такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. (3) Актът за полска инспекция се съставя в два екземпляра, от които първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият се прилага към досието по чл. 10, ал. 6. Чл. 15. (1) Когато резултатите от извършен преглед показват несъответствия на лозовото насаждение с изискванията по чл. 11, ал. 1, но тези несъответствия могат да бъдат отстранени, инспекторът на ИАСАС, съответно на НСРЗ, определя срок за отстраняването им. (2) След изтичането на срока инспекторът по ал. 1 извършва повторен преглед в същата фаза на развитие, за който заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Чл. 16. Когато резултатите от полската инспекция покажат несъответствия на маточното насаждение с изискванията по чл. 11, ал. 1 и несъответствията не могат да бъдат отстранени или повторният преглед покаже, че не са отстранени, маточното насаждение се бракува. Бракуването се отразява в акта за полска инспекция. Чл. 17. (1) Когато заявителят не е съгласен с резултатите от извършен преглед, може в срок до 5 дни от тяхното получаване да подаде молба до изпълнителния директор на ИАСАС за арбитражен преглед. (2) Арбитражният преглед се извършва от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на ИАСАС, в присъствието на инспектора, извършил полската инспекция, и заявителя или упълномощено от него лице. (3) Заявителят не може да извършва допълнителни манипулации в маточното насаждение между последния преглед и арбитражния преглед. (4) Резултатът от арбитражния преглед е окончателен. Когато резултатът от арбитражния преглед потвърди заключението на акта за полска инспекция, заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Раздел III Заготовка, опаковане, етикетиране и пломбиране на лозовия посадъчен материал Чл. 18. (1) Лозовият посадъчен материал от категориите предбазов, базов и сертифициран, получен от одобрено с акт за полска инспекция маточно насаждение, се заготвя в хомогенни партиди по сортове (клонове) и се опакова в снопчета (връзки), контейнери, саксийки, картонени кутии или сандъци. (2) Броят на лозовия посадъчен материал в опаковките в зависимост от вида на посадъчния материал е съгласно приложение No 3. Чл. 19. (1) Върху всяка опаковка производителят, съответно заготвителят, поставя етикет, изготвен от устойчив на късане материал, с размери 120 mm x 70 mm. (2)В зависимост от категорията на лозовия посадъчен материал цветът на етикета е: 1. бял, с диагонална виолетова ивица - за предбазовия лозов посадъчен материал; 2. бял - за базовия лозов посадъчен материал; 3. син - за сертифицирания лозов посадъчен материал; 4. кафяв - за лозов посадъчен материал, който се отклонява от изискванията за качество, съгласно приложение No 2 и при спазване изискванията на чл. 52 ЗППМ. (3) Етикетът съдържа данните, посочени в приложение No 4, изписани на български език. Данните се отпечатват по начин, който не позволява тяхното заличаване. (4) При етикетиране на генетично модифицирани сортове или клонове на етикета се отбелязва, че този сорт, съответно клон, е генетично модифициран. Чл. 20. (1)Опакованите партиди се пломбират от производителя, съответно заготвителя, в присъствието на длъжностно лице от ИАСАС. (2)Поставените пломби носят абревиатурата на ИАСАС и номера на ТЗ. Чл. 21. Лозовият посадъчен материал, заготвен в саксийки, картонени кутии и сандъци, не се пломбира. Чл. 22. Опаковането, пломбирането и етикетирането на лозовия посадъчен материал се извършва по такъв начин, че при отваряне да се наруши целостта на запечатването или да останат следи върху опаковката и при подмяна или подправяне на етикета или пломбата да останат следи. Чл. 23. (1)Преди да се извърши опаковането, етикетирането и пломбирането на лозовия посадъчен материал, производителят съответно заготвителят, подава заявление за идентификационен номер на партидата в ТЗ на ИАСАС, на чиято територия се намира посадъчният материал. (2) В заявлението се посочват номерът на акта за полска инспекция, с който маточното насаждение е одобрено, бройките в партидата, видът и броят на опаковките. Заявлението се съхранява в досието. (3) Въз основа на заявлението производителят, съответно заготвителят, получава съответния идентификационен номер на партидата. Чл. 24. (1) Забранява се отварянето на опаковките без разрешение на изпълнителния директор на ИАСАС или упълномощено от него лице, освен при повторна заготовка на лозовия посадъчен материал. (2) В случаите на повторна заготовка заявителят писмено уведомява ТЗ на ИАСАС, на чиято територия се намира лозовият посадъчен материал. Раздел IV Вземане на проби, окачествяване и здравен анализ на лозовия посадъчен материал Чл. 25. (1)За окачествяване на лозов посадъчен материал се формират проби от партиди, заготвени съгласно раздел III. (2) Проби се вземат и при повторна заготовка. Чл. 26. (1) Вземането на проби за окачествяване се извършва от длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Пробите се вземат в присъствието на заявителя или упълномощено от него лице по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите, и се окачествяват на място. Чл. 27. (1)Резултатите от окачествяването се отразяват в документ за качество по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Документът се изготвя в два екземпляра - един за заявителя и един за ТЗ на ИАСАС, след заплатена такса по тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Чл. 28. (1) Здравното състояние на лозовия посадъчен материал се установява от представител на НСРЗ чрез преглед или лабораторен анализ. (2) Резултатите от анализа за здравното състояние се отразяват в документ за здравно състояние. (3)Документът по ал. 2 се изготвя в три екземпляра - един за заявителя, един за ТЗ на ИАСАС и един за НСРЗ. Чл. 29. Когато лозовият посадъчен материал не отговаря на изискванията, посочени в приложение No 2, заявителят може да извърши повторна заготовка. В тези случаи се извършва повторно окачествяване, съответно повторен здравен анализ. Чл. 30. (1) Когато заявителят не е съгласен с резултатите от окачествяването, може в 5-дневен срок от тяхното получаване да подаде заявление за арбитражен преглед или анализ до изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Арбитражният преглед, съответно анализ, се извършва не по-късно от 5 дни от подаването на заявлението от комисия, определена от изпълнителния директор на ИАСАС, в присъствието на заявителя или упълномощено от него лице и длъжностното лице, извършило първоначалното окачествяване. (3) За целите на арбитражния преглед или анализ се извършва ново вземане на проба. (4) Заявителят не може да извършва допълнителни манипулации върху партидата между последното окачествяване и арбитражния преглед, съответно анализ. (5) Резултатът от арбитражния преглед, съответно анализ, е окончателен. Когато резултатът от арбитражното окачествяване потвърди заключението на документа за качество, заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Раздел V Ред за издаване на сертификат Чл. 31. (1)Когато лозовият посадъчен материал отговаря на изискванията на тази глава, длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, издава сертификат. (2) Сертификатът се издава в 5-дневен срок от датата на последния издаден документ - за качество или за здравен анализ, след заплатена такса по тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. (3) Сертификатът се съставя в два еднообразни екземпляра - един за заявителя и един за ТЗ на ИАСАС, в което е подадено заявлението за сертификация. Чл. 32. (1) Срокът на действие на сертификата на лозовия посадъчен материал - присадени вкоренени лозички и лозови подложкови резници, които са вкоренени и неприсадени, е до началото на вегетационния период. (2) Срокът на действие на сертификата на лозовия посадъчен материал по ал. 1, отглеждан в саксийки, картонени кутии и контейнери, е до 15 юни за съответната година. (3) Срокът на действие на сертификата на лозовия посадъчен материал - подложкови резници и калеми, предназначени за присаждане, е до тяхното присаждане. Глава четвърта ОДОБРЯВАНЕ НА СТАНДАРТНИЯ ЛОЗОВ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ Раздел I Условия и ред за одобряване Чл. 33. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол одобрява стандартния лозов посадъчен материал, който съответства на изискванията за сортова чистота, здравно състояние и качество, посочени в приложения No 1 и 2. Чл. 34. (1)Одобряването на стандартния лозов посадъчен материал се извършва въз основа на заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Към заявлението се прилагат: 1. скица на имота с маточното лозово насаждение, заверена от общинската служба по земеделие и гори на МЗГ по местонахождение на насаждението; 2. документи за произхода на лозовия посадъчен материал - сертификат или свидетелство за качество. (3) Заявлението се подава до 1 юни на съответната година от лицата, получили разрешение съгласно чл. 28 ЗППМ, в ТЗ на ИАСАС, в чийто район се намират маточните лозови насаждения. (5) Инспекторите в ТЗ съставят досие на заявения за одобряване стандартен лозов посадъчен материал. Раздел II Полска инспекция Чл. 35. (1)Полската инспекция на маточните насаждения от стандартен лозов посадъчен материал се извършва за установяване съответствието на маточното насаждение с изискванията за сортова чистота и здравното състояние на насаждението, посочени в приложение No 1. (2) Полската инспекция се извършва от инспектори на ИАСАС и НСРЗ по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите. Чл. 36. (1) Полската инспекция се извършва чрез прегледи, когато маточните насаждения по чл. 3 имат добре развити сортови признаци, които позволяват да се установят съответствията с изискванията по чл. 35. (2) Заявителят е длъжен писмено да уведоми ТЗ на ИАСАС, в което е подал заявлението за одобряване, 7 дни преди настъпване на съответната фаза за извършване на преглед. Чл. 37. (1) Здравното състояние на маточните лозови насаждения се установява от представител на НСРЗ. (2) Резултатите от анализа на здравното състояние на маточното насаждение се отразяват в документ за здравно състояние, който се изпраща в ТЗ на ИАСАС в 5-дневен срок от издаването му. Чл. 38. (1)Резултатите от полската инспекция се отразяват от инспектора на ИАСАС, извършил прегледите, в акт за полска инспекция по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. (2) Актът се издава в тридневен срок от последния преглед на насаждението въз основа на документа за здравно състояние по чл. 37 и след заплатена такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. (3) Актът за полска инспекция се съставя в два екземпляра, от които първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият се прилага към досието по чл. 10, ал. 5. Чл. 39. (1) Когато резултатите от извършен преглед показват несъответствие на лозовото насаждение с изискванията по чл. 35, но тези несъответствия могат да бъдат отстранени, инспекторът определя срок за отстраняването им. (2) След изтичането на срока инспекторът извършва повторен преглед в същата фаза на развитие, за който заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Чл. 40. (1) Когато резултатите от полската инспекция покажат несъответствия на маточното насаждение с изискванията по чл. 35 и несъответствията не могат да бъдат отстранени или повторният преглед покаже, че не са отстранени, инспекторът бракува маточното насаждение. Бракуването се отразява в акта за полска инспекция. Чл. 41. (1) Когато заявителят не е съгласен с резултатите от извършен преглед, може в срок до 5 дни от тяхното получаване да подаде заявление до изпълнителния директор на ИАСАС за арбитражен преглед. (2) Арбитражният преглед се извършва от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на ИАСАС, в присъствието на инспектора, извършил полската инспекция, и заявителя или упълномощено от него лице. (3) Заявителят не може да извършва допълнителни манипулации в маточното насаждение между последния преглед и арбитражния преглед. (4) Резултатът от арбитражния преглед е окончателен. Когато резултатът от арбитражния преглед потвърди заключението на акта за полска инспекция, заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. Раздел III Заготовка, опаковане, етикетиране и пломбиране на стандартния лозов посадъчен материал Чл. 42. (1) Заготовката, опаковането, етикетирането и пломбирането на стандартния лозов посадъчен материал се извършват при спазване разпоредбите на глава трета, раздел III. (2) Цветът на етикета за стандартен лозов посадъчен материал е тъмножълт. Раздел IV Вземане на проби, окачествяване и здравен анализ на лозовия посадъчен материал Чл. 43. Вземането на проби, окачествяването и здравният анализ на стандартния лозов посадъчен материал се извършват при спазване разпоредбите на глава трета, раздел IV. Раздел V Ред за издаване на свидетелство за качество на одобрен стандартен лозов посадъчен материал Чл. 44. (1)Когато стандартният лозов посадъчен материал отговаря на изискванията на тази глава, длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, издава свидетелство за качество. (2) Свидетелството се издава в 5-дневен срок от датата на последно издадения документ - за качество или за здравен анализ, след заплатена такса по тарифата по чл. 6, ал. 6 ЗППМ. (3) Свидетелството се съставя в два еднообразни екземпляра - един за заявителя и един за ТЗ на ИАСАС, в което е подадено заявлението за одобряване на стандартен лозов посадъчен материал. (4) Срокът на действие на свидетелството за качество на стандартния лозов посадъчен материал е съгласно чл. 32. Глава четвърта ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА НА ЛОЗОВ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ Раздел I Внос на лозов посадъчен материал Чл. 45. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол проверява съответствието на лозовия посадъчен материал от внос с посоченото в документа за качество, издаден от официален сертифициращ и/или контролен орган на страната износител. (2) За проверка на съответствието по ал. 1 упълномощени от изпълнителния директор на ИАСАС и генералния директор на НСРЗ длъжностни лица вземат проби по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите. (3) Пробите се използват за окачествяване и определяне здравното състояние на внесения лозов посадъчен материал. Чл. 46. (1) Длъжностно лице от ИАСАС окачествява на място внесения посадъчен материал по методи, утвърдени от министъра на земеделието и горите. (2)Резултатите от окачествяването се отразяват в документ за качество по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС. Чл. 47. (1)Здравният анализ на внесения посадъчен материал се извършва в лаборатории на НСРЗ. (2) Забранява се предлагането на пазара и използването в страната на лозов посадъчен материал от внос до получаването на резултатите от здравния анализ. Чл. 48. (1) Когато резултатите от окачествяването и от здравния анализ показват, че лозовият посадъчен материал отговаря на показателите, посочени в документа по чл. 45, ал. 1, изпълнителният директор на ИАСАС или упълномощено от него лице издава документ за търговия на посадъчен материал от внос. (2) Документът за търговия е по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС, и се издава в 3-дневен срок от получените резултати за здравно състояние. Чл. 49. Когато резултатите от окачествяването и от здравния анализ показват, че лозовият посадъчен материал не отговаря на показателите, посочени в документа по чл. 45, ал. 1, материалът се изнася от страната или се унищожава при спазване разпоредбите на чл. 59 ЗППМ. Чл. 50. Посадъчният материал от внос с издаден документ за търговия се търгува с опаковките и етикетите, с които е внесен в страната, и допълнително поставен от вносителя етикет върху всяка опаковка, съдържащ данните от официалния етикет на опаковката на български език. Раздел II Предлагане на пазара Чл. 51. (1) Лозовият посадъчен материал се търгува с ясно и четливо копие на сертификата, съответно свидетелството за качество, или документа за търговия на посадъчен материал от внос, върху което са поставени печат и подпис на продавача. (2) Върху копието се изписват данните на купувача и продавача, количеството продаден посадъчен материал и датата на продажбата. (3) Данните по ал. 2 се записват в книгата по чл. 62, ал. 1 ЗППМ. Търговецът се подписва срещу всеки запис в книгата. (4) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява контрол за редовното водене на книгата за продажби на посадъчен материал. (5) Когато предмет на търговията е цялата партида, сертификатът, съответно свидетелството за качество или документът за търговия на посадъчен материал от внос, се предава на купувача. Раздел III Документи за износ Чл. 52. Лозовият посадъчен материал, предназначен за износ, се придружава от сертификата, съответно от свидетелството за качество. Раздел IV Съхранение на лозов посадъчен материал Чл. 53. (1) Лозовият посадъчен материал се транспортира по партиди в опаковки съгласно глава трета, раздел III в закрити или покрити с брезент превозни средства. (2) Лозов посадъчен материал се предлага на пазара, съхраняван в пясък, почва, перлит или камери. (3) Транспортирането и предлагането на пазара на лозов посадъчен материал се извършва при температура над 4 °С. Чл. 54. (1) Лозовият посадъчен материал се съхранява дълготрайно (през есенно-зимния период) и временно по партиди. (2) Временното съхранение на лозовия посадъчен материал се извършва в канавки, дълбоки най-малко 40 см, като корените се затрупват с 30 см влажни почва, пясък или перлит. (3) Дълготрайното съхранение на лозовия посадъчен материал се извършва в помещения при температура над 4 °С в пясък, почва или перлит. (4) Лозовият посадъчен материал, съхраняван при условията на ал. 3, се поставя във вертикално или хоризонтално положение. (5) Дълготрайно съхранение на лозов посадъчен материал може да се извършва и в камери при температура от 2 до 6 °С и влажност над 80 %. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Лозов посадъчен материал” са цели растения или части от лозата, предназначени за размножаване: присадени-споени и неприсадени вкоренени лози, узрели и зелени леторасти, резници от културните сортове или клонове и от подложките, части от лозата, предназначени за размножаване “ин витро”. 2. “Присадени-споени лози”: части от узрели или зелени лозови резници, съединени чрез присаждане, чиято подземна част е вкоренена или невкоренена. 3. “Неприсадени вкоренени лози” са части от узрели или зелени лозови резници, неприсадени и вкоренени, предназначени за засаждане на собствен корен или за употреба като подложки за присаждане. 4. “Подложкови резници за присаждане” са части от узрели или зелени лозови леторасти, предназначени за формиране на подземната част при производството на присадени вкоренени лози. 5. “Резници за калеми” са части от узрели или зелени лозови леторасти, предназначени за формиране на надземната част при производството на присадени-споени лози или за присаждане на място. 6. “Лозов маточник” е лозово насаждение, в което се отглеждат видове и сортове (клонове) лози за производство на подложкови резници за присаждане. 7. “Маточно лозе” е лозово насаждение, в което се отглеждат лозови сортове (клонове) за производство на резници за калеми. 8. “Лозово вкоренилище” е лозово насаждение, предназначено за производството на присадени-споени вкоренени и неприсадени вкоренени лози или подложки. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 29, ал. 6 от Закона за посевния и посадъчния материал. За министър: Б. Боев Приложение No 1 към чл. 9 Изисквания за сортова чистота и здравно състояние на сертифицирания лозов посадъчен материал 1. Полска инспекция на лозов маточник 2. Полска инспекция на маточно лозе 3. Полска инспекция на лозово вкоренилище, в т.
ч. на присадени лози в контейнери и картонени кутии I. Вирусни заболявания, от които трябва да е свободен лозовият посадъчен материал, след лабораторно тестиране 1. Grapevine fanleaf virus - вирус на късовъзлието при лозите 2. Arabis mosaic virus - вирус на арабисовата мозайка 3. Grapevine leafrol - листно завиване по лозата 4. Grapevine corcy bark - вкорковяване на лозите 5. Grapevine stem pittingq, stem groovingqq, legno riccio - набраздяване на дървесината по лозата II. Списък на нематодите, от които трябва да е свободен лозовият посадъчен материал, след лабораторно тестиране 1. Вид Xiphinema index 2. Вид Xiphinema diversicandatum 3. Род Longidorus 4. Вид Paralonginus maxima Приложение No 2 към чл. 9 Минимални стойности на показателите за качество на лозовия посадъчен материал от всички категории 1) Подложкови резници, добити от лозов маточник, предназначени за присаждане: 2) Вкоренени лозови подложки, от американските видове и техните сортове и хибриди, с устойчиви на филоксера корени, предназначени за засаждане в лозов маточник: 3) Лозови резници - калеми, получени от маточни лозя, за производство на присадени лози: 4) Лози, присадени-споени и вкоренени, предназначени за засаждане на постоянно място: 5) Лози, присадени-споени и вкоренени в саксийки, картонени кутии, контейнери, дървени сандъчета, предназначени за засаждане на постоянно място: Приложение No 3 към чл. 18 Опаковане и етикетиране на лозовия посадъчен материал А. Опаковане на лозовия посадъчен материал I. Лозов посадъчен материал, заготвен на връзки (снопчета). 1. Лозови резници за калеми: а) с 5 до 7 добре развити пъпки - връзват се на снопчета от 100 или 200 броя с тънка тел или друг устойчив на късане материал, на две места - в долния и горния край; б) с една развита пъпка - 500 броя в опаковка. 2. Лозови подложкови резници, предназначени за присаждане: а) подложковите лозови резници се връзват на снопчета с тънка тел или друг устойчив на късане материал на две места - в долния и горния край; б) дългите еднометрови лозови подложкови резници се връзват на снопчета по 250 броя с тънка тел или друг устойчив на късане материал на три места - в средата, в долния и горния край. 3. Лозови подложкови резници, вкоренени неприсадени - вързват се на снопчета по 25 броя с тънка тел или друг устойчив на късане материал на три места - над петите на подложките, в средата на снопчето и към върха на леторастите. 4. Присадени-споени, вкоренени лози - връзват се на снопчета по 25 броя с тънка тел или друг устойчив на късане материал на три места - над петите на лозите, под спойката и към върховете на леторастите. II. Лозов посадъчен материал в контейнери. 1. Лозови резници за калеми: а) с 5 до 7 добре развити пъпки, по 200 броя в контейнер; б) с една развита пъпка - 500 броя в контейнер. 2. Лозови подложкови резници, предназначени за присаждане: а) късите лозови подложкови резници се поставят по 200 броя в контейнер; б) дългите еднометрови лозови подложкови резници се поставят по 250 броя в контейнер. 3. Лозови подложкови резници, вкоренени неприсадени - поставят се по 100 броя в контейнер. 4. Присадени-споени, вкоренени лози - поставят се по 100 броя в контейнер. 5.Присадени-споени, вкоренени лози в саксийки, картонени кутии се поставят в щайги или касетки. Б. Етикети на сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал I. Резници за подложки и калеми - невкоренени 1. Официален сертифициращ орган - ИАСАС; 2. Номер на партидата; 3. Ботаническо наименование на вида; 4. Сорт (клон); 5. Категория; 6. Количество, брой; 7. Държава производител. II. Присадени-споени, вкоренени лози 1. Официален сертифициращ орган - ИАСАС; 2. Номер на партидата; 3. Ботаническо наименование на вида; 4. Сорт (клон); 5. Категория; 6. Количество, брой; 7. Държава производител. III. Вкоренени подложкови резници 1. Официален сертифициращ орган - ИАСАС; 2. Номер на партидата; 3. Ботаническо наименование на вида; 4. Сорт (клон) на подложката; 5. Категория; 6. Количество, брой; 7. Държава производител.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Благоевград, призовава Любомир Николов Тоцев с последен адрес гр. Петрич, сега в Австрия с неизвестен адрес, да се яви в съда на 11.07.2011 г. в 15 ч. като заинтересована страна по адм.
д. No 219/2011 по описа на Административния съд – Благоевград, образувано по жалба на Кристина Танева Пенева и Драгомир Танев Пенев против Заповед No РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК – София (ДВ, бр. 5 от 2011 г.). Заинтересованата страна следва да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се разгледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.).

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 51 от 7 март 2011 г. за изменение и допълнение на Тарифата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, одобрена с Постановление No 302 на Министерския съвет от 2001 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 51 ОТ 7 МАРТ 2011 Г. за изменение и допълнение на Тарифата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, одобрена с Постановление No 302 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2002 г., бр. 71 от 2004 г., бр. 105 от 2006 г. и бр. 2 от 2010 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. за превози на контейнери с блок-влакове независимо от категорията на железопътната линия – от 0,6331 лв. до 0,6998 лв. за влаккилометър;“. 2. Създава се т. 5: „5. за превози на товарни автомобили с блок-влакове независимо от категорията на железопътната линия – от 0,3392 лв. до 0,3749 лв. за влаккилометър.“ § 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „и/или товарни автомобили“ се заличават. 2. Създава се ал. 3: „(3) За превози на товарни автомобили с блок-влакове независимо от категорията на жп линията се заплащат следните такси: а) за железен път – от 0,0011 лв. до 0,0013 лв. за брутотонкилометър; б) за електрически инсталации – от 0,1587 лв. до 0,1754 лв. за влаккилометър; в) за контактна мрежа – от 0,1244 лв. до 0,1376 лв. за влаккилометър; г) за управление на движението – от 0,6968 лв. до 0,77 лв. за влаккилометър.“ § 3. Член 4а се отменя. § 4. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Таксите по чл. 3 и 4 се заплащат на управителя на инфраструктурата до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.“ Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие УКАЗ No 353 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, приет от ХХХIX Народно събрание на 17 ноември 2004 г. Издаден в София на 26 ноември 2004 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие Член единствен. Ратифицира Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, подготвен от Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 17 ноември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Камелия Касабова

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Шумен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Шумен, срещу чл. 46, ал. 3 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Велики Преслав, приета от Общинския съвет – гр. Велики Преслав. Въз основа на протеста е образувано административно дело No 57/2020 г. по описа на Административния съд – Шумен, насрочено за 9.03.2020 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – София област, трети състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. дело No 1238/2018 г. по описа на съда по протест на прокурор в Окръжната прокуратура – София, с който се оспорва като незаконосъобразна и се иска отмяна на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общинския съвет – Ботевград. Административно дело No 1238/2018 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени НАРЕДБА No Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Чл. 2. Методите за определяне на пазарни цени по сделки между свързани лица се прилагат и за сделки между несвързани лица в предвидените от закон случаи. Чл. 3. В тази наредба се използват следните наименования на методите по чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс: 1. метод на сравнимите неконтролирани цени; 2. метод на пазарните цени; 3. метод на увеличената стойност; 4. метод на разпределената печалба; 5. метод на транзакционната нетна печалба. Чл. 4. Прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Глава втора ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ Чл. 5. Методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Чл. 6. (1) За целите по чл. 5 се извършва анализ на съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на базата на посочените фактори: 1. характеристика на продукта или услугата - предмет на сделката; 2. функции, които всяко от лицата, участващи в сравняваните сделки, изпълнява (например производство или дистрибуция, търговия на едро или дребно, застраховане или банкова дейност и др.), като се отчитат използваните активи и поети рискове, както и условията по сравняваните сделки; 3. икономически условия; 4. бизнес стратегии. (2) При анализа на съпоставимостта действително поетите от свързаните лица рискове се определят на база на: 1. съответствие между фактическите действия на страните и приетото разпределение на рисковете; 2. финансов ресурс за компенсиране на евентуални загуби в резултат на поетия риск; 3. управленски или оперативен контрол от всяка от страните по отношение на стопанската дейност, от която произтичат съответните рискове. (3) При анализа на съпоставимостта се отчитат само бизнес стратегиите на свързаните лица, при които е налице: 1. понасяне на разходите за осъществяване на бизнес стратегията от свързаното лице, което ще получи бъдещите печалби в резултат на реализирането на тази стратегия; 2. разумен период от време, в който се следва бизнес стратегията, като се има предвид жизненият цикъл на продукта. Чл. 7. За определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. Чл. 8. (1) Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. (2) Методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност се прилагат, когато е налице сходство в изпълняваните функции по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка: 1. в случаите на покупка и последваща продажба на продукти, при които лицето, осъществяващо препродажбата, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите в резултат на изменение на физическите им характеристики или в резултат на използването на нематериални блага, се прилага методът на пазарните цени; 2. в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи, се прилага методът на увеличената стойност. Чл. 9. Когато методите, посочени в чл. 7, не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба. Чл. 10. Когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, се допуска едновременно прилагане на два или повече метода. Чл. 11. Когато в резултат на анализа на съпоставимостта се установят съществени различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, при прилагане на съответния метод се извършват корекции на резултатите от неконтролираната сделка с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. Тези корекции отразяват ефекта от такива различия върху цената или печалбата. Чл. 12. При прилагане на метода на пазарните цени, метода на увеличената стойност, метода на разпределената печалба и метода на транзакционната нетна печалба се преценява съответствието между счетоводната политика на сравняваните лица при отчитане на изследваните счетоводни обекти, като при необходимост се извършват корекции за постигане на съпоставимост при отчитането на разходите, определящи размера на брутната, съответно на нетната печалба. Чл. 13. (1) Методите за определяне на пазарните цени се прилагат за всяка контролирана сделка поотделно. (2) Когато две или повече сделки са взаимосвързани или последователни по начин, който възпрепятства или значително затруднява анализа на всяка от тях поотделно (като дългосрочни договори за доставка на стоки или услуги, договори за предоставяне на нематериални блага, ценообразуване при продуктови редове), тези сделки могат да бъдат оценени в тяхната съвкупност чрез определяне на обща пазарна цена. Пример 1 (към чл. 13): А сключва лицензионен договор със свързано лице Б за предоставяне право на ползване на технологичен процес и право на продажба на резултатите от процеса в рамките на ограничен географски регион. Б продава резултатите от процеса на друго свързано лице Б1, което от своя страна препродава тези резултати на независими лица. При оценката на пазарния характер на възнаграждението, дължимо на А, е подходящо да се анализират пазарният характер на възнаграждението, уговорено между Б и Б1, както и общата печалба, реализирана от Б и Б1 от използването на технологичния процес и от продажбата на резултатите от процеса на независими лица. Пример 2 (към чл. 13): Б1, Б2 и Б3 са дъщерни дружества на А. Б1 е изключителен дистрибутор на компютри, произвеждани от А, на територията на държава Х. Б2 предоставя маркетингови услуги на независими лица във връзка с продажбите на компютри, произведени от А, поради което използва нематериални активи, предоставени от А. Б3 осигурява поддръжка и гаранционен сервиз на същите компютри. При анализа на пазарния характер на цената на стоките или възнаграждението за ползване на права, платени от Б1 и Б2 на А, както и таксите за услугите, оказани от Б2 и Б3, е подходящо да се прецени общият резултат от тези отделни сделки. Тъй като сделките са изключително взаимосвързани, може да се окаже, че най-надеждният начин за тяхното оценяване е на съвкупна база. Чл. 14. (1) Методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. (2) Когато са налице фактори и обстоятелства, които оказват съпоставим дългосрочен ефект върху резултата от сравняваните сделки, анализът на съпоставимостта може да се извършва на базата на данни, обхващащи период от няколко поредни предходни години. (3) За целите на анализа на съпоставимостта по ал. 2 се преценяват фактори като: 1. влияние на стопанския цикъл върху съответния отрасъл; 2. влияние на жизнения цикъл на продукта или благото върху цената му; 3. осъществяване на различни маркетингови стратегии; 4. всички други фактори и обстоятелства, оказващи дългосрочен ефект върху резултата от сравняваните сделки. (4) В случаите по ал. 2 средноаритметичната стойност от резултатите от контролираната сделка за избрания брой години се сравнява с редица от пазарни стойности по чл. 15, ал. 2, която се състои от редицата от средноаритметични стойности на резултатите от неконтролирана сделка или сделки. Пример (към чл. 14): През 2003 г. А продава продукт Х на свързано лице Б на стойност 60 ед. Приема се, че в конкретния случай е най-удачно прилагането на метода на пазарните цени. В резултат на използването на този метод се установява, че независими лица при съпоставими условия начисляват цена между 52 и 59 ед. Въпреки че цената по контролираната сделка попада извън обхвата на редицата между 52 и 59 ед., в конкретния случай не се извършва корекция на базата на данни само от 2003 г. Установява се, че в резултат на циклични фактори не може надеждно да се отчетат всички обстоятелства, които влияят върху цените при контролираната и съпоставимите неконтролирани сделки. Поради тази причина се преценява, че анализът на данни от 2001, 2002 и 2003 г. ще даде по-точни резултати, предвид така установилите се пазарни условия. Средноаритметичните резултати за 2001 г. - 2003 г. от съпоставимите неконтролирани сделки формират редица от средноаритметични пазарни стойности с обхват между 56 и 58 ед. Средноаритметичната стойност от резултатите на А за същия период е 57 ед. Тъй като средноаритметичната стойност на цената, начислявана от А, попада в обхвата между 56 и 58 ед., не се извършва корекция на тази цена. Чл. 15. (1) В случаите, когато се прилага повече от един метод за определяне на пазарните цени или се използват няколко съпоставими неконтролирани сделки, полученият резултат включва съответен брой стойности на цена или печалба (редица от пазарни стойности). (2) Редицата от пазарни стойности се състои от резултатите от всички неконтролирани сделки, за които е налице или е постигната в резултат на корекциите по чл. 11 достатъчна степен на съпоставимост. Пример 1 (към чл. 15): А и Б са свързани лица, като Б е дистрибутор на А за определени стоки, които закупува от А по цена 48 ед. За да се прецени доколко цената по тези сделки отразява условия, които биха били приети между независими лица при съпоставими обстоятелства, е избран методът на пазарните цени. За целите на този метод са установени осем потенциални съпоставими сделки, в които участват независими лица - дистрибутори на подобни продукти. След допълнителен анализ се установява, че информацията за всички тези съпоставими осем сделки е достатъчна с оглед установяване на различията по сделките и тяхното коригиране. След извършването на корекции редицата от пазарни стойности включва например следните резултати: Съпоставими сделки Резултати (цена) 1 Дистрибутор В1 56.0 2 Дистрибутор В2 55.5 3 Дистрибутор В3 55.3 4 Дистрибутор В4 54.9 5 Дистрибутор В5 53.0 6 Дистрибутор В6 52.5 7 Дистрибутор В7 50.9 8 Дистрибутор В8 50.3 Тъй като цената по сделката между А и Б попада извън редицата от пазарни стойности и не може да се установи точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка, резултатът от контролираната сделка се приравнява спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата, която е 53.55. Чл. 16. В случаите, когато резултатът от контролираната сделка попада в редицата от пазарни стойности, се приема, че резултатът на контролираната сделка изпълнява условията на чл. 4. Чл. 17. Когато резултатът от контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности, се извършва приравняване на този резултат спрямо точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка. Ако такава точка не може да бъде установена, приравняването се извършва спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата. Глава трета МЕТОД НА СРАВНИМИТЕ НЕКОНТРОЛИРАНИ ЦЕНИ Чл. 18. (1) Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. (2) За целите на метода на сравнимите неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че: 1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при пазарни условия; или 2. могат да се извършат корекции по чл. 11. Чл. 19. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между свързаното лице и независими лица; или 2. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица. Чл. 20. При прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху цената: 1. характеристики на продукта или услугата: а) в случаите на доставка на стоки - физическите свойства на продукта, качество, трайност, използвани материали и технология, нематериални блага, свързани със стоката, и др.; б) в случаите на предоставяне на услуги - вид, характер и обхват на услугите, използвани нематериални блага, свързани с услугата, и др.; в) в случаите на предоставянето на нематериални блага - вид (патент, търговска марка, ноу-хау и др.), продължителност и степен на защита, уникалност, очаквани изгоди от използването на благата и др.; 2. условия на сделката, като: а) количество, съответно отстъпки за количество; б) условия на доставка; в) разпределяне на рисковете по сделката, (валутен риск, кредитен риск, риск от погиване на веща и др.); г) право на актуализация, осъвременяване, модификации на предоставения продукт; д) момента на договаряне, срокове; е) предоставяне на допълнителни услуги, като монтаж, гаранционно обслужване; 3. пазарни условия, като: а) географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата; б) мащаби на пазара; в) равнище на пазара (пазар на едро или пазар на дребно); г) пазарен дял на продукта или услугата; д) развитие на конкуренцията по отношение на продукта или услугата; е) наличие на продукти-заместители; ж) фаза на бизнес цикъла на пазара; з) равнище на инфлация; 4. бизнес стратегии, като: а) навлизане на нов пазар; б) разширяване на пазарния дял на вече съществуващ пазар; в) разработване и налагане на нов продукт; г) оттегляне от даден пазар; 5. други фактори, които оказват влияние върху цената. Примери към глава трета: Пример 1: А и Б са свързани лица. А продава на Б акумулатори при цена 50 единици. С и Д са независими търговци. С продава на Д същата стока при цена 80 единици. Приема се, че сделките се осъществяват по едно и също време и при еднакви условия на доставка. В този случай за пазарна цена на акумулаторите между свързаните лица А и Б се приема 80 единици. Пример 2: А и Б са свързани лица. А продава на Б акумулатори при цена 50 единици. А и С са независими търговци. А продава на С същия вид стока при цена 80 единици. Приема се, че сделките се осъществяват по едно и също време и при еднакви условия на доставка с изключение на обстоятелството, че А продава на Б 1000 акумулатора, а количеството акумулатори, продадени на С, е 450 броя. В търговските си отношения А е възприело практиката за предоставяне на отстъпка от 10 % за количества, надвишаващи 500 броя. В този случай цената на продажбата на акумулатори между А и С следва да се коригира с отстъпката за количество, т.е. извършва се намаление на цената от 80 единици с размера на отстъпката от 10 % върху 80 единици, или 8 единици. Така пазарната цена на акумулаторите между свързаните лица А и Б се приема за 72 единици. Пример 3: А продава радиоапарати както на независими, така и на свързани лица. Цената по контролираната сделка е 150 ед., а по неконтролираната - 110 ед. Условията по контролираната и неконтролираната сделка са идентични с изключение на обстоятелството, че цените по контролираната сделка са D.D.P. София (доставено, мито платено София), а цените по неконтролираната сделка са F.O.B. (освободено на борда) пристанище Бургас. И при двете сделки не се дължи мито при вноса на продуктите. Различията между договорните условия по отношение на транспортните и застрахователните условия са с определен и установим ефект върху цената, а именно транспортни разходи при цена D.D.P. - 10 ед., а при цена F.O.B. - 6 ед., и разходи за застраховка съответно 15 ед. и 8 ед. Никакви други съществени различия между контролираната и неконтролираната сделка не са установени. В конкретния случай се извършват следните корекции: Разходи за Разходи за транспорт застраховка Неконтролирана- 10 15 та 1015тасделка, както би била догово- рена при D.D.P. Неконтролирана сделка при F.O.B. 6 8 Корекции с оглед Разходите за Разходите за елиминиране на транспорт при застраховка при различията меж- неконтролирана- неконтролирана- ду сравняваните та сделка следва та сделка следва сделки, при да се увеличат с да се увеличат със доставка D.D.P. 4 ед. = (10 - 6), за 7 ед. = (15 - 8), за да се дасеелиминират да се дасеелиминират различията в вразличията в втранспортните застраховател- условия ните нитеусловия След извършване на корекции спрямо резултатите на независимата сделка с оглед елиминиране на установените различия се достига до пазарна цена по контролираната сделка в размер121 ед., т.е. цената по неконтролираната сделка от 110 ед. се увеличава с 4 ед. допълнителни разходи за транспорт и 7 ед. допълнителни разходи за застраховка. Пример 4: Фактите са същите като в пример 3, с изключение на обстоятелството, че А извършва незначителни модификации само на радиоапаратите, които продава на свързани лица, с цел удовлетворяване на специфични изисквания на клиентите си. Ако тези малки различия във физическите свойства на радиоапаратите имат съществено влияние върху цената, следва да се извършат корекции спрямо резултатите от независимите сделки, за да бъдат елиминирани тези различия. При условие че установените различия са съществени и не могат да бъдат изцяло отразени чрез корекции, надеждността на този метод ще бъде ограничена и е удачно да се използва друг метод или да се установи редица от пазарни стойности. Глава четвърта МЕТОД НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ Чл. 21. (1) Методът на пазарните цени съпоставя нормата на брутна печалба, реализирана в резултат на препродажбата на продукти по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. (2) При този метод пазарната цена по контролираната сделка се получава като разлика между: 1. цената, по която продукт, закупен от свързано лице, се препродава на независимо лице; и 2. брутната печалба, изчислена като произведението от цената по препродажбата и съпоставима норма на брутна печалба. (3) Норма на брутната печалба e съотношението между: 1. разликата между приходите от продажби и историческата цена на продадения продукт; и 2. приходите от продажби. Чл. 22. Методът на пазарните цени се прилага, когато се установи съпоставима норма на брутна печалба, реализирана: 1. от същото свързано лице при съпоставими сделки с независими лица за препродажба на продукти, закупени от независими лица; или 2. от независими лица при съпоставими сделки за препродажба на продукти. Чл. 23. В случаите, когато свързаното лице изпълнява функции, при които не придобива собствеността върху продуктите и не поема рискове, произтичащи от собствеността върху тях, за съпоставима норма на брутна печалба се използва съотношението между възнаграждението, което това лице получава, и размера на нетните приходи от извършените продажби на независими лица. Чл. 24. Неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка за целите на метода на пазарните цени, ако се установи, че: 1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху нормата на брутна печалба при пазарни условия; или 2. могат да се извършат корекции по чл. 11. Чл. 25. Методът на пазарните цени може да се прилага извън случаите по чл. 8, ал. 2, буква “а”, когато лицето, осъществяващо препродажбата, добавя значителна стойност към стойността на продуктите, ако могат да бъдат установени съпоставими сделки или ефектът, който различията между контролираната и неконтролираната сделка имат върху нормата на брутна печалба, може да бъде установен за целите на извършване на корекции по чл. 11. Чл. 26. (1) Методът на пазарните цени се прилага при съпоставими сделки с продукти, принадлежащи към една и съща продуктова група. (2) Методът на пазарните цени може да се прилага и при съпоставими сделки с продукти, принадлежащи към различни продуктови групи, ако тези различия не влияят върху нормата на брутна печалба. Чл. 27. (1) При прилагане на метода на пазарните цени се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху цената и нормата на брутна печалба: 1. съпътстващи функции, които всяко от лицата, участващи в сравняваните сделки, изпълнява: а) монтажна и ремонтна дейност; б) продажбени, маркетингови и рекламни дейности, програми за насърчаване на продажбите, съвместни рекламни кампании; в) транспорт и складова дейност; г) кредитна, застрахователна дейност; д) гаранционно обслужване и други съпътстващи препродажбата дейности; 2. използвани активи: а) вид и структура на активите (материални запаси и обращаемост, транспортни средства, нематериални активи); б) количество и стойност на активите; в) собственост върху активите и др.; 3. действително поети рискове, като пазарен риск, странови риск, финансов риск, кредитен риск, екологичен риск, продуктов риск, валутен риск и др.; 4. условия на сделката, като: а) количество, съответно отстъпки за количество; б) условия на доставка; в) изключително или не право на дистрибуция; г) срокове; 5. пазарни условия, като: а) географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата или на който сравняваните лица изпълняват основната си функция; б) мащаби на пазара; в) равнище на пазара (пазар на едро или пазар на дребно); г) пазарен дял на продукта или услугата; д) специфични разходи, свързани с факторите на дистрибуция; е) развитие на конкуренцията по отношение на продукта или услугата; ж) наличие на стоки заместители; з) период от време между покупката на продукта и последващата му реализация; и) фаза на бизнес цикъла на пазара; к) равнище на инфлация; 6. бизнес стратегии, като: а) навлизане на нов пазар; б) разширяване на пазарния дял на вече съществуващ пазар; в) разработване и налагане на нов продукт; г) оттегляне от даден пазар; 7. нематериални блага, свързани с продажбата на продукта (търговски марки, продуктови наименования и др.). (2) При прилагане на метода на пазарните цени се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, които са установени въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху нормата на брутна печалба, но може да не влияят върху цената на продукта: 1. структура на разходите (отчита се влиянието на фактори като морално и физическо изхабяване на машините и съоръженията и др.); 2. стопански опит, който зависи от фазата на жизнения цикъл на предприятието (стартиращо предприятие или предприятие, утвърдено на пазара); 3. управленска ефективност (отчита се влиянието на нивото и обхвата на материалните запаси, административните разходи и др.). Примери към глава четвърта: Пример 1: Търговец извършва продажби на микровълнови печки на свързано лице, което препродава стоката на независими лица. Не са налице изменения в нивото на материалните запаси в началото и края на периода. Информацията относно независими съпоставими лица е достатъчно пълна да се заключи, че всички различия между контролираната и независимата сделка са идентифицирани и взети предвид. Ако цената при препродажба на микровълновите печки между независими лица е 100 единици и съответната норма на брутна печалба е 20 %, тогава пазарната цена по контролираната сделка ще бъде 80 единици (100 - [20 % ? 100]). Пример 2: А е изключителен дистрибутор за компания Б - едноличен собственик на капитала на А, със седалище в държавата Х. Не са налице промени в началните и крайните материални запаси за периода. А отчита себестойност на продажбите в размер 800 единици, представляващи 600 единици цена на стоките, закупени от Б, и 200 единици други разходи. А отчита следната цена при препродажба и брутна печалба: Цена при препродажба 1000 Историческа цена на продукта, от която: 800 - покупна стойност 600 - други разходи (транспорт, мита и др.) 200 Отчетена брутна печалба 200 200 В резултат на анализа на съпоставимостта се установява, че нормата на брутна печалба при съпоставими условия е 25 %. Следователно брутната печалба на А е 250 единици (25 % ? 1000). Поради факта, че А понася разходи, свързани с продажбите, цената на стоката, закупена от Б, ще се определи на два етапа. Първо, брутната печалба от 250 единици се изважда от цената по препродажба 1000 единици. Резултантната величина от 750 единици се намалява с разходите, начислени на независими лица в размер на 200 единици. В този случай пазарната цена на стоките, закупени от Б, е 550 единици. Глава пета МЕТОД НА УВЕЛИЧЕНАТА СТОЙНОСТ Чл. 28. (1) Методът на увеличената стойност съпоставя нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти или при оказани услуги по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. (2) При този метод пазарната цена по контролираната сделка се получава като сума от: 1. себестойност на продукцията или предоставените услуги; и 2. надбавка, изчислена като произведение от размера на разходите по т. 1 и съпоставима норма на надбавка. (3) Норма на надбавка е съотношението между: 1. разликата между приходите от продажби и себестойността на продукцията или предоставените услуги; и 2. себестойността на продукцията или предоставените услуги. Чл. 29. Методът на увеличената стойност се прилага, когато се установи съпоставима норма на надбавка, реализирана от: 1. същото свързано лице при съпоставими сделки с независими лица; или 2. независими лица при съпоставими сделки. Чл. 30. Неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка за целите на метода на увеличената стойност, ако се установи, че: 1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху нормата на надбавка, реализирана при пазарни условия; или 2. могат да се извършат корекции по чл. 11. Чл. 31. Методът на увеличената стойност може да се прилага и извън случаите по чл. 8, ал. 2, буква “б”, когато производителят или лицето, осъществяващо услугите, добавя значителна стойност към стойността на продуктите, ако бъдат установени съпоставими неконтролирани сделки или ефектът от използването на нематериалните блага или високостойностните активи върху нормата на надбавка, може да бъде установен за целите на извършване на корекции по чл. 11. Чл. 32. (1) Методът на увеличената стойност се прилага при съпоставими сделки с продукти, принадлежащи към една и съща продуктова група или група от услуги. (2) Методът на увеличената стойност може да се прилага и при съпоставими сделки с продукти, принадлежащи към различни продуктови групи или групи от услуги, ако тези различия не влияят върху нормата на надбавка. Чл. 33. При прилагане на метода на увеличената стойност се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху цената и нормата на надбавка: 1. съпътстващи функции, които всяко от лицата, участващи в сравняваните сделки, изпълнява: а) научна и развойна дейност; б) възможности за изпитване на ново производство; в) сложност на производствената дейност или на услугата; г) извършване на инженерно-конструкторска дейност; д) дейности по контрол на снабдяването; е) монтажна и ремонтна дейност; ж) продажбени, маркетингови и рекламни дейности, програми за насърчаване на продажбите, съвместни рекламни кампании; з) транспорт и складова дейност; и) кредитна, застрахователна дейност; к) гаранционно обслужване и други съпътстващи продажбата дейности; 2. използвани активи: а) вид и структура на активите (машини, съоръжения, нематериални активи); б) количество и стойност на активите; в) собственост върху активите и др.; 3. действително поети рискове, като пазарен риск, странови риск, финансов риск, кредитен риск, екологичен риск, продуктов риск, валутен риск и др.; 4. условия на сделката, като: а) количество, съответно отстъпки за количество; б) условия на доставка; в) срокове; г) право на актуализация, осъвременяване, модификации на предоставения продукт; 5. пазарни условия, като: а) географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата или на който сравняваните лица изпълняват основната си функция; б) мащаби на пазара; в) равнище на пазара (пазар на едро или пазар на дребно); г) пазарен дял на продукта или услугата; д) специфични разходи, свързани с факторите на производство и с предоставянето на услуги; е) развитие на конкуренцията по отношение на продукта или услугата; ж) наличие на продукти или услуги - заместители; з) фаза на бизнес цикъла на пазара; и) равнище на инфлация; 6. бизнес стратегии, като: а) навлизане на нов пазар; б) разширяване на пазарния дял на вече съществуващ пазар; в) разработване и налагане на нов продукт; г) оттегляне от даден пазар; 7. нематериални блага, свързани с продажбата на продукта (търговски марки, продуктови наименования и др.). (2) При прилагане на метода на увеличената стойност се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, които са установени въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху нормата на надбавка, но може да не влияят върху цената на продукта или услугата: 1. структура на разходите (отчита се влиянието на фактори като морално и физическо изхабяване на машините и съоръженията и др.); 2. стопански опит, който зависи от фазата на жизнения цикъл на предприятието (стартиращо предприятие или предприятие, утвърдено на пазара); 3. управленска ефективност (отчита се влиянието на нивото и обхвата на материалните запаси, административните разходи и др.). Чл. 34. Когато в резултат на анализа на съпоставимостта се установят различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, които произтичат от несъответствия в равнището и вида на разходите, елиминирането на тези различия се извършва, както следва: 1. ако разходите отразяват функционални различия (като се отчитат използваните активи и поетите рискове), които не са взети предвид при прилагането на този метод, се извършва корекция на нормата на надбавка; 2. ако разходите отразяват извършването на допълнителни функции, които се различават от функциите, отчетени при този метод, се определя допълнителна компенсация за тези функции; такива функции може да включват предоставянето на допълнителни услуги, за които самостоятелно се определя пазарно възнаграждение; 3. ако различията в разходите отразяват единствено ефективност, например при надзорните, общите и административните разходи, може да не се извършва корекция на надбавката. Примери към глава пета: Пример 1: А и Б са свързани лица. А е производител и продава на Б тостери при цена 110 единици. Разходите на А за производство на тостери са 100 единици, а надбавката е 10 %. А и С са независими търговци. А произвежда и продава на С ютии при цена 200 единици. Разходите на А за производство на ютии са 160 единици. След анализ на съпоставимостта е установено, че сделката между А и С, при която се реализира надбавка от 25 %, е съпоставима на контролираната сделка. В този случай за пазарна цена на тостера се приемат 125 единици (100 единици разходи + 25 % надбавка). Пример 2: А е производител на компютърни компоненти, който продава своята продукция на свързано лице Б и на чуждестранни дистрибутори. В и Г са също производители на компютърни компоненти, които продават продукцията си на независими лица. Налице са достатъчно данни относно функциите и поетите рискове от В и Г. След извършване на анализ на съпоставимостта се установява, че съгласно договора между А и Б А използва материали, предоставени от Б. В и Г закупуват своите материали от трети лица и техните норми на надбавка се определят и на база разходите за закупуване на материали. А не понася разходи във връзка със закупуването и поддържането на стоково-материалните запаси, докато В и Г понасят такива разходи. Доколкото това различие се отразява върху разходната база, съответно надбавката, на сравняваните лица, следва да се извърши корекция, която да го елиминира. Пример 3: Компания В в държава Х е 100 % дъщерно дружество на компания Д в държава У. В сравнение с държава У заплатите в държава Х са значително по-ниски. Компания В сглобява телевизори за сметка и риск на компания Д. Всички необходими компоненти, ноу-хау и др. се предоставят от компания Д. Закупуването на готовата продукция се гарантира от компания Д, дори в случай че телевизорите не изпълнят определени стандарти за качество. След проверката за качество телевизорите са доставени (за сметка и риск на компания Д) на центрове за дистрибуция, с които компания Д разполага в няколко държави. Функцията на компания В може да бъде описана като чисто сглобяване на компоненти. Рискът, който компания В би понесла, е минимален. Базата за прилагане на метода на увеличената себестойност ще се формира от всички разходи, свързани с дейностите по сглобяване. Глава шеста МЕТОД НА РАЗПРЕДЕЛЕНАТА ПЕЧАЛБА Чл. 35. (1) Методът на разпределената печалба установява разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, реализирана от сделки между свързани лица, по начин, който би бил възприет от независими лица, изпълняващи съпоставими функции. (2) Комбинираната оперативна печалба или загуба е сумата от оперативните печалби или загуби, реализирани от всяко от свързаните лица в резултат на контролираната сделка или сделки и последващите неконтролирани сделки с продукти или услуги, създадени или осъществени чрез добавяне на допълнителна стойност към продукта или услугата, предмет на контролираната сделка. (3) Разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба между свързаните лица се извършва, като се установява относителният дял на приноса в тази печалба или загуба на всяко от свързаните лица. (4) Относителният дял на приноса в комбинираната печалба или загуба се определя на базата на изпълняваните функции, поети рискове и използвани активи. Чл. 36. Методът на разпределената печалба е приложим в случаите, когато: 1. сделките между свързани лица поради своята взаимосвързаност не могат да се оценят самостоятелно; или 2. не могат да бъдат установени съпоставими сделки между независими лица и не могат да се извършат корекции по чл. 11; или 3. се използват уникални и високостойностни нематериални блага и не могат да се извършат корекции по чл. 11; или 4. в други случаи, когато съпоставимостта, установена по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, не позволява прилагането на метода на сравнимите неконтролирани цени, метода на пазарните цени и метода на увеличената стойност. Чл. 37. (1) При прилагане на метода на разпределената печалба се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба между свързани лица и разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, което е или би било извършено между независими лица, изпълняващи съпоставими функции. (2) Различията в сравняваните сделки се установяват въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху начина на разпределение и върху размера на комбинираната оперативна печалба или загуба: 1. структура на разходите (отчита се влиянието на фактори, като морално и физическо изхабяване на машините и съоръженията и др.); 2. стопански опит, който зависи от фазата на жизнения цикъл на предприятието (стартиращо предприятие или предприятие, утвърдено на пазара); 3. управленска ефективност (отчита се влиянието на нивото и обхвата на материалните запаси, административните разходи и др.); 4. географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата или на който сравняваните лица изпълняват основната си функция; 5. структура на използваните активи (като съотношение материални и нематериални активи); 6. мащаб на дейността; 7. жизнен цикъл на продукта или дейността; 8. условия на сделката; 9. оперативни разходи; 10. значителни различия в размера на комбинираната оперативна печалба (като процент от комбинираните активи) при сравняваните лица; 11. други фактори от значение за установяване на разпределението и размера на комбинираната оперативна печалба или загуба. Чл. 38. За целите на този метод разпределението на комбинираната оперативна печалба може да се извършва на база прогнозни печалби. Оценката на прогнозните печалби се основава на пазарни данни, които са налични към момента на сключване на контролираната сделка. Чл. 39. (1) Оперативната печалба на всяко от участаващите в сделките свързани лица се установява на базата на разходите, приходите и активите на всяко от лицата, причислими към контролираните сделки, анализирани самостоятелно или в тяхната съвкупност съгласно чл. 13, ал. 2. (2) Когато директно не могат да се установят разходите, приходите и активите, причислими към контролираните сделки, спрямо общите разходи, приходи и активи, използвани в дейността на свързаното лице, се прилага база за разпределение, основана на достъпните данни. Чл. 40. Комбинираната оперативна печалба се разпределя, като се използва един от следните два метода: анализ на приноса или анализ на остатъчната печалба. Чл. 41. При анализа на приноса комбинираната оперативна печалба се разпределя между свързаните лица на базата на относителния дял на функциите, изпълнявани от всяко от тях, като се отчитат наличните пазарни данни относно начина на разпределяне на тази печалба между независими лица при съпоставими условия. Чл. 42. (1) Анализ на остатъчната печалба се извършва, когато в контролираните сделки се използват нематериални блага, които не са използвани в съпоставимите неконтролирани сделки, от които се извличат пазарни данни относно разпределянето на печалбата. (2) Анализът на остатъчната печалба се извършва на два етапа: 1. комбинираната оперативна печалба се разпределя с оглед гарантиране на нормална възвръщаемост за функциите, които свързаните лица изпълняват, без да се вземат предвид използваните нематериални блага; нормалната възвръщаемост се определя на базата на пазарни данни за възвръщаемостта, реализирана от независими лица при съпоставими условия; 2. след разпределението на печалбата по т. 1 неразпределената остатъчна печалба, причислима към използваните нематериални блага, се разпределя между свързаните лица на базата на относителната стойност на използваните от тях нематериални блага. (3) Относителната стойност на използваните нематериалните блага се установява чрез прилагането на статистико-математически и финансови методи за оценка, базирани на: 1. данни относно пазарната стойност на тези блага; 2. капитализираните разходи за разработване на нематериалните блага и всички свързани с тях подобрения и промени, като се приспадат съответните разходи за амортизация; 3. сумата на фактическите разходи за разработване на нематериалните блага за няколко години, когато тези разходи са относително постоянни през годините и срокът на физическо им и морално остаряване е приблизително един и същ при всяко от свързаните лица; 4. дисконтираните парични потоци на страните по контролираната сделка за очаквания жизнен цикъл на стопанската дейност; 5. други подходящи индикатори за оценка. Пример към глава шеста: А и Б са свързани лица. А е разработило и произвежда електронен компонент, който след това продава на Б. Б доразвива и адаптира този компонент, като го включва в краен продукт, предназначен за пазар в държава Х. Б продава завършения продукт на независими лица. Поради своята технологична новост електронният компонент, произвеждан от А, няма пазарен аналог. В този случай методът на съпоставимите неконтролирани цени е неприложим. Прилагането на метода на увеличената стойност също би довело да крайно неточни резултати, тъй като при него може да се определи нормална възвръщаемост за изпълняваната от А производствена функция, но не и за използваните нематериални продукти и научно-развойна дейност. Б също използва ценни нематериални продукти и развива развойна дейност. В този случай е подходящо да се използва методът на разпределената печалба, тъй като той отчита използването на уникални или особено ценни нематериални продукти. А Б Приходи от продажби 50 50100 Стойност на покупките 10 1050 Разходи за производство 15 20 Брутна печалба 25 2530 Оперативни разходи, в т. ч. разходи за развойна дейност, посочени в скобите 25 (15) 20 (10) Оперативна печалба 0 10 010 А) Определяне нормалната възвръщаемост и разпределение на печалбата Установено е, че независими лица (без да използват нови технологии) реализират нормална възвръщаемост в размер на 10 % спрямо производствените си разходи (изключвайки стойността на покупките). Разходите за производство на А са 15 ед., при което за производствената си функция А реализира печалба от 1,5 ед. Аналогично Б получава 2 ед. Тъй като комбинираната печалба е 10 ед. (оперативната печалба на А плюс оперативната печалба на Б), комбинираната остатъчна печалба е 6,5 ед. (10 ед. - 1,5 ед. - 2 ед.). Б) Разпределение на остатъчната печалба Остатъчната печалба се разпределя между А и Б на базата на техния относителен дял в тези печалба, отчитайки разходите им за научна и развойна дейност. Установено е, че разходите на А и Б за научна и развойна дейност относително точно отразяват приноса им в стойността на продуктовата иновация. Комбинираният разход на А и Б за научна и развойна дейност е 25 ед. Така остатъчната печалба от 6,5 ед. следва да се разпредели в съотношение 15/25 за А и 10/25 за Б. Получава се следното разпределение на остатъчната печалба 3,9 ед. (15/25 х 6,5) за А и 2,6 ед. (10/25 х 6,5) за Б. В) Преизчисляване на печалбата Оперативна печалба на А 1,5+3,9 = 5,4 Оперативна печалба на Б 2 + 2,6 = 4,6 Увеличавайки оперативната печалба на А с 5,4 ед., пазарната цена на електронния компонент при продажбата ще бъде 50 + 5,4 = 55,4 ед. Глава седма МЕТОД НА ТРАНЗАКЦИОННАТА НЕТНА ПЕЧАЛБА Чл. 43. Методът на транзакционната нетна печалба съпоставя нормата на нетната печалба по контролирана сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база (продажби, разходи, активи), със съпоставимата норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база. Чл. 44. Съпоставимата норма на нетна печалба се определя на базата на: 1. норма на нетната печалба, която същото лице реализира при съпоставими сделки с независими лица; или 2. норма на нетната печалба, която независими лица реализират при съпоставими сделки. Чл. 45. Методът на транзакционната нетна печалба се прилага в случаите на сделки, които не са свързани с използването на уникални или високостойностни активи, и съпоставимостта, установена по чл. 8, не позволява прилагането на метода на сравнимите неконтролирани цени, метода на пазарните цени и метода на увеличената стойност. Чл. 46. (1) При прилагане на метода на транзакционната нетна печалба се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между нормата на нетна печалба по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. (2) Различията в сравняваните сделки се установяват въз основа на онези от следните фактори, които влияят върху нормата на нетна печалба: 1. структура на разходите (отчита се влиянието на фактори, като морално и физическо изхабяване на машините и съоръженията и др.); 2. стопански опит, който зависи от фазата на жизнения цикъл на предприятието (стартиращо предприятие или предприятие, утвърдено на пазара); 3. управленска ефективност (отчита се влиянието на нивото и обхвата на материалните запаси, административните разходи и др.); 4. географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата или на който сравняваните лица изпълняват основната си функция; 5. структура на използваните активи (като съотношение материални и нематериални активи); 6. мащаб на дейността; 7. жизнен цикъл на продукта или дейността; 8. условия на сделката; 9. оперативни разходи; 10. значителни различия в размера на нетната печалба при сравняваните лица. 11. конкурентна позиция; 12. наличие на продукти-заместители; 13. продуктова диференциация; 14. други фактори от значение за установяване на нетната печалба. Чл. 47. При изчисляване на нормата на нетната печалба на свързаното лице се прилагат съответно разпоредбите по чл. 39. Чл. 48. При анализа на съпоставимостта по отношение на нормата на нетната печалба може да се извърши анализ за период от няколко години с цел отчитане на ефекта на жизнения цикъл на продуктите или краткосрочните икономически условия. Чл. 49. (1) При прилагане на метода на транзакционната нетна печалба, когато редицата от пазарни стойности се състои от резултати от неконтролирани сделки, за които не е постигната достатъчна степен на съпоставимост, такава редица от пазарни стойности се стеснява чрез прилагане на метода на интерквартилен обхват. (2) Методът на интерквартилния обхват се прилага, като редицата от пазарни стойности се стеснява между 25-ия и 75-ия процентил от резултатите, получени от съпоставимите неконтролирани сделки. Двадесет и петият процентил е най-ниската стойност от коригираната редица от стойности, така че поне 25 % от общия брой на получените резултати са под тази стойност. Когато 25 % от резултатите е цяло число, 25-ият процентил се изчислява като средноаритметично от най-високата стойност от изключените резултати и следващата по големина стойност. Седемдесет и петият процентил се изчислява аналогично. Чл. 50. Когато резултатът от контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности, включително след прилагането на чл. 49, се извършва приравняване на този резултат спрямо точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка. Ако такава точка не може да бъде установена, приравняването се извършва спрямо медианата на стойностите в редицата. Примери към глава седма: Пример 1: А е производител на потребителски стоки, които се пласират на световния пазар. Б е компания, изцяло притежавана от А, която дистрибутира произвежданите от А стоки на пазара на държава Х под търговската марка на А. Клиенти на Б са големи търговци на едро. А не продава стоките на независими дистрибутори. Подобни стоки се произвеждат и от други лица, но никои от тях не се доставят на независими компании. На базата на всички факти и обстоятелства се преценява, че методът на нетната печалба ще бъде най-надежден измерител на пазарните условия при сделката между А и Б. Б е подбрана за целите на анализа, тъй като изпълнява по-прости функции спрямо тези, извършвани от А. Налице са данни от множество независими дистрибутори, които доставят друг вид стоки на търговци на едро. Кръгът от потенциални съпоставими независими лица допълнително се стеснява до подбор на компании, които оперират в същия отрасъл, изпълняват подобни функции и понасят подобни рискове. Анализът на финансовите данни на тези лица показва, че съотношението между нетната печалба спрямо приходите от продажби е най-подходящият показател за норма на нетна печалба. Изследват се три последователни години. За тези три години (2000 - 2002) Б има следните резултати: 2000 2001 2002 200020012002Средно Продажби 500 000 575 000 500 000 525 000 Историческа цена на прода- дения продукт 350 000 400 000 380 000 376 666 Оперативни разходи 100 000 90 000 120 000 103 333 Нетна печалба 50 000 85 000 0 045 000 След извършване на корекции с цел елиминиране на различията между Б и независимите дистрибутори се изчислява съотношение между средноаритметичната стойност на нетна печалба и средноаритметичната стойност на приходите от продажби за всеки от тях за срок от 3 години. Независим дистрибутор Резултати съотношение (%) между нетна печалба и иприходи от отпродажби Б1 1,7 Б2 3,8 Б3 4,7 Б4 5,5 5,5 Б5 6,7 Б6 9,9 Независимо, че за 2002 г. Б не реализира печалба, за тази година не се извършва преобразуване на резултата, тъй като средната норма на нетна печалба на Б за срок три години от 8,6 % (45 000/525 000) попада в обхвата на редицата от съпоставими резултати. Пример 2 (към чл. 49 и 50): А и Б са свързани лица, като Б е дистрибутор на А за определени стоки. За да се прецени доколко цената по тези сделки отразява условия, които биха били приети между независими лица при съпоставими обстоятелства, е избран методът нетната печалба, поради обстоятелството, че са налице няколко съществени различия по отношение на пласираните продукти и изпълнявани функции от дружество А и установените за целите на съпоставимостта независими дистрибутори. За целите на този метод са установени десет потенциални съпоставими сделки, в които участват независими лица - дистрибутори. След допълнителен анализ се установява, че информацията за три от тези съпоставими сделки е недостатъчна, което ограничава степента им на съпоставимост спрямо останалите седем неконтролирани сделки. В резултат на още по-задълбочен анализ се установява, че само при четири от седемте съпоставими сделки могат да се извършат корекции, които отразяват различията в условията на сделките. Така редицата от пазарни стойности ще включва например следните резултати: Съпоставими сделки Резултати (цена) 1 Дистрибутор В1 47,5 2 Дистрибутор В2 45,0 3 Дистрибутор В3 44,0 4 Дистрибутор В4 42,0 Тъй като не може със сигурност да се твърди, че са установени и точно отчетени всички съществени различия между контролираната сделка и съпоставимите неконтролирани сделки, се преценява, че редицата от пазарни стойности следва да се коригира, като се използва методът на интерквартилния обхват. Елиминирайки най-ниските 25 % и най-високите 25 % от резултатите в редицата, отпадат дистрибутори В4 и В1. Тъй като 25 % от резултатите е цяло число (25 % от четири участници в редицата е единица), най-ниската стойност от коригираната редица ще бъде 43 [(42+44)/2], най-високата - 46,25 [(45+47,5)/2], а медианата на резултатите е 44,50. Глава осма Особени правила при определяне на пазарните цени на УСЛУГИ В РАМКИТЕ НА ГРУПА ОТ СВЪРЗАНИ ЛИЦА Чл. 51. (1) При определяне на пазарните цени на услуги в рамките на група от свързани лица (вътрешногрупови услуги) се използват самостоятелно или в комбинация помежду си методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената стойност. (2) Когато прилагането на методите, посочени в ал. 1, не води до резултат в съответствие с целта на чл. 4, се използват другите методи за определяне на пазарните цени, самостоятелно или в комбинация помежду си. Чл. 52. (1) При определяне на пазарната цена на абонаментна вътрешногрупова услуга се изследва период от няколко години, като се анализират следните обстоятелства: 1. доколко потенциалната потребност от реалното получаване на услугите е отдалечена във времето; 2. доколко предимствата за лицето от получаването на абонаменти услуги липсват или са незначителни спрямо условията за получаването й без споразумение за абонаментно обслужване. Чл. 53. Цената на вътрешногрупови услуги се определя: 1. директно, когато конкретна услуга се предоставя на едно или повече лица и пряко може да се установи каква част от услугата е получило всяко от лицата, както и каква е стойността на съответната част; или 2. индиректно - когато услугата се предоставя на две или повече лица и: а) директно формиране на цената не може да бъде извършено; или б) директното формиране на цената на съответните услуги за всеки отделен получател изисква административни разходи, несъразмерни на получените изгоди от оказването на услугата. Чл. 54. (1) При индиректно определяне на цената на вътрешногрупови услуги частта от общата стойност на услугите, дължима от всеки отделен получател от групата, се изчислява въз основа на избрана база на разпределение, като приходи от продажби, брой на персонала, брой на персоналните компютри, инвестиран капитал и други. (2) Изборът на база по ал. 1 следва да е съобразен с икономическата специфика на всеки отделен случай и със счетоводните принципи, да отчита защитни механизми срещу изкуствено занижаване или повишаване на размера на възнаграждението, както и да гарантира разпределение на разходите между получателите на услугите съразмерно на фактическите или очакваните изгоди за всеки от тях. Чл. 55. Индиректно определяне на цената на вътрешногрупови услуги не се допуска, когато услуги, идентични на услугите, които се предоставят на свързани лица, се предоставят и на независими лица и тези услуги представляват значителна част от дейността на лицето, което ги оказва. Глава девета Особени правила при определяне на пазарните цени на НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА Чл. 56. При определянето на пазарните цени при сделки с нематериални блага се вземат предвид следните два фактора: 1. очакваните от страна на приобретателя на нематериалното благо икономически изгоди под формата на допълнителна печалба или икономия на разходи в резултат от придобиването и/или използването му (основен фактор); и 2. възможността на прехвърлителя по сделката да възстанови разходите, свързани с придобиването или създаването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост (допълнителен фактор). Чл. 57. С цел установяване на съпоставими неконтролирани сделки с нематериални блага се определят действителният предмет и съдържанието на контролираната сделка, като се изследват следните обстоятелства: 1. собственост върху нематериалното благо; 2. характер на нематериалното благо, предмет на сделката (патент, формула, процес, ноу-хау, търговска марка, др.); 3. самостоятелно или заедно с други услуги или продукти прехвърляне или предоставяне на нематериалното благо; 4. условия, при които свързаното лице използва нематериалното благо - предоставяне право на ползване на благото (лицензия), продажба, дистрибуция на продукти, в които са включени нематериални блага, или др. Чл. 58. При анализа на съпоставимостта при сделки с нематериални блага се вземат предвид следните специфични фактори: 1. по отношение на характеристиките на благото: а) продукт или процес, за които се отнася благото; б) потенциал за генериране на печалба; този показател обичайно се измерва чрез нетна настояща стойност на очакваните изгоди на базата на очаквани печалби или икономии на разходи; 2. по отношение на условията, при които се осъществява сделката: а) права на експлоатация на благото (изключителни или неизключителни), ограничения при използването на благото или по отношение на географската област, където тези права се упражняват; б) право на актуализация, модификация или преработка на нематериалното благо; в) уникалност на благото и срок, за който то остава уникално, включително степен и продължителност на защита; г) срок на договора, както и всякакви условия за предоговаряне или прекратяване; д) всеки поет от приобретателя икономически риск или риск, свързан с отговорност, произтичаща от използването на благото или свързания с него продукт; е) капиталови инвестиции във връзка с използването на благото, разходи за стартиране на дейността и разработване на пазара; ж) възможност за сублицензиране; дистрибуционна мрежа на приобретателя; з) права за участие в по-нататъшно развитие на благото от страна на приобретателя. Чл. 59. (1) Когато могат да бъдат установени съпоставими сделки с нематериални блага, се прилагат методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на пазарните цени. (2) Методът на разпределената печалба се прилага в случаите, когато не могат да бъдат установени съпоставими неконтролирани сделки или участник в сделката притежава и използва ценни нематериални блага или уникални активи. (3) За целите по ал. 2 оценката на характера, размера и равнището на разходите за разработване и поддържане на нематериалното благо може да се използва за измерване на относителната стойност на приноса на всяка от страните. Чл. 60. (1) Когато към момента на сключване на сделката е налице висока степен на несигурност относно стойността на благото и цените по контролираната сделка са определени на база прогнозни резултати, органът по приходите установява, доколко са отчетени всички относими икономически фактори, включително разходи за експлоатацията на нематериалното благо и рискове, произтичащи от неговото използване, както и влиянието върху цената на последващи предвидими събития. (2) В случаите по ал. 1 органът по приходите извършва корекции в резултат на наличието или липсата на договорени клаузи за защита срещу риск от последващи непредвидими събития, каквито са договорени или биха били договорени между независими лица при съпоставими условия, като: 1. защитни ценови клаузи, например договаряне на променливи ставки за авторски и лицензионни възнаграждения в зависимост от промените в обема на продажбите; 2. клаузи, определящи кратък срок на действие на споразумението; 3. клаузи за предоговаряне на ценовите условия. Чл. 61. Органът по приходите не може да извършва, съответно да приема извършени от лицето последващи корекции на цената, определена въз основа на прогнозни резултати, единствено поради това, че прогнозните резултати не са постигнати в резултат на събитие, което не би могло да бъде предвидено в момента на определяне на цената. Глава десета ПРЕПОРЪЧВАН ПОДХОД. КОНТРОЛ И ДОКУМЕНТАЦИЯ Чл. 62. (1) Органът по приходите започва анализа на определените цени, като следва избрания от задълженото лице метод. (2) Когато органът по приходите установи, че избраният от задълженото лице метод не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага метод, който съответства на целта по чл. 4. Чл. 63. Органът по приходите не е длъжен да започва анализа си с избрания от задълженото лице метод, ако не е налице документация, която отразява характера и обхвата на съответната сделка или сделки със свързани лица, подбора на приложимия метод или методи за определяне на пазарната цена и постигнатия в съответствие с целта по чл. 4 резултат. Чл. 64. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира (и анализира) допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане. Чл. 65. За целите на определяне на пазарните цени по смисъла на тази наредба при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Контролирана сделка” е сделка, осъществена между свързани лица. 2. “Неконтролирана сделка” е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. 3. “Продукти” са стоки и нематериални блага. 4. “Брутна печалба” за целите на глава шеста е разликата между нетните приходи от продажби (включително приходите от финансиране, пряко свързано с продадената продукция) и себестойността на продадената продукция. 5. “Оперативна печалба” е брутната печалба след приспадане на оперативните разходи. 6. “Оперативни разходи” са разходите, които не са включени в себестойността на продадената продукция с изключение на разходите за лихви, разходите за данъци от печалбата и всички други разходи, които не са свързани с функционирането (осъществяването) на дейността по създаване и реализиране на съответната продукция. Оперативните разходи най-често включват административни разходи и разходи свързани със: реклама, промоция, маркетинг, продажби, дистрибуция, поддръжка и експлоатация на складове. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 16, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и отменя Наредба No 5 от 1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (обн., ДВ, бр. 21 от 1999 г.; изм., бр. 11 от 2000 г.). § 3. Изпълнението на тази наредба се възлага на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Министър: Пл. Орешарски

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – София област, шести състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е образувано адм. дело No 629/2018 г. по описа на АССO, което ще бъде разгледано в открито съдебно заседание на 10.10.2018 г. от 10 ч. Производството е образувано по протест на Окръжната прокуратура – София, против чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на Общинския съвет – с. Челопеч.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 119 от 14 май 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постанов­ление No 252 на Министерския съвет от 2000 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 119 ОТ 14 МАЙ 2015 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление No 252 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2001 г.; попр., бр. 51 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 50, 80 и 86 от 2004 г., бр. 43, 55 и 78 от 2005 г., бр. 14 от 2006 г., бр. 3, 20 и 70 от 2008 г., бр. 29, 43, 79 и 93 от 2009 г., бр. 25 от 2010 г. и бр. 13, 62 и 82 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 думите „както и“ се заличават, накрая се поставя точка и запетая и се добавя „и на представител на Народното събрание на Република България към Европейския парламент“. § 2. В глава трета се създава раздел V с чл. 52: „Раздел V Дългосрочно командироване на представител на Народното събрание на Република България към Европейския парламент Чл. 52. (1) Представителят на Народното събрание на Република България към Европейския парламент се командирова от председателя на Народното събрание на Република България при условията и по реда на глава втора. (2) Командировъчните пари се определят по базисен размер съгласно приложение No 1 и съобразно длъжността съгласно приложение No 2 към чл. 15, ал. 1 и се изплащат при условията и по реда на чл. 16.“ § 3. В приложение No 2 към чл. 15, ал. 1, в пореден No 1, колона 3 след думите „Военнослужещ с висше офицерско звание/цивилен служител от МО, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или БА в щаб/орган на международна организация“ се поставя точка и запетая и се добавя „представител на Народното събрание на Република България към Европейския парламент“. Заключителна разпоредба § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа УКАЗ No 280 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, приет от ХLI Народно събрание на 10 юли 2012 г. Издаден в София на 17 юли 2012 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:Диана Ковачева ЗАКОН за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа Член единствен. Ратифицира Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 24 ноември 2010 г. в Букурещ. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 10 юли 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 65 от 28 март 2016 г. за определяне възнаграждението за звание на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 65 ОТ 28 МАРТ 2016 Г. за определяне възнаграждението за звание на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Размерът на основното месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното звание на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се определя съгласно приложението (поверително). Чл. 2. Размерът на възнаграждението по чл. 1 се определя в съответствие с базата, определена в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 64, ал. 2 и във връзка с чл. 65 от Закона за Националната служба за охрана. § 2. Необходимите средства за прилагане на постановлението се осигуряват в рамките на разходите за персонал, определени в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. § 3. В Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление No 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; попр., бр. 75 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 30 и 37 от 2015 г.), в преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а: „§ 5а. Длъжностните нива и длъжностните наименования на служителите по служебно и по трудово правоотношение в Националната служба за охрана се приравняват на длъжностните нива и длъжностните наименования, определени за централната администрация.“ § 4. Изпълнението на постановлението се възлага на началника на Националната служба за охрана. § 5. Постановлението се прилага от 1 януари 2016 г. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.) § 1. Създава се чл. 4а: „Чл.4а. (1) За времето на синхронно обучение от разстояние в електронна среда педагогическите специалисти изпълняват нормата си преподавателска работа чрез дистанционни учебни часове съобразно седмичното разписание, утвърдено от директора. (2) За времето на несинхронно обучение от разстояние в електронна среда за изпълнение на нормата преподавателска работа на педагогически специалист се приема, ако лицето има изпълнени не по-малко от 5 астрономически часа дневно или 25 астрономически часа седмично (при 5-дневна работна седмица) за дейности по текуща обратна връзка за резултатите от обучението и по оценяване на учениците съобразно график за дистанционните учебни часове и за текущата обратна връзка и оценяването, утвърден от директора. (3) За времето на осъществяване на педагогическото взаимодействие при условията на чл. 68а от ЗПУО за изпълнение на нормата преподавателска работа на педагогически специалист в детските градини и в групите за задължително предучилищно образование в училище се приема, ако лицето има изпълнени не по-малко от 5 астрономически часа дневно или 25 астрономически часа седмично (при 5-дневна работна седмица) за дейности по провеждане на педагогическото взаимодействие от разстояние в електронна среда, проследяването на постиженията на децата и обратна връзка с родителите. (4) При непълно работно време броят на часовете по ал. 2 и 3 се определя пропорционално на продължителността на работното време. (5) Организацията на отчитането на работата от разстояние в електронна среда се извършва от директора на детската градина или училището.“ § 2. В чл. 11 се създава т. 6: „6. в училищата, провеждащи обучение от разстояние в електронна среда в случаите по чл. 115а, ал. 1, 3, 4 и 5 от ЗПУО.“ § 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) При определяне на числеността на персонала в училищата, които извършват обучение на ученици от друго училище в дистанционна форма или от разстояние в електронна среда, се гарантира освен изпълнението на дейностите по ал. 1 и провеждането на обучението в групите, формирани от ученици от други училища.“ § 4. В чл. 20, ал. 2 се създава т. 6: „6. за провеждане на допълнително обучение на ученици за компенсиране на липсата на взаимодействие на учителя с ученици, които се обучават несинхронно от разстояние в електронна среда при условията на чл. 115а, ал. 4 от ЗПУО.“ Заключителни разпоредби § 5. В чл. 15а, ал. 1 от Наредба No 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (обн., ДВ, бр. 73 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 12, 46 и 77 от 2017 г., бр. 48 и 82 от 2018 г., бр. 32 и 72 от 2019 г.; доп., бр. 43, 78 и 85 от 2020 г.) думите „за учениците от V до XII клас“ се заменят с „за учениците от IV до XII клас“. § 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Красимир Вълчев

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – София област, втори състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е образувано адм. дело No 338/2018 г. по описа на АССO, което ще бъде разгледано в открито съдебно заседание на 6.06.2018 г. от 10 ч. Производството по делото е образувано по протест на Окръжната прокуратура – София, против разпоредбите на чл. 6, ал. 4, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, ал. 1, т. 3, чл. 16, ал. 1, т. 15, чл. 24, ал. 1, т. 8 и чл. 114, ал. 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – гр. Пирдоп, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 191 от 2 септември 2003 г. за осигуряване на средства за субсидиране покупката на семена от пшеница за реколта 2004 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 191 ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 2003 Г. за осигуряване на средства за субсидиране покупката на семена от пшеница за реколта 2004 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Предоставя 7 000 000 лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие" чрез трансфер от бюджета на Министерството на земеделието и горите. (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 2. (1) Дава съгласие Държавен фонд „Земеделие" да изразходва до 3 000 000 лв. за субсидиране на зърнопроизводителите за покупка на семена от пшеница за реколта 2004 г. (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват за сметка на икономии по централния бюджет за 2003 г. Чл. 3. Средствата по чл. 1 и 2 са предназначени за субсидиране на зърнопроизводителите за покупка на семена от пшеница за реколта 2004 г. по ред, определен от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие". Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите промени по бюджета на Министерството на земеделието и горите и план-сметката на Държавен фонд „Земеделие" за 2003 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник". Министър-председател: Симеон Сакскобургготски За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 164 от 16 юли 2007 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет в изпълнение на резолюции на Съвета за сигурност на ООН и общи позиции на Съвета на ЕС ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 164 ОТ 16 ЮЛИ 2007 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет в изпълнение на резолюции на Съвета за сигурност на ООН и общи позиции на Съвета на ЕС МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Постановление No 149 на Министерския съвет от 2004 г . за изпълнение на резолюции No 1521 от 22.12.2003 г. и No 1532 от 12.03.2004 г. на Съвета за сигурност на ООН (обн., ДВ, бр. 61 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1 се създават ал. 7, 8 и 9: “(7) Забраните, наложени с ал. 1, няма да се прилагат за оръжия и боеприпаси и свързаната с тях техническа и финансова помощ, когато тези оръжия и боеприпаси вече са предоставени за тренировъчни цели на членовете на Специалната служба за сигурност и са оставени на нейно разпореждане за неограничена употреба, при условие че доставките са били предварително одобрени от комитета. (8) Забраните, наложени с ал. 1, няма да се прилагат за ограничени доставки на оръжия и боеприпаси и свързаната с тях техническа и финансова помощ, когато са предназначени за употреба от членовете на полицията и силите за сигурност на правителството на Либерия, проучени и обучени след началото на мисията на ООН в Либерия (UNMIL) през октомври 2003 г., при условие че всяка от тези доставки е предварително одобрена от комитета, след съвместна молба от правителствата на Либерия и на държавата износител за това. (9) Забраните, наложени с ал. 1, няма да се прилагат за доставките на несмъртоносно военно оборудване, различно от несмъртоносните оръжия и боеприпаси, когато това оборудване е предназначено изключително за използване от членовете на полицията и силите за сигурност на правителството на Либерия, проучени и обучени след началото на мисията на ООН в Либерия (UNMIL) през октомври 2003 г., и след предварително уведомяване на комитета за това.” 2. Членове 3 и 4 се отменят. 3. В чл. 5, ал. 1 след думите “посочени от комитета” се добавя “и изброени в Приложение I на Регламент на Съвета на ЕС 872/2004 от 29 април 2004 г. и последващите му изменения (OJ, L 162/32 от 30.04.2004)”. 4. В приложението към чл. 2, ал. 1 накрая се добавя: “ Фами- Име Псев- Дата Номер Мотивация лия доним на на за лиядонимнаназараждане пас- включване порта в всписъка Майнър Грейс Беатрис - 31 май Ключов съветник на Minor GraceBeatrice 1942 бившияпрезидент Чарлз Тейлър с продължаващи връз- ки с него киснего” § 2. В т. 13 “Република Либерия” от Списъка на държавите и организациите, спрямо които Република България прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и на свързаното с него оборудване, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на Европейския съюз и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, утвърден с Постановление No 91 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2002 г., бр. 22 и 61 от 2003 г., бр. 9, 61 и 110 от 2004 г., бр. 24, 74 и 98 от 2005 г., бр. 22, 32, 33 и 92 от 2006 г. и бр. 7, 32, 34, 41 и 46 от 2007 г.), се правят следните допълнения: 1. В колона 2 накрая се добавя “ЕС”. 2. В колона 3 накрая се добавя: “Резолюция 1683 на СС на ООН от 13 юни 2006 г., Резолюция 1731 на СС на ООН от 20 декември 2006 г., Обща позиция 2006/518 на Съвета на ЕС от 24 юли 2006 г., Обща позиция 2007/93 на Съвета на ЕС от 12 февруари 2007 г.” 3. В колона 4 накрая се добавя: “Подновява до 22 декември 2007 г. мерките, наложени с § 2 от Резолюция 1521 (2003) и § 1 и 2 от Резолюция 1683 (2006) на СС на ООН.” 4. В колона 5 накрая се добавя: “Ограничителните мерки, наложени с § 2 (а) и (б), няма да се прилагат спрямо: 1. Оръжия и боеприпаси, вече доставени на членовете на Специалната служба по сигурността (Special Security Service) за тренировъчни цели и оставени на тяхно разпореждане за неограничена употреба, при условие че тези доставки са били предварително одобрени от Комитета по Резолюция 1521 (2003). Изключението се отнася и до предоставянето на финансова и техническа помощ, свързана с такива оръжия и боеприпаси. 2. Ограничени доставки на оръжия и боеприпаси, предназначени за употреба от членовете на полицията и силите за сигурност на правителството на Либерия, проучени и обучени след началото на мисията на ООН в Либерия (UNMIL) през октомври 2003 г., при условие че всяка от тези доставки е предварително одобрена от Комитета по Резолюция 1521 (2003), след съвместна молба от правителствата на Либерия и държавата износител за това. Изключението се отнася и до предоставянето на финансова и техническа помощ, свързана с такива оръжия и боеприпаси. 3. Доставките на несмъртоносно военно оборудване, различно от несмъртоносните оръжия и боеприпаси, когато това оборудване е предназначено изключително за използване от членовете на полицията и силите за сигурност на правителството на Либерия, проучени и обучени след началото на мисията на ООН в Либерия (UNMIL) през октомври 2003 г. и след предварително уведомяване на Комитета по Резолюция 1521 (2003) за това.” Министър-председател:Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 324 от 30 декември 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 324 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Утвърждава бюджетите и показателите за дейността на държавните органи, министерствата и ведомствата по видове приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски, бюджетно салдо и финансиране по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. съгласно приложение No 1. Държавните органи, министерствата и ведомствата в срок 10 дни от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да публикуват утвърдените си бюджети на своята интернет страница. (2) Утвърждава бюджетите на организациите по чл. 6, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. по програми в рамките на утвърдените им разходи по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма „Администрация“ съгласно приложение No 2. В срок 10 дни от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ организациите да публикуват утвърдените си бюджети по програми на своята интернет страница. (3) Организациите по ал. 1 в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените им годишни размери на приходите, разходите, трансферите, субсидиите/вноските, бюджетното салдо и финансирането съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 2. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите. Чл. 3. Неизразходваните средства от предоставените по бюджетите на общините за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища за зимния сезон 2008 – 2009 г. могат да бъдат използвани за същата цел през 2010 г., както и за разплащане на стари задължения за дейността. Чл. 4. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на културата по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет извършва компенсирани промени на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2010 г. в резултат на настъпили промени от преструктуриране на делегираните от държавата дейности в сферата на общинското образование и здравеопазване, на специализираните институции за социални услуги и на социалните услуги, предоставяни в общността, и на културата през 2010 г. в рамките на предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. средства. Чл. 5. Директорите на училища в системата на народната просвета извършват компенсирани промени по плана за приходите и разходите по бюджета на училището до 3 дни преди края на всяко тримесечие и предоставят информация на разпоредителя с бюджетни кредити от по-висока степен за извършените през тримесечието компенсирани промени в срок до последното число на последния месец от тримесечието. Чл. 6. (1) Министърът на образованието, младежта и науката въз основа на данните от информационната система на Министерството на образованието, младежта и науката „АдминМ“ предлага на министъра на финансите да извърши корекции по и между бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на земеделието и храните, Министерството на културата и Министерството на физическото възпитание и спорта и по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2010 г. във връзка с настъпили промени в броя на учениците и на децата, чието обучение, възпитание и подготовка се финансират по единни разходни стандарти за учебната 2009 – 2010 г., до 31 март 2010 г. (2) Когато разчетният брой на децата и учениците, предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., е по-висок от броя на децата и учениците по информационната система „АдминМ“ към 1 януари 2010 г., до извършването на корекции по реда на ал. 1 първостепенният разпоредител с бюджетни кредити заделя като резерв разликата от средствата, формирана по съответния единен разходен стандарт. (3) Когато разчетният брой на децата и учениците, предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., е по-нисък от действителния брой на децата и учениците по информационната система „АдминМ“ към 1 януари 2010 г., първостепенният разпоредител с бюджетни кредити разпределя средствата по формулата за съответната дейност, като недостигът се разпределя пропорционално на средствата по формулата до извършване на корекция по реда на ал. 1. Чл. 7. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити предоставят на училищата средствата по единни разходни стандарти, разпределени по формули, в срок до 7 работни дни от получаването им от централния бюджет. За училищата, включени в системата на единна сметка, предоставянето на средствата се извършва чрез залагането на месечни лимити за плащания. Чл. 8. (1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, които утвърждават формули по реда на § 52, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., не по-късно от 10 март 2010 г. публикуват на интернет страницата си, а при липса на такава – по друг подходящ начин, информация за разпределението на средствата по звена и по компоненти на формулата за всяка отделна дейност. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на директорите на звената от съответната дейност заедно с утвърдения им бюджет или бюджетна сметка. (3) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити предоставят информацията по ал. 1 на директорите на звената от съответната дейност и при извършването на промени в разпределението на средствата по формула. Чл. 9. (1) По решение на директора, при условие че са осигурени другите разходи, от делегирания бюджет на училището, детската градина или обслужващото звено могат да се извършват основни ремонти и да се придобиват дълготрайни активи за сметка на средства с източник: 1. остатъци от предходни години с изключение на целевите средства, преминали в преходен остатък; 2. собствени приходи; 3. субсидия – по формула. (2) За придобиваните по реда на ал. 1 дълготрайни активи не се утвърждават поименни списъци. (3) Капиталовите разходи по реда на ал. 1 за общинските училища, детски градини или обслужващи звена се включват в поименния списък за капиталови разходи на общината. Чл. 10. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят за утвърждаване от Министерския съвет по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет план-сметките на Фонда за покриване на разходите за приватизация към Агенцията за приватизация и на Държавен фонд „Земеделие“. (2) Промените по план-сметките на фондовете по ал. 1 се извършват въз основа на акт на Министерския съвет. Чл. 11. С приемането на бюджетите за 2010 г. общинските съвети утвърждават всички извънбюджетни сметки и фондове по приложение No 9 към § 32 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и ги представят заедно с бюджетите си в Министерството на финансите и в съответните сектори към териториалните поделения на Сметната палата. Чл. 12. (1) Министърът на образованието, младежта и науката в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представя на министъра на финансите приетите от академичните съвети бюджети на държавните висши училища и самостоятелния бюджет на Българската академия на науките, приет от общото събрание, съгласно Единната бюджетна класификация и по месеци. (2) Министърът на отбраната в срока по ал. 1 представя на министъра на финансите приетите от академичните съвети бюджети на Военната академия „Г. С. Раковски“, Националния военен университет „Васил Левски“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ съгласно Единната бюджетна класификация и по месеци. Чл. 13. Генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят на министъра на финансите месечно разпределение на приетите от управителните съвети бюджети съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 14. Определя средства за извънучилищни и извънкласни дейности в системата на средното образование в размер 14 лв. на ученик, които са разчетени в общата субсидия за делегираните от държавата дейности по образованието. Чл. 15. (1) За заявените от общините, но неразкрити специализирани институции и социални услуги в общността предоставените през съответното тримесечие средства се възстановяват в централния бюджет до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, а за четвъртото тримесечие – до 6 декември 2010 г. (2) След 10 декември 2010 г. министърът на финансите извършва необходимата промяна за намаление на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет на основата на представени от общините справки за общия размер на възстановените средства. Чл. 16. (1) Министърът на здравеопазването чрез регионалните центрове по здравеопазване определя и наблюдава/координира промените в натуралните показатели по общини в делегираните от държавата дейности по здравеопазване, с изключение на децата и учениците, наблюдавани в здравните кабинети, и децата в яслените групи на обединените детски заведения, финансирани по единни разходни стандарти, и ги представя в Министерството на финансите за извършване на компенсирани промени. (2) Министерството на здравеопазването до 15 февруари 2010 г. публикува на интернет страницата си информация към 1 януари 2010 г. за броя на децата в детските ясли, на децата в детските кухни, на медиаторите и на преминалите болни в диспансерите, разпределени по видове единни разходни стандарти и по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (3) Въз основа на данните от информационната система на Министерството на образованието, младежта и науката „АдминМ“, представени от министъра на образованието, младежта и науката, министърът на финансите извършва корекции по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2010 г. във връзка с настъпили промени в броя на учениците и на децата, наблюдавани в здравните кабинети, чието обучение, възпитание и подготовка се финансират по единни разходни стандарти за учебната 2009 – 2010 г., до 31 март 2010 г. (4) Общините представят на регионалните центрове по здравеопазване информация в края на всяко тримесечие за броя на децата в детските ясли, на децата в детските кухни и на здравните медиатори. Чл. 17. (1) Средствата, предоставени на общините от централния бюджет по реда на чл. 39 от Постановление No 15 на Министерския съвет от 2008 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 37, 43, 53, 57, 68, 78, 101 и 108 от 2008 г. и бр. 1 от 2009 г.), които не са усвоени до края на 2009 г., се ползват за същото предназначение през 2010 г. (2) При кандидатстване за финансиране на проекти пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет общините предоставят в комисията информация за дейностите, за които е разходван остатъкът от средствата по ал. 1. Чл. 18. Едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, с изключение на лечебните заведения за болнична помощ, правят отчисления за държавата от печалбата по годишния финансов отчет след данъчно облагане за финансовата 2009 г., както следва: 1. дружествата с ограничена отговорност – 50 на сто от печалбата; 2. акционерните дружества след приспадане на отчисленията за фонд „Резервен“ в размер 10 на сто в съответствие с чл. 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон – дивидент за държавата в размер 50 на сто от печалбата. Чл. 19. Представителите на държавата в общите събрания на търговските дружества с държавно участие в капитала, с изключение на лечебните заведения за болнична помощ, при разпределянето на печалбата за 2009 г. да предложат отчисляване на част от печалбата за съдружниците, съответно дивидент за акционерите, при условията и в размерите, определени в чл. 18. Чл. 20. Търговските дружества с държавно участие в капитала, които притежават дялове или акции в други търговски дружества, упълномощават своите представители в общите събрания на другите дружества да предложат и гласуват разпределение на тяхната печалба при условията и в размерите, определени в чл. 18. Чл. 21. (1) Търговските дружества по чл. 18, 19 и 20 правят вноските по отчислената печалба, съответно по разпределените дивиденти, за държавата до 31 май 2010 г., а тези, които съставят годишен финансов отчет съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството – до 15 юли 2010 г., при спазване разпоредбите на чл. 133 и 247а от Търговския закон. (2) Вноските по ал. 1 постъпват по сметката за приходите на централния бюджет на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или на териториалната дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“, като при превеждането на сумите се попълва код за вид плащане 11 48 00. Чл. 22. (1) Министерството на финансите за целите на касовото управление определя и залага в единната сметка ежемесечни лимити за плащания по реда на § 21, ал. 9 и 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (2) Разходите и трансферите по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., подлежащи на плащане чрез левовите бюджетни сметки по § 21, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, се включват в месечния лимит за плащания в размерите съгласно месечното разпределение по чл. 1, ал. 3, което трябва да бъде съобразено със специфичните особености на бюджета на съответното министерство и ведомство (включително за предоставяните трансфери за други бюджетни организации и за капиталовите разходи), освен в случаите, когато са предприети мерки по коригиране на лимитите при намаляване на разходите по реда на чл. 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (3) Освен сумите по ал. 2 въз основа на искане от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити в месечния лимит за плащания чрез левовите бюджетни сметки по § 21, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се включват и съответните суми, подлежащи на плащане през месеца: 1. по държавни инвестиционни заеми, включително в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи; 2. за сметка на постъпили средства от дарения, международни програми и споразумения и други безвъзмездно получени средства; 3. по обслужване на държавния дълг; 4. за възстановяване на надвнесени приходи; 5. по операции със средства на разпореждане, чужди средства и други операции по финансирането; 6. по § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. – при необходимост. (4) До 20-о число на месеца държавните органи, министерствата и ведомствата представят в Министерството на финансите заявка за лимита за плащания за следващия месец, придружена с актуализирана прогноза за постъпленията и плащанията за следващите два месеца. (5) Месечните суми по ал. 2 могат да се променят от Министерството на финансите въз основа на мотивирано предложение на първо­степенните разпоредители с бюджетни кредити само в непредвидени случаи и при извънредни събития, както и в случаите по чл. 107. (6) Ръководителите на държавните органи, министерствата и ведомствата контролират и управляват изпълнението на утвърдените им бюджети и разпределението на бюджетните разходи по месеци в рамките на определените по реда на ал. 2 – 5 лимити. Чл. 23. (1) При залагането и актуализирането на лимитите в СЕБРА за целите на уреждане на възникнали по реда на § 21, ал. 13 и 15 и § 33, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. задължения на съответните бюджетни предприятия към централния бюджет Министерството на финансите може да предприеме мерки за намаляване на заложения лимит или за отлагане залагането на лимит за съответното бюджетно предприятие до цялостното уреждане на задължението или намаляването му до взаимно съгласуван размер. (2) Алинея 1 не се прилага, когато възникналите задължения са в рамките на предварително уточнен и съгласуван между Министерството на финансите и съответното бюджетно предприятие очакван размер или са възникнали инцидентно, или са в несъществен размер. Чл. 24. (1) За банковото обслужване на държавните органи, министерствата и ведомствата и на техните подведомствени разпоредители с бюджетни кредити и структурни единици, включени в системата на единната сметка и в системата за електронни бюджетни разплащания, не може да се сключват договори за комплексно банково обслужване на съответните разпоредители с бюджетни кредити. (2) Министърът на финансите може да не одобри смени на обслужващите банки на министерствата и ведомствата, чиито плащания се извършват чрез системата за електронни бюджетни разплащания, когато смените не се налагат от обективни причини, възпрепятстващи нормалното банково обслужване. Чл. 25. (1) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в държавните органи, министерствата и ведомствата, в общините и в другите бюджетни предприятия заедно с припадащите се суми за данъци и осигурителни вноски се предвиждат по съответните бюджети и извънбюджетни сметки и фондове по разходен § 10-00 от Единната бюджетна класификация. (2) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в държавните органи, министерствата и ведомствата, в общините и в другите бюджетни предприятия се определят в размер до 3 на сто от плановите разходи за заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения произтичат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Закона за Министерството на вътрешните работи, а се разходват през годината на базата на начислените средства за заплати. (3) Средствата по ал. 2 могат да се използват за предоставянето на ваучери за храна до размера и при условията и по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (4) Определянето, разходването и отчитането на средствата по ал. 2 се извършват чрез съответните бюджети в рамките на бюджетната година. Сумата по ал. 2 включва дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на бюджетната организация. (5) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за дейностите, финансирани чрез извънбюджетните сметки и фондове по приложение No 9 към § 32 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (6) Начинът на използване на средствата по ал. 2 се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. (7) Използването на средствата по ал. 2 за лицата, чиито правоотношения произтичат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи и от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, се определя със заповед на съответния министър (ръководител). (8) Разходването на средствата по ал. 2, както и припадащите се данъци и осигурителни вноски се отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите, като при необходимост се извършват съответните корекции по бюджетите и по извънбюджетните сметки и фондове. (9) За придобиваните със средства по ал. 2 дълготрайни активи не се утвърждават поименни списъци. (10) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в делегираните от държавата дейности, финансирани по единни разходни стандарти, се планират и отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите. Чл. 26. (1) Средствата за възнаграждения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват за сметка на средствата за заплата и се отчитат по § 02 „Други възнаграждения и плащания за персонал“ от Единната бюджетна класификация. (2) Средствата за възнаграждения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване на педагогическия персонал са за сметка на предвидените средства по § 02 „Други възнаграждения и плащания за персонал“, когато дните се отработват от заместници. Изплатените парични възнаграждения на заместниците са за сметка на средствата за заплати. Чл. 27. Средствата по международни програми и споразумения, включително свързаното с тях национално съфинансиране, обслужвани чрез левови сметки на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ в Българската народна банка, могат да се депозират при условията и по реда на § 21, ал. 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., включително чрез прилагането на процедурите по ал. 13, 14 и 15 от същия параграф. Чл. 28. Трансферите от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 2.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се извършват след решение на управителния му съвет за финансиране на конкретни екологични проекти и дейности. Чл. 29. (1) От 1 януари 2010 г. до 20 на сто от ежемесечно превежданите от републиканския бюджет средства за социални помощи могат да се разходват за предоставяне на социални помощи в натура. (2) Министърът на труда и социалната политика определя конкретния размер, вида и начина на предоставяне на социалните помощи в натура. Чл. 30. (1) Държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване, както следва: 1. в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност; 2. от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност, за която няма кандидати от населеното място, обекта или района, в който се намира седалището на предприятието или неговата териториална структура. (2) Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети – общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. (3) Разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти). Чл. 31. (1) По решение на общинските съвети могат да се подпомагат разходите за погребения с източник на финансиране имуществените данъци, таксите, неданъчните и другите общински приходи. (2) В помощта по ал. 1 се включват разходите за издаване на смъртен акт, некролог, ковчег, превоз на покойника, надгробен знак, изкопаване и заравяне на гроба или кремиране по цени, утвърдени от общинските съвети. (3) Помощта по ал. 1 се предоставя за самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, настанени в заведения за социални услуги и регистрирани в службите за социално подпомагане лица. Чл. 32. Утвърждава предназначението на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за национално представените организации на хора с увреждания и за организации за хора с увреждания съгласно приложение No 3. Чл. 33. Министърът на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика може да утвърждава вътрешни компенсирани промени на предназначението на държавните субсидии по чл. 32. Чл. 34. Утвърждава предназначението на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за юридическите лица с нестопанска цел съгласно приложение No 4. Чл. 35. (1) Лицата по чл. 9, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., кандидатстващи за финансиране на общественозначими проекти, до 9 април 2010 г. подават в Министерството на правосъдието проектите и следните документи: 1. удостоверение за актуално правно състояние; 2. списък на лицата от състава на управителните органи; 3. удостоверения от компетентните органи за наличието или липсата на задължения, представляващи публични вземания по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. декларация за спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и че не са налагани имуществени санкции или глоби по този закон на лицето, съответно на членовете на неговия управителен орган. (2) Министърът на финансите съгласувано с министъра на правосъдието издава насоки за кандидатстване за финансиране на общественозначими проекти на лицата по чл. 9, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., които се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите най-късно до края на февруари 2010 г. (3) Лицата по ал. 1 следва да спазват образеца на формуляра за кандидатстване, утвърден от министъра на финансите, който се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите най-късно до края на февруари 2010 г. (4) Проектите по чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се оценяват от 10-членна комисия, определена със заповед на министъра на правосъдието, в която се определят и правилата за работа на комисията. Председател на комисията е заместник-министър на правосъдието, а членове – по един представител на администрацията на Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата и Министерството на физическото възпитание и спорта, предложени от съответните ръководители. (5) Административно-техническото обслужване на комисията по ал. 4 се осъществява от Министерството на правосъдието. (6) Членовете на комисията по ал. 4 не получават възнаграждение за участието си в нейната работа. (7) Комисията по ал. 4 оценява проектите по критериите на чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и до 30 април 2010 г. представя на министъра на правосъдието протокол с предложение за разпределение на средствата по т. 27 от приложение No 4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (8) Въз основа на протокола по ал. 7 министърът на правосъдието внася в Министерския съвет проект на постановление за разпределение на средствата по т. 27 от приложение No 4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (9) Комисията по ал. 4 извършва служебна проверка за наличието на обстоятелствата по глава трета, раздел II от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 36. (1) Утвърждава разпределението на субсидиите за нефинансови предприятия по централния бюджет за 2010 г. съгласно приложение No 5. (2) Средствата по ал. 1 в частта „Други субсидии и плащания“ се предоставят за: 1. финансиране на дейността по изпълнението на публичните задачи от държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, възложени им съгласно чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия; 2. финансиране на основание чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на дейностите по подготовка и изпълнение на съответните планове при привеждането от мирно във военно положение на: „Терем“ – ЕАД – София, „Информационно обслужване“ – АД – София, Централен кооперативен съюз и Военноремонтен завод „Вола“ – АД – Враца. (3) Неусвоените към 31 декември 2010 г. средства по ал. 1 и 2 се възстановяват до 31 януари 2011 г. по сметката, от която са получени. Чл. 37. (1) Резервът за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се усвоява по решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. (2) Средствата по ал. 1, както и сумите по ал. 7 и 9 се предоставят от централния бюджет и се разходват по бюджетите на министерствата, ведомствата и общините въз основа на съответните решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, включително за случаите, когато крайни получатели на сумите не са бюджетни предприятия. (3) Подлежащите на възстановяване неусвоени средства от обекти, които са приключени, отпуснати на министерствата и ведомствата от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, включително от предходни години, се превеждат по бюджета на съответния първостепенен разпоредител. За тези суми се извършват съответните корекции по бюджетите им и по централния бюджет до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. (4) Подлежащите на възстановяване средства от общините от обекти, които са приключени, включително от предходни години, се превеждат като трансфер по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат от централния бюджет и общините по § 31 – 20 от Единната бюджетна класификация. (5) Въз основа на искане от Министерството на вътрешните работи с размера на постъпилите по сметката по ал. 4 суми Министерството на финансите извършва корекции в централния бюджет за възстановяването им в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и в увеличение на постъпленията по § 31 – 20 от Единната бюджетна класификация. Тези корекции се отразяват в централния бюджет като общи суми, без да се разпределят по общини. (6) За извършените корекции по реда на ал. 3 и 5 Министерството на финансите уведомява Министерството на вътрешните работи. (7) Средствата по ал. 6 се преразпределят от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане въз основа на писмо на Министерството на вътрешните работи. Преразпределените средства се предоставят от централния бюджет чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (8) Наличните към 31 декември 2010 г. по сметки на общините неусвоени средства, отпуснати им по реда на ал. 1 и 7, се разходват през 2011 г. за обектите, за които са предоставени. (9) Неусвоените от министерствата и ведомствата към 30 ноември 2010 г. средства по ал. 1 и 7 се преразпределят от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане въз основа на предоставена от тях информация на Министерството на вътрешните работи и на комисията и след извършване на корекции по техните бюджети и съответна корекция в централния бюджет за възстановяване на неусвоените суми в резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Чл. 38. (1) За целите на касовото изпълнение на бюджета постъпленията на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, произтичащи от освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси, се отчитат в намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси. (2) Когато постъпленията по ал. 1 са от реализация на държавни резерви и военновременни запаси, които са освободени без възстановяване, извън определените номенклатури и над утвърдените нормативи, министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да извърши компенсирани промени по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като за сметка на отчетеното намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси се увеличават капиталовите разходи, свързани с изграждане на нови и с ремонти и възстановяване на наличните съдови вместимости и складови бази, както и текущите разходи за наемане на външни съдови вместимости и складове. Чл. 39. Предвидените в централния бюджет суми за национално съфинансиране на проекти, одобрени по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, се предоставят по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. Чл. 40. (1) Предвидените средства за покриване на разходите за концесионна дейност по бюджета на Министерството на финансите се предоставят и разходват чрез съответните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (2) Предоставените по реда на ал. 1 суми от бюджета на Министерството на финансите се отчитат като трансфери. Разходването на средствата от бюджетните организации – получатели на сумите, се отчита по съответните разходни параграфи в зависимост от естеството и характера на разходите. Чл. 41. Разходите за представителни цели на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации се определят, както следва: 1. на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи – от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление; 2. на областните администрации – от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване; 3. на общините – от съответния общински съвет. Чл. 42. (1) Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на общински болници в отдалечени и рискови райони по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването и съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за тази дейност. (2) Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на болници, преобразувани в търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие, за високотехнологични дейности с национално значение по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за тази дейност. Чл. 43. Предвидените в чл. 1, ал. 2, раз­дел II, т. 2.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. капиталови трансфери се предоставят от републиканския бюджет за: 1. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 90 000 хил. лв.; 2. „Български държавни железници – Пътнически превози“ – ЕООД – 20000 хил. лв.; 3. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – 9000 хил. лв.; 4. Българския Червен кръст – 800 хил. лв.; 5. „Студентски столове и общежития“ – ЕАД – 630 хил. лв. Чл. 44. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица, както и на други лица за медицински транспорт по чл. 82, ал. 1, т. 9 от Закона за здравето се осигуряват със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването по ред и обхват, определени от министъра на здравеопазването. Чл. 45. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването до 31 декември 2009 г., получават изравнителна субсидия през първото тримесечие на 2010 г. за дейностите, изпълнени по договорите до края на 2009 г. (2) Областните диспансери за онкологични, психични, пневмофтизиатрични и кожно-венерически заболявания, които са били субсидирани от общините до 31 декември 2009 г., се субсидират от съответните бюджети през 2010 г. въз основа на договор. (3) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред. Чл. 46. (1) Снабдяването на здравните и лечебни заведения с лекарствени продукти, медицински изделия, консумативи и инструментариум, медицинска техника и апаратура, предвидени в нормативен акт или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми, планове и проекти, се осъществява от бюджета на Министерството на здравеопазването по реда на централизираните доставки. (2) Министерство на здравеопазването може да предоставя целево средства за капиталови разходи на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. Чл. 47. Утвърждава норматив на час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1978 лв. Чл. 48. Утвърждава норматив на час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 461 лв. Чл. 49. Определя базов норматив за издръжка на обучението на един учащ се в държавните висши училища в размер 866 лв. Чл. 50. (1) Определя държавни субсидии, както следва: 1. за един храноден в студентските столове – до 3,20 лв.; 2. за един леглоден в студентските общежития – до 1,15 лв. (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват с одобрените субсидии на „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София, и на съответните държавни висши училища. (3) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката извършва корекции на субсидиите по ал. 1 между държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София. (4) Месечната парична помощ при ползване на свободно наета квартира по чл. 29 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, приета с Постановление No 235 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 2008 г.; изм., бр. 79 от 2009 г.), се определя в размер до 35 лв. Чл. 51. (1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити утвърждават бюджетите и бюджетните сметки на училищата, детските градини и обслужващите звена – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към тях, в съответствие с разпределението на средствата по единни разходни стандарти, извършено по реда на § 52, ал. 2 – 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, представят месечното разпределение на разходите по чл. 1, ал. 3 в частта за функция „Образование“, съобразено с получените средства по единни разходни стандарти. Чл. 52. (1) Финансирането на разкритите след 1 януари 2010 г. места в детските ясли, детските кухни, целодневните детски градини и обединените детски заведения, специализираните институции за социалниуслуги и социалните услуги, предоставяни в общността, се осигурява от собствени приходи по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за общинските бюджети. От следващата бюджетна година финансирането се осигурява по единни разходни стандарти за съответните делегирани от държавата дейности. (2) Финансирането на местата по ал. 1 през годината може да се осигури и чрез компенсирани промени в съответните функции по предложение на секторните министри. Чл. 53. (1) Към областните диспансери за психични заболявания със стационар се разкриват субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психо-рехабилитационни програми, определени като делегирана от държавата дейност. (2) Предвидените за 2010 г. средства по ал. 1 се предоставят на областните диспансери за психични заболявания със стационар от общинските бюджети по реда на делегираните от държавата дейности. Чл. 54. Размерът на режийните разноски за закуска, обяд и вечеря за ученическото столово хранене се определя с решение на общинския съвет за сметка на имуществените данъци и таксите, неданъчните и другите общински приходи. Чл. 55. (1) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити може да прави вътрешни компенсирани промени по субсидиите и между субсидиите за социално-битови разходи на студентите и докторантите в рамките на одобрените за целта средства за държавните висши училища. (2) Неусвоените средства за социално-битови разходи на студентите и докторантите, предложени и разпределени от министъра на образованието, младежта и науката, се използват за ремонт на студентските общежития и столове или за закупуване на компютърна техника за обучение на студентите. (3) Неусвоената част от субсидиите за „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София, се използва за ремонт на стопанисваните от тях столове и общежития. Чл. 56. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма размера на средствата по чл. 50, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, за които да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, по реда на § 21, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“ за сметка на приходите от лихви по централния бюджет. (3) Начисляването и превеждането на лихвите по ал. 1 и 2 се извършва тримесечно в рамките на бюджетната година. Чл. 57. По предложение на министъра на финансите предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за обучение, квалификация и професионална подготовка в областта на публичните финанси на служителите от администрацията се предоставят по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет по бюджета на Министерството на финансите за дейността на Школата по публични финанси. Чл. 58. (1) Средствата за присъща на държавните висши училища научна или художественотворческа дейност се предоставят в зависимост от постигнатите резултати и при условията и по реда на Наредба No 9 от 2003 г. за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност (обн., ДВ, бр. 73 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2008 г. и бр. 74 от 2009 г.). (2) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след 30 юни 2010 г. може да извършва промени на средствата по ал. 1 между държавните висши училища на базата на извършена оценка на резултатите от научната дейност. Чл. 59. Министърът на финансите съгласувано с министъра на отбраната да определи механизъм за изплащане на задълженията на Министерството на отбраната през 2010 г. по договорите за модернизация на въоръжените сили, свързани с изпълнението на съюзническите задължения на Република България. Чл. 60. (1) Средствата, изразходвани за пътни разходи за участие на делегати на Българската народна банка в заседания на работните формати на Съвета на Европейския съюз, които попадат в обхвата на Решение 31/2008 на Генералния секретар на Съвета/Върховния представител за Общата външна политика и политика на сигурност относно възстановяване на пътни разходи за делегати на членовете на Съвета, се възстановяват в двумесечен срок на Българската народна банка от централния бюджет след извършване на проверка от Генералния секретариат на Съвета на декларираните от Република България и подлежащи на възстановяване пътни разходи за съответната бюджетна година. (2) Превеждането на средствата по ал. 1 се отразява в увеличение на разходите на централния бюджет. Чл. 61. (1) Утвърждава разпределението на средствата по § 55 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. съгласно приложение No 6. (2) Министърът на образованието, младежта и науката до 31 март 2010 г. да предложи на Министерския съвет за одобряване националните програми за развитие на средното образование. (3) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след 30 юни 2010 г. може да прави компенсирани промени в разпределението, утвърдено с ал. 1. Чл. 62. (1) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката извършва корекции на субсидиите за държавните висши училища по и между елементите, определени в чл. 91, ал. 1 от Закона за висшето образование. (2) Корекциите на субсидията за издръжка на обучението се извършват при запазване на еднакъв базов норматив за всички държавни висши училища и за всички професионални направления. (3) Допълнителните субсидии на държавните висши училища, които се предоставят на основание и по ред, различни от чл. 91 от Закона за висшето образование, и не представляват елемент на субсидията по чл. 91, ал. 1 от същия закон, се отразяват по отделен елемент – „Допълнителни субсидии“. Чл. 63. (1) При внос на стоки и услуги в изпълнение на междуправителствени кредитни и клирингови спогодби и протоколи, от които произтичат разплащания с бюджета, министърът на финансите одобрява на фирмите вносителки коефициент за преизчисляване на преводните и клиринговите рубли в левове в размер не по-малък от 0,45 лв. за една преводна или клирингова рубла. (2) За митнически оценки на природния газ, доставен в погашение на задълженията на Русия и Украйна по Споразумението за сътрудничество в усвояването на Ямбургското газово находище и строителството на газопровода Ямбург – Западна граница на СССР, през 2010 г. се прилага коефициент 0,45 лв. за една преводна рубла – условна разчетна единица по споразумението и протоколите към него. Чл. 64. (1) Средствата с произход от остатъчните салда от клирингови и бартерни междуправителствени споразумения могат да се ползват за капиталови разходи по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. (2) Остатъчните салда от конвертируемите валутни наличности към 31 декември 2009 г. в задграничните представителства на Република България могат да се ползват за сметка на утвърдената субсидия по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г., а в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация – за сметка на утвърдената субсидия по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2010 г. (3) Реализираните приходи във валута от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити – задграничните представителства на Република България, могат да се използват за издръжка и трансфери в системата на Министерството на външните работи в рамките на утвърдения му бюджет за 2010 г. (4) Набраните средства в затворени (неконвертируеми) валути в задграничните представителства на Република България могат да се ползват за капиталови разходи над утвърдения лимит след разрешение на министъра на финансите и независимо от изпълнението на собствените приходи при спазване изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 65. (1) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заем писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (2) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите писмо за потвърждаване на сумата и датата на плащане съгласно споразуменията с външните кредитори в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (4) В случаите на неточности в изчисленията или непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на плащането по ал. 3, в т.
ч. дължащи се и на външните кредитори, получателите на външни държавни заеми предприемат необходимите действия към външните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите за потвърждаване. (5) Министерството на финансите писмено потвърждава вальора, размера и валутата на плащането в срок 3 работни дни след получаването на писмото по ал. 3 и 4. (6) Министерствата и другите бюджетни организации нареждат плащането към кредитора в съответната валута и с вальор – датата на плащането, спазвайки изискванията на Българската народна банка за извършване на валутни преводи, и представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора. (7) Забранява се плащането да се извършва на дата, различна от датата, посочена в потвърждението на кредитора. В случаите на неработни дни се спазват клаузите на кредитното споразумение, а при липса на такива клаузи кредитополучателят изисква допълнителни инструкции от кредитора. (8) Министерствата и другите бюджетни организации в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (9) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, в т.
ч. на заеми, включени в приложение No 8 към § 16, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2010 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. (10) При договаряне на нови кредити сметките за усвояване на средствата се откриват в Българската народна банка. (11) С представяне на ежемесечния отчет и на тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят в Министерството на финансите отчет за всеки държавен инвестиционен заем, придружен с обяснителна записка и оценка за изпълнението на бюджета на проекта на държавния инвестиционен заем до края на 2010 г. Чл. 66. (1) Усвояванията по външни държавни инвестиционни заеми могат да са в размер до 260403,64 хил. лв. по министерства и ведомства, както следва: 1. Министерството на труда и социалната политика – 5451,97 хил. лв.; 2. Министерството на вътрешните работи – 14864,31 хил. лв.; 3. Министерството на околната среда и водите – 7823,32 хил. лв.; 4. Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 109046,75 хил. лв.; 5. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 107570,65 хил. лв.; 6. Министерството на финансите – 15646,64 хил. лв. (2) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да извърши допълнителни разходи в размер до 2500 хил. лв., а Министерството на регионалното развитие и благоустройството – до 19688,40 хил. лв., за сметка на неизразходвани средства от получени траншове по външни държавни инвестиционни заеми от предходната година. (3) В случаите, когато има неизразходвани средства от получени траншове по външни държавни инвестиционни заеми от предходни години, които са наличности в края на 2009 г., първостепенните разпоредители с бюджетни кредити приоритетно разходват наличните средства по съответните проекти, като общият разход от наличните средства в края на 2009 г. и новите траншове не могат да надвишават посочените в ал. 1 и 2 размери. (4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени в разпределението на външното финансиране по ал. 1. Чл. 67. Отрасловите министерства, които отговарят за изпълнението на проекти, финансирани с държавни инвестиционни заеми, до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, представят в Министерството на финансите тримесечен отчет за степента на реализация на проектите. Чл. 68. (1) Отрасловите министерства, в чийто ресор са държавните предприятия и търговските дружества – получатели на държавногарантирани заеми, до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, представят в Министерството на финансите по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния дълг тримесечен отчет за степента на реализация на проектите. (2) Получателите на държавногарантирани заеми представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) В случаите на неточности в изчисленията или на непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на съответното плащане, в т.
ч. дължащи се и на външните кредитори, получателите на държавногарантирани заеми предприемат необходимите действия към външните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите в срок 3 работни дни след получаването им. (4) Получателите на държавногарантирани заеми представят в Министерството на финансите писмено потвърждение на ангажимента за извършване на предстоящо плащане в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (5) Получателите на държавногарантирани заеми представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора на съответното плащане. (6) Получателите на държавногарантирани заеми в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (7) Получателите на държавногарантирани заеми в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заема писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (8) Получателите на държавногарантирани заеми, в т.
ч. на държавногарантираните заеми, включени в приложение No 8 към § 16, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2010 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. Чл. 69. (1) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заем писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (2) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите писмо за потвърждаване на сумата и датата на плащане съгласно споразуменията с външните кредитори в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (4) В случаите на неточности в изчисленията или на непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на плащането по ал. 3, в т.
ч. дължащи се и на външните кредитори, крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, предприемат необходимите действия към вън­шните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите за потвърждаване. (5) Министерството на финансите писмено потвърждава вальора, размера и валутата на плащането в срок 3 работни дни след получаване на писмото по ал. 3 и 4. (6) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, нареждат плащането към кредитора в съответната валута и с вальор – датата на плащането, спазвайки изискванията на обслужващата банка за извър­шване на валутни преводи, и представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора. (7) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, се задължават да извършат плащането с дата, посочена в потвърждението на кредитора. В случаите на неработни дни се спазват клаузите на кредитното споразумение, а при липса на такива клаузи кредитополучателят изисква допълнителни инструкции от кредитора. (8) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (9) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в т.
ч. на заеми, включени в приложение No 8 към § 16, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2010 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. Чл. 70. (1) Предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за официална помощ за развитие се предоставят чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити въз основа на акт на Министерския съвет. (2) По предложение на министъра на външните работи от средствата по ал. 1 се предоставят 600 хил. лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. за Доверителния фонд към ЮНЕСКО за участие в международното сътрудничество за развитие. (3) По предложение на министъра на външните работи от средствата по ал. 1 се предоставят 652,9 хил. лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. за Доверителния фонд на Инвестиционния механизъм за съседните държави към Инструмента на Европейския съюз за помощ за съседните държави. Чл. 71. (1) Предвидените по централния бюджет за 2010 г. средства за ремонт и обзавеждане на студентските общежития и столове в размер 20 000 хил. лв. се разпределят по предложение на министъра на образованието, младежта и науката между бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и като допълнителен трансфер за „Студентски столове и общежития“ – ЕАД. (2) Министърът на финансите извършва необходимите корекции по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и капиталовия трансфер за „Студентски столове и общежития“ – ЕАД. Чл. 72. Националният статистически институт да финансира и дейността си по програма „Преброяване“, включваща подготовката и организацията по преброяването, в рамките на бюджета си за 2010 г. Чл. 73. (1) По решение на общинския съвет със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се финансират капиталови разходи за делегирани от държавата дейности и за местни дейности. (2) Не се допуска с решение на общинския съвет да се извършват разходи от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за закупуване на автомобили за общинската администрация, включително за плащания по договори за лизинг от предходни години, за закупуване на мобилни телефони, офис обзавеждане и климатици за административни сгради. Чл. 74. (1) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и Държавен фонд „Земеделие“ утвърждава капиталовите разходи за 2010 г. по обекти за строителство и основен ремонт, както и за дълготрайни активи с единична стойност над 200 хил. лв. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и Държавен фонд „Земеделие“ в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят в Министерството на финансите на технически и хартиен носител документация за капиталовите разходи по ал. 1 при условия и по ред, определени от министъра на финансите. (3) Не подлежат на утвърждаване разходите за нематериални дълготрайни активи с изключение на разходите, свързани с придобиване на програмни продукти и изграждане на информационни системи над стойностния праг по ал. 1. (4) Министърът на финансите по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава капиталовите разходи за 2010 г. на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в съответствие с дългосрочния договор по чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, на „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, в съответствие с договора с държавата за възлагане на задължителни превозни услуги и на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за изграждането, реконструкцията, поддържането и развитието на инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. (5) Предложението по ал. 4 се представя в Министерството на финансите с обяснителна записка и отчет за разходването на средствата и за изпълнението на обектите през 2009 г. в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“. (6) Не се утвърждават поименни списъци за капиталовите разходи с източник на финансиране преходен остатък от минали години и собствени бюджетни средства на Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската академия на науките, държавните висши училища към Министерството на образованието, младежта и науката и към Министерството на отбраната. (7) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., които имат утвърдени с постановлението капиталови разходи над 2000 хил. лв., планират средства в размер не по-малък от 150 хил. лв., за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания. Чл. 75. (1) С отчета за тримесечното касово изпълнение на бюджета първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят в Министерството на финансите информация за капиталовите разходи чрез програмен продукт МФ „Инвеститор“. (2) С тримесечните финансови отчети Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ представят в Министерството на финансите и информация за капиталовите разходи на технически носител. (3) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят в Министерството на финансите тримесечни отчети за усвояването на средствата и изграждането на обектите с обявено национално значение по форма, утвърдена от министъра на финансите. (4) Всеки първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, от чийто бюджет се финансира изпълнението на обекти с национално значение, представя в Министерството на финансите допълнителна информация във форма и със съдържание, определени от министъра на финансите. Чл. 76. (1) Министърът на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България до 20 февруари 2010 г. определя реда за разпределяне на средствата за съфинансиране на конкретни проекти на общините по § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (2) Общините отчитат като трансфер предоставените средства за съфинансиране на проекти по сключени споразумения за финансиране на микропроекти със Социалноинвестиционния фонд, проект „Красива България“ и средства по проекти, управлявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и изискващи съфинансиране от общините. Разходването на тези средства от министерствата – получатели на сумите, се отчита по съответните разходни параграфи и дейности от Единната бюджетна класификация. Чл. 77. (1) Предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. средства за покриване на разлики в стойността на жилищата, дадени в обезщетение на собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на отменения Закон за териториално и селищно устройство или на Закона за собствеността, по цени съгласно отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, както и за жилищата на лицата, работили в строителството по реда на отмененото Постановление No 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта въз основа на договор, сключен до 4 март 1991 г., се отпускат ежемесечно от Министерството на финансите по правоимащи инвеститори (общини, Министерството на вът­решните работи, жилищностроителни кооперации, изпълнявани изцяло или частично чрез възлагане) и по обекти за частта, припадаща се от тези обекти за посочените групи граждани. (2) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на искания от съответните инвеститори по ред, определен от министъра на финансите. Чл. 78. (1) Средствата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс и по чл. 7 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление No 226 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 77 от 2009 г.), които са предвидени в централния бюджет, се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности въз основа на действително извършените разходи по заявки на общините, получени в Министерството на финансите не по-късно от 6 декември 2010 г. (2) Средствата, възстановени по реда на чл. 8 от наредбата по ал. 1, се отчитат в намаление на разходите на общината. Чл. 79. Неусвоените средства от допълнително предоставени субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините Пловдив и Харманли през 2008 г. с Постановление No 308 на Министерския съвет от 2008 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и с Постановление No 278 на Министерския съвет от 2008 г. за предоставяне на средства чрез трансфер от централния бюджет за целево финансиране на общини във връзка с приемането и обезвреждането на балирани отпадъци на Столичната община (ДВ, бр. 101 от 2008 г.) могат да се разходват за същата цел до края на 2010 г. за сметка на преходните остатъци. Чл. 80. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини субсидиите за вътрешноградските пътнически превози и за междуселищните пътнически превози в слабо населени, планински и гранични райони. (2) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) Субсидиите от централния бюджет за „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, се предоставят при условия и по ред, определени с дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и железопътния превозвач въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на задължителни обществени превозни услуги. (4) Субсидиите от централния бюджет за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ се предоставят при условия и по ред, определени с дългосрочен договор, сключен между държавата, представлявана от министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и генералния директор, представляващ компанията. Чл. 81. (1) За покриване на транспортните разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 жители (без курортите) от републиканския бюджет се предоставят на Централния кооперативен съюз до 3600 хил. лв., от които: 1. за снабдяване с хляб и хлебни изделия – до 1600 хил. лв.; 2. за снабдяване с хранителни стоки от първа необходимост – до 2000 хил. лв. (2) Предоставянето на средствата по ал. 1 на крайните бенефициенти се извършва съобразно изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му, както и разпоредбите и условията на Регламент (ЕО) No 1998/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ, No L 314 , 01/12/2007, стр. 0654 – 0659). Чл. 82. (1) За компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната, определени с нормативни актове, от централния бюджет се предоставят до 96500 хил. лв., в т.
ч.: 1. за пътувания с железопътния транспорт – до 22 000 хил. лв.; 2. за пътувания с автомобилния транспорт (вътрешноградски и междуселищни превози) – до 36 800 хил. лв.; 3. за превоз на учениците до 16-годишна възраст по чл. 26, ал. 3 от Закона за народната просвета – до 22 000 хил. лв.; 4. за превоз на държавни служители, пол­зващи правата по чл. 209 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 80 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и по чл. 26, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – до 15 700 хил. лв. (2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 2 по групи правоимащи. (3) Министърът на образованието, младежта и науката в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 3. (4) Ръководителите на съответните ведомства в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ разпределят по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 4. (5) Разпределението на годишните лимити по общини на средствата по ал. 2 – 4 се представя в Министерството на финансите до 31 януари 2010 г. (6) Индивидуалният размер на средствата за компенсиране стойността на издадените превозни документи за отделните групи правоимащи, както и за безплатния превоз на ученици до 16-годишна възраст се определя с наредба, издадена от министъра на финансите по реда на § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. (7) При недостиг на средства за компенсиране стойността на пътуванията с ценови облекчения за определен вид превози и при наличие на свободни средства за друг вид превози по отчет към 30 септември 2010 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите може да извършва компенсирани промени в разпределението на средствата по ал. 1, т. 1 и 2. (8) При недостиг на средства по ал. 1, т. 3 допълнително финансиране може да се осигури чрез компенсирани промени по функция „Образование“ по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, за което се прилагат условията и редът на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. Чл. 83. (1) Предвидените по централния бюджет средства в размер до 6030 хил. лв. за заплащане на част от превозните разноски на педагогическия персонал в делегираните от държавата дейности, финансирани от общинските бюджети, се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности на общините по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (2) За компенсиране на част от разходите за пътуване на педагогическия персонал в училищата, финансирани от републиканския бюджет, се осигуряват средства в размер до 1000 хил. лв. по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (3) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити могат да извършват разходи за заплащане на педагогическия персонал до 100 на сто от цените на абонаментните карти за пътуване във втора класа по железопътния транспорт и до 85 на сто – по автомобилния транспорт за автобус от местоживеенето им до местоработата в друго населено място и обратно. Чл. 84. (1) Средствата за пътни разходи на правоимащи болни, предвидени в централния бюджет, се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности въз основа на действително извършените разходи по заявки на общините, получени в Министерството на финансите не по-късно от 6 декември 2010 г. (2) Списъкът на заболяванията и състоянията, за които се предоставят средствата по ал. 1, се определят от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите. Чл. 85. (1) Предвидените средства по централния бюджет за 2010 г. за изплащане на обезщетения по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се предоставят по бюджета на Министерския съвет за всяко тримесечие на базата на изплатените за предходното тримесечие обезщетения. (2) Министърът на финансите извършва налагащите се от ал. 1 промени по съответните бюджети за 2010 г. с размера на фактически изплатените обезщетения за съответното тримесечие. Чл. 86. Предвидените в централния бюджет средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта се предоставят и разходват по бюджетите на съответните министерства и общините при условията и по реда на Постанов­ление No 129 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2006 г. и бр. 13 от 2009 г.). Чл. 87. (1) Утвърждава разпределението на средствата в размер 10 000 хил. лв., предвидени в централния бюджет за 2010 г. за изпълнение на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда, както следва: 1. за въгледобивни търговски дружества – до 4655 хил. лв.; 2. за уранодобивни търговски дружества – до 3214 хил. лв.; 3. за рудодобивни търговски дружества – до 2131 хил. лв. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на финансите в срок до два месеца от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ разпределя средствата по ал. 1 по търговски дружества въз основа на приоритетни проекти и обекти. (3) Промени в разпределението на средствата по ал. 2 се извършват съгласувано с министъра на финансите в рамките на общия размер на средствата по ал. 1. Чл. 88. Средствата за лекарствени продукти по чл. 4, т. 1 от Закона за ветераните от войните и по чл. 15 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, предвидени в централния бюджет за 2010 г., се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности на общините въз основа на действително извършените разходи по заявки на общините, получени в Министерството на финансите не по-късно от 6 декември 2010 г. Чл. 89. Предвидените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства за провеждане на специализации в системата на здравеопазването могат да се превеждат на вис­ши училища, Военномедицинската академия, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, лечебни и здравни заведения, в които се извършва обучение при условията и по реда на Наредба No 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2007 г. и бр. 55 от 2008 г.). Чл. 90. Министърът на финансите по предложение на министъра на културата предоставя като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности и/или като целева субсидия за капиталови разходи на общините предвидените в централния бюджет средства в размер до 5000 хил. лв. за подпомагане дейността на народните читалища, в т.
ч. за ремонт, компютърна техника и софтуер, художественотворческа дейност. Чл. 91. Директорите на държавните и общинските училища предоставят тримесечно на общото събрание на работниците и служителите и на училищното настоятелство информация за изпълнението на делегирания бюджет на училището. Чл. 92. Директорите на училища в системата на народната просвета могат да планират средства за поевтиняване на храната за учениците в рамките на средствата по делегираните бюджети. Чл. 93. Доколкото със закон не е предвидено друго, държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, правят отчисления за държавата в размер 50 на сто от печалбата след данъчно облагане по годишния финансов отчет към 31 декември 2009 г. Чл. 94. Търговските дружества и държавните предприятия по чл. 18 – 20 и 93 изпращат на органите на Националната агенция за приходите заверени копия от приетите годишни финансови отчети за 2009 г. и от съответните протоколи или решения за разпределение на печалбата в срок до 20 дни от датата на приемането им. Чл. 95. (1) Предвидените средства по бюджета на Министерския съвет за 2010 г. за Работната програма за 2010 г. в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за периода 2010 – 2014 г. се предоставят по бюджетите на съответните министерства и ведомства по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се разходват съгласно решение на Министерския съвет. (2) Предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за изграждане на Комплексна автоматизирана система за управление при извънредно, военно положение и/или при положение на война се предоставят по бюджетите на съответните министерства и ведомства по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се разходват съгласно решенията на Междуведомствения съвет за ръководство на проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и развитието на системата. Чл. 96. Средствата за финансиране на подготовката, осигуряването и дейността на доброволните формирования съгласно чл. 42 и 43 от Закона за защита при бедствия, предвидени в централния бюджет за 2010 г., се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности на общините по предложение на Министерството на вътрешните работи и по заявки на общините. Чл. 97. Предвидените средства в централния бюджет за финансиране на ЕСКО услуги се отпускат за подпомагане на общини за обслужване на договори с изпълнители на мерките за повишаване на енергийната ефективност с гарантиран резултат само за сгради общинска собственост, с разгъната застроена площ над 1000 кв. м, обслужващи делегирани от държавата дейности, при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Чл. 98. Предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за председателството на Република България на Черноморското икономическо сътрудничество в размер 200,0 хил. лв. се предоставят по предложение на министъра на външните работи по бюджета на Министерството на външните работи по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 99. Предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за национални чествания на бележити културни дейци и събития, за национални и регионални прояви и програми и за консервация и реставрация на паметници на културата се предоставят и разходват чрез бюджета на Министерството на културата и бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 100. Предвидените средства в централния бюджет за 2010 г. за изплащане левовата равностойност на жилищните компенсаторни записи, притежавани от гражданите, в изпълнение на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти се предоставят и разходват чрез бюджета на Министерството на финансите по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 101. Предвидените в централния бюджет по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. средства за финансиране на проекти за отстраняване на минали екологични щети в размер 7000 хил. лв. се разходват за оздравителни програми, съответстващи на условията по Заема за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL) с Международната банка за възстановяване и развитие, и за програми по изпълнителни споразумения извън обхвата на заема. Чл. 102. Предвидените в централния бюджет за 2010 г. средства за данък върху добавената стойност (ДДС) по проекти на общините по програма САПАРД в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Постановление No 40 на Министерския съвет от 2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) и за възстановяването им (обн., ДВ, бр. 24 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2005 г. и бр. 16 от 2008 г.), включително за възстановяване на признатите разходи за ДДС над ползвания заем по проектите, се предоставят по предложение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с приложена информация за окончателния размер на ДДС съобразно одобрената безвъзмездна финансова помощ по САПАРД за всеки изпълнен проект. Чл. 103. Разпределението между държавните органи, министерствата и ведомствата на предвидените в централния бюджет средства за награди и/или обучение на служителите по чл. 30 от Постановление No 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 53 и 64 от 2008 г. и бр. 34, 71 и 83 от 2009 г.) в размер 1300хил. лв. се извършва от министъра на финансите. Чл. 104. (1) Дължими от централния бюджет суми на физически и юридически лица по влезли в сила съдебни и арбитражни решения, включително възстановяване на отнета в полза на държавния бюджет валута, се изплащат от бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, като при необходимост се извършват корекции на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. (2) Плащанията по ал. 1 могат да се извършат и чрез отнасянето на сумите по сметки за чужди средства на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. (3) Доколкото с нормативен акт не е определено друго, разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за предвидени в централния бюджет суми за обезщетения на физически и юридически лица, дължими от държавата въз основа на съответните закони. Чл. 105. Неусвоените средства от допълнително предоставени целеви субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините през 2009 г. се разходват за същата цел до края на 2010 г. за сметка на преходните остатъци. Чл. 106. „Вазовски машиностроителни заводи“ – ЕАД – Сопот, в срок не по-късно от 28 декември 2010 г. да възстанови по републиканския бюджет: 1. предоставените като временна финансова помощ с Решение No 88 на Министерския съвет от 2001 г. средства в размер 8200 хил. лв. и дължимите към 31 декември 2003 г. лихви по тях; 2. заплатените от държавата средства в размер 211 046 630 японски йени и начислените към 31 декември 2003 г. лихви като вноски по договора за заем, сключен между „Ничимен корпорейшън“ и „Вазовски машиностроителни заводи“ – ЕАД, Сопот. Чл. 107. При залагането и актуализирането на лимитите в системата за електронни бюджетни разплащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените суми за нелихвените разходи и трансфери за компенсиране на неизпълнение на приходите по републиканския бюджет, както и за компенсиране на ефекта върху бюджетното салдо, произтичащ от касовите разлики в месечните размери на постъпилите приходи по републиканския бюджет. Чл. 108. Разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали, медикаменти и външни услуги с годишна задача, по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2010 г. Чл. 109. При неспазване на сроковете за представяне на периодични отчети за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия и на отчетите по чл. 68, както и на информацията по чл. 65 и 69, а за общините – информацията по чл. 11, ал. 1 от Наредба No Н-19 от 2006 г. за определяне обхвата на информацията, която всички общини са длъжни да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите за поетия от тях дълг в съответствие с изискванията на Европейския съюз и на българското законодателство за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор, както и за реда, начина и сроковете за отчитането и предоставянето й (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2008 г.), министърът на финансите може да приложи разпоредбата на чл. 38 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 110. (1) Корекциите по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет и по § 21, ал. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се извършват на ниво параграфи, групи и функции от Единната бюджетна класификация. (2) Корекциите по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, се извършват и по реда на § 44 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (3) Корекции по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет се извършват само след утвърден разчет за капиталовите разходи по чл. 74, ал. 1, като първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и нефинансовите предприятия представят в Министерството на финансите информация при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Чл. 111. (1) Когато от средствата по чл. 59б от Закона за физическото възпитание и спорта подлежат на изплащане възнаграждения и доходи, върху които се дължат осигурителни вноски от Министерството на физическото възпитание и спорта, сумата на тези възнаграждения и доходи заедно с припадащите се осигурителни вноски се прехвърля за изплащане и отчитане по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта. (2) Постъпилите по реда на ал. 1 суми по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта се отчитат като други приходи и като разходи и трансфери за поети осигурителни вноски съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 112. (1) Министерският съвет, министерствата, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ до края на месеца, следващ отчетното тримесечие, представят в Министерството на финансите тримесечни финансови отчети за степента на изпълнение на утвърдените им политики и програми. (2) Редът и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите. (3) Организациите по ал. 1 публикуват отчетите на интернет страниците си в срок 10 дни от представянето им в Министерството на финансите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 113. (1) Министърът на финансите с указания определя реда и начина за получаване, разходване и отчитане от бенефициентите на средствата на Националния фонд от Структурните фондове на Европейския съюз и от Кохезионния фонд, включително на средствата за сметка на свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране от централния бюджет. (2) С указанията по ал. 1 се определя и редът, по който се извършват плащанията от конкретния бенефициент – чрез отделен 10-разреден код в системата от сметки и кодове в СЕБРА на Националния фонд или чрез други банкови сметки/кодове в СЕБРА. (3) Когато бенефициенти са бюджетни предприятия, с указанията по ал. 1 се уреждат и въпросите, свързани с касовото изпълнение на бюджета и на извънбюджетните сметки и фондове. (4) В случаите по ал. 3 министърът на финансите може да определи за целите на отчетността, статистиката на публичните финанси и изготвянето на консолидираната фискална програма тези операции и средства да се отчитат от бенефициентите – бюджетни предприятия, на касова и начислена основа по реда на извънбюджетните средства. (5) При условията на ал. 4 и доколкото не е определено друго с указанията по ал. 1, за целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за общинските бюджети операциите и наличностите по ал. 4 се третират и включват обособено в отчетността на касова и начислена основа като отделни извънбюджетни сметки в системата на съответния първостепенен разпоредител. (6) При условията на ал. 4 и за целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет може да се определи по реда на ал. 2 операциите и наличностите по ал. 4 на даден бенефициент да се включват в отчетността на касова и начислена основа на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите. (7) За целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет в отчетността на касова и начислена основа на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите се включват само операциите и наличностите по сметките в Българската народна банка и кодовете в СЕБРА на Националния фонд, открити съгласно § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., както и операциите и наличностите по ал. 6. (8) Извършените при условията на ал. 5 от съответните бенефициенти – бюджетни предприятия, плащания чрез сметките и кодовете в СЕБРА по ал. 7 се отразяват в отчетността на Националния фонд като предоставени трансфери, а в отчетността на съответните бенефициенти – като касови разходи и получени трансфери. (9) Доколкото не е определено друго с указанията по ал. 1, при изготвянето на консолидираната фискална програма отчетените като извънбюджетни средства операции и наличности по ал. 4, 5 и 6 се представят обособено от Министерството на финансите в частта на операциите и наличностите на Националния фонд. (10) Разпоредбите на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прилагат независимо от начина на отчитане на плащанията по ал. 1 – 9. Чл. 114. (1) Средствата от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми, включително от минали години, от министерствата, ведомствата, органите на съдебната власт, другите държавни органи, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките и държавните висши училища се отчитат и разходват чрез съответните бюджети. (2) Алинея 1 не се прилага за извънбюджетните сметки и фондове по приложение No 9 към § 32 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., както и в случаите по чл. 113, ал. 4. Чл. 115. Министърът на финансите всяко тримесечие внася в Министерския съвет информация за изпълнението на републиканския бюджет в срок до края на месеца, следващ съответния отчетен период. Чл. 116. (1) Средствата за допълнително материално стимулиране в размер до 40 на сто, включително задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски, от реализираните приходи от извършени платени медицински и немедицински услуги от лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се изплащат от бюджетите/бюджетните сметки на съответните разпоредители с бюджетни кредити и се отчитат по Единната бюджетна класификация. (2) Необходимите средства по ал. 1 се осигуряват в рамките на одобрените бюджети на съответните министерства за 2010 г. чрез вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 117. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала, финансирани през 2009 г., за следните дейности: лечение на активна туберкулоза; продължаващо лечение и рехабилитация на туберкулоза и на неспецифични белодробни заболявания; амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с ХИВ и болнично лечение на пациенти със СПИН; интензивно лечение, включващо: корекция и поддържане на водно-електролитно равновесие, парентерално хранене, преливане на биологични продукти, кислородолечение, осигуряване на съдов достъп, симптоматична и етиологична лекарствена терапия, анестезия и апаратна вентилация; физикална терапия и рехабилитация на вътрешни болести с хронично протичане, осъществявани в национални лечебни заведения за болнична помощ, с изключение на лечебните заведения по член единствен, т. 1 и 5 от Постановление No 267 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на национални лечебни заведения за болнична помощ (обн., ДВ, бр. 106 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2001 г. и бр. 114 от 2003 г.); областни диспансери за онкологични, психиат­рични и пневмофтизиатрични заболявания със стационар в София; хемодиализни центрове, открити в преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и с общинско участие, по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за тези дейности. (2) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения за болнична помощ за дейностите по извършването на хемодиализа по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за тези дейности. Чл. 118. (1) Останалите като преходни остатъци към края на 2009 г. средства за енергоспестяващи мерки, предоставени като целеви трансфер (субвенция) по Наредбата за условията и реда за финансово подпомагане на общини с обективен структурен дефицит през 2009 г., приета с Постановление No 115 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 39 от 2009 г.), се разходват за същата цел до края на 2010 г. (2) Неусвоените средства след извършване на енергоспестяващите мерки се възстановяват в централния бюджет. Чл. 119. (1) Министърът на финансите по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити може да извършва корекции по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, произтичащи от структурни промени, които не са отразени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., преди представяне на месечното разпределение на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, на които е извършена корекция по реда на ал. 1, представят в Министерството на финансите първоначално и актуализирано месечно разпределение в срока по чл. 1, ал. 3. (3) За целите на касовото изпълнение на бюджета, отчетността и статистиката на публичните финанси произтичащите от структурни промени корекции по бюджетите на първо­степенните разпоредители с бюджетни кредити и отчитането на прехвърлянето на активите и пасивите между съответните бюджетни предприятия се извършват с дата първо число на месеца, определен от министъра на финансите в зависимост от конкретната структурна промяна, изискванията на съответния нормативен акт и при отчитане на други, свързани със структурната промяна обстоятелства. Чл. 120. (1) Доколкото със закон не е предвидено друго, наличните към 31 декември 2009 г. по сметки на общините неусвоени средства от целеви трансфери от централния бюджет, както и средствата по чл. 78, ал. 2 остават като преходен остатък и могат да се използват през 2010 г. за същите цели или за финансиране на разходи за сметка на други субсидии и целеви трансфери за общините от централния бюджет, за които е извършено прихващане и намаляване на съответните лимити по реда на ал. 3. (2) Общините предоставят информация за сумите по ал. 1 по ред и в срокове, определени от министъра на финансите. (3) Въз основа на предоставената от общините информация по ал. 2 Министерството на финансите може да прихваща и/или да намалява съответните лимити в системата за електронни бюджетни разплащания при отпускането на субсидиите и целевите трансфери за общините и да ги взема предвид при определянето и разпределението по общини на подлежащите за превод средства за 2010 г. (4) Министерството на финансите уведомява общините за извършеното по реда на ал. 3 прихващане и/или намаляване на лимитите. Чл. 121. Контролът по реализацията на екологичните обекти, включени в приложение No 7 към чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., се възлага на министъра на околната среда и водите. Чл. 122. (1). Средствата за изплащане на дължими обезщетения на служители от закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа се осигуряват от централния бюджет за 2010 г. и се изплащат чрез бюджета на Министерството на финансите за 2010 г. (2) Министърът на финансите извършва налагащите се от ал. 1 промени по съответните бюджети за 2010 г. Заключителни разпоредби § 1. (1) В 7-дневен срок от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ съответните министри правят предложения до министъра на правосъдието за членове на комисията по чл. 35, ал. 4. Предложението за представител на администрацията на Министерския съвет се прави от главния секретар на Министерския съвет. (2) В 14-дневен срок от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ министърът на правосъдието определя със заповед поименния състав на комисията по чл. 35, ал. 4 и правилата за работата й. § 2. В чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи, приет с Постановление No 61 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2007 г. и бр. 10 от 2009 г.), ал. 2 се изменя така: „(2) Администраторът на помощ предоставя информация за отпуснатите от него минимални помощи по ал. 1 на министъра на финансите в срока по чл. 11, ал. 4 от закона в електронен вид чрез интернет базирания „Регистър на минималните помощи“, достъпен на адрес: http://minimis.minfin.bg. Същата информация се предоставя и на хартиен носител във формата по приложение No 5.“ § 3. В Правилника за прилагане на Закона за концесиите, приет с Постановление No 161 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2006 г.; попр., бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 84 от 2007 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 102, ал. 1т. 1 се изменя така: „1. приходите от концесионни плащания за държавни концесии, неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документация за участие;“. 2. В чл. 103: а) алинея 1 се отменя; б) основният текст на ал. 2 се изменя така: „(2) Разходите за концесионна дейност, предвидени в чл. 81, ал. 4 от Закона за концесиите, се извършват от министрите в съответствие с утвърдения от министъра на финансите ред и ежегоден план на разходите за:“; в) алинея 5 се изменя така: „(5) Предоставянето на средства за финансиране по ал. 2, т. 10 се извършва след писмено мотивирано искане от областния управител до министъра на финансите чрез съответния министър.“ 3. В чл. 104ал. 3 и 4 се отменят. § 4. В Постановление No 84 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане на Списък на средищните училища в Република България, определяне на критерии за включване в Списъка на средищните училища и приемане на финансови правила за разходване на средствата за допълнително финансиране за осигуряване обучението на пътуващите ученици от средищните училища (обн., ДВ, бр. 29 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 51, 79 и 87 от 2009 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 1, т. 2 числото „474“ се заменя с „427“. 2. Параграф 1 от допълнителната разпоредба се отменя. § 5. Постановлението се приема на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение No 1 към чл. 1, ал. 1 БЮДЖЕТ на държавните органи, министерствата и ведом­ствата (в т.
ч. Българската академия на науките и държавните висши училища), финансирани от републиканския бюджет, за 2010 г. Държавни органи, министерства и ведомства (в т.
ч. Българската академия на науките и държавните висши училища) Приложение No 2 към чл. 1, ал. 2 Приложение No 3 към чл. 32 Приложение No 4 към чл. 34 Предназначение на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за юридическите лица с нестопанска цел (лева) Приложение No 5 към чл. 36 Разпределение на субсидиите за нефинансови предприятия от централния бюджет за 2010 г. Приложение No 6 към чл. 61, ал.1 Разпределение на средствата за национални програми за развитие на средното образование за 2010 г. Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 47 от 11 декември 2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА No 47 от 11 декември 2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност Раздел І Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (ХИВ). Чл. 2. Основните цели на изследването за заразеност с ХИВ са: 1. намаляване на риска от разпространение на ХИВ; 2. ХИВ инфектираните лица да узнаят своя статус и да получат своевременно лечение, грижи и подкрепа; 3. осигуряване на своевременно консултиране и изследване на партньорите на ХИВ инфектираните лица. Чл. 3. Изследване за заразеност с ХИВ се извършва от: 1. лечебни заведения; 2. Националния център за заразни и паразитни болести; 3. регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве; 4. кабинети, разкрити в изпълнение на национални здравни програми, като кабинети за безплатно и ананимно консултиране и изследване на синдрома на придобитата имунна недостатъчност и мобилни медицински кабинети. Раздел ІI Изследване за заразеност с ХИВ Чл. 4. Изследване за заразеност с ХИВ се извършва: 1. при провеждане на здравен скрининг („скринингово изследване“); 2. при диагностика или лечение на пациенти („диагностично изследване“); 3. при осъществяване на медицински научни изследвания и клинични изпитвания на лекарствени продукти, в които участват доброволци; 4. по желание на лицето. Чл. 5. Скринингово изследване за заразеност с ХИВ се извършва на всички: 1. донори на кръв и кръвни съставки или всяка единица дарена кръв и кръвни съставки; 2. донори на органи, тъкани, клетки, сперма и кърма; 3. пациенти на хемодиализа; 4. деца, родени от ХИВ инфектирани майки; 5. деца, родени от майки, които не са изследвани за ХИВ по време на бременността и раждането; 6. деца, чиито майки са починали от ХИВ асоциирано заболяване; 7. деца, одобрени за приемни семейства или осиновяване, където има риск от кръвно предавани инфекции; 8. деца, настанени за отглеждане в домове за медико-социални грижи, преди постъпване в дома; 9. лица, които кандидатстват за приемни семейства или осиновители. Чл. 6. Скринингово изследване за заразеност с ХИВ се предлага на: 1. бременните жени, включително и в случаите на прекъсване на бременност; 2. родилките, които не са изследвани за заразеност с ХИВ по време на бременността; 3. лицата с повишен риск за инфектиране с ХИВ; 4. лицата, потърсили медицинска помощ в областта на акушерството и гинекологията, и лицата, посещаващи лечебни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза, хепатити B и С и лимфопролиферативни заболявания; 5. лицата, посещаващи кабинети за сексуално здраве; 6. лицата, участващи в програми за лечение на зависимости; 7. лицата, които се ползват с особена закрила по реда на Закона за убежището и бежанците; 8. лицата, които са убедени, че са ХИВ инфектирани; 9. медицинския персонал, който е претърпял рискова професионална експозиция с кръв и други телесни течности; 10. лицата преди сключване на граждански брак. Чл. 7. (1) Кръв за изследване за заразеност с ХИВ от медицински персонал, претърпял рискова професионална експозиция с кръв и други телесни течности, се взема веднага след експозицията. (2) Изследването се извършва отново след един месец, 3 месеца и 6 месеца след експозицията. Чл. 8. (1) Скринингови изследвания за заразеност с ХИВ се предлагат периодично на: 1. лицата с отрицателен резултат за заразеност с ХИВ, но с вероятна рискова експозиция по време на прозоречния период; 2. бременни жени – при установяване на бременността или 1-ва – 12-та гестационна седмица и 29-та – 40-та гестационна седмица от бременността; 3. бременни жени, отказали изследване на ХИВ. (2) Скринингови изследвания за заразеност с ХИВ се предлагат ежегодно на лицата с повишен риск за инфектиране с ХИВ по § 1, т. 1 и 3 от допълнителната разпоредба. (3) Скринингови изследвания за заразеност с ХИВ се предлагат на лицата по ал. 2 и по-често, ако има клинични данни за остра ХИВ инфекция. Чл. 9. При установена болестност над 2 на 1000 от ХИВ в дадено населено място във възрастовата група 16 – 49 г. скринингово изследване за ХИВ се предлага на всички пациенти от общопрактикуващия или от лекуващия ги лекар при посещение в лечебно заведение. Чл. 10. Диагностично изследване за ХИВ се извършва: 1. при наличие на симптоми на остра или хронична ХИВ инфекция съгласно приложение No 1; 2. на лица със заболявания, индикаторни за синдрома на придобитата имунна недостатъчност, които са определени в приложение No 2; 3. при клинични или лабораторни данни за имунен дефицит и имуносупресия; 4. с диференциално-диагностична цел. Чл. 11. Изследване за ХИВ се извършва при необходимост на доброволци, които участват в осъществяване на медицински научни изследвания и клинични изпитвания на лекарствени продукти. Чл. 12. (1) Всяко лице може по собствено желание да се консултира и изследва за заразеност с ХИВ. (2) Изследването по ал. 1 може да бъде анонимно. (3) В случаите по ал. 2 лицето, поискало анонимно изследване, се записва с код, определен и известен само на него и медицинския специалист, назначил изследването. Чл. 13. (1) Изследване за заразеност с ХИВ се извършва след изразено информирано съгласие от лицето по реда на чл. 87 и сл. от Закона за здравето. (2) При извършване на диагностично изследване за заразеност с ХИВ лицето се уведомява изрично, че изследването е включено в неговия лечебно-диагностичен план. (3) За извършване на изследване за заразеност с ХИВ на непълнолетно лице, навършило 16 години, съгласието на неговия родител или попечител не е необходимо. Чл. 14. (1) Преди изразяване на информирано съгласие лицето се консултира, като му се предостява предтестова информация съгласно приложение No 3. (2) Информацията по ал. 1 се разяснява на лицето от медицински специалист, работещ в структурите по чл. 3. (3) Информацията по ал. 1 може да се предостави и от лица без медицинско образование, които са преминали обучение в рамките на национална здравна програма и работят в структура по чл. 3, т. 4. Чл. 15. В случаите по чл. 89, ал. 2 от Закона за здравето изследване за заразеност с ХИВ може да се извърши без информирано съгласие на лицето само с диференциално-диагностична цел. Чл. 16. (1) Лицето може по всяко време да откаже изследване за заразеност с ХИВ. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето. (3) Отказът по ал. 1 не може да води до отказ за предоставяне на медицински услуги или намаляване на техния обем или качество. Чл. 17. За изследване за заразеност с ХИВ се използват кръв, кръвен серум, кръвна плазма или слюнка. Чл. 18. (1) Изследването на кръвните проби се извършва от медицински специалист: 1. в специализирани медико-диагностични лаборатории, в лаборатории на други лечебни заведения, лаборатории на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве и Националния център по заразни и паразитни болести; 2. от структурите по чл. 3, т. 4 на мястото на предлагане на изследване за заразеност с ХИВ чрез прилагане на тестове за експресна диагностика. (2) Изследването по ал. 1, т. 1 се извършва с венозна кръв. (3) Когато венепункцията е трудна или невъзможна, по изключение за изследване се използват периферна кръв или слюнка. (4) Изследването на кръвните проби по ал. 1, т. 2 се извършва с периферна кръв. (5) Всички реактивни или неопределени резултати, получени при използване на периферна кръв или слюнка, се потвърждават чрез допълнително изследване на венозна кръв. Чл. 19. (1) Изследването за заразеност с ХИВ се прилага при спазване на общоприетите предпазни мерки срещу заразяване с кръвно-преносими инфекции. (2) Кръвта се взема в затворена или друга утвърдена система за вземане на кръвни проби с активатор на кръвосъсирването или антикоагулант EDTA, хепарин или цитрат. (3) Етикетирането на кръвните проби се извършва в присъствието на лицето, като на етикета се записват следните данни: 1. име, презиме и фамилия на пациента или код в случаите на анонимно изследване; 2. възраст; 3. баркод за донори на кръв и кръвни съставки. Чл. 20. (1) Всяка кръвна проба се съпровожда от два идентични талона за лабораторно изследване съгласно приложение No 4. (2) Взетата кръвна проба се поставя в затворен контейнер за транспортиране на кръвни проби, към който се прикрепят талоните по ал. 1, при спазване на принципа на тройната опаковка съгласно приложение No 5. Чл. 21. (1) Изследването за заразеност с ХИВ се извършва на два етапа: 1. първично изследване; 2. потвърдително изследване. (2) Първично изследване за заразеност с ХИВ може да се извършва в структурите по чл. 3. (3) Потвърдително изследване за заразеност с ХИВ се извършва от национална референтна лаборатория за ХИВ (НРЛХ), определена със заповед на министъра на здравеопазването. Чл. 22. (1) Отрицателните резултати от първичното изследване се приемат за окончателни. (2) Реактивните резултати от първичното изследване се потвърждават или отхвърлят чрез потвърдително изследване в НРЛХ. (3) Всеки реактивен или неопределен резултат се потвърждава чрез по-специфичен тест, при който се използва друг метод или друг антиген от посочените в приложение No 6. Чл. 23. (1) При неопределен или при положителен резултат от потвърдителното изследване се взема нова кръвна проба за повторно изследване на лицето. (2) Втората кръвна проба по ал. 1 се осигурява от лекаря, назначил първото изследване. Втората кръвна проба се взема чрез нова венепункция в затворена система с хепарин. (3) При неопределен резултат и от второто потвърдително изследване след 3 месеца се взема отново кръвна проба по реда на ал. 2, която се изпраща за изследване на НРЛХ. (4) Транспортирането на кръвните проби по ал. 1 и 2 се извършва в срок до 24 часа. Чл. 24. (1) Изследване за заразеност с ХИВ на деца, родени от ХИВ инфектирани майки, се извършва до 6-ия месец от раждането с тестове за установяване на вирусна ДНК/РНК в кръвта, а след 6-ия месец се извършва с тестове за установяване на антитела срещу вируса в кръвта. (2) Кръвна проба за определяне на вирусна ДНК/РНК се взема от новороденото чрез венепункция и се изпраща на НРЛХ, както следва: 1. до 48-ия час след раждането; 2. на 14-ия ден след раждането, ако резултатът по т. 1 е отрицателен; 3. между първия и втория месец след раждането, ако резултатът по т. 2 е отрицателен; 4. между 4-ия и 6-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 3 е отрицателен. (3) Кръвна проба за изследване на антитела срещу ХИВ се взема и се изпраща на НРЛХ, както следва: 1. през 6-ия месец след раждането, ако резултатът по ал. 2, т. 4 е отрицателен; 2. през 12-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 1 е положителен; 3. през 18-ия месец след раждането, ако резултатът по т. 2 е положителен. (4) При положителен резултат от пробата по ал. 2 незабавно се взема втора кръвна проба за изследване и се изпраща на НРЛХ. (5) Детето се счита за заразено с ХИВ при наличието на две положителни проби. Раздел III Съобщаване на резултата на лицето, изследвано за заразеност с ХИВ Чл. 25. (1) Резултатът от изследването се съобщава лично на лицето от медицинския специалист, назначил изследването. (2) При съобщаване на резултата от изследването за ХИВ се провежда следтестово консултиране на лицето съгласно приложение No 7. Чл. 26. Реактивният резултат от първичното изследване не се съобщава на лицето. Чл. 27. (1) Неопределеният резултат от потвърдително изследване на първата кръвна проба се съобщава на пациента като неокончателен (предварителен) и му се предлага второ изследване след 3 месеца. (2) Като окончателен се съобщава резултатът от второто потвърдително изследване, извършен след 3-ия месец, ако няма нова рискова експозиция. Чл. 28. (1) Лица с отрицателен резултат от първично изследване се диагностицират като неинфектирани и резултатът им се съобщава. (2) В случаи с рискова експозиция до 3 месеца или при лица с високорисково поведение се предлага повторно изследване в срок 3 месеца след датата на експозицията. Чл. 29. (1) Положителният резултат от потвърдително изследване на втората кръвна проба от НРЛХ се съобщава и лицето се насочва към лечебно заведение за лечение на ХИВ инфекция и към служби за психосоциална подкрепа и грижи на лица с ХИВ инфекция. (2) Бременните се информират за необходимостта от провеждане на антиретровирусна профилактика за предотвратяване предаването на ХИВ на плода и за изследване на новороденото за заразеност с ХИВ. Чл. 30. Лицата с висок риск от заразяване с ХИВ независимо от резултата от изследването се насочват за консултиране към структурите по чл. 3, т. 4. Раздел IV Съобщаване и отчитане на изследванията за ХИВ и случаите на заразеност с ХИВ Чл. 31. (1) Националната референтна лаборатория за ХИВ изпраща информация на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве по местоживеене за положителния резултат под индивидуален код на лицето с бързо известие съобразно разпоредбите на Наредба No 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (ДВ, бр. 62 от 2005 г.). (2) Националната референтна лаборатория за ХИВ съобщава в срок от два работни дни на Министерството на здравеопазването за всеки случай с установена заразеност с ХИВ, като попълва форма за съобщаване на случаи с установена заразеност с ХИВ съгласно приложение No 8. (3) Всеки медицински специалист, взел втората кръвна проба за потвърждаване на случаи за ХИВ, попълва учетна форма съгласно приложение No 9, която се предоставя едновременно с взетата кръвна проба на НРЛХ. (4) Национална референтна лаборатория за ХИВ съхранява учетната форма по ал. 3. (5) Всички лаборатории, които извършват изследвания за ХИВ, изпращат ежемесечна информация за броя на изследваните за ХИВ лица и резултатите от изследването на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, отдел „Противоепидемичен контрол“, на чиято територия е лабораторията, чрез учетна форма съгласно приложение No 10. Чл. 32. (1) В случай че лекарят не може да открие лицето и да осигури втората кръвна проба, той уведомява НРЛХ и регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве писмено за съдействие при издирване на лицето. (2) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве по местоживеене издирва лицето за вземане на втора кръвна проба. (3) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве издирва и писмено поканва лицето да се яви за вземане на втора кръвна проба за изследване за заразеност с ХИВ. (4) В случай че кръвната проба по ал. 1 е на донор на кръв, кръвни съставки, органи и тъкани и е изпратена от районен център по трансфузионна хематология или Националния център по трансфузионна хематология, НРЛХ съобщава на съответния център писмено с обратна разписка резултата от изследването, като попълва протокол съгласно приложение No 11. Чл. 33. (1) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве изпраща ежемесечно обобщената информация на Министерството на здравеопазването съгласно приложение No 10. (2) Националната референтна лаборатория за ХИВ изпраща ежемесечно обобщената информация в Националния център по заразни и паразитни болести за нуждите на оперативния епидемиологичен надзор съгласно приложение No 8. (3) Националният център за заразни и паразитни болести обработва получената информация и изготвя ежемесечна справка, която се изпраща по електронен път на Министерството на здравеопазването, Националния център за здравна информация и регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве. Раздел V Осигуряване на качеството Чл. 34. Лечебните заведения, които извършват изследвания за заразеност с ХИВ, осигуряват дейността си чрез прилагане на утвърдените медицински стандарти и стандартни оперативни процедури. Чл. 35. (1) Всички изследвания за заразеност с ХИВ подлежат на контрол за качеството. (2) За изследване за заразеност с ХИВ се използват само тестове с нанесена „СЕ“ маркировка. Чл. 36. (1) Националният център по заразни и паразитни болести организира програма за външна оценка на качеството на изследване за ХИВ. (2) Всички лаборатории са длъжни да участват в програма за външна оценка на качеството за изследване за ХИВ. (3) Лабораториите, които не са преминали успешно външната оценка на качеството по ал. 1, нямат право да извършват изследвания за ХИВ. (4) В едномесечен срок от приключване на всеки цикъл на външната оценка на качеството Националният център по заразни и паразитни болести изпраща резултатите на Министерството на здравеопазването, регионалния център по здравеопазване и Националната здравноосигурителна каса. Чл. 37. (1) Националната референтна лаборатория за ХИВ участва ежегодно в международна система за външна оценка на качество на скринираща и потвърдителна диагностика на ХИВ. (2) В едномесечен срок от приключване на всеки етап от оценката по ал. 1 Националният център по заразни и паразитни болести изпраща резултатите на Министерството на здравеопазването, регионалния център по здравеопазване и Националната здравноосигурителна каса. Чл. 38. (1) Ежегодно Националният център по заразни и паразитни болести провежда мониторинг и оценка на качеството и ефективността на изследването за заразеност с ХИВ. (2) В едномесечен срок от приключване на оценката по ал. 1 Националният център по заразни и паразитни болести изпраща на Министерството на здравеопазването доклад за резултатите от оценката с анализ и препоръки. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба „лица с повишен риск за инфектиране с ХИВ“ са: 1. интравенозни наркомани, лица с анамнестични данни за инжекционна употреба на наркотици и техните сексуални партньори; 2. лица с рискови манипулации и инжекционни практики с непредписани от лекар продукти; 3. мъже, които правят секс с мъже; 4. жени, които имат сексуални контакти с мъже, които правят секс с мъже; 5. лица със сексуално предавани инфекции или с анамнестични данни за сексуално предавани инфекции; 6. новооткрити пациенти с туберкулоза, суспектни за туберкулоза и контактни лица на болни с бацилоотделяне; 7. сексуални партньори на лица с ХИВ инфекция; 8. лица, жертви на трафик; 9. лица, пострадали от сексуално насилие; 10. лица, практикуващи секс без предпазни средства или имащи множество сексуални партньори; 11. лица от страни с високо разпространение на ХИВ и техните сексуални партньори; 12. лица, които са имали сексуални контакти в страна с високо разпространение на ХИВ; 13. лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание чл. 60, ал. 6 във връзка с чл. 87, ал. 3 от Закона за здравето и отменя Наредба No 4 от 1992 г. за реда за изследване за заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (ДВ, бр. 34 от 1992 г.). § 3. Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2010 г. § 4. Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата. § 5. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от министъра на здравеопазването и директорите на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. Министър: Б. Нанев Приложение No 1 към чл. 10, т. 1 Симптоми на остра или хронична ХИВ инфекция Приложение No 2 към чл. 10, т. 2 Заболявания, индикаторни за синдрома на придобитата имунна недостатъчност А) Опортюнистични инфекции 1. Бактериални инфекции – множествени или рекурентни при деца под 13 години. 2. Кандидоза на бронхи, трахея или бели дробове. 3. Езофагеална кандидоза. 4. Кокцидодоидомикоза, дисеминирана или белодробна. 5. Криптококоза – есктрапулмонална. 6. Криптоспоридиоза – интестинална с диария (повече от 1 месец). 7. Цитомегаловирусна болест (без засягане на черен дроб, слезка или лимфни възли) при пациенти над едномесечна възраст. 8. Цитомегаловирусен ретинит (със загуба на зрение). 9. Херпес симплекс: хронични язви (времетраене над 1 месец) или бронхити, пневмонити или езофагити при пациенти над едномесечна възраст. 10. Хистоплазмоза, дисеминирана или есктрапулмонална. 11. Изоспориаза, интестинална с диария (над 1 месец). 12. Инфекция с Mycobacterium avium complex и Mycobacterium kansasii. 13. Mycobacterium tuberculosis, белодробна при възрастни или деца над 13 години. 14. Mycobacterium tuberculosis, извънбелодробна. 15. Mycobacterium, други видове или неидентифицирани такива, дисеминирани или екстрапулмонални. 16. Pneumocystis carinii, пневмония. 17. Пневмония, рекурентна при възрастни или деца над 13 години. 18. Прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия. 19. Салмонела (нетифоидна) септицемия, рекурентна. 20. Токсоплазмоза на мозъка при пациенти над едномесечна възраст. Б) Други заболявания 21. Цервикален карцином, инвазивен при възрастни и над 13 години. 22. Енцефалопатия, СПИН свързана. 23. Сарком на Капоши. 24. Лимфоидна интерстинална пневмония при деца над 13 години. 25. Лимфом на Бъркит. 26. Имунобластен лимфом. 27. Първичен лимфом на мозъка. 28. Синдром на отслабване, дължащ се на ХИВ. В) Индикаторни заболявания, неспецифицирани с непълна информация 29. Опортюнистични инфекции, неспецифицирани. 30. Лимфоми, неспецифицирани. Приложение No 3 към чл. 14, ал. 1 Съдържание на предтестовата информация Преди изразяване на информирано съгласие на лицето се предоставя предтестова информация относно: 1. причините, поради които се препоръчва изследването за заразеност с ХИВ; 2. ползите от изследването; 3. медицинските и социалните услуги, които са налични в случай на положителен резултат от изследването; 4. правото на лицето да откаже изследването; 5. защитата на информацията, свързана с резултатите от изследването; 6. случаите, в които лицето следва да разкрие, че е ХИВ инфектирано на своя партньор. Предтестовата информация за жени, които са или могат да са бременни, включва и: 1. риск от пренасяне на ХИВ към детето; 2. мерки, които могат да бъдат предприети, за да се намали предаването на инфекцията майка – дете, включително антиретровирусова профилактика и консултиране за кърменето на детето; 3. ползите за детето от ранно диагностициране на ХИВ. Приложение No 4 към чл. 20, ал. 1 ТАЛОН ЗА ЛАБОРАТОРНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ Лечебно заведение – пълно наименование, пощенски адрес, тел. за контакт ... Пояснения за попълване на талона: 1.* Кодът на изследваното лице се състои от цифри или групи цифри, които се отделят помежду им с тирета в следната последователност: Пол – Дата и година на раждане – No ИЗ . 1.1. Пол: С цифрата „1“ се отбелязва мъжки пол. С цифрата „2“ се обелязва женски пол. 1.2. Дата и година на ражадане: Отбелязват се първите 4 цифри от ЕГН на изследваното лице. 1.3. Като номер на История на заболяването се посочва пълният номер на документа. 2. Датата на вземане на кръвната проба се изписва с цифри в следната последователност: ден, месец, година. Забележка. * Кодът, посочен в талона, трябва да съответства на кода, отбелязан на затворената система за вземане на кръв, в която се съдържа подлежащата на изследване кръвна проба. Приложение No 5 към чл. 20, ал. 2 Принцип на тройната опаковка, предвиждаща 3 нива на защита 1. Първа – водонепроницаем херметичен контейнер, който съдържа самия материал. Контейнерът е стъклен, метален или пластмасов. Има етикет, на който се посочват данни за съдържанието му. Опакова се с достатъчно количество адсорбиращ материал, за да може да се поеме цялата течност при наличие на такава, ако контейнерът бъде повреден. 2. Втора – здрава водонепроницаема херметична опаковка, в която се слага първата. В една такава опаковка могат да бъдат поставени няколко първични контейнера. Необходимо е да се осигури правилно положение на първичната опаковка, ако се ползва охлаждащо вещество при транспорта, тъй като то ще се разтопи или изпари с времето. 3. Трета – в нея се поставят предните две опаковки. Тази опаковка предпазва съдържанието по време на транспортирането от неблагоприятните въздействия на външната среда. Минималните размери на външната опаковка не трябва да са по-малки от 10 ́ 10 ́ 10 см. 4. Всяка пратка се съпровожда от документация, съдържаща адресите на подателя, получателя, броя на първичните опаковки и количеството на съдържанието им, информация за вида на изпращания материал, подпис на изпращащото лице. Тя се поставя в третата опаковка. 5. Всеки окончателно опакован товар трябва да е маркиран така, че етикетите да се виждат добре и да не се застъпват. 6. На външната опаковка трябва да има следната информация: 6.1. име и адрес на лечебното заведение, което изпраща; 6.2. телефон на отговорното лице, което знае какво съдържа пратката; 6.3. име и адрес на лабораторията, която получава; 6.4. етикет с кода и точното наименование на товара; 6.5. биологичен материал категория А – UN 2814 – при изпращане на инфекциозен материал, представляващ опасност за хората. 7. Всяка пратка се съпровожда от две копия декларация за опасен товар, попълнена от лечебно или здравно заведение, което изпраща пробата. 8. Контейнерът с пробите заедно със съпровождащите талони се транспортира, по начин, който гарантира запазването на тяхната комплектност, идентичност и целостта на опаковките. Приложение No 6 към чл. 22, ал. 3 Приложение No 7 към чл. 25, ал. 2 Следтестово консултиране Следтестовото консултиране е част от процеса на изследване за заразеност с ХИВ. І. Консултирането за лица, чийто резултат от изследването е отрицателен, включва следната информация: 1. Обяснение на тестовите резултати, включващо информация за прозоречния период за появата на ХИВ антитела и препоръка за повторно изследване в случай на скорошно излагане на риск. 2. Начините за предпазване от предаване на ХИВ. ІІ. Консултирането на лица, чийто резултат от изследването е положителен, включва: 1. Информиране на лицето относно резултата му. 2. Предоставяне на възможност на лицето да зададе въпроси. 3. Дискутиране по възникналите въпроси и притеснения на лицето и подпомагане на лицето да определи свои близки, които могат да му окажат подкрепа. 4. Информиране относно методите на лечение. 5. Предоставяне на информация относно предотвратяване пренасяне на ХИВ инфекцията на други хора. 6. Обсъждане на възможностите за разкриване на резултата от лицето на негови близки. 7. Насърчаване и предлагане на изследване за заразеност с ХИВ и консултиране на партньори и деца на лицето. 8. Оценяване на риска от насилие или самоубийство. 9. Насочване на лицето към лечебно заведение за лечение. ІІІ. Консултирането на бременни жени, чийто резултат от изследването е положителен, включва и: 1. Обсъждане на възможностите за намаляване на риска от предаване на ХИВ инфекцията по време на бременността, раждането и кърменето. 2. Насочване на бременната към съответните медицински грижи, мониторинг и терапия. 3. Разясняване на вариантите за хранене на новородените. Приложение No 8 към чл. 31, ал. 2 Форма за съобщаване на случаи с установена заразеност с ХИВ Дата: Приложение No 9 към чл. 31, ал. 3 Приложение No 10 към чл. 31, ал. 5 СПРАВКА за извършените лабораторни изследвания за ХИВ през месец ... Приложение No 11 към чл. 32, ал. 4 ПРОТОКОЛ No ЗА ИЗВЪРШЕНО ЛАБОРАТОРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НРЛХ ........................... извърши серологично изследване на лицето: .................................. (име, презиме, фамилия) Адрес: ..................... ЕГН: ..................... ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 13597 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 100 от 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 100 от 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 77 от 2006 г.; изм., бр. 11 от 2007 г. и бр. 49 от 2009 г.) § 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 думите „произвеждани от лицето, на което принадлежат семената“ се заменят с „произвеждани от лицето, на което принадлежи лабораторията“. 2. В ал. 2 след думите „Лабораторията по ал. 1, т. 1“ се добавя „и т. 4“. § 2. Приложение No 1 към чл. 1, ал. 2 се изменя така: „Приложение No 1 към чл. 1, ал. 2 Списък на видовете маслодайни и влакнодайни култури 1. Arachis hypogaea L. – фъстъци 2. Brassica juncea (L.) Czern. – кафяв синап 3. Brassica napus L. (partim) – рапица 4. Brassica nigra (L.) W.
D.J. Koch – черен синап 5. Brassica rapa L. var. silvestris (Lam.) Briggs – репица 6. Cannabis sativa L. – коноп 7. Carthamus tinctorius L. – сафлор (шафран) 8. Carum carvi L. – ким 9. Glycine max (L.) Merr. – соя 10. Gossypium spр. – памук 11. Helianthus annuus L. – слънчоглед 12. Linum usitatissimum L. – лен маслодаен (ленено семе) и лен влакнодаен 13. Papaver somniferum L. – мак 14. Sinapis alba L. – бял синап“ § 3. Приложение No 2 към чл. 4, ал. 1, т. 3 се изменя така: „Приложение No 2 към чл. 4, ал. 1, т. 3 Изисквания, на които трябва да отговаря културата при полска инспекция 1. Предшественикът на полето, на което се извършва семепроизводството, не е съвместим с вида и сорта на културата от този семепроизводствен посев и полето е почистено от самосевки. 1.1. Изискванията за предшественика в зависимост от засятата култура са посочени в методите за полска инспекция, утвърдени от министъра на земеделието и храните. В случая на производство на хибриди от рапица на семепроизводствената площ през последните 5 години да не са отглеждани растения от семейство Brassicaceae (Cruciferae) (кръстоцветни). 2. Посевът от съответната култура отговаря на следните изисквания за пространствена изолация от съседни източници на прашец, за да се избегне нежелано чуждо опрашване: Забележка. Нормите за пространствена изолация могат да бъдат намалени (игнорирани), ако е осигурена задоволителна естествена изолация за предпазване от нежелано чуждо опрашване, описани в методите за полска инспекция, утвърдени от министъра на земеделието и храните. 3. Сортът от съответната култура има необходимата автентичност и сортова чистота, включително и по отношение характеристиките на самоопрашените линии. 3.1. При производството на семена от хибриди условията по т. 3 се отнасят и до характеристиките на компонентите, включително по отношение на мъжката стерилност или на възстановяване на фертилността. 3.2. Посевите от културите Brassica juncea (кафяв синап), Brassica nigra (черен синап), Cannabis sativa (коноп), Carthamus tinctorius (сафлор), Carum carvi (ким), Gossypium spp. (памук) и хибриди на Helianthus annuus (слънчоглед) и Brassica napus (рапица) отговарят на следните изисквания: А. Brassica juncea (кафяв синап), Brassica nigra (черен синап), Cannabis sativa (коноп), Carthamus tinctorius (сафлор), Carum carvi (ким) и Gossypium spp. (памук), различни от хибридите – броят на растенията от други сортове, различни от инспектирания сорт на вида, които очевидно не принадлежат към инспектирания сорт, както и сортове от други видове, не е повече от: – едно на 30 m2 за производството на базови семена; – едно на 10 m2 за производството на сертифицирани семена. Б. Хибриди на Helianthus annuus (слънчоглед): (a) броят на растенията, които очевидно не принадлежат към компонента, в т.
ч. и към самоопрашената линия, изразен в %, не трябва да надвишава: (aa) за производството на базови семена: (б) допълнителни условия при производството на семена – хибриди на слънчоглед: (бa) растенията на бащиния компонент образуват достатъчно количество прашец, докато растенията на майчиния компонент са във фаза цъфтеж; (бб) когато растенията на майчиния компонент имат приемни близалца, броят на растенията в майчиния компонент, изразен в проценти, които са разпръснали или разпръскват прашец, не е повече от 0,5 %; (бв) при производство на базови семена общият брой, изразен в проценти, на растенията в майчиния компонент, които очевидно не принадлежат към този компонент и които са разпръснали или разпръскват прашец, не е повече от 0,5 %; (бг) когато изискването, предвидено в приложение No 3(I)(2), не може да бъде изпълнено, се прилагат следните условия: при производство на сертифицирани семена – хибриди с майчин компонент на база ЦМС, бащиният компонент да има такива възстановителни способности, че най-малко една трета от растенията, получени от семената на произведения хибрид, да произвеждат нормален прашец. В. Хибриди на Brassica napus (рапица), произвеждани чрез използване на мъжка стерилност: а) броят на растенията, изразен в %, които очевидно не принадлежат към самоопрашената линия или компонента, не надвишава: (аа) за производството на базови семена: (аб) за производството на сертифицирани семена: б) мъжката стерилност за производство на базови семена не е по-малка от 99 % и не по-малка от 98 % за производство на сертифицирани семена; процентът на мъжка стерилност се определя чрез преглеждане на цветовете за отсъствие на прашници с фертилен прашец. Г. Хибриди на Gossypium hirsutum и Gossypium barbadens – памук. 1. В посевите за производство на базови семена от родителски линии на Gossypium hirsutum и Gossypium barbadens минималната сортова чистота на двете родителски линии – майчина и бащина, трябва да бъде 99,8 %, когато 5 или повече % от майчините растения са цъфнали (имат цветове, които приемат прашеца); процентът на стерилността трябва да бъде не по-малко от 99,9 % и определен чрез преглеждане на цветовете за отсъствие на прашници с фертилен прашец. 2. При производство на сертифицирани семена – хибриди от видовете на Gossypium hirsutum и/или Gossypium barbadens минималната сортова чистота на двата родителски компонента трябва да бъде не по-малко от 99,5 %, когато 5 или повече % от растенията на майчиния компонент са във фаза цъфтеж; процентът на стерилността трябва да бъде не по-малко от 99,7 % и определен чрез преглеждане на цветовете за отсъствие на прашници с фертилен прашец. 3. Вредителите, които намаляват качеството на семената, са на възможно най-ниско ниво, посочено в методите за полска инспекция, утвърдени от министъра на земеделието и храните. В случаите, отнасящи се до Glycine max. (соя), това условие се отнася по-специално за организмите Pseudomonas syringae pv. glycinea, Diaporthe phaseolorum var. caulivora и var. sojae, Phialophora gregata и Phytophthora megasperma f.sp. glycinea. 4. Изпълнението на условията по т. 3 и 4 се установява чрез официални полски инспекции за базовите семена, както и официални полски инспекции или инспекции, проведени под контрола на ИАСАС, за сертифицираните семена. Полските инспекции се извършват при следните условия: а) състоянието и фазата на развитие на културата са подходящи за точните изпитвания при извършване на съответния преглед; б) броят на инспекциите и фазите на инспектиране при отделните култури са, както следва: 1. при сортове на култури, различни от хибридите на Helianthus annuus (слънчоглед), Brassica napus (рапица), Gossypium hirsutum и Gossypium barbadens (памук), се провежда най-малко една инспекция (преглед); 2. при хибриди от Helianthus annuus (слънчоглед) се провеждат не по-малко от две полски инспекции (прегледа); 3. при хибриди от Brassica napus (рапица) се провеждат най-малко три инспекции (прегледа): – първата – преди цъфтеж; – втората – от начало на цъфтежа до масов цъфтеж; и – третата – в края на цъфтежа; 4. при хибриди от Gossypium hirsutum и/или Gossypium barbadens (памук) се провеждат най-малко три инспекции (прегледа): – първата се извършва в ранна фаза на цъфтеж; – втората се извършва преди края на цъфтежа; – третата се извършва в края на цъфтежа след отстраняването при необходимост на прашеца на родителските растения. Д. Размерът, броят и разпределението на полските парцелки, подлежащи на инспекции, за проверка изпълнението на условията, залегнали в това приложение, се определят съгласно методите за полска инспекция, утвърдени от министъра на земеделието и храните.“ § 4. Приложение No 3 към чл. 4, ал. 1, т. 3 се изменя така: „Приложение No 3 към чл. 4, ал. 1, т. 3 Изисквания, на които трябва да отговарят семената I. Базови и сертифицирани семена 1. Семената трябва да отговарят на изискванията за сортова автентичност и чистота в съответствие с културите, както следва: Забележка. Сортовата чистота се проверява основно по време на полските инспекции, провеждани в съответствие с изискванията, посочени в приложение No 2. Сортовата чистота може да бъде проверявана и чрез лабораторни методи за културите, за които има утвърдени такива от министъра на земеделието и храните, в съответствие с международните методи. 1а. В случаите на хибриди от Brassica napus (рапица), произведени чрез използване на мъжка стерилност, семената са в съответствие с изискванията и нормите, посочени в буква „а“ до буква „г“: а) семената имат автентичност и чистота по отношение на характеристиките на техните компоненти, включително по отношение на мъжката стерилност или възстановяването на фертилността; б) минималната сортова чистота на семената е: в) сертификация на семената от категория „сертифицирани семена“ не се извършва, ако не са взети предвид резултатите от официалния последващ контрол (грунтов контрол) на базовите семена; грунтовият контрол се извършва чрез полски парцелни изпитвания на официално взети проби от базови семена; грунтовият контрол се провежда по същото време, когато се отглежда семепроизводственият посев на заявените за сертификация семена от категория „сертифицирани“; целта е установяване съответствието на базовите семена с изискванията по отношение на характеристиките на компонентите за автентичност, включително мъжката стерилност, и по отношение на минималната сортова чистота, посочена в буква „б“; сортовата чистота на базовите семена, компоненти на хибриди, може да бъде определена и чрез биохимични методи; г) минималната сортова чистота, посочена в буква „б“, на сертифицирани семена – хибриди, се проверява чрез последващ контрол на взети проби от партидите семена; сортовата чистота може да се определи и чрез биохимични методи. 2. Когато изискването, предвидено в приложение No 2 (3) (Б) (б) (бг), не може да бъде изпълнено, се прилагат следните условия: При производството на сертифицирани семена – хибриди слънчоглед: може да бъде използван мъжкостерилен майчин компонент (на база ЦМС) и бащин компонент, който не възстановява фертилността. Произведените по този начин хибридни семена трябва да бъдат смесени с хибридни семена, произведени с бащин компонент, напълно възстановяващ фертилността. Съотношението на хибридните семена, получени с бащин компонент, невъзстановяващ фертилността, към хибридните семена, получени с бащин компонент, възстановяващ фертилността, не може да бъде по-голямо от две към едно. 3. Семената трябва да съответстват на изискванията за кълняемост, аналитичната чистота и съдържанието на семена от други растителни видове, включително Orobanche spp., посочени в таблицата: A. Таблица 1: Б. Буквени обозначения, посочени в таблицата, и тяхното съдържание: (а) максималното съдържание на семена, предвидено в колона 5, включва също така и семената от видовете, посочени в колони 6 до 11; (б) не се изисква определянето на общото съдържание на семена от други растителни видове по брой, освен ако са налице съмнения, че изискванията, залегнали в колона 5, не са удовлетворени (по-голям брой от максимално допустимия); (в) не се изисква определяне броя на семената от Cuscuta spp., освен ако не съществуват съмнения, че изискванията, предвидени в колона 7, не са изпълнени; (г) присъствието на едно семе от Cuscuta spp. в пробата (с предписаната маса) не се приема за примес, ако във втората проба със същата маса няма семена от Cuscuta spp.; (д) семената не трябва да съдържат семена на Orobanche spp.; присъствието на едно семе от Orobanche spp. в проба от 100 g не се приема за примес, когато във втора проба с маса 200 g не присъстват семена от Orobanche spp. 4. Вредителите, които влошават посевните качества на семената, трябва да бъдат възможно най-малко. Семената трябва да съответстват на следните изисквания: A. Таблица 2: Б. Буквени обозначения, посочени в таблицата, и тяхното съдържание: (а) за лен – максималният процент от броя на семената, заразени с Phoma exigua var. linicola, не може да превишава 1 %; (б) определянето на склероции или части от Sclerotinia sclerotiorum не се изисква, освен ако са налице съмнения, че изискванията в колона 5 не са удовлетворени (по-голям брой от максимално допустимия). В. Специфични и допълнителни изисквания за Glycine max. (соя): (a) по отношение на Pseudomonas syringae pv. glycinea: 1. максималният брой на подпробите (в проба, съдържаща минимум 5000 семена за партида, разделена на 5 подпроби), за които е установено, че са били заразени с този организъм, не може да надвишава 4 подпроби; 2. когато във всичките 5 подпроби е открито наличието на съмнителни колонии, за да се потвърди или не условието по т. 1, може да се използват подходящи биохимични тестове за тези колонии, изолирани върху специална хранителна среда, за всяка отделна проба; (б) по отношение на Diaporthe phaseolorum var. phaseolorum максималният брой на заразените семена не може да надхвърля 15 %; (в) процентът по маса на инертните примеси, определен в съответствие със съществуващите международни методи за изпитване, не трябва да е повече от 0,3 %. II. Търговски семена. С изключение на т. 1 и 2 изискванията, определени в приложение No 3 (I), се отнасят и за търговските семена.“ § 5. Приложение No 4 към чл. 27, ал. 2 се изменя така: „Приложение No 4 към чл. 27, ал. 2 Големина (тегло) на партидите и пробите семена Забележка. Максималното тегло на партидите не може да бъде превишавано с повече от 5 %.“ Допълнителна разпоредба § 6. С тази наредба се въвежда чл. 4 от Директива 2009/74/ЕО на Комисията от 26 юни 2009 г. за изменение на директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО на Съвета по отношение на ботаническите наименования на растенията, научните наименования на други организми, както и за изменение на някои приложения към директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО и 2002/57/ЕО в светлината на развитието на научното и техническото познание (ОВ, L 166 от 27.06.2009 г.). Заключителна разпоредба § 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: М. Найденов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 63 от 17 март 2004 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 63 ОТ 17 МАРТ 2004 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г.; попр., бр. 21 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г.; Решение No 7581 на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г.; Решение No 11701 на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 119 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2003 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 1 след думата “инвалидизирането” се поставя запетая и се добавя “с изключение на документите за прекратяване на осигуряването”. § 2. В чл. 8, т. 1 думите “и индексациите” се заменят с “индексациите и еднократните плащания”. § 3. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите “на органите по пенсионно осигуряване” се добавя “в едномесечен срок от узнаването или настъпването на”. 2. В ал. 2 думата “своевременно” се заменя с “в срока по ал. 1”, а думите “със законната лихва” се заменят със “с лихвата по чл. 113 КСО”. § 4. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: “(4) Право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби.” 2. В ал. 5 думите “по ал. 4” се заменят с “придобили право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО”, а след думите “по чл. 68” се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”. 3. Създава се ал. 6: “(6) На лицата, пенсионирани по условията на § 5, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”.” § 5. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, изречение второ думите “които не са реализирали това право” се заличават и се създава изречение трето: “Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.” 2. Създава се ал. 4: “(4) Лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31 декември 1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75 - 77 и 79 КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.” § 6. В чл. 21а, ал. 1 думите “по чл. 127, ал. 3 КЗОО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г.” се заменят с “по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г.”. § 7. Създава се чл. 25а: “Чл. 25а. На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77 КСО от датата, на която е подадено заявлението, след навършване на една година осигурителен стаж.” § 8. В чл. 26 се създават ал. 4 и 5: “(4) При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава. (5) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.” § 9. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) Когато пенсията по международен договор се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал. 1 КСО.” § 10. В чл. 30, ал. 1 и 2 след думите “по чл. 68” се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”. § 11. В чл. 32 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след абревиатурата “РЕЛКК” се добавя “с 50 и”. 2. В ал. 2 след думите “по чл. 68” се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”. § 12. В чл. 34 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: “3. лица, които учат в чужбина; те установяват това обстоятелство с документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени и легализирани по съответния ред.” 2. В ал. 2 след думата “дете” се добавя “до навършване на 3-годишна възраст”. § 13. В чл. 36, ал. 1 след думите “по чл. 68” се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”. § 14. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и 6”. 2. Създава се ал. 3: “(3) При отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж, придобит в двете страни, съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия.” § 15. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) думите “За времето след 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КЗОО се зачита и изчислява:” се заменят с “Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 - за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява:”; б) създава се нова т. 4: “4. за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската право­славна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност;”; в) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6. 2. Алинея 6 се изменя така: “(6) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.” 3. Създава се ал. 14: “(14) Осигурителният стаж на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време.” § 16. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 7 се изменя така: “(7) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период.” 2. Създава се ал. 8: “(8) След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет.” § 17. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и 6”. 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: “2. времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на малко дете;”. 3. Алинея 5 се изменя така: “(5) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.” 4. В ал. 7 след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и 6”. § 18. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) При пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България.” § 19. Създава се чл. 49б: “Чл. 49б. Месечната добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица се определя от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година.” § 20. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) Документите за изплащане на пенсиите за следващия месец се изпращат от Главна дирекция “Информационни системи на НОИ” на териториалните поделения на НОИ до 25-о число на месеца.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 21. В чл. 54, ал. 7 след думите “пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ” се добавя “подпечатват се”. § 22. В чл. 56, ал. 1, изречение второ след думата “изплатена” се добавя “както и в случаите по чл. 53, ал. 1”. § 23. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “по общия ред за паричните документи” се заменят с “в срок 3 години след последната ревизия”. 2. В ал. 2, изречение първо след думите “на пощенската станция” се добавя “и се подпечатва”. § 24. В чл. 62, ал. 4, изречение първо след думата “сумата” се поставя запетая и се добавя “както и данните от документа за самоличност”. § 25. В чл. 63, ал. 9 след думите “предаването им” се добавя “не по-късно от предпоследния работен ден на съответния месец”. § 26. В чл. 66, ал. 1, изречение второ след думата “адрес” се добавя “лично на пенсионера”. § 27. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) В случаите, при които банковият клон е уведомен от териториалното поделение на НОИ за смъртта на титуляря на влога и са преведени суми за пенсията след месеца, през който е починал пенсионерът, банковият клон възстановява пълния размер на преведените суми на териториалното поделение на НОИ.” § 28. В чл. 72, изречение първо след думата “нареждане” се добавя “по определена от него обща сметка за всички пенсионери, включени в списъка по чл. 71”. § 29. В чл. 76 се създава ал. 3: “(3) При неправилно изплатени суми поради неспазване разпоредбата на ал. 2 банковият клон възстановява тези суми на териториалното поделение на НОИ.” § 30. В чл. 78 ал. 2 се изменя така: “(2) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва чрез банка, определена по реда на чл. 29 КСО.” § 31. Член 80 се изменя така: “Чл. 80. (1) Пенсиите се превеждат чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата съобразно разпоредбите на международния договор. (2) По искане на лицата пенсиите се превеждат директно: 1. по лична сметка в банка, намираща се на територията на страната, където лицето живее постоянно, или с поименен чек на адрес, намиращ се на територията на страната, където лицето живее постоянно, съгласно изискванията на обслужващата банка; 2. по лична сметка в банка, намираща се на територията на Република България, по реда на чл. 67 - 77. (3) Ако месечният размер на пенсията заедно с добавките е под размера на социалната пенсия за старост, преводите могат да се извърш­ват и на по-дълги периоди след писмено съгласие на лицето. (4) Преводи на пенсии в чужбина се извършват в евро, освен ако в международния договор е предвидена друга конвертируема валута.” § 32. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: “(3) В случаите по чл. 80, ал. 2, т. 1 и 2 пенсията се изплаща за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията за живот.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: “(4) От лицата, учещи в чужбина и получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се изискват документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени.” § 33. В чл. 82 след думата “институт” се добавя “с разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО”. § 34. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите “изплащат от” се добавя “териториалните поделения на”, а след абревиатурата “НОИ” се добавя “по реда на чл. 51 - 77 и 84 - 95”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Пенсии, отпуснати по международни договори от чуждестранни осигурителни ин­ститути на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат чрез НОИ или се превеждат от чуждестранния осигурителен институт директно на лицата чрез превод по личните им банкови сметки.” § 35. Член 84 се изменя така: “Чл. 84. Към пенсиите се изплащат добавки, определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО.” § 36. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: “(5) Неоснователно получени суми за пенсии след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.” 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6. § 37. В чл. 88 след думата “пенсията” се добавя “в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни ин­ститути”. § 38. Създава се чл. 96: “Чл. 96. Службите по гражданско състояние към общините до 5-о число на всеки месец представят в териториалните поделения на НОИ данни за починалите лица за предходния месец, които съдържат единния граждански номер (ЕГН) и трите имена на лицата.” Допълнителна разпоредба § 39. Навсякъде в наредбата думите “Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят с “Кодекса за социално осигуряване”, а абревиатурата “КЗОО” се заменя с “КСО”. Заключителна разпоредба § 40. Параграф 4, § 5, т. 2, § 7, 10, § 11, т. 2 и § 13 влизат в сила от 2 август 2003 г., § 15, т. 1 влиза в сила от 27 декември 2003 г., а § 6 влиза в сила от 1 януари 2004 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър УКАЗ No 171 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, приет от ХL Народно събрание на 16 май 2008 г. Издаден в София на 23 май 2008 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г. и бр. 53, 59 и 104 от 2007 г.) § 1. Член 11 се изменя така: “Публичност Чл. 11. (1) Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. (2) Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.” § 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет, се заплаща за: 1. вписване и обявяване в търговския регистър; 2. издаване на удостоверение; 3. извършване на писмена справка; 4. запазване на фирма; 5. заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него; 6. предоставяне на базата данни или част от нея.” 2. Създава се нова ал. 2: “(2) За подадени по електронен път заявления размерът на таксите не може да надвишава 75 на сто от съответната такса, предвидена за подаване на заявления на хартиен носител.” 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 3. Член 13 се изменя така: “Заявление Чл. 13. (1) Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец. (2) Заявлението съдържа: 1. данни за заявителя; 2. данни за търговеца, клона на чуждестранен търговец или за европейско обединение по икономически интереси, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване; 3. подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащия на обявяване акт; 4. подпис на заявителя. (3) Когато заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2, данните на подателя се отразяват от служител на агенцията в информационната система на регистъра и не са публични. Тези данни могат да се предоставят само по искане на заявителя или в случаите на съдебен спор. (4) Към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. (5) Когато заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2, то представя декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя. (6) Към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона. Документите се представят в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис. (7) Заявленията и актовете на съда и на органите по чл. 14 на хартиен носител се подават в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища. (8) При приемането на заявлението се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2. (9) Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.” § 4. Член 14 се изменя така: “Актове на съда, на други държавни органи и на частни съдебни изпълнители Чл. 14. В случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител. В тези случаи актът се изпраща на агенцията служебно.” § 5. Член 15 се изменя така: “Заявител Чл. 15. (1) Вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от: 1. търговеца; 2. друго лице в предвидените по закон случаи; 3. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията. (2) Заявление може да се подава от: 1. заявител по ал. 1; 2. пълномощник с изрично писмено пълномощно. (3) Обявяването в търговския регистър на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно. (4) Когато заявлението не се подава от заявител по ал. 1, т. 1 и 2, пълномощното се прилага към заявлението. Когато заявлението се подава по електронен път, се представя електронен образ на пълномощното. (5) Когато заявлението не се подава лично от заявител по ал. 1 и 3, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен. (6) При промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител по реда по ал. 1 и 5.” § 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо след думата “съда” се поставя запетая и се добавя “на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител”. 2. В ал. 3 думите “териториалните поделения по първоначалната регистрация” се заменят с “териториалното звено по подаване на съответното заявление”. 3. В ал. 4 думите “по ал. 1” се заменят с “подадени на хартиен носител”. § 7. Член 17 се изменя така: “Електронна форма Чл. 17. (1) Агенцията осигурява възможност за приемане на документите по чл. 16, ал. 1 в електронна форма при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. (2) Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението.” § 8. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата “обявяване” се добавя “и актовете по чл. 14”. 2. Създават се ал. 4 и 5: “(4) Когато е постъпил за вписване или обявяване акт по чл. 14, по делото на търговеца се разглеждат незабавно всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им. (5) Регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидени от Търговския закон случаи. В този случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.” § 9. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите “се назначава” се добавя “с конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Длъжностното лице по регистрацията получава основно трудово възнаграждение, равно на възнаграждението на съдебен администратор в окръжен съд.” 3. Създава се нова ал. 3: “(3) Длъжностното лице по регистрацията не може да работи по друго трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.” 4. Създават се ал. 4 и 5: “(4) За длъжностните лица по регистрацията се прилага и чл. 29а от Закона за държавния служител. (5) Времето, през което лицето е работило на длъжността по ал. 1, се зачита за юридически стаж.” 5. Досегашната ал. 3 става ал. 6. § 10. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя “при спазване на предвидените за това форма и ред”. 2. Точка 2 се изменя така: “2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър;”. 3. В т. 5 след думата “обстоятелство” се добавя “и съответствието му със закона”, думата “установява” се заменя с “установяват”, а след думите “по т. 4” се добавя “съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона”. 4. В т. 6 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 4”. § 11. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата “лицата” се заменя с “търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци”, а накрая се добавя “както и в случаите по глава втора “а”. 2. В ал. 2 думите “на търговците и клоновете на чуждестранните търговци” и думата “им” се заличават. 3. В ал. 4 след думите “е посочен ЕИК” се добавя “съдът”, а след думите “публична функция” се добавя “организации, предоставящи обществени услуги, включително банките”. § 12. В чл. 25, ал. 2, изречение второ след думите “приложенията към него” се поставя запетая и се добавя “както и доказателства за връчването му”. § 13. Член 26 се изменя така: “Ново заявление Чл. 26. (1) При отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. (2) При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4. ” § 14. В чл. 28 думите “акта на съда” се заменят с “актовете по чл. 14”. § 15. В чл. 30, ал. 1 след думите “чл. 14” се добавя “както и”. § 16. В чл. 31 се създава ал. 3: “(3) С наредбата се определя и редът за назначаването и възнаграждението на вещи лица за оценка на непарични вноски, ликвидатори и контрольори.” § 17. В чл. 32, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 2. В т. 2 и 3 след думата “името” се добавя “или ЕГН”. § 18. В чл. 33 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите “копия от” се добавя “електронния образ на”. 2. Създава се ал. 5: “(5) Копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец и заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи.” § 19. В чл. 35, ал. 2 думите “от заинтересованото лице” се заменят с “в което се посочва заинтересованото лице, в чиято полза е запазването”. § 20. Член 36 се изменя така: “Действие на запазването Чл. 36. (1) Запазването има действие 6 месеца и е пречка друг търговец да бъде вписан в търговския регистър под същата фирма. Действието на запазването се продължава до приключването на производството по обжалване на отказа за вписване. (2) В случай, че в срока по ал. 1 е подадено ново заявление за вписване, запазването има действие до приключване на производството по регистрация.” § 21. Член 39 се изменя така: “Развитие на регистъра Чл. 39. (1) Двадесет и пет на сто от събраните по този закон такси, глоби и имуществени санкции, наложени за нарушения по този закон, постъпват като собствени приходи в бюджета на агенцията. (2) Средствата по ал. 1 се разходват само за: 1. развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията в размер 90 на сто от средствата по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието; 2. допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от централната администрация на Министерството на правосъдието, пряко ангажирани в подпомагане дейността на търговския регистър, в размер 10 на сто от средствата по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.” § 22. В чл. 40 ал. 2 се отменя. § 23. Параграф 1 от допълнителните разпоредби се изменя така: “§ 1. По смисъла на този закон: 1. “Електронен път” е предаването на данни в цифрова форма, при което се използват устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като преносът се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически, електромагнитни или други средства. 2. “Организация, предоставяща обществени услуги” е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. 3. “Лица, осъществяващи публични функции” са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.” § 24. Параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: “§ 4. (1) Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в тригодишен срок от влизането му в сила. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи. (2) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона на чуждестранен търговец, и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на търговеца, съответно клона на чуждестранния търговец, издадено след датата на влизане в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. В случаите на неприключили производства по вписвания по § 6 удостоверение се издава след извършване на вписването от съда. Дружествата и кооперациите представят и заверен от управителния си орган дружествен договор или устав, който е актуален към 31 декември 2007 г. (3) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва и въз основа на акт на съдебен или друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител, или въз основа на заявление на заинтересовано лице, когато са оправомощени по силата на закон да искат вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър по партидата на търговец. В този случай агенцията изисква от окръжния съд по регистрацията на търговеца, съответно клона на чуждестранен търговец, за който се иска вписване, заличаване или обявяване, издаването на удостоверение за актуалното състояние, съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства, както и препис от актуалния дружествен договор или устав на търговеца. След пререгистрирането по този ред на търговец, който има клонове, агенцията незабавно изисква от съдилищата по седалището на всеки клон издаването на удостоверения за актуално състояние на клона и предоставяне на фирмените дела за сканиране на документите, отнасящи се за вписване на обстоятелствата за съответния клон. (4) Съдът по регистрацията издава удостоверенията по ал. 2 и 3 в тридневен срок от поискването. Държавна такса за еднократно издаване на удостоверение не се дължи. (5) В случаите по ал. 2 и 3 съдът незабавно предоставя на агенцията достъп за снемане на електронен образ на цялото прономеровано фирмено дело. Снемането на електронния образ се извършва съвместно от служител на съда и представител на агенцията. Служителят на агенцията удостоверява с електронен подпис идентичността на сканираните документи на хартиен носител от фирменото дело с документите в електронна форма. След обработването и въвеждането от агенцията на електронно копие от фирменото дело в търговския регистър съдът архивира фирменото дело. (6) В срока по ал. 1 справки и удостоверения от документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията на пререгистрираните търговци, съответно клонове на чуждестранни търговци, преди пререгистрацията, се издават от агенцията в 14-дневен срок от поискването. (7) При пререгистрация по ал. 1 търговецът се вписва с досегашната си фирма. (8) Едновременно със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, освен в случаите на преобразуване на търговско дружество, съответно преустройство на кооперация, както и прехвърляне на търговско предприятие. За вписването на обстоятелство или за обявяването на акт се дължи съответната държавна такса. (9) Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва пререгистрация на всичките му клонове. В тези случаи към заявлението търговецът представя и удостоверение за актуално състояние за пререгистрация за всеки клон, издадено от съответния окръжен съд по седалището му. (10) При пререгистрацията търговците и клоновете на чуждестранни търговци се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца. (11) В срока за пререгистрация по ал. 1 сроковете за произнасяне по чл. 19, ал. 2 и 3 са 14-дневни. (12) В срока по ал. 1 окръжните съдилища осигуряват право на всеки да преглежда търговските регистри относно непререгистрираните търговци и документите, въз основа на които са извършени вписванията, и издават преписи от тях, както и удостоверения за актуално състояние. (13) До получаване на удостоверение за пререгистрация по ал. 2, при поискване, в срока по ал. 1 окръжният съд по регистрацията на дружеството издава удостоверения за актуално състояние.” Преходни и заключителни разпоредби § 25. До изтичането на срока по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на длъжността “длъжностно лице по регистрацията” могат да бъдат назначени по изключение без конкурс лица за срок не по-дълъг от 6 месеца, без да се спазва изискването на чл. 20, ал. 1 за тригодишен юридически стаж. С изтичане на срока договорът с тези лица се прекратява и не може да се сключва повторно на същото основание. § 26. Заварените служебни правоотношения на лицата по чл. 20, ал. 2 се преобразуват в безсрочни трудови правоотношения без провеждане на конкурс. § 27. Допълнителните средства за възнагражденията по чл. 20, ал. 2 за 2008 г. се осигуряват от средствата по чл. 39, ал. 2, т. 1. § 28. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г. и бр. 57 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 47, ал. 3 изречение първо се изменя така: “Който наруши изискванията на чл. 40 или на § 9а от преходните и заключителните разпоредби за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.” 2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9а: “§ 9а. (1) Търговците, които са пререгистрирани съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър в периода от 1 януари до 31 май на съответната година, заявяват и представят за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на същата година актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за годините от 2007 г. до годината, предхождаща годината на пререгистрация включително, както следва: 1. при пререгистрация през 2008 г. - актовете за 2007 г.; 2. при пререгистрация през 2009 г. - актовете за 2007 и 2008 г.; 3. при пререгистрация през 2010 г. - актовете за 2007, 2008 и 2009 г. (2) Търговците, които са пререгистрирани съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър в периода от 1 юни до 31 декември на съответната година, заявяват и представят за обявяване в търговския регистър в тримесечен срок от датата на пререгистрацията си актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за годините от 2007 г. до годината, предхождаща годината на пререгистрация включително, както следва: 1. при пререгистрация през 2008 г. - актовете за 2007 г.; 2. при пререгистрация през 2009 г. - актовете за 2007 и 2008 г.; 3. при пререгистрация през 2010 г. - актовете за 2007, 2008 и 2009 г. (3) Търговците, които до 31 май на съответната година не са пререгистрирани съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, публикуват до 30 юни на същата година актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за предходната година чрез икономическо издание или интернет независимо от задълженията им съгласно ал. 1 - 2. В този случай се прилага изискването на чл. 40, ал. 5 до момента на обявяването на актовете в търговския регистър. За търговците, които са пререгистрирани през юни на съответната година и през същия месец са заявили и представили за обявяване в търговския регистър актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 за предходната година, не се прилагат изискванията на изречения първо и второ. (4) Алинея 3 не се прилага от търговци, чийто годишен финансов отчет за предходната година не подлежи на задължителен независим финансов одит. (5) Алинеи 1 - 4 се прилагат до изтичането на срока за пререгистрация съгласно § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър.” § 29. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 119, ал. 2 думата “обнародват” се заменя с “обявяват”. 2. В чл. 249, ал. 1 думата “съда” се заменя с “длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.” § 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 24 относно § 4, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби, която влиза в сила от 1 януари 2008 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 16 май 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд - София-град, ІІ отделение, 27 състав, призовава Петко Господинов Петров и Васил Иванов Василев като заинтересовани страни по адм. дело No 1101/2012, образувано по жалба на Жасмин Тодоров Миленков и Мая Тодорова Миленкова срещу Заповед No РД-18-51 от 3.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Делото е насрочено за 19.06.2012 г. от 11 ч. Заинтересованите страни да посочат съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на ГПК.

bg

legislation

Bulgaria

Решение за създаване на Временна комисия по правни въпроси РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия по правни въпроси в състав от 20 народни представители, от които от Парламентарната група на ПП ГЕРБ – 7 народни представители, от Парламентарната група на БСП лява България – 3 народни представители, от Парламентарната група на Движение за права и свободи – 3 народни представители, от Парламентарната група на Реформаторски блок – 2 народни представители, от Парламентарната група на Патриотичен фронт – 2 народни представители, от Парламентарната група на Български демократичен център – 1 народен представител, от Парламентарната група на партия АТАКА – 1 народен представител, и от Парламентарната група на АБВ – 1 народен представител. 2. Временната комисия по правни въпроси разглежда и изготвя доклади за първо и второ гласуване по законопроекти като водеща комисия и доклади по проекти за решения, доклади и отчети на други институции, постъпили в Народното събрание до избирането на постоянни комисии на 43-то Народно събрание. 3. Председателят на Народното събрание разпределя законопроекти, проекти за решения, доклади и отчети, постъпили в Народното събрание до избирането на постоянни комисии на 43-то Народно събрание, на Временната комисия по правни въпроси в зависимост от техния предмет. След избирането на постоянни комисии председателят на Народното събрание преразпределя законопроектите, проектите за решения, докладите и отчетите съгласно изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 4. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: 5. Временната комисия се избира за срок до създаването на постоянна парламентарна комисия по правни въпроси. Решението е прието от 43-то Народно съб­рание на 29 октомври 2014 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото УКАЗ No 88 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, приет от ХL Народно събрание на 2 април 2009 г. Издаден в София на 8 април 2009 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 12 февруари 2009 г. в София. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 2 април 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове УКАЗ No 118 На основание чл.98, т.4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, приет от ХLIIІ Народно събрание на 20 април 2016 г. Издаден в София на 26 април 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 27 от 1973 г.; изм., бр. 65 от 1995 г., бр. 55 от 2003 г. и бр. 46 от 2007 г.) § 1. Член 17 се отменя. § 2. В глава първа се създават чл. 18а и 18б: „Чл. 18а. При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета. Чл. 18б. (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. (2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.“ § 3. Създава се нова глава втора с нови чл. 19 – 23: „Глава втора ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ Чл. 19. (1) Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. (2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати. (3) Народното събрание определя методология за извършване на оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внесени от народните представители. (4) Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Обхватът и методологията за извършване на оценката на въздействието се определят с наредба на Министерския съвет. Чл. 20. (1) Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна. (2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. (3) Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при: 1. изработване на нови закони и кодекси; 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. (4) Извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. Чл. 21. (1) Законодателната инициатива на Министерския съвет се осъществява въз основа на законодателна програма, а приемането на подзаконови нормативни актове – въз основа на оперативна програма. Законодателната и оперативната програма се приемат от Министерския съвет за 6-месечен период. (2) Включването на проекти на закони и кодекси в законодателната програма и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в оперативната програма се осъществява след извършена предварителна оценка на въздействието. (3) Министерският съвет разглежда проекти на закони и кодекси и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, които не са включени в законодателната и оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието. (4) Законодателната и оперативната програма на Министерския съвет заедно с предварителните оценки на въздействието се публикуват на Портала за обществени консултации. (5) Предварителните оценки на въздействието по ал. 2 и 3 се съгласуват с администрацията на Министерския съвет. Чл. 22. (1) Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. (2) Последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет или в по-кратък срок, определен от органа по ал. 1. (3) Последващата оценка на въздействието, извършена от орган по ал. 1, се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето ù. (4) Когато орган на местното самоуправление e извършил последваща оценка на въздействието, тя се публикува на интернет страницата на общината в срок до 30 дни от изготвянето ù. Чл. 23. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания за сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да окажат съдействие на органа, който организира извършването ù.“ § 4. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност“ се заменят с „необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта“ се заменят с „и предварителната оценка на въздействието по чл. 20“ и се създава изречение второ: „Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.“ 4. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. (5) След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.“ § 5. В чл. 27, ал. 1 след думата „изпраща“ се добавя „заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20“, а накрая се добавя „както и на Националното сдружение на общините в Република България, ако проектът е свързан с правомощия на общините“. § 6. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „доклада към него“ се добавя „и предварителната оценка на въздействието по чл. 20“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2“ се добавя „и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс – и справка по ал. 3“. § 7. След чл. 51 се създават „Допълнителни разпоредби“ с нов § 1 и § 1а: „ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. „Портал за обществени консултации“ по смисъла на този закон е централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местното самоуправление. В Портала за обществени консултации се създава раздел, в който се вписват физическите и юрдическите лица, на които е възложено от държавата или общините да изработят проекти на нормативни актове, оценки на въздействието, както и размера на възнаграждението им. § 1а. Глави втора и трета, с изключение на изискванeто за мотиви по чл. 28, ал. 1, не се прилагат за: 1. законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет; 2. законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията; 3. законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори; 4. проектите на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства.“ § 8. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Досегашният § 1 става § 1б. 2. В § 5 числото „17“ се заменя с „16“. 3. Параграф 6 се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Изработените и съгласувани до влизането в сила на този закон проекти на нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред. § 10. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 20 април 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси УКАЗ No 347 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, приет от ХL Народно събрание на 27 ноември 2008 г. Издаден в София на 5 декември 2008 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г. и бр. 70 от 2008 г.) § 1. В чл. 6, ал. 1, буква “в” думите “домове за социални грижи” се заменят със “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”. § 2. В чл. 10, ал. 4 числото “1680” се заменя с “2520”. § 3. В чл. 22 думите “1,5 до 3” се заменят с “0,5 до 2”. § 4. В чл. 24, ал. 1 т. 7 се изменя така: “7. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”. § 5. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите “0,7 до 1,4” се заменят с “0,4 до 0,8”. 2. В т. 2 думите “5 до 10” се заменят с “3,3 до 6,6”. § 6. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: “2. имуществото, завещано на държавата и общините;”; б) създава се т. 2а: “2а. имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;”. 2. Създава се ал. 4: “(4) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.” § 7. В чл. 44, ал. 3 думите “внесени в страната като нови” се заменят с “които не са регистрирани за движение в страната”. § 8. В чл. 47 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите “0,7 до 1,4” се заменят с “0,4 до 0,8”; б) в т. 2 думите “5 до 10” се заменят с “3,3 до 6,6”. 2. В ал. 2 думите “2 до 4” се заменят с “1,3 до 2,6”. § 9. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1: аа) буква “б” се изменя така: “б) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;”; бб) създава се буква “е”: “е) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.”; б) в т. 2 думите “на български граждани” се заменят с “на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. 2. Създават се ал. 3 и 4: “(3) Алинея 1, т. 1, букви “б”, “в”, “г” и “е”, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език. (4) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.” § 10. В чл. 58, ал. 1 т. 4 се изменя така: “4. лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.” § 11. В чл. 61л се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: “(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение No 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение No 4.” 2. Досегашната ал. 6 става ал. 7. § 12. В глава трета в наименованието на раздел III думите “домове за социални грижи” се заменят със “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”. § 13. В чл. 113 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) За издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се заплаща такса в размер, определен от общинския съвет. Размерът на таксата се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите.” 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. § 14. Член 114 се изменя така: “Чл. 114. Таксата по чл. 113, ал. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение.” § 15. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 11: а) в буква “б” думите “домове за социални грижи” се заменят със “специализирани институции за предоставяне на социални услуги”; б) в буква “г” думите “услугите на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване” се заменят със “социални услуги по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане”. 2. Точка 22 се отменя. 3. Създават се т. 32 и 33: “32. “Специализирани институции за предоставяне на социални услуги” са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане. 33. “Домове за медико-социални грижи за деца” са тези по смисъла на Закона за лечебните заведения.” § 16. В приложение No 2 се правят следните изменения: 1. Таблица No 3 и таблица No 4 към чл. 6, ал. 1 се изменят така: “Таблица No 3 КатегорияЗона В строит. Извън София 93,6 74,9 63,2 42,1 28,1 25,723,4 65,5 37,4 63,242,128,125,723,465,537,4 Варна 88,9 70,2 56,2 42,1 28,1 25,723,4 60,8 32,8 70,256,242,128,125,723,460,832,8 Бургас 67,9 58,5 51,5 35,1 23,4 21,118,7 51,5 23,4 58,551,535,123,421,118,751,523,4 Стара Загора 63,2 53,8 44,5 33,9 23,4 21,118,7 44,5 23,4 23,421,118,744,523,4 Пловдив 58,5 49,1 37,4 32,8 23,4 21,118,7 37,4 23,4 37,432,823,421,118,737,423,4 I, 1 група 49,1 37,4 30,4 23,4 21,1 18,716,4 28,1 21,1 37,430,423,421,118,716,428,121,1 I, 2 група 31,5 22,5 15,8 11,3 0,0 31,522,515,811,30,09,06,8 13,5 11,3 6,813,511,3 II категория 21,6 13,0 10,8 8,6 0,0 6,55,4 8,6 6,5 21,613,010,88,60,06,55,48,66,5 III категория 11,9 8,6 6,5 0,0 0,0 5,44,3 6,5 5,4 8,66,50,00,05,44,36,55,4 IV, V категория 6,5 4,3 0,0 0,0 0,0 4,33,2 5,4 6,54,30,00,00,04,3 3,25,44,3 VI, VII, VIII категория 3,2 0,0 0,0 0,0 0,0 2,42,2 2,8 2,6 3,20,00,00,00,02,42,22,82,6 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Таблица No 4 Категория Местоположение VI, VII, VIII категория2,3 1,61,71,1 ” 2,31,61,71,1” Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2. Таблица No 11 към чл. 20, т. 1 се изменя така: Начин на Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.
м) трайно ползване 12 3 4 5 6 7 8 123456789 10 11 1011 Трайни насаждения0,338 0,306 0,270 0,234 0,180 0,147 0,090 0,063 0,039 0,014 ” Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Преходни и заключителни разпоредби § 17. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 в срок до 31 януари 2009 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери на данъците, определени в чл. 22, 36 и чл. 47, ал. 1 и 2. (2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона. § 18. (1) За 2009 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април. (2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто. § 19. За 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. § 20. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г.) в чл. 112 се създава ал. 3: “(3) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя на общинските администрации актуална информация от Националната база данни “Население” и от националните класификатори с цел определяне и събиране на местните данъци и такси.” § 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 27 ноември 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 22 от 21 декември 2016 г. за реда за воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НАРЕДБА No 22 от 21 декември 2016 г. за реда за воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. редът за воденето на публични регистри в Министерството на земеделието и храните на: а) тютюнопроизводителите; б) лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн и издадените разрешения; 2. минималните изисквания, на които да отговарят обектите и/или съоръженията за съхраняване на изкупен тютюн. Чл. 2. В регистъра по чл. 1, т. 1, буква „а“ се вписват физическите и юридическите лица – тютюнопроизводители, които са сключили договор за изкупуване на суров тютюн с лица, притежаващи валидно разрешение за изкупуване на суров тютюн. Чл. 3. В регистъра по чл. 1, т. 1, буква „б“ се вписват: 1. физическите и юридическите лица, които са получили разрешение за изкупуване на суров тютюн по реда на чл. 16а от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; 2. издадените разрешения за изкупуване на суров тютюн по чл. 16а, ал. 5 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Чл. 4. (1) Данните в регистрите по чл. 1, т. 1 се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (2) Актуализирането на публикуваните данни се извършва от служители, определени от министъра на земеделието и храните, в срок до три работни дни от извършване на актуализацията в съответния регистър. Глава втора ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА НА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ. ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТЪРА Раздел I Вписване в регистъра Чл. 5. (1) За вписване в регистъра по чл. 1, т. 1, буква „а“ тютюнопроизводителите подават заявление по образец, съгласно приложението, в общинската служба по земеделие по местонахождението на площите, на които ще се отглежда тютюн, или по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец, или по седалище или адрес на управление на юридическото лице. (2) Срокът за вписване е до 31 март на текущата календарна година, като може да бъде удължен до два месеца със заповед на министъра на земеделието и храните. (3) Към заявлението по ал. 1 тютюнопроизводителите представят: 1. копие от сключените договори за изкупуване на суров тютюн; 2. документ, удостоверяващ правното основание за ползването на земеделските земи с площ над 5 дка; 3. информация, индивидуализираща земеделските земи, върху които се отглежда тютюн с площ до 5 дка, чрез посочване на идентификационен номер на имота или част от него, и площта на земеделската земя, върху която се отглежда тютюн; 4. копие от протокола за количествата изкупен тютюн за предходната година. (4) Алинея 3, т. 4 не се прилага за лица, които не са произвеждали тютюн през предходната година. (5) Данните от заявлението и от приложените документи се въвеждат от служител на съответната общинска служба по земеделие в електронен регистър. (6) Общинската служба по земеделие издава на тютюнопроизводителя служебна бележка, удостоверяваща вписването в регистъра. Чл. 6. Регистърът по чл. 1, т. 1, буква „а“ съдържа: 1. регистрационен номер; 2. ЕГН/ЕИК/БУЛСТАТ, име/наименование на юридическото лице; 3. постоянен адрес/седалище и адрес на управление, номер на телефон и факс, електронен адрес; 4. дата на вписване в регистъра; 5. идентификационен номер на имота и площ на земеделската земя, върху която се отглежда тютюн; 6. номер и дата на сключения договор за изкупуване на суров тютюн, площта по договора и лицето, с което е сключен договорът; 7. броя на сключените договори; 8. сортови групи и прогнозно количество тютюн по договор; 9. номер на протокола за количествата изкупен тютюн за предходната година; 10. забележки. Чл. 7. (1) Тютюнопроизводител, вписан в регистъра, може в срок до 7 дни от вписването да поиска промяна на вписаните обстоятелства за отстраняване на допуснати грешки. (2) Когато след вписването в регистъра е настъпила промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 1 и 3, тютюнопроизводителят представя документите, доказващи промяната на обстоятелствата, в срок до три работни дни от настъпването й. Раздел II Поддържане на регистъра Чл. 8. (1) Всеки тютюнопроизводител подава ежегодно в срока по чл. 5, ал. 2 в съответната общинска служба по земеделие документите по чл. 5, ал. 3 за актуализиране на регистъра. (2) Оправомощените лица от общинската служба отразяват в регистъра настъпилите промени в срок три работни дни след заявяването им. (3) Вписването на тютюнопроизводител се заличава от регистъра: 1. по негова молба; 2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице; 3. при смърт на физическото лице/търговец. 4. ако в срока по ал. 1 не са подадени документи за актуализиране на регистъра. Глава трета ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА НА ЛИЦАТА, КОИТО ПРИТЕЖАВАТ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА СУРОВ ТЮТЮН. ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТЪРА Раздел I Вписване в регистъра Чл. 9. (1) Вписването на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн, и на издадените разрешения в регистъра и неговото актуализиране се извършва служебно от длъжностни лица на компетентната дирекция съгласно Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. (2) Вписването в регистъра се извършва в деня на получаване на екземпляр от разрешението в компетентната дирекция или до края на следващия работен ден. Чл. 10. Регистърът на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн съдържа: 1. номер на разрешението; 2. ЕГН/ЕИК/БУЛСТАТ, име/наименование на лицето по чл. 16 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; 3. постоянен адрес/седалище и адрес на управление, номер на телефон и факс, електронен адрес; 4. дата на вписване в регистъра; 5. адрес и капацитет на обектите и/или съоръженията за съхраняване на изкупения тютюн; 6. дата на издаване на разрешението; 7. номер на заповедта за отнемане на разрешението; 8. дата на заличаване на лицето и разрешението; 9. дата на отразяване на промяна в обстоятелствата; 10. забележки. Чл. 11. (1) Лицата, вписани в регистъра по чл. 1, т. 1, буква „б“, имат право на достъп до информацията по чл. 5, ал. 3, т. 1, 2 и 3 само за тютюнопроизводителите, с които са сключили договори за изкупуване на суров тютюн. (2) Достъпът се предоставя от Министерството на земеделието и храните при поискване от страна на лицата по ал. 1. Раздел II Поддържане на регистъра Чл. 12. Промени в обстоятелства относно лицата и разрешенията за изкупуване на суров тютюн се отразяват по реда на тяхното вписване. Чл. 13. (1) Когато разрешението за изкупуване на суров тютюн е отнето в случаите по чл. 16в от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, заповедта за отнемането се вписва в регистъра по чл. 1, т. 1, буква „б“ след влизането й в сила. (2) Лицата с отнети разрешения, както и отнетите разрешения се заличават от регистъра при запазване на предишната вписана информация в него. Глава четвърта МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБЕКТИТЕ И/ИЛИ СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ИЗКУПЕНИЯ ТЮТЮН Чл. 14. (1) Проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на нови, както и реконструкцията и преустройството на съществуващи обекти и/или съоръжения за съхраняване на изкупения тютюн се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. (2) Обектите и/или съоръженията за съхранение на тютюн трябва да разполагат със: 1. помещения за съхранение на тютюн с различно влагосъдържание, оборудвани с технически изправни съоръжения, климатични и/или вентилационни инсталации и/или контролни уреди за измерване на температура и относителна влажност на въздуха в складовете и на външната среда, с възможност за поддържане на оптимални параметри на въздуха в складовете в зависимост от беритбата, качеството и влагосъдържанието на тютюните; помещенията следва да са сухи, чисти и без наличието на странични миризми; 2. капацитет за съхранение на суров тютюн, отговарящ на заявеното количество за изкупуване по чл. 16а, ал. 1, т. 1 ЗТТСИ; при заявено количество над 1000 тона се допуска изискването за съответствие между количеството и складовите площи да бъде намалено до не повече от 60 на сто; площта, определена за съхранение на влажни тютюни, следва да бъде за не по-малко от 10 на сто от заявеното количество; 3. санитарен възел с течаща вода; 4. система за физическа защита. (3) Обектите и/или съоръженията по ал. 2 може да са: 1. палетизирани складове: а) с височина не по-малко от 6 метра при норма на складиране за тютюни с нормално влагосъдържание – 300 тона/1000 кв. м; б) оборудвани с подемна складова техника с необходимата височина на повдигане; 2. непалетизирани складове при норма на складиране за тютюни с нормално влагосъдържание – 150 тона/1000 кв. м; за сортова група „Вирджиния“ се допуска увеличение на нормата за съхранение с до двадесет и пет на сто; при тютюни с повишено влагосъдържание нормата за складиране е 40 тона/1000 кв. м. (4) Проверка на място на обектите и/или съоръженията за съхраняване на изкупения тютюн за спазване на минималните изисквания на наредбата се извършва по реда на чл. 16а, ал. 4 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Чл. 15. В обектите и/или съоръженията задължително се поставят уловки за складови неприятели (тютюнев бръмбар, тютюнев молец) и при наличие на възрастни насекоми над допустимите норми се прилагат съответните методи на третиране. Чл. 16. Работните места в обектите и/или съоръженията, както и дейностите по товарно-разтоварните работи в тях трябва да отговарят на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се издава на основание чл. 4, ал. 5 и чл. 16д, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. § 2. В Наредба No 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) чл. 19 се отменя. Министър: Десислава Танева Приложение към чл. 5, ал. 1 Вх. No ............./.......... 2016 г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ЗАЯВЛЕНИЕ за вписване в регистъра на тютюнопроизводителите РАЗДЕЛ I: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ С настоящото заявление желая да бъда регистриран в регистъра на тютюнопроизводителите и да ми бъде издадена служебна бележка за вписване. Прилагам следните документи: РАЗДЕЛ ІІ: ДОКУМЕНТИ Трите имена на заявителя: ..................... Забележка. Заявлението се принтира двустранно. УКАЗАНИЯ за попълване на заявление за вписване в регистъра на тютюнопроизводителите Информацията в заявлението и приложението към него се попълва от заявителя, както следва: 1. В раздел І „Информация за производителя“ се вписват коректно исканите данни за физичес­кото лице (ФЛ) и юридическо лице (ЮЛ). При подаване на заявлението от упълномощено лице е задължително да се попълни и информацията в част В; 2. В раздел II „Документи“ в полетата се попълва броят на приложените документи. Трите имена на заявителя се изписват собственоръчно. Печат се поставя, в случай че заявителят е юридическо лице или едноличен търговец. ВАЖНО! Тютюнопроизводител, вписан в регистъра, може в срок до 7 дни от вписването да поиска промяна на вписаните обстоятелства за отстраняване на грешки. Когато след вписването в регистъра е настъпила промяна на обстоятелствата, тютюнопроизводителят представя документите, доказващи промяната на обстоятелствата, в срок до три дни от настъпването й. Всички предоставени копия на документи се заверяват с „Вярно с оригинала“, подпис и печат (за ЮЛ или ЕТ). Указанията са неразделна част от заявлението за вписване в регистъра на тютюнопроизводителите.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 220 от 17 октомври 2005 г. за изменение и допълнение на Постановление No 91 на Министерския съвет от 2001 г. за утвърждаване на Списък на държавите и организациите, спрямо които Република България прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на Европейския съюз и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 220 ОТ 17 ОКТОМВРИ 2005 Г. за изменение и допълнение на Постановление No 91 на Министерския съвет от 2001 г. за утвърждаване на Списък на държавите и организациите, спрямо които Република България прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на Европейския съюз и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2002 г., бр. 22 и 61 от 2003 г., бр. 9, 61 и 110 от2004 г. и бр. 24, 74 и 78 от 2005 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Член 1 се изменя така: “Чл. 1. Утвърждава списък на държавите и организациите съгласно приложение No 1, спрямо които Република България в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на Европейския съюз и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, включително оръжие и боеприпаси, военни транспортни средства, оборудване и резервни части за тях, независимо от техния произход, както и оказване на военна помощ и обучение на военен персонал.” § 2. Член 4 се изменя така: “Чл. 4. Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната по мотивирано предложение на министъра на външните работи, свързано с външнополитическите приоритети на страната, участието й във Васенаарската договореност и присъединяването й към критериите и принципите на Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие, да предлага на Министерския съвет въвеждането на допълнителни ограничения върху дейностите, посочени в чл. 1, спрямо държави и организации, които не са в списъка по чл. 1. ” § 3. Създава се нов чл. 5: “Чл. 5. Контролните органи по чл. 17, ал. 1 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба да осигурят изпълнението на ангажиментите на Република България, произтичащи от Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие, съгласно приложение No 2.” § 5. Наименованието “Приложение към чл. 1” се заменя с “Приложение No 1”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Ямбол, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Ямбол, на разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 37, ал. 4, чл. 45 и чл. 47, ал. 6 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Тополовград, по което е образувано адм. дело No 227/2019 г. по описа на Административния съд – Ямбол, насрочено за 19.09.2019 г. от 9,30 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита (нов ревизиран текст от 1997 г.) УКАЗ No 65 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита (нов ревизиран текст от 1997 г.), приет от ХХХIX Народно събрание на 31 март 2005 г. Издаден в София на 5 април 2005 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита (нов ревизиран текст от 1997 г.) Член единствен. Ратифицира Международната конвенция по растителна защита (нов ревизиран текст от 1997 г.). Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 31 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Борислав Великов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 55 от 12 март 2015 г. за реда и условията за възлагането и изграждането на временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 55 ОТ 12 МАРТ 2015 Г. за реда и условията за възлагането и изграждането на временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) С постановлението се определят редът и условията за възлагането и изграждането на временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница. (2) Временното възпрепятстващо съоръжение в граничната ивица по българо-турската граница служи за осъществяване на граничен контрол и представлява временно разположени съоръжения, изкуствени препятствия и обслужваща инфраструктура (пътища, комуникации и др.), поставени или построени в съчетание с естествените препятствия с цел възпрепятстване на незаконно преминаващи през държавната граница лица и пътни превозни средства. Чл. 2. (1) Проектирането и изграждането на временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница се възлага на: 1. областния управител на област Хасково – за участъка от съоръжението на територията на област Хасково; 2. областния управител на област Ямбол – за участъка от съоръжението на територията на област Ямбол; 3. областния управител на област Бургас – за участъка от съоръжението на територията на област Бургас. (2) Областните управители по ал. 1 предприемат и организират всички действия във връзка с проектирането, изграждането и гаранционното поддържане на временното възпрепятстващо съоръжение. В договорите за изграждане на съоръжението се предвижда петгодишен срок за гаранционното му поддържане. Чл. 3. Министерството на вътрешните работи изготвя и предоставя на областните управители по чл. 2 утвърдено от министъра на вътрешните работи задание за проектиране на временното възпрепятстващо съоръжение в граничната ивица по българо-турската граница, което съдържа: 1. цел на проекта; 2. обхват и съдържание на проекта, съобразени с режимите и нормите на засегнатите защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии; 3. примерна схема на съоръжението. Чл. 4. (1) Въз основа на заданието по чл. 3 областните управители възлагат изготвянето на необходимите за изграждането проекти на лица с пълна проектантска правоспособност по Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. (2) Областните управители утвърждават проектите по ал. 1 след съгласуване със: 1. директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи по отношение на техническата част на проектите; 2. министъра на финансите по отношение на финансовите параметри на проектите. (3) По преценка на областния управител проектирането и изграждането на съоръжението могат да се извършват от един и същ изпълнител. (4) Средствата, необходими за проектирането, се осигуряват по бюджета на областните управители от Министерския съвет. Чл. 5. (1) Всеки от областните управители възлага изграждането на съоръжението по съгласуваните по реда на чл. 4, ал. 2 проекти. (2) Договорите за дейностите по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация. (3) Средствата за изграждането на възпрепятстващото съоръжение се одобряват от Министерския съвет след утвърждаване на проектите по чл. 4, ал. 2. Чл. 6. (1) Изградените участъци от съоръжението преди експлоатацията им се приемат с протокол на комисия, назначена от съответния областен управител. (2) В състава на комисията по ал. 1 се включват и представители, определени от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 102, ал. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 2. Заданието по чл. 3 се предоставя на областните управители в 3-дневен срок от влизането в сила на постановлението. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Ямбол, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Ямбол, на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2 и чл. 35, ал. 2, т. 1 от Наредбата за управление на горските територии, собственост на Община Тополовград, приета с Решение No 86 от 27.04.2012 г. на Общинския съвет – Тополовград, по което е образувано адм. д. No 115/2019 г. по описа на Административния съд – Ямбол, насрочено за 23.05.2019 г. от 9,30 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията РЕШЕНИЕ за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията РЕШИ: 1. Отпуска държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията пожизнено в размер 500 лв. месечно на Стоянка Иванова Настева за изключителни постижения и за цялостния ù принос в областта на образованието. 2. Възлага изпълнението на решението на министъра на образованието и науката. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 31 юли 2019 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за отменяне на Наредба No Iз-1935 от 2006 г. за организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Наредба за отменяне на Наредба No Iз-1935 от 2006 г. за организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване (обн., ДВ, бр. 91 от 2006 г.; изм., бр. 27 от 2011 г.) § 1. Отменя се Наредба No Iз-1935 от 2006 г. за организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване (обн., ДВ, бр. 91 от 2006 г.; изм., бр. 27 от 2011 г.). Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър на вътрешните работи: Веселин Вучков Министър на здравеопазването: Петър Москов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 13 от 31 януари 2018 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 13 ОТ 31 ЯНУАРИ 2018 Г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката са: 1. председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация; 2. председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение; 3. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“; 4. изпълнителният директор на Националния център за информация и документация; 5. изпълнителният директор на Центъра за развитие на човешките ресурси; 6. директорът на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства; 7. директорът на Националния студентски дом; 8. управителят на Фонд „Научни изследвания“; 9. началниците на регионалните управления на образованието; 10. директорите на специализираните обслужващи звена; 11. директорите на държавните центрове за специална образователна подкрепа; 12. директорите на училищата, които се финансират от бюджета на Министерството на образованието и науката. (2) Общата численост на персонала в разпоредителите по ал. 1, т. 1 – 9 и в специализираните обслужващи звена по ал. 1, т. 10, за които средствата от държавния бюджет не се определят на базата на стандарти и нормативи за финансиране на дейностите в предучилищното и училищното образование, е посочена в приложение No 1. Чл. 2. Със статут на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката са: 1. председателят на Българската академия на науките; 2. ректорите на висшите училища, посочени в приложение No 2. Заключителни разпоредби § 1. Отменя се чл. 2 от Постановление No 11 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката и определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 56, 88 и 102 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 62 и 107 от 2013 г., бр. 50 от 2014 г., бр. 61 от 2016 г. и бр. 86 от 2017 г.). § 2. В Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката, приет с Постановление No 11 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 56, 74 и 102 от 2010 г., бр. 33, 48 и 77 от 2011 г., бр. 22 от 2012 г., бр. 62 и 74 от 2013 г., бр. 81, 86 и 94 от 2014 г., бр. 30 от 2015 г., бр. 2, 9 и 80 от 2016 г. и бр. 41 и 86 от 2017 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 27: а) в ал. 1 числото „18“ се заменя с „20“; б) в ал. 2 числото „376“ се заменя с „383“. 2. В чл. 36 думите „Връзки с обществеността“ се заменят с „Връзки с обществеността и протокол“. 3. В чл. 39, ал. 2: а) в основния текст числото „15“ се заменя със „17“; б) в т. 1 думите „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване“ се заменят с „Политики за стратегическо развитие“; в) създават се т. 16 и 17: „16. дирекция „Информационни и комуникационни технологии“; 17. дирекция „Управление и изпълнение на проекти“.“ 4. В чл. 40: а) в основния текст думите „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване“ се заменят с „Политики за стратегическо развитие“; б) точки 12 – 24 се отменят. 5. В чл. 48 ал. 3 се изменя така: „(3) Възнагражденията на служителите в дирекция „Външни европейски програми“, включително разходите за задължителни осигурителни вноски за сметка на осигурителя, се финансират изцяло от разходите за управление по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.“ 6. Създава се чл. 51а: „Чл. 51а. Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“: 1. отговаря за внедряването и прилагането на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в областта на образованието и науката; 2. осигурява съвместимостта на системите за управление на базите данни, касаещи образованието и науката; 3. координира и отговаря за изпълнението на политиката на министерството по отношение на въвеждането на ИКТ в училище и прилагането ù от страна на административните структури към министерството с функции в същата област; 4. координира и осъществява дейностите по национални и международни програми за въвеждане на ИКТ в областта на образованието и науката; 5. координира и отговаря за дейностите по създаването и актуализирането на електронно учебно съдържание; 6. поддържа националния образователен портал и отговаря за неговото функциониране и използване; 7. отговаря за въвеждането и внедряването на системи, свързани с електронното правителство, и за въвеждането на правила за информационна сигурност и оперативна съвместимост на данните, обменяни между администрациите; 8. участва в изготвянето и/или съгласува технически задания и спецификации, свързани с ИКТ системи в сферата на образованието и науката; 9. отговаря за вписването на информацията за министерството и за неговите структури в регистрите и системите на Държавна агенция „Електронно управление“; 10. отговаря за функционирането на външните и вътрешните информационни системи и организира поддържането на компютърната техника в министерството и в неговите структури; 11. създава, внедрява и поддържа интернет среда и цифрово хранилище за електронно съхранение на основните документи, създавани в процеса на работа в министерството, и създава и контролира изпълнението на правилата за достъп до това съдържание; 12. организира и контролира достъпа до локалната мрежа и другите информационни връзки и комуникационни ресурси на министерството и създава и контролира базите данни с права и пароли на потребителите; 13. изпълнява функциите на орган по развитие и експлоатация на автоматизираните информационни системи или мрежи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация, по смисъла на Наредбата за задължителните общи условия за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация, приета с Постановление No 99 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 46 от 2003 г.); 14. организира и контролира дейността на външните специалисти и фирми, обезпечаващи информационните и комуникационните системи, софтуера и хардуера на министерството; 15. отговаря за изработването, актуализирането и прилагането на нормативните актове и на индивидуалните и общите административни актове, свързани с функционалната ù компетентност; 16. участва в синхронизирането на националното законодателство с актовете на Европейския съюз, свързани с функционалната ù компетентност.“ 7. В чл. 52 думите „по чл. 40 – 51“ се заменят с „по чл. 40 – 51а“. 8. Създава се нов чл. 53: „Чл. 53. Дирекция „Управление и изпълнение на проекти“: 1. изготвя и представя за оценка проектни предложения и осъществява всички съпътстващи действия и кореспонденцията с оценителната комисия през целия етап на оценяването им; 2. осигурява дейностите по изпълнение и/или управление на проекти или програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции, по които министърът на образованието и науката или министерството са бенефициенти, като: а) отговаря за цялостното управление, изпълнение, отчитане и контрол на дейностите по съответния проект съгласно договора за безвъзмездна помощ; б) ръководи, организира, координира и контролира дейността на екипите за управление на съответния проект; в) подпомага упражняването на представителството от ръководителите на проектите пред институции, партньорите, медии и всички трети лица; г) отговаря за спазването на плана за действие по проектите и за постигнатото качество; д) обезпечава дейностите по избор на изпълнител и сключването на договорите по реда на Закона за обществените поръчки; е) обезпечава изготвянето и сключването на договори за партньорство при наличие на партньори по проекта; ж) отговаря за оформянето и подписването на всички документи за плащания в рамките на проектите; з) организира, координира и контролира техническото и финансово междинно и финално отчитане на проектите; и) отговаря за въвеждането и поддържането на информацията по проектите в информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и други подобни системи; к) отговаря за администрирането, докладването и проследяването на случаи на нередности и съмнения за измами по проектите; л) изготвя вътрешните регулации и процедури, свързани с изпълнението на проектите; 3. осъществява общ мониторинг и контрол върху изпълнението на проектите в отделните им етапи; 4. осъществява процесуално представителство за нуждите на проектите; 5. представя тримесечни доклади на министъра на образованието и науката за хода на изпълнение на проектите; 6. осигурява необходимата публичност и информация за изпълняваните дейности по проектите; 7. организира, координира и контролира документооборота по проектите и отговаря за създаването на ред за съхраняването им.“ 9. Приложението към чл. 27, ал. 3 се изменя така: „Приложение към чл. 27, ал. 3 Численост на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството на образованието и науката – 383 щатни бройки § 3. Постановлението се приема на основание чл. 11, ал. 8 от Закона за публичните финанси. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение No 1 към чл. 1, ал. 2 Численост на персонала във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката Приложение No 2 към чл. 2, т. 2 1. Технически университет – София. 2. Технически университет – Габрово. 3. Русенски университет „Ангел Кънчев“. 4. Университет по хранителни технологии – Пловдив. 5. Химико-технологичен и металургичен университет – София. 6. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. 7. Лесотехнически университет – София. 8. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София. 9. Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София. 10. Университет за национално и световно стопанство – София. 11. Икономически университет – Варна. 12. Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. 13. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 14. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. 15. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. 16. Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. 17. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. 18. Национална спортна академия – София. 19. Тракийски университет – Стара Загора. 20. Аграрен университет – Пловдив. 21. Медицински университет – София. 22. Медицински университет – Пловдив. 23. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. 24. Медицински университет – Плевен. 25. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. 26. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. 27. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София. 28. Технически университет – Варна. 29. Национална художествена академия – София. 30. Университет по библиотекознание и информационни технологии – София. 31. Висше училище по телекомуникации и пощи – София. 32. Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София. 33. Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Пловдив, на основание чл. 181 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че е образувано адм. д. No 797 по описа за 2018 г. на Административния съд с оспорващ прокурор от Окръжната прокуратура – Пловдив, и ответник по жалбата Общинският съвет – гр. Садово, против Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – Садово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение No 38 от 31.01.2012 г., взето с протокол No 5, в частта: чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 8.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 1051 от 9 декември 2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – андезитови туфи, от находище „Карнобат“ (Средния Кайряк), разположено в землището на гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас, на „Бургаспътстрой“ – АД, Бургас РЕШЕНИЕ No 1051 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – андезитови туфи, от находище „Карнобат“ (Средния Кайряк), разположено в землището на гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас, на „Бургаспътстрой“ – АД, Бургас На основание § 4, ал. 1 – 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите във връзка с § 17а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, 7 и чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; отм., бр. 36 от 2006 г.) и § 63 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и мотивирано предложение на министъра на енергетиката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – андезитови туфи, представляващи изключителна държавна собственост, от находище Карнобат (Средния Кайряк), разположено в землището на гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск. 2. Определя концесионна площ с размер 442 544 кв. м, която е индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 12 в координатна система „1970 г.“ съгласно приложението. В тези граници концесионната площ включва: 2.1. площта на находище „Карнобат“ (Средния Кайряк) с размер 174 855 кв. м, индивидуализирана с координати на точки от No 1 до No 12 по външния контур на утвърдените запаси в координатна система „1970 г.“ съгласно приложение – неразделна част от концесионния договор, и акт No 650 за изключителна държавна собственост от 24 април 2001 г.; 2.2. площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива. 3. Определя срок на концесията 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизането в сила на концесионния договор. 4. Концесионният договор влиза в сила от 17.01.1997 г. – датата на прехвърляне на собствеността върху акциите, продадени на първата тръжна сесия по реда на масовата приватизация. 5. Определя за концесионер по право, без търг или конкурс – „Бургаспътстрой“ – АД, Бургас – търговско дружество по смисъла на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите. 6. Концесията да се осъществява при следните условия: 6.1. Добивът на подземното богатство по т. 1 да се осъществява въз основа на съгласувани и/или одобрени от министъра на енергетиката проекти и планове по т. 7.2.3, изготвени въз основа на мерките и условията в Решение No 4-1/1998 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, и на влязло в сила решение по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение за добив от находище „Карнобат“ (Средния Кайряк), издадено по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. 6.2. При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в националните паркове и резервати, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа. 6.3. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на Министерския съвет при условията и по реда на действащото законодателство. 6.4. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.4.1. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.4.2. да не допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда на обектите, подлежащи на здравна защита съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с Постановление No 59 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 25 от 2003 г.); 6.4.3. да не нарушава режима на експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, съгласно Наредба No 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.); 6.4.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.4.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.4.6. да спазва указанията, давани от министъра на енергетиката при съгласуване на проектите; 6.4.7. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.4.8. да не разкрива и да не предоставя на трети лица документация и информация по чл. 13 ЗПБ, свързана с обекта на концесия, без изрично писмено съгласие от министъра на енергетиката. 6.5. За упражняване на правата и изпълнение на задълженията по концесията не се изискват задължителни подобрения в находището. 6.6. Концесионерът може да упражнява правата, произтичащи от предоставената концесия, само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права и е променил предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство. 6.7. Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища. 7. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 7.1. Основни права на концесионера: 7.1.1. да добива подземни богатства – строителни материали – андезитови туфи, в границите на находището по т. 1; 7.1.2. право на собственост върху добитите за срока на концесията подземни богатства – андезитови туфи; 7.1.3. право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка на подземните богатства за срока на концесията; 7.1.4. да извършва за своя сметка всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находище „Карнобат“ (Средния Кайряк), складиране, преработка, транспорт и продажба на подземните богатства по т. 1; 7.1.5. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията; с допълнителното споразумение се определят размерът, условията и редът за внасяне на концесионното плащане, дължимо за допълнително добиваните полезни изкопаеми; 7.1.6. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация за находището по т. 1. 7.2. Основни задължения на концесионера: 7.2.1. да извършва добива на подземните богатства по т. 1, като: 7.2.1.1. изпълнява съгласуваните и/или одобрените проекти и планове по това решение и по концесионния договор; 7.2.1.2. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 7.2.1.3. изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като спазва изискванията за правилно и безопасно разработване; 7.2.1.4. опазва компонентите на околната среда; 7.2.1.5. управлява отпадъците от добива и първичната преработка на подземните богатства в съответствие с плана за управление на минните отпадъци, одобрен от министъра на енергетиката; 7.2.2. да внася концесионното плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.2.3. да изработи и да представи за съгласуване и/или одобряване на министъра на енергетиката, а при необходимост и на други компетентни държавни органи при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.3.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка; след съгласуването му цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 7.2.3.2. изменения и допълнения на цялостния работен проект за добив и първична преработка – при възникнала необходимост от това; в тези случаи концесионерът да уведоми РИОСВ – Бургас, за уточняване на необходимостта от провеждане на процедури по реда на нормативната уредба по опазване на околната среда преди съгласуването на проекта от министъра на енергетиката; 7.2.3.3. годишен работен проект за добив и първична преработка за всяка година от срока на концесията; след съгласуването му годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 7.2.3.4. цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от проекта по т. 7.2.3. 1; концесионерът представя на министъра на енергетиката на всеки 5 години от срока на концесията актуализация на проекта за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; 7.2.3.5. годишен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от съответния проект по т. 7.2.3. 3; 7.2.3.6. план за управление на минните отпадъци; след одобряването му от министъра на енергетиката планът за управление на минните отпадъци става неразделна част от концесионния договор; 7.2.4. да уведомява компетентните държавни органи при условия и по ред, определени в концесионния договор, за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в националните паркове и резервати, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа; 7.2.5. да съставя и води геоложка и техническа документация за дейностите по концесията съгласно изискванията на действащото законодателство; 7.2.6. да представя при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.6.1. шестмесечни отчети за добитите и действително продадените количества андезитови туфи и среднопретеглената им продажна цена за отчетния период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие; 7.2.6.2. отчет за изпълнението на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета; 7.2.6.3. геоложки доклад за остатъчните запаси и ресурси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, както и при прекратяване на концесионния договор; 7.2.7. да осигурява пълен достъп до концесионния обект, съоръженията и документацията, свързани с дейностите по концесията, на оправомощени органи и/или лица; 7.2.8. да спазва изискванията на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на Историческия музей – Карнобат; 7.2.9. добивните и свързаните с тях работи в зоните с установено наличие на подемни археологически структури/обекти, които са застрашени от унищожаване или компрометиране, да се извършват задължително при осигурено наблюдение от специалисти – археолози, от Историческия музей – Карнобат; 7.2.10. да възложи извършването на спасително археологическо проучване в случаи на установено наличие на археологически структури/обекти, които са застрашени от унищожаване или компроментиране; 7.2.11. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 7.2.12. да извърши ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за своя сметка, при условия и в срокове, определени в съгласувания проект по т. 7.2.3. 4; 7.2.13. при прекратяване на концесионния договор да предаде обекта на концесия по т. 1 при условия и по ред, определени в концесионния договор. 7.3. Основни права на концедента: 7.3.1. да получава дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.3.2. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да контролира изпълнението на задълженията от концесионера, включително: 7.3.2.1. като изисква от концесионера представянето на документите и информацията по т. 7.2.6; 7.3.2.2. чрез вземане на проби от всяка продукция – резултат от експлоатацията на находището, и чрез извършване на маркшайдерски измервания; 7.3.3. право на съсобственост с концесионера, а след прекратяване на концесията – право на собственост – върху придобитата по време на концесията геоложка и техническа документация; 7.3.4. право да усвои при условия и по ред, определени в концесионния договор, изцяло или част от банковите гаранции по т. 8.1.1 и 8.1.2; 7.3.5. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от задълженията по това решение или договора или при нарушаване на условие за осъществяване на концесията. 7.4. Основни задължения на концедента: 7.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията, след като такова бъде поискано, при условия и по ред, определени в концесионния договор; 7.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор; 7.4.3. да не разкрива и да не предоставя на трети лица документация и информация по чл. 13 ЗПБ, свързана с обекта на концесия, без изрично писмено съгласие от концесионера. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 8.1. Безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.
ч. концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по т. 8.2, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, лихви за забавено изпълнение на задължението за плащане на ДДС, както и неустойки при неизпълнение на всяко едно непарично задължение или при нарушаване на условие по концесията; 8.1.1. за първата година от датата на подписване на концесионния договор гаранцията е в размер 150 775 лв. и се предоставя на концедента при подписване на договора; 8.1.2. за всяка следваща година банковата гаранция е в размер 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по-малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.1.3. банковите гаранции по т. 8.1.1 и 8.1.2 следва да са валидни до 28 февруари на следващата година; 8.1.4. при усвояване изцяло или на част от гаранциите по т. 8.1.1 и 8.1.2 концесионерът е длъжен да възстанови техния размер в 10-дневен срок от уведомлението на концедента за усвояването им. 8.2. Финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Видът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните в концесионния договор. 8.3. Неустойки и лихви при неизпълнение на договорните задължения или при нарушаване на условие по концесията. Формите на неизпълнение, условията и редът за тяхното установяване, както и видът и размерът на санкциите се определят в концесионния договор. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в концесионния договор, концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва: 9.1. Парични концесионни плащания за срока на концесията са дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя за всяка шестмесечна вноска, като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчните материали – приложение No 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление No 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 9.4. Размерът на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 9.3 не може да е по-нисък от стойността, получена съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ – андезитови туфи, и ал. 4 от методиката, приложение No 4 към чл. 11 от наредбата по т. 9.3 и Регламент (ЕО) No 1165/98 на Съвета от 19 май 1998 г. относно краткосрочната статистика и Регламент (ЕО) No 1158/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) No 1165/98 на Съвета. 9.5. Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период (шестмесечие) от срока на концесията не може да е по-нисък от сумата, определена на база 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията – 18 360 тона/шестмесечие андезитови туфи, и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 9.4. 9.6. Размерът на концесионното плащане по т. 9.3 и минималният размер на концесионното плащане по т. 9.4 и 9.5 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 9.7. Министърът на енергетиката превежда на основание чл. 61, ал. 3 ЗПБ по бюджета на Община Карнобат част от извършеното концесионно плащане в размер 50 на сто, определена при условията и по реда на чл. 81, ал. 2 от Закона за концесиите, без ДДС. 10. Концесионерът се задължава да внесе в срок до 30 дни от датата на подписване на концесионния договор: 10.1. Еднократно концесионно плащане в размер 7200 лв. с ДДС. 10.2. За периода след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) до подписването на концесионния договор концесионно плащане, изчислено по реда на т. 9, заедно със законната лихва върху него до датата на изплащането му. Данък върху добавената стойност се дължи за концесионно плащане с възникнало данъчно събитие след 1 януари 2011 г. 11. Концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на извършване на дейностите, предвидени в съгласуван проект за техническа ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, при условие че не се извършва добив на подземни богатства, при условия и по ред, определени в концесионния договор. 12. Оправомощава министъра на енергетиката: 12.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с „Бургаспътстрой“ – АД, Бургас, в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. 12.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 12.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 12.4. Да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към т. 2 Координатен регистър на граничните точки на концесионната площ на находище „Карнобат“ (Средния Кайряк) Координатна система „1970 г.“

bg

legislation

Bulgaria

1915/08 г. Варненският административен съд, ХVII състав, призовава Веселинка Димитрова Бозова с постоянен адрес Варна, ул. Христо Македонски 13, и настоящ адрес Варна, ул. Христо Македонски 13А, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 11.V.2009 г. в 14 ч. като заинтересувана страна по адм.
д. No 1915/2008, заведено от Лилянка Николова Неделчева срещу заповед No Г-53 от 29.III.2008 г. на зам.-кмета на община Варна. Призованата да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.).

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Бургас, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжна прокуратура – Бургас, против разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Сунгурларе. По оспорването е образувано адм. дело No 2650/2017 г., което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2017 г. от 11,10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 820 от 29 декември 2017 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – вулканити (андезити и андезитови туфи), от находище „Банево“, община Бургас, област Бургас, на „Благоустройствени строежи“ – ЕООД, гр. Бургас РЕШЕНИЕ No 820 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – вулканити (андезити и андезитови туфи), от находище „Банево“, община Бургас, област Бургас, на „Благоустройствени строежи“ – ЕООД, гр. Бургас На основание § 4б, ал. 5 във връзка с ал. 1 – 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; отм., бр. 36 от 2006 г.) и § 63 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и мотивирано предложение на министъра на енергетиката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет – експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – вулканити (андезити и андезитови туфи), представляващи изключителна държавна собственост съгласно Акт за изключителна държавна собственост No 1453 от 31 юли 2014 г., от находище „Банево“, община Бургас, област Бургас, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск. 2. Определя концесионна площ с размер 187,3 дка, която е индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 28 в координатна система „1970 г.“ съгласно приложението. В тези граници концесионната площ включва: 2.1. площта на находище „Банево“ с размер 55,9 дка, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 16 по външния контур на запасите и ресурсите в координатна система „1970 г.“ съгласно приложение – неразделна част от концесионния договор. 2.2. площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива. 3. Определя срок на концесията 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор. 4. Концесионният договор влиза в сила от 15 март 1999 г. – датата на влизане в сила на Закона за подземните богатства. 5. Определя за концесионер по право, без търг или конкурс – „Благоустройствени строежи“ – ЕООД, гр. Бургас. 6. Концесията да се осъществява при следните условия: 6.1. Добивът на подземното богатство по т. 1 да се осъществява въз основа на съгласувани и/или одобрени от министъра на енергетиката проекти и планове по т. 7.2.3, изготвени въз основа на мерките и условията на Решение No 14-3/1998 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, и на влязло в сила решение по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение за добив от находище „Банево“, издадено по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. 6.2. При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в националните паркове и резервати, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа. 6.3. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на Министерския съвет при условията и по реда на действащото законодателство. 6.4. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.4.1. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.4.2. да не допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда на обектите, подлежащи на здравна защита съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с Постановление No 59 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2006 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 29 от 2010 г., бр. 3 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 12 от 2016 г. и бр. 55 от 2017 г.), и да не предизвиква нарушаване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на Закона за здравето; 6.4.3. да не нарушава режима на експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и водоизточниците за минерални води и забраните и ограниченията в Плана за управление на речните басейни в Черноморския район (2016 – 2021 г.); 6.4.4. да изгради озеленителен пояс от едроразмерна растителност непосредствено пред концесионната площ с лице към населеното място с цел обезпрашаване и шумоулавяне; 6.4.5. да извършва оросяване на улиците на квартала и на вътрешнокариерните пътища със собствена механизация с цел обезпрашаване и почистване; 6.4.6. да изгради прахоуловители на трошачните инсталации; 6.4.7. да предвиди ограничаване скоростта на товарните автомобили вътре в кариерата с цел намаляване на шума и запрашеността, както и ограничаване на товарните автомобили, излизащи от кариерата и преминаващи през кв. „Банево“, чрез пътни знаци, „легнали полицаи“ и други средства; 6.4.8. да съгласува с Община Бургас маршрута на товарните транспортни средства, като трасето на преминаване да е максимално отдалечено от обекти, подлежащи на здравна защита, и жилищни сгради; 6.4.9. да извърши оценка за сеизмично въздействие преди започването на добива, като взривните работи бъдат съобразени с резултатите от нея; 6.4.10. да извършва експлоатацията на подземните богатства при стриктно спазване на здравните изисквания и недопускане отклонения от допустимите норми на факторите на жизнената среда (шум, атмосферен въздух и др.), които биха довели до евентуален риск за здравето на работниците и населението; 6.4.11. да разработи план за собствен мониторинг на качеството на атмосферния въздух в кв. „Банево“ и еквивалентните нива на шум и вибрации в най-близко разположените жилищни територии и зони на населените места; 6.4.12. да разработи система от мерки, които се прилагат при установяване на наднормено замърсяване на атмосферния въздух и/или наднормени нива шум; 6.4.13. да съгласува с РИОСВ – Бургас, и РЗИ – Бургас, Плана за собствен мониторинг и системата от мерки; 6.4.14. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.4.15. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.4.16. да спазва указанията, давани от министъра на енергетиката при съгласуване на проектите; 6.4.17. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.4.18. да не разкрива и да не предоставя на трети лица документация и информация по чл. 13 ЗПБ, свързана с обекта на концесия, без изрично писмено съгласие от министъра на енергетиката. 6.5. За упражняване на правата и изпълнение на задълженията по концесията не се изискват задължителни подобрения в находището. 6.6. Концесионерът може да упражнява правата, произтичащи от предоставената концесия, само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права и е променил предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство. 6.7. Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища. 7. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 7.1. Основни права на концесионера: 7.1.1. да добива подземни богатства – строителни материали – вулканити (андезити и андезитови туфи), в границите на находището по т. 1; 7.1.2. право на собственост върху добитите за срока на концесията подземни богатства – вулканити (андезити и андезитови туфи); 7.1.3. право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка на подземните богатства за срока на концесията; 7.1.4. да извършва за своя сметка всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находището, складиране, преработка, транспорт и продажба на подземните богатства по т. 1; 7.1.5. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията; с допълнителното споразумение се определят размерът, условията и редът за внасяне на концесионното плащане, дължимо за допълнително добиваните полезни изкопаеми; 7.1.6. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация за находището по т. 1. 7.2. Основни задължения на концесионера: 7.2.1. да извършва добива на подземните богатства по т. 1, като: 7.2.1.1. изпълнява съгласуваните и/или одобрените проекти и планове, които се изискват с това решение и с концесионния договор; 7.2.1.2. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 7.2.1.3. изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като спазва изискванията за правилно и безопасно разработване; 7.2.1.4. управлява и опазва компонентите и факторите на околната среда при условията на чл. 6 от Закона за опазване на околната среда; 7.2.1.5. управлява отпадъците от добива и първичната преработка на подземните богатства в съответствие с плана за управление на минните отпадъци, одобрен с министъра на енергетиката; 7.2.2. да внася концесионното плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.2.3. да изработи и представи за съгласуване и/или за одобряване на министъра на енергетиката, а при необходимост – и на други компетентни държавни органи при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.3.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка, разработен въз основа на мерките и условията на Решение No 14-3/1998 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, и на влязло в сила решение по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение за добив от находище „Банево“, издадено по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие; след съгласуването му цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 7.2.3.2. изменения и допълнения на цялостния работен проект за добив и първична преработка – при възникнала необходимост от това; в тези случаи концесионерът да уведоми РИОСВ – Бургас, за уточняване на необходимостта от провеждане на процедури по реда на нормативната уредба по опазване на околната среда преди съгласуването на измененията и допълненията на проекта от министъра на енергетиката; 7.2.3.3. годишен работен проект за добив и първична преработка за всяка година от срока на концесията; след съгласуването му годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 7.2.3.4. цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от проекта по т. 7.2.3. 1; концесионерът представя на министъра на енергетиката на всеки 5 години от срока на концесията актуализация на проекта за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; 7.2.3.5. годишен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от съответния проект по т. 7.2.3. 3; 7.2.3.6. план за управление на минните отпадъци; след одобряване от министъра на енергетиката планът за управление на минните отпадъци става неразделна част от концесионния договор; 7.2.4. да уведомява компетентните държавни органи при условия и по ред, определени в концесионния договор, за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в националните паркове и резервати, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа; 7.2.5. да съставя и да води геоложка и техническа документация за дейностите по концесията съгласно изискванията на действащото законодателство; 7.2.6. да представя при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 7.2.6.1. шестмесечни отчети за добитите и действително продадени количества подземни богатства и среднопретеглената им продажна цена за отчетния период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие; 7.2.6.2. отчет за изпълнението на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета; 7.2.6.3. геоложки доклад за остатъчните запаси и ресурси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, както и при прекратяване на концесионния договор; 7.2.7. да осигурява пълен достъп до концесионния обект, съоръженията и документацията, свързани с дейностите по концесията, на оправомощени органи и/или лица; 7.2.8. да спазва изискванията на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство; 7.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 7.2.10. да извърши ликвидация и/или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за своя сметка при условия и в срокове, определени в съгласувания проект по т. 7.2.3. 4; 7.2.11. при прекратяване на концесионния договор да предаде обекта на концесия по т. 1 при условия и по ред, определени в концесионния договор. 7.3. Основни права на концедента: 7.3.1. да получава дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 7.3.2. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да контролира изпълнението на задълженията от концесионера, включително: 7.3.2.1. като изисква от концесионера представянето на документите и информацията по т. 7.2.6; 7.3.2.2. чрез вземане на проби от всяка продукция – резултат от експлоатацията на находището, и чрез извършване на маркшайдерски измервания; 7.3.3. право на съсобственост с концесионера, а след прекратяване на концесията – право на собственост, върху придобитата по време на концесията геоложка и техническа документация; 7.3.4. право да усвои при условия и по ред, определени в концесионния договор, изцяло или част от банковите гаранции по т. 8.1.1 и 8.1.2; 7.3.5. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от задълженията по това решение или договора или при нарушаване на условие за осъществяване на концесията. 7.4. Основни задължения на концедента: 7.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията, след като такова бъде поискано, при условия и по ред, определени в концесионния договор; 7.4.2. да осъществява контрол за спазване условията по концесията и изпълнение на задълженията по концесионния договор; 7.4.3. да не разкрива и да не предоставя на трети лица документация и информация по чл. 13 ЗПБ, свързана с обекта на концесията, без изрично писмено съгласие от концесионера. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 8.1. Безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.
ч. концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по т. 8.2, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, лихви за забавено изпълнение на задължението за плащане на ДДС, както и неустойки при неизпълнение на всяко едно непарично задължение или при нарушаване на условие по концесията: 8.1.1. за първата година от датата на подписване на концесионния договор гаранцията е в размер 175 700 лв. и се предоставя на концедента при подписване на договора; 8.1.2. за всяка следваща година банковата гаранция е в размер 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по-малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.1.3. банковите гаранции по т. 8.1.1 и 8.1.2 следва да са валидни до 28 февруари на следващата година; 8.1.4. при усвояване изцяло или на част от гаранциите по т. 8.1.1 и 8.1.2 концесионерът е длъжен да възстанови техния размер в 10-дневен срок от уведомлението на концедента за усвояването им. 8.2. Финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Видът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните в концесионния договор. 8.3. Неустойки и лихви при неизпълнение на договорните задължения или при нарушаване на условие по концесията. Формите на неизпълнение, условията и редът за тяхното установяване, както и видът и размерът на санкциите се определят в концесионния договор. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в концесионния договор, концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва: 9.1. Парични концесионни плащания за срока на концесията са дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя за всяка шестмесечна вноска, като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – приложение No 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление No 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 9.4. Размерът на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 9.3 не може да е по-нисък от стойността, получена съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ – скали за трошени фракции, и ал. 4 от Методиката – приложение No 4 към чл. 11 от наредбата по т. 9.3, и Регламент (ЕО) No 1165/98 на Съвета от 19 май 1998 г. относно краткосрочната статистика и Регламент (ЕО) No 1158/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) No 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика. 9.5. Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период (шестмесечие) от срока на концесията не може да е по-нисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията – 19 500 тона/шестмесечие вулканити (андезити и андезитови туфи), и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 9.4. 9.6. Размерът на концесионното плащане по т. 9.3 и минималният размер на концесионното плащане по т. 9.4 и 9.5 се променят с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 9.7. Министърът на енергетиката на основание чл. 61, ал. 3 ЗПБ превежда по бюджета на община Бургас част от извършеното концесионно плащане в размер 50 на сто, определена при условията и по реда на чл. 81, ал. 2 от Закона за концесиите, без ДДС. 10. Концесионерът се задължава да внесе в срок до 30 дни от датата на подписване на концесионния договор: 10.1. Еднократно концесионно плащане в размер 4490 лв. с ДДС. 10.2. За периода след влизането в сила на ЗИДЗПБ (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) до подписването на концесионния договор концесионно плащане, изчислено по реда на т. 9, заедно със законната лихва върху него до датата на изплащането му. Данък върху добавената стойност се дължи за концесионно плащане с възникнало данъчно събитие след 1 януари 2011 г. 11. Концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на извършване на дейностите, предвидени в съгласуван проект за техническа ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, при условие че не се извършва добив на подземни богатства, при условия и по ред, определени в концесионния договор. 12. Оправомощава министъра на енергетиката: 12.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с „Благоустройствени строежи“ – ЕООД, гр. Бургас, в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. 12.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 12.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 12.4. Да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към т. 2 Координатен регистър на граничните точки на концесионната площ на находище „Банево“, община Бургас, област Бургас Координатна система „1970 г.“ Концесионна площ – 187,3 дка

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците УКАЗ No 55 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, приет от 44-то Народно събрание на 12 февруари 2021 г. Издаден в София на 17 февруари 2021 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Десислава Ахладова ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение No 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 103, 105, 107, 109 от 2020 г. и бр. 11 от 2021 г.) § 1. В чл. 5 се създава ал. 5: „(5) Обезпечителни мерки не се налагат и действия по принудително изпълнение не се извършват до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19. Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки.“ § 2. В чл. 6в, ал. 1 след думите „държавна собственост“ се добавя „както и органите за управление на държавните предприятия и търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала, предоставили под наем или за ползване техни имоти“. § 3. Създава се чл. 6г: „Чл. 6г. (1) За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка не се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери за общините с невъзстановените в срок безлихвени заеми, предоставени от централния бюджет на общините по чл. 103 и 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси, и по § 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.). (2) За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху неиздължения размер на безлихвените заеми по ал. 1 не се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (3) Прихванатите в периода по ал. 1 трансфери с невъзстановени в срок безлихвени заеми по ал. 1 се сторнират служебно от Министерството на финансите след писмено искане от кмета на общината до министъра на финансите, направено в срок до 28 февруари 2021 г. (4) За невъзстановените в срок безлихвени заеми по ал. 1, които са прихванати от подлежащи на отпускане трансфери в периода по ал. 1 и не са сторнирани служебно от Министерството на финансите по реда на ал. 3, размерът на дължимата лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания се изчислява до датата, на която е извършено прихващането.“ § 4. В чл. 15а се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Средства може да се осигуряват и чрез допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването.“ 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) Министерството на здравеопазването може да изплаща допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служители в системата на Министерството на здравеопазването и подведомствените му разпоредители с бюджет, работещи при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, включително за дейности, свързани с поставяне на ваксини срещу COVID-19. (3) Ограниченията по чл. 67, ал. 9 и 10 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 15 и 16 от Кодекса на труда може да се превишават до размера на възнагражденията по ал. 2 и дължимите върху тях осигурителни вноски. (4) Периодичността на изплащане на възнагражденията по ал. 2 се определя със заповед на министъра на здравеопазването, като не се прилагат ограниченията по чл. 67, ал. 8 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 15 от Кодекса на труда.“ § 5. В чл. 26б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца.“ 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.“ § 6. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 4а, ал. 1 и 2 числото „60“ се заменя с „90“. 2. Създава се § 21б: „§ 21б. (1) През 2021 г. ваксини срещу COVID-19 могат да бъдат прилагани и на: 1. лица, пребиваващи продължително в Република България; 2. членове на дипломатически и консулски представителства и на представителства на международни организации, акредитирани в Република България, както и членове на техния административно-технически и обслужващ персонал; 3. членове на семействата на лицата по т. 2, които живеят с тях в едно домакинство в Република България. (2) Условията и редът за ваксинирането на лицата по ал. 1 се определят в националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, приет с Решение No 896 на Министерския съвет от 7 декември 2020 г.“ Преходни и заключителни разпоредби § 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. Създава се § 74а: „§ 74а. Данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за корпоративния данък за 2022 г.“ 2. Създава се § 78а: „§ 78а. Новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица не правят авансови вноски за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане през 2021 г., с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон, които правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък през 2021 г.“ 3. Създава се § 81а: „§ 81а. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г.“ § 8. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 176а, ал. 1 думите „и 4“ се заличават. 2. В § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби се създава изречение трето: „Юрисдикции с преференциален данъчен режим са и държавите/териториите, включени в Списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.“ § 9. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г. и бр. 11 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал. 3 думата „кено“ се заличава. 2. В чл. 5: a) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“; бб) в т. 3 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“; б) в ал. 2, т. 2 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“. 3. В чл. 6, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2“. 4. В чл. 26, ал. 4: а) в т. 1 думите „числови лотарийни игри бинго и кено“ се заменят с „числова лотарийна игра бинго“; б) в т. 4 думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“. 5. В чл. 34, ал. 2, т. 6 думите „съответно – комуникационно оборудване, както и максимален брой едновременни игрални сесии, съответстващ на броя игрални места на виртуалното игрално оборудване за съответната интернет страница“ се заменят със „съответно при онлайн залагания – наименование, тип и версия на комуникационното оборудване“. 6. В чл. 42 ал. 3 се изменя така: „(3) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.“ 7. В чл. 45а досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Не се допуска използване на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2.“ 8. В чл. 55: а) в ал. 1, изречение първо думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“; б) в ал. 3, изречение първо след думата „лото“ се добавя „и кено“; в) в ал. 4, изречение първо думите „и лото“ се заменят с „лото и кено“. 9. Член 57 се изменя така: „Игра бинго Чл. 57. (1) Играта бинго е хазартна игра, при която се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи печелившите комбинации. (2) При играта бинго се залага с талони, върху които предварително са отразени комбинации от числа. (3) Когато играта се организира в игрална зала, талоните за участие са ценни книжа, издавани от държавата. Те се предоставят на организаторите от Министерството на финансите срещу заявка. (4) Размерите на печалбите при играта бинго се формират като предварително определен процент от постъпленията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от играта бинго се разпределя между участниците под формата на печалби, които се предоставят непосредствено след обявяването им. (5) Играта бинго трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.“ 10. Член 58 се отменя. § 10. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 7 и 103 от 2018 г.) в чл. 55 се създава т. 7: „7. трансфери от други бюджети за други дейности, възложени със закон.“ § 11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ДВ, бр. 65 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 19а: „§ 19а. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ изпълнява дейностите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ по чл. 11б, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и функциите по чл. 3а от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти до окончателното фактическо предаване на активите, пасивите, архива, съхраняваните резерви и запаси от агенцията на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. Финансирането на дейностите и функциите по изречение първо се осъществява чрез предоставяне на трансфери от бюджета на Министерството на икономиката по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Произтичащите компенсирани промени по бюджетите на Министерството на икономиката и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се извършват по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси.“ § 12. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г., бр. 24, 35, 101 от 2019 г. и бр. 104 от 2020 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 8д: а) в ал. 5, т. 2 накрая се добавя „и от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал. 2“; б) създава се ал. 9: „(9) Размерът на месечната помощ за семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, се намалява с размера на месечните финансови помощи, които семействата получават за детето съгласно Закона за закрила на детето.“ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 12: „12. „Доброволни приемни семейства“ са приемните семейства по чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила на детето, които не са професионални.“ § 13. (1) Разпоредбата на чл. 63, ал. 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се прилага и за семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. (2) Разпоредбата на чл. 63, ал. 16 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се прилага за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. § 14. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. 24 от 2019 г.; изм., бр. 101 от 2019 г.; Решение No 9 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 65 от 2020 г.; изм., бр. 71 и 110 от 2020 г.) в преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 31, ал. 1 думите „18 месеца от влизането в сила на закона“ се заменят с „12 месеца от публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“. 2. В § 38, ал. 1 думите „1 юли“ се заменят с „31 декември“. 3. В § 44: а) в ал. 1 думите „От 1 януари 2022 г.“ се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „от 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги“; б) в ал. 2 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги“. § 15. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение No 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г.) се правят следните изменения: 1. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.“ 2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г. и бр. 98 от 2018 г.) в заключителните разпоредби: а) в § 13, ал. 1 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“; б) параграф 13а се отменя. 3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г.) в преходните и заключителните разпоредби: а) в § 16: аа) в ал. 1 думите „за 2022 г.“ и „31 януари 2022 г.“ се заменят съответно със „за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“ и „31 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“; бб) в ал. 2 думите „За 2022 г.“ се заменят със „За втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“; б) в § 17, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „за 2022 г.“ се заменят със „за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“; в) в § 20 думите „31 март 2021 г.“ се заменят с „31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“; г) в § 21 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“. § 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. параграфи 4 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.; 2. параграф 5, който влиза в сила от 11 декември 2020 г.; 3. параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, който влиза в сила от 20 април 2019 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 февруари 2021 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Шумен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2, приложим съгласно чл. 188 АПК, съобщава, че е постъпило протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Шумен, срещу чл. 5, ал. 1, т. 6, 23, 24, чл. 15, ал. 1, т. 8, чл. 20, ал. 1, т. 3, 5 и 6, чл. 110, ал. 3 и 4 и чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – с. Венец, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет на заседание на ОбС – с. Венец, с Решение No 2 по протокол No 2 от 29.11.2011 г. Въз основа на протеста е образувано адм.
д. No 409/2017 г. по описа на Административния съд – Шумен, насрочено за 6.03.2018 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 4687-НС от 2 април 2017 г. относно обявяване на избрани народни представители в Четиридесет и четвъртото Народно събрание по реда на чл. 299, ал. 1 и 3 и чл. 300, ал. 2 от ИК РЕШЕНИЕ No 4687-НС от 2 април 2017 г. относно обявяване на избрани народни представители в Четиридесет и четвъртото Народно събрание по реда на чл. 299, ал. 1 и 3 и чл. 300, ал. 2 от ИК Постъпили са заявления от народни представители по чл. 299, ал. 1 от Изборния кодекс, както следва: 1. от Цветан Генчев Цветанов, с вх. No НС-10-122 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на ПП ГЕРБ в Четвърти изборен район – Великотърновски; 2. от Валери Симеонов Симеонов, с вх. No НС-11-60 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на коалиция ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – НФСБ, АТАКА и ВМРО в Двадесет и трети изборен район – София; 3. от Стефан Ламбов Данаилов, с вх. No НС-11-62 от 01.04.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ в Двадесет и четвърти изборен район – София; 4. от Веселин Найденов Марешки, с вх. No НС-10-133 от 01.04.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на ВОЛЯ в Двадесет и пети изборен район – София; 5. от Камен Костов Костадинов, с вх. No НС-10-127 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на Движение за права и свободи – ДПС във Втори изборен район – Бургаски; 6. от Делян Славчев Пеевски, с вх. No НС-10-125 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на Движение за права и свободи – ДПС в Първи изборен район – Благоевградски; 7. от Владислав Иванов Горанов, с вх. No НС-10-121 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на ПП ГЕРБ в Двадесет и четвърти изборен район – София; 8. от Томислав Пейков Дончев, с вх. No НС-10-119 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на ПП ГЕРБ в Седми изборен район – Габровски; 9. от Албена Владимирова Найденова, с вх. No НС-10-132 от 01.04.2017 г., с което заявява, че желае да остане избрана в листата на ВОЛЯ в Двадесет и шести изборен район – Софийски; 10. от Бойко Методиев Борисов, с вх. No НС-10-123 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на ПП ГЕРБ в Шестнадесети изборен район – Пловдив; 11. от Теменужка Петрова Петкова, с вх. No НС-10-120 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избрана в листата на ПП ГЕРБ в Двадесет и осми изборен район – Търговищки; 12. от Мустафа Сали Карадайъ, с вх. No НС-10-126 от 31.03.2017 г., с което заявява, че желае да остане избран в листата на Движение за права и свободи – ДПС в Девети изборен район – Кърджалийски. С оглед на изложеното и на основание чл. 299, ал. 1 и 3 и чл. 300, ал. 2 от Изборния кодекс, Решение No 4686-НС от 31 март 2017 г. и Решение No 4685-НС от 31 март 2017 г. на ЦИК Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за избрани за народни представители в Четиридесет и четвъртото Народно събрание, както следва: 1. Александър Иванов Мацурев, от листата на ПП ГЕРБ в Първи изборен район – Благоевградски; 2. Йордан Апостолов Апостолов, от листата на коалиция ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – НФСБ, АТАКА и ВМРО във Втори изборен район – Бургаски; 3. Александър Димитров Паунов, от листата на коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ в Трети изборен район – Варненски; 4. Андон Димов Дончев, от листата на ВОЛЯ в Трети изборен район – Варненски; 5. Симеон Христов Симеонов, от листата на Движение за права и свободи – ДПС в Четвърти изборен район – Великотърновски; 6. Сергей Манушов Кичиков, от листата на Движение за права и свободи – ДПС в Тринадесети изборен район – Пазарджишки; 7. Алтимир Емилов Адамов, от листата на ПП ГЕРБ в Двадесети изборен район – Силистренски; 8. Мария Йорданова Илиева, от листата на ПП ГЕРБ в Двадесет и трети изборен район – София; 9. Боряна Любенова Георгиева, от листата на ВОЛЯ в Двадесет и трети изборен район – София; 10. Снежана Георгиева Дукова, от листата на ПП ГЕРБ в Двадесет и пети изборен район – София; 11. Румяна Генчева Бъчварова, от листата на ПП ГЕРБ в Двадесет и пети изборен район – София; 12. Танер Мехмед Али, от листата на Движение за права и свободи – ДПС в Двадесет и осми изборен район – Търговищки. Решението да се обнародва в „Държавен вестник“. Председател: Ивилина Алексиева Секретар: Севинч Солакова

bg

legislation

Bulgaria

Изменения към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. с измененията и допълненията МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА Изменения към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. с измененията и допълненията (Приети с Резолюция MSC. 216(82) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 8 декември 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2008 г., 1 януари 2009 г. и 1 юли 2010 г.) Комитетът по морска безопасност, Припомняйки член 28 (б) на Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета, Припомняйки още член VIII (б) на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., наричана по-долу „Конвенцията“, относно процедурите за изменение на Приложението към Конвенцията с изключение на разпоредбите на глава I от него, След като разгледа на осемдесет и втората си сесия измененията към Конвенцията, предложени и оповестени в съответствие с член VIII (б) (i) от нея: 1. Приема в съответствие с член VIII (б) (iv) от Конвенцията изменения към Конвенцията, текстът на които е даден в приложения 1, 2 и 3 към настоящата резолюция; 2. Определя в съответствие с член VIII (б) (vi) (2) (бб) от Конвенцията, че (а) въпросните изменения, установени в Приложение 1, се считат за приети на 1 януари 2008 г.; (б) въпросните изменения, установени в Приложение 2, се считат за приети на 1 януари 2008 г.; и (в) въпросните изменения, установени в Приложение 3, се считат за приети на 1 януари 2010 г., освен ако преди тази дата повече от една трета от Договарящите се правителства по Конвенцията или Договарящите се правителства, чийто обединен търговски флот съставлява не по-малко от 50 % от брутния тонаж на световния търговски флот, не са изразили своите възражения срещу поправките; 3. Приканва Договарящите се правителства да имат предвид, че в съответствие с член VIII (б) (vii) (2) на Конвенцията: (а) измененията, установени в Приложение 1, трябва да влязат в сила на 1 юли 2008 г.; (б) измененията, установени в Приложение 2, трябва да влязат в сила на 1 януари 2009 г.; и (в) измененията, установени в Приложение 3, трябва да влязат в сила на 1 юли 2010 г., след тяхното приемане в съответствие с параграф 2 по-горе; 4. Изисква Генералният секретар в съответствие с член VIII (б) (v) на Конвенцията да изпрати заверени копия на настоящата резолюция и текста на измененията, съдържащ се в приложения 1, 2 и 3, на всички Договарящи се правителства по Конвенцията; 5. Изисква още Генералният секретар да предаде копия на тази резолюция и нейните Приложения 1, 2 и 3 на Членовете на Организацията, които не са Договарящи се правителства по Конвенцията. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ГЛАВА II-1 СТРУКТУРА – УСТРОЙСТВО, ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ, МЕХАНИЗМИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УСТРОЙСТВА ЧАСТ А-1 УСТРОЙСТВО НА КОРАБИ Правило 3-2 – Предотвратяване на корозията на баластните танкове за морска вода на петролни и кораби за насипни товари 1 Съществуващият текст и заглавието на правило 3-2 се заменят, както следва: „Защитни покрития на специалните баластни танкове за морска вода на всички видове кораби и пространствата на двойния корпус на кораби за насипни товари 1 Параграфи 2 и 4 от настоящото правило се прилагат за кораби на не по-малко от 500 бруто тонаж: 1. за които договорът за строителство е направен на или след 1 юли 2008 г.; или 2. при липса на договор за строеж за кораби, спуснати на вода или които са на подобен етап на строителство на или след 1 януари 2009 г., или 3. доставката на които е на или след 1 юли 2012 г. 2 Всички специални цистерни за баласт с морска вода на кораби и пространствата на двойния корпус на кораби за насипни товари с дължина 150 м и повече трябва да се покрият със защитен слой по време на строителство в съответствие с Производствения стандарт за защитни покрития на всички видове кораби и пространствата на двойния корпус на кораби за насипни товари, приети от Комитета по морска безопасност с Резолюция MSC. 215(82), с възможните допълнения и изменения на Организацията, при условие че тези изменения са приети, въведени в сила и влезли в сила в съответствие с разпоредбите на член VIII на настоящата Конвенция, отнасящи се до процедурите за изменение, приложими към Приложението без глава I. 3 Всички специални цистерни за баласт с морска вода на петролни танкери и кораби за насипни товари, построени на или след 1 юли 1998 г., за които параграф 2 не се прилага, трябва да се съобразят с изискванията на Правило II-1/3-2, прието с Резолюция MSC. 47(66). 4 Поддържане на системата за защитно покритие трябва да се включи в общата Схема за поддържане на кораба. Ефективността на системата за защитно покритие трябва да бъде проверена по време на живота на един кораб от Администрацията или от организация, призната от Администрацията, въз основа на насоките, разработени от Организацията.*“ * Вж. Насоките, които трябва да бъдат разработени от Организацията.“ ГЛАВА II-2 УСТРОЙСТВО – ЗАЩИТА ОТ ПОЖАР, ОТКРИВАНЕ И ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАРА Правило 1 – Прилагане 2 В параграф 2.2.3 втората поява на думата „и“ се заличава. 3 В параграф 2.2.4 „.“се заменя с „и“. 4 В параграф 2.2 следната нова алинея 5 се добавя след съществуващата алинея 4: „5 правила 5.3.1.3.2 и 5.3.4 за пътническите кораби не по-късно от датата на първия преглед след 1 юли 2008 г.“ Правило 3 – Определения 5 Следният нов параграф 53 се добавя след съществуващия параграф 52: „53 Тераса на каюта е открито палубно пространство, което е осигурено за изключителното ползване на обитателите на единична каюта и има директен достъп от такава каюта.“ Правило 4 – Вероятност от запалване 6 Следният текст се добавя в края на параграф 5.2.3: „Освен че „А-0“ стандарт за клас е приемлив за прозорци и люкове извън лимита, определен в правило 9.2.4.2.5.“ 7 В точка 4.4 думите „или ако се прилага за тераси на каюти на пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2008 г.“ се добавят между думите „станции“ и „трябва“. Правило 5 – Потенциал за разрастване на пожара 8 В параграф 3.1.2. 1 последното изречение се заличава. 9 Добавя се следният нов параграф 3.1.3: „3.1.3 Частични вертикални прегради и палуби на пътническите кораби 3.1.3. 1 Частичните вертикални прегради или палуби, използвани за делене на битови или развлекателни помещения, трябва да бъдат от негорими материали. 3.1.3. 2 Облицовки, тавани и частични прегради или палуби, използвани за защита или да разделят тераси на съседни каюти, трябва да са от незапалими материали. Тераси на каюти на пътнически кораби, построени преди 1 юли 2008 г., трябва да отговарят на изискванията на настоящия параграф до първия преглед след 1 юли 2008 г.“ 10 В първото изречение на параграф 3.2.1. 1 думите „и терасите на каютите“ се добавят между думите „пространства“ и „които“, както и следното ново изречение се добавя в края на параграфа: „Въпреки това разпоредбите на параграф 3.2.3 не е необходимо да бъдат прилагани към терасите на каютите.“ 11 Следната нова алинея 3 се добавя към съществуващия параграф 3.2.4. 1: „3 изложени повърхности на терасите на каютите с изключение на палубни системи от естествено твърдо дърво.“ 12 Следният нов параграф 3.4 се добавя след съществуващия параграф 3.3: „3.4 Мебели и обзавеждане на терасите на каютите на пътнически кораби Мебелите и обзавеждането на терасите на каютите на пътнически кораби трябва да отговарят на правила 3.40. 1, 3.40. 2, 3.40. 3, 3.40. 6 и 3.40. 7, освен ако такива тераси не са защитени със стационарна система за пръскане с вода и стационарна система за засичане на пожар, както и противопожарна аларма за спазване на нормативните изисквания на 7.10 и 10.6.1.3. Пътнически кораби, построени преди 1 юли 2008 г., трябва да са в съответствие с изискванията на тази точка до първия преглед след 1 юли 2008 г.“ Правило 6 – Възможност за генериране на дим и токсичност 13 Съществуващият параграф 2 става параграф 2.1. 14 Следният нов параграф 2.2 се добавя след преномериране на параграф 2.1: „2.2 На пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2008 г., бои, лакове и други покрития, използвани върху открити повърхности на тераси на каюти, с изключение на палубни системи от естествена твърда дървесина, не трябва да са в състояние да произвеждат излишни количества дим и токсични продукти, като това се определя в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитания.“ 15 Съществуващият параграф 3 става параграф 3.1. 16 Следният нов параграф 3.2 се добавя след преномерирания параграф 3.1: „3.2 На пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2008 г., първата палубна настилка на терасите на каютите не трябва да поражда опасности поради дим, токсични вещества или експлозия при повишена температура, като това се определя в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитания.“ Правило 7 – Откриване и тревога 17 Следният нов параграф 10 се добавя след съществуващия параграф 9.4: „10 Защита на тераси на каюти на пътнически кораби Фиксирана система за откриване на пожар и противопожарна аварийна сигнализация в съответствие с разпоредбите на Кодекса на системите за противопожарна безопасност се инсталират на тераси на каюти на кораби, за които правило 5.3.4 се прилага, когато мебели и обзавеждане на такива тераси не са като дефинираните в наредби 3.40. 1, 3.40. 2, 3.40. 3, 3.40. 6 и 3.40.7.“ Правило 9 – Ограничаване на пожар 18 Следният нов параграф 2.2.6 се добавя след съществуващия параграф 2.2.5. 2: „2.2.6 Разположените на терасите на каютите на пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2008 г., неносещи частични прегради, разделящи съседни тераси на каюти, трябва да могат да се отварят от екипажа от всяка страна за целите на борбата с пожарите.“ Правило 10 – Борба с пожар 19 Заглавието на точка 6.1 се заменя със следния текст: „6.1 Спринклерни и водоразпръскващи системи в пътническите кораби“. 20 Следната нова точка 6.1.3 се добавя след съществуващия параграф 6.1.2: „6.1.3 Фиксирана пожарогасителна система за разпръскване на вода под налягане, отговаряща на разпоредбите на Кодекса за системите за противопожарна безопасност, се инсталира на терасите на каюти на кораби, към които се прилага правило 5.3.4, където мебелите и обзавеждането на такива тераси не са, както е определено в правила 3.40. 1, 3.40. 2, 3.40. 3, 3.40. 6 и 3.40.7.“ ГЛАВА III СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА И УСТРОЙСТВА Правило 6 – Комуникации 21 Параграф 4.3 се заменя със следния текст: „4.3 Системата за обща тревога трябва да се чува във всички жилищни помещения и обичайни работни помещения на екипажа. На пътническите кораби системата трябва също така да се чува на всички открити палуби.“ Правило 11 – Качване на спасителните средства и устройства за качване 22 В първото изречение на параграф 7 думата „неблагоприятни“ се заменя с думата „всички“ и се добавя знакът „°“ след „10“ и „20“. Правило 14 – Съхраняване на дежурните лодки 23 Думите „и ако е надуваем, в напълно напомпано състояние по всяко време“ се добавят в края на алинея 1. Правило 19 – Тренировки и учения за подготовка на екипажа 24 Параграф 3.3.4 се заменя със следния текст: „3.3.4 Ако спасителна лодка е подготвена за спускане свободно падане, най-малко веднъж на всеки три месеца по време на учение за напускане на кораба екипажът трябва да се качи в спасителната лодка, напълно осигурен в своите места, и да започват процедури по стартиране на спускането на вода, но не и действителното освобождаване на спасителната лодка (т.е. куката за освобождаване не трябва да бъде освободена). Спасителната лодка след това трябва да бъде спусната или свободно само с необходимия екипаж на борда, или спусната във водата с помощта на вторични средства за стартиране със или без действащия екипаж на борда. И в двата случая спасителната лодка трябва от тук нататък да бъде управлявана на вода от оперативния екипаж. На интервали не повече от шест месеца спасителната лодка трябва или да бъде спускана със свободно падане само от оперативния екипаж на борда, или симулирано спускане трябва да се извърши в съответствие с насоките, разработени от Организацията*.“ Правило 20 – Оперативна готовност, поддръжка и проверки 25 Параграфи 4.1 и 4.2 се заменят със следното: „Свободните падания, използвани при спускането, се инспектират периодично*, като специално внимание се обръща на места, минаващи през задвижващи механизми, и се подновяват, когато е необходимо, поради влошаване на спускането с метода свободно падане или на интервали не повече от 5 години, което от двете се случи по-рано.“ * Вж. Мерки за предотвратяване на аварии със спасителни лодки (MSC. 1/Circ. 1206). 26 В третото изречение от точка 6.2 думите „трябва да работи за такъв период, какъвто е предписано в ръководството на производителя“ се заменят с думите „подходящо водоснабдяване може да бъде предоставено“. 27 Заглавието на параграф 8 се заменя със следния текст: „8 Обслужване на надуваеми спасителни салове, надуваеми спасителни жилетки, системи за морска евакуация, поддръжка и ремонт на надути спасителни лодки“. 28 Второто изречение на точка 11.1.3 се заменя със следния текст: „Товарът, който трябва да се прилага, е масата на спасителния съд или дежурна лодка, без лицата на борда, с изключение, че на интервали, които не надвишават пет години, тестването трябва да бъде извършвано с пробно натоварване, равно на 1,1 пъти теглото на спасителния съд или дежурната лодка и техния пълен екипаж и оборудване.“ 29 Уводната част на параграф 11.2 се заменя със следния текст: „11.2 Устройството за освобождаване под товар на спасителна лодка или дежурна лодка, включително системите за освобождаване на спасителната лодка при свободно падане, трябва да бъдат:“. 30 В първото изречение на параграф 11.2.3 думите „спасителна лодка“ се заменят с думата „лодка“. 31 Следният нов параграф 11.3 се добавя към правилото: „11.3 Куки за автоматично освобождаване на спасителните плотове с балки трябва да бъдат: 1. поддържани в съответствие с инструкциите за техническо обслужване на борда, както се изисква от Правило 36; 2. обект на задълбочена проверка и експлоатационен тест по време на годишните огледи, изисквани от правила I/7 и I/8, от подходящо обучен персонал, запознат със системата; и 3. експлоатационно тестване при натоварване от 1.1 пъти общата маса на спасителния плот, когато е натоварен на пълен капацитет с екипаж и оборудване, винаги когато куката за автоматично освобождаване е основно ремонтирана. Такъв пълен ремонт и тест трябва да се извършва най-малко веднъж на всеки пет години.* *Вж. Препоръката за тестване на спасителни средства, както са приети от Организацията с Резолюция A. 689(17). За спасителни средства, монтирани на борда на или след 1 юли 1999 г., се прави справка с Ревизираните препоръки за тестване на спасителни средства, както са приети от Комитета по морска безопасност на Организацията с Резолюция MSC. 81(70).“ Правило 21 – Спасителни съдове и дежурни лодки 32 Уводната част на параграф 1.2 се заменя със следния текст: „1.2 Пътнически кораби, извършващи кратки международни рейсове, трябва да имат:“. 33 Параграф 1.3 се заличава, а останалите параграфи се преномерират съответно. 34 В точка 1.4 думите „след като всички хора са събрани, облечени в спасителни жилетки“ се добавят в края на параграфа. 35 Параграф 2.3 се заменя със следния текст: „2.3 Една спасителна лодка може да бъде назначена като дежурна лодка, когато тя и устройствата за спускане и вдигане също отговарят на изискванията за дежурна лодка.“ 36 В точка 3.2 думите „и отговарящи на специфичните стандарти на делене на отсеци, предписани от Правило II-1/6.5“ се заличават. Правило 26 – Допълнителни изисквания за ро-ро пътнически кораби 37 В точка 3.1 думите „одобрени от Администрацията, като се имат предвид препоръките, одобрени от Организацията“ се заменят с думите „отговарят на изискванията на раздел 5.1.4 от Кодекса“. 38 В точка 3.2 всички думи след думата „уред“ се заменят с думите „отговарящ на раздел 6.1.7 от Кодекса“. Правило 31 – Спасителни съдове и дежурни лодки 39 Точка 2 на параграф 1.1 се заменя със следния текст: „2. в допълнение един или повече надуваеми или твърди спасителни плотове в съответствие с изискванията на точки 4.2 или 4.3 от Кодекса с тегло, по-малко от 185 кг, и съхранявани на място, осигуряващо лесно прехвърляне от борд до борд на равнището на единична открита палуба и с такъв общ капацитет, който да е достатъчен да поеме общия брой лица на борда; ако спасителен сал или плотове не са с тегло, по-малко от 185 кг, и съхранявани на място, предоставящо лесно прехвърляне от борд до борд на равнище на открита палуба, общият наличен капацитет на всеки борд трябва да бъде достатъчен, за да поеме общия брой на лицата на борда.“ 40 Точка 2 на параграф 1.3 се заменя със следния текст: „2. освен ако спасителните плотове, изисквани от параграф 1.3.1, са с тегло не по-малко от 185 кг и се съхраняват в положение, предоставящо лесно прехвърляне от борд до борд на равнището на открита палуба, трябва да се осигурят допълнителни спасителни плотове, така че общият наличен капацитет на всеки борд да поеме 150 % от общия брой лица на борда;“. 41 Точка 4 на параграф 1.3 се заменя със следния текст: „4. в случай че някой от спасителните съдове е загубен или считан за неизползваем, трябва да има достатъчно спасителни съдове на разположение за ползване на всеки борд, включително и тези, чието тегло е по-малко от 185 кг, и се съхраняват в положение, осигуряващо прехвърляне от борд на борд на нивото на единична открита палуба, за да се побере общият брой лица на борда.“ 42 Второто изречение на параграф 2 се заменя със следния текст: „Спасителна лодка може да бъде назначена като дежурна лодка, при условие че тя и нейните спускащи и вдигащи устройства също отговарят на изискванията за дежурни лодки.“ Правило 32 – Индивидуални спасителни средства 43 В първото изречение на параграф 3.2 се добавят думите „с подходящ размер,“ между думите „костюми“ и „спазвам“. 44 В точка 3.3 думите „включително разположените далеч спасителни съдове, пренасяни в съответствие с правило 31.1.4“ се добавят между думите „прибрани“ и „допълнително“ и думите „с подходящ размер“ се добавят между думите „костюми“ и „трябва“. Правило 35 – Ръководство за подготовка и учебни средства на борда 45 Следният нов параграф 5 се добавя след съществуващия параграф 4: „5 Ръководството за подготовка се изготвя на работния език на кораба.“ ГЛАВА XII ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБИ ЗА НАСИПНИ ТОВАРИ Правило 6 – Конструктивни и други изисквания на кораби за насипни товари 46 Съществуващият параграф 3 се заличава и съществуващите параграфи 4 и 5 се преномерират като параграфи 3 и 4. Правило 12 – Аларми за проникване на вода в хамбари, баластни и сухи пространства 47 В параграф 1.2 позоваването на „Правило II-1/11“ се заменя с позоваване на „Правило II-1/12“. Правило 13 – Наличност на помпени системи 48 В параграф 1 позоваването на „Правило II-1/11.4“ се заменя с позоваване на „Правило II-1/12“. ПРИТУРКА СЕРТИФИКАТИ 49 В Сертификата за безопасност на пасажерски кораб, Сертификата за безопасната конструкция на товарен кораб и Сертификата за безопасност на товарен кораб „Дата, на която кораб е бил заложен на кил или кораб е на подобен етап на строеж, където е приложимо, дата, на която работата за преобразуване или изменение или модификация на основна част е започнала ......“ се заменя със следния текст: „Дата на строеж: – Дата на договор за строеж – Дата, на която кораб е бил заложен на кил или е на подобен етап на строителство – Дата на доставка – Дата, на която работата за преобразуване или промяна, или модификация на основна част е започнала (където е приложимо) ... Всички подходящи дати трябва да бъдат попълнени.“ Запис на оборудване за Сертификат за безопасност на пътнически кораби (Формуляр P) 50 В Записа на оборудване за Сертификат за безопасност на пасажерски кораби (Формуляр P) следната нова точка 4.2 се добавя в раздел 5 след точка 4: „4.2 Система за идентификация и проследяване на далечни разстояния“ и т. 4 (Автоматичната система за идентификация (AIS) се преномерира като точка 4.1. 51 В Записа на оборудване за Сертификат за безопасност на товарни кораби (Формуляр Е) следната нова точка 4.2 се добавя в раздел 3 след точка 4: „4.2 Система за идентификация и проследяване на далечни разстояния“, и т. 4 (Автоматична система за идентификация (AIS) се преномерира като точка 4.1. Запис на оборудване за Сертификат за безопасност на товарен кораб (Формуляр С) 52 В Записа на оборудване за Сертификат за безопасност на товарен кораб (Формуляр С) следната нова точка 4.2 се добавя в раздел 5 след точка 4: „4.2 Система за идентификация и проследяване на далечни разстояния“, и т. 4 (Автоматична система за идентификация (AIS) се преномерира като точка 4.1. Формуляр на Сертификат за безопасност на ядрените пътнически кораби 53 В таблицата на параграф 2.1.3 в участъка, започващ с думите „С НАСТЯЩОТО СЕ УДОСТОВЕРЯВА:“ позоваването на „Правило II-1/13“ се заменя с позоваване на „Правило II-1/18“. ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ГЛАВА II-1 КОНСТРУКЦИЯ – УСТРОЙСТВО, ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ, МЕХАНИЗМИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ 1 Съществуващият текст на части А, Б и В-1 на тази глава се заменя със следния текст: „ЧАСТ А ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Правило 1 Приложение 1.1 Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящата глава се прилага за кораби на килове, на които са заложени или които са на подобен етап на строителство на или след 1 януари 2009 г. 1.2 За целите на тази глава терминът подобен етап на строителство означава етап, при който: 1. строеж на специфичен кораб започва; и 2. монтажът на такъв кораб, състоящ се най-малко от 50 тона или едно на сто от предполагаемата маса на всички конструктивни материали, което от двете е по-малко. 1.3 За целите на настоящата глава: 1. изразът построени кораби означава кораби, на които киловете са заложени или които са в подобен етап на строителство; 2. изразът всички кораби означава кораби, построени преди или след 1 януари 2009 г.; 3. товарен кораб независимо кога е построен, който е преоборудван в пътнически кораб, се третира като пътнически кораб, построен на датата, на която такова преобразуване започва; 4. изразът промени и модификации от основен характер означава в контекста на товарен кораб делене на отсеци и устойчивост на всяко изменение на изграждането, което се отразява на нивото на деленето на отсеци на този кораб; където товарен кораб е обект на такава промяна, трябва да се докаже, че отношението А/R, изчислено за кораба след такива модификации, е не по-малко от отношението А/R, изчислено за кораба преди модификацията; въпреки това в случаите, в които съотношението A/R на кораба преди модификацията е равно на или по-голямо от единица, е необходимо само корабът след модификацията да има стойност на A, която е не по-малко от R, изчислена за модифициран кораб. 2 Освен ако изрично не е предвидено друго, за кораби, построени преди 1 януари 2009 г., Администрацията трябва да гарантира, че изискванията, които са приложими при глава II-1 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изменена с резолюции MSC. 1(XLV), MSC. 6(48), MSC. 11(55), MSC. 12(56), MSC. 13(57), MSC. 19(58), MSC. 26(60), MSC. 27(61), Резолюция 1 от Конференцията на SOLAS от 1995 г., MSC. 47(66), MSC. 57(67), MSC. 65(68), MSC. 69(69), MSC. 99(73), MSC. 134(76), MSC. 151(78) и MSC. 170(79), са спазени. 3 Всички кораби, които преминават ремонт, модификации и свързаното с това оборудване, трябва да продължават да се съобразяват поне с изискванията, приложими преди това към тези кораби. Такива кораби, ако са построени преди датата, на която съответните изменения влизат в сила, трябва като правило да отговарят на изискванията за корабите, построени на или след тази дата до поне същата степен, както преди извършването на тези ремонти, промяна и модификации или оборудване. Ремонт, промени и модификации от основен характер и свързаното с това оборудване трябва да отговарят на изискванията за корабите, построени на или след датата, на която всички съответни изменения влизат в сила, в частта, в която Администрацията счете за разумно и практично. 4 Администрацията на държава може, ако счита, че защитеният характер и условия на плаване са такива, че прилагането на всички специфични изисквания на тази глава се смятат за неразумни или ненужни, да освободи от тези изисквания отделни кораби или групи от кораби, които имат право да плават под знамето на тази държава, които по време на техния рейс не плават по-близо от 20 мили от най-близката суша. 5 В случай на пътнически кораби, които се експлоатират по определени маршрути за превоз на голям брой пътници със специални цели, като превоза на поклонници, Администрацията на държавата, под чието знаме тези кораби имат право да плават, ако се увери, че е практически невъзможно да се осигури спазването на изискванията на тази глава, може да освободи такива кораби от тези изисквания, при условие че те напълно отговарят на разпоредбите на: 1. правилата, приложени към Споразумението за пътнически кораби със специално предназначение, 1971; и 2. правилата, приложени към Протокола за изискванията към пространствата на пътнически кораби със специално предназначение, 1973. Правило 2 Определения За целите на тази глава, освен ако изрично не е предвидено друго: 1 Конструктивна дължина на кораба (LS) е проекцията на най-голямата теоретична дължина на тази част на кораба на или под палуба или палуби, ограничаващи вертикалната степен на наводняване при газене на кораб, съответстващо на най-високата водолиния на разделянето на отсеци. 2 Среда на дължината е средната точка на конструктивната дължина на кораба. 3 Крайна кърмова точка е кърмовата граница на конструктивната дължина. 4 Крайна носова точка е носовата граница на конструктивната дължина. 5 Дължина (L) е дължината, както е определена в Международната конвенция за товарните линии в сила. 6 Палубата на надводния борд е палубата, която е определена в Международната конвенция за товарните линии в сила. 7 Перпендикуляр на носа е предният перпендикуляр, както е определено в Международната конвенция за товарните линии в сила. 8 Ширина (В) е най-голямата теоретична широчина на кораба на или под най-високата водолиния на разделянето на отсеци. 9 Газене (d) е вертикалното разстояние от теоретичната основна равнина в средата на кораба до въпросната водолиния. 10 Най-висока водолиния на разделянето на отсеци (ds) е конструктивната товарна водолиния, съответстваща на газенето на кораб по лятната товарна марка, определена за кораба. 11 Експлоатационно газене в ненатоварено състояние (dl) е експлоатационното газене, съответстващо на очакваното най-леко натоварване и свързаната с него вместимост на танковете, включваща обаче баласт, който може да бъде необходим за устойчивост и/или потапяне. Пътническите кораби трябва да включват пълния брой на пътници и екипаж на борда. 12 Частично газене (dp) е експлоатационното газене в ненатоварено състояние плюс 60 % от разликата между частично газене и най-висока водолиния на разделянето на отсеци. 13 Диферент е разликата между газенето на носа и газенето на кърмата, където газенията се измерват на предните и задните терминали съответно независимо от рейките на кила. 14 Пропускливост (μ) на дадено помещение е процентът на потопения обем на това пространство, който може да бъде зает от вода. 15 Машинно отделение е пространството, простиращо се от теоретичната основна равнина до равнината на пределната линия на потъване и между крайните главни напречни водонепроницаеми прегради, заграждащи помещенията, съдържащи главните и спомагателните силови уредби, котлите, използвани във връзка със задвижването, и всички стационарни бункери за въглища. В случай на необичайно разположение Администрацията може да определи границите на машинното отделение. 16 Устойчив на атмосферни влияния означава, че при всякакво състояние на морето и времето в кораба няма да проникне вода. 17 Водопроницаемост на помещение е частта в проценти от това помещение, която може да бъде запълнена с вода. Обемът на помещение, което се простира над пределната линия на потъване, се измерва само до височината на тази линия. 18 Налягане на конструкцията означава хидростатичното налягане, на което всяка конструкция или съоръжение, считани за водонепроницаеми в изчисленията на незасегната и засегната устойчивост, е предназначено да издържи. 19 Горна палуба на пътнически кораб означава най-горната палуба във всяка точка от конструктивната дължина на кораба (Ls), на която основните вертикални прегради и обшивката на кораба са водонепроницаеми, и най-долната палуба, от която евакуация на пътниците и на екипажа няма да бъде възпрепятствана от вода във всеки един етап от наводнение в случаите на щети, определени в Правило 8 и в Част Б-2 на настоящата глава. Палубата може да бъде стъпаловидна палуба. На товарен кораб палубата на надводния борд може да се приема като горна палуба. 20 Дедуейт е разликата в тонове между водоизместването на кораб във вода с плътност 1,025 при товарната водолиния, отговаряща на определения надводен борд за лятно време, и теглото на празен кораб. 21 Тегло на празен кораб е водоизместването в тонове на кораб без товар, гориво, смазочни масла, баласт, сладка вода и котелна вода в танковете и без провизии, пътници, екипаж и техните вещи. 22 Нефтен танкер е нефтеният танкер, определен в Правило 1 на Анекс І на Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяване от кораби от 1973 г. 23 Ро-Ро пътнически кораб означава пътнически кораб, притежаващ ро-ро товарни помещения или помещения от специална категория съгласно определението, съдържащо се в Правило ІІ-2/3. 24 Кораб за насипни товари означава кораб за насипни товари, както е определен в Правило XII/1.1. 25 Линия на кила е линията, успоредна на наклона на кила, минаваща в средата на кораба през: 1. горната част на кила на осевата линия или линията на пресичане на вътрешната страна на обшивката с кила, ако баркилът се простира под тази линия на борда на кораб с метален корпус; или 2. на кораби от дърво и композитни разстоянието се измерва от най-ниския край на фалца на кила; когато формата в долната част на средата на кораба е куха или когато са оборудвани дебели стрингери, разстоянието се измерва от точката, където линията на равното дъно продължава навътре, като пресича осовата линия в средата на кораба. 26 Средна част на кораба е в средата на дължината (L). Правило 3 Определения, отнасящи се до части В, Г и Д За целите на части В, Г и Д, освен ако изрично не е предвидено друго: 1 Система за управление на рулевото устройство е оборудването, посредством което се предават команди от навигационния мостик към рулевите машини. Системите за управление на рулевото устройство се състоят от предаватели, приемници, помпи с хидравлично управление и свързаните с тях двигатели, контролери на двигатели, тръбопроводи и кабели. 2 Главно рулево устройство са механизмите, приводите на перото на руля, рулевите машини, ако има такива, спомагателното оборудване и средствата за прилагане на въртящ момент към балера на руля (например румпел или секторен румпел), необходими за съобщаване на движение на перото на руля за целите на управление на кораба при нормални експлоатационни условия. 3 Рулева машина е: 1. в случай на електрическо рулево устройство електромотор и свързаното с него електрическо оборудване; 2. в случай на електрохидравлично рулево устройство електромотор и свързаните с него електрическо оборудване и помпа; 3. в случай на друг вид хидравлично рулево устройство задвижващ двигател и свързаната с него помпа. 4 Спомагателно рулево устройство е оборудването, различно от коя да е част от главното рулево устройство, необходимо за управление на кораба в случай на повреда на главното рулево устройство, но не включва румпела, секторния румпел или елементи, изпълняващи същото предназначение. 5 Нормални експлоатационни условия и условия на живот са условия, при които корабът като цяло, механизмите, апаратурата, устройствата и средствата, осигуряващи задвижване, управляемост, безопасно плаване, противопожарна безопасност и защита срещу наводняване, вътрешните и външните комуникации и сигнали, средствата за евакуация и лебедките на дежурните спасителни лодки са в изправност и функционират нормално и са налице удобни условия на живот, така както са проектирани. 6 Аварийни условия са условията, при които кое да е средство, необходимо за осигуряване на нормални експлоатационни условия и условия на живот, е в неработещо състояние поради повреда на главния източник на електроенергия. 7 Главен източник на електроенергия е източникът, предназначен да осигурява електрическа енергия на главното разпределително табло за разпределяне до всички средства, необходими за поддържане на нормални експлоатационни условия и условия на живот на кораба. 8 Състояние на кораба със силова уредба извън строя е състоянието, при което главната силова уредба, котлите и спомагателните механизми са извън строя поради липса на захранване. 9 Главна генераторна станция е помещението, в което се намира главният източник на електроенергия. 10 Главно разпределително табло е разпределителното табло, което се захранва директно от главния източник на електроенергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за дейностите, извършвани на кораба. 11 Аварийно разпределително табло е разпределителното табло, което в случай на повреда на главната система за електрозахранване се захранва директно от аварийния източник на електроенергия или преходния източник на аварийна електроенергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за аварийните дейности. 12 Авариен източник на електроенергия е източникът на електроенергия, предназначен да захранва аварийното разпределително табло в случай на повреда на главния източник на електроенергия. 13 Силов изпълнителен блок е хидравличното оборудване, предназначено да осигурява сила за завъртане на балера на руля, състоящо се от рулева машина или машини, заедно със свързаните с тях тръбопроводи и фитинги и силов привод на перото на руля. Силовите изпълнителни блокове могат да използват общи машинни елементи, като румпел, секторен румпел и балер на перото или елементи, имащи същото предназначение. 14 Максимална експлоатационна скорост на преден ход е най-голямата скорост, която корабът е проектиран да поддържа при експлоатация на море при най-голямото мореходно газене. 15 Максимална скорост на заден ход е скоростта, която корабът се очаква да може да развие при максималната проектна мощност на заден ход при най-голямото мореходно газене. 16 Машинни помещения са всички машинни помещения от категория А и всички други помещения, в които се намират задвижващи машини и механизми, котли, горивни системи, парни машини и двигатели с вътрешно горене, генератори и главни електрически механизми, станции за приемане на гориво, хладилни, стабилизационни, вентилационни и климатични уредби и подобни помещения, както и шахти към тези помещения. 17 Машинни помещения от категория А са тези помещения и шахтите към тях, в които се намират: 1. главни двигатели с вътрешно горене; или 2. спомагателни двигатели с вътрешно горене, чиито агрегати имат обща изходяща мощност не по-малка от 375 kW; или 3. мазутен котел или система за течно гориво. 18 Постове за управление са тези помещения, в които са разположени радиооборудването, главното навигационно оборудване на кораба или аварийният източник на електроенергия или където е централизирано оборудването за регистрация и борба с пожари. 19 Танкер-химикаловоз е товарен кораб, построен или адаптиран и използван за превоз наливно на някой от течните продукти, посочени или във: 1. глава 17 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет от Комитета по морска безопасност с Резолюция MSC. 4(48), наричан по-нататък за краткост „Международен кодекс за химикаловози“ (IBC Code), изменен и допълнен от Организацията; или 2. глава VІ на Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет от Асамблеята на Организацията с Резолюция А. 212(VІІ), наричан по-нататък за краткост „Кодекс за химикаловози“ (BC Code), изменен и допълнен от Организацията, която от двете е приложима. 20 Газовоз е товарен кораб, построен или адаптиран и използван за превоз наливно на някои от втечнените газове или други продукти, посочени или във: 1. глава 19 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове наливно, приет от Комитета по морска безопасност с Резолюция MSC. 5(48), наричан по-нататък за краткост „Международен кодекс за газовози“ (IGC Code), изменен и допълнен от Организацията; или 2. глава ХІХ на Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове наливно, приет от Организацията с Резолюция А. 328(ІХ), наричан по-нататък за краткост „Кодекс за газовози“ (GC Code), изменен и допълнен от Организацията, която от двете е приложима. ЧАСТ Б ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ Правило 4 Общи положения 1 Изискванията за аварийната устойчивост в части Б-1 чрез Б-4 се прилагат за товарни кораби с 80 m дължина (L) и нагоре и за всички пътнически кораби независимо от дължината, но трябва да се изключат тези товарни кораби, които съобразяват с деленето на отсеци и правилата за аварийна устойчивост с други инструменти*, разработени от Организацията. 2 Администрацията може за даден кораб или група кораби да приеме алтернативни методологии, ако е убедена, че най-малко същата степен на безопасност, както е представена от тези разпоредби, се постига. Всяка една Администрация, която позволява такива алтернативни методологии, съобщава на Организацията данните от тях. * Товарни кораби, които се съобразяват със следните разпоредби, могат да бъдат изключени от прилагането на Част Б-1: 1. Приложение I към MARPOL 73/78 с изключение на ОБО кораби с надводен борд, тип Б, които не са изключени. 2. Международен кодекс за превоз на химикали в насипно състояние. 3. Международен кодекс за газовози. 4. Указания за проектиране и изграждане на офшорни кораби за доставка (Резолюция A. 469 (XII). 5. Кодекс за безопасност на кораби със специално предназначение (Резолюция A. 534(13) с допълнения и изменения). 6. Изисквания за аварийна устойчивост на Правило 27 от Конвенцията за товарните линии от 1966 г., както се прилагат в съответствие с резолюции A. 320 (IX) и A. 514 (13), при условие че в случай на товарни кораби, за които Правило 27 (9) се прилага, главните напречни водонепроницаеми прегради, които се считат за ефективни, са разположени в съответствие с параграф (12) (е) от Резолюция A. 320 (IX) с изключение на корабите, предназначени за превоз на палубен товар, и 7. Изисквания за аварийна устойчивост на Правило 27 на Протокола за товарните линии от 1988 г. с изключение на корабите, предназначени за превоз на палубен товар. 3 Корабите се разделят ефективно на отсеци, както е възможно, като се има предвид естеството на експлоатация, за която са предназначени. Степента на подразделение ще варира в зависимост от конструктивната дължина (Ls) на кораба и от експлоатацията по такъв начин, че най-голямата степен на подразделение съответства на корабите с най-голямата конструктивната дължина (Ls), основно ангажирани в превоза на пътници. 4 Когато се предлага да се монтират палуби, вътрешни обшивки или надлъжни вертикални прегради със значителна плътност, за да ограничи сериозно навлизането на вода, Администрацията трябва да бъде сигурна, че се обръща нужното внимание в изчисленията на полезните или неблагоприятните последици от такава конструкция. ЧАСТ Б-1 УСТОЙЧИВОСТ Правило 5 Информация за нарушена устойчивост* 1 Всеки пътнически кораб независимо от неговите размери и всеки товарен кораб с дължина (L) 24 m и по-голяма трябва да бъде подложен на накреняване при завършване на строежа му и да бъдат определени елементите на неговата устойчивост. 2 Администрацията може да позволи тестът за накреняване на отделен товарен кораб да бъде отменен, при условие че основни данни за устойчивостта са на разположение от теста за накреняване на подобен кораб и показват, за да отговорят на изискванията на Администрацията, че надеждна информация за устойчивост от такива основни данни може да бъде получена за освободени кораби, както се изисква от Правило 5-1. Преглед на теглото се извършва при завършване и корабът трябва да бъде накренен, когато в сравнение с данните, получени от подобен кораб, отклонението от водоизместване на празен кораб е повече от 1 % за кораби със дължина 160 m или повече и 2 % за кораби с дължина 50 m или по-малко и както е определено чрез линейна интерполация за междинни дължини или е открито отклонение от надлъжния център на тежестта на празен кораб, надвишаващо 0,5 % от Ls. * Вж. Кодекса за устойчивост на всички видове кораби, обхванати от инструментите на ИМО, приет от Организацията с Резолюция А. 749 (18). 3 Администрацията може също така да позволи тест за накреняване на отделен кораб или клас на кораби, специално проектирани за превоз на течности или руда в насипно състояние, да бъде отменен, когато позоваване на съществуващи данни за подобни кораби ясно показва, че в резултат на пропорциите на кораба и съоръженията ще има повече от достатъчна метацентрична височина на разположение във всички вероятни условия на натоварване. 4 Когато са направени изменения по кораба, които влияят съществено на информацията за устойчивостта, предоставена на капитана, предоставя се променена информация за стабилността. Ако е необходимо, корабът се накренява отново. Корабът се накренява, ако очакваните отклонения надвишават една от стойностите, посочени в параграф 5. 5 На периодични интервали от време, които не надвишават пет години, се извършва преглед за установяване на водоизместването на празен кораб на всички пътнически кораби с цел проверка за наличие на някакви изменения във водоизместването на празен кораб, а така също на местоположението на надлъжния център на тежестта. Корабът трябва да бъде подложен на повторно накреняване всеки път, когато в сравнение с одобрената информация за устойчивост бъде открито или се очаква отклонение от водоизместването на празен кораб, надвишаващо 2 %, или отклонение на местоположението на надлъжния център на тежестта, надвишаващо 1 % Ls. 6 Всеки кораб трябва да има скали за водоизместимост, ясно отбелязани на носа и на кърмата. В случаите, когато марките за газене не са поставени, където могат лесно да се четат, или експлоатационните ограничения за конкретен маршрут създават трудности за разчитането им, тогава корабът следва да се оборудва с надеждна система, указваща газенето, чрез която газенето на носа и кърмата могат да бъдат определени. Правило 5-1 Информация за устойчивостта, която трябва да бъде предоставена на капитана* 1 Капитанът на кораба трябва да бъде снабден с надеждна информация, която му е нужна, за да може той по бърз и лесен начин да получи точна информация за устойчивостта на кораба в различните условия на експлоатация. 2 Информацията трябва да включва: 1. крива или таблици на минималната експлоатационна метацентрична височина (GM) спрямо газенето която гарантира съответствие с приложимите изисквания за устойчивост на неповреден кораб, която може да бъде заменена с алтернативна крива на максимално допустимия вертикален център на тежестта (KG) спрямо газенето или с криви, еквивалентни на горепосочените; 2. инструкции за експлоатацията на съоръженията за симетрично наводняване; и 3. всякакви други данни и помощни средства, които биха били необходими, за да поддържа необходимата устойчивост без повреда и устойчивост при повреда. * Вж. Насоките за подготовката на информация за устойчивост без повреда (MSC/Circ. 456); Ръководство за устойчивост без повреда на съществуващите танкери по време на операциите по прехвърляне (MSC/Circ. 706), и Ревизираното ръководство на капитана за избягване на опасни ситуации по посока на и срещу вълните (MSC. 1/Circ. 1228). 3 Информацията за устойчивостта трябва да съдържа влиянието на различни диференти в случаите, когато обхватът на експлоатационния диферент превишава +/- 0,5 % от Ls. 4 За кораби, които трябва да отговарят на изискванията за устойчивост на част Б-1, информацията, посочена в параграф 2, се определя от съображения, свързани с индекса на делене на отсеци, по следния начин: Минимална GM (или максимално допустимо вертикално положение на центъра на тежестта KG) за трите газения ds, dp и dl са равни на стойности на GM (или KG стойности) на съответните случаи на натоварване, използвани за изчисляване на фактора за оцеляване Si. За междинни газения стойностите, които се използват, се получават чрез линейна интерполация, приложена към стойността GM само между най-дълбокото газене на отсеците и частичното газене на отсеците и между частичната товарна линия и газенето при експлоатация на кораба, празен съответно. Критерии за устойчивост без повреда също ще бъдат взети под внимание, като за всяко газене се запазват максимумът между минимално изисквани GM стойности или минимумът от максимално допустимите стойности KG за двата критерия. Ако индексът за делене на отсеци се изчислява за различни диференти, няколко задължителни GM криви ще бъдат създадени по същия начин. 5 Когато криви или таблици на минимална метацентрична височина на експлоатация (GM) не са подходящи спрямо газенето, капитанът трябва да гарантира, че експлоатационните условията не се отклоняват от проучените състояния на товарене, или да потвърди чрез изчисления, че критериите за устойчивост са изпълнени за това състояние на натоварване. Правило 6 Задължително делене на отсеци индекс R* 1 Деленето на отсеци на кораб се счита за достатъчно, ако достигнатият индекс А на делене, определен в съответствие с Правило 7, е не по-малък в сравнение с действителния индекс на делене R, изчислен в съответствие с настоящото правило, и ако в допълнение частични индекси като Ap и Al са не по-малки от 0,9R за пътнически кораби и 0,5R за товарни кораби. * Комитетът по морска безопасност при приемането на правилата, които се съдържат в части Б, Б-4, прикани администрациите да обърнат внимание, че правилата трябва да се прилагат във връзка с обяснителните бележки, разработени от Организацията, за да се осигури еднаквото им прилагане. 2 За всички кораби, за които се прилагат изискванията при нарушена устойчивост на настоящата глава, степента на делене се определя от необходимия индекс R, както следва: 1. в случай на товарни кораби с дължина (Ls), по-голяма от 100 m: 2. при товарните кораби с дължина(Ls) не по-малка от 80 m и с дължина (Ls) не по-голяма от 100 m: , където Ro е стойността R, както е изчислено в съответствие с формулата в алинея 1; 3. при пътническите кораби: , където: N = N1 + 2N2; N1 = брой на лицата, за които са предвидени спасителни лодки; N2 = брой на лицата (включително офицери и екипаж), който е разрешен на кораба повече от N1; 4. ако условията на обслужване са такива, че спазването на параграф 2.3 от настоящото правило въз основа на N = N1 + 2N2 е неприложимо, и ако Администрацията счита, че подходящо намалена степен на опасност съществува, по-малка стойност на N може да бъде взета, но в никакъв случай по-малко от N = N1 + N2. Правило 7 Достигната стойност на делене индекс A 1 Достигнатият индекс на делене А се получава чрез сумиране на частичните индекси, като As, Ap и Al (претеглени, както е показано), изчислен за газене ds, dp и dl, дефинирани в Правило 2 в съответствие със следната формула: A = 0,4As + 0,4Ap + 0,2Al. Всеки частичен индекс е сумиране на дяловете от всички случаи на повреди, взети под внимание, като се използва следната формула: A = Σ pi si, където: pi се отнася до вероятността, че само на отсека или групата от отсеци, които се разглеждат, могат да бъдат наводнени, независимо от всяко хоризонтално делене, както са определени в Правило 7-1, si представлява вероятността за оцеляване след наводняване на отсека или група на отсеци, които се разглеждат, и включва ефекта от всяко хоризонтално делене, както са определени в Правило 7-2. 2 При изчисляване на A нивото на диферент трябва да се използва за най-дълбокото делене на газенето и частичното делене на газенето. Действителният експлоатационен диферент се използва за газенето при експлоатация на кораба празен. Ако при всички експлоатационни условия отклонението на диферента, сравнено с изчисления диферент, е по-голямо от 0,5 % от Ls, едно или повече допълнителни изчисления на А трябва да се представи за същите газения, но различни дзиференти, така че за всички експлоатационни условия разликата в диферентите в сравнение с референтния диферент, използвана за едно изчисление, ще бъде по-малко от 0,5 % от Ls. 3 При определяне на положителното изправяне на рамото (GZ) на кривата на остатъчната устойчивост използваното изместване трябва да бъде при ненарушена устойчивост. Това означава, че за водоизместване трябва да се използва константният метод на изчисление. 4 Сумиране, посочено от горната формула, трябва да се направи на корабната дължина на делене (Ls) за всички случаи на наводнения, в които едно отделение или две или повече съседни отделения са наводнени. В случай на несиметрично устройство изчислената стойност трябва да е средната стойност, получена от изчисления, включващи и двата борда. Алтернативно, то трябва да се направи за съответстващия борд, който очевидно дава най-малко благоприятен резултат. 5 Където има монтирани отсеци на крилата, допълнение към сумарната стойност, посочена от формулата, трябва да се направи за всички случаи на наводнени отсеци на крилата. Освен това могат да бъдат добавени случаите на едновременно наводняване на отсеци на крилата и съседните бордови отсеци или група от отсеци, но изключвайки повреди по напречното пространство, по-голямо от половината корабна широчина. За целите на настоящото правило напречното пространство се измерва на кораба от борда под прав ъгъл до централната линия на нивото на газене на най-дълбокия отсек. 6 В изчисленията за наводнения, извършени в съответствие с разпоредбите, трябва да се приемат само една повреда на корпуса и само една свободна повърхност. Допустимото вертикално пространство на повреда трябва да се простира от основната линия нагоре и до водонепроницаемо хоризонтално делене над водолинията или по-високо. Въпреки това, ако по-малка повреда ще даде по-тежък резултат, трябва да се предвиди такова пространство. 7 Ако тръби, канали или тунели се намират в рамките на приетото пространство на повредата, трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че прогресивното наводняване не може да се разшири към отсеци, различни от тези, приети за наводнени. Въпреки това Администрацията може да разреши незначително прогресиращо наводняване, ако се докаже, че неговите ефекти могат да бъдат лесно контролирани и безопасността на кораба не е нарушена. Правило 7-1 Изчисляване на фактор pi 1 Факторът pi за отсек или група от отсеци се изчислява в съответствие с параграфи 1.1 и 1.2, като се използват следните означения: j = номера на зоните в най-задната част, участващи в щетите, като се започне с No. 1 на кърмата; n = броя на съседните на повредените зони; k = броя на определена надлъжна преграда като бариера за напречно проникване в зона на щети, като се брои от обшивката към централната линия; обшивката има k = 0; x1 = разстоянието от задния терминал от Ls до задния край на въпросната зона; х2 = разстоянието от задния терминал Ls до предния край на въпросната зона; b = средното напречно разстояние в метри, измерено под прав ъгъл към осевата линия на най-дълбокото делене на товарната линия между корпуса и приетата вертикална равнина, намираща се между надлъжните граници, използвани в изчисляване на фактор pi, и която е допирателна към или обща със всички или част от най-външната разглеждана част на надлъжната преграда; тази вертикална равнина трябва да бъде така ориентирана, че средната стойност на напречното разстояние до обшивката е максимална, но не повече от два пъти най-малкото разстояние между равнината и обшивката; ако горната част на надлъжната преграда е под най-дълбокото делене на товарната линия на вертикална равнина, използвани за определяне на b, се приема, че се простира нагоре към най-дълбокото делене на водолинията; във всеки случай b не трябва да приема по-голяма стойност от B/2. Ако повредата включва само една зона: . Ако повредата включва две съседни зони:. . Ако повредата включва три или повече съседни зони: , и където r(x1, x2, b0) = 0. 1.1 Факторът p(x1, x2) трябва да се изчислява по следната формула: Обща нормализирана макс. дължина на щетите: Jmax = 10/33 Съединителна точка в разпределението: Jkn = 5/33 Кумулативна вероятност при Jkn: pk= 11/12 Максимална абсолютна дължина на щетите: lmax = 60 m Дължина, където завършва нормализираното разпределение: L* = 260 m Вероятност на плътността при J = 0: . . Нормализираната дължина на отсек или група отсеци: Jn трябва да се приема като по-малката от J и Jm. 1.1.1 Когато нито границите на един отсек или група отсеци отделения под внимание съвпада с кърмовите или носовите терминали: 1.1.2 Когато границата на кърмата на отсек или група отсеци под внимание съвпада с кърмовия терминал или носовата граница на отсека или група отсеци, които се разглеждат, съвпада с носовия терминал: 1.1.3 Когато отсек или група отсеци под внимание се простира върху цялата дължина на делене (Ls): p(x1, x2) = 1. 1.2 Сумарният фактор (x1, x2, b) се определя от следните формули: 1.2.1 Когато разглежданият отсек или група отсеци се простира по цялата дължина на делене (Ls): 1.2.2 Когато никоя от границите на един отсек или на група отсеци, взети под внимание, не съвпада с кърмовите или носовите терминали: 1.2.3 Когато кърмовата граница на отсек или група отсеци под внимание съвпада с кърмовия терминал или носовата граница на отсека или група отсеци под внимание съвпада с носовия терминал: Правило 7-2 Изчисляване на si фактор 1 Факторът si се определя за всеки отделен случай на предвидено наводнение, включващо отсек или група отсеци, в съответствие със следните означения и разпоредбите на настоящото правило: θе е ъгълът на равновесие при крен във всеки етап от наводнение, в градуси; θv е ъгълът в който и да е етап от наводнения, където оста на изправяне става отрицателна, или ъгълът, под който отвор не може да се затвори херметически става потопен; GZmax е максималната положителна ос на изправяне, в метри, до ъгъл θv; Range е диапазонът на положителните оси, лостове, в градуси, измерени от ъгъл θе. Положителният диапазон трябва да бъде взет до ъгъл θv. Flooding stage е всяка отделна стъпка в процеса на наводнения, включително етап преди изравняване (ако има такъв), докато се достигне крайното равновесие. 1.1 Факторът si за всеки случай на повреда при всяко начално състояние на натоварване, di, трябва да бъде получен от формулата: si = минимална {sintermediate,i или sfinal,i • smom,i}, където: sintermediate,i е вероятността да се оцелее във всички междинни етапи на наводнение до крайния етап на равновесие и се изчислява в съответствие с параграф 2; sfinal,i е вероятността да се оцелее в крайната равновесна фаза на наводняване, изчислена в съответствие с параграф 3; smom,i е вероятността да се оцелее в моменти на накреняване и се изчислява в съответствие с параграф 4. 2 Фактор sintermediate,i се прилага само за пътническите кораби (за товарни кораби sintermediate,i трябва да се приема като единство) и се приема като най-малкия от S факторите, получен от всички етапи наводнения, включително етапа преди изравняване, ако има такива, и се изчислява, както следва: където GZmax не трябва да се приема като повече от 0,05 m и Range не повече от 7°. sintermediate = 0, ако междинният ъгъл на накреняване надвишава 15°. Където се изисква оборудване срещу напречно наводняване, времето за уравновесяване не трябва да превишава 10 минути. 3 Факторът sfinal,i се получава по формулата: където GZmax не трябва да се приема като повече от 0,12 m; Range не трябва да се приема като повече от 16°; където: θmin е 7° за пътнически кораби и 25° за товарни кораби; и θmax е 15° за пътнически кораби и 30° за товарни кораби. 4 Факторът smom,i се прилага само за пътническите кораби (за товарни кораби smom,i ще се приема като единство) и се изчислява при финално равновесие от формулата: където: Displacement е непокътнатото водоизместване на газенето при деленето на отсеци; Mheelе максималният предполагаем момент на накреняване, както е изчислено в съответствие с алинея 4.1; и smom,i ≤ 1. 4.1 Моментът на наклон Mheel трябва да се изчислява, както следва: 4.1.1 Mpassenger е максималният предполагаем момент на накреняване в резултат от движението на пътници, и трябва да се получи, както следва: Mpassenger = (0,075 • Np) • (0,45 • B) (tm), където: Np е максималният брой на пътниците, позволен да бъде на борда при експлоатация на кораба, съответстваща на газенето на най-дълбокото делене на отсеци, което се има предвид; и B е широчината на кораба. Алтернативно, моментът на накреняване може да бъде изчислен, приемайки, че пътниците са разпределени по 4 души на квадратен метър на свободните палубни пространства на единия от бордовете на кораба, където се намират сборните пунктове, по такъв начин, че да предизвикват най-опасен момент на накреняване. Когато това се прави по този начин, приема се тегло 75 kg на пътник. 4.1.2 Mwind е максималната предполагаема сила на вятъра, действаща в ситуация на повреда: Mwind = (P • A • Z)/9806 (tm), където: Р = 120 N/m2; A = издадени странични зони над водолинията; Z = разстояние от центъра на страничната издадена площ над водолинията до T/2; и T = газене на кораба, di. 4.1.3 MSurvivalcraft е максималният предполагаем момент на накреняване, получен в резултат на спускането на всички напълно натоварени спускаеми с лодбалки спасителни плавателни съдове от единия борд на кораба. Той се изчислява, като се използват следните предположения: 1. всички спасителни и дежурни лодки, разположени на борда, към който е накренен корабът след претърпяна повреда, се приема, че са изнесени напълно натоварени и готови за спускане; 2. за спасителните лодки, които са подготвени за спускане, напълно натоварени от прибрано положение, трябва да бъде взет максималният момент на накреняване по време на спускане; 3. напълно натоварен, спускаем с лодбалки спасителен плот, прикрепен към всяка лодбалка на борда, на който корабът е накренен след претърпяна повреда, се счита за изнесен и готов за спускане; 4. лица, които не са в спасителни средства, които са изнесени, не трябва да оказват допълнително накреняване или изправяне; и 5. спасителни средства на борда на кораб обратно на борда, към който корабът е накренен, се приема, че са в прибрано положение. 5 Несиметричното наводняване трябва да бъде сведено до минимум с ефикасни средства. Когато е необходимо да се коригира голям ъгъл на накреняване, приетите начини трябва, когато е възможно, да бъдат самостоятелно действащи, но във всеки случай, когато контролни устройства за изравняване са осигурени, те трябва да се оперират от горна палуба. Тези фитинги заедно с техните контролни устройства трябва да бъдат приемливи за Администрацията. * Подходяща информация относно използването на изравнителните устройства се предоставя на капитана на кораб. * Вж. Препоръката относно стандартен метод за установяване на съответствие с изисквания за мерки срещу напречно наводняване на пътническите кораби, приета от Организацията по Резолюция A. 266 (VIII), с допълненията и измененията. 5.1 Танкове и отделения, които участват в такова изравняване, трябва да бъдат снабдени с въздухопроводни тръби или еквивалентно средство с достатъчно напречно сечение, за да се гарантира, че потокът на вода в отделенията за изравняване не се забавя. 5.2 Във всички случаи si трябва да бъде приет като нула в случаите, когато крайната водолиния, като се вземе предвид потъване, крен и диферент, се потапя: 1. долният край на отворите, през които прогресивно наводняване може да се случи и такова наводнение не е отчетено при изчисляване на коефициента si; такива отвори трябва да включват въздухопроводни тръби, вентилатори и отвори, които са затворени с помощта на херметическите врати или капаци на люкове; и 2. всяка част от горната палуба на пътнически кораби, считана за хоризонтален евакуационен маршрут за съответствие с глава II-2. 5.3 Коефицентът si трябва да бъде приет като нула, ако, като се вземат предвид потъване, крен и диферент, някое от следните неща се случи във всеки междинен етап или в крайната фаза на наводняване: 1. потапяне на вертикален авариен люк на горната палуба, предназначено за съответствие с глава II-2; 2. механизъм за управление, предназначен за функционирането на херметическите врати, устройства за изравняване, клапани на тръбопроводи или по вентилационни канали, предназначени за поддържане на целостта на водонепроницаемите прегради от над горната палуба, станат недостъпни или неработещи; 3. потапяне на част от тръбопроводи или вентилационни канали, извършено през водонепроницаема граница, която се намира в рамките на отделение, включено в случаите на повреда, допринасящо за постигане на индекс А, ако не е оборудвано с херметически средства за затваряне на всяка граница. 5.4 Въпреки това, когато отделения, приети за наводнени поради прогресивно наводняване, са взети предвид в стойностите на изчисления за устойчивостта при повреда, множество стойности sintermediate,i могат да бъдат изчислени, ако приемем изравняване в допълнителни фази наводнения. 5.5 С изключение на предвиденото в параграф 5.3.1 отвори, затворени с помощта на водонепроницаеми гърловини и люковете за отводняване, малки водонепроницаеми люкови закрития, плъзгащи се херметически врати с дистанционно управление, странични люкове, които не се отварят, както и водонепроницаеми врати за достъп и люкови закрития, които трябва да се държат затворени в морето, не е необходимо да се разглеждат. 6 Когато се разглеждат хоризонтални водонепроницаеми граници, монтирани над водолинията, s стойността, изчислена за долен отсек или група отсеци, се получава чрез умножаване на стойността, определена в точка 1.1 от коефициент на редукция vm съгласно точка 6.1, което представлява вероятността, че пространствата над хоризонталното делене няма да бъдат наводнени. 6.1 Стойността vm се получава по формулата: vm = v(Hj, n, m, d) – v(Hj, n, m, d), където: Hj, n, m е най-малката височина над основната линия, в метри, в рамките на надлъжния обхват от x1(j)...x2(j+n-1) на m-та хоризонтална граница, която се приема за ограничаване на вертикалния размер на наводнение по отношение на разглежданите повредени отделения; Hj, n, m-1 е най-малката височината над основната линия, в метри, в рамките на надлъжния обхват от x1(j)...x2(j+n-1) на (m-1)-та хоризонтална граница, която се приема за ограничаване на вертикалния размер на наводнения на разглежданите повредени отделения; j означава кърмовият терминал на разглежданите повредени отделения; m представлява всяка разглеждана хоризонтална граница нагоре от водолинията; d е разглежданото газене, както е определено в Правило 2; и x1 и x2 представляват терминалите на отсека или групата на отсеци, разгледани в Правило 7-1. 6.1. 1 Стойностите v(Hj, n, m, d) и v(Hj, n, m-1, d) трябва да се получат по формулата: , ако (Hm-d) е по-малко от или равно на 7,8 m; във всички останали случаи, където: v(Hj, n, m, d) трябва да се приема като 1, ако Hm съвпада с най-горната водонепроницаема граница на кораба в диапазона (x1(j)...x2(j+n-1)), и v(Hj, n, 0, d) трябва да се приема като 0. В никакъв случай vm не трябва да се приема като по-малко от нула или повече от 1. 6.2 Като цяло всеки принос dA към индекс A в случай на хоризонтално делене се получава по формулата: , където: νm = ν стойност, изчислена в съответствие с параграф 6.1; smin = най-малкия s фактор за всички комбинации от повреди, получени, когато предполагаемата повреда се простира от предполагаемата височина на повреда Hm надолу. Правило 7-3 Пропускливост 1 За целите на изчисленията на делене на отсеци и устойчивостта при повреди по правилата пропускливостта на всяко общо отделение или част от отделение е, както следва: 1 Това, което води до по-тежко изискване. 2 За целите на подразделенията и изчисленията във връзка със стабилността при щети според правилата пропускливостта на товарното отделение или част от подразделение се изчислява, както следва: 3. Други данни за пропускливост могат да бъдат използвани, ако това се докаже, като се направят изчисления. Правило 8 Специални изисквания, отнасящи се до устойчивостта на пътнически кораб 1 Пътнически кораб, предназначен за превоз на 400 или повече лица, трябва да има водонепроницаемо подразделение зад носова непроницаема преграда, така че si = 1 за трите състояния на натоварване, на които се основава изчисляване на индекса на делене на отсеци, и за повреди, включващи всички отделения в рамките 0,08L, измерени от предния перпендикуляр. 2 Пътнически кораб, предназначен за превоз на 36 или повече лица, трябва да бъде в състояние да издържи на повреди по страничната обшивка до степен, посочена в параграф 3. Спазването на настоящото правило трябва да се постигне чрез демонстриране, че si, както е определено в Правило 7-2, е не по-малко от 0,9 за трите състояния на натоварване, на което се основава изчисляване на индекса на делене. 3 Степента на повреда трябва да се приема, когато се доказва съответствие с параграф 2, и трябва да бъде в зависимост от двата N, както е определено в Правило 6, и Ls, както е определено в Правило 2, така че: 1. вертикалната степен на повреда да се разшири от теоретическата основна линия на кораба до 12,5 m над позицията на най-дълбокото газене на делене на отсеци, както е определено в Правило 2, освен ако по-малка вертикална степен на повреда не даде по-ниска стойност на si, в този случай тази намалена степен трябва да бъде използвана; 2. когато трябва да се превозват 400 или повече лица, дължина на повредата от 0,03Ls но не по-малко от 3 m, трябва да се приеме на всяка позиция по дължината на бордовата обшивка във връзка с проникване навътре в борда на кораба 0,1B, но не по-малко от 0,75 m, измерени навътре в борда на кораба, под прав ъгъл на централната линия на ниво на най-дълбокото газене на делене на отсеци; 3. когато се превозват по-малко от 400 лица, дължина на повредата трябва да се приеме на всяка позиция по дължината на страничната обшивка между напречни водонепроницаеми прегради, при условие че разстоянието между две съседни напречни водонепроницаеми прегради е по-малко от предполагаемата дължина на повредата; ако разстоянието между съседните напречни водонепроницаеми прегради е по-малко от предполагаемата дължина на повредата, само една от тези прегради се счита за ефективна за целите на доказване в съответствие с параграф 2; 4. когато се превозват 36 лица, с дължина на повредата 0,015Ls, но не по-малко от 3 m, трябва да се предположи във връзка с проникване навътре 0,05B, но не по-малко от 0,75 m; и 5. когато повече от 36, но по-малко от 400 лица се превозват, стойностите на дължината на повреди и проникване навътре, използвани при определянето на предполагаемия размер на повредата, трябва да бъдат получени чрез линейна интерполация между стойностите на дължина на повредата и проникване, които се прилагат за кораби, превозващи 36 лица и 400 лица, както е посочено в алинеи 4 и 2. Правило 8-1 Възможности на системата при пострадали след наводнение на пътническите кораби 1 Правило Това правило се прилага за пътнически кораби, построени на или след 1 юли 2010 г., за които Правило II-2/21 се прилага. 2 Наличност на основни системи в случай на повреда при наводнение* Пътнически кораб трябва да бъде проектиран така, че системите, описани в Правило II-2/21.4, да продължат да функционират, когато корабът е предмет на наводняване на което и да е водонепроницаемо отделение. * Вж. Стандартите за ефективност на системите и услугите, за да продължат да функционират на пътнически кораби за безопасно завръщане в пристанището, и планирана евакуация и напускане на кораба, след като има пострадал на борда (MSC. 1/Circ. 1214). ЧАСТ Б-2 ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ, ВОДОНЕПРОНИЦАЕМОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА АТМОСФЕРНИ ВЛИЯНИЯ Правило 9 Двойни дъна на пътнически кораби и товарни кораби, различни от танкери 1 Двойно дъно се поставя, простиращо се от носова непроницаема преграда до преградата на ахтерпика, доколкото това е практически възможно и съвместимо с дизайна и нормалната работа на кораба. 2 Когато се изисква да се монтира двойно дъно, вътрешното дъно следва да продължи навън до бордовете на кораба по такъв начин, че да защитава дъното до скоса на сантините. Такава защита ще се счита за задоволителна, ако вътрешното дъно е не по-ниско във всяка част отколкото равнина, успоредна на линията на кила, и която се намира не по-малко от вертикалното разстояние h, измерено от линията на кила, като се изчислява по формулата: h = B/20. Въпреки това в никакъв случай стойността на h не може да бъде по-малко от 760 mm и не трябва да се приема като повече от 2000 mm. 3 Малки шахти, конструирани в двойното дъно във връзка с дренажни съоръжения на хамбарите и т.н., не трябва да се простират надолу повече, отколкото е необходимо. Шахта, простираща се до външното дъно, обаче е позволена в края на валопровода. Други шахти (например за смазочно масло под главните двигатели) могат да бъдат разрешени от Администрацията, ако се увери, че договореностите дават защита, еквивалентна на тази, предоставяна от двойното дъно, в съответствие с настоящото правило. В никакъв случай вертикалното разстояние от дъното на такава шахта до равнина, съвпадаща с линията на кила, не трябва да бъде по-малка от 500 mm. 4 Двойно дъно не е необходимо да се монтира в района на водонепроницаемите танкове, включително сухи танкове със средни размери, при условие че безопасността на кораба не се нарушава в случай на повреда по дъното или странична повреда. 5 В случая на пътнически кораби, за които се прилагат разпоредбите на Правило 1.5, които са ангажирани по редовна линия в рамките на кратко международно плаване, както е определено в Правило III/3.22, Администрацията може да разреши двойното дъно да бъде отменено, ако счита, че поставянето на двойно дъно в тази част не би било съвместимо с конструкцията и нормалното функциониране на кораба. 6 Всяка част от пътнически кораб или товарен кораб, който не е снабден с двойно дъно в съответствие с параграфи 1, 4 или 5, трябва да е в състояние да издържи повреди по дъното, както е посочено в параграф 8, в тази част на кораба. 7 В случай на необичайни съоръжения по дъното на пътнически кораб или товарен кораб трябва да се докаже, че корабът е способен да издържи на повреди по дъното, посочени в параграф 8. 8 Съответствие с параграфи 6 или 7 трябва да се постигне чрез демонстриране, че si, когато е изчислена в съответствие с Правило 7-2, е не по-малко от 1 за всички условия на експлоатация, когато е предмет на повреда по дъното, приета за всяко местоположение по дължината на дъното на кораба, и с размер, посочено в алинея 2 по-долу, за засегнатата част от кораба: 1. Наводняване на тези помещения не трябва да прави аварийното захранване и осветление, вътрешната комуникация, сигнали или други аварийни устройства неизползваеми в други части на кораба. 2. Предполагаемата степен на повреда се определя, както следва: 3. Ако повреда с по-малки размери, отколкото максималната повреда, определена в алинея 2, ще доведе до по-сериозно състояние, такава повреда трябва да се вземе под внимание. 9 В случай на големи хамбари на пътническите кораби Администрацията може да поиска увеличена височина на двойното дъно с не повече от B/10 или 3 м, което от двете е по-малко, измерена от линията на кила. Алтернативно повреди по дъното могат да бъдат изчислени за тези райони в съответствие с параграф 8, но се предполага повишен вертикален размер. Правило 10 Изграждане на водонепроницаемите прегради 1 Всяка водонепроницаема вертикална преграда, напречна или надлъжна, трябва да бъде конструирана според размерите, както е посочено в Правило 2.17. Във всички случаи водонепроницаемите прегради трябва да бъдат в състояние да поддържат поне налягането поради вода до горната палуба. 2 Праговете и прекъсванията на водонепроницаемите прегради трябва да бъдат толкова здрави, колкото преградата на мястото, на което те се намират. Правило 11 Първоначално изпитание на водонепроницаемите прегради и т.н. 1 Изпитание на водонепроницаеми пространства, които не са предназначени за течности, и хамбарите, предназначени за баласт, като се пълнят с вода, не е задължително. Когато изпитание чрез запълване с вода не се извършва, изпитание с шланг се извършва, когато е възможно. Това изпитание трябва да се извърши в последния етап на оборудването на кораба. Когато изпитанието с шланг е неприложимо поради опасност от повреда на машини, електрическо оборудване, изолация или елементи на оборудването, може да се замени с внимателен визуален преглед на заварени връзки и където се счита за необходимо, да се придружи от средства, като проникващ тест с багрило или ултразвуков тест за теч или еквивалентен тест. Във всеки случай трябва да се извършва по-задълбочена проверка на водонепроницаемите вертикални прегради. 2 Форпикът, двойното дъно (включително каналите на киловете) и вътрешните обшивки се изпитват с вода до върха в съответствие с изискванията на Правило 10.1. 3 Танковете, предназначени за течности, които са част от водонепроницаемите подразделения на кораба, се изпитват за непроницаемост и здравината на конструкцията с вода до върха в съответствие с налягането по проект. Нивото на водата в никакъв случай не може да бъде по-малко от горната част на тръбите за въздуха или до ниво 2,4 м над горната част на танка, което от двете е по-голямо. 4 Изпитанията, посочени в параграфи 2 и 3, са за целите на гарантиране, че структурни съоръжения на подразделенията са водонепроницаеми и не трябва да се разглеждат като тест за годността на отделенията за съхранение на течно гориво или за други специални цели, за което може да се изисква тест с по-висш характер в зависимост от височината, до която течността достига в танка или неговите връзки. Правило 12 Прегради в пиковите и машинните пространства, валопроводи и т.н. 1 Трябва да бъде монтирана носова преграда, която трябва да е водонепроницаема до преградата на палубата. Тази преграда трябва да се намира на разстояние от носовия перпендикуляр не по-малко от 0,05L или 10 m, което от двете е по-малко, и в случаите, когато това е позволено от Администрацията, не повече от 0,08L или 0,05L + 3 m, което от двете е по-голямо. 2 Когато част от кораба под водолинията се простира пред носовия перпендикуляр, например булбусен нос, разстоянията, посочени в параграф 1, трябва да са измерени от точка, или: 1. от средната дължина на такова удължение; 2. на разстояние 0,015L пред носовия перпендикуляр; или 3. на разстояние 3 m пред носовия перпендикуляр, което дава най-малката стойност. 3 Преградата може да има стъпки или вдлъбнатини при условие, че те са в границите на предписаното в параграфи 1 или 2. 4 Не трябва врати, гърловини, отвори за достъп, вентилационни тръбопроводи или всякакви други отвори да се монтират в носовата преграда под палубата с преградите. 5.1 С изключение на предвиденото в параграф 5.2 носовата преграда може да бъде пробита под палубата, с не повече от една тръба за течност във форпиковия танк при условие, че тази тръба е осигурена с винтов клапан, който може да бъде управляван от над преградната палуба, като клапанната кутия е обезопасена от вътрешната страна на форпика до носовата преграда. Администрацията може обаче да разреши монтирането на този клапан зад носова преграда при условие, че клапанът е достъпен при всички работни условия и пространството, в което той се намира, не е в товарно пространство. Всички клапани са изработени от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал. Клапаните от обикновен чугун или друг подобен материал не са приемливи. 5.2 Ако форпикът е разделен, за да съхранява два различни вида течности, Администрацията може да позволи на носовата преграда да бъде пробита под горната преградна палуба с две тръби, всяка от които е монтирана съгласно изискванията на параграф 5.1, при условие, че Администрацията е убедена, че няма практическа алтернатива на монтирането на такава втора тръба и че като се взема предвид допълнително осигурено във форпика, се поддържа безопасността на кораба. 6 Когато е монтирана дълга предна надстройка, носовата преграда трябва да е водонепроницаема и да се простира до палубата, съседна на горната палуба. Не е необходимо разширяването да бъде изградено директно над долната преграда при условие, че се намира в границите, предписани в параграфи 1 или 2, с изключение на позволеното в параграф 7, и при условие, че част от палубата, която образува стъпало, е направена ефективно издържаща на атмосферни влияния. Разширението трябва да бъде така разположено, че да изключва възможността вратата на носа да причини повреди по него в случай на повреди на носовата врата или нейното откачане. 7 Когато са монтирани врати на носа и наклонената товарна рампа е част от разширението на носовата преграда над горната палуба, рампата трябва да е водонепроницаема по цялата си дължина. На товарни кораби частта на рампата, която е повече от 2,3 м над горна палуба, може да се разпростира отвъд лимита, посочен в параграфи 1 или 2. Рампи, които не отговарят на горните изисквания, не се приемат като продължение на носовата преграда. 8 Броят на отворите в разширението на носовата преграда над палубата на надводния борд трябва да бъде ограничен до минимум, отговарящ на конструкцията и нормалната експлоатация на кораба. Всички тези отвори трябва да могат да се затварят херметически. 9 Трябва да бъдат монтирани прегради, отделящи машинното отделение от товара и жилищните помещения отпред и отзад, и да бъдат направени водонепроницаеми до горната палуба. На пътнически кораби следва също да бъде монтирана ахтерпикова преграда и да бъде водонепроницаема до горна палуба. Ахтерпиковата преграда обаче може да има стъпала под горната палуба, при условие че степента на безопасност на кораба по отношение на подразделенията по този начин не е намалена. 10 Във всички случаи тръбопроводите на кърмата трябва да се разположат във водонепроницаеми пространства със среден обем. На пътническите кораби уплътнението на кърмата трябва да се помещава във водонепроницаем валопровод или друго водонепроницаемо пространство, отделно от отсека с тръбопровода на кърмата, с такъв обем, че ако се наводни от течове през уплътнението на кърмата, горната палуба няма да бъде потопена. На товарни кораби могат да бъдат взети други мерки, за да сведе до минимум опасността водата да прониква в кораба в случай на повреждане на съоръженията на кърмовия тръбопровод по преценка на Администрацията. Правило 13 Отвори във водонепроницаемите прегради под горната палуба на пътническите кораби 1 Броят на отворите във водонепроницаемите прегради трябва да бъде намален до минимум в съответствие с конструкцията и нормалното функциониране на кораба, надеждни средства трябва да бъдат осигурени за затварянето на тези отвори. 2.1 Когато тръбите, шпигатите, електрическите кабели и т.н. преминават през водонепроницаеми прегради, се предвиждат съоръжения, които да гарантират цялостната водонепроницаемост на вертикалните прегради. 2.2 Клапани, които не съставляват част от тръбопроводната система, не се допускат във водонепроницаеми прегради. 2.3 Олово или други топлинно чувствителни материали не трябва да се използват в системите, които преминават през водонепроницаемите прегради, където повреждането на тези системи в случай на пожар би нарушило цялостната водонепроницаемост на вертикалните прегради. 3 Врати, гърловини или отвори за достъп не са разрешени в напречните водонепроницаеми прегради, разделящи товарното пространство от съседното товарно помещение, с изключение на предвиденото в параграф 9.1 и в Правило 14. 4 В съответствие с параграф 10 не повече от една врата, освен вратите към валопровода, може да бъде монтирана във всяка водонепроницаема преграда в рамките на помещенията, съдържащи основните и спомагателните задвижващи механизми, включително котлите, обслужващи пропулсивните системи. Където два или повече вала са монтирани, валопроводите трябва да се свържат посредством вътрешен проход. Трябва да има само една врата между машинното отделение и валопроводните пространства, където два или повече вала са монтирани, и само две врати, където има повече от два вала. Всички тези врати трябва да са плъзгащи и да бъдат разположени така, че праговете им да са толкова високо, колкото е практически възможно. Ръчният механизъм за експлоатация на тези врати от горна палуба трябва да се намира извън помещенията, съдържащи механизмите. 5.1 Водонепроницаемите врати, с изключение на предвиденото в параграф 9.1 или Правило 14, трябва да бъдат електрически задвижвани плъзгащи се врати, отговарящи на изискванията на параграф 7, способни да се затварят едновременно от централния работен пулт за управление на навигационния мостик за не повече от 60 секунди, когато корабът е в изправено положение. 5.2 Средствата за задвижване, независимо дали механични, или ръчно и на всяка механична плъзгаща се водонепроницаема врата, трябва да са в състояние да затварят вратата, когато корабът е накренен под ъгъл 15° на който и да е борд. Под внимание се вземат също така силите, които могат да действат от двете страни на вратата, както те могат да бъдат изпитани, когато има изтичане на вода през отвора, като се прилага статичен носови еквивалент на височината на водата на най-малко 1 м над прага на централната линия на вратата. 5.3 Управлението на водонепроницаемите врати, включително на хидравличните тръбопроводи и електрическите инсталации, се съхранява възможно най-близо до тази преграда, в която са монтирани вратите, за да се сведе до минимум вероятността някоя от тях да пострада при повреда на кораба. Разположението на водонепроницаемите врати и тяхното управление трябва да бъдат такива, че ако корабът претърпи повреда в една пета от широчината на кораба, както е определено в Правило 2, като това разстояние се измерва перпендикулярно на централната линия на равнището на най-дълбокото газене на деленето, функционирането на водонепроницаемите врати встрани от повредената част на кораба да не бъде нарушено. 6 Всички плъзгащи се водонепроницаеми врати с механично задвижване се осигуряват със средства за индикация, които ще показват на всички отдалечени работни позиции дали вратите са отворени, или затворени. Отдалечени работни позиции са само на навигационния мостик според изискванията на параграф 7.1.5 и на мястото за ръчно задвижване над горната палуба според изискванията на параграф 7.1.4. 7.1 Всяка водонепроницаема плъзгаща се врата с механично задвижване: 1. трябва да има вертикално или хоризонтално движение; 2. трябва в съответствие с параграф 10 обикновено да е ограничена до максимум пълно отваряне с ширина 1,2 m. Администрацията може да разреши само по-големи врати до степента, сметната за необходима за ефективното функциониране на кораба, при условие че други мерки за безопасност, включително следните, са взети под внимание: 1. специално внимание трябва бъде отделено на устойчивостта на вратата и затварящите механизми, за да се предотвратят течове; и 2. вратата трябва да се намира от вътрешната страна на зона на щети B/5; 3. трябва да бъдат снабдени с необходимото оборудване за отваряне и затваряне на вратата, използвайки електрическа енергия, хидравлична сила или всякаква друга форма на енергия, която е приемлива за Администрацията; 4. трябва да бъде снабдена с индивидуален механизъм за ръчно отваряне. Трябва да има възможност за отваряне и затваряне на вратата ръчно при самата врата от двете страни и в допълнение да може да се затворя вратата от достъпно място над горната палуба с едно пълно въртящо се движение на колянов механизъм или друго движение, осигурявайки еднаква степен на безопасност, приемлива за Администрацията. Посоката на въртене или други движения трябва да са ясно посочени на всички работни места. Времето, необходимо за пълното затваряне на вратата, когато се работи с ръчния механизъм, не трябва да надвишава 90 сек, когато корабът е в изправено положение; 5. е оборудвана с контролни устройства за отваряне и затваряне на вратата със сила от двете страни на вратата, а също и за затваряне на вратата от централния работен пулт за управление на щурманския мостик; 6. се предоставя със звукова сигнализация, различно от всяка друга сигнализация в площ, която се задейства при затваряне на вратата от разстояние и която следва да звучи най-малко 5 сек, но не повече от 10 сек, преди вратата да започне да се движи, и ще продължава да звучи, докато вратата е напълно затворена. При ръчно дистанционно задвижване е достатъчно звуковата сигнализация да звучи само когато вратата е в движение. В допълнение в пътническите помещения и в райони със силен шум Администрацията може да изиска звуковата сигнализация да се допълва от мигащ визуален сигнал при вратата; и 7. има приблизително постоянна скорост на механично затваряне. Времето за затваряне от момента, в който вратата започне да се движи, до момента, в който тя достигне напълно затворено положение, в никакъв случай не е по-малко от 20 сек или повече от 40, като корабът е в изправено положение. 7.2 Електрическата енергия, необходима за електрически задвижваните плъзгащи водонепроницаеми врати, следва да бъде осигурявана от аварийното разпределително табло директно или от специално разпределително табло, разположено над горната палуба. Свързаните електрически вериги за управление, обозначение и сигнализация се осигуряват от аварийното разпределително табло директно или от специално разпределително табло, разположено над горната палуба, и могат автоматично да бъдат предоставени от временния източник на аварийна електрическа енергия, както се изисква от Правило 42.3.1.3 в случай на авария на някой от основните или аварийните източници на електрическа енергия. 7.3 Електрическите плъзгащи се водонепроницаеми врати следва да имат или: 1. централизирана хидравлична система с два независими източника на захранване, всеки състоящ се от мотор и помпа, в състояние да затвори едновременно всички врати. В допълнение трябва да има хидравлични акумулатори за цялата инсталация с достатъчна мощност, за да се задвижват всички врати най-малко три пъти, т.е. затваряне – отваряне – затваряне, при опасен крен от 15°. Този експлоатационен цикъл следва да може да бъде извършен, когато акумулаторът е на помпата за прекъсване на налягането. Използваната течност се избира, като се съобразяват температурите, които могат да бъдат изпитани от инсталацията по време на нейното обслужване. Електрическата експлоатационна система трябва да бъде проектирана, за да се минимизира възможността възникнала единична повреда в хидравличния тръбопровод да се отрази неблагоприятно на работата на повече от една врата. Хидравличната система следва да бъде подсигурена със сигнализация за ниско ниво за резервоари с хидравлична течност, обслужващи електрически задвижвани системи, и сигнализация за ниско налягане на газ или други ефикасни средства за следене на загуби на запасна енергия в хидравличните акумулатори. Тези сигнализации трябва да са звукови и визуални и да се намират на централния работен пулт за управление на щурманския мостик; или 2. независима хидравлична система за всяка врата с енергиен източник за всеки състоящ се от мотор и помпа в състояние да отваря и затваря вратата. В допълнение трябва да има хидравличен акумулатор с достатъчна мощност, за да задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затваряне – отваряне – затваряне, при опасен крен от 15°. Този експлоатационен цикъл трябва да може да се извършва, когато акумулаторът е на помпата за прекъсване на налягането. Използваната течност се избира, като се съобрази температурата, която може да развие инсталацията по време на нейната експлоатация. Групова газ аларма за ниско налягане или други ефикасни средства за следене на загуби на запасна енергия в хидравличните акумулатори се осигуряват при централния работен пулт за управление на навигационния мостик. Трябва да бъде осигурена индикация за загуба на запасна енергия към всяка локална работна позиция; или 3. независима електрическа система и мотор за всяка врата като всеки източник на мощност, състоящ се от мотор, способен на отваряне и затваряне на вратата. Източникът на захранване трябва да може да бъде захранван автоматично от временен източник за аварийна електрическа енергия, както се изисква от Правило 42.4. 2 – в случай на повреда на някой от основните или аварийните източници на електрическа енергия и с достатъчен капацитет, за да задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затваряне – отваряне – затваряне, срещу опасен крен от 15°. За системите, определени в точки 7.3.1, 7.3.2 и 7.3.3, трябва да се предвиди следното: Електрически системи за електрическите плъзгащи водонепроницаеми врати следва да са отделени от всички други електрически системи. Всяка една повреда в електрическата или хидравлично задвижвана система, с изключение на хидравличния задвижващ механизъм, не трябва да предотвратява ръчното задвижване на всяка врата. 7.4 Ръкохватки се осигуряват от всяка страна на преградата при минимална височина от 1,6 м над пода и са поставени така, че да се даде възможност на лица, преминаващи през вратата, да държат двете ръкохватки в отворено положение, без да могат да задвижат механизма за затваряне случайно. Посоката на движение на ръкохватките при отваряне и затваряне на вратата трябва да е в посока на движение на вратата и трябва да бъде ясно посочена. 7.5 Доколкото е възможно, електрическото оборудване и компонентите за водонепроницаемите врати трябва да се намират над горната палуба и извън опасните зони и пространства. 7.6 Загражденията на електрическите компоненти, разположени, както е необходимо, под горна палуба, следва да осигурят подходяща защита срещу нахлуване на вода.* * Вж. следната публикация IEC 529(1976): 1. електродвигатели, свързани вериги и компоненти за контрол; защитено с IPX 7 стандарт; 2. показатели за положението на вратата и свързаните компоненти на веригата; защитено с IPX 8 стандарт; и 3. предупредителни сигнали за движение на врати; защитено с IPX 6 стандарт. Други съоръжения за загражденията на електрическите компоненти могат да бъдат монтирани в случай, че Администрацията е убедена, че е постигната еквивалентна защита. IPX 8 на налягането на водата трябва да се основава на налягане, което може да възникне на мястото на компонента по време на наводнения за период от 36 часа. 7.7 Електрическата енергия, управлението, индикацията и сигнализацията трябва да са защитени срещу повреди по такъв начин, че отказът на една от електрическите вериги на вратите няма да предизвика отказ в друга. Къси съединения или други повреди в сигнализацията или индикаторните вериги на дадена врата не трябва да водят до загуба на експлоатационна мощност на тази врата. Съоръженията трябва да са такива, че изтичането на вода в електрическото оборудване, разположено под горната палуба, няма да предизвика отваряне на вратата. 7.8 Една-единствена електрическа повреда в захранването на експлоатационната или системата за управление на плъзгаща се водонепроницаема врата с механично задвижване не трябва да води до отваряне на затворена врата. Наличието на захранване трябва да се следи непрекъснато в точка от електрическата верига възможно най-близо до всеки един от моторите, както се изисква от параграф 7.3. Загуба на такова захранване трябва да активира звукова и визуална сигнализация при централния работен пулт за управление на щурманския мостик. 8.1 Централният работен пулт за управление на щурманския мостик има превключвател „главен режим“ с два режима на управление: режим „Локално управление“, който дава възможност всяка врата да се отваря и затваря на място след използване без автоматично затваряне, и режим „Затворени врати“, който автоматично затваря всяка врата, която е отворена. Режим „Затворени врати“ трябва автоматично да затваря всички врати, които са отворени. Режимът „Затворени врати“ позволява вратите да се отварят на място и автоматично да се затварят отново при освобождаване на механизма за управление. Превключвателят „Главен режим“ обикновено е в режим „Локално управление“. Режимът „Затворени врати“ трябва да се използва само в случай на авария или за целите на изпитване. Специално трябва да се обърне внимание на надеждността на превключвателя „Главен режим“. 8.2 Централният работен пулт за управление на щурманския мостик се осигурява със схема за разположението на всяка врата с визуални индикатори, които показват дали всяка една врата е отворена, или затворена. Червена светлина обозначава, че дадена врата е напълно отворена, а зелената светлина – че дадена врата е напълно затворена. Когато вратата се затваря дистанционно, червената светлина обозначава междинното положение, като проблясква. Индикаторната верига трябва да е независима от веригата за управление на всяка врата. 8.3 Не трябва да бъде възможно дистанционното отваряне от централния пулт на никоя от вратите. 9.1 Ако Администрацията смята, че такива врати са необходими, водонепроницаеми врати със стабилна конструкция могат да бъдат монтирани във водонепроницаемите прегради, разделящи товарните палубни пространства. Тези врати могат да бъдат на панти, въртящи или плъзгащи се врати, но не могат да бъдат дистанционно контролирани. Те се поставят на най-високо ниво и колкото е възможно по-далеч от външната обшивка на корпуса, но в никакъв случай не трябва вертикалните краища извън борда да се намират на разстояние от обшивката на кораба, което е по-малко от една пета от широчината на кораба, както е определено в Правило 2, като това разстояние се измерва перпендикулярно на централната линия на равнището на отсека с най-дълбоко газене. 9.2 В случай, че такива врати са достъпни по време на рейса, те трябва да бъдат снабдени с устройство, което предотвратява неоторизирано отваряне. Когато се предлага да се поставят такива врати, броят и устройствата трябва да се одобрят от Администрацията. 10 Подвижни плочи на вертикалните прегради не се разрешават освен в машинните отделения. Администрацията може да разреши не повече от една механично задвижвана водонепроницаема плъзгаща се врата във всяка водонепроницаема преграда, по-голяма от тази, посочена в точка 7.1.2, заместваща тези подвижни плочи, в случай че тези врати са предназначени да останат затворени по време на плаването, само в случаите на спешна нужда по нареждане на капитана. Тези врати не е необходимо да отговарят на изискванията на параграф 7.1.4 за пълно затваряне с ръчен механизъм за 90 секунди. 11.1 Когато въздухопроводи или тунели за достъп от жилищните помещения до котелното помещение за тръбопроводи или за всяка друга цел преминават през водонепроницаемите прегради, те трябва да са водонепроницаеми и в съответствие с изискванията на Правило 16-1. Достъпът до най-малко единия край на всеки такъв тунел или въздухопровод, ако се използва като проход по море, трябва да бъде през тунел, който е водонепроницаем до височина, достатъчна, за да позволи достъп до горна палуба. Достъпът до другия край на въздухопровода или тунела може да бъде през водонепроницаема врата, чийто вид трябва да отговаря на местоположението и на кораба. Такива въздухопроводи или тунели не трябва да се простират през първата преграда на делене зад предната преграда. 11.2 Когато се предлага да се монтират тунели, врязващи се във водонепроницаемите прегради, това предложение трябва да бъде специално разгледано от Администрацията. 11.3 Когато има въздухопроводи заради хладилни товари и вентилация или подсилени дълбоки шахти на повече от една водопроницаема преграда, средствата за затваряне на тези отвори трябва да се задвижват електрически и да могат да се затварят от централно място, разположено над горната палуба. Правило 13-1 Отвори във водонепроницаемите прегради и вътрешните палуби на товарните кораби 1 Броят на отворите на водонепроницаемите отсеци трябва да бъде сведен до минимум, като отговаря на конструкцията и нормалното функциониране на кораба. Където прониквания на водонепроницаемите прегради и вътрешни палуби са необходими за достъп, тръбопроводи, вентилация, електрическите кабели и т.н., трябва да бъде направено такова подреждане, за да се запази цялостната водонепроницаемост. Администрацията може да разреши намаляване на херметичността на отворите над палубата на надводния борд, при условие че е доказано, че всяко прогресивно наводняване може да бъде лесно контролирано и че безопасността на кораба не е нарушена. 2 Врати, предвидени да гарантират цялостната водонепроницаемост на вътрешни отвори, които се използват, докато корабът е на ход, трябва да бъдат плъзгащи се водонепроницаеми врати, които могат да бъдат дистанционно затваряни от мостика и също така да могат да се управляват локално от всяка страна на преграда. Индикатори трябва да бъдат осигурени на мястото за управление, показващи дали вратите са отворени, или затворени, и трябва да е осигурена звукова аларма при затварянето на вратата. Механизацията, управлението и индикаторите трябва да работят в случай на повреда на главното захранване. Особено внимание трябва да се обърне на минимизиране на ефекта от повреда в системата за управление. Всяка електрически задвижвана плъзгаща се водонепроницаема врата трябва да бъде снабдена със собствен механизъм за ръчно отваряне. Той трябва да може да отваря и затваря вратата ръчно на самата врата от двете страни. 3 Врати за достъп и люкови закрития за достъп обикновено затворени на ход, предназначени да гарантират цялостната водонепроницаемост на вътрешните отвори, трябва да бъдат снабдени с индикация на място и на мостика, показваща дали тези врати или капаци на люкове са отворени, или затворени. Трябва да бъде прикрепено известие към всяка такава врата или люк покритие, указващо, че те не трябва да бъдат оставени отворени. 4 Водонепроницаемите врати или рампи с добра конструкция могат да бъдат оборудвани, за да разделят вътрешно големи товарни помещения, при условие че Администрацията смята, че такива врати или рампи са от съществено значение. Тези врати или рампи могат да бъдат на панти, въртящи или плъзгащи врати или рампи, но не трябва да се управляват дистанционно. * Ако някои от вратите или рампите трябва да бъдат достъпни по време на рейса, те трябва да бъдат снабдени с устройство, което предотвратява неоторизирано отваряне. 5 Други съоръжения за затваряне, които са постоянно затворени на ход, за да се гарантира водонепроницаемостта на вътрешните отвори, трябва да бъдат снабдени с предупреждение, което трябва да бъде прикрепено към всяко устройство за затваряне, указващо, че те трябва да се държат затворени. Гърловините, снабдени с тясно болтови капаци, не е необходимо да бъдат маркирани. * Вж. Интерпретации на правила от част B-1 от SOLAS, глава II-1 (MSC/Circ. 651). Правило 14 Пътнически кораби, превозващи товарни автомобили и придружаващ персонал 1. Настоящото правило се прилага за пътнически кораби, предназначени или приспособени за превоз на товарни автомобили и придружаващия ги персонал. 2. Ако на такъв кораб общият брой на пътниците, в това число персонала, придружаващ автомобилите, не надвишава 12 + Ad/25, където Ad = обща палубна площ (в квадратни метри) на помещенията, предназначени за разполагане на товарни автомобили, чиято височина на просвета в местата за разполагане на автомобилите и при входа към тези помещения е не по-малка от 4 m, то по отношение на водонепроницаемите врати се прилагат разпоредбите на правила 13.9.1 и 13.9.2, с изключение на това, че тези врати могат да се поставят на всякакво ниво във водонепроницаемите прегради, разделящи товарни помещения. Освен това на навигационния мостик за всяка врата се изисква наличие на индикатори за автоматично показване кога всяка врата е затворена и всички ключалки са подсигурени. 3 Корабът не може да бъде сертифициран за по-голям брой пътници, отколкото се приема в параграф 2, ако една водонепроницаема врата е монтирана в съответствие с настоящото правило. Правило 15 Отвори във външната обшивка под главна палуба на пътнически кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби 1 Броят на отворите във външната обшивка трябва да бъде сведен до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба. 2 Устройството и надеждността на средствата за затваряне на всеки отвор във външната обшивка трябва да съответстват на неговото предназначение, мястото на което той е разположен и като цяло на изискванията на Администрацията. 3.1 При спазване на изискванията на действащата Международна конвенция за товарните водолинии бордови илюминатор не трябва да се поставя на такова място, че долният му ръб да се намира под линия, прекарана успоредно на главна палуба при борда, и чиято най-ниска точка е на разстояние, равно на 2,5 % от ширината на кораба или 500 mm, което от двете е по-голямо, над най-високата водолиния на разделянето на отсеци. 3.2 Всички бордови илюминатори, долните ръбове на които са под пределната линия, посочена в параграф 3.1, трябва да имат такава конструкция, която да изключва възможността те да бъдат отворени от човек без разрешение на капитана на кораба. 4 Всички бордови илюминатори трябва да бъдат снабдени с достатъчно здрави окачени вътрешни щормови капаци, разположени така, че да могат да бъдат лесно и надеждно затваряни и задрайвани, с изключение на това, че илюминаторите, разположени кърмово от точка на разстояние една осма от дължината на кораба от носовия перпендикуляр и над линия, прекарана успоредно на главна палуба при борда, чиято най-ниска точка е на височина 3,7 m плюс 2.5 % от ширината на кораба над най-високата водолиния на разделянето на отсеци, могат да имат подвижни щормови капаци в жилищните помещения на пътниците, които не са предназначени за пътници от трета класа, освен ако действащата Международна конвенция за товарните водолинии не изисква щормовите капаци да бъдат постоянно закрепени на местата си. Тези подвижни щормови капаци трябва да се съхраняват в непосредствена близост до илюминаторите, за които са предназначени. 5.1 Бордови илюминатори не трябва да бъдат монтирани в помещения, които са изключително за превоз на товари или въглища. 5.2 Бордови илюминатори обаче могат да бъдат монтирани в помещенията, които алтернативно са за превоз на товари или пътници, но те трябва да са с такава конструкция, която да изключва възможността те или техните щормови капаци да бъдат отворени от човек без разрешение на капитана на кораба. 6 Автоматични вентилационни бордови илюминатори не се монтират в обшивката на корпуса под горна палуба на пътническите кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби без специална санкция от Администрацията. 7 Броят на шпигатите, отливните отвори и други подобни отвори във външната обшивка трябва да бъде сведен до минимум или чрез използване на всеки отвор за възможно най-голям брой отстойни и други тръбопроводи или по всеки друг приемлив начин. 8.1 Всички входни и изходни отвори във външната обшивка трябва да бъдат снабдени с надеждни и леснодостъпни устройства, предотвратяващи случайно попадане на вода в кораба. 8.2.1 При спазване на изискванията на действащата Международна конвенция за товарните водолинии и с изключение на случаите, предвидени в параграф 9.3, всеки отделен изходен отвор, преминаващ през външната обшивка от помещения, разположени под пределната линия на потъване, трябва да бъде снабден или с един автоматичен невъзвратен клапан, имащ устройство за принудителното му затваряне от място, разположено над главна палуба, или с два автоматични невъзвратни клапана без устройства за принудително затваряне, при условие че клапанът, който се намира по-близо до диаметралната равнина на кораба, е разположен над най-високата водолиния на разделянето на отсеци и е винаги достъпен за оглед в експлоатационни условия. Когато е поставен клапан с устройство за принудително затваряне, то постът за неговото управление над главна палуба трябва винаги да бъде леснодостъпен и да има индикатор, показващ дали е отворен, или затворен този клапан. 8.2.2 Изискванията на действащата Международна конвенция за товарните водолинии се прилагат за изходни отвори, минаващи през външната обшивка от помещения над горна палуба на пасажерски кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби. 8.3 Задбордните входни и изходни отвори в машинното отделение, свързани с работата на главните и спомагателните машинни механизми, трябва да притежават леснодостъпни клапани, разположени между тръбите и външната обшивка или между тръбите и кингстонни сандъци, закрепени за външната обшивка. Клапаните трябва да могат да се управляват от местата, където са поставени, и трябва да бъдат снабдени с индикатори, показващи дали са отворени, или затворени. 8.4 Движещи се части, проникващи в обшивката на корпуса под пределната линия на потъване, трябва да бъдат снабдени с водонепроницаемо устройство за запечатване, приемливо за Администрацията. Вътрешното уплътнение трябва да е разположено в рамките на водонепроницаемо устройство с такъв обем, че ако се наводни, горната палуба да не бъде потопена. Администрацията може да изиска, ако такова отделение се наводни, основно или аварийно захранване и осветление, вътрешна комуникация, сигнали или други аварийни устройства да останат достъпни в други части на кораба. 8.5 Цялата задбордна арматура и клапаните, изисквани от настоящото правило, трябва да бъдат изработени от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал. Не се допуска използване на клапани, изработени от сив чугун или подобен материал. Всички тръби, упоменати в настоящото правило, трябва да бъдат изработени от стомана или друг еквивалентен материал, отговарящ на изискванията на Администрацията. 9 Параден трап, товарни отвори и отвори за гориво, разположени под горна палуба на пасажерски кораби и свободния борд на товарни кораби, трябва да бъдат водонепроницаеми и в никакъв случай не трябва да бъдат монтирани така, че тяхната най-ниска точка да е под пределната линия на потъване. 10.1 Вътрешният край на всеки ръкав за пепел, отпадъци и др. трябва да бъде снабден с надежден капак. 10.2 Ако вътрешният край се намира под горна палуба на пътническите кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби, капакът трябва да е водонепроницаем и в допълнение автоматичен възвратен клапан трябва да се монтира в ръкава на леснодостъпно място над пределната линия на потъване. Правило 15-1 Външни отвори в товарни кораби 1 Всички външни отвори, водещи до отделения, възприети като непокътнати при анализ на повредите, които са под окончателната водолиния на щетите, трябва да бъдат водопроницаеми. 2 Външни отвори, които трябва да бъдат водонепроницаеми в съответствие с параграф 1, трябва да бъдат оборудвани с индикатори на мостика, с изключение на товарните люкови закрития. 3 Отвори във външната обшивка на корпуса под палубата, ограничаващи вертикалната степен на повреда, трябва да бъдат снабдени с устройство, което предотвратява неоторизирано отваряне, ако те са достъпни по време на рейса. 4 Други съоръжения за затваряне, които са постоянно затворени, когато корабът е на ход, за да се гарантира водонепроницаемостта на външните отвори, трябва да бъдат снабдени с предупреждение, поставено на всяко съоръжение, указващо, че то трябва да се държи затворено. Гърловини, снабдени с плътно завинтени закрития, не е необходимо да бъдат обозначени по този начин. Правило 16 Конструкция и предварителни изпитвания на водонепроницаеми врати, бордови илюминатори и др. 1 На всички кораби: 1. конструкцията, материалите и изработката на всички водонепроницаеми врати, бордови илюминатори, входни врати за качване на хора, товарни врати и врати за въглища, клапани, тръби, ръкави за пепел и отпадъци, упоменати в настоящите правила, трябва да отговарят на изискванията на Администрацията; 2. такива клапани, врати и механизми трябва да са подходящо маркирани, за да бъде осигурено, че те ще бъдат правилно използвани, за да се осигури максимална безопасност; и 3. касите на вертикалните водонепроницаеми врати не трябва да имат жлеб в долната си част, в който би могла да се натрупа мръсотия, и по този начин да се възпрепятства правилното затваряне на вратата. 2 На пътнически кораби и товарни кораби водонепроницаеми врати се тестват посредством налягане на воден стълб, което те могат да издържат в краен или междинен етап на навод­няване. Когато изпитване на отделни врати не се осъществява поради възможна повреда на изолационни елементи или елементи от оборудването, изпитването на отделни врати може да се замени с прототипно изпитване на налягането на всеки вид и размер на врата с налягане на изпитване, съответстващо поне на налягане на воден стълб, необходимо за местоположението на съответната врата. Прототипното изпитване се извършва, преди вратата да се монтира. Методът за монтаж и процедурата за поставяне на вратата на борда трябва да съответстват на този на прототипното изпитване. При оборудване на борда всяка врата трябва да бъде проверявана за правилното й поставяне между преградата, рамката и вратата. Правило 16-1 Конструкция и предварителни изпитвания на водонепроницаеми палуби, шахти и др. 1 Водонепроницаемите палуби, шахти, тунели, кухи килове и вентилационни канали трябва да имат такава здравина, каквато имат водонепроницаемите прегради на съответното ниво. Средствата, които се използват за обезпечаване на тяхната водонепроницаемост, както и устройствата, предназначени за затваряне на отворите в тях, трябва да отговарят на изискванията на Администрацията. Водонепроницаемите вентилационни канали и шахти трябва да стигат най-малко до главна палуба на пътнически кораби и до палубата на надводния борд на товарни кораби. 2 Когато вентилационна шахта, преминаваща през надстройка, прорязва главна палуба, шахтата трябва да може да издържа водното налягане, което може да възникне в шахтата, вземайки под внимание максималния допустим ъгъл на крена в междинните стадии на наводняване в съответствие с Правило 7.2. 3 Когато цялата шахта или частта от нея, която прорязва главната палуба, е разположена на главната ро-ро палуба, шахтата трябва да може да издържа на динамичното налягане, породено от движението (слошинг) на водата, която се задържа на ро-ро палубата. 4 След завършване на строежа водонепроницаемите палуби трябва да бъдат изпитани с помощта на водна струя от шланг или чрез навод­няване, а водонепроницаемите шахти, тунели и вентилационни канали – с водна струя от шланг. Правило 17 Вътрешна водонепроницаемост на пътнически кораби над пределната линия на потъване 1 Администрацията може да изиска вземане на всички целесъобразни и практически осъществими мерки за ограничаване на влизането и разпространяването на вода над главна палуба. Тези мерки могат да включват поставяне на полупрегради или рамови греди. Когато водонепроницаеми полупрегради или рамови греди са поставени на главната палуба над или в непосредствена близост до главни конструктивни прегради, те трябва да са свързани водонепроницаемо към външната обшивка и главната палуба, така че да ограничават разпространяване на вода по палубата, когато корабът има крен в повредено състояние. Когато водонепроницаема полупреграда не съвпада с разположената под нея преграда, то участъкът от главната палуба между тях трябва да бъде водонепроницаем. Когато отвори, тръби, шпигати, електрически кабели и др. се извършват чрез частично водонепроницаеми вертикални прегради и палуби в рамките на потопената част на горната палуба, се вземат мерки за гарантиране на водонепроницаемата цялост на конструкцията над горната палуба. * 2 Всички отвори в откритата палуба трябва да имат коминги с достатъчна височина и здравина и да бъдат снабдени с надеждни средства за бързото им затваряне, при което да се осигурява устойчивостта им на атмосферни влияния. Щормови отвори, открити леерни заграждения и шпигати трябва да се поставят там, където е необходимо, за осигуряване на бързо изтичане на водата от откритата палуба при всякакви атмосферни условия. 3 Отвореният край на вентилационните тръби, свършващи в надстройка, трябва да бъде поне на един метър над водолинията, когато корабът е накренен до ъгъл 15° или до максималния ъгъл на крена в междинните етапи на наводняване, определен чрез преки изчисления, който от двата е по-голям. Алтернативно вентилационните тръби от танкове, различни от нефтени танкове, могат да преминават през борда на надстройката. Разпоредбите на настоящия параграф не са в ущърб на разпоредбите на действащата Международна конвенция за товарните водолинии. 4 Бордови илюминатори, входни врати за качване на хора, товарни врати и врати за въглища и др. средства за затваряне на отвори във външната обшивка над пределната линия на потъване трябва да имат надеждна конструкция и изработка и достатъчна здравина, вземайки предвид помещенията, в които са поставени и местоположенията им спрямо най-високата водолиния на разделянето на отсеци. ** 5 За всички бордови илюминатори на помещения, разположени под първата палуба над главната палуба, трябва да бъдат предвидени здрави вътрешни щормови капаци, разположени така, че да могат лесно и надеждно да се затварят и задрайват. * Вж. Обяснителните бележки относно интегритета на границите на наводнение над горна палуба на пътнически кораби за правилното прилагане на правила II-1/8 и 20, параграф 1, на SOLAS от 1974 г. с допълненията и измененията (MSC/Circ. 541, както може да бъде изменена). ** Вж. Препоръка относно здравина и сигурност и заключващи механизми за врати на корпуса на ро-ро пътнически кораби, приета от Организацията чрез Резолюция A. 793(19). Правило 17-1 Интегритет на корпуса и надстройката, борба за живучест на ро-ро пътнически кораби 1.1 При спазване на разпоредбите на параграфи 1.2 и 1.3 всички достъпи до помещенията под горната палуба имат най-ниска точка, която не е по-малко от 2,5 м над горната палуба. 1.2 Когато са монтирани рампи за превозните средства, за да осигуряват достъп до помещенията под горната палуба, техните отвори трябва да могат да се затварят водонепроницаемо, за да се предотврати проникване на вода, да имат сигнализация и индикация на щурманския мостик. 1.3 Администрацията може да разреши инсталирането на определен достъп до помещенията под горната палуба, при условие че е необходим за функционирането на кораба, например движението на механизмите и складовете, предмет на такива достъпи, се правят водонепроницаеми, със сигнализация и индикация на щурманския мостик. 2 Индикатори се осигуряват на щурманския мостик за всички врати на корпуса, товарни врати и други съоръжения за затваряне, които, ако се оставят отворени или не добре обезопасени, биха според настановището на Администрацията довели до наводняване на помещение със специалната категория или помещение на ро-ро кораби. Системата от индикатори трябва да бъде конструирана на принципа „не-безопасен“ и ще покаже посредством визуални аларми, ако вратата не е напълно затворена или ако някоя от задрайващите устройства не са на място и не напълно заключени, и посредством аларми, ако такава врата или съоръжения за затваряне се отворят или задрайващите устройства не се задействат. Индикаторният панел на щурманския мостик трябва да бъде оборудван с функция за избор на режим „плаване в пристанище/попоходно“ така, че звуковата сигнализация да се задейства от щурманския мостик, ако корабът напуска пристанището с незатворени носови врати, вътрешни врати, кърмова рампа или някакви други бордови врати на корпуса или някое устройство за затваряне не е в правилната позиция. Електрозахранването за индикаторната система трябва да е независимо от захранването за експлоатация и задрайване на вратите. 3 Телевизионно наблюдение и система за откриване на водни течове трябва да бъдат оборудвани да осигурят индикация към щурманския мостик и пункта за управление на машинното отделение за всеки теч през вътрешните и външните носови врати, вратите на кърмата или други врати на корпуса, което може да доведе до наводняване на специалната категория помещения или на ро-ро помещения. ЧАСТ Б-3 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОВАРНАТА ЛИНИЯ НА ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ НА ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ Правило 18 Определяне, маркиране и записване на товарни линии на делене на отсеци на пътнически кораби 1 За да се поддържа необходимата степен на подразделяне, трябва товарна линия, съответстваща на най-високата водолиния на разделянето на отсеци, да бъде определена и маркирана на бордовете на кораба. Кораб, предназначен за променлив режим на работа, може, ако собственикът желае, да има една или повече допълнителни товарни водолинии, определени и маркирани, съответстващи на най-високата водолиния на разделянето на отсеци, които Администрацията може да одобри като алтернативни конфигурации. Всяка одобрена конфигурация трябва да съответства на част Б-1 от тази глава независимо от резултатите, получени за други режими на работа. 2 Най-високите водолинии на разделянето на отсеци, определени и маркирани, се записват в Свидетелството за безопасност за пътнически кораби и се отбелязват с нотация Р1 за основната конфигурация за обслужване на пътници, и P2, P3 и т.н., за алтернативните конфигурации. Основната конфигурация на пътническите кораби се приема като начин на работа, в която индекс R за подразделения ще има най-голяма стойност. 3 Надводният борд, съответстващ на всяка от тези товарни водолинии, се измерва в същата позиция и от същата палубна линия както надводния борд, определен в съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии в сила. 4 Надводният борд, съответстващ на всяко одобрено подразделение на товарната линия и конфигурация на експлоатация, за които е одобрена, се посочва ясно в Сертификат за безопасност на пътнически кораб. 5 В никакъв случай марката на подразделение на товарната линия да не се поставя над най-дълбоката товарна линия в солена вода, както се определя от здравината на кораба или от Международната конвенция за товарните водолинии. 6 Каквото и да е местоположението на маркировката на най-високата водолиния на разделянето на отсеци, кораб в никакъв случай не трябва да се товари, за да се потопи маркировката на товарната линия, подходяща за сезона и местоположението, както е определено в съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии. 7 Кораб в никакъв случай не трябва да бъде толкова натоварен, че когато е в солена вода, марката на най-високата водолиния на разделянето на отсеци, подходяща за конкретен рейс и услуги, да е потопена. УСТОЙЧИВОСТ Правило 19 Информация за борба за живучест 1 На навигационния мостик трябва непрекъснато да са изложени или поставени на леснодостъпно място, с цел ръководство за вахтения помощник-капитан, планове, показващи ясно за всяка палуба и хамбар границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и съоръженията за изправяне на кораба при наводняване. В допълнение командният състав на кораба трябва да разполага с брошури, съдържащи горепосочената информация. * 2 Водонепроницаемите врати на пътническите кораби, за които е разрешено да останат отворени по време на рейс, трябва да бъдат ясно посочени в информацията за устойчивостта на кораба. 3 Общите предпазни мерки, които да бъдат включени, трябва да се състоят от списък на оборудването, условия, както и експлоатационни процедури, считани от Администрацията за необходими, за да се поддържа водонепроницаемостта при нормални експлоатационни условия на кораба. 4 Специфичните предпазни мерки, които да бъдат включени, се състоят от списък с елементи (т.е. механизми за задрайване, укрепване на товарите, задействане на аларми и т.н.), считани от Администрацията за решаващи за оцеляването на кораба, пътниците и екипажа. 5 В случай на кораби, за които изискванията за нарушената устойчивост на част B-1 се прилага, информацията за нарушена устойчивост трябва да предоставя на капитана прост и лесноразбираем начин за оценка на способността за оцеляване на кораба във всички случаи на повреда, включващ отделение или група отделения.** * Вж. Насоките за плановете на борба за живучест (MSC/Circ. 919). ** Вж. Насоките, които трябва да бъдат разработени от Организацията. Правило 20 Товарене на пътнически кораби 1 При приключване товаренето на кораба и преди неговото отплаване капитанът определя подравняването и устойчивостта на кораба и също така удостоверява и вписва, че корабът е в съответствие с критериите за устойчивост от съответните правила. Определянето на устойчивостта на кораба винаги се извършва чрез изчисления. Администрацията може да допусне използването на електронно натоварване и компютър за устойчивостта или еквивалентни средства за тази цел. 2 По принцип воден баласт не трябва да се превозва в танкове, предназначени за течно гориво. На кораби, на които не е възможно да се избегне товаренето на вода в танковете за течно гориво, оборудване за разделяне водата от горивните примеси трябва да се монтира, за да се отговори на изискванията на Администрацията, или други алтернативни средства, като например разтоварване в съоръжения на брега, приемливи за Администрацията, се предоставят за изхвърляне на водния баласт с примеси. 3 Разпоредбите на настоящото правило не засягат разпоредбите на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби в сила. Правило 21 Периодично раздвижване и проверка на водонепроницаеми врати и др. на пътнически кораби 1 Ежеседмично се провеждат тренировки за експлоатация на водонепроницаеми врати, бордови илюминатори, клапани и затварящи механизми на шпигати и ръкави за пепел и отпадъци. На кораби, извършващи рейсове с продължителност, по-голяма от една седмица, пълна тренировка се провежда преди отплаване на кораба от пристанището, а следващите – поне един път седмично по време на рейса. 2 Всички водонепроницаеми врати в главни напречни прегради както окачени, така и с механично задвижване, които се използват на море, трябва да се раздвижват ежедневно. 3 Водонепроницаемите врати и всички свързани с тях механизми и индикатори, всички клапани, чието затваряне е необходимо за обезпечаване водонепроницаемостта на отсек, и всички клапани, които обезпечават съединенията за симетрично наводняване при борба за живучест, трябва периодично да се проверяват, когато корабът е на море, не по-малко от един път седмично. 4 Всички тренировки и инспекции според изискванията на това правило се вписват в дневника с изрична забележка за всички дефекти, които могат да бъдат открити. Правило 22 Превенция и контрол на проникване на вода и др. 1 Всички водонепроницаеми врати се държат затворени по време на плаването, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат отворени по време на плаване, както е посочено в параграфи 3 и 4. Водонепроницаемите врати със широчина повече от 1,2 m в машинните отделения, разрешено от Правило 13.10, могат да се отворят само при обстоятелствата, посочени в същото правило. Всяка врата, която се отваря в съответствие с този параграф, трябва да бъде в готовност да бъде затворена незабавно. 2 Водонепроницаемите врати, разположени под горната палуба, с максимално чисто отваряне с широчина повече от 1,2 m се държат затворени, когато корабът е в открито море, с изключение на кратките периоди, определени като абсолютно наложителни от Администрацията. 3 Дадена водонепроницаема врата може да бъде отворена по време на плаване, за да се позволи преминаването на пътниците или екипажа, или когато работата в непосредствена близост до вратата налага да се отваря. Вратата трябва да бъде затворена незабавно, когато преминаването през нея е приключено или когато работата, налагаща отварянето й, е приключила. 4 Определени водонепроницаеми врати може да бъде разрешено да останат отворени по време на плаване, за да се позволи преминаването, ако се счита за абсолютно необходимо; тоест да бъдат отворени е от жизненоважно значение за безопасната и ефективна работа на машините на кораба или да се позволи на пътниците обикновен неограничен достъп на цялата територия за пътници. Такова решение се дава от Администрацията само след внимателна преценка на въздействието върху експлоатацията на кораба и способността за оцеляване. Водонепроницаема врата, която е разрешено да остане отворена, се посочва ясно в информацията за устойчивостта на кораба и винаги трябва да е в готовност незабавно да бъде затворена. 5 Подвижни плочи от вертикалните прегради винаги трябва да са на място, преди корабът да напусне пристанището, и не могат да бъдат отстранявани по време на плаването освен в случай на спешна нужда по преценка на капитана. Необходимите предпазни мерки трябва да се вземат при тяхната замяна, за да се гарантира, че техните връзки са водонепроницаеми. Механичните плъзгащи се водонепроницаеми врати, разрешени в машинните отделения в съответствие с Правило 13.10, се затварят, преди корабът да напусне пристанището, и остават затворени по време на плаването освен в случай на спешна нужда по преценка на капитана. 6 Водонепроницаемите врати, монтирани във водонепроницаемите вертикални прегради, разделящи товара между палубните пространства в съответствие с Правило 13.9.1, се затварят преди началото на пътуването и се държат затворени по време на плаването; часът на отваряне на тези врати в пристанището и на затварянето им преди отплаването на кораба от пристанището се вписва в дневника. 7 Параден трап, товарни и горивни отвори, разположени под горната палуба, следва да бъдат затворени ефективно и да са херметически обезопасени, преди корабът да напусне пристанището, и трябва да останат затворени по време на плаването. 8 Следните врати, разположени над горната палуба, следва да бъдат затворени и заключени, преди корабът да продължи по курса си, и трябва да останат затворени и заключени до следващото приставане на кораба: 1. товарни врати в корпуса или на границите на надстройки; 2. носови козирки, разположени в позиции, както е посочено в точка 8.1; 3. товарни врати в таранната преграда; и 4. рампи, представляващи алтернативен начин за затваряне на тези, които са определени в параграфи 8.1 до 8.3 включително. 9 При условие че една врата не може да бъде отворена или затворена, докато корабът е на кейовото си място, такава врата може да бъде отворена или оставена отворена, когато корабът се приближава или напуска кейовото място, но само дотолкова, доколкото е необходимо, за да се даде възможност вратата да бъде незабавно раздвижвана. При всички случаи вътрешната носова врата трябва да се държи затворена. 10 Независимо от изискванията на параграфи 8.1 и 8.4 Администрацията може да разреши определени врати да бъдат отваряни по преценка на капитана, ако са необходими за експлоатацията на кораба или за качването и слизането на пътниците, когато корабът е безопасно закотвен, и при условие, че безопасността на кораба не е нарушена. 11 Капитанът гарантира, че ефективна система за контрол и отчет на затварянето и отварянето на вратите, посочена в параграф 8, се изпълнява. 12 Капитанът гарантира, преди корабът да отпътува, че запис в дневника е направен за времето на последното затваряне на вратите, посочено в параграф 13, и часът на всяко отваряне на определени врати в съответствие с параграф 14. 13 Окачените врати, подвижните плочи, бордовите илюминатори, параден трап, товарните отвори и отворите за бункероване, както и други отвори, които според тези правила се изисква да бъдат затворени по време на плаване и преди корабът да напусне пристанището. Часът на затваряне и часът на отваряне (ако това е допустимо съгласно тези правила) се записват в дневник, както е предписано от Администрацията. 14 Когато са между-палуби, праговете на бордови илюминатори, посочени в Правило 15.3.2, са под линията, очертана успоредно на горната палуба по борд и чиято най-ниска точка е 1,4 m плюс 2,5 % от ширината на кораба над водата, когато корабът напуска пристанище, всички бордови илюминатори между палубите трябва да се затворят херметически и да бъдат заключени, преди корабът да напусне пристанището, и те не трябва да се отварят, преди корабът да пристигне в следващото пристанище. При прилагането на този параграф подходящото количество допустимо отклонение за прясна вода може да се направи, когато това е приложимо. 1. Времето на отваряне на тези бордови илюминатори в пристанището и на тяхното затваряне и заключване, преди корабът да напусне пристанището, се вписва в дневник, както е предписано от Администрацията. 2. За всеки кораб, който има един или повече бордови илюминатора, разположени така, че изискванията на параграф 14 ще се прилагат, когато е плаващ до своята най-висока водолиния на разделянето на отсеци, Администрацията може да посочи ограничаващо средно газене, при което тези бордови илюминатори ще имат прагове над линията, очертана успоредно на горната палуба отстрани, като най-ниската точка 1,4 m плюс 2,5 % от ширината на кораба над водолинията, съответстваща на ограничаващото средно газене, и при което следователно ще е допустимо да напусне пристанището, без преди това да ги затваря и заключва, като отговорността е на капитана по време на пътуването до следващо пристанище. В тропическите зони, както са определени в Международната конвенция за товарните водолинии в сила, това ограничаващо газене може да бъде увеличено с 0,3 m. 15 Илюминаторите и техните щурмови закрития, които няма да са достъпни по време на навигация, се затварят и обезопасяват, преди корабът да напусне пристанището. 16 Ако товарите се превозват в помещения, посочени в Правило 15.5.2, илюминаторите и техните щурмови закрития трябва да са херметически затворени и заключени, преди товарът да се достави, като затварянето и заключването се записват в дневник, както може да е предписано от Администрацията. 17 Когато ръкав за боклук и т.н. не е в употреба, и капакът, и клапанът трябва според Правило 15.10.2 да се държат затворени и обезопасени. Правило 22-1* Системи за откриване на наводняване на пътническите кораби, превозващи 36 или повече лица, построени на или след 1 юли 2010 г. Система за откриване на наводнения за водонепроницаеми пространства под горната палуба трябва да се осигури въз основа на насоките, разработени от Организацията.* * Вж. Насоките, които ще бъдат разработени от Организацията. Правило 23 Специални изисквания за ро-ро пътнически кораби 1 Специалната категория помещения и ро-ро пространства се обхождат постоянно или се следят с ефикасни средства като телевизионно наблюдение, така че всяко движение на превозни средства при неблагоприятни метеорологични условия и всеки неразрешен достъп от страна на пътниците да бъдат открити, докато корабът е на ход. 2 Документираните работни процедури по затваряне и обезопасяване на всички врати на корпуса, товарни врати и други съоръжения за затваряне, които, ако се оставят отворени или не добре обезопасени, биха според настановището на Администрацията довели до наводняване на специална категория помещения или на ро-ро пространство, трябва да се съхраняват на борда и да се изпращат от подходящо място. 3 Всички достъпи от ро-ро палубата и рампи за превозни средства, които водят до пространствата под горна палуба, се затварят, преди корабът да напусне кейовото място, и трябва да останат затворени, докато корабът стигне до следващото кейово място. 4 Капитанът гарантира, че се изпълнява ефективна система за контрол и отчет на затварянето и отварянето на вратите, посочена в параграф 3. 5 Капитанът гарантира, преди корабът да отплава, че е направено вписване в дневника, както се изисква от Правило 22.13, на времето на последното затваряне на достъпите, посочени в параграф 3. 6 Независимо от изискванията на параграф 3 Администрацията може да разреши някои от достъпите да останат отворени по време на пътуването, но само за период, достатъчен да позволи преминаването през тях и ако това е необходимо, за основната експлоатация на кораба. 7 Всички напречни или надлъжни прегради, които се вземат под внимание като ефективни за ограничаване на морската вода, която се събира в ро-ро палубата, трябва да са на мястото си и да са закрепени, преди корабът да напусне кея, и да останат по места и закрепени, докато корабът пристигне в следващото кейово място. 8 Независимо от изискванията на параграф 7 Администрацията може да разреши достъпите до вертикалните прегради да бъдат отворени по време на пътуването, но само за достатъчно време, за да се премине през тях и ако това е необходимо, за основната експлоатация на кораба. 9 На всички ро-ро пътнически кораби капитанът или определен офицер гарантират, че без изричното съгласие на капитана или на определения офицер на пътниците не се разрешава достъп до вътрешната ро-ро палуба, когато корабът е на ход. Правило 24 Превенция и контрол на проникване на вода и т.н. в товарни кораби 1 Отвори във външната обшивка на корпуса под палубата, ограничаващи вертикалната степен на повреда, трябва да са постоянно затворени, когато корабът е на ход. 2 Независимо от изискванията на параграф 3 Администрацията може да разреши определени врати да бъдат отваряни по преценка на капитана, ако е необходимо за експлоатацията на кораба и при условие, че безопасността на кораба не е нарушена. 3 Водонепроницаеми врати или рампи, монтирани вътрешно, за да разделят големи товарни помещения, трябва да се затворят преди началото на рейса и да се държат затворени по време на плаването; времето на отваряне на тези врати в пристанището и на затварянето им преди отплаването на кораба от пристанището се вписва в дневника. 4 Използването на вратите за достъп и люковите закрития, за да се осигури водонепроницаемата цялост на вътрешните отвори, се разрешава от вахтения офицер. Правило 25 Детектори за нивото на водата на товарни кораби с един хамбар, различни от кораби за насипни товари 1 Кораби с един хамбар, различни от кораби за насипни товари, построени преди 1 януари 2007 г., трябва да отговарят на изискванията на настоящото правило не по-късно от 31 декември 2009 г. 2 Кораби с дължина (L), по-малка от 80 m или 100 m, ако са построени преди 1 юли 1998 г., и единичен товарен хамбар под палубата на надводния борд или хамбарите под палубата на надводния борд, които не са разделени от поне една преграда водоустойчива до тази палуба, трябва да са монтирани в помещение или помещения с детектори за нивото на водата.* * Вж. Стандартите за работа за детектори за нивото на водата на кораби за насипни товари и кораби с единични хамбари, различни от кораби за насипни товари, приети от Комитета по морска безопасност от Резолюция MSC. 188(79). 3 Детектори за нивото на водата, изисквани от параграф 2, трябва: 1. да подават визуална и звукова сигнализация на щурманския мостик, когато водното ниво над вътрешното дъно в хамбара достига височина не по-малка от 0,3 m, и друга, когато такова ниво достига не повече от 15 % от средната дълбочина на хамбара; и 2. да се монтира в задния край на хамбара или над най-ниската му част, където вътрешното дъно не е успоредно на проектната водолиния. Където хоризонтални или частични непроницаеми вертикални прегради са монтирани над вътрешното дъно, администрациите могат да изискват монтирането на допълнителни датчици. 4 Детектори за нивото на водата, изисквани от параграф 2, не трябва да бъдат монтирани на кораби, които са в съответствие с Правило XII/12, или на кораби с водонепроницаеми странични отсеци от всяка страна на дължината на хамбара, простираща се вертикално поне от вътрешното дъно до палубата на надводния борд.“ ГЛАВА II-1 КОНСТРУКЦИЯ – СТРУКТУРА, ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ, МЕХАНИЗМИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ ЧАСТ D ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ Правило 41 Основен източник на електрическа енергия и системи за осветление 1 Следният нов параграф 6 се добавя след съществуващия параграф 5: „6 На пътническите кораби трябва да се осигури допълнително осветление във всички каюти, за да се посочи ясно изходът, така че пътниците да могат да намерят своя път към вратата. Такова осветление, което може да бъде свързано към авариен източник на енергия или във всяка кабина да има автономен източник на електрическа енергия, трябва да се включва автоматично, когато захранването на нормално осветление в каютата загасне и трябва да остане включено в продължение на минимум 30 минути.“ 2 След съществуващото Правило 54 се добавя следната нова част F: „ЧАСТ F АЛТЕРНАТИВЕН ПРОЕКТ И СЪОРЪЖЕНИЯ Правило 55 Алтернативен проект и съоръжения 1 Цел Целта на това правило е да се осигури методология за алтернативен проект и съоръжения за механизми и електрически инсталации. 2 Общи положения 2.1 Механизми и дизайн на електрически инсталации и съоръжения могат да се отклоняват от изискванията, посочени в части C, D и Е, при условие, че алтернативният проект и съоръжения отговарят на намерението на съответните изисквания и осигуряват еквивалентно ниво на безопасност на тази глава. 2.2 Когато алтернативен проект или съоръжения се отклоняват от нормативните изисквания на части C, D и E, инженерен анализ, оценка и одобряване на проекта и съоръженията се извършват в съответствие с настоящото правило. 3 Инженерен анализ Инженерният анализ трябва да се изготви и представи на Администрацията на базата на насоките, разработени от Организацията*, и трябва да включва като минимум следните елементи: 1. определяне на вида кораб, механизми, електрически инсталации и пространство(а); 2. идентифициране на предписаното(ите) изискване(ия), на които механизмите и електрическите инсталации не отговарят; 3. идентифициране на причината предложеният проект да не отговаря на нормативните изисквания, подкрепена от спазване на други признати инженерни или индустриални стандарти; 4. определяне на критериите за изпълнение за кораб, механизми, електрическа инсталация или пространство(а), за които се отнасят съответните препоръчителни изисквания: 1. критериите за изпълнение трябва да осигуряват ниво на безопасност, което да не отстъпва на съответните нормативни изисквания, съдържащи се в части C, D и E; и 2. критериите за изпълнение следва да бъдат количествено изразени и измерими; 5. подробно описание на алтернативния проект и съоръжения, включително списък на предположенията, използвани при проектирането и всяко предложение за оперативни ограничения или условия; 6. техническа обосновка, доказваща, че алтернативният проект и съоръжения отговарят на критериите за оценка на безопасността; и 7. оценка на риска въз основа на идентифициране на потенциални недостатъци и опасности, свързани с предложението. 4 Оценка на алтернативен проект и съоръжения 4.1 Инженерният анализ, който се изисква в параграф 3, се оценява и одобрява от Администрацията, като се вземат предвид насоките, разработени от Организацията.* 4.2 Копие от документацията, както е одобрена от Администрацията, което показва, че алтернативният проект и съоръженията в съответствие с настоящото правило трябва да се извършат на борда на кораба. 5 Обмен на информация Администрацията съобщава на Организацията уместна информация относно алтернативния проект и съоръженията, одобрени от тях за предаване до всички Договарящи се правителства. 6 Преоценка поради промяна на условията Ако предположенията и оперативните ограничения, които са предвидени в условията на алтернативния проект и съоръженията, са се променили, инженерен анализ трябва да се извърши при променилите се условия и трябва да се одобри от Администрацията. * Вж. Насоките за алтернативен проект и съоръжения за SOLAS, глава II-1 и III (MSC. 1/Circ. 1212).“ ГЛАВА ІІ-2 КОНСТРУКЦИЯ – ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ОТКРИВАНЕ И ГАСЕНЕ НА ПОЖАРИ Правило 3 – Определения 3 Добавят се следните нови параграфи 51 и 52 след съществуващия параграф 50: „51 Безопасна зона в контекста на дадено произшествие е от гледна точка на обитаемост всяка зона(и), която не е наводнена или която е извън основната вертикална зона(и), в която е станал пожар, такава, че да може спокойно да се настанят всички лица на борда, за да ги защити от опасности за живота или здравето и да им предостави основни услуги. 52 Център за безопасност е контролна станция, посветена на управлението на спешни ситуации. Експлоатацията, контролът и/или мониторингът на системите за безопасност са неразделна част от Центъра за безопасност.“ Правило 7 – Откриване и аларма 4 Добавя се следният нов параграф 2.4 след съществуващия параграф 2.3: „2.4 Стационарна система за откриване на пожар и противопожарна аварийна сигнализация за пътническите кораби трябва да може дистанционно и поотделно да определя всеки детектор и ръчно опериран пункт за повикване.“ 5 В параграфи 5.2 и 5.3.1 следният текст се добавя в края на параграфите: „Детектори, монтирани в каютите, когато се активират, трябва също така да могат да излъчват или да предизвикат да се излъчва звукова аларма в рамките на пространството, където те се намират.“ Правило 8 – Контрол на разпространението на дим 6 В параграф 2 се добавя следното ново изречение в края на параграфа: „Системата за вентилация, обслужваща центрове за безопасност, може да бъде получена от системата за вентилация, рaботеща на щурманския мостик, освен ако не се намира в съседна главна вертикална зона.“ Правило 9 – Ограничаване на пожар 7 В точка 2.2.3.2.2 (7) думата „магазини“ се заличава. 8 В параграф 2.2.3.2.2 (8) се добавя думата „магазини“. 9 В бележките за таблици 9.3 и 9.4 се добавя следното изречение в края на индекс „с“: „Не се изисква оценка на пожара за тези прегради, разделящи щурманския мостик и центъра за безопасност, когато последният е в рамките на щурманския мостик.“ 10 Следният нов параграф 2.2.7 се добавя след параграф 2.2.6: „2.2.7 Защита на атриуми 2.2.7. 1 Атриуми трябва да са в заграждения, образувани от отделения клас „А“, с противопожарен рейтинг, определен в съответствие с таблици 9.2 и 9.4, както е приложимо. 2.2.7. 2 Палуби, които разделят пространства в рамките на атриуми, трябва да имат противопожарен рейтинг, определен в съответствие с таблици 9.2 и 9.4, както е приложимо.“ 11 Съществуващият параграф 7.5.1 става параграф 7.5.1. 1 и следният нов параграф 7.5.1. 2 се добавя след това: „ 7.5.1. 2 Изпускателните тръби в диапазона на кухненско оборудване, инсталирани на откритите палуби, трябва да съответстват на точка 7.5.1. 1, както е приложимо, когато преминават през жилищни помещения или помещения, съдържащи запалителни материали.“ 12 Следният нов параграф 7.6 се добавя след съществуващия параграф 7.5.2. 1: „7.6 Вентилационни системи за основни перални на кораби, превозващи повече от 36 пътници Изпускателните тръби от основните перални трябва да бъдат оборудвани със: 1. филтри, които лесно да се отстраняват за почистване; 2. противопожарна клапа, разположена в долния край на тръбата, която е с автоматично и дистанционно управление; 3. система с дистанционно управление за спиране на смукателните вентилатори и вентилатори за доставка в рамките на пространството, както и за експлоатацията на противопожарна клапа, посочени в параграф 7.6.2; и 4. подходящо разположени люкове за проверка и почистване.“ Правило 10 – Противопожарна борба 13 В първото изречение на параграф 6.4 между думите „оборудване“ и „трябва“ се добавят думите „инсталирани в затворени помещения или на открити палуби“. Правило 13 – Средства за евакуация 14 В точка 3.2.3 думите „публични пространства“ в третото изречение се заличават, а се добавя следното ново изречение преди четвъртото изречение: „Публичните пространства могат да имат директен достъп до стълбищните заграждения с изключение на пространствата зад кулисите на театъра.“ 15 Следният нов параграф 3.2.5. 3 се добавя след съществуващия параграф 3.2.5. 2: „3.2.5. 3 Вместо системата за осветление по маршрут за евакуация, изисквана от параграф 3.2.5. 1, могат да бъдат приети алтернативни системи за насочване при евакуация, ако са одобрени от Администрацията въз основа на насоките, разработени от Организацията.* * Вж. Функционалните изисквания и стандарти за изпълнение за оценка на евакуационните системи за насочване (MSC/Circ. 1167) и временните насоки за изпитване, одобряване и поддръжка на евакуационните системи за насочване, използвани като алтернатива на ниско разположени осветителни системи (MSC/Circ. 1168).“ 16 Следните нови правила 21, 22 и 23 се добавят след съществуващото Правило 20: „Правило 21 Праг на произшествия, безопасно завръщане в пристанище и безопасни зони 1 Приложение Пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2010 г., с дължина, както е определено в Правило II-1/2.5, от 120 m или повече или с три или повече главни вертикални зони трябва да са в съответствие с разпоредбите на настоящото правило. 2 Предназначение Целта на настоящото правило е да установи критерии за планиране на безопасно завръщане на кораба в пристанището на собствен ход след повреда, която не надвишава прага на произшествие, предвиден в параграф 3, и също така осигурява функционалните изисквания и стандартите за работа в безопасни зони. 3 Праг на произшествия Прагът на произшествие в контекста на пожар включва: 1. загуба на пространство на произход до най-близките граници клас „А“, което може да бъде част от пространството на произход, ако пространството на произход е защитено с фиксирана пожарогасителна система; или 2. загуба на пространство на произход и прилежащите помещения до най-близките граници „А“ клас, които не са част от пространството на произход. 4 Безопасно връщане в пристанище* Когато щетите от пожар не надвишават прага на произшествие, посочен в параграф 3, корабът трябва да може да се върне в пристанището, като същевременно осигурява безопасна зона, както е определено в Правило 3. За да се счита в състояние да се върне в пристанището, следните системи трябва да продължат да функционират в останалата, незасегната от пожар, част на кораба: 1. задвижване; 2. рулево устройство и системи за управление на рулевото устройство; * Вж. Стандартите за работа на системите и услугите, които трябва да продължат да функционират на пътнически кораби за безопасно завръщане в пристанището и правилна евакуация и напускане на кораба след повреда. 3. навигационни системи; 6. външна комуникация; 7. главна пожарна система; 8. фиксирани противопожарни системи; 9. системи за откриване на пожар и дим; 10. помпени и баластни системи; 11. механични водонепроницаеми и полуводонепроницаеми врати; 12. системи, предназначени за подпомагане на „безопасни зони“, както е посочено в параграф 5.1.2; 13. системи за откриване на наводняване; и 14. други системи, определени от администрацията, че са от съществено значение за борбата за живучест. 5 Безопасна зона(и) 5.1 Функционални изисквания: 1. безопасна зона(и) обикновено трябва да е вътрешно пространство(а), но въпреки това използването на външно пространство за безопасна зона може да бъде разрешено от Администрацията, като се вземат предвид всички ограничения, дължащи се на областта на експлоатацията и съответните очаквани условия на околната среда; 2. безопасна зона(и) трябва да предостави всички пътници със следните основни услуги*, за да се гарантира, че се поддържа здравето на пътниците и екипажа: 1. канализация; 2. вода; 3. храна; 4. алтернативно пространство за медицинско обслужване; 5. защита от времето; 6. средство за предотвратяване на топлинен стрес и хипотермия; 7. светлина; 8. вентилация; 3. проект на вентилация трябва да намали риска от това, дим и горещи газове да засегнат използването на безопасна зона(и); и 4. средства за достъп трябва да бъдат осигурени до спасителни средства от всяка зона, идентифицирана или използвана като безопасна зона, като се има предвид, че основната вертикална зона може да не бъде достъпна за вътрешно преминаване. 5.2 Алтернативно пространство за медицинско обслужване Алтернативно пространство за медицинска помощ трябва да отговаря на стандарт, приемлив за Администрацията.** * Вж. Стандартите за ефективност на системите и услугите, които трябва да продължат да функционират на пътнически кораби за безопасно завръщане в пристанището, и правилната евакуация и напускане на кораба след повреда (MSC. 1/Circ. 1214). ** Вж. Ръководството за създаването на медицински и хигиенни програми за пътнически кораби (MSC/Circ. 1129). Правило 22 Критерии за проектиране на системи, които трябва да останат функционални след повреди при пожар 1 Приложение Пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2010 г., с дължина, както е определено в Правило II-1/2.2, от 120 m или повече или с три или повече главни вертикални зони трябва да са в съответствие с разпоредбите на настоящото правило. 2 Предназначение Целта на настоящото правило е да се осигурят критерии за проектиране на системи, необходими, за да останат функционални за подпомагане на правилната евакуация и напускане на кораба, ако прагът на произшествие, както е определено в Правило 21.3, е надхвърлен. 3 Системи* 3.1 В случай че всяка една главна вертикална зона е негодна за експлоатация вследствие на пожар, следните системи трябва да бъдат така разположени и сегрегирани, че да продължат да функционират: 1. главна пожарна; 2. вътрешни комуникации (в подкрепа на противопожарната борба според изискванията за уведомление на пътниците и екипажа и тяхната евакуация); 3. средства за външни комуникации; 4. сантинни системи за отстраняване на вода вследствие от противопожарна борба; 5. осветление по маршрутите за евакуация при сборните пунктове и при пунктовете за качване на спасителни средства; и 6. системи за насочване за евакуация трябва да бъдат на разположение. 3.2 Гореспоменатите системи трябва да могат да работят в продължение на най-малко 3 часа на базата на предположение, че няма никакви щети извън неексплоатационната главна вертикална зона. Тези системи не е необходимо да продължат да функционират в рамките на негодните за експлоатация главни вертикални зони. 3.3 Кабели и тръбопроводи в рамките на багажното, конструирано по „А-60“ стандарт, трябва да се смята, че ще останат непокътнати и годни за експлоатация при преминаване през неексплоатационни вертикални зони за целите на параграф 3.1. Еднаква степен на защита за кабели и тръбопроводи може да бъде одобрена от Администрацията. * Вж. Стандартите за ефективност на системите и услугите, които трябва да продължат да функционират на пътнически кораби за безопасно завръщане в пристанището и правилна евакуация и напускане на кораба след повреда (MSC. 1/Circ. 1214). Правило 23 Център за безопасност на пътническите кораби 1 Приложение Пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2010 г., трябва да имат на борда си център за безопасност в съответствие с изискванията на тази наредба. 2 Предназначение Целта на настоящото правило е да се осигури пространство за подпомагане на управлението на аварийни ситуации. 3 Място и разположение Центърът за безопасност трябва да бъде или част от навигационния мостик, или да се намира в отделно пространство в непосредствена близост и с пряк достъп до навигационния мостик, така че управлението на аварийни ситуации да се извършва, без да разсейва вахтените офицери от техните навигационни задължения. 4 Разпределение и ергономичен дизайн Разпределението и ергономичният дизайн на центъра за безопасност трябва да вземе под внимание насоките, разработени от Организацията*, както е уместно. *Вж. Насоки, които да бъдат разработени от Организацията. 5 Комуникации Средства за комуникация между центъра за безопасност, главен пункт за управление, навигационния мостик, машинното отделение, помещението за съхранение(и) на противопожарната(и) система(и) и помещения за противопожарното оборудване трябва да бъдат налични. 6 Управление и мониторинг на системите за безопасност Независимо от изискванията, посочени на друго място в Конвенцията, пълната функционалност (експлоатация, управление, мониторинг или комбинация от тях, както се изисква) на системите за безопасност, изброени по-долу, трябва да може да се осъществи от центъра на безопасност: 2. противопожарни врати; 3. алармена система за обща тревога; 4. публична система адрес; 9. телесистема за наблюдение; 10. система за откриване на пожар и алармена система; 11. фиксирана противопожарна локална система(и); 12. спринклерни и еквивалентни системи; 13. базирани на вода системи за машинните отделения; 14. аларма за повикване на екипажа; 15. атриум система за извличане на дима; 16. системи за откриване на наводняване; и 17. противопожарни помпи и аварийни противопожарни помпи.“ ГЛАВА III СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА И СЪОРЪЖЕНИЯ Правило 4 – Оценка, изпитване и одобряване на спасителните средства и съоръжения 17 Параграф 3 се заменя със следния текст: „3 Преди да даде одобрение за нови спасителните средства и съоръжения, Администрацията трябва да гарантира, че такива: 1. средства осигуряват стандарти за безопасност, най-малко еквивалентни на изискванията на тази глава и на Кодекса и са били оценени и тествани на базата на насоките, разработени от Организацията*; или 2. успешно са преминали инженерен анализ, оценка и одобрение в съответствие с Правило 38. * Вж. Насоките, които трябва да бъдат разработени от Организацията.“ 18 След съществуващото Правило 37 следната нова част В се добавя: „ЧАСТ В АЛТЕРНАТИВЕН ДИЗАЙН И УСТРОЙСТВО Правило 38 Алтернативен дизайн и устройство 1 Цел Целта на настоящото правило е да се осигури методология за алтернативен дизайн и устройство на спасителните средства и оборудване. 2 Общи положения 2.1 Спасителни средства и оборудване могат да се отклоняват от изискванията, посочени в част Б, при условие че алтернативният проект и устройство отговарят на целите на съответните изисквания и осигуряват еквивалентно ниво на безопасност на тази глава. 2.2 Когато алтернативният дизайн или устройство се отклоняват от предписаните изискванията на част Б, инженерен анализ, оценка и одобрение на дизайна и устройството се извършват в съответствие с настоящото правило. 3 Инженерен анализ Инженерният анализът трябва да се изготви и представи на Администрацията на базата на насоките, разработени от Организацията*, и да включва като минимум следните елементи: 1. определяне на типа на кораба и на спасителните средства и оборудване; 2. идентификация на предписаното изискване(ия), на което спасителните средства и оборудване няма да отговарят; 3. идентифициране на причината, поради която предложеният дизайн няма да отговори на нормативни изисквания, подкрепени от спазване на други признати инженерни или индустриални стандарти; * Вж. Насоките за алтернативен дизайн и устройства за SOLAS, глава II-1 и III (MSC. 1/Circ. 1212). 4. определяне на критериите за работа на кораба и спасителните средства и оборудване, разгледани в съответното препоръчително изискване (и): 4.1 критериите за работа трябва да осигуряват ниво на безопасност, което да не отстъпва на съответните препоръчителни изисквания, съдържащи се в част Б; и 4.2 критериите за работа трябва да са количествени и измерими; 5. подробно описание на алтернативния дизайн и устройството, включително списък на предположенията, използвани при проектирането, и всяко предложение за оперативни ограничения или условия; 6. техническа обосновка, доказваща, че алтернативният проект и устройството отговарят на критериите за оценка на безопасността; и 7. оценка на риска въз основа на идентифициране на потенциални недостатъци и опасности, свързани с предложението. 4 Оценка на алтернативния дизайн и устройството: 4.1 Инженерният анализ, изискван в параграф 3, се оценява и одобрява от Администрацията, като се вземат предвид насоките, разработени от Организацията.* 4.2 Копие от документацията, както е одобрена от Администрацията, което показва, че алтернативният дизайн и устройствата са в съответствие с настоящото правило, се извършва на борда на кораба. 5 Обмен на информация Администрацията съобщава уместна информация на Организацията относно алтернативен дизайн и устройство, одобрени за разпространение до всички Договарящи се правителства. 6 Преоценка поради промяна на условията Ако предположенията и оперативните ограничения, които са предвидени в алтернативния дизайн и устройството, са се променили, инженерен анализ се извършва при променените условия и трябва да бъде одобрен от Администрацията. * Вж. Насоките за алтернативен дизайн и устройства за SOLAS, глава II-1 и III (MSC. 1/Circ. 1212).“

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 87 от 11 февруари 2011 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, от находище „Хан Крум“ – участъци „Ада тепе“, „Къпел“, „Къклица“, „Скалак“, „Зона Синап“ и „Сърнак“, разположено в землищата на с. Гулия, с. Дъждовник, с. Звънарка, с. Къклица, с. Малко Каменяне, с. Овчари и с. Сърнак, община Крумовград, област Кърджали РЕШЕНИЕ No 87 ОТ 11 ФЕВРУАРИ 2011 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, от находище „Хан Крум“ – участъци „Ада тепе“, „Къпел“, „Къклица“, „Скалак“, „Зона Синап“ и „Сърнак“, разположено в землищата на с. Гулия, с. Дъждовник, с. Звънарка, с. Къклица, с. Малко Каменяне, с. Овчари и с. Сърнак, община Крумовград, област Кърджали На основание чл. 54, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства във връзка с § 105, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1 от Закона за подземните богатства – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Хан Крум“, разположено в землищата на с. Гулия, с. Дъждовник, с. Звънарка, с. Къклица, с. Малко Каменяне, с. Овчари и с. Сърнак, община Крумовград, област Кърджали, който се извършва със средства на концесионера и на негов риск. Площта, покриваща находището, е с размер 1,202 кв. км и е индивидуализирана, както следва: 1.1. участък „Ада тепе“ – с площ 0,161 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 95 по контура на запасите и ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор; 1.2. участък „Къпел“ – с площ 0,191 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 12 по контура на ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор; 1.3. участък „Къклица“ – с площ 0,316 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 13 по контура на ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор; 1.4. участък „Скалак“ – с площ 0,213 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 21 по контура на ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор; 1.5. участък „Зона Синап“ – с площ 0,115 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 59 до No 65 по контура на ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор; 1.6. участък „Сърнак“ – с площ 0,206 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 4 до No 6 и от No 34 до No 41 по контура на ресурсите съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор. 2. Определя концесионна площ с размер 13,7 кв. км, включваща площите по т. 1 и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията. Концесионната площ е индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 14 в координатна система „1970 г.“ съгласно приложението. 3. Определя срок на концесията 30 години. 4. Определя за концесионер „Болкан Минерал енд Майнинг“ – ЕАД, с. Челопеч, притежаващо Удостоверение за търговско откритие No 0417 от 28 август 2009 г. 5. Концесията да се осъществява при следните условия: 5.1. При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, правата върху земите – държавен горски фонд, и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред. 5.2. Правата по концесията да се упражняват при условията на сключения на 9 август 2010 г. между Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и „Болкан Минерал енд Майнинг“ – ЕАД, рамков договор за финансиране и осъществяване на научни изследвания. Добивните дейности да се извършват под наблюдението на археолог при условията на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство. 5.3. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на Министерския съвет при условията на чл. 25 от Закона за подземните богатства. 5.4. Добивът на подземното богатство по т. 1 може да започне, след като бъде съгласуван с министъра на икономиката, енергетиката и туризма цялостен работен проект за добив и първична преработка, изготвен въз основа на положително решение по оценка за въздействието върху околната среда и положително решение по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване в защитена зона „Родопи – Източни“, с код ВG0001032, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. 5.5. Добивът от участък „Сърнак“ да започне след представяне на съгласуван с Агенция „Пътна инфраструктура“ проект за добив и първична преработка, предвиждащ изискуемите от Закона за пътищата минимални отстояния до пътища от републиканската пътна мрежа. 5.6. Всички дейности по предоставената концесия се извършват в съответствие с установените в страната технически и технологични изисквания. 5.7. Концесионерът да не разкрива и предоставя на трети лица придобитата геоложка и техническа документация и информация, свързана с обекта на концесията, без изрично писмено съгласие от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 5.8. Добивът се извършва със средства, осигурени от концесионера, и на негов риск. 5.9. За осъществяване на правата и изпълнение на задълженията по концесията не се изискват задължителни подобрения в находището. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да добива подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, от находището по т. 1; 6.1.2. право на собственост върху добитите за срока на концесията подземни богатства, за които е предоставена концесията; 6.1.3. да извършва всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находището, складиране, преработка, транспорт и продажба на подземните богатства по т. 1; 6.1.4. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията; с допълнителното споразумение се определят размерът, условията и редът за внасяне на концесионното плащане, дължимо за допълнително добиваните полезни изкопаеми; 6.1.5. да придобие право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка в съответствие със съгласуваните цялостен работен проект и годишни работни проекти за добив и първична преработка; 6.1.6. да складира в границите на концесионната площ отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз основа на проекти, съгласувани с министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съгласно Закона за подземните богатства. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. да извършва добива на подземните богатства по т. 1 – златосъдържащи руди, като: 6.2.1.1. изпълнява съгласуваните цялостен работен проект и годишни работни проекти за добив и първична преработка; 6.2.1.2. прилага методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното въздействие върху земните недра и околната среда; 6.2.1.3. извлича оптимално запасите и ресурсите при добива им от земните недра и съдържащите се в тях полезни компоненти при първичната им преработка; 6.2.1.4. спазва изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци; 6.2.1.5. осигури опазването и възстановяването на околната среда, безопасността и здравето на работещите, както и опазването на културните ценности; 6.2.1.6. не причинява отделяне на наднормени вредности в жилищните зони на най-близките населени места (махали) и за добивните участъци е проведена процедура за намаляване на хигиенно-защитните зони по реда на чл. 4 от Наредба No 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда; 6.2.1.7. не нарушава режима на експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; 6.2.2. да внася концесионно плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 6.2.3. да извърши инвестиции за първия 5-годишен период от срока на концесията в размер не по-малък от 12 млн. щ. д. в сроковете и при условията на концесионния договор; първият 5-годишен период от срока на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на положително решение на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добив от участък „Ада тепе“, включващ и оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване в защитена зона „Родопи – Източни“, с код ВG0001032, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна; 6.2.4. да изработи и съгласува с компетентните държавни органи при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 6.2.4.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка; 6.2.4.2. изменения и допълнения на цялостния работен проект за добив и първична преработка – при възникнала необходимост от това; 6.2.4.3. годишни работни проекти за добив и първична преработка; 6.2.4.4. цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи; 6.2.4.5. годишни работни проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи; 6.2.5. да уведомява концедента и компетентните държавни органи при условия и по ред, определени в концесионния договор, за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за безопасността и здравето на населението, както и от разрушаване или увреждане на културни ценности; 6.2.6. да съставя и води пълна и подробна геоложка и техническа документация за дейностите по концесията съгласно действащата нормативна уредба и да я предоставя за проверка в съответствие с условията на сключения договор; 6.2.7. да представя при условия, по ред и в срокове, определени в концесионния договор: 6.2.7.1. шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и за съдържанията на металите в тях до 15 дни след изтичането на съответното 6-месечие; 6.2.7.2. отчет за изпълнението на съответния годишен работен проект за добив и първична преработка, съдържащ и отчет за изменението на запасите и ресурсите през изтеклата година; 6.2.7.3. доклад за остатъчните запаси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и от рекултивация на засегнатите земи; 6.2.8. да осигурява пълен достъп до концесионния обект, съоръженията и документацията, свързани с дейностите по концесията, на оправомощени органи и/или лица; 6.2.9. да извърши техническа ликвидация и биологична рекултивация за своя сметка при условия и в срокове, определени в одобрените цялостен работен проект и годишни работни проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. да получава дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 6.3.2. при условия и по ред, определени в концесионния договор, да контролира изпълнението на задълженията на концесионера, включително чрез вземане на проби от всяка продукция – резултат от експлоатацията на находището, и чрез извършване на маркшайдерски измервания; 6.3.3. право на съсобственост с концесионера, а след прекратяване на концесията – право на собственост – върху придобитата по време на концесията геоложка и техническа документация; 6.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения по това решение и по договора и/или при нарушаване условията на концесията при условия и по ред, определени в концесионния договор; 6.3.5. да прекрати едностранно концесионния договор, в случай че министърът на околната среда и водите се произнесе с отрицателно решение по доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добив от участък „Ада тепе“, в т.
ч. по оценката за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване в защитена зона „Родопи – Източни“, с код ВG0001032, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на дейностите по концесията, след като такова бъде поискано, при условия и по ред, определени в концесионния договор; 6.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 7. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му от страните. 8.Концесията влиза в силаот момента на влизане в сила на положително решение на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добив от участък „Ада тепе“, включващ и оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване в защитена зона „Родопи – Източни“, с код ВG0001032, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. 9. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 9.1. Безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на задълженията за концесионно плащане, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви и договорни неустойки. 9.2. Първата годишна банкова гаранция се представя от концесионера до 10 дни от въвеждането на находището в експлоатация, което следва да започне не по-късно от 4 години след влизането в сила на концесията при условията на т. 8. Размерът на първата банкова гаранция е 1 000 000 лв. 9.3. За всяка следваща година банковата гаранция е 50 на сто от стойността на концесионното плащане и дължимия върху него ДДС за предходната година и се представя на концедента не по-късно от 3 дни преди изтичане валидността на предходната гаранция. 9.4. Финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Видът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните в концесионния договор. 10. Определя концесионно плащане, както следва: 10.1. Годишно парично концесионно плащане за единица добито подземно богатство, което се изчислява като процент от стойността на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 от приложение No 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства. 10.2. Минималният процентен размер на концесионното плащане е 1,44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 до 50 на сто размерът се увеличава с 0,064 на всеки процент увеличение на рентабилността. 10.3. Стойността на добитите подземни богатства се определя като произведение от количествата на съдържащите се в тях метали злато и сребро и средноаритметичните им цени съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период. 10.4. Минималното годишно парично концесионно плащане се формира като сума от 1,44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди, изчислена при условията на т. 10.2 и 10.3, и 1,44 на сто от стойността на недобитите количества руда до 255 хил. тона, със средно съдържание на злато 7,3 г/тон и на сребро 1 г/тон, изчислена при условията на т. 10.3. 10.5. Годишното парично концесионно плащане и дължимият върху него ДДС се внасят от концесионера на две вноски до 15 дни след изтичане на съответното 6-месечие по сметка, посочена от концедента. Начинът на изчисляване и сроковете за заплащане се определят в концесионния договор. 10.6. При доказана възможност за извличане и продажба на други метали (освен злато и сребро) размерът, условията и редът за внасяне на концесионно плащане се определят с допълнително споразумение, сключено между концесионера и концедента, в съответствие с действащата към този момент методика за тяхното определяне. 11. Концесионно плащане се дължи от момента на въвеждане на находището в експлоатация, но не по-късно от 4 години след влизането в сила на концесията, при условията на т. 8. 12. При условия и по ред, уговорени в концесионния договор, концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на реализиране на дейностите, предвидени в съгласуван проект за техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, при условие че не се извършва добив на подземни богатства. 13. На основание чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства министърът на икономиката, енергетиката и туризма внася по бюджета на община Крумовград, област Кърджали, при условията и в сроковете по т. 10.5 30 на сто от внесеното концесионно плащане. 14. Размерът на концесионното плащане се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 15. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: 15.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с „Болкан Минерал енд Майнинг“ – ЕАД,с. Челопеч, в тримесечен срок от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. 15.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 15.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 16. Упълномощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да предявява вземанията на концедента по съдебен ред. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 2 Координатен регистър на граничните точки от контура на концесионната площ Координатна система „1970 г.“

bg

legislation

Bulgaria

Правилник за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за трансплантация“ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРАВИЛНИК за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за трансплантация“ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат дейността и организацията на работа на Център „Фонд за трансплантация“, наричан по-нататък „фонда“. Чл. 2. Фондът е юридическо лице по чл. 60, ал 1 от Закона за администрацията и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на здравеопазването. Чл. 3. Фондът осъществява следните дейности: 1. организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване извън страната на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания и при утвърдени нехематологични заболявания, когато тя не може да бъде извършена своевременно в Република България; 2. организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация на органи в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2; 3. организиране и провеждане на дейности за набиране на финансови средства за осъществяване дейностите по т. 1 и 2; 4. създаване и поддържане на регистри относно: а) лицата, които са подали заявления за организационно и финансово подпомагане от фонда за дейности по т. 1 и 2; б) лечебните заведения, в които са осъществени дейностите по т. 1 и резултатите от тях; в) медицинските специалисти по чл. 19, ал. 1, т. 2. Чл. 4. (1) Приходите на фонда се формират от: 1. субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването; 2. дарения и помощи; 3. други приходи, предвидени в нормативен акт. (2) Средствата по ал. 1 се разходват за: 1. осъществяване на дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2; 2. издръжка на фонда. (3) Финансирането на дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва до размера на средствата по бюджета на фонда за съответната година, като децата до 18-годишна възраст са с предимство. (4) Разходите по ал. 2, т. 2 за съответната година се определят в бюджета на фонда. Глава втора УПРАВЛЕНИЕ НА ФОНДА Чл. 5. Фондът се управлява и представлява от директор, който се назначава по трудово правоотношение от министъра на здравеопазването. Чл. 6. Фондът се подпомага от Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантация. Чл. 7. Директорът на фонда: 1. организира, ръководи и представлява фонда; 2. издава решения за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или прави мотивиран отказ; 3. предлага на заявителите да подпишат информирано съгласие относно медицинската дейност и лечебния процес след трансплантацията, както и начина и обема на финансиране на различните етапи; 4. осигурява защита и носи отговорност за съхранение на личните данни и здравната информация; 5. организира заседанията на обществения съвет; 6. изпълнява функциите на работодател/орган по назначаване на работещите във фонда; 7. предлага на министъра на здравеопазването размера на разходите за издръжка на фонда; 8. контролира финансовата дейност и носи отговорност за разходването на средствата на фонда; 9.организира провеждането на информационната политика на фонда, като осигурява публичност и прозрачност на неговата дейност; 10. изготвя годишен отчет за дейността на фонда и го представя на министъра на здравеопазването в срок до 31 март на следващата година; 11. осъществява други дейности, свързани с управлението и функционирането на фонда. Чл. 8. Функциите на директора в негово отсъствие се изпълняват от определен от него със заповед служител за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му. Чл. 9. При осъществяване на своите функции директорът взаимодейства и сътрудничи с държавни органи, организации, физически и юридически лица, както и с органи на местното самоуправление. Чл. 10. Директорът се атестира на всеки три години в срок до три месеца след изтичане на срока от предходното атестиране от комисия, определена от министъра на здравеопазването. Чл. 11. (1) Основните цели на атестирането са: 1. установяване равнището на професионалната квалификация и управленските умения на директора; 2. оценяване изпълнението на функциите, регламентирани в нормативните актове и длъжностната характеристика; 3. подобряване дейността на фонда. (2) Атестирането се извършва по следните показатели: 1. управленски умения, които включват оценяване на: а) оперативност; б) координиране и контрол; в) познаване, ползване и практическо прилагане на нормативните актове; 2. организация на дейността на фонда, която включва оценка на: а) организационни умения; б) инициативност; в) борба с корупцията; г) умения за работа в екип; д) медийна политика; 3. обем, качество и ефективност, които включват оценка на: а) броя и сроковете на разгледаните заявления за организационно и финансово подпомагане на български граждани със средства от фонда; б) броя на постъпилите и разгледани сигнали, свързани с дейността на фонда, и резултатите от тях. Чл. 12. Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите по чл. 11 атестацията може да бъде: 1. отрицателна; 2. неудовлетворителна; 3. добра; 4. много добра. Чл. 13. (1) За резултатите от атестацията комисията: 1. съставя атестационна карта; 2. запознава директора с нейното съдържание, като му я предлага за подпис. (2) Ако директорът не е съгласен с поставената оценка, може да подаде писмено възражение, в което посочва мотивите за своето несъгласие. (3) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в тридневен срок от датата, на която директорът е уведомен за съдържанието на атестационната карта. (4) Министърът е длъжен да се произнесе по възражението в десетдневен срок от получаването му, като може да го приеме за основателно или да го отхвърли. Решението на министъра е окончателно. (5) Когато министърът приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение. Чл. 14. Министърът може да прекрати трудовото правоотношение с директора на фонда, ако е получил отрицателна атестация на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Глава трета ДЕЙНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА ФОНДА Чл. 15. При изпълнение на своите функции директорът се подпомага от: 1. администрация на фонда; 2. обществен съвет. Чл. 16. (1) Администрацията на фонда се състои от трима служители. (2) Лицата по ал. 1 осигуряват изпълнението на дейността на фонда и подпомагат директора при изпълнение на неговите функции. Чл. 17. (1) Общественият съвет се състои от седем членове, изтъкнати медицински специалисти в областта на трансплантацията, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, работещи за защита правата на пациентите в областта на трансплантацията, определени с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. (2) Общественият съвет: 1. изработва, актуализира и оповестява принципи и правила, въз основа на които се набират и разходват финансови средства за осъществяване на трансплантации със средства от фонда; 2. сътрудничи на директора на фонда при разглеждането на постъпилите заявления; 3. разглежда представените от директора на фонда заявления и приложените към тях документи, като извършва експертна медицинска оценка за съответствието им с този правилник; 4. разглежда представените от директора на фонда заявления и приложените към тях документи, като извършва експертна медицинска преценка дали съответната трансплантация би могла да се извърши своевременно в Република България с оглед здравословното състояние на пациента; 5. съвместно с директора на фонда взема експертно решение относно организационното и финансовото подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания; 6. организира и провежда дейности за набиране на финансови средства за осъществяване дейността на фонда. (3) За дейността си общественият съвет получава възнаграждение, определено със заповед на министъра на здравеопазването. Чл. 18. Директорът на фонда и лицата по чл. 15, т. 1 и 2 нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, които са им станали известни в хода на тяхната дейност, за което подписват декларация. Чл. 19. (1) Фондът финансира следните дейности: 1. трансплантация на органи извън територията на Република България; 2. извършени трансплантации на органи в лечебни заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК от медицински специалисти от страните по чл. 22 и страни, с които Република България има сключени международни договори; финансирането на труда на целия български екип, взел участие в трансплантацията и следтрансплантационното наблюдение, се извършва съгласно действащото в България законодателство; 3. трансплантация на хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични и при утвърдени нехематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания извън страната. (2) Фондът финансира дейностите по ал. 1 в случаите, когато: 1. те не могат да бъдат осъществени своевременно в Република България, доказано с документ от лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК; 2. други методи на лечение са с по-малка ефективност или не са приложими; 3. конкретната трансплантация представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване; 4. заявителят е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) на лицата, чакащи за трансплантация на органи в случаите по ал. 1, т. 1 и 2. Чл. 20. Фондът не финансира експериментални методи на лечение и трансплантация. Чл. 21. (1) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 3 фондът финансира разходите на заявителя от неговото хоспитализиране до дехоспитализацията, но не повече от шестдесет дни. Финансирането на следтрансплантационното наблюдение се извършва в Република България съгласно действащото законодателство. (2) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2 фондът финансира разходите за възнаграждението на медицинските специалисти. (3) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 3 фондът финансира и разходите, свързани с намиране на донор, изследвания на донора, вземането на стволови клетки и тяхното транспортиране. Чл. 22. Извън случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2 дейностите по този правилник се извършват в лечебни заведения на територията на държави – членки на Европейски съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария и страни, с които Република България има сключени международни договори, които отговарят на следните изисквания: 1. могат да извършват дейности по трансплантация съгласно националните си законодателства; 2. имат готовност да хоспитализират заявителя и да извършат трансплантацията в предварително определен срок. Чл. 23. (1) Лицата, нуждаещи се от трансплантация или ретрансплантация по реда на този правилник, подават заявление до директора, към което прилагат: 1. копие на лична карта или копие на акт за раждане и съгласие на двамата родители, когато лицето е под 18 години; 2. актуална епикриза относно здравословното състояние на лицето с включени становища от лекар с призната специалност по: кардиология, пневмология и фтизиатрия, вътрешни болести/детски болести, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, очни болести, клинична алергология, нервни болести, психиатрия, ушно-носно-гърлени болести, хирургия, урология и акушерство и гинекология (за жени), както и от лекар по дентална медицина със заключение за абсолютни или релативни контраиндикации и риск от рецидив, с приложени: а) клинико-лабораторни изследвания /хематологичен анализ, биохимични, хемокоагулация и електролити, туморни маркери и други изследвания в зависимост от случая; б) имунологични изследвания, вкл. с автоантитела; в) микробиологични изследвания на хемокултура, стерилна урина, носен, ушен, гърлен секрет, изследване на фецес, антибиограма и други изследвания, в зависимост от случая; г) вирусологични изследвания: серологично изследване на вируси – ХИВ (HIVAg-Ab), Хепатит А (anti-HAV IgM), Хепатит В (HbsAg и Hbc-Ab), Хепатит С (anti-HCV), сифилис, манту, CMV-IgG и IgM, EBV, херпесни и полиомни вируси, и други изследвания в зависимост от случая; д) образна диагностика – рентгенография, ехографски изследвания, КАТ и/или ЯМР, фиброскопски изследвания, контрастни изследвания; е) хистологични изследвания. (2) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2, директорът на фонда изисква по служебен път информация от ИАТ дали заявителят е включен в служебния регистър на лицата, чакащи трансплантация на орган. (3) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2, директорът на фонда изисква по служебен път информация от ИАТ за извършена проверка, че трансплантацията не може да се извърши своевременно от лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК. (4) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 3, се представят документите по ал. 1 и 3. (5) Документите по ал. 1, т. 1 се представят заверени от заявителя с гриф „Вярно с оригинала“. (6) Документите по ал. 1, т. 2 следва да са издадени не по-рано от два месеца преди подаване на заявлението, като документите, които не са на български език, се представят със заверен превод. (7) Документите по ал. 1, т. 2 се актуализират от заявителите на шест месеца. Чл. 24. (1) В срок един месец от постъпване на документите по чл. 23, ал. 1 – 3 фондът ги разглежда и директорът се произнася с решение за одобряване на заявителя за организационно и финансово подпомагане със средства от фонда или за мотивиран отказ. Решение за мотивиран отказ се взема и в случай, че заявителят откаже предложените лечебни заведения, като в този случай заявителите могат да кандидатстват повторно. (2) Когато се констатират непълноти или неточности в подадените документи или се наложат допълнителни изследвания, директорът уведомява писмено заявителя и указва срок за отстраняване на непълнотите или неточностите, като срокът по ал. 1 спира да тече до тяхното отстраняване. (3) Решението по ал. 1 се взима след извършването на експертната оценка по чл. 17, ал. 2, т. 3. (4) Когато заявителят е одобрен за организационно и финансово подпомагане за извършване на трансплантация със средства от фонда, директорът предлага лечебни заведения, с които фондът има споразумения. В случай че с оглед медицинските показания на заявителя се налага да бъде придружен от български медицински специалист, последният се определя от директора на фонда. Чл. 25. (1) Общественият съвет изразява експертно становище на свои заседания, които се свикват от директора на фонда най-малко два пъти месечно. (2) Заседанията на обществения съвет се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се взимат с мнозинство 2/3 от присъствалите членове. (3) За проведените заседания на обществения съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове. (4) В случай че член на обществения съвет не присъства на заседанията три пъти без основателна причина, директорът на фонда предлага на министъра на здравеопазването да го освободи от състава на съвета. Чл. 26. (1) Всяко шестмесечие фондът обобщава данните относно лицата, които са получили подпомагане по реда на този правилник, и се отчита пред министъра на здравеопазването. (2) Отчетът по ал. 1 съдържа данни относно брой на болните по нозологични единици. Глава четвърта ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ ВЪРХУ НАЧИНА НА РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА НА ФОНДА Чл. 27. (1) Фондът финансира одобрените заявители, като превежда сумите на лечебното заведение, в което заявителят е одобрен за извършване на трансплантация. (2) В срок до един месец след изписване на лицето от лечебното заведение то или лечебното заведение е длъжно да предостави на директора на фонда епикриза, издадена от лечебното заведение, и финансово-отчетни документи, доказващи извършените разходи. (3) Финансирането на трансплантацията се извършва съгласно клаузите на споразумението, сключено между фонда и лечебното заведение, извършило трансплантацията. Чл. 28. Средствата се разходват и отчитат в съответствие с действащото в страната законодателство. Чл. 29. Фондът изготвя месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и годишен финансов отчет и ги представя в Министерството на здравеопазването в определените за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити срокове. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията. Министър: Б. Нанев

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 32 от 19 февруари 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с Постановление No 32 на Министерския съвет от 2002 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 32 ОТ 19 ФЕВРУАРИ 2014 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с Постановление No 32 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г., бр. 19 от 2004 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 13 и 67 от 2009 г.; Решение No 9757 на Върховния административен съд от 2009 г. – бр. 88 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 от 2012 г. и бр. 33 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 се отменя. 2. В ал. 3 т. 1 се отменя. § 2. В чл. 2, ал. 1 думите „документите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, т. 1 – 4“ се заменят с „документите по чл. 1, ал. 1, т. 3 или ал. 3, т. 2 – 4“. § 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5, изречение второ, в ал. 6, изречение второ и в ал. 9 думите „и съответните доказателства към нея“ се заличават. 2. Създава се ал. 10: „(10) Декларацията по образец съгласно приложение No 5 се подава на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя.“ § 4. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите „чл. 116, ал. 6, т. 1 КСО“ се заменят с „чл. 116, ал. 6 КСО“. 2. В ал. 5 думите „чл. 114, ал. 4 КСО“ се заменят с „чл. 114, ал. 5 КСО“. § 5. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор.“ 2. В ал. 2, т. 2 думите „по чл. 4, ал. 1 КСО“ се заличават. § 6. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 54а, ал. 7 КСО“ се заменят с „чл. 54л КСО“. § 7. В приложения No 1 и 3 се правят следните изменения: 1.Думите „ДО ДИРЕКТОРА НА РАЙОННОТО/СТОЛИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ“ се заменят с „ДО ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“. 2. В частта „ПРИЛАГАМ следните документи“ думите „3. Документ от Агенцията по заетостта за регистрация като безработен“ се заличават. § 8. В приложение No 4 думите „ДО ДИРЕКТОРА НА РАЙОННОТО/СТОЛИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ“ се заменят с „ДО ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“. § 9. В приложение No 5 се правят следните изменения: 1. Думите „ДО ДИРЕКТОРА НА РАЙОННОТО/СТОЛИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ“ се заменят с „ДО ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“. 2. Думите „ПРИЛАГАМ като доказателства следните документи: 1. ... 2. ... 3. ... 4. ...“ се заличават. § 10. В приложение No 6 се правят следните изменения: 1. Думите „ДО ДИРЕКТОРА НА РАЙОННОТО/СТОЛИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ“ се заменят с „ДО ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“. 2. Изречението „За деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ се заменя с „Декларирам, че не съм направил отказ от наследство по реда на Закона за наследството. За деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ Заключителна разпоредба § 11. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 1, 2 и § 7, т. 2, които влизат в сила от 1 април 2014 г. За министър-председател: Зинаида Златанова За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение на Наредба No 14 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България(САПАРД) МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ Наредба за изменение на Наредба No 14 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) (обн., ДВ, бр. 50 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2003 г., бр. 18 и 104 от 2005 г.; изм., бр. 44 от 2006 г.) Параграф единствен. В приложение No 4 към чл. 21, ал. 2, т. 2 “Списъкът на изостаналите селски райони по общини” се изменя така: “Списък на изостаналите селски райони Област Община 1 2 Видин Белоградчик Бойница Брегово Грамада Димово Кула Макреш Ново село Ружинци Чупрене Враца Борован Бяла Слатина Криводол Мизия Оряхово Роман Хайредин Монтана Берковица Бойчиновци Брусарци Вълчедръм Вършец Георги Дамяново Медковец Чипровци Якимово Велико Търново Елена Златарица Павликени Полски Тръмбеш Стражица Сухиндол Габрово Дряново Трявна Ловеч Априлци Летница Луковит Тетевен Угърчин Ябланица Плевен Гулянци Долна Митрополия Долни Дъбник Искър Кнежа Левски Никопол Пордим Русе Борово Бяла Ветово Две могили Иваново Сливо поле Варна Аврен Аксаково Бяла Ветрино Вълчи дол Долни чифлик Дългопол Суворово Добрич Генерал Тошево Добрич - селска Каварна Крушари Тервел Шабла Разград Завет Кубрат Лозница Самуил Цар Калоян Силистра Алфатар Главиница Дулово Кайнарджа Ситово Тутракан Търговище Антоново Омуртаг Опака Шумен Велики Преслав Венец Върбица Каолиново Каспичан Никола Козлево Нови пазар Смядово Хитрино Бургас Камено Карнобат Малко Търново Созопол Средец Сунгурларе Сливен Котел Нова Загора Твърдица Ямбол Болярово Елхово Стралджа Тунджа Кърджали Ардино Кирково Черноочене Пазарджик Батак Брацигово Лесичово Стрелча Пловдив Брезово Калояново Куклен Лъки Първомай Родопи Съединение Хисаря Смолян Баните Борино Девин Чепеларе Стара Загора Братя Даскалови Гурково Мъглиж Николаево Опан Павел баня Чирпан Хасково Ивайловград Любимец Маджарово Минерални бани Симеоновград Стамболово Тополовград Харманли Благоевград Белица Гърмен Сандански Сатовча Струмяни Хаджидимово Якоруда Кюстендил Бобошево Кочериново Невестино Рила Сапарева баня Трекляно Перник Брезник Земен Ковачевци Радомир Трън София Годеч Горна Малина Драгоман Костенец Правец Самоков Сливница Чавдар ”

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 99 от 3 май 2007 г. за създаване на Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” и за приемане на Устройствен правилник на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи” ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 99 ОТ 3 МАЙ 2007 Г. за създаване на Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” и за приемане на Устройствен правилник на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи” МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Създава Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” към Министерския съвет със седалище София и с адрес: бул. Васил Левски 75. (2) Националният център “Европейски младежки програми и инициативи” е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. (3) Директорът на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи” се назначава и освобождава от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта след съгласуване с министър-председателя. Чл. 2. Приема Устройствен правилник на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, активите и пасивите, служебните и трудовите правоотношения със служителите от дирекция “Международни младежки програми” на Държавната агенция за младежта и спорта преминават към Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”. § 2. Средствата за функционирането на центъра да се осигурят в рамките на определените бюджетни средства на Държавната агенция за младежта и спорта за 2007 г. § 3. В приложение No 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление No 168 на Министерския съвет от 2006 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 56 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 88, 93 и 105 от 2006 г. и бр. 19 и 28 от 2007 г.) в пореден No 16, колона 5 се добавя числото “471,65”, а в пореден No 16.1, колона 5 се добавя числото “575,70”. § 4. В Постановление No 197 на Министерския съвет от 2005 г. за създаване на Държавна агенция за младежта и спорта към Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.; изм., бр. 15 и 64 от 2006 г.) чл. 3 се изменя така: “Чл. 3. Определя като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”, с обща численост на персонала 22 щатни бройки и Спортното училище “Генерал Владимир Стойчев” - София.” § 5. В Устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, приет с Постановление No 233 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 48 и 88 от 2006 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава втора се създава раздел IV: “Раздел IV СЪВЕТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ Чл. 6а. Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта създава на свое пряко подчинение Съвет за наблюдение, който осъществява наблюдение и контрол върху дейността на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”. Чл. 6б. Съветът за наблюдение е колегиален орган, който се състои от председател и четирима членове, експерти в областта на младежката политика, определени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. Чл. 6в. Съветът за наблюдение провежда редовни заседания веднъж на 3 месеца по предварително подготвен дневен ред или извънредни заседания по инициатива на всеки от членовете. На заседанията може да присъства и директорът на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”.” 2. В чл. 7: а) алинея 1 се изменя така: “(1) Структурата на Държавната агенция за младежта и спорта включва звено за вътрешен одит, инспекторат, служител по сигурността на информацията, обща администрация, организирана в три дирекции, и специализирана администрация, организирана в две главни дирекции и четири дирекции.” б) в ал. 2 числото “275” се заменя с “265”; в) в ал. 3 числото “246” се заменя с “293”. 3. В чл. 9, ал. 2: а) създава се нова т. 4: “4. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс;” б) досегашните т. 4 - 16 стават съответно т. 5 - 17. 4. В раздел IIа: а) в наименованието думите “Финансов контрольор” се заличават; б) член 10б се отменя. 5. В чл. 15 се създават т. 22 и 23: “22. осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; 23. осъществява проверки и изразява мнение по предложенията за поемане на задължения или за извършване на разходи.” 6. В чл. 17, ал. 2 т. 1 се отменя. 7. Член 18 се отменя. 8. В чл. 21: а) в т. 2 думите “младежките дейности” се заличават; б) в т. 3 думата “преподавателите” се заменя с “учителите по вид спорт”; в) в т. 4 думата “текстове” се заменя с “тестове”, а думата “селекция” се заличава; г) създават се нови т. 5, 6 и 7: “5. подготвя предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за разпределяне на средствата от държавния бюджет и от постъпления на Българския спортен тотализатор за финансиране на програми за развитие на спорта за учащи се и спорта в свободното време; 6. подготвя предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за размера на средствата за финансово подпомагане на дейностите на национални спортни организации и многоспортови федерации, администриращи спорта на ведомствен и отраслов принцип; 7. разработва и координира изпълнението на програми и контролира реализирането на проекти за развитието на спорта за учащи се и спорта за всички;” д) досегашните т. 5 - 7 стават съответно т. 8 - 10; е) досегашната т. 8 става т. 11 и се изменя така: “11. подпомага и координира изпълнението на програми и проекти, свързани с физическото възпитание и спорта за деца и учащи се с увреждания или в неравностойно социално положение;” ж) създават се т. 12 и 13: “12. дава становища на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за ползване по предназначение на държавни или общински спортни обекти; 13. предлага за държавни награди учители по физическо възпитание или вид спорт, както и на спортни деятели за постигнати резултати и за цялостен принос в областта на физическото възпитание и спорта;” з) досегашната т. 9 става т. 14; и) създава се т. 15: “15. подпомага методически кадрите, работещи в областта на спорта за учащи се и спорта в свободното време.” 9. В чл. 23 т. 12 се изменя така: “12. подготвя предложения за превеждане на финансови средства на българските спортни федерации съобразно одобрените проекти за финансиране на спортни дейности;”. 10. В чл. 32 след думата “председателя” се поставя запетая и се добавя “включително за изслушване на граждани и представители на организации относно предложения и сигнали”. 11. В приложение No 1 към чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения: а) в наименованието числото “275” се заменя с “265”; б) ред “Финансов контрольор 1” се заличава; в) на ред “дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” числото “28” се заменя с “29”; г) ред “дирекция “Международни младежки програми” 10” се заличава. 12. В т. 7 от приложение No 2 към чл. 20, т. 2 думите “заедно с терена на” се заличават. § 6. Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта в срок до 3 месеца от влизането в сила на постановлението да предприеме мерки за оптимизиране числеността на персонала на Държавната агенция за младежта и спорта в съответствие с утвърдената с Постановление No 20 на Министерския съвет от 2007 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г. (ДВ, бр. 15 от 2007 г.) щатна численост на Държавната агенция за младежта и спорта. § 7. Министърът на финансите да извърши необходимите промени по бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта. § 8. Постановлението се приема на основание чл. 60 от Закона за администрацията. § 9. Изпълнението на постановлението се възлага на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии. § 10. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. За министър-председател: Даниел Вълчев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи” Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С правилника се уреждат структурата, организацията, дейността, функциите и числеността на персонала на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи”, наричан по-нататък “центъра”. (2) Центърът насърчава, консултира, организира и координира участието на български младежки организации в европейските и международните младежки програми и инициативи. Чл. 2. Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, със седалище София и с адрес бул. Васил Левски 75. Чл. 3. (1) Издръжката на центъра се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. (2) Приходите от собствена дейност се набират от: 1. финансирания по програми на Европейския съюз и от други международни организации; 2. участия в международни програми, проекти и споразумения; 3. дарения; 4. други източници. Глава втора ПРАВОМОЩИЯ НА ДИРЕКТОРА Чл. 4. (1) Центърът се ръководи и представлява от директор. (2) Директорът на центъра се назначава и освобождава от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта след съгласуване с министър-председателя. Чл. 5. (1) Директорът: 1. организира и ръководи дейността на центъра; 2. осъществява взаимодействие с органите на Европейската комисия за реализиране на дейности по програма “Младежта в действие” и по други международни програми и младежки програми на Европейския съюз; 3. сключва договори с Европейската комисия и с други международни организации и институции за осъществяване на дейности по програми, свързани с младите хора; 4. осъществява контакти и сътрудничи с държавни органи и с неправителствени организации в други държави, както и с международни организации и институции; 5. взаимодейства и сътрудничи с органите на централната власт, с органите на местното самоуправление и с младежките организации в страната за реализирането на младежки програми и проекти; 6. утвърждава вътрешни правила за работа на центъра; 7. утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на центъра; 8. осъществява правомощията по възникване, изменяне и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения със служителите на центъра; 9. сключва и прекратява гражданските договори с лица и организации за предоставяне на услуги и за извършване на дейности в изпълнение функциите на центъра; 10. определя селекционни комисии и комисии за приемане на междинни и крайни отчети по одобрените за реализиране младежки проекти; 11. създава работни групи и комисии за изпълнение на задачите на центъра; 12. сключва договори с одобрените за финансиране организации след запознаване с писмените становища на селекционните комисии, финансовите експерти и оценители; 13. осъществява непосредствено управление на средствата, постъпващи по програмата на Европейския съюз “Младежта в действие” и по други международни програми, и следи за стриктното и ефективното прилагане на правилата за администрирането им; 14. утвърждава вътрешни правила за администриране на програма “Младежта в действие” и на други международни програми, когато е необходимо; 15. ежегодно до 31 март представя на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта доклад за дейността на центъра; 16. изпълнява и други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет. (2) Директорът съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта създава необходимата структура за администриране на международни програми в съответствие с изискванията на Европейската комисия. (3) В изпълнение на правомощията си директорът издава заповеди. Глава трета ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ НА ЦЕНТЪРА Чл. 6. Функции на центъра: 1. изпълнява договори с Европейската комисия и с други международни организации и институции; 2. администрира проекти по програма “Младежта в действие”, както и по други програми, финансирани от Европейския съюз или от други международни организации; 3. взаимодейства с органите на изпълнителната власт и с органите на местното самоуправление във връзка с реализирането на одобрените проекти; 4. събира и предоставя информация относно изпълнението на проектите за младежки дейности; 5. популяризира дейностите по програма “Младежта в действие” и по други международни младежки програми. Чл. 7. Центърът подпомага председателя на Държавната агенция за младежта и спорта при осъществяване на държавната политика в областта на младежките дейности в Република България, като: 1. разработва становища и участва в подготовката на проекти на нормативни актове, отнасящи се до участието на Република България в международни младежки програми, тяхното насърчаване и подкрепа; 2. участва в изготвянето на годишен доклад за младежта, като предоставя данни и информация относно реализираните проекти и дейности, финансирани по програма “Младежта в действие”, програма “Евродеск” и по други международни младежки програми. Чл. 8. Центърът взаимодейства с органите на изпълнителната власт, с органите на местното самоуправление, с неправителствени организации и с международни организации в областта на подпомагане дейността на младежките организации, кандидатстващи по проекти за младежки дейности, като: 1. поддържа контакти и сътрудничи с централните и териториалните органи на изпълнителната власт и с органите на местното самоуправление при осъществяване на информационно и административно обслужване на младежките организации; 2. поддържа контакти и сътрудничи с Европейската комисия, с държавните органи и с неправителствени организации в други държави, както и с международни организации и институции, чиято дейност е свързана с реализирането на проекти за младежки дейности. Чл. 9. Центърът осъществява функциите си по насърчаване, привличане и подпомагане дейността на младежките организации, кандидатстващи с проекти, като: 1. организира и подпомага участието на младежи в семинари, обучения и младежки форуми в страната и в чужбина; 2. съдейства на младежките организации, като разработва и издава информационни материали за програмите, ръководства за кандидатстване по програми и други материали; 3. консултира млади хора и младежки организации за реда и начина на кандидатстване по програма “Младежта в действие” и по други международни програми; 4. изготвя становища и оценки по представените проекти за младежки дейности; 5. организира срещи и кампании, включително с международно участие. Чл. 10. Центърът предоставя информация относно възможностите за кандидатстване по програма “Младежта в действие” и по други международни програми, като за целта: 1. води и поддържа за статистически цели информационна система, в която се събират данни за младежки проекти по програма “Младежта в действие” и по други международни програми, както и за статута и дейността на младежките организации; 2. събира информация за европейски програми в областта на образованието, обучението, работата и свободното време на младежта; 3. събира данни и информация за институциите и организациите, осъществяващи дейности в областите по т. 2; 4. предоставя достъп до бази данни, свързани с политиките на Европейския съюз, по съществуващи програми в рамките на Европейския съюз и по всички теми, свързани с младежта; 5. предоставя информация от информационната система на държавните органи и на други заинтересувани лица, направили мотивирано писмено искане до директора в нормативно установените срокове; 6. изготвя справки и анализира резултатите от изпълнението на проектите в страната; 7. поддържа връзки с обществеността. Глава четвърта СТРУКТУРА, СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА ЦЕНТЪРА Раздел I Общи положения Чл. 11. (1) Според разпределението на функциите администрацията на центъра е обща и специализирана. (2) Общата администрация е организирана в дирекция “Административно-правно, финансово и информационно обслужване”. (3) Специализираната администрация е организирана в дирекция “Управление на проекти по европейски и международни младежки програми”. Чл. 12. (1) Общата численост на персонала в центъра е 22 щатни бройки. (2) Числеността на административните звена в организационната структура на центъра е посочена в приложението. Раздел II Главен секретар Чл. 13. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на дейността на служителите в изпълнение на нормативните актове и разпорежданията на директора. (2) Главният секретар: 1. подпомага директора при осъществяването на правомощията му; 2. утвърждава длъжностните характеристики на служителите в центъра; 3. осъществява общия контрол по изпълнението на възложените задачи; 4. следи за спазването на нормативните актове, вътрешните правила и трудовата дисциплина; 5. осигурява организационната връзка между директора и административните звена, както и между самите административни звена в центъра; 6. създава условия за нормална и ефективна работа на звената; 7. ръководи, контролира и отговаря за работата с документите, за съхраняването им и за опазването на служебната тайна; 8. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс; 9. координира финансово-стопанската и счетоводната дейност; 10. осъществява и други функции, възложени му от директора. Раздел III Обща администрация Чл. 14. Дирекция “Административно-правно, финансово и информационно обслужване”: 1. подпомага директора, главния секретар и административните звена за осъществяване на правно-нормативната дейност на центъра; 2. оказва експертна помощ по правните аспекти на администрирането на програма “Младежта в действие” и на други международни програми; 3. разяснява нормативната уредба във връзка с кандидатстване по проекти, финансирани от Европейския съюз и от други международни институции; 4. осъществява процесуално представителство пред съдилищата; 5. изготвя и съгласува проекти на договори, по които центърът е страна, както и други документи, свързани с дейността на центъра; 6. подготвя актовете във връзка с възникване, изменяне и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения със служителите в центъра; 7. подготвя длъжностното и поименното разписание на администрацията; 8. организира провеждането на конкурсните процедури за свободни длъжности в администрацията и атестирането на служителите в центъра; 9. приема, регистрира и обработва входящата и изходящата кореспонденция и поддържа архив на центъра; 10. отговаря за финансовото и счетоводното обслужване на дейността в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство, както и за материално-техническото осигуряване на центъра; 11. разработва методология на финансовата отчетност и изпълнява финансовата политика на центъра; 12. отговаря за отчетността на начислена основа по сметките от Сметкоплана на бюджетните предприятия и отчетността на касова основа в съответствие с Единната бюджетна класификация; 13. разработва проекта на годишен бюджет на центъра; 14. подготвя предложения до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за бюджета на центъра; 15. съставя тримесечни и годишни оборотни ведомости и отчети за касовото изпълнение на бюджета на центъра за предоставяне на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити; 16. контролира ефективното и законосъобразното разходване на бюджетните и извънбюджетните средства при спазване на финансовата дисциплина; 17. отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности и собствеността на центъра; 18. поддържа система за финансова отчетност във връзка с всички плащания, извършени или получени от центъра; 19. отговаря за информационното осигуряване на центъра; 20. обслужва деловодната дейност на центъра. Раздел IV Специализирана администрация Чл. 15. Дирекция “Управление на проекти по европейски и международни младежки програми”: 1. изпълнява договори с Европейската комисия и с други международни организации; 2. администрира проекти по програма “Младежта в действие”, както и по други програми, финансирани от Европейския съюз или от други международни организации; 3. разяснява условията и реда за кандидатстване по проекти, финансирани от Европейския съюз и от други международни институции; 4. поддържа и актуализира информационната система на сключените договори по администрираните от центъра младежки програми и проекти и отчетността по тях; 5. изготвя справки и анализи, експертни оценки и становища по подадените проекти; 6. съдейства на младежките организации за реализиране на одобрените проекти; 7. осъществява контрол по изпълнението на проектите съобразно сключените договори; 8. изготвя отчети и анализи за изпълнението на проектите по програмата “Младежта в действие” и по други международни програми; 9. поддържа контакти и сътрудничи с държавните органи и с неправителствени организации в други държави, както и с международни организации и институции, чиято дейност е свързана с реализиране на младежки проекти; 10. организира семинари, обучения и други прояви на младежи на национално и международно ниво, свързани с осъществяването на младежки дейности. Раздел V Организация на работата в центъра Чл. 16. (1) Организацията на работата на администрацията на центъра се осъществява по реда на правилника. (2) Директорът по предложение на главния секретар утвърждава Правила за деловодната дейност и документооборота. Чл. 17. (1) Документите, изпратени до центъра от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването им. (2) При завеждане на документите се извършва проверка за наличието на всички приложения, посочени в тях, и се образува служебна преписка. Чл. 18. (1) Служебните преписки се разпределят от директора с резолюция до съответните ръководители на административните звена. Адресатите на преписките се отбелязват във входящия регистър. (2) Резолюцията на директора по ал. 1 съдържа указания, срок за изработване, дата и подпис. При възлагане на преписката на повече от един ръководител на административно звено се посочва отговорният от тях. (3) Ръководителите на административните звена възлагат с резолюция изработването на служебните преписки на определен служител или служители, като в последния случай се определя отговорният от тях. (4) Служебните преписки се разпределят веднага след постъпването им в центъра. (5) На молби и жалби, които засягат въпроси от дейността на центъра, се изготвя отговор най-късно в срок 30 дни от получаването им, ако в закон не е установен друг срок. В тези случаи срокът може да бъде удължаван, но с не повече от 15 дни, ако се налага да бъде извършена допълнителна проверка. Чл. 19. Изходящите материали се съставят в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено, като се посочва датата. Чл. 20. Работното време на служителите в центъра е от 9,00 до 17,30 ч. с почивка от 12,30 до 13,00 ч. Чл. 21. Приемното време на директора за изслушване на граждани и представители на организации относно предложения и сигнали се оповестява на общодостъпно място в центъра. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 60 от Закона за администрацията. Приложение към чл. 12, ал. 2 Численост на персонала на Националния център “Европейски младежки програми и инициативи” - 22 щатни бройки Директор 1 Главен секретар 1 Обща администрация 7 в т. ч.: Специализирана администрация 13 в т. ч.: дирекция “Управление на проекти поевропейски и международни младежкипрограми” 13

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение на Закона за здравното осигуряване УКАЗ No 375 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение на Закона за здравното осигуряване, приет от ХL Народно събрание на 30 ноември 2005 г. Издаден в София на 5 декември 2005 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за изменение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45 и 76 от 2005 г.) § 1. В § 19г, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите “31 октомври 2005 г.” се заменят с “31 декември 2005 г.”. Преходни и заключителни разпоредби § 2. (1) В срок до 31 декември 2005 г. териториалните поделения на Националния осигурителен институт изпращат задължителни предписания до лицата, които не са упражнили правото си по § 19г, ал. 1 и не са с възстановени здравноосигурителни права към 31 октомври 2005 г. В предписанията се посочват размерът на задълженията и периодът, за който се отнасят. (2) С изпращането на задължителните предписания се прекъсва погасителната давност за разсрочените задължения. § 3. Законът влиза в сила от 1 ноември 2005 г. Законът е приет от ХL Народно събрание на 30 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Любен Корнезов

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд - Пазарджик, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик, против чл. 45, ал. 1, т. 5 и ал. 4, чл. 52, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - собственост на Община Пазарджик, и правомощията на кмета на общината и на кметовете на кметства, приета с Решение No 188 от 30.Х. 2008 г. на Общинския съвет - гр. Пазарджик. По оспорването е образувано адм. д. No 713/2008 по описа на съда.

bg

legislation

Bulgaria

Инструкция No I-7 от 20 май 2020 г. за реда за извършване на съвместни проверки на място по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за финансов надзор ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ИНСТРУКЦИЯ No I-7 от 20 май 2020 г. за реда за извършване на съвместни проверки на място по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за финансов надзор Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С настоящата инструкция се урежда редът за осъществяване на съвместни проверки на място от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ (САДФР) на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Комисията за финансов надзор (КФН) по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11, 30 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Чл. 2. От страна на ДАНС общото ръководство и контрол по изпълнение на настоящата инструкция се осъществява от председателя на ДАНС, а оперативното ръководство и контрол по изпълнение на настоящата инструкция – от директора на САДФР на ДАНС. Чл. 3. От страна на КФН ръководството и контролът по изпълнение на настоящата инструкция се осъществява, както следва: 1. за лицата по чл. 4, т. 5 от ЗМИП – от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“; 2. за лицата по чл. 4, т. 8, 9, 10, 30 и 31 от ЗМИП – от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“; 3. за лицата по чл. 4, т. 11 от ЗМИП – от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Чл. 4. Всички действия, предприемани в изпълнение на тази инструкция, се извършват при спазване на разпоредбите на съответните законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи условията и реда за събиране, съхраняване, обработване, използване и разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, професионална тайна, служебна тайна, лични данни, класифицирана информация или друга защитена от закон информация. Глава втора СЪВМЕСТНИ ПРОВЕРКИ НА МЯСТО Чл. 5. (1) Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за финансов надзор извършват съвместни проверки на място по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари на лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11, 30 и 31 от ЗМИП. (2) Съвместни проверки се извършват по предложение на САДФР на ДАНС, на КФН или на заместник-председател на КФН. (3) Съвместната проверка се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от председателя на ДАНС или оправомощено от него длъжностно лице и от съответния заместник-председател на КФН съгласно чл. 3, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, други обстоятелства от значение за проверката, ако има такива, както и имената и длъжностите на лицата, на които се възлага да извършат проверката – контролни органи по чл. 108, ал. 2 от ЗМИП и длъжностни лица на КФН. (4) Целите на проверката се определят в зависимост от резултатите от прилагането на основан на риска подход по чл. 114, ал. 1 и чл. 115 от ЗМИП или възникналата необходимост за извършване на проверка. С оглед целите на проверката се изготвя план за нея, който съдържа разпределението на темите, предмет на проверката съгласно изискванията на ЗМИП, между длъжностните лица на двете институции в рамките на техните законоустановени правомощия. (5) Заповедта за проверка се изготвя в три екземпляра: за САДФР на ДАНС, КФН и проверяваното лице. Заповедта се връчва най-малко от един от контролните органи по чл. 108, ал. 2 от ЗМИП и едно от длъжностните лица на КФН, определени със заповедта, срещу подпис на проверяваното лице, ведно с писмо – искане на справки и документи. (6) За всяка извършена проверка на място по чл. 108, ал. 4 от ЗМИП се съставя констативен протокол в три екземпляра, който се подписва от длъжностните лица, извършили проверката, и се връчва от най-малко от един от контролните органи по чл. 108, ал. 2 от ЗМИП и едно от длъжностните лица на КФН, определени със заповедта, срещу подпис на провереното лице. (7) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на САДФР на ДАНС и КФН по чл. 123 от ЗМИП в рамките на законоустановените им правомощия и предвиденото в плана по ал. 4 разпределение. (8) Наказателните постановления се издават от председателя на ДАНС или оправомощено от него длъжностно лице, съответно от заместник-председателя на КФН съгласно чл. 3. Чл. 6. Съвместните проверки по чл. 5, ал. 1 се извършват чрез прилагане на основан на риска подход по чл. 114, ал. 1 и чл. 115 от ЗМИП, както и на Насоките на Европейските надзорни органи по чл. 48, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) No 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Инструкцията се издава на основание чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. § 2. Инструкцията влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“. Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“: Димитър Георгиев Председател на Комисията за финансов надзор: Бойко Атанасов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 180 от 22 август 2013 г. за приемане на Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 180 ОТ 22 АВГУСТ 2013 Г. за приемане на Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, приета с Постановление No 233 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 7 от 2007 г., бр. 83 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 49 и 86 от 2010 г. и бр. 12 и 22 от 2011 г.), се отменя. За министър-председател: Зинаида Златанова За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева НАРЕДБА по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори Раздел I Общи положения Чл. 1. С наредбата се уреждат: 1. критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); 3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения – в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП. Раздел II Критерии и ред за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 ДФЕС Чл. 2. (1) Основните национални интереси в областта на сигурността и отбраната на страната са установени в Конституцията, законите и в Стратегията за национална сигурност на Република България. (2) Особената важност на някой от интересите по ал. 1, както и наличието на риск от неговото застрашаване, е условие за определянето му като интерес по смисъла на чл. 346 ДФЕС. Чл. 3. Наличието на особено важен национален интерес по чл. 2, ал. 2 се преценява за всеки отделен случай по повод необходимост от сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП. Чл. 4. Преценката за особено важен национален интерес по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и необходимостта от неговата защита при сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП се прави въз основа на следните критерии: 1. наличие на връзка между интереса по чл. 2, ал. 2 и договора; 2. необходимост от предоставяне на класифицирана информация по повод възлагането на конкретния договор, чието разкриване би застрашило интереса по чл. 2, ал. 2; 3. невъзможност да се осигури напълно защитата на интереса по чл. 2, ал. 2 чрез процедурите по ЗОП. Чл. 5. (1) Преценката по чл. 4 се извършва от Министерския съвет по предложение на възложителя. (2) Когато възложител установи, че са налице всички критерии по чл. 4, внася в Министерския съвет проект на решение с доклад, в който обосновава наличието на основен национален интерес по чл. 2, ал. 2 и необходимостта от защитата му. (3) Докладът по ал. 2 трябва да съдържа обосновка по всички критерии по чл. 4 и не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси. Чл. 6. (1) Преценката за наличието на особено важен национален интерес в случаите по чл. 346, § 1, буква „б“ ДФЕС се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя. (2) Докладът по ал. 1 трябва да съдържа обосновка по критериите, посочени в чл. 4, т. 1 и 3, както и че предложените мерки няма да повлияят неблагоприятно върху условията на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели. (3) Докладът по ал. 1 не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси. Чл. 7. След приемане на решение на Министерския съвет възложителят може да сключи договор. Раздел III Ред за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП Чл. 8. (1) За изпълнението на инвестиционен проект за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП се сключва договор по реда на Закона за международните договори на Република България. (2) Когато инвестиционният проект, във връзка с който се сключва договорът по ал. 1, предвижда инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване на стойност 50 млн. лева или по-висока, проектът на договора се предлага от вносителя за разглеждане от Министерския съвет, при условие че е прието решение от компетентния орган по чл. 16, т. 7а или по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Раздел IV Условия и ред за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП Чл. 9. (1) Компенсаторни (офсетни) споразумения могат да бъдат сключвани във връзка с договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, ако има потребност от изпълнение на дейности, свързани пряко или непряко с предмета на договора, които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за защита на особено важен национален интерес по чл. 2. (2) Преценката по ал. 1 за наличието на особено важен национален интерес по чл. 2 се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя по договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката. (3) Компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря едновременно или след сключване на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП. Чл. 10. Предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение могат да бъдат: 1. съвместно или лицензирано производство; 2. технологичен трансфер; 3. обучение и квалификация; 4. инвестиции и други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора. Чл. 11. (1) Стойността на компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря между страните. (2) Предметът, отчитането и приемането на офсетните проекти, сроковете за изпълнение, гаранциите за изпълнение, отговорността, офсет получателите и други клаузи се договарят между страните. Чл. 12. Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката след решение на Министерския съвет по чл. 9, ал. 2 изготвят предложение за основните параметри на компенсаторното (офсетното) споразумение, което съдържа проекти и прогнозни срокове за изпълнение и може да включва възможни офсет получатели. Чл. 13. (1) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП назначава работна група за провеждане на преговори за сключване на компенсаторно (офсетно) споразумение. (2) В работната група се включват представители на Министерството на икономиката и енергетиката. При необходимост могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на службите за сигурност. (3) Работната група по ал. 1 провежда преговори за определяне клаузите на компенсаторното (офсетното) споразумение на базата на предложението по чл. 12 и съставя протокол за дейността си. Чл. 14. Компенсаторното (офсетното) споразумение съдържа: 1. страни, дата и място на подписване на споразумението; 2. предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение; 3. стойност на компенсаторното (офсетното) споразумение; 4. програма, срок и схема за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения; 5. отчитане и приемане изпълнението на компенсаторното (офсетното) задължение; 6. вид и размер на гаранцията за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения, ако такава се договоря; 7. офсет получатели при изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения; 8. отговорност при неизпълнение на компенсаторното (офсетното) задължение. Чл. 15. (1) Компенсаторното (офсетното) споразумение се подписва от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката и енергетиката, от една страна, и от изпълнителя, от друга страна. (2) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката и енергетиката могат по всяко време да изискват от изпълнителя и офсет получателя информация относно изпълнението на компенсаторните (офсетните) задължения, както и да извършват проверки на финансовата и търговската документация, удостоверяваща изпълнението им. (3) Възложителят и министърът на икономиката и енергетиката информират ежегодно с доклад Министерския съвет за изпълнението на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на компенсаторното (офсетното) споразумение. Чл. 16. (1) Изпълнителят сключва договор с офсет получателя, когато последният е различен от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министъра на икономиката и енергетиката, въз основа на компенсаторното (офсетното) споразумение. (2) При поискване изпълнителят предоставя информация относно договора по ал. 1 на възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на министъра на икономиката и енергетиката. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Възложител“ е лицето, определено като възложител по смисъла на ЗОП. 2. „Класифицирана информация“ е класифицираната информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. 3. „Компенсаторни (офсетни) споразумения“ са споразуменията по смисъла на т. 11, § 1 от допълнителните разпоредби на ЗОП. 4. „Изпълнител по компенсаторно (офсетно) споразумение“ е изпълнителят на договор, възложен по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, който се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на договора, целящи запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната. 5. „Офсет получател“ е лицето, ползващо се от изпълнението на компенсаторни (офсетни) задължения, което може да бъде: а) български търговец; б) български институции за наука и образование; в) български бюджетни учреждения и организации. Заключителна разпоредба § 2. Наредбата се приема на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 5 от 1 август 2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ МИНИСТЕРСТВОНА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НАРЕДБА No 5 от 1 август 2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за разработване на планове за действие за диви растителни и животински видове. Чл. 2. (1) Планове за действие се разработват задължително, когато се установи, че: 1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение; 2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони на страната не е благоприятно; 3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна. (2) Когато са налице условията по ал. 1, т. 1 и 2, с предимство се разработват планове за действие за: 1. приоритетни видове от приложение No 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г.); 2. защитени растителни и животински видове от приложение No 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие; 3. видове—предмет на регулирано ползване от приложение No 4 към чл. 41, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие; 4. видове—предмет на повторно въвеждане в природата. Чл. 3. (1) Плановете за действие обхващат период до 10 години. (2) След изтичане на периода по ал. 1 в зависимост от състоянието на видовете плановете могат да се актуализират. Глава втора СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ Чл. 4. (1) Съдържанието на план за действие обхваща: 1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида; 2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания; 3. данни за заплахите и лимитиращите фактори; 4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива; 5. мерки за ограничаване на разпространението или отстраняване на неместен вид в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3; 6. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида—предмет на плана; 7. мерки за възстановяване на природните местообитания след ограничаване разпространението или отстраняването на неместен вид, в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3; 8. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности; 9. бюджет и график за реализиране на дейностите. (2) По преценка на възложителя в обхвата на плана за действие може да се включват и други изисквания освен тези по ал. 1. Чл. 5. Изискванията към съдържанието на плана за действие се посочват от възложителя в заданието. Чл. 6. В заданието освен изискванията към съдържанието на плана възложителят определя: 1. обхвата на описанията на биологичните особености и екологичните изисквания на вида; 2. необходимостта от теренни и други изследвания и проучвания и техния обхват; 3. критерии или показатели за оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида и условията на местообитанията му; 4. изисквания, свързани с възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и местообитанията му; 5. изисквания, свързани с отстраняване или ограничаване на разпространението на немес-тен вид и възстановяване на природните место-обитания в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3; 6. изисквания за приоритетни области, в които да се планират конкретни дейности; 7. изисквания, свързани с илюстрациите и приложенията към плана — графики, формати на таблици, картен материал и др. Чл. 7. Отчети по научни изследвания и проучвания, извършени в хода на разработване на плана за действие, се представят на възложителя в отделно приложение. Глава трета ВЪЗЛАГАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ Раздел I Възлагане Чл. 8. Разработването на планове за действие може да се възлага от: 1. министъра на околната среда и водите; 2. министъра на земеделието и горите, началника на Националното управление на горите, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури или други заинтересувани държавни органи; 3. неправителствени организации. Чл. 9. (1) Възложителите по чл. 8 изготвят задание за разработване на план за действие за вида, което съдържа: заданието в Министерството на околната среда и водите за съгласуване. В едномесечен срок от внасянето на заданието министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице го съгласува или мотивирано го връща на вносителя за доработване. Чл. 10. При провеждане на процедури за възлагане разработването на план за действие, финансиран по линия на международен проект, се спазват и условията, предвидени в съответното споразумение. Раздел II Обществени обсъждания Чл. 11. (1) Проекти на планове за действие за видове по чл. 2, ал. 2, т. 4 подлежат на задължително обществено обсъждане. В останалите случаи задължително обществено обсъждане се извършва, ако това е предвидено от възложителя в заданието за разработване на плана. (2) В случаите по ал. 1 общественото обсъждане се организира от изпълнителя, който: 1. обявява чрез средства за масово осведомяване най-малко 20 дни предварително датата, часа, мястото и предмета на общественото обсъждане, както и мястото, където проектът е на разположение на заинтересуваните; 2. писмено уведомява възложителя, заинтересуваните централни ведомства, научни и академични институти за обстоятелствата по т. 1 в същия срок; 3. поставя съобщения с данните по т. 1 на видно място в съответните общини, в същия срок, в случаите, когато проектът се отнася за видове по чл. 2, ал. 2, т. 4. Чл. 12. (1) Изпълнителят: 1. представя на общественото обсъждане проекта на плана за действие и води протокол за изразените становища, бележки и препоръки; 2. след консултация с възложителя отразява в проекта целесъобразните бележки и препоръки; 3. изготвя мотивирана справка за неотразе-ните бележки и препоръки. (2) Протоколът от общественото обсъждане и справката за неотразените бележки и препоръки се прилагат към проекта. Чл. 13. (1) В процеса на разработване на плана за действие, извън изискването на чл. 11, ал. 1, възложителят или изпълнителят може да организира провеждането на допълнителни обществени обсъждания и други форми за участие на обществеността и заинтересуваните органи. (2) За резултатите от обсъждания по ал. 1 се изготвят протоколи. Раздел III Приемане Чл. 14. (1) Изпълнителят представя проекта на плана за действие на възложителя. (2) Към проекта се прилагат: 1. заданието по чл. 9, ал. 1; 2. протоколите от обществени обсъждания в случаите по чл. 11, ал. 1 и чл. 13; 3. отчетите от проучвания и изследвания, извършени в процеса на разработване на проекта; 4. други материали, предвидени в заданието. Чл. 15. (1) В 2-месечен срок от представянето на проекта на плана за действие възложителите по чл. 8, т.2 и 3 внасят по два екземпляра в Министерството на околната среда и водите за съгласуване или мотивирано го връщат на изпълнителя за доработване. (2) В едномесечен срок от внасяне на проекта министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице го съгласува или мотивирано го връща на възложителя, съответно на изпълнителя (когато възложител е министърът на околната среда и водите), при констатиране на: 1. пропуски от процедурен характер; Чл. 16. (1) След съгласуване по чл. 15, ал. 2 председателят на Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР) внася проекта за разглеждане на първото заседание на съвета. (2) За участие в заседанието на НСБР се канят възложителят и изпълнителят на плана. Чл. 17. (1) На заседанието на НСБР проектът на план за действие се представя от изпълнителя и въз основа на представени писмени становища и обсъждания съветът приема решение, с което предлага на съответния компетентен орган по чл. 18, ал. 1: 1. да утвърди плана за действие; 2. да утвърди плана за действие след отразяване на описани в решението или приложени към него бележки и предложения; 3.да върне на изпълнителя проекта на план за действие с конкретни указания за неговото преработване. (5) В 5-дневен срок след утвърждаване на решение на НСБР по ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице изпраща на възложителя и компетентния орган по чл. 18, ал. 1, т. 1 екземпляр от плана и копие от решението. Чл. 18. (1) Плановете за действие, за които има положително решение от НСБР по чл. 17, ал. 1, т. 1, се утвърждават от: 2. министъра на околната среда и водите— за всички растителни и животински видове, без тези по т. 1, в 5-дневен срок от утвърждаването на решението на НСБР. Глава четвърта ПРОМЕНИ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ Чл. 19. План за действие може да бъде променян в случай на: 1. констатирани съществени промени в числеността на популациите или разпространението на вида; 2. допълване на плана с липсваща по време на разработването му информация за вида; 3. необходимост от промени на предвидени в плана мерки и дейности, произтичащи от промените по т.1 и 2. Чл. 20. (1) Промените се въвеждат в плана от съответния компетентен орган по чл. 18, ал. 1. (2) Компетентният орган по чл. 18, ал. 1, т. 1 преди въвеждане на промени в плана ги съгласува с министъра на околната среда и водите. Чл. 21. Актуализацията на план за действие по чл. 3, ал. 2 се извършва по реда на глава III. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ § 1. За планове за действие, възложени или разработени преди влизането в сила на тази наредба, задължително се спазват изискванията на чл. 15, 16, 17 и 18. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие. Министър на околната среда и водите: Д. Арсенова Министър на земеделието и горите: М. Дикме

bg

legislation

EU

23.12.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз L 344/52 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2017/2441 НА КОМИСИЯТА от 21 декември 2017 година относно еквивалентността на правната и надзорна уредба, приложима по отношение на фондовите борси в Швейцария, в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 2014/65/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/EО и на Директива 2011/61/EС (1), и по-специално член 25, параграф 4, буква а) от нея, като има предвид, че: (1) С член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) от инвестиционните посредници се изисква да гарантират, че сделките, които те сключват с акции, допуснати до търговия на регулирани пазари или търгувани на места за търговия, се извършват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия (МСТ) или от систематични участници, или на места за търговия, намиращи се в трета държава и оценени от Комисията като еквивалентни в съответствие с член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС. (2) Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 600/2014 възлага задължение за търговия само по отношение на акции. Задължението за търговия не включва други капиталови инструменти, като депозитарни разписки, борсово търгувани фондове, сертификати и други подобни финансови инструменти. (3) Процедурата за еквивалентност на местата за търговия, установени в трети държави, изложена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС, има за цел да даде възможност на инвестиционните посредници да търгуват с акции, които подлежат на задължението за търговия в Съюза, на местата за търговия на трети държави, признати като еквивалентни. Комисията следва да оцени дали правната и надзорна уредба на дадена трета държава гарантира, че местата за търговия, лицензирани в тази трета държава, отговарят на правно обвързващи изисквания, еквивалентни на изискванията, произтичащи от Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3), от дял III на Директива 2014/65/ЕС, от дял II на Регламент (ЕС) No 600/2014 и от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и подлежат на ефективен надзор и ефективно правоприлагане в тази трета държава. Това следва да се разглежда в светлината на целите, преследвани от този акт, и по-специално на неговия принос за създаването и функционирането на вътрешния пазар, лоялните пазарни отношения, защитата на инвеститорите и в крайна сметка, но не по-малко важно — за финансовата стабилност. (4) В съответствие с четвъртата алинея на член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС, правната и надзорна уредба на дадена трета държава може да се счита за еквивалентна, ако уредбата изпълнява най-малко условията, че а) пазарите подлежат на лицензионен режим и на текущ ефективен надзор и текущо ефективно правоприлагане; б) имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа да могат да бъдат търгувани по коректен, надлежен и ефикасен начин и да са свободно прехвърлими; в) емитентите на ценни книжа подлежат на задължението за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да бъде осигурена висока степен на защита на инвеститорите; и г) прозрачността на пазара и лоялните пазарни отношения следва да бъдат осигурени чрез предотвратяване на злоупотребите на пазара под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. (5) Целта на настоящата оценка на еквивалентността е, наред с другото, да се провери дали правно обвързващите изисквания, прилагани в Швейцария спрямо фондовите борси, установени и лицензирани там под надзора на швейцарския орган за надзор на финансовите пазари („FINMA“), са еквивалентни на изискванията, произтичащи от Регламент (ЕС) No 596/2014, от дял III на Директива 2014/65/ЕС, от дял II на Регламент (ЕС) No 600/2014 и от Директива 2004/109/ЕО, и подлежат на ефективен надзор и ефективно правоприлагане в тази трета държава. (6) По отношение на условията, че фондовите борси подлежат на лицензионен режим и на текущ ефективен надзор и текущо ефективно правоприлагане, в член 26(b) от Федералния закон за инфраструктурата на финансовите пазари и за поведение на пазара за търговия с ценни книжа и деривати („Закон за инфраструктурата на финансовите пазари“ — „FMIA“) фондовата борса е определена като институция за многостранна търговия с ценни книжа, в която ценните книжа се котират и чиято цел е едновременната размяна на предложения между множество участници и сключването на договори на базата на недискреционни правила. Фондовата борса не се ползва със свобода за начина, по който извършва сделки и няма право да търгува в свой интерес, нито да участва в търговия от свое име и за собствена сметка. Освен това фондовата борса трябва да предоставя на участниците справедлив и недискриминационен достъп до своите пазари и услуги. За тази цел фондовата борса трябва да има въведени правила, предписващи как брокер на ценни книжа или други страни под надзора на FINMA, както и чуждестранни участници, лицензирани от FINMA, могат да кандидатстват за членство. Съгласно член 27, параграф 4 от FMIA във връзка с член 25, параграф 1 от Наредбата за инфраструктурата на финансовите пазари и за поведение на пазара за търговия с ценни книжа и деривати („Наредба за инфраструктурата на финансовите пазари“ — „FMIO“) FINMA проверява и одобрява правилата и техните изменения относно приемането, задълженията и изключването на участници във фондовите борси. Фондовата борса е длъжна да откаже членство на участник, който не е лицензиран от FINMA, и може да откаже членство на всеки участник, който подлежи на законоустановено дисквалифициране. (7) Четирите условия, изложени в четвъртата алинея на член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС, трябва да бъдат изпълнени, за да се определи, че правната и надзорна уредба на дадена трета държава по отношение на лицензираните в нея места за търговия, е еквивалентна на изложената в Директива 2014/65/ЕС. (8) Според първото условие местата за търговия в съответната трета държава трябва да подлежат на лицензионен режим и на текущ ефективен надзор и текущо ефективно правоприлагане. (9) Фондовата борса трябва да бъде лицензирана от FINMA, преди да може да започне дейността си. Съгласно членове 4 и 5 от FMIA FINMA издава лиценз, ако установи, че са изпълнени съответните условия и изисквания по отношение на кандидата. Изискванията за лицензионен режим са изложени във FMIA и свързаните с този закон наредби, които имат силата на закон. FMIA изисква фондовата борса да има въведени процедури за всички видове дейност, които иска да извършва даден кандидат. В съответствие с член 27, параграф 1 от FMIA фондовата борса установява под надзора на FINMA собствена регулаторна и надзорна организация, адекватна за нейната дейност. С одобрението на FINMA саморегулирането на фондовата борса става обвързваща и приложима норма. В съответствие с член 27 от FMIA във връзка с член 24, параграф 1 от FMIO адекватната регулаторна и надзорна организация изисква създаването на орган, който изпълнява регулаторни задачи, орган за надзор на търговията, орган, отговарящ за допускането на ценни книжа до търговия, и апелативен орган. Тези органи трябва да бъдат независими от управлението на дейността на фондовата борса както организационно, така и по отношение на персонала. Като част от саморегулиращата се и надзорна организация съответният отговорен орган следи и налага изпълнение на правилата и нормативите на фондовата борса от участниците в последната. (10) Освен това член 18 от FMIA изисква от фондовите борси да предоставят на участниците и маркет-мейкърите недискриминационен и открит достъп. По време на процеса на лицензиране, както и постоянно, FINMA осигурява съответствие на борсовите правила с това изискване (вж. раздели 3—5 от SSX Rule Book (Правила за стартиращи борси) във връзка с Директива 1 за SSX (стартиращи борси) и раздели 3—5 от BX Swiss Rule Book (швейцарски Правила за брокери)). Отказ на достъп се допуска само по съображения за сигурност и ефикасност и подлежи на стриктен тест за пропорционалност (член 18 от FMIA, член 17 от FMIO). Кандидати, на които е отказан достъп, могат да подадат жалба до независим апелативен съвет (раздел 8 от SSX Rule Book и раздел 15 от BX Swiss Rule Book). Спазването от страна на борсите на член 18 от FMIA и член 17 от FMIO подлежи на надзор от FINMA. Приемането на правила и изменения в тези нормативи изисква предварително одобрение от FINMA, тяхното изпълнение може да бъде проверявано щателно от персонала на FINMA, да подлежи на одити, искания за информация или коригиращи действия съгласно членове 24 и следв. от Федералния закон за швейцарския орган за надзор на финансовите пазари („Закон за надзор на финансовите пазари“ — „FINMASA“). (11) Що се отнася до ефективния надзор, FINMASA, Федералният закон за фондовите борси и търговията с ценни книжа („Закон за фондовите борси“ — „SESTA“) и FMIA са основните актове на първичното законодателство, установяващо правно изпълним режим за търгуване на ценни книжа в Швейцария. FINMASA, SESTA и FMIA предоставят на FINMA широки правомощия по всички аспекти на сектора на ценните книжа, включително правото да лицензира и упражнява надзор над брокерите на ценни книжа, централните контрагенти, централните депозитари на ценни книжа, регистрите на сделки и платежните системи. FMIA и FMIO освен това идентифицират и забраняват определени видове дейност на пазарите и възлагат на FINMA дисциплинарни правомощия по отношение на регулирани субекти и лица, свързани с тях. Член 29 от FINMASA предоставя на FINMA пълен достъп до цялата необходима информация за всяко лице и всеки субект, над които се упражнява надзор, за техните одиторски дружества и одитори. Съгласно швейцарската законова уредба фондовите борси носят основната отговорност за установяване на правилата, по които техните участници извършват стопанска дейност, и за наблюдение на начините, по които тези участници извършват стопанска дейност. FINMA следи непосредствено нормативите на фондовите борси, за да се увери, че съответстват на правната рамка. Всички правила и всички техни изменения трябва да бъдат предоставени на FINMA за одобрение (член 27, параграф 4 от FMIA). Разследвания на FINMA се задействат или от съобщения за потенциални закононарушения, докладвани от фондовите борси на FINMA, или въз основа на собствени подозрения на този орган. (12) След като дадена фондова борса бъде лицензирана, FINMA следи постоянно дали тя продължава да изпълнява условията и задълженията, свързани с лицензионния режим (член 83 от FMIA). Фондовата борса има законово задължение да уведоми FINMA за евентуални изменения на обстоятелствата, на които е било първоначално основано нейното лицензиране или одобрение. Ако измененията са значителни, инфраструктурата на финансовите пазари трябва да получи предварително разрешение или одобрение от FINMA за продължаване на дейността си (член 7 от FMIA). Основни изисквания са: изпълнението на организационните изисквания; наличието и ефективността на система за вътрешен контрол; адекватността на информационните системи; и безупречно служебно поведение. Надзорът на FINMA обхваща всички органи на фондовата борса, включително нейните функции за наблюдение и санкциониране. Съгласно член 24 и 24а от FINMASA FINMA може да извършва одити директно или индиректно чрез лицензирани одиторски дружества както в борсата, така и извън нея. Членове 27, 30 и 34 от FMIA задължават също всички лицензирани фондови борси да могат да налагат спазването от страна на своите емитенти, участници и лицата, свързани с техните участници, на разпоредбите на FMIA и FMIO, на съответните закони и нормативи и на собствените си правила и нормативи. Като част от задължението си да налага спазването от страна на своите членове фондовата борса отговаря за разследване и санкциониране на всички нарушения на приложимите закони и правила. (13) По отношение на ефективното правоприлагане FINMA разполага с набор от административни механизми за прилагане на своите правомощия и прерогативи. Когато бъдат установени закононарушения или нередности, FINMA предприема необходимите корективни мерки, които могат да включват административно производство по принудително изпълнение. При надлежно съобразяване с принципа на пропорционалност FINMA налага мерките, които счита за най-подходящи, за да осигури законосъобразност. Възможните мерки включват порицания, конкретни указания за възстановяване на законосъобразността, забрани за физически лица да практикуват професията си, забрани за брокери, извършващи търговска дейност, и отмяна на лицензи. FINMA може освен това да конфискува незаконно генерирани приходи или незаконно избегнати загуби и може да нареди публикуване на окончателно и задължително решение. За възстановяване на съответствието на дадена фондова борса с приложимите разпоредби FINMA може да използва административните си правомощия и за отстраняване на членове на съвета или на служители, чието безупречно служебно поведение е под съмнение. Собствените административни механизми на FINMA се основават на разпоредби за наказателни санкции за нарушенията, описани в глава 4 от FINMASA. Разпоредби за наказателни санкции са включени също в членове 147 и следв. от FMIA и членове 42а и 43 от SESTA. FINMA предава тези случаи на компетентните разследващи органи. FINMA и компетентните разследващи органи съгласуват своите разследвания, доколкото това е практически възможно и необходимо. Общо взето, Федералното министерство на финансовоправните служби преследва и съди нарушения на наказателноправните разпоредби на FINMASA и на законите относно финансовите пазари. Службата на федералния главен прокурор обаче е компетентна за наказателното преследване на злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на цените съгласно FMIA. (14) Може следователно да се заключи, че швейцарските стокови борси подлежат на лицензионен режим и на текущ ефективен надзор и текущо ефективно правоприлагане. (15) В съответствие с второто условие местата за търговия на трети държави трябва да имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа да могат да бъдат търгувани по коректен, надлежен и ефективен начин и да са свободно прехвърлими. (16) Швейцарското законодателство изисква от стоковите борси да издават правилници относно допускането на ценни книжа до търговия (членове 35 и 36 от FMIA). Тези правилници трябва да бъдат одобрени от FINMA. Правилниците следва да са съобразени с признати международни стандарти, и по-специално да съдържат разпоредби относно: възможността за търгуване на ценните книжа; публикуването на информация, на която инвеститорите разчитат за преценка на характеристиките на ценните книжа и качеството на емитента; задълженията на емитента, неговите представители и трети страни за целия период на котиране и допускане на ценни книжа до търговия; задължението, във връзка с допускането на капиталови ценни книжа до търговия, да се спазват изискванията на членове 7 и 81 от Федералния закон от 16 декември 2005 г. относно лицензирането и надзора на одитори. Допускането до търговия на ценни книжа и котирането (квалифицирана форма на допускане до търговия) на ценни книжа на фондовите борси се уреждат основно в Правилата за котиране и Допълнителните правила за котиране и допускане до търговия. Фондовата борса преглежда заявката, подадена от емитента за всяка ценна книга, и проверява дали са изпълнени всички необходими изисквания. За всяка заявка фондовата борса издава решение в писмена форма. Информацията относно решението за допускане до търговия е публично достъпна. Котирането на ценна книга възлага на емитента задължения за поддържане, отнасящи се до периодично докладване, например задължения за финансово отчитане и корпоративно управление, но също и задължения за докладване в определени случаи, като задължения за редовно докладване, разкриване на сделки за управление и ad hoc публичност. В съответствие с член 35, параграф 3 от FMIA фондовата борса следи дали емитентът спазва тези правила и налага санкциите, предвидени по договор в случай на нарушения. В съответствие с член 33, параграф 1 от FMIО фондовата борса гарантира, че всички ценни книжа, допуснати до търговия, и всички котирани ценни книжа могат да бъдат търгувани по коректен, ефективен и надлежен начин. По отношение на капиталовите ценни книжа правилата за котиране предвиждат изисквания за свободно търгуван обмен, за да се гарантира ефективното търгуване на тези ценни книжа. Независимите органи на фондовата борса могат временно да преустановят търгуването на ценни книжа, ако необичайни обстоятелства, и по-специално нарушаването на важни задължения за оповестяване от емитента, показват, че такова преустановяване е препоръчително. Те могат да отменят котирането на ценни книжа, ако платежоспособността на емитента буди сериозно съмнение или вече е започнало производство по неплатежоспособност или ликвидация. FINMA може също така да принуди фондовата борса да преустанови търгуване с дадена ценна книга, като използва правомощията си съгласно член 31 от FINMASA, с цел да възстанови спазването на разпоредбите на FMIA или да реагира на други нередности. (17) Регулаторната уредба на Швейцария включва изисквания за предоставяне на участниците на пазара на информация преди сключване на сделка. Правното основание на прозрачността преди сключване на сделка е член 29, параграф 1 от FMIA, който определя, че фондовата борса публикува петте най-добри цени „купува“ и „продава“ за всяка акция и друга ценна книга в реално време, както и обемите на търговските позиции при тези цени. Същото е в сила и за изпълняемите заявления за интерес (член 27, параграф 3 от FMIO). Освобождавания от задължения са възможни за системи от референтни цени, системи, които съществуват само за формализиране на вече договорени сделки, нареждания, държани в система за управление на нарежданията на фондовата борса до разкриването на информацията, и нареждания, които са големи по размер в сравнение с нормалния размер на пазара. Регулаторната уредба на Швейцария включва също изисквания за предоставяне на информация след сключване на сделка. Прозрачността след сключване на сделка се основава на член 29, параграф 2 от FMIA, който определя, че фондовата борса публикува незабавно информация за сделките, извършени на борсата и извън нея, за всички ценни книжа, допуснати до търговия. По-конкретно трябва да се публикуват цената, обемът и времето на сделките. Изключенията за прозрачност след сключване на сделка са същите, както за прозрачност преди сключване на сделка. Информацията за определени нетипични сделки също ще се публикува със забавяне. Услугите на фондовата борса за данни преди и след сключване на сделка са напълно прозрачни и се предлагат на всички участници в борсата при недискриминационни условия. Забавените данни се предоставят на всички ползватели безплатно. (18) Може следователно да се заключи, че швейцарските фондови борси имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа да могат да бъдат търгувани по коректен, надлежен и ефикасен начин и да са свободно прехвърлими. (19) Съгласно третото условие емитентите на ценни книжа трябва да изпълняват изискванията за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да бъде осигурена висока степен на защита на инвеститорите. (20) Правилата на фондовите борси относно допускането до търговия трябва да определят информацията, подлежаща на публикуване, за да се даде възможност на инвеститорите да преценят характеристиките на ценните книжа и качеството на емитента, така че да бъде осигурена висока степен на защита на инвеститорите. Емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на швейцарска фондова борса, са длъжни да публикуват годишни и междинни финансови отчети. Емитентът трябва да осигури достъп на своя уебсайт до годишния си финансов отчет. Ценните книжа, допуснати до търговия на швейцарска фондова борса, могат да се търгуват и на друго място. Задължението за уведомяване, приложимо за емитентите, се прилага независимо от мястото, на което се извършва търговията. Оповестяването на изчерпателна и своевременна информация за емитентите на ценни книжа дава възможност на инвеститорите да преценят резултатите от дейността на емитентите и осигурява необходимата прозрачност за инвеститорите чрез редовен поток от информация. (21) Може следователно да се заключи, че емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до швейцарските фондови борси, са длъжни да изпълняват изискванията за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да бъде осигурена висока степен на защита на инвеститорите. (22) Съгласно четвъртото условие правната и надзорна уредба на дадена трета държава трябва да осигурява прозрачност на пазара и лоялни пазарни отношения, като предотвратява злоупотребите на пазара под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. (23) Членове 142 и 143 от FMIA забраняват злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара от страна на което и да е лице. Освен това, съгласно условията на членове 154 и 155 от FMIA, използването или опитът за неправомерно използване на вътрешна информация и манипулиране на цените представляват престъпни деяния. Фондовата борса трябва да издаде правилник относно оповестяването на вътрешна информация от емитентите. Съгласно Правилата за котиране на фондовата борса емитентът е длъжен да уведоми пазара за всички настъпили или очакващи се да настъпят факти, които могат да окажат въздействие върху цените, в неговата сфера на дейност, веднага щом до него стигне такава информация. Фактите, които могат да окажат въздействие върху цените, са такива факти, които могат да предизвикат съществено изменение на пазарните цени. Оповестяването е необходимо, за да се осигури равното третиране на всички участници на пазара. Освен това, по силата на член 31, параграф 1 от FMIA, швейцарските фондови борси са длъжни да следят формирането на цената и сключените сделки на борсата, с цел да откриват злоупотреби с вътрешна информация, манипулиране на цените и на пазара и други нарушения на законови и подзаконови разпоредби. За тази цел фондовата борса трябва да направи преглед и на сделките, които са сключени извън мястото за търговия и които са отчетени пред него или са представени на неговото внимание по друг начин (член 31, параграф 1 от FMIA). Тази задача по надзора трябва да се изпълнява от независим орган на фондовата борса. Емитентите трябва да са в състояние да предоставят на FINMA при поискване списък на лицата с достъп до вътрешна информация въз основа на задължението си да предоставят информация, включително цялата допълнителна информация и документите, необходими на FINMA за изпълнение на задачите на този орган (член 29, параграф 1 от FINMASA във връзка с член 145 от FMIA). Фондовата борса трябва да уведоми FINMA за евентуални предполагаеми нарушения на закона или други нередности. Ако въпросните нарушения включват престъпления, борсата трябва да уведоми незабавно и компетентния разследващ орган (член 31, параграф 2 от FMIA). FINMA разследва въз основа на информация относно нарушения на закона, получена от фондови борси, както и въз основа на собственото си наблюдение на пазара, с цел да приложи разпоредбите на надзорното законодателство, забраняващи пазарната злоупотреба. (24) Може следователно да се заключи, че правната и надзорната уредба на Швейцария осигурява прозрачност на пазара и лоялни пазарни отношения, като предотвратява злоупотребите на пазара под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. (25) Може следователно да се заключи също така, че правната и надзорна уредба за управление на фондовите борси, посочени в приложението към настоящото решение и действащи в Швейцария под надзора на FINMA, отговаря на четирите условия за правни и надзорни разпоредби и поради това може да се счита, че предоставя еквивалентна система на изискванията за местата за търговия, изложени в Директива 2014/65/EС, Регламент (EС) No 600/2014, Регламент (EС) No 596/2014 и Директива 2004/109/EО. (26) С оглед на това, че значителен брой акции, които са емитирани и допуснати до търговия в Швейцария, се търгуват и на места за търговия в ЕС, е целесъобразно да се гарантира, че всички инвестиционни посредници, които подлежат на задължението за търговия, определено в член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 600/2014, си запазват способността да търгуват с акции, допуснати до търговия на швейцарските фондови борси, където е тяхната първична ликвидност. Тъй като първичната ликвидност на акциите, допуснати до търговия на швейцарските борси, е на тези борси, признаването на правната и надзорна уредба на Швейцария би дало възможност на инвестиционните посредници да търгуват с акции, допуснати до търговия в Швейцария на швейцарските борси, и да изпълняват задължението си към своите клиенти за най-добро изпълнение. (27) Решението се основава на данни, които доказват, че общата търговия на ЕС с много акции, допуснати на швейцарските борси, е с такава честота, че посредниците, които попадат в обхвата на ДПФИ, не могат да се ползват от изключението, определено в член 23, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) No 600/2014. Това означава, че задължението за търговия, определено в член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 600/2014, ще се отнася до значителен брой акции, допуснати до търговия в Швейцария. (28) Решението ще бъде допълнено и със споразумения за сътрудничество, с цел да се осигури ефективен обмен на информация и съгласуване на надзорните дейности между националните компетентни органи и FINMA. (29) Решението се основава на правно обвързващите изисквания, приложими по отношение на швейцарските фондови борси към момента на приемане на настоящото решение. Комисията следва да продължи да следи отблизо развитието на правната и надзорна уредба за швейцарските фондови борси и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение. (30) Решението взема предвид също така заключенията на Съвета от 28 февруари 2017 г., в съответствие с които предварително условие за по-нататъшното развитие на секторния подход с Швейцария е установяването на обща институционална рамка за съществуващите и бъдещите споразумения, чрез които Швейцария участва в единния пазар на Съюза. За да се гарантират лоялните пазарни отношения в Съюза, срокът на действие на настоящото решение следва да изтече на 31 декември 2018 г., освен ако преди тази дата не бъде удължен от Комисията. Когато взема решение дали да удължи срока на действие на настоящото решение, Комисията следва по-специално да разгледа постигнатия напредък по отношение на подписването на споразумение за установяване на обща институционална рамка. (31) Комисията следва да извършва редовни прегледи на правната и надзорна уредба, приложима за фондовите борси в Швейцария. Тези прегледи не засягат възможността Комисията да може във всеки един по-ранен момент, когато съответните промени налагат тя да преразгледа предоставената с настоящото решение оценка на еквивалентността, да извърши отделен преглед, по-специално на постигнатия напредък за установяването на обща институционална рамка за съществуващите и бъдещите споразумения, чрез които Швейцария участва в единния пазар на Съюза. Всяка повторна оценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение. (32) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа. (33) Като се има предвид, че Регламент (ЕС) No 600/2014 и Директива 2014/65/ЕС се прилагат от 3 януари 2018 г., e необходимо настоящото решение да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 За целите на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 600/2014 правната и надзорна уредба, приложима по отношение на фондовите борси в Швейцария, посочени в приложението към настоящото решение, се счита за еквивалентна на изискванията, произтичащи от Директива 2014/65/ЕС, Регламент (ЕС) No 600/2014, Регламент (ЕС) No 596/2014 и Директива 2004/109/ЕО, и за подлежаща на ефективен надзор и ефективно правоприлагане. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът му на действие изтича на 31 декември 2018 г. Съставено в Брюксел на 21 декември 2017 година. За Комисията Председател Jean-Claude JUNCKER (1) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349. (2) Регламент (ЕС) No 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) No 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84). (3) Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1). (4) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38). ПРИЛОЖЕНИЕ Фондови борси в Швейцария, считани за еквивалентни на регулираните пазари съгласно определението в Директива 2014/65/ЕС: а) SIX Swiss Exchange AG; б) BX Swiss AG.

bg

legislation

Bulgaria

Решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по „Партньорство за мир" - „КООПЕРАТИВ КИМ 2003" РЕШЕНИЕ за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по „Партньорство за мир" - „КООПЕРАТИВ КИМ 2003" Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България РЕШИ: Разрешава прелитането и пребиваването на територията на Република България от 30 август до 16 септември 2003 г. включително на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по „Партньорство за мир" — „КООПЕРАТИВ КИЙ 2003", както следва: — от Република Азербайджан — 5 души; — от Кралство Великобритания — 38 души и 2 самолета; — от Република Гърция — 50 души и 5 самолета; — от Кралство Дания — 60 души и 6 самолета; — от Република Италия — 40 души, един самолет и един вертолет; — от Канада — 20 души; — от Република Латвия — 25 души, един самолет и един вертолет; — от Република Литва — 25 души, един самолет и един вертолет; — от Република Молдова — 30 души и 2 самолета; — от Република Македония — 45 души и 3 вертолета; — от Република Полша—6 души; — от Румъния — 80 души, 4 самолета и 3 вертолета; — от Съединените американски щати — 150 души, 6 самолета и 2 вертолета; — от Република Словакия—35 души, един самолет и един вертолет; — от Република Словения — 23 души, 2 самолета и 2 вертолета; — от Република Турция — 23 души и 6 самолета; — от Република Унгария — 30 души и 2 вертолета; — от Република франция — 80 души, един самолет и 2 вертолета; — от Кралство Холандия — 48 души и 2 самолета; — от Република Хърватия — 16 души и един вертолет; — от Кралство Швеция — 80 души, 4 самолета и 2 вертолета; — от Швейцария — 8 души и един вертолет; — от Обединеното подрегионално командване на НАТО за Югоизточна Европа — 5 души; — от Силите на НАТО за ранно предупреждение и управление по въздуха — 50 души и един самолет; — от Командването на Военновъздушните сили на НАТО за Южна Европа — 50 души. Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 9 май 2003 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 664 от 1 ноември 2013 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, от находище „Мадлен“, разположено в землището на с. Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, на „Хидробетон“ – ООД, с. Казичене, Столична община РЕШЕНИЕ No 664 ОТ 1 НОЕМВРИ 2013 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, от находище „Мадлен“, разположено в землището на с. Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, на „Хидробетон“ – ООД, с. Казичене, Столична община На основание чл. 54, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите във връзка с чл. 71 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на икономиката и енергетиката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици и мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Мадлен“, разположено в землището на с. Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, на „Хидробетон“ – ООД, с. Казичене, Столична община. Добивът се извършва със средства на концесионера и на негов риск. 2. Определя концесионна площ с размер 247 945 кв. м, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 9 в координатна система „1970 г.“ съгласно приложението. В тези граници концесионната площ включва: 2.1. Площта на находище „Мадлен“ с размер 190 585 кв. м, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 15 съгласно схема и координатен регистър в координатна система „1970 г.“ – неразделна част от концесионния договор. 2.2. Допълнителна площ, необходима за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива. 3. Определя срок на концесията 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор. 4. Концесионният договор влиза в сила от датата на предоставянето на банковата гаранция по т. 8.1.1. 5. Определя пряко за концесионер „Хидробетон“ – ООД, с. Казичене – титуляр на Удостоверение за търговско откритие No 0458 от 2 август 2012 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 6. Концесията да се осъществява при следните условия: 6.1. Добивът на подземното богатство по т. 1 се осъществява след съгласуване от министъра на икономиката и енергетиката на проектите и плановете по т. 7.2.3, изготвени въз основа на мерките и условията в Решение No ПН 14 ПР/2012 г. на директора на РИОСВ – Плевен. 6.2. При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура. 6.3. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на Министерския съвет при условията и по реда на действащото законодателство. 6.4. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.4.1. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.4.2. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.4.3. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.4.4. да спазва указанията, давани от министъра на икономиката и енергетиката при съгласуване на проектите; 6.4.5. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.4.6. да не разкрива и предоставя на трети лица придобитата геоложка и техническа документация и информация, свързана с обекта на концесията, без изрично писмено съгласие от министъра на икономиката и енергетиката. 6.5. За осъществяване на правата и изпълнение на задълженията по концесията не се изискват задължителни подобрения в находището. 6.6. Концесионерът може да упражнява правата, произтичащи от предоставената концесия, само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права и е променил предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство. 6.7. Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между площта на находището и местните и/или републиканските пътища. 7. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 7.1. Основни права на концесионера: 7.1.1. да добива варовици и мергели от находището по т. 1; 7.1.2. право на собственост върху добитите за срока на концесията подземни богатства – варовици и мергели; 7.1.3. право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка на подземните богатства за срока на концесията; 7.1.4. да извършва за своя сметка всички необходими дейности, свързани с добива, включително допроучване в границите на находище „Мадлен“, складиране, преработка, транспорт и продажба на подземните богатства по т. 1; 7.1.5. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията; с допълнителното споразумение се определят размерът, условията и редът за внасяне на концесионното плащане, дължимо за допълнително добиваните полезни изкопаеми; 7.1.6. да ползва за срока за концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация за находището по т. 1. 7.2. Основни задължения на концесионера: 7.2.1. да извършва добива на подземните богатства по т. 1, като: 7.2.1.1. изпълнява съгласуваните проекти и планове по това решение и по концесионния договор; 7.2.1.2. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 7.2.1.3. изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като спазва изискванията за правилно и безопасно разработване; 7.2.1.4. не застрашава компонентите на околната среда; 7.2.1.5. осигури управлението на минните отпадъци от добива и първичната преработка; 7.2.2. да извършва дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени с концесионния договор; 7.2.3. да изработи и съгласува с министъра на икономиката и енергетиката, а при необходимост – и с други компетентни държавни органи при условия, по ред и в срокове, определени с концесионния договор: 7.2.3.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка; 7.2.3.2. изменения и допълнения на цялостния работен проект за добив и първична преработка – при възникнала необходимост от това; 7.2.3.3. годишни работни проекти за добив и първична преработка; 7.2.3.4. цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, представляващ неразделна част от проекта по т. 7.2.3. 1; концесионерът представя на министъра на икономиката и енергетиката на всеки 5 години от срока на концесията актуализация на проекта за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; 7.2.3.5. годишни работни проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, представляващи неразделна част от съответния проект по т. 7.2.3. 3; 7.2.3.6. план за управление на минните отпадъци; 7.2.4. да уведомява компетентните държавни органи при условия и по ред, определени с концесионния договор, за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура; 7.2.5. да съставя и води геоложка и техническа документация за дейностите по концесията съгласно изискванията на действащото законодателство; 7.2.6. да представя при условия, по ред и в срокове, определени с концесионния договор: 7.2.6.1. шестмесечни отчети за добитите и действително продадените количества варовици и мергели и среднопретеглената им продажна цена за отчетния период, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие – до 15 дни след изтичане на отчетния период; 7.2.6.2. отчет за изпълнението на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции през изтеклата година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета; 7.2.6.3. геоложки доклад за остатъчните запаси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи; 7.2.7. да осигурява пълен достъп до концесионния обект, съоръженията и документацията, свързани с дейностите по концесията, на оправомощени органи и/или лица; 7.2.8. да спазва изискванията на Закона за културното наследство и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от Регионалния исторически музей – Ловеч; 7.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 7.2.10. да извърши ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за своя сметка при условия и в срокове, определени в съгласувания проект по т. 7.2.3. 4; 7.2.11. при прекратяване на концесионния договор да предаде обекта на концесията по т. 1 при условия и по ред, определени с концесионния договор. 7.3. Основни права на концедента: 7.3.1. да получава дължимото концесионно плащане при условия и в срокове, определени с концесионния договор; 7.3.2. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да контролира изпълнението на задълженията от концесионера, включително: 7.3.2.1. като изисква от концесионера представянето на документите и информацията по т. 7.2.6. 2; 7.3.2.2. чрез вземане на проби от всяка продукция – резултат от експлоатацията на находището, и чрез извършване на маркшайдерски измервания; 7.3.3. право на съсобственост с концесионера, а след прекратяване на концесията – право на собственост – върху придобитата по време на концесията геоложка и техническа документация; 7.3.4. право да усвои при условия и по ред, определени с концесионния договор, изцяло или част от банковата гаранция по т. 8.1; 7.3.5. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от задълженията по това решение и по договора и/или при нарушаване на условие за осъществяване на концесията. 7.4. Основни задължения на концедента: 7.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията, след като такова бъде поискано, при условия и по ред, определени с концесионния договор; 7.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 8.1. Безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.
ч. концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по т. 8.2, данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, както и неустойки при неизпълнение или при забавено или неточно изпълнение на всяко непарично задължение: 8.1.1. за първата година от срока на концесията гаранцията е в размер 24 766 лв. и се предоставя не по-късно от 7 дни след датата на подписване на концесионния договор; 8.1.2. за всяка следваща година банковата гаранция е в размер 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС и се предоставя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и 8.1.2 е валидна до 28 февруари на следващата година; 8.1.4. при усвояване изцяло или на част от гаранцията по т. 8.1 концесионерът е длъжен да възстанови нейния размер в 10-дневен срок от уведомлението на концедента за усвояването й. 8.2. Финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по техническа ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Видът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните в концесионния договор. 8.3. Неустойки и лихви при пълно неизпълнение или при забавено или неточно изпълнение на договорните задължения, или при нарушаване на условие по концесията. Формите на неизпълнение, условията и редът за тяхното установяване, както и видът и размерът на санкциите се определят с концесионния договор. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен с концесионния договор, концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва: 9.1. Парични плащания за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска, като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – приложение No 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление No 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 9.4. Концесионното плащане по т. 9.3 за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от методиката по т. 9.3 не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон. Тази стойност се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 9.5. Минималният размер на дължимото концесионно плащане за всеки отчетен период (шестмесечие) от срока на концесията не може да бъде по-нисък от 30 203 лв. без ДДС, определен на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията – 100 676 тона/шестмесечие добита суровина и предвидената стойност за единица добито подземно богатство съгласно т. 9.4. 9.6. Размерът на концесионното плащане по т. 9.3 и минималният размер на концесионното плащане по т. 9.4 и 9.5 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 9.7. Министърът на икономиката и енергетиката превежда по бюджета на Община Летница част от извършено концесионно плащане в размер 50 на сто от сумата, определена при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите, без ДДС. 10. Концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на реализиране на дейностите, предвидени в съгласуван проект за техническа ликвидация на миннодобивния обект и за рекултивация на засегнатите земи, при условие че не се извършва добив на подземни богатства, при условия и по ред, определени с концесионния договор. 11. Оправомощава министъра на икономиката и енергетиката: 11.1. Да проведе преговорите и да сключи концесионния договор с „Хидробетон“ – ООД, с. Казичене, Столична община, в тримесечен срок от влизането в сила на решението. 11.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 11.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 11.4. Да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева Приложение към т. 2 Координатен регистър на граничните точки на концесионната площ на находище „Мадлен“ Координатна система „1970 г.“

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 179 от 11 август 2003 г. за предоставяне на средства от централния бюджет за 2003 г. за покриване недостига на средства за допълване на норматива за текуща издръжка за делегираните „държавни дейности" за 2003 г. и за специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за активно лечение - общински търговски дружества ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 179 ОТ 11 АВГУСТ 2003 Г. за предоставяне на средства от централния бюджет за 2003 г. за покриване недостига на средства за допълване на норматива за текуща издръжка за делегираните „държавни дейности" за 2003 г. и за специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за активно лечение - общински търговски дружества МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Министърът на финансите да предостави по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет средства от централния бюджет за 2003 г. в размер 65 058 хил. лв. за допълване на норматива за текуща издръжка за делегираните „държавни дейнос-ти„ съгласно колона 2 от приложение No 5 към чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., както следва: 1. по бюджетите на общините съгласно приложение No 1 — 63 219 хил. лв. за допълване на норматива за текуща издръжка за делегираните „държавни дейности", субсидии за осъществяването на здравна дейност и медицинска помощ и субсидии за организациите с нестопанска цел в общините; 2. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика—1839 хил. лв. за дирекциите „Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане. Чл. 2. (1) Министърът на финансите да предостави по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет средства от централния бюджет за 2003 г. по бюджета на Столичната община в размер 12 500 хил. лв. за подобряване на текущата издръжка за делегираните „държавни дейности". (2) Със средствата по ал. 1 се увеличава издръжката на делегираните „държавни дейности" с решение на Столичния общински съвет. Чл. 3. Средствата по чл. 1 и 2 да се осигурят от преизпълнение на приходите по централния бюджет и/или от икономии на разходната част на държавния бюджет за 2003 г. Чл. 4. (1) Министърът на финансите със средствата по чл. 1, т. 1 и чл. 2 до 15 август 2003 г. да измени размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2003 г., като даде необходимите указания за разпределянето им по видове „държавни дейности". (2) Министърът на финансите да извърши налагащите се от чл. 1, т. 2 промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2003 г. Чл. 5.(1) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването до 15 август 2003 г. да предостави по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет средства от централния бюджет за 2003 г. по бюджетите на общините съгласно приложение No2 в размер 605,5 хил. лв. под формата на обща допълваща субсидия. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. § 2. Постановлението влиза в сила от 14 август 2003 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет:Севдалин Мавров Приложение No 1 към чл. 1, т. 1 Приложение No 2 към чл. 5, ал. 1 СПИСЪК на общините, на които се предоставят средства за специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за активно лечение-общински търговски дружества

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2004 г., бр. 29 от 2006 г. и бр. 98 от 2012 г.) § 1. В чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „образци No 2 (2а), 3, 4, 5“ се поставя запетая и се добавя цифрата „6“. 2. Точка 3 се изменя така: „3. за строежите от шеста категория по чл. 147, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7 ЗУТ, когато се разполагат по регулационните линии (границите на поземлените имоти) – раздел II „Определяне на строителна линия и ниво на строежа“ на образец No 2.“ § 2. В чл. 3, ал. 2, т. 3 думите „по чл. 216, ал. 5“ се заменят с „по чл. 216, ал. 6“. § 3. В чл. 5, ал. 7, т. 2 думата „техническо“ се заличава. § 4. В чл. 6, ал. 2 думите „протоколи и“ се заличават. § 5. В чл. 7, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 4 абревиатурата „РДНСК“ се заменя с „регионалните структури на ДНСК“. 2. В т. 14 думите „със съществените изисквания към строежите, и др., доказващи годността за употреба при спазване на съществените“ се заменят със „с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ, и др., доказващи годността за употреба при спазване на основните“. 3. В т. 15, буква „а“ думите „декларации за съответствие“ се заменят с „декларации за експлоатационни показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт“. § 6. В чл. 8, ал. 2, изречение второ след думата „възложителя“ се поставя запетая и се добавя „водещия проектант“. § 7. В чл. 10 ал. 2 се изменя така: „(2) Оригиналът на протокола за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво се съхранява безсрочно от администрацията, издала разрешението за строеж, като екземпляр от него се съхранява на строителната площадка за проверка.“ § 8. Параграф 5 от заключителните разпоредби се отменя. § 9. В приложение No 1 към чл. 7, ал. 3, т. 1 на ред „4. Част „Топлотехническа ефективност“ (бр. комплекти)“ думата „Топлотехническа“ се заменя с „Енергийна“. § 10. В приложение No 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 в т. 3 от забележките думите „по чл. 147, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 8 ЗУТ“ се заменят с „по чл. 147, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7 ЗУТ“, а след думите „се разполагат по“ се добавя „регулационните линии и/или“. § 11. В приложение No 4 към чл. 7, ал. 3, т. 4 на ред „3. Консултант (Строителен надзор):“ след думата „лиценз“ се поставя наклонена черта и се добавя „удостоверение“. § 12. В приложение No 8 към чл. 7, ал. 3, т. 8 навсякъде думите „със съществените изисквания към строежите“ се заменят със „с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ“. § 13. В приложение No 9 към чл. 7, ал. 3, т. 9 в буква „е“ думите „със съществените изисквания към строежите“ се заменят със „с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ“. § 14. В приложение No 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 думите „декларации за съответствие“ се заменят с „декларации за експлоатационни показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт“. § 15. В приложение No 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 думите „декларации за съответствие“ се заменят с „декларации за експлоатационни показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт“. § 16. В приложение No 16 към чл. 7, ал. 3, т. 16 се правят следните изменения: 1. Думите „декларации за съответствие“ се заменят с „декларации за експлоатационни показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт“. 2. Думите „Агенцията по кадастъра“ се заменят с „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“. § 17. Навсякъде в наредбата думите „чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ“ се заменят с „чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ“. Заключителна разпоредба § 18. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. За министър: Николай Нанков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за допълнение на Наредба No H-17 от 2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение No 37 и Приложение No 38 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ Наредба за допълнение на Наредба No H-17 от 2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение No 37 и Приложение No 38 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 и 51 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; доп., бр. 5, 30, 45, 92 и 97 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2010 г.) § 1. В приложение No 10 към чл. 6, т. 29 и чл. 8, т. 30 „Класификатор на режимите и други направления и процедури (клетка No 37)“ в „2. Кодове във второ подразделение“, в „Национални“ след код 015 се създава нов ред с нов код 016 със следното описание: „016 При допускане за свободно обращение на продукти от сектор „Захар“ в случаите на тарифни квоти с поредни номера 09.4317, 09.4318, 09.4319, 09.4320, 09.4321“. Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: С. Дянков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2006 г. за условията и реда за ползване на почивната и спортната база и осигуряване отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2006 г. за условията и реда за ползване на почивната и спортната база и осигу-ряване отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 15 от 2007 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: “1. Десетдневни почивки за летен отдих: а) в почивните бази на агенцията, и б) в специализираното детско и средношколско летовище.” 2. В т. 5 думите “Почивен комплекс “Рибарица”, х-л “Олимп” - к.
к. “Боровец”, и х-л “Флагман” - к.
к. “Св. Константин” се заменят с “почивни бази, определени от изпълнителния директор на агенцията”. 3. В т. 9 думите “през месеците март, април, май, септември, октомври и ноември в почивен комплекс “Рибарица”, х-л “Олимп” - к.
к. “Боровец”, и х-л “Флагман” - к.
к. “Св. Константин” се заменят с “през периоди и в почивни бази, определени от изпълнителния директор на агенцията”. 4. В т. 11 думите “почивни домове “Несебър”, “Созопол” и “Адмирал” се заменят с “почивни бази, определени от изпълнителния директор на агенцията”. § 2. В чл. 5, ал. 1 числата “60” и “40” се заменят съответно с “65” и “35”. § 3. В чл. 7, т. 1 числото “40” се заменя с “35”. § 4. В чл. 8, ал. 7 след думите “по чл. 2, т. 7” се поставя запетая и се добавят думите “и тези по чл. 2, т. 1, буква “б”. § 5. В чл. 11, ал. 1 след думата “закуска” се поставя запетая и се допълват думите “с изключение на хотел “Олимп”, к.
к. “Боровец”, и хотел “Шипка”. § 6. В чл. 14 думите “(Приложение No 5)” се заличават. § 7. В чл. 15, ал. 1 т. 1 се изменя така: “1. дестинация/почивен дом/хотел;”. § 8. В чл. 17 ал. 2 се изменя така: “(2) Агенцията разпределя картите за почивка по чл. 2, т. 3, 4, 7 и 12 и тези извън сроковете по чл. 17, ал. 1, т. 1 съгласно утвърдените квоти в протоколите по чл. 16, ал. 1. ” § 9. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 2. В ал. 3 след думата “април” се добавя “а за почивките по чл. 2, т. 3, 4, 7 и 12 съгласно сроковете, определени в разпределението по чл. 17, ал. 2”. 3. В ал. 4 след думата “празници” се добавя “в базите на агенцията”. § 10. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 се добавя текстът “когато това се отнася за почивките по чл. 2, т. 3, 4, 7 и 12, преотстъпването става до 30 работни дни преди датата на отпътуването; след този срок лицето, отказало картата за почивка, дължи неустойка в размер стойността на издадените вече документи за пътуването (транспорт, застраховка, виза и др.)”. 2. В т. 4 текстът “по чл. 2, т. 1, 2, 5 и 8 и 50 % по чл. 2, т. 3, 4 и 7” се заменя с “по чл. 2, т. 1 и 6”. 3. Точка 6 се изменя така: “6. в случаите на вече започнала почивка по чл. 2, т. 4 и 6 при настъпване на застрахователно събитие, покрито от задължителната застраховка “Помощ при пътуване” - суми се възстановяват съгласно условията на застраховката; във всички останали случаи сумата не се възстановява”. § 11. Създават се чл. 26 и 27: “Чл. 26. Картите за почивки по чл. 2, т. 3 и 4 са за двама възрастни, настанени в двойна стая. Деца, ненавършили 13 години, не могат да ползват такива почивки. Чл. 27. При съвместно настаняване на почиващи по приложение No 1 с такива по приложения No 2 и 3 почиващите по приложения No 2 и 3 заплащат 50 % от цената, когато тя е за цяло помещение, или цена на легло в стая по съответното приложение.” § 12. Приложения No 1, 2, 3 и 4 се изменят така: (виж приложенията в PDF-а на броя) § 13. Приложение No 5 към чл. 14 се отменя. § 14. Приложение No 8 към чл. 19, ал. 1 се изменя така: “Приложение No 8 към чл. 19, ал. 1 Разплащателна сметка на Изпълнителна агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”, София, бул. Тотлебен 34/А: Обслужваща банка: “УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК” Филиал Батенберг BIC код: UNCRBGSF IBAN: BG18UNCR96603120171711 За контакти: Телефони - (02) 91 51 (от 351 до 362) и Сименс 21 705 Факс - (02) 952 21 74.” § 15. Наредбата влиза в сила 10 дни след обнародването й в “Държавен вестник”. Министър: В. Близнаков

bg

legislation

Bulgaria

Решение за промени в Комисията по икономическата политика РЕШЕНИЕ за промени в Комисията по икономическата политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Борислав Михайлов Борисов като член на Комисията по икономическата политика. 2. Избира Димитър Станимиров Дойчинов за член на Комисията по икономическата политика. Решението е прието от ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 167 от 3 юли 2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 167 ОТ 3 ЮЛИ 2006 Г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Устройствен правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок един месец от влизането в сила на постановлението утвърждава длъжностното разписание на агенцията и урежда правоотношенията на служителите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол съгласно § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция. § 2. Отменя се Устройственият правилник на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, приет с Постановление No 14 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 76 и 90 от 2005 г. и бр. 2, 37 и 48 от 2006 г.). § 3. В Постановление No 215 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на финансите и за преобразуване и закриване на административни структури към министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 104 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 30 от 2000 г., бр. 4, 16, 17, 55 и 87 от 2001 г., бр. 9 и 79 от 2002 г., бр. 42, 49 и 102 от 2003 г., бр. 8, 64 и 106 от 2004 г., бр. 27, 56, 76, 90 и 103 от 2005 г. и бр. 2, 37 и 48 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4, ал. 2 т. 3 се изменя така: “3. Агенцията за държавна финансова инспекция;”. 2. В приложение No 2 към чл. 4, ал. 3 т. 3 се изменя така: “3. Агенция за държавна финансова инспекция 195”. § 4. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление No 95 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 10 и 106 от 2004 г., бр. 76 и 84 от 2005 г. и бр. 2, 28 и 37 от 2006 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8, ал. 3 числото “634” се заменя с “649”. 2. Член 30 се изменя така: “Чл. 30. Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”: 1. осъществява цялостната координация по планирането, програмирането и управлението на предприсъединителните финансови инструменти на базата на стратегическите програмни документи и приоритетите за присъединяване към Европейския съюз в тясно сътрудничество с министъра на външните работи и с министъра по европейските въпроси; 2. действа като централен представител на страната пред Европейската комисия по всички въпроси относно цялостното планиране, програмиране и управление на финансовата помощ, предоставяна на Република България от Европейския съюз, с изключение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство; 3. осъществява функции на централно координационно звено за управление на средствата от Структурните фондове на Европейския съюз; 4. координира съвместния механизъм по наблюдение на изпълнението на програмите, финансирани от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз, и действа като секретариат на Съвместния комитет за наблюдение на програмите от Европейския съюз; 5. организира изработването и актуализирането на системите от критерии за избор на проекти, финансирани от Европейския съюз, и индикатори за оценка на резултатите от изпълнението на тези проекти съвместно с дирекция “Бюджет”; 6. изготвя оценка на планирането и усвояването на финансовите средства, предоставяни на Република България от Европейския съюз, с цел рационализиране процеса на планиране и укрепване на административния капацитет по изпълнението на проектите; 7. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с предоставянето на финансовата помощ за страната от Европейския съюз; 8. участва в координационния механизъм за работа с международните финансови институции за постигане на ефективност при подготовката, изпълнението и управлението на проекти, финансирани от Европейския съюз; 9. осъществява цялостната координация по подготовката на страната за участие в Кохезионния фонд и в Структурните фондове на Европейския съюз и действа като секретариат на Работна група 21; 10. следи за спазване принципите на партньорство, допълняемост и гарантира на национално ниво, че помощта от Европейския съюз е в съответствие с дейностите, политиките и приоритетите на Общността; 11. осъществява координацията на помощта от структурните инструменти, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство, интервенциите на Европейската инвестиционна банка и други финансови инструменти; 12. координира разработването на Националната стратегическа референтна рамка и я преговаря с Европейската комисия; 13. изготвя информация за целите на годишния доклад, отнасяща се до приноса на оперативните програми, съфинансирани от Европейската комисия, за изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка; 14. изработва и представя на Европейската комисия най-късно до края на 2009 и 2012 г. стратегически доклади, включващи информация за приноса на програмите, съфинансирани от Европейския съюз, за изпълнението на целите на кохезионната политика; 15. организира, поддържа и управлява компютризираната система за управление и контрол на средствата от Европейския съюз; 16. координира разработването и съгласува одобряването на големи проекти (над 25 млн. евро в областта на околната среда и над 50 млн. евро за всички останали области) със Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение и предоставя на Европейската комисия необходимата информация; 17. ръководи комитет за наблюдение на изпълнението на приоритетите от Стратегическите насоки на Общността, конкретизирани в Националната стратегическа референтна рамка; 18. участва в Комитетите за наблюдение на всички Оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; 19. разработва инвестиционна стратегия и координира провеждането на националната инвестиционна политика в бюджетния сектор; 20. разработва и поддържа база данни за публичните инвестиции от национално значение, както и за всички местни и чуждестранни институции и организации, свързани с развитието, изпълнението и финансирането на такива програми за инвестиции; 21. ръководи и координира планирането на публичните инвестиции съвместно с дирекция “Държавни разходи”, дирекция “Финанси на общините” и дирекция “Бюджет” и наблюдава инвестиционните проекти от национално значение; 22. дава указания и подготвя насоки за изпълнението на проекти, съфинансирани чрез публични инвестиции; 23. подготвя периодични доклади за Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение за хода на изпълнение на големи инфраструктурни проекти; 24. разработва стратегия за използването на публично-частно партньорство в страната, като дава приоритет на инфраструктурни сектори; 25. разработва критерии за избор на проекти, подходящи за изпълнение чрез моделите на публично-частно партньорство, и насоки за етапен подход при изпълнението на проектите; 26. координира, наблюдава и контролира изпълнението на инвестиционни проекти, съфинансирани чрез публично-частно партньорство.” 3. В чл. 31 се създава т. 18: “18. осъществява функции по наблюдение и контрол на изпълнението на проектите, за които дирекцията е изпълнителна агенция по програма ФАР.” 4. В приложението към чл. 8, ал. 4: а) в наименованието числото “634” се заменя с “649”; б) на ред “Политически кабинет” числото “18” се заменя с “19”; в) на ред “експертни и технически сътрудници” числото “11” се заменя с “12”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “454” се заменя с “468”; д) на ред “дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” числото “43” се заменя с “47”; е) на ред “дирекция “Централно звено за финансиране и договаряне” числото “37” се заменя с “47”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията за държавна финансова инспекция Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се определят структурата, организацията, редът на дейност и числеността на персонала на Агенцията за държавна финансова инспекция, наричана по-нататък “агенцията”, както и функциите на нейните административни звена. Чл. 2. (1) Агенцията е администрация към министъра на финансите. (2) Статутът и функциите на агенцията са уредени в Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). (3) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите със седалище София. Глава втора СТРУКТУРА НА АГЕНЦИЯТА Раздел I Общи положения Чл. 3. (1) Агенцията е структурирана в обща и специализирана администрация и служител по сигурността на информацията. (2) Структурните подразделения на административните звена по ал. 1 се определят с писмена заповед на директора на агенцията по предложение на директорите на дирекции. Чл. 4. (1) Общата численост на персонала в агенцията е 195 щатни бройки. (2) Числеността на персонала в административните звена на агенцията е посочена в приложението. Раздел II Директор и заместник-директор на агенцията Чл. 5. (1) Агенцията се ръководи и представлява от директор. (2) Директорът на агенцията е едноличен орган на изпълнителната власт, който се назначава и освобождава съгласно разпоредбите на чл. 9 ал. 1 - 3 ЗДФИ. (3) Директорът на агенцията: 1. ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите на агенцията; 2. представлява агенцията в контактите й с други органи и организации, включително на международно ниво; 3. планира, разпределя и контролира използването на предоставените бюджетни средства на агенцията; 4. сключва договори, свързани с осъществяването на дейността на агенцията; 5. утвърждава длъжностното разписание на агенцията; 6. назначава и освобождава държавните служители в агенцията; 7. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в агенцията; 8. осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация на служителите в агенцията; 9. ръководи атестирането на органите и служителите в агенцията; 10. предлага на министъра на финансите за одобряване вътрешни правила, регламентиращи реда за допълнително материално стимулиране към основната заплата за работа в агенцията по чл. 11, ал. 3 ЗДФИ; 11. съобразно вътрешните правила предлага на министъра на финансите или на упълномощени от него длъжностни лица да определят служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране към основната заплата за работа в агенцията, както и индивидуалния му размер съгласно чл. 11, ал. 3 ЗДФИ; 12. представя на министъра на финансите ежегоден отчет за резултатите от дейността на агенцията; 13. изпълнява и други функции, произтичащи от разпоредбите на ЗДФИ и правилника за прилагането му, както и възложени му с друг закон или нормативен акт. (4) Правомощията на директора на агенцията при негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник-директора или от друг овластен служител на ръководна длъжност въз основа на писмена заповед за всеки отделен случай. (5) Директорът на агенцията може да възлага с писмена заповед на длъжностни лица изпълнението на правомощията си по чл. 10, ал. 2 - 4 и чл.16, ал. 1 ЗДФИ. Чл. 6. (1) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, който се назначава и освобождава от директора съгласувано с министъра на финансите. (2) Директорът на агенцията делегира със заповед правомощия на заместник-директора и определя неговите функции. Раздел III Главен секретар Чл. 7. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на агенцията, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на директора на агенцията и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на агенцията. (2) Главният секретар: 1. осигурява организационната връзка между директора на агенцията и административните звена, както и между самите административни звена; 2. създава условия за нормална и ефективна работа на административните звена в агенцията; 3. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на агенцията; 4. осъществява общ контрол за изпълнението на възложените задачи; 5. координира и контролира финансово-стопанската дейност на агенцията; 6. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на агенцията; 7. контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на документацията; 8. изготвя ежегодно доклад за състоянието на административната дейност в агенцията; 9. изпълнява други задачи, възложени му от директора на агенцията. Раздел IV Служител по сигурността на информацията Чл. 8. (1) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на директора на агенцията. (2) Служителят по сигурността на информацията: 1. организира, контролира и изпълнява задачи, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация, нормативните актове по прилагането му и международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация; 2. организира процедурите по проучване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация и води регистър на проучените лица; 3. следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията; 4. разработва план за охрана на класифицираната информация чрез физически и технически средства, както и план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение. Раздел V Обща администрация Чл. 9. (1) Общата администрация подпомага директора на агенцията при осъществяване на неговите правомощия като ръководител на агенцията и осигурява дейността на звената от специализираната администрация. (2) Общата администрация е организирана в дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на човешките ресурси” и дирекция “Информационни технологии и комуникация”. Чл. 10. Дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на човешките ресурси”: 1. изготвя бюджетна прогноза и проект на бюджет за приходите и разходите на агенцията за съответната година; 2. организира, осъществява и контролира финансово-счетоводната дейност, осигурява изпълнението на бюджета и следи за законосъобразното и целесъобразното разходване на паричните средства и ползване на активите на агенцията; 3. организира и осъществява управлението на активите, материално-техническото снабдяване и транспортното обслужване в агенцията; 4. осигурява организацията по прилагането на нормативните актове в областта на обществените поръчки; 5. организира изпълнението на мероприятия по отбранително- мобилизационна подготовка, управление при кризи, осигуряване на здравословни и безопасни условия на работа и др.; 6. организира и осигурява охранителния и пропускателния режим в административните помещения на агенцията; 7. изготвя актове и документи, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения със служителите; 8. организира и осъществява дейности по управление на човешките ресурси в съответствие с нормативните и вътрешните актове; 9. планира и организира мероприятия за изграждане и развитие на административния капацитет на агенцията; 10. осъществява правно-нормативното обслужване в областта на административното управление на агенцията и осигурява процесуалното представителство на агенцията по граждански и административни дела; 11. организира и осъществява деловодната дейност в агенцията и регистрирането и обработването на класифицирана информация. Чл. 11. Дирекция “Информационни технологии и комуникация”: 1. разработва стратегия за развитие на информационната система, инструкции и процедури, планира използването на нови информационни и комуникационни технологии и реализира информационни проекти в агенцията; 2. поддържа информационната и комуникационната инфраструктура, осигурява функционирането, системното администриране, развитието на информационната система на агенцията и защитата на информацията в системата; 3. организира информационната, техническата, технологичната и комуникационната осигуреност на всички служители на агенцията; 4. разработва и развива специфични програмни приложения, внедрява автоматизирани системи за обработка на информацията, поддържа електронните информационни фондове и бази данни на агенцията; 5. осигурява автоматизирана обработка на информацията при събиране, обобщаване, анализ и отчитане на резултатите от дейността на агенцията; 6. организира достъпа до обществена информация на гражданите в съответствие със законовите им права; 7. планира, организира и координира вътрешната и външната информационна политика на агенцията, поддържа и актуализира интернет и интранет страницата; 8. организира и осъществява протоколната дейност в агенцията; 9. провежда обучението на служителите в агенцията за използване на съвременни информационни технологии. Раздел VI Специализирана администрация Чл. 12. Специализираната администрация е организирана в 3 дирекции: 1. дирекция “Организация и извършване на инспекционната дейност”; 2. дирекция “Вътрешна финансова инспекция”; 3. дирекция “Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност”. Чл. 13. Дирекция “Организация и извършване на инспекционната дейност”: 1. организира, ръководи и извършва инспекционната дейност в съответствие с чл. 4 и 5 ЗДФИ, с изключение на случаите по чл. 14, т. 1 и 2; 2. текущо дава становища по документи и актове, отразяващи резултатите от инспекционната дейност; 3. предлага на директора на агенцията или на упълномощени от него лица последващи мерки за реализация на резултатите от инспекционната дейност; 4. регистрира в информационната система на агенцията резултатите от всяка конкретна проверка; 5. в рамките на финансовата инспекция прави проверки за наличие на корупционни прояви и индикатори на измами, като за резултатите от тези проверки докладва на министъра на финансите и на компетентните органи; 6. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина, установени при финансова инспекция, и предлага мерки за отстраняването им пред компетентните органи; 7. изготвя и поддържа списък на вещите лица по чл. 10, ал. 2 ЗДФИ и дава становища по постъпилите предложения за назначаването им; 8. прави предложения по програми за обучения на финансовите инспектори. Чл. 14. Дирекция “Вътрешна финансова инспекция”: 1. организира, ръководи и извършва финансови инспекции в структури, администриращи собствени ресурси; 2. организира, ръководи и извършва финансови инспекции, възложени от министъра на финансите, в административни структури и звена в системата на Министерството на финансите; 3. предлага на директора на агенцията или на упълномощени от него длъжностни лица последващи мерки за реализация на резултатите от проверките по т. 1 и 2; 4. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина, установени при финансова инспекция, и предлага мерки за отстраняването им пред компетентните органи; 5. регистрира в информационната система на агенцията резултатите от всяка конкретна проверка; 6. в рамките на финансовата инспекция прави проверки за наличие на корупционни прояви и индикатори на измами, като за резултатите от тези проверки докладва на министъра на финансите и на компетентните органи; 7. дава предложения по програми за обучения на финансовите инспектори с оглед изпълнение на специфичните функции на дирекцията. Чл. 15. Дирекция “Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност”: 1. дава консултации и изготвя становища по правни въпроси в хода на инспекционната дейност; 2. дава становища по докладите от извършена финансова инспекция и участва в производството по реализиране на имуществена и административно-наказателна отговорност; 3. осъществява процесуалното представителство на агенцията пред съдилищата по дела, образувани по актове за начет, жалби срещу издадени наказателни постановления и срещу административни актове, свързани с резултатите от извършената инспекционна дейност; 4. изготвя правни становища по административнопроцесуалния кодекс и по Закона за достъп до обществена информация; 5. изработва или участва в изработването на проекти на нормативни и вътрешни актове, засягащи инспекционната дейност на агенцията, и дава становища по проекти на нормативни актове, получени от други държавни органи за съгласуване; 6. анализира резултатите от прилагането на нормативните актове, свързани с инспекционната дейност на агенцията; 7. подготвя и предлага на директора на агенцията за одобрение методически указания за извършване на инспекционната дейност и осъществява методическо ръководство върху дейността на юрисконсултите в агенцията; 8. осъществява контрол и извършва проверки за оценка на качеството на инспекционната дейност; 9. периодично анализира, обобщава и отчита пред директора на агенцията резултатите от инспекционната дейност; 10. организира и координира дейността на агенцията по въпросите на европейската интеграция и международното сътрудничество с финансово-контролните органи и организации на други държави и международни организации и извършва преводи от български език и на български език на документи за нуждите на агенцията, на международна кореспонденция и други материали на агенцията; 11. участва в подбора и обучението на юристите в агенцията и съдейства в дейността по обучение и допълнителна квалификация на служителите на агенцията. Глава трета СЛУЖИТЕЛИ В АГЕНЦИЯТА Чл. 16. (1) Органи и служители на агенцията могат да бъдат само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. (2) При назначаване на органите и служителите в агенцията освен общите изисквания се спазват и допълнителните изисквания по ал. 3. (3) За органи на агенцията се назначават лица с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалностите от професионално направление “икономика” или по професионално направление “право” с придобита правоспособност и минимален стаж по специалността, както следва: 1. за директор на агенцията - 10 години, от които най-малко две години на ръководна длъжност; 2. за заместник-директор на агенцията - 8 години; 3. за финансови инспектори - съгласно изискванията за минимален професионален опит за заемане на длъжността, предвидени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление No 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2004 г., бр. 58, 74 и 78 от 2005 г. и бр. 24, 40 и 46 от 2006 г.): а) за държавен финансов инспектор - 5 години; б) за главен финансов инспектор - 4 години; в) за старши финансов инспектор - 3 години; г) за младши финансов инспектор - не се изисква. Чл. 17. (1) Служителите в агенцията имат правата и задълженията, предвидени в Закона за държавния служител, съответно в Кодекса на труда, и в нормативните актове по прилагането им. (2) Държавните служители и служителите по трудово правоотношение осъществяват своята дейност въз основа на длъжностни характеристики. Чл. 18. Финансовите инспектори осъществяват правомощията си на територията на цялата страна и имат правата и задълженията, предвидени в ЗДФИ и в актовете по прилагането му. Чл. 19. (1) Командироването на служителите и изпращането им на специализации в чужбина се извършва от директора на агенцията въз основа на мотивирано предложение на директорите на дирекции. (2) Командироването на служителите на агенцията в страната се извършва от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Чл. 20. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите в агенцията могат да бъдат награждавани с отличия и награди. (2) Награждаването на служителите се извършва по решение на директора на агенцията въз основа на мотивиран доклад от директор на дирекция от общата или специализираната администрация. (3) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на съответния служител. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В АГЕНЦИЯТА Чл. 21. Организацията на работата в агенцията се осъществява съгласно правилника и инструкция за документооборота, утвърдена от директора на агенцията. Чл. 22. (1) Ръководството на дирекциите се осъществява от съответния директор. (2) Директорът на дирекция: 1. докладва на директора на агенцията материалите по въпроси, свързани с функциите на ръководената от него дирекция; 2. разпределя работата между служителите в дирекцията, контролира и отговаря за срочното и качествено изпълнение на задачите; 3. осигурява взаимодействието с другите административни звена в агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях; 4. периодично изготвя отчет за дейността на ръководената от него дирекция и прави предложения за подобряване на работата й. (3) При отсъствие директорът на дирекция се замества от определен от директора на агенцията служител. Чл. 23. (1) Документите, изпратени до агенцията от държавни органи, от юридически лица или от физически лица, се завеждат в деловодството във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването им. (2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на материалите, посочени в тях, и се образува преписка, която се разпределя според адресата или съдържанието й. Чл. 24. Изходящите от агенцията документи се съставят най-малко в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа длъжността, името и подписа на служителя, който е изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено. Чл. 25. (1) Работното време на служителите в агенцията при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично. (2) Работното време на служителите на агенцията е от 9 до 17,30 ч., с почивка от 12,30 до 13 ч. Чл. 26. Пропускателният режим на агенцията се организира и контролира в съответствие с правила, утвърдени от директора на агенцията. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 6, ал. 2 ЗДФИ и чл. 55 от Закона за администрацията. Приложение към чл. 4, ал. 2 Численост на персонала в административните звена на Агенцията за държавна финансова инспекция - 195 щатни бройки Директор 1 Заместник-директор 1 Главен секретар 1 Служител по сигурността на наинформацията 1 Обща администрация: 54 Специализирана администрация: 137 в т. ч.: 49125

bg

legislation

EU

18.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз L 331/28 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 ноември 2014 година за изменение на решения 2010/470/ЕС и 2010/472/ЕС по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания във връзка с болестта скрейпи при търговия и внос в Съюза на ембриони от овце и кози (нотифицирано под номер С(2014) 8339) (текст от значение за ЕИП) (2014/802/ЕС) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (1), и по-специално член 11, параграф 3, трето тире, член 17, параграф 2, буква б), член 18, параграф 1, първо тире, член 19, уводното изречение и член 19, буква б) от нея, като има предвид, че: (1) В част А от приложение IV към Решение 2010/470/ЕС на Комисията (2) се установява образец на ветеринарен сертификат за търговия в рамките на Съюза с пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, събрани или произведени след 31 август 2010 г. (2) В част 2 от приложение IV към Решение 2010/472/ЕС на Комисията (3) се установява образец на ветеринарен сертификат за внос в Съюза на пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози. (3) С Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при говедата, овцете и козите. В глава А от приложение VIII към същия регламент се определят условията за търговия с живи животни, сперма и ембриони в рамките на Съюза. Освен това в приложение IX към същия регламент се определят условията за внос в Съюза на живи животни, ембриони, яйцеклетки и продукти от животински произход от трети държави. (4) С оглед на новите научни сведения Регламент (ЕО) No 999/2001 беше изменен с Регламент (ЕС) No 630/2013 на Комисията (5). С Решение за изпълнение 2013/470/ЕС на Комисията (6) посочените изменения във връзка с болестта скрейпи бяха отразени в образеца на ветеринарен сертификат за търговия в рамките на Съюза с пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част A от приложение IV към Решение 2010/470/ЕС, и в образеца на ветеринарен сертификат за внос в Съюза на пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част 2 от приложение IV към Решение 2010/472/ЕС, с преходен период до 31 декември 2014 г. (5) В съответствие с научното становище за риска от предаване на причинителя на класическата форма на скрейпи чрез трансфер на получени in vivo ембриони при овцете, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 24 януари 2013 г., в което се прави заключението, че рискът от предаване на класическата форма на скрейпи чрез имплантиране на ембриони от хомозиготни или хетерозиготни овце с поне един ARR алел може да се смята за незначителен, при условие че се спазват препоръките и процедурите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), съответните разпоредби на Регламент (ЕО) No 999/2001 бяха изменени с Регламент (ЕС) No 1148/2014 на Комисията (7). (6) Поради това е необходимо образецът на ветеринарен сертификат за търговия в Съюза с пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част А от приложение IV към Решение 2010/470/ЕС, и образецът на ветеринарен сертификат за внос в Съюза на пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част 2 от приложение IV към Решение 2010/472/ЕС, да бъдат изменени, така че да отразяват изискванията, определени в Регламент (ЕО) No 999/2001, изменен с Регламент (ЕС) No 1148/2014. (7) Освен това, с цел да се избегнат неясноти, е необходимо да бъдат изменени някои позовавания на Регламент (ЕО) No 999/2001 в образеца на ветеринарен сертификат за търговия в Съюза с пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част A от приложение IV към Решение 2010/470/ЕС. (8) Също така е необходимо да се уточни формулировката в образеца на ветеринарен сертификат за внос в Съюза на пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, установен в част 2 от приложение IV към Решение 2010/472/ЕС, за да бъде недвусмислено ясно, че режимите на изследване за епизоотична хеморагична болест (ЕХБ) се прилагат за женските овце и кози донори. (9) Поради това решения 2010/470/ЕС и 2010/472/ЕС следва да бъдат съответно изменени. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложение IV към Решение 2010/470/ЕС се изменя в съответствие с приложение I към настоящото решение. Член 2 Приложение IV към Решение 2010/472/ЕС се изменя в съответствие с приложение II към настоящото решение. Член 3 Настоящото решение се прилага от 1 януари 2015 г. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите членки. Съставено в Брюксел на 14 ноември 2014 година. За Комисията Vytenis ANDRIUKAITIS Член на Комисията (1) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54. (2) Решение 2010/470/ЕС на Комисията от 26 август 2010 г. за установяване на образци на ветеринарни сертификати за търговия в Съюза със сперма, яйцеклетки и ембриони от животни от рода на конете, овцете и козите, както и с яйцеклетки и ембриони от животни от рода на свинете (ОВ L 228, 31.8.2010 г., стр. 15). (3) Решение 2010/472/ЕС на Комисията от 26 август 2010 г. относно вноса в Съюза на сперма, яйцеклетки и ембриони от животни от рода на овцете и козите (ОВ L 228, 31.8.2010 г., стр. 74). (4) Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1). (5) Регламент (ЕС) No 630/2013 на Комисията от 28 юни 2013 г. за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 60). (6) Решение за изпълнение 2013/470/ЕС на Комисията от 20 септември 2013 г. за изменение на решения 2010/470/ЕС и 2010/472/ЕС по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания във връзка с болестта скрейпи относно търговията и вноса в Съюза на сперма, яйцеклетки и ембриони от овце и кози (ОВ L 252, 24.9.2013 г., стр. 32). (7) Регламент (ЕС) No 1148/2014 на Комисията от 28 октомври 2014 г. за изменение на приложения II, VII, VIII, IX и X към Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 308, 29.10.2014 г., стр. 66). ПРИЛОЖЕНИЕ I Част А от приложение IV към Решение 2010/470/ЕС се заменя със следното: „ЧАСТ A Образец на ветеринарен сертификат IVА за търговия в Съюза с пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози, събрани или произведени в съответствие с Директива 92/65/ЕИО на Съвета след 31 август 2010 г. и експедирани от одобрен екип за събиране или производство на ембриони, от който произхождат яйцеклетките или ембрионите “ ПРИЛОЖЕНИЕ II Част 2 от приложение IV към Решение 2010/472/ЕС се заменя със следното: „ЧАСТ 2 Образец на ветеринарен сертификат за внос на пратки с яйцеклетки и ембриони от овце и кози “

bg

legislation

Bulgaria

Решение за промени в ръководството на Комисията по външна политика и отбрана РЕШЕНИЕ за промени в ръководството на Комисията по външна политика и отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Ангел Петров Найденов и Волен Николов Сидеров за заместник-председатели на Комисията по външна политика и отбрана. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 9 юни 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Лъчезар Иванов

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 4 от 14 февруари 2005 г. за придобиване на квалификация по професия “Авиационен техник” МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НАРЕДБА No 4 от 14 февруари 2005 г. за придобиване на квалификация по професия “Авиационен техник” Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по професия 525090 “Авиационен техник” от област на образование “Техника” и професионално направление 525 “Моторни превозни средства, кораби и летателни апарати” съгласно списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия 525090 “Авиационен техник” съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиване трета и четвърта степен на професионална квалификация за специалностите: 1. 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати”; 2. 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника”. Чл. 3. (1) Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковите програми по чл. 10, ал. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебен план и учебни програми за обучението по съответната специалност по чл. 2. (2) Документацията по ал. 1 за професионално образование се разработва от Министерството на образованието и науката, а за професионално обучение - от обучаващата институция. Раздел II Съдържание на държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл.1 се определя равнището на задължителната професионална подготовка в края на обучението по професията, което гарантира на обучаемия възможност за упражняване на професията “Авиационен техник”. (2) Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия “Авиационен техник” определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл.1 се определят и входящото образователно равнище, изискванията към здравословното състояние на кандидатите за обучение, профилът на професията, целите на обучението, оценяването по време и при завършване на обучението, удостоверяването на придобитата професионална квалификация, необходимата материална база. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лицата, които са приети за обучение до учебната 2003/2004 г., включително по специалности и професии от професионално направление “Транспорт” от списъка за специалностите и професиите за професионалните училища на Министерството на образованието, науката и културата от 1993 г., се обучават и завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, които са действали при постъпването им. § 2. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на образованието и науката. § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник. Министър: Иг. Дамянов (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията “Авиационен техник” Професионално направление: Наименование на професията: 1. Входни характеристики 1.1. Степен на професионална квалификация и входящо образователно равнище В табл. 1 са представени специалностите, включени в професията “Авиационен техник” съгласно списъка на професиите за професионално образование и обучение (2004 г.), както и входящото минимално образователно равнище за придобиване на съответната степен на професионална квалификация. Таблица 1 Специалности Степен на Входящо професио- минимално нална ква- налнаква-образователно лификация равнище 5250901 Експлоатация трета Завършено основ- и иремонт на но нанообразование летателни четвърта Завършено средно апарати образование 5250902 Експлоатация трета Завършено основ- и иремонт на но нанообразование електронно- четвърта Завършено средно приборна образование авиационна техника 1.2. Изисквания към здравословното състояние на кандидатите за обучение Здравословното състояние на кандидата се удостоверява по общия ред с медицинско свидетелство, доказващо, че професията, по която желае да се обучава, не му е противопоказна. Ако по време на обучението се установят признаци за отклонение от медицинските изисквания, противопоказни за усвояваната специалност, обучаваният се явява на нов медицински преглед. Ако се установи противопоказно за специалността заболяване, обучението се прекратява и обучаваният се насочва към центровете за информация и професионално ориентиране, за да избере да изучава подходяща за своето здравословно състояние професия. 2. Профил на професията 2.1. Дейности, предмети и средства на труда и професионални компетенции по специалности_ 2.2. Тенденции в развитието на професията “Авиационен техник” от професионално направление “Моторни превозни средства, кораби и летателни апарати” Хармонизацията на нормативната уредба на Република България с тази на Европейската общност се осъществява и в областта на авиацията. Приетите през последните години Наредба No 1 от 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, Наредба No 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове и Наредба No 145 от 1999 г. за лицензиране на организации за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника напълно съответстват на действащите в настоящия момент в Европейския съюз (ЕС) нормативни документи, разработени от Joint Aviation Authorities (JAA). Държавното образователно изискване по професията “Авиационен техник” отговаря на изискванията на тези наредби и на нормите, които са разработени от European Aviation Safety Agency (EASA), хармонизирани с тези на САЩ и Канада, които ще бъдат приети по-късно и от ЕС. 2.3. Възможности за професионална реализация Придобилите трета степен на професионална квалификация по една от специалностите на професията “Авиационен техник” могат да постъпват на работа по реда и условията за допускане на отделните длъжностни лица от техническия персонал, свързан с експлоатацията, поддържането, обслужването и ремонта на авиационната техника и техните функционални задължения, основаващи се на Закона за гражданско въздухоплаване и наредби No 1 от 16.I.2003 г., No 27 от 31.III.2000 г. и No 145 от 14.I.1999 г. на МТС. Те могат да бъдат назначавани на длъжности, които съответстват на следните професии, посочени в Националната класификация на професиите (1996 г.): 3146 “Приложни специалисти по безопасност на авиосистемите”, 3147 “Други приложни специалисти във въздушния транспорт”, 3155 “Приложни специалисти по качество и метролози”, 7233 “Монтьори на летателни апарати”. Обучаваните по професията “Авиационен техник” специалисти притежават необходимата теоретична подготовка за успешно полагане на изпит пред Главна въздухоплавателна администрация за получаване на сертификат за “авиотехник”. Обучението в трета степен дава знанията и уменията, необходими за придобиване на сертификат за механик/техник клас А, а в четвърта - за придобиване на сертификат за авиотехник/авиоинженер клас В1 (за специалност “Експлоатация и ремонт на летателни апарати”) и клас В2 (за специалност “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника”) в съответствие на изискванията на Наредба No 27 от 31 март 2000 г. на Министерството на транспорта и съобщенията за авиационните учебни центрове. Получилите такъв сертификат, който ще бъде валиден за упражняване на професията в цял свят, ще могат да кандидатстват за работа в дружества, които извършват техническо обслужване и ремонт на авиационна техника. След приемането на Република България в ЕС възможностите за професионална реализация многократно ще нараснат поради недостига на авиационни специалисти в страните от ЕС. Авиационната техника в Българската армия също ще се обслужва от авиотехници, което дава възможност на завършилите да се реализират и като военнослужещи. Придобилите четвърта степен на професионална квалификация имат всички посочени права. Може да им се възлага и ръководството на екипи от авиотехници. 2.4. Възможности за разширяване и повишаване на професионалната квалификация След придобиване на трета степен на професионална квалификация по една от специалностите на професията “Авиационен техник” обучаваният може да продължи обучението си за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по същата специалност или да кандидатства във висше училище по тази или по други специалности. Придобилите трета или четвърта степен на професионална квалификация могат да се сертифицират по условията на Наредба No 1 от 2003 г., като им се признава завършено средно авиационно образование. 3. Цели на обучението Основна цел на обучението е придобиването на теоретични знания, практически умения и професионално-личностни качества за получаване на сертификат и реализация по професията “Авиационен техник” в дружества, произвеждащи, обслужващи и ремонтиращи авиационна техника. 3.1. Подцели за формиране на ключови компетенции при обучението по общата задължителна професионална подготовка, единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - познава и използва личните предпазни средства; познава и прилага основните правила за безопасна работа на работното място; не замърсява при работата си околната среда; - осъществява ефективни комуникации при изпълнение на трудовата си дейност в работен екип; - умее да формулира проблеми, задава въпроси и дава удовлетворяващи отговори, прави отчет за извършената работа, познава организацията на работа в авиационните дружества и правомощията на длъжностните лица; - познава пазарните отношения, мястото и ролята в тях на отделните лица, дружествата, институциите и държавата; - познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда, разбира договорните отношения между работодател и работник; - участва при разпределяне на задачите между членовете на екипа, съдейства и търси помощ от членовете на екипа, изказва мнения и прави предложения за по-ефективно изпълнение на задачите, отнася се с чувство за отговорност при изпълнение на работата, която му е възложена; - демонстрира чувство за отговорност, разбира своята роля в производството и съзнава необходимостта от повишаване на квалификацията си; - познава общите правила за работа с компютър и ползва програмни продукти; - справя се с предвидими и рутинни задачи на работното място, умее да осъществява кратка комуникация на чужд език. 3.2. Подцели за формиране на базисни компетенции за изпълнение на дейностите от “Профила на професията” при обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка, единна за всички специалности от професията “Авиационен техник” След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - разпознава, разчита и ползва на практика техническата документация, свързана с производството, обслужването и ремонта на авиационната техника; - подбира, използва и съхранява правилно материалните ресурси и ГСМ, всички елементи и детайли на авиационната техника, контролно-измервателната апаратура, контролно-проверочната апаратура, уредбите за дефектация, специализираните инструменти и стендовете за балансиране и комплексна настройка, аналоговите и цифровите уредби; - извършва подготвителни, основни и регулировъчни дейности при техническото обслужване и ремонта на авиационната техника, като спазва изискванията на системата за управление на качеството, охраната на труда (ОТ), техническата безопасност (ТБ) и противопожарната охрана (ППО); - спазва технологичната последователност на операциите по време на техническото обслужване и ремонта на авиационната техника; - анализира условията за работа, извършва необходимите трудови дейности, като отчита влиянието на околната среда - влажност, температура, скорост на вятъра, замърсеност и годишни сезони, върху работата на двигателите, системите и авиониката на летателните апарати и оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3. Подцели за формиране на специфични компетенции за изпълнение на дейностите от “Профила на професията” при обучението по специфичната за професията и специалността задължителна професионална подготовка 3.3.1. Специалност 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати” 3.3.1.1. Трета степен на професионална квалификация След завършване на обучението обучаваният трябва да умее да изпълнява дейностите, свързани с техническото обслужване и ремонта на авиационната техника, като: - извършва дейности с комплексен характер, свързани с техническото обслужване и ремонта на планера и двигателя на летателните апарати при изменящи се условия; - поема отговорност за работата на други лица при съвместно извършвана производствена дейност; - спазва изискванията на системата за управление на качеството; - познава устройството, принципа на работа, процесите и явленията в планера и двигателя на летателните апарати; - познава конструкциите на разновидностите авиационни планери и двигатели, техните елементи, системи, възли и агрегати; - работи със специализираната контролна и контролно-измервателна апаратура за проверка, настройка и изпитвания на агрегатите и системите на планера и двигателя; - разпознава възможните дефекти и повреди на планера, двигателя и техните системи, причините за тях и начините за отстраняването им; - използва специализирана техническа документация; - познава технологичната последователност за извършване на конкретна работна дейност при техническото обслужване и ремонта на авиационната техника, както и последиците от неспазването й; - изпълнява самостоятелно дейности със средна сложност, свързани с експлоатацията и ремонта на авиационната техника; - изпълнява като помощен работник дейностите със завишена сложност, свързани с експлоатацията и ремонта на авиационната техника. 3.3.1.2. Четвърта степен на професионална квалификация След завършване на обучението обучаваният трябва да умее да ръководи производствена група, осъществяваща експлоатацията и ремонта на авиационна техника, като: - познава и използва методите за управление, анализ и регулиране на производствената дейност на работна група за обслужване, експлоатация и ремонт на авиационна техника при бързо изменящи се условия; - познава и поема управленски отговорности, свързани с дейността на работна група от авиотехници; - познава и прилага изискванията на основните процедури от системата за управление на качеството, регламентиращи съхраняването, движението и разпределянето на материални ресурси; - разпределя производствените задачи между авиотехниците от групата съобразно квалификацията им и сложността на работата; - разпределя необходимите материали и материални ресурси и следи за тяхното най-ефективно използване; - осъществява контрол по качеството на изпълнение на поставените задачи от авиотехниците; - своевременно докладва на началника на цеха за възникнали проблеми и несъответствия при изпълнение на поставените задачи; - контролира спазването от членовете на групата на трудовата и технологичната дисциплина, правилата за техника на безопасност, охраната на труда и противопожарната защита; - контролира спазването на изискванията на системата за управление на качеството; - подготвя необходимата информация. 3.3.2. Специалност 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника” 3.3.2.1. Трета степен на професионална квалификация След завършване на обучението обучаваният трябва да умее да изпълнява дейностите, свързани с техническото обслужване, експлоатацията и ремонта на авиационната техника, като: - извършва дейности с комплексен характер, свързани с обслужването, експлоатацията и ремонта на авионика на летателните апарати при изменящи се условия; - поема отговорност за работата на други лица при съвместно извършвана производствена дейност; - спазва изискванията на системата за управление на качеството; - познава устройството, принципа на работа, процесите и явленията в авиониката на летателните апарати; - познава конструкцията и комплектацията на авиониката, блоково-функционалните и монтажните схеми на устройствата от авиониката; - работи със специализираната контролно-измервателна и контролно-проверовъчна апаратура за проверка, настройка и изпитания на авиониката; - разпознава възможните дефекти и повреди на авиониката, причините за тях и начина за отстраняването им; - използва специализирана техническа документация; - познава технологичната последователност за извършване на конкретна работна дейност при експлоатацията и ремонта на авиационната техника, както и последиците от неспазването й; - изпълнява самостоятелно дейностите със средна сложност, свързани с експлоатацията и ремонта на авиационната техника; - изпълнява като помощен работник дейностите със завишена сложност, свързани с експлоатацията и ремонта на авиационната техника. 3.3.2.2. Четвърта степен на професионална квалификация След завършване на обучението обучаваният трябва да умее да ръководи производствена група, осъществяваща експлоатацията и ремонта на авиационна техника, като: - познава и използва методите за управление, анализ и регулиране на производствената дейност на работна група за обслужване, експлоатация и ремонт на авиационна техника при бързо изменящи се условия; - поема управленски отговорности, свързани с дейността на работна група от авиотехници; - познава и прилага изискванията на основната процедура от системата за управление на качеството, регламентираща съхраняването, движението и разпределянето на материални ресурси; - разпределя производствените задачи между авиотехниците от групата съобразно квалификацията им и сложността на работата; - разпределя необходимите материали и материални ресурси и следи за тяхното най-ефективно използване; - осъществява контрол по качеството на изпълнение на поставените задачи от авиотехниците; - своевременно докладва на началника на цеха за възникнали проблеми и несъответствия при изпълнение на поставените задачи; - контролира спазването от членовете на групата на трудовата и технологичната дисциплина, правилата за техника на безопасност, охраната на труда и противопожарната защита; - контролира спазването на изискванията на системата за управление на качеството; - подготвя необходимата информация. 4. Съдържание на обучението Обучението по задължителната професионална подготовка, включващо теория и практика, се регламентира с учебен план и учебни програми, които се разработват на базата на ДОИ за придобиване на квалификация по професията “Авиационен техник”. Учебният план се изгражда върху основата на учебна предметна или модулна система. Изучават се учебни предмети или модули, в които се излагат системни научни знания, съобразени с възрастовите и познавателните особености на обучаваните. В учебния план задължително се включват модулите, изисквани от Наредба No 1 от 2003 г. за сертифицирането на авиотехници. Задължително е и изучаването на английски език, като минимум в два учебни срока се изучава специализираната авиационна терминология. Учебната програма определя целите и задачите на обучението по съответния учебен предмет или модул от учебния план, представя тематично съдържанието на учебния материал, дава най-общи методически указания за организацията и провеждането на обучението. Съдържанието на обучението по професията “Авиационен техник” - трета и четвърта степен на професионална квалификация, е представено в табл. 3. Таблица 3 Съдържание на обучението Професионални Тематични компетенции области 1 2 Обща задължителна професионална подготовка - единна за всички професионални направления 1. Познава и използва лич- Здравословни и безопас- ните предпазни средства, ни условия на труд; знае и прилага основните Пожарна и аварийна правила за безопасна ра- безопасност; бота на работното място, Долекарска помощ; не замърсява с работата Опазване на околната си околната среда; среда. 2. Осъществява ефективни Водене на професионален комуникации при изпълне- разговор чрез различни ние на трудовата си дей- средства за комуникация; ност в работен екип - умее Техническа термино- да формулира проблеми; логия; задава въпроси; прави от- Техническо мислене; чет за извършената рабо- Представяне в писмен вид та; познава организацията на: молба, отчет, заявка; на предприятието (друже- Икономическа и йерархи- ството) и правомощията ческа обвързаност на дей- на длъжностните лица; ностите в предприятието (дружеството). 3. Участва при разпреде- Организация на трудовия ляне на задачите, съдейст- процес; ва и търси помощ от чле- Групова динамика; новете на екипа, отнася се Мотивация и контрол; с чувство за отговорност Психологическа структу- при изпълнение на задача- ра на трудовата дейност; та, която му е възложена; Потребности и способ- разбира собствената си ро- ности на личността за ля в производството и съз- саморазвитие. нава необходимостта от повишаване на квалифика- цията си; 4. Познава пазарните от- Социално осигуряване; ношения, мястото и роля- Данъчна система; та в тях на отделните ли- Качество; ца, дружествата, нститу- Заплащане на труда, тру- циите и държавата; дови норми; Цени и ценообразуване; Нормативна уредба за отрасъла. 5. Познава правата и задъл- Tрудово и социално- женията си като участник осигурително законода- в трудовия процес съглас- телство; но Кодекса на труда; раз- Данъчна система; бира договорните отноше- Трудови норми; ния между работодател и Етика на работното работник; място; Длъжностна характеристика. 6. Познава основните пра- Конфигурация на ком- вила за работа с компютър пютъра; и умее да ползва програм- Устройства за въвеждане ни продукти; ползва съв- и съхраняване на данни; ременните технологии за Намиране и съхраняване изпълнение на технически на информация; задачи от професионална- Работа с програмни про- та му област; дукти за създаване на еле- ментарни документи; Работа със специфични програмни продукти. 7. Използва основната про- Най-често употребявана- фесионална терминология та лексика в английския в комуникация на англий- език - четене на текстове ски език (Ниво А1-А2 спо- (стандарти, нормативи, ред Общата европейска каталози, инструкции, ука- рамка за владеене на чуж- зателни надписи и др.); ди езици). Участие в разговор (еле- ментарни изрази и прости изречения с или без съдействието на събеседника); Попълване на несложни информационни справки; Думи и изрази, свързани с професионалните задачи (инструкции, упътвания, параметри, схеми, описание на работното място и дейност) - говоримо и писмено; Думи и изрази (говоримо и писмено), свързани с условията за безопасност, и препоръки към използващите съответните уреди и съоръжения. Отраслова задължителна професионална подготовка - единна за всички специалности от професията “Авиационен техник” 8. Разпознава, разчита и Основни понятия, вели- използва авиационна тех- чини и зависимости, свър- ническа документация - зани с авиационната тех- наредби, правилници, пред- ника; основни принципи писания, чертежи, плано- за изготвяне на схеми, ве, схеми, каталожни и чертежи, конструктивна и проспектни материали. технологична документа- ция; нормативни документи в отрасъла - български, на Европейския съюз и международни. 9. Подбира, използва и съх- Същност на процесите и ранява правилно: авиаци- явленията и проявление- онни материали и елемен- то им в авиационната тех- ти, химически и пожаро- ника; Качества на мате- опасни материали, инстру- риалите и елементите от менти и приспособления, планера, двигателя и ави- контролно-измервателна ониката, важни за рабо- и контролно-проверочна тата на авиотехника; апаратура, уредби за де- Химически и пожаро- фектация, стендове за на- опасни материали и ра- стройка и изпитване, ана- ботата с тях; логови и цифрови уреди. Принципи за измерване, дефектация, ремонт, настройка и изпитване на системите на планера и двигателя и безопасността на работа с тях; Принципи за измерване на електрически и неелектрически величини на авиониката и условията за безопасна работа. 10. Извършва подготвител- Основни принципи за из- ни операции, необходими готвяне на схеми и чер- за експлоатацията и ремон- тежи; та на авиационната техни- Означаване на елементи- ка, като спазва изисквания- те и разчитане на схеми, та по ОТ, ТБ и ППО. чертежи, конструктивна и технологична докумен- тация; Работа с инструменти, приспособления, контролно-измервателна апаратура, контролно-проверочна апаратура, дефектационни уредби, специализирани стендове за комплексна настройка и изпитвания при спазване на изискванията за ОТ, ТБ и ППО; Нормативни документи - български, на Европейския съюз и международни. 11. Спазва технологичната Видове практически дей- последователност на опе- ности при експлоатация- рациите, свързани с екс- та и ремонта на авиа- плоатацията, поддържане- ционната техника; то, ремонта, регулирането Нови технологии в реал- и изпитването на авиацион- ната практика. ната техника. 12. Анализира условията Нормативни документи, за работа, извършва необ- свързани с конкретната ходимите трудови дейнос- работа на авиотехника; ти, като отчита влиянието Влияние на околната сре- на околната среда върху да (влажност, температу- работата на авиационната ра, скорост на вятъра, за- техника и оценява качест- мърсеност, годишни се- вото на извършената ра- зони) върху работата на бота в съответствие с нор- двигателите, системите и мативните изисквания. авиониката на летателни- те апарати; Работна среда и дейности. 13. Демонтира, измерва, Авиационна техника - дефектира, ремонтира, двигател, планер и авио- регулира, изпитва, монти- ника; тяхната експлоата- ра и експлоатира елемен- ция и ремонт; тите и системите на авиа- Работа с инструменти, ционната техника. приспособления, измер- вателна апаратура и стендове за регулиране; Нормативни документи - български, на Европейския съюз и международни. 14. Познава организацията Управление на производ- и мениджмънта на произ- ствена група, експлоати- водствения процес при ре- раща и ремонтираща ави- монта на авиационната ационна техника; техника, както и система- Разпределяне на матери- та за управление на каче- ални ресурси, свързани с ството, приета за авиаци- производствената онната техника. дейност. Специфична за професията “Авиационен техник” задължителна професионална подготовка 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати” Трета степен на професионална квалификация 15. Притежава знания, прак- Основни конструкции на тически умения и професи- планери и двигатели, в т.
ч. онално-личностни качест- техните системи, възли, ва за изпълнение на дейно- агрегати, детайли и стите, предписани от нор- елементи; мативните документи за Основни технологични техническо обслужване операции, свързани с де- на ЛА и техните системи. монтажа, дефектацията, ремонта, регулирането, изпитването, монтажа и експлоатацията на системите, възлите, агрегатите, детайлите и елементите на планера и двигателя на летателните апарати; Най-често срещани повреди по планера и двигателя, причините за тях и начините за отстраняването им; Разчитане на техническа документация, описваща експлоатацията и ремонта на планера и двигателя; Избор на необходимите трудови дейности, съобразени с конкретните условия за работа; Правилно организиране на работното място според условията на работа; Оценка на качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания; Правила за техническа безопасност, охрана на труда, противопожарна охрана и оказване на долекарска помощ; Международни стандарти и нови технологии. Четвърта степен на професионална квалификация 16. Притежава знания за Организация, основни организацията на всички технологични операции и дейности, извършвани в технически контрол при летища, авиобази и заводи експлоатация и ремонт на за ремонт и ТО на авиа- авиационната техника; ционна техника; Контрол на основните Извършва приемка, тест- технологични операции и ване и предаване за лета- качеството на изпълне- телна експлоатация на ЛА; ние на извършваните Познава икономическата работи; и йерархическата обвърза- Материални ресурси - ност на дейностите в авиа- разпределяне и контрол ционните дружества; за ефективното им из- Познава психологическата ползване; структура на трудовата Организация на трудовия дейност; процес; Притежава знания за соци- Групова динамика; алното осигуряване, данъч- Мотивация и контрол; ната система, заплащането Длъжностни характе- на труда и трудовите нор- ристики; ми в отрасъла; Трудови норми; Притежава знания за мате- Трудово и социално-оси- риалите и гориво-смазоч- гурително законода- ните материали, необхо- телство; дими при експлоатацията Системата за управление и ремонта на авиационна- на качеството, приета за та техника, умее да раз- авиационната техника; пределя тези материал- Правила за техническа ни ресурси; безопасност, охрана на Познава Системата за уп- труда, противопожарна равление на качеството, охрана и долекарска приета за авиационната помощ. техника; Познава правилата за тех- ническа безопасност, охра- на на труда и противопо- жарна охрана. Специфична за специалност 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника” Трета степен на професионална квалификация 17. Притежава знания, прак- Основни конструкции на тически умения и професи- авиониката, в т.
ч. техни- онално-личностни качест- те елементи и устрой- ва за изпълняване на дей- ство; ностите, свързани с обслуж- Основни технологични ването, поддържането, екс- операции, свързани с де- плоатацията, ремонта, ре- монтажа, дефектацията, гулирането и изпитването ремонта, регулирането, на авиониката на летател- изпитването, монтажа и ните апарати и нейните експлоатацията на систе- компоненти. мите и устройствата на авиониката на летателните апарати; Най-често срещани повреди по авиониката, причините за тях и начините за отстраняването им; Разчитане на техническа документация, описваща експлоатацията и ремонта на авиониката; Избор на необходимите трудови дейности, съобразени с конкретните условия за работа; Правилно организиране на работното място според условията на работа; Оценка на качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания; Правила за техническа безопасност, охрана на труда, противопожарна охрана и оказване на долекарска помощ; Международни стандарти и нови технологии. Четвърта степен на професионална квалификация ганизацията на всички дей- технологични операции и ности, извършвани по авио- технически контрол при никата в летища, авиобази експлоатация и ремонт на и заводи за ремонт и ТО авиационната техника; на авиационна техника; Контрол на основните Извършва приемка, тества- технологични операции не и предаване за авионика; и качеството на изпъл- Притежава знания за орга- нение на извършваните низацията на технически- работи; те дейности, извършвани Материалните ресурси - по авиационната техника в разпределяне и контрол летища, авиобази и заводи за ефективното им из- за ремонт и ТО на авиа- ползване; ционна техника; Организация на трудовия Познава икономическата процес; и йерархическата обвърза- Групова динамика; ност на дейностите в ави- Мотивация и контрол; ационните дружества; Длъжностни характе- Познава психологическа- ристики; та структура на трудова- Трудови норми; та дейност; Трудово и социално-оси- Притежава знания за со- гурително законодател- циалното осигуряване, да- ство; нъчната система, запла- Системата за управление щането на труда и трудо- на качеството, приета за вите норми в отрасъла; авиационната техника; Притежава знания за ма- Правила за техническа териалите, необходими при безопасност, охрана на експлоатацията и ремонта труда, противопожарна на авиационната техника, охрана и долекарска умее да разпределя тези помощ. материални ресурси; Познава системата за уп- равление на качеството, приета за авиационната техника; Познава правилата за тех- ническа безопасност, охра- на на труда и противопо- жарна охрана. 5. Система за оценяване и удостоверяване Оценяването на знанията, уменията и професионално-личностните качества на обучаваните в институциите от системата на професионалното образование и обучение е в съответствие с Наредба No 3 за системата за оценяване. При оценяването се определя степента на постигане на поставените цели и подцели на обучението. Оценяването се извършва на три нива - входящо, междинно и изходно. Оценките от проверките се изчисляват по шестобалната система. Входящото образователно равнище за обучаван без професионална квалификация за придобиване на трета степен на професионална квалификация се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование. Входящото образователно равнище на обучаван за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация се удостоверява с диплома за средно образование. Входящото квалификационно равнище за обучение по професията с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация е завършено обучение с придобита трета степен на професионална квалификация по съответната специалност и се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация. 5.1. Оценяване на междинно ниво 5.1.1. По теория: Слаб 2 - обучаваният не е овладял терминологията, не умее да представи усвоените знания; Среден 3 - обучаваният е осмислил основни понятия, умее да ги дефинира и с тяхна помощ описва основни факти, процеси, явления, закони и зависимости; Добър 4 - обучаваният разбира, обяснява и сравнява факти, методи, схеми, зависимости и други; Много добър 5 - обучаваният умее да прилага усвоените знания в познати ситуации; Отличен 6 - обучаваният умее да прилага усвоените знания в нови ситуации; прави анализи, оценки и сравнения на процеси, явления, технологии по предварително зададени критерии. 5.1.2. По практика: Слаб 2 - обучаваният не умее да прилага усвоените знания при изпълнение на практическо задание, не спазва изискванията за безопасен труд по предварително дадени указания; Среден 3 - обучаваният изпълнява отделни операции в позната ситуация по предварително дадени указания, спазвайки правилата за безопасен труд; Добър 4 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в позната ситуация по предварително дадени указания, спазвайки правилата за безопасен труд; Много добър 5 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в позната ситуация самостоятелно, спазвайки правилата за безопасен труд; Отличен 6 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в нова ситуация самостоятелно, спазвайки правилата за безопасен труд; подбира сам методи, суровини и материали; оценява качеството на работата си. 5.1.3. При оценяване на обучение, организирано на модулен принцип, се разработва система за оценяване, която включва: - описание на професионалните компетенции, които ще бъдат проверявани при всяко изпитване; - определяне на минималния брой точки, при който обучаваният се счита за издържал (обучаваният е овладял минималните знания и умения, необходими да продължи обучението му); - определяне на критерии за оценяване на всяка задача от изпитването; - въвеждане на коефициент на тежест за всяка изпитна процедура при оформяне на окончателната оценка; - задаване на формула (скала) за изчисляване на оценката по шестобалната система. 5.1.4. Инструменти за оценяване - тест, практическо задание, устно изпитване, практически задачи и други, се разработват в съответствие с научните изисквания за всеки от тях. Степента на трудност на конкретните задачи, въпроси, задания и други трябва да е съобразена с равнището на професионални компетенции, зададено в “Цели на обучението”. 5.2. Оценяване на изхода от обучението Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация са два - по теория и по практика на професията, и се провеждат по национални изпитни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката, в съответствие с ДОИ за придобиване на квалификация по професията “Авиационен техник”. 5.2.1. Изпит по теория на професията Критериите за оценяване са формулирани като обобщение на подцелите от “Цели на обучението”. Показателите за оценяване отразяват степента на постигане на подцелите. Критериите и показателите за оценяване, както и тежестта им в общата оценка, са представени в табл. 4.1 и 4.2. Таблица 4.1 Трета степен на професионална квалификация Критерии Показатели Тежест (%) 1 2 3 1. Знания за об- Разпознава, разчита и из- 70 щите и специ- ползва авиотехническа до- фичните авио- кументация - наредби, пра- технически дей- вилници, предписания, ности в съответ- чертежи, планове, схеми ствие с норма- и други; тивните изиск- Описва мотивите за под- вания. бор, безопасна употреба и съхранение на материали; ръчни и електрически инструменти; аналогови и цифрови уреди; уредби за дефектация; контролно-измервателна и контролно-проверочна апаратура; инструменти и приспособления; стендове за комплексна настройка, регулиране и изпитание; гориво-смазочни материали; химически и пожароопасни материали и елементи; Описва явленията и процесите в системите, възлите, агрегатите, елементите и уредбите на двигателя, планера и авиониката на летателните апарати, протичащи при различни работни условия и режими на работа; Описва подготвителни, основни и регулировъчни дейности, свързани с обслужването, експлоатацията и ремонта на авиационната техника; Описва специфични за изучаваната специалност дейности и технологични операции, свързани с демонтажа, дефектацията, ремонта, монтажа, експлоатацията, регулирането, изпитването и поддържането на конкретни съоръжения; Познава Системата за управление на качеството, приета за авиационната техника. 2. Икономичес- Познава общите принципи 5 ки и трудово- на трудовото законодател- правни знания ство; и умения. Познава основните прин- ципи при формите и сис- темите на заплащане на труда. 3. Знания и уме- Познава общите правила 10 ния за използва- за работа с компютър; не на информа- Използва готови програм- ционна техника ни продукти. и технологии. 4. Знания за уп- Знания за опазване на жи- 10 ражняване на вота и здравето на себе си професията в и на околните; съответствие с Знания за безопасна работа изискванията за на работното място; здравословни и Разпознава опасни ситуа- безопасни усло- ции в процеса на работа и вия на труд и своевременно реагиране; опазване на Описва начините за оказва- околната среда. не на първа помощ на по- страдал при авария; Знания за опазване на околната среда при изпълнение на конкретна работа; Знания за ефективно екологично използване на електротехнически, химически и пожароопасни материали и изделия. 5. Осъществява Степен на владеене на ан- 5 професионална глийски език; комуникация на Използва терминология на чужд език (ан- чужд език (английски език), глийски език). свързана с професията. общо 100 Таблица 4.2 Четвърта степен на професионална квалификация Критерии Показатели Тежест (%) 1 2 3 1. Знания за об- Разпознава, разчита и полз- 70 щите и специ- ва авиотехническа доку- фичните авио- ментация - наредби, пра- технически дей- вилници, предписания, чер- ности в съответ- тежи, планове, схеми и ствие с норма- други; тивните изиск- Описва мотивите за подбор, вания, необходи- безопасна употреба и съхра- ми за управле- нение на: материали; ръчни ние на работна и електрически инструмен- група, разпреде- ти; аналогови и цифрови ляне на ресурси уреди; уредби за дефекта- и поемане на уп- ция, контролно-измервател- равленски отго- на и контролно-проверочна ворности при апаратура, инструменти и изменящи се приспособления, стендове условия. за комплексна настройка, регулиране и изпитание; гориво-смазочни материали; химически и пожароопасни материали и елементи; Описва явленията и процесите в системите, възлите, агрегатите, елементите и уредбите на двигателя, планера и авиониката на летателните апарати, протичащи при различни работни условия и режими на работа; Описва подготвителни, основни и регулировъчни дейности, свързани с обслужването, експлоатацията и ремонта на авиационната техника; Описва специфични за изучаваната специалност дейности и технологични операции, свързани с демонтажа, дефектацията, ремонта, монтажа, експлоатацията, регулирането, изпитването и поддържането на конкретни съоръжения; Познава Системата за управление на качеството, приета за авиационната техника; Познава организацията и мениджмънта на техническите дейности, управлението на персонала и разпределянето на материалните ресурси в летища, авиобази и авиоремонтни заводи; Познава методите за управление, анализ и регулиране на производствената дейност на работна група за обслужване, експлоатация и ремонт на авиационна техника при бързо изменящи се условия; Подготвя работен месечен график на работна група (индивидуално и календарно планиране); Подготвя необходимата информация (нормираните планови задания, както и присъствен месечен график на авиотехниците от групата) за отдел “Труд и работна заплата” (ОТРЗ); Познава управленските отговорности, свързани с дейността на работна група; Познава основната процедура от Системата за управление на качеството, регламентираща съхраняването, движението и разпределянето на материални ресурси. ки и трудово- на трудовото законодател- правни знания ство; и умения. Познава основните прин- ципи при формите и сис- темите на заплащане на труда. ния за използ- работа с компютър; ване на инфор- Използва готови програм- мационна тех- ни продукти. ника и техно- логии. 4. Знания за уп- Знания за предпазване на 10 ражняване на живота и здравето - своя, професията в на авиотехниците от работ- съоветствие с ната група и на околните изискванията Знания за безопасна работа за здравословни на работните места на авио- и безопасни ус- техниците ловия на труд и Разпознава опасни ситуа- опазване на ции в процеса на работа околната среда при изменящи се условия и своевременно реагиране Описва на начините за оказване на първа помощ на пострадали при авария Знания за опазване на околната среда при изпълнение на конкретна дейност от работната група и индивидуално от авиотехниците Знания за ефективно екологично използване на електротехнически, химически и пожароопасни материали и изделия 5. Осъществява Степен на владеене на един 5 професионална чужд език (английски език) комуникация Използва терминология на на чужд език чужд език, свързана с про- (английски фесията език) общо 100 5.2.2. Изпит по практика на професията Критериите за оценяване са формулирани като обобщение на подцелите от “Цели на обучението”. Показателите за оценяване отразяват степента на постигане на подцелите. По време на изпита обучаваните се поставят при еднакви предварително известни условия и им се дават указания за работа. Критериите и показателите за оценяване, както и тежестта им в общата оценка, са представени в табл. 5.1 и 5.2. Таблица 5.1 Трета степен на професионална квалификация Критерии Показатели Тежест (%) 1 2 3 1. Спазване на Избира и ползва правилно 5 правилата за лични предпазни средства здравословни и Употребява предметите и безопасни усло- средствата на труда по без- вия на труд и опасен начин опазване на Разпознава опасни ситуа- околната среда ции, които биха могли да възникнат в процеса на работа, дефинира и спазва предписания за своевременна реакция Описва дейностите за опазване на околната среда, свързани с изпитната му работа, включително почистване на работното място 2. Организация Подрежда инструменти и 10 на работното материали, за да осигури място удобство и точно спазване на технологията Употребява материалите целесъобразно Равномерно разпределя оп- ределеното време за работа 3. Спазване на При изпълнение на изпит- 10 изискванията ното задание извършва на правилници- дейностите в съответствие те, наредбите и с документите, които ги предписанията регламентират Обосновава своите дейст- вия, като посочва в кои документи са залегнали съответните изисквания 4. Подбор на ма- Преценява типа и вида на 10 териали и гори- необходимите: материални во, смазочни ма- ресурси; инструменти и при- териали, инстру- способления; контролно- менти и приспо- измервателни и контролно- собления, кон- проверочни уреди; уредби тролно-измерва- за дефектация; стендове за телна и контрол- настройка, регулиране и но-проверочна изпитване според изпитно- апаратура, уред- то задание би за -дефекта- Подбира правилно мате- ция, стендове за риалните ресурси, предме- настройка, регу- тите и средствата на труда лиране и изпи- по количествени и качест- тания съобраз- вени показатели но с конкретно- то задание 5. Спазване на Определя самостоятелно 10 технологичната технологичната последова- последовател- телност на операциите ност на опера- Спазва технологичната циите според последователност в проце- изпитното за- са на работата дание 6. Качество на Осигурява съответствие на 50 изпълнението всяка завършена операция на изпитното с изискванията на съответ- задание ната технология Осигурява съответствие на крайното изделие със за- дадените му технически параметри Изпълнява задачата в поставения срок 7. Самоконтрол Осъществява контрол по 5 и самопроверка операции - при избора на на изпълнение- материали, изделия и ин- то на изпитното струменти и при изпълне- задание ние на конкретни дейности Осъществява контрол на техническите показатели - текущ и на готовото изделие Оценява резултатите, взема решение и отстранява грешки Прави оптимален разчет на времето за изпълнение на изпитното задание Таблица 5.2 Четвърта степен на професионална квалификация Критерии Показатели Тежест (%) 1 2 3 1. Спазване на Избира и използва правил- 5 правилата за но лични предпазни сред- здравословни и ства за себе си и за авио- безопасни усло- техниците от работната вия на труд и група опазване на Употребява предметите околната среда. и средствата на труда по Контрол за спаз- безопасен начин, контро- ване на прави- лира правилната употре- лата за здраво- ба на предмети и сред- словни и без- ства на труда по безопа- опасни условия сен начин на труд и опаз- Разпознава опасни ситуа- ване на околна- ции, които биха могли да та среда от авио- възникнат при изменящи техниците от се условия в процеса на работната група работа Информира и предпазва авиотехниците от работна група от тези ситуации, дефинира и спазва предписанията за своевременна реакция Описва дейностите за опазване на околната среда, свързани с изпитната работа на работната група, която управлява, включително почистване на работните места 2. Организация Подрежда рационално ин- 10 на работните струментите и материалите места на авио- на работната група, за да техниците от осигури удобство и точно работната гру- спазване на технологията па, която уп- Контролира целесъобраз- равлява ното употребяване на ма- териалите Равномерно разпределя определеното време за работа 3. Спазване на При изпълнение на изпит- 10 изискванията ното задание извършва дей- на правилници- ностите в съответствие с те, наредбите документите, които ги рег- и предписания- ламентират та от авиотех- Обосновава своите дейст- ниците на ра- вия, като посочва в кои до- ботната група кументи са залегнали съответните изисквания 4. Подбор на Преценява типа и вида на 10 материали, го- необходимите: материални риво, смазочни ресурси; инструменти и при- материали, ин- способления; контролно- струменти и измервателни и контролно- приспособления, проверочни уреди; уредби контролно-из- за дефектация; стендове за мервателна и настройка, регулиране и контролно-про- изпитване според изпитно- верочна апара- то задание на работната тура, съобразно група конкретното за- Подбира и разпределя пра- дание на работ- вилно материалните ресур- ната група, коя- си, предметите и средства- то управлява та на труда по количестве- ни и качествени показатели 5. Спазване на Определя самостоятелно 10 технологичната технологичната последова- последовател- телност на операциите на ност на опера- авиотехниците от работна- циите според та група изпитното зада- Управлява и контролира ние на работна- спазването на технологич- та група ната последователност в процеса на работата на авиотехниците 6. Качество на Осигурява съответствие на 50 изпълнението всяка завършена операция на изпитното с изискванията на съответ- задание. Пре- ната технология ценка и анализ Осигурява съответствие на на поставената крайното изделие със зада- задача на ра- дените му технически па- ботна група раметри Изпълнява задачата в поставения срок Разпределя производстве- ните задачи между авиотехниците от групата Определя материалните ресурси, необходими за изпълнение на поставената задача Определя качеството на изпълнение на поставените задачи в групата 7. Контрол и Осъществява контрол по 5 проверка на операции - при избора на изпълнението материали, изделия и ин- на изпитното за- струменти и при изпълне- дание на работ- ние на конкретни дейности ната група, коя- от работната група то управлява Осъществява контрол на техническите показатели - текущи и на готовото изделие Оценява резултатите, взема решение и отстранява грешките, допуснати от авиотехниците в работната група Прави оптимален разчет на времето за изпълнение на изпитното задание от работната група общо 100 5.3. Удостоверяване на професионалното образование и обучение Завършено професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация по професията “Авиационен техник” се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация. Обучавани, които не са положили държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация, получават удостоверение за професионално обучение. Съдържанието на документите се определя съгласно ДОИ за документите за системата на народната просвета (Наредба No 4) и ДОИ за придобиване на квалификация по професии. 6. Изисквания към материалната база Обучението по теория се осъществява в учебни кабинети, а по практика - в учебни работилници или базови обекти, при предварително сключени договори. 6.1. Учебен кабинет В учебни кабинети се провежда обучението по теория на професията. 6.1.1. Основно оборудване: място на всеки обучаван (маса и стол), работно място на обучаващия (работна маса и стол), шкафове (за литература, документи, макети и образци), гладка свободна стена за окачване на табла, платно за прожектиране, дъска за писане и дидактическа техника. 6.1.2. Учебни помагала: демонстрационни макети и модели, реални образци, онагледяващи табла, учебни видеофилми, програмни продукти. 6.2. Учебна работилница и базови обекти 6.2.1 Място за провеждане на обучението по практика за специалност 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати” Обучението по метална практика на специалността се провежда в учебни работилници Те се оборудват с инструменти, машини и съоръжения, както и със съответни помагала за практическо обучение по шлосерство, запояване и заваряване. Учебните работилници трябва да осигуряват работни места за всички обучаеми, както и едно работно място за обучаващия. Практическото обучение по техническо обслужване и ремонт на летателни апарати се провежда в учебни работилници, оборудвани със системи и елементи на летателните апарати и инструменти за разглобяването и сглобяването им. Поради необходимостта от много големи помещения за провеждане на обучението лабораторната и учебната практика по специалността може да се провежда на базови обекти (летища, авиобази, авиоремонтни заводи и технически университети) при предварително сключени договори с тях. Работните места на обучаваните в учебните работилници и в базовите обекти се обзавеждат с машини и съоръжения, приспособления и стендове, демонстрационни макети и модели, реални образци, онагледяващи табла, учебни видеофилми, програмни продукти, съобразени с изискванията и целите на обучението. Тяхното оборудване трябва да съответства на нормативите за извършване на съответните дейности и на методическите изисквания. Необходимото оборудване за специалността (основни материали, машини, инструменти, приспособления и стендове) е отразено в т. 2 “Профил на професията”, в графа “Предмети и средства на труда”. 6.2.2 Място за провеждане на обучението по практика за специалност 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника” В учебни работилници и лаборатории се провежда обучението по обща електротехническа практика на специалността. Те се оборудват с инструменти, уреди и съоръжения, както и със съответни помагала. Учебните работилници и лаборатории трябва да осигуряват работни места за всички обучаеми, както и работно място за обучаващия. Лабораторната и учебната практика по специалността се провеждат в училищни лаборатории, както и в базови обекти (летища, авиобази, авиоремонтни заводи и технически университети) при предварително сключени договори. Работните места на обучаваните в учебните работилници и в базовите обекти се обзавеждат с инструменти, уреди и съоръжения, приспособления и стендове, демонстрационни макети и модели, реални образци, онагледяващи табла, учебни видеофилми, програмни продукти, съобразени с изискванията и целите на обучението. Тяхното оборудване трябва да съответства на нормативите за извършване на съответните дейности и на методическите изисквания. Необходимото оборудване за всяка специалност (основни материали, машини, инструменти, приспособления и стендове) е отразено в точка 2 “Профил на професията”, в графа “Предмети и средства на труда”. 6.3. Материалната база трябва да бъде в съответствие с изискванията на действащите нормативни актове на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и Министерството на отбраната, както и със съответните български и международни стандарти. Нормативните изисквания към работните места са в съответствие с дейностите, които ще се извършват, ергономичните, естетичните изисквания и с методическите указания. 7. Изисквания към обучаващите 7.1. По теория 7.1.1. За специалност 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати” Право да преподават имат лица със завършено висше авиационно образование със степен не по-ниска от магистър. С предимство се ползват лицата, притежаващи допълнителна квалификация по педагогика или с педагогически стаж, компютърна грамотност и владеещи английски език. 7.1.2. За специалност 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника” Право да преподават имат лица със завършено висше техническо образование по авионика или радиоелектроника със степен не по-ниска от магистър. С предимство се ползват лицата, притежаващи допълнителна квалификация по педагогика или с педагогически стаж, компютърна грамотност и владеещи английски език. 7.2. По практика 7.2.1. По метална и електротехническа практика Право да преподават имат лица, притежаващи документ за завършена степен на висше техническо образование по специалност от съответната област. С предимство се ползват лицата, притежаващи допълнителна квалификация по педагогика или с педагогически стаж. 7.2.2. По лабораторна и учебна практика 7.2.2.1. За специалност 5250901 “Експлоатация и ремонт на летателни апарати” Право да преподават имат лица със завършено висше авиационно образование със степен не по-ниска от магистър. С предимство се ползват лицата, притежаващи допълнителна квалификация по педагогика или педагогически стаж, компютърна грамотност и владеещи английски език. 7.2.2.2. За специалност 5250902 “Експлоатация и ремонт на електронно-приборна авиационна техника” Право да преподават имат лица със завършено висше техническо образование по авионика или електронна специалност със степен не по-ниска от магистър. С предимство се ползват лицата, притежаващи допълнителна квалификация по педагогика или с педагогически стаж, компютърна грамотност и владеещи английски език. 8. Процедури за преглед и актуализиране на ДОИ: - апробиране на ДОИ в обучаващи институции; - текущ мониторинг на дейностите, свързани с внедряване на ДОИ; - ежегоден анализ на резултатите и промени в ДОИ при доказана необходимост. Приети съкращения: МТС - Министерство на транспорта и съобщенията ГВА - Главна въздухоплавателна администрация ЛА - Летателни апарати ТО - Техническо обслужване

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Разград, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Разград, с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 15 и 16; т. 56 – 63 от Наредба No 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета с решение на Общинския съвет – Разград, по който е образувано адм. д. No 213/2018 г. по описа на Административния съд – Разград, насрочено за 5.02.2019 г. от 11 ч. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна до началото на устните състезания при всяко положение на делото съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане УКАЗ No 12 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, приет от ХLІІI Народно събрание на 15 януари 2016 г. Издаден в София на 25 януари 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 14, 41 и 74 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 9 и 51 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) § 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „и социални услуги“ се заличават; б) в т. 4 след думата „услуги“ се добавя „и оказва методическа подкрепа при предоставянето им“; в) точка 5 се изменя така: „5. събира, обработва, систематизира, съхранява и използва информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в интегрирана информационна система;“ г) в т. 6 след думата „вида“ се поставя запетая и се добавя „местоположението“. 2. В ал. 2 след цифрата „2“ се добавя „и 10“, а след думите „дирекциите „Социално подпомагане“ се добавя „и регионалните дирекции за социално подпомагане“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Министърът на труда и социалната политика издава наредба за съдържанието и функционирането на интегрираната информационна система по ал. 1, т. 5. “ § 2. В чл. 13 се правят следните изменения: 2. В ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“. § 3. Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. (2) Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. (3) Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години. (4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължаван при спазване на условията на чл. 16а и 16б само в случай че: 1. за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в семейството, осиновени, настанени в семейство на роднини или близки или в приемно семейство или в социална услуга в общността от резидентен тип по реда на Закона за закрила на детето; 2. за лицата с трайни увреждания и лицата, поставени под запрещение, няма възможност за полагане на грижа в домашна среда и настаняване в социална услуга в общността от резидентен тип. (5) Социални услуги се предоставят след индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и въз основа на индивидуален план за подкрепа, разработени от мултидисциплинарен екип, чийто състав и методи на работа се определят с правилника за прилагане на закона. (6) Критериите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на лицата от подкрепа, основното съдържание на индивидуалния план за подкрепа, сроковете за актуализация и преразглеждане на оценката и плана се определят с правилника за прилагане на закона. (7) Видовете социални услуги в общността и специализирани институции се определят с правилника за прилагане на закона. (8) В зависимост от начина на финансиране социалните услуги са: 1. делегирани от държавата дейности, когато се финансират от държавния бюджет; 2. местни дейности, когато се финансират от общинските бюджети; 3. дейности, финансирани от други източници.“ § 4. Създават се чл. 16а, 16б, 16в и 16г: „Чл. 16а. (1) Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл. 16, ал. 2, 3, 4 и 5. (2) При условията на ал. 1 социалните услуги за деца се предоставят съобразно най-добрия интерес на детето и съобразно желанието на детето и на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето в съответствие със Закона за закрила на детето. (3) При условията на ал. 1 социалните услуги за пълнолетни лица, поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга. (4) Ползването на социални услуги от пълнолетни лица, поставени под запрещение, се прекратява по реда на ал. 3. (5) При условията на ал. 1 социалните услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции за пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се предоставят по реда на чл. 16б, 16в и 16г. Чл. 16б. (1) Настаняването в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето може да извърши само временно настаняване по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето. (2) Искането за настаняване по ал. 1 пред районния съд по настоящия адрес на лицето се прави от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника. (3) Към искането по ал. 2 се прилагат: 1. доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда; 2. оценката и плана по чл. 16, ал. 5; 3. справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на областта и свободните места. (4) Временно настаняване в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника. (5) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 4 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на лицето. (6) Актовете нa директора на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 16в. (1) Исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на лицето. (2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива и задължително изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица. (3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане“, лицето и неговия настойник. (4) В случай че лицето, чието настаняване е поискано, не може да участва лично в заседанието по ал. 3, то се провежда извън сградата на съда. (5) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. (6) При искане за настаняване в специализирана институция съдът може да го уважи само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип. (7) В решението по ал. 5 се посочва срокът на настаняването, който при настаняване в специализирана институция не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 16, ал. 3. (8) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно. Чл. 16г. (1) Настаняването на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция и социална услуга в общността от резидентен тип се прекратява по реда на чл. 16б и 16в от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника. (2) До произнасянето на съда прекратяване на настаняването се извършва временно със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 и при смърт на лицето. (4) Настаняване от специализирана институция в социална услуга в общността от резидентен тип преди изтичане на определения срок по чл. 16в, ал. 7 се извършва по реда на чл. 16б и 16в. (5) Удължаване на срока на настаняването в специализирана институция се извършва по реда на чл. 16б и 16в, ако са налице основанията по чл. 16, ал. 4. (6) Удължаване на срока на настаняването в социална услуга в общността от резидентен тип се извършва по реда на чл. 16б и 16в. (7) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. (8) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.“ § 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, или по договаряне. Социалните услуги за деца са безплатни, когато са делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон.“ 2. В ал. 4 накрая се добавя „в случаите, когато не са делегирани от държавата дейности“. 3. Създават се ал. 5, 6, 7 и 8: „(5) Таксите по ал. 2 се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица от общинската администрация и се внасят по банкова бюджетна сметка на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. (6) Кметът на общината поддържа актуален регистър, който включва: 1. брой и видове социални услуги на територията на общината, които се финансират от държавния бюджет; 2. капацитет и реален брой на лицата, които ползват социални услуги, финансирани от държавния бюджет, по отделни услуги; 3. лицата, които дължат такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет; 4. размер на таксите, дължими от лицата, ползващи социални услуги, финансирани от държавния бюджет; 5. общ размер на дължимите такси; 6. размер на събраните такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет; 7. размер на несъбраните такси и лицата, които ги дължат. (7) Кметът на общината изпраща по електронен път ежемесечно на изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“ информацията по ал. 6. (8) При неплащане за повече от три месеца на такса за ползване на социална услуга – делегирана от държавата дейност, от лице, което отговаря на условията за заплащане на такса съгласно тарифата по ал. 2, предоставянето на услугата на лицето се прекратява, освен ако в срок до един месец заплати дължимите такси.“ § 6. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „услуги“ се добавя „на територията на Република България“. 2. В ал. 3 думите „след издаване на лиценз“ се заменят с „на територията на Република България след издаване на лиценз от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и вписване в регистъра по ал. 2“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Лицензът по ал. 3 се предоставя в тридневен срок от издаването му по служебен път от Държавната агенция за закрила на детето на Агенцията за социално подпомагане за вписване в регистъра по ал. 2 за срока, определен в лиценза.“ 4. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Лица, които предоставят социални услуги, без да отговарят на изискванията по ал. 1 – 3, нямат право на регистрация и лицензиране за срок три години, считано от датата на установяване на нарушението. (6) Лица, чиято регистрация е заличена по реда на чл. 18д, нямат право на регистрация и лицензиране за срок: 1. една година, считано от датата на заличаване на вписването на основание чл. 18д, ал. 1, т. 3, 5, 6, 8 и 9; 2. три години, считано от датата на заличаване на вписването на основание чл. 18д, ал. 1, т. 3, 6 и 8, когато нарушението е довело до опасност за живота и здравето на лица, ползващи социални услуги, или представлява престъпление.“ § 7. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Кметът нa общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3. 2. В ал. 3 след думите „които са“ се добавя „открити като“, а след цифрата „3“ се добавя „само“. 3. Създават се ал. 7, 8, 9, 10 и 11: „(7) При възлагане на управлението на социални услуги по ал. 3 кметът нa общината е длъжен да предостави на доставчика целия размер на финансовите средства, съставляващи финансовия стандарт за съответните делегирани от държавата дейности, в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидиите от държавния бюджет. (8) Кметът нa общината осъществява контрол за целесъобразното разходване на предоставените средства по ал. 7, като в случай на констатирани нарушения прекратява възлагането по ал. 3. (9) Преди изтичането на срока, за който е възложено управлението на социална услуга по ал. 3, кметът на общината провежда нов конкурс или организира предоставянето на услугата от общината, като не допуска прекъсване в предоставянето на услугата. (10) При откриване на социална услуга, делегирана от държавата дейност, кметът на общината осигурява предоставянето й от датата на откриването. (11) Кметът на общината може при обявяване на конкурс за възлагане на социални услуги по ал. 3, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, да включи в конкурса и изискване доставчикът да осигури необходимата материална база за предоставяне на услугата, предмет на възлагане.“ § 8. Създават ce чл. 18б, 18в, 18г и 18д: „Чл. 18б. (1) За вписване в регистъра по чл. 18, ал. 2 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 подават до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление и описание на социалната услуга по утвърдени от него образци и посочват единен идентификационен код на лицето, когато е търговец, а лицата, които не са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, прилагат оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние или регистрация, издадени от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението и заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ. (2) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 прилагат към заявлението по ал. 1 официален превод на документите, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство. (3) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, които имат лиценз по чл. 18, ал. 3, се вписват в регистъра по чл. 18, ал. 2 служебно в 5-дневен срок след предоставяне от Държавната агенция за закрила на детето на издадения лиценз. (4) При подаване на заявление за регистрация на нова социална услуга регистрираните доставчици на социални услуги посочват единен идентификационен код или прилагат оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението. (5) Документите по ал. 1, 2 и 4 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. (6) В регистъра се вписват следните обстоятелства: 1. данни за лицето – име, седалище, вид на лицето; 2. единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, единен идентификационен код на търговеца; 3. данни за представителството на лицето по съдебна, съответно търговска регистрация – име, ЕГН, постоянен и/или настоящ адрес; 4. видове социални услуги, които ще се предоставят, и номер на лиценза, когато се предоставят услуги за деца; 5. данни за извършени нарушения при предоставяне на социални услуги; 6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това; 7. промени в обстоятелствата по т. 1 – 4; 8. забележки по вписаните обстоятелства. (7) Доставчиците на социални услуги по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 уведомяват писмено изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата по ал. 6, т. 1 – 4 в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват. Чл. 18в. (1) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението по чл. 18б, ал. 1 издава заповед за вписване в регистъра или издава мотивиран отказ за вписване в регистъра, за който уведомява лицето. (2) При констатиране на пропуски и/или нередовности в представените документи на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за произнасяне по ал. 1 започва да тече от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация. (3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Въз основа на заповедта за вписване в регистъра по ал. 1 за всяка социална услуга се издава удостоверение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (5) Агенцията за социално подпомагане изпраща по служебен път на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения на лицензирани доставчици на социални услуги за деца в тридневен срок от издаването им. (6) Връчването на удостоверението по ал. 5 се извършва едновременно с връчването на лиценза, издаден от Държавната агенция за закрила на детето, по реда на Закона за закрила на детето. (7) Удостоверенията по ал. 4 се получават в Агенцията за социално подпомагане в срок до един месец от датата на издаването им лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка. (8) В случаите, когато удостоверенията по ал. 4 не бъдат получени по реда на ал. 7, те се изпращат нa заявителя с обратна разписка на посочения от него в заявлението адрес за кореспонденция или на адреса, на който е регистриран. (9) В двумесечен срок преди изтичането на срока на удостоверението по ал. 4 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 може да подадат заявление за подновяване на удостоверението по образеца съгласно чл. 18б, ал. 1, към което лицата, които са търговци, представят единен идентификационен код, а лицата, които не са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, представят оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние или регистрация, издадени от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението. (10) При промени в обстоятелствата по чл. 18б, ал. 6, т. 1 изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отразяването им в регистъра и преиздаване на издадените удостоверения по ал. 4 в 5-дневен срок от уведомлението по чл. 18б, ал. 7. (11) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 издава дубликат на удостоверението въз основа на заповедта по ал. 1. Чл. 18г. (1) Всяка година до 31 март регистрираните доставчици на социални услуги представят в Агенцията за социално подпомагане отчет за дейностите по предоставяне на социални услуги за предходната календарна година в електронен формат по утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане образец. (2) Отчетите, подавани до Държавната агенция за закрила на детето от лицензираните доставчици на социални услуги за деца, се предоставят по служебен път в електронен формат на Агенцията за социално подпомагане в срок до 30 април всяка година. Чл. 18д. (1) Регистрацията се заличава: 1. по искане нa регистрираното лице; 2. при прекратяване на юридическото лице и при заличаване от търговския регистър на физическото лице, регистрирано по Търговския закон; 3. при неспазване на стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги, определени съгласно чл. 18а, ал. 6 – по предложение на компетентния орган след извършена от него проверка; 4. при неосъществяване на дейност по предоставяне на социални услуги от регистрираното лице в продължение на една година считано от датата на регистрацията или от датата на получаването на последния отчет по чл. 18г, ал. 1; 5. при неспазване на изискването по чл. 18г, ал. 1 в продължение на една година; 6. при отнемане, прекратяване или заличаване на лиценза за предоставяне на социални услуги за деца; 7. в случай че удостоверението по чл. 18в не е получено в тримесечен срок от издаването му; 8. при прекратено възлагане на управление на социална услуга съгласно чл. 18а, ал. 8; 9. при непредставяне на информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за вписване в регистъра, когато тези промени са довели до отпадане на основанията за регистрация. (2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или на оправомощено от него длъжностно лице. (3) В 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2 заинтересованото лице се уведомява с писмо с обратна разписка. (4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.“ § 9. В чл. 29а, ал. 2 се създава т. 10: „10. обобщава и анализира предоставената по реда на чл. 17, ал. 7 информация и уведомява Министерството на финансите в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, ал. 5. “ § 10. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 2: б) досегашната т. 2 става т. 3; в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея след думата „лица“ се добавя „и лицата, ползващи социални услуги“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При установяване на нарушения от компетентността на други органи инспекторатът незабавно ги уведомява, а в случай на установени закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, незабавно уведомява органите на прокуратурата.“ § 11. В чл. 34, ал. 1, т. 1 след думата „нарушения“ се добавя „и определя подходящ срок за изпълнението им съобразно тежестта и степента на допуснатото нарушение“. § 12. В чл. 36 се създава ал. 4: „(4) На лице, което предоставя социални услуги, без да е вписано в регистъра по чл. 18, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 2500 до 10 000 лв.“ § 13. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „подпомаганите лица“ се заменят с „лицата“. 2. Точка 6 се изменя така: „6. „Социални услуги в общността от резидентен тип“ са услуги, които предоставят възможност за живот в среда, близка до семейната.“ 3. В т. 9 думите „подпомаганите лица“ се заменят с „лицата“. 4. В т. 11 думите „социално подпомагане“ се заменят със „социални помощи“. 5. Създават се т. 12 и 13: „12. „Индивидуална оценка на потребностите от подкрепа“ е дейност по установяване на индивидуализираната нужда от ползване на специализирана подкрепа, която допълва възможностите на лицето и дава насока на доставчика на социални услуги за конкретни дейности за подкрепа, които да бъдат предоставяни в рамките на социалната услуга, съобразно отчетените проблемни области или увреждания. 13. „Индивидуален план за подкрепа“ е план, разработен въз основа на индивидуална оценка на потребностите, който включва необходимите мерки, дейности и социални услуги за подкрепа на социалното включване на лицето.“ Преходни и заключителни разпоредби § 14. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г., бр. 15, 68 и 84 от 2013 г. и бр. 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 43б се изменя така: „Лиценз Чл. 43б. (1) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз, издаден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисия по лицензиране, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания. (2) Лицензът е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване. (3) Лицензът съдържа: 1. титуляр на лиценза; 2. БУЛСТАТ/единен идентификационен код; 3. адрес/седалище и адрес на управление; 4. социалната услуга, за която се издава лицензът; 5. срока на лиценза. (4) Лиценз се издава за всяка отделна социална услуга за срок три години, като след изтичането му той може да бъде подновен. (5) За разглеждане на документите за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца и за подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят във Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика и се разходват целево за дейностите по закрила на детето. (6) За разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.“ 2. В чл. 43в: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2, 3, 4 и 5: „(2) За получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по утвърден от него образец, към което прилагат следните документи: 1. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ и/или посочване на единен идентификационен код; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението; 3. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация; 4. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи; 5. описание на социалната услуга по утвърден от председателя на Държавната агенция зa закрила на детето образец. (3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по ал. 2, т. 2 и 3. (4) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане представят официален превод нa приложимите по ал. 2 документи, издадени от компетентния орган на съответната държава. (5) Документите по ал. 2 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.“ 3. Член 43г се изменя така: „Комисия за лицензиране Чл. 43г. (1) Комисията по чл. 43б, ал. 1: 1. разглежда постъпилите заявления за издаване и подновяване на лиценз и уведомленията за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издаден лиценз; 2. уведомява заявителите при установена нередовност в документите и дава указания за отстраняването й; 3. прави мотивирани предложения до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване, промяна, подновяване, прекратяване, отнемане, заличаване или отказване на лиценз. (2) Членовете на комисията се предлагат от съответните държавни органи по чл. 43б, ал. 1 и се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето. (3) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомления и уведомява членовете за насрочените заседания, които са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове. За заседанията на комисията се води протокол. (4) Комисията разглежда заявленията и уведомленията, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове. При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрилата на детето. (5) За дейността на комисията се води: 1. регистър за постъпилите заявления; 2. протоколна книга; 3. регистър за издадените лицензи; 4. регистър на получените от Агенцията за социално подпомагане удостоверения за регистрация, издадени по реда на Закона за социално подпомагане. (6) Регистърът по ал. 5, т. 3 съдържа: 1. информацията по чл. 43б, ал. 3; 2. номера и датата на издадения лиценз; 3. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя; 4. датата на подновяване, прекратяване, заличаване или отнемане на лиценза. (7) Представените документи по чл. 43в се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Националния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересовани лица. (8) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила нa детето.“ 4. Член 43д се изменя така: „Издаване на лиценз Чл. 43д. (1) В едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок. (2) Комисията по чл. 43б, ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на постъпването им. (3) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 в тридневен срок от разглеждане на заявлението уведомява заявителя при установена нередовност в документите по чл. 43в, ал. 2, като дава указания за отстраняването й в 14-дневен срок. В този случай едномесечният срок по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на нередовността, но не повече от 30 дни. (4) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или отказване на лиценз в тридневен срок от разглеждане на заявлението. (5) Заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване на лиценз или за отказ от издаване на лиценз се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Лицензът се издава съгласно утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец. (7) Ако издаденият лиценз бъде изгубен или унищожен, председателят на Държавната агенция за закрила на детето по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да издаде дубликат на лиценза. (8) При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват. (9) Въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето промененото обстоятелство по ал. 8 се отразява в нов лиценз, без да се променя срокът му на действие. (10) Издаденият лиценз и удостоверението за регистрация по реда на чл. 18б, ал. 3 и чл. 18в, ал. 4 от Закона за социално подпомагане се получават в Държавната агенция за закрила на детето в срок до един месец от датата на издаване на лиценза лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.“ 5. Член 43е се изменя така: „Задължения на лицензирания доставчик на социална услуга за деца Чл. 43е. (1) Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е длъжен в срок до 12 месеца от получаване на лиценза да започне дейност по предоставяне на услугата. (2) В 14-дневен срок от започването на дейността по предоставяне на услугата лицензираният доставчик е длъжен писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето относно: 1. датата на започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз; 2. адреса/адресите нa предоставяне на услугата, с изключение на мобилните услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция. (3) В случай че лицензираният доставчик на социална услуга за деца преустанови дейността си за период, по-дълъг от три месеца, той е длъжен в 14-дневен срок от изтичането им да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето за настъпилото обстоятелство, като посочи съответните причини. (4) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ. (5) Всяка година до 31 март лицензираните доставчици представят в Държавната агенция за закрила на детето в електронен формат отчет за дейността си, свързан с предоставяната от тях социална услуга за деца за предходната календарна година. (6) Отчетът пo ал. 5 съдържа обобщена информация относно постигнатите резултати от работата с потребителите на услугата.“ 6. Член 43ж се изменя така: „Подновяване на лиценз Чл. 43ж. (1) Преди датата на изтичане на срока на лиценза за предоставяне на социална услуга за деца доставчикът на услугата може да поиска подновяване на лиценза, когато: 1. възнамерява да продължи да предоставя определената услуга и след изтичането на тригодишния срок на лиценза и отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1; 2. при извършени проверки по реда на чл. 17а, ал. 1, т. 14 и/или 16 е установено, че няма издавани задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на правата на детето и/или за предоставяне на услугата, или изпълнява добросъвестно предписанията, както и че няма издадени наказателни постановления по наложени актове за нарушения по чл. 45, ал. 5 – 12; 3. е предоставил текущи отчети за дейността си в срока на действие на лиценза. (2) В случаите по ал. 1 доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и изискуемите по чл. 43в, ал. 2, т. 1 – 4 документи не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза. (3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по чл. 43в, ал. 2, т. 2 и 3. (4) Подадените след срока по ал. 2 заявления не се разглеждат от комисията по чл. 43б, ал. 1 и заявителят се информира за необходимостта да кандидатства за издаване на нов лиценз по реда на чл. 43в. (5) В случаите, когато няма промяна в обстоятелствата, удостоверени в първоначално издадения лиценз, се издава нов лиценз въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като заявлението по реда на ал. 2 не се разглежда от комисията по чл. 43б, ал. 1. (6) В случаите, когато има промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, подновяването на лиценза се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по реда на чл. 43д. (7) Заповедта за отказ за подновяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 7. Член 43з се изменя така: „Прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз Чл. 43з. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 със заповед прекратява, отнема и заличава издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца. (2) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се прекратява, когато титулярят: 1. писмено е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването; 2. не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза; 3. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран; 4. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран – в случаите, в които е приложимо. (3) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се отнема, когато титулярят: 1. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца; 2. извършва дейност в нарушение на получения лиценз; 3. не е изпълнил в срок задължително предписание, издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето; 4. не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за издаване на лиценз и/или удостоверени в издадения лиценз; 5. е преустановил предоставянето на социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочил уважителна причина, довела до преустановяването на дейността; 6. в срок до 31 март на календарната година не е представил писмен отчет за дейността си по услугата за предходната календарна година. (4) Нов лиценз за конкретната социална услуга за деца може да бъде издаден след изтичане на една година от отнемането му. (5) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца може да се заличи, в случай че лицензираният доставчик на конкретната социална услуга в срок до три месеца от датата на издаването на лиценза не се е явил да получи документите по чл. 43д, ал. 10 и/или не е заявил получаването им по друг начин. Неполучаването на документите по чл. 43д, ал. 10 се удостоверява от председателя на комисията по чл. 43б, ал. 1, който отбелязва това обстоятелство на върнатото писмо с обратната разписка. (6) По предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя на доставчика на социална услуга за деца подходящ срок за отстраняване на нарушението по ал. 2, т. 3 и 4 или ал. 3, но не повече от три месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензът се прекратява, съответно отнема. (7) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица в срок до три дни след датата на издаването й. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 8. Създава се чл. 43и: „Взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Фонд „Социална закрила“ Чл. 43и. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето в тридневен срок от влизането в сила на съответната заповед изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане копие от издадените, подновени и променени лицензи за социални услуги за деца и свързаната с тях информация по чл. 18б, ал. 6, т. 1 – 5 от Закона за социално подпомагане, както и копие на издадените заповеди за прекратяване, отнемане и заличаване на лицензи с оглед вписването на посочените обстоятелства в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане и издаване, подновяване, преиздаване и заличаване на удостоверенията за регистрация. (2) Агенцията за социално подпомагане вписва в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане обстоятелствата по ал. 1 в 5-дневен срок от предоставянето им от Държавната агенция за закрила на детето. (3) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения за регистрация в тридневен срок от издаването им. (4) Всяка година до 30 април на календарната година председателят на Държавната агенция за закрила нa детето изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане представените по реда на чл. 43е, ал. 5 отчети за дейността на лицензираните доставчици, свързани с предоставяната от тях социална услуга за деца, за предходната календарна година. (5) Изпълнителният директор на Фонд „Социална закрила“ изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето поименна справка за внесените такси за разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз по реда на чл. 43б, ал. 5 в тридневен срок от постъпването им във фонда.“ § 15. Издадените лицензи по реда на Закона за закрила на детето преди датата на влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока им. Преди изтичането на срока им лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по реда на чл. 43в от Закона за закрила на детето за получаване на нов лиценз. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 януари 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 326 от 19 декември 2012 г. за одобряване на допълнителни бюджетни средства за 2012 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 326 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. за одобряване на допълнителни бюджетни средства за 2012 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни бюджетни средства в размер 13 662 305 лв., разпределени, както следва: 1. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за изплащане на обезщетения и помощи за домакинствата – 6 000 000 лв.; 2. по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта за 2012 г. за финансово подпомагане реализирането на проекти за спортни дейности на Българската федерация по волейбол – 1 000 000 лв.; 3. чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката по самостоятелния бюджет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за строително-монтажни работи по изграждане на „Учебна спортно-тренировъчна зала“ – 400 000 лв.; 4. по бюджета на общини в общ размер 6 262 305 лв. за разплащане на просрочени задължения, разпределени съгласно приложението. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на икономии на разходите и трансферите по републиканския бюджет за 2012 г. Чл. 2. Министърът на финансите по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да извърши налагащите се от чл. 1 промени по съответните бюджети и в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика, на министъра на физическото възпитание и спорта, на министъра на образованието, младежта и науката, на кметовете на съответните общини и на министъра на финансите. § 3. Постановлението влиза в сила от 19 декември 2012 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към чл. 1, ал. 1, т. 4

bg

legislation

Bulgaria

Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти УКАЗ No 312 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, приет от ХLIІI Народно събрание на 28 септември 2016 г. Издаден в София на 29 септември 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. (1) С този закон се уреждат мерките за изпълнение на Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 596/2014“, и актовете по прилагането му. (2) Пазарни злоупотреби са злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти. Чл. 2. Целта на този закон е предотвратяване и разкриване на пазарни злоупотреби с финансови инструменти. Чл. 3. По отношение на пазарните злоупотреби с финансови инструменти освен този закон се прилагат и Регламент (ЕС) No 596/2014 и актовете по прилагането му. Чл. 4. (1) Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията“, и заместник-председателят на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, наричан по-нататък „заместник-председателят“, осъществяват надзор по спазването на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и на актовете по прилагането му и са компетентни органи по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) No 596/2014. (2) Комисията упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 13, 24, 26, 29, 30, параграф 2, букви „г“, „д“ и „е“ и чл. 33 от Регламент (ЕС) No 596/2014 по предложение на заместник-председателя. (3) Заместник-председателят упражнява всички правомощия на компетентен орган по Регламент (ЕС) No 596/2014, с изключение на тези, които са предоставени в изричната компетентност на комисията. (4) Всички уведомления и предоставяне на информация до компетентния орган, предвидени в Регламент (ЕС) No 596/2014, се извършват до заместник-председателя. Чл. 5. Сключването на сделки в противоречие със забраните по чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014 не води до тяхната недействителност. Глава втора СЪОБЩАВАНЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ТОЗИ ЗАКОН И НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 596/2014 И АКТОВЕТЕ ПО ПРИЛАГАНЕТО МУ Раздел I Предоставяне на информация на лицата, които съобщават за нарушения Чл. 6. Председателят на комисията определя със заповед длъжностни лица от управление „Надзор на инвестиционната дейност“, които отговарят за: 1. предоставянето на всяко заинтересовано лице на информация относно процедурите за съобщаване за нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и актовете по прилагането му и предприемането на мерки по тях; 2. приемането на съобщения за нарушения и предприемането на последващи мерки; 3. поддържането на контакт с лицето, подало съобщение, когато то е разкрило самоличността си. Чл. 7. (1) Комисията публикува на интернет страницата си в самостоятелен и лесно разпознаваем и достъпен раздел информация за реда за приемане на съобщения за нарушения. (2) Информацията по ал. 1 включва: 1. комуникационни канали за приемане на съобщенията за нарушения и за осъществяване на връзка с длъжностните лица по чл. 6, включително данни за: а) телефонните номера за контакт, като се посочва изрично дали разговорите се записват; б) електронни и пощенски адреси, които са сигурни и гарантират поверителност за контакт с длъжностните лица по чл. 6; 2. процедурите по чл. 15 и режимът на поверителност, приложим за съобщения за нарушения в съответствие с чл. 10; 3. процедурите за защита на лицата, подали съобщения за нарушения, които работят по трудово правоотношение; 4. разяснение за защитата на лицата по смисъла на чл. 9, ал. 1. Чл. 8. Всяко лице има право да подава съобщение за нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и на актовете по прилагането му както при наличие на извършено нарушение, така и при наличие на основателни съмнения за извършено или предстоящо извършване на нарушение. Чл. 9. (1) Лице, подало съобщение или друга информация за нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и на актовете по прилагането му, в нарушение на ограниченията за разкриване на информация, произтичащи от законови, подзаконови или административни разпоредби или от договор, не носи отговорност от какъвто и да е характер във връзка с информацията, предоставена по реда на тази глава. (2) Лицата, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, трябва да уредят с правила, приети от управителните им органи, подходящи процедури за докладване на нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и на актовете по прилагането му от техните служители. Раздел II Приемане на съобщения Чл. 10. (1) Приемането на съобщения за нарушения и предприемането на последващи мерки по тях се извършва чрез специални комуникационни канали, които отговарят на следните изисквания: 1. отделени са от общите канали за комуникация на комисията, включително тези, които комисията обичайно ползва за вътрешна комуникация и за комуникация с трети лица; 2. проектирани са, създадени са и се управляват по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени длъжностни лица и служители от администрацията на комисията до тази информация; 3. дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация с цел провеждане на по-нататъшни разследвания; 4. осигуряват възможности за: а) писмено съобщение за нарушение в електронен формат или на хартиен носител; б) устно съобщение за нарушение чрез телефонни линии, независимо дали те се записват или не; в) провеждане на срещи с длъжностните лица по чл. 6. (2) Заместник-председателят осигурява предоставянето на информацията по чл. 7, ал. 2 на лицето, преди да е прието съобщението, което то възнамерява да подаде, или най-късно в момента на приемането му. Когато съобщението за нарушение е подадено по електронна поща или по пощата, се приема, че задължението по изречение първо е изпълнено с публикуването на информацията съгласно чл. 7 на интернет страницата на комисията. Чл. 11. (1) Всяко постъпило съобщение за нарушение се вписва в регистър, който се води от длъжностните лица по чл. 6. (2) Заместник-председателят изпраща незабавно потвърждение, че е получил писмено съобщение за нарушение, до пощенския или електронния адрес, посочен от лицето, подало съобщението, освен ако лицето изрично е поискало друго или ако заместник-председателят има основания да смята, че това потвърждение би могло да доведе до опасност от разкриване на самоличността на лицето, подало съобщение. Чл. 12. (1) Когато за съобщаване на нарушение се използва телефонна линия, разговорите по която се записват, устно подаденото съобщение се документира по един от следните начини: 1. аудиозапис на разговора на траен и позволяващ извличане носител; 2. пълен и точен протокол на разговора, изготвен от длъжностно лице по чл. 6. (2) В случаите по ал. 1, т. 2, когато лицето, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от разговора, като го подпише. Чл. 13.Когато за съобщаване на нарушение се използва телефонна линия, разговорите по която не се записват, устно подаденото съобщение се документира с пълен и точен протокол на разговора, изготвен от длъжностно лице по чл. 6. В случаите, когато лице, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от разговора, като го подпише. Чл. 14. (1) Когато лице поиска среща лично с длъжностно лице по чл. 6, за да съобщи за нарушение, се съставя пълен и точен протокол на срещата, който се съхранява на траен и позволяващ извличане носител. Проведената среща може да се документира и чрез аудиозапис на разговора на траен и позволяващ извличане носител. (2) В случаите по ал. 1, когато лицето, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от срещата, като го подпише. Чл. 15. С правилника на комисията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се определят процедури за работа със съобщения за нарушения, които включват: 1. възможността за анонимно подаване на съобщения за нарушения; 2. реда за разглеждане на съобщенията за нарушения; 3. вида, съдържанието и сроковете за осъществяване на обратна връзка за резултатите от съобщението за нарушение, които лице, подало съобщение, може да очаква след съобщаването; 4. режима на поверителност, приложим за съобщения за нарушения, включително подробно описание на обстоятелствата, при които поверителните данни на лице, подало съобщение, могат да бъдат разкрити в съответствие с чл. 27, 28 и 29 от Регламент (ЕС) No 596/2014. Раздел III Допълнителни мерки за защита Чл. 16. (1) Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяко съобщение за нарушение, прието чрез средства, различни от каналите за комуникация по чл. 10, се препраща без изменение на длъжностните лица по чл. 6 посредством каналите за комуникация по чл. 10. (2) Комисията предприема съответни мерки за защита на информацията, свързана с подадените съобщения за нарушения, и за защита на самоличността на лицата, подали съобщения за нарушения, като осигурява достъп до информацията само на служителите, за които достъпът до тези данни е необходим, за да изпълняват служебните си задължения. (3) Информацията, вписана в регистъра по чл. 11, се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност. Чл. 17. Защитата на лицата и процедурите за обмен на информация и сътрудничество между държавните органи, участващи в защитата на работещите по трудово правоотношение лица, подали съобщения за нарушения, се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Чл. 18. (1) Предаването на данни, свързани със съобщение за нарушение, във или извън рамките на комисията не може да разкрива пряко или косвено самоличността на лице, подало съобщение, и/или на лице, за което е подадено съобщение, или други позовавания на обстоятелства, които биха позволили да се предположи самоличността на лицето, подало съобщение, и/или на лицето, за което е подадено съобщение, освен ако такова предаване е в съответствие с режима на поверителност, посочен в чл. 15, т. 4. (2) Когато самоличността на лицето, за което е подадено съобщение, не е известна на обществеността, комисията предприема мерки за осигуряване защита на самоличността му най-малко по същия начин като този, предвиден за лица, които се проверяват по реда на този закон. (3) Член 16, ал. 2 и 3 се прилагат и за защита на самоличността на лицата, срещу които е подадено съобщение за нарушение. Чл. 19. Комисията редовно и най-малко веднъж на всеки две години извършва преглед и актуализира процедурите по чл. 15 и мерките по чл. 16, като отчита практиката по прилагането на този закон, Регламент (ЕС) No 596/2014 и актовете по прилагането му, практиката на другите компетентни органи в тази област, както и развитието на пазара и технологиите. Глава трета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ Чл. 20. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 и на актовете по прилагането му, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, както и при възпрепятстване упражняването на надзорната дейност от комисията или от заместник-председателя или при застрашаване интересите на инвеститорите се прилагат мерките по ал. 2 и 3. (2) В случаите по ал. 1 заместник-председателят може да: 1. издаде задължителни предписания за предприемане в определен от него срок на конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите; 2. спре търговията с определени финансови инструменти; 3. иска налагане на запор на движими вещи и вземания и/или възбрана върху недвижими имоти; 4. задължи емитента да разкрие информация в съответствие с Регламент (ЕС) No 596/2014 в определен от заместник-председателя срок. (3) В случаите по ал. 1 комисията може да издаде: 1. временна забрана за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, или за всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници и/или да търгува за собствена сметка; 2. в случай на повторни или системни нарушения на чл. 14 или 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014 постоянна забрана за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, или всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници. (4) Комисията може да отнеме лиценза на инвестиционен посредник за извършване на дейност, ако инвестиционният посредник и/или лица, които са членове на управителния или контролния му орган или управляват дейността му, са извършили и/или са допуснали извършване на нарушение на чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014 или друго грубо или системно нарушение на този закон или на Регламент (ЕС) No 596/2014. (5) При определяне вида на принудителната мярка заместник-председателят, съответно комисията взема предвид обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) No 596/2014. (6) Заместник-председателят може да публикува на интернет страницата на комисията публични предупреждения за преустановяване на нарушения, в които се посочват лицата, отговорни за нарушението, и видът на нарушението при спазване на Закона за защита на личните данни. (7) Комисията може да предложи на Българската народна банка да отнеме лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник на банка, ако съответното лице системно нарушава разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 или на актовете по прилагането му. Чл. 21. (1) Производството по прилагане на принудителните административни мерки по чл. 20, ал. 2 започва по инициатива на заместник-председателя, а в случаите по чл. 20, ал. 3 – по инициатива на комисията. (2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 61, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети по реда на ал. 2, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията или чрез публикуването им на интернет страницата на комисията. Последните две обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя. (4) Принудителните административни мерки по чл. 20, ал. 2 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а по чл. 20, ал. 3 – на комисията. Решението се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му. (5) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. Чл. 22. Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Глава четвърта АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 23. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на: 1. член 18, 19 или 20 от Регламент (ЕС) No 596/2014, се наказва с глоба в размер от 500 до 500 000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление; 2. член 16 или 17 от Регламент (ЕС) No 596/2014, се наказва с глоба в размер от 2000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 2 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление; 3. член 14 или 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 10 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва: 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 1000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 2 000 000 лв.; 2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 5000 до 2 500 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 5 000 000 лв.; 3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 50 000 до 15 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 100 000 до 30 000 000 лв. (3) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 20 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв. (4) За нарушения по ал. 3 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. (5) В случаите по ал. 1, т. 3 с наказанията по ал. 1, т. 3 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. (6) Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица. (7) При определяне на наказанието по ал. 1 – 5 заместник-председателят взема предвид разпоредбата на чл. 30, параграф 2, буква „з“ и обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) No 596/2014. (8) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането. Чл. 24. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя. (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този закон: 1. „Емитент“ е понятие по смисъла на чл. 3, параграф 1, т. 21 от Регламент (ЕС) No 596/2014. 2. „Лице, за което е подадено съобщение“ е лицето, за което е получена информация от подалото съобщение лице, че е извършило или възнамерява да извърши нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 или на актовете по прилагането му. 3. „Лице, подало съобщение“ е лицето, което съобщава на компетентния орган за действително или възможно нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 или на актовете по прилагането му. 4. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 5. „Системни нарушения“ са три или повече административни нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 или на актовете по прилагането му, извършени в продължение на една година. 6. „Съобщение за нарушение“ е съобщението от страна на лицето, подало съобщение, до компетентния орган относно действително или възможно нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) No 596/2014 или на актовете по прилагането му. 7. „Финансов инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 3, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) No 596/2014. § 2. Законът въвежда изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 г. относно Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент (OB, L 332/126 от 18 декември 2015 г.) и предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Този закон отменя Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 84 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г. и бр. 21 от 2012 г.). § 4. Административните и административнонаказателните производства, образувани по Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. § 5. Лицата, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, приемат правилата по чл. 9, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. § 6. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г. и бр. 42 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 след думите „предлагане“ се добавя „а в случаите по чл. 21, ал. 8 – и на финансови инструменти“. 2. В чл. 7: а) създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Ако в продължение на 6 последователни месеца средномесечната нетна стойност на активите на дружеството е по-малка от 500 000 лв., управляващото дружество трябва в срок 10 работни дни да оповести причините за това, мерките, които ще предприеме за привличане на нови инвеститори, и срока, в който тези мерки ще бъдат приложени и в който се очаква дружеството да възстанови размера на нетната стойност на активите си. (3) Оповестяването по ал. 1 се извършва на интернет страницата на управляващото дружество и по друг подходящ начин с оглед установените средства за контакт с инвеститорите. Управляващото дружество представя на комисията копие от оповестената информация до края на следващия работен ден след оповестяването й и информация за резултатите от предприетите мерки до 10-о число всеки месец до достигане на минималния размер по ал. 1. “; б) досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 21, ал. 8“; в) досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7, 8 и 9. 3. В чл. 9: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Нетната стойност на активите на договорния фонд трябва да бъде минимум 500 000 лв. и този минимален размер трябва да бъде достигнат до две години от получаване на разрешението за организиране и управление на фонда. Ако нетната стойност на активите на договорния фонд не достигне 500 000 лв. в срока по изречение първо или в продължение на 6 последователни месеца средномесечната нетна стойност на активите на договорния фонд е по-малка от 500 000 лв., управляващото дружество трябва в срок 10 работни дни да оповести причините за това, мерките, които ще предприеме за привличане на нови инвеститори, и срока, в който тези мерки ще бъдат приложени и в който се очаква договорният фонд да възстанови размера на нетната стойност на активите си. Срокът от 10 работни дни по изречение второ започва да тече от изтичането на срока от две години по изречение първо, съответно от изтичането на 6 последователни месеца по изречение второ.“; б) създава се нова ал. 2: „(2) Оповестяването по ал. 1 се извършва на интернет страницата на управляващото дружество и по друг подходящ начин с оглед установените средства за контакт с инвеститорите. Управляващото дружество представя на комисията копие от оповестената информация до края на следващия работен ден след оповестяването й и информация за резултатите от предприетите мерки до 10-о число всеки месец до достигане на минималния размер по ал. 1. “; в) досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6. 4. В чл. 19: а) в ал. 1 т. 2 се отменя; б) в ал. 2 т. 1 се отменя. 5. В чл. 21: а) създават се нови ал. 8 и 9: „(8) Пасивно управляваните борсово търгувани фондове могат да емитират дялове срещу съвкупност от финансовите инструменти, съставящи индекса, който фондът е избрал да възпроизвежда, в съответното съотношение. (9) Обратното изкупуване на дялове, емитирани срещу финансови инструменти, може да се извърши и срещу съвкупност от финансовите инструменти, съставящи индекса, който фондът е избрал да възпроизвежда, в съответното съотношение.“; б) досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 10 и 11. 6. В чл. 23, ал. 3 думите „реализираните приходи“ се заменят с „реализирания доход“. 7. В чл. 24а се създава ал. 4: „(4) Пасивно управляваният борсово търгуван фонд включва в устава си, съответно в правилата си, в проспекта, в документа с ключова информация за инвеститорите, както и в маркетинговите си съобщения информация за това, дали издава и изкупува обратно дялове и срещу финансови инструменти.“ 8. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Депозитарят, както и членовете на управителните и контролните му органи не могат да бъдат едно и също или свързано лице с управляващото дружество, с членовете на управителните или контролните му органи, с инвестиционното дружество, с лицата по чл. 10 или с друго лице, което изпълнява управителни функции в инвестиционното дружество, както и с лица, които контролират инвестиционното дружество. (2) Депозитарят полага грижата на добър търговец, осъществява задълженията си честно, справедливо, професионално, независимо и единствено в интерес на колективната инвестиционна схема и на притежателите на дялове в колективната инвестиционна схема. (3) Депозитарят не може да извършва дейност за колективната инвестиционна схема или за управляващото дружество, действащо от името на колективна инвестиционна схема, която може да породи конфликт на интереси между колективната инвестиционна схема, инвеститорите в нея, управляващото дружество и самия депозитар, освен ако не е налице функционално и йерархично разделение между изпълняваните от депозитаря функции за колективната инвестиционна схема и другите му функции, както и ако конфликтите на интереси, които може да възникнат, са съответно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани пред инвеститорите в колективната инвестиционна схема.“ 9. В чл. 26, ал. 4 думите „инвестиционното дружество, съответно от управляващото дружество, за сметка на договорния фонд“ се заменят с „управляващото дружество за сметка на колективната инвестиционна схема“. 10. В чл. 27, ал. 1 думите „Инвестиционното дружество, както и“ се заличават. 11. В чл. 32, ал. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 12. Член 34 се изменя така: „Чл. 34. Безналичните финансови инструменти, притежавани от колективната инвестиционна схема, се вписват в депозитарна институция по смисъла на § 1, т. 26, буква „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти, а останалите й активи се съхраняват в депозитар. В случай че депозитарят е инвестиционен посредник, паричните средства се съхраняват при условията на чл. 34, ал. 2 – 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Депозитарят извършва всички плащания за сметка на колективната инвестиционна схема.“ 13. В чл. 35: а) в ал. 1 думите „включена в списък, одобрен от заместник- председателя“ се заличават; б) в ал. 2: аа) в текста преди т. 1 думите „включен в списък, одобрен от заместник-председателя“ се заличават; бб) създават се т. 6 – 11: „6. разполага с необходимата инфраструктура да съхранява финансовите инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита и водена от депозитаря; 7. установява адекватни политики и процедури, които са достатъчни да гарантират изпълнението от депозитаря, включително от неговите управителни и контролни органи и от служителите, на задълженията, предвидени в този закон; 8. разполага с надеждни административни и счетоводни процедури, механизми за вътрешен контрол, ефективни процедури за оценка на риска и ефективни контролни и защитни мерки за системите за обработка на информацията; 9. поддържа и прилага ефективни организационни и административни механизми с оглед предприемането на необходими действия за предотвратяване на конфликти на интереси; 10. съхранява информация за всички извършвани от него услуги, дейности и сделки, като тази информация трябва да е достатъчна, за да позволи на комисията и на заместник-председателя да изпълняват надзорните си правомощия по този закон; 11. осигурява приемственост и регулярност при изпълнението на депозитарните си функции, като използва подходящи и пропорционални системи, ресурси и процедури, включително, за да изпълнява дейността си като депозитар.“; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Членовете на управителния и контролния орган и висшият ръководен персонал на инвестиционния посредник по ал. 2 се ползват по всяко време с добра репутация и притежават подходящи знания, умения и опит.“; г) създава се нова ал. 4: „(4) Управителният и контролният орган на инвестиционния посредник по ал. 2 като цяло притежават необходимите знания, умения и опит, които им позволяват да разбират дейността на депозитаря, включително основните рискове.“; д) създава се ал. 5: „(5) Всеки член на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник по ал. 2 и всеки служител от висшия ръководен персонал на посредника е длъжен да действа честно и добросъвестно.“; е) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думата „своевременно“ се заменя с „при поискване и текущо“, а думата „депозитаря“ се заменя с „банките, които са определени като депозитари“. 14. Създава се чл. 35а: „Чл. 35а. (1) Управляващото дружество съхранява активите на всяка колективна инвестиционна схема, която управлява, в един депозитар. (2) Отношенията между управляващото дружество и депозитаря се уреждат с писмен договор за депозитарни услуги. С договора се определят условията и редът за предоставяне на информация между управляващото дружество и депозитаря, необходима за изпълнение на функциите на депозитаря по отношение на всяка колективна инвестиционна схема в съответствие с този закон и актовете по прилагането му. (3) Депозитарят е длъжен да: 1. осигури, че издаването, продажбата, обратното изкупуване и обезсилването на дяловете на колективната инвестиционна схема се извършват в съответствие със закона и с устава, съответно с правилата на колективната инвестиционна схема; 2. осигури, че стойността на дяловете на колективната инвестиционна схема се изчислява при спазването на закона и устава, съответно правилата на колективната инвестиционна схема; 3. осъществява редовна проверка за съответствие между сметките, които водят управляващото дружество и депозитарят за активите на колективната инвестиционна схема, а в случаите по чл. 37а – и със сметките, които води третото лице; 4. осигури превеждане в обичайните срокове на всички парични средства в полза на колективната инвестиционна схема, произтичащи от сделки с нейни активи; 5. осигури, че доходът на колективната инвестиционна схема се разпределя в съответствие със закона и с устава, съответно с правилата на колективната инвестиционна схема; 6. се отчита най-малко веднъж месечно пред управляващото дружество за поверените активи и извършените с тях операции, включително като предоставя пълен опис на активите на колективната инвестиционна схема, до 5-о число на следващия месец. (4) Депозитарят осъществява наблюдение на паричните потоци на колективната инвестиционна схема, включително следи дали всички плащания, извършени от инвеститорите или от тяхно име и за тяхна сметка при записването на дялове на колективната инвестиционна схема, са получени и осчетоводени по сметки, които: 1. са открити на името на колективната инвестиционна схема или на името на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема, или на името на депозитаря, действащ от името и за сметка на колективната инвестиционна схема; 2. са открити в централна банка, банка, лицензирана по реда на Закона за кредитните институции, банка, лицензирана в държава членка, или банка, получила разрешение в трета държава, и 3. се управляват при спазване на ал. 5. (5) Депозитарят управлява паричните средства на колективната инвестиционна схема, като: 1. поддържа отчетност и води сметките по начин, който позволява във всеки един момент незабавно да се разграничат държаните активи на колективната инвестиционна схема от активите, държани за друг клиент, както и от собствените активи на депозитаря; 2. поддържа отчетност и води сметките по начин, който осигурява тяхната точност; 3. осъществява редовна проверка за съответствие между сметките, които водят управляващото дружество и депозитарят за активите на колективната инвестиционна схема, а в случаите по чл. 37а – и със сметките, които води третото лице; 4. предприема необходимите мерки, за да осигури, че всички парични средства на колективната инвестиционна схема, депозирани при трето лице, могат да бъдат ясно разграничени от паричните средства на депозитаря и на това трето лице чрез индивидуални сметки на титулярите, водени от третото лице, или чрез еквивалентни мерки, които постигат същото равнище на защита; 5. предприема необходимите мерки, за да осигури, че паричните средства на колективната инвестиционна схема по сметките при лице по ал. 4, т. 2 се държат по индивидуална сметка или по сметки отделно от всички сметки за държане на парични средства на лицето, на чието име се съхраняват активите на колективната инвестиционна схема; 6. въвежда подходяща организация и предприема необходимите действия за свеждане до минимум на риска от загуба или от намаляването им в резултат на злоупотреба, измама, лошо управление, неправилно водене и съхранение на отчетност, включително при небрежно поведение. (6) Когато парични сметки са открити на името на депозитар, действащ от името и за сметка на колективна инвестиционна схема, по тези сметки не се осчетоводяват паричните средства на лице по ал. 4, т. 2 и собствените парични средства на депозитаря. (7) Финансовите инструменти на колективната инвестиционна схема се поверяват на депозитар за съхранение, като депозитарят: 1. съхранява всички безналични финансови инструменти, които се вписват по сметка за финансови инструменти, открита и водена от депозитаря, и всички други финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитаря (финансови инструменти под попечителство); 2. гарантира, че всички безналични финансови инструменти се вписват по сметка за финансови инструменти, открита и водена от депозитаря при спазване на изискванията на ал. 5, по отделни сметки, открити на името на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема, по начин, който позволява във всеки един момент да бъдат идентифицирани като финансови инструменти на конкретната колективна инвестиционна схема. (8) По отношение на другите активи, различни от тези по ал. 7, депозитарят: 1. проверява собствеността на колективната инвестиционна схема върху тези активи, като установява дали колективната инвестиционна схема е собственик въз основа на информация или документи, предоставени от управляващото дружество, и въз основа на други доказателства, ако има такива предоставени от трети лица; 2. поддържа и актуализира регистър на тези активи, за които се е уверил, че са собственост на колективната инвестиционна схема. (9) Активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, не могат да се използват от депозитаря или от трето лице, на което е делегирана попечителска функция, за тяхна сметка. Използване по смисъла на предходното изречение включва всякакви сделки с активи под попечителство, включително прехвърляне, учредяване на залог, продажба и даване на заем. (10) Използване по ал. 9 на активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, е разрешено само при следните условия: 1. извършва се за сметка на колективната инвестиционна схема; 2. депозитарят действа по нареждане на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема; 3. използването е в интерес на колективната инвестиционна схема и на притежателите на дялове или акции, и 4. сделката е обезпечена с висококачествен и ликвиден актив, получен от колективната инвестиционна схема по договор с прехвърляне на правата. (11) Пазарната стойност на обезпечението по ал. 10, т. 4 не може да бъде по-малка от пазарната стойност на използваните активи плюс премията.“ 15. В чл. 36: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Депозитарят не отговаря за задълженията си към своите кредитори с активите на колективната инвестиционна схема.“; б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „В случай на несъстоятелност или еквивалентна процедура съгласно законодателството на съответната държава членка на депозитаря и/или третото лице по чл. 37а, както и в случаите на поставяне на банка депозитар под особен надзор активите на колективната инвестиционна схема не могат да бъдат разпределени между или осребрени в полза на кредиторите на този депозитар и/или на трето лице по чл. 37а.“, а в изречение второ след думата „синдикът“ се добавя „или временният синдик“; в) алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) По искане на комисията или на заместник-председателя депозитарят предоставя достъп до цялата информация, с която разполага във връзка с изпълнението на своите задължения и която е необходима на комисията и заместник-председателя, съответно на компетентните органи на държавата членка по произход на колективната инвестиционна схема или на управляващото дружество. (5) В случай че депозитарят на колективната инвестиционна схема с произход от Република България има друга държава членка по произход, комисията може да изисква от компетентния орган на държавата членка по произход на депозитаря да й бъде предоставена информацията, с която разполага за депозитаря. Комисията, когато е компетентен орган по произход на депозитаря, предоставя своевременно при поискване информацията по ал. 4, получена от депозитаря, на компетентния орган на държавата, в която депозитарят извършва дейност.“ 16. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Депозитарят отговаря пред колективната инвестиционна схема и пред притежателите на дялове на колективната инвестиционна схема за всички вреди, причинени от депозитаря или от третото лице по чл. 37а при загуба на финансови инструменти под попечителство. (2) В случай на загуба на някой от финансовите инструменти под негово попечителство депозитарят възстановява на колективната инвестиционна схема финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност без прекомерно забавяне. (3) Депозитарят не носи отговорност за загубите, ако докаже, че те са вследствие на външно събитие, което е извън неговия контрол и чиито последици са неизбежни независимо от предприетите мерки за предотвратяването им. (4) Депозитарят отговаря пред колективната инвестиционна схема и пред притежателите на дялове за всички други претърпени от тях вреди, причинени в резултат на проявена небрежност или умишлено неизпълнение на задълженията на депозитаря по този закон от служители на депозитаря или членове на управителните или контролните му органи. (5) Делегирането на правомощия по реда на чл. 37а не освобождава депозитаря от отговорността по ал. 1 – 4. Отговорността на депозитаря не може да се изключва или ограничава със споразумение. (6) Всяко споразумение, сключено в противоречие с ал. 5, е нищожно. (7) Притежателите на дялове могат да търсят отговорност от депозитаря пряко или косвено чрез управляващото дружество, при условие че това не води до изплащане на обезщетения, които вече са изплатени, или до неравностойно третиране на притежателите на дялове в колективната инвестиционна схема.“ 17. Създава се чл. 37а: „Чл. 37а. (1) Депозитарят не може да делегира на трети лица функциите, посочени в чл. 35а, ал. 3 – 6. (2) Депозитарят може да сключи договор, с който да делегира на трето лице функциите, посочени в чл. 35а, ал. 7 и 8, при изпълнение на следните условия: 1. функциите не се делегират с цел заобикаляне на нормативните изисквания; 2. депозитарят може да докаже, че съществува обективна причина за делегирането; 3. депозитарят е проявил необходимите компетентност, грижа и старание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което иска да делегира част от функциите си, и ще проявява необходимите компетентност и дължимата грижа при периодичния преглед и постоянния мониторинг на всяко трето лице, на което е делегирал част от функциите си, и на договореностите с третото лице по отношение на делегираните му функции. (3) Функциите, посочени в чл. 35а, ал. 7 и 8, могат да се делегират от депозитаря на трето лице само когато това трето лице постоянно в хода на изпълнението на делегираните му задачи: 1. разполага с правно-организационна структура и експертен опит, които са подходящи и съответни на естеството и сложността на поверените му активи на колективната инвестиционна схема; 2. по отношение на попечителските дейности, посочени в чл. 35а, ал. 7, т. 1, третото лице подлежи на: а) пруденциално регулиране, включително по отношение на минималните капиталови изисквания и надзор в държавата членка по произход на третото лице; б) периодичен външен одит, чрез който се осигурява, че третото лице съхранява поверените му финансови инструменти; 3. отделя активите на клиентите си от собствените си активи и от активите на депозитаря по начин, който позволява във всеки един момент активите да бъдат точно идентифицирани като активи на клиентите на депозитаря; 4. предприема всички необходими действия да осигури, че в случай на несъстоятелност на третото лице активите на колективната инвестиционна схема под негово попечителство не могат да бъдат разпределени между или осребрени в полза на кредиторите на третото лице, и 5. спазва задължения и изпълнява забраните по чл. 25 и чл. 35а, ал. 2, 9, 10 и 11. (4) Независимо от ал. 3, т. 2, буква „а“, когато съгласно правото на трета държава се изисква определени финансови инструменти да се държат под попечителство от местно юридическо лице и никой от местните юридически лица не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в ал. 3, т. 2, буква „а“, депозитарят може да делегира своите функции на такова местно юридическо лице само до степента, до която това се изисква от правото на трета държава, и само докато няма местни лица, които отговарят на изискванията за делегиране, и единствено когато: 1. инвеститорите в съответната колективна инвестиционна схема са били надлежно уведомени, преди да направят инвестицията, че това делегиране се изисква поради законови ограничения в правото на третата държава, за обстоятелствата, обосноваващи делегирането, както и за произтичащите от подобно делегиране рискове, и 2. управляващото дружество, действащо от името на колективната инвестиционна схема, е дало указания на депозитаря да делегира попечителството върху такива финансови инструменти на местно трето лице. (5) Третото лице може също да делегира функциите по чл. 35а, ал. 7 и 8 при спазване на изискванията на ал. 2 – 4 и 7. Член 37, ал. 1 – 3 се прилага и по отношение на третото лице по изречение първо. (6) За целите на настоящия член предоставянето на услуги от системи с окончателност на сетълмента на ценни книжа по глава пета „а“ от Закона за платежните услуги и платежните системи не се смята за делегиране на попечителски функции. (7) Депозитарят уведомява комисията в 7-дневен срок от сключването на договор с трето лице за сключването и съществените условия на договора.“ 18. В чл. 51 думите „два месеца“ се заменят с „6 месеца“. 19. В чл. 54: а) в ал. 7: аа) в т. 2 думите „фонд е активно“ се заменят с „фонд е активно или пасивно“; бб) създава се т. 5: „5. информация относно възможността за издаване и обратно изкупуване на дялове и срещу финансови инструменти от пасивно управляваните борсово търгувани фондове, както и условията за това;“ б) създава се нова ал. 8: „(8) Проспектът включва и: 1. подробности относно актуалната политика за възнагражденията, които включват най-малко описание на начините на изчисление на възнагражденията и стимулите, имената и длъжността на лицата, отговорни за разпределянето на възнагражденията и стимулите, както и съставът на комитета по възнагражденията, ако има такъв, или 2. резюме на политиката на възнаграждения и посочване на интернет страница, на която са оповестени подробности относно актуалната политика за възнагражденията и бонусите, които включват най-малко описанието на начините на изчисление на възнагражденията и стимулите, имената и длъжността на лицата, отговорни за разпределянето на възнагражденията и стимулите, състава на комитета по възнагражденията, ако има такъв, както и декларация, че копие на политиката за възнагражденията ще бъде предоставено на хартиен носител безплатно при поискване.“; в) създава се ал. 9: „(9) Информацията по ал. 8 се включва и в проспекта по чл. 53а.“; г) досегашната ал. 8 става ал. 10. 20. В чл. 57: а) в ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и за компетентния орган на държавата членка по произход на колективната инвестиционна схема“; б) създава се ал. 11: „(11) Ключовата информация за инвеститорите включва и посочване на интернет страница, на която са оповестени подробностите относно актуалната политика за възнагражденията, които включват най-малко описание на начините на изчисление на възнагражденията и стимулите, имената и длъжността на лицата, отговорни за разпределянето на възнагражденията и стимулите, както и съставът на комитета по възнагражденията, ако има такъв, и декларация, че копие на политиката за възнагражденията ще бъде предоставено на хартиен носител безплатно при поискване.“ 21. В чл. 86: а) в ал. 1, т. 2 след думата „изисквания“ се добавя „управление на риска“; б) в ал. 3 думите „чл. 24, ал. 1 – 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, 3 и 4“. 22. В чл. 93, ал. 1: а) в т. 8 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заличават, а след думите „Закона за пазарите на финансови инструменти“ се добавя „отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 596/2014“; б) в т. 9 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заличават, а след думите „Закона за пазарите на финансови инструменти“ се добавя „отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014“. 23. В чл. 100, ал. 1, т. 6 думите „чл. 11 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014, а думите „на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „на отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 24. В чл. 104, ал. 1 се създават т. 6 и 7: „6. прилагат и осигуряват подходящи и ефективни процедури за подаване на вътрешни сигнали от служителите на управляващото дружество; 7. поддържат организация за разглеждане на жалби, постъпили в управляващото дружество.“ 25. В чл. 105, ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. полага грижата на добър търговец, осъществява задълженията си честно, справедливо, професионално, независимо и единствено в интерес на колективните инвестиционни схеми, които управлява, и на интегритета на пазара;“ б) точка 2 се отменя. 26. Член 108 се изменя така: „Чл. 108. (1) Управляващото дружество приема и прилага политика, която обхваща всички форми на възнаграждения, като заплати и други финансови и/или материални стимули, включително облаги, свързани с доброволно пенсионно и/или здравно осигуряване, които заплаща на следните категории персонал: 1. служителите на ръководни длъжности; 2. служителите, чиято дейност е свързана с поемане на рискове; 3. служителите, изпълняващи контролни функции; 4. всички други служители, чиито възнаграждения са съизмерими с възнагражденията на служители по т. 1 и 2 и чиито професионални дейности оказват влияние върху рисковия профил на управляваните от управляващото дружество колективни инвестиционни схеми. (2) Политиката за възнагражденията по ал. 1 насърчава разумното и ефективното управление на риска на управляващото дружество и не поощрява поемане на риск, несъответен на рисковите профили, правилата или учредителните документи на управляваните колективни инвестиционни схеми, както и не засяга изпълнението на задължението на управляващото дружество да действа в най-добър интерес на колективната инвестиционна схема. (3) При изготвянето и прилагането на политиката за възнагражденията по ал. 1 управляващото дружество спазва следните изисквания, съобразени с размера и организацията на управляващото дружество, както и с характера, обхвата и сложността на дейността му: 1. политиката за възнагражденията съответства на принципите за разумно и ефективно управление на риска и го насърчава, като не поощрява поемането на рискове, които не са съобразени с рисковите профили, устава, правилата или учредителните документи на управляваните колективни инвестиционни схеми; 2. политиката за възнагражденията съответства на бизнес стратегията, целите, ценностите и интересите на управляващото дружество и на управляваните колективни инвестиционни схеми или на инвеститорите в тях и включва мерки за предотвратяване на конфликтите на интереси; 3. възнагражденията на лицата по ал. 1, т. 1, изпълняващи функции в областта на управлението на риска и нормативното съответствие, се контролират пряко от комитета по възнагражденията, в случай че има създаден такъв комитет в управляващото дружество; 4. лицата по ал. 1, т. 3 получават възнаграждение, съобразено с постигането на целите, свързани с функциите им, независимо от резултатите на секторите на дейност, които тези лица контролират; 5. когато възнаграждението е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се основава на комбинация от оценката за резултатите на отделното лице и на организационното звено, в което работи, или на съответната колективна инвестиционна схема, рисковия й профил, както и цялостните резултати на управляващото дружество, като оценката на индивидуалните резултати се извършва въз основа на финансови и нефинансови показатели; 6. оценката на резултатите е част от оценъчен процес, обхващащ период от няколко години, съобразен с периода на държане, препоръчан на инвеститорите в колективна инвестиционна схема, управлявана от управляващото дружество, с цел да се гарантира, че оценяването се основава на по-дългосрочни резултати на колективната инвестиционна схема и рисковия й профил, както и че фактическото изплащане на елементите от възнаграждението, обвързани с резултатите, се разсрочва в същия период; 7. гарантирано променливо възнаграждение се предоставя само по изключение при назначаване на нови служители и само за първата година, следваща назначаването им; 8. определя се подходящото съотношение между постоянното и променливото възнаграждение, като постоянното възнаграждение да представлява достатъчно висок дял от цялото възнаграждение и да позволява прилагането на гъвкава политика по отношение на променливите елементи на възнаграждението, включително възможност променливо възнаграждение да не се изплаща; 9. плащанията, свързани с предсрочното прекратяване на договор, отразяват постигнатите в течение на времето резултати и са определени по начин, който да не насърчава неуспеха; 10. измерването на резултатите от дейността, използвано за изчисляване на променливите елементи на възнаграждението или съвкупностите от променливи елементи, включва цялостен механизъм за корекции с цел отчитане на всички настоящи и бъдещи рискове; 11. в зависимост от правно-организационната форма на колективната инвестиционна схема и нейния устав, правила или учредителни документи най-малко 50 на сто от променливото възнаграждение се състои от дялове или акции от съответната колективна инвестиционна схема или равностойни права на собственост, или инструменти, свързани с акциите, или равностойни непарични инструменти със стимули със същата ефективност като останалите инструменти, като този праг може да бъде по-нисък, ако управлението на колективната инвестиционна схема представлява по-малко от 50 на сто от общия портфейл, управляван от управляващото дружество; 12. инструментите по т. 11 са обект на подходяща политика за задържане, целяща постигане на съответствие между стимулите и интересите на управляващото дружество, управляваните колективни инвестиционни схеми и притежателите на дялове, като политиката за задържане се прилага и по отношение на разсрочената част от променливото възнаграждение по т. 13; 13. не по-малко от 40 на сто от променливото възнаграждение се разсрочва за период с минимална продължителност три години в зависимост от периода на държане, препоръчан на инвеститорите в съответната колективна инвестиционна схема, и в съответствие с естеството на рисковете на съответната схема; възнаграждението се изплаща пропорционално във времето, а при особено голям размер на променливото възнаграждение изплащането на най-малко 60 на сто от сумата се разсрочва; 14. променливото възнаграждение, включително разсрочената част от него, се изплаща единствено ако е съобразено с цялостното финансово състояние на управляващото дружество и е оправдано от гледна точка на резултатите на организационното звено, в което работи лицето, и съответната колективна инвестиционна схема, като при незадоволителни или отрицателни финансови резултати на управляващото дружество или на съответната колективна инвестиционна схема общият размер на променливото възнаграждение се намалява значително, включително с намаляване на текущи компенсации, намаляване на суми, начислени за минал период, или възстановяване на вече начислено възнаграждение; 15. политиката във връзка с обезщетения при пенсиониране трябва да съответства на бизнес стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на управляващото дружество и на управляваните от него колективни инвестиционни схеми, като при напускане на служител преди пенсиониране обезщетението при пенсиониране се задържа от управляващото дружество под формата на инструменти по т. 11 за срок 5 години, а при достигане на пенсионна възраст от служител обезщетението при пенсиониране се изплаща под формата на инструменти по т. 11, които служителят няма право да прехвърля за срок 5 години; 16. служителите се задължават да не използват лични стратегии за ограничаване на риска или застраховане, свързано с възнагражденията или отговорността, с цел намаляване на рисково обвързаните ефекти върху възнаграждението им, предвидени в договорите им; 17. променливото възнаграждение не се изплаща посредством инструменти или методи, които допускат заобикалянето на посочените в т. 1 – 16 изисквания. (4) Изискванията по ал. 3 се прилагат за облаги от всякакъв вид, изплащани от управляващото дружество, за всички суми, изплащани пряко от колективните инвестиционни схеми, включително такси за постигнати резултати, и за всяко прехвърляне на дялове или акции от колективни инвестиционни схеми в полза на лицата по ал. 1, както и на всеки друг служител, чието общо възнаграждение е съпоставимо с възнагражденията на лицата по ал. 1. (5) Политиката за възнагражденията по ал. 1 се приема от управителния орган на управляващото дружество. Членовете на управителния орган на управляващото дружество, на които не е възложено управлението и които имат опит в управлението на риска и възнагражденията, извършват периодичен преглед за спазването на изискванията по ал. 3 най-малко веднъж годишно, но не по-късно от 30 дни от края на календарната година, за която се извършва прегледът. (6) Изпълнението на политиката за възнагражденията се подлага на централен и независим вътрешен преглед от отдела за нормативно съответствие най-малко веднъж годишно, но не по-късно от 90 дни от края на календарната година, за която се извършва прегледът. (7) Други изисквания към дейността на управ­ляващите дружества, в т.
ч. към политиката за възнагражденията, лицата, за които се отнася, и нейното оповестяване, към общите условия по чл. 95, ал. 2, т. 4, към правилата по чл. 95, ал. 2, т. 6 и към физическите лица, работещи по договор за управляващото дружество, както и за капиталова адекватност и ликвидност се определят с наредба на комисията. (8) При поискване заместник-председателят предоставя на ЕОЦКП информация за политиките за възнагражденията на управляващите дружества и практиките им за тяхното прилагане.“ 27. В глава единадесета се създава чл. 108а: „Чл. 108а. (1) Управляващо дружество, което е значимо по размер, организация, естеството, обхвата или сложността на дейността си или по размер на управляваните колективни инвестиционни схеми, създава комитет по възнагражденията. Комитетът по възнагражденията се създава по начин, който осигурява извършването на компетентна и независима преценка на политиката за възнагражденията по чл. 108, ал. 1 и практиката на управляващото дружество по прилагането й, както и на въведените стимули за управ­ление на риска. (2) Комитетът по възнагражденията се състои от членовете на управителния орган на управляващото дружество, на които не е възложено управлението, като един от тях е негов председател. (3) Комитетът по възнагражденията отговаря за подготовката на решенията на управителния орган относно възнагражденията, включително за онези от тях, които влияят върху риска и управлението на риска на управ­ляващото дружество или на управляваните колективни инвестиционни схеми. (4) При вземането на решения комитетът по възнагражденията отчита дългосрочния интерес на инвеститорите и другите заинтересовани лица, както и обществения интерес. (5) Критериите за определяне на значимите управляващи дружества за целите на изискванията към политиката на възнагражденията се уреждат с наредбата по чл. 108, ал. 7. 28. В чл. 120, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. писмен договор с депозитар по чл. 35;“. 29. В чл. 190 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 30. В чл. 204, ал. 1, т. 6 думите „чл. 11 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014“, а думите „на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „на отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014“. 31. В чл. 212, ал. 1, т. 6 думите „чл. 11 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014“, а думите „на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „на отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014“. 32. В чл. 219, ал. 1 се създава т. 8: „8. поддържа организация за разглеждане на постъпили жалби.“ 33. В чл. 251, ал. 1, т. 1 думите „с изключение“ се заменят с „включително изискванията“. 34. В чл. 264: а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато установи, че депозитар извършва дейността си в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, заместник-председателят може да приложи мерките по ал. 1, т. 1, като в случаите, когато депозитар е инвестиционен посредник – и съответните мерки по чл. 118, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, а когато депозитар е банка, може да предложи на Българската народна банка и прилагането на съответните мерки по чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции.“; б) създава се ал. 6: „(6) При прилагане на мерките по ал. 1 комисията, съответно заместник-председателят отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително, когато е приложимо – посочените в чл. 273а.“ 35. В чл. 273: а) в ал. 1: аа) точки 1, 2 и 3 се изменят така: „1. член 171, ал. 7 и 8, чл. 179, 182, чл. 197, ал. 1 и 6, чл. 199, ал. 12, чл. 225, 227, чл. 229, ал. 4 и 5 и чл. 232 или на нормативните актове по прилагането на закона, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв.; 2. член 185, чл. 191, ал. 2, чл. 205, ал. 2, чл. 215, чл. 218, ал. 1 – 3, чл. 219, ал. 1, чл. 220 – 224, 226, чл. 228, ал. 1, чл. 233 – 237, чл. 239, ал. 1, 2 и 6, чл. 240, ал. 1, 2 и 4, чл. 243, чл. 244, ал. 1 и 6, чл. 245, ал. 1 и 6, чл. 246, ал. 1 и 4 и чл. 249, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 4000 до 10 000 лв.; 3. член 24б, чл. 24в, ал. 2 и 3, чл. 174, ал. 1 – 4, чл. 175, ал. 1, чл. 183, ал. 1 и 3, чл. 184, ал. 1, чл. 186, 187, чл. 188, ал. 1, чл. 189, 190, чл. 195, ал. 3, чл. 198, ал. 3 и 6, чл. 199, ал. 3, 6, 7, 9 – 11, чл. 203, ал. 1 и 2, чл. 205, ал. 1, чл. 206, 210, чл. 211, ал. 1, чл. 216, ал. 1 – 3, чл. 229, ал. 1 – 3, чл. 230, 238, чл. 241, ал. 1, чл. 242, чл. 248, ал. 1 и 2, чл. 250 и чл. 251, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.;“ бб) създават се т. 7 – 11: „7. член 171, ал. 6 и чл. 197, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 200 000 лв.; 8. член 6, ал. 4 и 5, чл. 7, ал. 2 и 3, чл. 9, ал. 1 и 2, чл. 10, ал. 5, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1, чл. 48, ал. 3 и 4, чл. 52, чл. 57, ал. 1, 5 – 10, чл. 58, ал. 2, чл. 59, чл. 61, ал. 1 и 2, чл. 62, 63, чл. 65, ал. 1 – 3, чл. 78, ал. 4 и 5, чл. 79, чл. 81, ал. 2, чл. 91, чл. 93, ал. 1 – 5, чл. 94, ал. 1 и 2, чл. 98, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5 000 000 лв.; 9. член 6, ал. 3, чл. 21, ал. 11, чл. 25, чл. 26, чл. 34, чл. 35, чл. 35а, чл. 36, ал. 1, чл. 37а, чл. 51, чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 4, чл. 58, ал. 1, чл. 60, ал. 1, чл. 64, чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 5, чл. 71, ал. 2, чл. 72, ал. 1, чл. 75, ал. 1 и 2, чл. 77, ал. 1 и 2, чл. 78, ал. 1 – 3, чл. 80, чл. 82, ал. 1, чл. 87, ал. 2, чл. 89, чл. 92, ал. 1 и 2, чл. 93, ал. 7, чл. 100, ал. 4, чл. 101, ал. 2, чл. 103, чл. 104, ал. 1 и 2, чл. 105, ал. 1, чл. 106, ал. 1, 3 и 4, чл. 107, чл. 108, чл. 108а, ал. 1 и 2, чл. 109, ал. 1, 7, 8 и 10, чл. 110, ал. 1, 5 – 8, чл. 113, ал. 2, 3 и 5, чл. 114, ал. 1, 4 и 6, чл. 116, ал. 1, чл. 117, ал. 1 – 3, чл. 119, ал. 1, 2 и 4, чл. 120, ал. 1 и 5, чл. 122, чл. 124, ал. 3, чл. 128, ал. 1, чл. 130, 131, 132, чл. 136, ал. 1, 6 – 8, чл. 149, чл. 151, ал. 3, чл. 154, ал. 3, чл. 156, се наказва с глоба в размер от 4000 до 5 000 000 лв.; 10. член 4, ал. 3 и 4, чл. 7, ал. 9, чл. 21, ал. 1, 6 и 10, чл. 22, ал. 1 – 4, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, 31, 32, чл. 36, ал. 2 – 5, чл. 38, 40, 41, чл. 42, ал. 1 – 3, чл. 43, ал. 1 и 2, чл. 45, ал. 1 – 9 и 11, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 48, ал. 1 и 2, чл. 49, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 69, ал. 1, чл. 75, ал. 4, чл. 76, чл. 81, ал. 1, чл. 83, чл. 86, ал. 6 – 8, чл. 90, ал. 2 – 4, 6, 9 и 10, чл. 101, ал. 1, чл. 102, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 5 000 000 лв.; 11. член 6, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 5 000 000 лв.“; б) в ал. 2 се създават т. 7 – 11: „7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 40 000 до 300 000 лв.; 8. за нарушения по ал. 1, т. 8 – от 4000 до 10 000 000 лв.; 9. за нарушения по ал. 1, т. 9 – от 10 000 до 10 000 000 лв.; 10. за нарушения по ал. 1, т. 10 – от 20 000 до 10 000 000 лв.; 11. за нарушения по ал. 1, т. 11 – от 40 000 до 10 000 000 лв.“; в) алинея 3 се отменя; г) в ал. 4 думите „съответно с имуществена санкция“ се заличават, а накрая се добавя „а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 лв.“; д) в ал. 5 се създават т. 7 – 12: „7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 50 000 лв. до 300 000 лв., а при повторно нарушение – от 100 000 до 500 000 лв.; 8. за нарушения по ал. 1, т. 8 – от 4000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 10 000 000 лв.; 9. за нарушения по ал. 1, т. 9 – от 10 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 10 000 000 лв.; 10. за нарушения по ал. 1, т. 10 – от 20 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение от 40 000 до 10 000 000 лв.; 11. за нарушения по ал. 1, т. 11 – от 50 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение от 100 000 до 10 000 000 лв.; 12. за нарушения по ал. 4 – от 20 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 300 000 лв.“ 36. Създава се чл. 273а: „Чл. 273а. (1) При определянето на вида и размера на административните наказания по чл. 273 заместник-председателят отчита всички обстоятелства, които са от значение по конкретния случай, включително, когато е приложимо: 1. тежестта и продължителността на нарушението; 2. степента на отговорност на отговорното за нарушението лице; 3. финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице; 4. размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да бъде определен; 5. степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган; 6. предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице; 7. предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение. (2) За целите на ал. 1 заместник-председателят има право на достъп до данъчна и осигурителна информация.“ 37. Член 275 се изменя така: „Чл. 275. (1) Комисията и заместник-председателят оповестяват на интернет страницата на комисията всяка приложена мярка и наложено наказание за нарушаване на разпоредбите на този закон и на актовете по прилагането му. Информацията, която подлежи на оповестяване, включва най-малко данни за нарушението, нарушителя, приложената мярка или наложеното наказание. (2) По реда на ал. 1 се оповестяват само влезлите в сила принудителни административни мерки и административните наказания, наложени с влезли в сила наказателни постановления. Оповестяването се извършва, след като лицето, на което е приложена мярката или е наложено наказанието, бъде уведомено за предстоящото оповестяване. (3) Комисията и заместник-председателят могат да вземат решение да не оповестят информацията по ал. 1 или да я публикуват в обобщен вид, когато преценят, че: 1. публикуването на лични данни за физическо лице и идентификационни данни за юридическото лице, на което е наложена санкция, е прекомерно; 2. публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или би повлияло на висящо наказателно производство; 3. публикуването би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица. (4) Оповестяването по ал. 1 се отлага за подходящ срок ако има вероятност обстоятелствата по ал. 3 да отпаднат. (5) Оповестената информация по ал. 1 е достъпна на официалната интернет страница на комисията в срок не по-кратък от 5 години. (6) Комисията информира ЕОЦКП относно всяка приложена мярка или наложено наказание, които са публикувани в съответствие с ал. 1, едновременно с публикуването й. (7) Комисията предоставя ежегодно обобщена информация на ЕОЦКП относно приложените мерки или наложените наказания за нарушение на разпоредбите на този закон и на актовете по прилагането му.“ 38. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 27 думите „въз основа на“ се заменят със „съгласно“; б) създава се нова т. 28: „28. „Пасивно управляван борсово търгуван фонд“ е борсово търгуван фонд, управляван съгласно целите и политиката на колективната инвестиционна схема, със състав и структура на портфейла, която физически възпроизвежда основни индекси на регулирани пазари на държави членки или приравнени на тях регулирани пазари от трети държави.“; в) досегашните т. 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36 и 37 стават съответно т. 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37 и 38. 39. В § 2 от допълнителните разпоредби се създава т. 5: „5. Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции, политиката за възнагражденията и санкциите (OB, L 257/186 от 28 август 2014 г.).“ § 7. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г. и бр. 42 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 2. В чл. 12, ал. 1: а) в т. 2 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“; б) създава се нова т. 14: „14. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 596/2014“;“ в) досегашната т. 14 става т. 15. 3. В чл. 13, ал. 1: а) в т. 4 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“; б) създава се нова т. 17: „17. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) No 596/2014;“ в) досегашните т. 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 стават съответно т. 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26. 4. В чл. 15, ал. 1: а) в т. 4 думите „глава шеста от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „глава трета от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“; б) в т. 5 навсякъде числото „195“ се заменя с „264“; в) в т. 6 и 7 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) No 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) No 596/2014“; г) в т. 8 се създава буква „г“: ,,г) за прогласяване на нищожност на споразумения по чл. 37, ал. 6 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.“; д) в т. 16 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) No 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) No 596/2014“. 5. В чл. 18: а) в ал. 1, т. 1 и 6 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) No 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) No 596/2014“; б) в ал. 3 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) No 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) No 596/2014“. 6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) No 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) No 596/2014“. § 8. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г., бр. 22 и 53 от 2014 г., бр. 14, 34, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 42 и 48 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11, ал. 2: а) в т. 8 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заличават, а след думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“ се добавя „отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 596/2014“; б) в т. 9 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заличават, а след думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“ се добавя „отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014“. 2. В чл. 20: а) в ал. 1, т. 4 думите „чл. 8 – 11 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти или друго грубо нарушение на този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) No 596/2014, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“; б) в ал. 2, т. 4 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „отменения Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014“. 3. В чл. 51, ал. 6 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 4. В чл. 84, ал. 1, т. 5 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“. 5. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 2, изречение трето думите „канали по смисъла на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „канали, чрез които публично се предоставя информация или чрез които широк кръг лица имат достъп до информация“. § 9. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42, 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г. и бр. 33, 42 и 62 от 2016 г.) в допълнителните разпоредби в § 1, т. 41 думите „чл. 12 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „глава трета от Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.)“. § 10. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27, 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 81 от 2015 г.) в чл. 34, ал. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) No 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.)“. § 11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г.) в § 229 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. параграфи 156, 158 и 195, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.;“. 2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4. § 12. (1) Управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми превеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на закона. (2) Управляващо дружество, което до влизането в сила на закона е определило депозитар на колективна инвестиционна схема, който не отговаря на предвидените в § 6, т. 13 изисквания, определя нов депозитар в съответствие с изискванията на закона в срок до 18 март 2018 г. § 13. Заместник-председателят може да утвърждава образци на уведомления и други документи във връзка с прилагането на закона, Регламент (EС) No 596/2014 и актовете по прилагането му. § 14. Комисията дава указания по прилагането на закона. § 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 28 септември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Димитър Главчев

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 163 от 26 юли 2012 г. за изменение и допълнение на Постановление No 104 на Министерския съвет от 2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 163 ОТ 26 ЮЛИ 2012 Г. за изменение и допълнение на Постановление No 104 на Министерския съвет от 2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник (ДВ, бр. 43 от 2012 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1, ал. 1 числото „1 000 000“ се заменя с „2 048 800“. § 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) Кметовете на засегнатите от земетресението общини от областите София и Перник уведомяват Агенцията за социално подпомагане за лицата, на които е предоставено обезщетение по решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, в 10-дневен срок от изплащането на обезщетенията. (3) Лицата по ал. 1 възстановяват получената еднократна помощ в размер 325 лв. в Агенцията за социално подпомагане в едномесечен срок от изплащането на обезщетението, получено по решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. (4) Невъзстановените средства от лицата по ал. 1 в указания в ал. 3 срок се считат за недобросъвестно получени социални помощи.“ Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 11 от 19 януари 2017 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 11 ОТ 19 ЯНУАРИ 2017 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи в размер 10 000 000 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г. за изпълнение на задачи по опазване сигурността на обществото и на съдебния процес. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2017 г. Чл. 2. Със сумата 10 000 000 лв., в т. ч. 9 000 000 лв. по показател „Персонал“, да се увеличат разходите по бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г., както следва: 1. по „Политика в областта на правосъдието“, бюджетна програма „Охрана на съдебната власт“, с 2 700 000 лв.; 2. по „Политика в областта на изпълнението на наказанията“ общо със 7 300 000 лв., в т. ч. по бюджетна програма „Затвори – изолация на правонарушителите“ с 5 065 000 лв. и по бюджетна програма „Следствени арести и пробация“ с 2 235 000 лв. Чл. 3. Със сумата 1 000 000 лв. да се увеличат показателите по чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. Чл. 4. Министърът на правосъдието да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 5. Министърът на финансите да извърши съответните промени по централния бюджет за 2017 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с чл. 79, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на правосъдието. § 3. Постановлението влиза в сила от 18 януари 2017 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс УКАЗ No 92 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от ХХХIX Народно събрание на 16 март 2004 г. Издаден в София на 25 март 2004 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение No 14 на Конституционния съд от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г.) § 1. В чл. 61 ал. 3 се изменя така: “(3) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.” § 2. В чл. 104 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “сведения, съставляващи държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”. 2. Алинея 3 се изменя така: “(3) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.” § 3. В чл. 155 ал. 1 се изменя така: “(1) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.” § 4. В чл. 157 ал. 2 и 3 се изменят така: “(2) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. (3) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.” § 5. В чл. 161, ал. 1 думите “145 - 148а” се заменят със “145, 146 - 148а”. § 6. Създава се чл. 182а: “Чл. 182а. (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква. (3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева. (4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.” § 7. Създава се чл. 192а: “Чл. 192а. (1) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от петстотин до хиляда лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. (3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.” § 8. В чл. 193а след думата “преследване” се добавя “от общ характер” и накрая се добавя “до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане”. § 9. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 10: “10. ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.” 2. Създава се нова ал. 3: “(3) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция “Гражданска защита” и от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “до една година” се заменят с “до три години”. § 10. В чл. 196, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години”. § 11. В чл. 197, т. 2 думите “чл. 195, ал. 3” се заменят с “чл. 195, ал. 4”. § 12. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”. 2. В ал. 2 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”. 3. В ал. 3 навсякъде думите “от сто до триста лева” се заменят с “от пет хиляди до десет хиляди лева”. 4. Създава се ал. 4: “(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.” § 13. В чл. 210, ал. 1, т. 3 накрая се добавя “или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност”. § 14. В чл. 216, ал. 5 след цифрата “8” се поставя запетая и се добавя “или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа”, а думите “чл. 37, т. 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7”. § 15. Създава се чл. 216а: “Чл. 216а. (1) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петнадесет хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до двадесет хиляди лева.” § 16. В чл. 218б, ал. 1 думите “чл. 195, ал. 3” се заменят с “чл. 195, ал. 4”. § 17. В чл. 225в, ал. 4 съюзът “и” се заменя с “или”. § 18. В чл. 233 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Който извършва без съответно разрешение или лиценз външнотърговска дейност с оръжие или със стоки или с технологии с възможна двойна употреба, или посредническа дейност по сделки с оръжие или с такива стоки или технологии, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.” 2. В ал. 4 съюзът “и” се заменя с “или”. § 19. Създава се чл. 234в: “Чл. 234в. (1) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до петнадесет хиляди лева.” § 20. Член 235 се изменя така: “Чл. 235. (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал, когато с това са причинени немаловажни вреди. (3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако: 1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъщест­вяване; 2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение; 3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание; 4. е извършено повторно; 5. предметът на престъплението е в големи размери. (4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. (6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.” § 21. В чл. 242, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Буква “б” се изменя така: “б) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;”. 2. В буква “г” накрая се добавя “компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет”. 3. След буква “ж” думите “до шест години” се заменят с “до десет години”, а думите “до две хиляди лева” се заменят с “от двадесет хиляди до сто хиляди лева”. § 22. В чл. 242а след думите “се наказва с” се добавя “лишаване от свобода до шест години и”. § 23. В чл. 246, ал. 1 думите “до три години” се заменят с “до шест години”. § 24. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.” 2. Създава се нова ал. 2: “(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) след думата “деянието” се добавя “по ал. 1 и 2”; б) точка 1 се изменя така: “1. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;” в) създава се т. 4: “4. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата “деянието” се добавя “по ал. 1 и 2”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “чл. 37, т. 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: “(6) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.” 7. Създава се ал. 7: “(7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.” § 25. Създава се нов чл. 253а: “Чл. 253а. (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари. (3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. (4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.” § 26. Досегашният чл. 253а става чл. 253б и в него думите “до една година” се заменят с “до три години”. § 27. В чл. 278 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”. 2. В ал. 2 думите “или видоизменение” се заменят с “видоизменение или за износ”, а думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”. 3. В ал. 3 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”. 4. В ал. 4 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”. 5. В ал. 5 навсякъде думите “от сто до триста лева” се заменят с “от пет хиляди до десет хиляди лева”, а думите “чл. 37, точки 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”. § 28. В чл. 278а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”. 2. В ал. 2 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”. § 29. Член 278б се изменя така: “Чл. 278б. (1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. (2) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. (3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.” § 30. Член 284 се изменя така: “Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна. (3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.” § 31. Член 284б се отменя. § 32. Член 287 се изменя така: “Чл. 287. Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да из­тръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.” § 33. В чл. 308 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нова ал. 2 и ал. 3: “(2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: “(4) В маловажни случаи наказанието е: 1. по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд; 2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години; 3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.” 3. Създават се ал. 5, 6 и 7: “(5) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години. (6) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта. (7) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.” § 34. В чл. 310, ал. 1 след думите “до пет години” се добавя “а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години”, а думите “чл. 37, точка 6” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точка 6”. § 35. В чл. 319а, ал. 4 думите “сведения, съставляващи държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”. § 36. В чл. 319д, ал. 1 думите “държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”. § 37. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 5: “5. ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия.” § 38. В чл. 337 се създава ал. 5: “(5) За приготовление към престъпление по ал. 1 - 4 наказанието е лишаване от свобода до две години.” § 39. Създава се чл. 339б: “Чл. 339б. Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму стоки или технологии с възможна двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до двеста хиляди лева.” § 40. В чл. 346 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 4: “4. отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на моторното превозно средство.” 2. Създава се нова ал. 3: “(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага.” 3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6. § 41. Създава се нов чл. 346а: “Чл. 346а. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието е: 1. в случаите по чл. 346, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години; 2. в случаите по чл. 346, ал. 2, т. 4, ако връщането е извършено преди получаването на имотната облага - лишаване от свобода до осем години.” § 42. Досегашният чл. 346а става чл. 346б. § 43. Създава се нов чл. 348а: “Чл. 348а. (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато не представлява маловажен случай; 2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство; 3. повторно, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. (3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.” § 44. Досегашният чл. 348а става чл. 348б. § 45. В глава единадесета, в заглавието на раздел III накрая се добавя “и против околната среда”. § 46. Член 350 се изменя така: “Чл. 350. (1) Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. (3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.” § 47. Създава се чл. 350а: “Чл. 350а. Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.” § 48. В чл. 352 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата “подпочвени” се заменя с “подземни”. 2. В ал. 2 думата “подпочвените” се заменя с “подземните”. § 49. Създават се чл. 353г и чл. 353д: “Чл. 353г. Който в нарушение на закон из­гради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Чл. 353д. Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.” § 50. В чл. 354а ал. 3 се отменя. § 51. В чл. 354б, ал. 6 думите “до три години” се заменят с “от една до шест години, глоба до пет хиляди лева”, а думите “чл. 37, точки 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”. § 52. В чл. 356а след думите “чл. 352, ал. 1” се добавя “чл. 353г, 353д”. § 53. Създава се чл. 356к: “Чл. 356к. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала: 1. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години; 2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години; 3. смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.” § 54. Заглавието на глава дванадесета се изменя така: “Престъпления против отбранителната способност на републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация”. § 55. Заглавието на раздел I от глава дванадесета се изменя така: “Престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация”. § 56. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.” 2. Създава се ал. 3: “(3) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.” § 57. Членове 357а и 357б се отменят. § 58. В чл. 358 ал. 1 се изменя така: “(1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.” § 59. В чл. 359 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна”. 2. В ал. 2 думите “специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали” се заменят с “нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация”. § 60. В чл. 393 думите “сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна” се заменят с “информация с военен характер, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна”. § 61. В § 89 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 92 от 2002 г.) думите “1 януари 2004 г.” се заменят с “1 януари 2005 г.”. Преходни и заключителни разпоредби § 62. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г., бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 и 35 от 1990 г.; изм., бр. 39, 109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64 от 1997 г.; попр., бр. 65 от 1997 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 45 от 1998 г. - Решение No 9 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 88 от 1999 г. - Решение No 14 на Конституционния съд от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г.) в чл. 111, ал. 2, в думите “глава пета, раздели I - VI” числото “VI” се заменя със “VII”, думите “глава шеста, раздели III и IV” се заменят с “глава шеста, раздели II - IV”, а след думите “по глава девета “а” се добавя “и по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, 321а, 356к и 393”. § 63. Параграф 61 влиза в сила от 1 януари 2004 г. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 311 от 21 декември 2013 г. за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на регионалното развитие за 2013 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 311 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2013 Г. за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на регионалното развитие за 2013 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Министърът на финансите да предостави средства в размер 32 322 000 лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие за 2013 г. за финансиране с държавни инвестиционни заеми на обекти за рехабилитация от проект „Транзитни пътища – V“, изпълнявани със заем от Европейската инвестиционна банка. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят от икономия на разходи и трансфери по репуб­ликанския бюджет за 2013 г. Чл. 2. Министърът на финансите по предложение на министъра на регионалното развитие да извърши налагащите се от чл. 1, ал. 1 промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие за 2013 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 3. Средствата по чл. 1, ал. 1 да бъдат възстановени на централния бюджет през 2014 г. от полученото външно финансиране от Европейската инвестиционна банка. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие. § 3. Постановлението влиза в сила от 27 декември 2013 г. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 271 от 6 декември 2018 г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 271 ОТ 6 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г., както следва: 1. намалява утвърдените разходи: a) по „Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти“, бюджетна програма „Геодезия, картография и кадастър“, с 1 600 000 лв.; б) по бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“, с 1 155 000 лв.; 2. увеличава утвърдените разходи по „Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита“, бюджетна програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“, с 2 755 000 лв. Чл. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. и да уведоми министъра на финансите. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Видин, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Видин, с който се оспорва чл. 58, ал. 4 и 5 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Димово, приета с Решение No 25, взето с протокол No 6 на заседание на Общинския съвет – гр. Димово, на 29.02.2008 г., и цялата наредба, по което е образувано адм. д. No 376/2019 г. по описа на Административния съд – Видин, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2020 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 752 от 1 ноември 2006 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства ­- скалнооблицовъчни материали ­- варовици, обект ­- изключителна държавна собственост, от находище “Кремена ­Пападопулос”, община Мездра, област Враца, на ЕТ “Пападопулос Константинос Пападопулос” - София РЕШЕНИЕ No 752 ОТ 1 НОЕМВРИ 2006 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства - скалнооблицовъчни материали - варовици, обект - изключителна държавна собственост, от находище “Кремена - Пападопулос”, община Мездра, област Враца, на ЕТ “Пападопулос – Константинос Пападопулос” - София На основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и 6 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства - скалнооблицовъчни материали - варовици, представляващи изключителна държавна собственост, чрез добив от находище “Кремена - Пападопулос”, община Мездра, област Враца, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск. 2. Определя концесионна площ в размер 37 701,2 кв. м по крайния контур на утвърдените запаси в находище “Кремена - Пападопулос”, община Мездра, област Враца, при граници с координати на точките от No 1 до 10 включително в координатна система “1970 г.”. 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя пряко за концесионер ЕТ “Пападопулос - Константинос Пападопулос” - София - титуляр на удостоверение за търговско откритие No 0078 от 15 април 2003 г. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива варовици в границите на находището по т. 1; 5.1.2. право на собственост върху добитите варовици; 5.1.3. да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на добитите варовици; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва с осигурени от него средства и на свой риск и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните органи необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на находището по т. 1. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на министъра на регионалното развитие и благоустройството: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства във връзка с осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка година от срока на концесията; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; за първата година от срока на концесията срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещо разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, обедняване и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилно и безопасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и да предоставя на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован съгласно Кодекса за застраховането; 5.2.9. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимото от концесионера концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения или условията по концесията. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор; 5.4.2. да оказва съдействие при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, включително чрез своевременно съгласуване на предоставените от концесионера цялостен работен проект и годишни работни проекти. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на находището по т. 1. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение. 6.2. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.2.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, културни и исторически паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 6.2.2. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.2.3. да изпълнява параметрите на концесията, предложени с работната програма за разработка на находище “Кремена - Пападопулос” - приложение към концесионния договор, представена от ЕТ “Пападопулос - Константинос Пападопулос” - София; 6.2.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.2.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.2.6. да спазва указанията, давани от министъра на околната среда и водите при съгласуване на проектите по т. 5.2.2. 1 и 5.2.2. 3; 6.2.7. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.2.8. да изпълнява съгласуваните от концедента цялостен работен проект за добив и първична преработка и годишни работни проекти; 6.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ. 6.3. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.4. Добивните работи да започнат след представяне в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на цялостен работен проект за добив и първична преработка от находището по т. 1, съгласуван с министъра на околната среда и водите, чието съдържание да е в съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства и с работната програма за разработка на находището. 6.5. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловна неотменяема банкова гаранция от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер на сумата, посочена в т. 9.5, и се представя на концедента в 30-дневен срок от влизането в сила на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.2, гаранцията е в размер 50 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и 8.1.2 е валидна до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията: 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от общия размер на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и за рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за първата година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от основните задължения или условията на концесията по това решение. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 8.4. Дължат се лихви за забавено изпълнение на паричните задължения, както и неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения. Конкретните размери на лихвите и неустойките и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на възнаграждението се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска като сума от: 9.3.1. седем на сто върху стойността, определена съгласно чл. 3 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато суровината се реализира директно без преработка; 9.3.2. седем на сто върху стойността, определена съгласно чл. 4 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато суровината се реализира след преработка. 9.4. Минималният размер на концесионното възнаграждение за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по малък от сумата, определена на базата на 450 куб. м блокове и концесионно възнаграждение за 1 куб. м краен продукт от предходното 6-месечие. 9.5. Размерът на сумата, определена по реда на т. 9.4, не може да бъде по-малък от 5481 лв. 9.6. Тридесет на сто от годишното концесионно възнаграждение концесионерът заплаща на община Мездра по ред, определен в концесионния договор. 9.7. Размерът на концесионното възнаграждение по т. 9.3 и на минималното концесионно възнаграждение по т. 9.4 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 10.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по съдебен ред. 11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството: 11.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с ЕТ “Пападопулос - Константинос Пападопулос” - София, в едномесечен срок от обнародването на решението в “Държавен вестник”. 11.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 11.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет:Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 576 от 29 юли 2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 2: Първомай – Свиленград РЕШЕНИЕ No 576 ОТ 29 ЮЛИ 2011 Г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 2: Първомай – Свиленград На основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и предвид необходимостта от осигуряване защита на особено важни държавни интереси и значими обществени интереси, своевременно приключване на отчуждителните процедури и осъществяване на строителните дейности в определените срокове, усвояване на планираните средства от финансовата рамка на проекта и запазване осигуреното финансиране на строителството на обекта съгласно подписан през 2001 г. Финансов меморандум между Република България и Европейската комисия за отпускане на финансова помощ по програма ИСПА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Отчуждава за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 2: Първомай – Свиленград съг­ласно Решение No 355 на Общинския съвет на Община Първомай от 31 март 2010 г. за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация за част от кв. 1, 14, 19, 20, 21 и 26 по плана на кв. Любеново, гр. Първомай, Заповед No РД-15-11 на кмета на Община Първомай от 11 януари 2011 г. за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация за парцели (УПИ) V-19300, VІ-19400, ІV-38300 и УПИ Х-19500 в кв. 16 по плана на кв. Любеново, гр. Първомай, и решения No 441 от 26 ноември 2010 г. и No 450 от 22 декември 2010 г. на Общинския съвет на община Първомай за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация за част от кв. 84 и 60а по плана на гр. Първомай, имоти и части от имоти – частна собственост, представляващи урбанизирана територия, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. 2. Средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 3. Допуска предварително изпълнение на т. 1. 4. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 1 РЕГИСТЪР НА ИМОТИТЕ ЗА ОТЧУЖДАВАНЕ Урбанизирана територия на кв. 16 в кв. Любеново, гр. Първомай, община Първомай Урбанизирана територия на кв. 84 в гр. Първомай, община Първомай Урбанизирана територия на кв. 60а в гр. Първомай, община Първомай Урбанизирана територия на кв. 19 в кв. Любеново, гр. Първомай, община Първомай

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс УКАЗ No 181 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от ХLІI Народно събрание на 19 септември 2013 г. Издаден в София на 20 септември 2013 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Зинаида Златанова ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение No 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17 и 61 от 2013 г.) § 1. В Общата част, глава втора, раздел І се създава чл. 16а: „Чл. 16а. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от лице, пострадало от трафик на хора, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество.“ § 2. В чл. 116, ал. 1 се създава т. 8а: „8а. с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;“. § 3. В чл. 131, ал. 1 се създава т. 8а: „8а. с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;“. § 4. В чл. 159а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „принудителен труд, за отнемане на телесни органи“ се заменят с „принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност“. 2. В ал. 2 се създава т. 7: „7. от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му.“ § 5. В чл. 159в думите „принудителен труд, за отнемане на телесни органи“ се заменят с „принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност“. Допълнителна разпоредба § 6. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.). Заключителни разпоредби § 7. В Закона за борба с трафика на хора (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г. и бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 23 след думите „децата – жертва на трафика на хора“ се добавя „и на децата на жертвите на трафик на хора“. 2. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. Жертвите на трафика на хора придобиват статута на специална закрила по реда на този закон и в случаите, в които им е предоставена защита в това качество по реда на друг закон.“ 3. В § 1 „Допълнителна разпоредба“ се правят следните изменения: а) в т. 1 думите „чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице“ се заличават; б) точка 2 се изменя така: „2. „eксплоатация“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството;“ в) точка 3 се отменя. § 8. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г.) в чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Право на закрила по реда на този закон има и лице – жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. Законът е приет от 42-ото Народно събрание на 19 септември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Михаил Миков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати УКАЗ No 384 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, приет от ХL Народно събрание на 2 декември 2005 г. Издаден в София на 8 декември 2005 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г.) § 1. Член 5а се изменя така: “Чл. 5а. Специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностноактивните вещества (ПАВ), предназначени за детергенти, се определят с наредба на Министерския съвет.” § 2. В чл. 25 се създава т. 8: “8. специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностноактивните вещества (ПАВ), предназначени за детергенти.” § 3. В чл. 27, ал. 2 думите “в случаите по чл. 25, т. 1, 2, 4 и 5” се заменят с “в случаите по чл. 25, т. 1, 2, 4, 5 и 8”. § 4. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 24 се изменя така: “24. “Детергент” е всяко вещество или препарат във всякаква форма, което съдържа сапуни и/или други повърхностноактивни вещества и е предназначено за пране/миене и почистване в домакинството, учрежденията, промишлеността и други. Детергенти са и: а) спомагателни средства за пране/миене, предназначени за накисване (предпране), за изплакване или за избелване на текстилни изделия; б) омекотители, предназначени да променят усещането при допир на текстилните изделия, които се добавят в заключителния етап на прането; в) почистващи препарати, предназначени за всякакъв вид домакинско почистване и/или почистване на различни повърхности; г ) други препарати за почистване и пране/миене, предназначени за всякакви други процеси на почистване и пране/миене, различни от посочените в букви “а”, “б” и “в”. ” 2. Създава се т. 37: “37. “Повърхностноактивно вещество” е всяко органично вещество и/или препарат, използвано в състава на детергентите, което има повърхностноактивни свойства, намалява повърхностното напрежение на водата, образува и стабилизира емулсии или микроемулсии и улеснява омокрянето на твърдата фаза.” Преходна разпоредба § 5. Министерският съвет приема наредбата по чл. 5а в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. Законът е приет от ХL Народно събрание на 2 декември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Ловеч, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, против чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 59 и 62 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Луковит, приета от Общинския съвет – гр. Луковит, по който е образувано адм. д. No 119/2017 г. по описа на Административния съд – Ловеч, насрочено за разглеждане в о.
с.з. на 21.06.2017 г. от 11 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето УКАЗ No 205 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, приет от ХL Народно събрание на 26 април 2006 г. Издаден в София на 3 май 2006 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.,бр. 30 от 2006 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “с нестопанска цел” се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: “(3) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.” § 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 9 се изменя така: “9. специализирани здравни грижи за детето;”. 2. Създава се нова т. 10: “10. превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;”. 3. Досегашната т. 10 става т. 11. § 3. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 3: “3. осиновяване;”. 2. В т. 11 думите “физически и психически” се заличават. § 4. В чл. 6 т. 3 се изменя така: “3. министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.” § 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.” 2. Създават се нови ал. 3 и 4: “(3) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел “Закрила на детето” в дирекция “Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето. (4) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5. § 6. В чл. 8, ал. 3 думата “14-годишна” се заменя с “16-годишна”. § 7. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В заглавието думите “с нестопанска цел” се заличават. 2. В ал. 1 думите “с нестопанска цел” се заличават. § 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите “не е във висшия интерес” се заменят с “не отговаря на интереса”. 2. В ал. 6 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се ново изречение второ: “Уведомлението трябва да съдържа предмета на производството, страните, които участват, конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството, и срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция “Социално подпомагане.”; б) досегашното изречение второ става изречение трето. § 9. Създава се чл. 15а: “Зачитане на родителите и спазване на обществения морал Чл. 15а. При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители и на другите членове на обществото, както и да спазва обществения ред и изискванията на общественото здраве и морал.” § 10. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения : 1. В т. 5 думата “лицензия” се заменя с “лиценз”, а думите “физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица” се заменят с “лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане”. 2. Точка 9 се изменя така: “9. създава и поддържа национална информационна система, чието функциониране се урежда с правилника за прилагане на закона; системата съдържа данни: а) за децата в риск; б) за децата с изявени дарби; в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс; г) за специализирани институции за деца; д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето; е) за децата, необхванати от училище; ж) за доставчици на социални услуги за деца; з) други данни от значение за закрила на детето.” 3. В т. 14 след думите “дирекции “Социално подпомагане” се поставя запетая и се добавя “доставчици на социални услуги за деца”. § 11. В чл. 18, ал. 1 след думата “консултативни” се добавя “и координационни”. § 12. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 6: а) буквa “в” се изменя така: “в) деца, необхванати от училище;”; б) буква “и” се отменя. 2. В т. 13 думите “една година” се заменят с “две години”. 3. Точка 15 се изменя така: “15. в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.” § 13. В чл. 23 т. 2 се изменя така: “2. насочване към подходящи социални услуги в общността;”. § 14. В чл. 26, ал. 2 думите “по седалището на дирекция “Социално подпомагане” се заличават. § 15. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.” 2. Създава се нова ал. 2: “(2) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” прави искане до районния съд по седалището й за настаняване по съдебен ред.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “при роднини и близки” се заменят с “в семейство на роднини или близки”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “договор с” се заменят с “договор между директора на дирекция “Социално подпомагане” по ал. 1 и”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 16. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето, освен в случаите по чл. 27, ал. 2. 2. В ал. 2 след думата “детето” се добавя “при спазване разпоредбата на чл. 15”. 3. Създава се нова ал. 4: “(4) В решението по ал. 3 задължително се посочва срокът на настаняването.” 4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. § 17. В чл. 29 се създават т. 9 и 10: “9. при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки; 10. при смърт на детето.” § 18. В чл. 30 ал. 1 се изменя така: “(1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция “Социално подпомагане”, на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 9 и 10.” § 19. В чл. 30а думите “26 и 27” се заменят с “26 - 28”. § 20. В чл. 31 правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3 и ал. 4: “(2) Приемното семейство може да бъде и професионално. (3) Професионалното приемно семейство трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6. Професионалното приемно семейство сключва трудов договор с директора на дирекция “Социално подпомагане” по Кодекса на труда. (4) Условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят в правилника за прилагане на закона.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 5 и 6. § 21. В чл. 32 се създават т. 9 и 10: “9. които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; 10. срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.” § 22. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “Приемното семейство е задължено да дава” се заменят с “Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават” и думата “съдейства” се заменя със “съдействат”. 2. В ал. 2 след думите “дирекция “Социално подпомагане” се поставя запетая и се добавя “семейството на роднини или близки”. § 23. В чл. 34 думите “Приемното семейство има право да изрази” се заменят с “Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят”. § 24. Създава се чл. 34а: “Приемна грижа Чл. 34а. Приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.” § 25. В чл. 39 се създава ал. 3: “(3) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38.” § 26. В чл. 43а се създава ал. 3: “(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюнeви изделия на деца.” § 27. В чл. 43б се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: “Лиценз”. 2. В ал. 1 думата “лицензия” се заменя с “лиценз”. 3. В ал. 2 думите “Лицензията е лична” се заменят с “Лицензът е личен”. 4. Алинея 3 се изменя така: “(3) Лицензът се издава за срок 3 години.” § 28. В чл. 43в се правят следните изменения: 1. В заглавието думата “лицензия” се заменя с “лиценза”. 2. В текста преди т. 1 думата “Лицензията” се заменя с “Лицензът”. 3. Точка 1 се изменя така: “1. е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане;”. § 29. В чл. 43г се правят следните изменения: 1. В заглавието думата “лицензия” се заменя с “лиценз”. 2. В ал. 1 навсякъде думите “лицензия” се заменят с “лиценз”, а думите “издаването й” се заменят с “издаването му”. 3. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думата “Лицензията” се заменя с “Лицензът”; б) в т. 1 думата “лицензията” се заменя с “лиценза”; в) в т. 2 думата “лицензията” се заменя с “лицензът”; г) в т. 3 думата “лицензията” се заменя с “лиценза”. § 30. В чл. 43д се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думата “лицензия” се заменя с “лиценза”. 2. В текста преди т. 1 думите “издадената лицензия” се заменят с “издадения лиценз”. 3. В т. 1 думата “лицензията” се заменя с “лиценза”. 4. В т. 3 думите “получената лицензия” се заменят с “получения лиценз”. 5. Създава се т. 4: “4. не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за предоставяне на лиценз.” § 31. В чл. 43з думите “Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица” се заменят с “Лицата”, а думата “лицензия” - с “лиценз”. § 32. В чл. 44 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите “в натура” се заменят с “под формата на социални инвестиции”. 2. В ал. 3 думите “Финансова помощ и/или помощ в натура” се заменят с “Помощите по ал. 2” и думата “отпуска” се заменя с “отпускат”. 3. Алинеи 5 и 6 се изменят така: “(5) Социалните инвестиции се изразяват в предоставяне на стоки и/или услуги, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. (6) Помощите по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства.” § 33. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 1 и 2 и ал. 3 и 4: “(1) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. (2) Който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. без придружител дете, ненавършило 16-годишна възраст, в управляван от него търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. (3) Родител, който в нарушение на чл. 8, ал. 3 не придружи или не осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си, ненавършило 16-годишна възраст, след 22,00 ч., се наказва с глоба от 100 до 300 лв. за първо нарушение, и от 300 до 500 лв. при повторно нарушение. (4) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.” 2. Досегашната ал. 1 става ал. 5 и в нея след думите “този закон” се добавя “извън случаите по ал. 1 - 4”, а думите “50 до 500 лв.” се заменят със “100 до 500 лв. - за първо нарушение, и от 500 до 1000 лв. - при повторно нарушение.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и в нея думите “100 до 1000 лв.” се заменят с “200 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 300 до 1500 лв. - при повторно нарушение.” § 34. Създава се чл. 45а: “Приходи от наложени санкции Чл. 45а. Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в център “Фонд за лечение на деца” към министъра на здравеопазването.” § 35. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Нарушенията по чл. 45, ал. 5 се установяват с акт от социален работник от отдела “Закрила на детето” в дирекция “Социално подпомагане”, а наказателното постановление се издава от директора на дирекция “Социално подпомагане”.” 2. Създават се нови ал. 2 и 3: “(2) Нарушенията по чл. 45, ал. 1, 2 и 3 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция “Полиция”. (3) Нарушенията по чл. 45, ал. 4 се установяват с акт от служител от Главна дирекция “Контрол по правата на детето” към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите “ал. 2” се заменят с “ал. 6”. 4. Създава се ал. 5: “(5) При установяване на нарушения лицата по ал. 1 и 3 могат да търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.” 5. Досегашната ал. 3 става ал. 6. § 36. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите “в обичайната домашна среда” се заменят с “предоставяни в общността”. 2. Точка 4 се отменя. 3. В т. 6, буква “г” думите “умствени или физически” се заличават. 4. Създава се т. 11: “11. “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.” Допълнителна разпоредба § 37. Навсякъде в закона думата “лицензията” се заменя с “лиценза” и думата “лицензии” се заменя с “лицензи”. Заключителни разпоредби § 38. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. § 39. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10, ал. 1 накрая се добавя “или когато със закон е предвидено друго”. 2. В приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се създава т. 41: “41. Предоставяне на социални услуги за деца.” § 40. Параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 10, т. 1 (относно думите “лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане”), § 28 (относно думите “лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане”) и § 31 ( относно думата “Лицата”) влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 26 април 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 6 от 8 май 2003 г. по конституционно дело No 23 от 2002 г. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД РЕШЕНИЕ No 6 от 8 май 2003 г. по конституционно дело No 23 от 2002 г. Конституционният съд в състав: председател: Румен Янков, членове: Георги Марков, Димитър Гочев, Тодор Тодоров, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Живан Белчев, Пенка Томчева, Лазар Груев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 8 май 2003 г. конституционно дело No 23 от 2002 г., докладвано от съдията Димитър Гочев. Делото е образувано на 14 декември 2002 г. по искане на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията и за установяване противоконституционност на § 17, §20, §21, §23 и §34 на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИДГПК)-ДВ, бр. 105 от 2002 г. С определение от 21 януари 2003 г. съдът е отклонил искането за даване на задължително тълкуване на чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията и е допуснал за разглеждане по същество искането за установяване противоконституционността на посочените текстове от ЗИДГПК. С това определение са конституирани като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите, Висшият адвокатски съвет и Българските адвокати за правата на човека. В искането са развити съображения за противоконституционност на атакуваните текстове. Сочи се, че с тези текстове, като се прави реформа в касационното производство, се възлага на Върховния касационен съд (ВКС) разглеждането на дела по същество при отмяна на неправилни решения, поради необоснованост и при повторно обжалване на въззивното решение, като в последния случай събира и доказателства за новооткрити обстоятелства. Общото събрание смята, че тази промяна на уредбата на касационното производство е в противоречие с чл. 119 от Конституцията, който отрежда положението на касационна инстанция на ВКС, както и с чл. 124 от Конституцията, който отрежда функцията на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Конституционната рамка на касационното правораздаване според ОСГК изключва произнасяне по фактически въпроси, а само по прилагане на закона. В тази рамка според ОСГК се вписва и осъществяването на върховния надзор за точно и еднакво прилагане на законите (чл. 124 от основния закон). В допълнително представеното становище ОСГК обръща внимание на противоречието на атакуваните текстове с чл. 4 от Конституцията, защото с въвеждането на необосноваността като касационно основание и правилото, че при отмяна на въззивното решение касационният съд решава делото, се нарушават принципите на непосредственост и на решаването на делото при наличие на свободно съдийско убеждение-два основни принципа на гражданския процес. В подкрепа на искането е становището на Български адвокати за правата на човека само относно § 20 ЗИДГПК, с който се създава чл. 218и ГПК. Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието и Съюзът на юристите в България изразяват становища, че атакуваните текстове от закона не са противоконституционни. Върховният административен съд, Висшият съдебен съвет, Съюзът на съдиите и Висшият адвокатски съвет не са взели становище. Конституционният съд, като съобрази доводите, изложени в искането, както и съображенията на конституираните страни, за да се произнесе, взе предвид следното: Едно от основните начала на Конституцията на Република България е принципът на правовата държава-върховенството на Конституцията и законите (чл. 4 от Конституцията). Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117). Тази защита се осъществява от конституционно установените съдебни органи - ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Върховният касационен съд наред с всички останали посочени в разпоредбата съдилища осъществява правораздавателната функция, която е основната функция на съдебната власт-чл. 119, ал. 1 от Конституцията. Наред с това в съответствие с мястото, което ВКС заема в иерархията на съдебните органи, му е предоставено правомощието да осъществява върховния съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съди-лища-чл. 124 от Конституцията. Изброяването от конституционния текст на ВКС и съдилищата, които осъществяват правораздавателна дейност, както и изричната индикация за касационна функция в наименованието на инстанцията не определят съдържанието на тази функция. Правомощията на ВКС не се изчерпват с неговата касационна функция. Тя му е възложена наред с основната правораздавателна функция. Определяне съдържанието на касационната функция на ВКС не се съдържа и в нормата на чл. 124 от основния закон. формулировката „точно и еднакво прилагане на законите" не сочи на никакви параметри на касационната функция на ВКС. Определянето на съдържанието на касационната функция конституционният законодател е предоставил на закона (чл. 133 от Конституцията) и §4 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, в който смисъл съдът се е произнесъл с Решение No 9 от 2002 г. Тези общи бележки имат значение за изводите по отделните атакувани по това дело текстове: По § 17ЗИДГПКотносно чл. 2186, ал. 1, буква „в" ГПК С този текст се създава ново основание за касационно обжалване. Наред със съществуващите досега основания за обжалване на неправилни въззивни решения-нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, се добавя и необоснованост на решението. Това разширяване на компетентността на ВКС, което отразява вижданията на законодателя за възможния обхват на касационната проверка, не влиза в противоречие с отреденото от Конституцията място на ВКС в системата на съдилищата. То създава даже една по-широка гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, защото и при твърдяна от тях необоснованост на съдебно решение, което ги засяга, те биха могли да намерят защита в касационното производство пред ВКС. Затова тази разпоредба не е противоконституционна. По § 20 ЗИДГПК относно чл. 218и ГПК Атакуваният текст предписва при повторно касационно обжалване на съдебно решение съдът да решава делото по същество (ако отмени обжалваното решение). Това изменение, което дава разширени права на ВКС, се атакува по няколко съображения, които имат преди всичко характеристика на законодателна целесъобразност. Разширяването правата на касационната инстанция не противоречи на Конституцията. При решаването на спора наистина съдът ще навлезе в него от фактическа страна, но за това няма конституционна забрана. Наведените съображения срещу възможността за събиране и обсъждане на нови доказателства също нямат никакво конституционно основание. Преди всичко, както това беше вече отбелязано, няма конституционна характеристика на касационното обжалване, която да изключва възможността ВКС да разглежда и решава правния спор по същество. Не може да се съзре твърдяното нарушение на чл. 4 и 56 от Конституцията. Не са нарушени принципите на правовата държава, след като именно законодателят е преценил, че чрез тази промяна на касационното производство се рационализира и ускорява съдебният процес-цел, която без съмнение се вписва в разбирането на понятието „правова държава", както и в разбирането за ефективност на съдебната дейност. Същите съображения могат да се посочат и във връзка с изискването на чл. 56 от Конституцията за осигуряване на правото на защита. Колкото по-бързо се реализира това право, толкова в по-голяма степен е изпълнено това конституционно изискване. Затова се налага изводът, че изменението на чл.218и ГПК също не е противоконституционно. По § 21 ЗИДГПК-отмяната на чл. 231, буква „д" ГПК Отпада възможността за отмяна при наличието на две противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по едно и също дело. Това се налага очевидно, защото при изменението на чл. 218и ГПК не би могло да има повторна отмяна на обжалвано решение и връщане за ново разглеждане, при което не може да възникне посочената хипотеза. Тази разпоредба очевидно не е противоконституционна в контекста на изложеното по-горе. По §23 ЗИДГПК-отмяната на чл. 234, ал. 5 ГПК Този текст е пряко свързан с отмяната на чл. 231, буква „д" ГПК, чиято отмяна не е противоконституционна. По §34 ЗИДГПК-заличава се изречение второ от чл. 308, ал. 1 ГПК Конституционният съд намира, че с направеното изменение не само че не се нарушава Конституцията. С него се гарантират правата и законните интереси на страните в процеса (чл. 117 от Конституцията) в по-голяма степен, като се урежда възможността за прилагане и на обезпечително производство пред ВКС. Затова трябва да се направи изводът, че и този текст не е противоконституционен. Като има предвид изложените мотиви, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд РЕШИ: Отхвърля искането на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 17, § 20, §21, §23и § 34 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2002 г.). Председател: Румен Янков

bg

legislation

Bulgaria

Решение за избиране на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 17 и чл. 20, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите се състои от 20 народни представители, от които: 7 от парламентарната група на ПП ГЕРБ, 3 от парламентарната група на БСП лява България, 3 от парламентарната група на Движение за права и свободи, 3 от парламентарната група на Реформаторски блок, 2 от парламентарната група на Патриотичен фронт, 1 от парламентарната група на Български демократичен център и 1 нечленуващ в парламентарната група народен представител. 2. Избира за членове на комисията: Даниела Анастасова Дариткова-Проданова, Менда Кирилова Стоянова, Милена Цветанова Дамянова, Нели Рускова Петрова, Снежана Георгиева Дукова, Теодора Радкова Георгиева, Кирил Николаев Добрев, Добрин Ненов Данев, Георги Чавдаров Анастасов, Илия Янков Илиев, Шабанали Ахмед Дурмуш, Невин Халил Хасан, Бойка Грозева Маринска, Борислав Райчов Миланов, Борис Борисов Станимиров, Велизар Пенков Енчев, Борислав Сабинов Иглев. 3. Избира от членовете по т. 2 ръководство на комисията в състав: Председател: Бойка Грозева Маринска; Заместник-председател: Снежана Георгиева Дукова. Решението е прието от 43-то Народно събрание на 28 ноември 2014 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2005 г., бр. 98 от 2012 г. и бр. 65 от 2016 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 2: „2. условията и редът за регистриране въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория по чл. 137, ал. 1 и 2 ЗУТ на територията на Република България от органа, издал разрешението за строеж, независимо от източника на финансиране;“ б) досегашната т. 2 става т. 3. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на тази наредба специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.“ § 2. Създава се чл. 2а: „Чл. 2а. Органът, издал разрешението за строеж, регистрира въвеждането в експлоатация, като издава удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежите от четвърта и пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 4 и 5 ЗУТ.“ § 3. Създава се глава трета „а“: „Глава трета „а“ РЕД ЗА РЕГИСТРИРАНЕ ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ОТ ЧЕТВЪРТА И ПЕТА КАТЕГОРИЯ И ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ Чл. 19а. (1) Искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се прави от възложителя или от упълномощено от него лице до органа, издал разрешението за строеж. (2) Искане по ал. 1 за въвеждане в експлоатация на етап (част) от строежа може да се прави в случаите, когато: 1. е издадено разрешение за строеж на етапа (частта) от строежа при условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ; 2. са променени инвестиционните намерения или при поява на непреодолими обстоятелства, след издаване на разрешението за строеж; в този случай строителните книжа за етапа (частта) следва да са актуализирани при условията на чл. 152, ал. 2 и чл. 154, ал. 5 ЗУТ. (3) За регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта категория се представят следните документи: 1. писмено искане от възложителя или от упълномощено от него лице; 2. документ за собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон; 3. окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор; 4. разрешение за строеж (акт за узаконяване) – прилага се служебно; 5. протокол за определяне на строителна линия и ниво с резултатите от проверки на достигнатите контролирани нива; 6. акт образец No 14 за приемане на конструкцията, когато се изисква; 7. констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец No 15 от Наредба No 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 8. документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 5 ЗУТ и по чл. 54а, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за предадена екзекутивна документация, ако такава е необходима; 9. договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, когато такива са необходими; 10. технически паспорт, а когато строежът е новоизградена сграда – и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, издаден по реда на наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност; 11. актове по специални закони, които са необходимо условие за издаване на разрешение за строеж и/или за въвеждане в експлоатация. (4) За регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория се представят документите по ал. 3, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11. Чл. 19б. (1) Органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането извършва проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и: 1. издава удостоверение за въвеждане в експлоатация; 2. отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран писмен отказ. (2) По преценка на органа, издал разрешението за строеж, в срока по ал. 1 може да се извърши проверка на място, за което се съставя констативен протокол, неразделна част от досието на строежа. (3) В удостоверението за въвеждане в експлоатация се вписват минималните гаранционни срокове. (4) Издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказът за издаването му се връчва лично на възложителя или упълномощено от него лице. Чл. 19в. (1) Органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. (2) При постановен отказ от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на чл. 19а. Чл. 19г. Екземпляр от удостоверението за въвеждане в експлоатация се съхранява безсрочно в архива на органа, издал разрешението за строеж, заедно с документите по издаването му.“ § 4. В чл. 22 след думите „съответния строеж,“ се добавя „техническият ръководител за строежите от пета категория“. § 5. В чл. 23, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В основния текст след думите „съответния строеж,“ се добавя „техническият ръководител за строежите от пета категория“. 2. В т. 1 думите „от ДПК или ДНСК“ се заличават. § 6. В чл. 24 след думите „за ползване“ се добавя „или удостоверение за въвеждане в експлоатация“. Преходни и заключителни разпоредби § 7. (1) Започнатите производства за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация до влизането в сила на тази наредба се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се смята денят на внасянето на искането за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация пред органа, издал разрешението за строеж.“ § 8. Наредбата се издава на основание чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ. § 9. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Николай Нанков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.) § 1. В чл. 1, ал. 2 след думата “хидротехнически” се поставя запетая и се добавя “геозащитни”. § 2. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “и свлачищата” се заличават. 2. В ал. 3 след думата “земи” запетаята и думата “свлачищата” се заличават. § 3. В чл. 9, ал. 1 думите “и свлачищата” се заличават. § 4. В чл. 10, ал. 2 думите “Наредба No 4 от 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 84 от 1998 г.)” се заменят с “Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 25 от 2003 г.)”. § 5. В чл. 18, ал. 1, т. 13 думите “изисквания за безопасност на труда” се заменят с “план за безопасност и здраве”. § 6. В чл. 62, ал. 3, т. 1 думата “технически” се заличава. § 7. В чл. 65 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “превантивни и защитни мероприятия” се заменят с “геозащитни мероприятия”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Мероприятията по ал. 1 включват: 1. повърхностна обработка (изолация и защита) на свлачището, облицоване, залесяване, ограждане, осушаване, инжектиране и тампониране на пукнатини и кухини, заравняване, покриване с геотекстилни и други подобни материали; 2. планиране на свлачището - разпределяне и замяна на почвени маси от свлачището, в т. ч. изкопи в горните участъци и насипи в долните участъци; 3. водозащита и дрениране на свлачището - повърхностни дренажи, канавки и шахти, вкопани дренажни траншеи, дренажни кладенци, дренажни сондажи, дренажни тунели, затревяване и др.; 4. подпиране и укрепване на свлачището чрез подпорни стени, буни, габиони, опорни насипи, усилени с геотекстилни и други материали, стабилизиране на склона с цимент, пилоти и други подпорни конструкции; 5. подпиране на свлачището с подземната част на нови сгради и съоръжения, съответно оразмерени и конструирани.” 3. Алинея 3 се изменя така: “(3) В зависимост от конкретните случаи мероприятията по ал. 1 могат да се комбинират.” 4. Алинея 4 се изменя така: “(4) Техническите изисквания при проектиране на геозащитните мероприятия се осъществяват съгласно Наредба No 12 от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони (ДВ, бр. 68 от 2001 г.).” § 8. Член 66 се изменя така: “Чл. 66. Изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти за геозащитни мероприятия, издаването на разрешение за строеж, извършването на строителството и контрола се осъществяват по реда на Закона за устройство на територията.” § 9. Член 67 се изменя така: “Чл. 67. Въвеждането в експлоатация на геозащитните мероприятия се осъществява по реда на Закона за устройство на територията.” § 10. Членове 68 и 69 се отменят. § 11. В заглавието на глава четвърта думите “и противосвлачищните” се заличават. § 12. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 28 се изменя така: “28. “Свлачище” е район с естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори, като: 1. тегло на земните маси, наличие на подземни и/или повърхностни води, нестабилни геоложки структури, сеизмични въздействия, напуканост, абразия, ерозия, изветряване, неблагоприятни климатични въздействия и др. п.; 2. тегло на нови сгради и съоръжения, водоплътност на водопроводните и канализационните инсталации и мрежи, направа на изкопи и насипи, вибрации, подкопаване и други въздействия, които влошават устойчивостта на склона (откосите).” 2. Създават се т. 36, 37 и 38: “36. “Абразия” е отмиване на бреговете на водни площи и реки. 37. “Дренаж” е система от съоръжения за отвеждане на повърхностни и подпочвени води и понижаване на нивото на подпочвените води. 38. “Геотекстилни материали” са геомрежи, тъкани и нетъкани геотекстилни продукти, които се използват за защита на свлачището.” За министър: Д. Пейчев

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 455 от 7 юни 2012 г. за признаване на сдружение „Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалиди и Съюз на военноинвалидните кооперации в България“ за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания РЕШЕНИЕ No 455 ОТ 7 ЮНИ 2012 Г. за признаване на сдружение „Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалиди и Съюз на военноинвалидните кооперации в България“ за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания На основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление No 346 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г. и бр. 93 от 2009 г.), МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: Признава сдружение „Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалиди и Съюз на военноинвалидните кооперации в България“ със седалище в София, регистрирано по описа на Софийския градски съд по ф.д. No 12488/2003 с решения от 10 декември 2003 г., 19 октомври 2006 г., 25 юни 2007 г., 18 март 2008 г. и 6 ноември 2008 г., за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок 3 години. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Варна, съобщава, че е образувано адм. д. No 2812/2016 г. по описа на Административния съд – Варна, ХХІХ състав, по жалба от „Вела-96“ – АД, ЕИК 127017466, срещу Заповед No РД-16-7706-170 от 16.08.2016 г. на областния управител на област с административен център Варна в частта, с която е одобрен проектът на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ IV-330 „за образование – общежитие и спортна база“, зона без застрояване – коридор хеликоптер, предвидена в имот с ид. 10135.2555. 330 и улица в о.
т. 3468 – 3472. Съдът указва на заинтересованите лица, че в едномесечен срок от обнародването на настоящото обявление в „Държавен вестник“ могат да подадат заявление до Административния съд – Варна, със съдържание съобразно чл. 218, ал. 5, т. 1 – 7 ЗУТ за конституирането им като ответници в производството.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 45 от 4 март 2013 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2013 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 45 ОТ 4 МАРТ 2013 Г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2013 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2013 г. в общ размер 10,0 млн. лв., разпределени, както следва: 1. по бюджета на Министерството на отбраната – 9,0 млн. лв. за изплащане на неразплатени просрочени задължения; 2. по бюджета на Националната разузнавателна служба – 1,0 млн.лв. за текущи разходи. Чл. 2. (1) Средствата по чл. 1 да се осигурят по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2013 г. (2) Министърът на финансите по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да извърши налагащите се от чл. 1 промени по съответните бюджети за 2013 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите, на министъра на отбраната и на директора на Националната разузнавателна служба. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 119 от 12 май 2016 г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2016 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 119 ОТ 12 МАЙ 2016 Г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2016 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2016 г., както следва: 1. увеличава утвърдените разходи по „Политика в областта на правосъдието“ по бюджетна програма „Охрана на съдебната власт“ с 1 500 000 лв.; 2. намалява утвърдените разходи по „Политика в областта на изпълнение на наказанията“, в т.
ч. по бюджетна програма „Затвори – изолация на правонарушителите“, с 1 500 000 лв. Чл. 2. Министърът на правосъдието да извърши налагащите се от чл. 1 промени по бюджета на Министерството на правосъдието за 2016 г. и да уведоми министъра на финансите. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на правосъдието. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. За министър-председател: Румяна Бъчварова За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Кърджалийският административен съд призовава Айше Салиева Салиева, Исмет Руфатов Салиев, Фехти Руфатов Халибрямов и Сюлейман Руфатов Халибрямов, всички с последен адрес с. Прилепци, община Кърджали, сега с неизвестни адреси, да се явят в съда на 29.VI.2009 г. в 9,30 ч. като заинтересовани страни по адм. д. No 36/2009, заведено от Димитър Делчев Митрев и Мария Петкова Митрева от Кърджали. Призованите да посочат съдебни адреси, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 137, ал. 4 АПК.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 312 от 17 ноември 2004 г. за приемане на Наредба за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 312 ОТ 17 НОЕМВРИ 2004 Г. за приемане на Наредба за устройството и без­опасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за устрой­ството и безопасната експлоатация на нефто­проводи и нефтопродуктопроводи. Заключителни разпоредби § 1. В Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, приета с Постановление No 187 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г. и бр. 17 от 2003 г.), се правят следните допълнения: 1. В чл. 22, ал. 2 се създава т. 9: “9. нефтопроводи, нефтопродуктопроводи и помпени станции - НПП.” 2. В приложение No 1 към чл. 2 и чл. 3, т. 3, букви “а” и “б” се създава т. 1.10: “1.10. Нефтопроводи, нефтопродуктопроводи и помпени станции: 1.10.1. Нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. 1.10.2. Помпени станции.” § 2. В Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление No 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 96 думите “Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление No 232 на Министер­ския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 97 от 2002 г.)” се заменят с “Наредбата за устройството и без­опасната експлоатация на преносните и раз­пределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление No 171 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 67 от 2004 г.)”. 2. В § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба думите “т. 35” се заменят с “т. 34”. § 3. В чл. 18 от Тарифа No 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрология и технически надзор по Закона за държавните такси, утвърдена с Постановление No 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 33 и 49 от 2003 г. и бр. 32 от 2004 г.), се създават шифри на СПО 090000, 090100, 090101, 090102 и 090200: “ ” § 4. Отменя се Постановление No 38 на Министерския съвет от 1977 г. за опазване на магистралните нефтопроводи, нефтопродуктопроводи, газопроводи, техните отклонения и линейни съоръжения на територията на Народна република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1979 г., бр. 85 от 1988 г., бр. 63 от 2000 г. и бр. 97 от 2002 г.). За министър-председател: Николай Василев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров НАРЕДБА за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят техническите изисквания, правилата и нормите за устройството, монтажа и безопасната експлоатация и редът за осъществяване на техническия надзор на: 1. нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, наричани по-нататък “тръбопроводите”, предназначени за: а) транспортиране на нефт и течни нефто­продукти от мястото на добива или производството до мястото на съхраняването или потреблението заедно със съоръженията към тях - спирателни възли, технологична далекосъобщителна мрежа и електрохимична защита; б) транспортиране на нефт и течни нефто­продукти от жп разтоварища и пристанища до базите за съхраняване или до потребителите им с максимално работно налягане над 0,5 МРа; 2. помпените станции към тръбопроводите по т. 1, буква “а”. Чл. 2. Наредбата не се прилага за тръбопроводите в границите на: 1. производствените инсталации за преработка на нефт; 2. складовете и пласментно-снабдителните бази за нефт и течни нефтопродукти; 3. съоръженията на товарно-разтоварната инфраструктура за нефт и течни нефтопродукти. Чл. 3. Тръбопроводите и помпените станции към тях, за които има наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), подлежат след пускането им в действие на технически надзор за съответствието им с техническото им досие и за съответ­ствието на тяхната експлоатация с техническите изисквания, правила и норми, определени с наредбата. Чл. 4. (1) Предназначените за влагане материали в тръбопроводите и съоръженията към тях трябва да са с показатели и експлоатационни характеристики, съответстващи на изискванията на наредбата. (2) Съответствието на материалите и изделията с изискванията на наредбата се установява и документира с удостоверение за качество. Чл. 5. Персоналът за изпълнение на заваръчните съединения трябва да притежава необходимата правоспособност и да бъде сертифициран от орган за сертификация на персонал, акредитиран от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”. Чл. 6. Заваряването на тръбопроводите, сертифицирането на персонал за изпълнение на заваръчни съединения и одобряването на процедурите за заваряване се извършват при спазване на БДС EN 14163. Чл. 7. (1) Контролът без разрушаване на заваръчните съединения на тръбопроводите трябва да се извършва от органи за контрол, акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”. (2) Използваните методи за изпитване са съгласно БДС EN 14163. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВОТО НА ТРЪБОПРОВОДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ТРАНСПОРТИРАНЕ НА НЕФТ И ТЕЧНИ НЕФТОПРОДУКТИ Раздел I Охранителни зони, ивици и просеки при проектиране на нови тръбопроводи Чл. 8. (1) За всяка непрекъсната тръбопроводна отсечка с налягане, по-високо от 0,5 МРа, се определя охранителна зона, в която се въвеждат ограничения в ползването на поземлените имоти, през които преминава тръбопроводът. В зависимост от диаметъра на тръбо­провода се определят следните охранителни зони за нефтопроводи и продуктопроводи за течни нефтопродукти: 1. за участък с диаметър над 500 mm - 100 m от двете страни на тръбопровода; 2. за участък с диаметър от 300 до 500 mm включително - 50 m от двете страни на тръбопровода; 3. за участък с диаметър, по-малък от 300 mm - 30 m от двете страни на тръбопровода. (2) Охранителната зона за помпените станции е 100 m от границите на площадката във всички посоки. (3) За всяка непрекъсната тръбопроводна отсечка с налягане, по-високо от 1,6 МРа, и с дължина до 1600 m се определя зона с широчина 150 m от двете страни на тръбопровода. В зависимост от съществуващото или предвиденото по действащите устройствени планове застрояване с жилищни сгради и други обекти в територията на тази зона тръбопроводните участъци се класифицират в следните класове: 1. клас 1 е всеки участък от тръбопровода, разположен в територията по ал. 3, на която са разположени 10 или по-малко жилищни сгради; 2. клас 2 е всеки участък от тръбопровода, разположен в територията по ал. 3, на която са разположени над 10 до 45 жилищни сгради; 3. клас 3 е: а) всеки участък от тръбопровода, разположен в територията по ал. 3, на която са разположени над 45 жилищни сгради; б) всеки участък от тръбопровода, който се намира в район, в който тръбопроводът е разположен на разстояние не по-малко от 80 m от сграда или малка, самостоятелно обособена зона за събиране на хора (детска площадка, зона за отдих, открит театър или друго място за общест­вени събирания), която е заемана от 20 или повече лица най-малко 5 дни в седмицата за 10 седмици на всеки 12-месечен период, като не е необходимо седмиците да са последователни, или промишлен обект с пребиваване на повече от 20 и по-малко от 100 лица; 4. клас 4 е всеки участък от тръбопровода, разположен в територия, на която е разположено 4 и повече етажно жилищно застрояване или промишлен обект с пребиваване на повече от 100 лица. (4) При определяне броя на жилищните сгради по ал. 3, т. 1 - 3 всяко самостоятелно жилище в жилищна сграда се приема за отделна жилищна сграда. (5) Дължините на зоните от класове 2, 3 и 4 се определят при спазване на следните изисквания: 1. зоната на тръбопроводи клас 4 трябва да завършва на 200 m след най-крайната 4 или повече етажна сграда или промишлен обект; 2. зоната на тръбопроводи клас 2 или клас 3 трябва да завършва на 200 m след най-крайната жилищна сграда или промишлен обект на застроената територия. (6) Минималните разстояния от тръбопроводи до сгради и промишлени обекти се определят в метри съгласно приложение No 1. (7) Допуска се за отделни участъци на тръбопроводите разстоянията от тръбопровода до сгради и промишлени обекти, определени по ал. 6, да се намаляват до 50 на сто, ако при проектирането на тръбопровода е използван коефициент на проектиране F І 0,4, участъкът е изграден от безшевни тръби и са извършени изпитвания без разрушаване на 100 на сто от челните заварени съединения в този участък на тръбопровода. Чл. 9. (1) В земеделски земи обработваемите ивици земя по 10 m от двете страни на тръбопровода и непосредствено покрай арматурата и съоръженията в охранителната зона по чл. 8, ал. 1 и 2 могат да се използват само за засяване с едногодишни култури. (2) В горите и земите от горския фонд тръбопроводите се полагат в просеки, които се изсичат от държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции с широчина: 1. по 3 m от двете страни на тръбопровода при насаждения с височина до 4 m; 2. по 5 m от двете страни на тръбопровода при насаждения с височина над 4 m; 3. по 1,5 m от двете страни на тръбопровода и технологичната далекосъобщителна мрежа в резервати, паркове и земи на горския семенен фонд; 4. по 3 m от двете страни на технологичната далекосъобщителна мрежа. (3) В просеките по ал. 2, т. 1 и 2 се полагат противопожарни минерализирани полоси с широчина от 2 до 2,5 m от предприятията, експлоатиращи тръбопроводите, а в останалата част от просеките могат да се отглеждат едногодишни култури при спазване на чл. 10, ал. 2, т. 7. Чл. 10. (1) В охранителните зони по чл. 8, ал. 1 и 2 се забранява: 1. изграждането на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; 2. стрелбата с ловно и бойно оръжие по направление на въздушните преходи на тръбопровода, на спирателната арматура и на другите надземни съоръжения; 3. паленето на огън и опожаряването на площите, включени в охранителните зони, след прибиране на селскостопанската реколта до 20 m от тръбопровода, а от спирателната арматура и контролните тръби - до 30 m. (2) В ивиците и просеките около тръбопроводите по чл. 9 се забранява: 1. всякакъв вид строителство с изключение на железопътни линии и републикански, общински и частни пътища, пресичащи тръбопровода; 2. движението на транспортни средства непосредствено върху тръбопровода; 3. складирането на вторични суровини и отпадъци; 4. движението на хора и добитък по открити тръбопроводни участъци (преходи), влизането и манипулирането на площадките на спирателната арматура, на станциите за катодна защита, на помпените станции и очистните съоръжения; 5. създаването на вибрации и удари непосредствено над тръбопровода и покрай площадките на спирателната арматура, на очистните съоръжения и въздушни преходи; 6. обработването (разораването) на земята на дълбочина повече от 30 см непосредствено над тръбопровода; 7. засаждането на овощни или други градини, на дървета с развита коренова система, която може да наруши изолацията на тръбопровода или кабелите за свръзка и телемеханика. Чл. 11. След съгласуване с предприятието, което експлоатира тръбопровода, в ивиците и просеките по чл. 9 се допуска: 1. извършването на сондажни, изкопни, насипни, строителни и монтажни работи, свързани с полагане и ремонт на пресичащи тръбопровода мрежи на техническата инфраструктура; 2. извършването на корекции на реки, удълбочаването на дъна, оформянето на риболовни участъци на преходите на тръбопровода през естествени и изкуствени водни прегради. Раздел II Проектиране на тръбопроводи Чл. 12. (1) Тръбопроводите се проектират така, че да осигуряват безопасна експлоатация и контролирано освобождаване от нефт и нефтопродукти по време на експлоатацията и ремонтите. (2) Тръбите, използвани за изграждане на тръбопроводите, трябва да са с дебелина, която е достатъчна за поемане на натоварванията от вътрешното налягане на нефта или нефтопродуктите и на очакваните външни налягания и натоварвания, на които ще бъдат подложени по време на експлоатацията. (3) Тръбопроводите в зависимост от експлоатационните условия се проектират за поемане на усилията от: 1. вътрешното налягане; 2. анкерирането или засипването на тръбо­провода и натоварването на пътното движение; 3. налягането по време на изпитването на тръбопроводи и натоварванията от масата на водата; 4. врязванията за монтаж на елементи на тръбопровода, когато тръбата е под налягане; 5. изтласкващата сила срещу изплуване на тръбопровода; 6. натоварването на вълни, лед, обледяване, сняг и вятър; 7. слягането от минни разработки; 8. разширяването на почвата поради замръзване; 9. натоварването от свлачищни процеси; 10. сеизмичното натоварване за съответния район; 11. натоварването от предвиждащи се насипи, диги и други подобни; 12. топлинното разширение; 13. ерозията на почвата. Чл. 13. Минималната дебелина на стената на тръбите на тръбопроводите по чл. 1, т. 1, необходима да поеме усилията от вътрешното налягане, се определя съгласно приложение No 2. (2) Допуска се да не се монтира предпазен клапан, когато тръбопроводът се захранва с работен флуид посредством центробежна помпа, която при максимални обороти не създава в собствените си нагнетателни щуцери максимално налягане, което е по-високо от изчислителното налягане на тръбопровода. Чл. 15. (1) Тръбопроводите по чл. 1, т. 1, буква “а” се разделят на участъци чрез спирателни кранови възли, за които се осигурява физическа защита чрез ограждения. (2) Разстоянието между крановите възли се определя в зависимост от земетръсната зона, работното налягане, диаметъра на тръбопровода, времето, което е необходимо за достигане до мястото на крановия възел, необходимостта на крановете за производствени цели, местоположението на най-близкото тръбопроводно отклонение и наличието на други съществуващи кранове, като разстоянието между два съседни кранови възела не може да е по-голямо от 30 km. (3) Крановете на крановите възли трябва: 1. да се затварят автоматично при увеличаване над допустимата проектна скорост на пада на налягането или над допустимата проектна разлика в налягането на флуида преди и след крана; 2. да са свързани със сигнал с помпените станции. (4) Кранови възли се монтират: 1. в началото на всяко отклонение от тръбопровода; 2. на тръбопроводите на разстояние 500 m от помпените станции; 3. на двата бряга на водни прегради при пресичането им от тръбопровод, към който е из­граден резервен тръбопровод. (5) На участъците на тръбопроводи по чл. 1, ал. 1, буква “а”, разположени в близост до: водни обекти, защитени територии, национални паркове, места за отдих и населени места, се монтират възвратни клапани с цел ограничаване разливите на нефт и течни нефтопродукти и предотвратяване замърсяването на околната среда. Чл. 16. (1) На тръбопроводите трябва да се предвидят възли за пускане и приемане на очистващи, разделителни и диагностични устройства. (2) Тръбопроводът в границите на един участък за почистване трябва да е с постоянен вътрешен диаметър и равнопроходна спирателна арматура без изпъкващи към вътрешността на тръбопровода възли и детайли. (3) Тръбопроводите и възлите за пускане и приемане на очистващите устройства трябва да са снабдени със сигнални уредби, които регистрират преминаването на очистващото устройство. Чл. 17. На тръбопроводите и отклоненията от тях се осигурява възможност за монтиране на средства за измерване налягането на флуида. Чл. 18. (1) Подземните и намиращите се под вода части на тръбопроводите и кожусите им трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита, която да отговаря на изискванията на БДС 15704-83 и БДС 15705-83. (2) Системата за електрохимична защита се проектира така, че да не оказва вредно въздействие върху съседните подземни метални съоръжения. (3) Към тръбопроводите се инсталират контролно-измервателни колонки за измерване и контролиране на стационарния, общия поляризационен и поляризационния защитен физико-химичен потенциал (без IR). Чл. 19. Антикорозионните покрития на подземните тръбопроводи и съоръжения трябва да имат следните физико-механични характеристики: 1. механична якост, която осигурява запазване на покритието по време на монтажа и от натоварването на почвата при експлоатацията на тръбопровода; 2. пластичност, която осигурява поемането на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при извършване на монтажа и в процеса на експлоатация; 3. добра адхезия към метала; 4. изолация срещу провеждане на електрически ток; 5. устойчивост на биологични въздействия. Чл. 20. Качеството на нанесеното изолационно покритие се проверява съгласно изискванията на БДС 15704-83 и БДС 15705-83, техническата документация и/или инструкциите на производителя на покритието. Изпитванията се документират. Чл. 21. Електрохимичната защита се пуска в действие преди започването на експлоатация на тръбопровода, но не по-късно от 3 месеца след полагането му в изкопа. Чл. 22. Електрохимично защитената част на тръбопровода трябва да е галванически непрекъсната. Чл. 23. Не се допуска галванична връзка между стоманения кожух и тръбопровода. Чл. 24. Подземните тръбопроводи се изолират електрически от надземните тръбопроводи посредством изолационен елемент, монтиран към надземния тръбопровод. Изолационният елемент се шунтира с искрогасително съпротивление. Раздел III Изисквания към материалите Чл. 25. (1) Тръбопроводите се изработват от тръби, които да отговарят на изискванията на: 1. БДС ЕN 10208-1 - при максимално работно налягане до 1,6 МРа; 2. БДС ЕN 10208-2 - при максимално работно налягане над 1,6 МРа. (2) Арматурата и елементите на тръбопровода, различни от тръби, трябва да са от стомана и да са технологично съвместими с материала на тръбопровода. Счита се, че тези изисквания са изпълнени, когато: 1. максималният въглероден еквивалент CEVmax, определен по приложение No 3, не превишава: а) 0,45 - при специфицирана минимална граница на провлачване, непревишаваща 360 N/mm2; б) 0,48 - при специфицирана минимална граница на провлачване над 360 N/mm2; 2. съдържанието на въглерод е не по-високо от 0,21 на сто, на сяра - не по-високо от 0,030 на сто, на фосфор - не по-високо от 0,035 на сто. (3) Тръбите, арматурите и елементите на тръбопроводите се свързват чрез заваряване. (4) Допуска се използване на фланцови връзки и резбови съединения за монтиране на спирателни арматури на тръбопроводи по чл. 1, т. 1, буква “б”, контролно-измервателни прибори и изолиращи фланци. (5) Разглобяемите съединения се разполагат в места, които са удобни за извършване на прегледи, ремонти и подмяна. (6) Допуска се при изграждането на тръбо­проводите да се използват тръби, различни от посочените в ал. 1, ако методите на производство, химичният състав, механичните им и технологичните им свойства, състоянието на повърхността им, допустимите дефекти и несъвършенства и контролът при производството им са съпоставими със стандартите по ал. 1. Раздел IV Заваряване и контрол Чл. 26. (1) Изпитвания без разрушаване чрез радиография и ултразвукова дефектоскопия на тръбопроводите се извършват: 1. на 100 на сто от челните заварени съединения на тръбопроводите, преминаващи под железопътни линии, пътища, водни прегради, по мостове или язовирни стени, в канал или защитен кожух; 2. на 25 на сто от челните заварени съединения на тръбопроводите с максимално работно налягане над 1,6 МРа; 3. на 10 на сто от челните заварени съединения на тръбопроводи с налягане до 1,6 МPа включително. (2) Изпитвания чрез ултразвукова дефектоскопия може да се извършват само при дебелина на стената на тръбопровода, по-голяма от 10 mm. (3) Допустимите нива на качеството според заваръчните несъвършенства са съгласно БДС EN 14163. (4) При установяване на недопустимо ниво на качеството заваръчните съединения се изпитват без разрушаване в удвоен обем. При установяване на нови заваръчни съединения с недопустимо ниво на качество всички заваръчни съединения се изпитват без разрушаване. (5) Ремонтът на заваръчни съединения с недопустимо ниво на качеството се извършва в съответствие с БДС EN 14163. Чл. 27. Не се допуска заваръчни шевове да се зазиждат във фундаменти и стени. Раздел V Изисквания към монтажа на тръбопроводите Чл. 28. При монтажа на тръбопроводите не се допуска проникване на течности и механични замърсявания в тръбопровода. Чл. 29. Всеки заварчик поставя щемпел с номер или шифър на разстояние от 30 до 50 mm от всеки заварен от него шев на тръбопроводите. Чл. 30. По време на полагане на участъците от тръбопровода в траншеята се вземат мерки срещу получаване на недопустими напрежения в тръбния участък, като след спускането тръбопроводът не трябва да остава в напрегнато състояние. Чл. 31. (1) Пълното или частичното обратно засипване на тръбопроводите, включително уплътняването на насипа, се извършва веднага след полагането с оглед осигуряване на защита срещу повреди на тръбопровода и на неговата изолация. (2) При преминаване през скалисти участъци трябва да се предвиди полагане на тръбопроводите върху пясъчна подложка и обратно засипване с меки почви (без скални късове и хумусни почви) или с пясък. (3) Подготовката на траншеята за полагането на тръбопроводите се извършва в два етапа: 1. отделяне на хумусния слой; 2. отделяне на неплодородния слой. (4) Засипването на тръбопровода се извършва в обратен ред. Чл. 32. (1) Покритието на заваръчните съединения и на неизолираните части на тръбите се извършва по технологии, които осигуряват защита на тръбопровода от корозия. (2) За полагането на покрития при полеви условия се използват материали, които могат да приемат геометрията на арматурите. (3) Качеството и покритието на връзките (съединенията) се проверяват за съответствие със специфичните им характеристики. Чл. 33. В местата на надземните тръбопроводи, определени за монтаж на тръбопроводна арматура, се осигуряват стационарни площадки за обслужване и складиране на необходимите за обслужването материали. Чл. 34. Тръбопроводите се разполагат спрямо подземните и надземните проводи на другите мрежи на техническата инфраструктура по начин, който не трябва да ги застрашава или да пречи на тяхното обслужване. Раздел VI Изисквания към разполагането на тръбо­проводите Чл. 35. (1) Трасетата на тръбопроводите се означават с метални или стоманобетонни стълбове с табелки на всички чупки на тръбопровода, показващи промяна на неговата посока, и разстояния, осигуряващи пряка видимост един от друг. (2) Стълбовете по ал. 1 са с височина най-малко 1,5 m и са оцветени на равни разстояния с хоризонтални черни и червени ивици, като стълбовете се поставят на 2,5 m от оста на тръбопровода с указана посока към него. Чл. 36. (1) При пресичане на подземни тръбопроводи от пътища Изпълнителна агенция “Пътища” - за републиканските пътища, общинската администрация - за общинските пътища, и собствениците на частни пътища поставят пътни знаци с допълнителни табели съгласно Наредба No 18 към Закона за движението по пътищата в местата, където тръбопроводът се пресича от пътищата, на разстояние 150 m от оста на тръбопровода в двете направления. (2) При пресичане на подземни тръбопроводи от железопътни линии Национална компания “Железопътна инфраструктура” осигурява поставянето на предупредителни табели съгласно Наредба No 49, част II от Нормативите за жп транспорт. Чл. 37. (1) Минималната дълбочина на полагане на подземните тръбопроводи и кожусите, мерена до горната образуваща на тръбата, е 0,8 m. (2) Увеличена дълбочина на полагане се прилага в следните случаи: 1. при диаметър на тръбопровода, по-голям от 1000 mm; 2. в ситуации, при които може да възникне опасност от разместване вследствие на замръзване; 3. в зони, в които селскостопански дейности изискват по-голяма дълбочина; 4. в зони, подлежащи на ерозия. Чл. 38. Допуска се надземно полагане на тръбопроводи в планински и блатисти местности при преходи през естествени и изкуствени препятствия и в случаите на: 1. невъзможност за подземен монтаж; 2. доказана техническа и/или експлоатационна целесъобразност. Чл. 39. (1) При надземно полагане на тръбопроводи се осигурява компенсиране на надлъжното им преместване (линейно удължаване). Ако за изграждане на компенсаторите се използват колена, те трябва да бъдат с радиус не по-малък от 5 пъти диаметъра на тръбопровода, за да допускат преминаване на съоръженията за почистване на тръбопровода. (2) При надземните тръбопроводи и преходите на тръбопроводите през естествени и изкуствени препятствия носещата способност се осигурява от тръбата на тръбопровода. Разстоянието между поддържащите тръбопровода опори се определя в зависимост от конструкцията на прехода. Чл. 40. От двете страни на надземните участъци на тръбопроводите се поставят предупредителни табели с наименованието на предприятието - собственик или ползвател на тръбо­провода. Чл. 41. (1) При преход на тръбопроводи през река направлението на преминаване се избира на праволинейни, устойчиви на водното течение участъци от течението на реката с полегати неразмивани брегове и при минимална широчина на заливаната от високите води крайбрежна ивица. Трасето се определя при отчитане на резултатите от хидрогеоложките и хидроложките проучвания и предварително необходимите корекции на реката. (2) Подводното преминаване на тръбопровода трябва да е перпендикулярно на динамичната ос на течението на реката, като се допуска ъгълът на преминаване да се намали до 60°. (3) Не се допуска подводно преминаване на тръбопроводи през бързеи. (4) Проектната кота на горната образуваща на тръбопровода при подводно преминаване на реки се определя с 0,5 m по-ниско от прогнозирания граничен профил на размиване на коритото на реката за 25 години от полагането на тръбопровода, но не по-малко от 1 m под котата на дъното на водния обект по време на полагането на тръбопровода. (5) Когато при пресичане на водни прегради леглото на тръбопровода е от скални почви, разстоянието от горната образуваща на засипания тръбопровод до котата на дъното на водния обект трябва да е най-малко 0,5 m. (6) При пресичане на водни обекти с голяма широчина и дълбочина се допуска полагането на тръбопровода по дъното на водния обект. Ако водният обект е плавателен, се предвиждат подходящи мерки срещу повредите на тръбопровода от котвите на плавателните съдове и други дънни устройства. (7) Участъците на тръбопровода, положени под водни обекти или по тяхното дъно, се осигуряват срещу изплуване. (8) За потопените под вода тръбопроводни участъци трябва: 1. да се определи и маркира контролна зона по дължината на подводното трасе; 2. да се увеличи честотата на проверките на тръбопровода; 3. да се осигури защита срещу намеса на трети лица. Чл. 42. (1) При преминаване на тръбопровод през водни прегради със средна широчина над 75 m трябва да има резервен тръбопровод. (2) Минималното разстояние между осите на тръбопроводи, полагани под дъното на водни прегради със средна широчина над 75 m, е не по-малко от 30 m за тръбопроводи с номинален диаметър до 1000 mm включително и не по-малко от 50 m за тръбопроводи с номинален диаметър над 1000 mm. (3) При преминаване през блата и блатисти местности тръбопроводите се полагат подземно и с минимален брой хоризонтални колена, като се допуска наземно полагане само в случаите по чл. 38. Чл. 43. (1) Пресичането на тръбопроводи с железопътни линии и пътища се извършва в места, където те преминават върху насип или са на нивото на терена. (2) Ъгълът на пресичане на тръбопроводите с железопътна линия или път трябва да е от 90 ° до 60 °. (3) Не се допуска полагане на тръбопроводи: 1. в насипа под железопътни линии и пътища; 2. под стрелки и кръстовища на железопътни линии. Чл. 44. (1) Пресичането на участъци от тръбопроводи с железопътни линии, автомагистрали и пътища от I до III клас включително се извършва в защитен кожух от стоманена тръба, диаметърът на която е най-малко с 200 mm по-голям от номиналния диаметър на тръбопровода. (2) Краищата на защитния кожух на тръбопроводите по ал. 1 се извеждат на разстояние: 1. най-малко 25 m от оста на крайния коловоз на железопътни линии от железопътната инфраструктура; 2. най-малко 15 m от оста на промишлени железопътни клонове; 3. най-малко 10 m от ръба на пътното платно, но на не по-малко от 2 m от основата на насипа. (3) Краищата на защитните кожуси на тръбопроводите се уплътняват за осигуряване херметичност на междутръбното пространство. Чл. 45. На по-ниския край на защитния кожух на тръбопровода се монтира контролна тръба със спирателен кран. Контролната тръба трябва да е защитена от попадане на валежи в нея. Раздел VII Устройство на технологичната далекосъобщителна мрежа на тръбопроводите Чл. 46. За осигуряване на оперативното управление тръбопроводите по чл. 1, т. 1, буква “а” се осигуряват с технологична далекосъобщителна мрежа. Чл. 47. (1) Кабелните линии с медни жила на технологичната далекосъобщителна мрежа трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да се полагат на дълбочина: а) най-малко 1 m при изкопи с I до III категория на почвата; б) най-малко 0,9 m при изкопи с IV и V категория на почвата; в) най-малко 0,4 m при изкопи в скални почви, като изкопът да е с дълбочина 0,5 m и кабелите да се полагат върху пясъчна основа и да се покриват със слой от пясък или мека почва; 2. да се полагат от дясната страна на тръбопровода по посока на движението на флуида на разстояние най-малко 6 m от оста на тръбопровода при номинален диаметър на тръбите до 500 mm включително и най-малко 7 m при номинален диаметър над 500 mm; 3. кабелната линия може да преминава отляво на тръбопровода въз основа на техническата обосновка; 4. в горски участъци се допуска разстоянието по т. 1 да се намали до 5 m независимо от диаметъра на тръбопровода; 5. при преминаване през стръмни терени кабелната линия да се полага в отделна траншея откъм по-високата страна спрямо тръбопровода на разстояние не по-малко от 3 m от оста му. (2) Оптичните кабелни линии на технологичната далекосъобщителна мрежа трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да се полагат на дълбочина съгласно ал. 1, т. 1; 2. оптичният кабел да се защитава чрез полагане в тръба от полиетилен с висока плътност с външен диаметър най-малко 40 mm; 3. оптичната линия да се маркира със сигнална лента на разстояние най-малко 0,4 m над линията; 4. допуска се полагане на оптичния кабел в траншеята на тръбопровода на дълбочина най-малко 0,1 m под горната образуваща на тръбопровода; 5. оптичните надземни кабели да се защитават чрез полагане в метална тръба. (3) При подводно преминаване в траншеята на тръбопровода се допуска полагането на кабелната линия за технологичната далекосъобщителна мрежа. (4) При пресичане на тръбопровода с трасета на железопътни линии и автомобилни пътища кабелите на технологичната далекосъобщителна мрежа могат да се полагат в общ защитен кожух с тръбопровода, като медният кабел се поставя в защитни стоманени тръби, а оптичният кабел допълнително - и в тръби от полиетилен с висока плътност. (5) Съоръженията на технологичната далекосъобщителна мрежа могат да се разполагат на територията на помпените станции, както и по трасето на тръбопровода в съответствие с предвижданията на инвестиционния проект. Чл. 48. На местата, където електрически кабели и кабели на технологична далекосъобщителна мрежа пресичат тръбопроводите, кабелите се поставят в стоманена тръба, чиито краища са най-малко на 5 m от оста на тръбопровода. Стоманената тръба трябва да се защити с бетонов кожух с напречно сечение най-малко 0,4 ґ 0,4 m. Когато дълбочината на горната образуваща на тръбопровода е до 2,5 m, пресичането се извършва под тръбопровода, а при дълбочина над 2,5 m - над него. В първия случай разстоянието между тръбопровода и защитния бетон трябва да е най-малко 0,3 m, а във втория - най-малко 0,5 m. Чл. 49. Допуска се полагането на надземните кабелни далекосъобщителни линии и тръбопроводи върху общи опори, когато кабелната линия е положена в стоманена тръба. Чл. 50. При необходимост на технологичната далекосъобщителна мрежа се осигурява мълниезащита. Чл. 51. Когато е необходима защита на кабелните линии на технологичната далекосъобщителна мрежа от електрохимична корозия, такава защита се изработва едновременно със защитата на тръбопровода. Чл. 52. (1) Необслужваеми усилвателни пунктове на технологичната далекосъобщителна мрежа може да се изграждат най-малко на 7 m от оста на тръбопровода. (2) Вратата на надземната част на необ­служваемите усилвателни пунктове трябва да е на страна, противоположна на тръбопровода. Раздел VIII Изпитване на тръбопроводите и съоръженията към тях Чл. 53. (1) Изпитването на тръбопроводите на якост и плътност се извършва по технологична инструкция. (2) Инструкцията по ал. 1 се осигурява от монтажника или проектанта на тръбопровода, съгласува се със собственика на тръбопровода и се утвърждава от председателя на комисията, която провежда изпитването. (3) За резултатите от изпитването се съставя протокол. (4) В инструкцията се определят: 1. методът на изпитване; 2. наляганията за изпитване; 3. продължителността на изпитване на якост и плътност; 4. флуидът за изпитване; 5. критериите за приемане; 6. допустимото изменение на налягането на флуида при изпитване; 7. методите за откриване на пропуски; 8. отстраняването на флуида, с който е извършено изпитването. Чл. 54. Изпитване на тръбопроводите се извършва след: 1. приключване на монтажа; 2. предварително почистване на вътрешната повърхност на тръбопровода. Чл. 55. За избягване въздействието на температурните промени изпитванията на подземните тръбопроводи се извършват след засипването им. При температура на почвата, по-ниска от 2 °С, се предвиждат мерки срещу замръзване на флуида. Чл. 56. Средствата за измерване, използвани при изпитването, трябва да са преминали метрологична проверка по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление No 239 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). Чл. 57. (1) Тръбопроводите се изпитват на якост с вода, като предварително се обезвъздушават. (2) Допуска се пневматично изпитване с въздух или инертен газ в обусловени случаи при взети подходящи предпазни мерки. (3) Не се допуска едновременно изпитване с въздух и вода. Чл. 58. (1) Минималната продължителност на изпитване на якост е 15 min. (2) Налягането, при което се изпитват тръбопроводите на якост, трябва да е по-голямо или равно на 1,25 пъти максималното работно налягане на тръбопровода. (3) В планински райони действителното налягане при изпитване на якост в която и да е кота на тръбопровода не трябва да е по-малко от посоченото в ал. 2 и по-високо от 1,35 пъти максималното работно налягане при спазване на ал. 4. (4) При изпитване на якост напрежението в метала на тръбата не трябва да превишава 90 на сто от границата на провлачване. Чл. 59. (1) Изпитването на плътност се провежда непосредствено след изпитването на якост или съвместно с него. (2) Налягането при изпитването на плътност не трябва да е по-високо от налягането при изпитване на якост и по-ниско от максималното работно налягане. (3) Изпитването на плътност се извършва с въздух или инертен газ. (4) Продължителността на изпитването на плътност не може да е по-малка от 12 часа. (5) За тръбопроводи с обем, по-малък от 20 m3, или непокрити участъци с дължина до 200 m, които могат да се проверят визуално, продължителността на изпитването по ал. 4 може да се намали до 6 часа. Чл. 60. (1) При достигане на определеното за изпитването на плътност налягане изпитваният участък се отделя от източника на налягане и се изчаква налягането и температурата да се стабилизират. (2) След стабилизиране на налягането се отчита стойността на налягането по монтиран манометър или записващ уред с клас на точност до 1,0 и с максимален обхват 1,5 пъти по-голям от налягането за изпитване. (3) Записващите уреди, използвани при изпитването, трябва да имат валидни сертификати за калибриране. (4) Счита се, че тръбопроводът е херметичен, ако измерванията на температурата и налягането показват, че масата на флуида за изпитване не се е променила съществено и са изпълнени критериите за приемане, посочени в инструкцията по чл. 53. Чл. 61. Изолиращите фланци на електрохимичната защита се подлагат на: 1. хидростатично изпитване на якост с налягане не по-малко от 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане и продължителност не по-малка от 5 min; 2. изпитване на плътност с налягане, равно на работното налягане, и с продължителност не по-малка от 10 min, при което се извършва проверка с пенообразуващо вещество; 3. изпитване с променлив ток с минимално напрежение 5000 V с продължителност 1 min при сухо състояние на фланците, с което се проверява дали не се предизвиква коронов ефект при нарушаване на изолацията; 4. изпитване с прав ток с минимално напрежение 500 V при сухо състояние на фланците, при което съпротивлението им не трябва да бъде под 0,1 МW. Раздел IХ Помпени станции Чл. 62. (1) Помпите се монтират на открито или в самостоятелни сгради от негорими конструкции с леки покриви и без тавански и сутеренни помещения. (2) Помпите трябва да се монтират върху фундаменти, които не са свързани с други строителни конструкции и горната им част е разположена над нивото на околния терен. Чл. 63. Помпите трябва да имат защитни устройства, изключващи задвижването им при повишаване на налягането в нагнетателния тръбопровод над максимално допустимото налягане. Чл. 64. (1) Минималното безопасно разстояние между отделните помпи, необходимо за тяхното обслужване, трябва да е не по-малко от 0,8 m, а разстоянието от тях до други съоръжения или стени - не по-малко от 1,5 m. (2) При монтаж на открито се допуска раз­стоянието до други съоръжения да се намали до 0,4 m, ако са осигурени условия за обслужване и ремонт. Чл. 65. (1) На смукателния тръбопровод на помпата се монтира спирателна арматура. (2) На нагнетателния тръбопровод на помпата се монтират спирателна арматура, възвратен клапан и диференциален клапан, свързан с тръбопровода за обратно връщане на флуида. Чл. 66. Уплътненията на помпите трябва да осигуряват надеждна защита от изтичане на работен флуид и да са изработени от материали, които са устойчиви на неговото въздействие. Глава трета ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ТРЪБОПРОВОДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ Раздел I Общи изисквания за безопасна експлоатация Чл. 67. (1) Собственикът или ползвателят на тръбопроводите или съоръженията към тях е длъжен: 1. да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация и да ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност по наредбата и техническата им документация; 2. да изработи производствена инструкция въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж на тръбопроводите и съоръженията към тях и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират; 3. да осигури ефективен контрол на работата на тръбопроводите и съоръженията към тях и на обслужващия персонал; 4. да състави и съхранява техническо досие на всеки тръбопровод и съоръжение, което да съдържа техническата им документация, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор; 5. да има ревизионна книга за всеки тръбопровод, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения; 6. да изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор; 7. да уведомява Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” (ГД “ИДТН”) на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), Държавна агенция “Гражданска защита”, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на тръбопроводите и съоръженията към тях. (2) Собственикът или ползвателят по ал. 1: 1. осигурява поддържането, ремонта и преустройството на тръбопроводите от лица, получили разрешение по чл. 36 ЗТИП за извършване на такава дейност; 2. определя със заповед лица с не по-ниско от средно техническо образование, които да представляват предприятието пред органите за технически надзор при извършване на проверки на предприятието или технически прегледи на тръбопроводите и съоръженията към тях; 3. осигурява персонал по чл. 44 ЗТИП; 4. осигурява и документира инструктаж при постъпване на работа и ежегодна проверка на знанията на лицата по т. 2 и 3 за устройството и изискванията за безопасна експлоатация на тръбопроводите и съоръженията към тях; 5. поставя табели с указания за безопасно ползване на тръбопроводите. Чл. 68. Собственикът или ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на тръбопроводи и съоръжения: 1. с устройство, което не съответства на нормативните изисквания; 2. които показват повреда или неизправност при работа; 3. на които не е извършен технически надзор съгласно изискванията на ЗТИП и наредбата. Чл. 69. Обслужващият персонал е длъжен да знае и спазва изискванията на наредбата, производствената инструкция и инструкциите на производителя за безопасна експлоатация, поддържане и ремонт. Чл. 70. В производствената инструкция по чл. 67, ал. 1, т. 2 се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал и редът за пускане, обслужване и спиране на тръбопроводите и съоръженията към тях, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки, в т.
ч.: 1. описание на тяхното устройство; 2. методи за провеждане на изпитванията; 3. начин на започване на експлоатацията; 4. подробна информация за: а) интервалите и начина за провеждане на профилактика на тръбопроводите и съоръженията; б) начина и сроковете за извършване на ремонтни работи; в) сроковете за извършване на обходите на тръбопроводите по чл. 73, ал. 1. Чл. 71. Тръбопроводите и съоръженията към тях се консервират по подходящ начин при прекратяване на експлоатацията им за период, по-голям от 6 месеца. Чл. 72. (1) Собственикът или ползвателят на тръбопровода независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор, е длъжен да осигури извършването на външен технически преглед на тръбопроводите и съоръженията към тях най-малко веднъж в годината. Прегледът се документира и съхранява в досието по чл. 112. (2) Ръководителят на предприятието определя със заповед лицата, които ще извършват прегледите по ал. 1. Чл. 73. (1) Обслужващият персонал обхожда периодично тръбопроводите и съоръженията и проверява съгласно инструкциите за безопасна експлоатация за: 1. пропуски на флуид; 2. състоянието на арматурата, уплътненията, фланцовите и резбовите съединения, предпазните устройства, контролно-измервателните уреди и опорите и подвеските на тръбопроводите; 3. плътността на заваръчните, резбовите и фланцовите съединения; 4. изправното действие на работните манометри и изправността на предпазните устройства. (2) Откритите при проверките неизправности се записват в сменния дневник и се съобщават на прекия ръководител. Чл. 74. Обслужващият персонал спира незабавно функционирането на тръбопровода или съоръжението към тръбопровода: 1. когато налягането или температурата в тръбопровода или съоръжението към него се повишат над допустимите стойности; 2. когато в елементите, работещи под налягане, се открият издутини, пукнатини или пропуски; 3. при пожар и природни бедствия, застрашаващи непосредствено тръбопровода или съоръжението към него; 4. в други случаи, посочени в производствената инструкция. Чл. 75. (1) На манометрите, монтирани на тръбопроводи и съоръженията към тях, се извършва метрологична проверка по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. (2) Изправното действие и настройката на предпазните клапани, обезопасяващи тръбопроводите, се проверяват преди монтажа им и най-малко веднъж на 12 месеца, като проверката трябва да се документира. Чл. 76. (1) След пускане в действие на електрохимичната защита периодично се извършва проверка за установяване на нейната ефективност. (2) Контролът на средствата за електрохимична защита се извършва в сроковете, посочени в БДС 15705-83, като изпитванията се документират и съхраняват в досието по чл. 67, ал. 1, т. 4. Раздел II Пожароопасни работи Чл. 77. (1) Следните пожароопасни работи се извършват по наряд съгласно образеца в приложение No 4: 1. присъединяване на нов тръбопровод към действащ; 2. подаване на флуид след монтаж, ремонт или преустройство на тръбопровод; 3. въвеждане в експлоатация на тръбопровод; 4. почистване на тръбопроводи, монтаж и демонтаж на глухи фланци към действащи тръбопроводи; 5. демонтаж на тръбопроводи; 6. ремонт на тръбопроводи. (2) Нарядите по ал. 1 се издават от лица, определени със заповед на ръководителя на предприятието, което експлоатира тръбопроводите. (3) Допуска се специално обучени по инструкциите по чл. 78 работници да извършват самостоятелно и без наряд следните пожаро­опасни работи: 1. свързване на отделни контролно-измервателни уреди; 2. обслужване на тръбопроводи и съоръженията към тях по време на тяхната експлоатация. (4) Изпълнението на пожароопасни работи в зависимост от сложността им се извършва най-малко от двама работници, а при работа в шахти, тунели и дълбоки траншеи - най-малко от трима работници, като по-опитният от тях се назначава за ръководител на групата. Чл. 78. Следните пожароопасни работи трябва да се извършват по утвърдени от ръководителя на предприятието инструкции за всеки вид работа: 1. свързване на отделни контролно-измервателни уреди; 2. обслужване на тръбопроводи и съоръженията към тях по време на тяхната експлоатация. Чл. 79. (1) Работите по въвеждането в експлоатация и пускането на флуид в тръбопроводи с налягане над 0,5 МРа и ремонтните работи по действащи тръбопроводи чрез заваряване или газово рязане се извършват по специални планове за работа, одобрени от ръководителите на юридическите лица, експлоатиращи тръбопроводи и съоръжения, или от упълномощени от тях длъжностни лица. (2) В плана за работа по ал. 1 се посочват точната последователност за извършване на работите, разпределението на работниците и на ръководния персонал, необходимите механизми и приспособления и се предвиждат всички необходими мерки за осигуряване на техническа и пожарна безопасност и на здравословни условия на труд. (3) В плана за работа по ал. 1 се уточняват и лицата, отговорни за изпълнението на всяка пожароопасна работа, както и ръководителят на пожароопасните работи, който осъществява общото ръководство и координиране последователността на изпълнението им. Чл. 80. Лицето, което издава наряд за извършване на пожароопасни работи, посочва в наряда изискванията и мерките за осигуряване на тяхното правилно и безопасно изпълнение, ръководителя на пожароопасните работи, както и лицата, отговорни за изпълнението на отделните пожароопасни работи. Чл. 81. (1) Към плана за работа по чл. 79, ал. 1 и/или наряда за извършване на пожаро­опасни работи се прилага копие от чертежа на тръбопровода и съоръженията към него. Преди започване на пожароопасната работа ръководителят на пожароопасните работи проверява съответствието на чертежа с фактическото разположение на тръбопровода и съоръженията към него. (2) Нарядът трябва да съдържа деня и часа на започване и завършване на пожароопасните работи. Когато те не могат да се завършат в определения срок, действието на наряда се продължава от лицето, което го е издало, като се посочват мерките, които трябва да се изпълнят, за да се гарантира безопасността по време на прекъсването на пожароопасните работи. (3) Лицата, които издават наряди, ги завеждат в специален дневник. Ръководителят на пожароопасните работи се подписва в дневника при получаването и при връщането на наряда. Нарядите се съхраняват не по-малко от 12 месеца от лицето, което ги е издало. Нарядите за първоначално подаване на флуид и за присъединяване на тръбопроводи към действащи такива се съхраняват безсрочно в техническото досие по чл. 112. (4) Ръководителят на пожароопасните работи докладва ежедневно за хода им на лицето, издало наряда. (5) Работи по ликвидиране на аварии се извършват без наряд до отстраняване на пряката опасност за хората, материалните ценности и околната среда, а следващите ги възстановителни работи се изпълняват по наряд. Чл. 82. (1) Отговорност за осигуряване на необходимите средства за лична защита и за тяхната изправност носи ръководителят на пожароопасните работи или прекият ръководител - за пожароопасните работи по чл. 77, ал. 3. (2) Ръководителят на пожароопасните работи е длъжен: 1. да провери наличието и изправността на личните предпазни средства преди започване на пожароопасната работа; 2. да инструктира срещу подпис в наряда подчинените си работници за необходимите мерки за безопасност при изпълнение на пожароопасните работи; 3. да организира работата така, че да може бързо да изведе работниците от опасната зона. (3) Всички разпореждания за реда за извършване на пожароопасните работи се издават от ръководителя на пожароопасните работи. Чл. 83. (1) При работа във взривоопасни и пожароопасни места се употребяват инструменти и уреди, които не образуват искри. На обекта и около него се поставят установените знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана и необходимите предупредителни надписи и в него не се допускат други лица извън участниците в пожароопасните работи. (2) Работниците, които изпълняват работи в места по ал. 1, използват само взривозащитени осветителни преносими лампи с напрежение 12V и облекло от антистатични материали. Обувките им трябва да са без железни гвоздеи и обковки. Чл. 84. Не се допуска извършването на пожароопасни работи в изкопи и траншеи с монтирано покритие върху тях, без да е осигурена вентилация. Чл. 85. Допуска се поставянето на бандажи и скоби, специално предназначени за тази цел, върху повредени тръбопроводи като временна мярка. Чл. 86. Врязване в действащ тръбопровод без намаляване на налягането в него се допуска само когато се употребяват специални приспособления, които не позволяват изтичането на флуид навън. Чл. 87. Глухите фланци, които се монтират на тръбопроводи, трябва да са изчислени за максималното налягане, да имат дръжки, излизащи извън периферията на фланците, и да позволяват бърз монтаж и демонтаж. Чл. 88. (1) Преди и на всеки два часа по време на заваряване или рязане в помещения, в които са монтирани тръбопроводи, от най-трудно проветряемите зони на помещенията и околните канали, шахти и коридори се вземат проби за наличието на взривоопасни концентрации от транспортирания флуид или негови летливи съставки във въздуха. (2) През цялото времетраене на извършване на дейностите по ал. 1 надземните помещения се проветряват, а подземните се вентилират. Чл. 89. (1) Спускането на работници в шахти без стълби, през които преминават тръбопроводи с нефт или течни нефтопродукти, се извършва посредством преносими метални стълби, чиито приспособления за закрепване не образуват искри при удар или триене. (2) Работниците се спускат в шахтите, изкопите и други места с поставени спасителни колани. На повърхността откъм страната на вятъра трябва да дежурят не по-малко от двама души, които да държат краищата на въжетата от спасителните колани на спуснатите работници и да наблюдават непрекъснато за здравословното им състояние. (3) При изкопни работи на повредени подземни тръбопроводи се вземат мерки за недопускане запалването на флуида, изтичащ от тръбопровода. Чл. 90. (1) Ръководителите на всички предприятия, които експлоатират тръбопроводи и съоръжения по чл. 1, т. 1, организират аварийни групи с денонощно дежурство на инженерно-технически работници и работници шлосери. (2) Ръководителите на предприятията, експлоатиращи тръбопроводи и съоръжения по чл. 1, т. 2, организират дежурство на добре подготвени шлосери. (3) Съобщенията, постъпващи в аварийната група, се регистрират в специални дневници. В тези дневници се отбелязват времето на получаване на съобщението, часът на тръгване на аварийната група, времетраенето на отстраняването на повредите, характерът им и какви работи са извършени. Раздел III План за предотвратяване и ликвидиране на аварии Чл. 91. Собствениците или ползвателите на съоръжения по чл. 1, т. 1 разработват и актуализират план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи, наричан по-нататък “План за предотвратяване и ликвидиране на аварии” (ППЛА). Чл. 92. (1) Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии определя действията и задълженията на персонала, ангажиран с експлоатацията на помпените станции, тръбопроводите и съоръженията към тях, при природни бедствия, възникване на аварийни ситуации и при локализиране и ликвидиране на аварии. (2) Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии съдържа: 1. оперативна част, включваща схеми на тръбопровода и съоръженията към него, план на помпените станции с означени схеми на енергоносителни системи, водоеми, транспортни съоръжения, противопожарни съоръжения и други; 2. профилактични мерки за предотвратяване на аварии, предвиждащи: методи за проучване на възможни аварийни ситуации; мерки, които биха предотвратили възникването на авария; места за складиране и поддържане на материали, инструменти, средства за защита и за долекарска медицинска помощ и др.; 3. разпределение на задълженията между отделните лица, участващи в ликвидирането на аварията, и взаимодействието им; 4. списък на длъжностните лица от предприятието и от външни органи и организации, които трябва незабавно да бъдат уведомени за аварията. (3) Ръководителят на предприятието е длъжен да организира запознаването на работещите с плана и задълженията им, свързани с конкретното работно място. (4) Периодично, но най-малко веднъж годишно, в предприятията се организира проиграване на възможните аварийни ситуации, предвидени в ППЛА. (5) Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии се съгласува по реда на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи и се утвърждава от ръководителя на предприятието. Глава четвърта ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР Раздел I Общи изисквания Чл. 93. Орган за технически надзор по наредбата e председателят на ДАМТН чрез ГД “ИДТН”. Чл. 94. (1) Тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор. (2) На заверяване по ал. 1 подлежат инвестиционните проекти, съдържащи проектната документация на проектните части, отнасящи се до проектирането на тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти. (3) Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите по ал. 2 в срок 15 работни дни от получаването им, като: 1. заверяват проектната документация по ал. 1; 2. отказват да ги заверят и писмено уведомяват заявителя - когато проектните решения не отговарят на изискванията на наредбата. (4) За заверяване се предоставя едно копие от проектите по ал. 2, като органите за технически надзор заверяват с подпис и печат всички страници на текстовата част и чертежите на проектната документация. (5) Откази за заверяване по ал. 3, т. 2 могат да се правят само по законосъобразност, като се мотивират писмено и се посочват съответните нарушения на нормативната уредба. (6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат за тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти, за които с наредбите по чл. 7 ЗТИП се изисква да бъде оценено съответствието им със съществените изисквания след тяхното монтиране на мястото, където ще се експлоатират. (7) Заверяването на проектите се съвместява с процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Чл. 95. Ремонтът и преустройството на тръбопроводите и съоръженията за транспортиране на нефт и нефтопродукти се извършват по техническа документация, заверена от органите за технически надзор по реда и в срока по чл. 94, ал. 3 - 5 за съответствието й с изискванията, определени в наредбата. Чл. 96. (1) Ремонтът, поддържането и преустройването на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти се извършват от лица, получили разрешение по чл. 36 ЗТИП за извършване на такава дейност от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица от ГД “ИДТН”. (2) Лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение по ал. 1, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са вписани като търговци в търговския регистър; 2. да разполагат със следния персонал: а) лице с висше техническо образование, което да контролира качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната документация и на наредбата; б) лице с не по-ниско от средно техническо образование, което да контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения; в) лица с правоспособност и притежаващи сертификат за одобрение по чл. 5; 3. да притежават: а) технологични съоръжения, машини, технически средства, метрологично проверени средства за измерване и други съоръжения, осигуряващи спазването на проектната и конструкторската документация и изискванията на наредбата; б) технологични инструкции за поддържане на тръбопроводите; в) нормативните актове и българските стандарти за тръбопроводите, които ще ремонтират, поддържат или преустройват; г) длъжностни характеристики на ръководния и на изпълнителския персонал; д) писмени процедури, чрез които да докажат, че ще осигурят ефективен контрол за изпълнението на изискванията, заложени в проекта и в технологичната документация, за спазването на процедурите за изпълнение на неразглобяемите съединения, за съответствието на вложените материали с проекта и за тяхната проследимост. (3) Лицата по ал. 2 отправят до регионалните отдели на ГД “ИДТН” писмено заявление, в което посочват дейностите, за които желаят да получат разрешение, и следните документи: 1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 2. списък на персонала по ал. 2, т. 2, букви “а” и “б” с копие на документите за завършено образование; 3. копия от свидетелствата за правоспособност и сертификатите на лицата по ал. 2, т. 2, буква “в”; 4. списък на съоръженията, машините и техническите средства по ал. 2, т. 3, буква “а”; 5. списък на технологичните инструкции по ал. 2, т. 3, буква “б”; 6. списък на нормативните актове и българските стандарти, които притежават. (4) Когато лицето по ал. 2 има сертифицирана система за осигуряване на качеството от орган за сертификация на системи по качество, счита се, че то отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 и т. 3, букви “б”, “г” и “д”. (5) С писменото си заявление лицето по ал. 2 може да поиска получаване на разрешение за дейност с ограничен обхват, за конкретна дейност, конкретни материали, налягания и др. В тези случаи лицето трябва да отговаря само на тези условия по ал. 2, които са необходими за извършване на конкретната дейност по поддържане, ремонт или преустройство. (6) Инспекторите на регионалния отдел на ГД “ИДТН” проверяват съответствието на кандидатите с изискванията на ал. 2 и в срок 20 дни от получаване на писменото заявление представят протокол за резултатите от проверката на председателя на ДАМТН или на оправомощените от него длъжностни лица. (7) В срок 7 дни след получаване на протокола по ал. 6 председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица издават разрешение, когато кандидатите отговарят на изискванията на ал. 2, или мотивирано отказват издаването на разрешение, когато не отговарят на изискванията на ал. 2. Чл. 97. Отказите на председателя на ДАМТН да издаде разрешение по чл. 36 ЗТИП подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд, а отказите на оправомощените длъжностни лица от ГД “ИДТН” - по реда на Закона за административното производство. Чл. 98. (1) Разрешенията по чл. 36 ЗТИП се издават за срок 3 години. (2) Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица от ГД “ИДТН” могат да отнемат с мотивирана писмена заповед разрешение по чл. 36 ЗТИП, когато лицето, получило разрешението, престане да отговаря на някое от условията за неговото издаване. Раздел II Регистриране Чл. 99. (1) Собствениците или ползвателите на тръбопроводи и помпени станции са длъжни в 7-дневен срок след изграждането им да ги регистрират в регионалните отдели на ГД “ИДТН”, на чиято територия ще се експлоатират. (2) Регистрирането по ал. 1 се извършва по писмено заявление на собственика или ползвателя, придружено: 1. за тръбопроводите, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП - от ревизионна книга и два екземпляра от придружаващата документация и декларацията за съответствие съгласно съответната наредба по чл. 7 ЗТИП: 2. за тръбопроводите, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП - от ревизионна книга и следните документи в два екземпляра: а) заверен проект по чл. 94 и/или екзекутивна документация; б) удостоверения за качество на използваните материали; в) протоколи за проведените изпитвания и протоколи за почистване на тръбопровода; 3. за помпени станции - от заверени проекти по чл. 94, а когато е оценено съответствието с изискванията на наредби по чл. 7 ЗТИП - и от декларация за съответствие. Чл. 100. (1) Тръбопроводите и помпените станции се пререгистрират от органите за технически надзор при: 1. промяна на техния собственик или ползвател; 2. преустройство. (2) Пререгистрирането по ал. 1 се извършва по писмено заявление на собственика или ползвателя, придружено в случая по ал. 1, т. 2 със следните документи в два екземпляра: 1. обяснителна записка за извършените промени; 2. проектната документация, по която е извършено преустройството; 3. удостоверения за качество на използваните материали, протоколи за проведени изпитвания и протоколи за почистване на тръбопровода. Чл. 101. Заявленията за регистриране или пререгистриране се разглеждат в срок 7 дни след получаването им. Ако не бъдат констатирани непълноти в представените документи, органите за технически надзор регистрират съоръжението. Раздел III Технически прегледи и проверки Чл. 102. (1) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи с изпитване на якост и плътност на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти: 1. първоначални - след регистрирането им; 2. периодични - веднъж на 8 години; 3. след преустройство; 4. когато не са експлоатирани повече от 6 месеца; 5. след подмяна или ремонт на елементи под налягане. (2) Веднъж на 12 месеца органите за технически надзор извършват технически преглед на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти без спиране на експлоатацията. (3) Техническите прегледи по ал. 1 се извършват по реда на глава втора, раздел VIII. (4) Допуска се при извършване на периодични технически прегледи по ал. 1, т. 2 изпитване на тръбопровода да се извърши с продукта, който се транспортира, по инструкция, разработена от собственика или ползвателя на тръбопровода и съгласувана с регионалния отдел на ГД “ИДТН”, регионалното звено за пожарна и аварийна безопасност в регионалната дирекция на вътрешните работи или в Столичната дирекция на вътрешните работи и регионалните звена на Министерството на околната среда и водите. (5) За извършване на първоначалните технически прегледи на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти техните собственици или ползватели са длъжни да отправят писмено заявление до органите за технически надзор, които са ги регистрирали. В срок 10 дни след получаване на писменото заявление органите за технически надзор извършват първоначалния технически преглед. (6) Собствениците или ползвателите на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти са длъжни да уведомят органите за технически надзор за настъпването на събитие по ал. 1, т. 4 в 7-дневен срок от настъпването му. (7) Допуска се изпитванията при извършване на прегледите по ал. 1, т. 2 на тръбопроводи по чл. 1, т. 1 да се заменят с други методи за определяне на техническото им състояние. Методите се съгласуват с ГД “ИДТН”. Заключението за годността за безопасна експлоатация се дава от лицето, извършило изпитването. Чл. 103. Допуска се удължаване до 6 месеца на сроковете по чл. 102, ал. 1, т. 2 по писмено заявление на собственика или ползвателя на тръбопроводите, в което той предлага нова дата за извършване на периодичния преглед и технически и организационни мерки за осигуряване на безопасната експлоатация в този срок. Чл. 104. (1) За извършване на техническия преглед собственикът или ползвателят осигурява спиране, почистване и възможност за извършване на съответния преглед или изпитване. (2) Техническите прегледи се извършват в присъствието на собственика или ползвателя или на лицето по чл. 67, ал. 2, т. 2. Чл. 105. (1) Органите за технически надзор записват резултатите от извършените технически прегледи в ревизионните книги чрез попълване на ревизионен акт, в който посочват: 1. констатираните неизправности, нарушения, дефекти и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или на техническата документация и предписания за тяхното отстраняване; 2. разрешава ли се по-нататъшна експлоатация на тръбопровода и при какви условия, или се спира и причините за това; 3. годината на следващия периодичен преглед; 4. стойността на работните параметри, ако бъдат намалени; 5. извършените допълнителни изпитвания и изследвания - техният вид и резултатите от тях с посочване на местата, откъдето са взети образците за изпитване, както и причините, които са наложили тези изпитвания. (2) При констатирани нарушения, неизправности и дефекти, които не позволяват по-нататъшна безопасна експлоатация, тръбопроводът за транспортиране на нефт и нефтопродукти се спира от органите за технически надзор по реда на чл. 110, ал. 1. (3) Органите за технически надзор дават писмени предписания и срокове за отстраняване на нарушенията, неизправностите и дефектите. След изпълнение на предписанията те разрешават експлоатацията на тръбопровода за транспортиране на нефт и нефтопродукти, което се вписва в ревизионната книга. (4) След извършването на техническите прегледи по чл. 102, ал. 1, т. 1 органите за технически надзор съставят акт за технически преглед със заключение за съответствието на тръбо­проводите с изискванията на наредбата. Чл. 106. (1) Тръбопроводите и помпените станции, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, се пускат в експлоатация след издаване на писмено разрешение от органите за технически надзор, които са ги регистрирали. (2) Разрешението по ал. 1 се издава по писмено заявление на собственика или ползвателя, ако са изпълнени изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 - 3 и след положителен резултат от: 1. първоначален технически преглед - за тръбопроводите и съоръженията към тях; 2. първоначална проверка по чл. 108, ал. 1 - за помпените станции. (3) В 10-дневен срок от получаването на писменото заявление органите за технически надзор издават писмено разрешение за експлоатация, ако са изпълнени изискванията на ал. 2, а ако не са изпълнени - в същия срок мотивират писмено отказа си да издадат разрешение. (4) Разрешението за експлоатация, издадено от органите за технически надзор, е основание за запълването с работен флуид и пускането в експлоатация на съответния тръбопровод или пускането в експлоатация на помпената станция. Чл. 107. След извършване на първоначален технически преглед на тръбопроводите, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП, и след издаване на разрешение за експлоатация на тръбопроводите, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, органите за технически надзор заверяват с подпис и печат ревизионната книга и я предават на собственика или ползвателя заедно с акта за първоначален технически преглед или разрешението за експлоатация. Чл. 108. (1) Органите за технически надзор извършват първоначални проверки на помпените станции преди пускането им в експлоатация и най-малко веднъж на 3 години проверка на помпените станции и на обектите, в които се експлоатират тръбопроводи, която обхваща: 1. външен преглед на състоянието на съоръженията; 2. наличието на персонал с необходимата квалификация; 3. спазването на изискванията на наредбата; 4. поддържането в изправност на съоръженията; 5. наличието на документацията, която трябва да се води и съхранява на обекта, и на документите от прегледите и изпитванията, чието извършване е задължение на собственика или ползвателя; 6. наличието на организация за изпълнение на пожароопасни работи и за ликвидиране на аварийни ситуации. (2) Органите за технически надзор съставят акт за резултатите от извършената проверка, който връчват на собственика или ползвателя или на лицето по чл. 67, ал. 2, т. 2. Чл. 109. Органите за технически надзор могат да извършват внезапни проверки и технически прегледи по своя инициатива, както и технически прегледи по искане на собственика или ползвателя на тръбопроводите и помпените станции. Чл. 110. (1) Органите за технически надзор разпореждат с писмена заповед и/или вписване в ревизионната книга, или с вписване в акта по чл. 108, ал. 2 спиране на експлоатацията на тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти, когато: 1. устройството и/или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата или когато са констатирани повреди и неизправности; 2. се експлоатират без издадено разрешение за експлоатация, когато такова се изисква; 3. не са изпълнени изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 1 - 3 и 6 и ал. 2, т. 2 - 3; 4. тръбопроводите се поддържат или са ремонтирани, или преустроени от лице, което не е получило разрешение по чл. 36 ЗТИП за извършване на такава дейност; 5. на тръбопроводите за транспортиране на нефт и нефтопродукти не е извършен технически преглед съгласно чл. 102, а на помпените станции - първоначална проверка по чл. 108. (2) Ръководителят на предприятието, собственикът или ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на тръбопроводи и помпени станции, когато е налице събитие по ал. 1, т. 1 - 5. (3) След отстраняване на причините, поради които тръбопроводите и помпените станции са били спрени от експлоатация, органите за технически надзор разрешават експлоатацията с писмена заповед и/или с вписване в ревизионната книга. (4) Когато тръбопроводите се бракуват, собственикът или ползвателят е длъжен в 10-дневен срок да уведоми за това органите за технически надзор. Чл. 111. (1) При поява на дефекти или износване на елементите на тръбопроводите или когато са нарушени други изисквания за безопасност, посочени в документацията им, собственикът или ползвателят може да поиска от органите за технически надзор разрешение за експлоатация при други условия или с по-ниски параметри. (2) Към писменото заявление по ал. 1 се прилагат необходимите изчисления, протоколи от изпитвания и/или експертни заключения, които доказват, че съоръжението по ал. 1 може да работи безопасно при новите параметри и условия. Чл. 112. Органите за технически надзор и собствениците и ползвателите на тръбопроводи и помпени станции съставят и съхраняват техническо досие, което съдържа: 1. документите, представени при регистрацията и пререгистрацията; 2. актовете за техническите прегледи или проверки; 3. разрешението за експлоатация; 4. документите за извършени ремонти или преустройства, включително чертежи, изчисления, удостоверения за качество на вложените материали, протоколи от извършени изпитвания; 5. документите, издадени от органите за технически надзор. Раздел IV Действия при аварии и злополуки Чл. 113. (1) За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на тръбопроводите и помпените станции, собственикът или ползвателят уведомява незабавно регионалния отдел на ГД “ИДТН”, като до пристигане на негови инспектори взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване развитието на аварията. (2) До идване на инспекторите на ГД “ИДТН” собственикът или ползвателят е длъжен да запази непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, ако това не създава допълнителна опасност за развитие на аварията, за възникване на нови злополуки или за поражения върху околната среда. Когато се наложи изменение на обстановката, собственикът или ползвателят представя на инспекторите писмена справка за извършените изменения и за причините, наложили това. Чл. 114. Инспекторите на ГД “ИДТН” обследват причините за възникването на аварията или злополуката. За резултатите от обследването се съставя протокол. Чл. 115. (1) Ремонтът на аварирали тръбо­проводи се извършва по съгласуваната от органите за технически надзор документация, по която са изградени съответните обекти. (2) Лицето, извършило ремонта, изготвя екзекутивна документация за извършената работа, копие от която предоставя на органа за технически надзор, регистрирал съоръжението. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Оправомощено лице” е лице, назначено да обслужва, поддържа или контролира тръбо­провод или съоръжение към него за транспортиране на нефт и нефтопродукти. 2. “Помпена станция” е енергиен обект, предназначен за повишаване налягането на нефта или течния нефтопродукт с цел транспортирането му. 3. “Обслужващ персонал” е персонал за управление на тръбопровод и съоръжения в помпена станция. 4. “Инструкция” е комплект от технически правила, указания, предписания и др. 5. “Максимално работно налягане” е максималното ефективно налягане на флуида в МРа, което се допуска при експлоатацията на тръбопровода или съоръжението към него. 6. “Работно налягане” е налягането, на което е подложен тръбопроводът или съоръжението при нормални работни условия при липса на неизправност в което и да е устройство или поток. 7. “Проектно налягане” е налягането, при което са направени проектните изчисления и което не може да бъде по-ниско от максималното работно налягане. 8. “Изпитване на якост” е специфична процедура за проверка на механичната якост на елементите на тръбопровода. 9. “Налягане при изпитване на якост” е налягането, прилагано спрямо тръбопровод и прилежащите му съоръжения при изпитване на механичната им якост. 10. “Изпитване на плътност” е специфична процедура за проверка на спазването на изискванията за плътност на елементите на тръбо­провод. 11. “Контролирано” е изпускането на флуид, съобразено с подадени команди или извършвани действия от оператора на тръбопровода. 12. “Авария” е внезапна технологична повреда на тръбопроводи, съоръжения и/или агрегати, съпроводена с взривове, образуване на пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението. 13. “Аварийни ремонтно-възстановителни работи” са дейности по възстановяването на тръбопроводи и съоръжения или на части от тях до нормалното им работно състояние, в което са били в експлоатация преди частичното им унищожаване и/или повреждане в резултат на авария. 14. “Преустройство” са дейности по възстановяване, замяна на тръбопроводи, основни съоръжения и други елементи, съчетано с изпълнението на нови дейности, с които се увеличават качествените характеристики, безопасността и трайността на тръбопроводи и съоръжения за транспортиране на нефт и течни нефтопродукти. 15. “Ремонт” са дейности по частично въз­становяване и/или частична замяна на части от тръбопроводи, съоръжения и други основни елементи и по частично възстановяване и/или частична замяна на части от тръбопроводи и съоръжения за транспортиране на нефт и течни нефтопродукти, при които първоначално вложени, но износени материали, съоръжения и други основни детайли се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. 16. “Поддържане” са дейности по поддържането в изправност на тръбопроводи и съоръжения към тях за транспортиране на нефт и нефтопродукти и дейности по подмяна на техни елементи, които не се смятат за преустройства и ремонти по т. 14 и 15. 17. “Газоопасни места” са онези зони в атмосферата, в които постоянно има или могат да се появят силно токсични или токсични газове, пари, аерозоли или прах в количества над допустимите санитарно-хигиенни норми. 18. “Взривоопасни места” са онези зони в атмосферата, в които постоянно има или може да се образува експлозивна смес на въздуха с газове, пари, аерозоли или прах. 19. “Пожароопасни места” са онези зони в атмосферата, в помещения или на открито, в които има или могат да се появят флуиди, които съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества се класифицират в една от следните категории: изключително запалими, силно запалими и запалими, при наличието на които и при благоприятни условия (температура, открит огън и т.н.) може да възникне пожар. 20. “Пожароопасни работи” са дейности, извършвани в газоопасни, взривоопасни и пожароопасни места. 21. “Нефтопровод” е свързани помежду си тръбни елементи, които са предназначени за пренос на суров нефт; нефтопроводите включват тръби или система от тръби, тръбни елементи, фитинги, компенсатори, арматура и други устойчиви на налягане елементи; съоръжения към тях са спирателни кранови възли, технологична далекосъобщителна мрежа и електрохимична защита. 22. “Нефтопродуктопровод” е свързани помежду си тръбни елементи, които са предназначени за пренос на течни нефтопродукти; нефто­продуктопроводите включват тръби или система от тръби, тръбни елементи, фитинги, компенсатори, арматура и други устойчиви на налягане елементи; съоръжения към тях са спирателни кранови възли, технологична далекосъобщителна мрежа и електрохимична защита. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) Устройството на тръбопроводите и помпените станции, изградени преди влизането в сила на наредбата, трябва да съответства на проекта, по който са изградени. (2) Собствениците или ползвателите на тръбопроводите или помпените станции по ал. 1 са длъжни да ги регистрират пред органите за технически надзор в срок два месеца след влизането в сила на наредбата. (3) Органите за технически надзор регистрират и издават разрешение за експлоатация на тръбопроводите и помпените станции по ал. 1 по писмено заявление на собственика или ползвателя, придружено: 1. за тръбопровод - с ревизионна книга и следните документи в два екземпляра: а) проект и/или екзекутивна документация; б) удостоверения за качество на използваните материали; в) протоколи за проведените преди пускането им в действие изпитвания на якост и плътност; г) протоколи за извършени периодични изпитвания на якост и плътност; д) протоколи от извършен при изграждането им безразрушителен контрол на неразглобяемите съединения; е) писмени доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 - 3; 2. за помпена станция - следните документи в два екземпляра: а) проект и/или екзекутивна документация; б) писмени доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 - 3. (4) В случаите, в които не може да бъде представена документацията по ал. 3, собственикът или ползвателят представя на органите за технически надзор: 1. за тръбопровод - ревизионна книга и следните документи в два екземпляра: а) инвестиционен проект - заснемане; б) проверочни изчисления; в) писмени доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 - 3; 2. за помпена станция - инвестиционен проект - заснемане в два екземпляра. (5) В случаите по ал. 4 органите за технически надзор издават разрешения за експлоатация въз основа на положителни резултати от извършено изпитване на якост и плътност на тръбо­провода или изпитвания по чл. 102, ал. 7, а за помпена станция - въз основа на положителни резултати от първоначална проверка. Собствениците или ползвателите са длъжни да осигурят извършването на изпитванията в срок 6 месеца след влизането в сила на наредбата. (6) За дата на последния технически преглед по чл. 102, ал. 1, т. 2 на тръбопроводите по ал. 1 се счита датата на последния протокол за извършено изпитване на якост, представен от собственика. (7) Изпитванията по чл. 102, ал. 1, т. 2 на тръбопроводите по ал. 1 се извършват по реда, определен в проекта за изграждането им. § 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на енергетиката и енергийните ресурси, а по отношение на техническия надзор - председателят на ДАМТН. § 4. Наредбата се приема на основание чл. 200, ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите. § 5. Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването й в “Държавен вестник”. Приложение No 1към чл. 8, ал. 6 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 2към чл. 13 Изчисление на якост под действие на вътрешното налягане на нефтопродуктопроводи Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 3 към чл. 25, ал. 1 Определяне на въглеродния еквивалент Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 4към чл. 77, ал. 1 НАРЯД No ... от ... г. за извършване на пожароопасни работи Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване УКАЗ No 221 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, приет от ХLIIІ Народно събрание на 5 ноември 2015 г. Издаден в София на 10 ноември 2015 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Христо Иванов ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 28 от 2015 г.) § 1. В чл. 8 се създава ал. 4: „(4) Главна дирекция „Гражданска въздухо­плавателна администрация“ е компетентният орган по прилагането на Регламент (ЕО) No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) No 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ, L 79/1 от 19 март 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) No 216/2008“, и правилата за неговото изпълнение.“ § 2. В чл. 16б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 2 думите „Регламент (ЕО) No 261/2004 за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет“ се заменят с „Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) No 261/2004“. 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ контролира изпълнението на задълженията на въздушните превозвачи по Регламент (ЕО) No 261/2004, в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент.“ 3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. § 3. В чл. 19 ал. 4 се изменя така: „(4) В регистъра на гражданските въздухо­плавателни средства на Република България се вписват въздухоплавателни средства, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) No 216/2008 или на националните норми за летателна годност, определени с наредбата по чл. 24, ал. 6. “ § 4. В чл. 48и, ал. 1 думите „или въздушният превозвач, извършващ самообслужване“ и запетаята след тях се заличават. § 5. Член 71 се изменя така: „Чл. 71. Пътникът може да се откаже от договора за превоз и да получи обратно превозната цена при заболяване, включително на член от семейството му, който ще пътува с него, установено от лечебно заведение.“ § 6. Член 76 се изменя така: „Чл. 76. При превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) No 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.“ § 7. В чл. 143 се създава ал. 6: „(6) Налага се имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. на: 1. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си при отказан достъп до борда съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 2. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да компенсира пътниците при отказан достъп на борда против тяхната воля съгласно чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 3. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си при отмяна на полет съгласно чл. 5, параграф 1, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕО) No 261/2004; 4. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да предостави съответната помощ на пътниците при закъснение на полет съгласно чл. 6, параграф 1, букви „i“, „ii“ и „iii“ от Регламент (ЕО) No 261/2004; 5. въздушен превозвач, който откаже да предостави правото на обезщетение съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 6. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да изплати в срок до 7 дни обезщетението съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 7. въздушен превозвач, който откаже правото на грижа съгласно чл. 9, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 8. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да възстанови в рамките на 7 дни частта от цената на билета съгласно чл. 10, параграф 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕО) No 261/2004; 9. въздушен превозвач, който не изпълни задълженията си да информира пътниците за техните права съгласно чл. 14, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004; 10. въздушен превозвач, който не отговаря на жалбите на пътниците в 6-седмичен срок, считано от датата на подаването им; 11. въздушен превозвач, който не отговаря в посочения срок на запитванията, отправени към него от национален орган по чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 261/2004.“ § 8. Създава се чл. 143б: „Чл. 143б. Налага се имуществена санкция от 100 до 1000 лв. на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си за информиране за крайната цена с включените в нея тарифи и такси съгласно чл. 23 от Регламент (ЕО) No 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухо­плавателни услуги в Общността (OB, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.).“ Законът е приет от 43-то Народно съб­рание на 5 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 247 от 3 септември 2020 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 247 ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 847 000 лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. за увеличаване възнагражденията на служителите на Националната здравноосигурителна каса, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19. Чл. 2. Средствата по чл. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2020 г. Чл. 3. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2020 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на управителя на Националната здравноосигурителна каса. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Меморандум за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 23 април 2009 г. – ДВ, бр. 33 от 2009 г. В сила от 22 април 2009 г.) Преамбюл Министерствата на здравеопазването на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Молдова, Република Черна гора, Република Румъния, Република Сърбия и бивша Югославска република Македония, наричани по-нататък за краткост членове на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ), отчитайки, че положителните развития в ЮИЕ през изминалото десетилетие и необходимостта да се утвърдят значимите постижения на Пакта за стабилност за ЮИЕ изискват развитието на рамка за сътрудничество, която в по-голяма степен е основана на инициативата и ръководната роля на страните от региона, с продължаваща подкрепа на международната общност, съзнавайки, че регионалното сътрудничество остава първостепенен приоритет в укрепването на политическата стабилност и възстановяване на икономиката в региона, в улесняването на изграждането на доверие и като подпомагащ инструмент за европейската и евроатлантическата интеграция, съгласявайки се, че регионалното сътрудничество в областта на здравеопазването е важно за стремежите на членовете от ЮИЕ към интеграция и присъединяване към ЕС и също така е важен принос към тяхното икономическо развитие, припомняйки, че Здравната мрежа на страните от ЮИЕ бе работеща през последните 6 години, ръководеше изпълнението на регионалните технически проекти в областта на общественото здраве и че регионалното сътрудничество в областта на здравеопазването бе официално скрепено със споразумението на министрите на здравеопазването на страните – членки от ЮИЕ, да изпълнят ангажиментите в декларациите от Дубровник и Скопие, приети съответно на Първия форум на министрите на здравеопазването (2001 г.) и Втория форум на министрите на здравеопазването (2005 г.), припомняйки, че Уставът на Здравната мрежа на ЮИЕ бе одобрен в Скопие по време на Втория форум на министрите на здравеопазването (2005 г.), отчитайки политическата, техническата и финансовата подкрепа и значителните човешки ресурси, предоставени, за да осигурят функционирането на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ от нейното начало след Декларацията от Дубровник, от Регионалното бюро на СЗО за Европа, Съвета на Европа, Банката за развитие на Съвета на Европа и Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, отчитайки тясното сътрудничество, участие и приноса за Здравната мрежа на страните от ЮИЕ и нейните проекти, предоставен от редица европейски страни, а именно Белгия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Норвегия, Словения, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство, отчитайки, че регионалното сътрудничество в ЮИЕ в областта на общественото здраве навлиза в много важен етап с промени в политическата ситуация и новосъздаващи се структури, и по-специално новосъздадения Съвет за регионално сътрудничество, както и с присъединяването на две от страните – членки на Здравната мрежа на ЮИЕ (България и Румъния), към Европейския съюз, изисква адаптиране на Здравната мрежа на ЮИЕ към новите реалности, се споразумяха, както следва: Раздел І – Визия, цел и принципи на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ Член І – Визия 1. Здравната мрежа на страните от ЮИЕ ще продължи да координира и поддържа регионалното сътрудничество в областта на общественото здраве с цел продължаване на реформите в здравните системи в страните – членки от ЮИЕ, и по този начин да допринесе за икономическото и социалното развитие през 21-ви век. 2. Бъдещият институционален и организационен капацитет ще бъде изграден на базата на съществуващите институционални, човешки и информационни ресурси в региона на ЮИЕ, трансформирайки постепенно Здравната мрежа на ЮИЕ в един жизнеспособен самостоятелен механизъм, способен да обслужва целта, одобрена от министрите на здравеопазването на страните от ЮИЕ в декларациите от Дубровник (2001 г.) и Скопие (2005 г.). Член ІІ – Цел Целта на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ е да се подобри здравето на хората в региона на ЮИЕ, като се предоставя и поддържа инициативата и ръководната роля на страните в региона в прилагането на съгласувани действия в приоритетните области на здравеопазването, определени от министрите на здравеопазването в страните – членки от ЮИЕ. Член ІІІ – Принципи Сътрудничеството в рамките на Здравната мрежа на ЮИЕ ще продължи да бъде водено от следните принципи: 1. инициатива и ръководна роля на страните в региона; 2. партньорство; 3. прозрачност и отговорност; 4. взаимно допълване; 5. устойчивост; 6. равно и активно участие на всички страни – членки от ЮИЕ; 7. разпределение на дейностите и ресурсите на базата на оценка на нуждите на страните; 8. децентрализация на дейностите и ресурсите; 9. ефикасност. Раздел ІІ – Членове и партньори Член ІV – Членове и партньори 1. Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа е съвместна инициатива на министерствата на здравеопазването на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Република Молдова, Република Черна гора, Република Румъния, Република Сърбия и бивша Югославска република Македония, наричани по-нататък за краткост страните – членки от ЮИЕ. 2. Здравната мрежа на страните от ЮИЕ ще се стреми към сътрудничество с други страни и интеграционни организации, както и с международни и регионални правителствени и неправителствени организации (по-нататък наричани „партньори“). Те могат да станат страни партньори или организации след приемане на съответните решения и Устава на Здравната мрежа на ЮИЕ и след одобрение от Здравната мрежа на ЮИЕ. 3. Здравната мрежа на страните от ЮИЕ ще търси експертни съвети и подкрепа от различни институции като например Световната здравна организация, Съвета на Европа, Банката за развитие на Съвета на Европа, Съвета за регионално сътрудничество, Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Международната организация по миграция, с които има история на успешно сътрудничество и реална перспектива за съвместни дейности. 4. Страните – членки от ЮИЕ, се споразумяват да поемат политически и финансови ангажименти за минимален, подновяем период от 5 години. Раздел ІІІ – Организационна структура Член V – Общи разпоредби 1. Организационната структура на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ, както е предвидено в нейния устав, се състои от ръководни и лидерски (Председателство, Изпълнителен комитет, регионални срещи), административни (Секретариат) и технически структури (координационни комитети на регионалните проекти в областта на общественото здраве, регионални офиси и ръководители за регионалните проекти и национални офиси и ръководители за изпълнение на проектите). 2. Ролите и отговорностите на Председателството, Изпълнителния комитет, регионалните срещи, Секретариата, регионалните и националните офиси за изпълнение на проектите са определени въз основа на Декларацията от Скопие (2005 г.) и Устава на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ. 3. Работният език на Здравната мрежа за ЮИЕ, Секретариата и другите органи е английският. Член VІ – Управление и ръководство: Председателство, Изпълнителен комитет и регионални срещи 1. Председателството ще се осъществява от Министерството на здравеопазването на една от страните – членки от ЮИЕ. То ще се сменя на ротационен принцип на всеки 6 месеца, следвайки азбучния ред на страните, и ще действа на принципа на „тройката” (екипът се формира от предходния, настоящия и следващия председател). Страната членка, която председателства Здравната мрежа, ще бъде домакин на една регионална среща на мрежата заедно с една среща на нейния Изпълнителен комитет. 2. Регионалните срещи на Здравната мрежа на ЮИЕ ще включват един представител на високо ниво, наричан по-нататък „Национален координатор по здравеопазване“, и един заместник (alternate), номиниран от Министерството на здравеопазването на всяка страна – както страна членка, така и страна партньор, и ще бъдат отворени за участието на един представител от всяка организация партньор. Националните координатори по здравеопазване и заместниците ще бъдат професионалисти, вземащи и/или влияещи върху вземането на (политически) решения, на ниво заместник-министър и/или назначени от съответния министър на здравеопазването. 3. Изпълнителният комитет ще се състои от 5 членове: трима, представляващи страните членки, един, представляващ страните партньори, и един член, номиниран съвместно от заинтересовани интеграционни организации и международни и регионални правителствени и неправителствени организации. Членовете на Изпълнителния комитет ще бъдат избирани от Здравната мрежа измежду нейните членове въз основа на техните лични достойнства за период две години. Ако даден член се оттегли или бъде оттеглен преди приключване на мандата на Изпълнителния комитет, Здравната мрежа ще има отговорността за назначаването на заместник на следващата й регионална среща. Представители на интеграционни организации и международни и регионални правителствени и неправителствени организации имат право да участват в срещите като наблюдатели с правото да участват в дискусиите. 4. Здравната мрежа може да избира съветници към Изпълнителния комитет според техните лични достойнства с отговорност за подобряване работата на Изпълнителния комитет и Здравната мрежа. 5. Изпълнителният комитет ще назначава председател, заместник-председател и рапортьор за срок две години. Рапортьорът ще действа също така и като рапортьор на регионалните срещи на Здравната мрежа, провеждани на всеки 6 месеца. 6. Ролята и отговорностите на Председателството и Изпълнителния комитет се съдържат в Устава на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ. Член VІI – Администрация: Секретариат 1. Секретариатът ще предоставя административна помощ на Здравната мрежа, нейното Председателство и Изпълнителния комитет. 2. Ролята и отговорностите на Секретариата са отразени в приложение No 1 към този документ в съответствие с настоящия Устав на Здравната мрежа. Следва да бъде отбелязано, че бе добавена една допълнителна точка (точка 8). 3. Постоянното седалище на Секретариата ще бъде в една от страните – членки на Здравната мрежа. 4. Местонахождението на постоянното седалище на Секретариата ще бъде определено чрез процедура на открит избор въз основа на предложения, представени от заинтересовани страни членки, като се вземат предвид всички необходими условия, включително логистика, човешки ресурси и други технически и ръководни аспекти. Здравната мрежа ще одобри процедурите за избор, показателите и критериите въз основа на предложенията, представени от Изпълнителния комитет. 5. Предложенията ще бъдат оценявани от комисия, избрана от Здравната мрежа, съставена от трима представители на страните – членки от ЮИЕ, и двама независими оценители (от страни извън региона на ЮИЕ), като се използват посочените процедури, показатели и критерии по открит и прозрачен начин. 6. Всяко предложение от евентуалната страна – домакин на Секретариата, трябва да изпълни следните основни изисквания: a. осигуряване на статус на юридическо лице на Секретариата, така че той да може да упражнява своите функции и да действа без юридически пречки; b. освобождаване на Секретариата от местни данъци и задължения за покупки и услуги; c. освобождаване на служителите на Секретариата, които не са граждани на страната домакин (или постоянно пребиваващи в страната домакин непосредствено преди наемане на работа от Секретариата), от имиграционни ограничения, както и от данък върху доходите и внасяне на осигурителни вноски; d. безплатно предоставяне на подходящи офис помещения, включително модерна инфраструктура и комуникации, както и административна и логистична помощ и поддръжка. 7. Секретариатът ще разполага с 4 служители от региона на ЮИЕ, избрани от Изпълнителния комитет според техните професионални достойнства. Персоналът ще бъде набиран от Здравната мрежа в съответствие с изискваните компетенции без дискриминация и вземайки предвид баланса по отношение на пола и географската представителност на служителите, ако е уместно, чрез процедура на открит избор с покана към всички страни членки в региона на ЮИЕ да излъчат кандидатури. В допълнение Здравната мрежа може да приема и командироване на външни експерти в Секретариата за специфични задачи. Член VІІІ – Технически структури и мрежи: регионални центрове за развитие на здравеопазването 1. Изпълнението на програми, проекти и дейности в техническите области, договорени от министрите на здравеопазването, ще бъде организирано и осъществявано чрез съответните технически структури и мрежи, включително регионалните центрове за развитие на здравеопазването, националните институции, националните офиси за изпълнение на проектите, както и съответните регионални и национални структури. Регионалните центрове за развитие на здравеопазването ще действат като координатори на съответните мрежи. 2. Здравната мрежа на страните от ЮИЕ може да определи за регионален център за развитие на здравеопазването или съществуваща институция, или специално създадена такава в страна членка, която осъществява дейности в подкрепа на програмата на Здравната мрежа в специфична техническа област, определена от министрите на здравеопазването. 3. Регионалните центрове за развитие на здравеопазването ще търсят експертни съвети за цялостното си научно и техническо ръководство, както и за да предоставят директна подкрепа за програмите за регионално сътрудничество за развитие на здравеопазването. 4. Функциите на регионалните центрове за развитие на здравеопазването са описани в приложение No 2 към този документ. 5. Всеки регионален център за развитие на здравеопазването ще осъществява дейности съгласно годишния си план за работа, изготвен от центъра и одобрен от Здравната мрежа в съответствие с процедурите на мрежата, отчитайки нуждите на членовете от ЮИЕ и препоръките на международните партньори, както и дейностите, осъществявани на национално и регионално ниво. 6. Критериите, които ще се прилагат при създаването/определянето на регионалните центрове за развитие на здравеопазването, са описани подробно в приложение No 3 към този документ. 7. Здравната мрежа на страните от ЮИЕ е отговорна за създаването/определянето на регионалните центрове за развитие на здравеопазването в региона на ЮИЕ. Инициативата за предложения може да идва само от страните – членки от ЮИЕ. Предложенията за създаване/определяне на регионалните центрове се разглеждат от Здравната мрежа в съответствие с критериите, изложени в приложение No 3 към този документ. Като първа стъпка в процеса на определяне на центрове страните – членки на Здравната мрежа, чрез консултации в рамките на мрежата ще разработват проект на план за работа, съдържащ резултатите и дейностите в една от одобрените от Здравната мрежа технически области на дейност, в която регионалният център за развитие на здравеопазването ще има възможност и готовност да сътрудничи. Здравната мрежа ще одобрява създаването/определянето на даден регионален център на своите регионални срещи, при условие че са изпълнени критериите, залегнали в този документ, и ще информира страната членка, представила предложението, за взетото решение. 8. Регионалният център за развитие на здравеопазването е отговорен за наблюдението и оценката на своята работа в съответствие с разработените показатели. Дейностите ще бъдат наблюдавани през целия процес на тяхното изпълнение. На всеки 6 месеца регионалният център за развитие на здравеопазването ще предоставя на Здравната мрежа редовни доклади относно напредъка по програмите и финансирането. 9. Прегледите и оценките ще бъдат разработвани/приспособявани за всяка програма с цел събиране на информация за процеса и резултата от дейностите/програмите, т.е. оценяване до каква степен целите на програмата са постигнати, и изготвяне на предложения за по-нататъшното развитие на програмата в нейните последващи етапи. Регионалният център за развитие на здравеопазването ще отговаря за прегледите на програмите и вътрешните оценки, включително за разработването на методите за вътрешна оценка, както и за планирането и осъществяването на процеса на оценяване. Раздел ІV – Финансови разпоредби Член IX – Секретариат 1. Годишният бюджет на Секретариата на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ ще покрива разходите за неговите дейности (включително за срещите на Изпълнителния комитет, но не за регионалните срещи) и разходите на неговия персонал, състоящ се от 4 служители (двама технически експерти в областта на общественото здравеопазване, един финансов служител и един административен асистент). Персоналът на Секретариата на Здравната мрежа може да се увеличава в зависимост от обема на работа и бъдещи развития. 2. Секретариатът на Здравната мрежа ще получава вноски от страните членки в региона на ЮИЕ. 3. Предвидената минимална годишна сума за работата на Секретариата и срещите на Изпълнителния комитет е 202 000 евро. Тази сума ще се покрива от годишните вноски от всички страни – членки от ЮИЕ. 4. Сумата, която ще се внася от всяка страна – членка от ЮИЕ, ще се изчислява въз основа на методологията, разработена за вноските за Съвета за регионално сътрудничество, съгласно която страните – членки от ЮИЕ, са категоризирани в 4 групи в съответствие с нивото на техния брутен вътрешен продукт. Вноските за всяка страна са посочени в приложение No4 към този Меморандум за разбирателство. 5. Финансовите вноски за Секретариата на Здравната мрежа ще се изплащат от всяка страна – членка от ЮИЕ, в началото на всяка година и не по-късно от 1 април. 6. Местните разходи за организирането и провеждането на регионалните срещи ще се поемат от страната, по време на чието председателство се провежда срещата. Местните разходи ще включват: логистика на срещата (транспорт от и до летищата, вътрешен транспорт, осигуряване на място за провеждане на срещата и необходимо оборудване), както и разходите за изготвяне на материали за срещата, включително доклада от срещата. 7. Всички разходи, свързани с участието в регионалните срещи, включително самолетен билет, настаняване и дневни разходи, ще се поемат от министерство на здравеопазването, изпращащо съответния участник. Член X – Регионални центрове за развитие на здравеопазването 1. В началния етап регионалните центрове за развитие на здравеопазването ще се финансират със средства на страната домакин. Срокът на началния етап ще бъде определен с решение на Здравната мрежа на една от редовните й срещи. 2. По време на оперативния етап регионалните центрове за развитие на здравеопазването ще се финансират съвместно от страната домакин и други страни – членки от ЮИЕ, чрез парични и материални вноски. 3. Донори, включително интеграционни организации, международни и регионални правителствени и неправителствени организации и страни партньори, могат да подпомагат регионалните центрове за развитие на здравеопазването чрез финансови и материални вноски. Член XI – Вноски 1. В допълнение към годишните вноски, изплащани от страните членки, така както са изложени в приложение No 4, членове или партньори на Здравната мрежа могат допълнително да я подпомагат под формата на материални и/или директни парични вноски чрез Секретариата и/или регионалните центрове за развитие на здравеопазването. 2. Всички вноски ще бъдат използвани за осъществяване на дейностите на Здравната мрежа, установени в годишния й план за работа. Раздел V – Заключителни разпоредби Член XII – Изменения Изменения към този меморандум за разбирателство ще се извършват само в писмена форма по взаимно съгласие между подписалите меморандума държави. Член XIII – Спорове Всеки спор, възникнал между подписалите меморандума държави, относно неговото тълкуване и прилагане ще бъде уреждан по взаимно споразумение чрез преговори или чрез други съдебни средства, както е договорено от подписалите меморандума държави. Член XIV – Приложения Всичките 4 приложения към този меморандум за разбирателство са неделима част от меморандума. Член XV – Влизане в сила и срок на действие на този меморандум за разбирателство 1. Този меморандум за разбирателство ще влезе в сила след подписване от всички под­писали меморандума държави. 2. Без да се засяга правото на оттегляне на всяка страна, Здравната мрежа и нейните структури ще имат неограничен срок на действие. 3. При липса на решение за прекратяване на вноските, които им се предоставят от членовете, дейността на Здравната мрежа и нейните структури ще бъдат подновявани за последващи периоди от 5 години. 4. Този меморандум за разбирателство може да бъде прекратен по съгласие на всички под­писали меморандума държави. В уверение на посоченото долуподписаните, надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха този меморандум за разбирателство: Финализиран на 22 април 2009 г. в едно копие на английски език. Приложение No 1 Роли и отговорности на Секретариата на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ 1. Да подпомага Изпълнителния комитет в изготвянето на проект на двугодишен стратегически план. 2. Да подпомага Изпълнителния комитет в изготвянето на проект на годишния бюджет и план на работа. 3. Да подпомага изпълнението на плана на работа и да управлява дейностите на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ. 4. Да подпомага усилията за набиране на средства за Здравната мрежа. 5. Да подпомага Изпълнителния комитет в изготвянето на годишни доклади за техническия и финансовия напредък за целите на редовната среща на Здравната мрежа. 6. Да подпомага Изпълнителния комитет в изготвянето на кратки междинни доклади за напредък на дейността в средата на всяка финансова година. 7. Да подпомага Изпълнителния комитет в надлежното усвояване на финансовите ресурси. 8. Да подпомага Изпълнителния комитет и Председателството на Здравната мрежа в подготовката на шестмесечните регионални срещи на Здравната мрежа. Приложение No 2 Функции на регионалните центрове за развитие на здравеопазването 1. Подпомагане на осъществяването на политиките и приоритетите на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ в различните технически области. 2. Събиране, компилиране и разпространение на информация, включително чрез изграждането на регионални инвентари и библиотеки. 3. Участие в съвместни изследвания под ръководството на Здравната мрежа, включително планирането, извършването, прегледа и оценката на изследванията, както и подпомагане на прилагането на резултатите от изследванията. 4. Обучение. 5. Уеднаквяване на стандарти и ръководни указания в конкретни области. 6. Развитие на регионални политики и добри практики. 7. Развитие и координиране на изпълнението на програми и дейности. 8. Преглед и оценка на съществуващи практики, законодателство, политики, стратегии и др. 9. Подпомагане на контактите между страните – членки в Здравната мрежа на ЮИЕ. 10. Сътрудничество с интеграционни организации, както и с международни и регионални правителствени и неправителствени организации в технически области на дейност. 11. Набиране на финансови средства. 12. Изграждане и поддръжка на отчетна система. 13. Управление на проекти, програми и дейности. При изпълнението на посочените дейности регионалните центрове за развитие на здравеопазването също така ще подпомагат реализацията на човешки права и използването на интердисциплинарни и интерсекторни подходи. Приложение No 3 Критерии за избор на регионални центрове за развитие на здравеопазването 1. Научен, технически, административен, финансов и човешки капацитет, с конкретно отношение към съответната техническа област на дейност. 2. Способност за допринасяне за развитието на регионалните програми за развитие на здравеопазването. 3. Възможност за устойчиво съществуване за дълготрайна дейност. 4. Комуникационен капацитет. 5. Капацитет за осъществяване на дейностите по преглед и оценка. 6. Капацитет за осъществяване на дейности в подкрепа на програмата на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ. 7. Капацитет за административно и финансово управление на дейности в различни държави. Приложение No 4 Вноски на страните членки за дейността на Секретариата на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ Годишен бюджет на Секретариата на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ Годишен бюджет – Секретариат на Здравната мрежа на страните от ЮИЕ Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 266 от 13 ноември 2003 г. за предоставяне на допълнителни средства за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2003 г. МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 266 ОТ 13 НОЕМВРИ 2003 Г. за предоставяне на допълнителни средства за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2003 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Предоставя допълнителни средства в размер 113 млн. лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2003 г. (2) Средствата по ал.1 се предоставят от републиканския бюджет за 2003 г. и се превеждат по бюджета на държавното обществено осигуряване. (3) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 1 и 2 промени по бюджета. Чл. 2. Разпределянето на средствата по чл. 1, ал. 1 се извършва по ред и начин, определени от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл.28, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 и чл.35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на органите на управление на Националния осигурителен институт. § 3. Постановлението влиза в сила от 13 ноември 2003 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 216 от 18 август 2006 г. за изменение и допълнение на Постановление No 58 на Министерския съвет от 2002 г. за създаване на Съвет за икономическа политика ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 216 ОТ 18 АВГУСТ 2006 Г. за изменение и допълнение на Постановление No 58 на Министерския съвет от 2002 г. за създаване на Съвет за икономическа политика (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2004 г. и бр. 27, 29, 78, 83 и 84 от 2005 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 - 5: “(2) За подпомагане дейностите на съвета по ал. 1, т. 5 и 6 се създава Информационна система за международно сътрудничество. Системата се поддържа от администрацията на Министерския съвет. (3) В информационната система се въвежда информация за планирането, управлението и оценката за изпълнение на проекти и инициативи, които се осъществяват на централно и местно ниво и се финансират със съдействието на международните партньори за развитие. В системата не се въвежда класифицирана информация. (4) С оглед избягване двойното въвеждане на данни информационната система обменя данни с всички необходими информационни системи от и извън структурите на публичната администрация при възникване на техническа и процедурна готовност. Министерствата и ведомствата подпомагат администрацията на Министерския съвет за изготвяне на процедурните правила на обмен на данни между информационните системи. (5) Приема Правила за работа с Информационната система за международно сътрудничество съгласно приложението.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 6 и 7. Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска “Приложение към чл. 3, ал. 5 Правила за работа с Информационната система за международно сътрудничество 1. Информационната система за международно сътрудничество за развитие (ИСМСР) подпомага работата на Съвета за икономическа политика, Съвета за координация и мониторинг на европейската интеграция, Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение и други заинтересувани структури от държавната, областната и общинската администрация във връзка с координацията на планирането, управлението и оценката на резултатите на проекти и инициативи, свързани с постигането на националните цели за развитие. 2. Управление и адрес на системата 2.1. Информационната система се поддържа като единна електронна база данни на електронен адрес: http://www.devco.government.bg. 2.2. Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” на Министерския съвет в ролята си на администратор на системата отговаря за поддържането й под формата на електронна база данни и осъществява контрол върху пълнотата и сроковете за въвеждане на информацията по реда на т. 8. 3. Информационната система за международно сътрудничество съдържа информация за планирането, управлението и оценката на проекти и инициативи, финансирани със съдействието на международните партньори за развитие, които се осъществяват на централно и местно ниво. 4. Информационната система за международно сътрудничество съдържа данни за проекти и инициативи, които не представляват класифицирана информация. 5. Структура на информацията 5.1. Информационната система за международно сътрудничество съдържа информация за проектите, отнасяща се до тяхната фаза, стратегическите документи, на базата на които се изпълняват, секторите и подсекторите на прилагане, оценка на въздействието и показатели за мониторинг, размера, етапите, сроковете и формата на финансиране (подпомагане), партньорите, териториалния обхват, както и новини, свързани с тях. 5.2. Информацията в ИСМСР се поддържа чрез класификатори, определящи типа на съответната информация. Използвани са утвърдени класификатори за статистически нужди в страната и такива, които биха дали възможност за обмен на информация с местни и международни организации. 5.3. Информацията в ИСМСР е организирана по начин, който осигурява възможност за: 5.3.1. изготвяне на доклади, справки и графики за въведените проекти и инициативи по предварително зададени от потребителя критерии; 5.3.2. самостоятелно дефиниране на доклади, справки и графики за въведените проекти и инициативи; 5.3.3. получаване на информация за връзките между отделните записи; 5.3.4. получаване на справка за другите проекти, в които участва организацията, отговорната институция, изпълнителят или бенефициентът, както и информация за връзката с тях; 5.3.5. получаване на информация за плана за работа с донорите, както и актуалните новини в сектора, за който се отнася проектът. 5.4. Информацията в ИСМСР се поддържа на български и на английски език. 6. Процедури за получаване на информация от ИСМСР. Право на достъп 6.1. Информационната система за международно сътрудничество се състои от публична и служебна част. 6.2. Публичната част на ИСМСР предоставя обобщена информация за въведените проекти и инициативи, от която се ползват всички потребители. Структурата на предоставяната публична информация за проектите с международно финансиране се одобрява от Съвета за икономическа политика по предложение на администратора. 6.3. Служебната част на ИСМСР предоставя детайлизирана текстова, таблична и графична информация за въведените проекти и инициативи. Структурата на информацията в ИСМСР е посочена в т. 5.1. Служебната част на ИСМСР е достъпна за предварително овластени потребители, ползващи се от правото на пълен достъп, които имат права на преглед, въвеждане и актуализация на информация. От правото на пълен достъп се ползват: 6.3.1. представители на държавната администрация; 6.3.2. представители на международните партньори за развитие; 6.3.3. оператори на проекти - определени служители за въвеждане и управление на информацията по определен проект или група проекти; 6.3.4. определени служители от звената за връзки с обществеността; 6.3.5. технически персонал на ИСМСР, осигуряващ техническа и методическа поддръжка на информацията; 6.3.6. други служители и представители на институции. 6.4. Решението за приемане на изменения в системата, както и за свързването й с други електронни бази данни, се взема от Съвета за икономическа политика по предложение на администратора. 7. Процедури за определяне на лица с пълен достъп и отговорниците за въвеждане на данни в системата 7.1. Министрите и ръководителите на ведомства определят със заповед лицата с пълен достъп и отговорниците за въвеждане и редакция на данни (оператори на проекти, представители на информационните служби), които пряко предоставят актуалната информация в системата. 7.2. Длъжностните лица, които предоставят информация за проектите, в които участва администрацията на Министерския съвет, се определят със заповед на главния секретар на Министерския съвет. 7.3. Представителите на организации извън структурите на държавната администрация се определят съгласно процедурите и принципите за сътрудничество, обявени в Общите условия за работа със системата (т. 10). 7.4. Право на пълен достъп се придобива след получаване от администратора на системата на писмено предложение за включване в ИСМСР. 7.5. Определените служители въвеждат информацията в системата по реда и начина, предвидени в т. 8, и след писменото разрешение на техния пряк ръководител. 7.6. Министерствата и ведомствата своевременно уведомяват администратора за промени на определените за въвеждане лица и необходимост от прекратяване или промяна на достъпа. 8. Срок и отговорности за въвеждане и поддържане на информацията в ИСМСР 8.1. Лицата, определени по реда на т. 7, отговарят за правилното, точното, пълното и навременното предоставяне на информацията в ИСМСР. 8.2. Администраторът на системата е длъжен при писмено поискване от съответното ведомство/институция да осигури обучение на определените за въвеждане на данни лица по: 8.2.1. подлежащите на вписване обстоятелства; 8.2.2. процедурите за въвеждане; 8.2.3. потребителския интерфейс. 8.3. Администраторът поддържа и актуализира техническата и потребителската документация на ИСМСР. 8.4. Администраторът е длъжен да уведоми съответните потребители за промени, засягащи функциите им по отношение на процедурите за въвеждане на данни в системата, и при необходимост да проведе обучения за работа с нея. 8.5. Подлежащите на вписване обстоятелства за текущите проекти, както и промените в тях се въвеждат в ИСМСР в срок 7 календарни дни от датата на настъпването им, а за подготвяните проекти - до 7 календарни дни от датата на официалното вземане на решение за подготовка на проекта. Вписаните промени се изпращат в писмен вид в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” на Министерския съвет до 3 календарни дни от датата на въвеждането им. 8.6. С оглед избягване на двойното въвеждане на данни информационната система обменя данни с всички необходими информационни системи от и извън структурите на публичната администрация при възникване на техническа и процедурна готовност. Министерствата и ведомствата подпомагат администратора на системата за изготвяне на процедурните правила на обмен на данни между информационните системи. 9. Правомощие за заличаване на данни, въведени в ИСМСР 9.1. Въведените в системата данни за проект могат да се заличават само по взаимно съгласие от представителите на финансиращата организация и отговорната институция от българска страна. 9.2. Заличаването на информацията се извършва от администратора след представяне от заинтересуваните страни на изричното им писмено съгласие за това. 10. Общи условия за работа с ИСМСР 10.1. Администраторът приема Общи условия за работа със системата, които се одобряват от Съвета за икономическа политика и се обявяват в публичната част на системата. 10.2. Общите условия формулират правилата за сътрудничество и обмен на данни за проекти с международно финансиране с институции и организации извън структурите на държавната администрация. 10.3. Общите условия не могат да противоречат на процедурите в правилата и са задължителни за всички потребители. 10.4. Общите условия включват процедурите за предоставяне на необходимите пароли, имена за ползване, реда и начина за сваляне и добавяне на документи към портала от лицата, които са оправомощени за това, както и предвиждат правилата и реда за прекратяване или спиране на достъпа до базата данни. 10.5. Потребителите на системата изразяват съгласието си с общите условия както в електронна форма, така и писмено - чрез заявка, подписана и подпечатана от оправомощено лице, изпратена на адреса, посочен от администратора в общите условия. 11. Авторско право върху базата данни и ограничение на предоставяне на информацията от ИСМСР 11.1. Имуществените и неимуществените авторски права върху базата данни и съвкупността на включената в нея информация принадлежат на администратора на системата. 11.2. Лицата, ползващи се от правото на пълен достъп до системата, не могат да възпроизвеждат, разпространяват или използват по какъвто и да е друг начин освен за служебни цели информация от системата без изричното писмено съгласие на администратора. 12. Защита на информацията 12.1. Правото на пълен достъп, предоставено на лицата по реда на т. 7, не може да се преотстъпва, без да се уведоми администраторът. 12.2. Паролите и потребителските имена за пълен достъп са лични и не могат да се преотстъпват на други лица. 12.3. Всеки ползвател отговаря за съхраняването на предоставената му парола и потребителско име. 12.4. Потребителите с пълен достъп, които имат право на редакция и актуализация на данни за проектите, променят паролите си в началото на всеки месец. 12.5. При загубени, откраднати или забравени потребителски имена или пароли потребителят уведомява администратора на системата до два дни от установяването на проблема. Администраторът е длъжен да уведоми потребителя за новите му данни за достъп в рамките на 24 часа.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 284 от 22 октомври 2004 г. за изменение на Постановление No 226 на Министерския съвет от 1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 284 ОТ 22 ОКТОМВРИ 2004 Г. за изменение на Постановление No 226 на Министерския съвет от 1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея (обн., ДВ, бр. 95 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 23 от 1993 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2, ал. 1 думите “Да се деактуват по реда на чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти” се заменят с “Да се отпишат от актовите книги по реда на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и правилниците за прилагането им”. § 2. В чл. 2, ал. 2 думата “деактуване” се заменя с “отписване”. § 3. В чл. 3, ал. 2 се правят следните из­менения: 1. В изречение първо думата “деактуват” се заменя с “отписват”. 2. В изречение второ думата “деактуването” се заменя с “отписването”. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Решение по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България. 2. Министерският съвет на Република България да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели на правителството в приетата Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, приета с Решение No 426 от 11 юни 2003 г. и одобрена от Народното събрание на 29 юли 2003 г. Обект на анализа и оценка трябва да бъдат постигнатите технически, икономически и социални параметри. Срок – 31 декември 2018 г. 3. Министерският съвет на Република България да ревизира ПМС No 181 „за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност“ в частта му сектор „Енергетика“, включвайки основни активи и дейности на електроразпределителните предприятия. Срок – 31 декември 2018 г. 4. Службите за сигурност да предоставят детайлен анализ на действията си по планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България по отношение на своевременното и качествено информиране на компетентните органи на изпълнителната власт. Анализът да бъде предоставен за обсъждане на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. 5. Българската народна банка да предостави по надлежния ред на Народното събрание информация относно поетите финансови ангажименти от български банки относно предстоящата сделка с „Инерком България“ – ЕАД, за придобиване на активите на ЧЕЗ България в страната. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 17 май 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева