Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 253k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 130 от 2005 г. за одобряване типа на определени компоненти, отделни технически възли и системи, предназначени за дву- и триколесни моторни превозни средства и за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства по отношение на определени компоненти, отделни технически възли, системи и характеристики Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 130 от 2005 г. за одобряване типа на определени компоненти, отделни технически възли и системи, предназначени за дву- и триколесни моторни превозни средства и за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства по отношение на определени компоненти, отделни технически възли, системи и характеристики (ДВ, бр. 76 от 2005 г.) § 1. В заглавието на наредбата текстът “определени компоненти, отделни технически възли и системи, предназначени за дву- и триколесни моторни превозни средства и за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства по отношение на определени компоненти, отделни технически възли, системи и характеристики” се заменя с “определени компоненти за нови моторни превозни средства от категория L и одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L по отношение на определени характеристики”. § 2. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) С тази наредба се определят условията и редът за одобряване на: 1. гумите и тяхното монтиране - приложение No 1 / глава 1 от Директива 97/24/ЕО; 2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация - приложение No 2 / глава 2 от Директива 97/24/ЕО; 3. външните изпъкнали части - приложение No 3 / глава 3 от Директива 97/24/ЕО; 4. огледалата за виждане назад и тяхното монтиране - приложение No 4 / глава 4 от Директива 97/24/ЕО; 5. мерките срещу замърсяването на въздуха от МПС от категория L - приложение No 5 / глава 5 от Директива 97/24/ЕО; 6. резервоарите и тяхното монтиране - приложение No 6 / глава 6 от Директива 97/24/ЕО; 7. мерките срещу непозволено изменение на двуколесните мотопеди и на мотоциклетите - приложение No 7 / глава 7 от Директива 97/24/ЕО; 8. електромагнитната съвместимост на превозните средства и отделните технически възли - приложение No 8 / глава 8 от Директива 97/24/ЕО; 9. допустимото ниво на шум и изпускателната система - приложение No 9 / глава 9 от Директива 97/24/ЕО; 10. теглително-прикачните устройства - приложение No 10 / глава 10 от Директива 97/24/ЕО; 11. обезопасителните колани и тяхното закрепване - приложение No 11 / глава 11 от Директива 97/24/ЕО; 12. безопасните стъкла и тяхното монтиране, устройствата за почистване, устройствата за измиване и системите за размразяване и срещу изпотяване на стъклата - приложение No 12 /глава 12 от Директива 97/24/ЕО.” 2. Алинея 4 се изменя така: “(4) Наредбата се прилага за всички типове МПС от категориите, определени в чл. 149, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).” § 3. Заглавието на част втора “Одобряване типа на гуми и одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства по отношение монтирането на гумите” се изменя така: “Одобряване на типа на определени компоненти за нови моторни превозни средства от категория L и одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L по отношение на определени характеристики”. § 4. Заглавието на глава първа “Одобряване типа на гуми” се изменя така: “Заявление за одобряване типа”. § 5. Член 2 се отменя. § 6. Текстът “Раздел I. Заявление за одобряване типа на гума” се заличава. § 7. Член 3 се изменя така: “Чл. 3. Моторни превозни средства, както и системи, компоненти и отделни технически възли за тях се одобряват по реда на глава втора от Наредба No 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) или Директива 2002/24/ЕО.” § 8. Член 4 се изменя така: “Чл. 4. (1) За одобряване типа на МПС, системи, компоненти и отделни технически възли по тази наредба или по Директива 97/24/ЕО производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 6 от Наредба No 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложенията на тази наредба или на Директива 97/24/ЕО с приложено към него съдържание, данни и други, определени в приложенията на тази наредба или в Директива 97/24/ЕО.” § 9. Членове 5 и 6 се отменят. § 10. Раздел II “Одобряване типа на гуми и изисквания към гумите” се отменя. § 11. Заглавието на глава втора “Одобряване типа на моторно превозно средство (МПС) по отношение монтирането на гумите”се изменя така: “Одобряване на типа”. § 12. Текстът “Раздел I. Заявление за одобряване типа на МПС” се заличава. § 13. Член 12 се изменя така: “Чл. 12. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа, когато са спазени изискванията на тази наредба или на Директива 97/27/ЕО. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец, даден в съответното приложение на наредбата или в съответната глава на Директива 97/24/ЕО.” § 14. Член 13 се изменя така: “Чл. 13. За всяко одобрение се издава номер на одобряване при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно раздел V от приложение No 1 на Наредба No 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L или приложение V от Директива 2002/24/ЕО.” § 15. Раздел II “Одобряване на типа и изисквания към моторните превозни средства по отношение монтирането на гумите” се отменя. § 16. Заглавието на част трета “Одобряване типа на устройства за осветяване и светлинна сигнализация” се изменя така: “Технически изисквания”. § 17. Текстът “Глава първа. Одобряване на типа” се заличава. § 18. Текстът “Раздел I. Заявление за одобряване на типа” се заличава. § 19. Член 18 се изменя така: “Чл. 18. Техническите изисквания са определени във: 1. приложение No 1 / глава 1 от Директива 97/24/ЕО - гуми и тяхното монтиране; 2. приложение No 2 / глава 2 от Директива 97/24/ЕО - устройства за осветяване и светлинна сигнализация; 3. приложение No 3 / глава 3 от Директива 97/24/ЕО - външни изпъкнали части; 4. приложение No 4 / глава 4 от Директива 97/24/ЕО - огледала за виждане назад и тяхното монтиране; 5. приложение No 5 / глава 5 от Директива 97/24/ЕО - мерки срещу замърсяването на въздуха от МПС от категория L; 6. приложение No 6 / глава 6 от Директива 97/24/ЕО - резервоари и тяхното монтиране; 7. приложение No 7 / глава 7 от Директива 97/24/ЕО - мерки срещу непозволено изменение на двуколесните мотопеди и на мотоциклетите; 8. приложение No 8 / глава 8 от Директива 97/24/ЕО - електромагнитна съвместимост на превозните средства и отделните технически възли; 9. приложение No 9 / глава 9 от Директива 97/24/ЕО - допустимо ниво на шум и изпускателна система; 10. приложение No 10 / глава 10 от Директива 97/24/ЕО - теглително-прикачни устройства; 11. приложение No 11 / глава 11 от Директива 97/24/ЕО - обезопасителни колани и тяхното закрепване; 12. приложение No 12 / глава 12 от Директива 97/24/ЕО - безопасни стъкла и тяхното монтиране, устройства за почистване, устройства за измиване и системи за размразяване и срещу изпотяване на стъклата.” § 20. Членове 19 - 22 се отменят. § 21. Раздел II “Одобряване на типа” се отменя. § 22. Раздел III “Съответствие на продукцията” се отменя. § 23. Раздел IV “Изпитвания за целите на одобряването на типа” се отменя. § 24. Глава втора “Технически изисквания” се отменя. § 25. Части четвърта до тринадесета се отменят. § 26. В допълнителните разпоредби § 1 се изменя, както следва: “§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Производител” е физическо или юридическо лице, което отговаря пред компетентните органи по одобряване типа за всички въпроси, свързани с процеса на одобряване типа, и за осигуряването на съответствието на производството с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на МПС, система, отделен технически възел или компонент, които са предмет на одобряване на типа.” § 27. В заключителните разпоредби се създава § 4: “§ 4. С наредбата се въвеждат изискванията на Директива на Съвета 97/24/ЕИО от 17 юни 1997 г. относно определени компоненти и характеристики на дву- и триколесните моторни превозни средства така, както тя е изменена с Директива 2006/27/ЕО.” Заключителна разпоредба § 28. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Министър: П. Мутафчиев
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, трети състав, на основание чл. 182, ал. 1, чл. 179 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2, чл. 184, чл. 157, ал. 1, пр. 2 и чл. 163 АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. дело No 705/2016 г. по описа на съда по протест на Окръжна прокуратура – София, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2016 г. от 10,30 ч. и по което предмет на оспорване е чл. 27, пред. 3 от Наредба No 2 за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Правец, приета с Решение No 55 от 31.03.2010 г. на Общинския съвет – гр. Правец. Конституирани страни в производството са: оспорващ – Окръжна прокуратура – София, и административен орган – Общинския съвет – гр. Правец, чрез председателя му.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 363 от 8 септември 2005 г. за обявяване за избран за народен представител Муса Джемал Палев в 1. избирателен район Благоевград на мястото на Нахит Джевдет Зия РЕШЕНИЕ No 363 от 8 септември 2005 г. На 8 септември 2005 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Нахит Джевдет Зия, избран с листата на политическа партия ДПС “Движение за права и свободи” в избирателен район Благоевград No 1. На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за избран за народен представител в избирателен район Благоевград No 1 Муса Джемал Палев, ЕГН 7102110024, от политическа партия ДПС “Движение за права и свободи”. Председател: Димитър Костов Секретар: Сабрие Сапунджиева
bg	legislation	Bulgaria	Върховният административен съд на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от „Поларис-8“ – ООД, Варна, на чл. 4 и 13 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 2 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), приета с Постановление No 383 от 29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България, по което е образувано адм.д. No 12312/2020 г. по описа на Върховния административен съд, което е насрочено за 16.02.2021 г. от 14 ч., зала 1.
bg	legislation	Bulgaria	Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет РЕШЕНИЕ за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата РЕШИ: 1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет за периода 1 януари 2008 г. – 31 юли 2009 г. 2. Срокът за извършване на одита по т. 1 е до 30 септември 2009 г. 3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата по т. 1 е 30 октомври 2009 г. 4. Възлага на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на бюджета на Министерския съвет за периода 1 януари 2009 г. – 31 юли 2009 г., както следва: – на политика „Определяне на националните приоритети и координация на политиките“; – на програма „Национален компенсационен жилищен фонд“; – на програма „Администрация“. 5. Срокът за извършване на одита по т. 4 е до 30 октомври 2009 г. 6. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата по т. 4 е 30 ноември 2009 г. Решението е прието от 41-то Народно събрание на 20 август 2009 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 791 от 24 септември 2012 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-10 Ботево“, разположена на територията на областите Враца и Монтана РЕШЕНИЕ No 791 ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 2012 Г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-10 Ботево“, разположена на територията на областите Враца и Монтана На основание чл. 5, т. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) във връзка с § 105, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), Решение No 844 на Министерския съвет от 2008 г. (ДВ, бр. 11 от 2009 г.), Решение No 6601 и Решение 13911 на Върховния административен съд от 2011 г. и мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Дава разрешение на „Моезия Ойл енд Газ“ – ООД, със седалище гр. Дъблин, Република Ирландия, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-10 Ботево“, разположена на територията на областите Враца и Монтана, с размер 280,58 кв. км, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до No 6, съгласно приложението. 2. Срокът на разрешението е 5 години от датата на сключване на договора за търсене и проучване на нефт и природен газ с право на продължения съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и при условия и по ред, определени с договора за търсене и проучване. 3. Правата и задълженията на титуляря на разрешението, както и условията и изискванията за осъществяване на търсенето и проучването по това разрешение се уреждат с договора за търсене и проучване на нефт и природен газ. 4. Търсещите и проучвателните работи, предложени в конкурсното предложение на „Моезия Ойл енд Газ“ – ООД, Дъблин, са задължителни за срока на разрешението, така както е предвидено в договора за търсене и проучване на нефт и природен газ. 5. Оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в едномесечен срок от обнародването на решението в „Държавен вестник“. 6. Договорът за търсене и проучване да се сключи съобразно условията на това решение, конкурсните условия и изискванията в конкурсните книжа и офертата на „Моезия Ойл енд Газ“ – ООД. 7. Контролът по изпълнението на разрешението и на сключения договор за търсене на нефт и природен газ се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 8. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в общините по месторазположение на обекта. 9. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 1 Списък на координатите на граничните точки на площ „Блок 1-10 Ботево“ Географски координати – система WGS 84
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 57 от 21 март 2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 57 ОТ 21 МАРТ 2008 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, приет с Постановление No 375 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2007 г.; попр., бр. 14 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2007 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 14, ал. 1 числото “39” се заменя с “35”. 2. В приложението към чл. 14, ал. 2: а) в наименованието числото “39” се заменя с “35”; б) на ред дирекция “Административно-правно и финансово-стопанско обслужване” цифрата “9” се заменя с “8”; в) на ред дирекция “Акредитация и оценяване на съответствието с Добрата лабораторна практика” числото “27” се заменя с “24”. § 2. В Устройствения правилник на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката и енергетиката, приет с Постановление No 240 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 48 и 78 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6: а) алинея 2 се изменя така: “(2) В дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителен директор.”; б) в ал. 3 и 4 думите “заместник изпълнителните директори” се заменят със “заместник изпълнителния директор”; в) алинея 5 се изменя така: “(5) При отсъствие на изпълнителния директор поради командировка или ползване на законоустановен отпуск функциите му се изпълняват съгласно заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието от заместник изпълнителния директор, а при негово отсъствие - от главния секретар.” 2. В чл. 8, ал. 2 числото “213” се заменя с “233”. 3. В чл. 13: а) в ал. 1: аа) точка 1 се отменя; бб) в т. 3: ааа) основният текст се изменя така: “3. изпълнява поетите задължения по споразумението за делегиране на правомощия по изпълнение на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, като за целта:”; ббб) буква “б” се изменя така: “б) изпълнява поетите ангажименти по споразумението за делегиране на правомощия по изпълнение на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” от страна на Управляващия орган;” ввв) създават се букви “д” - “и”: “д) въз основа на специфични критерии за избор на операции, одобрени от Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, разработва Насоки за кандидатстване и другите необходими документи за всяка отделна операция за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; е) набира и оценява проектни предложения по Оператвна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” в съответствие с изискванията за публичност, прозрачност и превенция на корупцията; ж) удостоверява изпълнението на дейностите от страна на изпълнителите/бенефициентите и целесъобразността на извършените от тях разходи и одобрява техническите отчети за изпълнение на проекти от страна на изпълнителите/бенефициентите съгласно процедури, утвърдени от Управляващия орган; з) поддържа информационна система за управление и наблюдение на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” съгласно правомощията на Междинно звено; и) поддържа информационна система за идентифициране и докладване на нередности съгласно приложимото европейско законодателство;” вв) точка 5 се отменя; гг) точка 6 се изменя така: “6. осъществява административното и финансовото управление на програми, проекти и инициативи, свързани с провежданата от Министерството на икономиката и енергетиката иновационна политика;” дд) в т. 23 накрая се добавя “и интернет страницата;” б) в ал. 2 думите “в административните центрове на всички области” се заличават. 4. В чл. 14, т. 14 накрая се добавя “и интернет страницата.” 5. Приложението към чл. 8, ал. 4 се изменя така: “Приложение към чл. 8, ал. 4 Численост на персонала в администрацията на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - 233 щатни бройки Изпълнителен директор 1 Заместник изпълнителен директор 1 Главен секретар 1 Финансов контрольор 1 Обща администрация 28 в т. ч.: 28вт.ч.:дирекция “Финансово и административно- правно обслужване” 28 Специализирана администрация 201 в т. ч.: 201вт.ч.:дирекция “Развитие и интернационализа- ция на малките и средните предприятия” 21 Главна дирекция “Междинно звено за изпълнение на напроекти” 180 в т. ч.: 180вт.ч.:териториални звена 92” § 3. В Устройствения правилник на Агенцията за приватизация, приет с Постановление No 163 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2004 г., бр. 48, 78 и 83 от 2005 г., бр. 28 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 2 думите “Административно-правно и информационно обслужване” се заменят с “Административно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности”. 2. В чл. 19, ал. 4 думите “Административно-правно и информационно обслужване” се заменят с “Административно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности”. 3. В чл. 24: а) в ал. 1 числото “119” се заменя със “79”; б) в ал. 2 цифрата “6” се заменя с “4”. 4. В чл. 26, т. 4 след думата “организира” се добавя “управлението и”. 5. Член 27 се изменя така: “Чл. 27. Общата администрация е организирана в дирекция “Административно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности”, която: 1. изготвя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения и другите актове по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и с квалификацията на човешки ресурси в агенцията; 2. извършва отчитането на отпуските; 3. образува, води и съхранява досиетата на служителите и подготвя за издаване и заверка служебните и трудовите книжки; 4. изготвя длъжностното и поименното щатно разписание на агенцията; 5. изготвя планове за обучение на персонала; 6. извършва техническата дейност за подготовка на материалите, внасяни в Министерския съвет; 7. приема постъпващи в агенцията оферти (предложения) и води регистър за постъпването им; 8. води регистри на протоколните решения от заседанията на надзорния съвет и на изпълнителния съвет; 9. организира и осъществява деловодната дейност; 10. разработва и поддържа план за привеждане в готовност за работа във военно време и го привежда в изпълнение; 11. разработва план за управление при кризи; 12. организира денонощното оперативно дежурство за поддържане на готовност по оповестяването при привеждане от мирно на военно положение и при управление при кризи; 13. изготвя и предоставя информация, въз основа на която купувачите по приватизационните договори се задължават да изпълняват военновременните задачи съгласно Военновременния план на Република България; 14. организира и осъществява архивната дейност; 15. координира и подпомага дейността по разработване, актуализиране и утвърждаване на длъжностните характеристики и прилагането на процедурите за оценяване изпълнението на служителите в администрацията; 16. подпомага организирането и провеждането на конкурси за държавни служители и набирането и подбора на служителите по трудово правоотношение; 17. организира и осъществява библиотечната дейност; 18. изгражда и поддържа информационните фондове на агенцията; 19. съгласува и осъществява автоматизиран обмен на данни с национални и ведомствени информационни системи; 20. поддържа нормалната работа на електронноизчислителната техника, информационните системи, програмните продукти, локалната мрежа и интернет и оказва методическа помощ на служителите в администрацията при работа с тях; 21. осъществява правното обслужване на агенцията във връзка с трудовите и служебните правоотношения на служителите; 22. осъществява финансовата дейност и счетоводната отчетност на агенцията; 23. изготвя бюджет на агенцията и план-сметка на приходната и разходната част на фонда за покриване на разходите за приватизация; 24. упражнява контрол върху разходването на средствата съгласно утвърдения бюджет и реда и начина за разпределяне и изразходване на средствата по фонда за покриване на разходите за приватизация; 25. изготвя месечни, тримесечни и годишни касови отчети и баланси на агенцията, които се представят в Министерството на икономиката и енергетиката; 26. съхранява и организира ползването на счетоводния архив; 27. организира и извършва в установените срокове годишните инвентаризации; 28. изготвя разплащателните ведомости; 29. регистрира и отчита постъпилите по сметки на агенцията парични средства от приватизация и ги превежда по предназначение съгласно ЗПСК; 30. регистрира и отчита постъпилите непарични средства от приватизацията на търговски дружества, включени в списъка по чл. 11 ЗПСК; 31. разработва вътрешни правила за работна заплата в агенцията; 32. изготвя месечни, тримесечни и годишни отчети за изпълнените договорени плащания по приватизационни сделки на агенцията и за изразходваните средства по фонда за покриване на разходите за приватизация; 33. извършва снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материални ценности; 34. организира извършването на текущи ремонти, поправка на инвентара и съоръженията; 35. организира и контролира транспортното обслужване на агенцията.” 6. Членове 28, 29 и 29а се отменят. 7. Член 30 се изменя така: “Чл. 30. Специализираната администрация е организирана в 3 дирекции: 1. дирекция “Сделки”; 2. дирекция “Правна”; 3. дирекция “Финансова”.” 8. В чл. 31: а) основният текст се изменя така: “Дирекция “Сделки”:”; б) в т. 5 думите “Финансово-икономически анализи и оценки” и “Правно осигуряване на приватизацията” се заменят съответно с “Финансова” и “Правна”:”; в) точка 6 се отменя; г) точка 12 се отменя. 9. В чл. 32: а) основният текст се изменя така: “Дирекция “Правна”:”; б) в т. 2 думите “Приватизационен ресурс и сделки” и “Финансово-икономически анализи и оценки” се заменят съответно със “Сделки” и “Финансова”; в) в т. 3 думите “Приватизационен ресурс и сделки” се заменят със “Сделки”; г) в т. 5 думите “Приватизационен ресурс и сделки” и “Финансово-икономически анализи и оценки” се заменят съответно със “Сделки” и “Финансова”; д) в т. 6 и 7 думите “Приватизационен ресурс и сделки” се заменят със “Сделки”; е) създават се т. 11 - 13: “11. участва в преговори във връзка с извънсъдебно разрешаване на спорове, по които агенцията е страна; 12. комплектува документацията и завежда дела, свързани с дейността на агенцията; 13. осъществява процесуално представителство пред съдебните институции и други юрисдикции по дела, по които агенцията е страна.” 10. В чл. 33: а) основният текст се изменя така: “Дирекция “Финансова”:”; б) в т. 2 думите “Приватизационен ресурс и сделки” и “Правно осигуряване на приватизацията” се заменят съответно със “Сделки” и “Правна”; в) създава се т. 9: “9. подготвя за органите на управление на агенцията след съгласуване с дирекция “Правна” и дирекция “Сделки” предложения за даване на разрешения по постъпили искания за извършване на разпоредителни сделки от дружества, за които е възложено извършване на правни анализи.” 11. В чл. 35, ал. 2 накрая се добавя “или от заместник изпълнителните директори.” 12. Приложението към чл. 24, ал. 2 се изменя така: “Приложение към чл. 24, ал. 2 Численост на персонала в организационната структура на Агенцията за приватизация - 79 щатни бройки Органи на управление Надзорен съвет 7 Изпълнителен съвет 3 Главен секретар 1 Служител по сигурността на информацията 1 Администрация Обща администрация 18 в т. ч.: дирекция “Административно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности” 18 Специализирана администрация 49 в т. ч.: дирекция “Сделки” 28 28дирекция “Правна” 12 12дирекция “Финансова” 9” § 4. В Устройствения правилник на Агенцията за следприватизационен контрол, приет с Постановление No 245 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 105 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2004 г., бр. 78 и 83 от 2005 г., бр. 28 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5: а) точка 4 се изменя така: “4. контролира и приема всички плащания по приватизационни договори, включително сключените по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;” б) създава се нова т. 12: “12. издава удостоверения за извършените плащания и при поискване - за изпълнение на други поети с приватизационните договори задължения;” в) досегашната т. 12 става т. 13. 2. В чл. 14: а) създава се нова т. 7: “7. по предложение на изпълнителния директор след решение на изпълнителния съвет определя индивидуалния размер на допълнителното материално стимулиране за участие в работата по следприватизационен контрол в агенцията съгласно вътрешни правила за допълнително материално стимулиране в размера на средствата по чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗПСК;” б) досегашните т. 7 - 9 стават съответно т. 8 - 10. 3. В чл. 22: а) създава се нова т. 9: “9. внася за разглеждане в надзорния съвет решенията на изпълнителния съвет, за които се предвижда произнасяне на надзорния съвет;” б) досегашната т. 9 става т. 10. 4. В чл. 26, ал. 1 цифрата “4” се заменя с “3”. 5. В чл. 27 ал. 2 се изменя така: “(2) Главният секретар се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията.” 6. Член 31 се изменя така: “Чл. 31. Специализираната администрация е организирана в две дирекции: 1. дирекция “Приватизационни сделки”; 2. дирекция “Правна”. 7. В чл. 32: а) основният текст се изменя така: “Дирекция “Приватизационни сделки”; б) в т. 10 думата “месечни” се заличава; в) създават се т. 12 - 19: “12. обслужва финансовото осигуряване на следприватизационния контрол в рамките на бюджета на агенцията; 13. подготвя необходимите документи за приемане плащанията на парични разсрочени вноски по приватизационните сделки в случаите на договорено разсрочено плащане на покупната цена; 14. подготвя необходимите документи за приемане плащанията на непарични разсрочени вноски по приватизационните сделки в случаите на договорено разсрочено плащане на покупната цена; 15. разработва становища и методики, свързани с осъществяването на дейността си; 16. подготвя необходимите документи за превод на парични средства по цената по приватизационните договори, постъпили по сметка на агенцията; 17. създава и поддържа база данни относно предстоящи падежи, постъпили плащания и забавяне на плащания, очаквани приходи, както и други данни, свързани с дейността на дирекцията; 18. в 3-дневен срок от датата на констативния протокол, удостоверяващ извършеното плащане, представя в дирекция “Правна” всички необходими документи за предприемане на действия по освобождаване на обезпеченията, учредени съгласно приватизационните договори върху дълготрайни материални активи, акции или дялове от приватизираното дружество; 19. участва в изготвянето на документи и извършва дейности в съответствие с Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление No 173 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2004 г.; попр., бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2007 г.).” 8. Член 34 се отменя. 9. В чл. 35, т. 11 думата “месечни” се заличава. 10. В приложение No 2 към чл. 26, ал. 3: а) в наименованието числото “89” се заменя с “69”; б) на ред “Обща администрация” числото “21” се заменя с “16”; в) на ред “дирекция “Административно-правно обслужване и финансово-стопанска дейност” числото “21” се заменя с “16”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “63” се заменя с “48”; д) ред “дирекция “Сделки” 23” се изменя така: “дирекция “Приватизационни сделки” 26”; е) ред “дирекция “Финанси” 15” се отменя; ж) на ред “дирекция “Правна” числото “25” се заменя с “22”. § 5. В Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, приет с Постановление No 47 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 48, 78 и 96 от 2005 г. и бр. 15, 28 и 40 от 2006 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 2: а) създава се т. 3а: “3а. издава и отнема разрешения на лица за оценяване съответствието на медицински изделия по чл. 61, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от Закона за медицинските изделия и издава заповеди за временно спиране на дейността им в случаите по чл. 71, ал. 4 от Закона за медицинските изделия;”; б) създава се т. 8а: “8а. регистрира и издава удостоверения на лица, които извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, заличава лицата от регистъра и обезсилва издадените удостоверения;”; в) точка 10 се отменя. 2. В чл. 4: а) в ал. 1 думите “двама заместник-председатели” се заменят със “заместник-председател”; б) в ал. 2 думата “заместник-председател” се заменя със “заместник-председателя” и текстът до края се заличава; в) в ал. 3 думата “заместник-председателите” се заменя със “заместник-председателя”. 3. В чл. 5, ал. 2 числото “507” се заменя с “417”. 4. В чл. 7, ал. 1 думите “и длъжностните характеристики на служителите” се заличават. 5. В чл. 8, ал. 2 накрая се добавя “и утвърждава длъжностните характеристики на служителите в ДАМТН”. 6. Създава се раздел IIIб: “Раздел IIIб Финансов контрольор Чл. 11б. (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя на агенцията. (2) Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност при осъществяването на цялостната дейност на агенцията, като писмено изразява мнение относно законосъобразността на: 1. решенията или действията, свързани с разпореждане с активи и средства, получени от републиканския бюджет и по международни програми и проекти, включително поемането на задължение и извършване на разход; 2. решенията или действията, свързани с управление и стопанисване на имуществото на агенцията; 3. други решения, от които се пораждат права, съответно задължения, за агенцията и/или за нейните служители. Чл. 11в. Финансовият контрольор осъществява своята дейност съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и указанията на министъра на финансите. Чл. 11г. Финансовият контрольор представя всяко тримесечие отчет пред председателя на агенцията относно своята дейност.” 7. В чл. 13: а) точка 6 се изменя така: “6. осигурява в правно отношение дейността по възлагане на обществени поръчки;”; б) точка 19 се изменя така: “19. организира приемането на заявки за административни услуги, изготвя справки и отчети за дейността на ДАМТН във връзка с извършените административни услуги;”; в) създава се т. 19а: “19а. изготвя мнения и становища по предложенията и сигналите на гражданите и организациите;”. 8. В чл. 14 т. 4а се изменя така: “4а. участва при организацията, изграждането и функционирането на системата за финансово управление и контрол;”. 9. В чл. 18: а) точка 16 се изменя така: “16. организира и провежда дейностите, свързани с регистриране на лицата, които извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;”; б) създават се т. 16а и 16б: “16а. извършва проверки на лицата, регистрирани да извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи; 16б. предлага на председателя на ДАМТН заличаване от регистъра на лица, които извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;”; в) точка 18 се изменя така: “18. участва в работата на международни организации по законова метрология съобразно функциите си;”; г) точка 18а се отменя. 10. В чл. 19: а) точка 1 се изменя така: “1. организира и извършва проверки за установяване на техническата компетентност и способността да изпълняват процедурите за оценяване съответствието на лица, които кандидатстват за разрешение за извършване оценяване на съответствието съгласно наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, мерките по прилагането по чл. 26а от Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите по чл. 18 от Закона за медицинските изделия, и предлага на председателя на ДАМТН да издаде или да откаже издаването на разрешение;”; б) точка 4 се изменя така: “4. води регистър на издадените и отнетите разрешения за извършване оценяване на съответствието;”; в) точка 6 се отменя; г) точки 8 и 9 се изменят така: “8. координира работата на националните работни групи по прилагане на наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, мерките по прилагане по чл. 26а от Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите по чл. 18 от Закона за медицинските издeлия; 9. подготвя информация и обявява пред Европейската комисия и държавите - членки на Европейския съюз, органите, одобрени да извършват оценяване на съответствието;”; д) създават се т. 10 и 11: “10. уведомява Европейската комисия за отнетите разрешения за извършване оценяване на съответствието и за временните спирания на дейността по оценяване на съответствието; 11. дава предписания на нотифицираните органи за отстраняване на несъответствията им с изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите или Закона за медицинските изделия и/или отстраняване на пропуските и несъответствията при изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието.” 11. В чл. 20, т. 1 след думите “по чл. 7” се добавя “и/или на мерките по прилагането по чл. 26а”. 12. В чл. 21 т. 3 се отменя. 13. В чл. 22: а) в т. 2: аа) букви “в” и “г” се изменят така: “в) изпитва взетите проби в подвижна и/или стационарна лаборатория и при необходимост възлага изпитването на външни акредитирани лаборатории; г) извършва експертизи на резултатите от изпитването и изготвя експертни заключения и констативни протоколи за съответствието на течните горива с изискванията за качество;”; бб) създава се буква “д”: “д) организира изпитване на арбитражните проби от течни горива в трета акредитирана лаборатория и изготвя експертиза за съответствие с изискванията за качество на горивата;”; б) в т. 3 думите “е установено” се заменят със “се установи нарушение при проверката на документите, придружаващи горивата, или”. 14. В чл. 23, ал. 1: а) в т. 2 думите “европейската интеграция” се заменят с “членството на Република България в Европейския съюз”; б) в т. 5 думите “програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз” се заменят с “проекти, финансирани по програми и фондове на Европейския съюз”; в) в т. 7 думите “европейската интеграция” се заменят с “членството на Република България в Европейския съюз”. 15. В чл. 24 ал. 2 се изменя така: “(2) Процедури и инструкции, свързани с работата на специализираната администрация, могат да се утвърждават от: 1. директорите или главните директори - когато се отнасят до работата на съответната дирекция; 2. председателя на ДАМТН - когато се отнасят до работата на повече от една дирекция от специализираната администрация.” 16. В чл. 27: а) създава се нова ал. 1: “(1) Ръководителите на административни звена в агенцията издават устни и писмени указания и заповеди, свързани с организацията на работата, спазването на трудовата и служебната дисциплина и осигуряването на ефикасно и ефективно изпълнение на функциите на съответните административни звена.”; б) досегашният текст става ал. 2. 17. В чл. 30 ал. 2 се отменя. 18. Създава се чл. 30а: “Чл. 30а. (1) Предложенията и сигналите на гражданите и организациите се завеждат във входящ регистър. (2) Когато предложенията са свързани с дейността на административни звена на агенцията, те се подават до ръководителя на съответното звено и се разглеждат от него. (3) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на агенцията, както и сигнали за злоупотреби с власт и корупция, за лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на длъжностни лица в администрацията се докладват на председателя. (4) Приемното време за изслушване на предложенията и сигналите на граждани и представители на организации се оповестява на общодостъпно място в агенцията.” 19. В чл. 31а: а) в ал. 1 думите “материално стимулиране” се заменят с “допълнителното материално стимулиране по чл. 83, ал. 2 от Закона за измерванията”; б) алинеи 5 - 11 се отменят. 20. Приложението към чл. 5, ал. 3 се изменя така: “Приложение към чл. 5, ал. 3 Численост на персонала в административните звена на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - 417 щатни бройки Председател 1 Заместник-председател 1 Главен секретар 1 Инспекторат 3 Звено “Сигурност” 2 Финансов контрольор 1 Обща администрация 66 в т. ч.: 66вт.ч.:дирекция “Административно-правно и информационно обслужване” 27 дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” 39 Специализирана администрация 342 в т. ч.: 342вт.ч.: Главна дирекция “Метрологичен надзор” 84 дирекция “Разрешения за оценяване на съответствието” 8 Главна дирекция “Надзор на пазара” 82 Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” 104 Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” 51 дирекция “Международно сътруд- ничество и европейска интеграция” 13” § 6. В Устройствения правилник на Българската агенция за инвестиции, приет с Постановление No 234 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г. и бр. 28 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 1 числото “33” се заменя с “30”. 2. В приложението към чл. 13, ал. 2: а) в наименованието числото “33” се заменя с “30”; б) на ред “Обща администрация” цифрата “7” се заменя с “8”; в) на ред “дирекция “Административно, финансово и информационно обслужване” цифрата “7” се заменя с “8”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “23” се заменя с “19”; д) на ред “дирекция “Инвестиционен маркетинг и статистика” числото “10” се заменя с “9”; е) на ред дирекция “Инвестиционно и правно обслужване” числото “13” се заменя с “10”. § 7. В Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация, приет с Постановление No 139 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2007 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 3 числото “188” се заменя със “178”. 2. В приложението към чл. 2, ал. 3: а) в наименованието числото “188” се заменя със “178”; б) на ред “Обща администрация” числото “27” се заменя с “26”; в) на ред “дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” числото “12” се заменя с “11”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “155” се заменя със “146”; д) на ред “Главна дирекция “Контрол на пазара” и регионални дирекции” числото “139” се заменя със “134”; е) на ред “дирекция “Защита на икономическите интереси на потребителите” числото “16” се заменя с “12”. § 8. В Правилника за устройството и дейността на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и на нейната администрация, приет с Постановление No 61 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2001 г., бр. 78 от 2005 г. и бр. 28 от 2006 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така: “(1) Комисията е държавен орган към Министерския съвет, който регулира и контролира създаването и дейността на стоковите борси, клиринговите къщи, стоковите тържища, пазарите на производителите и брокерите, извършващи дейност на стокова борса, по ред и начин, определени в Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ).” 2. В чл. 7: а) в т. 1 думата “разрешенията” се заменя с “лицензиите и извършва и прекратява регистрациите”; б) точки 2 - 4 се изменят така: “2. води регистрите, предвидени в ЗСБТ; 3. контролира стоковите борси и клиринговите къщи, техните членове, както и стоковите тържища, пазарите на производителите и брокерите, извършващи дейност на стокова борса, за законосъобразното осъществяване на дейността им; 4. извършва проверки на дейността на лицата по т. 3 чрез своите членове или чрез определени от нея лица;”; в) в т. 5 думите “издадено разрешение” се заменят с “лицензията”; г) точки 6 и 7 се изменят така: “6. уведомява незабавно за влезлите в сила решения за отнемане на лицензии за създаване и извършване на дейност като стокова борса, като изпраща копия от тях на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелствата в търговския регистър; 7. участва в изработването или изразява становища по проекти на нормативни актове, свързани със стоковите борси, стоковите тържища или пазарите на производителите;”; д) точка 9 се изменя така: “9. организира и осъществява дейност за разясняване на законодателството в областта на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите и огласява чрез средствата за масово осведомяване практиката по неговото прилагане;”. 3. В чл. 17, ал. 2 числото “31” се заменя с “30”. 4. В чл. 21 т. 17 се отменя. 5. В чл. 22: а) точки 1 и 2 се изменят така: “1. проучва, разработва и предлага становища на комисията с оглед спазването на нормативните изисквания от стоковите борси, клиринговите къщи, стоковите тържища, пазарите на производителите и брокерите, извършващи дейност на стокова борса в страната; 2. извършва проверки на дейността на лицата, посочени в т. 1, съобразно утвърдени графици;” б) точка 4 се изменя така: “4. съставя констативни протоколи за допуснати пропуски и слабости в организацията на работа на лицата по т. 1 и предлага на комисията мерки за тяхното отстраняване;”; в) точка 9 се изменя така: “9. води и съхранява регистрите на комисията, подготвя становища и предложения за решения на комисията във връзка със: а) издаване и отнемане на лицензии за извършване на дейност като стокова борса и клирингова къща, извършване и прекратяване регистрации на стоково тържище, пазар на производителите и брокер на стокова борса; б) промяна на заявените и вписаните в регистрите обстоятелства за стокови борси и техните членове, както и за стокови тържища, пазари на производителите и брокери, извършващи дейност на стокова борса; в) изготвени в комисията или представени за съгласуване проекти на нормативни актове; г) изготвени в комисията или представени за съгласуване национални и международни проекти, програми и договори за сътрудничество;”; г) точка 11 се изменя така: “11. създава и поддържа актуални данни за лицензираните стокови борси, регистрираните стокови тържища, пазари на производителите и брокери, извършващи дейност на стокова борса, в съответните регистри;”; д) в т. 15 думите “за нуждите на митническата администрация” се заличават; е) в т. 17 след думите “стоковите борси” се поставя запетая и се добавя “стоковите тържища, пазарите на производителите и брокерите, извършващи дейност на стокова борса;”; ж) точка 18 се изменя така: “18. оказва методическа помощ на стоковите борси, стоковите тържища, пазарите на производителите по прилагането на нормативните актове в дейността им, както и по проекти и програми за усвояване на средства по Кохезионния фонд и Структурните фондове на ЕС;”. 6. В приложението към чл. 17, ал. 3: а) в наименованието числото “31” се заменя с “30”; б) на ред “Администрация” числото “26” се заменя с “25”; в) на ред “дирекция “Контрол и анализ на организираните пазари” числото “15” се заменя с “14”. § 9. В Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Сертификация и изпитване”, приет с Постановление No 221 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 41 от 2004 г., бр. 48 и 78 от 2005 г. и бр. 28 и 100 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 2 числото “30” се заменя с “24”. 2. В чл. 10, ал. 2 след думата “София” запетаята се заменя със съюза “и” и думите “Плевен и Русе” се заличават. 3. В приложението към чл. 8, ал. 2: а) в наименованието числото “30” се заменя с “24”; б) на ред “Главна дирекция “Сертификация и изпитване” числото “23” се заменя със “17”. § 10. В Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки, приет с Постановление No 56 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 24 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2004 г., бр. 48 и 78 от 2005 г. и бр. 21 и 81 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2 числото “53” се заменя с “50”. 2. В приложението към чл. 6, ал. 3: а) в наименованието числото “53” се заменя с “50”; б) на ред “Обща администрация” числото “12” се заменя с “11”; в) на ред “дирекция “Финансово-стопанска и административно-правна дейност” числото “12” се заменя с “11”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “38” се заменя с “36”; д) на ред “дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки” числото “23” се заменя с “22”; е) на ред “дирекция “Електронна база данни” числото “15” се заменя с “14”. § 11. В Устройствения правилник на Държавната агенция по туризъм, приет с Постановление No 44 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 и 81 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 3 числото “65” се заменя с “58”. 2. В приложението към чл. 5, ал. 4: а) в наименованието числото “65” се заменя с “58”; б) на ред “Инспекторат” цифрата “2” се заменя с “1”; в) на ред “Специализирана администрация” числото “43” се заменя с “37”; г) на ред “дирекция “Туристическа политика” числото “18” се заменя с “14”; д) на ред “дирекция “Регистриране и категоризиране” числото “10” се заменя с “9”; е) на ред “дирекция “Маркетинг, реклама и информация” числото “15” се заменя с “14”. § 12. В Устройствения правилник на Българския институт по метрология, приет с Постановление No 109 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 40 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 9, ал. 1 числото “406” се заменя с “346”. 2. В приложението към чл. 9, ал. 2: а) в наименованието числото “406” се заменя с “346”; б) на ред “Обща администрация” числото “36” се заменя с “39”; в) на ред “дирекция “Административно-правно обслужване, финансово-стопански дейности, управление на собствеността, информационно обслужване и международно сътрудничество” числото “36” се заменя с “39”; г) на ред “Специализирана администрация” числото “364” се заменя с “301”; д) на ред “Главна дирекция “Национален център по метрология” числото “68” се заменя с “59”; е) на ред “Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, включително регионалните отдели” числото “296” се заменя с “242”. § 13. В Тарифа No 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, утвърдена с Постановление No 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 33 и 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г., бр. 15 и 40 от 2006 г. и бр. 19 от 2007 г.), се правят следните допълнения: 1.Създава се чл. 9а: “Чл. 9а. За регистриране на лица за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи се събират следните такси: 1. за преглед на документи - 150 лв.; 2. за проверка на място - 250 лв.; 3. за издаване на удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи - 400 лв.” 2. Създава се раздел IХ: “Раздел IХ Такси за одобряване на идентификационен знак на производители на бутилки Чл. 30. За одобряване на идентификационен знак на производителите на бутилки по чл. 67, ал. 1 от Закона за измерванията се събира такса 150 лв.” § 14. В чл. 19, ал. 3 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор, приета с Постановление No 218 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2006 г.), т. 6 се отменя. § 15. В приложение No 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление No 175 на Министерския съвет от 2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 61 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 78, 80, 100, 101, 104, 108 и 110 от 2007 г. и бр. 10, 14, 17 и 24 от 2008 г.) се правят следните допълнения: 1. В пореден No 6, колона 4 се добавя числото “654,60”. 2. В пореден No 6.1, колона 4 се добавя числото “750,05”. Заключителна разпоредба § 16. Постановлението влиза в сила от 1 април 2008 г. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска
bg	legislation	Bulgaria	Решение за прекратяване пълномощията на народен представител РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Стоян Христов Пасев като народен представител от Трети изборен район – Варненски. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 5 май 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Димитър Главчев
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 4 от 4 декември 2008 г. за придобиване на квалификация по професия “Техник-озеленител” МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НАРЕДБА No 4 от 4 декември 2008 г. за придобиване на квалификация по професия “Техник-озеленител” Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професията 622010 “Техник-озеленител” от област на образование “Селско, горско и рибно стопанство” и професионално направление 622 “Озеленяване и цветарство” съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията 622010 “Техник-озеленител” съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на трета степен на професионална квалификация за специалностите: 1. 6220101 “Цветарство”; 2. 6220102 “Парково строителство и озеленяване”. Чл. 3. (1) Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковите програми по чл. 10, ал. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебен план и учебни програми за обучението по съответната специалност по чл. 2. (2) Документацията по ал. 1 за професионално образование се разработва от Министерството на образованието и науката, а за професионално обучение - от обучаващата институция. Раздел II Съдържание на Държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл. 1 се определя равнището на задължителната професионална подготовка в края на обучението по професията, което гарантира на обучаемия възможност за упражняване на професията 622010 “Техник-озеленител”. (2) Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията “Техник-озеленител” определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготвка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото образователно равнище, профилът на професията, целите на обучението, оценяването по време и при завършване на обучението, удостоверяването на придобитата професионална квалификация, необходимата материална база. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лицата, които са приети за обучение до учебната 2003/2004 година, включително по специалности и професии от професионално направление “Горско стопанство и дървообработваща промишленост” от Списъка на специалностите и професиите за професионалните училища на Министерството на образованието, науката и културата от 1993 г., се обучават и завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, които са действали при постъпването им. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”. Министър: Д. Вълчев Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията “Техник-озеленител” Професионално направление: 622 Озеленяване и цветарство Наименование на професията: 622010 Техник-озеленител Специалности: Степен на професионална квалификация: 6220101 “Цветарство” трета и озеленяване”трета 1. Входни характеристики 1.1. Изисквания за минимално входящо образователно равнище за ученици и за лица, навършили 16 години, в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) За обучение по професията “Техник-озеленител” с придобиване на трета степен на професионална квалификация минималното входящо образователно равнище за ученици е завършен седми клас или основно образование, а за лица над 16 г. е завършено средно образование. 1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит За лица, завършили професионално обучение по професиите “Озеленител”, “Техник-растениевъд”, “Растениевъд” и др. от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 ЗПОО (утвърден със Заповед на министъра на образованието и науката No РД-09-413 от 12.V.2003 г.; изм. и доп. със Заповед No РД-09-04 от 8.I.2004 г., Заповед No РД-09-34 от 22.I.2004 г., Заповед No РД-09-255 от 9.IV.2004 г., Заповед No РД-09-274 от 18.II.2005 г., Заповед No РД-09-1690 от 29.IХ.2006 г., Заповед No РД-09-828 от 29.VI.2007 г., Заповед No РД 09-1891 от 30. ХI.2007 г.), както и за лица с професионален опит по тази професия е необходимо надграждащо обучение, включващо усвояване на компетенции, които кандидатът за обучение не притежава до този момент. Съдържанието на това обучение се определя след сравнение на компетенциите и резултатите от обучението, описани в Държавните образователни изисквания (ДОИ) за придобиване на квалификация по съответните професии. 2. Описание на професията 2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.) Техник-озеленителят участва в разработването на техническа и технологична документация в цветопроизводственото стопанство и парковото строителство. Организира засаждането и грижите за дървесна, храстова и цветна растителност на открито или в оранжерии, подготвя посадъчен материал и извършва размножаване на растенията, разработва проекти и аранжира и поддържа цветя в различни обекти. Техник-озеленителят участва в проектирането, изграждането и поддържането на паркова архитектура. Teхник-озеленителят има възможност да работи в държавните и общинските предприятия, учредени или преобразувани като търговски дружества - еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества, кооперации, кооперативни предприятия и междукооперативни предприятия, с дейност в областта на озеленяването, зеленото строителство и устройството на ландшафта, в разсадници за декоративни дървесно-храстови видове, в цветопроизводствени стопанства, ботанически градини, дендрариуми, в предприятия и организации, занимаващи се с отглеждане, търговия и транспорт на декоративни растителни материали, а също така към проектантски звена, лицензирани в сферата на инвестиционното проектиране и в строителния надзор, в областта на паркоустройството и благоустройството (ландшафтната архитектура). В своята работа техник-озеленителят използва различни видове градинска малогабаритна техника и инструменти за: предварителна подготовка на площите; почвообработка; бране и добиване на семена, плодове и резници; изваждане и садене на фиданки; сеене; оформяне и поддържане на зелени площи; напояване и др. При изпълнение на някои дейности техник-озеленителят може да работи с вредни химически препарати - торове, препарати за растителна защита и др. За дейностите, свързани с разработване на проекти и чертежи, техник-озеленителят трябва да умее да работи с компютър със софтуер за създаване на графични изображения, текст, таблици. Лицата, практикуващи професията, трябва да бъдат физически издръжливи, подвижни и сръчни. Умението за генериране на идеи и нестандартни решения, както и художественият вкус са важни за работата на техник-озеленителя при изпълнението и проектирането на интериорно и екстериорно озеленяване. Работното време на озеленителя е стандартно, възможна е сезонност в работата, понякога се налага да се работи и в почивните дни. За работа с машини и съоръжения лицата с трета степен на професионална квалификация по професията “Техник-озеленител” трябва да притежават Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника съгласно Наредба No 8 от 2004 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника на министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 20 от 2004 г.). За управление на трактор и други селскостопански машини обучаваните трябва да положат изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС категории “Ткт”, “Твк” и “В” според изискванията на Наредба No 37 от 2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (обн., ДВ, бр. 82 от 2002 г.; изм., бр. 42 и 96 от 2004 г., бр. 44 от 2006 г., бр. 3, 57 и 97 от 2008 г.). 2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение След придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията “Техник-озеленител” обучаваният може да продължи обучението си по другата специалност от професията “Техник-озеленител” или по друга професия с възможност за придобиване на трета или четвърта степен на професионална квалификация. 2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) Лицата с трета степен на професионална квалификация по професията “Техник-озеленител” могат да постъпват на работа на следните длъжности от Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България (НКПД), утвърдена със Заповед на министъра на труда и социалната политика No 742 от 27. ХII.2005 г., No 416 от 8.VI.2006 г., No 884 от 7. ХI.2006 г., No 969 от 28. ХII.2007 г.: 3212-3002 Техник, агрохимия и растителна защита, 3212-3004 Техник, градинарство, 3212-3006 Техник, изследване на посевите, 3212-3007 Техник, напояване, 6113-1003 Градинар, 6113-1004 Градинар, сезонен, 6113-1010 Работник, разсадник, 6113-1016 Работник, отглеждащ рози, 6113-1018 Работник, отглеждащ цветя, 6113-1020 Семепроизводител, 6113-1021 Фиданкопроизводител, 6113-1022 Цветопроизводител, 5220-2005 Продавач-консултант в цветарски магазин и др. 3. Цели на обучението 3.1. Цели на обучението по общата задължителна професионална подготовка - единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - познава, спазва и прилага правилата за здравословни и безопасни условия на труд; - предпазва околната среда от замърсяване; - познава съществуващите икономически отношения, процеси и явления, свързани с производството на цветя и декоративни растения в страната; - познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда, разбира договорните отношения между работодател и работник; - разпределя работата между членовете на екипа, оценява ги; отнася се с чувство на отговорност при изпълнение на задачата, която му е възложена; - осъществява ефективни комуникации с колеги и клиенти; - разбира своята роля в дейността на предприятието, съзнава необходимостта от повишаване на квалификацията си; - умее да намира информация с помощта на компютър, работи с текстообработваща програма, както и с програма за създаване на графични изображения; - ползва техническа и технологична документация на чужд език. 3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка, единна за всички професии от професионално направление “Озеленяване и цветарство” След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - познава и спазва изискванията и разпоредбите на нормативните документи, регламентиращи дейностите в цветопроизводственото стопанство и в парковото строителство; - познава и прилага технологиите и методите в цветопроизводството и парковото строителство; - познава устройството и принципа на работа, съхранява и борави с инструментите, уредите, машините и съоръженията, използвани при разсадниковите и цветопроизводствени дейности и парковото строителство; - познава екологичните и биологичните особености и изисквания на дървесните, храстовите, цветните и тревистите видове; - познава и прилага основните методи и средства за защита на парковата растителност; - полага грижи за зелените площи и парковата архитектура. 3.3. Цели на обучението по специфичната за професията “Техник-озеленител” задължителна професионална подготовка - разчита, намира информация и участва в разработването на техническа и технологична документация; - познава принципите за създаване, организация и управление на фирма по озеленяване. 3.3.1. Специалност “Цветарство” След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - познава и прилага технологиите за размножаване и отглеждане на цветя; - познава и прилага технологиите за създаване на цветопроизводствено стопанство; - познава и прилага методите за създаване и оформяне на цветни лехи; - познава и прилага технологиите за украса и интериорно озеленяване; - познава и прилага техники на аранжиране и композиция на букети, венци и гирлянди. 3.3.2. Специалност “Парково строителство и озеленяване” След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: - познава и прилага методите на проучване и проектиране на новото зелено строителство; - познава и прилага технологиите за създаване на декоративен разсадник; - познава и прилага методите на засаждане на различни дървесни и храстови видове и последващо отглеждане; - познава и прилага технологията за изграждане на живи плетове и тяхната поддръжка; - познава и прилага технологията за създаване и поддържане на тревни площи; - познава и прилага технологиите и методите в парковото строителство; - познава и прилага технологиите и методите за вертикално озеленяване на сгради, архитектурни съоръжения, балкони и тераси; - познава и прилага технологиите и методите за изграждане на скални кътове, алпинеуми и водни площи. 4. Резултати от ученето Компетенция Резултати от ученето Обучаваният трябва да: нето на правилата за вие на средства за растителна здравословни и без- защита, торове и други хими- опасни условия на труд чески вещества върху човешкия и опазване на околна- организъм. та среда в предприя- 1.2. Оказва долекарска помощ тието при инциденти в резултат на работа с машини или при отравяния 1.3. Изброява правилата за безопасна работа с инструменти, машини и съоръжения. 1.4. Разпознава опасните ситуации, които могат да възникнат по време на работа. 1.5. Работи правилно и безопасно с машини и съоръжения. 1.6. Ползва лични предпазни средства и специална работна екипировка. 1.7. Познава правилата и процедурите за пожарна и аварийна безопасност и борба с пожарите. 1.8. Използва по предназначение средства за противопожарна защита (кофпомпа, пожарогасител и др.). 1.9. Организира събирането и изхвърлянето на отпадните продукти на определените за целта места при спазване на изискванията за опазване на околната среда. 1.10. Подготвя и съгласува с прекия ръководител инструктажа за безопасни условия на труд. 1.11. Извършва инструктаж и контролира работниците относно спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда. Организира засаждането и полагането на грижи за дървесна, храстова и цветна растителност 2. Подготвя почвата за 2.1. Разпознава основните поч- засаждане вени типове. 2.2. Описва целта и последователността за извършване на основните видове обработка на почвата. 2.3. Познава устройството и принципа на работа на машини, съоръжения и инструменти за предварителна подготовка на площите и почвообработка. 2.4. Почиства, подравнява, профилира и окопава почвата ръчно и с малогабаритна градинска техника. 2.5. Прави дренаж по схема. 2.6. Контролира почистването и съхраняването на машините и съоръженията в съответствие с изискванията към всяка машина. 2.7. Разпознава видовете торове и описва тяхното въздействие. 2.8. Описва правилата за разхвърляне на торовете. 2.9. Наторява почвата при спазване на инструкция, дадена от специалист. 2.10. Обработва почвата с хербициди по указания на специалист по растителна защита. 3. Засажда и поддържа 3.1. Разпознава основните дър- дървесна, храстова и весни, храстови, цветни и тре- цветна растителност висти видове. 3.3. Описва периодите на цъфтеж, семеносене и плодоносене. 3.4. Затревява и поддържа тревни площи - поливане, плевене, валиране, грапене, коситба. 3.5. Описва посадъчните материали. 3.6. Засажда дървета и храсти. 3.7. Засажда и поддържа цветя в паркове и градини. 3.8. Полива новосъздадена и съществуваща дървесна, храстова, цветна и тревна растителност - ръчно, с машини и инсталации. 3.9. Познава устройството и принципа на работа, съхранява и борави с машини и съоръжения за: бране и добиване на семена, плодове и резници; изваждане и садене на фиданки; сеитба, садене и разсаждане. 3.10. Описва технологията за вегетативно и за семенно размножаване. 3.11. Събира репродуктивни материали. 4. Извършва размно- 4.1. Разпознава основните дър- жаване на растенията весни, храстови, цветни и тре- висти видове, назовава българските и латинските им имена, описва техните органи - стебло, клони, листа, плодове, шишарки и др. 4.2. Описва различните начини за размножаване на растенията. 4.3. Описва техниката за семенно размножаване. 4.4. Демонстрира размножаване чрез семена. 4.5. Прави подбор на семена и тяхното окачествяване. 4.6. Подготвя семената за посев - събира, почиства, разпределя. 4.7. Познава и прилага методите и нормите за засяване на семената (в цветарник, парник, на открито, на постоянно място). 4.8. Извършва вегетативно размножаване. 4.9. Подготвя посадъчен материал за клиенти, вкл. почистване, сортиране, опаковане, етикетиране, съхраняване. 5. Провежда растител- 5.1. Описва повредите, болести- нозащитни мероприя- те и вредителите по парковата тия на парковата рас- растителност. тителност 5.2. Изброява начините за бор- ба с болестите и вредителите по растенията и за отстраняване на повреди. 5.3. Познава препаратите за растителна защита и тяхното въздействие. 5.4. Съхранява и борави с машини и апарати за растителна защита. 5.5. Приготвя препарати и ги ползва под ръководството на специалист по растителна защита. 6. Полага грижи за 6.1. Описва организацията на растения в декоративни работа в декоративните разсад- разсадници ници. 6.2. Изброява схемите за засаждане. 6.3. Засажда и се грижи за растенията в разсадниците. 7. Участва в разработва- 7.1. Разпознава и използва ус- нето на техническа и ловните означения в зеленото технологична докумен- строителство. тация, намира инфор- 7.2. Разчита, разработва и при- мация, необходима за лага проекти, технологични изграждане и поддър- планове, карти и схеми за раз- жане на цветопроизвод- личните цветопроизводствени и ственото стопанство и разсадникови дейности и за зе- парковото строителство леното строителство. 7.3. Нанася граници на терена и обозначения на карта. 7.4. Измерва количеството на извършената работа. 7.5. Подготвя отчети за извършената работа - на ръка и с компютър. 7.6. Намира актуална информация, свързана със съвременни тенденции, нови технологии, препарати, машини и инструменти в цветопроизводството и в парковото строителство в специализирани издания, Интернет сайтове, чрез посещения на изложения, обучения и др. както на български, така и на чужд език. 8. Участва в управле- 8.1. Познава и спазва норматив- нието на фирма за ните документи, регламентира- озеленяване щи дейностите в цветопроиз- водственото стопанство и в парковото строителство. 8.2. Проучва предлагането и търсенето на пазара и участва в изготвянето на план за развитие на предприятието. 8.3. Участва в изготвянето на проектосметна документация, като използва компютър със софтуер за създаване на текст, таблица, графика. 8.4. Ръководи техническото изпълнение на обекти от зеленото строителство. 8.5. Ползва и спазва трудовите норми при изпълнение на озеленителни работи в строителството. 8.6. Подпомага новоназначените работници. 8.7. Разпределя работата между членовете на звеното/екипа. 8.8. Оценява работата на всеки от екипа. 8.9. Прави предложения пред прекия си ръководител за награди или за повишаване на квалификацията на работниците. 8.10. Взема участие при приемане и предаване на обекти, като подготвя част от документацията. 8.11. Извършва инвентаризация и паспортизация на различни елементи от зелените площи, разсадниците и цветопроизводствените стопанства. 8.12. Организира и ръководи ефективното използване на материално-техническата база. Специфични компетенции за специалност “Цветарство” Отглежда цветя на открито и в оранжерии 9. Организира отглеж- 9.1. Разпознава листно-декора- дането на цветя на от- тивните и цъфтящите растител- крито или в оранжерии ни видове. 9.2. Обяснява основните екологични изисквания при отглеждане на цветните култури. 9.3. Полага грижи за цветята, вкл. посеви, поници и разсади. 9.4. Извършва торене според нормите за отделните култури при отчитане на почвените запаси от хранителни вещества. 9.5. Спазва сроковете и технологията при подхранване с органични и минерални торове. 9.6. Разпознава основните групи рози. 9.7. Полага грижи за розите (резитби, зазимяване, откриване и др.). 9.8. Отглежда цветен разсад, като спазва изискванията при извършване на отделните операции. 9.9. Разпознава и описва инвентара в оранжериите. 9.10. Описва видовете и особеностите в устройството на парници и оранжерии. 9.11. Поддържа оптимален микроклимат при отглеждане на цветя в оранжериите. 9.12. Описва основните компоненти за изготвяне на почвени смески. 9.13. Изготвя почвени смески по инструкция. 9.14. Извършва агротехнически мероприятия и транспорт с помощта на трактор. 10. Подготвя рязан 10.1. Реже/бере цветовете в рам- цвят за клиенти ките на определения за берит- бата период при спазване на технологичните изисквания. 10.2. Съхранява рязания цвят при спазване на изискванията в зависимост от вида на растението. 11. Създава, оформя и 11.1. Познава и описва различ- поддържа цветни лехи ните видове цветя, използвани в озеленяването - латинско и българско наименование, форма, големина и окраска на цветовете, листата и стеблото им, времето на цъфтеж и др. 11.2. Зацветява с едногодишни, двугодишни, многогодишни цветя. 11.3. Извършва прашене (разрохкване) на цветни лехи. 11.4. Оформя цветен кът на определено място в съчетание с тревна площ, алея, съществуваща дървесно-храстова растителност. 11.5. Извършва торене на цветни лехи. 11.6. Организира и провежда борба с болести и вредители по цветята. 12. Оформя и поддържа 12.1. Групира цветята за вът- цветя за украса и инте- решна украса по качества, вре- риорно озеленяване ме на цъфтеж, изисквания към светлина, почвена и въздушна влажност, топлина и др. фактори. 12.2. Описва характеристиките на основните видове цветя за интериорно озеленяване - цъфтящи, листно-декоративни, саксийни, рязан цвят и сухи цветя. 12.3. Подрежда саксийна растителност в обществени обекти по даден проект. 12.4. Полага грижи за саксийна растителност (почиства, полива, наторява и др.). 12.5. Разработва проект, аранжира и поддържа цветя в обществени обекти. 13. Познава и прилага 13.1. Познава и спазва основни- технологиите за създа- те изисквания при избор на ване на цветопроизвод- място за цветопроизводствено ствено стопанство стопанство. 13.2. Разработва и прилага технологична схема за изграждане на ветрозащитни пояси, като описва подходящите дървесни и храстови видове. 13.3. Познава устройството и определя размера на откритите, закритите и спомагателните площи. 13.4. Познава, разработва и прилага технологични схеми за изграждане на парници. 13.5. Разработва проект за създаване на цветопроизводствено стопанство. Организира работата в цветарски магазин 14. Полага грижи за 14.1. Познава инвентара в цве- цветята в цветарски тарски магазин. магазин 14.2. Описва изискванията при съхраняването на цветя в цве- тарския магазин (температура, влажност, вода и др.). 14.3. Осигурява подходящи условия за запазване на цветята в добро състояние. 15. Аранжира букети, 15.1. Описва основните прави- венци, гирлянди, цветя ла при композиране на букети, във ваза венци и аранжировки от зеле- нина и цветя и от сухи цветове. 15.2. Познава различните видове съдове, помощни материали и инструменти, използвани при оформяне на цветни композиции. 15.3. Демонстрира различни техники за изпълнение на икебана. 15.4. Осъществява фитодизайн с рязан цвят. 15.5. Изработва гирлянди от клонки. 15.6. Избира и комбинира цветя според очакваната издръжливост на всяко цвете, дължина, форма и др. 15.7. Оформя букети и венци с различно предназначение, като се съобразява с изискванията на клиента. 15.8. Аранжира композиции от сухи цветя, хартия, копринени или изкуствени цветя и плодове и др. материали и изделия. 15.9. Описва изискванията при декориране на църкви и различни видове зали за специални събития по предварителен проект - за концерти, тържества и др. 15.10. Изпълнява декорации по различни поводи както на открито, така и в помещения. 16. Консултира клиен- 16.1. Обяснява предназначени- тите относно грижите, ето и начина на употреба на които трябва да пола- препаратите за торене и борба гат за отглеждане на с вредителите. цветята 16.2. Описва условията, при които трябва да се отглеждат цветята в домашни условия - светлина, влажност, температура, поливане. 16.3. Консултира клиентите при закупуване на цветя/букети - съобразно повода, цената и др. 16.4. Издава (попълва) документи за покупки - фактури/касови бележки. 16.5. Приема плащания в брой, с кредитни, дебитни карти и др. Специфични компетенции за специалност “Парково строителство и озеленяване” Участва в създаването и поддръжката на декоративен разсадник 17. Познава и прилага 17.1. Познава и спазва основни- технологиите за създа- те изисквания при избор на ване на декоративен място за декоративен разсадник. разсадник и дейностите 17.2. Разработва и прилага тех- в него нологична схема за изгражда- не на ветрозащитни пояси, като описва подходящите дървесни и храстови видове. 17.3. Познава устройството и определя размера на откритите, закритите и спомагателните площи. 17.4. Познава и прилага схемите за школуване на фиданките. 17.5. Познава и прилага технологията за контейнерно производство на дървета и храсти. 17.6. Познава и прилага технологията за засаждане на дървета и храсти, за тяхното изваждане и подготовка за транспортиране. 17.7. Разработва проект за декоративен разсадник. Прави предварителни проучвания, участва в проектирането, засажда, отглежда и поддържа растенията в паркове и градини 18. Познава и прилага 18.1. Познава историческото методите на проучване развитие на градинско-парко- и проектиране на ново- вото изкуство. то зелено строителство 18.2. Познава различните видо- ве градини и паркове. 18.3. Описва композиционните принципи и стилове при изграждане на парка - фактори, средства, закони, мотиви, форми и стилове. 18.4. Познава изискванията към различните видове зелени площи - за широко и за ограничено обществено ползване. 18.5. Познава и прилага методите за предварителни проучвания на обекти, почвени условия и съществуваща растителност. 18.6. Извършва заснемане на данни за изработване на проекти за ново зелено строителство. 18.7. Разработва и прилага проекти по вертикално планиране; идейни, дендрологични и посадъчни проекти; чертежи на детайли и др. 19. Засажда и отглежда 19.1. Разпознава основните дър- различни иглолистни и весни и храстови видове, назо- широколистни дървесни вава българските и латинските и храстови видове им наименования, описва тех- ните органи - стебло, клони, листа, плодове, шишарки и др. 19.2. Познава хабитуса на растенията, динамиката на растеж и максималната височина. 19.3. Познава факторите, които влияят върху растежа и развитието на растителността. 19.4. Описва технологията за засаждане и отглеждане на дървета и храсти. 19.5. Знае и спазва периодите и нормите на засаждане на дървета и храсти. 19.6. Описва технологията за контейнерно отглеждане на растения. 19.7. Засажда храсти - единично, в групи и за живи плетове. 19.8. Засажда дървета на алеи, поединично или на групи. 19.9. Извършва различни видове резитба - според вида на растението, според сезона, според предназначението на резитбата. 19.10. Поддържа формата на живи плетове. 19.11. Полага грижи за растенията - според сезона и спецификата на растението. 20. Засажда и поддържа 20.1. Разпознава видовото раз- рози нообразие и знае характерните особености на отделните групи рози. 20.2. Зазимява и отзимява розите. 20.4. Окопава, разрохква поч- вата и води борба с плевелите. 20.5. Знае и прилага технологията за поливане и торене на рози. 20.6. Извършва основна подмяна и подсаждане. 21. Познава и прилага 21.1. Познава и прилага техно- технологията за създа- логията за изграждане на трев- ване и поддържане на ни площи. тревни площи 21.2. Познава и спазва етапите на затревяване и презатревяване. 21.3. Познава и използва тревни смески от различни видове, торове за изграждане на тревни площи, чимове. 21.4. Познава особеностите на ръчното и машинното изграждане на тревни площи. 21.5. Познава и прилага методите на почвообработка и почвоподготовка при различните видове затревяване. 21.6. Познава и прилага технологията на поддържане на тревните площи (спазва нормите за поливане, торене с минерални и органични торове, косене, аериране и др.). 22. Създава и поддържа 22.1. Описва основните компо- вертикално озеленяване зиционни принципи при верти- на сгради, архитектурни калното озеленяване. съоръжения, балкони и 22.2. Изброява различните ви- тераси дове конструкции за поддържане на вертикално озеленяване - в зелени площи, на фасади, балкони и тераси. 22.3. Разпознава най-често използваните за вертикално озеленяване растения. 22.4. Засажда и полага грижи за поддържане на растителността при вертикално озеленяване. 22.5. Разработва проект за вертикално озеленяване. Изгражда и поддържа паркова архитектура 23. Оформя терена и го 23.1. Описва предназначението подготвя за предстоя- и принципа на работа на геоде- що засаждане на расте- зични измервателни и помощ- ния или за изграждане ни инструменти - нивелир, ла- на паркова архитектура. та, ролетка, жалони и др. 23.2. Обяснява реда на работа при трасиране. 23.3. Измерва дължини. 23.4. Изчислява площи. 23.5. Извършва измервания с нивелир. 23.6. Разчита планове на части от земната повърхност. 23.7. Нанася проекта върху терена. 24. Изгражда и поддър- 24.1. Разпознава различните жа декоративни нас- видове декоративни настилки и тилки строителните материали за тях- ното изграждане. 24.2. Ръководи подготвянето на земната основа за настилка и изпълнение на дренажен пласт. 24.3. Организира изпълнението на различни видове настилки - бетонни плочи, павета, плочи от естествени материали, насипни материали и др. 24.4. Разпределя и отчита работата на екипа, който ръководи, при изпълнение на настилки. 25. Изгражда и поддър- 25.1. Описва предназначението, жа паркова архитектура нормативните показатели, в кътове за отдих изискванията за избор на мяс- то и обзавеждането на различните видове площадки/алеи за отдих - детски, спортни и др. 25.2. Разчита и участва в разработването на проекти за озеленяване и паркоустрояване. 25.3. Разработва работни чертежи на паркова архитектура. 25.4. Разпознава строителните материали, използвани за изграждане на парково обзавеждане. 25.5. Обяснява технологичната последователност, както и необходимите машини, инструменти и приспособления при изпълнение на строителни работи - изкопи, насипи, кофраж, армировка, полагане и грижи за бетона, замазки и др. 25.6. Извършва вертикална планировка на терена. 25.7. Упражнява техническо ръководство при изпълнението и участва в монтажа на паркова архитектура за обзавеждане на площадките за отдих по предварителен проект (схема) - скулптури, декоративни вази, пейки, трейажки, перголи, подпорни стени и др. 25.8. Изгражда, поддържа и ремонтира съоръжения за детски и спортни площадки. 26. Изгражда и поддър- 26.1. Описва основните изиск- жа скални кътове, алпи- вания за съчетаване на расте- неуми и водни площи ния, за избор на място и за из- граждане на скални кътове, алпинеуми, водни потоци, водопадчета и езерца в зелените площи. 26.2. Познава и спазва композиционни принципи при подреждането на декоративната цветна и храстова растителност. 26.3. Разпознава основните и спомагателните материали за изграждане на скални кътове, алпинеуми и водни площи. 26.4. Познава принципите за подбор и композиране на скални материали. 26.5. Определя подходящото място, изгражда и поддържа скални кътове, алпинеуми и водни площи. 5. Изисквания към материалната база Обучаващата институция трябва да осигури: - сбирки от различни материали - дървесно-храстови, цветни и тревни видове, почви, семена; - специализирани кабинети за обучение по геодезия, оборудвани с нивелир, лата и др.; - кабинет за компютърно обучение, оборудван с компютър за всеки обучаван със софтуер за текст, таблица, графика; - трактор със съответния набор технологично оборудване за обучението за управление на трактор и работа с прикачна техника (или да сключи договор с институция, която притежава). Практическото обучение се провежда в оранжерия, градински център, цветарски магазин, ботаническа градина, декоративен разсадник, горско стопанство, на зелените площи на училището или общината, в частни или държавни (общински) паркове и градини. 6. Изисквания към обучаващите по теория и практика Преподавателите по теория и практика трябва да притежават образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” по специалности: Горско стопанство, Агрономство, Селекция и семепроизводство на културните растения, Растителна защита, Екология и опазване на околната среда, Биология, Агроинженерство, “магистър” по специалност Ландшафтна архитектура и др. от професионалните направления Биологически науки, Архитектура, строителство и геодезия, Растениевъдство, Растителна защита, Горско стопанство на областите на висшето образование Природни науки, математика и информатика, Технически науки, Аграрни науки и ветеринарна медицина. Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс за актуализиране на професионалните знания и умения. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя)
bg	legislation	Bulgaria	Спогодба между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ СПОГОДБА между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 октомври 2015 г. – ДВ, бр. 81 от 2015 г. В сила от 29 март 2016 г.) Република България и Румъния, Желаейки да разширят своите икономически отношения и да подобрят своето сътрудничество в данъчната област, Възнамерявайки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, без да създават възможности за необлагане или намалено облагане чрез отклонение или заобикаляне на данъчното облагане, включително чрез споразумения за заобикаляне на спогодбите, насочени към получаване на облекчения, предоставени по тази Спогодба, в непряка полза на местни лица на трети държави, се договориха, както следва: Глава І ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА Член 1 Обхват по отношение на лицата Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. Член 2 Данъци, за които се прилага Спогодбата 1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода, налагани от едната договаряща държава или нейни административно-териториални единици или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират. 2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху печалби от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото. 3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално: а) в случая на Румъния: (i) данъкът върху доходите; (ii) данъкът върху печалбата; б) в случая на България: (i) данъкът върху доходите на физическите лица; (ii) корпоративният подоходен данък. 4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони. Глава II ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 3 Общи определения 1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго: а) термините „едната договаряща държава“ и „другата договаряща държава“ означават България или Румъния според изискванията на контекста; б) терминът „Румъния“ означава държавната територия на Румъния, включително териториалното море, и въздушното пространство над тях, върху които Румъния упражнява суверенитет, както и прилежащите зони, континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които Румъния упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие със своето законодателство и с правилата и принципите на международното право; в) терминът „България“ означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право; г) терминът „лице“ включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица; д) терминът „дружество“ означава всяко юридическо лице или всяко образувание, което се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане; е) терминът „предприятие“ се прилага по отношение на осъществяването на всяка стопанска дейност; ж) термините „предприятие на едната договаряща държава“ и „предприятие на другата договаряща държава“ означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава; з) терминът „национално лице“ означава всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава, и всяко юридическо лице, сдружение от лица или всяко друго образувание, чийто статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава; и) терминът „международен транспорт“ означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или пътно превозно средство, използвани от местно лице на едната договаряща държава, освен когато такива превозни средства се използват единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава; к) терминът „компетентен орган“ означава: (i) в случая на Румъния – министърът на публичните финанси или негов упълномощен представител; (ii) в случая на България – министърът на финансите или упълномощен представител; л) терминът „стопанска дейност“ също включва извършването на професионални услуги и на други дейности с независим характер; м) терминът „данък“ означава български данък или румънски данък според изискванията на контекста. 2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към този момент законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимите данъчни закони на тази държава, ще има предимство по отношение на значението на този термин, определено в други закони на тази държава. Член 4 Местно лице 1. За целите на тази Спогодба терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на регистрация, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяка нейна административно-териториална единица или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава. 2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение. 3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата. Член 5 Място на стопанска дейност 1. За целите на тази Спогодба терминът „място на стопанска дейност“ означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. 2. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално: а) място на управление; б) клон; в) офис; г) фабрика; д) работилница; и е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства. 3. Строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца. 4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът „място на стопанска дейност“ не включва: а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието; б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка; в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие; г) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, които са изложени на търговски панаир или изложение и които се продават от предприятието след края на такъв панаир или изложение; д) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието; е) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност за предприятието, която има подготвителен или спомагателен характер; ж) поддържане на определено място на дейност само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от „а“ до „е“ дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер. 5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място на дейност място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея. 6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. 7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото. Глава III ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ Член 6 Доходи от недвижимо имущество 1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава. 2. Терминът „недвижимо имущество“ има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество. 3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие. Член 7 Печалби от стопанска дейност 1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. 2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност. 3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. 4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; така приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член. 5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието. 6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното. 7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член. Член 8 Международен транспорт 1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от използване на кораби, самолети, железопътни или пътни превозни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава. 2. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от използване на речни кораби във вътрешния воден транспорт се облагат само в тази държава. 3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция. Член 9 Свързани предприятия 1. Когато: а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък. 2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг. Член 10 Дивиденти 1. Дивидентите, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но, ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на дивидентите. Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите. Тази алинея няма да се прилага по отношение на доход, който е приравнен на дивиденти за данъчни цели съгласно действащото законодателство на Румъния, или дивидент, който представлява скрито разпределение на печалбата съгласно действащото законодателство на България. В такива случаи всяка договаряща държава прилага своето вътрешно законодателство по отношение на такъв доход. 3. Терминът „дивиденти“, употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, доходи, получени от пълна или частична ликвидация на дружество, както и доходи от други права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7. 5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, разположено в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава. 6. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от издаването или прехвърлянето на акциите или другите права, по отношение на които се изплащат дивидентите, е да се облагодетелства от този член посредством такова издаване или прехвърляне. Член 11 Лихви 1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Такива лихви обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите. 3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава, са освободени от облагане с данък в тази държава, ако са получени и притежавани от другата договаряща държава или нейна административно-териториална единица или орган на местна власт, или от Централната банка на тази друга държава, или от всяка агенция, банка или институция на тази друга държава, нейна административно-териториална единица или орган на местна власт, или ако вземанията за дълг на местно лице на другата договаряща държава са гарантирани, застраховани или финансирани от финансова институция, изцяло притежавана от тази друга държава. 4. Терминът „лихви“, използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени, или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член. 5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7. 6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност. 7. Когато поради особени взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, във връзка с което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба. 8. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на вземанията за дълг, по отношение на което се изплащат лихвите, е да се облагодетелства от този член посредством такова възникване или прехвърляне. Член 12 Авторски и лицензионни възнаграждения 1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения. 3. Терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“, използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително софтуер, кинофилми, както и филми или записи за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването или за правото на използване на всяко промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и правото или имуществото, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7. 5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност, то тогава ще се счита, че тези авторски и лицензионни възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност. 6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба. 7. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на правата, по отношение на които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е да се облагодетелства от този член посредством такова възникване или прехвърляне. Член 13 Печалби от прехвърляне на имущество 1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие), могат да се облагат с данък в тази друга държава. 3. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети, железопътни или пътни превозни средства, използвани в международния транспорт, речни кораби, използвани във вътрешния воден транспорт, или на движимо имущество, свързано с използването на такива превозни средства, се облагат с данък само в тази държава. 4. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на акции или дялове, които придобиват повече от 50 процента от стойността си пряко или непряко от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 5. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3 и 4, се облагат с данък само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице. Член 14 Доходи от трудово правоотношение 1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 15, 17, 18 и 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага с данък само в първата посочена държава, ако: а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава. 3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, речен кораб, самолет, железопътно или пътно превозно средство, използвани в международния транспорт от местно лице на едната договаряща държава, може да се облага с данък в тази държава. Член 15 Директорски възнаграждения Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Член 16 Художествени изпълнители и спортисти 1. Независимо от разпоредбите на чл. 7 и 14 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или като музикант, или като спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Когато доходи от личната дейност, извършвана от художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв, се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7 и 14 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста. 3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 доходи, получени от дейности, извършвани от художествени изпълнители или спортисти в едната договаряща държава, когато посещението в тази държава се финансира изцяло от публични фондове на другата държава или на нейни административно-териториални единици или органи на местна власт, или от тяхна обществена институция, и дейностите не се извършват с цел реализиране на печалби, са освободени от облагане с данък в договарящата държава, в която се извършват тези дейности. Член 17 Пенсии и анюитети 1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 18, ал. 2, пенсии и други подобни плащания във връзка с трудово правоотношение в миналото и анюитети, изплатени на местно лице на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава. 2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 на този член плащания, извършени на основание обществена схема, което е част от социалноосигурителната система на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава. 3. Терминът „анюитети“ означава определени суми, които се изплащат периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време, в изпълнение на задължението за пълно и съответно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност. Член 18 Държавна служба 1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсии, изплатени от едната договаряща държава или от нейна административно-териториална единица или от неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или единица или орган, се облагат с данък само в тази държава. б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което: (i) е гражданин на тази държава; или (ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите. 2. а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или нейна административно-териториална единица или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или единица или орган, се облага с данък само в тази държава. б) Такава пенсия обаче се облага с данък само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава. 3. Разпоредбите на чл. 14, 15, 16 и 17 се прилагат по отношение на заплати, надници, пенсии или други подобни възнаграждения за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или нейна административно-териториална единица или неин орган на местна власт. Член 19 Студенти и стажанти Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава при условие, че тези плащания са от източници извън тази държава. Член 20 Преподаватели и научни работници Физическо лице, което посещава едната договаряща държава за период, ненадвишаващ две години, единствено с цел преподаване или извършване на научно изследване в университет, колеж, училище или друга призната образователна институция в тази държава и което е или е било непосредствено преди това посещение местно лице на другата договаряща държава, се освобождава от данък в първата посочена държава по отношение на всяко възнаграждение за такова преподаване или научно изследване, при условие че това възнаграждение е получено от него от източници извън тази държава. Член 21 Други доходи 1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от техния източник, които не са изрично посочени в предходните членове на тази Спогодба, се облагат с данък само в тази държава. 2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато притежателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност и правото или имуществото, във връзка с които се изплаща доходът, са действително свързани с такова място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7. 3. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на правата, по отношение на което се изплащат доходите, е да се облагодетелства от този член посредством такова възникване или прехвърляне. Глава IV МЕТОДИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ Член 22 Избягване на двойното данъчно облагане 1. В Румъния двойното данъчно облагане се избягва, както следва: Когато местно лице на Румъния получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат с данък в България, Румъния ще допусне, като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите, платен в България. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в България. 2. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва: а) когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат с данък в Румъния, България ще допусне, като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите, платен в Румъния; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в Румъния; б) когато в съответствие с която и да е разпоредба на тази Спогодба полученият доход от местно лице на България е освободен от облагане с данък в България, България може независимо от това да вземе предвид освободения доход при изчисляване на размера на данъка върху останалия доход на това местно лице. Глава V СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 23 Равенство в третирането 1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства, и по-специално по отношение на качеството местно лице, националните лица на тази друга държава. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази разпоредба се прилага и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същите дейности. Тази разпоредба няма да се счита като задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица. 3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определяне на облагаемите печалби на това предприятие ще се приспадат при същите условия, както ако са били платени на местно лице на първата посочена държава. 4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава. 5. Разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на данъците, които са в обхвата на тази Спогодба. Член 24 Процедура на взаимно споразумение 1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази Спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 23, пред компетентния орган на договарящата държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на Спогодбата. 2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със Спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави. 3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на Спогодбата. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане за случаи, които не са предвидени в Спогодбата. 4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи. Член 25 Обмен на информация 1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, за която може да се предвиди, че се отнася към изпълнение на разпоредбите на тази Спогодба или към администрирането или привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид и описание, наложени от страна на договарящите държави или техни административно-териториални единици или органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на Спогодбата. Обменът на информация не е ограничен от чл. 1 и 2. 2. Всяка информация, получена съгласно ал. 1 от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и ще се разкрива само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, решаването на жалби във връзка с данъците, посочени в ал. 1, или с контрола върху горните дейности. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да разкриват информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения. Независимо от горното информация, получена от едната договаряща държава, може да бъде използвана за други цели, когато тази информация може да бъде използвана за такива други цели съгласно законодателствата на двете държави и компетентният орган на предоставящата държава разреши такава употреба. 3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението: а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава; б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава; в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена, икономическа или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би пробщестиворечало нияна обществения ред (ordre public). 4. Когато едната договаряща държава поиска информация в съответствие с този член, другата договаряща държава ще използва своите способи за събиране на информация, за да набави поисканата информация, дори когато тази друга държава може да не се нуждае от тази информация за собствени данъчни цели. Задължението по предходното изречение се ограничава от ал. 3, но в никакъв случай това ограничение няма да се разглежда като даващо право на едната договаряща държава да откаже предоставянето на информация само поради това, че няма собствен интерес от такава информация. 5. Разпоредбите на ал. 3 в никакъв случай няма да се разглеждат като даващи право на едната договаряща държава да откаже предоставянето на информация само поради това, че информацията се пази от банка, друга финансова институция, номиниран представител или лице, което действа като агент или фидуциар, или поради това, че информацията е свързана с участие в определено лице. Член 26 Съдействие при събиране на данъци 1. Договарящите държави взаимно си предоставят съдействие при събиране на публични вземания. Това съдействие не е ограничено от чл. 1 и 2. Компетентните органи на договарящите държави могат да определят начина на прилагане на този член чрез взаимно споразумение. 2. Терминът „публично вземане“, използван в този член, означава сума, дължима във връзка с данъци от всякакъв вид и описание, наложени от страна на договарящите държави или техни административно-териториални единици или органи на местна власт, доколкото предвиденото данъчно облагане не противоречи на тази Спогодба или на всяко друго споразумение, по което договарящите държави са страни, както и лихви, административни санкции и разходи за събирането или обезпечаването, свързани с тази сума. 3. Когато публично вземане на едната договаряща държава подлежи на принудително изпълнение съгласно законите на тази държава и се дължи от лице, което според законите на тази държава към този момент не може да възпрепятства неговото събиране, това публично вземане по молба на компетентния орган на тази държава се приема за целите на събирането от компетентния орган на другата договаряща държава. Това публично вземане се събира от тази друга държава в съответствие с разпоредбите на нейните закони, приложими към принудителното изпълнение и събирането на нейните собствени данъци, както ако публичното вземане беше публично вземане на тази друга държава. 4. Когато публично вземане на едната договаряща държава е вземане, по отношение на което тази държава може да предприеме обезпечителни мерки съгласно своето законодателство, за да осигури неговото събиране, това публично вземане по молба на компетентния орган на тази държава се приема за целите на предприемане на действия по обезпечаването от компетентния орган на другата договаряща държава. Тази друга държава предприема обезпечителни мерки по отношение на това публично вземане в съответствие с разпоредбите на своето законодателство, както ако публичното вземане беше публично вземане на тази друга държава, дори ако към момента на прилагането на такива мерки публичното вземане не подлежи на принудително изпълнение в първата посочена държава или се дължи от лице, което има правото да възпрепятства неговото събиране. 5. Независимо от разпоредбите на ал. 3 и 4 публично вземане, което е прието от едната договаряща държава за целите на ал. 3 или 4, не подлежи в тази държава на ограниченията на давностните срокове или не се ползва с привилегиите, предвидени за публични вземания по законите на тази държава, поради своя характер на такова. В допълнение публично вземане, което е прието от едната договаряща държава за целите на ал. 3 или 4, не се ползва в тази държава с привилегиите, предвидени за това публично вземане по законите на другата договаряща държава. 6. Действия, свързани със съществуването, валидността или сумата на публично вземане на едната договаряща държава, няма да се предприемат пред съд или административен орган на другата договаряща държава. 7. Когато във всеки един момент след отправяне на молба по ал. 3 или 4 от едната договаряща държава и преди другата договаряща държава да събере и преведе съответното публично вземане на първата посочена държава, съответното публично вземане престава да бъде: а) в случаите на молба по ал. 3 – публично вземане на първата посочена държава, което подлежи на принудително изпълнение по законите на тази държава и се дължи от лице, което към този момент не може да възпрепятства неговото събиране по законите на тази държава, или б) в случаите на молба по ал. 4 – публично вземане на първата посочена държава, по отношение на което тази държава съгласно своето законодателство може да предприеме обезпечителни мерки, за да осигури неговото събиране, компетентният орган на първата посочена държава незабавно уведомява компетентния орган на другата държава за този факт и, по избор на другата държава, първата посочена държава ще спре или оттегли молбата си. 8. В никакъв случай разпоредбите на този член няма да се считат като налагащи на едната договаряща държава задължението: а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава; б) да предприема мерки, които биха пробщестиворечални яна обществения ред (ordre public); в) да предоставя съдействие, ако другата договаряща държава не е изчерпала всички разумни мерки за събиране или обезпечаване според случая, които съществуват по нейните закони или според административната й практика; г) да предоставя съдействие в онези случаи, когато административната тежест за тази държава е очевидно непропорционална на ползата, която ще получи другата договаряща държава. Член 27 Членове на дипломатически представителства и консулски служби Нищо в тази Спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби, предоставяни съгласно общите принципи на международното право или разпоредбите на специални споразумения. Глава VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 28 Влизане в сила 1. Тази Спогодба влиза в сила от датата на по-късното от уведомленията, изпратени по дипломатически път, с които договарящите държави се уведомяват взаимно, че са изпълнени изискванията на вътрешното законодателство за влизане в сила на Спогодбата. 2. Разпоредбите на Спогодбата се прилагат на или след първия ден на януари на календарната година, следваща годината, в която Спогодбата влиза в сила. 3. Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, сключена в Букурещ на 1 юни 1994 г., ще се счита за прекратена от датата на влизане в сила на тази Спогодба и ще прекрати действието си от датата на прилагане на тази Спогодба. Член 29 Прекратяване 1. Тази Спогодба остава в сила за неопределено време, но всяка от договарящите държави може да прекрати Спогодбата по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването не по-късно от 30 юни на всяка календарна година, започваща пет години след годината, в която Спогодбата е влязла в сила. 2. В такъв случай Спогодбата ще се счита за прекратена и ще спре да действа на и след първия ден на януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението за прекратяване. В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Спогодба. Съставена в два екземпляра в Крайова на 24 април 2015 г. на български, румънски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 202 от 8 август 2016 г. за изменение на Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с Постановление No 274 на Министерския съвет от 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 202 ОТ 8 АВГУСТ 2016 Г. за изменение на Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с Постановление No 274 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 2006 г.; изм., бр. 37 от 2008 г. и бр. 5 от 2011 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 3 думите „в продължение на 10 години“ се заменят с „пожизнено“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Сертификатът срещу жълта треска е валиден пожизнено считано от десетия ден след датата на имунизацията.“ Допълнителна разпоредба § 2. С постановлението се осигурява прилагането на изискванията на Резолюция WHA67.13 от 24 май 2014 г. на 67-ата сесия на Световната здравна асамблея за изменение на Приложение No 7 към Международните здравни правила (2005 г.) по отношение на изискванията, свързани с ваксинацията срещу жълта треска. Заключителна разпоредба § 3. Постановлението влиза в сила от 11 юли 2016 г. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, четвърти състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че по протест на Окръжната прокуратура – София, против чл. 6, ал. 1, чл. 4 и чл. 5, т. 1 от Наредбата за регистриране и стопанисване на кучета в община Антон, приета с Решение No 93 по протокол No 8 от 18.06.2008 г. на ОбС – с. Антон, е образувано административно дело No 474/2018 г. по описа на съда, насрочено за разглеждане на 27.06.2018 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Ямбол, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от областния управител на област Ямбол срещу решение на Общинския съвет – гр. Ямбол, взето по т. 8 от дневния ред на проведеното на 17.01.2014 г. заседание, с което е приета Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Ямбол. По оспорването е образувано адм. дело No 25/2014 г. по описа на Административния съд – Ямбол, насрочено за 17.04.2014 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, осми състав, на основание чл. 189, ал. 1, чл. 191, ал. 2, чл. 192, чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2, чл. 196 във връзка с чл. 157, ал. 1, пр. 2 и чл. 163 от АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. дело No 437/2018 г. по описа на съда по протест на Окръжна прокуратура – София, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2018 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване са чл. 54, ал. 3 и чл. 55 от Наредбата за условията и реда за упражняване правата на собственост от Община Костинброд върху общинската част от капитала на търговски дружества. Конституирани страни в производството са: оспорващ – Окръжната прокуратура – София, и административен орган – Общинският съвет – гр. Костинброд, чрез председателя му.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 40 от 7 януари 2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ НАРЕДБА No 40 от 7 януари 2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване напрестъпления Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. категориите данни, създадени или обработени при предоставянето на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които се съхраняват и предоставят за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления; 2. редът за съхранение на данните по т. 1; 3. правилата за защитата и сигурността на данните по т. 1; 4. редът за достъп и предоставяне на данните по т. 1; 5. редът за предоставяне на статистически данни по т. 1. (2) Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по реда, определен в тази наредба. Чл. 2. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца определените с тази наредба категории данни. (2) Предприятията по ал. 1 съхраняват и данните, свързани с неуспешни опити за повикване. (3) Предприятията по ал. 1 не съхраняват данни за повиквания, когато не е установена връзка. Раздел II Категории данни, които трябва да бъдат запазвани Чл. 3. Категориите данни, подлежащи на запазване от предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, са: 1. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката: а) фиксирана услуга и мобилна услуга: телефонният номер на викащия; името и адресът на абоната или регистрирания потребител; б) интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония: идентификатор, определен за потребителя; идентификатор на потребителя и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа; име и адрес на абоната или регистрирания потребител, за когото са определени IP адрес, идентификатор на потребителя или телефонен номер в момента на връзката; 2. данни, необходими за идентифициране направлението на връзката: а) фиксирана и мобилна услуга: набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги, като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването; името и адресът на абоната или регистрирания потребител; б) електронна поща по интернет и интернет телефония: идентификатор на потребителя или телефонен номер на получателя(ите) на интернет телефонно повикване; име и адрес на абоната или регистрирания потребител и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението; 3. данни, необходими за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката: а) дата и час на началото и края на връзката при фиксирана услуга и мобилна услуга; б) интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония: дата и час на влизане и излизане във/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или регистрирания потребител; дата и час на влизане и излизане във/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона; 4. данни, необходими за идентифициране на типа на връзката: а) използвана фиксирана или мобилна услуга; б) използвана интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония; 5. данни, необходими за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство: а) викащ и викан телефонен номер при фиксирана телефонна услуга; б) при мобилна услуга: викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викащото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); в случай на предплатени анонимни услуги - дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение (идентификатор на клетката), от което е активирана услугата; в) интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония: викащия телефонен номер за комутируем достъп; цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката; 6. данни, необходими за идентифициране на местоположението на мобилно съобщително оборудване: а) етикет на местоположението (идентификатор на клетката) в началото на връзката; б) данни, идентифициращи географското местоположение на клетките чрез препратка към техните етикети на местоположението (идентификатори на клетката) по време на периода, за който се пазят данните за връзката. Раздел III Съхранение и предоставяне на данни Чл. 4. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, спазват най-малко следните правила за защита и сигурност при съхранението на данните по чл. 3: 1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата; 2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване; 3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал; 4. данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи. Чл. 5. (1) За нуждите на оперативно-издирвателната дейност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на дирекция “Оперативно-техническа информация” при Министерството на вътрешните работи пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни. (2) За нуждите на наказателния процес предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, предават съхраняваните данни по писмено искане на разследващите органи, прокурора или съда. (3) В случай на необходимост, свързана с националната сигурност, предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на службите за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация достъп до съхраняваните данни след писмено искане при запазване на тайната, от кого е искането и какви данни са предоставени по него. (4) Данните се съхраняват по начин, който гарантира бързото им предаване на компетентните органи при поискване от тяхна страна. Раздел IV Статистика Чл. 6. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на министъра на вътрешните работи информация за: 1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи; 2. времето, изтекло от началната дата на съхранението, до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните; 3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни. (2) Министърът на вътрешните работи ежегодно предоставя информацията по ал. 1 на Европейската комисия. (3) Информацията по ал. 1 и 2 не съдържа лични данни. Раздел V Административно наказателни разпоредби Чл. 7. За нарушаване правата на физическите лица при обработването на личните им данни виновните лица се наказват по чл. 42 от Закона за защита на личните данни. Чл. 8. За други нарушения на наредбата виновните лица се наказват по чл. 335 от Закона за електронните съобщения. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Данни” са трафични данни и данни за местоположението, и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или регистриран потребител. 2. “Фиксирана и мобилна услуга” е повиквания (включително гласови, гласова поща, конферентни повиквания и повиквания за данни), допълнителни услуги (включително препращане и прехвърляне на повикване) и услуги чрез изпращане на съобщения и мултимедийни услуги (включително услуга “кратки съобщения”, развити усъвършенствани медийни услуги и мултимедийни услуги). 3. “Идентификатор на потребителя” е уникален идентификатор, определен за лицата при абониране или регистриране за услугата интернет достъп или за интернет електронна съобщителна услуга. 4. “Идентификатор на клетка” е идентичността на клетка на мобилна електронна съобщителна мрежа, от която е генерирано или в която е терминирано повикване. 5. “Неуспешен опит за повикване” е връзка, при която телефонното повикване е успешно осъществено, но на него не е било отговорено или е имало намеса от управлението на мрежата. § 2. Данни, необходими за идентифициране на абонат и/или потребител, са: за физически лица - трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чуждестранни лица - личен номер, за юридически лица и физически лица - еднолични търговци - наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код. Преходни и заключителни разпоредби § 3. Наредбата се издава на основание чл. 251, ал. 2 на Закона за електронните съобщения. § 4. Тази наредба въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и изменението на Директива 2002/58/EО. § 5. Разпоредбите по чл. 3, т. 1, буква “б”, т. 2, буква “б”, т. 3, буква “б”, т. 4, буква “б” и т. 5, буква “в” влизат в сила от 15 март 2009 г. Министър на вътрешните работи: Р. Петков Председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения: Пл. Вачков
bg	legislation	Bulgaria	Общи игрални условия и правила за организиране на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО ХАЗАРТА КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ОБЩИ ИГРАЛНИ УСЛОВИЯ И ПРАВИЛА за организиране на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти Раздел І Общи положения Чл. 1. С тези общи игрални условия и правила се регламентират минималните изисквания, които се спазват при организирането на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти. Чл. 2. Организаторите на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са длъжни да спазват тези общи игрални условия и правила, включително и при изготвяне на съответните правила, които представят за утвърждаване от Държавната комисия по хазарта (ДКХ) по чл. 22, ал. 1, т. 11 от Закона за хазарта (ЗХ). Раздел ІІ Общи изисквания Чл. 3. (1) Организаторите на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са длъжни да публикуват на интернет страницата си утвърдените им от ДКХ по реда на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ индивидуални правила. (2) При офлайн организиране на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, организаторът е длъжен да постави на видно място във всеки пункт за залози: 1. утвърдените му от ДКХ правила по реда на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ индивидуални правила; 2. информационна табела, съдържаща най-малко следната информация – идентификационни данни на организатора (ЕИК, седалище и адрес на управление), адрес за кореспонденция, телефон за контакт, адрес на интернет страницата на организатора, електронна поща. Чл. 4. Игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се провеждат със залози и печалби само в български левове и в евро. Раздел ІІІ Общи игрални условия Чл. 5. Игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са хазартни игри, при които печалбата зависи от познаване или даване на верен отговор относно съществуващ факт. Чл. 6. Участието в игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се осъществява по начин, описан в правилата на игрите, изготвени и приети от организатора и утвърдени от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗХ. Чл. 7. В правилата по чл. 6 организаторът на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, е длъжен да посочи: 1. условията и вида за участие в игрите; 2. начина за определяне и изплащане на печалбите; 3. начин на формиране, натрупване и разпределяне на фонд и/или фондовете джакпот (ако има такива); 4. ред и срок за извършване на рекламации при спорове. Чл. 8. Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, организаторът представя пред ДКХ образците за утвърждаване. Чл. 9. (1) Изплащането на печалби до 5000 лв. се допуска в брой. Изплащането на печалби над 5000 лв. се извършва само по банков път. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за организатори на онлайн залагания, за които всички плащания, свързани със залагане и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път в съответствие с чл. 47б ЗХ. (3) Организаторът на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му от ДКХ игрални условия и правила, да изплати паричната печалба и/или да даде предметната награда на физическото лице, предоставило му фишове, билети или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, която те материализират. Чл. 10. (1) В случай на възникнали спорове от участници в игрите те се регистрират от организатора с уникален идентификационен номер. Споровете се разрешават от представляващия дружеството – организатор или оторизирани от него лица, в срок до 14 дни от възникване на спора. (2) Становището на организатора се изпраща по електронен път и/или на хартиен носител до участника в срока по ал. 1. В становището си организаторът задължително посочва името на участника/участниците, датата на възникване на спор, описание на спора и обстоятелствата, при които е възникнал, и взетото решение по същество. (3) Когато участникът не е съгласен със становището на организатора, се изготвя и протокол, описващ предмета на спора и становищата на двете страни, който се изпраща в електронен вариант и/или на хартиен носител до ДКХ в 3-дневен срок от датата на съставянето му. (4) Участникът, който не е удовлетворен от решението на спора, може да подаде до ДКХ писмено оплакване в 7-дневен срок от уведомяването му по електронен път и/или на хартиен носител, като в него се изложат обяснения и аргументи. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тези Общи игрални условия и правила за организиране на игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са приети на заседание на ДКХ на 24.02.2017 г. с протокол No 000030-2117 на основание чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗХ и влизат в сила в деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Председател: Огнемир Митев
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 3 от 9 януари 2008 г. за вида на информацията и реда за предоставянето й от Министерството на вътрешните работи на Министерството на правосъдието за нуждите на Главна дирекция “Охрана” при изпълнение на функциите й МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НАРЕДБА No 3 от 9 януари 2008 г. за вида на информацията и реда за предоставянето й от Министерството на вътрешните работи на Министерството на правосъдието за нуждите на Главна дирекция “Охрана” приизпълнение на функциите й Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят видът на информацията и редът за предоставянето й от Министерството на вътрешните работи (МВР) на Министерството на правосъдието (МП) за нуждите на Главна дирекция “Охрана” (ГД “Охрана”) при изпълнение на функциите й по чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Чл. 2. Предоставянето на информация от МВР на МП за нуждите на ГД “Охрана” се извършва при спазване на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни, както и на подзаконовите актове, издадени на тяхно основание. Глава втора ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО Раздел I Задължения на Министерството на вътрешните работи Чл. 3. (1) Министерството на вътрешните работи осигурява достъп от четири специализирани автоматизирани работни места на ГД “Охрана” до интегрирана информационна система “Справки” (ИИС “Справки”). (2) Всяко автоматизирано работно място (АРМ) представлява персонален компютър, регистриран в мрежата за предаване на данни от МВР, снабден с актуална версия на системното, приложното и комуникационното програмно осигуряване. (3) Достъпът до ИИС “Справки” се дава и води на отчет от Дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност” (ДКИАД) - МВР. Чл. 4. На ГД “Охрана” се осигурява достъп до следните информационни фондове със съответните формати: 1. автоматизирана информационна система (АИС) “Български документи за самоличност” (БДС) - разширен формат; 2. регистър на лицата със съдебна и полицейска регистрация - разширен формат; 3. регистър на лица, установени извършители на престъпления - разширен формат; 4. регистър на лица, обявени за издирване - разширен формат; 5. автоматизиран информационен фонд (АИФ) “Граничен контрол” - разширен формат. Чл. 5. Министерството на вътрешните работи чрез съответната областна дирекция “Полиция” своевременно подава информация на ГД “Охрана” или областните й звена за установени избягали или незавърнали се в местата за лишаване от свобода лица и бегълци от конвой. Чл. 6. Министерството на вътрешните работи в рамките на своята компетентност своевременно подава налична информация на ГД “Охрана” за предстоящо изпълнение на дейности на дирекцията по трансфер на осъдени лица, екстрадиции и при изпълнение на европейската заповед за арест. Раздел II Задължения на Министерството на правосъдието Чл. 7. Министерството на правосъдието спазва установените в МВР правила за ползване на информационните фондове, до които служителите на ГД “Охрана” имат достъп. Чл. 8. Министерството на правосъдието предоставя на МВР писмено искане за достъп за служителите от ГД “Охрана”, съдържащо трите им имена, ЕГН, съответното областно звено, където служат, тяхната длъжност, служебен телефон, както и копие от заповедта, с която те са определени за получаване на достъп чрез АРМ до съответните информационни фондове и формати по чл. 4. Чл. 9. При освобождаване или преназначаване на служител от ГД “Охрана”, получил достъп до информационните фондове и формати по чл. 4, ГД “Охрана” или областните й звена незабавно уведомяват с писмо ДКИАД - МВР, за освобождаването или преназначаването му. Чл. 10. Министерството на правосъдието своевременно предоставя на МВР необходимата писмена информация за осъществяване на съвместни действия в рамките на тяхната компетентност. Глава трета РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМА-ЦИЯТА ОТ ИНФОРМАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ НА МВР ЗА ГД “ОХРАНА” Чл. 11. От изградените АРМ оправомощеният служител от ГД “Охрана” подава персонален код за достъп, с който се включва към съответната информационна система на МВР. Чл. 12. На основание акт на орган на съдебната власт или в изпълнение на задължения на ГД “Охрана”, произтичащи от специален закон, съответният оправомощен служител попълва справка по образец, утвърден със заповед на главния директор на ГД “Охрана”. Чл. 13. (1) За извършената по чл. 12 справка операторът на АРМ води дневник, прошнурован, прономерован и изведен в деловодството на ГД “Охрана”. (2) В дневника по ал. 1 в съответни графи се отразяват: 1. номерът и датата на справката; 2. имената и длъжността на служителя; 3. основанието за справката; 4. резултатът от справката; 5. подписът на служителя, извършил справката. (3) При необходимост резултатът от справката се оформя на хартиен носител, който се завежда в деловодството на ГД “Охрана”. Чл. 14. Получената по реда на наредбата информация представлява служебна информация и не може да се използва извън изпълнението на функциите на ГД “Охрана” по ЗСВ, както и за прилагане към доклади, преписки или справки. Чл. 15. След отпадането на необходимостта за ползване на информация, която е нанесена на хартиен носител, тя се прилага към дело. Чл. 16. Главният директор на ГД “Охрана” издава заповед, уреждаща вътрешния ред в дирекцията и териториалните й звена, за ползване на получената от МВР информация от служителите на ГД “Охрана” и областните й звена. Чл. 17. Министерството на правосъдието осигурява необходимите технически средства за пренос на информация. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. За започнало ползване на информация от страна на ГД “Охрана” от фондовете на МВР се прилагат разпоредбите по тази наредба. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 391, ал. 4 от Закона за съдебната власт и влиза в сила от датата на обнародването й. Министър на правосъдието: М. Тачева Министър на вътрешните работи: Р. Петков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 2 от 5 март 2003 г. за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НАРЕДБА No 2 от 5 март 2003 г. за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определя редът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на: (2) Не се извършва ОВОС по реда на тази наредба за подробни устройствени планове, изготвени във връзка с промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди или за промяна предназначението на площи от горския фонд с изключването им от този фонд, когато за одобряване на площадки или трасета за инвестиционните предложения, включени в подробния устройствен план, се извършва задължителна ОВОС или се преценява необходимостта от ОВОС по реда на ЗООС. Чл. 2. Оценката на въздействие върху околната среда на плановете, програмите и техните изменения се извършва в следната последователност: 1. изготвяне на задание за ОВОС; Чл. 3. Възложител на доклада за ОВОС е лицето или органът, което инициира плана или програмата. Чл. 4. (1) Докладът за ОВОС се изготвя от колектив от експерти с ръководител, които: (2) Не се считат за лично заинтересувани експертите, които: 1. не са възложител по смисъла на чл. 3; 2. не са свързани лица по смисъла на Търговския закон или не са в трудово-правни отношения, гражданско-правни или служебни правоотношения с възложителя на плана или програмата; 3. не са в трудово, гражданско или служебно правоотношение с компетентните органи по чл. 10 ЗООС; 4. не са членове на експертните екологични съвети по чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗООС; 5. не са участвали в изготвянето на плана или програмата. (3) Ръководителят на колектива от експерти е отговорен за: (4) Регистрираните експерти отговарят за пълнотата, достоверността и обективността на разработените от тях раздели на доклада за ОВОС. Чл. 5. Компетентни органи за вземане на решение по ОВОС са: 1. Министерството на околната среда и водите (МОСВ): а) за националните, регионалните и областните планове и програми за развитие и техните изменения; б) за общите и подробните устройствени планове и техните изменения, които се разглеждат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) или които засягат обекти от Националната екологична мрежа; в) за общите и подробните устройствени планове и техните изменения, които се отнасят за територия, контролирана от две или повече регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); 2. съответната РИОСВ - за общите и подробните устройствени планове и техните изменения, които се разглеждат от областните и общинските експертни съвети по устройство на територията. Глава втора ЗАДАНИЕ ЗА ОВОС Чл. 6. (1) Възложителят по чл. 3 осигурява изготвянето на задание за ОВОС след възлагане на изработването на плана или програмата. (2) Заданието за ОВОС включва: 1. съдържание на доклада за ОВОС въз основа на структурата, определена в приложение No 1; 2. необходими приложения — карти, схеми, графики, снимки, списъци и др.; 3. фази и срокове за разработване на ОВОС, съвместени с етапите на изготвяне на плана или програмата; 4. списък на лицата и организациите за провеждане на консултации, в т.ч. мотиви, време, форма и др.; 5. други условия или изисквания за изпълнение. Чл. 7. (1) Възложителят по чл. 3 внася в МОСВ заданието за ОВОС, придружено от заданието за изработване на плана или програмата и картен материал, за одобряване от междуведомствена комисия, специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗООС. ДОКЛАД ЗА ОВОС Чл. 8. (1) Възложителят по чл. 3 възлага изработване на доклад за ОВОС след одобряване на заданието по реда на чл. 7, ал. 2. (2) Докладът за ОВОС се оформя като единен документ, който включва: 1. съдържателна част - съобразно одобреното задание за ОВОС; 2. списък на източниците на информация на използваните методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда с посочване на източника, в който са публикувани; 3. списък с експертите и ръководителя на колектива, изготвили доклада за ОВОС, в който всеки се подписва срещу разработените от него раздели на доклада; 4. копия от удостоверенията за вписване в регистъра на МОСВ; 5. писмени декларации по чл. 4, ал. 2; 6. справка за проведени консултации със заинтересуваните лица и други специализирани ведомства. Чл. 9. (1) За преглед на качеството на доклада за ОВОС възложителят по чл. 3 задължително представя на компетентния орган по чл. 5 доклада по чл. 8, ал. 2 и приложенията към него по чл. 8, ал. 4 и 5. (2) Достъпът и отказът за достъп до информация по доклада за ОВОС се извършват по реда на глава втора от ЗООС. Чл. 10. (1) В срок до 14 дни от внасяне на документацията по чл. 9, ал. 1 компетентният орган прави преглед на качеството й, като писмено уведомява възложителя за резултатите от прегледа. (2) Компетентният орган може да върне доклада за ОВОС на възложителя при констатиране на: 1. процедурни нарушения; 2. недостатъчна пълнота и точност на информацията по отделните раздели на доклада спрямо одобреното задание; ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС Чл. 11. (1) След одобрение на доклада по чл. 9, ал. 1 от страна на компетентния орган възложителят по чл. 3 организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС със съдействието на областните и общинските органи, по възможност едновременно с общественото обсъждане на плана или програмата. (4)За общественото обсъждане на доклада за ОВОС възложителят по чл. 3 осигурява: 1. един екземпляр от документацията по ОВОС на общинската или областната администрация, на територията на която ще се реализира съответният план или програма в случаите, когато общината или областта не са възложител на плана или програмата; 2. място за свободен достъп до доклада за ОВОС и до проекта за плана или програмата; 3. определяне на мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане и обявяване чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди срещата за общественото обсъждане, включително и с посочване на мястото и времето за обществен достъп до документацията по ОВОС и при необходимост лица за контакти; обявяването се извършва чрез централните и местните средства за масово осведомяване в случаите, в които МОСВ е компетентен орган; 4. писмено уведомяване на компетентния орган по чл. 5 за мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане; 5. присъствие на ръководителя и на представители на колектива от експертите по ОВОС на срещата, които запознават присъстващите с предвижданията на плана или програмата и съответно с резултатите от извършената ОВОС; 6. ръководене на срещата за обществено обсъждане от представител на възложителя по чл. 3 или упълномощено от него лице, който предоставя възможност за свободно изразяване на мнения, предложения и становища; 7. водене на протокол от срещата; 8.събиране на писмени становища в срок до 7 дни от срещата за обществено обсъждане. РЕШЕНИЕ ПО ОВОС Чл. 12. За вземане на решение по ОВОС възложителят представя на компетентния орган по чл. 5: Чл. 13. Решението по ОВОС се взема в срок до три месеца от представяне на документацията по чл. 12. Чл. 14. (1) Компетентният орган по чл. 5 взема решение по ОВОС, като: (2) Решението се изготвя по образец съгласно приложение No 2. Чл. 15. Решението по ОВОС се издава от: Чл. 16. Решението по ОВОС по чл. 14, ал. 1, т.1 е основание за одобряване на националната, регионалната или областната програма или план, общия или подробния план или изменението им. Чл. 17. (1) Решението по ОВОС се предоставя на възложителя и се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин в срок до 7 дни от постановяването му. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се издава на основание § 10, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда и отменя Наредба No 1 от 1997 г. за преценяване на влиянието върху околната среда на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна ОВОС (обн., ДВ, бр. 119 от 1997 г.; изм. и доп. бр. 111 от 1999 г.). § 2. Министърът на околната среда и водите дава указания по прилагане на тази наредба. Министър: Д. Арсенова Виж приложенията в PDF-а на броя
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 814 от 21 декември 2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект „Път ІІ-55 „Велико Търново – Гурково“ от км 11+170 до км 31+561,10 – реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване“ на територията на област Велико Търново РЕШЕНИЕ No 814 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2013 Г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект „Път ІІ-55 „Велико Търново – Гурково“ от км 11+170 до км 31+561,10 – реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване“ на територията на област Велико Търново На основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Отчуждава за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ-55 „Велико Търново – Гурково“ от км 11+170 до км 31+561,10 – реконструкция, окончателно преоткосиране и укрепване“ съгласно влeзли в сила парцеларни планове, одобрени със заповеди No РД-02-14-705 и No РД-02-14-492 на заместник-министъра на регионалното развитие, съответно от 3 август 2007 г. и от 23 май 2013 г., и Решение No 664 на Общинския съвет на Община Велико Търново по Протокол No 42 от 25 април 2013 г. за одобряване на проект за ЧИ на ПУП – план за регулация за квартали 1 и 13 по плана на с. Въглевци и улична регулация на улица с ОК 1-2-3-27-88-87-86-85-84-83 по регулационния план на селото, и проект за ПУП – план за улична регулация за част от територията на с. Райковци, и проект на ПУП – план за улична регулация за част от територията на населено място Мишеморков хан, имоти и части от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Големаните, с. Габровци, с. Райковци, с. Въглевци и с. Вонеща вода, община Велико Търново, област Велико Търново, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. 2. Средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. 3. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на всички заинтересовани лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобщаването да се извърши от Агенция „Пътна инфраструктура“. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева Приложение към т. 1 ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Землище на с. ВЪГЛЕВЦИ с ЕКАТТЕ 12396 Окончателно преоткосиране и укрепване Земеделски имоти Реконструкция на техническа инфраструктура Земеделски имоти Окончателно преоткосиране и укрепване Урбанизирана територия ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Землище на с. Вонеща вода с ЕКАТТЕ 12098 Окончателно преоткосиране и укрепване Земеделски имоти Реконструкция на техническа инфраструктура Гори в земеделски земи ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Землище на с. Габровци с ЕКАТТЕ 14235 Окончателно преоткосиране и укрепване Земеделски имоти Реконструкция на техническа инфраструктура Земеделски имоти Окончателно преоткосиране и укрепване – по § 4 Земеделски имоти ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Землище на с. Големаните с ЕКАТТЕ 15401 Окончателно преоткосиране и укрепване Реконструкция на техническа инфраструктура ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Землище на с. Райковци с ЕКАТТЕ 61861 Окончателно преоткосиране и укрепване Земеделски имоти Реконструкция на техническа инфраструктура Земеделски имоти Окончателно преоткосиране и укрепване Урбанизирана територия ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО м. Мишеморков хан с ЕКАТТЕ 48636 Окончателно преоткосиране и укрепване Урбанизирана територия Имоти – горска територия (засегнати от окончателно преоткосиране и укрепване) Имоти – горска територия (засегнати от реконструкция на техническа инфраструктура)
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 281 от 12 декември 2013 г. за изменение на Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите, приета с Постановление No 101 на Министерския съвет от 2008 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 281 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2013 Г. за изменение на Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите, приета с Постановление No 101 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 58 и 102 от 2010 г., бр. 47 и 106 от 2011 г., бр. 21 и 49 от 2012 г. и бр. 48 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 23 ал. 4 се изменя така: „(4) В една администрация може да има повече от една АИС. В една администрация може да има само един официален документен регистър освен в случаите, в които воденето и на друг регистър е предвидено в нормативен акт. В тези случаи всеки официален документен регистър се вписва в регистъра на регистрите и данните.“ Заключителна разпоредба § 2. Ръководителите на администрации, в които има повече от един официален документен регистър, осигуряват изпълнението на постановлението в 3-месечен срок от влизането му в сила. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Кърджали, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване по протест на Окръжната прокуратура – Кърджали, на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 в частта „от 1 март“, чл. 15, чл. 17, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 1, 2 и 6, чл. 45, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 52, ал. 1, т. 2, чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 г. на територията на община Джебел, приета с Решение No 148 от протокол No 19 от 30.01.2009 г. на Общинския съвет – гр. Джебел. По оспорването е образувано адм. д. No 216/2020 г. по описа на Административния съд – Кърджали. Същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 8.09.2020 г. от 10,20 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 17 от 2001 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за разрешаване за употреба на лекарствени продукти Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 17 от 2001 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за разрешаване за употреба на лекарствени продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 2001 г.; доп., бр. 104 от 2001 г., бр. 68 от 2005 г.) § 1. Член 1 се изменя така: “Чл. 1. С тази наредба се определят изискванията към данните, които съдържа документацията, която се представя за разрешаване за употреба на лекарствен продукт, произведен в страната или в чужбина, включително промишлено произведени радиоактивни лекарствени продукти, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори.” § 2. Създава се чл. 2а: “Чл. 2а. Представените в досието данни относно производството на лекарствените продукти, подадени за разрешаване за употреба, трябва да доказват съответствието на условията на производство с изисканията на Наредба No 12 от 2001 г. за утвърждаване на Добрата производствена практика на лекарства (ДВ, бр. 47 от 2001 г.).” § 3. Създава се чл. 2б: “Чл. 2б. (1) Представените в досието на лекарствения продукт фармакологично-токсикологични проучвания трябва да са проведени съгласно Добрата лабораторна практика. (2) Представените в досието на лекарствения продукт клинични проучвания трябва да са проведени съгласно Добрата клинична практика.” § 4. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думата продукти се добавя “както и на лекарствени продукти по чл. 18, ал. 5 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ)”. 2. В ал. 2 думите “Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ)” се заменят със “ЗЛАХМ”. § 5. В чл. 4, ал. 1 думите “Европейската общност” се заменят с “Европейския съюз”. § 6. Създава се член 4а със следното съдържание: “Чл. 4а. (1) За разрешаване за употреба на оригинален лекарствен продукт, разрешен за употреба в Европейския съюз по процедурата за взаимно признаване, заявителят представя в ИАЛ заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1. (2) Заедно със заявлението по ал. 1 се представя и досие на лекарствения продукт в един екземпляр, съдържащо: 1. административни данни съгласно приложение No 2.5; 2. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3 или No 3.1; 3. фармакологично-токсикологични данни съгласно приложение No 4; 4. клинични данни съгласно приложение No 5. (3) В случаите на съществено подобен лекарствен продукт, разрешен за употреба в Европейския съюз по процедурата за взаимно признаване, освен документите по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 заявителят представя и данни, показващи бионаличности и/или биоеквивалентност с оригиналния лекарствен продукт съгласно приложение No 6.” § 7. Член 5 се изменя така: “Чл. 5. (1) Не се изисква представянето на фармакологично-токсикологични и клинични данни в случаите, посочени в чл. 18, ал. 3, т. 1 ЗЛАХМ. В тези случаи се представят: 1. заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1; 2. писмено съгласие на притежателя на разрешението за употреба на оригиналния лекарствен продукт, от което е видно, че той е дал съгласието си данните от фармакологично-токсикологичните и клинични изпитвания да се използват при оценката на документацията на съществено подобния лекарствен продукт; 3. административни данни съгласно приложение No 2; 4. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3 или No 3.1. (2) Не се изисква представянето на фармакологично-токсикологични и клинични данни в случаите, посочени в чл. 18, ал. 3, т. 3 ЗЛАХМ. В тези случаи се представят: 1. заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1; 2. административни данни съгласно приложение No 2; 3. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3 или No 3.1; 4. данни, показващи бионаличност и/или биоеквивалентност с оригиналния лекарствен продукт съгласно приложение No 6.” § 8. Създава се член 5а: “Чл. 5а. (1) Когато за разрешение за употреба кандидатства лекарствен продукт по чл. 18, ал. 3, т. 2 ЗЛАХМ, с влизащи в състава лекарствени(о) вещества(о), утвърдени в медицинската практика, с призната ефективност и приемливо ниво на безопасност, заявителят представя в ИАЛ: 1. заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1; 2. административни данни съгласно приложение No 2; 3. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3 или No 3.1; 4. фармакологично-токсикологични данни и клинична информация по литературни данни. (2) В случай на лекарствен продукт със смесено досие заявителят подава в ИАЛ: 1. заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1; 2. административни данни съгласно приложение No 2; 3. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3 или No 3.1; 4. предклинични данни като комбинация на доклади от проведени собствени ограничени предклинични изпитвания и от литературна справка; 5. клинични данни като комбинация на доклади от проведени собствени ограничени клинични изпитвания и от литературна справка.” § 9. Член 6 се изменя така: “Чл. 6. За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по утвърдена рецептура се представят: 1. заявление в три екземпляра по образец съгласно приложение No 1; 2. административни данни съгласно приложение No 2; 3. химико-фармацевтични данни съгласно приложение No 3.” § 10. Член 9 се изменя така: “Чл. 9. (1) Промените в разрешението за употреба на лекарствен продукт могат да бъдат промени тип IA, IБ и промени тип II. (2)Промянатип IA или IБ е промяна, посочена в приложение No 2.3, която отговаря на посочените в приложението условия. (3) Промяна тип II е всяка промяна, която е различна от промените по ал. 2. (4)За промени на разрешение за употреба тип IA, IБ или тип II заявителите представят в ИАЛ заявление в три екземпляра по образец съгласноприложение No 1.2,административни данни съгласно приложение No 2.3 и свързаната с промяната документация. (5)Спешните мерки за безопасност, предприети от притежателя на разрешението за употреба или изисквани от регулаторните органи, се следват от промяна тип II на разрешението за употреба съгласно приложение No 2.3. (6) За промяна на разрешение за употреба на лекарствени продукти, разрешени за употреба в Европейския съюз по централизирана процедура,освен документите по ал. 4 или 5 заявителите представят в ИАЛ решение на Европейската Комисия и Оценъчен доклад нa комитета за лекарствени продукти в хуманната медицина за съответната промяна и/или уведомление за промени в разрешението за употреба, когато се касае за малки промени. (7) За промяна на разрешение за употреба на лекарствени продукти, разрешени за употреба в Европейския съюз по процедура по взаимно признаване, освен документите по ал. 4 или 5заявителят представя и оценъчен доклад за промяната от референтната страна и/или уведомление за промяна в разрешението за употреба при процедурата по взаимно признаване, когато се касае за малки промени. (8) Директорът на ИАЛ дава указания във връзка с изготвянето на документацията по предходните алинеи.” § 11. Създава се член 11 със следното съдържание: “Чл. 11. (1) Разрешение за употреба на радионуклидни генератори, китове, радионуклидни прекурсори и промишлено произведени радиоактивни лекарствени продукти се издава по реда на тази наредба. (2) Изисквания към досието на лекарствените продукти по ал. 1 са посочени в приложение No 7.” § 12. В §1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите “Европейската общност” се заменят с “Европейския съюз”. 2. Точка 3 се изменя така: “3. Растителни лекарствени продукти”са лекарствени продукти, съдържащи като лекарствени вещества предимно растителни вещества или растителни препарати.” 3. Точка 4 се изменя така: “4. “Растителни вещества” са основно растения или части от растения, водорасли, гъби, лишеи, които са цели, начупени или нарязани, и се използват в необработено състояние, обикновено в изсушен вид, но понякога и пресни. Някои ексудати, които не са били подложени на специфична обработка, също се отнасят към растителните вещества. Растителните вещества трябва да са с точно определено ботаническо научно наименование на растенията, от които произхождат, съгласно биноминалната система (род, вид, вариетет и автор).” 4. Точка 5 се изменя така: “5. Растителните препарати” включват нарязани или стрити на прах растителни вещества, екстракти, тинктури, етерични масла, изцедени сокове и обработени ексудати. Те са получени от растителни вещества чрез обработка, като екстракция, дестилация, изцеждане, фракциониране, пречистване, концентриране или ферментация.” 5. Създават се т. 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18: “11. “Процедура по взаимно признаване” е процедура, при която разрешението за употреба се издава на базата на представена в ИАЛ документация от заявителя, въз основа на която е издадено разрешение за употреба в две или повече страни - членки на Европейския съюз, като участващите по процедурата страни членки, указани от заявителя, са одобрили досие, идентично с това на референтната по процедурата страна - членка на ЕС. 12. “Смесено досие” е досие за разрешаване за употреба, в което предклиничните и клиничните данни се състоят от комбинация от проведени собствени ограничени предклинични и/или клинични изпитвания и от литературна справка. 13. “Бионаличност” означава скоростта и степента, с които лекарственото вещество или терапевтично активната му част се абсорбират от лекарствената форма и са налични на мястото на действие. Когато лекарственото вещество е предназначено да упражни системен терапевтичен ефект, бионаличност означава скоростта и степента, с които лекарственото вещество или терапевтично активната му част се освобождава от лекарствената форма и преминава в общата циркулация. 14. “Радионуклидна чистота” е отношението, изразено в проценти, на радиоактивността на съответния радионуклид спрямо общата радиоактивност на радиоактивния лекарствен продукт. Съответните радионуклидни примеси, заедно с техните граници, се описват в спецификацията на продукта. 15. “Радиохимична чистота” е отношението, изразено в проценти, на радиоактивността на съответния радионуклид, който присъства в радиоактивния лекарствен продукт в посочената химична форма, спрямо общата радиоактивност на този радионуклид, присъстващ в крайния радиоактивен лекарствен продукт. Съответните радиохимични примеси, заедно с техните граници, се описват в спецификацията на продукта. 16. “Изотопен носител” е стабилен изотоп на съответния елемент, който присъства или е прибавен към радиоактивния лекарствен продукт в същата химична форма като тази на радионуклида. 17. “Специфична радиоактивност” е радиоактивността на радионуклида за единица маса на елемента или на съответната химична форма. 18. “Обща радиоактивност” е радиоактивността на радионуклида, изразена за единица (флакон, капсула, ампула, генератор и др.).” § 13. Приложение No 1 към чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 1 се изменя така: “Приложение No 1 към чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 4а, ал. 1, чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 5а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 7, ал. 1 ЗАЯВЛЕНИЕ за разрешаване за употреба на лекарствен продукт Търговско име на лекарствения продукт, последвано от количеството на лекарственото вещество в дозова единица, в %, за даден обем или маса: Международно непатентно наименование (INN) на лекарственото/ите вещество/а: Лекарствена форма и количество на лекарственото вещество за дозова единица, в %, за даден обем или маса: Път на въвеждане: Вид на опаковката Количество в една опаковка: Условия на съхранение: Условия на съхранение след отваряне на опаковката: Режим на отпускане: За лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание: еднократно отпускане многократно отпускане специално предписание ограничено предписание Състав на лекарствения продукт Лекарствено/и вещество/а: Помощни вещества: Дата на първо разрешение за употреба - за оригинален продукт (рождена дата на продукта): Заявител (= бъдещият притежател на разрешението за употреба, отбелязан върху опаковката): Име: Адрес: Страна: Производител/и на лекарствения продукт и място на производство (конкретизиране на етапа от производствения процес, в който посоченият производител участва) Име: Адрес: Страна: Описание на етапа от производствения процес: Име: Адрес: Страна: Описание на етапа от производствения процес: Други места на производство: Име: Адрес: Страна: Име: Адрес: Страна: Производител на лекарствения продукт, отговорен за освобождаване на партидите Име: Адрес: Страна: Производител/и на лекарственото/ите вещество/а: собствено производство закупено от: Име: Адрес: Страна: Име: Адрес: Страна: Списък на материалите от животински и/или човешки произход, които се съдържат или са използвани в процеса на производство на лекарствения продукт: няма такива * ЛВ = лекарствено вещество, ПВ = помощно вещество (вкл. изходни материали, използвани при производството на активното вещество или на помощно вещество), Р = реагент/хранителна среда (вкл. такива, използвани при производството на първични и работни клетъчни банки). ** Съгласно определението, дадено в раздел 2 на монография 5.2.8 на Европейската фармакопея. Копие от TSE сертификат за съответствие на Европейската фармакопея. Издаден ли е друг сертификат за съответствие на Европейската фармакопея за лекарствено вещество(а) В случай, че е издаден такъв сертификат: - наименование на веществото: - име на производителя: - номер на сертификата: - дата на последната актуализация: Копие от сертификат за съответствие на Европейската фармакопея Упълномощено от заявителя лице за контакт: Име: Адрес: Упълномощено от заявителя лице за контакт при установени дефекти и блокиране на продукта: (ако е различно от горното) Име: Адрес: Упълномощено от заявителя лице за контакт при установени проблеми с безопасността: (ако е различно от горното) Име: Адрес: Вид процедура: оригинален лекарствен продукт съществено подобен лекарствен продукт Молбата се отнася за: Вид на лекарствения продукт: Извършени плащания: утвърдени в медицинската практика) Декларация за идентичност на досието с Декларирам, че вписаните данни в заявлението съответстват на представените в приложената документация и че всички съществуващи данни по отношение на здравните рискове са представени в химико-фармацевтичната, фармако-токсикологичната и клиничната част от досието на лекарствения продукт. ИНФОРМАЦИЯ за разрешаването в други държави КЪМ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА на (Търговско наименование на лекарствения продукт) I. Разрешение за употреба в други страни II. В процедура на разрешаване в други страни III. Oтказ на разрешението за употреба IV. Изтегляне на лекарствения продукт (от заявителя) V. Прекратяване на употребата на лекарствения продукт (от регулаторния орган) § 14. Приложение No 1.1 към чл. 8, ал. 1 се изменя така: “Приложение No 1.1 към чл. 8, ал. 1 ЗАЯВЛЕНИЕ за разрешаване за употреба на хомеопатичен лекарствен продукт Търговско наименование на хомеопатичния лекарствен продукт: Състав на хомеопатичния лекарствен продукт Хомеопатични източници: Помощни вещества: Показания: Лекарствена форма: Път на въвеждане: Вид на опаковката Количество в една опаковка: Условия на съхранение: Режим на предписване: Заявител (= бъдещият притежател на разрешението за употреба, отбелязан върху опаковката) Име: Адрес: Страна: Производител/и на хомеопатичния лекарствен продукт и място на производство (конкретизиране на етапа от производствения процес, в който посоченият производител участва) Име: Адрес: Страна: Описание на етапа от производствения процес: Име: Адрес: Страна: Описание на етапа от производствения процес: Други места на производство: Име: Адрес: Страна: Име: Адрес: Страна: Производител/и на хомеопатичните източници: собствено производство закупен от Име: Адрес: Страна: Име: Адрес: Страна: Име: Адрес: Страна: Упълномощено от заявителя лице за контакт: Име: Адрес: Молбата се отнася за: област на разрешен хомеопатичен лекарствен продукт Вид на хомеопатичния лекарствен продукт: продукт, съдържащ хомеопатичен източник продукт, съдържащ хомеопатичен източник продукт, съдържащ хомеопатичен източник от растителен произход Извършени плащания: Макет на опаковката Мостри Стандартни вещества Декларирам, че вписаните данни в заявлението съответстват на представените в приложената документация и че всички съществуващи данни по отношение на здравните рискове са представени в досието на лекарствения продукт. ИНФОРМАЦИЯ за разрешаването в други държави към ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА на (Търговско наименование на хомеопатичния лекарствен продукт) I. Разрешение за употреба в други страни IV. Изтегляне на хомеопатичния лекарствен продукт (от заявителя) V. Прекратяване на употребата на хомеопатичния лекарствен продукт (от регулаторния орган) § 15. Приложение No 1.2 към чл. 9, ал. 2 и 3 се изменя така: “Приложение 1.2 към чл. 9, ал. 4 Заявление за промяна на разрешението за употреба на лекарствен продукт ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ ЗА ХУМАННАТА МЕДИЦИНА ПРОЦЕДУРА ПО ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ПРОЦЕДУРА НАЦИОНАЛНА ПРОЦЕДУРА Референтна страна членка Засегнати страни членки Тип на промяната: Тип IA Тип IБ Лекарствена форма(и) и количество(а) ТИП IA и IБ ПРОМЕНИ(Отбелязва се съответната искана промяна) Копие от съответната страница(и) от Ръководството, публикувано от ИАЛ, отнасяща се за тази промяна, където са отбелязани съответните полета за условията и документацията Забележка: • В случай на заявление за промяна тип II се изтрива целият списък за промени тип I. • В случай на уведомление за промяна тип I се изтриват онези промени тип I, за които не се кандидатства. (Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя) 1 Някои следващи една след друга промени може да не са валидни и наличието на съответния знак за отмятане в полето не показва задължително приемането им. Следващата промяна(и) може да е от същия тип или да не е от същия тип, когато е несъществена (например тип IБ с последваща тип IБ или тип IA са възможни, но не е възможно тип IA със следваща тип IБ). ТИП II ПРОМЕНИ (Отбелязва се съответната искана промяна) ДРУГО ЗАЯВЛЕНИЕ/Я (Моля да бъде представена кратка информация за всяка протичаща промяна или други промени, подадени паралелно) ЦЕЛ (Моля да се посочи накратко целта на промяната) ПРОИЗХОД НА ПРОМЯНАТА И ОБОСНОВАВАНЕ НА СЛЕДВАЩИТЕ ОТ НЕЯ ПРОМЕНИ (ако са налични) (Моля да се даде кратко обяснение за произхода на предлаганите промени в разрешението за употреба, както и обосноваване в случай на последващи промени) Да се посочи точният настоящ и предлаган текст или спецификация. При промени в КХП, опаковки и листовка се подчертават или маркират променените думи в настоящия текст в таблицата по-горе или се представя отделно приложение. Включени са следните поправени предложения за текст на информацията за продукта (приложения), където е необходимо: Кратка характеристика на продукта Означения върху опаковките Листовка Макети на опаковки Мостри Декларация на заявителя за промени тип IA или тип IБ: С настоящото представям заявление горното разрешение за употреба да бъде променено в съответствие с посочените по-горе предложения. Декларирам, че (моля да се посочат съответните декларации): Няма други промени, освен посочените в заявлението (с изключение на отнасящите се за Промяната/ите няма да окажат неблагоприятно влияние върху качеството, ефективността или безопасността на продукта; Всички условия, определени за съответното уведомление, са изпълнени; Подадени са всички изисквани документи, които са посочени за съответното уведомление; Платени такси; Уведомлението се подава след приключване на процедурата в референтната и засегнатите страни членки (за продукти по процедура по взаимно признаване) или след приключване на процедура в ЕМЕА (за продуктите по централизирана процедура). Декларация на заявителя за промяна тип II: С настоящото представям заявление горното разрешение за употреба да бъде променено в съответствие с посочените по-горе предложения. Декларирам, че (моля да се посочат съответните декларации): Няма други промени, освен посочените в заявлението (с изключение на отнасящите се за други промени, подавани паралелно; такива паралелни промени трябва да бъдат посочени като “Друго заявление(я)”); Платени такси; Заявлението се подава след приключване на процедурата в референтната и засегнатите страни членки (за продукти по процедура по взаимно признаване) или след приключване на процедура в ЕМЕА (за продуктите по централизирана процедура). Платени такси (ако са налични) Сума ___ Моля да се посочи категорията такси ___ Основният подписващ е задължителен.” § 16. Приложение No 1.3 към чл. 10, ал. 1 и 2 се изменя така: “Приложение No 1.3 към чл. 10, ал. 1 и 2 ЗАЯВЛЕНИЕ за подновяване на разрешението за употреба на лекарствен продукт Търговско наименование на лекарствения продукт, последвано от лекарствената форма и количеството на лекарственото вещество за дозова единица, в %, за даден обем или маса: Международно непатентно наименование (INN) на лекарственото/ите вещество/а: Лекарствена форма и количество на лекарственото вещество за дозова единица, в %, за даден обем или маса и количество в една опаковка: Път на въвеждане: ATC код: Регистрационен номер/дата: Срок на годност: Режим на предписване: Първична опаковка: Вторична опаковка: Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба: Упълномощено от заявителя лице за контакт: Име: Адрес: Факс: Телефон: E-mail: Представена документация: Списък на всички разрешени или чакащи разрешение промени след разрешаването (подновяването) на употребата на лекарствения продукт Разрешените промени или спешните мерки за безопасност се описват накратко в хронологичен ред, като се посочва датата на подаване и датата на одобрение (ако са одобрени). 1. Дата на подаване: 2. Дата на подаване: 3. Дата на подаване: При наличие на повече промени те се описват по горепосочения начин. Производител/и на лекарствения продукт, посочени в разрешението за употреба Производител/и на лекарствения продукт и място на производство Име: Адрес: Страна: Описание на етапа от производствения процес, в който посоченият производител участва: Производител на лекарствения продукт, отговорен за освобождаване на партидите: Име: Адрес: Страна: Когато в разрешението за употреба са вписани повече от един производител, те се описват по горепосочения начин. Производител/и на лекарственото/ите вещество/а: Име: Адрес: Страна: Когато производителите на лекарственото вещество са повече от един, те се описват по горепосочения начин. Качествен и количествен състав на лекарствения продукт Лекарствено(и) вещество(а) Помощни вещества Когато се предлагат промени в кратката характеристика на продукта, променените думи се подчертават или маркират и се прилага изцяло новият й вариант. Извършени плащания: Декларирам, че вписаните данни в заявлението съответстват на представените в приложената документация и че всички направени промени са отразени в нея. Декларирам, че не са правени промени, които не са одобрени от регулаторните органи. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО В ДРУГИ ДЪРЖАВИ КЪМ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА на (Търговско наименование на лекарствения продукт) I. Oтказ на разрешението за употреба II. Изтегляне на лекарствения продукт (от заявителя) III. Прекратяване на употребата на лекарствения продукт (от регулаторния орган) § 17. Приложение No 2 към чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 1 се изменя така: “Приложение No 2 към чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2, чл. 5а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, чл. 6, т. 2, чл. 7, ал. 2, т. 1, чл. 8а, ал. 4, т. 1 Административни данни I A Административни данни 1. Документи, удостоверяващи, че лицето, което подава заявлението, е представител на производителя по смисъла на чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ. За продуктите по чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ копие от издадено разрешение по реда на Наредба No 27, когато е приложимо. 2. Заявление за разрешаване за употреба. 3. Разрешение за производство на произвежданите в страната лекарства, издадено по реда на глава втора от ЗЛАХМ, както и копия от договори с други производители за съвместно производство. 4. Сертификат за лекарствен продукт съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЛАХМ, изготвен в съответствие със сертификационната схема на Световната здравна организация, включително валиден сертификат за Добра производствена практика и дата на последната инспекция. 4а. Сертификати за съответствие с изискванията на Европейската фармакопея (при наличие). 5. За произвеждани в чужбина лекарствени продукти - информация за разрешаването в други държави; в случаите, когато процедурата е прекъсната, прекратена или е получен отказ за разрешаване за употреба в други държави, е необходимо да се посочат мотивите. 6. Писмено уведомление, когато за лекарствения продукт, за който се иска разрешение за употреба, има действащ патент на територията на България. 7. В случаите, когато лекарственият продукт, за който се иска разрешение за употреба, е първият съществено подобен, при разрешен в страната оригинален, заявителят представя декларация, че продуктът не е под патентна защита на територията на България и че срокът на изключителността на данните е изтекъл. 7а. Всички съществено подобни продукти, които кандидатстват за разрешение за употреба, представят данни за биоеквивалентност с оригиналния продукт, с изключение на случаите, определени в приложение No 6. 8. Мостри от крайния лекарствен продукт и стандартни вещества в достатъчно количество, които са необходими за изпитванията в съответствие със спецификацията на крайния продукт, придружени от аналитични сертификати. 9. Макет на опаковките съгласно Наредба No 7 за задължителните данни върху опаковките и в листовката на лекарствените продукти и към указанията за употреба на медицинските изделия (в 4 екземпляра). 10. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. I B I Кратка характеристика на продукта (КХП) в 4 екземпляра, съдържаща следните данни: 1. Търговско име на лекарствения продукт, последвано от количеството на лекарственото вещество в дозова единица, в %, за дадена обем или маса. 2. Количествен и качествен състав. 3. Лекарствена форма. 4. Клинични данни. 4.1. Показания. 4.2. Дозировка и начин на приложение за възрастни и когато е необходимо, за деца. 4.3. Противопоказания. 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба. 4.5. Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия. 4.6. Бременност и кърмене. 4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини. 4.8. Нежелани лекарствени реакции. 4.9. Предозиране (симптоми, спешни мерки, антидоти). 5. Фармакологични данни. 5.1. Фармакодинамични свойства. 5.2. Фармакокинетични свойства. 5.3. Предклинични данни за безопасност. 6. Фармацевтични данни. 6.1. Списък на помощните вещества. 6.2. Физико-химични несъвместимости. 6.3. Срок на годност, когато е необходимо след разреждане, разтваряне, суспендиране на лекарствения продукт или след първо отваряне на първичната опаковка. 6.4. Специални условия на съхранение. 6.5. Данни за опаковката. 6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадъчни материали от него, когато е приложимо. 7. Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба. 8. Регистрационен No в регистъра по чл. 28 ЗЛАХМ. 9. Дата на първо разрешаване за употреба или подновяване на разрешението за употреба на лекарствения продукт. 10. Дата на актуализация на текста. 11. За радиоактивни лекарствени продукти пълно описание на вътрешната радиационна дозиметрия. 12. За радиоактивни лекарствени продукти допълнителни пълни инструкции за екстемпорално приготвяне и качествен контрол и когато е приложимо, максималното време на съхранение, през което съответните междинни продукти - елуати или готови за употреба радиоактивни лекарствени продукти, съответстват на спецификациите си. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти КХП се представя на английски или руски език (1 копие) и в превод (3 копия) на български език. I B II Предложение за листовка съгласно Наредба No 7 за задължителните данни върху опаковките и в листовката на лекарствените продукти и към указанията за употреба на медицинските изделия. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти листовката се представя на английски или руски език (1 копие) и в превод (4 копия) на български език. I C Експертни доклади I C 1 Експертен доклад за химико-фармацевтичната документация I C 2 Експертен доклад за фармако-токсикологичната (предклиничната) документация I C 3 Експертен доклад за клиничната документация” § 18. Приложение No 2.3 към чл. 9, ал. 3 се изменя така: “Приложение No 2.3 към чл. 9, ал. 2, 4 и 5 Административни данни Промени тип IА За промяна тип IА притежателят на разрешението за употреба трябва да представи: 1. Заявление за промяна на разрешение за употреба. 2. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. 3. Мостри от крайния продукт и стандартни вещества, придружени от аналитични сертификати, ако промяната изисква експериментална проверка. 4. Документи в подкрепа на промяната, посочени в ръководство, публикувано от ИАЛ, за изискванията към досието при уведомяване за тип IA и IБ промени, както и други документи, необходими за конкретния случай. 5. Уведомлението обикновено се отнася само за една тип IA промяна. Когато трябва да се направят няколко промени тип IA, касаещи едно разрешение за употреба, трябва да се представят отделни уведомления за всеки тип IA промяна; всяко от тези уведомления трябва да съдържа препращане към другите уведомления. 6. Когато тип IA промяна в разрешението за употреба води до следващи една от друга промени тип IA, едно уведомление може да обхване всички такива промени. Това единствено уведомление трябва да съдържа ясно описание на връзката между следващите тип IA промени. 7. Когато дадена промяна изисква следващо преработване на КХП, опаковките и листовката, това се счита за част от промяната. В този случай преработените КХП, опаковките и листовката се представят в писмен и електронен вид като част от представената документация. Промени тип IБ За промяна тип IБ притежателят на разрешението за употреба трябва да представи: 1. Заявление за промяна на разрешение за употреба. 2. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. 3. Мостри от крайния продукт и стандартни вещества, придружени от аналитични сертификати, ако промяната изисква експериментална проверка. 4. Документи в подкрепа на промяната, посочени в ръководство, публикувано от ИАЛ, за изискванията към досието при тип IA и IБ уведомления, както и други документи, необходими за конкретния случай. 5. Уведомлението обикновено се отнася само за един тип IБ промяна. Когато трябва да се направят няколко промени тип IБ, касаещи едно разрешение за употреба, трябва да се представят отделни уведомления за всеки тип IБ промяна; всяко от тези уведомления трябва да съдържа препращане към другите уведомления. 6. Когато тип IБ промяна в разрешението за употреба води до следващи една от друга промени тип IA или тип IБ, едно уведомление тип IБ може да обхване всички тези промени. Това единствено уведомление трябва да съдържа ясно описание на връзката между следващите тип I промени. 7. Когато дадена промяна изисква следващо преработване на КХП, опаковките и листовката, това се счита за част от промяната. В този случай преработените КХП, опаковките и листовката се представят в писмен и електронен вид като част от представената документация. Промени тип IA и IБ трябва да отговарят на следните условия Заглавията на промените трябва да са номерирани и подкатегориите да са обозначени с букви и номера с по-малък шрифт. Необходимите условия, които трябва да бъдат спазени при процедура на промяна тип IA или IБ, както и документацията, която трябва да бъде представена, са посочени за всяка подкатегория и изброени под всяка промяна. За да се обхванат всички други промени и всички следващи една от друга или паралелни промени, които могат да бъдат свързани с промяната, за която се кандидатства, е необходимо едновременно да се представят заявления за тези промени, като се опише точно връзката между тях. Наименование на промяната/условия/документация Условия: 1. Притежателят на разрешението за употреба трябва да остане същото юридическо лице. Документация: 1. Официален документ от съответен официален орган (напр. Търговско-промишлена палата), в който са посочени новото име или новият адрес. Условия: 1. Трябва да няма объркване с имената на други съществуващи лекарствени продукти или с международното непатентно наименование (INN). Документация: 1. Само за продукти по централизираната процедура: Копие от писмо на ЕМЕА за приемане на новото име. Условия: 1. Лекарственото вещество трябва да остане същото. Документация: 1. Доказателства за приемане от СЗО или копие от списъка с INN. Условия: 1. Мястото на производство трябва да остане същото. Документация: 1. Официален документ от съответен официален орган (напр. Търговско-промишлена палата), в който са посочени новото име или новият адрес. 2. Заменената/ите страница/и от част IIC на досието или съответната страница/и в CTD формата. Условия: 1. Мястото на производство трябва да остане същото. Документация: 1. Копие от промененото разрешение за производство, ако е налично, или официален документ от съответния официален орган (напр. Търговско-промишлена палата), в който са посочени новото име или новият адрес. 2. Заменената/ите страница/и от част IIВ на досието или съответните страници в CTD формата. Условия: 1. Промяна след приемане или допълване на АТС код от СЗО. Документация: 1. Доказателство за приемане от СЗО или копие от списъка с ATC кодовете. а) Място за опаковане във вторична опаковка на всички в) Всички други производствени операции, с изключение Условия: 1. Задоволителни резултати от инспекции, проведени през последните три години от инспектората на една от страните - членки на Европейската икономическа общност (ЕИО), или от страна, която има действащо споразумение за взаимно признаване на добрата производствена практика (ДПП) с Европейския съюз (ЕС). За български производители се изисква актуално становище от ИАЛ за съответствие на условията за производство с ДПП. 2. Място със съответно разрешение (да произвежда дадена лекарствена форма или продукт). 3. Съответният продукт не е стерилен продукт. 4. Има схема за валидиране или на новото място е било проведено успешно валидиране на производството съгласно съществуващия протокол с най-малко три производствени партиди. 5. Съответният продукт не е биологичен лекарствен продукт. Документация: 1. Доказателство, че предлаганото място има съответното разрешение за производство на дадената лекарствена форма или продукт: - За място на производство на територията на ЕИО: копие от актуалното разрешение за производство; - За място на производство извън територията на ЕИО, където има действащо споразумение за взаимно признаване на ДПП между засегнатата страна и ЕС: копие от актуалното разрешение за производство, валиден сертификат за ДПП или равностоен документ, издаден от съответния компетентен орган; - За място на производство извън територията на ЕИО, където няма действащо споразумение за взаимно признаване: становище за ДПП или равностоен документ, издаден от ИАЛ или от инспекторат на една от страните - членки на ЕИО. За български производители се изисква разрешение за производство, издадено от ИАЛ. 2. Дата на последната задоволителна инспекция на оборудването за опаковане, проведена през последните три години от ИАЛ или от инспекторат на една от страните членки, в която е в сила взаимно признаване на ДПП с ЕС. 3. Дата и обхват (посочва се, ако е специфичен за продукта, ако може да бъде отнесен към специфична лекарствена форма и т.н.) на последната задоволителна инспекция, проведена през последните три години от ИАЛ, от инспекторат на една от страните членки или от страна, където е в сила взаимно признаване на ДПП с ЕС. 4. Трябва да бъдат представени номерата на партидите (і 3), използвани при валидирането, или протокол (схема) от валидирането. 5. Заявлението за промяна трябва ясно да описва “настоящия” и “предлагания” производител на крайния продукт съгласно изискванията в раздел 2.5 (част IA) на заявлението. 6. Копие от утвърдените спецификации при освобождаване и за срока на годност. 7. Резултати от анализ на една производствена и две пилотни партиди, наподобяващи производствения процес (или две производствени партиди), и сравнителни данни от последните три партиди от предишното място; данните от следващите две производствени партиди трябва да са налични при поискване или да бъдат предоставени, ако не съответстват на спецификациите (с предложения за конкретни мерки). 8. За полутвърди или течни състави, в които лекарственото вещество е в неразтворена форма, трябва да се представят данни от валидирането, включващо микроскопско представяне на разпределението по размер на частиците и тяхната морфология. Забележка. Препоръчва се в случай на промяна или на ново място за производство в страна извън територията на ЕИО, с действащо споразумение за взаимно признаване на ДПП с ЕС, притежателите на разрешенията за употреба да уведомят ИАЛ, преди да подадат уведомлението за промяна, и да представят информация за всички предишни инспекции на ЕИО през последните 2-3 години, както и за всички планирани от ЕИО инспекции, включително дати за инспекции, инспектирана категория продукти, надзорен орган и другa съответна информация. Тези данни ще подпомогнат при необходимост подготовката на инспекция относно ДПП. продукт а) Замяна или добавяне на място, където се извършва б) Замяна или добавяне на производител, отговорен Условия: 1. Производителят, отговорен за освобождаване на партиди, трябва да бъде с установено местонахождение в Европейската общност или в България. 2. Мястото е със съответно разрешение. 3. Продуктът не е биологичен лекарствен продукт. 4. Прехвърлянето на метода от старото на новото място или в новата изпитвателна лаборатория е било завършено успешно. Документация: 1. За място на производство на територията на ЕИО или в България: копие от актуално разрешение за производство или официална акредитация като изпитваща лаборатория или равностоен документ. За място на производство извън ЕИО, където има действащо споразумение за взаимно признаване на ДПП между засегнатата страна и ЕС: копие от актуално разрешение за производство, валиден сертификат за ДПП или официална акредитация като изпитваща лаборатория или равностоен документ, издаден от съответния компетентен орган. 2. Заявлението за промяна трябва ясно да описва “настоящия” и “предлагания” производител на крайния продукт съгласно изискванията в раздел 2.5 (част IA) на заявлението. 3. Само за продукти по централизирана процедура: информация за връзка с ново лице за контакт в ЕИО при дефекти на продукта и необходимост от изтегляне (ако е приложимо). не, производител, отговорен за освобождаване на партиди, място за извършване на контрол на партиди) Условия: Няма Документация: 1. Заявлението за промяна трябва ясно да описва “настоящия” и “предлагания” производител съгласно изискванията в раздел 2.5 (част IA) на заявлението. Условия: 1. Няма промяна в качествения и количествен профил на примесите или във физико-химичните свойства. Лекарственото вещество не е биологично вещество. 2. Начинът на синтез остава същият, т.е. междинните продукти остават същите. При растителни лекарствени продукти географският източник, производството на растителните вещества и начинът на производство остават същите. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата и на одобрения мастерфайл на лекарственото вещество (ако е приложимо), включително директно сравнение на настоящия процес и на новия процес. 2. Резултати от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко две партиди (най-малко пилотни), произведени в съответствие с досега одобрения и предлагания процес. 3. Копие на одобрените спецификации на лекарственото вещество. началната големина на партидата, одобрена при по- първоначалната големина на партидата, одобрена Условия: 1. Всички промени на методите за производство са само необходимите за увеличаване големината на партидата, напр. използване на различно по размери оборудване. 2. Трябва да има резултати от изпитванията съгласно спецификациите на най-малко две партиди с предлаганата големина. 3. Лекарственото вещество не е биологично вещество. 4. Промяната не влияе върху възпроизводимостта на процеса. 5. Промяната не е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали при производството, или поради проблеми, свързани със стабилността. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 2. Номера на изпитваните партиди с предлаганата големина. 3. Резултати от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко по една производствена партида, произведени с досегашната и предлаганата големина. Резултатите от изпитванията на следващите две пълни производствени партиди трябва да бъдат на разположение при поискване и да бъде съобщено от притежателя на разрешението за употреба, ако не съответстват на спецификацията (с конкретно предложение за действие). 4. Копие на одобрените спецификации на лекарственото вещество (и на междинните продукти, ако е приложимо). използвани при производствения процес на лекарстве- ното вещество а) Стесняване на границите в спецификацията б) Добавяне на нов показател за изпитване в спецификация на: използвани при производствения процес на Условия: 1. Промяната не е вследствие на задължение от предишни оценявания да се преразгледат границите в спецификацията (напр. направено по време на процедурата за разрешаване за употреба или за промяна тип II). 2. Промяната не е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали при производството. 3. Всяка промяна трябва да е в интервала на настоящите одобрени граници. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Лекарственото вещество не е биологично вещество. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 2. Сравнителна таблица на настоящите и предлаганите спецификации. 3. Подробно описание на всеки нов аналитичен метод и данни от валидирането му. 4. Резултати от изпитвания на две производствени партиди на съответното вещество по всички показатели, включени в новата спецификация. 5. Когато е уместно, сравняване на данните от профила на разтваряне на крайния продукт от най-малко една пилотна партида, съдържаща лекарственото вещество, в съответствие с настоящата и предлаганата спецификация. За растителни лекарствени продукти могат да бъдат достатъчни сравнителни данни от изпитването за разпадаемост. 6. Обосновка да не бъдат приложени резултатите от ново изпитване за биоеквивалентност в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност, ако е уместно. реактив, използвани при производствения процес на лекарственото вещество б) Други промени в методика за изпитване, включително Условия: 1. Методът за анализ трябва да остане същият (напр. промяна в дължината или температурата на колоната, но не различен тип колона или метод); не се откриват нови примеси. 2. Проведени са били подходящи изпитвания за (ре)валидиране съгласно съответните ръководства. 3. Резултатите от валидирането на метода показват, че новата методика за изпитване е най-малко равностойна на предишната. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Лекарственото вещество, изходният материал, междинният продукт или реактив не е биологично вещество. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата, съдържащи описание на аналитичната методика, обобщение на данните от валидирането, преработена спецификация за примеси (ако е приложимо), съответните преработени раздели на част IIG или съответните раздели в CTD формата (ако е приложимо). 2. Сравнителни резултати от валидиране, доказващи, че настоящото и предлаганото изпитване са еквивалентни. използвани при производствения процес на лекарствено- то вещество, когато няма сертификат за съответствие на Европейската фармакопея а) Промяна в мястото на производство на вече одобрен Условия: 1. Спецификациите (включително контролът по време на производство, методите за анализ на всички материали), методът на приготвяне (включително големината на партидата) и подробният път на синтез са еднакви с вече одобрените. 2. Когато в процесът се използват материали от човешки и животински произход, производителят не трябва да използва нов доставчик, от когото се изисква оценка за вирусна безопасност или доказателства за съответствие с монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”. 3. Настоящият или новият производител не използва мастерфайл на лекарственото вещество (ASMF/ DMF). 4. Промяната не се отнася за лекарствен продукт, съдържащ биологично лекарствено вещество. Документация: 1. Преработената/ите страница/и на част IIC и част IIG или съответната част в CTD формата (ако е приложимо). 2. Декларация от притежателя на разрешението за употреба, че схемата на синтез (или в случай на растителни лекарствени продукти, където е приложимо - методът на приготвяне, географският източник, производството на растителното вещество и схемата на производство), процедурите по контрола на качеството и спецификациите на лекарственото вещество и на изходните материали/реагенти/междинни продукти в производствения процес на лекарственото вещество (ако е приложимо) са същите като вече одобрените. 3. TSE сертификат за съответствие на Европейската фармакопея за всеки нов източник на материал или където е приложимо - документирано доказателство, че специфичният източник на TSE рисковия материал е бил предварително оценен от компетентен орган и резултатът показва съответствие с монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. За централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуална TSE таблица А (и В, ако е уместно). 4. Резултати от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко две партиди (най-малко пилотни) на лекарственото вещество от настоящия и предлагания производител/място на производство. 5. Заявлението за промяна трябва ясно да описва “настоящия” и “предлагания” производител на крайния продукт съгласно изискванията в раздел 2.5 (част IA) на заявлението. но вещество или за изходен материал/ междинен про- дукт/реактив, използвани при производствения процес на лекарственото вещество б) От нов производител (замяна или добавяне) Условия: 1. Спецификациите при освобождаване и за срока на годност на крайния продукт остават същите. 2. Не са променени допълнителните спецификации (към Европейската фармакопея) за примеси или за изисквания към веществото, специфични за продукта (напр. профил на размерите на частиците, полиморфна форма), ако са приложими. 3. Лекарственото вещество ще бъде изпитвано непосредствено преди употреба, ако в сертификата за съответствие на Европейската фармакопея не е посочен период за повторно изпитване или не са предоставени данни за потвърждаване на периода. 4. При производствения процес на лекарственото вещество, изходния материал/реактив/ междинен продукт не се използват материали от човешки или животински произход, за които се изисква оценка на данните от изпитванията за вирусна безопасност. Документация: 1. Копие от актуалния (осъвременен) сертификат за съответствие с Европейската фармакопея. 2. Преработена/и страница/и на част IIC и част IIF или съответните страници в CTD формата, ако е приложимо. 3. Където е приложимо, документ с информация за всеки материал, попадащ в обсега на монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”, включително тези, които се използват при производството на лекарственото вещество. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. За централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуална TSE таблица А (и В, ако е уместно). 4. Заявлението за промяна трябва ясно да описва “настоящия” и “предлагания” производител на крайния продукт съгласно изискванията в раздел 2.5 (част IA) на заявлението. Забележка. Отпратката към непроменените спецификации за примеси в условие No 2, ако е приложимо, трябва да се отнесе към новите допълнителни примеси. В т. No 10, отнасяща се за малки промени в процеса на производство на лекарственото вещество, условие No 1 приема, че няма промяна в качествения и количествен профил на примесите или във физико-химичните свойства. В т. 12, отнасяща се до промяна в спецификацията на лекарственото вещество, се допуска стесняване на границите в спецификацията или добавяне на нови показатели за изпитване. Едно от условията тези промени да бъдат определени като тип I промени е, че промяната не е в резултат от неочаквани обстоятелства, възникнали при производството. Условията на тези промени трябва да бъдат взети предвид при изпълнение на условията на т. 15. ствено вещество или за изходен материал/междинен продукт/реактив, използвани в производствения процес на лекарственото вещество при одобрен производител и одобрен производствен процес Условия: Няма Документация: 1. Копие от актуалния (осъвременен) ТSE сертификат за съответствие с Европейската фармакопея. 2. Преработена/и страница/и на част IIC или съответните страници в CTD формата. 3. Документ с информация за всеки материал, попадащ в обсега на монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”, включително тези, които се използват при производството на лекарственото вещество. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. За централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в осъвременена ТSE таблица А (и В, ако е уместно). а) периода за повторно изпитване на лекарственото Условия: 1. Изследванията за стабилност са били проведени съгласно настоящия одобрен протокол. Изследванията трябва да покажат, че веществото все още отговаря на изискванията на съответната съгласувана спецификация. 2. Промяната не е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали при производството, или поради проблеми, свързани със стабилността. 3. Лекарственото вещество не е биологично вещество. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIF или съответните раздели в CTD формата трябва да съдържат резултати от подходящи изпитвания за стабилност в реално време; те трябва да са проведени в съответствие с указанията за изпитвания за стабилност на най-малко на две (три за биологични лекарствени продукти) пилотни или производствени партиди на лекарственото вещество в разрешения опаковъчен материал и да обхващат предлагания срок на повторно изпитване или предлаганите условия на съхранение. 2. Копие на одобрената спецификация на лекарственото вещество. Условия: 1. Същите функционални характеристики на помощното вещество. 2. Профилът на разтваряне (dissolution) от новия продукт, определен на най-малко две пилотни партиди, е сравним с този на стария продукт (няма значими разлики по отношение на съответствието съгласно приложение No 6 за бионаличност и биоеквивалентност). При растителни лекарствени продукти, където изпитването за разтваряне може да е неприложимо, времето за разпадаемост на новия продукт трябва да е сравнимо с това на стария. 3. За новото помощно вещество не са използвани материали от човешки или животински произход, за които се изискват данни за вирусна безопасност. 4. Не се отнася за лекарствени продукти, съдържащи биологично лекарствено вещество. 5. Започнали са изпитвания за стабилност съгласно съответните ръководства на най-малко две пилотни или производствени партиди, заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца и има уверение, че тези изпитвания ще бъдат завършени. Данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на границите в спецификациите или е възможно да не отговорят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Преработени страници на части IIА, IIB, IIC2, IIF1 и част IIG2 или съответните страници в CTD формата. 2. Обосновка на промяната/избора на помощните съставки чрез подходящо фармацевтично разработване (съдържаща данни за стабилност и антимикробно предпазване, ако е приложимо). 3. За твърди лекарствени форми - сравнителни данни от профила на разтваряне (dissolution) на най-малко по две пилотни партиди на крайния продукт с новия и стария състав. За растителни лекарствени продукти могат да бъдат приемливи сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 4. Обосновка да не бъдат представени нови резултати от изпитване за биоеквивалентност в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност. 5. TSE сертификат за съответствие с Европейската фармакопея за всяка нова съставка, получена от животно, възприемчиво на TSE риск, или където е приложимо - документирано доказателство, че специфичният източник на TSE рисковия материал е бил предварително оценен от компетен орган и резултатът показва съответствие с монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник, неговата употреба и доказателства за предишно приемане. За централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуализирана TSE таблица А (и В, ако е уместно). 6. Данни, доказващи, че новото помощно вещество нe пречи за провеждане на методика за изпитване, включена в спецификацията на крайния продукт (ако е приложимо). 7. Номерата на партидите, използвани при изпитването за стабилност, трябва да бъдат посочени. б) добавяне на нов показател за изпитване в Условия: 1. Промяната не е вследствие на задължение от предишни оценявания (напр. направени по време на процедурите за разрешаване за употреба или за промяна тип II). 2. Промяната не трябва да е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали при производството. 3. Всяка промяна трябва да е в интервала на текущо одобрените граници. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Промяната не се отнася за адюванти на ваксини или за биологично помощно вещество. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 2. Сравнителна таблица на настоящите и предлаганите спецификации. 3. Подробно описание на всеки нов аналитичен метод и обобщение на резултатите от валидирането. 4. Резултати от анализ на две производствени партиди по всички показатели на новата спецификация. 5. Където е подходящо, сравнителни данни от профила на разтваряне на най-малко една пилотна партида на крайния продукт, съдържаща помощното вещество в съответствие с настоящата и предлаганата спецификация. За растителни лекарствени продукти могат да бъдат достатъчни сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 6. Обосновка да не бъдат представени нови резултати от изпитване за биоеквивалентност в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност. б) малки промени в одобрената методика за изпитване в) други промени в методика за изпитване, включително Условия: 1. Методът за анализ трябва да остане същият (напр. промяна в дължината или температурата на колоната, но не различен метод или тип колона); не се откриват нови примеси. 2. Проведени са били подходящи изпитвания за (ре)валидиране съгласно съответните ръководства. 3. Резултатите от валидирането на метода показват, че новата методика за изпитване е поне еквивалентна на предишната. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Веществото не е биологично помощно вещество. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата, които съдържат описание на аналитичния метод, обобщение на резултатите от валидирането, променени спецификации на примеси (ако е приложимо); съответните преработени раздели на част IIG или съответните раздели в CTD формата, ако е приложимо. 2. Сравнителни резултати от валидиране, показващи, че настоящото и предлаганото изпитване са равностойни. вещество Условия: 1. Спецификациите при освобождаване и в края на срока на годност на крайния продукт остават същите. 2. Не са променени допълнителните спецификации (към Европейската фармакопея) за специфични изисквания към продукта (напр. профили на размерите на частиците, полиморфна форма), ако са приложими. 3. При производствения процес на помощното вещество не се използват материали от човешки или животински произход, за които се изискват данни за оценка на вирусната безопасност. Документация: 1. Копие от актуалния (осъвременен) сертификат за съответствие с Европейската фармакопея. 2. Заменената/ите страница/и от част IIC на досието или съответните страници в CTD формата. 3. Където е приложимо, документ с информация за всеки материал, попадащ в обсега на монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”, включително тези, които се използват при производството на помощното вещество. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. При централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуална TSE таблица А (и В, ако е уместно). но вещество от вече одобрен производител или от нов производител (замяна или добавяне) Условия: Няма Документация: 1. Копие от актуалния (осъвременен) сертификат за съответствие с Европейската фармакопея. 2. Преработената/ите страница/и на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 3. Документ с информация за всеки материал, попадащ в обсега на монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”, включително тези, които се използват при производството на помощното вещество. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. При централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуална TSE таблица А (и В, ако е уместно). синтетичен материал а) Помощно вещество или реагент, използван при произ- водството на биологично лекарствено вещество или при производството на краен продукт, съдържащ биологично Условия: 1. Спецификациите при освобождаване и в края на срока на годност на помощното вещество и на крайния продукт остават същите. Документация: 1. Декларация от производителя на материала, че той е изцяло от растителен или синтетичен произход. 2. Изследване равностойността на материала и влиянието му върху производството на крайния материал. Условия: 1. Спецификациите не се повлияват неблагоприятно; няма промяна в качествения или количествен профил на примесите или във физико-химичните свойства. 2. Помощното вещество не е биологично вещество. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата. 2. Резултати от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко по две партиди (поне пилотни) от помощното вещество, произведено съгласно стария и новия процес. 3. Ако е подходящо, сравнителни данни от профила на разтваряне на най-малко две партиди (най-малко пилотни) на крайния продукт. За растителни лекарствени продукти могат да бъдат достатъчни сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 4. Копие от одобрените и новите (ако е приложимо) спецификации на помощното вещество. на страна членка а) Промяна в спецификацията(ите) на вещество, което преди не се е съдържало в Европейската фармакопея, за да отговаря на Европейската фармакопея или на нацио- нална фармакопея на страна членка б) Промяна за съответствие с обновена монография на Европейската фармакопея или на национална фармакопея на страна членка Условия: 1. Промяната е направена единствено, за да отговаря на фармакопеята. 2. Не са променени допълнителните спецификации (към Европейската фармакопея) за изисквания към веществото, специфични за продукта (напр. профил на размерите на частиците, полиморфна форма), ако е приложимо. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата. 2. Сравнителна таблица на настоящите и предлаганите спецификации. 3. Резултати от анализ на две производствени партиди на съответното вещество по всички показатели в новата спецификация. 4. Данни, доказващи, че монографията е подходяща за контрол на веществото, напр. сравнение на потенциалните примеси с описаните в раздел “Примеси” на монографията. 5. Където е уместно, данни от анализ на партиди (в сравнителен табличен вид) на две производствени партиди на крайния продукт, съдържащи вещество, отговарящо на настоящата и предлаганата спецификация, и допълнително, ако е уместно, резултати от сравнителния профил на разтваряне (dissolution) на крайния продукт за най-малко една пилотна партида. За растителни лекарствени продукти могат да бъдат приемливи сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 6. За биологични лекарствени продукти се изисква доказване на въпроизводимостта на качеството и на производствения процес. Условия: 1. Промяната не е вследствие на задължение от предишни оценявания да се преразгледат границите в спецификацията (напр. направени по време на процедурата за разрешаване за употреба или за промяна тип II). 2. Промяната не е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали по време на производството. 3. Всяка промяна трябва да бъде в интервала на вече одобрените граници. 4. При нов метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 2. Сравнителна таблица на настоящата и предлаганата спецификация. 3. Подробно описание на всеки нов аналитичен метод и данни от неговото валидиране. 4. Данни от анализ на две партиди по всички изпитвания в новата спецификация. (б) Други промени в методика за изпитване, включително Условия: 1. Методът за анализ трябва да остане същият (например промяна в дължината или температурата на колоната, но не различен тип колона или метод). 2. Извършени са подходящи изпитвания за (ре)валидиране съгласно съответните изисквания. 3. Резулатите от валидирането на метода показват, че новата методика за изпитване е поне равностойна на предишната. 4. При новия метод за изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIC или съответните раздели в CTD формата, които съдържат описание на новата аналитична методика и обобщение на данните от нейното валидиране. 2. Сравнителни резултати от валидиране, показващи, че настоящото и предлаганото изпитване са равностойни. крайния продукт (напр. цвят на пластмасовата капачка над обкатката, пръстеновидeн цветен код на ампулата, промяна в предпазителя на иглата (използвана различ- на пластмаса) Условия: 1. Промяната не засяга основна част на опаковъчния материал, което да окаже влияние върху точното дозиране, употребата, безопасността или стабилността на крайния продукт. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. Условия: 1. Лекарственият продукт не е биологичен или стерилен продукт. 2. Промяната засяга само същия тип опаковка и материал (напр. замяна на блистер с блистер). 3. Предложеният опаковъчен материал трябва да бъде поне равностоен на одобрения по отношение на свързаните с него свойства. 4. Започнали са изпитвания за стабилност съгласно съответните ръководства на поне две пилотни или производствени партиди и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца. Трябва да се даде потвърждение, че тези проучвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на границите в спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Съответните преработени раздели на части IIA, IIC и IIG или съответните раздели в CTD формата. 2. Подходящи данни за новата опаковка (напр. сравнителни резултати за пропускливост по отношение на O2, CO2, влага). 3. Трябва да бъдат представени доказателства за отсъствие на взаимодействие между съдържимото и опаковъчния материал (напр. не се наблюдава преминаване на компоненти на предлагания материал в съдържимото и загуба на съставки на продукта поради преминаване в опаковката). 4. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени. 5. Сравнение на настоящите и предлаганите спецификации, ако е приложимо. (когато са споменати в досието); инхалаторните камери за дозирани инхалатори се изключват Условия: 1. Не отпада опаковъчен елемент или изделие. 2. Качественият и количествен състав на елементите на опаковката/изделието остават същите. 3. Спецификациите и методите за качествен контрол са поне равностойни. 4. Методите и условията за стерилизация остават същите, ако са налични. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIC или съответният раздел в CTD формата. 2. За медицински изделия към лекарствени продукти за хуманната медицина е необходимо доказателство за СЕ марка. 3. Сравнение на настоящите и предлаганите спецификации, ако е приложимо. Условия: 1. Промяната не е вследствие на задължение от предишни оценявания (например направени по време на процедура за разрешаване за употреба или за промяна тип II). 2. Промяната не трябва да бъде вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали по време на производство, или поради проблеми със стабилността. 3. Всяка промяна трябва да бъде в интервала на вече одобрените граници. 4. При нов метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. Документация: 1. Преработен раздел на част IIB или съответният раздел в CTD формата и раздел IIE или съответният раздел в CTD формата, където е уместно. 2. Сравнителна таблица на настоящите и предлаганите спецификации. 3. Подробно описание на всеки нов аналитичен метод и данни от неговото валидиране. 4. Данни от анализ на две (три за биологични лекарствени продукти) производствени партиди по всички изпитвания на новата спецификация. (а) До десетократно нарастване в сравнение с първо- началната големина на партидата, одобрена при Условия: 1. Промяната не оказва влияние върху възпроизводимостта и/или постоянството в качеството на продукта. 2. Промяната се отнася само за стандартните перорални лекарствени форми с незабавено освобождаване и нестерилните течни форми. 3. Всички промени в производствения метод и/или в контрола по време на производство са само онези, наложени от промяната в големината на партидата, напр. използване на оборудване с различни размери. 4. Схемата на валидиране е налична или е било проведено успешно валидиране на производството съгласно настоящия протокол, с най-малко три партиди с предлаганата нова големина на партидата, според съответните изисквания. 5. Не се отнася за лекарствен продукт, съдържащ биологично лекарствено вещество. 6. Промяната не трябва да е вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали по време на производството, или поради проблеми със стабилността. 7. Започнали са изследвания за стабилност съгласно съответните ръководства на най-малко две пилотни или производствени партиди и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца. Дадено е уверение, че тези изследвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Преработен раздел на част IIB или съответният раздел в CTD формата. 2. Данни от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко една производствена партида, произведена с досега одобрената и предлаганата големина. Резултатите от изпитванията на следващите две пълни производствени партиди трябва да са на разположение в случай на поискване и да бъдат предоставени от притежателя на разрешението за употреба в случай, че са извън спецификацията (с конкретно предложение за действие). 3. Копие от одобрените спецификации при освобождаване и в срока на годност. 4. Трябва да бъдат представени номерата на партидите (і 3), използвани при валидирането, или протокол (схема) от валидирането. 5. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени. Условия: 1. Цялостният принцип на производство остава същият. 2. Новият процес трябва да доведе до продукт със същото качество, безопасност и ефективност. 3. Лекарственият продукт не съдържа биологично лекарствено вещество. 4. В случай на промяна в стерилизационния процес тя е само за привеждане в съответствие със стандартния фармакопеен цикъл. 5. Започнали са изследвания за стабилност съгласно съответните ръководства на най-малко една пилотна или промишлена партида и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца. Дадено е уверение, че тези изследвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Преработен раздел на част IIB или съответният раздел в CTD формата. 2. За полутвърди и течни лекарствени форми, в които лекарственото вещество присъства в неразтворена форма: подходящо валидиране на промяната, включващо микроскопско представяне на частиците, за да се провери за видими промени в морфологията; сравнителни данни за разпределението по размер на частиците, получени чрез подходящ метод. 3. За твърди лекарствени форми: резултати от изпитвания за профил на разтваряне на една представителна производствена партида и сравнителни данни от изпитвания на последните три партиди, произведени по предишния производствен процес; резултатите от изпитванията на следващите две пълни производствени партиди трябва да са на разположение в случай на поискване и да бъдат предоставени от притежателя на разрешението за употреба, ако не отговарят на спецификацията (с конкретно предложение за действие). За растителни лекарствени продукти могат да бъдат приемливи сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 4. Обосновка да не бъдат представени нови резултати от изпитване за биоеквивалентност в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност. 5. В случай на промяна на стерилизационния процес трябва да бъдат представени данни за валидирането му. 6. Копие от одобрените спецификации при освобождаване и в срока на годност. 7. Резултати от анализ (в сравнителен табличен вид) на най-малко по една производствена партида, произведена с досега одобрения и предлагания производствен процес. Резултатите от изпитванията на следващите две пълни производствени партиди трябва да са на разположение в случай на поискване и да бъдат предоставени от притежателя на разрешението за употреба, ако не отговарят на спецификацията (с конкретно предложение за действие). 8. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени. (а) Намаляване на количеството или отпадане на една или повече съставки на: (б) Увеличаване на количеството, добавяне или замяна на една или повече съставки на: Условия: 1. Няма промяна във функционалните характеристики на лекарствената форма, напр. времето за разпадане, профила на разтваряне. 2. Всяка малка корекция в състава за запазване на общата маса трябва да се направи с помощно вещество, което се съдържа в най-голямо количество в крайния продукт. 3. Спецификацията на крайния продукт е била обновена само по отношение на външния вид/мириса/ вкуса и ако е уместно, с отпадане или добавяне на изпитване за идентичност. 4. Започнали са изследвания за стабилност (дългосрочни и ускорени) съгласно съответните ръководства на най-малко две пилотни или производствени партиди и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца. Дадено е уверение, че тези изследвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Допълнително, където е уместно, трябва да бъдат проведени изпитвания за фотостабилност. 5. Всеки нов оцветител трябва да се съдържа в списъка на оцветителите в приложение 3. 6. Всяка нова съставка не трябва да включва употреба на материали от човешки или животински произход, за които се изисква оценка на данни за вирусна безопасност или съответствие с монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”. Документация: 1. Преработени страници на части IIA, IIB, IIC2, IIE1 или съответните страници в CTD формата (съдържащи метод за идентифициране на всеки нов оцветител, където е уместно) и част IIG или съответните страници в CTD формата (ако е уместно, когато е променен срокът на годност). 2. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени. 3. Мостра от новия продукт, когато е приложимо. 4. TSE сертификат за съответствие с Европейската фармакопея за всеки нов източник на материал от животно, възприемчиво на TSE риск, или където е приложимо - документирано доказателство, че специфичният източник на TSE рисковия материал е бил предварително оценен от компетен орган и резултатът показва съответствие с монографията на Европейската фармакопея 2.5.8. “Свеждане до минимум на риска от пренасяне на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарната медицина”. Информацията трябва да съдържа: име на производителя, биологичния вид и тъканите, от които се произвежда материалът, от коя страна произхожда животинският източник и неговата употреба. При централизирана процедура тази информация трябва да бъде включена в актуална TSE таблица А (и В, ако е уместно). 5. Резултати, доказващи, че новото помощно вещество не пречи на някой от включените в спецификацията на крайния продукт методи, ако е уместно. (а) Перорални лекарствени форми с незабавено (б) Стомашноустойчиви, с изменено или с удължено Условия: 1. Профилът на разтваряне от новия продукт, определен върху най-малко две пилотни партиди, е сравним със стария. За растителни лекарствени продукти, където изпитванията за разтворимост може да са неприложими, времето за разпадане на новия продукт трябва да е сравнимо с времето на стария продукт. 2. Покритието не е критичен фактор за механизма на освобождаване. 3. Спецификацията на крайния продукт е била обновена само по отношение на масата и размерите, ако е приложимо. 4. Започнали са изследвания за стабилност, съгласно съответните ръководства, на най-малко две пилотни или производствени партиди и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца. Дадено е уверение, че тези изследвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Преработени страници на части IIA, IIB, IIF1 или съответните страници в CTD формата. 2. Сравнителни данни от изпитване за разтваряне (dissolution) на най-малко по две пилотни партиди с настоящия и с новия състав (не се наблюдава значима разлика в данните съгласно указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност). За растителни лекарствени продукти могат да бъдат приемливи сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 3. Обосновка да не бъдат представени нови резултати от изпитване за биоеквивалентност в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност. 4. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени. (а) Стерилни лекарствени форми и биологични лекарствени Условия: 1. Няма промяна в качествения и количествения състав на опаковката. 2. Промяната не засяга основна част на опаковъчния материал, която влияе върху дозирането, използването, безопасността или стабилността на крайния продукт. 3. В случай на промяна в парното пространство или промяна в съотношението повърхност/обем, са започнали изследвания за стабилност, съгласно съответните ръководства, с най-малко две пилотни (три за биологични лекарствени продукти) или производствени партиди, и заявителят разполага със задоволителни данни за стабилност за най-малко три месеца (шест месеца за биологични лекарствени продукти). Дадено е уверение, че тези изследвания ще бъдат завършени и данните ще бъдат незабавно предоставени на регулаторните органи, ако не отговарят на спецификациите или е възможно да не отговарят в края на одобрения срок на годност (с конкретно предложение за действие). Документация: 1. Преработен раздел на част IIС или съответния раздел в CTD формата (съдържащ описание, подробен чертеж и състав на опаковката или на затварящата система). 2. Партидните номера на партидите, използвани при изпитванията за стабилност, трябва да бъдат посочени, където е приложимо. 3. Мостри на новата опаковка/капачка, когато е уместно. Условия: 1. Промяната не е вследствие на задължение от предишни оценявания да се преразгледат границите в спецификацията (например направени по време на процедура за разрешаване за употреба или за промяна тип II). 2. Промяната не трябва да бъде вследствие на неочаквани обстоятелства, възникнали по време на производството. 3. Всяка промяна трябва да бъде в интервала на вече одобрените граници. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Процедурата за изпитване не се прилага на биологично лекарствено или биологично помощно вещество в лекарствения продукт. Документация: 1. Съответният преработен раздел на част IIF или съответният раздел в CTD формата. 2. Сравнителна таблица на настоящите и предлаганите спецификации. 3. Подробно описание на всеки нов аналитичен метод и данни от неговото валидиране. 4. Резултати от изпитвания на две производствени партиди от крайния продукт по всички изпитвания в новата спецификация. (б) Малка промяна в одобрена методика за изпитване на биологично лекарствено или биологично помощно (в) Други промени в методика за изпитване, включител- Условия: 1. Методът за анализ трябва да остане същият (например промяна в дължината или температурата на колоната, но не различен метод или тип колона). 2. Извършени са подходящи изследвания за (ре)валидиране, съгласно съответните ръководства. 3. Резулатите от валидирането на метода показват, че новата методика за изпитване е поне равностойна на предишната методика. 4. При новия метод на изпитване не се използва нова нестандартна техника или стандартна техника по нов начин. 5. Начинът за изпитване не се прилага на биологично лекарствено или биологично помощно вещество в лекарствения продукт. Документация: 1. Преработен раздел на част IIF или съответният раздел в CTD формата, който съдържа описание на аналитичната методика, обобщение на резултатите от валидирането й, променени спецификации на примеси (ако е приложимо); съответните преработени раздели на част IIG или съответните раздели в CTD формата (ако е приложимо). 2. Сравнителни резултати от валидиране, показващи, че настоящото и предлаганото изпитване са равностойни. ките, или маркиране на капсулите, включително замя- на, или добавяне на мастило, използвано за маркиране на продукт Условия: 1. Не са променени спецификациите на крайния продукт при освобождаване и в срока на годност (с изключение за външния вид). 2. Всяко ново мастило трябва да бъде разрешено за фармацевтична употреба. Документация: 1. Съответните преработени раздели на части IIA, IIC (в случай на ново мастило), IID, IIF или съответните раздели в CTD формата (съдържащи подробен чертеж или писмено описание на настоящия и новия външен вид). 2. Мостри от крайния продукт, където е приложимо. вения състав и средната маса (а) Стомашно-устойчиви, с изменено или с удължено освобождаване лекарствени форми и таблетки с Условия: 1. Профилът на разтваряне от продукта с променен състав е сравним със стария. При растителни лекарствени продукти, където изпитванията за разтваряне може да не са приложими, времето за разпадаемост на новия продукт трябва да е сравнимо със стария. 2. Не са променени спецификациите на продукта при освобождаване и в срока на годност (освен за размера). Документация: 1. Съответните преработени раздели на части IIВ и IIF1 (съдържащи подробно описание на настоящите и новите размери). 2. Сравнителни данни от изпитване за разтваряне (dissolution) от най-малко една пилотна партида с настоящите и предлаганите размери на дадената лекарствена форма (не се наблюдава значима разлика в данните съгласно указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност). За растителни лекарствени продукти могат да бъдат приемливи сравнителни данни от изпитване за разпадаемост. 3. Обосновка да не бъдат представени нови резултати от изпитване за биоеквивалентност, в съответствие с указанията за изследване на бионаличност и биоеквивалентност. 4. Мостри от крайния продукт, където е приложимо. 5. Където е уместно, трябва да бъдат представени данни от изпитвания за делимост на таблетките при освобождаване и декларация за предоставяне на такива данни в края на срока на годност. (а) Промяна в броя единици (таблетки, ампули и т.н.) в опаковка 1. Промяна в рамките на вече одобрените количества 2. Промяна извън рамките на вече одобрените количества (б) Промяна в масата/обема на напълване на непарен- Условия: 1. Новото количество в една опаковка трябва да съответства на дозировката и продължителността на лечение в одобрената кратка характеристика на продукта. 2. Първичният опаковъчен материал остава същият. Документация: 1. Съответните преработени раздели на части IIА, IIC и IIF. 2. Обосновка за новото количество в опаковката, показваща, че новото количество е в съответствие с дозовия режим и продължителността на употреба съгласно одобрената кратка характеристика на продукта. 3. Декларация, че изпитванията за стабилност ще бъдат проведени в съответствие с указанията за продукти, при които параметрите за стабилността могат да бъдат повлияни. Резултатите трябва да бъдат съобщени само ако не отговарят на спецификацията (с конкретно предложение за действие). (а) Срока на годност на крайния продукт (б) Условията за съхранение на крайния продукт или на Условия: 1. Проучванията за стабилност са били проведени според актуалния одобрен протокол. Проучванията трябва да показват, че са все още валидни съответните съгласувани спецификации. 2. Промяната не трябва да е в резултат на неочаквани обстоятелства, възникнали по време на производството или поради проблеми със стабилността. 3. Срокът на годност не надвишава пет години. 4. Продуктът не е биологичен лекарствен продукт. Документация: 1. Съответните преработени раздели на част IIG или съответните раздели в CTD формата, които трябва да съдържат резултати от изпитвания за стабилност в реално време, проведени в съответствие с указанията за изпитвания за стабилност на най-малко две производствени партиди от крайния продукт в одобрения опаковъчен материал и/или след първо отваряне или разтваряне/разреждане/суспендиране, ако е уместно; където е приложимо, трябва да бъдат включени резултати от подходящи микробиологични изпитвания. 2. Копие от променената спецификация на крайния продукт за срока на годност и където е уместно - спецификация след разтваряне/разреждане/суспендиране или първо отваряне. първичната опаковка (инхалаторните камери за дозирани инхалатори се изключват) Условия: 1. Предлаганото дозиращо устройство трябва точно да доставя изискваната доза за съответния продукт в съответствие с одобрената дозировка и трябва да има резултати от такива проучвания. 2. Новото изделие е съвместимо с лекарствения продукт. 3. И след промяната изискваната доза от лекарствения продукт може да се доставя точно. Документация: 1. Преработени раздели на части IIA и IIC или съответните раздели на CTD формата (съдържащи описание, подробен чертеж и състав на материала на изделието и доставчика, ако е уместно). 2. Доказателство за СЕ марка. 3. Справка за СЕ маркировка за изделието, когато е приложимо, или данни, доказващи точност, прецизност и съвместимост на изделието, ако няма СЕ марка. 4. Мостри от новото изделие, където е приложимо. пейската комисия за реферирана процедура на ориги- налния лекарствен продукт, разрешен в ЕС чрез проце- дура по взаимно признаване Условия: 1. Предложената кратка характеристика на продукта е идентична в съответните раздели с тази, приложена към решението на Европейската комисия за реферираната процедура на оригиналния лекарствен продукт. 2. Заявлението е подадено след публикуване на решението на Европейската комисия. Документация: 1. Копие от кратката характеристика на продукта, приложено към решението на Европейската комисия по съответната процедура. по централизирана процедура вследствие на крайното решение във връзка с реферирана процедура в ЕМЕА Условие: Промяната засяга само въвеждане на промени в кратката характеристика на продукта, означенията върху опаковките и листовката, за да се отрази научното становище, получено във връзка с реферирана процедура. Документация: 1. Копие от писмото на ЕМЕА, информиращо притежателя на разрешението за употреба за научното становище на ЕМЕА и изискващо специфични промени в кратката характеристика, листовката и опаковките на продукта, ако са необходими. 2. Писмо на заданието, ако е изискано от ЕМЕА. Условия: 1. Останалите разрешени количества в опаковка на продукта трябва да бъдат в съответствие с указанията за дозиране и продължителността на лечение, както са посочени в кратката му характеристика. Документация: 1. Причина за отпадане на количеството/ата в една опаковка и декларация, че няма проблеми с безопасността на продукта. 2. Декларация, че оставащото/ите количество/а в опаковка са в съответствие с инструкциите за дозиране и продължителността на лечение, както е отбелязано в кратката характеристика на продукта. Промени тип II За промяна тип II притежателят на разрешението за употреба трябва да представи: 1. Заявление за промяна на разрешение за употреба. 2. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. 3. Регулаторен статус на исканата промяна в различните страни. 4. Кратка характеристика на продукта (КХП) в 1 екземпляр на български език, като променените текстове са подчертани или маркирани, и 4 немаркирани екземпляра на български език. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти КХП се представя в 1 екземпляр на английски или руски език. 5. Предложение за листовка в 1 екземпляр на български език, като променените текстове са подчертани или маркирани, и 4 немаркирани екземпляра на български език. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти листовката се представя в 1 екземпляр на английски или руски език. 6. Актуализирани експертни доклади или в случаите на CTD-формат актуализирано обобщение, като резултат на промяната, когато е необходимо. 6.1. Актуализиран експертен доклад за химико-фармацевтичната документация. 6.2. Актуализиран експертен доклад за фармако-токсикологичната (предклиничната) документация. 6.3. Актуализиран експертен доклад за клиничната документация. 7. Всички допълнителни данни, подкрепящи предлаганата промяна. 8. Заявлението се отнася само за една тип II промяна. Когато трябва да се направят няколко промени тип II, касаещи едно разрешение за употреба, трябва да се представят отделни заявления за всяка тип II промяна: всяко едно такова заявление трябва също да съдържа препращане към другите заявления. 9. Когато тип II промяна в разрешението за употреба води до следващи една от друга промени, едно заявление може да обхване всички такива промени. Това единствено заявление трябва да съдържа ясно описание на връзката между тях. Спешни мерки за безопасност 1. Ако притежателят на разрешението за употреба, в случай на риск за общественото здраве, приложи спешни мерки за безопасност, трябва да информира регулаторните органи. Ако регулаторните органи нямат някакви възражения в рамките на 24 часа след получаване на информацията, се счита, че спешните мерки за безопасност са приети. Спешните мерки за безопасност трябва да бъдат въведени в сроковете, както са уточнени с регулаторните органи. Заявлението за промяна, отразяващо спешните мерки за безопасност, трябва да бъде подадено незабавно и във всеки случай не по-късно от 15 дни от въвеждането на спешните мерки за безопасност. 2. Когато регулаторните органи наложат спешни мерки за безопасност на притежателя на разрешението за употреба, той се задължава да подаде заявление за промяна, вземайки предвид мерките за безопасност, наложени от регулаторните органи. Спешните мерки за безопасност трябва да бъдат въведени в сроковете, уточнени с регулаторните органи. Заявлението за промяна, отразяващо спешните мерки за безопасност, включително съответната документация в подкрепа на тази промяна, трябва да бъдат подадени незабавно и във всеки случай не по-късно от 15 дни от започване на спешните мерки за безопасност.” § 19. Приложение No 2.4 към чл. 10, ал. 1 и 2 се изменя така: “Приложение No 2.4 към чл. 10, ал. 1 и 2 Административни данни I A Административни данни 1. Документи, удостоверяващи, че лицето, което подава заявлението, е представител на производителя по смисъла на чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ. 2. Заявление за подновяване на разрешение за употреба. 3. Разрешение за производство на произвежданите в страната лекарства, издадено по реда на глава втора от ЗЛАХМ, както и копия от договори с други производители за съвместно производство. 4. Сертификат за лекарствен продукт, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЛАХМ, изготвен в съответствие със сертификационната схема на Световната здравна организация, издаден не по-късно от 3 години от датата на подаване на заявлението. 4.1. Сертификати за съответствие с изискванията на Европейската фармакопея (при наличие). 4.2. Качествен и количествен състав с обявяване на документите, на които отговарят лекарствените и помощните вещества в лекарствения продукт. 4.3. Актуални спецификации за лекарствения продукт, включващи всички промени. 5. Информация за разрешаването на лекарствения продукт в други държави в случаите, когато процедурата е прекъсната, прекратена или е получен отказ за разрешаване за употреба в други държави и посочване на мотивите. 6. Писмено заявление, когато за лекарствения продукт, за който се иска разрешение за употреба, има действащ патент на територията на България. 7. Мостри от лекарствения продукт и стандартни вещества в достатъчно количество, ако е необходимо, придружени от аналитични сертификати. 8. Макет на опаковките съгласно Наредба No 7 за задължителните данни върху опаковките и в листовката на лекарствените продукти и към указанията за употреба на медицинските изделия. 9. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. I B I Кратка характеристика на продукта (КХП) в 3 екземпляра. При актуализиране на текст в КХП промените трябва да бъдат маркирани. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти КХП се представя на английски или руски език (1 копие) и в превод (3 копия) на български език. I B II Предложение за листовка съгласно Наредба No 7 за задължителните данни върху опаковките и в листовката на лекарствените продукти и към указанията за употреба на медицинските изделия. За произвежданите в чужбина лекарствени продукти листовката се представя на английски или руски език (1 копие) и в превод (2 копия) на български език. I C Експертна клинична оценка за лекарствения продукт, касаеща съотношението риск/полза за периода от последните 5 години.” § 20. Създава се приложение No 2.5: “Приложение No 2.5 към чл. 4а, ал. 2, т. 1 Административни данни 1. Документи, удостоверяващи, че лицето, което подава заявлението, е представител на производителя по смисъла на чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ. 2. Заявление за разрешение за употреба. 3. Информация за разрешаването в други държави; в случаите, когато процедурата е прекъсната, прекратена или е получен отказ за разрешаване за употреба в други държави, е необходимо да се посочат мотивите, включително дата на първо разрешаване за употреба в Европейския съюз. 4. Сертификат за лекарствен продукт от регулаторния орган на референтната страна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЛАХМ, изготвен в съответствие със сертификационната схема на Световната здравна организация, включително валиден сертификат за Добра производствена практика и дата на последната инспекция. 5. Сертификати за съответствие с изискванията на Европейската фармакопея (ако са налични). 6. Писмено уведомление, когато за лекарствения продукт, за който се иска разрешение за употреба, има действащ патент на територията на България (в случай на оригинален лекарствен продукт). 7. В случаите, когато лекарственият продукт, за който се иска разрешение за употреба, е първият съществено подобен продукт, при разрешен в страната оригинален, заявителят представя декларация, че оригиналният продукт не е под патентна защита на територията на България и че срокът на изключителността на данните е изтекъл. 8. Мостри от лекарствения продукт (2 броя) и стандартни вещества в достатъчно количество, които са необходими за изпитванията в съответствие със спецификацията на крайния продукт, придружени от аналитични сертификати. 9. Документи за платена такса по чл. 8, ал. 1 ЗЛАХМ и за експертизи съгласно Наредба No 20 за заплащане на експертизите по чл. 9 ЗЛАХМ. 10. Декларация от заявителя за идентичност на подаденото досие с последното осъвременено досие в Европейския съюз. 11. Декларация от заявителя, че всички промени на разрешението за употреба, одобрени в ЕС, ще бъдат подадени в ИАЛ. 12. Декларация от заявителя за незабавно съобщаване на всички спешни мерки за безопасност и своевременното им подаване в ИАЛ. 13. Декларация от заявителя, че представената КХП е превод на последната одобрена КХП в Европейския съюз. 14. Копие от декларация, с която се уведомява регулаторният орган на референтната страна, че в ИАЛ е подадено заявление (име на продукта, лекарствена форма, количество на лекарственото вещество за дозова единица, количество в една опаковка и предлаганият притежател на разрешението за употреба за България). 15. Копие от декларация, удостоверяваща съгласие на притежателя на разрешението за употреба за предоставяне от референтната страна на всяка информация относно качество, безопасност и ефективност на лекарствения продукт. 16. История на процедурата по взаимно признаване, списък на заинтересованите страни, протокол от сесиите (ако е приложимо), информация относно причините за оттегляне на разрешението за употреба (ако тази информация не е част от представения оценъчен доклад на референтната страна). 17. Обобщен списък на въпросите на заинтересованите страни и съответните отговори. 18. Оценъчен доклад на референтната страна - начален и краен (включващ хармонизираната КХП). 19. Списък на всички одобрени промени след приключване на процедурата в Европейския съюз, придружени от съответната документация, приложена към пълното досие. 20. Оценъчни доклади за одобрените промени в Европейския съюз, ако са налични. 21. Списък на наложените задължения след разрешаването на продукта от референтната и засегнатите страни и статусът на изпълнението им (ако има такива). 22. Последният PSUR (когато заявлението е подадено 6 месеца след датата на разрешаване за употреба в референтната страна и касае ново лекарствено вещество). 23. Химико-фармацевтичен експертен доклад. 24. Фармако-токсикологичен експертен доклад. 25. Клиничен експертен доклад. 26. Последна одобрена в Европейския съюз оригинална кратка характеристика на продукта, на английски език - 1 екземпляр. 27. Преведена на български език кратка характеристика на продукта - 4 екземпляра. 28. Оригинална листовка, на английски език - 1 екземпляр. 29. Преведена на български език листовка - 4 екземпляра. 30. Макет на опаковките - 4 цветни екземпляра, съгласно Наредба No 7 за задължителните данни върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти и към указанията за употреба на медицинските изделия.” § 21. В Приложение No 3, част II С “Контрол на изходните материали”, т. 2 се създава точка 2.3 със следното съдържание: “2.3. Разрешени за фармацевтични цели са следните оцветители Лактофлавин Рибофлавин-5?- Жълт фосфат жълто S, Сънсет жълто Оранжев FCF Карминова киселина, Кармин Кармоизин А, Понсо 4R AC Индигокармин Син FCF хлорофилини Зелен си на синахлорофили- те и теихлорофили- ните нитено зелено BS, Зелено S новен Кафяв вен венсулфит сулфит BN, Черно PN цински въглен, Въглен гама-каротини нюанси син, син,Анато сорубин, екстракт от отчушки рално жълто 27 тенал (С 30) бета-апо-8?-каро- теновата кисе- лина (С 30) червено цвекло, Бетанин оранжев червен жълт жълтчерен 1E No - идентификационен номер в Европейския съюз, чрез който се доказва, че посоченият оцветител отговаря на критериите в спецификациите на Joint WHO/FAO Expert Committee on Food Additives (JECFA). 2CI No - идентификационен номер на оцветителя съгласно “Color Index”, Society of Dyers and Colorists, Bradford, Yorkshire (England); American Association of Textile Chemists and Colorists, Lowell (Mass.), USA. * Отбелязаните оцветители се обявяват винаги върху опаковката, тъй като могат да причинят алергичен тип реакции.” § 22. Приложение No 3.2 към чл. 7, ал. 2, т. 2 се изменя така: “Приложение No 3.2 към чл. 7, ал. 2, т. 2 Химико-фармацевтични данни за разрешаване за употреба на растителни лекарствени продукти Част II. A: Състав 1. Състав на лекарствения продукт съставките чества (фармако- (за дозова пейни единица и/или и/или в фирмени) проценти) Лекарствено(и) вещество(а) Помощни вещества 2. Опаковка (кратко описание на опаковката, вид на опаковъчните материали; качествен състав; начин на затваряне; начин на отваряне). 3. Състав(и), използван(и) при клиничните проучвания. 4. Фармацевтично разработване. Обосноваване избора на лекарствената форма, нейните съставки и опаковката, подкрепено, ако е необходимо, с данни от фармацевтичното разработване и описание на изпитванията, напр. in vitro изпитвания за степен на разтваряне на твърди лекарствени форми; посочване и обосноваване на излишъка от лекарственото вещество. Част II. B. Начин на производство 1. Производствена рецепта (за партида с типична големина). 2. Производствени процеси (включително контрола в процеса на производството и цялостно описание на фармацевтичния процес). Ако като изходен материал се използва препарат от растителни вещества, описанието на процеса на производството и контролът му се дават в раздел II. С. 3. Валидиране на процесите (особено когато са критични за качеството в съответствие със спецификацията на крайния продукт или когато се използват нестандартни начини на производство; представяне на експериментални данни, показващи, че производственият процес при използването на изходни материали с посоченото качество и описаното оборудване осигурява постоянно производство на продукт с необходимото качество). Част II. C. Контрол на изходните материали 1. Лекарствени вещества 1.1. Спецификации и рутинни изпитвания 1.1.1. лекарствени вещества, описани във фармакопея За растителен препарат може да бъде изискана допълнителна спецификация съгласно т. 1.1.2. 1.1.2. лекарствени вещества, неописани във фармакопея: - характеристики; - изпитвания за идентичност; - изпитвания за чистота - замърсяване с микроорганизми и техните продукти, пестициди, дезинфектанти, токсични метали, радиоактивност и др.; - други изпитвания; - количествено определяне на терапевтично активните съставки или на маркери. В случай на растителен препарат е необходимо да бъде представена монография за растителното вещество. 1.2. Научни данни 1.2.1. номенклатура - научно име (на латински език) на лечебното растение; вид, семейство, род, хемотип; части от растението, които са използвани; количество или съотношение растително вещество/растителен препарат; използвани разтворители за екстракция; други имена; лабораторен код. 1.2.2. описание: - физично състояние; - терапевтично активни съставки - структурна формула (включително структурни данни за макромолекули); относителна молекулна маса; хиралност; - други вещества. 1.2.3. производство: - произход на лечебното растение - географски район на източника; - начин на производство - име и адрес на производителя, описание на производствените процеси; използвани разтворители и реагенти, етапи на пречистване; - стандартизация. 1.2.4. контрол по време на производството - на изходните материали; на междинните продукти 1.2.5. разработване (за растителни вещества) 1.2.5.1. растително вещество: - описание на растителното вещество - макроскопско; микроскопско; допълнителни изпитвания; - състав, аналитично проучване за съставките, физични характеристики; - изследвания за фалшифициране с примеси с известна токсичност; - аналитично разработване и валидиране на аналитичните методики, обосноваване избора на рутинните изпитвания и спецификациите. 1.2.5.2. растителен препарат: - аналитичен химичен профил (качествен и количествен); - изпитвания за съставки с известна токсичност (напр. пиролизидинови алкалоиди, естрагол, туйон) и за примеси, с които се фалшифицира; - аналитично разработване и валидиране на аналитичните методики, обосноваване избора на рутинните изпитвания и спецификациите. 1.2.6. примеси: - потенциални примеси от култивиране, събиране и съхранение; - потенциални примеси от получаване и пречистване, остатъчни разтворители; - методи за откриване на потенциално замърсяване на растителното вещество с микроорганизми и техни продукти, пестициди, токсични метали, дезинфектанти, радиоактивност и др. - потенциални примеси и примеси, с които се фалшифицира. 1.2.7. анализ на партиди: - изпитвани партиди (дата и място на производство, големина на партидата, предназначение на партидата, вкл. партидите, използвани при фармако-токсикологични и клинични изпитвания); - резултати от изпитванията; - резултати от аналитично охарактеризиране на стандартни образци и стандартни вещества. 2. Помощни вещества За помощни вещества от животински произход - представяне на доказателства, че производството им е в съответствие с изискванията на Европейската фармакопея, част 5.2.8 за намаляване риска от предаване на причинители на животински спонгиформени енцефалопатии. 2.1. Спецификации и рутинни изпитвания 2.1.1. помощни вещества, описани във фармакопеи; 2.1.2. помощни вещества, неописани във фармакопеи: - характеристики; - изпитвания за идентичност; - изпитвания за чистота, включващи граници за съдържание на идентифицирани и неидентифицирани примеси (поотделно и общо); - други изпитвания; - количествено определяне и/или охарактеризиране (където е необходимо). 2.2. Научни данни (където е необходимо, напр. за помощни съставки, които се използват за първи път в състава на лекарствени продукти (вж. II. C). 3. Опаковъчни материали (първична опаковка) 3.1. Спецификации и рутинни изпитвания: - вид на материала и конструкция на опаковката; - спецификация за качеството и методики за изпитване. 3.2. Научни данни: - изследвания при разработването на опаковъчния материал; - анализ на партиди и резултати от анализа. Част II. D. Изпитвания за контрол на междинни продукти (ако има такива) Необходимо е да се разграничи контролът в процеса на производството (II. B) от контрола на междинните продукти. Част II. E. Изпитвания за контрол на крайния продукт 1. Спецификации и рутинни изпитвания 1.1. Спецификации на продукта и изпитвания за освобождаването му при производството - общи характеристики, специфични изисквания 1.2. Методи за контрол 1.2.1. методики за идентифициране и количествено определяне на терапевтично активните съставки или на маркери. Тези методики (вкл. биологични и микробиологични, където е уместно) трябва подробно да са описани, заедно с другите изпитвания, които се изискват за съответната лекарствена форма, в обща фармакопейна монография: - изпитвания за идентичност; - количествено определяне на лекарствените вещества; допълнително за растителното вещество и за растителния препарат - определяне на съдържанието на терапевтично активните съставки или на маркери; - изпитвания за чистота; - фармацевтични изпитвания (напр. степен на разтваряне). 1.2.2. Идентифициране и определяне на помощните вещества: - изпитвания за идентичност на разрешени оцветители; - определяне на антимикробни вещества, антиоксиданти и др. (със съответните граници); - други добавки. 2. Научни данни 2.1. Валидиране на аналитичните методики и обосноваване избора на рутинните изпитвания и на работните сравнителни вещества 2.2. Анализ на партиди: - изпитвани партиди (дата и място на производство, големина на партидата, предназначение на партидите); - резултати от изпитванията; - резултати от аналитично охарактеризиране на стандартни вещества. Част II. F. Стабилност 1. Изпитвания за стабилност на лекарствените вещества: - изпитвани партиди; - обща методология на изпитване (при реални и ускорени условия на съхранение при изпитването); - аналитични методики за изпитване (за количествено определяне и за определяне на разпадни продукти/хроматографски профил); - валидиране на методиките за изпитване и граници за откриване на примеси, съпоставка с първоначалните резултати; - резултати от изпитванията; - заключение. Данни за стабилност на лекарствените вещества не се изискват, ако заявителят на регистрацията представи доказателства, че лекарственото вещество непосредствено след произвеждането му се влага в крайния продукт. 2. Изпитвания за стабилност на крайния продукт: - спецификации за качество в предлагания срок на годност; - изпитвани партиди с описание на опаковката; - методология на изпитването (при реални и други условия на съхранение при изпитването); - изпитвани характеристики (физични, химични, хроматографски, микробиологични, взаимодействие на опаковката/устройството за затваряне с продукта); - методики за изпитване - описание и валидиране; - резултати от изпитванията (вкл. за съдържанието на разпадни продукти, сравнено с първоначалните стойности); - заключение, обосноваващо срока на годност и условията на съхранение (а когато е необходимо, и за периода на използване след прибавяне на разтворителя и/или след първото отваряне на опаковката); - продължаващи изследвания за стабилност. Част II. G. Бионаличност/биоеквивалентност Да се направи отпратка към съответните раздели от клиничната част на документацията. Част II Q: Друга информация Да се даде информация, която не е представена в предишните раздели, например за аналитичните изпитвания, използвани при фармацевтичното разработване на продукта, при изследването на метаболизма, бионаличността и др.” § 23. Заглавието на приложение 4 към чл. 3, ал. 2, т. 3; чл. 7, ал. 2, т. 3 се изменя така: “Приложение 4 към чл. 3, ал. 2, т. 3; чл. 4а, ал. 2, т. 3; чл. 7, ал. 2, т. 3”. § 24. Заглавието на приложение 5 към чл. 3, ал. 2, т. 4; чл. 7, ал. 3 се изменя така: “приложение 5 към чл. 3, ал. 2, т. 4; чл. 4а, ал. 2, т. 4; чл. 7, ал. 3”. § 25. Приложение No 6 към чл. 5, ал. 2, т. 3 и към чл. 4а, ал. 3 се изменя така: “Приложение No 6 към чл. 4а, ал. 3, чл. 5, ал. 2, т. 4 Изисквания за изследвания за биоеквивалентност на лекарствени продукти 1. Лекарствени продукти, разрешени за употреба в Република България, които съдържат едно и също лекарствено вещество в еднакво количество, в една и съща лекарствена форма, трябва задължително да осигуряват практически еднакъв терапевтичен ефект. Това трябва да бъде обективно доказано от производителя при искане на разрешение за употреба на лекарствен продукт, чието лекарствено вещество вече е разрешено за употреба в страната. В зависимост от особеностите на лекарственото вещество и лекарствената форма доказателствата могат да бъдат: - резултати от клинични изпитвания, доказващи наличието на терапевтична еквивалентност; - резултати от клинични изпитвания, доказващи наличието на биологична еквивалентност (биоеквивалентност); - резултати от изследвания за степен на разтваряне in vitro, когато за конкретно лекарствено вещество и лекарствена форма не се изисква терапевтична или биологична еквивалентност. 2. Изпитвания за биоеквивалентност се провеждат, като новият продукт (тест-продукт) се сравнява с лекарствен продукт-стандарт. 2.1. При докладване на резултати от изпитване за биоеквивалентност трябва да бъдат представени стойностите на следните биофармацевтични параметри (за всеки отделен доброволец), определени без използване на методите на фармакокинетичното моделиране: - основни: площ под кривата плазмени концентрации/време от момента на прилагане до последната взета проба за анализ (AUCo-t), изчислена по метода на трапеците, площ по кривата плазмени концентрации/време от момента на прилагане до безкрайност (AUCo-oo), максималните плазмени нива (Cmax), време за достигане на максималните плазмени нива (Tmax); - допълнителни: време на полуелиминиране (t1/2), средно време на престой на лекарствените молекули в организма (MRT). 2.2. Статистическата обработка на стойностите на биофармацевтичните параметри по точка 2.1 трябва да се извърши с използване на параметрични, непараметрични и статистически методи без и с предварителна логаритмична трансформация и доверителен интервал от 90 %. Средните стойности на съотношенията между тест-продукта и продукта-стандарт на основните биофармацевтични параметри трябва да се намират в интервала 80 - 120 %. 2.4. Изпитванията за доказване на биоеквивалентност се провеждат с проби, произлизащи от партида от най-малко 100 000 единици. 3. Изследвания на бионаличност на лекарствени форми в условията на многократно прилагане (“steady state”) могат да се изискват при лекарствени форми за ентерално приложение с модифицирано освобождаване на лекарственото вещество (в допълнение на изпитване с еднократно прилагане). Отделните продукти могат да се прилагат със или без период на очистване между прилаганията. Освен посочените в т. 2.2, е необходимо е да се представят допълнително и следните биофармацевтични параметри: - време за задържане на плазмените концентрации на 50 % от Cmax (HVD); - флуктуации между Cmax и Cmin (%PTF и %Swing); - флуктуации в AUC (AUCfl). 3.1. Освен при лекарствени форми с модифицирано освобождаване на лекарственото вещество изследвания за биоеквивалентност в условията на многократно прилагане се провеждат в случаите, когато: - лекарственото вещество се характеризира с нелинейна фармакокинетика; - лекарственото вещество подлежи на метаболизъм при “първо преминаване през черния дроб” (“first pass” effect) над 70 %; - наличие на значими разлики между субектите по отношение на концентрациите на лекарственото вещество. 4. Не се изисква изследване за биоеквивалентност при лекарствени продукти: 4.1. предназначени за венозно приложение под формата на водни разтвори, съдържащи същото лекарствено вещество в същата концентрация като вече разрешения за употреба продукт; 4.2. предназначени за друго парентерално приложение (мускулно или подкожно), ако продуктите представляват един и същ тип разтвор - воден или маслен; съдържат едни и същи концентрации на същото(ите) лекарствено(и) вещество(а) и едни и същи помощни вещества), като продукта-стандарт; 4.3. предназначени за перорално приложение под формата на воден разтвор (или твърди лекарствени ефервесцентни форми) и които съдържат същите концентрации на същото(ите) лекарствено(и) вещество(а) като продукта-стандарт, и помощните вещества не повлияват скоростта на преминаване през стомашно-чревния тракт, резорбцията или стабилността in vivo на лекарственото(ите) вещество(а); 4.4. различаващи се само по количеството на лекарственото вещество, когато има данни за биоеквивалентността им, фармацевтичната им наличност е идентична, производителят е един и технологията на производство е идентична, съотношението между лекарственото и помощното вещество е идентично, кинетиката е линейна при прилагане на терапевтични дози; 4.5. минимални промени в производствената технология при непроменена бионаличност (цвят, форма); 4.6. Когато лекарствените продукти по т. 4 съдържат различни помощни вещества, трябва да се представят данни за терапевтична еквивалентност; 4.7. Не се изисква изследване за биоеквивалентност при лекарствени продукти с незабавно освобождаване, когато лекарственото вещество е с висока степен на разтворимост във вода и доказана висока степен на резорбция при хора (над 90 % абсолютна бионаличност). Лекарственото вещество се счита за силно разтворимо, когато количеството, съдържащо се в най-високата доза, се разтваря в обем не по-голям от 250 мл от всеки от три буфера в границите на рН 1 - 7,5 при 37 °С (за предпочитане при рН 1,0, 4,6 и 6,8): - в случаи на продукти по т. 5 трябва да се представят данни от изследвания за степен на разтваряне in vitro. 5. Не се изисква изследване за биоеквивалентност при лекарствени продукти за локално приложение без системна резорбция и газове за инхалиране. В такива случаи се представят данни за терапевтична еквивалентност: - при лекарства за локално приложение със системно действие трябва да се представят данни за биоеквивалентност. 6. Лекарствени продукти, при които се установява свръхбионаличност с референтния продукт, не се считат за терапевтично еквивалентни.” § 26. Създава се приложение No 7 към чл. 11, ал. 2: “Приложение No 7 към чл. 11, ал. 2 Химико-фармацевтични, предклинични и клинични данни за разрешаване за употреба на радионуклидни генератори, китове, радионуклидни прекурсори и промишлено произведени радиоактивни лекарствени продукти Химико-фармацевтични данни Радиоактивността се изразява в бекерели (Bq) към определена дата, а ако е необходимо - и час. Ако е посочен час на калибриране, той трябва да е съобразен с българската часова зона. Досието за разрешаване употребата на радионуклиден генератор трябва да съдържа следната допълнителна информация: 1. Общо описание на системата заедно с подробно описание на компонентите й, които могат да повлияят на състава или на качеството на дъщерните радионуклиди. 2. Качествени и количествени особености на елуата или на сублимата. IIA. Състав 1. Състав на лекарствения продукт на съставките и/или (фармако- процент пейни и/или фирмени) Активно вещество(а) Помощно вещество(а) В състава на радиофармацевтичен кит, който ще бъде радиомаркиран след доставката му от производителя, за активно вещество се счита тази част от състава, която е предназначена да носи или да свърже радионуклида. При генератори за активни вещества се считат както матерният, така и дъщерният радионуклид 2. Опаковка (кратко описание) Естество на опаковъчните материали, качествен състав, метод на затваряне, метод на отваряне. 3. Състав(и), използван при клиничните изпитвания 4. Фармацевтично разработване Обосноваване избора на производствената рецепта, състава, съставките и опаковката, придружено, ако е необходимо, с данни от фармацевтичното разработване. Обосноваване на излишъка, ако се добавя за някои от съставките. Изпитванията, проведени по време на фармацевтичното разработване, трябва да бъдат подробно описани (напр. ин витро изпитвания за степен на разтваряне на твърди лекарствени форми). За китове трябва да се докаже пригодността на предлаганите процедури за радиоактивно маркиране при използване на препоръчваните максимални и минимални обеми и радиоактивности, както и стабилността на маркирания продукт при условия, наподобяващи тези на реалната им употреба. Трябва да бъдат представени данни за химичната и радиохимичната чистота, както и от проучванията за възможното влияние на примесите върху биоразпределението на радиоактивния продукт. При генератори трябва да бъде доказана адекватността на указанията за употреба, както и да се обсъди пригодността на типични елуенти. Трябва да се представи спецификация на радиоактивните материали, необходими за маркиране на китовете (както и препратки, при необходимост). IIB. Метод за получаване 1. Производствена рецепта (включително данни за големината на партидата) 2. Производствен процес (включително контрола по време на производството и процеса на комплектоване на продукта) За радионуклиди в експертните доклади трябва да бъдат описани начините за получаването им, включително ядрените реакции, както и всички последващи обработки до получаване на радиоактивния лекарствен продукт. За китовете освен обичайните данни за производството трябва да се представи и информация за крайната процедура, необходима за получаване на радиоактивния лекарствен продукт. 3. Валидиране на процеса Когато се прилага нестандартен начин за производство или когато той е критичен за продукта, това се описва в спецификацията на крайния продукт (с експериментални данни се доказва, че производственият процес, при използване на материали със заявеното качество и на производствено оборудване от посочения вид, е подходящ за възпроизводимо получаване на продукт с желаното качество). IIC. Контрол на изходните материали 1. Активно вещество(а) 1.1. Спецификации и рутинни изпитвания 1.1.1. активно вещество(а), описано във фармакопея; 1.1.2. Активно вещество(а), неописано във фармакопея: - характеристики; - изпитвания за идентичност; - изпитвания за чистота (включително граници за съдържание на специфицирани примеси, общо съдържание на примеси, други примеси поотделно, неидентифицирани примеси - поотделно и общо): • физични; • химични; - други изпитвания. За радионуклиди трябва да бъдат описани спецификацията и методите за контрол на мишенните материали за облъчване. Необходимо е да се посочи видът на радионуклида, дали е без или с прибавен изотопен носител, специфичната радиоактивност, радионуклидните примеси. 1.2. Научни данни 1.2.1. номенклатура: - международно непатентно наименование За радионуклиди: идентичност на радионуклида(ите), като се прилагат стандартните номенклатурни конвенции. - химично наименование; - друго наименование; - лабораторен код. 1.2.2. Описание: - физична форма; - структурна формула (включително конформационни данни при макромолекули). За китовете, структурна формула на лиганда преди и след радиоактивно маркиране: - молекулна формула; - относителна молекулна маса; - хиралност; 1.2.3. производство: - име(на) и адрес(и) на производителя(ите); За радионуклиди трябва да се посочат източникът на всеки от мишенните материали за облъчване и местата, където е осъществено облъчването; - начин на синтез или производствена схема; - описание на процеса; - катализатори; - етапи на пречистване. 1.2.4. качествен контрол по време на производството: - изходни материали; В случай на радионуклиди трябва да бъдат включени и мишенните материали за облъчване. - контролни изпитвания на междинните продукти, когато е необходимо. 1.2.5. Разработване за радионуклиди: - доказателства за химична структура (чрез начин на синтез, основни междинни продукти, елементен анализ, инфрачервена, ултравиолетова, ЯМР, мас- спектрометрия и други); - възможна изомерия; - физико-химични характеристики (разтворимост, физични характеристики, полиморфизъм, рКа и рН стойности и други); - пълно охарактеризиране на първичния стандартен материал; - валидиране на аналитичните методики и обосноваване на избора на рутинните изпитвания и стандартите (например работен стандарт); - ядрено превръщане, включително нежелани превръщания, които могат да се получат при условията на облъчване поради наличие на изотопни примеси в мишенния материал; - условия на облъчване, включително влиянието на промените в условията върху ядрените реакции; - процеси на разделяне (описание и валидиране). 1.2.6. примеси: - възможни примеси, произлизащи от начина на синтез; - възможни примеси, образуващи се при производството и пречистването; - за радиоактивни лекарствени продукти трябва да бъдат посочени данни за радионуклидните и радиохимичните примеси. Да се оцени възможността за пробив на матерния радионуклид при генераторните системи. 1.2.7. анализ на партиди: - изпитани партиди (дата и място на производство, партиден номер, големина на партидата и предназначение, включително за предклинични и клинични изпитвания); - резултати от изпитвания; - стандартен материал (резултати от анализа), първичен и други стандартни материали. 2. Помощни вещества. 2.1. Спецификации и рутинни изпитвания: 2.1.1. помощни вещества, описани във фармакопея; 2.1.2. помощни вещества, неописани във фармакопея: - характеристики; - изпитвания за идентичност; - изпитвания за чистота (включително граници за съдържание на специфицирани примеси, общо съдържание на примеси, други примеси поотделно, неидентифицирани примеси - поотделно и общо): • физични; • химични; - други изпитвания; - количествени определяния и/или оценки, когато е необходимо. 2.2. Научни данни. Данни, където е приложимо, например за помощни вещества, използвани за първи път в лекарствени продукти. 3. Опаковъчни материали (първична опаковка). 3.1. Спецификации и рутинни изпитвания: - вид на материала; - конструкция на опаковката; - спецификации за качеството (рутинни изпитвания) и методики за изпитване. 3.2. Научни данни: - изследвания при разработване на опаковъчните материали; - анализ на партиди, резултати от анализа. IID. Изпитвания за контрол на междинни продукти, ако е необходимо Изпитванията за контрол на междинните продукти трябва да се разграничат от изпитванията за контрол в процеса на производство (Част IIB). IIE. Изпитвания за контрол на крайния продукт 1. Спецификации и рутинни изпитвания 1.1. Спецификации на продукта и изпитвания за освобождаването му по време на производството (основни характеристики, специфични стандарти) 1.2. Методи за контрол Методики за идентифициране и количествено определяне на активното вещество/а. Те трябва да бъдат подробно описани (включително биологични и микробиологични методи, където е приложимо) заедно с други изпитвания, включително тези в общата монография за съответната лекарствена форма в Европейската фармакопея. Спецификациите на радионуклиди трябва да бъдат в съответствие, където е приложимо, с общата монография за радиоактивни лекарствени продукти или със съответните специфични монографии на Европейската фармакопея. За радиоактивни лекарствени продукти се изисква идентифициране и количествено определяне на: - радионуклиди (включително специфична радиоактивност) - радионуклидни примеси, които биха могли да присъстват, и промените в техните количества през периода на използване на продукта - основни помощни вещества (например редуциращи агенти в продуктите за радиоактивно маркиране с технеций) - радиохимични примеси - наличие на матерни и дъщерни радионуклиди в елуатите от генераторите (когато е приложимо, се посочват данни и за другите компоненти в елуата). Трябва да се включи подходяща процедура за качествен контрол на китовете след радиоактивно маркиране. Трябва да се посочи кои изпитвания обикновено се извършват преди освобождаване на продукта за употреба и кои се извършват след освобождаването. Последните трябва да се обосноват. 2. Научни данни 2.1. Аналитично валидиране на методите и обосновка на избора на рутинни изпитвания и стандарти (например работни стандарти) 2.2. Анализи на партиди: - изпитани партиди, дата на производство, място на производство, големина на партидата и предназначение на партидите; - получени резултати; - стандартен материал (резултати от анализ), първичен и други материали за сравнение. IIF. Стабилност 1. Изпитвания за стабилност на активното вещество(а): - механизъм на радиоактивните превръщания; - за генератори трябва да бъде обсъдено влиянието на стареенето и честотата на елуиране върху качеството на елуата; - изпитани партиди; - обща методология на изпитване: - аналитични методики за изпитване: - валидиране на всички методики за изпитване, включително за граници на откриванe (включващи началните резултати); - резултати от изпитванията; - заключения. 2. Изпитвания за стабилност на крайния продукт: - спецификация за качество в предлагания срок на годност; При радионуклиден прекурсор, предназначен единствено за целите на радиомаркиране, се представя информация относно възможните последствия от ниската ефективност на радиомаркиране или ин виво дисоцииране на радиомаркирания препарат, например ефекти при пациента, дължащи се на свободен радионуклид. При китовете трябва да се представят данни за стабилността (включително възможните последствия от ниската ефективност на радиомаркирането и последващото биоразпределение) в неотворена опаковка (за определяне срока на годност); на маркираните продукти при използване на максималните и минималните количества радионуклид и обем на средата за разреждане, разтваряне и суспендиране (за установяване на максималния срок на годност на радиоактивно маркирания продукт); при многодозови флакони след наподобяване на условията за употреба (за установяване границите на броя дози, които могат да се вземат от приготвен флакон). - изпитани партиди с описание на опаковката; - методология на изпитването: - изпитвани характеристики: - методики за изпитване - описание и валидиране; - резултати от изпитването (включително първоначалните резултати, както и данни за разпадните продукти); - заключения; - продължаващи изпитвания за стабилност. IIG. Бионаличност/биоеквивалентност. Пренасочва се към съответния раздел с клинични данни. IIQ. Друга информация Тази част се отнася за информация, която не е включена в никоя от предходните части, например аналитичните изпитвания, използвани за фармацевтично разработване на лекарствения продукт, изследвания за метаболизма и бионаличността и т. н. - дата на производство; - дата на калибриране; - дата на използване. Връзката между тези дати и влиянието им върху спецификацията на продукта (например радионуклидна чистота) и характеристиките му трябва да бъде посочена. - калибриране на радионуклидния детектор. Трябва да се представят данни за първичния стандартен материал, спрямо който са калибрирани детекторите. Предклинични данни При оценката на безопасността и ефективността на радиоактивни продукти се вземат предвид изискванията към лекарствени продукти, съгласно приложение No 4, и на радиационната дозиметрия. Документира се органното/тъканното облъчване. Изчислява се абсорбираната радиационна доза чрез посочена международно призната система, при съответния път на въвеждане. Предклиничните данни на радиоактивните прекурсори за целите на радиомаркиране трябва да отговарят и на следното: Допълнително се представя информация за професионалния риск, свързан с облъчването на болничния персонал, и за замърсяването на околната среда. Клинични данни Където е приложимо, се представят резултати от клинични проучвания, съгласно изискванията на приложение No 5; липсата им се обосновава. Клинична информация, получена от клинични проучвания с използване на радиоактивните прекурсори за целите на радиомаркиране, не се счита за уместна в специфичния случай на радиоактивен прекурсор, предназначен единствено за целите на радиомаркиране. Представя се обаче информация, доказваща клиничната полза на радиоактивния прекурсор при прикрепването му към съответни носещи молекули.” Допълнителна разпоредба § 27. Навсякъде в наредбата думите “Комитета за оценка на патентовани лекарствени продукти” се заменят с “Комитета за лекарствени продукти за хуманната медицина”. Преходни разпоредби § 28. Издадените разрешения по реда на Наредба No 27 от 1995 г. за внос на стоки, имащи значение за здравето на населението (ДВ, бр. 75 от 1995 г.) на лекарствени продукти по чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ са валидни до 31.12.2006 г. § 29. Продуктите по чл. 17, ал. 3 ЗЛАХМ, които разполагат с издадени разрешения по реда на Наредба No 27 за внос на стоки, имащи значение за здравето на населението, се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2006 г.”. Министър: Р. Гайдарски 126176 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Враца, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Враца, с което са протестирани раздели трети, четвърти, чл. 48, т. 7 и 8 и параграф 1, т. 3, 4 и 8 от ДР от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на територията на община Мездра, по което е образувано адм. д. No 338/2018 г. по описа на Административния съд – Враца, насрочено за 13.09.2018 г. от 15 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 334 от 29 декември 2010 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 334 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Утвърждава бюджетите и показателите за дейността на държавните органи, министерствата и ведомствата по видове приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски, бюджетно салдо и финансиране по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. съгласно приложение No 1. Държавните органи, министерствата и ведомствата в срок 10 дни от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да публикуват утвърдените си бюджети на своята интернет страница. (2) Утвърждава бюджетите на организациите по чл. 6, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. по програми в рамките на утвърдените им разходи по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма „Администрация“ съгласно приложение No 2. В срок 10 дни от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ организациите да публикуват утвърдените си бюджети по програми на своята интернет страница. (3) Организациите по ал. 1 в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените им годишни размери на приходите, разходите, трансферите, субсидиите/вноските, бюджетното салдо и финансирането съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 2. (1) Министърът на образованието, младежта и науката в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представя на министъра на финансите приетите от академичните съвети бюджети на държавните висши училища и самостоятелния бюджет на Българската академия на науките, приет от общото събрание, съгласно Единната бюджетна класификация и по месеци. (2) Министърът на отбраната в срока по ал. 1 представя на министъра на финансите приетите от академичните съвети бюджети на Военната академия „Г. С. Раковски“, Националния военен университет „Васил Левски“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ съгласно Единната бюджетна класификация и по месеци. Чл. 3. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят за утвърждаване от Министерския съвет по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет план-сметките на Фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Държавен фонд „Земеделие“. (2) Промените по план-сметките на фондовете по ал. 1 се извършват въз основа на акт на Министерския съвет. Чл. 4. Генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят на министъра на финансите месечно разпределение на приетите от управителните съвети бюджети съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 5. С приемането на бюджетите за 2011 г. общинските съвети утвърждават всички извънбюджетни сметки и фондове по приложение No 10 към § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и ги представят заедно с бюджетите си в Министерството на финансите и в Сметната палата. Чл. 6. Утвърждава предназначението на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. за национално представителните организации на и за хора с увреждания съгласно приложение No 3. Чл. 7. Министърът на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика може да утвърждава вътрешни компенсирани промени на предназначението на държавните субсидии по чл. 6. Чл. 8. Утвърждава предназначението на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. за юридическите лица с нестопанска цел съгласно приложение No 4. Чл. 9. (1) Утвърждава разпределението на субсидиите за нефинансови предприятия по централния бюджет за 2011 г. съгласно приложение No 5. (2) Средствата по ал. 1 в частта „Други субсидии и плащания“ се предоставят за: 1. финансиране на дейността по изпълнението на публичните задачи от държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, възложени им съгласно чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия; 2. финансиране на основание чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на дейностите по подготовка и изпълнение на съответните планове при привеждането от мирно във военно положение на „Терем“ – ЕАД, София, и на Централния кооперативен съюз. (3) Неусвоените към 31 декември 2011 г. средства по ал. 1 се възстановяват до 31 януари 2012 г. по сметката, от която са получени. Чл. 10. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини субсидиите за вътрешноградските пътнически превози и за междуселищните пътнически превози в слабо населени, планински и гранични райони. (2) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) Субсидиите от централния бюджет за „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, се предоставят при условия и по ред, определени с дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и железопътния превозвач въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на задължителни обществени превозни услуги. (4) Субсидиите от централния бюджет за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ се предоставят при условия и по ред, определени с дългосрочен договор, сключен между държавата, представлявана от министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и генералния директор, представляващ компанията. Чл. 11. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на финансите в срок до два месеца от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ разпределя средствата, предвидени в централния бюджет за 2011 г. за изпълнение на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда, в размер 10 000 хил. лв. по търговски дружества от въгледобива, рудодобива и уранодобива въз основа на приоритетни проекти и обекти. (2) Промени в разпределението на средствата по ал. 1 се извършват съгласувано с министъра на финансите в рамките на общия размер на средствата по ал. 1. Чл. 12. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите. Чл. 13. Разходите за представителни цели на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации се определят, както следва: 1. на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи – от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление; 2. на областните администрации – от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване; 3. на общините – от съответния общински съвет. Чл. 14. (1) Предвидените средства за покриване на разходите за концесионна дейност по бюджета на Министерството на финансите се предоставят и разходват чрез съответните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (2) Предоставените по реда на ал. 1 суми от бюджета на Министерството на финансите се отчитат като трансфери. Разходването на средствата от бюджетните организации – получатели на сумите, се отчита по съответните разходни параграфи в зависимост от естеството и характера на разходите. Чл. 15. (1) Предвидените средства по бюджета на Министерския съвет за 2011 г. за Работната програма за 2011 г. в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за периода 2010 – 2014 г. се предоставят по бюджетите на съответните министерства и ведомства по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се разходват съгласно решение на Министерския съвет. (2) Предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за изграждане на Комплексна автоматизирана система за управление при извънредно, военно положение и/или при положение на война се предоставят по бюджетите на съответните министерства и ведомства по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се разходват съгласно решенията на Междуведомствения съвет за ръководство на проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и развитието на системата. Чл. 16. Необходимите средства за изпълнение на дейностите по чл. 1, ал. 1 от Постановление No 123 на Министерския съвет от 2010 г. за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи за прилагане на Решение No 2005/928/EO на Европейската комисия относно хармонизирането на радиочестотната лента 169.400 – 169.8125 MHz в Общността (ДВ, бр. 48 от 2010 г.) през 2011 г. се осигуряват за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2011 г. Чл. 17. (1) Полетите със специално предназначение и тези, които Авиоотряд 28 извършва за нуждите на министерства и ведомства, се заплащат от бюджетите на съответните администрации, министерства или ведомства, като средствата се превеждат по бюджета на Авиоотряд 28. (2) Средствата по ал. 1 се отчитат от администрациите, министерствата или ведомствата като предоставени трансфери между бюджетни сметки, а Авиоотряд 28 отчита средствата като получени трансфери между бюджетни сметки. (3) За извършените разходи по ал. 1 министърът на финансите по предложение на генералния директор на Авиоотряд 28 и ръководителите на администрациите, министерствата или ведомствата извършва корекции по съответните бюджети по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 18. (1) Министърът на правосъдието да осигури през 2011 и 2012 г. средства в общ размер до 6,9 млн. лв. за извършването на дейности по проектиране, строително-ремонтни работи, строителен надзор и инвеститорски контрол на сградата, намираща се в София, бул. Цар Борис III No 54, в частта, предоставена за управление на Министерството на правосъдието за нуждите на Софийския районен съд и на Софийската районна прокуратура. (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват при условия и по ред, одобрени от Висшия съдебен съвет, за сметка на наличности по сметки от предходни години по бюджета на съдебната власт чрез трансфер с размера на средствата по ал. 1 за всяка от годините по бюджета на Министерството на правосъдието за 2011 и 2012 г. (3) Министърът на финансите да увеличи с размера на средствата по ал. 2 бюджетните кредити по бюджета на Министерството на правосъдието съответно за 2011 и 2012 г. Чл. 19. Утвърждава норматив на час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1978 лв. Чл. 20. Утвърждава норматив на час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 461 лв. Чл. 21. Определя базов норматив за издръжка на обучението на един учащ се в държавните висши училища в размер 693 лв. Чл. 22. Определя средства за извънучилищни и извънкласни дейности в системата на средното образование в размер 14 лв. на ученик, които са разчетени по бюджетите на министерствата, финансиращи училища и детски градини, и по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2011 г. Чл. 23. (1) Определя държавни субсидии, както следва: 1. за един храноден в студентските столове – до 2,90 лв.; 2. за един леглоден в студентските общежития – до 1 лв. (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват с одобрените субсидии на „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София, „Академика 2000“ – ЕАД, София, и на съответните държавни висши училища. (3) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката извършва корекции на субсидиите по ал. 1 между държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София. (4) Месечната парична помощ при ползване на свободно наета квартира по чл. 29 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, приета с Постановление No 235 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 2008 г.; изм., бр. 79 от 2009 г.), се определя в размер до 30 лв. Чл. 24. (1) Предоставя допълнителни бюджетни кредити по бюджетите на общините в размер до 4 млн. лв. за финансово подпомагане на достъпа им до финансиране от Фонда за органите на местното самоуправление в България „ФЛАГ“ – ЕАД, съобразно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (2) Средствата по ал. 1 се предоставят като целеви трансфери по бюджетите на общините след определяне на условията, критериите и реда съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и извършване на съответните корекции по централния бюджет и по бюджетите на общините по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 25. (1) Eдноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, с изключение на лечебните заведения за болнична помощ, правят отчисления за държавата от печалбата по годишния финансов отчет след данъчно облагане за финансовата 2010 г., както следва: 1. дружествата с ограничена отговорност – 80 на сто от печалбата, при спазване разпоредбите на чл. 133 от Търговския закон; 2. акционерните дружества след приспадане на отчисленията за фонд „Резервен“ – дивидент в размер 80 на сто от печалбата, при спазване разпоредбите на чл. 247а от Търговския закон. (2) Доколкото със закон не е предвидено друго, държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, правят отчисления за държавата в размер 80 на сто от печалбата след данъчно облагане по годишния финансов отчет към 31 декември 2010 г. Чл. 26. Представителите на държавата в общите събрания на търговските дружества с държавно участие в капитала, с изключение на лечебните заведения за болнична помощ, при разпределянето на печалбата за 2010 г. да предложат отчисляване на част от печалбата за съдружниците, съответно дивидент за акционерите, при условията и в размерите, определени в чл. 25. Чл. 27. Търговските дружества с държавно участие в капитала, които притежават дялове или акции в други търговски дружества, упълномощават своите представители в общите събрания на другите дружества при разпределянето на печалбата за 2010 г. да предложат и гласуват отчисляване на част от печалбата, съответно дивидент за съдружниците или акционерите, при условията и в размерите, определени в чл. 25. Чл. 28. (1) Държавните предприятия и търговските дружества по чл. 25, 26 и 27 правят вноските по отчислената печалба, съответно по разпределените дивиденти, за държавата до 31 май 2011 г., а тези, които съставят годишен финансов отчет съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството – до 15 юли 2011 г. (2) Вноските по ал. 1 постъпват по сметката за приходите на централния бюджет на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или на териториалната дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“, като при превеждането на сумите се попълва код за вид плащане 11 48 00. (3) Държавните предприятия и търговските дружества по чл. 25 изпращат на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или на териториалната дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ заверени копия от съответните протоколи относно решенията за разпределение на печалбата в срок до 20 дни от датата на тяхното приемане. Чл. 29. (1) Държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване, както следва: 1. в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност; 2. от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност, за която няма кандидати от населеното място, обекта или района, в който се намира седалището на предприятието или неговата териториална структура. (2) Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети – общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. (3) Разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти). Чл. 30. (1) За покриване на транспортните разходи на физически и юридически лица за извършени преки доставки на хляб, хлебни изделия и основни хранителни стоки в планинските и малките селища с население до 500 жители (без курортите) от републиканския бюджет се предоставят на Централния кооперативен съюз до 3600 хил. лв., от които: 1. за снабдяване с хляб и хлебни изделия – до 1600 хил. лв.; 2. за снабдяване с хранителни стоки от първа необходимост – до 2000 хил. лв. (2) Предоставянето на средствата по ал. 1 на крайните бенефициенти се извършва съобразно изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му, както и разпоредбите и условията на Регламент (ЕО) No 1998/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ, No L 314, 01/12/2007, стр. 0654 – 0659). Чл. 31. (1) За компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната, определени с нормативни актове, от централния бюджет се предоставят до 97 700 хил. лв., в т.ч.: 1. за пътувания с железопътния транспорт – до 22 000 хил. лв.; 2. за пътувания с автомобилния транспорт (вътрешноградски и междуселищни превози) – до 36 800 хил. лв.; 3. за превоз на деца и ученици до 16-годишна възраст по чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета – до 23 200 хил. лв.; 4. за превоз на държавни служители, ползващи правата по чл. 209 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 80 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и по чл. 26, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – до 15 700 хил. лв. (2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 2 по групи правоимащи. (3) Министърът на образованието, младежта и науката в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ да разпредели по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 3. (4) Ръководителите на съответните ведомства в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ разпределят по общини утвърдените средства по ал. 1, т. 4. (5) Разпределението на годишните лимити по общини на средствата по ал. 2 – 4 се представя в Министерството на финансите в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“. (6) Индивидуалният размер на средствата за компенсиране стойността на издадените превозни документи за отделните групи правоимащи, както и за безплатния превоз на деца и ученици до 16-годишна възраст по чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета се определя с наредба, издадена от министъра на финансите по реда на § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. (7) При недостиг на средства за компенсиране стойността на пътуванията с ценови облекчения за определен вид превози и при наличие на свободни средства за друг вид превози по отчет към 30 септември 2011 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на финансите може да извършва компенсирани промени в разпределението на средствата по ал. 1, т. 1 и 2. (8) При недостиг на средства по ал. 1, т. 3 допълнително финансиране може да се осигури чрез компенсирани промени по функция „Образование“ по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, за което се прилагат условията и редът на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. Чл. 32. (1) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в държавните органи, министерствата и ведомствата, в общините и в другите бюджетни предприятия заедно с припадащите се суми за данъци и осигурителни вноски се предвиждат по съответните бюджети и извънбюджетни сметки и фондове по разходен § 10-00 от Единната бюджетна класификация. (2) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в държавните органи, министерствата и ведомствата, в общините и в другите бюджетни предприятия се определят в размер до 3 на сто от плановите разходи за заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения произтичат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Закона за Министерството на вътрешните работи, а се разходват през годината на базата на начислените средства за заплати. (3) Средствата по ал. 2 могат да се използват за предоставянето на ваучери за храна до размера и при условията и по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (4) Определянето, разходването и отчитането на средствата по ал. 2 се извършват чрез съответните бюджети в рамките на бюджетната година. Сумата по ал. 2 включва дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на бюджетната организация. (5) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за дейностите, финансирани чрез извънбюджетните сметки и фондове по приложение No 10 към § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (6) Начинът на използване на средствата по ал. 2 се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. (7) Използването на средствата по ал. 2 за лицата, чиито правоотношения произтичат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи и от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, се определя със заповед на съответния министър (ръководител). (8) Разходването на средствата по ал. 2, както и припадащите се данъци и осигурителни вноски се отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите, като при необходимост се извършват съответните корекции по бюджетите и по извънбюджетните сметки и фондове. (9) За придобиваните със средства по ал. 2 дълготрайни активи не се утвърждават поименни списъци. (10) Средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в делегираните от държавата дейности, финансирани по единни разходни стандарти, се планират и отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите. Чл. 33. (1) Средствата за възнаграждения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват за сметка на средствата за заплата и се отчитат по § 02 „Други възнаграждения и плащания за персонал“ от Единната бюджетна класификация. (2) Средствата за възнаграждения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване на педагогическия персонал са за сметка на предвидените средства по § 02 „Други възнаграждения и плащания за персонал“, когато дните се отработват от заместници. Изплатените парични възнаграждения на заместниците са за сметка на средствата за заплати. Чл. 34. (1) От 1 януари 2011 г. до 20 на сто от ежемесечно превежданите от републиканския бюджет средства за социални помощи могат да се разходват за предоставяне на социални помощи в натура. (2) Министърът на труда и социалната политика определя конкретния размер, вида и начина на предоставяне на социалните помощи в натура. Чл. 35. (1) По решение на общинските съвети могат да се подпомагат разходите за погребения с източник на финансиране имуществените данъци, таксите, неданъчните и другите общински приходи. (2) В помощта по ал. 1 се включват разходите за издаване на смъртен акт, некролог, ковчег, превоз на покойника, надгробен знак, изкопаване и заравяне на гроба или кремиране по цени, утвърдени от общинските съвети. (3) Помощта по ал. 1 се предоставя за самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, настанени в заведения за социални услуги и регистрирани в службите за социално подпомагане лица. Чл. 36. (1) Резервът за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се усвоява по решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. (2) Средствата по ал. 1, както и средствата по ал. 7 и 9 се предоставят от централния бюджет и се разходват по бюджетите на министерствата, ведомствата и общините въз основа на съответните решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, включително за случаите, когато крайни получатели на сумите не са бюджетни предприятия. (3) Подлежащите на възстановяване неусвоени средства от обекти, които са приключени, отпуснати на министерствата и ведомствата от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, включително от предходни години, се превеждат по бюджета на съответния първостепенен разпоредител. За тези суми се извършват съответните корекции по бюджетите им и по централния бюджет до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. (4) Подлежащите на възстановяване средства от общините от обекти, които са приключени, включително от предходни години, се превеждат като трансфер по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат от централния бюджет и общините по § 31-20 от Единната бюджетна класификация. (5) Въз основа на искане от Министерството на вътрешните работи с размера на постъпилите по сметката по ал. 4 суми Министерството на финансите извършва корекции в централния бюджет за възстановяването им в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и в увеличение на постъпленията по § 31-20 от Единната бюджетна класификация. Тези корекции се отразяват в централния бюджет като общи суми, без да се разпределят по общини. (6) За извършените корекции по реда на ал. 3 и 5 Министерството на финансите уведомява Министерството на вътрешните работи. (7) Средствата по ал. 6 се преразпределят от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане въз основа на писмо на Министерството на вътрешните работи. Преразпределените средства се предоставят от централния бюджет чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (8) Наличните към 31 декември 2011 г. по сметки на общините неусвоени средства, отпуснати им по реда на ал. 1 и 7, се разходват през 2012 г. за обектите, за които са предоставени. (9) Неусвоените от министерствата и ведомствата към 30 ноември 2011 г. средства по ал. 1 и 7 се преразпределят от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане въз основа на предоставена от тях информация на Министерството на вътрешните работи и на комисията и след извършване на корекции по техните бюджети и съответна корекция в централния бюджет за възстановяване на неусвоените суми в резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Чл. 37. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на културата по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет извършва компенсирани промени на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2011 г. в резултат на настъпили промени от преструктуриране на делегираните от държавата дейности в сферата на общинското образование и здравеопазване, на специализираните институции за социални услуги и на социалните услуги, предоставяни в общността, и на културата през 2011 г. в рамките на предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. средства. Чл. 38. Директорите на училища в системата на народната просвета извършват компенсирани промени по плана за приходите и разходите по бюджета на училището до 3 дни преди края на всяко тримесечие и предоставят информация на разпоредителя с бюджетни кредити от по-висока степен за извършените през тримесечието компенсирани промени в срок до последното число на последния месец от тримесечието. Чл. 39. (1) Министърът на образованието, младежта и науката въз основа на данните от информационната система на Министерството на образованието, младежта и науката „АдминМ“ предлага на министъра на финансите в срок до 31 март 2011 г. да извърши корекции по и между бюджетите на министерствата, финансиращи училища и детски градини, и по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2011 г. във връзка с настъпили промени в броя на учениците и на децата за учебната 2010 – 2011 г., въз основа на които се разпределят средства по единни разходни стандарти и целеви средства за образование. (2) Когато разчетният брой на децата и учениците, предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., е по-висок от броя на децата и учениците по информационната система „АдминМ“ към 1 януари 2011 г., до извършването на корекции по реда на ал. 1 първостепенният разпоредител с бюджетни кредити заделя като резерв разликата от средствата, формирана по съответния единен разходен стандарт. (3) Когато разчетният брой на децата и учениците, предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., е по-нисък от действителния брой на децата и учениците по информационната система „АдминМ“ към 1 януари 2011 г., първостепенният разпоредител с бюджетни кредити разпределя средствата по формулата за съответната дейност, като недостигът се разпределя пропорционално на средствата по формулата до извършване на корекция по реда на ал. 1. (4) Освободените средства в резултат на прилагането на ал. 1 се предоставят по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за реализиране на национални програми за развитие на средното образование и за финансиране недостига на други средства в системата на образованието по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 40. Министърът на образованието, младежта и науката до 15 април 2011 г. да предложи на Министерския съвет за одобряване националните програми за развитие на средното образование. Чл. 41. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена в системата на народната просвета средствата по единни разходни стандарти, разпределени по формули, и целевите средства в срок до 7 работни дни от получаването им от централния бюджет. За училищата, включени в системата на единна сметка, предоставянето на средствата се извършва чрез залагането на месечни лимити за плащания. Чл. 42. (1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, които утвърждават формули по реда на § 53, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., не по-късно от 10 март 2011 г. публикуват на интернет страницата си, а при липса на такава – по друг подходящ начин, информация за разпределението на средствата по звена и по компоненти на формулата за всяка отделна дейност. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на директорите на звената от съответната дейност заедно с утвърдения им бюджет или бюджетна сметка. (3) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити предоставят информацията по ал. 1 на директорите на звената от съответната дейност и при извършването на промени в разпределението на средствата по формула. Чл. 43. (1) По решение на директора, при условие че са осигурени другите разходи, от делегирания бюджет на училището, детската градина или обслужващото звено могат да се извършват основни ремонти и да се придобиват дълготрайни активи за сметка на средства с източник: 1. остатъци от предходни години с изключение на целевите средства, преминали в преходен остатък; 2. собствени приходи; 3. субсидия – по формула. (2) За капиталовите разходи по реда на ал. 1 не се утвърждават поименни списъци. Чл. 44. (1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити утвърждават бюджетите и бюджетните сметки на училищата, детските градини и обслужващите звена – второстепенни или от по-ниска степен (за общините с районно деление) разпоредители с бюджетни кредити към тях, в съответствие с разпределението на средствата по единни разходни стандарти, извършено по реда на § 53, ал. 2 – 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, представят месечното разпределение на разходите по чл. 1, ал. 3 в частта за функция „Образование“, съобразено с получените средства по единни разходни стандарти. Чл. 45. (1) Финансирането на разкритите след 1 януари 2011 г. места в детските ясли, детските кухни, целодневните детски градини и обединените детски заведения, специализираните институции за социални услуги и социалните услуги, предоставяни в общността, се осигурява от собствени приходи по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за общинските бюджети. От следващата бюджетна година финансирането се осигурява по единни разходни стандарти за съответните делегирани от държавата дейности. (2) Финансирането на местата по ал. 1 през годината може да се осигури и чрез компенсирани промени в съответните функции по предложение на секторните министри. Чл. 46. Размерът на режийните разноски за закуска, обяд и вечеря за ученическото столово хранене се определя с решение на общинския съвет за сметка на имуществените данъци и таксите, неданъчните и другите общински приходи. Чл. 47. (1) Средствата за присъща на държавните висши училища научна или художественотворческа дейност се предоставят в зависимост от постигнатите резултати и при условията и по реда на Наредба No 9 от 2003 г. за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност (обн., ДВ, бр. 73 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2008 г. и бр. 74 от 2009 г.). (2) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след 30 юни 2011 г. може да извършва промени на средствата по ал. 1 между държавните висши училища на базата на извършена оценка на резултатите от научната дейност. Чл. 48. (1) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката извършва корекции на субсидиите за държавните висши училища по и между елементите, определени в чл. 91, ал. 1 от Закона за висшето образование. (2) Корекциите на субсидията за издръжка на обучението се извършват при запазване на еднакъв базов норматив за всички държавни висши училища и за всички професионални направления. (3) Допълнителните субсидии на държавните висши училища, които се предоставят на основание и по ред, различни от чл. 91 от Закона за висшето образование, и не представляват елемент на субсидията по чл. 91, ал. 1 от същия закон, се отразяват по отделен елемент – „Допълнителни субсидии“. Чл. 49. Директорите на държавните и общинските училища предоставят тримесечно на общото събрание на работниците и служителите и на училищното настоятелство информация за изпълнението на делегирания бюджет на училището. Чл. 50. Директорите на училища в системата на народната просвета могат да планират средства за поевтиняване на храната за учениците в рамките на средствата по делегираните бюджети. Чл. 51. Условията и редът за финансово подпомагане на младежки дейности и проекти на национално и регионално ниво се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на финансите. Чл. 52. (1) Средствата за подобряване на материално-техническата база в размер 23 лв. на ученик се разпределят от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити между училищата на базата на броя на учениците в редовна форма на обучение. (2) Средствата по ал. 1 са разчетени по бюджетите на министерствата, финансиращи училища, и по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2011 г. Чл. 53. (1) Министърът на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции определя и наблюдава/координира промените в натуралните показатели по общини в делегираните от държавата дейности по здравеопазване, с изключение на децата и учениците, наблюдавани в здравните кабинети, и децата в яслените групи на обединените детски заведения, финансирани по единни разходни стандарти, и ги представя в Министерството на финансите за извършване на компенсирани промени. (2) Министерството на здравеопазването до 15 февруари 2011 г. публикува на интернет страницата си информация към 1 януари 2011 г. за броя на децата в детските ясли, на децата в детските кухни и на медиаторите, разпределени по видове единни разходни стандарти и по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (3) Въз основа на данните от информационната система на Министерството на образованието, младежта и науката „АдминМ“, представени от министъра на образованието, младежта и науката, министърът на финансите извършва корекции по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2011 г. във връзка с настъпили промени в броя на учениците и на децата, наблюдавани в здравните кабинети, чието обучение, възпитание и подготовка се финансират по единни разходни стандарти за учебната 2010 – 2011 г., до 31 март 2011 г. (4) Общините представят на регионалните здравни инспекции информация в края на всяко тримесечие за броя на децата в детските ясли, на децата в детските кухни и на здравните медиатори. Чл. 54. Министерството на здравеопазването може да предоставя субсидии на болници, преобразувани в търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие, за високотехнологични дейности с национално значение по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. за тази дейност. Чл. 55. (1) Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ за следните дейности: 1. интензивно лечение; 2. амбулаторно проследяване (диспансеризация) и активно лечение на пациенти с активна туберкулоза; 3. продължаващо лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания; 4. амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с ХИВ и стационарно лечение на пациенти със СПИН; 5. диагностика и стационарно лечение на пациенти с инфекциозни заболявания за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6. реконструктивни хирургически операции за реплантация на тъкани; 7. диагностични изследвания с РЕТ/СТ апаратура; 8. национален раков регистър. (2) Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, държавни и общински комплексни онкологични центрове, държавни и общински центрове за психично здраве и държавни и общински центрове за кожно-венерически заболявания за следните дейности: 1. амбулаторно проследяване (диспансеризация), стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 2. амбулаторно проследяване (диспансеризация) на пациенти с кожно-венерически заболявания; 3. амбулаторно проследяване (диспансеризация) и лекарствена терапия на пациенти с онкологични заболявания; 4. медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК. (3) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ за диализно лечение, в т.ч. лекарствени продукти, медицински изделия и транспорт на хемодиализирани лица. (4) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. (5) Субсидирането по ал. 1 – 4 се извършва по ред и критерии, определени с методика на министъра на здравеопазването, въз основа на едногодишни договори в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2011 г., в т.ч. средствата от трансфера от бюджета на Националната здравноосигурителната каса за 2011 г. Чл. 56. Дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ се извършва в рамките на средствата, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването. Чл. 57. Изпълнението на задълженията на Министерството на отбраната по § 79 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се извършва в рамките на средствата, определени в бюджета на Министерството на отбраната по функция „Здравеопазване“. Чл. 58. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица, както и на други лица за медицински транспорт по чл. 82, ал. 1, т. 9 от Закона за здравето се осигуряват със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването по ред и в обхват, определени от министъра на здравеопазването. Чл. 59. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването до 31 декември 2010 г., получават изравнителна субсидия през първото тримесечие на 2011 г. за дейностите, изпълнени по договорите до края на 2010 г. (2) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред. Чл. 60. (1) Снабдяването на здравните и лечебните заведения с лекарствени продукти, медицински изделия, консумативи и инструментариум, медицинска техника и апаратура, предвидени в нормативен акт или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми, планове и проекти, се осъществява от бюджета на Министерството на здравеопазването по реда на централизираните доставки. (2) Министерството на здравеопазването може да предоставя целево средства за капиталови разходи на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. Чл. 61. Предвидените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства за провеждане на специализации в системата на здравеопазването могат да се превеждат на висши училища, Военномедицинската академия, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, лечебни и здравни заведения, в които се извършва обучение при условията и по реда на Наредба No 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2007 г., бр. 55 от 2008 г. и бр. 12 и 72 от 2010 г.). Чл. 62. Предвидените в централния бюджет суми за национално съфинансиране на проекти, одобрени по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България и по приоритети І и ІV от Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, се предоставят по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. Чл. 63. По предложение на министъра на финансите предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за изграждане и усъвършенстване капацитета на администрацията в областта на публичните финанси се предоставят по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет по бюджета на Министерството на финансите за дейността на Школата по публични финанси. Чл. 64. (1) Предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за официална помощ за развитие се предоставят чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити въз основа на акт на Министерския съвет. (2) По предложение на министъра на външните работи от средствата по ал. 1 се предоставят 600 хил. лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. за Доверителния фонд към ЮНЕСКО за участие в международното сътрудничество за развитие. (3) По предложение на министъра на външните работи от средствата по ал. 1 се предоставят 653 хил. лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. за Доверителния фонд на Инвестиционния механизъм за съседните държави към Инструмента на Европейския съюз за помощ за съседните държави. (4) По предложение на министъра на околната среда и водите от средствата по ал. 1 се предоставят 39 116,4 лв. (20 000 евро) по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2011 г. за финансиране на борбата с климатичните промени през 2011 г. в изпълнение на ангажимент на Република България пред Европейския съюз за предоставяне на финансова помощ на развиващите се държави през 2011 г. за борба с климатичните промени. Чл. 65. (1) По предложение на председателя на Националния статистически институт предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за финансиране дейността на програма „Преброяване“ в размер 21 000 хил. лв. се предоставят по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет по бюджета на Националния статистически институт. (2) Допълнително необходимите средства извън тези по ал. 1 за изпълнение на програма „Преброяване“ за 2011 г. са за сметка на бюджета на Националния статистически институт. Чл. 66. (1) Средствата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс и по чл. 7 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление No 226 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 77 от 2009 г.), които са предвидени в централния бюджет, се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности въз основа на действително извършени разходи по заявки на общините, получени в Министерството на финансите до 10-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, а за четвъртото тримесечие – не по-късно от 7 декември 2011 г. (2) Средствата, възстановени по реда на чл. 8 от наредбата по ал. 1, се отчитат в намаление на разходите на общината. (3) Министерството на финансите прихваща средствата по ал. 2 от подлежащата на предоставяне субсидия за действително извършени разходи за изплащане на присъдена издръжка, като наличните към 31 декември 2010 г. средства по бюджетите на общините, възстановени по реда на чл. 8 от наредбата по ал. 1, остават като преходен остатък и се използват през 2011 г. за същата цел. Чл. 67. (1) Предвидените по централния бюджет средства в размер до 6030 хил. лв. за заплащане на част от превозните разноски на педагогическия персонал в делегираните от държавата дейности, финансирани от общинските бюджети, се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности на общините по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (2) За компенсиране на част от разходите за пътуване на педагогическия персонал в училищата, финансирани от републиканския бюджет, се осигуряват средства в размер до 1000 хил. лв. по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (3) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити могат да извършват разходи за заплащане превозните разноски на педагогическия персонал до 100 на сто от цените на абонаментните карти за пътуване във втора класа по железопътния транспорт и до 85 на сто – по автомобилния транспорт за автобус от местоживеенето им до местоработата в друго населено място и обратно. (4) Неусвоените средства от предоставената обща субсидия за делегираните от държавата дейности по бюджетите на общините през 2010 г. за заплащане на част от превозните разноски на педагогическия персонал се разходват за същата цел през 2011 г. Чл. 68. (1) Средствата за пътни разходи на правоимащи болни, предвидени в централния бюджет, се предоставят като обща субсидия за делегираните от държавата дейности въз основа на действително извършените разходи по справки на общините, получени в Министерството на финансите до 10-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, а за четвъртото тримесечие – не по-късно от 7 декември 2011 г. (2) Списъкът на заболяванията и състоянията, за които се предоставят средствата по ал. 1, се определя от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите. Чл. 69. (1) Предвидените средства по централния бюджет за 2011 г. за изплащане на обезщетения по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се предоставят по бюджета на Министерския съвет за всяко тримесечие на базата на изплатените за предходното тримесечие обезщетения. (2) Министърът на финансите извършва налагащите се от ал. 1 промени по съответните бюджети за 2011 г. с размера на фактически изплатените обезщетения за съответното тримесечие. Чл. 70. Предвидените в централния бюджет средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта се предоставят и разходват по бюджетите на съответните министерства и общините при условията и по реда на Постановление No 129 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2006 г. и бр. 13 от 2009 г.). Чл. 71. Средствата за лекарствени продукти по чл. 4, ал. 1 от Закона за ветераните от войните и по чл. 15 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, предвидени в централния бюджет за 2011 г., се предоставят като обща субсидия за делегираните от държавата дейности въз основа на действително извършените разходи по справки на общините, получени в Министерството на финансите до 10-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, а за четвъртото тримесечие – не по-късно от 7 декември 2011 г. Чл. 72. Министърът на финансите по предложение на министъра на културата предоставя като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности и/или като целева субсидия за капиталови разходи на общините предвидените в централния бюджет средства в размер до 4000 хил. лв. за подпомагане дейността на народните читалища, в т.ч. за ремонт, компютърна техника и софтуер и художественотворческа дейност. Чл. 73. Средствата за финансиране на подготовката, осигуряването и дейността на доброволните формирования съгласно чл. 42 и 43 от Закона за защита при бедствия, предвидени в централния бюджет за 2011 г., се предоставят като обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности на общините по предложение на Министерството на вътрешните работи и по заявки на общините. Чл. 74. Предвидените в централния бюджет средства за финансиране на ЕСКО услуги се отпускат за подпомагане на общини за обслужване на договори с изпълнители на мерките за повишаване на енергийната ефективност с гарантиран резултат само за сгради общинска собственост с разгъната застроена площ над 1000 кв. м, обслужващи делегирани от държавата дейности, при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Чл. 75. Предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за национални чествания на бележити културни дейци и събития, за национални и регионални прояви и програми, за археологически теренни проучвания и за консервация и реставрация на паметници на културата се предоставят и разходват чрез бюджета на Министерството на културата и бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 76. Предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за изплащане левовата равностойност на жилищните компенсаторни записи, притежавани от гражданите, в изпълнение на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти се предоставят и разходват чрез бюджета на Министерството на финансите по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 77. Предвидените в централния бюджет по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. средства за финансиране на проекти за отстраняване на минали екологични щети в размер 10 000 хил. лв. се разходват за програми, съответстващи на условията по Заема за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL) с Международната банка за възстановяване и развитие, и за програми по изпълнителни споразумения извън обхвата на заема. Чл. 78. (1) Дължими от централния бюджет суми на физически и юридически лица по влезли в сила съдебни и арбитражни решения, включително възстановяване на отнета в полза на държавния бюджет валута, се изплащат от бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, като при необходимост се извършват корекции на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. (2) Плащанията по ал. 1 могат да се извършат и чрез отнасянето на сумите по сметки за чужди средства на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. (3) Доколкото с нормативен акт не е определено друго, разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за предвидени в централния бюджет суми за обезщетения на физически и юридически лица, дължими от държавата въз основа на съответните закони. Чл. 79. Предвидените в централния бюджет за 2011 г. средства за съфинансиране по програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, за реализирането на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Национален партниращ орган/Национално звено за контакт, в размер до 18 343,55 хил. лв. се предоставят по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 80. Предвидените в чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 2.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. капиталови трансфери се предоставят от републиканския бюджет за: 1. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 90 000 хил. лв.; 2. „Български държавни железници – Пътнически превози“ – ЕООД – 20 000 хил. лв.; 3. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – 9000 хил. лв.; 4. Българския Червен кръст – 1000 хил. лв.; 5. „Студентски столове и общежития“ – ЕАД – 504 хил. лв. Чл. 81. (1) По решение на общинския съвет със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се финансират капиталови разходи за делегирани от държавата дейности и за местни дейности. (2) Не се допуска с решение на общинския съвет да се извършват разходи от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. за закупуване на автомобили за общинската администрация, включително за плащания по договори за лизинг от предходни години, за закупуване на мобилни телефони, на офис обзавеждане и климатици за административни сгради. Чл. 82. (1) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и на Държавен фонд „Земеделие“ утвърждава капиталовите разходи за 2011 г. по обекти за строителство и основен ремонт, както и за дълготрайни активи с единична стойност над 200 хил. лв. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и Държавен фонд „Земеделие“ в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ представят в Министерството на финансите на технически и хартиен носител документация за капиталовите разходи по ал. 1 при условия и по ред, определени от министъра на финансите. (3) Не подлежат на утвърждаване разходите за нематериални дълготрайни активи с изключение на разходите, свързани с придобиване на програмни продукти и изграждане на информационни системи над стойностния праг по ал. 1. (4) Министърът на финансите по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава капиталовите разходи за 2011 г. на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в съответствие с дългосрочния договор по чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, на „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, в съответствие с договора с държавата за възлагане на задължителни превозни услуги и на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за изграждането, реконструкцията, поддържането и развитието на инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. (5) Предложението за капиталовите разходи на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ може да съдържа и средства за съфинансиране на инфраструктурни обекти само по оперативна програма „Транспорт“, генериращи приходи, с предвиден пусков срок през 2011 г. (6) Промени в разпределението на средствата за обектите по ал. 5 в документацията за капиталовите разходи на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за 2011 г. и насочване на средства от бюджета към обекти без предвиден пуск през 2011 г. се допускат след 30 септември 2011 г. при запазване общия размер на средствата за съфинансиране по оперативна програма „Транспорт“. (7) Предложението по ал. 4 се представя в Министерството на финансите с обяснителна записка и отчет за разходването на средствата и за изпълнението на обектите през 2010 г. в срок един месец от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“. (8) Не се утвърждават поименни списъци за капиталовите разходи с източник на финансиране преходен остатък от минали години и собствени бюджетни средства на Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската академия на науките, държавните висши училища към Министерството на образованието, младежта и науката и към Министерството на отбраната. (9) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., които имат утвърдени с постановлението капиталови разходи над 2000 хил. лв., планират средства в размер не по-малък от 150 хил. лв. за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания. Чл. 83. (1) С отчета за тримесечното касово изпълнение на бюджета първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и Държавен фонд „Земеделие“ представят в Министерството на финансите на технически и хартиен носител информация за капиталовите разходи чрез програмен продукт МФ „Инвеститор“. (2) С тримесечните финансови отчети Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ – Пътнически превози“ – ЕООД, и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ представят в Министерството на финансите информация за капиталовите разходи, в т.ч. на технически носител. Чл. 84. (1) Предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. средства за покриване на разлики в стойността на жилищата, дадени в обезщетение на собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на отменения Закон за териториално и селищно устройство или на Закона за собствеността, по цени съгласно отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, както и за жилищата на лицата, работили в строителството по реда на отмененото Постановление No 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта въз основа на договор, сключен до 4 март 1991 г., се отпускат ежемесечно от Министерството на финансите по правоимащи инвеститори (общини, Министерството на вътрешните работи, жилищностроителни кооперации, изпълнявани изцяло или частично чрез възлагане) и по обекти за частта, припадаща се от тези обекти за посочените групи граждани. (2) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на искания от съответните инвеститори по ред, определен от министъра на финансите. Чл. 85. (1) Лицата по чл. 9, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., кандидатстващи за финансиране на общественозначими проекти, до 8 април 2011 г. подават в Министерството на правосъдието проектите и следните документи: 1. удостоверение от Националната агенция за приходите и общината за наличието или липсата на задължения, представляващи публични вземания по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 2. декларация за спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и че не са налагани имуществени санкции или глоби по този закон на лицето, съответно на членовете на неговия управителен орган. (2) Министърът на финансите съгласувано с министъра на правосъдието издава насоки за кандидатстване за финансиране на общественозначими проекти на лицата по чл. 9, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., които се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието най-късно до края на февруари 2011 г. (3) Лицата по ал. 1 следва да спазват образеца на формуляра за кандидатстване, утвърден от министъра на финансите, който се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието най-късно до края на февруари 2011 г. (4) Проектите по чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се оценяват от 10-членна комисия, определена със заповед на министъра на правосъдието, в която се определят и правилата за работа на комисията. Председател на комисията е заместник-министър на правосъдието, а членове – по един представител на администрацията на Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата и Министерството на физическото възпитание и спорта, предложени от съответните ръководители. (5) Административно-техническото обслужване на комисията по ал. 4 се осъществява от Министерството на правосъдието. (6) Членовете на комисията по ал. 4 не получават възнаграждение за участието си в нейната работа. (7) Комисията по ал. 4 оценява проектите по критериите на чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и до 30 април 2011 г. представя на министъра на правосъдието протокол с предложение за разпределение на средствата по т. 27 от приложение No 4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (8) Въз основа на протокола по ал. 7 министърът на правосъдието внася в Министерския съвет проект на постановление за разпределение на средствата по т. 27 от приложение No 4 към чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (9) Комисията по ал. 4 извършва служебна проверка за наличието на обстоятелствата по глава трета, раздел II от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 86. (1) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заем писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (2) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите писмо за потвърждаване на сумата и датата на плащане съгласно споразуменията с външните кредитори в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (4) В случаите на неточности в изчисленията или непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на плащането по ал. 3, в т.ч. дължащи се и на външните кредитори, получателите на външни държавни заеми предприемат необходимите действия към външните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите за потвърждаване. (5) Министерството на финансите писмено потвърждава вальора, размера и валутата на плащането в срок 3 работни дни след получаването на писмото по ал. 3 и 4. (6) Министерствата и другите бюджетни организации нареждат плащането към кредитора в съответната валута и с вальор – датата на плащането, спазвайки изискванията на Българската народна банка за извършване на валутни преводи, и представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора. (7) Забранява се плащането да се извършва на дата, различна от датата, посочена в потвърждението на кредитора. В случаите на неработни дни се спазват клаузите на кредитното споразумение, а при липса на такива клаузи кредитополучателят изисква допълнителни инструкции от кредитора. (8) Министерствата и другите бюджетни организации в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (9) Министерствата и другите бюджетни организации – получатели на външни държавни заеми, в т.ч. на заеми, включени в приложение No 9 към § 17, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2011 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. (10) При договаряне на нови кредити сметките за усвояване на средствата се откриват в Българската народна банка. (11) С представяне на ежемесечния отчет и на тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят в Министерството на финансите отчет за всеки държавен инвестиционен заем, придружен с обяснителна записка и оценка за изпълнението на бюджета на проекта на държавния инвестиционен заем до края на 2011 г. Чл. 87. (1) Усвояванията по външни държавни инвестиционни заеми могат да са в размер до 264 625,92 хил. лв. по министерства и ведомства, както следва: 1. Министерството на труда и социалната политика – 6063,07 хил. лв.; 2. Министерството на околната среда и водите – 7040,99 хил. лв.; 3. Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 126 935,49 хил. лв.; 4. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 109 526,48 хил. лв.; 5. Министерството на финансите – 15 059,89 хил. лв. (2) В случаите, когато има неизразходвани средства от получени траншове по външни държавни инвестиционни заеми от предходни години, които са наличности в края на 2010 г., първостепенните разпоредители с бюджетни кредити приоритетно разходват наличните средства по съответните проекти, като общият разход от наличните средства в края на 2010 г. и новите траншове не могат да надвишават посочените в ал. 1 размери. (3) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени в разпределението на външното финансиране по ал. 1. Чл. 88. Отрасловите министерства, които отговарят за изпълнението на проекти, финансирани с държавни инвестиционни заеми, до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, представят в Министерството на финансите тримесечен отчет за степента на реализация на проектите. Чл. 89. (1) Отрасловите министерства, в чийто ресор са държавните предприятия и търговските дружества – получатели на държавногарантирани заеми, до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, представят в Министерството на финансите по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния дълг тримесечен отчет за степента на реализация на проектите. (2) Получателите на държавногарантирани заеми представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) В случаите на неточности в изчисленията или на непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на съответното плащане, в т.ч. дължащи се и на външните кредитори, получателите на държавногарантирани заеми предприемат необходимите действия към външните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите в срок 3 работни дни след получаването им. (4) Получателите на държавногарантирани заеми представят в Министерството на финансите писмено потвърждение на ангажимента за извършване на предстоящо плащане в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (5) Получателите на държавногарантирани заеми представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора на съответното плащане. (6) Получателите на държавногарантирани заеми в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (7) Получателите на държавногарантирани заеми в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заема писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (8) Получателите на държавногарантирани заеми, в т.ч. на държавногарантираните заеми, включени в приложение No 9 към § 17, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2011 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. Чл. 90. (1) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършено усвояване на средства от заем писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите и представят копия на съответните банкови документи. (2) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите копия на уведомленията за предстоящи плащания от банките кредитори в срок 3 работни дни след получаването им. (3) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, представят в Министерството на финансите писмо за потвърждаване на сумата и датата на плащане съгласно споразуменията с външните кредитори в срок 10 работни дни преди датата на съответното плащане. (4) В случаите на неточности в изчисленията или на непълна информация относно всички необходими реквизити за извършване на плащането по ал. 3, в т.ч. дължащи се и на външните кредитори, крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, предприемат необходимите действия към външните кредитори за уточняване на дължимите суми или липсващите реквизити и представят коригираните данни в Министерството на финансите за потвърждаване. (5) Министерството на финансите писмено потвърждава вальора, размера и валутата на плащането в срок 3 работни дни след получаване на писмото по ал. 3 и 4. (6) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, нареждат плащането към кредитора в съответната валута и с вальор – датата на плащането, спазвайки изискванията на обслужващата банка за извършване на валутни преводи, и представят копие на нареждането за плащане в Министерството на финансите най-късно в деня преди вальора. (7) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, се задължават да извършат плащането с дата, посочена в потвърждението на кредитора. В случаите на неработни дни се спазват клаузите на кредитното споразумение, а при липса на такива клаузи кредитополучателят изисква допълнителни инструкции от кредитора. (8) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в срок 5 работни дни след датата на извършеното плащане писмено уведомяват Министерството на финансите за операциите по превода и представят копия на съответните банкови документи. (9) Крайните бенефициенти – получатели на външни държавни заеми, в т.ч. на заеми, включени в приложение No 9 към § 17, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., до 5-о число на всеки месец подават информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по месеци за текущата 2011 г. и информация за очакваните усвоявания на средства от заемите по тримесечия за следващите години до приключването на проекта. Чл. 91. Неизразходваните средства от предоставените по бюджетите на общините за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища за зимния сезон 2009 – 2010 г. могат да се използват за същата цел през 2011 г., както и за разплащане на стари задължения за дейността. Чл. 92. Неусвоените средства от предоставени целеви субсидии за капиталови разходи и целеви трансфери по бюджетите на общините през 2010 г. се разходват за същата цел до края на 2011 г. за сметка на преходните остатъци. Чл. 93. (1) Средствата, предоставени на общините от централния бюджет по реда на чл. 39 от Постановление No 15 на Министерския съвет от 2008 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 37, 43, 53, 57, 68, 78, 101 и 108 от 2008 г. и бр. 1 от 2009 г.), които не са усвоени до края на 2010 г., се ползват за същото предназначение през 2011 г. (2) При кандидатстване за финансиране на проекти пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет общините предоставят в комисията информация за дейностите, за които е разходван остатъкът от средствата по ал. 1. Чл. 94. (1) За заявените от общините, но неразкрити специализирани институции и социални услуги в общността, предоставените през съответното тримесечие средства се възстановяват в централния бюджет до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, а за четвъртото тримесечие – до 7 декември 2011 г. (2) След 10 декември 2011 г. министърът на финансите извършва необходимата промяна за намаление на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет на основата на представени от общините справки за общия размер на възстановените средства. Чл. 95. (1) Неусвоените средства от допълнително предоставени субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините Пловдив и Харманли през 2008 г. с Постановление No 308 на Министерския съвет от 2008 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и с Постановление No 278 на Министерския съвет от 2008 г. за предоставяне на средства чрез трансфер от централния бюджет за целево финансиране на общини във връзка с приемането и обезвреждането на балирани отпадъци на Столичната община (ДВ, бр. 101 от 2008 г.) могат да се разходват за същата цел до края на 2011 г. за сметка на преходните остатъци. (2) Неусвоените средства от допълнително предоставени целеви субсидии за капиталови разходи по бюджета на община Пловдив през 2009 г. във връзка с приемането и обезвреждането на балирани отпадъци на Столичната община се разходват за същата цел до края на 2011 г. за сметка на преходните остатъци. Чл. 96. (1) Министерството на финансите за целите на касовото управление определя и залага в единната сметка ежемесечни лимити за плащания по реда на § 22, ал. 9 и 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (2) Разходите и трансферите по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., подлежащи на плащане чрез левовите бюджетни сметки по § 22, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, се включват в месечния лимит за плащания в размерите съгласно месечното разпределение по чл. 1, ал. 3, съобразено със специфичните особености на бюджета на съответното министерство и ведомство (включително за предоставяните трансфери за други бюджетни организации и за капиталовите разходи). (3) Освен сумите по ал. 2 въз основа на искане от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити в месечния лимит за плащания чрез левовите бюджетни сметки по § 22, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се включват и съответните суми, подлежащи на плащане през месеца: 1. по държавни инвестиционни заеми, включително в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи; 2. за сметка на постъпили средства от дарения, международни програми и споразумения и други безвъзмездно получени средства; 3. по обслужване на държавния дълг; 4. за възстановяване на надвнесени приходи; 5. по операции със средства на разпореждане, чужди средства и други операции по финансирането; 6. по § 21 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. – при необходимост. (4) До 20-о число на месеца държавните органи, министерствата и ведомствата представят в Министерството на финансите заявка за лимита за плащания за следващия месец, придружена с актуализирана прогноза за постъпленията и плащанията за следващите два месеца. (5) Месечните суми по ал. 2 могат да се променят от Министерството на финансите въз основа на мотивирано предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити само в непредвидени случаи и при извънредни събития, както и в случаите по чл. 103. (6) Ръководителите на държавните органи, министерствата и ведомствата контролират и управляват изпълнението на утвърдените им бюджети и разпределението на бюджетните разходи по месеци в рамките на определените по реда на ал. 2 – 5 лимити. (7) Държавните висши училища, включени в системата на единната сметка, получават в началото на всеки месец лимит за плащания в размер на определената им субсидия за съответния месец. Лимит за плащания за сметка на собствени приходи се отпуска въз основа на допълнително искане от съответното държавно висше училище до размера на наличните средства по сметките му. Чл. 97. (1) При залагането и актуализирането на лимитите в СЕБРА за целите на уреждане на възникнали по реда на § 22, ал. 13 и 15 и § 34, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. задължения на съответните бюджетни предприятия към централния бюджет Министерството на финансите може да предприеме мерки за намаляване на заложения лимит или за отлагане залагането на лимит за съответното бюджетно предприятие до цялостното уреждане на задължението или намаляването му до взаимно съгласуван размер. (2) Алинея 1 не се прилага, когато възникналите задължения са в рамките на предварително уточнен и съгласуван между Министерството на финансите и съответното бюджетно предприятие очакван размер или са възникнали инцидентно, или са в несъществен размер. Чл. 98. (1) За банковото обслужване на държавните органи, министерствата и ведомствата и на техните подведомствени разпоредители с бюджетни кредити и структурни единици, включени в системата на единната сметка и в системата за електронни бюджетни разплащания, не може да се сключват договори за комплексно банково обслужване на съответните разпоредители с бюджетни кредити. (2) Министърът на финансите може да не одобри смени на обслужващите банки на министерствата и ведомствата, чиито плащания се извършват чрез системата за електронни бюджетни разплащания, когато смените не се налагат от обективни причини, възпрепятстващи нормалното банково обслужване. Чл. 99. Средствата по международни програми и споразумения, включително свързаното с тях национално съфинансиране, обслужвани чрез левови сметки на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ в Българската народна банка, могат да се депозират при условията и по реда на § 22, ал. 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., включително чрез прилагането на процедурите по ал. 13, 14 и 15 от същия параграф. Чл. 100. (1) За целите на касовото изпълнение на бюджета постъпленията на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, произтичащи от освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси, се отчитат в намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси. (2) Когато постъпленията по ал. 1 са от реализация на държавни резерви и военновременни запаси, които са освободени без възстановяване, извън определените номенклатури и над утвърдените нормативи, министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да извърши компенсирани промени по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като за сметка на отчетеното намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси се увеличават капиталовите разходи, свързани с изграждане на нови и с ремонти и възстановяване на наличните съдови вместимости и складови бази, както и текущите разходи за наемане на външни съдови вместимости и складове. Чл. 101. (1) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити може да прави вътрешни компенсирани промени по субсидиите и между субсидиите за социално-битови разходи на студентите и докторантите в рамките на одобрените за целта средства за държавните висши училища. (2) Неусвоените средства за социално-битови разходи на студентите и докторантите, предложени и разпределени от министъра на образованието, младежта и науката, се използват за ремонт на студентските общежития и столове или за закупуване на компютърна техника за обучение на студентите. (3) Неусвоената част от субсидиите за „Студентски столове и общежития“ – ЕАД, София, се използва за ремонт на стопанисваните от тях столове и общежития. (4) Неусвоената към 31 декември 2011 г. субсидия за „Академика 2000“ – ЕАД, София, се възстановява до 31 януари 2012 г. по сметката, от която е получена. Чл. 102. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на икономиката, енергетиката и туризма размера на средствата по чл. 50, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, за които да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, по реда на § 22, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“ за сметка на приходите от лихви по централния бюджет. (3) Начисляването и превеждането на лихвите по ал. 1 и 2 се извършва тримесечно в рамките на бюджетната година. Чл. 103. При залагането и актуализирането на лимитите в системата за електронни бюджетни разплащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените суми за нелихвените разходи и трансфери за компенсиране на неизпълнение на приходите по републиканския бюджет, както и за компенсиране на ефекта върху бюджетното салдо, произтичащ от касовите разлики в месечните размери на постъпилите приходи по републиканския бюджет. Чл. 104. Разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали, медикаменти и външни услуги с годишна задача, по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2011 г. Чл. 105. При неспазване на сроковете за представяне на периодични отчети за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия и на отчетите по чл. 89, както и на информацията по чл. 86 и 90, а за общините – информацията по чл. 11, ал. 1 от Наредба No Н-19 от 2006 г. за определяне обхвата на информацията, която всички общини са длъжни да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите за поетия от тях дълг в съответствие с изискванията на Европейския съюз и на българското законодателство за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор, както и за реда, начина и сроковете за отчитането и предоставянето й (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2008 г.), министърът на финансите може да приложи разпоредбата на чл. 38 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 106. (1) Корекциите по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет и по § 22, ал. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се извършват на ниво параграфи, групи и функции от Единната бюджетна класификация. (2) Корекциите по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, се извършват и по реда на § 45 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (3) Корекции по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет се извършват само след утвърден разчет за капиталовите разходи по чл. 82, ал. 1, с изключение на корекциите, свързани с разходи по държавни инвестиционни заеми и на разходите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. (4) След извършване на корекции по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет в частта за капиталовите разходи първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. представят ежемесечно отразените промени на програмен продукт МФ „Инвеститор“. Чл. 107. (1) Когато от средствата по чл. 59б от Закона за физическото възпитание и спорта подлежат на изплащане възнаграждения и доходи, върху които се дължат осигурителни вноски от Министерството на физическото възпитание и спорта, сумата на тези възнаграждения и доходи заедно с припадащите се осигурителни вноски се прехвърля за изплащане и отчитане по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта. (2) Постъпилите по реда на ал. 1 суми по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта се отчитат като други приходи и като разходи и трансфери за поети осигурителни вноски съгласно Единната бюджетна класификация. Чл. 108. (1) Министерският съвет, министерствата, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ до края на месеца, следващ отчетното тримесечие, представят в Министерството на финансите тримесечни финансови отчети за степента на изпълнение на утвърдените им политики и програми. (2) Редът и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите. (3) Организациите по ал. 1 публикуват отчетите на интернет страниците си в срок 10 дни от представянето им в Министерството на финансите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 109. (1) Министърът на финансите с указания определя реда и начина за получаване, разходване и отчитане от бенефициентите на средствата на Националния фонд от Структурните фондове на Европейския съюз и от Кохезионния фонд, включително на средствата за сметка на свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране от централния бюджет. (2) С указанията по ал. 1 се определя и редът, по който се извършват плащанията от конкретния бенефициент – чрез отделен 10-разреден код в системата от сметки и кодове в СЕБРА на Националния фонд или чрез други банкови сметки/кодове в СЕБРА. (3) Когато бенефициенти са бюджетни предприятия, с указанията по ал. 1 се уреждат и въпросите, свързани с касовото изпълнение на бюджета и на извънбюджетните сметки и фондове. (4) В случаите по ал. 3 министърът на финансите може да определи за целите на отчетността, статистиката на публичните финанси и изготвянето на консолидираната фискална програма тези операции и средства да се отчитат от бенефициентите – бюджетни предприятия, на касова и начислена основа по реда на извънбюджетните средства. (5) При условията на ал. 4 и доколкото не е определено друго с указанията по ал. 1, за целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за общинските бюджети операциите и наличностите по ал. 4 се третират и включват обособено в отчетността на касова и начислена основа като отделни извънбюджетни сметки в системата на съответния първостепенен разпоредител. (6) При условията на ал. 4 и за целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет може да се определи по реда на ал. 2 операциите и наличностите по ал. 4 на даден бенефициент да се включват в отчетността на касова и начислена основа на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите. (7) За целите на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет в отчетността на касова и начислена основа на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите се включват само операциите и наличностите по сметките в Българската народна банка и кодовете в СЕБРА на Националния фонд, открити съгласно § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., както и операциите и наличностите по ал. 6. (8) Извършените при условията на ал. 5 от съответните бенефициенти – бюджетни предприятия, плащания чрез сметките и кодовете в СЕБРА по ал. 7 се отразяват в отчетността на Националния фонд като предоставени трансфери, а в отчетността на съответните бенефициенти – като касови разходи и получени трансфери. (9) Доколкото не е определено друго с указанията по ал. 1, при изготвянето на консолидираната фискална програма отчетените като извънбюджетни средства операции и наличности по ал. 4, 5 и 6 се представят обособено от Министерството на финансите в частта на операциите и наличностите на Националния фонд. (10) Разпоредбите на § 37 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. се прилагат независимо от начина на отчитане на плащанията по ал. 1 – 9. Чл. 110. (1) Средствата от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми, включително от минали години, от министерствата, ведомствата, органите на съдебната власт, другите държавни органи, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките и държавните висши училища се отчитат и разходват чрез съответните бюджети. (2) Алинея 1 не се прилага за извънбюджетните сметки и фондове по приложение No 10 към § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., както и в случаите по чл. 109, ал. 4. Чл. 111. Министърът на финансите всяко тримесечие внася в Министерския съвет информация за изпълнението на републиканския бюджет в срок до края на месеца, следващ съответния отчетен период. Чл. 112. (1) Средствата за допълнително материално стимулиране в размер до 40 на сто, включително задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски, от реализираните приходи от извършени платени медицински и немедицински услуги от лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се изплащат от бюджетите/бюджетните сметки на съответните разпоредители с бюджетни кредити и се отчитат по Единната бюджетна класификация. (2) Необходимите средства по ал. 1 се осигуряват в рамките на одобрените бюджети на съответните министерства за 2011 г. чрез вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 113. Останалите като преходни остатъци към края на 2009 г. средства за енергоспестяващи мерки, предоставени като целеви трансфер (субвенция) по Наредбата за условията и реда за финансово подпомагане на общини с обективен структурен дефицит през 2009 г., приета с Постановление No 115 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 39 от 2009 г.), се разходват за същата цел до края на 2011 г. Чл. 114. (1) Министърът на финансите по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити може да извършва корекции по реда на чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, произтичащи от структурни промени, които не са отразени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., преди представяне на месечното разпределение на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. (2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, на които е извършена корекция по реда на ал. 1, представят в Министерството на финансите първоначално и актуализирано месечно разпределение в срока по чл. 1, ал. 3. (3) За целите на касовото изпълнение на бюджета, отчетността и статистиката на публичните финанси произтичащите от структурни промени корекции по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и отчитането на прехвърлянето на активите и пасивите между съответните бюджетни предприятия се извършват с дата 1-во число на месеца, определен от министъра на финансите в зависимост от конкретната структурна промяна, изискванията на съответния нормативен акт и при отчитане на други, свързани със структурната промяна, обстоятелства. Чл. 115. (1). Средствата, свързани с ликвидацията на закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа, в т. ч. за изплащане на обезщетения, се осигуряват от централния бюджет за 2011 г. и се изплащат чрез бюджета на Министерството на финансите за 2011 г. (2) Министърът на финансите извършва налагащите се от ал. 1 промени по съответните бюджети за 2011 г. Чл. 116. Предложения за корекции по бюджетите за 2011 г. на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити без общините по реда на чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет се представят в Министерството на финансите не по-късно от 12 декември 2011 г. с изключение на корекциите по чл. 38 и по чл. 122, т. 1. Чл. 117. Неусвоените средства в края на 2009 г. в размер 2 498 202 лв. от допълнително предоставена целева субсидия за капиталови разходи по бюджета на община Смолян през 2008 г. за финансиране на проект „Инженеринг – реконструкция и доизграждане на Главен събирателен канал – курортни ядра Снежанка, Язовира, Студенец и Малина – к.к. Пампорово“ се разходват за същата цел до края на 2011 г. за сметка на преходния остатък. Чл. 118. (1) Министерството на финансите публикува ежемесечно отчетна информация за фискалния резерв в срок до края на месеца, следващ отчетния период. (2) Банковите сметки, чиито салда са включени в обхвата на фискалния резерв, са: 1. всички сметки, включени в системата на единна сметка съгласно § 22, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., както и останалите обслужвани от Българската народна банка сметки на бюджетните предприятия; 2. обслужваните от банки сметки за бюджетни и извънбюджетни средства на бюджетните предприятия без тези на общините и техните разпоредители с бюджетни кредити. Чл. 119. Средствата по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите постъпват в централния бюджет и се отчисляват и отчитат по бюджета на Националната агенция за приходите по реда, прилаган за средствата по чл. 18, ал. 1, т. 1 от същия закон. Чл. 120. (1) За целите на касовото изпълнение на бюджетите, които са съставна част на републиканския бюджет, постъпилите по сметки на централния бюджет на Националната агенция за приходите суми на събраните по реда на § 68, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. вземания на разпоредители с бюджетни кредити, чиито бюджети са съставна част от републиканския бюджет, се отчитат като постъпления на съответния бюджет и коректив на събрани суми. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за събраните по реда на § 68, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. вземания на централния бюджет, които се администрират от Агенция „Митници“, като тези суми се отчитат по съответните кодове за вид плащане, предвидени за администрираните от Агенция „Митници“ вземания на централния бюджет, за сметка на отделно обособен код за вид плащане за коректив на събрани суми. (3) За целите на анализа и оценките за изпълнението на приходите по централния бюджет или по бюджета на разпоредител с бюджетни кредити съответните корективни позиции по ал. 1 и 2 не се вземат предвид. Чл. 121. (1) Министърът на финансите одобрява лимит за плащания на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2011 г. в размер до 100 на сто от плащанията им за разходи и трансфери по уточнен план, независимо от изпълнението на приходите и останалите постъпления по съответните бюджети, в случай че не се нарушава утвърденото бюджетно салдо по републиканския бюджет. (2) Произтичащата в резултат на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. разлика между отчетените суми и уточнения план на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 от същия закон не формира разчет – задължение на съответния бюджет към централния бюджет за целите на прилагане на § 26, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Чл. 122. Директорите на културните институти, които прилагат разпоредбите на § 56 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.: 1. извършват компенсирани промени по плана за приходите и разходите по бюджетите си в съответствие с правила за прилагане на делегирани бюджети в системата на сценичните изкуства, одобрени от министъра на културата; 2. изготвят тримесечно информация за изпълнението на бюджета на културния институт и осигуряват обществен достъп до нея чрез публикуването й на интернет страницата на културния институт или по друг обществено достъпен начин. Чл. 123. (1) Неусвоените целеви субсидии за екологичните обекти по приложение No 7 към чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., които с акт на Министерския съвет не са пренасочени за други екологични обекти по реда на чл. 12, ал. 5 от същия закон, се разходват за същата цел до края на 2011 г. за сметка на преходните остатъци. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага за екологични обекти, които са в процес на изпълнение през 2010 г. по сключени договори. Чл. 124. (1) До 10-о число на всеки месец Държавен фонд „Земеделие“ предоставя подробна писмена информация на Министерството на финансите за извършените плащания от заложените средства в план-сметката на Държавен фонд „Земеделие“ за 2011 г. за финансиране на разходите за данък върху добавената стойност (ДДС) на общините по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г. през предходния месец. (2) Възстановяване на направените разходи за ДДС от получателите се извършва при междинното/междинните и/или окончателното плащане/окончателните плащания на разходите по изпълнението на съответния проект. (3) В случаите, когато Държавен фонд „Земеделие“ сключва договор с ползвателите на финансовата помощ по ал. 1, максималният размер на целевата субсидия за възстановяване на ДДС се определя в договора. (4) При недостиг на финансов ресурс за възстановяване разходите за ДДС на общините по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР за периода 2007 – 2013 г. недостигът може да бъде осигурен за сметка на годишните разчети за разходите за национално финансиране на Държавен фонд „Земеделие“ за 2011 г. Чл. 125. От средствата, предвидени за краткосрочни командировки в чужбина за 2011 г., приоритетно се предоставят средства за пътни разходи за участие на делегати на Република България в заседания на работните формати на Съвета на Европейския съюз, попадащи в обхвата на Решение 31/2008 на Генералния секретар на Съвета и отчитащи се съгласно разпоредбите на § 43 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и раздел VI от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление No 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г. и бр. 73 от 2010 г.). Чл. 126. (1) Средствата, изразходвани за пътни разходи за участие на делегати на Българската народна банка в заседания на работните формати на Съвета на Европейския съюз, които попадат в обхвата на Решение 31/2008 на Генералния секретар на Съвета/Върховния представител за Общата външна политика и политика на сигурност относно възстановяване на пътни разходи за делегати на членовете на Съвета, се възстановяват в двумесечен срок на Българската народна банка от централния бюджет след извършване на проверка от Генералния секретариат на Съвета на декларираните от Република България и подлежащи на възстановяване пътни разходи за съответната бюджетна година. (2) Превеждането на средствата по ал. 1 се отразява в увеличение на разходите на централния бюджет. Чл. 127. (1) При внос на стоки и услуги в изпълнение на междуправителствени кредитни и клирингови спогодби и протоколи, от които произтичат разплащания с бюджета, министърът на финансите одобрява на фирмите вносителки коефициент за преизчисляване на преводните и клиринговите рубли в левове в размер не по-малък от 0,45 лв. за една преводна или клирингова рубла. (2) За митнически оценки на природния газ, доставен в погашение на задълженията на Русия и Украйна по Споразумението за сътрудничество в усвояването на Ямбургското газово находище и строителството на газопровода Ямбург – Западна граница на СССР, през 2011 г. се прилага коефициент 0,45 лв. за една преводна рубла – условна разчетна единица по споразумението и протоколите към него. Чл. 128. (1) Средствата с произход от остатъчните салда от клирингови и бартерни междуправителствени споразумения могат да се ползват за капиталови разходи по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. (2) Остатъчните салда от конвертируемите валутни наличности към 31 декември 2010 г. в задграничните представителства на Република България могат да се ползват за сметка на утвърдената субсидия по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г., а в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация – за сметка на утвърдената субсидия по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2011 г. (3) Реализираните приходи във валута от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити – задграничните представителства на Република България, могат да се използват за издръжка и трансфери в системата на Министерството на външните работи в рамките на утвърдения му бюджет за 2011 г. (4) Набраните средства в затворени (неконвертируеми) валути в задграничните представителства на Република България могат да се ползват за капиталови разходи над утвърдения лимит след разрешение на министъра на финансите и независимо от изпълнението на собствените приходи при спазване изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 129. „Вазовски машиностроителни заводи“ – ЕАД, Сопот, в срок не по-късно от 28 декември 2011 г. да възстанови по републиканския бюджет: 1. предоставените като временна финансова помощ с Решение No 88 на Министерския съвет от 2001 г. средства в размер 8200 хил. лв. и дължимите към 31 декември 2003 г. лихви по тях; 2. заплатените от държавата средства в размер 211 046 630 японски йени и начислените към 31 декември 2003 г. лихви като вноски по договора за заем, сключен между „Ничимен корпорейшън“ и „Вазовски машиностроителни заводи“ – ЕАД, Сопот. Заключителни разпоредби § 1. (1) В 7-дневен срок от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ съответните министри правят предложения до министъра на правосъдието за членове на комисията по чл. 85, ал. 4. Предложението за представител на администрацията на Министерския съвет се прави от главния секретар на Министерския съвет. (2) В 14-дневен срок от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ министърът на правосъдието определя със заповед поименния състав на комисията по чл. 85, ал. 4 и правилата за работата й. § 2. В Постановление No 324 на Министерския съвет от 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 31, 61, 75 и 84 от 2010 г.) се създава чл. 122и: „Чл. 122и. (1) Министърът на финансите одобрява лимит за плащания на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2010 г. в размер до 100 на сто от плащанията им за разходи и трансфери по уточнен план, независимо от изпълнението на приходите и останалите постъпления по съответните бюджети, в случай че не се нарушава утвърденото бюджетно салдо по републиканския бюджет. (2) Произтичащата в резултат на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. разлика между отчетените суми и уточнения план на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите по чл. 4, чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от същия закон не формира разчет – задължение на съответния бюджет към централния бюджет за целите на прилагане на § 25, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.“ § 3. В Постановление No 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 53 и 64 от 2008 г., бр. 34, 71, 78 и 83 от 2009 г., бр. 4, 5, 19 и 65 от 2010 г.; попр., бр. 66 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. Член 30 се отменя. 2. Параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. § 4. В Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление No 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г. и бр. 2 от 2008 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 26: а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „На командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка.“; б) алинея 3 се отменя. 2. В чл. 28 думата „такса“ се заменя със „сума“. 3. В чл. 32, т. 3 буква „а“ се изменя така: „а) документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката;“. § 5. В Постановление No 212 на Министерския съвет от 2008 г. за приемане на критерии за определяне на защитените училища в Република България и на условия и ред за тяхното допълнително финансиране (обн., ДВ, бр. 80 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2009 г.) в чл. 3, ал. 1 т. 3 се отменя. § 6. Постановлението се приема на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 7. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 2 от заключителните разпоредби, който влиза в сила от 23 декември 2010 г. За министър-председател: Цветан Цветанов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение No 1 към чл. 1, ал. 1 БЮДЖЕТ на държавните органи, министерствата и ведомствата (в т.ч. Българската академия на науките и държавните висши училища), финансирани от републиканския бюджет за 2011 г. Приложение No 2 към чл. 1, ал. 2 Приложение No 3 към чл. 6 Предназначение на субсидиите за национално представителните организации на хора с увреждания и за организации за хора с увреждания за 2011 г. Приложение No 4 към чл. 8 Предназначение на субсидиите по чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. за юридическите лица с нестопанска цел (Лева) Приложение No 5 към чл. 9, ал.1 Разпределение на субсидиите за нефинансови предприятия от централния бюджет за 2011 г. (Лева)
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини (обн., ДВ, бр. 15 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 36 от 2011 г., бр. 64 и 85 от 2012 г.) § 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1, накрая се поставя запетая и се добавя „инфекциозни болници, гробищни паркове и бензиностанции“. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Детските градини се проектират и изграждат при спазване на изискванията на Наредба No РД-02-20-3 от 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата (ДВ, бр. 5 от 2016 г.), на Наредба No РД-02-20-1 от 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радон (ДВ, бр. 33 от 2019 г.) и на здравните изисквания на тази наредба. (3) Проектирането на нови и реконструкцията на съществуващи детски градини се съгласува с регионалните здравни инспекции.“ § 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „не повече от 30 % застроена площ и“ се заличават. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Теренът на детска градина по чл. 9, ал. 1 трябва да включва не повече от 30 % застроена площ и не по-малко от 50 % озеленени площи.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Създава се ал. 4: „(4) За детските градини по чл. 9а се допуска частично ограждане на площта, ползвана от детската градина, включително и само на двора и площадките.“ § 3. В чл. 9, ал. 1 след думата „целта“ се добавя „самостоятелни“ и се създава изречение трето: „Сградите се обезопасяват от влиянието на факторите на околната среда – шум, прах, влага, въздушни течения.“ § 4. Създава се чл. 9а: „Чл. 9а. (1) По изключение и при доказана необходимост с мотивирано решение на кмета на общината се допуска на територията на съответната община или район/населено място проектирането и изграждането на детски градини, независимо от тяхната собственост, в част от новопроектирана сграда с друго основно предназначение или при преустройство на част от съществуваща сграда с друго основно предназначение. (2) При проектирането на нова сграда частта от сградата, предвидена за детска градина, структурно и функционално се проектира като самостоятелен обем. (3) При невъзможност да се изпълнят изискванията на ал. 2 детските градини по ал. 1 се разполагат на: 1. първите два надземни етажа, когато детската градина е разположена в нежилищна сграда; в тези случаи се допуска разполагането на административни помещения на третия етаж и на обслужващи помещения в подземния или полуподземния етаж, които са отделени от другата част на сградата и е осигурена пряка връзка с помещенията на детската градина; 2. първи надземен етаж, когато детската градина е разположена в жилищна сграда; в тези случаи, когато жилищната сграда е новопроектирана, се допуска в полуподземния или подземния етаж разполагането на обслужващи помещения, които са отделени от другата част на сградата и е осигурена пряка връзка с помещенията на детската градина; когато жилищната сграда е съществуваща, се допуска в полуподземния или подземния етаж разполагането само на помещение, в което са разположени обекти, съоръжения и инсталации за отопление по смисъла на Наредба No 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.). (4) Детската градина по ал. 1 се проектира и изгражда за не повече от две групи до 20 деца в група. (5) Не се допуска детската градина по ал. 1 да граничи със следните други самостоятелни обекти и съоръжения в сградите: 1. заведения за хранене и развлечения; 2. големи търговски обекти; 3. лечебни и здравни заведения; 4. обекти в областта на услугите; 5. производствени обекти независимо от техния капацитет и категория; 6. обекти, източници на йонизиращи и нейонизиращи лъчения; 7. хидрофорни уредби, трафопостове и други подобни; 8. обекти в областта на хазарта; 9. обекти в областта на погребалните и траурно-обредните услуги; 10. други обекти, при чиято дейност се очаква отделянето на замърсители, криещи опасност от значително вредно въздействие върху здравето на населението, околната и жизнената среда; 11. асансьори, когато същите са разположени до спални и занимални. (6) За детските градини по ал. 1 се проектира най-малко един самостоятелен вход, който води към индивидуален подход за всяка от групите, както и за административните и помощните помещения на детската градина. Не се допускат преходи от група в група. (7) Когато детската градина по ал. 1 се предвижда да бъде разположена на първите два надземни етажа и/или трети етаж за административните помещения, за нея се проектират и изграждат отделни стълбища между първия и втория и/или третия етаж, които са само за детската градина. (8) За детските градини по ал. 1 не се допуска проектиране и преминаване на стълбища и асансьори, предназначени за останалата част от сградата, през помещенията на детската градина.“ § 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 2: „2. хранилище за помощни материали и пособия;“ б) в т. 7, буква „б“ се създава изречение второ: „при детски градини с до четири групи е допустимо да се обедини с кабинета на директора;“ в) точка 8 се изменя така: „8. перални помещения с отделен вход, които отговарят на изискванията на Наредба No 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (ДВ, бр. 98 от 2018 г.);“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Помещенията по ал. 1, т. 1 – 4 се обособяват за всяка група.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „детската градина:“ се добавя „гардероба със занималнята“ и се поставя запетая. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея се създава изречение второ: „По изключение в детските градини се допуска височината на складови и котелни помещения да е 2,3 м, доколкото не противоречи на противопожарните изисквания и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.“ 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 7. Създава се ал. 7: „(7) В помещенията се осигурява топла и студена вода, отговаряща на изискванията на Наредба No 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).“ § 6. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Наредба No 5 от 2006 г. за хигиената на храните (ДВ, бр. 55 от 2006 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕО) No 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 44), Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. 2. В ал. 2 думите „на Наредба No 5 от 2006 г. за хигиената на храните“ се заменят с „по ал. 1“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) При представяне от родителите на документ от магистър по медицина относно необходимостта от диетично хранене на детето осигуряването на такова хранене се извършва по реда на Наредба No 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения (ДВ, бр. 65 от 2011 г.).“ § 7. В чл. 14, ал. 1 се създава изречение второ: „Оборудването в занималните трябва да е изработено от материали с гладка повърхност, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.“ § 8. В чл. 16, ал. 2 след думите „гладко покритие“ се добавя „позволяващо лесно почистване и дезинфекция“. § 9. В чл. 17, ал. 5 думите „Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление No 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.)“ се заменят с „Наредба No РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.)“. § 10. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Пералнята и сушилнята“ се заменят с „Помещенията по чл. 10, ал. 1, т. 8“, а думата „бельо“ се заменя с „пране“. 2. В ал. 2 думата „бельото“ се заменя с „прането“. 3. В ал. 3 думата „бельо“ се заменя с „пране“. 4. В ал. 4 думата „Бельо“ се заменя с „Пране“, а след думата „третира“ се добавя „предварително и“. 5. В ал. 5 думата „такава“ се заменя с „пералня“, а думите „наредбата по чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 9, буква „е“ от допълнителните разпоредби на Закона за здравето“ се заменят с „Наредба No 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални“. 6. Създават се ал. 6 и 7: „(6) В случаите по ал. 5 в детската градина се изграждат следните самостоятелни помещения: 1. склад за мръсно пране, оборудван с подов сифон и мивка с течаща топла и студена вода; подът и стените на помещението се облицоват с материали, позволяващи измиване и дезинфекция; 2. склад за чисто пране, оборудван със съоръжения за съхранение на чистото пране по групи. (7) Помещенията по ал. 6 се ситуират така, че да не се допуска контакт и пресичане пътя на чистото и мръсното пране.“ § 11. В чл. 24, ал. 4 след думата „тела“ се добавя „и контактите“. § 12. В чл. 26, ал. 1 думите „(ДВ, бр. 65 от 2011 г.)“ се заличават. § 13. В чл. 27 ал. 2 се изменя така: „(2) Дезинфекцията се извършва с биоциди, разрешени за предоставяне на пазара по реда на Регламент (ЕС) No 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167, 27.06.2012 г.) или на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, при спазване на условията на издаденото разрешение и на изискванията, посочени на етикета.“ § 14. Създава се допълнителна разпоредба с нов § 1: „Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Терен“ е площта от урегулирания поземлен имот/имоти, върху която са разположени сградите на детската градина и обособените двор, площадка за игра и физкултурна площадка към нея, а в случаите на детски градини по чл. 9а – обособените двор, площадки за игра и физкултурна площадка. 2. „Обекти в областта на услугите“ са обекти за химическо чистене, обществени перални по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба No 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални, обекти за изработване и поправка на облекло, обекти за изработване и поправка на обувки и кожени изделия, обекти за боядисване на облекло, фотоателиета, звукозаписни студиа, обекти за ремонт на електродомакинска (битова), компютърна и телевизионна техника.“ § 15. Досегашните § 1 – 3 от заключителните разпоредби стават съответно § 2 – 4. Министър: Костадин Ангелов
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 114 от 10 юни 2010 г. за наблюдение и контрол върху финансовото състояние на държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и на дружествата, които те контролират ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 114 ОТ 10 ЮНИ 2010 Г. за наблюдение и контрол върху финансовото състояние на държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и на дружествата, които те контролират МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) На специално наблюдение и контрол относно финансовите резултати, финансовата дисциплина и фискалния риск подлежат: 1. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон; 2. търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират; 3. лечебни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. (2) Държавните предприятия по ал. 1, т. 1 и обхватът на структуроопределящите търговски дружества и лечебни заведения по ал. 1, т. 2 и 3 се определят съобразно отрасловата им принадлежност от министрите и ръководителите на съответните ведомства. Списъкът на определените за наблюдение предприятия, дружества и лечебни заведения се представя в Министерството на финансите. (3) При приватизация на търговско дружество по ал. 1, т. 2 и 3, довела до намаляване на държавното участие под 50 на сто, наблюдението и контролът се преустановяват след тримесечието, следващо отчетното тримесечие преди приватизацията. След преустановяване на контрола и наблюдението списъкът по ал. 2 се актуализира, за което се уведомява Министерството на финансите. Чл. 2. Наблюдението и контролът по чл. 1, ал. 1 се извършват от органите по чл. 1, ал. 2 съобразно отрасловата им компетентност. Чл. 3. (1) Предприятията и дружествата по чл. 1, ал. 1 са длъжни да представят на хартиен носител и в електронен вид пред органа по чл. 2 тримесечни и годишни финансови отчети – счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите и анализи към тях, изготвени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Годишните отчети и анализи се представят до 25 април следващата година, а тримесечните отчети и анализи – до 25-о число на месеца, следващ съответния отчетен период. (2) Органите по чл. 2 представят в Министерството на финансите отчетите по ал. 1 в електронен вид, съответно до 30 април следващата година – годишните отчети и анализи, и до 30-о число на месеца, следващ съответния отчетен период – тримесечните отчети и анализи. (3) Министерството на финансите публикува информацията по ал. 2 в срок три работни дни от получаването й на официалната си интернет страница. (4) Органите по чл. 2 до 15 юли внасят в Министерския съвет годишни доклади за финансовото състояние и анализ на пазарните перспективи на наблюдаваните от тях предприятия и дружества на базата на анализ на търговската дейност и на отчетените финансово-икономически резултати. Чл. 4. Органите, упражняващи правата на собственост на държавата в предприятията и дружествата по чл. 1, ал. 1, включват в договорите за тяхното управление задължението за представяне на информацията по чл. 3, ал. 1. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Предприятията и дружествата по чл. 1, ал. 1 представят годишните отчети по чл. 3 за 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. до 25 юни 2010 г., а органите по чл. 2 – до 30 юни 2010 г. § 2. Постановлението се приема на основание чл. 106 от Конституцията на Република България. § 3. Отменя се Постановление No 87 на Министерския съвет от 2008 г. за наблюдение на финансовото състояние на държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и на дружествата, които те контролират (обн., ДВ, бр. 46 от 2008 г.; попр., бр. 50 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2009 г.). § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 415 от 25 юни 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж „Шкорпиловци – централен“, община Долни чифлик, област Варна РЕШЕНИЕ No 415 ОТ 25 ЮНИ 2020 Г. за определяне на концесионер на морски плаж „Шкорпиловци – централен“, община Долни чифлик, област Варна На основание чл. 8м, ал. 2 и 3, чл. 8о, ал. 1 и чл. 8и, ал. 2 във връзка с чл. 7 и 8 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Решение No 219 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Шкорпиловци – централен“, община Долни чифлик, област Варна (ДВ, бр. 32 от 2020 г.), проведена на 26 май 2020 г. открита процедура, протокол за резултатите от проведената процедура на комисията за организацията и провеждането на откритата процедура за възлагане на концесия, назначена със Заповед No Р-70 от 29 април 2020 г. на министър-председателя на Република България, доклад за резултатите от проведената процедура на председателя на комисията за организацията и провеждането на откритата процедура за възлагане на концесия и мотивиран доклад на министъра на туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Определя за спечелил участник в откритата процедура за възлагане на концесия за обект – изключителна държавна собственост – морски плаж „Шкорпиловци – централен“, община Долни чифлик, област Варна, и за концесионер на морския плаж – „Съмъртийм“ – ЕООД, с ЕИК: 205434166. 2. В съответствие с резултатите от проведената открита процедура конкретизира условията на концесията и задълженията на концесионера, както следва: 2.1. Размер на дължимото концесионно възнаграждение за всяка календарна година, определен съгласно Методиката за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приета с Постановление No 277 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 88 от 2019 г.), съгласно предложения от „Съмъртийм“ – ЕООД, размер на отчисленията от базата за изчисляване на размера на концесионното възнаграждение (роялти), равен на 4,50 на сто. 2.2. За целия срок на концесионния договор предложените цена за един чадър в размер до 10 лв. с данък върху добавената стойност (ДДС) при ставка 20 на сто и за един шезлонг в размер до 10 лв. с ДДС при ставка 20 на сто, без да се увеличават за срока на концесията. 2.3. Предложение за инвестиции, свързани с опазване на дюните на морския плаж за срока на концесията, в размер 140 568 лв. с ДДС за целия срок на концесионния договор. 3. Оправомощава министъра на туризма: 3.1. Да сключи концесионен договор със „Съмъртийм“ – ЕООД, в едномесечен срок от влизането в сила на решението. 3.2. Да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на концесионния договор, да организира контрола по изпълнението на концесионния договор, както и да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на договора. 4. Концесионният договор се сключва при условията на това решение, Решение No 219 на Министерския съвет от 2020 г. и подадената от „Съмъртийм“ – ЕООД, оферта за участие в процедурата за възлагане на концесия. 5. При отказ за сключване на договора по т. 4 спечелилият процедурата за възлагане на концесия участник губи гаранцията за участие в откритата процедура за възлагане на концесия. 6. Решението подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност по реда на глава шеста от Закона за концесиите пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Варна, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава за постъпили жалби на „Овързсийз – Хоризонт“ – АД, Медицински център за специализирана извънболнична помощ „Асклепий“ – ООД, и Елена Николаева Василева против Заповед No 4966 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“. Във връзка с постъпилите жалби е образувано адм. д. No 3450/2019 г. по описа на Административния съд – Варна, ХXII състав, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2020 г. от 13,30 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Бургас, XVII състав, призовава Нина Алексеевна Куликова, Артем Владимирович Хахаев, Анна Владимировна Хахаева, Любовь Михайловна Месяц, Татяна Николаевна Кабанова, Александр Викторович Новиков, Хелън Уот Феърбеъри, Ириса Каушеле, Аркадий Самуилович Дикман, Ирина Михайловна Новикова, Пол Феърбеъря, Лариса Третякова, Владимир Георгиевич Хахаев, Татяна Владимировна Мишарина, Надия Ильясовна Широкова, Елена Борянкова, Гинтс Витолс, Клавдия Васильевна Заболотняя, Вячеслав Владимирович Лозовецкий, Александр Михайлович Баранов, Елена Кимовна Иванова, Екатерина Баранова, Филип Дейвид Снуук, Олга Михайловна Кузнецова, Андрей Константинович Янковский, Лев Николаевич Снетков, Татяна Васильевна Цъйганкова, Елена Валерьевна Бакашина, Людмила Борисовна Шерстнякова, Джоузеф Магауайър, Едуард Алексеевич Драгунов, Александр Гуков, Сергей Викторович Щервик, Александра Сергеевна Щербик и Валерий Вячеславович Юдинцев като заинтересовани страни по адм. д. No 183/2017 г., образувано по жалба от Людмила Дмитриевна Леонова и Людмила Николаевна Рульнова против Заповед No РД-16-1186 от 14.12.2016 г. на кмета на община Поморие за одобряване и изменение на ПУП – ПЗ за УПИ ІІ-5145 в кв. 248 по регулационния план на гр. Поморие. Делото е насрочено за 11.10.2017 г. от 11,40 ч. Заинтересованите страни да посочат съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на ГПК.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 434 от 29 август 2016 г. за изменение на Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях РЕШЕНИЕ No 434 от 29 август 2016 г. за изменение на Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2007 г.; изм., бр. 48 от 2009 г., бр. 31 от 2010 г.; попр., бр. 45 от 2010 г.; изм., бр. 94 от 2010 г., бр. 65 от 2011 г.; попр., бр. 68 от 2011 г.; изм., бр. 101 от 2012 г. и бр. 51 от 2013 г.) На основание чл. 30, т. 8 и чл. 32, т. 2 от Закона за електронните съобщения Комисията за регулиране на съобщенията реши: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се заличава. 2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3. § 2. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се заличава. 2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3 и се изменят така: „2. PMR/PAMR в обхвати 420 MHz и 460 MHz – приложение No 2; 3. CDMA – PAMR в обхват 460 MHz – приложение No 3.“ § 3. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Електронни съобщения чрез мрежите по чл. 2 се осъществяват при спазване на стандартите и стандартизационните документи, посочени в приложение No 4, и всички действащи в Република България стандарти и стандартизационни документи, приложими за съответните мрежи.“ § 4. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Точка 2 се заличава. 2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3. § 5. В приложенията се правят следните изменения: 1. Приложение No 2 към чл. 4 се заличава. 2. Досегашното приложение No 3 става приложение No 2. 3. Досегашното приложение No 4 става приложение No 3. 4. Досегашното приложение No 5 става приложение No 4 и се изменя така: „Приложение No 4 Списък на приложими стандарти и стандартизационни документи за мобилните наземни мрежи “ Заключителна разпоредба § 6. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Председател: Веселин Божков
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина УКАЗ No 223 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от 44-то Народно събрание на 28 септември 2018 г. Издаден в София на 5 октомври 2018 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение No 1 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г. и бр. 85 и 103 от 2017 г.) § 1. В чл. 9 се създава ал. 3: „(3) Лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба съгласно чл. 83 от Регламент (ЕО) No 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 1. “ § 2. В чл. 17 се създава ал. 8: „(8) Изпълнителната агенция по лекарствата може да извършва съвместни проверки с Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти при осъществяване на своите функции в областта на контрола върху лекарствените продукти.“ § 3. В чл. 19 се правят следните изменения: 2. В ал. 2 думите „т. 1 – 5 и 7“ се заменят с „т. 1 – 7“. § 4. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 10: „10. извършване на инспекции на разрешени за провеждане клинични изпитвания;“ б) създава се т. 11: „11. извършване на инспекции, свързани с издаване на сертификат за Добра производствена практика или за Добра дистрибуторска практика по искане на инспектираното лице;“ в) досегашната т. 10 става т. 12. 2. В ал. 2 цифрата „9“ се заменя с „11“. § 5. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 7 след думите „и 2“ се добавя „комисията по чл. 103, ал. 1“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 114, ал. 4 и“ се заличават; б) в т. 3 думите „Централната комисия по етика и Комисията по етика за многоцентрови изпитвания“ се заличават. § 6. В чл. 68, ал. 1 се създава т. 10: „10. предоставя на ИАЛ, ежеседмично или при промяна на обстоятелствата, чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за: а) доставените на територията на Република България количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на които е притежател на разрешението за употреба; б) търговците на едро, на които са доставени количествата лекарствени продукти по буква „а“; в) датата, на която са извършени доставките по букви „а“ и „б“; г) наличните в складовете количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на които е притежател на разрешението за употреба.“ § 7. Член 81 се изменя така: „Чл. 81. (1) Клинично изпитване на територията на Република България може да се провежда след получаване на разрешение, издадено при условията и по реда на Регламент (ЕС) No 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ, L 158/1 от 27 май 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 536/2014“, и на този закон. (2) Изпълнителната агенция по лекарствата изпълнява дейностите на докладваща, съответно на засегната държава и допълнително засегната държава по смисъла на Регламент (ЕС) No 536/2014, и е националното звено за контакт по чл. 83 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ § 8. Член 82 се изменя така: „Чл. 82. (1) За издаване на разрешение за провеждане на клинично изпитване и за издаване на разрешение за съществена промяна в разрешено клинично изпитване възложителят подава заявление и досие съгласно глава IV от Регламент (ЕС) No 536/2014 чрез Портала на Европейския съюз (ЕС) по чл. 80 от Регламент (ЕС) No 536/2014. (2) За подаване на заявление по ал. 1 и за оценка на документацията, приложена към него, възложителят заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 21, ал. 2. “ § 9. Член 83 се изменя така: „Чл. 83. Комисията по чл. 103, ал. 1 извършва оценка на етичните аспекти на клиничното изпитване и на съществената промяна на клиничното изпитване при условията и по реда на Регламент (ЕС) No 536/2014 и изготвя мотивирано становище, което представя на ИАЛ.“ § 10. Член 84 се изменя така: „Чл. 84. (2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ § 11. Член 85 се изменя така: „Чл. 85. С наредба на министъра на здравеопазването се определят: 1. условията и редът за подаване на данни и информация от ИАЛ и от Етичната комисия за клинични изпитвания в Портала на ЕС по чл. 80 от Регламент (ЕС) No 536/2014; 2. достъпът на ИАЛ и на Етичната комисия за клинични изпитвания до Базата данни на ЕС по чл. 81 от Регламент (ЕС) No 536/2014; 3. условията и редът за представяне на становищата по чл. 83 и редът за взаимодействие между ИАЛ и Етичната комисия за клинични изпитвания; 4. документите и данните от Приложение I и Приложение II от Регламент (ЕС) No 536/2014, които се оценяват от ИАЛ и от Етичната комисия за клинични изпитвания, както и езикът, на който се представят.“ § 12. В чл. 86, ал. 1 накрая се добавя „съгласно Регламент (ЕС) No 536/2014“. § 13. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „онкологични центрове“ се добавя „диализни центрове“ и след думите „медико-дентални центрове“ се добавя „както и в индивидуални и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Клинично изпитване с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, може да се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, в структурата на които е разкрита аптека, притежаваща лицензия съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, или които са сключили договор с друго лечебно заведение, в структурата на което е разкрита аптека, притежаваща лицензия съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „по реда на чл. 103 има създадена и вписана в регистъра на ИАЛ комисия по етика“ се заменят с „има определено лице за контакт по чл. 107а, ал. 1“. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 14. Членове 89 и 90 се отменят. § 15. В чл. 92 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от Комисията по етика“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „от Комисията по етика“ се заличават. § 16. Член 93 се изменя така: „Чл. 93. (1) Когато клиничното изпитване се провежда само на територията на Република България или на територията на Република България и на територията на трета държава, възложителят определя представител на територията на Република България за конкретното клинично изпитване. (2) Лицето по ал. 1 е адресат на комуникацията с възложителя, предвидена в Регламент (ЕС) No 536/2014.“ § 17. Член 95 се отменя. § 18. В чл. 96 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Клинично изпитване на лекарствени продукти се допуска само върху лице, което е дало своето писмено информирано съгласие.“ 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3, изречение първо думите „ал. 1, т. 3 и ал. 2“ се заменят с „глава V от Регламент (ЕС) No 536/2014“. 4. В ал. 4, изречение първо думите „ал. 1, т. 3“ се заменят с „глава V от Регламент (ЕС) No 536/2014“. § 19. В чл. 97 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 96, ал. 1 и 3“ се заменят с „глава V от Регламент (ЕС) No 536/2014 и чл. 96, ал. 3“. 2. В ал. 4, изречение първо думите „чл. 96, ал. 1 и 3“ се заменят с „глава V от Регламент (ЕС) No 536/2014 и чл. 96, ал. 3“. § 20. Членове 98 и 99 се отменят. § 21. В глава четвърта раздел II с чл. 100 – 102 се отменя. § 22. В глава четвърта наименованието на раздел III се изменя така: „Етична комисия за клинични изпитвания“. § 23. Член 103 се изменя така: „Чл. 103. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Етична комисия за клинични изпитвания, чийто състав се определя със заповед на министъра на здравеопазването и включва редовни и резервни членове. Резервните членове участват в заседанията на комисията и имат право на глас при отсъствието на редовните членове. (2) Комисията по ал. 1 се състои от 7 до 12 редовни членове, включително председател и заместник-председател, които имат квалификация и опит да разгледат и оценят научните, медицинските и етичните аспекти на предложеното клинично изпитване. Изискванията към квалификацията на членовете на комисията по ал. 1, както и условията и редът за определянето на поименния състав на комисията се уреждат с правилника по чл. 106, ал. 1. (3) Комисията по ал. 1 включва не по-малко от двама редовни членове с немедицинско образование – представители на двата пола. (4) За нуждите на своята работа комисията по ал. 1 може да привлича външни специалисти. (5) Само членовете на комисията по ал. 1, които не са в конфликт на интереси, не участват в конкретно изпитване и са независими от възложителя, лечебното заведение, където се провежда клиничното изпитване, и от главния изследовател, могат да участват в оценката по чл. 83, както и да гласуват и да участват в обсъждането. (6) За външни специалисти по ал. 4 могат да бъдат привличани лица, които не са в конфликт на интереси, не участват в конкретно изпитване и са независими от възложителя, лечебното заведение, където се провежда клиничното изпитване, и от главния изследовател. (7) Членовете на комисията по ал. 1 и външните специалисти по ал. 4 не могат да имат частен интерес или облага, които биха могли да повлияят на тяхната безпристрастност при оценката по чл. 83. (8) За удостоверяване на обстоятелствата по ал. 5 – 7 членовете на комисията по ал. 1 и външните специалисти по ал. 4 подписват декларация по ред и образец, определени в правилника по чл. 106, ал. 1. “ § 24. Член 104 се отменя. § 25. В чл. 105 се правят следните изменения: 2. В ал. 2 думите „комисиите по етика“ се заменят с „комисията по чл. 103, ал. 1“. 3. В ал. 3 думата „етика“ се заменя с „чл. 103, ал. 1“. § 26. Член 106 се изменя така: „Чл. 106. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за условията и реда за работа на комисията по чл. 103, ал. 1. (2) Комисията по чл. 103, ал. 1 изработва и приема писмени стандартни оперативни процедури в съответствие с правилата за Добра клинична практика. (3) Заседанията на комисията по чл. 103, ал. 1 са закрити.“ § 27. Член 107 се отменя. § 28. Създава се чл. 107а: „Чл. 107а. (1) Ръководителите на лечебните заведения, в които се извършват клинични изпитвания, определят лице или лица за контакт. (2) Лицето или лицата за контакт по ал. 1 имат квалификация и опит да осъществяват мониторинг върху провежданите в лечебното заведение клинични изпитвания за спазване на правилата на Добрата клинична практика. (3) Изискванията към квалификацията на лицата за контакт по ал. 1 се уреждат в правилника по чл. 106, ал. 1. (4) При констатирани отклонения от одобрения протокол и/или нежелани лекарствени реакции в хода на клиничното изпитване, които не са докладвани по реда на Регламент (ЕС) No 536/2014, лицето за контакт по ал. 1 уведомява ИАЛ и комисията по чл. 103, ал. 1. “ § 29. Член 108 се отменя. § 30. Членове 109 – 113 се отменят. § 31. В чл. 114 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: 2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят. § 32. В глава четвърта чл. 115 – 125, раздел V с чл. 126 – 131, раздел VI с чл. 132 – 134, раздел VII с чл. 135 – 141 и раздел VIII с чл. 142 – 144 се отменят. § 33. В чл. 145в се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „комисиите по чл. 103, ал. 1 или 2, когато е приложимо“ се заменят с „комисията по чл. 103, ал. 1“. 2. В ал. 4 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават, а думата „изпращат“ се заменя с „изпраща“. 3. В ал. 5 думите „съответно от комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. § 34. В чл. 145г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „съответно в комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. 3. В ал. 4 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. 4. В ал. 6 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. § 35. В чл. 145е се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „и на комисиите по чл. 103, ал. 1 или 2, когато е приложимо“ се заличават. 2. В ал. 4 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават, а думата „изпращат“ се заменя с „изпраща“. 3. В ал. 5 думите „съответно от комисия по чл. 103, ал. 2“ се заличават. § 36. В чл. 145ж се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. 2. В ал. 4 думите „съответно комисиите по чл. 103, ал. 2“ се заличават. § 37. В чл. 145к, ал. 1 думите „по реда на чл. 145в – 145д“ се заменят с „при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването“. § 38. В чл. 155, ал. 1 в текста преди т. 1 числото „90“ се заменя с „60“. § 39. В чл. 159, ал. 6 думите „информацията, предоставена по чл. 110, ал. 1, т. 4“ се заменят с „документацията за изпитвания лекарствен продукт съгласно Регламент (ЕС) No 536/2014“. § 40. В чл. 160 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „информацията по чл. 110, ал. 1, т. 4, предоставена на агенцията от възложителя“ се заменят с „документацията за изпитвания лекарствен продукт съгласно Регламент (ЕС) No 536/2014“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Притежателят на разрешение за производство съхранява мострите и документацията за произведените от него лекарствени продукти и активни вещества при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 152, ал. 1. 3. Алинея 5 се отменя. § 41. В чл. 163 ал. 4, 5 и 6 се отменят. § 42. В чл. 199, ал. 1 т. 7 се отменя. § 43. В чл. 202, ал. 1 числото „90“ се заменя с „60“. § 44. В чл. 207, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5а се изменя така: „5а. снабдява с лекарствени продукти за задоволяване на собствените им нужди: а) лечебни заведения; б) висши училища, които осъществяват лечебна дейност съгласно чл. 2а от Закона за лечебните заведения; в) институциите по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за здравето за създадените в тях здравни кабинети; г) корабопритежатели за целите на осигуряване на лекарствени продукти на борда на корабите съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;“. 2. В т. 6а накрая се добавя „както и адреса на доставка на лекарствените продукти“. 3. Създава се т. 15: „15. предоставя на ИАЛ ежедневно чрез системата по чл. 217б, ал. 1 информация за: а) доставените на физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6 количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; б) физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6, на които са доставени количествата лекарствени продукти по буква „а“; в) наличните в складовете им количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; г) количествата, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които се планира извършване на износ, и държавите, в които се планира извършване на износа; д) количествата, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на които е извършен износ, и държавата, в която е извършен износът.“ § 45. В чл. 208 числото „14“ се заменя с „15“. § 46. В чл. 217 се създава т. 5: „5. предоставя на ИАЛ ежеседмично или при промяна на обстоятелствата чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за: а) паралелно внесените на територията на Република България количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на които е притежател на разрешението за паралелен внос; б) доставените на физическите и юридическите лица по чл. 207, ал. 1, т. 5, 5а и 6 количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; в) физическите и юридическите лица по чл. 207, ал. 1, т. 5, 5а и 6, на които са доставени количествата лекарствени продукти по буква „а“; г) датата, на която е извършен вносът/доставката по букви „а“ и „б“; д) наличните в складовете количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на които е притежател на разрешението за паралелен внос.“ § 47. Наименованието на глава девета „б“ се изменя така: „Износ на лекарствени продукти. Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“. § 48. В чл. 217а ал. 4 се изменя така: „(4) Лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг по реда на чл. 217б, не могат да бъдат изнасяни за срока, за който се съдържат в списъка по чл. 217в, ал. 1. “ § 49. Член 217б се изменя така: „Чл. 217б. (2) Създаването и поддържането на специализираната електронна система по ал. 1 се извършва въз основа на следните принципи: 1. гарантиране на актуалност и точност на предоставените и съхраняваните данни; 2. осигуряване на подходяща среда за обмен на данни; 3. гарантиране на регламентиран достъп до данните в електронната информационна система при спазване изискванията на закона; 4. осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност. (3) Специализираната електронна система по ал. 1 съдържа: 1. информацията по чл. 54, чл. 54а, чл. 68, ал. 1, т. 10, чл. 207, ал. 1, т. 15, чл. 217, т. 5 и чл. 232а, предоставена от съответните лица; 2. информация, предоставена от Националната здравноосигурителна каса, за количествата, които са посочени по заплатени лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за предходния един месец; 3. информация, предоставена от Министерството на здравеопазването, за количествата, които са посочени по заплатени лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за предходния един месец. (4) Въз основа на информацията по ал. 3 чрез специализираната електронна система по ал. 1 се извършва анализ за установяване на недостиг на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на територията на Република България при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 8. (5) Недостигът по ал. 4 на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, се установява, когато при извършване на анализа по ал. 4 се установи, че наличните на територията на Република България количества от съответния лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца. (6) Специализираната електронна система по ал. 1 поддържа автоматизиран интерфейс за предоставяне на информацията по ал. 3 и за изпращане на съобщения. (7) Право на достъп до специализираната електронна система по ал. 1 имат институциите и лицата по ал. 3 само за целите на предоставяне на информация, определени с този закон, и носят отговорност за достоверността на предоставената информация, както и за навременното й предоставяне. (8) Условията и редът за предоставяне, съхраняване и извършване на анализ на информацията по ал. 3, както и за администрирането, поддържането и достъпа до специализираната електронна система по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (9) Изпълнителната агенция по лекарствата е задължена да осигурява мрежовата и информационната сигурност на специализираната електронна система по ал. 1 при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация по ал. 3. “ § 50. Член 217в се изменя така: (2) Списъкът по ал. 1 се изготвя въз основа на извършения анализ по реда на чл. 217б, ал. 4 и се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата. (3) Списъкът на лекарствените продукти, за които е установен недостиг по реда на чл. 217б, ал. 5, се изготвя по наименование на лекарствения продукт, включен в Позитивния лекарствен списък, международно непатентно наименование, количество на активното вещество, лекарствена форма и количество в опаковка. (4) Списъкът по ал. 1 се актуализира: 1. ежеседмично; 2. при промяна на обстоятелствата, свързани с внос и/или износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. (5) При актуализиране на списъка по реда на ал. 4, т. 1, както и в случаите при промяна на обстоятелствата по ал. 4, т. 2, въз основа на предоставената информация по чл. 68, ал. 1, т. 10, чл. 207, ал. 1, т. 15 и чл. 217, т. 5, чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 се изпраща съобщение до лицата по чл. 68, ал. 1, чл. 207, ал. 1, чл. 217 и чл. 232а за актуализирания списък. Списъкът незабавно се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата. (6) В случаите по ал. 4 списъкът по ал. 1 се изпраща от ИАЛ и на Агенция „Митници“ по служебен ред. (7) След включване на лекарствени продукти в списъка по ал. 1 те не могат да се изнасят за срока, за който се съдържат в списъка.“ § 51. Член 217г се изменя така: „Чл. 217г. Изпълнителната агенция по лекарствата извършва проверки на лицата, които са задължени да предоставят информация по реда на тази глава.“ § 52. В чл. 228, ал. 5, т. 1 думите „и документ, издаден от кмета на съответната община, удостоверяващ броя на жителите на съответното населено място“ се заличават. § 53. Създава се чл. 232а: „Чл. 232а. Притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и лицата по чл. 207, ал. 1, т. 5а и 6 ежедневно предоставят на ИАЛ чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за: 1. доставените им количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; 2. отпуснатите/продадените количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; 3. наличните им количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.“ § 54. В чл. 262 се създава ал. 12: „(12) За подаване на заявление за получаване на оценка на здравните технологии по ал. 4 Министерството на здравеопазването събира такса в размер, определен с тарифата по чл. 21, ал. 2. “ § 55. В чл. 268а се правят следните изменения: 2. Алинея 3 се отменя. § 56. В чл. 272, ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. отнема издаденото разрешение за клинично изпитване, спира провеждането на клиничното изпитване или задължава възложителя да подаде заявление за съществена промяна в клиничното изпитване при установени нарушения на Регламент (ЕС) No 536/2014 при условията и по реда, предвидени в него.“ § 57. В чл. 284в се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „чл. 207“ се добавя „ал. 1, т. 1 – 3, т. 4а – 14 и ал. 2“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, който се снабдява с лекарствени продукти от лица, различни от посочените в чл. 207, ал. 1, т. 4, се наказва с имуществена санкция от 25 000 до 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.“ § 58. Създават се чл. 284г, 284д, 284е, 284ж и 284з: „Чл. 284г. Който не изпълнява задълженията си по чл. 68, ал. 1, т. 9 и 10, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв. Чл. 284д. Който извърши износ на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 217в, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв. Чл. 284е. Който не изпълни или не изпълни в определените в закона срокове задължението си за предоставяне на информация по чл. 217б, ал. 3, т. 1, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв. Чл. 284ж. Който предостави информация по чл. 217б, ал. 3, т. 1 с непълно и/или неточно съдържание, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв. Чл. 284з. За неизпълнение на задълженията по чл. 217б, ал. 9 на изпълнителния директор на ИАЛ, съответно на длъжностно лице от ИАЛ, се налага глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“ § 59. Член 285в се изменя така: „Чл. 285в. Който изнесе лекарствени продукти в количества, по-големи от количествата по чл. 207, ал. 1, т. 15, буква „г“, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв.“ § 60. В чл. 286, ал. 1 след думата „закон“ се добавя „или на Регламент (ЕС) No 536/2014“. § 61. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Търговец на дребно, който достави лекарствени продукти от списъка по чл. 217в, ал. 1 на търговец на едро или на други лица в нарушение на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, се наказва с глоба, съответно му се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 25 000 до 35 000 лв.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 1 и 2“ се заменят с „по ал. 1, 2 и 3“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея цифрата „4“ се заменя с „5“. § 62. В чл. 291, ал. 1 след думите „284а“ се добавя „чл. 284г – 284з“. § 63. В чл. 293 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и чл. 283, ал. 1“ се заменят с „чл. 283, ал. 1, чл. 284в, ал. 2 и чл. 287, ал. 2“. 2. В ал. 2 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 3. Създава се нова ал. 4: „(4) При неизпълнение на изискванията за износ на лекарствени продукти по глава девета „б“ от търговец на едро с лекарствени продукти изпълнителният директор на ИАЛ издава заповед за отнемане на разрешението, когато търговецът на едро извърши повторно нарушение по чл. 284д и 285в или когато системно не изпълнява задълженията си по чл. 207, ал. 1, т. 15.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея цифрата „4“ се заменя с „5“. § 64. В чл. 295, ал. 2 след думата „по“ се добавя „чл. 284з и“. § 65. Член 297 се изменя така: „Чл. 297. (1) В случаите на чл. 281, 282, 283, 284, 285 и 287 наказващият орган постановява и отнемане в полза на държавата на лекарствените продукти – предмет на извършеното нарушение, при условия и по ред, определени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие с Регламент (ЕС) No 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) No 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.). (2) Лекарствените продукти по ал. 1 се унищожават при условията и по реда на наредбата по чл. 274, ал. 2. “ § 66. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: 2. Точка 8 се изменя така: „8. „Възложител“ е спонсор по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 14 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 3. Точка 10 се изменя така: „10. „Главен изследовател“ е главен изследовател по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 16 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 4. Точка 12 се изменя така: „12. „Добра клинична практика“ е добра клинична практика по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 30 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 5. Точка 20 се изменя така: „20. „Изпитван лекарствен продукт“ е изпитван лекарствен продукт по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 5 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 6. Точка 21 се изменя така: „21. „Изследовател“ е изследовател по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 15 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 7. Точка 22 се изменя така: „22. „Информирано съгласие“ е информирано съгласие по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 21 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 8. Точка 24 се изменя така: „24. „Клинично изпитване на лекарствен продукт“ е клинично изпитване по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 2 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 9. Създава се т. 25а: „25а. „Конфликт на интереси“ е конфликт на интереси по смисъла на глава осма, раздел I от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ 10. Точка 26 се отменя. 11. Създава се т. 27б: „27б. „Лекарствен продукт за състрадателна употреба“ е лекарствен продукт за палиативна употреба по смисъла на чл. 83, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета.“ 12. Точка 36 се отменя. 13. Създава се т. 36а: „36а. „Мрежова и информационна сигурност“ е защитата на информацията от неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване.“ 14. Създава се т. 38а: „38а. „Недостиг на лекарствен продукт“ е недостигът на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, установен чрез специализираната електронна система по реда на чл. 217б.“ 15. В т. 40 думите „или участник в клинично изпитване“ се заличават. 16. В т. 41 се правят следните изменения: а) в текста преди буква „а“ изречение второ се заличава; б) в буква „а“ думите „в случай на клинично изпитване е нежелана лекарствена реакция, чийто характер, тежест или изход не съответстват на информацията за изпитания лекарствен продукт, посочена в брошурата на изследователя“ се заличават. 17. Точка 53 се изменя така: „53. „Протокол на клинично изпитване“ е протокол по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 22 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 18. Създава се т. 69в: „69в. „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.“ 19. Точка 75 се изменя така: „75. „Съществена промяна в протокола на клиничното изпитване“ е съществена промяна по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 13 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 20. Точка 78 се изменя така: „78. „Участник“ е участник по смисъла на чл. 2, параграф 2, точка 17 от Регламент (ЕС) No 536/2014.“ 21. Точка 79 се отменя. 22. Точка 84 се отменя. Преходни и заключителни разпоредби § 67. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22 от 2010 г.; попр., бр. 23 от 2010 г.; изм., бр. 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г., бр. 52, 68 и 109 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 42 и 58 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 1 и 17 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 32а, ал. 3 думите „за търговия на едро с наркотични вещества“ се заменят с „по чл. 32, ал. 1“. 2. В чл. 33а: а) в ал. 1 т. 6 се отменя; б) в ал. 2 след думата „здравеопазването“ се добавя „изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответното лице, кандидатстващо за лицензия, и“. § 68. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение No 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г., бр. 72 и 95 от 2015 г., бр. 81 и 98 от 2016 г., бр. 85, 99, 101 и 103 от 2017 г. и бр. 18 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11, ал. 2 след думите „дентален център“ се добавя „както и в индивидуални и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ“. 2. В чл. 28а се създава ал. 4: „(4) В диализния център могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.“ 3. В чл. 51а, ал. 2, т. 1 думите „актуално удостоверение за търговска регистрация“ се заменят с „данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от търговския регистър“. § 69. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм., бр. 110 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 39 и 60 от 2011 г., бр. 54 и 84 от 2012 г., бр. 14 и 38 от 2015 г. и бр. 14 и 43 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6 т. 8 се отменя. 2. В чл. 36, ал. 2 думите „съответната комисия/съответните комисии по етика“ се заменят с „Етичната комисия за клинични изпитвания по чл. 103, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“. 3. В чл. 44: а) в ал. 2 думите „комисията по етика“ се заменят с „Етичната комисия за клинични изпитвания по чл. 103, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“; б) в ал. 3 думите „комисията по етика“ се заменят с „Етичната комисия за клинични изпитвания по чл. 103, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“. 4. В чл. 45: а) в ал. 1 думите „положително становище от Комисията по етика за многоцентрови изпитвания или от комисията по етика към съответното лечебно заведение, създадени със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, и на разрешение от изпълнителния директор на ИАЛ“ се заменят с „разрешение от изпълнителния директор на ИАЛ, издадено след постъпване в ИАЛ на положително становище от Етичната комисия за клинични изпитвания по чл. 103, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“; б) в ал. 2 думите „ако съответната комисия“ се заменят с „когато комисията“, а след думата „дала“ се добавя „на ИАЛ“. 5. Член 46 се изменя така: „Чл. 46. Възложителят или главният или координиращият изследовател подава заявление за уведомяване или разрешаване за провеждане на клинично изпитване до ИАЛ.“ 6. Член 47 се отменя. 7. В чл. 48: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „съответната комисия по етика“ се заменят с „комисията по чл. 45, ал. 1“, а накрая се добавя „в ИАЛ“; б) в ал. 3 думата „етика“ се заменя с „чл. 45, ал. 1“; в) в ал. 4 думата „етика“ се заменя с „чл. 45, ал. 1“, а думите „на възложителя и“ се заличават. 8. Член 49 се отменя. 9. В чл. 50: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 45, ал. 1“ се добавя „едновременно с документацията по чл. 48, ал. 1“; бб) точка 9 се отменя; б) алинеи 3 и 4 се отменят. 10. В чл. 52, ал. 1 се създава т. 5: „5. няма положително становище на комисията по чл. 45, ал. 1. 11. В чл. 53, ал. 2 думите „и на съответната комисия по етика“ се заличават. 12. В чл. 54: а) в ал. 2 думите „до съответната комисия по етика и“ се заличават; б) алинея 3 се изменя така: „(3) В срок до три дни ИАЛ предоставя заявлението и придружаващата го документация на комисията по чл. 45, ал. 1, която в 15-дневен срок от получаването им изготвя становище и го предоставя на ИАЛ.“; в) в ал. 4 в текста преди т. 1 думите „становище от съответната комисия по етика“ се заменят със „становището по ал. 3“. 13. В чл. 55, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „съответната комисия по етика и“ се заличават. 14. В чл. 57, ал. 1 думите „и на съответната комисия по етика“ се заличават. 15. В глава трета, раздел II се създава чл. 60а: „Чл. 60а. Изпълнителната агенция по лекарствата и комисията по чл. 45, ал. 1 обменят информация относно клиничните изпитвания по служебен път.“ 16. В допълнителните разпоредби се създава § 4б: „§ 4б. (1) Държавните органи по този закон осигуряват възможност за предоставяне на информация и за приемане на заявления и документи по този закон по електронен път при условията и по реда на Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. (2) Предоставянето на информация и приемането на заявления и документи по електронен път се извършват след осигуряване на съответните технически и организационни условия, както и на съответните програмни продукти.“ § 70. Разрешените до влизането в сила на този закон клинични изпитвания с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се провеждат в лечебните заведения, за които са получени разрешения за провеждане на съответните клинични изпитвания по досегашния ред. § 71. (1) Министърът на здравеопазването определя състава на комисията по чл. 103, ал. 1 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. (2) Комисията по чл. 103, ал. 1 е правоприемник на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания. (3) Комисията по чл. 103, ал. 1 дава становища и по неприключилите производства пред комисиите по етика, създадени към лечебните заведения, по досегашния ред. (4) До определяне на състава на комисията по чл. 103, ал. 1 Комисията по етика за многоцентрови изпитвания продължава да осъществява дейността си по досегашния ред. § 72. (1) Централната комисия по етика прекратява дейността си след приключването на всички производства, образувани пред нея. (2) Председателят на Централната комисия по етика предава с приемателно-предавателен протокол архива на Централната комисия по етика на определено със заповед на министъра на здравеопазването длъжностно лице от Министерството на здравеопазването в срок до един месец от прекратяването на дейността на Централната комисия по етика. § 73. (1) Ръководителите на лечебните заведения, в които се извършват клинични изпитвания по реда на този закон, определят лице за контакт в съответствие с изискванията на чл. 107а в срок до три месеца от влизането в сила на чл. 107а. (2) Комисиите по етика, създадени към лечебните заведения по досегашния ред, продължават да осъществяват дейността си до определяне на лице за контакт по чл. 107а, ал. 1. (3) След определяне на лице за контакт по чл. 107а, ал. 1 функциите на комисиите по етика, създадени към лечебните заведения по досегашния ред, се осъществяват от лицето за контакт по чл. 107а, ал. 1, с изключение на даването на становище по чл. 83, което се извършва от комисията по чл. 103, ал. 1. (4) Архивите на комисиите по етика, създадени към лечебните заведения по досегашния ред, се предават и съхраняват в съответното лечебно заведение. § 74. В срок до 6 месеца от публикуването на съобщението по чл. 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) No 536/2014 клиничните изпитвания се разрешават и провеждат при досегашните условия и ред, освен в случаите по чл. 98 от Регламент (ЕС) No 536/2014. § 75. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата създава специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 4 месеца от влизането му в сила. (2) Първият Списък на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг на територията на Република България, се изготвя при спазване на изискванията на чл. 217в, като недостигът на лекарствени продукти се установява въз основа на необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца чрез специализираната електронна система по реда на чл. 217б. (3) За изготвяне на първия списък по чл. 217в, ал. 1 информацията по чл. 217б, ал. 3, т. 1 – 3 се предоставя за предходните 6 месеца от деня на създаването на специализираната електронна система по ал. 1, който публично се оповестява на интернет страницата на ИАЛ. Информацията се предоставя в срок до два месеца от създаването на специализираната електронна система по ал. 1. (4) Списъкът по ал. 2 се изпраща от ИАЛ и на Агенция „Митници“ по служебен ред. (5) Министерството на здравеопазването оказва съдействие на ИАЛ при създаването на специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1. § 76. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила. § 77. Подадените до влизането в сила на този закон уведомления за износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 1, от територията на Република България се разглеждат и довършват по досегашния ред. § 78. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 5, § 7 – 12, § 14 – 21, § 27 – 30, § 31, т. 2, § 32, § 39 – 41, § 56, § 60 и § 66, т. 1 – 8, 10, 12, 15 – 17, 19 – 22, които влизат в сила 6 месеца след публикуване на съобщението по чл. 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) No 536/2014. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 28 септември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 29 от 11 ноември 2003 г. за придобиване на квалификация по професия “Фермер” МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НАРЕДБА No 29 от 11 ноември 2003 г. за придобиване на квалификация по професия“Фермер” Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по професия 621060 “Фермер” от област на образование “Селско, горско и рибно стопанство” и професионално направление 621 “Селско стопанство” съгласно списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия 621060 “Фермер” съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиване на втора степен на професионална квалификация за специалностите: Чл. 3. (1) Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковите програми по чл. 10, ал. 3 ЗПОО се разработват учебен план и учебни програми за обучението по съответната специалност по чл. 2. (2) Документацията по ал. 1 за професионално образование се разработва от Министерството на образованието и науката, а за професионално обучение - от обучаващата институция. Раздел II Съдържание на държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по ал. 1 се определя равнището на задължителната професионална подготовка в края на обучението по професията, което гарантира на обучаемия възможност за упражняване на професията “Фермер”. (2) Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия “Фермер” определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото образователно равнище, изискванията към здравословното състояние на кандидатите за обучение, профилът на професията, целите на обучението, оценяването по време и при завършване на обучението, удостоверяването на придобитата професионална квалификация, необходимата материална база, професионалните компетенции на обучаващите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Учебните планове и програми по чл. 3, ал. 1 за професионално образование се прилагат от учебната 2004/2005 г., а за професионално обучение - от влизането в сила на тази наредба. § 2. Лицата, които са приети за обучение до учебната 2003/2004 г. включително по специалности и професии от професионалното направление “Селско стопанство” от списъка за специалностите и професиите за професионалните училища на Министерството на образованието, науката и културата от 1993 г., се обучават и завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, които са действали при постъпването им. § 3. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на образованието и науката. § 4. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”. Министър: И. Дамянов Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията “Фермер” Професионално направление: Наименование на професията: 1. Входни характеристики 1. 1. Степен на професионална квалификация и входящо образователно равнище В табл. 1 са представени специалностите, включени в професията “Фермер”, съгласно списък на професиите за професионално образование и обучение (2001) и входящото минимално образователно равнище за придобиване на съответната степен на професионална квалификация. 1.2. Изисквания към здравословното състояние на кандидатите за обучение Кандидатът за обучение трябва да бъде физически годен и психически здрав да упражнява професията “Фермер”, което се удостоверява с медицинско свидетелство. Професията “Фермер” не може да се упражнява от физически непълноценни и психически разстроени хора. Пречка за професията са някои заболявания, като алергията към полени, цъфтежи, масла, препарати, торове, животни и др. Ограниченията за някои от дейностите се налагат за хора, които не могат да работят на открито, при високи и ниски температури, силно слънце и др. Страхът или неприязънта към животните затрудняват практикуването на тази професия. 2. Профил на професията 2.1. Дейности, предмети и средства на труда и професионални компетенции по специалности Основните характеристики на профила на професията, диференцирани по специалности, са представени в табл. 2. Таблица 2 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2. Тенденции в развитието на професионално направление “Селско стопанство” Селското стопанство е един от приоритетите на националната икономика. Основните задачи, които предстои да бъдат решени чрез различни инвестиционни програми, са: • подобряване на условията за производството, преработката и маркетинга на земеделски и горски продукти, както и на условията за преработка и маркетинг на рибните продукти в съответствие с достиженията на ЕС; насърчаване на екологосъобразно земеделие и дейности по опазване на околната среда; • интегрирано развитие на селските райони, насочено към укрепването и съхраняването на тяхната икономика и общност; • инвестиции в човешки ресурси - професионално обучение на земеделски производители и други лица, работещи в селското стопанство и участващи в земеделското производство, горското стопанство и диверсификацията на дейности в селските райони. Придобилите професионална квалификация “Фермер” могат да участват в реализирането на тези приоритети. 2.3. Възможности за професионална реализация Придобилите втора степен на професионална квалификация по професията “Фермер” имат право да постъпват на работа на длъжности, които съответстват на следните професии от Националната класификация на професиите (1996): 6121 “Животновъди, производители на месо, мляко и други животински продукти”, 6123 “Птицевъди”, 6124 “Пчелари и бубари”, 6129 “Животновъди, некласифицирани другаде”, 6111 “Полевъди”, 6113 “Зеленчукопроизводители, овощари, лозари, цветопроизводители”, 6115 “Производители на посадъчен материал”, и др., в т. ч. допълнени при актуализиране на Националната класификация на професиите. 2.4. Възможности за повишаване на професионалната квалификация След придобиване на втора степен на професионална квалификация по дадена специалност обучаваният има право да се обучава по друга специалност от професия “Фермер”, като обучението му по общата задължителна професионална подготовка - единна за всички направления, и отрасловата задължителна професионална подготовка - единна за професиите от професионално направление “Селско стопанство”, се зачитат. След придобиване на втора степен на професионална квалификация по професията “Фермер” обучаваният има право да продължи обучението си по друга професия от професионално направление “Селско стопанство”, като обучението му по общата задължителна професионална подготовка - единна за всички професионални направления, и част от отрасловата задължителна професионална подготовка се зачитат (в съответствие с ДОИ за професиите от направление “Селско стопанство”). След придобиване на втора степен на професионална квалификация по професия “Фермер” обучаваният има право да продължи обучението си за придобиване на трета степен на професионална квалификация. 3. Цели на обучението Основна цел на обучението по професия “Фермер” е подготвянето на обучаемите за реализацията им по придобитата специалност в селското стопанство. 3.1. Подцели за формиране на ключови компетенции при обучението по общата задължителна професионална подготовка - единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • знае и прилага основните правила за безопасна работа на работното място, познава и използва личните предпазни средства, не замърсява с работата си околната среда; • осъществява ефективни комуникации при изпълнение на трудовата си дейност в работен екип - умее да формулира проблеми, да задава въпроси, да прави отчет за извършената работа; • познава пазарните отношения, мястото и ролята на отделните лица, фирмите, институциите и държавата в тях; • познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда; разбира договорните отношения между работодател и работник; • участва при разпределяне на задачите, съдейства и търси помощ от членовете на екипа, отнася се с чувство за отговорност при изпълнение на задачата, която му е възложена; • разбира собствената си роля в производството и съзнава необходимостта от повишаване на квалификацията си; • знае общите правила за работа с компютър и умее да ползва програмни продукти; ползва съвременните технологии за изпълнение на технически задачи от професионалната му област; • се справя с предвидими и рутинни задачи на работното място, като осъществява кратка комуникация на чужд език без наличието на усложнения. 3.2. Подцели за формиране на базисни компетенции за изпълнение на дейностите от “Профила на професията” при обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка (единна за всички професии от направление “Селско стопанство”) След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • да познава основните земеделски култури, животни и машини; • да познава и спазва технологичната последователност за изпълнение на селскостопанските работи; • да познава организацията на фермата и правомощията на длъжностните лица. 3.3. Подцели за формиране на специфични компетенции за изпълнение на дейностите от “Профила на професията”, формирани при обучението по специфичната за професията и специалността задължителна професионална подготовка 3.3.1. Специалност 6210601“Земеделец” След завършване на обучението по специалността обучаваният трябва да умее да прави агропроизводствена характеристика на почвата; да извършва основни технологични операции при отглеждане на различни земеделски култури; да полага основни грижи при отглеждането и развъждането на селскостопанските животни; правилно да нагласява за работа и съхранява селскостопанските машини, съоръжения и инструменти; да извършва първична преработка и съхранение на продукцията, като: • знае предназначението, особеностите, функциите, начините на безопасна работа със селскостопански култури, животни и машини; • разбира технологичната последователност при отглеждането на различни селскостопански култури и животни; • прилага усвоените теоретични знания при въвеждане на нова техника и технологии за отглеждане на селскостопански култури и животни; • анализира условията за работа и съобразно тях да извършва необходимите трудови дейности; • синтезира усвоените знания и умения за правилно организиране на работата си; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3.2. Специалност 6210602 “Пчелар” След завършване на обучението по специалността обучаваният трябва да умее да създава медоносна база съобразно условията за избор на място и отглеждане на медоносна растителност, като използва селскостопански машини и съоръжения; да работи в пчелина, полагайки грижи при отглеждането на пчелите, и добива пчелни продукти от тях, като: • знае условията за отглеждане, развъждане и използване на медоносните пчели; • разбира технологичната последователност при отглеждане, развъждане и използване на медоносните пчели; • прилага усвоените теоретични знания при внедряване на нови технологии в пчеларството; • анализира условията за работа и съобразно тях да извършва необходимите трудови дейности; • синтезира усвоените знания и умения за правилно организиране на работата си; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3.3. Специалност 6210603 “Бубар” След завършване на обучението по специалността обучаваният трябва да умее да създава и отглежда черничеви насаждения със селскостопански машини и съоръжения; да организира развъдно-подобрителната работа в бубарството и осигурява условия за отглеждане на копринената буба; да извършва първична преработка и окачествяване на пашкулите, като: • знае условията за отглеждане, развъждане и използване на копринената буба; • разбира технологичната последователност при отглеждане, развъждане и използване на копринената буба; • прилага усвоените теоретични знания при внедряване на нови технологии в бубарството; • анализира условията за работа и съобразно тях да извършва необходимите трудови дейности; • синтезира усвоените знания и умения за правилно организиране на работата си; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3.4. Специалност 6210604 “Зайцевъд” След завършване на обучението по специалността обучаваният трябва да умее да произвежда фуражни култури с подходящи селскостопански машини; да развъжда и отглежда зайци, да получава и съхранява продукцията от тях, като: • знае условията за отглеждане, развъждане и използване на зайците; • разбира технологичната последователност при отглеждане, развъждане и използване на зайците; • прилага усвоените теоретични знания при внедряване на нови технологии в зайцевъдството; • анализира условията за работа и съобразно тях да извършва необходимите трудови дейности; • синтезира усвоените знания и умения за правилно организиране на работата си; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3.5. Специалност 6210605 “Дивечовъд в селското стопанство” След завършване на обучението по специалността обучаваният трябва да умее да произвежда фуражни култури с подходящи селскостопански машини; да развъжда и отглежда различни видове дивеч в подходящи екологични условия и да получава и съхранява продукцията от тях, като: • знае условията за отглеждане, развъждане и използване на дивеча; • разбира технологичната последователност при отглеждане, развъждане и използване на дивеча; • прилага усвоените теоретични знания при внедряване на нови технологии в дивечовъдството; • анализира условията за работа и съобразно тях да извършва необходимите трудови дейности; • синтезира усвоените знания и умения за правилно организиране на работата си; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 4. Съдържание на обучението Обучението по задължителната професионална подготовка, включващо теория и практика, се регламентира с учебен план и учебна програма, които се разработват на базата на ДОИ по професията “Фермер”. Учебният план определя характера и насочеността на обучаващата институция (професионално училище, професионална гимназия, център за професионално обучение и др.). Той се изгражда върху основата на учебна предметна или модулна система. Изучават се учебни предмети или модули, в които се излагат системни научни знания, съобразени с възрастовите и познавателните особености на обучаваните. Учебната програма определя целите и задачите на обучението по съответния учебен предмет или модул от учебния план, представя тематично съдържанието на учебния материал, дава най-общи методически указания за организацията и провеждането на обучението. Съдържанието на обучението по професия “Фермер” - втора степен на професионална квалификация, е представено в табл. 3. Таблица 3 Съдържание на обучението Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 5. Система за оценяване и удостоверяване Знанията, уменията и професионално-личностните качества се оценяват според степента на постигане на поставените цели и подцели на обучението. Оценяването се извършва на три нива - входящо, междинно и изходно. Оценките от проверките се изчисляват по шестобалната система. Входящото образователно равнище за обучаван без професионална квалификация се удостоверява чрез свидетелство за завършено основно образование. Входящото равнище при повишаване на квалификацията се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение. 5.1. Оценяване на междинно ниво 5.1.1. По теория среден 3 - обучаваният е осмислил основни понятия, умее да ги дефинира и с тяхна помощ описва основни факти, процеси, явления, закони и зависимости; добър 4 - обучаваният разбира, обяснява и сравнява факти, методи, схеми, зависимости и други; много добър 5 - обучаваният умее да прилага усвоените знания в познати ситуации; отличен 6 - обучаваният умее да прилага усвоените знания в нови ситуации; прави анализи, оценки и сравнения на процеси, явления, технологии по предварително зададени критерии. 5.1.2. По практика: среден 3 - обучаваният изпълнява отделни операции в позната ситуация по предварително дадени указания, спазвайки правилата за безопасен труд; добър 4 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в позната ситуация по предварително дадени указания, спазвайки правилата за безопасен труд; много добър 5 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в позната ситуация самостоятелно, спазвайки правилата за безопасен труд; отличен 6 - обучаваният осмисля и изпълнява практическа задача в нова ситуация самостоятелно, спазвайки правилата за безопасен труд; подбира сам методи, суровини и материали; оценява качеството на работата си. • описание на професионалните компетенции, които ще бъдат проверявани при всяко изпитване; • определяне на минималния брой точки, при който обучаваният се счита за издържал (обучаваният е овладял минималните знания и умения, необходими да продължи обучението му); • определяне на критерии за оценяване на всяка задача от изпитването; • въвеждане на коефициент на тежест за всяка изпитна процедура при оформяне на окончателната оценка; • задаване на формула (скала) за изчисляване на оценката по шестобалната система. 5.1.4. Оценяването на професионално-личностните качества се извършва в процеса на обучението по преки и косвени признаци и се отразява на оценката по теория и практика на обучавания. 5.1.5. Инструментите за оценяване - тест, практическо задание, устно изпитване, практически задачи и други, се разработват в съответствие с научните изисквания за всеки от тях. Степента на трудност на конкретните задачи, въпроси, задания и др. трябва да е съобразена с равнището на професионални компетенции, зададено в “Цели на обучението”. 5.2. Оценяване на изхода от обучението Изпитите за придобиване на степен на професионална квалификация са два - по теория и по практика на професията, и се провеждат в съответствие с изискванията на чл. 34 - 37 от Закона за професионално образование и обучение (ЗПОО). Организацията и съдържанието на изпитите за придобиване на степен на професионална квалификация са съгласно чл. 34 ЗПОО. Изпитите по теория и по практика на професията се провеждат по национални изпитни програми (чл. 36, ал. 1 ЗПОО). Изискванията към комисиите за провеждане на изпитите за придобиване на степен на професионална квалификация са определени в чл. 35 ЗПОО. В състава на комисиите за провеждане на изпитите с равни квоти се включват представители на обучаващата институция, на работодателите, както и на работниците и служителите от отрасъла. Представителите на обучаващата институция са учители или други лица, извършващи професионална подготовка. Представителите на работодателите са с квалификация от съответната професионална област, а на работниците и служителите - с квалификация и трудов стаж не по-малък от четири години по съответната професия. Критериите за оценяване са формулирани като обобщение на подцелите от “Цели на обучението”. Показателите за оценяване отразяват степента на постигане на подцелите. Критериите и показателите за оценяване и тежестта им в общата оценка са представени в табл. 4. Таблица 4 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 5.2.2. Изпит по практика Критериите за оценяване са формулирани като обобщение на подцелите от “Цели на обучението”. Показателите за оценяване отразяват степента на постигане на подцелите. По време на изпита обучаваните се поставят при еднакви предварително известни условия и им се дават указания за работа. Критериите и показателите за оценяване и тежестта им в общата оценка са представени в табл. 5. Таблица 5 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 5.3. Удостоверяване на професионалното обучение и образование Документите, с които се удостоверява придобитата степен на професионална квалификация, са регламентирани в чл. 38 ЗПОО. Съдържанието на документите се определя съгласно ДОИ за документите за системата на народната просвета и ДОИ за придобиване на квалификация по професии. 6. Изисквания към материалната база Обучението по теория се осъществява в учебни кабинети, а по практика - в учебни работилници или базови обекти (предприятия), при предварително сключени договори. Когато обучението по професията се осъществява в училище, максималният брой на учениците в паралелка (обучение по теория) е 26, а за практика учениците от паралелката се разделят на групи съгласно Наредба No 7 от 2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена (обн., ДВ, бр. 4 от 2001; изм. и доп. бр. 49 от 2002 г.). 6.1. Учебен кабинет В учебен кабинет се провежда обучението по теория на професията. 6.1.1. Основно оборудване - работно място на всеки обучаван (работна маса и стол), работно място на обучаващия (работна маса и стол), учебна дъска, шкафове, гладка свободна стена за окачване на табла, платно за прожектиране, дъска за писане, други средства за обучение и дидактическа техника. 6.1.2. Учебни помагала: демонстрационни макети и модели, реални образци, онагледяващи табла, учебни видеофилми, програмни продукти. 6.2. Учебна работилница В учебни работилници се провежда обучението по практика на професията. Те се оборудват с машини и съоръжения, както и със съответни помагала, съобразно усвояваната професия и специалности. Учебните работилници трябва да осигуряват работни места за всички обучаеми и едно работно място за обучаващия. Работното място на обучавания е в съответствие с нормативите за извършване на съответната дейност и методическите изисквания. За работно място се счита площта, върху която се намират машини, съоръжения и инвентар, необходими за работа. При разполагането на работните места са спазени изискванията за осветеност, необходим работен фронт и функционална близост с необходимите суровини и материали. Необходимото оборудване за всяка специалност (основните материали, инструменти и машини) е отразено в точка 2 “Профил на професията”, графа “Предмети и средства на труда”. 6.3. Учебна ферма Основното предназначение на учебната ферма е формирането на практически умения по професията “Фермер”. Планирането, разположението и оборудването на учебната ферма е съобразено с вида на отглежданите култури, животни и обслужваща селскостопанска техника. За правилно и безопасно протичане на учебно-производствения процес е необходимо да се обезпечи: работно облекло, лични предпазни средства, медико-санитарни средства и средства, уреди и системи за гасене на пожари. 6.3.1. Учебната животновъдна ферма трябва да отговаря на основните нормативни изисквания за: • необходима площ за отглеждане на едно животно; • необходим обем въздух за едно животно; • температура, влажност и скорост на движение на въздуха; • съдържание на вредни газове, прах и микроорганизми; • вентилация на помещението; • осветление. 6.3.2. Учебно-опитното поле трябва да отговаря на основните нормативни изисквания за: • изложение на площта; • подходящ тип почва; • възможност за напояване; • възможност за работа с техника. 6.3.3. Машинно-тракторният парк трябва да отговаря на основните изисквания за: • определена открита и закрита площ за съхраняване на техниката; • ремонтна работилница, оборудвана със стендове и инструменти; • селскостопански машини и съоръжения в техническа изправност; • изправен ръчен и помощен инвентар; • площадка за гориво-смазочни материали - почистена от суха растителност и отделена с изорана ивица, широка най-малко 3 м; • специални оградени складове за химически препарати и минерални торове, отдалечени от жилищни помещения, водоеми и ферми най-малко на 200 м; 6.4. Материалната база трябва да бъде в съответствие с изискванията на действащите нормативни актове на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите и съответните български стандарти. Нормативните изисквания към учебната работилница са в съответствие с дейностите, които ще се извършват в нея, ергономичните, естетичните изисквания и методическите указания. 7. Изисквания към обучаващите 7.1. По теория: Право да преподават теория имат лица, притежаващи висше образование на образователно-квалификационна степен “магистър” от област “Аграрни науки и ветеринарна медицина” и “Технически науки” по специалности, съответстващи на учебните предмети (модули) от отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка. 7.2. По практика: Право да преподават практика по отделните специалности имат лица, притежаващи образователно-квалификационна степен “магистър”, “бакалавър” или “специалист” по съответната специалност от област “Аграрни науки и ветеринарна медицина” и “Технически науки”. Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс по нови технологии в селското стопанство за актуализиране на професионалните им знания и умения. 8. Процедури за преглед и актуализиране на ДОИ • апробиране на ДОИ в обучаващи институции; • текущ мониторинг на дейностите, свързани с внедряване на ДОИ; • ежегоден анализ на резултатите и промени при доказана необходимост.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Габрово, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпила жалба от Павлинка Колева Маринова от Севлиево против чл. 15 от Наредбата за определянето размера на местните данъци и такси на територията на община Севлиево, в редакцията му, приета с Решение No 160 от 25.08.2020 г. на Общинския съвет – Севлиево, по която е образувано адм. д. No 273/2020 г. по описа на Административния съд – Габрово, насрочено за 2.12.2020 г. от 10,30 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Хасково, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Хасково, с който се оспорват чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 27, ал. 1, т. 2, чл. 28, ал. 1, чл. 35, ал. 4 и чл. 37 от Наредба No 9 за рекламната дейност на територията на община Любимец, по който е образувано адм. д. No 648/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, насрочено за 11.10.2017 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Пазарджик, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпил протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик – Стефан Янев, подаден против Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Стрелча, по отношение на чл. 29, ал. 2, т. 2, 3 и 11, приета с Решение No 402 от 29.04.2010 г. на Общинския съвет – гр. Стрелча. По протеста е образувано адм. дело No 427 по описа на Административния съд – Пазарджик, за 2019 г., което е насрочено в открито съдебно заседание на 15.05.2019 г. от 9,45 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Добрич, съобщава на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс, че е постъпил протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич, на основание чл. 186, ал. 2 във връзка с чл. 185 АПК срещу Наредба No 20 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на Община Добричка, приета с Решение No 638 на Добричкия общински съвет от 24.06.2010 г., в частта на чл. 10, ал. 3, т. 2 и 3 и чл. 11, ал. 2, т. 1 и 4, изискващи за имоти, които не са общинска собственост, искане за разрешение за поставяне да се отправя от лице, имащо сключен договор със собственика на имота, или с изрично писмено съгласие на собственика на имота с нотариално заверени подписи, или от един от съсобствениците на имота с изричното писмено съгласие на останалите съсобственици на имота с нотариално заверени подписи, а също и към заявлението за разполагане на временно преместваемото съоръжение да се прилага удостоверение за липса на задължения към Община Добричка и писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици (ако има такива). На основание чл. 189, ал. 2 АПК всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни. По протеста е образувано адм.д. No 408/2016 г. по описа на Aдминистративния съд – Добрич, насрочено за 11.10.2016 г. от 14 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 318 от 17 декември 2007 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 318 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2007 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Устройствения правилник на Министерството на културата, приет с Постановление No 149 на Министерския съвет от 2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на културата и за закриване на националните центрове по изкуствата и културните дейности към министъра на културата (обн., ДВ, бр. 52 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 3, 22 и 65 от 2007 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 1: а) в т. 7 думите “за пълноправно членство” се заменят със “свързана с членството”; б) в т. 8 думите “предприсъединителни и” се заличават. 2. В чл. 23 се създава т. 29: “29. анализира годишните счетоводни отчети, изготвя становища и протоколи за приемане на годишните счетоводни отчети, разпределянето на печалбата, даването на тантиеми за управителните органи, приемането на докладите на експерт-счетоводителите и освобождаването от отговорност на управителните органи за съответната финансова година на едноличните търгов-ски дружества, в които министърът упражнява правата на едноличния собственик на капитала.” 3. В чл. 24 т. 7 се изменя така: “7. дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество”;”. 4. В чл. 25 се правят следните изменения: а) в т. 12 запетаята и думите “като разработва критериите за оценка и” се заменят с “и разработва”; б) в т. 17 думите “води регистър на” се заменят с “поддържа база данни за”. 5. В чл. 26 се правят следните изменения: а) в т. 7 думите “дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” се заменят с “дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество”; б) в т. 11 запетаята и думите “като разработва критериите за оценка и” се заменят с “и разработва”; в) в т. 15 думите “води регистър на” се заменят с “поддържа база данни за”. 6. В чл. 28 се правят следните изменения: а) в т. 8 думите “дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” се заменят с “дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество”; б) в т. 21 думите “като разработва критерии за оценка” се заличават. 7. В чл. 30 т. 10 се отменя. 8. Член 31 се изменя така: “Чл. 31. Дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество” осъществява: 1. координацията на цялостната дейност на министерството по въпросите на Европейския съюз във връзка с прилагането на европейското законодателство, в т.ч. участието на Република България в процеса на приемане на решения в Европейския съюз; подготовката на национални позиции по въпросите на културата и участие в работните органи на Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия; участие в разработването на нормативни актове; организирането на работата на междуведомствената работна група “Политика в областта на културата и аудиовизията, закрилата на интелектуалната и индустриалната собственост” в рамките на координационния механизъм по европейските въпроси; докладването до Европейската комисия по силата на действащото европейско законодателство; прилагането на процедурите относно допуснати нарушения в транспонирането и прилагането на законодателството на Европейския съюз и на участието в работните органи; 2. координацията на дейността на дирекциите на министерството, свързана с ролята на културата и културното наследство за устойчивото развитие, произтичаща от националното законодателство и международните споразумения, по които Република България е страна; 3. набирането и предоставянето на ресорните заместник-министри на информация, свързана с европейския и световния опит в управлението на културата; 4. координирането и ръководството на изпълнението на политиката на министерството в областта на аудиовизията и медиите; 5. разработването на материали и становища за сътрудничество между Република България и Европейския съюз, Съвета на Европа, ЮНЕСКО, Агенцията за франкофония, Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа и други правителствени и неправител-ствени организации в областта на културата; 6. организирането на национални семинари, симпозиуми и срещи на експерти в областта на културата, които се провеждат от Европейския съюз, Съвета на Европа, ЮНЕСКО, Агенцията за франкофония и други правителствени и неправителствени организации в областта на културата; 7. координирането и подпомагането на участието на български творци и културни организации в програмите на Европейския съюз, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и други международни организации в областта на културата; 8. координацията на международната дейност на министерството, в т.ч. подготовка на дву-странни и многостранни международни договори за сътрудничество, организация и контрол за тяхното изпълнение; координацията на дейността, свързана с международни конвенции в областта на културата и културното наследство, оперативен контакт с чужди посолства в България и с правителствени институции в чужбина и организиране на международни срещи; 9. планирането, координирането и ръководството на дейността на българските културни институти в чужбина; 10. подготвянето на информации, свързани с международната културна дейност; 11. популяризирането на българската култура в чужбина; 12. организирането и провеждането на преговори за осигуряване на средства от чуждестранни правителствени и неправителствени организации за проекти в областта на културата; 13. съвместно с дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” организирането на национални представителни изложби в чужбина с движими паметници на културата от фондовете на музеите и галериите; 14. подпомагането и координирането на изложбената дейност на български музеи и галерии в чужбина и на чуждестранните музеи и галерии у нас; 15. съвместно със специализираните дирекции на министерството организирането на културни инициативи и проекти в съответните области в чужбина.” 9. В чл. 32 т. 11 се изменя така: “11. участва в дейността на Работна група No 18 “Политика в областта на културата и аудиовизията, закрилата на интелектуалната и индустриалната собственост” към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет;”. 10. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 - 8: “(2) Приемът на граждани и представители на организации и изслушването на техните устни предложения и сигнали се извършва всеки вторник от 14,00 до 16,00 ч. и всеки четвъртък от 10,00 до 12,00 ч. в приемната на министерството. Информация за това се оповестява на интернет страницата, както и на указателното табло в сградата на министерството. (3) Предложенията и сигналите - писмени или устни - могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен с акт на министъра. (4) Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. (5) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени: 1. трите имена и адресът - за българските граждани; 2. трите имена, личният номер и адресът - за чужденец; 3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последният посочен в съответния регистър адрес на управление и електронният му адрес; 4. предложения и сигнали, които, въпреки че съдържат реквизитите по т. 1 - 3, не са подписани от автора или от негов представител по закон или пълномощие. (6) За сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, се считат тези, които се отнасят за факти и събития, случили се преди повече от две календарни години преди подаването или заявяването на сигнала, установено чрез датата на подаването или заявяването в приемната или в деловодството на министерството. (7) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата могат да се правят до техните ръководители. Преписи от тези предложения могат да се изпращат и до министъра на културата. (8) Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, за лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, могат да се подават до: 1. министъра на културата, когато сигналът се отнася до служители на Министерството на културата; 2. министъра на културата, когато сигналът се отнася до ръководители на административни структури към министъра на културата; 3. съответните ръководители на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата, когато сигналът се отнася до техни служители, или до министъра на културата; 4. Министерския съвет, когато сигналът се отнася до министъра на културата като административен орган; по преценка на подателя сигналът може да бъде подаден и чрез министъра на културата.” 11. В приложението към чл. 14, ал. 3 ред “дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” - 16” се заменя с “дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество” - 16”. § 2. В приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 от Постановление No 204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 24, 49, 64 и 94 от 2000 г., бр. 24, 28 и 88 от 2001 г., бр. 9, 26 и 65 от 2002 г., бр. 1, 46, 54 и 63 от 2003 г., бр. 17, 19, 37, 41, 42, 49, 102 и 112 от 2004 г., бр. 1, 29, 44, 49, 56 и 100 от 2005 г., бр. 22, 30, 52, 77, 78 и 93 от 2006 г. и бр. 3, 15 и 65 от 2007 г.) т. 2.43 се изменя така: “2.43. Куклен театър “Георги Митев - Жоро” - Ямбол.” Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Поправка в Постановление No 348 от 2008 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, приета с Постановление No 253 на Министерския съвет от 2006 г. Поправка. Министерският съвет прави поправка на техническа грешка в Постановление No 348 от 2008 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, приета с Постановление No 253 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 6 от 2009 г.): в § 9, в т. 1 от чл. 12 думите “от картен лист на български език” да се четат: “от картен лист”.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 8121з-920 от 13 юли 2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи НАРЕДБА No 8121з-920 от 13 юли 2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Чл. 2. (1) Обезщетенията по глава единадесета ЗМВР се изплащат по банков път по посочени от служителите или законните наследници банкови сметки. (2) За изплащането на обезщетенията по ал. 1 се предоставя документ до съответния ръководител на структура по чл. 37 ЗМВР с информация за банковата сметка, издаден от съответната банка, по която да бъде извършен преводът. (3) Финансовото звено, обслужващо съответния служител, предоставя на получателя на обезщетението копие от изготвените му справки съгласно приложенията към настоящата наредба. Чл. 3. Справките за изплащане на обезщетенията (приложения към настоящата наредба) се изготвят от служител на съответното финансово звено в два екземпляра и се утвърждават от ръководителя – разпоредител с бюджет, който е обслужвал финансово служителя. Чл. 4. (1) При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 174, ал. 3 и 4 ЗМВР, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи с протокол – приложение No 1. (2) При дължими суми от служителите при прекратено правоотношение извън случаите по ал. 1 се изготвя и подписва споразумение за прихващане – приложение No 2. На служителя се изплаща разликата между определените обезщетения, намалени със задълженията на служителя към Министерството на вътрешните работи (МВР). Чл. 5. Обезщетенията по глава единадесета ЗМВР се отразяват в Автоматизираната информационна система „Труд и работна заплата“ с изключение на присъдените по съдебен ред обезщетения и изплатените обезщетения на законните наследници на починали служители на МВР. Раздел II Обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение Чл. 6. При определяне размера на обезщетението по чл. 235, ал. 3, т. 2 ЗМВР годините на приравнения трудов стаж от трета и втора категория труд към първа категория труд се установяват съгласно приложения No 3 и 4. Чл. 7. При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от броя на полагащите се месечни възнаграждения, определени по реда на чл. 234, ал. 1 – 3 ЗМВР – към датата на прекратяване на служебното правоотношение се приспада броят на получените от служителите месечни възнаграждения на длъжности по чл. 235, ал. 1 ЗМВР при предишни освобождавания съгласно приложения No 5 и 6. Чл. 8. Обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 234, ал. 1 и 2 ЗМВР се изплащат на основание получена в съответното финансово звено заповед за прекратяване на служебното правоотношение и утвърдена справка по образец – приложение No 7. Раздел III Обезщетение по чл. 234, ал. 8 ЗМВР за неизползван платен годишен отпуск Чл. 9. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 234, ал. 8 ЗМВР се определя пропорционално на прослуженото време за текущата година и неизползвания платен годишен отпуск за предходните години и се изплаща въз основа на: 1. заповед от ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР за определяне на броя дни неизползван отпуск; 2. справка по образец – приложение No 8. Раздел IV Обезщетение по чл. 237 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение Чл. 10. (1) Обезщетението по чл. 237 ЗМВР се изплаща от съответното финансово звено, където е възстановен служителят при незаконното уволнение, срещу представени във финансовото звено: 1. окончателно решение за отмяна на заповедта за уволнение; 2. заповед на ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР за размера на обезщетението. (2) Обезщетението се изплаща след изготвянето на справка по образец – приложение No 9. Раздел V Обезщетение за претърпяна телесна повреда или смърт съгласно чл. 238, ал. 1 и 2 ЗМВР Чл. 11. (1) Обезщетението за претърпяна тежка или средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на служебни задължения по чл. 238, ал. 1 ЗМВР, както и обезщетението при смърт на държавен служител, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения по чл. 238, ал. 2 ЗМВР, се изплаща въз основа на заповед на ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР. (2) Лицата, имащи право на обезщетение по ал. 1, подават заявление до ръководителя на съответната структурата за изплащане на обезщетението. (3) В случаите на претендиране право на обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР към заявлението по ал. 2 се прилагат: 1. удостоверение за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, издадено от прекия ръководител на служителя, към момента на настъпване на събитието, към което се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая; 2. медицинско заключение на Централната експертна лекарска комисия. (4) Документите, посочени в ал. 1 – 3, се изпращат в съответното финансово звено за изготвяне на справка съгласно приложение No 10. Чл. 12. (1) В случаите на претендиране на право на обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР законните наследници подават заявление до ръководителя на съответната структура за изплащане на обезщетенията, като прилагат: 1. удостоверение за обстоятелствата, при които е загинал държавният служител, издадено от прекия ръководител на служителя, към момента на настъпване на събитието, към което се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая; 2. копие на препис-извлечение от акт за смърт на загиналия държавен служител; 3. удостоверение за наследници и/или родствени връзки, издадено от съответната община (кметство); 4. документ от съответната банка за банковата сметка, по която да бъде извършен преводът на обезщетението. (2) Обезщетението по ал. 1 се изплаща еднократно на всеки един от преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в размер 12 месечни възнаграждения след изготвяне на справка съгласно приложение No 11. (3) Всеки от правоимащите по ал. 2 предоставя документ в съответното финансово звено от съответната банка за банковата сметка, по която да бъде извършен преводът на обезщетението. Раздел VI Обезщетение и транспортни разходи при преместване на работа в друго населено място съгласно чл. 236 ЗМВР Чл. 13. (1) Обезщетенията по чл. 236 ЗМВР се изплащат в едномесечен срок след преместването от структурата по чл. 37 ЗМВР, в която е преместен служителят. (2) За удостоверяване на фактите по преместването служителят попълва декларация по образец – приложение No 12, като прилага копия на удостоверение за граждански брак със съпруг/а и удостоверения за раждане на дете (деца). (3) Обезщетенията по ал. 1 се определят в справка, изготвена от финансовото звено на структурата, в която е преместен служителят, съгласно приложение No 13. (4) Обезщетенията по ал. 1 се изплащат след издаване на заповед от ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР, в която е преместен служителят, за определяне на конкретния им размер. Раздел VIІ Допълнително вещево имущество Чл. 14. За удостоверяване на обстоятелствата за изплащане на допълнителното вещево имущество по чл. 234, ал. 5 ЗМВР се издават следните документи: 1. удостоверение за прослужено време в МВР, издадено от обслужващото звено „Човешки ресурси“; 2. заповед, издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР. Заключителни разпоредби § 1. Тази наредба се издава на основание чл. 241 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 53 от 2014 г.). § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Валентин Радев Приложение No 1 към чл. 4, ал. 1 ПРОТОКОЛ за удържане на невъзстановени разходи по чл. 174, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР от ... (име, презиме и фамилия) Обезщетение на ___ – .......... лв. Задължение на ___ – .......... лв. От дължимото обезщетение на ___ в размер ___ се удържа задължението в размер ___ В резултат на извършеното удържане на служителя да се изплати разликата от ... лв. (или служителят дължи на МВР възстановяването на сумата от ... лв.) Удържането е извършено на основание чл. 240 ЗМВР. Главен счетоводител: ...................... Ръководител: ..................... Приложение No 2 към чл. 4, ал. 2 СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ Днес, ___ г., в гр. ___ се сключи настоящото споразумение за прихващане между: ___ – МВР, представлявано от ___, от една страна, и ___ с прекратено служебно правоотношение съгласно Заповед No .../... г. считано от ... г., от друга страна. 1. Прихващането се отнася за следните документи: Задължение на ___ – .......... лв. Задължение на ___ – .......... лв. 2. Страните по това споразумение се съгласяват: От задължението на ___ – МВР, в размер ___ се приспада задължението на ___ в размер ___ 3. В резултат на извършеното прихващане към ___: 3.1. ___ дължи на ___ ___ лв. 3.2. Задълженията на ___ ще бъдат уредени до ___ г. Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всяка страна. Главен счетоводител: ...................... Ръководител: ..................... Приложение No 3 към чл. 6 ТАБЛИЦА за трансформиране на трудов стаж от III към I категория Забележка. При превръщане на дните част от деня не е взета под внимание. Приложение No 4 към чл. 6 ТАБЛИЦА за трансформиране на трудов стаж от II към I категория Забележка. При превръщане на дните част от деня не е взета под внимание. Приложение No 5 към чл. 7 УКАЗАНИЯ за условията, при които се зачита за трудов стаж времето за редовна форма на обучение в Академията на МВР 1. За периода от създаването на ВСШ – от 01.01.1969 г. до 31.07.1987 г., за трудов стаж се зачита времето на наборната военна служба, ако е завършен пълният курс на обучение, и се удостоверява с диплома за завършено образование, издадена от ВСШ. 2. За периода от 01.08.1987 г. до 31.07.1989 г. за трудов стаж се зачита времето на наборната военна служба, ако е завършен успешно II курс. Удостоверяването на стажа се извършва с диплома за завършено образование, а на недипломираните – с удостоверение от ВИПОНД за успешно завършилите II курс. 3. От 01.08.1989 г. за трудов стаж се зачита времето на наборната военна служба, ако е завършен пълен курс на обучение, и се удостоверява с диплома, издадена от Висшия институт – МВР. Стажът следва да се зачете на приетите за курсанти до учебната 1990/1991 г. включително, независимо от годината на завършване. 4. На приетите курсанти във ВИПОНД през периода на учебните години 1991/1992 г. – 1997/1998 г. трудовият стаж не се зачита, тъй като за този период се е изисквало да са изслужили срока на наборната си военна служба. 5. На приетите за курсанти във ВИПОНД (АМВР) през учебната 1998/1999 г. и след това времето на изслужване на наборната военна служба се зачита за трудов стаж в размер, както следва: 5.1. 12 месеца за периода от 01.01.1998 г. до 30.09.2001 г.; 5.2. 9 месеца за периода от 01.10.2001 г. до 30.11.2007 г. ВИПОНД – Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност; АМВР – Академия на Министерството на вътрешните работи. Приложение No 6 към чл. 7 УКАЗАНИЯ за изплащане на еднократни парични обезщетения при повторно и всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение 1. От 01.07.1971 г. на офицерите, генералите и свръхсрочнослужещите се е изплащало обезщетение, както следва: 2. На офицерите от Народната милиция (НМ): 2.1. при уволнение на офицерите от НМ след изслужване на задължителния срок (3 години служба за всяка учебна година), когато уволнението не е по тяхна вина, а поради съкращение на щата или поради невъзможност да бъдат назначени на подходяща длъжност в МВР, се е полагало еднократно парично обезщетение в размер на една месечна заплата; 2.2. след 01.07.1971 г. на офицерите от милицията са се полагали 12 месечни заплати обезщетение по размерите на т. 1. 3. За офицерите от Противопожарната охрана (ПО): 3.1. на офицерския състав от щатната противопожарна охрана след изслужване на задължителния срок (3 години, а за завършилите противопожарно училище – 5 години), когато уволнението не е по тяхна вина, а поради съкращение на щата или поради невъзможност да бъдат назначени на подходяща длъжност, се е полагало еднократно парично обезщетение в размер на една месечна заплата; 3.2. след 01.07.1971 г. на офицерите от противопожарната охрана са се полагали 12 месечни заплати обезщетение по размерите на т. 1. 4. На старшините, сержантите и милиционерите от НМ: 4.1. от 01.01.1976 г. до 31.08.1981 г. (за сержантския и редовния състав на Ведомствената милиция) след прослужване на задължителния срок, когато уволнението не е по тяхна вина, а поради съкращение на щата или невъзможност да бъдат назначени на подходяща длъжност в МВР, са имали право на обезщетение в размер на една месечна заплата; 4.2. от 01.01.1991 г. сержантите от полицията, включително и тези на небюджетна издръжка, имат право на 12 месечни заплати обезщетение по размерите на т. 1. 5. На старшините, сержантите и пожарникарите от ПО: 5.1. от 12.11.1979 г. до 31.08.1981 г. след прослужване на задължителния срок, когато уволнението не е по тяхна вина, а поради съкращение на щата или невъзможност да бъдат назначени на подходяща длъжност в МВР, са имали право на обезщетение в размер на една месечна заплата; 5.2. от 01.01.1991 г. сержантите от ПО (включително и тези на небюджетна издръжка) имат право на 12 месечни заплати обезщетение по размерите на т. 1; 5.3. кадровите военнослужещи от Национална служба „Гранични войски“ (НСГВ) и Национална служба „Вътрешни войски“ (НСВВ) имат право на еднократно парично обезщетение в размер на 20 месечни брутни заплати считано от 28.02.1996 г., а кадровите военнослужещи от Национална служба „Сигурност“ и останалите офицери и сержанти от МВР – от 01.01.1997 г. Забележки: 1. Офицерите и сержантите от МВР не са имали право на обезщетение, когато уволнението е по следните причини: а) по искане на служителя, преди да е придобил право на пенсия в пълен или намален размер; б) по дисциплинарен ред; в) по съд; г) за противонародна дейност; д) поради преминаване на равна или по-високоплатена работа, по решение на компетентен орган. 1.1. Разпоредбите на т. 1 са действали за различни периоди по направления на дейността на МВР до 19.07.1991 г. – влизане в сила на ЗМВР, както следва: а) за бившата Държавна сигурност и войските – от 01.01.1965 г.; б) за офицерите от полицията и противопожарната охрана – от 13.10.1973 г.; в) за сержантите от полицията – от 01.01.1976 г.; г) за сержантите от противопожарната охрана – от 01.09.1981 г. 2. На офицерите и сержантите прослуженото време на граждански длъжности и професии (след трансформиране) се зачита за изплащане на обезщетение при уволнение, ако имат прослужени 13 години и 4 месеца на офицерска или сержантска длъжност и са уволнени по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 5 ЗМВР от 1991 г. Тази норма е въведена с изменението на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г., в сила от 01.01.1997 г. до 22.12.1997 г.). 3. На кадровите военнослужещи от НСГВ и НСВВ от 28.02.1996 г. до 22.12.1997 г. (преминаването им по ЗМВР) прослуженото време на граждански длъжности и професии (след трансформиране) се зачита за изплащане на обезщетение, ако са освободени от служба поради пенсиониране и са прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи. 4. От 23.12.1997 г. на всички офицери и сержанти от МВР прослуженото време на граждански длъжности и професии (след трансформиране) се зачита за изплащане на обезщетение при уволнение, ако са освободени от служба поради пенсиониране и са прослужили последните 13 години и 4 месеца на офицерска или сержантска длъжност. Приложение No 7 към чл. 8 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ...г. СПРАВКА за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение На ..., ЕГН ..., на длъжност: ... в ..., на основание чл. ............ ЗМВР е прекратено служебното правоотношение със Заповед No .../............ г. считано от ... г. І. Прослужени години по първа категория: ІІ. Определяне на полагаемото обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР: ІІІ. База за изчисляване на обезщетението, на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: ІV. Определяне на сумата, дължима за обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ и чл. 239, ал. 2 ЗМВР обезщетението не подлежи на облагане с данък. Словом: ... Сумата е начислена във ведомостта за заплати за месец ... 20...... г. Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие. Приложение No 8 към чл. 9, т. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ... г. СПРАВКА за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на служебно правоотношение съгласно чл. 234, ал. 8 ЗМВР На ..., ЕГН ..., на длъжност: ... в ..., е прекратено служебното правоотношение със Заповед No .../... г. считано от ... г. и на основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР се определя: База за изчисляване на обезщетението на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: 9. Съгласно справка рег. No ___/___ г. и заповед рег. No ___/___ г. към датата на уволнение лицето има ... работни дни неизползван платен годишен отпуск, полагащ се съгласно чл. 234, ал. 8 ЗМВР. Словом: ... Сумата е начислена във ведомостта за заплати за месец ... 20...... г. Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие. Приложение No 9 към чл. 10, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ... г. СПРАВКА за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 237 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение На ..., ЕГН ..., на основание чл. 237 ЗМВР и влязло в сила съдебно решение ... г. е ОТМЕНЕНО прекратяването на служебното правоотношение със Заповед No ........./... г. считано от ... г. І. Определяне на полагаемото обезщетение по чл. 237 ЗМВР: ІІ. База за изчисляване на обезщетението на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: ІІІ. Определяне на сумата, дължима за обезщетение по чл. 237 ЗМВР: Словом: ... Сумата е начислена във ведомостта за заплати за месец ... 20... г. Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие. Приложение No 10 към чл. 11, ал. 4 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ... г. СПРАВКА за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР за претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения На ..., ЕГН ..., на длъжност: ... в ..., на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР се определя размер на обезщетение за претърпяна ... съгласно Заповед No .../... г., както следва: І. Определяне на полагаемото обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР: ІІ. База за изчисляване на обезщетението на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: ІІІ. Определяне на сумата, дължима за обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР: Съгласно чл. 239, ал. 2 ЗМВР обезщетението не подлежи на облагане с данък. Словом: ... Сумата е начислена във ведомостта за заплати за месец ... 20...... г. Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие. Приложение No 11 към чл. 12, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ... г. СПРАВКА за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР на преживелия съпруг/а (родител, дете)......... на загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавен служител ...................... На ..., ЕГН ..., съпруг/а (родител, дете) на загиналия при или по повод изпълнение на служебните си задължения .......... на длъжност: ... в ..., на основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР се определя размер на обезщетение съгласно Заповед No .../............ г., както следва: І. Определяне на полагаемото обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР: ІІ. База за изчисляване на обезщетението на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: ІІІ. Определяне на сумата, дължима за обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР: Съгласно чл. 239, ал. 2 ЗМВР обезщетението не подлежи на облагане с данък. Словом: ... Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие. Приложение No 12 към чл. 13, ал. 2 ДЕКЛАРАЦИЯ във връзка с чл. 236 ЗМВР Долуподписаният/ата .........., ЕГН ........., на длъжност ...................... съгласно заповед рег. No ........./......... г. съм преместен/а на работа от ................... в ...................... В изпълнение на горецитираната заповед декларирам, че преместването ми ще бъде осъществено заедно с членовете на семейството ми в следния състав: 1. Съпруг/а .........., ЕГН ........., удостоверение за граждански брак No ............; 2. Дете ......... ЕГН ........., удостоверение за раждане No .........; 3. Дете ......... ЕГН ........., удостоверение за раждане No .........; 4. Дете ......... ЕГН ........., удостоверение за раждане No .......... 2. Копия на удостоверение за раждане на дете – ... листа. Дата на деклариране: Приложение No 13 към чл. 13, ал. 3 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СТРУКТУРА Рег. No ..., екз. ... ... г. СПРАВКА за изплащане на обезщетение при преместване на работа в друго населено място съгласно чл. 236 ЗМВР На ..., ЕГН ..., на длъжност: ... в ..., е преместен на работа от ...................... в .......................................... съгласно Заповед No .../... г. считано от ... г. и на основание чл. 236 ЗМВР се определя: База за изчисляване на обезщетението на основание чл. 239, ал. 1 ЗМВР: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ и чл. 239, ал. 2 ЗМВР обезщетението не подлежи на облагане с данък върху доходите на физическите лица. Словом: ... Сумата е начислена във ведомостта за заплати за месец ... 20.......... г. Лице, извършило предварителен Забележка: Настоящата справка е съставена в два екземпляра – екз. No 1 към ведомостта за заплати, екз. No 2 към личното финансово досие.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 280 от 8 ноември 2012 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2012 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 280 ОТ 8 НОЕМВРИ 2012 Г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2012 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2012 г. средства в размер 1 295 000 лв. за финансиране на дейности, както следва: 1. по бюджета на Министерството на културата за Националния исторически музей – 700 000 лв. за археологически изследвания, проектна подготовка и консервация на археологични културни ценности в областите Бургас и Смолян; 2. по бюджета на Министерския съвет за Държавна агенция „Архиви“ – 45 000 лв. за обогатяване на Националния архив с ръкописи и документи; 3. по бюджета на община Бургас – 550 000 лв. за капиталови разходи в областта на културата, театралното и музейното дело. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2012 г. Чл. 2. Министърът на финансите по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да извърши налагащите се от чл. 1 промени по бюджетите на Министерството на културата, Министерския съвет и по бюджетните взаимоотношения на Община Бургас с централния бюджет за 2012 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на съответните първостепенни разпоредители, на министъра на финансите и на кмета на Община Бургас. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в ,,Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София-град, съобщава, че е образувано адм.д. No 9671/2012 г., V троен състав, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2013 г. в 11 ч., по жалба на Яна Петрова Влахова срещу т. 2 (приета с Решение No 378 по протокол No 16 от 10.07.2008 г., доп. с Решение No 26 по протокол No 56 от 28.01.2010 г.) със съдържание „за признаване или отказ на чуждестранни съдебни решения и други актове – 100 лв.“ от приложение No 13 към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 351 от 20 декември 2011 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 351 ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни бюджетни кредити в размер 3 500 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. за текущи разходи на задграничните представителства. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2011 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Чл. 2. Министърът на финансите да извърши налагащите се от чл. 1 промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на външните работи. § 3. Постановлението влиза в сила от 19 декември 2011 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 252 от 11 септември 2015 г. за приемане на Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 252 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. за приемане на Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, съставено в София на 27 юли 1998 г. (ДВ, бр. 14 от 1999 г.), ратифицирано със закон (ДВ, бр. 154 от 1998 г.). Заключителна разпоредба Параграф единствен. Постановлението се приема на основание чл. 27 от Закона за международните договори на Република България във връзка с чл. 3, буква „д“ от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, съставено в София на 27 юли 1998 г. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Кристина Хитрова Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ I. Правно основание. 1. Тази процедура се приема на основание член 3, буквa „д“ от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, съставено в София на 27 юли 1998 г. (ДВ, бр. 14 от 1999 г.), ратифицирано със закон (ДВ, бр. 154 от 1998 г.), наричано по-нататък „Споразумението“. II. Общи положения. 2.1. С тази процедура се определят условията и редът за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението. 2.2. Бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, закупуват стоки и получават услуги на територията на страната по цени с начислен данък върху добавената стойност. 2.3. При допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки в Република България бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, учредяват обезпечение за дължимия данък върху добавената стойност и/или митни сборове в съответствие с чл. 74 и 189 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. 2.4. Министерството на икономиката има координиращи функции по изпълнение на Споразумението. Обстоятелството, че бенефициентите имат право да прилагат тази процедура, се потвърждава от Министерството на икономиката в 7-дневен срок от датата на подадената от бенефициента молба чрез писмо до компетентния орган с копие до бенефициента. Копие от писмото се прилага към искането на бенефициента до компетентния орган. 2.5. Бенефициентите имат право на: a) възстановяване на разходите за платен от тях данък върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено от тях плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, за осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП), свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението; б) осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове при допускане на стоки за свободно обращение и крайна употреба в Република България, свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението. 2.6. Средствата за разходите по т. 2.5, буква „а“ се възстановяват чрез Националната агенция за приходите (НАП) за сметка на държавния бюджет въз основа на акт, издаден от съответния компетентен орган. 2.7. Данъкът върху добавената стойност и/или митните сборове по т. 2.5, буква „б“ се заплащат чрез Агенция „Митници“ за сметка на държавния бюджет, след което учреденото съгласно т. 2.3 обезпечение се освобождава въз основа на акт, издаден от съответния компетентен орган. 2.8. Изплатените средства по т. 2.6 и 2.7 се отчитат за целите на касовото изпълнение на държавния бюджет в намаление на приходите съгласно указания на министъра на финансите. 2.9. Постъпилите средства по централния бюджет в резултат на плащането по т. 2.7 се отразяват по предвидените сметки и кодове за съответните вземания от данък върху добавена стойност и/или митни сборове. 2.10. Началникът на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне на всяка конкретна доставка, уведомява директора на Териториалната дирекция на НАП – София, за преведените по т. 2.7 средства за заплащане на данъка върху добавената стойност в 14-дневен срок от освобождаването на обезпечението. 2.11. Бенефициентът няма право на приспадане на данъчен кредит за платения чрез Агенция „Митници“ за сметка на държавния бюджет по т. 2.7 данък върху добавената стойност при допускане на стоки за свободно обращение и крайна употреба в Република България, свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението. III. Процедура по осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове. 3.1. Разходите за данък върху добавената стойност, платени от бенефициентите по проекти, финансирани съгласно Споразумението, за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено от тях плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъществено ВОП се възстановяват въз основа на искане от бенефициента по образец съгласно приложение No 1, подадено до компетентния орган по възстановяване на разходите. Искането се подава лично или от упълномощено лице. 3.2. Освобождаването на обезпечение за данък върху добавената стойност и/или митните сборове за стоки, допускани за свободно обращение и крайна употреба в Република България, от бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението, се извършва въз основа на искане от бенефициента по образец съгласно приложение No 2, подадено до началника на съответната митница. 3.3. Към искането по т. 3.1 се прилагат следните документи: а) опис на данъчните документи за закупени стоки и получени услуги по облагаеми доставки, за извършено плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъществено ВОП; б) сертификат, издаден от Посолството на Съединените американски щати (САЩ) в Република България, удостоверяващ, че доставките по т. 3.3, буква „а“ са използвани за изпълнението на проектите, финансирани съгласно Споразумението (приложение No 3), заедно с писмото за потвърждение по т. 2.4, издадено от Министерството на икономиката; в) в случаите на извършени строително-ремонтни работи се прилагат документите, удостоверяващи, че проектите, финансирани съгласно Споразумението, са преминали всички необходими проверки. 3.4. Към искането по т. 3.2 се прилагат следните документи: а) Единният административен документ; б) сертификат, издаден от Посолството на Съединените американски щати в Република България, удостоверяващ, че доставките по т. 3.4, буква „а“ са използвани за изпълнението на проектите, финансирани съгласно Споразумението (приложение No 3); в) писмото за потвърждение по т. 2.4, издадено от Министерството на икономиката до началника на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка за целите на освобождаването на обезпечение по т. 2.3. 3.5. Искането по т. 3.1 заедно с документите по т. 3.3 се подават пред съответния компетентен орган по възстановяване на разходите в следните срокове: а) от 1 до 28 февруари – за покупките, извършени от 1 ноември на предходната година до 31 януари на текущата година; б) от 1 до 31 май – за покупките, извършени от 1 февруари до 30 април на текущата година; в) от 1 до 31 август – за покупките, извършени от 1 май до 31 юли на текущата година; г) от 1 до 30 ноември – за покупките, извършени от 1 август до 31 октомври на текущата година. 3.6. Искането по т. 3.2 заедно с документите по т. 3.4 се подават до началника на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка. 3.7. Правото на възстановяване на заплатените разходи за данък върху добавената стойност е налице, когато: a) са изпълнени условията по чл. 71 от Закона за данък върху добавената стойност; б) за начисления данък върху добавената стойност за закупените стоки, получените услуги, извършеното плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и за осъщественото ВОП бенефициентът няма право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма „Данъчен кредит“ от Закона за данък върху добавената стойност. 3.8. Не се възстановяват заплатени разходи за данък върху добавената стойност, когато закупените стоки, получените услуги, извършеното плащане, преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, и осъщественото вътреобщностно придобиване не са свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението. 3.9. Не се прилага и процедурата по обезпечаване на данък върху добавената стойност и/или митни сборове за стоки, допускани за свободно обращение и крайна употреба в Република България, когато стоките не са свързани с изпълнението на проектите съгласно програмите на Споразумението. 3.10. Компетентният орган издава акт, с който установява подлежащите на възстановяване разходи за заплатен данък върху добавената стойност, или акт за освобождаване на обезпечението в 30-дневен срок от получаването на искането, след като установи, че са налице условията за възстановяване на заплатените разходи или за освобождаване на обезпечението. Наличието на условията за възстановяване на разходите за заплатен данък върху добавената стойност се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 3.11. Актът, с който се прихваща/възстановява или мотивирано се отказва да се възстанови разходът за данъка върху добавената стойност, платен от бенефициента, се връчва на бенефициента по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случаите на отказ за възстановяване актът се изпраща до компетентния орган при Посолството на Съединените американски щати в Република България, като в тези случаи бенефициентът представя на компетентния орган по приходите декларация за съгласие за предоставяне на информацията. 3.12. Актът, с който се отказва възстановяване на разхода за данъка върху добавената стойност, платен от бенефициента, подлежи на обжалване от бенефициента по реда за обжалване на актове за прихващане и възстановяване съгласно чл. 152 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ако органът по приходите не уведоми бенефициента за взетото решение относно искането за възстановяване на данъка в определените от процедурата срокове, се прилага чл. 131 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 3.13. В случаите на отказ за освобождаване на учреденото обезпечение актът се връчва на бенефициента, който може да го оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случаите на отказ за освобождаване на обезпечението актът се изпраща до компетентния орган при Посолството на Съединените американски щати в Република България. 3.14. Неправомерно възстановени разходи за заплатен данък върху добавената стойност за внесени и закупени стоки, за получени услуги на територията на Република България и за осъществено ВОП подлежат на връщане от бенефициента заедно със законната лихва. При получаване на уведомлението от компетентния орган по възстановяване бенефициентът трябва да върне неправомерно възстановените суми в 10-дневен срок считано от датата на получаване на уведомлението. В случай че бенефициентът не изплати сумата на неправомерно възстановените разходи заедно с начислената лихва, компетентният орган по възстановяване прихваща същата от сумите, подлежащи на възстановяване, по всяко следващо искане на съответния бенефициент до размера на сумата, подлежаща на връщане. 3.15. Сумите, подлежащи на възстановяване или връщане, се превеждат по банковата сметка на бенефициента, посочена в искането. IV. Неприложимост. 4. Тази процедура не се прилага от бюджетни организации, които заплащат дължимите данъци и митни сборове от бюджета си по общия ред. V. Дефиниции. 5. По смисъла на тази процедура: 5.1. „Компетентен орган“ по отношение на възстановяването на разходи за данък върху добавената стойност е директорът на Териториалната дирекция на НАП – София, или упълномощен от него орган, а по отношение освобождаване на обезпечението, след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност и/или на митните сборове – началникът на митницата, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка. 5.2. „Бенефициенти“: а) за дължимите мита са юридически или физически лица, в т.ч. обществени или частни организации, които са получатели на финансиране по програмите за помощ по Споразумението; б) за дължимия данък върху добавената стойност са юридически или физически лица, които не извършват стопанска дейност, в т.ч. обществени или частни организации, които са получатели на финансиране по програмите за помощ по Споразумението. 5.3. „Бюджетни организации“ са организациите по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 5.4. „Данъчни документи“ за целите на т. 3.3, буква „а“ са тези по смисъла на чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Приложение No 1 Приложение No 2 Приложение No 3 ВИЖ приложенията
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Габрово, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпил протест от районен прокурор в Районната прокуратура – Севлиево, против Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за рекламната дейност на територията на община Севлиево, приета с Решение No 076 по протокол от заседание на Общинския съвет – гр. Севлиево, проведено на 26.01.2016 г., във връзка с което е образувано адм. дело No 243/2018 г. по описа на Административния съд – Габрово, насрочено за 21.11.2018 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Македония МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА СПОРАЗУМЕНИЕ за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Македония (Утвърдено с Решение No 182 от 24 март 2011 г. на Министерския съвет. В сила от 5 април 2011 г.) Преамбюл Република България и Република Македония (наричани по-нататък „договарящите се страни“), съзнавайки, че пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и произтичащите от това за Република България задължения изискват по-нататъшното подобряване и усъвършенстване на договорно-правната база на двустранните икономически взаимоотношения, потвърждавайки твърдото си намерение да развиват позитивните страни на традиционните си икономически взаимоотношения, изразявайки своята готовност в търсенето на средства и начини за укрепването и развитието на взаимноизгодното сътрудничество, имайки предвид правата и задълженията, произтичащи от Договора за присъединяване, подписан на 25 април 2005 г. между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, изразявайки убеждението, че присъединяването на Република България към Европейския съюз ще предостави нови възможности за разширяването на двустранното икономическо сътрудничество, уверени, че това споразумение ще допринесе за развитие на икономическите връзки между тях в новите условия и в частност за активизиране на взаимноизгодното търговско-икономическо, техническо и технологично сътрудничество, се договориха, както следва: Член 1 Договарящите се страни ще съдействат за развитието и разширяването на взаимноизгодното си икономическо сътрудничество. Член 2 Договарящите се страни ще полагат усилия за осъществяване на широко двустранно сътрудничество преди всичко в областите, посочени в приложение No 1 към това споразумение. Член 3 Договарящите се страни ще развиват и разширяват икономическото си сътрудничество чрез прилагане на мерките, посочени в приложение No 2 от това споразумение. Член 4 Договарящите се страни от датата на влизане в сила на това споразумение създават Българо-македонска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, чиито задачи и начин на функциониране са определени в приложение No 3 от това споразумение. Член 5 Договарящите се страни са съгласни, че техните интереси в областта на икономическите отношения ще бъдат представлявани от следните организационни единици в състава на съответните дипломатически мисии: за Република България – Службата по търговски и икономически въпроси в дипломатическото представителство на Република България в Скопие, а за Република Македония – Службата по търговски и икономически въпроси в дипломатическото представителство на Република Македония в София, статутът на които е уреден от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. Член 6 1. Това споразумение не накърнява правата и задълженията на договарящите се страни, произтичащи от други международни договори/членството в ЕС, по които Република България и Република Македония са страни, както и/или от членството им в различни международни организации. 2. По отношение на въпросите, обхванати от това споразумение и регулирани и от Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки и Република Македония, предимство имат разпоредбите на Споразумението между Европейските общности и техните страни-членки и Република Македония. Член 7 В случаите на възникване на разногласия между договарящите се страни във връзка с прилагането и тълкуването на това споразумение те ще се разрешават чрез преговори между договарящите се страни. Член 8 По взаимно съгласие между договарящите се страни в това споразумение могат да бъдат внесени изменения, които ще бъдат оформяни в отделни протоколи. Член 9 Приложенията и протоколите към това споразумение са неразделна част от него. Член 10 1. Това споразумение влиза в сила в деня на получаването на второто уведомление, потвърждаващо, че вътрешните процедури, необходими за влизане в сила на споразумението, са изпълнени. 2. Споразумението се сключва за неопределен срок. 3. Всяка от договарящите се страни може да прекрати това споразумение чрез писмено уведомление до другата договаряща се страна. Действието на споразумението се прекратява от първия ден на четвъртия месец, следващ датата на получаване на уведомлението от другата договаряща се страна. В уверение на горното долуподписаните официални лица, надлежно упълномощени, подписаха това споразумение. Изготвено в Скопие на 15 декември две хиляди и осма година в два оригинални екземпляра – на български език в съответствие с Конституцията на Република България и на македонски език в съответствие с Конституцията на Република Македония, и на английски език, като всеки от текстовете е с еднаква правна сила. енергетиката Приложение No 1 Областите на икономическо сътрудничество включват: 1. Промишленост. 2. Селско стопанство и развитие на селските райони: – първично земеделие; – органично производство; – хранително-вкусова промишленост; – развитие на селските райони. 3. Горско стопанство. 4. Управление на водите. 5. Военно-икономическо сътрудничество. 6. Енергетика. 7. Научноизследователска и развойна дейност. 8. Строителство и строителна промишленост. 9. Телекомуникации, изчислителна техника и информатика. 10. Транспорт и логистика. 11. Опазване на околната среда. 12. Туризъм 13. Насърчаване на инвестициите. 14. Сътрудничество в областта на малките и средните предприятия. 15. Образование. 16. Здравеопазване. 17. Наука и технологии. Приложение No 2 Мерки за разширяване и интензифициране на икономическото сътрудничество 1. Заздравяване на сътрудничеството в икономическата област между правителствените институции, професионалните организации и бизнес средите, камари и палати, регионалните и местните органи, включително обмен на икономическа информация от взаимен интерес, както и взаимни посещения на представители на институциите и бизнеса от двете страни. 2. Стимулиране създаването на нови и разширяване на съществуващите контакти между бизнес средите, насърчаване на взамните контакти и посещения на частни лица и предприемачи. 3. Обмен на бизнес информация, участие в международни панаири и изложби, съдействие на прояви за поощряване на търговията и инвестициите за представители на бизнеса. 4. Съдействие за повишаване на ролята на малкия и средния бизнес в двустранните икономически отношения. 5. Сътрудничество в сферата на маркетинга, консултантските и експертните услуги и инспектиращите органи в областите от взаимен интерес. 6. Развитие на по-тесни връзки и сътрудничество между финансовите и банковите институции. 7. Съдействие за развитието на двустранната инвестиционна дейност. 8. Съдействие за откриване на представителства и клонове на компании на двете страни и съвместно участие в международни инвестиционни проекти които представляват интерес за двете страни. 9. Стимулиране на международното сътрудничество. 10. Подобряване на сътрудничеството на пазарите на трети страни. 11. Обмен на информация за програми и проекти и насърчаване на участието на предприемачите в тяхната реализация. Приложение No 3 Задачи, структура и правила за работа на Българо-македонската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество 1. Задачите на Българо-македонската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, наричана по-нататък „комисия“, са: – разглеждане на въпросите за развитието на двустранните икономически отношения; – определяне на нови възможности за развитие на двустранните икономически отношения; – разработване на предложения за подобряване на условията за икономическо сътрудничество между организациите на двете страни; – представяне на предложения по прилагането на това споразумение. 2. Комисията е съставена от представители на българската страна и на македонската страна. Всяка страна определя председател на своята част, наричан „съпредседател“. Съпредседателите определят секретар на своята част от комисията. За обсъждане на отделни въпроси комисията може в рамките на своите компетенции да създава работни групи и да определя техните задачи и срокове за изпълнението им. 3. Заседания на комисията като правило се провеждат веднъж годишно последователно в Република България и Република Македония. Съпредседателите на комисията се договарят за свикването и дневния ред на заседанието на комисията не по-късно от един месец преди заседанието. Със съгласие на съпредседателите на заседание на комисията могат да бъдат обсъждани и въпроси, които не са изрично включени в предварителния дневен ред. По предложение на всеки ст съпредседателите може да бъде свикано извънредно заседание на комисията или среща на съпредседателите на комисията. На заседанието на комисията могат да се канят съветници и експерти. Работните езици на заседанията на комисията са английски или български в съответствие с Конституцията на Република България и македонски в съответствие с Конституцията на Република Македония. За всяко заседание и проведените обсъждания са съставя протокол на английски език и/или български език в съответствие с Конституцията на Република България и македонски в съответствие с Конституцията на Република Македония. Въпросите, свързани с дейността на комисията в периода между заседанията, се обсъждат в работен порядък между съпредседателите на комисията или по техни указания, от секретарите на комисията.
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия УКАЗ No 369 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, приет от ХL Народно събрание на 15 ноември 2007 г. Издаден в София на 20 ноември 2007 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) § 1. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: “3. поддържа и води регистър по чл. 19, ал. 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми;”. 2. Създава се нова т. 4: “4. в срок до 31 март на текущата година представя на министъра на финансите годишен доклад съгласно Закона за държавните помощи относно държавното подпомагане на филмовата индустрия въз основа на отчетените данни за предходната година, който се публикува на интернет страницата на агенцията;”. 3. Досегашните т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 стават съответно т. 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13. 4. Създава се т. 14: “14. подпомага дейносттана Бюро МЕДИЯ - България.” § 2. В чл. 7 ал. 4 се изменя така: “(4) Не може да бъде изпълнителен директор лице, което е: 1. едноличен търговец, собственик или съдружник в търговски дружества, управител, прокурист или член на съвети на търговски дружества или кооперации; 2. член на органи на управление, контрол или надзор на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, или което получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях с изключение на случаите на участие като представител на държавата.” § 3. В чл. 8, ал. 1 т. 2 се изменя така: “2. национални художествени комисии по: а) игрално кино; б) документално кино; в) анимационно кино.” § 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Националният съвет за кино се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията и се състои от 12 членове - лица, които имат висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност в направления “Изкуства” или “Социални, стопански и правни науки” и най-малко 5 години стаж в областта на филмовата индустрия. (2) Членовете на Националния съвет за кино се определят по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия. В състава на съвета задължително се включва един представител, определен от агенцията.” 2. В ал. 3: а) създава се нова т. 3: “3. разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;”; б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. § 5. Член 10 се изменя така: “Чл. 10. (1) Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията. (2) Националните художествени комисии по игрално, по документално и по анимационно кино разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.” § 6. В чл. 11 ал. 1 и 2 се изменят така: “(1) Националната комисия за категоризация на филми се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя е организирана в 8 равнопоставени състава от по 7 членове. (2) Всеки състав на комисията по ал. 1 се състои от: 1. представител на Министерството на културата; 2. представител на Министерството на образованието и науката; 3. трима представители, определени от Националния съвет за кино; 4. представител, определен от агенцията; 5. психолог.” § 7. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: “1. четирима представители, определени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект за филмопроизводство, за разпространение, за промоция и за кинопоказ.” § 8. Член 14 се изменя така: “Чл. 14. (1) Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1 министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти. (2) Едно и също лице не може да бъде предлагано в органите по чл. 10 за два последователни мандата. (3) Правомощията на членовете на орган по чл. 8, ал. 1 могат да бъдат прекратени предсрочно с подаване на оставка или при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца, или при смърт. (4) В случаите по ал. 3 в едномесечен срок изпълнителният директор на агенцията назначава нов член за срок до края на мандата на освободения член по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, оповестени и предложени по реда на ал. 1. В този случай сдруженията и юридическите лица по ал. 1 предлагат представител в 14-дневен срок.” § 9. В чл. 16, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 5: “5. средства от международни фондове и програми;”. 2. Досегашната т. 5 става т. 6. 3. Досегашната т. 6 става т. 7 и в нея накрая се добавя “и завещания”. 4. Досегашната т. 7 става т. 8. 5. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея накрая се добавя “или друг нормативен акт”. § 10. В чл. 17 т. 1 се изменя така: “1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация;”. § 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “европейски страни и със страни” се заменят с “държави, страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, съставена в Страсбург на 2 октомври 1992 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 30 от 2004 г.) (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), и с държави”. 2. В ал. 2: а) в т. 3 числото “85” се заменя с “80”; б) създава се т. 4: “4. до 5 на сто - за финансиране по чл. 30а.” § 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: “1. филмовите продуценти;”; б) създава се т. 7: “7. филмите, създадени с подкрепата на агенцията или съвместно с Българската национална телевизия.” 2. В ал. 3 след думите “т. 6” се добавя “и 7”. 3. Алинея 4 се изменя така: “(4) На регистрация по ал. 1, т. 1 - 3 подлежат лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство или Швейцария.” § 13. В чл. 20, ал. 1, т. 1 накрая се добавя “или заверен от консулска служба превод на документ, издаден от компетентен орган в държавата на учредяване на чуждестранното лице, удостоверяващ, че то има право да осъществява продуцентска дейност, съответно дейност по разпространение или показ на филми”. § 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите “европейските страни и с други страни” се заменят с “държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави”, а след думата “индустрия” се поставя запетая и се добавя “както и на европейски филми”; б) в т. 3 думите “номинирани в международни фестивали” се заличават. 2. В ал. 2 накрая се добавя “в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му”. 3. В ал. 3 се създава изречение второ: “Преди изплащане на последната част лицата, получили държавно подпомагане, представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.” 4. Алинея 5 се изменя така: “(5) Членовете на националните художествени комисии, финансовата комисия и служителите на агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон.” 5. Създават се нови ал. 6 и 7: “(6) Член на орган по чл. 10 и по чл. 13, който е напуснал състава му, не може да кандидатства за финансово подпомагане по реда на този закон до изтичане на мандата на съответния орган. (7) Юридическите лица, в чиито органи на управление, контрол или надзор изпълнителният директор на агенцията участва или получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях, не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по този закон.” 6. Досегашната ал. 6 става ал. 8. § 15. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 думите “европейски страни и с други страни” се заменят с “държави - страни по Европейската конвенция за кинематограф-ската копродукция, и с други държави”. 2. В ал. 2 думите “и повече от 80 на сто от бюджета на съответния предлаган проект” се заличават. 3. Алинея 3 се изменя така: “(3) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент, не може да надхвърля 20 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 3. 4. В ал. 5 думите “до 10” се заменят с “не по-малко от 10”. 5. Създава се нова ал. 6: “(6) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта, а за нискобюджетните филми - 80 на сто от бюджета на проекта.” 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7. § 16. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 в т. 5 се създава изречение второ: “В тези случаи изискванията се обявяват не по-късно от 6 месеца преди датата на провеждане на конкурса.” 2. Алинея 3 се изменя така: “(3) Националните художествени комисии разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират с мотивирано решение за всеки проект.” 3. Създава се нова ал. 4: “(4) Изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 в срок три дни от приемането на решението по ал. 3. 4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6 и се изменят така: “(5) Проектите, определени в заповедта на изпълнителния директор на агенцията по ал. 4, се разглеждат от финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор мотивирано решение за размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. Предложеният общ размер не може да надхвърля обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 и по чл. 30а. (6) Въз основа на решенията на националните художествени комисии и на финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размера на държавното подпомагане за спечелилите конкурса проекти.” 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”, а думите “ал. 3 и 4” се заменят с “ал. 3 и 5”. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: “(8) Заповедта по ал. 6, съответно отказът по ал. 7, се издава в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия, обявява се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересовани лица, публикува се на интернет страницата на агенцията и се съобщава писмено на кандидата в тридневен срок.” 7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите “Заповедта по ал. 5” се заменят със “Заповедите по ал. 4 и 6” и думите “ал. 6” се заменят с “ал. 7”. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”, а думите “спечелилия кандидат” се заменят със “спечелилите кандидати”. § 17. Създава се чл. 30а: “Чл. 30а. Държавно подпомагане на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, се извършва по предложение на министъра на културата, като българските продуценти кандидатстват пред агенцията на извънредна конкурсна сесия и проектите се разглеждат при условията и по реда на този закон.” § 18. Член 31 се изменя така: “Чл. 31. (1) Държавно подпомагане на проекти, за които има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент от държава - страна по Европейската конвенция за кинемато-графската копродукция, или от държава, с която Република България има сключена спогодба в областта на филмовата индустрия, се извършва, като българският продуцент кандидатства пред агенцията и проектът се разглежда при условията и по реда на този закон. (2) За държавно подпомагане по ал. 1 могат да кандидатстват български продуценти, ако са налице следните условия: 1. средствата за финансирането на проекта, осигурени от чуждестранния копродуцент, са от международен, национален или регионален фонд или институция и/или телевизионен оператор с национален обхват на територията на страната на чуждестранния копродуцент; 2. делът на българския продуцент в бюджета на проекта е не по-малко от 20 на сто за дву-странна копродукция и не по-малко от 10 на сто за многостранна копродукция. (3) Проектът се разглежда по реда на чл. 30 на заседания на съответната национална художествена комисия и на финансовата комисия в срок до три месеца считано от датата на внасянето му.” § 19. В глава пета, раздел II се създава чл. 31а: “Чл. 31а. Участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови продукции на територията на Република България се осъществява съгласно действащото законодателство и по ред, определен с наредба на Министерския съвет.” § 20. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “европейски страни и с други страни” се заменят с “държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави”, а след думата “индустрия” се поставя запетая и се добавя “както и за европейски филми”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Държавното подпомагане на показа на филми се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средната цена на билета за предходната година в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс, умножена по броя на местата в него и по броя на прожекциите на филма, за който се кандидатства по ал. 1. 3. Алинея 4 се изменя така: “(4) Държавното подпомагане на разпространението на европейски филми извън случаите по ал. 2 и 3 се предоставя в размер до 25 на сто от извършените разходи от разпространителя за съответния филм.” 4. Създават се ал. 5 и 6: “(5) Държавното подпомагане на показа на европейски филми извън случаите по ал. 1 се предоставя в размер до 25 на сто от общите приходи от продадените билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм. (6) Държавното подпомагане на показа на филми по ал. 2 и 4 се предоставя въз основа на проекти, които могат да включват до 4 филма.” § 21. В чл. 34 след думата “международни” се добавя “и национални кинофестивали, седмици и панорами на българското кино”, а думата “фестивали” се заличава. § 22. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) Агенцията може да използва филми, създадени с държавно финансово подпомагане за международни културни прояви, като заплаща авторски и сродните им права по сключените договори до погасяване на предоставеното държавно финансиране.” § 23. В чл. 37, ал. 4 се правят следните изменения: 1. Точки 1 и 2 се изменят така: “1. категория “А” - когато филмът е за деца и има възпитателен характер; 2. категория “B” - когато филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или по никакъв начин не противоречи на общоприетите морални норми в страната и няма ограничителни препоръки от комисията;”. 2. Точка 5 се изменя така: “5. категория “Х” - когато филмът е натуралистично-еротичен.” § 24. В чл. 40 ал. 2 се изменя така: “(2) Изображението на визата се монтира преди първия кадър върху всяко копие на филма.” § 25. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: “(1) Чуждестранните филми в Република България се разпространяват и/или показват преведени на български език.” 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) се създава нова т. 2: “2. при категория “В” - “Без възрастови ограничения”;”; б) досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5. 4. Досегашните ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9. § 26. В чл. 42 след думите “показ на филм” се поставя запетая и се добавя “в зависимост от категорията и вида на филма”. § 27. В чл. 44, изречение първо след думата “киносалон” се добавя “и киносалон в кинокомплекс”. § 28. В чл. 45, т. 1 думата “видеопоказ” се заменя с “разпространение на видео, DVD, интернет или чрез платен телевизионен канал”. § 29. В чл. 47, ал. 1 след думите “чл. 40 и 41” се добавя “ако деянието не съставлява престъпление”. § 30. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) буква “а” се изменя така: “а) има най-малко 15 точки съгласно приложение No 1;”; б) буква “в” се изменя така: “в) финансовото участие на българския продуцент е най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции ибългарските елементи са най-малко 10 точки съгласно приложение No 1.” 2. В т. 3, буква “б” думите “европейските страни” се заменят с “държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция”. 3. Точка 4 се изменя така: “4. “Дебютен филм” е първият филм на режисьор извън процеса на обучение във висше училище.” 4. Точка 9 се изменя така: “9. “Киносалон” е една зала или друго място, включително на открито, снабдено с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.” 5. Създава се нова т. 10: “10. “Кинокомплекс” (“мултиплекс”, “сине-плекс”, “многозално кино”) е множество киносалони, концентрирани в един обект, снабдени с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.” 6. Досегашната т. 10 става т. 11 и се изменя така: “11. “Разпространение” са всички форми на търговско разпространение, предназначено за публика: в киносалони, по телевизията, за домашно ползване, разпространение на мултимедийни произведения “офлайн” или “онлайн”. Излъчването в музеи, културни организации и образователни институции не се смята за търговско разпространение. Разпространението по-специално е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на копия от филми.” 7. Досегашните т. 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 стават съответно т. 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19. 8. Досегашната т. 19 става т. 20 и се изменя така: “20. “Продуцент” е лице, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия.” 9. Досегашната т. 20 става т. 21. 10. Досегашната т. 21 става т. 22 и се изменя така: “22. “Международна копродукция” е проект или филм, реализиран съвместно от български и чуждестранни продуценти.” 11. Създава се т. 23: “23. “Нискобюджетен филм” е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година по данни на Европейската аудио-визуална обсерватория.” Преходни и заключителни разпоредби § 31. (1) Правомощията на членовете на органите по чл. 8, ал. 1 се прекратяват в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. (2) В срока по ал. 1 министърът на културата оповестява списъка и квотите по чл. 14, ал. 1. (3) Изпълнителният директор на агенцията в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 2 назначава със заповед членовете на органите по чл. 8, ал. 1. § 32. Издадените визи за разпространение и/или показ на филми категория “А”, “В” и “Х” запазват своето действие. § 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2009 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 15 ноември 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Смолян, на основание чл. 188 АПК съобщава, че е образувано адм. д. No 198/2017 г. по протест на Окръжната прокуратура – Смолян, срещу разпоредбите, както следва: на чл. 6, т. 4, предл. 7 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община Рудозем, приета с Решение No 187 от 15.02.2005 г. по протокол No 26 от 15.02.2005 г. на Общинския съвет – гр. Рудозем. Съдът уведомява, че делото е насрочено за 5.09.2017 г. от 14,30 ч., като заинтересованите лица могат да поискат с писмена молба да се присъединят към оспорването или да встъпят като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото.
bg	legislation	Bulgaria	Поправка в Постановление No 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (ДВ, бр. 10 от 2015 г.) Поправка. В Постановление No 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (ДВ, бр. 10 от 2015 г.) се прави следната поправка: В приложение No 2 към чл. 1, ал. 2 в т. ІV. Технически изисквания за изпълнение на дейностите за енергийна ефективност и провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители, т. 1. Строително-технически норми и правила. Общи изисквания към строежите, Скалата с числови стойности на енергопотребление за жилищни сгради да се чете така: „
bg	legislation	Bulgaria	Кърджалийският административен съд призовава Адем Йозкан (Адем Алиев Шабанов), Шефкет Чалъшкан (Шефкет Алиев Шабанов), Мюзеин Йозтюрк (Мюзейен Алиева Шабанова) и Исмет Генчай (Исмет Алиев Шабанов), всички с неизвестни адреси, да се явят в съда на 16.IХ.2009 г. в 10,30 ч. като заинтересувани страни по адм.д. No 116/2009, заведено от Джемал Юсуф Керим от Кърджали. Призованите да посочат съдебни адреси, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 137, ал. 4 АПК.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение на Наредба No 1 от 1998 г. за фитосанитарен контрол МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Наредба за изменение на Наредба No 1 от 1998 г. за фитосанитарен контрол (обн., ДВ, бр. 82 от 1998 г.; изм., бр. 91 от 1999 г., бр. 8 от 2002 г., бр. 28 от 2003 г., бр. 7 и 75 от 2006 г., бр. 82 от 2007 г., бр. 82 от 2008 г., бр. 8, 30 и 98 от 2009 г.) § 1. В приложение No 2 към чл. 8, ал. 1, 2 и 3, част Б, буква „б“, точка 2 текстът в третата колона („Защитенa зонa(и)“) се изменя така: „E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoc (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Klacany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Roznava), Velké Ripnany (окръг Topolcany), Kazimír, Luhyna, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“ § 2. В приложение No 3 към чл. 9, ал. 1 и 2, част Б се правят следните изменения: 1. В т. 1 текстът във втората колона („Защитенa зонa(и)“) се изменя така: „E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoc (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Klacany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Roznava), Velké Ripnany (окръг Topolcany), Kazimír, Luhyna, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“ 2. В т. 2 текстът във втората колона („Защитенa зонa(и)“) се изменя така: „E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoc (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Klacany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Roznava), Velké Ripnany (окръг Topolcany), Kazimír, Luhyna, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“ § 3. В приложение No 4 към чл. 11, част Б се правят следните изменения: 1. В точка 21: а) във втората колона („Специални изисквания“) буква „в“ се изменя така: „в) растения с произход от кантон Valais в Швейцария, или;“; б) в третата колона („Защитена зона(и)“) текстът се изменя така: „E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoc (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Klacany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Roznava), Velké Ripnany (окръг Topolcany), Kazimír, Luhyna, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“ 2. В т. 21.3: а) във втората колона („Специални изисквания“) буква „б“ се изменя така: „б) с произход от кантон Valais в Швейцария, или;“; б) в третата колона („Защитена зона(и)“) текстът се изменя така: „E, EE, F (Corsica), IRL, I (Abruzzo, Apúlia, Basilicata, Calabria, Campania, Emilia-Romagna (провинции Parma и Piacenza); Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Mantua), Marche, Molise, Piedmont, Sardinia, Sicily, Tuscany, Umbria, Valle d’Aosta, Veneto (с изключение на провинции Rovigo и Venice, общини Castelbaldo, Barbona, Boara Pisani, Masi, Piacenza d’Adige, S. Urbano, Vescovana в провинция Padova и зоната на юг от магистрален път A4 в провинция Verona), LV, LT, P, SI (с изключение на региони Gorenjska, Koroška, Maribor и Notranjska), SK (с изключение на общини Blahová, Horné Mýto и Okoc (окръг Dunajská Streda), Hronovce и Hronské Klacany (окръг Levice), Málinec (окръг Poltár), Hrhov (окръг Roznava), Velké Ripnany (окръг Topolcany), Kazimír, Luhyna, Malý Horeš, Svätuše и Zatín (окръг Trebišov), FI, UK (Северна Ирландия, Isle of Man и Channel Islands).“ Допълнителна разпоредба § 4. С тази наредба се въвежда Директива 2010/1/ЕС на Комисията от 8 януари 2010 г. за изменение на приложения II, III и IV към Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (ОВ, L 7, 12.1.2010 г.). Заключителна разпоредба § 5. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“. За министър: Ц. Димитров
bg	legislation	Bulgaria	Конвенция No 164 на Международната организация на труда относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г. Министерство на труда и социалната политика КОНВЕНЦИЯ No 164 на Международната организация на труда относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г. (Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 27 януари 2005 г. - ДВ, бр. 13 от 2005 г. В сила за Република Българияот 24 март 2006 г.) Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и провела своята седемдесет и четвърта сесия на 24 септември 1987 г., и като разгледа разпоредбите на Конвенцията за медицински преглед на моряците, 1946 г., Конвенцията за настаняване на екипажите на кораби (ревизирана), 1949 г., Конвенцията за настаняване на екипажите на кораби (допълнителни разпоредби), 1970 г., Препоръката за медицински куфарчета на корабите, 1958 г., Препоръката за медицински консултации в открито море, 1958 г., и Конвенцията и Препоръката за избягване на злополуките (моряци) 1970 г., и като разгледа условията на Международната конвенцията за нормите при обучение, сертифициране и караул на моряците, 1978 г., отнасяща се до обучението на медицинска помощ в случай на възникване на произшествия или болест на борда на кораба, и като отбеляза, че за успеха на действията в областта на защитата на здравето и медицинските грижи за моряците от значение е поддържането на тясно сътрудничество в съответните области между Международната организация на труда, Международната морска организация и Световната здравна организация, и като отбеляза, че следните стандарти са установени в рамките на сътрудничеството с Международната морска организация и Световната здравна организация, и че е направено предложение за дългосрочно продължаване на сътрудничеството при прилагането на тези стандарти, и след като реши да одобри определени предложения, свързани със защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, включени като точка четвърта от дневния ред на сесията, и определи, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция, прие на осмия ден на месец октомври хиляда деветстотин осемдесет и седма година следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г. Член 1 1. Тази конвенция се прилага за всеки морски кораб, държавна или частна собственост, който е регистриран на територията на държавата членка, за която конвенцията е влязла в сила и която обикновено се занимава с търговско корабоплаване. 2. В една разумна степен и след провеждане на консултации с представителните организации на собствениците на риболовни лодки и на рибарите компетентните власти прилагат разпоредбите на тази конвенция към търговския морски риболов. 3. В случай на неяснота, дали корабите следва да се смятат за използвани за търговско мореплаване или за търговски риболов в открито море, за целите на тази конвенция въпросът ще бъде определен от компетентните власти след провеждането на консултации със заинтересованите представителни организации на корабособствениците, моряците и рибарите. 4. За целите на конвенцията понятието “моряк” означава лице, ангажирано или наето в каквото и да е качество на борда на морски кораб, регистриран на територия на държава, за която е в сила тази конвенция. Член 2 Разпоредбите на тази конвенция, доколкото те не се прилагат по силата на колективни споразумения, арбитражни решения или съдебни решения, както и по какъвто и да е друг начин в съответствие с националната практика и условия, следва да се прилагат посредством националното законодателство. Член 3 Всяка държава членка държи корабособствениците отговорни за поддържането на подходящи санитарни и хигиенични условия на корабите. Член 4 Всяка държава членка предвижда да се приемат мерки за защита на здравето и за медицински грижи за моряците на борда на кораба, които да: (a) осигурят на моряците прилагането на общите разпоредби относно защитата на здравето на работното място и медицинските грижи, свързани с професията на моряците, както и на специалните разпоредби, свързани с определена работа на борда на кораба; (b) са насочени към осигуряване, доколкото това е възможно, на моряците на такава защита на здравето и медицински грижи, каквито като цяло са достъпни за работещите на сушата; (c) гарантират на моряците правото да посещават лекар без отлагане в пристанищата, където корабът спира, когато това е възможно; (d) гарантират, че в съответствие с националното законодателство медицинските грижи и защитата на здравето на моряка, докато изпълнява задълженията си съгласно договора, се осигуряват безплатно за моряците; (e) не са ограничени единствено до лечението на болни или ранени моряци, но предвиждат също и мерки с превантивен характер и отделят специално внимание на здравеопазването и на програмите за здравно образование, така че моряците да могат сами да играят активна роля за намаляване на случаите на тежко заболяване помежду им. Член 5 1. Всеки кораб, плаващ под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, трябва да бъде снабден с медицинско куфарче. 2. Съдържанието на медицинското куфарче и медицинското оборудване на кораба се указват от компетентния орган, който взима под внимание фактори, като вида на кораба, броя на лицата на борда, както и естеството, направлението и продължението на рейдовете. 3. При приемането или ревизирането на националното законодателство, отнасящо се до съдържанието на медицинското куфарче и медицинското оборудване на борда на кораба, компетентният орган на държавата членка взима под внимание международните препоръки в тази област, като например последното издание на Международния медицински наръчник за кораби и Списъка на основните медикаменти, публикувани от Международната здравна организация, както и последните постижения на медицинската наука и подобрените методики на лечение. 4. Медицинското куфарче и неговото съдържание, както и медицинското оборудване на борда на кораба се поддържат по надлежния начин и редовно се проверяват, но на не повече от 12 месеца от отговорни лица, назначени за тази цел от компетентния орган, които проверяват срока на годност и условията на съхранение на всички медикаменти. 5. Компетентният орган следи дали съдържанието на медицинското куфарче е изброено и описано с основните имена на медикаментите и с всичките им търговски наименования, срока на годност и условията на съхранение, както и дали отговарят на медицинския справочник, одобрен за национално ползване. 6. Компетентният орган следи товар, класифициран като опасен, да не бъде включен в последното издание на Медицинския наръчник за първа помощ при произшествия, включително и “опасните товари”, публикувани от Международната морска организация, и за това на капитана на кораба, моряците и другите заинтересовани лица да бъде предоставена необходимата информация за естеството на веществата, възможните рискове, необходимите средства за лична защита, съответните медицински процедури и специфичните противодействащи медикаменти. Такива специфични противодействащи медикаменти и средства за лична защита трябва да са осигурени на борда на кораба, който превозва опасни вещества. 7. При спешни случаи и когато медикаментът, предписан на моряка от квалифициран медицински персонал, не е наличен в медицинското куфарче, корабособственикът предприема всички необходими стъпки да го набави възможно най-бързо. Член 6 1. Всеки кораб, плаващ под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, трябва да има на борда си медицински наръчник, одобрен от съответния компетентен орган. 2. Медицинският наръчник обяснява как трябва да се използва съдържанието на медицинското куфарче и предвижда указания, които да подпомогнат хората, които не са лекари, да окажат помощ на болни или ранени хора на борда на кораба при наличието или отсъствието на медицински инструкции, получени по радио- или сателитна връзка. 3. При приемането или ревизирането на корабния медицински наръчник за национално ползване компетентният орган взима под внимание международните препоръки в тази област, включително и последното издание на Международния медицински наръчник за кораби и Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки. Член 7 1. Компетентният орган осигурява чрез специално разработена система предаването по радио- или сателитна връзка на медицински инструкции на корабите в открито море, включително и специализирана медицинска консултация, по всяко време на денонощието. 2. Медицинската консултация, включително и директното предаване на медицински съобщения по радио- или сателитна връзка между кораба и медицинските консултанти, намиращи се на сушата, се осигурява безплатно за всички кораби независимо от територията на флага, където са регистрирани. 3. С оглед да се осигури най-доброто възможно ползване на оборудването, предвидено за получаване на медицински инструкции по радио- или сателитна връзка: (a) всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които са оборудвани с радиоинсталации, трябва да разполагат с пълен списък на радиостанциите, по които може да бъдат получени медицински указания; (b) всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които са оборудвани със система за сателитна връзка, трябва да разполагат с пълен списък на наземните брегови станции, по които може да бъдат получени медицински указания; (c) тези списъци трябва да бъдат непрекъснато обновявани и да се съхраняват от член на екипажа на кораба, отговарящ за свръзката. 4. Моряците на борда на кораб, които отправят искане за медицински указания чрез радио- или сателитна връзка, получават инструкции за ползването на корабния медицински наръчник и на медицинския раздел на последното обновено издание на Международния кодекс на сигналите, публикуван от Международната морска организация, по начин, който да им позволи да разберат информацията на консултиращия лекар, както и естеството на получената консултация. 5. Компетентният орган се грижи лекарите, предоставящи медицинска консултация съгласно този член, да получават подходящо обучение и информация за условията на борда на кораба. Член 8 1. Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които превозват 100 или повече моряци и екипаж на международни рейдове, продължаващи повече от три дни, трябва да осигурят на борда на кораба като част от екипажа квалифицирано медицинско лице, което да отговаря за осигуряването на медицинските грижи. 2. Националното законодателство определя кои други кораби трябва да включат в екипажа си квалифицирано медицинско лице, като се взема предвид освен всичко друго такива фактори, като продължението, естеството и условията на рейда и броят на моряците на борда на кораба. Член 9 1. Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които нямат на борда си квалифицирано медицинско лице, трябва да включат в своите екипажи едно или повече специализирани лица, които да отговарят за медицинските грижи и да предписват лекарства като част от редовните им задължения на борда на кораба. 2. Лицата, осигуряващи медицински грижи на борда на кораба, които не са квалифицирани медицински лица, е задължително да са завършили успешно специализиран курс, одобрен като учебен план и практически медицински занимания от компетентния орган. Специализираният курс включва: (a) за кораби с общ тонаж, по-малък от 1600 кг, които в нормални условия могат да достигнат до място, където се осигурява квалифицирана медицинска помощ и медицинско оборудване, до 8 часа, начално обучение, което осигурява на тези лица възможността да предприемат незабавни, ефективни действия в случай на инциденти или болести, които може да възникнат на борда на кораба, и да следват медицински инструкции по радио- или сателитна връзка; (b) за всички други кораби - по-висококвалифицирано медицинско обучение, включително практическо обучение в болнично отделение за спешни/реанимационни случаи, където се упражняват практически животоспасяващи манипулации, като например интравенозна терапия, което дава възможност на тези лица да участват ефективно в координирани операции за оказване на медицинска помощ на кораби в открито море, както и да осигурят на болните или ранените задоволителен стандарт на медицински грижи за периода, през който се предполага, че ще останат на борда на кораба; когато това е възможно, обучението ще се провежда под надзора на лекар със стабилни познания и разбиране на медицинските проблеми и обстоятелствата, свързани с морската професия, включително и експертни познания за медицинските услуги, осигурявани по радио- или сателитна връзка. 3. Курсовете, описани при условията на този член, се организират въз основа на последното издание на Международния корабен наръчник, Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, Документа с указания - Наръчник за обучение по международно морско дело, публикуван от Международната морска организация, и медицинския раздел на Международния кодекс на сигналите, както и други подобни национални наръчници. 4. Лицата, до които се отнася параграф 2 на този член, и други моряци по преценка на компетентния орган се организират да посещават опреснителни курсове, чрез които да поддържат и разширяват своите познания и умения и да бъдат добре осведомени за последните нововъведения в тази област, на приблизителни периоди от около пет години. 5. По време на морското професионално обучение всички моряци получават инструкции за незабавните действия, които следва да предприемат при възникването на произшествие или при друг спешен медицински случай на борда на кораба. 6. Освен лицето или лицата, отговарящи за медицинските грижи на борда на кораба, определен член или членове на екипажа получават начално обучение по медицински грижи, което да им даде възможност да предприемат незабавни ефективни действия в случай на произшествие или болест, възникнали на борда на кораба. Член 10 Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, осигуряват възможно най-пълната медицинска помощ, когато това е възможно, на други плавателни съдове, които може да се обърнат към тях с молба за такава помощ. Член 11 1. Във всеки кораб с общ тонаж 500 т или повече, който превозва 15 или повече моряци на борда си и са ангажирани за морски рейд с продължителност повече от три денонощия, трябва да се осигури отделно помещение за болнично настаняване. Компетентният орган може да облекчи от това изискване кораби, занимаващи се с каботажна (брегова) търговия. 2. По отношение на всеки кораб с общ тонаж между 200 и 500 т и влекачите този член се прилага, когато това е целесъобразно и практично. 3. Този член не се прилага спрямо кораби, които се движат основно с платна в открито море. 4. Помещението за болнично настаняване трябва да бъде на подходящо място, така че да има лесен достъп до него и обитателите му да може да бъдат удобно настанени и да получават нужните грижи и внимание през цялото време. 5. Помещението за болнично настаняване трябва да бъде предвидено така, че да улеснява болничната консултация и възможността за оказване на първа медицинска помощ. 6. Разположението на входа, койките, осветлението, вентилацията, отоплението и водоснабдяването трябва да бъде предвидено така, че да осигурява комфорт и да улеснява лечението на пациентите. 7. Необходимият брой на болничните койки се указва от компетентния орган. 8. Помещението за тоалетна трябва да бъде предвидено за ползване единствено от пациентите на болничното помещение като част от самото помещение или в непосредствена близост до него. 9. Болничното помещение не се използва за други цели, различни от тези за осигуряване на медицинско обслужване. Член 12 1. Компетентният орган одобрява стандартен формуляр за медицински картон на моряците, който се използва от лекарите, капитаните или лицата, отговарящи за медицинските грижи на борда на кораба, както и болничните заведения или лекарите на сушата. 2. Формулярът се изготвя по специален начин, така че да улеснява размяната на медицинска и друга такава информация, отнасяща се до всеки отделен моряк, между кораба и бреговите власти в случай на болест или нараняване. 3. Информацията, съдържаща се във формуляра на медицинския картон, се пази поверително и се използва единствено с цел улесняване на лечението на моряците. Член 13 1. Държавите членки, за които тази конвенция е в сила, си сътрудничат помежду си за насърчаване на здравеопазването сред моряците и на медицинските грижи, полагани за тях на борда на кораба. 2. Такова сътрудничество може да обхване следните области: (a) разработване и координиране на усилия по издирване и спасяване, уреждане на съответната спешна медицинска помощ и евакуация в открито море на тежко ранените или болните на борда на кораба чрез такива средства, като например системи за периодично съобщаване на местоположението на кораба, центрове за координация на издирвателните операции и хеликоптери за спешна медицинска помощ, съгласно разпоредбите на Международната конвенция за търсене и спасяване в открито море, 1979 г., Наръчника за търсене и спасяване на търговски морски кораби и Наръчника за търсене и спасяване на Международната морска организация; (b) намиране на най-доброто приложение на риболовните съдове, на които да бъде докарано квалифицирано медицинско лице, и локализиране на кораби, които може да осигурят болнични и спасителни съоръжения; (c) съставяне и поддържане на международен списък на квалифицираните медицински лица и съоръженията за медицински грижи, които биха могли да осигурят на моряците спешна медицинска помощ; (d) откарване на моряците до пристанище с осигурена спешна медицинска помощ; (e) репатриране на моряците, хоспитализирани в друга страна, в разумно скоро време съгласно медицинските предписания на наблюдаващите лекари, като се взимат предвид също желанията и нуждите на моряците; (f) осигуряване на придружаващо лице за моряците по време на репатрирането съгласно медицинските предписания на наблюдаващия лекар, като се взимат предвид също желанията и нуждите на моряците; (g) полагане на усилия за откриване на здравни центрове за моряците, в които: (i) да се извършват изследвания относно здравното състояние, медицинското лечение и превантивните здравни грижи за моряците; (ii) да се обучават медицински и здравен персонал по морска медицина; (h) да се събират и анализират статистически данни, отнасящи се до трудовите злополуки, болести и произшествия сред моряците, и тези данни да се интегрират и хармонизират с действащата национална статистическа база данни за трудовите злополуки, болести и произшествия, отнасящи се до други категории работници; (i) да се организира международен обмен на техническа информация, обучителни материали и обучаващ персонал, както и да се организират международни обучителни курсове, семинари и работни групи; (j) да се предоставят на всички моряци специални лечебни и превантивни медицински грижи в пристанището или да им се осигури достъп до общите здравни, медицински и рехабилитационни услуги; (k) да се урежда репатрирането на тела или кремирана пепел в съответствие с желанието на близките на починали моряци в разумно скоро време. 3. Международното сътрудничество в сферата на защитата на здравето и медицинските грижи за моряците се основава на двустранни или многостранни споразумения или консултации помежду държавите членки. Член 14 Официалните ратификации на конвенцията се съобщават на Генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Член 15 1. Тази конвенция е обвързваща само за държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са вписани от Генералния директор. 2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са регистрирани от Генералния директор. 3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава членка дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава. Член 16 1. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането. 2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходната алинея на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член. Член 17 1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсирания, за които е уведомен от държавите - членки на организацията. 2. Когато уведомява държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, Генералният директор довежда до знанието на държавите - членки на организацията, датата, на която конвенцията влиза в сила. Член 18 Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на чл.102 от Устава на Организацията на обединените нации. Член 19 Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и проучва необходимостта от включването в дневния ред на конференцията на въпроса за нейното цялостно или частично изменение. Член 20 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, частично или изцяло изменяща тази, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго: (а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от държава членка денонсира незабавно ipso jure (по право) тази конвенция независимо от предписанията на чл. 16 по-горе, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила; (b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки. 2. Във всички случаи тази конвенция остава в сила в сегашния си вид и съдържание за тези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция. Член 21 Английският и френският текст на конвенцията имат еднаква сила.
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда УКАЗ No 124 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от ХLI Народно събрание на 19 май 2011 г. Издаден в София на 31 май 2011 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Маргарита Попова ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г. и бр. 35 от 2011 г.) § 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.“ § 2. Член 22а се изменя така: „Чл. 22а. (1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) No 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) No 166/2006“, докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в регистъра по чл. 22б, т. 2, публикуван на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда. (2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение ІІІ на Регламент (ЕО) No 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията. (3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията. (4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3. “ § 3. В чл. 22б, т. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 3“. § 4. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган органи по ал. 1, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи по ал. 1. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. § 5. В чл. 120, ал. 1 думите „Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице“ се заменят с „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда“. § 6. В чл. 124, ал. 5 думите „министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице“ се заменят с „изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда“. § 7. В чл. 125 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „компетентния орган“ се заменят с „министъра на околната среда и водите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда“; б) в т. 5 след думите „комплексно разрешително“ се поставя точка и текстът докрая се заличава. 2. В ал. 2 думите „компетентният орган“ се заменят с „министърът на околната среда и водите“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите на промяна в работата на инсталацията по чл. 124, ал. 3, т. 2 в срока по ал. 2 министърът на околната среда и водите изисква операторът да представи на компетентния орган по чл. 120 информация, съдържаща описание на промяната, както и доказателства за прилагане на най-добрите налични техники.“ § 8. Член 125а се отменя. § 9. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „издаването“ се добавя „отказа, отмяната“ и се поставя запетая. 2. Създава се ал. 2: „(2) Данните по ал. 1 се предоставят от компетентния орган на електронен носител в срок до един месец от влизането в сила на решенията за издаване, отказ, отмяна, преразглеждане, изменение и актуализиране на комплексни разрешителни.“ § 10. В чл. 131б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) За периода 2013 – 2020 г. разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове на инсталации, различни от генератори на електроенергия и инсталации за улавяне на въглероден диоксид, се осъществява в съответствие с решение на Европейската комисия за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз.“ 2. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) Неразпределени безплатно квоти в съответствие с ал. 3, както и 15 на сто от квотите за въздухоплаване за всеки от периодите по ал. 4, т. 1 и 2, се разпределят чрез търг. (6) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с Регламент (ЕС) No 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010).“ 3. В ал. 7 след думите „Броят квоти“ се добавя „за авиационни дейности“. 4. В ал. 9 в текста преди т. 1 след думите „Приходите от продажбата на квотите“ се добавя „за авиационни дейности“. 5. В ал. 12 и 13 думите „чл. 131к“ се заменят с „чл. 131к, ал. 2“. § 11. В чл. 131в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „парникови газове“ се поставя точка и текстът докрая се заличава. 2. В ал. 3 накрая се добавя „и е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда“. 3. В ал. 4 думите „чл. 131а, ал. 3“ се заменят с „чл. 131г, т. 2 за одобряване или актуализиране“. § 12. Член 131г се изменя така: „Чл. 131г. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за: 1. издаване и преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2; 2. одобряване, преразглеждане и актуализиране на плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите.“ § 13. В чл. 131е се създават ал. 4 и 5: „(4) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 одобрява в 4-месечен срок плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите от датата на получаването им. (5) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 отказва да одобри плана за мониторинг и данните за тонкилометрите, когато: 1. операторът на въздухоплавателно средство е представил план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, които не са изготвени в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1, и в 14-дневен срок не го е допълнил съгласно указанията на компетентния орган; 2. операторът на въздухоплавателно средство не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава – членка на Европейския съюз.“ § 14. В чл. 131ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „потвърждава или изменя“ са заменят с „актуализира, изменя или отменя“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Компетентният орган отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на прекратяване на дейността на инсталацията.“ § 15. В чл. 131з се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 131к, ал. 1“ се заменят с „чл. 131к, ал. 2“. 2. В ал. 2 думите „чл. 131к, ал. 1“ се заменят с „чл. 131к, ал. 2“. 3. В ал. 7 думите „чл. 131к, ал. 1“ се заменят с „чл. 131к, ал. 2“. 4. В ал. 8 думите „чл. 131к“ се заменят с „чл. 131к, ал. 2“. § 16. В чл. 131и се създава ал. 8: „(8) За включването в списъка по чл. 131б, ал. 2 операторите на инсталации по приложение No 7 изготвят доклади за дейността си съгласно реда и изискванията за форма, одобрени със заповед на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3. “ § 17. В чл. 131к се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява функциите на администратор на регистъра по ал. 1. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Участниците в схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 и годишен абонамент обслужване съгласно тарифата по чл. 72.“ § 18. В чл. 131л т. 4 се отменя. § 19. В чл. 131м ал. 3 се изменя така: „(3) Министърът на околната среда и водите издава заповед за отчитане на генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове и прехвърляне по посочена сметка от вносителя на проекта в регистър по чл. 131к, ал. 1. “ § 20. Създават се чл. 131т, 131у и 131ф: (2) Намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива за транспорта се постига чрез: 1. използване на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници; 2. използването на алтернативни горива, и 3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисиите на парникови газове от добива на суров петрол и преработката му. (3) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и базовото ниво по ал. 1 се изчисляват съгласно методика на Европейската комисия. (4) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се изчисляват по ред и начин, определени с методика на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните. Чл. 131у. (1) Доставчиците на течни горива за транспорта могат да се обединяват за съвместно изпълнение на задължението по чл. 131т, ал. 1. (2) В случаите по ал. 1 доставчиците се считат за един доставчик за целите на чл. 131т, ал. 1. Чл. 131ф. (1) Всеки доставчик на течни горива за транспорта ежегодно до 31 март представя в Изпълнителната агенция по околна среда верифициран доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта. (2) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите и за верификация на докладите по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.“ § 21. В чл. 164, ал. 2 думите „чл. 125а“ се заменят с „чл. 22а и представянето на невярна информация“. § 22. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 43в, буква „а“ думите „Регламент (ЕО) No 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕО) No 1008/2008 г.“; б) създават се т. 43л – 43р: „43л. „Базово ниво“ е средното за Европейския съюз равнище за 2010 г. на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на изкопаемите течни горива, използвани в транспорта. 43м. „Доставчици на горива за транспорта“ са лица, които пускат на пазара течни горива за транспорта и отговарят за освобождаването на горивото за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. 43н. „Пускане на пазара“ е пускане на пазара по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 43о. „Лица, които пускат течни горива на пазара“ са лицата по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 43п. „Емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл“ са всички нетни емисии на CO2, CH4 и N2O, които могат да бъдат причислени към дадено течно гориво (включително всички негови примеси). Това включва всички съответни етапи от добива или отглеждането, включително промени на земеползването, транспорт и разпространение, преработка и горене, независимо на кой етап се отделят емисиите. 43р. „Емисии на парникови газове на единица енергия (интензитет)“ са общата маса емисии на CO2-еквивалент на парникови газове, свързани с даденото течно гориво, разделена на общото енергийно съдържание на горивото (изразява се като долната топлина на изгаряне на съответното гориво).“; в) създава се т. 69: „69. „Генератор на електроенергия“ е инсталация, която към 1 януари 2005 г. или след това е произвела електроенергия, предназначена за продажба на трети лица, и в която не се извършва друга дейност, посочена в приложение No 7.“ 2. Създава се § 2б: „§ 2б. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ, L 140/88 от 5 юни 2009).“ § 23. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „съгласно одобрените за изпълнението им графици“ се заличават и се създава изречение второ: „При необходимост договорите могат да се изменят или допълват с оглед възможностите за изпълнение на програмите.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) При прекратяване на договор по ал. 2 програмата се довършва при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление No 173 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2004 г.; попр., бр. 114 от 2004 г.; изм., бр. 65 от 2007 г.).“ § 24. В приложение No 6 към чл. 131а, ал. 4 в т. 9 думите „Регламент (ЕО) No 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността“ се заменят с „Регламент (ЕО) No 1008/2008 г.“. § 25. В § 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 46 от 2010 г.) ал. 2 се отменя. Преходни и заключителни разпоредби § 26. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 131ф, ал. 2. § 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите издава методиката по чл. 131т, ал. 4 съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните. § 28. (1) До 31 декември 2012 г. квоти за нови участници в схемата за търговия с емисии на парникови газове се отпускат въз основа на решение за разпределение на квоти за нови участници на Междуведомствената работна група за координиране изпълнението на Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008 – 2012 г. и издадена заповед на министъра на околната среда и водите за разпределение на квоти на съответния нов участник. (2) Междуведомствената работна група по ал. 1 работи по Методическите указания, утвърдени със Заповед No РД-396 на министъра на околната среда и водите от 23 април 2010 г. § 29. Докладите по чл. 131и, ал. 8 за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2010 г. се представят в Изпълнителната агенция по околна среда до 15 юли 2011 г. § 30. Разпоредбата на чл. 97, ал. 2 се прилага и за неприключилите до влизането в сила на този закон процедури по ОВОС. § 31. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г. и бр. 35 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1, т. 5 думите „резервоарите на танкери, шлепове и други“ се заменят с „корабните горивни танкове“. 2. В чл. 9б след думите „цистерни за превоз на бензини“ се поставя запетая и се добавя „както и системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари (УБП) при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанциите“. 3. В чл. 30в, ал. 2 думите „от контролните органи“ се заменят с „в акредитирани лаборатории“. 4. В глава пета се създава чл. 30к: „Чл. 30к. (1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология или от оправомощени от него юридически лица, които са трета независима страна и имат изградена и внедрена система по качество съгласно БДС EN ISO/IEC 17 020. (2) Проверките по ал. 1 се извършват съгласно методика на Българския институт по метрология. (3) Редът, начинът и изискванията за оправомощаване на лицата по ал. 1 се определят от председателя на Българския институт по метрология. (4) Таксите за проверките по ал. 1 се определят с Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология. (5) Българският институт по метрология предоставя на регионалните инспекции по околната среда и водите информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б. (6) Лицата – собственици на бензиностанции, са длъжни да информират Българския институт по метрология при неизправност на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б.“ 5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 27: „27. „Система, съответстваща на Етап II на улавяне на бензиновите пари“ е оборудване, предназначено за улавяне на бензиновите пари от резервоара за гориво на моторно превозно средство по време на зареждането в бензиностанция и което прехвърля тези бензинови пари в резервоар на бензиностанцията или ги връща към бензиноколонката за нова продажба.“ 6. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Българският институт по метрология изготвя методиката по чл. 30к, ал. 2 в срок до 31 декември 2011 г.“ § 32. Разпоредбата на чл. 131т, ал. 3 влиза в сила от 1 септември 2011 г., а разпоредбата на чл. 131ф, ал. 1 влиза в сила от 1 януари 2012 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 19 май 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Анастас Анастасов
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 121 от 10 януари 2005 г. за одобряване на стойките за тип ново двуколесно моторно превозно средство НАРЕДБА No 121 от 10 януари 2005 г. за одобряване на стойките за тип ново двуколесно моторно превозно средство Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за одобряване на стойките за всички типове нови двуколесни моторни превозни средства (МПС); 2. техническите изисквания към стойките за тип МПС и методите за изпитване. Чл. 2. Наредбата се прилага за стойките на всички двуколесни МПС, определени в чл. 4, ал. 1 на Наредба No 117 от 2005 г. за одобряване типа на дву- и триколесни МПС (ДВ, бр. 12 от 2005 г.). Глава втора ОДОБРЯВАНЕ НА СТОЙКИТЕ ЗА ТИП ДВУКОЛЕСНО МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Раздел I Заявление за одобряване на типа Чл. 3. Стойките за тип МПС се одобряват по реда на глава втора, раздел III от Наредба No 117 за одобряване типа на дву- и триколесни МПС. Чл. 4. (1) За одобряване на стойките за тип МПС производителят подава заявление, по реда на глава втора, раздел I от Наредба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства, до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”). (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра, по образец съгласно приложение No 1 с приложено към него съдържание. Раздел II Одобряване на типа Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на стойките за тип МПС, когато те отговарят на изискванията на тази наредба. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение No 2. Чл. 6. За всяка одобрена стойка за тип МПС се издава номер на одобряване при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение No 3 от Наредба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства, като за секции 2 и 3 се вписват съответно 93/31 и 2000/72. Чл. 7. Производителят удостоверява съответствието на всяко МПС с одобрения тип в съответствие с изискванията на глава четвърта от Наредба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства. Чл. 8. Мерките за осигуряване на съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава пета от Наредба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства. Чл. 9. (1) В случай на изменение на одобрен тип се прилагат разпоредбите на глава шеста от Наредба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства. (2) В случаите по ал. 1 производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА”. Чл. 10. Техническите изисквания към стойките за тип двуколесни МПС, условията и методите за изпитване за стабилност за целите на одобряването на типа са посочени в приложение No 3. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Стойка” е устройство, което е закрепено здраво към МПС и е в състояние да го поддържа в неговата вертикална (или почти вертикална) позиция при паркиране, когато МПС е оставено без надзор от неговия водач. 2. “Странична стойка” е стойка, която, изтеглена или разгъната до крайно отворено положение, поддържа МПС само от една страна, като в същото време и двете колела остават в съприкосновение с опорната повърхност. 3. “Централна стойка” е стойка, която, разгъната до крайно отворено положение, поддържа МПС, като осигурява една или няколко зони на съприкосновение между МПС и опорната повърхност от двете страни на средната надлъжна равнина на МПС. 4. “Напречен наклон” (TT) е наклонът на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което пресечницата на средната надлъжна равнина на МПС и опорната повърхност е перпендикулярна на линията на максималния наклон (виж фиг. 1, приложение No 3). 5. “Надлъжен наклон” (LT) е наклонът на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което средната надлъжна равнина на МПС е успоредна на линията на максималния наклон (виж фиг. 2, приложение No 3). 6. “Средна надлъжна равнина на МПС” е надлъжната равнина на симетрия спрямо задното колело на МПС. 7. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на дву- или триколесно МПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване на типа и осигурява съответствието на произведените дву- или триколесни МПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производството на дву- или триколесното МПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, което е регистрирано по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по наредбата. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Министър: Н. Василев Приложение No 1 към чл. 4, ал. 2 ОБРАЗЕЦ Списък с данни за целите на одобряване на стойка за тип двуколесно моторно превозно средство Пореден номер (посочва се от заявителя): ... Раздел I 0.* Обща информация 0.1. Марка: ... 0.2. Тип (посочват се всички въз- можни варианти и версии: всеки вариант или версия тряб- ва да е означен с код, състоящ се от цифри или комбинация от букви и цифри): ... 0.4. Вид на моторното превозно средство съгласно чл. 4 от На- редба No 117 за одобряване типа на нови дву- и триколесни мо- торни превозни средства: ... 0.5. Наименование и адрес на про- изводителя: ... 0.5.1. Наименование и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и ): ... 0.6. Наименование и адрес на упъл- номощения представител на производителя (ако има): 2.1. Маса в готовност за движение: ... 2.1.1. Разпределение на тази маса между осите: ... Раздел II 1.3.1. Снимки и/или чертежи, показ- ващи местоположението и кон- струкцията (на коша): ... Приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 ОБРАЗЕЦ Максимален формат: А4 (210 х 297 mm) Сертификат за одобряване на двуколесно моторно превозно средство по отношение на стойките Печат на ИА “АА” Протокол No ... на техническа служба ... от ... Номер на одобряването на типа: ... Номер на изменението: ... 1. 1.Търговска марка или наименова- ние на превозното средство: ... 2. 2.Тип превозно средство: ... 3. Наименование и адрес на произ- водителя: ... 4. ... 4.Наименование и адрес на упъл- номощен представител (ако има): ... 5. Дата, на която превозното сред- ство е представено за изпитване: ... 6. Одобряване на типа е дадено/ отказано1: 7. Място: ... 8. Дата: ... 9. Подпис: ... ... Приложение No 3 към чл. 10 Технически изисквания към стойките за тип двуколесно МПС, условия и методи за изпитване за стабилност за целите на одобряването на типа 1.* Общи изисквания 1.1. Всяко двуколесно МПС трябва да е оборудвано най-малко с една стойка, която да осигурява стабилното му положение, когато е спряло (например когато е паркирано), но без да се поддържа статично от човек или външни средства. Моторните превозни средства с двойни колела не трябва да са оборудвани със стойки, но когато са паркирани, те трябва да отговарят на изискванията, посочени в т. 5.2.2 (със задействана спирачка за паркиране). 1.2. Стойката трябва да е странична, централна или и от двата типа. 1.3. Когато стойката е закрепена в долната част на МПС или под него, външният(-те) й край(-ища) се премества(-т) назад към задната част на МПС, за да се постави в затворено положение или в положение за движение на МПС. 2. Особени изисквания 2.1. Странични стойки 2.1.1. Страничните стойки трябва да: 2.1.1.1. са в състояние да поддържат МПС по такъв начин, че да осигурят неговата странична стабилност, независимо дали то е върху хоризонтална опорна повърхност или върху наклон, за да се избегне последващо лесно наклоняване встрани (и при такова накланяне да не се преобърне около опорната точка, осигурена от страничната стойка) или да се изправи прекалено лесно до отвесно положение и да продължи да пада след това положение (и по този начин да се преобърне на противоположната страна на стойката); 2.1.1.2. са в състояние да поддържат МПС така, че то да остане стабилно, когато е паркирано върху наклон в съответствие с т. 4.2.2; 2.1.1.3. са в състояние да се прибират назад автоматично до крайно затворено положение или положение за движение на МПС, когато МПС: 2.1.1.3.1. се изправи до своето нормално (отвесно) положение за движение, или 2.1.1.3.2. потегли напред в резултат на целенасочено действие от страна на водача след първото съприкосновение на страничната стойка със земята; 2.1.1.4. независимо от изискванията по т. 2.1.1. 3 страничните му стойки да са проектирани и конструирани по такъв начин, че да не се прибират автоматично, ако ъгълът, под който се намира МПС, се промени неочаквано (например вследствие на леко докосване от трето лице или на раздвижване на въздуха, причинено от преминаващо наблизо МПС): 2.1.1.4.1. когато са в отворено положение или положение за паркиране; 2.1.1.4.2. когато МПС се наклони, за да може външният край на страничната стойка да влезе в съприкосновение със земята; 2.1.1.4.3. моторното превозно средство е оставено без надзор в положение за паркиране. 2.1.2. Разпоредбите на т. 2.1.3 не се прилагат, ако МПС е проектирано по такъв начин, че да не може да се задвижва от двигателя при отворена странична стойка. 2.2. Централни стойки 2.2.1. Централните стойки трябва да: 2.2.1.1. са в състояние да поддържат МПС, когато едното или и двете колела са в съприкосновение с опорната повърхност или когато нито едно от колелата не се намира в съприкосновение с тази повърхност, по такъв начин, че да осигурят стабилността на МПС: 2.2.1.1.1. върху хоризонтална опорна повърхност; 2.2.1.1.2. в наклонено положение; 2.2.1.1.3. върху наклон съгласно т. 5.2.2; 2.2.1.2. са в състояние да се прибират назад автоматично до крайно затворено положение или положение за движение, в т.ч.: 2.2.1.2.1. когато МПС се придвижва напред по такъв начин, че да вдигне централната стойка от опорната повърхност. 2.2.2. Разпоредбите на т.2.2.1. 2 не се прилагат, ако МПС е проектирано по такъв начин, че да не може да се задвижва от двигателя си, когато централната стойка е отворена. 3. Други изисквания 3.1. Моторните превозни средства може да са снабдени с показващо устройство, което да е ясно видимо от водача, когато той е в положение за управление, и което да излъчва светлинен сигнал при включен двигател, докато опорната стойка не заеме положение за движение или затворено положение. 3.2. Всички стойки да са снабдени със система за задържане, която да ги държи в крайно затворено положение или положение за движение. Тази система може да се състои от: 3.2.1. две независими устройства, като две отделни пружини или една пружина и едно задържащо устройство като например скоба, или, 3.2.2. единично устройство, което да е в състояние да работи без повреда в продължение най-малко на: - 10 000 цикъла при нормална употреба, ако МПС е оборудвано с две стойки, или - 15 000 цикъла при нормално употреба, ако МПС е оборудвано само с една стойка. 4. Изпитване за стабилност 4.1. За да се определи способността за задържане на МПС в стабилно положение, както е определено в т. 2 и 3, се извършват следните изпитвания за стабилност: 4.2. Състояние на МПС: 4.2.1. предоставя се с маса, равна на масата в готовност за движение; 4.2.2. гумите му са напомпани до налягането, препоръчано от производителя за това състояние; 4.2.3. предавателната му кутия е в неутрално положение или в случай на автоматична предавателна кутия - в положение “паркинг”, ако има такова; 4.2.4. ако е оборудвано със спирачка за паркиране, тя да е задействана; 4.2.5. кормилното управление е заключено; ако то може да се заключи и когато се върти наляво или когато се върти надясно, изпитванията се провеждат и за двете положения. 4.3. Площадка за изпитвания 4.3.1. За изпитванията, посочени в т. 5.1, може да се използва плоска хоризонтална площадка с твърда и суха повърхност, разчистена от песъчинки. 4.4. Изпитвателно оборудване 4.4.1. За изпитванията, посочени в т. 5.2, се използва платформа за паркиране. 4.4.2. Платформата за паркиране трябва да е с твърда, плоска и правоъгълна повърхност и да е в състояние да издържа МПС, без значително да се огъне. 4.4.3. Повърхността на платформата за паркиране е достатъчно подсигурена против плъзгане, за да се предотврати хлъзгането на МПС върху опорната повърхност по време на изпитванията на МПС на напречен и надлъжен наклон. 4.4.4. Платформата за паркиране да е проектирана по такъв начин, че да може да се застане под ъгъла на напречния наклон (TT) и ъгъла на надлъжния наклон (LT), посочени в т. 5.2.2. 5. Изпитвания 5.1. Стабилност върху хоризонтална опорна повърхност (изпитване във връзка с т. 2.1.1. 4). 5.1.1. Моторното превозно средство се намира върху площадката за изпитвания, страничната стойка се поставя в отворено положение или в положение за паркиране и МПС се разполага така, че да се подпира на страничната стойка. 5.1.2. Моторното превозно средство се премества така, че да се увеличи с 3° ъгълът, който се образува от средната надлъжна равнина на МПС и опорната повърхност (като МПС се мести към вертикално положение). 5.1.3. Вследствие на преместването по т. 5.1.2 страничната стойка не трябва да се прибере автоматично в крайно затворено положение или в положение за движение. 5.2. Стабилност върху наклонена повърхност (изпитвания във връзка с т. 2.1.1. 1, 2.1.1. 2, 2.2.1.1.2 и 2.2.1.1.3). 5.2.1. Моторното превозно средство се поставя върху платформата за паркиране със страничната стойка, а отделно и с централната стойка в отворено положение или в положение за паркиране, а МПС се оставя да се подпира на стойката. 5.2.2. Платформата за паркиране се поставя под минималния напречен наклон (ТT) и под минималния надлъжен наклон (ТL), съгласно таблицата и фиг. 1 и 2: Наклоняване Странична Централна стойка стойка пед педциклет пед циклет ТТ (напречен 5 % 6 % 6 % 8 % наклон) (наляво и надясно) наклон напред) наклон назад) 5.2.3. В случай че МПС, разположено върху наклонена платформа за паркиране, е подпряно на централната стойка и само на едно колело и то може да остане в това положение, с централната стойка и едно от двете колела (предното или задното) в съприкосновение с опорната повърхност и когато са изпълнени всички други изисквания на т. 6, описаните изпитвания се извършват с МПС, подпряно на централната стойка и задното колело. 5.2.4. Моторното превозно средство трябва да остане стабилно, когато платформата за паркиране е наклонена под всеки един от посочените ъгли и посочените изисквания са надлежно изпълнени. 5.2.5. Допуска се платформата за паркиране да е наклонена под съответен ъгъл, преди МПС да се разположи. Фиг. 1. Напречен наклон Надлъжен наклон нагоре Надлъжен наклон надолу Фиг. 2. Надлъжен наклон
bg	legislation	EU	02/ 2 BG Официален вестник на Европейския съюз 254 31986D0103 L 088/42 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 24 март 1986 година относно приемане от името на Общността на приложение Е 2 към Международната конвенция за опростяване и хармонизиране на митническите процедури (86/103/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване а Европейската икономическа общност, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че с Решение 75/199/ЕИО (1) Общността сключи Международна конвенция за опростяване и хармонизиране на митническите процедури; като има предвид, че приложение Е 2 относно преработка на стоки за употреба може да бъде прието от Общността; като има предвид, че приемането следва да бъде все пак придружено с известни резерви, отчитащи специфичните изисквания на митническия съюз и достигната понастоящем степен на хармонизиране на митническото законодателство, РЕШИ: Член 1 Приложение Е 2 относно преработка на стоки за употреба към Международната конвенция за опростяване и хармонизиране на митническите процедури се приема от името на Общността, като подлежи на резерви от общ характер и резерви по отношение на Препоръчителна практика 7. Текстът на приложението, заедно с резервите, е част от настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лице, упълномощено да нотифицира Генералния секретар на Съвета за митническо сътрудничество за приемането от Общността, предмет на резервите, посочени в член 1, на приложението, посочено в този член (2). Съставено в Брюксел на 24 март 1986 година. За Съвета Председател G. BRAKS (1) ОВ L 100, 21.4.1975 г., стр. 1. (2) Датата на влизане в сила на приложение E 2 ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейските общности от Генералния секретариат на Съвета. Резерви, въведени от Общността по отношение на приложение Е 2 към Международната конвенция за опростяване и хармонизиране н а митническите процедури 1. Резерва от общ характер (резерва от общ характер) „Законодателството на Общността обхваща само част от разпоредбите от настоящото приложение. В областите, необхванати от законодателството на общността, държавите-членки въвеждат техни собствени резерви, ако е необходимо.“ 2. Препоръчителна практика 7 „При нормални обстоятелства Общността прилага разпоредбите на настоящата Препоръчителна практика. Но разрешение се дава само където поставянето на стоки под разпоредбите не може да предизвика изопачаване на резултатите от първоначалните правила или ограничения по отношение на количество, приложими за вносни стоки.“ ПРИЛОЖЕНИЕ Е 2 ОТНОСНО ПРЕРАБОТКАТА НА СТОКИ ЗА УПОТРЕБА ВЪВЕДЕНИЕ В общия случай митата и таксите за стоки за употреба, подлежащи на облагане, са добре пригодени към тарифната политика на заинтересованата страна. Но в определени случаи нивото на митата и таксите при внос на стоки подлежащите на облагане е такова, че всяко производство, преработка или оработване на стоките след освобождаване от митницата за употреба би направило цялата търговска операция непечеливша и в резултат — загуба за страната, поради преместване на такива икономически дейности в друга страна. От друга страна тези икономически дейности трябва да бъдат поощрявани, като се позволи определени стоки да бъдат преработвани под митнически контрол, преди да бъдат взети за употреба. Целта на митническата процедура за преработка на стоки за употреба е да се предвиди възможността, където е в национален икономически интерес, преработката на определени вносни стоки под митнически контрол до такава степен, че величината на вносните мита и такси, приложими към така получените продукти, да е по-ниска от тази, която би била прилагана към вносните стоки. ОПРЕДЕЛЕНИЯ За целите на настоящото приложение: a) терминът „преработка на стоки за употреба“ означава митническа процедура, при която вносни стоки могат да бъдат произвеждани, преработвани или обработвани преди освобождаване от митницата за употреба и под митнически контрол до такава степен, че величината на вносните мита и такси, приложими към така получените продукти, е по-ниска от тази, която би била прилагана към вносните стоки; б) терминът „освобождаване за употреба“ е митническа процедура, която предвижда внасяните стоки да могат да останат постоянно на митническата територия. Тази процедура предполага плащането на дължимите вносни мита и такси и изпълнението на всички необходими митнически формалности; в) терминът „вносни мита и такси“ означава митнически сборове и всички други мита, такси, задължения или други налози, които се събират или са във връзка с вноса на стоки, но без да се включват задължения и налози, които са ограничени до размер на приблизителните разходи за предоставените услуги; г) терминът „декларация за стоки“ означава официален отчет, направен във форма, установена от митниците, с който заинтересованото лице посочва митническата процедура, която да се приложи спрямо стоките, и представя данни, които митниците изискват да бъдат декларирани за прилагането на тази процедура; д) терминът „митнически контрол“ означава мерки, прилагани, за да се осигури спазването на законови, подзаконови и административни разпоредби, за чието прилагане са отговорни митниците; е) терминът „гаранция“ е този, който осигурява митниците да се уверят, че задълженията към тях ще бъдат изпълнени. Гаранция се описва като „обща“, когато осигурява, че задълженията, произтичащи от няколко операции, ще бъдат изпълнени; ж) терминът „лице“ означава както физически, така и юридически лица, освен, ако в контекста не се изисква друго. ПРИНЦИПИ 1. Стандарт Преработката на стоки за употреба се урежда от разпоредбите на настоящото приложение 2. 2. Стандарт Националното законодателство определя условията, които трябва да бъдат изпълнени и митническите формалности, които трябва да се осъществят при преработка на стоки за употреба. Пояснения 1. Даването на одобрение за преработка на стоки за употреба може да се подчини на условието, че предлаганите операции по преработка да се считат от компетентните органи като изгодни за националната икономика. 2. Правото да се преработват стоки за употреба може да бъде запазено за лица, установени на територията на митниците, и чиито действия отговарят на изискванията на митническите органи. 3. Митническите органи обикновено дават одобрение операциите по преработването да се изпълняват на дадено място (например помещения на вносителя) и от определени лица. 4. Митническите органи могат да установят стандарт за ставки за печалба за операциите, включени в преработката на стоки за употреба. 3. Стандарт Разрешаването на процедура за преработката на стоки за употреба се подчинява на условието митническите органи да могат да се уверят, че продуктите в резултат на преработката са били получени от внесените стоки. 4. Стандарт Разрешаването на процедура за преработката на стоки за употреба се подчинява на условието, че оригиналната държава на стоките не може да бъде икономически обезщетена след преработката. ОБХВАТ 5. Стандарт Преработката на стоки за употреба се позволява по отношение на определени категории стоки, претърпели одобрени операции по преработка. Пояснение Одобрението може да бъде ограничено до операции по преработка, в резултат на които се получават продукти, които могат да се класират в определени тарифни позиции. 6. Стандарт Преработката на стоки за употреба не трябва да се ограничава до стоки, директно внесени от чужбина, но трябва също да бъде разрешено по отношение на стоки, предмет на митническия транзит или които излизат от митническите складове или от свободната зона. 7. Препоръчителна практика Не трябва да се отказва преработката на стоки за употреба само на базата на страна на произход на стоките или страната, от която се изпраща. 8. Стандарт Правото да се преработват стоки за употреба не трябва да се ограничава до собственика на внесените стоки. 9. Препоръчителна практика На лица, които изпълняват в големи мащаби и непрекъснато преработка на същия вид стоки за употреба, следва да се даде генерално упълномощаване, обхващащо такива операции. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРЕРАБОТКА НА СТОКИ ЗА УПОТРЕБА 10. Стандарт Националното законодателство определя условията, при които се подава декларацията пред компетентните митнически служби за преработката на стоки за употреба, и при какви условия трябва да се произведат стоките. Пояснение Декларацията за стоки обикновено се подава преди стоките да бъдат преработени за употреба, но в случаи, при които включените операции са сравнително прости, може да се даде одобрение за провеждане на преработката преди подаване на декларацията за стоките. ГАРАНЦИЯ 11. Стандарт Формата, под която трябва да се предвиди гаранция, ако има такава, по отношение на преработката на стоки за употреба, трябва да се установи в националното законодателство или да се определи от митническите органи в съответствие с националното законодателство. 12. Препоръчителна практика Изборът между различни приемливи форми за гаранция трябва да се остави на заинтересованото лице. 13. Стандарт Митническите органи, в съответствие с националното законодателство, определят размера на гаранцията, която да се предвиди по отношение на преработката на стоки за употреба. 14. Препоръчителна практика Размерът на всяка гаранция трябва да се установи, колкото е възможно по-нисък, като се вземат предвид вносните мита и потенциалните такси, които се събират. Пояснение Настоящата Препоръчителна практика не изключва размерът на гаранция да бъде определен на базата на единична ставка, където стоките попадат в широк обхват от тарифни позиции. 15. Стандарт Когато трябва да се предвиди гаранция, за да се осигури, че задълженията, произтичащи от няколко операции по процедурата за преработката на стоки за употреба ще бъдат изпълнени, митническите органи приемат обща гаранция. 16. Препоръчителна практика Митническите органи не трябва да настояват на изискването за гаранция, когато са уверени, че плащането на всякакви дължими суми може да бъде осигурено с други средства. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕРАБОТКАТА НА СТОКИ ЗА УПОТРЕБА 17. Стандарт Преработката на стоки за употреба се приключва, когато продуктите в резултат на преработката се освободят от митницата за употреба. 18. Стандарт Националното законодателство определя момента във времето, който да се вземе предвид за целите на определяне на стойността и количеството на декларираните стоки за употреба и също ставките на вносните мита и такси, приложими към тях. 19. Препоръчителна практика Когато е оправдано от обстоятелствата и при поискване от заинтересованото лице, митническите органи одобряват приключване на процедурата, когато продуктите, получени от преработката или изработката се изнесат, складират в склада на митниците или вкарат в свободна зона. 20. Стандарт Всякакъв отпадък или скраб, в резултат от преработката на стоки за употреба, подлежат на вносни мита и такси, които биха се приложили за такъв отпадък или скраб, внасяни в тази държава, ако се освобождават от митница за употреба. Пояснение За такъв отпадък или скраб може да се даде одобрение да бъде интерпретиран търговски, че е без стойност под митнически контрол или да бъдат реекспортирани. 21. Стандарт Стоки, предназначени за преработката за употреба, или продукти, получени в резултат на това, които са унищожени или непоправимо загубени при злополука или форсмажорни обстоятелства, преди те да са освободени от митницата за употреба, не подлежат на вносни мита и такси, при условие че такова унищожение или загуба е надлежно установено, както се изисква от митническите органи. Всякакъв отпадък или скраб, останали след унищожаването, подлежат на вносни мита и такси, които биха се приложили за такъв отпадък или скраб внасяни в тази държава., ако се освобождават от митницата за използване в страната. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ГАРАНЦИЯ 22. Стандарт Всяка предоставена гаранция трябва да бъде освободена, колкото е възможно по-скоро, след приключване преработката на стоки за употреба. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРЕРАБОТКАТА НА СТОКИ ЗА УПОТРЕБА 23. Стандарт Митническите органи осигуряват съответната информация относно преработката на стоки за употреба да е лесно достъпна за всяко заинтересовано лице.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 92 от 23 април 2007 г. за утвърждаване числеността на военнослужещите от въоръжените сили в обхвата на едно военно звание ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 92 ОТ 23 АПРИЛ 2007 Г. за утвърждаване числеността на военнослужещите от въоръжените сили в обхвата на едно военно звание МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Утвърждава числеността на военнослужещите от въоръжените сили в обхвата на едно военно звание към 1 юни 2007 г. съгласно приложение No 1 (поверително), приложение No 2 (секретно) и приложение No 3 (секретно). Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 32, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – София област, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е образувано адм. д. No 443/2019 г. по описа на съда по протест на Окръжна прокуратура – София, против чл. 41, ал. 3, чл. 42, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 42, ал. 2, т. 6 от Наредба No 20 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Етрополе, приета с Решение No 162 от 29.10.2008 г. на Общинския съвет – гр. Етрополе. Административно дело No 443/2019 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 5.06.2019 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (обн., ДВ, бр. 82 от 2006 г.; изм., бр. 37 от 2008 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 21 и 101 от 2012 г., бр. 22 и 43 от 2014 г., бр. 16 от 2015 г.; изм. с Решение No 1155 на ВАС от 2.02.2015 г. – бр. 50 от 2015 г.; изм., бр. 90 от 2015 г. и бр. 8 от 2017 г.) § 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 се изменя така: „2. създаване, поддържане и обновяване на цифрови географски и атрибутивни данни за: а) референтни парцели – физически блокове; б) слой „Площи, допустими за подпомагане“; в) екологично насочени площи; г) слой „Постоянно затревени площи“; д) временно затревени площи.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) В системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) се ползват и други, външни за системата, цифрови географски и атрибутивни данни (слоеве).“ § 2. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. Министърът на земеделието, храните и горите организира актуализирането на ЦОФК за територията на цялата страна в СИЗП за период не повече от четири години.“ § 3. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. (1) За създаване и обновяване на ЦОФК се използват: 1. ортогонални самолетни и/или сателитни изображения с пространствена разделителна способност не по-малка от 0,5 м и 2. заснети след 1 юни на календарната година. (2) Цифровата ортофото карта се изготвя и поддържа в мащаб не по-малък от 1:5000.“ § 4. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Копия от ЦОФК за цялата страна или части от нея във формат, подходящ за използване с ГИС приложения, се предоставят: 1. безвъзмездно – за научни и нетърговски цели на централни и териториални органи на изпълнителната власт, Българската академия на науките и държавните висши училища със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на упълномощено от него лице; 2. възмездно – във всички останали случаи с договор, сключен с Министерството на земеделието, храните и горите.“ 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Независимо от реда за предоставяне получените копия от ЦОФК не могат да се преотстъпват под каквато и да е форма на трети лица, освен когато това е предвидено в договора по ал. 1, т. 2. 4. В ал. 5 думите „Министърът на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „Министерството на земеделието, храните и горите“. 5. Алинея 6 се отменя. § 5. Член 12а се изменя така: „Чл. 12а. Актуализираната по реда на чл. 9 – 11 ЦОФК се дешифрира с оглед обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни в СИЗП по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви „а“, „б“ и „в“. На дешифриране подлежи и всяка друга ЦОФК, отговаряща на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 2, до която МЗХГ има достъп и може да използва.“ § 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. Създават се ал. 2, 3, 4, 5 и 6: „(2) Основните характеристики на физическия блок са неговите граници и начин на трайно ползване. (3) За граници на физическите блокове се ползват налични трайни топографски елементи като: а) граници между земеделски и неземеделски земи и граници между различни видове неземеделски площи, включително гори, захрастени територии, водни обекти, канали, застроени площи, пътища (полски и с постоянна настилка), огради и др.; б) елементи на ландшафта, включително синори, редици дървета, дерета и др. (4) Начинът на трайно ползване на физическия блок в зависимост от предназначението на земята е от земеделски или неземеделски тип съгласно приложението. (5) Начинът на трайно ползване на физическия блок със земеделско предназначение се определя спрямо преобладаващия, над 75 % от площта, начин на ползване на земята в границите му. (6) Уникалният идентификационен номер на всеки физически блок се състои от ЕКАТТЕ на землището, в което блокът попада с по-голямата част от площта си, и пореден номер на създаване в границите на землището.“ § 7. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. Министерството на земеделието, храните и горите поддържа данни от линеен и полигонов тип в СИЗП за екологично насочени площи съответно от: 1. линеен тип за елементите по чл. 8, т. 1 и 5 и чл. 10 от Наредба No 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (Наредба No 3 от 2015 г.); 2. полигонов тип за елементите по чл. 8, т. 4 от Наредба No 3 от 2015 г.“ § 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой „Площи, допустими за подпомагане“ и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП.“ 3. В ал. 3 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“. 4. В ал. 4 след думата „определят“ се добавя „чрез използване на устройство за позициониране и измерване, чието допустимо отклонение на измерване отговаря на указанията на ЕК“ и се създава изречение второ: „В зависимост от установеното на място състояние на проверяваните площи и необходимостта от промени се извършват измервания (линейни или полигонови) за нови граници или съществуващите граници се потвърждават.“ Досегашното изречение второ става изречение трето. 5. В ал. 5 и 8 абревиатурата „МЗХ“ се заменя с „МЗХГ“. § 9. Създава се нов чл. 17: „Чл. 17. (1) Министерството на земеделието, храните и горите поддържа данни в СИЗП за временно затревени площи, които включват площи с минимален размер над 0,1 ха, заявени за подпомагане в парцели с код на култура от групата на обработваемите земи, представляващи временно затревени площи, съгласно номенклатурата на културите в ИСАК. (2) В данните за площите по ал. 1 се отбелязва поредността на годините на заявяване на такива площи, като: 1. площи, заявени в парцелите по ал. 1 до четири поредни години, се считат за обработваеми земи; 2. площи, заявени в парцелите по ал. 1 пет и повече поредни години, се считат за постоянно затревени площи. (3) Площите по ал. 2, т. 2 не са „постоянно затревени площи“ по смисъла на чл. 16д.“ § 10. Създава се нов чл. 18: „Чл. 18. Цифровите географски и атрибутивни данни, структурирани в слоеве, се използват: 1. от РА за извършване на кръстосани административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на подадените през определена година на кандидатстване заявления за подпомагане; 2. за улеснение на земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане през годината, следваща годината на обновяване на данните.“ § 11. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „актуализира“ се добавя „и“. 2. В ал. 2 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 3. Създава се ал. 3: „(3) При необходимост министърът на земеделието, храните и горите или упълномощено от него лице утвърждава методически указания за реда, начина и условията за дешифриране на ЦОФК.“ § 12. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. В ал. 2 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 3. Алинея 3 се отменя. § 13. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 3 се отменя; б) създава се т. 4: „4. „Дешифриране“ е процес на разчитане на ЦОФК, определяне и очертаване/дигитализиране в ГИС среда на цифрови географски и атрибутивни данни на обекти и слоеве, основно граници.“ 2. Параграфи 2 и 3 се отменят. § 14. Навсякъде в наредбата думите „Министърът/министъра на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът/министъра на земеделието, храните и горите“ и „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 15. Създава се приложение към чл. 13, ал. 4: „Приложение към чл. 13, ал. 4 Номенклатура на начина на трайно ползване на физическите блокове: Заключителна разпоредба § 16. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Румен Порожанов
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България УКАЗ No 188 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от ХL Народно събрание на 12 юни 2009 г. Издаден в София на 17 юни 2009 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (обн., ДВ, бр. 20 от 2007 г.; изм., бр. 19от 2008 г., бр. 25 и 31 от 2009 г.) § 1. В чл. 58 ал. 6 се изменя така: “(6) Мандатът на избраните кандидати, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява 7 дни преди датата на откриване на първото заседание на Европейския парламент.” Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от 6 юни 2009 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 юни 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2007 г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи в земеделието МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2007 г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи в земеделието (ДВ, бр.4 от 2008 г.) § 1. В чл. 1, т. 1, буква „а“ абревиатурата „ЕС“ се заменя с думите „Европейския съюз“. § 2. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Държавните помощи се прилагат при спазване на чл. 108 и 109 във връзка с чл. 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Минимални държавни помощи се прилагат без предварително разрешение на Европейската комисия, когато отговарят на условията на Регламент (ЕО) No 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB L 337, 21.12.2007 г.).“ 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. Регламент (ЕО) No 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 09.08.2008 г.) в случай на помощи за предприятия, заети с преработка и маркетинг на земеделски продукти.“ § 4. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. Компетентната дирекция в МЗХ чрез ресорния заместник-министър внася предложение за държавна помощ или за изменение на съществуваща държавна помощ за одобрение от министъра на земеделието и храните.“ § 5. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „съгласува“ се заменя с „одобрява“. 2. В ал. 2 думите „изпраща уведомление на“ се заменят с „уведомява“. 3. Алинея 4 се отменя. § 6. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „положително становище“ се заменят с „одобрение“. 2. Точка 3 се отменя. § 7. В чл. 10, ал. 2, т. 2 думите „в съответствие с неговото съгласувателно становище“ се заличават. § 8. В чл. 11 се създава нова ал. 3: „(3) Отчетът по ал. 2, т. 1 съдържа информация за предходните 3 данъчни години.“ § 9. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В т. 1: а) в буква „б“ думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“; б) в буква „в“ думите „изразен в“ се заменят с „включващ“, а накрая се добавя „и директно предоставени безвъзмездни средства“. 2. В т. 2: а) в буква „а“ преди абревиатурата „БУЛСТАТ“ се добавя „ЕИК и/или“, а думите „или номер на търговската регистрация“ се заличават; б) в буква „б“ думите „изразен в“ се заменят с „включващ“, а накрая се добавя „и директно предоставени безвъзмездни средства“; в) в буква „в“ накрая се добавя „или директно предоставени безвъзмездни средства“. § 10. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“. 2. В т. 4 накрая се добавя „или директно предоставени безвъзмездни средства“. § 11. В чл. 14, т. 3 думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“. § 12. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „комисията“ се заменя с „Европейската комисия“. 2. В т. 2 думите „поддържане на водените в МЗП регистри“ се заменят с „водените регистри“. 3. В т. 5 думите „чл. 10, ал. 3“ се заменят с „чл. 10, ал. 2, т. 3“. § 13. Навсякъде в наредбата думите „Министерство на земеделието и продоволствието“, „Министърът на земеделието и продоволствието“, „министъра на земеделието и продоволствието“, „министърът на земеделието и продоволствието“ и абревиатурата „МЗП“ се заменят съответно с „Министерство на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „МЗХ“. За министър: Г. Костов
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 853 от 12 октомври 2012 г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-22 Терес“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс РЕШЕНИЕ No 853 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2012 Г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1-22 Терес“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс На основание чл. 5, т. 2, чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 3 от Закона за подземните богатства и чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 16 от Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, приета с Постановление No 231 на Министерския съвет от 2010 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Открива производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-22 Терес“, разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, с размер 4032 кв. км, с координати на граничните точки от No 1 до No 7 съгласно приложението. 2. Уведомява, че предоставянето на разрешението по т. 1 ще се извърши чрез неприсъствен конкурс. 3. Определя срок на разрешението за търсене и проучване 5 години от датата на влизане в сила на договора за търсене и проучване с право на продължение съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства. 4. Срокът за закупуване на конкурсните книжа е до 17,00 ч на 120-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 5. Срокът за подаване на заявленията за участие в конкурса е до 17,00 ч на 140-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 6. Срокът за внасяне на предложенията по конкурсните книжа е до 17,00 ч на 155-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 7. Определя цена на конкурсните книжа в размер 10 000 лв. Конкурсните книжа се получават в стая No 902 в сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на адрес: ул. Триадица 8, София, в определения по т. 4 срок, след представяне на платежно нареждане: 7.1. Сумата по т. 7 се превежда по банкова сметка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: BIC код на БНБ за плащания в левове – BNBGBGSD, SWIFT код на БНБ за плащания във валута – BNBGBGSF, IBAN – BG79 BNBG 9661 3000 1026 01, БНБ – ЦУ. 7.2. В платежното нареждане следва да бъде записано: За конкурсни книжа за площ „Блок 1-22 Терес“, закупувани в полза на кандидата, чието име се изписва задължително на платежното нареждане. 7.3. Лицето, което получава конкурсните книжа, подписва декларация от името на кандидата за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в тях. 8. Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства. 9. Предложенията на кандидатите по конкурса се оценяват въз основа на предложените от тях работни програми, средства за опазване на околната среда, бонуси и притежаваните управленски и финансови възможности, както е предвидено в конкурсните книжа. 10. Определя депозит за участие в конкурса в размер 15 000 лв., платим до срока по т. 5 по банкова сметка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: BIC код на БНБ за плащания в левове – BNBGBGSD, SWIFT код на БНБ за плащания във валута – BNBGBGSF, IBAN – BG17 BNBG 9661 3300 1026 01, БНБ – ЦУ. 11. Депозитът на кандидат, недопуснат до участие в конкурса, се връща в 14-дневен срок от датата на известието до него за недопускането му. 12. Депозитът на участника, спечелил конкурса, се връща в 14-дневен срок след подписването на договора, а на останалите участници – в 14-дневен срок след обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за издаване на разрешение за търсене и проучване. 13. Заявленията за участие в конкурса и предложенията на кандидатите по конкурсните условия се подават в служба „Деловодство“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на адрес: ул. Триадица 8, София, на български език съгласно изискванията на чл. 46 от Закона за подземните богатства. 14. Конкурсните предложения се изготвят в съответствие с изискванията и условията, посочени в конкурсните книжа. 15. Конкурсът се провежда и когато има само един допуснат кандидат. 16. Упълномощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма: 16.1. Да изпрати решението за обнародване в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 16.2. Да организира и проведе конкурса. 17. Решението да се обнародва в „Държавен вестник“ и на електронната страница на Министерския съвет. 18. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването му в „Официален вестник“ на Европейския съюз пред Върховния административен съд. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 1 Списък с координати на граничните точки на площ „Блок 1-22 Терес“ Координатна система WGS 84
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Велико Търново, на основание чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е постъпил протест на Светлана Иванова – прокурор в Окръжна прокуратура – Велико Търново, против чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Горна Оряховица, приета с Решение No 965 от протокол No 59 от 30.01.2003 г. на Общинския съвет – гр. Горна Оряховица. Образувано е адм. д. No 135/2017 г. по описа на Административния съд – Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 5.05.2017 г. от 10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2008 г., бр. 33 от 2012 г. и бр. 14 от 2014 г.) § 1. В чл. 14а, ал. 1 думите „улавянето на бензинови пари (УБП)“ се заменят с „УБП“. § 2. В чл. 14б т. 1 се изменя така: „1. ефективността на улавяне на бензиновите пари на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, трябва да е по-голяма или равна на 85 %, което се удостоверява от производителя и/или доставчика в съответствие със стандарт EN 16321-1:2013;“. § 3. В чл. 14в, ал. 1, т. 1 след думата „годишно“ се добавя „в съответствие със стандарт EN 16321-2:2013“. § 4. В чл. 14ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст след думата „прилагат“ се добавя „на хартиен или електронен носител“. 2. Точка 1 се отменя. 3. В т. 3 в края на изречението се добавя „и документите от системата за управление, на електронен носител“. 4. Точка 4 се изменя така: „4. заверено копие на свидетелствата за калибриране на еталоните и средствата за измерване, като в случаи на електронно подаване на документи се допуска заверено сканирано копие;“. § 5. В чл. 14л се създава ал. 4: „(4) Оправомощаването е за срок 4 години.“ § 6. Създава се чл. 14р: „Чл. 14р. (1) Българският институт по метрология извършва надзор на оправомощените лица, който е планов или извънпланов, по ред и начин, определен в процедури на БИМ. (2) Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването.“ § 7. В § 1а от допълнителните разпоредби съюзът „и“ преди думите „на Директива 2009/126/ЕО“ се заменя със запетая и в края на изречението се добавя „и на Директива 2014/99/ЕС на Комисията от 21 октомври 2014 г. за изменение, с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес, на Директива 2009/126/ЕО относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (OB L 304, 23.10.2014 г.)“. § 8. В приложение No 2, т. 1.1 думите „съответните норми за допустими емисии съгласно Наредба No 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.) или Наредба No 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 2005 г.)“ се заменят със „същите изисквания както при емисиите от съоръженията за регенерация на бензиновите пари“. Преходни и заключителни разпоредби § 9. Навсякъде в наредбата „министъра на икономиката и енергетиката“ и „министъра на инвестиционното проектиране“ се заменят съответно с „министъра на икономиката“ и „министъра на регионалното развитие и благоустройството“. § 10. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 11. До 31.12.2018 г. за бензиностанциите, които към датата на влизане в сила на наредбата са оборудвани със системи, съответстващи на Етап ІІ от УПБ, ефективността на улавяне на бензиновите пари по чл. 14б, т. 1 може да се удостоверява със сертификат за съответствие с европейски или национални технически стандарти или процедури за одобрение на типа. Министър на околната среда и водите: Ивелина Василева За министър на икономиката: Даниела Везиева Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Ивайло Московски Министър на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова Министър на здравеопазването: Петър Москов
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 218, ал. 2 ЗУТ съобщава, че е пос-тъпила жалба от Август Димитров Хаджипетров против Заповед No РД-25-265 от 26.01.2010 г. на зам.-кмета на „САГ“ при Община Стара Загора, с която е одобрен ПУП – работен устройствен план (план за застрояване и силуетно оформяне) на УПИ ІІ-3261, УПИ ІІІ-3262 и УПИ ІV-3263, кв. 8503 по плана на гр. Стара Загора. По оспорването е образувано адм. д. No 232/2011 по описа на Административния съд – Стара Загора. Заинтересованите лица могат да подадат заявление за конституирането им като ответници в производството по адм. д. No 232/2011 в едномесечен срок от деня на обнародване на съобщението в „Държавен вестник“. Заявлението следва да е със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 218, ал. 4 ЗУТ. Към заявлението следва да се приложат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересовано лице на заявителя. Със заявлението е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадената жалба.
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване УКАЗ No 153 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет от ХLІІI Народно събрание на 28 юли 2015 г. Издаден в София на 31 юли 2015 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Христо Иванов ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение No 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22 и 54 от 2015 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създава се нова т. 3: „3. фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;“ б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. 2. В ал. 3 след думата „Пенсии“ се поставя запетая и се добавя „Пенсии за лицата по чл. 69“ и думите „и „Безработица“ се заменят с „Безработица“ и Учителски пенсионен фонд“. 3. Създава се ал. 6: „(6) Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.“ § 2. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се поставя запетая и се добавя „резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България“. § 3. В чл. 4а, ал. 3 се създават т. 6 и 7: „6. за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; 7. за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2. “ § 4. Член 4б се изменя така: „Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ Чл. 4б. (2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 124а. (3) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. (4) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ § 5. Създава се чл. 4в: „Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ Чл. 4в. (1) Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. (2) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ § 6. В чл. 5, ал. 1 и 2 думите „чл. 21, т. 5“ се заменят с „чл. 21, т. 4“. § 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „за фонд „Пенсии“ се заменят със „за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“; б) в т. 2 думите „за фонд „Пенсии“ се заменят със „за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“; в) точка 4 се изменя така: „4. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава, както следва: а) от 1 януари 2017 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице; б) от 1 януари 2018 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице.“ 2. В ал. 3 се създават т. 10 и 11: „10. за лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3; 11. за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2. 3. Създава се нова ал. 7: „(7) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя.“ 4. Досегашната ал. 7 става ал. 8. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 8“. 6. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11. 7. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея след думите „фонд „Пенсии“ се поставя запетая и се добавя „съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. 8. Досегашните ал. 12 и 13 стават съответно ал. 13 и 14. 9. Досегашната ал. 14 става ал. 15 и в нея думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“. 10. Досегашната ал. 15 става ал. 16. § 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 след думите „фонд „Пенсии“ се поставя запетая и се добавя „съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, от техните съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.“ 3. Алинеи 8, 9 и 10 се отменят. § 9. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;“. 2. Досегашните т. 2, 3, 4 и 5 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6. § 10. Създава се чл. 20а: „Учителски пенсионен фонд Чл. 20а. (1) Годишният бюджет на Учителския пенсионен фонд се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него и не се включва в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. (2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите на Учителския пенсионен фонд се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба. (3) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в. (4) Временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се влагат при условията и по реда на чл. 28. (5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.“ § 11. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. трансфери от държавния бюджет, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;“. 2. Точка 5 се отменя. § 12. Член 22а се изменя така: „Приходи по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ Чл. 22а. Средствата по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се набират от: 1. осигурителни вноски за лицата по чл. 69; 2. трансфери, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година; 3. лихви и дивиденти.“ § 13. Член 22б се изменя така: „Разходи по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ Чл. 22б. Средствата по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се разходват за: 1. изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях на лицата по чл. 69; 2. осъвременяване на пенсиите по т. 1. “ § 14. Създава се чл. 22в: „Приходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ Чл. 22в. Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от: 1. трансфери от държавния бюджет за: а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях; б) добавки към пенсиите на ветераните от войните; в) добавки по чл. 84, определени от пенсиите по буква „а“; г) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; 2. такси, определени с тарифа на Министерския съвет; 3. лихви и дивиденти; 4. дарения и завещания.“ § 15. Създава се чл. 22г: „Разходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ Чл. 22г. (1) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на: 1. пенсии за военна инвалидност; 2. пенсии за гражданска инвалидност; 3. социални пенсии за старост; 4. социални пенсии за инвалидност; 5. пенсии за особени заслуги; 6. персонални пенсии; 7. добавки към пенсиите на ветераните от войните; 8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; 9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски; 10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9; (2) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.“ § 16. В чл. 33, ал. 2 думите „за срок 6 години“ се заличават. § 17. В чл. 36, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване, годишния бюджет на Учителския пенсионен фонд и отчетите им;“. § 18. В чл. 37, ал. 5, т. 3 букви „а“ и „б“ се изменят така: „а) проектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Учителския пенсионен фонд; б) проектите за отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и отчет за изпълнението на Учителския пенсионен фонд;“. § 19. В чл. 54м, ал. 2 думите „чл. 6, ал. 8“ се заменят с „чл. 6, ал. 9“. § 20. Член 68 се изменя така: „Придобиване право на пенсия Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. (2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. (3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. (4) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.“ § 21. Създава се чл. 68а: „Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер Чл. 68а. (1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. (2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.“ § 22. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „освобождаване от служба независимо от възрастта им“ се заменят с „навършване на възраст 52 години и 10 месеца и“ и накрая се добавя „и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България“. 2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. (3) Държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2. 3. В ал. 4 думите „уволнение, независимо от възрастта им“ се заменят с „навършване на възраст 42 години и 10 месеца“. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.“ 5. В ал. 7 думите „прекратяване на правоотношението, независимо от възрастта“ се заменят с „навършване на възраст 42 години и 10 месеца“. 6. Създават се ал. 9 и 10: „(9) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3 и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7. (10) Право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. “ § 23. Член 69а се изменя така: „Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации Чл. 69а. (1) Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. (2) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст.“ § 24. Създават се чл. 69б и 69в: „Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд Чл. 69б. (1) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; (2) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. (3) Лицата, които до 31 декември 2015 г. имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените. (4) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират до 31 декември 2015 г. включително, не по-рано от навършване на 45-годишна възраст и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените. (5) В случай че лицето е упражнило правото на пенсия по ал. 4, то не може да сключва трудов договор за работа при условията на първа категория труд до навършване на възрастта му по ал. 1 или по чл. 168, ал. 1, т. 1. (6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. (7) Когато лицата по ал. 1, 2, 3 и 4, които не са придобили право на пенсия по чл. 168, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление, с което искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В 7-дневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество. (8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт. Придобиване право на пенсия от учителите Чл. 69в. (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. (2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1. (3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. (4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“. (5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106.“ § 25. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) изречение първо се изменя така: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.“; б) създават се нови изречения второ и трето: „След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“; в) досегашните изречения второ и трето стават съответно изречения четвърто и пето. 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията.“ 3. В ал. 4, т. 2 се създава изречение второ: „От 1 януари 2019 г. – съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.“ 4. В ал. 5 се създава изречение второ: „От 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя като средно съотношение от месечните съотношения по ал. 4, т. 2, изречение второ.“ 5. Създава се нова ал. 7: „(7) За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.“ 6. Създава се нова ал. 8: „(8) Индивидуалният коефициент не се намалява за периодите, за които натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в универсален пенсионен фонд са прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 9. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „по ал. 7“ се заменят с „по ал. 9“. 9. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 11 и 12. 10. Създават се ал. 13 и 14: „(13) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1. (14) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията.“ § 26. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1. 2. В ал. 4, т. 1, 2 и 3 думите „по чл. 70, ал. 7“ се заменят с „по чл. 70, ал. 9“. § 27. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) След 31 декември 2016 г. коефициентите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 нарастват от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея в т. 1, 2 и 3 думите „по чл. 70, ал. 7“ се заменят с „по чл. 70, ал. 9“. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 28. В чл. 81, ал. 2 думите „по чл. 70, ал. 7“ се заменят с „по чл. 70, ал. 9“. § 29. В чл. 95, ал. 1 се създава т. 5: „5. когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.“ § 30. В чл. 102 се създава ал. 6: „(6) При преизчисляване на пенсиите по чл. 68а размерът на намалението им по чл. 70, ал. 13 не се променя.“ § 31. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество или въз основа на служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 4 и чл. 140, ал. 4. 2. В ал. 2 след думата „договор“ се добавя „или от датата на служебното разпределение във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване“. § 32. Създава се чл. 124а: „Избор за възобновяване осигуряването на лицата по чл. 4б, ал. 1 в универсален пенсионен фонд Чл. 124а. (1) Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. (2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1. (3) Осигуряването по ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. (4) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ § 33. В чл. 125, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. задължителност на участието с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1 и/или чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии“;“. § 34. В чл. 127 ал. 3, 6, 7 и 8 се отменят. § 35. В чл. 129 се създават ал. 12 – 19: „(12) При промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. (13) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по ал. 1 се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд по сметка на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от възникване на осигуряването във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. (14) При промяна на осигуряването от фонд „Пенсии“, съответно от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, в универсален пенсионен фонд, ако за лицето има преведени средства в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, те се прехвърлят по индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд. (15) При отпускане на пенсия по дял първи на лице, за което са прехвърлени средства по реда на ал. 1, същите се прехвърлят във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване. (16) Операциите по ал. 12 – 15 са за сметка на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и/или на финансиране по чл. 154, ал. 16 от Закона за публичните финанси. (17) Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата по чл. 4в, ал. 1 се превеждат във фонд „Пенсии“ в 6-месечен срок от избора. (18) Министърът на финансите определя реда и начина за извършването и отчитането на операции по сметки на Националната агенция за приходите, централния бюджет, Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и бюджета на държавното обществено осигуряване, произтичащи от прилагането на ал. 12 – 15. (19) Редът и начинът за прехвърлянето на натрупаните средства по ал. 13, 14 и 16 и обменът на информацията (данните) се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ § 36. В чл. 137 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Осигурените лица участват в универсален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от първоначалното възникване на задължение за осигуряване. Индивидуално заявление до пенсионноосигурително дружество се подава и от лицата по чл. 124а, ал. 1. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му се определят с наредба на комисията.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) За лицата, които не са избрали универсален пенсионен фонд по реда на ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени от Националната агенция за приходите и от комисията.“ § 37. В чл. 139, ал. 1, т. 2 думата „пожизнено“ се заличава и числото „70,99“ се заменя с „89,99“. § 38. В чл. 142, ал. 1, т. 2 думата „пожизнено“ се заличава и числото „70,99“ се заменя с „89,99“. § 39. В чл. 157 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 буква „г“ се отменя. 2. В ал. 3: a) в т. 1 думите „а от 1 януари 2017 г. – 2,8 на сто“ се заличават; б) в т. 2 думите „а от 1 януари 2017 г. – 4,2 на сто“ се заличават. § 40. Член 168 се изменя така: „Право на професионална пенсия Чл. 168. (1) От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при: 1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1; 2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст, 5 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1. (2) При преценяване правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. (3) Пенсията по ал. 1 се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност по част първа. (4) Наличието на изискуемия осигурителен стаж се доказва с удостоверение от Националния осигурителен институт.“ § 41. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „до 31 март всяка година“ се заменят с „всяко тримесечие, до 10-о число на следващия го месец“, а думите „предходната година“ се заменят с „предходното тримесечие“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 преди думата „съдържанието“ се добавя „формата и“; б) в т. 2 думите „постигнатите инвестиционни резултати“ се заменят с „постигнатата доходност и равнището на поетите рискове“. § 42. Член 201 се изменя така: „Задължителни такси Чл. 201. (1) За осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове се въвеждат такси и удръжки в полза на пенсионноосигурителните дружества, както следва: 1. удръжка от всяка осигурителна вноска в размер до: а) 4,5 на сто – за 2016 г.; б) 4,25 на сто – за 2017 г.; в) 4 на сто – за 2018 г.; г) 3,75 на сто – от 2019 г.; 2. инвестиционна такса, изчислена върху стойността на нетните активи на фонда в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителното дружество, както следва: а) до 0,9 на сто годишно – за 2016 г.; б) до 0,85 на сто годишно – за 2017 г.; в) до 0,8 на сто годишно – за 2018 г.; г) до 0,75 на сто годишно – от 2019 г. (2) Таксата по ал. 1, т. 2 се отчислява по ред и начин, определени с наредба на комисията.“ § 43. Член 202 се изменя така: „Допълнителна такса Чл. 202. Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 10 лв. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионна схема съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2 или чл. 343е, ал. 1. Таксата се заплаща от осигуреното лице.“ § 44. В чл. 355, ал. 1 думите „чл. 6, ал. 8“ се заменят с „чл. 6, ал. 9“. § 45. В допълнителните разпоредби в § 1, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 3 буква „д“ се изменя така: „д) лицата, едното от които притежава пряко и/или чрез контролирано лице/лица 20 или повече от 20 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на другото юридическо лице.“ 2. Точка 4 се изменя така: „4. „Контрол“ е налице, когато определено физическо или юридическо лице (контролиращият): а) може да упражнява пряко и/или чрез контролирано лице/лица повече от половината от гласовете в общото събрание на юридическо лице, или б) може да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към това юридическо лице, или г) е акционер или съдружник в дружество, и: аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице, които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети, са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или бб) което самостоятелно контролира по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или д) по силата на закон, устройствен акт или споразумение управлява, представлява и/или определя инвестиционната политика на друго лице. В случаите по букви „а“, „б“ и „г“ към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на юридическите лица, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на контролирано от него юридическо лице. В случаите по букви „а“, „б“ и „г“ гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращият, нито контролирано от него юридическо лице, както и с гласовете по акциите, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя. В случаите по букви „а“ и „г“ гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, притежавани от самото контролирано от него лице чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращия и на контролираното от него лице.“ § 46. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 4б ал. 5 се изменя така: „(5) При отпускане на пенсия по чл. 168 Националният осигурителен институт превежда прехвърлените на основание § 4а, ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в който лицето е било осигурено към 31 декември 2010 г., и постъпилите осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ след тази дата до 17 юни 2011 г. включително, по сметката на професионалния пенсионен фонд, който отпуска пенсията. Средствата се прехвърлят в 14-дневен срок от уведомяването на Националния осигурителен институт, че е отпусната пенсия от професионален пенсионен фонд.“ 3. В § 6, ал. 1 след думите „35 на сто“ се поставя запетая, добавя се „а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто“ и се поставя запетая. 4. В § 22: а) в ал. 1 думите „до трансформирането му в универсален пенсионен фонд“ се заличават; б) алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се отменят. Преходни и заключителни разпоредби § 47. (1) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 и чл. 4а, осигуряването на които е прекратено след придобиване на правото на пенсия, но не по-късно от 31 декември 2014 г., се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след изтичане на 6-месечния срок от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението. (2) Лицата с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 94, ал. 1 по заявления, подадени след 31 декември 2014 г., могат в 6-месечен срок от обнародването на закона да поискат пенсиите да им бъдат отпуснати при условията на ал. 1. (3) Пенсиите на учителите, отпуснати по § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби с начална дата до 31 декември 2015 г., се изплащат в намален размер до навършване от лицето на възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1. § 48. За осигурените лица, родени след 31 декември 1959 г., за които е възникнало първоначално задължение за осигуряване след 31 декември 2014 г. до влизането в сила на този закон и които не са направили избор по реда на чл. 137, ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени от Националната агенция за приходите и от комисията по чл. 120б, ал. 2. § 49. Лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. § 50. Лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. § 51. (1) Лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд „Пенсии“. (2) Лицата, на които към 1 януари 2016 г. остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, могат до 31 декември 2016 г. еднократно да упражнят правото по чл. 4б на избор за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване. § 52. Лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015 г., могат да поискат до 31 декември 2016 г. преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. § 53. (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. (2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение второ. § 54. В Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 99 от 2009 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1 се създава ал. 4: „(4) Във фонда се съхраняват и преведените средства по чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване.“ 2. В чл. 13, ал. 1, т. 1 след думата „депозити“ се добавя „и други сметки“. 3. В чл. 22 ал. 1 – 4 се изменят така: „(1) Средствата на фонда се използват единствено за инвестиране с цел извличане на доходност и трансфериране на средства за бюджета на държавното обществено осигуряване за покриване на разходи за пенсии на фонд „Пенсии“, съответно на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, както и за възстановяване на прехвърлени средства в случаите по чл. 129, ал. 14 от Кодекса за социално осигуряване, включително за разходи за пенсии при отпускане на пенсия по дял първи на Кодекса за социално осигуряване на лица, за които са преведени средства за фонда съгласно чл. 129, ал. 12 и 13 от Кодекса за социално осигуряване. (2) Трансферирането, както и възстановяването на прехвърлени средства по ал. 1, се извършва от сметката на фонда чрез централния бюджет и от съответните сметки на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходите. (3) Не се допуска директно трансфериране на средства от фонда към сметки на държавното обществено осигуряване, както и директни разплащания от сметки на фонда за разходи на държавното обществено осигуряване и възстановяване на прехвърлени средства по чл. 129, ал. 14 от Кодекса за социално осигуряване. (4) От сметките на фонда не могат да се извършват други плащания освен инвестирането на средствата и операциите по ал. 2 и 6.“ § 55. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г. и бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г., Решение No 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г., изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г. и бр. 12 и 14 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 128 ал. 3 се изменя така: „(3) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество или до размера на средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.“ 2. В чл. 179 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Националната агенция за приходите превежда вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. В същия срок по сметка на Националния осигурителен институт се превежда и увеличената осигурителна вноска за лицата по чл. 4б, ал. 1 и чл. 4в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. (3) Редът за избор на осигуряване, внасяне, разпределяне на задължителните осигурителни вноски и обменът на информацията се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.“ § 56. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 48 и 54 от 2015 г.) в чл. 40 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „чл. 6, ал. 8“ се заменят с „чл. 6, ал. 9“; б) в т. 6 думите „чл. 6, ал. 10“ се заменят с „чл. 6, ал. 11“. 2. В ал. 3 т. 9 се изменя така: „9. родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;“. § 57. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 14, 24 и 56 от 2015 г.) в чл. 183, ал. 3 след думите „държавните служители“ се добавя „по чл. 142, ал. 1, т. 1“. § 58. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение No 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение No 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение No 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение No 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г. и бр. 54 от 2015 г.) § 2а от допълнителните разпоредби се отменя. § 59. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон ръководителите на ведомствата, за чиито служители е приложим чл. 69, правят пред Министерския съвет мотивирано предложение за промени в нормативната уредба за диференциране на длъжностите по съответните закони съобразно характера и особените условия на труд с оглед ползване на права за ранно пенсиониране от лицата, които ги заемат. § 60. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на: 1. параграф 3 относно чл. 4а, ал. 3, т. 6, § 4, § 7 относно чл. 6, ал. 3, т. 10, § 8, т. 2 относно изменението в чл. 9, ал. 6, § 16, § 25, т. 5 – 9, § 31 – 36, § 47 – 51, § 54, § 55, § 56, т. 2 относно изменението в чл. 40, ал. 3, т. 9, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“; 2. параграф 45, който влиза в сила 12 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“; 3. параграф 57, който влиза в сила от 1 април 2015 г.; 4. параграф 58, който влиза в сила от 17 юли 2015 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 28 юли 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No I-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No I-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм., бр. 48 и 105 от 2002 г., бр. 68 и 105 от 2003 г., бр. 1, 21, 34, 59, 93 и 99 от 2006 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) Тази наредба се прилага и спрямо гражданите на Европейския съюз (ЕС) и членовете на техните семейства, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, притежаващи българско удостоверение за продължително пребиваване или удостоверение за постоянно пребиваване.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 2. Член 2 се изменя така: “Чл. 2. Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена “Пътна полиция” при Столична дирекция “Полиция” (СДП) или областните дирекции “Полиция” (ОДП) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация в съда и в регистър БУЛСТАТ - за стопанските субекти.” § 3. В чл. 3 ал. 1 се изменя така: “(1) Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.” § 4. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка, модел и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи.” 2. Алинея 2 се отменя. § 5. Член 12 се изменя така: “Чл. 12. (1) За първоначална регистрация на ново превозно средство собственикът представя: 1. писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път; 2. за МПС от категории М1, L и Т - валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя или неговия упълномощен представител, съгласно Наредба No 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.) (Директива 70 от 156/ЕИО), Наредба No 117 от 2005 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) (Директива 2002/24/ЕО) или Наредба No 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (ДВ, бр. 11 от 2006 г.); 3. за ПС от категории, различни от М1, L и Т - издадена от производителя или неговия упълномощен представител декларация за налични ЕО сертификати за одобряване на типа и/или съобщения по всички приложими за категорията наредби, директиви, Правила на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации (ИКЕ - ООН) - приложение No 1; 4. документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство; 5. документи за самоличност на собствениците - за физически лица, или документ за създаване на стопанския субект и за идентификационен код БУЛСТАТ - за юридически лица; 6. документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”; 7. митнически документ за оформен внос, когато собствеността е придобита извън територията на Европейската общност или Европейското икономическо пространство (ЕИП); 8. табелите с регистрационен номер, ако са ползвани такива. (2) В случай на ПС от категории M, N и О, произвеждани в малка серия, или ПС от тези категории, произвеждани с използване на нови технологии и концепции, по ал. 1, т. 3 или т. 4 може да се представя ЕО или национален сертификат/документ от държава - членка на ЕС, за одобряване/съответствие с одобрен тип съгласно разпоредбите по чл. 17, ал. 1, т. 1 или т. 2 от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (чл. 8, ал. 2, букви “а” и “с” от Директива 70/156/ЕИО). (3) Представените табели по ал. 1, т. 8 се изземват и унищожават. (4) Копия от представените документи по ал. 1, т. 4 и 7 и оригиналните документи по ал. 1, т. 2 или т. 3 се прилагат към заявлението за регистрация.” § 6. Създава се чл. 12а: “Чл. 12а. (1) За първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС или на ЕИП, собственикът представя: 1. превозното средство за идентификация; 2. писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път; 3. свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС или ЕИП; 4. документ за преминат преглед за техническа изправност, издаден от държава - членка на ЕС или на ЕИП; 5. документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство; 6. декларация за придобиване на собствеността (приложение No 2); 7. документи за самоличност на собствениците - за физически лица, или документ за създаване на стопанския субект и за идентификационен код БУЛСТАТ - за юридически лица; 8. документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”; 9. табелите с регистрационен номер, ако са ползвани такива. (2) В случаите, когато заявителят не представи документ по т. 4 или срокът за явяване на следващ периодичен преглед е изтекъл, се извършва преглед за техническа изправност и окомплектоване. (3) Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” - Национална служба “Полиция”, в срок два месеца уведомява съответните органи на държавата членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото отменяне. Валидно оригинално свидетелство за регистрация, което е изтеглено от обращение, се връща на съответните органи на държавата членка, ако те го изискат в рамките на шест месеца от неговото отменяне. (4) Представените табели по ал. 1, т. 9 се изземват и унищожават. (5) Копия от представените документи по ал. 1, т. 5, свидетелството за регистрация по ал. 1, т. 3 и декларацията по ал. 1, т. 6 се прилагат към заявлението за регистрация.” § 7. Създава се чл. 12б: “Чл. 12б. (1) За първоначална регистрация на превозно средство с валидна регистрация в държава извън ЕС или ЕИП собственикът представя: 1. превозното средство за идентификация, преглед за техническа изправност и окомплектоване; 2. писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път; 3. за МПС от категории М1, L и Т - доказателство за валидно към датата на тяхното производство ЕО одобряване на типа, извършено от компетентен орган на държава - членка на ЕС или на ЕИП; 4. за ПС от категории, различни от М1, L и Т - доказателство за валидни към датата на тяхното производство сертификати за одобряване на типа и/или съобщения по всички приложими за категорията наредби, директиви и правила на ИКЕ - ООН; 5. документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство; 6. декларация за придобиване на собствеността (приложение No 2); 7. чуждестранните регистрационни документи; 8. митнически документ за оформен внос; 9. документи за самоличност на собствениците - за физически лица, или документ за създаване на стопанския субект и за идентификационен код БУЛСТАТ - за юридически лица; 10. документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”; 11. табелите с регистрационен номер, ако са ползвани такива. (2) Когато не може да се представи доказателство по ал. 1, т. 3 или 4, се признава оригинално национално одобряване на типа или единично (индивидуално) одобряване, издадено от държава - членка на ЕС или на ЕИП. (3) Представените табели по ал. 1, т. 11 се изземват и унищожават. (4) Копия от представените документи по ал. 1, т. 5 и 8, документите по ал. 1, т. 3 или т. 4 и 7 и декларацията по ал. 1, т. 6 се прилагат към заявлението за регистрация.” § 8. В чл. 14 ал. 2 се изменя така: “(2) Превозното средство се представя за идентификация в случаите на: 1. промяна в данните на превозното средство; 2. подмяна на табелите с регистрационни номера.” § 9. В чл. 32, ал. 1 т. 2 се отменя. § 10. В чл. 46 се създават ал. 4, 5 и 6: “(4) На превозни средства от категории М2, М3, N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4 се поставя табела за маси и размери по смисъла на Директива 96/53/ЕО. (5) Поставянето на табела за маси и размери се извършва от производителя на превозното средство. (6) Табелата се поставя на място в непосредствена близост до задължителната идентификационна табела на ППС. Върху табелата по ал. 4 ясно, четливо и незаличимо трябва да са нанесени надписи, съдържащи следните обозначения: 1. наименование на производителя; 2. идентификационен номер на производителя; 3. дължина на МПС/ремарке/полуремарке; 4. широчина на МПС/ремарке/полуремарке; 5. данни относно измерването на дължината на съчленените ППС: а) разстояние между предната част на МПС и центъра на неговото устройство за скачване (теглич/седло); при седла с няколко точки за скачване трябва да се укажат минималните и максималните стойност (а min /а mах); б) разстоянието между центъра на устройството за скачване на ремаркето (пръстен) или на полуремаркето (централен болт) и задната част на ремаркето/полуремаркето; при наличие на повече от една точка на скачване трябва да се укажат минимални и максимални стойности (bmin / bmах).” § 11. В § 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: “2. “Ново превозно средство” е превозно средство, което не е било регистрирано.” 2. Досегашните т. 2 - 9 стават съответно т. 3 - 10. § 12. Създава се ново приложение No 1 към чл. 12, ал. 1, т. 3: “Приложение No 1 към чл. 12, ал. 1, т. 3 Част 1 ДЕКЛАРАЦИЯ за комплектовано/напълно комплектовано превозно средство(1) Долуподписаният... , (производител или негов упълномощен представител) декларирам, че превозното средство: на производителя): 0.2. Тип: Вариант(2): Версия(2): 0.2.1. Търговско наименование(-я): 0.4. 0.4.Категория: 0.5. Наименование и адрес на напроиз- водителя на набазовото превозно средство: Наименование и адрес на произ- водителя, отговарящ за послед- ния етап от нияетапоткомплектоване на напревозното средство(1): 0.6. Местоположение на табелите: Идентификационен номер на превозното средство: Местоположение на идентифика- ционния номер на превозното средство върху шасито/купето/ каросерията(1) притежава валиден(-ни) документ(-и)... за налични ЕО сертификат/сертификати и/или съобщения за одобряване на типа по приложимите за категорията изисквания съгласно Наредба No 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; посл. изм., бр. 12 от 2007 г.), Директива 70/156/ЕИО или Правила на ИКЕ - ООН. Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. (2) Да се посочи също цифровият или комбиниран (цифра/буква) идентификационен код. Този код не трябва да съдържа повече от 25 или 35 позиции съответно за вариант или версия. Част 2а За комплектовани или напълно комплектовани превозни средства от категории М2 и М3 Стойностите и елементите, посочени по-долу, са тези, дадени в документацията за одобряване на типа в съответната наредба по приложение No 10 или 11 на Наредба No 60/2003 г., директива на ЕС или правило на ИКЕ - ООН. При изпитвания за съответствие на продукцията стойностите са проверени съгласно методите, посочени в съответните наредби по приложение No 10 или 11 от Наредба No 60/2003 г., директиви на ЕС или правила на ИКЕ - ООН, вземайки предвид допустимите отклонения при изпитването за съответствие на продукцията, посочени в тези наредби, директиви на ЕС или правила на ИКЕ - ООН. 2. Задвижващи оси: ... 3. ... 3.Междуосово разстояние: ... mm 6.1. Дължина: ... mm 7.1. Широчина: ... mm 8. Височина: ... mm 12.1. Маса на превозното средство с каросерия в готовност за движение: ... kg 14.1. Технически допустима макси- мална маса: ... kg 14.2. Разпределение на тази маса между осите: 1. ... kg;... 2. ... kg; 3... kg;... 4. ... kg 14.4. Технически допустима маса на всяка ос/група оси: 1... kg;... 2. ... kg; 3... kg; 4. 4... . kg 17. Максимална маса на ремаркето: (със (съсспирачна уредба): ... kg (без (безспирачна уредба): ... kg 18. Технически допустима макси- мална маса на състава от пре- возни средства (автовлака): ... kg 20. Производител на двигателя: 21. 21.Код на двигателя, както е емаркиран: 22. 22.Принцип на работа: 22.1. Директно впръскване: да/не(1) 23. Брой и разположение на нацилиндрите: 24. Обем: 24.Обем:... cm3 25. Гориво: 26. Максимална ефективна мощност: ... kW при при... min-1 32. Гуми и колела: Ос Ос1:... Ос 2: Ос Ос2:Ос3:... Ос 4: ... Ос4:... 33.1. Задвижваща(-и) ос(-и), мон- тирана(-и) на пневматично или еквивалентно на него окачване: да/не(1) 34. Кормилна уредба, усилвател: 41. 41.Брой и конфигурация на вратите: 42.2. Брой на седалките (без (безседал- ката за катазаводача): 42.3. Брой на местата за стоящи пътници: 43.1. ЕО маркировка за одобряване типа на прикачното устрой- ство, когато е емонтирано: 44. 44.Максимална скорост: ... km/h 45. Ниво на шума: съгласно Наредба No 61 от 2003 г. за одобряване типа на нови мо- торни превозни средства по отношение на допустимото ни- во на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, Дирек- тива 70/157/ЕИО или Прави- ло No 51 на ИКЕ - ООН На място: ... dB(A), при приобороти на надвигателя: ... min-1 При движение: ... dB(A) 46.1. Отработили газове: съгласно Наредба No 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови мо- торни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигате- лите (Директива 70/220/ЕИО, Правило No 83 на ИКЕ - ООН), Наредба No 78 от 2006 г. за одоб- ряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърся- ващи газове и частици; двигате- ли с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисиите за- мърсяващи газове; нови мотор- ни превозни средства, оборуд- вани с тези двигатели (Дирек- тива 2005/55/ЕО или Правило No 49 на ИКЕ - ООН) 1. процедура за изпитване: CO: ...; HC: ...; NOx: ...; HC + NOx: ... Димност (коригирана стойност на коефициента на поглъщане): ... (m-1) Частици: 2. 2.процедура за заизпитване (ко- гато е (ко-гатоеприложима) CO: ... ; NOx: ...;... NMHC: ; THC: ... ; CH4... :... Частици: 50. Забележки(2) : 51. Изключения: (2) (2)Когато превозното средство е оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег в съответствие с Решение 2005/50/ЕО, се декларира, че на превоз- ното средство е поставен следният надпис: “Пре- возното средство е оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег.” Част 2b За комплектовани или напълно комплектовани превозни средства от категории N1, N2 и N3 Стойностите и елементите, посочени по-долу, са тези, дадени в документацията за одобряване на типа в съответната наредба по приложение No 10 или 11 на Наредба No 60/2003г., директива на ЕС или правило на ИКЕ - ООН. При изпитвания за съответствие на продукцията стойностите са проверени съгласно методите, посочени в съответните наредби по приложение No 10 или 11 от Наредба No 60/2003г., директиви на ЕС или правила на ИКЕ - ООН, вземайки предвид допустимите отклонения при изпитването за съответствие на продукцията, посочени в тези наредби, директиви на ЕС или правила на ИКЕ - ООН. 1. Брой на осите: ... и ...иколелата: ... 2. ... 2.Задвижващи оси: ... 3. ... 3.Междуосово разстояние: ... mm 6.1. Дължина: ... mm 7.1. Широчина: ... mm 8. Височина: ... mm 12.1. Маса на превозното средство с каросерия в готовност за движение: ... kg 14.1. Технически допустима макси- мална маса: ... kg 14.2. Разпределение на тази маса между осите: 1. ... kg;... 2.... kg; 3. ... kg;... 4. ... kg 14.4. Технически допустима маса на всяка ос/група оси: 1... kg;... 2.... kg; 3... kg;... 4. ... kg 15. Местоположение на повди- гаща се или натоварваща ос(-и): ... kg 17. Технически допустима макси- мална маса за теглене от превоз- ното средство при: 17.1. Ремарке с теглич: ... kg 17.2. Полуремарке: ... kg 17.3. Ремарке с централна ос: ос:... kg 17.4. Технически допустима макси- мална маса на ремаркето (без спирачна уредба): ... kg 18. Технически допустима макси- мална маса на състава от превоз- ни средства (автовлака): ... kg 20. Производител на двигателя: 21. 21.Код на двигателя, както е емаркиран: ... 22. ... 22.Принцип на работа: ... ... 22.1. Директно впръскване: да/не(1) 23. Брой и разположение на нацилиндрите: ... 24. Обем: ... 24.Обем:... cm3 25. Гориво: ... 26. Максимална ефективна мощност: ... kW при при... min-1 32. Гуми и колела: Ос 1:... Ос 2:... Ос 3:... Ос 4:... 33.1. Задвижваща(-и) ос(-и), монти- рана(-и) на пневматично или еквивалентно на него окачване: ... да/не(1) 34. Кормилна уредба, усилвател: ... 37. Тип (вид) на каросерията: ... 38. Цвят на превозното средство (само за N1): ... 39. Обем на резервоара (само за превозните средства цистерни): ... m3 41. Брой и конфигурация на вратите: ... ... 42.1. Брой и разположение на наседал- ките: ... ... 43.1. ЕО маркировка за одобряване типа на прикачното устройство, когато е емонтирано: ... 44. ... 44.Максимална скорост: ... km/h 45. Ниво на шума: съгласно Наредба No 61 от 2003 г. за одобряване типа на нови мо- торни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, Дирек- тива 70/157/ЕИО или Правило No 51 на ИКЕ - ООН На място: ... dB(A), при приобороти на надвигателя: ... min-1 При движение: ... dB(A) 46.1. Отработили газове: съгласно Наредба No 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови мо- торни превозни средства по отно- шение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите (Дирек- тива 70/220/ЕИО, Правило No 83 на ИКЕ - ООН), Наредба No 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на еми- сии замърсяващи газове и части- ци; двигатели с принудително за- палване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен неф- тен газ”, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (Директива 2005/55/ЕО или Правило No 49 на ИКЕ - ООН) 1. 1.процедура за заизпитване: CO:... ;... HC:... ; NOx:... ; HC + NOx:... Димност (коригирана стойност на коефициента на поглъщане): ... (m-1) Частици: ... 2. ... 2.процедура за заизпитване (когато е (когатоеприложима) CO:... ; NOx:... ; NMHC:... ;... THC: ... ; CH4: ... Частици:... 46.2. Емисии на CO2/разход на гориво(1) (само за N1) Посочват се секция 2 и секция 3 от номера на одобряването по Наредба No 77 от 2003 г. за одобря- ване типа на нови моторни превоз- ни средства по отношение на еми- сии на въглероден диоксид и раз- хода на гориво (Директива 80/1268/ЕЕС или Правило No 101 на ИКЕ - ООН): Емисии Разход на гориво на СО2 Градски условия ... g/km ... l/100 km или за га- зовите горива m3/100 km(2) Извънградски ... g/km ... l/100 km или за га- условия зовите горива m3/100 km(2) Комбинирано ... g/km ... l/100 km или за га- зовите горива m3/100 km(2) 48.1. ЕО одобряване на типа съглас- но конструктивните изисквания за превоз на опасни товари: да/ клас(-ове): ./не(1) 48.2. ЕО одобряване на типа, съглас- но конструктивните изисквания за превоз на определени животни: да/ клас(ове): /не(1) 50. Забележки(2): 51. Изключения: (2) (2)Когато превозното средство е оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег в съответствие с Решение 2005/50/ЕО, се декларира, че на превозното средство е поставен следният надпис: “Превозното средство е оборудвано с 24 GHz радарно съоръжение с малък обсег.” Част 2с За комплектовани или напълно комплектовани превозни средства от категории O1, O2, O3 и O4 1. Брой на осите: ... и колелата: ... 3. Междуосово разстояние: ... mm 6.1. Дължина: ... mm 6.4. Разстояние между задния край на превозното средство и центъра на теглителното устройство: ... mm 7.1. Широчина: ... mm 8. Височина: ... mm 12.1. Маса на превозното средство с каросерия в готовност за дви- жение: ... kg 14.1. Технически допустима макси- мална маса: ... kg 14.5. Разпределение на тази маса между осите и при полуремарке или ремарке с централна ос маса- та върху точката на свързване: 1. ...kg; 2. ... kg; 3. ...kg; 14.6. Технически допустима маса на всяка ос/група оси: 1. ...kg; 2. ...kg; 3. ...kg; и при полуремарке или ремарке с централна ос маса- та върху точката на свързване 15. Местоположение на повдигащата се или натоварваща ос(-и): ... 32. Гуми и колела: Ос 1: ... Ос 2: ... Ос 3: ... 33.2. Ос(-и), монтирана(-и) на пнев- матично или еквивалентно на него окачване: да/не(1) 37. Тип (вид) на каросерията: ... 39. Обем на резервоара (само за цистерни): ... m3 43.2. Маркировка за одобряване на теглителното устройство: ... 48.1. ЕО одобряване на типа съглас- но конструктивните изисквания за превоз на опасни товари: да/ клас(-ове): ... /не(1) 48.2. ЕО одобряване на типа съглас- но конструктивните изисквания за превоз на определени животни: да/ клас(-ове): ... /не(1) 50. Забележки: ... 51. Изключения: ... § 13. Създава се ново приложение No 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6: “Приложение No 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т.6 Д Е К Л А Р А Ц И Я От... , (име, презиме, фамилия/за юридически лица - име, презиме, фамилия на управителя) ЕГН ..., лична карта No... , издадена на ... г., с постоянен адрес: ... ... , (гр./с., улица/ж.к., No/бл., вх., ет., ап.) ... , Управител на фирма... : БУЛСТАТ... , Седалище:... ... С подписването на тази декларация декларирам, че: на... г.,. в... ,. гр... , (дата) (държава) от... (лице/фирма продавач) ... закупих... , с рег.No... , (вид превозно средство) марка... ,... модел... , с идентификационен номер на рама... , двигател номер... превозното средство е влязло в Република Бълга- рия на:... Забележка:... ... Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Дата... г. ПОДПИС:... ” § 14. Досегашното приложение No 1 към чл. 32в, ал. 3 става приложение No 3 и в него думите “Приложение No 1 към чл. 32в, ал. 3” се заменят с “Приложение No 3 към чл. 32в, ал. 3”. § 15. Досегашното приложение No 2 към чл. 32д, ал. 1 става приложение No 4 и в него думите “Приложение No 2 към чл. 32д, ал. 1” се заменят с “Приложение No 4 към чл. 32д, ал. 1”. § 16. Досегашното приложение No 3 към чл. 33, ал. 3 става приложение No 5 и в него думите “Приложение No 3 към чл. 33, ал. 3” се заменят с “Приложение No 5 към чл. 33, ал. 3”. § 17. Досегашното приложение No 4 към чл. 33, ал. 5 става приложение No 6 и в него думите “Приложение No 4 към чл. 33, ал. 5” се заменят с “Приложение No 5 към чл. 33, ал. 5”. Преходни и заключителни разпоредби § 18. (1) За първоначална регистрация на превозно средство, внесено в страната до 31.12.2006 г., собственикът представя: 1. превозното средство за идентификация и проверка на техническата изправност; 2. писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път; 3. декларация за придобиване на собствеността (приложение No 2); 4. документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство; 5. копие на чуждестранните регистрационни документи, ако превозното средство е било регистрирано в чужбина; 6. митнически документ за оформен внос; 7. документи за самоличност на собствениците - за физически лица, или документ за създаване на стопанския субект и за идентификационен код БУЛСТАТ - за юридически лица; 8. документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”; 9. табелите с регистрационен номер, ако са ползвани такива. (2) Представените табели по т. 9 се изземват и унищожават. (3) Копия от представените документи по ал. 1, т. 4, 5 и 6 и декларацията по ал. 1, т. 3 се прилагат към заявлението за регистрация. § 19. (1) На регистрираните до 31.12.2006 г. превозни средства, които не са снабдени с табела по чл. 46, ал. 4, в срок до 31.12.2007 г. се издава документ, съдържащ данните по чл. 46, ал. 6. (2) Документът по ал. 1 се издава от: 1. производителя на превозното средство или неговия упълномощен представител; 2. лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства за контролно-технически пунктове от V категория, съгласно Наредба No 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, чрез измерване на всички максимално допустими размери без допълнителни толеранси. § 20. Навсякъде в наредбата съкращението “КАТ - ПП” се заменя с “Пътна полиция”. Министър: Р. Петков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 5 от 23 септември 2003 г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НАРЕДБА No 5 от 23 септември 2003 г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определя редът за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП) по пътищата, отворени за обществено ползване. (2) По смисъла на тази наредба към пътищата се отнасят и улиците в населените места и селищните образувания. Чл. 2. Установяването на участъците с концентрация на ПТП по пътищата има за цел да се определят пътните участъци, за които е необходимо да се предвидят и изпълнят мероприятия за подобряване на пътните условия и на организацията на движението. Чл. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждават методика за определяне на участъците с концентрация на ПТП. Чл. 4. Администрацията, управляваща пътя, или собственикът на пътя предприема необходимите мероприятия за ограничаване на причините, довели до концентрация на ПТП. УСТАНОВЯВАНЕ НА УЧАСТБЦИТЕ С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ПТП Чл. 5. (1) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи (МВР): 2.анализират данните от ПТП и определят участъците с концентрация на ПТП; 3. изготвят ежегодно до 31 март списък на установените участъци с концентрация на ПТП за предходната година; 4. изготвят информация и анализират разпределението на произшествията за всеки участък с цел установяване на най-вероятните причини за концентрацията на ПТП; 5. предоставят ежегодно до 30 април на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата към Министерския съвет информацията по т. 4; 6. предоставят ежегодно до 15 април на Изпълнителната агенция „Пътища" (ИАП) списъци с информация за участъците с концентрация на ПТП по републиканските пътища, придружени от данните съгласно приложение No 1; 7.предоставят ежегодно до 30 април на кметовете на общини списъци с информация за: а) участъците с концентрация на ПТП по общинските пътища съгласно приложение No 1; б) участъците с концентрация на ПТП на улиците в населените места и селищните образувания съгласно приложение No 2; 8. предоставят ежегодно до 30 април на собственика на пътя информация съгласно приложение No 1. (2) При необходимост от спешно обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП службите за контрол на МВР изготвят мотивирани предложения до ИАП, до кметовете на съответните общини или до собственика на пътя за предприемане на незабавни мероприятия извън сроковете по ал. 1. Чл. 6. Дирекцията на Национална служба „Полиция" (ДНСП), Столичната дирекция на вътрешните работи и регионалните дирекции на вътрешните работи създават и поддържат регистър на участъците с концентрация на ПТП. Глава трета ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА УЧАСТБЦИТЕ С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ПТП Чл. 7. (1) Комисия, назначена със заповед на ръководителя на администрацията, управляваща пътя, и на директора на ДНСП или на упълномощени от тях лица, в едномесечен срок от представянето на списъците по чл. 5 извършва оглед на участъците с концентрация на ПТП. В състава на комисията задължително се включват представители на ИАП, на съответните общински администрации и на службите за контрол на МВР. Чл. 8. (1) Мероприятията за подобряване на безопасността на движението в участъците с концентрация на ПТП са, както следва: 1. организационно-технически мероприятия за подобряване на безопасността на движението; (2) При осъществяване на организационно-техническите мероприятия администрацията, управляваща пътя, съгласувано със службите за контрол на МВР може да прилага средства за сигнализация и регулиране на движението, формата, размерите, съдържанието и действието на които са различни от посочените в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата и нормативните актове по неговото прилагане. Чл. 9. (1) Администрацията или лицата, управляващи пътя, изготвят информация за изпълнените през предходната година мероприятия за обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП. Глава четвърта ПЛАНИРАНЕ, ФИНАНСИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА УЧАСТЪЦИТЕ С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ПТП § 10. (1) Дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП се планира от администрацията или от собственика на пътя в рамките на следните целеви програми: 1. оперативна програма, включваща незабавни мероприятия за обезопасяване; програмата е едногодишна, текущо създавана през годината, и включва обекти за спешно обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП; обектите от програмата, чиято продължителност на реализация надхвърля текущата година, през следващата година стават част от средносрочната програма; 2. средносрочна програма, която се изготвя за срок 5 години, като ежегодно се актуализира и допълва при спазване на общите срокове и на реда за формиране на бюджетите на ИАП и на общините; собственикът на частен път изготвя и актуализира програмата си ежегодно до 31 януари. (2) Програмите по ал. 1 служат за планиране и отчитане на дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП. Те съдържат: 1. списък на обектите; 2.начална и крайна година за изпълнение; 3. общата стойност на планираните работи по обезопасяването; 4. стойността в левове на усвоените през предходната година средства (данни се въвеждат само за преходните обекти от предходни години); 5. стойността в левове на годишната задача, която се изпълнява през текущата година; 6.стойността в левове на усвоените през отчетната година средства към периода на изготвяне на отчета. Чл. 11. Дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП се финансира, както следва: 1. за пътните участъци от републиканските пътища — в рамките на утвърдените годишни размери на разходите, посочени в бюджета на ИАП, съгласно чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП) (обн., ДВ, бр. 98 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 62 от 2001 г.); 2. за общинските пътища—в рамките на утвърдените годишни размери на разходите, посочени в Националната годишна програма за финансиране на общинската пътна мрежа, съгласно чл. 75 ППЗП; 3. за улиците в населените места и селищните образувания — в рамките на ежегодно заделяните средства от бюджетите на общините, предвидени за обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП; 4. за частните пътища—в рамките на годишния разчет на необходимите средства на собственика на пътя; 5. с други средства. Чл. 12. (1) Дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП се отчита от: (2) За отчитане на дейността по ал. 1 се съставят списъци на обектите от оперативната и средносрочната програма в частта им за съответната година, като се посочва и размерът на разходваните средства. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Тази наредба се издава на основание чл. 14, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 43 и 76 от 2002 г.; доп., бр. 16 и 22 от 2003 г.). § 2. В срок шест месеца от влизането в сила на наредбата министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждават методика за определяне на участъците с концентрация на ПТП. § 3. До изработване на методиката по чл. 3 се прилагат Методиката за откриване на пътни участъци с концентрация на ПТП от 1979 г. и Методиката за обследване на пътните участъци с концентрация на ПТП от 1985 г., утвърдени от заместник-министъра на транспорта и заместник-министъра на вътрешните работи. § 4. Контролът по изпълнение на наредбата се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на вътрешните работи. Министър на регионалното развитие и благоустройството: В. Церовски Министър на вътрешните работи: Г. Петканов Приложение No 1 към чл. 5, ал. 1, т.6 и т. 7, буква „а" Информация за участъците с концентрация на ПТП по републиканските пътища 1.Идентификация на участъка с концентрация на ПТП 1.1. Идентификационен номер на участъка 1.2. Клас на пътя 1.3. Номер на пътя 1.4. Начало — километрично положение (километри + метри) 1.5. Край — километрично положение (километри + метри) 1.6. Общ брой на ПТП 1.7. Убити 1.8. Ранени 1.9. Относителен показател на аварийност Ur 2.Информация за ПТПвучастъка с концентрация на ПТП 2.1. Идентификационен номер на произшествието 2.8. Възраст и състояние на участъка с концентрация на ПТП 2.9. Вид на пътното превозно средство (ППС) Приложение No 2 към чл. 5, ал. 1, т. 7, буква „б" Информация за участъците с концентрация на ПТП в населените места 1. Идентификация на участъка с концентрация на ПТП 1.1. Наименование на участъка от улицата или кръстовището 1.2. Кръстовище с наименованията на пресичащите се улици 1.3. Вид на кръстовището: 1.3.10. без улично осветление. 1.4. Пешеходни пътеки 1.5. Общ брой на ПТП 1.6. Убити 1.7. Ранени 1.8. Материални щети 2. Информация за ПТП в участък с концентрация на ПТП 2.1. Идентификационен номер на произшествието 2.2. Дата 2.3. Време (часово) 2.4. Наименование на улици или на кръстовище 2.5. Предимство на движение по улиците или в кръстовището 2.6. Вид на производството 2.7. Последици от ПТП 2.8. Възраст и състояние на участъците с ПТП 2.9. Вид на ПТП 2.14. Видимост на улицата, кръстовището и техните принадлежности 2.15. Интензивност на движението 2.16. Съществуваща организация на движението съгласно Закона за движението по пътищата
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 117 от 29 юни 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2018 г. във връзка с Механизма за бежанците в Турция ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 117 ОТ 29 ЮНИ 2018 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2018 г. във връзка с Механизма за бежанците в Турция МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2018 г. в размер до 2 540 242 лв. за извършване на плащане по Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, ратифицирани със закон (ДВ, бр. 29 от 2016 г.). (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2018 г. (3) Плащането към Механизма за Турция в полза на бежанците да бъде извършено на две вноски: 1. първа вноска в размер 1 942 538 лв. в срок до 2 юли 2018 г.; 2. втора вноска в размер 597 704 лв. в срок до 2 октомври 2018 г. Чл. 2. (1) Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат целевите текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“, бюджетна „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарни въпроси“ по бюджета на Министерството на външните работи за 2018 г. (2) Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат показателите по чл. 10, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Чл. 3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2018 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2018 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. За министър-председател: Томислав Дончев Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 409 от 26 май 2009 г. за обявяване за избрана за народен представител в 21. многомандатен избирателен район - Сливен, Мария Радославова Стоянова от листата на “КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - БСП, ПБС, ПД - Социалдемократи, ДСХ, П. “Рома”, КПБ, БЗНС - Ал. Стамболийски, ЗПБ” на мястото на Диана Атанасова Хитова РЕШЕНИЕ No 409 от 26 май 2009 г. На 22 май 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Диана Атанасова Хитова, избрана от 21. многомандатен избирателен район - Сливен, от листата на “КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - БСП, ПБС, ПД - Социалдемократи, ДСХ, П. “Рома”, КПБ, БЗНС - Ал. Стамболийски, ЗПБ” в 40-то Народно събрание. На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за избрана за народен представител в 21. многомандатен избирателен район - Сливен, Мария Радославова Стоянова, ЕГН 5709215811, от листата на “КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - БСП, ПБС, ПД - Социалдемократи, ДСХ, П. “Рома”, КПБ, БЗНС - Ал. Стамболийски, ЗПБ”. Председател: Д. Костов За секретар: М. Константинов
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 46 от 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 46 от 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари (обн., ДВ, бр. 107 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2006 г.; изм., бр. 63 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2009 г., бр. 46 от 2011 г.; доп., бр. 44 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2015 г. и бр. 78 от 2017 г.) Параграф единствен. В § 2 от заключителните разпоредби съюзът „и“ преди думите „Директива 2014/103/ЕС“ се заличава и се поставя запетая, а в края на текста се добавя „и Директива (ЕС) 2018/1846 на Комисията от 23 ноември 2018 г. за изменение на приложенията към Директива No 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товари, за да се вземе предвид научно-техническият прогрес (ОВ L 299, 26/11/2018, стр. 58 – 59)“. Министър: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение на Закона за българските лични документи УКАЗ No 15 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение на Закона за българските лични документи, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г. Издаден в София на 29 януари 2019 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за изменение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение No 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г. и бр. 1 от 2019 г.) § 1. В чл. 51, ал. 5 думите „е до 5 години“ се заменят със „за категориите по ал. 3 е до 10 години, а за категориите по ал. 4 е до 5 години“. Преходна разпоредба § 2. Издадените до влизането в сила на този закон свидетелства за управление на моторни превозни средства по чл. 51, ал. 5 са валидни за срока, посочен в тях. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
bg	legislation	Bulgaria	Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица УКАЗ No 50 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приет от ХL Народно събрание на 22 февруари 2008 г. Издаден в София на 29 февруари 2008 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм., бр. 52 от 1994 г., бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.,бр. 30 и 81 от 2006 г. и бр. 60 от 2007 г.) § 1. В чл. 1, т. 4 накрая се добавя “или са били нелегални”. § 2. В чл. 2, ал. 1, т. 6 след думите “административен ред” се добавя “и нелегалните”. § 3. Член 6 се изменя така: “Чл. 6. Правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат.” § 4. В чл. 9 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 22 след думата “ред” се добавя “или са били нелегални”. 2. Създава се ал. 5: “(5) Преживелият съпруг получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии добавката по ал. 1. ” Заключителни разпоредби § 6. Исканията за обезщетение на лицата, които са били нелегални или на техните наследници, се предявяват в тригодишен срок от влизането в сила на този закон. § 7. Исканията за обезщетение по § 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила. § 8. Параграф 5 влиза в сила от 1 януари 2008 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 22 февруари 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No H-1 от 9 януари 2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА НАРЕДБА No H-1 от 9 януари 2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за: 1. издаване на удостоверения на лица за извършване на дейности по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване; 2. вписване и отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България и за определяне и нанасяне на национални и регистрационни знаци върху СлВС; 3. първоначално определяне, поддържане на постоянна летателна годност и експлоатация на СлВС; 4. обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилоти на СлВС. Чл. 2. (1) „Свръхлеки въздухоплавателни средства“ (СлВС) са въздухоплавателни средства по букви „д“, „е“, „ж“ и „й“ от Приложение II към Регламент (ЕО) No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) No 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ, L 79 от 2008 г.). (2) Свръхлеките въздухоплавателни средства с двигатели, които използват за излитане и кацане помощни устройства, като колесници, колички, колела, плазове, поплавъци и др., са следните класове: 1. самолети, управляеми по трите оси („three axis“) – клас (A); 2. самолети с гъвкаво крило („flex wings“), управляеми чрез изместване на центъра на тежестта („weight shift“) – клас (MHG); 3. хеликоптери – клас (H); 4. автожири – клас (G); 5. моторни парапланери, излитащи чрез помощни устройства – клас (PPG). Глава втора УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ НА ЛИЦА ПО ЧЛ. 119Е ОТ ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ Раздел І Издаване на удостоверения на оправомощени лица по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване Чл. 3. С тази глава се определят: 1. условията и редът за издаване на удостоверение на лица за обучение на персонала и/или контрол на дейностите, осъществявани със СлВС; 2. условията за доказване на съответствие с изискванията за издаване на удостоверенията по т. 1; 3. условията и редът за извършване на дейностите, за които лицата притежават удостоверение. Чл. 4. Удостоверението за провеждане на обучение или контрол на дейностите, извършвани със СлВС, удостоверява, че лицето отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и тази наредба. Чл. 5. (1) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за: 1. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на пилоти на СлВС, както и за издаване на удостоверение за завършено обучение; 2. контрол на пилоти, изпълняващи полети с нетърговска цел със СлВС; 3. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на лицата, извършващи обучение на пилоти на СлВС, както и за издаване на удостоверение за завършено обучение; 4. контрол на лицата, извършващи обучение на пилоти на СлВС, с които се извършват полети с нетърговска цел; 5. контрол по поддържането на летателна годност на СлВС, с които се извършват полети с нетърговска цел, и за издаване на удостоверения за преглед на летателната годност; 6. контрол на лицата, извършващи техническо обслужване на СлВС, с които се извършват полети с нетърговска цел; 7. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на лицата, извършващи техническо обслужване на СлВС, както и за издаване на удостоверение за завършено обучение; 8. контрол на лицата, извършващи обучение на персонал за техническо обслужване на СлВС, с които се извършват полети с нетърговска цел; 9. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на лицата, извършващи обучение на персонал за техническо обслужване на СлВС, с които се извършват полети с нетърговска цел, както и за издаване на удостоверение за завършено обучение; 10. провеждане на обучение на лицата, упражняващи въздушни спортове; 11. контрол на лицата, упражняващи въздушни спортове; 12. одобряване и контрол на лицата, извършващи обучение на лица, практикуващи въздушни спортове. (2) Удостоверение се издава за всяка от дейностите по ал. 1. Чл. 6. (1) Издаването, изменението, ограничаването, спирането и прекратяването на правата, произтичащи от удостоверението по чл. 5, се извършва от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осъществява контрол спрямо лицата, на които са издадени удостоверения по чл. 5. Чл. 7. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ поддържа регистър на лицата, на които е издадено удостоверение по тази наредба, който съдържа данни за: 1. наименование на лицето, адрес и правноорганизационна форма; 2. дата на издаване на удостоверението; 3. дейности, които лицето е оправомощено да извършва; 4. списък и информация за контакт с лицата от ръководния персонал. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ води служебни дела за лицата, на които е издадено удостоверение по чл. 5. В служебните дела се съхранява информация за издаването и измененията в удостоверенията, както и документите, издадени при упражнявания контрол. (3) Условията и редът за воденето на регистъра се определят със заповед на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. Раздел II Изисквания за издаване на удостоверение за организиране на обучение на персонала и/или контрол на дейностите, осъществявани със свръхлеки въздухоплавателни средства Чл. 8. Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за провеждане на обучение на персонала или контрол на дейностите, осъществявани със СлВС, когато кандидатът отговаря на следните изисквания: 1. регистриран е по Търговския закон или като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или е юридическо лице с нестопанска цел по законодателството на държава – членка на Европейския съюз; 2. представил е ръководство за дейността, одобрено от главния директор на ГД „ГВА“; 3. представил е списък на ръководния персонал, одобрен от главния директор на ГД „ГВА“; 4. разполага с персонал с квалификация и опит, необходими за извършване на дейността, за която кандидатства; 5. представил е описание на система за качество и е посочил ръководител по качеството, одобрени от главния директор на ГД „ГВА“ (или му се признава одобрена система за качеството). Чл. 9. (1) Лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, разполага с достатъчно персонал за ръководене, планиране, извършване, удостоверяване и контрол на дейностите, за които е получило удостоверение. (2) Ръководният персонал на кандидата притежава квалификация за извършване на дейността, за която кандидатства, професионален опит и стаж, както следва: 1. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2: а) квалификация – полетен проверяващ flight examiner (FE(M); б) опит – най-малко 3 години като полетен инструктор – flight instructor (FI)/полетен проверяващ – flight examiner (FE); 2. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 : а) квалификация – полетен инструктор – проверяващ (FIE(M); б) опит – най-малко 5 години като полетен инструктор (FI); 3. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6: опит – най-малко 5 години в поддържане на летателната годност; 4. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 7 – 9: а) квалификация – завършен курс за преподаватели по чл. 43, ал. 4 от Наредба No 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (ДВ, бр. 32 от 2000 г.); б) опит – най-малко 5 години в поддържане на летателната годност; 5. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 10: а) квалификация – полетен инструктор (FI); б) опит – най-малко 2 години като полетен инструктор (FI); 6. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 11 и 12: квалификация – полетен проверяващ (FE). (3) Персоналът, който кандидатът ангажира за извършване на дейността, за която е получено удостоверение, притежава квалификация, професионален опит и стаж, както следва: 1. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2: квалификация – полетен инструктор (FI); 2. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 : а) квалификация – полетен инструктор (FI)/полетен инструктор – проверяващ (FIE); б) опит – най-малко 3 години като полетен проверяващ (FE); 3. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6: а) квалификация – приемлива за ГД „ГВА“; б) опит – най-малко 5 години като лице, притежаващо свидетелство за правоспособност за лице, извършващо техническо обслужване; 4. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 7 – 9: а) квалификация – завършен курс за преподавател по чл. 43, ал. 4 от Наредба No 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове; б) опит – най-малко 3 години в поддържането на летателната годност; 5. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 10: квалификация – полетен инструктор (FI); 6. за дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 11 и 12: квалификация – полетен проверяващ (FE). Чл. 10. (1) Лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, е длъжно да изготви/създаде структура, която да включва ръководител по качеството, който: 1. е одобрен от главния директор на ГД „ГВА“ да следи за съответствието на процедурите за извършване на дейностите съгласно полученото удостоверение по чл. 5, доколко е налице съответствие на извършените дейности от лицето по чл. 5 с обема на правомощията, които са му предоставени с удостоверението; 2. се задължава да уведомява ръководството на организацията да предприеме коригиращи действия при необходимост. (2) Ръководителят по качеството се одобрява от главния директор на ГД „ГВА“, ако: 1. е завършил курс за одитиране по ISO 19011/2011; 2. е провел стаж в авиационната индустрия поне 3 години на длъжност, свързана с безопасността. Раздел ІІІ Издаване на удостоверение за провеждане на обучение на персонала и/или контрол на дейностите, осъществявани със свръхлеки въздухоплавателни средства Чл. 11. Лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверение по чл. 5, подават заявление до главния директор на ГД „ГВА“, към което прилагат: 1. удостоверение за актуално състояние (когато е приложимо), издадено не по-късно от 3 месеца преди датата на подаване на заявлението, или ЕИК; 2. декларация, че лицето не е в открито производство по несъстоятелност или в производство по ликвидация, ако лицето не е посочило ЕИК; 3. документ, съдържащ организационната структура с функционалните взаимодействия и правата и задълженията на назначените длъжностни лица, които отговарят за функциите, свързани с безопасността, качеството, сигурността, финансите и човешките ресурси; 4. документи, доказващи квалификацията и опита на ръководния персонал и на персонала, ангажиран с изпълнение на дейността; 5. документ, който описва системата за управление на безопасността, която е част от системата за качеството; 6. документи, удостоверяващи въведената система за управление на качеството; 7. документ за платена такса за издаване на удостоверение. Чл. 12. (1) Заявлението по чл. 11 се разглежда от ГД „ГВА“ в 30-дневен срок от датата на подаването му. (2) Ако заявлението не съдържа необходимите данни и документи, заявителят се уведомява писмено за констатираните несъответствия, като му се дава 30-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 започва да тече от момента на получаване на изисканите данни и/или документи. (3) Ако кандидатът не отстрани нередностите в срока по ал. 2, производството се прекратява с мотивирана заповед на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 13. (1) В 5-дневен срок от подаване на заявлението за получаване на удостоверение главният директор на ГД „ГВА“ със заповед назначава комисия, която се ръководи от председател – инспектор, за извършване на проверка за съответствие на заявлението с приложимите изисквания. Комисията: 1. провежда срещи с представителите на заявителя за получаване на пълна информация за характера, мащаба и вида на дейността, организационната структура, основните принципи на управление, установените равнища на упълномощаване, задълженията на отговорните лица на ръководни длъжности в структурата на организацията на заявителя; 2. разработва план за действие за извършване на предварителна оценка и последваща експлоатационна инспекция на организацията на заявителя и го консултира със съответните длъжностни лица; 3. провежда работни срещи с персонала на заявителя по възникнали въпроси по време на процедурите за издаване на удостоверение и разяснява правилата и методите за установяване на съответствие с изискванията; 4. организира прегледа на документите по чл. 11 и ако е необходимо, дава препоръки за разработване или подобряване на съдържанието на документите; 5. организира оценката на предлаганата от заявителя система за водене на необходимата документация по заявените видове дейности; 6. определя какви демонстративни или пробни действия да проведе заявителят; 7. води кореспонденцията със заявителя; 8. привлича други инспектори и експерти, определени от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице, за решаване на възникнали въпроси по време на предварителната оценка; 9. консултира главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него лице относно възникнали спорове по време на предварителната оценка и експлоатационната инспекция. (2) Комисията по ал. 1 изготвя доклад за извършената инспекция на заявителя и предоставя на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице заключение за годността на заявителя да получи удостоверение по чл. 5. Чл. 14. (1) Когато в процеса на инспекцията се установи, че кандидатът не отговаря на приложимите изисквания, главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на удостоверение. (2) Отказът по ал. 1 и прекратяването на процедурата по чл. 12, ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 15. (1) Удостоверението за извършване на дейност по чл. 5 се издава от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице и съдържа: 1. наименованието на органа, издал удостоверението; 2. наименование, правноорганизационна форма и адрес на лицето; 3. дейността по чл. 5, която лицето има право да извършва; 4. дата на издаване на удостоверението. (2) Удостоверението за извършване на дейностите по чл. 5 се издава от главния директор на ГД „ГВА“ или от оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от получаване на доклада по чл. 13, ал. 2. Чл. 16. (1) Удостоверението за извършване на дейност по чл. 5 е безсрочно. (2) Издадените удостоверения се вписват в регистъра по чл. 7, ал. 1. Чл. 17. (1) Лицето, което притежава удостоверението по чл. 5, е длъжно да обяви публично стойността на услугите, които ще предоставя във връзка с дейностите, за който му е издадено удостоверението по чл. 5. (2) Лицата, които притежават удостоверение по чл. 5, осъществяват дейността си в съответствие с предоставените им правомощия, като са длъжни да уведомяват незабавно ГД „ГВА“ за всяко станало им известно или установено от тях несъответствие, събитие или обстоятелство, което застрашава или може да застраши безопасността или сигурността при осъществяване на дейностите, свързани с експлоатацията на СлВС. (3) Лицата, които притежават удостоверение по чл. 5, са длъжни да поддържат пълна и актуална база данни за лицата и дейностите, за които са оправомощени да осъществяват контрол. (4) Лицата, които притежават удостоверение по чл. 5, са длъжни да водят и съхраняват информацията за контролираните от тях лица и да я предоставят при поискване на ГД „ГВА“. (5) Лицата, които притежават удостоверение по чл. 5, имат право да извършват периодични проверки на лицата, за които отговарят, съгласно ръководството за дейността си. (6) Лицата, които притежават удостоверение по чл. 5, са длъжни да изготвят писмени констатации за проведените проверки, които предоставят на лицата, за които отговарят. При наличие на данни за извършено нарушение по глава XIII от Закона за гражданското въдухоплаване или при установено несъответствие с изискванията и стандартите за безопасност те са длъжни да изпратят незабавно писмен доклад до ГД „ГВА“ за установените от тях обстоятелства. (7) Констатациите и докладите на лицата по чл. 5 в хода на осъществявания от тях контрол могат да бъдат оспорени пред главния директор на ГД „ГВА“ от заинтересованите лица в 3-дневен срок от получаването им. Главният директор на ГД „ГВА“ разпорежда извършване на проверка в 7-дневен срок от получаване на жалбата. (8) Заключенията на инспекторите от проверката по ал. 7 се представят в доклад до главния директор на ГД „ГВА“ в 7-дневен срок от извършване на проверката. (9) Главният директор на ГД „ГВА“ се произнася с мотивирано решение по доклада и жалбата на заинтересуваните лица в едномесечен срок от получаване на доклада от проверката по ал. 7. Раздел ІV Изменения на удостоверение за провеждане на обучение на персонала и/или контрол на дейностите, осъществявани със свръхлеки въздухоплавателни средства Чл. 18. (1) Изменения в издадено удостоверение по чл. 5 се извършват по заявление на притежателя му. (2) Заявленето се подава в ГД „ГВА“ в срок не по-късно от 40 дни преди поисканата от лицето по чл. 119е, ал. 1 ЗГВ в заявлението дата за влизане в сила на съответното изменение. (3) В заявлението се посочват конкретните искания за изменения в издаденото удостоверение. (4) Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи съответствие с изискванията по чл. 8 и документи по чл. 11, т. 1, 2 и 7. (5) Главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице извършва изменения в издадено удостоверение, ако притежателят представи доказателства, че разполага с необходимия капацитет и ресурси и че ще е в състояние да изпълнява дейността по исканото изменение. Чл. 19. (1) При постъпило заявление по чл. 18 главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице със заповед определя комисия, която извършва инспекция за съответствие на предложеното изменение с изискванията за съответния вид дейност. (2) Когато в процеса на инспекция по ал. 1 се установи, че исканото изменение не отговаря на изискванията за извършване на дейността, за която лицето притежава удостоверение по чл. 5, главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва изменението на удостоверението. (3) Отказът за изменение на удостоверението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел V Контрол за съответствие с приложимите изисквания Чл. 20. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ извършва планирани и извънредни инспекции на лицата, които притежават удостоверение по чл. 5. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице утвърждава график за планирани инспекции на всяко лице, което притежава удостоверение по чл. 5. Честотата на инспекциите може да бъде изменяна с цел да осигури периодичното инспектиране на всички елементи от дейността. (3) Извънредни инспекции се извършват: 1. по всяко време по решение на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице; 2. при настъпили авиационни произшествия или сериозни инциденти със СлВС, спрямо които проверяваното лице има права или задължения; 3. при констатирани повече от два пъти отклонения от нормативните изисквания, които не представляват административни нарушения и са констатирани с инспекторско предписание; 4. в 15-дневен срок след констатирано от инспектор от ГД „ГВА“ административно нарушение. (4) Проверяваните лица не се уведомяват предварително за провеждането на извънредна инспекция. Чл. 21. (1) Планираните и извънредните инспекции се извършват въз основа на заповед на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице, в която се определя: 1. съставът на комисията, на която се възлага извършването на инспекцията; 2. обхватът на инспекцията. (2) Лицата, извършващи инспекциите, имат правата по чл. 16б, ал. 3 ЗГВ. (3) Проверяваните лица са длъжни да осигуряват достъп на проверяващите до цялата необходима информация при изпълнение на служебните им задължения. (4) За резултатите от инспекциите инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства. Протоколът се представя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и да направи възражения по него при връчването му. Копие от протокола се съхранява в служебното дело на проверяваното лице. Чл. 22. Когато в хода на провежданата инспекция инспектор установи, че лицето е извършило или допуснало да се извърши административно нарушение, което е довело или би могло да доведе до риск за безопасността на извършваната дейност, той незабавно уведомява главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощеното от него длъжностно лице. Чл. 23. (1) В случай че лице, което притежава удостоверение, не изпълни в указания срок предписанията и указанията на ГД „ГВА“, както и в случаите по чл. 17, ал. 6 и по чл. 16е, ал. 5 и 6 ЗГВ главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощеното от него длъжностно лице: 1. налага административни наказания, определени в глава XIII от ЗГВ; 2. прекратява, спира, отнема или ограничава правата, произтичащи от издаденото удостоверение. (2) Актовете на главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице, с които се ограничават, спират или прекратяват права по издадено удостоверение, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Глава трета РЕГИСТРАЦИЯ, ОПРЕДЕЛЯНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЛЕТАТЕЛНАТА ГОДНОСТ НА СВРЪХЛЕКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Раздел I Общи положения Чл. 24. Свръхлеко ВС не може да изпълнява полети във въздушното пространство на Република България, ако няма удостоверение за регистрация, не носи националните и регистрационните знаци на Република България или те не съответстват на посочените в удостоверението за регистрация знаци. Чл. 25. Всички обстоятелства, свързани с правото на собственост върху СлВС, и всички промени, свързани с прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести, подлежат на вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България. Чл. 26. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което придобива или прехвърля права върху СлВС или учредява вещни тежести, е длъжно да заяви вписването на промяната в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. (2) Сделките по ал. 1 имат действие спрямо трети лица след вписването им в регистъра. Чл. 27. Заявлението за вписване на промени в регистъра се подава от физическото или юридическото лице, което придобива или прехвърля права върху СлВС. Чл. 28. Заявление за вписване на СлВС в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България може да подаде всяко физическо или юридическо лице с постоянен адрес на територията на Република България. Чл. 29. Удостоверенията за регистрация на СлВС, вписани в регистъра на Република България, се издават от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 30. (1) Свръхлеко ВС може да бъде вписано в регистъра само на една държава. (2) Свръхлеко ВС, вписано в чужд регистър, може да бъде вписано в регистъра на Република България, след като бъде отписано от чуждия. Раздел II Национални и регистрационни знаци Чл. 31. Националните знаци на гражданските ВС, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, са главните латински букви LZ (определени от Международния съюз по далекосъобщения). Чл. 32. (1) Регистрационните знаци на всяко гражданско ВС, вписано в регистъра, се определят от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. (2) Определянето на регистрационните знаци се извършва по заявление от собственика, владелеца или държателя на ВС. Заявлението трябва да бъде изпратено в ГД „ГВА“ най-малко 30 дни преди поисканата в заявлението дата на извършване на основния преглед от ГД „ГВА“ или от оправомощено лице по чл. 5, като собственикът, владелецът или държателят може да предложи регистрационните знаци, съобразявайки се с изискванията към тях, предвидени в тази наредба. Чл. 33. (1) Регистрационните знаци са серия от три главни латински букви или серия от няколко (три, четири и повече) арабски цифри или комбинация от главна латинска буква и серия от няколко (три, четири и повече) арабски цифри. (2) Когато регистрационните знаци са серия (комбинация) от букви, тази комбинация не трябва да съвпада с някоя от трибуквените комбинации, започващи с латинската буква Q от Q кода, с аварийно-спасителния сигнал SOS или с други настоятелни сигнали, като РАN, ТТТ, XXX и т.н. (3) Националните знаци предшестват регистрационните знаци и са разделени с тире между тях. Чл. 34. (1) Регистрационните знаци на СлВС не се променят до момента на отписването на СлВС от регистъра. (2) Когато СлВС бъде отписано от регистъра и след време отново бъде вписано в него, регистрационните знаци, определени при първоначалната му регистрация, се запазват. (3) Регистрационните знаци на СлВС, което е отписано от регистъра, не се предоставят на друго ВС. Чл. 35. Определените от ГД „ГВА“ регистрационни знаци се съобщават писмено на собственика, владелеца или държателя на СлВС. Чл. 36. (1) Националните и регистрационните знаци се нанасят върху СлВС или се закрепват по начин, осигуряващ трайност, като са чисти и видими по всяко време. (2) Линиите на буквите, цифрите и тирето са плътни и с цвят, ярко контрастиращ на фона на съответната част от ВС. Чл. 37. (1) Националните и регистрационните знаци на СлВС се разполагат: 1. върху крилото, като знаците трябва да са нанесени или върху долната повърхност на лявото полукрило, или върху долната повърхност на двете полукрила, по възможност на еднакво разстояние от атакуващия и изходящия ръб с върхове на буквите и цифрите в посока на атакуващия ръб; 2. върху двете страни на тялото между крилата и опашните плоскости или върху вертикалните опашни плоскости, а при една вертикална опашна плоскост – върху горните половини на външните страни на крайните плоскости. (2) Ако СлВС няма части, съответстващи на посочените в ал. 1, знаците трябва да бъдат разположени по начин, позволяващ СлВС да бъде идентифицирано непосредствено. Чл. 38. (1) Буквите и цифрите във всяка една група са с еднаква височина. (2) Знаците на СлВС имат следните размери: 1. височината им върху крилата не може да е по-малка от 50 см; 2. височината им върху тялото и вертикалните опашни плоскости не може да е по-малка от 30 см. (3) Ако СлВС няма части, съответстващи на посочените в ал. 2, височината трябва да е избрана по начин, непрепятстващ непосредствено и директно идентифициране на СлВС. Чл. 39. Типът на буквите и цифрите, използвани в националните и регистрационните знаци, отговаря на следните изисквания: 1. буквите да са главни букви от латинската азбука без орнаменти; 2. цифрите да са арабски без орнаменти; 3. широчината на всяка буква или цифра (с изключение на буквите I, M, W и цифрата 1) и дължината на тирето трябва да бъдат 2/3 от височината; 4. широчината на буквата I и цифрата 1 трябва да бъде равна на 1/6 от височината; 5. широчината на буквите M и W трябва да е равна на височината; 6. дебелината на линиите на буквите, цифрите и тирето трябва да бъде равна на 1/6 от височината; 7. разстоянието между буквите, цифрите и тирето трябва да бъде равно или по-голямо от 1/4 от широчината на стандартните букви и цифри. Чл. 40. Всяко СлВС трябва да има идентификационна плоча, на която да са нанесени поне националните и регистрационните знаци. Плочата трябва да бъде изготвена от огнеупорен метал или друг материал с еквивалентни физически свойства. Плочата се закрепва на видно място към конструкцията на СлВС на подходящо място. Раздел III Вписване на свръхлеко въздухоплавателно средство и издаване на удостоверение за регистрация Чл. 41. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ вписва СлВС в регистъра на гражданските ВС и издава удостоверение за регистрация на заявителя. Чл. 42. Регистърът на СлВС като част от регистъра на гражданските ВС на Република България се съхранява в ГД „ГВА“. Чл. 43. (1) Вписването на СлВС и издаване на удостоверение за регистрация се извършва по реда на тази наредба по заявление, подадено от собственика, владелеца или държателя на ВС. Заявлението се подава до ГД „ГВА“ най-малко 30 дни преди датата на основния преглед. (2) Вписването в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на СлВС по букви „б“ и „в“ на Приложение ІІ на Регламент (ЕО) No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и издаване на удостоверение за регистрация се извършва по реда на Процедури за освидетелстване на любителски построени експериментални въздухоплавателни средства, утвърдени от министъра на транспорта от 16.06.2000 г., по заявление, подадено до ГД „ГВА“. Чл. 44. (1) Купувачът, наемателят на СлВС или лизингополучателят посочва в заявлението си нормите за летателна годност, в съответствие с които е бил издаден типов сертификат, преди да сключи договора за покупко-продажба, наем на СлВС или лизинг. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ извършва проучване, ако досега този тип СлВС не е бил вписан в регистъра на Република България. Проучването включва запознаване с конструкцията, с типовия сертификат, с удостоверението за летателна годност, когато то не е издадено от главния директор на ГД „ГВА“, с приложените към него сертификационни данни и проверка за удостоверяване на съответствието на СлВС с нормите за летателна годност, приети в Република България. (3) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или лицето, което притежава удостоверение по чл. 5, съобщава на собственика, владелеца или държателя допълнителните условия, на които трябва да отговаря въздухоплавателното средство. Чл. 45. Към заявлението се прилагат следните документи: 1. документ, удостоверяващ прехвърляне на собственост или договор за наемане на СлВС; 2. документи, потвърждаващи съответствието на СлВС с типовия сертификат, като: а) за СлВС, което е ново и се произвежда в Република България серийно въз основа на на типовия сертификат, издаден от ГД „ГВА“ или от компетентен орган на страна, с която се прилагат единни норми за летателна годност, сертификат за качество и съответствие; б) за СлВС, което е ново, сертификат за качество и съответствие и копие на типовия сертификат, издаден от компетентния орган на страната производител; в) за използвано СлВС: аа) когато то е регистрирано в Република България: удостоверение за летателна годност или валидно техническо свидетелство, издадено по реда на Наредба No 25 от 2000 г. за определяне на летателната годност и вписване на национални и регистрационни знаци на свръхлеки въздухоплавателни средства (ДВ, бр. 19 от 2000 г.); бб) когато то е внесено от държава – членка на Европейския съюз, удостоверение за летателна годност или удостоверение за преглед на летателна годност, или друг еквивалентен документ; вв) когато то е внесено от държава, която не е членка на Европейския съюз, се изисква експортно удостоверение за летателна годност или друг еквивалентен документ; гг) документ, удостоверяващ, че СлВС е отписано от регистъра на държавата на последна регистрация или че СлВС е новопроизведено и не е вписвано в регистъра на СлВС на държавата на производителя; дд) документ за платена такса. Чл. 46. Свръхлекото въздухоплавателно средство трябва да бъде представено на ГД „ГВА“ или на лице с издадено удостоверение по чл. 5 за огледи и проверки или за основен преглед. Времето и мястото на прегледа трябва да бъдат предварително съгласувани между ГД „ГВА“ или оправомощено лице по чл. 5 и собственика, владелеца или държателя и да са приемливи и за двете страни. Чл. 47. (1) След като инспектор на ГД „ГВА“ или представител на лицето по чл. 5 се увери в съответствието на СлВС с приложимите норми и изисквания въз основа на заявлението и приложените към него документи, той изготвя протокол за извършване на основния преглед. Когато в протокола е установено, че националните и регистрационните знаци съответстват на изискванията на тази наредба и че СлВС може да бъде регистрирано, в регистъра се вписват следните данни: 1. номерът на удостоверението за регистрация; 2. националните и регистрационните знаци на СлВС; 3. производителят и наименованието (типът) на СлВС; 4. серийният номер на СлВС; 5. категорията на СлВС; 6. името на собственика и владелеца или държателя; 7. адресът на собственика и владелеца или държателя; 8. основанието за придобиване на права; 9. датата на вписване. (2) В случаите на регистрация на СлВС клас (MHG) – моторни делтапланери, или клас (PPG) – моторни парапланери, в ал. 1, т. 3 и 4 се вписват типът и серийният номер на мотоколичка и типът и серийният номер на крилото или крилата съгласно допустимите комбинации по типовия сертификат, в комплект по отношение на клас (MHG) – моторни делтапланери, или съгласно допустимите комбинации от сертификационна таблица по типовия сертификат или еквивалентен документ по отношение на клас (PPG) – моторни парапланери. (3) В удостоверението за регистрация се вписват данните, вписани в регистъра, с изключение на данните по ал. 1, т. 5 и 8. Всички текстове трябва да бъдат на български и английски език. Чл. 48. Удостоверението за регистрация или заверено копие от него трябва да бъде на борда на ВС, когато е в полет. Раздел IV Пререгистрация на свръхлеко въздухоплавателно средство Чл. 49. (1) Вписването на сделките по прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести върху СлВС (на територията на Република България) се извършва, когато са подадени: 1. заявление от досегашния собственик, владелец или държател на СлВС, придружено от удостоверението за регистрация; 2. заявление от новия собственик, владелец или държател на СлВС, придружено от договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за вписване на промяна в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. (2) Въз основа на посочените документи и след вписване на посочените данни в регистъра ГД „ГВА“ издава ново удостоверение за регистрация, което предава на новия собственик, владелец или държател или негов представител, срещу заплащане на такса. (3) Досегашният титуляр на права върху СлВС предава на новия собственик, владелец или държател на СлВС формулярите на СлВС, на двигателите и на спомагателната силова установка, паспортите на компонентите (еквивалентни документи) и всички други документи, представляващи неразделна част от формулярите, а удостоверенията за летателна годност, шум и газови емисии на авиационните двигатели (ако СлВС е притежавало такива) връща в ГД „ГВА“. Раздел V Отписване на свръхлеко въздухоплавателно средство от регистъра на Република България Чл. 50. Отписването на СлВС от регистъра се извършва в следните случаи: 1. прехвърляне на СлВС в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на друга държава; 2. спиране от експлоатация на СлВС от настоящия собственик, владелец или държател; 3. въздухоплавателното средство претърпи катастрофа, авария, безследно изчезване, природно бедствие, навършване на общия ресурс или морално остаряване; 4. когато въздухоплавателното средство е без летателна годност повече от 6 месеца. Чл. 51. (1) В случаите по чл. 50, т. 1 и 2 отписването се извършва след подаване на заявление от собственика, владелеца или държателя на СлВС, придружено от удостоверенията за регистрация и удостоверението за летателна годност. (2) В случаите по чл. 50, т. 1 в заявлението задължително се посочва в регистъра на коя държава ще бъде вписано СлВС и желаното време и място за извършване на процедурата по отписване. (3) Заявлението трябва да бъде подадено в ГД „ГВА“ най-късно 30 дни преди желаната дата за извършване на процедурите по отписване съгласно ал. 2. (4) Към заявлението се представя договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за отписване на СлВС. Чл. 52. (1) Непосредствено преди отписването на СлВС собственикът, владелецът или държателят трябва да представи на ГД „ГВА“ доказателства за заличаване на националните и регистрационните знаци върху ВС и премахването на идентификационната плоча. (2) Въз основа на документите, посочени в ал. 1, ГД „ГВА“ унищожава удостоверението за регистрация и вписва в регистъра датата и основанието за отписване. Чл. 53. В случаите на чл. 50, т. 1 и 2 ГД „ГВА“ издава удостоверение за отписване от регистъра на граждански СлВС, което се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса. При прехвърляне на СлВС в друга държава се издава експортно удостоверение за летателна годност, което се предава срещу заплащане на такса. Чл. 54. (1) В случаите на чл. 50, т. 3 и 4 отписването на СлВС се извършва по служебен ред със заповед на главния директор на ГД „ГВА“ въз основа на някой от посочените протоколи: 1. протокол на комисията по разследване на катастрофата, аварията, безследното изчезване; 2. протокол на комисията по бракуването (поради природно бедствие, навършване на общия ресурс или морално остаряване); 3. протокол, изготвен от най-малко двама инспектори от ГД „ГВА“, удостоверяващ, че въздухоплавателното средство е без летателна годност за период повече от шест месеца. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ уведомява писмено собственика, владелеца или държателя на СлВС за извършеното отписване. Раздел VI Общи положения Чл. 55. Свръхлеките ВС, вписани в регистъра на Република България, изпълняват полети във въздушното пространство на Република България, ако притежават валидно удостоверение за летателна годност, издадено от ГД „ГВА“. Чл. 56. Изискването по чл. 55 не се отнася за СлВС, извършващо контролен полет с цел издаване на удостоверение за летателна годност или еквивалентен документ. Чл. 57. Удостоверението за летателна годност на СлВС или заверено копие от него трябва да бъде непрекъснато на борда му, когато е в полет. Раздел VII Типово сертифициране на свръхлеки въздухоплавателни средства, проектирани и/или построени в Република България Чл. 58. Всеки тип СлВС, проектирано и серийно построено в Република България, трябва да има типов сертификат. Чл. 59. Типовият сертификат на СлВС се издава от ГД „ГВА“. Чл. 60. (1) Заявлението за издаване на типов сертификат на СлВС се подава до ГД „ГВА“ от конструктора. (2) Конструкторът трябва да представи на разположение на сертификационната комисия по чл. 61 за проучване всички разчети, чертежи, технологии, модели, макети и т.н., които подлежат на одобрение. (3) Конструкторът трябва да построи най-малко един прототип (опитен образец) на СлВС и да предложи програми за наземни и летателни изпитания. Чл. 61. Определянето на съответствието на типа СлВС с националните норми за летателна годност се извършва от определена от главния директор на ГД „ГВА“ сертификационна комисия въз основа на резултатите от аеродинамичните и якостните разчети, лабораторните и стендовите изследвания, наземните и летателните изпитания на прототипа. Чл. 62. По време на проучването сертификационната комисия изготвя справка за съответствието на типа СлВС с националните норми за летателна годност. Чл. 63. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава типов сертификат на СлВС, когато всички изисквания, произтичащи от националните норми за летателна годност, са удовлетворени и съответно отразени в справката за съответствие, т.е. прототипът напълно съответства на тях и експлоатационно-техническата документация отговаря на задължителното съдържание, произтичащо от приложимите изисквания и норми. (2) Техническата документация трябва да бъде пригодена за внасяне на изменения и допълнения чрез замяна или добавяне на листове. Чл. 64. При издаването на типов сертификат на СлВС ГД „ГВА“ издава сертификационна таблица, неразделна част от типовия сертификат за летателна годност. В сертификационната таблица се вписват сертификационните данни на типа СлВС. Чл. 65. (1) Всички разчети, чертежи, технологии, спецификации на материали и др., по които е построен прототипът, се подпечатват с печат на ГД „ГВА“ при издаването на типовия сертификат на СлВС и не подлежат на изменение или унищожаване. (2) Изменения в разчетите, чертежите, технологиите, спецификациите на материалите и др. се допускат само с предварително изрично писмено разрешение на ГД „ГВА“. Чл. 66. Типовият сертификат на СлВС заедно със сертификационната таблица се съхраняват на земята от конструктора и не могат да се унищожават без писмено разрешение от ГД „ГВА“. Чл. 67. Когато конструкторът няма намерение да строи или да произвежда други серийни СлВС от този тип, а прототипът се явява единственото СлВС от типа, това обстоятелство се декларира в заявлението. В тези случаи ГД „ГВА“ издава удостоверение за летателна годност на конкретното СлВС. Чл. 68. (1) Ако конструкторът проектира и построи друго СлВС, подобно на това, за което е издаден типовият сертификат за летателна годност, но някои от данните му се различават от тези, посочени в сертификационната таблица, то това СлВС се счита за друг тип и трябва да премине цялостна типова сертификация. (2) Всички промени в СлВС, чиито данни остават същите като посочените в сертификационната таблица, се считат за модификации. Чл. 69. (1) На всяко серийно произведено СлВС от производителя се издава сертификат за качество и съответствие. (2) Сертификатът за качество и съответствие гарантира, че серийното СлВС е произведено по същите чертежи, технологии, спецификации на материали и др. в съответствие с одобрения типов сертификат. Чл. 70. (1) Конструкторът на даден тип СлВС, от който са произведени серийни СлВС, събира информация от ползвателите на тези СлВС у нас или в чужбина относно поведението на СлВС, характерни откази, неизправности и дефекти и при необходимост разработва модификации. (2) Всички модификации се съгласуват предварително с ГД „ГВА“. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ уведомява за модификациите ползвателите на СлВС от този тип на територията на Република България и в чужбина, ако СлВС са вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България. (3) Когато модификациите са от такова естество, че изискват промяна и допълнения на/към експлоатационно-техническата документация, конструкторът ги разработва и разпространява по реда, предвиден в ал. 2. (4) Измененията и допълненията трябва да позволяват внасянето им посредством добавяне или замяна на листове в експлоатационно-техническата документация. Раздел VIII Издаване на удостоверения за летателна годност на свръхлеки въздухоплавателни средства Чл. 71. На всяко регистрирано СлВС главният директор на ГД „ГВА“ издава удостоверение за летателна годност (УЛГ). Чл. 72. (1) За издаване на УЛГ на СлВС собственикът, владелецът или държателят на СлВС подава заявление до главния директор на ГД „ГВА“ . (2) Заявлението се подава по образец най-малко 30 дни преди датата на основния преглед по чл. 74 до главния директор на ГД „ГВА“ или до оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 5. Чл. 73. (1) Собственикът, владелецът или държателят предоставя СлВС на ГД „ГВА“ или на оправомощено лице по чл. 5, ал. 1, т. 5 за огледи и проверки или основен преглед. Времето и мястото на прегледа се уговарят предварително между собственика, владелеца или държателя и ГД „ГВА“ или оправомощеното лице по чл. 5 и те трябва да са приемливи за двете страни. (2) Собственикът, владелецът или държателят осигурява при необходимост оборудване, технически персонал и екипаж за извършване на необходимите проверки, огледи и контролен полет. Чл. 74. (1) Собственикът, владелецът или държателят представя в ГД „ГВА“ или на оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 5: 1. копие от ръководството за летателна експлоатация или еквивалентен документ; 2. копие от всички ръководства на производителя за техническо обслужване; 3. списък на всички издадени експлоатационни бюлетини от производителя и директиви по летателна годност, издадени от авиационните власти, които се отнасят за даденото СлВС; 4. ресурсна инструкция или еквивалентен документ; 5. план за техническо обслужване, съдържащ всички изисквания на производителя и регулаторните органи, разбработен за конкретното СлВС в актуалната му конфигурация, съобразно оперативното и аварийното оборудване; планът за техническо обслужване се одобрява от ГД „ГВА“ преди извършването на прегледа. (2) Собственикът, владелецът или държателят предоставя на ГД „ГВА“ или на оправомощено лице по чл. 5 за преглед СлВС, формулярите на СлВС, двигателя и въздушния винт. (3) Собственикът, владелецът или държателят представя в ГД „ГВА“ подписан доклад за конкретното СлВС. Докладът съдържа най-малко: 1. наработка на планера, двигател и въздушен винт от началото на експлоатация, от последния ремонт и от последното периодично техническо обслужване (в календарен срок, часове, кацания и цикли) и съответния остатъчен ресурс до следващ ремонт, до следващо техническо обслужване; 2. списък на всички ресурсни агрегати и съответния остатъчен ресурс; 3. състояние на аварийно-спасителното оборудване и остатък ресурс, ако има такова; 4. сравнителна таблица на издадените експлоатационни бюлетини от производителя и директиви по летателна годност, издадени от съответните авиационни власти, с изпълнените на даденото СлВС; 5. протокол за масата и центровката на СлВС; 6. списък на модификациите, извършени от производителя на основание издадени бюлетини и/или експлоатанта, одобрени от съответните авиационни органи; 7. дата и вид на последното периодично техническо обслужване; 8. доклад за инциденти, извънредни проверки и ремонти. Чл. 75. Преди издаване на удостоверението за летателна годност ГД „ГВА“ или оправомощено лице по чл. 5, ал. 1, т. 5, трябва да се убеди от проверките, огледите и контролния полет, че: 1. въздухоплавателното средство е проектирано, построено и преминало изпитания в съответствие с типовия сертификат и ръководствата на производителя; 2. при внос на използвано СлВС в документите, отнасящи се към техническата експлоатация, са внесени всички изменения, допълнения, издадени от производителя или регулаторния орган; 3. собственикът, владелецът или държателят има достъп за получаване на всички бюлетини, изменения и допълнения на експлоатационно-техническата документация. Чл. 76. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава УЛГ, след като всички изисквания са удовлетворени и са налице условия собственикът, владелецът или държателят да поддържа летателната годност на СлВС. (2) Валидността на УЛГ е в срок до една година. (3) Удостоверението за летателна годност се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса. (4) Удостоверението губи валидността си, ако летателната годност на СлВС не се поддържа съгласно изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по прилагането му. Чл. 77. (1) Собственикът, владелецът или държателят носи отговорност за поддържане на летателната годност на СлВС. (2) За всяко СлВС, на което е издадено УЛГ, трябва да се предоставя удостоверението за проверки от ГД „ГВА“ при поискване. (3) Удостоверението за летателна годност се отнема от ГД „ГВА“, ако се установи, че не се спазват изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по прилагането му. Раздел IX Поддържане на летателна годност на свръхлеко ВС Чл. 78. Собственикът, владелецът или държателят носи отговорност за поддържане на летателната годност на СлВС и е задължен да не се извършват полети с него, освен когато: 1. свръхлекото ВС се поддържа в летателна годност; 2. оперативното и аварийното оборудване, ако има такова, е правилно монтирано и е годно за експлоатация или е ясно обозначено като негодно за експлоатация; 3. удостоверението за летателна годност е валидно; 4. техническото обслужване на СлВС се извършва в съответствие с план за техническо обслужване; 5. е извършен предполетен преглед. Чл. 79. Всяко лице или организация, извършващи техническо обслужване, отговарят за изпълнените задачи във връзка с поддържането на летателната годност на свръхлекото ВС. Чл. 80. Техническото обслужване на всяко СлВС се организира в съответствие с одобрен от ГД „ГВА“ план за техническо обслужване. Чл. 81. (1) Техническото обслужване на СлВС се извършва: 1. от собственика, владелеца или държателя на СлВС – ако са физически лица, въз основа на одобрение за техническо обслужване, издадено от ГД „ГВА“, след успешно завършване на утвърдена програма за обучение; 2. когато СлВС се използва за обучение на пилоти или се отдава под наем: а) от собственика, владелеца или държателя на свръхлекото ВС при спазване на всички процедури по одобрения план за техническо обслужване, полагащи се съобразно пролетени часове и/или календарни периоди; б) от лицата по ал. 2. (2) Собственикът, владелецът или държателят на СлВС може да предостави извършването на техническо обслужване и на: 1. физическите лица, притежаващи свидетелства за техническо обслужване по чл. 25, ал. 9 от Закона за гражданското въздухоплаване; 2. организация за техническо обслужване, одобрена по реда на част М, подчаст F на Регламент (ЕО) No 2042/2003 г. на Комисията или одобрена по реда на Наредба No 145 от 2004 г. за условията и реда за издаване на лицензи на организации за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника (ДВ, бр. 87 от 2004 г.). Чл. 82. Собственикът, владелецът или държателят на СлВС е отговорен за осигуряването на достъп на инспекторите от ГД „ГВА“ или представителите на оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 6 до организацията/въздухоплавателното средство, за да се определи постоянното спазване на изискванията на тази глава. Чл. 83. Поддържането на летателната годност и функционирането както на оперативното, така и на аварийното оборудване се осигуряват чрез: 1. извършване на предполетни прегледи; 2. отстраняване на всички дефекти и повреди, които оказват влияние върху безопасната експлоатация; 3. изпълнение на цялото техническо обслужване в съответствие с одобрен план за техническо обслужване на СлВС; 4. изпълнение на всички или някои от следните изисквания в зависимост от това, кои от тях са приложими: а) указания за летателна годност; б) оперативни указания, които засягат поддържането на летателната годност; в) изискване на ГД „ГВА“; г) незабавни мерки, определени от оправомощеното лице по чл. 5, при установен проблем по безопасността; 5. извършване на модификации и ремонти; 6. извършване, при необходимост, на полети за проверка на техническото обслужване. Чл. 84. При завършване на всяко техническо обслужване записът за повторно пускане в експлоатация се въвежда в документацията за поддържане на летателната годност на СлВС. Чл. 85. Всеки запис се извършва непосредствено, но не по-късно от 30 дни след завършване на техническото обслужване. Чл. 86. Всички записи в документацията относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателното средство трябва да бъдат ясни и точни. Когато е необходимо да се коригира даден запис, корекцията се извършва така, че оригиналният запис да личи ясно. Чл. 87. Документацията във връзка с поддържането на летателната годност на СлВС съдържа: 1. формуляри на СлВС, двигател и въздушен винт; 2. текущото състояние на указанията за летателна годност и мерките, постановени от съответния орган като незабавна реакция на проблем по безопасността; 3. текущото състояние на модификациите и ремонтите; 4. съществуващото в момента съответствие с плана за техническо обслужване; 5. състоянието на компонентите с ограничен срок на експлоатация; 6. отчета за маса и центровка. Чл. 88. Срокът на съхранение на документацията и записите по този раздел е 24 месеца след извеждането на СлВС от експлоатация. Раздел X Продължаване валидността на удостоверение за летателна годност Чл. 89. Срокът на валидността на УЛГ на гражданските свръхлеки СлВС може да бъде продължен до една година от ГД „ГВА“ . Чл. 90. Продължаване валидността на УЛГ на СлВС се извършва по заявление от собственика, владелеца или държателя. Чл. 91. Заявлението се подава до ГД „ГВА“ не по-късно от 30 дни преди крайния срок на валидност на УЛГ. Чл. 92. (1) Заедно със заявлението собственикът, владелецът или държателят представя подписан инспекционен доклад за СлВС. (2) Инспекционният доклад по ал. 1 съдържа данните по чл. 74, ал. 2. Чл. 93. (1) Свръхлекото въздухоплавателно средство трябва да бъде предоставено на ГД „ГВА“ или на оправомощено лице по чл. 5, ал. 1, т. 5 от собственика, владелеца или държателя за огледи, проверки и контролен полет. Времето и мястото на прегледа трябва да бъдат предварително уговорени между собственика, владелеца или държателя и ГД „ГВА“ и оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 5. (2) Собственикът, владелецът или държателят осигурява оборудване и персонал за извършване на необходимите проверки, огледи и екипаж за провеждане на контролен полет. (3) Собственикът, владелецът или държателят предоставя на проверяващия: 1. формулярите на ВС, двигателите и всички документи, представляващи неразделна част от тях; 2. паспортите на компонентите или еквивалентен документ. (4) Допуска се продължаване на валидността на УЛГ и без провеждането на контролен полет при форсмажорни обстоятелства по преценка на проверяващия. Чл. 94. (1) Преди да бъде продължена валидността на УЛГ на СлВС, проверяващият трябва да се убеди въз основа на огледите и проверките, че: 1. не са настъпили недопустими изменения в състоянието на СлВС (корозия, деформации, гофри, загуба на устойчивост на силови елементи и др.); 2. летателните характеристики и техническите параметри на въздухоплавателното средство, двигателя и системите му не се различават от тези, посочени в ръководството по летателна експлоатация; 3. техническото обслужване на СлВС е извършвано (от издаването на удостоверението за летателна годност или от предшестващо продължаване на валидността на УЛГ до момента) съгласно приложимите срокове, изисквания и норми; 4. всички задължителни бюлетини и директиви за летателна годност са изпълнени и съответно вписани във формулярите, респективно паспортите; 5. свръхлекото въздухоплавателно средство, двигателят и компонентите им не надвишават съответно доремонтния, междуремонтен и общ ресурс; 6. поддържането на летателната годност на СлВС е извършвано съгласно изискванията на действащите нормативни актове. (2) След извършването на прегледа от лицето по чл. 5, ал. 1, т. 5 и когато се установи, че всички изисквания са удовлетворени, както и че собственикът, владелецът или държателят може да поддържа летателната годност на СлВС, се издава удостоверение за преглед на летателната годност, което се предава на ГД „ГВА“ за вписване на продължаване на срока на валидност до една година на удостоверението за летателна годност. (3) Инспекторът от ГД „ГВА“ вписва продължаване на срока на валидност на удостоверението за летателна годност до една година и когато прегледът по чл. 93 е извършен от ГД „ГВА“. (4) Главна дирекция „ГВА“ предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител удостоверението за летателна годност заедно с всички вписвания по него, включително и за срока на валидност, срещу заплащане на такса. Чл. 95. (1) При претърпяване на инцидент собственикът, владелецът или държателят на СлВС уведомява ГД „ГВА“ и Специализираното звено за разследване на авиационни събития по чл. 16ж ЗГВ в 72-часов срок. (2) При обективна невъзможност собственикът, владелецът или ползвателят да извърши уведомяването по ал. 1 оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 10 или 11 уведомява незабавно ГД „ГВА“ и Специализираното звено за разследване на авиационни събития при узнаване на каквито и да било данни относно инцидента със СлВС. Раздел XI Загуба на летателна годност Чл. 96.(1) Когато лицето, оправомощено по чл. 5, ал. 1, т. 6, установи, че СлВС не се поддържа съгласно изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и тази наредба, то незабавно уведомява ГД „ГВА“ за това. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него лице назначава незабавно инспекторска проверка. В седемдневен срок от приключването на проверката инспекторите изготвят доклад до главния директор. (3) В тридневен срок от получаването на доклада главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него лице разпорежда спирането на СлВС до отстраняване на несъответствието по поддържането на летателната годност. Чл. 97. В случаите, когато дадено СлВС загуби летателната си годност, възстановяването на която не може да се осъществи чрез прилагане на типова технология, а изисква значителни ремонтно-възстановителни работи, собственикът, владелецът или държателят на СлВС е длъжен в седемдневен срок да върне удостоверението за летателна годност на ГД „ГВА“. Чл. 98 (1) Когато собственикът, владелецът или държателят реши сам да извърши ремонтно-възстановителните работи, той изготвя техническата документация съгласно приложимите изисквания, която представя пред ГД „ГВА“ за съгласуване. (2) При разработването на чертежите, схемите, технологиите и др. за ремонтно-възстановителните работи собственикът, владелецът или държателят може да се консултира с конструктора (производителя) или с експертния инженерно-технически персонал на оправомощеното лице по чл. 5, ал. 1, т. 6. Раздел XII Издаване на експортно удостоверение за летателна годност Чл. 99. Експортно удостоверение за летателна годност на СлВС, което ще се експортира от Република България и ще се впише в чужд регистър, се издава от ГД „ГВА“. Чл. 100. (1) За издаване на експортно удостоверение за летателна годност на СлВС собственикът, владелецът или държателят подава заявление до ГД „ГВА“. В заявлението се посочват всички допълнителни изисквания и условия на упълномощения орган на държавата, където ще бъде вписано СлВС. (2) Заявлението трябва да бъде подадено до ГД „ГВА“ най-малко 30 дни преди датата на извършване на огледи и проверки от инспектора. Чл. 101. В случаите, когато някое от специалните изисквания и условия на приемащата държава не могат да бъдат изпълнени, собственикът, владелецът или държателят на СлВС трябва да получи от компетентния орган на приемащата държава писмено съгласие за тези различия. Чл. 102. Експортното удостоверение за летателна годност не дава право за извършване на полети със СлВС. Чл. 103. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава експортно удостоверение за летателна годност, ако представеното СлВС има валидно удостоверение за летателна годност и е поддържано в съответствие с одобрения план за техническо обслужване. (2) Експортното удостоверение за летателна годност се предава на собственика, владелеца, държателя или негов представител срещу заплащане на такса. Глава четвърта ПИЛОТИ НА СВРЪХЛЕКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА Раздел І Общи положения Чл. 104. (1). Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), със съответната отметка за квалификационен клас на пилотите на СлВС съгласно тази наредба. (2) Не се издават свидетелства по ал. 1 на пилотите на следните видове СлВС: 1. моторните параплани (PPG), излитащи от крака (FLM); 2. моторните делтаплани (MHG), излитащи от крака (FLM); 3. безмоторните делтапланери (HG) и парапланери (PG). Чл. 105. Националното свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(М), е валидно за изпълнение на полети само над територията на Република България денем, по правилата за визуални полети (VFR) съгласно Наредба No 2 от 1999 г. за правилата за полети (ДВ, бр. 26 от 1999 г.). Чл. 106. Притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(М), могат да изпълняват полети над други държави само когато съответните авиационни власти на тези държави са постигнали взаимно съгласие за това. Чл. 107. (1) Националното свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(М), е безсрочно. (2) Притежателят на NPPL(M) може да упражнява правата си при условие, че има валидно свидетелство за медицинска годност, получена по реда на Наредба No 21 от 2007 г. за правилата за освидетелстване при определяне на медицинската годност за летателна работа и други видове авиационни дейности в гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 40 от 2007 г.), и квалификационен клас. Чл. 108. (1) В националното свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), се вписват следните квалификационни класове: 1. „А“ – за самолети, управлявани по трите оси (aeroplane) („3-axis“); 2. „MHG“ – за мотоделтапланери (motorhangglider) („flex wing“, „weight shift“); 3. „PPG“ – за моторен парапланер („powered paraglider“); 4. „H“ – за хеликоптер („helicopter“); 5. „G“ – за автожир („gyro“); 6. „G-sea“ – за автожир, излитащ и кацащ от водна повръхност („gyro“); 7. „A-sea“ – за самолет-амфибия, хидроплан; 8. „H-sea“ – за хеликоптер, излитащ и кацащ на водна повърхност. (2) Срокът на валидност на квалификационния клас е 2 години. (3) Притежателят на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), може да има вписани в свидетелството си повече от един квалификационен клас. Чл. 109. (1) Обучението на кандидатите за получаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), и квалификацонен клас за клас СлВС се провежда по утвърдени от ГД „ГВА“ програми. (2) Обучението се провежда от одобрен от ГД „ГВА“ полетен инструктор по реда на чл. 140. (3) Полетните инструктори на всеки тип свръхлеки ВС се одобряват от ГД „ГВА“ при условия и по ред, установен в наредбата. (4) Националното свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), се издава от главния директор на ГД „ГВА“ след становище по заявлението на кандидата от лицето по чл. 5. Чл. 110. (1) В свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие със стандарта JAR-FCL/PART FCL не се вписват квалификационни класове за клас СлВС. (2) Когато притежателят на свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие със стандарта JAR-FCL/PART-FCL, не притежава квалификационни класове (SEP) или (TMG), а желае да управлява СлВС, изискващо свидетелство за правоспособност за пилот, той трябва да кандидатства за национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M). След като премине съответното обучение за разликите за типовете ВС, в националното свидетелство за любител пилот на СлВС се вписва придобитият квалификационен клас за съответното СлВС. (3) Когато притежател на свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие с JAR-FCL/PART-FCL, има вписан в него квалификационен клас за пилот на еднодвигателен самолет (SEP) или туристически мотопланер (TMG), той ще има право да пилотира и СлВС с несложна моторна тяга след преминаване на съответното обучение за разликите по познаване и управление на СлВС. (4) В случаите по ал. 3 допускането до изпълнение на полети и пролетените часове, изпълнени със СлВС с несложна моторна тяга, се нанасят в летателната книжка за СлВС на пилота. (5) Пролетените часове за СлВС не се сумират с пролетените часове, изпълнени на въздухоплавателни средства, различни от СлВС, като общ брой пролетени часове в една летателна книжка. Чл. 111. (1) Самостоятелни полети на СлВС, пилотирането на което изисква пилотът да притежава NPPL(M), може да изпълнява само лице, притежаващо валидно свидетелство за медицинска годност. (2) Първоначалното издаване, продължаването на валидността и признаването на свидетелството за медицинска годност се извършва при условията и по реда на Наредба No 21 от 2007 г. за правилата за освидетелстване при определяне на медицинската годност за летателна работа и други видове авиационни дейности в гражданското въздухоплаване. Раздел ІІ Обучение на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства Общи положения Чл. 112. (1) Кандидатите за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), трябва да притежават валидно свидетелство за медицинска годност и да са навършили 17 години. До първи самостоятелен полет по време на обучението може да бъде допуснат кандидат, навършил 16-годишна възраст. (2) Кандидатът за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), трябва да премине курсове за наземно и летателно обучение под ръководството на правоспособен инструктор. (3) Програмите за обучение се разработват от оправомощеното лице по чл. 5 и се утвърждават от ГД „ГВА“. (4) При подаване на заявление за започване на обучение за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), кандидатите, ненавършили 18 години, прилагат декларация, съдържаща писменото съгласие на родителите или настойниците. Чл. 113. (1) Учебните часове по програмата за наземно обучение, провеждано под ръководството на инструктора, са не по-малко от 60 часа и при завършване на теоретичното обучение кандидатът полага писмени изпити пред оправомощеното лице по чл. 5 по следните дисциплини: 1. авиационно законодателство, правила за полети и процедури; 2. метеорология; 3. навигация; 4. човешки фактор и ограничения; 5. основни понятия за въздухоплавателните средства; 6. аеродинамика; 7. комуникации по правила на визуалните полети (VFR). (2) Преди летателната проверка за издаване на свидетелство за правоспособност се полага теоретичен изпит по познаване на въздухоплавателното средство, на което се изпълнява проверката. (3) Изпитът по ал. 2 е устен и се провежда от полетния проверяващ – FE(M). Изпитът предхожда летателната проверка, но с не повече от 1 месец. Чл. 114. Лицето по чл. 5 разработва транзитни програми за приучване и ги предлага на ГД „ГВА“ за утвърждаване, когато кандидати с квалификационни класове в NPPL(M) или свидетелства, издадени в съответствие с JAR-FCL/ PART-FCL, желаят да бъдат обучени за друга категория или клас СлВС. Раздел ІІІ Летателно обучение на пилоти за квалификационен клас (A) и (MHG) Чл. 115. (1) Минималното количество летателни часове на курса за обучение не може да бъде по-малко от 25 часа. (2) От общото количество часове обучаемият следва да изпълни: 1. не по-малко от 10 часа самостоятелно пролетени часове; 2. не по-малко от 5 часа самолетоводене, от които – не по-малко от 3 часа самостоятелно; 3. през 3-те часа самолетоводене като PIC 2 самостоятелни полета по маршрут с обща дължина не по-малка от 40 nm (75 км), по време на които да извърши кацане на място, не по-близо от 15 nm (30 км) от мястото на излитане; тези два самостоятелни полета трябва да бъдат изпълнени по различни маршрути и междинните кацания да се извършат на различни места. Чл. 116. Летателното обучение, последвано от летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност, следва да бъдат завършени в период от 3 месеца. Чл. 117. Притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), за самолети клас (А), желаещи да получат клас (MHG) или обратния вариант, задължително преминават допълнително обучение за разликите по програми, разработени от лице по чл. 5 и утвърдени от главния директор на ГД „ГВА“. Раздел ІV Летателно обучение на пилоти за квалификационен клас (PPG) – моторен парапланер Чл. 118. Програмата за летателно обучение за клас (PPG) не може да съдържа по-малко от 15 летателни часа под наблюдението на правоспособен полетен инструктор – FI(PPG), и 6 часа самостоятелно пролетени часове. Чл. 119. По време на летателното обучение следва да бъдат изпълнени: 1. не по-малко от 25 излитания и кацания, от които – не по-малко от 6 самостоятелни излитания и кацания; 2. не по-малко от 5 часа навигационно обучение, от които – 3 часа самостоятелни полети, по време на които да се изпълнят 2 полета по маршрут с обща дължина не по-малка от 25 nm (45 км) с едно междинно кацане на площадка, отдалечена на не по-малко от 10 nm (18 км) от мястото на излитане; двата навигационни полета трябва да се изпълнят по различни маршрути и с кацане на различни площадки. Чл. 120.(1) След успешно приключване на обучението, но не по-късно от 4 месеца от началото му, одобрен от ГД „ГВА“ полетен проверяващ – FE(PPG), извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ одобрява полетните проверяващи по ал. 1 при условията и по реда на чл. 140. (3) Времето за провеждане на летателната проверка по ал. 1 може да бъде включено в общото полетно време от минимум 15 часа за обучение с инструктор, но не може да бъде част от необходимото полетно време от 6 часа самостоятелно. Раздел V Летателно обучение за квалификационен клас (G) – автожир Чл. 121. (1) Програмата за първоначално обучение на кандидати за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), с квалификационен клас (G) – автожир, не може да съдържа по-малко от 25 часа летателно обучение. (2) От общото количество летателни часове се изпълняват не по-малко от: 1. 15 часа летателно обучение на автожир с правоспособен полетен инструктор – FI(G); 2. 10 часа като PIC на автожир, включващи 3 часа самостоятелно пролетени часове по маршрут, по време на които да се изпълнят 2 полета с кацане на площадка, отдалечена най-малко на 25 nm (45 км) от мястото на излитане. Чл. 122. Пилоти, притежаващи опит на SEP, хеликоптери, туристически мотопланери, микролайт – клас (A) или (MHG), или държавни въздухоплавателни средства, се обучават за получаване и на квалификационен клас (G) – автожир, по индивидуална програма, изготвена от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, и утвърдена от ГД „ГВА“. Чл. 123. Летателното обучение се извършва на двуместен автожир със седалки една до друга или една зад друга и с дублирани органи за управление. Чл. 124. След успешно приключване на обучението, одобрен от ГД „ГВА“ полетен проверяващ – FE(M), извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. Раздел VІ Летателно обучение за квалификационен клас (H) – вертолет Чл. 125. (1) Програмата за първоначално обучение на кандидати за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), с квалификационен клас (H) – вертолет, не може да съдържа по-малко от 60 часа летателно обучение. (2) От общото количество летателни часове се изпълняват не по-малко от: 1. 35 часа летателно обучение на вертолет с правоспособен полетен инструктор – FI(H); 2. 20 часа като PIC на вертолет, включващи 10 часа самостоятелно пролетени часове по маршрут, по време на които да се изпълнят 2 полета с кацане на площадка, отдалечена най-малко на 25 nm (45 км) от мястото на излитане. Чл. 126. Пилоти, притежаващи опит на пилот на еднодвигателен самолет (SEP – single engine pilot), автожир, туристически мотопланери, микролайт – клас (A) или (MHG), или държавни въздухоплавателни средства, се обучават за получаване и на квалификационен клас (H) – хеликоптери, по индивидуална програма, изготвена от лицето, притежаващо съответното удостоверение по чл. 5, и утвърдена от ГД „ГВА“. Чл. 127. Летателното обучение се извършва на двуместен вертолет, одобрен за обучение от ГД „ГВА“. Чл. 128.. След успешно приключване на обучението, одобрен от ГД „ГВА“ полетен проверяващ – FE(M), извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. Раздел VІІ Пилоти на парапланери и делтапланери, излитащи от крака (FLM) Чл. 129. (1) От пилотите на излитащи от крака (FLM – „foot launched microlight“) парапланери и делтапланери не се изисква притежаването на свидетелство за правоспособност за пилот и свидетелство за медицинска годност. (2) Минималната възраст на пилотите на FLM е 16 години. До навършване на 18-годишна възраст пилотите представят на лицето, провеждащо обучението, декларация от родителите или настойниците за съгласие да упражняват този вид летателна дейност. Чл. 130. (1) Програмите за обучение на кандидатите, както и квалификацията и допусканията до упражняване на права на инструкторите им се изготвят и приемат от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5. (2) На завършилите обучението си пилоти на FLM се издава удостоверение за завършено обучение от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, ал. 1, т. 1, съгласно ръководството за дейността му. Раздел VІІІ Инструктори – FI(M), и проверяващи – FE(M), FIE(M) за обучение на пилоти и издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M) Чл. 131. (1) Притежателите на свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие със стандарта на JAR-FCL(PART-FCL), с квалификационен клас за пилот на еднодвигателен самолет (SEP) или туристически мотопланер (TMG) и квалификационен клас за инструктор FI(A) могат да бъдат инструктори на СлВС класове (A) и (MHG), след като преминат съответното обучение за разликите в управлението на типовете СлВС. (2) Обучението за разликите и допускане до упражняване на правата за квалификационен клас за полетен инструктор FI(M) се вписват в летателната книжка на инструктора. Чл. 132. За получаване на квалификационен клас за полетен инструктор за СлВС – FI(M), притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), трябва да отговарят на следните условия: 1. да са навършили 18 години; 2. да притежават валиден квалификационен клас за категория СлВС, за което кандидатстват, и валидно свидетелство за медицинска годност; 3. да имат поне 250 часа пролетени часове като PIC, а от тях – 150 часа като PIC на класа СлВС, на което ще се обучават в курса; 4. да са завършили успешно одобрен курс за инструктори на СлВС; 5. да са преминали успешно летателна проверка пред полетен проверяващ FIE(M). Чл. 133. (1) Курсът за обучение на инструктори на СлВС трябва да съдържа не по-малко от 125 часа теоретично обучение и 15 часа летателно обучение, провеждани от правоспособен инструктор. (2) До 2 часа от летателното обучение може да бъде изпълнено съвместно от двама обучаеми инструктори. Чл. 134. (1) Одобреният курс за обучение на инструктори трябва да завърши в срок не по-дълъг от 12 месеца от датата на започването му. (2) За завършил курс за инструктори на СлВС – FI(M), се смята кандидат, успешно положил теоретичен изпит пред оправомощено лице по чл. 5 и преминал летателна проверка пред FIE(M). Чл. 135. Инструктор, успешно завършил курса за придобиване на квалификационен клас за полетен инструктор FI(M), няма право да допуска обучаеми до първи самостоятелен полет до изпълнение на 100 часа като инструктор на съответния клас СлВС. Чл. 136. Когато инструктор с квалификационен клас за полетен инструктор FI(M) желае да обучава и на друг клас СлВС, той трябва: 1. да има изпълнени не по-малко от 5 часа на искания клас СлВС; 2. да премине летателна проверка от FIE(M). Чл. 137. (1) Когато инструктор със свидетелство за правоспособност за полетен инструктор FI(M) има квалификационен клас да изпълнява полети на СлВС, излитащи и кацащи от земната повърхност, и желае да обучава на СлВС излитащи и кацащи на водната повърхност, той трябва първо да придобие квалификационен клас за съответната категория (водна повърхност), след което да премине през необходимото теоретично и летателно обучение, последвано от летателна проверка с полетен проверяващ FIE(M)-sea. (2) Допускането до упражняване на права по инструкторска работа по ал. 1 се вписва в националното свидетелство за правоспособност на пилота NPPL(M) от ГД „ГВА“ по предложение на лицето, оправомощено съгласно чл. 5. Чл. 138. Квалификационният клас „полетен инструктор на свръхлеко ВС“ – FI(M), се вписва в националното свидетелство за правоспособност на пилота NPPL(M) от ГД „ГВА“ по предложение на лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5. Чл. 139. (1) Срокът на валидност на квалификационния клас за полетен инструктор FI(M) е 3 години. (2) Срокът на валидност на квалификационния клас за полетен инструктор FI(M) се подновява, при условие че кандидатът е изпълнил две от следните три условия: 1. през трите години е участвал в опреснителен семинар за инструктори; 2. за срока на валидност е налетял поне 50 часа като инструктор; 3. успешно е изпълнил летателна проверка на уменията с полетен проверяващ на инструктори – FIE(M). Чл. 140. (1) Категориите проверяващи за пилоти на СлВС са: 1. GRE(M) – наземен проверяващ; 2. FE(M) – полетен проверяващ; 3. FIE(M) – проверяващ на летателните инструктори. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него лице определя със заповед проверяващи, които да провеждат от името на ГД „ГВА“ практическите и летателните проверки, по предложение на лицето, разполагащо с удостоверение по чл. 5. (3) При кандидатстване пред ГД „ГВА“ за проверяващи кандидатът подава: 1. заверено копие от диплома за завършено образование; 2. летателна книжка; 3. документ за внесена държавна такса. (4) При кандидатстване за презаверка кандидатът за проверяващ подава заявление до ГД „ГВА“. (5) Правата на полетните проверяващи са валидни за срок 3 години от датата на вписване на одобрението в националното свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС – NPPL(M). Чл. 141. (1) Наземен проверяващ – GRE(M), може да бъде пилот, притежаващ квалификационен клас за полетен инструктор FI(M). Той има право да провежда наземните изпити след теоретичното обучение на кандидатите за NPPL(M). (2) Полетен проверяващ – FE(M), може да бъде пилот, притежаващ квалификационен клас за полетен инструктор FI(M) от най-малко 2 години и най-малко 300 пролетяни часа като инструктор. Полетният проверяващ FE(M) притежава правата на наземен изпитващ GRE(M). Той има право да извършва летателни проверки за издаване на свидетелство за правоспособност, проверки на уменията за продължаване срока на валидност или подновяване на квалификационния клас на притежателите на национално свидетелство за любител пилот – NPPL(M). (3) Проверяващ на полетните инструктори – FIE(M), може да бъде пилот с квалификационен клас за полетен инструктор FI(M) и с най-малко 500 пролетени часа като инструктор. Проверяващият на полетните инструктори FIE(M) притежава правата на FI(M), GRE(M) и FE(M). (4) Проверяващ на полетните инструктори – FIE(M), има право: 1. да провежда наземни и летателни курсове за обучение на полетните инструктори FI(M); 2. да изпълнява летателни проверки на кандидати за инструктори; 3. да изпълнява проверки на уменията за презаверяване или подновяване квалификацията на полетните инстуктори FI(M). Раздел ІХ Квалификационни класове в свидетелството NPPL(M) – срок на валидност, презаверяване и подновяване Чл. 142. (1) Срокът на валидност на квалификационния клас, вписан в националното свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), е две години. За този срок притежателят му трябва да изпълни най-малко 12 летателни часа, от които: 1. 6 часа да са изпълнени през последните 12 месеца; 2. 8 часа – като PIC; 3. да са изпълнени 12 излитания и кацания; 4. общо 1 час полетно време да е изпълнено с полетен инструктор FI(M). (2) Изискването за 1 час полетно време с полетен инструктор не налага това време да е изпълнено само в един полет, нито с един и същи инструктор, нито на едно и също СлВС. Чл. 143. (1) По решение на проверяващия (GRE, FE, FIE), ако условията за потвърждаване на квалификационния клас са изпълнени и са налице доказателства за това, квалификационният клас може да бъде продължен и без изпълнение на контролен полет за проверка на уменията. (2) Алинея 1 се прилага само по преценка на провряващия и при условие, че срокът на валидност на квалификационния клас не е изтекъл. Чл. 144. Когато изискването за 1 час полет с инструктор през последните 24 месеца не е изпълнено, проверяващият може да вземе решение за продължаване на квалификационния клас на пилота, но без право пилотът да изпълнява полети с втори човек на борда освен с инструктор/проверяващ. Чл. 145. Когато притежателят на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), има право да изпълнява полети на повече от един клас СлВС, изискванията за потвърждаване на квалификационния клас може да са изпълнени като общо на всички класове. Пилотът трябва да има изпълнени на всеки от разрешените категории СлВС поне по 1 час полет като PIC или 1 час полети с инструктор. Чл. 146. Когато притежателят на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), не може да докаже, че е изпълнил необходимите условия за продължаване на квалификационния клас в срока на неговата валидност, той изпълнява проверка на уменията („proficiency check“). Чл. 147. Когато квалификационният клас на притежателя на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), е с изтекъл срок на валидност не повече от 5 години, той е длъжен да представи валидно свидетелство за медицинска годност и да изпълни програма за възстановяване на правата за квалификационен клас и летателна проверка с полетен проверяващ FE(M). Чл. 148. (1) Когато квалификационният клас на притежателя на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), е изтекъл преди 5 или повече години, той е длъжен да изпълни условията по чл. 147 и да положи устен изпит пред полетен проверяващ (FE, FIE) относно познаване на въздухоплавателното средство, обслужването му от пилота и условията за издаване и подновяване на удостоверението за летателна годност на СлВС. (2) Ако в резултат на летателната проверка полетният проверяващ установи, че на пилота са нужни допълнителни тренировки, следваща летателна проверка на пилота се изпълнява след запис в летателната му книжка за изпълнени допълнителни тренировки и доклад от полетен инструктор за готовността на пилота за проверка. Раздел Х Обучение за разликите при преминаване на друг клас СлВС Чл. 149. (1) Притежателят на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), има право да пилотира само такъв клас СлВС, на какъвто е обучаван по време на курса и за какъвто притежава квалификационен клас. (2) Когато притежател на национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), желае да получи квалификационен клас за друг клас СлВС, той трябва да премине обучение за разликите под ръководството на полетен инструктор FI(M). (3) Обучението за разликите се провежда по утвърдени от ГД „ГВА“ програми. (4) Инструкторът, провел обучението за разликите, удостоверява успешното му завършване със запис в летателната книжка на пилота. (5) Новият квалификационен клас се вписва в свидетелството за правоспособност на пилота след успешно изпълнена летателна проверка от полетен проверяващ. Чл. 150. Притежатели на свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с JAR-FCL/PART FCL с валиден SEP или TMG квалификационен клас, желаещи да получат права да изпълняват полети и на даден клас СлВС с несложна моторна тяга, следва да: 1. положат пред полетен проверяващ FE(M) устен изпит по познаване на съответния клас СлВС с несложна моторна тяга, обслужването му от пилота и условията за издаване и подновяване на удостоверението за летателна годност; 2. издържат успешно проверка за уменията пред полетен проверяващ FE(M). Чл. 151. Пилоти на държавни въздухоплавателни средства, които кандидатстват за национално свидетелство за любител пилот на свръхлеко ВС – NPPL(M), е необходимо да: 1. представят на лицето, провеждащо обучението, валидно свидетелство за медицинска годност; 2. положат устен изпит пред полетен проверяващ FE(M) по: а) въздушно право; б) познаване на съответния клас СлВС, обслужването му от пилота и условията за издаване и подновяване на национално удостоверение за летателна годност на СлВС; в) аеродинамика на класа СлВС; 3. преминат летателно обучение по индивидуална програма; 4. преминат успешно проверка на уменията пред полетен проверяващ FE(M). Раздел ХІ Отнемане на национално свидетелство за любител пилот на свръхлеко ВС NPPL(M) Чл. 152. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ отнема свидетелство за правоспособност или заличава квалификационен клас, когато лицето: 1. е получило свидетелство за правоспособност или е придобило квалификационен клас чрез представяне на подправени документи или неверни данни; 2. е упражнявало правата, произтичащи от свидетелството за правоспособност, след употреба на психотропни вещества или алкохол; 3. виновно не е изпълнило служебните си задължения при упражняване на правата по издаденото свидетелство; 4. е с отнето медицинско свидетелство. (2) Свидетелството за правоспособност се отнема със заповед на главния директор на ГД „ГВА“ или на оправомощено от него лице. (3) Решенията за отнемане на свидетелство за правоспособност се вземат въз основа на доклад от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, доклади от проверки на инспектори по въздухоплаването и/или доклади за нарушения от органите за управление на въздушното движение и/или от органите по гражданското въздухоплаване на други държави или от други органи. (4) Заповедта на главния директор на ГД „ГВА“ по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел ХІІ Условия за ползване на СлВС Чл. 153. (1) Свръхлеките въздухоплавателни средства, които притежават типов сертификат, съответно удостоверение за летателна годност, освен за любителски цели, могат да бъдат използвани и за обучение на пилоти или да бъдат отдавани под наем. (2) Свръхлеки въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на буква „в“ на Приложение ІІ на Регламент 216/2008 от 20 февруари 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) No 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО, експлоатирани при условията на удостоверение за летателна годност, издадено от ГД „ГВА“, и любителски построени СлВС, могат да се използват само от собственика за любителски цели и не могат да бъдат отдавани под наем или използвани за обучение. Чл. 154. Отдаваните под наем СлВС и тези, които се използват за обучение, трябва да притежават валидно удостоверение за преглед на летателната годност и не бива да са подлагани на каквито и да е неодобрени от ГД „ГВА“ модификации. Чл. 155. Под наем могат да се отдават само СлВС, за пилотирането на които се изисква пилотът да притежава национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M). Чл. 156. (1) Пилотът, наемащ СлВС, трябва да притежава валиден квалификационен клас за типа СлВС и валидно свидетелство за медицинска годност, които представя на наемодателя заедно с летателната си книжка. (2) В договора за наем на СлВС се вписват номерът на застрахователната полица, номерът на УЛГ, номерът на свидетелството NPPL(M) на наемателя и номерът на свидетелството му за медицинска годност. Чл. 157. Собственикът на отдаваното под наем СлВС задължително трябва да притежава валидна застраховка за гражданска отговорност за лицата на борда и за трети лица. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ: § 1. Наредбата се издава на основание чл. 19, 20, 22, 24, 25, 32, 33, 34, 38, 39, 49 и чл. 119е, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване. § 2. Наредбата отменя Наредба No 25 от 2000 г. за определяне на летателната годност и вписване на национални и регистрационни знаци на свръхлеки въздухоплавателни средства (ДВ, бр. 19 от 2000 г.). § 3. (1) Пилотите на СлВС със свидетелства, издадени по досегашния ред, подават заявление пред главния директор на ГД „ГВА“ за издаване на национално свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ издава националното свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС след представяне на валидно свидетелство за медицинска годност. (3) Издадените по реда на Наредба No 25 от 2000 г. за определяне на летателната годност и вписване на национални и регистрационни знаци на свръхлеки въздухоплавателни средства технически свидетелства запазват действието си до изтичане на срока на тяхната валидност. § 4. (1) В срок до дванадесет месеца от датата на влизане в сила на тази наредба собственикът, владелецът или държателят на любителски построено СлВС, попадащо в обхвата на тази наредба, подава заявление за регистрация и първоначално определяне на ЛГ, ако за СлВС не е издадено удостоверение за регистрация и УЛГ. (2) Първоначалното определяне на ЛГ на любителски построени СлВС, построени преди датата на влизане в сила на тази наредба, се извършва по реда на инструкцията Процедури за освидетелстване на любителски построени експериментални въздухоплавателни средства на министъра на транспорта от 16.06.2000 г. по заявление, подадено до ГД „ГВА“. (3) В документите към подаденото заявление собственикът, владелецът или държателят на съществуващо любителски построено СлВС посочва и удостоверява фактите, свързани с конкретното ВС, чрез снимки, чертежи, данни от претегляне, изчисления и други документи. (4) Въз основа на данните по ал. 3 експертната комисия осъществява дейността си по реда на действащото законодателство. (5) Издадените удостоверения за регистрация, УЛГ и технически свидетелства на любителски построени СлВС преди влизането в сила на тази наредба запазват действието си до изтичане на срока на тяхната валидност. § 5. В Наредба No 1 от 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г., бр. 56 от 2004 г.; изм., бр. 87 и 112 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.; доп., бр. 28 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; попр., бр. 15 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.; доп., бр. 29 от 2012 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3 т. 9 се отменя. 2. В чл. 12, ал. 2: а) точка 1 се отменя; б) точка 3 се отменя. 3. В чл. 51, ал. 1 т. 5 се отменя. 4. В чл. 53, ал. 4 се отменя. 5. Глава шеста с чл. 233 – 242 се отменя. § 6. В Наредба No 7 от 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България (обн., ДВ, бр. 9 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2006 г.) в чл. 1, ал. 2 думите „850 кг“ се заменят с „495 кг“. § 7. В Наредба No 8 от 1999 г. за определяне на летателната годност на гражданските въздухоплавателни средства в Република България (ДВ, бр. 9 от 1999 г.) в чл. 1, ал. 2 думите „850 кг“ се заменят с „495 кг“. § 8. В Наредба No 22 от 1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България (ДВ, бр. 69 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 2 думите „главна дирекция „Ръководство на въздушното движение“ (ГД РВД)“ се заменят с „доставчика на аеронавигационното обслужване (ДАНО)“. 2. В чл. 20: а) в ал. 1, т. 1 се отменя; б) в ал. 4 след думите „полетите по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „т. 3“. 3. В чл. 30, т. 1 думите „Главна дирекция „Ръководство на въздушното движение“ се заменят с „ДАНО“. 4. В чл. 31, т. 1 думите „Главна дирекция „Ръководство на въздушното движение“ се заменят с „ДАНО“. 5. В приложение No 1, т. 2.1 думите „Главна дирекция „Ръководство на въздушното движение“ се заменят с „ДАНО“. 6. Навсякъде в наредбата думите „ГД РВД“ се заменят с „ДАНО“. § 9. В Наредба No 21 от 2007 г. за правилата за освидетелстване при определяне на медицинската годност за летателна работа и други видове авиационни дейности в гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 40 от 2007 г.; попр., бр. 44 от 2007 г.; изм., бр. 14 от 2009 г. и бр. 86 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне на медицинската и психологическата годност на ръководител полети и ученик – ръководител на полети и на кандидатите за придобиване на свидетелство за правоспособност на ръководител полети и ученик – ръководител на полети, както и изискванията към тях. (3) С наредбата се уреждат условията и редът за медицинското освидетелстване на кандидатите за първоначално издаване, преиздаване и подновяване на свидетелство за медицинска годност към свидетелство за правоспособност за национален пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство.“ 2. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. Медицинското и психологическото освидетелстване е задължително за лицата, които кандидатстват за придобиване на свидетелство за правоспособност за ръководител полети и ученик – ръководител полети, за което се издава свидетелство за медицинска годност по реда на Наредба No 1 от 2003 г. за свидетелства за правоспособност на авиационния персонал (обн., ДВ, бр. 23 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2003 г., бр. 56 от 2004 г.; изм., бр. 87 и 112 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.; доп., бр. 28 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; попр., бр. 15 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.; доп., бр. 29 от 2012 г.).“ 3. В чл. 3 се създава ал. 3: „(3) Медицинското освидетелстване и определянето на медицинската годност на кандидатите за първоначално издаване, преиздаване и подновяване на свидетелство за медицинска годност към свидетелство за правоспособност за национален пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство се извършва от личния общопрактикуващ лекар на кандидата при условията и по реда на тази наредба.“ 4. В чл. 4, т. 2 букви „а“ и „д“ се отменят. 5. В чл. 5: а) в ал. 1 думите „посочените в чл. 4 медицински класове“ се заменят с „посочения в чл. 4 медицински клас“; б) в ал. 2 думите „медицинските класове“ се заменят с „медицинския клас“; в) създава се ал. 3: „(3) На първоначално медицинско освидетелстване подлежат кандидатите за издаване на свидетелство за правоспособност за национален пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство.“ 6. В чл. 7: а) в ал. 2, т. 2 буква „д“ се отменя; б) създава се ал. 3: „(3) Валидността на свидетелствата за медицинска годност на притежателите на национални свидетелства за любители пилоти на свръхлеки ВС е: 1. при възраст под 45 години – до 45-ия рожден ден на кандидата или за срок от 5 години от датата на издаването, който от двата срока е по-дълъг; 2. при възраст 45 – 59 години – за срок от 5 години от датата на издаването; 3. при възраст 60 – 64 години – до 65-ия рожден ден на кандидата или за срок от 1 година от датата на издаването, който от двата срока е по-дълъг; 4. при възраст 65 години или повече – за срок от 1 година от датата на издаването.“ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Притежателите на свидетелство за медицинска годност за пилоти на свръхлеки ВС изпълняват задълженията, предвидени по ал. 1 за лицата от авиационния персонал.“ 8. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения: а) в т. 1 след думите „свидетелство за правоспособност“ се добавя „за ръководител полети и ученик-ръководител полети“; б) в т. 2 след думите „свидетелство за медицинска годност“ се добавя „за ръководител полети и ученик – ръководител полети“. 9. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 – 4: „(2) Свидетелство за медицинска годност на кандидати за национални свидетелства за любители пилоти на свръхлеки ВС се издава, след като са направени всички прегледи и изследвания, чрез които се установява физическото здраве на кандидата. (3) За валидно свидетелство за медицинска годност на пилоти на свръхлеки ВС се признава свидетелство за медицинска годност клас 1, 2, LAPL, издадено съобразно изискванията на Регламент (ЕС) No 1178/2011 г. на Комисията и от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета – Приложение ІV – част Медицина. (4) За валидно свидетелство за медицинска годност за кандидати за свидетелство за правоспособност за пилоти на свръхлеки ВС се признава такова, отговарящо на медицинските изисквания за водач на моторно превозно средство – категория В.“ 10. В чл. 22 след думите „и/или квалификационен клас“ се добавя „за ръководител полети или ученик – ръководител полети“. 11. Създават се чл. 32 – 36: „Чл. 32. (1) Кандидатът за първоначално издаване на свидетелство за медицинска годност за пилот на свръхлеко ВС подава пред личния лекар декларацията по образец – приложение No 5. (2) Личният лекар потвърждава с подписа си достоверността на медицинската декларация на кандидата, сверявайки декларираното с медицинската му история. (3) При необходимост от допълнителни изследвания личният лекар насочва заявителя за преглед от лекари с конкретни медицински специалности или към лекар с авиомедицинска специалност (АМЕ), притежаващ удостоверение за преминато базово обучение по авиационна медицина и оправомощен от главния директор на ГД „ГВА“. Чл. 33. Ограничения в свидетелството за медицинска годност на пилот на свръхлеки ВС се налагат само от лекар с авиомедицинска специалност (АМЕ), притежаващ удостоверение за преминато базово обучение по авиационна медицина и оправомощен от главния директор на ГД „ГВА“, или от авиомедицинския отдел (АМS) към ГД „ГВА“. Чл. 34(1) Признаване на свидетелство за медицинска годност на любители пилоти на свръхлеки ВС, издадено в друга държава, се извършва по реда на JAR-FCL 3.015. (2) Преиздаването и подновяването на свидетелства за медицинска годност на любители пилоти на свръхлеки ВС се извършва от личния общопрактикуващ лекар след подаване на декларацията по приложение No 5 от кандидата за преиздаване и подновяване на свидетелството за медицинска годност. Чл. 35. След преглед на съдържанието на декларацията на кандидата за първоначално издаване на свидетелство за медицинска годност или преиздаване на свидетелство за медицинска годност за любител пилот на свръхлеко ВС и след като се увери, че декларираните данни съответстват на здравния статус на кандидата, личният лекар издава свидетелство за медицинска годност на любител пилот на свръхлеко ВС – образец по приложение No 6. Чл. 36. Личният общопрактикуващ лекар, издал свидетелството за медицинска годност на любител пилот на свръхлеко ВС, е длъжен да съхранява и да предостави незабавно при поискване от ГД „ГВА“ всички данни, свързани със здравословното състояние на любителите пилоти на свръхлеки ВС, както и копия от издадените от него свидетелства за медицинска годност на любители пилоти на свръхлеки ВС.“ 12. В приложение No 1 се правят следните изменения: а) част „Медицински изисквания – І клас“, съдържаща т. 1 – 14.6, се отменя; б) част „Медицински изисквания – ІІ клас“, съдържаща т. 1 – 14.6, се отменя; в) в т. 6.15 в част „Медицински изисквания – ІІІ клас“ се създава изречение трето: „При преосвидетелстване се допуска удължаване на срока на валидност на свидетелството за медицинска годност до 34 л. с., при условие че: 1. кандидатката е подала писмено искане за това; 2. кандидатката е представила медицински документи за нормално протичаща бременност; 3. работодателят е осигурил непрекъснат медицински надзор за времето на работа на кандидатката“; г) част „Медицински изисквания – ІV клас“, съдържаща т. 1 – 14.6, се отменя. 13. В приложение No 2 съкращенията „CPL (A) (Н)“, „ATPL (A) (Н)“, „PPL (A) (Н) (SA)“ се заличават, а „PL (G) (FB) (MHG)“ се заменят с „PL (G) (FB)“. 14. В приложение No 3 думите „професионален пилот – CPL (A) (Н), IR (A) (Н), ATPL (A) (Н)“, „любител пилот PPL (A) (Н), на малко ВС PPL (SA)“, „парашутист“, „мотоделтапланерист (и разновидности) PL (MHG)“ се заличават. 15. Създава се допълнителна разпоредба: „ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1.Тази наредба осигурява мерки на национално ниво за прилагането на Регламент (ЕС) No 805/2011 г. относно определянето на подробни правила за свидетелствата за правоспособност на ръководителите на полети и за някои свидетелства и сертификати съгласно Регламент No 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета.“ 16. Досегашният § 1 от преходните и заключителните разпоредби става § 1а. 17. Създава се приложение No 5 към чл. 32, ал. 1: „Приложение No 5 към чл. 32, ал. 1 МEДИЦИНСКA ДEКЛAРАЦИЯ Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България Указания за пилота МEДИЦИНСКA ДEКЛAРАЦИЯ Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България * Забележка. Ако деклараторът е на 41 – 44 години, валидността на медицинската декларация е 5 години. МEДИЦИНСКA ДEКЛAРАЦИЯ Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България Моля прочетете съпътстващите „Указания за пилота“ и попълнете и подпишете приложения въпросник, касаещ медицинското Ви състояние, пред личния си лекар. Предайте на личния си лекар и приложените „Указания към личния лекар (GP)“. МEДИЦИНСКA ДEКЛAРАЦИЯ Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България Обща медицинска история Имали ли сте някое от изброените по-долу състояния? (Моля отбележете, ако е ДА, пояснете) МEДИЦИНСКA ДEКЛAРАЦИЯ Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България 18. Създава се приложение No 6 към чл. 35: „Приложение No 6 към чл. 35 “ “ Министър: Данаил Папазов
bg	legislation	Bulgaria	Инструкция No 1 от 11 юни 2009 г. за институционална идентичност на администрациите МИНИСТЕРСТВО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА ИНСТРУКЦИЯ No 1 от 11 юни 2009 г. за институционална идентичност на администрациите Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази инструкция се определят единни изисквания за: 1. оформлението на зоните за административно обслужване, официалните зали за работни срещи и церемонии, кабинетите и залите за пресконференции на администрациите; 2. указателните и информационните табла, табелите на кабинети и табелите за местонахождение в административните сгради; 3. образци на заявления/искания, индивидуални административни актове, декларации и други документи, издавани при административното обслужване; и 4. оформлението на печатните материали, свързани с дейността на органите на изпълнителната власт и техните администрации, като визитни картички, материали за кореспонденция, бланки и промоционални материали. Чл. 2. Министърът на държавната администрация и административната реформа утвърждава наръчник за институционална идентичност на българската държавна администрация. Глава втора Оформяне на зоните за административно обслужване, официалните зали за работни срещи и церемонии, кабинетите и залите за пресконференции на администрациите Раздел I Зони и звена за административно обслужване Чл. 3. В зоните за административно обслужване се поставят: 1. обозначение на звеното за административно обслужване с неговото наименование и логото на държавната администрация по чл. 19 от Наредбата за административното обслужване съгласно изискванията за оформяне на указателните табла; 2. информационно табло, отговарящо на изискванията по глава трета, раздел II. Чл. 4. В звеното за административно обслужване се поставя допълнително обозначаване на наименованието на звеното на отстояние 150 см от пода на съответното помещение и надпис на Брайлово писмо. Чл. 5. На всяко гише в зоните за административно обслужване се указва какви административни услуги се предоставят на него и от кой служител. Раздел II Официални зали за работни срещи и церемонии Чл. 6. На видно място в официалните зали на централните и областните администрации се поставят гербът и националното знаме на Република България в съответствие с изискванията за тяхното използване, установени в нормативен акт. Чл. 7. В официалните зали на общинските администрации се поставят символите на съответната община. В случай че общината няма собствени символи, официалните зали се оформят съгласно изискванията по чл. 6. Раздел III Кабинети Чл. 8. Гербът и националното знаме на Република България се поставят в кабинета на министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и областните управители. Чл. 9. В кабинета на главния секретар на съответната администрация на видно място се поставя изображение на основната структурна форма на герба на Република България. Чл. 10. В кабинетите на кметовете на общини, на райони и на кметства се поставят символите на съответната община. В случай че съответната община няма собствени символи, в кабинетите на кметовете на общини, на райони и на кметства се поставя изображение на основната структурна форма на герба на Република България. Раздел IV Зали за пресконференции Чл. 11. В залите за пресконференции на централните и областните администрации се поставя изображение на герба на Република България или на неговата основна структурна форма в съответствие с изискванията за тяхното използване, установени в Постановление No 476 за одобряване на графичните и пластичните образци и за използване на изображението на герба на Република България. Чл. 12. В залите за пресконференции на общините се поставят символите на съответната община. В случай че общината няма собствени символи, в залите за пресконференции се поставя изображение на основната структурна форма на герба на Република България. Чл. 13. Изображението на герба на Република България или на неговата основна структурна форма, съответно на символите на общината, се поставят така, че при заснемане на изявление да влизат в кадър, без да бъдат закривани по време на пресконференцията. Чл. 14. При даване на пресконференции относно кампании, които имат собствени отличителни символи, в залите за пресконференции се поставят техни изображения така, че при заснемане на изявление да влизат в кадър, без да бъдат закривани. Глава трета Оформяне и поставяне на указателни и информационни табла, табели на кабинети и табели за местоположение в административните сгради Раздел I Използване на герба на Република България за обозначаване на административните сгради Чл. 15. Пластично изображение на герба на Република България се поставя на видно място на всяка административна сграда съобразно архитектурните й особености. То може да се съчетава с наименованието на органа, който се идентифицира с герба, в съответствие с изискванията на неговото използване, установени в нормативен акт. В случаите, когато използването на пластично изображение на герба не е възможно, административната сграда се обозначава само по начина, определен в чл. 16. Чл. 16. За обозначаване на централния вход на административните сгради се поставя пълноцветно графично изображение на герба на Република България. То се съчетава с думите “Република България” и с наименованието на съответната администрация в съответствие с изискванията за използване на герба, установени в нормативен акт. Наименованието на администрацията се изписва на български и на английски език, като първият буквен знак е главен, а останалите - редовни. Изображението на герба и наименованието на съответната администрация се поставят на височина 1,80 м от земята и се осветяват по подходящ начин през тъмната част на денонощието. Раздел II Оформяне на информационни табла Чл. 17. В зоните за административно обслужване се поставят информационни табла, а когато съответната администрация няма обособена зона за административно обслужване, информационните табла се поставят на входа, определен за достъп на граждани. Чл. 18. Върху информационните табла се поставя логото на държавната администрация. Чл. 19. Информационните табла съдържат информацията, определена в т. 1 - 6 и т. 8 - 13 от приложение No 1 към чл. 16, ал. 1 на Наредбата за административното обслужване, както и точно наименование на административния орган. Чл. 20. Информацията по чл. 19, т. 9, буква “б”, т. 12 и 13 се предоставя за справка при поискване на хартиен носител или към нея се предоставя достъп в електронна форма чрез подходящи устройства. Чл. 21. Информационните табла не могат да съдържат абревиатури, съкращения или части от думи. Чл. 22. На информационните табла се указва на кое гише се извършва обслужване на чужд език и какъв е той. Чл. 23. На информационните табла се указват и улесненията за обслужване на граждани с увреждания и други категории лица, като пенсионери, бременни жени и други. Чл. 24. В случаите, в които има повече от едно гише за предоставяне на административни услуги, на информационното табло срещу всяка услуга се поставя номерът на гишето, на което тя се предоставя. Чл. 25. На информационните табла се поставят примерно попълнени образци на заявления/искания, декларации и други документи, свързани с предоставяните административни услуги. Раздел III Оформяне на указателни табла Чл. 26. Указателните табла са с точно и ясно съдържание и се разполагат на подходящи според предназначението им места в съответната административна сграда. Те съставляват единна и организирана система за улеснение ориентацията на гражданите в съответната административна сграда. Чл. 27. Съдържанието на указателните табла се изписва на български и английски език, като първо се поставя надписът на български език, а при възможност и на друг от официалните езици на Европейския съюз. Чл. 28. Текстовете на английски език могат да се изписват с размер на шрифта и цвят, различни от тези на български език, доколкото това не влошава тяхната четимост и яснота. Чл. 29. Указателните табла съдържат информация за: 1. видовете административни звена в съответната административна сграда; 2. местоположението на зоните за административно обслужване и административните звена в административната сграда. Чл. 30. В централното фоайе на всяка административна сграда се поставят основни указателни табла на български и английски език, като указателното табло на английски език се разполага вдясно от това на български език. Допълнителни указателни табла се поставят във всяка обособена част и на всеки етаж на административната сграда. На допълнителните указателни табла текстът на английски език се изписва под този на български език; текстът на български език е получер, като могат да се използват и различни цветове за разграничаване на текстовете на различните езици. Чл. 31. Информацията в указателните табла се представя в списъчен вид или под формата на графична схема съобразно архитектурния план на административната сграда. Раздел IV Оформяне на табели на кабинети Чл. 32. На табелите на кабинети се изписват административното звено (дирекция, отдел, сектор и други), номерът на кабинета и имената и длъжностите на служителите, които работят в съответния кабинет. Чл. 33. Табелите на кабинети се изписват на български и английски език, като изписването на английски език може да бъде и върху отделна табела, която се поставя вдясно от или под табелата на български език. Чл. 34. На табелите на кабинети не се поставят символи. Раздел V Оформяне на табели за местонахождение Чл. 35. Табелите за местонахождение съдържат информация за: 1. етажа, на който са поставени; 2. номерата на кабинетите по дължината на коридора; 3. посоката към важни за сградата места, като вход, изход, асансьор, стълбище, санитарни помещения, паркинг и др. Чл. 36. Табелите за местонахождение се изписват на български и английски език. Раздел VI Други изисквания Чл. 37. За изписване на съдържанието на всички табла и табели се използва несерифен шрифт. Размерът на шрифта се определя в зависимост от мястото, на което е поставена табелата/таблото, и разстоянието, от което тя може да бъде прочетена. За изписване се използват главни и редовни буквени знаци. Думите, използвани в изписването на указателните и информационните табла, се подравняват вляво, а на табелите на кабинетите - централно. Чл. 38. Съдържанието на всички табели и табла трябва да бъде ясно, точно, еднозначно и по възможност кратко. Чл. 39. Всички табели и табла в съответната административна сграда трябва да отговарят по цвят, шрифт, оформление, съдържание, материал на изработване, местоположение на елементите и общия дизайн на архитектурната среда. Чл. 40. В табелите и таблата не се допуска използването на думи и изрази, които не са придобили гражданственост или не се използват в нормативен акт. Чл. 41. Размерите на таблата и табелите се определят в зависимост от: 1. обема на текста; 2. разстоянието, от което могат да бъдат прочетени; и 3. архитектурните особености на съответната административна сграда. Чл. 42. Между думите, изписани в таблата и табелите, се оставя разстояние не по-малко от една десета от височината на съответното табло или табела. Същото разстояние се оставя в табелите на кабинети от края на всяка страна до текста в тях. Чл. 43. Разстоянията между буквените знаци, думите и редовете в таблата и табелите са с 20 % по-големи от същите в стандартен наборен текст със същия размер на шрифта. Когато е възможно, дължината на редовете в табелите е от 12 до 14 символа или от 2 до 3 думи. Чл. 44. В таблата и табелите не се допуска използването на сенки или други ефекти в текста, които намаляват неговата четимост. Чл. 45. В табели и табла, които е необходимо да се четат от разстояние, по-голямо от 3 м, буквените знаци се изписват с височина най-малко 150 мм. Чл. 46. В указателното табло, което се поставя в централното фоайе, буквените знаци се изписват с височина от 50 мм до 100 мм. Чл. 47. В табелите на кабинети буквените знаци се изписват с височина от 15 до 25 мм. Чл. 48. Табла и табели, които е необходимо да се четат от разстояние, по-малко от 2 м, се поставят така, че горният им край да бъде на височина не по-голяма от 170 см от пода. Чл. 49. В зависимост от архитектурните особености табелите на кабинети се поставят: 1. вляво от вратата; или 2. върху вратата на съответния кабинет. Чл. 50. Табели, които е необходимо да се четат от разстояние, по-голямо от 3 м, се поставят така, че горният им край да бъде на височина 230 см от пода. Чл. 51. Всички табели и указателните табла, поставени в една административна сграда, се изработват от еднакви материали, като: 1. прахово боядисан алуминий или стомана, месинг, емайлиран метал, оксидиран алуминий, PVC плоскости, акрилни листове, винилови листове и др.; 2. различия се допускат само доколкото това се налага от особеностите на отделните им елементи; 3. повърхността на използваните материали е матирана; 4. мастилото, боята и фолиото, с които се изписват текстовете, са с матов цвят; 5. не се използват прозрачни или полупрозрачни материали, които пропускат светлина. Чл. 52. Табелите на кабинетите се актуализират ежемесечно във връзка със: 1. промени на работните места в кабинетите; 2. промени на предназначението на кабинетите; 3. нови назначения и съответни промени в служебните или трудовите правоотношения на служителите. Чл. 53. Таблата и табелите се поддържат в чист вид. Чл. 54. Указателните и информационните табла се изработват така, че да позволяват бърза и лесна промяна на изписаните текстове и отстраняване на настъпили повреди. Чл. 55. Таблата и табелите трябва да бъдат добре закрепени и да не нарушават установените правила за безопасност. Чл. 56. За осигуряване достъпност за хора със зрителни увреждания табелите и указателните табла в зоните за административно обслужване се изписват с Брайлово писмо или имат звуков аналог. За представяне съдържанието на информационните табла се осигурява звуков аналог или се предоставя при поискване на Брайлово писмо или по друг подходящ начин (напр. в електронна форма чрез подходящо устройство). Чл. 57. Таблата и табелите, изписани с Брайлово писмо, се поставят на височина 140 см от пода. Текстът, изписан с Брайлово писмо, се поставя под текста на български език. Преди брайловите знаци, вляво от съответното табло или табела, се поставя изпъкнал палец с височина 2 мм, който при докосване указва посоката за четене. Не се поставят релефни рамки на табла и табели, съдържащи брайлови знаци. Чл. 58. Брайловите точки са със заоблени върхове и стандартни размери. Чл. 59. Администрацията осигурява активна система за аудиосигнализация за насочване на хора със зрителни увреждания в съответната административна сграда. Чл. 60. Местата пред и в административните сгради, като паркинги, входове, чакални, асансьори, санитарни помещения и други, предназначени за хора с увреждания, се обозначават със специалния знак и светлосиня маркировка. Забележка на редакцията: виж специалния знак в PDF-а на броя Глава четвърта Оформяне на образците на заявления/искания, индивидуални административни актове, декларации и други документи, издавани при административното обслужване Раздел I Образци на заявления/искания, декларации и други документи Чл. 61. (1) Образците на заявленията/исканията, декларациите и другите документи се оформят по начин, осигуряващ лесно и бързо попълване. (2) Всички образци на заявления/искания, индивидуални административни актове, декларации и други документи, издавани при административното обслужване, подлежат на предварителна проверка за удобство и за продължителност на попълване. (3) В интернет страниците на администрациите и в Единния портал за достъп до електронни административни услуги изрично се посочва, когато достъпните в тях образци не могат да се използват за попълване и са публикувани само за пример. Чл. 62. В образците по чл. 61 се изобразява основната структурна форма на герба на Република България в размер 75 % от стопроцентовото й изображение, ляво подравнена в горния колонтитул, на отстояние 10 мм от горния край на образеца. Чл. 63. В образците по чл. 61 основната структурна форма на герба на Република България може да се съчетава със символа или логото на съответната администрация, ако има такова. След тези изображения в образците се изписва наименованието на съответния административен орган, а в случаите, когато административната услуга се предоставя от длъжностно лице, овластено със закон - наименованието на администрацията. Чл. 64. Образците по чл. 61 се оформят във формат А4. Чл. 65. В образците по чл. 61 се използва несерифен шрифт: 1. с размер не по-малко от 10 пункта - за наименованията на полетата за попълване; 2. с размер не по-малко от 8 пункта - за пояснителни текстове. Чл. 66. Наименованията на всяко поле в образците по чл. 61 се подравняват със съответното поле. Пояснителните текстове към полетата в образците се подравняват централно спрямо съответното поле. Всяко друго текстово съдържание се подравнява вляво. Чл. 67. Между полетата в образците по чл. 61 се оставя празно пространство с размер най-малко половината от височината на съответните полета. Чл. 68. Размерите на полетата и разстоянията между тях трябва да бъдат съобразени с изискванията на технологичните средства за автоматично оптично разпознаване на знаците, ако администрацията използва такива. Чл. 69. В образците по чл. 61 не се допуска подчертаване или изписване на текст само с главни буквени знаци. За подчертаване значението на определен текст се използва получер шрифт. Използването на курсив се допуска по изключение за даване на примери. Чл. 70. Образците на заявления/искания, декларации и други документи, свързани с административното обслужване, съдържат: 1. наименование на административната услуга; 2. наименование на образеца; 3. наименование на всяко поле за попълване с указания за начина на попълването му; 4. обозначение на задължителните за попълване полета; 5. информация относно документите, които се прилагат при подаване, и уточнение в какви случаи се прилагат; 6. кратко описание на административната услуга и производството по предоставянето й; 7. срок за подаване; 8. дължими такси; 9. органа, пред който се подават, и възможните начини на подаване (по електронен път, чрез посредник и други), както и възможността за подаване в териториалните поделения на органа и/или в общините; 10. срок за предоставяне на административната услуга, предвиден в закон. Чл. 71. Когато администрацията има собствени стандарти за качество на административното обслужване, образците по чл. 61 включват и: 1. средна продължителност на времето за попълване, ако е установен такъв стандарт за конкретната административна услуга; 2. срок за предоставяне на административната услуга съгласно установения стандарт за качество на административното обслужване, ако е по-кратък от предвидения в закона; 3. други установени стандарти за качество на административното обслужване за конкретната административна услуга, ако има такива. Раздел II Правила за оформяне на индивидуални административни актове Чл. 72. Индивидуалните административни актове се оформят със: 1. несерифен шрифт; 2. двустранно подравнен текст; 3. отстояние на първите редове съгласно БДС; 4. разстояние между отделните параграфи с размер, равен на размера на използвания шрифт; 5. разстояние между редовете в един параграф в размер 1,5 линии. Чл. 73. В горния колонтитул се изписва наименованието на административния орган, без да се уточнява неговото място в системата на държавната власт, съгласно фиг. 1 и 2. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА Фиг. 1 МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Фиг. 2 Чл. 74. Когато административният акт се издава от длъжностно лице, овластено със закон, в горния колонтитул се изписва само администрацията, в която е назначено на трудово или служебно правоотношение, а при подписа на съответното лице се изписва длъжността му съгласно фиг. 3. Фиг. 3 Чл. 75. В горния колонтитул се поставя основната структурна форма на герба на Република България с придружаващата я типография, ляво подравнена на отстояние 10 мм от горния край на акта, като се използва изображение с размер 75 % от стопроцентовото изображение. Основна структурна форма на герба може да се използва в съчетание с логото на съответната администрация. Чл. 76. В горния колонтитул на индивидуалните административни актове, издавани от кметове на общини, на райони и кметства, се изобразява символът на съответната община. Ако общината няма собствен символ, се използва основна структурна форма на герба на Република България при спазване на изискванията по чл. 75. Чл. 77. За актове, които се издават при заместване, се прилагат правилата за оформяне на горния колонтитул, отнасящи се за съответния административен орган. Чл. 78. В горния десен ъгъл на индивидуалния административен акт се оставя поле, в което се визуализират данните от удостоверението за електронен подпис, когато актът е издаден като електронен документ в PDF формат и е електронно подписан. Данните се визуализират в поле с размери 24/24 мм, отстояние 16 мм от горния край и 20 мм от десния край. В случаите, когато се използва логото на съответната администрация в съчетание с основната структурна форма на герба, то се поставя вляво от полето за електронния подпис. Чл. 79. При отпечатване на индивидуален административен акт не се допуска използване на цветна хартия, водни знаци и други подобни. Глава пета Печатни материали, свързани с дейността на административните органи и техните администрации Раздел I Визитни картички Чл. 80. Визитните картички са с размери 50:90 мм и хоризонтално разположение. Чл. 81. Визитните картички се отпечатват едностранно върху бял картон с плътност минимум 240 гр/кв. м, на български и на английски език. Чл. 82. Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите имат официални и делови визитни картички. Чл. 83. Официалните визитни картички се изписват с черен цвят и съдържат: 1. едноцветно изображение на герба на Република България в златист цвят, с размер, равен на 40 % от стопроцентовото изображение на герба, с височина 20 мм; гербът се изобразява в съчетание с думите “Република България”, централно подравнени, на отстояние 5 мм от горния край на визитната картичка, изписани със серифен шрифт “Viol”, с главни буквени знаци и съобразно правилата за типография при използване на герба, установени в нормативен акт; 2. име и фамилия, изписани с главни буквени знаци, с получер серифен шрифт “Viol” с размер 9 пункта и централно подравнени спрямо герба на Република България; 3. наименование на съответния орган на изпълнителната власт, изписано със серифен шрифт “Viol” с размер 7 пункта, централно подравнено спрямо герба на Република България, на отстояние 5 мм от долния край на визитната картичка и съобразно правилата за типография при използване на герба, установени в нормативен акт. Чл. 84. Деловите визитни картички се изписват с черен цвят и съдържат: 1. едноцветно изображение на герба на Република България в златист цвят, с размер, равен на 35 % от стопроцентовото му изображение, с височина 17 мм; гербът се изобразява в съчетание с думите “Република България”, централно подравнени на отстояние 5 мм от горния край на визитната картичка, изписани със серифен шрифт “Viol”, с главни буквени знаци и съобразно правилата за типография при използване на герба, установени в нормативен акт; 2. име и фамилия, изписани с главни буквени знаци, с получер серифен шрифт “Viol” с размер 9 пункта и централно подравнени спрямо герба на Република България; 3. наименование на съответния орган на изпълнителната власт, изписано със серифен шрифт “Viol” с размер 7 пункта, централно подравнено спрямо герба на Република България; 4. данни за кореспонденция - адрес, телефон, факс, адрес на електронна поща и интернет страница, изписани с несерифен шрифт “Helen Cyr Regular”, с размер 6,5 пункта, централно подравнени и на отстояние 5 мм от долния край на визитната картичка. Чл. 85. Заместник-министрите и областните управители използват само делови визитни картички, изработени съобразно изискванията по чл. 84, като графичното изображение на герба на Република България е едноцветно в черен цвят. Чл. 86. Визитните картички на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и на служителите в централната и областните администрации се изписват с черен цвят и съдържат: 1. основната структурна форма на герба на Република България, изобразена в черен цвят в горния ляв край, с размер, равен на 40 % от стопроцентовото й изображение, с височина 12 мм, съчетана с думите “Република България” и наименованието на съответния орган или администрация, изписани съобразно правилата за типография при използване на основната структурна форма на герба, установени в нормативен акт; 2. лого на съответната администрация, като то може да се използва само по изключение съобразно правилата за съчетаване с основната структурна форма на герба, установени в нормативен акт; логото се поставя в горния десен край на визитната картичка, изобразява се в сивата гама и височината му не може да надвишава височината на основната структурна форма на герба; 3. име и фамилия, изписани с главни буквени знаци, с получер шрифт “Helen Cyr Regular” с размер 9 пункта, подравнени вляво и на отстояние 19 мм от левия край на визитната картичка; 4. длъжността на съответния служител, изписана с несерифен шрифт “Helen Cyr Regular” с размер 8 пункта, ляво подравнена спрямо името на служителя, като първият буквен знак е главен, а останалите - редовни; 5. данни за кореспонденция - адрес, телефон, факс, адрес на електронна поща и интернет страница, изписани с несерифен шрифт “Helen Cyr Regular” с размер 7 пункта, с редовни буквени знаци, ляво подравнени спрямо името и фамилията на служителя и на отстояние поне 5 мм от долния край на визитната картичка. Чл. 87. Визитните картички на кметовете на общини, на райони и кметства, на общинските съветници и на служителите в общинските администрации се оформят съобразно правилата по чл. 86, като в тях не може да се използва изображение на герба на Република България. Чл. 88. Във визитните картички по чл. 87 се изобразява гербът на съответната община, ако има такъв. Гербът се изобразява пълноцветно, в сивата гама или в черно-бяло, централно разположен в горния край на визитната картичка, съчетан с наименованието на общината. Всички текстове са централно подравнени спрямо герба на общината. Чл. 89. Когато съответната община няма собствен герб, във визитните картички по чл. 87 се използва основната структурна форма на герба на Република България. Чл. 90. Във визитните картички по чл. 87 не се използват изображения на знамена, включително изображения на националното знаме на Република България, знамето на Европейския съюз или знамето на съответната община. Раздел II Материали за кореспонденция Чл. 91. В горния ляв край на пликовете за делова кореспонденция на министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и областните управители се поставя едноцветно черно изображение на герба на Република България, съчетано с думите “Република България” и наименованието на съответния орган, изписани на отстояние 15 мм от горния и 15 мм от левия край на плика съобразно изискванията за изобразяване на герба, установени в нормативен акт. Под герба и придружаващата го типография се изписва адресът за кореспонденция на подателя. Чл. 92. Пликовете за делова кореспонденция на администрацията на органите на изпълнителната власт се оформят съобразно изискванията по чл. 91, като в горния ляв край се изобразява основната структурна форма на герба и се изписва наименованието на съответната администрация съобразно изискванията, установени в закон. Под основната структурна форма на герба и придружаващата я типография се изписва адрес за кореспонденция на подателя. Чл. 93. Пликовете за делова кореспонденция на общинската администрация се оформят съобразно изискванията по чл. 92, като в случаите, когато съответната община има собствен герб, в горния ляв край вместо основната структурна форма на герба се изобразява гербът на общината. Чл. 94. За делова кореспонденция се използват стандартни бели пликове. Символите и текстовете се изобразяват в черно. Чл. 95. Текстът в адресния блок се изписва със стандартен шрифт “Verdana”, с размер 10 пункта и с черен цвят. Чл. 96. Гербът и основната му структурна форма се изобразяват със следните размери, които се определят в зависимост от формата на плика: Формат Размери Размер на наРазмер на наИзглед на наплика на наплика изображе- основната в мм нието на вммниетонаструктурна герба в % форма в % С6 114ґ162 50% = 25 мм 60% = 18 мм DL 110ґ220 50% = 25 мм 60% = 18 мм C5 162ґ229 50% = 25 мм 75% = 22,5 мм C4 229ґ324 75% = 37,5 мм 100% = 30 мм Забележка на редакцията: виж фигурите от колона "Изглед" в PDF-а на броя Раздел III Бланки Чл. 97. Бланка е образец, който се използва за създаване на различни документи, свързани с дейността на съответната администрация, извън случаите, в които се осъществява административното обслужване. Чл. 98. Бланките се отпечатват едностранно върху бяла хартия в черно, във формат А4 и са вертикално ориентирани. Чл. 99. Текстовете в бланките се изписват с шрифт “Verdana” или “Times New Roman”, с размер 10 пункта, с черен цвят, с разредка 1,5 линии за междуредие и 10 пункта преди всеки параграф. Чл. 100. Празните полета в бланките, използвани от министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и областните управители, са със следните размери: 1. от левия край - 30 мм; 2. от горния край - 20 мм; 3. от десния край - 20 мм; 4. от долния край - 10 мм. Чл. 101. В горния колонтитул на бланките по чл. 100 се поставят едноцветно, черно изображение на герба на Република България с размер, равен на 75 % от стопроцентовото изображение, централно подравнен, съчетано с думите “Република България” и наименованието на съответния орган, изписани съгласно правилата за типография при изобразяване на герба, установени в нормативен акт. Чл. 102. В бланките по чл. 100: 1. състоящи се от една страница, в долния колонтитул може да се съдържат данни за кореспонденция - адрес, телефон, факс, адрес на електронна поща и интернет страница; 2. състоящи се от две или повече страници, долният колонтитул на първата страница е празен, а в долния колонтитул на втората и следващите страници се изписват данните за кореспонденция и дата и номер на страницата или същият се оформя според спецификата на съдържанието на съответния документ; 3. състоящи се от две или повече страници, горният колонтитул по чл. 100 се изобразява на заглавната страница, а горните колонтитули на следващите страници са празни или съдържат наименованието на документа. Раздел IV Общи бланки Чл. 103. Общите бланки се използват от административните органи, различни от тези по чл. 100, и от служителите в съответната администрация. Чл. 104. Форматът, хартията, отстоянията, цветове и шрифтове за съдържанието на общите бланки са съобразно изискванията по чл. 98, 99, 100 и 102. Чл. 105. В горния колонтитул се поставят: 1. основната структурна форма на герба на Република България с размер, равен на 75 % от стопроцентовото изображение, с височина 22,5 мм, съчетана с думите “Република България” и наименованието на съответната администрация или административен орган, изписани съобразно правилата за типография при използване на основната структурна форма на герба, установени в нормативен акт, и разположена вляво; 2. логото на съответната администрация, което може да бъде изобразено в дясната част, в сивата гама и с височина не по-голяма от височината на основната структурна форма на герба; 3. централно подравнен герб на съответната община, ако има такъв, като същият не може да се съчетава с основната структурна форма на герба. Чл. 106. В общите бланки: 1. състоящи се от една страница, в долния колонтитул може да се съдържат данни за кореспонденция - адрес, телефон, факс, адрес на електронна поща и интернет страница; 2. състоящи се от две или повече страници, долният колонтитул на първата страница е празен, а в долния колонтитул на втората и следващите страници се изписват данните за кореспонденция и дата и номер на страницата или същият се оформя според спецификата на съдържанието на съответния документ; 3. състоящи се от две или повече страници, горният колонтитул по чл. 105 се изобразява на заглавната страница, а горните колонтитули на следващите страници са празни или съдържат наименованието на документа. Раздел V Бланки за прессъобщения Чл. 107. Бланките за прессъобщения се оформят съобразно изискванията в раздел III, съответно в раздел IV, и съдържат: 1. означение на пресцентъра на съответния орган, разположено вляво над текста; 2. надпис “Информация до медиите”; 3. заглавие на информацията под надписа по т. 2; и 4. опис на приложените материали, ако има такива. Раздел VI Бланки за факс Чл. 108. Бланките за факс се оформят съобразно изискванията в раздел III, съответно в раздел IV, и съдържат: 1. информация за адресата; 2. информация за автора; 3. информация относно съдържанието на съответния факс; 4. номер на факса; 5. дата на факса; и 6. брой страници. Чл. 109. Текстовете в бланките за факс се изписват с шрифт “Verdana”, 12 пункта. Раздел VII Оформяне на кореспонденцията Чл. 110. Кореспонденцията на администрациите и административните органи се оформя съобразно съответните изисквания за оформление на бланките в раздели III, IV, V и VI и съдържа: 1. име и данни за кореспонденция на адресата, разположени в горната лява част; 2. информация относно съдържанието на съответната кореспонденция, разположена в горната лява част под данните по т. 1; 3. обръщение, разположено в лявата част под информацията по т. 2; 4. опис с приложенията към съответната кореспонденция, разположен в долния ляв край и подравнен с отстъпа за нов ред; 5. име, длъжност и подпис на автора на съответната кореспонденция, разположени в долния край и подравни с данните по т. 1. Чл. 111. Текстът в кореспонденцията се оформя, както следва: 1. двустранно подравнен; 2. между отделните думи се поставя само по един интервал; 3. структуриран в отделни параграфи на нов ред, като всеки нов параграф започва с отстъп 1,25 см надясно; 4. при изброяване се използват цифри, букви или други водещи символи, които се разполагат с отстъп надясно, еднакъв за целия текст; 5. използваните графики, таблици, фигури и други подобни са в еднакъв формат; 6. получер шрифт за изписване името на адресата, на информацията относно съдържанието на съответната кореспонденция, на обръщението и на описа на приложенията; 7. името на автора се изписва с главни буквени знаци, с получер шрифт, а длъжността му - на нов ред под името, в курсив, като само първият буквен знак е главен, а останалите са редовни; 8. получер шрифт и/или курсив могат да се използват и за подчертаване значението на по-важни думи, изрази или части от текста; 9. курсив се използва при отбелязване на източници на информация и за допълнителни обяснения към таблици, графики и други подобни; 10. препинателните знаци са в същия стил като текста пред тях; 11. латиница може да бъде използвана при обозначаване на валута (напр. USD или US$, EUR или Ђ), като обозначаването е еднакво в целия документ. Раздел VIII Рекламни материали Чл. 112. Рекламно каре е съобщение, публикувано в печатните медии с цел да представи органа на изпълнителната власт и неговата дейност. Чл. 113. Рекламните карета се оформят, като: 1. в горния им ляв край се изобразява гербът на Република България или основната му структурна форма и се изписва наименованието на съответния оран на изпълнителната власт или на съответната администрация, съобразно установените в нормативен акт правила; 2. се допуска използването на снимки, графики и други подобни; 3. се допуска използването на лого на администрация, проект или програма при спазване на изискванията за съчетаване на герба и основната му структурна форма с други символи, установени в нормативен акт; 4. в долния им край се поставят данни за кореспонденция - адрес, телефон, адрес на електронна поща и интернет страница. Чл. 114. Рекламните материали, предназначени за външна реклама, се оформят, като: 1. основната структурна форма на герба на Република България и наименованието на органа, който се идентифицира с него, се изобразяват върху плътен фон в долния десен край на съответния рекламен материал; 2. височината на основната структурна форма на герба на Република България е минимум една десета част от височината на съответния рекламен материал; 3. се допуска използването на снимки, графики и други подобни; 4. се допуска използването на лого на администрация, проект или програма съобразно изискванията за съчетаване на основната структурна форма на герба с други символи, установени в нормативен акт. Глава шеста ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛОГОТО И СЛОГАНА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Чл. 115. (1) Логото и слоганът на държавната администрация съгласно приложение No 2 на Наредбата за административното обслужване се използват от администрациите и се поставят: 1. в зоните за административно обслужване; 2. за обозначаване на интернет страниците, чрез които се предоставят електронни административни услуги; 3. на кутиите за мнения и коментари; и 4. на всички информационни материали, свързани с хартите на клиента и предоставянето на административни услуги. ЗАКЛЮЧИТЕЛНA РАЗПОРЕДБA Параграф единствен. Инструкцията се издава на основание чл. 2 от Постановление No 123 от 25.V.2009 г. на Министерския съвет. Министър: Н. Василев 10119 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 249 от 15 септември 2006 г. за закриване на Театрална къща “Надежда” - София ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 249 ОТ 15 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. за закриване на Театрална къща “Надежда” - София МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Закрива Театрална къща “Надежда” - София. Чл. 2. Имуществото, архивите, правата и задълженията на закрития държавен културен институт по чл. 1 преминават към Министерството на културата. Чл. 3. Трудовите правоотношения със служителите на закрития държавен културен институт по чл. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Заключителни разпоредби § 1. В приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 от Постановление No 204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 24, 49, 64 и 94 от 2000 г., бр. 24, 28 и 88 от 2001 г., бр. 9, 26 и 65 от 2002 г., бр. 1, 46, 54 и 63 от 2003 г., бр. 17, 19, 37, 41, 42, 49, 102 и 112 от 2004 г., бр. 1, 29, 44, 49, 56 и 100 от 2005 г. и бр. 22, 30 и 52 от 2006 г.) т. 2.44 се отменя. § 2. Постановлението се приема на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата. § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на културата. § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет:Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 513 от 5 август 2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище “Орешец” в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, област Видин, на “ПЕЧ” - АД, с. Гара Орешец РЕШЕНИЕ No 513 ОТ 5 АВГУСТ 2008 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище “Орешец” в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, област Видин, на “ПЕЧ” - АД, с. Гара Орешец На основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 4 - 6 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Орешец”, разположено в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, област Видин. 2. Определя концесионна площ с размер 500 088 кв. м, която включва площта на утвърдените запаси на находище “Орешец” и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията при граници с координати на точките от No 1 до No 9 в координатна система “1970 г.”. 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя пряко за концесионер “ПЕЧ” - АД, титуляр на Удостоверение за търговско откритие No 0040 от 2 юли 2002 г. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива варовици в границите на находището по т. 1; 5.1.2. право на собственост върху добитите варовици и върху технологичните отпадъци; 5.1.3. да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на добитите варовици; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва с осигурени от него средства и на свой риск и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните органи необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на находището по т. 1. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на министъра на регионалното развитие и благоустройството: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка за всяка година от срока на концесията; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; за първата година от срока на концесията срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещо разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилно и безопасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и да предоставя на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова за своя сметка и в полза на концедента обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован, съгласно Кодекса за застраховането; 5.2.9. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи; 5.2.10. да предприема за своя сметка и на своя отговорност всички възможни правни и фактически действия за промяна на предназначението на земята и одобряване на съответния подробен устройствен план за поземлените имоти, попадащи в концесионната площ. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимото от концесионера концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения или условията по концесията. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1 да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор; 5.4.2. да оказва съдействие при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, включително чрез своевременно съгласуване на предоставените от концесионера цялостен работен проект и годишни работни проекти. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на находището по т. 1. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение. 6.2. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.2.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, земеделските земи и горите, защитените със закон територии и обекти, в т. ч. чрез извършване на оценка на съвместимостта на добива на подземни богатства, съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73 от 2007 г.), както и изискванията за опазване на културните и историческите паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 6.2.2. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.2.3. да изпълнява параметрите на концесията, предложени с работната програма за разработка на находище “Орешец” - приложение към концесионния договор, представена от “ПЕЧ” - АД, с. Гара Орешец; 6.2.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.2.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.2.6. да спазва указанията, давани от министъра на околната среда и водите при съгласуване на проектите по т. 5.2.2. 1 и 5.2.2. 3; 6.2.7. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.2.8. да изпълнява съгласуваните с концедента цялостен работен проект за добив и първична преработка и годишни работни проекти; 6.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ. 6.3. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.4. Добивните работи да започнат след съгласуване на проектите по т. 5.2.2. 1 и 5.2.2.3. 6.5. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловна неотменяема банкова гаранция от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер на сумата, посочена в т. 9.4, и се представя на концедента в 30-дневен срок от влизането в сила на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.2, гаранцията е в размер 50 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и 8.1.2 е валидна до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията: 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от общия размер на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и за рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за първата година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от основните задължения или условията на концесията по това решение. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 8.4. Дължат се лихви за забавено изпълнение на паричните задължения, както и неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения. Конкретните размери на лихвите и неустойките и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в концесионния договор, концесионно възнаграждение, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - приложение No 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.), като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период. Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква “а” от методиката концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство по ал. 1 не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон, като тази стойност се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 9.4. Минималният размер на концесионното възнаграждение за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-нисък от 7898 лв., определен на базата на 26 325 тона варовици и предвидената стойност за единица добито подземно богатство, съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква “а” от методиката по т. 9.3. 9.5. Част от концесионното възнаграждение в размер 20 на сто от сумата, определена по реда на т. 9.3 или 9.4, се внася по бюджета на община Димово по ред, определен в концесионния договор. 9.6. Размерът на концесионното възнаграждение по т. 9.3 и на минималното концесионно възнаграждение по т. 9.4 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 10.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по съдебен ред. 11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството: 11.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с “ПЕЧ” - АД, с. Гара Орешец, в едномесечен срок от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. 11.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 11.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 11.4. Да представлява държавата по съдебните дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионния договор, включително да предявява вземанията на концедента по съдебен ред. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 248 от 15 октомври 2008 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление No 126 на Министерския съвет от 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 248 ОТ 15 ОКТОМВРИ 2008 Г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление No 126 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 44 от 2008 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2 думите “службите” и “службата” се заменят съответно със “структурите” и “структурата”. § 2. В наименованието на част втора думите “на системата” се заличават. § 3. Член 8 се изменя така: “Чл. 8. (1) Главна дирекция “Криминална полиция” се състои от: 1. дирекция “Противодействие на общата престъпност”; 2. дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност”. (2) В главната дирекция и в дирекциите по ал. 1 може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (3) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на главната дирекция и на дирекциите, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 2 с щата.” § 4. Член 9 се изменя така: “Чл. 9. (1) Главна дирекция “Охранителна полиция” се състои от: 1. дирекция “Охранителна и пътна полиция”; 2. дирекция “Транспортна полиция”; 3. дирекция “Жандармерия”; 4. дирекция “Миграция”; 5. дирекция “Български документи за самоличност”. (2) В главната дирекция и в дирекциите по ал. 1 може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (3) В дирекция “Транспортна полиция” се създават териториални звена - районни управления “Транспортна полиция” (РУТП) и участъци, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (4) В дирекция “Жандармерия” се създават териториални звена - зонални жандармерийски управления и участъци, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (5) В дирекция “Жандармерия” се създава специализиран отряд за борба с тероризма (СОБТ). Организацията на неговата дейност се урежда с акт на министъра на вътрешните работи. (6) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на главната дирекция и на дирекциите, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 2, 3 и 4 с щата.” § 5. Член 10 се изменя така: “Чл. 10. (1) В Главна дирекция “Гранична полиция” (ГДГП) се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (2) В Главна дирекция “Гранична полиция” се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (3) Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции “Гранична полиция” (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и звена от по-нисък ранг. (4) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 1 и 2 с щата. (5) Създаването, изменението и закриването на ГКПП се извършва от Министерския съвет.” § 6. Създават се чл. 10а и 10б: “Чл. 10а. (1) В Главна дирекция “Досъдебно производство” се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създава, изменя и закрива звената по ал. 1 с щата. Чл. 10б. (1) В Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” (ГДПБС) се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създава, изменя и закрива звената по ал. 1 с щата. (3) В ГДПБС се създава Научно-приложен институт по пожарна безопасност и спасяване (НПИПБС).” § 7. Член 11 се изменя така: “Чл. 11. (1) Областните дирекции на МВР се създават, изменят и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Те изпълняват възложените от закона дейности и задачи на определената им територия. (2) Областната дирекция на МВР в София се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).” § 8. Член 12 се изменя така: “Чл. 12. (1) В областните дирекции на МВР се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекциите, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 1 с щата.” § 9. Членове 13 - 17 се отменят. § 10. Член 18 се изменя така: “Чл. 18. (1) В специализирана дирекция “Оперативни технически операции” се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (2) В специализирана дирекция “Оперативни технически операции” се създават териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (3) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 1 и 2 с щата.” § 11. Член 19 се изменя така: “Чл. 19. (1) В дирекция “Вътрешна сигурност” се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създаването, изменението и закриването на звената по ал. 1 с щата.” § 12. Член 20 се изменя така: “Чл. 20. (1) Специализираните административни дирекции в МВР са: 1. дирекция “Инспекторат”; 2. дирекция “Стратегическо планиране, информация и анализ”; 3. дирекция “Човешки ресурси”; 4. дирекция “Правно-нормативна дейност”; 5. дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество”; 6. дирекция “Планиране и управление на бюджета”; 7. дирекция “Комуникационни и информационни системи”; 8. дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”; 9. дирекция “Информация и архив”; 10. дирекция “Административно обслужване”; 11. дирекция “Управление на собствеността и социални дейности”; 12. дирекция “Финансово-контролна дейност”; 13. дирекция “Доставки”; 14. дирекция “Международни проекти”; 15. дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”. (2) В дирекциите по ал. 1 се създават отдели, сектори, териториални и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (3) Министърът на вътрешните работи създава, изменя и закрива звената по ал. 2 с щата на съответната дирекция.” § 13. В чл. 22 ал. 1 се изменя така: “(1) За осигуряване на дейностите на АМВР за придобиване на образователно-квалификационните степени се създават факултети, катедри, секции и други звена от по-нисък ранг, подпомагащи дейността им.” § 14. Член 23 се изменя така: “Чл. 23. (1) За професионалното обучение на служителите на МВР към АМВР се изграждат Център за професионално обучение и центрове за специализация и професионална подготовка (ЦСПП). (2) Организацията на работа на центровете по ал. 1, структурата, съставът и функциите им се определят с устройствени правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.” § 15. В чл. 24, т. 6 думите “защита на населението” се заменят със “спасяване”. § 16. В чл. 25 думата “определят” се заменя с “уреждат”, а думата “утвърдени” се заменя с “издадени”. § 17. В чл. 26 думата “структурни” се заменя с “други”. § 18. В чл. 27, ал. 1 след думата “физическа” се добавя “и”. § 19. В чл. 28 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата “структурни” се заменя с “други”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Министърът на вътрешните работи създава, изменя и закрива звената по ал. 1 с щатовете на НИИ и НПИ.” § 20. В наименованието на глава втора думите “на системата” се заличават. § 21. В чл. 29 думите “структурни звена” се заменят със “структури”, а думата “осъществяват” се заменя със “създава и осъществява”. § 22. Член 30 се изменя така: “Чл. 30. Министърът на вътрешните работи осъществява държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и управлява архивния фонд на министерството.” § 23. Член 32 се изменя така: “Чл. 32. (1) Генералният комисар на МВР ръководи дейността на главните и областните дирекции на МВР. (2) За осъществяване на дейността по ал. 1 генералният комисар на МВР организира, координира и контролира превантивната, оперативната, охранителната, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност и дейността по обезпечаване на разследването. (3) При изпълнение на правомощията си генералният комисар на МВР се подпомага от заместници, на които делегира със заповед съответните правомощия.” § 24. Член 33 се изменя така: “Чл. 33. (1) Главните дирекции се ръководят от директори, които: 1. ръководят, организират и отговарят за дейността на главните дирекции; 2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и се отчитат пред тях; 3. управляват информационните фондове на главните дирекции; 4. управляват човешките ресурси в главните дирекции; 5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други държавни органи; 6. осъществяват сътрудничеството на главните дирекции със съответните служби на други държави и международни организации; 7. издават наказателни постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон. (2) Директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.” § 25. Членове 34 - 37 се отменят. § 26. Член 39 се изменя така: “Чл. 39. (1) Директорът на областната дирекция на МВР осъществява на съответната територия държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, като: 1. ръководи, организира и отговаря за дейността на областната дирекция; 2. организира изпълнението на заповедите на висшестоящите органи; 3. отговаря пред генералния комисар на МВР за цялостната дейност на ръководената от него дирекция, а пред неговите заместници - съобразно възложените им правомощия; 4. осъществява оперативното взаимодействие с другите структури на МВР; 5. управлява информационните фондове; 6. управлява бюджета и ръководи материално-техническото осигуряване; 7. управлява предоставените на дирекцията държавни имоти и вещи; 8. управлява човешките ресурси; 9. осъществява оперативно взаимодействие с други държавни органи; 10. представлява юридическото лице; 11. издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона. (2) При изпълнение на функциите си по ал. 1 директорът издава заповеди.” § 27. Член 40 се изменя така: “Чл. 40. (1) Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. (2) Участъкът се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на районното управление на МВР. (3) Началникът по ал. 1 и 2: 1. ръководи, организира и отговаря за дейността на районното управление, съответно на участъка; 2. осъществява оперативно взаимодействие с държавните органи на съответната територия.” § 28. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думите “Структурните звена” се заменят със “Звената”, а след думата “специализираните” се добавя “административни”. 2. Точка 1 се изменя така: “1. ръководят, организират и отговарят за дейността на съответните звена;”. 3. В т. 2 след думата “специализираните” се добавя “административни”. 4. В т. 3 след думата “специализираните” се добавя “административни”, думите “върху аналогичните” се заменят с “на дейността на съответните”, а думите “и участват в оценяването на резултатите от служебната им дейност” се заличават. § 29. Наименованието на част трета се изменя така: “ГЛАВНИ ДИРЕКЦИИ” § 30. В част трета наименованието на глава втора се изменя така: “ПРАВОМОЩИЯ” § 31. В чл. 55 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите “условията за” се добавя “тяхното”, а думите “на престъпления и други правонарушения” се заличават. 2. В ал. 2 думата “осъществяват” се заменя с “извършват”, думата “може” се заменя с “има достатъчно основание”, а думите “създаващи заплаха за” се заменят с “които застрашават”. 3. В ал. 6 думите “сключени”, “конвенции” и “и споразумения” се заличават. § 32. В чл. 56 думите “чл. 52, ал. 2, т. 18” се заменят с “чл. 52а, ал. 2, т. 9”. § 33. В чл. 58 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите “чл. 52, ал. 1, т. 20” се заменят с “чл. 52а, ал. 2, т. 10”; б) в т. 1 думите “по отношение” се заличават; в) в т. 4 думите “по отношение” се заличават; г) в т. 5 думите “по отношение” се заличават. 2. В ал. 2 думите “по отношение” се заличават. 3. В ал. 3 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 34. В чл. 59 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “Генерална дирекция “Полиция” се заменят с “Главна дирекция “Охранителна полиция”. 2. В ал. 2 думата “Полиция” се заменя с “на МВР”. § 35. В чл. 60 думите “за осъществяване” се заличават, а предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 36. В чл. 61 думите “чл. 52, ал. 1, т. 26” се заменят с “чл. 51, ал. 1, т. 5”. § 37. В чл. 62, ал. 4 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 38. В чл. 63 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в основния текст думата “посочват” се заменя с “посочва”; б) в т. 3 думата “идентифициращи” се заменя с “индивидуализиращи”. 2. В ал. 5 думата “завежда” се заменя с “вписва”. 3. В ал. 6 след думите “задържаното лице” се добавя “срещу подпис”. § 39. В чл. 66, ал. 1, т. 1 след думите “на лицата” се добавя “в превозното средство”. § 40. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите “вземат мерки за уведомяване на най-близкото структурно звено на НСП” се заменят с “уведомява най-близката структура на МВР”. 2. В ал. 3 думите “наличие на” се заменят с “намиращи се в тях”. 3. Алинея 4 се изменя така: “(4) При проверката се установява самоличността на лицата, които се намират в помещенията, и ако съществуват основанията, предвидени в закона, на тези лица се извършва личен обиск, проверяват се личните им вещи или се задържат.” 4. В ал. 5 след думата “лицата” се добавя “по ал. 4”, а след думата “неотложна” се добавя “медицинска”. § 41. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 след думите “престъпления и” се добавя “други”. 2. В ал. 2 думите “Инсталираните системи за техническо наблюдение” се заменят със “Средствата по ал. 1”. 3. В ал. 4 след думите “престъпления и” се добавя “други”. 4. В ал. 5 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 42. В чл. 71, ал. 2 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 43. В чл. 72 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думата “специализирана” се добавя “медицинска”. 2. В ал. 4 думите “се нуждаят от продължителна” се заменят с “продължават да се нуждаят от”. § 44. Член 73 се изменя така: “Чл. 73. (1) Договорите по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗМВР се сключват от ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР след разрешение на министъра на вътрешните работи. (2) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по чл. 76, ал. 3 ЗМВР.” § 45. В част трета, глава втора в наименованието на раздел II думите “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” се заменят с “Криминалнаполиция”. § 46. Член 74 се изменя така: “Чл. 74. (1) Главна дирекция “Криминална полиция” е национална специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за противодействие на престъпността. (2) Органите на Главна дирекция “Криминална полиция” методически ръководят и контролират дейността на областните дирекции на МВР по съответните направления. (3) Органите на Главна дирекция “Криминална полиция”: 1. изучават и анализират причините и условията, които благоприятстват извършването на престъпления; 2. разработват и осъществяват мерки за недопускане, отстраняване и ограничаване на причините и условията, които благоприятстват извършването на престъпления; 3. изпълняват сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на причините по букви “а” и “б”; 4. планират, контролират или участват самостоятелно или съвместно с други държавни органи и неправителствени организации в осъществяването на превантивни дейности; 5. разработват и осъществяват стратегии и програми за превенция на престъпността; 6. събират, анализират и предоставят информация за състоянието, структурата и динамиката на престъпността и за резултатите от дейността на съответните структури в МВР.” § 47. Член 75 се изменя така: “Чл. 75. (1) Дирекция “Противодействие на общата престъпност” е специализирана структура на Главна дирекция “Криминална полиция” за оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления с изключение на престъпленията по чл. 79. (2) Органите на дирекция “Противодействие на общата престъпност”: 1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления; 2. при необходимост участват в дейността на областните дирекции на МВР по съответните направления; 3. събират, анализират и предоставят информация за състоянието, структурата и динамиката на престъпността и за резултатите от дейността на съответните структури на областните дирекции на МВР; 4. издирват лица и обекти на и извън територията на страната; 5. извършват индивидуализация на лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи; 6. осъществяват взаимодействие с прокуратурата, съда, следствието и с ръководството на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието при оперативното обслужване на местата за лишаване от свобода; 7. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон за изпълнение на правомощията по направления на дейност; 8. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност; 9. дават становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на престъпността; 10. провеждат съгласувани действия със съответни служби на други държави.” § 48. Членове 76 и 77 се отменят. § 49. В част трета, глава втора наименованието “Раздел III Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” се заличава. § 50. Член 78 се изменя така: “Чл. 78. Дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност” е специализирана структура на главна дирекция “Криминална полиция” за оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления на местни и транснационални групи, организации или организирани престъпни групи (престъпни структури).” § 51. Член 79 се изменя така: “Чл. 79. (1) Дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност” предотвратява, пресича и разкрива престъпна дейност, свързана със: 1. образуване, ръководене и участие в престъпни структури; 2. използване на корупционни механизми и упражняване на влияние за реализиране на печалби или осуетяване на наказателно преследване; 3. упражняване на принуда от престъпни структури за елиминиране на конкурентни сдружения или за оказване на противоправно съдействие или сътрудничество от длъжностни лица. (2) Дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност” предотвратява, пресича и разкрива престъпната дейност по ал. 1 в следните области: 1. незаконно производство, контрабанда и незаконни сделки с огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни вещества, както и със стоки и технологии с възможна двойна употреба; 2. изготвяне, търговия, внос, износ или разпространение на подправени парични знаци, платежни инструменти и официални удостоверителни документи; 3. трансграничен трафик на хора с цел използване за развратни действия, принудителен труд, отнемане на телесни органи или държане в принудително подчинение, както и незаконно осиновяване на новородени в чужбина; 4. незаконен трафик на наркотични вещества, техните аналози и прекурсори; 5. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи; 6. вземане на заложници, използване на сила, взривяване, внушаване на страх или отвличане на лица с цел получаване на облаги; 7. отправяне на закани срещу живота, здравето или имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности; 8. изпиране на пари; 9. извършване на терористични действия от престъпни структури на територията на страната; 10. корупционни действия на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни структури и прояви на корупция в държавната, съдебната и местната администрация.” § 52. Член 80 се изменя така: “Чл. 80. Органите на дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност”: 1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления, извършвани от престъпни структури; 2. осигуряват и прилагат оперативно внедряване и извършване на доверителни сделки чрез служител под прикритие или осъществяват контролирани доставки; 3. при необходимост участват в оперативно-издирвателната дейност по разкриване на престъпната дейност на престъпни структури на територията на страната; 4. събират, анализират и предоставят информация за състоянието, структурата и динамиката на организираната и тежката престъпност и за резултатите от дейността на съответните структури на областните дирекции на МВР; 5. проучват и оценяват методите на полицейските тактически действия, прилагани в борбата с организираната и тежката престъпност, и правят предложения за усъвършенстване на работата; 6. извършват справки в автоматизираните информационни системи и фондове, събират, обработват и анализират получаваната информация за престъпни структури; 7. участват при обучението на служителите от областните дирекции на МВР за повишаване на професионалната им квалификация в областта на борбата с организираната и тежката престъпност; 8. извършват индивидуализация на лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи; 9. дават становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на организираната и тежката престъпност; 10. участват в екипи, създадени съвместно с други компетентни държавни органи; 11. провеждат съгласувани действия със съответни служби на други държави.” § 53. Член 81 се отменя. § 54. Създава се нов раздел III: “Раздел III Главна дирекция “Охранителна полиция” Чл. 81а. (1) Главна дирекция “Охранителна полиция” е национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. (2) Органите на Главна дирекция “Охранителна полиция” методически ръководят и контролират дейността на областните дирекции на МВР по съответните направления. Чл. 81б. (1) Дирекция “Охранителна и пътна полиция” е специализирана структура на Главна дирекция “Охранителна полиция” за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. (2) Органите на дирекция “Охранителна и пътна полиция”: 1. осъществяват дейности по опазване на обществения ред и безопасността на движението; 2. извършват превантивна дейност, като: а) изучават и анализират причините и условията, благоприятстващи нарушенията на обществения ред и безопасността на движението по пътищата; б) разработват и осъществяват мерки за недопускане, отстраняване и ограничаване на причините и условията, благоприятстващи нарушенията на обществения ред и безопасността на движението по пътищата; в) изпълняват сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на причините по букви “а” и “б”; г) планират, координират и контролират самостоятелно и съвместно с други държавни органи и организации изпълнението на превантивни мероприятия; д) разработват и осъществяват стратегии и политики за охрана на обществения ред и безопасността на движението по пътищата; е) информират участниците в движението за пътнотранспортната обстановка в страната; ж) анализират състоянието на пътния контрол, организацията на движението и аварийността на пътищата в страната; 3. организират и контролират охраната на обекти и мероприятия; 4. контролират безопасността на движението; 5. организират регистрацията, отчета и контрола на техническото състояние на пътните превозни средства, на водачите на МПС и издаването на свидетелствата за правоуправление; водят на отчет пътнотранспортните произшествия и анализират последиците от тях; 6. организират, контролират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи; 7. методически ръководят, контролират и осъществяват дейности, свързани с общоопасни средства; 8. охраняват обекти с комплексно използване на полицейски сили и сигнално-охранителна техника (СОТ); 9. контролират частната охранителна дейност; 10. осъществяват развъдна дейност, използват служебни животни и обучават служители за тяхното използване; 11. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон за изпълнение на правомощията по направления на дейност; 12. проучват и оценяват полицейските методи и тактики за опазване на обществения ред и безопасността на движението и правят предложения за тяхното усъвършенстване; 13. дават становища по проекти на нормативни и други актове за опазването на обществения ред, превенцията на правонарушенията и безопасността на движението по пътищата; 14. издават разрешения, лицензи, справки и други документи по направления на дейност, когато това е предвидено в нормативен акт; 15. въвеждат временни ограничения при условия и по ред, определени в нормативен акт; 16. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност. Чл. 81в. (1) Дирекция “Транспортна полиция” е специализирана структура на Главна дирекция “Охранителна полиция” за оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и опазване на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната. (2) Органите на дирекция “Транспортна полиция”: 1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления в обекти на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт в страната; 2. осъществяват, организират и контролират дейностите по опазване на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната; 3. извършват превантивна дейност, като: а) изучават и анализират причините и условията, благоприятстващи извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната, разработват и осъществяват мерки за отстраняването им; б) изпълняват сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на причините по буква “а”; в) планират, контролират или участват самостоятелно или съвместно с други държавни органи и неправителствени организации в осъществяването на превантивни дейности; г) разработват и осъществяват стратегии и проекти за превенция на престъпността и охраната на обществения ред; 4. организират и контролират охраната на обекти, мероприятия и специални товари на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт; 5. осъществяват контрол на съхранението и охраната при превозването на общоопасни средства; 6. контролират осъществяването на частна охранителна дейност на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт; 7. издирват лица и обекти на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната; 8. осъществяват конвойна дейност; 9. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон за изпълнение на правомощията по направления на дейност; 10. взаимодействат с държавни органи, юридически лица и граждани за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в обслужваните обекти; 11. дават становища по проекти на нормативни и други актове относно противодействие на престъпността и охраната на обществения ред; 12. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност; 13. взаимодействат със сродни полицейски структури на други държави. Чл. 81г. (1) Дирекция “Жандармерия” е специализирана структура на Главна дирекция “Охранителна полиция” за охрана на стратегически и особено важни обекти, дипломатически представителства, охрана на масови мероприятия, овладяване на масови безредици, противодействие на терористични действия и опазване на обществения ред. (2) Стратегически обекти са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната. (3) Особено важни обекти са административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, чието нарушено функциониране води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката. Чл. 81д. (1) Органите на дирекция “Жандармерия”: 1. осъществяват охрана и оперативно обезпечаване на стратегически, особено важни обекти, обекти от национално значение, дипломатически представителства и обекти на договорен принцип; 2. осъществяват охрана и пропускателен режим в обекти на МВР; 3. организират и участват в опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия, масови безредици и при кризи от различен характер; 4. организират и участват в специални операции; 5. предотвратяват и участват в пресичането на терористични действия; 6. охраняват специални товари; 7. издирват лица и обекти на територията на страната; 8. събират, обработват, използват и предоставят информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите; 9. съдействат на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност; 10. оказват помощ на лица, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия. (2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 органите на дирекция “Жандармерия” имат право: 1. да разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана на стратегически и особено важни обекти; 2. да отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства; 3. да ползват или да прекъсват комуникационни връзки в случаите по ал. 1, т. 7 след съгласуване с компетентните органи. Чл. 81е. (1) Охраната на стратегически, особено важни обекти и обекти от национално значение се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други. (2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения, които осигуряват безопасното придвижване на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и други. (3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично. (4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им, като различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и други. (5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп. (6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване на достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, включително: 1. физически (кльонови допълнения - единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.); 2. звукозаглушаващи; 3. светлиннозаслепяващи; 4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др. (7) Сигнално-охранителни известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден обект. (8) Телевизионна техника е система от телевизионни камери, монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден обект. (9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радиовръзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, предислоциране и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден обект. Чл. 81ж. (1) Зоналните жандармерийски управления при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван с директора на съответната областна дирекция на МВР и с ръководителя на съответното ведомство. Планът се утвърждава от директора на дирекция “Жандармерия”. (2) С плана за охрана и отбрана се определя редът за действие на органите на дирекция “Жандармерия” по осигуряване физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с другите структури на МВР, други органи и лица. (3) Отговорен за изпълнението на плана за охрана и отбрана е началникът на съответното структурно звено на дирекция “Жандармерия”. Чл. 81з. (1) При необходимост след съгласуване с кмета на общината, в която е разположен охраняваният стратегически или особено важен обект, може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради. (2) На подстъпите към охраняваните стратегически или особено важни обекти могат да се изградят инженерно-технически съоръжения. Чл. 81и. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е специализирано структурно звено на дирекция “Жандармерия” за противодействие на терористични действия, защита на стратегически и особено важни обекти, предотвратяване и пресичане на тежки престъпления. (2) Органите на специализирания отряд за борба с тероризма: 1. предотвратяват и пресичат терористични действия; 2. задържат и/или обезвреждат извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива; 3. освобождават заложници; 4. организират и осъществяват охрана на органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им; 5. извършват действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове. (3) Използването на СОБТ за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на генералния комисар на МВР по предложение на директора на Главна дирекция “Охранителна полиция” за всеки отделен случай. (4) Използването на органите на СОБТ от структурните звена на МВР извън Главна дирекция “Охранителна полиция”, както и от други министерства и ведомства се осъществява въз основа на писмено искане до генералния комисар на МВР. (5) В неотложни случаи искането по ал. 4 може да бъде отправено и устно. В тези случаи то се представя в писмена форма не по-късно от 24 часа. Чл. 81к. При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или е налице обосновано предположение, че ще окажат въоръжена съпротива, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка органите на СОБТ имат право: 1. да използват огнестрелно оръжие, взривни вещества, пиротехнически, химически, технически и други средства, числящи се в СОБТ и в другите структури на МВР, и специална защитна екипировка, гарантираща тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им; 2. да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки. Чл. 81л. (1) Органите на СОБТ, изпълняващи дейностите по чл. 91, ал. 1 ЗМВР, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация и регистрация на лични моторни превозни средства и телефони. Специалният режим се определя с акт на министъра на вътрешните работи. (2) Самоличността на органите по ал. 1 при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна. Чл. 81м. Професионалната квалификация на органите на СОБТ се проверява и оценява ежегодно при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи. Чл. 81н. Дирекция “Миграция” е специализирана структура на Главна дирекция “Охранителна полиция” за регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България, и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Чл. 81о. (1) При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България директорът, заместник-директорът на дирекция “Миграция” или оправомощените от директора на областната дирекция на МВР длъжностни лица: 1. издават или отказват издаването на разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване; 2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България; 3. отнемат правото на издадено разрешение за краткосрочно и дългосрочно пребиваване при наличие на законовите изисквания; 4. анулират издадена виза или намаляват срока за пребиваване на чужденец в страната, определен от издадената виза, при неизпълнение на изискванията на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ); 5. издават удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България; 6. осъществяват съгласувателни процедури с дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България; 7. дават становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, за издаване на разрешения за работа и становища до други ведомства, които по смисъла на нормативен акт имат отношение по пребиваването на чужденците в Република България; 8. осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (2) Звената “Миграция” при областните дирекции на МВР уведомяват незабавно дирекция “Миграция” за отнетите от тях разрешения за дългосрочно пребиваване на чужденци в Република България. (3) В определените от ЗЧРБ случаи издадена виза се анулира чрез зачертаване с две диагонални черти и полагане на щемпел. Чл. 81п. За осъществяване на дейностите по чл. 81н дирекция “Миграция”: 1. събира, систематизира и анализира информацията за състоянието и динамиката на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; 2. планира, разработва и предлага мерки за повишаване ефективността на регулиране на миграционните процеси; 3. дава становища и разработва проекти на нормативни и други актове за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; 4. самостоятелно или съвместно с други структури на МВР или с други компетентни органи участва в предотвратяването и противодействието на незаконната миграция и трафика на хора; 5. методически подпомага и контролира дейността на съответните структури в областните дирекции на МВР. Чл. 81р. При осъществяване на правомощията по чл. 90, т. 6 ЗМВР органите на дирекция “Миграция” или съответните звена “Миграция” в областните дирекции на МВР приемат, извършват необходимите справки и изпращат на дирекция “Български документи за самоличност” в Главна дирекция “Охранителна полиция” и на съответните звена в областните дирекции на МВР подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи за персонализиране на български документи за самоличност на чужденци или разрешения за пребиваване и връчват персонализирания документ на чужденеца. Чл. 81с. (1) Дирекция “Миграция” осъществява дейност по принудително настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци, за които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране. (2) Органите на дирекция “Миграция” осъществяват дейността си по чл. 80 ЗМВР при условията и по реда на ЗЧРБ и на съответните подзаконови нормативни актове за организацията, дейността и реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове. (3) Стопанисването, управлението и охраната на специалните домове за временно настаняване на чужденци се осъществява от дирекция “Миграция”. Чл. 81т. Органите на дирекция “Миграция” противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта. Чл. 81у. (1) Органите на дирекция “Миграция” организират и осъществяват съпровождане на чужденци на територията на Република България или в чужбина при изпълнение на приложени мерки за административна принуда по ЗЧРБ. (2) При изпълнение на дейностите по ал. 1 органите на дирекция “Миграция” може да искат съдействие от други структури на Главна дирекция “Охранителна полиция”. (3) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява съгласно международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, по който Република България е страна. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън територията на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи. Чл. 81ф. За регулиране и контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, бежанците и чужденците дирекция “Миграция” взаимодейства с други структури на МВР, както и с други ведомства и служби чрез информационен обмен, съвместни проверки и други форми на сътрудничество по законоустановения ред и въз основа на съвместни инструкции на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното министерство или ведомство. Чл. 81х. (1) Дирекция “Български документи за самоличност” е специализирана структура на Главна дирекция “Охранителна полиция” за осъществяване на дейностите, свързани с българските документи за самоличност. (2) За изпълнение на задачата по ал. 1 органите на дирекция “Български документи за самоличност”: 1. издават, отказват издаването, отнемат, изземват и обявяват за невалидни български документи за самоличност при условия и по ред, определени в закон; 2. персонализират български документи за самоличност, издавани от други оправомощени служби и ведомства; 3. организират и указват методическа помощ и контрол по административното обслужване на гражданите, свързано с българските документи за самоличност; 4. администрират, анализират и контролират технологичните дейности по изработка на документи, чието издаване е предвидено в закон; 5. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност; 6. дават становища по проекти на нормативни и други актове, свързани с българските документи за самоличност.” § 55. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “специализирано структурно звено на ГДП за извършване на” се заменят с “национална специализирана”, след думите “оперативно-издирвателна” се добавя “структура на МВР”, думата “дейност” се заличава, след думите “охрана на държавната граница” се поставя запетая и се добавя “наблюдение”, а думата “разследване” се заменя с “превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления”. 2. В ал. 2 и 3 след думата “пресичане” се добавя “и”, а думите “и разследване” се заличават. 3. Създава се ал. 4: “(4) За изпълнение на задачите по ал. 1 ГДГП използва технически средства, както и интегрирани системи за контрол и наблюдение.” § 56. Член 83 се изменя така: “Чл. 83. (1) Охрана на държавната граница е система от правно-административни дейности, насочени за недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения, свързани с граничния режим. (2) Граничен режим е нормативно установеният ред за преминаването на държавната граница от лица, стоки, превозни средства, транспортни, съобщителни и други комуникации и съоръжения, редът за пребиваване и извършване на дейности в установените гранични ивици и зони, в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища, запазването и поддържането в изправност на граничните знаци.” § 57. В чл. 84 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите “съгласувано с областните управители и кметовете” се заменят със “след като вземе мнението на съответните областни управители и кметове”. 2. В ал. 5 думите “началника на съответната регионална служба за гранична охрана” се заменят с “директора на съответната регионална дирекция “Гранична полиция”. § 58. В чл. 85 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите “чието местоположение е” се заменят с “които се поставят на място”. 2. В ал. 5, т. 2 думите “обозначаване и” се заличават. § 59. Член 87 се изменя така: “Чл. 87. (1) Лицата, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на граничен контрол в съответствие с Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). (2) Транспортните средства, стоките и друго движимо имущество, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на граничен контрол по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.” § 60. Член 88 се отменя. § 61. В чл. 89, ал. 1 думите “като незабавно уведомяват ГДП” се заличават. § 62. В чл. 90, ал. 2 абревиатурата “ГДП” се заменя с “ГДГП”. § 63. Член 92 се изменя така: “Чл. 92. (1) Всяко лице при преминаване през държавната граница подлежи на граничен контрол при спазване на указанията и разпорежданията на органите за граничен контрол. (2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да предостави необходимите лични данни за нуждите на граничния контрол.” § 64. В чл. 93 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “паспортно-визов” се заличават. 2. В ал. 4 думите “Фактът на преминаване” се заменят с “Преминаването на”, а след думите “задгранично пътуване” се добавя “на граждани на трети страни”. 3. Алинея 5 се изменя така: “(5) При преминаване на границата се извършва справочна дейност в информационните фондове по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.” § 65. В чл. 94 ал. 2 се изменя така: “(2) Справката по ал. 1, т. 3 се извършва по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.” § 66. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “паспортно-визов” се заличават. 2. В ал. 2 думите “режим и паспортно-визовия” се заличават. 3. В ал. 4 след думите “Граничен контрол” се добавя “и наблюдение”, а думата “ратифициран” се заличава. 4. В ал. 5 думите “паспортно-визов” се заличават. § 67. Член 97 се изменя така: “Чл. 97. На летища за обществено ползване за обслужване на международни превози и на пристанища, които обслужват кораби от международно плаване, ГДГП извършва граничен контрол чрез разделяне на пътуващите граждани.” § 68. Членове 98 и 99 се отменят. § 69. Член 100 се изменя така: “Чл. 100. Органите на ГДГП: 1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления; 2. събират, обработват, анализират, съхраняват, използват и предоставят информация по направленията на дейност; 3. проследяват и регистрират движението на плавателни средства в българския участък на река Дунав; 4. обменят информация и взаимодействат оперативно с другите структури на МВР, държавни органи, юридически лица и граждани и полицейски служби на други държави.” § 70. В чл. 101, ал. 2 думите “им бъдат ограничавани” се заменят със “се ограничават”. § 71. В чл. 102 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “налагат принудителни административни мерки” се заменят с “прилагат мерки за административна принуда”. 2. В ал. 2 думата “имащи” се заменя с “които имат”, а предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 72. В чл. 103 съюзът “и” се заменя с “или”. § 73. В чл. 104, т. 1 думите “имаща отношение към” се заменят с “която се отнася до”. § 74. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “ведомства от” се заменят с “органи на”. 2. В ал. 2 думите “ведомства с” се заменят с “органи, които имат”. 3. В ал. 3 думите “ведомства с” се заменят с “органи, които имат”. 4. В ал. 4 думите “от ръководителите на съответните ведомства” се заменят със “с акт на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство”. § 75. В чл. 106 ал. 1 се изменя така: “(1) Органите на ГДГП оказват съдействие в зоните по чл. 52б, ал. 3 ЗМВР на специализираните държавни органи при изпълнение на нормативните актове, които уреждат защитата на живота и здравето на населението, както и опазването на околната среда, защитените територии, флората и фауната.” § 76. Създават се чл. 106а и 106б: “Чл. 106а. (1) Специализираният отряд “Въздушно наблюдение” е специализирано звено за летателни задачи, подпомагащи изпълнението на дейностите на Главна дирекция “Гранична полиция”. (2) Организацията и дейността на отряда “Въздушно наблюдение” се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи. (3) Използването на отряда “Въздушно наблюдение” за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на директора на Главна дирекция “Гранична полиция” за всеки отделен случай. Чл. 106б. (1) Специализираният отряд “Въздушно наблюдение” може да изпълнява и задачи за оказване на съдействие на други структури в МВР и на други държавни органи. (2) Използването на специализирания отряд “Въздушно наблюдение” от структурите на МВР извън Главна дирекция “Гранична полиция”, както и от други министерства и ведомства се разрешава от генералния комисар на МВР въз основа на писмено искане. (3) В неотложни случаи искането по ал. 2 може да бъде направено и устно. В тези случаи то се представя в писмена форма не по-късно от 24 часа.” § 77. Раздел V се отменя. § 78. Раздел VI се отменя. § 79. Създават се раздели VIа и VIб: “Раздел VIa Главна дирекция “Досъдебно производство” Чл. 127а. (1) Главна дирекция “Досъдебно производство” е национална специализирана структура на МВР за разследване на престъпления. (2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция “Досъдебно производство” извършва дейности по: 1. разследване на престъпления в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс; 2. методическо ръководство за разследване на престъпления; 3. упражняване на контрол за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване. Раздел VIб Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” Чл. 127б. (1) Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” е национална специализирана структура на МВР за пожарна безопасност и аварийно-спасителни дейности при пожари, бедствия, аварии и катастрофи. (2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” извършва дейности по: 1. методическо ръководство и контрол на съответните звена в областните дирекции за изпълнение на дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 1 - 4 и 6 ЗМВР; 2. превантивна дейност; 3. държавен противопожарен контрол; 4. разрешителна и контролна дейност; 5. научно-приложна и експертна дейност. Чл. 127в. (1) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност се организират и осъществяват от областните дирекции на МВР самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите. (2) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 91е ЗМВР, както и доброволните формирования за пожарна безопасност и спасяване, създадени на основание чл. 91з ЗМВР. (3) При извършване на съвместни пожарогасителни и аварийно-спасителни действия от органите по пожарна безопасност и спасяване с търговците, получили разрешение по чл. 91е ЗМВР, или с доброволните формирования, създадени на основание чл. 91з ЗМВР, координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и спасяване. (4) При извършване на аварийно-спасителни действия при бедствия координацията се осъществява съгласно Закона за защита при бедствия. Чл. 127г. (1) Договорите за осигуряване на пожарна безопасност по чл. 91д, ал. 1 ЗМВР се сключват от директорите на областните дирекции на МВР, когато обектите са в района им на действие, или от генералния комисар на МВР или от упълномощено от него лице, когато обектите са разположени в районите на действие на повече от една областна дирекция, след разрешение на министъра на вътрешните работи. (2) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по чл. 91д, ал. 2 ЗМВР. Чл. 127д. (1) Влизането за гасене на пожари и за извършване на аварийно-спасителни дейности в помещения и обекти, за които има специален режим, се извършва в съответствие с установения пропускателен режим. (2) По искане на чуждестранните представителства и физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и спасяване извършват пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства. (3) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности и в техните служебни и жилищни помещения. Чл. 127е. (1) За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и поддържане на постоянна оперативна готовност органите по пожарна безопасност и спасяване в областните дирекции на МВР: 1. осъществяват непрекъснато денонощно дежурство на служители и техника; 2. поддържат екипи за оказване на първа медицинска помощ на пострадали при пожари, бедствия, аварии и катастрофи; 3. поддържат спасителни екипи за провеждане на дейности за защита на населението при пожари, бедствия, аварии, катастрофи и кризи по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи; 4. поддържат в готовност наличната техника и специализираното оборудване за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност; 5. осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт, местното самоуправление, юридическите лица и гражданите; 6. разработват планове за пожарогасене и за действие при бедствия, аварии и катастрофи; 7. следят оперативната обстановка на обектите; 8. извършват и други дейности, възложени им с нормативен акт. (2) Екипите по ал. 1, т. 2 и 3 се поддържат в рамките на съществуващата структура и щат. Чл. 127ж. (1) За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и спасяване в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление: 1. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност на населението на териториите на общините и кметствата; 2. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и спасяване специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места; 3. информират органите за пожарна безопасност и спасяване за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора. (2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно на областните дирекции на МВР сгради, оборудване, противопожарна техника, комуникационни, технически и гасителни средства. Чл. 127з. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и спасяване в обектите техните ръководители и собственици са длъжни: 1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност на населението на територията на обектите; 2. да осигуряват на органите за пожарна безопасност и спасяване достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротехнически учения; 3. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и спасяване временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено. Чл. 127и. За осъществяване на държавния противопожарен контрол органите за пожарна безопасност и спасяване: 1. контролират спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации, както и при тяхната реконструкция и модернизация; 2. дават становища за противопожарна осигуреност на строежите при съгласуване на инвестиционни проекти и при участие в работата на експертни съвети по устройство на територията; 3. проверяват строежи и обекти за съответствие с изискванията за пожарна безопасност на влаганите в тях материали, съоръжения, машини и инсталации; 4. участват в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежи и издават писмени становища за съответствие с изискванията за пожарна безопасност; 5. участват в разработването на строителни и технически правила, норми и наредби за осигуряване на противопожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации; 6. проверяват обекти в експлоатация за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност; 7. издават документи за удостоверяване съответствието на обектите с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност; 8. извършват контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност; 9. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност на ръководители на държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 10. уведомяват държавните органи, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват прокуратурата; 11. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда. Чл. 127к. За осигуряване на пожарната безопасност държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни: 1. да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и спасяване; 2. да изпълняват издадените по чл. 91б, ал. 1, т. 3 ЗМВР писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и спасяване; 3. да съгласуват с органите за пожарна безопасност и спасяване съответствието на проектите за строежи и на строителните продукти с изискванията за пожарна безопасност; 4. да провеждат дейности в обекта, осигуряващи пожарната му безопасност; 5. да уведомят органите за пожарна безопасност и спасяване, отправили сигнала, в едномесечен срок от получаването на писмено уведомление по чл. 91б, ал. 1, т. 5 ЗМВР за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията; 6. да предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и спасяване информация, свързана с пожарната безопасност на обектите. Чл. 127л. За осъществяване на превантивната дейност по чл. 52г, ал. 2, т. 4 ЗМВР органите за пожарна безопасност и спасяване: 1. извършват информационна и разяснителна дейност сред населението за снижаване на риска от възникване на пожари и формиране на необходимото поведение и действия при пожар; 2. информират, координират и взаимодействат с органите на държавната власт, местното самоуправление, юридическите лица и гражданите за подготовка на населението за действия при пожари и осъществяване на превантивни мерки за пожарна безопасност; 3. извършват специализирана редакционно-издателска и културно-информационна дейност за пожарна безопасност. Чл. 127м. Принудителната административна мярка по чл. 268 ЗМВР се изпълнява и удостоверява с поставянето на печат. Чл. 127н. За осъществяване на научно-приложната дейност по чл. 167г ЗМВР Научно-приложният институт по пожарна безопасност и спасяване: 1. дава становища по проекти на нормативни и други актове и разработва стандартизационни документи в областта на пожарната безопасност и спасяване; 2. разработва методики, наръчници, указания, ръководства, пособия и други документи в областта на пожарната безопасност и спасяване; 3. разработва научноизследователски, проучвателни и приложни задачи по пожарна безопасност и спасяване и осъществява съвместна научно-приложна дейност с научни институти, висши училища и сродни организации в страната и чужбина; 4. набира, обработва, съхранява и предоставя научно-техническа информация в областта на пожарната безопасност и спасяване; 5. разработва и въвежда методи и извършва експертизи за установяване на причините за възникване на пожари; 6. разработва продукти за огнезащита и за гасене на пожари и изследва гасителни вещества; 7. извършва изпитвания за определяне на химически, физически и пожарни характеристики на вещества и материали; 8. извършва проверка за съответствието на строителните продукти с техническите спецификации, стандарти, изпитвателни и класификационни протоколи, доклади за оценка, сертификати и съществените изисквания към строежите; 9. участва в разработването на нормативни и други актове за пожарна безопасност и спасяване.” § 80. Раздел VII се отменя. § 81. Раздел VIII се отменя. § 82. Раздел IX се отменя. § 83. В част трета наименованието на глава трета се изменя така: “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДИРЕКЦИЯ “ОПЕРАТИВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ”. ДИРЕКЦИЯ “ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ” § 84. Член 140 се изменя така: “Чл. 140. (1) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” е национална специализирана дирекция за извършване на негласна оперативно-техническа дейност за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред. (2) За изпълнение на задачата по ал. 1 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” извършват дейности по: 1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства; 2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред; 3. проследяване на лица и обекти; 4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация; 5. оперативно проучване на лица и обекти; 6. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка; 7. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането; 8. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия; 9. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства; 10. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани; 11. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 12. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 13. получаване на информация от другите структури на МВР, държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 14. предоставяне на информация на другите структури на МВР, държавните органи и организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи; 15. изграждане и използване на информационен фонд, който е част от информационната система на МВР; 16. привличане на граждани за доброволно сътрудничество; 17. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления; 18. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби. (3) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 11 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” може да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.” § 85. Член 141 се изменя така: “Чл. 141. (1) Дирекция “Вътрешна сигурност” е специализирана структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения, извършени от служители на министерството. (2) Органите на дирекция “Вътрешна сигурност”: 1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления и други нарушения, извършени от служители на министерството; 2. събират, анализират и предоставят информация за дейността по т. 1; 3. извършват превантивна дейност.” § 86. Членове 142 - 150 се отменят. § 87. В част трета се създава глава четвърта: “Глава четвърта СПЕЦИАЛИЗИРАНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ДИРЕКЦИИ И ДРУГИ СТРУКТУРИ Раздел I Специализирани административни дирекции Чл. 150а. (1) Дирекция “Инспекторат” осъществява контролните правомощия на министъра на вътрешните работи, като извършва административен контрол върху дейността на служителите на МВР. (2) Дирекция “Инспекторат” е пряко подчинена на министъра на вътрешните работи. (3) Дирекция “Инспекторат” се ръководи от главен инспектор. (4) Организацията на дейността, условията и редът за осъществяване на правомощията на дирекция “Инспекторат” се определят с акт на министъра на вътрешните работи. (5) За изпълнение на задачата по ал. 1 дирекция “Инспекторат”: 1. осъществява контрол за спазването на нормативните актове и актовете на министъра, заместник-министрите, генералния комисар и ръководителите на структурите на МВР; 2. осъществява контрол и анализира ефективността и ефикасността на дейността на служителите на министерството; 3. анализира причините и условията за констатираните нарушения и предлага мерки за отстраняването им и налагане на наказания; 4. осъществява контрол и оказва методическа помощ на структурите на МВР в дейността им за противодействие и разкриване на корупцията, на конфликт на интереси и на нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР; 5. извършва проверки и изготвя писмени отговори на постъпили в МВР жалби, молби и сигнали; 6. дава становища по проекти на нормативни и други актове; 7. осъществява и други дейности, произтичащи от нормативни актове или възложени от министъра на вътрешните работи. (6) При осъществяване на правомощията си служителите от дирекция “Инспекторат” имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в министерството са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им. (7) Дирекция “Инспекторат” извършва проверките си въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи. (8) Главният инспектор ежегодно представя на министъра на вътрешните работи доклад за дейността на дирекцията. Чл. 150б. Специализирана административна дирекция “Стратегическо планиране, информация и анализ”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи при осъществяване на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред; 2. подпомага министъра на вътрешните работи при стратегическото планиране и формулиране на приоритетите в дейността на МВР; 3. обработва, систематизира и анализира информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите на МВР; 4. изготвя дългосрочни и краткосрочни прогнози от значение за дейностите на МВР; 5. идентифицира основните рискове за изпълнение на плановете и приоритетите на министерството; 6. идентифицира и формулира структурата на програмния бюджет на министерството; 7. методически ръководи и контролира дейността на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150в. Специализирана административна дирекция “Човешки ресурси”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи при формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката по управление на човешките ресурси; 2. планира и организира кариерното развитие в МВР; 3. координира разработването и предлага за утвърждаване проекти на организационни структури и щатна численост на структурите на МВР; 4. формулира и контролира осъществяването на политиката в системата на висшето образование и квалификацията в МВР; 5. планира и организира професионалната подготовка на служителите; 6. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и осъществява методическо ръководство и контрол на дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения; 7. събира, обработва и съхранява информацията за служителите на МВР, като изгражда и поддържа картотеки и автоматизирана информационна система; 8. осъществява взаимодействието със синдикалните организации; 9. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им; 10. издава удостоверителни документи; 11. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150г. Специализирана административна дирекция “Правно-нормативна дейност”: 1. осигурява правното обслужване на дейността на министъра, заместник-министрите и генералния комисар на МВР; 2. изготвя становища по правни въпроси във връзка с дейността на МВР; 3. участва в изработването на проекти на нормативни актове на министъра, изготвя становища за законосъобразност на проектите на актове на министъра, заместник-министрите и генералния комисар на МВР; 4. изготвя или дава становища за законосъобразност по проекти на актове на Министерския съвет; 5. осъществява процесуалното представителство на МВР пред съдебните органи и представителството на МВР пред другите държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните звена в структурите на МВР; 6. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност; 7. участва в преговори за сключване на договори, по които страна е МВР, и дава становища за законосъобразността на проектите за договори; 8. осъществява правното обслужване на дейността по възлагане на обществените поръчки; 9. осигурява правното обслужване на управлението и разпореждането с недвижими имоти, предоставени на министерството; 10. методически ръководи, контролира и оказва правна помощ на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си; 11. проучва резултатите от прилагането на нормативните актове. Чл. 150д. Специализирана административна дирекция “Европейски съюз и международно сътрудничество”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи при провеждане на международната политика на Република България в областта на вътрешните работи; 2. координира, организира и участва в работата на институциите на Европейския съюз и техните работни органи от компетентността на МВР; 3. координира и организира дейностите за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, в областта на вътрешните работи; 4. участва в разработването на проекти на нормативни и други актове за хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областите от компетентността на МВР; 5. ръководи и осигурява дейността на Работна група 23 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет; 6. осъществява и подпомага дейностите по сътрудничество на МВР със съответните органи на други държави, регионални структури и с международни организации; 7. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното, регионалното и многостранното международно сътрудничество на МВР; 8. методически ръководи и контролира съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си; 9. осъществява протоколната дейност на МВР. Чл. 150е. Специализирана административна дирекция “Планиране и управление на бюджета”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити; 2. съставя и предлага за утвърждаване от министъра на вътрешните работи бюджетна прогноза и проектобюджет на министерството и разпределение на утвърдения бюджет по политики, програми и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити; 3. организира и контролира изпълнението на бюджета на МВР; 4. координира, коригира и утвърждава ограниченията за разходи и плащания по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и одобрява плащанията на неоторизираните второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата “Единна сметка”; 5. организира и управлява вътрешните финансови дейности и счетоводната отчетност; консолидира счетоводната информация в МВР; 6. осъществява политиката по доходите, общественото и здравното осигуряване в МВР; 7. дава становища по проекти на нормативни и други актове в областта на финансовата политика и политиката по заплащане на труда и изготвя проекти на вътрешноведомствени актове по планирането, разходването и отчитането на бюджетните, извънбюджетните и други средства, счетоводната отчетност и заплащането на труда; 8. осъществява методическо ръководство и контрол на финансовите органи в МВР; 9. обслужва финансово структурите в МВР, които нямат финансови звена. Чл. 150ж. Специализирана административна дирекция “Комуникационни и информационни системи”: 1. изгражда и поддържа телекомуникации за управлението на МВР; 2. изгражда и поддържа в технологично отношение автоматизирани информационни системи в МВР; 3. изгражда и поддържа в технологично отношение автоматизирани информационни фондове в МВР; 4. проектира, изгражда и развива общия информационен модел за съхранение на информацията в МВР и общата система от класификатори за автоматизираните информационни системи на МВР; 5. организира взаимодействието с комуникационните и информационните системи на други държавни органи или държави, администрира връзките с националната и международните електронни комуникации, осигурява специални съобщителни средства за държавни органи; 6. изготвя проекти, планове и програми за развитие на комуникационните и информационните технологии на МВР, в т.ч. за сътрудничество с други структури; 7. планира, организира и осъществява дейностите по защита на комуникационните и информационните системи на МВР; 8. поддържа в техническо отношение електронния портал на МВР, осигурява интернет и електронна поща; 9. планира и разпределя радиочестотния ресурс на МВР и участва в актуализирането на националния радиочестотен план; създава и поддържа номерационен план в МВР и участва в създаването и разпределението на националния номерационен план; 10. изгражда и поддържа комуникационно-информационната система на МВР за управление при кризи; 11. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150з. Специализирана административна дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”: 1. информира и разяснява изпълнението на функциите на министерството; 2. осигурява прозрачност и публичност на дейността на министерството; 3. анализира и систематизира публикациите в средствата за масово осведомяване на общественото мнение за дейността на министерството; 4. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност. Чл. 150и. (1) Специализирана административна дирекция “Информация и архив”: 1. организира и води централизирания оперативeн отчет на МВР, като: а) осъществява дейности по регистрацията, промените, движението, архивирането, съхранението и ползването на делата на оперативен отчет; б) осъществява справочна, уведомителна и сигнална дейност по делата на оперативен отчет; в) изготвя аналитични и статистически документи по оперативния отчет; г) осъществява координацията и предоставя данни от оперативния отчет на други държавни органи и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело; д) оказва методическа помощ и контрол на звената за оперативно-статистически отчет; 2. осъществява дейности на архив по смисъла на Закона за националния архивен фонд при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, като: а) приема, регистрира, обработва и опазва документи, изготвени от структурите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване; б) реставрира и консервира архивни документи и създава застрахователни фондове; в) предоставя информация и документи на структурите на МВР, на държавни органи, юридически лица и граждани; 3. осъществява методическо ръководство и контрол по състоянието и съхраняването на документи и по организацията на деловодствата в МВР по предмета на дейността си; 4. дава становища по проекти на нормативни и други актове, свързани с информационната и архивната дейност. (2) Дейността по ал. 1, т. 1, букви “а” и “г” и т. 2, буква “в” се осъществява при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи. (3) Архивният фонд на МВР се съхранява в дирекция “Информация и архив” при спазване на изискванията на Закона за Националния архивен фонд и Закона за защита на класифицираната информация. (4) За дейността по ал. 1, т. 2, буква “в” гражданите и юридическите лица заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет. Чл. 150к. Специализирана административна дирекция “Административно обслужване”: 1. организира и осъществява деловодната дейност на министерството; 2. организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР; 3. приема, обработва и препраща до компетентните структури в министерството или до други държавни органи получените писма, жалби, сигнали и молби на граждани и организира и контролира своевременното предоставяне на отговори по тях; 4. координира и осъществява дейности по административното обслужване на гражданите за административни услуги, предоставяни от министерството; 5. изгражда и поддържа оперативен дежурен център; 6. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150л. Специализирана административна дирекция “Управление на собствеността и социални дейности”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти; 2. води на отчет, актува, съхранява държавното имущество на МВР и контролира неговото управление; 3. организира проектирането, изграждането и използването на обекти, свързани с дейностите на МВР, включително жилищен, почивен и болничен фонд; 4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите; 5. осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжението, техниката и другото имущество на МВР; 6. организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения; 7. организира и осъществява ветеринарномедицински дейности и държавен ветеринарно-санитарен контрол; 8. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150м. (1) Специализирана административна дирекция “Финансово-контролна дейност”: 1. контролира спазването на нормативните актове, които регламентират бюджетната, финансово-стопанската, материалната и отчетната дейност в МВР; 2. контролира законосъобразността и целесъобразността на съхраняване, разходване и отчитане на материалните активи на МВР; 3. контролира опазването на имуществените интереси на МВР при разходване на бюджетни средства и при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, предоставени в управление на МВР; 4. осъществява предварителен контрол за законосъобразност на извършваните от МВР разходи; 5. сертифицира средства по програми и фондове на ЕС на разпоредителите с бюджетни кредити в МВР; 6. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им. (2) Дирекция “Финансово-контролна дейност” извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структури на МВР по разпореждане на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице. (3) При извършване на дейностите по ал. 1 органите на дирекция “Финансово-контролна дейност” имат право: 1. на свободен достъп до служебните помещения, служителите и цялата информация, която се отнася до предмета на проверката и се съхранява в проверяваната и/или сертифицираната структура и лица; 2. да изискват в определени от тях срокове от длъжностните лица в проверяваната и/или сертифицираната структура и лица документи, заверени копия на документи, сведения, справки и други, включително на електронен носител, които имат значение за извършваните проверки; 3. да извършват насрещни проверки и да изискват заверени копия на документи от юридически лица и еднолични търговци; 4. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специални знания и опит, като техните възнаграждения са за сметка на проверяваните и/или сертифицираните структури и лица. Чл. 150н. Специализирана административна дирекция “Доставки”: 1. организира и изпълнява дейността по възлагане на обществените поръчки; 2. осъществява маркетинга на стоки и услуги; 3. отговаря за изпълнението на търговските договори и осъществява контрол по спазването на сроковете, условията и изискванията за доставка и качеството на изпълнение на договора. Чл. 150о. Специализирана административна дирекция “Международни проекти”: 1. управлява дейностите в МВР по усвояване на средства по проекти, финансирани със средства по фондове и програми на ЕС и други извънбюджетни източници; 2. координира и осъществява взаимодействието с органи на Европейската комисия, национални и международни институции и организации във връзка с усвояване на средства от фондове и програми на ЕС; 3. осъществява функциите на отговорен орган за управление на фондове, когато това е предвидено в акт на ЕС; 4. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 150п. Специализирана административна дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”: 1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на МВР за управление при кризи; 2. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на структурите на министерството при кризи, положение на война, военно или извънредно положение; 3. организира изграждането и експлоатацията на системата от пунктове за управление на МВР и поддържането й в оперативна и техническа готовност; 4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно задачите на МВР във военно време; 5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР и ведомствен картографски фонд; 6. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове за поддържане на готовността на МВР за оповестяване и управление при обявяване на война, военно или друго извънредно положение или при кризи; 7. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурите на МВР; 8. организира и провежда подготовката на силите и средствата на МВР за действие при кризи, положение на война, военно или друго извънредно положение; 9. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка, участва при съставянето на военновременния проектобюджет на МВР и организира дейността по възстановяване на средствата, изразходвани при преодоляване на последици от кризи и бедствия; 10. взаимодейства с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при положение на война, военно или друго извънредно положение и при кризи; 11. методически ръководи и контролира дейността на съответните структури в МВР. Раздел II Звено за вътрешен одит Чл. 150р. (1) Звеното за вътрешен одит осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор. (2) Звеното за вътрешен одит е пряко подчинено на министъра на вътрешните работи. (3) Звеното за вътрешен одит осъществява вътрешния одит на всички структури, програми, дейности и процеси, включително на разпоредителите с бюджетни кредити от втора и по-ниска степен, както и на разпоредителите със средства от Европейския съюз. (4) Звеното за вътрешен одит: 1. идентифицира и оценява рисковете в управлението на министерството; 2. оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол по отношение на: а) идентифицирането, оценяването и управлението на риска; б) съответствието със законодателството, вътрешните актове и договорите; в) надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; г) ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; д) опазването на активите и информацията; е) изпълнението на задачите и постигането на целите; 3. дава препоръки за подобряване на дейностите в организацията. Раздел III Звено “Сигурност на информацията” Чл. 150с. (1) Министърът на вътрешните работи определя съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) организационните единици в МВР. (2) За защита на класифицираната информация в организационните единици по ал. 1 се назначават служители по сигурността на информацията, пряко подчинени на ръководителя на организационната единица и с правомощия по чл. 22 ЗЗКИ. (3) В зависимост от обема на задачите и на класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административно звено по сигурността. (4) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи и осъществява методическо ръководство и контрол на дейността по защита на класифицираната информация в организационните единици в МВР. Чл. 150т. Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи и дава становища относно необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, техния вид и обем и изпълнението на специалните мерки за сигурност при възлагане на обществени поръчки за нуждите на или свързани с МВР. Раздел IV Дирекция “Международно оперативно полицейско сътрудничество” Чл. 150у. Дирекция “Международно оперативно полицейско сътрудничество” (ДМОПС) е специализирано помощно звено на пряко подчинение на генералния комисар на МВР за организиране и координиране на международния обмен на полицейската информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно полицейско взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция и трансфер на лица. Чл. 150ф. (1) В ДМОПС се създават Национално централно бюро “Интерпол”, Национално звено “Европол”, звено за контакт по линия на Шенгенската информационна система и единен телекомуникационен център. (2) В ДМПОС може да се създават и отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й. (3) Министърът на вътрешните работи утвърждава организационната структура на дирекцията, създаването, изменението и закриването на структурните звена по ал. 2 с щата. Чл. 150х. За осъществяване на дейността си ДМОПС: 1. организира, координира, контролира и обменя международна и национална оперативна информация за нуждите на правоохранителните и правоприлагащите органи; 2. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация на национални органи и международни организации, местни и чуждестранни юридически и физически лица, които имат законен интерес да я получат, за лица, предмети, събития и дейности, свързани с международната престъпност; 3. обявява, прекратява и актуализира информацията за международно и общодържавно издирване на лица и предмети по искане на компетентните национални органи и международни организации; 4. координира дейностите на компетентните полицейски и съдебни органи по международното и общодържавното издирване на лица и обекти - предмет на международно издирване; 5. предава и приема лица за екстрадиция и трансфер въз основа на международни договори, по които Република България е страна, и в изпълнение на акт на орган на съдебната власт; 6. въвежда, актуализира и ползва информацията от информационните фондове на генералния секретариат на международната организация на криминална полиция - Интерпол, на Европол и на Шенгенската информационна система (ШИС); 7. въвежда, актуализира, ползва и предоставя информация от автоматизираните информационни системи на МВР; 8. взаимодейства със съдебни и правозащитни органи и организации, както и с държавни институции и неправителствени организации. Раздел V Помощни звена Чл. 150ц. Към генералния комисар на МВР се създава Секретариат, който осигурява технически и подпомага дейността на генералния комисар и на неговите заместници. Чл. 150ч. Към генералния комисар на МВР се създава звено “Планиране, информация и анализ”, което подпомага генералния комисар и неговите заместници при формиране на целите и оперативните приоритети за изпълнение на държавната политика в областта на обществения ред и сигурността.” § 88. В част четвърта наименованието на глава първа се изменя така: “ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И ЩАТ” § 89. В чл. 151 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) Численият състав на МВР се утвърждава по категории държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: “(4) Численият състав се разпределя по структурите и звената на МВР с щата им.” 4. Алинея 5 се отменя. § 90. В чл. 152 думите “основните структурни звена” се заменят със “съответните структури”. § 91. Член 153 се изменя така: “Чл. 153. Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав на МВР утвърждава щатове за участие в международни мисии.” § 92. В чл. 154 думите “чл. 76, ал. 1 и 4 и чл. 107, ал. 1 и 3” се заменят с “чл. 76, ал. 1 и чл. 91д, ал. 1”. § 93. Член 155 се изменя така: “Чл. 155. (1) Министърът на вътрешните работи в рамките на утвърдения от Министерския съвет числен състав на МВР може да поддържа неразпределени по структурите щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Неразпределените по ал. 1 щатни бройки се използват за увеличаване на числеността на структурите при промяна в оперативната обстановка.” § 94. Член 156 се отменя. § 95. Член 157 се изменя така: “Чл. 157. Организационната структура се изгражда при спазване на следните принципи: 1. минимален брой на йерархичните нива; 2. осигуряване на възможно най-ускорен начин за обмен на информация; 3. стабилност с възможност за изменение в съответствие с оперативната обстановка; 4. икономичност на числения състав.” § 96. Член 158 отменя. § 97. Член 159 се изменя така: “Чл. 159. (1) Функционалните задължения, организационната структура и щатовете на структурите на МВР се разработват по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него. (2) Специализираната административна дирекция “Човешки ресурси” методически ръководи, подпомага и контролира разработването на функционалните задължения, организационните структури и щатовете. (3) Военновременните структури и щатове се разработват по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него.” § 98. Членове 160 и 161 се отменят. § 99. Член 162 се изменя така: “Чл. 162. Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР.” § 100. В чл. 163 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава длъжностните характеристики. (2) Длъжностната характеристика съдържа: 1. основание за възникване на правоотношението; 2. изисквания за заемане на длъжността; 3. основни длъжностни права и задължения; 4. организационни връзки и взаимоотношения; 5. други специфични изисквания.” 2. В ал. 3 изречение второ се заличава. 3. Алинея 4 се отменя. § 101. Член 164 се изменя така: “Чл. 164. (1) Типови длъжностни характеристики се изготвят за длъжностите, които са включени в щатовете на повече от една дирекция. (2) За длъжностите извън посочените в ал. 1 се изготвят специфични длъжностни характеристики. (3) Длъжностните характеристики се разработват от дирекция “Човешки ресурси” по предложение на ръководителите на основните структури на МВР.” § 102. В чл. 165, изречение второ думите “Изготвеният по този повод протокол” се заменят със “За запознаването се съставя протокол, който”. § 103. Член 167 се изменя така: “Чл. 167. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. (2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок. (3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване.” § 104. Член 171 се отменя. § 105. В чл. 172, изречение второ предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 106. В чл. 173, ал. 2 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 107. Член 174 се изменя така: “Чл. 174. (1) За назначаване на държавен служител по реда на чл. 191, ал. 1 и чл. 192 ЗМВР се изготвя мотивирано предложение. (2) Предложението по ал. 1 се прави от: 1. генералния комисар на МВР - за заместниците по чл. 184а ЗМВР, за директорите на главните и областните дирекции; 2. ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и от началника на ЦБПС - за останалите държавни служители от категории А, Б и В; 3. прекия ръководител - за държавните служители от категории Г, Д и Е. (3) За директора на специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, директора на дирекция “Вътрешна сигурност”, директорите на специализираните административни дирекции, ректора на АМВР, директорите на медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и началника на ЦБПС не се изготвя предложение.” § 108. В чл. 175 се правят следните изменения: 1. Навсякъде в текста думата “длъжността” се заменя с “длъжностните задължения”. 2. Алинея 6 се отменя. § 109. Създава се чл. 176а: “Чл. 176а. (1) Служителите на МВР могат да участват в мисии извън територията на Република България или да заемат длъжности в международни организации при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи. (2) За срока на изпълнение на длъжност в международна организация на служителя се разрешава неплатен отпуск. (3) За времето на отсъствие на служителя по ал. 2 на неговата длъжност може да бъде назначен друг служител по реда на чл. 192 ЗМВР.” § 110. В чл. 178 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 111. В чл. 179 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 112. Член 180 се изменя така: “Чл. 180. Служителите в МВР са длъжни да поддържат и повишават професионалната си квалификация.” § 113. В чл. 181 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите “квалификацията на служителя чрез придобиване степен на висшето образование” се заменят с “на квалификацията”. 2. В ал. 4 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 114. В чл. 182 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) В АМВР могат да придобиват степени на висшето образование и служители на други ведомства, с които МВР е сключило договор.” 2. В ал. 3 думите “брой приети за обучение” се заменят с “прием”. § 115. Член 183 се изменя така: “Чл. 183. (1) Служителите на МВР придобиват, повишават, актуализират и специализират професионалните си знания и умения в АМВР, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в други национални или чуждестранни обучаващи институции. (2) Служителите на МВР поддържат професионалната си квалификация за изпълнение на определените за заеманата длъжност правомощия чрез професионално обучение по месторабота.” § 116. В чл. 184 в основния текст думите “с откъсване от работа” се заменят с “в обучаващи институции”. § 117. В чл. 185 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите “без откъсване от работа” се заменят с “по месторабота”. 2. В т. 1 думите “специална и практическа” се заменят със “специализирана”. § 118. В чл. 186 ал. 1 се отменя. § 119. Членове 187 - 191 се отменят. § 120. В чл. 192 думите “основните структурни звена” се заменят със “структурите”, а предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 121. В чл. 194 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) В АМВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР могат да бъдат обучавани служители на други ведомства, с които МВР е сключило договор за професионална подготовка.” 2. В ал. 2 думите “актове на международното право” се заменят с “международни договори, по които Република България е страна”. 3. В ал. 3 думите “на междуведомственодоговорна основа или в изпълнение на актове на международното право” се заличават. § 122. Член 195 се отменя. § 123. В чл. 196, ал. 2 думата “трайни” се заличава. § 124. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: “(1) Почетните отличия на МВР са: 1. Почетен медал на МВР; 2. Почетно отличие на МВР “За доблест и заслуга”, което има три степени.” 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “главен секретар” се заменят с “генерален комисар”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 125. В чл. 203 ал. 2 се отменя. § 126. В чл. 205, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите “служби и дирекции” се заменят със “структури”. 2. В т. 2 думите “главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-министрите и директорите на национални служби” се заменят със “заместник-министрите и генералният комисар на МВР”. 3. В т. 3 думите “директорите на главни дирекции и дирекции в Генерална дирекция “Полиция”, директорите на областните дирекции, на дирекциите от специализираната администрация” се заменят с “директорите на главните и областните дирекции, специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, дирекция “Вътрешна сигурност” и специализираните административни дирекции”. § 127. В чл. 206, ал. 3 думите “от главния секретар и заместник-министрите” се заменят със “заместник-министрите и генералния комисар на МВР”. § 128. Член 207 се отменя. § 129. В чл. 208, ал. 1 думата “Дирекция” се заменя със “Специализирана административна дирекция”. § 130. В чл. 209, ал. 1 думите “главния секретар” се заменят с “генералния комисар на МВР”. § 131. В чл. 213 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 132. Създава се чл. 213а: “Чл. 213а. (1) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по чл. 212, ал. 3 ЗМВР и броя на работните дни на съответния месец. (2) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по чл. 212, ал. 3 ЗМВР, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 1 и разликата се доплаща.” § 133. В чл. 214 думите “Социалното и медицинското” се заменят с “Общественото и здравното”, а абревиатурата “НСП” се заменя с “Главна дирекция “Гранична полиция”. § 134. В чл. 215, ал. 2 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 135. В чл. 221 ал. 2 отменя. § 136. Член 222 се изменя така: “Чл. 222. Ръководните служители осигуряват спазването на служебната дисциплина в ръководените от тях структури.” § 137. В чл. 223 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “разполага с достатъчно доказателства за” се заменят с “е установил”. 2. Създава се нова ал. 2: “(2) Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 138. Член 224 се отменя. § 139. Член 225 се изменя така: “Чл. 225. (1) Дисциплинарно наказание “мъмрене” се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. (2) Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. (3) Наказанието се налага за срок от един до три месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.” § 140. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 7: “7. други нарушения на служебните задължения.” 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.” § 141. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 след думата “картотеки” се добавя “или служебни карти, полицейски знаци”; б) създава се т. 14: “14. други нарушения на служебните задължения.” 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Дисциплинарното наказание “порицание” се налага за срок от 6 месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.” § 142. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 4 думите “умишлено отразяване на неверни данни” се заменят с “потвърждаване на неистина или затаяване на истина”; б) създава се т. 6: “6. други нарушения на служебните задължения.” 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до три години и се изразява в недопускане на наказания служител до конкурси за израстване в категория или степен за срока на наказанието. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.” § 143. Член 229 се изменя така: “Чл. 229. (1) Дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година” се налага за нарушения по чл. 227 или 228, в резултат на които е затруднена дейността или нормалното функциониране на структурите или са нанесени значителни имуществени вреди на МВР. (2) Наказанието по ал. 1 се изразява в понижаване в по-ниска длъжност или степен на длъжност в рамките на притежаваната категория за срок до една година. В този срок държавният служител не може да бъде повишаван в по-висока длъжност или степен на длъжност. (3) Държавният служител, на когото е наложено наказанието по ал. 1, се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.” § 144. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата “задължително” се заличава. 2. В ал. 2: а) в т. 2 след думите “понижаване в длъжност” се добавя “или степен на длъжност за срок до една година”; б) в т. 3 след думите “на служител на МВР” се добавя “или друг гражданин”. § 145. Член 231 се изменя така: “Чл. 231. (1) Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. (2) Когато липсват данни за извършителя на дисциплинарното нарушение, компетентният дисциплинарно наказващ орган разпорежда извършване на проверка за неговото установяване и определя нейния срок.” § 146. Членове 232 и 233 се отменят. § 147. В чл. 234 ал. 3 се изменя така: “(3) По анонимни сигнали могат да се извършват проверки.” § 148. В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) В случаите по ал. 1, т. 3, предложение второ новопостъпилите материали се прилагат към преписката, ако производството продължава.” § 149. В чл. 236 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “друго структурно звено” се заменят с “друга структура”, думата “служба” се заменя със “структура”, а думата “относно” се заменя със “за”. 2. В ал. 2 думата “относно” се заменя със “за”. § 150. Член 237 се изменя така: “Чл. 237. (1) Дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. (2) За установяване на нарушението дисциплинарно наказващият орган в рамките на дисциплинарното производство може да разпореди извършване на проверка. (3) За изслушването по чл. 229, ал. 1 ЗМВР се съставя протокол, който се подписва от органа по ал. 1 и от държавния служител. Отказът на държавния служител да подпише протокола се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР. (4) Органът по ал. 1 не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения. (5) Дисциплинарното производство продължава и в случаите, когато сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР не текат.” § 151. В чл. 238 думата “изиска” се заменя с “възложи”. § 152. Създава се чл. 238а: “Чл. 238а. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.” § 153. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 ЗМВР дисциплинарното производство се образува със заповед на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. В заповедта се посочват данните, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването, както и срокът за извършване на разследването.” 2. В ал. 2 думите “министърът на вътрешните работи” се заменят с “органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР”. 3. В ал. 4 думите “органа по ал. 3” се заменят с “дисциплинарно разследващия орган”. § 154. Член 240 се изменя така: “Чл. 240. (1) При отстраняване от длъжност при условията на чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР разпорежда изземване на служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие. (2) Отстраняването от длъжност при условията на чл. 234, ал. 1, т. 3 ЗМВР се извършва с писмена заповед на съответния ръководител, който преценява необходимостта от изземването на служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие.” § 155. Член 241 се отменя. § 156. Член 242 се изменя така: “Чл. 242. (1) Когато в хода на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР се получат данни за друго дисциплинарно нарушение, извършителят на което е неизвестен, дисциплинарно разследващият орган установява самоличността му, ако това няма да затрудни приключването на производството. (2) В случай че установяването на самоличността на извършителя ще затрудни приключването на производството, дисциплинарно разследващият орган незабавно уведомява органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. (3) След установяване на извършителя се прилага общият ред за реализация на дисциплинарна отговорност.” § 157. В чл. 243 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “министъра на вътрешните работи” се заменят с “органа”. 2. В ал. 4 думите “3-дневен” се заменят с “24-часов”, а думите “извършване на действията по ал. 3” се заменят със “запознаване с обобщената справка”. § 158. Член 244 се изменя така: “Чл. 244. (1) Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. (2) Органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР може да удължи срока по ал. 1. ” § 159. Член 245 се изменя така: “Чл. 245. (1) Материалите от дисциплинарното производство се докладват на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. След запознаване и оценка на събраните доказателства органът: 1. налага предвиденото дисциплинарно наказание; 2. изпраща дисциплинарното дело на друг компетентен дисциплинарно наказващ орган; (2) Органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР може да разпореди събирането на допълнителни доказателства.” § 160. Член 247 се изменя така: “Чл. 247. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се обявява само пред равни и по-старши по длъжност от наказания служител.” § 161. Член 248 се отменя. § 162. Член 249 се изменя така: “Чл. 249. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде обжалвана по административен ред пред непосредствено по-горестоящия орган.” § 163. Член 250 се отменя. § 164. Член 252 се изменя така: “Чл. 252. При обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната й не може да доведе до налагане на по-тежко наказание.” § 165. Член 254 се отменя. § 166. В чл. 255, ал. 2 думите “друго структурно звено” и “началник при новото работно място” се заменят съответно с “друга структура” и “ръководител на новата структура”. § 167. Член 257 се изменя така: “Чл. 257. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.” § 168. В чл. 259, ал. 1, т. 2 думите “служебните си” се заменят със “служебни”. § 169. Член 260 се изменя така: “Чл. 260. Държавен служител, който иска да упражни правото си по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМВР, прави писмено искане до органа по назначаването чрез непосредствения си ръководител.” § 170. Член 261 се изменя така: “Чл. 261. Прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 ЗМВР се извършва, когато няма подходяща вакантна длъжност или служителят откаже да заеме предложената му длъжност в рамките на притежаваната категория.” § 171. Член 262 се изменя така: “Чл. 262. Оценката за изпълнението на длъжността на държавния служител по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “б” ЗМВР се извършва по реда на чл. 175.” § 172. Член 263 се изменя така: “Чл. 263. Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “е” ЗМВР - при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма подходяща вакантна длъжност за него.” § 173. Членове 264 и 265 се отменят. § 174. В чл. 266 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 11 ЗМВР, когато в периода на срока за изпитване е констатирано несправяне със служебните задължения при изготвена оценка на изпълнението. (2) Оценката по ал. 1 се изготвя по методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.” 2. В ал. 3 предлогът “от” се заменя с “на”. 3. В ал. 4 думата “длъжността” се заменя с “длъжностните задължения”. 4. Алинея 5 се отменя. 5. В ал. 6 изречение второ се заличава. § 175. В чл. 267, ал. 1, т. 2 думите “същото основно структурно звено” и “основно структурно звено” се заменят съответно със “същата основна структура” и “основна структура”. § 176. В чл. 268 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 и 2 - по инициатива на органа по назначаването, т. 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12 и 13 ЗМВР се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да правят предложение.” 2. Създава се ал. 3: “(3) Прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР се извършва по реда на чл. 106, ал. 1 и 4 от Закона за държавния служител.” § 177. Създава се чл. 268а: “Чл. 268а. (1) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение със заместниците по чл. 184а ЗМВР, с директорите на главните и областните дирекции, със служителите от категории А, Б, В и Г от структурите на пряко подчинение на генералния комисар се изготвя от генералния комисар на МВР. (2) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители от категории А, Б, В и Г извън тези по ал. 1 се изготвя от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР. (3) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители от категории Г и Е се изготвя от прекия ръководител. (4) За директорите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, дирекция “Вътрешна сигурност”, специализираните административни дирекции, медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, ректора на АМВР и началника на ЦБПС не се изготвя предложение.” § 178. В чл. 269 т. 3 се изменя така: “3. разпоредителната част, с която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение.” § 179. В чл. 270 ал. 4 се изменя така: “(4) Когато в мотивите на заповедта се съдържа класифицирана информация, на държавния служител се връчва препис-извлечение, което не съдържа такава информация. В този случай на служителя се дава възможност да се запознае лично с мотивите на заповедта.” § 180. В чл. 273 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) На държавните служители, освободени на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 и 13 ЗМВР, както и на уволнените поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години по трудово правоотношение в МВР, се издават карти за медицинско обслужване.” 2. В ал. 3 предлогът “от” се заменя със “с акт на”. § 181. В чл. 276 думите “налагане на” се заменят с “наложено”, а думата “повторно” се заменя с “последващо”. § 182. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се отменя. 2. Създават се т. 5 и 6: “5. “Системни дисциплинарни нарушения” са налице, когато държавният служител е извършил три или повече отделни нарушения. 6. “Специални мерки за сигурност” представляват съвкупност от дейности, мерки и изисквания, които се прилагат с цел да осигурят поддържането на реда и сигурността в МВР и които не са мерките и изискванията за защита на класифицирана информация: а) специални мерки за сигурност се прилагат по отношение на физически или юридически лица, включително на лицата, които са изпълнявали, изпълняват или ще изпълняват дейности, свързани с МВР или за техните нужди при: аа) посещения в обекти на МВР; бб) водене на преговори, сключване или изпълнение на договори, които са свързани или е налице обоснована възможност да са свързани с посещения по буква “аа”; б) специалните мерки за сигурност включват: аа) предоставяне, събиране, обработване и съхраняване на данни от и за конкретните физически и юридически лица, както и от и за лицата, които ги контролират пряко или косвено; бб) изисквания, ограничения и проверки на багаж, имущество, товари и превозни средства при влизане или излизане от обекти на МВР; вв) разрешителен или ограничителен режим при допускане на лица в обекти на МВР; в) необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, както и конкретният им обем и вид се определят след извършване на предварително проучване, анализ и преценка за наличието и нивото на риск, водещ до застрашаване или увреждане на реда и сигурността в МВР.” Заключителна разпоредба § 183. В чл. 4 от Постановление No 191 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на възнаграждението на военнослужещите и гражданските лица по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 67 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 34 и 77 от 2008 г.), се създават ал. 3 и 4: “(3) Основното месечно възнаграждение на новопостъпилите държавни служители - стажанти в МВР, за периода на първоначалното професионално обучение е 80 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност от категория Г и от длъжността “полицай”, “пожарникар” или “сътрудник” от категория Е. (4) На държавните служители - стажанти, се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба при условия и в размери, определени за държавните служители в МВР.” Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение на Наредба No РД-02-20-6 от 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението Наредба за изменение на Наредба No РД-02-20-6 от 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (обн., ДВ, бр. 37 от 2012 г.; изм., бр. 69 от 2012 г.; бр. 82 от 2013 г. и бр. 53 от 2015 г.) § 1. В чл. 8, ал. 1 думите „5-дневен“ се заменят с „3-дневен“. Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова За министър на правосъдието: Вергиния Мичева-Русева
bg	legislation	Bulgaria	Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 9 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови трактори и за одобрение на типа на нови трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 9 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови трактори и за одобрение на типа на нови трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики (обн., ДВ, бр. 40 от 2004 г.; изм., бр. 72 от 2006 г.) § 1. В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 второто изречение се изменя така: “Когато височината е определена, колесният трактор трябва да е снабден с нови гуми, имащи най-голям радиус при търкаляне, определен от производителя.” 2. В т. 9 думите “разположено в непосредствено” се заменят с “разположено непосредствено”. 3. В т. 11 думите “необходимата безопасна дистанция” се заменят с “необходимото безопасно разстояние”. 4. Точка 40 се изменя така: “40. “Механично теглително-прикачно устройство между трактора и тегленото превозно средство” са компоненти, монтирани на трактора и на тегленото превозно средство, предназначени за осигуряване на механична връзка между тези превозни средства.” 5. В т. 47 думата “минаваща” се заменя с “минаващи”. 6. Създават се т. 54 и 55: “54. “Нормална експлоатация” е използването на трактора по предназначение, определено от производителя, от оператор, който е запознат с характеристиките на трактора и спазва указания за работа, обслужване и безопасност при експлоатация, дадени от производителя в инструкцията за експлоатация или означени върху машината. 55. “Непреднамерен контакт” е случаен контакт между човек и рисков обект, получен в резултат на действия на човека по време на нормалната експлоатация и обслужване на трактора.” § 2. В приложение No 1 към чл. 3, ал. 1, т. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В раздел I, т. 1 се създава точка 1.1.3: “1.1.3. за стъкла, различни от предни стъкла се допуска монтирането на стъкла от твърда/неогъваема пластмаса, получили одобрение в съответствие с Наредба No 69 от 2003 г. за одобрение типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на безопасните стъкла и за одобрение типа на безопасни стъкла (ДВ, бр. 90 от 2003 г.) или Правило No 43 (R 43) на ООН/ИКЕ, Приложение 14.” 2. В раздел II: а) в т. 9.2.5.1.1 текстът “Наредба No 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори” се заменят с “Наредба No 30 за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника”. б) в текста към фиг. No 18 и 19 думите “български стандарт, въвеждащ ISO 2768” се заменят с “БДС EN 22768-1 и БДС EN 22768-2”. 3. В раздел IV, т. 3.1.3. 2 втората колона се заменя със: Височина на падане 2,0 m + 5/ - 0 mm 2,5 m + 5/ - 0 mm 4. В раздел V таблицата към т. 4.3.3. 2 се заменя със: ния, проба, на на мално на на мално mm падане, допусти- падане, допусти- m () ма мамаса m () ма маса мамасана фраг- на фраг- ментите, ментите, g g 4,5 < е І 5,5 10 1015 9 15 5,5 < е І 6,5 11 20 11209,5 20 5. В раздел X, т. 4.1 в първата колона и третия ред на таблицата текстът “е > 3,5 mm” се заменя с “е > 4,5 mm”. 6. В раздел XIV, в т.3.1.1. 4, в първата колона на таблицата и третия ред, текстът “Ps І 200: едно счупване на всеки 4 h” се заменя с “Ps > 200: едно счупване на всеки 4 h”. § 3. В т. 1 от приложение No 5 към чл. 29, ал. 1, т. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Второто тире се изменя така: “- теглително-прикачно устройство (фиг. No 24 - “Размери на теглително-прикачно устройство в съответствие с български стандарт, въвел ISO 6489-1:2001);”. 2. Създава се точка 1.8: “1.8. С оглед недопускането на нежелано разединяване от прикачния пръстен разстоянието между накрайника на теглително-прикачното устройство и държача (затегателното устройство) не трябва да надвишава 10 mm при максималното проектно натоварване.” 3. Фигура 26 и текстът към нея се заличават. § 4. В приложение No 10 към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “б”, в т. 2.2.2 се създават точки 2.2.2. 16 и 2.2.2. 17: “2.2.2.16. Горещи повърхности Горещите повърхности, които могат да бъдат достигнати от оператора по време на нормалната експлоатация на трактора, трябва да бъдат покрити или изолирани. Това правило се прилага към горещи повърхности, които са близо до стъпала, ръкохватки, перила и елементи, които са съставна част от трактора и се използват за качване и които могат да бъдат неволно докоснати. 2.2.2.17. Покритие на накрайниците на акумулаторите Незамасените накрайници трябва да бъдат защитени срещу неволно късо съединение.” § 5. В приложение No 11 към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “в” т. 2.1.3 думите “съставен съгласно т. 2 от приложение No 19” се заличават. § 6. В приложение No 13, в т. 1 думите “(наименование на ...)” се заменят с “(наименование на производителя)”. Допълнителни разпоредби § 7. При условие че поне едно теглително- прикачно устройство е получило ЕО одобрение на типа като компонент, използването на други типове механични връзки или свързвания се разрешава в срок до 01.02.2010 г., без ЕО одобрението на типа за трактора да се счита за невалидно. § 8. Наредбата въвежда изискванията на директива 2006/26/ЕО на Комисията от 2 март 2006 г., изменяща за целите на тяхното адаптиране към техническия прогрес Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета по отношение на колесни селскостопански или горски трактори. Заключителни разпоредби § 9. От 1 януари 2007 г., по отношение на превозни средства, които отговарят на изискванията по тази наредба: 1. министърът на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на КТИ издава ЕО одобрение на типа; 2. се разрешава регистрирането, пускането на пазара или пускането в употреба на такива превозни средства. § 10. От 1 юли 2007 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията на настоящата наредба, министърът на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на КТИ отказва издаването на ЕО одобрение на типа. § 11. От 1 юли 2009 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията по тази наредба: 1. сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства в съответствие с разпоредбите по чл. 9д от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и чл. 48 - 50 от Наредба No 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.; изм., бр. 39 и 76 от 2006 г.), се считат за невалидни; 2. се отказва регистрацията, пускането на пазара или пускането в употреба на такива нови превозни средства. § 12. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на § 5, който влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”. За министър: Св. Бъчварова
bg	legislation	Bulgaria	Решение за избиране на председател на Централната избирателна комисия РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Централната избирателна комисия Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 46, ал. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс РЕШИ: Избира Стефка Савова Стоева за председател на Централната избирателна комисия, считано от 21 март 2019 г. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 20 март 2019 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева Подпечатано с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 625 от 20 юли 2009 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище “Боаза”, община Търговище, област Търговище РЕШЕНИЕ No 625 ОТ 20 ЮЛИ 2009 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, от находище “Боаза”, община Търговище, област Търговище На основание § 4, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите във връзка с § 17а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, 7 и чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за концесиите МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Боаза”, община Търговище, област Търговище. 2. Определя концесионна площ в размер 209 599 кв. м, включваща площта, покриваща находище “Боаза”, и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията, при граници с координати на точките от No 1 до No 13 включително в координатна система “1970 г.” съгласно приложението. 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя за концесионер без търг или конкурс “ПИМ” - ЕООД, Търговище. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива варовици в границите на находището по т. 1; 5.1.2. право на собственост върху добитите варовици; 5.1.3. да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на добитите варовици; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписване на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва с осигурени от него средства и на свой риск и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните органи необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на находището по т. 1. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимите концесионни плащания при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на министъра на регионалното развитие и благоустройството: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства и за осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на околната среда и водите (въз основа на оценка на въздействието върху околната среда) цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка следваща година; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; за първата година от подписване на концесионния договор срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.4. план за управление на минните отпадъци; срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; след утвърждаване от министъра на околната среда и водите планът за управление на минните отпадъци става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилно и безопасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и да предоставя на концедента или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован, съгласно Кодекса за застраховането. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимите от концесионера концесионни плащания при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условията на концесията по това решение; условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да не ограничава концесионера да осъществява правата си по концесията освен в случаите, уредени в нормативен акт и в концесионния договор; 5.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. Добивът на подземни богатства по т. 1 започва след влизането в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства от находище “Боаза”, община Търговище, област Търговище, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда. 6.2. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.2.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, земеделските земи и горите, защитените със закон територии и обекти, в т.ч. чрез извършване на оценка на съвместимостта на добива на подземни богатства съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73 от 2007 г.), както и изискванията за опазване на културните и историческите паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 6.2.2. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.2.3. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.2.4. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.2.5. да спазва указанията, давани от министъра на околната среда и водите при съгласуване на проектите по т. 5.2.2. 1 и 5.2.2. 3; 6.2.6. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.2.7. да изпълнява съгласуваните с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостен работен проект и годишни работни проекти; 6.2.8. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи; 6.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ. 6.3. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.4. Концесионният договор влиза в сила от 20 декември 1999 г. - датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизането в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно плащане: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер 19 717 лв. и се представя на концедента в 30-дневен срок от сключване на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.2, гаранцията е в размер 50 на сто от концесионното плащане за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и гаранциите по т. 8.1.2 са валидни до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията: 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от стойността на необходимите парични средства, предвидени за опазване на околната среда и рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за първите 10 години от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Дължат се лихви за забавено изпълнение на паричните задължения и неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения. Конкретните размери на лихвите и неустойките и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.4. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. За предоставената концесия концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в концесионния договор, концесионно плащане, както следва: 9.1. Еднократно парично плащане в размер 6000 лв., дължимо от концесионера в срок до 30 дни от датата на сключване на концесионния договор. 9.2. Периодични парични плащания за целия срок на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2.1. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.2.2. Размерът на всяко плащане се определя съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.), като 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период. Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква “а” от методиката концесионното плащане за единица добито подземно богатство по ал. 1 не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон, като тази стойност се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 9.3. Минималният размер на концесионното плащане за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от 19 717 лв., определен на базата на 65 723 тона варовици и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква “а” от методиката по т. 9.2.2. 10. Концесионното плащане се дължи от концесионера, както следва: 10.1. В срок, определен в концесионния договор - еднократна сума от сбора на дължимите плащания за всеки 6-месечен период, за който концесионерът не докаже плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси, заедно със законната лихва върху тях до датата на изплащането й - за периода до подписване на концесионния договор. 10.2. До 30-о число на месеца, следващ съответния период - за периодите след подписване на концесионния договор. 10.3. Част от концесионното плащане в размер 30 на сто от сумата, определена по реда на т. 9.2 или 9.3, се внася в бюджета на община Търговище по ред, определен в концесионния договор. 11. Размерът на концесионното плащане по т. 9.2 и 9.3 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 12. Определя други изисквания, свързани с концесията: 12.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 12.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а при непостигане на съгласие споровете се решават по съдебен ред. 13. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството: 13.1. Да проведе преговори и да сключи концесионния договор с “ПИМ” - ЕООД, Търговище, в тримесечен срок от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. 13.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 13.3. Да организира контрола по изпълнение на концесионния договор. 13.4. Да представлява държавата по съдебните дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионния договор, включително да предявява вземанията на концедента по съдебен ред. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към т. 2 Списък на координатите на граничните точки на концесионната площ
bg	legislation	Bulgaria	Поправка в в Постановление No 279 на Министерския съвет от 2019 г. за изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление No 13 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 89 от 12 ноември 2019 г.) Поправка. Министерският съвет прави следната поправка в Постановление No 279 на Министерския съвет от 2019 г. за изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление No 13 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 89 от 12 ноември 2019 г.): В § 12 думите „§ 8, т. 2“ да се четат „§ 8, т. 3“.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Бургас, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, на чл. 9 в частта относно „...събиране и транспортиране“ и чл. 27, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, чл. 27, ал. 3 и 4, чл. 27, ал. 5 и 6 и чл. 68 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Приморско, приета с Решение No 217 от 24.01.2017 г. на Общинския съвет – гр. Приморско. По оспорването е образувано адм. дело No 1883/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас, което е насрочено за 10.10.2019 г. от 10,30 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (обн., ДВ, бр. 39 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2009 г. и бр. 25 и 100 от 2010 г.) § 1. В чл. 3, ал. 1 думите „National Railway Infrasructure Company (съкратено NRIC)“ се заменят с думите „State Enterprise National Railway Infrasructure Company (съкратено SE NRIC)“. § 2. В чл. 8 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Предприятието организира дейността си в съответствие с петгодишния договор с държавата по чл. 25, ал. 1 ЗЖТ, десетгодишната програма за развитие на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура по чл. 27 ЗЖТ и годишните програми за изграждане, поддържане, ремонт, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура по чл. 28 ЗЖТ. (2) ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ изготвя ежегодно доклад за фактическото състояние на железопътната инфраструктура, съдържащ параметрите за експлоатация, параметрите на съоръженията по нея, включително защитните съоръжения, информация за условията за достъп до нея, приложимите инфраструктурни такси и цени за услуги по ценова листа, принципите и критериите за разпределение на капацитетите, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете, процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитети и други.“ § 3. В чл. 9, ал. 1 думата „дългосрочен“ се заменя с думата „5-годишен“. § 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Финансирането на дейностите по поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от: 1. републиканския бюджет; 2. инфраструктурните такси по чл. 35 ЗЖТ; 3. приходите от търговската дейност; 4. кредити; 5. средства по програми на Европейския съюз; 6. приходи от услуги по ценова листа.“ 2. В ал. 2 след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези по т. 2“. 3. Създава се ал. 3: „(3) Приходите от инфраструктурни такси се разходват изцяло за поддържането на железопътната инфраструктура, като се покриват разходите на управителя на инфраструктурата, извършени за осъществяването на превозите от железопътните превозвачи.“ § 5. В чл. 12 т. 2 се изменя така: „2. предлага за утвърждаване от Министерския съвет десетгодишната програма по чл. 27 ЗЖТ за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура;“. § 6. В чл. 23, ал. 2 след думите „по ал. 1, т. 4“ се поставя запетая и се добавя „5, 7, 8, 9, 10, 11“. § 7. В чл. 29, ал. 1 се създава т. 13: „13. отдел „Изпълнение на програми с национално финансиране“.“ § 8. В чл. 38, ал. 2 думата „ръководител“ се заменя с „Главен вътрешен одитор“. § 9. Член 40 се изменя така: „Чл. 40. Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ изготвя цялостната стратегия за развитие на железопътната инфраструктура и управлява инвестиционните проекти на предприятието, финансирани и планирани за финансирането от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз, националната транспортна политика и политиката на предприятието. Дирекцията изпълнява следните функции: 1. координира и участва в разработване на дейностите по програмиране и планиране подготовката на железопътни инфраструктурни проекти в съответствие с изискванията на ОП „Транспорт“; 2. ръководи и координира дейностите по събиране на информация за определяне на приоритетите и възможностите за финансиране на железопътни инфраструктурни проекти със средства на ОП „Транспорт“ 2007 – 2013 г. и Структурните и Кохезионния фондове на ЕС за програмния период 2014 – 2020 г.; 3. координира и извършва необходимите действия за осъществяване на териториално-устройствени процедури и процедури, свързани с опазване на околната среда, за железопътни инфраструктурни проекти, финансирани и планирани за финансиране от ОП „Транспорт“ 2007 – 2013 г. и Структурните и Кохезионния фондове на ЕС за програмния период 2014 – 2020 г.; 4. изготвя разчети и финансови прогнози, свързани с инвестиционните разходи, осъществява цялостното финансово управление и контрол, извършва предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на разплащане, отчита финансовото изпълнение по проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 5. изготвя финансови отчети и искания за плащане (в съответствие с Оперативното споразумение между ДП „НКЖИ“ и УО по ОПТ) и други отчетни документи, свързани с финансовото изпълнение на проектите/програмата, финансирани със средства на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 6. организира и ръководи администрирането на всички договори, свързани с подготовката на железопътни инфраструктурни проекти, съфинансирани от ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 7. отговаря за подготовката и изпълнението на проекти за интермодални терминали и проекти за приемни здания и гарови комплекси, финансирани по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 8. разработва стратегически документи за настоящи и бъдещи планови периоди с включени проекти за ГИС на ДП „НКЖИ“, организира, координира и контролира процеса на въвеждане и актуализация на данните в ГИС; 9. участва в изготвяне на процедури, наръчници, правила, методики и други документи във връзка с подготовката, изпълнението, управлението и контрола на проектите, съфинансирани от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 10. извършва мониторинг на програмирането, изпълнението на проектите, финансирани по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г., и отговаря за въвеждането на данните в Информационната система за наблюдение на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България (ИСУН), Информационна система „Инфраструктурни проекти“ на Министерския съвет и други системи за наблюдение и контрол; 11. участва в проверките на място за отчитане физическото и финансовото изпълнение на дейностите по договорите, съфинансирани от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г., както и участва в извършването на проверки от вътрешен одит, националните и европейските одитни институции и при провеждани от тях одитни мисии, като координира, организира и съдейства за събирането и предоставянето на необходимата информация; 12. участва в регулярни срещи за напредъка на железопътните проекти, годишни срещи и комитети за наблюдение за отчитане на Оперативна програма „Транспорт“ и срещи, очертаващи новите политики, както и работни срещи за разработване на планови и стратегически документи, свързани с развитие на транспортния сектор, в частност железопътния; 13. изготвя план, технически задания и технически спецификации за възлагане на обществени поръчки, свързани с изпълнението на железопътни инфраструктурни проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 14. организира сформирането и участва в работни групи за подготовка на тръжни документации за проектите, финансирани или планирани за финансиране от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.; 15. координира и следи за изпълнението на мерките за информация и публичност по проектите, изпълнявани по ОПТ.“ § 10. Член 41 се изменя така: „Чл. 41. (1) Управлението и изпълнението на линейни инфраструктурни проекти в предприятието се осъществява от Звена за управление и изпълнение на проекти (ЗУИП), създадени за всеки конкретен проект, финансиран или планиран за финансиране от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г. (2) Звената за управление и изпълнение на проекти се сформират, функционират и контролират съгласно Правила на НКЖИ за управление и изпълнение на инфраструктурни проекти по ОПТ. (3) Функциите, съставът, отговорностите и задълженията на ЗУИП се определят в Правила на ДП „НКЖИ“ за управление и изпълнение на инфраструктурни проекти по ОПТ. (4) Дейността на ЗУИП и изпълнението на проектите се контролира от Съвет за управление на проекти (СУП), създаден със заповед на генералния директор. Съставът и числеността на СУП, както и неговите отговорности и контролни функции са регламентирани в Правилата на ДП „НКЖИ“ за управление и изпълнение на инфраструктурни проекти по ОПТ, одобрени с решение на Управителния съвет на ДП „НКЖИ“.“ § 11. В чл. 43 се създава т. 37: „37. организира международните прояви на територията на страната; изготвя периодична информация за европейската политика в областта на железопътния транспорт; подготвя позициите на предприятието в тази област; извършва писмени и устни преводи.“ § 12. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. организира подготовката на обществени поръчки с изключение на поръчките за проектите, финансирани или планирани за финансиране от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г., и осъществява провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги и строителство по реда на Закона за обществените поръчки и другите нормативни актове;“. 2. Точка 9 се изменя така: „9. организира и контролира процеса на подготовка и реализация на проекти в областта на информационните системи с изключение на проектите, финансирани или планирани за финансиране от фондовете на ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г., за които отговаря дирекция „СРИП“.“ 3. Точка 13 се отменя. § 13. Създава се чл. 49г: „Чл. 49г. (1) Отдел „Изпълнение на програми с национално финансиране“ е на подчинение на заместник генерален директор/експлоатация. Отделът управлява, организира, координира и контролира инвестиционния процес при изпълнение на инвестиционните програми с национално финансиране на предприятието и ново строителство, което не е включено в програмата за изпълнение на инвестиционни проекти от национално значение, и дейностите, свързани с него, като изпълнява следните функции: 1. изготвя годишни инвестиционни програми, краткосрочни и перспективни планове; 2. определя приоритетни обекти за финансиране през съответната финансова година в зависимост от утвърдените средства; 3. организира и контролира изготвянето на задания на нови обекти, реконструкции, преустройства, основни ремонти или смяна предназначението на съществуващи помещения или сгради; 4. участва в подготовката на технически и технологични параметри за изпълнение на инвестиционните проекти и свързаните с това изисквания към участниците (кандидатите), контролира подготвянето на технически задания на процедури по Закона за обществените поръчки и участва в комисии за разглеждане, оценка и класиране на офертите по конкретни обществени поръчки; 5. осъществява изпълнението на инвестиционната програма; 6. контролира изпълнението на обектите, заложени в инвестиционната програма, изпълнението на договорите, работата по изпълнението на строителството на обекти и подобекти, включително до изтичане на гаранционните срокове; 7. контролира спазването по време на строителството на проектите по изискванията на Закона за устройство но територията и други действащи нормативни документи; 8. осъществява контрол по спазване на технологиите и технологичните процеси и качеството на изпълнените строително-монтажни работи, чрез инженера, съгласно БДС, EN и ПИПСМР; 9. участва в комисии за приемане на обектите и въвеждането им в експлоатация; 10. контролира и отчита капиталовите трансфери за инвестиционната програма, като цяло и по обекти, текущи разплащания и дължимите средства, както и финансовото предаване на ДМА на експлоатационните поделения; 11. извършва анализи, контролира и координира работата по изпълнение на строителството на обекти и подобекти, изготвя междинни, годишни и заключителни доклади за изпълнение, оперативен мониторинг и координация на дейностите по изпълнение на договорите, докладва за проблемите в инвестиционния процес и прави предложения за решаването им. (2) Отдел „Изпълнение на програми с национално финансиране“ се ръководи от ръководител, чиито правомощия се определят в утвърдена от генералния директор длъжностна характеристика.“ § 14. Член 50 се изменя така: „Чл. 50. Регионалните поделения на предприятието са: 1. Управление движението на влаковете и гаровата дейност – София; 2. Управление движението на влаковете и гаровата дейност – Пловдив; 3. Управление движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица; 4. Железопътна секция – Враца; 5. Железопътна секция – Горна Оряховица; 6. Железопътна секция – Пловдив; 7. Железопътна секция – София.“ Заключителна разпоредба § 15. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 14 относно чл. 50, който влиза в сила от 1 януари 2013 г. Министър: Ивайло Московски
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No 6 от 5 октомври 2020 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта антракс по животните и за условията и реда за прилагането им МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НАРЕДБА No 6 от 5 октомври 2020 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта антракс по животните и за условията и реда за прилагането им Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията за: 1. мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта антракс по животните; 2. вземане на проби и диагностика на болестта; 3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и дейностите по т. 1 и 2; 4. условията и реда за прилагане на мерките по т. 1. (2) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в съответствие с чл. 11 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) уведомява незабавно писмено министъра на земеделието, храните и горите, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и Световната организация за здравеопазване на животните за всички мерки, предприети при случай на антракс по животните. Чл. 2. Антраксът по животните подлежи на задължителна регистрация и обявяване по реда и при условията на Наредба No 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.). Чл. 3. (1) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава план за действие (контингенс план), който се изпълнява при съмнение или при възникване на болестта антракс. (2) Планът по ал. 1 включва: 1. процедура за работа на Националния кризисен център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на особено опасни болести по животните; 2. процедура за работа на областните кризисни центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на областно и общинско ниво; 3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешни мерки и квалификация на кадрите, отговарящи за тяхното изпълнение; 4. списък на необходима екипировка и материали за въвеждане и изпълнение на спешните мерки; 5. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешни мерки от стопаните на животните, физически и юридически лица съгласно чл. 117, ал. 5 от ЗВД и официалните ветеринарни лекари, включително процедура и средства за извършване на дезинфекция и унищожаване на труповете; 6. програма за обучение на собствениците на животни, регистрираните и официалните ветеринарни лекари. Чл. 4. Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта антракс се въвеждат и прилагат в съответствие с глава шеста, раздел І от ЗВД. Чл. 5. Собствениците на засегнатите от антракс животни се обезщетяват при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІІ от ЗВД. Глава втора МЕРКИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТТА АНТРАКС Раздел І Общопрофилактични и санитарно-хигиенни мерки Чл. 6. (1) Българската агенция по безопасност на храните прилага общопрофилактични и санитарно-хигиенни мерки за предотвратяване на риска от заразяване на животните с антракс. (2) С оглед зоонозния характер на болестта БАБХ осъществява координация и комуникация на предприетите мерки и обмен на информация относно случаите на болестта с органите на държавния здравен контрол към Министерството на здравеопазването по реда на съответната наредба по чл. 125, ал. 3 от ЗВД. Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя стационарни антраксни огнища въз основа на данни от проучванията за: 1. статистически данни за последните 50 години; 2. местата, в които са изхвърляни животински трупове от болни от антракс животни; 3. контаминирани пасищни участъци, места за водопои, дворове и обори; 4. разположението на складове за кожи, кожарски предприятия и кланици. (2) В БАБХ се води списък на стационарните антраксни огнища, в който се вписват всички данни за появата и развитието на болестта, заразените полета, пасищни участъци, водопои, с описание на границите им, обявяването на антракса по години, вид и брой засегнати животни, контаминирани дворове и проведени мерки. Чл. 8. В стационарните антраксни огнища и застрашените територии областната дирекция за безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намират огнищата, провежда една или няколко от следните общопрофилактични и санитарно-хигиенни мерки в зависимост от епизоотичната обстановка: 1. постоянен епизоотологичен надзор с клинични прегледи и проверка на идентичността на животните; 2. задължителни лабораторни изследвания на болни и умрели животни, както и на животни, заклани по необходимост; 3. предкланичен преглед и ветеринарно-санитарна експертиза на труповете и продуктите, получени при клането; 4. карантина, изолация, възбрана по смисъла на § 1, т. 13, 42 и 48 от допълнителните разпоредби на ЗВД на животновъдни обекти; 5. мерки за биологична сигурност по смисъла на § 1, т. 7а от допълнителните разпоредби на ЗВД: ограждане, преграждане, създаване на изкуствени бариери или препятствия, ограничаващи достъпа на хора и животни до стационарните антраксни огнища и застрашените територии, въвеждане на пропускателен режим с поставяне на дезинфекционни пунктове, площадки и др.; 6. забрана за използване на паша и места за водопои за определен период от време; 7. забрана за провеждане на пазари и изложби на възприемчиви за антракс животни, отлагане провеждането на предварително планирани ветеринарни и зоотехнически мероприятия; 8. обезвреждане на умрели животни, зародишни продукти и странични животински продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар; 9. обезвреждане или унищожаване на страничните животински продукти, тор, торова постеля, отпадни води и др.; 10. проверка на санитарно-хигиенното състояние на животновъдните обекти и на обектите за добив и преработка на суровини от животински произход, почистване, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация (ДДДД); 11. определяне на границите на стационарните антраксни огнища в населени места, територии съобразно почвено-географските, природно-климатичните условия и стопанско-икономическите връзки; 12. изготвяне и разпространяване на информационни материали сред собствениците на животни, в които се подчертава за опасността от клане и консумация на продукти, добити от болни животни; 13. провеждане на хидромелиоративни дейности и действия по обеззаразяването на почвата на терени, одобрени от комисия, съставена от представители на съответната община (кметство), ОДБХ, регионална здравна инспекция (РЗИ), регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и басейнова дирекция за управление на водите; 14. изготвяне на правила за влизане, излизане и преминаване на животни, продукти, превозни средства и хора, за използване на оборудването и други мерки, имащи за цел предотвратяване разпространението на инфекцията. Раздел ІІ Специфични ветеринарно-профилактични мерки Чл. 9. Специфичните ветеринарно-профилактични мерки включват ваксинация на възприемчивите животни и извършването на диагностични и лечебно-профилактични третирания с ветеринарномедицински продукти съгласно Ръководството на Световната здравна организация за надзор и контрол на антракса при хора и животни и програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози по чл. 118 от ЗВД. Чл. 10. (1) Българската агенция по безопасност на храните ежегодно организира извършването на профилактична ваксинация на говеда, овце и коне срещу болестта антракс с честота (еднократна или двукратна) и териториален обхват, определени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози по чл. 118 от ЗВД. (2) Профилактична ваксинация на биволи, кози и свине може да се извършва само по преценка на БАБХ в зависимост от епизоотичната обстановка. (3) Не се извършва профилактична ваксинация на: 1. бременни животни два месеца преди и 15 дни след раждането; 2. агнета на възраст до 2 месеца; 3. говеда, коне, магарета и мулета на възраст до 3 месеца. Чл. 11. (1) Не се допуска за консумацията от хора и животни на мляко от ферми с животни, болни и съмнително болни от антракс, както и от тези, получили усложнения след ваксинация. (2) Млякото по ал. 1 се обезврежда и унищожава под контрола на ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаването на причинителя, съгласно утвърдения план за действие (контингенс план). Чл. 12. Забранява се клането и извършването на кръвни операции на ваксинирани животни до 20 дни след извършване на ваксинацията. Чл. 13. (1) Кожите в събирателните пунктове и складовете за кожи носят идентификационен знак, позволяващ тяхната идентификация и проследяемост, и се придружават от документ за извършена асколизация, когато кожите произхождат от страна, в която е констатирана болестта антракс през последните 10 години. (2) При положителен резултат от асколизацията официалният ветеринарен лекар (ОВЛ) провежда епизоотологично проучване и уведомява: 1. директора на ОДБХ, на чиято територия се намира животновъдният обект, от който произхождат кожите – в случай че същите са с произход от Република България; 2. ветеринарните власти на държавата на произход. (3) Официалният ветеринарен лекар по ал. 2 разпорежда извършване на дезинфекция в събирателния пункт, складовете за съхранение на кожи и транспортните средства, с които са превозени. Глава трета МЕРКИ ПРИ СЪМНЕНИЕ И ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА АНТРАКС В ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ Чл. 14. При съмнение за наличие на болест по животните, проявяваща се със значително намаляване на продуктивността по неустановени причини или при внезапна смърт на животно, особено ако се наблюдават големи горещи отоци по шията и корема, колики, висока температура и изпражнения с кръв, се предприемат следните мерки: 1. собствениците и гледачите на животни, осеменители, незабавно уведомяват обслужващия животновъдния обект регистриран ветеринарен лекар; 2. ветеринарният лекар по т. 1 уведомява незабавно ОВЛ за съмненията за поява на антракс. Чл. 15. До идването на място в обекта на ОВЛ обслужващият обекта регистриран ветеринарен лекар предприема следните мерки: 1. изолира болните животни, като останалите се термометрират и се преместват в друго помещение; 2. разпорежда болните животни да се оставят в изолационното помещение или да се задържат в общото помещение, в което са били до момента; 3. когато животното е умряло, прави оглед на трупа, без да го отваря за аутопсия, покрива го с материали, които да предотвратят достъпа на насекоми до трупа; 4. забранява дрането и отварянето на трупа, както и всякакви кръвни манипулации на останалите животни от засегнатото стопанство; 5. предприема незабавно лекуване на болните и контактни животни с антибиотици и противоантраксен серум; информацията за извършеното лечение се документира. Чл. 16. (1) След получаване на уведомлението по чл. 14, т. 2 ОДБХ незабавно изпраща екип на място за провеждане на епизоотологично проучване, извършва епизоотологично проучване и при потвърждаване на болестта антракс ОВЛ предприема следните мерки: 1. проверява дали трупът на животното е цял, неодран и неотворен; 2. взема материал за лабораторно изследване; 3. организира обезвреждането на труповете на умрелите животни в съответствие с ал. 4 и извършване на дезинфекция съгласно ал. 5; 4. ако животното е заклано, до получаване на резултата от лабораторното изследване задържа всички части на трупа; ако резултатът е положителен, ги поставя под възбрана; ако от трупа липсват отделни части, извършва проучване къде са пренесени и осигурява тяхното обезвреждане и дезинфекция на контактните повърхности и оборудване; 5. ако установи, че са транспортирани части от заклано животно със съмнение за антракс, проследява кои са превозвачът и получателят им, къде са продуктите, произведени от тях, поставя ги под възбрана и организира тяхното събиране и обезвреждане по реда на т. 3; 6. ако при клане, одиране и разфасоване на съмнителни или болни от антракс животни има лица с наранявания или лица с наранявания по кожата са били в контакт с такива животни или техните продукти, те се хоспитализират в инфекциозно отделение за медицинско наблюдение, изследване и лечение, като изрично се информира приемащото лечебно заведение за вероятността за заразяване с антракс и се уведомява съответната регионална здравна инспекция; 7. разпорежда и контролира обезвреждането на транспортни средства, инструменти и инвентар и всички съоръжения, имали контакт със съмнително болни и болни от антракс животни; 8. разпорежда и контролира обезвреждането на млякото от болни или животни със съмнение за заразяване; 9. уведомява за направените констатации и за предприетите мерки директора на ОДБХ, който от своя страна уведомява изпълнителния директор на БАБХ и директора на съответната РЗИ за хода на епизоотологичното проучване; 10. областната дирекция за безопасност на храните оказва съдействие на регионалните здравни инспекции при извършване на епидемиологичното проучване и определяне на лицата в риск от заразяване. (2) Когато в животновъдния обект има съмнение или е потвърдено огнище на антракс, със заповед на изпълнителния директор на БАБХ се забранява: 1. вкарване и изкарване на животни от всички видове, включително паша на животни; 2. изкарване на животински продукти; 3. изхранването с фураж, докато не се изключи възможността на проникване на инфекцията чрез него; 4. прегрупиране на животни в животновъдния обект; 5. използване на мляко от болни животни и съмнително болни; 6. извършване на аутопсия на трупове и одиране на кожи; 7. провеждане на хирургически операции; 8. влизане на външни лица и транспортни средства, които не са свързани с обслужването на обекта; 9. водопой от общ водоизточник; 10. търговия с животни и продукти от животински произход; 11. извършване на други дейности, свързани с придвижване на животни. (3) Официалният ветеринарен лекар поставя удостоверителни знаци и/или обозначения (стикер, табела или лента) в засегнатия животновъден обект до приключване на ДДДД мероприятията. (4) Обезвреждането на труповете на умрели животни се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) No 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.) и Регламент (ЕС) No 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) No 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (OB, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.) и наредбата по чл. 259, ал. 3 от ЗВД чрез обезвреждане в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне по чл. 259а от ЗВД или чрез обезвреждане в обекти по чл. 259 от ЗВД, които са одобрени за работа с материали от категория 1 и 2 по метод, осигуряващ елиминиране на риска от разпространение на болестта. (5) Дезинфекцират се всички места, където е имало трупове на умрели от антракс животни и части от тях, места, където са извършвани аутопсия, клане, дране и разфасоване на трупове на такива животни, дворове, пасища, предмети, транспортни средства, инструменти и инвентар и всички съоръжения, имали контакт с такива животни и други предмети. Извършва се предварителна дезинфекция, почистване и заключителна дезинфекция, като се спазват стриктно процедурите и указанията в плана по чл. 3, ал. 1. Чл. 17. (1) В срок до 24 часа след обявяване на епизоотично огнище на антракс изпълнителният директор на БАБХ съгласувано с директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига издава заповед, в която определя кои от членовете на постоянната комисия по чл. 142, ал. 2 от ЗВД да бъдат включени за извършването на конкретното епизоотологично проучване. (2) Членовете на постоянната комисия по чл. 142, ал. 2 от ЗВД, определени със заповедта по ал. 1, извършват документална и физическа проверка съгласно утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ стандартна оперативна процедура в животновъдния обект, в който е възникнало огнището на болестта, и на всички обекти, които имат епизоотологична връзка с него. Чл. 18. В кланиците по време на месопрегледа, когато ОВЛ установи едематозни инфилтрирани изменения в подкожната тъкан при говеда и отоци при свине в областта на шията, прекратява работата в обекта и незабавно информира директора на ОДБХ за прилагане на мерките в съответствие с глава шеста, раздел І от ЗВД. Чл. 19. При установяване на антракс при животни, които се отглеждат при пасищни условия, обслужващият ги регистриран ветеринарен лекар незабавно изолира стадата, отделя болните животни от здравите, термоментрира здравите животни и ако установи, че те нямат повишена температура, ги ваксинира против антракс. Чл. 20. (1) Животновъдните обекти, за които има съмнение за антракс, се поставят под възбрана със заповедта по чл. 16, ал. 2. Ако се появи съмнение за антракс, когато животните са на паша, за контаминирани се считат пасището и местата, където животните са нощували. (2) Вдигането на възбраната става след изтичане на 20 дни от последния случай на заболяло или умряло животно и ваксиниране на всички неваксинирани животни. Същото се извършва след изпълнението на всички мерки и дейности съгласно наредбата по чл. 117, ал. 6 от ЗВД на помещенията, дворовете, пасищата и местата, където е имало заболели или умрели животни. Глава четвърта ВЗЕМАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ЗА ЛАБОРАТОРНО ИЗСЛЕДВАНЕ Чл. 21. (1) За лабораторно изследване за антракс се изпращат следните материали: 1. при неотворен труп на едри и дребни преживни животни и еднокопитни – ухо, отрязано в основата с част от мускулатурата на главата; прорезната повърхност на главата се покрива с памук, напоен с 2 % формалин; не се приема за изследване част от ушна мида или цяла ушна мида, която съдържа само хрущял без мускулна тъкан; 2. кръв във вакуумирани епруветки, които са херметически затворени (вакуум тейнери); външната част на епруветките с кръвта се дезинфекцира, преди да бъде поставена в обезопасен контейнер, с който се транспортира до лабораторията; 3. по изключение при полеви условия, когато няма възможност да се вземат проби по начините, описани в т. 1 и 2, проби от кръв могат да бъдат адсорбирани върху бучки захар, тебешир или памук и след това да бъдат добре опаковани и обезопасени; 4. от едри и дребни преживни и еднокопитни животни, ако трупът е отворен – парче от далак, черен дроб, мезентериални и други лимфни възли; 5. от свине – от едематозните части около гърлената област, а ако трупът е отворен – задглътични и подчелюстни лимфни възли и далак; 6. от други видове животни освен свине, преживни и еднокопитни, ако трупът е отворен – далак и черен дроб. (2) Върху опаковката на пратките материали по ал. 1 се поставя етикет с надпис: „ВНИМАНИЕ! ЗАРАЗЕН МАТЕРИАЛ!“. (3) Пробите се изпращат задължително със съдържащо подробна информация придружително писмо, което не се поставя при заразния материал. (4) Опаковането и транспортирането на взетите проби се извършва по начин, изключващ възможността от заразяване. (5) Пробите по ал. 1 се изпращат за изследване в най-близката акредитирана лаборатория за антракс към ОДБХ, а при положителен резултат от изследването – и за потвърждаване в национална референтна лаборатория (НРЛ), определена по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗВД. Координатите на НРЛ се публикуват на интернет страницата на БАБХ и се вписват в плана по чл. 3, ал. 1. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Асколизация“ е метод за серологично установяване чрез реакция преципитация на антигени (преципитиногени) на Bacillusanthrаcis в проби от кожи или ухо от неотворени трупове и в проби от вътрешни органи при отворени трупове на различни видове животни. 2. „Застрашена територия“ е тази, която е изложена на риск от поява на вторични огнища на антракс. 3. „Потвърждение“ е наличие на болестта антракс на определена територия, установено на базата на извършено лабораторно изследване, потвърдено от НРЛ, определена по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗВД. 4. „Стационарни антраксни огнища“ са селища, пасищни участъци, места за водопои и всички други места, в които е констатиран антракс през последните 50 години, с определени от БАБХ граници съобразно почвено-географските, природно-климатичните условия и стопанско-икономическите връзки. 5. „Съмнение“ е появата на клиничен признак и установяването на епизоотологични данни, които дават достатъчно основание да се предполага наличие на антракс. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 117, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. § 3. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на БАБХ. § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. За министър: Вергиния Кръстева
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 84 от 17 април 2007 г. за определяне на реда за управление и наблюдение на Инструмента за подобряване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 84 ОТ 17 АПРИЛ 2007 Г. за определяне на реда за управление и наблюдение на Инструмента за подобряване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. С постановлението се определя редът за управление, наблюдение и контрол на дейностите, финансирани със средства от Европейския съюз по Инструмента за подобряване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, наричан по-нататък “Инструмента Шенген”. Чл. 2. (1) Помощта, предоставена от Европейския съюз по Инструмента Шенген на основание чл. 32 от Акта към Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз (ЕС), се разходва в съответствие с целите и приоритетите, определени в Националната индикативна програма (НИП) за 2007 - 2009 г., одобрена от Министерския съвет, и в годишните индикативни програми (ГИП). (2) Националната индикативна програма и годишните индикативнипрограми включват дейности, насочени към: 1. инвестиции, свързани с оборудване (превозни средства, оборудване за наблюдение и контрол на границите, специално техническо оборудване за наблюдение и контрол, специално техническо оборудване за провеждане на полицейски операции в граничните зони и др.); 2. инвестиции, свързани с изграждането и поддържането на Шенгенската информационна система и на Визовата информационна система; 3. инвестиции, свързани с оптимизирането и модернизирането на обекти в граничната зона, предназначени за осигуряване сигурността на границите; 4. обучения за повишаване квалификацията на персонала; 5. други дейности, свързани непосредствено с осъществяването на граничния контрол на външните граници на ЕС, както и дейности, подпомагащи подготовката, изпълнението, наблюдението и контрола на мерките по Инструмента Шенген. (3) В рамките на Инструмента Шенген могат да бъдат подкрепяни дейности с бенефициенти съответните дирекции на Министерството на вътрешните работи, ангажирани с изпълнението на Шенгенското споразумение, и на Министерството на външните работи относно дипломатическите и консулските служби, изграждане на резервен Визов център и модернизация на съществуващия. (4) Годишните индикативни програми се изготвят и представят за одобрение на Европейската комисия до края на октомври на предходната година чрез дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” на Министерството на финансите, която изпълнява функцията на Национална точка за контакт (НТК) по Инструмента Шенген. Чл. 3. (1) Създава се Комитет за управление, наблюдение и контрол на Инструмента Шенген, наричан по-нататък “комитета”, който е управляващ орган по НИП. (2) Председател на комитета по ал. 1 е министърът на вътрешните работи, а членове са: заместник-министърът на финансите, отговарящ за управлението на средствата от ЕС, заместник-министърът на външните работи, отговарящ за консулската дейност, и заместник-министърът на вътрешните работи, отговарящ за взаимодействието със структурите на ЕС. (3) Наблюдатели в комитета по ал. 1 са: директорите на съответните служби в Министерството на вътрешните работи, ангажирани с изпълнението на Шенгенското споразумение, директорът на дирекция “Консулски отношения”, директорът на дирекция “Финансово-стопански дейности” и директорът на дирекция “Защита на дейността и информацията” на Министерството на външните работи и директорът на Агенция “Митници” към министъра на финансите. (4) В заседанията на комитета по ал. 1 като наблюдатели със съвещателен глас могат да участват: представител на Постоянното представителство на Европейската комисия в България, директорът на дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз”, директорът на дирекция “Национален фонд”, директорът на дирекция “Централно звено за финансиране и договаряне” и директорът на дирекция “Одит на средствата от Европейския съюз” на Министерството на финансите. (5) Поименният състав на комитета по ал. 1 се определя със заповед на министър-председателя въз основа на предложенията на съответните министри. Чл. 4. (1) Комитетът по чл. 3 приема НИП и ГИП и ги изпраща на Националната точка за контакт за представяне на ЕК, предлага НИП и ГИП за утвърждаване от Министерския съвет, разглежда и одобрява предложените проекти за финансиране по Инструмента Шенген, като следи да няма припокриване с други дейности, финансирани от ЕС или от държавния бюджет, наблюдава напредъка при постигане на целите и приоритетите на НИП, разглежда годишните доклади и окончателния доклад за изпълнение на НИП и одобрява комуникационен план за информация и публичност на проектите. (2) Комитетът заседава веднъж месечно по предварително утвърден дневен ред, като предложения за включване в дневния ред могат да се правят от всеки от членовете му. Заседанията на комитета са редовни, ако на тях присъстват най-малко половината от членовете му. Решенията на комитета се приемат с общо съгласие на присъстващите членове. (3) Функциите на секретариат към комитета се изпълняват от дирекция “Международно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи. Чл. 5. (1) Функциите на изпълнителна агенция по Инструмента Шенген се изпълняват от дирекция “Централно звено за финансиране и договаряне” на Министерството на финансите. (2) Функцията на сертифициращ орган по проектите се осъществява от дирекция “Национален фонд” на Министерството на финансите. (3) Функцията на одитиращ орган се осъществява от дирекция “Одит на средствата от Европейския съюз” на Министерството на финансите. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на постановлението: 1. “Национална индикативна програма” е стратегически документ за периода 2007 - 2009 г., с който се гарантира, че помощта на Европейския съюз по Инструмента за подобряване на бюджетните парични потоци и по Инструмента Шенген се разходва за реализиране на дейности, насочени към постигане на определени цели и приоритети, свързани с готовността на страната за изпълнение на достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген. 2. “Управляващ орган” е структурата, отговорна за ефективното, ефикасното и законосъобразното изпълнение на Националната индикативна програма. 3. “Изпълнителна агенция” е структурата, отговорна за дейностите по подготовката и провеждането на тръжните процедури, сключването на договори, извършването на плащанията и финансовата отчетност в съответствие с действащото национално законодателство. 4. “Сертифициращ орган” е структурата, отговорна за сертифициране на разходите по Инструмента Шенген и за подготвяне и изпращане на Европейската комисия на сертифицирана декларация за разходите. 5. “Одитиращ орган” е структурата, която е функционално независима от управляващия орган и Сертифициращия орган и е отговорна за проверката на ефективното функциониране на системите за управление и контрол. 6. “Национална точка за контакт” е структурата, която осъществява контакти с Европейската комисия във връзка с одобряването на годишните индикативни програми и е отговорна за разпространяването на получената информация до членовете на комитета и до всички заинтересувани лица. 7. “Бенефициент” е всяка административна структура, която е отговорна за реализацията на дейности, включени в проекти, финансирани по Инструмента Шенген. Заключителни разпоредби § 2. Постановлението се приема на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 27 от Закона за международните договори на Република България във връзка с чл. 32 от Акта към Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи. § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на защитата от природни и предизвикани от човека бедствия МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на защитата от природни и предизвикани от човека бедствия (Утвърдено с Решение No 272 от 23 април 2020 г. на Министерския съвет. В сила от 1 май 2020 г.) Правителството на Република България и правителството на Република Сърбия (наричани по-нататък „Страните“), убедени в необходимостта да си сътрудничат с цел да предотвратят и намалят последствията от природни и предизвикани от човека бедствия (наричани по-нататък „бедствия“), като вземат предвид подписаните международни споразумения, като признават усилията на ООН в областта на превенцията на бедствията и намаляване на последствията от тях, както и основните международни документи, приети в тази сфера, като взимат предвид Механизма на ЕС за гражданска защита и неговия принос за развитието на способности за бързо и ефективно реагиране, като изтъкват, че през последните години се забелязва нарастване на честотата и сериозността на природните и предизвиканите от човека бедствия, решени да насърчават и развиват сътрудничеството между двете държави при бедствия в съответствие с националните си законодателства, се споразумяха за следното: Член 1 Предмет на Споразумението Настоящото Споразумение определя общата рамка за сътрудничество между Страните в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и условията и реда за оказване на помощ в рамките на наличните ресурси в случай на бедствие на територията на някоя от тях. Член 2 Определения За целите на това Споразумение: 1. „бедствие“ е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които поради своите размери, интензитет и неочаквано възникване представляват заплаха за здравето и живота на голям брой хора, имуществото и околната среда и чието възникване може да бъде предотвратено или отстранено само чрез предприемането на необходимите мерки или изпращането на специализирани сили и използването на специални ресурси; 2. „Страна, искаща помощ“ е Страната, която в случай на бедствие изпраща искане за помощ до другата Страна; 3. „Страна, оказваща помощ“ е Страната, която отговаря на искането за помощ и оказва помощ на Страната, искаща помощ; 4. „транзитна държава“ е държавата на Страната, през чиято територия следва да преминат необходимите на трета страна спасителни екипи и експерти, участващи в спасителните действия, заедно със защитно, спасително и друго оборудване; 5. „защитни мерки“ са превантивни и защитни мерки или действия, предприети, за да се предотвратят, ограничат или отстранят опасностите, които застрашават човешкия живот, както и да се защитят материалните блага и околната среда; 6. „помощ“ е съвкупността от действията на спасителните екипи и експертите на Страната, оказваща помощ, които са оборудвани със специално оборудване и на които е възложено отстраняването и ограничаването на преките и косвени последствия от дадено бедствие; 7. „спасителни екипи и експерти“, взимащи участие в помощните действия, са адекватно обучени и оборудвани невоенни служители, определени за помощни действия от Страната, оказваща помощ; 8. „защитно, спасително и друго оборудване“ са всички необходими средства за защитни и спасителни действия, включително техническо и друго оборудване, използвано от спасителните екипи или експертите при помощните действия, както и средства за логистична подкрепа; 9. „средства за подпомагане“ са безплатни и безмитни материални ресурси, отделени от Страната, оказваща помощ, за разпространение сред застрашеното или засегнатото население в Страната, искаща помощ; 10. „гранични власти“ са съответните национални органи, оправомощени да извършват контролни функции по отношение на преминаването на границата – гранична полиция, митници, органи за граничен фитосанитарен и ветеринарен контрол и др. Член 3 Компетентни органи (1) В съответствие с националното законодателство Страните определят следните компетентни органи за прилагането на това Споразумение: – за правителството на Република България: Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; – за правителството на Република Сърбия: Министерство на вътрешните работи – Сектор за извънредни ситуации. (2) Страните взаимно се информират писмено за адресите и данните за контакт на компетентните органи по ал. 1, както и за точките за контакт, които трябва да бъдат на разположение по всяко време. (3) Страните взаимно се информират писмено по дипломатически път за възможни промени на компетентните органи не по-късно от 30 дни от деня, в който са извършени промените. (4) Органите, посочени в ал. 1, са оправомощени да установят директни отношения в хода на прилагането на това Споразумение, като за тази цел разработят стандартни оперативни процедури за оказване на помощ. Член 4 Форми на сътрудничество (1) В рамките на настоящото Споразумение и в съответствие с националните законодателства Страните си сътрудничат на основата на равенство и взаимна изгода чрез: а) оказване на помощ при поискване в случай на бедствие или заплаха от настъпването му; б) обмен на информация, техническа документация, методологична и друга литература, видео- и снимков материал, отнасящи се до превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и информация за законодателството; в) организиране и провеждане на съвместни експертни срещи, семинари, конференции и учения; организиране на обмен и обучения на експерти, включително обмен на лектори и обучители от съответните учебни центрове и институции по искане на всяка от Страните, както и обмен на опит и добри практики; г) съвместно планиране, разработване и изпълнение на проекти и научни разработки в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия. (2) В хода на прилагането на това Споразумение компетентните органи могат да установят и други форми на сътрудничество, включително създаване на работни групи. Член 5 Задължение за уведомяване за опасности (1) Страните се информират взаимно за опасности и потенциални бедствия, които могат да засегнат държавата на другата Страна. Всяка Страна на своя територия събира необходимите данни и информация относно опасности и потенциални бедствия, които могат да засегнат държавата на другата Страна, и ги изпраща директно на компетентния орган на другата Страна, посочен в чл. 3 на настоящото Споразумение. (2) Информацията, посочена в ал. 1, съдържа описание на опасността или събитието, данни за мястото, времето, мащаба, последиците и предприетите мерки. Информацията може да се предостави писмено или устно. Устно предоставената информация трябва да бъде потвърдена писмено. Член 6 Съвместни мерки за защита С цел да предотвратят или намалят обща опасност Страните планират и предприемат съответните съвместни мерки за защита. Член 7 Искане и предоставяне на помощ (1) Помощ може да се оказва чрез изпращане на спасителни екипи и експерти, както и чрез предоставяне на средства за подпомагане за нуждите на засегнатото население. (2) В случай на бедствие една от Страните може да изпрати искане за помощ до другата Страна. (3) Искането за помощ се отправя в устна или писмена форма на английски език. Устното искане трябва да бъде потвърдено писмено. Искането за помощ съдържа: а) вид, мащаб, място, време и текущо състояние на бедствието; данни за институциите и лицата, с които да бъде осъществен контакт, и предложение за начина на предоставяне на помощта; б) информация за предприетите и планирани действия за справяне с бедствието; в) вид и приоритети на исканата помощ по отношение на спасителни екипи и експерти, защитно, спасително и друго оборудване, както и средства за подпомагане. (4) Страната, оказваща помощ, изпраща отговор на искането до Страната, искаща помощ. Отговорът съдържа информация за вида и размерите на помощта, която Страната, оказваща помощ, може да осигури на разположение на Страната, искаща помощ. (5) Страната, искаща помощ, информира Страната, оказваща помощ, дали и до какъв размер може да приеме предлаганата помощ по ал. 4. (6) Страната, оказваща помощ, може по своя инициатива да уведоми Страната, искаща помощ, за своите спасителни екипи и средства, които може да предостави на нейно разположение, както и за възможностите и начините за предоставяне на помощ. (7) Страната, искаща помощ, уведомява Страната, оказваща помощ, дали приема предложената помощ по ал. 6 по-горе. (8) Помощта се осигурява в съответствие с националното законодателство на държавите на Страните. Член 8 Процедури за пресичане на държавната граница от спасителни екипи и експерти, участващи в дейности по спасяване и оказване на помощ (1) Страната, искаща помощ, предприема всички необходими мерки за улесняване на пресичането на границата от спасителните екипи и експертите. (2) Спасителните екипи и експертите преминават държавната граница с приоритет и по опростена процедура през официалните гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) или на места извън ГКПП, съгласувани между компетентните органи и след съгласието на компетентните гранични власти. (3) Ръководителят на спасителния екип представя на компетентните гранични власти на Страната, искаща помощ, следните документи на английски език, заверени от компетентния орган на Страната, оказваща помощ: а) документ по образец, одобрен от компетентните органи на Страните, указващ правомощията на спасителните екипи и експертите и целта на пристигането им на територията на държавата на Страната, искаща помощ; б) списък на членовете на спасителните екипи и експертите, списък на оборудването и превозните средства и на паспортите на служебните кучета; в) списък на средствата за подпомагане. (4) Водачите представят свидетелства за правоуправление на съответните моторни превозни средства и регистрационните им талони. (5) Членовете на спасителния екип могат да носят униформи на територията на държавата на Страната, искаща помощ. Спасителният екип е оправомощен да използва собствени отличителни знаци на своите превозни средства на територията на държавата на Страната, искаща помощ. (6) Не е позволено носенето на оръжие, амуниции и взривни устройства на територията на държавата на другата Страна. (7) Процедурата по пресичане на границата съгласно условията на този член се прилага и когато една от Страните е транзитна страна. Компетентните органи се уведомяват взаимно и своевременно за необходимостта от транзитно преминаване и координират процедурите за транзита. (8) За периода на предоставяне на помощта членовете на спасителните екипи и експертите, взимащи участие в помощните дейности, пребивават без официално разрешително на територията на държавата на Страната, искаща помощ. Член 9 Временна евакуация на населението (1) Заплашеното или засегнатото от бедствие население може да бъде евакуирано на територията на държавата на Страната, оказваща помощ, по искане от компетентния орган на Страната, искаща помощ. (2) Евакуацията на населението, посочена в ал. 1 по-горе, се извършва през официалните ГКПП или на места извън ГКПП, съгласувани между компетентните органи, и след съгласието на компетентните гранични власти. Самоличността на лицата, подлежащи на евакуация, се установява въз основа на личен документ или по списък, изготвен от компетентния орган на Страната, искаща помощ, който е одобрен от компетентните гранични власти на двете Страни. (3) Веднага след отпадане на необходимостта евакуираното население да пребивава на територията на държавата на Страната, оказваща помощ, то се връща на територията на държавата на Страната, искаща помощ, в съответствие с процедурата в ал. 2 по-горе. Страните осигуряват завръщането на всички лица, които са пристигнали след евакуация на територията на държавата на една от тях, в съответствие с действащото законодателство. (4) Физически лица, които в случай на бедствие са евакуирани от територията на едната Страна на територията на другата Страна, се приемат до момента на тяхното първо възможно завръщане, като им се предоставят всички необходими услуги и помощ. (5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 по-горе се прилагат и в случай че граничната зона между двете Страни е засегната от бедствие, като са приложими както за граждани на държавите на двете Страни, така и за граждани на трети страни. Член 10 Процедури по внос, износ и транспортиране на стоки през границата по време на оказване на помощ (1) Страните опростяват процедурите по внос, износ и транспортиране на оборудване и средства за подпомагане през държавната граница. При пресичане на държавната граница ръководителят на спасителния екип трябва да връчи на компетентните гранични власти на Страната, искаща помощ, инвентарни листове на оборудването и средствата за подпомагане. Инвентарните листове се изготвят на официалния език на Страната, оказваща помощ, и на английски език. (2) В допълнение на личните вещи спасителните екипи и експертите, взимащи участие в помощните действия, могат да пренасят през държавната граница само защитно, спасително и друго оборудване и средства, необходими за неговото доставяне и функциониране, както и средства за подпомагане. (3) Ограниченията или забраните, приложими за преминаване на границата на стоки, не се прилагат за защитно, спасително и друго оборудване и средства за подпомагане по настоящото Споразумение, доколкото не се накърняват приложимите разпоредби на правото на ЕС и/или международното право. Защитно, спасително и друго оборудване, което не е използвано по време на помощните операции, се връща на територията на държавата на Страната, оказваща помощ, освен ако не е унищожено. В случай че защитно, спасително или друго оборудване е оставено като средства за подпомагане, неговият вид и количество се докладва на компетентния орган на Страната, искаща помощ, който при приемане на помощта уведомява компетентните митнически органи в съответствие с националното законодателство на Страната, искаща помощ. (4) Разпоредбите на ал. 3 по-горе се отнасят и за транспортирането на лекарства, съдържащи наркотични и психотропни вещества, до държавата на Страната, искаща помощ, и за обратното транспортиране на неизползваните количества в държавата на Страната, оказваща помощ. Подобно транспортиране не се счита за внос и износ от гледна точка на международните спогодби за лекарства, съдържащи наркотични и психотропни вещества. Споменатите лекарства могат да се внасят само в количества, необходими за целите на медицинската помощ, и да се ползват само от квалифициран медицински персонал в съответствие със законодателството на Страната, искаща помощ. В такъв случай ръководителят на спасителния екип представя пред компетентните гранични власти декларация с номенклатурата и количествата на лекарствата, съдържащи наркотични и психотропни вещества. Върху пакетите, съдържащи споменатите лекарства, се поставя ясно видим етикет с надпис „съдържа наркотични вещества“. Ръководителят на спасителния екип изготвя протокол за неизползваните количества, който се заверява от компетентния орган на Страната, искаща помощ, и се представя пред служителите от митническия контрол след приключване на мисията в съответствие с приложимото законодателство на Страната, искаща помощ. Член 11 Използване на въздухоплавателни и плавателни средства (1) Въздухоплавателни средства и плавателни средства могат да бъдат използвани за транспортиране на спасителни екипи и експерти и за други форми на подпомагане в съответствие с това Споразумение. (2) В случай на използване на въздухоплавателни средства или плавателни средства за оказване на помощ информацията, предавана съгласно процедурата по чл. 7 по-горе, включва и следните данни: вид и модел на въздухоплавателното средство, данни, вид, име, марка или регистрационен номер на плавателното средство, държава на регистрация, обозначение за националност, брой и поименен списък на пътниците и екипажа на въздухоплавателното или плавателното средство, вид на товара, разписание и маршрут на полета или навигацията, място на кацане и акостиране или излитане и отплаване, други относими детайли за полета или навигацията. (3) Страните вземат необходимите мерки, за да гарантират, че въздухоплавателните или плавателните средства, посочени в ал. 1, имат разрешение за транзитно преминаване на въздушното или водното пространство на държавата на Страната, искаща помощ, по предоставените въздушни или водни коридори, за кацане или акостиране и излитане или отплаване от места, определени от компетентния орган на Страната, искаща помощ, дори без използване на международни летища или пристанища. Ако въздухоплавателните или плавателните средства кацат или акостират и излитат или отплават от места, различни от международните летища или пристанища, компетентните органи уведомяват незабавно най-близките компетентни гранични органи, както и органа по въздухоплаването или плаването, компетентен да разрешава полети или плавания през националното въздушно или водно пространство, чрез изпращане на данните, посочени в ал. 2 по-горе. (4) Военни и полицейски въздухоплавателни и плавателни средства могат да се използват за прилагането на разпоредбите на това Споразумение само с изричното писмено одобрение на Страната, искаща помощ. При влизане и използване на територията на държавата на другата Страна военните и полицейските въздухоплавателни и плавателни средства нямат право да бъдат оборудвани с въоръжение, взривни вещества, както и със средства и оборудване за операции в електромагнитния спектър. (5) За целите на гасене на пожари от въздуха в граничния район и за предотвратяване на разпространението им Страните позволяват пожарогасителни въздухоплавателни средства да навлизат до 10 км във вътрешността на територията на държавата на другата Страна. Ако е необходимо, компетентните институции на Страната, искаща помощ, могат да дадат съгласието си за неограничено придвижване на противопожарни въздухоплавателни средства. (6) Освен ако Страните не се споразумеят друго, за целите на това Споразумение полети на въздухоплавателни средства или навигация на плавателни средства ще бъдат осъществявани съгласно правилата на Международната организация за гражданско въздухоплаване или правните актове, отнасящи се към международното речно право, както и в съответствие с националното законодателство на Страните. (7) Член 8 на настоящото Споразумение се прилага за екипажа на въздухоплавателното или плавателното средство и членовете на спасителния екип, превозвани от него. Член 10 на настоящото Споразумение се прилага за оборудването и средствата за подпомагане, транспортирани по този начин. (8) Контролът по пресичането на границата и митническият контрол на въздухоплавателното или плавателното средство се извършва от компетентните гранични власти на Страната, искаща помощ, на мястото на кацането или акостирането. Член 12 Отговорност за ръководството при оказването на помощ (1) Органите на Страната, искаща помощ, са отговорни за ръководенето на оказването на помощта във всички случаи. (2) Компетентният орган на Страната, искаща помощ, информира ръководителите на спасителните екипи и експертите за развитието на ситуацията в района на бедствието и за местата, определени за оказване на помощ, и осигурява при необходимост преводачи и средства за комуникация с оперативния щаб. (3) Спасителните екипи и експертите, както и тяхното оборудване, трябва да са в състояние да работят самостоятелно и независимо в рамките на 5 дни от момента на тяхното пристигане в района на бедствието. (4) Конкретните задачи, извършвани от спасителните екипи и експертите, се възлагат изключително и само на ръководителите на спасителните екипи, които разясняват на членовете на екипите и/или експертите детайлите по осъществяване на задачите. (5) Компетентният орган на Страната, искаща помощ, осигурява съответната защита и подкрепа на спасителните екипи и експертите по време на оказване на помощта. Член 13 Финансиране на оказването на помощ (1) Страната, оказваща помощ, няма право да предявява искане за възстановяване на разходите, направени при оказването на помощта. Това се отнася и за разходи, възникнали в резултат на употребата, повредата или загубата на оборудване, освен ако повредата или загубата на оборудване не се дължи на изключителната вина на длъжностни лица или граждани на Страната, искаща помощ. (2) Страната, искаща помощ, поема разходите за спасителните операции, изпълнени по нейна молба от физически или юридически лица, осъществени с посредничеството на Страната, оказваща помощ. (3) Страната, искаща помощ, осигурява безплатна медицинска помощ за спасителните екипи и експертите, както и логистична подкрепа за периода на оказване на помощта. (4) Ако Страната, искаща помощ, оттегли искането си за помощ, Страната, оказваща помощ, има право на компенсация за разходите, направени до този момент. (5) Моторни превозни средства, използвани за оказване на помощ, се освобождават от пътни и други такси. (6) Ако спасителните екипи и експертите изразходват всички доставени средства, съответните разноски за тяхната доставка, разполагане и свързаните с това материали се поемат от Страната, искаща помощ, до края на действията по оказване на помощ. (7) Разходите за транспортиране на спасителните екипи и експертите и оборудването и средствата за подпомагане се поемат от Страната, оказваща помощ. Член 14 Вреди и обезщетение (1) Страните не предявяват искане за обезщетение на имуществени вреди, причинени на защитно, спасително и друго оборудване, ако вредата е причинена от спасителния екип или експерт, освен ако не е причинена умишлено или поради груба небрежност. (2) Страните не предявяват искане за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в случаи на телесна повреда, трайно увреждане на здравето или смърт на член на спасителния екип или експерт, освен ако не са причинени умишлено или поради груба небрежност. (3) Ако спасителен екип или експерт причини вреда на трето лице, Страната, искаща помощ, поема отговорността, както ако вредата е била причинена от неин спасителен екип или експерт, освен ако не е причинена умишлено или поради груба небрежност. (4) Страните си взаимодействат съобразно действащото законодателство, за да улеснят уреждането на искания за обезщетение на вреди. (5) Разпоредбите на този член се прилагат и ако някоя от държавите на Страните е транзитна държава. Член 15 Комуникация Компетентните органи осигуряват всички необходими мерки за установяване на надеждна комуникация за нуждите на спасителните екипи и експертите за периода на оказването на помощ. Член 16 Използване на информация Информацията, събрана в резултат на завършените помощни действия, може да бъде предоставена на трета страна само след взаимно писмено съгласие на Страните. Член 17 Прекратяване на оказването на помощ Оказването на помощ се прекратява, когато е постигната целта на искането на помощ или в случай че Страната, искаща помощ, оттегли искането си. Спасителните екипи и експертите прекратяват своите действия незабавно след прекратяването на оказването на помощ. Член 18 Обмяна на знания и опит (1) Страните се информират взаимно за научни или технически постижения и опит, за целите на предвиждането и ефикасната защита и спасяването, отстраняването на опасности и последици от бедствия. Обмяната на данни и други документи включва информация за бедствия, информация, необходима за разработване на анализ на уязвимостта и оценка на риска, които са от общ интерес за Страните. (2) Сътрудничеството в областта на обмена на знания и опит се извършва в съответствие с националното законодателство на Страните. Страните обменят данни, свързани с националното законодателство. Член 19 Техническо обучение и образование Страните насърчават сътрудничеството с цел подобряване на образованието и обучението на спасителни екипи и експерти по следните начини: 1. чрез установяване на преки връзки и сътрудничество между образователните институции и насърчаване обмена на обучители, лектори и други експерти; 2. чрез сътрудничество в областта на техническото обучение и образование; 3. чрез насърчаване обмена на обучителни материали, средства и опит, придобити при защита и спасяване, относими към техническото обучение и образование; 4. чрез организиране на съвместни учения в областта на защитата и спасяването. Член 20 Решаване на спорове (1) Страните полагат усилия за уреждане чрез преговори на спорове, произтичащи от тълкуването или прилагането на това Споразумение. (2) Ако спорът не може да се уреди чрез преговори, уреждането му става по дипломатически път. Член 21 Връзка с други международни договори Настоящото Споразумение не засяга правата и задълженията на Страните, произтичащи от други сключени от тях международни договори и споразумения. Член 22 Влизане в сила (1) Това Споразумение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ деня на получаване на последната дипломатическа нота, която потвърждава, че Страните са изпълнили изискванията на националното законодателство за влизане на сила на Споразумението. (2) Това Споразумение се сключва за неопределен период от време. Страните могат да денонсират това Споразумение писмено по дипломатически път. Срокът за влизане в сила на уведомлението е шест месеца от датата на получаване на писменото уведомление за денонсиране на Споразумението по дипломатически път, т.е. от получаването на нотата за прекратяване на действието на Споразумението. (3) Това Споразумение може да бъде изменяно или допълвано по взаимно писмено съгласие на Страните чрез допълнителни протоколи, които са неразделна част от това Споразумение и влизат в сила по реда, предвиден за влизане в сила на самото Споразумение. Подписано в Белград на 25 юли 2019 г. в два оригинални екземпляра на български, сръбски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство има текстът на английски език.
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Русе, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при ОП – Русе, срещу разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 59 от Наредба No 1 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на ОбС – с. Иваново, приета с Решение No 83 по протокол No 9 от 21.04.2016 г., изм. и доп. с Решение No 113 по протокол No 11 от 23.06.2016 г. на ОбС – с. Иваново. Претендира се отмяна на оспорените разпоредби. По оспорването е образувано адм. д. No 158/2017 г. по описа на Административния съд – Русе, VІ състав, насрочено за 12.07.2017 г. от 11 ч. Оспорваща страна по делото е прокурор от ОП – Русе, с адрес: Русе, ул. Александровска No 57.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 119 от 29 юни 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 119 ОТ 29 ЮНИ 2018 Г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи/трансфери за 2018 г. в размер 9405 лв. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт на децата от държавните детски градини към Министерството на отбраната и на курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища. (2) Средствата по ал. 1 се разпределят по бюджета на Министерството на отбраната, както следва: 1. 8643 лв. трансфери за държавните висши военни училища – за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища, съгласно приложение No 1; 2. 762 лв. – за децата от държавните детски градини към Министерството на отбраната, съгласно приложение No 2. Чл. 2. Сумата по чл. 1, ал. 1 да се осигури за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2018 г. Чл. 3. (1) Със сумата в размер 762 лв. се увеличават показателите по чл. 11, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (2) Със сумата в размер 762 лв. да се увеличат разходите по „Политика в областта на отбранителните способности“, бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело“ по бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. Чл. 4. Министърът на отбраната да извърши налагащите се промени по бюджета на Министерство на отбраната за 2018 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 5. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет за 2018 г. Заключителни разпоредби § 1. В Постановление No 61 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. (ДВ, бр. 37 от 2018 г.), в чл. 2 ал. 2 се изменя така: „(2) Увеличава показателите по чл. 11, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г., както следва: 1. максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г. – със сума в размер 32 000 000 лв.; 2. максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. – със сума в размер 26 000 000 лв.“ § 2. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от Постановление No 129 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2009 г. и бр. 62 от 2013 г.). § 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. § 4. Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“. За министър-председател: Томислав Дончев Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение No 1 към чл. 1, ал. 2, т. 1 Трансфери за държавните висши военни училища, финансирани чрез бюджета на Министерството на отбраната Приложение No 2 към чл. 1, ал. 2, т. 2 Допълнителни разходи за държавните детски градини към Министерството на отбраната
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд – Кърджали, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване по протест на Окръжната прокуратура – Кърджали, срещу Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Джебел, приета с Решение No 102 от 5.08.2008 г. на ОбС – гр. Джебел, а алтернативно се иска отмяна на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 в частта „... които заемат до 40 % от имоти с площ 500 кв. м и 60 % от имотите с площ над 500 кв. м“; чл. 51, ал. 3 в частта „... или упълномощено от него лице...“ и чл. 52, ал. 2, т. 2 и 3 от протестираната наредба. По оспорването е образувано адм. д. No 198/2019 г. на Административния съд – Кърджали. Същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019 г. от 10,10 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Решение No 362 от 18 май 2006 г. за определяне на спечелилия неприсъствен конкурс кандидат за концесионер на част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Поморие-юг”, община Поморие, област Бургас РЕШЕНИЕ No 362 ОТ 18 МАЙ 2006 Г. за определяне на спечелилия неприсъствен конкурс кандидат за концесионер на част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Поморие-юг”, община Поморие, област Бургас На основание чл. 18 от Закона за концесиите във връзка с чл. 30 и чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, приет с Постановление No 240 на Министерския съвет от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 111 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г., бр. 13 и 101 от 2004 г. и бр. 10 от 2005 г.), Решение No 433 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 44 от 2005 г.) за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Поморие-юг”, и доклад на комисията по чл. 10 от Закона за концесиите, назначена със Заповед No Р-29 на министър-председателя от 27 май 2005 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Определя за концесионер на морски плаж “Поморие-юг” - част от крайбрежната плажна ивица - обект на концесия съгласно Решение No 433 на Министерския съвет от 2005 г., “Виа Понтика - Поморие” - ООД, със седалище Поморие въз основа на спечелен неприсъствен конкурс, проведен на 11 юли 2005 г. 2. Одобрява резултатите от конкурса. 3. Размерът на концесионното възнаграждение се определя за всяка календарна година независимо от началния срок на концесията съгласно методика, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството - неразделна част от концесионния договор, и предложената от “Виа Понтика - Поморие” - ООД, конкурсна цена - размер на отчисленията 8,8 на сто. 4. В Решение No 433 на Министерския съвет от 2005 г. се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 8.1.2 думите “до 31 януари на 2006 г.” се заменят с “в 10-дневен срок от сключването на концесионния договор”; б) точки 8.2.3 и 9.3 се отменят; в) в т. 9.2.1 се добавя “дължимата вноска за 2006 г. се заплаща от концесионера в 10-дневен срок от подписването на концесионния договор”. 5. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи концесионния договор с “Виа Понтика - Поморие” - ООД, в едномесечен срок от влизането в сила на решението. 6. Концесионният договор се сключва при условията на това решение, Решение No 433 на Министерския съвет от 2005 г. и направеното от “Виа Понтика - Поморие” - ООД, предложение относно организацията на дейностите по ползването на морския плаж, минимален размер на инвестициите в развитието на морския плаж при спазване на глава дванадесета “а” от Наредба No 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и кадровото осигуряване на дейностите, които следва да се отразят от “Виа Понтика - Поморие” - ООД, в комплексния план за срока на концесията и в годишните инвестиционни програми. 7. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му. 8. Внесеният от “Виа Понтика - Поморие” - ООД, паричен депозит за участие в конкурса се задържа и прихваща от годишното концесионно възнаграждение за 2006 г. 9. Освобождава внесените депозити за участие в конкурса на класираните след първо място участници в конкурса. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Изменения към Международния кодекс за спасителни средства (LSA Code) Изменения към Международния кодекс за спасителни средства (LSA Code) (Приети с Резолюция MSC. 272(85) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 4 декември 2008 г. В сила за Република България от 1 юли 2010 г.) Комитетът по морска безопасност, Като припомня член 28, буква b) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета, Като отбелязва Резолюция MSC. 48(66), с която прие Международния кодекс за спасителни средства (наричан по-долу „LSA кодекс“), който стана задължителен съгласно глава III от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (наричана по-долу „Конвенцията“), Като отбелязва също член VIII, буква b) и правило III/3.10 от Конвенцията относно процедурата за изменение към LSA кодекса, Като взема предвид на своята осемдесет и пета сесия измененията към LSA кодекса, предложени и разпространени в съответствие с член VIII, буква b), подточка i) от Конвенцията, Приема, в съответствие с член VIII, буква b), подточка iv) от Конвенцията, изменения към LSA кодекса, чийто текст се съдържа в Приложението към тази резолюция; Установява, в съответствие с член VIII, буква b), подточка vi), параграф 2, буква bb) от Конвенцията, че измененията се считат за приети на 1 януари 2010 г., освен ако преди тази дата повече от една трета от договарящите правителства по Конвенцията или договарящите правителства, чиито комбинирани търговски флоти съставляват не по-малко от 50 % от брутния тонаж на световния търговски флот, не са уведомили за възраженията си по измененията; Приканва договарящите правителства да отбележат, че в съответствие с член VIII, буква b), подточка vii), параграф 2 от Конвенцията измененията влизат в сила на 1 юли 2010 г. след приемането им в съответствие с параграф 2 по-горе; Отправя искане към генералния секретар, в съответствие с член VIII, буква b), подточка v) от Конвенцията, да предаде заверени копия от тази резолюция и текста на измененията, съдържащи се в Приложението, на всички договарящи правителства по Конвенцията; Освен това отправя искане към генералния секретар да предаде копия от тази резолюция и Приложението към нея на членовете на Организацията, които не са договарящи правителства по Конвенцията. ПРИЛОЖЕНИЕ Изменения към Международния кодекс за спасителни средства (LSA Code) ГЛАВА IV СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА 4.4 Общи изисквания за спасителни лодки 1 В подпараграф . 1 на параграф 4.4.2. 2, след думите „75 kg“ се добавят думите „(за спасителна лодка, предназначена за пътнически кораб) или 82,5 kg (за спасителна лодка, предназначена за товарен кораб)“. 2 Съществуващият параграф 4.4.9. 1 се заменя със следното: „4.4.9. 1 Броят на лицата, за които е одобрена спасителната лодка, за пътнически кораби и/или товарни кораби, според случая, се отбелязва ясно с постоянни букви.“ 4.7 Свободно падащи спасителни лодки 3 Съществуващият параграф 4.7.2 се заменя със следното: „4.7.2 Товароподемност на свободно падаща спасителна лодка 4.7.2. 1 Товароподемността на свободно падаща спасителна лодка е броят на лицата със средна маса 82,5 kg, на които може да бъде осигурена седалка, без да пречат на задвижването или работата на оборудването на спасителната лодка. Повърхността на седалката да бъде гладка и оформена и оборудвана с възглавница от най-малко 10 mm над всички контактни зони, за да осигурява опора за гърба и таза, и гъвкава странична опора за главата. Седалките са от тип, който не се сгъва, трайно закрепени към спасителната лодка и разположени така, че всяко отклонение на корпуса или покривалото по време на спускане да не причинява нараняване на пътниците. Местоположението и конструкцията на седалката се разполага така, че да изключи възможността от нараняване по време на спускането, ако седалката е по-тясна от раменете на пътника. Проходът между седалките е широк най-малко 480 mm от палубата до горната част на седалките, свободен е от всякакви препятствия и е оборудван с противоплъзгаща повърхност с подходящи опори за краката, позволяващи безопасно качване в положение за готовност за спускане. Всяка седалка е оборудвана с подходящ заключващ колан, който може бързо да се освобождава под напрежение и да задържа тялото на пътника по време на спускането. 4.7.2. 2 Ъгълът между седалищната плоскост на седалката и облегалката на седалката е най-малко 90°. Широчината на седалищната плоскост на седалката е най-малко 480 mm. Свободното пространство пред облегалката (дължина от хълбока до коляното) е най-малко 650 mm, измерено под ъгъл 90° спрямо облегалката. Облегалката се простира най-малко на 1,075 mm над седалищната плоскост на седалката. Седалката осигурява височина на рамото, измерена по протежение на облегалката на седалката, най-малко 760 mm. Подложката за крака е ориентирана под не по-малко от половината от ъгъла на седалищната плоскост на седалката и има дължина на стъпалото най-малко 330 mm (вж. фигура 2). Фигура 2“ ГЛАВА V СПАСИТЕЛНИ ЛОДКИ 5.1 Спасителни лодки 4 В първото изречение на параграф 5.1.1. 1 след препратка към „4.4.9“ се добавят думите „с изключение на това, за всички спасителни лодки се прилага средна маса от 82,5 kg съгласно параграф 4.4.2.2.1“. 5 Във второто изречение на параграф 5.1.3. 5 думите „75 kg“ се заменят с думите „82,5 kg“.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 284 от 23 ноември 2007 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта, приета с Постановление No 89 на Министерския съвет от 2002 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 284 ОТ 23 НОЕМВРИ 2007 Г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта, приета с Постановление No 89 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 46 от 2002 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 числото “25 000" се заменя с “35 000”; б) в т. 2 числото “15 000" се заменя с “20 000”; в) в т. 3 числото “15 000" се заменя с “20 000”; г) в т. 5 числото “15 000" се заменя с “20 000”; д) в т. 7 числото “5000" се заменя със “7500”. 2. В ал. 2, т. 1, 2 и 3 числото “5000” се заменя с “10 000”. § 2. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения: 1. в т. 1 числото “25 000” се заменя с “35 000”. 2. в т. 5 числото “15 000" се заменя с “20 000”. 3. в т. 8 числото “3000" се заменя с “5000”. § 3. В чл. 3, т. 2, буква “а” числото “50” се заменя със “100”. § 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: “(2) За утвърждаване на промени в представените от организаторите на хазартни игри правила по чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за хазарта се събира такса 200 лв. за отделните правила.” § 5. В чл. 7 след думите “Държавната комисия по хазарта” се поставя запетая и се добавя “копия от други документи”. Заключителна разпоредба § 6. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2008 г. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата (Одобрено с Решение No 357 от 6 юни 2008 г. на Министерския съвет. В сила от 10 октомври 2009 г.) Правителството на Република България и правителството на Република Гърция, наричани по-долу „договарящи страни“, в стремежа си да улеснят граничния контрол на пунктовете за преминаване на общата граница, вземайки предвид Регламент (ЕО) No 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), с цел да ускорят и облекчат преминаването на границата между Република България и Република Гърция, се договориха за следното: Част I Общи разпоредби Член 1 1) Договарящите страни предприемат необходимите мерки, за да улеснят и ускорят граничния контрол по отношение на железопътния и шосейния транспорт. 2) Компетентните органи на всяка от договарящите страни могат да извършват граничен контрол на територията на другата договаряща страна съгласно ал. 3. 3) Компетентните органи на договарящите страни договарят следното по отношение на извършването на проверки на хора, пресичащи сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове: По отношение на контрола на лицата, пътуващи с железопътен транспорт, договарящите страни могат да извършват проверки във влакове по време на движение при положение, че подобен контрол е технологично приложим. Специфичните подробности, свързани с подобен контрол, се определят в отделен двустранен протокол. 4) Съседната държава си запазва правото в изключителни случаи да прехвърли, временно и за кратък период от време, контрола от държавата на територията обратно на своята собствена територия. При възможност държавата на територията се информира предварително за такова прехвърляне. Член 2 1) За целите на споразумението се използват следните дефиниции: а) „Граничен контрол“: проверките, извършвани на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове, за да гарантират, че лицата, включително техните превозни средства и вещите, които носят, могат да получат разрешение за влизане на териториите на договарящите страни или за излизане. б) „Държава на територията“: държавата, на територията на която другата договаряща страна е разположила изнесени гранични органи или извършва граничен контрол посредством своите собствени служители. в) „Съседна държава“: договарящата страна, която е разположила изнесени гранични органи в държавата на територията. г) „Служители (контролиращи)“: лицата, представляващи компетентните органи за граничен контрол, изпълняващи задълженията си в изнесените гранични органи или в транспортни средства по време на пътуването, както и лицата, контролиращи дейността на тези служители на регионално ниво. д) „Зона на контрол“: район в държавата на територията, в който служителите на съседната държава имат право да осъществяват граничен контрол. е) „Изнесени гранични органи“: компетентните гранични органи на съседната държава, които са на територията на държавата на територията. Член 3 Компетентните органи за прилагане на споразумението са: 1. За Република България: – Главна дирекция „Гранична полиция“. 2. За Република Гърция: – Гръцката полиция. Член 4 1) Националното законодателство по въпросите на граничния контрол на съседната държава се прилага в държавата на територията по отношение на граничния контрол, извършван от служителите на съседната държава. Във всички останали случаи се прилага законодателството на държавата на територията. 2) Граничният контрол, извършван от служителите на съседната държава в зоната на контрол, се счита за извършен на територията на съседната държава. 3) Всяко нарушение във връзка с граничния контрол, извършено от служители на съседната държава, се счита за извършено на територията на съседната държава. Член 5 1) Граничният контрол на излизане от дадена държава се извършва преди граничния контрол на влизане в другата държава. 2) След започването на граничната проверка от страна на служителите на държавата, от която се излиза, служителите на държавата, в която се влиза, могат да започнат гранична проверка на лицата, които вече са били проверени от служителите на държавата, от която се излиза. 3) След започване на граничната проверка от страна на служителите на държавата, в която се влиза, съгласно ал. 2 служителите на държавата, от която се излиза, нямат повече право да извършват гранични проверки. Ако все пак след започването на граничната проверка на влизане съществува подозрение, че лицето може да е извършило закононарушение, или ако впоследствие се установи, че издирвано лице, което подлежи на арест или задържане, се намира в Зоната на контрол, тогава служителите на държавата, от която се излиза, могат да осъществят допълнителна проверка със съгласието на служителите от държавата, в която се влиза. Член 6 1) Компетенциите, посочени в член 5, включват правото на арест и задържане, както и правото на обратно предаване в съседната държава. 2) Компетенциите, посочени в член 5, включват обратно приемане в съседната държава в съответствие с разпоредбите на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписана в Атина на 15 декември 1995 г. 3) Прилагането на алинеи 1 и 2 не засяга законодателството на договарящите страни по отношение на даването на убежище. Член 7 На шосейните и железопътните артерии (маршрути), водещи от територията на съседната държава до нейните изнесени гранични органи, разположени в държавата на територията, се прилагат разпоредбите за граничния контрол на двете държави, като се има предвид, че разпоредбите на държавата, от която се излиза, се прилагат преди разпоредбите на държавата, в която се влиза. Член 8 На лицата, на които е отказано да преминат границата от служителите на държавата, в която се влиза, не се отказва връщане в държавата, от която се излиза, като нейните власти отговарят за по-нататъшните действия с тях. Член 9 Договарящите страни се подкрепят взаимно и поддържат тесен и постоянен контакт и сътрудничество с цел по-ефективно прилагане на граничния контрол и за тази цел обменят помежду си необходимата информация в съответствие със своето национално законодателство. Част II Правен статут на служителите на съседната държава Член 10 Служителите на съседната държава се придвижват до граничната служба в държавата на територията, където трябва да изпълняват задълженията си, с паспорт или лична карта. Член 11 1) Служителите на съседната държава нямат право да носят оръжие по време на изпълнение на служебните си задължения в държавата на територията. 2) Служителите на съседната държава, които съгласно споразумението изпълняват служебните си задълженията в държавата на територията, носят служебните си униформи, белезници и радиооборудване. 3) При необходимост служителите на държавата на територията оказват непосредствена и незабавна помощ, за да предотвратят всяко действие, насочено срещу служителите на съседната държава, поддържат обществения ред и личната сигурност на тези служители в съответствие с националното законодателство на държавата на територията и по-специално във връзка с членове 1, 5, 6 и 16. Член 12 1) Разпоредбите на наказателното законодателство на държавата на територията за защита на нейните служители се прилагат и по отношение на престъпни действия, извършени срещу служители на съседната държава при или по повод изпълнение на служебните им задължения в държавата на територията. 2) Органът, контролиращ дейността на тези служители на регионално ниво, и компетентните власти на прокуратурата на държавата на територията, както и компетентните органи на съседната държава, посочени в член 3, се уведомяват незабавно от съответните органи на държавата на територията за престъпни действия, извършени от или срещу служители на съседната държава. Член 13 1) Искове за обезщетение на вреди, причинени от служители на съседната държава при или по повод изпълнение на служебните им задължения в държавата на територията, са предмет на законодателството на държавата на територията и се предявяват в нейните съдилища. 2) В случай че служител на съседната държава загине или му бъде нанесена телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните му задължения, или в случай, че предмет, носен от служителя, е повреден или унищожен, исковете за обезщетение на вреди се преценяват в съответствие със законодателството на държавата, на чиято територия е извършено престъпното деяние. 3) Компетентни да разглеждат искове по алинея 2 са съдилищата на договарящата страна, на чиято територия е осъществено деянието, предизвикало вредата, или където лицето, което е причинило вредата, има постоянно местоживеене. Член 14 1) Ръководителите на регионалните служби на всяка от договарящите страни взаимно писмено се информират за пълните имена, датата на раждане, номера на служебните карти или личните карти и службата, в която са назначени служителите, изпълняващи служебните си задължения на територията на държавата на територията. 2) Всяка договаряща страна по молба от другата договаряща страна премества или отзовава своите служители от територията на другата договаряща страна. Част III Изнесени гранични органи на съседната държава в държавата на територията Член 15 Помещенията на изнесените гранични органи на съседната държава се обозначават със специални знаци и ясно различима маркировка на български и гръцки език. Член 16 Служителите на изнесените гранични органи имат право да поддържат реда и да не допускат закононарушители в техните помещения. Член 17 Събраните от служителите на изнесените гранични органи пари или пренасяните официално от служителите на съседната държава по време на извършване на граничния контрол в държавата на територията, както и конфискуваните от тях вещи могат да бъдат пренасяни в съседната държава. Член 18 1) Държавата на територията допуска свободното изграждане и използване на комуникационни съоръжения, необходими за изнесените гранични органи и за граничния контрол, извършван в транспортни средства по време на пътуване, включително оборудване за електронна обработка на лични данни, както и свързването им към съответните съоръжения на съседната държава. Използването на тези съоръжения се счита за вътрешна комуникация на съседната държава. 2) С изключение на случаите, посочени в ал. 1, по отношение на изграждането, поддръжката и използването на комуникационни съоръжения, включително и оборудването за електронна обработка на данни, се прилагат разпоредбите на законодателството на договарящата страна. 3) Компетентните органи на договарящите страни взаимно договарят необходимите мерки съгласно ал. 1. Част IV Служебно оборудване и помещения за настаняване Член 19 1) Държавата на територията осигурява на изнесените гранични органи на съседната държава необходимите помещения и съоръжения. Държавата на територията също така осигурява на железопътните гранични станции необходимите помещения и оборудване за целите на граничния контрол. 2) Компетентните органи на договарящите страни взаимно се договарят за разходите на всяка от страните, свързани с възстановяването на разходите за поддръжка, като например за осветление, отопление и почистване. Част V Заключителни разпоредби Член 20 1) Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни. 2) Всички различия в тълкуването и прилагането на това споразумение се решават чрез консултации между договарящите страни. Член 21 Всяка от договарящите страни може временно, изцяло или частично да откаже съдействие от съображения, свързани с националната сигурност или други важни обществени интереси, или в случай на несъответствие с националното й законодателство. Другата договаряща страна се уведомява своевременно в писмена форма, като се посочват мотивите, които обуславят отказа. Член 22 1) Това споразумение влиза в сила след изтичане на 30 дни от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила. 2) Това споразумение може да бъде изменяно и допълвано по взаимно писмено съгласие на договарящите страни. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на алинея 1. 3) В случай на денонсиране на споразумението то се прекратява 6 месеца след датата, на която една от договарящите страни изпрати писмено уведомление на другата договаряща страна за прекратяване на действието му. Такова денонсиране се прилага и към всяко споразумение по член 1, алинея 6 от това споразумение. Член 23 Това споразумение се сключва за неопределен срок и прекратява действието си без каквото и да е уведомление от датата, определена от Съвета на Европейския съюз за премахване на контрола по сухопътните граници между държавите – членки на Шенгенското пространство, и Република България в рамките на решението за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген от Република България в съответствие с Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и Протокола за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз. Подписано в София на 29 април 2008 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, гръцки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случаи на различия при тълкуването на разпоредбите на това споразумение предимство има текстът на английски език.
bg	legislation	Bulgaria	Закон за допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България УКАЗ No 437 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник" Законът за допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, приет от ХХХ1Х Народно събрание на 25 септември 2003 г. Издаден в София на 29 септември 2003 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България (ДВ, бр. 54 от 2003 г.) § 1. В § 1 от преходните и заключителните разпоредби след думите „се отменя" се добавя „с изключение на чл. 8, т. 1 и 2, чл. 26, 28 и 99 без думите „Орден на розата", които продължават да са в сила до добавянето на графичното и цветното изображение съгласно § 3 от закона". Заключителна разпоредба § 2. Параграф 1 на този закон влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за ордените и медалите на Република България. Законът е приет от ХХХ1Х Народно събрание на 25 септември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
bg	legislation	Bulgaria	Наредба No Iз-29 от 8 януари 2013 г. за предоставяне на информация от специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ на Министерството на вътрешните работи на другите структури на Министерството на вътрешните работи, държавните органи и организации МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НАРЕДБА No Iз-29 от 8 януари 2013 г. за предоставяне на информация от специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ на Министерството на вътрешните работи на другите структури на Министерството на вътрешните работи, държавните органи и организации Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на информация от специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ (СДОТО) на Министерството на вътрешните работи (МВР) на другите структури на МВР, държавните органи и организации. Чл. 2. (1) Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ предоставя информация, получена при извършване на дейностите по чл. 137б, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на другите структури на МВР, държавните органи и организации съобразно компетентността им и при спазване на принципа „необходимост да се знае“. Чл. 3. Информацията, получена при прилагане на специални разузнавателни средства, се отразява от органите на СДОТО на хартиен или друг носител. Чл. 4. Незабавно след изготвянето на носителя по чл. 3 СДОТО го изпраща на органа, направил искането за използване на специалното разузнавателно средство. Чл. 5. По искане на органите по чл. 13, ал. 1 или 2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) СДОТО изпраща и изготвените снимки, записи, скици, планове. Чл. 6. Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ уведомява писмено органите по чл. 13 и 15 ЗСРС незабавно след прекратяване на прилагането на специалните разузнавателни средства. Чл. 7. Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ изготвя веществени доказателствени средства (ВДС), когато преди изтичане на срока по чл. 31, ал. 3 ЗСРС е била уведомена писмено от органа по чл. 13, ал. 1 или 2 ЗСРС за необходимостта от изготвянето им. Чл. 8. Изготвянето на ВДС, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Чл. 9. (1) Веществените доказателствени средства и протоколът се изготвят в два екземпляра. (2) В срок до 24 часа от изготвянето им по един екземпляр от изготвените ВДС и протокол се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 или 2 ЗСРС и на съда, дал разрешението. Чл. 10. В случаите на чл. 177, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, съответният орган по чл. 13, ал. 2 ЗСРС може да постанови ВДС да се изготвят в повече от два екземпляра. Чл. 11. В случаите на чл. 10 в срок до 24 часа от изготвянето на ВДС СДОТО изпраща запечатан екземпляр на съда, дал разрешението, а останалите екземпляри – на органа по чл. 13, ал. 2 ЗСРС. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Наредбата се издава на основание чл. 137б, ал. 1, т. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 140, ал. 2, т. 14 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Министър: Цветан Цветанов
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 258 от 7 ноември 2003 г. за предоставяне на допълнителни средства от републиканския бюджет за 2003 г. по бюджета на Министерството на образованието и науката ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 258 ОТ 7 НОЕМВРИ 2003 Г. за предоставяне на допълнителни средства от републиканския бюджет за 2003 г. по бюджета на Министерството на образованието и науката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Министърът на финансите да предостави от републиканския бюджет за 2003 г. допълнителни средства по бюджета на Министерството на образованието и науката в размер до 50 000 хил. лв., разпределени, както следва: Чл. 2. Средствата по чл. 1 да се осигурят от икономии на разходите и/или от преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2003 г. по реда на чл. 34, ал. 1 и/или чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и да се предоставят поетапно, както следва: Чл. 3. Министърът на образованието и науката и министърът на финансите да извършат налагащите се промени по бюджета на Министерството на образованието и науката и по бюджета на Българската академия на науките за 2003 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на образованието и науката и на министъра на финансите. За министър-председател: Лидия Шулева Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
bg	legislation	Bulgaria	Административният съд - Русе, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 2 и 3 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от Мими Бойчева Минчева от Русе на чл. 29, ал. 1, буква „б“ от Наредба No 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на теритрията на община Русе, приета от Общинския съвет - Русе, изменена с Решение No 780 от 28.I.2010 г., по което оспорване е образувано адм.д. No 64/2010 по описа на Административния съд - Русе, V състав, насрочено за 31.III.2010 г. в 10,45 ч.
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 320 от 28 декември 2009 г. за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 320 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Министърът на финансите да предостави от централния бюджет допълнителни средства в размер 200 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. за изпълнение на програмата на председателството на Република България на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество за периода 1 януари – 31 май 2010 г. Чл. 2. Министърът на финансите да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2010 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на външните работи. § 3. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2010 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg	legislation	Bulgaria	Закон за ратифициране на Конвенция No 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците УКАЗ No 30 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник" Законът за ратифициране на Конвенция No 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, приет от XXXIX Народно събрание на 23 януари 2003 г. Издаден в София на 28 януари 2003 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за ратифициране на Конвенция No 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците Член единствен. Ратифицира Конвенция No 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за годишния платен отпуск на моряците, приета на 62-ата сесия на Международната конференция на труда на 29 октомври 1976 г., със следната декларация съгласно чл. 3, ал.2 от конвенцията: „Република България декларира, че съгласно българското законодателство всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива правото на платен годишен отпуск, който е не по-малко от 20 работни дни." Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 23 януари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
bg	legislation	Bulgaria	Постановление No 105 от 4 май 2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за контрол на прекурсорите на наркотични вещества, приета с Постановление No 116 на Министерския съвет от 2004 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 105 ОТ 4 МАЙ 2006 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за контрол на прекурсорите на наркотични вещества, приета с Постановление No 116 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 т. 2 и 3 се изменят така: “2. условията и редът за издаване на лицензии на операторите, които пускат на пазара, изнасят, внасят, реекспортират и транзитират прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП); 3. условията и редът за регистрация на операторите, които пускат на пазара, изнасят, внасят, реекспортират и транзитират прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и изнасят, реекспортират и транзитират прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП;”. § 2. Член 2 се изменя така: “Чл. 2. Разпоредбите за лицензиране и регистрация, внос, износ, реекспорт, транзит, документация и отчетност, изземване, съхраняване и разпореждане, както и мерките за контрол се прилагат и за смеси и за естествени продукти, в които се съдържат вещества от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и за смеси и за естествени продукти, в които се съдържат вещества от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, предназначени за износ, с изключение на лекарствата и други препарати, съставени по такъв начин, че веществата от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП да не могат да бъдат извлечени и/или използвани за производството на наркотични вещества.” § 3. В чл. 5 т. 1 и 2 се изменят така: “1. предлага на министъра на икономиката и енергетиката издаване, отказ за издаване и отнемане на лицензии за пускане на пазара, износ, внос, реекспорт и транзит на прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 2. предлага на министъра на икономиката и енергетиката издаване на удостоверение за регистрация за пускане на пазара, износ, внос, реекспорт и транзит на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и за износ, реекспорт и транзит на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП;”. § 4. Създава се чл. 5а: “Чл. 5а. (1) С цел улесняване на сътрудничеството между компетентните органи и операторите комисията изготвя и актуализира насоки за мониторинг на невписани в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП прекурсори, които съдържат: 1. информация относно начина на идентифициране и съобщаване на съмнителни сделки; 2. редовно актуализиран списък с невписаните в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП прекурсори, за да могат операторите да извършват мониторинг на доброволна основа на търговията с такива прекурсори. (2) Комисията редовно разпространява насоките в съответствие с целите им.” § 5. В чл. 7 т. 3 и 4 се изменят така: “3. изготвя и представя пред комисията предложения за издаване, отказ за издаване и отнемане на лицензии за пускане на пазара, износ, внос, реекспорт и транзит на прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 4. изготвя и представя пред комисията предложения за издаване на удостоверение за регистрация за пускане на пазара, износ, внос, реекспорт и транзит на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и за износ, реекспорт и транзит на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП;”. § 6. Член 11 се изменя така: “Чл. 11. Пускането на пазара, износът, вносът, реекспортът и транзитът на прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП се извършват с лицензия, издадена от министъра на икономиката и енергетиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на комисията.” § 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите “и втора” се заличават; б) точка 3 се изменя така: “3. наименованието на прекурсорите и техния код по Комбинираната номенклатура съгласно приложение No 12; в случай на смес или естествен продукт се посочват: а) наименованието на сместа или естествения продукт; б) наименованието на прекурсорите, съдържащи се в сместа или в естествения продукт, и техният код по Комбинираната номенклатура, съгласно приложение No 12; в) процентното съдържание на прекурсорите, съдържащи се в сместа или в естествения продукт;” в) в т. 4 и 5 думите “и втора” се заличават. 2. В ал. 2: а) в т. 3 - 9 думите “и втора” се заличават; б) в т. 11 думите “и втора” се заличават. 3. В ал. 3, т. 3 думите “и втора” се заличават. 4. Създава се ал. 5: “(5) Заявителят следва да осигури достъп на компетентните органи до релевантна допълнителна информация и документи при поискване.” § 8. В чл. 13, ал. 1 думите “в 3-месечен срок” се заменят с “в срок 60 работни дни”. § 9. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думата “Лицензията” се добавя “съгласно приложение No 9”. 2. В т. 3 и 4 думите “и втора” се заличават. § 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “една година” се заменят с “3 години”. 2. В ал. 3 думите “в 3-месечен срок” се заменят с “в срок 30 работни дни”. 3. Създава се ал. 4: “(4) Притежателите на лицензии връщат в Министерството на икономиката и енергетиката лицензиите с изтекъл срок на валидност.” § 11. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “В едномесечен срок” се заменят с “В срок 10 работни дни”. 2. Създава се ал. 4: “(4) Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър по предложение на комисията издава допълнение към издадената лицензия, което съдържа: 1. пореден номер и дата на издаване на допълнението; 2. пореден номер и дата на лицензията, към която се издава допълнението; 3. името, седалището и адреса на управление на лицензираното физическо или юридическо лице; 4. промените по ал. 1, т. 2.” § 12. Член 18 се изменя така: “Чл. 18. Пускането на пазара, износът, вносът, реекспортът и транзитът на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и износът, реекспортът и транзитът на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП се извършват с удостоверение за регистрация, издадено от министъра на икономиката и енергетиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на комисията.” § 13. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 и 3 след думите “веществата от” се добавя “втора и”; б) точка 4 се изменя така: “4. местонахождението, вида и предназначението на работните помещения, където се произвеждат, получават се като междинен продукт, преработват се, употребяват се в други производства и се съхраняват прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; операторите, извършващи внос и износ на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и износ на прекурсори от трета категория, регистрират местонахождението, вида и предназначението на сградите и помещенията, които използват при извършване на тези дейности.”; в) точка 5 се отменя. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: “1. нотариално заверено копие на документ за собственост, договор за наем или друг вид договор за работните помещения, където се произвеждат, получават се като междинен продукт, преработват се, употребяват се в други производства и се съхраняват прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; нотариално заверено копие на документ за собственост, договор за наем или друг вид договор за сградите и помещенията, които се използват за извършване на дейностите, свързани с внос и с износ на прекурсори от втора категория и износ на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП;” б) точки 2 - 7 се отменят; в) точка 8 се изменя така: “8. оригинал или нотариално заверено копие от заповед на заявителя за определяне на лицето, което ръководи и носи отговорност за изпълнението на дейностите, предвидени в закона, с прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП.” § 14. В чл. 20, ал. 1 думите “двумесечен срок” се заменят с “едномесечен срок”. § 15. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 5 и 6 след думите “веществата от” се добавя “втора и”. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) В отделно приложение, което е неразделна част от удостоверението за регистрация, се вписват местонахождението, видът и предназначението на работните помещения, в които се произвеждат, преработват, получават се като междинен продукт и се съхраняват веществата от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. В приложението се вписват и местонахождението, и видът на сградите и помещенията, които се използват за извършване на дейностите, свързани с внос и износ на прекурсори от втора категория и с износ на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП.” § 16. В чл. 23 думата “трета” се заменя с “втора”, а думите “и смеси, в които те се съдържат, предназначени за износ” се заличават. § 17. В член 24, ал. 5 след думите “Допълненията към” думата “издадено” се заменя с “издадена лицензия и”. § 18. Създава се глава трета “а”: “Глава трета “а” Задължения за операторите и правомощия на контролните органи Чл. 24а. (1) Операторите, които въвеждат прекурсори в митническата територия на Република България за разтоварване, претоварване, за временно складиране или за поставянето им под митническо направление, доказват законните цели на въвеждането при поискване от страна на компетентните органи. (2) В случаите по ал. 1 операторът представя писмена декларация съгласно приложение No 10, даваща възможност на компетентните органи да се убедят, че пратката е напуснала страната износителка в съответствие с действащите национални разпоредби, приети по силата на чл. 12 от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Към писмената декларация операторът може да представи и разрешително за внос по чл. 35 или декларация за конкретната употреба на прекурсорите по чл. 53. Чл. 24б. Контролните органи забраняват въвеждането на прекурсори на митническата територия на Република България, както и тяхното изнасяне от нея, когато съществуват основателни причини за съмнение, че прекурсорите са предназначени за незаконно производство на наркотични вещества. Чл. 24в. Контролните органи спират или временно прекратяват освобождаването на прекурсори, когато е необходимо идентифицирането им или установяване съответствие на действията на операторите с разпоредбите на ЗКНВП и наредбата.” § 19. Член 25 се изменя така: “Чл. 25. (1) Внос и износ на прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП могат да извършват само оператори, получили лицензия по чл. 35, ал. 1 ЗКНВП, издадена по реда на наредбата. (2) Внос и износ на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП могат да извършват само оператори, получили удостоверение за регистрация по чл. 35, ал. 2 ЗКНВП, издадено по реда на наредбата.” § 20. Член 27 се изменя така: “Чл. 27. Директорът на Агенция “Митници” може да определи със заповед митническите учреждения, през които се извършва въвеждане или напускане на територията на Република България на прекурсорите от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.” § 21. Член 28 се изменя така: “Чл. 28. Директорът на Агенция “Митници” може да определи със заповед митническите учреждения, в които се поставят под митнически режим или направление прекурсорите от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.” § 22. Член 29 се изменя така: “Чл. 29. (1) Митническите органи допускат въвеждането и напускането през граничните митнически учреждения на прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както следва: 1. при въвеждане - след представяне на екземпляр No 3 от разрешителното за внос на прекурсори, издадено по реда на наредбата; 2. при напускане - след предоставяне на екземпляр No 2 от разрешителното за износ на прекурсори, издадено по реда на наредбата. (2) За даване на допустимо митническо направление и поставяне под митнически режим на прекурсорите по ал. 1 се изисква, както следва: 1. за прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП - представяне пред митническите органи на разрешително, издадено по реда на наредбата; 2. за прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, предназначени за внос, както и на прекурсори от трета категория, предназначени за износ в страните от приложение No 1 - представяне пред митническите органи на разрешително, издадено по реда на наредбата.” § 23. Член 30 се изменя така: “Чл. 30. (1) Комисията издава разрешителни за внос и износ на прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП на лицата, получили лицензия за дейности по чл. 11. (2) На основание на удостоверение за регистрация по чл. 18 комисията издава разрешителни за внос и износ на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. (3) Комисията издава разрешителни за износ на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, предназначени за страните от приложение No 1. Комисията издава разрешителни и за внос на прекурсори от трета категория, с изключение на смесите, съдържащи прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. (4) При изрично упълномощаване от комисията разрешителните се подписват от секретаря. (5) Въз основа на решение на комисията нейният председател може да упълномощи секретаря на комисията да разрешава вноса и износа на вещества от трета категория. (6) Разрешителните за внос и износ на прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП се издават в срок 15 работни дни от датата на подаване на заявлението по чл. 35, ал. 3 или чл. 39, ал. 3. (7) При установяване на непълноти и несъответствия или в случаите по чл. 40 срокът по ал. 6 започва да тече след отстраняване на непълнотите и несъответствията или след като комисията се е убедила в автентичността на разрешението за внос, издадено от компетентния орган на страната по вноса. Комисията може да поиска от компетентния орган на страната по вноса потвърждение на издаденото разрешение за внос.” § 24. Член 32 се изменя така: “Чл. 32. (1) Срокът на действие на разрешителните за внос и износ е 6 месеца считано от датата на издаването им. (2) Разрешителните за внос се издават в 4 екземпляра, номерирани от 1 до 4. Екземпляр No 1 се съхранява от комисията. Комисията изпраща екземпляр No 2 на компетентния орган в страната износителка. Екземпляр No 3 придружава прекурсорите от входния пункт на митническата територия на Република България до работните помещения на вносителя, откъдето той изпраща този екземпляр на комисията. Екземпляр No 4 се съхранява от вносителя. (3) Разрешителните за износ се издават в 4 екземпляра, номерирани от 1 до 4. Екземпляр No 1 се съхранява от комисията. Екземпляри No 2 и 3 придружават прекурсорите и се представят в митническото учреждение, където се подава митническата декларация, и в митническото учреждение, където прекурсорите ще напуснат митническата територия на Република България. Митническите органи в изходното митническо учреждение връщат екземпляр No 2 на комисията. Екземпляр No 3 придружава прекурсорите до компетентния орган на страната вносителка. Екземпляр No 4 се съхранява от износителя. (4) Разрешително за износ или внос не се издава за повече от два прекурсора.” § 25. Създава се чл. 32а: “Чл. 32а. (1) Разрешителните за износ и внос са формат А4 и се отпечатват на български език. Фонът е отпечатан с шарка - плетеница, която прави очевидна всяка фалшификация с механични или химични средства. (2) Разрешителните за износ и внос се отпечатват в печатница, одобрена от комисията. Всеки екземпляр на разрешителните за износ и внос съдържа наименованието, седалището и адреса на управление на печатницата и текста “Печатницата е одобрена от Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите.” § 26. В чл. 34 ал. 2 се изменя така: “(2) При наличие на основателни причини за съмнение, че прекурсорите от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП са предназначени за незаконно производство на наркотични вещества или при неспазване на условията, при които е издадено разрешителното, комисията може да го отнеме или да прекрати временно неговото действие, като съобщава за това на митническите органи и на притежателя на разрешителното.” § 27. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) За издаване на разрешителни за внос лицата представят в Министерството на икономиката и енергетиката заявление, което съдържа: 1. имената, седалищата и адресите на управление на вносителя, износителя, всеки друг оператор, включен в импортната операция или доставка, както и на крайния получател; 2. наименованието на прекурсора така, както фигурира в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а когато се отнася за смес или естествен продукт - техните наименования и 8-цифровия код по Комбинираната номенклатура, както и наименованието на всеки прекурсор така, както фигурира в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, който се съдържа в сместа или в естествения продукт; 3. количеството и теглото на прекурсора, а когато се отнася за смес или естествен продукт - количеството и теглото на сместа или на естествения продукт, а когато е налично - и процентното съдържание на всеки прекурсор, съдържащ се в тях; 4. подробности относно транспортирането, като: начин на транспортиране и вид на транспортните средства, очаквана дата и място на доставка, когато тази информация е налична при подаване на заявлението; 5. номера на лицензията по чл. 11 или номера на удостоверението за регистрация по чл. 18.” 2. Алинея 7 се изменя така: “(7) В случаите, когато информацията относно начина на транспортиране и вида на транспортните средства не е представена при подаване на заявлението, комисията отразява в разрешението за внос, че операторът е длъжен да представи тази информация в митническо учреждение, където се извършва митническото оформяне на прекурсорите.” § 28. Създават се чл. 35а и 35б: “Чл. 35а. (1) Разрешението за внос се представя в митническото учреждение, където прекурсорите ще влязат в митническата територия на Република България, а в случаите, когато се подава митническа декларация - и в митническото учреждение, където се извършва митническото оформяне на прекурсорите. (2) Митническите органи в митническото учреждение, където се извършва митническото оформяне на прекурсорите, следва да нанесат в разрешението за внос липсващата информация по чл. 35, ал. 7 и да поставят печат на предвиденото за тази цел място. Чл. 35б. Разрешението за внос придружава стоката от митническото учреждение, където прекурсорите ще влязат в митническата територия на Република България, до работните помещения на вносителя или крайния получател. Вносителят следва да представи заверен превод на цялата информация, съдържаща се в разрешителното за внос, или на части от нея при поискване от компетентните органи на страната по износа.” § 29. Член 38 се изменя така: “Чл. 38. Комисията може да откаже издаването на разрешително за внос, когато: 1. информацията в подаденото заявление съгласно чл. 35, ал. 3 е непълна; 2. съществуват основателни причини за съмнение, че информацията в подаденото заявление съгласно чл. 35, ал. 3 е грешна или неточна; 3. съществуват основателни причини за съмнение, че прекурсорите са предназначени за незаконно производство на наркотични вещества.” § 30. В чл. 39 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) За издаване на разрешителни за износ операторите представят в Министерството на икономиката и енергетиката заявление, което съдържа: 1. имената, седалищата и адресите на управление на износителя, вносителя, всеки друг оператор, включен в експортната операция или доставка, както и на крайния получател; 2. наименованието на прекурсора така, както фигурира в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а когато се отнася за смес или естествен продукт - техните наименования и 8-цифровия код по Комбинираната номенклатура, както и наименованието на всеки прекурсор така, както фигурира в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, който се съдържа в сместа или в естествения продукт; 3. количеството и теглото на прекурсора, а когато се отнася за смес или естествен продукт - количеството и теглото на сместа или естествения продукт, а когато е налично - и процентното съдържание на всеки прекурсор, съдържащ се в тях; 4. подробности относно транспортирането, като: очаквана дата на експедиция; начин на транспортиране; име на митническото учреждение, където се извършва митническото оформяне на прекурсорите, и когато тази информация е налична на този етап - вид на транспортните средства; маршрут; митническо учреждение, където прекурсорите ще напуснат митническата територия на Република България, и очакван пункт на влизане в страната по вноса; 5. в случаите по чл. 40 - копие от разрешителното за внос, издадено в страната на дестинация; 6. номера на лицензията по чл. 11 или номера на удостоверението за регистрация по чл. 18.” 2. Алинея 6 се изменя така: “(6) В случаите, когато информацията относно маршрута и вида на транспортните средства не е представена при подаване на заявлението, комисията отразява в разрешението за износ, че операторът е длъжен да представи тази информация в митническо учреждение, където прекурсорите ще напуснат митническата територия на Република България. Операторът е длъжен да представи информацията преди физическото напускане на стоката на митническата територия на Република България. В тези случаи разрешението за износ се счита за валидно след попълването на всички реквизити, съдържащи се в него, и подпечатването му от митническите органи.” § 31. Създават се чл. 39а - 39г: “Чл. 39а. (1) Разрешението за износ се представя в митническото учреждение, където прекурсорите ще напуснат митническата територия на Република България, а в случаите, когато се подава митническа декларация - и в митническото учреждение, където се извършва митническото оформяне на прекурсорите. (2) Митническите органи в митническото учреждение, където стоките ще напуснат митническата територия на Република България, следва да нанесат в разрешението за износ липсващата информация по чл. 39, ал. 6 и да поставят печат на предвиденото за тази цел място. Чл. 39б. Разрешението за износ придружава стоката до страната на дестинация. Износителят следва да представи заверен превод на цялата информация, съдържаща се в разрешителното за износ, или на части от нея при поискване от компетентните органи на страната по вноса. Чл. 39в. (1) Комисията може да издава по опростена процедура разрешителни за износ на прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, когато не съществуват основателни причини за съмнение, че прекурсорите могат да бъдат отклонени за незаконно производство на наркотични вещества. (2) Разрешителни за износ по опростена процедура могат да се издават в следните случаи: 1. когато по време на предишен износ операторът е доказал способността си да изпълнява всички задължения, свързани с този износ, и не е извършил никакви нарушения срещу релевантното законодателство; 2. когато компетентният орган може да се убеди в законосъобразността на тези операции на износ. (3) Разрешителните за износ по опростена процедура се издават при поискване от страна на заинтересувания оператор в случаи на чест износ на един прекурсор, който се осъществява от един и същ износител, за един и същ вносител, в една и съща страна на дестинация, за конкретен период, обхващащ 6 или 12 месеца. (4) За издаване на разрешителни за износ по опростена процедура операторите представят в Министерството на икономиката и енергетиката заявление, което съдържа: 1. имената и адресите на износителя, вносителя и крайния получател; 2. наименованието на прекурсора така, както фигурира в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а когато се отнася за смес или за естествен продукт - техните наименования и код по Комбинираната номенклатура, както и наименованието на всеки прекурсор така, както фигурира в приложение No 4, който се съдържа в сместа или в естествения продукт; 3. максималното количество на прекурсора, предназначен за износ; 4. предвидения конкретен период за извършване на износните операции. (5) Разрешителните за износ по опростена процедура се издават в срок 15 работни дни от датата на подаване на заявлението по чл. 39в, ал. 4. (6) При установяване на непълноти и несъответствия срокът по ал. 5 започва да тече след отстраняване на непълнотите и несъответствията. Чл. 39г. (1) Разрешителните за износ по опростена процедура се издават в екземпляри No 1, 2 и 4 съгласно приложение No 3. Екземпляр No 1 се съхранява от комисията. Екземпляри No 2 и 4 се съхраняват от износителя. Износителят посочва на гърба на екземпляр No 2 количеството на прекурсора за всяка експортна операция и оставащото количество. Екземпляр No 2 се представя в митническото учреждение, където се подава митническата декларация. Митническите органи потвърждават вписването и връщат екземпляр No 2 на износителя. (2) Операторът вписва номера и датата на разрешителното за износ и думите “Разрешително за износ по опростена процедура” върху митническата декларация за всяка експортна операция. (3) Когато митническото учреждение, където прекурсорът ще напусне митническата територия на Република България, е различно от митническото учреждение, където се подава митническата декларация, операторът вписва информацията по ал. 2 върху документите, придружаващи износната пратка. (4) Износителят връща екземпляр No 2 на комисията най-късно 10 работни дни след изтичането на срока на валидност на разрешителното за износ, издадено по опростена процедура.” § 32. Член 41 се изменя така: “Чл. 41. (1) Преди разрешаване на износ комисията изпраща предварително уведомяване за износ съгласно приложение No 11: 1. до компетентните органи на страните на дестинация за всяка пратка прекурсори от първа категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 2. до компетентните органи на страните на дестинация, посочени в приложение No 1 за износ на прекурсори от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; страните, които са поискали да получават предварително уведомяване за износ в съответствие чл. 12, т. 10 от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г., са включени в приложение No 1. (2) В предварителното уведомяване за износ комисията предоставя информацията по чл. 39, ал. 3. (3) Комисията изисква от компетентния орган от страната на дестинация да пази информацията, получена във връзка с всяка търговска сделка, както и служебната, професионалната и търговската тайна или всеки търговски процес, отнесен към нея. (4) В случай че в срок 15 работни дни компетентният орган от страната на дестинация не отговори, няма възражения или не даде съвет, който да посочва, че тази износна операция може да е предназначена за незаконно производство на наркотични вещества, комисията може да разреши износната операция.” § 33. Създава се чл. 41а: “Чл. 41а. (1) В случаите, когато комисията издава по опростена процедура разрешително за износ, тя може да изпрати предварително уведомяване за износ по опростена процедура, обхващащо няколко експортни операции, извършени в конкретен период, обхващащ 6 или 12 месеца. (2) Комисията изпраща в предварителното уведомяване за износ обобщена информация по чл. 39, ал. 3, като посочва, че тази информация обхваща няколко експортни операции, извършени в конкретен период, обхващащ 6 или 12 месеца. (3) Предварително уведомяване за износ по опростена процедура се извършва във формата, съгласно приложение No 11.” § 34. Член 42 се изменя така: “Чл. 42. Комисията може да откаже издаването на разрешително за износ, когато: 1. информацията в подаденото заявление съгласно чл. 39, ал. 3 е непълна; 2. съществуват основателни причини за съмнение, че информацията в подаденото заявление съгласно чл. 39, ал. 3 е грешна или неточна; 3. в случаите, когато е установено, че вносът на прекурсори не е разрешен от компетентните власти на страната на дестинация; 4. съществуват основателни причини за съмнение, че прекурсорите са предназначени за незаконно производство на наркотични вещества.” § 35. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите “както и на смес, в която се съдържат вещества от първа и втора категория на приложение No 4” се заличават. 2. В ал. 3 след думите “да откаже” се поставя запетая и се добавя “да прекрати временно неговото действие”. § 36. В чл. 44 ал. 1 се изменя така: “(1) Директорът на Агенция “Митници” може да определи със заповед митническите учреждения, през които се извършва въвеждане или напускане на транзитираните през Република България прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.” § 37. В чл. 48 ал. 1, 2 и 3 се изменят така: “(1) Всички оператори, получили лицензия и/или удостоверение за регистрация за внос, износ, реекспорт и транзит на прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, са длъжни да документират всяка операция, свързана с тези дейности. (2) Всички оператори, получили лицензия и/или удостоверение за регистрация за пускане на пазара на прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, са длъжни да документират всяка операция, свързана с тези дейности. (3) От задължението по ал. 2 се освобождават оператори, получили удостоверение за регистрация, които пускат на пазара прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП в количества до посочените в приложение No 7 за една календарна година.” § 38. В чл. 49 ал. 1 и 2 се изменят така: “(1) Регистърът по чл. 48, ал. 4 съдържа: 1. наименованието на прекурсорите съгласно приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 2. количеството и теглото на прекурсорите от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 3. наименованието, количеството и теглото на сместа или естествения продукт, както и наименованието, количеството и теглото или процентното съдържание на всеки прекурсор, който се съдържа в сместа или в естествения продукт; наименованията на прекурсорите, съдържащи се в сместа или в естествения продукт, се изписват съгласно приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; 4. наименованието, седалището и адреса на управление на износител, вносител, краен получател, продавач, доставчик, купувач и лицето, включено в дейности на посредник. (2) Оператори, които произвеждат, преработват или употребяват прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, трябва да вписват в регистъра производствената операция, наименованието и количеството на всеки използван прекурсор и получен продукт, както и загубите, получени в процеса на тези операции. В случаите на документиране на операция със смес или естествен продукт в регистъра се вписват и наименованията, както и процентното съдържание на прекурсорите, съдържащи се в сместа или в естествения продукт.” § 39. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: “(1) Търговските, митническите, транспортните, административните и други документи, свързани с товара, при внос, износ, реекспорт, транзит и свързаните с тях дейности на посредник с прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП трябва да съдържат информацията по чл. 49, ал. 1. След наименованието на прекурсорите съгласно приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП се поставя надписът “Прекурсори на наркотични вещества”. (2) Информацията по чл. 49, ал. 1 трябва да съдържат и търговските, транспортните, административните и други документи, свързани с товара, при пускане на пазара на прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП. (3) От задължението по ал. 2 се освобождават оператори, получили удостоверение за регистрация, които пускат на пазара прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП в количества до посочените в приложение No 7 за една календарна година.” 2. Алинея 5 се изменя така: “(5) Документите по ал. 1, 2 и 4 се съхраняват за срок 3 години от края на календарната година, в която е била извършена операцията. Документите трябва да бъдат съхранявани на електронен или на хартиен носител по такъв начин, че да са лесно достъпни за инспекция от контролните органи при поискване. Документите могат да бъдат представяни на контролните органи под формата на екранно изображение на документите или по друг начин, при условие че данните са четими, съвпадат по вид и съдържание с оригиналната документация, достъпни са по всяко време и могат да бъдат анализирани автоматично.” § 40. В чл. 51 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Операторите са длъжни да уведомяват незабавно комисията за всички обстоятелства, свързани с необичайни поръчки или сделки с прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, пораждащи съмнение, че прекурсорите могат да бъдат отклонени за незаконно производство на наркотични вещества.” 2. Алинея 2 се отменя. § 41. Член 52 се изменя така: “Чл. 52. Операторите поставят върху всеки съд или опаковка, съдържащи прекурсори, етикети, посочващи наименованието на прекурсорите, съгласно приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, или в случай на смес или естествен продукт - наименованието на сместа или естествения продукт и наименованието на всеки прекурсор, съгласно приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, съдържащ се в сместа или в естествения продукт. Операторите могат в допълнение да прикрепят техни обичайни етикети.” § 42. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) От задължението по ал. 1 се освобождават оператори, получили удостоверение за регистрация, които пускат на пазара прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП в количества до посочените в приложение No 7 за една календарна година.” 2. Алинеи 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. § 43. Създава се чл. 53а: “Чл. 53а. Операторите са длъжни да уведомяват доставчиците си на прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП за изпълнението на задълженията си по чл. 50, ал. 2 и 3, чл. 53, ал. 1 и 2, както и по чл. 35, ал. 2 и 6 и чл. 36, ал. 2 и 3 ЗКНВП.” § 44. Член 54 се изменя така: “Чл. 54. (1) Операторите, които пускат на пазара прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, са длъжни да предоставят на комисията обобщена информация съгласно приложение No 8 за всяко използвано или доставено количество прекурсор. (2) Операторите, които пускат на пазара прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, предоставят на комисията информацията по ал. 2 при поискване. (3) Операторите, притежаващи лицензия и/или удостоверение за регистрация, които внасят и/или изнасят прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, са длъжни да предоставят на комисията обобщена информация, която съдържа: 1. изнесените годишни количества прекурсори, страните вносителки, номерата и датите на издаване на разрешителните за износ; 2. внесените годишни количества прекурсори от първа категория; всички случаи, в които прекурсори от втора категория са поставени под временна процедура, различна от транзит, или са освободени за свободно разпространение; страни износителки, номерата и датите на издаване на разрешителните за внос; 3. всички дейности на посредник с прекурсори от първа и втора категория; страните, където се осъществяват тези дейности; номерата и датите на издаване на разрешителните за износ или внос; операторите предоставят на комисията допълнителна информация при поискване. (4) Информацията по ал. 1 и 3 се представя на комисията веднъж годишно до 15 февруари следващата календарна година. Операторите информират комисията и в случаите, когато не са осъществили пускане на пазара, внос или износ на прекурсори.” § 45. Създава се допълнителна разпоредба: “ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Невписан прекурсор” е всяко вещество, което, въпреки че не е включено в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е идентифицирано като използвано за незаконно производство на наркотични вещества. 2. “Дейности на посредник” означава всяка дейност, свързана с покупка и продажба, или доставка на прекурсори, извършвана от физически или юридически лица, с цел постигане на споразумение между две страни или като действат от името на една от страните, без да придобиват тези прекурсори или да контролират извършването на такава сделка. Тази дефиниция включва и всяка дейност, извършвана от физическо или юридическо лице, включваща покупка и продажба или доставка на прекурсори, без тези прекурсори да се въвеждат в митническата територия на Република България. 3. “Износител” означава физическо или юридическо лице, главно отговорно за дейностите, свързани с износа на прекурсори на наркотични вещества по силата на икономическо и правно отношение с получателя на стоката, и който подава митническата декларация или от чието име се подава митническата декларация, когато такава декларация се изисква. 4. “Вносител” означава физическо или юридическо лице, главно отговорно за дейностите, свързани с вноса на прекурсори на наркотични вещества по силата на икономическо и правно отношение с изпращача на стоката, и който подава митническата декларация или от чието име се подава митническата декларация. 5. “Краен получател” означава всяко физическо или юридическо лице, до което се доставят прекурсори на наркотични вещества, като това лице може да е различно от крайния потребител. 6. “Международен съвет за контрол на наркотиците” е Съветът, създаден с Единната конвенция за наркотични вещества от 1961 г., изменена с Протокол от 1972 г. 7. “Работни помещения” означава сградите и помещенията заедно с прилежащата към тях земя, където операторите извършват дейности с прекурсори на наркотични вещества.” § 46. Навсякъде в наредбата: 1. думите “веществата от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и на смеси, в които се съдържат”, “веществата от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и със смесите, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсорите от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 2. думите “вещества/веществата от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и на смеси, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсори/прекурсорите от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 3. думите “вещества от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и със смеси, в които те се съдържат”, “вещества от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП или смеси, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсори от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 4. думите “вещества/веществата от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”, “вещество от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП” се заменят съответно с “прекурсори/прекурсорите от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП” и “прекурсор от приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 5. думите “вещества/веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”, “вещества от първа и втора категория на приложение No 4” се заменят съответно с “прекурсори/прекурсорите от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП” и “прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4”; 6. думите “вещества от трета категория на приложение No 4”, “вещества от трета категория” се заменят с “прекурсори от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 7. думите “веществата от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП” се заменят с “прекурсорите от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 8. думите “веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и със смесите, в които те се съдържат”, “веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и на смесите, в които те се съдържат”, “веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и смеси, в които те се съдържат”, “веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и смесите, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсорите от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 9. думите “вещества/веществата от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и на смеси, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсори/прекурсорите от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 10. думите “вещества от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и смеси, в които те се съдържат”, “вещества от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и със смеси, в които те се съдържат”, “вещества от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и на смеси, в които те се съдържат”, “вещества от първа и втора категория и смеси, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсори от първа и втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 11. думите “веществата от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и със смеси, в които те се съдържат”, “веществата от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и на смесите, в които те се съдържат”, “веществата от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и със смесите, в които се съдържат”, “веществата от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и на смесите, в които се съдържат” се заменят с “прекурсорите от втора и трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 12. думите “вещества от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП” се заменят с “прекурсори от втора категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 13. думите “веществата от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, както и на смесите, в които те се съдържат” се заменят с “прекурсорите от трета категория на приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП”; 14. думите “сградите и помещенията” се заменят с “работните помещения”. § 47. Приложение No 1 се изменя така: “Приложение No 1 към чл. 29, ал. 2 I. Оцетен анхидрид Всяка страна Калиев перманганат извън ЕС Антранилова Антигуа Мадагаскар киселина и Барбуда Бенин Малайзия Боливия Мексико Бразилия Нигерия Кайманови Парагвай острови Чили Перу Перу Колумбия Филипини Коста Рика Република Молдова Доминиканска Румъния република Еквадор Русия Етиопия Саудитска Арабия Хаити Южна Африка Индия Таджикистан Индонезия Турция арабски емирства Казахстан Обединена ре- публика Танзания Либия Венецуела Фенилоцетна Антигуа Мадагаскар киселина и Барбуда Пиперидин Бенин Малайзия Боливия Мексико Бразилия Нигерия Кайманови Парагвай острови Чили Перу Перу Колумбия Филипини Коста Рика Република Молдова Доминиканска Румъния република Еквадор Русия Етиопия Саудитска Арабия Хаити Таджикистан Индия Турция Индонезия Обединени арабски емирства Йордания Обединена ре- публика Танзания Казахстан Съединени аме- рикански щати щати Либия Венецуела II. Метилетилкетон Антигуа Либия (MEK)1 и Барбуда Толуол1 Аржентина Мадагаскар Ацетон1 Бенин Малайзия Етилов етер1 Боливия Мексико Бразилия Нигерия Кайманови Пакистан острови Чили Панама Колумбия Парагвай Коста Рика Перу Доминиканска Филипини република Еквадор Република Молдова Египет Румъния Ел Салвадор Русия Етиопия Саудитска Арабия Гватемала Таджикистан Хаити Турция Хондурас Обединени араб- ски скиемирства Индия Обединена ре- публика Танзания Йордания Уругвай Казахстан Венецуела Солна киселина Боливия Перу Сярна киселина Чили Турция Колумбия Венецуела Еквадор 1 Солите на тези прекурсори, когато съществуването на такива соли е възможно.” § 48. Приложение No 2 се изменя така: “Приложение No 2 към чл. 31 и чл. 35, ал. 4, т. 1 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя) Инструкция за попълване на разрешителното за износ: I. 1. Разрешителното се попълва на български език, а когато се попълва на ръка, попълването се извършва с мастило с главни букви. 2. Полета 1, 3, 5, 7, 9 до 19 се попълват от заявителя в момента на подаване на заявлението, а информацията, изисквана в полета 7, 8 и 10 до 13 и 18, може да се представи по-късно, ако не е известна в момента на подаване на заявлението. В този случай информацията за поле 18 се допълва най-късно, когато се изготвя декларацията за износ, а допълнителната информация за полета 7, 8, 10 до 13 се предоставя на митническите органи на изходния пункт на митническата територия на Република България най-късно до физическото отпътуване на стоките. 3. Полета 1, 5, 7 и 9: Попълват се пълните имена и адреси (телефон, факс, e-mail, когато са известни). 4. Поле 5: Вписва се референтният номер на разрешителното за внос на вносителя от страната извън Република България (например “писмо без възражение”, разрешение за внос, друго становище на страната на дестинация извън Република България), където е уместно. 5. Поле 7: Попълва се пълното име и адресът (телефон, факс, e-mail, когато са известни) на всеки друг оператор, ангажиран с експортната операция, например: превозвачи, посредници, митнически агенти. 6. Поле 9: Попълва се пълното име и адресът (телефон, факс, e-mail, когато са известни) на лицето или фирмата, на което се доставят стоките в страната на дестинация (не е задължително да е крайният получател). 7. Поле 10: Посочва се името на пристанището, летището или граничният пункт, където е уместно. 8. Поле 11: Посочва се името на страната, пристанището, летището или граничният пункт, където е уместно. 9. Поле 12: Посочват се всички използвани транспортни средства (например камион, самолет, влак и т.н.). Когато разрешително за износ обхваща няколко експортни операции, това поле не се попълва. 10. Поле 13: Дават се по възможност най-пълни подробности за маршрута, който ще се следва. 11. Полета 14a и 14б: Посочва се наименованието на прекурсора, така както е дадено в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, или в случай на смес или естествен продукт - наименованието и 8-цифровият код по Комбинираната номенклатура на сместа или естествения продукт. 12. Полета 14a и 14б: Идентифицират се точно пакетите и прекурсорите (например 2 метални кутии, всяка по 5 литра). В случай на смес, естествен продукт или препарат се посочва съответното търговско име. 13. Полета 15a и 15б: Нанася се 8-цифровият код по Комбинираната номенклатура на прекурсора, така както е даден в приложение No 12 към наредбата. 14. Поле 19: - Посочва се с главни букви името на заявителя или, където е уместно, на упълномощения представител, който подписва заявлението. - Подписът от заявителя или на упълномощения представител сочи, че заинтересуваното лице декларира, че всички подробности върху заявлението са правилно и пълно отразени. Без да има влияние върху евентуалното прилагане на наказателни разпоредби, тази декларация е еквивалентна на поемането на отговорност по действащите разпоредби в Република България относно: а) точността на информацията, дадена в декларацията; б) автентичността на приложените документи; в) спазването на всички задължения, присъщи за износа на прекурсори, вписани в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; - Винаги, когато се издава разрешително чрез компютризирана процедура, разрешителното не съдържа подписа на заявителя в това поле, ако заявлението в това си качество съдържа такъв подпис. § 49. Приложение No 3 се изменя така: “Приложение No 3 към чл. 31 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя) Инструкция за попълване на разрешителното за износ: I. 1. Разрешителното се попълва на български език, а когато се попълва на ръка, попълването се извършва с мастило с главни букви. 2. Полета 1, 3, 5, 7, 9 до 19 се попълват от заявителя в момента на подаване на заявлението, а информацията, изисквана в полета 7, 8 и 10 до 13 и 18, може да се представи по-късно, ако не е известна в момента на подаване на заявлението. В този случай информацията за поле 18 се допълва най-късно, когато се изготвя декларацията за износ, а допълнителната информация за полета 7, 8, 10 до 13 се предоставя на митническите органи на изходния пункт на митническата територия на Република България най-късно до физическото отпътуване на стоките. 3. Полета 1, 5, 7 и 9: Попълват се пълните имена и адреси (телефон, факс, e-mail, когато са известни). 4. Поле 5: Вписва се референтният номер на разрешителното за внос на вносителя от страната извън Република България (например “писмо без възражение”, разрешение за внос, друго становище на страната на дестинация извън Република България), където е уместно. 5. Поле 7: Попълва се пълното име и адресът (телефон, факс, e-mail, когато са известни) на всеки друг оператор, ангажиран с експортната операция, например: превозвачи, посредници, митнически агенти. 6. Поле 9: Попълва се пълното име и адресът (телефон, факс, e-mail, когато са известни) на лицето или фирмата, на което се доставят стоките в страната на дестинация (не е задължително да е крайният получател). 7. Поле 10: Посочва се името на пристанището, летището или граничният пункт, където е уместно. 8. Поле 11: Посочва се името на страната, пристанището, летището или граничният пункт, където е уместно. 9. Поле 12: Посочват се всички използвани транспортни средства (например камион, самолет, влак и т.н.). Когато разрешително за износ обхваща няколко експортни операции, това поле не се попълва. 10. Поле 13: Дават се по възможност най-пълни подробности за маршрута, който ще се следва. 11. Полета 14a и 14б: Посочва се наименованието на прекурсора, така както е дадено в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, или в случай на смес или естествен продукт - наименованието и 8-цифровият код по Комбинираната номенклатура на сместа или естествения продукт. 12. Полета 14a и 14б: Идентифицират се точно пакетите и прекурсорите (например 2 метални кутии, всяка по 5 литра). В случай на смес, естествен продукт или препарат се посочва съответното търговско име. 13. Полета 15a и 15б: Нанася се 8-цифровият код по Комбинираната номенклатура на прекурсора, така както е даден в приложение No 12 към наредбата. 14. Поле 19: - Посочва се с главни букви името на заявителя или, където е уместно, на упълномощения представител, който подписва заявлението. - Подписът от заявителя или на упълномощения представител сочи, че заинтересуваното лице декларира, че всички подробности върху заявлението са правилно и пълно отразени. Без да има влияние върху евентуалното прилагане на наказателни разпоредби, тази декларация е еквивалентна на поемането на отговорност по действащите разпоредби в Република България относно: а) точността на информацията, дадена в декларацията; б) автентичността на приложените документи; в) спазването на всички задължения, присъщи за износа на прекурсори, вписани в приложение No 4 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП; - Винаги, когато се издава разрешително чрез компютризирана процедура, разрешителното не съдържа подписа на заявителя в това поле, ако заявлението в това си качество съдържа такъв подпис. II. (Oпростена процедура за разрешаване на износ) 1. В случай на опростена процедура за разрешаване на износ полета 7 - 13 и 18 не се попълват. 2. Върху обратната страна на екземпляр No 2 полета 24 - 27 трябва да се попълнят за всяка експортна операция. 3. Поле 23: Посочва се максималното разрешено количество и нето тегло. Колона 24: Посочва се наличното количество в част 1, а количеството на частичната експортна пратка - в част 2. Колона 25: Посочва се словом количеството на частичната експортна пратка. Поле 26: Номер и дата на митническата декларация.” § 50. Приложение No 7 към чл. 48, ал. 3 и чл. 50, ал. 3 се изменя така: “Приложение No 7 към чл. 48, ал. 3 и чл. 50, ал. 3 чл.50,ал.3 Прекурсор Количество Оцетен анхидрид 100 л 100л Калиев перманганат 100 кг Антранилова киселина и инейните соли соли1 кг Фенилоцетна киселина и нейните соли 1 кг инейнитесоли1кг Пиперидин и неговите соли 0,5 кг инеговитесоли0,5кг” § 51. Създава се приложение No 9 към чл. 14: “Приложение No 9 към чл. 14 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя) § 52. Създава се приложение No 10 към чл. 24а,:ал. 2: “Приложение No 10 към чл. 24а,:ал. 2 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя) § 53. Създава се приложение No 11 към чл. 41, ал. 1: “Приложение No 11 към чл. 41, ал. 1 МНОГОСТРАННА НОТИФИКАЦИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА (ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ИЗНОС) 1. АДРЕСАТ 2. Допълнителен адресат 3. Допълнителен адресат 10. Подпис и дата 11. Износът на настоящата пратка ЩЕ се разреши НЯМА да се разреши, ако не се получи отговор в срок от ... дни. 12. Имате ли възражения срещу тази пратка? Да Не Необходими са допълнителни проучвания Ако ДА, моля посочете подробности и причини. ЧАСТ А Настоящата нотификация се отнася за: една износна операция, или няколко износни операции, които се извършват в конкретен период от време (От: ... До: ...). местоназначение) 24. Вносител (име, адрес, телефон и факс) 25. No на разрешително за внос/износ 26. Краен получател (име, адрес, телефон и факс) 27. Други забележки ЧАСТ Б 32. Износител, производител или доставчик (име, адрес, телефон и факс) 33. Посредници (име, адрес, телефон и факс) 34. Транзитни фирми (име, адрес, телефон и факс) 35. Данни за транспорта (Полет No/кораб и т.н.) ” § 54. Създава се приложение No 12 към чл. 12, ал. 1: “Приложение No 12 към чл. 12, ал. 1 КАТЕГОРИЯ 1 Прекурсор КН* обозначение КН код CAS No * (ако е (акоеразлично) 1-фенил- Фенилацетон 2914 31 00 29143100103-79-7 2-пропанон N-ацетилан- 2-ацетамидо- 2924 23 00 2924230089-52-1 транилова бензоена киселина киселина Изосафрол 2932 91 00 29329100120-58-1 (cis+trans) 3,4-метилен- 1-(1,3-Бензодиок- 2932 92 00 293292004676-39-5 диоксифенил- сол-5-ил)- 2-пропанон 2-пропанон Пиперонал 2932 93 00 120-57-0 Сафрол 2932 94 00 2932940094-59-7 Ефедрин 2939 41 00 299-42-3 29394100299-42-3 Псевдоефедрин 2939 42 00 2939420090-82-4 Норефедрин ex 2939 49 00 2939490014838-15-4 Ергометрин 2939 61 00 60-79-7 Ерготамин 2939 62 00 113-15-5 Лизергинова 2939 63 00 82-58-6 киселина Стереоизомерните форми на веществата, изброени в тази категория, с изключение на катина***, когато съществуването на такива форми е възможно. Солите на веществата, изброени в тази категория, когато съществуването на такива соли е възможно, с изключение на солите на катина. КАТЕГОРИЯ 2 Прекурсор КН обозначение КН код CAS No * (ако е различно) Оцетен 2915 24 00 29152400108-24-7 анхидрид Фенилоцетна 2916 34 00 103-82-2 киселина Антранилова 2922 43 00 4300118-92-3 киселина Пиперидин 2933 32 00 110-89-4 Калиев 2841 61 00 7722-64-7 перманганат Солите на веществата, изброени в тази категория, когато съществуването на такива соли е възможно. КАТЕГОРИЯ 3 Прекурсор КН* обозначение КН код CAS No * (ако е различно) Солна киселина Хлороводород 2806 10 00 7647-01-0 Сярна киселина 2807 00 10 7664-93-9 Толуол 2902 30 00 29023000108-88-3 Етилов етер Диетилов етер 2909 11 00 60-29-7 Ацетон 2914 11 00 2914110067-64-1 Метилетилкетон Бутанон 2914 12 00 120078-93-3 Солите на веществата, изброени в тази категория, когато съществуването на такива соли е възможно, с изключение на солите на солната и сярната киселина. * Комбинираната номенклатура. Код по Комбинираната номенклатура. * CAS No e “Chemical abstracts service registry number”, който е уникален цифров идентифика- тор, специфичен за всяко вещество и неговата структура. CAS No е специфичен за всеки изо- мер. CAS No-та за солите на веществата, избро- ени по-горе, са различни от дадените. ***** Наричан още (+)-норпсевдоефедрин, КН код 2939 43 00, CAS No 492-39-7.” Заключителна разпоредба § 55. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. За министър-председател: Даниел Вълчев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров