Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 253k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/24 Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 15 януари 2013 г. — Simon, Evers, & Co GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen (Дело C-21/13) 2013/C 114/37 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Hamburg Страни в главното производство Жалбоподател: Simon, Evers, & Co GmbH Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen Преюдициален въпрос Следва ли Регламент (ЕО) No 499/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) No 1174/2005 върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, върху вноса на същия продукт, изпращан от Тайланд, независимо дали е декларирано, че е с произход от Тайланд или не (1) да се счита за невалиден, тъй като, несъобразявайки установените в член 13 от Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2) изисквания за установяване съществуването на заобикаляне на антидъмпинговите мита, Комисията приема, че е налице такова заобикаляне само защото след въвеждането на антидъмпинговите мерки значително се е повишил обемът на износа от Тайланд, независимо че, след като отчита липсата на сътрудничество от страна на износителите от Тайван, Комисията не е направила други констатации? (1) ОВ L 151, стр. 1. (2) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г. глава 11, том 12, стр. 223.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/11 Решение на Съда (пети състав) от 7 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Tribunal Central Administrativo Sul — Португалия) — Ambisig — Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica SA/AICP — Associação de Industriais do Concelho de Pombal (Дело C-46/15) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Член 48, параграф 2, буква a), подточка ii), второ тире - Технически възможности на икономическите оператори - Директен ефект - Доказателствени средства - Отношение на йерархия между удостоверението от частния купувач и едностранната декларация на оферента - Принцип на пропорционалност - Забрана за въвеждане на съществени изменения във връзка с предвидените доказателствени средства)) (2016/C 335/14) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Central Administrativo Sul Страни в главното производство Жалбоподател: Ambisig — Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica SA Ответник: AICP — Associação de Industriais do Concelho de Pombal в присъствието на: Índice — ICT & Management Lda Диспозитив 1) Член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да предостави на частноправните субекти — при липсата на транспониране във вътрешното право — права, които те могат в спор пред националните съдилища да противопоставят на възлагащия орган, стига същият да е публичноправен субект или да е натоварен да извършва услуги в обществен интерес по силата на акт на публичен орган и под неговия надзор и поради тази причина да разполага с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от правните норми, приложими към отношенията между частноправни субекти. 2) Член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила като разглежданите в главното производство, които не позволяват на икономическия оператор да докаже техническите си възможности с едностранна декларация, освен ако не докаже невъзможност или сериозно затруднение да получи удостоверение от частния купувач. 3) Член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила като разглежданите в главното производство, по силата на които — за да не бъде оферентът отстранен от процедурата — удостоверението от частния купувач трябва да е със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друго компетентно лице. (1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 362/22 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 14 септември 2011 г. — А/Комисия (Дело F-12/09) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Професионално заболяване - Отношения между производствата, предвидени в членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица - Авансово обезщетение - Възстановяване на медицински разходи - Достъп до личното досие) 2011/C 362/34 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: А (P., Франция) (представители: адв. B. Cambier и адв. A. Paternostre, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: г-н J. Currall и г-н J. Baquero Cruz) Предмет От една страна, с искането се цели да сe обяви, че Комисията носи отговорност за някои нарушения, за които се твърди че са извършени спрямо жалбоподателя, в рамките на процедурата на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица, както и да се отменят множество решения, с които се отказва да се приложат спрямо жалбоподателя разпоредбите на член 73, параграф 2, буква б) от Правилника за длъжностните лица, да му се предостави поредица документи, които са част от неговото медицинско досие, и да му възстановят някои медицински разходи — От друга страна, с искането се цели поправяне на вредите, за които се твърди, че са претърпени. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски. (1) ОВ C 113, 16.5.2009 г., стр. 45.
bg	caselaw	EU	11.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/31 Жалба, подадена на 26 февруари 2015 г. — Sfera Joven/СХВП — Las banderas del Mediterráneo (NOOSFERA) (Дело T-99/15) (2015/C 155/36) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Sfera Joven, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. L. Rivas Zurdo, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Las banderas del Mediterráneo, SL (Cox, Испания) Данни за производството пред СХВП Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Общността „NOOSFERA“ — заявка за регистрация No 1 1 2 33 681 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 12 декември 2014 г. по преписка R 158/2014-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението от 12 декември 2014 г. на четвърти апелативен състава на СХВП по преписка R 158/2014-4, в частта му, с която се отхвърля възражението и по този начин се потвърждава решението на отдела по споровете за отхвърляне на възражение B 2 160 557 и за пълно предоставяне на словната марка на Общността No 11 233 681 „NOOSFERA“; — да осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/52 Жалба, подадена на 29 юни 2017 г. — Karl Storz/EUIPO (3D) (Дело T-413/17) (2017/C 277/75) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Karl Storz GmbH & Co. KG (Тутлинген, Германия) (представител: S. Gruber, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка със словните елементи „3D“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация No 1 272 627 Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 11 април 2017 г. по преписка R 1502/2016-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 11 април 2017 г. по преписка R 1502/2016-2 и да регистрира марката „3D“ (посочваща Европейския съюз международна регистрация No 1 272 627) за всички стоки, за които е подадена заявката, включително за стоките, до които все още се отнася обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/11 Иск, предявен на 2 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша (Дело C-49/09) 2009/C 102/15 Език на производството: полски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и K. Herrmann) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че като прилага намалена ставка на ДДС от 7 % към доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешки облекла и аксесоари за тях и на детски обувки на основание на член 41, алинея 2 от Закона за данъка върху стоките и услугите (ustawa o podatku od towarów i usług) от 11 март 2004 г. във връзка с позиции 45 и 47 от приложение III към този закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) във връзка с приложение III към нея, — да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Според ищеца прилагането от Република Полша на намалена ставка на ДДС от 7 % към доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на бебешки облекла и аксесоари за тях и на детски обувки на основание на член 41, алинея 2 от Закона за данъка върху стоките и услугите от 11 март 2004 г. във връзка с позиции 45 и 47 от приложение III към този закон е в противоречие с изричните разпоредби на член 98 от Директива 2006/112/ЕО. Прилагането на намалената ставка към посочените стоки не попада в приложното поле на нито една от дерогациите, предоставени на Република Полша с точка 1, букви а) и б) от глава 9, „Данъчна политика“, от приложение ХII към Акта относно условията на присъединяването на Република Полша към Европейския съюз и с член 128 от Директива 2006/112/ЕО. (1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/28 Жалба, подадена на 14 май 2013 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 26 февруари 2013 г. по съединени дела T-65/10, T-113/10 и T-138/10, Испания/Комисия (Дело C-263/13 P) 2013/C 207/45 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Rubio González) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се уважи настоящата жалба и се отмени Решението на Общия съд от 26 февруари 2013 г. по съединени дела T-65/10, T-113/10 и T-138/10, Испания/Комисия, — да се отменят Решение C(2009) 9270 на Комисията от 30 ноември 2009 г., Решение C(2009) 10678 на Комисията от 23 декември 2009 г. и Решение C(2010) 337 на Комисията от 28 януари 2010 г., с които се намалява финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), отпусната, съответно, по оперативна програма „Андалусия“ по цел No 1 (1994—1999 г.), в приложение на Решение C(94) 3456 на Комисията от 9 декември 1994 г., по оперативна програма „Баска област“ по цел No 2 (1997—1999 г.), в приложение на Решение C(1998) 121 на Комисията от 5 февруари 1998 г., и по оперативна програма „Област Валенсия“ по цел No 1 (1994—1999 г.), в приложение на Решение C(1994) 3043/6 на Комисията от 25 ноември 1994 г., — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи — Грешка при прилагане на правото по отношение на приемането на член 24, параграф 2 от Регламент No 4253/88 (1) като правно основание за прилагане на финансови корекции чрез екстраполация . Тази разпоредба не е правно основание за прилагане на финансови корекции чрез екстраполация в случай на системни нередности, при положение, че тази възможност не е предоставена на Комисията. — Грешка при прилагане на правото по отношение на контрола за надеждност, последователност, релевантност и уместност на приложената от Комисията екстраполация. Контролът на Общия съд по отношение на представителността на проучването, направено за прилагането на финансовата корекция чрез екстраполация не е осъществен съобразно със съдебната практика по дело Tetra Laval (2). (1) на Съвета от 19 декември 1988 година за изменение на Регламент (ЕИО) No 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1). (2) Решение от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval (C-12/03 P, Recueil, стp. I-987), точка 39.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/33 Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. — Now Pharm/Комисия (Дело T-74/08) (1) (Лекарствени продукти за хуманна употреба - Процедура по обозначаване на лекарствени продукти сираци - Заявление за обозначаване на лекарствен продукт „Специален течен екстракт от Chelidonii radix“ („Ukrain“) като лекарствен продукт сирак - Решение на Комисията, с което се отказва обозначаването като лекарствен продукт сирак) (2010/C 288/63) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Now Pharm AG (Люксембург, Люксембург) (представители: първоначално C. Kaletta и I.-J. Tegebauer, впоследствие C. Kaletta, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: B. Schima и M. Šimerdová) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2007) 6132 окончателен на Комисията от 4 декември 2007 г., с което се отхвърля подаденото от жалбоподателя заявление за обозначение на лекарствения продукт „Extrait liquide spécial de Chelidonii radix“ като лекарствен продукт „сирак“ въз основа на Регламент (ЕО) No 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 година за лекарствените продукти сираци (ОВ L 18, 2000 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 233) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Now Pharm AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	15.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 448/36 Жалба, подадена на 27 октомври 2014 г. — Monster Energy/СХВП — Home Focus („MoMo Monsters“) (Дело T-736/14) (2014/C 448/45) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Monster Energy Company (Корона, САЩ) (представител: P. Brownlow, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Home Focus Development Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: словната марка на Общността „MoMo Monsters“ — заявка за марка на Общността No 1 0 5 13 372 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 7 август 2014 г. по преписка R 1167/2013-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/10 Решение на Съда (пети състав) от 25 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Дело C-405/05) (1) (Неизпълнение на задължение от държава-членка - Директива 91/271/ЕИО - Замърсяване и вредности - Пречистване на градските отпадъчни води - Липса на мерки за осигуряването на подходящо пречистване на градските отпадъчни води на редица агломерации) (2007/C 56/16) Език на производството: английски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán, X. Lewis и H. van Vliet) Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: C. White) Предмет Неизпълнение на задължение от държава-членка — Нарушение на член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40) — Неосигуряване на подходящо пречистване на градските отпадъчни води на редица агломерации Диспозитив 1) Като не е взело до 31 декември 2000 г. необходимите мерки за осигуряване на подходящо пречистване на градските отпадъчни води на агломерациите на Bangor, Brighton, Broadstairs, Carrickfergus, Coleraine, Donaghadee, Larne, Lerwick, Londonderry, Margate, Newtownabbey, Omagh и Portrush, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията, произтичащи от член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води. 2) Осъжда Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 48, 25.2.2006 г.
bg	caselaw	EU	13.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/19 Определение на Съда (пети състав) от 9 декември 2009 г. — Prana Haus GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-494/08 P) (1) (Жалба - Член 119 от Процедурния правилник - Марка на Общността - Словна марка PRANAHAUS - Регламент (ЕО) No 40/94 - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Жалба, отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна) 2010/C 63/28 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Prana Haus GmbH (представител: N. Hebeis, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Weberndörfer) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 17 септември 2008 по дело Prana Haus GmbH/СХВП (T-226/07), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна срещу решението на СХВП от 18 април 2007 г, който отхвърля жалбата срещу решението на проверителя за отказ на регистрацията на словна марка „PRANAHAUS“ за стоки и услуги от класове 9, 16 и 35 — Описателен характер на марката Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Prana Haus GmbH да заплети съдебните разноски. (1) ОВ C 32, 07.02.2009 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/22 Жалба, подадена на 11 ноември 2013 г. — Cosmowell/СХВП — Haw Par (GELENKGOLD) (Дело T-599/13) 2014/C 39/38 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Cosmowell GmbH (Санкт Йохан ин Тирол, Австрия) (представител: J. Sachs, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Haw Par Corp. Ltd (Сингапур, Сингапур) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 5 септември 2013 г., постановено по преписка R 2013/2012-4, — встъпилата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, както и разноските по производството пред апелативния състав. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която съдържа изображение на тигър и словния елемент „GELENKGOLD“ за стоки от класове 5, 29 и 30 – регистрация на марка на Общността No 9 957 978. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Haw Par Corp. Ltd Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка на Общността, която изобразява тигър за стоки от клас 5. Решение на отдела по споровете: уважава възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/29 Иск, предявен на 26 април 2017 г. — António Conde & Companhia/Комисия (Дело T-244/17) (2017/C 231/36) Език на производството: английски Страни Ищец: António Conde & Companhia, SA (Gafanha de Nazaré, Португалия) (представител: J. García-Gallardo Gil-Fournier, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да установи, че Европейската комисия не е действала съобразно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1386/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за определяне на мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (ОВ L 318, 2007 г., стp. 1), като е изискала от Португалия да изготви списък на корабите, плаващи под португалски флаг, които имат право да извършват риболов в регулаторната зона на NAFO за 2017 г., от който е изключен риболовният кораб CALVÃO, като вследствие на това не е препратила списък, включващ този риболовен кораб на секретариата на NAFO, — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на иска ищецът излага едно-единствено основание: нарушение от Комисията на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1386/2007 на Съвета, като същата незаконосъобразно не е препратила списък на корабите, включващ риболовния кораб на ищеца, CALVÃO, с цел разрешаване да се извършва риболов в регулаторната зона на NAFO за 2017 г. Ищецът поддържа, че Комисията няма правомощия да участва в изготвянето на списъците на корабите, на които е разрешен риболов, което остава изключителна компетентност на държавите членки. Ищецът е поискал Комисията да се въздържа от намеса при изготвянето на въпросния списък и я призовава да изпълни задълженията си за препращане на списъка, като включи неговия риболовен кораб CALVÃO, на секретариата на NAFO.
bg	caselaw	EU	29.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/6 Преюдициално запитване от Cour administrative (Люксембург), постъпило на 18 декември 2015 г. — Berlioz Investment Fund S.A./Directeur de l'administration des Contributions directes (Дело C-682/15) (2016/C 078/07) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour administrative Страни в главното производство Въззивник: Berlioz Investment Fund S.A. Въззиваем: Directeur de l'administration des Contributions directes Преюдициални въпроси 1) Прилага ли държава членка правото на Съюза, с което съгласно член 51, параграф 1 от Хартата прави същата приложима, в случай като настоящия, когато налага парична административна санкция на административен субект за неизпълнения на задълженията му за сътрудничество, които произтичат от разпореждане, издадено от компетентния по отношение на него национален орган въз основа на процесуални правила на вътрешното право, установени за целта в рамките на изпълнението от тази държава членка, в качеството ѝ на запитана държава, на искане за обмен на информация, което изхожда от друга държава членка и е обосновано от последната по-специално с разпоредбите на Директива 2011/16 (1) относно обмена на информация при поискване? 2) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, може ли административен субект да се позове на член 47 от Хартата, когато счита, че горепосочената наложена му парична административна санкция цели да го задължи да предостави информация в рамките на изпълнението от компетентния орган на запитаната държава членка, на която този субект е местно лице, на изхождащо от друга държава членка искане за информация, за което не са изложени основания относно реалната данъчна цел, поради което в настоящия случай не е налице легитимна цел, и с което се иска информация, която е без предполагаема значимост за съответния случай на облагане? 3) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата, изисква ли — без член 52, параграф 1 от Хартата да допуска предвиждането на ограничения — компетентният национален съд да има правомощие за пълен съдебен контрол, а следователно и правомощието да упражнява поне инцидентен контрол върху действителността на разпореждане, което е взето от компетентния орган на държава членка в рамките на изпълнението на искане за обмен на информация, направено от компетентния орган на друга държава членка по-специално въз основа на Директива 2011/16, при жалба, която е подадена по съдебен ред от третото лице притежател на информацията, адресат на това разпореждане, срещу решение за налагане на парична административна санкция заради твърдяното неизпълнение от този правен субект на задължението му за сътрудничество при изпълнението на посоченото искане? 4) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 в светлината, от една страна, на паралелизма с изискването за предполагаема значимост, произтичащо от Модела на данъчна спогодба на ОИСР за доходите и имуществото, и от друга, на залегналия в член 4 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, заедно с целта на Директива 2011/16, да се тълкуват в смисъл, че предполагаемата значимост, що се отнася до визирания случай на облагане и до изложената данъчна цел, на поисканата от една държава членка информация от друга държава членка представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението за компетентния орган на запитаната държава членка да предприеме действия по него и от своя страна да легитимира дадено разпореждане спрямо трето лице притежател? 5) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна норма на държава членка, която ограничава общо проверката от компетентния ѝ национален орган, действащ в качеството на орган на запитаната държава, на действителността на искане за информация, до контрол за формалната редовност и налагат на националния съд, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3) по-горе, с която същият е сезиран, да провери дали е спазено изискването за предполагаема значимост на поисканата информация от всички аспекти, които касаят връзките с конкретно разглеждания случай на облагане, с изложената данъчна цел и със зачитането на член 17 от Директива 2011/16? 6) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, допуска ли член 47, параграф 2 от Хартата правна норма на държава членка, която изключва представянето пред компетентния национален съд на запитаната държава, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3) по-горе, с която същият е сезиран, на направеното от компетентния орган на друга държава членка искане за информация и налага ли цитираният член този документ да бъде представен пред компетентния национален съд и на третото лице притежател да бъде предоставен достъп, или пък този документ да бъде представен пред националния съд без на третото лице притежател да се предоставя достъп поради поверителността на въпросния документ, стига всички трудности, причинени на третото лице притежател с ограничаване на правата му, да са компенсирани в достатъчна степен с производството, провеждано пред компетентния национален съд? (1) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, стр. 1).
bg	caselaw	EU	20.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/6 Решение на Общия съд от 13 септември 2012 г. — Protégé International/Комисия (Дело T-119/09) (1) (Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на ирландско уиски - Решение за отхвърляне на жалба - Липса на интерес за Общността) 2012/C 319/09 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Protégé International Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: D. Shefet, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, A. Biolan и A. Antoniadis) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Pernod Ricard SA (Париж, Франция) (представители: A. Choffel и S. Hautbourg, avocats) Предмет Отмяна на Решение C (2009) 505 на Комисията от 23 януари 2009 г. (преписка COMP/39414 — Protégé International/Pernod Ricard), прието на основание член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), с което, поради липса на интерес за Общността, се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба относно нарушения на член 82 ЕО, за които се твърди, че са извършени от Pernod Ricard. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Protégé International Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 3. Pernod Ricard SA понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 113, 16.5.2009 г.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/43 Решение на Общия съд от 8 октомври 2015 г. — Secolux/Комисия (Дело T-90/14) (1) ((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Контрол за сигурност - Отхвърляне на офертата на един оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Извъндоговорна отговорност)) (2015/C 398/54) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Secolux, Association pour le contrôle de la sécurité de la construction (Капелен, Люксембург) (представители: N. Prüm-Carré и E. Billot, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и S. Lejeune) Предмет От една страна, искане за отмяна на решение на Комисията от 3 декември 2013 г., с което се отхвърлят офертите на жалбоподателя, представени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на услуги относно контрола за сигурност, и от друга страна, искане за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени в резултат на това решение Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Secolux, Association pour le contrôle de la sécurité de la construction да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 135, 5.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/12 Преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België (Белгия), постъпило на 10 ноември 2014 г. — VAD BVBA, Johannes Josephus Maria van Aert/Белгийската държава (Дело C-499/14) (2015/C 026/16) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van Cassatie van België Страни в главното производство Касатори: VAD BVBA, Johannes Josephus Maria van Aert Ответник: Белгийската държава Преюдициални въпроси Следва ли стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, които се декларират в отделни пакети пред митническите органи, тъй като това е обосновано, но които очевидно образуват едно цяло и са предназначени да бъдат предлагани за продажба на дребно като единен продукт, да се разглеждат като стоки, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, съдържащи се в приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), в редакцията му съгласно Регламент (ЕО) No 1789/2007 на Комисията от 11 септември 2007 година (2), и когато стоките са били опаковани заедно след декларирането им и с оглед на тяхното предлагане на пазара на дребно? (1) ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3. (2) ОВ L 256, стр. 1.
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/27 Жалба, подадена на 16 ноември 2007 г. от Philip Morris Products SA срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 септември 2007 г. по дело T-140/06, Philip Morris Products/СХВП (Дело C-497/07 P) (2008/C 22/52) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Philip Morris Products SA (представители: T. van Innis и C. S. Moreau, avocats) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) Искания — да се отмени обжалваното решение; — да се осъди Службата да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В жалбата си жалбоподателят твърди нарушение от Първоинстанционния съд на член 4 и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1). В това отношение на първо място той твърди, че Първоинстанционният съд основал съображенията си върху свое предположение, неблагоприятно за категорията марки, към която спадала исканата марка. Всъщност като приел, че потребителите нямали навик да предполагат произхода на стоките въз основа на тяхната форма или на формата на опаковката им, Първоинстанционният съд направил констатация от фактическо естество, която била лишена от каквото и да е научно основание и представяла в невярна светлина човешкото възприемане на знаците изобщо и по-специално на формите. На второ място жалбоподателят твърди, че правният анализ на Първоинстанционния съд за възприемането на марката от съответните потребители бил погрешен. От една страна, грешката се дължала на факта, че Първоинстанционният съд разглеждал използването на марката само посредством инкорпорирането й в кутия цигари, докато формата на опаковката за определена стока можело да бъде представена за възприемане от потребителите по много други различни начини, каквито са графичното или триизмерно представяне на марката в рекламни материали. От друга страна, допуснатата грешка в преценката се дължала на обстоятелството, че Първоинстанционният съд свел понятието за марка до частта от нея, която можело да се възприеме от един кандидат купувач в момента непосредствено преди покупката, докато съответните потребители на дадена марка са всички, които могат да имат досег с нея при обикновеното й използване, което намирало израз както по време на промоцията на стоката преди нейното придобиване, така и при използването или консумирането на стоката след придобиването й. На трето и последно място, жалбоподателят се позовава на противоречие в мотивите на обжалваното решение. (1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	14.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 109/13 Определение на съдията по обезпечителните производства от 16 февруари 2012 г. — Morison Menon Chartered Accountants и др./Съвет (Дело T-656/11 R) (Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на финансови средства и на икономически ресурси - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност) 2012/C 109/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Morison Menon Chartered Accountants (Дубай, Обединени арабски емирства), Morison Menon Chartered Accountants — Dubaï Office (Дубай) и Morison Menon Chartered Accountants — Sharjah Office (Sharjah, Обединени арабски емирства) (представители: H. Viaene, T. Ruys и D. Gillet, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-M. Joséphidès и S. Kyriakopoulou) Предмет Молба за спиране на изпълнението, от една страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), и от друга, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L319, стр. 71), доколкото с тези актове към списъка на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, е добавено образуванието с фирма „Morison Menon Chartered Accountant“. Диспозитив 1. Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/6 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия) на 12 април 2013 г. — ANCC-Coop Associazione Nazionale Cooperative di Consumatori и др./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti и др. (Дело C-185/13) 2013/C 207/10 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio Страни в главното производство Жалбоподатели: ANCC-Coop Associazione Nazionale Cooperative di Consumatori, ANCD Associazione Nazionale Cooperative Dettaglianti, Sviluppo Discount SpA, Centrale Adriatica Soc coop, Coop Consorzio Nord Ovest Società Consortile arl, Coop Italia Consorzio Nazionale non Alimentari Società Cooperativa, Coop Centro Italia Società Cooperativa, Tirreno Logistica srl, Unicoop Firenze Società Cooperativa, CONAD — Consorzio Nazionale Dettaglianti — Soc. Coop., Conad Centro Nord Soc. Coop, Commercianti Indipendenti Asoociati Soc. Coop, Conad del Tirreno Soc. Coop, Pac2000A Soc. Coop, Conad Adriatico Soc. Coop, Conad Sicilia Soc. Coop, Sicilconad Mercurio Soc. Coop Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo Economico, Consulta generale per l'autotrasporto e la logistica, Osservatorio sulle attività di autotrasporto, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato -Antitrust Преюдициални въпроси 1. Защитата на свободата на конкуренцията, свободното движение на предприятията, свободата на установяване и на предоставяне на услуги (съгласно член 4, параграф 3 ДЕС, член 101 ДФЕС, членове 49, 56 и 96 ДФЕС) съвместима ли е и в каква степен с националните разпоредби на държавите членки на Съюза, предвиждащи минимални експлоатационни разходи в сектора на автомобилния транспорт, които предполагат наложено отвън определяне на съставен елемент от възнаграждението на услугата и следователно на договорната цена? 2. Основателни ли са и при какви условия ограниченията на посочените принципи от съображения за гарантиране на обществения интерес за безопасност на движението по пътищата и и тази цел може ли да обоснове определянето на минимални експлоатационни разходи съгласно предвиденото в уредбата, съдържаща се в член 83а от Законодателен декрет No 112/2008, изменен и допълнен? 3. В този контекст определянето на минимални експлоатационни разходи може ли да бъде предоставено на доброволното договаряне между съответните категории оператори и, евентуално, на органи, чийто състав се характеризира със засилено присъствие на представители на частните икономически оператори от сектора при липсата на предварително определени критерии на законодателно равнище?
bg	caselaw	EU	30.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 191/29 Определение на Общия съд от 7 април 2016 г. — Aduanas y Servicios Fornesa/Комисия (Дело T-580/14) (1) ((Митнически съюз - Внос на захарен сироп, ароматизиран или с добавени оцветители, с произход от Андора - Измама - Последващо събиране на вносни мита - Искане за опрощаване на вносни мита - Член 239 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)) (2016/C 191/38) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Aduanas y Servicios Fornesa, SL (Lleida, Испания) (представител: I. Toda Jiménez, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Caeiros, B.-R. Killmann и L. Lozano Palacios) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2014) 2376 окончателен на Комисията от 15 април 2014 г., с което се установява, че в конкретен случай опрощаването на вносни мита е необосновано (REM 02/2012). Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба. 2) Осъжда Aduanas y Servicios Fornesa, SL да заплати една трета от съдебните разноски, направени от Европейската комисия, както и да понесе своите съдебни разноски. 3) Европейската комисия понася две трети от направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 315, 15.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/40 Дело, заведено на 17 ноември 2016 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-18/16) (2017/C 9/10) На 17 ноември 2016 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Carsten Zatschler и Marlene Lie Hakkebo в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: Rue Belliard 35, B-1040 Brussels. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, че Исландия не е приела мерките, необходими за включване на акта, посочен в точка l2щщр от глава XV от приложение II към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕС) No 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества), адаптиран с Протокол 1 към Споразумението за ЕИП, във вътрешния ѝ правен ред, както се изисква от член 7 от Споразумението за ЕИП. 2. Да нареди на Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа на иска: — Искът се отнася до неспазването от страна на Исландия в срок до 2 май 2016 г. на мотивираното становище, издадено от Надзорния орган на ЕАСТ на 2 март 2016 г. и отнасящо се до невъвеждането в нейния национален правен ред на Регламент (ЕС) No 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества, посочен в точка l2щщр от глава XV от приложение II към Споразумението за Европейското икономическо пространство и адаптиран към Споразумението с Протокол 1 към него (наричан по-нататък „Актът“). — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че като не е приела в предвидения срок мерките, необходими за прилагането на Акта, Исландия не е изпълнила задълженията си по Акта и по член 7 от Споразумението за ЕИП.
bg	caselaw	EU	26.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/18 Молбата за тълкуване на Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber (C-262/88), подадена на 26 май 2010 г. от Manuel Enrique Peinado Guitart (Дело C-262/88 INT) 2011/C 63/35 Език на производството: испански Страни Молител: Manuel Enrique Peinado Guitart С определение от 17 декември 2010 г. Съдът (седми състав) приема за недопустима молбата за тълкуване.
bg	caselaw	EU	4.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/6 Жалба, подадена на 21 февруари 2013 г. от Electrabel SA срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 12 декември 2012 г. по дело T-332/09, Electrabel/Комисия (Дело C-84/13 P) 2013/C 129/12 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Electrabel SA (представители: M. Pittie и P. Honoré, адвокати) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се установи допустимостта и основателността на жалбата; — като последица от това да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Electrabel се осъжда да плати глоба в размер на 20 милиона евро; — като последица от това: — делото да се върне за ново разглеждане в Общия съд, или — да бъде постановено окончателно решение като се уважат направените от жалбоподателя искания в производството пред първата инстанция и да се отмени оспорваното решение в частта, в която на Electrabel се налага глоба в размер 20 милиона евро или да се намали значително размерът на посочената глоба; — да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на подадената от него жалба срещу решението, с което Общият съд потвърждава решението на Комисията от 10 юни 2009 г. за налагане на глоба в размер на 20 милиона евро на Electrabel за извършено нарушение на член 7 от Регламент (ЕИО) No 4064/89 (1) за контрола на концентрациите. На първо място жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил разпоредбите на член 14.3 от посочения регламент, като е приел, че твърдяната „продължителност“ на нарушението представлява критерий за определянето на размера на глобата, при положение че посоченият член предвижда, че размерът на глобата трябва да се определи в зависимост от „естеството“ и „тежестта“ на нарушението. На второ място жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил принципа за забрана на обратното действие на закона, като е приложил разпоредбите на Регламент (ЕО) No 139/2004 (2) по отношение на концентрация, извършена преди неговото влизане в сила, спрямо която следователно се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕИО) No 4064/89. На последно място жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, както и противоречие в мотивите, тъй като е квалифицирал като продължително установеното по отношение на Electrabel нарушение, при положение че става въпрос за еднократно нарушение. (1) Регламент (ЕИО) No 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, стр. 1). (2) Регламент (ЕО) No 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201)).
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/36 Решение на Общия съд от 8 октомври 2014 г. — Laboratoires Polive/СХВП — Arbora & Ausonia (DODIE) (Дело T-77/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „DODIE“ - По-ранна национална словна марка „DODOT“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Правомощие за изменение)) 2014/C 409/51 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Laboratoires Polive (Льовалоа Пере, Франция) (представител: A. Sion, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Arbora & Ausonia, SL (Барселона, Испания) (представител: R. Guerras Mazón, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 31 октомври 2012 г. (преписка R 1949/2011-2) относно производство по възражение между Arbora & Ausonia, SLU и Laboratoires Polive. Диспозитив 1) Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 31 октомври 2012 г. (преписка R 1949/2011 2). 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) СХВП понася направените от него съдебни разноски и тези на Laboratoires Polive. 4) Arbora & Ausonia, SLU понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 108, 13.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/30 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 16 септември 2013 г. Faita/ЕИСК (Дело F-92/11) (1) (Публична служба - Психически тормоз - Молба за съдействие - Мотиви на решение) (2014/C 71/56) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Carla Faita (Брюксел, Белгия) (представители: D. Abreu Caldas, S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, адвокати) Ответник: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) (представители: M. Arsène и M. L. Camarena Januzec, подпомагани от M. Troncoso Ferrer и F.-M. Hislaire, адвокати) Предмет Искане за отмяна на решението на Икономически и социален комитет, с което се отхвърля искането на жалбоподателката да се признае, че спрямо нея са допуснати нарушения поради липсата на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, и да се вземат мерки, чрез които да се оповестят професионалните ѝ заслуги и умения, както и искане за обезщетение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-жа Faita понася направените от нея съдебни разноски, както и три-четвърти от съдебните разноски, направени от Европейския икономически и социален комитет. 3. Европейският икономически и социален комитет понася една четвърт от своите съдебни разноски. (1) ОВ C 347, 26.11.2011 г., стр.46.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/27 Жалба, подадена на 9 септември 2011 г. — Technion — Israel Institute of Technology и Technion Research & Development/Комисия (Дело T-480/11) 2011/C 340/55 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Technion — Israel Institute of Technology (Haifa, Израел) и Technion Research & Development Foundation Ltd (Haifa) (представители: D. Grisay и D. Piccininno, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Общия съд: — да заведе настоящата жалба за отмяна на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз; — да я обяви за допустима, и — да обяви жалбата за основателна и вследствие на това, — да постанови, че Комисията не е направила конкретен и индивидуален преглед на документите, посочени в заявлението за достъп, — да постанови, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при прилагането на изключенията, предвидени в член 4 от Регламент No 1049/2001, — да постанови, че Комисията е нарушила правото на частичен достъп до документите, предвидено в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 г, — да постанови, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, доколкото не е претеглила посочените изключения с обществения интерес; — на това основание да отмени решението на Генералния секретариат на Европейската комисия от 30 юни 2011 г.; — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат четири правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от липсата на конкретен и индивидуален преглед на документите, посочени в заявлението за достъп, поради което обжалваното решение не е мотивирано в достатъчна степен, доколкото Комисията се позовала на категория документи (свързани с одит), а не на конкретни данни, съдържащи се в тези документи. 2. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката при прилагането на изключенията, предвидени в член 4 от Регламент No 1049/2001 г. (1): — тъй като Комисията счела, че оповестяването на документите, до които е поискан достъп, би попречило на провеждането на одитите, при все че i) одитната процедура имала за единствена цел да провери дали разходите по изпълнението на договор отговарят на изискванията, и че ii) данните, съдържащи се в поисканите документи, имат чисто фактически характер; — тъй като Комисията счела, че оповестяването на поисканите документи ще накърни защитата на личния живот и неприкосновеност на лицата, при все че жалбоподателите имали нужда от тези документи, за да могат надлежно да изтъкнат своите права в рамките на състезателната одитна процедура. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на частичен достъп до поисканите документи в съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001 г., доколкото Комисията отказала да направи конкретен и индивидуален преглед на документите, до които е поискан достъп. 4. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, поради това, че не е направено претегляне на посочените изключения с обществения интерес, доколкото в полза на обществения интерес било да се провери как Комисията провежда своите одитни процедури и да се информират договарящите страни за това какви процедури да приложат, за да спазят формалните изисквания. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/72 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 юни 2008 г. — Baudelet-Leclaire/Комисия (Дело F-40/07) (1) (Публична служба - Общ конкурс - Невключване в списъка с резерви - Равно третиране) (2008/C 209/132) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Cécile Baudelet-Leclaire (Брюксел, Белгия) (представител: M. Korving, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и M. Velardo) Предмет Отмяна на конкурс EPSO/AST/7/05 — Област 2 — Управление на договори/проекти поради твърдения за дискриминация между вътрешните за общностните институции кандидати и външните кандидати. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явно неоснователна. 2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) JO C 129, 9.6.2007 г., стр. 28.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/4 Решение на Съда (голям състав) от 19 ноември 2013 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз (Дело C-196/12) (1) (Иск за установяване на неправомерно бездействие - Годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз - Правилник за длъжностните лица - Адаптиране на корекционните коефициенти - Решение на Съвета - Отказ да се приеме предложението на Комисията - Бездействие - Недопустимост) 2014/C 39/07 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: J. Currall, D. Martin и J.-P. Keppenne) Встъпила страна в подкрепа та жалбоподателя: Европейски парламент (представители: A. Neergaard и S. Seyr) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и J. Herrmann) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller), Кралство Испания (представители: N. Díaz Abad и S. Centeno Huerta), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. Bulterman), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: E. Jenkinson и J. Beeko, подпомагани от R. Palmer, barrister) Предмет Иск за установяване на неправомерно бездействие — Незаконосъобразно неприемане от Съвета на предложението на Комисията за регламент на Съвета на основание член 3 от приложение ХI към Правилника за адаптиране, считано от 1 юли 2011 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях — Отказ за адаптиране на корекционните коефициенти, приложими в зависимост от мястото на работа — Нарушение на членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица, както и на членове 1, 3 и 10 от приложение XI към него Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. 3. Федерална република Германия, Кралство Испания, Кралство Нидерландия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 184, 23.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/6 Решение на Съда (втори състав) от 26 май 2016 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — État belge, SPF Finances/NN (L) International SA, по-рано ING International SA, правоприемник на ING Dynamic SA (Дело C-48/15) (1) ((Преюдициално запитване - Пряко данъчно облагане - Свободно движение на капитали - Свободно предоставяне на услуги - Директива 69/335/ЕИО - Членове 2, 4, 10 и 11 - Директива 85/611/ЕИО - Членове 10 ЕО и 293 ЕО - Годишен данък за предприятията за колективно инвестиране - Двойно данъчно облагане - Санкция, приложима за чуждестранните предприятия за колективно инвестиране)) (2016/C 260/07) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Жалбоподател: État belge, SPF Finances Ответник: NN (L) International SA, по-рано ING International SA, правоприемник на ING Dynamic SA Диспозитив 1) Членове 2, 4, 10 и 11 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка. 2) Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), евентуално във връзка с член 10 ЕО и член 293, второ тире ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка, при условие че това законодателство се прилага без дискриминация. 3) Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка. 4) Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 162, втора алинея от Кодекса за данъка върху наследствата, изменен с Програмен закон от 22 декември 2003 г., с която държава членка предвижда специфична санкция — а именно съдебна забрана за бъдещо инвестиране на дялови единици в тази държава членка — която може да бъде наложена на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране за неизпълнение на задължението за подаване на годишната декларация, необходима за събирането на данък за предприятията за колективно инвестиране, или за неплащане на този данък. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/49 Определение на председателя на Общия съд от 13 юли 2011 г. — Petroci/Съвет (Дело T-160/11 R) (Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на ситуацията в Кот д’Ивоар - Замразяване на средствата - Молба за спиране на изпълнението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество по главното производство - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2011/C 269/110 Език на производството: френски Страни Ищец: Société nationale d’opérations pétrolières de la Côte d’Ivoire Holding (Petroci Holding) (Абиджан, Кот д'Ивоар) (представител: M. Ceccaldi, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и A. Vitro) Предмет Молба за допускане на обезпечение с цел в съответствие с член 278 ДФЕС да бъде спряно изпълнението, от една страна, на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), и от друга страна, на Регламент (ЕC) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 1) Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение. 2. Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/60 Иск, предявен на 13 септември 2007 г. — La Banque Postale/Комисия (Дело T-345/07) (2007/C 269/109) Език на производството: френски Страни Ищец: La Banque Postale (представители: S. Hautbourg et J.-E. Skovron, адвокати) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени изцяло оспорваното решение въз основа на член 230, параграф 4 ЕО; — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати всички направени в производството разноски. Правни основания и основни доводи С настоящия иск ищецът иска отмяната на Решение на Комисията C(2007) 2110 окончателен от 10 май 2007 година, с което се обявяват за несъвместими с член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 43 и член 49 ЕО, разпоредбите на френския Code Monétaire et Financier [Валутен и финансов кодекс], предоставящи специални права за разпространение на „Livret A“ и „Livret bleu“ само на три кредитни институции — ищеца, Caisses d'Epargne et de Prévoyance и Crédit Mutuel. В подкрепа на своя иск ищецът посочва четири правни основания. Със своето първо основание ищецът изтъква, че Комисията била нарушила неговото право да бъде изслушан по време на производството, приключило с оспорваното решение, като не му дала възможност да представи своите съображения по двата доклада, които жалбоподателите представили на Комисията и които, според ищеца, се оказали от съществено значение за доказването от страна на Комисията. Второ, той твърди, че Комисията била допуснала множество грешки в правото и грешки в преценката, като е приела, че режимът на разпространение на „Livret A“ представлявал ограничение на упражняването на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги. Според ищеца Комисията била допуснала грешки в правото като е дала твърде широко тълкуване на понятието за „ограничение“ по смисъла на членове 43 и 49 ЕО, както и на обстоятелствата, при които може да се направи позоваване на тези два принципа. Ищецът поддържа също, че Комисията стигнала до грешния извод, че специалните права правят по-трудно и по-скъпо установяването на пазара на банковата спестовна дейност във Франция. Трето, ищецът твърди, че оспорваното решение било опорочено от грешки в правото и грешки в преценката поради това, че Комисията приела, че действащият режим на разпространение на спестовни книжки „Livret A“ не може да бъде оправдан въз основа на член 86, параграф 2 ЕО. Според ищеца Комисията била допуснала една грешка в правото и няколко грешки в преценката с определянето на свързаната с „Livret A“ достъпност на банките като услуга от общ интерес и с анализа на необходимия и пропорционален характер на специалните права за осъществяването на услугите от общ интерес за достъпност на банките и за достъпност на социалните жилища. Със своето четвърто правно основание ищецът изтъква, че мотивите на оспорваното решение били противоречиви и непълни.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/48 Жалба, подадена на 17 май 2013 г. — Emadi/Съвет (Дело T-274/13) 2013/C 207/80 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Hamid Reza Emadi (Техеран, Иран) (представители: адв. T. Walter) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Регламент (ЕС) No 206/2013 на Съвета от 11 март 2013 година за прилагане на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран, доколкото се отнася до г-н Hamid Reza Emadi, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на правото на защита на жалбоподателя: — Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на ефективна правна защита и по-специално изискването за мотивиране, като не е изложил достатъчно мотиви за включването на жалбоподателя в приложението към обжалвания регламент за изпълнение, — Съветът е нарушил правото на жалбоподателя да бъде изслушан, като не му е предоставил предвидената в член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 359/2011 (1) възможност да представи възражения във връзка с включването в списъка със санкциониране лица и по този начин да предизвика преразглеждане от Съвета. 2. Второ правно основание: липса на основание за включване на жалбоподателя в списъка със санкционирани лица: — посочените от Съвета основания за включване на жалбоподателя в списъка със санкционирани лица не разкриват точното правно основание, на което се позовава Съвета за това, — Съветът е допуснал явна грешка в преценката на фактите, като е включил жалбоподателя в списъка към приложението на обжалвания регламент за изпълнение, — по-специално посоченото от Съвета в списъка със санкционирани лица единствено конкретно основание не би могло да обоснове включването на жалбоподателя в този списък. 3. Трето правно основание: нарушение на принципа за неналагане на двойно наказание (ne bis in idem): — посоченото от Съвета единствено конкретно основание за включване на жалбоподателя в списъка със санкционирани лица вече е било предмет на санкция от медийния регулаторен орган на Обединеното кралство, — Съветът не твърди, че въпреки, съответно след тази санкция се е стигнало до други нарушения, които биха обосновали включването в списъка със санкционирани лица. 4. Четвърто правно основание: нарушение на основните права на жалбоподателя на свобода на радиоразпространение, съответно свобода на изразяване, свобода на движение и право на собственост: — включването на жалбоподателя в списъка със санкционирани лица представлява необосновано и непропорционално посегателство на свободата на медиите и свободата му на изразяване, което цели преди всичко да възпрепятства жалбоподателя, съответно радиоразпространителя, за който работи, при предаването на информация от и за Европа, — включването на жалбоподателя в списъка със санкционирани лица представлява необосновано и непропорционално посегателство на другите защитени основни права (правото на собственост, свобода при избор на професия, свобода на движение). (1) Регламент (ЕС) No 359/2011 на Съвета от 12 април 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран (ОВ L 100, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/11 Жалба, подадена на 2 септември 2011 г. от Solvay SA срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-186/06, Solvay SA/Европейска комисия (Дело C-455/11 P) 2011/C 347/16 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Solvay SA (представители: O. W. Brouwer, advocaat, M. O'Regan, solicitor) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да отмени точки 121—170 от съдебното решение, — да отмени точки 394, 395 и 402—427 от съдебното решение, — да постанови окончателно съдебно решение и да отмени обжалваното решение, доколкото в него се приема, че (a) жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО между май 1995 г. и август 1997 г., и че (б) жалбоподателят е третото предприятие, което е изпълнило изискванията по точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и следователно да намали наложената на жалбоподателя глоба или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството пред Общия съд и Съда на Европейския съюз. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква две правни основания. В обжалваното съдебно решение Общият съд частично отхвърля подадената от жалбоподателя жалба за частична отмяна на Решение C(2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат). С първото си правно основание жалбоподателят оспорва заключението на Общия съд, че е участвал в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП между май 1995 г. и август 1997 г. Общият съд превишил правомощията си за контрол и допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че жалбоподателят е обсъждал и/или обменял информация за цените и търговската си стратегия с други предприятия: такъв извод не можело да се направи от текста на обжалваното решение. Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото като потвърдил заключението в обжалваното решение, че с общата им воля за ограничаване на конкуренцията обсъжданията, преговорите и обмена на информация между производителите на водороден пероксид (включително жалбоподателя), в неуспешен опит за установяване на споразумение за подялба на пазара (който не е довел до сключването на споразумение между тях), представляват нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, поради това, че те са били, в зависимост от случая, или подготвителни преговори и част от същото тайно споразумение като признат картел в областта на определянето на цени, сключен през август 1997 г., или съгласувана практика за „подготвяне на терена“ за този по-късен картел и/или представляват забранен обмен на информация между предприятията. С второто си правно основание жалбоподателят оспорва заключението на Общия съд, че Комисията не е превишила свободата на преценката си като е приела в обжалваното решение, че друго предприятие — Arkema — е изпълнило на 3 април 2003 г. изискванията по точка 21 от Известието от 2002 г. на Комисията относно сътрудничеството. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при определянето и прилагането на понятието „значителен принос за установяване на фактите“, и изопачил и допуснал явни грешки в преценката на доказателствата като приел, че изпратените по факс на 3 април 2003 г. от Arkema документи, без никакво придружаващо тяхното изпращане обяснение, имат значителен принос за установяване на фактите съгласно точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Общият съд допуснал и явни грешки при прилагане на правото и процесуални грешки, и изопачил доказателствата като приел, че Комисията може да достигне в обжалваното решение до заключение, различно от това в Решение C(2006) 2098 от 31 май 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.645 — Метакрилати), в което тя е приела, че същият факс от 3 април 2003 г. на Arkema (който се отнася до разследвания на Комисията във връзка с няколко предполагаеми картели, включително за ВП и метакрилати) не отговаря на изискванията по точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. до предоставянето впоследствие от страна на Arkema на обяснения.
bg	caselaw	EU	1.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 31/2 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho de Lisboa (Португалия) на 5 ноември 2013 г. — Jorge Ítalo Assis dos Santos/Banco de Portugal (Дело C-566/13) 2014/C 31/02 Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal do Trabalho de Lisboa Страни в главното производство Ищец: Jorge Ítalo Assis dos Santos Ответник: Banco de Portugal Преюдициални въпроси 1. Член 130 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че норма от националното право, която задължава централната банка на държава членка да спре изплащането на 13-а и 14-а пенсия на пенсионираните служители на посочената банка, противоречи на посочената разпоредба, доколкото предполага намеса на правителството (т.е. на централната администрация) в решаващите правомощия на централната банка по отношение на политиката ѝ за персонала в нарушение на принципа за автономия и независимост на централните банки? 2. Член 123 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че [...] норма от националното право, която въвежда задължение за внасяне на сумата на добавките, чието изплащане е спряно, в несамостоятелен орган на държавната администрация, поставен на подчинение на министъра на финансите, чиито приходи и разходи са част от държавния бюджет, противоречи на посочената разпоредба, доколкото нарушава принципа за забрана на финансиране на държавите от централните банки? 3. Ограничаването на спирането на изплащането на 13-а и 14-а пенсия само по отношение на пенсионираните служители, а не и по отношение на служителите в активна заетост нарушава ли принципа на равнопоставеност от гледна точка на забраната за дискриминация, съдържаща се в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1)? (1) ОВ C 364, стр. 1.
bg	caselaw	EU	13.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 238/6 Жалба, подадена на 6 юни 2011 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 22 март 2011 г. по дело T-233/09, Access Info Europe/Съвет на Европейския съюз (Дело C-280/11 P) 2011/C 238/11 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: G. Maganza, B. Driessen, Cs. Fekete) Други страни в производството: Access Info Europe, Република Гърция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да отмени решението, с което Общият съд е отменил решението на Съвета за отказ на публичен достъп до искания документ; — да постанови окончателно решение по предмета на настоящата жалба, и — да осъди жалбоподателя по дело T-233/09 да заплати съдебните разноски на Съвета, направени в производството по това дело и в настоящото производство за обжалване. Правни основания и основни доводи В началото Съветът иска да напомни, че приемането на обжалваното решение на 26 февруари 2009 г. предхожда влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Вследствие на това приложимата към настоящата жалба правна уредба е тази в Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, които предхождат влизането в сила на Договора от Лисабон. Първо, Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, алинея 1 от Регламент No 1049/2001 (1), доколкото неговите констатации са в разрез с приложимите разпоредби на Договора и по-специално с ограниченията на принципа на по-широк достъп до законодателната дейност на институциите, закрепен в Договора и отразен във вторичното право, с оглед на запазване на ефективността на процеса на вземане на решения на институциите. Второ, Съветът твърди, че изложените от Общия съд мотиви са несъвместими с практиката на Съда, която позволява на институцията да изтъква съображения от общ характер. Трето, Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приложил към настоящото дело „изискуемия правен и фактически стандарт“ при разглеждането на мотивите, с които Съветът обосновава прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, алинея 1 от регламента. В своята преценка Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като поискал доказателства за отрицателните последици върху процеса на вземане на решения, пренебрегнал значението на ранния стадий на процеса на вземане на решения при преценката на отражението на пълното оповестяване и не взел предвид чувствителния характер на поискания документ. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76)
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/32 Жалба, подадена на 28 април 2014 г. — City Index/СХВП — Citigroup и Citibank (CITY INDEX) (Дело T-269/14) 2014/C 253/47 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: City Index Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: B. Brandreth, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Други страни в производството пред апелативния състав: Citigroup, Inc. и Citibank, NA (Ню Йорк, Съединени щати) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени частично решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 февруари 2014 г. по преписка R 172/2013-2, с което се уважава възражението за стоки и услуги от класове 9, 16 и 36, — да осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноските, направени пред апелативния състав и пред Общия съд. Основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „CITY INDEX“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 36 и 41 — заявка за марка на Общността No 7 4 58 094 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Citigroup, Inc. и Citibank, NA Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „citi“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 36 и 42, фигуративната марка на Общността и националната фигуративна марка, съдържащи словните елементи „citifinancial“ и „Citibank“, както и словните марки на Общността и националните словни марки „CITICAPITAL“, „CITIMONEY“, „CITIFINANCIAL“, „CITI“, „CITIBOND“, „CITICONNECT“, „CITIBANK“ и „CITICARD“ Решение на отдела по споровете: възражението е отхвърлено Решение на апелативния състав: решението на отдела по споровете е частично отменено и заявката за марка на Общността е частично отхвърлена Изложени основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/40 Жалба, подадена на 30 септември 2010 г. — AK/Комисия (Дело F-91/10) () 2011/C 13/79 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: AK (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на това, че не са изготвени доклади за кариерно развитие и не е направена административна проверка, за да се установи наличието на тормоз, както и искането за поправяне на претърпените вреди. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, с което се отхвърля направеното от жалбоподателя на 24 ноември 2009 г. искане за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на това, че за него не за изготвени доклади за кариерно развитие за периодите 2001-2002, 2004, 2005 и 2008 г., както и че не е направена административна проверка, за да се установи наличието на тормоз; — да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя 1) сумата от 53 000 EUR поради загубване на възможността да бъде повишен в степен A5 в рамките на процедурата за повишаване за 2003 г., освен това уреждане на неговите пенсионни права посредством плащането на съответните вноски; 2) сумата от 400 EUR на месец (съответстваща на 70 % от разликата между получаваното от него обезщетение за инвалидност и обезщетението, което щеше да получава, ако беше повишен през 2003 г.) и 3) сумата от 35 000 EUR за неимуществените вреди, претърпени в резултат на запазването на неговото незаконосъобразно административно положение, по-специално въпреки решенията на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г. и 6 октомври 2009 г. и Решението на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	17.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/16 Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. — BAM NBM Wegenbouw и HBG Civiel/Комисия (Дело T-354/06) (1) (Конкуренция - Картели - Нидерландски пазар на битум за пътни настилки - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Съществуване и квалифициране на споразумение - Ограничение на конкуренцията - Насоки относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество - Право на защита - Глоби - Продължителност на нарушението) 2012/C 355/30 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподатели: BAM NBM Wegenbouw BV (Bunnik, Нидерландия) и HBG Civiel BV (Gouda, Нидерландия) (представители: M. Biesheuvel и J. de Pree, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, A. Nijenhuis и F. Ronkes Agerbeek) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2006) 4090, окончателен, на Комисията от 13 септември 2006 г. относно процедурата по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия), в частта, в която се отнася до жалбоподателите. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда BAM NBM Wegenbouw BV и HBG Civiel BV да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 20, 27.1.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/43 Жалба, подадена на 9 август 2017 г. — Abdulkarim/Съвет (Дело T-559/17) (2017/C 347/57) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Mouhamad Wael Abdulkarim (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: J.-P. Buyle и L. Cloquet, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, в частта му относно жалбоподателя; — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, в частта му относно жалбоподателя; — да осъди Съвета да заплати пълния размер на съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. 1. Първото основание е изведено от явна грешка в преценката на деянията, които ответникът бил извършил, като се приема, че той е допринесъл за подкрепата на сирийския режим. Така следните аргументи са изтъкнати срещу посоченото в обжалваните актове: — Г-н Abdulkarim не би могъл да се квалифицира като „влиятелен бизнесмен“; — Той не бил свързан с режима, не упражнявал никакво влияние върху него и не създавал реална опасност от заобикаляне на ограничителните мерки с оглед на положението в Сирия; — Участието му в миналото в рамките на Alkarim For Trade and Industry L.L.C. или в други дружества, действащи в сектора на петрола, индустриалните масла, смазочните масла и мазнини в Близкия изток, също не можело да има за последица квалифицирането му като „важен бизнесмен“; — Той не пребивавал и вследствие на това не упражнявал дейност в Сирия. 2. Второто основание е изведено от нарушението на общия принцип на пропорционалност, доколкото наложените мерки с обжалваните актове имали такива последици, че последните трябвало да се считат сами по себе си за непропорционални. 3. Третото основание е изведено от непропорционалното нарушение на правото на собственост и на правото да се упражнява професионална дейност, доколкото спорните мерки имали за последица да попречат на жалбоподателя да се ползва спокойно от своето имущество и от своята икономическа свобода. 4. Четвъртото основание е изведено от злоупотреба с власт, доколкото обжалваните актове били приети за постигането на цели, различни от изтъкнатите, тоест, да се отстрани жалбоподателя от пазара, за да се насърчат други участници на този пазар и по този начин същите били опорочени от злоупотреба с власт. 5. Петото основание е изведено от нарушението на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, алинея 2 от ДФЕС, доколкото мотивите на обжалваните актове на практика били напълно формални и по всяка вероятност не са били предмет на разсъждения от страна на ответника.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/19 Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Литва), постъпило на 23 ноември 2015 г. — Litdana UAB/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Дело C-624/15) (2016/C 048/26) Език на производството: литовски Запитваща юрисдикция Vilniaus apygardos administracinis teismas Страни в главното производство Жалбоподател: Litdana UAB Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos Преюдициални въпроси 1) Допускат ли член 314, буква а) и член 226, точка 11 от Директива 2006/112 (1), както и член 314, буква г) и член 226, точка 14 от нея, национални правила и/или практика, основаваща се на тези правила, които не позволяват на данъчнозадължено лице да прилага схемата за облагане с ДДС на маржа на печалбата, тъй като в рамките на проведена от данъчните органи данъчна ревизия се установява, че във фактурите с ДДС за доставените стоки е била предоставена невярна информация/данни относно прилагането на схемата за облагане с ДДС на маржа на печалбата и/или относно освобождаването от ДДС, но данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае за това? 2) Следва ли член 314 от Директива 2006/112 да се разбира и тълкува в смисъл, че макар във фактурата с ДДС да е посочено, че стоките са освободени от ДДС (член 226, точка 11 от Директива 2006/112) и/или продавачът е приложил схемата за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоките (член 226, точка 14 от Директива 2006/112), данъчнозадълженото лице придобива правото да приложи схемата за облагане с ДДС на маржа на печалбата само когато доставчикът на стоки действително прилага тази схема и надлежно изпълнява задълженията си във връзка с плащането на ДДС (заплаща ДДС върху маржа на печалбата в своята държава)? (1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	13.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 238/35 Жалба, подадена на 16 юни 2011 г. — Besselink/Съвет (Дело T-331/11) 2011/C 238/60 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Leonard Besselink (Utrecht, Нидерландия) (представители: O. Brouwer и J. Blockx, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на Съвета от 1 април 2011 г. за отказ да се предостави пълен достъп до документ No 9689/10 в съответствие с Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), съобщен на жалбоподателя на 7 април 2011 г. с писмо с референтен No 04/c/01/11, и — да нареди на Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително разноските на встъпилите страни. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. В рамките на първото правно основание се твърди, че обжалваното решение е основано на погрешно тълкуване и прилагане на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, който се отнася до защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения, доколкото: — Съветът погрешно не е взел предвид конституционното естество на документа, до който жалбоподателят иска да получи достъп; — жалбоподателят счита, че достъпът до документ No 9689/10 е гарантиран също от свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз; — Съветът не взел предвид специфичните обстоятелства и предмет на настоящото дело, и — Съветът погрешно се позовал на хипотетични отрицателни последици на оповестяването върху бъдещите преговори, които Съюзът следва да води. 2. В рамките на второто правно основание се твърди, че са допуснати грешка при прилагането на член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 и нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото Съветът не е проверил дали е удачно да се предостави частичен достъп и да се откаже достъпа до онези части от документ No 9689/10, за които това е удачно и строго необходимо. 3. В рамките на третото правно основание се твърди, че Съветът не е изпълнил задължението си да изложи в обжалваното решение пълни и подходящи мотиви.
bg	caselaw	EU	2.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 34/14 Иск, предявен на 25 ноември 2014 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург (Дело C-536/14) (2015/C 034/16) Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux, L. Nicolae) Ответник: Велико херцогство Люксембург Искания на ищеца — да се установи, че — като не е провело и не е нотифицирало анализи на пазари 7 и 14 от Препоръка 2003/311/ЕО (1) и на пазари 1 и 6 от Препоръка 2007/879/ЕО (2) в периода от три години след приемането на предходните мерки относно разглежданите пазари, като не е представило на Комисията мотивирано предложение за удължаването на този срок, — и като не е поискало съдействие от ОEРEC за довършването на анализите на разглежданите пазари, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 16, параграфи 6 и 7 от Директива 2002/21/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО (4) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, — да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи На първо място, Комисията твърди, че Великото херцогство Люксембург не е провело и не е нотифицирало анализи на пазари 7 и 14 от Препоръка 2003/311/ЕО, от една страна, и на пазари 1 и 6 от Препоръка 2007/879/ЕО, от друга страна, в периода от три години след приемането на предходните мерки относно разглежданите пазари. На второ място, Комисията твърди, че Великото херцогство Люксембург не е поискало съдействие от ОEРEC за довършването на анализите на релевантните пазари и за приемането на налагащите се регулаторни мерки. (1) Препоръка 2003/311/ЕО на Комисията от 11 февруари 2003 година относно релевантните пазари на продукти и услуги от сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante в съответствие с Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 114, стр. 45). (2) Препоръка 2007/879/ЕО на Комисията от 17 декември 2007 година относно релевантните пазари на продукти и услуги от сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante в съответствие с Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 344, стр. 65). (3) ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195. (4) ОВ L 337, стр. 37.
bg	caselaw	EU	7.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/38 Жалба, подадена на 14 май 2007 г. от Sundholm срещу Решение, постановено на 1 март 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-30/05, Sundholm/Комисия (Дело T-164/07 P) (2007/C 155/69) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Asa Sundholm (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени Решението на Съда на публичната служба (втори състав), постановено на 1 март 2007 г. по дело F-30/05 (Sundholm/Комисия), — да се постанови нов акт, с който да се отмени решението на Комисията относно изготвянето на нейния ДРК за 2003 г., както и да се осъди ответникът да заплати разноските, свързани с първоинстанционното производство и производството по обжалване. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на решението на Съда на публичната служба, с което се отхвърля неговия иск за отмяна на доклада за развитие на кариерата му за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че Съдът на публичната служба допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил основанието, извлечено от нарушението на правото на защита.
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/28 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española) (Дело T-363/04) (1) („Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „La Española“ - Възражение на притежателя на националните фигуративни марки и марки на Общността „Carbonell“ - Отхвърляне на възражението - Доминиращи елементи - Прилика - Вероятност от объркване - Правомощие за изменение“) (2007/C 247/43) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Koipe Corporación, SL (Сан Себастиян, Испания) (представител: M. Fernández de Béthencourt, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: J. García Murillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Aceites del Sur, SA (Севиля, Испания) (представители: C.L. Fernández-Palacios и R. Jiménez Díaz, avocats] Предмет Жалба подадена срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 11 май 2004 г. (дело R 1109/2000-4) относно процедура по възражение между Koipe Corporación, SL и Aceites del Sur, SA. Диспозитив 1) Изменя Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 11 май 2004 г. (дело R 1109/2000-4) в смисъл, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав, е основателна и следователно възражението трябва да бъде уважено. 2) Осъжда СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 284, 20.11.2004 г.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/39 Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) Лондон (Обединено кралство), постъпило на 24 юни 2014 г. — Secretary of State for the Home Department/CS (Дело C-304/14) 2014/C 315/62 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London Страни в главното производство Жалбоподател: Secretary of State for the Home Department Ответник: CS Преюдициални въпроси 1) Правото на Европейския съюз, и по-специално член 20 ДФЕС забранява ли на държава членка да експулсира от своята територия до държава, която не е членка на Съюза, гражданин на трета държава, който е родител и основен настойник на дете, което е гражданин на тази държава членка (и в резултат на това — гражданин на Съюза), когато това би лишило детето — гражданин на Съюза, от възможността да се ползва реално от най-съществената част от неговите или нейните права като гражданин на Европейския съюз? 2) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, при какви обстоятелства такова експулсиране би било позволено по силата на правото на Европейския съюз? 3) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, дали изобщо и до каква степен членове 27 и 28 от Директива 2004/38/ЕО (1) обосновават отговора на втория въпрос? (1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56)
bg	caselaw	EU	2.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/11 Жалба, подадена на 30 ноември 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 20 септември 2012 г. по дело T-421/09, DEI/Европейска комисия (Дело C-554/12 P) 2013/C 32/15 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: Th. Christoforou и A. Antoniadis; avvocato: A. Oikonomou) Друга страна в производството: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), Република Гърция Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло Решение на Общия съд от 20 септември 2012 г. по дело T-421/09. — да се постанови окончателно решене по спора, когато фазата на производството го позволява, — да се осъди DEI да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията в първоинстанционното производство и производството по обжалване. Правни основания и основни доводи 1. С решението си по дело T-421/09 Общият съд отменя решението от 4 август 2009 г., с което Комисията приема, че предложените от Република Гърция мерки за коригиране са необходими и пропорционални за премахване на последиците от нарушението и за гарантиране на съвместимостта с по-ранното решение от 5 март 2008 г. (наричано по-нататък „решението от 4 август 2009 г.“ или „обжалваното решение“). Общият съд е посочил, че обжалваното решение трябва да се отмени, като се е основал решението си единствено на факта, че междувременно с Решение по дело T-169/08, постановено на 20 септември 2012 г., е отменено и по-ранното решение на Комисията от 5 март 2008г., върху което се основава изцяло обжалваното решение. 2. Като приема, че решението на Общия съд по дело T-169/08 се основава на многобройни грешки при прилагане на правото, непълни и недостатъчни мотиви, неправилно тълкуване на доказателствата и на основанието за приемане на решението ѝ от 5 март 2008 г., Комисията подава жалба и срещу това решение на Общия съд. Следователно ако жалбата срещу решението по дело Т-169/08 бъде уважена, автоматично ще отпадне и единственото основание за приемане на обжалваното съдебно решение по дело T-421/09.
bg	caselaw	EU	30.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 130/14 Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-513/09, José Manuel Baena Grupo, S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel (Дело C-102/11 P) 2011/C 130/25 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: J. Crespo Carrillo и A. Folliard-Monguiral) Други страни в производството: José Manuel Baena Grupo, SA и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното съдебно решение, — да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорваното решение, или да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане, — да се осъди жалбоподателят в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Службата счита, че оспорваното решение трябва да се отмени, доколкото Общият съд е нарушил член 61 РДО (1), по съображенията, които са подробно изложени по-долу и могат да бъдат обобщени по следния начин: а) Като е заменил със свои фактическите констатации на апелативния състав, без да е установил „явни грешки в преценката“, Общият съд е надхвърлил правомощията, предвидени в член 61 РДО във връзка с промишления дизайн на Общността. Вместо да осъществи съдебен контрол за законосъобразност, Общият съд е упражнил правомощията, които по силата на член 60 РДО са възложени на апелативните състави. б) Нарушение на член 25, параграф 1, буква в) РДО, във връзка с член 6 РДО: i) Общият съд е приложил неправилен критерий при преценката дали сравняваните модели създават различно цялостно впечатление у осведомения потребител. Допуснатата грешка при прилагане на правото се дължи на обстоятелството, че Общият съд е преценил дали сходствата и разликите биха били „съхранени в паметта“ на осведомения потребител (вж. точки 22 и 23 от обжалваното съдебно решение). Сравнението обаче не може да се основава на спомена на потребителя. Когато става въпрос за дизайни и модели — а не за марки — правилният подход е да се установи дали съществуващите между дизайните и моделите сходства и прилики създават различно общо впечатление у осведомения потребител, който пряко сравнява дизайните и моделите. ii) Общият съд е анализирал възприятието само на част от съответните потребители и изобщо не е разгледал възприятието на потребителите за част от въпросните стоки, а именно „печатните, включително рекламни, материали“. (1) Регламент (ЕО) No 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ 2002 г., L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70)
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/33 Решение на Първоинстанционния съд от 25 март 2009 г. — L'Oréal/СХВП — Spa Monopole (SPA THERAPY) (Дело T-109/07) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността SPA THERAPY - По-ранна национална словна марка SPA - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94) 2009/C 113/68 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: L'Oréal SA (Париж, Франция) (представител: E. Baud, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV (Spa, Белгия) (представители: E. Cornu, L. De Brouwer и D. Moreau, avocats) Предмет Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 януари 2007 г. (преписка R 468/2005-4) относно процедурата по възражение между Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV и L’Oréal SA. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда L’Oréal SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/16 Определение на Общия съд от 10 декември 2014 г. — Productos Derivados del Acero/Комисия (Дело T-388/10) (1) ((Жалба за отмяна - Представителство на страните - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 056/21) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Productos Derivados del Acero, SA (Катароха, Испания) (представители: първоначално M. Escuder Tella, F. Palau-Ramírez и J. Viciano Pastor, avocats, след това M. Escuder Tella и J. Viciano Pastor, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, F. Castilla Contreras и V. Bottka) Предмет Искане за отмяна и изменение на Решение C (2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C (2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C (2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Productos Derivados del Acero, SA понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/24 Решение на Съда (девети състав) от 17 юли 2014 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Sysmex Europe GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen (Дело C-480/13) (1) ((Преюдициално запитване - Тарифно класиране - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Позиции 3204, 3212 и 3822 - Вещество, което при химична реакция и облъчване с лазерен лъч произвежда флуоресцентен ефект, предназначен за анализ на бели кръвни телца)) 2014/C 315/35 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Hamburg Страни в главното производство Жалбоподател: Sysmex Europe GmbH Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen Диспозитив Комбинираната номенклатура, включена в приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено с Регламент (ЕО) No 1810/2004 от 7 септември 2004 г., следва да се тълкува в смисъл, че стока, състояща се от разтворители и полиметиново вещество, което, въпреки че може да има слабо и нетрайно оцветяващо действие върху текстилни изделия, практически не се използва заради багрилните му свойства и е предназначено изключително за анализ на бели кръвни телца, посредством йонно свързване с определени съставни части на посочените кръвни телца, които при облъчване с лазерен лъч придобиват флурохромни свойства за ограничено време, се класира в позиция 3822 за лабораторни реактиви от посочената комбинирана номенклатура. (1) ОВ C 352, 30.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/22 Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. — Applied Microengineering/Комисия (Дело T-387/09) (1) (Пета рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности - Договори за проектите „Formation of a New Design House for MST“ и „Assessment of a New Anodic Bonder“ - Събиране на част от отпуснатите финансови средства - Решение, представляващо изпълнително основание - Решение, с което в хода на производството се изменя обжалваното решение - Правно основание на жалбата - Естество на изложените отменителни основания - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация) 2012/C 355/46 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Applied Microengineering Ltd (Дидкът, Обединено кралство) (представители: първоначално адв. P. Walravens, адв. J. De Wachter, впоследствие адв. P. Walravens и адв. J. Blockx) Ответник: Европейска комисия (представители: С. Петрова, подпомагана от адв. R. Van der Hout) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2009) 5797 на Комисията от 16 юли 2009 г. за събиране на сума в размер на 258 560,61 EUR, ведно с лихвите за забава, която жалбоподателят дължи във връзка с проектите IST 1999 11823 FOND MST (Formation of a New Design House for MST) и IST 2000 28229 ANAB (Assessment of a New Anodic Bonder) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Applied Microengineering Ltd да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 254/5 Преюдициално запитване от Finanzgericht Münster (Германия), постъпило на 24 април 2015 г. — Kreissparkasse Wiedenbrück/Finanzamt Wiedenbrück (Дело C-186/15) (2015/C 254/06) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Münster Страни в главното производство Жалбоподател: Kreissparkasse Wiedenbrück Ответник: Finanzamt Wiedenbrück Преюдициални въпроси 1) Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), когато подлежащата на приспадане част се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива? 2) Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност в случай на корекция на данъка по получени доставки съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, когато подлежащата на приспадане част по смисъла на член 175, параграф 1 от Директивата се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива, респ. съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, букви а), б), в) или г) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа? 3) Длъжни ли са държавите членки да коригират приспаданията съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, прилагайки правилото за закръгляване — втори въпрос — по такъв начин, че подлежащата на корекция приспадната сума да се закръгли към по-горното или по-долното цяло число в полза на данъчнозадълженото лице? (1) ОВ. L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/18 Жалба, подадена на 3 април 2008 г. от Japan Tobacco, Inc. срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 30 януари 2008 г. по дело T-128/06, Japan Tobacco, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) — Torrefacção Camelo (Дело C-136/08 P) (2008/C 209/26) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Japan Tobacco, Inc. (представители: адв. A. Ortiz López, abogada, адв. S. Ferrandis González, abogado, адв. E. Ochoa Santamaría, abogada) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Torrefacção Camelo Lda Искания на жалбоподателя — да се отменени Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 30 януари 2008 г., постановено по дело T-128/06 и да се постанови решение, с което, като бъде изменено посоченото решение, да се приеме, че е необходимо по това дело да се приложи съдържащата се в член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността (1) забрана и следователно, като бъдат преценени представените от Japan Tobacco доводи, да бъде постановено решение, с което да се откаже регистрацията на марка на Общността No 1 469 121, — да се осъди СХВП да заплати направените в тези две производства разноски. Правни основания и основни доводи В жалбата си жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил Регламента относно марката на Общността и по-конкретно, разпоредбите на член 8, параграф 5 от него. Всъщност, независимо от обстоятелството, че Първоинстанционният съд признал известността на по-ранната марка, приликата между разглежданите марки и връзката между означаваните с марките стоки, той изискал ефективно, реално и актуално доказателство за нарушение на правата върху по-ранната марка, при положение че посоченият по-горе член изисквал просто опасност от нарушение на правата върху тази марка, неоснователно извлечена от нейния отличителен характер полза или нанесена на същия вреда. (1) Регламент (EО) No40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ 1994, L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/45 Жалба, подадена на 18 май 2015 г. — Grupo Bimbo/СХВП (Форма на пръчици с четири кръга) (Дело T-240/15) (2015/C 236/60) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Grupo Bimbo, SAB de CV (Мексико, Мексико) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: Триизмерна марка на Общността (Форма на пръчици с четири кръга) — Заявка за регистрация No 12 551 867 Обжалвано решение: Решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 март 2015 г. по преписка R 1602/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото е незаконосъобразно и е в несъответствие с действащата правна уредба относно марката на Общността, да уважи в решението си исканията по настоящата жалба въз основа на присъщия отличителен характер на заявената триизмерна марка и да разпореди вписването в регистъра на заявката за триизмерна марка на Общността No 12 551 867 за класове 5, 29 и 30 от Международната класификация в тяхната цялост, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски и да възстанови платените ѝ такси и свързаните с тях разходи. Изложено основание — Нарушение член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	10.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/55 Иск, предявен на 31 август 2007 г. — Denka International/Комисия (Дело T-334/07) (2007/C 269/98) Език на производството: английски Страни Ищец: Denka International BV (Barneveld, Нидерландия) [представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, lawyers] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени Решение 2007/387/ЕО от 6 юни 2007 г. за невключване на дихлорвос в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и оттегляне на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество; и — да се осъди Комисията да заплати всички разноски по това производство, както и лихва за забава в размер на 8 %. Правни основания и основни доводи Изтъкнатите от ищеца правни основания и основни доводи са еднакви или сходни с онези по дело T-326/07 Cheminova и други/Комисия.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/3 Решение на Съда (четвърти състав) от 27 юни 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-569/10) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 94/22/ЕО - Условия за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди - Недискриминационен достъп) 2013/C 225/04 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и M. Owsiany-Hornung) Ответник: Република Полша (представители: M. Szpunar, M. Drwięcki и B. Majczyna) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Неправилно и/или непълно транспониране на член 2, параграф 2, член 3, параграф 1 и член 5, точки 1 и 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (ОВ L 164, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 173) — Недискриминационен достъп до тези дейности и до тяхното извършване Диспозитив 1. Като не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че липсва каквато и да е дискриминация между заинтересованите субекти във връзка с достъпа до дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди, както и че разрешенията за упражняване на тези дейности се предоставят въз основа на процедура, в която всички заинтересовани субекти могат да подават заявления въз основа на критерии, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз преди началото на периода за подаване на заявленията, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 2, както и по член 5, точки 1 и 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди. 2. Отхвърля иска в останалата му част. 3. Европейската комисия и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 46, 12.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/60 Жалба, подадена на 7 май 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-40/13) 2013/C 207/103 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal и D. Abreu Caldas, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя към пенсионната схема на Съюза, в което са приложени новите Общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица Искания на жалбоподателя — член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника да бъде обявен за незаконосъобразен; — да се отмени решението от 11 октомври 2012 г., с което се потвърждава прилагането на параметрите, посочени в Общите разпоредби от 3 март 2011 г. за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, при прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя; — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/32 Решение на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2007 г. — Wunenburger/Комисия (Съединени дела T-246/04 и T-71/05) (1) („Длъжностни лица - Доклади за атестиране - Периоди на атестиране 1997/1999 г. и 1999/2001 г. - Доклад относно развитието на кариерата - Период на оценяване 2001/2002 - Иск за отмяна - Допустимост - Иск за обезщетение - Право на защита“) (2007/C 82/71) Език на производството: френски Страни Ищец: Jacques Wunenburger (Загреб, Хърватия) (представител: É. Boigelot, адвокат) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: G. Berscheid, H. Krämer и C. Berardis-Kayser) Предмет Искания за отмяна, от една страна, на проектите на доклади за атестиране на ищеца за периодите 1997/1999 г. и 1999/2001 г. и на доклада относно развитието на кариерата на ищеца за периода на оценяване 2001/2002 г. и, от друга страна, искания за обезщетение на претендирани вреди. Диспозитив 1) Решението от 11 септември 2003 г., с което се одобрява доклада относно развитието на кариерата на ищеца за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. се отменя. 2) Комисията се осъжда да заплати на ищеца сума от 2 500 еуро, в допълнение на вече изплатената сума от 2 500 еуро от органа по назначаване поради закъснението при изготвяне на докладите за атестиране за периодите 1997/1999 г. и 1999/2001 г., както и символична сума от едно еуро за закъснението при изготвяне на доклада относно развитието на кариерата за 2001/2002 г. 3) Исковете са отхвърлят в останалата част. 4) Комисията се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 217, 28.8.2004 г.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/14 Жалба, подадена на 20 декември 2006 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението на Първоинстанционния съд, постановено на 27 септември 2006 г. по дело T-153/04, Ferriere Nord SpA/Комисия на Европейските общности (Дело C-516/06 P) (2007/C 42/23) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представлявана от: V. Di Bucci и F. Amato, представители) Друга страна в производството: Ferriere Nord SpA Искания на жалбоподателя — Да се отмени оспорваното съдебно решение, в частта, която обявява за допустим предявения от дружеството Ferriere Nord иск за отмяна на писмото на Комисията от 5 февруари 2004 г. и на факса на същата от 13 април 2004 г.; — Да се обяви за недопустим и съответно да се отхвърли искът за отмяна на оспорваните актове, предявен пред първата инстанция от дружеството Ferriere Nord; — Да се осъди дружеството Ferriere Nord да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В частта, в която обявява предявения пред първата инстанция иск за допустим, решението на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело T-153/04, Ferriere Nord SpA/Комисия на Европейските общности, нарушава член 230, параграф 1 във връзка с член 249 ЕО, що се отнася до тълкуването на понятието за акт, подлежащ на обжалване, не съдържа мотиви или съдържа неправилни мотиви и е опорочено поради липса на компетентност на Първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд не е обосновал, че оспорваните актове пораждат задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на ищеца в производството пред първата инстанция, изменяйки съществено неговото правно положение. Освен това, той е обосновал извода си относно допустимостта със също така недоказаното предположение, че оспорваните пред първата инстанция актове са законосъобразни по презумпция. На последно място — Първоинстанционният съд е превишил правомощията, предоставени му от Договора.
bg	caselaw	EU	25.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 318/16 Жалба, подадена на 27 юли 2017. г. — Printeos и др./Комисия (Дело T-466/17) (2017/C 318/22) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Printeos, SA (Alcalá de Henares, Испания), Printeos Cartera Industrial, SL (Alcalá de Henares), Tompla Scandinavia AB (Estocolmo, Швеция), Tompla France (Fleury Mérogis, Франция) и Tompla Druckerzeugnisse Vertriebs GmbH (Leonberg, Германия) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C (2017) 4112 окончателен на Комисията от 16 юни 2017 г., с което се изменя Решение C (2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пликове); — при условията на евентуалност, при изпълнение на правомощията си за пълна юрисдикция, да намали размера на наложената глоба в член 1 от обжалваното решение, като последица от (i) намалението с 95,3671 % на основния размер на глобата по силата на член 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите и (ii) допълнителното намаление на размера на глобата с най-малко 33 % на основание процедурата за постигане на споразумение; — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи С решение от 13 декември 2016 г. (T-95/15, Printeos/Комисия, Общият съд отмени член 2, параграф 1, буква д) от Решение C (2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 г. по дело AT.39780, с което на жалбоподателите е била наложена глоба от 4 729 000 EUR. Обжалваното решение предоставя допълнителна информация относно приложения метод и фактите, които Комисията е взела предвид, за да определи и адаптира основните размери на глобите в решението от 2014 г. и да наложи глоба със същия размер като наложената по силата на решението от 2014 г. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания. 1. Първо основание, изведено от нарушението на принципите на правна сигурност, оправданите правни очаквания и non bis in ídem. — В тази връзка се твърди, че обжалваното решение изменя решението от 2014 г., въпреки че последното е окончателно, единствено с изключение на член 2, параграф 1, буква д) от него, който е бил отменен от Общия съд, и с него се налага същата глоба, която вече е била наложена с решението от 2014 г. и отменена от Общия съд. 2. Второ основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране при определянето на размера на глобата. — В тази връзка се твърди, че обжалваното решение прилага изключителни корекции на основните размери на глобите по силата на член 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите, които водят до дискриминация в ущърб на жалбоподателите. 3. Трето основание, изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация при определянето на размера на глобата. — В тази връзка се твърди, че обжалваното решение не взема предвид вече наложената глоба от испанския орган по конкуренцията на 25 март 2013 г., за практики, ограничаващи конкуренцията в сектора на пликовете от хартия, нито взема предвид факта, че жалбоподателите са единствените предприятия измежду санкционираните от Комисията, които са били санкционирани и от национален орган по конкуренцията.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/21 Решение на Общия съд от 16 май 2013 г. — Верус/СХВП — Performance Industries Manufacturing (VORTEX) (Дело T-104/12) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „VORTEX“ - По-ранна словна марка на Общността „VORTEX“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Право на приоритет - Член 29 от Регламент No 207/2009 - Частичен отказ - Член 50 от Регламент No 207/2009 - Нарушение на правото на изслушване - Член 75, второ изречение от Регламент No 207/2009) 2013/C 189/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател:„Верус“ ЕООД (София, България) (представители: първоначално S. Vykydal, впоследствие F. Henkel, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Performance Industries Manufacturing, Inc. (Одеса, Флорида, Съединени щати) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 21 декември 2011 г. (преписка R 512/2011-4), постановено в производство по възражение със страни „Верус“ ЕООД и Performance Industries Manufacturing Inc. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда „Верус“ ЕООД да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 157, 2.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/54 Жалба, подадена на 17 октомври 2014 г. — ZZ и др./Комисия (Дело F-111/14) (2015/C 007/67) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ и др. (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати) Ответник: Комисия Предмет на производството Установяване на незаконосъобразността на член 45 и на приложение I от Правилника за длъжностните лица, както и на свързаните с тях преходни мерки, и отмяна на решенията на органа по назначаването относно повишаването на осемте жалбоподатели, които са длъжностни лица със степен AST 9, в рамките на годишната процедура за повишаване за 2014 г. Искания на жалбоподателите — главно искане: да се установи незаконосъобразността на член 45 от правилника и на приложение I, както и на свързаните с тях преходни мерки, — да се отменят решенията на органа по назначаването, както с общо така и с индивидуално приложение, за блокиране на всяка възможност за повишаване на жалбоподателите в качеството им на длъжностни лица със степен AST 9, в рамките на годишната процедура за повишаване за 2014 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, — при условията на евентуалност: да се отменят решенията на органа по назначаването, както с общо така и с индивидуално приложение, за блокиране на всяка възможност за повишаване на жалбоподателите в качеството им на длъжностни лица със степен AST 9 в рамките на годишната процедура за повишаване за 2014 г. — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/34 Решение на Общия съд от 22 юни 2010 г. — Montero Padilla/СХВП — Padilla Requena (JOSE PADILLA) (Дело T-255/08) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „JOSE PADILLA“ - По-ранни марки и по-ранен знак „JOSE PADILLA“ - Относителни основания за отказ - Липса на всеобщо известна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция и на марка с репутация - Член 8, параграф 2, буква в) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 2, буква в) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Липса на по-ранен знак, използван в процеса на търговия - Член 8, параграф 4 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009) 2010/C 209/50 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Eugenia Montero Padilla (Мадрид, Испания) (представители: първоначално G. Aguillaume Gandasegui и P. Linde Puelles, впоследствие A. Salerno и M. Di Stefano, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: J. F. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: José María Padilla Requena (Santa Eulalia, Испания) (представители: J. F. Gallego Jiménez и J. R. Gil Cantons, avocats) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 1 март 2008 г. (преписка R 516/2007-2) относно производство по възражение между Eugenia Montero Padilla и José María Padilla Requena Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Eugenia Montero Padilla да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и на José María Padilla Requena. (1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/39 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 3 юли 2014 г. — B&S Global Transit Center BV/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-319/14) 2014/C 315/63 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: B&S Global Transit Center BV Ответник: Staatssecretaris van Financiën Преюдициални въпроси 1) Следва ли членове 203 и 204 от МК (1) [Митническият кодекс] във връзка с член 859 (и по-специално точка 6) от Регламент No 2454/93 (2) да се тълкуват в смисъл, че в случаите, в които митническият режим на външен транзит в Общността не е завършил, но въпреки това са били представени документи, доказващи, че съответните стоки са били изведени от митническата територия на Европейския съюз, обстоятелството, че посоченият режим не е завършил не може да породи вносно митническо задължение на основание на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от МК, но може по принцип може да породи митническо задължение на основание на член 204 от МК? 2) Следва ли член 859, точка 6 от Регламент No 2454/93 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася единствено за неизпълнението на (едно от) задълженията във връзка с (ре)експорта на стоки, както е посочено в членове 182 — 183 МК? Или частта от изречението „без изпълнение на необходимите формалности“ следва да се разбира в смисъл, че под „необходимите формалности“ се разбират и онези формалности, които следва да бъдат изпълнени преди (ре)експорта, за да завърши митническият режим, под който са поставени съответните стоки? 3) При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли член 859 встъпителната част и трето тире от същата разпоредба от Регламент No 2454/93 да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на посочените във въпрос 2 по-горе митнически формалности не е пречка в случай като настоящия, в който с конкретни документи е доказано, че стоките са изведени от митническата територия на Европейския съюз, след като са предадени за превоз в рамките на Съюза, да се приеме, че е изпълнено изискването, че „всички формалности, необходими за регулиране на положението на стоките [следва да] се извършат впоследствие“? (1) Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58). (2) Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).
bg	caselaw	EU	25.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 318/17 Жалба, подадена на 2 август 2017 г. — Rogesa/Комисия (Дело T-475/17) (2017/C 318/23) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Rogesa Roheisengesellschaft Saar mbH (Дилинген, Германия) (представители: S. Altenschmidt и A. Sitzer, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението за отказ на Комисията от 20 юни 2017 г., при условията на евентуалност от 11 юли 2017 г., относно втората молба на жалбоподателя от 29 май 2017 г. (Az. GestDem Nr. 2017/1788), и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания. 1. Първо основание: условията за правото на достъп до документите са изпълнени — Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на член 3, първа алинея от Регламент No 1367/2006 (1) във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент No 1049/2001 (2), тъй като има право на достъп до поисканите от него документи. 2. Второ основание: не са налице изключения по член 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 — Жалбоподателят твърди, че исканите документи не съдържат чувствителна търговска информация по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 и при всички случаи е налице по-висш обществен интерес от оповестяване на документите. — Жалбоподателят освен това изтъква, че не е приложимо основанието за отказ по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, съгласно което може да се откаже достъп до документи, когато оповестяването им би засегнало защитата на съдебните процедури и правни становища, тъй като разглежданото от Съда дело C-80/16 (ArcelorMittal Atlantique et Lorraine) почти е приключило с решение от 26 юли 2017 г. — Жалбоподателят по-нататък посочва, че Комисията при всички случаи е трябвало да осигури частичен достъп, евентуално при заличаване на считаните за поверителни данни. Следователно решението на Комисията противоречало и на член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, както и на принципа на пропорционалност по член 5, параграф 4 ДЕС. 3. Трето основание: процесуално нарушение, допуснато от Комисията — На последно място жалбоподателят изтъква нарушение на член 8 от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Въпреки двукратното удължаване на сроковете, последното от които за неопределено време, до подаването на жалбата не е постановено решение по подадената още на 29 май 2017 г. втора молба на жалбоподателя. Член 8 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 предвижда възможност единствено за еднократно удължаване на срока с петнадесет работни дни, а не за неопределено време. (1) Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126). (2) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/18 Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2008 г. — Ceuninck/Комисия (Дело T-282/03) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Длъжност на съветник в OLAF - Отхвърляне на кандидатура - Компетентност на генералния директор на OLAF - Законност на обявлението за свободно място - Нарушение на правилата за назначаване на длъжностни лица от степени A 4 и A 5 - Злоупотреба с власт - Явна грешка в преценката) (2008/C 183/36) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Paul Ceuninck (Hertsberge, Белгия) (представители: първоначално G. Vandersanden и A. Finchelstein, впоследствие G. Vandersanden и L. Levi, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и C. Berardis-Kayser) Предмет От една страна, искане за отмяна на обявлението за свободно място COM/051/02 и на цялата процедура за подбор, проведена вследствие на това обявление, и от друга страна, искане за отмяна на решението за назначаване на г-жа S., взето от органа по назначаването на 13 септември 2002 г., и на решението за мълчалив отказ по отношение на кандидатурата на жалбоподателя. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Paul Ceuninck и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 251, 18.3.2003 г.
bg	caselaw	EU	10.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/21 Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 2008 г. — Гърция/Комисия (Дело T-404/05) (1) (Кохезионен фонд - Международно летище на Атина - Намаляване на финансовата помощ - Принцип на пропорционалност) (2009/C 6/42) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представител: M. Tassopoulou, подпомаган от N. Korogiannakis и N. Keramidas, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и A. Weimar) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2005) 3243 — окончателен на Комисията от 1 септември 2005 година за намаляване на помощта, отпусната по линия на Кохезионния фонд за проект No 95/09/65/040 (ново международно летище на Атина в Spata) с Решение C (96) 1356 — окончателен на Комисията от 24 май 1996 година. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 22, 28.1.2008 г.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/8 Преюдициално запитване от Employment Tribunals, Birmingham (Обединено кралство), постъпило на 6 май 2014 г. — Kathleen Greenfield/The Care Bureau Ltd (Дело C-219/14) 2014/C 223/11 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Employment Tribunals, Birmingham Страни в главното производство Ищец: Kathleen Greenfield Ответник: Care Bureau Ltd Преюдициални въпроси i. Следва ли предвиденият в клауза 4, параграф 2 от Рамковото споразумение „принцип pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право (като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време) да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице размерът на вече натрупания годишен отпуск трябва да бъде адаптиран пропорционално на новото работно време, в резултат на което работникът, чието работно време е увеличено, би имал право на преизчисляване на придобитото право на отпуск в съответствие с увеличеното работно време? ii. Следва ли клауза 4, параграф 2 от Рамковото споразумение или член 7 от Директивата (1) за работното време да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право (като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време), която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице размерът на вече натрупания годишен отпуск се адаптира пропорционално на новото работно време, в резултат на което работникът, чието работно време е увеличено, би имал право на преизчисляване на придобитото право на отпуск в съответствие с увеличеното работно време? iii. Ако отговорът на въпрос (i) и/или (ii) е утвърдителен, прилага ли се преизчисляването само към онази част от годината, за която му се полага отпускът и през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или се прилага за друг период? iv. Когато се изчислява периодът на ползвания от работника отпуск, следва ли клауза 4, параграф 2 от Рамковото споразумение или член 7 от Директивата за работното време да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право (като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време) да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договора или се изчислява остатъкът от неизползвания отпуск, когато договорът продължава да е в сила? v. Ако отговорът на въпрос (iv) е утвърдителен, каква е разликата в подхода, който следва да се възприеме? (1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ, L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/21 Иск, предявен на 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-526/09) 2010/C 51/33 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и G. Braga da Cruz) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — да се установи, че като е допуснала заустване на отпадъчните промишлени води от промишленото предприятие „Estação de Serviço Sobritos“, разположено в зона Matosinhos, без надлежно разрешително, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 91/271/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води, — да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи До настоящия момент Португалската република не е уведомила Комисията за приключването на процедурата за издаване на разрешително на промишленото предприятие „Estação de Serviço Sobritos“. (1) ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.
bg	caselaw	EU	7.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/32 Иск, предявен на 7 май 2007 г. — ThyssenKrupp Ascenseurs Luxembourg/Комисия (Дело T-148/07) (2007/C 155/59) Език на производството: немски Страни Ищец: ThyssenKrupp Ascenseurs Luxembourg Sàrl (Howald, Люксембург) (представител: адвокат K. Beckmann) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени оспорваното решение в частта му, отнасяща се до ищеца, — при условията на евентуалност, да се намали в подходяща степен размера на наложената на ищеца с оспорваното решение глоба, определена на основание солидарна отговорност, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение C(2007) 512 окончателен на Комисията от 21 февруари 2007 година по дело COMP/E-1/38.823 — PO/Elevators and Escalators[Асансьори и ескалатори]. С оспорваното решение на ищеца и други предприятия са наложени глоби участието им в картел във връзка с монтирането и поддръжката на асансьори и ескалатори в Люксембург. Според Комисията съответните предприятия са нарушили член 81 ЕО. В подкрепа на своя иск ищецът изтъква следните основания: — липса на компетентност на Комисията, тъй като поради локалния си характер твърдяното нарушение няма значение за търговията между държавите-членки, — нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид решението за амнистия, издадено от люксембургската картелна служба в полза на ищеца преди започване на процедурата, — липса на предпоставките за солидарна отговорност на ищеца с неговите контролиращи дружества, тъй като той е правно и икономически самостоятелен, — несъразмерност на установения размер на глобата и действителната роля на ищеца за пазара, — незаконосъобразност на възпиращия мултипликатор, тъй като при изчисляването на глобата следва да се отчита само оборотът на ищеца, а той не обосновава прилагането на възпиращия мултипликатор, — необоснованост на увеличението за повторно извършване, определено при изчисляването на глобата, поради грешка в правото при пресмятането на предварителните глоби и поради грешки в преценката, — нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1), тъй като при определянето на горната граница на глобата в размер на 10 % от оборота на предприятието, Комисията е взела предвид оборота на концерна, а не оборота на ищеца, — незаконосъобразно прилагане на Известието относно определянето и намаляването на размера на глобите (2), тъй като „допълнителната стойност“ на сътрудничеството на ищеца не е отчетено в достатъчна степен, — неотчитане в достатъчна степен на сътрудничеството на ищеца извън контекста на Известието относно освобождаването и намаляването на размера на глобите. (1) Регламент (EО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1). (2) Известие на Комисията относно освобождаване от санкции и намаляване на техния размер в случаите на картели (ОВ 2002, C 45, стр. 3).
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/34 Определение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 2008 г. — Kaloudis/СХВП — Fédération française de tennis (RolandGarros SPORTSWEAR) (Дело T-380/07) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка на фигуративна марка на Общността RolandGarros SPORTSWEAR - По-ранна национална словна марка Roland Garros - Закъснение в плащането на таксата за жалбата - Решение на апелативния състав, което обявява, че жалбата се счита за неподадена) (2008/C 313/61) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Dimitrios Kaloudis (Dassia, Гърция) (представител: G. Kaloudis, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Fédération française de tennis (FFT) (Париж, Франция) (представител: F. Fajgenbaum, avocat) Предмет Жалба, подадена срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 юли 2007 г. (преписка No R 876/2006-4) относно процедура по възражение между Fédération française de tennis (FFT) и г-н Dimitrios Kaloudis. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като частично явно лишена от правно основание и частично явно недопустима. 2) Осъжда г-н Dimitrios Kaloudis да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.
bg	caselaw	EU	9.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/17 Жалба, подадена на 11 февруари 2011 г. — Antrax It/СХВП — Heating Company (Радиатори за отопление) (Дело T-84/11) 2011/C 113/34 Език на жалбата: италиански Страни Жалбоподател: Antrax It Srl (Resana, Италия) (представител: L. Gazzola, avvocato) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Heating Company BVBA (The) (Dilsen, Белгия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 ноември 2010 г., доколкото с него промишлен дизайн на Общността No 000593959-0002 е обявен за недействителен, — да отмени решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 ноември 2010 г., доколкото с него дружество Antrax It s.r.l. е осъдено да възстанови на The Heating Company BVBA разноските, направени в производството пред СХВП, — да осъди СХВП и The Heating Company да възстановят на Antrax It s.r.l. всички разноски, такси и хонорари, както и всички допълнителни дължими съгласно закона суми, платени във връзка с настоящото производство, — да осъди The Heating Company BVBA да възстанови на Antrax It s.r.l. всички разноски, такси и хонорари, както и всички допълнителни дължими съгласно закона суми, платени във връзка с производството пред СХВП. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: промишлен дизайн на Общността No 000593959-0002 (радиатори за отопление) Притежател на марката на Общността: жалбоподателят Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: The Heating Company BVBA Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: спорният промишлен дизайн на Общността не отговаря на изискванията на членове 4—9 от Регламента за промишления дизайн на Общността (РПДО), тъй като е почти идентичен с германски дизайн No 4, който е включен в множествена регистрация No 401 10481,8, публикувана на 10 септември 2002 г. едновременно във Франция, Италия и Бенелюкс като международен дизайн No DM/0608899. Решение на отдела по заличаването: обявява промишления дизайн на Общността за недействителен. Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение и обявява промишления дизайн на Общността за недействителен. Изложени правни основания: обстоятелството, че промишлен дизайн на Общността No 000593959 0002 има индивидуален характер.
bg	caselaw	EU	26.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/29 Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — European Goldfields/Комисия (Дело T-261/11) (1) (Жалба за отмяна - Държавни помощи - Субсидия, която е предоставена от гръцките власти в полза на минното предприятие Elliniko Chrysos и се състои в продажба на мините в Касандра на по-ниска от действителната пазарна цена и в освобождаване на тази сделка от данъци - Решение, с което помощта се обявява за незаконна и се разпорежда връщането ѝ със съответните лихви - Липса на правен интерес - Недопустимост) 2012/C 151/47 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: European Goldfields Ltd (Уайтхорс, Юкон, Канада) (представители: адв. K. Adamantopoulos, адв. E. Petritsi, адв. E. Trova и адв P. Skouris) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и D. Triantafyllou) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/452/ЕС на Комисията от 23 февруари 2011 г. относно държавна помощ C 48/08 (ex NN 61/08), предоставена от Гърция в полза на Ellinikos [Ch]rysos SA (ОВ L 193, стр. 27) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда European Goldfields Ltd да заплати съдебните разноски. 3. Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Ellinikos Chrysos AE Metalleion kai Viomixanias Chrysou. (1) ОВ C 219, 23.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/60 Жалба, подадена на 23 ноември 2009 г. — Comercial Losan/СХВП — McDonald's International Property (Mc. Baby) (Дело T-466/09) 2010/C 24/106 Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Comercial Losan, SLU (Сарагоса, Испания) (представител: A. Vela Ballesteros, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: McDonald's International Property Co. Ltd (Delaware, Съединени щати) Искания на жалбоподателя Да се уважи жалбата, подадена срещу решението на апелативния състав от 1 септември 2009 г. — R 1706/2008-1 Mc Baby/Mc Kids, постановено във връзка с възражение No B 1049362 (заявка за марка на Общността 4 441 393), като се допусне регистрацията на заявената марка и да се осъди противната страна да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Mc. Baby“ (заявка за регистрация No 4 741 393) за стоки и услуги от класове 25, 35 и 39. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: McDonald’s Internacional Property Company Ltd. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Фигуративна марка на Общността, съдържаща словния елемент „McKids“, (марка No 3 207 354), за стоки от класове 16, 25 и 28, словна марка на Общността „McDONALD’S“ (марка No 62 497) за стоки и услуги от класове 25, 28, 29, 30, 31, 32, 35, 41 и 42 и фигуративна марка на Общността, съдържаща словния елемент „McDONALD’S“, (марка No 62 521) за стоки и услуги от класове 25, 28, 29, 30, 31, 32, 35, 41 и 42. Решение на отдела по споровете: Частично уважава възражението. Решение на апелативния състав: Частично уважава жалбата. Изложени правни основания: Неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94, заменен от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	26.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 350/27 Жалба, подадена на 4 август 2016 г. — Pirelli Tyre/EUIPO — Yokohama Rubber (изображение на протектор на гума) (Дело T-447/16) (2016/C 350/33) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Pirelli Tyre SpA (Милано, Италия) (представители: T. Müller и F. Togo, lawyers) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Yokohama Rubber Co. Ltd (Токио, Япония) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка (Изображение на протектор на гума) — марка на Европейския съюз No 2 319 176 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 28 април 2016 г. по преписка R 2583/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото с него се обявява недействителността на спорната марка, и да осъди заявителя да понесе разноските в производството пред Службата. Изложено основание — Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и д), подточка ii) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/39 Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. — Tayto Group/СХВП — MIP Metro (real) (Дело T-287/15) (2015/C 279/48) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Tayto Group Ltd (Корби, Обединено кралство) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) Данни за производството пред СХВП Заявител/Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Общността в червен и син цвят със словния елемент „real“ — марка на Общността No 38 968 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 16 март 2015 г. по преписка R 2285/2013-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени частично обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на членове 15, 51, 64, 75 и 76 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/39 Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Financiere Tesalia и др./Комисия и ЕСП (Дело T-508/17) (2017/C 347/51) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Financiere Tesalia, SA (Люксембург, Люксембург), Cartera Zurbano, SA (Мадрид, Испания), Finexperta, SA (Мадрид), Eurosigma, SA (Мадрид) (представители: B. Gutiérrez de la Roza Pérez, P. Rubio Escobar, R. Ruiz de la Torre Esporrín и B. Fernández García, адвокати) Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране Искания Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени: — Решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране, което е прието на изпълнителната му сесия на 7 юни 2017 г. и с което се одобрява схемата за преструктуриране за финансовата институция Banco Popular Español S.A., и — Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A. Основания и основни доводи Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sánchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/26 Иск, предявен на 16 април 2007 г. — Siemens/Комисия (Дело T-110/07) (2007/C 140/46) Език на производството: немски Страни Ищец: Siemens AG (Берлин и Мюнхен, Германия) (представители: I. Brinker, T. Loest и C. Steinle, Rechtsanwälte) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени на основание член 231, параграф 1 ЕО Решението на Комисията от 24 януари 2007 г. (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апаратури с газова изолация), доколкото засяга ищеца, — субсидиарно, да се намали наложената в член 2, буква м) от Решението глоба, — да се осъди на основание член 87, алинея 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Комисията на Европейските общности да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение на Комисията К (2006) 6762 окончателен от 24 януари 2007 г. по преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апаратури с газова изолация. В обжалваното решение срещу ищеца и други предприятия е наложена глоба за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за създаването на Европейско икономическо пространство (ЕИП). По мнение на Комисията ищецът е участвал в серия от споразумения и съгласувани практики в сектора на „Комутационни апаратури с газова изолация“. В подкрепа на иска си ищецът изтъква три основания. На първо място, ответникът се упреква, че е пропуснал да изложи и докаже конкретно твърдените нарушения. Комисията не е изложила и доказала преди всичко последиците от твърдените нарушения върху общия пазар и Европейското икономическо пространство по време на първата фаза от твърдените нарушения до 1999 година. На второ място, ищецът изтъква, че Комисията погрешно е приела, че е извършено едно единствено и продължено нарушение и погрешно определя продължителността на нарушението. Според ищеца ответникът не е могъл да докаже, че след 22 април 1999 година ищецът е участвал в твърдяното нарушение. Освен това, се предявява нарушение на член 25 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1), тъй като по мнение на ищеца е изтекла погасителната давност относно участието му в твърдяното нарушение в първата фаза до 1999 година. На последно място, ищецът предявява тежка грешка в правото на Комисията при определяне на глобата. В това отношение се привежда като пример, че Комисията погрешно е преценила тежестта и продължителността на нарушението спрямо ищеца и очевидно е избрала висок възпиращ мултипликатор. Освен това, ответникът неправомерно е приел за водеща ролята на ищеца и отново неправомерно не е взел в предвид сътрудничеството на ищеца. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 на Договора (ОВ L 1, стр. 1).
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/3 Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof, Австрия) — Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag GmbH & Co. KG/„Österreich“-Zeitungsverlag GmbH (Дело C-540/08) (1) (Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Национална правна уредба, която предвижда принципна забрана на търговските практики, които поставят предлагането на безплатни добавки на потребителите в зависимост от придобиване на стоки или услуги) 2011/C 13/04 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Ищец: Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag GmbH & Co. KG Ответник:„Österreich“-Zeitungsverlag GmbH Предмет Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof (Австрия) — Тълкуване на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 2 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, стр. 22, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Национална правна уредба, която забранява на издателите на периодични издания да обявяват, предлагат или предоставят на потребителите без насрещна престация добавки, обвързани с периодично издание, или да предлагат такива добавки, обвързани с продажбата на стоки или предоставянето на услуги, без да се отчита заблуждаващият или агресивен характер на съответната търговска практика — Правна уредба, чиято цел е не само защита на потребителите, но и запазване на медийния плурализъм и защита на по-слабите конкуренти — Понятие за нелоялна търговска практика Диспозитив 1. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда обща забрана на продажбите с безплатна добавка и която е насочена не само към защитата на потребителите, но преследва също така и други цели. 2. Възможността за участие в игра с награда, свързана със закупуването на вестник, не представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29 само поради факта че поне за част от съответните потребители тази възможност за участие в игра се явява решаващото съображение, накарало ги да купят този вестник. (1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/33 Решение на Общия съд от 7 декември 2010 г. — Fahas/Съвет (Дело T-49/07) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки в рамките на борбата с тероризма - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Мотивиране - Иск за обезщетение) 2011/C 30/58 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Sofiane Fahas (Mielkendorf, Германия) (представител: F. Zillmer, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: първоначално M. Bishop, E. Finnegan и S. Marquardt, впоследствие M. Bishop, J.-P. Hix и E. Finnegan) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Италианска република (представители: I. Bruni, подпомаган от G. Albenzio, avvocato dello Stato) Предмет От една страна, искане за частична отмяна, последно на Решение 2008/583/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО (ОВ L 188, стр. 21) в частта, в която то засяга жалбоподателя, както и искане да се осъди Съветът да не посочва повече името на жалбоподателя в бъдещите си решения при липса на окончателно съдебно решение, и от друга страна, искане за обезщетение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Sofiane Fahas понася освен направените от него съдебни разноски и разноските, направени от Съвета на Европейския съюз. 3. Италианската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/74 Жалба, подадена на 19 юни 2008 г. — Avogadri и др./Комисия (Дело F-58/08) (2008/C 209/137) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Chiara Avogadri (Брюксел, Белгия) и други (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет и описание на спора Отмяна на решенията, с които се определят условията за назначаване на жалбоподателите като договорно наети служители или срочно наети служители, доколкото продължителността на договора им или на удължаването на същия е ограничено за определен период от време Искания на жалбоподателите — Да се отменят решенията, с които се определят условията за назначаване на жалбоподателите, доколкото продължителността на договора им или на удължаването на същия е ограничено за определен период от време; — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/45 Решение на Общия съд от 15 юли 2015 г. — Dennekamp/Парламент (Дело T-115/13) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи относно участието на членове на Европейския парламент във фонд за допълнително пенсионно осигуряване - Отказ да бъде предоставен достъп - Изключение, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност - Член 8, буква б) от Регламент (ЕО) No 45/2001 - Предаване на лични данни - Условия, свързани с необходимостта от предаване на личните данни и с опасността от засягане на законните интереси на съответното лице)) (2015/C 302/57) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Gert-Jan Dennekamp (Giethoorn, Нидерландия) (представители: O. Brouwer, T. Oeyen и E. Raedts, адвокати) Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz и N. Görlitz) Страни, встъпили в подкрепа на жалбоподателя: Република Финландия (представител: H. Leppo); Кралство Швеция (представители: първоначално A. Falk, C. Meyer-Seitz, S. Johannesson и U. Persson, впоследствие A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, E. Karlsson, L. Swedenborg, C. Hagerman и F. Sjövall); Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) (представители: A. Buchta и U. Kallenberger) Предмет Искане за отмяна на Решение A (2012) 13180 на Парламента от 11 декември 2012 г., с което се отказва да се предостави достъп на жалбоподателя до някои документи относно участието на някои членове на Европейския парламент във фонд за допълнително пенсионно осигуряване Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на Решение A(2012) 13180 на Парламента от 11 декември 2012 година, с което на г-н Gert-Jan Dennekamp се отказва да се предостави достъп до документи относно участието на членове на Парламента във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, доколкото с него се иска получаването на достъп до имената на 65 депутати от Парламента, които са жалбоподатели по делата, по които са постановени определение от 15 декември 2010 г., Albertini и др. и Donnelly/Парламент (T-219/09 и T-326/09, Сб., EU:T:2010:519) и решение от 18 октомври 2011 г., Purvis/Парламент (T-439/09, Сб., EU:T:2011:600). 2) Отменя Решение A(2012) 13180, доколкото с него се отказва предоставянето на достъп до имената на депутатите, участващи в схемата на допълнително пенсионно осигуряване на Парламента, които като членове на пленарния състав на Парламента са взели действително участие при гласуванията относно схемата на допълнително пенсионно осигуряване, проведени на 24 април 2007 г., 22 април 2008 г. и 10 май 2012 г. 3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4) Парламентът понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от тези, които са направени от г-н Dennekamp. 5) Г-н Dennekamp понася една четвърт от направените от него съдебни разноски. 6) Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 114, 20.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	27.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/21 Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 17 юни 2011 г. — Maria Laura Altavista/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Дело C-303/11) 2011/C 252/40 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Ищец: Maria Laura Altavista Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato Преюдициални въпроси а) Тълкуването от страна на Съда на ЕО на разпоредбата на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1), според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, е правомерна, допуска ли национална правна уредба на стабилизирането на непостоянни служители (член 1, алинея 519 от Закон No 296/2006) която позволява работници, които вече са били срочно наети, да се наемат пряко за неопределено време при дерогация от правилото за публичен конкурс, но с приравняване на нула на стажа, натрупан за периода на срочната работа, или пък предвиденото от националния законодател изгубване на стажа попада в обхвата на дерогацията за „обективни причини“, които могат да се открият в изискването да се избегне придобиването на нормативноустановен статут от непостоянни работници да се извършва в ущърб на работниците, които вече имат такъв статут, какъвто би бил случаят ако непостоянните работници запазваха предходно натрупания стаж, б) тълкуването от страна на Съда на ЕО на посочената разпоредба на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО, според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време е правомерна, допуска ли национална правна уредба, която независимо от натрупания за периода на срочното трудово правоотношение стаж, предвижда прекратяване на срочния договор и сключване на нов договор за неопределено време, различен от предишния и без запазване на предходно натрупания стаж (член 1, алинея 519 от Закон No 296/2006). (1) ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.
bg	caselaw	EU	22.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/15 Определение на Съда (пети състав) от 13 юли 2011 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Timișoara — Румъния) — Sergiu Alexandru Micșa/Administrația Finanțelor Publice Lugoj, Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș, Administrația Fondului pentru Mediu (Дело C-573/10) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Вътрешно облагане с данъци и такси - Член 110 ДФЕС - Екотакса върху моторните превозни средства при първата им регистрация) 2011/C 311/23 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Timișoara Страни в главното производство Жалбоподател: Sergiu Alexandru Micșa Ответници: Administrația Finanțelor Publice Lugoj, Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș, Administrația Fondului pentru Mediu Предмет Преюдициално запитване — Curtea de Apel Timișoara — Регистрация на автомобили втора употреба, регистрирани по-рано в други държави членки — Екотакса, налагана на леките автомобили при първата им регистрация в държава членка — Съвместимост на националната правна уредба с член 110 ДФЕС — Валидност на освобождаването от заплащане на таксата за определени категории автомобили Диспозитив Член 110 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да въвежда екотакса за моторните превозни средства при първата им регистрация в съответната държава членка, ако тази фискална мярка е уредена по начин, по който тя възпира пускането в движение в посочената държава членка на употребявани моторни превозни средства, закупени в други държави членки, без обаче същевременно да възпира закупуването на употребявани моторни превозни средства на същата възраст и със същата степен на амортизация на националния пазар. (1) ОВ C 46, 12.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/10 Определение на Съда (девети състав) от 7 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — X. M./Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) (Дело C-129/15) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки за доставки - Директива 2004/18/ЕО - Член 1, параграф 9 - Понятие за публичноправна организация - Създадено със стопанска цел болнично заведение, чийто капитал е изцяло частна собственост - Приходи, от които над 50 % или 30 % произтичат от плащания от държавното задължително здравно осигуряване за предоставянето на медицински услуги - Член 7, буква б) - Прогнозна стойност на поръчката - Недостигнат праг - Сигурен трансграничен интерес - Липса на информация - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Явна недопустимост)) (2016/C 343/13) Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд София-град Страни в главното производство Жалбоподател: X. M. Ответник: Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) Диспозитив Преюдициалното запитване, отправено от Административен съд София-град (България) с акт от 4 март 2015 г., е явно недопустимо. (1) ОВ C 171, 26.5.2015 г.
bg	caselaw	EU	8.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 298/13 Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 22 юли 2011 г. — Société Le Crédit Lyonnais/Ministre du budget, des comptes publics et de la réforme de l'État (Дело C-388/11) 2011/C 298/26 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: Société Le Crédit Lyonnais Ответник: Ministre du budget, des comptes publics et de la réforme de l'État Преюдициални въпроси 1. Може ли с оглед на приложимите правила за териториалното приложно поле на данъка върху добавената стойност параграфи 2 и 5 от член 17 и член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. (1) да се тълкуват в смисъл, че за изчисляване размера на частта, която се въвежда с тях, седалището на дружество, установено в дадена държава членка, трябва да вземе предвид приходите, реализирани от всеки от клоновете му, установени в друга държава членка и паралелно с това, тези клонове трябва да вземат предвид всички реализирани от дружеството приходи, които могат да бъдат предмет на облагане с данък върху добавената стойност? 2. Трябва ли същото решение да бъде възприето за клоновете, установени извън Европейския съюз, по-специално по отношение на правото на приспадане, предвидено в буква a) от параграф 3 от член 17, както и в буква в) от същия параграф, що се отнася до банковите и финансовите дейности, посочени в член 13, част Б), буква г), точки 1—5, реализирани в полза на получатели, установени извън Общността? 3. Може ли отговорът на първите два въпроса да бъде различен според различните държави членки, в зависимост от възможностите, обхванати от алинея първа от параграф 5 от член 17, по-специално що се отнася до установяването на отделни сектори на дейност? 4. При утвърдителен отговор на един от първите два въпроса, от една страна, следва ли прилагането на една такава част да се ограничи до изчисляването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, с който се облагат разходите, претърпени от седалището в полза на чуждестранните клонове и от друга страна, трябва ли реализираните в чужбина приходи да се вземат предвид в съответствие с приложимите правила в държавата на клона или в държавата на седалището? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1)
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/11 Решение на Съда (шести състав) от 16 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Zalaegerszegi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — EURO 2004. Hungary Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága (Дело C-291/15) (1) ((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Митническа стойност - Определяне на митническата стойност - Договорна стойност - Действително платена цена - Съмнения, основани на истинността на декларираната цена - Декларирана цена, която е по-ниска от цената, която се заплаща при други сделки във връзка със сходни стоки)) (2016/C 305/16) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Zalaegerszegi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: EURO 2004. Hungary Kft. Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága Диспозитив Член 181а от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) No 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) No 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. (1) ОВ C 98, 14.3.2016 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/20 Определение на Общия съд от 12 юни 2012 г. — Vesteda Groep/Комисия (Дело T-206/10) (1) (Държавни помощи - Схема за помощи, предоставени от Нидерландия в полза на дружества за социално жилищно строителство - Съществуващи помощи - Решение, с което се приемат ангажиментите на държавата членка - Жалба за отмяна - Процесуална легитимация - Недопустимост) 2012/C 227/31 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Vesteda Groep BV (Маастрихт, Нидерландия) (представители: G. van der Wal и T. Boesman, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, S. Noë и S. Thomas, подпомагани от H. Gilliams, avocat) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи No E 2/2005 и No 642/2009 — Нидерландия — Съществуваща помощ и специална помощ по проекти в полза на дружествата за социално жилищно строителство Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Vesteda Groep BV да понесе съдебните разноски, направени от него и от Европейската комисия. (1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.
bg	caselaw	EU	10.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 262/33 Жалба, подадена на 31 май 2015 г. — Smarter Travel Media/СХВП (SMARTER TRAVEL) (Дело T-290/15) (2015/C 262/44) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Smarter Travel Media LLC (Бостън, Съединени американски щати) (представител: P. Olson, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „SMARTER TRAVEL“ — заявка за регистрация No 12 460 044. Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 20 март 2015 г. по преписка R 1986/2014-2. Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания — апелативният състав е допуснал грешка, като е заключил, че марката няма отличителен характер, — апелативният състав е допуснал грешка, като е приложил неправилно установената в решение Bild съдебна практика, — апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид, че марката съдържа елемент, подлежащ на отделна регистрация, — апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид, че същата марка с различно лого е била регистрирана по същество за същите услуги и че новата заявка е само осъвременяване, — апелативният състав е допуснал грешка, като не е направил цялостна преценка.
bg	caselaw	EU	21.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 152/14 Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Белгия) на 8 март 2011 г. — Сдружение с нестопанска цел PRO-BRAINE (A.S.B.L.), Michel Bernard, Charlotte de Lantsheere/Община Braine-le-Château (Дело C-121/11) 2011/C 152/25 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподатели: Сдружение с нестопанска цел PRO-BRAINE (A.S.B.L.), Michel Bernard, Charlotte de Lantsheere Ответник: община Braine-le-Château Преюдициален въпрос Дали приетото въз основа на член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (1) окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на разрешено депо или на депо, което вече е в експлоатация, представлява разрешение за осъществяване по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2)? (1) ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94. (2) ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174.
bg	caselaw	EU	15.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 59/38 Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns/Комисия (Дело T-722/15) (2016/C 059/45) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns (Мертинген, Германия) (представители: C. Bittner и N. Thies, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото — в член 1 от него се е приема, че държавните помощи, които Германия е предоставила в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС в полза на съответните предприятия от млечната промишленост във федералната провинция Бавария във връзка с проведения в Бавария качествен контрол на млякото, са несъвместими с вътрешния пазар в периода след 1 януари 2007 г.; — да отмени членове 2 — 4 от обжалваното решение, доколкото с тях се разпорежда бенефициерите да възстановят тези помощи заедно с лихвите; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска да бъде частично отменено Решение на Комисията С (2015) 6295 окончателен от 18 септември 2015 г. относно държавна помощ за качествен контрол на млякото, предоставена от Германия въз основа на Закона за млякото и мазнините, SA.35484 (2013/C) (ex SA.35484 (2012/NN). В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест основания. 1. Първо основание: нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 6, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Регламент (EО) No 659/1999 (1) Според жалбоподателя обжалваното решение се основава на правни и фактически обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в решението за откриване на процедурата. 2. Второ основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като отчисляваните средства са квалифицирани като държавна помощ Според жалбоподателя отчисляваните средства не следвало да се квалифицират като държавна помощ, тъй като не били под постоянен държавен контрол и не били предоставени на разположение на националните органи. Националните органи единствено преразпределили плащанията за мандрите в Бавария към сдружението Milchprüfring, на което бил възложен качествения контрол на млякото. 3. Трето основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като финансирането на качествения контрол на млякото било квалифицирано като помощ, поставяща баварските мандри в по-благоприятно положение Във връзка с това се посочва, че разходите за качествения контрол на млякото не представлявали разноски, които нормално следвало да бъдат поемани от баварските мандри. Тестовете били извършвани в публичен интерес. Освен това твърдените предимства за мандрите се компенсирали от възложените им плащания във формата на задължителни отчисления от цената на млякото. 4. Четвърто основание (при условията на евентуалност): нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС Жалбоподателят изтъква, че в периода 2000 — 2006 г. спорните средства следвало да се разглеждат като съвместими с вътрешния пазар. От тогава размерът на спорните средства не е бил променяни. Тези обстоятелства подкрепят тезата, че следователно правото на преценка на ответника било ограничено и че той следвало да разглежда спорните средства, предоставени след 1 януари 2007 г., като съвместими с вътрешния пазар. 5. Пето основание: (при условията на евентуалност): нарушение на член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС, тъй като финансирането на качествения контрол на млякото било квалифицирано като нова помощ, която поради това подлежала на нотифициране 6. Шесто основание (при условията на евентуалност): нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания В заключение жалбоподателят посочва, че Комисията приела, че финансирането на качествения контрол на млякото в периода 2000 — 2006 г. било съвместимо с вътрешния пазар. Освен това още през 2012 г. Комисията окачествила финансирането на качествения контрол на млякото като съществуваща помощ. По този начин тя породила оправдани правни очаквания, че най-малкото нямало да изисква връщане на плащанията, които се твърди, че били помощи. (1) Регламент (EО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 8, том 1, стр. 41).
bg	caselaw	EU	25.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 318/2 Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия), постъпило на 3 април 2017 г. — Abubacarr Jawo/Bundesrepublik Deutschland (Дело C-163/17) (2017/C 318/03) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg Страни в главното производство Жалбоподател: Abubacarr Jawo Ответник: Bundesrepublik Deutschland Преюдициални въпроси 1) Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) No 604/2013 (1) само ако целенасочено и умишлено избягва/се укрива от националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето, за да осуети, респективно затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за по-дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне? Може ли засегнатото лице да се позове на правилното прилагане на разпоредбата и в рамките на процедура срещу решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като той не се е укривал? 2) Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) No 604/2013 само когато още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че засегнатото лице се укрива и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или удължаването е възможно само чрез определяне на удължен срок по взаимно споразумение между заинтересованите държави членки? 3) Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на статут на международна закрила, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозен риск там той да бъде подложен на отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз? Този въпрос също ли попада в приложното поле на правото на Съюза? Според кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е предоставена международна закрила? (1) Регламент (ЕС) No 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/17 Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. от Deutsche Post AG срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 14 юли 2010 г. по дело T-570/08, Deutsche Post AG/Европейска комисия (Дело C-463/10 P) () 2010/C 328/32 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Deutsche Post AG (представители: J. Sedemund и T. Lübbig, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло Определение на Общия съд (първи състав) от 14 юли 2010 г. по дело T-570/08, — да се отхвърли възражението за недопустимост, направено от Комисията пред Общия съд, — да се отмени решението на Европейската комисия от 30 октомври 2008 г. относно „разпореждането за информация“ съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999 в производството „Държавна помощ C-36/2007 — Германия; държавна помощ в полза на Deutsche Post AG“, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу определението на Общия съд, с което е отхвърлена като недопустима жалбата на жалбоподателя срещу разпореждането от 30 октомври 2008 г. на Комисията за представяне на информация, изпратено до Федерална република Германия в производството относно държавната помощ, отпусната на жалбоподателя. Основният въпрос в настоящата жалба е дали и при какви условия може да се оспорва разпореждането на Комисията за представяне на информация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999. Според жалбоподателя жалбата срещу решение, с което се разпорежда представянето на информация, притежавана само от жалбоподателя, е допустима само ако то поражда съмнения дали са спазени процесуалните изисквания на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999 и дали е необходима поисканата информация. Общият съд обаче отхвърлил допустимостта на такава жалба с довода, по същество, че разпореждането за информация няма правни последици. Според Общия съд става въпрос просто за временна мярка, която единствено подготвя крайното решение. Жалбоподателят излага пет правни основания. 1. В определението си Общият съд отказал да признае, че като правно обвързващ акт на Европейския съюз разпореждането за информация подлежи на контрол от страна на европейските съдилища. Държавата членка имала императивното задължение съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999 във връзка с член 288, параграф 4 ДФЕС, и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС, да представи поисканата информация. Тъй като държавата членка била длъжна да изпълни решението, задължението за представяне на информация било прехвърлено директно на жалбоподателя, който (единствен) разполага с поисканата информация. 2. На следващо място, Общият съд отказал да признае, че ако държавата членка и пряко засегнатото предприятие са длъжни да представят каквато и да било информация, поискана от Комисията на основание на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999, без да се отчита дали изобщо са спазени процесуалните изисквания на член 10, параграф 3 и дали информацията има някаква връзка с производството за контрол на държавни помощи, това би било несъвместимо с гарантираната от правото на Съюза правна защита. 3. Общият съд тълкувал неправилно член 10, параграф 3 и член 13, параграф 1, трето изречение от Регламент (ЕО) No 659/1999, понеже отказал да признае, че решението за изискване на информация има преки последици за правното положение на държавата членка и за засегнатото предприятие и поради това, че член 13, параграф 1, трето изречение от Регламент (ЕО) No 659/1999 дава възможност на Комисията да вземе решение относно евентуална държавна помощ, ако държавата членка не изпълни разпореждането за информация, въз основа на наличната информация. Произтичащото от това намаляване на тежестта за Комисията за доказване съществено влошавало процесуалното положение на засегнатото предприятие, което практически било принудено да представи поисканата информация, за да защити правата си. 4. Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че решението за изискване на информация няма никакви правни последици, поддържайки че то е просто временна мярка, която подготвя крайното решение. Така Общият съд отказал да признае, че това не изключва възможността за оспорване на мярката, когато самата твърдяна за временна мярка — като решението съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 659/1999 — има вредоносни правни последици. 5. На последно място, Общият съд отказал да признае, че извършените от Комисията нарушения при приемането на решението за изискване на информация не могат да бъдат отчетени в достатъчна степен при обжалване на крайното решение, по-специално защото на този етап не е възможно да се оспорва това, че не е установена цялата фактическа обстановка в случая. Същевременно обаче временното съобразяване с незаконосъобразното разпореждане за информация можело да доведе засегнатото предприятие, както в настоящия случай, до значителни разходи на време и парични средства.
bg	caselaw	EU	5.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/8 Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Koninie (Полша), постъпило на 28 юни 2016 г. — Halina Grodecka в присъствието на Józef Konieczka и др. (Дело C-50/16) (2016/C 326/15) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Sąd Rejonowy w Koninie Страни в главното производство Halina Grodecka в присъствието на Józef Konieczka и др. С определение от 2 юни 2016 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че произнасянето по въпроса, поставен от Sąd Rejonowy w Koninie (Районен съд, Конин), очевидно не е от неговата компетентност.
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/47 Жалба, подадена на 23 март 2010 г. — Pieno žvaigždės/СХВП — Fattoria Scaldasole (Iogurt.) (Дело T-135/10) 2010/C 134/76 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: AB „Pieno žvaigždės“ (Вилнюс, Литва) (представители: I. Lukauskienė и R. Žabolienė, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Fattoria Scaldasole Srl (Monguzzo, Италия) Искания на жалбоподателя — отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 януари 2010 г. по преписка R 1070/2009-2; и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „Iogurt.“ за стоки от клас 29 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрираната в Литва фигуративна марка „jogurtas“ за стоки от клас 29; фигуративната марка на Общността „jogurt“, регистрирана за стоки от клас 29 Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението в неговата цялост. Решение на апелативния състав: счита, че жалбата не е подадена. Изложени правни основания: нарушение на член 60 от Регламент No 207/2009 на Съвета във връзка с член 8 от Регламент No 2869/95 (1) на Комисията, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че такста за обжалване не е била платена в определения срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на обжалваното решение. (1) Регламент (ЕО) No 2869/95 на Комисията от 13 декември 1995 относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 303, стp. 33, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 13).
bg	caselaw	EU	9.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 81/24 Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия (Дело T-12/15) (2015/C 081/32) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Banco Santander, SA (Santander, Испания) и Santusa Holding, SL (Boadilla del Monte, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и J. Panero Rivas, abogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателите искат от Общия съд: — Да обяви за допустими и да уважи изтъкнатите в настоящата жалба основания за обжалване; — да отмени член 1 от решението в частта му, в която се обявява, че новото административно тълкуване на член 12 TRLIS [texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Изменение на испанския закон за корпоративния данък)], възприето от испанската администрация, трябва да счита за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар; — да отмени член 4, параграф 1 от решението, доколкото в него се изисква от Кралство Испания да сложи край на това, което Комисията счита за схема за помощи, описана в член 1 от решението; — да отмени член 4, параграфи 2, 3, 4 и 5 от решението, доколкото с тях се налага на Кралство Испания възстановяване на сумите, считани от Комисията за държавна помощ; — при условията на евентуалност, да ограничи обхвата на задължението за възстановяване, наложено на Кралство Испания в член 4, параграф 2 от решението, така че то се извърши при същите условия като тези в първото и второто решение, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-826/14, Испания/Комисия. По-специално, изтъква се наличието на грешка при прилагане на правото що се отнася до правната квалификация на мярката като държавна помощ, идентифицирането на бенефициера на мярката и факта, че административното тълкуване е квалифицирано като държавна помощ, различна от разгледаната в решенията на Комисията, както и нарушението на принципите на оправданите правни очаквания, на естопел и на правна сигурност.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/12 Решение на Съда (пети състав) от 12 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Frédéric Hay/Crédit agricole mutuel de Charente-Maritime et des Deux-Sèvres (Дело C-267/12) (1) (Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране - Колективен трудов договор, който предвижда свързано с възнаграждението и условията на труд предимство само за сключващите брак служители - Изключване на партньорите, сключващи граждански пакт за солидарност - Дискриминация, основана на сексуалната ориентация) 2014/C 52/18 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Жалбоподател: Frédéric Hay Ответник: Crédit agricole mutuel de Charente-Maritime et des Deux-Sèvres Предмет Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Допустимост на национален колективен трудов договор, който запазва предимство в областта на възнаграждението и условията на труд за работниците, сключващи брак, и не допуска от това предимство да се ползват партньорите, сключили граждански пакт за солидарност — Дискриминация, основана на сексуалната ориентация — Възможност за обосноваване на непряката дискриминация с легитимна, подходяща и необходима цел Диспозитив Член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на колективен трудов договор като разглежданата в главното производство, съгласно която служителят, сключващ граждански пакт за солидарност с лице от същия пол, няма право на предимства като специален отпуск и премия, предоставяни на служителите при встъпване в брак, когато националното законодателство на съответната държава членка не позволява сключването на брак между лица от един и същи пол, тъй като предвид предмета и условията за получаване на тези предимства положението му е сравнимо с това на сключващ брак служител. (1) ОВ C 250, 18.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	24.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 239/68 Жалба, подадена на 1 юни 2017 г. — Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo/Комисия (Дело T-350/17) (2017/C 239/79) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Singapore Airlines Ltd (Сингапур, Сингапур) и Singapore Airlines Cargo Pte Ltd (Сингапур) (представители: J. Kallaugher и J. Poitras, solicitors, както и J. Ruiz Calzado, адвокат) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени изцяло или отчасти Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари), — в допълнение или при условията на евентуалност, да намали размера на наложената на жалбоподателите глоба, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, и — да разпореди всякакви други действия, които могат да се окажат подходящи с оглед на обстоятелствата по делото. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания. 1. С първото основание се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като водещата констатация в него за единно продължено нарушение, обхващащо услугите по въздушен превоз на товари по всички маршрути към и от Съюза, е опорочена от сериозни грешки при прилагане на правото и във фактическите преценки. Според жалбоподателите обжалваното решение по-специално не установява: i) наличието на световен картел; ii) компетентност по отношение на действия, свързани с продажбата на услуги по въздушен превоз на товари извън Съюза; iii) приложимостта на член 101 ДФЕС към уреждано или изисквано от чуждестранни държави поведение; iv) достатъчна взаимна връзка между действията, изразяващи се в трите твърдени елемента на единното продължено нарушение, а именно допълнителните такси за гориво, допълнителните такси за безопасност и твърденият отказ за заплащане на комисионни върху допълнителните такси; и v) достатъчна връзка на контактите между авиокомпании на равнище централно управление с действията на местните пазари. 2. С второто основание се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, доколкото установява нарушение във връзка със съгласуването относно заплащането на комисионни на спедиторите върху доходи от допълнителни такси. 3. С третото основание се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като констатацията за нарушение с участието на жалбоподателите, се основава на доказателства, свързани изключително с контакти между членовете на обединението за въздушен превоз на товари „WOW“. Според жалбоподателите обжалваното решение прилага неправилен правен критерий за преценката на обединение, имащо за цел постигането на пълно сътрудничество между авиокомпании, и допуска основни грешки в преценката относно начина на функциониране на обединението „WOW“. Освен това жалбоподателите сочат, че контактите им с партньорите от „WOW“ са били част от начинание, действително насочено към създаването на успешно обединение, поради което не са били проява на общата схема или план, съставляващи предполагаемата основа на единното продължено нарушение. 4. С четвъртото основание се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като не установява участие от страна на жалбоподателите в единното продължено нарушение. 5. С петото основание се твърди, че ако (противно на изложените в четвъртото основание доводи) жалбоподателите са участвали в някои аспекти от единното продължено нарушение, обжалваното решение не установява, че те са знаели за всички останали аспекти от поведението, описано в обжалваното решение, по-специално за явно неправомерната координация в рамките на основната група, нито че е трябвало да знаят за такова поведение, съгласно изискванията на съдебната практика. 6. С шестото основание се твърди, че ако обжалваното решение не бъде отменено изцяло, глобата на жалбоподателите следва да бъде намалена, тъй като Комисията не е изпълнила ясните изисквания на Насоките относно глобите (1) за уточняване на съответния оборот, а наложената глоба на отразява ограниченото им участие в единното продължено нарушение и по-малката тежест на действията им (видна от трето, четвърто и пето основание). (1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г. стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/55 Иск, предявен на 9 март 2007 г. — SHS Polar Sistemas Informáticos v СХВП — Polaris Software Lab (POLARIS) (Дело T-79/07) (2007/C 95/110) Език, на който е изготвен искът: английски Страни Ищец: SHS Polar Sistemas Informáticos, SL (Мадрид, Испания) [представител: адвокат C. Hernández Hernández, lawyer] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Polaris Software Lab Ltd (Chennai, Индия) Искания на ищеца — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 8 януари 2007 година по дело R 658/2006-2, — да се осъди СХВП да заплати собствените си разноски и тези на ищеца. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Polaris Software Lab Ltd Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „POLARIS “за стоки и услуги от класове 9 и 42 — заявка No 3 267 713 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „POLAR “за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42 Решение на отдела по споровете: уважаване на възражението за всички оспорени стоки в клас 9. Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по споровете. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета като: а) по-ранната марка може да се приложи за софтуеър, предназначен за потребител — неспециалист, което би могло да доведе до объркване; б) малките зрителни и фонетични различия между конфликтните търговски марки не са достатъчни, за да се избегне вероятността от объркване и в) и двете марки са свързани с едно и също значение.