Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 253k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	24.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 366/36 Жалба, подадена на 14 септември 2012 г. — Celtipharm/СХВП — Alliance Healthcare France (PHARMASTREET) (Дело T-411/12) 2012/C 366/73 Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: Celtipharm (Ван, Франция) (представители: адв. P. Greffe и адв. C. Fendeleur) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Alliance Healthcare France SA (Женевилиер, Франция) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението за поправка (на решението от 2 май 2012 г.) на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 юни 2012 г. по преписка R 767/2011-2. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Alliance Healthcare France SA Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „PHARMASTREET“ за стоки и услуги от класове 3, 5 и 35 — заявка за марка на Общността No 8 658 445 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална словна марка „PHARMASEE“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 38, 42 и 44 Решение на отдела по споровете: отчасти уважава възражението. Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя решението на отдела по споровете. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/38 Жалба, подадена на 2 май 2014 г. — Röchling Oertl Kunststofftechnik/Комисия (Дело T-286/14) 2014/C 223/41 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Röchling Oertl Kunststofftechnik GmbH (Бренсбах, Германия) (представители: T. Volz, M. Ringel, B. Wißmann, M. Püstow, C. Oehme и T. Wielsch, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. за откриване на официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС срещу Федерална република Германия във връзка с подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители, държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN), доколкото то обхваща намалената допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. 1. Първо правно основание: не е налице поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС — Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG. 2. Второ правно основание: липса на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС — Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата. — Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата. — Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).
bg	caselaw	EU	12.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/13 Определение на Общия съд от 2 декември 2010 г. — Апостолов/Комисия (Дело T-73/10 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Назначаване - Конкурс - Отхвърляне на кандидатура - Срок за обжалване - Просрочие - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба) 2011/C 46/26 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Светослав Апостолов (Saarwellingen, Германия) (представител: D. Schneider-Addae-Mensah, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers) Предмет Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 декември 2009 г. по дело Апостолов/Комисия (F-8/09, все още непубликувано в Сборника) по-конкретно с предмет отмяна на това определение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Светослав Апостолов понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.
bg	caselaw	EU	21.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 158/18 Жалба, подадена на 15 април 2008 г. — E.ON Energie/Комисия (Дело T-141/08) (2008/C 158/30) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: E. ON Energie AG (München, Германия) (представители: A. Röhling, C. Krohs и F. Dietrich, Rechtsanwälte) Ответник по жалбата: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на ответника C(2008) 377 окончателен от 30 януари 2008 г. по дело COMP/B-1/39.326 — E.ON Energie AG, — при условията на евентуалност, да се намали съответно размерът на наложената на жалбоподателя глоба, — да се осъди ответникът да заплати разноските по съдебното производство. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят обжалва Решение на Комисията C(2008) 377 окончателен от 30 януари 2008 г. по дело COMP/B-1/39.326 — E.ON Energie AG. С това решение Комисията налага на жалбоподателя глоба, тъй като той е счупил поставен от представители на Комисията съгласно член 20, параграф 2, буква г) от Регламент (EО) No 1/2003 (1) печат и най-малкото по небрежност е нарушил член 23, параграф 1, буква д) от същия регламент. Като мотиви на своята жалба жалбоподателят посочва девет правни основания. В първите шест правни основания жалбоподателя се опитва да изложи, че е налице недостатъчно доказване на правонарушението. По-специално се изтъкват неправилно преценяване на неограничената тежест за доказване на ответника, нарушение на принципа на дирене на обективната истина, погрешно предположение относно надлежното поставяне на печат, неправилно предположение относно очевидното състояние на печата на следващия ден, неправилно предположение относно годността на защитното фолио, както и неправилно преценяване от страна на ответника на други възможни хипотези за протичане на събитията. В седмото правно основание се изтъква, че не е спазена презумпцията за невиновност, с което са нарушени съществени материалноправни и процесуалноправни разпоредби. На осмо място жалбоподателят посочва, че ответникът погрешно го упреква във виновно поведение по смисъла на член 23 от Регламент (EО) No 1/2003. Накрая се изтъкват правонарушения при определянето на глобата. Според схващането на жалбоподателя е налице нарушение на забраната за произвол, както и на изискването за мотивиране съгласно член 253 EО. Не били преценени правилно основанията за определяне на по-нисък размер на санкцията, а по несъответстващ начин били отчетени основания за увеличаване размера на наказанието. (1) Регламент (EО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/15 Решение на Съда (първи състав) от 3 септември 2009 г. (преюдициално запитване от VAT and Duties Tribunal — Лондон, Обединено кралство) — RCI Europe/Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs (Дело C-37/08) (1) (Шеста директива ДДС - Данъчна привръзка - Доставки на услуги, свързани с недвижим имот - Услуги, които се състоят в улесняване на обмена между притежатели на права на ползване на недвижим имот с ваканционно предназначение) 2009/C 267/25 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция VAT and Duties Tribunal, Лондон Страни в главното производство Ищец: RCI Europe Ответник: Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs Предмет Преюдициално запитване — VAT and Duties Tribunal, Лондон — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква а) и на член 26 от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Определяне на мястото на данъчно привързване — Предоставяне на услуги, които се състоят в улесняване на обмена между притежатели на права на ползване на недвижим имот с ваканционно предназначение, членове на създадено от данъчно задълженото лице сдружение за тази цел, срещу правата на други притежатели Диспозитив Член 9, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1999 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че мястото на доставка на услуги, предоставени от сдружение, чиято дейност се състои в организирането на обмена между неговите членове на правата им на частично ползване на ваканционни жилища за определен период, срещу което това сдружение събира от членовете си такса за регистрация, годишна абонаментна такса, както и такса за обмен, е мястото, където се намира недвижимият имот, върху който съответният член притежава право на частично ползване за определен период. (1) ОВ C 92 от 12.04.2008 г.
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/39 Решение на Първоинстанционния съд от 15 ноември 2007 г. — Унгария/Комисия (Дело T-310/06) (1) (Земеделие - Обща организация на пазарите в сектора на зърнените култури - Приемане на зърнените култури от интервенционните агенции - Повишаване на критериите за качество на царевицата - Въвеждане на нов критерий за специфично тегло за царевицата - Нарушаване на оправданите правни очаквания - Явна грешка в преценката) (2007/C 315/73) Език на производството: унгарски Страни Ищец: Република Унгария (представители: J. Fazekas, R. Somssich и K. Szíjjártó) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Clotuche-Duvieusart и Z. Pataki) Предмет Искане за отмяна на някои разпоредби от Регламент (ЕО) No 1572/2006 на Комисията от 18 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) No 824/2000 относно установяване на процедури за приемане на зърнените култури от интервенционните агенции и установяване на методи за анализ за определяне на качеството на зърното (ОВ L 290, стр. 29) Диспозитив 1) Отменя свързаните с критерия за специфичното тегло за царевицата разпоредби на Регламент (ЕО) No 1572/2006 на Комисията от 18 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) No 824/2000 на Съвета относно установяване на процедури за приемане на зърнените култури от интервенционните агенции и установяване на методи за анализ за определяне на качеството на зърното, а именно: — в член 1, точка 1 — думите „и в случая с царевицата — традиционно прилаганите методи“; — в член 1, точка 3, буква б) — думите „73 kg/hl за царевицата“; — на ред „Д. Минимално специфично тегло (kg/hl)“ от таблицата в точка 1 от приложението — стойността „71“, отнасяща се до царевицата; — в таблица III от точка 2 от приложението — стойностите за намаление на интервенционната цена относно царевицата. 2) Комисията ще понесе своите съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от ищеца, включително тези, свързани с обезпечителното производство. (1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/29 Решение на Общия съд от 14 март 2014 г. — Cemex и др./Комисия (Дело T-292/11) (1) ((Конкуренция - Административно производство - Решение, изискващо предоставянето на информация - Необходим характер на поисканата информация - Задължение за мотивиране - Пропорционалност)) 2014/C 135/34 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Cemex S.A.B. de C.V. (Монтерей, Мексико), New Sunward Holding BV (Амстердам, Нидерландия), Cemex España, SA (Мадрид, Испания); Cemex Deutschland AG (Ратинген, Германия); Cemex UK (Egham, Обединено кралство), CEMEX Czech Operations s.r.o. (Прага, Чешка република); Cemex France Gestion (Rungis, Франция), CEMEX Austria AG (Langenzersdorf, Австрия) (представители: J. Folguera Crespo, P. Vidal Martínez, H. González Durántez и B. Martínez Corral, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, F. Castilla Contreras и C. Hödlmayr, подпомагани от J. Rivas Andrés, адвокат) Предмет Искане за отмяна на Решение на Комисията C (2011) 2360 окончателен от 30 март 2011 г. относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Cemex SAB de CV, New Sunward Holding BV, Cemex España, SA, Cemex Deutschland AG, Cemex UK, Cemex Czech Operations s.r.o., Cemex France Gestion и Cemex Austria AG да заплатят съдебните разноски, включително разноските по обезпечителното производство. (1) ОВ C 238, 13.8.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/81 Жалба, подадена на 3 юли 2015 г. — Choice/СХВП (Choice chocolate & ice cream) (Дело T-361/15) (2015/C 294/98) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Choice sp. z o.o. (Легница, Полша) (представител: T. Mielke, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „Choice chocolate & ice cream“ — заявка за регистрация No 12 644 423 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 30 април 2015 г. по преписка R 2221/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да установи недействителността на обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, букви б) и в) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/7 Решение на Съда (трети състав) от 17 юли 2014 г. — Европейска комисия/Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), Република Гърция (Дело C-554/12 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Член 86, параграф 3 ЕО - Запазване в сила на привилегировани права, предоставени от Република Гърция в полза на публично предприятие за проучване и експлоатация на находища на лигнитни въглища - Нарушение - Решение - Несъвместимост с правото на Съюза - Последващо решение - Въвеждане на специални мерки - Справяне с антиконкурентните последици на нарушението - Жалба за отмяна)) 2014/C 315/09 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. Christoforou и A. Antoniadis, подпомагани от A. Oikonomou, dikigoros) Други страни в производството: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) (представител: P. Anestis, dikigoros), Република Гърция (представители: P. Mylonopoulos, M.-T. Marinos и K. Boskovits) Диспозитив 1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз DEI/Комисия (T-421/09, EU:T:2012:450). 2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз. 3) Не се произнася по съдебните разноски. (1) ОВ C 32, 2.2.2013 г.
bg	caselaw	EU	19.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 312/18 Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil (Испания) на 1 октомври 2009 г. — Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)/Magnatrading SL (Дело C-387/09) 2009/C 312/30 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado Mercantil no 1 de Santa Cruz de Tenerife Страни в главното производство Ищец: Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA) Ответник: Magnatrading SL Преюдициални въпроси 1. Дали понятието за „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО (1), е ново общностно понятие, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки на Европейската общност? 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2.1. Ако преди влизането в сила на Директива 2001/29/ЕО е съществувал национален режим на справедливо възнаграждение при копиране за лично ползване, трябва ли след влизането в сила на тази директива националните разпоредби да се тълкуват „в съответствие“ с новото понятие за „справедливо обезщетение“ при копиране за лично ползване? 2.2. Трябва ли да се вземе предвид приложното поле на изключението при копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от директивата, както и критериите, съдържащи се в съображение 35 от директивата, при определяне на съоръженията, за които се дължи справедливото обезщетение, и на размера на същото? Ако това е така, съобразено ли е с общностното понятие за „справедливо обезщетение при копиране за лично ползване“: a) установяването на задължение за плащане на обезщетение за съоръженията, предназначени за лични и професионални цели, различни от „копирането за лично ползване“, и/или б) установяването на фиксиран размер, който не отчита използването на съоръженията с цел копиране за лично ползване и вредите, които може да причини подобно използване, като налага плащане на обезщетение и в случаите, при които не са нанесени вреди или същите са минимални? 2.3. Съобразен ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 режим, който установява ограничение на копирането за лично ползване и налага общо задължение за плащане на справедливо обезщетение за определена категория продукти или носители (например записващи дискове CD-R и DVD-R), без значение дали те са придобити от физически лица за лично ползване или от физически лица за професионално ползване, с цел създаване или съхраняване на тяхна собствена информация или с цел изпълнението на правни задължения, или от юридически лица, които в никакъв случай не се ползват от изключението за копиране за лично ползване? 3. При отрицателен отговор на първия въпрос: 3.1. Означава ли това, че държавите членки са напълно свободни да установят критериите и механизмите за определяне на съоръженията, за които се плаща справедливото обезщетение при копиране за лично ползване, както и неговите размери, или съществуват определени ограничения на тази свобода, и ако това е така, какви са тези ограничения? 3.2. Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение за произведенията, които са доброволно отстъпени на обществото от техните автори, под формата на лицензии, или съществуват определени ограничения на това правомощие и ако това е така, какви са тези ограничения? 3.3. Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение от ползвателите, когато последните спазват правило с общ и задължителен характер, или съществуват определени ограничения на това правомощие, и ако това е така, какви са тези ограничения? (1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
bg	caselaw	EU	22.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 399/20 Решение на Общия съд от 8 ноември 2012 г. — Hartmann/СХВП — (Nutriskin Protection Complex) (Дело T-415/11) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Nutriskin Protection Complex“ - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 - Практика на СХВП по вземане на решения - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент No 207/2009) 2012/C 399/35 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Paul Hartmann AG (Heidenheim an der Brenz, Германия) (представители: N. Aicher, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: K. Klüpfel и A. Poch) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 май 2011 г. (преписка R 1524/2010-1) относно заявление за вписване на знака „Nutriskin Protection Complex“ като марка на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Paul Hartmann AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 298, 8.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/30 Решение на Общия съд от 19 ноември 2014 г. — Ntouvas/ЕЦПКЗ (Дело T-223/12) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Член 4, параграф 2, трето тире - Окончателни доклади от одитите, извършени по отношение на ЕЦПКЗ от службата за вътрешен одит на Комисията - Отказан достъп - Задължение за мотивиране - Задължение за извършване на конкретна и отделна проверка - По-висш обществен интерес)) (2015/C 007/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ioannis Ntouvas (Агиос Стефанос, Гърция) (представители: E. Mylonas и V. Kolias, адвокати) Ответник: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕЦПКЗ) (представители: първоначално R. Trott, а впоследствие J. Mannheim и A. Daume, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати) Предмет Искане за отмяна на решението на ЕЦПКЗ от 27 март 2012 г. (DIR-12-0636-MSrukr), с което на жалбоподателя се отказва достъп до окончателните доклади от одитите, извършени по отношение на ЕЦПКЗ от службата за вътрешен одит на Европейската комисия Диспозитив 1) Отменя решението на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕЦПКЗ) от 27 март 2012 г. (DIR-12-0636-MSrukr), с което на г-н Ioannis Ntouvas се отказва достъп до окончателните доклади от одитите, извършени по отношение на ЕЦПКЗ от службата за вътрешен одит на Европейската комисия. 2) Осъжда ЕЦПКЗ да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 227, 28.7.2012 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/4 Решение на Съда (шести състав) от 22 май 2014 г. — Armando Álvarez, SA/Европейска комисия (Дело C-36/12 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Картели - Пазар на найлоновите промишлени торби - Отговорност на дружеството майка за извършеното от дъщерното дружество нарушение - Задължение за мотивиране)) 2014/C 253/05 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Armando Álvarez, SA (представители: M. Troncoso Ferrer, E. Garayar Gutiérrez и C. Ruixo Claramunt, abogados) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras и F. Castillo de la Torre) Предмет Жалба срещу Решението на Общия съд (четвърти състав) от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T-78/06), с което Общият съд отхвърля искането за частична отмяна на Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно производство по член 81 ЕО (Дело COMP/38354 — Промишлени торби) във връзка с картел на пазара на найлоновите промишлени торби, както и при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата, наложена на Armando Álvarez Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Armando Álvarez SA да заплати съдебните разноски по настоящото производство. (1) ОВ C 89, 24.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/68 Жалба, подадена на 7 октомври 2013 г. — Dyson/Комисия (Дело T-544/13) 2013/C 344/124 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Dyson Ltd (Malmesbury, Обединено кралство) (представители: E. Batchelor, Solicitor, и F. Carlin, Barrister) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени изцяло Делегиран регламент (ЕС) No 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (ОВ L 192, стp. 1) или при всички случаи разпоредбите относно почистващата ефективност и енергийната ефективност, и — да осъди ответника да поеме собствените си разноски и да заплати разноските на жалбоподателя във връзка с настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от твърдението, че с приемането на този делегиран акт Комисията е превишила компетенциите си по член 10, параграф 1 от оправомощаващото законодателство — Директива 2010/30/ЕС (1), тъй като: — член 10, параграф 1 изисква делегираният акт на Комисията да информира надлежно потребителите в ЕС относно консумацията на енергия при употреба. Оспореният регламент заблуждава потребителите, що се отнася до енергийната ефективност на прахосмукачките, тъй като почистващата ефективност е тествана само при празен събирателен съд за прах, а не „при употреба“; — член 10, параграф 1 изисква делегираният акт на Комисията надлежно да информира потребителите в ЕС за консумацията на основни ресурси при употреба, по-специално торби за прах и сменяеми филтри. Делегираният акт не предоставя такава информация за потребителите. 2. Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила задължението си да изложи мотиви съгласно член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз („ДФЕС“), тъй като оспореният регламент не обяснява защо е налице недостатъчен „технически напредък“, който да позволи тестване на консумацията на енергия/почистващата ефективност при пълен събирателен съд за прах. Тя също така не обяснява защо Комисията отлага преразглеждането на пълненето с прах едва след петгодишен период. 3. Третото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила основния принцип на равенство с приемането на оспорения регламент, който осъществява дискриминация в полза на прахосмукачките с торби за прах за сметка на прахосмукачките без торби за прах и/или прахосмукачките, действащи въз основа на циклонна технология. Загубата на смукателна способност в резултат на задръстване — свойство по-специално на прахосмукачките с торби за прах — не може да бъде установена чрез тестване в чисто състояние. Относителните предимства на прахосмукачките без торби за прах и на прахосмукачките, основани на циклонна технология, не могат да бъдат установени веднага от потребителите. (1) Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, стр. 1).
bg	caselaw	EU	27.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 123/11 Иск, предявен на 12 февруари 2013 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-76/13) 2013/C 123/17 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade, G. Braun и L. Nicolae) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — да се постанови, че Португалската република не е изпълнила Решение на Съда от 7 октомври 2010 г. по дело Комисия/Португалия (C-154/09) (1), — да се осъди Португалската република да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 43 264,64 EUR за всеки ден забава на изпълнението на решението, считано от датата на постановяване на решението по настоящото дело до пълното изпълнение на Решение от 7 октомври 2010 г. по дело C-154/09, — да се осъди Португалската република да плати на Комисията глоба с фиксиран размер от 5 277,3 EUR за всеки ден забава, считано от 7 октомври 2010 г., когато е постановено Решение по дело C-154/09, до: — датата на изпълнение на посоченото съдебно решение, в случай че Съдът приеме, че Португалската република се е съобразила с него преди постановяване на решението по настоящото дело, — датата на постановяване на решението по настоящото дело, ако Решение по дело C-154/09 не е било изпълнено по-рано. — да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Португалската република все още не е определила предприятията, които следва да предоставят универсалната услуга, съгласно производство в съответствие с член 3, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга (2). От друга страна, в португалския Закон за електронните съобщения продължават да се съдържат всички задължения, включени в основните правила относно концесията за публично предоставяне на далекосъобщителни услуги, установени с Декрет-закон No31/2003, съгласно който PT Comunicações ще предоставя универсалната услуга посредством договор за концесия със срок до 2025 г. За целите на глобата Комисията предлага на Съда да приложи коефициент 7 по скáла от 1 до 20. Разглежданото нарушение застрашава постигането на основните цели на правото относно конкуренцията, които са свързани с либерализиране на пазара на далекосъобщенията, и нарушава основните принципи на правото на Съюза, какъвто е принципът на забрана на дискриминация. Посоченото нарушение застрашава и ефективността на универсалната услуга, която е една от основните цели на правната уредба в областта на далекосъобщенията. В действителност Portugal Telecom се ползва от концесия, която му е предоставена, без да е налице каквато и да е обществена поръчка, поради което няма гаранция, че обществената услуга се предоставя при най-добрите условия от гледна точка на ефективност на разходите и конкуренцията не е гарантирана чрез ограничаване на непозволените нарушения на пазара. (1) Сборник, стр. I-00127. (2) Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).
bg	caselaw	EU	15.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 11/17 Дело, заведено на 10 ноември 2014 г. от DB Schenker срещу Надзорния орган на ЕАСТ (Дело E-22/14) (2015/C 11/07) На 10 ноември 2014 г. в Съда на ЕАСТ бе заведено дело срещу Надзорния орган на ЕАСТ от Schenker North AB, Schenker Privpak AB и Schenker Privpak AS (заедно наричани DB Schenker), представлявани от Jon Midthjell, адвокат от адвокатска кантора Advokatfirmaet Midthjell AS с адрес: Grev Wedels plass 5, N-0151 Oslo, Norway. Ищците искат от Съда на ЕАСТ: 1. да отмени Решение на Надзорния орган на ЕАСТ от 9 декември 2014 г. по дело No 75697 (DB Schenker); 2. да разпореди на Надзорния орган на ЕАСТ и на всяка встъпила страна да поеме разноските по делото. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа на иска: — Ищците, Schenker North AB и Schenker Privpak AB, и двете със седалище в Швеция, и Schenker Privpak AS, със седалище в Норвегия, са част от групата DB Schenker group. Тя е глобално дружество за спедиторски и логистични услуги, притежание на Deutsche Bahn AG. — Със своето решение по дело E-5/13 DB Schenker/Надзорен орган на ЕАСТ от 7 юли 2014 г. Съдът на ЕАСТ отмени Решение на Надзорния орган на ЕАСТ от 25 януари 2013 г. по дело No 73075 (DB Schenker), с което се отказва пълен или частичен достъп в съответствие с член 4, параграфи 4 и 6 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г. до документи от преписката по делото, на която се основава Решение на Надзорния орган на ЕАСТ No 321/10/COL (Norway Post — системата „отстъпка за лоялност“), както и достъп до пълната версия на Решение на Надзорния орган на ЕАСТ 321/10/COL. — На 17 юли 2014 г. DB Schenker получи писмо по електронната поща от Надзорния орган на ЕАСТ, с което предприятието беше уведомено за решението на Органа за отказ да му предостави достъп до поисканите документи. DB Schenker беше информирано за възможността да внесе потвърдително заявление, ако желае Надзорният орган на ЕАСТ да преразгледа своята позиция. — На 27 август 2014 г. DB Schenker изпрати на Органа потвърдително заявление. На 9 септември 2014 г. Надзорният орган на ЕАСТ изпрати електронно писмо на DB Schenker, в което се съдържа копие от решението, с което на предприятието за пореден път се отказва пълен или частичен достъп в съответствие с член 4, параграфи 4 и 6 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г. до същите документи, т.е. до документите от преписката по делото, на която се основава Решение на Надзорния орган на ЕАСТ No 321/10/COL (Norway Post — системата „отстъпка за лоялност“), и до пълната версия на Решение на Надзорния орган на ЕАСТ No 321/10/COL. DB Schenker иска отмяна на това решение в съответствие с член 36 от Споразумението за надзор и съд. Ищците твърдят, че Надзорният орган на ЕАСТ: — е нарушил дерогацията за търговските интереси съгласно член 4, параграф 4 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г. и задължението за професионалната тайна в член 122 от Споразумението за ЕИП, член 14, параграф 4 от Споразумението за надзор и съд и член 28, параграф 2 от глава II от Протокол 4 от Споразумението за надзор и съд и следователно неправомерно е запазил неразкрити поисканите документи в разрез с правото на обществеността на достъп съгласно член 2, параграф 1 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г., — е нарушил дерогацията за по-висш обществен интерес в член 4, параграфи 4 и 6 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г. и следователно неправомерно е запазил неразкрити поисканите документи в разрез с правото на обществеността на достъп съгласно член 2, параграф 1 от Правилата за достъп на обществеността до документи от 2012 г.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/28 Преюдициално запитване, отправено от High Court of Ireland на 7 април 2010 г. — Phonographic Performance (Ireland) Ltd/Ирландия и Attorney General (Дело C-162/10) (2010/C 161/36) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court (Ирландия) Страни в главното производство Ищец: Phonographic Performance (Ireland) Ltd Ответник: Ирландия и Attorney General Преюдициални въпроси i) Собственик на хотел, който поставя в стаите на клиентите радио и/или телевизионни приемници, по които предава сигнал, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис, за целите на член 8, параграф 2 от кодифицираната версия на Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година (1)? ii) При положителен отговор на точка i), член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО задължава ли държавите членки да предвидят правото на заплащане на справедливо възнаграждение от собственика на хотела, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за разпространението на звукозаписа? iii) При положителен отговор на точка i), член 10 от Директива 2006/115/ЕО позволява ли на държавите членки да освободят собствениците на хотели от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква a)? iv) Собственикът на хотел, който поставя в стаята на клиент устройство (различно от радио или телевизионен приемник) и предоставя звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се разпространяват или слушат с помощта на устройството, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис, по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО? v) При положителен отговор на точка iv), член 10 от Директива 2006/115/ЕО позволява ли на държавите членки да освободят собствениците на хотели от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква a) от Директива 2006/115/ЕО? (1) Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (кодифицирана версия) (ОВ L 376, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).
bg	caselaw	EU	16.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 120/11 Решение на Общия съд от 9 март 2011 г. — Longevity Health Products/СХВП — Performing Science (5 HTP) (Дело T-190/09) (1) (Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „5 HTP“ - Абсолютни основания за отказ - Знаци или означения, станали обичайни - Член 7, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Отличителен характер, придобит чрез използване - Член 52, параграф 2 от Регламент No 207/2009) 2011/C 120/28 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Longevity Health Products, Inc. (Nassau, Бахамски острови) (представител: J. E. Korab, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Schäffner) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Performing Science LLC (Лас Вегас, Невада, САЩ) (представител: D. Plasser, Rechtsanwalt) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 21 април 2009 г. (преписка No R 595/2008-4) относно производството за обявяване на недействителност между Performing Science LLC и Longevity Health Products, Inc. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Longevity Health Products, Inc. да понесе съдебните разноски. (1) ОВ C 167, 18.7.2009 г.
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/54 Жалба, подадена на 20 януари 2017 г. — Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest)/Комисия (Дело T-39/17) (2017/C 104/75) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest) (Брест, Франция) (представител: J. Vanden Eynde, avocat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви жалбата за допустима и основателна, и вследствие на това, — да отмени решението на Европейската комисия от 22 ноември 2016 г. (C (2016) 7755 окончателен), с цел да уважи първоначалното искане на жалбоподателя, тоест: „Най-напред, долуподписаните желаят да получат на основание Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията, пълното копие на въпросника и на отговорите, на които Комисията се позовава в своето Становище 2016/C 302/03, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 19 август 2016 г.“. — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първото основание е изведено от по-висшия обществен интерес от оповестяването на събраната информация. Така Комисията погрешно е приела, че жалбоподателят не е доказал подобен по-висш обществен интерес, въпреки, че същият се доказва с европейските договори, тоест член 10, параграф 3 и член 11, параграф 2 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“), а също и член 15, параграф 1 и член 298, параграф 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), както и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). 2. Второто основание е изведено от предимството на европейските договори и на Хартата спрямо Регламент No 1049/2001. Жалбоподателят счита, че посоченият регламент, внасящ законови ограничения на принципите на прозрачност, участие и откритост, трябва да се тълкува и прилага по много ограничителен начин, като се отчита хронологията на приемането на законовите текстове и на Хартата. Така той счита, че ответникът, от една страна, не е трябвало да приложи общата презумпция, според която е налице накърняване на целите на разследването, доколкото в случая ставало въпрос за трансверсално разследване, и от друга страна, е трябвало да констатира, че държавите членки не са поискали тази защита. 3. Третото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 2 и член 42 от Хартата, които гарантират достъпа до документите, засягащи една от заинтересованите страни. 4. Четвъртото основание е изведено от нарушението на Европейската конвенция за правата на човека, която налага равен достъп до документите в рамките на съдебен или административен спор, за да се гарантира правото на защита на заинтересованите страни, по-конкретно членове 6 и 13 от Конвенцията.
bg	caselaw	EU	11.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 251/52 Жалба, подадена на 18 май 2016 г. — ZZ/ЕСВД (Дело F-25/16) (2016/C 251/61) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: N. de Montigny и J.-N. Louis, avocats) Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) Предмет и описание на спора Отмяна на решението на органа по назначаването от 7 юли 2015 г. да не повиши жалбоподателя в степен AST 3 в процедурата за повишаване за 2013 г. и искане за обезщетение за вреди Искания на жалбоподателя — да бъде отменено решението на органа по назначаването от 7 юли 2015 г. да не го повиши в степен AST 3 в процедурата за повишаване за 2013 г., — да бъде осъдена ЕСВД да му заплати обезщетение в размер на 15 000 EUR, — да бъде осъдена ЕСВД да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	20150731007616592015/C 270/11982014CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150611101121Дело C-98/14: Решение на Съда (първи състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — Berlington Hungary Tanácsadó és Szolgáltató kft и др./Magyar Állam (Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Национални данъци върху дейността с монетни игрални автомати, инсталирани в игралните зали — Национално законодателство, което забранява дейността с монетни игрални автомати извън казината — Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Директива 98/34/ЕО — Задължение за съобщаване на Комисията на проектите за технически регламенти — Отговорност на държавата членка за вредите, причинени от законодателство, противоречащо на правото на Съюза) ---documentbreak--- C2702015BG1010120150611BG0011101112Решение на Съда (първи състав) от 11 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — Berlington Hungary Tanácsadó és Szolgáltató kft и др./Magyar Állam (Дело C-98/14) ( 1 ) „(Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Национални данъци върху дейността с монетни игрални автомати, инсталирани в игралните зали — Национално законодателство, което забранява дейността с монетни игрални автомати извън казината — Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Директива 98/34/ЕО — Задължение за съобщаване на Комисията на проектите за технически регламенти — Отговорност на държавата членка за вредите, причинени от законодателство, противоречащо на правото на Съюза)“2015/C 270/11Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Törvényszék Страни в главното производство Ищци: Berlington Hungary Tanácsadó és Szolgáltató kft, Lixus Szerencsejáték Szervező kft, Lixus Projekt Szerencsejáték Szervező kft, Lixus Invest Szerencsejáték Szervező kft, Megapolis Terminal Szolgáltató kft Ответник: Magyar Állam Диспозитив 1) Национално законодателство като разглежданото в главното производство, което, без да предвижда преходен период, увеличава пет пъти фиксирания по размер данък върху дейността с монетни игрални автомати в игралните зали и освен това въвежда пропорционален данък върху същата дейност, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, гарантирано с член 56 ДФЕС, доколкото това законодателство може да доведе до забрана, затрудняване или по-слаба привлекателност на свободното предоставяне на услуги във връзка с дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, което националната юрисдикция следва да провери. 2) Национално законодателство като разглежданото в главното производство, което, без да предвижда преходен период, нито обезщетение за организаторите на хазартни игри в игрални зали, забранява дейността с монетни игрални автомати извън казината, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, гарантирано с член 56 ДФЕС. 3) Ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които могат да произтичат от разглежданото в главното производство национално законодателство, могат да бъдат обосновани със съображения от общ интерес само доколкото при цялостна преценка на обстоятелствата по приемането и прилагането на това законодателство националната юрисдикция стигне до извода, че то: — действително преследва преди всичко цели, отнасящи се до защитата на потребителите срещу хазартната зависимост и борбата срещу свързаните с хазартните игри престъпни дейности и измами, като самото обстоятелство, че едно ограничение на дейността по организиране на хазартни игри носи допълнително полза на бюджета на съответната държава членка посредством увеличение на данъчните приходи, не е пречка да се счита, че това ограничение действително преследва преди всичко такива цели, — преследва съгласувано и последователно същите цели, и — отговаря на изискванията, произтичащи от основните принципи на правото на Съюза, в частност от принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и от правото на собственост. 4) Член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разпоредбите на национално законодателство, с които се увеличава пет пъти фиксираният по размер данък върху дейността с монетни игрални автомати в игралните зали и освен това се въвежда пропорционален данък върху същата дейност, не представляват „технически регламенти“ по смисъла на тази разпоредба, и че — разпоредбите на национално законодателство, с които се забранява дейността с монетни игрални автомати извън казината, представляват „технически регламенти“ по смисъла на посочената разпоредба, проектите за които трябва да бъдат предмет на съобщението, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива. 5) Член 56 ДФЕС има за цел да предостави права на частноправните субекти, така че нарушаването му от държава членка, включително вследствие на законодателната ѝ дейност, поражда право в полза на частноправните субекти да получат от същата държава членка обезщетение за вредите, претърпени вследствие на това нарушение, доколкото то е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, което националната юрисдикция следва да провери. 6) Членове 8 и 9 от Директива 98/34, изменена с Директива 2006/96, нямат за цел да предоставят права на частноправните субекти, така че нарушаването им от държава членка не поражда право в полза на частноправните субекти да получат от същата държава членка обезщетение въз основа на правото на Съюза за претърпените вследствие на това нарушение вреди. 7) Обстоятелството, че разглежданото в главното производство национално законодателство се отнася до област от компетентността на държавите членки, не е от значение за отговорите на поставените от запитващата юрисдикция въпроси. ( 1 ) ОВ C 142, 12.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	17.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/32 Жалба, подадена на 29 март 2016 г. — Caisse régionale de crédit agricole mutuel Brie Picardie/ЕЦБ (Дело T-136/16) (2016/C 175/38) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Brie Picardie (Amiens, Франция) (представител: H. Savoie, адвокат) Ответник: Европейска централна банка Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската централна банка от 29 януари 2016 г. (ECB/SSM/2016 — 969500TJ5KRTCJQWXH05/99), прието на основание член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) No 468/2014 на Европейската централна банка и на основание членове L. 511-13, L. 511-52, L. 511-58, L. 612-23-1 и R. 612-29-3 от френския Code monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс). Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания, които са по същество идентични или сходни с изложените по дело T-133/16, Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence/ЕЦБ.
bg	caselaw	EU	24.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/33 Жалба, подадена на 27 август 2009 г. — Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Álava и др./СХВП — (TXAKOLI) (Дело T-341/09) 2009/C 256/59 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Álava (Amurrio, Испания), Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Bizkaia (Leioa, Испания), Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Getaria (Getaria, Испания) (представители: J. Grimau Muñoz и J. Villamor Muguerza, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението, постановено от втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар на 4 юни 2009 г. по преписка R197/2009-2 и да се уважи заявката за регистрация на марка на Общността „TXAKOLI“ (колективна словна марка) за класове 33, 35, 41 и 42. — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Колективна словна марка „TXAKOLI“ (заявка за регистрация No 6 952 014) за стоки и услуги от класове 33, 35, 41 и 42. Решение на проверителя: Отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Неправилно прилагане на разпоредбата на член 7, параграф 1, буква в) на Регламент No 207/2009, доколкото посоченото в тази разпоредба не може да се приложи към думата „Txakoli“, като се има предвид, че Регламент (ЕО) No 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (1) я разглежда като традиционно наименование. (1) ОВ L 118 стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 3.
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/2 Разпределение на съдиите по състави (2015/C 354/02) На 8 октомври 2015 г., вследствие на встъпването в длъжността съдия на г-н Forrester, пленумът на Общия съд реши да измени решението на Общия съд от 23 октомври 2013 г. (1) относно разпределението на съдиите по състави. За периода от 8 октомври 2015 г. до 31 август 2016 г. разпределението на съдиите по състави е следното: Първи (I) разширен състав от петима съдии: г-н Kanninen, заместник-председател, г-жа Pelikánová, г-н Buttigieg, г-н Gervasoni и г-н Madise, съдии. Първи (1-ви) състав от трима съдии: г-н Kanninen, заместник-председател; г-жа Pelikánová, съдия; г-н Buttigieg, съдия. Втори (II) разширен състав от петима съдии: г-жа Martins Ribeiro, председател на състава, г-н Bieliūnas, г-н Gervasoni, г-н Madise и г-н Forrester, съдии. Втори (2-ри) състав от трима съдии: г-жа Martins Ribeiro, председател на състава; г-н Gervasoni, съдия; г-н Madise, съдия. Трети (III) разширен състав от петима съдии: г-н Papasavvas, председател на състава, г-жа Labucka, г-н Bieliūnas, г-н Kreuschitz и г-н Forrester, съдии. Трети (3-ти) състав от трима съдии: г-н Papasavvas, председател на състава; г-н Bieliūnas, съдия; г-н Forrester, съдия. Четвърти (IV) разширен състав от петима съдии: г-н Prek, председател на състава, г-жа Labucka, г-н Schwarcz, г-жа Tomljenović и г-н Kreuschitz, съдии. Четвърти (4-ти) състав от трима съдии: г-н Prek, председател на състава; г-жа Labucka, съдия; г-н Kreuschitz, съдия. Пети (V) разширен състав от петима съдии: г-н Dittrich, председател на състава, г-н Dehousse, г-н Schwarcz, г-жа Tomljenović и г-н Collins, съдии. Пети (5-и) състав от трима съдии: г-н Dittrich, председател на състава; г-н Schwarcz, съдия; г-жа Tomljenović, съдия. Шести (VI) разширен състав от петима съдии: г-н Frimodt Nielsen, председател на състава, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Collins и г-н Ulloa Rubio, съдии. Шести (6-и) състав от трима съдии: г-н Frimodt Nielsen, председател на състава; г-н Dehousse, съдия; г-н Collins, съдия. Седми (VII) разширен състав от петима съдии: г-н van der Woude, председател на състава, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-жа Кънчева, г-н Wetter и г-н Ulloa Rubio, съдии. Седми (7-и) състав от трима съдии: г-н van der Woude, председател на състава; г-жа Wiszniewska-Białecka, съдия; г-н Ulloa Rubio, съдия. Осми (VIII) разширен състав от петима съдии: г-н Gratsias, председател на състава, г-н Czúcz, г-н Popescu, г-жа Кънчева и г-н Wetter, съдии. Осми (8-и) състав от трима съдии: г-н Gratsias, председател на състава; г-жа Кънчева, съдия; г-н Wetter, съдия. Девети (IX) разширен състав от петима съдии: г-н Berardis, председател на състава, г-н Czúcz, г-жа Pelikánová, г-н Popescu и г-н Buttigieg, съдии. Девети (9-и) състав от трима съдии: г-н Berardis, председател на състава; г-н Czúcz, съдия; г-н Popescu, съдия. (1) ОВ C 344, 23.11.2013 г., стр. 2.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/2 Решение на Съда (първи състав) от 15 октомври 2014 г. — Кралство Дания/Европейска комисия (Дело C-417/12 P) (1) ((Обжалване - ФЕОГА - Оставяне на земи под угар - Дистанционен контрол - Растителна покривка върху парцелите под угар - Финансови корекции)) (2014/C 462/02) Език на производството: датски Страни Жалбоподател: Кралство Дания (представители: V. Pasternak Jørgensen, подпомагана от J. Pinborg и P. Biering, advokaterne) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: F. Jimeno Fernández, подпомаган от T. Ryhl, advokat) Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: D. Colas и C Candat), Кралство Нидерландия (представители: M. de Ree и M. Bulterman), Република Финландия (представител: J. Leppo), Кралство Швеция (представител: U. Persson) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Кралство Дания да заплати съдебните разноски. 3) Френската република, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 373, 1.12.2012 г.
bg	caselaw	EU	25.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 186/35 Жалба, подадена на 14 април 2011 г. — ZZ/ЕИБ (Дело F-45/11) 2011/C 186/66 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ZZ (представител: L. Isola, avvocato) Ответник: Европейска инвестиционна банка Предмет на производството Отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2009 г. в частта, в която не му се предоставя оценка А или В+ и в частта, в която не е предложен за повишаване на длъжност D. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, копие на което е изпратено на 24 септември 2010 г., доколкото на 22 септември 2010 г. комитетът по жалбите е отхвърлил съгласно член 22 от Правилника на персонала и писмото от 18 март 2010 г. жалбата на жалбоподателя срещу атестационния доклад за 2009 г., — да се отмени атестационния доклад за 2009 г. в частта относно оценяването, както и в частта, в която не се предоставя на жалбоподателя оценка А или В+ и в частта, в която не е предложен за повишаване на длъжност D, — да се отменят всички свързани, последващи и предварителни актове, сред които със сигурност са както Насоките на Дирекция „Човешки ресурси“ за обобщаване на оценката чрез използване на една от първите букви на азбуката, така и повишенията от 25 март 2010 г., тъй като в светлината на изразената от неговите висшестоящи ръководители оценка, която понастоящем се оспорва, ЕИБ не е взела предвид жалбоподателя в точката „Promotions from Function E to D“ („Повишения от длъжност E на длъжност D“), — да се отменят писмата от 17 и 30 ноември 2010 г., с които председателят на ЕИБ в рамките на посочената в член 41 от Правилника на персонала помирителна процедура е отказал на жалбоподателя възможността да се представлява сам, както и писмото от 20 януари 2011 г., с което генералният директор на „Човешки ресурси“ отказва възстановяването на разноските за представляването му от адвокат, — да се осъди ЕИБ да плати обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, както и да възстанови платеното на адв. Gabriele Isola възнаграждение, да заплати съдебните разноски и лихвите като се отчита ревалоризацията на валутата при определяне на присъдената сума.
bg	caselaw	EU	24.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/12 Иск, предявен на 4 август 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша (Дело C-311/09) 2009/C 256/23 Език на производството: полски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и K. Herrmann) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че като облага с ДДС предоставянето на услуги по международен автомобилен превоз от данъчнозадължени лица със седалище или с постоянно място на пребиваване извън Полша, по начина, предвиден в глава 13, § 35, точки 1, 3, 4 и 5 от Наредба на министъра на финансите от 27 април 2004 г., Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), — да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Услугите по международен автомобилен превоз се облагат с данък върху добавената стойност съгласно установените в Директива 2006/112 принципи. Според Комисията облагането с и изчисляването на ДДС върху услуги по международен автомобилен превоз, предоставяни от данъчнозадължени лица със седалище или с постоянно място на пребиваване извън Полша, по начина, предвиден в глава 13, § 35, точки 1, 3, 4 и 5 от Наредба на министъра на финансите от 27 април 2004 г., представляват нарушение на членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112. Нарушението на член 73 от Директива 2006/112 се изразява в обстоятелството, че във всеки случай данъчната основа възлиза на 285 PLN, като не се отчита нито действителното разстояние, изминато в Полша от съответния автобус, нито действително дължимото за конкретната предоставена услуга възнаграждение. Полската система за облагане с ДДС не позволява данъчнозадължено лице, предоставящо услуги по международен автомобилен превоз, да приспада ДДС върху стока, която е придобита през дадения данъчен период за целите на подлежащата на облагане услуга по превоз (например върху закупено гориво), което е в противоречие с член 168 от директивата. Освен това полската система за облагане с ДДС е несъвместима с член 273 от директивата, тъй като установява задължение за данъчнозадължените лица при влизането на превозващия пътници автобус на територията на Полша да представят на митническата служба декларация, в която се посочва размерът на данъка, и да заплатят данъка в митническата служба „в момента, в който превозващият пътници автобус влиза на територията на държавата“, като това поражда формалности, свързани с преминаването на границите. Според Комисията оспорваната система за облагане с и изчисляване на ДДС не може да се основава нито на член 281, нито на член 395 от Директива 2006/112. (1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/43 Жалба, подадена на 29 юли 2016 г. — Galletas Gullon/EUIPO — O2 Holdings (форма на пакет) (Дело T-418/16) (2016/C 343/58) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Galletas Gullon, SA (Aguilar de Campoo, Испания) (представител: M. Escudero Pérez, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: O2 Holdings Ltd (Slough, Обединено кралство) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: триизмерна марка (форма на пакет) — марка на Европейския съюз No 3 417 847 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 май 2016 г. по преписка R 1614/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение; — да осъди EUIPO и ако стъпи в делото, другата страна, да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	31.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/8 Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante — Испания) — Celaya Emparanza y Galdos Internacional SA/Proyectos Integrales de Balizamientos SL (Дело C-488/10) (1) (Регламент (ЕО) No 6/2002 - Член 19, параграф 1 - Промишлен дизайн на Общността - Нарушение или заплаха от нарушение на правото върху промишлен дизайн - Понятие „трети лица“) 2012/C 98/09 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante. Страни в главното производство Ищец: Celaya Emparanza y Galdos Internacional SA Ответник: Proyectos Integrales de Balizamientos SL Предмет Преюдициално запитване — Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante — Тълкуване на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) — Нарушение или заплаха от нарушение на правото върху промишлен дизайн — Понятие „трети лица“ Диспозитив 1. Член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, се разпростира върху всяко трето лице, което използва промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно впечатление, включително третото лице — притежател на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността. 2. Отговорът на първия въпрос не зависи от намерението и поведението на третото лице (1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	23.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/5 Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 30 декември 2014 г. — James Elliott Construction Limited/Irish Asphalt Limited (Дело C-613/14) (2015/C 096/07) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court, Ирландия Страни в главното производство Жалбоподател: James Elliott Construction Limited Ответник: Irish Asphalt Limited Преюдициални въпроси 1) (а) Когато клаузите на частен договор задължават страна да достави продукт, произведен в съответствие с национален стандарт, приет в приложение на Европейския стандарт, изготвен въз основа на възлагане от Европейската комисия съгласно разпоредбите на Директивата относно строителните продукти (Директива 89/106/ЕИО) (1), може ли да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на този стандарт от Съда на Европейския съюз на основание член 267 ДФЕС? (б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен, изисква ли EN13242:2002 съответствието или нарушаването на този стандарт да бъде установявано единствено въз основа на изпитване в съответствие с (невъзложени) стандарти, приети от CEN (Европейски комитет за стандартизация) и посочени в EN13242:2002, и дали такова изпитване се извършва към момента на производството и/или доставката; или е възможно нарушаването на стандарта (и в съответствие с това нарушаването на договора) да бъде установено въз основа на изпитване, проведено по-късно, ако резултатите от това изпитване логически доказват нарушаване на стандарта? 2) При разглеждането на частноправен иск за нарушаване на договор във връзка с продукт, произведен в съответствие с Европейския стандарт, разработен въз основа на възлагане от Европейската комисия съгласно Директивата относно строителните продукти, длъжен ли е националният съд да откаже да приложи разпоредбите от националното право, включващи условия за годност за пазара и пригодност за цел или качество, въз основа на това, че било разпоредбите на нормативен акт, било тяхното прилагане, създават стандарти или налагат технически спецификации или изисквания, които не са били нотифицирани в съответствие с разпоредбите на Директивата относно техническите стандарти (Директива 98/34/ЕО) (2)? 3) Длъжен ли е национален съд, който разглежда иск за нарушаване на частен договор, породен според твърденията от нарушаване на клауза за годност за пазара или пригодност за използване (включена в договора между страните по силата на нормативен акт, която страните не са променили и не са се отказали да прилагат) по отношение на продукт, произведен в съответствие с EN13242:2002, да презумира, че този продукт е с годно за пазара качество и е пригоден за използване според предназначението му, и ако е така, може ли такава презумпция да бъде оборена само чрез доказване на несъответствие с EN13242:2002 чрез изпитвания, проведени в съответствие с изпитванията и протоколите, посочени в EN13242:2002 и проведени към момента на доставката на продукта? 4) Ако отговорите на въпроси 1(a) и 3 са положителни, предвиден ли е от или съгласно EN13242:2002 лимит за общото съдържание на сяра в скален материал, така че съответствието с такъв лимит да е изискуемо, inter alia, за да породи презумпция за годност за пазара или пригодност за използване? 5) Ако отговорите на [въпроси] 1(a) и 3 са положителни, необходимо ли е доказване, че продуктът носи маркировката „СЕ“, за да може да се извърши позоваване на презумпцията, създадена от приложение ZA към EN13242:2002 и/или член 4 oт Директивата относно строителните продукти (Директива 89/106/ЕИО)? (1) Директива на Съвета (89/106/ЕИО) от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти (OВ L 40, стp. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3). (2) Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (OВ L 204, стp. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207).
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/18 Решение на Общия съд от 2 февруари 2011 г. — Oyster Cosmetics/СХВП — Kadabell (Oyster cosmetics) (Дело T-437/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Oyster cosmetics“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „Kadus oystra AUTO STOP PROTECTION“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 80/34 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Oyster Cosmetics SpA (Castiglione delle Stiviere, Италия) (представители: A. Perani и P. Pozzi, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral, agent) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kadabell GmbH & Co. KG (Darmstadt, Германия) (представител: K. Sandberg, avocat) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 5 август 2009 г. (преписка R 1367/2008-1) относно производство по възражение между Kadabell GmbH & Co. KG и Oyster Cosmetics SpA. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Oyster Cosmetics SpA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 11 от 16.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	24.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 19/4 Решение на Съда (първи състав) от 27 ноември 2008 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено Кралство) — Intel Corporation Inc./Cpm United Kingdom Limited (Дело C-252/07) (1) (Директива 89/104/ЕИО - Марки - Член 4, параграф 4, буква a) - Марки с добра репутация - Защита срещу използването на идентична или подобна по-късна марка - Използване, което извлича или би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или добрата репутация на по-ранната марка, или ги уврежда, или би ги увредило) (2009/C 19/07) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Ищец: Intel Corporation Inc. Ответник: Cpm United Kingdom Limited Предмет Преюдициално запитване — Court of Appeal (Civil Division) — Тълкуване на член 4, параграф 4, буква a) и на член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — По-ранна марка с добра репутация — Критерии, които следва да се вземат предвид, за да се установи съществуването на връзка по смисъла на Решение по дело C-408/01, Adidas-Salomon AG и Adidas-Benelux BV Диспозитив 1) Член 4, параграф 4, буква a) от от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че по смисъла на Решението от 23 октомври 2003 г. по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux (C-408/01) съществуването на връзка между по-ранната марка с добра репутация и по-късната марка трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни фактори по конкретния случай. 2) Фактът, че по-късната марка извиква по-ранната марка с добра репутация в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, означава, че между конфликтните марки съществува връзка по смисъла на Решението по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, посочено по-горе. 3) Фактът, че: — по-ранната марка се ползва с много добра репутация за някои специфични видове стоки или услуги, и — тези стоки или услуги и стоките или услугите, за които е регистрирана по-късната марка, не са подобни или не са значително подобни, и — по-ранната марка е уникална по отношение на всякакви стоки или услуги, не предполага непременно, че между конфликтните марки съществува връзка по смисъла на Решението по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, посочено по-горе. 4) Член 4, параграф 4, буква а) от Директива 89/104 трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на използване на по-късна марка, което извлича или би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранна марка, или ги уврежда, или би ги увредило, трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни фактори по конкретния случай. 5) Фактът, че: — по-ранната марка се ползва с много добра репутация за някои специфични видове стоки или услуги и — тези стоки или услуги и стоките или услугите, за които е регистрирана по-късната марка, не са подобни или не са значително подобни, и — по-ранната марка е уникална по отношение на всякакви стоки или услуги, и — по-късната марка извиква по-ранната марка с добра репутация в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не е достатъчен да се докаже, че използването на по-късната марка извлича или би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от добрата репутация на по-ранната марка, или ги уврежда, или би могло да ги увреди по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от Директива 89/104. 6) Член 4, параграф 4, буква a) от Директива 89/104 трябва да се тълкува в смисъл, че: — използването на по-късната марка може да увреди отличителния характер на по-ранната марка с добра репутация, дори ако последната не е уникална, — първото използване на по-късната марка може да е достатъчно, за да увреди отличителния характер на по-ранната марка, — доказването, че използването на по-късната марка уврежда или би увредило отличителния характер на по-ранната марка, предполага да се докаже промяна в икономическото поведение на средния потребител на стоките или на услугите, за които е регистрирана по-ранната марка, вследствие използването на по-късната марка или да се докаже сериозен риск от настъпването на такава промяна в бъдеще. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/13 Решение на Общия съд от 21 януари 2016 г. — Makhlouf/Съвет (Дело T-443/13) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката - Право на собственост - Право на зачитане на личния живот - Пропорционалност)) (2016/C 090/18) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Mohammad Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: C. Rygaert и G. Karouni, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-M. Joséphidès и G. Étienne) Предмет Искане за частична отмяна на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14) в частта, в която се отнася до жалбоподателя Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Mohammad Makhlouf да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз. (1) ОВ C 325, 9.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/30 Преюдициално запитване от High Court of Ireland (Ирландия), постъпило на 22 май 2015 г. — Minister for Justice and Equality/Francis Lanigan (Дело C-237/15) (2015/C 236/40) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Ireland Страни в главното производство Вносител на искането:Minister for Justice and Equality Ответник: Francis Lanigan Преюдициални въпроси 1) Какви са последиците от неспазване на сроковете по член 17 от Рамково решение от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2002/584/ПВР) (1) във връзка с член 15 от посоченото рамково решение? 2) Поражда ли неспазването на сроковете по член 17 от Рамково решение от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2002/584/ПВР) права за лицето, което, докато се чака решение относно предаването му, е задържано под стража за период, надхвърлящ тези срокове? (1) ОВ L 190, стр. 1.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/18 Преюдициално запитване, направено от Bundesverwaltungsgerichts (Германия) на 14 май 2007 г. — Dieter Janecek/Freistaat Bayern (Дело C-237/07) (2007/C 183/29) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Ищец: Dieter Janecek Ответник: Freistaat Bayern Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 7, трети параграф от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (1) да се тълкува в смисъл, че на трето лице с увредено здраве се предоставя субективното право на изготвяне на план за действие, дори когато независимо от този план, тя е в състояние да упражни правото си на защита срещу причиненото от превишаване на пределно допустимите стойности на емисии на фини частици PM10 вредно въздействие върху здравето чрез иск, който има за цел да задължи администрацията да предприеме необходимите мерки? 2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, има ли право третата страна, засегната от вредното за здравето замърсяване с фини частици PM10, да изготви план за действие, който определя краткосрочно мерките, които следва да се предприемат, за да се осигури стриктно спазване на пределно допустимите стойности на емисии на фини частици PM10? 3) При отрицателен отговор на втория въпрос, в каква степен трябва чрез предвидените в план за действие мерки да се намали риска от превишаване на пределно допустимите стойности и от ограничаване на продължителността на подобни явления? Може ли въз основа на принципа на постепенния подход планът за действие да се ограничи до мерки, които не гарантират спазване на пределно допустимите стойности, но които въпреки това в краткосрочен план допринасят за подобряване на качеството на околния въздух? (1) ОВ L 296, стр. 55.
bg	caselaw	EU	21.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 152/31 Жалба, подадена на 12 април 2011 г. от представителите на персонала на ЕИБ и др. срещу определението, постановено на 17 март 2011 г. от председателя на втори състав на Съда на публичната служба по дело F-95/10, Bömcke/ЕИБ (Дело T-213/11 P(I) 2011/C 152/57 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка (Люксембург, Люксембург), Marie-Christel Heger (Люксембург), Jean-Pierre Bodson (Люксембург), Evangelos Kourgias (Senningerberg, Люксембург), Manuel Sutil (Nondkeil, Франция) и Patrick Vanhoudt (Gonderange, Люксембург) (представители: G. J. Wilson, A. Senes и B. Entringer, avocats) Други страни в производството: Eberhard Bömcke (Athus, Белгия) и Европейска инвестиционна банка Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да измени определението от 17 март 2011 г. на председателя на втори състав на Съда на публичната служба, — в съответствие с членове 109 и сл. от Процедурния правилник на Съда на публичната служба на Европейския съюз да обяви за допустима и да уважи молбата за встъпване, подадена на 12 януари 2011 г. до председателя и членовете на Съда на публичната служба, както и да конституира жалбоподателите като страни по делото между Eberhard BÖMCKE и Европейската инвестиционна банка, поради прекия интерес на жалбоподателите да участват в производството. Правни основания и основни доводи С определение от 17 март 2011 г. председателят на втори състав на Съда на публичната служба отхвърля като недопустима поради просрочие молбата за встъпване по дело F-95/10, Bömcke/BEI, подадена, от една страна, от представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка и, от друга, от г-жа Heger, г-н Bodson, г-н Kourgias, г-н Sutil и г-н Vanhoudt. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от грешка при изчисляването на срока за подаване на молбата за встъпване, доколкото четириседмичният срок по член 109 от Процедурния правилник на СПС и десетдневният срок поради отдалеченост по член 100, параграф 3 от посочения правилник трябва да се считат за отделни и независими един от друг срокове, така че правилото на член 100, параграф 2 от посочения правилник, съгласно което ако последният ден от срока е съботен ден, неделен ден или официален празник, срокът изтича в края на първия следващ работен ден, трябва да се приложи към четириседмичния срок преди добавянето на срока поради отдалеченост, а не към целия срок, включващ срока поради отдалеченост. 2. Второто правно основание е изведено от неправилно позоваване на Определение на Общия съд от 20 ноември 1997 г. по дело Horeca-Wallonie/Комисия (T-85/97, Recueil, стр., II-2113, точки 25 и 26), доколкото това определение се отнася до хипотеза, различна от тази по настоящото дело. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на основните права на подалите молби за встъпване лица, доколкото направеното от председателя на втори състав на СПС тълкуване е в ущърб на правото на обжалване.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/56 Жалба, подадена на 29 април 2010 г. — Avery Dennison/СХВП — Dennison Hesperia (AVERY DENNISON) (Дело T-200/10) (2010/C 161/88) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Avery Dennison Corp. (представители: E. Armijo Chávarri и A. Castán Pérez-Gómez, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Dennison Hesperia, SA (Torrejón de Ardoz, Испания) Искания на жалбоподателя — да се отмени или при условията на евентуалност, да се измени Решението на втори апелативен състав на СХВП от 9 февруари 2010 г., постановено по преписка R 798/2009-2, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Avery Dennison Corp. Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „AVERY DENNISON“ (заявка за регистрация No 3 825 114) за стоки и услуги от класове 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 16, 17, 19, 20, 22, 24, 28, 35, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Dennison Hesperia, S.A. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанската марка „DENNISON“ (No 1 996 088) за стоки от клас 16 Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: неправилно тълкуване на член 42, параграфи 2 и 3, и при условията на евентуалност, на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/09 относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/37 Определение на Общия съд от 6 юли 2010 г. — Marcuccio/Съд (Дело T-401/09) (1) (Жалба за отмяна - Отказ на Съда да уважи искане за обезщетение - Искане за обезщетение - Връчване на жалба на бившия представител на жалбоподателя - Липса на вреда - Жалба, която частично е явно недопустима и частично е явно лишена от правно основание) 2010/C 234/67 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat) Ответник: Съд на Европейския съюз (представител: A. Placco) Предмет От една страна, жалба за отмяна на твърдени решения на Съда, с които се отхвърля искането за обезщетение за вреда, претърпяна в резултат на твърдяно нарушение, извършено при връчването на жалба на г-н Luigi Marcuccio в рамките на дело T-20/09 P, и от друга страна, искане за обезщетение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Luigi Marcuccio да заплати съдебните разноски. 3. Не се произнася по молбата за встъпване на Европейската комисия. (1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/7 Решение на Съда (осми състав) от 6 септември 2012 г. — Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej, Република Полша/Европейска комисия (Съединени дела C-422/11 Р и С-423/11 P) (1) (Обжалване - Жалба за отмяна - Недопустимост на жалбата - Представителство пред юрисдикциите на Съюза - Адвокат - Независимост) 2012/C 355/11 Език на производството: полски Страни Жалбоподатели: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej (представители: D. Dziedzic-Chojnacka и D. Pawłowska, radcowie prawni), Република Полша (представители: M. Szpunar, A. Kraińska и D. Lutostańska) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: G. Braun и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Жалби срещу Определение на Общия съд (седми състав) от 23 май 2011 г. по дело Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (T 226/10), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата на Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej за отмяна на Решение C(2010) 1234 на Комисията от 3 март 2010 г., прието в приложение на член 7, параграф 4 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) и задължаващо полския регулаторен орган в областта на електронните съобщения и пощенските услуги да оттегли два нотифицирани проекта за мерки на националния пазар на едро на обмена на IP трафик (IP транзит) (дело PL/2009/1019) и на националния пазар на едро на IP пиъринг с мрежата на Telekomunikacja Polska S.A. (TP) (дело PL/2009/1020) — Неправилно тълкуване на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда, както и с член 254, шеста алинея ДФЕС и член 113 от Процедурния правилник — Нарушение на член 67, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 113 от Процедурния правилник — Нарушение на член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 1 ДЕС и с член 113 от Процедурния правилник — Нарушение на член 5, параграф 4 ДЕС във връзка с член 113 от Процедурния правилник — Непълнота на мотивите — Недопустимост на жалбата, когато страната се представлява от адвокати, които са свързани с нея с правоотношение по наемане на работа. Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Осъжда Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Република Полша да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/13 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 16 ноември 2015 г. — Staatssecretaris van Financiën/Lemnis Lighting BV (Дело C-600/15) (2016/C 048/20) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател в касационното производство: Staatssecretaris van Financiën Ответник, подал насрещна жалба: Lemnis Lighting BV Преюдициален въпрос Следва ли позиции 8539, 8541, 8543, 8548 и 9405 от КН да се тълкуват в смисъл, че изделия като LED лампи, съставени от светодиоди, други електрически компоненти, стъклена обвивка и едисонова фасунга, които след монтиране в осветително тяло се използват за осветление, трябва да бъдат класирани в една от тези позиции? При утвърдителен отговор: в коя от тези позиции трябва да бъдат класирани тези изделия? При отрицателен отговор: в коя друга позиция трябва да се извърши класирането?
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/28 Жалба, подадена на 11 октомври 2011 г. — Technion — Israel Institute of Technology и Technion Research & Development/Комисия (Дело T-546/11) 2011/C 355/51 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Technion — Israel Institute of Technology (Хайфа, Израел) и Technion Research & Development Foundation Ltd (Хайфа) (представители: D. Grisay и D. Piccininno, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да приеме настоящата жалба за отмяна, основана на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — да я обяви за допустима и, — като главно искане, да обяви жалбата за основателна и да отмени решението на Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ на Европейската комисия от 2 август 2011 г., — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания. 1. Първото правно основание, изведено от съществено процесуално нарушение, е разделено на две части, които се основават: — от една страна, на липса и недостатъчност на мотивите, доколкото Комисията не посочвала по отношение на два от четирите засегнати договора основанията и доказателствата, въз основа на които в обжалваното решение се приема корекция на допустимите разходи; — от друга страна, на нарушение на правото на защита, доколкото Комисията не допуснала Technion — Israel Institute of Technology да се запознае и да коментира документите, на които се основава обжалваното решение. 2. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката доколкото в обжалваното решение не се доказвало, въз основа на изтъкнатите елементи, че услугите, по отношение на които Комисията иска възстановяване, не са били действително извършени. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, тъй като Комисията: — е приела решение за корекция на допустимите разходи, въпреки че била потвърдила разходите при определянето на проектите, преди сключването на договорите, и — е поискала корекция на допустимите разходи, съответстваща на сума, която надхвърля тази, по отношение на която твърди, че представя доказателства.
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/32 Жалба, подадена на 21 ноември 2007 г. от Cain Cellars, Inc. срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 12 септември 2007 г. по дело T-304/05, Cain Cellars, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (Дело C-508/07 P) (2008/C 22/57) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Cain Cellars, Inc. (представител: адв. J. Albrecht) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания — Да се отмени оспорваното решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело T-304/05, — да се установи, че основанието за отказ в член 7, параграф 1, буква б) РМО не противоречи на регистрацията на заявената марка, — да се разпореди на СХВП да заплати разноските по производството пред апелативния състав на СХВП, пред Първоинстанционния съд и по производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Обобщение на правните основания, изтъкнати от жалбоподателя в производството по обжалване на решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 септември 2007 г. по дело T-304/05 Първо правно основание Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) No 40/94: Жалбоподателят твърди, че при разглеждането на фактите от значение за преценката на отличителния характер на заявената марка, изобразяваща петоъгълник, Първоинстанционният съд не е взел предвид съществени фактически обстоятелства и съответните правни положения и принципи, като е преценил марката на жалбоподателя, изобразяваща петоъгълник, на изцяло теоретична и абстрактна основа и е пренебрегнал общите, базирани на фактите основания за преценка на въпроса за отличителния характер на изображението на петоъгълник и по-специално неговата уникалност („uniqueness“) в съответния за случая сектор на виното. Първоинстанционният съд бил класифицирал знака като проста „геометрична форма“, като по абстрактен начин и a priori бил заключил за липса на какъвто и да е отличителен характер на тази категория прости знаци. Второ правно основание Нарушение на член 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд: a Според член 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Първоинстанционният съд взема предвид само онези документи и доказателства, с които адвокатите и представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища. Съгласно точка 34 в обжалваното решение са били взети предвид документи, които за първи път са били изпратени от СХВП заедно с отговора ѝ на жалбата и по които жалбоподателят не е имал възможност да изрази становище (писмената фаза на производството е приключила след представяне на отговора). Така решението се основавало на недопустими доказателствени средства. Невъзможността за жалбоподателя да изрази становището си представлявала нарушение на принципа на състезателното начало. б) Накрая жалбоподателят твърди, че представените в хода на устната фаза на производството с оглед доказване на отличителния характер на заявената марка изображения на стоки, за което представяне СХВП изразила съгласие и които били особено важни за доказване на отличителния характер на заявената марка, не били споменати в обжалваното решение и не били взети предвид в заключенията на Първоинстанционния съд относно отличителния характер. Това също представлявало нарушение на принципа на състезателното начало.
bg	caselaw	EU	9.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 186/61 Дело, заведено на 4 април 2007 г. от Private Barnehagers Landsforbund срещу Надзорния орган на ЕАСТ (Дело E-5/07) (2007/C 186/10) На 4 април 2007 г. пред Съда на ЕАСТ бе заведено дело срещу Надзорния орган на ЕАСТ от Private Barnehagers Landsforbund, представлявано от Peter Dyrberg и Ingvald Falch, с адрес Advokatfirmaet Schjødt, Dronning Mauds gt 11, Oslo, Norway. Ищецът настоява пред Съда за следното: 1. съдът да анулира Решение No 39/07/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 февруари 2007 г. относно публичното финансиране на общински детски градини в Норвегия; и 2. съдът да нареди на Надзорния орган на ЕАСТ да поеме разходите по съдебното производство. Правна и фактическа предистория и правни аргументи, приведени в подкрепа: — Ищецът е сдружението на частните детски градини в Норвегия. — Ищецът твърди, че системата на Норвегия за финансиране на детските градини предполага предоставяне на държавни помощи, което е несъвместимо със Споразумението за ЕИП. — Решение No 39/07/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 февруари 2007 г. гласи, че въпросната система не предполага държавни помощи, като на първо място посочва аргумента, че детските градини не могат да се смятат за предприятия, и на второ място, че мярката не е повлияла на трансграничната търговия. Освен това, Надзорният орган на ЕАСТ констатира, че ако има държавни помощи, те ще бъдат съвместими със Споразумението за ЕИП съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението. — Ищецът твърди, че Надзорният орган на ЕАСТ: — е нарушил задължението си да започне официална процедура по разследване, — неправилно е изтълкувал и приложил член 59, параграф 2 и член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕАСТ, — е нарушил член 16 SCA относно задължението да изложи причините за решението, както и принципите за добра администрация, по-специално задължението да разгледа случая обективно и внимателно.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/32 Иск, предявен на 11 декември 2006 г. — Италия/Комисия (Дело T-394/06) (2007/C 42/55) Език на производството: италиански Страни Ищец: Италианска република (представител: G.Aiello, Avvocato dello Stato) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — Да се отмени Решение на Комисията С (2006) 4324 от 3 октомври 2006 г., съобщено на същата дата, в частта, в която изключва от финансирането от Общността и възлага в тежест на бюджета на Италианската република финансовите последици, свързани с приключването на сметките за разходи, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, секция „Гарантиране“, в случаи на нередности, извършени от някои икономически субекти. Правни основания и основни доводи С настоящия иск Италианската република оспорва изключването от финансирането от Общността и последвалото възлагане на бюджета на италианската държава на финансовите последици от 157 случаи на нередности, възлизащи на общата сума от 310.849.495,98 EUR, спрямо които ищецът не е действал с дължимата грижа и не е започнал процедура за възстановяване. В подкрепа на исканията си ищецът, като оспорва наличието на каквато и да било небрежност от своя страна, се позовава на: — Нарушение и/или неправилно прилагане на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 595/91 на Съвета от 4 март 1991 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационната система в тази област, и отменящ Регламент (ЕИО) No 283/72 (1). — Нарушение и/или неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) No 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (2) и на Регламент (ЕО) No 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (3). (1) OB L 67, 14.3.1991 г., стр. 11. (2) OB L 94, 28.4.1970 г., стр. 13. (3) OB L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/12 Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република (Дело C-217/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Обществени поръчки за строителство - Директива 71/305/ЕИО - Понятие и определяне обхвата на обществена поръчка за строителство - Неизпълнение, всички последици на което са настъпили) (2007/C 297/17) Език на производството: италиански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: X. Lewis и M. Mollica, адвокат) Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia и S. Fiorentino) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 3 и 12 от Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 185, стр. 5) — Възлагане по споразумение, без публикуване на обявление, на поръчка за строителство, която има за предмет изграждането на обектите, посочени в Решение No 48 на Общинския съвет на Stintino от 14 декември 1989 г. и по-специално на „проектирането и изграждането на обекти за техническото и структурно модернизиране, поддръжката и завършването на водоснабдителните и канализационните мрежи, пътната мрежа, структурите и обслужващите съоръжения на селището, външните села и туристическите зони на територията на община Stintino, включително почистването и премахването на замърсяването от страна на туристическите центрове на тази община“ Диспозитив 1) Като допуска изпълнението на поне една от възложените на дружество Maresar Soc. Cons. arl дейности от община Stintino съгласно Споразумение No 7/91, подписано на 2 октомври 1991 г. и на допълнителните актове, сключени впоследствие от същите страни, Италианската република не е изпълнила задълженията си по Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, и по-специално — на членове 3 и 12 от нея. 2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 178, 29.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/14 Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — CMBG/Комисия и ЕЦБ (Дело T-290/13) (2013/C 226/22) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: CMBG Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer) Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да му присъди обезщетение за вреди в размер на 1 999 121,60 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол No 1 към Европейската конвенция за правата на човека, — да обяви тези условия за недействителни и да разпореди спешно преразглеждане на актовете за финансова помощ по членове 14—18 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“) на основание член 19 от същия договор с оглед съобразяването им с решението на Общия съд, и — доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания. 1. По първото правно основание се твърди, че съответните условия от Меморандума за разбирателство налагат изисквания, които съставляват „грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти“ (1), като се има предвид следното: — посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ, — член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и — банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол No 1 към ЕКПЧ. 2. По второто правно основание се твърди, че взети заедно, следните нарушения са дотолкова съществени, че следва да се разглеждат като грубо нарушение на норми от по-висш ранг: — към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателя, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола, — влоговете на жалбоподателя са му отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност [...] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2), — противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и — взетата мярка не е пропорционална на легитимна цел, тъй като съгласно член 3 от Договора за ЕМС същинската цел е „мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия [...] на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея“, а не парализирането на икономиката им. 3. По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателя не е необходимо, нито пропорционално. 4. По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателя, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателя щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателя вреди са преки и са били предвидими. 5. По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично жалбоподателя, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателя застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт. (1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975. (2) Член 52, параграф 1 от Хартата.
bg	caselaw	EU	13.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 108/22 Решение на Общия съд от 20 февруари 2013 г. — Caventa/СХВП — Anson’s Herrenhaus (BERG) (Дело T-225/11) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността BERG - По-ранна словна марка на Общността „Christian Berg“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 108/59 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Caventa AG (Rekingen, Швейцария) (представител: първоначално J. Krenzel, впоследствие T. Stein и A. Segler, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: първоначално R. Manea, впоследствие D. Walicka) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Anson’s Herrenhaus KG (Дюселдорф, Германия) (представители: O. Löffel и P. Lange, avocats) Предмет Жалба, подадена срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 10 февруари 2011 г. (преписка R 740/2010-1) във връзка с производство по възражение между Anson’s Herrenhaus KG и Caventa AG Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Caventa AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 194, 2.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/28 Решение на Общия съд от 5 април 2017 г. — Anta (China)/EUIPO (Изображение на две линии, образуващи остър ъгъл) (Дело T-291/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, която изобразява две линии, образуващи остър ъгъл - Абсолютно основание за отказ - Липса на изключителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) Noo 207/2009)) (2017/C 161/40) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Anta (China) Co. Ltd (Jinjiang City, Китай) (представители: A. Franke и K. Hammerstingl, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 9 март 2016 г. (преписка R 1292/2015-5) относно заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на фигуративен знак, който изобразява две линии, образуващи остър ъгъл. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Anta (China) Co. Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 279, 1.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	4.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 293/29 Решение на Общия съд от 20 юли 2017 г. — Испания/Комисия (Дело T-143/15) (1) ((ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Испания - Отделени от производството преки помощи за референтните 2008 г. и 2009 г. - Недостатъци в системата за контрол - Определяне на извадките за проверка - Тежест на доказване - Помощи за развитие на селските райони в автономната област Кастилия и Леон за референтните 2009 г. и 2010 г. - Проверки на място - Ключови проверки - Пропорционалност)) (2017/C 293/33) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представители: M. Sampol Pucurull и M. J. García-Valdecasas Dorrego) Ответник: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и I. Galindo Martín) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 16, 2015 г., стр. 33). Диспозитив 1) Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, отнасяща се до финансовата корекция, наложена на Кралство Испания вследствие на разследване AA/2009/007/ES за референтната 2009 г. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 178, 1.6.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 244/16 Жалба, подадена на 30 юли 2009 г. — Nikolchov/Комисия (Дело F-70/09) 2009/C 244/28 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Vladimir Nikolchov (Брюксел, Белгия) (представител: адв. M. Hammouche) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет на производството Отмяна на решението на Органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, с което за място на наемане на жалбоподателя се определя Аахен (Германия) и с което срокът, за който му се предоставят дневните надбавки, се определя на 120 дни. Искания на жалбоподателя — Да се установи нарушение на Решението на Комисията от 15 април 2004 г. за приемане на общи разпоредби за изпълнение въ връзка с прилагането на член 7, параграф 3 от Приложение VII към Правилника и на член 10 от Приложение VII към Правилника; — Вследствие на това да се разпоредби отмяната на Решение No R/9/09 от 21 април 2009 г. на Органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за определяне на България за място на неговото наемане и за определяне на срока на предоставяне на дневните надбавки съгласно член 10, параграф 2, буква б), второ тире от Приложение VII към Правилника; — Да се разпореди на ответника да изплати на жалбоподателя неизплатените дневни надбавки в размер на 6 942,32 евро, или всяка друга сума, която бъде определена от Първоинстанционния съд, заедно с лихвите за забава, считано от датата на подаване на жалбата, до пълното изплащане на неизплатените суми; — да се осъди Комисията на Европейските Общности да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/33 Решение на Общия съд от 1 юли 2010 г. — AstraZeneca/Комисия (Дело T-321/05) (1) (Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на лекарствените продукти за лечение на язва - Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО - Определяне на пазара - Значителен конкурентен натиск - Злоупотреба с процедурите, свързани със сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и с процедурите за издаване на разрешения за пускане на лекарствените продукти на пазара - Заблуждаващи изявления - Оттегляне на разрешенията за пускане на пазара - Пречки за пускането на пазара на генеричните лекарствени продукти и за паралелния внос - Глоби) 2010/C 221/52 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: AstraZeneca AB (Södertälje, Швеция) и AstraZeneca plc (Лондн, Обединеното кралство) (представители: първоначално M. Brealey, QC, M. Hoskins, D. Jowell, barristers, F. Murphy, G. Sproul, I. MacCallum и C. Brown, solicitors, впоследствие M. Brealey, M. Hoskins, D. Jowell, F. Murphy и C. Brown, а понастоящем M. Brealey, M. Hoskins, D. Jowell и F. Murphy) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, É. Gippini Fournier и A. Whelan, впоследствие F. Castillo de la Torre, É. Gippini Fournier и J. Bourke) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) (Женева, Швейцария) (представител: M. Van Kerckhove, avocat) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2005) 1757 окончателен на Комисията от 15 юни 2005 г. относно процедура по прилагане на член 82 [ЕО] и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/A.37.507/F3 — AstraZeneca). Диспозитив 1. Отменя член 1, параграф 2 от Решение C(2005) 1757 окончателен на Комисията от 15 юни 2005 година относно процедура по прилагане на член 82 [ЕО] и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/A.37.507/F3 — AstraZeneca), доколкото в тази разпоредба се приема, че AstraZeneca AB и AstraZeneca plc са нарушили член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП, като са поискали оттегляне на разрешенията за пускане на пазара на капсулите „Losec“ в Дания и Норвегия едновременно с изтеглянето от пазара на капсулите „Losec“ и пускането в продажба на таблетките „Losec MUPS“ в тези две страни, и само доколкото се приема, че тези действия може да ограничат паралелния внос на капсули „Losec“ в посочените страни. 2. Определя размера на глобата, наложена солидарно на AstraZeneca AB и на AstraZeneca plc съгласно член 2 от това решение, на 40 250 000 EUR, а размера на глобата, наложена съгласно този член на AstraZeneca AB — на 12 250 000 EUR. 3. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4. AstraZeneca AB и AstraZeneca plc понасят 90 % от направените от тях съдебни разноски и 90 % от съдебните разноски на Европейската комисия с изключение на съдебните ѝ разноски във връзка с встъпването на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA). 5. EFPIA понася направените от нея съдебни разноски. 6. Комисията понася направените от нея съдебни разноски във връзка с встъпването на EFPIA, както и 10 % от останалата част от направените от нея съдебни разноски и 10 % от съдебните разноски на AstraZeneca AB и на AstraZeneca plc. (1) ОВ C 271, 29.10.2005 г.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/28 Жалба, подадена на 25 април 2017 г. — SC/Eulex Kosovo (Дело T-242/17) (2017/C 231/35) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: SC (представители: L. Moro, lawyer и A. Kunst, lawyer) Ответник: Eulex Kosovo Искания на жалбоподателя Жалбоподателката иска от Общия съд: — да обяви, че ответникът е нарушил своите договорни и извъндоговорни задължения към нея; — да обяви, че вътрешният конкурс от 2016 г. е бил незаконосъобразен и поради това решението да не бъде подновен договорът на жалбоподателката е неправомерно; — да присъди обезщетение на жалбоподателката за загубите, претърпени поради неправомерното решение за неподновяване на нейния договор в размер на брутното трудово възнаграждение за 19 месеца заедно с корекция за дневните надбавки и допълнения към заплатата съгласно „Възнаграждението на договорно нает международен персонал“ и „Индикативното равнище на надбавките“; — да присъди обезщетение на жалбоподателката за неимуществените вреди, претърпени вследствие неправомерните действия и решения на ответника; — да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си тя излага пет основания. 1. Първото основание е за нарушение на параграфи 4 и 6 от Стандартните оперативни процедури (наричани по-нататък „СОП“) при преконфигуриране, които очертават съответно принципите, ролята и отговорностите на ръководителя на мисията, звеното за човешки ресурси, както и на параграф 5 (принципи) и параграф 7 (подбор), в частност параграф 7.1, букви a) и б), параграф 7.2 в), е) и к) и параграф 7.3 в) от СОП относно подбора на персонал (договорно неизпълнение). 2. Второто основание е за нарушение на параграфи 7.2, буква е) и 7.3, буква в) от СОП относно подбора на персонал и член 3.2 от Кодекса за поведение на ответника, на договорните принципи за справедливост и добросъвестност (договорно неизпълнение) и на правото на жалбоподателката на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на ЕС (извъндоговорно нарушение). 3. Третото основание е за нарушение на принципа на безпристрастност и на правото на жалбоподателката на добра администрация. 4. Четвъртото основание е за нарушение на правото на жалбоподателката на справедливи и равни условия на труд (член 31 от Хартата на ЕС), на Решение за Меморандум от 26 януари 2011 г. (Предложение за въвеждане на оценка на уменията за шофиране) и изискванията, предвидени в поканата за представяне на заявления за участие от 2014 г., както и правото на добра администрация. 5. Петото основание е за нарушение на правото на жалбоподателката на справедливи и равни условия на труд (член 31 от Хартата).
bg	caselaw	EU	4.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 293/34 Определение на председателя на Общия съд от 21 юли 2017 г. — Полша/Комисия (Дело T-883/16 R) ((Обезпечително производство - Вътрешен пазар на природен газ - Директива 2009/73/ЕО - Искане на Bundesnetzagentur за изменение на условията за изключване на газопровод OPAL от правилата на Съюза - Решение на Комисията за изменение на условията за изключване от правилата на Съюза - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)) (2017/C 293/41) Език на производството: полски Страни Ищец: Република Полша (представители: . Majczyna, M. Kawnik и K. Rudzińska) Ответник: Европейска комисия (представители: O. Beynet и K. Herrmann) Встъпила страна в подкрепа на ищеца: Република Литва (представители: D Kriaučiūnas и R. Krasuckaitė Встъпила страна в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и R. Kanitz) Предмет Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, целяща спиране на изпълнението на Решение C(2016) 6950 окончателен на Комисията от 28 октомври 2016 година за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО Диспозитив 1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2) Отменя определението от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T-883/16 R). 3) Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	16.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 174/23 Определение на Общия съд от 16 април 2012 г. — F91 Diddeléng и др./Комисия (Дело T-341/10) (1) (Жалба за отмяна - Оставяне на жалба без разглеждане - Незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения - Липса на обжалваем акт - Недопустимост) 2012/C 174/38 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: F91 Diddeléng (Dudelange, Люксембург); Julien Bonnetaud (Yutz, Франция); Thomas Gruszczynski (Amnéville, Франция); Rainer Hauck (Maxdorf, Германия); Stéphane Martine (Esch-sur-Alzette, Люксембург); Grégory Molnar (Moyeuvre-Grande, Франция); и Yann Thibout (Algrange, Франция) (представители: L. Misson, C. Delrée и G. Ernes, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Rozet и P. Van Nuffel) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Fédération Luxembourgeoise de Football (FLF) (Mondercange, Люксембург) (представители: първоначално K. Daly, solicitor, и D. Keane, SC, впоследствие K. Daly) Предмет Искане за отмяна на решението на Комисията от 3 юни 2010 г. да остави без разглеждане жалбата, подадена от жалбоподателите срещу Fédération Luxembourgeoise de Football (FLF), искане за отмяна на правилниците на FLF, нарушаващи членове 39 ЕО и 81 ЕО, както и искане за налагане на „необходимите санкции“. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. F91 Diddeléng, Julien Bonnetaud, Thomas Gruszczynski, Rainer Hauck, Stéphane Martine, Grégory Molnar и Yann Thibout понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 3. Fédération luxembourgeoise de football (FLF) понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/18 Решение на Общия съд от 16 май 2013 г. — Seba Diș Tįcaret ve Naklįyat/СХВП — von Eicken (SEBA TRADITION) (Дело T-508/10) (1) (Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „SEBA TRADITION“ - По-ранна национална фигуративна марка „JOHANN WILHELM VON EICKEN TRADITION“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 189/33 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Seba Diș Tįcaret ve Naklįyat AȘ (Малтепе, Турция) (представител: H. Wilde, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Joh. Wilh. von Eicken GmbH (Любек, Германия) (представители: C. Rohnke и F. Thiering, avocats) Предмет Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 август 2010 г. (по дело R 559/2009-4) относно производство за обявяване на недействителност, при участието на Joh. Wilh. von Eicken GmbH и Seba Diș Tįcaret ve Naklįyat AȘ Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Seba Diș Tįcaret ve Naklįyat AȘ да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/6 Решение на Съда (голям състав) от 21 април 2015 г. — Issam Anbouba/Съвет на Европейския съюз (Дело C-630/13 P) (1) ((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети срещу Сирийската арабска република - Мерки, насочени срещу лица и образувания, които се ползват от режима - Доказване на основателността на включването в списъците - Съвкупност от улики)) (2015/C 205/08) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Issam Anbouba (представители: M.-A. Bastin, J.-M. Salva и S. Orlandi, адвокати) Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro, R. Liudvinaviciute и M.-M. Joséphidès) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и F. Castillo de la Torre) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н Issam Anbouba да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз. 3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 45, 15.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/37 Определение на Общия съд от 14 септември 2015 г. — Словакия/Комисия (Дело T-779/14) (1) ((Жалба за отмяна - Собствени ресурси на Съюза - Финансова отговорност на държавите членки - Задължение за плащане на Комисията на сумата, съответстваща на загубата на собствени ресурси - Писмо на Комисията - Необжалваем акт - Недопустимост)) (2015/C 381/43) Език на производството: словашки Страни Жалбоподател: Словашка република (представител: B. Ricziová) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Grønfeldt, A. Tokár и M. Wasmeier) Предмет Искане за отмяна на твърдяното решение на генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията, съдържащо се в писмо BUDG/B/03MV D (2014) 3139078 от 24 септември 2014 г., с което последната иска от Словашката република да ѝ предостави брутна сума в размер на 1 4 53 723,12 EUR (от която следва да се приспаднат 25 % като разходи по събирането), съответстваща на загубата на традиционни собствени ресурси, при това най-късно до първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ изпращането на това писмо. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Федерална република Германия и Румъния. 3) Осъжда Република Словакия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 4) Република Словакия, Комисията, Федерална република Германия и Румъния понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/18 Решение на Общия съд от 9 септември 2015 г. — Samsung SDI и др./Комисия (Дело T-84/13) (1) ((Конкуренция - Картели - Световен пазар на катодни тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Споразумения и съгласувани практики в областта на цени, подялба на пазари, капацитети и производство - Едно-единствено продължавано нарушение - Продължителност на нарушението - Сътрудничество в хода на административното производство - Известие от 2006 г. относно сътрудничеството - Намаляване на размера на глобата - Изчисляване на размера на глобата - Отчитане на продажбите на предприятията по критерия за мястото на доставка - Отчитане на средната стойност на продажбите, регистрирани през периода на нарушението)) (2015/C 346/20) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Samsung SDI Co.Ltd (Gyeonggi-do, Република Корея); Samsung SDI Germany GmbH (Берлин, Германия); и Samsung SDI (Malaysia) Bhd (Negeri Sembilan Darul Khusus, Малайзия) (представители: първоначално G. Berrisch, адвокат, D. Hull, solicitor, и L.-A. Grelier, адвокат, впоследствие M. Hull и L.-A. Grelier, впоследствие L.-A. Grelier, D. Geradin, J. Ysewyn, P. Camesasca, адвокати, и J. Flynn, QC) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan, G. Meessen и H. van Vliet) Предмет Искане за частична отмяна на Решение C (2012) 8839 окончателен на Комисията от 5 декември 2012 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.437 — Тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори) и искане за намаляване на размера на глобите, наложени на жалбоподателите Диспозитив 1) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата що се отнася до Samsung SDI Germany GmbH. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Samsung SDI Co. Ltd и Samsung SDI (Malaysia) Bhd да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 108, 13.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/31 Иск, предявен на 17 април 2007 г. — Siemens и VA TECH Transmission & Distribution/Комисия (Дело T-122/07) (2007/C 140/52) Език на производството: немски Страни Ищци: Siemens Aktiengesellschaft Österreich (Виена, Австрия) и VA TECH Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG (Виена, Австрия) [представители: H. Wollmann и F. Urlesberger, Rechtsanwälte] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищците — да се отмени член 1 от оспорваното Решение, доколкото според него ищците са извършили нарушение по член 81 ЕО и/или на член 53 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство в периодите от 20 септември 1988 г. до 13 декември 2000 г., от 1 април 2002 г. до 9 октомври 2002 г. и от 21 януари до 11 май 2004 г., — да се отмени член 2 от оспорваното Решение, доколкото засяга ищците, — субсидирано, да се намали наложената на ищците в точка 2(1) от решението глоба за сума, която не надвишава 1 980 000 EUR, — да се осъди Комисия на Европейските общности да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищците оспорват Решение на Комисията К (2006) 6762 окончателен от 24 януари 2007 година по преписка COMP/F/38.899 — Комутационна апаратура с газова изолация. С оспорваното Решение е наложена глоба на ищците и на други предприятия за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за създаване не Европейско икономическо пространство. По мнение на Комисията, ищците са участвали в серия от споразумения и съгласувани практики в сектора на комутационните апаратури с газова изолация. В подкрепа на иска си ищците изтъкват нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, както и на член 23 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (1). В тази връзка ищците възразяват, че наложената на VA TECH Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG глоба е несъразмерно висока спрямо глобите, наложени на други предприятия. Освен това, по начина, по който Комисията се опитва да разпредели обща сума на глоба между различни предприятия, се нарушава принципът non bis in idem.. В допълнение, ищците изтъкват, че Комисията погрешно е определила продължителността на нарушението, извършено от тях. При това, за периода преди 16 юли 1998 година е изтекла погасителната давност. По-нататък, Комисията е установила, без да представи убедителни доказателства, че до 13 декември 2000 година твърдяното нарушение е имало за цел или резултат ограничаване на конкуренцията в Общността. Най-накрая, в рамките на първото основание се изтъква, че при определянето на глобата погрешно не са взети в предвид нито смекчаващите обстоятелства, нито сътрудничеството, което може да бъде основание за намаляване или освобождаване от отговорност. На второ място, ищците изтъкват, че Комисията е нарушила основни процесуални изисквания. В тази връзка те посочват нарушаване на правото им на защита. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 на Договора (ОВ L 1, стр. 1).
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/31 Решение на Общия съд от 5 юли 2016 г. — Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise/EUIPO — Freistaat Bayern (NEUSCHWANSTEIN) (Дело T-167/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „NEUSCHWANSTEIN“ - Абсолютни основания за отказ - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Липса на описателен характер - Отличителен характер - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 - Липса на недобросъвестност)) (2016/C 305/43) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV (Вайтсброн, Германия) (представител: B.Bittner, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Freistaat Bayern (Германия) (представител: M. Müller, avocat) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 22 януари 2015 г. (преписка R 28/2014-5), постановено в производство по обявяване на недействителност със страни Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise и Freistaat Bayern Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 178, 1.6.2015 г.
bg	caselaw	EU	19.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/10 Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство) на 24 декември 2010 г. — University of Queensland, CSL Ltd/Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks (Дело C-630/10) 2011/C 89/19 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Жалбоподател: University of Queensland, CSL Ltd Ответник: Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks Преюдициални въпроси 1. Регламент 469/2009 (1) (наричан по-нататък „Регламентът“) признава наред с другите цели, посочени в съображенията, необходимостта от предоставяне на СДЗ [сертификат за допълнителна закрила] от всяка държава членка на Общността на притежателите на национален или на европейски патент при едни и същи условия, както е посочено в съображения 7 и 8. При липсата на общностна хармонизация на патентното право, какво е значението на израза „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ в член 3, буква а) от Регламента и какви са критериите за определяне на това? 2. В случай като настоящия, който се отнася до лекарствен продукт, включващ повече от една активна съставка, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии? 3. Един от тези допълнителни или различни критерии ли е обстоятелството дали активните съставки са по-скоро смесени, отколкото доставяни едновременно, но в отделни формулировки? 4. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва много антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако един антиген от ваксината е „защитен с основен патент, който е в сила“? 5. В случай като настоящия, който се отнася до лекарствен продукт, включващ повече от една активна съставка, за преценката дали „продуктът е защитен с основен патент“ съгласно член 3, буква а) от значение ли е обстоятелството, че основният патент е част от семейство патенти, основани на една и съща оригинална патентна заявка и включващи патент-майка и два производни патента, които заедно защитават всички активни съставки на лекарствения продукт? 6. В случай като настоящия, в който става въпрос за основен патент, чиято претенция е за „процес за получаване на продукт“ по смисъла на член 1, буква в), трябва ли „продуктът“ по член 3, буква а) да е получен пряко посредством този процес? 7. Позволява ли Регламентът за СДЗ и по-специално член 3, буква б) предоставянето на сертификат за допълнителна закрила за единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, когато: а) основен патент, който е в сила, закриля единствената активна съставка или комбинация от активни съставки по смисъла на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, и б) лекарствен продукт, който съдържа единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е предмет на валидно разрешително, предоставено в съответствие с Директива 2001/83/ЕО (2) или Директива 2001/82/ЕО (3), което е първото разрешение за търговия, с което се пуска на пазара единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки? 8. Отговорът на въпрос 7 зависи ли от обстоятелството дали разрешението е по-скоро за единствена активна съставка, смесена с една или повече други активни съставки, отколкото за единствена активна съставка, която се доставя едновременно, но в отделни формулировки? (1) Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 152, стр. 1.) (2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр.67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3) (3) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, стр.67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200)
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/25 Определение на Съда (трети състав) от 17 юли 2014 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Athinon — Гърция) — Honda Giken Kogyo Kabushiki Kaisha/Maria Patmanidi AE (Дело C-535/13) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Марки - Право на притежателя на марка да се противопостави на първото пускане на пазара на Европейското икономическо пространство (ЕИП) без негово съгласие на стоки, обозначени с тази марка)) 2014/C 409/37 Език на производството: гръцки Запитваща юрисдикция Monomeles Protodikeio Athinon Страни в главното производство Жалбоподател: Honda Giken Kogyo Kabushiki Kaisha Ответник: Maria Patmanidi AE Диспозитив Членове 5 и 7 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена със споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., както и членове 9 и 13 от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, трябва д се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или в Европейския съюз без негово съгласие на стоки, които първоначално са били обозначени с тази марка. (1) ОВ C 377, 21.12.2013 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 336/16 Решение на Общия съд от 26 септември 2013 г. — Pioneer Hi-Bred International/Комисия (Дело T-164/10) (1) (Сближаване на законодателствата - Съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда - Разрешителна процедура за пускане на пазара - Пропуск от страна на Комисията да представи на Съвета предложение за решение - Иск за установяване на неправомерно бездействие) 2013/C 336/32 Език на производството: английски Страни Ищец: Pioneer Hi-Bred International, Inc. (Джонстън, Айова, САЩ) (представители: J. Temple Lang, solicitor, и T. Müller-Ibold, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin, N. Yerell и C. Zadra) Предмет Искане да се установи в съответствие с член 265 ДФЕС, че като не е представила пред Съвета проект за мерките, които следва да бъдат приети, в приложение на член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159) и като не е приела всички други мерки, които в зависимост от развитието на процедурата по вземане на решение могат да се окажат необходими за приемане на решението, посочено в член 18 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75), Комисията не е изпълнила задълженията си по член 18 от Директива 2001/18. Диспозитив 1. Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по член 18 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета, като не е представила пред Съвета проект за мерките, които следва да бъдат приети, в приложение на член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. 2. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	4.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/25 Решение на Общия съд от 14 декември 2011 г. — De Luca/Комисия (Дело T-563/10 P) (1) (Обжалване - Насрещна жалба - Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване на длъжност от по-висока функционална група в резултат от конкурс на общо основание - Влизане в сила на новия Правилник - Преходни разпоредби - Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника) 2012/C 32/51 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Patrizia De Luca (Брюксел, Белгия) (представители: J.-N. Louis R и S. Orlandi, avocats) Други страни в производството: Европейска комисия (представител: J. Curral) и Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и K. Zieleśkiewicz Предмет Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 30 септември 2010 г. по дело De Luca/Комисия (F-20/06, все още непубликувано в Сборника), с което се отхвърля жалбата за отмяна на решението. Диспозитив 1. Отхвърля насрещните жалби. 2. Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 30 септември 2010 г. по дело De Luca/Комисия (F-20/06, все още непубликувано в Сборника). 3. Връща делото на Съда на публичната служба. 4. Не се произнася по съдебните разноски. (1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/47 Жалба, подадена на 23 декември 2014 г. — Испания/Комисия (Дело T-826/14) (2015/C 065/63) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител:M. Sampol Pucurull, Abogado del Estado) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени обжалваното решение; — при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Комисията от 15 октомври 2014 г. [SA 35550 (2013/C) (ex 2013(NN)] относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества. В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първото основание е изведено от нарушението на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 13 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и с член 296 ДФЕС, доколкото обжалваното решение представлява акт, в който формално липсват мотиви и не се съдържа оценка на мярката с оглед на решенията на Общия съд от 7 ноември 2014 г. (дела T-219/10 и T-399/11). 2. Второто основание е изведено от нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото въведената с решенията схема представлява мярка с общ характер, която не е селективна. 3. Третото основание е изведено от липсата на нова помощ и съответно от нарушението на член 13 от Регламент No 659/1999. 4. Четвъртото основание е изведено от нарушението на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания във връзка с член 14 от Регламент No 659/1999 и спрямо закрепеното от самата Комисия в две предходни решения.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/47 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 19 март 2015 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-62/13) (1) ((Отстраняване от производството на представител на страна - Липса на упълномощаване на нов представител - Жалбоподател, спрял да отговаря на писмата на Съда на публичната служба - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 146/64) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: A., avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara) Предмет Искане за отмяна на решението да се направи удръжка от 500 EUR и още пет удръжки от по 504,67 EUR от обезщетението за нетрудоспособност на жалбоподателя за месеците от юли до декември 2012 г. Диспозитив 1) Основанието за произнасяне по дело F-62/13, Marcuccio/Комисия, е отпаднало. 2) Осъжда г-н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 352, 30.11.2013 г., стр. 26.
bg	caselaw	EU	22.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 85/17 Иск, предявен на 21 януари 2014 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-29/14) 2014/C 85/32 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: C. Gheorghiu и M. Owsiany-Hornung) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 31 от Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (1), по член 3, буква б), член 4, параграф 2 и член 7 от Директива 2006/17/ЕО на Комисията от 8 февруари 2006 година за прилагане на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определени технически изисквания по отношение на даряването, доставянето и контрола на човешки тъкани и клетки (2) и по приложение III към тази директива, както и по член 11 от Директива 2006/86/ЕО на Комисията от 24 октомври 2006 година за прилагане на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно установяването на изисквания за проследимост, съобщаване на сериозни нежелани реакции и събития и определени технически изисквания по отношение на кодиране, преработване, съхраняване, съхранение и предоставяне на човешки тъкани и клетки (3), тъй като не е включила репродуктивните клетки и ембрионалните и феталните тъкани в приложното поле на националните разпоредби за транспонирането на тези директиви, — Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Основания и доводи Полша е транспонирала непълно Директиви 2004/23, 2006/17 и 2006/86 в полското право, тъй като приложното поле на Закона от 1 юли 2005 г. за доставянето, съхранението и трансплантирането на клетки, тъкани и органи, с който тези директиви са транспонирани в полското право, и приложното поле на издадените на основание на този закон актове по неговото прилагане не обхващат репродуктивните клетки и ембрионалните и феталните тъкани. В резултат в полското право няма разпоредби за транспониране на Директиви 2004/23 и 2006/86 в частта, в която се отнасят до репродуктивните клетки и до ембрионалните и феталните тъкани. Освен това не са транспонирани и разпоредбите на Директива 2006/17, които се отнасят до репродуктивните клетки, а именно член 3, буква б), член 4, параграф 2 и приложение III. В досъдебното производство Република Полша потвърждава, че в националното право няма съответни разпоредби, но все пак поддържа, че „разпоредбите на директивите в областта на репродуктивните клетки и на ембрионалните и феталните тъкани са до голяма степен приложени в ежедневната клинична практика — те са транспонирани на експертно равнище (...)“. Комисията смята, че въпросните разпоредби е трябвало да бъдат транспонирани изцяло чрез правно задължителни актове. (1) ОВ L 102, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 129. (2) ОВ L 38, стр. 40. (3) ОВ L 294, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 150.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/33 Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — Alcohol Countermeasure Systems (International)/EUIPO — Lion Laboratories (ALCOLOCK) (Дело T-638/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „ALCOLOCK“ - Словна марка на Обединеното кралство „ALCOLOCK“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, букви а) и б) и член 53, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Реално използване на по-ранната марка)) (2017/C 151/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. (Торонто, Канада) (представители: E. Baud и P. Marchiset, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Lion Laboratories Ltd (Бари, Обединеното кралство) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 11 август 2015 г. (преписка R 1323/2014-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Lion Laboratories и Alcohol Countermeasure Systems (International) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 16, 18.1.2016 г.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/16 Решение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия (Дело T-465/04) (1) (Обществени поръчки за услуги - Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки - Извършване на информационни услуги и свързани с тях доставки, във връзка с информационните системи на Генерална дирекция „Рибарство“ - Отхвърляне на офертата на оферент - Задължение за мотивиране) (2008/C 272/28) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: N. Korogiannakis, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално K. Banks, впоследствие M. Wilderspin и E. Manhaeve) Предмет Искане за отмяна на решението на Комисията от 15 септември 2004 г. да не се приеме направената от жалбоподателя оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка относно извършване на информационни услуги и свързани с тях доставки, във връзка с информационните системи на Генерална дирекция „Рибарство“, и да се възложи обществената поръчка на избрания оферент. Диспозитив 1. Отменя решението на Комисията да отхвърли офертата, направена от Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE и да възложи обществената поръчка на избрания оферент в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка „FISH/2004/02“. 2. Комисията понася всички съдебни разноски. (1) ОВ C 57, 5.3.2005 г.
bg	caselaw	EU	10.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/47 Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. — EARL Salvat père & fils и др./Комисия (Дело T-136/05) (1) („Държавни помощи - Мерки за конверсия на лозя - Решение, установяващо частична съвместимост и частична несъвместимост на помощи с общия пазар - Иск за отмяна - Допустимост - Задължение за мотивиране - Преценка от гледна точка на член 87, параграф 1 ЕО“) (2007/C 269/83) Език на производството: френски Страни Ищци: EARL Salvat père & fils (Saint-Paul-de-Fenouillet, Франция); Comité interprofessionnel des vins doux naturels et vins de liqueur à appellations contrôlées (CIVDN) (Perpignan, Франция); и Comité national des interprofessions des vins à appellation d'origine (CNIV) (Париж, Франция) (представители: H. Calvet и O. Billard, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik) Встъпваща страна в подкрепа на ищеца: Френска република (представител: G. de Bergues) Предмет Искане за отмяна на член 1, параграфи 1 и 3 от Решение 2007/253/ЕО на Комисията от 19 януари 2005 г. относно плана Ривсалт и такси на МККЛВ, приведени в изпълнение от Франция (ОВ L 112, стр. 1) Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Осъжда ищците да заплатят съдебните разноски. 3) Френската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 132, 28.5.2005 г.
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/20 Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Regensburg (Германия) на 21 юни 2007 г. — Наказателно производство срещу Klaus Bourquain (Дело C-297/07) (2007/C 211/37) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Landgericht Regensburg Страна в главното производство Klaus Bourquain Преюдициален въпрос Важи ли забраната осъдено от договаряща страна с влязла в сила присъда лице да бъде преследвано от друга договаряща страна за същото деяние, когато наложеното му наказание съгласно правото на държавата, постановила присъдата, изобщо не е могло да бъде приведено в изпълнение, във връзка с тълкуването на член 54 от подписаната в Шенген на 19 юни 1990 г. Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (1)? (1) ОВ L 239, 2000 г., стр. 19.
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/23 Решение на Съда (четвърти състав) от 27 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Специализиран наказателен съд — България) — Наказателно производство срещу Емил Милев (Дело C-439/16 PPU) (1) ((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива (ЕС) 2016/343 - Членове 3 и 6 - Прилагане във времето - Съдебен контрол на задържането под стража на подсъдим - Национална правна уредба, която в съдебната фаза на производството забранява да се обсъжда наличието на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъпление - Противоречие с член 5, точка 1, буква c) и точка 4 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Свобода на преценка относно това дали да приложат посочената конвенция, предоставена на националните юрисдикции от националната съдебна практика)) (2017/C 006/28) Език на производството: български Запитваща юрисдикция Специализиран наказателен съд (България) Страна в главното производство Емил Милев Диспозитив Указанията, дадени от Върховния касационен съд (България) на 7 април 2016 г., в началото на срока за транспониране на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, с които на националните съдилища, компетентни да се произнасят по жалбите срещу определения за задържане под стража, се дава възможността да решават дали в рамките на осъществявания в съдебната фаза на наказателното производство съдебен контрол по отношение на продължаването на задържането под стража на подсъдимия трябва да се разглежда и въпросът дали продължава да е налице обосновано предположение, че той е извършил престъплението, за което е обвинен, не могат да застрашат сериозно осъществяването на залегналите в Директивата цели след изтичане на срока за нейното транспониране. (1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/9 Преюдициално запитване от Općinski sud u Puli-Pola (Хърватия), постъпило на 23 октомври 2015 г. — Pula Parking d.o.o./Sven Kalus Tederahn (Дело C-551/15) (2016/C 048/16) Език на производството: хърватски Запитваща юрисдикция Općinski sud u Puli-Pola Страни в главното производство Жалбоподател: Pula Parking d.o.o. Ответник: Sven Kalus Tederahn Преюдициални въпроси 1) Приложим ли е в конкретния случай Регламент (ЕС) No 1215/2012 (1) предвид естеството на правоотношението между страните в спора? 2) Отнася ли се Регламент (ЕС) No 1215/2012 и за компетентността на нотариусите в Република Хърватия? (1) Регламент (ЕС) No 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 351, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/25 Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 5 ноември 2007 г. — Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA)/Consorzio Agrario di Ravenna Soc. Coop. arl (Дело C-486/07) (2008/C 22/47) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Corte suprema di cassazione. Страни в главното производство Ищец: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA). Ответник: Consorzio Agrario di Ravenna Soc. Coop. arl. Преюдициални въпроси „дали на основание на регламентите ЕИО, които са в сила към момента на спорните факти (1994-1995 г.) в областта на продажбата на зърнени култури от запасите на интервенционните агенции, намаленията на цената, предвидени при наличието на степен на влажност по-висока от приетата за стандартно качество, се прилагат също по отношение на продажбата на царевица?“
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/62 Жалба, подадена на 12 май 2014 г. — Azarov/Съвет (Дело T-331/14) 2014/C 223/64 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: G. Lansky и A. Egger, Rechtsanwälte) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на ищеца/жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — на основание на член 263 ДФЕС да отмени Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 66, стр. 26), както и Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, стр. 1), в частта им, с която засягат жалбоподателя, — на основание на член 64 от Процедурния правилник на Общия съд да постанови процесуално-организационни действия, — на основание на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник да осъди Съвета да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага пет основания. 1. Първото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране Във връзка с това жалбоподателят изтъква по-специално, че въз основа на изложените в обжалваните актове мотиви нито жалбоподателят не може да обжалва оспорваните актове пред Общия съд, нито последният може да провери законосъобразността на тези актове. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на основните права С това основание жалбоподателят се позовава на нарушение на правото на собственост и правото на стопанска инициатива. Освен това той се оплаква от непропорционалността на наложените рестриктивни мерки. Накрая той изтъква, че е нарушено правото му на защита. 3. Третото правно основание е изведено от злоупотреба с власт Във връзка с това жалбоподателят посочва по-специално, че с предприетите действия Съветът е извършил злоупотреба с власт, тъй като с налагането на рестриктивните мерки срещу жалбоподателя преследвал други цели, различни от действителното укрепване и подпомагане на правовата държава и съблюдаването на правата на човека в Украйна. 4. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация С това основание жалбоподателят изтъква по-специално нарушение на правото на безпристрастно третиране, нарушение на правото на справедливо третиране и нарушение на правото на щателно установяване на фактите. 5. Петото основание е изведено от явна грешка в преценката
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/15 Иск, предявен на 8 юни 2012 г. — Европейска комисия/Унгария (Дело C-288/12) 2012/C 227/22 Език на производството: унгарски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: B. Martenczuk и B.D. Simon) Ответник: Република Унгария Искания на ищеца — да се приеме за установено, че Унгария не е изпълнила задълженията си по Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1), доколкото е прекратила преждевременно мандата на комисаря за защита на данните; — да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Съгласно Директива 95/46 един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки за нейното транспониране, и тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на възложените им функции. В Унгария до 31 декември 2011 г. такъв орган е бил комисарят за защита на данните. Той е бил избран от унгарския парламент за период от шест години съгласно действащото до 31 декември 2011 г. унгарско законодателство. Към тази дата посочената длъжност е заемана от лице, чийто мандат е започнал да тече на 29 септември 2008 г. и при нормални обстоятелства е следвало да изтече през месец септември 2014 г. Считано от 1 януари 2012 г. влизат в сила изменения на унгарското законодателство в тази област. Те водят до премахване на органа „комисар за защита на данните“ и до прекратяване на мандата на назначения на 29 септември 2008 г. комисар. Предвидено е, че органът, който трябва да следи за защита на данните в Унгария в приложение на Директива 95/46, занапред ще бъде новосъздаденият Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság [Национален орган за защита на данните и свободата на информацията, наричан по-нататък „NAIH“). Съгласно новата правна уредба директорът на NAIH се назначава с мандат от девет години от президента на републиката по предложение на премиера. Бившият комисар за защита на данните не е назначен на тази длъжност. Според Комисията преждевременното прекратяване на мандата на надзорния орган за защита на данните нарушава независимостта на този орган, която се изисква съгласно директивата. По принцип държавите членки могат да определят свободно продължителността на мандата на разглеждания орган, тъй като тя не се определя в директивата. Продължителността обаче трябва да е разумна и във всички случаи е задължително държавата членка да я спазва. Ако това не е налице съществува опасност у надзорния орган да възникнат опасения, че мандатът му може да бъде прекратен предсрочно, което да повлияе върху упражняваните от него функции и да застраши независимостта му. Що се отнася до допустимостта на иска, Комисията твърди, че тъй като към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок бившият комисар не е бил назначен отново начело на органа за защита на личните данни, неизпълнението е налице и понастоящем. Комисията счита, че не е възможно нередовността да бъде отстранена: Унгария трябва да приеме всички необходими мерки бившият комисар да започне отново да изпълнява предвидената в Директива 95/46 функция за частта от мандата му, която остава, считано от 31 декември 2011 г. нататък. Комисията може да приеме, че е налице подходящо отстраняване на нередовността, ако бившият комисар за защита на данните бъде назначен за посочения срок на длъжността директор на новосъздадения NAIH. В това отношение Унгария не може да се позове на независимостта на настоящия директор на NAIH, тъй като това би означавало да изтъкне в своя защита собственото си неизпълнение. Последиците от неизпълнението трябва да бъдат поправени, а не запазени. Според Комисията преждевременното прекратяване на мандата може да се обоснове само със сериозни причини, които подлежат на проверка, но Унгария не е изтъкнала такива. Комисията не оспорва правото на Унгария да реорганизира надзорния орган, като например преобразува предходния „комисар за защита на данните“ в друг „орган“ по унгарското право. Промяната обаче на модела на институцията по никакъв начин не изисква преждевременно прекратяване на мандата на предходния надзорен орган. Унгария е можела да предвиди във вътрешния си правов ред или възможността новият модел да се приложи едва след изтичане на мандата на комисаря за защита на данните или бившият комисар да бъде назначен за остатъка от мандата му като директор на новоучредения орган за защита на данните. Според Комисията ако можеше да се приеме аргументът на държавата членка за промяна на модела на надзорния орган, това би означавало, че в рамките на Съюза всеки надзорен орган за защита на данните би бил постоянно изложен на опасността от прекратяване на мандата му чрез законодателна мярка за премахване на съществуващия и създаване на нов орган, който да изпълнява предвидените в Директива 95/46 функции. Не може да се изключи възможността подобни реформи да се използват за санкциониране и контрол на породилите неодобрението на политиците надзорни органи за защита на данните. Сама по себе си опасността от възникване на подобно влияние е несъвместима с пълната независимост на надзорните органи. От друга страна, според Комисията Унгария не може да се позовава на публикувани в пресата неясни изявления на бившия комисар за защита на данните, за да приеме, че той вече не е в състояние да изпълнява предвидените в член 28 от Директива 95/46 задачи, нито може да прекратява преждевременно мандата му поради подобна причина. (1) ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10, наричана по-нататък „Директива 95/46“.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/9 Решение на Съда (втори състав) от 3 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/GMAC UK PLC (Дело C-589/12) (1) ((Преюдициално запитване - ДДС - Шеста директива 77/388/ЕИО - член 11, В, параграф 1, първа алинея - Директен ефект - Намаляване на данъчната основа - Осъществяване на две сделки по отношение на едни и същи стоки - Доставка на стоки - Автомобили, продавани на лизинг, върнати във владение на продавача и изнесени на публична продан - Злоупотреба с право)) (2014/C 395/10) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) Страни в главното производство Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs Ответник: GMAC UK PLC Диспозитив Член 11, В, параграф 1, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното дело държава членка не може да забрани на данъчнозадължено лице да се позовава на непосредственото действие на тази разпоредба по отношение на дадена сделка с мотив, че това данъчнозадължено лице може да се позове на разпоредбите на националното право по отношение на друга сделка относно същите стоки и че кумулативното прилагане на тези разпоредби би довело до общ данъчен резултат, какъвто не би се получил и не се цели при самостоятелното прилагане към тези две сделки както на националното право, така и на Шеста директива 77/388. (1) ОВ C 71, 9.3.2013 г.
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/38 Решение на Общия съд от 2 юни 2016 г. — Rabbit/EUIPO — DMG Media (rabbit) (Дело T-4/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) (2016/C 305/52) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Rabbit, Inc. (Redwood City, Калифорния, САЩ) (представители: M. Engelman, barrister, и J. Stephenson, solicitor) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: DMG Media Ltd (Лондон, Обединено кралство) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 26 октомври 2015 г. (преписка R 2133/2014-2) относно производство по възражение между DMG Media Ltd и Rabbit, Inc. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Осъжда Rabbit, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). (1) ОВ C 156, 2.5.2016 г.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/35 Решение на Общия съд от 7 октомври 2015 г. — Panrico/СХВП — HDN Development (Krispy Kreme DOUGHNUTS) (Дело T-534/13) (1) ((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „Krispy Kreme DOUGHNUTS“ - По-ранни международна словна марка и национални словни и фигуративни марки „DONUT“, „DOGHNUTS“, „donuts“ и „donuts cream“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009] - Опасност неоснователно да се извлече полза от отличителния характер или от репутацията - Опасност от вреда - Член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 398/45) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Panrico, SA (Есплугес де Льобрегат, Испания) (представител: D. Pellisé Urquiza, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Palmero Cabezas) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: HDN Development Corp. (Франкфoрт, Кентъки, Съединени американски щати) (представители: H. Granado Carpenter и M. Polo Carreño, адвокати) Предмет Жалба против решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 юли 2013 г. (преписка R 623/2011-4), постановено в производство за обявяване на недействителност между Panrico, SA и HDN Development Corp. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Panrico, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 9, 11.1.2014 г.
bg	caselaw	EU	21.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 152/15 Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie van België на 10 март 2011 г. — INNO NV/Unie van Zelfstandige Ondernemers VZW (UNIZO), Organisatie voor de Zelfstandige Modedetailhandel VZW (Mode Unie), Couture Albert BVBA (Дело C-126/11) 2011/C 152/26 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van Cassatie van België Страни в главното производство Жалбоподател: INNO NV Ответници: Unie van Zelfstandige Ondernemers VZW (UNIZO), Organisatie voor de Zelfstandige Modedetailhandel VZW (Mode Unie), Couture Albert BVBA Преюдициални въпроси Трябва ли Директива 2005/29 (1) на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, и в частност член 1, член 2, буква г), член 3, параграф 1 и член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 53, параграф 1, първа и трета алинея от Закона от 14 юли 1991 г. за търговските практики и информирането и защитата на потребителите, която забранява на търговците в секторите, посочени в член 52, параграф 1 от този закон, да правят изрични или подразбиращи се съобщения за намаление на цените по смисъла на член 42 от този закон през периодите на очакване от 15 ноември до 2 януари включително и от 15 май до 30 юни включително и да правят изрични или подразбиращи се съобщения за намаление на цените преди тези периоди, ако ефектът им ще се прояви през самия период на очакване, въпреки че действителната цел на тази мярка е да уреди конкурентните отношения между търговците и че предвид останалите установени в закона гаранции тя не допринася реално за защитата на потребителите, макар в мотивите към закона националният законодател да посочва двойна цел, а именно, първо, да се защитят потребителите, и второ, да се уредят конкурентните отношения между търговците? (1) ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260.
bg	caselaw	EU	21.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/18 Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 28 ноември 2008 г. — Telekomunikacja Polska S.A. w Warszawie/Prezesowi Urzędu Komunikacji Elektronicznej (Дело C-522/08) (2009/C 69/32) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: Telekomunikacja Polska S.A. w Warszawie Ответник: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej Преюдициални въпроси 1) Допуска ли общностното право държавите-членки да въведат забрана за всички предприятия, предоставящи далекосъобщителни услуги, да поставят сключването на договор за предоставяне на услуги в зависимост от закупуването на друга услуга (обвързана продажба); по-конкретно, такава мярка не надхвърля ли необходимото за постигане на целите на Директивите от пакета за далекосъобщенията (Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (1), Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (2), Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (3), както и Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (4))? 2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в светлината на общностното право националният регулаторен орган компетентен ли е да упражнява контрол върху спазването на забраната, залегнала в член 57, алинея 1, точка 1 от Закона за далекосъобщенията (Prawo telekomunikacyjne) от 16 юли 2004 г. (Dz. U. No 171, позиция 1800, с измененията)? (1) ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169. (2) ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183. (3) ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195. (4) ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/43 Решение на Общия съд от 9 март 2010 г. — Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC CASH) (Дело T-15/09) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „EURO AUTOMATIC CASH“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009) 2010/C 113/69 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Européenne de traitement de l’information (Euro-Information) (Страсбург, Франция) (представител: A. Grolée, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 ноември 2008 г. (преписка R 70/2006-4) относно заявката за регистрация на словния знак „EURO AUTOMATIC CASH“ като марка на Общността Диспозитив 1. Отменя Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 ноември 2008 г. (преписка R 70/2006-4). 2. СХВП понася четири пети от разноските, направени от страните пред Общия съд. 3. Européenne de traitement de l’information (Euro-Information) понася една пета от разноските, направени от страните пред Общия съд. 4. СХВП понася направените от жалбоподателя необходими разходи за целите на производството пред апелативния състав на СХВП. (1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/42 Жалба, подадена на 23 февруари 2013 г. — VTZ и др./Съвет (Дело T-108/13) 2013/C 114/64 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Volžskij trubnyi zavod OAO (VTZ OAO) (Волжски, Русия); Taganrogskij metallurgičeskij zavod OAO (Tagmet OAO) (Таганрог, Русия); Sinarskij trubnyj zavod OAO (SinTZ OAO) (Каменск-Уралски, Русия); и Severskij trubnyj zavod OAO (STZ OAO) (Полевской, Русия) (представители: J. Bellis, F. Di Gianni и G. Coppo, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 1269/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход, inter alia, от Русия, след частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1225/2009, доколкото включва продажбите, посочени в точки 23—33 от обжалвания регламент, в обхвата на разследването в рамките на преразглеждането, — вследствие на поисканата по-горе частична отмяна, да коригира ставката на наложените на групата TMK антидъмпингови мита от 28,7% на 13,6%; и — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски за настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания. 1. С първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Съветът незаконосъобразно се основал на критерии, различни от тези, които се съдържат в текста на релевантните митнически разпоредби, за да определи класификацията на посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби. 2. С второто правно основание жалбоподателите твърдят, че Съветът изхождал от неправилни съображения като приел, че посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби не спадат към код по КН 7304 59 10. 3. С третото правно основание жалбоподателите твърдят, че с оглед на специфичните обстоятелства на конкретния случай фактът, че посочените в точки 23—33 от обжалвания регламент тръби всъщност се използват в производството на тръби с различно напречно сечение и с различна дебелина на стените, сам по себе си доказвал, че те спадат към код по КН 7304 59 10.
bg	caselaw	EU	14.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 414/23 Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 8 октомври 2015 г. — Melitta France SAS и др./Ministre de l’Écologie, du Développement durable et de l'Énergie (Дело C-530/15) (2015/C 414/29) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподатели: Melitta France SAS, Cofresco Frischhalteprodukte GmbH & Co. KG, Délipapier, Gopack SAS, Industrie Cartarie Tronchetti SpA, Industrie Cartarie Tronchetti Ibérica, SL, Kimberly-Clark SAS, Lucart France, Paul Hartmann AG, SCA Hygiène Products, SCA Tissue France, Group’Hygiène syndicat professionnel Ответник: Ministre de l’Écologie, du Développement durable et de l'Énergie Преюдициален въпрос Съдът на Европейския съюз е призован да се произнесе по въпроса дали поради включването на „шпулите“, (ролки, тръби и цилиндрични вложки), около които се навиват гъвкави материали като хартия, пластмасово фолио, продавани на потребителите, сред примерите за опаковки, Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 година (1) е в разрез с понятието за опакова, така както е определено в член 3 от Директива 94/62/ЕО от 20 декември 1994 година (2), и дали с нея се превишава обхватът на възложените на Европейската комисия изпълнителни правомощия? (1) Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 година за изменение на приложение I към Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (OB L 37, стр. 10). (2) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки (OB L 365, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 14, стр. 238).
bg	caselaw	EU	4.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/16 Решение на Общия съд от 20 март 2013 г. — Bank Saderat/Съвет (Дело T-495/10) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Образувание, 100 % собственост на друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение - Възражение за незаконосъобразност - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита) 2013/C 129/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bank Saderat plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: първоначално S. Gadhia, S. Ashley, solicitors, D. Anderson, QC и R. Blakeley, barrister, впоследствие S. Ashley, S. Jeffrey, A. Irvine, solicitors, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley) Ответник: Съвет на европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: S. Boelaert и M. Konstantinidis) Предмет От една страна, искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 195, стр. 25), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), на Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент No 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11), и на Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1 и поправка в ОВ L 332, 2012 г., стр. 31), в частите, в които посочените актове се отнасят до жалбоподателя, и, от друга страна, искане да се обявят за неприложими по отношение на жалбоподателя член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) No 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), член 16, параграф 2, буква a) от Регламент No 961/2010 и член 23, параграф 2 от Регламент No 267/2012. Диспозитив 1. Отменя в частта, в която се отнасят до Bank Saderat plc: — точка 7 от таблица Б в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС; — точка 5 от таблица Б в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) No 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран; — точка 7 от таблица Б в дял I на приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413; — точка 7 от таблица Б в приложение VIII към Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 423/2007. 2. Действието на отмяната на Решение 2010/413 и на Решение 2010/644 се ограничава до периода, който предхожда влизането в сила на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 за изменение на Решение 2010/413. 3. Липсва основание за произнасяне по искането на Bank Saderat за отмяна с незабавно действие на Регламент No 961/2010 и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент No 961/2010. 4. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 5. Осъжда всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/33 Жалба, подадена на 1 септември 2015 г. — Almaz-Antey/Съвет (Дело T-515/15) (2015/C 371/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: OAO Concern PVO Almaz-Antey (Москва, Русия) (представители: C. Stumpf и A. Haak, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение (ОВППС) 2015/971 на Съвета от 22 юни 2015 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 157, стр. 50), доколкото обжалваното решение се прилага за жалбоподателя, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания. 1. Първото основание е, че решението на Съвета нарушава принципа на пропорционалност. 2. Второто основание е, че необосновано и непропорционално Съветът е нарушил основните права на жалбоподателя, а именно правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита. 3. Третото основание е, че Съветът не е мотивирал надлежно и в достатъчна степен включването на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, за които са наложени ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 4. Четвъртото основание, е че Съветът не е доказал, че жалбоподателят е замесен в дестабилизирането на положението в Украйна или че е имал някакво влияние по отношение на успешното прилагане на договореностите от Минск. 5. Петото основание е, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че спрямо жалбоподателя е изпълнен един от критериите за включване в списъка на лицата, за които е наложена спорната мярка. 6. Шестото основание е, че вследствие на отмяната на Решение 2015/971/ОВППС, Регламент (ЕС) No 833/2014 е лишен от надлежно правно основание, което означава, че е отпаднало действието на включването на жалбоподателя в списъка съгласно Регламент (ЕС) No 833/2014 по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) No 826/2014.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/46 Жалба, подадена на 18 май 2017 г. — Sata/EUIPO — Zhejiang Rongpeng Air Tools (4000) (Дело T-303/17) (2017/C 231/58) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Sata GmbH & Co. KG (Корнвестхайм, Германия) (представител: M.-C. Simon, Rechtsanwältin) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Zhejiang Rongpeng Air Tools Co. Ltd (Пенджи Таун, Китай) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: Знакът „4000“ —марка на Европейския съюз No 12 333 548 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 март 2017 г. по преписка R 654/2016-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. — в случай на встъпване на другата страна в производството, да осъди другата страна да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на добра администрация.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/5 Решение на Съда (втори състав) от 22 юни 2017 г. (преюдициално запитване от Förvaltningsrätten i Linköping — Швеция) — E.ON Biofor Sverige AB/Statens energimyndighet (Дело C-549/15) (1) ((Преюдициално запитване - Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници - Биогорива за транспорт - Директива 2009/28/ЕО - Член 18, параграф 1 - Система за „масов баланс“, предназначена да гарантира, че използването на биогаза отговаря на предвидените критерии за устойчивост - Валидност - Членове 34 и 114 ДФЕС - Национална правна уредба, която изисква масовият баланс да се постига на място с ясно определени граници - Практика на компетентния национален орган, който приема, че това условие може да бъде изпълнено, когато устойчивият биогаз е пренасян посредством националната газова мрежа - Разпореждане на посочения орган, изключващо възможността същото условие да бъде изпълнено при внос на устойчив биогаз с произход от други държави членки през взаимосвързани национални газови мрежи - Свободно движение на стоки)) (2017/C 277/06) Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Förvaltningsrätten i Linköping Страни в главното производство Жалбоподател: E.ON Biofor Sverige AB Ответник: Statens energimyndighet Диспозитив 1) Член 18, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че неговата цел не е да се предвиди в тежест на държавите членки задължение да разрешат вноса посредством взаимосвързаните си национални газови мрежи на биогаз, който отговаря на критериите за устойчивост, предвидени в член 17 от тази директива и е предназначен да бъде използван като биогориво. 2) При разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 18, параграф 1 от Директива 2009/28. 3) Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпореждане като това в главното производство, с което национален орган цели да изключи възможността икономически оператор да въведе система за масов баланс по смисъла на член 18, параграф 1 от Директива 2009/28 по отношение на устойчив биогаз, пренасян във взаимосвързани национални газови мрежи, по силата на разпоредба, приета от този орган, съгласно която посоченият масов баланс трябва да се постигне „на място с ясно определени граници“, въпреки че същият орган е приел въз основа на тази разпоредба, че може да се въведе система на масов баланс по отношение на устойчив биогаз, пренасян в националната газова мрежа на държавата членка, към която принадлежи този орган. (1) ОВ C 7, 11.1.2016 г.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/15 Решение на Общия съд от 4 май 2016 г. — Andres и др./ЕЦБ (Дело T-129/14 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Персонал на ЕЦБ - Пенсии - Реформа на пенсионноосигурителната схема - Замразяване на пенсионния план - Условия за работа на персонала на ЕЦБ - Право на консултиране - Разлика в естеството на правоотношенията при договорно наемане и същинските служебни правоотношения - Изопачаване - Грешка при прилагане на правото)) (2016/C 222/16) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Carlos Andres (Франкфурт на Майн, Германия) и още 150 жалбоподатели, посочени в приложението към съдебното решение (представител: L. Levi, avocat) Друга страна в производството: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: първоначално B. Ehlers и M. López Torres, впоследствие B. Ehlers и F. Malfrère, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat) Предмет Жалба, с която се иска отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 11 декември 2013 г., Andres и др./ЕЦБ (F-15/10, EU:F:2013:194) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н Carlos Andres и останалите жалбоподатели, посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 159, 26.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/51 Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — ZZ/Съвет (Дело F-76/15) (2015/C 245/64) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: J-N. Louis и N. de Montigny, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз Предмет на производството Отмяна на решението на Бюрото за разплащания в Брюксел, с което се отхвърлят искането на жалбоподателя заболяването, от което страда синът му, да продължи да се счита за тежко, и искането му да бъдат поети всички свързани с това заболяване медицински разходи. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на началника на Бюрото за разплащания в Брюксел от 8 април 2014 г., с което се отхвърлят искането на жалбоподателя заболяването, от което страда синът му, да продължи да се счита за тежко, и искането му да бъдат поети всички свързани с това заболяване медицински разходи, — да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/6 Дело, заведено на 10 юли 2013 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-17/13) 2013/C 294/06 На 10 юли 2013 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis и Clémence Perrin в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. да постанови, че като не е приела в предвидения срок или не е уведомила Надзорния орган незабавно за мерките, необходими за прилагането на член 2 от акта, посочен в точка 16б, първо тире от приложение IX и точка 4, първо тире от приложение ХII към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити), адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него, Исландия не е изпълнила задълженията си по акта и по член 7 от Споразумението; 2. да нареди на Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа: — Настоящата жалба на Надзорния орган на ЕАСТ се отнася до неспазването от страна на Исландия в срок до 12 ноември 2012 г. на мотивираното становище, издадено от Надзорния орган на ЕАСТ на 12 септември 2012 г., отнасящо се до невъвеждането в нейния национален правен ред на Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити (наричана по-долу „актът“), посочена в точка 16б, първо тире от приложение IХ и точка 4, първо тире от приложение ХII към Споразумението за Европейското икономическо пространство и адаптирана към Споразумението с Протокол 1 към него. — Надзорният орган на ЕАСТ изтъква, че Исландия не е оспорила съществуването на продължаващо закъснение в прилагането на член 2 от акта. В резултат на това Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Исландия не е изпълнила задълженията си по член 3 от акта и по член 7 от Споразумението за ЕИП, като не е приела или уведомила за мерките, необходими за прилагането на член 2 от акта в предвидения срок.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/13 Решение на Съда (голям състав) от 7 март 2017 г. (преюдициално запитване от Conseil du Contentieux des Étrangers — Белгия) — X, X/État belge (Дело C-638/16 PPU) (1) ((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) No 810/2009 - Член 25, параграф 1, буква а) - Виза с ограничена териториална валидност - Издаване на виза по причини от хуманитарен характер или поради международни задължения - Понятие за международни задължения - Харта на основните права на Европейския съюз - Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Женевска конвенция - Издаване на виза в случай на доказан риск от нарушение на членове 4 и/или 18 от Хартата на основните права - Липса на задължение)) (2017/C 144/18) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil du Contentieux des Étrangers Страни в главното производство Жалбоподатели: X, X Ответник: État belge Диспозитив Член 1 от Регламент (ЕО) No 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс), изменен с Регламент (ЕС) No 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., трябва да се тълкува в смисъл, че заявление за издаване на виза с ограничена териториална валидност, което гражданин на трета страна е подал по причини от хуманитарен характер на основание член 25 от този кодекс в представителство на държавата членка по местоназначение, разположено на територията на трета страна, с намерение веднага след като пристигне в тази държава членка, да подаде молба за международна закрила и след това да пребивава в същата държава членка повече от 90 дни в рамките на 180-дневен период, не попада в приложното поле на споменатия кодекс, а при сегашното състояние на правото на Европейския съюз само в това на националното право. (1) ОВ C 38, 6.2.2017 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/10 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 30 април 2012 г. — Essent Belgium NV/Vlaamse Reguleringsinstantie voor de Elektriciteits- en Gasmarkt (VREG) (Дело C-207/12) 2012/C 227/15 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank van eerste aanleg te Brussel Страни в главното производство Жалбоподател: Essent Belgium NV Ответник: Vlaamse Reguleringsinstantie voor de Elektriciteits- en Gasmarkt (VREG) Встъпила страна: Vlaamse Gewest Преюдициални въпроси 1. Съвместима ли е с членове 11 и 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се във фламандския Декрет от 17 юли 2000 г. относно организацията на пазара на електроенергия — приложен посредством Постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г. в редакцията му след изменение с Постановлението на фламандското правителство от 25 февруари 2005 г. за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и с Постановлението на фламандското правителство от 8 юли 2005 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г. за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и на Постановлението на фламандското правителство от 29 март 2002 г. относно задълженията от общ интерес за насърчаване на рационалното използване на енергията, съгласно която — за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой сертификати за зелена електроенергия (член 23 от горепосочения декрет), — фламандският регулаторен орган на електроенергийния и газов пазар (VREG) налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчно сертификати за зелена електроенергия, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от гореспоменатия декрет), — изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15quater, параграф 2 от Постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г. в приложимата му към настоящото дело редакция), — регулаторният орган не може или не иска да вземе предвид произхождащи от Норвегия и Дания/Швеция гаранции за произход при липса на мерки за прилагане от страна на фламандското правителство, което да признава еднаквостта, респ. равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от горепосочения декрет и член 15quater, параграф 2 от Постановлението от 5 март 2004 г.), като в конкретния случай този орган не е проверил наличието на еднаквост, респ. равностойност, — за целия период на действие на Декрета от 17 юли 2000 г. при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена в Регион Фландрия зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да представят гаранции, че представените гаранции за произход от други държави членки на Европейския съюз изпълняват изискването за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на такива сертификати? 2. Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с член 5 от тогавашната Директива 2001/77/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (доколкото е от значение за ЕИП)? 3. Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от тогавашната Директива 2003/54/ЕO (2) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (доколкото е от значение за ЕИП)? (1) ОВ L 283, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 36. (2) ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61.
bg	caselaw	EU	20.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 53/42 Жалба, подадена на 22 декември 2016 г. — Chefaro Ireland/EUIPO — Laboratoires M&L (NUIT PRECIEUSE) (Дело T-905/16) (2017/C 053/51) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Chefaro Ireland DAC (Дъблин, Ирландия) (представители: P. Maeyaert и J. Muyldermans, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Laboratoires M&L SA (Маноск, Франция) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка със словните елементи „NUIT PRECIEUSE“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация No 1 063 952 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 октомври 2016 г. по преписка R 2596/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на Chefaro Ireland Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	13.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/48 Решение на Общия съд от 26 април 2016 г. — Franmax/EUIPO — Ehrmann (Dino) (Дело T-21/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Dino“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, представляваща изображение на динозавър - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 211/60) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Franmax UAB (Вилнюс, Литва) (представител: E. Saukalas, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: J. Crespo Carrillo, подпомаган от B. Uriarte Valiente, адвокат) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ehrmann AG Oberschönegg im Allgäu (Oberschönegg, Германия) (представител: A. Gaul, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 октомври 2014 г. (преписка R 2012/2013-5), постановено в производство по възражение със страни Ehrmann AG Oberschönegg im Allgäu и Franmax UAB Диспозитив 1) Отхвърля жалбата 2) Осъжда Franmax UAB да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 107, 30.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/47 Жалба, подадена на 28 юни 2016 г. — CSL Behring/EUIPO — Vivatrex (Vivatrex) (Дело T-346/16) (2016/C 305/64) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: CSL Behring AG (Берн, Швейцария) (представители: M. Best, U. Pfleghar и S. Schäffner, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Vivatrex GmbH (Ахен, Германия) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „VIVATREX“ — заявка за регистрация No 11 677 788 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 април 2016 г. по съединени преписки R 1263/2015-4 и R 1221/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение в неговата цялост, както и решение на отдела по споровете от 30 април 2015 г., постановено в производство по възражение No B 2 241 613, в частта, в която отхвърля възражението, — да потвърди възражение No B 2 241 613 в неговата цялост, — да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение член 8, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/37 Определение на Общия съд от 24 октомври 2012 г. — Saobraćajni institut CIP/Комисия (Дело T-219/12) (1) (Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Изключване на жалбоподателя от процедурата за възлагане на обществена поръчка - Отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка след подаването на жалбата - Липса на основание за произнасяне) 2013/C 9/66 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Saobraćajni institut CIP d.o.o. (Белград, Сърбия) (представител: A. Lojpur, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и Е. Георгиева) Предмет От една страна, искане за отмяна на обявление за обществена поръчка, публикувано на 27 март 2012 г., относно изготвянето на техническа документация по проект за модернизиране на железниците, което изключва жалбоподателя от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, и от друга страна, искане за обезщетение Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2. Осъжда Европейската комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя по настоящото производство. (1) ОВ C 227, 28.7.2012 г.
bg	caselaw	EU	8.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 285/23 Иск, предявен на 12 август 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия (Дело C-369/08) (2008/C 285/37) Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и P. Dejmek) Ответник: Федерална република Германия Искания на ищеца — да се установи, че точка 2.1 от Приложение VIIIб към германската Наредба за регистрацията на моторни превозни средства (Strassenverkehrszulassungsordnung) нарушава член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО, — да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи По силата на член 43, алинея 1 ЕО се забранява всякаква правна уредба, с която се ограничава свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка. От член 48 ЕО следва, че разпоредбите от Договора относно свободата на установяване на дружествата със седалище съгласно устройствения акт, с централно управление или с основно място на дейност в рамките на Общността, са тъждествени на онези, които важат за физическите лица граждани на държавите-членки. Според Комисията разпоредбите, свързани с равното третиране, забраняват не само явните прояви на дискриминация, основани на националност, или при дружествата, основани на държавата по седалището, но и всички скрити форми на дискриминация, които в приложение на други разграничителни критерии водят до същия резултат. По силата на точка 2.1 от Приложение VIIIб към германската Наредба за регистрацията на моторни превозни средства (Strassenverkehrszulassungsordnung), на контролен орган в Германия може да бъдe признато правото да извършва прегледи за проверка на техническата изправност, съответно прегледи за безопасност, както и да контролира и одобрява превозни средства, само ако той се състои най-малко от 60 специалисти в областта на превозните средства, които са самостоятелно заети и изпълняват на пълно работно време дейност по преглед за проверка на техническата изправност, като в одобрения район е необходимо да са установени най-малко толкова инженери технически специалисти, така че на 100 000 регистрирани там моторни превозни средства или ремаркета да се падат съответно един и най-много 30 инженери технически специалисти. Според Комисията това изискване е свързано с недопустимо ограничаване на свободата на установяване, което е несъвместимо с член 43 ЕО, или в случая във връзка с член 48 ЕО. Изискването органът да се състои изключително от минимален брой самостоятелно заети специалисти, които изпълняват на пълно работно време дейност по преглед за проверка на техническата изправност, представлявало качествено ограничение, тъй като по този начин на предприятията, които желаят да упражняват въпросната дейност, била налагана определена структура. По-специално това изискване предполагало изключването на наети лица, които не можели да бъдат членове на такъв контролен орган. Освен това спорната разпоредба представлявала също количествено ограничение, тъй като предвиждала минимален брой членове за тези контролни органи. Тези изисквания за признаване правели невъзможно предлагането на услуги по проверка на техническата изправност в Германия за всеки оператор, надлежно установен в друга държава-членка и с различна правна форма или вътрешна структура. Накрая, изискването в определения одобрен район да са установени такъв брой инженери технически специалисти, че на 100 000 регистрирани в нея моторни превозни средства и ремаркета да се пада един инженер, представлявало ограничение в нарушение на член 43 ЕО (във връзка с член 48 ЕО), доколкото този критерий поставял в по-неблагоприятно положение на първо място юридическите лица, вече установили се в други държави-членки и чиито инженери технически специалисти не са непременно установени в одобрения район. В настоящия случай не са релевантни нито член 45 ЕО, нито член 46 ЕО. По силата на член 45 ЕО разпоредбите от Договора относно свободата на установяване не се прилагат по отношение на дейности, свързани постоянно или епизодично с упражняването на публична власт. Произтичащите от постоянна съдебна практика критерии за пряко и специфично упражняване на публичната власт в рамките на дейностите на контролните органи, и по-конкретно при осъществяването на прегледи за проверка на техническата изправност, не били спазени. Нито фактът, че контролните органи трябвало да вземат решение относно предоставянето или отнемането на регистрационен талон, нито осъществяваният от държавата над тези органи надзор доказвали, че функциите им са свързани с упражняването на публична власт. На първо място окончателното решение за отказ на регистрационен талон можело да бъде взето изключително от компетентния орган (т.е. от органите по регистрация) на всяка провинция, а не от контролния орган. Контролните органи имали по-скоро подпомагаща и подготвителна роля спрямо органите по регистрация. На второ място от факта, че държавата упражнява надзор над някои органи не можело да се прави извод, че всички дейности, осъществявани от такива органи, субекти на надзор, са свързани с упражняването на публична власт. Дори когато следвало да се счита, че някои дейности на контролния орган представляват упражняване на публична власт, изключването на прегледа за проверка на техническата изправност на превозните средства от приложното поле на свободата на установяване щяло да съставлява твърде разширително тълкуване и щяло да се отклони съществено от целта на предвиденото в член 45 ЕО изключение. Според Комисията прегледът за проверка на техническата изправност на превозните средства е чисто техническа задача, която наистина има публично-правни последици, но която не може да се счита за пряко упражняване на публична власт. Що се отнася до член 46 ЕО, който предвижда възможност за специално третиране по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, съгласно практиката на Съда позоваване на тези основания следвало да се прави, само когато съществува реална и достатъчно сериозна заплаха по отношение на някои от посочените основни интереси. Доколкото германските органи не били доказали съществуването на такава заплаха, предпоставките за позоваване на уредбата, предвиждаща изключения в член 46 ЕО, не били изпълнени. Комисията е убедена, че преследваната с оспорените мерки цел, а именно съблюдаването на пътната безопасност, може да бъде постигната и с по-малко рестриктивни мерки, каквато например е една подходяща система за контрол за всички инженери технически специалисти и контролни органи в Германия.
bg	caselaw	EU	25.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 58/6 Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 3 януари 2012 г. — P Oy (Дело C-6/12) 2012/C 58/09 Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein hallinto-oikeus Страни в главното производство Жалбоподател: P Oy Друга страна в производството: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö Преюдициални въпроси 1. В рамките на производство по предоставяне на разрешение като предвиденото в член 122, параграф 3 от финландския Закон за подоходното облагане, следва ли изискването за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не допуска да бъде разрешено приспадане на загуби при промяна на собствеността върху дяловете или акциите в капитала, ако не е спазена процедурата по член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС? 2. При тълкуване на изискването за селективност, и по-специално при определяне на референтната група, следва ли да се изхожда от формулирания в членове 117 и 119 от финландския Закон за подоходното облагане принцип — че дадено дружество може да приспада осчетоводените загуби, или при тълкуването на изискването за селективност следва да се изхожда от разпоредбите относно промяната на собствеността върху дяловете или акциите в капитала? 3. В случай че изискването за селективност по член 107 ДФЕС по принцип следва да се приеме за изпълнено, може ли да се приеме, че е обоснована разпоредба като предвидената в член 122, параграф 3 от финландския Закон за подоходното облагане, тъй като представлява присъщ за данъчния режим механизъм, който е незаменим, например, за препятстване на избягването на данъчното облагане? 4. При преценката дали евентуално е налице основание да се обоснове мярката и дали тя представлява присъщ за данъчния режим механизъм, какво значение следва да се отдава на обхвата на свободата на преценката, с която разполагат съответните органи? За да се приеме, че е налице присъщ за данъчния режим механизъм, необходимо ли да не е оставена никаква свобода на преценка на правоприлагащия орган, като условията за прилагане на изключението следва да са определени точно в закона?
bg	caselaw	EU	7.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 200/21 Жалба, подадена на 10 април 2012 г. — ZZ/Комисия (Дело F-45/12) 2012/C 200/44 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: N. Visan, Lawyer) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на Комисията да не поднови договора на жалбоподателя като договорно нает служител Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Делегацията на ЕС в Република Молдова от 27 и 28 юли 2011 г. да не поднови трудовия договор на жалбоподателя и да се отмени решението на Европейската комисия, ГД „Човешки ресурси“, D.2, от 16 януари 2011 г. по административна жалба на жалбоподателя No R/687/11, подадена на основание член 90, параграф 2, — да се разпореди на Европейската комисия да възстанови на работа жалбоподателя в друга делегация на ЕС, така че жалбоподателят да запази правата, придобити по време на изпълнението на неговия трудов договор от 2008 г. до 2011 г. в Делегацията на ЕС в Молдова (приключен срок за изпитване, придобити точки за повишаване в стъпка), и да гарантира, че новата длъжност ще бъде съвместима с профила от изпитите за подбор EPSO/CAST, които жалбоподателят е издържал през 2007 г., — да се разпореди на ответника да признае публично грешката, допусната от Делегацията на ЕС в Република Молдова да предложи на жалбоподателя длъжността „chargé de mission adjoint“, грешка, довела до невъзможността да се осигури прилагане на клаузата за подновяване по член 4, параграф 2 от първия ден на трудовия договор, до класирането на жалбоподателя в по-ниска функционална група и до възлагането на жалбоподателя, от 2008 г. до 2011 г., на задачи, които са под предвидените в длъжностната му характеристика, — да се осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от 2008 г. до 2011 г. поради горепосочените пропуски. Вредите следва да се изчислят на месечна база и да съответстват на разликата между заплатата на жалбоподателя и заплатата на члена на местния персонал за целия период от 2008 до 2011 г., поради това, че Делегацията: а) съзнателно е възложила на жалбоподателя задачи, които са идентични на възложените на члена на местния персонал, въпреки техните много различни длъжностни характеристики, б) е направила всичко, за да не може жалбоподателят да изпълнява задачите и да поема функциите, които съответстват на неговата длъжностна характеристика, в) постоянно е отричала, че длъжността на жалбоподателя включва заместване на ръководителя на секция „FCA“. — да се осъди ответника да заплати обезщетение за периода „от 10 ноември 2011 г. — до възстановяването на работа в друга делегация или институция на ЕС“ за претърпените имуществени и неимуществени вреди от жалбоподателя в резултат на решението на Делегацията на ЕС в Република Молдова от 27 и 28 юли 2011 г. да не поднови неговия договор като договорно нает служител от категория „член 3а“. Вредите следва да се изчислят на базата на месечната заплата на жалбоподателя за целия период от 10 ноември 2011 г. до възстановяването му на работа. — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.