language
stringclasses
1 value
type
stringclasses
3 values
jurisdiction
stringclasses
2 values
text
stringlengths
279
52.4k
bg
legislation
Bulgaria
съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките; 4. дава на директора на агенцията независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол; 5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от изпълнителния директор; 6. извършва одит на дейностите и системите по управление на администрираните от агенцията традиционни собствени ресурси като елемент от системата на собствените ресурси на Европейските общности в Република България; 7. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите; 8. консултира директора на агенцията по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът, без да поема управленска отговорност за това; 9. докладва и обсъжда с директора на агенцията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад; 10. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага директора на агенцията при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките; 11. изготвя и представя на директора на агенцията годишен доклад за дейността по вът­решен одит, който го изпраща на министъра на финансите в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор; 12. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики. Раздел VІ Обща администрация Чл. 14. Общата администрация в Централното митническо управление на агенцията е организирана във: 1. дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“; 2. дирекция „Правно-нормативна“; 3. дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“; 4. дирекция „Административно обслужване“. Чл. 15. Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“: 1. осигурява финансово-счетоводното обслужване на Централното митническо управление; 2. участва в разработването на нормативната уредба по планирането и управлението на финансовите средства и бюджета в агенцията; 3. разработва обобщен проект на бюджет на агенцията; 4. изготвя, обосновава и предлага за утвърждаване в съответствие с бюджетната процедура разпределението на бюджетните кредити на третостепенните разпоредители на агенцията и контролира разходите им; 5. осъществява методическо ръководство в отчетността на митническата администрация и прилагането на финансовото законодателство; 6. организира и контролира текущото изпълнение на утвърдения бюджет; 7. изготвя периодични отчети и подготвя годишния отчет и баланс на агенцията; 8. организира дейността по събирането и отчитането на държавните вземания за репуб­ликанския бюджет; 9. разработва методически указания по събирането и отчитането на приходите от държавни вземания, контролирани от митническите органи; 10. обобщава и анализира ежемесечните отчети на взетите под отчет държавни вземания; 11. изготвя проекти на разрешения за улеснения на плащането, различно от отложеното плащане, на основание чл. 229 от Регламент на Съвета (EEC) No 2913/92
bg
legislation
Bulgaria
от 12 октомври 1992 г. за приемане на Митническия кодекс на Европейската общност (OB, L 302, 19.10.1992 г., стр. 1 – 50, специално българско издание: глава 02, том 05, стр. 58 – 107); 12. координира и организира в рамките на агенцията установяването, събирането, възстановяването, предоставянето и контрола на митните сборове като част от традиционните собствени ресурси; 13. изготвя и предава периодичните отчети за сметки „А“ и „Б“ за митните сборове в координационното звено за собствените ресурси на Министерството на финансите; 14. ръководи методически и подпомага дейността на митническите учреждения при обявяване на суми за несъбираеми и подлежащи на отписване във връзка с чл. 17 (2) и (3) от Регламент на Съвета (EC, Евратом) No 1150/2000 от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/EC, Евратом, за системата на собствените ресурси на Общностите (OB, L 130, 31.5.2000 г., стр. 1 – 12, специално българско издание: глава 01, том 02, стр. 184 – 195); 15. отговаря за осъществяването на контактите с отговорните институции за прилагането на системата за собствените ресурси на Европейските общности в Република България; 16. събира и обменя информация с компетентните служби по традиционните собствени ресурси на държавите – членки на Европейския съюз, и службите на Европейската комисия; 17. осъществява обмен на информация и координация с Българската народна банка и с търговските банки, обслужващи сметките на митническите учреждения; 18. участва по компетентност в заседанията на Консултативния комитет по собствените ресурси към Европейската комисия; 19. контролира отчитането на обезпеченията с парични депозити и банкови гаранции; 20. упражнява превантивен, текущ и последващ вътрешнофинансов контрол на агенцията; 21. организира и осъществява материално-техническото снабдяване на агенцията; 22. отговаря за правилното използване, стопанисване и управление на собствеността на агенцията; 23. организира и координира дейността на митническите учреждения по събирането на полагащите се пътни такси и глоби; 24. обобщава резултатите от събраните пътни такси и глоби. Чл. 16. Дирекция „Правно-нормативна“: 1. оказва правна помощ при прилагане на митническото и акцизното законодателство и на другите нормативни актове, в които са посочени задължения и отговорности за митническите органи; 2. осъществява методическото ръководство и подпомага митническите учреждения в областта на митническото задължение; 3. оказва правна помощ при вземането на решения по възникването, обезпечаването, погасяването, възстановяването, опрощаването и принудителното събиране на публични държавни вземания, възложени за администриране на митническата администрация; 4. осъществява процесуалното представителство пред органите на съдебната власт по производства, по които страна е агенцията; 5. анализира съдебната практика по прилагането на митническото и акцизното законодателство и осъществява методическо ръководство по правилното им прилагане; 6. подготвя становища по правни въпроси във връзка с дейността и функциите на митническите учреждения, поставени от юридически или физически лица, и по обжалвани административни актове; 7. участва в процедурите по назначаване на служители в агенцията и следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, както и с реализирането на дисциплинарната отговорност на служителите; 8. участва и следи за законосъобразното провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки и по Закона за държавната собственост; 9. изготвя и съгласува по законосъобразност проекти на договори, по които страна
bg
legislation
Bulgaria
е агенцията; 10. изготвя проекти на решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация въз основа на представено становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер; 11. дава становища по законосъобразността на проекти на индивидуални административни актове на директора; 12. съгласува по законосъобразност издавани от директора или от оправомощените от него длъжностни лица административни актове, подготвяни от специализираната администрация при упражняване на специалната й функционална компетентност; 13. оказва правна помощ за законосъобразното осъществяване на правомощията на директора на агенцията; 14. изготвя и съгласува проекти на нормативни актове, както и изразява правни становища по представени за съгласуване нормативни актове; 15. участва със свои представители в междуведомствени работни групи за подготовка на проекти на нормативни актове. Чл. 17. Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“: 1. организира и администрира всички дейности, свързани с управлението на човешките ресурси в агенцията; 2. разработва прогнози и планове за човешките ресурси в митническата администрация; 3. разработва проекти и дава становища за вътрешни процедури и правила по управление на човешките ресурси; 4. дава методически указания на митническите учреждения с цел единно прилагане на действащите процедури и правила; 5. консултира ръководителите и служителите в агенцията по въпроси, свързани с управлението на човешките ресурси; 6. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на вътрешноведомствени актове в областта на човешките ресурси; 7. изготвя и актуализира длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и работните заплати на служителите в агенцията; 8. осъществява методическа и организационна помощ при разработването и актуализирането на длъжностните характеристики; 9. организира атестирането на служителите в агенцията и израстването им в кариерата; 10. организира процесите по назначаването на служителите в агенцията, включително провеждането на конкурси по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, и изготвяне на необходимата документация; 11. изготвя заповедите и съпътстващите ги документи, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения; 12. образува, води и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите в съответствие с нормативните изисквания; 13. поддържа регистър на декларациите по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 14. организира разработването на правила за определяне възнагражденията на служителите и координира прилагането на държавните изисквания за нормиране и заплащане на труда в агенцията; 15. отчита и заверява заявленията за ползването на отпуски, издава и води на отчет служебните карти на служителите в агенцията, изготвя специфични справки в областта на човешките ресурси; 16. организира разработването и координира прилагането на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 17. при необходимост организира провеждането на психологически тестове във връзка с изпълнението на служебните задължения на митническите служители. Чл. 18. Дирекция „Административно обслужване“: 1. организира и координира дейността по административното обслужване на физическите и юридическите лица и по работата с жалбите, предложенията и сигналите на гражданите и организациите; 2. организира и осъществява деловодната дейност, като осигурява съхраняването и отчетността на документите и кореспонденцията; 3. приема, регистрира, разпределя и насочва входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция и извършва външна и вътрешна куриерска
bg
legislation
Bulgaria
дейност; 4. регистрира заповедите на директора, заместник-директорите и главния секретар с изключение на заповедите в областта на човешките ресурси; 5. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; 6. извършва справки и изготвя заверени копия на документите, които се съхраняват в деловодния архив; 7. систематизира документите за текущо съхраняване в деловодния архив; 8. разработва и предлага за съгласуване проекти на правила за документооборота на агенцията; 9. организира и контролира дейността по подготовката и разпространението на печатни и електронни издания на агенцията; 10. организира връзките с обществеността; приема и регистрира предложения и сигнали на граждани и представители на организации; разработва информационната политика на агенцията, планира и координира реализирането й; 11. подготвя, координира и осъществява организирането, провеждането и протоколното осигуряване на официални и работни срещи на ръководството на агенцията и поддържа протоколната кореспонденция. Раздел VIІ Специализирана администрация Чл. 19. (1) Специализираната администрация в Централното митническо управление на агенцията е организирана във: 1. дирекция „Митнически режими и процедури“; 2. дирекция „Акцизи“; 3. дирекция „Тарифна политика“; 4. дирекция „Последващ контрол“; 5. дирекция „Митническо разузнаване и разследване“; 6. дирекция „Митническа статистика и автоматизация“; 7. дирекция „Международни отношения“; 8. дирекция „Централна митническа лаборатория“; 9. дирекция „Национален учебен център“. (2) Дирекциите по ал. 1 в рамките на своята компетентност участват в работата на органите на Европейската комисия и на Европейския съвет. Чл. 20. Дирекция „Митнически режими и процедури“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на митническите режими и направления и на данъците при внос на стоки, наричани по-нататък „митнически режими и процедури“; 2. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на митническите режими и процедури; 3. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни актове, свързани с митническите режими и процедури, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на Европейския съюз; 4. изготвя становища по проекти на нормативни актове, подготвени в други ведомства, засягащи митническите режими и процедури, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на Европейския съюз; 5. предоставя информация относно прилагането на митническото законодателство в рамките на компетенциите на дирекцията; 6. изготвя проекти на решения за прилагане на митническите разпоредби, свързани с митническите режими и процедури; 7. поддържа при необходимост бази данни, свързани с компетенциите на дирекцията; 8. следи за измененията в общностното митническо законодателство и разработва указания във връзка с неговото прилагане; 9. участва в провеждането на работни срещи, дискусии, преговори и други подобни по въпроси, касаещи компетенциите на дирекцията; 10. администрира дейности, като: а) общи гаранции при транзит на територията на страната; б) разрешения за митнически агенти; в) разрешения за определени митнически складове; г) разрешения за одобрени превозвачи по Конвенция ТИР; д) освобождаване от обезпечения при митнически икономически режими; е) обмен с другите държави – членки на Европейския съюз, и със страните на Конвенцията за общ транзитен режим на документите, използвани при режим транзит; 11. осъществява координация, наблюдение и надзор върху дейността на митническите учреждения по прилагане на нормативните и административните актове, касаещи компетенциите на дирекцията; 12. участва в работата на комитети, сесии, работни групи и
bg
legislation
Bulgaria
други подобни форуми, провеждани в рамките на Европейската икономическа комисия на ООН (WP 30), Световната митническа организация, Конвенцията за общ транзитен режим и други международни прояви съобразно компетенциите на дирекцията; 13. участва в дейността на работните органи към институциите на Европейския съюз съобразно компетенциите на дирекцията; 14. оказва съдействие в дейността по квалификация на митнически служители и търговски оператори. Чл. 21. Дирекция „Акцизи“: 1. участва в разработването на политиката относно осъществяване контрола на територията на страната върху производството, складирането, движението и облагането на акцизните стоки; 2. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни и вътрешноведомствени актове, свързани с облагането и контрола на акцизните стоки; 3. осъществява координация, наблюдение и надзор върху дейността на митническите учреждения по прилагане на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 4. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на акцизите; 5. предоставя информация относно прилагането на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 6. изготвя проекти на решения за прилагане на нормативните и административните актове, свързани с компетенциите на дирекцията; 7. участва в провеждането на работни срещи, дискусии и други по въпроси, свързани с компетенциите на дирекцията; 8. участва в дейността на работните органи към институциите на Европейския съюз съобразно компетенциите на дирекцията; 9. събира и обменя информация с други държавни органи; 10. събира и обменя информация с компетентните служби по акцизите на държавите – членки на Европейския съюз; 11. подпомага директора на агенцията при издаването на лицензи за управление на данъчни складове; 12. води регистрите по Закона за акцизите и данъчните складове; 13. осъществява централизирано управление на бандеролите; 14. оказва съдействие в дейността по квалификация на митнически служители и търговски оператори. Чл. 22. Дирекция „Тарифна политика“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на стоковите номенклатури на Европейския съюз, тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, както и мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 2. ръководи методически митническите учреждения в областта на тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 3. изработва на национално ниво и участва в работата на органите на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Световната митническа организация и други международни организации по изработването на проекти на нормативни актове, свързани с компетентността на дирекцията; 4. дава становища по проекти на нормативни актове, засягащи въпроси от компетентността на дирекцията, изпратени за съгласуване от други държавни органи; 5. дава становища по превода на български език на нормативни актове на Европейския съюз, засягащи въпроси от компетентността на дирекцията; 6. предоставя на заинтересуваните лица информация по прилагане на митническото законодателство в областта на тарифното класиране, митническата стойност, произхода на стоките, привилегированите операции, тарифните и нетарифните мерки, както и мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 7. изготвя обвързваща тарифна информация и обвързваща информация за произхода и администрира националните информационни подсистеми за обвързващите информации;
bg
legislation
Bulgaria
8. участва в създаването и поддържа информационната подсистема за класирането на химикалите; 9. изготвя становища, свързани с прилагането на митническото законодателство по въпроси от компетентността на дирекцията; 10. изготвя проекти на решения за прилагане на митническото законодателство в областите от компетентността на дирекцията; 11. идентифицира стоки с висока степен на риск по отношение на елементите от компетентността на дирекцията и оказва съдействие при контрола им; 12. извършва анализи на определяната от митническите учреждения митническа стойност по конкретни случаи; 13. изготвя проекти на разрешения за безмитен внос на стоки в случаите, които се разрешават от Централното митническо управление; 14. организира изпълнението на задълженията за освобождаване от вносни сборове във връзка с привилегии и имунитети, предвидени в многостранни и двустранни международни договори и конвенции; 15. изготвя проекти на разрешителни за „одобрени износители“ по смисъла на правилата за произход към преференциалните договорености на Европейския съюз; 16. осъществява последваща проверка на доказателствата за произход в изпълнение на процедурите за административно сътрудничество с чуждестранните митнически администрации; 17. участва по компетентност в дейността на работните групи към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет; 18. анализира съществуващото европейско и национално законодателство, свързано с нетарифни мерки на търговската политика и други ограничения и забрани, въведени за защита на живота и здравето на хора и животни, опазване на околната среда, защита на културните ценности и други, както и съгласува въвеждането на нови с цел осигуряване на унифицирано и коректно прилагане; 19. разработва и поддържа националните мерки на Интегрираната митническа тарифа и участва в работата на Комитета по Интегрираната митническа тарифа към министъра на финансите; 20. администрира тарифните квоти, управ­лението на които се извършва на принципа „пръв пристигнал – пръв обслужен“, и връзката с информационната система за управление на тарифните квоти на Европейската комисия; 21. оказва съдействие в дейността по квалификацията на митническите служители; 22. участва по компетентност в разработването на инструкции и споразумения за взаимодействие с националните органи, компетентни по прилагането на нетарифните мерки и мерките по надзора на пазара. Чл. 23. Дирекция „Последващ контрол“: 1. ръководи методически и подпомага митническите учреждения в областта на последващия контрол; 2. следи за измененията в общностното митническо законодателство, свързано с последващия контрол, и разработва указания във връзка с неговото прилагане; 3. изработва или участва със свои представители в изработването на проекти на нормативни актове, свързани с последващия контрол; 4. планира и извършва проверки в рамките на последващия контрол, включително по мерките, произтичащи от Общата селскостопанска политика и от Общата рибарска политика на Европейския съюз; 5. планира и извършва контрол в митническите учреждения относно осъществените от икономическите оператори вносни и износни операции, като проверява данните за декларираните стоки, представените търговски документи и др.; 6. ръководи методически и подпомага митническите учреждения при осъществяване на последващи проверки за спазване на акцизното законодателство и на ревизии за установяване на акцизни задължения; 7. извършва последващи проверки за спазване на акцизното законодателство и ревизии за установяване на акцизни задължения; 8. дава становища след извършване на предварителни проверки за изпълнение на изискванията за издаване на лицензи за управление на данъчни складове; 9. дава становища след извършване на предварителни
bg
legislation
Bulgaria
проверки за изпълнение на изискванията за издаване на разрешения, свързани с прилагането на митническите режими и процедури; 10. отчита резултатите от контролната дейност, анализира предпоставките за извършване на нарушения на законодателството и предлага мерки за тяхното отстраняване; 11. създава и поддържа база данни във връзка с последващия контрол; 12. осъществява контрол върху установените и събираните държавни вземания в резултат на извършена проверка; 13. идентифицира и анализира рисковете от неспазване на митническото и акцизното законодателство, като в резултат селектира лица за целите на последващия контрол; 14. организира, координира, ръководи и контролира дейностите, свързани с прилагането на разпоредбите, отнасящи се до опростените процедури за деклариране, като: а) разработва методически указания, отнасящи се до опростените процедури за деклариране на внасяните и изнасяните стоки, с цел тяхното актуализиране и осъществява контрол по прилагането им; б) съгласува проектите на разрешения за прилагане на опростените процедури на деклариране – „облекчено деклариране и оформяне на място“, изготвяни от компетентното митническо учреждение; извършва проверка на условията за разрешаване на процедурата съгласно информацията в приложените документи и данните, посочени в предоставения проект на разрешение; в) оказва методическо ръководство на митническите учреждения при извършването на последващи проверки на икономически оператори, получили разрешение за прилагане на опростените процедури на деклариране – „облекчено деклариране и оформяне на място“; 15. организира, координира, ръководи и контролира дейностите, свързани с прилагането на разпоредбите, отнасящи се до одобрените икономически оператори; 16. оказва съдействие в дейността по квалификацията на митническите служители и информираността на икономическите оператори в областта на митническото и акцизното законодателство чрез провеждане на работни срещи, обучения, семинари и др. Чл. 24. Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“: 1. участва в разработването на митническата политика в областта на превенцията, разследването и разузнаването на митническите, валутните и акцизните нарушения; 2. ръководи методически, подпомага и контролира дейността на митническите учреждения в областта на: а) противодействието на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления; б) противодействието на незаконния трафик на наркотични вещества, прекурсори, оръжия и изделия и технологии с двойна употреба; в) противодействието на незаконния трафик на движими паметници на културата; г) контрола върху производството, складирането, движението, реализацията и потреблението на акцизни стоки; д) контрола върху пренасяните през държавната граница парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях; е) прилагането на мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост; ж) установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания; з) разпореждането с изоставени и отнети в полза на държавата стоки; 3. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя специализирана и разузнавателна информация във връзка с дейността по митническото разузнаване и разследване; 4. осъществява управление и анализ на рис­ка и свързания с тях информационен обмен; 5. организира и осъществява проверки чрез мобилни митнически групи; 6. планира и разпорежда извършване на проверки, като при необходимост осъществява прякото им оперативно ръководство; 7. организира, координира и участва в специализирани национални и международни операции; 8. осъществява правно обезпечаване на дейността по т. 1, включително при изработването на проекти на съответните нормативни и вътрешноведомствени актове; 9. осъществява контрол по събирането на традиционните собствени ресурси на Европейските общности, като регистрира случаите на измами
bg
legislation
Bulgaria
и нередности с митни сборове над 10 000 евро; 10. осъществява взаимодействие с органите на досъдебното производство, прокуратурата, съда, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и с други държавни органи в областта на разузнаването и разследването на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления; 11. осигурява взаимодействието с компетентните органи във връзка с разпореждането с изоставени и отнети в полза на държавата стоки; 12. участва в дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност (АФКОС); 13. осъществява дейности по административна взаимопомощ и сътрудничество в митническата област; 14. участва в работата на органите на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз; 15. участва в дейността на специализирани международни организации и проекти в областта на митническото разузнаване и разследване; 16. съдейства за повишаване квалификацията на митническите служители в областта на митническото разследване и разузнаване; 17. осъществява дейностите по разузнаване, разследване, регистриране на случаите на измами и нередности във връзка с прилагането на нетарифните мерки на Европейския съюз; 18. приема, съхранява и унищожава наркотични вещества и прекурсори; 19. контролира и ръководи методически внедряването, експлоатацията и поддръжката на специализираното митническо оборудване. Чл. 25. Дирекция „Митническа статистика и автоматизация“: 1. участва в разработването на стратегията и приоритетите за информационното осигуряване на агенцията; 2. определя насоките за развитието, организира и контролира внедряването на нови информационни, комуникационни и управленски технологии в агенцията; 3. осигурява взаимодействието с автоматизираните информационни системи, функциониращи в други държавни органи и институции; 4. планира и организира изпълнението на информационните проекти и техните промени; 5. осигурява съответствието на информационните системи на митническата администрация с изискванията на Европейския съюз; 6. разработва основните принципи за развитие на страницата на агенцията в интернет с цел предлагане на услуги на информационното общество; 7. проучва информационните потребности на агенцията, извършва анализи и предлага решения за развитието на информационните системи на митническата администрация и изграждането на интегрираната митническа информационна система; 8. прави предложения за модернизиране на съществуващото програмно-техническо осигуряване; 9. координира, ръководи и участва в изграждането на бизнес моделите на информационните системи на митническата администрация; 10. организира, ръководи и осигурява дейностите по изграждане на информационните системи на митническата администрация; 11. осигурява непрекъснато техническо наблюдение и контрол на работоспособността на информационните системи на митническата администрация; 12. участва в изготвянето на документите по сигурността, необходими за акредитиране на автоматизираните информационни системи или мрежи за класифицирана информация, в администрирането им и в процеса на тяхното развитие и експлоатация; 13. организира, ръководи и осигурява дейностите в областта на митническата статистика и изготвя информации, разработва анализи и прогнози за дейността на митническата администрация; 14. осъществява връзките и координацията с другите ведомства в областта на статистиката, обмен на информация с други държавни органи, международен обмен на данни с други митнически администрации; 15. осъществява методическото ръководство на архивирането на специфични митнически документи в митническите учреждения и организира функционирането на централния архив на агенцията; 16. осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения в областта на декларирането пред митническите органи; 17. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с процеса на митническото деклариране.
bg
legislation
Bulgaria
Чл. 26. Дирекция „Международни отношения“: 1. участва в разработването и следи за прилагането на основни и стратегически документи и оперативни планове, свързани с изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, в частта им от компетентността на агенцията; 2. координира участието на Република България в програми на Европейските общности в частта им от компетентността на агенцията; 3. участва в работата на Работна група No 24 „Митнически съюз“ и в работата на други работни групи към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет; 4. координира изготвянето на проектите на позиции по въпроси от компетентността на агенцията, които се разглеждат от Съвета на Европейския съюз и неговите спомагателни органи в процеса на комитология; 5. координира дейността на служителите по чл. 7, ал. 3 и участието на служители на агенцията в работата на органите на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз и на други международни организации; 6. участва в процеса на присъединяване на Република България към международни митнически конвенции и спогодби и подпомага останалите дирекции при изпълнението на ангажиментите, произтичащи за митническата администрация от тези международни договори; 7. осъществява и координира сътрудничеството на агенцията с други митнически администрации; участва в процеса на подготовка, съгласуване и сключване на двустранни митнически спогодби; 8. подготвя позицията на Република България и участва в работата на Световната митническа организация и координира участието на другите дирекции; 9. участва и координира представителството на агенцията в регионални инициативи и проекти; 10. подготвя материалите и участва в работата с международни организации и институции, доколкото те осъществяват дейност, свързана с компетенциите на агенцията; 11. участва в процеса на програмиране на програми на Европейския съюз и на други международни организации и институции и организира разработването на документация за изпълнение на проектите по тези програми в частта от компетентността на агенцията; 12. координира и контролира изпълнението на текущите проекти по програмите на Европейския съюз и на други международни организации и институции от компетентността на агенцията; 13. изготвя отчетните документи за проектите по програмите на Европейския съюз и на други международни организации и институции от компетентността на агенцията; 14. организира и координира участието на агенцията в международни прояви; 15. изготвя и извършва превода на международната кореспонденция на агенцията, както и осигурява превод на международни форуми, работни групи и срещи. Чл. 27. Дирекция „Централна митническа лаборатория“: 1. изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол; 2. изследва, анализира и идентифицира стоки, подлежащи на облагане с акциз; 3. изследва, анализира и идентифицира стоки, за които се прилагат мерките на Общата селскостопанска политика и на Общата рибарска политика на Европейския съюз; 4. изследва, анализира и идентифицира стоки за нуждите на класирането им в Комбинираната номенклатура на Европейския съюз; 5. изследва, анализира и идентифицира стоки, които са обект на специални мерки, включително и нетарифни, съобразно действащото законодателство; 6. събира, обработва, систематизира и съхранява документи и специализирана научно-техническа информация, свързани с предмета на дейност; 7. усвоява, разработва и внедрява стандартни, нови, модифицирани и алтернативни методи за изследване, анализ и идентификация на стоките; 8. осигурява и съхранява стандартни образ­ци, сертифицирани сравнителни материали и
bg
legislation
Bulgaria
еталони; 9. организира, координира и отчита дейността на другите митнически лаборатории; 10. оказва експертна научно-техническа помощ на митническата администрация; 11. сътрудничи с български и чуждестранни лаборатории, организации, физически и юридически лица, свързани с предмета на дейност; 12. изготвя и издава по искане на митническите учреждения техническа информация за опасни и вредни материали и продукти; 13. осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения при създаването на организация за вземането на проби от митническите органи. Чл. 28. Дирекция „Национален учебен център“: 1. участва в разработването на стратегията на агенцията за обучение и квалификация на митническите служители; 2. разработва годишна програма за обучение на служителите в митническата администрация; 3. организира и провежда обучението и квалификацията по длъжностни нива на служителите; 4. води регистър на издадените по чл. 5, ал. 1, т. 10 удостоверения за завършен курс на обучение; 5. анализира необходимостта от повишаване на професионалните познания на митническите служители, необходими им за осъществяване на служебните им задължения, организира провеждането на свързаните с това курсове и други форми на обучение, анализира ефективността им и оценява постигнатите резултати; 6. координира и контролира всички форми и дейности на обучение, осъществявани от регионалните учебни центрове; 7. събира, систематизира и съхранява библиотечен фонд, свързан с обучението и квалификацията на митническите служители; 8. осъществява сътрудничеството със сходни български и чуждестранни учебни звена с цел обмяна на информация и опит; 9. осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на националната школа за обучение на митническите кучета в системата на агенцията. Раздел VIII Организация на работата на Централното митническо управление Чл. 29. Директорите на дирекции в Централното митническо управление на агенцията ръководят, организират, контролират, планират, координират, отчитат и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция по изпълнението на определените в правилника функции. Чл. 30. Освен определените с правилника функции дирекциите изпълняват и други задачи, възложени им от директора на агенцията в кръга на тяхната компетентност. Чл. 31. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията, изпълняват задълженията си точно, доб­росъвестно и безпристрастно в съответствие със законите и другите нормативни актове в страната и съобразно длъжностните си характеристики. Чл. 32. Писмената кореспонденция и работните срещи с представители на министерствата и другите ведомства се осъществяват от директора на агенцията или от определени от него длъжностни лица. Чл. 33. (1) Работното време на служителите от Централното митническо управление на агенцията при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично. (2) Работното време е от 9,00 до 17,30 ч с обедна почивка от 12,30 до 13,00 ч. (3) Разпределението на работното време на служителите от митниците и включените в тях митнически учреждения, както и на служителите от Централното митническо управление, изпълняващи специфични задачи, се определя от директора на агенцията или от упълномощени от него служители на ръководна длъжност. Чл. 34. (1) Предложенията и сигналите, подадени до директора на агенцията, се разглеждат по реда на глава осма „Предложения и сигнали“ от Административнопроцесуалния кодекс. (2) Предложенията или сигналите – писмени или устни – може да са подадени лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали
bg
legislation
Bulgaria
се регистрират, като се отразяват подателят, датата на постъпване и въпросът, изложен в предложението или сигнала, както и служителите, на които е възложена подготовката на решението по тях. (3) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. (4) Предложенията или сигналите, които не са в рамките на компетентността на директора на агенцията, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала. (5) Приемът на граждани и представители на организации и изслушването на техните предложения и сигнали се извършва всеки вторник и четвъртък от 14,00 до 16,00 ч в сградата на Централното митническо управление на агенцията. Глава четвърта СЛУЖИТЕЛИ В АГЕНЦИЯТА Чл. 35. (1) Дейността на агенцията се осъществява от държавни служители и от лица по трудово правоотношение. (2) Новоназначените служители в специализираната администрация задължително завършват базов курс за обучение на митнически инспектори в дирекция „Национален учебен център“. Чл. 36. Митническите служители при изпълнение на служебните си задължения се легитимират със служебна карта. Чл. 37. (1) Митническите служители имат право на униформено облекло. (2) Директорът на агенцията определя длъжностите и работните места в митническите учреждения, за които служителите са длъжни да носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения. (3) Униформеното облекло не може да се предоставя за ползване от други лица. (4) Видът, материята, цветът, моделът и отличителните знаци на униформеното облекло се определят от директора на агенцията. Чл. 38. (1) Стойността и сроковете за износване на униформеното облекло на митническите служители се определят от директора на агенцията съгласувано с министъра на финансите. (2) При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 и 11, чл. 327, т. 1, 2 и 3 и чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 10 от Кодекса на труда, както и при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 3, 7, 8 и 9, чл. 106, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител униформеното облекло не се връща и не се заплаща за недоизносената част. (3) В останалите случаи на прекратяване на трудовото и служебното правоотношение униформеното облекло не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване. (4) При прекратяване на трудовото или служебното правоотношение отличителните знаци на униформеното облекло подлежат на връщане. (5) Средствата за униформеното облекло се осигуряват от бюджета на агенцията. Чл. 39. (1) Унищоженото или повреденото униформено облекло по време на служебни задължения не по вина на лицето, което се установява с протокол, утвърден от началника на митницата, се възстановява със средства от бюджета на агенцията. (2) Загубеното, унищоженото или повреденото униформено облекло по вина на лицето се възстановява с негови средства. (3) Отличителните знаци на униформеното облекло се предоставят безплатно на имащите право на това облекло. Загубените, унищожените или повредените отличителни знаци на униформеното облекло
bg
legislation
Bulgaria
по вина на лицето се възстановяват с негови средства. (4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 ръководителят на митническото учреждение може да премести лицето да работи на друго работно място до възстановяване на униформеното му облекло. Чл. 40. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавните служители и лицата по трудово правоотношение могат да бъдат награждавани от директора на агенцията. В заповедта за награждаване се определя видът отличие или награда, като по преценка директорът на агенцията може да награди едновременно с отличие и с предметна или парична награда. Общият размер на наградите за една календарна година не може да надвишава три основни заплати на служителя. (2) Директорът на агенцията утвърждава образец на златен и сребърен почетен знак на митническата администрация. (3) Средствата за награди се изплащат от бюджета на агенцията. Чл. 41. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите в агенцията могат да се увеличават до максималния размер за съответната длъжност по ред, определен с Вътрешните правила за работна заплата. Заключителни разпоредби § 1. Правилникът се приема на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за митниците и чл. 11 от Закона за администрацията. § 2. Изпълнението на правилника се възлага на директора на агенцията. Приложение към чл. 7, ал. 2
bg
legislation
Bulgaria
Постановление No 142 от 19 юли 2010 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 142 ОТ 19 ЮЛИ 2010 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Постановление No 266 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 91 от 2009 г.; изм., бр. 2 и 18 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 т. 13 се отменя. 2. В приложението към чл. 2, ал. 3 т. 13 се отменя. § 2. В Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с Постановление No 266 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2010 г.; попр., бр. 3 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2010 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1 числото „14“ се заменя с „15“. 2. В чл. 17, т. 7 наименованието „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ се заменя с „Финанси“. 3. В чл. 22, ал. 2: а) в т. 2 думите „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ се заменят с „Финанси“; б) създава се нова т. 3: „3. дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“;“ в) досегашните т. 3 – 5 стават съответно т. 4 – 6. 4. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. Дирекция „Финанси“: 1. съставя консолидиран проект на бюджет и тригодишна бюджетна прогноза на министерството по Единната бюджетна класификация и по програми; 2. изготвя месечното разпределение на бюджета по икономически елементи на Единната бюджетна класификация и предлага на министъра разпределението на бюджетните кредити по второстепенни разпоредители; 3. разработва методология на счетоводната и финансовата политика на министерството по Закона за счетоводството и нормативните актове по бюджетната политика; 4. организира и осъществява счетоводната отчетност по Единната бюджетна класификация и по програми съгласно програмния и ориентиран към резултатите бюджет и по счетоводни сметки в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Сметкоплана на бюджетните предприятия и приложимите счетоводни стандарти; 5. осъществява дейностите по разпределянето, контрола и анализа за разходването на средствата от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и обосновката на предложения за корекции по техните бюджети, осъществяването на контрол по трансфера на собствени приходи на второстепенните разпоредители към министъра; 6. съставя касови отчети за изпълнението на бюджета, организира, координира, обобщава и изготвя финансови отчети за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на министерството за всеки отчетен период; 7. изготвя финансов отчет и оборотни ведомости на министерството и консолидиран годишен финансов отчет и оборотни ведомости на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 8. анализира и администрира разходите, извършвани от министерството; 9. контролира плащанията по сключените договори; 10. извършва плащанията по договори, финансирани от оперативните програми, организира и поддържа отделна счетоводна система или отделен модул в счетоводната система и съставя отчет за касовото изпълнение по оперативните програми; 11. планира и утвърждава необходимите
bg
legislation
Bulgaria
средства за реализация на договорите, финансирани по оперативни програми чрез системата на Единната сметка, и съставя обобщен отчет за касовото изпълнение по тези договори за системата на министерството; 12. осигурява съхранението на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството и вътрешните правила и инструкции; 13. изготвя и съхранява месечните ведомости за работните заплати и извършва плащанията по тях; 14. издава удостоверение за осигурителен доход въз основа на ведомостите на министерството и на ликвидирани ведомства, съхранявани в архива на министерството; 15. организира и извършва в установените срокове годишните инвентаризации; 16. осъществява предварителния контрол за законосъобразност върху финансовата дейност на министерството с изключение на контрола, осъществяван от Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 17. организира и координира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол върху финансовата дейност на министерството с изключение на дейностите, свързани с изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“.“ 5. Създава се чл. 24а: „Чл. 24а. Дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“: 1. планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, изготвя график за тяхното провеждане през съответната година с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 2. разработва документациите за участие по процедурите за възлагане на обществени поръчки с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тази функция е възложена на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 3. подготвя и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки на Европейската общност и националното законодателство с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, като носи отговорност за законосъобразното им провеждане; 4. изготвя договорите за възлагане на обществени поръчки и организира сключването им, осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението им съвместно с отговорното административно звено, от което получава необходимата информация, с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 5. води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки с изключение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тази функция е възложена на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 6. подготвя и изпраща в нормативно установените срокове документите и информацията до Агенцията по обществени поръчки, съответно Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки, до „Държавен вестник“/„Официален вестник“ и до Европейската комисия, с изключение на процедурите за
bg
legislation
Bulgaria
възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по които тези функции са възложени на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 7. отговаря за разработването, изменението и допълнението на вътрешните правила за провеждане на обществени поръчки с изключение на тези, които регламентират дейността на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, свързана с подготвянето и възлагането на обществени поръчки; 8. съхранява документацията по провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки с изключение на документацията по процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с разходване на средства, съфинансирани от фондове на Европейския съюз, по процедурите, за които отговаря Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“; 9. изготвя становища и съдейства за изграждане на правна защита при подадени жалби във връзка с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки; 10. организира, отговаря и осъществява контрол за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и управление, поддръжката и ремонта на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на министерството, включително застраховането им съобразно действащото законодателство; 11. организира и осъществява цялостното техническо обслужване на министерството с транспорт, както и регистрация на моторни превозни средства, застраховане, поддръжка и ремонт и годишни прегледи; отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности; организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административната сграда на министерството и в прилежащите й терени; 12. предлага предприемане на разпоредителни действия по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи на министерството с оглед постигане на максимална ефективност; 13. поддържа цялостната документация на собствеността; 14. координира дейността и подпомага министъра при осъществяването на правомощията му по изпълнението на бюджета за капиталови разходи, като подготвя и предлага проекти на поименни списъци на обектите за строителство и ремонт за съответната година, които ще се финансират от министерството, организира и отговаря за дейностите по провеждане на инвестиционната политика на министерството; 15. осъществява мониторинг и контрол върху управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 16. поддържа регистъра на търговските дружества по чл. 35 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.“ 6. В приложението към чл. 15, ал. 2: а) на ред „дирекция „Административно и информационно обслужване и технологии“ числото „26“ се заменя с „24“; б) ред „дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ 16“ се изменя така: „дирекция „Финанси“ 13“; в) след ред „дирекция „Финанси“ 13“ се създава ред „дирекция „Обществени поръчки и управление на собствеността“ 5“. За министър-председател: Симеон Дянков Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
bg
legislation
Bulgaria
Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (oбн., ДВ, бр. 93 от 2018 г.; изм., бр. 8, 39, 53, 69 и 74 от 2019 г. и бр. 4 от 2020 г.) § 1. В чл. 39, ал. 7 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „ал. 7“ се заличават, а думите „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5“. 2. В т. 3 думите „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „чл. 34, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5“. § 2. В чл. 48, ал. 2 думите „чл. 39, ал. 5“ се заменят с „чл. 39, ал. 4“. § 3. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6: „§ 6. (1) За всички заявления, подадени и одобрени през периода съгласно чл. 3 от Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/132 на Комисията от 30 януари 2020 г. за определяне на спешна мярка под формата на дерогация от член 45, параграф 3 от Регламент (ЕС) No 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на участието на Съюза в мярката за популяризиране в лозаро-винарския сектор (OВ, L 27, 31.01.2020 г.): 1. максималният размер на финансовата помощ по чл. 36, ал. 1 e до 60 на сто от стойността на допустимите разходи; 2. максималният размер на финансовата помощ по чл. 36, ал. 2 е до 20 на сто от стойността на допустимите разходи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 кандидатът за предоставяне на финансова помощ участва във финансирането с минимум 40 на сто от стойността на допустимите разходи, а в случаите на ал. 1, т. 2 – с минимум 20 на сто от стойността на допустимите разходи. (3) Промоционални проекти, които предвиждат видимост на търговски марки и/или популяризират сортови вина без ЗНП/ЗГУ, могат да получат само финансова помощ от ЕФГЗ до 60 на сто от стойността на допустимите разходи и нямат право на държавна помощ.“ Заключителна разпоредба § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 3 февруари 2020 г. Министър: Десислава Танева
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – Плевен, съобщава, че на основание чл. 218, ал. 2 ЗУТ е образувано а.д. No 630/2015 г. по описа на съда срещу Заповед No РД-12-314 от 8.06.2015 г. на заместник-кмета на община Плевен, с която е одобрен план за регулация и застрояване за урегулирани поземлени имоти ХVІІ-3646 за обезщетяване и ІІ-3647 за обезщетяване в кв. 366 по плана на гр. Плевен и се изменя действащият ЗРП в обхвата на територията на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ по реда на § 6, ал. 1 ПРЗУТ. Заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници по делото в едномесечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“ чрез подаване на заявления до съда, които да съдържат реквизитите по чл. 218, ал. 5 ЗУТ. Към заявлението се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересувано лице на заявителя. Със заявлението е недопустимо да се правят искания за отмяна на оспорената заповед, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок.
bg
legislation
Bulgaria
Постановление No 133 от 13 юни 2013 г. за изменение на Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с Постановление No 193 на Министерския съвет от 2010 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 133 ОТ 13 ЮНИ 2013 Г. за изменение на Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с Постановление No 193 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2011 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Навсякъде в приложението към чл. 9 думите „но не по-ниска от цената на придобиването му“ се заменят с „но не по-ниска от балансовата му стойност“. Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
bg
legislation
Bulgaria
Постановление No 4 от 15 януари 2015 г. за одобряване на допълнителни трансфери чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 4 ОТ 15 ЯНУАРИ 2015 Г. за одобряване на допълнителни трансфери чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни трансфери в размер до 13 000 000 лв. чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. за бюджетите на общините за 2015 г. за предоставяне на услугата „Личен асистент“. (2) Трансферите по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2015 г. Чл. 2. Средствата по чл. 1 да се предоставят на общините чрез Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на социалната услуга „Личен асистент“ на потребителите, за които е извършена социална оценка по Проект „Подкрепа за достоен живот“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г. Чл. 3. Министърът на труда и социалната политика да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2015 г. на базата на предоставени трансфери за съответния месец, като уведомява министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извършва произтичащите промени по централния бюджет за 2015 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg
legislation
Bulgaria
Наредба No 16 от 29 септември 2005 г. за електронните платежни инструменти НАРЕДБА No 16 от 29 септември 2005 г. за електронните платежни инструменти Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. (1) Тази наредба урежда: 1. минималното съдържание на договори, свързани с използването на електронни платежни инструменти (по-нататък “ЕПИ”); 2. ред за издаване на банкови платежни карти и за извършването чрез тях на плащания и други операции на територията на страната; 3. електронните банкови услуги; 4. условията за издаване на електронни пари; 5. отчетността във връзка с електронните платежни инструменти; 6. защитата и обмена на информация във връзка с използването на ЕПИ. (2) Електронните платежни инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи. (3) Електронните платежни инструменти по смисъла на тази наредба са: 1. платежни инструменти за отдалечен достъп, които позволяват на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или други технически способи, като: а) банкова платежна карта; б) електронно банково платежно заявление при електронните банкови услуги; 2. инструменти за електронни пари. Глава втора ДОГОВОРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕПИ Раздел I Договорни отношения между издател и оправомощен държател Минимално съдържание Чл. 2. (1) Договорът за ЕПИ между издателя и оправомощения държател се сключва в писмена форма. (2) Договорът за ЕПИ има следното минимално съдържание: 1. страни по договора; 2. вид на предоставения ЕПИ и устройства, които оправомощеният държател може да ползва, когато извършва операции чрез този инструмент; 3. видове операции, които могат да се извършват чрез ЕПИ; 4. обичаен срок, в рамките на който издателят изпълнява инструкциите на държателя; 5. ограничения при извършване на операциите, ако има такива; 6. обичаен срок, през който държателят урежда задълженията, произтичащи от извършените чрез ЕПИ операции, както и от такси и комисиони или от възстановяване на средства, дължими на издателя; 7. вид и размер на таксите и комисионите, както и условията за изменението им; 8. правила за извършване на операциите в чуждестранни валути, както и посочване на приложимите обменни курсове; 9. правила за изчисляване на лихва, ако това е приложимо към съответния ЕПИ; 10. условия и ред за подаване и разглеждане на възражения; 11. срок за действие на договора и условия за неговото продължаване; 12. начини, срок за предизвестие и основания, при които издателят може да прекрати договора; 13. процедура в случай на загубен, унищожен или откраднат ЕПИ. (3) Срокът за предизвестие по ал. 2, т. 12 не може да бъде по-кратък от един месец. Прекратяване на договор за ЕПИ Чл. 3. Прекратяване на договор за ЕПИ може да се извърши при отправяне на писмено предизвестие от всяка страна. Издателят може да прекрати договора само поради основания, посочени в договора. Общи условия на издателя Чл. 4. (1) Всеки издател изготвя в писмена форма на български език и предоставя на интересуващите се лица общите си условия за издаване и използване на ЕПИ с минимално
bg
legislation
Bulgaria
съдържание по чл. 29, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. (2) Българската народна банка (по-нататък “БНБ”) изготвя примерни общи условия за издаване и използване на ЕПИ и ги обявява по подходящ начин. (3) Издателят на ЕПИ е задължен да предоставя в мястото на търговската си дейност и/или чрез използване на средства за масова информация свободно достъпна информация относно: 1. приложимите лихвени проценти; 2. размера на приложимите такси и комисиони. Раздел II Договорни отношения между издател/акцептираща банка и търговец Минимално съдържание Чл. 5. (1) Договорът между издател или друга банка (по-нататък “акцептираща банка”) и търговец за приемане на плащания чрез ЕПИ се сключва в писмена форма и съдържа най-малко: 1. видовете ЕПИ, чрез които могат да се извършват операции с търговеца; 2. приложимите процедури, включително процедурите за сигурност, както и задълженията на търговеца във връзка с извършването на операции; 3. срока и начина на плащане спрямо търговеца от издателя или акцептиращата банка; 4. причините, поради които търговецът може да откаже да приеме плащането чрез ЕПИ; 5. задължението на търговеца да приема плащания с ЕПИ при едни и същи условия с плащанията в наличност, включително да не начислява допълнителни такси и комисиони от цената по плащания с ЕПИ. (2) Издателят или акцептиращата банка са длъжни да заверят сметката на търговеца с произтичащата от транзакцията сума, в съответствие с принципите и в сроковете, предвидени с договора по ал. 1. Право на отказ на търговеца Чл. 6. Търговецът може да откаже да приеме плащане по реда на чл. 5, ал. 1, т. 4 в случай на: 1. невалидност на ЕПИ; 2. направено известие относно изгубен или откраднат ЕПИ; 3. несъответствие на подписа върху ЕПИ с подписа върху документа за транзакцията или документа за самоличност; 4. отказ от страна на държателя да представи документ, потвърждаващ неговата самоличност, в случая по чл. 7, ал. 1, или когато търговецът установи, че неоправомощено лице използва ЕПИ; 5. невъзможност да се получи потвърждение за извършване на операцията; 6. съмнение за неистински или подправен ЕПИ или липса на някой от задължителните защитни елементи върху ЕПИ; 7. липса на подпис върху ЕПИ, ако такъв се изисква за валидността на ЕПИ. Контрол от страна на търговеца Чл. 7. (1) Търговецът може да изисква от държателя на ЕПИ да представи документ, потвърждаващ неговата самоличност. (2) Търговецът може да задържи ЕПИ, ако това е уговорено в договора по чл. 5, ал. 1, в случай на: 1. невалидност на ЕПИ; 2. направено известие относно изгубен или откраднат ЕПИ; 3. несъответствие на подписа на ЕПИ с подписа на фактурата за покупките; 4. използване на ЕПИ от неоправомощено лице; 5. получаване на нареждане от издателя да задържи съответния ЕПИ. (3) Търговецът е длъжен да спазва процедурите за сигурност, съдържащи се в договора по чл. 5, ал. 1, като не предоставя информация за номера на картата на държателя, личните данни на държателя, както и каквато и да е друга информация, свързана с държателя или картата, на неоправомощени лица, както и да не допуска неподходяща употреба или копиране на ЕПИ. Приемане на
bg
legislation
Bulgaria
плащания Чл. 8. (1) В мястото, където извършва своята дейност, търговецът недвусмислено обозначава чрез какви ЕПИ могат да се осъществяват операции с него. (2) Всеки търговец, който приема издължаване чрез електронен платежен инструмент по смисъла на тази наредба, е длъжен да приема и плащания в наличност. Това изискване не се прилага при плащания по дистанционни договори или при платежни транзакции в среди за самообслужване. Разглеждане на възражения Чл. 9. Издателят на ЕПИ и/или акцептиращата банка разглеждат възражения във връзка с транзакциите, оспорени от търговеца, по начин и в срокове, посочени в договора по чл. 5, ал. 1. При транзакции, извършени на територията на Република България, възраженията се разглеждат в двуседмичен срок от подаването им. Глава трета БАНКОВИ ПЛАТЕЖНИ КАРТИ Раздел I Общи положения Определение Чл. 10. (1) Банковата платежна карта (по-нататък “банкова карта”) е вид ЕПИ и представлява карта, върху която е записана информация по eлектронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения държател, отдалечен достъп до банкова сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения държател и банката, както и за извършване на следните операции: 1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ; 2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3. плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС; 4. превод между сметки чрез терминални устройства АТМ; 5. плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ; 6. справочни и други платежни и неплатежни операции. (2) Банкова карта се издава въз основа на договор за банкова карта, като банката дава възможност за получаването й от оправомощения държател в срок не по-дълъг от 15 дни от сключването на договора, освен ако не е договорено друго. Картата може да бъде: 1. дебитна - позволяваща на оправомощения държател да има достъп до средства в размер разполагаема наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател; 2. кредитна - позволяваща на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя. (3) Банковата карта е собственост на издателя. (4) Банковата карта се използва само лично от оправомощения държател. (5) Банковата карта се издава за определен срок. Името на оправомощения държател, номерът на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й страна. Номерът на картата включва идентификационния номер на издателя. (6) Номерирането, дизайнът, физическите и техническите спецификации на банковите карти се определят съгласно указания, издадени от БНБ. (7) Устройствата, чрез които се извършват плащанията, носят търговската марка на видовете картови продукти, които се приемат от съответното устройство. Банките осигуряват свободен достъп за всички картодържатели до устройствата, които тези банки обслужват финансово и се намират на общодостъпни места. Персонален идентификационен номер Чл. 11. (1) Персоналният идентификационен номер (по-нататък “ПИН”) на всеки оправомощен държател, свързан с неговата карта, се определя от издателя на картата. Издателят предава ПИН на оправомощения държател, като осигурява запазването му в тайна. (2) Персоналният идентификационен номер е най-малко четирицифрен и служи за идентифициране
bg
legislation
Bulgaria
на оправомощения държател. (3) Картата може да се използва само със съответния ПИН, определен за нея. Ако оправомощеният държател забрави своя ПИН, издателят издава нова карта с нов ПИН в срока по чл. 10, ал. 2 или в същия срок генерира нов ПИН на картата при спазване на реда по ал. 1. (4) Персоналният идентификационен номер се използва за извършване с банкова карта на операциите по чл. 10, ал. 1 чрез въвеждането му от оправомощения държател от клавиатурата на терминално устройство АТМ или ПОС. (5) Всеки лицензиран системен картов оператор, управляващ система за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната (по-нататък “системен картов оператор”), или издателят е длъжен да осигури възможност на всеки оправомощен държател да променя своя ПИН чрез терминално устройство АТМ с ново значение, известно само на него. Издател на банкови карти Чл. 12. (1) Издател на банкови карти може да бъде само търговска банка или клон на чуждестранна банка (по-нататък “банка”). (2) Банка може да издава и управлява банкови карти, ако тази дейност е включена в издадената й банкова лицензия. (3) Всяка банка, която издава банкови карти и/или управлява операции с тях, е длъжна да осигури възможност от всяко терминално устройство АТМ или ПОС, което тя поддържа финансово, да могат да се извършват операциите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 с всички банкови карти, издадени на територията на страната. (4) Терминалните устройства ПОС и АТМ на територията на страната задължително имат директна или индиректна он-лайн връзка с обслужвана от системен картов оператор система. (5) Защитата на поддържаните от банката терминални устройства АТМ и ПОС отговаря на изискванията на обслужващия банката системен картов оператор. Функции на системен картов оператор Чл. 13. (1) Авторизацията на междубанковите плащания по операции с банкови карти на територията на страната се извършва от издателя или от обслужващия го системен картов оператор посредством съобщения, изпращани от банката, на чието терминално устройство АТМ или ПОС се извършва транзакцията (акцептиращата банка). Системният картов оператор, обслужващ акцептиращата банка, посредничи при предаване на съобщението до издателя или до обслужващия издателя системен картов оператор, с който той има връзка. (2) Авторизацията на плащанията в режим он-лайн на територията на страната с банкови карти, издадени в чужбина, се извършва посредством авторизационни съобщения, директно изпращани от акцептиращата банка до издателя или чрез обслужващия я системен картов оператор. (3) Системният картов оператор е длъжен да: 1. осъществява връзка със системата за брутен сетълмент в реално време RINGS; 2. определя операционни правила, задължителни за всички участници в обслужваната от него платежна система, които се прилагат към договорите по ал. 5; 3. изпитва и одобрява техническите и програмните средства на участниците в обслужваната от него платежна система, като осигурява тяхната съвместимост с оборудването за авторизация и защита срещу неавторизиран достъп; 4. осигурява техническа възможност за осъществяване на директна и индиректна он-лайн връзка на терминалните устройства АТМ и ПОС на територията на страната с обслужваната от него система в зависимост от уговореното в договора по ал. 5; 5. осигурява връзка на обслужваната от него платежна система с
bg
legislation
Bulgaria
аналогични платежни системи. (4) Системният картов оператор осигурява възможност за: 1. авторизиране (одобряване) на плащания с използване на банкови карти; 2. активиране на банковите карти; 3. персонализиране на банкови карти; 4. определяне и изменяне ПИН на банкови карти; 5. извършване на други услуги във връзка с осъществяваната от него дейност. (5) Отношенията между системния картов оператор и участващите в обслужваната от него система издатели се уреждат с договор. В договора се включва текст, с който издателите дават предварително съгласието си системният картов оператор да прави заявки за сетълмент срещу техните сетълмент-сметки в БНБ във връзка с извършването на междубанкови плащания, породени от авторизираните операции по чл. 10, ал. 1. (6) Чрез терминалните устройства, свързани към системен картов оператор, се извършват плащания с банкови карти на всеки издател, участващ както в обслужвана от този оператор платежна система, така и в платежна система, обслужвана от друг системен картов оператор. За тази цел всички лицензирани системни картови оператори създават връзка помежду си. (7) Ако по сетълмент-сметката си издателят не може да изпълни задължение, произтичащо от използването на банкова карта, системният картов оператор отказва авторизирането на плащания с използване на банкови карти на този издател въз основа на уведомление от БНБ. Авторизация Чл. 14. Операциите по чл. 10, ал. 1 на територията на страната се авторизират (одобряват) или отказват от авторизационната система на издателя или на обслужващия го системен картов оператор след проверка на условията по чл. 20. Персонализиране и активиране на банковите карти Чл. 15. Банковите карти се персонализират от издателя или от обслужващия го системен картов оператор, като върху информационния носител на банковата карта се записват необходимите данни, свързани с оправомощения държател. Междубанкови плащания Чл. 16. Системният картов оператор осигурява извършването на междубанковите плащания с банкови карти въз основа на даденото съгласие от банките издатели в договора по чл. 13, ал. 5, като предава към RINGS данните съгласно графика на системния ден на RINGS по ред и начин, определен от БНБ. Предаване на данни Чл. 17. Данните за плащанията с банкови карти се предават между издателите и обслужващия ги системен картов оператор във време, формат, по начин и процедури, определени с операционните правила на оператора. Раздел II Договор за банкова карта Сключване на договор за банкова карта Чл. 18. (1) Банковата карта се издава въз основа на писмен договор между издателя и оправомощения държател, като в случай, че за операциите с картата е открита банкова сметка, титулярят на сметката в писмена форма предоставя на издателя правото да съобщава на обслужващия го системен картов оператор, ако има такъв, информация за състоянието на сметката. (2) Преди сключване на договора издателят предоставя в писмена форма на оправомощения държател своите общи условия за издаване и използване на банкова карта, както и за минималното съдържание на договора за банкова карта, който освен елементите по чл. 2, ал. 2 включва уговорки за: 1. описанието и начина на използването на банковата карта, както и описанието на функциите и начина на използване на терминалните устройства АТМ и ПОС; 2. задълженията и отговорностите на оправомощения държател и на издателя, както и
bg
legislation
Bulgaria
дължимата грижа, която оправомощеният държател трябва да полага за опазване на банковата карта срещу унищожаване, изгубване, открадване, подправяне или използване по друг неправомерен начин; 3. персоналния идентификационен номер, свързан с картата, и задължението на оправомощения държател за опазването му в тайна; 4. времето, в което сметката на оправомощения държател ще бъде задължена, както и вальора; 5. времето, през което дадена операция може да бъде оспорена от оправомощения държател, както и описанието на условията и реда за подаване на възражения и обезщетяване; 6. лимитите за теглене на пари от терминално устройство АТМ и за плащане от терминално устройство ПОС и условията за ползване на кредит за осигуряване на плащанията с картата. (3) Ако банковата карта може да се използва в чужбина, издателят уведомява писмено оправомощения държател и за: 1. сумата и размера на таксите и комисионите, събирани за операции в чужда валута; 2. приложимия обменен курс за операции в чужда валута, както и датата за определяне на този курс. (4) Издателят не може да изпраща банкови карти на лица, с които няма сключен договор. Договор за банкова карта Чл. 19. (1) С договора за банкова карта издателят се задължава да извършва по нареждане на оправомощения държател операции по чл. 10, ал. 1, като операциите по чл. 10, ал. 1, т.1 и 2 трябва да могат да се извършват с всички банкови платежни карти. (2) Оправомощеният държател се задължава: 1. да ползва банковата карта само лично в съответствие с условията за нейното издаване и ползване и да я пази с грижата на добър стопанин; 2. да пази в тайна своя ПИН и да вземе всички необходими мерки срещу узнаването му от други лица; 3. незабавно да уведомява след узнаването издателя и/или обслужващия го системен картов оператор за: а) унищожаване, изгубване, кражба, отнемане по друг начин, подправяне или използване по друг неправомерен начин на банковата карта, както и за узнаване на ПИН от трето лице; б) извършването на операция с банковата карта, която не е одобрена от оправомощения държател; в) установена от него грешка или нередовност при воденето на сметката от издателя. 4. да не записва своя ПИН по начин, който дава възможност за узнаването му от друго лице, включително върху банковата карта или върху каквато и да е вещ, която носи заедно с банковата карта; 5. да осигурява покритие за банковата сметка, открита за картата, включително и чрез кредит от издателя. (3) Уведомленията по ал. 2, т. 3 се извършват по телефон, факс или телекс, или чрез писмено заявление пред издателя или обслужващия го системен картов оператор. Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни да осигурят възможност за получаване на уведомленията по ал. 2, т. 3 по всяко време на денонощието чрез предварително посочени телефонни, телефаксни и телексни номера, както и да определят ред за доказване на уведомленията, включително времето на получаването им, които предварително да доведат до знанието на оправомощения държател. (4) Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни след получаване на уведомление да вземат всички необходими мерки за спиране на по-нататъшното използване на банковата карта, дори
bg
legislation
Bulgaria
и оправомощеният държател да е действал умишлено или при груба небрежност. Покритие и лимит Чл. 20. (1) Оправомощеният държател може да тегли пари от терминално устройство АТМ до размера на определената за него максимална сума за денонощие (лимит) и да извършва плащания от терминално устройство ПОС до размера на определената за него максимална сума за определен период или за една сделка (лимит). (2) При условията на ал. 1 оправомощеният държател може да извършва плащания с банкова карта до размера на покритието по сметката му и/или до предварително договорен с банката кредитен лимит. (3) Издателят може едностранно да променя лимитите по ал. 1, за което незабавно уведомява оправомощения държател. Промяната влиза в сила, ако оправомощеният държател не възрази в срок 30 дни след получаване на уведомлението. (4) Размерът на покритието и лимитите по сметката се съобщават от издателя на обслужващия го системен картов оператор. Задължения за издателя след извършванена операция с банкова карта Чл. 21. (1) След извършване на всяка операция с банкова карта издателят осигурява възможност за писмено уведомяване на оправомощения държател най-малко за: 1. вида, датата, часа и номера на операцията, така че оправомощеният държател да може да я идентифицира еднозначно, както и за терминалното устройство, чрез което операцията е била извършена; 2. сумата на операцията, с която е била задължена сметката на оправомощения държател, включително сумата в чужда валута. (2) Издателят осигурява възможност за писмено уведомяване на оправомощения държател за всяка извършена операция относно: 1. сумата на таксите и комисионите; 2. обменния курс, използван при операцията с чуждестранна валута. (3) Издателят осигурява на оправомощения държател възможност за проверка на последните операции за определен период от време, извършени с банковата карта, както и за салдото по сметката на оправомощения държател. Задължение за уведомление Чл. 22. Издателят уведомява в най-кратък възможен срок обслужващия го системен картов оператор за датата на изтичане на срока на картата или за датата на прекратяване на договора за банкова карта, когато това е станало предсрочно, като от този момент обслужващият системен картов оператор спира авторизирането на операциите с тази карта. Връщане на картата Чл. 23. При изтичане срока на картата оправомощеният държател я връща на издателя в договорен с него срок, а при предсрочно прекратяване на договора за банкова платежна карта тя се връща в деня на предсрочното прекратяване. Съответно прилагане Чл. 24. (1) При съгласие на титуляр на сметка договор за банкова карта може да се сключи и с лице, което не е страна по договора за банкова сметка. В този случай се прилагат съответно правилата по чл. 10, 11, 18, 19, 20, 21 и 23, като отговорността за вреди по чл. 26 се носи и от титуляря на сметката. (2) Упълномощените от титуляря на сметката държатели могат да извършват плащания до размера на установеното за тях покритие и лимит. Национална валута Чл. 25. Плащанията с банкови карти по тази наредба чрез терминалните устройства ПОС и АТМ на територията на страната се извършват само в национална валута. Раздел III Отговорност и доказване Отговорност Чл. 26. (1) Издателят и обслужващият го системен картов оператор не
bg
legislation
Bulgaria
носят отговорност за вредите, причинени при ползването на банкова карта, ако преди получаването на уведомлението за унищожаване, изгубване, открадване или използване по друг неправомерен начин на банкова карта добросъвестно са изпълнили нареждане за извършване на операция с нея от лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е било овластено да я извърши. В случаите по ал. 2, при които оправомощеният държател не понася вредите, те се понасят от издателя. (2) До получаване на уведомлението по ал. 1 оправомощеният държател понася вредите, които са причинени, но на стойност не повече от 300 лв., освен ако е действал при умисъл или при груба небрежност, както и при неизпълнение на задълженията си по чл. 19, ал. 2, т. 1 - 4. (3) Ако издателят е уведомен за унищожаването, изгубването, открадването, подправянето или използването по друг неправомерен начин на банковата карта, той понася вредите, освен при умисъл или груба небрежност на оправомощения държател. (4) Оправомощеният държател не отговаря за вредите, причинени от ползването на банковата карта без въвеждане на ПИН. Въвеждането на ПИН само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на оправомощения държател. (5) Ако обслужващият издателя системен картов оператор е уведомен за унищожаването, изгубването, открадването, подправянето или използването по друг неправомерен начин на банковата карта, той отговаря за вредите, освен ако оправомощеният държател или издателят са действали умишлено. (6) Издателят отговаря за неизпълнение на задълженията си дори и ако операцията е извършена чрез терминално или друго устройство, което не е под пряк или изключителен контрол на издателя, освен ако операцията е извършена чрез терминално или друго устройство, което не е одобрено от издателя. (7) Издателят понася вредите от операции, неодобрени от оправомощения държател, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 6, както и за грешка или нередовно водене на сметката на оправомощения държател. (8) Отговорността на издателя обхваща: 1. сумата на неизпълнената или неточно изпълнената операция заедно с лихвата; 2. останалите вреди. (9) Издателят отговаря пред оправомощения държател за неизпълнението на операциите с банкова карта, ако неизпълнението се дължи на недостатък на картата, на терминалното или друго устройство, освен ако неизпълнението се дължи на умисъл или груба небрежност на оправомощения държател, или на нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 1. (10) Отговорността на издателя може да бъде разширявана с договора. (11) Намерените банкови карти задължително се предават на издателя. Доказване Чл. 27. (1) Всички операции, извършвани с използване на банкови карти чрез терминални устройства АТМ и ПОС, както и уведомленията по чл. 19 автоматично се регистрират в хронологичен ред съгласно операционните правила на обслужващия издателите системен картов оператор чрез определени процедури и технически средства на външен носител (магнитна лента, магнитен диск, гъвкав магнитен диск, оптичен диск или на други средства), които позволяват сигурно съхраняване и точно възпроизвеждане на информацията и изключват всяка възможност за нейното последващо изменение. (2) Издателят и обслужващият го системен картов оператор са длъжни да пазят цялата регистрирана информация и всички документи относно плащанията с банкови карти по реда и в сроковете, предвидени в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
bg
legislation
Bulgaria
и в операционните правила на оператора. (3) Записванията по ал. 1 и 2 са счетоводни документи, ако отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. (4) Обстоятелствата, че операциите с банкови карти и записванията по банковите сметки са извършени точно, както и че тези операции и записвания не са засегнати от технически или друг недостатък се доказват от издателя. Раздел IV Сетълмент на плащанията с банкови карти Сетълмент Чл. 28. Сетълментът на плащанията с банкови карти, издадени на територията на страната, се извършва в БНБ през сетълмент-сметките на издателите на картите в БНБ. Посредничество при сетълмента Чл. 29. (1) Функциите, свързани с посредничеството при сетълмента на плащанията на територията на страната, възникващи от операции с банкови карти, се извършват от системния картов оператор на основа на договор между издателя на картите и съответната международна картова организация, ако картите са издадени по силата на такъв договор. (2) Издателите на банкови карти, издадени по силата на договор между издателя и международна картова организация, осигуряват на обслужващия ги системен картов оператор за всяко плащане на територията на страната с такива карти необходимата информация за извършване на сетълмент в cистемата за брутен сетълмент в реално време RINGS. Извършване на сетълмента Чл. 30. (1) Сетълментът на плащанията с банкови карти се извършва в БНБ чрез системата за брутен сетълмент в реално време RINGS. (2) Обслужващият издателите системен картов оператор събира и подава нетни резултати от преизчисляваните от него на многостранна основа взаимни задължения между издателите, възникнали от операции по чл. 10, ал. 1, извършени чрез терминални устройства АТМ или ПОС на територията на страната с банкови карти, издадени на територията на страната. (3) Данните за сетълмент по ал. 2 се изпращат като заявки за сетълмент от системния картов оператор към RINGS във формат, ред и начин, определени от БНБ. Глава четвърта ЕЛЕКТРОННИ БАНКОВИ УСЛУГИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННО БАНКОВО ПЛАТЕЖНОЗАЯВЛЕНИЕ Предмет на договора за електронни банкови услуги Чл. 31. По силата на договор за електронни банкови услуги чрез електронно банково платежно заявление: 1. банката се задължава да предоставя достъп до поддържани по сметка средства чрез използвани от оправомощения държател технически средства за комуникация, както и да извършва други действия, разпоредени от оправомощения държател; 2. оправомощеният държател инструктира банката да задължи неговата сметка със сумата на извършените операции с дължимите на банката такси и комисиони или се задължава в рамките на определен срок да плати дължимата сума по посочена от банката сметка. Минимално съдържание на договораза електронни банкови услуги Чл. 32. Договорът за електронни банкови услуги има съдържанието по чл. 2, ал. 2, като посочва и: 1. правила за електронно идентифициране на оправомощения държател; 2. правила, които оправомощеният държател трябва да следва при даване на разпореждания за извършване на транзакции и използване на други услуги, посочени в договора. Задължения на банката Чл. 33. Банка, предоставяща услуги въз основа на договора за електронни банкови услуги, е задължена: 1. да осигури сигурност на извършените от оправомощения държател транзакции с дължимата грижа и чрез подходящи технически способи; 2. да снабди оправомощения държател в срокове и по начин, посочени в договора, с информация
bg
legislation
Bulgaria
за извършените операции и произтичащия от тях сетълмент, когато това е приложимо, както и за събраните такси и комисиони; 3. незабавно да информира за отказ или липса на възможност да се изпълни наредената операция по причини, които не зависят от банката. Задължения на оправомощения държател Чл. 34. (1) Оправомощеният държател няма право да разкрива информация за функционирането на ЕПИ, предоставен по силата на договор за услуги по електронно банково обслужване, когато такова разкриване може да стане причина за неефективност на механизмите, гарантиращи сигурността на разпоредените операции. (2) Оправомощеният държател понася разходите за всички операции, извършени от лица, на които е предоставил посочената в ал. 1 информация. Разпоредбите на чл. 26 се прилагат съответно. Отмяна на нареждания Чл. 35. Нареждания на оправомощения държател относно изпълнението на операция от банката могат да се отменят единствено преди тяхното изпълнение. Възражения Чл. 36. (1) Оправомощеният държател подава до банката възражения относно предоставената информация по чл. 33, т. 2 по начин и в срокове, посочени в договора. (2) В срокове, посочени в договора за електронни банкови услуги, които не могат да бъдат по-кратки от 14 дни след деня на получаване на уведомлението, оправомощеният държател уведомява издателя за несъответствия в уведомлението за операциите по чл. 33, т. 2, по-специално относно: 1. оспорвани операции, включени в уведомлението; 2. грешки или други несъответствия при извършване на сетълмента. (3) Оправомощеният държател незабавно уведомява банката за неполучаване на уведомлението за операциите в сроковете и със съдържанието, определени в договора. (4) Уведомленията на оправомощения държател по ал. 2 и 3 се разглеждат незабавно. Глава пета ИЗДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ Договор за издаване на електронни пари Чл. 37. (1) По силата на договор за издаване на електронни пари издателят се задължава да снабди държателя с инструмент за електронни пари срещу приемане на средства с размер не по-малък от стойността на издадените електронни пари. (2) Електронни пари се издават само от лицата по чл. 27, ал. 9 ЗППЕПИПС. Издател може да възлага на трети лица спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари, при условие че издателят е поел пълна отговорност за изпълнението на тези задачи и възлагането им на трети лица не води до никакви рискове за клиентите и платежния процес. (3) Електронни пари се издават само срещу пари в брой или наличности по банкови сметки, като стойността на издадените електронни пари не може да бъде по-ниска от стойността на парите в брой или наличностите по банкови сметки. (4) Стойността на електронните пари, съхранени върху един инструмент за електронни пари при едно зареждане, не може да надхвърля 300 лв. Минимално съдържание на договора Чл. 38. (1) При издаване на електронни пари всеки издател е задължен да сключи писмен договор с оправомощения държател като осигури, че правата и задълженията на всички страни, участващи в издаването и съхраняването на електронни пари (включително институциите, които ще приемат емитираните от издателя електронни пари като форма на плащане за стоки и услуги), са ясно определени в договорите. (2) Когато издател възлага на трети лица спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари, издателят
bg
legislation
Bulgaria
сключва писмен договор с третото лице. (3) Договорите съдържат правата и задълженията на договарящите страни, както и финансовите задължения, поети от всеки участник в договора спрямо останалите участници в различните етапи от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. (4) Договорът за издаване на електронни пари съдържа най-малко: 1. информацията за устройствата, чрез които е възможно снабдяването на оправомощения държател с електронни пари; 2. условията и реда за придобиване на електронни пари от оправомощения държател; 3. минималния размер за обратно изкупуване на електронни пари по смисъла на чл. 41, ал. 2; 4. условията и сроковете за обратно изкупуване на електронни пари от издателя по искане на оправомощения държател; 5. правилата за извършване на плащания чрез инструмент за електронни пари; 6. финансовите задължения, поети от страните в договора при различните етапи от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. Забрана за ограничаване на отговорност Чл. 39. Договорът за издаване на електронни пари не може да ограничава отговорността на издателя спрямо оправомощения държател за загуба на електронни пари или за вреда, произтичаща от неточно изпълнение на операция, наредена от оправомощения държател, ако загубата на електронни пари или неточното изпълнение на операцията е причинено от дефект във функциониране на устройството, с чиято употреба издателят се е съгласил. Неприложимост на режима за влогове Чл. 40. (1) Средствата, предоставени на издателя от оправомощения държател, не представляват влогове по смисъла на чл. 1, ал. 1 и § 1, т. 2 от Закона за банките и по смисъла на чл. 3 и § 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, ако тези средства бъдат незабавно обменени в електронни пари. (2) Върху средствата по ал. 1 банките издатели не начисляват и не внасят минимални задължителни резерви по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската народна банка. Обратно изкупуване Чл. 41. (1) През периода на валидност на договор за издаване на електронни пари оправомощеният държател може да изисква от издателя да изкупи обратно в наличност или по безналичен път съхранените върху инструмента електронни пари по номинална стойност. (2) В срок не по-дълъг от 8 дни след получаване на искането по ал. 1 издателят е длъжен да изкупи обратно електронните пари, съхранени върху инструмент за електронни пари. Издателят може да определи в договора по чл. 38 минимален размер за обратно изкупуване, който при отделни транзакции не може да надхвърля 20 лв. Незабавно уведомление Чл. 42. В съответствие с указана в договора процедура оправомощеният държател незабавно уведомява издателя относно загубен инструмент за електронни пари. Изисквания за сигурност Чл. 43. (1) Издателят осигурява процедури за управление и отчетност, необходими за издаването и съхраняването на електронни пари, както и подходящ механизъм за вътрешен контрол с оглед ограничаване на финансовите и нефинансовите рискове, на които се излага издателят при емитиране и съхраняване на електронни пари, включително техническите, операционните и други рискове, възникващи при възлагане на трети лица на операционни или всякакви други спомагателни дейности, свързани с издаването и съхраняването на електронни пари. (2) Издателят гарантира сигурността при прехвърляне на електронни пари и въвежда технологични процедури,
bg
legislation
Bulgaria
гарантиращи коректното предаване на информация относно извършените от оправомощения държател операции и взаимното уреждане на отношенията между него и издателя, както и предотвратяване придобиването на такава информация от неоправомощени лица. Осигуряване на информация Чл. 44. (1) Издателят осигурява възможност на оправомощения държател да идентифицира чрез предоставения инструмент за електронни пари поне последните 5 операции, извършени с този инструмент, както и баланса на оставащите средства, съхранени върху инструмента за електронни пари. (2) Издателят информира оправомощения държател за начина на обозначаване на местата, където инструментът за електронни пари може да бъде презареждан. Предотвратяване изпирането на пари Чл. 45. Банките издатели спазват изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и при издаване и съхраняване на електронни пари, като се отчитат рисковете, с които е свързано съхраняването на инструмент за електронни пари за изпирането на доходи, произтичащи от престъпна дейност. Взаимна използваемост Чл. 46. (1) Всеки издател използва стандартизирани принципи и процедури, така че емитираните от един издател електронни пари да могат да бъдат използвани и на места, където се приемат и съхраняват електронни пари, емитирани от друг издател. (2) Стандартизираните принципи и процедури по ал. 1 се определят от БНБ с указания. Гаранции, застраховка и мерки за компенсиране на загуби Чл. 47. Издателят въвежда гаранции, застраховка и мерки за компенсиране на загуби с оглед да защити оправомощените държатели и търговците, приемащи емитирани от този издател електронни пари за плащане на стоки или услуги, от възможни загуби, които могат да произтекат като резултат от издаването, съхраняването и използването на електронни пари. Глава шеста ОТЧЕТНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕПИ Отчетност относно банкови платежни карти Чл. 48. (1) Издателите на банкови платежни карти са длъжни да предоставят на БНБ информация относно видовете и броя на издадените от тях банкови карти. (2) Акцептиращите банки предоставят на БНБ информация относно: 1. броя на търговците, с които са сключили договори за приемане на плащания с банкови платежни карти; 2. броя, видовете и стойността на изпълнените транзакции; 3. броя притежавани и предоставени на разположение АТМ и ПОС-терминали, броя извършени чрез тях операции и стойността на тези операции; 4. изпълнените транзакции и регистрираните опити да се изпълнят такива транзакции, които нарушават или заобикалят разпоредбите на закона или принципите на добрата търговска практика. (3) Издателите на банкови платежни карти и акцептиращите банки отчитат данните по ал. 1 и 2 към края на всяко тримесечие. (4) Отчетите по ал. 1 и 2 се подават не по-късно от края на календарния месец, следващ края на отчетния период. (5) По искане на БНБ издателите и акцептиращите банки предоставят и други данни относно техните банкови карти или извършените транзакции. Отчетност относно електронни пари Чл. 49. (1) Преди започване емитирането на електронни пари техните потенциални издатели предоставят на БНБ информация относно: 1. своя бизнес-план, включително обема на електронни пари, които се очаква да бъдат емитирани, както и броя на инструментите за електронни пари, предвидени за пускане в обращение; 2. списъка на търговските сектори, в които ще се използват инструментите за електронни пари; 3. описание на инструментите за електронни пари, описание на процеса по издаването им,
bg
legislation
Bulgaria
тяхното използване и уреждане на плащанията чрез заредените върху тях електронни пари, включително обратното им изкупуване; 4. списъка на видовете търговци, които приемат или се очаква да приемат плащания чрез инструментите за електронни пари, както и техните отношения с издателя; 5. описание на техническото обезпечаване за всяка дейност, което включва подходяща компютърна система, счетоводство, статистически-отчетна и информационна система, както и система за контрол; 6. описание на мерките, предприети за предотвратяване на злоупотребата с инструмент за електронни пари, както и мерките, предприети за предотвратяване на неоторизиран достъп до базата данни относно инструментите за електронни пари; 7. описание на мерките, предприети за гарантиране, че сумата на заредени върху отделен инструмент електронни пари няма да надвишава разрешената от тази наредба; 8. проектоспоразумение между издателя и оправомощения държател на инструмент за електронни пари, както и проект за общи условия за издаването и използването на инструменти за електронни пари; 9. сведения за източниците на финансиране на предвижданата дейност; 10. описание на мерките за осигуряване на защита срещу случайна или преднамерена промяна в електронните стойности; 11. плана за действия при извънредни ситуации в системата на издателя на електронни пари. (2) След започване емитиране на електронни пари техните издатели предоставят на БНБ отчети относно: 1. стойността на издадените електронни пари; 2. видовете и броя на издадените инструменти за електронни пари; 3. броя и стойността на операциите, извършени чрез инструменти за електронни пари; 4. броя и стойността на операциите по презареждане на инструменти за електронни пари; 5. изпълнените транзакции и регистрираните опити да се изпълнят такива транзакции, които нарушават или заобикалят нормативните разпоредби. (3) Издателите на електронни пари уведомяват БНБ за: 1. общата стойност електронни пари, емитирани от тях през последните шест месеца; 2. общия брой емитирани от тях инструменти за електронни пари, намиращи се в обращение към 30 юни и 31 декември всяка календарна година; 3. данните по ал. 2, т. 3, 4 и 5 - тримесечно. (4) Отчетите по ал. 3 се подават не по-късно от края на календарния месец, следващ края на отчетния период. (5) По искане на БНБ издателите предоставят и други данни относно емитирането на електронни пари и пускането в обращение на инструменти за електронни пари. Указания Чл. 50. С оглед на необходимостта от снабдяване на БНБ с информация, нужна за оценка и контрол на платежния процес, за управление на паричната политика и за статистически цели, подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банково”, може да определя с указания начина, конкретния обхват и допълнителната периодичност за изпълнение на задълженията по чл. 48 и 49. Глава седма ЗАЩИТА И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕПИ Защита на личните данни при използванена ЕПИ Чл. 51. (1) При използване на ЕПИ издателят и приемащият търговец осигуряват спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (2) Издателят осигурява въведените по електронен път в ЕПИ лични данни на оправомощения държател да не могат да бъдат разчитани от никой друг освен от издателя. (3) Информацията, показваща къде оправомощените държатели са използвали своите ЕПИ и какво са закупили с тях, може да се обработва само когато: 1. това
bg
legislation
Bulgaria
е необходимо за довършване или коригиране на платежни операции или други функции, с които издателят е комбинирал използването на ЕПИ; 2. това е необходимо с оглед дейността на правозащитните органи или за предотвратяване на злоупотреба; 3. е позволено от друг нормативен акт. (4) Извън случаите по ал. 3 информация, разкриваща къде държателите са използвали своите ЕПИ, може да се обработва, когато: 1. това е необходимо за консултиране на оправомощения държател от издателя с оглед осигуряване оптималното използване на ЕПИ, като генерираната информация се отнася единствено до видовете платежни операции, осъществени от оправомощения държател; или 2. обработването е необходимо с оглед адаптиране от издателя на използваните от него механизми за плащане чрез ЕПИ по начин да се гарантира тяхната сигурност, ефективност и актуалност, като не се генерира никаква информация по отношение отделните оправомощени държатели. Обмен на информация относно оправомощени държатели Чл. 52. (1) При спазване изискванията на Закона за защита на личните данни издателите на ЕПИ могат да обменят помежду си информация за оправомощени държатели - физически лица, които не изпълняват свои задължения по договори за ЕПИ. (2) Когато се отнася до оправомощени държатели, които при ползването на ЕПИ действат като представители на юридическо лице, информацията по ал. 1 съдържа следните данни: 1. номер по БУЛСТАТ, седалище и адрес; 2. данъчен номер; 3. описание на неизпълнението на задължение по договора. (3) Информацията по ал. 1 и 2 може да се събира и предоставя на издатели или да се обменя между издатели и посредством информационната система по чл. 36, ал. 1 от Закона за банките. (4) Информацията по ал. 1 и 2 може да се ползва при запазване на банковата тайна. Обмен на информация относно приемащи търговци Чл. 53. (1) Издателите са длъжни да обменят помежду си информация относно приемащи плащания с ЕПИ търговци, които не изпълняват задълженията си по договори или с които те поради тази причина са развалили договор. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: данните по чл. 52, ал. 2 и описание на причините за разваляне на договорите или за квалифициране на тяхното изпълнение като неточно. (3) В случай на съмнение за извършване на закононарушение или данъчно нарушение издателите и приемащите търговци уведомяват прокуратурата или другите органи, определени да преследват такива нарушения. Към уведомлението се прилага необходимата информация по чл. 52. (4) В случая по ал. 3 издателите оказват сътрудничество на органите, определени да преследват данъчните или други закононарушения. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Режим он-лайн” е режим, при който всяка операция с банкова карта незабавно се одобрява от авторизационната система на издателя на банковата карта или на обслужващия го системен картов оператор, към която чрез телекомуникационна среда е свързано терминалното устройство, от което се извършва операцията. 2. “Терминално устройство АТМ (Automated Teller Machine)” е устройство за теглене на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между сметки, на справочни и други платежни и неплатежни операции. 3. “Терминално устройство ПОС (Point of Sale, Point of Service)” е устройство, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги или получаване на пари в
bg
legislation
Bulgaria
брой чрез използване на банкова карта. 4. “Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)” е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по сметки или плащане на стоки и услуги чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на банкова карта в режим он-лайн. 5. “Търговец” е лице, което е страна по договор за приемане на плащания с електронни пари или с банкови карти чрез терминално устройство ПОС, работещо в режим он-лайн, или чрез виртуално терминално устройство ПОС. 6. “Банкова карта, издадена на територията на страната” е банкова карта, издадена от местна банка или от местен клон на чуждестранна банка, получила лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон. 7. “Банкова карта, издадена в чужбина” е банкова карта, която не отговаря на условията по т. 6. 8. “Акцептираща банка” е банка, различна от издателя, която сключва договори с търговци за приемането от тях на плащане чрез ЕПИ и предоставя пари в брой на терминални устройства АТМ и ПОС. 9. “Електронни пари” са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя. § 2. По отношение на плащания извън територията на страната с банкови карти, издадени по силата на договор с международна картова организация, разпоредбите на договора с тази организация се прилагат, доколкото не противоречат на българското законодателство. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 27, ал. 12, чл. 36 и § 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и на чл. 45, ал. 2 от Закона за банките. Наредбата е приета с Решение No 103 на Управителния съвет на Българската народна банка от 29.IX.2005 г. § 4. Тази наредба отменя Наредба No 16 от 1995 г. за плащанията с банкови карти (обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2001 г., бр. 79 от 2002 г.). § 5. Българската народна банка издава указания по прилагането на тази наредба. Управител: Ив. Искров
bg
legislation
Bulgaria
Постановление No 351 от 12 декември 2016 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2016 г. за финансиране на мерки за преодоляване на последиците от инцидента на 10 декември 2016 г. в с. Хитрино, област Шумен ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 351 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2016 г. за финансиране на мерки за преодоляване на последиците от инцидента на 10 декември 2016 г. в с. Хитрино, област Шумен МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи/трансфери в общ размер до 10 000 000 лв., разпределени, както следва: 1. разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. в размер до 5 000 000 лв. за финансиране на целеви социални програми и проекти на Община Хитрино чрез Фонд „Социална закрила“; 2. трансфер за Община Хитрино в размер до 5 000 000 лв. за изграждане, възстановяване, реконструкция и ремонт на общинска собственост и инфраструктура. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2016 г. Чл. 2. (1) Със сумата по чл. 1, т. 1 да се увеличат разходите по „Политика в областта на социалната закрила и равните възможности“, бюджетна програма „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. (2) Увеличава показателите по чл. 14, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., както следва: 1. максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г., със сума в размер 5 000 000 лв.; 2. максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2016 г., със сума в размер 5 000 000 лв. Чл. 3. Министърът на труда и социалната политика да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2016 г., включително на бюджетните взаимоотношения на Община Хитрино с централния бюджет за 2016 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 51, ал. 2 и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 90, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на труда и социалната политика и на кмета на община Хитрино. § 3. Постановлението влиза в сила от 12 декември 2016 г. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
bg
legislation
Bulgaria
Инструкция No Iз-1665 от 22 август 2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение ИНСТРУКЦИЯ No Iз-1665 от 22 август 2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Тази инструкция урежда организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Чл. 2. Дейностите по контрол на пътното движение са част от дейността по контрол на безопасността на движението по пътищата. Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ Раздел I Задължения на длъжностните лица, осъществяващи ръководство на дейността по контрол на пътното движение Чл. 3. Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и определен от него заместник-директор осъществяват общия контрол и методическо ръководство на служителите, имащи задължения по контрол на пътното движение (пътен контрол). Чл. 4. Директорите на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), началникът на отдел „Пътна полиция“ и началникът на сектор „Пътен контрол“ при ГДНП осъществяват методическо ръководство и контрол относно създадената организация за осъществяване на дейността по пътен контрол. Чл. 5. Заместник-директорът на СДВР и началниците на отдели „Охранителна полиция“ при ОДМВР осъществяват ръководство и контрол на дейността по пътен контрол за съответната територия. Чл. 6. Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената при СДВР и ОДМВР, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, осъществяват прякото ръководство върху дейността по пътен контрол, като: 1. следят и анализират обстановката по безопасността на движението на съответната територия и предприемат мерки за подобряването є; 2. организират, ръководят и контролират изпълнението на дейността от полицейските наряди, работещи по пътен контрол, като определят маршрутите и точките за контрол, силите, средствата и времето за тяхната дейност; 3. изготвят шестмесечни анализи за състоянието на безопасността на движението, които включват: а) отчет за извършената дейност по контрол върху участниците в движението и изпълнението на поставените цели и задачи; б) средна активност на звената, осъществяващи пътен контрол на съответната територия, на база констатирани нарушения, разход на време за регулиране и подпомагане на движението, участие в масови мероприятия и посещение на пътнотранспортни произшествия (ПТП); в) отчет за извършената административно-наказателна дейност; г) анализ на ПТП по причини, вид, време и място, както и анализ на местата с концентрация на ПТП; д) отчет за проведените специализирани полицейски операции (СПО); е) конкретни предложения за подобряване на дейността; ж)определяне на целите и насоките за осъществяване на контрол; 4. координират, контролират и при необходимост непосредствено участват в осигуряване на безопасността на движението при провеждането на спортни, културно-масови и други мероприятия, при пилотиране и съпровождане на делегации или товари; 5. координират, контролират и/или непосредствено участват в обучението на състава; 6. предоставят по установения ред в МВР информация за състоянието на обстановката по безопасността на движението; 7. създават организация за ефективен контрол на отчетността на документите, свързани с осъществяването на пътния контрол (бланки актове, глоба с фиш, протоколи и др.) и проверка на изготвените служебни документи; 8. създават организация и контролират изготвянето на
bg
legislation
Bulgaria
ежегодния отчет за участъците с концентрация на ПТП и изготвят предложения за промяна в организацията на работа на пътния контрол; 9. създават организация, осигуряват и контролират ефективното и законосъобразно използване на техническите средства за контрол; 10. създават организация и контролират осъществяването на превантивна дейност чрез обучение на различните категории участници в пътното движение, съвместна дейност с правителствени и неправителствени организации, информираност на населението чрез средствата за масово осведомяване и други дейности и проекти; 11. създават организация и контролират изготвянето на становища по проекти за организация на движението, както и участието в експертни съвети; 12. предоставят ежемесечно в отдел „Пътна полиция“ при ГДНП справка за състоянието, резултатите и дейността по безопасността на движението; 13. анализират административно-наказателната дейност и нейното съответствие на настъпилите ПТП по причини, местата с концентрация на ПТП, проблемите, свързани с обезпечаване и регулиране на движението, проведените СПО и предприемат мерки за подобряване и усъвършенстване на дейността по пътен контрол; 14. оказват съдействие на компетентните органи за установяване, издирване и задържане на водачи на моторни превозни средства (МПС), създали предпоставка или причинили настъпването на ПТП и напуснали мястото на произшествието; 15. създават организация за предприемане на действия по издирването на МПС и лица, обявени за издирване, или такива, представляващи интерес за полицията; 16. издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за отстраняване на установени неизправности, като контролират сроковете за изпълнение на разпорежданията. Чл. 7. (1) Началниците на сектор/групи „Пътен контрол“, на звената, извършващи контрол на пътното движение по главните пътища и автомагистрали в СДВР/ОДМВР, на звена „Пътен контрол“ в районните управления (РУ) на СДВР/ОДМВР, пряко отговарят за цялостното състояние на пътния контрол, осъществяван на съответната територия, като: 1. познават оперативната обстановка, динамиката и тенденциите за развитието є, предлагат мерки за подобряване на организацията на работа, усъвършенстване на формите и тактиката на действие на нарядите; 2. ежедневно организират изпълнението на решенията за разстановката на силите в съответствие с поставените задачи и дадените указания; 3. участват в организацията на управление на полицейските наряди и организират взаимодействието между тях; 4. участват в изготвянето на месечен график за работата на служителите, осъществяващи дейност по пътен контрол; 5. проучват и анализират работата и тактиката на пътния контрол и предлагат най-целесъобразната организация и разстановка на силите; 6. организират, ръководят и контролират цялостната дейност на звената; 7. установяват местата с концентрация на ПТП и предлагат списък на постовете, маршрутите и точките за контрол в съответната територия; 8. организират и контролират ефективното и законосъобразно използване на техническите средства за контрол, тяхната периодична метрологична проверка и калибриране; 9. координират, контролират и при необходимост непосредствено участват в осигуряване безопасността на движението при провеждането на спортни, културно-масови и други мероприятия, при пилотиране и съпровождане на делегации или товари; 10. контролират и/или непосредствено участват в провеждането на ежедневните инструктажи на нарядите и на учебната година и обучението на състава; 11. осъществяват ефективен контрол на отчетността на документите, свързани с осъществяването на пътния контрол (бланки актове, глоба с фиш, протоколи и други) и проверка на изготвените служебни документи; 12.
bg
legislation
Bulgaria
контролират изготвянето на становища по проекти за организацията на движението, както и участват в експертни съвети; 13. анализират административно-наказателната дейност и нейното съответствие на настъпилите ПТП по видове, местата с концентрация на ПТП, проблемите, свързани с обезпечаване и регулиране на движението, проведените СПО и предприемат мерки за подобряване на дейността по пътен контрол; 14. отчитат административнонаказателната дейност по пътен контрол, като ежемесечно изпращат обобщена справка в отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР; 15. създават организация за предприемане на действия за установяване, издирване и задържане на водачи на МПС, създали предпоставка или причинили настъпването на ПТП и напуснали мястото на произшествието; 16. предприемат действия по издирването на МПС и лица, обявени за издирване или такива, представляващи интерес за полицията; 17. издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до лицата, поддържащи пътните участъци, за отстраняване на установени неизправности по тях, като контролират сроковете за изпълнението на разпорежданията; 18. осъществяват контрол върху работата на подчинените им служители и следят за стриктното спазване на служебната дисциплина и етичните норми за поведение. (2) В РУ на СДВР/ОДМВР, в които няма отделно обособено щатно структурно звено за пътен контрол, дейностите по ал. 1 се осъществяват от прекия ръководител на служителите. Чл. 8. Началниците на РУ на ОДМВР, които имат щатни служители по пътен контрол, осъществяват непосредственото ръководство върху дейността им на съответната територия, като: 1. системно се запознават със състоянието на безопасността на движението и вземат мерки за подобряването є; 2. усъвършенстват отчетността и аналитичната работа по пътен контрол; 3. осигуряват подготовката и участието на полицейските служители в осъществяването на пътния контрол; 4. водят на отчет местата с концентрация на ПТП и сигнализират компетентните органи и институции за предприемане на мерки по обезопасяването им; 5. осъществяват контрол върху работата на подчинените му служители и следят за стриктното спазване на служебната дисциплина. Раздел ІІ Ръководство на дейността по пътен контрол Чл. 9. (1) Ръководството, контролът, оценяването и помощта на дейността по пътен контрол се осъществява чрез извършване на проверки относно създадената организация и даване на указания. Предмет на проверките е: 1. анализът на обстановката по безопасност на движението; 2. взетите решения и тяхното съответствие на състоянието и динамиката на оперативната и пътнотранспортната обстановка, изведените проблемни области, приоритетите и планираните дейности за оптимизация на работата по пътен контрол; 3. изготвените указания за изпълнение на пътен контрол за постовете и маршрутите; 4. взаимодействието с органи в МВР, както и с други ведомства и организации; 5. целесъобразността на ежедневните разпореждания за разстановката на силите и средствата за пътен контрол; 6. системността на контролната дейност, извършвана от съответните длъжностни лица, и взето отношение съобразно направените констатации; 7. състоянието на професионалната квалификация, съответстваща на спецификата на дейността. (2) Ръководството, контролът, оценяването и помощта на дейността по пътен контрол включва и даване на указания при извършване на проверки на непосредственото изпълнението на пътния контрол относно: 1. воденето на служебната документация; 2. провежданите инструктажи и отводи; 3. непосредственото изпълнение на пътния контрол; 4. спазването на разпоредбите за униформеното облекло и оборудването. Чл. 10. В рамките на работната
bg
legislation
Bulgaria
смяна полицейските инспектори, осъществяващи пътен контрол, извършват проверка на непосредственото изпълнение на дейността. Чл. 11. Проверката на непосредственото изпълнение на пътния контрол от нарядите включва: 1. състав на наряда по пътен контрол; 2. обслужвани пост, маршрут, контролно-пропускателен пункт (КПП); 3. познаване на особеностите на съответната територия, оперативната и пътнотранспортната обстановка; 4. съответствие на дейността, осъществена до момента на проверката, и възложените на инструктажа задачи; 5. спазване на тактическите действия при прилагане на полицейски правомощия; 6. спазване на разпоредените униформено облекло, отличителни знаци, средства и оборудване за изпълнение на пътен контрол; 7. водене на ежедневната форма на отчет на наряда по пътен контрол чрез работна станция за отдалечен достъп (РСОД) или на хартиен носител. Чл. 12. (1) При констатиране на нарушение, свързано с изпълнението на пътния контрол, проверяващият дава указания и предприема мерки за отстраняването им. (2) При констатиране на грубо нарушение, свързано с непосредственото изпълнение на пътния контрол и/или спазването на разпоредбите за униформеното облекло и оборудването, нарядите могат да бъдат снети от длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на дейността по пътен контрол, за което своевременно се докладва в оперативния дежурен център/оперативната дежурна част (ОДЦ/ОДЧ). Чл. 13. (1) Датата, часът и констатациите на проверяващия се отразяват в РСОД/ежедневния отчет на хартиен носител на наряда по пътен контрол, както и в книга по образец (приложение No 1). (2) Констатациите от извършените проверки на непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол се докладват ежедневно на началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали, при СДВР/ОДМВР и началниците на РУ на СДВР/ОДМВР, които се запознават с тях, като полагат подпис в книгата по ал. 1 и при необходимост дават конкретни разпореждания. Чл. 14. (1) Дейността по контрола на безопасността на движението се оценява по следните показатели: 1. организацията на дейността по пътен контрол: а) отстранени пропуски и слабости, констатирани при осъществено методическо ръководство, помощ и контрол; б) ресурсното и кадрово обезпечаване; в) целесъобразност на разработените постове, маршрути и определените точки за контрол; г) продължителност на работните смени; д) актуалност на местата с концентрация на ПТП; е) ред за изпълнение на дейността по пътен контрол; ж) специфични задължения на нарядите по пътен контрол; з) разстановка на силите и средствата; 2. взаимодействието с органи във и извън МВР; 3. състояние на осъществения контрол върху непосредственото изпълнение на ежедневната дейност, в което се включва: а) системност; б) конкретност на констатациите и препоръките; в) взето отношение съобразно направените констатации; 4. състояние на професионалната квалификация въз основа на: а) познаване на нормативните актове, регламентиращи служебната дейност; б) ниво на физическо състояние; в) ниво на владеене на техники на полицейска лична защита; г) стрелкова подготовка; 5. информационно обезпечаване на нарядите по пътен контрол, включващо: а) състояние на оперативната и пътнотранспортната обстановка; б) разпореждания за изпълнение на служебната дейност; в) възложени конкретни задачи на нарядите; 6. непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол относно: а) законосъобразност и етично поведение; б) тактическа дисциплина; в) своевременност и ефективност при реагиране на сигнали за извършени престъпления и правонарушения; 7. състояние на служебна документация: а) наличие на разпоредената
bg
legislation
Bulgaria
документация; б) съответствие на документацията с разпоредените образци; в) системност и правилност при водене на документацията; 8. ефективност от използването на техническите средства. (2) Персоналната оценка за дейността на полицейския служител, осъществяващ пътен контрол, се определя въз основа на администрираните данни от РСОД/ежедневния отчет за работната смяна на наряда и включва: 1. оценка за изпълнение на поставените задачи по време на инструктажа; 2. степен на въздействие върху пътното движение, включваща: а) ефективност на извършената работа съобразно брой на констатираните нарушения на час от работното време и брой нарушения за скорост, нарушения от пешеходци, алкохол и упойващи вещества, предимство, неправоспособност и обезопасителни системи, каски и др.; б) време за регулиране и подпомагане на движението в процент от общото работно време; в) съответствие на констатираните нарушения по видове със състоянието на пътнотранспортната обстановка на маршрута/поста на база анализ на настъпили ПТП от предходен период; 3. качеството на изготвяните материали при обработка на ПТП и други, съпътстващи ежедневната дейност; 4. ефективното използване на технически средства; 5. обобщени резултати и общи изводи от работата на служителя, работещ по пътен контрол. Чл. 15. Дейността по контрола на без­опасността на движението се оценява вкрая на отчетните периоди (след приключване на всяка смяна, месечно и на година). Раздел IІІ Организация на пътния контрол Чл. 16. Пътният контрол се организира в зависимост от състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка (ПТО), която включва: 1. особеностите на пътните условия; 2. характера на обектите, чиято дейност е свързана с движението на голям брой пътни превозни средства (ППС), пътници и пешеходци; 3. интензивността на движението; 4. наличните сили и средства. Чл. 17. Организацията на пътния контрол включва: 1. осигуряване на своевременна и точна информация за оперативната и пътнотранспортната обстановка в съответната територия; 2. оптимална разстановка, разработена на база анализ на ПТО, рационално използване на техническите средства и възможност за бързо реагиране със съществуващите сили; 3. осигуряване на взаимодействие между нарядите, осъществяващи пътен контрол на съответната територия. Чл. 18. (1) Решението за разстановката на силите за пътен контрол се оформя писмено в заповеди (приложение No 2) на директорите на СДВР, ОДМВР и началниците на районни управления в ОДМВР. (2) Решението на ръководителите по ал. 1 се взема в съответствие с изготвените анализи и планираните дейности, отчитайки: 1. природно-географските и инфраструктурните особености (пътна инфраструктура, места с концентрация на ПТП, организация на движението и неговата интензивност, електропреносна мрежа, продуктопроводи, водоизточници, стратегически обекти, дипломатически представителства и др.) на съответната територия; 2. демографската характеристика на населените места (брой и концентрация на населението, миграционни процеси и др.); 3. социално-икономическата характеристика на населените места; 4. състоянието, структурата, динамиката и концентрацията на правонарушенията по вид, време и място; 5. състоянието на аварийността; 6. пътнико-транспортните потоци; 7. наредбата на съответната община, регламентираща обществения ред и сигурност; 8. създадената организация и взаимодействието между службите за пътен контрол и собствениците или администрацията, управляваща пътя; 9. наличните сили и средства, включително и тези на други структури във и извън МВР, както и възможност за използване на допълнителни такива. (3) Ново решение за организация на пътния контрол се взема по преценка на длъжностните лица по
bg
legislation
Bulgaria
ал. 1 при промяна на показателите по ал. 2. (4) По преценка на длъжностните лица по ал. 1 при извънредни обстоятелства и в случаи, изискващи защита на населението при бедствия, може да се вземе временно решение за организация по пътен контрол. (5) В заповедта по ал. 1 се разпореждат: 1. постовете, маршрутите и точките за контрол от съответната територия; 2. видовете наряди за пътен контрол; 3. редът за взаимодействие на нарядите с други полицейски органи; 4. редът за взаимодействие с други ведомства; 5. организирането на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите, ОДЦ/ОДЧ и други сили; 6. редът за провеждане на инструктаж и отвод; 7. редът за осъществяване на контрол по изпълнението на пътен контрол; 8. материално-техническото осигуряване на пътния контрол. (6) В РУ при ОДМВР, в които няма щатно обособени звена за пътен контрол, към показателите в общата заповед на началниците на РУ се включват и показателите по ал. 2. Чл. 19. (1) При осъществяване на съвместна дейност по чл. 33, ал. 3, т. 3 взаимодействието се осъществява въз основа на предварително изготвен план, в който се определят: 1. цел и задачи на съвместната дейност по контрол на пътното движение; 2. период и територия за осъществяване на съвместната дейност; 3. ръководство, сили, средства и разстановка; 4. конкретни задачи и ред за изпълнение на пътен контрол от нарядите; 5. други разпореждания. (2) Планът по ал. 1 се утвърждава от съответните оправомощени длъжностни лица. Чл. 20. (1) За постовете и маршрутите се изготвят указания за осъществяване на пътен контрол (приложение No 3). (2) Указанията по ал. 1 се утвърждават от съответните длъжностни лица по чл. 18, ал. 1. (3) Указанията по ал. 1 съдържат: 1. граници на маршрутите/постовете; 2. особености на съответната територия (фактори, влияещи на безопасността на движението, стратегически и особено важни обекти, държавни учреждения и ведомства, дипломатически представителства, банки и финансови институции, уязвими места и сборища с присъствие на лица, представляващи интерес за полицията, медицински заведения и други значими обекти); 3. схеми (карти) на съответната територия; 4. характеристика на пътната инфраструктура и важни пътни артерии; 5. местата с концентрация на ПТП; 6. организация на движението и неговата интензивност; 7. учебни заведения и места с интензивно движение на деца и пешеходци; 8. места за контрол с определени граници за изпълнение на конкретни задачи и смяна на нарядите; 9. специфични задължения на нарядите по пътен контрол; 10. ред за служебно взаимодействие; 11. ред за осъществяване на радиообмена и други начини за свръзка между нарядите с ОДЦ/ОДЧ и други сили. (4) Местата за контрол по ал. 3, т. 8 се наричат „точки за контрол“ и се определят от началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР на база анализ на ПТО по територия, динамиката и концентрацията на правонарушенията по вид, време и място, местата с концентрация на ПТП по вид, време и място, състоянието на пътния травматизъм и аварийността, интензивност на пътнико-транспортните потоци, както и други фактори, влияещи върху безопасността на движението. (5) Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР нанасят на електронна подложка (карта) върху РСОД определените маршрути
bg
legislation
Bulgaria
и точки за контрол по следните показатели: 1. Т ks – контрол за скорост; 2. Т rs – контрол за червен сигнал; 3. Т kot – контрол за неправилно изпреварване; 4. Т kp – контрол за пешеходци. (6) На електронната подложка (карта) нарядите отразяват: 1. време на извършвания контрол; 2. място на извършвания контрол; 3. вид, модел и номер на използвани технически средства за контрол; 4. вид на контрола; 5. наряди, осъществяващи пътен контрол. Чл. 21. (1) За определяне на деня и времето за изпълнение на пътен контрол се изготвя и утвърждава седмичен или месечен график на служителите (приложение No 4). (2) В случай на осъществяване на съвместна дейност по пътен контрол по чл. 33, ал. 3, т. 3: 1. в графика на изпращащата страна се отбелязват периодът и приемащата структура или звено; 2. приемащата структура или звено по пътен контрол изготвя отделен график, в който се отразява информацията по ал. 1; 3. копие от графика по т. 2 се предоставя на изпращащата страна. (3) Седмичните/месечните графици се утвърждават от началниците на РУ или на отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР. Чл. 22. (1) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР/ОДМВР, разпореждат разстановката на силите и средствата за денонощието, определяща: 1. постовете и маршрутите, които ще се обслужват приоритетно от наряди по пътен контрол през денонощието; 2. вида и състава на нарядите по пътен контрол; 3. времето и мястото за съсредоточаване на нарядите на определена територия и специфичните задачи за изпълнение; 4. помощните и техническите средства, както и индивидуалните средства за защита, с които ще се оборудват нарядите. (2) Разпореждането по ал. 1 се съобразява със: 1. оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. разпоредени за изпълнение допълнителни задачи по пътен контрол; 3. наличните сили за изпълнение на пътен контрол, както и такива, придадени от други структури и звена във и извън МВР, предназначени за изпълнение на пътен контрол чрез съвместни наряди; 4. възможностите за маневреност; 5. наличните средства за свръзка. (3) Разпореждането за разстановката на силите и средствата за денонощието се отразява в ежедневната ведомост на структурното звено – отдел/сектор „Пътна полиция“ и РУ на ОДМВР (приложение No 5). (4) Придадените в помощ сили са на разпореждане на приемащата страна и се отразяват в ежедневните ведомости на приемащите и предаващите структури. (5) Ежедневните ведомости се утвърждават от длъжностните лица по ал. 1. Чл. 23. (1) Пътният контрол се организира и осъществява чрез работни смени. (2) Ползваните почивки се отразяват в РСОД/ежедневния отчет за работната смяна. Чл. 24. За изпълнение на задачите съставът на наряда по пътен контрол се определя съобразно индивидуалните качества на полицейските служители, моментното им физическо състояние и ниво на професионална квалификация и опит. Чл. 25. (1) Полицейските служители могат да бъдат назначавани в наряд за изпълнение на пътен контрол на един или няколко маршрута/поста за една смяна. (2) При изпълнение на пътен контрол на няколко маршрута/поста се указват времето и редът за преместване от един маршрут/пост
bg
legislation
Bulgaria
на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост. Чл. 26. При необходимост по републиканската пътна мрежа и на входно-изходните пътища на градовете могат да се разполагат временни или постоянни контролно-пропускателни пунктове. Раздел ІV Планиране и отчетност на пътния контрол Чл. 27. (1) Планирането е дейност, насочена към определяне на целите и основните задачи за определен период от време, както и мероприятията за тяхното реализиране, с указани конкретни срокове и отговорници. Длъжностните лица, функционалните задължения на които са пряко свързани с дейността по пътен контрол или са им възложени такива, изготвят шестмесечни планове. (2) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, утвърждават плановете за работа по пътен контрол, които се изготвят въз основа на извършен анализ на ПТО в съответната територия, като се съобразяват със: 1. пътните условия, транспортната мрежа, организацията на движението и неговата интензивност, наличието на участъци с концентрация на ПТП, аварийност и пътен травматизъм, пътнико-транспортни потоци, на стратегически и особено важни пътища, обекти и др.; 2. характеристиката на населените места, брой и концентрация на населението и моторните превозни средства; 3. наличните сили и средства и възможност за използване на допълнителни сили; 4. оценка на ефективността от създадената организация и резултатите по безопасността на движението и противодействие на престъпността за предходен период. (3) По разпореждане на съответния ръководител се изготвят текущи планове за реализация на конкретни мероприятия. (4) За изпълнение на текущи задачи по разпореждане на съответния ръководител длъжностните лица по ал. 1 може да изготвят и планове за по-кратък период. Чл. 28. Мероприятията за осъществяване на организация, координация, методическо ръководство и контрол и непосредствено изпълнение на пътния контрол се обособяват като раздел в общия план за дейността на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР. Чл. 29. Предвид изменението на пътнотранспортната обстановка от началниците на РУ, началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, групи „Пътен контрол“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, както и отдел „Пътна полиция“ при ГДНП се осъществява перспективното планиране, обхващащо периодите пролет – лято и есен – зима, като се вземат предвид: 1. оперативната обстановка по безопасността на движението, обезпечаването на участъци за временно отклоняване и затваряне на движението, проходи, пътни съоръжения, стратегически пътни възли и кръстовища и др.; 2. съгласуване на маршрутите, постовете и районите между съседни територии и създаване на координация на силите, осъществяващи пътен контрол; 3. създаване на организация и взаимодействие между службите за контрол, собствениците или администрацията, управляваща пътя, и местната власт за осигуряване на нормално протичане на транспортните процеси. Чл. 30. (1) Длъжностните лица по чл. 27, ал. 2 изготвят писмен анализ на дейността по осъществяване на пътен контрол на шестмесечие и годишно. (2) Анализът по ал. 1 съдържа характеристика на оперативната и пътнотранспортната обстановка, показатели и данни от глава трета, раздел ІІІ „Отвод и отчет на резултатите от дейността по пътен контрол“, съпоставени със данните за съответен предхождащ период, изводи и насоки за оптимизиране на дейността по
bg
legislation
Bulgaria
пътен контрол. Раздел V Сили и средства за осъществяване на пътен контрол Чл. 31. (1) Пътният контрол се осъществява от служители, назначени в щатно обособените структури „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали. (2) Със заповеди на директорите на СДВР и ОДМВР могат да бъдат използвани за осъществяване на пътен контрол и служители от „Охранителна полиция“ с правомощия по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) след успешно полагане на изпит. Чл. 32. (1) За изпълнение на дейността по пътен контрол се използват служебни: 1. превозни средства – патрулни автомобили, мотоциклети, мотопеди и вертолети; 2. средствата за комуникация; 3. помощни и защитни средства, служебно въоръжение и средства за явно наблюдение; 4. автоматизирани технически средства и системи за контрол на водачите, пешеходците и пътните превозни средства, съоръжения за принудително спиране на МПС и др. (2) Автомобилите и мотоциклетите, които се използват за осъществяване на явен пътен контрол, се сигнализират, обозначават и оборудват по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Раздел VІ Наряди за извършване на пътен контрол Чл. 33. (1) Нарядът е състав, включващ един или повече служители, осъществяващи задачите по пътен контрол на съответната територия. (2) Когато нарядът е в състав от двама и повече служители, от провеждащия инструктажа се определя старши на наряда. (3) В зависимост от състава си нарядът е: 1. самостоятелен – съставен от полицейски служители само от едно щатно обособено структурно звено „Пътна полиция“; 2. смесен – съставен от служители на „Пътна полиция“ и други служители от териториалната структура; 3. съвместен – съставен от служители на „Пътна полиция“ и служители от други структури в МВР, служители извън МВР, както и служители от полицейски структури на други държави. (4) Нарядът по пътен контрол изпълнява дейността си на територия с определени граници, в които се обособяват постове за регулиране и подпомагане на пътното движение, КПП и маршрути с точки за контрол. При смесен наряд постовете се формират в рамките на участъците за обслужване на съответната територия. (5) Обособяването на постовете, маршрутите и точките за контрол се извършва на база анализ на ПТО съобразно спецификата и инфраструктурата на съответната територия с оглед осигуряване безопасността, подпомагане и регулиране на движението на съответната територия. Чл. 34. Видовете наряди за извършване на пътен контрол са пост, патрул и КПП. Чл. 35. (1) Постът е наряд за пътен контрол на определен участък от територия. (2) Постът може да е подвижен и неподвижен с определен център и граници: 1. неподвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 50 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия; 2. подвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 300 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия. (3) Постът може да бъде постоянен или временен: 1. постоянен пост – има основно значение в единната разстановка на силите и средствата и се обслужва ежедневно; 2. временен пост – обслужва се при необходимост съобразно пътнотранспортната и
bg
legislation
Bulgaria
оперативната обстановка. (4) Според предназначението си постовете могат да са: 1. пост за осигуряване безопасността на движението – наряд за регулиране и подпомагане на движението при извършване на аварийно-спасителни действия, ПТП, авариен ремонт на пътното платно, строителни дейности в обхвата на пътя, при въвеждане на временна организация по безопасност на движението и др. ограничения на движението; 2. пост за регулиране и подпомагане на движението (ПРПД) – наряд, предназначен за регулиране на пътното движение, чрез подаване на сигнали с тяло и ръце и/или непосредствено управление на светофарните уредби. Чл. 36. При необходимост може да се организират временни стационарни постове за осигуряване на масови, заградителни и други мероприятия, като могат да се използват и КПП, разположени на входно-изходните пътища от и към населените места. Чл. 37. (1) Контролно-пропускателният пункт е наряд за осигуряване на пропускателен режим, контрол и ограничаване на движението на пътни превозни средства и лица на определена територия. (2) Контролно-пропускателните пунктове могат да бъдат постоянни или временни. (3) При разполагане на контролно-пропускателен пункт на пътища, отворени за обществено ползване, същият се сигнализира с пътни знаци. Чл. 38. (1) Патрул за пътен контрол (ППК) е наряд, предназначен за контрол на пътното движение, реакция при възникване на усложнения в пътнотранспортната обстановка, оказване на съдействие на други наряди, както и за осъществяване на дейности при настъпило ПТП. (2) Контролът може да бъде осъществяван явно или негласно. (3) На ППК се определят маршрути с точки за контрол на пътното движение. (4) Видовете ППК са: 1. автопатрул – с автомобили; 2. мотопатрул – с мотоциклети/мотопед; 3. пеши патрул; 4. въздушен патрул – с вертолети. (5) Границите на маршрутите на патрулите по ал. 4, т. 1 – 3 се определят в зависимост от спецификата на пътната инфраструктура, обстановката по безопасност на движението и целите на пътния контрол. (6) Пешият патрул за пътен контрол може да се използва за временно регулиране на кръстовище с интензивно движение и за осигуряване на масови и други мероприятия в зависимост от пътнотранспортната и оперативната обстановка. (7) Контролът на движението чрез вертолети се организира за: 1. координиране на работата и управлението на пътния контрол; 2. осъществяване на централизирано ръководство на силите за пътен контрол при провеждане на специализирани полицейски операции, масови, спортни и други мероприятия; 3. наблюдаване и контролиране на поведението на участниците в движението по пътища с интензивен трафик на движение; 4. изучаване на условията, интензивността и състава на движението и пътнотранспортната обстановка и при необходимост преразпределение на транспортните потоци. Раздел VІІ Форми и методи за осъществяване на пътен контрол Чл. 39. (1) Пътният контрол се осъществява чрез: 1. наблюдение на движението; 2. видимо присъствие; 3. контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки; 4. организационно-профилактични мероприятия. (2) Наблюдението на движението по пътищата включва изучаване, анализиране и оценяване на обстановката на територията на поста и маршрута, интензивността на движението, характера на нарушенията, ПТП и последиците от тях, ефективността на съществуващата сигнализация и организация на движението и др. (3) Видимото присъствие на полицейски служители има за цел целенасочено да се въздейства върху участниците в движението
bg
legislation
Bulgaria
за недопускане на нарушения на правилата за движение, като се прилага на рисковите участъци от пътя, на местопроизшествия, на места, засегнати от бедствия или производствени аварии, при заградителни, спортни, масови и др. мероприятия. (4) Пътният контрол представлява визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез: 1. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП; 2. установяване и задържане на обявени за издирване МПС и лица, както и лица, напуснали местопроизшествието; 3. установяване на технически неизправни МПС и прилагане на мерки съгласно ЗДвП. (5) Организационно-профилактичните мероприятия включват разпоредителни и административни действия в процеса на контрола и регулиране на движението с цел осигуряване безопасно придвижване на участниците в движението чрез: 1. оказване на помощ на участниците в движението; 2. предупреждение на водачите за влошено състояние на пътните условия, възникнали задръствания, ПТП, аварийно-ремонтни и други дейности; 3. организиране на отстраняването на препятствия върху платното за движение. Чл. 40. (1) За осъществяването на ефективен и законосъобразен контрол на пътното движение се прилага принципът на ротация. (2) Форми на ротационния принцип са: 1. размяна на състава на нарядите; 2. размяна на постовете и маршрутите, в които нарядите изпълняват дейност по контрол на пътното движение; 3. размяна на постовете и маршрутите между РУ в рамките на СДВР/ОДМВР; 4. размяна на наряди между СДВР и ОДМВР. (3) Ротационният принцип не се прилага при определяне състава на наряда от звената „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“. Чл. 41. Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР планират СПО по метода на „Широкообхватен контрол“, изразяващ се във: 1. извършване на проверка на максимален брой МПС, преминаващи в една посока на движение, през определено място, с конкретна насоченост на контрола, като управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, ползването на обезопасителни колани и каски, носене на задължителните документи, техническа изправност и др.; 2. извършване на цялостна проверка на МПС, водачи, товари, пътници и други с участието на други структури на МВР и ведомства, имащи отношение към извършвания контрол. Чл. 42. Проверките по метода на „Широкообхватен контрол“ се извършват на места, където пътят позволява затваряне на една или две ленти от платното за движение или до основния път е изградена площадка, подходяща за целта. Чл. 43. За осигуряване на безопасността на участниците и проверяваните МПС и лица по метода на „Широкообхватен контрол“ определените за контрол места се обезопасяват и сигнализират с технически средства, пътни знаци, светлоотразителни конуси, полицейски ленти и други помощни средства. Чл. 44. „Широкообхватен контрол“ се планира и осъществява, както следва: 1. за всяка проверка по метода на „Широкообхватен контрол“ се изготвя отделен план, в който се определя видът на проверката, мястото, датата, часът и продължителността, необходимите сили, техническите и помощните средства, както следва: а) определя се видът на проверката, която може да е за: аа) управление на МПС след употреба на алкохол; бб) използване на светлините на превозните средства; вв) използване на обезопасителни колани от водача
bg
legislation
Bulgaria
и пътниците, използването на детски обезопасителни системи, както и каски от мотористите; гг) наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и необходимите документи на водачите на ППС; дд) техническото състояние на ППС и документите при превоза на хора и товари от автобусите и товарните автомобили; ее) други видове контрол съгласно изпълнение на целите на пътния контрол за без­опасност и намаляването на убитите и тежко пострадалите от ПТП; 2. определят се следните тактически действия: а) проверките по метода на „Широкообхватен контрол“ се извършват на места, където пътят позволява затваряне на една или две ленти от платното за движение или до основния път е изградена достатъчно голяма отбивка; в зависимост от контрола, който ще се извършва, мястото се определя така, че сигурността на проверяващите служители, както и проверяваните лица, да не бъде застрашена от преминаващите превозни средства; б) когато пътят е двупосочен с по една лента за движение във всяка посока, контрол следва да се осъществява на достатъчно голяма и подходяща отбивка, като: аа) мястото за контрол се огражда с конуси за осигуряване на безопасността на участниците и достатъчно пространство за работа на контролиращите (приложение No 6); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към проверяващите служители, заели предварително определени места; вв) при констатиране на нарушение водачът и превозното средство се насочват от служителите, извършили проверката на определено място, където други двама или повече служители в зависимост от обема на работата изготвят необходимите документи за извършените нарушения; тези служители не участват пряко в извършването на проверката; гг) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; в) на път с две или повече от две ленти за движение в една посока за извършване на контрол се използват помощни средства (пътни знаци, конуси и полицейски ленти), които определят и ограждат мястото на проверка, като: аа) в зависимост от броя на лентите и интензивността на трафика се затварят една или две от лентите за движение, като се поставят пътни знаци Г9 или Г10, определеното място се огражда с конуси за насочване на движението, осигуряване на безопасността и достатъчно пространство за работа на проверяващите служители (приложение No 7); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към проверяващите служители, заели предварително определени места; вв) при констатиране на нарушение водачът и превозното средство се насочват от служителите, извършили проверката на определено място, където други двама или повече служители в зависимост от обема на работата изготвят необходимите документи за извършените нарушения; тези служители не участват пряко в извършването на проверката; гг) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; г) мястото за извършване на широкообхватен контрол на товарни автомобили и автобуси се определя на големи отбивки или паркинги в близост до пътното платно, на които може да се обособят няколко допълнителни места за извършване на проверки на ППС,
bg
legislation
Bulgaria
като: аа) обособените за този контрол места следва да бъдат съобразени с габаритите на превозните средства и релефа на терена, като за всяко допълнително обособено място отговаря предварително определена група служители (приложение No 8); бб) един полицейски служител, разположен в началото на определеното за извършване на контрол място, спира превозните средства и ги насочва към обособените места за проверка; вв) от всяка група за проверка се определя по един служител, който следи за приключване на всички етапи на контрола, след което освобождава превозното средство; гг) при констатиране на нарушение се взема отношение на място; при възникнала необходимост от извършване на пълна проверка превозното средство се отделя на предварително определено за това място и се проверява от сформиран за тази цел екип; дд) служебните автомобили следва да бъдат разположени така, че да не затрудняват извършването на контрола и преминаването на пътните превозни средства; ее) в този вид контрол могат да се включат представители на различни структури на МВР, както и на други ведомства, имащи отношение към извършвания контрол; 3. определяне на необходимите сили и средства за постигане на предварително зададените цели, както следва: а) в зависимост от вида на планирания контрол и поставените за изпълнение цели се определя броят на участниците, които ще са ангажирани; б) за координация и контрол се определя ръководител, който непосредствено участва в мероприятието, като: аа) инструктира служителите преди стартирането на широкообхватния контрол, определя специфичните места за работа, като разпределя на тях необходимия брой проверяващи служители и поставя индивидуални задачи на всеки един от тях; бб) по време на извършвания контрол следи за правилното взаимодействие между изпълнителите (полицейски служители и участниците от други ведомства); съблюдава за изпълнение на техниките за безопасност с оглед недопускане на инциденти; вв) осъществява комуникация с присъстващи представители на средствата за масово осведомяване, като следи същите да не пречат при изпълнението на служебните задължения на проверяващите екипи; гг) обявява началото и края на операцията; дд) след приключване на мероприятието извършва обстоен разбор на постигнатите резултати, допуснатите грешки от проверяващите служители, дава препоръки за последващите операции; 4. определят се необходимите технически, помощни средства и материали, както следва: а) предупредителни пътни знаци, указващи вида на извършвания контрол и знаци със задължителни предписания (Г9 и Г10); б) светлоотразителни конуси и полицейски ленти; в) технически средства за тестване наличието на алкохол в издишания въздух, както и тестери за наличието на наркотични или упойващи вещества; г) автоматизирани технически средства за разпознаване на регистрационните табели на ППС; д) служебна документация: бланки фишове за налагане на глоби, актове за установяване на административни нарушения (АУАН), заповеди за задържане, протоколи за разпореждане и предупреждение съгласно чл. 55 и 56 ЗМВР, призовки, както и други документи, които биха били нужни за постигане на заложените цели в операцията; е) светлоотразителни жилетки за всички участници, включително и представителите на средствата за масово осведомяване; ж) средства за комуникация. Глава трета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПЪТЕН КОНТРОЛ Раздел I Инструктаж на нарядите по пътен контрол Чл. 45. (1) За изпълнение на дейността по пътен контрол на всеки наряд се провеждат инструктаж и отвод. (2) Инструктажът и отводът
bg
legislation
Bulgaria
на нарядите се провеждат ежедневно (за всяка смяна) и периодично, както и за всяко отделно мероприятие. (3) За провеждане на инструктаж и отвод се обособява служебно помещение, оборудвано със: 1. карта (схема) на съответната територия с нанесени върху нея определените постове и маршрути; 2. копия на указанията за изпълнение на дейността по постове и маршрути; 3. образци от служебни документи и формуляри, използвани от полицейските наряди по пътен контрол. (4) При възникнала служебна необходимост инструктажът и отводът на нарядите, изпълняващи дейност по пътен контрол, може да се провеждат на място извън помещението по ал. 3. (5) Общата продължителност на ежедневните инструктаж и отвод не надвишава 30 минути. Чл. 46. (1) Ежедневен инструктаж и отвод на нарядите се извършва от полицейски инспектор съгласно утвърден график или от оперативен дежурен служител в РУ. (2) Определените служители провеждат инструктаж съгласно предварително изготвени от тях задачи за изпълнение дейността по контрол на пътното движение на електронен носител (приложение No 9), които се съхраняват в ОДЦ/ОДЧ или по друг служебно определен начин. (3) В звената, където няма предвидени или заети длъжности по ал. 1, директорите на ОДМВР или упълномощени от тях длъжностни лица, както и началниците на РУ, с писмена заповед възлагат провеждането на инструктаж и отвод на дежурния в ОДЦ/ОДЧ или други служители. (4) При инструктаж на смесен наряд длъжностните лица, определени да го извършат, поставят задачите устно, като се предоставя възможност същите да бъдат въведени в РСОД (при наличие на техническото средство). Чл. 47. Непосредствено преди провеждането на ежедневен инструктаж определените за целта служители са длъжни: 1. да са запознати с оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. да извършват проверка на наличността на полицейските служители, определени за изпълнение на дейността по пътен контрол, и униформеното им облекло и оборудване, като се информират за здравословното им състояние и готовността им за работа; 3. да извършат преглед на състоянието и готовността за експлоатация на автомобилите, мотоциклетите и техническите средства за контрол, определени за смяната; 4. да подготвят допълнителните задачи за инструктажа. Чл. 48. (1) Инструктиращият по време на инструктажа: 1. информира служителите за по-характерните правонарушения през денонощието, за издирваните лица и МПС, както и други данни, имащи отношение към състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка; 2. запознава полицейските служители с разстановката на силите и средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове наряди; 3. информира за наличието и местонахождението на други наряди в съответната територия за съответната работна смяна; 4. възлага конкретни задачи на нарядите за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, като по възможност ги предоставя на електронен носител за въвеждане в РСОД; 5. указва в часови графици по образец (приложение No 10) времето за обслужване на постове, маршрути и точките за контрол съобразно пътнотранспортната обстановка, провежданите мероприятия, метеорологичните условия и др.; 6. определя старшите на нарядите; 7. разпределя и предоставя техническите средства за контрол. (2) Допълнително възникнали конкретни задачи се възлагат на нарядите чрез средствата за комуникация или по електронен път за въвеждане в РСОД от ОДЧ/ОДЦ и/или прекия ръководител. Чл. 49. Проведеният инструктаж се документира с подписите на инструктиращия и инструктираните
bg
legislation
Bulgaria
в ежедневната ведомост. Раздел ІІ Ред за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол Чл. 50. (1) При изпълнение на дейността по пътен контрол с автомобил или мотоциклет нарядът се движи в транспортния поток така, че да не създава затруднения за другите участници в движението и следи за поведението им. (2) При осъществяване на пътен контрол служебният автомобил престоява така, че да не затруднява останалите участници в движението. (3) Ползване на специален режим на движение се осъществява съгласно нормативните разпоредби, като се предприемат необходимите мерки за безопасност. Чл. 51. (1) При изпълнение на дейността по пътен контрол полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. (2) Дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. (3) Изискването по ал. 2 не се отнася при работа с автоматизирани технически средства за контрол, монтирани в автомобил. (4) Извършването на контрол пеша се прилага по пътищата и улиците с интензивно движение, както и на уязвими места, където движението или разполагането на служебен автомобил е неефективно или невъзможно. (5) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, предприема мерки за осигуряване на личната си безопасност. (6) Забранява се осъществяването на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена видимост и хлъзгав път, с изключение на случаите при обработване на ПТП или при участие в масови, заградителни и други мероприятия, като в тези случаи служителите предприемат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Чл. 52. (1) При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график. (2) При обхождане на маршрутите нарядите със служебни превозни средства осъществяват при необходимост периодичен контакт с другите видове наряди на съответната територия, като взаимно се информират за състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка. (3) Скоростта на придвижване на нарядите със служебни превозни средства се съобразява с възможността за наблюдение на съответната територия, пътнотранспортна обстановка и намиращите се в нея обекти, както и с готовност за своевременна реакция при установяване на нарушения на правилата за движение или при друга възникнала служебна необходимост. (4) При осъществяване на дейности по контрол на пътното движение в смесен наряд служителите изпълняват дадените конкретни задачи и часови графици за покриване на установъчните пунктове и точки за контрол, възложени на инструктажа. Чл. 53. (1) Полицейските наряди по пътен контрол своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ: 1. при извършване на проверка на МПС, лица, както и при констатиране на престъп­ления и нарушения на обществения ред; 2. за взетото отношение спрямо проверените МПС и лица; 3. при констатирани проблеми/неизправности по състоянието на пътната мрежа, създаващи опасност за живота и здравето на участниците в движението, като по възможност на място предприемат мерки за отстраняването им. (2) По преценка и необходимост извършват справки чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ за лица и МПС. Чл. 54. Полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като: 1. не напускат границите на разпоредените
bg
legislation
Bulgaria
им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ; 2. съблюдават разпоредения ред за осъществяване на взаимодействие и радиообмен с ОДЦ/ОДЧ и други наряди, като не допускат комуникация без служебна необходимост; 3. не допускат лица в служебните помещения и превозни средства и не превозват лица и товари, когато това не е свързано с изпълнение на служебните им задължения. Чл. 55. (1) При приключване на непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол или за извършена смяна на място нарядите докладват на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и само след негово разпореждане могат да напуснат обслужваните постове или маршрути. (2) В случаите по ал. 1, когато смяната на наряда не се осъществи в определеното време, нарядът, който трябва да бъде сменен, докладва на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и само след негово разпореждане може да напусне обслужвания пост или маршрут. Чл. 56. (1) При обход на определения им маршрут нарядите проверяват за възникнали изменения в пътнотранспортната обстановка, като при констатирани препятствия или опасности за движението незабавно предприемат следните мерки: 1. докладват на дежурния служител в ОДЦ/ОДЧ и изпълняват неговите разпореждания; 2. сигнализират участниците в пътното движение и при необходимост пристъпват към временно регулиране на движението; 3. съдействат на съответните служби за отстраняване или ограничаване на възникналите неблагоприятни последици. (2) Полицейският служител придобива информация за пътнотранспортната обстановка: 1. от прекия ръководител по време на провеждане на инструктажа; 2. по време на изпълнение на служебната дейност; 3. от ОДЦ/ОДЧ; 4. от участници в пътното движение. Чл. 57. С професионалното използване на методите и формите за пътен контрол полицейският служител активно влияе върху безопасността на движението по пътищата, като: 1. предотвратява и отстранява затруднения в движението; 2. осигурява ритмичност на движението на обществения транспорт за превоз на пътници; 3. взема мерки за правилно използване на платното за движение, като не допуска спиране и паркиране на МПС в нарушение на правилата; 4. при необходимост осигурява преминаване с предимство на определени потоци от превозни средства или пешеходци по отделни участъци и направления за движение; 5. осигурява безпрепятствено и безопасно преминаване на автомобилите със специален режим на движение. Чл. 58. (1) Служителят, назначен в наряд за пътен контрол, спира водачите на ППС за проверка, когато: 1. има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; 2. има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; 3. начинът на движение и поведение пораждат съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; 4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление. (2) За спиране на ППС, когато водачът не е извършил нарушение на ЗДвП и няма данни по ал. 1, т. 3 или 4, служителят изготвя докладна записка в края на работната смяна. Чл. 59. Полицейският служител може да спира превозните средства от редовните линии за обществен превоз за нарушения от страна на техните водачи и пътници. Чл. 60. Не подлежат на спиране и проверка МПС, ползващи специален режим на
bg
legislation
Bulgaria
движение, както и автомобили на Министерството на отбраната, движещи се в обозначена колона. Чл. 61. (1) Знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския служител своевременно със стоп палка или с ръка, като се посочва мястото за спиране на превозните средства. През нощта и в условията на намалена или ограничена видимост може да се използва и червен светлинен сигнал. (2) Преди подаването на знака или сигнала полицейският служител застава срещу движението върху пътното платно, непосредствено до банкета или бордюра. (3) На водача на МПС трябва да се осигури възможност да спре плавно и да не създава опасност или да бъде пречка за останалите участници в движението. (4) Спиране на превозните средства на места с ограничена или намалена видимост, непосредствено преди или след кръстовища, пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези, надлези, стеснени участъци, жп прелези, тунели и на други места, където спирането е забранено, се допуска по изключение при условие, че е осигурена безопасността на участниците в движението и служителите от наряда. (5) Когато нарядът се движи с автомобил или мотоциклет, спирането на превозните средства става със стоп палка или с ръка при изравняването с тях или след изпреварването им. Чл. 62. (1) Проверка на водач и МПС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при следните тактически действия: 1. проверяващият полицейски служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с необходимото внимание, като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на отварящите се врати; 2. проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в автомобила и превозвания товар; 3. проверяващият полицейски служител се представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено и повода за спиране; 4. проверяващият полицейски служител изисква от водача и пътниците необходимите документи, като те се предоставят от тях без служителят да навлиза в пространството на проверяваното ППС; 5. при поискване полицейският служител показва своята служебна карта или полицейски знак; 6. при извършването на проверката полицейският служител следи проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети. (2) Вторият служител от наряда осигурява извършването на проверката, като: 1. застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; 2. води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; 3. при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация. (3) По време на изготвяне на административни документи на пътя водачите и пътниците престояват в проверяваното превозно средство или на разстояние от полицейския автомобил, а документите им се представят за подпис извън служебното МПС върху подходящо за целта място. (4) При проверката не се допуска проверяваните лица да влизат, престояват, оставят или вземат предмети във и от служебния автомобил. (5) Проверката задължително започва с извършването на справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица. Чл. 63. В случаите на проверка на МПС, водачът на което не е изпълнил полицейско разпореждане, освен действията по чл. 62 полицейският служител може допълнително да: 1. отдава разпореждане на водача да изключи двигателя, да извади контактния ключ и
bg
legislation
Bulgaria
го постави на арматурното табло; 2. отдава разпореждане на водача да излезе бавно от колата и да застане пред автомобила си с лице към него; 3. отдава разпореждане на лицата в автомобила да стоят неподвижно в МПС; 4. при данни за извършено престъпление извършва обиск на водача и пътниците, като при наличие на лица от противоположния пол обискът се извършва съгласно ЗМВР, както и проверка на превозното средство и на вещите, които се превозват в него; 5. установява самоличността на лицето/лицата и уведомява ОДЦ/ОДЧ, като прави справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ; 6. при необходимост за отвеждане и задържане в структурите на МВР лицето сяда в полицейския автомобил на задната седалка по средата или вдясно, като до него сяда задължително полицейски служител; 7. в един патрулен автомобил се превозва само едно задържано лице. Чл. 64. При установена употреба на алкохол/наркотично или упойващо вещество от водач на ППС водачът не се допуска да управлява МПС, като се прилага принудителна административна мярка и МПС се премества принудително съгласно ЗДвП. Чл. 65. При осъществяване на пътен контрол и установяване на издирвани лица или ППС, когато е налице основание за задържането им, полицейският служител ги задържа лично или със съдействието на други служители, като за действията си уведомява ОДЦ/ОДЧ. Чл. 66. При откриване на изоставени моторни превозни средства, които са обявени за издирване, полицейският служител е длъжен да запази мястото и да докладва в ОДЦ/ОДЧ. Чл. 67. Когато водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не спре на подадения от полицейския служител сигнал, незабавно се уведомява ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания. Чл. 68. При мъгла и намалена видимост нарядът по пътен контрол следи водачите на МПС да се движат със скорост и дистанция, съобразени с пътните условия, да не предприемат изпреварване, да не завиват в обратна посока, да не спират на платното за движение, да не се извършва теглене на превозни средства или движение на извънгабаритни и опасни товари. Чл. 69. При крупни производствени аварии, природни бедствия или възникването на пожар в обслужвания пост или маршрут служителите, назначени в наряд за пътен контрол, съобщават на ОДЦ/ОДЧ или на съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“, като при необходимост вземат мерки за преустановяване, отклоняване, регулиране на движението на превозните средства и на пешеходците в рисковия участък, както и съдействат за безпрепятствено придвижване на спасителните екипи, спешна медицинска помощ и противопожарните автомобили. Чл. 70. При инциденти, в които участват ППС, превозващи опасни товари, се действа съгласно дадените от ОДЦ/ОДЧ разпореждания. Чл. 71. При усложнени пътни и метеорологични условия полицейският служител е длъжен да: 1. уведоми незабавно ОДЦ/ОДЧ; 2. съдейства на пътноподдържащите служби при почистването на пътищата; 3. при необходимост спира, отбива или регулира движението на ППС; 4. подпомага извличането на превозни средства и да окаже помощ на пътуващите в тях граждани. Чл. 72. При получаване на сигнал за терористичен акт или при провеждане на заградителни мероприятия полицейският служител изпълнява указанията на началниците и ОДЦ/ОДЧ, като участва в откриването и задържането на обявени за издирване лица, вещи и ППС. Чл. 73. Назначеният в наряд на
bg
legislation
Bulgaria
КПП: 1. контролира спазването на правилата за движение; 2. контролира техническото състояние на ППС и документите на водачите; 3. предприема мерки за откриване и задържане на издирвани лица, ППС и вещи; 4. отклонява или спира временно движението, когато това е разпоредено по съответния ред; 5. поддържа непрекъсната връзка с ОДЦ/ОДЧ и нарядите, които осъществяват служебните си задължения в близост до КПП. Раздел ІІІ Отвод и отчет на резултатите от дейността по пътен контрол Чл. 74. (1) Работната смяна на нарядите по пътен контрол приключва с отвод. (2) В рамките на отвода старшият на наряда докладва за: 1. резултатите от изпълнение на дейността по пътен контрол, като предоставя данните от РСОД или в ежедневен отчет на хартиен носител в случай на липса или повреждане на РСОД; 2. изготвените докладни записки и други документи, свързани с изпълнение на дейността по пътен контрол; 3. състоянието на предоставените технически средства за изпълнение на дейността по пътен контрол. (3) Полицейските служители от нарядите, изпълняващи дейността по пътен контрол в отдалечени райони, не се явяват на отвод, като докладват за резултатите от дейността си по телефона или друго средство за свръзка, а документите по ал. 2, т. 2, свързани с изпълнение на служебната дейност, предоставят по служебен път. Чл. 75. (1) Резултатите от работата на нарядите, изпълняващи пътен контрол, се отчитат за всяка смяна. (2) Формите на отчетност на пътния контрол са следните: 1. ежедневна форма на отчет и контрол чрез информацията от работната станция за отдалечен достъп по електронен път или отчет за дейността на хартиен носител с конкретните резултатите от дейността на наряда по пътен контрол за съответната работна смяна (приложение No 11); 2. при невъзможност за изготвяне на отчета в РСОД (дефектиране на уреда или друга причина) старшият на наряда го предоставя на хартиен носител, като задължително при пристигане в базата въвежда данните на електронен носител; 3. обобщена справка за цялостната дейност в РУ и отдел/сектори /групи при СДВР/ОДМВР през изтеклото денонощие (приложение No 12); 4. доклад за установен факт и предприети действия (приложение No 13), който се предоставя на звената „Оперативен анализ“; 5. при работа в смесени наряди служителя, работещ по контрол на пътното движение, попълва и отчетната форма съгласно тази инструкция. Чл. 76. Справките по чл. 75, ал. 2, т. 2 и 3 се изготвят на основата на данните от РСОД или ежедневния отчет на хартиен носител за дейността на нарядите и се обобщават ежемесечно във връзка с изготвянето на писмените анализи за пътен контрол. Чл. 77. (1) Въвеждането на информация и данни от РСОД по време на смяната, както и извършването на справки, се осъществява от старшия на наряда по пътен контрол. (2) Ежедневните справки по чл. 75, ал. 2, т. 2 и 3 се изготвят от полицейски инспектор, а в звената, в които няма предвидена/заета такава длъжност, дейността се възлага на друг полицейски служител. (3) Ежемесечно справката за дейността по пътен контрол на територията на областта се обобщава от отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР и се изпраща в отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – ГДНП. Раздел IV Задължения
bg
legislation
Bulgaria
на служителя, изпълняващ дейност по пътен контрол Чл. 78. При пристъпване към изпълнение на дейност по пътен контрол нарядът е длъжен да носи: 1. служебна карта, полицейски знак и отличителна табелка по образец; 2. свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на служебното МПС, както и пътната книжка на патрулния автомобил или мотоциклет; 3. стоп палка и светлоотразителна жилетка; 4. автоконтрольорска чанта, оборудвана съгласно (приложение No 14); 5. въоръжение и помощни средства. Чл. 79. Полицейският служител по пътен контрол преди застъпването в наряд е длъжен да провери изправността на техническите средства за контрол и служебното МПС. Чл. 80. (1) Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред. (2) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да: 1. познава и изпълнява служебните си задължения и нормативната уредба, регламентираща дейността му; 2. познава особеностите на обслужвания район, маршрут, пост за изпълнение на службата, свързани с безопасността на пътното движение; 3. познава и използва свързочните и другите технически средства за контрол на движението; 4. наблюдава движението и взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението да предприема мерки за тяхното отстраняване; 5. съдейства и оказва помощ на участниците в движението при усложнени пътни и метеорологични условия; 6. проверява редовността на документите на водачите на МПС и документите за самоличност на пътниците и на пешеходците; 7. проверява на пътя регистрацията, техническото състояние, оборудването и превозните документи на ППС; 8. следи за състоянието на пътищата, пътните съоръжения и сигнализация и да предприема мерки и прави предложения за отстраняване на констатираните нередности; 9. следи за спазване на сроковете и сигнализацията на строително-монтажните работи по пътищата и улиците и да не допуска поставяне на препятствия върху платното, които затрудняват движението на ППС; 10. следи за своевременното и качествено почистване и обработване на пътищата при зимни условия; 11. взема незабавни мерки и извършва необходимите действия при ПТП и кризисни ситуации; 12. познава реда за действие в случаи на ПТП и аварии с превозни средства, които транспортират пари, ценности, оръжие, боеприпаси, взривни, отровни, силно действащи и радиоактивни вещества, материали и товари; 13. оказва долекарска помощ на пострадалите при ПТП, както и съдействие при транспортирането им чрез екип на спешна медицинска помощ до медицинско заведение и опазването на имуществото им, засегнато при ПТП; 14. изяснява и отразява обективно и точно обстоятелствата при допуснати нарушения на правилата за движение; 15. осигурява непосредствено ръководство на придадените му допълнителни сили; 16. при провеждането на заградителните мероприятия и СПО изпълнява указанията на началниците и на ОДЦ/ОДЧ и участва в разкриването и задържането на обявените за издирване лица, вещи и МПС; 17. познава сигналите на регулировчика за управление на движението и реда за управление на сигналите на светофарните уредби; 18. предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите и да отстранява причините и предпоставките, създаващи опасност за живота и здравето на гражданите; 19. съдейства на
bg
legislation
Bulgaria
държавните органи в случаите, предвидени със закон; 20. изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи; 21. съдейства при производство по разследване на ПТП, при които има пострадали граждани или значителни материални щети; 22. извършва контрол за редовността на документите за ползване на пътната мрежа. Чл. 81. Полицейският служител е длъжен временно да пристъпи към регулиране на движението: 1. при неизправна светофарна уредба или когато светофарното регулиране не обезпечава своевременното пропускане на ППС и пешеходци; 2. при осигуряване преминаването на автомобили със специален режим на движение или автомобили на въоръжените сили, движещи се в колона; 3. при провеждане на заградителни, спортни, масови и други мероприятия; 4. на места с ПТП, предизвикали задръстване, и в районите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии; 5. на места с временна забрана или отклонение на движението; 6. за осигуряване преминаването през платното за движение на деца, граждани с трайни увреждания и организирани групи пешеходци или велосипедисти. Чл. 82. (1) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, може да напусне поста, маршрута или района, определен му за контрол, при следните случаи: 1. за отвеждане до медицинско заведение на лица, получили телесни повреди при ПТП или извършени престъпления; 2. при вземане на неотложни мерки за отстраняване на препятствия и опасности за движението на съседни пътни участъци; 3. за отвеждане в помещения на МВР на лица в случаите, предвидени с нормативен акт; 4. за вземане на мерки или участие при ликвидиране на пожари, последици от стихийни бедствия или производствени аварии и кризи; 5. за съпровождане до медицинските заведения на водачи на МПС, употребили алкохол над допустимите норми или наркотични вещества. (2) Отклоняване от поста, маршрута или района, се допуска след доклад и разпореждане на непосредствения началник и/или ОДЦ/ОДЧ. Глава четвърта ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА КОНТРОЛ Раздел I Работа с техническите средства за контрол Чл. 83. Началникът на отдел „Пътна полиция“ и началникът на сектор „Пътен контрол“ при отдел „Пътна полиция“ – ГДНП: 1. разпределят техническите средства за контрол съобразно нуждите и ефективността от използването им; 2. предлагат за въвеждане в експлоатация нови видове технически средства за контрол на база анализ на необходимостта от конкретен тип, както и съвременните тенденции в тази насока; 3. планират и предлагат закупуването на нови и модернизирането на вече действащи технически средства за контрол. Чл. 84. Със заповед на директора на СДВР и ОДМВР се определя отговорник за техническите средства, който: 1. води на отчет техническите средствата в СДВР/ОДМВР и РУ; 2. води дневник за всяко средство за измерване, в който се отразяват техническото му състояние, извършената периодична проверка (калибриране) и преминаване през държавна метрологична проверка; 3. представя своевременно за ремонт и получава ремонтираните средства за измерване. Чл. 85. При използването на средствата за измерване за пътен контрол началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, организират и контролират: 1. обучението на състава за работа със средствата за измерване и тяхното ефективно и законосъобразно използване; 2. отчета и архивирането на показанията от средствата за измерване на хартиен
bg
legislation
Bulgaria
и магнитен носител; 3. правилната им техническа експлоатация; 4. съответствието между установените и запаметени нарушения и взетото административно отношение. Чл. 86. (1) Началниците на РУ, отдел/сектори „Пътна полиция“ и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОДМВР, ежемесечно осъществяват проверка на съответствието на установените и запаметени със средствата за измерване нарушения и предприетите мерки. (2) За резултатите от извършената проверка се изготвя справка, която се предоставя на директора на СДВР или ОДМВР. (3) Справката по ал. 2 съдържа: 1. броя и номерата на наличните технически средства от всеки вид, както и тяхната изправност; 2. броя на установените и запаметени нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените административни документи; 3. наличие на несъответствие на показателите по т. 2 и установените за това причини; 4. изводи относно ефективността на използване и предложения за подобряване на дейността. Чл. 87. (1) За осъществяване на дейността по пътен контрол полицейските служителите използват технически средства и системи за определяне концентрацията на алкохол, установяване употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози, мобилни и стационарни системи за регистрация на нарушенията на скоростните режими, както и други нарушения. (2) Техническите средства и системи за измерване следва да са одобрени и вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и преминали метрологична проверка. (3) Уредите и тестовете за установяване на употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози се използват съгласно реда по чл. 174, ал. 4 ЗДвП. Чл. 88. (1) Използването на преносими и мобилни технически средства и системи за контрол се планира ежемесечно, при което се осигурява ежедневното им ефективно използване и правилното им разпределение на пътната мрежа на предварително определени точки за контрол. (2) Точките за извършване на контрол с технически средства и системи се определят на база анализ на аварийността на съответната територия по следните показатели: 1. честота на извършваните нарушения на правилата за движение по пътната мрежа по вид, време и място; 2. основни причини за настъпване на ПТП по място и време; 3. административен капацитет на структурното звено и възможност за покритие на пътната мрежа; 4. интензивност на пътното движение; 5. оценка на ефективността от контролната дейност в конкретната точка за предходен период. (3) Местата за работа с технически средства за установяване на нарушения на скоростта на движение, неспазване на предимство, неправилно изпреварване и други се отразяват в указанията за непосредствено изпълнение на пътния контрол като точки за контрол. (4) При организация на контрола на скоростните режими по автомагистрали, първокласни пътища, натоварени отсечки в населените места и други приоритетно се определят точки за разполагане на стационарно монтирани уреди за контрол на скоростта. Чл. 89. (1) На рискови участъци с интензивен трафик на движение, където не са монтирани стационарни уреди и системи за контрол на скоростта или поставянето им е невъзможно, се осъществява контрол чрез преносими уреди (на тринога) за контрол на скоростта или мобилни системи. (2) Измерването на скоростта се осъществява автоматично от техническите средства/системи след тяхното позициониране и настройка от служител на МВР, за което се попълва протокол. (3) За
bg
legislation
Bulgaria
разполагане и монтаж на преносими уреди (на тринога) за контрол на скоростта на определените точки за извършване на контрол могат да се възлагат задачи и на лица, работещи по трудово правоотношение в МВР. Чл. 90. Обработката на данните за нарушенията, установени с автоматизирани технически средства и системи, се осъществява от служители с полицейски правомощия. Чл. 91. (1) При използване от наряда на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта се попълва протокол, в който се отразяват данни и резултати по образец (приложение No 15). (2) Протоколът по ал. 1 се приема и подписва след проверка на правилното попълване от служителя, провеждащ отвода, и представлява основен документ за отчет на резултатите и работата на наряда, използващ система за автоматизиран контрол. Данните от установените нарушения се съхраняват на електронен носител в срок 3 години. (3) При използване от наряда на технически средства и системи за определяне концентрацията на алкохол резултатите се отразяват на електронната подложка в РСОД съгласно дневник по образец (приложение No 16). (4) При използване от наряда на технически средства и системи за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества или техни аналози проверката и резултатът се отразяват на електронната подложка в РСОД в протокол (приложение No 17), както и в дневник (приложение No 18). Чл. 92. (1) За контрол на скоростните режими могат да се използват необозначени полицейски автомобили, оборудвани с автоматизирани технически средства, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи стационарно на пътни отбивки, като нарушителите не се спират и наказват на мястото на извършване на нарушението. (2) При извършване на контрол на пътното движение се допуска нарушителят да бъде спиран от друг наряд, разположен след мястото на установеното нарушение, като данните за същото се предават с технически средства за комуникация. (3) При използване на автоматизирани технически средства, без нарушителите да се спират на място, в наряд може да се назначава един служител. Чл. 93. (1) По изключение могат да се използват неавтоматизирани технически средства за осъществяване на явен и видим контрол по пътни участъци с ниска интензивност. В указанията за маршрута подробно се разписват точките за контрол, като се отразява мястото на разполагане на полицейския автомобил/мотоциклет, контролирана посока, разположение на измерителя за скорост, контролирано ограничение и вид измерване, тактика на спиране на превозните средства и др. (2) Неавтоматизираните технически средства се придружават от дневник (приложение No 19), в който намясто се отразяват установените нарушения. Чл. 94. При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на техническото средство се фиксира чрез измерване на разстоянието до знака, като за всяка точка за контрол се изготвя и утвърждава схема. В указанията за маршрута, в които е включена такава точка за контрол, подробно се разписва мястото за разположение на техническото средство, разстоянието до пътния знак, настройката на обхвата и параметрите на уреда. Чл. 95. За изпълнение на пътен контрол нарядът се оборудва с технически средства съобразно поставените задачи, но с не повече от един вид средство за измерване, необходим за конкретната дейност. Чл. 96. За осъществяване на дейността по пътен контрол полицейските служители използват и: 1.
bg
legislation
Bulgaria
системи за автоматично разчитане и разпознаване на регистрационните автомобилни табели и комбинирани устройства; 2. РСОД за извършване на проверка на МПС и лица, въвеждане на информация и др.; 3. системи за наблюдение, автоматично регистриране и идентифициране на МПС при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба и др.; 4. цифров фотоапарат. Раздел II Действия на полицейския служител при пътнотранспортно произшествие Чл. 97. Посещението на ПТП се организира и ръководи от дежурните служители в ОДЦ/ОДЧ, които в случаите, когато е необходимо ПТП да бъде посетено, незабавно подават получената информация и изпращат наряд на пътна полиция. Чл. 98. (1) На мястото на ПТП полицейският наряд изяснява: 1. има ли пострадали лица и къде са транспортирани; 2. съществува ли опасност за възникване на аварии, пожари, разлив на опасни продукти, както и характера, мястото и времето на настъпване на произшествието; 3. брой на участниците и регистрационните номера на ППС, наличие на очевидци/свидетели и други данни, имащи отношение по изясняване на причините на възникване на ПТП; 4. необходимост от осигуряване на екипи за пожарна безопасност и защита на населението, спешна медицинска помощ и др.; 5. вида на транспортните средства, превозваните товари или пътници; 6. ако водачът е напуснал мястото на ПТП – вероятна посока на оттегляне, марка, модел, цвят, регистрационен номер на МПС и други данни, имащи отношение по изясняване самоличността на конкретния извършител; 7. необходимост от запазване на местопроизшествието до идване на дежурна оперативна група (ДОГ); 8. дали в ПТП участват като водачи служители на МВР, Министерството на отбраната, дипломати и чуждестранни граждани, лица на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи на територията на Република България или пребиваващи на нея, или лица с неустановена самоличност. (2) Съобразно данните по ал. 1 полицейските служители уведомяват ОДЦ/ОДЧ с оглед преценка за предприемане на действия по разследване и документиране на ПТП или изпращане на ДОГ. Чл. 99. Когато са причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да разследва причините за неговото настъпване, като: 1. установява участвалите превозни средства, самоличността на участниците и свидетелите на произшествието; 2. извършва оглед на местопроизшествието, причинените щети на ППС, на пътя и неговите принадлежности или щети на други лица, организацията на движението – наличието на пътни знаци, светофарна уредба, маркировка, като заснемат фактическата обстановка с цифров фотоапарат: а) общ изглед на местопроизшествието; б) изглед по посока на движение на всеки участник в ПТП; в) знаково стопанство и организация на движението; г) щети, причинени от ПТП по ППС, сгради, съоръжения, прилежаща инфраструктура и др.; д) следи, оставени на местопроизшествието от участниците в ПТП; е) разположение на ППС спрямо определения ориентир; 3. изяснява причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП на база извършения оглед и данните от участниците и свидетелите; 4. задължително изпробва участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотично или друго упойващо вещество; 5. издава необходимите документи (протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП); протоколът за ПТП се подписва от участниците в него; 6. предприема всички законови мерки за недопускане движение на ППС при причинена повреда, застрашаваща безопасността на движението и
bg
legislation
Bulgaria
управление от водачи на МПС, употребили алкохол, наркотично или друго упойващо вещество; 7. докладва в дежурната част за резултата от посетеното ПТП; 8. попълва в РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Чл. 100. Когато при ПТП има данни за престъпление, нарядът е длъжен да: 1. запази местопроизшествието и предприеме мерки за спиране, отклоняване или регулиране на движението; 2. докладва в ОДЦ/ОДЧ и да предприеме мерки за оказване на първа долекарска помощ до идването на екип от спешна медицинска помощ и установява самоличността на пострадалите лица; 3. осигури безопасността на движението, охрана и запазване на местопроизшествието (съхранява всички следи и установява други данни, които имат значение за изясняване на ПТП, разположението и посоката на движение на превозните средства и др.); 4. установи самоличността на свидетелите и на участниците в ПТП и да осигури присъствието им на местопроизшествието, когато същите не се нуждаят от оказване на медицинска помощ в лечебно заведение; 5. ако водачът е напуснал местопроизшествието, автоконтрольорът изяснява вероятната посока, марката, модела, цвета, регистрационния номер на МПС и други факти, като докладва в ОДЦ/ОДЧ; 6. установи нанесените щети на превозните средства, на пътните съоръжения и принадлежности и на други физически или юридически лица; 7. при пристигане на ДОГ старшият на наряда докладва на ръководителя всички факти и обстоятелства, имащи отношение към ПТП; 8. изпълнява разпорежданията на ръководителя на ДОГ, обезпечава безопасни условия за работа на групата и други мероприятия, свързани с конкретната обстановка; 9. при необходимост след приключване на огледа от ДОГ по разпореждане на разследващия орган организира опазването и принудителното преместване на повредените превозни средства и техните товари, за което докладва в ОДЦ/ ОДЧ; 10. изготвя докладна записка за извършените действия; 11. попълва в РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Чл. 101. (1) За всяко произшествие, станало известно на полицейския служител, включително и извън неговия маршрут или район, той е длъжен незабавно да докладва на дежурния в ОДЦ/ОДЧ и да действа в зависимост от дадените разпореждания. (2) При ПТП, за което има данни за пострадали лица, полицейският служител е длъжен да предприеме мерки за уведомяване на спешна медицинска помощ лично или чрез дежурния в ОДЦ/ОДЧ, да окаже долекарска помощ и осигури безопасността на движението. (3) Информация за причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП се предоставят на граждани, медии и други по установения в МВР ред. Полицейските служители нямат право да предоставят информация и други данни без разрешение от ръководителя на ДОГ и/или ОДЦ/ОДЧ. Чл. 102. Когато в резултат на ПТП на ППС са нанесени технически неизправности, непозволяващи безопасното му придвижване, и от страна на собственика или негови близки не бъдат предприети действия по неговото обезопасяване, същото се премества по разпореждане на ръководителя на ДОГ и/или ОДЦ/ОДЧ и се предприемат мерки за преместването му на охраняемо място за сметка на неговия собственик. Чл. 103. При ПТП с ППС, превозващи опасни товари или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това се създава опасност за движението, нарядът по пътен контрол незабавно взема мерки за обезпечаване на собствената си и безопасността и
bg
legislation
Bulgaria
сигурността на гражданите, намиращи се в района на инцидента, като уведомява ОДЦ/ОДЧ за обозначението на информационната табела относно вида на опасния товар и изпълнява дадените указания. Раздел III Действия на служителя от пътен контрол с лица без постоянен адрес в Република България или ползващи имунитет Чл. 104. (1) При нарушение на правилата за движение или инцидент с лица, които заявяват, че притежават имунитет, правото на имунитет и неговият обем се установяват чрез документ, удостоверяващ заеманата от лицето длъжност. (2) Дипломатически автомобил с флаг на чужда държава не се спира при нарушение на правилата за движение, а за констатираното нарушение се докладва по съответния ред. (3) За всяко нарушение на правилата за движение и инцидент с участието на лица или обекти с имунитет полицейският служител докладва своевременно на ОДЦ/ОДЧ с цел получаване на разпореждане за последващи действия, като за случая изготвя докладна записка. Чл. 105. При разследване на ПТП с участие на лице без постоянен адрес на територията на страната служителят, назначен за старши на наряда, е длъжен да докладва в ОДЦ/ОДЧ за евентуално уведомяване на съответната дипломатическа мисия и при необходимост осигуряване на преводач. Чл. 106. В случаите на ПТП с материални щети, когато лице с имунитет откаже оглед на превозното средство и не представи документи, необходими за попълване на протокол за ПТП, служителят записва в съответните графи на бланката „отказал оглед“ или „непредставил“. Чл. 107. (1) При ПТП с причинени значителни материални щети, телесни повреди или смърт на лица с участието на МПС, управлявано от лице с имунитет, се уведомява ОДЧ/ОДЦ, който от своя страна уведомява за инцидента дежурен следовател. (2) Районът на ПТП се запазва от полицейските служители, които предприемат действията по чл. 100 до пристигане на дежурния следовател. (3) Лицето с имунитет се поканва да изчака на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи, ако не се нуждае от спешна медицинска помощ. Чл. 108. Оглед на превозни средства на представители на дипломатически мисии и членове на техните семейства, притежаващи имунитет, се извършва само след дадено от тяхна страна разрешение. Раздел IV Действия на полицейския служител на пост за регулиране и подпомагане на движението Чл. 109. За изпълнение на служебните си задължения на ПРПД полицейският служител трябва да познава и владее методите за физическо/ръчно регулиране на движението, както и при техническа възможност да извършва ръчно управление на светофарните уредби. Чл. 110. (1) Полицейският служител в качеството си на регулировчик може да използва допълнително следните движения: 1. с кръгово движение на ръцете в лакътя и/или китката и опъната длан указва по-бързо преминаване на участниците в движението през кръстовището или регулираното място; 2. с опъната ръка да посочва къде да спрат превозните средства или пешеходците; 3. с опъната ръка и въртеливо движение на другата в лакътя – в кои посоки задължително трябва да се движат превозните средства. (2) Освен задължителните и допълнителните сигнали регулировчикът може да използва и други разбираеми жестове с оглед даване на допълнителни указания на участниците в движението. (3) Подаденият сигнал „Внимание“ има продължителност поне четири секунди. Чл. 111. (1) Времето и смените за изпълнение на службата като
bg
legislation
Bulgaria
регулировчик се планират в ежедневната ведомост и часовия график. (2) В зависимост от оперативната или пътнотранспортната обстановка регулирането може да бъде непрекъснато или с прекъсвания. (3) Когато работното време на полицейския служител – регулировчик, е планирано за непрекъснато изпълнение на служебните задължения при неподвижен пост, се осигурява почивка от 15 минути на всеки час. Чл. 112. (1) На поста за регулиране полицейският служителя е длъжен: 1. да се запознае с пътнотранспортната обстановка и организацията на движението; 2. да застане на място, където неговите сигнали ще се възприемат еднакво добре от всички участници в движението; 3. при осъществяване на дейността да вземе мерки за своята лична безопасност и тази на участниците в движението. (2) Не се допуска регулиране в тъмната част на денонощието без допълнително осветление и при намалена под 50 м видимост с изключение на случаите при ПТП, като се спазват мерките за безопасност. Чл. 113. (1) Постовете за регулиране могат да бъдат постоянни или временни, като: 1. временните постове се определят за регулиране в часовете с максимална интензивност на движението на определени кръстовища при заградителни, масови, спортни и др. мероприятия; 2. постоянните постове се определят при доказана необходимост от постоянно присъствие и регулиране на база анализ на пътнотранспортната и оперативната обстановка, наличие на дипломатически обекти или обекти от национално значение, подсигуряване на трасета и др. (2) На постовете за регулиране дейността може да се изпълнява от двама служители – единият за регулиране на движението, а другият – за смяна, подпомагане и вземане на отношение спрямо нарушителите. (3) На кръстовища, където регулирането не може да се осъществява от един служител, същото се регулира от двама служители с осигурена комуникационна и визуална връзка за синхронизация на подаваните сигнали. Чл. 114. Служител на ПРПД при констатиране на нарушения от водачи не се отклонява за вземане на отношение, а записва регистрационния номер на МПС, датата, часа и вида на нарушението, като изготвя докладна записка. Чл. 115. Регулировчикът спира движението на ППС при преминаване на организирани пешеходни или велосипедни колони и подпомага преминаването на деца, трудно подвижни лица и лица с трайни увреждания. Чл. 116. Регулировчикът е длъжен да предприеме незабавни действия за осигуряване на бързото и безопасно преминаване на превозни средства, използващи специален режим на движение. Чл. 117. (1) Когато кръстовище се регулира със светофарна уредба, регулировчикът осъществява визуален контрол по спазването на сигналите от водачите на превозни средства. (2) При неработеща светофарна уредба или възникнала необходимост служителят навлиза в кръстовището и пристъпва към регулиране. (3) В случаите, когато продължителността на отделните фази на работеща светофарна уредба не осигуряват необходимата пропускателна способност, при техническа възможност служителят преминава към ръчно управление на уредбата. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази инструкция „пътнотранспортна обстановка“ е съвкупност от: 1. път, пътни платна, пътни ленти, банкети, острови и техните граници, пътни съоръжения, принадлежности и препятствия; 2. строително-ремонтни и други работи в обхвата на пътя; 3. сигнализация с пътни: светофари, знаци и маркировка; 4. осветление на пътя и състояние на крайпътните обекти (паркинги, гаражи, бензиностанции, сервизи, хотели и мотели, заведения за хранене, търговски обекти, болнични заведения и
bg
legislation
Bulgaria
др.); 5. пътни участъци с концентрация на ПТП, стеснени участъци, потенциално опасни и уязвими места; 6. населени места, курортни центрове и комплекси, селскостопански, енергийни, индустриални и други обекти; 7. скорост, интензивност, състав и направление на движение на транспортните и пешеходните потоци; 8. метеорологични условия, като мъгла, дъжд, сняг, поледица, снегонавявания, буря, силен вятър и други оказващи влияние върху движението; 9. пътнотранспортни произшествия, времето, мястото и другите условия, при които те са възникнали, участвалите ППС, водачи и пешеходци и последиците от тях. § 2. В случай на липса или повреждане на РСОД цялостната документация, свързана с дейността по пътен контрол, се води на хартиен носител съгласно изготвените приложения. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 3. Инструкцията се издава на основание чл. 75, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 47 от 2006 г.) във връзка с чл. 21, т. 11, чл. 52, ал. 2, т. 10 и чл. 52е от Закона за Министерството на вътрешните работи. Министър: Цветлин Йовчев Приложение No 1 към чл. 13, ал. 1 КОНСТАТАЦИИ от проверките на наряда, свързани с непосредственото изпълнение на пътния контрол при ... Приложение No 2 към чл. 18, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. ЗАПОВЕД Относно: Организация на пътния контрол за ... 20... г. 1. постовете, маршрутите, точките за контрол от съответната територия; 2. видовете наряди по пътен контрол; 3. ред за взаимодействие на нарядите с други полицейски органи; 4. ред за взаимодействие с други ведомства; 5. организация на радиообмена за осъществяване на комуникация между нарядите, ОДЦ/ОДЧ и други сили; 6. ред за провеждане на инструктаж и отвод; 7. ред за осъществяване на контрол по изпълнението на пътен контрол; 8. материално-техническо осигуряване на пътния контрол. Директор/Началник на ... ... Приложение No 3 към чл. 20, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. Утвърждавам: Директор/Началник на ... ... У К А З А Н И Е Относно: изпълнение на ПК на ... 1. Граници на маршрутите/постовете. 2. Особености на съответната територия (фактори, влияещи на безопасността на движението, стратегически и особено важни обекти, държавни учреждения и ведомства, дипломатически представителства, банки и финансови институции, уязвими места и сборища с присъствие на лица, представляващи интерес за полицията, медицински заведения и други значими обекти). 3. Схеми (карти) на съответната територия. 4. Характеристика на пътната инфраструктура и важни пътни артерии. 5. Местата с концентрация на ПТП. 6. Организация на движението и неговата интензивност. 7. Учебни заведения и места с интензивно движение на деца и пешеходци. 8. Места за контрол с определени граници за изпълнение на конкретни задачи и смяна на нарядите. 9. Специфични задължения на нарядите по пътен контрол. 10. Ред за служебно взаимодействие. 11. Ред за осъществяване на радиообмен и други начини за свръзка между нарядите с ОДЦ/ОДЧ и други сили. Предлага: ... ... Приложение No 4 към чл. 21, ал. 1 ........................ (наименование на структура/звено) Рег. No ... Екз. No ... ... 20 ... г. Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... СЕДМИЧЕН/МЕСЕЧЕН
bg
legislation
Bulgaria
ГРАФИК за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ПК ... (структура/звено) за периода от ... 20 ... г. до ... 20 ... г. Предлага: ... ... Приложение No 5 към чл. 22, ал. 3 Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... ЕЖЕДНЕВНА ВЕДОМОСТ за разстановка на силите и средствата за ... 20 ... г. от ... часа до ... часа I. Брой на полицейски органи от структура/звено – ... II. Разход: 2. Общо разход: ... бр. 3. Състав за изпълнение на ПК: ... бр. III. Разстановка на силите и средствата за изпълнение на ПК: Приложение No 6 към чл. 44, т. 2, буква „б“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 7 към чл. 44, т. 2, буква „в“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол 2 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 8 към чл. 44, т. 2, буква „г“, „аа“ Схема на работа по Широкообхватен контрол на товарни автомобили 1 вариант Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Схема на работа по Широкообхватен контрол на товарни автомобили 2 вариант Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 9 към чл. 46, ал. 2 Утвърждавам: Началник на ... ... З А Д А Ч И Относно: Изпълнение дейността по контрол на пътното движение от ... смяна ... ч. на ... 20 ... г. 1. Запознаване на определените в наряд за предстоящата смяна служители с оперативната обстановка в съответната територия, издирваните лица и МПС, нови разпореждания и др., свързани с функционалните им задължения. ... ... 2. Информиране на служителите за по-характерни резултати при изпълнение на служебните задължения през изтеклото денонощие (смяна). ... ... 3. Контролни въпроси за проверка знанията на определените в наряд служители относно законосъобразни и правилни тактически действия в различни ситуации и др. ... ... Приложение No 10 към чл. 48, ал. 1, т. 5 Утвърждавам: Началник отдел/сектор на ... ... Ч А С О В И Г Р А Ф И К за работа на нарядите от ПК при ... СДВР/ОДМВР Приложение No 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 Ежедневна форма на отчет 1. Извършената дейност по контрол на пътното движение 2. Справка за изпълнение на поставените задачи ... ... 3. Оценка на ефективността от извършената дейност: ... ... ... ... Приложение No 12 към чл. 75, ал. 2, т. 3 СПРАВКА за резултатите от дейността по контрол на пътното движение в ... за периода ... Изготвил: (име, фамилия, длъжност, подпис) Гр. ... Дата ... Приложение No 13 към чл. 75, ал. 2, т. 4 ДОКЛАД ЗА УСТАНОВЕН ФАКТ И ПРЕДПРИЕТО(И) ДЕЙСТВИЕ(Я) Приложение No 14 към чл. 78, т. 4 СПИСЪК на вещите в автоконтрольорската чанта 1. Книжка на наряда. 2. Докладна записка. 3. Актове и фишове. 4. Протоколи за ПТП. 5. Талон за изпращане на медицински изследвания при употреба на алкохол или друго упойващо вещество. 6. План-схема за отразяване на местопроизшествие. 7. ЗДвП и ППЗДвП. 8. Джобно електрическо
bg
legislation
Bulgaria
фенерче. 9. Линия и пергел. 10. Уред за измерване на дължина (метър или ролетка). 11. Тебешир. 12. Дълбокомер за измерване дълбочината на протектора на гумите. 13. Полицейска свирка. 14. Образец „СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ“. Приложение No 15 към чл. 91, ал. 1 .................................... (наименование на структура/звено) П Р О Т О К О Л за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата ... 20 ... г., работна смяна: ... начало на измерването ... ч. край на измерването ... ч. Служител, извършил измерването: ... Служител, приел протокола: ... – дата ... час ... Приложение No 16 към чл. 91, ал. 3 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на технически средства Регистрирани нарушения на употреба на алкохол за времето от дата ... до дата ... 20 ... г. техническо средство No ..., служител ... Приложение No 17 към чл. 91, ал. 4 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя Приложение No 18 към чл. 91, ал. 4 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на тестове/системи за установяване на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози Приложение No 19 към чл. 93, ал. 2 ДНЕВНИК за отразяване на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост за времето от дата ... до дата ... 20 ... г. техническо средство No ..., служител...
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – София област, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че по протест на Окръжната прокуратура – София, е образувано адм. дело No 59/2019 г. по описа на съда, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. от 10 ч., по което предмет на оспорване е чл. 3, ал. 3 от Наредба No 1 за обществения ред на територията на община Ихтиман.
bg
legislation
Bulgaria
Постановление No 283 от 27 ноември 2009 г. за приемане на Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 283 ОТ 27 НОЕМВРИ 2009 Г. за приемане на Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за организацията на дейността на Съвета за административната реформа. Заключителни разпоредби § 1. В Постановление No 192 на Министерския съвет от 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа (ДВ, бр. 64 от 2009 г.): 1. В чл. 1, ал. 2 се създават т. 5 и 6: „5. предлага методологии, концепции и стандарти, свързани с административната реформа; 6. приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година.“ 2. В чл. 2 ал. 2 се изменя така: „(2) Членове на съвета са заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физическото възпитание и спорта.“ § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков ПРАВИЛНИК за организацията на дейността на Съвета за административната реформа Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С правилника се уреждат организацията на дейността на Съвета за административната реформа, наричан по-нататък „съвета“. (2) Основната задача на съвета е да координира правителствената политика за осъществяване на общото ръководство на държавната администрация. Чл. 2. Съветът приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година. Глава втора СЪСТАВ НА СЪВЕТА Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове. Председател на съвета е заместник министър-председателят и министър на финансите, а заместник-председател - министърът на труда и социалната политика. (2) Членове на съвета са заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на правосъдието, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката, на културата и на физическото възпитание и спорта. Чл. 4. (1) Поименният състав на съвета се определя със заповед на председателя по предложение на съответните министри. (2) Участието на членовете в дейността на съвета е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията на съвета членовете му се представляват от изрично упълномощени от тях служители на съответното министерство. (3) При неучастие на член на съвета в повече от две поредни заседания без уважителни причини, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседанията председателят на съвета отправя писмено предложение до съответния министър за определяне на друг представител. (4) Промяна в поименния състав на съвета се извършва въз основа на писмено уведомление от съответния министър до председателя на съвета. Чл. 5. (1) Председателят на съвета:
bg
legislation
Bulgaria
1. представлява съвета; 2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на съвета; 3. контролира изпълнението на решенията на съвета. (2) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя. Глава трета ЗАСЕДАНИЯ Чл. 6. (1) Заседанията на съвета са редовни и извънредни. (2) Заседанията на съвета са открити. (3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя. Чл. 7. (1) Съветът провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. (2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на председателя, по искане на заместник-председателя или на всеки един от членовете на съвета. Чл. 8. (1) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на членовете не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието на хартиен носител и по електронен път. (2) Материалите и дневният ред за извънредните заседания се изпращат на членовете не по-късно от 2 дни преди датата на заседанието. Чл. 9. Секретариатът на съвета публикува дневния ред и материалите за откритите заседания в портала на консултативните съвети в срока по чл. 8, ал. 1. Чл. 10. Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до 3 работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание. Чл. 11. (1) Членовете на съвета потвърждават участието си в заседанието пред секретариата не по-късно от 3 работни дни преди провеждането му. (2) В случай че поради обективни причини титулярят не може да вземе участие в заседанието на съвета, той може да изпрати писмено становище по въпросите, включени в дневния ред. Председателят на съвета представя получените писмени становища в заседанието. Чл. 12. (1) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му. (2) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове. Ако някой от членовете поиска мотивирано въпросът да се обсъди от съвета, той се включва в дневния ред за следващото заседание. (3) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА Чл. 13. Заседанията на съвета се свикват и ръководят от неговия председател. Чл. 14. (1) Административното и техническото обслужване и експертното осигуряване на съвета се осъществява от дирекция „Държавна администрация“ на Министерския съвет, която изпълнява функциите на секретариат, и се организира от секретар - държавен служител в администрацията на Министерския съвет, определен от министър-председателя по предложение на председателя на съвета. (2) Секретариатът на съвета: 1. осигурява дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение; 2. подпомага дейността на съвета, като изследва добрите практики и изготвя анализи и експертни предложения, свързани с организационното състояние, функциите и координацията в дейността на администрациите в системата на изпълнителната власт, както и за промени в нормативните актове, свързани с длъжностите, длъжностните разписания и длъжностните характеристики, подбора и статута на служителите, със системата за заплащане и социални придобивки в държавната администрация; 3. публикува необходимата информация за дейността на съвета на портала за консултативните съвети; 4. осигурява оперативното взаимодействие на съвета
bg
legislation
Bulgaria
с административните структури на изпълнителната власт и други организации; 5. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета; 6. изготвя протоколите от заседанията на съвета; 7. води отчет за изпълнението на решенията на съвета; 8. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни; 9. подпомага председателя на съвета в неговата работа; 10. подготвя годишния отчет за дейността на съвета; 11. изпълнява и други задачи, възложени от председателя на съвета. (3) Секретарят на съвета организира, координира и контролира подготовката и провеждането на заседанията му и съхранява документацията на съвета. Чл. 15. (1) На откритите заседания могат да присъстват представители на неправителствени организации и експерти, поканени от председателя на съвета. (2) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанието организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждането му. (3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище. (4) Получените писмени становища, мнения и предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата. (5) Председателят на съвета представя накратко получените становища, мнения и предложения по ал. 4 по време на заседанието, ако те са свързани с обсъжданите въпроси. Глава пета ПРОТОКОЛ И АРХИВ Чл. 16. (1) Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника. (2) Секретарят на съвета изготвя протокол в срок до 3 работни дни след провеждане на заседанието, в който се отразяват взетите решения. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието. (3) Протоколът се утвърждава от председателя. (4) Протоколът се публикува на портала на консултативните съвети. (5) Архивът на съвета е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация. Глава шеста КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА Чл. 17. Всяко решение на съвета задължително включва отговорник за изпълнението му и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такъв се приема председателят на съвета. Чл. 18. (1) Председателят задължително включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания. (2) При неизпълнение на решение в съвета се обсъжда доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението му. Чл. 19. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет на изпълнението на решенията с обяснение на причините за неизпълнение или неспазване на срокове. Глава седма ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА Чл. 20. (1) Секретариатът на съвета поддържа информационна страница на портала на консултативните съвети в интернет. (2) На страницата по ал. 1 се публикуват всички документи и материали за дейността на съвета, включително: 1. актът за създаване; 2. съставът на съвета; 3. протоколите от заседанията; 4. годишните отчети за работата на съвета. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 21 от Закона за администрацията във връзка с § 1, т. 1 от Постановление No 192 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ,
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – Варна, на основание чл. 181, ал. 1 АПК съобщава за постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, и уточняваща към него молба с вх. No 6726 от 27.04.2017 г., с които се оспорват разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 46, ал. 4, т. 6 и § 4.1 от Наредба No 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия, приети с Решение No 4-40 по протокол No 4 от 12.02.2008 г. на Общинския съвет – гр. Провадия, във връзка с който е образувано адм. д. No 878/2017 г. на Административния съд – Варна, ХІХ състав.
bg
legislation
Bulgaria
Решение за избиране на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 22, чл. 18 и 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се състои от 20 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на ПП ГЕРБ, 7 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на „Движение за права и свободи“, 2 от Парламентарната група на партия АТАКА. 2. Избира председател на комисията, четирима заместник-председатели – по един от всички парламентарни групи, и членове на комисията: Председател: Младен Петров Червеняков. Заместник-председатели: 1. Деница Златкова Златева, 2. Хасан Илияз Хаджихасан, 3. Гален Симеонов Монев. Димчо Димитров Михалевски, Лазар Огнянов Попов, Любомир Ангелов Петков, Страхил Чавдаров Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров, Ферихан Илиязова Ахмедова, Миглена Дойкова Александрова. Решението е прието от 42-то Народно събрание на 19 юни 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Михаил Миков
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – Варна, ХХV състав, призовава Николай Трифонов Николов с постоянен и настоящ адрес София, район „Триадица“, ул. Риккардо Ваккарини 8, вх. А, ет. 5, ап. 16, в качеството му на заинтересована страна по адм. дело No 1167/2015 г. по описа на съда, ХХV състав, заведено от Самуил Великов Кирилов срещу Заповед No 18-1433 от 19.02.2015 г. на началника на Службата по геодзия, картография и кадастър – Варна, производството по което е насрочено за 19.01.2016 г. от 13,45 ч. Заинтересованата страна следва да посочи съдебен адрес в страната, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.).
bg
legislation
Bulgaria
Наредба No РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НАРЕДБА No РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за: 1. водене и съхраняване на регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; 2. водене и съхраняване на Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; 3. поддържане на Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. (2) С наредбата се определят условията и редът за: 1. вписване в регистрите по ал. 1; 2. извършване на социално проучване на лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване; 3. издаване и прекратяване на разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; 4. насочване на осиновяващите към доставчици на социални услуги за обучение и подкрепа; 5. предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години. Чл. 2. Дейностите по чл. 1 се осъществяват при гарантиране на закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации (ДВ, бр. 55 от 1991 г.). Чл. 3. (1) Дейностите по чл. 1 се осъществяват от Агенцията за социално подпомагане, регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите „Социално подпомагане“. (2) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане определя със заповед длъжностните лица, които извършват дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 3 и 5. (3) Директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане определят със заповед длъжностните лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1. (4) Директорите на дирекции „Социално подпомагане“ определят със заповед длъжностните лица, които извършват дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 2. Чл. 4. Регистрите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 се поддържат върху хартиен и електронен носител. Чл. 5. (1) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома. (2) За всяко вписване на дете, на осиновяващ или съпрузи в съответния регистър се отделя партида с необходимия брой двойни страници. (3) Когато определените страници се изпълнят, в същия или друг том се отделя не- обходимият брой нови страници, на които вписванията продължават под първоначалния номер. В графата за отбелязвания и заличавания на последната изписана страница се написва „Продължение“ и се отбелязват номерът на тома и на отделените нови страници за същото лице, а при номера на първия нов лист се написва „Продължение от том No ..., страница No ...“. (4) Непосредствено след вписването в регистъра върху хартиен носител длъжностното лице въвежда данните и в електронния еквивалент. Чл. 6.
bg
legislation
Bulgaria
За всяко дете, осиновяващ или осиновяващи – съпрузи, вписани в регистрите, се създава досие. Чл. 7. (1) След всяко вписване и отбелязване в регистър на хартиен носител длъжностното лице по чл. 3, ал. 3 поставя датата и се подписва. (2) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване. (3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно. (4) Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства. (5) В случаите по ал. 2 и 3 длъжностното лице задължително посочва основанието и датата на извършеното действие и се подписва. Чл. 8. (1) Данните в регистрите по чл. 1, ал. 1 са служебна информация. (2) Директорите на съответните дирекции, както и длъжностните лица, които се допускат до работа с данните в регистрите по ал. 1, са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях информация от неправомерен достъп. Чл. 9. Досиетата на хартиен носител се съхраняват в архива на съответната дирекция за срок 5 години, след което се предават на Държавния архив. Раздел II Регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване Чл. 10. (1) Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се води и съхранява от регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на детето. (2) Регистърът се води по образец съгласно приложение No 1 и съдържа информация за: 1. личните данни на детето; 2. социалния статус на детето; 3. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди; 4. наличието на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите; 5. наличието на обстоятелствата по чл. 84, ал. 1 – 5 от Семейния кодекс; 6. личните данни на родителите и другите членове на семейството, данни за здравословното им състояние; 7. специализираните институции, социалните услуги от резидентен тип, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него, и причините за извършеното настаняване; 8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването. (3) При промяна на настоящия адрес на детето оригиналът на досието му се изпраща в съответната регионална дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на детето, като изпращащата регионална дирекция извършва заличаване от регистъра на хартиен носител по чл. 1, ал. 1, т. 1 на детето. Чл. 11. (1) Процедурата по вписване в регистъра в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс започва с писмено уведомление от страна на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето до съответната регионална дирекция за социално подпомагане. Към уведомлението се прилагат социалният доклад по приложение No 2 и документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване по този ред. (2) Лицата по чл. 84, ал. 3 и 4 от Семейния кодекс подават писмена молба за вписване в регистъра на детето до директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (3) Лицата по чл. 84, ал. 5 от Семейния кодекс подават писмена молба за вписване в регистъра на детето до директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане чрез
bg
legislation
Bulgaria
дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Към молбата се прилага и становище от страна на дирекция „Социално подпомагане“, че това е в интерес на детето. (4) Информацията по чл. 10, ал. 2, т. 2 – 4 се предоставя в регионалната дирекция за социално подпомагане съгласно приложения No 2, 3 и 4. (5) При пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане определя срок и дава указания за отстраняването им. При определяне на срока директорът е длъжен да се съобрази с необходимите срокове за провеждане на съответните медицински изследвания, когато не са проведени такива. (6) Когато при подаване на уведомлението или молбата лицата не разполагат с необходимите документи, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане събира служебно информацията по чл. 10, ал. 2. (7) Информацията относно здравословното състояние на детето се актуализира на всеки шест месеца, за което се издава медицинско свидетелство. В него трябва да бъдат отбелязани само настъпилите промени в здравословното състояние, извършените или пропуснатите ваксинации и реваксинации, както и резултатите от проведените прегледи на детето. Когато в този период не са настъпили промени в здравословното състояние и/или не са проведени изследвания, това се посочва изрично в медицинското свидетелство. (8) При настъпване на промени в здравния статус на детето преди изтичане на шестмесечния период по ал. 7 се изготвя ново медицинско свидетелство, удостоверяващо новите обстоятелства. Чл. 12. (1) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане е длъжен в 3-дневен срок да организира вписване на детето в регистъра от длъжностното лице след събиране на информацията по чл. 10, ал. 2. Когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително и по служебен път, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни. (2) За всяко вписано в регистъра дете длъжностното лице създава досие, което съдържа: 1. уведомленията по чл. 84, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс; 2. молбите по чл. 84, ал. 3 – 5 от Семейния кодекс; 3. документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 10, ал. 2; 4. оценката на потребностите на детето, изготвена по реда на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС No 256 от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 26 от 2007 г., бр. 53 от 2008 г., бр. 45 и 80 от 2009 г. и бр. 48 от 2010 г.); 5. социалния доклад по приложение No 2 и плана за действие по случая на детето, изготвени от дирекция „Социално подпомагане“; 6. заповедите по чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс; 7. заверения препис от решението на съда, с което се допуска осиновяването; 8. удостоверението за идентичност със снимка на детето в цял ръст; 9. писменото уведомление за предприемане на действия за следосиновително наблюдение и подкрепа на детето и семейството; 10. докладите за следосиновително наблюдение; 11. информацията относно разглеждането на случая на детето от Съвета по осиновяване в случаите, когато за него не е определен подходящ осиновяващ или определеният не е осиновил детето; 12. датата на вземане на решение за предприемане на
bg
legislation
Bulgaria
специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години; 13. датата на уведомяване и изпращане на досието на детето на Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието в случаите по чл. 113, ал. 2 от Семейния кодекс; 14. документите относно други обстоятелства от значение за осиновяването. Чл. 13. (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да извърши отбелязване в регистъра. В заповедта се посочват променилите се обстоятелства. (2) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед, с която разпорежда на съответното длъжностно лице да заличи от регистъра вписано дете при: 1. допуснато осиновяване; 2. навършване на пълнолетие; 3. установяване на произхода на детето; 4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване; 5. възстановяване на родителските права; 6. смърт на детето; 7. промяна на настоящия адрес на детето на територията на друга регионална дирекция за социално подпомагане; 8. реинтеграция на детето в биологичното му семейство. (3) Заповед за заличаването по ал. 2, т. 1 се издава въз основа на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето. Осиновителят е длъжен да представи заверен препис от съдебното решение в регионалната дирекция за социално подпомагане в 3-дневен срок от влизането му в сила. (4) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане освен при висящо производство за осиновяване пред съд. (5) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 3 и 5 се издава по молба на родителите, към която се прилага и заверен препис от съдебното решение. (6) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 4 се издава след оттеглянето на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване във форма по образец съгласно приложение No 5. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ е длъжен незабавно да изпрати декларацията на регионалната дирекция за социално подпомагане. (7) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 6 се издава въз основа на акт за смърт, представен от ръководителя на специализираната институция или на услугата от резидентен тип, приемното семейство или роднините или близките, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него. (8) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 7 се издава въз основа на получаване на уведомление от страна на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящия адрес на детето за извършеното вписване на детето във водения регистър. (9) Заповед за заличаване по ал. 2, т. 8 се издава въз основа на получаване на социален доклад с мотивирано предложение и заповед за прекратяване на настаняването на детето извън семейството, издадена от съответната дирекция „Социално подпомагане“. (10) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2, се прилагат в досието на детето. Чл. 14. Компетентните държавни и общински органи, както и съответните юридически и физически лица оказват съдействие на директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане, директорите на дирекция „Социално подпомагане“, директорите на специализирани институции и ръководителите на услугите от резидентен тип,
bg
legislation
Bulgaria
доставчиците на услугата „приемна грижа“, родители, настойници и попечители за издаване на необходимите за воденето на регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, документи. Раздел III Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване Чл. 15. Агенцията за социално подпомагане разработва и поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, като: 1. предприема мерки за сигурност и оперативна съвместимост в съответствие с общоприетите в практиката стандарти, които осигуряват целостта на данните и връзката с други информационни обекти; 2. осигурява условия за достъп до публичните данни и гарантира защитата на личните и други данни за физическите лица, както и защитата на данните за местосъхранението на документите им; 3. осигурява безсрочно съхранение на дан­ните; 4. осигурява адаптирането на системата при промени в нормативните актове, регулиращи функционирането й. Чл. 16. В системата по чл. 15 се съдържат данни в съответствие с утвърдения вид и обем информация, съдържаща се в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в регионалните дирекции за социално подпомагане. Чл. 17. (1) Записите в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, постъпват служебно в тридневен срок от вписването на децата в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1. (2) Записите в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, получават уникален партиден номер, който се формира от поредния номер на вписване в системата и идентификатор на регионалната дирекция за социално подпомагане, където то е извършено. Данните в партидата се актуализират с всяко отбелязване, направено в регионалния регистър. Чл. 18. (1) Лицата по чл. 3, ал. 3 отговарят за достоверността и актуалността на вписаните данни. (2) Достоверността на данните в базата данни на Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се контролира от длъжностните лица по чл. 3, ал. 2. Чл. 19. Партида от Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, се заличава чрез отбелязване на обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 в съответствие със заличаването в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1. Раздел IV Специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години Чл. 20. (1) Агенцията за социално подпомагане предприема специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, когато в 6-месечния срок от вписването на детето в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1 Съветът по осиновяване не е определил подходящ осиновяващ или никой от определените не по-малко от трима осиновяващи не е подал молба за осиновяване за конкретното дете или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ за детето. (2) Мерките по ал. 1 се предприемат въз основа на мотивирано предложение от Съвета по осиновяване. Към предложението
bg
legislation
Bulgaria
Съветът по осиновяване прилага и извлечение от протокола на заседанието, на което е взето решението за публикуване на информацията. (3) При предприемане на специалните мерки длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 работят в координация със Съвета по международно осиновяване към Министерството на правосъдието. Чл. 21. (1) Специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години се осъществяват, като длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 предприемат необходимите действия за публикуване на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане на обща информация за детето, подготвена от съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (2) Информацията по ал. 1 се обновява веднъж месечно от 15-о до 20-о число и съдържа профил на съответното дете, който включва: възраст, пол, специални нужди – информацията за трайното увреждане и възможност за социална адаптация. В информацията се посочва Съветът по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки. (3) Длъжностните лица по чл. 3, ал. 2 правят отбелязвания в профила на детето при: 1. вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс; 2. постъпване на молба по чл. 22, ал. 1. Чл. 22. (1) Осиновяващ, вписан в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 2, който желае да осинови дете, чийто профил е поместен на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане, и/или който желае да получи допълнителна информация за детето, подава молба до Съвета по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки. Към молбата осиновяващият прилага и декларация за неразпространение на информацията. (2) Допълнителната информация включва данни за: 1. потребностите на детето; 2. здравословното му състояние; 3. развитието на детето; 4. снимка на детето; 5. друга важна информация. (3) Информацията по ал. 2 се предоставя в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни. (4) Съветът по осиновяване уведомява незабавно Агенцията за социално подпомагане за наличието на обстоятелства по чл. 21, ал. 3. Чл. 23. (1) При постъпване на молба от осиновяващия в съответната регионална дирекция за социално подпомагане се провежда информационна среща. На осиновяващия се осигурява и среща с детето. (2) Регионалната дирекция за социално подпомагане незабавно уведомява Съвета по международно осиновяване при Министерството на правосъдието за постъпилата молба по ал. 1. (3) В едномесечен срок от предоставянето на допълнителна информация и провеждането на среща по ал. 1 осиновяващият може да подаде молба за осиновяване на детето. (4) До вземането на решение от осиновяващия регионалната дирекция за социално подпомагане не приема молби от други осиновяващи за същото дете. (5) Постъпилата молба за осиновяване на дете по ал. 1 се разглежда незабавно от Съвета по осиновяване, като за решението си съветът уведомява Съвета по международно осиновяване. (6) Неподаването на молба за осиновяване на дете в срока по ал. 3 не се счита за отказ. Раздел V Условия и ред за извършване на социално проучване, обучение и подкрепа и за издаване и прекратяване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване Чл. 24. (1) Лице с обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови
bg
legislation
Bulgaria
дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по приложение No 6 за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния си адрес. (2) В случай че желаещите да осиновят са съпрузи с различни постоянни адреси, заявлението се подава в дирекцията по постоянния адрес на единия от тях. (3) Заявлението съдържа: 1. лични данни – имена, единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец, дата и място на раждане, номер на документа за самоличност и органа, който го е издал, постоянен и настоящ адрес, гражданство; 2. кратка история на семейството на осиновяващия; 3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия; 4. изброяване на регионалните дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри лицето желае да бъде вписано; 5. мотиви за осиновяването; 6. други обстоятелства от значение за осиновяването; 7. подпис на заявителя. (4) В случаите на осиновяване от съпрузи заявлението съдържа информация и за двамата. Чл. 25. (1) Към заявлението по чл. 24 се прилагат следните документи: 1. документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права, който се издава от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес; 2. удостоверение за психично здраве и медицинско удостоверение за физическо здраве, липса на тежки хронични заболявания и други застрашаващи живота на осиновяващия, сексуално предавани инфекции с приложени резултати от проведени изследвания за туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН; 3. свидетелство за съдимост; 4. документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 5. документи за доходи и имотно състояние (декларация, удостоверение и др.); 6. препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него. (2) Към заявлението, подадено от съпрузи или един от тях, се прилагат документите по ал. 1 за всеки от съпрузите и удостоверение за сключен граждански брак. (3) В случаите, когато осиновяващият е чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България, се прилагат и документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 3 и 4 съгласно законодателството на държавата, чийто гражданин е лицето. (4) В случай на пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя срок и дава указания за отстраняването им, а при необходимост изисква уточняване на наличната и предоставяне на допълнителна информация. (5) Заедно с документите по ал. 1 лицето, което желае да осинови дете, подава и декларация за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“ при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително и за предоставяне на информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването съгласно приложение No 7. (6) Към заявлението се прилага и фотокопие на описаните документи. Чл. 26. (1) В срок до три месеца от подаване на заявлението дирекция „Социално подпомагане“ извършва социално проучване на лицето относно годността му да осинови дете. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. (2)
bg
legislation
Bulgaria
В случаите, когато заявлението е подадено от един от съпрузите, дирекция „Социално подпомагане“ осъществява социалното проучване и по отношение на другия съпруг. (3) Социалното проучване се извършва от определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ социален работник. При необходимост в извършването на социалното проучване директорът включва и други специалисти от дирекцията. (4) Проучването включва: 1. най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови; 2. най-малко едно посещение в дома на желаещия да осинови, в който ще бъде отглеждано детето и в който трябва да бъде гарантирана безопасна и сигурна среда за отглеждането му; 3. най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него; 4. най-малко една среща с лицата, дали препоръки. (5) В хода на социалното проучване дирекция „Социално подпомагане“ извършва обучение или насочва за обучение осиновяващите към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (6) В случаите, когато има издадено направление за ползване на социални услуги, доставчикът на социални услуги изготвя доклад до дирекция „Социално подпомагане“ за резултатите от предоставените услуги. Чл. 27. (1) За резултатите от социалното проучване социалният работник изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който задължително съдържа информацията по чл. 24 и 25, както и информация за: 1. възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за което би бил подходящ осиновител; 2. възможността за осигуряване на условия за задоволяване на специални потребности на детето; 3. възможността за осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждането на детето; 4. готовността за осигуряване на приемственост при отглеждането на детето, както и на етническите, религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда; 5. проведените срещи с лицето, което желае да осинови, с членовете на неговото семейство и с лицата, които живеят с него; 6. посещенията в дома на лицето, което желае да осинови; 7. проведените срещи с лицата, дали препоръки; 8. резултатите от проведеното обучение по чл. 26, ал. 5; 9. други обстоятелства от значение за преценката. (2) В случаите, когато осиновяващият не е български гражданин, социалният работник по ал. 1 отразява в доклада и обстоятелството дали държавата, чийто гражданин е лицето, ще признае решението на българския съд за осиновяване. (3) В доклада по ал. 1 социалният работник дава заключение относно годността на лицето, което желае да осинови, и прави мотивирано предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Чл. 28. (1) В 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. В разрешението задължително се посочват и другите регионални дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри да бъде вписано лицето. (2) За издаване на разрешение за
bg
legislation
Bulgaria
вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. (3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29. (1) В 3-дневен срок от издаване на разрешението директорът на дирекция „Социално подпомагане“ го изпраща заедно с доклада относно годността, заявлението по чл. 24 и всички документи по чл. 25 на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия за вписване в регистъра. (2) В дирекция „Социално подпомагане“ се съхранява досие, съдържащо фотокопие от посочените в ал. 1 документи. Чл. 30. (1) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява преди изтичането на срока в следните случаи: 1. по молба на осиновяващия; 2. по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ в случаите по чл. 87, ал. 2 от Семейния кодекс; 3. при наличие на влязло в сила съдебно решение за осиновяване, освен ако лицето не е било одобрено за осиновяване на повече от едно дете; 4. при смърт на осиновяващия. (2) Разрешението за вписване в регистъра се прекратява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. (3) В 3-дневен срок от издаване на заповедта по ал. 2 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ я изпраща на директора на регионалната дирекция за заличаване на вписването на осиновяващия в регистъра, а в случаите по ал. 1, т. 1 – 2 – и на самия осиновяващ. Чл. 31. (1) При промяна на обстоятелствата от значение за издаване на разрешението осиновяващият е длъжен незабавно да информира дирекция „Социално подпомагане“. (2) Когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ разпорежда да се извърши ново социално проучване. Чл. 32. (1) В двугодишен срок от датата на осиновяването дирекция „Социално подпомагане“ осигурява подкрепа на семейството и детето или ги насочва за подкрепа към друг доставчик на социални услуги за деца и семейства. (2) В случаите, когато има издадено направление за ползване на социални услуги, доставчикът на социални услуги изготвя доклад до дирекция „Социално подпомагане“ за резултатите от предоставените услуги. Раздел VI Национален регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване Чл. 33. Агенцията за социално подпомагане разработва и води на хартиен и електронен носител Национален регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. Чл. 34. Националният регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител е централизирана база данни, за която Агенцията за социално подпомагане: 1. предприема мерки за сигурност и оперативна съвместимост в съответствие с общоприетите в практиката стандарти, които осигуряват целостта на данните и връзката с други информационни обекти; 2. осигурява условия за достъп до публичните данни в регистъра и гарантира защитата на личните и други данни за физическите лица, както и защитата на данните за местосъхранението на документите им; 3. осигурява безсрочно съхранение на дан­ните в регистъра; 4. осигурява адаптирането на регистъра
bg
legislation
Bulgaria
при промени в нормативните актове, регулиращи функционирането му. Чл. 35. (1) Националният регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване се води и съхранява на хартиен носител от съответната регионална дирекция за социално подпомагане. (2) Вписванията, отбелязванията и заличаванията в регистъра по ал. 1 се извършват от длъжностните лица по чл. 3, ал. 3 в 3-дневен срок от получаване на документите в регионалната дирекция за социално подпомагане. Чл. 36. (1) Регистърът по чл. 35 се води по образец съгласно приложение No 8 и съдържа информация за: 1. личните данни на осиновяващия; 2. здравословното състояние на осиновяващия; 3. семейството на осиновяващия; 4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние; 5. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия; 6. мотивите за осиновяването; 7. други обстоятелства от значение за осиновяването. (2) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение за вписване и на неговото прекратяване. (3) В регистъра се отбелязва и обстоятелството, че осиновяващият е отказал предложението или не е подал молба за осиновяване в срок. (4) Регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на осиновяващия задължително вписва в регистъра и другите дирекции, посочени в разрешението за вписване. Чл. 37. (1) В 3-дневен срок от вписването на данните на хартиен носител съответната регионална дирекция за социално подпомагане осъществява запис на данните на осиновяващия в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител. В същия срок се уведомяват и регионалните дирекции за социално подпомагане, посочени в разрешението за вписване. (2) В 7-дневен срок от вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копия от разрешението за вписване и от доклада за социалното проучване на посочените от осиновяващия други регионални дирекции. Вписването на хартиен носител се извършва в 3-дневен срок от получаването. Регионалните дирекции за социално подпомагане могат да изискват от регионалната дирекция, направила първоначалното вписване, допълнителна информация за осиновяващия. (3) Регионалната дирекция за социално подпомагане, направила първоначалното вписване, уведомява осиновяващия за изпращането на документите в регионалните дирекции, посочени в разрешението за вписване. Чл. 38. (1) След осъществяване на запис в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител осиновяващият получава партиден номер, под който се извършват последващите отбелязвания. (2) Партидният номер се формира от поредния номер на вписване на осиновяващия в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител и идентификатор на регионалната дирекция, където е извършено вписването. (3) За всяко отбелязване в партидата на осиновяващия се регистрира и длъжностното лице, което го е извършило. (4) Отбелязвания, свързани с промени в личните данни, социалния статус и семейното положение на осиновяващия, се въвеждат само от длъжностните лица в регионалната дирекция за социално подпомагане, извършила първоначалното вписване. Чл. 39. (1) Длъжностните лица по чл. 3, ал. 3 извършват вписванията, отбелязванията и заличаванията в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. (2) Лицата по ал. 1 отговарят и за достоверността и актуалността на вписаните данни. (3) Достоверността на вписаните в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване на електронен носител се
bg
legislation
Bulgaria
контролира от длъжностните лица по чл. 3, ал. 2. Чл. 40. (1) Партида от Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване се заличава при: 1. изтичането на срока на разрешението за вписване; 2. прекратяване на разрешението преди изтичане на срока по чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс поради някоя от следните причини: а) по молба на осиновяващия; б) по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ в случаите по чл. 87, ал. 2 от Семейния кодекс; в) при наличие на влязло в сила съдебно решение за осиновяване, освен ако лицето не е било одобрено за осиновяване на повече от едно дете; г) при смърт на осиновяващия. (2) В 7-дневен срок от заличаването на вписването регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копие от заповедта за заличаване на вписването до другите регионални дирекции, в които осиновяващият е вписан. Заличаването в техните регистри се извършва в 3-дневен срок от получаването. Чл. 41. Регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянен адрес на осиновяващия води и съхранява досие на вписания осиновяващ, съответно на съпрузите, които осиновяват, в което се прилагат документите по чл. 29, ал. 1, както и допълнително представените документи. Чл. 42. (1) При промяна на някое от вписаните в регистъра обстоятелства, които са от значение за осиновяването, осиновяващият незабавно писмено уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния си адрес. (2) По заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане длъжностното лице извършва отбелязване в регистъра, прилага в досието документите, удостоверяващи промяната, и уведомява за това другите регионални дирекции, в които е вписано лицето. Чл. 43. (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите „Социално подпомагане“ обменят служебно информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване. (2) В случаите, когато осиновяващият е получил разрешение за вписване за повече от една регионална дирекция, регионалните дирекции за социално подпомагане обменят информация относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, и относно решенията на съветите по осиновяване. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 3 от Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 2. Наредбата отменя Наредба No РД-07-01 от 2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (ДВ, бр. 81 от 2009 г.). § 3. В срок от шест месеца от влизане в сила на наредбата министърът на труда и социалната политика утвърждава Програма за обучение на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Министър: Т. Младенов Приложение No 1 към чл. 10, ал. 2 Регистър на деца за пълно осиновяване Приложение No 2 към чл. 11, ал. 1 Социален доклад за детето No ... от ... 20 ... г. I. Информация за детето Име на детето:... Пол:... ЕГН:... Дата на раждане:... Място на раждане:... Гражданство:... Етнически, религиозни, културни и езикови особености на средата, от която произхожда: – Има
bg
legislation
Bulgaria
ли детето братя/сестри/близнак? – Правен статус на детето (брачно, извънбрачно родено, с неизвестни родители, има ли съгласие за осиновяването му, с родители, лишени от родителски права) Житейска история: Къде е живяло детето до настоящия момент? Какви са причините за настаняване на детето в среда, различна от рождената му? Дата и място на настаняването. Посещавало ли е детето детска градина, училище и други? Било ли е детето жертва на физическо, психическо или сексуално насилие? При положителен отговор опишете установените обстоятелства и предприетите мерки. Преживявани ли са емоционални травми? При положителен отговор опишете тяхната история. Какво е психомоторното развитие и нивото на интелект? II. Информация за рожденото семейство на детето 1. Майка: Име:... ЕГН:... Дата и място на раждане:... Постоянен адрес:... Настоящ адрес:... Гражданство:... Пълнолетна/непълнолетна:... Дееспособна/недееспособна:... Семейно положение:... Бременност/поредност:... Здравословно състояние:... Образование:... Занятие:... Трудова биография:... Семейно и социално обкръжение:... Социално-икономическо положение:... Данни за злоупотреба с алкохол или наркоманен опит:... Причини за изоставяне на детето: ... 2. Баща: Име:... ЕГН:... Дата и място на раждане:... Постоянен адрес:... Настоящ адрес:... Гражданство:... Пълнолетен/непълнолетен:... Дееспособен/недееспособен:... Семейно положение:... Здравословно състояние:... Образование:... Занятие:... Трудова биография:... Семейно и социално обкръжение:... Социално-икономическо положение:... Данни за злоупотреба с алкохол или наркоманен опит:... 3. Информация за братя/сестри/близнак: 4. Информация за контактите на детето с рожденото му семейство и с други значими за него хора – честота, място на осъществяване, наличие на емоционална връзка. III. Допълнителна и значима информация за детето (специални нужди) IV. Обобщение на психосоциалните данни за детето и рожденото му семейство V. Причини, поради които детето е изоставено и се налага да бъде осиновено Изготвен от... (трите имена и длъжност на лицето, изготвило доклада) Подпис:... Приложение No 3 към чл. 11, ал. 4 МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО No... от ... 20 ... г. за здравословно състояние, проведени медицински изследвания и специални нужди на детето Имена на детето:... ЕГН:... Пол:... Дата на раждане:... Място на раждане:... Към настоящия момент детето се отглежда във: – специализирана институция ... (наименование на специализираната институция) – приемно семейство ... (имена, адрес) – при родителите си ... (имена, адрес) – при други лица ... (имена, адрес, в какво качество) Къде е живяло детето от раждането до този момент: – в болница... от ... до... (наименование на болницата) – при родителите си от... до... – в специализирана институция ... (наименование на специализираната институция) от... до... – в приемно семейство от... до ... – при други лица от... до... Детето е родено от... (поредна бременност) нормално протекла или... опишете усложненията: Механизъм на раждане:... Тегло при ... Към датата ... раждане... кг на доклада... кг Дължина при... Към датата... раждане... см на доклада... см Фамилна обремененост на детето: ... APGAR: (показатели от 0 т. до 2 т.)... – сърдечна честота:... – цвят на кожата:... – дишане:... – мускулен тонус:... – рефлекторна възбудимост:... Обща клинична оценка: ... Изследване: трансфонтанелна ехография (дата и година) ... Резултати: ... Първо захранване на детето:... Вид на храненето: естествено изкуствено смесено Алергии към храни и медикаменти: ... Ваксинации: Хепатит В – дата на ваксиниране ... БЦЖ – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Дифтерия – дати на
bg
legislation
Bulgaria
ваксиниране и реваксиниране ... Тетанус – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Коклюш – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Полиомиелит – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Морбили – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Рубеола – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Паротит – дати на ваксиниране и реваксиниране ... Дифтерия, тетанус – дати на реваксиниране ... Манту – проба и дати на реваксиниране (БЦЖ) ... Тетанус, дифтерия – дати на реваксиниране ... Други имунизации:... Дата на ваксиниране:... Ако детето не е ваксинирано срещу някое от изброените по-горе заболявания или други заболявания, да се посочат причините за това: ... Боледувало ли е детето от някое от изброените инфекциозни детски заболявания: коклюш, варицела, морбили, рубеола, заушка и други, както и има ли усложнения във връзка с тях: ... Прекарани други заболявания, усложнения във връзка с тях и резултати от направените изследвания: ... Туберкулоза:... Конвулсии (гърчове – включително и температурни): ... ЕЕГ (електроенцефалография) (дата):... Резултати:... Изследване: очни дъна (дата):... Резултати: ... Настанявано ли е детето в болница:... Ако детето е настанявано в болница, кога е било това, каква е била продължителността на периода на хоспитализация, какви диагнози са поставяни и какво лечение е приложено:... Зрение: Кога детето е започнало да задържа погледа си върху определени обекти: ... Слух: Кога детето е започнало да реагира на звук:... Двигателно развитие: Кога детето е започнало да седи само... Стои ли с подкрепа и откога... Ходи ли с подкрепа и откога... Ходи ли без подкрепа и откога... Говор: Кога детето е започнало да говори... Казва ли отделни думи... Казва ли изречения... Обективно състояние... Глава:... Уста и фаринкс:... (заешка уста, пукнатина в небцето, зъби и други) Очи: (зрение, страбизъм, инфекции) ... Уши: (инфекции, секрети, намален слух, деформации) Шия:... Вътрешни органи: Гръден кош:... Сърце:... Бял дроб:... Корем:... Черен дроб:... Далак:... Бъбреци:... Стомах:... Резултати от направени образни изследвания (дата на изследването): ... Лимфни възли:... Проведено серологично изследване (дата, причина и резултати от изследването): ... Резултати:... Полови органи:... Крайници:... Кожа:... (екземи, инфекции, паразити) Настоящи заболявания:... Изследвания за сифилис (дата): Резултати:... Изследвания за туберкулоза (дата): Резултати от манту-проба:... Изследвания за хепатит В (дата):... Резултати от тест за Hasbro:... Изследвания за СПИН (дата):... Резултати от направените тестове за HIV (дата): Обща кръвна картина (дата на изследването): ... Резултати:... Хематокрит (дата на изследването):... Резултати:... Изследване на урина (дата):... – Захар (дата):... – Албумин (дата):... – Фенилкетони (дата):... Изпражнения (диария, констипация): Изследвания за паразити: положителна проба/отрицателна проба Опишете равнището на психическото развитие на детето, спецификите на неговото поведение, контактност и умения: Заключение на лекаря относно физическото и психическото здравословно състояние на детето, неговото поведение и умения, специалните му нужди, както и за необходимостта от специални грижи при отглеждане на детето: ... Изготвено от личен лекар:... (имена, номер, подпис и печат) Забележка 1. Лекарят, провел прегледа или изследването, заверява съответната част от медицинското свидетелство, като посочва датата, имената и номера си, подписва се и поставя печат. Забележка 2. За издаване на медицинското свидетелство, което се прилага към писменото уведомление (искане) по чл. 10, ал. 1, се провеждат прегледи и изследвания (сифилис, СПИН, хепатит
bg
legislation
Bulgaria
В, туберкулоза и др.), отразяващи актуалното здравословно състояние на детето. Приложение No 4 към чл. 11, ал. 4 ДЕКЛАРАЦИЯ от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване Преди да попълните декларацията, внимателно я прочетете. Подпишете я само след като се убедите напълно, че разбирате всичко написано по-долу. Вие имате право да получите всякакви съвети или информация, която Ви е необходима относно последиците от Вашето съгласие за пълно осиновяване на детето. Вие нямате право на парично заплащане или компенсация от какъвто и да е род с оглед даване на съгласие за пълно осиновяване на детето. I. Долуподписаният: ... (име, презиме, фамилия) ЕГН ... , дата на раждане ... , място на раждане ... , притежаващ лична карта No ... , ... , издадена на... от... постоянен адрес: област... , община ... , град/село... , ул. ... No ... Майка (баща) на детето: ... (име, презиме фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане ... , пол... , постоянен адрес ... Към настоящия момент детето се отглежда във: ... 1. Декларирам: 1.1. Получих от дирекция „Социално подпомагане“, община... , разяснения за последиците от допускането на пълно осиновяване на дете. 1.2. Известно ми е, че: 1.2.1. За да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, детето ми трябва да бъде вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване, воден от регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния му адрес, съответно в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване, воден от Министерството на правосъдието. 1.2.2. Осиновяването се извършва единствено с решение на съд. 1.2.3. Мога да оттегля своето съгласие пред дирекция „Социално подпомагане“ писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. 1.2.4. Последиците от пълното осиновяване се изразяват във възникване на права и задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, и в прекратяване на правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. 1.2.5. Детето ми може да бъде осиновено от лице или съпрузи, български или чужди граждани, живеещи в страната или в чужбина. 2. Декларирам, че доброволно се съгласявам, без заплаха и/или насилие, за пълно осиновяване на детето ми, като разбирам, че с влизане в сила на съдебното решение за осиновяване ще настъпят последиците от пълно осиновяване, посочени в т. 1.2.4, и отношенията ми с детето трайно ще се прекратят. 3. Декларирам, че даденото от мен съгласие не е обвързано с материална облага. Декларирам, че напълно разбирам по-горните изявления. Съставена в град/село... Дата:... Подпис или знак:... II. Декларация на свидетели, тълковник или преводач в случаите, в които се изисква по закон: ... III. Декларация на длъжностното лице от дирекция „Социално подпомагане“, община ... , в чието присъствие е дадено съгласието: Име:... Длъжност:... Аз, долуподписаният, удостоверявам, че съм разяснил на лицето последиците от пълното осиновяване. Съгласието е дадено в мое присъствие в сроковете съгласно чл. 89, ал. 2 СК. Нотариална заверка: Приложение No 5 към чл. 13, ал.
bg
legislation
Bulgaria
6 ЗАЯВЛЕНИЕ от родител за оттегляне на предварително дадено съгласие за пълно осиновяване Преди да попълните заявлението, внимателно го прочетете. Подпишете го само след като се убедите напълно, че разбирате всичко написано по-долу. Вие имате право да получите от дирекция „Социално подпомагане“ всякакви съвети или информация, която Ви е необходима относно последиците от оттегляне на съгласието Ви за пълно осиновяване на детето. Вие нямате право на парично заплащане или компенсация от какъвто и да е род с оглед оттегляне на съгласието Ви за пълно осиновяване на детето. I. Долуподписаният: ... (име, презиме, фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане... , притежаващ лична карта No... издадена на ... от... , постоянен адрес: област ... , община ... , град/село... ул. ... No... настоящ адрес: област... , община... , град/село... , ул. ...No... Майка (баща) на детето:... ... (име, презиме, фамилия) ЕГН... , дата на раждане ... , място на раждане... , пол... , постоянен адрес... Към настоящия момент детето се отглежда във: ... 1. Декларирам: 1.1. Получих от дирекция „Социално подпомагане“, община , разяснения за последиците от оттеглянето на съгласието ми за пълно осиновяване. 1.2. Известно ми е, че: 1.2.1. Мога да оттегля своето съгласие пред дирекция „Социално подпомагане“ писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. 1.2.2. Последиците от пълното осиновяване, за което бях декларирал писмено своето съгласие, се изразяват във възникване на права и задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, и в прекратяване на правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. 1.2.3. Ако не оттегля съгласието си, детето ми може да бъде осиновено от лице или съпрузи, български или чужди граждани, живеещи в страната или в чужбина. 2.1. да остане вписано в регистъра на децата за пълно осиновяване, съответно в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужди граждани при условията на пълно осиновяване, воден от Министерството на правосъдието; 2.2. да бъде осиновено и да настъпят последиците на пълното осиновяване, посочени в т. 1.2.2. 3. Декларирам, че настоящото оттегляне не е обвързано с материална облага. Декларирам, че напълно разбирам по-горните изявления. Съставена в град/село ... Дата:... Подпис или знак:... II. Декларация на свидетели, тълковник или преводач в случаите, в които се изисква по закон ... III. Декларация на длъжностното лице от дирекция „Социално подпомагане“, община , в чието присъствие е извършено оттеглянето: Име:... Длъжност:... Аз, долуподписаният, удостоверявам, че съгласието е оттеглено в мое присъствие. Нотариална заверка: Приложение No 6 към чл. 24, ал. 1 ЗАЯВЛЕНИЕ 1. Осиновяващ/осиновяващи: ... (име, презиме и фамилия) ЕГН:... тел.:... Настоящ адрес:... Образование:... Какво работи в момента:... На какъв език се говори в семейството:... Религия:... Граждански статус:... Съпруг/съпруга:... Име, презиме, фамилия:... ЕГН:... тел.:... Настоящ адрес:... Образование:... Какво работи в момента:... На какъв език се говори в семейството:... Религия:... Граждански статус:... 2. Икономическо състояние:... б) жилище (подчертайте): собствено, под наем, брой стаи ... 3. Какво дете бихте иоскали новитеда осиновите? Възраст на детето...
bg
legislation
Bulgaria
брой деца... предпочитания към пола на детето... 4. Бихте осиновили осиновили дете със: (Отговорете с „да“ и „не“.) а) физически увреждания; б) умствени увреждания; в) нуждаещо се от лечение; г) преживяло насилие. 5. Имате ли собствени деца: а) да б) не 6. Били ли сте осъждани? (Ако отговорът е „да“, напишете кога, за какво престъпление.) 1) не/да... 2) не/ да... 7. Имате ли хронични заболявания? (Ако отговорът е „да“, напишете какви.) 1) не/да... 2) не/да... 8. Моля, опишете накратко историята на семейството Ви. 9. Моля, посочете в регистрите на кои други регионални дирекции за социално подпомагане желаете да бъдете вписан/и. 10. Причини, поради които искате да осиновите дете: ... Приложение No 7 към чл. 25, ал. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“ Днес..., 20 ... г., подписаният осиновяващ при условията на пълно осиновяване: ... (име, презиме и фамилия) ЕГН ... , Постоянен адрес:... , Настоящ адрес:... , при наблюдението на отглеждането на детето, което ще осиновя, и ще спазвам неговите права и законни интереси. Задължавам се да представям информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването. Декларатор: ... (име, фамилия и подпис) Приложение No 8 към чл. 36, ал. 1 Регистър на осиновяващи при условията на пълно осиновяване
bg
legislation
Bulgaria
Споразумение относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители Министерство на ВЪНШНИТЕ РАБОТИ СПОРАЗУМЕНИЕ относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители (Ратифицирано със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 15 септември 2004 г. - ДВ, бр. 83 от 2004 г. В сила за Република България от 22 октомври 2004 г.) Държавите, подписали това споразумение, Като имат предвид, че за упражняването на техните функции и постигането на техните цели е необходимо Организацията на Северноатлантическия договор, нейните международни служители и представителите на държавите членки, които участват в заседания на организацията, трябва да имат статута, изложен по-долу, се договориха за следното: Част I. Общи положения Член I В това споразумение: a. “организацията” означава Организацията на Северноатлантическия договор, състояща се от съвета и неговите помощни органи; b. “съвет” означава Съвета, създаден съгласно член IХ на Северноатлантическия договор, и Съвета на равнище заместници; c. “помощни органи” означава всеки орган, комитет или служба, създадени от Съвета или по негово нареждане, с изключение на тези, спрямо които в съответствие с член II това споразумение не се прилага; d. “председател на Съвета на равнище заместници” включва в негово отсъствие заместник-председателя, който действа вместо него. Член II Споразумението не се прилага по отношение на военни щабове, създадени по силата на Северноатлантическия договор, нито по отношение на други военни органи, освен ако съветът не реши друго. Член III Организацията и държавите членки си сътрудничат по всяко време за подпомагане на правораздаването, осигуряване спазването на разпорежданията на полицията и предотвратяване появата на нарушения във връзка с имунитетите и привилегиите, посочени в това споразумение. Ако дадена държава членка смята, че е налице нарушение на някои от имунитетите и привилегиите, които се предоставят по споразумението, се провеждат консултации между тази държава и организацията или между засегнатите държави, за да се определи дали е възникнало такова нарушение и ако това е така, да се направи опит това да не се повтаря. Независимо от горното или от която и да било друга разпоредба на това споразумение държава членка, която смята, че дадено лице е злоупотребило с привилегията за пребиваване или с която и да било друга привилегия или имунитет, предоставени му по споразумението, може да поиска то да напусне нейната територия. Част II. Организацията Член IV Организацията е юридическо лице; тя има право да сключва договори, да придобива и се разпорежда с движима и недвижима собственост и да завежда съдебни дела. Член V Организацията, нейната собственост и активи, независимо къде се намират и в чие разпореждане са, се ползват с имунитет по отношение на каквато и да било форма на юрисдикция, освен доколкото във всеки конкретен случай председателят на Съвета на равнище заместници, действайки от името на организацията, не разпореди изрично отказ от този имунитет. Налице е разбирането, че отказът от имунитет не може да включва изпълнителни мерки или мерки за запор върху собствеността. Член VI Помещенията на организацията са неприкосновени. Нейната собственост и активи, независимо къде се намират и в чие разпореждане са, се ползват с имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, конфискация, експроприация
bg
legislation
Bulgaria
или каквато и да било форма на намеса. Член VII Архивите на организацията и всички документи, които й принадлежат или се съхраняват от нея, са неприкосновени, независимо къде се намират. Член VIII 1. Без ограничения от финансов контрол, разпоредби или каквито и да било мораториуми: a. организацията може да притежава валута от всякакъв вид и да работи със сметки във всяка валута; b. организацията може свободно да прехвърля средствата си от една страна в друга или в рамките на всяка страна и да обменя притежаваната валута във всяка друга валута по най-благоприятния официален обменен курс за продажби или покупки в зависимост от случая. 2. При упражняване на правата си по параграф 1 по-горе организацията взема под внимание предложенията, направени от всяка държава членка, и изпълнява тези предложения, доколкото това е приложимо. Член IХ Организацията, нейните активи, приходи и друга собственост са освободени: a. от всички преки данъци; организацията обаче не може да иска освобождаване от данъци и такси, които не представляват нищо друго освен такси за комунални услуги; b. от всички митни сборове и количествени ограничения върху вноса и износа по отношение на стоки, внесени или изнесени от организацията за целите на официалната й дейност; стоки, внесени съгласно такова освобождаване, не могат да се преотстъпват, продават или подаряват в страната, в която са внесени, освен при условия, одобрени от правителството на тази страна; c. от всички митни сборове и количествени ограничения върху вноса и износа по отношение на нейните публикации. Член Х Въпреки че като правило организацията не може да иска освобождаване от акцизи и от такси върху продажбата на движимо и недвижимо имущество, които представляват част от цената, която трябва да се заплати, когато организацията прави важни покупки за служебни цели на движимо и недвижимо имущество, върху които са били начислени или трябва да се начислят такива акцизи и такси, когато това е възможно, държавите членки вземат съответните мерки за освобождаване или връщане на сумите от данъци или такси. Член ХI 1. Не може да се налага цензура върху официалната кореспонденция или другите съобщения на организацията. 2. Организацията има право да използва шифри и да изпраща и получава кореспонденция по куриер или в запечатани пакети, които се ползват със същите имунитети и привилегии като дипломатическите куриери и пакети. 3. Нищо в този член не може да се тълкува като препятстващо приемането на съответните предпазни мерки за сигурност, които се определят със споразумение между държавата членка и съвета, действащ от името на организацията. Част III. Представители на държавите членки Член ХII Всяко лице, определено от държава членка за неин главен постоянен представител при организацията на територията на друга държава членка, и тези членове на неговия официален персонал, които пребивават на тази територия, за които е договорено между държавата, която ги е определила, и организацията и между организацията и държавата, в която те ще пребивават, се ползват с имунитетите и привилегиите, които се предоставят на дипломатическите представители и техния служебен персонал от подобен ранг. Член ХIII 1. Всеки представител на държава членка в съвета или в който и да е негов
bg
legislation
Bulgaria
помощен орган, който е извън посочените в член ХII лица, докато пребивава на територията на друга държава членка при изпълнение на задълженията си, се ползва със следните привилегии и имунитети: a. същия имунитет срещу арест или задържане като този, предоставен на дипломатическия персонал от подобен ранг; b. по отношение на казаното или написаното от него и действията, извършени от него в официалното му качество, имунитет по отношение на юрисдикция; c. неприкосновеност на всички книжа и документи; d. право да използва шифри и да получава и изпраща документи или кореспонденция по куриер или в запечатани пакети; e. същото освобождаване на него или съпругата му от имиграционни ограничения, регистрация на чужденци и задължения за военна служба като това, предоставяно на дипломатическия персонал от подобен ранг; f. същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; g. същия имунитет и улеснения по отношение на личния му багаж като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; h. правото да внесе без митни сборове мебели и движими вещи по време на първоначалното пристигане за заемане на поста във въпросната страна, а при прекратяване на функциите му в тази страна да реекспортира тези мебели и движими вещи без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на страната, в която се упражнява това право, прецени за необходими; i. правото да внесе временно без митни сборове моторно пътно превозно средство за лична употреба и впоследствие да реекспортира това моторно пътно превозно средство без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на засегнатата страна прецени за необходими. 2. Когато правните основания за евентуална форма на облагане с данъци зависят от место­пребиваването, периодът, през който представител, спрямо когото се прилага този член, пребивава на територията на друга държава членка за изпълнение на служебните си задължения, няма да се счита като период на местопребиваване. В частност той ще бъде освободен от данъчно облагане върху служебната му заплата и възнаграждения по време на такива периоди на изпълнение на задължения. 3. В този член “представител” се смята, че включва всички представители, съветници и технически специалисти на делегациите. Всяка държава членка трябва да съобщи на другите засегнати държави членки, ако те поискат това, имената на представителите, спрямо които се прилага този член и вероятното времетраене на тяхното пребиваване на териториите на другите държави членки. Член ХIV На служебния административно-технически персонал, придружаващ представител на държава членка, който е извън посочените в членове ХII или ХIII, докато пребивава на територията на друга държава членка за изпълнение на служебните си задължения, се предоставят привилегиите и имунитетите, посочени в параграф 1 b, c, e, f, h и i и параграф 2 на член ХIII. Член ХV Привилегиите и имунитетите се предоставят на представителите на държавите членки и техния персонал не за тяхно лично облагодетелстване, а за да се гарантира независимото упражняване на техните функции във връзка със Северноатлантическия договор. Следователно всяка държава членка не само има право, но е и задължена да се откаже от имунитета на своите представители и членовете на
bg
legislation
Bulgaria
техния персонал във всеки случай, когато по нейно мнение имунитетът ще възпрепятства осъществяването на правосъдие и може да бъде снет, без това да застрашава целите, за които той е бил предоставен. Член ХVI Разпоредбите на членове ХII до ХIV по-горе не изискват дадена държава да предоставя привилегиите и имунитетите, посочени в тях, на лице, което е неин гражданин, или на лице в качеството на неин представител или на член на персонала на такъв представител. Част IV. Международни служители и експерти, изпълняващи мисии от името на организацията Член ХVII Категориите служители на организацията, спрямо които се прилагат членове от ХVIII до ХХ, се договарят между председателя на Съвета на равнище заместници и всяка от заинтересованите държави членки. Председателят на Съвета на равнище заместници съобщава на държавите членки имената на служителите, включени в тези категории. Член ХVIII Служителите на организацията, посочени в член ХVII: a. се ползват с имунитет от юрисдикция по отношение на казаното или написаното от тях и действията, извършени от тях в официалното им качество и в рамките на техните пълномощия; b. се ползват, заедно с техните съпруги(зи) и членовете на техните семейства, живеещи с тях или намиращи се на тяхна издръжка, със същите имунитети по отношение на имиграционни ограничения и регистрация на чужденци като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; c. се ползват със същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; d. се ползват, заедно с техните съпруги(зи) и членовете на техните семейства, живеещи с тях или намиращи се на тяхна издръжка, със същите улеснения за репатриране по време на международни кризи като тези, предоставяни на дипломатическия персонал от подобен ранг; e. имат право да внесат без митни сборове своите мебели и движими вещи по време на първоначалното пристигане за заемане на поста си във въпросната страна, а при прекратяване на техните функции в тази страна да реекспортират тези мебели и движими вещи без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на страната, в която се упражнява това право, прецени за необходими; f. имат право да внесат временно без митни сборове свои лични моторни пътни превозни средства за собствено ползване и впоследствие да реекспортират тези моторни пътни превозни средства без митни сборове при условия и в двата случая, които правителството на засегната страна прецени за необходими. Член ХIХ Служителите на организацията, чиито категории са договорени в член ХVII, се освобождават от данъчно облагане върху заплатите и възнагражденията, изплатени им от организацията в качеството им на такива служители. Всяка държава членка може обаче да сключи споразумение със Съвета, действащ от името на организацията, съгласно което тази държава членка може да наеме и изпрати в Организацията всеки един свой гражданин (освен ако тази държава членка желае това, онези, които не пребивават обикновено на нейната територия), които да служат като международни служители на организацията и да им изплаща заплати и възнаграждения от своите фондове в размер, определен от нея. Така изплатените заплати и възнаграждения могат да бъдат облагани с данъци от тази държава членка, но
bg
legislation
Bulgaria
ще бъдат освободени от данъчно облагане от която и да било друга държава членка. Ако се сключи такова споразумение от дадена държава членка и впоследствие то се измени или прекрати, държавите членки няма да бъдат повече обвързани от първото изречение на този член да освобождават от облагане с данъци заплатите и възнагражденията, изплащани на техните граждани. Член ХХ В допълнение към имунитетите и привилегиите, посочени в членове ХVIII и ХIХ, на изпълнителния секретар на организацията, координатора по северноатлантическото военно производство и на всички други постоянни служители от подобен ранг, за които бъде постигнато съгласие между председателя на Съвета на равнище заместници и правителствата на държавите членки, се предоставят привилегиите и имунитетите, които обикновено се предоставят на дипломатическия персонал от подобен ранг. Член ХХI 1. На експертите (различни от служителите извън посочените в членове ХVIII до ХХ), изпълняващи мисии от името на организацията, се предоставят следните привилегии и имунитети, доколкото това е необходимо за ефективното упражняване на техните функции, докато пребивават на територията на държава членка за изпълнение на своите задължения: a. имунитет срещу арест или задържане и срещу конфискуване на личния им багаж; b. по отношение на казаното или написаното от тях или действията, извършени от тях при изпълнение на служебните им функции за организацията, имунитет по отношение на юрисдикция; c. същите улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения и по отношение на личния им багаж като тези, предоставяни на служители на чужди правителства, изпълняващи временни служебни задачи; d. неприкосновеност на всички книжа и документи, свързани с работата, за която те са ангажирани за организацията. 2. Председателят на съвета на представителите съобщава на засегнатите държави членки имената на всички експерти, спрямо които се прилага този член. Член ХХII Привилегиите и имунитетите се предоставят на служителите и експертите в интерес на Организацията, а не за лична полза на самите лица. Председателят на Съвета на равнище заместници има правото и задължението да снеме имунитета на всеки служител или експерт при всеки случай, когато имунитетът може да възпрепятства осъществяването на правосъдие и може да бъде снет, без това да застрашава интересите на организацията. Член ХХIII Разпоредбите на членове ХVIII, ХХ и ХХI не изискват дадена държава да предоставя които и да било от привилегиите или имунитетите, посочени в тях, на което и да е лице, което е неин гражданин, освен: a. имунитет от юрисдикция по отношение на казаното или написаното от него или действията, извършени от него при изпълнение на служебните му функции за организацията; b. неприкосновеност на всички книжа и документи, свързани с работата, за която то е ангажирано за организацията; c. улеснения по отношение на валутните или обменните ограничения, доколкото това е необходимо за ефективното изпълнение на неговите функции. Част V. Уреждане на спорове Член ХХIV Съветът взема мерки за подходящите начини за уреждане на: a. спорове, произтичащи от договори, или други спорове от частен характер, по които организацията е страна; b. спорове, в които участва служител или експерт на организацията, спрямо който се прилага част IV на това споразумение, който поради официалното си положение се ползва с имунитет, ако
bg
legislation
Bulgaria
имунитетът не е снет в съответствие с разпоредбите на член ХХII. Част VI. Допълнителни споразумения Член ХХV Съветът, действащ от името на организацията, може да сключи с една или повече държави членки допълнителни споразумения, които изменят разпоредбите на това споразумение по отношение на тази държава или тези държави. Част VII. Заключителни разпоредби Член ХХVI 1. Това споразумение е открито за подписване от държавите - членки на организацията, и подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички подписали държави за всяко такова депозиране. 2. След като шест подписали държави са депозирали своите ратификационни документи, това споразумение влиза в сила по отношение на тези страни. По отношение на всяка друга подписала държава то влиза в сила на датата на депозиране на нейния ратификационен документ. Член ХХVII Споразумението може да бъде денонсирано от всяка договаряща страна чрез изпращане на писмено уведомление за денонсирането до правителството на Съединените американски щати, което съобщава на всички подписали държави за всяко такова уведомление. Денонсирането влиза в сила една година след получаването на уведомлението от правителството на Съединените американски щати. В потвърждение на горното долуподписаните упълномощени лица подписаха това споразумение. Съставено в Отава на 20 септември 1951 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Съединените американски щати, което ще предаде заверено копие на всяка подписала държава.
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – Силистра, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжната прокуратура – Силистра, на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – Алфатар, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение No 3 от 29.11.2011 г. на Общинския съвет – Алфатар, по което е образувано адм. д. No 244/2020 г. по описа на Административния съд – Силистра.
bg
legislation
Bulgaria
Административният съд – Пловдив, ХХІХ състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Пловдив, срещу чл. 7, 17, 31 и 38 от Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на територията на община Асеновград, приета с Решение No 323 на Общинския съвет – Асеновград, взето с протокол No 16 от 10.09.2008 г., по което е образувано адм.д. No 743/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив.
bg
legislation
Bulgaria
Решение за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта РЕШЕНИЕ за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Андрей Лазаров Пантев като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. 2. Избира Ваня Чавдарова Добрева за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 11 юли 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
bg
legislation
Bulgaria
Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) РЕШЕНИЕ за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) Народното събрание, като се ръководи от: – засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз, съгласно Договора от Лисабон и влиянието им във формулирането на европейските политики; – спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес; – значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“; – стремежа за изграждане на „Европа на гражданите“; – установяването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; – необходимостта от подобряване на координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз; – стремежа към по-активното участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз с оглед формиране приоритетите на новата бюджетна рамка на Европейския съюз при отчитане на националния интерес; – външнополитическия приоритет на България за евроатлантическа перспектива на страните от Югоизточна Европа и установяването на сигурност и стабилност в региона. Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по глава десета от чл. 103 до чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проектите на актове в следните приоритетни области: Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – ускоряване на напредъка по Стратегия „Европа 2020“: 1. Съобщение относно модернизацията на висшето образование. 2. Препоръка за насърчаване и удостоверяване на неофициално и неформално обучение. 3. Съобщение на Комисията относно инициатива за нови умения. 4. Мерки, свързани с отключването на потенциала на културните и творческите индустрии. 5. Законодателна инициатива за взаимно признаване на идентификацията и електронното установяване на автентичността. 6. Преразглеждане на Директивата за електронния подпис. 7. Преглед на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. 8. Съобщение относно цифровизацията и цифровото съхраняване. 9. Законодателно предложение относно управлението на колективни права. 10. Законодателна инициатива относно командироването на работници. 11. Преразглеждане на Директивата за работното време. 12. Бяла книга за пенсиите. 13. Рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интеграция на ромите. 14. Предложение за преразглеждане на Решението за заразните болести заедно с инициатива за предотвратяване и контрол на други сериозни презгранични заплахи за здравето на равнище на Европейския съюз (Здравна сигурност в Европейския съюз). 15. Предложение за преразглеждане на Директива 2001/37/ЕО за тютюневите изделия относно производството, предоставянето и продажбата на тютюневи изделия. 16. Преглед на Директива 89/105/ЕИО на Съвета относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и
bg
legislation
Bulgaria
включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване. 17. Преглед на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите. 18. Нова Енергийна стратегия на Европейския съюз (2011 – 2020 г.). 19. Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък – план за интегрирана европейска енергийна мрежа. 20. Директива за енергийна ефективност и енергоспестяване. 21. Инициатива в подкрепа на прилагането на интелигентни електропреносни мрежи. 22. Преглед на списъка на приоритетните вещества съгласно Рамковата директива за водите. 23. Пакет за летищата: – оценка на капацитета и инвентар на летищата; – преразглеждане на регламента за слотовете; – преразглеждане на Директивата за наземното обслужване; – преразглеждане на Директивата за самолетния шум. Икономическо и финансово управление: 24. Законодателна инициатива относно рамка за управление и разрешаване на банкови кризи. 25. Изменения на Директивите за капиталовите изисквания (CRD IV). 26. Директива за отговорно отпускане и вземане на заеми (ипотечни кредити). 27. Законодателно предложение за достъп до основни банкови услуги. 28. Законодателно предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB). 29. Директива относно данъчното облагане на финансовия сектор. 30. Предложения, свързани със законодателството в областта на ценните книжа и централните депозитари за ценни книжа. 31. Изменение на Регламента за агенциите за кредитен рейтинг. 32. Преразглеждане на директивата относно пазарите на финансови инструменти. 33. Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) No 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. 34. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) No 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. 35. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия. 36. Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. 37. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната. 38. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната. 39. Инициатива за достъп на предприятия и стоки от трети държави до пазара на Европейския съюз на обществените поръчки (схема за достъп до пазара за обществени поръчки – MASP). 40. Инициатива относно концесиите. Модерен бюджет на Европейския съюз – предложения, свързани с многогодишната финансова рамка 41. Съобщение на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка. 42. Предложение на Комисията за регламент на Съвета за нова многогодишна финансова рамка. 43. Предложение на Комисията за ново решение относно собствените ресурси. Пространство на свобода, сигурност и правосъдие 44. Инициативи за „интелигентни граници“: – законодателно предложение за създаването на система за влизане/излизане; – законодателно предложение за създаването на Програма за регистриране на пътниците; – законодателно предложение за изменение на Кодекса на шенгенските граници. 45. Законодателно предложение относно създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR). 46. Регламент за създаване на процедура за замразяването на средства на лица, заподозрени в терористични действия в рамките на Европейския съюз. 47. Директива относно използването на резервационните данни на пътниците с оглед правоприлагането (европейско PNR). 48.
bg
legislation
Bulgaria
Предложение за преразглеждане на Директива 2006/24/ЕО (запазване на данни). 49. Съобщение относно цялостна политика срещу корупцията. 50. Предложение за нова правна рамка относно изземането и възстановяването на активи. 51. Съобщение относно стратегия за борба с измамите. 52. Предложения за подновяване на законодателството за гражданска защита за реакция, подготвеност и предотвратяване на бедствия. 53. Предложение за Директива относно правата и оказването на помощ на жертви на престъпления. 54. Предложение за Директива за достъп до адвокат в наказателноправни производства. 55. Законодателно предложение за съобщение относно контактите с роднини, работодатели и консулски служби в наказателноправни производства. 56. Законодателен инструмент относно европейското договорно право. 57. Директива за алтернативното разрешаване на спорове в Европейския съюз за потребителите. 58. Предложение за регламент относно стълкновение на закони по въпроси, свързани с правата на съпружеската общност, включително въпроса за компетентността и взаимното признаване, и за регламент относно имуществените последствия от раздялата на двойки от други видове съюзи. 59. Регламент за европейска фондация. Европейския съюз на регионалната и международната сцена 60. Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав. 61. Годишен пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство. 62. Пакет за разширяването 2011 г. 63. Становище на Комисията относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз. 64. Законодателно предложение за изменение на Решение 1995/553/ЕО за прилагане на правото на консулска закрила. 65. Модернизиране на хуманитарната помощ. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 9 март 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева