Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_71223_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Натрият е типичен алкален метал, член на 1-ва група, 3-ти период. Има електронната структура [Ne]3s1. Той е активен метал и реагира с повечето прости вещества и съединения, а под формата на катион се свързва с почти всички органични и неорганични аниони. Ниските стойности на йонизационна енергия и малката електроотрицателност определят метала като един от химически най-активните. При обикновени условия реагира с халогените, водорода, кислорода, сярата, повечето неметали, водата, оксидите и киселините. Разтваря се добре във вода и амоняк. Амонячният разтвор има син цвят и е силен редуктор:

20231101.bg_71223_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Химичната връзка в повечето съединения е почти напълно йонна. Йонът Na+ има конфигурацията на благородния газ Ne и има сферична симетрия. Поляризира се слабо и оказва слабо поляризиращо действие, поради което повечето съединения са бели.

20231101.bg_71223_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

При горене на въздух натрият гори до пероксид Na2O2, а в недостиг на O2 образува Na2O. При горене в среда на чист кислород под налягане образува супероксид NaO2. Всички тези съединения са йонни кристални вещества.

20231101.bg_4144_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Според пътеписа на Мохамед Ал-Идриси през XI—XII в. византийски Мелник е прочут град с обработени полета, села и ниви, които следват непрекъснато. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи – Алексий Слав, става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог, който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от византийски императори), което променя състава на населението и архитектурния облик на града (много от византийските къщи са ползвани до началото на XX век, величествени руини от тях са запазени и до днес).

20231101.bg_4144_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години градът е под властта на сръбския владетел Стефан Душан. Последният християнски владетел на града е Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.

20231101.bg_4144_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година той се споменава вече като център на кааза. В средата на XVII век османският пътешественик Евлия Челеби описва Мелник като оживена паланка с едноетажни и двуетажни просторни каменни къщи, покрити с керемиди, с много домашни бани и уредени лозя и градини. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.

20231101.bg_4144_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос, чиято къща с винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането. Градът е имал и много богата библиотека.

20231101.bg_4144_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

През XIX век Рилският манастир получава големи парични помощи от мелнишки поклонници. През 1837 година оттук постъпват 8761 гроша милостиня, а през 1839 година от три различни групи се получават 2847 гроша. Мелнишките търговци снабдяват манастира с маслини, сапун, обувки, хайвер, зехтин и други хранителни продукти и вещи от първа необходимост. Най-често оттук се купува семе за манастирските зеленчукови градини.

20231101.bg_4144_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ за Мелник:

20231101.bg_4144_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1862 година, той има 1200 къщи, а жителите му „говорят на гръцки, но са цивилизовани и трудолюбиви“. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Меленик (Mélénik) живеят 3600 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1030 домакинства – 650 мюсюлмани, 2000 българи и 560 гърци.

20231101.bg_4144_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

На 5 март 1873 година Петър Сарафов разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов. Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев. След него преподават Спас Влахли от Влахи и Тома Николов от Неврокоп, при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено, за да бъде отворено в 1881 година. По-късно Хаджи поп Димитър от Черешница дарява сграда за българското училище.

20231101.bg_4144_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Мелник

През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.

20231101.bg_72741_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички“. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната.

20231101.bg_72741_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

След Първата световна война три идеологии успяват да се наложат като основни за съответните тоталитарни режими:

20231101.bg_72741_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология. Важна роля за ефективността на пропагандата играе почти пълния монопол на режима върху средствата за масова комуникация.

20231101.bg_72741_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Функцията на тоталитарната пропаганда е разпространението на идеологията в обществото и индоктринирането на отделните личности. Тя е тясно обвързана с масовия терор, определян от националсоциалистическата публицистика като „пропаганда на силата“.

20231101.bg_72741_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Тоталитарното управление се характеризира със сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача. Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включително и най-висшето ръководство на партията.

20231101.bg_72741_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Тоталитарната партия се отличава от традиционните политически партии и има много от характеристиките на масово обществено движение. Построена е йерархично в посока от ръководителите (висшата номенклатура) начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер) към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални. Партията включва малка част от населението, обикновено до около 10%, които образуват твърдо лоялно на режима ядро. Тя прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система.

20231101.bg_72741_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Забрана на партийната система – дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност – наука, култура и изкуство, религия и спорт. Изграждане на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката, до подчиняването ѝ от партията държава.

20231101.bg_72741_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Важна обща черта на тоталитарните режими е налагането на централизиран контрол върху стопанския живот и изграждането на необходимата за това бюрократична система. Това може да става и чрез пряка национализация на предприятията, но във всички случаи е свързано с разработване на държавни стопански планове, регулации на заплатите и стриктен контрол върху печалбите. По този начин икономиката е подчинена на формулите на официалната идеология.

20231101.bg_72741_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Тоталитаризъм

Създаване на идеализиран, героичен образ на вожд на диктаторски режим чрез средствата на пропагандата и печата.

20231101.bg_20841_35

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

Патологията при птиците е изключително разнообразна. Приблизително на всеки 4 – 5 години се регистрира ново болестно състояние. По отношение на инфекциозната патология причина за това може да бъде вариабилността на етиологичния агент. Значително се обогатява и делът на неинфекциозните болести, особено при домашните и птиците отглеждани с промишлена цел. През последните години особено значение придобиват микотоксикозите и недоимъчните заболявания. Не на последно място трябва да се отбележат и неопластичните заболявания. Спецификата на заболяванията при дивите и одомашнените птици е различна и е тясно свързана с начина на живот и развитие, а при домашните птици и от типа на отглеждане, породни и възрастови особености.

20231101.bg_20841_36

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

При дивите птици са най-характерни паразитните и инфекциозни заболявания. Паразитозите биват от различно естество и са свързани от местообитанията и видовите особености на птицата. При някои от паразитните заболявания птицата е краен или междинен гостоприемник в развитието на паразита. Инфекциозните заболявания също биват с различен характер и протичане. Една част от тях се свързва с миграциите на птиците, връзките с други видове, източниците на храна и сезонът на проява.

20231101.bg_20841_37

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

По-специфични за болестите при домашните животни и особено тези, които се отглеждат с промишлен характер. Породообразуването при тях е довело до засилване на проявата на определени белези с цел задоволяване на дадена нужда. По този начин се наблюдава усилен растеж на птицата и нужда от допълнителни хранителни и минерални вещества. Много често в резултат на това, че организмът не успява да задоволи своите потребности възникват недоимъчни състояния. Храненето с некачествен и замърсен фураж също е причина за развитие на микотоксикози при птиците. В птичите стада отглеждани във ферми също често срещани са заболяванията от инфекциозно естество. Те се проявяват с интензивен характер, който е свързан с високата плътност на птиците. Те обаче много успешно могат да бъдат избегнати в резултат на провеждане на профилактични ваксинации и дезинфекция на сгради и съоръжения, оборудване и персонал, който обслужва птиците. При домашните птици отглеждани в т.нар. курници поради екстензивния начин на отглеждане са характерни предимно паразитните и неопластичните заболявания. Често поради слабите мерки за биосигурност те стават жертва и на хищници.

20231101.bg_20841_38

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

Птиците са и преносители на редица заболявания опасни за хората (зоонози). Такива са например пситакоза, салмонелоза, кампилабоктериоза, особено опасните птичи грип и западнонилска треска и едноклетъчните паразити Giardia lamblia и Криптоспоридии.

20231101.bg_20841_39

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

Птиците са клас животни, тясно свързан с човека. Много видове са одомашнени и селекционирани с цел получаване на повече продукти от тях. Използват се за месо, яйца, перушина, кожи (щраус). Отглеждат се и като паркови или декоративни животни отглеждани от природолюбители. Други са предмет на спортен лов и по-рядко лов с цел прехрана. Отглеждани са и ловните птици, като сокола скитник, големия ястреб и скалния орел, които са използвани от древността от хората. Някои от видовете са красиво оцветени, други пеят хубаво. В Древен Рим гъските дори са послужили като пазачи. В България с подобна цел са отглеждани белите ангъчи.

20231101.bg_20841_40

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

Съжителството на човека с птиците, техните характерни физически особености и начинът им на живот, ги правят задължителен елемент практически във всички мито-религиозни системи в света, като им се приписват най-различни функции. В различните митологични системи птиците могат да се изявяват като божества, герои, демиурзи, шамани, тотемни предци, ездитни животни на боговете и т.н. Освен реално съществуващите видове птици, в митовете често присъстват и митични (фантастични) птици. Ткива са например Гаруда (в индуизма и др.), Анзуд (в Месопотамия), Симург (в иранската митология), Рух (арабска митология), Жар-птица, Феникс и много други. В митопоетичното мислене птиците са специални класификатори и символи на божествената същност, небето, слънцето, атмосферните явления (дъжд, гръм, вятър); плодородието, душата, предсказнията, връзката между космичните зони и т.н.

20231101.bg_20841_41

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

При изображенията на световното дърво или дървото на живота птиците се разполагат на неговия връх. Обикновено за „Птица на световното дърво“ се избира най-царствената птица (най-често орел или друга хищна птица); по-рядко е обобщен образ на птица, която понякога притежава фантастични черти. Тази птица на върха на дървото обозначава небето, горния (божествен) свят и в този смисъл е противопоставена на съществото-класификатор на долния, подземен (демоничен) свят, намиращо се в корените на дървото (обикновено това е влечуго, риба или някакво чудовище). Типичен пример за това противопоставяне е световното дърво в скандинавската митология – ясенът Игдрасил, на чийто връх е ястребът Вердфьолнир, а в корените му – драконът (змията) Нидхьог. Срещани са и изображения на световното дърво с две птици на върха му – отляво и отдясно. Тези птици се съотнасят със слънцето и луната, допълвайки космологическия модел, а в ритуален план носят идеята за плодородие и благополучие. Обикновено птицата на световното дърво (по-специално орела) се съотнася с бога-гръмовержец в различните традиции: Зевс, Юпитер, Индра, Перкунас и др.

20231101.bg_20841_42

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

В редица митологични системи (главно тихоокеански, азиатски и американски) птиците се проявяват като демиурзи и/или културни герои. Те действат сами или по волята на божество. В тези случаи птиците създават земната твърд, добиват блага (огън и др.), основават културни традиции и т.н. Създатели на земната суша в тези вярвания са най-често различни водоплаващи птици – различни видове патици, гмурци и др. – разпространен е мотивът за гмуркането на птицата в световния океан и изваждането от дъното му на парче тиня или глина, от което възниква земната твърд. Според мит от Полинезия, Хавайските острови се появяват от яйце, снесено във водата от божество-птица, а сред Тихоокеанските острови е разпространен мотива за птица, изпратена от божеството, която оплодява дърво или камък, вследствие на което възникват живите същества. Сред някои северноамерикански индианци е известен сюжетът за получаването на огъня от гарвана; според тях слънцето и светлината също дължат появата си на действията на гарвана или орела.

20231101.bg_20841_43

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8

Птици

Широко разпространена е представата за птицата-предтеча, тотем на племето. Това може да се проследи в имената на отделни фратрии в Северна Америка, Австралия и др. При тлинкитите в Северна Америка има две фратрии – на вълка и на гарвана. В първата влизат родовете на орела и пингвина, във втората – тези на враната, гъската и бухала. В Австралия са известни фратриални обединения, носещи имената на Бялото и Черното какаду, Клиноопашатия орел, Гарвана и др. Там дори се наблюдава и полов тотемизъм – в племето курнаи мъжете са „орехчета“, а жените „коприварчета“; в племето вотджобалък мъжете са „прилепи“, а жените вид козодои.

20231101.bg_65071_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Към 2018 г. България на 4-то място в ЕС по процент жени заемащи ръководни позиции. 39% от всички началници са жени.

20231101.bg_65071_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Феминизмът като понятие означава общата рамка на движение, активизъм, борба, но и мислене върху и теория за женското равенство. Все пак представите за подобно равенство се различават у самите феминисти и феминистки (поради историческите и геополитически условия, но и личните очаквания), заради което възникват различни идейни, теоретични рамки и различни движения и течения. Някои основни типове са изброени по-долу в относително историческа рамка.

20231101.bg_65071_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Движение през късните години на XIX век за освобождаването на жената, чрез подобряване на нейното материално състояние. Това движение се организира около идеята за освобождаване на жената от нейното бреме по отношение на къщната работа, като готвене, чистене и други традиционно домакински занимания. „Голямата домакинска революция“ (Шарлот Гилман) е заглавие, което илюстрира добре това движение.

20231101.bg_65071_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Анархофеминизмът е радикален феминизъм, който смята, че феминизмът не трябва да мимикрира действие, а наистина да разруши всички властови структури доминирани от мъже, тоест Държавата, сама по себе си. Обявява се срещу войната, водена от мъжете политици, срещу военната политика и анархо-феминистките смятат, че Държавата поради вътрешните си и наследени качества не може да се промени и реформира и затова трябва да се „надрасне“. Смятат, че едно от условията е широка интелигентност сред масите и особено жените, които така да се преборят с „мъжки изобретения“ като църквата и семейството. Анархофеминизмът е вид социализъм, анархизъм и за това в много голяма степен марксизъм. (Из манифеста на анархо-феминизма от 1971 г., публикуван в Сирена, списание за анархо-феминизъм, том 1, бр. 1, Чикаго )

20231101.bg_65071_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Една от основоположничките на американския анархо-феминизъм е Ема Голдман, която го използва, за да изработи радикален феминизъм, който е много напредничав за своето време.

20231101.bg_65071_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Радикалният феминизъм е една от рамките, в които се развива феминизмът през 70-те години на XX век, наред с „либералния“ и „социалистическия“ феминизъм, но днешното значение в езика е повече маркирано от идеологическото етикиране, произтичащо от тенденциите в мъжкото мислене . Все пак основна тема на радикалния феминизъм са потисничеството над жената (Вторият пол на Симон дьо Бовоар), желанието за социална промяна и свобода, възможност за разнообразие на социалните роли на мъжа и жената чрез отричането на ролевите стереотипи, налагани от патриархално-институционализираното мислене като тези за цветовете, носени от момичета и момчета, като основани на някакви презумпции от биологическо естество. Радикалният феминизъм е против биологичното детерминиране на половете, също така социалното и културно детерминиране.

20231101.bg_65071_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Концентрира се върху представата и имиджа на жената герой от Гръцката митология, така както е изразена в изкуството и литературата, като физика и сексуални ценности и практики. Тоест амазонният феминизъм се бори за физическо равенство и опонира на половите ролеви стереотипи и дискриминация на жената на базата на предположения, че жените трябва да са, да изглеждат или да се държат като пасивни, слаби, физически безпомощни. Той отрича идеята, че дадени характеристики или интереси са присъщо мъжки (или женски). Амазонният феминизъм твърди, че жените са физически равнопоставени като възможности на мъжете, и за това никаква работа не може да бъде затворена за жените, независимо дали е в строителството или армията.

20231101.bg_65071_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Американската феминистка история познава това движение, което възниква в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век с идеята, че феминистките не са достатъчно свободни в мисленето си и не са достатъчно ангажирани с проблемите на жените, бидейки подвластни на сексуалното привличане към мъже. Макар че движението е много силно изразено през този период, индивидуални феминистки лесбийки продължават да поддържат някои от общите възгледи на лесбианизма и днес.

20231101.bg_65071_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Феминизъм

Феминистките лесбийки твърдят, че истинският феминизъм е именно в лесбийството, което може да разкрие в цялост любовта и грижата на жените към жените (виж Джудит Бътлър). "Лесбийките феминистки, като утвърждават първенството, първостепенността на женските отношения една с друга и като осигуряват, обезпечават и предлагат една алтернативна феминистка култура, форсираха много нелесбийки да преразгледат и преоценят своите връзки с мъжете, мъжките институции и мъжките ценности“, обяснява станфордският историк Естел Фридман.

20231101.bg_19496_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Високата топлопроводимост на металите също произтича от подвижността на електроните в електронния облак и тяхната способност лесно да предават създаваната от топлината вибрационна енергия. По тази причина най-добрият проводник на топлина е също среброто.

20231101.bg_19496_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

По отношение на магнитните си свойства биват диамагнитни, парамагнитни или феромагнитни. В твърдо състояние металите имат високосиметричен кристален строеж.

20231101.bg_19496_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Повечето метали са ковки и дуктилни, деформиращи се под напрежение без цепене. Смята се, че неориентираната в пространството природа на металните връзки допринася значително за дуктилността на повечето твърди метали. Обратно, при йонни съединения, като готварската сол, където равнините на йонната връзка се приплъзват една спрямо друга, се получава промяна във взаимното положение на близко разположени йони с еднакъв заряд, което води до цепене на кристала. Такова изместване не се наблюдава при ковалентно свързани кристали, като диаманта, при които обаче се получава крехко разрушение и фрагментиране на кристала. Обратимите еластични деформации на металите могат да се опишат със закона на Хук (линейна връзка между напрежения и деформации).

20231101.bg_19496_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Напрежения, надхвърлящи границата на еластичност, могат да предизвикат постоянни (необратими) деформации, наричани пластични. Подобни ефекти могат да се получат и при нагряване, като температурата може да предизвика изместване на структурни дефекти в метала, като междузърнести граници, дислокации, двойници, които да доведат до пълзене и умора.

20231101.bg_19496_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Друга механична характеристика на металите е якостта. Теоретичната якост на металите се установява като се използва аналог между структурата на металите и йонната кристална решетка от типа на NaCl. Различието се състои в това, че колективизираните електрони не са съсредоточени в една точка, а са равномерно разпределени в областите между положителните йони. Техническата якост (експерименталната) е на 2 – 4 порядъка по-ниска от теоретично определената.

20231101.bg_19496_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

За повечето метали е характерна склонността им да отдават електрони при химичното си взаимодействие с неметалите (имат 1 – 4 валентни електрона), при което преминават в положително натоварени йони (катиони). С кислорода образуват главно основни оксиди, повечето от които са анхидриди на съответни основи.

20231101.bg_19496_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Изключение са оксидите с много високи степени на окисление, като CrO3, Mn2O7 и OsO4, които са силно киселинни.

20231101.bg_19496_20

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Повечето метали реагират със съдържащия се във въздуха кислород, макар и с различна скорост – калият се запалва за секунди, докато желязото ръждясва в продължение на години. Други метали, като паладия, платината и златото, изобщо не реагират с атмосферата. При някои метали, най-вече желязото и неговите сплави, оксидацията при контакт с въздуха предизвиква корозия, за предотвратяването на която те се обработват чрез боядисване, анодиране или плакиране.

20231101.bg_19496_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB

Метал

Някои метали, като титан, алуминий или цинк, образуват тънък и плътен оксиден слой на повърхността, който служи като бариера за по-нататъшното проникване на кислородните атоми и по-този начин предотвратяват корозията. При използването на метално покритие за корозионна защита върху основния метал трябва да се нанесе по-реактивен метал, особено когато е възможно нараняване на покритието. Така водата и двата метала образуват електрохимична клетка, при което докато по-реактивният метал оксидира, по-нереактивният остава защитен от оксидация.

20231101.bg_198602_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Колитите са група заболявания, които поразяват лигавицата на стомашно-чревния тракт, по-специално тънките черва и дебелото черво. Те спадат към категорията на заболяванията на дразнимите черва, но не трябва да се бъркат със синдрома на дразнимото дебело черво.

20231101.bg_198602_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

В повечето случаи възпалението се появява вследствие на други заболявания на храносмилателната система – гастрит, язви или в резултат на продължително антибиотично лечение. Антибиотиците унищожават нормалната чревна флора, което предизвиква невъзможност за пълно разграждане и усвояване на хранителните вещества, а от там дразнене и възпаление.

20231101.bg_198602_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Общите признаци и симптоми на колита включват болка и напрегнатост в корема, бърза загуба на телесно тегло, болки в ставите, умора и депресия, треска, изпотяване, наличие на язви в дебелото черво, кръв и слуз в изпражненията, кръвотечение от ректума. При някои форми на колит е характерна диарията, при други – запекът.

20231101.bg_198602_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Други симптоми са стомашните киселини, газовете, несмилането на храната докрай, повръщане и болки по целия стомашно-чревен тракт.

20231101.bg_198602_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Диагнозата се поставя след снемане на анамнеза от пациента, томографски преглед, рентгенова снимка на перитонеума и изследване на изпражнения, за изключване на паразитна инфекция. При необходимост болният се подлага на ректоскопия или колоноскопия – методи, позволяващи вътрешен оглед на дебелото черво.

20231101.bg_198602_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Заболяването не представлява заплаха за организма, в случаите, когато болният се подложи на лечение, което включва:

20231101.bg_198602_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

стриктна диета, изключваща консумация на пържени, мазни и други тежки за обработка храни, както и газообразуващи.

20231101.bg_198602_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

Усложнение от нелекуван колит е неговото хронифициране или възпаление на съседни тъкани и органи (при жените аднекси и яйчници).

20231101.bg_198602_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82

Колит

В случаи с много тежка форма на колит, състоянието е животозастрашаващо и изисква хирургична интервенция. При съмнения за колит, е необходима консултация с лекар – гастроентеролог.

20231101.bg_19567_75

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

След смъртта на Алехин нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът Михаил Ботвиник, един от най-силните за всички времена, поставя началото на ерата на съветско господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион – американецът Боби Фишер (шампион в периода 1972 – 1975).

20231101.bg_19567_76

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

В предишната неофициална система световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „междузонални турнири“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона той има право да изиграе мач-реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл.

20231101.bg_19567_77

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години и става 5 пъти световен шампион. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след равните мачове през 1951 г. с Давид Бронщайн и 1954 г. със Смислов. През 1957 г. губи от Василий Смислов, но си възвръща титлата след мач-реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо Михаил Тал, завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача-реванш през 1961 г. След това повторно възвръщане ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач-реванш на детронирания шампион.

20231101.bg_19567_78

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

Тигран Петросян, гений на защитата и силен позиционен играч, през 1963 г. побеждава Ботвиник и успява да задържи титлата за два цикъла. През 1966 г. я защитава с победа, а през 1969 г. губи от един и същ претендент. Неговият наследник, Борис Спаски от СССР (1969 – 1972), често е описван като играч с универсален стил – еднакво добре владеещ както позиционната, така и остро-комбинационната игра.

20231101.bg_19567_79

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

Следващият цикъл за титлата излъчва първия несъветски претендент за титлата от Втората световна война, американеца Боби Фишер, който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г. обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу по-младия съветски гросмайстор Анатолий Карпов, когато ФИДЕ отказва да изпълни само едно от неговите 64 изисквания – при резултат 9:9 т. мачът от 24 партии да завърши предсрочно и той да запази титлата си. Фишер не се явява на мача и Карпов го печели служебно. Анатолий Карпов защитава на два пъти титлата си срещу Виктор Корчной (1978 и 1981 г.) и доминира през 70-те и първата половина на 80-те години на XX век с поредица от турнирни успехи.

20231101.bg_19567_80

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг гениален руски шахматист – Гари Каспаров. Каспаров и Карпов провеждат пет равностойни мача за световната титла между 1984 и 1990 г. – едни от най-силните двубои в историята на шахмата. Карпов печели само първия от тях през 1984 г., който е прекратен при резултат 5:3 победи преди да завърши според регламента до 6 победи поради рекордната му продължителност. Следващата година при нов регламент побеждава Каспаров и става най-младият световен шампион в историята. Той печели третия и петия мач с 1 т. разлика, а четвъртия завършва наравно и така си запазва титлата.

20231101.bg_19567_81

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

През 1993 г., Гари Каспаров и Найджъл Шорт скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната Професионална шахматна асоциация (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно две световни първенства и двама световни шампиони:

20231101.bg_19567_82

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

- Шампионат по „класически шахмат“ на ПФА. Продължава само по традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии. Каспаров побеждава Шорт, а през 1995 г. – Ананд и остава шампион по „класически шахмат“ на ПФА до 2000 г., когато губи своята титла от руснака Владимир Крамник.

20231101.bg_19567_83

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82

Шахмат

- Световно първенство, организирано от ФИДЕ. През 1993 г. Карпов побеждава Ян Тиман и отново е световен шампион до 1999 г. Тогава ФИДЕ променя правилата като отнема правото на световния шампион да защитава титлата си в мач срещу претендент. Шампионът Анатолий Карпов протестира и отказва да участва в шампионата на общо основание като влезе в играта още от самото начало на турнира. Така бива лишен от титлата служебно, както я печели за пръв път. Световен шампион става друг руски гросмайстор – Александър Халифман, който на финала побеждава с 1 т. Владимир Акопян.

20231101.bg_108420_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

16 юни 1897 – Първото моторизирано такси, „Daimler Victoria“ с табела „Taxi“, тръгва в Щутгарт. Използва модерния таксиметър, изобретен и усъвършенстван от трима немски изобретатели; Вилхелм Фридрих Недлер, Фердинанд Денкер и Фридрих Вилхелм Густав Брюн.

20231101.bg_108420_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

Benz & Co разработва първия двигателен цилиндър, който Бенц нарича „contra engine“, където цилиндрите са разположени един срещу друг.

20231101.bg_108420_20

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

1 октомври 1898 – „Daimler-Motoren-Gesellschaft“ поставя първия 4-цилиндров двигател в автомобил „Daimler Phoenix“.

20231101.bg_108420_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

Mercedes-Benz има цяла гама от пътнически автомобили, лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Превозните средства се произвеждат в цял свят. Марките Smart (за градски автомобили) и Maybach са също произвеждани от Daimler AG.

20231101.bg_108420_22

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

През декември 2021 г. подразделението Daimler Trucks & Buses се отделя от бившия Daimler AG. Daimler Truck Holding AG, един от най-големите производители на търговски превозни средства с глобален обхват, сега е независима компания. Готлиб Даймлер продава първия в света камион през 1886 г.

20231101.bg_108420_23

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

Mercedes-Benz също произвежда автобуси главно за Европа и Азия. Първият завод, построен извън Германия след Втората световна война, е в Аржентина. Първоначално там се произвеждали камиони, много от които били модифицирани независимо в автобуси, известни като Colectivo. В днешно време Mercedes-Benz произвежда автобуси, камиони и ванове Sprinter.

20231101.bg_108420_24

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

Mercedes-Benz произвежда автобуси от 1895 в Манхайм в Германия. От 1995 г. марката на Mercedes-Benz автобусите е под шапката на EvoBus GmbH, принадлежащи 100% на Daimler AG. Освен това, DaimlerChrysler AG е производството на автобуси с марката Mercedes-Benz в Турция. Mercedes-Benz Türk е основана в Истанбул през 1967 г. като Otomarsan, тя започва производство на O 302 тип автобуси през 1968 година.

20231101.bg_108420_25

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

През 1995 г. Daimler-Benz Bus и гама автобуси и Kässbohrer Bus дивизия се обединяват, за формиране на EvoBus GmbH. И Mercedes-Benz и Setra продължават да функционират отделно на пазара за известно време.

20231101.bg_108420_26

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86

Мерцедес-Бенц

Една година по-късно EvoBus е сформирана, първото от новата гама автобуси от Mercedes-Benz са представени – на Интегро (O550) селски-автобусна линия, по-късно се присъедини с три моста и 15-метрова версия. Освен Интегро, EvoBus също представи Mercedes-Benz O405 NUL (двойна ос дълго нисък под селски-автобусна линия), O405 NK (компактен градски автобус) и Innovisia (подобрена версия на O404). The Innovisia е първият автобус, оборудван със система за окачване ABC. Малко след Citaro градските услуги нископодов автобус беше открита. Това е първият градски автобус оборудвани с CAN шина за данни.

20231101.bg_52908_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините имат остро зрение както под вода, така и над повърхността, а техният слух превъзхожда човешкия. Въпреки че имат малки ушни отвори от всяка страна на главата, предполага се, че под вода чуват – ако не изцяло, то предимно, посредством долната челюст, снабдена със специална кухина, пълна с мазнина, която препраща звуковите вибрации към средното ухо. Слухът им служи също така за ехолокация. Делфините имат и силно развито осезание с множество нервни окончания, струпани предимно около муцуната, гръдните перки и гениталиите. Проявяват също така вкусови предпочитания към определени видове риба и се предполага, че след като нямат обонятелни нерви, те всъщност помирисват водата, вкусвайки я.

20231101.bg_52908_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Според настоящата класификация съществуват 36 съвременни вида делфини, повечето океански, но има и такива, които се срещат и в сладки води (да не се бъркат с Речните делфини). Към делфиновите се отнасят и видове, които разговорно се наричат китове (широкомуцунест делфин, косатки, гринди).

20231101.bg_52908_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините са смятани за едни от най-интелигентните същества на Земята. Въпреки многобройните научни изследвания, проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка, на която скъпата модерна апаратура все още не е дала задоволителен отговор.

20231101.bg_52908_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините са известни с това, че са дружелюбно настроени към човека и някои от тях съзнателно търсят контакт с хората. Случва се стада делфини да съпътстват плавателни съдове в открито море, като се движат до самия нос на кораба, порещ вълните.

20231101.bg_52908_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините са социални животни, живеещи на малки стада, наброяващи дузина индивида, но при изобилие на храна се срещат и огромни многохилядни стада. Принадлежността към определено стадо обаче не е твърдо установена и някои индивиди сменят своята социална среда, като макар и рядко се срещат и делфини самотници. Все пак, всички китоподобни установяват силна връзка помежду си, не само на семейни, но и приятелски начала, като се наблюдава и междувидово взаимодействие и дори са известни случаи на междувидово сношение, резултат от което са няколко прословути делфини хибриди. Делфините са известни и със силно развитото си чувство за взаимопомощ; наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността, за да дишат.

20231101.bg_52908_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините комуникират помежду си, издавайки голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини, разположени под дихателния им отвор. Най-общо може да се каже, че издават три вида звуци: честотно модулирани (FM) звуци, наричани просто подсвирвания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове). Първите два вида звуци делфините използват за общуване, като се знае, че определени подсвирвания са индивидуално характерни и имат опознавателен характер (нещо като човешките имена). Кликовете имат ориентировъчен характер и се използват за ехолокация, като се издават на серии, които се учестяват с приближаването на обекта, към който е насочено вниманието на делфина. Ехолокационните кликове на делфините са едни от най-силните звуци, издавани от животно.

20231101.bg_52908_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури (виж Дългоклюна стенела). Все още не се знае с каква цел правят това, но по всичко личи, че го правят по-скоро за собствено удоволствие или като един вид ритуал. Скокът над водата дава възможност и за бърз поглед над повърхността.

20231101.bg_52908_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините са игриви същества, могат да бъдат видени как се боричкат или да си подмятат разни предмети като водорасли, злощастни морски птици или морски костенурки. Делфините обичат също да яхват вълната, възползвайки се от крайбрежно вълнение или струята, създавана от носа на кораб, порещ вълните. Делфините афала, които са роднини на белугите, също си играят с въздушни мехури. Групи делфини правят балони, пукат ги с уста и дори преследват балоните на други делфини.

20231101.bg_52908_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Делфинови

Делфините заспиват, като едната част от мозъка им остава активна заедно с едното око, за да могат да видят повърхността и да си поемат въздух. След това частта, която е била активна, си почива и всичко се повтаря.

20231101.bg_53742_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Амонякът не само се разтваря във вода, а и химически се свързва с нея. Водният разтвор на амоняка притежава основен характер и променя цвета на лакмуса в син. Азотните атоми от молекулите на амоняка свързват чрез свободните си електронни двойки водородните йони, получени при дисоциацията на водата. Така се образуват сложни положителни амониеви йони (NH4+). В разтвора остават свободни хидроксидни йони (OH-), които определят основния характер на разтвора:

20231101.bg_53742_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

С киселини амонякът взаимодейства по начин, аналогичен на взаимодействието с вода. Получават се соли, наречени амониеви. При тях връзката между амониевия и киселинния йон е йонна:

20231101.bg_53742_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

При обикновени условия амонякът не реагира нито с кислорода, нито с въздуха. При загряване обаче образува експлозивни смеси. Струя от амоняк гори в среда от чист кислород. В зависимост от условията на взаимодействие се получават различни продукти. За практиката голямо значение има реакцията на каталитично окисляване на амоняка, при което се образува NO:

20231101.bg_53742_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Лабораторно амонякът се получава при взаимодействието на амониев хлорид (NH4Cl, нишадър) с натриева (NaOH) или калциева основа (Ca(OH)2). Процесът се ускорява при загряване:

20231101.bg_53742_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Промишлено газът се получава чрез пряк синтез – от азот и водород. Катализатор на реакцията е желязо двойно промотирано от K2O и Al2O3. Реакцията протича при температура между 300 – 550 °C и при повишено налягане (р = 15 – 25 MPa).

20231101.bg_53742_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Тъй като правата реакция е екзотермична, в съгласие с принципа на Льо Шателие-Браун загряването я потиска и се намалява синтезата на амоняк и би следвало да се избягва. Не трябва да се забравя обаче, че азотната молекула е извънредно инертна поради наличието на здрава тройна връзка между двата атома (N≡N), така че високата температура все пак се налага поради необходимостта тази молекула да бъде активирана. Така повишаването на температурата наистина частично снижава добива на амоняк, но значително ускорява производството му.

20231101.bg_53742_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

При преработка на каменни въглища като отпаден продукт се получава амоняк. Така той се изхвърля във въздуха.

20231101.bg_53742_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Амонячната вода се използва в медицината. При загубване на съзнание на пострадалия се дава за много кратко време да вдишва през носа амоняк. При ухапване от насекоми местата се намазват с амонячна вода, която действа като противоотрова. В бита амонячната вода се употребява за пране на цветни тъкани, премахване на петна, избелване на найлони и коприна.

20231101.bg_53742_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA

Амоняк

Амонякът се използва за получаване на азотна киселина, минерални торове, пластмаси, багрила, лекарства. Широко приложение намира в хладилната техника, медицината и др. Събира се в метални балони, боядисани в жълто.

20231101.bg_27623_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера), или нечленувано Магура, е пещера в Северозападна България, област Видин, община Белоградчик.

20231101.bg_27623_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.

20231101.bg_27623_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.

20231101.bg_27623_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.

20231101.bg_27623_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

20231101.bg_27623_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях.

20231101.bg_27623_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

Магура

Преустановен е достъпът до „Галерията с рисунките“ в пещера „Магурата“ с Принудителна административна мярка, съставена от инспектор в ГД ИОКН на Министерство на културата.