Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_108063_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B0

Сколиоза

Фронталната равнина – при гръдни и комбинирани сколиози целият гръбначен стълб и таз са снижени към вдлъбнатата страна на изкривяването, докато при гръдно-лумбалните гръбначния стълб пресича вертикалната ос на тялото, като гръдния отдел се разполага от страна на изкривяването, а тазът – на противоположната му страна.

20231101.bg_24351_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Амурски тигър (Panthera tigris amurensis) – популация на сибирския тигър в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, по поречието на река Амур

20231101.bg_24351_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Манджурски или севернокитайски тигър (Panthera tigris mandshurica) – популация на сибирския тигър в Манджурия и Северен Китай

20231101.bg_24351_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Усурийски тигър (Panthera tigris mikadoi) – популация на сибирския тигър в Усурийския район. Усурийският залив е на изток, близо до Япония

20231101.bg_24351_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Далекоизточен или хабаровски, усурски тигър (Panthera tigris mikado) – популация на сибирския тигър в Далечния Изток и Хабаровски край

20231101.bg_24351_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Явански тигър (Panthera tigris sondaica) – вероятно изчезнал, макар да се смята, че все още има популация

20231101.bg_24351_20

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Каспийски тигър (Panthera tigris virgata) – подвид на сибирския тигър; изчезнал в ареала си, но има планове популацията да се възстанови

20231101.bg_24351_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Хиркански или персийски тигър (Panthera tigris virgatus) – познат също като бактрийски тигър. Изчезнал подвид. Основната популация на каспийския тигър

20231101.bg_24351_22

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Балхашки тигър (Panthera tigris trabata) – изчезнал подвид. Вероятно е бил популация на каспийския тигър в Казахстан

20231101.bg_24351_23

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80

Тигър

Северен или азерски тигър (Panthera tigris septentrionalis) – познат също като кавказки тигър. Tigris septentrionalis е научното наименование, предложено от Константин Сатунин през 1904 г. за череп и обработени кожи от тигри, убити в Ланкаранската низина, Азербайджан, през 1860-те.

20231101.bg_51527_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Официален език е книжовният арабски (общ за всички арабски страни), но в ежедневието се използва разговорният алжирски арабски език. Национален език е също берберският език тамазиг, широко разпространен (сред около 2/3 от населението) е и френският. Паричната единица на страната е алжирският динар.

20231101.bg_51527_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Името на страната идва от столицата ѝ Алжир, което на свой ред е арабската дума Ал-Джаза́ир (الجزائر, al-Jazā'ir – „Островите“), съкратена форма на по-старото Jazā'ir Banī Mazghanna (جزائر بني مزغنة, „Острови на мазганското племе“).

20231101.bg_51527_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Алжир се намира в северната част на Африка, на брега на Средиземно море. Страната е на 10-о място по площ в света – над 21 пъти по-голяма от България. Средиземноморското крайбрежие (както и на север отделни части от планините и платата им) е единствената плодородна земя в страната.

20231101.bg_51527_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Алжир се дели на две геоложки зони – на юг е Сахарската платформа, образувана още през докамбрия, и нагънатите Атласки планини, образувани по време на алпийския орогенезис.

20231101.bg_51527_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Пристанища на Алжир: Анаба, Арзев, Айн-Темушент, Колло, Беджая, Жижел, Мостаганем, Оран, Тенес, Скикда

20231101.bg_51527_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

В Северен Алжир е разположена централната част на Атласките планини, а в Алжирска Сахара – планините Ахагар. Централната и южната част на Алжир са заети от пустинята Сахара. Най-високата точка е връх Тахат, висок 3003 m.

20231101.bg_51527_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Пустинята Сахара заема 80% от територията на страната и се състои от отделни пясъчни (Голям западен ерг, Голям източен ерг, Ерг-Игиди, Ерг-Шеш) и скалисти (Танезруфт, Тингерт, Тадемаит, Ел-Еглаб) пустини. В югоизточната част на алжирска Сахара се издига платото Ахагар, където е най-високата точка на Алжир – планината Тахат (2906 m). Платото Ахагар е издигнатия на повърхността метаморфен фундамент на Сахарската платформа, на възраст 2 милиарда години. От всички страни, то е заобиколено от стъпаловидни възвишения – платото Тасилин-Аджер, Тасилин-Ахагар и планините Муйдир. На север, алжирска Сахара лежи на 26 м под морското равнище. Тук се намира соленото езеро Шот-Мелгир.

20231101.bg_51527_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Най-дългата река в Алжир е Шелиф (или Шлеф) – около 700 km. Извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море.

20231101.bg_51527_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80

Алжир

Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9°C, а средната максимална температура за август – около 30°C. Количеството на валежите е около 650 mm.

20231101.bg_72650_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век Сикили – голям остров и обширно царство близо до Африка, има собствен патриарх. През Ранното средновековие, островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилиански емират (831 – 1072). Островът е възвърнат за християнството от норманите с учреденото тук Сицилианско кралство (1091 – 1194). През 1194 император Хайнрих VI включва Сицилия в границите на Свещената Римска империя и поставя началото на управление на династията Хоенщауфен (1194 – 1266).

20231101.bg_72650_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Римските папи водят дълга борба с представителите на династията Хоенщауфен за Сицилианското кралство. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император Фридрих II – Манфред, но във войните за надмощие между гвелфи и гибелини той е победен от Карл I Анжуйски и на острова се настаняват французите. През 1282 г. избухва въстание срещу французите, подпопомогнато с финанси от византийците и с военна сила от арагонците и прераснало във война, като в резултат през септември 1282 г. арагонският крал Педро III Арагонски завзема Сицилия. На 18 ноември 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император Михаил VIII Палеолог.

20231101.bg_72650_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

От 14 век нататък Сицилианското кралство е последователно владение на кралство Арагон, Испания, за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с Неаполитанското кралство се управлява от Бурбоните. През 1816 г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. то влиза в състава на обединеното Кралство Италия.

20231101.bg_72650_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Сицилия е най-големият остров в Средиземно море с площ 25 460 km². Разположен е на юг от Апенинския полуостров, от който е отделен чрез Месинския проток. Бреговете му се мият от три морета: на север Тиренско, на изток Йонийско и на юг Средиземно море. На юг, от Африка го отделя широкият 135 km Туниски проток. Бреговете на Сицилия са предимно стръмни, слабо разчленени, абразионни. Удобни заливи се срещат рядко и са разположени преди всичко по северозападното (залива Кастеламоре) и източното (заливите Катания и Аугуста) крайбрежие.

20231101.bg_72650_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

На острова преобладава планински и хълмист релеф. Покрай северните брегове се простира система от дълбоко разчленени планински хребети и отделни масиви (Пелоритански планини, Неброди, Ле Мадоние), явяващи се структурно продължение на планините на Апенинския полуостров и са изградени основно от гнайси, кристелинни шисти и филити. В строежа на планината Неброди (връх Соро 1847 m) значителна роля играят флишовите скали, а в планината Ле Мадоние (1977 m) – варовиците и доломитите. Централната част на острова е заета от ниски планини (масива Ерви и др.) и хълмисти възвишения, изградени от глини, шисти и мергели. На югоизток е разположено варовиковото и карстово планинско плато Иблеи (връх Лауро 986 m). На изток, на 20 km северно от град Катания се издига конусът на най-високия действащ вулкан в Европа – Етна (3340 m). В района на масива има още редица угаснали вулкани. По източното и западното крайбрежие се простират малки акумулативни равнини. Островът е център на чести земетресения. Разработват се находища на сяра (Калтанисета), нефт (Джела), природен газ (Ена), калиева и готварска сол и др.

20231101.bg_72650_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Климатът на Сицилия е субтропичен средиземноморски. В крайбрежните равнини средната януарска температура е 11 – 12 °С, средната юлска 27 – 28 °С (максимална до 45 °С), в планините съответно 4 – 8 °С и 20 – 24 °С. Най-високите части на вулкана Етна около 9 месеца в годината са покрити със сняг. Годишната сума на валежите в равнинните части е 400 – 600 mm, а в планините – 1200 – 1400 mm. Валежите падат предимно през зимата, а през лятото се наблюдава продължително (3 – 5 месеца) засушаване, по време на което голяма част от реките пресъхват с изключение на най-големите (Симето, Салсо, Платани, Дитайно, Беличе, Джела).

20231101.bg_72650_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Най-разпространените почви на острова са кестенявите планински и червеноземните. Естествената растителност е силно изменена от човешката дейност. Преобладава средиземноморската храстовидна растителност от типа макия, гарига на юг и степна във вътрешните райони. Горите заемат около 4% от площта на острова. На височина до 1300 – 1500 m са разпространени каменен и корков дъб, кестен, габър, а нагоре бук. Над 2100 m и в масива Етна боровите гори се заменят с бодливи храсти от барбарис, хвойна и астрагал, а над 2800 m растителност практически отсъства.

20231101.bg_72650_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на Островна Италия – остров Сардиния. Един от основните мотиви за имиграцията е благоприятният климат.

20231101.bg_72650_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Сицилия

Италианският език е официален в Сицилия, но повечето жители говорят на сицилиански език, който, подобно на неаполитанския език, е определен като отделен език от ЮНЕСКО.

20231101.bg_282425_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Вирусите с по-висока патогенност достигат до дълбоките шийни и мезентериални лимфни възли и се размножават в тях. След като ги напуснат се наблюдава постъпването им в кръвния ток. Виремията и съпътстващата интоксикация причиняват увреждания на вътрешни органи като сърце, черен дроб, панкреас и други, но най-силен е тропизмът на вируса към нервната система. Вирусите се размножават най-добре в ганглиевите клетки на предните рога на гръбначния мозък, клетките на продълговатия мозък и моста. По-рядко се поразяват мозъчните менинги и малкия мозък.

20231101.bg_282425_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Настъпва нарушение на обмяната при синтеза на нуклеинови киселини и белтъчини. Това води до дистрофични и некротични изменения в ганглийните клетки и пълното загиване на неврона. Едно от най-характерните поражения е асиметричното засягане на мозъка. Това определя и асиметричните парализи. В местата на засягането има унищожаване на невроните и разрастването на глиа. Вирусът има и специфичен тропизъм в частите на мозъка – ядрата на мозъчния ствол, ядрата в малкия мозък и предните рог на гръбначния мозък. Преодоляването на цереброспиналната бариера и поразяването на нервната система възниква едва при около 1% случаите. Във всички останали случаи обаче се развиват непаралитични форми на заболяването или се формира безсимптомно вирусоносителство.

20231101.bg_282425_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Инкубационният период е между 3 и 35 дни, но обикновено е в рамките на 7 – 14 дни. Заболяването се проявява в многобройни форми, които се разделят на две големи групи:

20231101.bg_282425_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Непаралитичните форми протичат с признаците на т.нар. „Малка болест“ или с прояви на серозен менингит.

20231101.bg_282425_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

„Малката болест“ е най-честата форма и обхваща от 25 до 80% от случаите на полиомиелита. Проявява се в три синдрома: токсикоинфекциозен – с температура, главоболие и отпадналост; катарален с признаци на ринит, фарингит, тонзилит и бронхит; диспептичен с болки в корема, гадене, повръщане и диария. Протичането е благоприятно и оздравяване настъпва след 3 до 7 дни.

20231101.bg_282425_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Серозен менингит. Проявява се на фона на малката болест с нарушено общо състояние и повишена температура. На 2 – 3 ден от началото се появяват менингеални симптоми. Протичането е благоприятно и бързо изчезват клиничните признаци.

20231101.bg_282425_20

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Полиомиелит у имунизирани. Протича по-леко, предимно в абортивна форма. Възможно е да се появят и паралитични прояви, но те бързо отшумяват.

20231101.bg_282425_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Продромален период. Продължава около 3 до 5 дни и се проявява с повишена температура, хрема, кашлица, болки в областта на гърлото и зачервяване, безапетитие, гадене, повръщане и диария.

20231101.bg_282425_22

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82

Полиомиелит

Препаралитичен период. Започва след двудневен интервал с падане на високата температура. Тя отново се покачва, появяват се главоболие и повръщане. Болните стават неспокойни, възбудени или точно обратното – сънливи до степен помрачаване на съзнанието. Проявява се с обилно изпотяване и зачервяване на лицето. Децата стават раздразнителни и плачливи поради болките по мускулите, които са силни особено при обръщане на тялото или преместване. Възможна е и поява на менингеални признаци демонстрирани с главоболие и вратна ригидност. В засегнатите мускули се появяват фасцикуларни потрепвания. Още през този период се наблюдават слабост на мускулите и снижаване на рефрлексите.

20231101.bg_106681_24

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар Дарий I на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на Мардоний под господството на персийската империя. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. Делоски морски съюз и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая

20231101.bg_106681_25

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход Тукидид, поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех.

20231101.bg_106681_26

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес

20231101.bg_106681_27

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство.

20231101.bg_106681_28

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис.

20231101.bg_106681_29

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел Терес I основава Царство на одрисите и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.

20231101.bg_106681_30

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

Макар че Филип II анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от Парос, се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на Лизимах. Филип V завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при Киноскефали и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец Тит Фламиний (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. Гай Касий Лонгин загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от Марк Юний Брут като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос.

20231101.bg_106681_31

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах.

20231101.bg_106681_32

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%81

Тасос

Тасос традиционно е определян за част от Тракия, което потвърждава и класификацията на неговите монети

20231101.bg_94701_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Дрепаноцити (сърповидни клетки) – еритроцити със сърповидна, неправилна вретеновидна или нишковидна форма. Тези форми са резултат най-често от въздействието на вещества със силно редуциращо действие – натриев метабисулфид, натриев дитионит и др. Сърповидна форма еритроцитите придобиват когато съдържат HBs. При рязко намаляване на кислородното им съдържание се образуват редуцирани форми на HBs, който е значително по трудно разтворим от редуцирания HBa. Редуцирания HBsизкристализира вътреклетъчно, при което еритроцитите приемат посочените форми. В циркулиращата кръв дрепаноцитите се срещат при наследствени конституционни анемии: вродена дрепаноцитна анемия, дрепаноцитна таласемия.

20231101.bg_94701_22

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Таргетни клетки(мишеновидни) – Таргетните клетки са еритроцити, които в натривка оцветена по Романовски-Гимза, поради висока концентрация на хемоглобина са по-тъмно оцветени в централната и периферната част. Между двете зони остава светъл пръстен. Клетката се оприличава на мишена. Появата им в циркулиращата кръв се дължи на диспропорция между повърхност и обем, която довежда до неравномерното разпределяне на хемоглобина в еритроцитите. Такива клетки се срещат при хемолитични анемии, таласемия, хемоглобиноза С, след спленектомия и тежки желязонедоимъчни анемии и при средиземноморска анемия (болест на Кули, голяма таласемия, лат. talassemia major).

20231101.bg_94701_23

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Клековидни клетки (burr cells) – Това са еритроцити, по чиято повърхност се срещат един или няколко остри шипа, по тази причина някои ги наричат шпорови клетки. Предполага се че тяхната поява в кръвта се дължи на механично, токсично или метаболитно увреждане. Срещат се при анемия вследствие на уремия, при хемолитична анемия, апластична анемия, анемия вследствие на недоимък на пируваткиназа, стомашен карцином, кървяща язва.

20231101.bg_94701_24

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Акантоцити – имат по повърхността си израстъци, подобни на тръни, и имат назъбена повърхност. Появата им се дължи на нарушен липиден обмен на еритроцитната повърхност. Акантоцитозата се среща при намален толеранс към въглехидрати, недоимък на витамин Е, смущение в абсорбцията на липидите, хипохолестеролемия, ниско ниво на общите масти, или на фосфолипидите в серума и др.

20231101.bg_94701_25

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Мегалоцити – имат големина над 10 микрометра, формата им е овална. Оцветяват се равномерно, липсва централно просветление. Мегалоцитите са по-дебели и не показват двойно вдлъбване. Произхождат от мегалобластите. Мегалоцитите са специфични клетки, които се срещат при пернициозна анемия и пернициозоподобни анемии. Причината за тяхната поява в циркулиращата кръв е нарушеното преработване, абсорбиране, отлагане и използване на витамин В12 и фолиева киселина.

20231101.bg_94701_26

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Хипохромен еритроцит – при оцветяване по Романовски-Гимза оцветката му е бледа. Централното просветление е силно изразено, дебелината на еритроцита е намалена. Хипохромията се дължи на намален хемоглобинов пълнеж. Тя е важен показател при оценка на анемичното състояние. Срещат се при желязонедоимъчни анемии, таласемии и др.

20231101.bg_94701_27

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Анулоцит(песарни форми) – Тези еритроцити показват обагряне само по ръба на клетката, поради което имат вид на пръстен. Хемоглобиновият пълнеж е силно намален. Срещат се при тежки анемични състояния.

20231101.bg_94701_28

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Полихроматофилни еритроцити – това са по-млади червени клетки, в които процесът на хемоглобинизиране не е завършен. Оцветяват се виолетово. Оцветката им се далжи на основния базофилен фон на еритробластите, който примесен към хемоглобиновата оцветка придава виолетов цвят на еритроцитите. Наличието им се дължи на преминаването на незрели еритроцити в периферната кръв. То е показателно за добра регенераторна способност на костния мозък по отношение на еритропоезата. Анемичните състояния произтичащи с полихроматофилия имат добра прогноза. Срещат се при хемолитични анемии, остри кръвозагуби.

20231101.bg_94701_29

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82

Еритроцит

Базофилни еритроцити – при тежко протичащи анемии може да се наблюдават съвсем незрели, синьообагрени еритроцитни форми.

20231101.bg_53530_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

През Средновековието латиницата претърпява известни промени и започва да се използва в повечето европейски езици. Формата на отделните букви също еволюира с времето, като възникват малките букви, неизвестни през Античността. С настъпването на епохата на европейската колонизация и християнското мисионерство латинската азбука се разпространява и сред местните жители на Америка, Австралия, Австронезия, Източна Азия и Африка.

20231101.bg_53530_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

В наши дни терминът „латиница“ се използва за всички азбуки, произлезли от първоначалната римска писменост, обхващайки множество писмени системи. Някои от тях не използват някои от класическите букви, а други добавят новосъздадени. Адаптирането на латиницата към фонетичните нужди на много разнородни езици става с широкото използване на диакритични знаци, а също и на лигатури.

20231101.bg_53530_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

Вижте също Азбука: История и разпространение за историята на азбуките, от които води началото си латинската азбука.

20231101.bg_53530_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

Смята се, че писмеността на римляните произлиза от азбуката от Куме, западен вариант на гръцката азбука, използван в Магна Греция. Гръцката азбука от своя страна представлява адаптация на по-древната финикийска азбука. Азбуката от Куме първоначално е възприета с известни изменения от етруските, а около 7 век пр.н.е. е възприета и от римляните, отново с някои промени. Първоначално латиницата включва 21 от 26-те етруски букви.

20231101.bg_53530_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

Буквата C е западна форма на гръцката гама, но се използва както за звука , така и за , може би под влияние на етруския език, в който отсъстват звучни преградни съгласни. По-късно, вероятно през 3 век пр.н.е., буквата Z, която не се използва при писане на латински, е заменена с новообразуваната буква G – C, допълнено с малка вертикална линия. Оттогава с G се изписва звучната съгласна , докато C остава за беззвучната . Буквата K се използва рядко, в отделни думи, като KALENDAE, и често като взаимозаменяема с C.

20231101.bg_53530_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

След завладяване на Древна Гърция от римляните през 1 век пр.н.е., те приемат от гръцката азбука Y, а буквата Z е възприета повторно, като тези две букви биват поставени в края на азбуката. Това става, за да се улесни транскрипцията между двата езика, както и изписването на гръцки заемки на латински. Император Клавдий прави опит да добави към азбуката три нови Клавдиеви букви, но те скоро са изоставени. Така класическата латинска азбука включва 23 букви:

20231101.bg_53530_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

Латинските наименования на някои от буквите са спорни, но по принцип римляните, за разлика от гърците, не използват традиционните имена на буквите, които още от финикийската азбука имат семитски произход. Имената на съгласните се образуват с добавяне на към съответния им звук (изключение са K и Q, при които се използват други гласни, за да се разграничат от C), а имената на гласните се състоят или от самия звук, или от звука, предшестван от . При добавянето си в азбуката буквата Y вероятно е наричана hy , както на гръцки (по това време още не се използва наименованието ипсилон), но с времето името се променя на i Graeca („гръцко и“), тъй като за латиноезичните е трудно да отличат чуждия звук от обичайния . След повторното въвеждане на буквата Z за нея се използва нейното гръцко име зета.

20231101.bg_53530_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

В ежедневната практика през Античността латиницата се изписва ръкописно в лични писма и търговска документация, от учениците, учещи се да пишат, и дори в заповедите на императорите с староримски курсив, състоящ се само от главни букви. Съществува и по-официален стил, известен като капиталис монументалис, но курсивът остава масово използван поне от 1 век пр.н.е. до 3 век.

20231101.bg_53530_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Латиница

През Късната Античност от староримския курсив се развива използваният широко през 3 – 8 век унциал. През същия период, 3 – 7 век, в употреба навлиза и новоримския курсив, в който за пръв път в латиницата се разграничават главни и малки букви, като се появяват съвременните форми на буквите a, b, d и e. На неговата основа през Ранното Средновековие възникват меровинският и каролингският минускул.

20231101.bg_64815_232

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Към май 2023 г. метрото има 119 станции и се простира на 102 км, към които се добавя Миланската ЖП линия на име Пасàнте феровиàрио (с линии S1, S2, S5, S6 и S13 и шест станции в градската зона), с дължина от 13 км. Мрежата на метрото в Милано е първата в Италия по обхват.

20231101.bg_64815_233

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Линиите на наземния обществен транспорт се състоят от 18 трамвайни линии (от които две крайградски – 15 (Роцано) и 31 (Чинизело Балсамо), както и междуградска трамвайна линия), 4 тролейбусни линии, две от които са околовръстни, както и множество автобусни линии. Има също така превозно средство (от типа people mover), което свързва гара Кашина Гоба с болница „Сан Рафаеле“.

20231101.bg_64815_234

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Трамваят е от особено историческо значение в града: наред с по-модерните Sirio и Eurotram има и по-стари коли – част от историята на трамвайната мрежа на Милано. Сред тях са добре познатите Ventotto (или Carrelli) – трамвайни вагони, произведени между 1928 и 1930 г.: в непрекъсната експлоатация повече от 18 год., сега те са един от символите на Милано.

20231101.bg_64815_235

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Съществува и нощна мрежа от наземен градски транспорт (автобуси и тролейбуси), работещ през уикендите, празниците или при важни събития.

20231101.bg_64815_236

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Милано разполага с 255 км мрежа от велоалеи, 35 км от които са изградени по време на извънредната здравна ситуация с пандемията от COVID-19 през 2020 г. Съществуват няколко системи за споделяне на велосипеди, като системата BikeMi и др., както и системи за споделяне на електрически тротинетки (6000 превозни средства през 2021 г.). Още през 2011 г. градът е първи в Италия и пети в Европа, след Париж, Лондон, Барселона и Лион, а към февруари 2013 г. осми в света в услугата за споделяне на велосипеди; към март 2021 г. Милано разполага с 320 велостанции и флот, който включва 4280 велосипеда със самостоятелно каране и 1150 с помощно, както и 150 с детска седалка.

20231101.bg_64815_237

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Към януари 2014 г. Милано е първият град в Италия и Европа за споделяне на автомобили по отношение на населението, с 60 000 абонати и почти 1500 автомобила, управлявани от четири частни компании, които в бъдеще ще нараснат до шест.

20231101.bg_64815_238

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Най-известните футболни отбори на Милано са ФК „Интер“ и АК „Милан“ – единствените два европейски футболни отбора от един и същи град, печелили Купата на Европа/Шампионската лига. Милан е домакин на някои мачове от Световното първенство през 1934 г. и 1990 г. (включително откриващия мач) и от Европейското първенство през 1980 г., както и на четири финала на Европейската купа/Шампионска лига (през 1965, 1970, 2001 и 2016 г.), четири финала на Купата на УЕФА/Лига Европа (1991, 1994, 1995 и 1997 г.) и четири финала на Междуконтиненталната купа, когато е предвидена формулата за двоен финал (1963, 1964, 1965 и 1969 г.).

20231101.bg_64815_239

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Милано е един от градовете домакини на Евробаскет 2022. В момента в Милано има четири професионални клуба на Италианската баскетболна лига: Олимпия Милано, Палаканестро Милано 1958, Баскетболно дружество на Милано и ASSI Милано. Олимпия е най-титулуваният баскетболен клуб в Италия, като печели 27 шампионата на Италианската лига, шест Национални купи на Италия, една Суперкупа на Италия, три купи на европейски шампиони, една Междуконтинентална купа на FIBA, три купи на FIBA Сапорта, две купи на FIBA Корач и много титли за юноши. Отборът играе на Медиоланум Форум с капацитет от 12 700, където е домакин на финала на Евролигата 2013–14. В някои случаи отборът играе и в Паладезио с капацитет от 6700 души.

20231101.bg_64815_240

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Милано

Милано също е дом на най-стария италиански отбор по американски футбол: Rhinos Milano, който печели пет италиански Супербоула. Отборът играе на Велодрум „Вигорели“ с капацитет от 8000 души. Друг отбор по американски футбол, който използва същото място, е Seamen Milano, който ще се присъедини към професионалната Европейска футболна лига през 2023 г. Милано също има два отбора по крикет: Милано Фиори, който в момента се състезава във втора дивизия, и Кингсгроув Милан, който спечели шампионата на Серия А през 2014 г.

20231101.bg_19049_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Татарите () е събирателен термин за няколко днешни тюркски народа, намиращи се главно в Източна Европа и Сибир.

20231101.bg_19049_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Татарският език (който се състои от различни диалекти – казански и мишарски) спада към кипчакската група на тюркските езици (и по-точно към техния западно-хунски клон), заедно с отмрелия език на кипчаците (куманите), днешния казахски и някои други езици в Европейска Русия, Узбекистан, Полша и др. Мнозинството от татарите в Европейска Русия са наследници на населението на Златната орда, най-западната част на Монголската империя. То се състои предимно от кипчакските племена, живели там до монголските нашествия, както и (в много по-малка част) от монголските завоеватели и други народи. Официалната позиция на републиката обаче, както и на някои партии като „Ватан“ е, че днешните татари са със сложна етногенеза. Татарите в Сибир са наследници на многобройното някога тюркско население (вероятно основно с кимашки произход) на изток от Урал, смесени с угро-фини и монголи.

20231101.bg_19049_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Името произлиза от „Та-та“ или „Да-да“, монголоезично племе, населявало сегашна Североизточна Монголия. Татарските племена са разбити и покорени от сродния им монголски племенен съюз на Чингис хан в края на XII и началото на XIII век. Впоследствие терминът „татари“ се използва като събирателен за племената, завладели и опустошили части от Азия и Европа под монголско предводителство през XIII век. По-късно започва да се употребява за почти всички азиатски номадски народи, без значение дали идват от Монголия или от Западна Азия. До 20-те години на XX век в Русия, например, терминът „татари“ се използва за много различни племена от азербайджанските турци до различни племена в Сибир. Днес татари се наричат само някои от групите, наследили Златната Орда, включително днешното население на автономна република Татарстан в състава на Руската федерация.

20231101.bg_19049_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Татарите живеят в Централна и Южна Русия (мнозинството в Татарстан), Украйна, Полша, Казахстан, Литва, Румъния, Турция, Узбекистан, Киргизстан. Татарите са една от 56-те официално признати етнически групи в Китай. В България има няколко хиляди татари, преселени на няколко вълни. Най-голямата е след завладяването на Кримското ханство от Руската империя в края на 18-и и през 19 век, част от които имат турско народностно самосъзнание, а някои и българско или полубългарско. Общият брой на татарите по света е над 10 милиона. Повечето татари са мюсюлмани сунити, но има и традиционно изповядващи православното християнство (т.нар. Кръстени татари), както и (в днешно време, сред младото поколение) будисти, тенгристи и т.н.

20231101.bg_19049_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата. Много по-голям обаче е броят на посочилите като майчин език татарския.

20231101.bg_19049_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242 – 1243 г.), когато на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату нахлуват и опустошават българска територия. В следващите десетилетия част от татарите от Златната орда извършват редовни набези в Добруджа. Бунтът на Ивайло (1277 – 1280 г.) успява временно да ги спре до появата на редовната армия на Ногай, който го обсажда, а по-късно и убива. Следващият български владетел обаче, Георги I Тертер, е принуден да признае зависимостта си от татарите като праща сина си Теодор Светослав като заложник в Златната орда и дава дъщеря си за жена на Чака, синът на хан Ногай. През 1300 г. Чака заема българския престол, но по-късно същата година е свален от самия Теодор Светослав и убит, а главата му е изпратена на неговия противник хан Токту в знак на приятелство. Според проф. Константин Иречек първите заселвания на татари в Североизточна България датират от това време. В пътеписа на поляка Ян Гнински от 1677 г. се разказва за над 200 татарски села в Добруджа.

20231101.bg_19049_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

По-късно, през 18 век, след присъединяването на Кримския полуостров към Русия през 1784 г., отделни татарски принцове се заселват около Сливен, Ямбол и Върбица (Герлово), според привилегиите дадени им от османската власт. Най-големите преселения на татари датират от 19 в., след Руско-турските войни от 1806 – 1812 г., 1828 – 1829 г. и Кримската война (1853 – 1856 г.).

20231101.bg_19049_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

През 1928 г. Антон Борлаков посочва, че след Кримската война в Северна Добруджа са настанени 60,000 татари. Под румънска власт след 1877/1878 г. етническите им права не са зачетени, обезземлени са и много от тях бягат в Османската империя и България. Според официалната румънска статистика в отчетите за 1910 г. в Тулчанската и Кюстендженската преФектури на Северна Добруджа живеят 23 181 татари или 7,5% от общия брой на населението.

20231101.bg_19049_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8

Татари

Сравнително известни български татари в днешна България, а някои и в чужбина, са поетесата Леман Балбек, икономистът-политик Рейхан Аблеким, скулпторът Зюхтю Калит, художникът Кеазим Исинов, тюрколожката Мюфкере Моллова и други.

20231101.bg_27629_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Белите дробове не притежават двигателни елементи, а само епителна тъкан с еластични влакна. Ето защо ролята му при дишането е пасивна и зависи от гръдната и диафрагмалната мускулатура. Краищата на въздухоносните пътища завършват с микроскопични мехурчета – алвеоли. Разгънатата им повърхност надхвърля 100 пъти тази на тялото. Тънката им стена и богатата кръвоснабденост допълнително спомагат за лесната обмяна на газове между организма и атмосферния въздух. Белият дроб е разположен в гръдната кухина. Покрити са с висцерална плевра, а гръдната стена отсреща е застлана от париетална плевра. Между двата листа на плеврата се създава потенциална цепнатина, изпълнена с плеврална течност. По този начин в процеса на дишане двете плеври се хлъзгат и избягват триенето между органите и тъканите.

20231101.bg_27629_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Дихателните движения на стените на гръдния кош диафрагмата предизвикват принудително разширение и свиване на белите дробове. При вдишване или издишване поради херметичността в гръдната кухина белите дробове пасивно следват стените на гръдния кош, който увеличава своя обем в резултат на съкращението на инспираторните междуребрени мускули и диафрагмата. Обратно, при издишването гръдната празнина се намалява понеже гръдния кош се връща (отначало пасивно от собствената си тежест) след разпускането на инспираторните междуребрени мускули и диафрагмата. Към края на едно нормално издишване се включва и съкращаването на експираторните мускули. За диафрагмата издишването изцяло е пасивен процес. При вдишване дихателните мускули трябва да преодолеят тежестта на гръдния кош, коремните органи, еластичните сили на алвеолите и въздухът, който се намира в тях и въздухоносните пътища.

20231101.bg_27629_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Еластичното съпротивление е най-важният фактор, който определя механиката на дишането. Обемът на белия дроб се изменя най-бързо в края на вдишването, отколкото в началото и се намалява в края на издишването по-бързо, отколкото в началото на този процес. Енергията, която се изразходва за преодоляване на еластичното съпротивление, се фиксира като потенциална енергия, която ще влезе в действие по време на издишването под формата на кинетична енергия. Именно тя дава превес в интрапулмоналното налягане над атмосферното, за да се придвижи въздухът в обратна посока.

20231101.bg_27629_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Към нееластичното съпротивление се отнася основно съпротивлението, което оказват въздухоносните пътища към въздушната струя. В местата на разклонение на дихателните пътища това съпротивление се усилва, поради образуването на вихрови турбулентни потоци. Нееластичното съпротивление на въздухоносните пътища е по-голямо в горната им половина и по-малко в долната, където сумарният просвет на напречното сечение е по-голям. По време на вдишване това съпротивление намалява, а по време на издишване се увеличава.

20231101.bg_27629_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

При вдишване гръдният кош се удължава и едновременно с това разширява. При човека се разширява от горе надолу, а при животните отпред назад в резултат на съкращението на диафрагмата. Това става като обърнатият и вдаден към гръдния кош купол на диафрагмата по време на съкращение се изправя, като изтласква назад коремните органи и придобива конусовидна форма.

20231101.bg_27629_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

При вдишване разширяването на гръдния кош в напречна посока се извършва от съкращението на външните междуребрени мускули. Сравнително най-важна роля от тях играе първият ребрен пръстен. Той е важен опорен пункт, тъй като е фиксиран почти неподвижно с ключицата и гръдната кост. При този процес върху всяко ребро от двете му страни действат два междуребрени мускула. При усилено вдишване участие вземат и мускули, които са прикрепени в единия край към предния ръб на ребрата, а с другия си край към гръбначния стълб и раменния пояс. Мускулите, участващи при вдишването имат по-голяма сила, отколкото мускулите, които участват при издишването. Това се дължи на факта, че при вдишване се преодолява сравнително по-голямо съпротивление. Вдишването е 1,5 пъти по-кратко от издишването. Мускулите, участващи в процеса на вдишване при човека са десет на брой, а тези които пряко участват при издишването са дванадесет на брой.

20231101.bg_27629_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Актът на издишване започва с разпускането на външните междуребрени мускули и е пасивен. От друга страна действат и освободените вече потенциални еластични сили. В резултат на намаляването на гръдния кош междуребрените пространства се стесняват. Белият дроб не оказва съпротивление към тенденцията на намаляване на гръдния кош. Едва в края на издишването се включват и вътрешните междуребрени мускули. При издишването и диафрагмата също се връща към изходното си положение пасивно. Коремните органи изтласкани при вдишването се връщат обратно под влияние на еластичните сили на коремната преса. При това положение стените на нейния купол отново се вдават към гръдната кухина.

20231101.bg_27629_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Типът на дишането се определя от степента на участие на различните мускули в дихателния процес. Ако участва предимно диафрагмата се говори за диафрагмен тип на дишане. В случаите, когато участват повече междуребрените мускули типът на дишане е костален или гръден. При човека като правило жената притежава костален тип на дишане, а мъжът – предимно абдоминален. По време на бременност типът на дишане при жената става изключително костален. Условията на работа също могат да окажат влияние върху типа на дишане. Пример за това е при жени, занимаващи се с физическа работа, придобиват смесен или абдоминален тип на дишане. Повечето животни имат смесен тип на дишане. При кучето например е костален, а при говедото е абдоминален.

20231101.bg_27629_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Дишане

Честотата на дихателните движения се определя от броя им за една минута. Зависи основно от интензивността на обмяната на веществата в организма, големината му, възрастта, физиологично състояние и други. Така например колкото по-малък е организмът, толкова по-усилена обмяна е нужно да се поддържа, а от там и по-чести дихателни движения. Младият организъм също е с по-висока обмяна. При усилена работа дихателните движения стават по-чести и задълбочени.

20231101.bg_54906_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), който му заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и приема исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али и близкия приятел на пророка Абу Бакр. В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово – съдържанието на Корана. Мохамед проповядва 3 г. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди.

20231101.bg_54906_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб – Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище.

20231101.bg_54906_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите 2,5 г. от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия.

20231101.bg_54906_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Когато умира в понеделник 8 юни 632 г., Мохамед е вече истински управник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини, ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделските райони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновявани от пламенната си вяра в един-единствен бог, тези арабски бойци се впускат в поредица от най-изумителни завоевания в човешката история.

20231101.bg_54906_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; далеч на северозапад е Византия, или Източната римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. През 642 г. Египет е откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани при големите боеве около Кадисия през 637 г. и Нефавенд през 642 г. Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мохамед – Абу Бакр и Омар Ибн Ал-Хатаб, не слагат край на арабското нашествие. През 711 г. арабските армии вече са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, преброждат Гибралтарския проток и завладяват Иберийския полуостров. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба. По онова време се поражда опасение, че мюсюлманите могат да покорят цяла християнска Европа. След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите, под ръководството на Хан Тервел, тотално я разбиват. В прословутата битка при Поатие през 732 г. мюсюлманските войски, напреднали до средата на днешна Франция, са съкрушени от франките.

20231101.bg_54906_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

За по-малко от един век арабите създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан, каквато светът не е виждал дотогава. И навред, където стъпват мюсюлманските войски, следва масово приобщаване към новата вяра. Не всички завоевания траят дълго. Макар че запазват вярата си в пророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А след повече от 7 столетия борба християните си възвръщат Иберийския полуостров с Реконкистата. Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация, остават за дълго във владение на арабите, които владеят и целия северноафрикански бряг.

20231101.bg_54906_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Ислямът продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на първоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни той има десетки милиони последователи в Африка и Централна Азия и дори повече на брой в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. Както всички религии ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи.

20231101.bg_54906_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е сравнимо с Исусовото. Мохамед, за разлика от Исус, е водеща фигура както от религиозно, така и от светско гледище. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през 13 век, които се дължат главно на Чингис хан (Тимурджин), на Древна Македония и на Римската империя. Макар и по-обширни от арабските, те обаче се оказват по-нетрайни в езиков и общностен смисъл. Арабските завоевания са по-хомогенни, от Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски нации (до голяма степен от арабизирани народи), обединени не само от вярата им в исляма, но и от общия им арабски език, история и култура.

20231101.bg_54906_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4

Мохамед

Мохамед е единственият водач в историята, постигнал изключителни успехи както на верско, така и на светско равнище. Макар и със скромен произход, той разпространява една от най-големите религии в света, проявявайки се като извънредно ефикасен политически водач.