Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_31052_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA

Вълк

Според някои хипотези груповото виене заздравява социалните връзки и другарството между вълците, подобно на груповото пеене при хората. Воят може да бъде и форма на обявяване на права върху територията. Изследвания показват, че за доминиращите животни в глутницата е по-вероятно да отговорят на човешка имитация на съперническа глутница, когато са в собствената си територия.

20231101.bg_31052_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA

Вълк

Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено през зимата и пролетта. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Може би те се опитват да влязат в контакт с отсъстващ член на глутницата.

20231101.bg_31052_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA

Вълк

Вълците често вият, когато защитават нещо, например прясно убита плячка. Когато се опитват да избегнат конфликт с друга глутница, те вият по-рядко.

20231101.bg_31052_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA

Вълк

Обикновено вълците живеят 6 – 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

20231101.bg_20856_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Нихилизмът е вярата, според която всички стойности са безоснователни. Това често се асоциира с екстремален песимизъм и радикален скептицизъм, който осъжда цялото съществуване. Истинският нихилист, вярващ в нищото, няма лоялности и никаква цел освен, може би, деструктивния импулс. Нихилизмът най-често се асоциира с Фридрих Ницше (макар самия той да казва, че нихилизмът трябва да бъде преодолян) и неговите идеи, които имат корозивни ефекти и евентуално искат да унищожат всеки морал, религия и метафизични убеждения, загатват за най-голямата криза в човешката история.

20231101.bg_20856_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

През XX век се появиха нихилистични теми като: епистемологическо пропадане, световно разрушение, космическа безцелност – и които бяха обект на изследване от художници, обществени критици и философи. А от края на изминалия век екзистенциалното отчаяние като отговор на нихилизма отстъпи като становище на безразличие и отхвърляне на остарелите ценности.

20231101.bg_20856_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Според Иван Тургенев в романа „Бащи и Синове“: „Нихилистът е човек, който не се преклонява на която и да било власт, който не приема който и да е принцип на вярата, колкото и много този принцип да бъде почитан.“ Но като цяло екзистенциалният или обществен нихилизъм се обнародва с чувството на изолация, безполезност, тревога и безнадежността на човешкото съществуване, извънредно разпространено в съвременния цифров свят. Така нихилизмът се родее със светоусещането на песимизма, който е склонен да разглежда човешкото самосъзнание като грешка и товар, от който следва трагедията на човека.

20231101.bg_20856_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Има различни движения в изкуството, като сюреализма и кубизма, които са били критикувани за това, че се доближават до нихилизма, но от тях само Дада го прегръща открито. През 20 век критика към модерното изкуство като нихилистично заради нерепрезентативната му същност се осъществява например в Германия по управлението на Хитлер, когато модерното изкуство там е наречено дегенеративно (entartete Kunst), а по отношение на комунистическите режими е наложена нормата за естетическия реализъм. В модерната литература от 18 век насетне нихилизмът присъства може би най-ярко в някои хорър сюжети, родени във въображенията на автори като Едгар Алан По, Хауърд Лъвкрафт и Томас Лиготи.

20231101.bg_20856_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Майкъл Новак, американски теолог и политически писател, пише изследване на нихилизма от американско гледище, озаглавено „Изпитване на нищожността“ (1970), позабравена днес, тази работа остава остра и проницателна критика на идеологическото „митотворчество“ (mythmaking), и твърди, че загубата на значение и ценност, или с други думи „изпитването на нищожността“, маловажността на нещата, не трябва да става идеология – „нихилизъм“ – но по-скоро трябва да бъде една истинска начална точка за „етическо изследване“.

20231101.bg_20856_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Елайша Шапиро, като нихилистки кандидат за губернатор на Калифорния през изборите 2006, провежда кампания базирана на идеята за налагане на бракове само за гейове, 180 км/ч ограничение на скоростта и отцепване на щата от САЩ.

20231101.bg_20856_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

Калоян Смилков защитава докторска дисертация „Българският социално-политически нихилизъм през Модерната епоха“ (2005).

20231101.bg_20856_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

„Oсновната идея в изследването е, че нихилизмът не е просто отрицание или негативизъм, а е градивен. Българският принос към идеите на нихилизма е този, който задава практическия модел на българското общество и култура през Модерната епоха.“

20231101.bg_20856_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Нихилизъм

„Българският социално-политически нихилизъм е неизбежен спътник на модернизационната ситуация, която освен обществен етап и стадий, е структурираща културата на ранно-индустриалното общество в България от ХІХ и ХХ в.“

20231101.bg_4218_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села – Раковски /Каяджик/, Мариино /Кокарджа/ и Черноконево /Караатли/. Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

20231101.bg_4218_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

През 1941 година компанията „Гранитоид“ започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.

20231101.bg_4218_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

След Деветосептемврейския преврат от 1944 година социалистическият режим продължава развитието на промишления комплекс, придавайки му голямо пропагандно значение и обявявайки изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур. В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно, като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Марийно и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име.

20231101.bg_4218_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.

20231101.bg_4218_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

20231101.bg_4218_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

20231101.bg_4218_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

Според оценки на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на Димитровград е 34 614 души, от които 16 661 мъже (48,13 %) и 17 953 жени (51,87 %). През първите 10 г. след създаването му населението на града е около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985 – 1992 г. с повече от 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.

20231101.bg_4218_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.

20231101.bg_4218_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

Димитровград

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа на българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.

20231101.bg_48080_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Съществуват малко фосилни свидетелства за дивергенцията на горилите, шимпанзетата и хората. Най-ранните фисили, за които има предположения, че са на преки предшественици на хората, са Sahelanthropus tchadensis (на възраст 7 милиона години), Orrorin tugenensis (5,7 милиона години) и Ardipithecus kadabba (5,6 милиона години). За всеки от тези видове се допуска, че е бипедален предшественик на по-късните хора, но в същото време тези хипотези са спорни. Възможно е също така тези видове да са предшественици на друг клон африкански човекоподобни или да са общ предшественик на хората и други човекоподобни. Въпросът за връзката на тези ранни фосилни видове с произхода на хората все още не е разрешен.

20231101.bg_48080_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Преди около 4 милиона години, вероятно от някой от посочените ранни видове, еволюира групата Australopithecines. По-късно тя се разделя на масивен и грацилен клон. Представители на втория клон, може би Australopithecus garhi, са непосредствените предшественици на рода Homo.

20231101.bg_48080_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Най-ранният представител на рода Homo е Homo habilis, еволюирал преди около 2,3 милиона години. Това е първият вид, за който има убедителни свидетелства, че е използвал каменни инструменти. Мозъкът на тези ранни хора е с приблизително същия размер, както при шимпанзетата, а основната им адаптация е бипедализмът, насочен към наземния начин на живот. През следващите 1 милион години започва процесът на енцефализация, като при вида Homo erectus обемът на черепа е вече два пъти по-голям.

20231101.bg_48080_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Homo erectus са първите хора, които напускат Африка, придвижвайки се към Евразия преди 1,3 до 1,8 милиона години. Смята се, че този вид е първият, който започва да използва огън и сложни инструменти. Една от популациите на H. erectus, понякога класифицирана и като самостоятелен вид (Homo ergaster), остава в Африка и еволюира в Homo sapiens. Най-старите преходни фосили между H. ergaster/erectus и H. sapiens, като Homo rhodesiensis, са открити в Африка, но подобни форми са известни и от находките в Дманиси, Грузия.

20231101.bg_48080_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Разселването на произлезлите от H. erectus форми в Евразия протича преди около 500 хиляди години, като сред тях са H. antecessor, H. heidelbergensis и H. neanderthalensis. Най-старите фосили на анатомично съвременни хора са от епохата на средния палеолит, като тези от находките в Омо, Етиопия, на възраст 200 хиляди години.

20231101.bg_48080_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Еволюцията на човека се характеризира с определени морфологични, физиологични и поведенчески промени, протекли от обособяването на последния общ предшественик на хората и шимпанзетата. Най-значимите сред тези адаптации са ходенето на два крака (бипедализъм), увеличеният размер на мозъка, удължената онтогенеза и намаленият полов диморфизъм. Връзките между тези промени са предмет на продължаващи и днес дискусии. Друга важна морфологична промяна е еволюцията на захвата на ръката – промяна, появила се за пръв път при H. erectus.

20231101.bg_48080_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Бипедализмът е базова адаптация на еволюционния клон на трибус Hominini и се смята за основна причина за поредица скелетни изменения, общи за всички двукраки Hominini. За най-ранен двукрак представител се смята сахелантропът или Orrorin tugenensis, последвани малко по-късно от напълно бипедалните ардипитеци. Приблизително по същото време се обособяват горилите и шимпанзетата, като сахелантропът или Orrorin tugenensis може би са последният им общ предшественик с хората. Ранните двукраки с времето еволюират в Australopithecina, а след това в род Homo. Има няколко различни теории за адаптационната стойност на бипедализма. Възможно е негово предимство да е освобождаването на ръцете за достигане и носене на храна, спестяването на енергия при придвижване, възможността за тичане на дълги разстояния и ловуване или избягването на хипертермия чрез намаляване на изложената на слънцето повърхност от тялото.

20231101.bg_48080_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Основните антропологични особености на човека, отличаващи го от неандерталците (Homo neanderthalensis или Homo sapiens neanderthalensis) и Изправения човек (Homo erectus) е обемистия череп с висок свод, вертикално издигащо се чело, отсъствие на надочна възглавница, добре развита брадичка.

20231101.bg_48080_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

Човек

Изкопаемите хора имали малко по-масивен скелет от съвременните хора. Древните хора създали богата къснопалеолитна култура (разнообразни оръдия от камък, кости и рога, жилища, шити дрехи, полихромна живопис по стените на пещери, скулптури, гравировка върху кости и рога). Най-старите от известните костни обработки по радиовъглеродния метод са датирани на 39 хил. години, като най-вероятно, неоантропите са се появили преди 70 – 60 хил. години. Неоантроп ( – нов и – човек) е обобщено название на съвременния вид човек (Homo sapiens), изкопаемите и сега живеещите.

20231101.bg_22937_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

Единствените места с по-голяма надморска височина в Бангладеш са хълмовете Читагонг на югоизток и хълмовете Силхет на североизток. Хълмовете Читагонг представляват единствената по-значителна хълмиста система в Бангладеш и всъщност са западно продължение на планинските масиви, простиращи се от север на юг в съседните Индия и Мианмар. Надморската им височина е 600 до 900 m. В югоизточните части на хълмовете се намира най-високата точка на Бангладеш – връх Моудок (1052 m). Между хълмовете са разположени плодородни долини. На запад от Читагонгските хълмове се намира широка равнина, прорязана от много реки, вливащи се в Бенгалския залив.

20231101.bg_22937_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

Пресечена от тропика на рака, Бангладеш има тропически мусонен климат, характеризиращ се с обилни сезонни валежи, високи температури и висока влажност. В страната има три сезона: горещо и задушно лято от март до юни; горещ, влажен и дъждовен мусонен сезон от юни до ноември и топла суха зима от декември до февруари. Максималните летни температури варират от 38 до 41 °C. В по-голямата част от страната април е най-горещият месец. Януари е най-хладният месец, когато средните температури в по-голямата част са в интервала 16 – 20 °C през деня и около 10 °C през нощта.

20231101.bg_22937_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

Поради малката надморска височина, големия брой пълноводни реки, обезлесяването и ерозията, наводненията са често срещано явление в Бангладеш. Около 10 000 km² от територията на страната е постоянно покрита с вода, а по-големи площи са редовно наводнявани по време на мусонния сезон. Природни бедствия като наводнения, торнада, тропически бури и приливни вълни засягат страната почти всяка година. 16 пъти на всяко десетилетие Бангладеш е удряна от мощни тропически циклони. През 1970 година циклон с рядко срещана сила предизвика смъртта на 500 000 души, а през 1991 година циклон удря югоизточното крайбрежие на страната и убива близо 140 000 души.

20231101.bg_22937_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

В Бангладеш се намират долните течения и устията на някои от най-големите реки в Южна Азия – Ганг, Брахмапутра, Мегхна. Повече от 50 по-големи реки пресичат бангладешката граница с Индия и управлението на водите в някои случаи води до дипломатически усложнения.

20231101.bg_22937_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

Бангладеш е гъстонаселена страна и голяма част от нейната територия е заета от обработваеми земи или урбанизирани територии. Ниските крайбрежни райони са заети от Сундарбан, най-голямата запазена мангрова гора в света. Тази област има разнообразни флора и фауна, включваща бенгалския тигър.

20231101.bg_22937_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

До средата на 20 век историята на Бангладеш е тясно свързана с тази на Бенгал, по-обширна историческа област, включваща части от съвременна Индия. Най-старите данни за човешко присъствие в региона са от началото на 2 хилядолетие пр.н.е., когато там съществува халколитна култура. Предполага се, че първите заселници са говорили австро-азиатски езици, а по-късно там се установяват и дравидски и тибето-бирмански етнически групи.

20231101.bg_22937_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

По време на индоарийското завоюване на Индия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. в Бенгал съществуват няколко предарийски държави – Ванга, Пундра, Шухма. Те имат развита култура и провеждат военни и търговски експедиции по море, достигащи до Суматра, Ява и Сиам. Според шриланкийския епос Махавамса, в средата на 6 век пр.н.е. Шри Ланка е завладяна от Виджая Сингха, принц от държавата Ванга, който дава на страната името Синхала и става нейният пръв владетел.

20231101.bg_22937_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

След 7 век пр.н.е. западните части на днешен Бангладеш влизат в състава на Магадха, но страната е окончателно завладяна от арийците едва след 5 век пр.н.е. при династията Нанда. По времето на походите на Александър Македонски през 4 век пр.н.е. Бенгал изглежда е център на държавата Гангаридай, заплахата от сблъсък с която става една от причините за спиране на македонското настъпление в Индия. След това регионът е част от държавите Мауря и Шунга.

20231101.bg_22937_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88

Бангладеш

През 3 – 6 век Бенгал е част от империята Гупта и от държавата на Харша. След нейното разпадане местният владетел Шашанка създава краткотрайно царство, което често е сочено за първото общобенгалско държавно образувание. След период на безредици, Бенгал става център на будистката империя Пала (8 – 11 век), последвана от индуистката династия Сена (11 – 13 век).

20231101.bg_10291_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Релефът на Аляска е разнообразен, но преобладава планинския. На север, покрай бреговете на Чукотско море и море Бофорт на протежение от близо 800 km и ширина до 180 km се простира обширна ниска и силно заблатена низина. Южно от нея, от полуостров Лисбърн на запад до границата с Канада на изток, като леко изпъкнала на юг дъга се издига хребета Брукс (връх Микелсън 2699 m). Централната част на щата е заета от долината на река Юкон. От юг долината на реката се ограничава от ниски планини Аклун (1312 m), Килбук, Кускокуим (1291 m) и Огилви (1788 m). Южната част на щата Аляска е заета от мощни планински системи, най-високите в Северна Америка. От полуостров Аляска започва дългия близо 1000 km хребет Аляска, като тук се издига най-високата точка на Северна Америка – връх Маккинли 20 320 f, 6194 m. Южно от голямата дъга на хребета Аляска са разположени планините Врангел (връх Блякбърн 4996 m), Свети Илия (връх Свети Илия 5489 m) и Чугач (връх Маркус Бейкър 4016 m), а на югоизток, по границата с Канада – хребета Баундари (Граничен, връх Неселрод 2469 m). Целия полуостров Аляска е зает Алеутския хребет с максимална височина вулкана Павлов 2714 m.

20231101.bg_10291_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Щатът Аляска е изключително богат на водни ресурси. Основна водна артерия е река Юкон, пресичаща целия щат от изток на запад със средното и долното си течение и вливаща се в Берингово море. Нейни основни притоци са: леви – Танана, Иноко и др.; десни – Поркюпайн, Чандалар, Коюкук и др. На север към море Бофорт текат реките Яго, Канинг, Сагаванирток, Иткилик, Колвил, Икпикпук, Мид и др., а към Чукотско море – Утукок, Кукпоурук, Кукпук, Ноатак, Кобук и др. Освен река Юкон към водосборния басейн на Берингово море принадлежат реките Коиук, Кускокуим, Нушагак и др. На юг в залива Аляска се вливат реките Суситна, Копър, Ситкин и др. В югозападната част на щата са разположени няколко големи езера Илиамна, Бочаров и др.

20231101.bg_10291_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Аляска вероятно е заселена за пръв път от народи, които идват по Беринговия сухоземен мост, включително инуити и множество индиански групи. По-голямата част от предколумбовото население на Северна и Южна Америка вероятно е дошло по този път, но е продължило да се придвижва на юг.

20231101.bg_10291_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Първите исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия. Подбудени от държавния секретар Уилям Сюард, американският сенат купува Аляска за $7,2 милиона ($1,67 млрд. по днешни цени) на 30 март 1867 г., а флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври същата година. Днес 18 октомври се празнува в щата като ден на Аляска. Заедно с новия собственик Аляска приема нов календар – Григорианския, и по този начин 6 октомври 1867 (петък) е последван от 18 октомври 1867 (петък).

20231101.bg_10291_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска „безумието на Сюард“ и „хладилникът на Сюард“ (). Аляска отбелязва покупката всяка година на Деня на Сюард, който се пада последният понеделник на март. От 1867 до 1884 г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода 1884 – 1912 носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на Аляска е Владимир Кжижановски. На 8 януари 1900 г. американският президент Уилям Маккинли обявява военно положение в щата.

20231101.bg_10291_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

На 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на Аляска като 49-ия щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 г.

20231101.bg_10291_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

Аляска претърпява едно от най-мощните земетресения в историята на Северна Америка, което на 27 март 1964 г., с магнитуд 9,2, разтърсва южната част на щата.

20231101.bg_10291_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

През 1976 г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция като създава Алясканския постоянен фонд. Той инвестира част от приходите от минералите, както и от нефтопровода Трансаляска, „за да облагодетелства всички аляскански поколения“. През март 2005 г. наличните средства на фонда са над $30 млрд.

20231101.bg_10291_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0

Аляска

По време на Втората световна война 3 от външните Алеутски острови – Ату, Агату и Киска, са окупирани от японски войници. Това е единствената територия на САЩ, която е окупирана по време на войната.

20231101.bg_27515_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

При изкопаемите и съвременните ръкоперки и двойнодишащи риби се срещат космоидни люспи. Вътрешната им повърхност е обазувана от пласт космин (оттук идва и наименованието им), а върху него има дентин. Под космина се намира пласт гъбовидна кост. При съвременните видове риби с космоидни люспи дентиновият и костният слой постепенно се редуцират.

20231101.bg_27515_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Люспите при същинските костни риби се наричат еласмоидни и се делят на ктеноидни (зъбчати) и циклоидни (закръглени). За разлика от плакоидните и ганоидните люспи еласмоидните са разположени така, че предните частично да покриват основата на задните, а самите люспи са тънки костни пластинки.

20231101.bg_27515_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Окраската според начина на живот може да бъде защитна или предупредителна. Тя се влияе от: светлината – при силна светлина става по-ярка; топлината – тропическите видове имат по-ярки цветове. Освен окраска, като средство за защита някои видове имат остри шипове, други произвеждат електрически ток. Някои видове имат светещи органи за размножаване. Повечето риби не полагат грижи за поколението си.

20231101.bg_27515_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Повечето риби обменят газове с околната среда, като използват хриле, разположени от двете страни на гърлото им. Хрилете се състоят от множество нишки, съдържащи мрежа от капиляри и създаващи голяма контактна площ, през която се обменя кислород и въглероден диоксид. Това става, като рибата засмуква през устата си богата на кислород вода и я прекарва през хрилете, които извличат от водата кислород и я изхвърлят през странични отвори на гърлото. При повечето видове тези отвори са покрити със защитно хрилно капаче.

20231101.bg_27515_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Много риби могат да дишат въздух с помощта на различни механизми. Кожата на някои змиорки може да абсорбира кислород, а при електрическата змиорка това става в устната кухина. Някои видове от семействата Loricariidae, Callichthyidae и Scoloplacidae абсорбират въздух в храносмилателната си система. Двойнодишащите и многоперкоподобните имат чифт бели дробове, подобни на тези при четирикраките животни, и могат да излизат на повърхността и да поемат въздух през устата си, изхвърляйки използвания въздух през хрилете. Плавателният мехур на Lepisosteidae и Amiidae може да действа по същия начин. Oxudercinae могат да абсорбират кислород през кожата си, подобно на жабите.

20231101.bg_27515_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Някои риби са развили допълнителни дихателни органи, с които извличат кислород от въздуха. При лабиринтовите риби такъв е лабиринтовия орган, разположен над хрилете. Някои други групи, като змиеглавите, Luciocephalidae и Clariidae, имат подобни на лабиринта по форма и функции органи.

20231101.bg_27515_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Дишането на въздух е от най-голяма полза за риби, обитаващи плитки води със сезонно променливо ниво, където съдържанието на кислород във водата се променя през определени сезони. При такива условия рибите, зависими изцяло от разтворения във водата кислород, бързо се задушават, докато дишащите въздух оцеляват много по-дълго, в някои случаи дори във вода, която слабо се различава от мокра кал. В най-крайните случаи дишащите въздух риби могат да оцелеят със седмици без вода заровени във влажни дупки, изпадайки в естивация до връщането на водата.

20231101.bg_27515_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Дишащите въздух риби могат да бъдат разделени на две групи – задължително и незадължително дишащи въздух. Задължително дишащите въздух, като Protopterus, трябва периодично да приемат въздух, за да не се задушат. Незадължително дишащите въздух, като Hypostomus plecostomus, дишат въздух при възможност, но могат да разчитат и на хрилете си. Повечето дишащи въздух риби са незадължително дишащи, което им дава възможност да не излизат често на повърхността, изразходвайки енергия и излагайки се на риск от нападение на живеещи извън водата хищници.

20231101.bg_27515_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0

Риба

Рибите имат един кръг на кръвообращение и двукамерно сърце. Кръвоносната система е от затворен тип, като пренася кръвта от сърцето през хрилете до тъканите. За разлика от останалите гръбначни сърцето не е приспособено да разделя артериалната от венозната кръв, дори и частично. Структурно сърцето представлява серия от последователно разположени камери, запълнени с венозна кръв: венозен синус, предсърдие, стомахче и артериален конус. Камерите на сърцето са разделени с клапи, които позволяват на кръвта при съкращението на сърцето да се движи само в една посока (от венозния синус към артериалния конус), но не и обратно.

20231101.bg_44693_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Тунис притежава значителни природни ресурси. От тях най-голямо промишлено значение имат нефтът и фосфатите. Главните находища на нефт са: Астарт, Ел-Борма, Дулеб. Запасите от природен газ се оценяват на 186 млрд. m³, главни находища: Ел-Борма, Сиди-Бехара, Гафса, на континенталния шелф в залива Габес – Месхарт и Астарт. Проучените запаси от фосфати се оценяват на 1 млрд. т., основни находища – Сахеб, Кеф-Ешфер, Калаа-Джерда. Добиват се още оловна руда (запаси – 300 хил. т.), цинк (запаси – 550 хил. т.).

20231101.bg_44693_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Флората на Тунис е значително увредена и обедняла под влияние на активната дейност на човека и свързаните с това ерозионни процеси. Само по северното крайбрежие все още се срещат области с пищна субтропична средиземноморска растителност. Гори има предимно в планинските райони: корков дъб, планински бор, туя и др. Големи площи са заети от маквиси. В равнините на централната част на Тунис и в Сахел преобладава тревно-храстова растителност от полупустинен тип – пелин, сухолюбиви растения, в т. ч. тревата алфа, която има голямо стопанско значение за хартиената промишленост.

20231101.bg_44693_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Фауната на Тунис е сравнително бедна. В планините на Северен Тунис се срещат: пантера, муфлон, глиган. За полупустинните райони са характерни дребните хищници: чакал, ивичеста хиена, пустинната лисица фенек, гризачи, змии. Значителна вреда на селското стопанство причиняват прелетните скакалци. С най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици. Срещат се не само прелетни – патици и гъски, но и лебед, бяла чапла, ибис и дори фламинго.

20231101.bg_44693_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Климатът на Тунис е повлиян от Средиземно море и от пустинята Сахара на юг. Той се състои от седем биоклиматични зони. В северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната – пустинен. Характерно за средиземноморския климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

20231101.bg_44693_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Летният сезон се характеризира със сух климат и високи температури на юг, които варират в зависимост от местоположението, надморската височина и според близостта до морето. Средните температури за цялата страна варират от 12 °C през декември до 30 °C през юли. Страната се характеризира с голям брой слънчеви дни (около 3000 часа годишно). В Тунис са възможни големи температурни амплитуди, като в планинските райони през зимата живакът пада до 0 °C, стигайки до 50 °C през лятото в пустинните области.

20231101.bg_44693_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

В централната част Тунис е районът на солените езера – много от тях запълват дъната на депресии. Най-голямото езеро е Шот ал-Джарид. Южен Тунис заема част от пустинята Сахара, с изолирани селца в оазисите.

20231101.bg_44693_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Климатът в северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната – пустинен. Характерно за средиземноморския климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

20231101.bg_44693_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Областите (вилаетите) са разделени на райони (мутамадии), които са подразделени на общини (шайхати). Общият брой на районите е 262.

20231101.bg_44693_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81

Тунис

Бербери – берберското население живее главно в планинските райони на Тунис. Може да се видят руси деца със светли очи и светлокестеняви хора с европейски черти, говорещи арабски. Произхождат от нашествието на вестготите в Северна Африка при падането на Римската империя.

20231101.bg_27810_56

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Тези адаптации на встъпване в хетеросексуална връзка могат да бъдат разглеждани чисто като форми на ситуационно сексуално поведение, но в действителност имат много дълбоки корени в социалните роли, възприемане и прочее.

20231101.bg_27810_57

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Що се отнася до ситуационната хомосексуалност, тя се свързва с хомосексуалните актове в затвори или казарми, където въдворените и служещите имат контакти само с представители на своя пол продължително време.

20231101.bg_27810_58

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Въпреки големия брой изследвания, продължават да се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че различните форми на хомосексуалността се определят от комплексни фактори.

20231101.bg_27810_59

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Множество са доказателствата, свързващи влиянието на хормоналните нива по време на пренаталното развитие със сексуалната ориентация. Невробиологията на маскулинизацията на мозъка е относително добре разбрана от науката днес. Естрадиолът и тестостеронът, катализиран от ензима 5-алфа-редуктаза до дихидротестостерон, действат на андрогенните рецептори в мозъка и ги маскулинизират. Когато обаче има проблем с рецепторите (напр. при синдромът на андрогенна нечувствителност) или твърде много андроген (напр. при вродената надбъбречна хиперплазия) се наблюдават физиологични и психологични изменения у индивида. Съществуват становища, че както мъжката, така и женската хомосексуалност са резултат от вариации в тези именно процеси.

20231101.bg_27810_60

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

През 40-те и 50-те години в САЩ бременни жени с предишни спонтанни аборти са третирани със синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES). Целта е да се компенсира недостигът на плацентни хормони, нужни за поддържането на бременността. Забележителното при този препарат е, че той е сходен с тестостерона, но не засяга развитието на половите органи; засяга единствено мозъка и така само нервната система бива изложена на необичайни хормонални нива по време на ембрионалното развитие. Едно изследване върху жени третирани с DES показва, че гледащите на себе си като на лесбийки сред тях са 25% – число в пъти повече от очакваното. Изследването обаче се позовава на малочислени респонденти, а резултатите му не са напълно потвърдени.

20231101.bg_27810_61

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Няколко изследвания към настоящия момент, включително работата на невролога Симон Льо Ве, показват че са налице разлики между физиологията на хетеросексуалните и хомосексуалните мъже. Такива разлики са открити в структурите на мозъка, вътрешното ухо и в обонянието.

20231101.bg_27810_62

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH2 и INAH3 са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH3. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH3 е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация. Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални – не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH3. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH3, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра. Самият Льо Ве споделя няколко години след изследването си:

20231101.bg_27810_63

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

Важно е да се отбележи какво не съм открил. Не съм доказал, че хомосексуалността е генетично детерминирана или че има някаква генетична причина човек да бъде гей. Не съм доказал, че хомосексуалните мъже са родени такива, което е най-честата грешка при интерпретацията на работата ми. Не съм открил и „гей център“ в мозъка. По-малко вероятно е INAH3 да е някакво специално гей ядро в мозъка, отколкото да е част от верига ядра отговорни за сексуалното поведение на мъжете и жените ... Предвид, че изследвах мозъци на възрастни, не можем да сме сигурни, че различията са били налице при раждането, а не са се появили по-късно.

20231101.bg_27810_64

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Хомосексуалност

През 2004 г. здравният университет в Орегон докладва, че е открил клетъчна група в хипоталамуса на овцете (oSDN), потенциално аналогична на INAH3, която е два пъти по-голяма при овни, ориентирани към женски, отколкото при ориентираните към други мъжки екземпляри. Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.

20231101.bg_59149_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

Подписва с Реал Мадрид за 39 милиона евро и продажбата на фланелки с неговото име чупи всички рекорди за продажби в първия ден. Така става един от малкото играчи играли за Реал Мадрид и Барселона. Той не играе заради контузия до октомври 2002 г., но феновете продължават да пеят името му. Роналдо вкарва два гола в дебюта си за Реал Мадрид и получава овации на стадион „Сантяго Бернабеу“. Същото се случва и на финалния мач за сезона срещу Атлетик Билбао, когато Роналдо вкарва отново и завършва първия си сезон с 23 гола и титла в Ла Лига за 2003 г., която не успява да спечели преди това в Барселона. С Реал той печели Интерконтиненталната купа през 2002 г. и испанската Суперкупа през 2003 година. Във втория мач от чевъртфинала в Шампионската лига Роналдо вкарва хеттрик при гостуването на Манчестър Юнайтед и ги вади от турнира, а публиката на стадион „Олд Трафорд“ става на крака, когато е сменен. Реал е напът да спечели требъл през сезон 2003/04 докато Роналдо не се контузва в края на сезона и те губят финала на Копа дел Рей, полуфинала на Шампионската лига и губят форма в първенството. Този сезон той завършва като голмайстор на лигата и е награден с Пичичи въпреки че Реал губи титлата от Валенсия. Реал Мадрид отпада на осминафинал в Шампионската лига от Арсенал и трети пореден сезон е без трофей. По време на престоя си в Реал Мадрид Роналдо отбелязва срещу някои от най-големите им противници, включително срещу Атлетико Мадрид и Барселона. Със закупуването на Рууд Ван Нистелрой през 2006 г., Роналдо все повече и повече губи доверието на Фабио Капело поради травми и проблеми с теглото.

20231101.bg_59149_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

На 18 януари 2007 г. Роналдо преминава в Милан за трансферна сума от 7.5 млн. евро. На 26 януари, Роналдо успешно преминава медицински тестове в тренировъчния комплекс Миланело и трансфера е приключен на 30 януари, като получава екип с номер 99. В първия си сезон в Милан Роналдо вкарва 7 гола в 14 мача. След преминаването му в Милан Роналдо става един от малкото играчи играли за Интер и Милан в Миланското дерби и е единственият играч вкарал и за двата отбора в дербито (за Интер в сезон 1998/99 и за Милан в сезон 2007/08). Той изиграва само 300 минути в единствения си сезон в Милан изпълнен с контузии и проблеми с теглото. Общо вкарва 9 гола в 20 мача за Милан.

20231101.bg_59149_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

През сезон 2006/07 Милан печели титлата в Шампионска лига, но Роналдо е изиграл мачове в турнира за Реал Мадрид и не е допуснат да участва с Милан. Най-близко той е бил през 2003 г., когато помага на Реал да достигне полуфиналите, в които те губят от Ювентус.

20231101.bg_59149_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

На 13 февруари 2008 г., Роналдо получава тежка контузия в коляното, при приземяване след игра с глава в мач на Милан с Ливорно, и това слага край на сезона за него. След мача става ясно, че има разкъсани коленни връзки на лявото коляно. Това е третата подобна контузия, като първите две са на дясното коляно през 1998 г. и 2000 г. Освободен е от Милан в края на сезона поради изтичане на договора му.

20231101.bg_59149_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

Роналдо тренира с Фламенго по време на възстановяването си от операция на коляното, и борда на директорите на клуба заявява, че желае да се присъедини към отбора. Въпреки това на 9 декември той подписва едногодишен договор със съперника на Фламенго в лигата Коринтианс. Съобщението получава висока публичност в бразилската преса за това, че е предпочел Коринтианс, тъй като преди това публично е заявил, че харесва Фламенго.

20231101.bg_59149_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

Роналдо изиграва първия си мач за Коринтианс на 4 март 2009 г. за Купата на Бразилия срещу Итумбиара, в която той влиза като резерва на Хорхе Енрике. Роналдо вкарва първия си гол за Коринтианс на 8 март 2009 г., в мач срещу Палмейрас. Той помага на отбора да спечели шампионата Паулища с 10 гола в 14 мача.

20231101.bg_59149_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

С Роналдо Коринтианс побеждава Интернасионал с общ резултат 4 – 2 и Коринтианс печели третата си Купа на Бразилия (втората в кариерата на Роналдо), като по този начин Коринтианс печели място в Копа Либертадорес 2010. Роналдо завършва бразилската Серия А 2009 г. с 12 гола в 20 мача.

20231101.bg_59149_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

През февруари 2010 г., Роналдо подписа договор с Коринтианс до 2011 г. и обявява, че ще прекрати футболната си кариера след това. На 14 февруари 2011 футболистът официално слага край на спортната си кариера.

20231101.bg_59149_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE

Роналдо

Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия на 17-годишна възраст срещу отбора на Аржентина. Получава повиквателна още за Световното първенство в САЩ през 1994 г. Второто световно първенство, на което участва е през 1998 г. във Франция (първото с 32 отбора, форматът който се ползва и до днес). Третото му световно първенство е през 2002 г. в Япония и Южна Корея, на което става голмайстор с 8 гола. Четвъртото му световно първенство е през 2006 г. На третия мач на Бразилия срещу Япония (завършил 4 – 1 за бразилците) отбелязва два гола, като по този начин изравнява рекорда на германеца Герд Мюлер от 14 гола отбелязани на световни първенства. На осминафиналния мач Бразилия-Гана (3 – 0) отбелязва един гол и с 15 гола става единствения футболист в света с такова постижение.

20231101.bg_22755_22

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Понякога се налага използването на още по-дълбоки уточнения – кисела мартенова стомана, бесемерова стомана и други такива.

20231101.bg_22755_23

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Много често от начина на производство на стоманата зависят някои особени качества на метала. Например, независимо от еднаквия химичен състав и еднаквата последваща термообработка, свойствата на киселата и мартенова стомана са различни, което се отчита както от производителите, така и от потребителите на стоманата.

20231101.bg_22755_24

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Разликата между тези три групи е в допустимото съдържание на вредни примеси, както и в особените изисквания за съдържание на неметални включения в тях. Например, в стоманите с обикновено качество общото съдържанието на сяра S и фосфор P не трябва да надхвърля 0,040 – 0,060%, докато в качествените стомани то трябва да бъде в границите на 0,030 – 0,040%, а при вискокачествените – не повече от 0,020 – 0,030%. В някои случаи се изисква съдържанието на сяра и фосфор да бъде в още по-ниски граници – под 0,010% или 0,005%.

20231101.bg_22755_25

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

По вида на кристализиране при разливане на стоманата в изложници се различават следните видове стомана:

20231101.bg_22755_26

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Поведението на метала при кристализацията му в изложници зависи от неговата степен на откисляване – колкото повече е откислена стоманата, толкова по-спокойна е тя. Например, в резултат на силното газоотделяне в изложницата при кристализацията на кипяща стомана тя кипи бурно, откъдето идва и наименованието на стоманата. И обратно – откислената стомана кристализира спокойно, без видими ефекти в изложницата.

20231101.bg_22755_27

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

По правило, на машини за непрекъснато разливане на стомана се разлива изключително спокойна стомана.

20231101.bg_22755_28

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Желязото се среща в земната кора под формата на желязна руда – свързано с други елементи, като кислород или сяра. Типични съдържащи желязо минерали са хематитът (Fe2O3) и пиритът (FeS2). Желязото се извлича от рудата чрез отделяне на кислорода и сярата и съчетаването му с желан примес, като въглерода. Исторически подобен процес е използван за добиване на метали с по-ниска температура на топене, като калай (температура на топене 250 °C) и мед (температура на топене 1100 °C). В сравнение с тях температурата на топене на желязото е по-висока – 1375 °C, но е постижима още през бронзовата епоха. Тъй като оксидацията се засилва значително при температури над 800 °C, топенето трябва да става в среда с ниско съдържание на кислород. За разлика от калая и медта, течното желязо лесно разтваря въглерода, поради което получената сплав съдържа твърде много въглерод.

20231101.bg_22755_29

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

За получаването на стомана чугунът, сплав на желязото с относително високо съдържание на въглерод, се разтопява и се подлага на допълнителна преработка, при която се отстранява излишният въглерод и други нежелани примеси, а в някои случаи се добавят легиращи елементи. Полученият течен материал се излива или чрез процеса на непрекъснато леене или в блуми и сляби за последваща обработка, като в съвременната металургия около 96% от стоманата се получава чрез непрекъснато леене.

20231101.bg_22755_30

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Стомана

Отлятата стомана впоследствие се валцува в различни видове прокат – листове, армировъчни пръти, профили, релси и други. В съвременните металургични предприятия целият процес на производство на стомана, нейното отливане и валцуване до прокат се извършва на една обща технологична линия, в която постъпва изходен материал (желязна руда или скрап) и от която излизат готови стоманени продукти. Понякога процесът включва и термична обработка на готовия прокат, но това е сравнително рядка практика

20231101.bg_71223_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Съединенията на натрия са познати и употребявани от човечеството от дълбока древност. Названието „натрий“ произлиза от древността, когато древните египтяни наричали съединенията на метала „натрон“, древните гърци – „нитрон“, а римляните и древните евреи – „нитер“.

20231101.bg_71223_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Немският химик Мартин Клапрот нарича минералните алкални съединения „натрон“ или „натр“. Френският химик Лавоазие не поставя метала в своята „Таблица на простите тела“, защото смята, че най-вероятно е съединение, а не химичен елемент. Поради високата си реактивност, металът е изолиран сравнително късно, през 1807 г. от Хъмфри Дейви. Тогава той чрез електролиза на KOH отделя свободен K, а след няколко дни и Na от NaOH. Нарича елементите „потасиум“ и „содиум“. През 1808 г. се появява названието „натрониум“, което Берцелиус съкращава до „натриум“. В българския език името „натрий“ произлиза от руското „натрий“. Така в различните езици елементът бива наричан „натрий“, „натриум“ или „содиум“.

20231101.bg_71223_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Натрият е много активен елемент и не се среща в свободно състояние в природата. Той е най-разпространеният алкален метал и е на шесто място по разпространеност в земната кора (2,3% по маса). Съставна част е на множество минерали като с промишлено значение са NaCl, амфиболите (например Na2Mg3Al2Si8O22(OH)2, Na2Fe32+FeSi8O22(OH)2), криолит Na3AlF6, циолит NaAlSi3O8, мирабилит Na2SO4•10H2O и нефелин Na3KAl4Si4O16.

20231101.bg_71223_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Натрият е сребристосив нискотопим метал, който може да се реже с нож. Температурата му на топене е 97,8 °C, а на кипене – 882 °C. Има плътност 0,97 g/cm3. Поднесен в пламък, парите му излъчват жълт пламък, принадлежащ на D-линията на жълтото. Спектралните му линии се състоят от D1- и D2-линиите, със съответни дължини 589,597 nm и 589,000 nm.

20231101.bg_71223_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Като елемент с нечетен пореден номер, притежава единствен стабилен изотоп 23Na, синтезиран при термоядреното горене на C. Изотопът се синтезира в звезди с маси поне 5 пъти слънчевата при 8×108 K и плътност 105 g/cm3:

20231101.bg_71223_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9

Натрий

Получени и изследвани са 19 радиоактивни изотопа на натрия и един изомер, 24mNa. Най-дълготрайни са 22Na и 24Na.