Datasets:

petkopetkov

/

chitanka

like 0

— Не се обръщайте веднага — наведена над масата, тихо избъбри Вика, — после погледнете. Зад нас, вдясно, на втората маса седят двама — италианец и момиче…

На брега на реката в избеляло, омазано с кръв яке без ръкави, седял най-едрият човек, когото някога били виждали — Джон Кофи. Огромните му крака със сплеснати пръсти били боси. На главата му била завързана избеляла червена кърпа, с каквато селските жени забраждат косите си в черквата. Около него се носел огромен облак комари. В двете си ръце държал труповете на голи момиченца. Русата им коса, преди къдрава и светла като памук, сега била полепнала по главите им и сплъстена от кръв. Мъжът ги стискал и виел към небето като малоумен, по тъмнокафявите му страни се стичали сълзи, а лицето му било сгърчено от огромна мъка. Той се задъхвал, гърдите му се надигали, докато ремъците на якето му не се опънели и с поредния си вой изпускал и последната глътка въздух. Човек толкова често чете във вестниците „убиецът не проявяваше никакви угризения“, но в този случай не било така. Джон Кофи се разкъсвал от онова, което бил сторил… но животът му щял да продължи. За разлика от този на момиченцата…

— КГБ вече не съществува — обяви Льончика.

— Каза _първото_ тяло. Още колко има?

26. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.

Понякога си мисля, че умът на Сузи се нуждае от малко смазка.

— Как се запознахте с него? — попита Дино.

— Струва ми се, че Кетрин ме очакваше.

— Говорете, господин Паганел — каза Джон Манглс.

— Не знам. Зависи кога ще опандизим Ламбърд. Седмица, може би две. Нямам много време.

— Трудно. Един много упорствуваше. Не искаше да даде парите.

— Франк — каза Стенър, разхождайки се един следобед в кантората му след четири часа, когато усилената работа за деня вече беше попреминала (Каупъруд и Стенър отдавна бяха стигнали в отношенията си до Франк и Джордж), — Стробик смята, че работата със Северната пенсилванска линия е вече достатъчно подготвена, така че ние можем да се заемем с нея, ако желаем. Открихме, че главният акционер е някой си Колтън, не Айк Колтън, а Фердинанд. Що за име! — Стенър се усмихна глуповато и добросърдечно.

Копнеж и съжаление бяха засенчили лицето на Бел, докато Майлс изброяваше старите приятели, събрали се да вдигнат чаши за едно ново начало. Сетне обичайното му изражение се върна.

— Предимно пустиня. На запад целият голям остров Фаранда е сух камънак освен по западния бряг и в северния край. На изток Лоралин е савана или пустиня чак до планините Уан Баре. Натам е Джеперанд, домът на зейните.

Поаро се оказа напълно прав. Преди няколко години младият Блайбнър в изблик на пиянско веселие направил шеговито завещание: „Моята табакера, която толкова много харесвам, и всичко друго, което ще притежавам в момента на смъртта си, оставям на моя добър приятел Робърт Еймз, който ме спаси от удавяне.“

Застана неподвижен за секунда, с гръб към останалите помещения, след което бавно-бавно коленичи на земята. Пое си дълбоко въздух — толкова дълбоко, колкото да усети как е изпълнил дробовете си докрай, — сетне тихо и равномерно го изпусна обратно. Опря лакти на грубото вълнено одеяло и сведе чело.

— Тази история е много приятна за слушане. Но знаеш ли дали наистина се е случило точно така?

— Слушай, Ърнест — попитах, задъхвайки се. — Как работи този твой тенденсор?

Обади се на Ед, който току-що бе вечерял и в продължение на десет минути му се наложи да го убеждава, че е наистина той, Бен Холидей. После го предупреди да не казва абсолютно на никого за обаждането му и да се прави, че подобно обаждане не е имало. Ед, както винаги при подобни странни изисквания, го попита дали не му се е случило нещо. Бен го увери, че не и че просто засега не е удобно да се знае за неговото пристигане. Увери го, че възнамерява да се види с Майлс, но времето му не позволява да се среща с никой друг.

И последното предположение изглеждаше все по-обосновано.

— Доктор Хайнц Паулсен-Фукс, бите.

9#. Листата сложни или дълбоко изрязани, или насечени на дялове → Сем. Сенникоцветни — _Apiaceae_

— Никой, капитане.

— Ако Кълпепърови те бяха спипали нямаше дори ей толкова да помогнеш на Мак. Но ти дори не си помислила за това, нали? Всичките ти мисли са били насочени към това да се носиш из дъжда, като героиня от някой скапан булеварден роман!

Внезапно той усети мокрота под мишниците. Проклятие! Въпреки всички предпазни мерки — таблетките сол, адреналиновите инжекции, окисляването на кръвта му, средствата против изпотяване, свободно падащите мантии, той се бе изпотил не на шега. Потта течеше по тялото му. Кога ще избият петната? И още нещо — Светулките потят ли се изобщо? Не знаеше толкова много за тях. Кой да си помисли, че може да го издаде такова просто нещо като потенето?

— Е, добре, котката аз я потопих, кръстих я! И аз я пуснах да иде да им се погали в гащите… та какво? — И Селямсъзът се изпули на Иванча още по-застрашително.

Самолетът прелетя ниско над покрайнините на Вашингтон, снижавайки се към военновъздушната база Андрюс. Преводачът им обясни, че прелитат над домове на средната класа, собственост на обикновени работници в държавната и местната промишленост. На земята ги чакаха други три автобуса и вместо да карат по околовръстния път на Вашингтон, те преминаха направо през града. Американските офицери се извиниха за пътните задръствания, обяснявайки на пасажерите, че почти всяко американско семейство притежава По една кола, а много — по две или повече, и че хората използват градския транспорт с единствената цел да избегнат досадата от карането. Досадата да караш собствената си кола, удивиха се руските моряци. Политическите им офицери може би щяха да се опитат по-късно да ги убедят, че всичко това е една тотална лъжа, но кой можеше да отрече хилядите коли на пътя? Това със сигурност не би могло да бъде фалшификация, инсценирана само заради няколко моряци в продължение на цял час. Движейки се през югоизточната част на Вашингтон, те забелязаха, че и черните също притежават коли. Къде намираха места да паркират всички тези коли? Автобусите продължиха през търговския район Мол и преводачът изрази гласно надеждата си, че ще могат да разгледат цялото множество от музеи, отворени за посещение от всички. Спомена и Музея по въздухоплаване и космонавтика, в който се пазеше лунен камък, донесен от астронавтите на „Аполо“. Руснаците видяха тичащите за здраве по алеите на търговския център, хилядите спокойно разхождащи се хора и оживено забърбориха помежду си, когато автобусите завиха на север към Бетесда през по-живописните квартали на Северозападен Вашингтон.

— Само им влизаш в къщите.

И двамата пъдари от Гъбаре си тръгнаха с наведени глави.

Всъщност всичко е било съвсем иначе. „Джони“ е пристигнал на мястото на срещата с кола „Бърза помощ“, придружен от лекар, група сътрудници на МИ-5 и няколко други от специалния отдел на Скотланд ярд. В групата е имало и двама контраразузнавачи от „XX комитет“.

Но това не означава, че на Луната не съществуват никакви форми на живот.

Движи!

— Така е. Значи ни остава само един въпрос и вие знаете кой е той, ваше величество.

— В северен Вегас, всъщност не много далеч от „При Доли“.

Усетих много неприятна горещина по цялото си тяло. Опитвах се да сменям позата си, но повече не можех да се движа. Исках да говоря с дон Хуан. Думите бяха сякаш толкова дълбоко вътре в мен, че не можех да ги извадя. След това се катурнах на лявата си страна и изведнъж вече гледах дон Хуан от пода.

— Ето го и вятъра, Акдърсън! — извика Джаспър на най-старшия от моряците. — Грабвай руля!

— Така е. Откъде…?

Озърнах се, но не видях лицето му заради затворения шлем и кислородната маска. Главата му обаче се въртеше наляво-надясно. Явно бе овладял страха си достатъчно, за да се събуди интересът му към ставащото наоколо.

Бонев взе един лист от бюрото си и му го подаде.

„Събуди се“.

А тревожно събудилата се Москва е донякъде успокоена от новото изявление на Олег Сосковец, уверяващ, че „в най-близко време групата чеченски бандити, нападнали Будьоновск ще бъде ликвидирана, а заложниците — освободени“. В това Сосковец не се съмнява, както и тогава, когато не подлага на съмнение успешната разправа с Чечения само за девет дни.

Тялото на войника падаше много бавно — като кленов лист в тих есенен ден. Все така бавно палачът отстъпи крачка настрана, правейки място на падащото тяло.

— Хм — казваше в този момент златарят. — Брошката е добре изработена, богато орнаментирана. Имате ли вече определена цена за нея?

— Господи, човече, ти явно имаш температура. Когато пристигнем, веднага трябва да легнеш.

един другар я сал разбира

— Галактиката се върти. На Терминус му трябват половин милиард години, за да направи една обиколка около ядрото й. Разбира се, звездите, които са по-близо до центъра, правят това много по-бързо. Движението на всяка звезда спрямо централната черна дупка би могло да бъде записано в компютъра и тогава ще е възможно да го накарам да умножи всяко движение милиони пъти и да направи видим ефекта на въртенето. Ще се опитам!