Datasets:

petkopetkov

/

chitanka

like 0

— Маймуночовеците — извика той. — Боже мой, какви зверове! Не говори високо, защото те имат дълги уши. Имат също силни очи, но доколкото мога да съдя, нямат нюх, така че едва ли ще могат да ни подушат. Къде изчезна ти, млади приятелю? Имаше късмет, че не беше тук.

Въдицата, намерена в ръцете на убития, беше неоспоримо идентифицирана като тази, която Уитерспоон е трябвало да донесе по молба на Бур. Бяха показани снимки на трупа. Двете части на въдицата бяха сглобени. Убитият държеше с лявата ръка върха на въдицата, а дясната бе хванала металната тръбичка, която служи за съединяването на другите две части. От положението на тялото можеше да се види, че когато е вдишал отровния газ, се е опитвал да постави последната част на въдицата.

— Да. Аз го изгоних. Преди да напусне дома ми, той успя да се срещне с Рахел, да я успокои и убеди, че въпреки всичко ще му стане жена. Ето защо тя и по-късно остана весела и не тъгуваше. Даже има смелостта от време на време да ми говори за него.

— Много си хубава, а си омъжена за такъв грозен мъж.

Ах — рече Санчо, — съвсем не ви е в ред главата, ваша милост! Кажете ми, сеньор, как е възможно да извършите целия този боен поход напразно и да пропуснете и пренебрегнете богата женитба като тази, от която ще получите в зестра цяло кралство, което според най-сериозни слухове се простира върху повече от двадесет хиляди левги? То се отличава с най-голямо изобилие и предлага всичко, нужно за поддържане на човешкия живот, и при това е по-голямо от Португалия и Кастилия, взети заедно. Мълчете, за Бога, засрамете се за всичко, което току-що казахте, послушайте съвета ми и не ми се сърдете — венчайте се незабавно в първото село, където намерите свещеник. Или пък ето на, тук е нашият лиценциат, който може чудесно да свърши тази работа. Трябва да знаете, че възрастта ми позволява да ви давам съвети, а това, което препоръчвам, ви приляга напълно. По-добре врабче в ръка, отколкото сокол в гора. Но който държи в ръка питомното, а тръгне да гони дивото, нека не се сърди на хората, ако сполучи3.

— Ето вашия подарък на Франция, професоре! Надявам се материалът тук да стигне не за един, а за десет фараона.

Пауза. Изпукване на лентата. След което:

Мислиш си как да постъпиш. Ако се опиташ да избягаш, мини на #22.

— Какво дириш тука?

Независимо колко пъти си преповтарях казаното от Флоринда, аз не можех да намеря задоволителен отговор. Бях сигурна единствено за това, че Флоринда беше дошла в стаята ми посред нощ, за да ми донесе дрехите, с които бях облечена. Нейното посещение и думите й, че Изидоро Балтазар се е върнал, вероятно бяха предизвикали у мен този така ясен сън.

„Изречението беше в първо лице“ — заяви един.

— На път е, струва ми се. Щом отслабнат, не могат да пийнат и вода, въпреки че имат нужда само от това. Големи, силни мъже са умирали така пред очите ми. Стопяват се за броени дни като сенки.

Двамата млади демони бяха разговаряли тихичко, докато вървяхме, и аз предположих, че Разпилени лунни лъчи е разказала на Скитника за моята злополука. Беше ми малко странно, задето не се допитват до мнението ми в такъв важен момент, но трябваше да призная, че са съвършено прави. Прикрих чувствата си, като измъкнах меча с наядено острие от промеждутъчното пространство, и застанах на пост. Все още не бяхме срещнали никаква опасност, но това не беше причина да се отпускаме.

Александър се стремял да обедини в своето лице великия цар на Персия и царя на малкия македонски народ. Ние сме склонни да гледаме на тази му задача като на утопия. Не било нещо мъчно да се създаде ирано-македонска династия, но да се изгради властта й върху ирано-македонска аристокрация и върху ирано-македонска войска едва ли би било в границите на човешките възможности. Премного различни били преди всичко историческите традиции на двата народа и на тяхната от векове създала се психология. Планът обаче сам по себе си е много характерен за гръцката мисъл ца онова време и бил съвсем в духа на Платоновите политически утопии. За теоретичния ум на гърка нямало нищо невъзможно, стига само чисто логичното му построение да е стройно и красиво.

Животното ме сграбчи с подобните си на ръце израстъци и аз изкрещях от ужас…

— Това е Гриф — представи го Бруко. — Отсега нататък, където и да отидеш, няма да се отделя от тебе.

— Закарай ме у дома.

— Мис Марпъл? — отвърна той. — Очаквах да кажеш Холмс или Еркюл Поаро.

Около един час след като се раздели с Тексар, Скуамбо се върна на централното островче. Той измъкна скифа си на брега, мина оградата и се изкачи по стълбата на блокхауза.

— Няма да стигнем много далече, ако разговаряме така.

Какви странни създания бяха, помисли си Тейн, и въпреки всичко изглеждаха съвършени. Всяко от творенията на Еню беше същинско чудо, дори и хищниците, които от време на време нападаха хора. Сърцето му помръкна при спомена за Различната жена, която бяха срещнали в Аксками. Външността й изглеждаше неопетнена, ала отвътре беше покварена и уродлива, истинска обида за сътворението. Богинята на природата бе създала всяко от децата си поради някаква причина, а Различните сякаш се надсмиваха над нея.

Хамердал също се беше приближил. Заедно с Холбърс вързаха жреца, който не посмя да им окаже съпротива. Поне не на дело, защото иначе словесните му възражения бяха извънредно енергични:

— Не, само да открият откъде идват. След това ще дадат информацията на Новата република. Браск не участва, но каза, че няма да им се бърка. Дравис ще се срещне с Били и ще се върне да им съобщи решението му. Мазик и Елор са решили нещо друго, но не казаха какво — той замълча от недостиг не толкова на думи, колкото на въздух.

Стана и отвори ключалката на куфара. Щом вдигна капака, всичките й подозрения за Лусиен се потвърдиха. Писалката, която бе подарила на Арманд, когато постъпи на работа във вестника, лежеше върху ризата, която му бе подарила за последния им рожден ден. Бързо прерови останалото съдържание на куфара и се убеди, че е пълен с дрехите на Арманд.

Адвокатът се надигна, изпълнен с достойнство, и попита графинята:

— Преди един час, подполковник.

— Несъмнено самият ти притежаваш съвършена доброта.

— Недей да смяташ, че не съм си го мислил — просто каза Уилис.

— Искате да кажете, че сме одобрени, ако минем успешно изпита за физическа годност?

Той стисна момичето за рамото със зъби, свлече го от олтара и започна да го тегли към мястото, от където бе дошъл с бързите, умели движения, които вече бях виждал.

— Представям си — каза Анеа. — Той се откроява сред пламъците като атомен огън. Слабото им светене бледнее в сравнение с неговия блясък.

На празно гнездо. И още веднъж. И още.

Очите й бяха широко разтворени и пламнали, ноздрите й трепереха, устните й нервно се свиваха — с една дума, приличаше на изжадняла за кръв тигрица. Тя приближи лицето си до Метробий и го запита, задъхана и с прекъсване:

За миг Силк впери поглед към прозореца, опръскан от дъждовните капки, после сви рамене.

Жорж тръгна към колата. Каза през рамо: „Ще се чуем в София!“ и се загуби в прах и изгорели газове по неравния път към Бебреш. Императорът остана сам. Изпуши една цигара, мълча заслушан във вътрешния си глас, загледан с празен поглед в изваяната като от божа ръка камбанария на църквата.

— Очаквали сте да срещнете тук господаря си?

— Но ти каза…

— Мамо, имаме посетител — провикна се водачът на Конрад към готвачката, докато минаваха през черната кухня и приближаваха към ароматите на прясно изпечен хляб, сушени подправки и брашнена каша. Нощви с омесено и неопечено тесто си чакаха реда. Жената погледна Конрад от масата, където режеше парчета бяло като сметана сирене. Изглеждаше горе-долу на възрастта на госта и имаше светлата кожа на момчето — несъмнено от годините, прекарани край димящите казани, — макар че по бузите и над горната й устна се виждаше мъх, който потъмняваше иначе безукорната й кожа. По бялата й престилка имаше петна от супи и сосове, голите й ръце бяха набрашнени.

Крейн се обърна.

Дори и да можеше, Матлок нямаше защо да отговаря. На пътеката в далечния край на градината се появи Джулиан Дюнойс. — Добро утро, Нимрод.

— На колко си години? — осведоми се Док.

Мистър Ентуисъл не отговори нищо. Той се връщаше в Лондон след погребението.

Но на практика изделието се провали напълно. Корабът чупеше чинии и понякога удряше децата по очите. Дори още по-лошо ставаше — децата не се боричкаха, те се биеха за бонбоните. По-голям провал не сме имали. Загубихме хиляди.

Приложение за специалните разходи за специални разузнавателни средства.

— Глупаво е да мислиш, че върху снимката е имало вещество, което е проникнало в кръвта ти само за няколко секунди и е въздействало на съзнанието ти.

— Съжалявам — извини се Гюнтер, — но имам уговорена среща.

— Имам едно предложение — обади се. — Мамо, тате, вие имате работа утре, но моето първо занятие е едва на обяд. Нека да прекарам нощта с гостите ни в хотела им или да ги изпратя до някъде, ако решат да пътуват.

— Повалих раиса в безсъзнание — обясних аз. — Хвърлете го във водата и ще дойде на себе си.

— Мислих по нашия разговор — рече Макалистър. — Ще ми трябва писмено съгласие за десетгодишния договор за наем от мистър Коун.

— Това е между Гюнтер и мен, Мърсър. Той ще пусне Далай Лама, ако ти не се намесиш.

— Това е необикновено… Не съм вярвала никога, че ще може да се успее по начина, избран от вас… толкова бързо… където всички останали пропаднаха… Да, в действителност — прибави тя, — ето едно чудо…

Навет погледна и в двете посоки и пристъпи до боклукчийския контейнер на няколко метра от него. Потъна в сянката му, постави бластера на коляното си и зачака.

Земята. Учените създават огромни странни предмети, които искат нашите жени и са радиоактивни и не могат да бъдат унищожени от тълпа селяни с факли, така че въвеждат система на добродушна демокрация.

Е, проблемът си бе техен. Още повече че той изобщо не възнамеряваше да бъде с племето, когато дойде моментът да изоставят долината.

Но Бог ще те накаже

Задушаващото покривало на волята им я обви още по-силно и породи подозрението, че проникват в ума й и че зададените на глас въпроси са по-маловажната част от разпита. Усещаше ледено боцкане в слепоочията.

— Домашните са за у дома, както личи от думата. А китовете са в реката.

Във вторник се изложих със зеленчуковото ризото, но, слава богу, успях в последния момент да поръчам от фирмата с доставките. Има и една камизола в прасковен цвят, която изглежда е трябвало да изгладя на съвсем ниска температура. След това, докато се опитвах да обера праха с прахосмукачката, счупих вазата от „Дарлингтън“. Май все още никой не е забелязал, че липсва. А новата ще ми я докарат утре.

— Бяхме глупави като магарета. Слепи сме били досега, за да не се досетим кой е този проклет поклонник туг. Ненавистта, която изпитва към теб, ТремалНаик, похитителят на съкровищата от храма Кали, освободителят на откраднатата Дарма — дъщеря ти, която трябваше да замести майка си в храма. Това обяснява всичко.

— Изненада ли се, когато Мат води предаването на доктор О сутринта?

Очите на Каролайн светнаха.

— Къде е тя?

Тези появи бяха краткотрайни; защото щом блеснеше светкавица или започнеше да гърми, жената изпищяваше тихо, прекръстваше се и се прибираше, притиснала ръка до сърцето си, за да укроти сякаш ускорените му удари.

— Да.

— Ти сигурно си забелязал — прекъсна го старият човек, — че аз също нося обувки.

Мъжът се усмихна неопределено.

— Емир, знам, че отново ще се видим — каза тя, — въпреки че ти много се тревожиш. Но за да те успокоя, бих искала да изпълниш една моя молба: дай ми на заем камата си, докато се върна!

— Този човек, Серин Райак, той Хакенец ли е?

Той седеше и изучаваше човешкото същество. Дали подозираше нещо за плановете му? Не, разбира се. Може би беше прекалил с ежедневния натиск върху него и то бе разбрало, че му е много нужно за нещо.

Арудж и Хайредин Барбароса

— Казах, че обичам Робин.

По-нататък Тад продължи в характерния за дневника си стил, задавайки си сам въпроси, на които отговаряше. Докато пишеше осъзна, че този начин да открива истината за собствените си мисли, сам по себе си говореше за някаква двойственост. А може би беше просто още едно проявление на раздвоеното му съзнание и дух, нещо характерно за него и изключително загадъчно.

— Защо?

— Е, тогава ще ви кажа следното: щом Абд ал Мот все още не се е върнал от Омбула, не е възможно да очакваме и появяването на Абу ал Мот. Значи няма защо да се страхуваме от Бащата на смъртта и можем най-спокойно и безгрижно да останем тук и да изчакаме завръщането на газуаха.

— _Не бе приятел, разнасям куфари. Прикрепен съм към вас, за да могат гринговците да разбират какви ги говорите._

— На Айдън бей. Другошните имена ги няма вече.

Цялата сутрин се взирахме да открием някъде път, който да извежда вън, зад тая песъчлива скална пустиня. Нищо освен червени, мораво оцветени по върховете скали. На север на много километри панорамата на просторните ерозии беше все същата.

— Така е — кимна Хелстрьом и си помисли, че някой е възприел съвсем буквално нареждането му Фанси да бъде държана под строго наблюдение. — Какво е станало с пчелите?

Щом той видя любезността й,

— Козарят ми каза: „Цели поляни има тука от кокичета. Аз често се смея сега с моите кози. Те много ги ядат, но лъжат се още от снега. Отдалеч, като видят пряспа сняг, тичат като луди — мислят, че е кокичета. А друг път поляните кокичета вземат за сняг и ги отминават…“ Но аз сама видях… Толкова много кокичета никога, никога не съм виждала…

— Какво ще ми кажеш за Рейни? — попитах го аз. — Намери ли го?

— Остави тия работи, малката — отвърна Рино. — По-добре дай още газ на каруцата.

— Ще ми намалите наказанието… — засмя се Расколников.

— А, да, разбирам — каза подигравателно Франке. — Имате предвид нещо като духа на планината, познах ли? Той се гневи, защото рушим дома му и сега ще слезе и ще ни унищожи.

21 септември 2024

САМЮЪЛ ДЖОНСЪН

Той онемя. Тъпо гледаше как блестящите дрехи се приближават и когато стигнаха до средата на стаята, към него се протегнаха празните ръкави. Започна да стреля.

— Това е, защото във Франция на улиците и кръчмите се дават имена единствено на победните за нас места. За другите се избягва дори да се говори. Но тогава в Павия станало и нещо повече — Карл пленил Франсоа.

— Обещал съм го — отвърна Соло. — Къде искаш да ти го доставя?

Монетър стана от стола и се втурна към вратата, оставяйки изцяло на Хавана да реши дали да се махне от пътя му, или не. Джуджето отскочи встрани от траекторията на Монетър, но не достатъчно далеч, за да избегне кокалестия ръб на таза му, който се заби с изумителна сила в охранената скула на Хавана.

Мечът на мърдраала затрептя като змийски език, понесе се напред като черна светкавица, за да спре атаката на Мат, и когато изкованата със Силата стомана, белязана с гарвана, срещна метала, излят в Такан-дар, около тях лумна синя светлина и изтрещя като мълния.

След двайсетина минути мълчание Мендравич най-после се поотпусна.

Той се спираше, обзет от глупаво самодоволство, и замислено се заглеждаше във водите на Сена. После възкликваше:

— Отровата „десет стъпки“ се прави от листа на банду, които трябва да се дъвчат дълго време, докато се навлажнят в устата ти, и чак след това се слагат на огъня и се варят, докато станат на гъста каша. Понякога се случва някой по невнимание да глътне малко от влагата на листата или пък да дъвче прекалено дълго. Така отровата може да проникне в тялото му. — Той отвори една малка торбичка от еленова кожа, вързана на колана му и извади малка костена кутийка. Отвори я и показа на Калан съдържанието й — гъста тъмна каша.