Upload 3971/text.txt with huggingface_hub

3971/text.txt

@@ -0,0 +1,44 @@
+	Не знам кога, къде е то стояло,
+	но имало такова огледало.
+	То хората оглеждало наред,
+	показвайки им точния портрет.
+	И постоянно там народ прииждал,
+	и всеки съдел туй, което виждал.
+
+	Пред него завъртява се кокетка.
+	Наистина забавна гледка:
+	„Но как? Това е Изабела.
+	Познах я аз. Отде ли се е взела?
+	Каква надменна, алчна и надута,
+	пък и нахална — все напред се бута!“
+
+	След туй едно конте се приближава
+	и образът му в миг се отразява:
+	премного суета, а малко ум.
+	„Ах, дяволът! — контето вдига шум. —
+	С такава мутра и с такъв фасон
+	как няма да позная аз Дапон!
+	Ще трябва, докато е време,
+	урок от огледалото да вземе.“
+
+	Подир контето идва Харпагоп
+	и почва със насмешлив тон:
+	„Ах, тоз скъперник стар Арист,
+	голям глупак и егоист!
+	За грош дори готов е той
+	да отнесе сто пръчки бой.
+
+	Туй огледало бих му подарил,
+	че да се гледа и в лице, и в тил.
+	Разбира се, ще ми е по-приятно,
+	ако на мене го дадат безплатно.“
+
+	Огледала се не една персона,
+	народ тълпял се всеки час и миг,
+	но всеки виждал тоя или оня,
+	а никой там не зърнал своя лик.
+
+	Щом глупавото самомнение
+	е майка на презрението, аз
+	към майка и към поколение
+	стрелите си отправям в този час.