Commit
•
5501ae1
1
Parent(s):
6068c6c
Upload 4721/text.txt with huggingface_hub
Browse files- 4721/text.txt +68 -0
4721/text.txt
ADDED
|
@@ -0,0 +1,68 @@
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| 1 |
+
|
| 2 |
+
В долът на Искъра света обител има,
|
| 3 |
+
и вътре черковка със вехти зографий,
|
| 4 |
+
през тесни дупчици тя видело приима:
|
| 5 |
+
на стари векове тук тайната се крий.
|
| 6 |
+
|
| 7 |
+
С свещица във ръка разгледвах аз стените:
|
| 8 |
+
светци, угодници с избодени очи,
|
| 9 |
+
окъртени венци и надписи изтрити —
|
| 10 |
+
на люти времена тук дирята личи.
|
| 11 |
+
|
| 12 |
+
Полека се вдълбах, унесох в тъмнините,
|
| 13 |
+
найдох се, заживях в дълбока старина,
|
| 14 |
+
с народ благочестив, на цар Шишмана в дните,
|
| 15 |
+
на сетния ни цар… В таз глуха планина,
|
| 16 |
+
|
| 17 |
+
с уплашений народ в страх молех се и ази,
|
| 18 |
+
и служба ставаше във тъмния олтар,
|
| 19 |
+
та господ царството от буря да запази,
|
| 20 |
+
светий Христови кръст и бедния ни цар;
|
| 21 |
+
|
| 22 |
+
да прати нему сонм крилати серафими,
|
| 23 |
+
че страшен е врагът, войски му нямат чет…
|
| 24 |
+
И молехме се ний… Светци невъзмутими
|
| 25 |
+
въз нази гледаха, студени като лед.
|
| 26 |
+
|
| 27 |
+
И господ гледаше от свода безучастно…
|
| 28 |
+
Безумно, жалостно молитвите ечат,
|
| 29 |
+
войводи чинеха метания безгласно,
|
| 30 |
+
и саби, мечове о плочите дрънчат.
|
| 31 |
+
|
| 32 |
+
Тогаз свещеникът извика из олтаря
|
| 33 |
+
гръмовно: „Горко нам! Изля се божий гняв
|
| 34 |
+
над нашите глави, над царството и царя:
|
| 35 |
+
грешихме много ний, и божий съд е прав.
|
| 36 |
+
|
| 37 |
+
Ударихме в разврат, в нечестье тънем всички,
|
| 38 |
+
раздори губят ни, въстана брат на брат,
|
| 39 |
+
на чуждо иго врат подлагаме самички —
|
| 40 |
+
безумие владей от хижа до палат!
|
| 41 |
+
|
| 42 |
+
Станахме подли, зли, на робите сме равни,
|
| 43 |
+
пред златния телец чест, вяра не щадим.
|
| 44 |
+
Къде са? Де сега Асеневците славни?
|
| 45 |
+
При тях ний бяхме род велик, непобедим!
|
| 46 |
+
|
| 47 |
+
О, горко, горко нам — и тебе, цар Шишмане —
|
| 48 |
+
кръв изродена, длан безсилна! — О, лош час!
|
| 49 |
+
Ти бягаш пред врага! Земята ти във плян е!
|
| 50 |
+
От гибел твоят меч не ще избави нас!“
|
| 51 |
+
|
| 52 |
+
Млъкна пророкът лют. Народът християнски
|
| 53 |
+
остана вкамънен. Внезапно шум велик
|
| 54 |
+
отвън се чу — тръби от орди агарянски…
|
| 55 |
+
В господний дом писна отчаян плач и вик.
|
| 56 |
+
|
| 57 |
+
Ударил бе часът! Кат всичките, уплашен,
|
| 58 |
+
пред зиналия гроб безпомощен стоях;
|
| 59 |
+
познах, че е настал конец на всичко страшен:
|
| 60 |
+
трон, царство и народ — как гинеха видях!
|
| 61 |
+
|
| 62 |
+
И сред тоз шум — друг шум: навън изписка влака
|
| 63 |
+
и мен от блян зловещ изтръгна, отърва;
|
| 64 |
+
но дълго в моя слух звучаха вопли в мрака
|
| 65 |
+
и на свещеника ужасните слова.
|
| 66 |
+
|
| 67 |
+
Юли 1899, Своге
|
| 68 |
+
|