Datasets:

petkopetkov
/

chitanka

+	А когато Адонай подари на Адама син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу. Но Ева скърбеше още — и Каломаин и Каин гледаха нейната горест. Змия на скръб хапеше сърцето им, защото не знаеха по що тъгува тяхната майка. И те се питаха: „Кой е наскърбил оная, която ни е родила? Защо й е тежко? Защо не поглежда тя ни мене, ни тебе, ни малкото ни братче?“ И не можеха да си отговорят. А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да ти отговори, па може дори да се разгневи.
+	И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж.
+	Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот.
+	А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде.
+	Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки.
+	А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина. И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му.
+	И неговата мъдрост стана здрава като кедър и ведра като езеро сутрин.
+	Растяха в Едема две дървета. Едното, слабо на вид, но хубаво, развиваше големи седмовърхи листа и даваше плодове — сини, като сливи.
+	То бе _Дърво на Живота_ и плодовете му бяха горчиви; те засищаха, но не бяха приятни за ядене.
+	А другото бе широкогранно, високо, със снажно стъбло — и кората му бе гладка. Листата му — дребни и много на брой. А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки.
+	То бе _Дърво на Познанието_.
+	Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
+	И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото.
+	И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
+	И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме.
+	Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила.
+	А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им.
+	И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода. И почнаха да го будят с весел вик, но дълбок бе сънят му, та не го сепна викът. И взеха му тогава със смях плодовете, та ги занесоха вкъщи.
+	Адам, отпаднал и стар, на вечерта на своя живот, седеше пред хижата със замислен поглед. Той ги не видя.
+	А Ева пееше в хижата. И тя се зарадва, като съзря плодовете, защото ги позна. И взе единия плод, та го изяде. Но щом сдъвка и глътна плода, душата и се размъти, тялото и отпадна — и Ева умря.
+	Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта. Защото бе познала милувките на Сатанаиля и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво.
+	А Евел и Каломаин не знаеха това, защото не бяха там. Че насаме изяде майка им плода.
+	И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля.
+	И каза й Евел:
+	„Плод на вечна младост е тоя плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му и очите му не ще посърнат, нито косата му ще побелее. Ела — да го изедем!“
+	И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше.
+	И мъка се роди в душата на Каломаин. И копнеж по волност я завладя. И мрак легна пред нея.
+	И седем луни трая това.
+	А когато се изчерпи седмата луна, Каломаин се изгуби. И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я дири.
+	И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му:
+	„Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!“
+	Но — всуе.
+	Нямаше никъде Каломаин. Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й.
+	Нямаше никъде Каломаин.
+	И посипа Каин с пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха.
+	Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му.
+	Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе.
+	И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб.
+	И повика тогава баща си в своето отчаяние. И чу го Сатанаил.
+	Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина.
+	И рече му Сатанаил:
+	„Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“
+	А ��аин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.
+	…И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.
+	И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама.
+	Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му.
+	И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си. Защото тя го не обичаше.
+	И взе Каин зрели овошки, смачка ги, смеси сока им и направи вино от тая смес.
+	И когато Ада ядеше и пиеше, даде й Каин от виното. Всички го знаеха, че работи земя и събира овощия. Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус.
+	Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин.
+	Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.
+	Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й.
+	И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки.
+	А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея.
+	След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета.
+	А Сета бе жена на брата му Евеля.
+	Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище. Защото не я теглеше към грях.
+	А когато плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам.
+	И оплакаха го тогава синове и дъщери.
+	Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове.
+	Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието.
+	Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.
+	А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния.
+	И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир.
+	А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец.
+	И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си.
+	Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна.
+	И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала.
+	И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защ��то над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
+	Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла.
+	И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна.
+	Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. —
+	— Сето, сестро моя: пожали ме!
+	Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
+	В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти.
+	— Сето, сестро моя: пожали ме!
+	Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце.
+	— Сето, сестро моя: пожали ме!
+	Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят.
+	В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти.
+	— Сето, обична моя: пожали ме!
+	Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя!
+	Кажи ми: — Стъпчи душата си за мене! — Стъпчи душата си! — И аз ще Те чуя. Кажи ми още: — Бога убий за мене! — В сърцето на Вечния впий нож! — И аз ще Те послушам — о, Сето, сестро моя!
+	Ти сепна в мене заспалата любов, но си отиде — и аз останах самин. И с мене остана моята скръб — о, Сето, сестро моя!
+	Над пожълтелите житни полета се разсипа смехът на Твоята гордост. Над тъмните вълни на замрели потоци се разкърти плачът на сърцето ми — о, Сето, сестро моя!
+	Няма покой за мене!
+	Няма покой за мене!
+	И когато една сутрин, призори, Евел излизаше от шатрата, за да отиде на полето, извика го Каин при себе си — и уби го там.
+	И отиде при Сета, жената на Евеля — и с ласки я облада. Защото Сета мислеше, че Евел е при нея.
+	А към изгрев-слънце, когато видя Каина, спящ в леглото й, отвърна се Сета от него в безумна омраза — и с гняв потърси Евеля.
+	Но не можа да го намери.
+	И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага. И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля.
+	И прокле Сета Каина с клетви на кръв и омраза: — в Божие име го прокле — мир да не види.
+	И чу Елохим думите на Жената — и повика по име Каина. И запита го къде е брат му.
+	А Каин рече:
+	„Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“
+	И отвърна лице от Господа.
+	Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина.
+	И закле го мир никога да не види.
+	„Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — _От връх към връх щ е води твоят път_ — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — _От бездна към бездна ще лети твоят дух_! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“
+	И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.
+	…И роди Сета от Каина син — и нарече го _Хет_, което значи _Ужас_. Роди и Ада от Каина син — и назова го _Навал_, което значи _Безумец_.
+	А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля.
+	А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.
+	Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му.
+	И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава.
+	И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема.
+	…Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му.
+	И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема.
+	А зад него се чуваха вопли и стонове — словата на кръвта, която вика…