| Toi, Liberte, que je chante et que j’adore, | |
| Dirige mon navire sur cette onde… | |
| Lebrun | |
| Тих бял Дунав се вълнува, | |
| весело шуми | |
| и „Радецки“ гордо плува | |
| над златни вълни. | |
| Но кога се там съзирва | |
| Козлодуйский бряг, | |
| в парахода рог изсвирва, | |
| развя се байряк. | |
| Млади български юнаци | |
| явяват се там, | |
| на чела им левски знаци, | |
| в очите им плам. | |
| Горд отпреде им застана | |
| младият им вожд — | |
| па каза на капитана | |
| с гол в ръката нож: | |
| — Аз съм български войвода, | |
| момци ми са тез, | |
| ний летиме за свобода | |
| кръв да лейме днес. | |
| Ний летим на България | |
| помощ да дадем | |
| и от тежка тирания | |
| да я отървем. | |
| Парахода остави ни | |
| и по начин благ, | |
| та дружината да мине | |
| на родния бряг. | |
| Капитана — немец същи — | |
| отказва — тогаз | |
| Ботев люто се намръщи, | |
| вика с бурен глас: | |
| — Туй го искам, не се моля: | |
| всички сте във плян. | |
| Тук се гледа мойта воля, | |
| аз съм капитан! | |
| Чуй, там днеска мре народа | |
| в бой с ужасен враг! | |
| Карай бързо парахода | |
| на българский бряг! | |
| И гласа му става страшен | |
| при тия слова, | |
| немец бледен и уплашен | |
| преклони глава. | |
| Бърже парахода плува | |
| към желаний край, | |
| Дунавът се по вълнува, | |
| весело играй. | |
| Много време се измина | |
| как не бе носил | |
| храбра българска дружина — | |
| твар за него мил. | |
| А дружината запява | |
| песен зарад бой | |
| и байряка се развява | |
| гордо с лева свой. | |
| Парахода веч наваля | |
| на милия бряг, | |
| Ботев шапката си сваля, | |
| че говори пак: | |
| — Хайде, братя, излезнете, | |
| тука ще се спрем | |
| и земята цалунете, | |
| дето ще да мрем! | |
| И от радост упоени | |
| пред левския стяг | |
| всички падат на колени | |
| на светия бряг. | |
| — Братя! — вика им войвода | |
| със гърмовен глас. — | |
| Скоро радостно народа | |
| ще посрещне нас! | |
| Скоро с гръм ще поздравиме | |
| Стара планина, | |
| кървав бой ще заловиме | |
| с турски племена! | |
| Ний във битки не сме вещи, | |
| малко сме на брой, | |
| но сърца ни са горещи — | |
| гладни сме за бой! | |
| Скоро турчин ще изпита | |
| грозната ни мощ: | |
| правдата е нам защита, | |
| левът ни е вожд! | |
| И по цяла околия | |
| глас екна съгрян: | |
| „Да живее България, | |
| смърт на зли тиран!“ | |