| В памет на Цонка Илиева | |
| Насред пътя, сестро, кой ли пътник те хареса, | |
| та под кладенеца, сестро, се наведе цяла | |
| и порасна долу образът ти бял и весел — | |
| разпилян от пръските по синьо огледало. | |
| Смяха се наоколо и хванаха се, сестро, | |
| твойте дни и нощи в тежкото хоро от болка. | |
| Обич ли потърси, а в живота ни начесто | |
| обичта е в кладенец потънала дълбоко? | |
| Кой ли вятър хвърли обеците от череши | |
| и ги разпиля небрежно в мокрите ливади | |
| и от всичките посоки дълъг сняг валеше, | |
| и наблизо нейде кукувица се обади… | |
| Но не беше, сестро, гостенката гласовита | |
| да ти носи ехо от потайните си вести, | |
| че къде по зима кукувица тук ще скита | |
| като вдън горите топлината пази, сестро? | |
| Обич ли потърси, сестро, обич — ей такава, | |
| че те люшна вчера на хорото и захласна | |
| и те дръпна, сестро, лудо — лудо за ръкава, | |
| докато над кладенеца си наведена опасно. | |