| — Махни се, жалка твар, знай, измет, | |
| аз съм царят! — | |
| извика на комара с гняв | |
| лъвът могъщ и величав. | |
| Тозчас война му обяви комарят. | |
| — Не смятай — рече той, — че царският ти сан | |
| ме плаши и тревоги ми създава. | |
| От теб е волът по-голям, | |
| ала каквото искам с него правя. | |
| Изрекъл тези думи той, | |
| засвири мигом за атака, | |
| бе сам тръба, бе сам герой. | |
| Отпърво се отдръпва, чака, | |
| връхлита, жили по врата, | |
| догдето подлуди лъва. | |
| Лъвът е в пяна цял | |
| и с пламнал взор се взира; | |
| реве; наоколо трепери храст и звяр; | |
| и таз тревога във всемира | |
| е дело на един комар. | |
| Нищожната муха набезите не спира, | |
| ту жили му пастта, ту дългия гръбнак, | |
| ту вре се във носа му чак. | |
| Достига яростта до своя връх тогава. | |
| Невидимият враг ликува и се смей, | |
| когато вижда как животното бесней | |
| и с нокти и зъби във кърви се удавя. | |
| Дере се, хапе се самси лъвът окаян, | |
| по своите хълбоци с опашка заплющял, | |
| бий въздуха без спир; и тоя гняв безкраен | |
| го смазва, го мори; той грохва прималял. | |
| Напуща битката комара наш със слава: | |
| щурм както протръби, победа затръбява, | |
| разглася я навред, и пътем, без да знай, | |
| в засадата на паяк пада | |
| и там намира своя край. | |
| Каква поука бих могъл оттук да вадя? | |
| Аз виждам даже две: сред всичките врази | |
| ти от най-малките най-много се пази; | |
| избягнал не едно премеждие зловещо, | |
| загива си човек от нищо-нещо. | |