| Зевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно — сила; на друго — хитрост; на трето — бързина; на четвърто — лукавство. | |
| Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко. | |
| Само човекът, като „зоон политикон“, не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса: | |
| — Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение? | |
| Зевс го тупнал покровителствено по рамото: | |
| — И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо — да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ — да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят. | |