Datasets:

mteb

/

eurlex-multilingual

like 0

32007R0471

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 471/2007 НА КОМИСИЯТА oт 26 април 2007 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени продукти от сектора на захарта, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1), и по-специално член 33, параграф 2, буква а) и параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 32, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви б), в), г) и ж) от посочения регламент и цените в Общността могат да се покриват от възстановяване при износ, когато тези продукти са изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към въпросния регламент. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износ на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такива възстановявания (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006. (3) В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя всеки месец. (4) Член 32, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 318/2006 определя, че възстановяването при износ за продукт, съдържащ се в стоки, не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка. (5) Възстановяванията, определени според настоящия регламент, могат да бъдат предварително определени, когато пазарната ситуация през следващите няколко месеца не може да се установи в момента. (6) Ангажиментите, поети във връзка с възстановяванията, които могат да се предоставят за износа на селскостопански продукти, съдържащи се в стоките, които не са включени в приложение I към Договора, могат да бъдат застрашени от предварителното определяне на висок размер на възстановяването. Следователно е необходимо да се вземат предпазни мерки в такива ситуации, без обаче да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфичен размер на възстановяването при предварително определяне на възстановяванията е мярка, която позволява тези различни цели да бъдат постигнати. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерът на възстановяванията, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1, параграф 1, и в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 27 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 април 2007 година.

32009D0440

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 25 май 2009 година за назначаване на четирима членове и двама заместник-членове от Финландия в Комитета на регионите (2009/440/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 263 от него, като взе предвид предложението на правителството на Финландия, като има предвид, че: (1) На 24 януари 2006 г. Съветът прие Решение 2006/116/ЕО за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2006 г. до 25 януари 2010 г. (1). (2) След оставките на г-жа Auli HYVÄRINEN и г-жа Elina LEHTO-HÄGGROTH и изтичането на мандатите на г-н Risto ERVELÄ и г-н Risto KOIVISTO се освободиха четири места за членове на Комитета на регионите. След оставките на г-жа Martina MALMBERG и г-жа Heini UTUNEN се освободиха две места за заместник-членове на Комитета на регионите, РЕШИ: Член 1 Назначават се в Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2010 г.: а) за членове: - г-жа Satu TIETARI, Säkylän kunnanvaltuuston jäsen, - г-жа Anne KARJALAINEN, Keravan kaupunginvaltuuston jäsen, - г-н Risto ERVELÄ, Sauvon kunnanvaltuuston jäsen (промяна на мандата), - г-н Risto KOIVISTO, Pirkkalan kunnanjohtaja (промяна на мандата), б) за заместник-членове: - г-н Petri KALMI, Nurmijärven kunnanvaltuuston puheenjohtaja, - г-н Mårten JOHANSSON, Raaseporin kaupunginjohtaja. Член 2 Настоящото решение поражда действие от деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 25 май 2009 година.

31985L0303

31985L0303 L 156/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 10 юни 1985 година за изменение на Директива 69/335/ЕИО относно косвените данъци върху прираста на капитала (85/303/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 99 и 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че косвените данъци върху прираста на капитала бяха хармонизирани на общностно равнище с Директива 69/335/ЕИО (4), последно изменена с Директива 74/553/ЕИО (5); като има предвид, че Директива 73/80/ЕИО (6) определя общи ставки за тези данъци; като има предвид, че икономическите ефекти от налога върху капитала са в ущърб на прегрупирането и развитието на предприятията; като има предвид, че тези ефекти са особено вредни в настоящата икономическа ситуация и когато има огромна нужда да се даде приоритет на стимулирането на инвестициите; като има предвид, че най-доброто разрешение за постигането на тези цели би било премахването на налога върху капитала; като има предвид обаче, че загубите от приходи, които биха се появили в резултат на такава мярка, са неприемливи за определени държави-членки; като има предвид, че поради това на държавите-членки трябва да се даде възможността да освобождават от налог върху капитала всички или част от транзакциите, попадащи в неговия обхват, като се прилага единна ставка на данъка в рамките на една и съща държава-членка; като има предвид, че би следвало да има задължително освобождаване на транзакциите, които понастоящем са обект на редуцирана ставка на налога върху капитала; като има предвид, че към 1 юли 1984 г. в Гърция не съществуваха налози върху капитала; като има предвид, че поради тази причина би трябвало да се предвиди разпоредба за възможността за въвеждане на такъв налог в Гърция и за освобождаване на определени транзакции от него, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 69/335/ЕИО се изменя, както следва: 1. В член 4, параграф 2: - въвеждащата фраза се заменя със следното: „2. Следните транзакции могат да продължат да бъдат обект на налог върху капитала до степента, до която са облагани по ставка от 1 %, както на 1 юли 1984 г.:“; - в края се добавя следната алинея: „Независимо от това Република Гърция определя кои от изброените по-горе транзакции ще облага с налог върху капитала.“ 2. Член 7 се заменя със следното: „Член 7 1. Държавите-членки освобождават от налог върху капитала транзакциите, които са различни от посочените в член 9 и които към 1 юли 1984 г. са били освободени или облагани по ставка от 0,50 % или по-малко. Освобождаването се извършва при условията, които са били приложими на тази дата за предоставянето на освобождаването и в зависимост от случая, за налагането на ставка от 0,50 % или по-малко. Република Гърция определя кои транзакции са освободени от налог върху капитала. 2. Държавите-членки могат или да освобождават от налог върху капитала всички транзакции, различни от упоменатите в параграф 1, или да ги облагат с налог по единна ставка, която не превишава 1 %. 3. В случай на увеличаване на капитала на компанията в съответствие с член 4, параграф 1, буква в), след намаляване на капитала на компанията в резултат на трайни загуби, тази част от увеличението, която съответства на намалението на капитала, може да бъде освободена, ако това увеличение възниква в рамките на четири години след намалението на капитала.“ 3. В член 8 въвеждащата фраза се заменя със следното: „При спазване на член 7, параграф 1 държавите-членки могат да освобождават от налог върху капитала транзакциите, посочени в член 4, параграфи 1 и 2, относно:“. Член 2 Директива 73/80/ЕИО се отменя. Член 3 Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 януари 1986 г. Те незабавно информират Комисията за това. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 10 юни 1985 година.

31976D0806

31976D0806 L 285/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 октомври 1976 година за определяне на допълнителни разпоредби, отнасящи се до статистическите изследвания, които държавите-членки следва да извършат с цел определяне на производствения потенциал на овощните насаждения от определени видове (76/806/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 76/625/ЕИО на Съвета от 20 юли 1976 г. относно статистическите изследвания, които следва да бъдат извършени от държавите-членки с цел определяне на производствения потенциал на овощните насаждения от определени видове (1), и по-специално член 2, параграф 1, точки Б и В и член 9 от нея, като има предвид, че в светлината на придобития опит по време на предишните изследвания, отнасящи се до овощните насаждения, статистическата класификация на техническите характеристики, която трябва да се изготви по силата на член 2 на Директива 71/286/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно статистическите изследвания, които следва да бъдат извършени от държавите-членки с цел определяне на производствения потенциал на овощните насаждения от определени видове (2), трябва да бъде запазена, като се въведат някои промени с цел гарантиране постоянното актуализиране на данните в съответствие с икономическите условия; като има предвид, че мерките, определени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за земеделска статистика, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Статистическите класове, отнасящи се до възрастта на дърветата и до гъстотата на насажденията, упоменати в член 2, параграф 1, точка Б и В на директивата от 20 юли 1976 г., са посочени в приложението. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 1 октомври 1976 година.

32009R0850

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 850/2009 НА КОМИСИЯТА от 17 септември 2009 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 162, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че разликата между цените на продуктите, посочени в част XVI от приложение I към горепосочения регламент, на световния пазар и на пазара на Общността може да бъде покрита с възстановявания при износ. (2) Поради настоящата ситуация на пазара на мляко и млечни продукти следва да бъдат определени възстановявания при износ съгласно правилата и някои критерии, посочени в членове 162, 163, 164, 167, 169 и 170 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (3) Член 164, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че възстановяването може да варира според местоназначението, особено когато това е необходимо поради състоянието на световния пазар, специфичните изисквания на някои пазари или задължения, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора. (4) Възстановяванията при износ за Доминиканската република бяха диференцирани, за да бъдат отчетени намалените мита, прилагани за вноса в рамките на тарифната квота за внос съгласно меморандума за разбирателство между Европейската общност и Доминиканската република относно защитата на вноса на мляко на прах в Доминиканската република (2), приет с Решение 98/486/ЕО на Съвета (3). Поради променената ситуация на пазара в Доминиканската република, характеризираща се със засилена конкуренция по отношение на млякото на прах, квотата вече не се използва напълно. За да се увеличи максимално използването на квотата, следва да се премахне диференцирането на възстановяванията при износ за Доминиканската република. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Продуктите, които се ползват от възстановяванията при износ, предвидени в член 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, и сумите на тези възстановявания са посочени в приложението към настоящия регламент при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1282/2006 на Комисията (4). Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 18 септември 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 септември 2009 година.

32002R2285

32002R2285 L 348/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2285/2002 НА СЪВЕТА от 10 декември 2002 година относно предпазните мерки, регламентирани в Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3705/90 СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Необходимо е да се формулират подробни правила за реализиране на предпазните клаузи, регламентирани в глава 1 на приложение V към Партньорското споразумение на държавите от АКТБ и ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., наричано по-долу „Споразумението от Котону“ (1), за да се позволи на Общността и на държавите-членки да спазват своите задължения по това споразумение. (2) Поради това е уместно да се пригодят разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3705/90 на Съвета от 18 декември 1990 г. относно предпазните мерки, регламентирани в Четвъртата конвенция на държавите от АКТБ и ЕИО (2), така че да се позовават на Споразумението от Котону. (3) Регламент (ЕИО) № 3705/90 се оказва отживял по силата на настоящия регламент, поради което следва да бъде отменен. (4) При преценяване дали трябва да се въведе предпазна мярка, трябва да се вземат предвид ангажиментите предвидени в член 8, параграфи 3 и 4 и членове 9 и 11 от приложение V към Споразумението от Котону. (5) Процедурите отнасящи се до предпазните клаузи регламентирани в Договора и в регламентите за обща организация на селскостопанските пазари са също приложими. (6) По силата на Споразумението от Котону, е необходимо също така да се формулират някои специфични разпоредби, отнасящи се до общите правила, изложени в Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. относно общи правила за внос (3), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Когато държава-членка поиска от Комисията да приложи предпазни мерки съгласно член 8 от приложение V към Споразумението от Котону и, ако Комисията реши да не ги приложи, Комисията информира Съвета и държавите-членки за това в рамките на три работни дни от получаване на искането на държавата-членка. Държавите-членки предоставят на Комисията информацията, необходима за обосноваване на техните искания за прилагане на предпазни мерки. Когато Комисията реши да не прилага предпазни мерки, всяка държава-членка може да отнесе това решение до Съвета в рамките на 10 работни дни от уведомлението за него. В такъв случай, Комисията уведомява държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ги информира за откриването на консултации, както е посочено в член 9, параграф 1 от приложение V към Споразумението от Котону. Съветът, действащ с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на 20 работни дни след приключване на консултациите с държавите от АКТБ. 2. Когато Комисията, по искане на държава-членка или по собствена инициатива, реши че следва да се прилагат предпазните мерки, регламентирани в член 8 от приложение V към Споразумението от Котону: - тя информира държавите-членки незабавно или, ако отговаря на искане на държава-членка, в рамките на три работни дни от датата на получаване на това искане, - тя се консултира с комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията, - в същото време тя информира държавите от АКТБ и ги уведомява за откриването на консултации, както е предвидено в член 9, параграф 1 от приложение V към Споразумението от Котону, - в същото време тя предоставя на държавите от АКТБ цялата информация, необходима за тези консултации. 3. При всички случаи, консултациите се смятат за приключили 21 дни след уведомлението, предвидено в четвъртата алинея на параграф 1 или в третото тире на параграф 2. В края на консултациите или при изтичането на срока от 21 дни и, ако никакво друго разрешение не се окаже възможно, Комисията, след като се консултира с комитета, посочен във второто тире на параграф 2, може да реши да вземе подходящите мерки за прилагането на член 8 от приложение V към Споразумението от Котону. 4. Решението, посочено в параграф 3 се свежда незабавно до знанието на Съвета, на държавите-членки и на държавите от АКТБ. То е приложимо незабавно. 5. Всяка държава-членка може да отнесе решението на Комисията, посочено в параграф 3 до Съвета в рамките на 10 работни дни от получаване на уведомлението за решението. 6. Ако комисията не е взела решение в рамките на 10 работни дни след края на консултациите с държавите от АКТБ или, ако случая е такъв, след края на срока от 21 дни, всяка държава-членка, която е отнесла въпроса до Комисията в съответствие с параграф 2, може да го отнесе до Съвета. 7. В случаите, посочени в параграфи 5 и 6, Съветът, действащ с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на 20 работни дни. Член 2 1. При възникване на особени обстоятелства по смисъла на член 9, параграф 3 от приложение V към Споразумението от Котону, Комисията може да вземе предпазни мерки или да оправомощи дадена държава-членка да приложи предпазни мерки незабавно. 2. Ако Комисията получи искане от държава-членка тя взема решение по него в рамките на три работни дни от получаване на искането. Тя уведомява Съвета и държавите-членки за своето решение. 3. Всяка държава-членка може да отнесе решението на Комисията до Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 1, параграф 5. В този случай се прилага процедурата предвидена в член 1, параграф 7. Ако Комисията не е взела решение в рамките на сроковете, посочени в параграф 2, всяка държава-членка, която е отнесла случая до Комисията, може да го отнесе до Съвета в съответствие с процедурите посочени в първата и втората алинеи. Разпоредбите на този член не изключват консултациите, посочени в член 9, параграф 1 на приложение V към Споразумението от Котону. Член 3 Прилагането на настоящия регламент не изключва приложението на регламентите за създаване на обща организация на селскостопанските пазари или на произтичащи от тях общностни или национални административни разпоредби, или на особените правила, приети съгласно член 308 от Договора, приложими спрямо преработени селскостопански продукти. Член 4 С настоящото се отменя Регламент (ЕИО) № 3705/90. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 декември 2002 година.

32003D0035

32003D0035 L 011/52 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 10 януари 2003 година за признаване по принцип пълнотата на документите, представени за подробен преглед с оглед на възможно включване на беналаксил-M, бентиавалкарб, 1-метилциклопропен, пропиконазол и флуоксастробин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (нотифицирано под номер С(2002) 5575) (текст от значение за ЕИП) (2003/35/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2002/81/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 6, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 91/414/ЕИО предвижда разработването на списък на Общността с активни вещества, разрешени за включване в продукти за растителна защита. (2) На 22 февруари 2002 г. Isagro, Италия, представи на португалските органи пакет от документи с молба за включване на активното вещество беналаксил-M в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. На 19 април 2002 г. Kumiai Chemicals Industry Co Ltd представи на органите на Белгия пакет от документи за активното вещество бентиавалкарб. Пакет от документи за активното вещество 1-метилциклопропен беше представен от Rohm and Haas на органите на Обединеното кралство на 28 февруари 2002 г. Пакет от документи за активното вещество пропиконазол беше представен от Bayer Crop Science на органите на Обединеното кралство на 25 март 2002 г. Пакет от документи за активното вещество флуоксастробин беше представен от Bayer Crop Science на органите на Обединеното кралство на 25 март 2002 г. (3) Органите на Португалия, Белгия и Обединеното кралство уведомиха Комисията, че въз основа на предварителен преглед документите за въпросните активни вещества отговарят на изискванията за данни и информация в приложение II към Директива 91/414/ЕИО. Представените документи отговарят също така и на изискванията за данни и информация в приложение III към Директива 91/414/ЕИО по отношение на един продукт за растителна защита, съдържащ въпросното активно вещество. Съгласно член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО документите бяха след това изпратени от съответните заявители до Комисията и другите държави-членки и бяха насочени към Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. (4) С настоящото решение следва формално да се потвърди на общностно равнище, че документите отговарят по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложение II, а за най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ съответното активно вещество, и на изискванията в приложение III към Директива 91/414/ЕИО. (5) Настоящото решение не засяга правото на Комисията да поиска от заявителя да предостави допълнителни данни или информация на държавата-членка, определена за докладчик, по отношение на дадено вещество, за да се изяснят някои части от документите. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Документите относно активните вещества, идентифицирани в приложението към настоящото решение, които бяха предадени на Комисията и държавите-членки с оглед разрешаване включването на тези вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, отговарят по принцип на изискванията за данни и информация, постановени в приложение II към Директива 91/414/ЕИО. Документите отговарят и на изискванията за данни и информация, постановени в приложение III към Директива 91/414/ЕИО по отношение на един продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество, като се вземат под внимание предложените употреби. Член 2 Държавите-членки, определени за докладчици, извършват подробно проучване на въпросните документи и докладват заключенията си заедно с препоръки за включване или невключване на съответните активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и условията, свързани с това, на Комисията във възможно най-кратки срокове и не по-късно до една година, считано от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейските общности. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 януари 2003 година.

31991R1781

31991R1781 L 160/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1781/91 НА КОМИСИЯТА от 19 юни 1991 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1014/90 за установяване на подробни правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки (1), и по-специално член 6, параграф 3 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1014/90 на Комисията (2) установява първоначалните подробни правила; като има предвид, че тези правила трябва да бъдат допълнени; като има предвид, че за да се вземат под внимание отдавна съществуващите практики към датата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 1576/89, следва да бъде разрешено да бъдат запазени някои съставни наименования на ликьори, независимо от това, че алкохолът не е получен или не се получава изключително от посочената спиртна напитка; като има предвид, че е изключително важно да се посочат условията на описанието на тези ликьори с цел да се избегне какъвто и да е риск от объркване със спиртните напитки, определени в член 1, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1576/89; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Изпълнителния комитет по спиртните напитки, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Към Регламент (ЕИО) № 1014/90 се добавя член 7б: „Член 7б 1. В съответствие с член 6, параграф 1, второ тире от Регламент (ЕИО) № 1576/89 се забранява използването на родов термин като част от съставен термин при представянето на спиртна напитка, освен ако алкохолът в тази напитка е с произход изключително от въпросната спиртна напитка. 2. Въпреки това, в съответствие със ситуацията по времето, когато настоящият регламент влиза в сила, единствено посочените по-долу съставни термини могат да бъдат използвани при представянето на ликьори, произведени в Общността: prune brandy, orange brandy, apricot brandy, cherry brandy, solbaerrom, наричан още blackcurrant rum. 3. По отношение на етикетирането и представянето на ликьорите, посочени в параграф 2, съставният термин трябва да бъде посочен на етикета, изписан на един ред, с еднакъв шрифт и цвят, като думата „ликьор“ следва в непосредствена близост, изписана с букви, които не са по-малки от съответния шрифт. Ако алкохолът не произлиза от посочената спиртна напитка, неговият вид трябва да бъде посочен на етикета в същото визуално поле, в което се намира съставният термин, заедно с думата „ликьор“, като се посочи означение за вида на алкохола от земеделски произход или означението „алкохол от земеделски произход“, които и в двата случая се предшестват от изразите „произведен от“ или „произведен на основата на“.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 юни 1991 година.

32008D0628

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 25 февруари 2008 година относно подписването и временното прилагане на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (2008/628/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 2, третото изречение от член 47, параграф 2, както и член 55, член 57, параграф 2, член 71, член 80, параграф 2, членове 93, 94, 133 и 181а, във връзка с второто изречение на първата алинея от член 300, параграф 2 от него, като взе предвид Договора за присъединяване на Република България и Румъния, и по-специално член 4, параграф 3 от него, като взе предвид Акта за присъединяване на Република България и Румъния, и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 23 октомври 2006 г. Съветът разреши на Комисията от името на Общността и нейните държави-членки да договори с Киргизката република протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави -членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз. (2) В зависимост от евентуалното му сключване на по-късна дата протоколът следва да бъде подписан от името на Европейските общности и техните държави-членки. (3) Протоколът следва да се прилага временно, считано от 1 януари 2007 г., до приключване на съответните процедури за официалното му сключване, РЕШИ: Член 1 Председателят на Съвета се упълномощава с настоящото да посочи лицето/лицата, оправомощено(и) да подпише/подпишат от името на Европейските общности и техните държави-членки протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, в зависимост от евентуалното му сключване на по-късен етап. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение (1). Член 2 До влизането му в сила протоколът се прилага временно от 1 януари 2007 г. Съставено в Брюксел на 25 февруари 2008 година.

32003D0917

32003D0917 L 346/65 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 22 декември 2003 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейските общности и държавата Израел във връзка с реципрочните либерализационни мерки и замяната на протоколи 1 и 2 към Споразумението за асоцииране ЕО - Израел (2003/917/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133, във връзка с член 300, парграф 2, първото изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Член 11 от Евро-Средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна (1) (Споразумение за асоцииране), което е в сила от 1 юни 2000 г. предвижда, че Общността и Израел постепенно ще осъществят по-голяма либерализация на реципрочната си търговия със селскостопански продукти от интерес за двете страни. Той предвижда Общността и Израел да преценят положението от 1 януари 2000 г. с оглед определяне на мерки, които да бъдат приложени от Общността и Израел считано от 1 януари 2001 г. в съответствие с тази цел. (2) Комисията договори от името на Общността Споразумение под формата на размяна на писма за замяната на протоколи 1 и 2 към Споразумението за асоцииране. (3) Подписаното на 4 юли 2003 г. споразумение следва да бъде одобрено. (4) Необходимите мерки за прилагането на настоящото решение се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно процедурите за упражняване на изпълнителите правомощия, предоставени на Комисията (2), РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма между Европейските общности и държавата Израел относно реципрочните либерализационни мерки и замяната на протоколи 1 и 2 към Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държавите членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна се одобрява от името на общността. Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Комисията приема подробните правила за прилагането на протоколи 1 и 2 в съответствие с процедурата, предвидена в член 3. Член 3 1. Комисията се подпомага от Управителния комитет по захарта (наричан тук по-нататък Комитетът), създаден с член 42 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (3) или, където е приложимо, от комитетите, създадени със съответните разпоредби на други нормативни актове за общата организация на пазарите, или от Комитета по митническия кодекс, създаден с член 248а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (4). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът по член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО се определя на един месец. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 4 Оправомощава председателя на Съвета да определи лицето, упълномощено да подпише Споразумението за обвързване на Общността. Член 5 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година.

32010D0058

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 февруари 2010 година за уравняване на сметките на някои разплащателни агенции в Гърция, Португалия и Финландия относно разходи, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансовата 2007 година (нотифицирано под номер C(2010) 425) (само текстовете на гръцки, португалски, фински и шведски език са автентични) (2010/58/ЕС) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално членове 30 и 33 от него, след консултации с Комитета по фондовете, като има предвид, че: (1) С Решение 2008/397/ЕО на Комисията (2) и Решение 2009/86/ЕО на Комисията (3) са уравнени за финансовата 2007 година сметките на всички разплащателни агенции освен тези на гръцката разплащателна агенция „OPEKEPE“, португалската разплащателна агенция „IFAP“ и финландската разплащателна агенция „MAVI“. (2) След като получи нова информация и след като извърши допълнителни проверки, Комисията вече може да вземе решение относно разходите, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) относно пълнотата, точността и достоверността на сметките, предадени от гръцката разплащателна агенция „OPEKEPE“, португалската разплащателна агенция „IFAP“ и финландската разплащателна агенция „MAVI“. (3) В съответствие с член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 настоящото решение не засяга решенията, които ще бъдат приети впоследствие от Комисията за изключване от финансиране от страна на Общността на разходи, които не са извършени в съответствие с правилата на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 С настоящото решение се уравняват сметките на гръцката разплащателна агенция „OPEKEPE“, португалската разплащателна агенция „IFAP“ и финландската разплащателна агенция „MAVI“ по отношение на разходите, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансовата 2007 година. Сумите, които подлежат на възстановяване от всяка държава-членка или следва да ѝ бъдат изплатени в рамките на всяка програма за развитие на селските райони по силата на настоящото решение, включително тези, които са резултат от прилагането на член 33, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, са посочени в приложението. Член 2 Адресати на настоящото решение са Република Гърция, Португалска република и Република Финландия. Съставено в Брюксел на 1 февруари 2010 година.

32001R1239

32001R1239 L 171/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1239/2001 НА СЪВЕТА от 19 юни 2001 година за внасяне на поправка в Регламент (ЕО) № 2201/96 относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2699/2000 (2) inter alia измени дял I от Регламент (ЕО) № 2201/96 (3) и съобразно с това приведе в съответствие, но без да изменя същността им, разпоредбите относно схемата на помощи за преработка на сушени смокини и на сушени сливи, произлизащи от сорт сливи d'Ente. Тази схема, досега обхваната от членове 2-6 от Регламент (ЕО) № 2201/96, понастоящем е регламентирана от член 6а от въпросния регламент. Предвид това ново представяне е целесъобразно да се направи поправка в текста на член 31 от посочения регламент, който определя разходите, финансирането на които трябва да се осигурява от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА). (2) В същия член 31 позоваването на Регламент (ЕИО) № 729/70 (4), вече отменен, следва да бъде заменено с позоваване на Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (5), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 31 от Регламент (ЕО) № 2201/96 се заменя със следното: „Член 31 Разходите, извършени съгласно членове 2, 6а и 7, член 9, параграфи 4 и 5 и член 10, параграф 3, се считат за интервенции, предназначени за постигане на равновесие на селскостопанските пазари по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (6). Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 19 юни 2001 година.

32006D0504

32006D0504 L 199/21 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА oт 12 юли 2006 година относно специалните условия по отношение на определени храни, внасяни от някои трети страни, във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини (нотифицирано под номер С(2006) 3113) (текст от значение за ЕИП) (2006/504/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1, буква б), ii) от него, като има предвид, че: (1) Научният комитет по храните е констатирал, че афлатоксин В1 е силен генотоксичен канцероген и, дори при изключително ниски нива, създава риск за рак на черния дроб. (2) Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2) установява максималното съдържание на някои замърсители в храните, и по-специално за афлатоксините, които са разрешени в храните. Тези допустими стойности за афлатоксините редовно са надвишавани в някои храни с произход от някои трети страни. (3) Такова замърсяване представлява сериозна заплаха за общественото здраве на територията на Общността и затова трябва да бъдат приети специални условия на общностно равнище. (4) С Решение 2000/49/ЕО на Комисията от 6 декември 1999 г. за отмяна на Решение 1999/356/ЕО и за налагане на специални условия за внос на фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Египет (3) се определят специалните условия за внос на фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Египет. (5) С Решение 2002/79/ЕО на Комисията от 4 февруари 2002 г. за налагане на специални условия за внос на фъстъци и на някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Китай (4) се определят специалните условия за внос на фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Китай. (6) С Решение 2002/80/ЕО на Комисията от 4 февруари 2002 г. за налагане на специални условия на внос на смокини, лешници, шам-фъстъци и някои продукти,извлечени от тях, с произход от или доставяни от Турция (5) се определят специалните условия за внос на смокини, лешници и шам-фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Турция. (7) С Решение 2003/493/ЕО на Комисията от 4 юли 2003 г. за налагане на специални условия за внос на бразилски орехи с черупка с произход от или доставяни от Бразилия (6) се определят специалните условия за внос на бразилски орехи с черупка с произход от или доставяни от Бразилия. (8) С Решение 2005/85/ЕО на Комисията от 26 януари 2005 г. за налагане на специални условия за внос на шам-фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Иран (7) се определят специалните условия за внос на шам-фъстъци и някои продукти, извлечени от тях, с произход от или доставяни от Иран. (9) Много от специалните условия за внос на храни, посочени в Решения 2000/49/ЕО, 2002/79/ЕО, 2002/80/ЕО, 2003/493/ЕО и 2005/85/ЕО, от Бразилия, Китай, Египет, Иран и Турция са идентични. Ето защо, с цел осигуряване на яснота на общностното законодателство, е необходимо специалните условия за внос на тези храни от посочените трети страни, поради замърсяването на тези продукти с афлатоксини, да се определят в отделно решение. (10) С Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните, правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (8) се определя на общностно равнище хармонизирана рамка за общи правила за организацията на официалните проверки. (11) За някои храни от трети страни са необходими допълнителни специфични мерки. (12) Предвижданите в настоящото решение мерки, по-специално по отношение на храни от Иран и Бразилия, оказват сериозно въздействие върху ресурсите за контрол на държавите-членки. Ето защо е подходящо да се изисква всички разходи, свързани с вземането на проби, анализи, съхранение и всички разходи, произтичащи от предприетите официални мерки по отношение на несъответстващи пратки, във връзка с официалните проверки на храни от Иран и Бразилия съгласно настоящото решение, да се поемат от вносителите или от съответните бизнес оператори на храни. (13) Изводите от мисията на Хранителната и ветеринарна служба (FVO) на Комисията дават основание да се заключи, че Бразилия понастоящем не може да осигури надеждни аналитични резултати или да гарантира интегритета на пратката по отношение на сертифициране на пратките от бразилски орехи без черупки. Освен това може също да се заключи, че текущите официални проверки на върнати партиди са незадоволителни. Ето защо е подходящо анализите да се ограничат в рамките на официалната лаборатория, която може да предостави гаранции за аналитичните резултати и да наложи строги условия по отношение на върнатите обратно несъответстващи пратки. При положение че тези строги условия не бъдат спазени, следващите несъответстващи пратки следва да бъдат унищожавани. (14) В интерес на общественото здраве държавите-членки трябва да информират Комисията чрез тримесечни доклади за всички резултати от извършените официални проверки на пратките с храни, предмет на настоящото решение. Подобни доклади са в допълнение на задължителното съобщаване по силата на системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, създадена с Регламент (ЕО) № 178/2002. (15) Важно е да се осигури вземането на проби и анализи на пратките с храни, предмет на настоящото решение да се извършва по хармонизиран начин навсякъде в Общността. Следователно вземането на проби и анализи съгласно настоящото решение следва се осъществява в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 401/2006 на Комисията от 23 февруари 2006 г. за установяване на методи за вземане на проби и за анализ за целите на официалния контрол на нивата за микотоксини в храни (9). (16) Прилагането на настоящото решение следва да бъде предмет на постоянно преразглеждане въз основа на гаранциите, предоставени от компетентните органи в съответните трети страни, и на резултатите от официалните проверки, извършени от държавите-членки, за да се определи дали специалните условия осигуряват достатъчно ниво на защита за общественото здраве в рамките на Общността или дали все още са необходими. (17) Решения 2000/49/ЕО, 2002/79/ЕО, 2002/80/ЕО, 2003/493/ЕО и 2005/85/ЕО следва да бъдат отменени. (18) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Обхват Настоящото решение се прилага за храните, посочени в букви a)-д) и за преработени и комбинирани храни, извлечени от или съдържащи храни, посочени в букви a)-д). Счита се, че една храна съдържа въпросните храни, когато те са посочени като съставни части върху етикета или опаковката, в съответствие с член 6 от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (10): а) следните храни, внасяни от Бразилия: i) бразилски орехи с черупка, включени в код по КН 0801 21 00; ii) смеси от черупкови или сушени плодове, включени в код по КН 0813 50 и съдържащи бразилски орехи с черупка; б) следните храни, внасяни от Китай: i) фъстъци, включени в кодове по КН 1202 10 90 или 1202 20 00; ii) фъстъци, включени в кодове по КН 2008 11 94 (в директни опаковки с нетно съдържание над 1 kg) или 2008 11 98 (в директни опаковки с нетно съдържание до 1 kg); iii) печени фъстъци, включени в кодове по КН 2008 11 92 (в директни опаковки с нетно съдържание над 1 kg) или 2008 11 96 (в директни опаковки с нетно съдържание под 1 kg); в) следните храни, внасяни от Египет: i) фъстъци, включени в кодове по КН 1202 10 90 или 1202 20 00; ii) фъстъци, включени в кодове по КН 2008 11 94 (в директни опаковки с нетно съдържание над 1 kg) или 2008 11 98 (в директни опаковки с нетно съдържание под 1 kg); iii) печени фъстъци, включени в кодове по КН 2008 11 92 (в директни опаковки с нетно съдържание над 1 kg) или 2008 11 96 (в директни опаковки с нетно съдържание под 1 kg); г) следните храни, внасяни от Иран: i) шам-фъстъци, включени в код по КН 0802 50 00; ii) печени шам-фъстъци, включени в кодове по КН 2008 19 13 (в директни опаковки с нетно съдържание над 1 kg) и 2008 19 93 (в директни опаковки с нетно съдържание под 1 kg); д) следните храни, внасяни от Турция: i) сушени смокини, включени в код по КН 0804 20 90; ii) лешници (Corylus sp) с черупки, включени в кодове по КН 0802 21 00 или 0802 22 00; iii) шам-фъстъци, включени в код по КН 0802 50 00; iv) смеси от черупкови или сушени плодове, включени в код по КН 0813 50, съдържащи смокини, лешници или шам-фъстъци; v) смокинова и лешникова паста, включена в код по КН 2007 99 98; vi) лешници, смокини и шам-фъстъци, преработени или консервирани, включително смеси, включени в код по КН 2008 19; vii) брашна, грис или смлени на прах лешници, смокини и шам-фъстъци, включени в код по КН 1106 30 90; viii) нарязани и натрошени лешници. Член 2 Определения За целите на настоящото решение се прилагат определенията, посочени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и в член 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004. „Определени пунктове за внос“ означава само пунктовете, през които храните, посочени в член 1, могат да бъдат внасяни в Общността. Подробен списък на определените пунктове за внос се съдържа в приложение II. Член 3 Резултати от взети проби и анализи и здравен сертификат 1. Държавите-членки могат да разрешат внос само на храни, посочени в член 1 (наричани по-нататък храни), когато пратката е придружена с резултатите от взети проби и анализи и със здравен сертификат (11) съгласно образеца, определен в приложение I, попълнен, подписан и заверен от оторизиран представител на: а) Ministério da Agricultura, Pecuária e Abastecimeno (MAPA), за храни от Бразилия; б) State Administration for Entry-Exit inspection and Quarantine на Китайската народна република, за храни от Китай; в) Министерство на земеделието на Египет, за храни от Египет; г) Министерство на здравеопазването на Иран, за храни от Иран; д) Главна дирекция за защита и контрол на Министерство на земеделието и селскостопанските работи на Турция, за храни от Турция; 2. Здравният сертификат, посочен в параграф 1, е валиден само за внос на храни в Общността в продължение на 4 месеца от датата на неговото издаване. 3. Компетентните органи във всяка държава-членка гарантират, че храните са подложени на документални проверки, за да се осигури, че са спазени изискванията относно резултатите от взетите проби и анализи и относно здравния сертификат, посочени в параграф 1. Документалната проверка трябва да се извърши на пункта на първото въвеждане на територията на Общността. 4. Когато дадена пратка с храни не е придружена с резултати от взети проби и анализи и със здравния сертификат, посочени в параграф 1, пратката не може да влезе на територията на Общността с цел осъществяване на вътрешен транзит към определения пункт за внос, нито може да бъде внесена в Общността и трябва да бъде изпратена обратно към страната по произход или да бъде унищожена. 5. Вземането на проби и анализите, посочени в параграф 1, трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 401/2006. 6. Всяка пратка с храни се идентифицира с код, който съответства на кода върху резултатите от взетите проби и анализите и върху здравния сертификат, посочени в параграф 1. Всяка отделна торба или друга форма на опаковка от пратката трябва да бъде идентифицирана с този код. Член 4 Определени пунктове за внос в Общността 1. Храни могат да се внасят в Общността само през определените пунктове за внос, изброени в приложение II. 2. Компетентните органи във всяка държава-членка гарантират, че определените пунктове за внос (12), изброени в приложение II, отговарят на следните изисквания: а) наличие на обучен персонал за осъществяване на официални проверки на пратки с храни; б) наличие на подробни инструкции относно вземането на проби и изпращането им в лаборатория в съответствие с разпоредбите в приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006; в) възможността разтоварването и вземането на проби да се осъществява в затворено пространство в определените пунктове за внос; трябва да е възможно пратката с храни да се подложи на официална проверка от страна на компетентния орган след определения пункт за внос в случаите, когато, за да се вземат проби, пратката трябва да бъде транспортирана; г) наличие на складови помещения, магазии за съхранение на задържани пратки с храни в добро състояние през периода на задържане до изчакване на резултатите от анализите; д) наличие на съоръжения за разтоварване и подходящо оборудване за вземане на проби; е) наличие на акредитирана официална лаборатория (13) за анализ на афлатоксини, разположена на място, до което пробите могат да бъдат транспортирани за кратък период от време; лабораторията трябва да разполага с подходяща апаратура за смилане, приспособена за хомогенизиране на проби с тегло от 10 до 30 kg (14). Лабораторията трябва да е в състояние да анализира пробата в рамките на разумен период от време, за да може да бъде спазен максималният срок за задържане на пратките - 15 работни дни. 3. Държавите-членки гарантират, че бизнес операторите на храни трябва да предоставят достатъчно човешки ресурси и логистика за разтоварване на пратките с храни и така да съдействат за представително вземане на проби. В случай на специален транспорт и/или специфични форми на опаковка, операторът/отговорният бизнес оператор на храни трябва да предостави на официалния инспектор подходящата апаратура за вземане на проби, доколкото представителното вземане не може да бъде извършено с обичайната апаратура за вземане на проби. Член 5 Официален контрол 1. Компетентните органи във всяка държава-членка вземат проба за анализ, в съответствие с разпоредбите на приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006, от пратките с храни за анализ за афлатоксин В1 и за общо замърсяване с афлатоксини преди напускането на пратките на определения пункт за внос в Общността с цел допускането им за свободно обращение. 2. Вземането на проби за анализ, посочено в параграф 1, се извършва върху: а) всяка пратка с храни, идваща от Бразилия; б) приблизително 10 % от пратките с храни, идващи от Китай; в) приблизително 20 % от пратките с храни, идващи от Египет; г) всяка пратка с храни, идваща от Иран; д) приблизително 5 % от пратките за всяка категория лешници, посочени в член 1, буква д), ii), iv) и vi), и продукти, извлечени от лешници, идващи от Турция, и приблизително 10 % от пратките на други категории храни от Турция. 3. Всяка пратка с храни, от която трябва да се вземат проби и която трябва да бъде предмет на анализи, може да бъде задържана на определения пункт за внос в Общността, преди допускането ѝ за свободно обращение, за максимален период от 15 работни дни, считано от момента, когато пратката е предложена за внос и е физически налична за вземане на проби. Компетентните органи в държавата-членка вносител издават придружаващ официален документ, удостоверяващ, че пратката с храни е преминала през процедурата за вземане на проби и анализи и показващ резултатите от анализите. 4. Държавите-членки предоставят на Комисията на всеки три месеца доклад с всички аналитични резултати от официалните проверки на пратките с храни. Докладът се представя през месеца, следващ изтичането на всяко тримесечие (април, юли, октомври и януари). Член 6 Разделяне на пратката на части Ако дадена пратка бъде разделена на части, то всяка отделна част от нея трябва да се придружава от копия на здравния сертификат, посочен в член 3, параграф 1, и на официалния документ, посочен в член 5, параграф 3, заверени от компетентния орган в държавата-членка, на чиято територия е извършено разделянето на пратката на части, включително и търговията на едро. Член 7 Допълнителни условия при внос на храни от Бразилия 1. Анализите, посочени в член 3, параграф 1, трябва да бъдат осъществени от официалната контролна лаборатория за анализи на афлатоксини в храни от Бразилия, а именно Laboratório de Controle de Qualidade de Segurança Alimentar (LACQSA) в Belo Horizonte, Бразилия. 2. Пратките от бразилски орехи без черупки, които не отговарят на максималното съдържание на афлатоксин В1, определено в Регламент (ЕО) № 466/2001, и общото замърсяване с афлатоксини, могат само да бъдат върнати в страната по произход, където за всяка отделна несъответстваща пратка, Ministério da Agricultura, Pecuária e Abastecimeno (MAPA) предоставя следната писмена информация: а) категорично споразумение за връщане на въпросната пратка, като се посочва кода на пратката; б) ангажимент върнатата пратка да се постави под официален контрол от датата на нейното пристигане; в) конкретни данни за: i) местоназначението на върнатата пратка; ii) предвижданата обработка на върнатата пратка; и iii) предвижданото вземане на проби и анализи, които ще се извършат върху върнатата пратка. Въпреки това, ако посочените условия в букви a), б) и в), не съответстват на условията на Ministério daAgricultura, Pecuária e Abastecimeno (MAPA), всички следващи пратки, които не отговарят на максималното съдържание на афлатоксин В1, определено с Регламент (ЕО) № 466/2001, и общото замърсяване с афлатоксини, се унищожават от компетентните органи на държавата-членка вносител. Член 8 Допълнителни условия при внос на храни от Бразилия и Иран 1. Всички разходи, свързани с вземането на проби, анализи, съхранение и издаване на придружителните официални документи и на копия от здравния сертификат, както и придружителните документи, посочени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 3, за храни от Бразилия и Иран, посочени в букви a) и г) от член 1, и за преработени и комбинирани храни, извлечени от или съдържащи храни, посочени в тези букви, трябва да се поемат от бизнес оператора на храни, отговорен за пратката или от негов представител. 2. Всички разходи, свързани с официалните мерки, предприети от компетентните органи във връзка с несъответствието на пратките с храни от Бразилия и Иран, посочени в букви a) и б) от член 1, и с преработени и комбинирани храни, извлечени от или съдържащи храни, посочени в тези букви, трябва да се поемат от бизнес оператора на храни, отговорен за пратката или от негов представител. Член 9 Преразглеждане Настоящото решение се преразглежда въз основа на докладите, предвидени в член 5, параграф 4, и на гаранциите, предоставяни от компетентните органи в страните износители на храни, и въз основа на резултатите от взетите проби и анализи, извършени от държавите-членки, за да се определи дали определените в членове 3, 4, 5, 6, 7 и 8 условия създават достатъчно ниво за защита на общественото здраве в рамките на Общността и дали те все още са необходими. Член 10 Отмяна Решения 2000/49/ЕО, 2002/79/ЕО, 2002/80/ЕО, 2003/493/ЕО и 2005/85/ЕО се отменят. Член 11 Прилагане Настоящото решение се прилага от 1 октомври 2006 г. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото решение. Те незабавно информират Комисията за това. Член 12 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 юли 2006 година.

31996L0069

31996L0069 L 282/64 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 96/69/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 октомври 1996 година за изменение на Директива 70/220/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3), (1) като имат предвид, че би следвало да бъдат предприети мерки в рамките на постигането на целите на вътрешния пазар; като имат предвид, че вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали; (2) като имат предвид, че Първата програма за действие на Европейската общност за опазване на околната среда (4), одобрена от Съвета на 22 ноември 1973 г., призовава да се отчитат последните научни постижения в борбата срещу замърсяването на атмосферата, причинявано от изпусканите от моторните превозни средства газове, и съответно да се внесат изменения във вече приетите директиви; като имат предвид, че Петата програма за действие, чийто общ подход е одобрен от Съвета с резолюцията от 1 февруари 1993 г. (5), предвижда да се положат допълнителни усилия за значително намаляване на сегашното ниво на емисии на замърсители от моторните превозни средства; (3) като имат предвид, че целта за намаляване на нивото на замърсяващите емисии от моторните превозни средства и функционирането на вътрешния пазар за превозни средства не могат да се постигнат в достатъчна степен поотделно от държавите-членки; като имат предвид, обаче, че те биха могли да се постигнат по-добре на общностно равнище чрез сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от моторните превозни средства; (4) като имат предвид, че по общо мнение развитието на транспорта в Общността е довело до значителни ограничения за околната среда и че съществува опасност за нейното по-нататъшно влошаване; като имат предвид, че направените досега официални прогнози за увеличената интензивност на движението по пътищата се надвишават от действителната тенденция в Общността и като имат предвид, че поради тази причина следва да се определят много строги стандарти за емисиите от всички моторни превозни средства; (5) като имат предвид, че през 1993 г. Комисията прие Европейска програма за емисиите, горивата и технологиите на двигателите (EPEFE); като имат предвид, че програмата е създадена, за да се гарантира, че предложенията за бъдещи директиви относно емисиите на замърсители ще се стремят да намерят най-добрите решения за околната среда, за потребителя и за икономиката; като имат предвид, че програмата се отнася за емисиите на замърсители от моторните превозни средства и горивата, които ги задвижват; (6) като имат предвид, че Директива 70/220/ЕИО на Съвета (6) относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства, е една от специалните директиви относно процедурата за типово одобрение, установена с Директива 70/156/ЕИО (7); (7) като имат предвид, че Директива 70/220/ЕИО определя пределните стойности за емисиите на въглероден окис и неизгорял въглеводород от двигателите на тези превозни средства; като имат предвид, че тези пределни стойности са понижени за първи път с Директива 74/290/ЕИО на Съвета (8) и са допълнени, в съответствие с Директива 77/102/ЕИО на Комисията (9), с пределни стойности за допустимите емисии на азотни окиси; като имат предвид, че пределните стойности за тези три замърсителя последователно са понижавани с Директива 78/665/ЕИО на Комисията (10) и с Директиви 83/351/ЕИО (11) и 88/76/ЕИО (12) на Съвета; като имат предвид, че с Директива 88/436/ЕИО (13) са въведени пределни стойности за емисиите на механични замърсители от дизеловите двигатели; като имат предвид, че с Директива 89/458/ЕИО (14) са въведени по-строги европейски стандарти за емисиите на газови замърсители от моторните превозни средства до 1 400 см3; като имат предвид, че въз основа на подобрената европейска процедура за изпитване, включваща извънградски цикъл на шофиране, обхватът на тези стандарти е разширен и включва всички леки автомобили, независимо от мощността на техните двигатели; като имат предвид, че с Директива 91/441/ЕИО (15) са въведени изисквания за изпарителните емисии и за устойчивостта на свързаните с емисиите компоненти на превозното средство, както и по-строги стандарти за емисиите на механично замърсяване от моторните превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели; като имат предвид, че леките автомобили, проектирани да превозват повече от 6 пътници, включително водача, или с максимална маса над 2 500 кг, лекотоварните превозни средства и превозните средства с висока проходимост, включени в приложното поле на Директива 70/220/ЕИО, съгласно Директива 93/59/ЕИО (16) са подложени на също толкова строги стандарти, колкото тези за леките автомобили, като се отчитат специфичните характеристики на тези превозни средства; като имат предвид, че стандартите за леките автомобили са по-строги съгласно Директива 94/12/ЕО, която въвежда и нов метод за проверка на съответствието на производството; като имат предвид, че е необходимо да се хармонизират стандартите за лекотоварните превозни средства с тези за леките автомобили, за да станат най-малкото толкова строги, колкото стандартите за леките автомобили; (8) като имат предвид, че работата, извършена от Комисията в тази област, показа, че най-добрата технология, с която понастоящем разполага промишлеността на Общността, може допълнително да се усъвършенства, за да се даде възможност лекотоварните превозни средства да спазват значително понижените пределни стойности за емисиите; като имат предвид, че същото важи и за други новопоявяващи се технологии; като имат предвид, че предлаганите стандарти ще се прилагат както за одобряване на нови типове превозни средства, така и за проверки на съответствието на производството, тъй като измененият и допълнен метод за вземане на проби и за статическа оценка позволява да отпаднат допуските за допустимите пределни стойности, определени на предишни етапи на намаляване на стойностите съгласно Директива 70/220/ЕИО; (9) като имат предвид, че Комисията е проучила практическата възможност за обединяване на превозните средства от категории II и III, действителните условия, при които лекотоварните превозни средства се управляват в градски и извънградски условия и особените характеристики на тези превозни средства; (10) като имат предвид, че следва да се разреши на държавите-членки чрез данъчни облекчения да ускоряват пускането на пазара на превозни средства, които отговарят на изискванията, приети на общностно равнище, като тези облекчения трябва да съответстват на разпоредбите на Договора и да отговарят на определени изисквания, чиято цел е да се избягва опорочаването на условията на вътрешния пазар; като имат предвид, че разпоредбите на настоящата директива не накърняват правото на държавите-членки да включват емисиите на замърсители и други вещества в базата за изчисляване на пътните данъци за моторните превозни средства; (11) като имат предвид, че изискването на настоящата директива за предварително уведомяване не накърнява изискванията за уведомяване съгласно други разпоредби на общностното право, по-специално член 93, параграф 3 от Договора; (12) като имат предвид, че е целесъобразно Европейският парламент и Съветът да приемат най-късно до 31 декември 1997 г. изискванията, които ще са валидни за етапа, започващ през 2000 г., въз основа на предложение, което Комисията трябва да представи най-късно до 30 юни 1996 г. и което следва да е насочено към съществено намаляване на емисиите от лекотоварните превозни средства; (13) като имат предвид, че мерките за намаляване на замърсяващите въздуха емисии след 2000 г. трябва да съставляват част от единен и многопосочен подход, обхващащ всички мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, което се дължи на движението по пътищата; като имат предвид, че всички параметри, определени в член 4 от Директива 94/12/ЕО, са релевантни; като имат предвид, че изискванията за лекотоварните превозни средства, валидни след 2000 г., следва да имат за цел да се определят строги стандарти, равностойни на тези, които са определени за леките автомобили, използващи технология за намаляване на емисиите на единно техническо равнище, като се отчитат особените характеристики на лекотоварните превозни средства, а за превозните средства от категория N1, класове II и III - необходимостта от вземане под внимание на всички съответни изисквания по отношение на устойчивостта; като имат предвид, че Комисията трябва да извърши анализ на различните аспекти на околната среда, технологиите и разходната ефективност и до края на юни 1996 г. да предложи количествено измерими цели за приемането на мерки на Общността, които да се прилагат, считано от 2000 година, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 70/220/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Считано от 1 октомври 1996 г. държавите-членки трябва да се съобразят с изискванията на Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива, за целите на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО. 2. Считано от 1 януари 1997 г. за превозните средства от клас I и от 1 януари 1998 г. за превозните средства от класове II и III държавите-членки не могат да издават: - типово одобрение на ЕО в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, или - национално типово одобрение, освен ако не се позовават на разпоредбите на член 8, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО, за тип превозно средство на основания, свързани със замърсяването на въздуха от емисии от двигателя, ако то не отговаря на разпоредбите на Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива. 3. Считано от 1 октомври 1997 г. за превозните средства от клас I и от 1 октомври 1998 г. за превозните средства от класове II и III държавите-членки трябва: - да считат сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства съгласно разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, за невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от същата директива, и - да отказват регистрацията, продажбата и въвеждането в експлоатация на нови превозни средства, които не са придружени от сертификат за съответствие съгласно Директива 70/156/ЕИО, освен ако не се позовават на разпоредбите на член 8, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО, на основания, свързани със замърсяването на въздуха с емисии от двигатели, ако не са спазени изискванията на разпоредбите на Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива. Член 3 Държавите-членки могат да предвиждат данъчни облекчения единствено за моторни превозни средства, които отговарят на изискванията на Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива. Тези облекчения трябва да съответстват на разпоредбите на Договора и да отговарят на следните условия: - да важат за всички нови превозни средства, които се предлагат за продажба на пазара на държава-членка и които предварително отговарят на изискванията на Директива 70/220/ЕИО, изменена с настоящата директива, - техният срок изтича на датите, определени в член 2, параграф 3 за задължително прилагане на емисионните стойности за новите моторни превозни средства, - тяхната стойност за всеки тип моторно превозно средство е по-ниска от допълнителните разходи за техническите устройства, монтирани за осигуряване на съответствие с определените стойности и за тяхното монтиране на превозното средство. Комисията следва да бъде уведомявана своевременно за плановете за въвеждане или за промяна на данъчните облекчения, посочени в първа алинея, за да може да представи своите възражения. Член 4 Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с условията, предвидени в Договора, вземат решение най-късно до 31 декември 1997 г. по предложения, които Комисията следва да представи най-късно до 30 юни 1996 г., за следващ етап в намаляването чрез приемане на общностни мерки за замърсяването на въздуха, причинявано от емисиите от моторните превозни средства, обхванати от настоящата директива. Мерките се прилагат, считано от 2000 година. В тези предложения Комисията ще следва подхода, набелязан в член 4 от Директива 94/12/ЕО. Член 5 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 април 1997 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 6 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 8 октомври 1996 година.

32009R0406

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 406/2009 НА КОМИСИЯТА от 18 май 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 май 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 май 2009 година.

32008D0591

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 юни 2008 година относно Консултативния форум по екодизайн (текст от значение за ЕИП) (2008/591/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по специално член 18 от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 18 от Директива 2005/32/ЕО Комисията следва да гарантира, че при осъществяване на дейността си тя съблюдава по отношение на всяка мярка по прилагането балансирано участие на представителите на държавите-членки и всички заинтересовани страни. (2) В Директива 2005/32/ЕО се посочва, че въпросните страни следва да се срещат в Консултативен форум. Следователно е необходимо да се определят задачите и структурата на този Консултативен форум. (3) Консултативният форум следва да съдейства на Комисията за съставянето на работен план, да допринася за определянето и прегледа на мерките по прилагането, проучването на ефективността на създадените механизми за надзор на пазара, както и за оценката на доброволните споразумения и другите мерки за саморегулиране. (4) Консултативният форум следва да се състои от представители на държавите-членки и от съответните заинтересовани страни по отношение на даден продукт или стокова група, като например сектора на индустрията, включително и МСП, и занаятчийския сектор, профсъюзите, търговците, търговците на дребно, вносителите, групите за защита на околната среда и организациите на потребителите. (5) Следва да се определят правила за разкриване на информация от членовете на Консултативния форум, без да се засягат правилата относно сигурността, приложени към процедурния правилник на Комисията с Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом (2). (6) Личните данни на членовете на Консултативния форум следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (3), РЕШИ: Член 1 Задачи Задачите на членовете на Консултативния форум по екодизайн, наричан по-долу „Форумът“, се състоят в даването на становища във връзка с изготвянето и изменението на работния план, посочен в член 16, параграф 1 от Директива 2005/32/ЕО, и в консултирането на Комисията по въпроси във връзка с изпълнението на Директива 2005/32/ЕО, както е предвидено в член 16, параграф 2 и в членове 18 и 23 от нея. Член 2 Консултиране Комисията може да се консултира с Форума по всеки въпрос, свързан с изпълнението на Директива 2005/32/ЕО. Член 3 Членство 1. Членовете на Форума се назначават от Комисията измежду заинтересованите от съответния продукт или стокова група страни и които са отговорили на поканата за представяне на кандидатури. 2. Форумът се състои от не повече от 60 членове в следния състав: а) по един представител от всяка държава-членка; б) по един представител от всяка държава-членка на Европейското икономическо пространство; в) не повече от 30 представители на заинтересовани страни, както е посочено в член 18 от Директива 2005/32/ЕО. 3. Всеки член определя лицето, което го представлява на заседанията на Форума въз основа на неговата или нейната компетентност и опит във въпросната област. 4. Членовете на Форума се назначават с мандат от 3 години, който може да бъде подновен, и изпълняват задълженията си, докато бъдат заменени в съответствие с параграф 3, или докато не изтече мандатът им. 5. Могат да се заменят членове за времето до приключване на мандата им в следните случаи: а) при подаване на оставка от член на Форума; б) когато член на Форума не е вече в състояние да участва ефективно в дейността на Форума; в) когато член на Форума не отговаря на изискванията на член 287 от Договора. 6. Списъкът с членовете и всяко последващо изменение в този списък се публикуват на интернет страниците на Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ и Генерална дирекция „Транспорт и енергетика“, и в поддържания от Комисията регистър на експертните групи. Член 4 Функциониране 1. Форумът се председателства от представител на Комисията. 2. В споразумение с председателя могат да бъдат създавани подгрупи за проучване на конкретни въпроси съгласно съответния мандат, определен от Форума. Тези подгрупи се разпускат след изпълнение на възложените им задачи. 3. Когато това е необходимо или полезно, председателят може да кани експерти или наблюдатели с конкретни познания по въпроси от дневния ред за участие в обсъжданията на Форума или подгрупата. 4. Информацията, получена при участие в обсъжданията или работата на Форума или подгрупата не се разгласява, ако по мнение на Комисията тази информация се отнася до въпроси с поверителен характер. 5. Форумът и подгрупите му обикновено заседават в сградите на Комисията в съответствие с процедурите и графика, установени от нея. Комисията осигурява секретарските услуги. Други служители на Комисията, проявяващи интерес към разискванията, могат да присъстват при заседанията на Форума и неговите подгрупи. 6. Процедурният правилник на Форума е поместен в приложението. 7. Комисията може да публикува или предоставя на разположение в интернет резюме, заключение или частично заключение, или работен документ на Форума, на оригиналния език на въпросния документ. Член 5 Възстановяване на разходи Комисията възстановява пътните, а когато е необходимо, и дневните разходи на един представител от всяка държава-членка и на техническите експерти, поканени съгласно член 4, параграф 3 за участие в дейностите на Форума, и в съответствие с правилата на Комисията за възстановяване на разходите на външни експерти. На членовете на Форума, експертите и наблюдателите не се заплаща възнаграждение за предоставените услуги. Разходите за заседанията се възстановяват в рамките на годишния бюджет, отпуснат на Форума от компетентния отдел на Комисията. Съставено в Брюксел на 30 юни 2008 година.

32005R2155

32005R2155 L 342/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2155/2005 НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2005 година за изменение на спецификацията на наименование за произход, включено в приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 (Miel de sapin des Vosges) (ЗНП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), и по-специално член 6, параграф 3, член 6, параграф 4, второ тире и член 9, трета алинея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 9, алинея първа от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Франция поска изменение на спецификацията за защитено наименование за произход „Miel de sapin des Vosges“, регистрирано с Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2). (2) Целта на поисканото изменение е да се промени методът на оценка на цвета на мед, който се провежда понастоящем с измерване на интензитета му по скалата на Пфунд. (3) След изменението критерият за цвят на мед ще се удостоверява на основата на органолептично изследване, проведено по отношение на референтна мостра с характерен цвят. Този метод се смята за по-надежден. (4) Искането за изменение бе разгледано и се смята, че това изменение е дребно. Това се дължи на факта, че това изменение не променя характеристиката на наименованието за произход, тъй като характеристиката, засягаща цвета, се запазва. Единствената разлика е в метода на оценка на този цвят. (5) За защитеното наименование за произход „Miel de sapin des Vosges“„описанието“ в спецификацията, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2081/92, следва да се промени, като се заличи препратката към интензитета скалата на Пфунд. (6) В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 383/2004 на Комисията (3) Комисията публикува резюме в Официален вестник на Европейския съюз. (7) Освен това се смята, че изменението е в съгласие с Регламент (ЕИО) № 2081/92. Следователно промяната в описанието за продукт, носещ наименованието „Miel de sapin des Vosges“, трябва да се регистрира и публикува. Резюмето следва поради това да включва подробности, съдържащи се в спецификацията, относно цвета на мед, носещ наименованието. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съгласие със становището на Регулаторния комитет за защитените географски указания и наименования за произход, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Процедурата, предвидена в член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, не се прилага за измененията, цитирани в член 2. Член 2 Спецификацията за наименование за произход „Miel de sapin des Vosges“ се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. Член 3 Резюме на основните точки от спецификацията е дадено в приложение II към настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на 20-тия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2005 година.

31989L0398

31989L0398 L 186/27 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 май 1989 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (89/389/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че Директива 77/94/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (4), последно изменена с Директива 85/7/ЕИО (5), е била изменяна по редица поводи; като има предвид, че по повод новите изменения, споменатата директива трябва, по причини за яснота, да бъде пренаписана; като има предвид, че приемането на Директива 77/94/ЕИО е било обосновано от факта, че различията между националните законодателства относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба, затрудняващи свободното им движение, може да са създали неравни условия за конкуренция, и по този начин да са имали пряко въздействие върху установяването и функционирането на Общия пазар; като има предвид, че сближаването на националните законодателства предполага, в първоначален стадий, изготвянето на обща дефиниция, определянето на мерки, позволяващи да се осигури защитата на потребителя срещу измама, свързана с естеството на тези продукти и приемането на правила, които да се съблюдават при етикетирането на въпросните продукти; като има предвид, че продуктите, обхванати от настоящата директива, са храни, чиито състав и приготовление трябва да бъдат специално разработени, за да отговарят на специфичните хранителни изисквания на хората, за които предимно са предназначени; като има предвид, че следователно, може да бъде необходимо да се предвидят отклонения от общите или специалните разпоредби, приложими към храните, за да бъде постигнато специалното хранително предназначение; като има предвид, че макар храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които са предмет на специални разпоредби, да могат да бъдат ефективно контролирани на базата на общите правила за контрол на всички видове храни, това не винаги е така за онези храни, по отношение на които не съществуват специални разпоредби; като има предвид, че за последното, обичайните средства на разположение на контролиращите органи могат, в определени случаи, да не им позволят да проверят дали дадена храна всъщност притежава специалните хранителни свойства, които ѝ се приписват; като има предвид, че следователно е необходимо да се предвиди, когато е необходимо, лицето, отговорно за пускането на тази храна на пазара, да подпомага контролиращия орган при извършването на неговите дейности; като има предвид, че настоящият етап на развитие на правила на Общността относно добавките означава, че е невъзможно в рамката на настоящата директива да се приемат разпоредби за влагането на добавки в храни, предназначени за специфична хранителна употреба, ако не спадат към една от групите, споменати в приложение I; като има предвид, че този въпрос трябва следователно да бъде преразгледан своевременно; като има предвид, че изготвянето на специални директиви за прилагане на основните принципи от правилата на Общността и измененията им, представляват мерки за прилагане от техническо естество; като има предвид, че приемането им трябва да бъде поверено на Комисията, за да се опрости и ускори процедурата; като има предвид, че във всички случаи, в които Съветът оправомощава Комисията да прилага правила, свързани с храни, предназначени за консумация от човека, трябва да бъде предвидена разпоредба за процедура, установяваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (6); като има предвид, че настоящата директива не засяга времевите граници, в рамките на които държавите-членки трябва да приведат законодателството си в съответствие с Директива 77/94/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива се отнася до храните, предназначени за специфична хранителна употреба. 2. a) Храни, предназначени за специфична хранителна употреба са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство, ясно се разграничават от храни за нормална консумация, които съответстват на посочените хранителни цели и които се продават по такъв начин, че да бъде посочено това съответствие. б) Специфичната хранителна употреба трябва да отговаря на специални хранителни изисквания: i) за определени категории лица, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени; или ii) за определени категории лица, които са в специално физиологично състояние и които следователно могат да извлекат специална полза от контролираната консумация на определени вещества в храните; или iii) за кърмачета или малки деца в добро здраве. Член 2 1. Продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточки i) и ii) могат да бъдат характеризирани като „диетични“ или „за хранителен режим“. 2. При етикетирането, представянето и рекламирането на храни за нормална консумация се забранява следното: a) използването на прилагателните „диетични“ или „за хранителен режим“, било самостоятелно или в съчетание с други думи за обозначаване на тези храни; б) всички други означения или всяко представяне, които биха създали впечатлението, че става въпрос за един от продуктите, посочени в член 1. 3. В съответствие с разпоредбите, обаче, които трябва да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 13, е възможно за храни, предназначени за нормална консумация, които са подходящи за специфична хранителна употреба, това им качество да бъде обозначено. Гореспоменатите разпоредби могат да фиксират условията, съгласно които е направено това означаване. Член 3 1. Естеството или съставът на продуктите, посочени в член 1, трябва бъдат такива, че продуктите да са подходящи за специфична хранителна употреба. 2. Продуктите, посочени в член 1, трябва също да са в съответствие с всички задължителни разпоредби, приложими към храните за нормална консумация, с изключение на промените, направени в тях, за да се гарантира съответствието им с дефинициите, дадени в член 1. Член 4 1. Специалните разпоредби, приложими към групите храни, предназначени за специфична хранителна употреба, фигуриращи в приложение I, се приемат посредством специални директиви. Такива специални директиви могат да обхващат по-специално: a) основните изисквания относно естеството или състава на продуктите; б) разпоредби относно качеството на суровините; в) хигиенни изисквания; г) разрешени промени по смисъла на член 3, параграф 2; д) списък на добавките; е) разпоредби относно етикетирането, представянето и рекламирането; ж) процедури за вземане на проби и методи за анализ, необходими за проверка на съответствието с изискванията на специалните директиви. Такива специални директиви се приемат: - в случая на буква д), от Съвета, действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 100a, - в случая на другите букви, в съответствие с процедурата, предвидена в член 13. Разпоредбите, които биха могли да имат въздействие върху общественото здраве, се приемат след консултация с Научния комитет по храните, създаден с Решение 74/234/ЕИО (7). 2. Списък на веществата със специално хранително предназначение като витамини, минерални соли, аминокиселини и други вещества, предназначени да бъдат добавяни към храни, предназначени за специфична хранителна употреба, заедно с критериите за чистота, приложими към тях, и когато е уместно, условията, при които те трябва да бъдат използвани, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13. Член 5 Условията, при които може етикетирането, представянето или рекламирането да намекват за диета или категория хора, за които е предназначен продуктът, посочен в член 1, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 13. Член 6 1. Етикетирането и използваните методи за етикетиране, представяне и рекламиране на продуктите, споменати в член 1, не трябва да приписват на такива продукти свойства за превенция, третиране или лечение на заболявания при хората, нито да намекват за такива свойства. Отклонения от първата алинея могат да бъдат предвидени в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 в изключителни и ясно определени случаи. Отклоненията могат да продължат до завършването на тази процедура. 2. Параграф 1 не възпрепятства разпространението на полезна информация или препоръки, предназначени изключително за хора, квалифицирани в областта на медицината, храненето и фармацията. Член 7 1. Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (8), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (9), се прилага към продуктите, посочени в член 1, при условията, определени по-долу. 2. Обозначението, под което се продава даден продукт, се придружава от обозначение за неговите специфични хранителни характеристики; в случая на продуктите, обаче, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточка iii), това посочване се замества с посочване на целта, за която са предназначени. 3. Етикетирането на продукти, за които не е била приета специална директива в съответствие с член 4, трябва също да включва: a) специфичните елементи от качествения и количествения състав или специалния производствен процес, който придава на продукта специфичните му хранителни характеристики; б) наличната енергийна стойност, изразена в килоджаули и килокалории и съдържание на въглехидрати, белтъчини и мазнини в 100 грама или 100 милилитра от продавания продукт и, когато е уместно, в определено количество от продукта, както се предлага за консумация. Ако, обаче, енергийната стойност е по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама или 100 милилитра от продавания продукт, тези особености могат да бъдат заместени било с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама“ или с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 милилитра“. 4. Специалните изисквания за етикетиране на онези продукти, за които е приета специална директива, се определят с настоящата директива. Член 8 1. Продуктите, посочени в член 1, се допускат на пазара за продажба на дребно само предварително опаковани и така, че опаковката напълно да покрива продуктите. 2. Държавите-членки могат, обаче, да допуснат отклонения от тези разпоредби за целите на търговията на дребно, при условие че продуктът е придружен от особеностите, предвидени в член 7 по времето, когато се пуска на пазара. Член 9 За да е възможен ефективен официален контрол над храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които не спадат към една от групите, изброени в приложение I, следните специални разпоредби се прилагат: 1. Когато даден продукт, посочен по-горе, се пуска на пазара за първи път, производителят или, когато продуктът се произвежда в трета държава, вносителят, уведомява компетентната власт на държавата-членка къде се продава продукта, като ѝ изпраща модел на етикета, използван за продукта. 2. Когато същият продукт впоследствие се пуска на пазара в друга държава-членка, производителят или, когато е уместно вносителят, предоставя на компетентната власт на тази държава-членка същата информация, заедно с обозначение на получателя на първото уведомление. 3. Когато е необходимо, компетентната власт е оправомощена да изисква от производителя или, когато е уместно, от вносителя, да представи научната работа и данните, установяващи съвместимостта на продукта с член 1, параграф 2, заедно с информацията, предвидена в член 7, параграф 3, буква a). Ако такава работа се съдържа в лесно достъпна публикация, просто позоваването на тази публикация е достатъчно. 4. Държавите-членки съобщават на Комисията кои са компетентните органи по смисъла на настоящия член и всяка друга полезна за тях информация. Комисията публикува настоящата информация в Официален вестник на Европейските общности. Подробни правила за прилагането на настоящия параграф могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 13. 5. Четири години след нотификацията на настоящата директива, Комисията изпраща на Съвета доклад за прилагането на настоящия член, ако е необходимо, заедно с подходящи предложения. Член 10 1. Държавите-членки на основания, свързани с техния състав, производствени спецификации, представяне или етикетиране, не забраняват или ограничават търговията с продуктите, посочени в член 1, които са в съответствие с настоящата директива и, когато е уместно, с директивите, приети в приложението на настоящата директива. 2. Параграф 1 не засяга националните разпоредби, които са приложими при липсата на директиви, приети в приложение на настоящата директива. Член 11 1. Когато дадена държава-членка има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, която не спада към една от групите, изброени в приложение I, не е в съответствие с член 1, параграф 2 или застрашава човешкото здраве, макар и свободно да се движи в една или повече държави-членки, тази държава-членка може временно да прекрати или ограничи търговията с този продукт в рамките на своята територия. Тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки за това и представя мотивите за своето решение. 2. Комисията разглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка, консултира се с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и предприема подходящи мерки. 3. Ако Комисията сметне, че националната мярка трябва да бъде отменена или променена, тя започва процедурата, предвидена в член 13, за приемането на подходящи мерки. Член 12 1. Когато дадена държава-членка, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, направена след приемането на една от специалните директиви, има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, застрашава човешкото здраве, макар и да е в съответствие със съответната специална директива, тази държава-членка може временно да отмени или ограничи прилагането на въпросните разпоредби в рамките на своята територия. Тя незабавно информира другите държави-членки и Комисията за това и представя мотивите за своето решение. 2. Комисията преглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка и се консултира с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и приема подходящи мерки. 3. Ако Комисията сметне, че са необходими изменения към настоящата директива или към специалните директиви, за да се изгладят трудностите, посочени в параграф 1 и за да се осигури защита на човешкото здраве, тя започва процедурата, предвидена в член 13, с цел да се приемат тези изменения. Държавата-членка, която е приела мерки за безопасност, може в такъв случай да ги запази, докато измененията не бъдат приети. Член 13 Когато трябва да се следва процедурата, предвидена в настоящия член, председателят отнася въпроса до Постоянния комитет по храните, наричан по-долу „Комитетът“, било по своя собствена инициатива или по молба на представител на дадена държава-членка. Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат приети. Комитетът произнася становището си по проекта в рамките на срока, който председателят може да определи в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случая на решения, които се изисква Съветът да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в настоящия член. Председателят не гласува. Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета. Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, или ако не се излезе със становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат приети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство. Ако, при изтичането на срок от три месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен към него, Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията. Член 14 Директива 77/94/ЕИО се отменя. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и трябва да се четат в съответствие с таблицата за съответствие, фигурираща в приложение II. Член 15 1. Държавите-членки изменят своите законови, подзаконови и административни разпоредби по такъв начин, че: - да разрешат търговията с продукти, които са в съответствие с настоящата директива не по-късно от 16 май 1990 г., - да забранят търговията с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, считано от 16 май 1991 г. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Параграф 1 не засяга онези национални разпоредби, които в отсъствието на директивата, посочена в член 4, се прилагат към определени групи храни, предназначени за специфична хранителна употреба. Член 16 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 май 1989 година.

32007D0320

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 март 2007 година за създаване на група от експерти на държавите-членки по цифровизация и съхраняване на цифрови данни (2007/320/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като има предвид, че: (1) Съгласно член 157 от Договора Общността и държавите-членки трябва да гарантират необходимите условия за конкурентоспособност на промишлеността на Общността. Съгласно член 151 Общността дава своя принос за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство. (2) Чрез съобщението си, озаглавено „i2010 - европейско информационно общество за растеж и заетост“ (1) Комисията обяви началото на водеща инициатива за цифрови библиотеки. (3) Съобщението на Комисията, озаглавено „i2010: цифрови библиотеки“ (2) постави началото на инициативата за цифрови библиотеки, която се състои от мерки в областта на цифровизацията, достъпа в реално време до данни и съхраняването на цифрови данни от областта на науката и културата. (4) Чрез Препоръка 2006/585/ЕО от 24 август 2006 г. относно цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни (3) (наричана по-долу „препоръката на Комисията“) Комисията призовава държавите-членки да предприемат мерки за подобряване на политиките си в тази област. (5) В заключенията си от 13 ноември 2006 г. относно цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни (4) (наричани по-долу „заключенията на Съвета“) Съветът приканва Комисията да съдейства за подобряването на координацията на политиките в тези области, по-специално, чрез създаването на група от експерти на държавите-членки. (6) С оглед на постигането на тези цели Комисията трябва да поиска експертното мнение на специалисти от държавите-членки в рамките на консултативна група. (7) Групата следва да оказва съдействие при проследяването на напредъка и при оценката на въздействието от въвеждането на препоръката на Комисията и заключенията на Съвета. Тя следва също да съдейства за координацията на европейско равнище и за обмена на информация и добри практики от политиките на държавите-членки, свързани с цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и със съхраняването на цифровите данни. (8) Следователно е необходимо да се създаде група от експерти на държавите-членки по цифровизация и съхраняване на цифрови данни и да се определят задачите и структурата ѝ. (9) Групата следва да се състои от представители на държавите-членки, компетентни в съответната област. Комисията трябва да може да отправя покана към наблюдатели, по-специално от други европейски страни и международни организации, или към експерти със специфична компетентност по дадена тема от дневния ред на групата, за да се постигне ефективно европейско сътрудничество. (10) Следва да се определят правила за разкриване на информация от членовете на групата, без да се засягат правилата на Комисията относно сигурността, определени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (5). (11) Личните данни на членовете на групата следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и за свободното движение на такива данни (6). (12) Целесъобразно е да се определи период за прилагането на настоящото решение. Комисията своевременно ще разгледа възможността за удължаване на срока, РЕШИ: Член 1 Група от експерти на държавите-членки по цифровизация и съхраняване на цифрови данни Създава се „Група от експерти на държавите-членки по цифровизация и съхраняване на цифрови данни“, наричана по-долу „групата“, считано от датата на приемане на настоящото решение. Член 2 Задачи Задачите на групата са: а) проследяване на напредъка и оценка на въздействието от въвеждането на препоръката на Комисията от 24 август 2006 г. и на заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни; б) предоставяне на форум за сътрудничество на европейско равнище между органите на държавите-членки и Комисията и обмен на информация и добри практики от политиките и стратегиите на държавите-членки за цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни. При изпълнение на гореспоменатите задачи групата ще вземе под внимание работата, извършена от други групи, създадени от Комисията в областта на цифровизацията и съхраняването на цифрови данни. Член 3 Консултиране Комисията може да се консултира с групата по всички въпроси, свързани с цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни. Член 4 Членство - назначаване 1. Обикновено групата се състои най-много от двама представители от всяка държава-членка. При надлежно обосновани обстоятелства държавите-членки могат да назначат трето лице. Членовете се назначават в зависимост от компетенциите си в областта на цифровизацията и достъпа в реално време до данни от областта на културата и съхраняването на цифровите данни. 2. Държавите-членки могат да назначават заместник-членове на групата в еднакъв брой и при същите условия, както членовете, за да заместват членовете, които отсъстват. 3. Членовете на групата остават на длъжност, докато бъдат заменени или мандатът им бъде подновен. 4. Членовете, които вече не са способни ефективно да участват в обсъжданията на групата, които подадат оставка или не отговарят на условията, определени в параграф 3 от настоящия член или в член 287 от Договора, могат да бъдат заменени. 5. Имената на членовете се събират, обработват и публикуват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001. Имената на членовете се публикуват на интернет страницата на „i2010 цифрови библиотеки“ (7). Член 5 Начин на работа 1. Групата се председателства от Комисията. 2. Със съгласието на Комисията могат да се създават подгрупи, които да разглеждат конкретни въпроси на основата на предоставен от групата мандат. Такива групи се разпускат веднага след изпълнение на мандата им. 3. Представителят на Комисията може да покани наблюдатели, по-специално от други европейски страни и международни организации, или експерти със спечифична компетентност по дадена тема от дневния ред да участват в обсъжданията на групата или на дадена подгрупа с цел постигането на ефективно европейско сътрудничество. 4. Информацията, получена в резултат на участието в обсъжданията на групата или на дадена подгрупа, не се разкрива, ако по мнение на Комисията тази информация се отнася до въпроси от поверителен характер. 5. Групата и нейните подгрупи обикновено заседават в сградите на Комисията в съответствие с определените от нея процедури и график. Комисията осигурява секретарските услуги. В заседанията на групата и нейните подгрупи могат да участват и други длъжностни лица на Комисията, заинтересовани от разискванията. 6. Групата приема свой процедурен правилник на основата на стандартните процедурни правилници, приети от Комисията. 7. Комисията може да публикува обобщения, заключения, частични заключения или работни документи на групата на автентичния език на съответните документи. Член 6 Разходи, свързани със заседанията Комисията възстановява пътните разходи и при необходимост дневните разходи на членовете, експертите и наблюдателите във връзка с дейностите на групата съгласно правилата на Комисията за възнаграждението на външни експерти. Възстановяването на разходи за членове се извършва само за един експерт на държава-членка. На членовете, експертите и наблюдателите не се заплаща възнаграждение за предоставените услуги. Разходите, свързани със заседанията, се възстановяват в границите на годишния бюджет, отпуснат на групата от отговорните служби на Комисията. Член 7 Прилагане Настоящото решение се прилага до 31 декември 2010 година. Съставено в Брюксел на 22 март 2007 година.

31990L0425

31990L0425 L 224/29 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (90/425/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че Общността трябва да приеме мерките, чието предназначение е постепенното изграждане на вътрешния пазар в продължение на период, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че съгласуваната дейност на общите организации на пазара на животни и продуктите от животински произход включва изчезването на ветеринарните и зоотехническите прегради пред развитието на вътрешнообщностния обмен с разглежданите животни и продукти; като има предвид, че за тази цел свободното движение на животни и селскостопански продукти представлява основен елемент на общите организации на пазара и трябва да дава възможност за рационално развитие на селскостопанското производство, както и за оптимално използване на производствените фактори; като има предвид, че във ветеринарната област границите понастоящем се използват за извършване на проверки с цел да се гарантира защитата на общественото здраве и здравето на животните; като има предвид, че крайната цел е ветеринарните проверки да се сведат само до мястото на изпращане; като има предвид, че постигането на тази цел предполага съгласуване на основните изисквания за защита на здравето на животните; като има предвид, че с оглед изграждането на вътрешния пазар е подходящо до постигането на тази цел да се наблегне на проверките, извършвани при изпращането, и да се организират проверките, които могат да се провеждат на мястото на получаване; като има предвид, че това решение води до отпадане на възможността за извършване на ветеринарни проверки по вътрешните граници на Общността и че в тази връзка запазването на предвиденото от общностното законодателство здравно свидетелство или документ за идентификация е оправдано; като има предвид, че това решение включва повишаване на доверието във ветеринарните проверки, извършвани от изпращащата държава, в частност чрез изграждането на система за бърз информационен обмен; като има предвид, че е от значение изпращащата държава-членка да следи за извършването на ветеринарните проверки по подходящ начин; като има предвид, че в приемащата държава-членка могат да се извършват внезапни ветеринарни проверки на мястото на получаване; като има предвид, че въпреки това в случай на сериозно предположение за нередности ветеринарният контрол може да се проведе по време на придвижването на животните и продуктите и че е възможно в несъгласуваните области да се запази възможността за поставяне под карантина; като има предвид, че следва да се предвиди процедура за уреждане на спорове, които могат да възникнат във връзка с пратките от дадено стопанство, център или организация; като има предвид, че е от значение да се предвидят защитни мерки; като има предвид, че в тази област, в частност от съображения за ефикасност, отговорността трябва да се поеме на първо място от изпращащата държава; като има предвид, че Комисията трябва да има възможност да действа, в частност чрез посещения на място и чрез приемане на подходящи за обстановката мерки; като има предвид, че с оглед да имат полезен ефект постановените с настоящата директива правила трябва да обхванат всички животни и продукти, подлежащи на ветеринарни изисквания във вътрешнообщностния обмен; като има предвид, че все пак при настоящото състояние на съгласуване и в очакване на общностни правила следва за животните и продуктите, които не са били обект на съгласувани правила, да се запазят изискванията на приемащата държава, доколкото те съответстват на член 36 от Договора; като има предвид, че за зоотехническия контрол следва да се прилагат посочените по-горе правила; като има предвид, че следва разпоредбите на действащите директиви да се приведат в съответствие с новите правила, постановени в настоящата директива; като има предвид, че тези правила следва да се преразгледат преди изтичането на 1993 г.; като има предвид, че следва да се повери на Комисията грижата за приемане на мерките за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят процедури за тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Държавите-членки гарантират, че ветеринарните проверки, които трябва да се извършват на живите животни и на продуктите, обхванати от директивите, изброени в приложение A, или на тези, посочени в член 21, параграф първи, предназначени за търговия, се преустановят по границите, но се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, без да се засяга член 7. Освен това държавите-членки следят проверката на зоотехническите документи да се подчинява на правилата, предвидени в настоящата директива. Настоящата директива не се отнася нито за проверките на хуманното отношение към животните по време на транспорт, нито за извършваните по недискриминационен начин проверки в рамките на задачите, изпълнявани от органите, натоварени с общото прилагане на законите в държава-членка. Член 2 По смисъла на настоящата директива: 1. „ветеринарна проверка“ е всяка физическа проверка и/или всяка административна формалност, която се отнася за животните или продуктите, посочени в член 1, и която пряко или непряко цели да гарантира защитата на общественото здраве или здравето на животните; 2. „зоотехническа проверка“ е всяка физическа проверка и/или административна формалност, която се отнася за животните, обхванати от директивите, изброени в приложение А, раздел II, и която пряко или непряко цели да се подобрят животинските породи; 3. „търговия“ е търговията между държавите-членки по смисъла на член 9, параграф 2 от Договора; 4. „стопанство“ е селскостопанският обект или помещенията на търговец на едро по смисъла на действащото национално законодателство, разположени на територията на държава-членка и в които посочените в приложения А и Б животни, с изключение на еднокопитните, обичайно се държат или отглеждат, както и стопанството, определено в член 2, буква а) от Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (4); 5. „център или организация“ е всяко предприятие, което произвежда, съхранява, обработва или преработва посочените в член 1 продукти; 6. „компетентен орган“ е централният орган на държава-членка, компетентен да извършва ветеринарни или зоотехнически проверки, или всеки друг орган, на който тя е делегирала това правомощие; 7. „официален ветеринарен лекар“ е ветеринарният лекар, назначен от компетентния орган. ГЛАВА I Проверки на мястото на произход Член 3 1. Държавите-членки гарантират, че само посочените в член 1 животни и продукти, които отговарят на следните условия, могат да бъдат предназначени за търговия: а) посочените в приложение А животни и продукти трябва да удовлетворяват изискванията на съответните директиви, посочени в споменатото приложение, а посочените в приложение Б животни и продукти трябва да спазват ветеринарно-санитарните изисквания на държавата-членка на местоназначение; б) те трябва да произхождат от стопанство, център или организация, подлагани на редовни официални ветеринарни проверки в съответствие с параграф 3; в) те трябва, от една страна, да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на общностното законодателство, а от друга страна, да са регистрирани по такъв начин, че да е възможно да бъдат проследени до стопанството, центъра или организацията по произход или по преминаване; националните системи за идентификация и регистрация трябва да бъдат съобщени на Комисията в срок от три месеца считано от нотифицирането на настоящата директива. До 1 януари 1993 г. държавите-членки трябва да приемат подходящите мерки, за да гарантират, че системите за идентификация и регистрация, прилагани в търговията в рамките на Общността, се разпростират върху придвижването на животни на тяхна територия; г) по време на превоза те трябва да се придружават от здравни сертификати и/или всеки друг документ, предвиден в изброените в приложение А директиви, а за останалите животни и продукти - в разпоредбите на държавата-членка на местоназначение. Тези сертификати или документи, издавани от официалния ветеринарен лекар, който отговаря за стопанството, центъра или организацията по произход, или, в случай на документи, предвидени от зоотехническото законодателство, посочено в приложение А, раздел II, от компетентния орган, трябва да придружават животното, животните или продуктите до получателя/ите; д) уязвимите животни или продуктите от уязвими животни не трябва да произхождат от: i) стопанства, центрове, организации, зони или региони, които са обект на ограничения в съответствие с общностното законодателство, когато то се прилага за съответните животни или продукти от съответните животни, поради съмнението, появата или съществуването на една от посочените в приложение В болести или поради прилагането на предпазни мерки; ii) стопанство, център, организация, зона или регион, които са обект на официални ограничения поради съмнението, появата или съществуването на други болести освен посочените в приложение В или поради прилагането на предпазни мерки; iii) когато те са предназначени за стопанства, центрове или организации, разположени в държави-членки, които са получили гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или други еквивалентни приети или които предстои да бъдат приети общностни правила, или в държава, която е призната, по отношение на цялата или част от територията си, по силата на действащото общностно законодателство, за свободна от болест - от стопанство, което не дава гаранциите, които могат да бъдат изисквани от тази държава-членка във връзка с болести, различни от изброените в приложение В; iv) когато те са предназначени за държава-членка или за част от територия на държава-членка, която е ползвала допълнителните гаранции в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или други еквивалентни приети или които предстои да бъдат приети общностни правила - от стопанство, център или организация и, според случая, от част от територията, която не дава предвидените допълнителни гаранции. Компетентният орган на страната по произход гарантира преди издаването на сертификата или придружителния документ, че стопанствата, центровете или организациите отговарят на предвидените в настоящата точка изисквания; е) когато превозът включва няколко местоназначения, животните или продуктите трябва да са групирани в толкова пратки, колкото са местоназначенията; всяка пратка трябва да се придружава от сертификатите и/или документите, посочени в буква г); ж) когато животните или продуктите, които са обхванати от изброените в приложение А директиви и които отговарят на общностните правила, са предназначени за износ за трета страна през територията на друга държава-членка, превозът - освен в спешен случай, разрешен от компетентния орган, за да се гарантира хуманното отношение към животните - остава под митнически контрол до мястото на излизане от територията на Общността при условия и по ред, които Комисията ще определи в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая. Освен това в случай на животни или продукти, които не отговарят на общностните правила, или на животни или продукти, посочени в приложение Б, транзитът може да се осъществи, само ако е изрично разрешен от компетентния орган на държава-членка на транзит. 2. Държавите-членки гарантират също, че: - животните и продуктите, посочени в член 1, които може да се наложи да бъдат унищожени в рамките на национална програма за ликвидиране на непосочените в приложение В болести, не се експедират към територията на друга държава-членка, - животните и продуктите, посочени в приложение А, или животните и продуктите, посочени в приложение Б, не се експедират към територията на друга държава-членка, ако те не могат да бъдат пуснати на пазара на тяхна територия поради здравни причини или поради ветеринарно-санитарни причини съгласно член 36 от Договора. 3. Без да се засягат контролните задачи, възложени на официалния ветеринарен лекар от общностното законодателство, компетентният орган извършва проверки на одобрени стопанства, пазари или събирателни центрове, центрове или организации, за да се увери, че животните или продуктите, предназначени за търговия, отговарят на общностните изисквания, и в частност на условията за идентификация, предвидени в параграф 1, букви в) и г). Когато има основателно съмнение, че общностните изисквания не са спазени, компетентният орган извършва необходимите проверки и в случай че това съмнение се потвърди, взема подходящи мерки, като може да наложи изолиране на съответното стопанство, център или организация. 4. Комисията може съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая, да приема правилата за прилагане на настоящия член, в частност за да вземе предвид съответната порода. Член 4 1. Държавите-членки на изпращане приемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) държателите на посочените в член 1 животни и продукти спазват на всички етапи на производството и пускането на пазара посочените в настоящата директива национални или общностни здравни и зоотехнически изисквания; б) животните и продуктите, посочени в приложение А, се проверяват от ветеринарна гледна точка толкова внимателно, колкото ако са предназначени за националния пазар, освен при наличието на специално изключение, предвидено в общностното законодателство; в) животните се транспортират с подходящи превозни средства, гарантиращи хигиенните стандарти. 2. Компетентният орган на държавата-членка по произход, издал сертификата или документа, придружаващ животните или продуктите, съобщава в деня на издаването му чрез средствата на предвидената в член 20 компютъризирана система на компетентния централен орган на държавата-членка на местоназначение и на компетентния орган на мястото на получаване информацията, която трябва да бъде определена от Комисията съгласно предвидената в член 18 процедура. 3. Държавите-членки на изпращане приемат съответните мерки за санкциониране на всяко нарушение на ветеринарното или зоотехническото законодателство, извършено от физически или юридически лица, в случай на установяване на нарушения на общностното законодателство и, в частност, когато се установи, че сертификатите, документите или идентификационните марки не отговарят на статуса на животните или на този на стопанствата по произход, или на действителните характеристики на продуктите. ГЛАВА II Проверки на местоназначението Член 5 1. Приемащите държави-членки прилагат следните мерки за контрол: а) компетентният орган може на мястото на получаване на животните или на продуктите да проверява чрез внезапни недискриминационни ветеринарни проверки спазването на изискванията на член 3; той може по този повод да взема проби. Освен това проверки могат също да се извършват по време на превоза на животните и продуктите на своя територия, когато компетентният орган на държавата-членка на транзит или на държавата-членка на местоназначение разполага със сведения, пораждащи съмнение за нарушение; б) освен това когато животните, посочени в член 1 и произхождащи от друга държава-членка, са предназначени: i) за одобрен пазар или събирателен център, както са определени от общностното законодателство, техният оператор отговаря за допускането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1. Компетентният орган трябва да провери чрез недискриминационни проверки на сертификатите или придружителните документи дали животните удовлетворяват посочените изисквания; ii) за кланица, поставена под надзора на официален ветеринарен лекар, последният трябва в частност с помощта на сертификата или на придружителния документ да гарантира, че само животни, които удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1, се колят. Стопанинът на кланицата отговаря за клането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1, букви в) и г); iii) за регистриран търговец, който разделя партидите, или за всяко предприятие, което не подлежи на постоянен контрол, този търговец или това предприятие се счита от компетентния орган като получател на животните и в този случай се прилагат предвидените във втора алинея условия; iv) за стопанства, център или организация, включително при частично разтоварване по време на превоз, всяко животно или група животни трябва съгласно член 3 да се придружават от оригинала на здравния сертификат или от придружителния документ, докато достигнат посочения в тях получател. Получателите, посочени в първа алинея, iii) и iv), са длъжни преди всяко разделяне или всяко последващо пускане на пазара да проверяват за наличието на идентификационните марки, сертификатите или документите, посочени в член 3, параграф 1, букви в) и г), и да уведомяват компетентния орган за всяка нередност или неизрядност и в този последен случай да изолират въпросните животни, докато компетентният орган вземе решение във връзка с тях. Гаранциите, които трябва да се дадат от получателите, посочени в първа алинея, iii) и iv), се определят в споразумение, което се подписва от компетентния орган по време на предварителната регистрация, предвидена в член 12. Компетентният орган проверява чрез внезапни проверки спазването на тези гаранции. Разпоредбите на настоящата точка се прилагат mutatis mutandis за получателите на продуктите, посочени в член 1. 2. Всички получатели, посочени в сертификата или в документа, предвидени в член 3, параграф 1, буква г): а) са длъжни по искане на компетентния орган на държавата-членка на местоназначение и в необходимата степен да извършват посочените в параграф 1 проверки и да уведомяват предварително за пристигането на животни и продукти от друга държава-членка, в частност за естеството на пратката и за предвидената дата на пристигане. Въпреки това срокът за уведомяване по принцип не може да е повече от един ден; все пак при извънредни обстоятелства държавите-членки могат да изискват уведомяването да се извърши два дни предварително. Това уведомяване не се изисква за регистрираните коне, снабдени с документ за идентификация, предвиден в Директива 90/427/ЕИО; б) съхраняват в продължение на период от шест месеца най-малко, който се определя от компетентния орган, здравните сертификати или документите, посочени в член 3, с оглед при поискване да ги представят на компетентния орган. 3. Подробните правила за прилагане на настоящия член се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая. Член 6 1. Когато общностното законодателство или националното законодателство в областите, по отношение на които все още няма хармонизиране на правилата и при спазване на общите правила на Договора, предвиждат поставянето под карантина на живите животни, последната обикновено се извършва в стопанството на местоназначение. 2. Когато това е оправдано от ветеринарна гледна точка, поставянето под карантина може да се извърши в карантинна станция. Тази станция се разглежда като местоназначение на пратката. Съответната държава-членка уведомява Комисията за основанията, които оправдават тази мярка. 3. Задълженията за поставянето под карантина и мястото на последната се уточняват при посочените в член 21, втора алинея, ветеринарни условия. Член 7 1. Държавите-членки гарантират, че по време на проверките на места, откъдето могат да бъдат внесени на територията на Общността животните или продуктите, посочени в член 1, произхождащи от трета страна, като пристанища, летища и гранични пунктове с трети страни, се вземат следните мерки: а) извършва се проверка на сертификатите или документите, придружаващи животните или продуктите; б) ако се отнася за внесени животни или продукти, произхождащи от трети страни, те да се придвижват под митнически контрол към пунктовете за инспекция, където да бъдат подложени на ветеринарни проверки. Посочените в приложение А животни или продукти могат да бъдат освобождавани от митницата, само ако тези проверки показват, че те съответстват на общностното законодателство; в) общностните животни и продукти са подложени на правилата за контрол, предвидени в член 5. 2. Посочените в приложение Б животни или продукти или тези, които са предмет на внос въз основа на национални ветеринарно-санитарни норми, трябва да влизат направо на територията на Общността през един от пунктовете за инспекция на държавата-членка, която възнамерява да извърши този внос, и там да се инспектират в съответствие с параграф 1, буква б). Държавите-членки, които извършват внос от трети страни въз основа на национални ветеринарно-санитарни правила, уведомяват Комисията и останалите държави-членки, и в частност държави-членки на транзит, за наличието на такъв внос и за изискванията, на които те подлагат този внос. Държавите-членки на местоназначение забраняват повторната експедиция от тяхна територия на животните, които не са престояли там през периодите, предвидени от специалното общностно законодателство, или на посочените във втора алинея продукти, освен ако те са без транзит с местоназначение друга държава-членка, ползваща същата възможност. Въпреки това до приемане на общностно законодателство тези животни или продукти могат да влизат на територията на друга държава-членка освен посочената във втора алинея след предварително съгласие по принцип, дадено от другата държава-членка и евентуално от държава-членка на транзит за условията и реда за контрол. Те уведомяват Комисията и останалите държави-членки в Постоянния ветеринарен комитет за възползването от от тази дерогация и за договорените условия и ред за контрол. 3. Въпреки това считано от 1 януари 1993 г. и чрез дерогация от параграф 1, всички животни или продукти, превозвани с транспортни средства, които редовно и пряко свързват две географски точки на Общността, се подчиняват на правилата за контрол, предвидени в член 5. Член 8 1. Ако при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на превоз, компетентните органи на държава-членка установят: а) наличието на агенти, причинители на болест, посочена в Директива 82/894/ЕИО (5), последно изменена с Решение 90/134/ЕИО на Комисията (6), на зооноза, на болест или на всяка друга причина, която може да представлява сериозна заплаха за животните или за човека, или че продуктите произхождат от заразен с епизоотична болест район, те нареждат поставянето под карантина на животното или на партидата животни в най-близката карантинна станция или тяхното заколване и/или унищожаване. Разходите, направени за предвидените в първа алинея мерки, се поемат от изпращача, от неговия представител или от отговорното лице за продуктите или за животните. Компетентните органи на държавата-членка на местоназначение незабавно уведомяват писмено по най-подходящия начин компетентните органи на останалите държави-членки и Комисията за направените констатации, за взетите решения и за мотивите за тези решения. Предпазните мерки, предвидени в член 10, могат да се прилагат. Освен това по искане на държава-членка и съгласно предвидената в член 17 процедура Комисията може с оглед да се справи с непредвидени от общностното законодателство ситуации да приеме всяка необходима мярка за постигането на съгласуван подход от държавите-членки; б) че без да се засяга буква а), животните или продуктите не отговарят на условията, определени от общностните директиви, или в случай че държавата-членка получи гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или с еквивалентни общностни приети или които предстои да бъдат приети правила от националното ветеринарно-санитарно законодателство, те могат, ако условията за общественото здраве и за здравето на животните го позволяват, да предоставят на изпращача или на неговия представител да избира измежду: - в случай на наличие на остатъчни вещества - задържане на животните и продуктите под контрол, докато се потвърди спазването на общностните правила и, в случай на неспазване на тези правила, прилагането на предвидените от общностното законодателство мерки, - клането на животните или унищожаването на продуктите, - тяхното връщане със съгласието на компетентния орган на държавата-членка на изпращане и с предварителното уведомяване на държавата-членка или държави-членки на транзит. Въпреки това, в случай че се установят неточности в сертификата или документите, на собственика или на неговия представител трябва да се даде отсрочка, преди да се прибегне до тази последна възможност. 2. Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията изготвя списък с посочените в параграф 1 болести, както и правилата за прилагане на настоящия член. Член 9 1. В предвидените в член 8 случаи компетентният орган на държавата-членка на местоназначение се свързва незабавно с компетентните органи на държавата-членка на изпращане. Последните вземат всички необходими мерки и уведомяват компетентния орган на първата държава-членка за естеството на извършените проверки, за взетите решения и за мотивите за тези решения. Ако компетентният орган на държавата-членка на местоназначение се опасява, че тези мерки са недостатъчни, той търси заедно с компетентния орган на държавата-членка на изпращане начини и средства за поправяне на положението; според случая това може да се състои в посещение на място. Когато от предвидените в член 8 проверки се установяват повтарящи се нередности, компетентният орган на държавата-членка на местоназначение уведомява Комисията и компетентните органи на останалите държави-членки. По искане на компетентния орган на държавата-членка на местоназначение или по нейна инициатива Комисията може, като отчита естеството на установените нарушения: - да изпрати на място инспектори в сътрудничество с компетентните национални органи, - да възложи на официален ветеринарен лекар, чието име трябва да фигурира в списък, изготвен от Комисията по предложение на държавите-членки и одобрен от различните заинтересовани страни, да провери на място фактите, - да поиска от компетентния орган да засили проверките на одобреното стопанство, център, организация, пазар или събирателен център или региона на произход. Тя уведомява държавите-членки за своите заключения. В очакване на заключенията на Комисията държавата-членка на изпращане по искане на държавата-членка на местоназначение трябва да засили проверките на животни и продукти, произхождащи от одобрено стопанство, център, организация, пазар или събирателен център или от въпросния регион и при наличието на сериозни основания, свързани със общественото здраве или със здравето на животните, преустановява издаването на сертификати или на транспортни документи. Държавата-членка на местоназначение може от своя страна да засили проверките по отношение на животните със същото място на произход. Комисията по искане на една от двете съответни държави-членки и ако експертното становище потвърди нередностите, трябва съгласно предвидената в член 17 процедура да вземе подходящи мерки, които могат да се състоят в оправомощаване на държавите-членки да забранят въвеждането на тяхна територия на животни и продукти с произход от одобреното стопанство, център, организация, пазар или събирателен център или от съответните региони. Тези мерки трябва да бъдат потвърдени или преразгледани в най-кратки срокове съгласно предвидената в член 17 процедура. 2. Освен в предвидения в четвърта алинея случай настоящата директива не се отнася за средствата за обжалване на решенията на компетентните органи съгласно действащото национално законодателство в държавите-членки. Взетите от компетентния орган на държавата на изпращане решения заедно с мотивите трябва да се съобщят на изпращача или на неговия представител, както и на компетентния орган на държавата-членка на изпращане. Ако изпращачът или неговият представител го поиска, мотивираните решения трябва да му се изпратят в писмен вид, като се посочат средствата за обжалване съгласно действащото национално законодателство в държавата-членка на местоназначение, както и формата и сроковете, в които тези жалби могат да се подадат. Въпреки това в случай на спор и ако двете страни са съгласни, те могат в максимален срок от един месец да поискат по повод на спораоценката на експерт, чието име фигурира в списъка на експерти на Общността, който трябва да се състави от Комисията, като разходите за тази експертиза са за сметка на Общността. Експертът е натоварен да даде своето становище в максимален срок от седемдесет и два часа или след получаване на резултата от евентуалните анализи. Страните са обвързани от становището на експерта при спазване на общностното ветеринарно законодателство. 3. Разходите, направени за връщане на пратката, задържане или изолиране на животните и, според случая, за тяхното клане или унищожаване, са за сметка на изпращача, на неговия представител или на отговорното за животните и продуктите лице. 4. Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая. ГЛАВА III Общи разпоредби Член 10 1. Всяка държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията освен за появата на нейна територия на предвидените в Директива 82/894/ЕИО болести, също и за появата на всякакви зоонози, болест или друга причина, които могат да представляват сериозна заплаха за здравето на животните или за здравето на човека. Държавата-членка на изпращане незабавно въвежда предвидените от общностното законодателство контролни и предпазни мерки, и по-конкретно определя предвидените в него буферни зони или приема всички други мерки, които прецени за подходящи. Държавата-членка на изпращане или на транзит, която по време на посочената в член 5 проверка е установила една от посочените в първа алинея болести или причини, може, ако е необходимо, да вземе предвидените от общностното законодателство предпазни мерки, включително поставянето на животните под карантина. Докато се вземат мерките в съответствие с параграф 4, държавата-членка на местоназначение може, ако има сериозни основания за защита на общественото здраве и здравето на животните, да вземе предпазни мерки спрямо засегнатите стопанства, центрове или организации, или, в случай на епизоотия, спрямо буферната зона, предвидена в общностното законодателство. Приетите от държавите-членки мерки незабавно се съобщават на Комисията и на останалите държави-членки. 2. Един или повече представители на Комисията могат по искане на посочената в параграф 1, първа алинея държава-членка или по инициатива на Комисията да отидат незабавно на място, за да разгледат в сътрудничество с компетентните органи взетите мерки и да дадат становище по тези мерки. 3. Ако Комисията не е била уведомена за взетите мерки или ако прецени за недостатъчни взетите мерки, тя може в сътрудничество със заинтересованата държава-членка, докато се проведе заседание на Постоянния ветеринарен комитет, да вземе предпазни мерки спрямо животните или продуктите, произхождащи от засегнатия от епизоотията район или от дадено стопанство, център или организация. Тези мерки се представят на Постоянния ветеринарен комитет в най-кратки срокове за потвърждаване, изменение или отмяна съгласно предвидената в член 17 процедура. 4. Във всички случаи Комисията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет разглежда случая в най-кратки срокове. Тя приема съгласно предвидената в член 17 процедура необходимите мерки за посочените в член 1 животни и продукти и, ако обстановката го налага, за продуктите, произведени от тези животни. Тя наблюдава развитието на случая и съгласно същата процедура изменя или отменя, в зависимост от това развитие, взетите решения. 5. Подробните правила за прилагането на настоящия член, и по-специално списъка със зоонози или причини, които е вероятно да представляват сериозен риск за човешкото здраве, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 18. Член 11 Всяка държава-членка и Комисията посочват компетентната ветеринарна служба или служби, отговорни за ветеринарните проверки и за сътрудничеството с контролните служби на останалите държави-членки. Член 12 Държавите-членки следят всички търговци, участващи в търговията в рамките на Общността с посочените в член 1 животни и/или продукти: а) да са задължени по искане на компетентния орган да се регистрират предварително в официален регистър; б) да водят регистър, в който да се отбелязват доставките, а за получателите, посочени в член 5, параграф 1, буква б), iii), последващото местоназначение на животните или на продуктите. Този регистър се съхранява за срок, който се определя от компетентния национален орган, и при поискване от него се представя на компетентния орган. Член 13 Държавите-членки осигуряват също служителите в техните ветеринарни служби, според случая в сътрудничество с упълномощените за целта служители от други ведомства, да могат в частност: - да извършват инспекции на стопанствата, съоръженията, транспортните средства и методите, използвани за маркиране и идентификация на животните, - да извършват проверки на посочените в приложение А продукти за спазване от персонала на изискванията, предвидени в текстовете, посочени в посоченото приложение, - да вземат проби от: i) животните, държани с оглед продажба, пускане на пазара или превоз, ii) продуктите, държани с оглед складиране или продажба, пускане на пазара или превоз, - да преглеждат документационните или електронни материали от значение за проверките, извършвани в резултат от приетите съгласно настоящата директива мерки. Държавите-членки трябва да изискват проверяваните стопанства, центрове или организации да оказват необходимото сътрудничество за изпълнението на задачите по-горе. Член 14 1. Директива 64/432/ЕИО (7), последно изменена с Директива 89/662/ЕИО (8), се изменя, както следва: а) член 6 се заменя, както следва: „Член 6 Животните за клане, които веднага след пристигането им в страната на местоназначение са били закарани в кланица или направо, или чрез одобрен пазар или събирателен център, трябва да бъдат заклани там в най-кратък срок в съответствие с ветеринарно-санитарните изисквания. Животните за клане, които веднага след пристигането им в страната на местоназначение са били закарани на пазар, принадлежащ към кланица, чиито правила разрешават преместването на всички животни, в частност след пазара, само в кланица, одобрена за целта от компетентния централен орган, трябва да се заколят в тази кланица най-късно 5 дни след пристигането им на пазара. Компетентният орган на държавата-членка на местоназначение може от ветеринарно-санитарни съображения да посочи кланицата, към която тези животни трябва да бъдат придвижени.“; б) член 7, параграф 3 и член 8, параграф 2, първа алинея се заличават; в) членове 9 и 10 се заменят, както следва: „Член 9 1.1. Държава-членка, която има национална програма за борба с една от непосочените в приложение Д заразни болести на цялата или на част от своята територия, може да представи на Комисията посочената програма, като в частност посочи: - разпространението на болестта на своя територия, - обосноваността на програмата, като се отчита важността на болестта и предвидената полза от програмата спрямо разходите за нея, - географския район за прилагане на програмата, - категориите статуси, приложими за обектите, стандартите, които трябва да се постигнат във всяка категория, както и процедурите за тестване, - процедурите за контрол на тази програма, - действията, които да се предприемат при загубата на статуса на обекта, независимо от причината за това, - мерките за приемане в случай на положителни резултати, установени по време на извършваните проверки в съответствие с програмата. 2. Комисията разглежда представените от държавите-членки програми. Програмите могат да бъдат одобрени при спазване на критериите, посочени в параграф 1, съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват в търговията в рамките на Общността, се уточняват едновременно или най-късно три месеца след одобряването на програмите. Тези гаранции не трябва да надвишават тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб. 3. Програмата, представена от държавата-членка, може да се изменя или допълва съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура може да се одобрява изменение или допълнение, внесено във вече одобрена програма или в гаранциите, определени в съответствие с параграф 2. Член 10 1.1. Държава-членка, която счита, че по отношение на цялата или част от територията си е свободна от една от болестите, към която говедата и свинете са възприемчиви, представя на Комисията съответните документация в подкрепа на тази преценка. В частност тя посочва: - естеството на болестта и историята на появяването ѝ на нейна територия, - резултатите от тестванията за наблюдение, основаващи се на серологични, микробиологични, патологични или епидемиологични изследвания и на факта, че тази болест подлежи на задължително обявяване пред компетентните органи, - времетраенето на извършеното наблюдение, - евентуално периода, през който ваксинирането срещу болестта е било забранено, и географския район, засегнат от тази забрана, - правилата за проверка за липсата на болест. 2. Комисията разглежда документацията, изпратена от държавата-членка. Допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват в търговията в рамкиет ан Общността, могат да се уточнят съгласно предвидената в член 12 процедура. Тези гаранции трябва да не надвишават тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб. Когато документацията е представена преди 1 юли 1991 г., решения по допълнителни гаранции се вземат преди 1 януари 1992 г. 3. Съответната държава-членка уведомява Комисията за всяка промяна в данните, посочени в параграф 1. В светлината на представените сведения определените в съответствие с параграф 2 гаранции могат да се изменят или да отпаднат съгласно процедурата, предвидена в член 12.“ 2. Член 5, параграф 2, алинеи от 2 до 5 и членове 7 и 15 от Директива 88/407/ЕИО (9) се заличават. 3. Член 5, параграф 2, алинеи от 2 до 4 и член 14 от Директива 89/556/ЕИО (10) се заличават. 4. В член 13, първа алинея, пети ред от Директива 72/462/ЕИО (11), последно изменена с Директива 89/227/ЕИО (12), цифрата „три“ се заменя с цифрата „пет“. Член 15 1. В Директива 64/432/ЕИО и в Директива 89/556/ЕИО се добавя следният член 14: „Член 14 Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (13), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени. 2. В Директива 88/407/ЕИО се добавя следният член 15: „Член 15 Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (14), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени. 3. Член 9 от Директива 90/426/ЕИО се заменя, както следва: „Член 9 Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (15), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени. Член 16 Комисията може съгласно предвидената в член 18 процедура да измени списъка с болестите, посочени в приложение В. Член 17 В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет, учреден с Решение 68/361/ЕИО (16), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 17 от Директива 89/662/ЕИО. Член 18 В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет се произнася в съответствие с правилата, установени в член 18 от Директива 89/662/ЕИО. Член 19 В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният зоотехнически комитет, учреден с Решение 77/505/ЕИО (17), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 11 от Директива 88/661/ЕИО (18). ГЛАВА IV Заключителни и преходни разпоредби Член 20 1. Комисията създава съгласно предвидената в член 18 процедура компютъризирана система за връзка между ветеринарните органи с оглед в частност да се улесни информационният обмен между компетентните органи на регионите, в които са издадени здравен сертификат или документ, придружаващи животните и продуктите от животински произход, и компетентните органи на държавата-членка на местоназначение. 2. Правилата за финансовото участие на Общността, предвидени в член 37 от Решение 90/424/ЕИО, необходими за изпълнението на тази програма, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 42 от посоченото решение. 3. Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията приема правилата за прилагане на настоящия член, и в частност подходящите стандарти за обмена на данни и правилата за защита на обменените данни. Член 21 До 31 декември 1992 г. търговията с посочените в приложение Б животни и продукти в очакване на приемането на общностно законодателство и без да се засяга запазването на евентуалните национални правила, предвидени за идентификация на партидите, се подчинява на определените в настоящата директива правила за контрол, и в частност на тези, посочени в член 3, параграф 1, буква а), втората половина на изречението. Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави до предвидената в член 26 дата изискванията, условията и правилата, прилагани понастоящем за допускането на тяхна територия на посочените в първа алинея продукти, включително правилата за идентификация. Комисията съгласно предвидената в член 17 процедура определя необходимите мерки за информатизирано представяне на за условията, посочени във втора алинея. Правилата за проверките, предвидени за животните и продуктите, посочени в приложение А, се разширяват за животните и продуктите от животински произход, които все още не са обхванати от това приложение при приемането на хармонизираните правила, уреждащи търговията с тях. До 1 януари 1992 г. Съветът взема решение за включването на 31 декември 1992 г. в приложното поле на Директива 89/662/ЕИО и на настоящата директива на необхванатите от посочените директиви животни и продукти от животински произход. Член 22 1. Държавите-членки представят на Комисията до 1 октомври 1991 г. програма, уточняваща националните мерки, които те възнамеряват да прилагат за постигане на целите, предвидени в настоящата директива, в частност честотата на проверките. 2. Комисията разглежда програмите, представени от държавите-членки в съответствие с параграф 1. 3. Всяка година и за първи път през 1992 г. Комисията изпраща на държавите-членки препоръка за програма за проверките през следващата година. По тази препоръка Постоянният ветеринарен комитет предварително е дал становище. Тази препоръка може да бъде обект на последващо адаптиране. Член 23 1. До 1 януари 1991 г. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение за правилата и общите принципи, приложими по време на проверките на вноса от трети страни на животните и продуктите, обхванати от настоящата директива. По същия начин контролните пунктове по външните граници, както и изискванията, на които тези пунктове трябва да отговарят, се определят до тази дата. 2. До 1 януари 1993 г. Съветът въз основа на доклад на Комисията за придобития опит с приложени евентуални предложения, по които той се произнася с квалифицирано мнозинство, преразглежда разпоредбите на настоящата директива, в частност на член 10 и на член 5, параграф 2, буква а). Член 24 До 31 декември 1992 г. или най-късно дванадесет месеца след датата, от която държавите-членки трябва да спазват Директива 90/423/ЕИО, и с оглед да се даде възможност за постепенното осъществяване на предвидения в настоящата директива контролен режим държавите-членки могат, чрез дерогация от член 5, параграф 1: - да запазят проверка по документи по време на транспорт за посочените в приложения А и Б животни и продукти с оглед да се уверят в спазването на предвидените от общностното или националното законодателство специални изисквания, - да провеждат по време на транспорт проверка по документи за внасяните животни и продукти от трети страни, за които те са предназначени. Член 25 Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, определя до 1 октомври 1992 г. приложимия режимслед изтичането на предвидените в член 24 преходни разпоредби. Член 26 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със: i) член 10 от настоящата директива и член 9 от Директива 89/662/ЕИО два месеца след датата на нотифициране на настоящата директива, ii) останалите разпоредби на настоящата директива на дата, която да се определи в решението, което трябва да се приеме до 31 декември 1990 г., но не по-късно от 31 декември 1991 г. Въпреки това Република Гърция разполага с допълнителен срок от една година за съобразяване с останалите разпоредби. Член 27 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 26 юни 1990 година.

32008D0917

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 1 декември 2008 година относно назначаването на един член и един заместник-член от Дания в Комитета на регионите (2008/917/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 263 от него, като взе предвид предложението на правителството на Дания, като има предвид, че: (1) На 24 януари 2006 г. Съветът прие Решение 2006/116/ЕО за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2006 г. до 25 януари 2010 г. (1) (2) След оставката на г-н Bo ANDERSEN се освободи едно място за член на Комитета на регионите. С назначаването на г-н Jens Arne HEDEGAARD JENSEN за член на Комитета на регионите се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите, РЕШИ: Член 1 Назначават се в Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2010 г.: а) за член: г-н Jens Arne HEDEGAARD JENSEN, Viceborgmester, Brønderslev Kommune (промяна на мандата); б) за заместник-член: г-н Bo ANDERSEN, Borgmester, Faaborg-Midtfyn Kommune (промяна на мандата). Член 2 Настоящото решение поражда действие в деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 1 декември 2008 година.

32002L0072

32002L0072 L 220/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2002/72/ЕО НА КОМИСИЯТА от 6 август 2002 година относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/109/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно материали и предмети, предназначени за контакт с храни (1), и по-специално член 3 от нея, след консултации с Научния комитет по храните, като има предвид, че: (1) Директива 90/128/ЕИО на Комисията от 23 февруари 1990 г. относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни (2), последно изменена с Директива 2002/17/ЕО (3), е често и съществено изменяна. Поради това, от съображения за яснота и рационалност, тя следва да бъде консолидирана. (2) Член 2 от Директива 89/109/ЕИО постановява, че материалите и предметите в своя завършен вид не трябва да пренасят съставки в храните в количества, които биха могли да застрашат здравето на хората или да доведат до недопустима промяна в състава на храните. (3) За да се постигне тази цел, в случая с материалите и предметите от пластмаси подходящ инструмент е специална директива по смисъла на член 3 от Директива 89/109/ЕИО, чиито общи разпоредби са приложими и за разглеждания случай. (4) Обхватът на настоящата директива трябва да съвпада с обхвата на Директива 82/711/ЕИО на Съвета (4). (5) Тъй като правилата, установени в настоящата директива, не са подходящи за йонообменни смоли, тези материали и предмети ще бъдат предмет на последваща специална директива. (6) Силиконите следва да се разглеждат като еластомерни материали, а не като пластмаси и по тази причина трябва да бъдат изключени от определението за пластмаси. (7) Съставянето на списък на одобрените вещества, заедно с установяване на граница на общата миграция, когато е необходимо, и други специфични ограничения, ще бъде достатъчно за постигане на целта, посочена в член 2 на Директива 89/109/ЕИО. (8) Наред с мономерите и другите изходни вещества, напълно оценени и разрешени за употреба на равнище Общност, съществуват и мономери и изходни вещества, оценени и разрешени за употреба в поне една държава-членка, които могат да се използват до оценяването им от Научния комитет по храните и вземането на решение за включването им в списъка на Общността; настоящата директива ще бъде съответно своевременно разширена, за да обхване временно изключените вещества и сектори. (9) Настоящият списък на добавките е непълен, доколкото не съдържа всички вещества, които понастоящем са приети в една или повече държави-членки; съответно, тези вещества могат да продължат да се регламентират от националните законодателства до вземането на решение за включването им в списъка на Общността. (10) Настоящата директива определя спецификации само за някои вещества. Другите вещества, за които може да са необходими спецификации, остават поради това регламентирани от националните законодателства до вземане на решение на равнище Общност. (11) За някои добавки установените в настоящата директива ограничения не могат все още да се прилагат във всички случаи, докато не се съберат и оценят всички данни, необходими за по-добро преценяване на излагането на опасност на потребителя при някои специфични ситуации; ето защо тези добавки се появяват в списък, различен от списъка на добавките, напълно регламентирани на равнище Общност. (12) Директива 82/711/ЕИО полага определя основните правила, необходими за анализи на миграцията на съставките на материали и предмети от пластмаси, а Директива 85/572/ЕИО на Съвета (5) определя списъка на моделните разтвори, които се използват при анализите за миграция. (13) Определянето на количеството вещество в готовия материал или предмет е по-лесно, отколкото определянето на неговото ниво на специфична миграция. Следователно, при определени условия трябва да се разреши проверката за съответствие чрез определяне на количеството, а не на нивото на специфична миграция. (14) За определени видове пластмаси наличието на всеобщо признати модели на разпространение, основаващи се на експериментални данни, позволява да се изчисли нивото на миграция на дадено вещество при определени условия, и следователно да се избегне сложното, скъпо и продължително изследване. (15) Границата на общата миграция е мярка за инертността на материала и предотвратява недопустима промяна в състава на храните, и освен това, намалява необходимостта от голям брой граници на специфичната миграция или други ограничения, като по този начин се осигурява ефективен контрол. (16) Директива 78/142/ЕИО на Съвета (6) определя граници за количеството на винил хлорида в материали и предмети от пластмаси, изработени от това вещество и за количеството на винил хлорида, отделяно от тези материали и предмети, а Директиви 80/766/ЕИО (7) и 81/432/ЕИО (8) на Комисията установяват методите за анализ на Общността за контролиране на тези граници. (17) С оглед на евентуална отговорност е необходимо да се предвиди писмена декларация, посочена в член 6, параграф 5 на Директива 89/109/ЕИО в случай на професионално използване на материали и предмети от пластмаси, които по своята същност не са ясно предназначени за хранителни цели. (18) Директива 80/590/ЕИО на Комисията (9) определя символа, който може да придружава всеки материал или предмет, предназначен за контакт с храни. (19) В съответствие с принципа на пропорционалността, е необходимо и целесъобразно за постигане на главната цел, която е свободното движение на материали и предмети от пластмаси, които са предназначени за контакт с храни, да се определят правилата за определяне на пластмаси и разрешени вещества. Настоящата директива се ограничава до необходимото за постигане на поставените цели съгласно член 5, параграф 3 от Договора. (20) В съответствие с член 3 от Директива 89/109/ЕИО се извърши консултация с Научния комитет по храните относно разпоредбите, които могат да окажат влияние върху общественото здраве. (21) Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните. (22) Настоящата директива не следва да накърнява сроковете, определени в приложение VII, част Б, в които държавите-членки трябва да спазят Директива 90/128/ЕИО и актовете, с които е изменена, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива е специална директива по смисъла на член 3 от Директива 89/109/ЕИО. 2. Настоящата директива се прилага за материали и предмети от пластмаси и техните части, които: а) се състоят изключително от пластмаси; или б) са съставени от два или повече пласта материали, всеки от които се състои изключително от пластмаси и които са свързани по между си със свързващи вещества или по други начини, които в готовия продукт са предназначени за или ще бъдат в контакт, съгласно предназначението си, с храни. 3. За целите на настоящата директива „пластмаси“ означава органични макромолекулни съединения, получени чрез полимеризация, поликондензация, адитивна полимеризация или някакъв друг подобен процес от молекули с по-ниско молекулно тегло или чрез химическа промяна на естествените макромолекули. Към такива макромолекулни съединения могат да се добавят други вещества или материя. Не се разглеждат като „пластмаси“ следните съединения: а) лакирано или нелакирано регенерирано целулозно филмово покритие, разгледано в Директива 93/10/ЕИО на Комисията (10); б) еластомери, естествен и изкуствен каучук; в) хартия и картон, видоизменени или не след прибавяне на пластмаси; г) покрития, получени от: - парафинов восък (включително синтетичен) и/или микро-кристален восък, - смеси от видовете восък, изброени в първото тире или смеси на тези видове восък с пластмаси, д) йонообменни смоли; е) силикони. 4. Настоящата директива не се прилага до бъдещо действие на Комисията за материали и предмети, съставени от два и повече пласта, един или повече от които не са състоят изключително от пластмаси, дори когато пластът, предназначен за контакт с храни, се състои изключително от пластмаси. Член 2 Съставките на материалите и предметите от пластмаса не бива да преминават в храните в количества, надвишаващи 10 милиграма на квадратен дециметър от повърхността на материала или предмета (мg/dm2) граница на общата миграция. Тази граница, обаче, е 60 милиграма на съставките, преминали на килограм храна (mg/kg) в следните случаи: а) предмети, които са контейнери или подобни на контейнери, или които могат да се пълнят и имат вместимост не по-малка от 500 милилитра (ml) и не по-голяма от 10 литра (l); б) предмети, които могат да бъдат напълнени и за които е невъзможно да се изчислява повърхността, която влиза в контакт с храните; в) капачки, уплътнения, тапи и подобни приспособления за затваряне. Член 3 1. За производството на материали и предмети от пластмаси могат да се използват само мономерите и другите изходни вещества, изброени в приложение II, раздели А и Б, като се спазват посочените ограничения. 2. Чрез дерогация от първи параграф, мономерите и другите изходни вещества, изброени в приложение II, раздел Б, може да продължи да се използват най-късно до 31 декември 2004 г. до оценката им от Научния комитет по храните. 3. Списъкът в приложение II, раздел А може да бъде изменен: - или чрез добавяне на вещества от приложение II, раздел Б, съгласно критериите в приложение II от Директива 89/109/ЕИО, или - чрез включване на „нови вещества“, т.е. вещества, които не са изброени нито в раздел А, нито в раздел Б на приложение II съгласно член 3 на Директива 89/109/ЕИО. 4. Държава-членка не разрешава използването на ново вещество на своя територия, освен в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 на Директива 89/109/ЕИО. 5. Списъците в приложение II, раздели А и Б засега не включват мономери и други изходни вещества, които се използват само за производство на: - покрития, получени от смолисти или полимеризирани продукти в течно, прахообразно или дисперсно състояние, като лакове, политури, бои и др. - епоксидни смоли, - лепила и ускорители на залепването, - печатарски мастила. Член 4 В приложение III, раздели А и Б, фигурира непълен списък на добавките, които могат да се използват в производството на материали и предмети от пластмаси заедно с ограниченията и/или спецификациите за тяхната употреба. За веществата в приложение III, раздел Б, границите на специфична миграция се прилагат от 1 януари 2004 г., когато се извършва проверка за спазване в моделен разтвор D или в среда на изпитване на анализ на заместители, както е определено в Директиви 82/711/ЕИО и 85/572/ЕИО. Член 5 Само изброените в приложение IV продукти, получени чрез бактериална ферментация, могат да се използват за контакт с храни. Член 6 1. Общите спецификации, свързани с материали и предмети от пластмаси, са определени в приложение V, раздел А. Другите спецификации, свързани с някои вещества, посочени в приложения II, III и IV, са дадени в приложение V, раздел Б. 2. Значението на цифрите в скобите, които се явяват в колоната „Ограничения и/или спецификации“, е обяснено в приложение VI. Член 7 Границите на специфична миграция, посочени в списъка в приложение II, са изразени в mg/kg. Такива граници, обаче, са изразени в mg/dm2 в следните случаи: а) предмети, които са контейнери или са подобни на контейнери, или могат да се пълнят и имат вместимост по-малка от 500 ml и по-голяма от 10 l; б) листове, филмови покрития или други материали, които не могат да се пълнят или за които е невъзможно да се изчислява отношението между повърхността на тези материали и количеството храни, с които влизат в контакт. В тези случаи, определените в приложение II граници, изразени в mg/kg, трябва да се разделят на коефициента на пропорционалност 6, за да се изразят в mg/dm2. Член 8 1. Проверката за спазване на границите на миграция се извършва в съответствие с правилата, установени в Директиви 82/711/ЕИО и 85/572/ЕИО и допълнителните разпоредби, посочени в приложение I. 2. Проверката за спазване на границите на специфична миграция, предвидени в параграф 1, не е задължителна, ако може да се установи, че спазването на границата на общата миграция, посочена в член 2, предполага, че границите на специфичната миграция не са превишени. 3. Проверката за спазване на границите на специфичната миграция, предвидени в параграф 1, не е задължителна, ако може да се установи, че предполагайки пълна миграция на остатъчното вещество в материала или предмета, тя не може да превиши границата на специфичната миграция. 4. Проверката за спазване на границите на специфична миграция, предвидени в параграф 1, може да се осигури, като се определи количеството от дадено вещество в готовия материал или предмет, при условие че отношението между това количество и стойността на специфичната миграция на веществото, e установено чрез подходящо експериментиране или чрез прилагане на всеобщо признати дифузионни модели, основани на научни доказателства. За да се покаже несъответствието на даден материал или предмет, е задължително да се потвърди чрез експериментиране изчислената стойност на миграцията. Член 9 1. При всички етапи на продажба, с изключение на продажбите на дребно, материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, следва да се придружават от писмена декларация съгласно член 6, параграф 5 на Директива 89/109/ЕИО. 2. Параграф 1 не се прилага за материали и предмети от пластмаси, които по своята природа са ясно предназначени за контакт с храни. Член 10 1. Директива 90/128/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение VII, раздел А, се отменя без да се накърняват задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за въвеждане и прилагане, определени в приложение VII, раздел Б. 2. Препратките към отменените директиви следва да се тълкуват като препратки към настоящата директива и да се четат съгласно таблицата за съответствие към приложение VIII. Член 11 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 12 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 август 2002 година.

32005R0025

32005R0025 L 006/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 25/2005 НА КОМИСИЯТА от 7 януари 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 32/2000 на Съвета с цел удължаване валидността на тарифните квоти на Общността за продукти от юта и от кокосови влакна КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 32/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г., откриващ и уреждащ администрирането на тарифни квоти на Общността, обвързани с ГАТТ и някои други тарифни квоти на Общността и създаващ подробни правила за коригиране на квотите и отменящ Регламент (ЕО) № 1808/95 на Съвета (1), и по-специално второ тире от член 9, параграф 1, буква б) от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с направената от нея оферта в Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (UNCTAD) и успоредно със схемата ѝ на общи преференции (СОП), през 1971 г. Общността въведе митнически преференции за продукти от юта и от кокосови влакна с произход от някои развиващи се страни; тези преференции приеха формата на постепенно редуциране на митата от Общата митническа тарифа, а от 1978 г. до 31 декември 1994 г. - на пълно премахване на тези мита. (2) След влизането в сила на новата СОП схема на 1 януари 1995 г. Общността, успоредно с ГАТТ, откри автономни тарифни квоти на Общността с нулево мито за конкретни количества продукти от юта и от кокосови влакна до 31 декември 2004 г. с Регламент (ЕО) № 2511/2001 на Комисията (2), изменящ Регламент (ЕО) № 32/2000 на Съвета. (3) Тъй като срокът на валидност на схемата на общите преференции беше удължен до 31 декември 2005 г. с Регламент (ЕО) № 2211/2003 на Съвета (3), срокът на договореността за тарифни квоти за продукти от юта и кокосови влакна следва също да бъде удължен до 31 декември 2005 г. (4) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета по митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фразата за серийни номера 09.0107, 09.0109 и 09.0111 в петата колона (Период на квотата) от приложение III към Регламент (ЕО) № 32/2000 „от 1.1.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 1.1.2004 г. до 31.12.2004 г.“ се за заменя с фразата „от 1.1.2005 г. до 31.12.2005 г.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 май 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 януари 2005 година.

32006D0198

20060202 Решение на Комисията от 2 февруари 2006 година относно одобрение от страна на Европейската общност на измененията на приложенията към Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати относно санитарните мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните при търговията с живи животни и животински продукти (нотифицирано под номер С(2006) 81) (текст от значение за ЕИП) (2006/198/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 98/258/ЕО на Съвета от 16 март 1998 г. относно сключването на Споразумението между Европейската Общност и Съединените американски щати за санитарни мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните при търговията с живи животни и животински продукти [1], и по-специално член 4, трети параграф от него, като има предвид, че: (1) Съвместният управителен комитет за споразумението (наричана Комитетът) на заседанието си от 27 октомври 2005 г., изготви препоръка за определяне на еквивалентността на рибните продукти. Като резултат от тези препоръки, целесъобразно е да бъде изменено приложение V към споразумението. (2) Изменението следва да бъде одобрено от страна на Общността. (3) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, РЕШИ: Член 1 Съгласно препоръка, направена от Съвместния управителен комитет, създаден по смисъла на член 14 от Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати относно санитарните мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните при търговията с живи животни и животински продукти, измененията на приложение V към упоменатото споразумение, с настоящото решение е одобрено от страна на Европейската общност. Текстът на споразумението, под формата на размяна на писма, включително измененията на приложение V, е приложен към настоящото решение. Член 2 Генералният директор на организацията за защита на здравето на потребителите с настоящото е упълномощен да подпише от страна на Комисията споразумението под формата на размяна на писма. Член 3 Настоящото решение се прилага от първия ден от месеца, следващ месеца, през който Съединените американски щати нотифицират Комисията в писмен вид, за приключването на вътрешната процедура за одобрението на измененията, посочени в член 1. Съставено в Брюксел на 2 февруари 2006 година.

32001R0089

32001R0089 L 014/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 89/2001 НА КОМИСИЯТА от 17 януари 2001 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета относно въвеждането на процедура за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. относно въвеждането на процедура за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1399/1999 (2), и по-специално член 122 от него, като има предвид, че: (1) Някои държави-членки или техните компетентни органи са поискали изменения в приложенията към Регламент (ЕИО) № 574/72. (2) Тези изменения произтичат от решенията на държавите-членки или засегнатите държави-членки, или техните компетентни органи, които отговарят за прилагането на законодателството в областта на социалното осигуряване съгласно общностното право. (3) Единодушното становище на Административната комисия за социално осигуряване на работниците мигранти е получено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения от 1 до 5 и приложение 10 към Регламент (ЕИО) № 574/72 се изменят съгласно приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 януари 2001 година.

32008D0162

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 февруари 2008 година за изменение на Решение 2006/601/ЕО относно спешните мерки по отношение на наличие на неразрешен генетично модифициран организъм „LL RICE 601“ в продукти от ориз (нотифицирано под номер C(2008) 743) (текст от значение за ЕИП) (2008/162/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1 от него, като имат предвид, че: (1) Член 4, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (2), съдържат разпоредби, съгласно които на пазара на Общността не могат да бъдат пускани генетично модифицирани храни и фуражи, без разрешение, предоставено в съответствие с посочения регламент. Член 4, параграф 3 и член 16, параграф 3 от същия регламент определят, че не може да се дава разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи, без да са представени адекватни и достатъчни доказателства, че такава храна няма да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на човека, здравето на животните или околната среда, и че не представя заблуждаваща информация за потребителя или ползувателя и че генетично модифицираният продукт не се различава от храната или фуража, които замества, до степен, в която обичайната му консумация е неблагоприятна за храненето на хора или животни. (2) Член 53, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда възможността за приемане на целесъобразни спешни мерки на общностно равнище по отношение на храна или фураж, които са внос от трети страни, с цел опазване на здравето на човека, здравето на животните или околната среда, в случаи, в които рискът не може да бъде задоволително овладян чрез предприетите от заинтересованите държави-членки мерки. (3) С оглед на предполагаемия риск по отношение на продукти, които не са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003, Решение 2006/601/ЕО на Комисията от 5 септември 2006 г. относно спешните мерки по отношение на наличие на неразрешен генетично модифициран организъм „LL RICE 601“ в продукти от ориз (3) постави изискването държавите-членки да не разрешават пускането на пазара на определени продукти от ориз с произход от Съединените щати, освен ако партидата не се придружава от автентичен аналитичен доклад, изготвен от акредитирана лаборатория, който удостоверява, че даденият продукт не съдържа генетично модифицирания ориз „LL RICE 601“, както и изискването да провеждат систематично официално вземане на проби и анализи от всяка партида на специфични продукти с произход от Съединените щати преди пускането им на пазара. (4) На 5 октомври 2007 г. Министерството на земеделието на Съединените щати (USDA) публикува резултатите от проучването, проведено от същото министерство, относно, по-специално, наличието на „LL RICE 601“ и американски ориз, предназначен за търговия. Поради факта, че не са били установени точни механизми на замърсяване, изводите показват, че източникът на замърсяване с „LL RICE 601“ е бил ограничен. (5) Американската федерация на производителите на ориз прие план, целящ да премахне „LL RICE 601“ от американските експортни канали. Споменатият план включва тестване на семената преди засяване, както и проверки на документацията и аналитични проверки на пунктовете за доставка на реколтата от 2007 г. В редица американски щати само някои аспекти от този план са част от изискванията за контрола. Ето защо е необходимо да се гарантира, че всички пратки на ориз с произход от Съединените американски щати, внесени в Европейския съюз, са обхванати от този план. (6) На 9 ноември 2007 г. USDA (Министерството на земеделието на САЩ) предаде на Комисията предложение за протокол, който ще гарантира, че продуктите, попадащи в приложното поле на Решение 2006/601/ЕО, ще подлежат на официално вземане на проби, извършвано от Администрацията за инспекция на зърнени култури, пакетиране и съхранение (GIPSA), и ще бъдат анализирани с помощта на метода „P35S:BAR“, посочен в Решение 2006/601/ЕО, в лаборатория с успешно участие в специалната програма за проверки, ръководена от GIPSA. Съгласно споменатия протокол пратките на такива продукти ще се придружават от автентичен аналитичен доклад и от бланка, издадена от GIPSA, показваща, че не е било открито наличие на „LL RICE 601“. (7) Официалната намеса на GIPSA, описана в предложението за протокол, осигурява подходящи гаранции за качеството на извършените проверки. Вследствие на това задължителното официално вземане на проби и извършване на анализи от държавите-членки на входните гранични пунктове в Общността вече не се смята за необходимо. (8) Посочените мерки следва да се преразгледат в срок от шест месеца с оглед да се прецени дали са все още необходими, като се вземат предвид тяхното отражение и практическият опит по отношение на действащите изисквания за тестванията. (9) Решение 2006/601/ЕО следва да бъде съответно изменено. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 2006/601/ЕО се изменя, както следва: 1. Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Условия за първо пускане на пазара 1. Държавите-членки разрешават първо пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, единствено ако партидата на тези продукти се придружава от следните документи: a) декларация от оператора от хранително-вкусовия сектор, отговорен за партидата, че продуктите съдържат единствено ориз от реколта 2007 г. или следваща година, който влиза в обхвата на плана на Американската федерация на производителите на ориз, целящ премахването на „LL RICE 601“ от американските експортни канали; както и б) автентичен аналитичен доклад, издаден от лаборатория, посочена в приложение II, който потвърждава, че продуктите не съдържат генетично модифициран ориз „LL RICE 601“. Аналитичният доклад се придружава от официален документ, издаден от Администрацията за инспекция на зърнени култури, пакетиране и съхранение (GIPSA) към Министерството на земеделието на Съединените щати (USDA) в съответствие с протокола, описан в приложение II. 2. Ако дадена партида е разделена, всяка пратка от разделената партида се придружава от копия на документите, посочени в параграф 1, до и по време на етапа на търговията на едро. Тези копия се заверяват от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е извършено разделянето.“ 2. Член 3 се заменя със следния текст: „Член 3 Други контролни мерки 1. Държавите-членки предприемат подходящи мерки, включително случайни проби и анализи, извършени в съответствие с приложение I, по отношение на продуктите, посочени в член 1, които са представени за внос или вече са пуснати на пазара, за да се докаже липсата на генетично модифициран ориз „LL RICE 601“. Те информират Комисията за положителни (неблагоприятни) резултати посредством Системата за експресно предупреждение в сферата на храните и фуражите. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до 26 юли 2008 г. доклад относно аналитичните резултати от официални проверки на партиди на продукти, посочени в член 1.“ 3. Параграф 1 от член 5 се заменя със следното: „1. Разходите, възникнали от издаването на придружаващите документи съгласно член 2, параграф 2, се поемат от оператора от хранително-вкусовия сектор, отговорен за партидата, или от упълномощено от него лице.“ 4. Член 6 се заменя със следния текст: „Член 6 Преразглеждане на мерките Мерките, предвидени в настоящото решение, се преразглеждат най-късно до 26 август 2008 г.“ 5. В заглавието на приложението думата „Приложение“ се заменя с „Приложение I“. 6. Текстът на приложението към настоящото решение се добавя като приложение II. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 февруари 2008 година.

32006R1449

32006R1449 L 271/33 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1449/2006 НА КОМИСИЯТА от 29 септември 2006 година за намаляване за пазарната 2006-2007 година на сумите на помощта, предоставена на производителите на някои цитрусови плодове в резултат на превишаването на прага на преработка в някои държави-членки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2202/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно въвеждане на режим за помощ на Общността за производители на определени цитрусови плодове (1) и по-специално член 6 от него, като има предвид, че: (1) Член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2202/96 установи за някои цитрусови плодове общностен праг на преработка, разпределен между държавите-членки в съответствие с приложение II към посочения регламент. (2) Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2202/96 предвижда, че когато този праг се превиши, сумите на помощта, посочени в приложение I към упоменатия регламент, се редуцират във всички държави-членки, в които съответстващият праг на преработка е бил превишен. Превишаването на прага се оценява въз основа на средната стойност на преработените количества в рамките на режима на помощи през трите пазарни години или равностойни периода, предхождащи пазарната година, за която трябва да бъде определена помощта. (3) Държавите-членки съобщиха количествата портокали, преработени в рамките на режима на помощи, в съответствие с член 39, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 2111/2003 на Комисията относно условията и реда за прилагане на Регламент (ЕО) № 2202/96 (2). Въз основа на тези данни бе констатирано превишаване на общностния праг на преработка от 205 989 тона. В рамките на това превишаване бе констатирано превишаване на праговете по отношение на Италия и Португалия. Вследствие на това сумите на помощта за портокалите, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2202/96, за пазарната 2006-2007 година трябва да бъдат намалени с 28,63 % в Италия и с 20,68 % в Португалия. (4) Държавите-членки, в съответствие с член 39, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 2111/2003, съобщиха количествата дребни цитрусови плодове, преработени в рамките на режима на помощи. Въз основа на тези данни бе констатирано превишаване на общностния праг на преработка от 79 306 тона. В рамките на това превишаване бе констатирано превишаване на праговете по отношение на Италия, Португалия и Кипър. Вследствие на това сумите на помощта за мандарините, клементините и сатсумасите, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2202/96, за пазарната 2006-2007 година трябва да бъдат намалени с 64,94 % в Италия, с 86,80 % в Португалия и с 36,52 % в Кипър. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за продуктите от преработени плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 По отношение на Италия и Португалия и за пазарната 2006-2007 година сумите на помощта, която трябва да се отпусне съгласно Регламент (ЕО) № 2202/96, за портокалите, доставени за преработка, са включени в приложение I към настоящия регламент. Член 2 По отношение на Италия, Португалия и Кипър и за пазарната 2006-2007 година сумите на помощта, която трябва да се отпусне съгласно Регламент (ЕО) № 2202/96, за мандарините, клементините и сатсумасите, доставени за преработка, са включени в приложение II към настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 септември 2006 година.

32008D0642

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2008 година за изменение на приложение II към Решение 79/542/ЕИО на Съвета по отношение на вписванията относно Аржентина, Бразилия и Парагвай в списъка на трети страни и части от тях, от които е разрешен вносът на определен вид прясно месо в Общността (нотифицирано под номер C(2008) 3992) (текст от значение за ЕИП) (2008/642/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (1), и по-специално член 8, уводното изречение, точка 1, първа алинея и точка 4 от нея, като има предвид, че: (1) В част 1 от приложение II към Решение 79/542/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. за съставяне на списък на трети страни или части от трети страни и определяне на ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране за внос в Общността на някои живи животни и прясно месо от тях (2) се определя списък на трети страни и части от тях, от които държавите-членки имат право да внасят прясно месо от определени животни. (2) Аржентина фигурира в част 1 от приложение II към Решение 79/542/ЕИО и бе разделена на различни територии в зависимост от здравния статус на животните в тях. На аржентинската територия Патагония, разположена на юг от 42-рия паралел, е признат статус на незасегната от шап без извършена ваксинация. Вносът в Общността на необезкостено прясно месо от определени животни от тази територия е разрешен. На останалите територии на Аржентина е признат статус на незасегнати от шап с извършена ваксинация и от тези територии се разрешава само вносът на обезкостено и зряло прясно месо в Общността. (3) През 2007 г. от Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ) на аржентинската територия на север от 42-рия паралел, която отговаря на части от провинции Neuquén и Rio Negro, бе признат статус на незасегната от шап без извършена ваксинация. (4) Вследствие на това признаване Аржентина поиска вносът в Общността на необезкостено прясно месо от тази територия да бъде разрешен. През февруари 2008 г. в Аржентина бе проведена инспекция на Общността с оглед проверка на положението на място. Предвид положителния резултат, получен при тази мисия, целесъобразно е вносът в Общността на необезкостено прясно месо от тази територия да бъде разрешен. (5) Наскоро в Бразилия бяха проведени няколко инспекции на Общността, в това число и в щатите Paraná и São Paulo. В резултат на тези инспекции в Решение 79/542/ЕИО, изменено с Решение 2008/61/ЕО, се определят мерки за внос, които да засилят контрола и наблюдението на стопанствата, от които идват приемливите за износ към Общността животни, с оглед разрешаване на вноса на прясно обезкостено месо и на зряло говеждо месо само от животни от специално одобрени стопанства, разположени в щати с признат статус на незасегнати от шап със или без извършена ваксинация. (6) През май 2008 г. СОЗЖ повторно призна на някои бразилски щати, в това число Paraná и São Paulo, статус на незасегнати от шап с извършена ваксинация. (7) Предвид незасегнатия от шап здравен статус на тези щати и във връзка с резултатите от проведените в Бразилия инспекции тези щати следва отново да бъдат включени в списъка на територии, от които вносът в Общността на прясно обезкостено месо и на зряло говеждо месо е разрешен, при същите условия, както в останалите бразилски щати, незасегнати от шап с извършена ваксинация и от които в момента вносът в Общността на такова месо е разрешен. (8) През 2007 г. СОЗЖ призна на Парагвай статус на територия, незасегната от шап с извършена ваксинация, с изключение на строго наблюдавана зона по външните ѝ граници. През април 2008 г. в Парагвай бе проведена инспекция на Общността с оглед проверка на положението на място. (9) Положителният резултат от тази инспекция показва, че е целесъобразно да се разреши вносът в Общността на обезкостено и на зряло прясно говеждо месо от парагвайската територия с признат от СОЗЖ статус на незасегната от шап с извършена ваксинация. (10) Решение 79/542/ЕИО следва да бъде съответно изменено. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Част 1 от приложение II към Решение 79/542/ЕИО се заменя с текста на приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 август 2008 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 31 юли 2008 година.

32008R1017

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1017/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 октомври 2008 година относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец октомври 2008 година в рамките на тарифните квоти, открити съгласно Регламент (ЕО) № 616/2007 за птичето месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. относно установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 616/2007 на Комисията от 4 юни 2007 г. относно откриване и управление на тарифни квоти в сектора на птичето месо с произход от Бразилия, Тайланд и други трети страни (3), и по-специално член 5, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 616/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо. (2) Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец октомври 2008 г. за подпериода от 1 януари до 31 март 2009 г. надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се определи коефициентът на отпускане, който ще се прилага към заявените количества. (3) Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец октомври 2008 г. за подпериода от 1 януари до 31 март 2009 г., са за количества, по-малки от наличните за някои квоти. Поради това следва да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества следва да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Спрямо заявленията за лицензии за внос, подадени въз основа на Регламент (ЕО) № 616/2007 за подпериода от 1 януари до 31 март 2009 г. се прилагат коефициенти на отпускане, посочени в приложението към настоящия регламент. 2. Количествата, за които не са били подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 616/2007 и които се добавят към подпериода от 1 април до 30 юни 2009 г., са определени в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 18 октомври 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 октомври 2008 година.

32007R1196

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1196/2007 НА КОМИСИЯТА от 11 октомври 2007 година относно установяване на забрана за риболова на мегрим във води на ЕО от зони IIа и IV от страна на съдове под флага на Белгия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2007 г. (2) Според получената от Комисията информация уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпал отпуснатата за 2007 г. квота. (3) Следователно е необходимо да бъде забранен уловът на този рибен ресурс, както и неговото съхраняване на борда, прехвърляне и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс, отпусната за 2007 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от указаната в него дата. Член 2 Забрани Забранява се уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в определената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в него дата. Забранява се също така съхраняването на борда, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен ресурс, уловен от посочените по-горе плавателни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 октомври 2007 година.

31995L0032

31995L0032 L 178/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ШЕСТА ДИРЕКТИВА 95/32/ЕО НА КОМИСИЯТА от 7 юли 1995 година относно методите за анализ, необходими за проверка на състава на козметичните продукти (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързана с козметични продукти (1), последно изменена с Директива 94/32/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 1 от нея, като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО регламентира условията за официално изследване на козметичните продукти с цел да се гарантира, че разпоредбите на Комисията по отношение състава на козметичните продукти са изпълнени; като има предвид, че всички необходими методи за анализ трябва да бъдат въведени в най-кратък срок; като има предвид, че такива методи са вече приети с Директива 80/1335/ЕИО на Комисията (3), изменена с Директива 87/143/ЕИО (4), 82/434/ЕИО (5), изменена с Директиви 90/207/ЕИО (6), 83/514/ЕИО (7), 85/490/ЕИО (8) и 93/73/ЕИО (9); като има предвид, че идентификацията и определянето на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина, както и идентификацията и определянето на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер представляват една шеста стъпка в тази насока; като има предвид, че предвидените в тази директива мерки са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране на Директива 76/768/ЕИО към техническия прогрес, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Държавите-членки предприемат всички необходими действия, с които да гарантират, че по време на официалното изследване на козметичните продукти: - идентификацията и определянето на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина, - идентификацията и определянето на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер, се провеждат в съответствие с описаните в приложението методи. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 30 септември 1996 г. Те уведомяват незабавно Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на тази директива или то се прави по време на официалното им публикуване. Начинът на това позоваване се определя от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от националните си законодателства, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 юли 1995 година.

31996R1831

31996R1831 L 243/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1831/96 НА КОМИСИЯТА от 23 септември 1996 година относно откриване и управление на тарифни квоти на Общността съгласно ГАТТ за някои плодове и зеленчуци и продукти от преработени плодове и зеленчуци, считано от 1996 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1095/96 на Съвета от 18 юни 1996 г. относно прилагането на споразуменията, посочени в Списък CXL, изготвен след приключването на преговорите по член ХХIV:6 от ГАТТ (1), и по-специално член 1, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г. относно организацията на общия пазар на плодове и зеленчуци (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1363/95 (3), и по-специално член 25, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета от 24 февруари 1986 г. относно организацията на общия пазар на продукти от преработени плодове и зеленчуци (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2314/95 (5), и по-специално член 12, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3093/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно митническите ставки, прилагани от Общността и определени на базата на преговори по член XXIV:6 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) след присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция към Европейския съюз (6), и по-специално член 5 от него, като има предвид, че в рамките на Световната търговска организация (СТО) Общността се е задължила да отпусне за определени срокове и при определени условия облекчени мита в рамките на тарифни квоти за Общността за плодове и зеленчуци и продукти от преработени плодове и зеленчуци; като има предвид, че решението за отпускане на тарифни квоти за продуктите, включени в приложенията към настоящия регламент, се взема от Общността на основание международните ѝ задължения; като има предвид, че вносителите в Общността следва да получат равнопоставен и непрекъснат достъп до цитираните квоти, както и определените мита за квотите да се прилагат за целия срок на валидност във всички държави-членки до изчерпване на квотите; като има предвид, че за да осигури ефективността на съвместното управление на тези квоти, няма пречка да се упълномощят държавите-членки да издават разрешителни за ползване на количествата квоти в рамките на необходимия размер, съответстващ на действителния им внос; като има предвид, че този метод на управление налага тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията, като в частност последната трябва да има право да наблюдава скоростта, с която се изчерпват квотите и да информира за това държавите-членки; като има предвид, че тарифните квоти, предвидени в горепосочените споразумения трябва да бъдат открити от 1996 г.; като има предвид, че освен това е необходимо да се определят специфичните условия, изисквани за предоставянето на тарифните преференции, предвидени в приложенията към настоящия регламент; като има предвид, че по силата на Регламент (ЕО) № 858/96 (7), Комисията е отпуснала частично тарифни квоти по реда на задълженията си по ГАТТ; като има предвид, че за яснота и ефективност е препоръчително групиране на всички тарифни квоти за плодове и зеленчуци и продукти от обработени плодове и зеленчуци в настоящия регламент; като има предвид, че Регламент (ЕО) № 858/96 следва да бъде отменен; като има предвид, че Управителните комитети по пресните плодове и зеленчуци и по продуктите от преработени плодове и зеленчуци не са представили становище в рамките на срока, определен от председателите им, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Тарифните облекчения за продукти, включени в приложенията на настоящия регламент, се отпускат на годишна основа чрез определяне на тарифни квоти за Общността за специфичните периоди, посочени в приложенията. 2. За тарифните квоти по реда на параграф 1 се прилагат следните митни сборове: - за продуктите, включени в приложения I и II: митата, посочени в съответната колона и място в приложенията, - за продуктите, включени в приложение III: мита ad valorem, съгласно посоченото в приложението, както и, при необходимост, специални мита, наложени по Общата митническа тарифа на Европейските общности. 3. Достъпът до тарифните квоти по приложение II се извършва задължително след представяне към декларацията за пускане в свободно обращение на въпросните стоки и сертификат за произход по един от образците включени в приложение IIа, издаден надлежно от компетентен орган от държавата на произход, посочен в приложение IIб. Сертификатът доказва, че въпросният продукт отговаря на качествата, описани в приложение II. Въпреки това, за концентрирания портокалов сок представянето на сертификата за произход може да се замени от представяне пред Комисията на обща атестация от компетентния орган от държавата на произход, декларираща, че концентратът портокалов сок, произвеждан в тази държава, не съдържа сок от червен портокал. Комисията уведомява за това държавите-членки и те свеждат информацията до митническите си органи. Тази информация се публикува също така в Официален вестник на Европейските общности, серия С. Член 2 1. Посочените в член 1 тарифни квоти се управляват от Комисията, която се упълномощава да предприема всички административни мерки, осигуряващи ефективното им управление. 2. Когато вносител подаде в държава-членка декларация за пускане в свободно обращение, придружена от заявление за преференциални мита за продукт, включен в настоящия регламент и митническите органи приемат декларацията му, въпросната държава-членка черпи от обема отпуснати квоти количество, равно на заявеното, чрез нотифициране за целта до Комисията. Заявленията за черпене от количествата с посочена дата на подаване на декларациите се предават на Комисията незабавно. Черпенето на количеството отпуснати квоти се отпуска от Комисията по хронологичен ред от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение от митническите власти на въпросната държава-членка, докогато остават свободни количества. 3. Когато държава-членка не изразходва изтеглените количества, тя се задължава да ги върне възможно най-бързо към съответстващите обеми тарифни квоти за продукта. 4. Когато заявените количества са по-големи от наличните обеми, разпределението се прави поравно между заявките. Комисията известява за това държавите-членки. Член 3 Държавите-членки си сътрудничат тясно с Комисията по прилагане разпоредбите на настоящия регламент. Член 4 Всяка държава-членка се задължава да осигури на вносителите на въпросните продукти равнопоставен и непрекъснат достъп до квотите, докато наличните обеми позволяват това. Член 5 Регламент (ЕО) № 858/96 се отменя. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 януари 1996 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 септември 1996 година.

32009R0569

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 569/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 юни 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 юни 2009 година.

32006R1883

32006R1883 L 364/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1883/2006 НА КОМИСИЯТА от 19 декември 2006 година за определяне на методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на официалния контрол за съдържание на диоксин и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) в определени храни (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (1), и по-специално член 11, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) В Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимото количество на някои замърсители в храните (2) се предвижда максимално допустимо количество на диоксини и фурани и общо съдържание на диоксини, фурани и диоксиноподобни PCB в някои храни. (2) В Директива 2002/69/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за установяване на методи за вземане на проби и методи за анализ за официалния контрол на диоксини и определяне на диоксиноподобни PCB в храни (3) се определят специфични разпоредби относно процедурата за вземане на проби и методите за анализ, които следва да се прилагат за целите на официалния контрол. (3) Прилагането на ново пределно допустимо общо съдържание на диоксини, фурани и диоксиноподобни PCB налага да се измени Директива 2002/69/ЕО. С оглед по-голяма яснота би било по-добре Директива 2002/69/ЕО да бъде заменена с настоящия регламент. (4) Разпоредбите на настоящия регламент се отнасят единствено до вземането на проби и анализ на диоксини и диоксиноподобни PCB с оглед прилагането на Регламент (ЕО) № 1881/2006 и не засягат стратегията за вземане на проби, нивата на пробите и честотата им, посочени в приложения III и IV към Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти и за отмяна на Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (4). Те не засягат целевите критерии за вземане на проби, определени в Решение 98/179/ЕО на Комисията от 23 февруари 1998 г. за определяне на подробни правила за официално вземане на проби за наблюдение на определени вещества и остатъци в тях в живи животни и животински продукти (5). (5) За избор на проби със значителни нива на диоксини и диоксиноподобни PCB следва да се използва широко признат и скринингов метод за селективно отсяване. Необходимо е нивата диоксини и диоксиноподобни PCB в тези проби да се определят с потвърдителен метод за анализ. В тази връзка е необходимо създаването на стриктни изисквания по отношение на потвърдителните методи за анализ и минимални изисквания по отношение на метода за селективно отсяване. (6) При вземане на проби от много големи риби е необходимо да се даде спецификация на вземането на проби, за да се гарантира хармонизиран подход на територията на цялата Общност. (7) По отношение на риби от един и същи вид и с произход от един и същи регион нивото на диоксини и диоксиноподобни PCB в рибите може да е различно в зависимост от размера и възрастта на рибата. Освен това не е задължително нивото на диоксини и диоксиноподобни PCB да бъде еднакво във всички части на рибата. Затова, когато се вземат проби от риби, е необходимо да се даде спецификация на начина на вземане и подготовка на пробите с оглед гарантиране на хармонизиран подход на територията на цялата Общност. (8) От основно значение е резултатите от анализа да бъдат представяни и тълкувани по еднакъв начин, за да се гарантира хармонизиран подход в прилагането на законодателството на територията на цялата Общност. (9) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Вземането на проби за целите на официалния контрол на храни за съдържание на диоксини, фурани и диоксиноподобни PCB, изброени в раздел 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 1881/2006, се извършва в съответствие с методите, определени в приложение I към настоящия регламент. Член 2 Подготовката на пробите и анализът за целите на официалния контрол на храни за съдържание на диоксини, фурани и диоксиноподобни PCB, посочени в раздел 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 1881/2006, се осъществява в съответствие с методите, установени в приложение II към настоящия регламент. Член 3 Директива 2002/69/ЕО се отменя. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 декември 2006 година.

31998D0522

31998D0522 L 232/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 юни 1998 година относно общ технически регламент за изискванията за приемници за Европейската система за персонално повикване (ERMES) (второ издание) (нотифицирано под номер С(1998) 1615) (текст от значение за ЕИП) (98/522/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 1998 г. относно крайните далекосъобщителни устройства и спътниковите земни станции, включително и взаимното признаване на тяхното съответствие (1), като има предвид, че Комисията е приела мерки за идентифициране вида крайни устройства, за които се изисква общ технически регламент, а също и свързаното с това заявление за обхват; като има предвид, че трябва да бъдат приети съответните хармонизирани стандарти или части от тях, прилагащи основните изисквания, които трябва да бъдат трансформирани в общ технически регламент; като има предвид, че, за да се гарантира непрекъснатост на достъпа до пазарите за производителите, е необходимо да се въведат преходни договорености относно системите, одобрени в съответствие с Решение 95/290/ЕО на Комисията (2); като има предвид, че общият технически регламент, приет в настоящото решение, е в съответствие със становището на Комитета за одобрение на крайните устройства (АСТЕ), ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Това решение се прилага по отношение крайните устройства, предназначени за свързване към общоевропейската земна система за персонално повикване, известна като Европейската система за персонално повикване (ERMES) и попадащи в обхвата на хармонизирания стандарт, определен в член 2, параграф 1. 2. Това решение установява общ технически регламент относно изискванията за приемници за крайните устройства на ERMES. Член 2 1. Общият технически регламент включва хармонизирания стандарт, изготвен от съответния орган по стандартизация, като прилага, доколкото е възможно, съществените изисквания, посочени в член 5, букви г), д), е) и ж) от Директива 98/13/EО. Позоваване на стандарта е изложено в приложението. 2. Крайните устройства, предмет на настоящото решение, отговарят на общия технически регламент, посочен в параграф 1, на съществените изисквания, посочени в член 5, букви а) и б) от Директива 98/13/ЕО, и на изискванията на всички други приложими директиви, и по-специално Директиви 73/23/ЕИО (3) и 89/336/ЕИО на Съвета (4). Член 3 По отношение на крайните устройства, предмет на член 1, параграф 1 от настоящото решение, нотифицираните органи, определени за осъществяването на процедурите, посочени в член 10 от Директива 98/13/ЕО, използват или гарантират използването на хармонизирания стандарт, посочен в приложението, в срок от дванадесет месеца след влизането в сила на това решение. Член 4 1. Решение 95/290/ЕО се отменя 12 месеца след влизането в сила на настоящото решение. 2. Крайните устройства, одобрени в съответствие с Решение 95/290/ЕО, могат да продължават да бъдат пускани на пазара и пускани в действие. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 юни 1998 година.

32005D0389

32005D0389 L 128/73 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 май 2005 година за изменение на Решение 1999/217/ЕО по отношение на регистъра на ароматичните вещества, използвани във или върху храни (нотифицирано под номер С(2005) 1437) (текст от значение за ЕИП) (2005/389/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно определяне на процедура на Общността за ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни (1), и по-специално член 3, параграф 2 и член 4, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2232/96 определя процедурата за създаване на правила по отношение на ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни. В упоменатия регламент е предвидено да се приеме регистър на ароматичните вещества (регистъра) след нотификация от страна на държавите-членки относно списък на ароматичните вещества, които могат да се използват във или върху храни, продавани на тяхна територия, и на основата на задълбочен преглед от страна на Комисията на нотификацията. Такъв регистър е приет с Решение 1999/217/ЕО на Комисията (2). (2) В Регламент (ЕО) № 2232/96 е предвидено освен това приемането на програма за оценка на ароматичните вещества, за да се провери дали съответстват на общите критерии за употреба на ароматични вещества, определени в приложението към настоящия регламент. (3) В становището си от 13 юли 2004 г. относно пара-хидроксибензоатите Европейският орган за безопасност на храните (Органът) е направил заключението, че пропил 4-хидроксибензоат (FL 09 915) въздейства на половите хормони и мъжките репродуктивни органи на млади плъхове. Органът не е бил в състояние да препоръча допустима дневна доза (ДДД) за това вещество поради липсата на ясно установено ниво на ненаблюдавани вредни ефекти (NOAEL). Употребата на пропил 4-хидроксибензоат като ароматично вещество в храни не е допустима, тъй като не е в съответствие с общите критерии за употребата на ароматични вещества, определени в приложението към Регламент (ЕО) 2232/96. В резултат пропил 4-хидроксибензоатът следва да бъде заличен от регистъра. (4) В становището си от 7 декември 2004 г. относно алифатните диалкохоли, дикетони и хидроксикетони Органът е направил заключението, че пентан-2,4-дион (FL 09 915) е генотоксичен in vitro и in vivo. Съответно употребата му като ароматично вещество е недопустима, тъй като не е в съответствие с общите критерии за употребата на ароматични вещества, определени в приложението към Регламент (ЕО) № 2232/96. В резултат пентан-2,4-дион следва да бъде заличен от регистъра. (5) При прилагането на Регламент (ЕО) 2232/96 и Препоръка 98/282/ЕО на Комисията от 21 април 1998 г. относно начините, по които държавите-членки и държавите, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство, следва да защитят интелектуалната собственост във връзка с разработването и производството на ароматичните вещества, посочени в Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета (3), за редица вещества нотифициращите държави-членки изискват те да бъдат регистрирани, така че да се защитят интелектуалните права на собственост на производителя. (6) Защитата за тези вещества, включени в списъка в част Б от регистъра, е ограничена до максимум пет години след датата на получаване на нотификацията. Този период е изтекъл понастоящем за 28 вещества, които в резултат следва да бъдат прехвърлени в част А от регистъра. (7) Решение 1999/217/ЕО следователно следва да бъде съответно изменено. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 1999/217/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решението са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 18 май 2005 година.

32007R0320

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 320/2007 НА КОМИСИЯТА от 22 март 2007 година относно установяване на забрана за риболова на син меджид във водите на ЕО и международните води от зони I, II, III, IV, V, VI, VII, VIIIa, VIIIb, VIIId, VIIIe, XII и XIV на ICES от съдове под флага на Ирландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Комисията от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно определяне за 2007 г. на възможностите за риболов и свързаните с тях условия на определени ресурси от риба и групи рибни ресурси, приложими във водите на Общността по отношение на съдове на Общността, във водите, в които уловът подлежи на ограничения (3), определя квотите за 2007 година. (2) Според получената от Комисията информация, уловът от страна на съдове, които плават под флага на посочената в приложението към настоящия регламент държава-членка или са регистрирани на нейна територия, на споменатия в същото приложение ресурс, изчерпа отпуснатата за 2007 г. квота. (3) Необходимо е следователно да се забрани риболовът на този вид ресурс, както и неговото съхраняване на борда, прехвърляне и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квота Квотата за риболов на определения в приложението към настоящия регламент ресурс, отпусната за 2007 г. на посочената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от постановената в същото приложение дата. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент ресурс от страна на съдове, които плават под флага на определената в приложението държава-членка или са регистрирани на нейна територия, считано от постановената в същото приложение дата. Забранява се също така да се съхранява на борда, да се прехвърля или разтоварва на суша този рибен ресурс, уловен от посочените по-горе съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 март 2007 година.

31993L0016

31993L0016 L 165/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 93/16/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 49, член 57, параграфи 1 и 2, изречение първо и трето и член 66 от него, като взе предвид предложението на Комисията, в сътрудничество с Европейския парламент, (1) като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет, (2) като има предвид, че Директива 75/362/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар“, включваща и мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (3) и Директива 75/363/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно лекарските дейности (4), са претърпели чести и съществени изменения; като има предвид, че поради това е уместно, от съображения за рационалност и яснота, да бъдат кодифицирани посочените директиви; като има предвид, че освен това е целесъобразно при обединяването на посочените директиви в един общ текст, да бъде включена и Директива 86/457/ЕИО на Съвета от 15 септември 1986 г. за специализираното обучение по обща медицина (5); като има предвид, че по силата на договора и след края на преходния период, се забранява всяко дискриминационно третиране, основано на националността в областта на установяването и предоставянето на услуги; като има предвид, че така осъщественият принцип на национално третиране се прилага, по-специално, за издаването на евентуално изискуемо разрешение за достъп до лекарските дейности, както и за регистрирането или членството в професионални организации или институции; като има предвид, че все пак е уместно да се предвидят разпоредби за улесняване действителното упражняване на правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги от лекарите; като има предвид, че по силата на Договора, държавите-членки се задължават да не оказват никакво съдействие, чието естество би нарушило условията на установяване; като има предвид, че член 57, параграф 1 от Договора предвижда приемането на директиви за взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че настоящата директива има за цел признаването на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар“, осигуряващи достъп до упражняването на медицината, както и признаването на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“; като има предвид, че по отношение на обучението на лекарите специалисти е уместно да се пристъпи към взаимното признаване на образователно-квалификационните степени, когато те, без да бъдат условие за достъп до дейността на лекар специалист, са все пак условие за използване на званието специалист; като има предвид, че развитието на законодателствата на държавите-членки е наложило различни технически изменения, отчитащи по-специално настъпилите в някои от държавите-членки промени в наименованията на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация по отношение на тези професии или в наименованията на определени медицински специалности, както и създаването на нови или отпадането на определени предишни медицински специалности, които са съществували в отделни държави-членки; като има предвид, че е желателно да се предвидят разпоредби относно придобитите права по отношение на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар“, издавани от държавите-членки за обучение, започнало преди датата на прилагане на настоящата директива; като има предвид, че по отношение на притежаването на придобитата образователно-квалификационна степен, поради факта, че директивата за взаимно признаване на дипломите не включва формалното приравняване на степените, за които се отнасят тези дипломи, следва да се разреши използването на тази степен само на езика на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето; като има предвид, че за улесняване прилагането на настоящата директива от държавните администрации, държавите-членки могат да изискат от лицата, за които тя се отнася и които отговарят на поставените в нея образователни изисквания, да представят, заедно с образователния документ, и удостоверение от компетентните органи на страната по произхода или на страната, от която тези лица идват, в уверение на това, че тези документи са именно посочените в настоящата директива; като има предвид, че настоящата директива не променя законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, които забраняват на дружествата да упражняват лекарските дейности, или подчиняват на определени изисквания тяхното упражняване; като има предвид, че в случай на предоставяне на услуги, изискването за регистриране или членство в професионални организации или институции, свързано с трайния и постоянен характер на дейността, извършвана в приемащата държава, безспорно би представлявало неудобство за този, който предоставя услугите, поради временния характер на неговата дейност; като има предвид, че следователно е уместно това изискване да отпадне; като има предвид, че в такъв случай е целесъобразно да се осигури контрол върху професионалната дисциплина, който е от компетенцията на тези професионални организации или институции; като има предвид, че за целта, и ако член 62 от Договора не предвижда друго, следва да се предвиди възможността заинтересованото лице да бъде задължено да уведоми компетентния орган в приемащата държава-членка за предоставянето на услугите; като има предвид, че по отношение на изискванията за морал и почтеност е уместно да се направи разграничение между изискуемите условия за първоначален достъп до професията от една страна, и упражняването ѝ, от друга; като има предвид, че с оглед на взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“ и за да се поставят на равнопоставена основа, в рамките на Общността, на всички специалисти - граждани на държавите-членки, се появи необходимост от известна координация на изискванията за обучение на лекарите специалисти; като има предвид, че за целта следва да се предвидят някои минимални критерии, както за достъпа до специализираното обучение, така и за минималната продължителност, формата и мястото на провеждането му, а също така и за контрола, който трябва да бъде упражнен върху него; като има предвид, че тези критерии се отнасят само до общите, за всички или за две и повече държави-членки, специалности; като има предвид, че координирането на условията за упражняване, предвидени в настоящата директива не изключва една координация на по-късен етап; като има предвид освен това, че почти навсякъде вече е призната необходимостта от специално обучение по обща медицина, което да подготви общопрактикуващия лекар за по-добро изпълнение на специфичните му задължения; като има предвид, че тези задължения, които в значителна степен почиват върху личните му познания за средата, в която живеят неговите пациенти, се състоят в даването на съвети за предпазване от заболявания и защита на цялостното здраве на индивида, както и в назначаването на подходящи лечения; като има предвид, че тази необходимост от специализирано обучение по обща медицина произтича в частност от факта, че развитието на медицинската наука е довело до все по-голямо разминаване между научните изследвания и обучението по медицина, от една страна и практиката по обща медицина, от друга, така че важни аспекти на общата медицина вече не могат да бъдат преподавани на задоволително равнище в рамките на традиционното основно обучение по медицина в държавите-членки; като има предвид, че освен ползата, която ще произтече за пациентите, се признава също така, че едно по-добро адаптиране на общопрактикуващия лекар към свойствените му задължения ще допринесе за подобряването на системата на здравното обслужване, най-вече с по-добър избор на лекар специалист, както и на лаборатории, и други строго специализирани здравни заведения и апаратури; като има предвид, че подобряването на обучението по обща медицина би допринесло за повишаване на стойността на общопрактикуващия лекар; като има предвид, че, все пак макар и необратим, този процес се развива с различни темпове в държавите-членки; като има предвид, че е уместно, без да се ускорява нецелесъобразно протичането му, той да се извършва поетапно и с перспективата за осигуряване на подходящо обучение на всеки общопрактикуващ лекар, което да отговаря на специфичните изисквания за упражняване на общата медицина; като има предвид, че за постепенното провеждане на тази реформа е необходимо, на първо време, да се въведе във всяка държава-членка специализирано обучение по обща медицина, което да отговаря на минималните изисквания, както от качествена, така и от количествена гледна точка, и което да допълва минималната основна подготовка, която лекарят трябва да притежава по силата на настоящата директива; като има предвид, че не е от съществено значение дали обучението по обща медицина е извършено в рамките на основното обучение по медицина, съгласно националното законодателство, или извън тях; като има предвид, че на един последващ етап е уместно, освен това, да се предвиди като изискване за упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на дадена система за социално осигуряване, придобита специализирана квалификация по обща медицина; като има предвид, че накрая, на един по-късен етап, могат да бъдат направени нови предложения за завършване на реформата; като има предвид, че настоящата директива не засяга компетенцията на държавите-членки по отношение на националната им система за социално осигуряване, както и правото им да определят кои дейности трябва да бъдат упражнявани в рамките на тази система; като има предвид, че координирането на минималните изисквания за издаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „общопрактикуващ лекар“, осъществено по силата на настоящата директива, позволява на държавите-членки да пристъпят към взаимното признаване на тези дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че по силата на настоящата директива, приемащата държава-членка няма право да изисква от лекарите, които притежават дипломи, получени в друга държава-членка и признати по силата на настоящата директива, никакво допълнително обучение за упражняване на лекарските дейности в рамките на дадена система за социално осигуряване, дори и ако изисква подобно обучение от притежателите на диплома по медицина, издадена на нейната територия; като има предвид, че това действие на настоящата директива не може да бъде прекратено по отношение на упражняването на общата медицина в рамките на социалното осигуряване преди 1 януари 1995 г., на която дата всички държави-членки ще са задължени, по силата на настоящата директива, да изискват за упражняване дейността на общопрактикуващ лекар, в рамките на тяхната система за социално осигуряване, придобита специалност по обща медицина; като има предвид, че лекарите, които са се установили преди тази дата, по силата на настоящата директива, трябва да са придобили права за упражняване дейността на общопрактикуващ лекар в рамките на действащата система за социално осигуряване, в приемащата държава-членка, дори и да не са придобили специалност по обща медицина; като има предвид, че предвиденото от настоящата директива координиране се отнася до професионалното обучение на лекарите; като има предвид, че по отношение на обучението, повечето от държавите-членки в момента не правят разграничение между лекарите, упражняващи дейността си като заети лица и тези, които я упражняват като самостоятелно заети лица; като има предвид, че по отношение на морала и почтеността, на професионалната дисциплина и на използването на професионалната квалификация, според държавите-членки, съответните норми са или могат да бъдат приложими както по отношение на заетите лица, така и по отношение на самостоятелно заетите лица; като има предвид, че във всички държави-членки за лекарските дейности се изисква диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация „лекар“; като има предвид, че тези дейности се упражняват както от самостоятелно заети лица, така и от заети лица или от едни и същи лица, работещи последователно и в двете качества по време на професионалната им кариера; като има предвид, че за да се улесни напълно свободното движение на тези специалисти в рамките на Общността, се появява необходимостта да се разшири приложното поле на настоящата директива и по отношение на лекарите, които работят като заети лица; като има предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки относно крайния срок за прилагането на директивите, изброени в приложение III, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ДЯЛ I ПРИЛОЖНО ПОЛЕ Член 1 Настоящата директива се прилага по отношение на лекарските дейности, които се упражняват от гражданите на държавите-членки в качеството им на заети лица или на самостоятелно заети лица. ДЯЛ II ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ, УДОСТОВЕРЕНИЯТА И ДРУГИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЛЕКАР“ ГЛАВА I ДИПЛОМ, УДОСТОВЕРЕНИЯ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЛЕКАР“ Член 2 Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, изброени в член 3, издадени на гражданите на държавите-членки от другите държави-членки съгласно член 23, като им придава на своята територия, и по отношение на достъпа и упражняването на лекарските дейности, същата сила както и на издаваните от самата нея дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация. Член 3 Посочените в член 2 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са следните: a) в Белгия: „diplôme légal de docteur en médecine, chirurgie et accouchementsWettelijk diploma van doctor in de genees-, heel- en verloskunde“ (легитимна диплома за доктор по медицина, хирургия и акушерство), издадена от медицинските факултети на университетите или от централната изпитна комисия или от държавните изпитни комисии за висше образование; б) в Дания: „bevis for bestået lægevidenskabelig embedseksamen“ (легитимна диплома за лекар), издадена от медицинския факултет на даден университет, както и „dokumentation for gennemført praktisk uddannelse“ (удостоверение за практически стаж, издадено от компетентните органи в сектора на здравеопазването); в) в Германия: 1. „Zeugnis über die ärztliche Staatsprüfung“ (удостоверение за издържан държавен изпит за лекар), издадено от компетентните органи „Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent“ (удостоверение за периода на проведен подготвителен стаж като медицински асистент), доколкото немското право все още предвижда такъв период за завършване на медицинското образование; 2. „Zeugnis über die ärztliche Staatsprüfung“ (удостоверение за издържан държавен изпит за лекар), издадено от компетентните органи след 30 юни 1988 г., и удостоверение за упражняване на лекарска дейност в рамките на периода на практически стаж „Arzt im Praktikum“; г) в Гърция: „Πτυχίο Ιατρικής“ (диплома за бакалавър по медицина), издадена от: - медицинския факултет на университет, или - от факултета по здравни науки към медицинския департамент на университет; д) в Испания: „Titulo de Licenciado en Medicina y Cirugía“ (диплома за бакалавър по медицина и хирургия), издадена от Министерството на образованието и науката или от ректора на даден университет; е) във Франция: 1. „diplôme d'État de docteur en médecine“ (държавна диплома за доктор по медицина), издадена от медицинските факултети или от смесените факултети по медицина и фармация към университетите или от самите университетите; 2. „diplôme d'université de docteur en médecine“ (университетска диплома за доктор по медицина), доколкото тази диплома удостоверява завършването на същия образователен цикъл като този, който е предвиден за държавната диплома за доктор по медицина; ж) в Ирландия: „primary qualification“ (удостоверение за придобити основни знания), издадено в Ирландия след полагане на квалификационен изпит пред компетентна комисия и удостоверение за придобития практически опит, издадено от същата комисия, и които предоставят правото за регистриране като „fully registered medical practitioner“ (лекар по обща медицина); з) в Италия: „diploma di laurea in medicina e chirurgia“ (лауреатска диплома по медицина и хирургия), издадена от университета и придружена от „diploma di abilitazione all'esercizio della medicina e chirurgia“ (диплома за хабилитация за упражняването на медицината и хирургията), издадена от Държавната изпитна комисия; и) в Люксембург: „diplôme d'État de docteur en médecine, chirurgie et accouchements“ (държавна диплома за доктор по медицина, хирургия и акушерство), издадена от Държавната изпитна комисия, заверена от министъра на образованието и удостоверение за практически стаж, заверен от министъра на здравеопазването; й) в Нидерландия: „universitair getuigschrift van arts“ (университетско свидетелство за лекар); к) в Португалия: „Carta de curso de licenciatura em medicina“ (диплома за медицинско образование), издадена от университет, както и „Diploma comprovativo da conclusão do internato geral“ (диплома за обща болнична практика), издадена от компетентните органи към Министерството на здравеопазването; л) в Обединеното кралство: „primary qualification“ (удостоверение за придобити основни знания), издадено в Обединеното кралство след полагане на квалификационен изпит пред компетентна комисия, и удостоверение за придобит практически опит, издадено от същата комисия, и които предоставят правото за регистриране като „fully registered medical practitioner“ (лекар по обща медицина). ГЛАВА II ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЛЕКАР СПЕЦИАЛИСТ“, ОБЩИ ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ Член 4 Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“, изброени в член 5, издадени на гражданите на държавите-членки от другите държави-членки, съгласно членове 24, 25, 26 и 29, като им придава на своята територия същата сила както и издаваните от самата нея дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация. Член 5 1. Посочените в член 4 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са тези, които са издадени от компетентните органи или организации, посочени в параграф 2, и които за съответната специалност отговарят на наименованията, приети в различните държавите-членки и изброени в параграф 3. 2. Посочените в параграф 1 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, издавани от компетентните органи или организации са следните: в Белгия: „titre d'agrégation en qualité de médecin spécialisteerkenningstitel van geneersheer specialist“ (удостоверение за професионална квалификация „лекар специалист“), издадено от Министъра на здравеопазването в рамките на неговите правомощия; в Дания: „bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge“ (свидетелство за професионална квалификация „лекар специалист“), издадено от компетентните органи в сектора на здравеопазването; в Германия: „Fachärztliche Anerkennung“ (удостоверение за придобита медицинска специалност), издадено от „Landesärztekammer“ (лекарските камари на провинциите); в Гърция: „Τίτλος Ιατρικής Ειδικότητας“ (удостоверение за придобита медицинска специалност), издадено от „Νομαρχίες“ (областните служби); в Испания: „Titulo de Especialista“ (удостоверение за придобита медицинска специалност), издадено от Министерството на образованието и науката; във Франция: - „certificat d'études spéciales de médecine“ (удостоверение за специализирано медицинско образование), издадено от медицинския факултет, от смесените факултети по медицина и фармация към университетите или от университетите, - „attestation de médecin spécialiste qualifié“ (удостоверение за квалифициран лекар специалист), издадено от съвета на лекарския съюз, - „certificat d'études spéciales de médecine“ (удостоверение за специализирано медицинско образование), издадено от медицинския факултет, от смесените факултети по медицина и фармация към университетите или еквивалентно удостоверение, по силата на постановление на министъра на образованието, - „diplôme d'études spécialisées de médecine“ (диплома за специализирано медицинско образование), издадена от университетите; в Ирландия: „Certificate of specialist doctor“ (диплома за лекар специалист), издадена от компетентния орган, упълномощен за целта от министъра на здравеопазването; в Италия: „diploma de medico specialista“ (диплома за лекар специалист), издадена от ректор на университет; в Люксембург: „certificat de médecin spécialiste“ (свидетелство за лекар специалист), издадено от министъра на здравеопазването въз основа на становище на лекарската колегия; в Нидерландия: - „Getuigschrift van erkenning en inschrijving in het Specialistenregister“ (докторско свидетелство за приемане и вписване в регистъра на специалистите), издадено от „Specialisten-Registratiecommissie (SRC)“ (комисия за регистриране на специалистите), - „Getuigschrift van erkenning en inschrijving in het Register van Sociaal-Geneeskundigen“ (докторско свидетелство за приемане и вписване в регистъра на лекарите по социална медицина), издадено от „Sociaal-Geneeskundigen Registratie-Commissie (SGRC)“ (комисия за регистриране на лекарите по социална медицина); в Португалия: „Grau de Assistente“ (асистентска степен), издадена от компетентните органи към Министерството на здравеопазването или „Titulo de Especialista“ (удостоверение за професионална квалификация „специалист“), издадено от лекарския съюз; в Обединеното кралство: „Certificate of completion of specialist training“ (свидетелство за специализирано образование), издадено от компетентен акредитиран орган. 3. Наименованията на специалностите, приети в държавите-членки са следните: - анестезиология-реанимация: Белгия: anesthésiologieanesthesiolgie Дания: anæstesiologi Германия: Anästhesiologie Гърция: αναισθησιολογία Испания: anestesiología y reanimación Франция: anesthésiologie-réanimation chirurgicale Ирландия: anaesthetics Италия: anestesia e rianimazione Люксембург: anesthésie-réanimation Нидерландия: anesthesiologie Португалия: anestesiologia Обединен:о кралство: anaesthetics - обща хирургия: Белгия: chirurgieheelkunde Дания: kirurgi eller kirurgiske sygdomme Германия: Chirurgie Гърция: χειρουργική Испания: cirugía general y del aparato digestivo Франция: chirurgie générale Ирландия: general surgery Италия: chirurgia generale Люксембург: chirurgie générale Нидерландия: heelkunde Португалия: cirurgia geral Обединено кралство: general surgery - неврохирургия: Белгия: neurochirurgieneurochirurgie Дания: neurokirurgi eller kirurgiske nervesygdomme Германия: Neurochirurgie Гърция: νευροχειρουργική Испания: neurocirugía Франция: neurochirurgie Ирландия: neurological surgery Италия: neurochirurgia Люксембург: neurochirurgie Нидерландия: neurochirurgie Португалия: neurocirurgia Обединено кралство: neurological surgery - акушеро-гинекология: Белгия: gynécologie-obstétriquegynecologie-verloskunde Дания: gynækologi og obstetrik eller kvindesygdomme og fødselshjælp Германия: Frauenheilkunde und Geburtshilfe Гърция: μαιευτική-γυναικολογία Испания: obstetricia y ginecología Франция: gynécologie-obstétrique Ирландия: obstetrics and gynaecology Италия: ostetricia e ginecologia Люксембург: gynécologie-obstétrique Нидерландия: verloskunde en gynaecologie Португалия: ginecologia e obstetrícia Обединено кралство: obstetrics and gynaecology - вътрешни болести: Белгия: médecine interneinwendige geneeskunde Дания: intern medicin eller medicinske sygdomme Германия: Innere Medizin Гърция: παθολογία Испания: medicina interna Франция: médecine interne Ирландия: general (internal) medicine Италия: medicina interna Люксембург: maladies internes Нидерландия: inwendige geneeskunde Португалия: medicina interna Обединено кралство: general medicine - офталмология: Белгия: ophtalmologieoftalmologie Дания: oftalmologi eller øjensygdomme Германия: Augenheilkunde Гърция: οφθαλμολογία Испания: oftalmología Франция ophtalmologie Ирландия: ophthalmology Италия: oculistica Люксембург: ophtalmologie Нидерландия: oogheelkunde Португалия: oftalmologia Обединено кралство: ophthalmology - оториноларингология: Белгия: oto-rhino-laryngologieotorhinolaryngologie Дания: oto-rhino-laryngologi eller øre -næse -halssygdomme Германия: Hals-Nasen-Ohrenheilkunde Гърция: ωτορινολαρυγγολογία Испания: otorrinolaringología Франция: oto-rhino-laryngologie Ирландия: otolaryngology Италия: otorinolaringoiatria Люксембург: oto-rhino-laryngologie Нидерландия: keel-, neus- en oorheelkunde Португалия: otorrinolaringologia Обединено кралство: otolaryngology - педиатрия: Белгия: pédiatriekindergeneeskunde Дания: pædiatri eller børnesygdomme Германия: Kinderheilkunde Гърция: παιδιατρική Испания: pediatría y sus áreas especificas Франция: pédiatrie Ирландия: paediatrics Италия: pediatria Люксембург: pédiatrie Нидерландия: kindergeneeskunde Португалия: pediatria Обединено кралство: paediatrics - пулмология: Белгия: pneumologiepneumologie Дания: medicinske lungesygdomme Германия: Lungen- und Bronchialheilkunde Гърция: φυματιολογία-πνευμονολογία Испания: neumología Франция: pneumologie Ирландия: respiratory medicine Италия: tisiologia e malattie dell'apparato respiratorio Люксембург: pneumo-phtisiologie Нидерландия: longziekten en tuberculose Португалия: pneumologia Обединено кралство: respiratory medicine - урология: Белгия: urologieurologie Дания: urologi eller urinvejenes kirurgiske sygdomme Германия: Urologie Гърция: ουρολογία Испания: urología Франция: chirurgie urologique Ирландия: urology Италия: urologia Люксембург: urologie Нидерландия: urologie Португалия: urologia Обединено кралство: urology - ортопедия: Белгия: orthopédieorthopedie Дания: ortopædisk kirurgi Германия: Orthopädie Гърция: ορθοπεδική Испания: traumatología y cirugía ortopédica Франция: chirurgie orthopédique et traumatologie Ирландия: orthopaedic surgery Италия: ortopedia e traumatologia Люксембург orthopédie Нидерландия: orthopedie Португалия: ortopedia Обединено кралство: orthopaedic surgery - патоанатомия: Белгия: anatomie pathologiquepathologische anatomie Дания: patologisk anatomi og histologi eller vævsundersøgelse Германия: Pathologie Гърция: παθολογική ανατομική Испания: anatomía patológica Франция: anatomie et cytologie pathologique Ирландия: morbid anatomy and histopathology Италия: anatomia patologica Люксембург: anatomie pathologique Нидерландия: pathologische anatomie Португалия: anatomia patológica Обединено кралство: morbid anatomy and histopathology - неврология: Белгия: neurologieneurologie Дания: neuromedicin eller medicinske nervesygdomme Германия: Neurologie Гърция: νευρολογία Испания: neurología Франция: neurologie Ирландия: neurology Италия: neurologia Люксембург: neurologie Нидерландия: neurologie Португалия: neurologia Обединено кралство: neurology - психиатрия: Белгия: psychiatriepsychiatrie Дания: psykiatri Германия: Psychiatrie Гърция: ψυχιατρική Испания: psiquiatría Франция: psychiatrie Ирландия: psychiatry Италия: psichiatria Люксембург: psychiatrie Нидерландия: psychiatrie Португалия: psiquiatria Обединено кралство: psychiatry ГЛАВА III ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЛЕКАР СПЕЦИАЛИСТ“, ОБЩИ ЗА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ Член 6 Всяка държава-членка, в която тази материя е уредена със законови, подзаконови и административни разпоредби признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация на лекарите-специалисти, изброени в член 7, издадени на гражданите на държавите-членки от другите държави-членки, съгласно членове 24, 25, 27 и 29, като им придава на своята територия същата сила, както и на издадените от самата нея дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация. Член 7 1. Посочените в член 6 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, са издадените от компетентните органи или структури, посочени в член 5, параграф 2 и отговарящи за съответната специалност на наименованията, приети в различните държавите-членки и изброени в параграф 2 на настоящия член. 2. Наименованията на съответните специалности, приети в държавите-членки са следните: - клинична биология: Белгия: biologie cliniqueklinische biologie Испания: análisis clínicos Франция: biologie médicale Италия: patologia diagnostica di laboratorio Португалия: patologia clínica, - биологична хематология: Дания: klinisk blodtypeserologi Франция: hématologie Люксембург: hématologie biologique Португалия: hematologia clínica, - микробиология-бактериология: Дания: klinisk mikrobiologi Германия: Mikrobiologie und Infektionsepidemiologie Гърция: μικροβιολογία Испания: microbiología y parasitología Ирландия: microbiology Италия: microbiologia Люксембург: microbiologie Нидерландия: medische microbiologie Обединено кралство: medical microbiology, - биохимия: Дания: klinisk kemi Испания: bioquímica clínica Ирландия: chemical pathology Люксембург: chimie biologique Нидерландия: klinische chemie Обединено кралство: chemical pathology, - имунология: Испания: inmunología Ирландия: clinical immunology Обединено кралство: immunology, - пластична хирургия: Белгия: chirurgie plastiqueplastische heelkunde Дания: plastikkirurgi Гърция: πλαστική χειρουργική Испания: cirurgía plástica y reparadora Франция: chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique Ирландия: plastic surgery Италия: chirurgia plastica Люксембург: chirurgie plastique Нидерландия: plastische chirurgie Португалия: cirurgia plástica e reconstrutiva Обединено кралство: plastic surgery, - гръдна хирургия: Белгия: chirurgie thoraciqueheelkunde op de thorax Дания: thoraxkirurgi eller brysthulens kirurgiske sygdomme Гърция: χειρουργική θώρακος Испания: cirurgía torácica Франция: chirurgie thoracique et cardio-vasculaire Ирландия: thoracic surgery Италия: chirurgia toracica Люксембург: chirurgie thoracique Нидерландия: cardio-pulmonale chirurgie Португалия: cirurgia cárdio-torácica Обединено кралство: thoracic surgery, - детска хирургия: Гърция: χειρουργική παίδων Испания: cirurgía pediátrica Франция: chirurgie infantile Ирландия: paediatric surgery Италия: chirurgia pediatrica Люксембург: chirurgie pédiatrique Португалия: cirurgia pediátrica Обединено кралство: paediatric surgery, - съдова хирургия: Белгия: chirurgie des vaisseauxbloedvatenheelkunde Испания: angiología y cirugía vascular Франция: chirurgie vasculaire Италия: chirurgia vascolare Люксембург: chirurgie cardio-vasculaire Португалия: cirurgia vascular, - кардиология: Белгия: cardiologiecardiologie Дания: cardiologi eller hjerte-og-kredsløbssygdomme Гърция: καρδιολογία Испания: cardiología Франция: pathologie cardio-vasculaire Ирландия: cardiology Италия: cardiologia Люксембург: cardiologie et angiologie Нидерландия: cardiologie Португалия: cardiologia Обединено кралство: cardio-vascular disease, - гастроентерология: Белгия: gastro-entérologiegastro-enterologie Дания: medicinsk gastroenterologi eller medicinske mave-tarmsygdomme Гърция: γαστρεντερολογία Испания: aparato digestivo Франция: gastro-entérologie et hépatologie Ирландия: gastro-enterology Италия: malattie dell'apparato digerente, della nutrizione e del ricambio Люксембург: gastro-entérologie Нидерландия: gastro-enterologie Португалия: gastrenterologia Обединено кралство: gastro-enterology, - ревматология: Белгия: rhumatologiereumatologie Дания: reumatologi Гърция: ρευματολογία Испания: reumatología Франция: rhumatologie Ирландия: rheumatology Италия: reumatologia Люксембург: rhumatologie Нидерландия: reumatologie Португалия: reumatologia Обединено кралство: rheumatology, - обща хематология: Гърция: αιματολογία Испания: hematología hemoterapia Ирландия: haematology Италия: ematologia Люксембург: hématologie Португалия: imuno-hemoterapia Обединено кралство: haematology, - ендокринология: Гърция: ενδοκρινολογία Испания: endocrinología y nutrición Франция: endocrinologie - maladies Ирландия: endocrinology and diabetes mellitus Италия: endocrinologia Люксембург: endocrinologie, maladies du métabolisme et de la nutrition Португалия: endocrinologia-nutri c ão Обединено кралство: endocrinology and diabetes mellitus, - физиотерапия: Белгия: médecine physiquefysische geneeskunde Дания: f fysiurgi og rehabilitering Гърция: φυσική ιατρική και αποκατάσταση Испания: rehabilitación Франция: rééducation et réadaptation fonctionnelles Италия: fisioterapia Нидерландия: revalidatie Люксембург: rééducation et réadaptation fonctionnelles Португалия: fisiatria, - стоматология: Испания: estomatología Франция: stomatologie Италия: odontostomatologia Люксембург: stomatologie Португалия: estomatologia, - невропсихиатрия: Белгия: neuropsychiatrieneuropsychiatrie Германия: Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie) Гърция: νευρολογία - ψυχιατρική Франция: neuropsychiatrie Италия: neuropsichiatria Люксембург: neuropsychiatrie Нидерландия: zenuw - en zielsziekten, - дерматология и венерология: Белгия: dermato-vénéréologiedermato-venereologie Дания: dermato-venerologie eller hud- og koønssygdomme Германия: Dermatologie und Venerologie Гърция: δερματολογία-αφροδισιολογία Испания: dermatología médico-quirúrgica y venereología Франция: dermatologie et vénéréologie Италия: dermatologia e venerologia Люксембург: dermato-vénéréologie Нидерландия: dermatologie en venerologie Португалия: dermatovenereologia, - дерматология: Ирландия: dermatology Обединено кралство: dermatology, - венерология: Ирландия: venereology Обединено кралство venereology, - рентгенология и радиология: Германия: Radiologie Гърция: ακτινολογία - ραδιολογία Испания: electrorradiología Франция: électro-radiologie Италия: radiologia Люксембург: électroradiologie Нидерландия: radiologie Португалия: radiologia, - рентгенова диагностика: Белгия: radiodiagnosticröntgendiagnose Дания: diagnostisk radiologi eller - røntgenundersøgelse Германия: Radiologische Diagnostik Гърция: ακτινοδιαγνωστική Испания: radiodiagnóstico Франция: radiodiagnostic et imagerie médicale Ирландия: diagnostic radiology Люксембург: radiodiagnostic Нидерландия: radiodiagnostiek Португалия: radiodiagnóstico Обединено кралство: diagnostic radiology, - радиотерапия: Белгия: radio- et radiumthérapieradio- en radiumtherapie Дания: terapeutisk radiologi eller stralebehandling Германия: Strahlentherapie Гърция: ακτινοθεραπευτική Испания: oncología radioterápica Франция: oncologie, option radiothérapie Ирландия: radiotherapy Люксембург: radiothérapie Нидерландия: radiotherapie Португалия: radioterapia Обединено кралство: radiotherapy, - тропически болести: Дания: tropemedicin Ирландия: tropical medicine Италия: medicina tropicale Португалия: medicina tropical Обединено кралство: tropical medicine, - детска психиатрия: Дания: børnepsykiatri Германия: Kinder- und Jugendpsychiatrie Гърция: παιδοψυχιατρική Франция: pédo-psychiatrie Ирландия: child and adolescent psychiatry Италия: neuropsichiatria infantile Люксембург: psychiatrie infantile Португалия: pedopsiquiatria Обединено кралство: child and adolescent psychiatry, - гериатрия: Испания: geriatría Ирландия: geriatrics Нидерландия: klinische geriatrie Обединено кралство: geriatrics, - нефрология: Дания: nefrologi eller medicinske nyresygdomme Гърция: νεφρολογία Испания: nefrología Франция: néphrologie Ирландия: nephrology Италия: nefrologia Люксембург: néphrologie Португалия: nefrologia Обединено кралство: renal disease, - инфекциозни болести: Ирландия communicable diseases Италия: malattie infettive Обединено кралство: communicable diseases, - „community medicine“ (социална медицина): Франция: santé publique et médecine sociale Ирландия: community medicine Обединено кралство: community medicine, - фармация: Германия: Pharmakologie Испания: farmacología clínica Ирландия: clinical pharmacology and therapeutics Обединено кралство: clinical pharmacology and therapeutics, - трудова медицина: Дания: samfundsmedicin/arbejdsmedicin Германия: Arbeitsmedizin Гърция: ιατρική της εργασίας Франция: médecine du travail Ирландия: medicina del lavoro Италия: occupational medicine Нидерландия: arbeids- en bedrijfsgeneeskunde Португалия: medicina do trabalho Обединено кралство: occupational medicine, - алергология: Гърция: αλλεργιολογία Испания: alergologia Италия: allergologia ed immunoligia clinica Нидерландия: allergologie Португалия: imunoalergologia, - коремна хирургия: Белгия: chirurgie abdominaleheelkunde op het abdomen Дания: kirurgisk gastroenterologi eller kirurgiske mave-tarmsygdomme Испания: cirugía del aparato digestivo Франция: chirurgie viscérale Италия: chirurgia dell'apparato digerente, - нуклеарна медицина: Белгия: médecine nucléairenucleaire geneeskunde Германия: Nuklearmedizin Гърция: πυρηνική ιατρική Испания: medicina nuclear Франция: médecine nucléaire Италия: medicina nucleare Нидерландия: nucleaire geneeskunde Португалия: medicina nuclear Обединено кралство: nuclear medicine, - лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари): Испания: cirugía oral y maxilofacial Франция: chirurgie maxillo-faciale et stomatologie Италия: chirurgia maxillo-facciale, - хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари и стоматолози): Белгия: stomatologie/chirurgie orale et maxillo-faciale;stomatologie/orale en maxillo-faciale chirurgie Германия: Zahn-, Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie Ирландия: oral and maxillo-facial surgery Обединено кралство: oral and maxillo-facial surgery. Член 8 1. Всяка приемаща държава-членка може да изиска от гражданите на държавите-членки, които желаят да получат диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация „лекар специалист“, които не са посочени в членове 4 и 6 или които, макар и посочени в член 6, не се издават в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идват тези лица, да изпълнят образователните изисквания, които законовите, подзаконовите и административните разпоредби в приемащата държава-членка предвиждат в тази област. 2. Приемащата държава-членка все пак признава, изцяло или отчасти, периодите на обучение на посочените в параграф 1 граждани, за които компетентните органи на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която тези лица идват, са издали диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, ако тези периоди съответстват на изискваните, за съответното специализирано обучение, в приемащата държава-членка. 3. Компетентните органи или организации на приемащата държава-членка, след като проверят съдържанието и периода на специализираното обучение, завършено от заинтересованото лице, въз основа на представените им дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, уведомяват това лице за периода на необходимото допълнително обучение, както и за областите, които то обхваща. ГЛАВА IV ПРИДОБИТИ ПРАВА Член 9 1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, всяка държава-членка приема като достатъчно доказателство, по отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация не отговарят на всички минимални образователни изисквания, предвидени в член 23, дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар“, издадени от тези държави-членки и отнасящи се до обучение, започнало преди: - 1 януари 1986 г. за Испания и Португалия, - 1 януари 1981 г. за Гърция, - 20 декември 1976 г. за останалите държави-членки, придружени от атестация, че тези граждани действително и законно са извършвали съответните дейности в продължение на поне три последователни години през петте години, предхождащи издаването на атестацията. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 4, всяка държава-членка приема като достатъчно доказателство, по отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация не отговарят на всички минимални образователни изисквания, предвидени в членове 24-27, дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“, издадени от тези държави-членки и отнасящи се до обучение, започнало преди: - 1 януари 1986 г. за Испания и Португалия, - 1 януари 1981 г. за Гърция, - 20 декември 1976 г. за останалите държави-членки. По отношение на тези дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“, приемащата държава-членка може да изиска те да бъдат придружени от удостоверение, издадено от компетентните органи или организации на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето, в уверение на това, че то е упражнявало в качеството си на лекар специалист съответната дейност за срок два пъти по-голям от разликата между периода на специализираното обучение в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва лицето и минималния период на обучение, цитиран в дял III, ако тези периоди не съответстват на минималните периоди на обучение, посочени в членове 26 и 27. Ако, обаче, в приемащата държава-членка се изисква, преди посочените в първата алинея дати, минимален период на обучение, по-кратък от този, посочен в членове 26 и 27, разликата, цитирана във втората алинея, може да се определи само в зависимост от минималния период на обучение, предвиден в тази държава. 3. По отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар“ са издадени за образование, придобито на територията на бившата Германска демократична република, и които не отговарят на всички минимални изисквания за обучение, предвидени в член 23, държавите-членки, с изключение на Германия, признават като достатъчно доказателство споменатите дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация: - ако се отнасят за обучение, започнало преди обединяването на Германия, - ако дават право за упражняване на лекарски дейности на цялата територия на Германия, при същите условия, както и удостоверенията за професионална квалификация, издадени от германските компетентни органи и посочени в член 3, буква в), точки1 и 2, и - ако са придружени от атестация, издадена от германските компетентни органи, в уверение на това, че тези граждани действително и законно са упражнявали съответните дейности в Германия в продължение на не по-малко от три последователни години през петте години, предхождащи издаването на атестацията. 4. По отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“ се отнасят до образование, придобито на територията на бившата Германска демократична република, и които не отговарят на минималните изисквания за обучение, предвидени в членове 24-27, държавите-членки, с изключение на Германия, признават като достатъчно доказателство споменатите дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация: - ако се отнасят до обучение, започнало преди 3 април 1992 г., и - ако позволяват упражняването, в качеството на специалист, на съответната дейност на цялата територия на Германия, при същите условия, както и удостоверенията за професионална квалификацията, издадени от германските компетентни органи и посочени в членове 5 и 7. Те могат, обаче, да изискат заедно с тези дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация да бъде представено и удостоверение, издадено от германските компетентни органи или организации, в уверение на това, че лицето е упражнявало, в качество си на специалист, съответната дейност за срок два пъти по-голям от разликата между периода на специализираното обучение, придобито в Германия и минималния период на обучение, цитиран в дял III, ако те не съответстват на минималните периоди на обучение, посочени в членове 26 и 27. 5. Всяка държава-членка приема като достатъчно доказателство, по отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар“ или „лекар специалист“ не отговарят на наименованията, посочени за тази държава-членка в членове 3, 5 или 7, дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени от тези държави-членки, придружени от свидетелство, издадено от компетентните органи или организации. Свидетелството удостоверява, че тези дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар“ или „лекар специалист“ се отнасят до обучение, съответстващо на разпоредбите на дял III, посочени, в зависимост от случаите в членове 2, 4 или 6, и че са приравнени от държавата-членка, която ги е издала, към тези, чиито наименования са посочени, в зависимост от случаите, в членове 3, 5 или 7. 6. Държавите-членки, които са отменили законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно издаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация по невропсихиатрия, по рентгенология и радиология, по гръдна хирургия, по съдова хирургия, по гастроентерологична хирургия, по биологична хематология, по физиотерапия или по тропически болести, и които са взели необходимите мерки по отношение на придобити права в полза на техните собствени граждани, признават на гражданите на другите държави-членки правото да се ползват от същите мерки, стига техните дипломи, свидетелства или други удостоверения за професионална квалификация по невропсихиатрия, по рентгенология и радиология, по гръдна хирургия, по съдова хирургия, по гастроентерологична хирургия, по био-хематология, по физиотерапия или по тропически болести да отговарят на съответните изисквания, посочени или в параграф 2 от настоящия член или в членове 24, 25 и 27, и доколкото тези дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са били издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация по съответната специалност. 7. Датите, на които съответните държави-членки са отменили законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно посочените в параграф 6 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, са посочени в приложение II. ГЛАВА V ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННАТА СТЕПЕН Член 10 1. Без да се засяга член 19, приемащите държави-членки следят за това да бъде признато правото на гражданите на държавите-членки, отговарящи на условията, предвидени в членове 2, 4, 6 и 9 да използват придобитата от тях образователно-квалификационна степен и евентуално нейната съкратена форма, възприета в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която те идват, на езика на тази държава. Приемащите държави-членки могат да поставят като условие тази образователно-квалификационна степен да бъде последвана от името и мястото на учебното заведение или комисията, които са издали официален документ за нея. 2. Когато образователно-квалификационната степен на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето може да бъде сбъркана в приемащата държава-членка със степен, за която се изисква в тази държава допълнително образование, което лицето не е придобило, то тази приемаща държава-членка може да постави като условие лицето да използва образователно-квалификационната степен, придобита в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която то идва в подходяща форма, посочена от тази приемаща държава-членка. ГЛАВА VI РАЗПОРЕДБИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И НА СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ОТ ЛЕКАРИТЕ A. Специални разпоредби за правото на установяване Член 11 1. Приемаща държава-членка, която изисква от своите граждани, за първоначален достъп до една от лекарските дейности, доказателство за морал или за почтеност, приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на другите държави-членки атестация, издадена от компетентния орган в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която те идват, в уверение на това, че са изпълнени изискванията за морал или за почтеност относно достъпа до съответната дейност, в тази държава-членка. 2. Когато държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето не изисква доказателство за морал или за почтеност за първоначален достъп до съответната дейност, то приемащата държава-членка може да изиска от гражданите на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която те идват, свидетелство за съдимост или, при липса на такова, равностоен документ, издаден от компетентния орган в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идват лицата. 3. Приемащата държава-членка може, ако са ѝ известни сериозни и конкретни факти, настъпили, преди установяването на заинтересованото лице в тази държава, извън нейната територия, но на която биха могли да имат последствия при достъпа до съответната дейност, да уведоми за това държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва лицето. Държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето проверява достоверността на фактите. Нейните органи взимат сами решение за естеството и обхвата на разследванията, които следва да бъдат предприети и информират приемащата държава-членка за произтичащите от това последствия по отношение на издадените от тях атестации или документи. 4. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация. Член 12 1. Когато в приемаща държава-членка са в сила законови, подзаконови и административни разпоредби относно изискванията за морал или за почтеност, включително и разпоредби, предвиждащи дисциплинарни наказания при груба професионална грешка или присъда за правонарушение, свързани с упражняването на някоя от лекарските дейности, то държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето предава на приемащата държава-членка необходимата информация, свързана с мерките или наказанията от професионален или административен характер, наложени на заинтересуваното лице, както и за наказателните санкции относно упражняването на професията в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва лицето. 2. Приемащата държава-членка може, ако са ѝ известни сериозни и конкретни факти, настъпили, преди установяването на заинтересованото лице в тази държава, извън нейната територия, но на която биха могли да имат последствия при упражняването на съответната дейност, да уведоми за това държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето. Държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето проверява достоверността на фактите. Нейните органи взимат сами решение за естеството и обхвата на разследванията, които следва да бъдат предприети и информират приемащата държава-членка за произтичащите от това последствия по отношение на информацията, която са предали по силата на параграф 1. 3. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация. Член 13 Когато приемащата държава-членка изисква от своите гражданите, за достъп до някоя от лекарските дейности или за нейното упражняване, документ за физическото или психическото им здравословно състояние, то тази държава приема като достатъчно в това отношение представянето на документа, изискван в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва лицето. Когато държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето, не изисква такъв документ за достъп до съответната дейност или за нейното упражняването, то приемащата държава-членка приема от гражданите на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която те идват атестация, издадена от компетентния орган в тази държава, съответстваща на атестациите, издавани в приемащата държава-членка. Член 14 Предвидените в членове 11, 12 и 13 документи не могат да бъдат представяни по-късно от три месеца от датата на издаването им. Член 15 1. Процедурата за допускане на лицето до една от лекарските дейности, съгласно членове 11, 12 и 13 трябва да приключи в най-кратки срокове и не по-късно от три месеца след представяне на всички необходими документи от страна на заинтересованото лице, без да се променят сроковете, произтичащи от евентуално обжалване след приключването на тази процедура. 2. В случаите, посочени в член 11, параграф 3 и член 12, параграф 2, молбата за преразглеждане прекъсва посоченият в параграф 1 срок. Консултираната държава-членка трябва да изпрати своя отговор в тримесечен срок. Приемащата държава-членка дава ход на цитираната в параграф 1 процедура веднага след получаване на отговора или след изтичане на срока. Член 16 Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да полагат клетва или да правят тържествена декларация за достъп до някоя от лекарските дейности, или за нейното упражняване и в случаите когато формулировката на тази клетва или на тази декларация не може да бъде използвана от гражданите на другите държави-членки, то приемащата държава-членка следи за това на заинтересованите лица, да бъде предложена подходяща и равностойна формулировка. Б. Специални разпоредби за предоставянето на услуги Член 17 1. Когато държава-членка изисква от своите граждани за достъп до някоя от лекарските дейности или за нейното упражняване, разрешително, регистриране или членство в професионална организация или институция, то тази държава-членка освобождава от това изискване гражданите на държавите-членки в случаите на предоставяне на услуги. Заинтересованото лице упражнява предоставянето на услуги при същите права и задължения, както и гражданите на приемащата държава-членка; в частност за него са приложими дисциплинарните разпоредби от професионален или административен характер, които се прилагат в тази държава-членка. За тази цел и като допълнение към заявлението за предоставяне на услуги, цитирано в параграф 2, държавите-членки могат, с оглед прилагането на действащите на територията им дисциплинарни разпоредби, да предвидят или временна регистрация, влизаща автоматично в сила, или проформа членство в професионална организация или институция, или вписване в регистър, при условие че това по никакъв начин няма да забави, нито да затрудни предоставянето на услугите и няма да доведе до допълнителни разходи за този, който предоставя услугите. Когато приемащата държава-членка предприема мярка в приложение на втората алинея или са ѝ известни факти, противоречащи на тези разпоредби, тя незабавно уведомява за това държавата-членка, в която се е установило лицето. 2. Приемащата държава-членка може да постави като условие лицето да заяви предварително на компетентните органи предоставянето на услуги от негова страна, в случай че предоставянето на тези услуги налага временното му пребиваване на нейна територия. При спешни обстоятелства, това заявление може да бъде направено в най-кратък срок след предоставянето на услугите. 3. По силата на параграфи 1 и 2, приемащата държава-членка може да изиска от лицето един или повече документи, съдържащи следната информация: - заявлението, цитирано в параграф 2, - атестация, че лицето законно упражнява съответните дейности в държавата-членка, в която се е установило, - атестация, че лицето притежава, посочените в настоящата директива дипломи, свидетелства или други официални документи за професионална квалификация, изисквани за предоставянето на съответните услуги. 4. От издаването на документа или на документите, предвидени в параграф 3 не може да са изтекли повече от дванадесет месеца към датата на представянето им. 5. Когато държава-членка лишава изцяло или отчасти, временно или окончателно, нейн гражданин или гражданин на друга държава-членка, установен на нейната територия, от правото да упражнява някоя от дейностите, то тя прави необходимото за временното или окончателно, в зависимост от случая, отнемане на атестацията, посочена в параграф 3, второ тире. Член 18 Когато в приемаща държава-членка, за уреждане на плащанията с осигурителен орган, вследствие на дейности, извършени в полза на осигурени лица, се изисква регистриране в публичноправен социалноосигурителен орган, то тази държава-членка, в случай на предоставяне на услуги, налагащи командироване на друго място на лицето, което предоставя услугите, освобождава от това изискване гражданите на държавите-членки, установени в друга държава-членка. Въпреки това, лицето, предоставящо услугите, уведомява този орган предварително или при спешни обстоятелства след това за предоставянето на услугите. В. Общи разпоредби за правото на установяване и за свободното предоставяне на услуги Член 19 Когато в приемаща държава-членка използването на професионалната квалификация, отнасяща се до някоя от лекарските дейности е нормативно уредено, гражданите на другите държави-членки, които отговарят на изискванията, предвидени в член 2 и член 9, параграфи 1, 3 и 5, използват професионалната квалификация, възприета в приемащата държава-членка и отговаряща в тази държава на тези образователни изисквания, като си служат със съкратената ѝ форма. Първата алинея се прилага също така и за използването на професионалната квалификация „лекар специалист“ от лицата, които отговарят на условията, предвидени съответно в членове 4 и 6 и в член 9, параграфи 2, 4, 5 и 6. Член 20 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, позволяващи на заинтересованите лица да бъдат информирани за разпоредбите на здравното и на социалното законодателство, както и, ако е необходимо, за изискванията на професионалната етика в приемащата държава-членка. За тази цел те могат да създадат информационни служби, към които заинтересованите лица да се обръщат за необходимата им информация. В случай на установяване приемащите държави-членки могат да задължат заинтересованите лица да установят контакт с тези служби. 2. Държавите-членки могат да създават посочените в параграф 1 служби към компетентните органи и организации, които те определят. 3. Държавите-членки правят необходимото, заинтересованите лица да придобият, при нужда, в техен интерес и в интерес на техните пациенти, необходимите езикови познания за упражняване на професията им в приемащата държава-членка. Член 21 Държавите-членки, които изискват от своите собствени граждани подготвителен стаж, преди да сключат договор със здравноосигурителна каса, могат да наложат същото изискване и по отношение на гражданите на другите държави-членки за срок от пет години, считано от 20 юни 1975 г. Продължителността на този стаж не може, все пак, да бъде повече от шест месеца. Член 22 В случай на основателни съмнения, приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка, потвърждение на достоверността на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени в тази друга държава-членка и посочени в глави I-IV на дял II, както и потвърждение на факта, че заинтересованото лице отговаря на всички образователно-квалификационни изисквания, предвидени в дял III. ДЯЛ III КООРДИНИРАНЕ НА ЗАКОНОВИТЕ, ПОДЗАКОНОВИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЛЕКАРСКИТЕ ДЕЙНОСТИ Член 23 1. Държавите-членки изискват, за достъп до лекарските дейности и за тяхното упражняване, посочените в член 3 дипломи, удостоверения или други официални документи за професионална квалификация „лекар“, гарантиращи, че заинтересованото лице е придобило по време на пълния курс на обучението си: а) необходимите знания в областта на науките, на които се основава медицината, както и доброто познаване на научните методи, и по-специално на принципите за измерване на биологичните функции, за оценяване на научно установените факти и за анализ на данните; б) необходимите знания за устройството на човешкото тяло, физиологията и поведението на здравите и болни лица, както и за връзката между здравословното състояние на човека и природната и обществената среда; в) необходимите знания за клиничните дисциплини и методи, които дават ясна картина за психическите и физически болести, за медицината в нейните превантивни, диагностични и терапевтични аспекти, както и за репродуктивните функции на човека; г) необходимата клинична практика, проведена в болнично заведение при подходящо наблюдение. 2. Пълният курс на това обучение по медицина е с обща продължителност от най-малко шест години или 5 500 часа теоретична и практическа подготовка, проведена в университет или под контрола на университет. 3. Приемът за това обучение предполага притежаване на диплома или свидетелство, което дава достъп, по отношение на това обучение, до университетите на дадена държава-членка. 4. По отношение на лицата, започнали следването си преди 1 януари 1972 г., посоченото в параграф 2 обучение може да включва шестмесечно университетско практическо обучение при редовна форма на обучение, под контрола на компетентните органи. 5. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да разрешат на тяхна територия, съгласно тяхното законодателството, достъпа до лекарските дейности и упражняването им на лица, притежаващи дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, които не са придобити в държава-членка. Член 24 1. Държавите-членки следят за това, обучението за придобиване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар специалист“ да отговаря най-малко на следните условия: а) да предполага успешно завършен шестгодишен курс на теоретично и практическо обучение в рамките на цикъла на обучение, посочен в член 23; колкото до обучението за придобиване на диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия (основно обучение за лекар и за стоматолог), то то предполага освен това и успешно завършен курс на обучение за стоматолог, цитиран в член 1 от Директива 78/687/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейностите на стоматолозите (6); б) да включва теоретично и практическо обучение; в) да е извършено при редовна форма на обучение и под контрола на компетентните органи или организации, съобразно точка 1 от приложение I; г) да е извършено в университетски център, в университетска болница или, при необходимост, в здравно заведение, акредитирано за тази цел от компетентните органи и организации; д) да включва личното участие на лекаря, кандидатстващ за специалност в дейността и отговорностите на съответните звена. 2. Държавите-членки изискват, за издаването на диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация „лекар специалист“, лицето да притежава някоя от дипломите, удостоверенията или официалните документи за професионална квалификация, посочени в член 23; колкото до издаването на диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия (основно обучение за лекар и за стоматолог), то за него се изисква освен това, кандидатът да притежава една от дипломите, удостоверенията или другите официални документи за професионална квалификация „стоматолог“, посочени в член 1 от Директива 78/687/ЕИО. Член 25 1. Без да се засяга принципът на редовната форма на обучение, изложен в член 24, параграф 1, буква в) и докато Съветът приеме решенията в съответствие с параграф 3, държавите-членки могат да разрешат специализираното обучение да се извършва при задочна форма на обучение при посочени от компетентните национални органи условия, когато по основателни лични причини обучението не може да се проведе при редовна форма. 2. Обучението при задочна форма трябва да се проведе в съответствие с точка 2 от приложение I и да бъде със същото качество както и обучението, провеждано при редовна форма. Това качество не може да бъде подлагано на съмнение нито поради задочната форма на обучение, нито поради упражняването на платена частна професионална практика. Общата продължителност на специалното обучение не може да бъде съкратена поради задочната форма на обучение. 3. Съветът взима решение, не по-късно от 25 януари 1989 г., дали разпоредбите на параграфи 1 и 2 трябва да бъдат запазени или изменени и допълнени, след преразглеждане на положението и по предложение на Комисията, с оглед на това, че възможността за задочна форма на обучение би трябвало да съществува при определени обстоятелства, които следва да се разглеждат за всяка специалност поотделно. Обученията при задочна форма за лекар специалист, започнали преди 1 януари 1983 г. могат да бъдат завършени, съгласно разпоредбите, които са били в сила преди тази дата. Член 26 Държавите-членки следят за това минималният срок на обучение за придобиване на изброените по-долу специалности да не бъде по-кратък от посочения: Първа група (пет години): - обща хирургия - неврохирургия - вътрешни болести - урология - ортопедия; Втора група (четири години): - акушеро-гинекология - педиатрия - белодробни болести - патоанатомия - неврология - психиатрия; Трета група (три години): - анестезия и реанимация - офталмология - оториноларингология. Член 27 Държавите-членки, в които действат законови, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи тази материя, следят за това минималният срок на обучение за придобиване на изброените по-долу специалности да не бъде по-кратък от посочения: Първа група (пет години): - пластична хирургия - гръдна хирургия - съдова хирургия - невропсихиатрия - детска хирургия - гастроентерологична хирургия - лицево-челюстна хирургия (основно обучение за лекар); Втора група (четири години): - кардиология - гастроентерология - ревматология - клинична биология - рентгенология и радиология - рентгенова диагностика - радиотерапия - тропически болести - фармакология - детска психиатрия - бактериологична микробиология - трудова медицина - биохимия - имунология - дерматология - венерология - гериатрия - бъбречни болести - инфекциозни болести - „community medicine“ (социална медицина) - биологична хематология - нуклеарна медицина - хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари и стоматолози); Трета група (три години): - обща хематология - ендокринология - физиотерапия - стоматология - дерматология и венерология - алергология. Член 28 На временно основание и чрез дерогация от член 24, параграф 1, буква в) и от член 25, държавите-членки, чиито законови, подзаконови и административни разпоредби са предвидили задочна форма на специализирано обучение към 20 юни 1975 г. могат да запазят прилагането на тези разпоредби за кандидатите, които са започнали обучението си по специалност не по-късно от 31 декември 1983 г. Всяка приемаща държава-членка има правото да изисква от лицата, за които се отнася първи параграф, да представят, заедно с дипломата, удостоверението или друг официален документ за професионална квалификация и уверение, удостоверяващо, че са извършвали действително и законно, в качество си на лекар специалист съответната дейност в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предхождащи издаването на атестацията. Член 29 На временно основание и чрез дерогация от по член 24, параграф 2: a) по отношение на Люксембург и единствено за издадените от Люксембург дипломи, посочени в закона от 1939 г. за обединяване на академичните и университетски степени, за издаване на свидетелство за „лекар специалист“ се изисква само притежаване на диплома за доктор по медицина, хирургия и акушерство, издадена от държавната изпитна комисия на Люксембург; б) по отношение на Дания и единствено за легитимните дипломи за лекар, издадени от медицинския факултет на датски университет, съгласно постановление на министъра на вътрешните работи от 14 май 1970 г., за издаването на официален документ за професионална квалификация „лекар специалист“ се изисква единствено притежаването на тези дипломи. Дипломите, посочени в букви a) и б) могат да бъдат издадени на студенти, започнали обучението си преди 20 декември 1976 г. ДЯЛ IV СПЕЦИАЛИЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО ОБЩА МЕДИЦИНА Член 30 Всяка държава-членка, която предоставя на своята територия пълния цикъл на обучение, цитиран в член 23, въвежда специализирано обучение за придобиване на специалност по обща медицина, отговарящо най-малко на условията, предвидени в членове 31 и 32, така че първите дипломи, удостоверения и други официални документи за това обучение да бъдат издадени не по-късно от 1 януари 1990 г. Член 31 1. Специализираното обучение по обща медицина, посочено в член 30 трябва да отговаря най-малко на следните условия: a) за достъп до него се изисква успешно завършен курс на обучение с продължителност най-малко шест години в рамките на цикъла на обучение, посочен в член 23; б) да е за срок от поне две години при редовна форма на обучение и да се извършва под контрола на компетентните органи или организации; в) да бъде повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост; практическото обучение да се провежда от една страна, в продължение на не по-малко от шест месеца в акредитирано болнично заведение, разполагащо с подходящи апаратури и звена, а от друга, в продължение на не по-малко от шест месеца в рамките на акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ; да се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина; при все това, без да се засягат минималните периоди, посочени по-горе, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина; г) да включва личното участие на обучаващият се в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи. 2. Държавите-членки имат възможност да отложат прилагането на разпоредбите на параграф 1, буква в), отнасящи се до минималните периоди на обучение най-късно до 1 януари 1995 г. 3. Държавите-членки поставят като условие за издаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация по обща медицина притежаване на една от дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, посочени в член 3. Член 32 Ако към 22 септември 1986 г. държава-членка е осигурявала обучение по обща медицина чрез практически стаж по обща медицина, придобит от лекаря в собствения му кабинет, под ръководството на акредитиран ръководител на стажа, то тя може, с експериментална цел, да запази това обучение, при условие че: - то спазва разпоредбите на член 31, параграф 1, букви a) и б), както и на параграф 3, - неговата продължителност е равна на удвоената разлика между предвидената в член 31, параграф 1, буква б) продължителност и сборът от периодите, посочени в третото тире от настоящия член, - включва поне един период на практически стаж в акредитирано болнично заведение, разполагащо с подходящи апаратури и звена, както и един период на практически стаж в рамките на акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ; след 1 януари 1995 г., всеки един от тези периоди на практически стаж ще бъде с продължителност от най-малко шест месеца. Член 33 На основание придобития опит и с оглед развитието на обучението в областта на общата медицина, Комисията внася в Съвета, не по-късно от 1 януари 1996 г., доклад за прилагането на членове 31 и 32 и прави подходящи предложения за продължаване хармонизирането на обучението на лекарите специалисти по обща медицина. Съветът се произнася по тези предложения, съгласно установените в Договора процедури, преди 1 януари 1997 г. Член 34 1. Без да се засяга принципът на обучението при редовна форма, изложен в член 31, параграф 1, буква б), държавите-членки могат да разрешат и специализирано обучение по обща медицина при задочна форма, успоредно с редовната форма на обучение, ако са изпълнени следните специални условия: - общата продължителност на обучението не може да бъде съкратена, поради факта, че се извършва при задочна форма на обучение, - седмичната продължителност на обучението не може да бъде по-кратка от 60 % от седмичната продължителност при редовната форма на обучение, - обучението при задочна форма трябва да включва известен брой от периодите на обучение при редовна форма, по отношение както на тази част от обучението, която се провежда в болнична среда, така и на частта, която се провежда в рамките на акредитирана практика по обща медицина или на акредитиран център за първични лекарски грижи. Тези периоди на обучение при редовна форма трябва да са с необходимия брой и продължителност, осигуряващи адекватна подготовка за действителното упражняване на общата медицина. 2. Качеството на обучението при задочна форма трябва да съответства на качеството на обучението при редовна форма. Успешното му завършване се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, посочени в член 30. Член 35 1. Независимо от приетите от тях разпоредби за придобити права, държавите-членки могат да издадат диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, посочени в член 30, на лекар, който не е завършил предвиденото в членове 31 и 32 обучение, но е завършил друго допълнително обучение, за което притежава диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, издадено от компетентните органи на държава-членка; те могат да издадат обаче такава диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация само, ако този официален документ се отнася до знания, чието качество съответства на обучението, цитирано в членове 31 и 32. 2. В приетите от тях разпоредби съгласно параграф 1, държавите-членки определят, в частност, доколко допълнителното обучение, завършено от студента, както и неговият професионален опит могат да бъдат взети предвид като заместващи предвиденото в членове 31 и 32 обучение. Държавите-членки могат да издадат, посочената в член 30, диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, само ако студентът има поне шестмесечен практически стаж по обща медицина, придобит в рамките на посочените в член 31, параграф 1, буква в) практика по обща медицина или център за първична лекарска помощ. Член 36 1. След 1 януари 1995 г., всяка държава-членка изисква, при условие че са спазени разпоредбите за придобити права за упражняване на лекарските дейности, в качеството на специалист по обща медицина в рамките на нейната национална система за социално осигуряване, притежаването на диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, посочени в член 30. Въпреки това, държавите-членки могат да освободят от това условие лицата, които в момента следват курс за специализирано обучение по обща медицина. 2. Всяка държава-членка определя придобитите права. Въпреки това, тя трябва да счита като придобито правото за упражняване на лекарските дейности в качеството на специалист по обща медицина в рамките на нейната национална система за социално осигуряване, без притежаване на посочените в член 30 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, на всички лекари с придобито такова право към 31 декември 1994 г., по силата на член 1 до 20, и които са установени към тази дата на нейната територия, ползвайки се от разпоредбите на член 2 или на член 9, параграф 1. 3. Всяка държава-членка може да прилага параграф 1 преди 1 януари 1995 г., при условие че всеки лекар, завършил в друга държава-членка, посоченото в член 23 обучение може да се установи на нейната територия преди 31 декември 1994 г. и да упражнява дейността си на тази територия, в рамките на нейната национална система за социално осигуряване, като се позовава на разпоредбите на член 2 или на член 9, параграф 1. 4. Компетентните органи на всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, удостоверяващо правото да се упражняват лекарски дейности в качеството на специалист по обща медицина, в рамките на тяхната национална система за социално осигуряване, без посочените в член 30 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация на лекарите с придобити права по силата на параграф 2. 5. Параграф 1 не засяга възможността на държавите-членки да разрешат на тяхна територия, съобразно тяхната нормативна уредба, упражняването на лекарски дейности в качеството на специалист по обща медицина, в рамките на система за социално осигуряване, на лицата, които не притежават дипломи, удостоверения или други официални документи за професионална квалификация „лекар“ и за специализирано обучение по обща медицина, които се придобиват, както едното, така и другото, в дадена държава-членка, но които притежават дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация по тези обучения или за едно от тях, придобити в трета страна. Член 37 1. Всяка държава-членка признава, за упражняване на лекарските дейности в качество на специалист по обща медицина, в рамките на нейната национална система за социално осигуряване, дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, посочени в член 30 и издадени на гражданите на държави-членки от другите държави-членки, съгласно членове 31, 32, 34 и 35. 2. Всяка държава-членка признава свидетелствата, посочени в член 36, параграф 4, издадени на гражданите на държави-членки от другите държави-членки, като им придават на своята територия същата сила, както и на издадените от самата нея дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, и които позволяват упражняването на лекарски дейности в качеството на специалист по обща медицина, в рамките на системата за социално осигуряване на тази държава. Член 38 Гражданите на държава-членка, на които дадена държава-членка е издала дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, посочени в член 30 или в член 36, параграф 4 имат правото, да използват в приемащата държава-членка професионалната квалификация, която съществува в тази държава, както и съкратената ѝ форма. Член 39 1. Без да се засягат разпоредбите на член 38, приемащите държави-членки следят за това да се признае правото на лицата, посочени в член 37, да използват законната си образователно-квалификационна степен и евентуално съкратената ѝ форма в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която те идват, на езика на тази държава. Приемащите държави-членки могат да поставят като условие тази образователно-квалификационна степен да бъде последвана от името и мястото на учебното заведение или на Комисията, която е издала документа за нея. 2. Когато образователно-квалификационната степен на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва лицето, може да бъде сбъркана в приемащата държава-членка със степен, за която се изисква, в тази държава, допълнително обучение, което лицето не е придобило, то тази приемаща държава-членка може да постави като условие лицето да използва образователно-квалификационната степен, придобита в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която то идва в подходяща форма, посочена от тази приемаща държава-членка. Член 40 На основание придобития опит и с оглед развитието на обученията в областта на общата медицина, Комисията внася в Съвета, не по-късно от 1 януари 1997 г., доклад за прилагането на разпоредбите на настоящия раздел и, при необходимост, прави уместни предложения с оглед осигуряването на подходящо обучение на всеки специалист по обща медицина, което да отговаря на специфичните изисквания за упражняване на общата медицина. Съветът се произнася по тези предложения, съгласно установените в Договора процедури. Член 41 След като Комисията е била уведомена от държава-членка за датата на влизане в сила на взетите от тази държава мерки в съответствие с член 30, тя съобщава за това в подходяща форма в Официален вестник на Европейските общности, като посочва приетите от тази държава наименования на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за образователно-квалификационна степен и, при необходимост, на професионалните квалификации. ДЯЛ V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 42 Държавите-членки определят органите и организациите, акредитирани за издаване или за приемане на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, както и посочените в настоящата директива документи или информация, и незабавно уведомяват за това другите държави-членки и Комисията. Член 43 В случай, че при прилагането на настоящата директива възникнат значителни затруднения в някои области, за някоя държава-членка, Комисията разглежда тези затруднения в сътрудничество с тази държава и взима предвид становището на Комитета на висшите служители от здравеопазването, създаден с Решение 75/365/ЕИО (7). При необходимост, Комисията внася в Съвета подходящи предложения. Член 44 Директивите, посочени в приложение III, част А са отменени, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране, посочени в приложение III, част В. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позоваване на настоящата директива и следва да се четат според таблицата за съответствие, включена в приложение IV. Член 45 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 5 април 1993 година.

32009R1152

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1152/2009 НА КОМИСИЯТА от 27 ноември 2009 година за налагане на специални условия за вноса на определени храни, внасяни от някои трети страни, във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини и за отмяна на Решение 2006/504/ЕО (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1, буква б), подточка ii) от него, като има предвид, че: (1) Решение 2006/504/ЕО на Комисията от 12 юли 2006 г. относно специалните условия по отношение на определени храни, внасяни от някои трети страни, във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини (2) е изменяно значително вече няколко пъти. Необходимо е отново да се изменят значително някои разпоредби, за да се вземе под внимание най-вече промяната в ситуацията по отношение на замърсяването с афлатоксини на някои продукти, които попадат в обхвата на посоченото решение. Едновременно с това разпоредбите следва да бъдат пряко приложими и задължителни в своята цялост, следователно Решение 2006/504/ЕО следва да бъде заменено от настоящия регламент. (2) С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (3) се определят максимално допустимите количества на афлатоксини в храните с оглед опазването на общественото здраве. Наблюдава се, че въпросните максимално допустими количества на афлатоксини често се надвишават в някои храни от някои страни. Подобно замърсяване представлява сериозна заплаха за общественото здраве в Общността и следователно е целесъобразно да бъдат приети специални условия на общностно равнище. (3) За целите на опазването на общественото здраве е важно смесените храни, които съдържат значителни количества от храните, попадащи в обхвата на настоящия регламент, също да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. С цел улеснение на изпълнението на официалните проверки на преработени и смесени храни, като в същото време тяхната ефективност се поддържа на високо ниво, е целесъобразно да се увеличи праговата стойност за официалните проверки на смесени храни. Поради същите основания ограничението за тегло на пратката до 5 kg, при което настоящото не се прилага, следва да се увеличи на 20 kg. Компетентните органи могат да извършват проверки на случаен принцип за наличието на афлатоксини в смесените храни, които съдържат по-малко от 20 % от храните, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Тъй като данните от провежданите наблюдения показват, че за смесените храни, които съдържат по-малко от 20 % от храните, попадащи в обхвата на настоящия регламент, в няколко случая е установено, че не съответстват на общностното законодателство по отношение на максимално допустимите количества на афлатоксини, въпросните прагови стойности следва да бъдат преразгледани. (4) Кодовете по Комбинираната номенклатура (КН) са променени за някои категории храни, обхванати от настоящия регламент. Следователно е целесъобразно да се променят съответно и кодовете по КН в настоящия регламент. (5) Опитът засега е показал, че допълнителните условия за пратките с бразилски орехи без черупки, внасяни от Бразилия, които не съответстват на изискванията на общностното законодателство, вече не са необходими, тъй като такива пратки могат да се обработват в съответствие с общите разпоредби за несъответстващи със законодателството пратки и поради това въпросните допълнителни условия следва да бъдат отменени. Що се отнася до вноса на храни от Съединените американски щати, тъй като преходните разпоредби по отношение на лабораториите за анализ на афлатоксини, които не са одобрени от Департамента по земеделие на Съединените американски щати (USDA), повече не са необходими, въпросните преходни разпоредби следва да бъдат отменени. (6) В Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход и за изменение на Решение 2006/504/ЕО (4) се предвижда използването на общ документ за влизане (CED) за предварително уведомяване за пристигането на пратки и информация за извършените официални проверки. Целесъобразно е да се предвиди употребата на посочения документ и да се изготви конкретно упътване за попълването на документа за целите на прилагането на настоящия регламент. (7) Предвид броя и естеството на съобщенията чрез системата за бързо предупреждение за храни и фуражи следва да се преразгледат търговският обем, резултатите от инспекциите на Хранителната и ветеринарна служба и резултатите от проверките, както и съществуващата към момента честота на провеждане на проверките. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за вноса на следните храни и за преработените и смесените храни, в които те се съдържат: а) следните храни с произход или изпратени от Бразилия: i) бразилски орехи с черупка с код по КН 0801 21 00; ii) смеси от сушени плодове или от черупкови плодове от настоящата глава с код по КН 0813 50 и съдържащи бразилски орехи с черупка; б) следните храни с произход или изпратени от Китай: i) фъстъци с код по КН 1202 10 90 или 1202 20 00; ii) фъстъци с код по КН 2008 11 91 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) или с код по КН 2008 11 98 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); iii) фъстъци, печени, с код по КН 2008 11 91 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) или с код по КН 2008 11 96 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); в) следните храни с произход или изпратени от Египет: i) фъстъци с код по КН 1202 10 90 или 1202 20 00; ii) фъстъци с код по КН 2008 11 91 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) или с код по КН 2008 11 98 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); iii) фъстъци, печени, с код по КН 2008 11 91 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) или с код по КН 2008 11 96 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); г) следните храни с произход или изпратени от Иран: i) шамфъстък с код по КН 0802 50 00; ii) печен или пържен шамфъстък с код по КН 2008 19 13 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) и с код КН 2008 19 93 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); д) следните храни с произход или изпратени от Турция: i) сушени смокини с код по КН 0804 20 90; ii) лешници (Corylus spp.) със или без черупки, с код по КН 0802 21 00 или 0802 22 00; iii) шамфъстък с код по КН 0802 50 00; iv) смеси от сушени плодове или от черупкови плодове с код по КН 0813 50, съдържащи смокини, лешници или шамфъстък; v) каши от смокини, шамфъстъци и лешници с код по КН 1106 30 90, 2007 10 или 2007 99; vi) лешници, смокини и шамфъстъци, преработени или консервирани, включително смеси с код по КН 2008 19; vii) брашна, грис или смлени на прах лешници, смокини и шамфъстъци, включени в код по КН 1106 30 90; viii) нарязани на парчета или ленти, или натрошени лешници с код по КН 0802 22 00 и 2008 19; е) следните храни с произход от или изпращани от Съединените американски щати, които са били обект на контрол по Плана за доброволно вземане на проби за афлатоксини, установен от Комисията по бадеми в Калифорния през май 2006 г. („Плана за доброволно вземане на проби за афлатоксини“): i) бадеми със или без черупки с код по КН 0802 11 или 0802 12; ii) бадеми, печени или пържени, с кодове по КН 2008 19 13 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) и 2008 19 93 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); iii) смеси от сушени плодове или от черупкови плодове с код по КН 0813 50 и съдържащи бадеми; ж) следните храни, внос от Съединените американски щати, които не са обект на контрол по Плана за доброволно вземане на проби за афлатоксини: i) бадеми със или без черупки с код по КН 0802 11 или 0802 12; ii) бадеми, печени или пържени, с кодове по КН 2008 19 13 (в директни опаковки с нетно съдържание, превишаващо 1 kg) и 2008 19 93 (в директни опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg); iii) смеси от сушени плодове или от черупкови плодове с код по КН 0813 50 и съдържащи бадеми. 2. Параграф 1 не се прилага за пратки от храни с бруто тегло, непревишаващо 20 kg, или за преработени или смесени храни, съдържащи храните, изброени в параграф 1, букви б)-ж), в количество под 20 %. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и в член 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (5) Освен това се прилагат и следните определения: а) „определени пунктове за внос“ означава пункт, определен от компетентния орган, през който храните, посочени в член 1, могат да бъдат внасяни в Общността; б) „първи пункт за въвеждане“ означава пункта, където се осъществява за пръв път физическото въвеждане на пратката в Общността. Член 3 Внос в Общността Пратките с храни, посочени в член 1 (наричани по-долу „храните“), може да бъдат внасяни в Общността само в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент. Член 4 Здравен сертификат и резултати от взети проби и анализи 1. Храните, представени за внос в Общността, се придружават от резултатите от пробите и анализите, както и от здравен сертификат в съответствие с образеца, определен в приложение I, попълнен, подписан и проверен от упълномощен представител на: а) Ministério da Agricultura, Pecuária e Abastecimeno (MAPA) - за храни от Бразилия; б) State Administration for Entry-Exit inspection and Quarantine на Китайската народна република - за храни от Китай; в) Министерството на земеделието на Египет - за храни от Египет; г) Министерството на здравеопазването на Иран - за храни от Иран; д) Главна дирекция за защита и контрол на Министерството на земеделието и селскостопанските работи на Турция - за храни от Турция; е) Департамента по земеделие на Съединените американски щати (USDA) - за хранителни продукти с произход от Съединените американски щати. 2. Здравните сертификати се изготвят на език, който е официален в страната износител, и на език, който е официален в държавата-членка вносител. Въпросните компетентни органи може да решат да използват друг език, който е понятен за съответните заверяващи или контролиращи служители. 3. Здравният сертификат, посочен в параграф 1, е валиден само за внос на храни в Общността в продължение на 4 месеца от датата на неговото издаване. 4. Вземането на проби и анализите, предвидени в параграф 1, трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията (6) или еквивалентни разпоредби. 5. Всяка пратка с храни се идентифицира с код, който съответства на кода върху резултатите от взетите проби и анализите и върху здравния сертификат, посочени в параграф 1. Всяка отделна торба или друга форма на опаковка от пратката трябва да бъде идентифицирана с този код. 6. Чрез дерогация от параграфи 1-5 пратки с храни, посочени в член 1, параграф 1, буква ж), могат да се внасят в Общността, без да са придружени от резултатите от взети проби и анализи и от здравен сертификат. Член 5 Предварително уведомяване за пратки Стопанските субекти в областта на храните или техните представители дават предварително уведомление за приблизителните дата и час на физическото пристигане на пратката на първия пункт за въвеждане и за естеството на пратката. За тази цел те попълват част I от общия документ за влизане (CED), посочен в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията и го предават на компетентния орган на първия пункт за въвеждане най-малко един работен ден преди физическото пристигане на пратката. При попълването на CED за целите на прилагането на настоящия регламент стопанските субекти в областта на храните вземат предвид указанията, изложени в приложение II. Член 6 Определени пунктове за внос 1. Компетентните органи в държавите-членки гарантират, че определените пунктове за внос отговарят на следните изисквания: а) наличие на обучен персонал за осъществяване на официални проверки на пратки с храни; б) наличие на подробни инструкции относно вземането на проби и изпращането им в лаборатория в съответствие с разпоредбите в приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006; в) възможност разтоварването и вземането на проби да се осъществяват в затворено пространство в определените пунктове за внос; трябва да е възможно пратката с храни да се подложи на официална проверка от страна на компетентния орган след определения пункт за внос в случаите, когато, за да се вземат проби, пратката трябва да бъде транспортирана; г) наличие на складови помещения, магазии за съхранение на задържани пратки с храни в добро състояние, докато се изчакват резултатите от анализите; д) наличие на съоръжения за разтоварване и подходящо оборудване за вземане на проби; е) наличие на официална лаборатория за анализ на афлатоксини, която е разположена на място, до което пробите могат да бъдат транспортирани за кратък период от време, и която е в състояние да анализира пробата в рамките на необходимия период от време. 2. Държавите-членки поддържат и предоставят за обществено ползване актуален списък на определените пунктове за внос. Държавите-членки съобщават на Комисията кои са тези пунктове. 3. Стопанските субекти в областта на храните гарантират разтоварването на пратката с храните, които са необходими за извършването на представително вземане на проби. В случай на специален транспорт или специфични форми на опаковката стопанският субект предоставя на официалния инспектор подходящата апаратура за вземане на проби, доколкото представителното вземане не може да бъде извършено с обичайната апаратура за вземане на проби. Член 7 Официални проверки 1. Всички официални проверки преди приемането с цел пускане в свободно обращение в Общността и попълването на общия документ за влизане се извършват до 15 работни дни, считано от момента, в който пратката се предлага за износ и е физически на разположение за вземане на проба на определения пункт за внос. 2. Компетентните органи в първия пункт за въвеждане гарантират, че храните, предназначени за внос в Общността, подлежат на документални проверки, за да се гарантира, че са спазени изискванията относно резултатите от взетите проби и анализи и относно здравния сертификат, посочени в член 4. Когато дадена пратка с храни не е придружена от резултатите от взети проби и анализи и от здравния сертификат, посочени в член 4, параграф 1, пратката не може да влезе на територията на Общността с цел внос в Общността, а трябва да бъде изпратена обратно към държавата на произход или да бъде унищожена. 3. Компетентният орган на първия пункт за въвеждане разрешава трансфер на пратката към определения пункт за внос след благоприятен резултат от извършените проверки, посочени в параграф 2. Оригиналният сертификат придружава пратката по време на трансфера. 4. Компетентните органи в определения пункт за внос вземат проба за анализ на афлатоксин B1 и за цялостно заразяване с афлатоксин на някои пратки с честотата, посочена в параграф 5, и в съответствие с приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006 преди пускането в свободно обращение в Общността. 5. Вземането на проби за анализ, посочено в параграф 4, се извършва върху: а) 100 % от пратките с храни, идващи от Бразилия; б) приблизително 20 % от пратките с храни, идващи от Китай; в) приблизително 20 % от пратките с храни, идващи от Египет; г) приблизително 50 % от пратките с храни, идващи от Иран; д) приблизително 10 % от пратките с всяка категория лешници и произведени от тях продукти от Турция, посочени в член 1, параграф 1, буква д), подточка ii) и подточки iv)-viii), приблизително 20 % от пратките с всяка категория сушени смокини и произведени от тях продукти от Турция, посочени в член 1, параграф 1, буква д), подточка i) и подточки iv)-vii), и приблизително 50 % от пратките с всяка категория шамфъстъци и произведени от тях продукти от Турция, посочени в член 1, параграф 1), буква д), подточки iii)-vii); е) на случаен принцип за пратки с храни от Съединените американски щати, посочени в член 1, параграф 1, буква е); ж) всяка пратка с храни от Съединените американски щати, посочени в член 1, параграф 1, буква ж). 6. По отношение на извършените от тях проверки, след приключването им, компетентните органи: а) попълват съответната част от част II на общия документ за влизане (CED); б) прибавят резултатите от взетите проби и анализа; в) подпечатват и подписват оригинала на CED; г) правят и запазват копие на подписания и подпечатан CED. За попълването на CED за целите на прилагането на настоящия регламент компетентният орган взема предвид указанията, изложени в приложение II. 7. Оригиналът на CED придружава пратката по време на трансфера ѝ до момента на пускането ѝ в свободно обращение. 8. Пускането на пратките в свободно обращение подлежи на представяне пред митническите органи от стопанския субект в областта на храните или негов представител на общ документ за влизане или на негов еквивалент в електронен формат, надлежно попълнен от компетентния орган, след като са били извършени всички официални проверки и са известни благоприятните резултати от физическите проверки, когато се изискват такива. 9. Държавите-членки предоставят на Комисията на всеки три месеца доклад с всички аналитични резултати от официалните проверки на пратките с храни. Посочените доклади се представят през месеца, следващ всяко тримесечие. Член 8 Разделяне на пратката на части Пратките не се разделят, преди да са завършени всички официални проверки и CED да е попълнен изцяло от компетентните органи, както е предвидено в член 7. В случай на последващо разделяне на пратката всяка част от пратката се придружава от заверено копие на CED, докато бъде пусната в свободно обращение. Член 9 Допълнителни условия относно вноса на храни от Съединените американски щати 1. По отношение на вноса от Съединените американски щати анализът, посочен в член 4, параграф 1, трябва да бъде извършен от лаборатория за анализ на афлатоксини, одобрена от USDA. 2. Здравният сертификат, посочен в член 4, параграф 1, придружаващ пратките с храни, посочени в член 1, параграф 1, буква е), се позовава на Плана за доброволно вземане на проби за афлатоксини. Член 10 Разходи Всички разходи, произтичащи от провеждането на официални проверки, в това число вземане на проби, анализ, складиране и други мерки, приети вследствие установено несъответствие, са за сметка на съответния стопански субект в областта на храните. Член 11 Отмяна Решение 2006/504/ЕО се отменя. Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящия регламент. Член 12 Преходни разпоредби Чрез дерогация от член 4, параграф 1 държавите-членки упълномощават вноса на пратки с храни, посочени в член 1, параграф 1, които са напуснали държавата на произход преди 1 юли 2010 г., придружени от здравен сертификат, както е предвидено в Решение 2006/504/ЕО. Член 13 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2010 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 ноември 2009 година.

32008R0117

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 117/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета (1), и по-специално член 13, букви а) и б) от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 329/2007 приложение I към този регламент следва да съдържа списък със стоки и технологии, включително софтуер, чиято продажба, доставка, прехвърляне или износ към Корейската народнодемократична република или Северна Корея, са забранени в съответствие с определенията, изготвени от компетентния Комитет по санкциите на ООН или от Съвета за сигурност на ООН. (2) С приемането на Резолюция 1718 на 14 октомври 2006 г. Съветът за сигурност на ООН определи, че стоките и технологиите, посочени в документи на ООН S/2006/814 и S/2006/815, следва да бъдат предмет на забрана. На 1 ноември 2006 г. компетентният Комитет по санкциите определи, че стоките и технологиите, посочени в документа S/2006/853 на ООН, следва също така да бъдат предмет на забрана. (3) Но в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 329/2007 в приложение I не следва да бъдат включени стоки и технологии, които се посочват в Общия списък на оръжията на Европейския съюз (2). (4) С цел да бъде улеснено прилагането, в приложение I към Регламент (ЕО) №329/2007 следва да бъдат посочени стоките и технологиите, които са предмет на забрана, позовавайки се на приложение I към Регламент (ЕО) № 1334/2000 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба (3). (5) България, Австрия и Швеция поискаха уебсайтовете им, на които са посочени компетентните органи, да бъдат включени в приложение II към Регламент (ЕО) I 329/2007, а Естония и Унгария поискаха поправки по отношение на уебсайтовете си, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Приложение I към Регламент (ЕО) № 329/2007 се замества с текста от приложение I към настоящия регламент. 2. Приложение II към Регламент (ЕО) № 329/2007 се замества с текста от приложение II към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 януари 2008 година.

32000R1353

32000R1353 L 155/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1353/2000 НА КОМИСИЯТА от 26 юни 2000 година относно постоянно разрешение за добавки, временно разрешение за нови добавки, ново използване на добавки и нови препарати в храните за животни (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), последно изменена с Директива 1999/20/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 3 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 70/524/ЕИО предвижда разрешаването на нови добавки или нови начини на използване на добавките, като се отчита за развитието на научните и техническите познания. (2) Постоянно разрешение за препарат, спадащ към групата на ензимите, се дава, ако всички условия, дефинирани в член 3, буква а) от Директива 70/524/ЕИО са спазени. (3) Предоставени са данни за постоянно разрешение на 3-фитаза (ЕС 3.1.3.8), получена от Aspergillus niger (CBS 114.94), чието описание е дадено в приложението. (4) Временно разрешение за нови добавки или за нови начини на използване на добавките се дава, ако на разрешеното ниво в храните за животни те нямат неблагоприятно въздействие върху здравето на хората и животните или върху околната среда, ако не вредят на потребителя, изменяйки характеристиките на животинския продукт, ако наличието им в храните за животни може да се контролира и ако предвид наличните резултати може да се допусне, че те имат благоприятно влияние върху характеристиките на храните за животни, в които са включени, както и върху животинската продукция. (5) Предоставени са данни за временни разрешения на нови ензими и микроорганизми, на нови начини на използване на ензимите, както и за замяна на разрешените ензимни препарати с нови препарати на същите ензими. (6) Директива 89/391/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (3), както и нейните специални директиви, по-точно Директива 90/679/ЕИО на Съвета (4) относно защитата на работниците срещу рисковете, свързани с подлагането им на въздействието на биологични агенти по време на работа, последно изменена с Директива 97/65/ЕО на Комисията (5), изцяло се прилагат при използване и манипулации от страна работниците с добавки в храните за животни. (7) Научният комитет по храненето на животните даде благоприятно становище по отношение на безвредността на препаратите, съдържащи ензими и микроорганизми, както и относно благоприятното въздействие върху животинската продукция на ензимния препарат, за който се предлага разрешение без ограничение на време. (8) Предвидените в настоящия регламент мерки с в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните за животни, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Препаратът, спадащ към групата на ензимите, които фигурират в приложение I към настоящия регламент, се разрешава по смисъла на Директива 70/524/ЕИО като добавка към храните за животни при условията, определени в посоченото приложение. Член 2 Изискваните условия за разрешаване на препарати № 16 и 17, спадащи към групата на ензимите, които фигурират в приложение II към настоящия регламент, се заменят с условията, определени в посоченото приложение по смисъла на Директива 70/524/ЕИО. Член 3 Препаратите, спадащи към групата на ензимите, които фигурират в приложение III към настоящия регламент, са разрешени по смисъла на Директива 70/524/ЕИО като добавки в храните за животни при условията, определени в посоченото приложение. Член 4 Препаратът, спадащ към групата на микроорганизмите, които фигурират в приложение IV към настоящия регламент, е разрешен по смисъла на Директива 70/524/ЕИО като добавка към храните за животни при условията, определени в посоченото приложение. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 юни 2000 година.

32008D0672

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 август 2008 година за изменение на допълнението към приложение VI към Акта за присъединяване на България и Румъния по отношение на определени млекопреработвателни предприятия в България (нотифицирано под номер C(2008) 4269) (текст от значение за ЕИП) (2008/672/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално глава 4, раздел Б, буква е), първа алинея от приложение VI към него, като има предвид, че: (1) С Акта за присъединяване на България и Румъния за България бяха предвидени преходни периоди за привеждане в съответствие на някои млекопреработвателни предприятия с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (1). (2) Допълнението към приложение VI към Акта за присъединяване е изменено с решения на Комисията 2007/26/ЕО (2), 2007/689/ЕО (3), 2008/209/ЕО (4), 2008/331/ЕО (5) и 2008/547/ЕО (6). България предостави гаранции, че пет млекопреработвателни предприятия са завършили процеса на модернизиране и понастоящем са в пълно съответствие със законодателството на Общността. На посочените предприятия е разрешено да получават и преработват неотговарящо на изискванията сурово мляко. Поради това те следва да бъдат включени в списъка в глава I от допълнението към приложение VI. (3) Едно преработвателно предприятие, което понастоящем е посочено като отговарящо на изискванията предприятие, ще получава и преработва на две отделни линии отговарящо и неотговарящо на изискванията сурово мляко. Поради това посоченото предприятие следва да бъде добавено към списъка в глава II. Друго млекопреработвателно предприятие, понастоящем посочено в списъка в глава II, ще получава и преработва само мляко, отговарящо на изискванията. Следователно посоченото предприятие следва да бъде заличено от списъка в глава II от допълнението към приложение VI. (4) Поради това допълнението към приложение VI към Акта за присъединяване на България и Румъния следва да бъде съответно изменено. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Допълнението към приложение VI към Акта за присъединяване на България и Румъния се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 август 2008 година.

32010D0004

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 декември 2009 година за упълномощаване на България да използва статистически данни за години преди предпоследната година и да използва някои приблизителни разчети при изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС (нотифицирано под номер C(2009) 10413) (само текстът на български език е автентичен) (2010/4/ЕС, Евратом) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, като взе предвид Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (1), и по-специално член 4, параграф 4 и член 6, параграф 3 от него, след консултации с Консултативния комитет по собствените ресурси, като има предвид, че: (1) България поиска упълномощаване от Комисията да използва националните сметки за години преди предпоследната година и да използва приблизителни разчети за изчисляване на базата за собствените ресурси от ДДС за сделките, посочени в приложение X, част Б, точка 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (2). (2) За целите на разбивката на сделките по статистически категории, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89, България не е в състояние да използва националните сметки за предпоследната година преди финансовата година, за която трябва да се изчисли базата за ресурсите от ДДС. Поради това България следва да бъде упълномощена да използва националните сметки за години преди предпоследната година. (3) България е упълномощена да освобождава от данък върху добавената стойност една категория сделки (международен превоз на пътници), посочена в приложение X, част Б от Директива 2006/112/ЕО, на основание параграф 1 от раздел 6 (Данъчна политика) от приложение VI към Акта за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз (3). Тези сделки следва да бъдат взети предвид при определянето на базата за собствените ресурси от ДДС. (4) България не е в състояние да направи точно изчисление на базата за собствените ресурси от ДДС за сделките, посочени в приложение X, част Б, точка 10 от Директива 2006/112/ЕО. Това изчисление може да наложи необоснована административна тежест предвид ефекта от въпросните сделки върху общата база за ресурсите от ДДС на България. България е в състояние да направи изчисление, като използва приблизителни разчети за тази категория сделки. Поради това България следва да бъде упълномощена да изчисли базата за ДДС, като използва приблизителни разчети в съответствие с член 6, параграф 3, второ тире от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89. (5) Поради съображения за прозрачност и правна сигурност е уместно приложимостта на упълномощаването да се ограничи във времето, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 За да направи посочената в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 разбивка по ставки, България се упълномощава, считано от 1 януари 2009 г., да използва цифрите, получени от националните сметки за третата или четвъртата година преди финансовата година, за която трябва да се изчисли базата за ресурсите от ДДС. Член 2 За целите на изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС от 1 януари 2009 г. България се упълномощава да използва приблизителни разчети по отношение на международния превоз на пътници, посочен в приложение Х, част Б от Директива 2006/112/ЕО. Член 3 Настоящото решение се прилага от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2013 г. Член 4 Адресат на настоящото решение е Република България. Съставено в Брюксел на 22 декември 2009 година.

32007D0324

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 7 май 2007 година относно практическите и процедурните механизми с оглед определянето от Съвета на двама членове на комисията за избор и на комисията за мониторинг и консултации, във връзка с действието на Общността „Европейска столица на културата“ (2007/324/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действие на Общността относно събитието „Европейска столица на културата“ за периода 2007-2019 г. (1), и по-специално членове 6 и 10 от него, като има предвид, че: (1) Членове 6 и 10 от Решение № 1622/2006/ЕО предвиждат създаване на комисия за избор и на комисия за мониторинг и консултации, всяка от които включва седем членове, определени от европейските институции, двама от които се определят от Съвета. (2) Целесъобразно е Съветът да реши относно практическите и процедурните механизми за определянето на двамата членове на тези комисии от Съвета. (3) Като има предвид, че тези механизми следва да бъдат справедливи, недискриминационни и прозрачни, РЕШИ: Член 1 Съветът решава относно определянето на двама членове на комисията за избор и на комисията за мониторинг и консултации, в съответствие с практическите и процедурни договорености, предвидени в член 2. Член 2 1. Организира се жребий между всички държави-членки. Участието на държавите-членки в жребия е доброволно. Все пак, за да се намали рискът от конфликт на интереси, държавите-членки, които са домакини на Европейска столица на културата, която предстои да бъде избрана или върху която да се упражнява мониторинг по време на мандата на членовете на комисията, се изключват от жребия. Списък на засегнатите държави-членки, базиран на реда на правото да се номинира Европейска столица на културата, в съответствие с приложението към Решение № 1622/2006/ЕО, е посочен в приложението към настоящото решение. Освен това, за да се гарантира възможно най-обхватно географско разпределение на държави-членки, препоръчващи експерти, държавите-членки, които са препоръчали експерти за предишния период, се изключват от жребия. 2. Избират се първите две държави-членки, които бъдат изтеглени. Всяка от тези две държави-членки препоръчва определянето на един независим експерт със солиден опит и умения в сферата на културата, в културното развитие на градовете или в организирането на „Европейска столица на културата“. 3. Въз основа на препоръките на тези две държави-членки и на последваща надлежна проверка на препоръчаните кандидати, Съветът определя двамата експерти, които да участват в комисията за избор и комисията за мониторинг и консултации за период от три години. 4. В случай на смърт или оставка на експерт от комисиите, държавата-членка, която е препоръчала починалия или подалия оставка експерт, препоръчва определянето на заместник за остатъка от мандата. Прилага се процедурата, посочена в параграф 3. Член 3 Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 7 май 2007 година.

32006R1670

32006R1670 L 312/33 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1670/2006 НА КОМИСИЯТА от 10 ноември 2006 година за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета във връзка с определянето и предоставянето на коригирани възстановявания по отношение на зърнени култури, изнасяни под формата на някои спиртни напитки (кодифициран вариант) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 18 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. за определяне на агромонетарния режим на еурото (2), и по-специално член 3, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 2825/93 на Комисията от 15 октомври 1993 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета във връзка с определянето и предоставянето на коригирани възстановявания по отношение на зърнени култури, изнасяни под формата на някои спиртни напитки (3) бе многократно съществено изменян (4). В интерес на по-голямата яснота и рационалност следва да се извърши кодифициране на споменатия регламент. (2) Член 16 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 предвижда, доколкото е необходимо да се вземат под внимание специфичните характеристики на производството на някои спиртни напитки, получавани от зърнени култури, критериите за предоставяне на възстановяване при износ да могат да се адаптират към конкретната ситуация. Изглежда необходимо да се предвиди такава корекция за някои спиртни напитки, когато, от една страна, цената на зърнените култури в момента на износа не е свързана с цената на зърнените култури в момента на производството, и от друга, крайният продукт се получава от смес от многобройни продукти, така че е невъзможно да се проследи идентичността на зърнените култури, които са включени в крайния продукт за износ, още повече че въпросните спиртни напитки освен това са предмет на задължително отлежаване в продължение на най-малко три години. (3) Затруднения от подобно естество се срещат по-специално по отношение на шотландското уиски, ирландското уиски и испанското уиски. (4) Обичайната система на възстановяване следва да се прилага, доколкото е възможно, на еднаква основа. Поради това възстановяването следва да се изплаща за зърнени култури, отговарящи на условията, предвидени в член 23, параграф 2 от Договора, пропорционално на изнесените количества спиртни напитки. За тази цел количествата на такива дестилирани зърнени култури следва да се умножат по общ фиксиран коефициент, изчислен на базата на националните статистически данни, представени от съответните държави-членки. Използването на съотношението между общите количества съответни спиртни напитки, които са били изнесени, и общите количества, които са били продадени, изглежда, че предлага справедлива и проста база. Необходимо е да се дефинира смисъла на „общо изнесени количества“ и „общо търгувани количества“. С цел определяне на количествата дестилирани зърнени култури и на коефициента следва да се изключат количествата, които са предмет на режим на активно усъвършенстване. (5) Необходимо е да се предвиди коригиране на коефициента, по-специално за да се предотврати възможността възстановяването да послужи за необичайно увеличаване на складовите наличности. (6) Член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 предвижда възможност за диференциране на сумата за възстановяване според местоназначението. Следователно следва да се предвидят обективни критерии, които да доведат до премахване на възстановяването за някои местоназначения. (7) Следва да се посочи денят за определяне на приложимия размер на възстановяването. Този ден следва да бъде свързан преди всичко с момента на поставяне на зърнените култури под контрол, а за дестилираните впоследствие количества - с всеки фискален период на дестилиране. Преди изплащане на сумата за възстановяване трябва да се представи доказателство под формата на декларация, че зърнените култури са били дестилирани. Такава декларация трябва да съдържа необходимата информация за изчисляване на сумите за възстановяване. Първият ден от всеки фискален период на дестилиране може да бъде също така правопораждащо действие за земеделския конверсионен курс съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2799/98. (8) За целите на настоящия регламент е необходимо да се констатира, че продуктите са напуснали Общността и в някои случаи да се посочи също така и тяхното местоназначение. Поради това е необходимо да се използва определението на износ, посочено в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (5), и да се използва доказателството, предвидено в Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата за възстановявания при износ на селскостопански продукти (6). (9) За да се установи коефициентът, следва задължително да се представи доказателство, че количествата спиртни напитки са били изнесени. Целесъобразно е да се предвиди, че член 43 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на разрешителните за внос и износ и удостоверенията за авансовото определяне за селскостопанските продукти (7) следва да се прилага за стоки, които се връщат на територията на Общността, ако отговарят на специални условия. (10) От държавите-членки следва да се изисква да предоставят необходимата информация на Комисията. (11) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Настоящият регламент установява подробни правила за определяне и предоставяне на възстановяването при износ на зърнени култури, изнасяни под формата на спиртни напитки, посочени в член 16 от Регламент (ЕО) № 1784/2003, за които задължителното отлежаване в продължение на минимум три години е част от производствения процес. 2. С изключение на предвиденото в член 6, параграф 1 от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията (8) не се прилага за спиртните напитки, посочени в параграф 1. Член 2 Възстановяванията, посочени в член 1, могат да се предоставят за зърнени култури, които отговарят на условията, установени в член 23, параграф 2 от Договора и използвани за производство на спиртни напитки с кодове по КН 2208 30 32, 2208 30 38, 2208 30 52, 2208 30 58, 2208 30 72, 2208 30 78, 2208 30 82 и 2208 30 88, произведени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (9). Член 3 За целите на настоящия регламент: а) „определен период на дестилиране“ означава период, който съответства на дестилационния период, договорен между бенефициера и митническите органи или други компетентни органи за целите на проверките на акцизите (фискален период); б) „общо изнесени количества“ означава количествата спиртни напитки, отговарящи на условията на член 23, параграф 2 от Договора и изнесени до местоназначение, за което се прилага възстановяването; в) „общо търгувани количества“ означава количествата спиртни напитки, отговарящи на условията на член 23, параграф 2 от Договора, които са били окончателно експедирани от производствените или складовите съоръжения с оглед продажбата им за човешка консумация; г) „поставени под контрол“ означава поставянето под режим на митнически контрол или под административен контрол, предлагащ еквивалентни гаранции, на зърнени култури, предназначени за производство на спиртните напитки, посочени в член 2. Член 4 1. Количествата зърнени култури, които отговарят на изискванията за възстановяване, са количествата, поставени под контрол и дестилирани от лицата, които имат право на такова възстановяване за определен период на дестилиране, претеглени с коефициент, който се определя ежегодно за всяка съответна държава-членка и приложим за всички съответни страни, имащи право на това. Коефициентът изразява средното съотношение между общо изнесените количества и общо търгуваните количествата от въпросните спиртни напитки, въз основа на тенденцията, отбелязана в тези количества по време на броя години, отговарящ на средния период на отлежаване на въпросната спиртна напитка. За да се определят количествата дестилирани зърнени култури и коефициентът, се изключват количествата, които са били предмет на режим на активно усъвършенстване. Когато се изчислява коефициентът, също се вземат под внимание и отклоненията в складовата наличност на една от въпросните спиртни напитки. Коефициентът може да се различава според използваните зърнени култури. 2. Компетентните органи редовно проверяват действително изнесения обем и обема на складовите наличности. Член 5 Коефициентът, посочен в член 4, параграф 1, се определя преди 1 юли всяка година. Той се прилага от 1 октомври до 30 септември следващата година. Коефициентът се определя в съответствие с предоставената от държавите-членки информация за периода от 1 януари до 31 декември на годините, предшестващи годината на определянето му. Член 6 1. Размерът на възстановяването е този, който е определен съгласно член 14, първи параграф от Регламент (ЕО) № 1043/2005. 2. Размерът на възстановяването и земеделският конверсионен курс са приложимите в деня, в който зърнените култури се поставят под контрол. Въпреки това, по отношение на количествата, дестилирани през всеки един от фискалните периоди на дестилиране след периода, в който зърнените култури са били поставени под контрол, са приложими размерите, валидни на първия ден на всеки въпросен фискален период на дестилиране. Член 7 1. Когато ситуацията на световния пазар или специфичните изисквания на някои пазари диктува/т това, възстановяването за определени местоназначения се премахва. 2. Ако съгласно параграф 1 възстановяването бъде премахнато или ако бъде въведено отново и ако определени пазари повече не отговарят на изискванията за възстановяване при износ по силата на разпоредбите в даден акт за присъединяване или споразумения с трети страни, коефициентът, посочен в член 4, параграф 1, се коригира. Тази корекция се състои, според случая, от изключване или включване към общото изнесено количество, използвано за изчисляване на този коефициент, на изнесените за тези пазари количества, за които се премахва или отново се въвежда възстановяване. Коригираният коефициент се прилага от първия ден на фискалния период на дестилиране, следващ промяната в допустимостта на съответните пазари. Член 8 За целите на настоящия регламент зърнените култури могат да се заменят с малц. В този случай коефициентът за изчисляване на ечемичния еквивалент на малца е 1,30. Когато обаче малцът, поставен под контрол, е зелен малц с влагосъдържание между 43 % и 47 %, коефициентът за изчисляване на еквивалентното тегло на малц с влагосъдържание 7 % е 0,57. Член 9 1. Право на възстановяване имат само дестилатори, установени в Общността. 2. Преди началото на всеки фискален период на дестилиране дестилаторът подава до компетентните органи декларация с всички подробности, необходими за определяне на възстановяването, и по-специално: а) описание на зърнените култури или малца в съответствие с номенклатурата на Общата митническа тарифа, с разбивка по хомогенни партиди, когато е необходимо; б) нетното тегло на продуктите и влагосъдържанието, в разбивката за всяка партида, посочена в буква а); в) потвърждение, че зърнените култури отговарят на условията, установени в член 23, параграф 2 от Договора; г) мястото на складиране и дестилиране. По време на фискалния период на дестилиране декларацията може да се актуализира в процеса на извършване на дестилирането, за да се вземат предвид по-големите или по-малки действително дестилирани количества. 3. След всеки фискален период на дестилиране дестилаторът подава пред компетентните органи декларация, наричана по-долу „декларация за дестилиране“, в която потвърждава, че е дестилирал по време на въпросния период на дестилиране зърнените култури, посочени в декларацията, посочена в параграф 2, за да произведе една от въпросните спиртни напитки; той посочва количеството получени дестилирани продукти. Тази декларация се заверява от органите, извършващи поставянето под контрол. 4. Възстановяването се изплаща, след като се представи доказателство, че зърнените култури са поставени под контрол и са дестилирани. 5. Теглото на зърнените култури, което се взема под внимание при изчисляване на плащането, е нетното тегло, ако влагосъдържанието не надвишава 15 %. Ако влагосъдържанието на използваните зърнени култури надхвърля 15 %, но не е повече от 16 %, теглото, което се взема под внимание, е нетното тегло, намалено с 1 %. Ако влагосъдържанието на използваните зърнени култури надхвърля 16 %, но не е повече от 17 %, нетното тегло се намалява с 2 %. Ако влагосъдържанието на използваните зърнени култури надхвърля 17 %, намалението се извършва с два процента за всяка стотна влага над 15 %. Теглото на малца, без зеления малц, както е посочено в член 8, което се взема предвид при изчисляване на възстановяването, е нетното тегло, ако влагосъдържанието не надхвърля 7 %. Ако влагосъдържанието на използвания малц надхвърля 7 %, но не е повече от 8 %, теглото, което трябва да се вземе предвид, е нетното тегло, намалено с 1 %. Ако влагосъдържанието на използвания малц надхвърля 8 %, намалението се извършва с две стотни за всяка стотна влага над 7 %. Референтният метод на Общността за определяне влагосъдържанието в зърнените култури и малца, предназначени за производство на спиртни напитки, посочени в настоящия регламент, е методът, посочен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 824/2000 на Комисията (10). Член 10 Държавите-членки вземат необходимите мерки за проверяване на точността на декларациите, посочени в член 9, и на онези, свързани с физическия контрол на зърнените култури, с дестилационния процес и използването на получения дестилиран продукт. Член 11 1. Страничните продукти от преработката са освободени от контрол, ако се установи, че не надхвърлят количеството на обичайно получаваните странични продукти. 2. Не се предоставя възстановяване, когато зърнените култури или малцът не са с добро и задоволително търговско качество. Член 12 1. Възстановяването се изплаща от държавата-членка, в която са приети декларациите, посочени в член 9. 2. Възстановяването се изплаща само след писмено заявление от страна на търговеца. Държавите-членки могат да определят специален формуляр, който да се използва за случая. 3. Освен в случай на непреодолима сила необходимите документи за предоставяне на възстановяване трябва да се подадат в срок до 12 месеца от деня, в който органите, провеждащи поставянето под контрол, са приели декларацията за дестилиране, в противен случай се губи правото на възстановяване. 4. Когато коефициентът се коригира съгласно член 7, параграф 2, неправилно изплатените възстановявания от датата на прилагане на коригирания коефициент се възстановяват от бенефициерите. Член 13 1. За целите на член 4 се представя доказателство, че количествата спиртни напитки, отговарящи на условията, формулирани в член 23, параграф 2 от Договора, са изнесени. 2. Приложимото доказателство е доказателството, предвидено в Регламент (ЕО) № 800/1999. 3. По смисъла на настоящия регламент „износ“ означава: - износ по смисъла на членове 161 и 162 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; и - доставките по местоназначения, посочени в член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999. 4. Продуктите, складирани в продоволствен склад, одобрен съгласно член 40 от Регламент (ЕО) № 800/1999, също се считат за изнесени. Когато продуктите се складират в такива складове, членове от 40 до 43 от гореспоменатия регламент се прилагат mutatis mutandis. Член 14 1. Спиртните напитки се считат за изнесени в деня, в който са приключили митническите формалности по износа. 2. Декларацията, подадена след приключване на митническите формалности, трябва да съдържа: а) описание на съответните спиртни напитки съгласно комбинираната номенклатура; б) количествата на изнасяните спиртни напитки, изразени в литри чист алкохол; в) описание или друго пояснение за състава на спиртните напитки, така че да може да се определи видът на използваните зърнени култури; г) държавите-членки, в които са произведени. 3. За целите на параграф 2, буква в), ако спиртната напитка е получена от различни видове зърнени култури и е резултат от последвало смесване, достатъчно е това да се посочи в декларацията. Член 15 1. За да се счита дадено количество от някаква спиртна напитка за изнесено, трябва да се представи доказателството, посочено в член 13, пред определените органи в рамките на шест месеца от датата, на която са приключили митническите формалности по износа. 2. Ако в рамките на предписания срок не бъде представено доказателство, въпреки усърдието на износителя да го получи в рамките на този срок, може да се предостави удължаване на срока с не повече от общо шест месеца. Въпреки това, ако се представи доказателство след срока, което би позволило операцията по износа да се включи в износа, извършен през същата календарна година, операцията по въпросния износ се обединява с износа, извършен през следващата календарна година. Член 16 1. Когато се прилага режимът на Общността за транзит, напитките, посочени в член 13, параграф 1, се поставят под процедура на Общността за външен транзит. 2. За целите на Регламент (ЕИО) № 2913/92, спиртните напитки, посочени в член 13, параграф 1 от настоящия регламент, се считат за стоки, по отношение на които са приключили необходимите износни митнически формалности за предоставяне на възстановявания при износ. Такива напитки не могат да се пускат в свободно обращение, освен ако не се възстанови сумата, съответстваща на възстановяването при износ. Член 17 Когато се прилага член 7, също трябва да се предостави доказателство, че въпросните спиртни напитки са достигнали местоназначението си, за което е било определено възстановяването. В такъв случай доказателството за внос в трета страна, за която се прилага възстановяването, е доказателството, предвидено в членове 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 800/1999. Член 18 1. Съответните държави-членки информират Комисията за имената и адресите на органите, компетентни да прилагат настоящия регламент. 2. Съответните държави-членки предоставят на Комисията следната информация преди 16 юли всяка година: а) количествата зърнени култури и малц, отговарящи на условията на член 23, параграф 2 от Договора и дестилирани в периода от 1 януари до 31 декември през предходната година, в разбивка в съответствие с Комбинираната номенклатура; б) количествата зърнени култури и малц, в разбивка в съответствие с Комбинираната номенклатура, които са били предмет на режим на активно усъвършенстване по време на същия период; в) количествата спиртни напитки, които са предмет на член 2, в разбивка в съответствие с категориите, посочени в член 19, включително изнесените количества и количествата, търгувани по време на същия период; г) количествата спиртни напитки, произведени съгласно режима на активно усъвършенстване и изнесени в трети страни по време на същия период, в разбивка в съответствие с категориите, посочени в член 19; д) количествата спиртни напитки на склад към 31 декември от предходната година и количествата, произведени през този период. 3. Съответните държави-членки предоставят на Комисията информацията, посочена в букви а)-г) за всяко календарно тримесечие преди 16 октомври, 16 януари и 16 април, ако разполагат с такава. 4. По искане на Комисията съответните държави-членки предоставят също така и необходимата информация за коригиране на коефициента, упоменат в член 7, параграф 2. Член 19 По смисъла на член 18: а) „уиски от зърно“ означава уиски, произведено от малц и зърнени култури; б) „малцово уиски“ означава уиски, произведено изключително от малц; в) „ирландско уиски, категория А“ означава уиски, произведено от малц и зърнени култури, като съдържанието на малц е под 30 %; г) „ирландско уиски, категория Б“ означава уиски, произведено от ечемик и малц, като съдържанието на малц е не по-малко от 30 %; д) процентните стойности на различните видове зърнени култури, използвани за производство на спиртни напитки, посочени в член 14, параграф 3, се определят въз основа на общото количество различни видове зърнени култури, използвани за производството на спиртните напитки, посочени в член 2. Член 20 Регламент (ЕИО) № 2825/93 се отменя. Позоваванията на отменения регламент следва да се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и да се четат в съответствие с таблицата за съответствие в приложение II. Член 21 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 ноември 2006 година.

32001L0081

32001L0081 L 309/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2001/81/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската Общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Комитета за регионите (3), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния проект, одобрен от Помирителния комитет на 2 август 2001 г., като имат предвид, че: (1) Общият подход и стратегията на Петата програма за действие в областта на околната среда са одобрени с Резолюция от 1 февруари 1993 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета относно програма на Общността за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие (5), а определените в нея цели са да не се надвишават критичните съдържания и нива на киселинност в Общността. Програмата изисква всички хора да бъдат ефективно защитени срещу рискове за здравето в резултат на атмосферно замърсяване, а допустимите равнища на замърсяване да бъдат съобразени с опазването на околната среда. Програмата предвижда също установените от Световната здравна организация (СЗО) ориентировъчни стойности да станат задължителни на общностно равнище. (2) Държавите-членки са подписали Протокола от Гьотеборг от 1 декември 1999 г. към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации (ООН/ИКЕ) за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния с цел намаляване на киселинността, еутрофията и приземния озон. (3) В Решение № 2179/98/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно преразглеждането на програмата на Европейската общност за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие, наречена „Към устойчиво развитие“ (6), се посочва, че следва да се обърне особено внимание на разработването и изпълнението на стратегия с цел да се гарантира, че няма да се надвишават критичните съдържания, вследствие излагането на киселинни, еутрофични и фотохимични атмосферни замърсители. (4) Директива 92/72/ЕИО на Съвета от 21 септември 1992 г. за замърсяването на въздуха с озон (7) изисква Комисията да представи на Съвета доклад за оценка на фотохимичното замърсяване в Общността, придружен от всякакви предложения, които Комисията счита за подходящи, за контрол на замърсяването на въздуха от приземния озон и, при необходимост, за намаляване на емисиите на прекурсори на озон. (5) Значителни райони от територията на Общността са изложени на отлагания на киселинни и еутрофични вещества в количества, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда. Установените от СЗО ориентировъчни стойности за опазване на човешкото здраве и растителността от фотохимични замърсители съществено се надвишават във всички държави-членки. (6) Поради това превишенията на критичните съдържания следва постепенно да се премахват и да се съблюдават ориентировъчните стойности. (7) Понастоящем е технически невъзможно да бъдат постигнати дългосрочните цели за премахване на неблагоприятното въздействие на киселинни вещества и за намаляване на степента на излагане на човека и околната среда на приземния озон до установените от СЗО ориентировъчни стойности. Поради това е необходимо да се предвидят междинни екологични цели за намаляване на замърсяването с киселинни вещества и озон, въз основа на които да бъдат предприети необходимите мерки за намаляване на това замърсяване. (8) Междинните екологични цели и мерките за тяхното постигане следва да отчитат техническата осъществимост и свързаните с това разходи и ползи. Тези мерки следва да гарантират, че всички предприети действия са разходно-ефективни за Общността като цяло и следва да отчитат необходимостта от избягване на прекомерни разходи за всяка отделна държава-членка. (9) Трансграничното замърсяване допринася за увеличаване на киселинността в атмосферата, еутрофията на почвата и формирането на приземен озон, поради което намаляването им налага координирани действия на Общността. (10) Намаляването на емисиите на замърсители, причиняващи киселинност в околната среда и формиране на приземен озон, ще доведе и до по-ниска еутрофия на почвата. (11) Определянето на национални тавани за емисии за всяка държава-членка за серен двуоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк е разходно-ефективен начин за постигането на междинни екологични цели. Тези пределнодопустими стойности за емисиите ще дадат възможност на Общността и държавите-членки за по-голяма гъвкавост при определяне на необходимите мерки за спазването им. (12) Държавите-членки следва да отговарят за въвеждането на мерки за прилагане с оглед спазването на националните тавани за емисии. Ще бъде необходимо да се оценява постигнатият напредък в спазването на пределните стойности. Поради това следва да се разработят национални програми за намаляване на емисиите, които да се докладват на Комисията и да съдържат информация за приетите или предвидени мерки за спазване на тавани за емисии. (13) В съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора, и като се отчита по-специално принципът на предохранителните мерки, целта на настоящата директива, а именно ограничаване на емисиите на окисляващи и еутрофични замърсители и прекурсори на озон, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите-членки поради трансграничното естество на замърсяването, поради което може по-добре да се постигне от Общността; в съответствие с принципа на пропорционалност, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на гореспоменатата цел. (14) Следва да се извършва своевременен преглед на постигнатия напредък от държавите-членки по отношение на таваните за емисии, както и преглед на степента, до която прилагането на таваните има вероятност да отговаря на междинните екологични цели за Общността като цяло. Този преглед следва да отчита и научно-техническия прогрес, развитието в законодателството на Общността, както и намаляването на емисиите извън Общността, като наред с другото се обръща специално внимание на постигнатия напредък от страните-кандидатки за присъединяване. При този преглед Комисията следва да извърши допълнително проучване на разходите и ползите от въвеждане на таваните за емисии, в т.ч. тяхната разходна ефективност, пределни разходи и ползи, социално-икономическо въздействие и всяко въздействие върху конкурентоспособността. При прегледа следва да се вземат предвид и ограниченията относно приложното поле на настоящата директива. (15) За целта Комисията следва да изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета и, ако счита за необходимо, да предложи подходящи изменения в настоящата директива, като отчита ефекта на всяко съответно законодателство на Общността, в което, наред с другото, се определят пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за източниците на емисии, както и международните разпоредби за емисиите от кораби и въздухоплавателни средства. (16) Морският транспорт е значителен източник на емисии от серен двуоксид и азотни оксиди, както и на концентрации и отлагания от атмосферни замърсители в Общността. Поради това, тези емисии следва да бъдат намалени. Член 7, параграф 3 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. за намаляване на съдържанието на сяра в някои течни горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО (8) изисква Комисията да прецени какви мерки биха могли да се предприемат с оглед намаляване приноса за увеличаване на киселинността на други корабни течни горива, освен посочените в член 2, параграф 3 от същата директива. (17) Държавите-членки следва да се стремят възможно най-скоро да ратифицират приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MAРПОЛ). (18) Поради трансграничния характер на киселинността и озоновото замърсяване, Комисията следва да продължи по-нататъшното си проучване на необходимостта от разработване на хармонизирани мерки на Общността, без да се накърняват разпоредбите на член 18 от Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно интегрираното предотвратяване и контрол на замърсяването (9), с цел да се избягва нарушаване на правилата на конкуренцията и да се отчита балансът между ползите от и разходите за действието. (19) Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат, без да се засяга законодателството на Общността, уреждащо емисиите на тези замърсители от специфични източници и разпоредбите на Директива 96/61/ЕО на Съвета относно пределните норми за допустими емисии и използването на най-добри налични техники. (20) Необходимо е да се изготвят инвентаризации на емисиите, за да се следи напредъкът в спазването на таваните за емисии; те трябва да се изчисляват съгласно международно утвърдена методология, а резултатите редовно да се докладват на Комисията и на Европейската Агенция по околната среда (EАОС). (21) Държавите-членки следва да предвидят правила за приложимите санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното прилагане. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект. (22) Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (10). (23) Комисията и държавите-членки следва да си сътрудничат на международно ниво с оглед постигане на целите на настоящата директива, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Цел Целта на настоящата директива е да се ограничат емисиите на киселинни и еутрофични замърсители и озонови прекурсори, за да се подобри защитата на околната среда и човешкото здраве в Общността срещу рискове от неблагоприятното въздействие на киселинност, еутрофия на почвата и приземния озон, и да се осъществи напредък към постигането на дългосрочните цели за непревишаване на критичните равнища и съдържания и за ефективна защита на всички хора срещу признатите рискове за здравето от замърсяването на въздуха, чрез определяне на национални пределнодопустими стойности за емисиите, като 2010 г. и 2020 г. се приемат за базисни години, както и чрез предвидените в членове 4 и 10 последващи прегледи. Член 2 Обхват Настоящата директива се отнася за емисиите на територията на държавите-членки и техните изключителни икономически зони от всички посочени в член 4 източници на замърсяване, които възникват в резултат на човешката дейност. Тя не се отнася за: а) емисии от международното морско корабоплаване; б) емисии от въздушно движение извън цикъла на излитане и кацане; в) за Испания, емисиите на Канарските острови; г) за Франция, емисиите в отвъдморските департаменти; д) за Португалия, емисиите на остров Мадейра и Азорските острови. Член 3 Определения По смисъла на настоящата директива: a) „AOT 40“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 80 μg/m3 (= 40 ppb) и 80 μg/m3 през дневните часове, натрупани от май до юли всяка година; б) „AOT 60“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 120 μg/m3 (= 60 ppb) и 120 μg/m3, натрупана през цялата година; в) „критично натоварване“ означава количествена оценка за излагане на въздействието на един или повече замърсители, под която според съвременните познания не настъпват значителни неблагоприятни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда; г) „критично ниво“ означава концентрацията на замърсители в атмосферата, над която според съвременните познания могат да настъпят неблагоприятни въздействия върху рецептори, като човешки същества, растения, екосистеми или материали; д) „емисия“ означава изпускането на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата; е) „мрежова клетка“ означава квадрат с размери 150 km × 150 km, който e мерната единица, която се използва при съставянето на карта на критичните съдържания в европейски мащаб, както и при наблюдение и контрол на емисиите и отлаганията на въздушни замърсители съгласно Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространяването на замърсителите във въздуха на далечни разстояния в Европа (EMEP); ж) „цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, представен от следните времена за всяка операция: захождане 4,0 минути; рулиране/работа на двигателите на празен ход на земята 26,0 минути; излитане 0,7 минути; набиране на височина 2,2 минути; з) „национален таван за емисии“ означава максималното количество вещество, изразено в килотонове, което може да бъде изпуснато в атмосферата от държава-членка през една календарна година; и) „азотни оксиди“ или „NОx“ означава количеството азотен оксид и азотен двуоксид, изразено като азотен двуоксид; й) „приземен озон“ означава озонът в най-ниската част на тропосферата; к) „летливи органични съединения“ и „ЛОС“ означава всички органични съединения, произтичащи от човешки дейности, с изключение на метан, които могат да произвеждат фотохимични окислители чрез реакции с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина. Член 4 Национални тавани за емисии 1. Най-късно до 2010 г. държавите-членки ограничават годишните си национални емисии на следните замърсителите: серен двуоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), летливи органични съединения (ЛОС) и амоняк (NH3) до количества, не по-големи от определените в приложение I тавани за емисиите, като се отчитат всички евентуални изменения вследствие на приети от Общността мерки след посочените в член 9 доклади. 2. Държавите-членки гарантират, че след 2010 г. няма да се надвишават определените в приложение I тавани за емисиите. Член 5 Междинни екологични цели Целта на определените в приложение I национални тавани за емисиите е най-общо до 2010 г. да се постигнат следните междинни екологични цели в Общността като цяло: a) Киселинност Районите, в които се надвишават критичните съдържания, се намаляват най-малко с 50 % (във всяка мрежова клетка) спрямо състоянието през 1990 г. б) Излагане на въздействието на опасен за човешкото здраве приземен озон Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за човешкото здраве (AOT60 = 0), се намалява с две трети във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 2,9 ppm.h във всяка мрежова клетка. в) Излагане на въздействието на опасен за растителността приземен озон Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за посеви и полуестествени растителни култури (AOT40 = 3 ppm.h), се намалява с една трета във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 10 ppm.h, изразена като превишение от 3 ppm.h на критичното ниво във всяка мрежова клетка. Член 6 Национални програми 1. Най-късно до 1 октомври 2002 г. държавите-членки изготвят програми за прогресивно намаляване на националните емисии на посочените в член 4 замърсители с цел най-късно до 2010 г. да се спазват най-малко посочените в приложение I национални тавани емисии. 2. Националните програми включват информация за приетите и предвидени политики и мерки, както и количествени оценки за ефективността на тези политики и мерки относно емисиите на замърсители през 2010 г. Посочват се очакваните значителни промени в географското разпределение на националните емисии. 3. При необходимост, държавите-членки актуализират и преразглеждат националните програми до 1 октомври 2006 г. 4. Държавите-членки предоставят на разположение на обществеността и на съответните организации, като екологични организации, изготвените програми в съответствие с параграфи 1, 2 и 3. Предоставяната съгласно настоящия параграф информация на обществеността и на организации трябва да е ясна, изчерпателна и лесно достъпна. Член 7 Инвентаризация на емисиите и предвижданията 1. Държавите-членки изготвят и ежегодно актуализират инвентаризациите на националните емисии и на предвижданията за емисии за 2010 г. на посочените в член 4 замърсители. 2. Държавите-членки изготвят своите инвентаризации на емисиите и предвижданията с помощта на посочените в приложение III методологии. 3. Комисията, подпомагана от Европейската агенция по околна среда, в сътрудничество с държавите-членки и въз основа на предоставената от тях информация, изготвя инвентаризации на емисиите и предвижданията за емисии на посочените в член 4 замърсители. Инвентаризациите и предвижданията се предоставят на разположение на обществеността. 4. Всяка актуализация на методологиите, които следва да се използват съгласно приложение III, се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, параграф 2. Член 8 Доклади от държавите-членки 1. Държавите-членки ежегодно, най-късно до 31 декември, докладват на Комисията и на Европейската агенция за околна среда националните си инвентаризации на емисиите и предвижданията си за емисии през 2010 г., изготвени в съответствие с член 7. Те докладват своите окончателни описи на емисиите за предпоследната година спрямо текущата година и прогнозните инвентаризации на емисиите за предходната година. Предвижданията за емисии включват информация, която да дава възможност за количествен анализ на използваните при изготвянето им ключови социално-икономически фактори. 2. Държавите-членки най-късно до 31 декември 2002 г. информират Комисията за изготвените програми в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2. Държавите-членки най-късно до 31 декември 2006 г. информират Комисията за актуализираните програми, изготвени в съответствие с член 6, параграф 3. 3. Комисията изпраща получените национални програми на другите държави-членки в срок от един месец от получаването им. 4. Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, параграф 2, определя разпоредби, които да гарантират последователност и прозрачност при докладване на националните програми. Член 9 Доклади на Комисията 1. През 2004 г. и 2008 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка по прилагането на определените в приложение I национални тавани за емисии и за степента, до която има вероятност да бъдат постигнати предвидените в член 5 междинни екологични цели до 2010 г., и за степента, до която биха могли да бъдат постигнати предвидените в член 1 дългосрочни цели до 2020 г. Докладите включват икономическа оценка, включително разходна ефективност и ползи, оценка на пределните разходи и ползи, и социално-икономическото въздействие от прилагането на националните тавани за емисии върху конкретни държави-членки и отрасли. Те включват и преглед на определените в член 2 ограничения в обхвата на настоящата директива и оценка до каква степен би могло да е необходимо по-нататъшно намаляване на емисиите с оглед постигане на определените в член 5 междинни екологични цели. Те отчитат изготвените от държавите-членки доклади съгласно член 8, параграфи 1 и 2, както и, inter alia: a) всяко евентуално прието ново законодателство на Общността, което определя пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за съответните източници на емисии; б) развитието на най-добрите налични техники в рамките на информационния обмен съгласно член 16 от Директива 96/61/ЕО; в) целите за намаляване през 2008 г. на емисиите на серен двуоксид и азотни оксиди от съществуващи големи горивни инсталации, докладвани от държавите-членки съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване емисиите във въздуха на някои замърсители от големите горивни инсталации (11); г) намаляване на емисиите и поетите от трети страни ангажименти за намаляване, като се обръща специално внимание на мерките, които следва да се предприемат в страните-кандидатки за присъединяване, и възможностите за по-нататъшно намаляване на емисиите в районите в близост до Общността; д) всяко ново законодателството на Общността или международни регламент относно емисиите от кораби и въздухоплавателни средства; е) развитието на транспорта и всички допълнителни действия за контрол на емисиите от транспорт; ж) развитието в областта на селското стопанство, нови проекти в областта на животновъдството и подобряване на методите за намаляване на емисиите в селскостопанския отрасъл; з) всички значителни промени на пазара на енергийно снабдяване в държава-членка и нови прогнози, отразяващи предприетите действия от държавите-членки за спазване на поетите от тях международни задължения във връзка с промяната на климата; и) оценка на текущите и предвиждани превишения на критичните съдържания и на определените от СЗО ориентировъчни стойности за приземен озон; й) възможността за определяне на предлагана междинна цел за намаляване на еутрофията на почвата; к) нови технически и научни данни, включително оценка на неточностите вът: i) инвентаризациите на националните емисии; ii) входящите справочни данни; iii) сведенията за трансграничния транспорт и отлагането на замърсители; iv) критичните съдържания и равнища; v) използвания модел; и оценка на произтичащата неточност в необходимите национални тавани за емисиите с оглед постигането на споменатите в член 5 междинни екологични цели. л) евентуалната необходимост от избягване на прекомерни разходи във всяка отделна държава-членка; м) сравнителен анализ между изчисленията по модела с наблюденията върху киселинността, еутрофията и приземния озон с цел подобряване на моделите; н) възможната употреба, по целесъобразност, на съответни икономически лостове. 2. През 2012 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно спазването на определените в приложение I тавани и за напредъка по отношение на определените в член 5 междинни екологични цели и определените в член 1 дългосрочни цели. Нейният доклад отчита изготвените от държавите-членки доклади, съгласно член 8, параграфи 1 и 2, както и въпросите, изброени в параграф 1, букви а)-н). Член 10 Преглед 1. Посочените в член 9 доклади отчитат изброените фактори в член 9, параграф 1. При подготовката на всеки доклад Комисията извършва преглед на настоящата директива въз основа на тези фактори, напредъка към постигане на таваните за емисиите до 2010 г., научно-техническия прогрес и състоянието на напредъка към постигане на определените в настоящата директива междинни цели и дългосрочните цели да не се надвишават критичните съдържания и равнища, и определените от СЗО ориентировъчни стойности за качество на въздуха. 2. При прегледа, който следва да завърши през 2004 г., се извършва оценка на определените в приложение II ориентировъчни тавани емисиите в Общността като цяло. Оценката на тези ориентировъчни пределни стойности е фактор, който следва да се вземе под внимание при анализа на по-нататъшните разходно-ефективни действия, които биха могли да бъдат предприети, за да се намалят емисиите на всички съответни замърсители, с цел постигане на определените в член 5 междинни екологични цели в Общността като цяло до 2010 г. 3. Всички прегледи включват допълнително проучване на очакваните разходи и ползи от националните тавани за емисиите, изчислени с помощта на съвременни модели и използване на най-добрите налични данни с оглед постигането на възможно най-голяма точност, като се отчита и напредъкът в процеса на разширяване на Европейския съюз, както и достойнствата на алтернативни методологии въз основа на факторите, изброени в член 9. 4. Без да се засягат разпоредбите на член 18 от Директива 96/61/ЕО, за да се избегне нарушаване на правилата на конкуренцията, и като се отчита балансът между ползи и разходи за предприетите действия, Комисията допълнително проучва необходимостта от разработване на хармонизирани мерки на Общността за най-важните икономически отрасли и продукти, които допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон. 5. По целесъобразност, посочените в член 9 доклади се придружават от предложения за: a) изменения на националните тавани за емисии, посочени в приложение I, с цел постигане на определените в член 5 междинни екологични цели и/или за изменения на тези междинни екологични цели; б) възможни по-нататъшни намаления на емисиите с цел постигане, за предпочитане до 2020 г., на определените в настоящата директива дългосрочни цели; в) мерки, които да гарантират спазването на таваните за емисиите. Член 11 Сътрудничество с трети страни За да се насърчава постигането на определените в член 1 цели, Комисията и държавите-членки, в зависимост от случая, без да се засягат разпоредбите на член 300 от Договора, осъществяват двустранно и многостранно сътрудничество с трети страни и съответни международни организации, като Икономическата Комисия за Европа на Обединените нации (ООН/ИКЕ), Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), включително чрез обмяна на информация относно техническите и научни изследвания и развитие с цел подобряване на основата за улесняване намаляването на емисиите. Член 12 Доклади за емисиите от кораби и въздухоплавателни средства 1. До края на 2002 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за степента, в която емисиите от международното мореплаване допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон. 2. До края на 2004 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за степента, в която емисиите от въздухоплавателни средства, извън циклите на излитане и кацане, допринасят за повишаване на киселинността, еутрофията и образуването на приземен озон. 3. Във всеки доклад се посочва програма за действия, които биха могли да се предприемат на международно или общностно ниво като подходящи за намаляване на емисиите от съответния отрасъл и като основа за допълнително обсъждане от Европейския парламент и Съвета. Член 13 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 12 от Директива 96/62/ЕО, наричан по-долу „Комитета“. 2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Посоченият в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 14 Санкции Държавите-членки определят приложимите санкции за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект. Член 15 Транспониране 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 27 ноември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 16 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 17 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 23 октомври 2001 година.

32004R0138

32004R0138 L 033/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 138/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 декември 2003 година относно икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) в Общността (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1), като имат предвид, че: (1) Мониторингът и оценяването на Общата селскостопанска политика изискват сравнима, съобразена с последните изисквания и надеждна информация за икономическото състояние на селското стопанство, и по-специално за промените в дохода на селското стопанство. (2) Селскостопанските сметки са основен инструмент за анализиране на икономическото състояние на селското стопанство в дадена държава при условие, че те са съставени а основата на единна система от принципи. Селскостопанските сметки също така имат своя съществен принос за изчисляването на националните сметки. (3) Икономическите сметки за селското стопанство се изчисляват в съответствие с основните концепции и правила на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г., относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (2). (4) Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (3) предоставя принципната рамка указание за настоящия регламент. (5) Тъй като целта на предложената инициатива, а именно създаването на общи статистически стандарти, които ще позволят представянето на хармонизирани данни, не може да се постигне ефективно от държавите-членки и тъй като мащабът на инициативата може по-добре да се постигне на ниво Общност, то Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, заложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, заложен в същия член, настоящият регламент остава в границите на необходимото за постигане на тази цел. (6) Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година, относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). (7) Постоянният комитет за селскостопанска статистика и Статистическият програмен комитет са информирани, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Предмет 1. Настоящият регламент урежда Икономическите сметки за селското стопанство в Общността (наричани за краткост ИССС), като осигурява: а) методология за ИССС (общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила), предназначена да се използва за съставянето на сметките на сравнима база за целите на Общността и за предаването на данни в съответствие с член 3; б) срокове за предаване на данните, свързани със селскостопанските сметки, съставени в съответствие с методологията на ИССС. 2. Настоящият регламент не задължава държавите-членки да използват методологията на ИССС при съставянето на селскостопанските сметки за свои собствени цели. Член 2 Методология 1. Методологията на ИССС, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е описана в приложение I. 2. Методологията на ИССС се актуализира в съответствие с процедурата, описана в член 4, параграф 2. Член 3 Предаване на Комисията 1. Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните, описани в приложение II, в сроковете, уточнени във всяка една таблица. 2. Първото предаване на данни следва да бъде осъществено през ноември 2003 година. 3. Списъкът на променливите величини и сроковете за предаването на данните, установени в приложение II, се допълват и преработват в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, параграф 2. Член 4 Процедура на Комитета 1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет за селскостопанска статистика. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него. Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 5 Заключителна разпоредба Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. Съставено в Брюксел на 5 декември 2003 година.

32003R1607

32003R1607 L 229/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1607/2003 НА КОМИСИЯТА от 12 септември 2003 година за изменение за двадесет и втори път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1456/2003 на Комисията (2), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него, като има предвид следното: (1) В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 са изброени лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси по смисъла на този регламент. (2) На 12 август и 9 септември 2003 г. Комитетът по санкциите реши да внесе някои изменения в списъка на лицата, групите и организациите, спрямо които следва да се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси. Следователно приложение I следва да бъде съответно изменено. (3) С оглед гарантиране на ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила незабавно, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 септември 2003 година.

32008R0018

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 18/2008 НА КОМИСИЯТА от 10 януари 2008 година относно определяне на максимално възстановяване при износ на бяла захар в рамките на постоянен публичен търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 900/2007 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора и трета алинея, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 900/2007 на Комисията от 27 юли 2007 г. относно постоянен търг до края на 2007-2008 пазарна година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар (2) изисква да се пристъпи към частични търгове. (2) Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 900/2007 и след разглеждане на внесените оферти по частичния търг, завършващ на 10 януари 2008 г. следва да се определи максимално възстановяване при износ за въпросния частичен търг. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За частичния търг, завършващ на 10 януари 2008 г. максималното възстановяване при износ за продукта, посочен в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 900/2007, се определя на 35,033 EUR/100 kg. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 11 януари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 януари 2008 година.

32009R0627

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 627/2009 НА КОМИСИЯТА от 16 юли 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 17 юли 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 юли 2009 година.

32004D0683

32004D0683 L 312/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 май 2004 година относно позицията на Общността по отношение на Решение на Съвета за стабилизиране и асоцииране: ЕС-Бивша югославска република Македония за приемане на неговия правилник за дейността, включително на правилника за дейността на Комитета по стабилизиране и асоцииране (2004/683/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), като взе предвид Решение 2004/239/ЕО, Евратом (1) на Съвета и на Комисията от 23 февруари 2004 г. относно сключването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, и по-специално член 2, параграф 1 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Съгласно член 108 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране се създава Съвет по стабилизиране и асоцииране. (2) Член 112 от горепосоченото споразумение предвижда Съветът за стабилизиране и асоцииране да се подпомага от Комитет по стабилизиране и асоцииране. (3) Член 109 от горепосоченото споразумение предвижда, че Съветът за стабилизиране и асоцииране приема свой правилник за дейността. (4) Член 110 от горепосоченото споразумение предвижда Съветът за стабилизиране и асоцииране в съответствие със своя правилник за дейността да определи правомощията на Комитета по стабилизиране и асоцииране, като Съветът за стабилизиране и асоцииране може да делегира правомощията си на Комитета по стабилизиране и асоцииране, РЕШИ: Член единствен Позицията, която трябва да се приеме от Общността в рамките на Съвета за стабилизиране и асоцииране, създаден съгласно член 108 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, във връзка с процедурните правила на горепосочения Съвет за стабилизиране и асоцииране и делегирането на правомощията му на Комитета по стабилизиране и асоцииране, посочено в член 110 от горепосоченото споразумение, се основава на проекторешението на Съвета за стабилизиране и асоцииране, приложено към настоящото решение. Не е необходимо допълнително решение на Съвета относно незначителни промени, които могат да бъдат направени в проектите на решенията. Съставено в Брюксел на 28 май 2004 година.

32006R0561

32006R0561 L 102/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), след консултации с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 8 декември 2005 г., като имат предвид, че: (1) В областта на автомобилния транспорт Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (4), имаше за цел да хармонизира условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено по отношение на сектора на автомобилния транспорт, и да подобри условията на труд и безопасността по пътищата. Напредъкът в тези области трябва да бъде запазен и разширен. (2) Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (5), изисква от държавите-членки да приемат мерки, които ограничават максималната продължителност на седмичното работно време на транспортните работници. (3) Появили са се трудности при тълкуването, прилагането, въвеждането в действие и наблюдението на някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 3820/85, свързани с времето за управление, правилата за почивките в работно време и извън него за водачите, извършващи национален и международен превоз в Общността, по единен начин във всички държави-членки поради широката им формулировка. (4) Желателно е тези разпоредби да бъдат ефективно и единно наложени, за да се постигнат техните цели и да не бъде компрометирано прилагането на правилата. Поради това е необходим по-ясен и по-прост набор от правила, които са по-лесни за разбиране, тълкуване и прилагане в автомобилната транспортна промишленост и от органите за привеждане в изпълнение. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент относно условията на труд, не следва да засягат правото на работодателите и синдикатите да определят чрез колективно договаряне или по друг начин разпоредби, които са по-благоприятни за работниците. (6) Желателно е обхватът на настоящия регламент да бъде определен ясно чрез посочване на основните категории превозни средства, към които той се прилага. (7) Настоящият регламент следва да се прилага към автомобилния превоз, извършван или изключително в Общността, или между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (8) Европейското споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози от 1 юли 1970 г. (AETR), както е изменено, следва да продължи да се прилага към превоза на стоки и пътници от превозни средства, регистрирани в някоя държава-членка или в някоя страна, която е договаряща се страна по AETR, за цялото пътуване или за част от него, когато това пътуване се извършва между Общността и трета страна, различна от Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или минава през такава страна. От изключително значение е да се измени AETR максимално бързо, по възможност в двугодишен срок от влизането в сила на настоящия регламент, с цел хармонизиране на неговите разпоредби с настоящия регламент. (9) В случай на автомобилен превоз с превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, разпоредбите на AETR следва да се прилагат към тази част от пътуването, извършвана в Общността или в страните, които са договарящи се страни по AETR. (10) Тъй като предметът на AETR попада в обхвата на настоящия регламент, правомощието за водене на преговори и сключване на споразумение е на Общността. (11) Ако изменение на вътрешните правила на Общността във въпросната област налага съответстващо изменение на AETR, държавите-членки следва да действат заедно за постигането на такова изменение на AETR възможно най-бързо в съответствие с процедурите, предвидени в споразумението. (12) Списъкът на освобождаванията следва да бъде актуализиран, за да отрази развитието в сектора на автомобилния транспорт през последните 19 години. (13) Следва да бъдат дадени пълни определения на всички основни понятия, което да позволи по-лесно тълкуване и да осигури прилагането на настоящия регламент по единен начин. В допълнение към това следва да бъдат положени усилия за осигуряване на единното тълкуване и прилагане на настоящия регламент от страна на надзорните органи. Понятието „седмица“, предвидено в настоящия регламент, не възпрепятства водачите да започват своята работна седмица през който и да е ден от седмицата. (14) За да се гарантира ефективното привеждане в изпълнение, е от изключително значение компетентните органи при извършване на пътните проверки и след изтичането на преходния период да бъдат в състояние да установяват дали времето за управление и периодите на почивка се спазват надлежно в деня на проверката и през предходните 28 дни. (15) Основните правила относно времето за управление следва да бъдат изяснени и опростени с цел ефективно и единно привеждане в изпълнение чрез използване на цифров тахограф, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт (6) и в настоящия регламент. В допълнение към това органите на държавите-членки за привеждане в изпълнение следва да се стремят, чрез постоянния комитет, да достигнат до общо разбиране за прилагането на настоящия регламент. (16) Беше установено, че съгласно правилата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 е възможно да се определят дневни периоди на управление и на почивка, позволяващи на водача да управлява достатъчно дълго без пълна почивка, което води до намалена безопасност по пътищата и до влошаване на условията на труд на водача. Поради това е необходимо да се осигури, че разделящите почивки са разпределени така, че да предотвратяват злоупотреби. (17) Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима. (18) Много от автомобилните транспортни операции в Общността включват превоз чрез ферибот или железници за част от пътуването. Поради това следва да бъдат предвидени ясни подходящи разпоредби относно дневните почивки и почивките по време на работа за такива операции. (19) С оглед увеличаването на трансграничния превоз на стоки и пътници, в интерес на безопасността по пътищата и подобреното привеждане в изпълнение е желателно пътните проверки и проверките на територията на предприятията да обхващат времето за управление, периодите на почивка във и извън работно време в другите държави-членки и третите страни, както и да се определи дали съответните правила са били спазвани напълно и правилно. (20) Отговорността на транспортните предприятия следва да обхваща поне транспортните предприятия, които са юридически и физически лица, и не следва да изключва производства срещу физически лица, които са извършители, подбудители или подпомагат нарушения на настоящия регламент. (21) Необходимо е водачите, работещи за няколко транспортни предприятия, да предоставят на всяко едно от тях необходимата информация, която да им позволи да изпълнят задълженията си по настоящия регламент. (22) За да се насърчи социалният напредък и да се подобри пътната безопасност, всяка държава-членка следва да запази правото да приема някои подходящи мерки. (23) Националните дерогации следва да отразяват промените в сектора на автомобилния транспорт и да бъдат ограничени до тези елементи, които понастоящем не са изложени на конкурентен натиск. (24) Държавите-членки следва да определят правила за превозни средства, използвани за превоз на пътници по редовна линия, когато маршрутът не превишава 50 км. Тези правила следва да осигурят достатъчна защита по отношение на допустимото време за управление и задължителните почивки в работно време и извън него. (25) В интерес на ефективното привеждане в изпълнение е желателно всички редовни национални и международни транспортни услуги да бъдат проверявани чрез използване на стандартно записващо устройство. (26) Държавите-членки следва да предвидят правила за санкциите, приложими към нарушения на настоящия регламент, и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни, възпиращи и недискриминационни. Възможността за спиране от движение на превозни средства в случай на установяване на сериозни нарушения следва да бъде включена в общия обхват на мерките, с които разполагат държавите-членки. Разпоредбите, съдържащи се в настоящия регламент, които са свързани със санкциите или производствата, не следва да засягат националните правила относно тежестта на доказване. (27) В интерес на ясното и ефективно привеждане в изпълнение е желателно да бъдат осигурени единни разпоредби относно отговорността на транспортните предприятия и водачите при нарушения на настоящия регламент. Отговорността може доведе до наказателни, граждански или административни санкции в държавите-членки, според случая. (28) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно: създаване на ясни общи правила относно времето на управление, почивките по време на работа и почивките, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, поради необходимостта от координирани действия, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (29) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7). (30) Тъй като разпоредбите относно минималната възраст на водачите са предвидени в Директива 2003/59/ЕО (8) и трябва да бъдат транспонирани до 2009 г., в настоящия регламент се изискват само временни разпоредби относно минималната възраст на екипажите. (31) Регламент (ЕИО) № 3821/85 следва да бъде изменен с цел прецизиране на специфичните задължения на транспортните предприятия и водачите, както и насърчаване на правната сигурност и улесняване на прилагането на времето за управление и периодите на почивки по време на пътните проверки. (32) Регламент (ЕИО) № 3821/85 следва да бъде изменен също така с цел осигуряване на правна сигурност по отношение на новите дати на въвеждането на цифрови тахографи и на наличността на карти на водачите. (33) Въвеждането на записващо оборудване съгласно Регламент (ЕО) № 2135/98, позволяващо електронното записване на дейностите на водача в продължение на 28-дневен период на неговата карта на водача и електронното записване на операциите на превозното средство за 365-дневен период, ще направи пътните проверки по-бързи и по-цялостни в бъдеще. (34) Съгласно Директива 88/599/ЕИО (9) пътните проверки се ограничават до дневното време на управление, междудневните почивки и почивките в работно време. Когато бъде въведено записващо оборудване, данните за водача и превозното средство ще се съхраняват електронно и данните ще могат да бъдат оценявани електронно на място. Това следва след време да позволи извършването на прости проверки на нормалните и намалените междудневни почивки и на компенсационната почивка. (35) Опитът сочи, че спазването на разпоредбите на настоящия регламент, по-специално посоченото максимално време на управление за двуседмичен период, не може да бъде приведено в изпълнение, освен ако не бъде въведен надлежен и ефективен надзор при пътните проверки по отношение на целия този период. (36) Прилагането на законодателните разпоредби относно цифровите тахографи следва да съответства на настоящия регламент с цел постигане на оптимална ефективност при наблюдението и привеждането в изпълнение на някои социални разпоредби в автомобилния транспорт. (37) За целите на яснотата и по-рационалното организиране Регламент (ЕИО) № 3820/85 следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Настоящият регламент определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност. Настоящият регламент също така има за цел да насърчи подобряването на практиките на наблюдение и привеждане в изпълнение на държавите-членки и подобряването на работните практики в автомобилната транспортна промишленост. Член 2 1. Настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз: а) на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона, или б) на пътници с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел. 2. Настоящият регламент се прилага, независимо от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван: а) изцяло в Общността; или б) между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 3. За международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR. Разпоредбите на AETR следва да бъдат хармонизирани с тези на настоящия регламент, така че основните разпоредби на настоящия регламент да се прилагат чрез AETR към такива превозни средства за всяка част от пътуването, извършена в Общността. Член 3 Настоящият регламент не се прилага към автомобилен превоз с: а) превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра; б) превозни средства, чиято максимално допустима скорост не надвишава 40 километра в час; в) превозни средства, притежавани или наети от въоръжените сили, службите за гражданска защита, противопожарните служби и силите, отговарящи за поддържането на обществения ред, когато превозът се извършва в изпълнение на задачи, възложени на тези служби, и е под техен контрол; г) превозни средства, включително превозни средства, използвани за превоз на хуманитарни помощи с нетърговска цел, използвани при извънредни случаи или спасителни операции; д) специализирани превозни средства, използвани за медицински цели; е) специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 км от тяхната база; ж) превозни средства, преминаващи пътни изпитания за целите на техническо разработване, ремонт или поддържане, и нови или възстановени превозни средства, които не са въведени в експлоатация; з) превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, непревишаваща 7,5 тона, използвани за превоз на стоки с нетърговска цел; и) търговски превозни средства, които имат исторически статус съгласно законодателството на държавата-членка, в която те се управляват и които се използват за превоз на пътници или стоки с нетърговска цел. Член 4 За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: а) „автомобилен превоз“ означава всяко пътуване, осъществено изцяло или отчасти по пътища, отворени за обществено ползване с превозно средство, без значение дали е натоварено или не, ползвано за превоз на пътници или стоки; б) „превозно средство“ означава моторно превозно средство, влекачи, ремаркета и полуремаркета или комбинация от тези превозни средства, определени, както следва: - „моторно превозно средство“: всяко механично, снабдено със собствен задвижващ мотор превозно средство, движещо се по шосе, различно от превозно средство, трайно движещо се по релсов път, и обикновено използвано за превоз на пътници или стоки; - „влекач“: всяко механично, снабдено със собствен задвижващ мотор превозно средство, движещо се по шосе, различно от превозно средство, трайно движещо се по релсов път, и специално конструирано да тегли, тласка или движи ремаркета, полуремаркета, инструменти или машини; - „ремарке“: всяко превозно средство, конструирано за прикачване към моторно превозно средство или влекач; - „полуремарке“: ремарке без челна ос, прикачвано по такъв начин, че значителна част от теглото му и от теглото на товара му да бъдат носени от влекача или моторното превозно средство; в) „водач“ означава всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда; г) „почивка по време на работа“ означава всеки период от време, през който водачът не може да кормува или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване; д) „друга работа“ означава всички дейности, които са определени като работно време в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, с изключение на „управление“, включително всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; е) „почивка“ означава всеки непрекъснат период, през който водачът можа свободно да разполага със своето време; ж) „дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“: - „нормална дневна почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне девет часа, - „намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа; з) „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“: - „нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа, - „намалена седмична почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде съкратен до минимум 24 последователни часа; и) „седмица“ означава периодът, включващ времето от 00:00 часа в понеделник до 24:00 часа в неделя; й) „време на управление“ означава продължителността на записаната дейност на управление: - автоматично или полуавтоматично със записващо оборудване, съгласно определеното в приложения I и IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85, или - ръчно, съгласно изискванията на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3821/85; к) „дневно време на управление“ означава общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка; л) „седмично време на управление“ означава общата продължителност на времето на управление през седмицата; м) „максимално допустима маса“ означава максимално разрешената маса на превозното средство в работно напълно натоварено положение; н) „редовни пътнически линии“ означава национални и международни линии съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен автобусен превоз на пътници (10); о) „екипно управление“ означава положението, при което през всеки период между две последователни дневни почивки или между дневна почивка и седмична почивка има поне двама водачи в превозното средство за извършване на управлението. През първия час на екипното управление присъствието на друг водач или водачи е незадължително, но за останалата част от периода е задължително; п) „транспортно предприятие“ означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност, независимо дали е с цел печалба или с идеална цел, или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем или срещу възнаграждение или за своя собствена сметка; р) „период на управление“ означава общата продължителност на времето на управление от момента, в който водачът започва да управлява след период на почивка извън работно време или в работно време, до момента, в който той вземе почивка извън работно време или в работно време. Периодът на управление може да бъде непрекъснат или прекъснат. ГЛАВА II ЕКИПАЖИ, ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ, ПОЧИВКИ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА И ПОЧИВКИ Член 5 1. Минималната възраст за водачите е 18 години. 2. Минималната възраст за придружителите на водачите е 18 години. Държавите-членки обаче могат да намалят минималната възраст за придружителите на водачите до 16 години, при условие че: а) автомобилният превоз се извършва в рамките на една държава-членка в радиус от 50 километра от мястото на базиране на превозното средство, включително местните административни райони, чийто център е разположен в този радиус; б) намаляването е с цел професионално обучение; и в) границите, наложени от националните правила по трудови въпроси, са спазени. Член 6 1. Дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. 2. Седмичното време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО. 3. Общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа. 4. Дневното и седмичното време на управление включват цялото време на управление на територията на Общността или на трета страна. 5. Водачът регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано за управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, и регистрира всички периоди на разположение, съгласно определението в член 15, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3821/85, от неговата последна дневна или седмична почивка. Тези записи се вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатката или като се използват устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване. Член 7 След период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени. Член 8 1. Водачът ползва дневни и седмични почивки. 2. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. 3. Дневната почивка може да бъде удължена до нормална седмична почивка или намалена седмична почивка. 4. Водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки. 5. Чрез дерогация от параграф 2 в рамките на 30 часа след края на дневната или седмичната почивка водач, извършващ екипно управление, трябва да ползва нова дневна почивка от поне девет часа. 6. През всеки две последователни седмици водачът ползва поне: - две нормални седмични почивки, или - една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка. 7. Всяка почивка, ползвана като компенсация за намалена седмична почивка, се включва към друга почивка от поне девет часа. 8. По желание на водача дневните почивки и намалените седмични почивки извън базата могат да бъдат ползвани в превозното средство, доколкото то разполага с подходящи условия за спане за всеки водач и превозното средство е неподвижно. 9. Седмична почивка, която попада в две седмици, може да бъде отчетена през всяка една от седмиците, но не и в двете. Член 9 1. Чрез дерогация от член 8, когато водач придружава превозно средство, което е транспортирано с ферибот или влак, и ползва нормална дневна почивка, тази почивка може да бъде прекъсвана не повече от два пъти с други дейности с обща продължителност не повече от един час. По време на такава дневна почивка водачът следва да има достъп до койка или кушетка. 2. Всяко време, прекарано в пътуване до мястото на поемане на управлението на превозното средство, попадащо в обхвата на настоящия регламент, или при завръщане от такова място, когато превозното средство не се намира в дома на водача, нито в оперативната централа на работодателя, където водачът нормално е базиран, не се отчита за почивка или почивка в работно време, освен ако водачът не е на ферибот или влак и има достъп до койка или кушетка. 3. Всяко време, прекарано от водача в управление на превозното средство, което попада извън обхвата на настоящия регламент, до или от превозно средство, което попада в обхвата на настоящия регламент и което не се намира нито в дома на водача, нито в оперативната централа на работодателя, където водачът нормално е базиран, се счита за друга работа. ГЛАВА III ОТГОВОРНОСТ НА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Член 10 1. Транспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или които са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки, ако такова възнаграждение може да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушение на настоящия регламент. 2. Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. 3. Транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или трета страна. Без да се засяга правото на държавите-членки да търсят пълна отговорност от транспортните предприятия, държавите-членки могат да определят тази отговорност като условна при нарушаване на параграфи 1 и 2 от страна на предприятието. Държавите-членки могат да вземат предвид всяко доказателство, че транспортното предприятие не може основателно да бъде държано отговорно за извършеното нарушение. 4. Предприятията, изпращачите, спедиторите, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи осигуряват, че постигнатото споразумение по договор по отношение на транспортния график е съобразено с настоящия регламент. 5. а) Транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент: i) осигурява записването на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача на предвидените от държавата-членка интервали и по-честото записване на съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно дейностите, извършени от или за това предприятие; ii) осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието; б) за целите на настоящия параграф „записване“ се тълкува в съответствие с определението, предвидено в приложение IБ, глава I, буква т) от Регламент (ЕИО) № 3821/85; в) максималният период, в рамките на който съответните данни се записват съгласно буква а), i), се определя от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 24, параграф 2. ГЛАВА IV ИЗКЛЮЧЕНИЯ Член 11 Държава-членка може да предвиди по-дълги минимални почивки по време на работа и почивки или по-късо максимално време на управление от тези, предвидени в членове 6-9 в случай на превоз, извършван изцяло на нейната територия. В такъв случай държавите-членки вземат предвид колективните трудови договори или други споразумения между социалните партньори. Независимо от това настоящият регламент остава приложим към водачите, извършващи международни транспортни операции. Член 12 При условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6-9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой. Член 13 1. При условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава-членка може да предостави изключения от членове 5-9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства: а) превозни средства, които са собственост на или са наети без водач от публични органи за автомобилен превоз, който не конкурира частни транспортни предприятия; б) превозни средства, използвани или наети без водач от земеделски, градинарски, горски или рибарски предприятия за превоз на стоки в радиус от 100 километра от базата на предприятието; в) земеделски трактори или горски трактори, използвани за земеделски или горски дейности в радиус от 100 километра от базата на предприятието, което притежава, е наело или е взело на лизинг превозното средство; г) превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани: - от доставчици на универсални услуги съгласно определението в член 2, параграф 13 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (11) за доставка на пратки като част от универсална услуга, или - за превоз на материали, оборудване или машини за ползване от водача по време на неговата работа. Тези превозни средства се използват само в радиус от 50 километра от базата на предприятието и при условие че управлението на превозните средства не представлява основна дейност за водача; д) превозни средства, използвани изключително на острови с площ, ненадвишаваща 2 300 квадратни километра, които не са свързани с останалата част на националната територия с мост, брод или тунел, открит за използване от моторни превозни средства; е) превозни средства, използвани за превоз на стоки в радиус от 50 километра от базата на предприятието и задвижвани с природен или втечнен газ или електричество, с максимално допустима маса, включително масата на ремаркето или полуремаркето, ненадвишаваща 7,5 тона; ж) превозни средства, използвани за обучение и изпит по управление на превозно средство с цел получаване на свидетелство за управление или удостоверение за професионална компетентност, при условие че те не се използват за превоз на стоки или пътници с търговска цел; з) превозни средства, използвани във връзка с канализация, защита от наводнения, услуги по поддръжка на водоснабдяването, снабдяването с газ и електроснабдяването, поддръжка на пътищата и контрол по пътищата, събиране на битови отпадъци от врата до врата, телеграфни и телефонни услуги, радио- и телевизионно излъчване и откриване на радио- и телевизионни предавателни или приемници; и) превозни средства с 10-17 места, използвани изключително за превоз на пътници с нетърговска цел; й) специализирани превозни средства, превозващи цирково и панаирно оборудване; к) специално оборудвани превозни средства по транспортен проект, които служат основно като образователно средство в неподвижно състояние; л) превозни средства, използвани за събиране на мляко от фермите и за връщане във фермите на млечни контейнери или млечни продукти, предназначени за храна за животни; м) специализирани превозни средства за превоз на пари и/или скъпоценности; н) превозни средства, използвани за превоз на животински отпадъци и животински трупове, които не са предназначени за консумация от човека; о) превозни средства, използвани изключително на пътища вътре в транспортни възли, като пристанища, интермодални и железопътни терминали; п) превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от 50 километра. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията изключенията, предоставени съгласно параграф 1, а Комисията съобщава тази информация на другите държави-членки. 3. При условие че не се засягат целите, определени в член 1, и е осигурена подходяща защита на водачите, държава-членка може, след одобрение на Комисията, да предостави на собствената си територия минимални изключения от настоящия регламент за превозни средства, използвани в предварително определени райони с гъстота на населението по-малко от 5 души на квадратен километър в следните случаи: - редовни локални пътнически линии, когато разписанието е потвърдено от органите (в този случай могат да бъдат разрешени само изключения, свързани с почивките по време на работа), и - локални операции за автомобилен превоз за собствена сметка или под наем, или срещу възнаграждение, които не се отразяват на вътрешния пазар и са необходими за запазване на някои сектори на промишлеността на съответната територия, и когато разпоредбите за изключение от настоящия регламент са ограничени в радиус от 100 километра. Автомобилният превоз по това изключение може да включва пътуване до район с гъстота на населението от пет или повече души на квадратен километър единствено с цел начало или край на пътуването. Всички подобни мерки следва да бъдат пропорционални по характер и обхват. Член 14 1. Доколкото не се засяга осъществяването на целите, определени в член 1, държавите-членки могат, след разрешение от Комисията, да предоставят изключения за прилагането на членове 6-9 по отношение на транспортните операции, извършвани при изключителни обстоятелства. 2. При спешни случаи държавите-членки могат да предоставят изключения за срок, непревишаващ 30 дни, за които Комисията следва да бъде уведомена незабавно. 3. Комисията информира другите държави-членки за всяко изключение, предоставено съгласно настоящия член. Член 15 Държавите-членки гарантират, че водачите на превозни средства, посочени в член 3, буква а), попадат в обхвата на националните правила, които осигуряват достатъчна защита по отношение на допустимото време за управление и задължителните почивки по време на работа и почивки. ГЛАВА V КОНТРОЛНИ ПРОЦЕДУРИ И САНКЦИИ Член 16 1. Когато превозното средство не е снабдено със записващо оборудване в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3821/85, параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат към: а) редовните национални пътнически линии, и б) редовните международни пътнически линии, чиито пътни терминали са разположени на разстояние 50 километра по права линия от границата между две държави-членки и чиято дължина на пътя не надвишава 100 километра. 2. Транспортното предприятие изготвя разписание на линията и график на дежурствата, които показват за всеки водач, името, място на базиране и изготвен предварителен график за различни периоди на управление, друга работа, почивки по време на работа и периоди, когато е на разположение. Всеки водач, работещ по линия, посочена в параграф 1, носи със себе си извлечение от графика на дежурствата и копие от разписанието на линията. 3. Графикът на дежурствата следва да: а) включва всички данни, посочени в параграф 2, за минимален период, обхващащ предходните 28 дни; тези данни трябва да бъдат актуализирани на редовни интервали с продължителност, ненадвишаваща един месец; б) се подписва от ръководителя на транспортното предприятие или от лице, упълномощено да го представлява; в) се съхранява от транспортното предприятие за срок от една година от изтичането на периода, обхванат от него. Транспортното предприятие дава извлечение от графика на съответните водачи при поискване; и г) се представя и предоставя по искане на упълномощен инспектор. Член 17 1. Като използват стандартния формуляр, установен в Решение 93/173/ЕИО (12), държавите-членки съобщават необходимата информация на Комисията, за да може тя да изготвя на всеки две години доклад относно прилагането на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и развитието във въпросната област. 2. Тази информация се съобщава на Комисията не по-късно от 30 септември в годината, следваща края на съответния двугодишен период. 3. Докладът указва как са били използвани изключенията, предвидени в член 13. 4. Комисията представя доклада пред Европейския парламент и Съвета в срок от 13 месеца след края на съответния двугодишен период. Член 18 Държавите-членки приемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент. Член 19 1. Държавите-членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни, възпиращи и недискриминационни. Нарушенията на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85 не могат да бъдат подлагани на повече от една санкция или процедура. Държавата-членка съобщава на Комисията тези мерки и правилата относно санкциите преди датата, посочена в член 29, втора алинея. Комисията уведомява своевременно другите държави-членки. 2. Държавата-членка оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или на трета страна. По изключение, когато бъде установено нарушение: - което не е било извършено на територията на съответната държава-членка, и - което е било извършено от предприятие, установено в друга държава-членка или в трета страна, или от водач с месторабота в друга държава-членка или в трета страна, държавата-членка може, преди 1 януари 2009 г., вместо да наложи санкция, да уведоми компетентния орган в държавата-членка или третата страна, където е установено предприятието или където е местоработата на водача, за фактите по нарушението. 3. Когато държава-членка образува производство или наложи санкция за конкретно нарушение, тя предоставя на водача надлежно писмено доказателство за това. 4. Държавите-членки осигуряват, че системата от пропорционални санкции, която може да включва финансови санкции, ще се прилага за нарушения на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85 от страна на предприятията, свързаните с тях изпращачи, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи. Член 20 1. Водачът съхранява всяко доказателство, предоставено от държава-членка относно наложена санкция или образуване на производство, до момента, в който същото нарушение на настоящия регламент не може да породи второ производство или санкция по силата на настоящия регламент. 2. Водачът представя доказателството по параграф 1 при поискване. 3. Водач, който е нает от или е на разположение на повече от едно транспортно предприятие, предоставя достатъчна информация на всяко предприятие, която да му позволи да спази изискванията на глава II. Член 21 За уреждане на случаи, когато държавата-членка счита, че е налице нарушение на настоящия регламент, което очевидно води до застрашаване на пътната безопасност, тя оправомощава съответния компетентен орган да разпореди спиране от движение на съответното превозно средство до отстраняване на причината за нарушението. Държавите-членки могат да задължат водача да ползва дневна почивка. При необходимост държавите членки също така отнемат, спират временно или ограничават разрешителното на предприятието, ако предприятието е установено в същата държава-членка, или отнемат, спират временно или ограничават свидетелството за управление на водача. Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 24, параграф 2, разработва насоки с цел насърчаване на хармонизираното прилагане на настоящия член. Член 22 1. Държавите-членки си оказват съдействие при прилагането на настоящия регламент и при проверката на неговото спазване. 2. Компетентните органи на държавите-членки обменят редовно цялата налична информация относно: а) нарушенията на правилата, установени в глава II, които са извършени от лица, които не пребивават на тяхна територия, и за санкциите, наложени за такива нарушения; б) санкциите, наложени от държава-членка на лицата, които пребивават на нейна територия, за нарушения, извършени в други държави-членки. 3. Държавите-членки изпращат редовно съответната информация относно националното тълкуване и прилагане на настоящия регламент на Комисията, която осигурява достъп до тази информация в електронен формат на другите държави-членки. 4. Комисията подкрепя диалога между държавите-членки относно тълкуването и прилагането на настоящия регламент чрез комитета, посочен в член 24, параграф 1. Член 23 Общността встъпва в преговори с трети страни, които могат да бъдат необходими за целите на прилагането на настоящия регламент. Член 24 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 25 1. По искане на държава-членка или по собствена инициатива Комисията: а) проучва случаи, в които се появяват различия в прилагането и привеждането в изпълнение на някоя от разпоредбите на настоящия регламент, по-специално относно времето за управление, почивките по време на работа и почивките; б) уточнява разпоредбите на настоящия регламент с цел насърчаване на общ подход. 2. В случаите, посочени в параграф 1, Комисията взема решение относно препоръчителния подход в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2. Комисията съобщава своето решение на Европейския парламент, на Съвета и на държавите-членки. ГЛАВА VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 26 Регламент (ЕИО) № 3821/85 се изменя, както следва: 1. Член 2 се заменя със следното: „Член 2 За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета (13). 2. В член 3 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следния текст: „1. Записващото устройство се монтира и използва в превозни средства, които са регистрирани в държава-членка и които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Превозните средства, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, и превозните средства, които са изключени от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85, но които не са изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, се съобразяват с това изискване до 31 декември 2007 г. 2. Държавите-членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент превозните средства, посочени в член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. 3. Държавите-членки могат, след разрешение от Комисията, да освободят от прилагането на настоящия регламент превозни средства, използвани за транспортните дейности, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 561/2006.“; 3. Член 14, параграф 2 се заменя със следното: „2. Предприятието съхранява регистрационни листове и разпечатки, независимо дали разпечатките са направени с цел спазване на член 15, параграф 1, в хронологичен ред и четливо за срок най-малко една година след тяхното използване и издава копия на заинтересованите водачи при искане от тяхна страна. Предприятието също така издава копия на записаните данни от картите на водачите на заинтересованите водачи при искане от тяхна страна и разпечатки на тези копия. Регистрационните листове, разпечатките и записаните данни се показват или предоставят при поискване от страна на всеки упълномощен инспектор.“; 4. Член 15 се изменя, както следва: - в параграф 1 се добавя следната алинея: „Когато картата на водача е повредена, неизправна или водачът не разполага с нея, водачът: а) в началото на пътуването му разпечатва характеристиките на превозното средство, което управлява, и вписва на тази разпечатка: i) подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), включително неговия подпис; ii) периодите, посочени в параграф 3, второ тире, букви б), в) и г); б) в края на пътуването му разпечатва информацията, свързана с периодите, записани със записващото оборудване, записва всички периоди на друга работа, периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването в началото на пътуването, когато това не е записано с тахограф, и отбелязва на този документ подробностите, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), включително неговия подпис.“, - параграф 2, втора алинея се заменя със следното: „Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва оборудването на превозното средство, периодите, посочени в параграф 3, второ тире, букви б), в) и г): а) се вписват в регистрационния лист ръчно, чрез автоматично записване или по друг начин, четливо и без зацапване на листа, ако превозното средство е снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I; или б) се вписват на картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване, ако превозното средство е снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ. Когато на борда на превозното средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ, има повече от един водач, всеки водач осигурява поставянето на неговата карта на водач в правилния вход на тахографа.“, - параграф 3, букви б) и в) се заменят със следното: „б) „друга работа“ означава всяка дейност, различна от управление, съгласно определението в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (14), както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него, и която трябва да бъде записвана със следния знак: ; в) „периодът на разположение“, определен в член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО, трябва да бъде записан със следния знак:. . - параграф 4 се заличава. - параграф 7 се заменя със следното: „7. а) Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I, водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора: i) регистрационните листове за текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 дни; ii) картата на водача, ако притежава такава, и iii) всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни. б) Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ, водачът трябва да бъде да представи при всяко поискване на инспектора: i) картата на водача, притежавана от него; ii) всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006, и iii) регистрационните листове, отговарящи за същия период като този, посочен в предходната алинея, през които той е управлявал превозно средство със записващо оборудване в съответствие с приложение I. Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точка ii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни. в) Упълномощеният инспектор може да проверява спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 чрез анализ на регистрационните листове, на показанията или разпечатаните данни, които са записани от записващото оборудване или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг подкрепящ документ, който доказва неспазването на разпоредба като тези, предвидени в член 16, параграфи 2 и 3.“ Член 27 Регламент (ЕО) № 2135/98 се изменя, както следва: 1. Член 2, параграф 1, буква а) се заменя със следния текст: „1. а) Считано от двадесетия ден след публикуването на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета (15), превозните средства, въведени в експлоатация за първи път, трябва да се снабдени със записващо оборудване в съответствие с изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85. 2. Член 2, параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че ще бъдат в състояние да издават карти на водачите най-късно на двадесетия ден след публикуването на Регламент (ЕО) № 561/2006.“ Член 28 Регламент (ЕИО) № 3820/85 се отменя и заменя с настоящия регламент. Независимо от това член 5, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 продължават да се прилагат до датите, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО. Член 29 Настоящият регламент влиза в сила на 11 април 2007 г., с изключение на член 10, параграф 5, член 26, параграфи 3 и 4 и член 27, които влизат в сила на 1 май 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 15 март 2006 година.

31999D0228

31999D0228 L 083/77 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 5 март 1999 година за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета и на Решения 92/160/ЕИО, 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО и 93/197/ЕИО по отношение на ветеринарно-санитарните условия за временно допускане, повторно влизане и внос в Общността на регистрирани коне от някои части на Саудитска Арабия (нотифицирано под номер С(1999) 496) (текст от значение за ЕИП) (1999/228/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция и по-специално членове 12, 13, 15, 16, както и член 19, ii) от нея, като има предвид, че с Решение 79/542/ЕИО на Съвета (2), последно изменено от Решение 98/622/ЕО на Комисията (3), е създаден списък с одобрени трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на говеда, свине, еднокопитни животни , овце и кози, прясно месо и месни продукти; като има предвид, че с Решение 92/160/ЕИО на Комисията (4), последно изменено от Решение 98/622/ЕО на Комисията (5), Комисията постановява регионализирането на някои трети страни по отношение на вноса на еднокопитни животни; като има предвид, че ветеринарно-санитарните условия и ветеринарно сертифициране за временно допускане, повторно влизане и внос в Общността на регистрирани коне са формулирани в Решения 92/260/ЕИО (6), 93/195/ЕИО (7) и 93/197/ЕИО (8) на Комисията, всички последно изменени с Решение 98/594/ЕО (9); като има предвид, че в резултат от ветеринарната инспекционна проверка от страна на Комисията в Саудитска Арабия ситуацията на здравето на животните изглежда, че подлежи на удовлетворителна степен на контрол, и особено придвижването на еднокопитни животни от някои части на територията в други части на страната изглежда е добре контролирано; като има предвид, че ветеринарните власти на Саудитска Арабия са поели писмено ангажимент да уведомяват Комисията и държавите-членки в рамките на 24 часа с телеграма, по факс или посредством телекс относно всякакви инфекциозни или заразни заболявания по еднокопитните животни, посочени в приложение А към Директива 90/426/ЕИО , които задължително се разгласяват в страната, а също и своевременно да информират относно всякакви промени в политиката за ваксиниране или вноса на еднокопитни животни; като има предвид, че след провеждането на серологичното изследване на цялата територия на Саудитска Арабия, страната може да се счита, че свободна от сап (бактериална зооноза) и дурин по конете от най-малко шест месеца; че в страната никога не е имало поява на венецуелски енцефаломиелит по конете и везикуларен стоматит, при все това са открити серологични доказателства за наличието на вирусен артрит при конете; като има предвид, че въз основа на резултатите от горепосоченото изследване, в някои части от Саудитска Арабия повече от две години не е наблюдаван африканска чума по конете, като през последните 12 месеца в страната не е била провеждана ваксинация срещу тази болест, като същата е и официално забранена; при все това някои части от Саудитска Арабия не могат да се считат за свободни от това заболяване; като има предвид, че компетентните органи на Саудитска Арабия са информирали Комисията относно официалното одобряване на защитена от насекоми карантинна станция в околностите на Ер-Рияд, като са представили образци на подписите на официалните ветеринарни лекари, оправомощени да подписват международни сертификати за износ; като има предвид, че поради причини, свързани с ветеринарната ситуация в някои части от Саудитска Арабия, изглежда че е подходящо въпросната страна да бъде регионализирана, така че в Общността да се внасят само регистрирани коне от свободната от заболявания част от територията на Саудитска Арабия; като има предвид, че ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране следва да бъдат приети съгласно ветеринарномедицинската ситуация във въпросната трета страна, като в случая се обхващат единствено регистрираните коне; като има предвид, че с цел яснота следва винаги да се използва кодът на страната по ISO при изменения в списъка на третите страни; като има предвид, че е необходимо в Решение 79/542/ЕИО, както и в Решения 92/160/ЕИО, 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО и 93/197/ЕИО да се внесат съответните изменения; като има предвид, че мерките предвидени съгласно настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В част 2 от приложението към Решение 79/542/ЕИО в отделната колонка за регистрирани коне се добавя следният ред по азбучен ред на съответните кодове по ISO на страните: „SA Саудитска Арабия X (1)“ Член 2 В приложението към Решение 92/160/ЕИО се добавят следните думи: „Саудитска Арабия Цялата територия с изключение на защитните зони и зоните за наблюдение, създадени в съответствие с разпоредбите от член 13, параграф 2, буква а) от Директива 90/426/ЕИО, където е направено следното разделение: 1. Защитна зона 1.1. Провинция Jizan - Цялата провинция с изключение на частта северно от контролния пост на пътя при Ash Shuqaiq на път № 5, както и северно от път № 10. 1.2. Провинция Asir - Частта от провинцията, ограничена от път № 10 между Аd Darb, Abha и Kamis Mushayt на север, с изключение на клубовете за езда във военно-въздушните бази и базите на сухопътните войски, - Частта от провинцията, ограничена на север от път № 15, водеща от Kamis Mushayt през Jarash, Al Utfah и Dhahran Al Janoub към границата с провинция Najran, - Частта от провинцията, ограничена на север от пътя, водещ от Al Utfah през Al Fayd до Badr Al Janoub (провинция Najran). 1.3. Провинция Najran - Частта от провинцията, ограничена от пътя от Al Utfah (провинция Asir) до Badr Al Janoub и до As Sebt и от As Sebt покрай коритото на Wadi Habunah към кръстовището с път № 177 между Najran и Ер-Рияд на север и от това кръстовище по протежение на път № 177, водещ на юг към кръстовището с път № 15 от Najranu до Sharourah, - Частта от провинцията южно от път № 15 между Najran и Sharourah и границата с Йемен. 2. Зона за наблюдение 2.1. Провинция Jizan - Частта от провинцията северно от контролния пост на пътя при Ash Shuqaiq на път № 5, която се контролира от контролния пост в Al Qahmah и северно от път № 10. 2.2. Провинция Asir - клубовете за езда във военно-въздушните бази и базите на сухопътните войски, - Частта от провинцията между границата на защитната зона и път № 209 от Ash Shuqaiq до пътния контролен пост Muhayil на път № 211, - Частта от провинцията между контролния пост на път № 10 южно от Abha, град Abha и пътния контролен пост Ballasmer на 65 км от Abha на път № 15, който води на север, - Частта от провинцията между Khamis Mushayt и пътния контролен пост на 90 км от Abha на път № 255 до Samakh и пътния контролен пост в Yarah, на 90 км от Abha, на път № 10, който води до Ер-Рияд, - Частта от провинцията южно от въздушната линия между пътния контролен пост в Yarah на път № 10 и Khashm Ghurab на път № 177 чак до границата с провинция Najran. 2.3. Провинция Najran - Частта от провинцията южно от линията между пътния контролен пост в Yarah на път № 10 и Khashm Ghurab на път № 177 на 80 км от Najran и западно на път № 175, водещ до Sharourah.“ Член 3 В Решение 92/260/ЕИО се внасят следните изменения: 1. В приложение I списъкът с третите страни от група Д се замества със следния текст: „Обединени арабски емирства (AE), Бахрейн (BH), Алжир (DZ), Египет (1) (EG), Израел (IL), Йордания (JO), Кувейт (KW), Ливан (LB), Либия (LY), Мароко (MA), Малта (MT), Мавриций (MU), Оман (OM), Катар (QA), Саудитска Арабия (1) (SA), Сирия (SY), Тунис (TN), Турция1 (TR)“; 2. Заглавието на здравния сертификат, установен в приложение II, част Е, се замества със следния текст: „ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ за временно допускане на регистрирани коне от Обединените арабски емирства, Бахрейн, Алжир, Египет (1), Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Малта, Мавриций, Оман, Катар, Саудитска Арабия (1), Сирия, Тунис, Турция (1) на територията на Общността за период, по-кратък от 90 дни.“ Член 4 В Решение 93/195/ЕИО се внасят следните изменения: 1. В приложение I списъкът с третите страни от група Д се замества със следния текст: „Обединени арабски емирства (AE), Бахрейн (BH), Алжир (DZ), Египет (1) (EG), Израел (IL), Йордания (JO), Кувейт (KW), Ливан (LB), Либия (LY), Мароко (MA), Малта (MT), Мавриций (MU), Оман (OM), Катар (QA), Саудитска Арабия (1) (SA), Сирия (SY), Тунис (TN), Турция (1) (TR)“; 2. В приложение II списъкът на страните под група Д в заглавието на здравния сертификат, установен в приложение II, се замества със следния текст: „Обединени арабски емирства, Бахрейн, Алжир, Египет (1), Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Малта, Мавриций, Оман, Катар, Саудитска Арабия (1), Сирия, Тунис, Турция (1)“. Член 5 В Решение 93/197/ЕИО се внасят следните изменения: 1. В приложение I списъкът с третите страни от група Д се замества със следния текст: „Обединени арабски емирства (2) (AE), Бахрейн (2) (BH), Алжир (DZ), Египет (1) (2) (EG), Израел (IL), Йордания (2) (JO), Кувейт (2) (KW), Ливан (2) (LB), Либия (2) (LY), Мароко (MA), Малта (MT), Мавриций (MU), Оман (2) (OM), Катар (2) (QA), Саудитска Арабия (1) (2) (SA), Сирия (2) (SY), Тунис (TN).“ 2. Заглавието на здравния сертификат, установен в приложение II, част Е, се замества със следния текст: „ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ за внос на регистрирани коне от Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет (1), Йордания, Кувейт, Ливан, Либия, Оман, Катар, Саудитска Арабия (1), Сирия и за внос на регистрирани еднокопитни животни и еднокопитни за разплод и доотглеждане от Алжир, Израел, Мароко, Малта, Мавриций, Тунис на територията на Общността.“ Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 5 март 1999 година.

32008D0555

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 юни 2008 година относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 в Хърватия и Швейцария (нотифицирано под номер C(2008) 3020) (текст от значение за ЕИП) (2008/555/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (1), и по-специално член 8, параграфи 1 и 6 от нея, като взе предвид Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (2), и по-специално член 2, параграфи 1 и 5 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 2006/696/ЕО на Комисията от 28 август 2006 г. за определяне на списъци на трети страни, от които е разрешен вносът и транзитът през Общността на домашни птици, яйца за люпене, еднодневни пилета, месо от домашни птици, щраусови и дивечови птици, яйца и яйчни продукти и яйца, свободни от определени патогени, и приложимите условия за ветеринарно сертифициране и за изменение на решения 93/342/ЕИО, 2000/585/ЕИО и 2003/812/ЕИО (3) установява условията за ветеринарно сертифициране за внос и транзит през Общността на домашни птици и някои производни продукти. С оглед на яснотата и последователността на правилата на Общността е подходящо определенията за домашни птици и яйца за люпене от посоченото решение да бъдат взети предвид за целите на настоящото решение. (2) Регламент (ЕО) № 318/2007 на Комисията от 23 март 2007 година за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Общността и на съответните карантинни срокове (4) установява ветеринарно-санитарните правила за внос на някои птици в Общността от трети страни или части от тези страни. С оглед на яснотата и последователността на правилата на Общността е подходящо определението за птици от посочения регламент да бъде взето предвид за целите на настоящото решение. (3) Решение 2006/265/ЕО на Комисията от 31 март 2006 година относно определени защитни мерки във връзка със съмнения за високопатогенен вирус на инфлуенца по птиците в Швейцария (5) и Решение 2006/533/ЕО на Комисията от 28 юли 2006 година относно определени защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците в Хърватия (6) са приети вследствие на положителни проби за високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при диви птици и в двете посочени трети страни. Същите решения предвиждат държавите-членки да преустановят вноса на живи домашни птици, птици от щраусовия вид, пернат дивеч, отглеждан във ферми, див пернат дивеч и някои други живи птици, включително на птици домашни любимци и яйца за люпене от изброените видове, както и на някои продукти от птици, които се внасят от определени части на Хърватия и Швейцария. (4) Решение 2006/415/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/135/ЕО (7) определя някои мерки за биологична сигурност и ограничаване с оглед предотвратяване разпространението на упоменатата болест, включително и установяването на зони А и Б в случай на предполагаемо или потвърдено избухване на болестта по домашните птици. (5) Решение 2006/563/ЕО на Комисията от 11 август 2006 г. относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/115/ЕО (8) установява някои мерки за биологична сигурност и ограничаване с оглед предотвратяване разпространението на упоменатата болест от диви на домашни птици, включително в зависимост от оценката на риска, и установяване на зони за контрол и наблюдение, при което се отчитат епидемиологичните, географските и екологичните фактори вследствие на предполагаемо избухване на болестта или потвърдена положителна проба при диви птици. (6) Хърватия е съобщила на Комисията, че компетентните органи на тази трета държава прилагат защитни мерки, които са равностойни на мерките, прилагани от компетентните органи на държавите-членки, както е предвидено в Решение 2006/563/ЕО на Комисията, когато съществува предположение или са потвърдени случаи на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при диви птици, както и че тя незабавно ще осведоми Комисията за всички бъдещи промени във ветеринарно-санитарния ѝ статус, включително по-конкретно за всяка положителна проба на болестта при диви птици. (7) Швейцария е съобщила на Комисията, че компетентните органи на тази трета държава прилагат защитни мерки, които са равностойни на мерките, прилагани от компетентните органи на държавите-членки, както е предвидено в Решения 2006/415/ЕО и 2006/563/ЕО, когато съществува предположение или са потвърдени случаи на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при домашни или диви птици, както и че тя незабавно ще осведоми Комисията за всички бъдещи промени във ветеринарно-санитарния ѝ статус, включително по-конкретно за всяко избухване или положителна проба на болестта при домашни или диви птици. Следва да се вземе под внимание и Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (9). (8) Комисията ще информира незабавно държавите-членки и ще им препрати всяка информация в тази връзка, получена от хърватските и швейцарските компетентни органи. (9) Срокът на действие на Решение 2006/265/ЕО и на Решение 2006/533/ЕО изтече на 30 юни 2007 г. (10) Предвид настоящата епидемиологична обстановка по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 в Общността и в трети страни и с оглед на получените от Хърватия гаранции е подходящо при установяване на положителна проба на болестта при диви птици на територията на Хърватия защитните мерки на Общността по отношение на тази държава да се прилагат единствено за тези части на Хърватия, в които компетентните органи на упоменатата държава действително прилагат равностойни защитни мерки, както е посочено в Решение 2006/563/ЕО. (11) С оглед на получените от Швейцария гаранции е подходящо при установяване на положителна проба на инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при диви птици или при избухване на болестта при домашни птици на територията на Швейцария защитните мерки по отношение на тази държава да се прилагат единствено за тези части на Швейцария, в които компетентните органи на упоменатата държава действително прилагат равностойни защитни мерки, както е посочено в решения 2006/415/ЕО и 2006/563/ЕО. (12) Решение 2007/777/ЕО на Комисията от 29 ноември 2007 г. за определяне на ветеринарно-санитарни и здравни изисквания и образци на сертификати за внос от трети страни на определени месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва за консумация от човека и за отмяна на Решение 2005/432/ЕО (10) установява списък с имена на трети страни, от които държавите-членки могат да разрешат вноса на месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва, и определя режимите за обработка, които се считат за ефективни при дезактивирането на съответните патогени. За да бъде предотвратен рискът от предаване на болестта чрез подобни продукти, е необходимо да се прилага подходяща обработка в зависимост от здравословния статус на държавата на произход и на вида птици, от които са получени продуктите. Следователно е целесъобразно да бъде предоставена дерогация от разпоредбите за преустановяване на вноса на месни продукти от див пернат дивеч с произход от Хърватия и Швейцария, при условие че продуктите са били обработени в тяхната цялост при температура, не по-ниска от 70 °С. (13) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Държавите-членки преустановяват вноса или въвеждането в Общността на изброените по-долу стоки от частта от територията на Хърватия, посочена в параграф 2, буква а), и от частта от територията на Швейцария, посочена в параграф 2, буква б). а) домашни птици по смисъла на член 2, буква а) от Решение 2006/696/ЕО; б) яйца за люпене по смисъла на член 2, буква б) от Решение 2006/696/ЕО; в) птици по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 318/2007 и техните яйца за люпене; г) месо, мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо от див пернат дивеч; д) месни продукти от див пернат дивеч или съдържащи месо от него; е) сурова храна за домашни любимци и необработена фуражна суровина, съдържаща всякакви части от див пернат дивеч; ж) нетретирани ловни трофеи от всякакви видове птици. 2. Преустановяването, предвидено в параграф 1, се прилага за внос или въвеждане в Общността: а) по отношение на Хърватия, от всички области от територията на Хърватия, за които компетентните органи на Хърватия официално прилагат защитни мерки, равностойни на мерките, определени в Решение 2006/563/ЕО; б) по отношение на Швейцария, от всички области от територията на Швейцария, за които компетентните органи на Швейцария официално прилагат защитни мерки, равностойни на мерките, определени в решения 2006/415/ЕО и 2006/563/ЕО. 3. Чрез дерогация от параграф 1, буква д) държавите-членки разрешават вноса и въвеждането в Общността на месни продукти от див пернат дивеч или съдържащи месо от него, при условие че месото от тези видове е претърпяло поне една от специалните обработки, посочени в приложение II, част 4, букви Б, В или Г към Решение 2007/777/ЕО. Член 2 Държавите-членки незабавно вземат необходимите мерки, за да спазят настоящото решение и публикуват тези мерки. Те незабавно информират Комисията за това. Член 3 Настоящото решение се прилага до 30 юни 2009 г. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 юни 2008 година.

32007R0212

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 212/2007 НА КОМИСИЯТА от 28 февруари 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 февруари 2007 година.

31992L0013

31992L0013 L 076/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (4), определя правилата по възлагане на обществени поръчки с оглед осигуряването на равни възможности на потенциалните предприемачи и доставчици за осигуряването на възлагането на договорите, но не съдържа специални разпоредби, осигуряващи нейното ефективно прилагане; като има предвид, че съществуващата уредба както на национално, така и на общностно равнище, за осигуряване на това прилагане не винаги е съответстваща; като има предвид, че липсата на ефективни средства за правна защита или неудовлетворителното равнище на съществуващите средства възпрепятства представянето на оферти от страна на предприятията в Общността; като има предвид, че следователно държавите-членки трябва да поправят съществуващото положение; като има предвид, че Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за преразглеждане на възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (5) се ограничава до процедурите по възлагане на поръчки в приложното поле на Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите по възлагане на обществени поръчки за строителство (6), последно изменена с Директива 90/531/ЕИО, и Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно координирането на процедурите по възлагане на обществени поръчки за доставка (7), последно изменена с Директива 90/531/ЕИО; като има предвид, че навлизането на обществени поръчки в посочените сектори в условията на конкуренция в Общността, предполага, че трябва да се приемат разпоредби за осигуряване предоставянето на доставчиците и предприемачите на надлежни процедури за преразглеждане в случай на нарушение на правото на Общността или на националната уредба за въвеждане на това право; като има предвид, че е необходимо да се предвиди съществено засилване на гаранциите за прозрачност и недопускане на дискриминация и като има предвид, че за да последва реален ефект, трябва да се разполага с достъпни, ефективни и бързи средства за правна защита; като има предвид, че характерните особености на определени правни системи трябва да се вземат под внимание, като се разреши на държавите-членки да избират между въвеждането на различни правомощия, предоставени на преразглеждащите органи, и същите да имат еквивалентни правни последици; като има предвид, че една от тези възможности включва правомощията за пряка намеса в процедурата по възлагане на обществени поръчки на възложителя, например чрез тяхното суспендиране или отменяне на решенията или дискриминационните клаузи в документите или публикациите; като има предвид, че другата възможност предвижда правомощията за упражняване на ефективен индиректен натиск върху възложителите, с оглед премахване на всички нарушения или превенцията при извършване на нарушение, както и за предотвратяване настъпването на вреди; като има предвид, че винаги трябва да има възможност за предявяване на искове за вреди; като има предвид, че при повдигането на иск за вреди, представляващи разходите по подготвянето на оферта или по участието в процедурата по възлагане, не се изисква лицето, повдигащо иска, с оглед получаване на обезщетение на неговите разноски да докаже, че обществената поръчка би му била възложена при отсъствието на такова нарушение; като има предвид, че възложителите, които спазват условията и реда за възлагане на обществени поръчки, могат да оповестят това по надлежен начин; като има предвид, че това изисква извършването на преразглеждане от независими лица на процедурите по възлагане на обществени поръчки и практиките, прилагани от тези субекти; като има предвид, че за тази цел система за оценка, позволяваща обявяването на правилното прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки, е подходящо да бъде поместена в известията, публикувани в Официален вестник на Европейските общности; като има предвид, че възложителите трябва да имат възможността да прибягнат до системата за оценка, ако желаят това; като има предвид, че държавите-членки трябва да им предоставят възможността да го направят; като има предвид, че за целта те могат да направят това както като изготвят системата сами, така и като позволят на възложителите да се възползват от системата за оценка, установена от друга държава-членка; като има предвид, че те могат да възложат задачата за извършване на преразглеждане съгласно системата за оценка на лица, професии или на персонала на институции; като има предвид, че необходимата гъвкавост при въвеждането на такава система се гарантира чрез установяването на основните изисквания към нея в настоящата директива; като има предвид, че условията и редът на правното прилагане трябва да се заложат в европейските стандарти, на които се позовава настоящата директива; като има предвид, че може да се наложи държавите-членки да определят условията и реда на правното прилагане предварително или в допълнение на правила, съдържащи се в европейските стандарти; като има предвид, че в случай, че предприятията не поискат преразглеждане, някои нарушения може да не бъдат премахнати, освен ако не се въведе специфичен механизъм; като има предвид, съответно, че Комисията, в случай че счете, че е извършено очевидно и явно нарушение по време на процедура по възлагане на обществена поръчка, трябва да има възможност да насочи вниманието на компетентните органи на държавата-членка и на заинтересования възложител с оглед предприемането на нужните мерки за своевременното отстраняване на това нарушение; като има предвид, че е нужно да се предвиди възможност за постигане на спогодба на общностно равнище с оглед постигането на приятелско споразумение; като има предвид, че практическото прилагане на настоящата директива трябва да се преразгледа съвместно с това на Директива 90/531/ЕИО въз основа на информацията, която ще се предостави от държавите-членки относно функционирането на процедурите по преразглеждане на национално ниво; като има предвид, че настоящата директива трябва да влезе в сила съвместно с Директива 90/531/ЕИО; като има предвид, че на Кралство Испания, Република Гърция и на Португалската република е необходимо да се предоставят подходящи допълнителни периоди за транспониране на настоящата директива, като взема предвид сроковете за прилагане на Директива 90/531/ЕИО в тези държави, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I Средства за правна защита на национално равнище Член 1 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят ефективното преразглеждане на решенията, взети от възложителите, и по-специално, възможно най-бързо в съответствие с условията, изложени в следните членове, и в частност член 2, параграф 8, на основание че такива решения нарушават правото на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки или националните правила относно въвеждането на това право, що се отнася до: а) процедурите по възлагане на обществена поръчка, които попадат в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО на Съвета; и б) спазването на член 3, параграф 2, буква а) от тази директива в случаите, в които тази разпоредба се прилага по отношение на възложителите. 2. Държавите-членки гарантират, че не съществува дискриминация между предприятията, които е възможно на повдигнат иск за вреди в контекста на процедура по възлагане на обществена поръчка, в резултат разграничаването, което се въвежда от настоящата директива между националните правила в изпълнение на правото на Общността и останалите правила на национално равнище. 3. Държавите-членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане, съгласно подробни разпоредби, които държавите-членки могат да установят, поне за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и което е пострадало или рискува да бъде увредено от предполагаемо нарушение. По-специално държавите-членки могат да изискват лицето, искащо преразглеждане, да е отправило предварително уведомление до договарящото лице относно предполагаемото нарушение и намерението си да иска преразглеждане. Член 2 1. Държавите-членки гарантират, че предприетите мерки, относно процедурите за преразглеждане, определени в член 1, ще включват разпоредби относно правомощията: било а) да се предприемат, при първа възможност и чрез неокончателна процедура, временни мерки с оглед премахване на предполагаемото нарушение или предотвратяването на по-нататъшно увреждане на засегнатите интереси, включително мерки за спирането или имащи за последица спирането на процедурата по възлагане на обществена поръчка или изпълнението на всяко решение, взето от възложителя; и б) да се отмени или да се осигури отмяната на противозаконно взетите решения, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови условия в обявлението за обществената поръчка, периодичното указателно обявление, обявлението относно съществуването на система от изисквания, поканата за представяне на оферта, документите за обществена поръчка или всякакви други документи, свързани с въпросната процедура по възлагане; било в) да се предприемат, при първа възможност, ако е възможно чрез неокончателни процедури и ако е наложително чрез окончателна процедура по същество, мерки, различни от тези, предвидени в букви a) и б), с цел отстраняване на всяко установено нарушение и предотвратяване на увреждането на засегнатите интереси; и по-специално издаването на заповед за изплащането на определена сума, в случаите когато нарушението не е било отстранено или предотвратено. Държавите-членки могат да направят този избор или за всички възложители или за категории от субекти, определени въз основа на обективни критерии, като при всички случаи запазва ефективността на мерките, които са били установени с оглед предотвратяването на увреждането на засегнатите интереси; г) и, като и в двата горепосочени случая, да присъди обезщетение на лицата, които са били увредени от нарушението. Когато исковете за вреди са предявени на основание незаконосъобразност на решението, държавите-членки могат в случаите, когато вътрешното им право го изисква и предвижда съществуването на органи, имащи необходимите правомощия, да предвидят мерки за първоначалната отмяна или установяване противозаконността на оспореното решение. 2. Правомощията, посочени в параграф 1, могат да бъдат предоставени на отделни органи, отговарящи за различни аспекти на процедурата по преразглеждане. 3. Сами по себе си процедурите по преразглеждане не е нужно да притежават автоматичен суспензивен ефект по отношение възлагането на обществени поръчки, за които се отнасят. 4. Държавите-членки могат да предвидят, в случаите, когато разглеждат дали да постановят временни мерки, отговорните органи да могат да вземат предвид възможните последици от мерките за всички интереси, които е възможно да бъдат увредени, както и обществения интерес, и могат да решават да не предприемат такива мерки, в случаите когато техните отрицателни последици могат да превишат ползата от тях. Решението да не се предприемат временни мерки не трябва да повлиява на останалите искове от страна на лицето, поискало мерките. 5. Сумата, която следва да се изплати в съответствие с параграф 1, буква в), се определя в достатъчно голям размер, за да не позволи на възложителя да извърши или да продължава да извършва нарушение. Изплащането на настоящата сума може да бъде уредено в зависимост от окончателното решение, установяващо действителното извършване на нарушението. 6. Резултатите от упражняването на посочените в параграф 1 правомощия относно сключването на договора, произтичащи от възлагането на обществената поръчка, трябва да бъдат уредени в националното право. Освен това, освен когато трябва да се отмени решение преди присъждането на обезщетение за вреди, държавата-членка може да предвиди, в случаите, когато сключването на договор се осъществява след неговото възлагане, правомощията на органа, отговарящ за процедурите по преразглеждане се ограничават до присъждане на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение. 7. В случаите, когато е повдигнат иск за вреди, представляващи разходите по изготвяне на оферта или по участие в процедурата по възлагане, се изисква лицето, повдигащо иска, да докаже само нарушение на правото на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки или на вътрешните разпоредби, относно въвеждането на това право, и това, че би имало реална възможност за спечелване на договора, и че вследствие на това нарушение, тази възможност е била неблагоприятно повлияна. 8. Държавите-членки осигуряват ефективното привеждане в изпълнение на решенията, взети от органите, отговарящи за процедурите за преразглеждане. 9. Като се има предвид, че правомощията на органите, отговарящи за процедурите за преразглеждане, не са правораздавателни, във всички случаи се предоставят в писмен вид мотивите за тяхното решение. Освен това, в този случай, трябва да се приеме разпоредба с оглед гарантирането на процедури, по силата на които всички предполагаеми противозаконни мерки, предприети от преглеждащия орган, или друг предполагаем недостатък при упражняване на предоставените му правомощия, могат да бъдат обект на съдебно преразглеждане или преразглеждане от друг орган, който може да бъде съд или юрисдикция по смисъла на член 177 от Договора и независим както от възложителя, така и от преразглеждащия орган. Членовете на предвидения в първи параграф независим орган, се назначават и освобождават от постовете си при същите условия като членовете на съдебната власт, що се отнася до органа, отговарящ за тяхното назначаване, техния мандат и тяхното освобождаване от длъжност. Поне председателят на този независим орган се изисква да има правната и професионална квалификация на представител на съдебната власт. Независимият орган взема решенията си, като следва процедура, съгласно която се изслушват и двете страни, и тези решения, съгласно средствата, определени от всяка държава-членка, са правно задължителни. ГЛАВА 2 Оценка Член 3 Държавите-членки предоставят на възложителите възможността да се възползват от система за оценка, съгласно членове 4 до 7. Член 4 Възложителите могат периодично да предоставят своите процедури по възлагане на обществени поръчки, които попадат в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО, както и практическото им прилагане за разглеждане с оглед получаването на оценка, че към настоящия момент, тези процедури и практики са в съответствие с правото на Общността, относно възлагането на договори и вътрешните разпоредби за въвеждането на това право. Член 5 1. Оценителите докладват на възложителя в писмен вид резултатите от проучването си. Преди да предоставят на възложителя, визирана в член 4 оценка, те се уверяват, че всички нередности, разкрити в процедурите и практиките по възлагане на обществени поръчки от възложители, са били поправени и са били предприети мерки с оглед премахване възможността от повторение на тези нередности. 2. Възложителите, които са получили посочената оценка могат да включат следното изявление в обявленията си за публикуване в Официален вестник на Европейските общности, съгласно членове 16 до 18 от Директива 90/531/ЕИО: „Възложителят е получил оценка, съгласно Директива 92/13/ЕИО на Съвета за това, че към. …, неговите процедури по възлагане на обществена поръчка и практическото им прилагане са в съответствие с правото на Общността в областта на възлагане на обществени поръчки и вътрешните разпоредби по прилагането на това право.“ Член 6 1. Оценителите са независими от възложителите и трябва да са напълно обективни при изпълнение на задълженията си. Те предлагат подходящи гаранции за съответната си професионална квалификация и компетентност. 2. Държавите-членки могат да определят лицата, професиите или институциите, чиито служители, привлечени по силата на този акт, като оценители, за които счетат, че са изпълнили изискванията на параграф 1. За тази цел държавите-членки могат да изискват професионална квалификация, поне на нивото на диплома за завършено висше образование по смисъла на Директива 89/48/ЕИО (8), която считат че има отношение, или предвиждат, че определени изпити за професионална квалификация, организирани или признати от държавата, предлагат такива гаранции. Член 7 Разпоредбите на членове 4, 5 и 6 се считат за основни изисквания за създаването на европейски стандарти в областта на оценяването. ГЛАВА 3 Коригиращ механизъм Член 8 1. Комисията може да се обърне към процедурите, които се предвиждат в настоящия член, преди сключването на договора, в случаите когато счита, че очевидно и явно нарушение на разпоредбите на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки е извършено по време на процедурата по възлагане на обществена поръчка, попадаща в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО или във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от нея в случаите, в които тази разпоредба се отнася до възложителите. 2. Комисията уведомява държавите-членки и заинтересования възложител за причините, които са я довели до заключението, че е извършено очевидно и явно нарушение и изисква неговото поправяне чрез подходящи мерки. 3. В срок от 30 дни от получаване на уведомлението, визирано в параграф 2, държавите-членки предоставят на Комисията: a) потвърждение, че нарушението е било поправено; или б) мотивирано заключение защо не е било отстранено нарушението; или в) обявление, по смисъла на което процедурата по възлагане на договора е била суспендирана или от възложителя по негова инициатива, или въз основа на правомощията, определени от член 2, параграф 1, буква а). 4. Мотивираното заключение по смисъла на параграф 3, буква б) може да се основава и на факта, че предполагаемото нарушение вече е предмет на съдебно производство по преразглеждане или на преразглеждането, предвидено в член 2, параграф 9. В този случай, съответната държава-членка възможно най-скоро информира Комисията за резултата от тези производства, след като той стане известен. 5. В случаите, когато е било предоставено обявление, че процедурата по възлагане на обществена поръчка е суспендирана съгласно предвидените условия в параграф 3, буква в), заинтересованата държава-членка уведомява Комисията, в случаите, когато същото суспендиране се отмени или е започната друга процедура за възлагане на обществени поръчки, отнасяща се като цяло или отчасти до същия предмет. Новото уведомление потвърждава, че предполагаемото нарушение е било поправено или включва мотивирано изявление относно причината, поради която то не е било отстранено. ГЛАВА 4 Помирителна процедура Член 9 1. Всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка, попадаща в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО и което, във връзка с процедурата по възлагане на тази обществена поръчка, счита, че е било увредено или рискува да бъде увредено от предполагаемо нарушение на правото на Общността в областта на възлагане на обществени поръчки или на вътрешните разпоредби относно прилагането на това право, може да изиска прилагането на предвидената в членове 10 и 11 помирителна процедура. 2. Искането, посочено в параграф 1, се отправя в писмен вид до Комисията или до националните органи, изброени в приложението. Тези органи в най-кратък срок препращат исканията към Комисията. Член 10 1. В случаите, когато Комисията счете, въз основа посоченото в член 9 искане, че спорът се отнася до правилното прилагане на правото на Общността, тя приканва възложителя да заяви готовността си да участва в процедура по помирение. Ако възложителят откаже да участва, Комисията информира лицето, отправило искането, че процедурата не може да бъде започната. Ако възложителят даде съгласието си, се прилагат параграфи 2 до 7. 2. Комисията предлага, в най-кратък срок, помирител, избран от списък с независими лица, акредитирани за тази цел. Този списък се изготвя от Комисията, след консултации с Консултативния комитет по обществени поръчки или в случаите, на възложители, чиито дейности са определени в член 2, параграф 2, буква г) от Директива 90/531/ЕИО, след консултации с Консултативния комитет по възлагане на обществени поръчки в сферата на телекомуникациите. Всяка страна по процедурата по помиряване декларира дали приема помирителя и определя допълнителен помирител. Помирителите могат да поканят не повече от две други лица като експерти, които да ги съветват в процеса на тяхната работа. Страните по процедурата по помиряване и Комисията могат да отхвърлят експерт, поканен от помирителите. 3. Помирителите дават на лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, на възложителя и на всеки друг кандидат или оферент, участващи във въпросната процедура по възлагане на обществена поръчка, възможността да направят изложение на фактите по въпроса в устен или в писмен вид. 4. Помирителите се стремят възможно най-скоро да постигнат споразумение между страните, в съответствие с правото на Общността. 5. Помирителите докладват на Комисията за направените заключения и за всички постигнати резултати. 6. Лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, и възложителят имат право да прекратят процедурата във всеки момент. 7. Освен ако страните не решат друго, лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване и възложителят поемат своите собствени разходи. Също така, всеки от тях поема половината от разходите по процедурата, с изключение на разходите на страните, встъпващи като подпомагащи страни. Член 11 1. В случаите, когато във връзка с определена процедура по възлагане на обществена поръчка, заинтересовано лице, по смисъла на член 9, различно от лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, инициира съдебно производство по преразглеждане или друго производство за преразглеждане по смисъла на настоящата директива, възложителят уведомява помирителите. Те уведомяват лицето, че е било отправено искане за прилагане на процедурата по помиряване и поканват лицето да посочи в определен срок дали е съгласно да участва в тази процедура. Ако лицето откаже да участва, помирителите могат да решат, ако е необходимо като действат чрез мнозинство, да прекратят процедурата по помирение, ако считат, че участието на лицето е необходимо с оглед разрешаването на спора. Те уведомяват за решението си Комитета като посочват мотивите си. 2. Действията, предприети в съответствие с настоящата глава не нарушават: a) действията, които Комисията или някоя от държавите-членки може да предприеме в съответствие с членове 169 или 170 от Договора или в прилагане на глава 3 от настоящата директива; б) правата на лицето, поискало процедурата по помиряване, тези на възложителя или на трети лица. ГЛАВА 5 Заключителни разпоредби Член 12 1. Не по-късно от четири години след влизането в сила на настоящата директива, Комисията, съгласувано с Консултативния комитет по обществени поръчки, преразглежда прилагането на разпоредбите на настоящата директива и по-специално, използването на европейските стандарти и, ако е необходимо, прави предложения за считаните за необходими изменения. 2. Преди 1 март всяка година държавите-членки предоставят на Комисията информация за действието на техните вътрешноправни процедури по преразглеждане за изтеклата календарна година. Естеството на информацията се определя от Комисията съгласувано с Консултативния комитет по обществени поръчки. 3. В случай на въпроси, отнасящи се до възложители, чиято дейност се определя от член 2, параграф 2, буква г) от Директива 90/531/ЕИО, Комисията се консултира и с Консултативния комитет по възлагането на обществени поръчки в сферата на телекомуникациите. Член 13 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1993 г. Кралство Испания предприема тези мерки не по-късно от 30 юни 1995 г. Република Гърция и Португалската република предприемат тези мерки не по-късно от 30 юни 1997 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки въвеждат в сила мерките, предвидени в параграф 1, в същите срокове като тези (предвидени в Директива 90/531/ЕИО). 3. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на основните разпоредби от вътрешното право, които приемат в приложното поле на настоящата директива. Член 14 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 25 февруари 1992 година.

32009R0769

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 769/2009 НА КОМИСИЯТА от 24 август 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 25 август 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 август 2009 година.

32004R2187

32004R2187 L 373/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2187/2004 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2004 година за изменение на Регламент (EО) № 1614/2000 относно дерогация от Регламент (ЕИО) № 2454/93 по отношение на дефиницията на понятието „произход на продукти“ за целите на схемата на общите преференции за отчитане на специалната ситуация на Камбоджа относно износа на текстилни продукти за Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (1), и по-специално член 247 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2), и по-специално член 76 от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 2501/2001 на Съвета от 10 декември 2001 г. за прилагане на схемата на общите тарифни преференции за периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2004 г. (3) Общността предостави общи тарифни преференции на Камбоджа. (2) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. установява дефиницията на понятието „продукти с произход“, за целите на схемата на общите тарифни преференции (GSP). Въпреки това, Регламент (ЕИО) № 2454/93 предвижда дерогации в полза на най-слабо развитите страни-бенефициери по GSP, които изпратиха подходящо искане с тази цел от Общността. (3) Камбоджа се ползва от такива дерогации за някои текстилни продукти от 1997 г., в последния случай чрез Регламент (ЕО) № 1614/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г., чрез дерогация от Регламент (ЕИО) № 2454/93 по отношение на определение на понятието „продукти с произход“, използвано за целите на схемата на общите преференции за отчитане на специалната ситуация на Камбоджа, относно някои изнасяни текстилни продукти в Общността (4), изменен с Регламент № 292/2002 (5), който продължи действието ѝ до 31 декември 2004 г. С писмо от 10 юни 2004 г. Камбоджа изпрати искане за подновяване на тази дерогация. (4) Искането, изпратено от Камбоджа, беше преценено от Комисията и беше счетено за основателно. (5) Когато действието на Регламент № 1614/2000 бе продължено, беше преценено, че неговото изтичане следва да съвпада с края на настоящата GSP схема, която приключва на тази дата. Въпреки това, Регламент № 2211/2003 (6) продължи действието на GSP схемата за още една година, до 31 декември 2005 г. (6) На 18 декември 2003 г. Комисията публикува Зелена книга относно бъдещето на правилата за произход в споразуменията за преференциалната търговия (7), която откри широк дебат по въпроса. На 7 юли 2004 г. тя публикува Съобщение до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, под заглавие „Развиващите се страни, международната търговия и устойчивото развитие: функция на общата система на преференциите (GSP) за 10 годишен период от 2006 г. до 2015 г.“ (8), която също така уведомява за необходимостта да се сменят правилата за произход. Въпреки това, не са взети решение и няма нови правила преди 31 декември 2004 г. (7) Удължаването на дерогацията не следва да предреши изхода относно възможни нови правила за произход за GSP. Въпреки това, интересите на търговците, сключващи договори в Камбоджа и в Общността, както и стабилността и устойчивото развитие на индустрия на Камбоджа по отношение на текущите инвестиции и заетост изискват дерогацията да се удължи за период, достатъчен, за да позволи продължаването или сключването на по-дългосрочни договори, като се улесни прехода към възможни нови правила за произход за GSP. (8) Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1615/2000 по-специално съществуването на количествени граници, които се прилагат на годишна база, отразяващи се върху капацитета на пазара на Общността да абсорбира продуктите от Камбоджа, капацитет за износ на Камбоджа и действителните търговски потоци бяха създадени да предотвратят нарушения в съответните клонове на индустрията в Общността. (9) Дерогацията следва да бъде подновена до 31 декември 2006 г. Все пак, за да се осигури справедливо третиране както за Камбоджа, така и другите най-слабо развити страни, продължаващата нужда от дерогация следва да се преразгледа, след като новите правила за произход са приети в контекста на новата обща система за преференции. (10) Регламент (ЕО) № 1614/2000 следва следователно да бъде изменен съответно. (11) Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1614/2000 се изменя, както следва: - в член 2 „31 декември 2004 г.“ се заменя с „31 декември 2006 г.“, - следният параграф се добавя: „продължаващата нужда от дерогация се преразглежда не по-късно от 31 декември 2005 г. в съответствие с новите разпоредби, които трябва да бъдат приети по отношение на общата система на преференции и правилата за произход, свързани с това“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2004 година.

32008D0815

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 октомври 2008 година за одобряване на някои национални програми за контрол на салмонелата при стада от бройлери от вида Gallus gallus (нотифицирано под номер C(2008) 5699) (текст от значение за ЕИП) (2008/815/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Целта на Регламент (ЕО) № 2160/2003 е да се гарантира, че са взети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонелата и други агенти, причиняващи зоонози, на всички значими етапи от производството, обработката и дистрибуцията, особено на равнище първично производство, за да се ограничи тяхното разпространение, както и рискът, който представляват за общественото здраве. (2) С посочения регламент се предвижда определянето на цели за ограничаване на разпространението на изброените в приложение I към същия регламент зоонози и агенти, причиняващи зоонози, сред някои популации от животни. (3) С Регламент (ЕО) № 646/2007 на Комисията от 12 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium сред бройлерите (2) бе определена цел за намаляване на разпространението на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium при бройлери на равнище първично производство. (4) За да бъде постигната целта на Общността, държавите-членки следва да изготвят национални програми за контрол на салмонелата при стада от бройлери от вида Gallus gallus и да ги представят на Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 2160/2003. (5) Някои държави-членки представиха такива програми, за които беше установено, че отговарят на съответните разпоредби на ветеринарното законодателство на Общността, и по-специално на Регламент (ЕО) № 2160/2003. (6) Следователно посочените национални програми за контрол следва да бъдат одобрени. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Националните програми за контрол на салмонелата при стада от бройлери от вида Gallus gallus, представени от държавите-членки, изброени в приложението, са одобрени. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 декември 2008 година. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 октомври 2008 година.

31992L0104

31992L0104 L 404/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/104/ЕИО НА СЪВЕТА от 3 декември 1992 година относно минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива по открит и подземен способ (Дванадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 118а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), изготвено след консултации с Постоянния орган за безопасни и здравословни условия на труд в минния и в другите добивни отрасли, в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че член 118а от Договора предвижда Съветът да приема с директиви минимални изисквания за насърчаване на подобренията, специално в областта на работната среда, за да гарантира по-добро ниво на опазване на безопасността и здравето на работниците; като има предвид, че съгласно този член, тези директиви трябва да предотвратят налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би задържал създаването и развитието на малките и средни предприятия; като има предвид, че подобряването на безопасността, хигиената и опазването на здравето на работниците е цел, която не следва да е подчинена на съображения от чисто икономически характер; като има предвид, че Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (първа специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (4) не се прилага за добивните отрасли; като има предвид, че спазването на минималните изисквания, които имат за цел гарантиране на по-висока степен на безопасност и опазване на здравето в отраслите, свързани с рудодобив по открит и подземен способ, е от съществено значение за осигуряване безопасността и здравето на работниците; като има предвид, че свързаните с рудодобив по открит и подземен способ отрасли представляват сфера на дейност, която може да изложи работниците на особено високи рискове; като има предвид, че настоящата директива е специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (5); като има предвид, че поради това, разпоредбите на посочената директива се прилагат изцяло към отрасли, свързани с рудодобива по открит и подземен способ, без да се засягат по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива; като има предвид, че в отрасли, свързани с рудодобив по открит и подземен способ, спомагателните надземни съоръжения, които не са от първостепенно значение за открития или подземния добив, както са определени в член 2, буква а) от настоящата директива, се подчиняват на разпоредбите на Директива 89/654/ ЕИО; като има предвид, че на 3 ноември 1992 г. Съветът прие Директива 92/91/ЕИО за минималните изисквания за подобряване безопасността и опазването на здравето на работниците в отраслите, свързани с рудодобива чрез сондиране (единадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (6); като има предвид, че настоящата директива представлява практическа стъпка към създаването на социалното измерение на вътрешния пазар, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: РАЗДЕЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет 1. Настоящата директива, която е дванадесетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, определя минимални изисквания за опазване на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобив по открит и подземен способ, определени в член 2, буква а). 2. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО се прилагат изцяло към посочената в параграф 1 област, без да се засягат по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива. Член 2 Определения По смисъла на настоящата директива: a) отрасли, свързани с рудодобив по открит и подземен способ са всички отрасли, при които се извършва: - открит или подземен добив на минерални суровини, в тесния смисъл на думата, и/или - геологопроучвателни работи с цел такъв добив, и/или - подготовка на добити материали за продажба, с изключение на дейностите по преработка на добитите материали, с изключение на отраслите за добиване на минерални суровини чрез сондиране, определени в член 2, буква а) от Директива 92/91/ЕИО; б) работно място е целият участък, предназначен за разполагане на индивидуалните работни места, свързани с непосредствените и спомагателни дейности и съоръжения в отрасли за рудодобив по открит или подземен способ, включително насипища и други отвали и жилищните помещения, когато такива са осигурени, до които работниците имат достъп във връзка с работата си. РАЗДЕЛ II ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ Член 3 Общи задължения 1. С цел гарантиране безопасността и здравето на работниците работодателят взема необходимите мерки с оглед: a) работните места да са проектирани, изградени, оборудвани, пуснати в експлоатация, обслужвани и поддържани по начин, който да позволява работниците да извършват възложената им работа без да се застрашава тяхната безопасност и/или здраве, и/или безопасността и здравето на други работници; б) експлоатацията на работното място в присъствието на работници да се извършва под надзора на отговорно лице; в) работите, включващи особен риск, да се възлагат само на компетентни служители и да се изпълняват в съответствие с дадените указания; г) всички указания за безопасност да са ясни на всички заинтересовани работници; д) да са осигурени подходящи средства за оказване на първа помощ; е) редовно да се провеждат съответни упражнения, свързани с безопасността. 2. Работодателят се уверява, че е съставен и се актуализира документ относно безопасността и здравето, по-долу наричан „документ за безопасност и здраве“, който да обхваща съответните изисквания, посочени в членове 6, 9 и 10 от Директива 89/391/ЕИО. Документът за безопасност и здраве удостоверява, в частност че: - рисковете, на които са изложени работниците на работното място, са определени и оценени, - ще се вземат съответни мерки за постигане целите на настоящата директива, - проектирането, използуването и поддръжката на работното място и на оборудването са безопасни. Документът за безопасност и здраве трябва да се изготви преди започване на работа и трябва да се преразглежда, ако на работното място, са извършени съществени промени, разширения или преобразувания. 3. Когато на едно и също работно място, се намират работници от няколко предприятия, всеки работодател е отговорен за всички въпроси, които са под негов контрол. Работодателят, който съгласно националните законодателства и/или практики отговаря за работното място, координира изпълнението на всички мерки, свързани с безопасността и здравето на работниците и посочва в своя документ за безопасност и здраве целта на тази координация, както и мерките и условията за нейното осъществяване. Координацията не засяга отговорността на отделните работодатели, предвидена в Директива 89/391/ЕИО. 4. Работодателят докладва на компетентните органи за всички тежки трудови злополуки и/или трудови злополуки със смъртен изход и ситуации, представляващи сериозна опасност в най-кратък срок. Член 4 Защита от пожари, експлозии и вредни за здравето среди Работодателят предприема действия и обезпечава предпазни мерки, съответстващи на естеството на работата: - за избягване, откриване и овладяване възникването и разпространението на пожари и експлозии, и - за предотвратяване появата на взривоопасни и/или вредни за здравето среди. Член 5 Съоръжения за спасяване и за евакуация Работодателят следва да осигури и поддържа в изправност подходящи спасителни съоръжения за спасяване и за евакуация, с цел обезпечаване на съответни възможности за работниците да напуснат своевременно и безопасно местата, където се извършва работата, в случай на опасност. Член 6 Комуникационни, предупредителни и алармени системи Работодателят взема необходимите мерки за обезпечаване на необходимите предупредителни и други комуникационни системи с цел незабавно осигуряване на помощ и извършване на спасителни и евакуационни операции, ако възникне такава необходимост. Член 7 Информиране на работниците 1. Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работниците и/или техните представители се информират за всички мерки, които следва да се вземат относно безопасността и здравето на работните места, и в частност за тези, които са свързани с прилагането на членове 3-6. 2. Информациите трябва да са разбираеми за съответните работници. Член 8 Наблюдение на здравето 1. За да се осигури наблюдение на здравето на работниците, съответстващо на произтичащите от работата рискове за здравето и безопасността на работниците, се определят мерки съгласно националното законодателство и/или практики. 2. Мерките, посочени в параграф 1 са такива, че всеки работник трябва да има правото или да премине през проверка на здравето преди да му бъдат възложени задължения, свързани с дейностите, посочени в член 2, а впоследствие, на редовни интервали от време. 3. Наблюдението на здравето може да бъде предвидено и като част от националната здравна система. Член 9 Консултации с работниците и участие на работниците Консултациите и участието на работниците и/или на техните представители се провеждат в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО по всички въпроси, уредени от настоящата директива. Член 10 Минимални изисквания за безопасност и здраве 1. Работните места, които се използват за първи път след датата на влизане в сила на настоящата директива, визирана в член 13, параграф 1, трябва да удовлетворяват минималните изисквания за безопасност и здраве, указани в приложението. 2. Работните места, които вече се използват преди датата на влизане в сила на настоящата директива, визирана в член 13, параграф 1, трябва да удовлетворяват минималните изисквания за безопасност и здраве, предвидени в приложението във възможно най-кратък срок и най-късно девет години след тази дата. 3. Когато работните места се променят, разширяват и/или преобразуват след датата на влизане в сила на настоящата директива, визирана в член 13, параграф 1, работодателят взема необходимите мерки, за да гарантира, че тези промени, разширения и/или преобразувания съответстват на съответните минимални изисквания, указани в приложението. РАЗДЕЛ III ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Член 11 Изменения на приложението Измененията от чисто технически характер на приложението в зависимост от: - приемането на директива в областта на техническата хармонизация и стандартизация, относно отраслите за рудодобив по открит или подземен способ, и/или - техническия прогрес, промените в международните регламенти или спецификации и познанията, свързани с отраслите за рудодобив по открит или подземен способ се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО. Член 12 Рудодобив чрез драгиране Държавите-членки имат право да не прилагат настоящата директива към добива на минерални суровини чрез драгиране, при условие че осигурят защитата на съответните работници в съответствие с основните принципи за опазване на здравето и безопасността на работниците, посочени в настоящата директива, като се отчитат специфичните рискове при добива на минерални суровини чрез драгиране. Член 13 Заключителни разпоредби 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно двадесет и четири месеца след нейното приемане. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 3. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива. 4. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива като посочват гледните точки на социалните партньори. Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, постоянния орган за безопасни и здравословни условия в минния и другите добивни отрасли, както и Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място. Член 14 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 декември 1992 година.

32003R1804

32003R1804 L 265/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1804/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2037/2000 по отношение на контрола на халон, изнасян за критични нужди, износа на продукти и оборудване, съдържащи хлорофлуорвъглеводороди и контрола върху бромохлорметан ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), след консултации с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), като имат предвид, че: (1) При прилагане на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (4), възникнаха редица въпроси, които следва да се решат с измененията на посочения регламент. Тези въпроси, които се отнасят до ефективното и безопасно прилагане на посочения регламент, се дискутираха с държавите-членки по време на Управителния комитет съгласно този регламент. Настоящият регламент се отнася до четири изменения на Регламент (ЕО) № 2037/2000. (2) Съгласно член 4, параграф 4, iv) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 Комисията има за задача да преразглежда всяка година критичните нужди, изброени в приложение VII към посочения регламент. Въпреки това посоченият регламент не предвижда, в контекста на тези прегледи, определяне на срокове за възможно поетапно спиране на тези критични нужди и определяне и използване на адекватни алтернативи. При преразглеждането на приложение VII към този регламент първото изменение на посочения регламент осигурява възможност за създаване на времеви рамки за намаляване използването на халон за критични нужди, като се вземе предвид наличността на технически и икономически приложими алтернативи или технологии, които са приемливи от гледна точка на околната среда и човешкото здраве. Това следва да гарантира, че е постигнат напредък в намаляването на количеството на халон за критични нужди и по такъв начин се ускорява възстановяването на озоновия слой. (3) Второто изменение се отнася за износа на халони за критични нужди, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 2037/2000. От 1 януари 2004 г., посоченият регламент ще разреши да се използват само халони, употребявани за целите, изброени в приложение VII към него, инсталирани с цел гасене на пожари в Европейската общност. Тези нужди се считат за „критични“, тъй като в момента няма технически и икономически приложими алтернативи. Всички съоръжения, съдържащи халони, които не фигурират в списъка на приложение VII, се считат за търпящи отлагане. Всички търпящи отлагане инсталации, съдържащи халон, следва да се изведат от експлоатация след 31 декември 2003 г. Изведеният от експлоатация халон се разрешава да се съхранява за критични нужди, да се изнася за критични нужди от одобрените складове за съхранение или да бъде унищожен. (4) Член 11, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 разрешава износа на „продукти и оборудване, съдържащи халон, с цел задоволяване критичните нужди, изброени в приложение VII“. Този член се изменя, за да се позволи износът на натрупания халон за критични нужди до 31 декември 2009 г., дотолкова доколкото е получен от събран, рециклиран или регенериран халон, произхождащ от складове за съхранение, разрешени и управлявани от компетентния орган. С оглед на забраната за износ се изисква преразглеждането на износа на натрупаните халони да се извършва преди 31 декември 2009 г., ако е целесъобразно. Износът на халон за критични нужди следва да се забрани след 31 декември 2003 г., ако халонът не произхожда от складове за съхранение на халон за критични нужди, разрешени или управлявани от компетентния орган. (5) Комисията следва да бъде отговорна за издаване на разрешения за износ на халон, съдържащ се в продукти и оборудване за критични нужди. Комисията разрешава само този износ, за който съответният компетентен орган на държавата-членка е проверил, че износът е с цел покриване на една или повече определени критични нужди, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 2037/2000. Освен това, в края на всяка година, от износителя се изисква да представи доклад за извършения износ. (6) Държавите-членки следва да представят ежегодно доклади за контролираните вещества, включително халони, които са събрани, рециклирани, регенерирани или унищожени. Понастоящем Регламент (ЕО) № 2037/2000 предвижда докладването да се извърши до 31 декември 2001 г., а не ежегодно, като се има предвид, че годишните доклади ще бъдат от значение в бъдеще при определяне на напредъка, особено по отношение на унощожаването на халона, който е в по-големи количества от тези, необходими за критични нужди. (7) Третото изменение засяга износа на контролирани вещества или продукти, които съдържат контролирани вещества. Следва да се забрани износът на контролирани вещества или продукти, които съдържат контролирани вещества. Тази забрана ще насърчава събирането и унищожаването на контролирани вещества в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 2037/2000. Целта е преди всичко да се спре увеличаването на износната търговия с развиващите се страни с използвани хладилни и климатични инсталации, и по-специално битови хладилници, фризери и пенопласти за изолация на сгради, съдържащи хлорофлуорвъглеводороди. При липсата на съоръжения за унищожаване в развиващите се страни, хлорофлуорвъглеводородите в крайна сметка ще изтекат в атмосферата и ще увредят озоновия слой. Освен това, развиващите се страни сега започват поетапно да спират хлорофлуорвъглеводородите и много от тях са посочили, че не желаят да приемат използвани продукти и оборудване, което съдържа хлорофлуорвъглеводороди. (8) Регламент (ЕО) № 2037/2000 се прилага не само за хладилни и климатични инсталации, но също и за всички продукти и оборудване, които съдържат пенопласти за изолация и вътрешно разпенени пластмаси, които са произведени с хлорофлуорвъглеводороди. Това може да означава например, че от Европейската общност не могат да се изнасят самолети и транспортни средства за втора употреба, съдържащи твърди пенопласти за изолация или интегрална пенопластмаса, разпенени с хлорофлуорвъглеводороди. Тъй като целта на този регламент бе да се забрани износът на хладилни и климатични инсталации за втора употреба, съдържащи хлорофлуорвъглеводороди, но не и други продукти, съдържащи пенопласти, разпенени с хлорофлуорвъглеводороди, е целесъобразно да се измени този регламент, за да се изключат нецелевите продукти, съдържащи хлорофлуорвъглеводороди. (9) Четвъртото изменение се отнася до разпоредбите за новите вещества, както са посочени в член 22 и приложение II към Регламент (ЕО) № 2037/2000. Посоченият регламент не предвижда същото ниво на контрол за новите вещества, посочени в приложение II, бромохлорметан, какъвто се прилага за другите контролирани вещества, и по този начин Европейската общност не изпълнява изцяло всички свои задължения по Монреалския протокол. За да се поправи положението, е необходимо разпоредбите, които се прилагат за контролираните вещества, да се прилагат също и за бромохлорметана. (10) Измененията на Регламент (ЕО) № 2037/2000 са напълно в съответствие с екологичните цели, включващи: по-нататъшна защита на озоновия слой, когато е възможно, намаляване глобалното произвеждане на озоноразрушаващи вещества (ОРВ), насърчаване практиките за безопасно транспортиране на озоноразрушаващи вещества, гарантиране провеждането на задължителен мониторинг при износ, и където е необходимо, правно тълкуване, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2037/2000 се изменя, както следва: 1. В член 1, първият параграф се заменя, както следва: „Настоящият регламент се прилага за производството, вноса, износа, пускането на пазара, използването, събирането, рециклирането, и регенерирането и унищожаването на хлорофлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорофлуорвъглеводороди, халон, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, метилбромид, хидробромфлуорвъглеводороди, хидрохлорфлуорвъглеводороди и бромохлорметан, представянето на информация за тези вещества и за вноса, износа, пускането на пазара и използването на продукти и оборудване, съдържащи такива вещества.“ 2. Член 2 се изменя, както следва: а) четвъртото тире се заменя със следното: „- „контролирани вещества“ означава хлорофлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорофлуорвъглеводороди, халон, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, метилбромид, хидробромфлуорвъглеводороди, хидрохлорфлуорвъглеводороди и бромохлорметан, независимо дали са в смеси или не, и независимо от това дали са свежи, събрани, рециклирани или регенерирани. Това определение не се отнася за контролирани вещества, които се съдържат в готовите продукти освен предназначените за транспорт и съхранение контейнери, нито пък незначителните количества от което и да е контролирано вещество, получени случайно или непредвидено в резултат на някакъв производствен процес; от невлязла в химична реакция изходна суровина; следи от веществото в състава на химични реактиви или изпуснатите при производствен или манипулационен процес емисии.“; б) добавя се следниято тире след единадесетото тире: „- „бромохлорметан“ означава контролирано вещество, посочено в група IX от приложение I“; 3. Следната точка се добавя към член 3, параграф 1: „ж) бромохлорметан“; 4. Член 4 се изменя, както следва: а) следната точка се добавя към параграф 1: „ж) бромохлорметан“; б) в параграф 4, iv) се заменя, както следва: „iv) Параграф 1, буква в) не се прилага при пускане на пазара или при използване на халони, които до 31 декември 2002 г. са били събрани, рециклирани и регенерирани при съществуваща система за защита от пожар или при пускане на пазара или при използване на халон за критични нужди, посочени в приложение VII. Всяка година компетентният орган на държавата-членка уведомява Комисията за количествата халон, използвани за критични нужди, мерките, които са предприети, за да се намалят техните емисии и оценка на тези емисии, както и настоящите дейности за определяне и използване на адекватни алтернативи. Всяка година Комисията прави преглед на критичните нужди, изброени в приложение VII, определя и времеви рамки за поетапно спиране, като взема предвид наличността на технически и икономически приложими алтернативи или технологии, които са приемливи от гледна точка на околната среда и здравето, съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.“; в) параграф 6 се заменя със следното: „6. Забранява се внасянето и пускането на пазара на продукти или оборудване, които съдържат хлорофлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорофлуорвъглеводороди, халон, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, хидробромфлуорвъглеводороди и бромохлорметан, с изключение на продуктите или оборудването, за които използването на съответните контролирани вещества е било разрешено в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея или са изброени в приложение VII. Продукти и оборудване, които са произведени преди влизането в сила на настоящия регламент, не попадат в обхвата на тази забрана.“; 5. Член 6, параграф 1 се заменя със следното: „1. Пускането в свободно обращение в Общността или активното усъвършенстване на контролирани вещества подлежи на представяне на разрешително за внос. Това разрешително се издава от Комисията след извършването на проверка за съответствие с членове 6, 7, 8 и 13. Комисията предоставя копие от всяко издадено разрешително на компетентния орган на държавата-членка, в която съответните вещества се внасят. За тази цел всяка държава-членка назначава компетентен орган. Контролираните вещества, изброени в групи I, II, III, IV, V и IX, така както са изброени в приложение I, не се внасят за активно усъвършенстване.“; 6. Член 11, параграф 1 се изменя, както следва: а) въвеждащата част от първата алинея се заменя, както следва: „1. „Забранява се износът от Общността на хлорофлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорофлуорвъглеводороди, халон, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, хидробромфлуорвъглеводороди и бромохлорметан или продукти и оборудване, съдържащи тези вещества, освен за лични цели, или чиято продължителна работа се осигурява от доставка на тези вещества. Тази забрана не се прилага за износа на:““; б) буква г) се заменя, както следва: „г) събрани, рециклирани или регенерирани халони, съхранявани за критични нужди в съоръжения, за които има разрешение и се използват от компетентния орган за задоволяване на критичните нужди, изброени в приложение VII до 31 декември 2009 г., и продукти и оборудване, съдържащи халон, за да задоволят критичните нужди, изброени в приложение VII. До 1 януари 2005 г. Комисията следва да извърши преглед на износа на такива събрани, рециклирани и регенерирани халони за критични нужди и в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2 следва да вземе решение, ако е целесъобразно, да се забрани такъв износ преди 31 декември 2009 г.“; в) добавя се следната точка: „ж) използвани продукти и оборудване, които съдържат твърди пенопласти за изолация или интегрални пенопласти, които са произведени от хлорофлуорвъглеводороди. Това изключение не се прилага за: - хладилни и климатични инсталации и продукти; - хладилни и климатични инсталации и продукти, които съдържат хлорофлуорвъглеводороди, използвани като хладилни агенти, или чието продължително функциониране зависи от зареждане с хлорофлуорвъглеводороди, използвани като хладилни агенти, в други съоръжения и продукти; - пенопласти и продукти за изолация на сгради.“; 7. Следният параграф се добавя към член 11: „4. От 31 декември 2003 г. се забранява износът от Общността на халони за критични нужди, които не са съхранявани в помещения, за които има разрешение или са използвани от компетентния орган за съхраняване на халон за критични нужди.“; 8. Член 12, параграф 1 се заменя, както следва: „1. Износът от Общността на контролирани вещества е предмет на разрешителен режим. Такова разрешение за износ се издава на предприемачите от Комисията за периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца след извършване на проверка за съответствие с член 11. Разпоредбите, регулиращи издаването на разрешение за износ на халони като контролирани вещества, са посочени в параграф 4. Комисията предоставя копие от всяко разрешение за износ на компетентния орган на съответната държава-членка.“; 9. Следният параграф се добавя към член 12: „4. Износът от Общността на халон и продукти и оборудване, съдържащи халон, за задоволяване на критични нужди, посочени в приложениеVII, са предмет на разрешителен режим за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца. Такова разрешение за износ се издава на износителите от Комисията, след като от компетентния орган на съответната държава-членка е направена проверка за съответствие с член 11, параграф 1, буква г). Заявлението за издаване на разрешение за износ съдържа: - името и адреса на износителя, - търговско описание на износа, - общото количество халон, - държавата/държавите, крайна дестинация на продуктите и оборудването, - декларация, че халонът се изнася за определени критични нужди, посочени в приложение VII, - всяка друга информация, която компетентният орган счита за необходима.“; 10. Член 16, параграф 6 се заменя, както следва: „6. До 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца държавите-членки докладват на Комисията за системите, които са създадени, за да се насърчи събирането на използвани контролирани вещества, включително налични съоръжения и количествата, използвани контролирани вещества, които са събрани, рециклирани, регенерирани“; 11. Член 19 се изменя, както следва: а) добавя се следният параграф: „(4а) Всяка година преди 31 март износителят съобщава на Комисията, като изпраща копие от данните за компетентния орган на съответната държава-членка, документите за всеки заявител в съответствие с член 12, параграф 4, по отношение на периода от 1 януари до 31 декември на предишната година.“; б) параграф 6 се заменя, както следва: „6. В съответствие с процедурата по член 18, параграф 2 Комисията може за измени изискванията за доклада, определени в параграфи 1 - 4, с цел да се изпълнят задълженията по протокола или с цел да се подобри практическата приложимост на тези изисквания.“; 12. Към приложение I, след група VIII се добавя следното: В колоната, озаглавена „група“, се добавят думите „група IХ“, в колоната, озаглавена „вещество“, се добавят думите „CH2BrC1 (халон 1011 бромохлорметан)“ и в колоната, озаглавена „озоноразрушаващ потенциал“, се добавя числото „0,12“; 13. Приложение II се заличава. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 септември 2003 година.

32007R0070

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 70/2007 НА КОМИСИЯТА oт 25 януари 2007 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени продукти от сектора на захарта, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1), и по-специално член 33, параграф 2, буква а) и параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 32, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви б), в), г) и ж) от посочения регламент и цените в Общността могат да се покриват от възстановяване при износ, когато тези продукти са изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към въпросния регламент. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износ на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такива възстановявания (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006. (3) В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя всеки месец. (4) Член 32, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 318/2006 определя, че възстановяването при износ за продукт, съдържащ се в стоки, не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка. (5) Възстановяванията, определени според настоящия регламент, могат да бъдат предварително определени, когато пазарната ситуация през следващите няколко месеца не може да се установи в момента. (6) Ангажиментите, поети във връзка с възстановяванията, които могат да се предоставят за износа на селскостопански продукти, съдържащи се в стоките, които не са включени в приложение I към Договора, могат да бъдат застрашени от предварителното определяне на висок размер на възстановяването. Следователно е необходимо да се вземат предпазни мерки в такива ситуации, без обаче да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфичен размер на възстановяването при предварително определяне на възстановяванията е мярка, която позволява тези различни цели да бъдат постигнати. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерът на възстановяванията, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1, параграф 1, и в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 26 януари 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 януари 2007 година.

32000R1603

32000R1603 L 185/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1603/2000 НА СЪВЕТА от 20 юли 2000 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито за вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално член 11, параграфи 2 и 3 от него, като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с консултативния комитет, като има предвид, че: А. ПРОЦЕДУРА 1. Мерки, които са в сила (1) През февруари 1994 г. Съветът въведе окончателни антидъмпингови мита върху вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати (Регламент (ЕО) № 229/94 (2). Тези мита бяха представени във вид на променливо мито, използвано, когато вносната цена е по-малка от минимална сума, прилагана за три типа етаноламини, а именно моноетаноламин (МЕА), диетаноламин (DEA) и триетаноламин (ТЕА). 2. Искане за повторно проучване (2) В резултат на публикуването на 23 юли 1998 г. (3) на известие за предстоящо изтичане на срока на антидъмпинговите мерки, действащи върху вноса на етаноламин с произход от Съединените американски щати, Комисията бе сезирана с искане за повторно проучване на тези мерки, депозирано в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (наричан по-долу „основния регламент“), т.е. искане за повторно проучване и за междинно проучване. (3) Искането бе депозирано на 30 октомври 1998 г. от Европейския съвет по химическата промишленост (CEFIC) от името на производителите от Общността, чиято сборна продукция представлява голям дял от общата продукция на Общността на етаноламини. (4) CEFIC изтъква, че изтичането на действието на мерките вероятно ще създаде благоприятни условия за продължаването или за възобновяването на увеличен дъмпинг и едно повторно проучване на мерките е оправдано поради отсъствие на ефективност в такъв случай. Като определи, след консултации с консултативния комитет, че са били налице достатъчни доказателства, Комисията предприе проучване (4) в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент. Проучването следователно обхваща не само въпроса какво ще се случи, след като изтече срокът на мерките (член 11, параграф 2), но също и дали е оправдано изменението на съществуващите антидъмпингови мерки (променливи мита, прилагащи се за вноса, когато той е по-малък от дадена минимална сума) (член 11, параграф 3). 3. Проучване (5) Комисията официално посъветва производителите от Общността, поддържащи искането за повторно проучване (наричани по-долу „производителите от Общността в основната на откриването на повторно проучване“), производителите износители и техните свързани вносители, както и заинтересованите потребители и им даде възможността да я запознаят с тяхната гледна точка в писмена форма и/или да поискат да бъдат изслушани. (6) Комисията изпрати въпросник на заинтересованите страни и получи отговор от четири производителя от Общността в основата на откриването на повторно проучване, от четири производители износители от САЩ и от пет от техните свързани вносители. Въпросници бяха изпратени също и на голям брой потребители на продукта; два от тях изпратиха отговори, оценени като пълни. (7) Един производител износител от САЩ информира за своето намерение да сътрудничи на проучването, въпреки че не е изнасял към Общността през периода, покрит от проучването. Интересът, представен от този производител към проучването, произтича от неговото привличане в първоначалното проучване. (8) Комисията издири и провери цялата информация, сметната за необходима за целите на определянето на вероятното продължаване или възобновяване на дъмпинга и на щетите, както и определянето на интереса на Общността. На място бе извършено проучване в следните дружества: а) производители износители Dow Chemical Company, Midland, Michigan (САЩ) Huntsman Chemical Company, Houston, Texas (САЩ) Union Carbide Corporation, Danbury, Connecticut (САЩ) б) вносители в Общността, свързани с производителите износители: Huntsman Co. Belgium CVBA, Brussels, Белгия Union Carbide Benelux, Antwerp, Белгия Union Carbide Europe SA, Geneva, Швейцария в) производители от Общността, заявители за повторно проучване: BASF AG, Ludwigshafen, Германия BP Chemicals Ltd, London, Обединено кралство и Lavéra, Франция г) потребители от Общността Krems Chemie AG, Krems a.d. Donau, Aвстрия Synthesia Española SA, Barcelona, Испания. (9) Проучването относно възобновяването на дъмпинга обхващаше периода между 1 януари и 31 декември 1998 г. включително (наричан по-долу „период на проучване“). Проучването за продължаването и възобновяването на щетите покриваше периода между 1 януари 1995 г. и края на периода на проучването включително (наричан по-долу „период на проучването за щетите“). Б. ОЦЕНЯВАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ 1. Оценяван продукт (10) Оценяваният тук продукт е същият, като покривания от предходното проучване. Следва да се припомни, че етиноламинът произлиза от реакция между етиленовия оксид и амоняка. В резултат от този синтез протичат три „конкурентни“ реакции, изразяващи се в създаването на три различни типа етаноламин, а именно: моноетаноламин (МЕА), диетаноламин (DEA) и триетаноламин (ТЕА). Делът на тези три типа продукти в общата продукция се определя от конфигурацията на производственото място, но могат в известна степен да бъдат контролирани чрез избора на пропорцията на амоняка и етилена. Оценяваният продукт се използва като междинен продукт за повърхностноактивни вещества (използвани в перилните препарати и продуктите за лична хигиена), торове, вещества за защита на посевите, корозионни инхибитори, лубриканти, фотографски химикали, козметични продукти и полиуретани, продукти за почистване на газове и добавки за циментовата промишленост, за металургията и хартиената промишленост. Като се отчита смесеният производствен процес (виж по-горе), производството на DEA се придружава от производството в по-големи количества на други типове етаноламин (МЕА и ТЕА). 2. Сходен продукт (11) DEA представлява между 30 % и 33 % от етаноламина, произведен от промишлеността на Общността. От своя страна МЕА и ТЕА представляват 54 % от общата продукция на етаноламин. Като се отчетат смесените производствени процеси, искането, формулирано от един производител износител, настояващ за резервирането на отделно третиране на различните типове етаноламин относно анализа на щетите, не изглежда оправдано. (12) От въвеждането на антидъмпинговите мерки, подлежащи на настоящото повторно проучване, пазарът се характеризира с голям ръст на търсенето на DEA за производството на хербициди на базата на глифозат, адаптирани към генетично модифицираните видове за развиване на устойчивост у тези хербициди. (13) Оценяваният продукт, внасян от страната, обхваната от проучването, е идентичен откъм физически и технически характеристики с продукта, произведен в Общността. Не е налице никаква разлика при използването на продуктите в Общността и внесените продукти. От друга страна, бе констатирано, че оценяваният продукт, внасян от страната, покрита от проучването, е идентичен с продукта, проникнал на вътрешния ѝ пазар. Вследствие на това всички тези продукти трябва да бъдат оценявани като един и същи продукт. В. ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЪМПИНГА 1. Предварителни бележки (14) В резултат на твърдението, съдържащо се в жалбата, според която обстоятелствата са се променили от първото проучване, се пристъпи към проучване на равнището на дъмпинга през периода на проучването. (15) От четирите производители износители от САЩ, отговорили на въпросника, два са изнесли големи количества продукти за Общността през периода на проучването за дъмпинг, докато другите два декларираха, че са изнасяли само малки количества от оценявания продукт или не са изнасяли продукта. (16) За производителя износител, който е изнасял само малки количества продукти, бе решено, при липсата на всякаква друга информация, че на този малък обем износ би могла разумно да се основава обоснована норма на дъмпинг. 2. Нормална цена (17) Нормалната цена бе определена за всеки тип оценяван продукт въз основа на цената, платена на вътрешния американски пазар за всички реализирани продажби (член 2, параграф 1 от основния регламент:„платена или предстояща за плащане цена при нормални търговски операции от независими купувачи в страната износител“). За продуктите, които не са стигнали пазара в представителни количества или при нормални търговски операции на вътрешния пазар нормалната цена бе изчислена съгласно разпоредбите на член 2, параграф 3 от основния регламент. (18) Що се отнася до трите американски износителя, продажбите на продукта, предназначени за потребление на вътрешния пазар, според констатациите и съгласно разпоредбите на член 2, параграф 2 от основния регламент, са представлявали 5 % или повече от обема продажби на продукта, изнасян от САЩ към Общността. Установено бе също, че за същите производители продажбите на оценявания продукт на вътрешния пазар са били извършвани при нормални търговски операции и в достатъчни количества, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 4 от основния регламент, така че цените на тези продажби да могат да бъдат използвани за определянето на нормалната цена. 3. Износна цена (19) Вносът на оценявания продукт е извършван изцяло от свързани с американските производители предприятия. Въз основа на това бе сметнато, че цените, определяни от предприятията производители за предприятията вносители, не са надеждни. Съгласно разпоредбите на член 2, параграф 9 от основния регламент износните цени от този момент нататък са изчислявани въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаван за първи път на независим купувач от Общността. Осъществени са корекции за отчитане на всички разходи, извършвани между вноса и препродажбата, като в тях са включени комисионите и марж на печалбата от 5 %, смятан за разумен въз основа на събраните информации от заинтересованите страни по повод вноса на оценявания продукт. 4. Сравнение (20) Нормалната цена бе сравнена с износните цени поотделно за всяка сделка въз основа на производствената цена и на същия търговски етап. За да се осигури справедливо сравнение между експортната цена и нормалната цена, се вземат предвид установените разлики във факторите, за които е било настоятелно поискано и демонстрирано, че засягат сравнението (член 2, параграф 10 от основния регламент). Вследствие на това са извършени корекции за превозите по суша и вода, разходите за застраховки, за съхраняване и товаро-разтоварни операции, съпътстващите разходи, разходите за кредити и комисионите. (21) Беше направено сравнение между нормалната цена и експортната цена за всички продукти, покрити от настоящото проучване. За предприятията износители, сътрудничили на проучването, това сравнение разкри наличието на средно претеглена норма на дъмпинга, изразена в процентно съотношение спрямо вносната цена CIF, от 33 % за Dow Chemical, 38,2 % за Union Carbide и 40,1 % за Huntsman. 5. Устойчив характер на промяната на обстоятелствата (22) Комисията проучи устойчивия характер на наблюдаваните промени относно маржовете на дъмпинга. Установено бе, че намаляването на маржовете на дъмпинг може в много голяма степен да се припише на повишаването на износните цени, практикувани от поне две години. Като се отчита също фактът, че изнесените количества се смятат за представителни, Комисията на тази база заключи, че установените факти удостоверяват устойчиво изменение на обстоятелствата, обкръжаващо вноса на тези продукти, пристигащи от Съединените американски щати. Не бе представено никакво доказателство, отхвърлящо така установените факти. 6. Заключение (23) Повторното проучване на мерките, чийто срок изтича, към което бе пристъпено по силата на член 11, параграф 2 от основния регламент, посочва, че премахването на мерките вероятно ще създаде благоприятни условия за продължаването на дъмпинга, основно с мотива, че е достигнато до извод за наличието на голям дъмпинг през периода на проучването и че е логично да се заключи, че този дъмпинг ще продължи. (24) Междинното проучване, към което бе пристъпено по силата на член 11, параграф 3 в резултат на искане за ревизиране на мерките с оглед отчитане на актуалните пазарни обстоятелства, заключи, че обстоятелствата, довели до въвеждането на съществуващите мерки, съществено са се променили и че тези промени трябва да се смятат за достатъчно устойчиви за оправдаването на преразглеждане в посока намаляване на маржа на дъмпинга спрямо първоначалното проучване. Г. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОМИШЛЕНОСТ НА ОБЩНОСТТА 1. Обща продукция на Общността (25) Жалбата бе депозирана от името на четири от петте големи производители на етаноламин в Европейския съюз. Едно предприятие, а именно Union Carbide Ltd. (Обединено кралство), нито взе участие в проучването, нито подкрепи жалбата. Следва да се отбележи, че това предприятие е свързано с американския производител Union Carbide Corp. САЩ. При това положение се пристъпи към оценка на възможността да се изключи това предприятие от определението за производство на Общността съгласно член 4, параграф 1 от основния регламент. Установено бе, че самият засегнат производител е внасял големи количества от продукта, осъществяващ дъмпинг. Като се има предвид, че при това положение нищо не гарантира, че икономическото състояние на този производител не е било повлияно от връзката, обединяваща го с американския производител, бе сметнато, че той трябва да бъде изключен от определението за промишленост на Общността. При това положение се признава, че общата продукция на Общността се представлява от следните дружества: BASF AG, Ludwigshafen, Германия; BP Chemicals Ltd., London, Обединено кралство; Condea Chemie GmbH, Marl, Германия и Akzo Nobel Surface Chemistry AB, Stenungsund, Швеция. 2. Промишленост на Общността (26) Комисията изпрати въпросници на производителите в основата на жалбата и получи отговори от три от тях. Един отговор, който не съдържаше данни за производствените разходи за периода от 1995 до 1997 г., бе приет с мотива, че предприятието е приело производството на етаноламини от 1 юли 1998 г. от друго предприятие и следователно не е имало достъп до данни. Четвъртият производител отговори непълно на въпросника и следователно бе оценен като несътрудничил на проучването. Трите производителя от Общността в основата на жалбата, сътрудничили на проучването, представляват промишлеността на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 на основния регламент, като се има предвид, че те представляват 77,5 % от общата продукция на Общността. При това положение те ще бъдат наричани по-долу „промишлеността на Общността“. 3. Определение на съответния пазар на Общността (27) Една част от продукцията на промишлеността на Общността (около 28 %) е предназначена за вътрешно потребление, т.е. обвързана. Голямата част (около 95 %) от тази продукция е специфично и изключително предназначена за потребление в заводите на един-единствен производител от Общността. Проучването потвърди, че производителите от Общността в основата на жалбата не купуват оценявания продукт от независими страни във или извън Общността за свое обвързано потребление. Етаноламините, предназначени за обвързано потребление, следователно не се смятат за влизащи в конкуренция с етаноламините в наличност в Общността от друго място, които представляват засегнатия пазар на Общността за оценявания продукт. Д. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА 1. Потребление на пазара на Общността (28) Потреблението на пазара на Общността бе изчислено въз основа на обема продажби, реализирани от промишлеността на Общността, на обема продажби, реализирани от производителя на Общността, несътрудничил на проучването, от получените информации от Евростат за обема на вноса въз основа на оценка на продажбите, реализирани на този пазар от производителя от Общността, свързан с американския производител износител Union Carbide (5). (29) Изчислено на тази основа, потреблението се е увеличило с 14 % през периода на проучването за щетите, като е преминало от 152 000 тона през 1995 г. до около 172 000 тона през периода на проучването за дъмпинга. Това увеличение се приписва на продажбите на DEA и TEA, които са се увеличили съответно с 19 % и 21 %. Търсенето на МЕА е останало неизменно. МЕА и DEA представляват всеки поотделно около 29 % от общото потребление през периода на проучването за дъмпинга срещу около 42 % за ТЕА. 2. Внос, пристигащ от засегнатата страна а) Обем, развитие на цените и пазарни дялове (30) Вносът от САЩ е нараснал с 14 % през периода на проучването за щетите, което отговаря на развитието на общото потребление в Общността. Въпреки това анализът на числата показа съществен спад на вноса на DEA (-38 % през периода на проучването за щетите), който представлява само 12,6 % от общия внос през периода на проучването за дъмпинга. Това развитие трябва да бъде оценено в светлината на голямото търсене на DEA, отчетено на вътрешния американски пазар. От друга страна, независимо от стабилността на търсенето на МЕА на пазара на Общността през периода на проучването за щетите, през същия период вносът от САЩ се е увеличил с 86 %. Вносът на ТЕА през същия период, от своя страна, е нараснал с 11 %. (31) Тъй като вносът е извършен от свързани вносители, цените на този внос от Съединените американски щати, установени въз основа на информациите, предоставени от производителите износители или от данните на Евростат, не бяха сметнати за надеждни за установяване на развитието на цените. За по-надеждно установяване на ценовата политика на засегнатите производители износители бе пристъпено към анализ на цените на препродажба от техните свързани вносители и по-специално на цените за крайните промишлени потребители, сметнати за представителни за цялостния обем продажби. Тези цени са намалели средно с 10 % от 1995 до 1996 г. и са се установили на значително по-ниски равнища от продажните цени на промишлеността на Общността през тези две години. Това развитие е най-забележимо за МЕА, който е отчел спад на цената на препродажбата с 14 %. Към края на периода на проучването за щетите цените на препродажба на ТЕА са се върнали на равнището от 1995 г., докато тези на DEA са се увеличили с 13 %, а тези на МЕА са били все още с 4 % по-ниски. През периода на проучването за дъмпинга ценовите равнища на свързаните вносители и на промишлеността на Общността са били сравними. (32) Делът от общия пазар на вноса от Съединените американски щати е останал неизменен пред периода на проучването за щетите (29 %). Въпреки това тези числа показват съществено нарастване на пазарния дял на МЕА от 17 % на 32 % и намаляване на пазарния дял на DEA от 25 % на 13 %. Пазарният дял на ТEA леко се е понижил от 42 % на 39 %. б) Ценова политика на производителите износители (33) За определяне на ценовата политика на американските производители износители бяха анализирани техните продажни цени, както и тези на промишлеността на Общността. Първоначално продажните цени, прилагани за първите независими клиенти, бяха сравнявани с тези на пазара на Общността. Като се има предвид, че промишлеността на Общността предоставя своите продукти само на крайни промишлени потребители и че нейните клиенти представляват също чувствителна част (над 50 %) от продажбите, реализирани от американските производители износители, сравнението на този търговски стадий бе сметнато за представително. За целите на определянето на дъмпинга това сравнение бе извършено въз основа на наличните данни за два основни американски производители износители. (34) Като се има предвид, че целият внос в Общността на продукти, пристигащи от САЩ, е извършен от свързано импортно предприятие, горепосоченото сравнение бе извършено въз основа на цените, фактурирани за първите независими купувачи от Общността на равнище свързан вносител, т.е. след приспадане на транспортните разходи в Общността, търговските отстъпки и комисионите. Сравнението позволи да се установи, че през периода на проучването за дъмпинга равнищата на средните глобални цени за вноса от Съединените американски щати и за продажбите, реализирани от промишлеността на Общността, са били сравними. (35) На втори план бе пристъпено към анализ на вносните цени на етаноламините с произходи от Съединените американски щати, а именно цените на производителите износители за техните свързани вносители по отношение на минималните цени, определящи променливите мита. Този анализ разкри, че налаганите антидъмпингови мита са представлявали доста малки суми предвид, че тези вносни цени са били категорично по-високи от минималните цени през по-голямата част от периода на проучването за щетите. (36) Трето, като се вземат предвид съществуващите връзки между производители износители и вносители, през периода на проучването за дъмпинга бе установено в каква степен цените на препродажба, получени от тези вносители от техните първи независими клиенти, и съответните действителни вносни цени отразяват разходите, понесени от свързаните вносители между вноса на продукта и неговата препродажба. Всички действително понесени разходи между вноса и препродажбата, каквито са транспортните разходи от границата на Общността, съхраняването, застраховките, опаковането, кредитните разходи, мита при внос, общите разходи и маржът на печалбата от 5 %, следователно са били приспаднати от цените на препродажба. Тази стъпка позволи установяването на вносните цени независимо от връзката, която може да е съществувала между производителите износители и техните свързани вносители. (37) Така моделираните вносни цени за двата производители износители бяха не само чувствително по-ниски от действително обявените вносни цени от страна на техните свързани вносители, но и чувствително по-ниски от минималните цени, прилагащи се за различните типове етаноламини. Тази констатация бе потвърдена от факта, че свързаните вносители са понесли големи загуби през периода на проучването за дъмпинга. Всъщност техният марж между покупната цена (реалната вносна цена) и цената на препродажбата на пазара на Общността не е бил достатъчен за покриването на разходите, понесени между вноса и препродажбата. Следва да се отбележи, че разкритата схема за периода на проучването за дъмпинга бе наблюдавана също и за останалата част от оценявания период, а именно от 1995 до 1997 г. (38) Като се отчита описаният по-горе триетапен анализ, към който бе пристъпено, следва да се заключи, че цените на препродажба, прилагани от американските производители износители на пазара на Общността, са били сравними с тези на промишлеността на Общността. От друга страна, беше установено, че действителните вносни цени са били по-високи от минималните цени. Въпреки това тези действителни вносни цени не са отразявали или поне не са отразявали изцяло действащите антидъмпингови мерки, ако се вземат предвид разходите, произтекли между вноса и препродажбата. Следователно следва да се заключи, че американските производители износители и техните свързани вносители са се натоварили с антидъмпинговите мерки, или поне отчасти, като са установили действителни вносни цени на изкуствено завишени равнища, образувайки трансферни цени. 3. Състояние на промишлеността на Общността а) Продукция, производствени възможности и използване на производствените възможности (39) Продукцията се е увеличила с 38 % през периода на проучването за щетите и особено от 1996 до 1997 г., като при това е следвала увеличението на производствените възможности от около 117 000 до 139 000 тона. Увеличаването на продукцията, свързано с едно по-умерено нарастване на производствените възможности, е позволило на промишлеността на Общността да увеличи общия си капацитет на използване на производствените възможности от 81,8 % на 91,1 % през периода на проучването за щетите. (40) Както бе посочено по-горе, инсталираните производствени възможности в заводите на един-единствен производител от Общността през 1997 г. представляват около 95 % от продукцията на Общността, предназначена за обвързани цели и специално имаща тази единствена цел. Горепосоченото увеличение на производствените възможности обаче е резултат от тази инвестиция в продукция, предназначена за обвързана цел, която намалява обвързаното използване в друг завод на същото предприятие. Това позволи на свой ред да бъдат освободени производствени възможности за продажби на свободния пазар. б) Обем на продажбите (41) Обемът на продажбите на промишлеността на Общността на пазара на Общността е нараснал с 27 % през периода на проучването за щетите, като е достигнал около 96 000 тона, основно под въздействието на ръста на продажбите на DEA и ТЕА (съответно с 32 % и 28 %), отчетен през същия период. в) Пазарен дял (42) Делът на промишлеността на Общността се увеличи от 50 % на 56 % през периода 1995-1997 г., което включва ръст от 11 % за МЕА, 5 % за DEA и 3 % за ТЕА. Между 1997 г. и периода на проучването за дъмпинга общият пазарен дял и този на ТЕА са останали непроменени, продължи ръстът на дела на DЕА (от 61 % на 63 %), но е спаднал за МЕА (от 53 % на 49 %). г) Складови запаси (43) Складовите запаси са нараснали с 10 % за периода на проучването за щетите. Този ръст е по-малък от ръста на продукцията, който се е установил на 38 %. д) Развитие на продажните цени и на производствените разходи (44) Общите продажни цени са спаднали със 17 % между 1995 и 1996 г. Впоследствие цените са се повишили съответно с 3 % и с 9 % през 1997 и 1998 г. по отношение на 1996 г. Противно на минималните цени и на преобладаващото състояние през 1995 г., DEA се е превърнала в най-скъпия продукт през периода на проучването за щетите. (45) Цените на препродажба на американския внос в Общността са се установили на равнище, категорично по-ниско от продажните цени на промишлеността на Общността през 1995 и 1996 г. Натискът в посока надолу от 17 %, констатиран за продажните цени на промишлеността на Общността между 1995 и 1996 г., съответства на почти двойното увеличение на вноса на МЕА, пристигащ от Съединените американски щати, спаднал с 14 % до 605 ECU/tonne и предизвикващ по този начин намаление на продажните цени на промишлеността на Общността от 22 % до 647 ECU/tonne. (46) Освен условията на пазара, продажните цени са основно зависими от разходите за суровини и материали. Общата производствена цена е спаднала със 7 % между 1995 и 1996 г., за да се повиши впоследствие леко с 1 до 2 % през 1997 г. по време на периода на проучването за дъмпинга по отношение на 1996 г. За целия период производствените разходи са намалели с 6 %, но цените през това време са спаднали с 10 %. DEA е единственото изключение: средната цена е спаднала само с 1 %, докато производствените разходи са намалели с 4 %. (47) Следва да се подчертае също, че производството на етаноламини е важно за промишлеността на Общността, тъй като то позволява да се използва самопроизвеждащият се етиленов окис в процеса нагоре по веригата, да се реализират мащабни икономии за този процес на самопроизвеждане и да се използват етаноламините като междинни продукти за производството на други продукти (обвързано използване). Беше изтъкнато, че покупните цени на етиленовия окис са надвишени, като по този начин се потискат дейностите в областта на етаноламините. Въпреки това бе установено, че засегнатите предприятия организират своите дейности в областта на етиленовия окис и на етаноламините във вид на отделни центрове на печалба, правейки невъзможна каквато и да е кръстосана субсидия. Върху последната е бил извършен контрол за проверка в каква степен трансферната цена, при която тази суровина е включена в производствените разходи на етаноламините, е отразявала търговската себестойност. Във всички случаи бе установено, че използваните трансферни цени са отразявали продажните цени на етиленовия окис, прилагани за независими клиенти за сходни количества. е) Рентабилност (48) Рентабилността е била засегната от продажните цени и от производствените разходи. Печалбите, които все още са достигнали 3,94 % през 1995 г., са се превърнали в загуби (- 8,64 % през 1996 г. и - 8,49 % през 1997 г.). През периода на проучването за дъмпинга възстановяването на цените не е позволило възникването на печалба и рентабилността е останала отрицателна (- 1,37 %). ж) Инвестиции (49) Инвестициите в етаноламини, предназначени за свободния пазар, са останали относително неизменни между 1995 до 1998 г. и са се повишили до около 4 милиона ECU на година с изключение на 1996 г., през която това число е било удвоено. Това удвояване се обяснява с факта, че една фабрика е подлежала през същата година на мащабни трансформации, докато обвързаното производство на групировката е било прихванато от друг завод, принадлежащ на същия производител от Общността. з) Заетост (50) Производството на етаноламини не е процес с интензивно използване на работна ръка. Глобално заетостта се е увеличила с 23 % и е достигнала 166 души през 1998 г. 4. Обем и цени на вноса от други трети страни (51) Според данните на Евростат българските износни цени са по-ниски от реалните цени на вноса от Съединените американски щати. Както бе обяснено по-горе, следва все пак да се отбележи, че данните, предоставени от Евростат за цените на вноса от САЩ не се считат за надеждни. Един български производител, а именно Бургас, държи стабилен пазарен дял от 3 % от пазара на Общността от 1996 г. Въз основа на информациите, предоставени от Евростат, около 70 % от този износ се представлява от МЕА, т.е. пазарен дял от 6 % за този сегмент през периода на проучването за дъмпинга (срещу 49 % за промишлеността на Общността и 32 % за американските производители износители). (52) Пазарният дял на всички останали е спаднал на 2 % за всички типове етаноламини и на 6 % за МЕА. Въпреки това този внос пристига от различни източници, като никой от тях не притежава значителен пазарен дял. 5. Заключение за състоянието на пазара на Общността (53) Обемът на продукцията и производствените възможности на промишлеността на Общността показват положително развитие. Продажните обеми са нараснали, особено при DEA и ТЕА. Пазарният дял глобално се е увеличил, но при МЕА се е свил в сравнение с 1997 г. Въпреки подобрението през 1996 и 1997 г., рентабилността е останала недостатъчна през 1998 г. поради непрестанния натиск, оказван върху продажните цени. В действителност падането на продажните цени, отчетено между 1995 и 1996 г., все още не е компенсирано и засегнатият внос продължава да оказва натиск върху цените. (54) Продължаването на натиска, довеждащ до спад на продажните цени на промишлеността на Общността и произтичащата от това отрицателна рентабилност, е пряко свързано с ценовата политика на американските производители износители и по-специално с натоварването с действащите мерки и произтичащия от това натиск върху цените. Е. ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЪМПИНГА, КОЙТО ПРЕДИЗВИКВА ВРЕДИ 1. Анализ на търсенето на етаноламини (55) Като се отчете процесът на смесено производство, повишеното потребление на DEA и ТЕА в Общността води до голямо предлагане на МЕА. Натискът за свиване на цените бе най-забележим при DEA, допълнително усилен от прогресивното оттегляне на американските производители износители от този пазар (което се удостоверява от съответстващото свиване на американския пазарен дял от 25 % на 13 % през периода на проучването за щетите). (56) В същото време световните производствени възможности на етаноламин са се увеличили с предвиждане за продължаване на нарастването на търсенето на DEA, като основните производители от Общността и Съединените американски щати са пристъпили към инвестиции на аналогични равнища. Повишеното търсене на DEA доведе до повишаване на цените в разглеждания сектор, докато потреблението на DEA - и следователно цените - по време на предходното проучване са били ниски. Ефектът върху продажните цени (и вследствие на това върху рентабилността) на увеличението на производствените възможности остава несигурен дори и при положение че излишъците от продукция (на световно равнище) на МЕА в частност създават риск да влошат пазарните условия. 2. Анализ на състоянието на американските производители износители (57) Увеличаването на световните производствени възможности създава риск от пораждането на излишъци от продукция, и по-специално от МЕА, докато пазарът на Общността, на който се прилагат цени, по-високи от практикуваните в други трети страни, е интересен за американските производители износители. Американските производствени възможности са нараснали с повече от една трета през периода 1995-1998 г. Между 1997 и периода на проучването за дъмпинга инсталираните производствени възможности са се увеличили с 19,9 %, като са достигнали 524 000 тона за трите американски производители - Union Carbide, Huntsman и Dow Chemical и въпреки че продукцията се е увеличила с 9 %, степента на използване на производствените възможности от своя страна е спаднала от 90,4 % на 83 %. Новите инсталирани производствени мощности са основно съсредоточени върху DEA, което предизвиква допълнително производство на МЕА. (58) Освен това проучването показа, че американските производители са изнасяли големи количества от оценявания продукт за Общността през целия оценяван период, което сочи, че пазарът на Общността представлява за тяхната продукция голям външен пазар. От 1997 г. до периода на проучването за дъмпинга съответният американски износ към Общността се е увеличил с 12,4 %, докато продажбите на вътрешния пазар са се увеличили само с 4,9 %, а износът към други трети страни е спаднал с 2,7 %. През периода на проучването за дъмпинга продажбите на вътрешния американски пазар са представлявали 67,1 % от всички продажби, реализирани от трите горепосочени американски производители, износът към Общността е бил 13,6 %, а износът към трети страни - 19,3 %. (59) Проучването показа също, че цените на вътрешния американски пазар са по-високи от продажните цени на пазара на Общността. По-високото равнище на цените на американския пазар се свързва пряко с голямото потребление на DEA на този пазар. (60) Накрая следва да се отбележи, че Южна Корея е въвела мерки срещу вноса на етаноламини от Съединените американски щати. Докато засегнатите количества не са в състояние да внесат объркване на пазара на Общността, дори и при положение че са били изцяло преориентирани към него, фактът, че са били въведени антидъмпингови мерки, посочва, че американските производители износители са готови да изнасят на дъмпингови цени. (61) Цените, прилагани от промишлеността на Общността и от производителите износители през периода на проучването за щетите, винаги са били по-високи от минималните цени, служещи за база за установяването на променливите антидъмпингови мерки. Показано бе, че действителните вносни цени не отразяват цените на препродажба на засегнатите свързани вносители и че вносните цени, отразяващи разходите, понесени между стадия на вноса и на препродажбата, са били системно по-ниски от минималните цени. Това сочи, че американските производители износители са се натоварили отчасти с въведените антидъмпингови мерки. От друга страна, промишлеността на Общността не е била в състояние да преодолее отрицателното състояние, в което се е оказала, и е продължила да се сблъсква с недостатъчна рентабилност през периода на проучването за дъмпинга. (62) Проучването потвърди, че както и през първия период на проучване (1991-1992 г.) преди въвеждането на мерките, американските производители са изнасяли големи количества за пазара на Общността. От 48 000 тона през предходния период на проучване те са спаднали на 44 000 тона в началото на периода на проучването за щетите, за да достигнат в края на същия период до 51 000 тона. Тези количества представляват 40 % от общата продукция на Общността през периода на проучването за дъмпинга. (63) Констатирано бе, че в съответствие с увеличеното търсене на DEA в Съединените американски щати, което оказва натиск за увеличение на продажните цени на DEA и в по-общ смисъл, на етаноламините на американския пазар, бе наблюдавано аналогично развитие, макар и по малко явно, на цените на пазара на Общността. Това развитие на потреблението отбелязва също, че МЕА се произвежда във все по-големи количества с риск да бъде продаван на все по-ниски цени поради такова търсене. Отражението върху цената на МЕА трябва да бъде по-малко предвид факта, че излишъците от продукция ще бъдат, според прогнозите, по-малки. (64) Един американски производител износител изтъкна, че самата промишленост на Общността заради свръхкапацитета си за производство на МЕА оказва натиск за свиване на цените. Въпреки това той не бе в състояние да аргументира своето твърдение. Следва да се отбележи също, че един американски производител заяви, че промишлеността на Общността е подбивала своите цени за DEA през 1998 г. Проучването показа, въпреки това, че цитираното предприятие от Общността не е продавало DEA на посочените клиенти. 3. Заключение за вероятността от продължаване на дъмпинга, който предизвиква вреда (65) Проучването показа, че въпреки действащите антидъмпингови мерки и увеличаването на продукцията, на производствените възможности, на потреблението и на продажните обеми, промишлеността на Общността продължава да се намира в нестабилно състояние, особено относно своите продажни цени и своята рентабилност. Промишлеността на Общността навярно е можела да запълни празнотата, оставена от частичното изтегляне на американските производители износители от пазара на DEA в Общността. Въпреки това поради частичното натоварване на тези американски производители износители с действащите мерки, с излишъците от продукция на МЕА и с последователното нарастване на вноса в Европейския съюз на МЕА, пристигащ от Съединените американски щати на дъмпингови цени, цените на всички етаноламини са останали на много ниски равнища, за да възстановят рентабилността на промишлеността на Общността, дори с въвеждането на антидъмпингови мерки. (66) Проучването установи, че разглежданият внос се осъществява винаги на цени, осъществяващи сериозен дъмпинг. Констатирано бе, че цените на вътрешния американски пазар са се увеличили след предишното проучване, въпреки че са достигнали равнище, по-ниско от цените на американския износ за Общността. От това са произтекли по-ниски маржове на дъмпинг от установените при първото проучване, по-специално поради натоварването с мерките. Констатирано бе също, че обемите на износа през периода на проучването за дъмпинга са били големи, т.е. от порядъка на 40 % от общата продукция на Общността. (67) Промишлеността на Общността не е успяла да преодолее негативното състояние, в което се е намирала след предварителното проучване. Цените на вноса от Съединените американски щати са останали под минималните цени (при отчитане на действителните разходи между стадия на вноса и на препродажбата), което частично е уравновесило действащите антидъмпингови мерки и е възпрепятствало подобряването на състоянието на промишлеността на Общността; увеличението на производствените възможности на САЩ вероятно ще повлияе негативно върху пазарните условия в Общността, в частност поради излишъка от МЕА; пазарът на Общността, по отношение на другите пазари, остава привлекателен за американските производители износители, които продължават да изнасят големи количества към Общността на цени, осъществяващи дъмпинг; при това положение бе заключено, че е вероятно дъмпингът, който предизвиква вреда, да продължи. Ж. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА 1. Въведение (68) По време на предходното проучване изработването на мерки е било оценено като непротиворечащо на интереса на Общността. Настоящото проучване представлява повторно проучване, състоящо се в анализиране на състоянието, при което антидъмпинговите мерки вече са действали, и следователно се състои в оценка на всяко непозволено негативно отражение на мерките върху засегнатите страни. При това положение бе проучено в каква степен, въпреки заключенията за вероятност от продължаване на дъмпинга, който предизвиква вреда, са налице принудителни причини, оправдаващи заключението, че не е в интерес на Общността да продължи тези мерки. С оглед на това и съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент бе взето предвид отражението върху всички страни, засегнати от процедурата, от въвеждането на алтернативни мерки или от премахването на мерките. 2. Интерес на промишлеността на Общността (69) Съществуващите мерки не са позволили на производителите от Общността да се върнат към равнище на цените на пазара на Общността, което да им позволи да възвърнат рентабилността си. Проучването показа, че мерките не са достигнали въобще пълноценно действие: докато реалните вносни цени са останали по-високи от минималните установени цени, последните не са били изтласкани до равнището на цените на препродажба на свързаните вносители. Перспективите за пазара на Общността не са благоприятни предвид реалния риск от наплив на МЕА, произведен в заводите на производителите, пуснати отскоро в експлоатация, и предвид постоянния натиск върху цените, които през 1999 г. в някои случаи дори са падали под минималните установени цени. (70) Като се вземат предвид тези фактори, запазването на мерките, целящи ограничаването на натиска за спад на цените на етаноламините, ще бъде от интерес на промишлеността на Общността. 3. Интерес на потребителите (71) От четирите отговора на въпросника, получени от Комисията от потребители на етаноламини, два са били оценени като пълни и са били подложени на последващи действия във вид на проучване на място. Като се има предвид, че тези четири потребителя представляват само 1,4 % от потреблението в Общността през периода на проучването за дъмпинг, предоставените информации не са можели да бъдат оценени като представителни. Потребителите изтъкнаха, че трябва да се избягва каквото и да е увеличение на техните производствени разходи, тъй като това засяга тяхната рентабилност. (72) Информацията, събрана по време на проучването, позволи да се установи, че покупните цени на етаноламините са имали отражение върху производствените разходи на крайния продукт през периода на проучването за дъмпинг, между 2,21 % и 18,82 % включително (последното число е било получено в краен случай, т.е. за продукт, за който етаноламинът може да бъде безпроблемно заместен от друг, съвсем различен химически продукт). Общото средно претеглено число е установено на 4,33 % от производствените разходи. Максималното отражение на предложените мерки е средно по-малко от 1 % и следователно може да бъде оценено като ограничено. (73) Друг потребител на оценявания продукт изрази претенция, че е смятал да произвежда химически продукт - междинен глифосфат, в Общността, като използва DEA. Това предприятие заяви, че не е било в състояние да го направи поради изкуствено завишените вносни цени (дължащи се на антидъмпинговите мерки) и поради липсата на местни доставчици (от Общността) на DEA. В случая следва да се отбележи, че минималната цена, на която почива променливото мито, винаги е била по-ниска от установените покупни цени за различните засегнати страни през периода на проучването за дъмпинг. Това разкрива, че първото твърдение на този потребител не е отговаряло на действителността. Проучването, от друга страна, позволи да се установи, че DEA не е била в наличност в достатъчни количества в Съединените американски щати и в резултат на това износът за Общността е намалял. Трябвало е известно време на производителите от Общността да се приспособят към увеличеното търсене, но предлагането на DEA никога не е било твърде ниско, че да засегне забележимо цените, и следователно второто твърдение на предприятието трябва да бъде сметнато за необосновано. 4. Заключение за интереса на Общността (74) Запазването на мерките ще бъде от интерес за промишлеността на Общността, тъй като ще гарантира, че цените, по-специално на МЕА, ще стигнат до равнище, което не може да доведе до вреда. Потребителите на продукта, които са дали възможност за запознаване с техните резултати, не представляват сериозна част от потреблението в Общността и/или не са били в състояние да аргументират своите твърдения. Във всички случаи отражението на мерките върху техните производствени разходи е ограничено. Въз основа на тези заключения се стигна до извода, че не са налице принудителни основания да не се продължават мерките и да се осигурят конкурентни условия, а следователно и справедливо тарифиране и избягване на нови щети върху промишлеността на Общността. З. АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ (75) След като беше определено по-горе, че американските производители-износители са се натоварили с мерките за продължителен период и че обемите на вноса са останали големи, бе заключено, че прикритите тенденции са били устойчиви. Като се отчитат тези фактори, трябваше да се реши на каква онова да приключи проучването, извършено по силата на член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент. Тъй като действащите мерки не са имали очаквания положителен ефект за промишлеността на Общността, бе решено, че: - антидъмпинговите мерки следва да бъдат продължени, - тяхната форма следва да бъде преразгледана, - тяхното равнище следва да бъде адаптирано към констатираните равнища на дъмпинг и на щети. (76) На този стадий следва да се отбележи, че равнищата на дъмпинг и на щети са установени въз основа на реалните вносни цени в рамките на антидъмпинговите процедури. Проучването показа, че реалните вносни цени не отразяват цените на препродажба на свързаните вносители. Използването на такива данни би имало като ефект подценяването на действителните равнища на дъмпинг и на щети за периода на проучването за дъмпинг. Заключено бе също, че равнищата на дъмпинг и на щети, определени по силата на член 11, параграф 3 от основния регламент, трябва да се опират на определената вносна цена. (77) За изчисляването на прага на щетите бе определена продажна цена, която не предизвиква вреда за промишлеността на Общността, като бе отчетен марж на печалба от 8 %, и беше сравнена с цените на препродажба на свързаните американски вносители. Всяка разлика бе изразена в проценти от определената вносна цена CIF. Въз основа на тази методология маржовете на подбиване на цените, по-малки от съответните маржове на дъмпинг, бяха установени на 10,4 % за Union Carbide Corporation, 13,9 % за Dow Chemical Company и 20,5 % за Huntsman Chemical Company. По време на предходното проучване за сравнение променливите мита, установени в зависимост от минимална цена, се основаваха на марж на подбиване на цената от 45,2 % за Union Carbide, 53,5 % за Dow Chemical и 39,5 % за Huntsman. (78) Установените специфични мита, основаващи се на разликата между цената, която не предизвиква вреда, и цените на препродажба, прилагани от свързаните американски вносители, достигат 59,25 EUR за тон за Union Carbide Corporation, 69,40 EUR за тон за Dow Chemical Company и 111,25 EUR за тон за Huntsman Chemical Company. Този тип измерване бе оценен като подходящ предвид факта, че вносът от Съединените американски щати се извършва основно по линия на свързани дружества за продажба. Остатъчното специфично непроменливо мито е установено на 111,25 EUR за тон. (79) Всички засегнати страни са били информирани за основните факти и оценки, на които се основава продължаването на мерките, актуализирани отново по равнище и по форма. Предоставен им беше срок за представяне на техните становища относно оповестяванията, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Въвежда се окончателно антидъмпингово мито за вноса на етаноламини, попадащи под кодове по КН 2922 11 00 (моноетаноламин) (код по ТАРИК 2922110010), ex 2922 12 00 (диетаноламин) (код по ТАРИК 2922120010) и 2922 13 10 (триетаноламин), с произход от Съединените американски щати. 2. Размерът на окончателното антидъмпингово мито, прилагащо се към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване за продуктите, произведени от долупосочените дружества, се установява, както следва: Страна Дружество Специфично непроменливо мито Съединени американски щати Union Carbide Corporation Old Ridgebury Road Danbury Connecticut 06817 (допълнителен код по ТАРИК: А115) 59,25 EUR на тон Huntsman Chemical Corporation 3040 Post Oak Boulevard PO Box 27707 Houston Texas 77056 (допълнителен код по ТАРИК: А116) 111,25 EUR на тон Dow Chemical Company 2040 Dow Center Midland Michigan 48674 (допълнителен код по ТАРИК: А145) 69,40 EUR на тон Всички други дружества (допълнителен код по ТАРИК: А999) 111,25 EUR на тон 3. Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митата. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 2000 година.

32009R0445

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 445/2009 НА КОМИСИЯТА от 28 май 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 29 май 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 май 2009 година.

31993D0493

31993D0493 L 230/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 юли 1993 година за изменение на Решение 83/471/ЕИО относно Контролния комитет на Общността за прилагане на скалата на Общността за класификация на кланични трупове от възрастни говеда (93/493/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1208/91 на Съвета от 28 април 1981 г. за определяне на скалата на Общността за класификация на кланичните трупове на възрастни говеда (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1026/91 (2), и по-специално член 5, параграф 4 от него, като има предвид, че за да бъде осигурена възможност на Комисията да оценява резултатите от инспекциите, е необходимо да се приеме разпоредба, задължаваща държавите-членки да уведомяват Комисията относно предприетите действия във връзка с отправените от Контролния комитет препоръки, както и да бъде адаптирано Решение 83/471/ЕИО на Комисията от 7 септември 1983 г. относно Контролния комитет на Общността за прилагане на скалата за класификация на кланичните трупове на възрастни говеда (3), последно изменено с Решение 92/429/ЕИО (4); като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Управителния комитет по телешко и говеждо месо, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В член 4 от Решение 83/471/ЕИО се добавя следният параграф: „3. Ако в доклада, посочен в параграф 2, са отразени недостатъци в някои от различните области на дейност, които са били обект на проверка, или са направени препоръки с цел подобряване на методиката на работа, държавите-членки са длъжни да информират Комисията относно всички промени, които са предвидени или извършени, в срок не по-късно от три месеца от датата на представяне на доклада.“ Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 юли 1993 година.

32009D0253

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 март 2009 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (нотифицирано под номер C(2009) 1945) (само текстовете на английски, гръцки, датски, испански, италиански, нидерландски, словенски и френски език са автентични) (2009/253/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 7, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (2), и по-специално член 31 от него, след консултация с Комитета по селскостопанските фондове, като има предвид, че: (1) По силата на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 Комисията следва да предприеме необходимите проверки, да предостави резултатите от своите проверки на държавите-членки, да се запознае с направените от тях забележки, да свика двустранни разговори за постигане на споразумение със съответните държави-членки и официално да им съобщи своите заключения. (2) На държавите-членки е предоставена възможността да поискат започване на помирителна процедура. В някои случаи тази възможност е използвана и съставеният доклад с резултатите от процедурата е разгледан от Комисията. (3) В съответствие с Регламент (ЕО) № 1258/1999 и Регламент (ЕО) № 1290/2005 могат да бъдат финансирани само селскостопански разходи, направени по начин, който не нарушава правилата на Общността. (4) Извършените проверки, резултатите от двустранните разговори и от помирителните процедури показват, че част от декларираните от държавите-членки разходи не отговарят на това условие и следователно не могат да бъдат финансирани от секция „Гарантиране“ на ФЕОГА и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, наричан по-долу ЕФГЗ. (5) Трябва да се посочат сумите, които не са одобрени за финансиране от секция „Гарантиране“ на ФЕОГА и от ЕФГЗ. Тези суми не се отнасят за разходи, направени повече от двадесет и четири месеца преди писменото съобщение на Комисията до държавите-членки за резултатите от проверките. (6) За случаите, за които се отнася настоящото решение, изчислените суми, които трябва да бъдат изключени поради несъответствие с правилата на Общността, са съобщени от Комисията на държавите-членки в обобщен доклад в тази връзка. (7) Настоящото решение не засяга финансовите заключения, които Комисията може да направи вследствие на решенията на Съда на Европейските общности по висящи дела към 6 януари 2009 г. по въпроси, касаещи съдържанието на настоящото решение, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Посочените в приложението разходи на акредитираните разплащателни агенции на държавите-членки и заявени в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, или в рамките на ЕФГЗ, се изключват от финансиране от страна на Общността поради несъответствието им с правилата на Общността. Член 2 Адресати на настоящото решение са Кралство Белгия, Кралство Дания, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Словения и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съставено в Брюксел на 19 март 2009 година.

32010R0026

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 26/2010 НА КОМИСИЯТА от 12 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 872/2004 на Съвета относно по-нататъшни рестриктивни мерки по отношение на Либерия ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 872/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. относно по-нататъшни рестриктивни мерки по отношение на Либерия (1), и по-специално член 11, буква а) от него, като има предвид, че: (1) В приложение I към Регламент (ЕО) № 872/2004 са изброени физическите и юридическите лица, органите и образуванията, обхванати от замразяването на финансови средства и икономически ресурси съгласно този регламент. (2) На 16 декември 2009 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на ООН реши да внесе някои изменения в списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на финансовите средства и икономически ресурси. Поради това приложение I следва да бъде съответно изменено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 872/2004 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 януари 2010 година.

32008R0325

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 325/2008 НА КОМИСИЯТА от 10 април 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 11 април 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 април 2008 година.

32010D0768

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 април 2006 година относно Схема за държавна помощ C 39/03 (ex NN 119/02), приведена в действие от Гърция в полза на въздушните превозвачи вследствие на претърпените щети в периода 11-14 септември 2001 година (нотифицирано под номер C(2006) 1580) (Само текстът на гръцки език се счита за оригинал) (текст от значение за ЕИП) (2010/768/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1), като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА (1) В изпълнение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО гръцкото Министерство на транспорта с писмо от 24 септември 2002 г., регистрирано на 26 септември 2002 г. под номер TREN (2002) A/66844, уведоми Европейската комисия за схема за компенсиране на загубите на въздушните превозвачи вследствие на атентатите от 11 септември 2001 г. (2) Тъй като въпросната схема е била приложена преди официалното ѝ одобрение от Комисията, тя е регистрирана като помощ, за която не е постъпило уведомление, под номер NN 119/2002. В отговор на писмото службите на Комисията изпратиха обратна разписка на 28 октомври 2002 г. (TREN (2002) D/17401). (3) С писмо от 27 май 2003 г. Комисията уведоми Гърция, че е решила да открие процедурата, посочена в член 88, параграф 2, от Договора, по отношение на помощта. (4) Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2) Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта. (5) Комисията не получи мнения от заинтересованите страни. (6) Първите коментари от страна на Гърция относно откриването на процедурата бяха получени от Комисията с писмо от 3 декември 2003 г., регистрирано на 10 декември под номер SG (2003) A/12211. (7) В писмото се съобщаваше за изпращането на допълнителна информация от страна на Гърция. Тъй като такава не беше получена, службите на Комисията, с писмо от 15 март 2004 г. (TREN D (2004) 4128), дадоха последна възможност на гръцките власти да предоставят информацията в срок от петнадесет дни; те бяха уведомени, че ако не бъде предоставена нова информация, Комисията ще приеме решението си въз основа на тази, с която разполага. Това писмо не получи отговор от страна на гръцките власти. 2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА, ЗА КОЯТО Е ПОСТЪПИЛО УВЕДОМЛЕНИЕ (8) Вследствие на терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. части от въздушното пространство бяха затворени за няколко дни. По-специално такъв беше случаят с въздушното пространство на САЩ, напълно затворено за полети в периода 11-14 септември 2001 г. и отваряно поетапно от 15 септември 2001 г. И други държави бяха принудени да предприемат подобни мерки за цялата си територия или за част от нея. (9) Поради тези обстоятелства и в този първоначален период авиокомпаниите са били принудени да отменят полети, при които се използва въпросното въздушно пространство. По същата причина те са понесли загуби поради нарушеното осъществяване на останалите полети или поради невъзможността да осигурят докрай превозването на някои пътници. (10) Предвид огромното въздействие и непредвидимостта на събитията и свързаните с тях разходи за авиокомпаниите, държавите-членки бяха принудени да предприемат извънредни компенсационни мерки. (11) Схемата, обект на настоящото решение, предвижда обезщетяване на загубите, понесени от авиокомпаниите в периода 11-15 септември 2001 г.; всъщност схемата, за която е постъпило уведомление, предвижда и компенсация за загуби, настъпили извън този период. (12) В подкрепа на схемата, за която е постъпило уведомлението си гръцките власти посочват, че авиокомпаниите са изпитвали последиците от затварянето на въздушното пространство на САЩ и след 14 септември 2001 г., тъй като полет на Olympic Airways за Ню Йорк от 16 септември е бил отменен предварително поради липса на информация относно възможността за кацане. Също така са били изплатени обезщетения за датата 15 септември 2001 г. (13) Авиокомпаниите, отговарящи на условията компенсиране, са тези, които притежават лиценз на въздушен превозвач, издаден от гръцките власти съгласно Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (3). (14) Гръцките власти уточниха, че са се консултирали с всички авиокомпании, отговарящи на условията за компенсиране; само три от тях са подали искове за компенсация, след като местните власти са отправили до всички гръцки авиокомпании писмени покани от 24 октомври и 5 декември 2001 г. Една от компаниите, Axon Airlines, е прекратила дейността си на 3 декември 2001 г., т. е. преди превеждането на плащанията през м. юли 2002 г.; Гърция е решила да не изплаща компенсация в полза на тази компания, тъй като целта ѝ е била да даде възможност на компаниите да продължат дейността си, без да бъдат прекомерно засегнати от разходите, понесени вследствие на атентатите. Другите компании, които действително са получили плащания, са Olympic Airways, наричана по-долу OA, и Aegean Cronus, наричана по-долу AC. (15) В уведомлението гръцките власти посочват, че сумите, изплатени на тези компании, са възлизали съответно на 4 827 586 EUR за OA и 140 572 EUR за AC, т.е. общата сума, за която е постъпило уведомление на 24 септември 2002 г., възлиза на 4 968 158 EUR. В съответствие с гръцкия закон в тази област въпросните суми са взети от фондовете „TASS“ и „TAEA“, предназначени за развитие и модернизация на летищата. (16) Гръцките власти посочват, че компаниите са получили копия от писмото на Комисията от 14 ноември 2001 г. и то им е дало основание да подадат искове за обезщетения. (17) Като подлежащи на обезщетение Гърция е определила загубите, причинени на въздушните превозвачи в пряка връзка с произтеклите събития; към тях се отнасят загубите от продажба на билети, от товарни превози, загубите от повреждане на стоки, които не са стигнали до получателите си, разходите, свързани с промяна на маршрути и престой на самолети на други летища поради затваряне на въздушното пространство, разходите за настаняване на пътници или екипажи. (18) Загубите, предмет на уведомлението, не се отнасят само до маршрутите, пряко засегнати от решението на някои държави да затворят част от въздушното пространство по време на събитията; на практика загубите касаеха цялата мрежа от дестинации на операторите и компенсирането бе изплатено за всички загуби в мрежата. (19) Гърция предостави на Комисията повече или по-малко подробна информация за различните бенефициери. (20) В уведомлението Гърция посочва пред Комисията, че общата компенсация представлява по-малко от 4/365 от оборота на дружеството. Тази компенсация се отнася както за полетите към Съединените щати, Канада и Израел, така и за останалите дестинации в мрежата на оператора. (21) Разпределението на обезщетените разходи в размер на 1 645 000 000 GRD (4 827 586 EUR) е било както следва: 1. Неполучени приходи поради загуба на пътници Те възлизат на закръглена сума в размер на 1 390 000 000 GRD (или 4 079 237 EUR), от които приблизително 1 234 500 000 GRD (3 622 894 EUR) се отнасят за периода 11-15 септември 2001 г.; от тях около 821 000 000 GRD (2 409 393 EUR) са загуби в рамките на северноатлантическото въздушно пространство. Останалата част, приблизително 413 000 000 GRD (1 212 203 EUR), са загуби от останалите дестинации в мрежата на оператора, основно по вътрешни и европейски мрежи, а също и по линии към Близкия изток, Африка, Австралия и Азия. От друга страна около 150 000 000 GRD (440 206 EUR) са загубите само на 16 септември 2001 г. по северноатлантическата мрежа. Беше уточнено, че размерът на компенсацията е изчислен чрез сравняване на трафика, регистриран от компанията през разглеждания период, с този от същите дни на предходната седмица, коригиран с отчетената еволюция за същите периоди на 2000 г. Загубата е изчислена въз основа на средна цена за този период за всяка категория дестинация. 2. Други неполучени приходи и понесени разходи Става въпрос основно за: а) загуби на приходи от товари: 95 000 000 GRD или 278 797 EUR, б) разходи, свързани с повредени стоки: 6 000 000 GRD или 17 608 EUR, в) различни разходи за допълнителни мерки за безопасност: общо 19 000 000 GRD или 55 759 EUR, г) разходи, свързани с отмяна на текущи полети, за промяна на маршрути и за престой на самолети на чуждестранни летища: 17 384 737 GRD или 51 019 EUR, д) извънредни разходи за полети без търговско затоварване или „ferry flights (4)“: 163 000 000 GRD или 478 357 EUR, е) разходи за настаняване или за допълнителни работни часове: 50 000 000 GRD или 146 735 EUR. 3. Извършени приспадания Става въпрос за икономии на гориво на стойност 95 000 000 GRD или 278 797 EUR. (22) Гърция посочва пред Комисията, че общата компенсация е определена по подобен начин, но разбира се е по-малка, тъй като компанията не осъществява трансатлантически полети. Размерът ѝ е 47 900 000 GRD или 140 572 EUR. (23) Комисията реши да открие официална процедура за разследване поради съмнения за съвместимостта на тази схема за предоставяне на държавна помощ с Договора с оглед не само на надхвърлянето на периода, предвиден в точка 35 от Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 октомври 2001 г.„Отражение на терористичните атаки в Съединените щати върху сектора на въздушния транспорт“ (5) (наричано по-долу: съобщението от 10 октомври 2001 г.), но най-вече във връзка с липсата на извънредно събитие и с промененото, предвид удължаването на срока след датата 14 септември 2001 г., естество на подлежащата на обезщетение загуба. 3. МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (24) Комисията не получи мнения на трети страни в рамките на едномесечния период. 4. МНЕНИЯ НА ГЪРЦИЯ (25) Гръцките власти не предоставиха на Комисията допълнителни мнения в едномесечния срок, предвиден в съобщението за откриване на процедурата. Писмото им от 23 юли 2003 г., регистрирано на 28 юли от Комисията под номер TREN (2003) A/26329, съдържаше отговор на решението от 27 май 2003 г., но съдържа само искане за заличаване на данни, които не подлежат на публикуване. Едва след подготвения от Комисията първи проект на решение, на 3 декември 2003 г. Гърция изпрати мнение. В това писмо се съобщава, че ще бъдат представени допълнителни данни, но въпреки напомнянето, изпратено на Гърция от службите на Комисията на 15 март 2004 г., тя не изпрати обявените допълнителни данни. (26) В писмото си от 3 декември 2003 г. гръцките власти представиха подробно и по начин, различен от приложения в уведомлението, част от сумите, за които е постъпило уведомление, предназначени за OA; те уточниха сумите, отнасящи се за периода 11-14 септември 2001 г. включително и тези за периода след 14 септември. Гръцките власти не дадоха уточнения по отношение на сумата за AC, за която е постъпило уведомление. 1. Щети, които е понесло дружество OA за периода 11-14 септември 2001 г. включително (27) Гърция уточни, че за периода 11-14 септември 2001 г. дружество OA е понесло загуби поради затварянето на въздушните пространство на САЩ, Канада и Израел. По тази причина са били отменени 6 трансатлантически полета и един полет в посока Израел, и седемте - с отиване и връщане; въз основа на потвърдения брой пътници за тези полети и средния приход от пътник, Гърция декларира, че дружество OA е понесло щета в размер на 654 650 000 GRD или около 1 921 203 EUR, която е била определена като допустима за компенсиране. (28) Освен това гръцките власти отчитат други два разхода, понесени от OA в този период. Първият от тях се отнася за продължителния престой на един самолет в Канада през целия разглеждан период; този разход е в размер на 12 967 457 GRD или около 38 056 EUR. Вторият разход е свързан с връщането на полет от Атина за САЩ на 11 септември, за което са били похарчени допълнително 1 165 600 GRD или 3 421 EUR. (29) Така според Гърция общите разходи, понесени от OA в периода 11-14 септември 2001 г. са в размер на 668 783 057 GRD или около 1 962 680 EUR. 2. Щети, които е понесло дружество OA след 14 септември 2001 г. (30) Гърция съобщава за разходи, понесени от OA след 14 септември 2001 г. за три трансатлантически полета отиване и връщане на 15 и 16 септември, един в посока САШ и два в посока Канада. Въз основа на потвърдения брой пътници за тези полети и средния приход от пътник, Гърция декларира, че OA е понесла щета в размер на 333 000 000 GRD, която е била определена като отговаряща на условията за компенсиране. Гърция обявява, че горепосочената сума се равнява на 1 270 726 EUR; трябва обаче да се отбележи, че несъмнено става въпрос за изчислителна грешка, тъй като при прилагането на обменния курс на драхмата спрямо еврото при влизането на Гърция в еврозоната, а именно 1 EUR = 340,75 GRD, се получава стойност с приблизителен размер от 977 257 EUR. (31) Полетът за Ню Йорк на 15 септември 2001 е бил отменен вероятно поради липса на слот; въпреки че летище „Кенеди“ в Ню Йорк е било отворено на 14 септември в 23 часа атинско време, поради засиленото търсене OA не е могла да получи слот. Гърция посочва, че е искала потвърждение на горепосоченото обстоятелство от страна на OA, което е трябвало да бъде предоставено на Комисията. Поради липса на отговор това не се е случило. (32) Полетите за Канада на 15 и 16 септември вероятно са били отменени поради късното завръщане на самолета, блокиран там. Гърция посочва, че на 15 септември OA не е разполагала с друг самолет за далечни полети, тъй като са били планирани други полети. За полета на 16 септември, въпросното закъснение на самолета от Канада не е позволило да бъде осъществен техническият контрол и да бъдат получени слотове за кацане за новия полет до Канада, което е принудило OA да го отмени. (33) Вторият вид разходи, понесени от OA, се отнасят за полетите без търговско натоварване, осъществени от OA; става въпрос за 3 полета, един в посока САЩ на 18 септември 2001 г. и два в посока Канада на 20 и 26 септември 2001 г., които, според гръцките власти, дружество ОА е било принудено да осигури поради натиск от страна на правителствата на САЩ и Канада за репатриране на пътници от Атина в Северна Америка. Въпросните пътници са си платили билетите, но самолетите вероятно са се върнали празни в Атина. Разходите за обратните полети, изчислени въз основа на т. нар. „block hours“, т. е. на прелетените от самолетите часове, възлизат на 166 051 680 GRD или около 487 312 EUR. (34) Общите разходи, обявени от Гърция за OA в периода след 14 септември 2001 г. са в размер на 499 051 680 GRD или около 1 464 569 EUR. Следователно данните, представени в писмото на Гърция от 3 декември 2003 г. имат за цел да обосноват компенсация за всички разглеждани периоди в размер на 1 167 834 737 GRD или около 3 427 249 EUR. 5. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА (35) По силата на член 87, параграф 1 от Договора, освен в случаи на дерогация, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. (36) Субсидиите за авиокомпаниите са предоставени в тяхна полза държавни средства и следователно предоставят на тези компании безспорно икономическо предимство. (37) Мярката за помощ за въздушния транспорт е избирателна поради самото си естество. Освен това авиокомпаниите, получатели на помощта съгласно въпросната схема, са били ясно определени. (38) В рамките на либерализиран пазар на въздушния транспорт, считано от 1 януари 1993 г., дата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 2407/92, на Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (6) и на Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз (7), авиокомпаниите на дадена държава-членка са в конкуренция с други компании от други държави-членки. По-специално посочените в уведомлението авиокомпании, които отговорят на условията за компенсиране, осъществяват активна дейност на пазара на Общността. Предвидените субсидии в тяхна полза и предимството, което те им предоставят, засягат търговията между държавите и заплашват да нарушат конкуренцията. (39) Тези мерки, представляващи държавна помощ, са съвместими с Договора, само ако се приеме, че отговарят на някоя от предвидените дерогации. (40) Дерогациите, предвидени в член 87, параграф 2, букви а) и в), са неприложими, тъй като в настоящия случай не става въпрос за помощ със социален характер, предоставена на индивидуални потребители, нито за помощ, предоставена на отделни региони на Федерална република Германия. (41) Тъй като не става въпрос и за помощ, чиято цел е да бъде улеснено развитието на определени региони, нито пък за помощ, предназначена за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, а също и за помощ, предназначена за развитието на определени дейности или икономически региони, дерогациите съгласно член 87, параграф 3, букви а) и в) не могат да бъдат взети предвид. (42) И накрая, неприложими в настоящия случай са и дерогациите, предвидени в член 87, параграф 3, букви б) и г), целящи съответно насърчаване реализацията на важен проект от общоевропейски интерес или преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка, или пък насърчаване на културата и опазване на наследството. (43) По силата на член 87, параграф 2, буква б), от Договора, съвместими с общия пазар са: „помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития“. В съобщението си от 10 октомври 2001 г. Комисията счита, че събитията от 11 септември 2001 г. могат да бъдат квалифицирани като извънредни по смисъла на член 87, параграф 2, буква б), от Договора. (44) В точка 35 от съобщението от 10 октомври 2001 г. Комисията посочва условията, които счита за необходими, за да приеме, че свързаните с тези събития компенсации отговарят на изискванията на член 87, параграф 2, буква б) от договора: Комисията е на мнение, че разходите, произтичащи пряко от затварянето на американското въздушно пространство в периода 11-14 септември 2001 г., са пряка последица от събитията от 11 септември 2001 г. По тази причина тези разходи подлежат на компенсация от страна на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 87, параграф 2, буква б) от Договора, при условие че е изпълнено следното: - компенсацията е изплатена при еднакви условия на всички въздушни превозвачи на държавата-членка; - компенсацията се отнася само за разходите, за които е установено, че са направени през дните от периода 11-14 септември 2001 г. вследствие на предприетото от страна на американските власти прекъсване на въздушния трафик; - размерът на компенсацията е изчислен точно и обективно чрез сравняване на регистрирания от всички авиокомпании трафик през разглежданите четири дни с трафика, регистриран от същата компания през предходната седмица, коригиран с коефициент на изменение, установен за същите периоди на 2000 г. Максималният размер на компенсацията, при който трябва да се отчитат както направените, така и избегнатите разходи, се равнява на установените по надлежен начин неполучени приходи за тези четири дни. Разбира се този размер не може да надвишава 4/365 от годишния оборот на компанията. (45) Комисията отбелязва, че, независимо от факта, че само три авиокомпании официално са поискали компенсация за понесените разходи, съгласно горепосочената разпоредба всички въздушни превозвачи, които притежават лиценз за обществен транспорт, издаден от съответната държава-членка, отговорят на условията за компенсиране в този контекст. Изключването на една от тези компании, Axon Airlines, с мотива, че по времето, когато на компаниите са били изпратени писмата за уведомяване за разглежданата схема и, още повече, по времето, когато е изплащана помощта, тя вече не е осъществявала дейност, не може да бъде разглеждано като дискриминационно прилагане на схемата. Следователно мярката е ясно определена по недискриминационен начин. Въпреки това Комисията отбелязва, че в своя отговор Гърция е предоставила данни само за направените разходи и получените компенсации от страна на OA, без да предостави данни за AC. (46) Горепосочените компенсации засягат не само периода 11-14 септември, споменат от Комисията в нейното съобщение от 10 октомври 2001 г. и разглеждан в нейните предишни съобщения по въпроса (8), но и датата 15 септември 2001 г., а дори и следващия период. (47) В съобщението си от 10 октомври 2001 г. Комисията прие принципа за обезщетяване за преките последици от затварянето на въздушното пространство от страна на американските власти. Практическите условия за прилагане на съобщението бяха уточнени в служебно писмо на Комисията, изпратено до държавите-членки на 14 ноември 2001 г.; в това писмо се поставя по-специално изискването за установяване на пряка връзка между „преустановяването на целия трафик в американското въздушно пространство и произтеклите от него нарушения в рамките на европейското въздушно пространство“; в тази връзка обявената от гръцките власти в отговор на откриването на процедурата мярка предвижда обезщетение само за транспортните линии или мрежи, засегнати от затваряне на въздушното пространство, какъвто е случаят със затварянето на северноамериканското въздушно пространство, на САЩ и Канада, както и на въздушното пространство на Израел. Този принцип е прилаган в предишни решения (9), приети от Комисията по въпроса. (48) Следователно, що се отнася до разглеждания период 11-14 септември 2001 г. и до разглежданите загуби, които са пряко свързани със затварянето на въздушното пространство, мярката отговаря на въведените от Комисията ограничения, и по-специално на изискването за пряка връзка между подлежащите на обезщетение разходи и затварянето на въздушното пространство. (49) Начинът на изчисляване на подлежащите на обезщетение експлоатационни разходи е съобразен с начина, определен от Комисията в нейното съобщение, както и с техническите правила за изчисление, уточнени в служебното писмо на Комисията, изпратено до държавите-членки на 14 ноември 2001 г.; неполучените приходи за четирите разглеждани дни са определени въз основа на броя на пътниците, резервирали отменените впоследствие полети. Що се отнася до единичната загуба от всеки пътник, според отговора на гръцките власти, тя съответства на реалната загуба, претърпяна от OA, а именно щета в размер на 654 650 000 GRD, около 1 921 203 EUR. Мярката включва още обезщетяването на допълнителни разходи, свързани с продължителния престой на един самолет в Канада през разглеждания период, а именно 12 967 457 GRD (около 38 056 EUR) и разходите за връщане до Атина на полет в посока САЩ, предвиден за 11 септември, което е струвало на компанията допълнително 1 165 600 GRD или 3 421 EUR. И накрая, приетият от държавата-членка таван от 4/365 от оборота отговаря на тавана, определен от Комисията. Вследствие на гореизложеното Комисията счита, че с този начин на изчисляване е в съответствие с максималния размер, определен в нейното съобщение, равен на установената нетна загуба на приходи за тези 4 дни. (50) Във връзка с горното Комисията достига до заключението, че предприетите от страна на Гърция мерки в полза на OA във връзка със затварянето на въздушното пространство в периода 11-14 септември 2001 г., в размер на 668 783 057 GRD или около 1 962 680 EUR, отговарят на правилата, определени в нейното Съобщение от 10 октомври 2001 г.; въз основа на това се приема, че те са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) от договора. (51) Докато в параграф 35 от своето Съобщение от 10 октомври 2001 г. Комисията признава характера на „извънредно събитие“ на затварянето на въздушното пространство на САЩ в периода 11-14 септември 2001 г. и съвместимостта с договора на компенсациите за произтеклите от него загуби, тя не приема подобна характеристика по отношение на други щети, непряко свързани с въпросното събитие. Такъв по-специално е случаят със загубите, които авиокомпаниите са понесли след отварянето на въздушното пространство на 15 септември. (52) В Съобщението си от 10 октомври 2001 г. Комисията обясни, че подлежащите на обезщетяване загуби трябва да бъдат „установени … вследствие на преустановяването на въздушния трафик от страна …“. (53) Независимо от това, Комисията констатира, че ситуацията след 14 септември вече не се характеризира с преустановяване на трафика, а със затруднена експлоатация на въздушните линии от съответните компании. (54) Такъв е случаят с представените от Гърция мерки в полза на OA, отнасящи се на първо място до трите трансатлантически полета, отиване и връщане, които не са били осъществени на 15 и 16 септември - един за САЩ и два за Канада - представляващи щета за OA в размер на 333 000 000 GRD или около 977 257 EUR. (55) В действителност във връзка с липсата на слотове на летището в Ню Йорк, Гърция потвърждава, че летище „Кенеди“ е било отворено на 14 септември в 23 часа атинско време и само засиленото търсене на слотове е попречило на OA да си осигури такъв. Комисията не получи друга информация за причините, поради които компанията не е получила слот, а други компании са получили. Във всички случаи принципно на този етап вече не е била налице невъзможност да се пътува до САЩ. (56) От друга страна, отменянето на полети за Канада на 15 и 16 септември е в резултат на собствено решение на компания OA, или поради факта, че не е разполагала с друг самолет за дълги разстояния и е предпочела да осигури други планирани полети или поради това, че техническите действия за проверка и получаване на слот за кацане не са могли да бъдат осъществени навреме от ОА, което е принудило компанията да отмени полета. (57) Също така, относно т. нар. ferry flights, осъществени от OA в посока САЩ на 18 септември 2001 г. и в посока Канада на 20 и 26 септември 2001 г., разходите за които възлизат на 166 051 680 GRD или около 487 312 EUR, самите гръцки власти обявяват, че тези полети са били осъществени поради натиск върху ОА от страна на правителствата на САЩ и Канада за връщане на пътници от Атина в Северна Америка. Следователно тук става въпрос за решение на OA, отнасящо се за полети, осъществени доста по-късно от периода на затваряне на въздушното пространство. Такъв подход сам по себе си изключва финансиране от страна на държавата-членка. Ако в действителност тези полети са били поръчани от трети държави, OA следва да предприеме действия спрямо тях, ако смята за необходимо, за да ѝ бъдат възстановени разходите. (58) Както показва обичайната практика в подобни случаи (10), Комисията не може да счита непреките последици от атентатите на 11 септември, каквито са затрудненията при експлоатацията на въздушни линии след 15 септември, за равностойни на преките им последици, а именно с пълното затваряне на части от въздушното пространство до 14 септември и произтичащата от него невъзможност за ползване на съответните въздушни линии. Непреките последици от атентатите дълго време са оказвали влияние върху различни сектори на световната икономика, за по-дълъг или за по-кратък период, но както всяка икономическа или политическа криза, колкото и обременяващи да са въпросните затруднения, те не могат да бъдат разглеждани като извънредни събития и не изискват прилагането на член 87, параграф 2, буква б), от Договора. (59) Въз основа на горепосоченото Комисията достига до заключението за несъответствие на схемата с Договора в частта ѝ, отнасяща се за датите след 14 септември 2001 г., и по-специално за представените от Гърция разходи в полза на OA за периода след 14 септември 2001 г., които са в размер на 499 051 680 GRD или около 1 464 569 EUR, не само поради надвишаване на периода, определен в точка 35 от съобщението от 10 октомври 2001 г., но най-вече поради липсата на извънредно събитие и промененото, предвид удължаването на срока след датата 14 септември 2001 г., естество на подлежащата на обезпечение загуба. Предоставянето на въпросната оперативна помощ не може да бъде обосновано и с останалите разпоредби на Договора. Следователно помощта за периода след 14 септември 2001 г. е несъвместима с Договора. В тази връзка Комисията отбелязва, че общата сума, посочена от Гърция в отговора ѝ от 3 декември 2003 г. е различна и по-ниска от първоначално оповестената и вероятно изплатена сума. Комисията припомня в тази връзка, че всяка сума, предоставена на OA, която надвишава посочения по-горе размер от 668 783 057 GRD или около 1 962 680 EUR, е несъвместима с Договора и трябва да бъде възстановена. (60) Що се отнася до заключенията на Съвета „Транспорт“ от 16 октомври 2001 г., които Гърция привежда в подкрепа на уведомлението, Комисията припомня, че тези заключения имат само политическо значение и не са правнообвързващи в рамките на разследването за съвместимостта на помощта с Договора. Освен това, като приканва Комисията, в точка 7 от въпросните заключения, да разследва за периода след 14 септември „във всеки конкретен случай компенсацията, която може да бъде предоставена въз основа на обективни критерии в отговор на ограниченията, наложени на европейските авиокомпании от страната на местоназначение“, Съветът посочва също така, че „държавните помощи или компенсации не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията между икономическите оператори“. В рамките на своята преценка на равното третиране на операторите, което трябва да гарантира, Комисията отбелязва, че нито едно друго предложение за оператори от други държави-членки, отнасящо се за дните след 14 септември, не е било прието. (61) Що се отнася до AC, Комисията отбелязва, че Гърция не е предоставила никакви данни, обосноваващи плащането. Така че въпреки исканията си да бъдат представени Комисията не разполага с никакви доказателства в подкрепа на съвместимостта на помощта с Договора. Тя отбелязва също, че в уведомлението гръцките власти са уточнили, че компанията не осъществява трансатлантически полети; следователно според Комисията е малко вероятно разгледаната по-горе пряка връзка, която трябва да съществува съгласно съобщението от 10 октомври 2001 г. между подлежащ на обезщетение разход и затваряне на въздушното пространство, да е налице в случая с AC. По тази причина Комисията следва да оцени тази помощ като несъвместима с Договора и да поиска нейното възстановяване. 6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ (62) Въз основа на всичко, изложено по-горе, Комисията установява, че Гърция е предоставила въпросната помощ незаконосъобразно, в нарушение на член 88, параграф 3, и достига до заключение за частична несъвместимост на мярката с Договора и по-специално с член 87, параграф 2, буква б) от него във връзка с тълкуването на тази разпоредба в съобщението от 10 октомври 2001 г. ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавната помощ, предоставена от Гърция в полза на Olympic Airways за компенсиране на загубите, помесени от тази компания вследствие на частичното затваряне на въздушното пространство след атентатите от 11 септември 2001 г., е съвместима с общия пазар по отношение на компенсациите, предоставени за дните от 11 до 14 септември 2001 г. и е с максимален размер 668 783 057 GRD или около 1 962 680 EUR. Член 2 Държавната помощ, предоставена от Гърция в полза на Olympic Airways за компенсиране на загубите понесени от тази компания вследствие на частичното затваряне на въздушното пространство след атентатите от 11 септември 2001 г., е несъвместима с общия пазар по отношение на компенсациите, предоставени за периода след 14 септември 2001 г. Съгласно отправеното от Гърция уведомление техният размер е 976 216 943 GRD или около 2 864 907 EUR. Член 3 Държавната помощ, предоставена от Гърция в полза на Aegean Cronus за компенсиране на загубите, понесени от тази компания вследствие на частичното затваряне на въздушното пространство след атентатите от 11 септември 2001 г., е несъвместима с общия пазар. Съгласно отправеното от Гърция уведомление техният размер е 47 900 000 GRD или около 140 572 EUR. Член 4 1. Гърция взема всички необходими мерки за възстановяване от страна на получателите на помощта, посочена в членове 2 и 3, и която им е била незаконно предоставена. 2. Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението. Помощта, която следва да се възстанови, включва лихви от датата, на която помощта е била предоставена на получателя/ите, до датата на възстановяването ѝ. Лихвите се изчисляват въз основа на референтния курс, използван за изчисляване на еквивалентната субсидия за регионална помощ. Член 5 Гърция уведомява Комисията в срок от два месеца от нотификацията на настоящото решение за мерките, предприети за неговото спазване. Член 6 Адресат на настоящото решение е Република Гърция. Съставено в Брюксел на 26 април 2006 година.

32002R1948

32002R1948 L 299/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1948/2002 НА КОМИСИЯТА от 31 октомври 2002 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 584/75 за определяне на подробни правила за прилагане на системата за участие в търгове за възстановявания при износ на ориз КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3072/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно общата организация на пазара на ориз (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 411/2002 (2), и по-специално член 13, параграф 15 от него, като има предвид, че: (1) Опитът, натрупан през предшестващите пазарни години, показа, че е необходимо да бъдат направени изменения в Регламент (ЕИО) № 584/75 на Комисията от 6 март 1975 г. за определяне на подробни правила за прилагане на системата на участие в търгове за възстановявания при износ на ориз (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 299/95 (4). (2) Като запазват анонимност, участниците в търговете трябва да се идентифицират с номера, за да се види кои от тях са представили повече от една тръжна оферта и на какви равнища. (3) За да се постигне по-голяма точност в управлението на количествата, следва да се регламентира коефициент за възлагане на количества по представените тръжни оферти до равнището на максималната сума за възстановяване, като се даде възможност на участниците да определят минималното количество, което се възлага, под което тръжните оферти не се разглеждат. (4) Управителният комитет по зърнени култури не е представил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 584/75 се изменя, както следва: 1. към член 2, параграф 2 се добавя следното: „и по целесъобразност д) в случаите, когато Комисията определя коефициент за възлагане на количества, определени чрез търг в съответствие с член 5, минимално количество, при което, ако възложеното количество е по-малко от минималното, тръжната оферта не се счита за подадена.“ 2. Член 4, параграф 2 се заменя със следното: „2. Оферентите получават индивидуален номер за всяка седмична покана за търг. Номерата се разпределят на случаен принцип и независимо за всеки седмичен търг. Оферентите се идентифицират чрез тръжните номера, които се съобщават незабавно на Комисията.“ 3. В член 5, параграф 2 се добавя следното изречение: „В случай на тръжни оферти, подадени за максималния размер на сумата за възстановяване, определянето на последната може да бъде придружено от определянето на коефициент за възлаганите тръжни количества. Фиксирането на тази сума се приема в съответствие с процедурата по параграф 1.“ 4. В член 7 се добавя следният текст: „в) счита се, че тръжната оферта не е подадена съгласно разпоредбите на член 2; г) Комисията определя коефициент на възлагане. Освободената сума съответства на неприетото количество.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 октомври 2002 година.

32001R2464

32001R2464 L 331/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2464/2001 НА КОМИСИЯТА от 14 декември 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1623/2000 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), изменен с Регламент (ЕО) № 2826/2000 (2), и по-специално членове 26, 33, 36 и 37 от него, като има пред вид, че: (1) Членове 52-57 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията (3), изменен от Регламент (ЕО) № 2047/2001 (4), определят правилата за вино, получено от сортове грозде, класифицирани като грозде за вино и грозде за други цели. Тези правила трябва да бъдат пригодени към съответната ситуация, която е актуална за пазара, и трябва да бъдат актуализирани. (2) Регламент (ЕО) № 1493/1999 предвижда, че частта от тези вина, която не се счита за произведена по обичайния начин, трябва да се дестилира. За да се избегне съмнение при прилагането му, определянето на това количество трябва да бъде изрично посочено. (3) По отношение на вина, получени от сортове грозде, класифицирани като грозде за вино и грозде за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино с наименование за произход, количеството такова вино, считано за обичайно произведено, трябва да бъде коригирано в някои райони, като се вземе предвид значителният спад на производството на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино в тези райони. Обаче това коригиране е ограничено в рамките на две лозарски години, защото се предвижда задълбочено изследване на функционирането на системата в съответните райони. (4) По отношение на райони, които са големи производители на тези вина, и следователно е вероятно да дестилират големи количества вино, с цел да се улесни работата на системата и контрола на нивото на Общността, количеството вино, което трябва да бъде дестилирано, трябва да се определи на регионално ниво, а подробностите, свързани с правилното прилагане на задължението за дестилация от страна на отделните производители, да се оставят на държавите-членки. В такъв случай, първо, дестилацията не трябва да започва, докато цялата продукция, определена за винопроизводство в региона, не превиши общото количество, което този регион обичайно произвежда, и, второ, с цел да се гарантира, че тази различна система може да се приложи от държавите-членки, за да позволи разлика между сбора от отделните задължения и общото регионално количество за дестилация. (5) В заключение някои членове трябва да се редактират. (6) Тъй като предвидените мерки не засягат правата на съответните оператори и трябва да обхванат цялата лозарска година, те трябва да се прилагат от началото на текущата лозарска година. (7) Управителният комитет по виното не е представил становище в рамките на срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Членове 52-57 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 се заменят със следното: „Член 52 Определяне на обичайно произвежданото количество 1. По отношение на вино, получено от сортове грозде, класифицирани като грозде за вино и грозде за други цели, съгласно член 28 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, цялото обичайно произвеждано количество се определя за всеки съответен район. Общото обичайно произвеждано количество обхваща: - винени продукти, предназначени за производство на трапезно вино и на вино, подходящо за производство на трапезно вино, - гроздова мъст, предназначена за производство на концентрирана гроздова мъст и на ректифицирана концентрирана гроздова мъст за целите на обогатяване, - гроздова мъст, предназначена за производство на ликьорни вина с наименование за произход, - винени продукти за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино с наименование за произход. Референтният период обхваща следните лозарски години: - от 1974-1975 до 1979-1980 в Общността на десетте, - от 1978-1979 до 1983-1984 в Испания и Португалия, - от 1988-1989 до 1993-1994 в Австрия. Въпреки това, що се отнася до вина, получавани от сортове грозде, класифицирани като грозде за вино и грозде за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино с наименование за произход, общото обичайно произвеждано количество в региона през горепосочения референтен период се намалява с количеството, което е подложено на дестилация, различно от това, използвано за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино с наименование за произход през същия период. Нещо повече, когато обичайно произвежданото количество в региона превишава 5 милиона хектолитра, това общо обичайно произвеждано количество се намалява с 1,4 милиона хектолитра за 2001-2002 и 2002-2003 лозарски години. 2. В регионите, посочени в параграф 1, обичайно произвежданото вино на хектар се определя от съответните държави-членки чрез определяне за същия референтен период, посочен в горния параграф, на дела от виното, получено от грозде от сортове, класифицирани в същата административна единица, като грозде за вино и грозде с друга употреба. От 1998-1999 лозарска година по отношение на виното, получено от грозде от сортове, класифицирани в същата административна единица, като грозде за вино и грозде за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино с наименование за произход, държавите-членки имат право да разрешават на производителите, които са получили премии за 1997-1998 лозарска година за това, че са изоставили трайно част от своите лозарски площи, съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, да поддържат през петте лозарски години след изкореняването на лозята обичайното количество на нивото му от преди изкореняването. Член 53 Определяне на количеството вино, което подлежи на дестилация 1. Всички производители, които имат задължение за дестилация съгласно член 28 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, трябва да дестилират общото количество на своята продукция, предназначена за производство на вино, намалено с обичайно произвежданото количество, така както е посочено в член 52, параграф 2, както и със своето количество, предназначено за износ вън от Общността, през съответната лозарска година. Освен това производителите могат да извадят от количеството, което трябва да бъде дестилирано, което се получава след горното изчисление, не повече от 10 хектолитра. 2. Когато обичайно произвежданото количество превишава 5 милиона хектолитра, общото количество вино, което се дестилира съгласно член 28 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, се определя от държавата-членка за всеки отделен район. То обхваща общото количество, определено за производство на вино, намалено с общото обичайно произвеждано количество, както е определено в член 52, както и количеството вино, което е за износ вън от Общността през съответната лозарска година. В горепосочените региони: - държавата-членка разпределя общото количество вино, предназначено за дестилация в съответния район между отделните производители на вино в този район, по силата на обективни критерии и без дискриминация, и уведомява за това Комисията, - дестилацията се разрешава само ако общото количество, предназначено за производство на вино в района през съответната лозарска година, превишава общото обичайно произвеждано количество в този район, - за всяка лозарска година се разрешава разлика от 200 000 хектолитра между регионалното количество, предназначено за дестилация, и сумираните индивидуални количества. Член 54 Дати на доставка на виното за дестилация Виното се доставя на одобрен дестилатор не по-късно от 15 юли на съответната лозарска година. В случаите, посочени в член 68 от настоящия регламент, виното се доставя на одобрен производител на вино, подсилено за дестилация, не по-късно от 15 юни на съответната лозарска година. За да се извади вино от количеството, предназначено за дестилация, то се изнася от Общността не по-късно от 15 юли на съответната лозарска година. Член 55 Изкупна цена 1. В срок от три месеца след доставката в дестилерията дестилаторите изплащат на производителите изкупната цена, посочена в член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, за доставеното количество. Тази цена се отнася за доставката на насипната стока при напускане на помещенията на производителя. 2. Що се отнася до вино, получено от грозде от сортове, класифицирани като грозде за вино и грозде за производство на спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино, в съответствие с член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, държавите-членки могат да определят различна изкупна цена, дължима на производителите, в зависимост от задълженията на дестилатора и в зависимост от добива на хектар. Разпоредбите, приети от държавите-членки, гарантират, че средната цена, действително платена за всичкото дестилирано вино е 1,34 EUR за обемен процент на хектолитър. Член 56 Помощи, които трябва да се изплащат на дестилаторите Сумата на помощта, предвидена в член 28, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 1493/1999, се определя по отношение на алкохолното съдържание по обем на хектолитър продукт, получен след дестилация, както следва: а) неутрален алкохол: 0,7728 EUR б) спиртни напитки (eau-de-vie), дестилирани от вино, суров алкохол и винен дестилат: 0,6401 EUR Когато се прибягва до възможността за определяне на различна изкупна цена съгласно член 55, параграф 2, помощта съгласно първия параграф се изменя със съответна сума. Не се изплаща помощ за алкохол, получен от количества вино, доставени за дестилация, които превишават с повече от 2 % обема, който производителят трябва да е дестилирал съгласно член 53 от настоящия регламент. Член 57 Изключения от забраната за движение на виното Когато се прилага дерогация в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, виното, за което се отнася упоменатия член, може да се пренесе до: а) митническо бюро за оформяне на митническите документи във връзка с износа, след което се изпраща вън от митническата територия на Общността, или б) помещенията на одобрен производител на вино, подсилено за дестилация, с цел то да бъде подсилено.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 август 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 14 декември 2001 година.

32001R2022

32001R2022 L 273/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2022/2001 НА КОМИСИЯТА от 15 октомври 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1623/2000 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г.относно общата организация на пазара на вино (1), последно изменен от Регламент (ЕО) № 2826/2000 (2), и по-специално член 33 от него, като има предвид, че: (1) Член 63 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1660/2001 на Съвета (4), предвижда въвеждането на схема за помощи за дестилиране на вино в алкохол за консумация. Тази схема беше въведена за пръв път през 2000-2001 лозарска година. Необходими са промени, свързани с опита, натрупан през първата година на прилагане. По-специално, с цел да се гарантира по-стабилно развитие в течение на годината, дестилацията трябва да бъде открита на няколко отделни етапа. (2) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Към член 63, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 се добавя следната алинея: „През 2001-2002 лозарска година дестилацията се открива за периода от 16 октомври до 15 ноември. Максималното количество, за което се сключват договорите или приемат декларациите, посочени в член 65, може да възлиза на 7 милиона хектолитра. Комисията открива впоследствие още количества за един или повече периоди, които следва да бъдат определени съгласно процедурата, посочена в член 75 от Регламент (ЕО) № 1493/1999.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 октомври 2001 година.

32007D0191

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 март 2007 година за изменение на Решение 2006/594/ЕО относно индикативното разпределение по държави-членки на бюджетните кредити за задължения, поети във връзка с цел „Сближаване“, за периода 2007-2013 г. по отношение на България и Румъния (нотифицирано под номер C(2007) 1290) (2007/191/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (1), и по-специално член 18, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) С Решение 2006/594/ЕО на Комисията (2) беше определено индикативното разпределение по държави-членки на бюджетните кредити за задължения, поети във връзка с цел „Сближаване“, за периода 2007-2013 г. (2) След присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз следва да бъдат определени индикативните суми на бюджетните кредити за регионите на тези държави-членки, които ползват финансиране от структурните фондове по линия на цел „Сближаване“. (3) Решение 2006/594/ЕО следва да бъде съответно изменено. (4) От съображения за яснота и правна сигурност настоящото решение следва да се прилага, считано от датата на присъединяване на България и Румъния, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 2006/594/ЕО се изменя, както следва: 1) Приложение I се заменя с приложение I към настоящото решение. 2) Приложение III се заменя с приложение II към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 януари 2007 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 март 2007 година.

32008R0174

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 174/2008 НА КОМИСИЯТА от 27 февруари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 994/2007 на Комисията за налагане на временни антидъмпингови мита при вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основният регламент“), и по-специално член 8 от него, след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: (1) На 30 ноември 2006 г. Комисията обяви с уведомление, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2), откриването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на феросилиций (FeSi) с произход от Китайската народна република (КНР), Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия. (2) С Регламент (ЕО) № 994/2007 (3) Комисията наложи временни антидъмпингови мита при вноса на феросилиций, понастоящем класифициран с кодове по КН 7202 21 00, 7202 29 10 и 7202 29 90, с произход от Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия. Мерките, приложими за този внос, се състоят от мито ad valorem, освен за производител износител в Бившата югославска република Македония, за който е приета доброволна ценова гаранция в посочения регламент. (3) При прегледа на това дали ценовата гаранция продължава да е актуална от практическа гледна точка, бе установено, че цените на феросилиций продължиха да се колебаят и след въвеждането на временните мерки и приемането на гаранцията. Като цяло, бе установено, че цените на феросилиций демонстрират значителна нестабилност. Поради гореописаната нестабилност на цената бе направено заключението, че фиксираните минимални вносни цени (МВЦ) на доброволната ценова гаранция няма да продължат да са надежден шаблон за измерване, предвид заключенията, направени по време на разследването. (4) За да се разреши този проблем, бе разгледана възможността за индексиране на МВЦ към цената на основните разходи. Бе направено заключението, че нестабилността на цените на пазара не може да бъде обяснена просто с увеличаване на цената на основните разходи, следователно не е възможно да се индексират минималните вносни цени. Затова бе констатирано, че гаранцията в настоящия си вид, а именно с фиксирани минимални цени, не е вече приложима и че проблемът, причинен от фиксирания характер на минималната цена, не би бил разрешен чрез ценово индексиране. Затова бе констатирано, че феросилиций вече не може да се смята за удачен за фиксирана ценова гаранция (виж също съображения 131 и 132 от Регламент (ЕО) № 172/2008 на Съвета (4)) и че приемането на доброволната ценова гаранция, предложена от засегнатото дружество, следва да бъде оттеглено. (5) Засегнатото дружество бе уведомено за заключенията на Комисията и му бе дадена възможност да изрази становището си. (6) Дружеството твърди, че мотивите на Комисията за оттеглянето на гаранцията противоречат на анализа ѝ за интересите на Общността, като в обръщението си към дружеството тя казва: „докато наличната информация показва, че цените на феросилиция действително са следвали възходяща тенденция в месеците след периода на разследването, цените на основните производствени разходи за феросилиция също са се увеличили през същия период“. (7) В този смисъл се отбелязва, че горното твърдение, потвърдено в съображение 106 от Регламент (ЕО) №. 172/2008, не установява зависимост между ценовата еволюция на феросилиция и производствените разходи, а цели да обясни икономическото положение на производството на Общността. И в действителност, в съответствие с установената в Комисията практика по отношение на индексирането на МВЦ, МВЦ може да се индексира само в случаите, когато цената на продукта, предмет на доброволната ценова гаранция, се променя в зависимост от основните разходи. В този конкретен случай стойността на основния разход (електричество) не показа силна зависимост от нарастването на цената на феросилиция. Дори да имаше зависимост между цените на феросилиция и основния разход, предвид непоследователните цени на електричеството на различните пазари, не съществува подходящ източник на информация по отношение на цените на електричеството като основа за индексиране на МВЦ, за разлика от цени на други стоки, като например петрола. Освен това, други суровини като кокс и кварцит също представляват основни, но вариращи компоненти от цената на производството на фероцилиций. Затова, ако МВЦ са индексирани спрямо цената на всеки от тези разходи, щеше да е необходимо разработването на сложни формули за индексиране, което би направило определянето на параметрите за индексиране и приложимостта на доброволните ценови гаранции изключително сложно. Затова бе направено заключението, че не е възможно да се индексират минималните вносни цени към цените на основните разходи, като така аргументът на дружеството бе съответно отхвърлен. (8) Освен това дружеството твърди, че е против практиката на Комисията да променя нивото или вида на временно определената мярка и/или предложена в окончателния етап въз основата на информация, която касае период след провеждането на разследването. В съответствие с разпоредбите на доброволната ценова гаранция дружеството беше уведомено, че Комисията може да оттегли приемането на доброволната гаранция във всеки етап от изпълнението ѝ поради промяна в обстоятелствата спрямо тези, които са били валидни към момента на приемане на гаранцията, или защото надзорът и изпълнението на доброволната гаранция се оказват неподходящи от практическа гледна точка и не е намерено приемливо за Комисията решение. Въз основа на това аргументът бе отхвърлен. (9) Дружеството твърди също, че Комисията е направила погрешно заключение в своята оценка на ефективността на доброволната гаранция отчасти защото е използвала непотвърдена информация от периода след разследването. По този аргумент се отбелязва, че Комисията е следвала обичайната си практика, като основно е използвала данните от Евростат за анализа си, както и текущия доклад по доброволната ценова гаранция, представен от дружеството. Следователно този аргумент беше отхвърлен. (10) Следователно в съответствие с член 8, параграф 9 от основния регламент, както и в съответствие със съответните разпоредби от доброволната ценова гаранция, според които Комисията е упълномощена да оттегли едностранно приемането на доброволната ценова гаранция, Комисията заключава, че приемането на доброволната ценова гаранция, предложена от Silmak Dooel Export Import, Jegunovce следва да бъде отхвърлено. (11) Успоредно с настоящия регламент Съветът, чрез Регламент (ЕО) №. 172/2008, налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Бившата югославска република Македония, което ще е приложимо за вноса на тези продукти, произведени от разглеждания производител износител, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приемането на доброволната ценова гаранция, предложена от Silmak Dooel Export Import, Jegunovce във връзка с антидъмпинговата процедура, касаеща внос на феросилиций с произход, inter alia, от Бившата югославска република Македония, с настоящото се оттегля. Член 2 Член 2 от Регламент (ЕО) № 994/2007 на Комисията се отменя. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 февруари 2008 година.

32008R0571

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 571/2008 НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2008 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за преработване на годишните мониторингови програми относно СЕГ (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално член 23, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните. Той предвижда всяка държава-членка да изпълнява годишна програма за мониторинг на ТСЕ въз основа на активен и пасивен надзор. (2) В член 6, параграф 1б от Регламент (ЕО) № 999/2001 се предвижда, че държавите-членки, които могат да докажат, че епидемиологичната обстановка на техните територии се е подобрила, имат право да подадат заявление за преработване на техните програми за мониторинг. (3) Няколко държави-членки, в които се наблюдава положителна тенденция в епидемиологичната обстановка по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ), изразиха интереса си за преработване на техните годишни програми за мониторинг на СЕГ. За да се позволи на тези държави-членки да представят на Комисията искане за преработване на техните програми за мониторинг на СЕГ, е необходимо да се определят критериите за доказване на наличието на подобрение на епидемиологичната обстановка по отношение на СЕГ. (4) Тези критерии са епидемиологични показатели, целта на които е да се оцени количествено изменението през годините на обстановката в държавите-членки по отношение на СЕГ. (5) От съображения за яснота и последователност тези критерии следва да бъдат определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001. (6) Следователно Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде съответно изменен. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 юни 2008 година.

32009R0072

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 72/2009 НА СЪВЕТА от 19 януари 2009 г. относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на регламенти (EО) № 247/2006, (EО) № 320/2006, (EО) № 1405/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № 479/2008 и за отмяна на регламенти (EИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007 СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), след консултация с Европейския икономически и социален комитет, (2) след консултация с Комитета на регионите (3), като има предвид, че: (1) Реформите в Общата селскостопанска политика (ОСП), договорени през 2003 и 2004 г., включваха разпоредби за доклади, в които да се прецени тяхната ефективност, и по-специално, да се оцени въздействието им по отношение на техните цели и да се анализират последиците им върху съответните пазари. Във връзка с това на 20 ноември 2007 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета съобщение, озаглавено „Подготовка за „здравна картина“ на реформата на Общата селскостопанска политика“ Това съобщение и последвалите обсъждания на основните му елементи от Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и многобройните мнения, получени в резултат на публични консултации, следва да се вземат предвид. (2) Разпоредбите на ОСП, отнасящи се до публичната интервенция, следва да бъдат опростени и приведени в съответствие чрез разширяване на системата за тръжна процедура, за да се постигне доколкото е възможно хармонизиран подход. По-специално спазването на максималните количества и количествените ограничения за зърнени култури, масло и обезмаслено мляко на прах може да изисква бързи действия. За да осигури посоченото по-горе, и тъй като прекратяването на изкупуването на определена цена, приемането на коефициенти за разпределение и, при обикновената пшеница, преминаването към тръжна процедура, не предполагат свобода на действие, следва да се разреши на Комисията да действа без помощта на комитета. (3) По отношение на интервенцията при зърнените култури системата следва да бъде приспособена, за да се гарантира конкурентоспособността и пазарната ориентация на сектора, като същевременно се запази ролята на интервенцията като спасителна мрежа в случай на пазарни смущения и се улесни адаптацията на земеделските стопани към пазарните условия. При приемане от Съвета на Регламент (ЕО) № 735/2007 (4), който реформира интервенционната система за царевица Комисията пое ангажимента да направи преглед на интервенционната система за зърнени култури въз основа на анализ, който показа известен риск при допълнителни интервенции за ечемик, ако цените са ниски. Прогнозата по отношение на зърнените култури обаче значително се измени и понастоящем се характеризира с благоприятна цена насветовния пазар, продиктувана от нарастващо търсене в световен мащаб и от малки запаси на зърнени култури в световен мащаб. Във връзка с това интервенционните нива следва да бъдат определени на нула за другите фуражни зърнени култури. Това ще даде възможност за интервенция без отрицателни последици за пазара на зърнени култури като цяло. Благоприятната прогноза за сектора на зърнените култури важи и за твърдата пшеница. Това означава, че интервенционното изкупуване понастоящем е загубило смисъла си, тъй като пазарните цени са значително по-високи от интервенционната цена. Следователно интервенционното изкупуване на твърда пшеница понастоящем не е необходимо и интервенционните нива следва да бъдат определени на нула. Тъй като интервенцията за зърнени култури следва се използва по-скоро като спасителна мрежа, отколкото като елемент, влияещ върху ценообразуването, разликите в периодите на жътва в държавите-членки, които на практика поставят началото на пазарните години, вече не са от значение, тъй като системата вече няма да предвижда цени, отразяващи интервенционните нива плюс месечни увеличения. С цел опростяване датите на интервенция за зърнените култури следва да бъдат хармонизирани в рамките на Общността. (4) След реформата на ОСП от 2003 г. конкурентоспособността в сектора на ориза нарасна, като производството е стабилно, запасите намаляват с оглед увеличеното търсене както на пазара на Общността, така и на световния пазар, а очакваната цена е значително по-висока от интервенционната цена. Следователно интервенционното изкупуване на ориз понастоящем не е необходимо и интервенционните нива следва да бъдат определени на нула. (5) Очаква се производството и потреблението на свинско месо в средносрочен план да нарасне, макар и с по-бавно темпо, отколкото през изминалото десетилетие, заради конкуренцията на пилешкото месо и по-високите цени на фуража. Очакванията са цените на свинското месо да се задържат значително над интервенционната цена. Интервенционното изкупуване на свинско месо не е прилагано от много години и с оглед ситуацията на пазара и нейните перспективи възможността за интервенционно изкупуване следва да бъде отменена. (6) Тъй като настоящата ситуация на пазара и перспективите предполагат, че при всички положения интервенция за свинско месо, твърда пшеница и ориз няма да е приложима през 2009 г., промените в или отмяната на интервенцията за тези продукти следва да бъде извършено, считано от пазарната година 2009/2010. За другите зърнени култури, с цел да се даде възможност на земеделските стопани да се адаптират, измененията следва да се прилагат, считано от пазарната година 2010/2011. (7) Средносрочната прогноза за сектора на млечни продукти се характеризира с постоянно покачване на търсенето на продукти с висока добавена стойност в Общността; със значително увеличаване на търсенето на млечни продукти в световен мащаб, предизвикано от нарастване на доходите и на населението в много региони по света; и с промени в предпочитанията на потребителите към млечни продукти. (8) Поради горните граници на квотите за мляко производството на мляко в Общността се очаква да отбележи постепенен, макар и малък, спад в средносрочен план, тъй като продължаващото преструктуриране в държавите-членки, които не бяха членки на Общността преди 1 май 2004 г., ще доведе до намаляване на производството на мляко за прехрана, докато нарастването на производството продължава да бъде ограничено заради наличието на квоти. Същевременно се очаква количеството мляко, доставяно на млекопреработвателните предприятия за преработка, да продължи да нараства през предвиждания период. Като се има предвид голямото търсене на вътрешния и външния пазар, квотната система за мляко ограничава увеличаването на производството, което е противно на ситуацията, при която бяха въведени квоти в отговор на свръхпроизводството. При подобна ситуация на пазара квотите намаляват ориентацията към пазара, тъй като изкривяват реакцията на земеделските стопани по отношение на ценовите сигнали, и възпрепятстват постигането на ефикасност в сектора чрез забавяне на преструктурирането. По график квотите трябва да бъдат премахнати през 2015 г. Следва поетапно да се извършат подходящи корекции, така че да се осъществи гладък преход, като се избегне прекомерна корекция след премахване на квотите. Постепенното премахване на квотите за млечни продукти чрез годишно увеличение от 1 % следва да бъде осигурено за пазарните години от 2009/2010 до 2013/2014. По същите причини следва да се извършат и други промени с цел по-голяма гъвкавост на квотната система за мляко по отношение на маслеността - като се отменят корекциите, посочени в член 80, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2008 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (5), и по отношение на разпоредбите за квотите при неизвършване на дейност - като се повиши процентът, посочен в член 72, параграф 2 от този регламент, който производителите следва да използват в рамките на дванадесетмесечен период, и по този начин се улесни обратното отпускане на неизползвани квоти. В условията на преструктуриране на сектора на държавите-членки следва да се разреши до 31 март 2014 г. да отпускат допълнителна национална помощ в определени граници. Увеличаването на квотите, решено с Регламент (ЕО) № 248/2008 на Съвета от 17 март 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на националните квоти за мляко (6), и годишното увеличение от 1 %, заедно с другите промени, които намаляват вероятността от налагане на такси за свръхпроизводство, означават, че само Италия рискува налагане на такси въз основа на съществуващите производствени модели, ако годишните увеличения от 1 % бъдат приложени от периода 2009/2010 г. до 2013/2014 г. Ето защо, като се вземат предвид съществуващите производствени модели във всички държави-членки, увеличаването на квотите следва да се изтегли напред за Италия, за да бъде предотвратен този риск. За да се гарантира, че увеличаването на квотите във всички държави-членки ще доведе до контролиран и плавен преход, системата за таксите за свръхпроизводство през следващите две години следва да се заздрави и определи на подходящо възпиращо равнище. Ето защо в случаи, когато нарастването на доставките значително надхвърли равнищата на квотите за 2008/2009 г., следва да бъдат наложени допълнителни такси. (9) Пазарът на сирене се разраства постоянно заради увеличеното търсене както вътре, така и извън Общността. Ето защо като цяло цените на сирената за известно време останаха постоянни и не бяха съществено повлияни от намаляването на институционалните цени на основнитепродукти (масло и обезмаслено мляко на прах). Както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на управлението на пазара, постоянната и незадължителната помощ за частно складиране на пазарно ориентиран продукт с висока стойност като сиренето вече не е оправдана и следва да бъде отменена. (10) В контекста на реформата в сектора на млечни продукти и настоящата ситуация на пазара, помощта за обезмаслено мляко на прах, използвано за храна за животни, и на обезмаслено мляко за производство на казеин понастоящем не са необходими. Въпреки това, ако се натрупат или има вероятност да се натрупат излишъци от млечни продукти, като по този начин се предизвикат или е вероятно да се предизвикат сериозни нарушения на равновесието на пазара, такава помощ все още би могла да бъде използвана. Решението обаче следва да бъде взето от Комисията въз основа на сериозен анализ на пазара, а не на задължение за ежегодно отваряне на схемата. Поради това схемата следва да стане незадължителна. Ако се възприеме този принцип, определянето на помощта следва да бъде определено предварително или чрез търг. (11) Помощта за пускане на пазара на масло за сладкарски изделия и сладолед и на масло за пряка консумация беше намалена в съответствие с намаляването на интервенционната цена за маслото от 2004 г. и вследствие на това беше нула, преди търговете да бъдат прекратени поради благоприятната ситуация на пазара. Схемите за помощ за пускане на пазара вече не са необходими за поддържане на пазара на равнището на интервенционната цена и по тази причина следва да бъдат отменени. (12) Както бе случаят с реформата на ОСП през 2003 г., за да нарасне конкурентоспособността на селското стопанство на Общността и за да се насърчи едно по-пазарно ориентирано и устойчиво селско стопанство, е необходимо да се продължи с преминаването от подпомагане на производството към подпомагане на производителя посредством отменяне на съществуващите помощи в Общия регламент за ООП за сух фураж, лен, коноп и картофено нишесте и посредством включването на подкрепата за тези продукти в системата за отделена от производството помощ за всяко стопанство. Както бе случаят с реформата на ОСП през 2003 г., въпреки че отделянето на помощта от производството няма да промени самите суми, които се плащат на земеделските стопани, то значително ще увеличи ефективността на помощта за доходите. (13) Сега помощта за ленени и конопени влакна следва да бъде отделена от производството. Въпреки това, за да се даде възможност на производството на лен и коноп да се адаптира, интегрирането на тази подкрепа в схемата за единно плащане следва да се осъществи в рамките на преходен период. Ето защо до 1 юли 2012 г. следва да бъде предоставяна помощ за дълги ленени влакна, за къси ленени влакна и конопени влакна. Запазването на помощта за къси ленени влакна и за конопени влакна означава, че за да бъде балансирана помощта в сектора, следва да бъде намалена помощта за дълги ленени влакна. Все пак, за да бъдат отчетени оправданите очаквания на производителите, това намаление следва да се въведе едва от пазарната година 2010/2011 г. нататък. (14) Схемата за сухия фураж бе реформирана през 2003 г., когато част от помощта бе предоставена на промишлеността, а останалата част бе отделена от производството и интегрирана в схемата за единно плащане. В контекста на цялостната насоченост към по-голяма ориентация към пазара, настоящата прогноза за пазарите на фуражи и протеинови култури и наскоро констатираното конкретно отрицателно въздействие върху околната среда от производството на сухи фуражи, преминаването към пълно отделяне на помощта от производството за целия сектор следва да бъде допълнено от отделяне на останалата за промишлеността помощ. За да се смекчи ефектът от прекратяването на плащанията на помощ на промишлеността, следва да се направят целесъобразни корекции в цената, плащана на производителите на суровините, които от своя страна ще получават по-големи директни плащания в резултат на отделянето на помощта от производството. От реформата през 2003 г. в сектора се извършва преструктуриране, но въпреки това до 1 април 2012 г. следва да се предвиди преходен период, който да даде възможност на сектора да се адаптира. (15) Системата, установена с Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте (7), вече няма бъде необходима, след като съответните помощи за производителите на картофено нишесте, установени в Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. относно установяване на общи правила за схемите за директно подпомагане съгласно общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане за земеделските стопани (8), бъдат отменени. Помощта за производителите бе частично отделена от производството през 2003 г. и сега следва да бъде изцяло отделена, като все пак следва да се предвиди преходен период до 1 юли 2012 г., за да се даде възможност на земеделските стопани да приспособят ангажиментите си за доставки към схемата за помощ за картофено нишесте. Съответната минимална цена следва също да продължи да се прилага за същия период. След тази дата квотната система, свързана с прякото плащане, следва да бъде премахната, наред с пълното интегриране на това пряко плащане в схемата за единно плащане. Междувременно съответните разпоредби следва да бъдат интегрирани в Общия регламент за ООП, какъвто е случаят с други помощи и квотни схеми. (16) Вследствие на развитието на вътрешните и международни пазари за зърнени култури и нишесте, възстановяването при производство на нишесте вече е неуместно по отношение първоначалните му цели и по тази причина следва да бъде отменено. Ситуацията на пазара и перспективите са такива, че за известно време помощта бе определена на нула и очакванията са това да продължи, което означава, че отмяната може да се извърши бързо без каквото и да е отрицателно въздействие за сектора. (17) Организациите на производители могат да играят полезна роля при групиране на доставките в сектори, в които има несъответствие в концентрацията на производители и изкупвачи. Ето защо държавите-членки следва да бъдат в състояние да признават организациите на производители на общностно равнище във всички сектори. (18) Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (9) предвижда държавите-членки да задържат част от компонента от националните тавани, съответстващ на плащанията на площ за хмел, и да ги използват по-конкретно за финансиране на някои дейности на признати организации на производители. Този регламент се отменя и в Регламент (ЕО) № 73/2009 от 1 януари 2010 г. плащането на площ за хмел се отделя от производството, което означава, че съгласно разпоредбата последното плащане към организациите на производителите ще бъде извършено през 2010 г. За да се даде възможност организациите на производители на хмел да продължат дейността си както преди, следва да се предвиди специална разпоредба, с действие от 1 януари 2011 г., според която еквивалентни суми да се използват в съответните държави-членки за същите дейности. (19) Общият регламент за ООП предвижда суми, които се удържат от помощта за маслинови гори по член 110 i), параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, да бъдат използвани за финансиране на работни програми на организации на оператори. Регламент (ЕО) № 1782/2003 се отменя. В интерес на яснотата и правната сигурност следва да се предвиди конкретна разпоредба, която да определя сумите, които да бъдат използвани в съответните държави-членки за работните програми. (20) В интерес на правната сигурност и опростяването е целесъобразно да се изяснят и хармонизират разпоредбите относно неприлагането на членове 87, 88 и 89 от Договора към плащания, извършени от държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007 или Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (10), Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността (11), Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета от 18 септември 2006 г. относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море (12), Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (13), и Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино (14). В този контекст разпоредбите на тези регламенти, които иначе, при определени обстоятелства, биха попаднали или биха могли да попаднат в обхвата на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавна помощ. Съответните разпоредби съдържат необходимите условия за предоставяне на подпомагане, с цел да се предотврати неоправдано нарушаване на конкуренцията. (21) Регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (EО) № 1405/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № 479/2008 следва да бъдат съответно изменени. (22) Следните актове са остарели и затова, в интерес на правната сигурност, следва да бъдат отменени: Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета от 2 август 1978 г. относно определяне на общи правила за финансирането на интервенции от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (15), Регламент (ЕИО) № 1254/89 на Съвета от 3 май 1989 г. относно определяне за 1989-1990 пазарна година на, inter alia, някои цени на захарта и на стандартно качество за захарното цвекло (16), Регламент (ЕИО) № 2247/89 на Съвета от 24 юли 1989 г. относно спешна мярка за свободно доставяне на някои селскостопански продукти за Полша (17), Регламент (ЕИО) № 2055/93 на Съвета от 19 юли 1993 г. за разпределяне на специални референтни количества на някои производители на мляко и млечни продукти (18), и Регламент (ЕО) № 1182/2005 на Съвета от 18 юли 2005 г. относно приемане на автономни и преходни мерки за откриване на тарифна квота на Общността за внос на живи животни от рода на едрия рогат добитък с произход от Швейцария (19). Следните законодателни актове ще престанат да се прилагат, считано от 1 май 2009 г., и по същата причина следва да бъдат отменени, считано от тази дата: Регламент (ЕО) № 2596/97 на Съвета от 18 декември 1997 г. относно продължаване на срока по член 149, параграф 1 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция (20), и Регламент (ЕО) № 315/2007 на Съвета от 19 март 2007 г. за определяне на преходни мерки, дерогиращи от Регламент (ЕО) № 2597/97 относно млякото за пиене, произвеждано в Естония (21). (23) Настоящият регламент следва да се прилага като общо правило от датата на неговото влизане в сила. За да се гарантира обаче, че разпоредбите на настоящия регламент не са в противоречие с някои помощи, отпускани за пазарни години 2008/2009 или 2009/2010, следва да се предвиди по-късна дата за прилагане на онези разпоредби, отнасящи се пряко до функционирането на схемите в секторите, за които са предвидени пазарни години. В такива случаи настоящият регламент следва да се прилага единствено от началото на по-късните пазарни години. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изменения на Регламент (ЕО) № 247/2006 Член 16 от Регламент (ЕО) № 247/2006 се изменя, както следва: 1) В параграф 3 втората алинея се заличава. 2) Добавя се следният параграф: „4. Без да се засягат параграфи 1 и 2 от настоящия член и чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (22) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006 (23), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията по Дял III, параграф 3 от настоящия член и членове 17 и 21 от настоящия регламент, извършвани от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент. Член 2 Изменения на Регламент (ЕО) № 320/2006 Регламент (ЕО) № 320/2006 се изменя, както следва: 1) Член 6, параграф 6 се заменя със следния текст: „6. Държавите-членки няма да отпускат национални помощи за диверсификационните мерки, предвидени в настоящия член. При все това, ако таваните, посочени в параграф 4, трета алинея, позволяват отпускането на помощ за диверсификация в размер на 100 %, съответната държава-членка допринася с най-малко 20 % от допустимия разход.“ 2) Вмъква се следният член: „Член 13а Държавни помощи Без да се засяга член 6, параграф 5 от настоящия регламент и чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (22) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006 (23), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията по членове 3, 6, 7, 8, 9 и 11 от настоящия регламент, извършвани от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент. Член 3 Изменение на Регламент (ЕО) № 1405/2006 В член 11 от Регламент (ЕО) № 1405/2006 се добавя следният параграф: „3. Без да се засягат параграфи 1 и 2 от настоящия член и чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (22) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006 (23), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията по членове 4 и 7 от настоящия регламент, извършени от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент. Член 4 Изменения на Регламент (ЕО) № 1234/2007 Регламент (ЕО) № 1234/2007 се изменя, както следва: 1) Член 8, параграф 1, буква а) се заменя със следния текст: „а) по отношение на сектора на зърнените култури, 101,31 EUR на тон“; 2) Член 10, параграф 2 се заличава. 3) Част II, дял I, глава I, раздел II, подраздел II се заменя със следния текст: „Подраздел II Откриване на изкупуването Член 11 Периоди на публична интервенция Публична интервенция е налице: а) за зърнени култури от 1 ноември до 31 май; б) за неолющен ориз от 1 април до 31 юли; в) за захар през целите пазарни години 2008/2009 и 2009/2010; г) за говеждо и телешко месо през всяка цяла пазарна година; д) за масло и обезмаслено мляко на прах от 1 март до 31 август. Член 12 Откриване на публична интервенция 1. През периодите, посочени в член 11, публична интервенция: а) се открива за обикновена пшеница, б) се открива за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго, неолющен ориз, захар, масло и обезмаслено мляко на прах до равнищата за интервенция, посочени в член 13, параграф 1, в) се открива за говеждо и телешко месо от Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако средната пазарна цена за говеждо и телешко месо в дадена държава-членка или в регион на държава-членка за определен представителен период, регистрирана въз основа на скалата на Общността за класификация на кланични трупове, предвидена в член 42, параграф 1, е била под 1 560 EUR/тон. 2. Публичната интервенция за говеждо и телешко месо, посочена в параграф 1, буква в), се закрива от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, когато през представителен период вече не са изпълнени условията, предвидени в тази буква. Член 13 Ограничения на интервенцията 1. Изкупуването чрез публична интервенция се извършва в следните граници: а) за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и неолющен ориз, 0 тона за периодите, посочени в член 11, съответно букви а) и б); б) за захар - 600 000 тона, изразени в бяла захар, за всяка пазарна година; в) за масло - 30 000 тона за всеки период, посочен в член 11, буква д); г) за обезмаслено мляко на прах - 109 000 тона за всеки период, посочен в член 11, буква д). 2. Захар, складирана в съответствие с параграф 1, буква б) от настоящия член по време на дадена пазарна година, не подлежи на други мерки за складиране, предвидени в членове 32, 52 и 63. 3. Чрез дерогация от параграф 1, за продуктите, посочени в букви a), в) и г) от този параграф, Комисията може да вземе решение да продължи публичната интервенция над количествата, посочени в същия параграф, ако пазарната ситуация, и по-специално развитието на пазарните цени, го изисква.“. 4) Част II, дял I, глава I, раздел II, подраздел III се заменя със следния текст: „Подраздел III Интервенционни цени Член 18 Интервенционни цени 1. Интервенционната цена: а) за обикновена пшеница е равна на референтната цена за максимално предложено количество от 3 милиона тона за период на интервенция, установен в член 11, буква а), б) за масло е равна на 90 % от референтната цена за предложените количества в границите, посочени в член 13, параграф 1, буква в), в) за обезмаслено мляко на прах е равна на референтната цена за предложените количества в границите, посочени в член 13, параграф 1, буква г). 2. Интервенционните цени и количествата за интервенция за следните продукти, се определят от Комисията чрез тръжни процедури: а) обикновена пшеница за количества, надхвърлящи максималното предложено количество от 3 милиона тона за период на интервенция, установен в член 11, буква а), б) твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и неолющен ориз в приложение на член 13, параграф 3, в) говеждо и телешко месо, г) масло за предложени количества, надхвърлящи границите, посочени в член 13, параграф 1, буква в), в приложение на член 13, параграф 3, и д) обезмаслено мляко на прах за предложени количества, надхвърлящи границите, посочени в член 13, параграф 1, буква г), в приложение на член 13, параграф 3. В специални случаи тръжните процедури могат да бъдат ограничени или интервенционните цени и количествата за интервенция да бъдат фиксирани за държава-членка или за регион от държава-членка въз основа на регистрираните средни пазарни цени. 3. Максималната цена за изкупуване, определена в съответствие с тръжните процедури съгласно параграф 2, не може да е по-висока: а) за зърнени култури и неолющен ориз - от съответните референтни цени; б) за говеждо и телешко месо - от средната пазарна цена, регистрирана в дадена държава-членка или регион на държава-членка, увеличена със сума, която следва да се определи от Комисията въз основа на обективни критерии; в) за масло - от 90 % от референтната цена; г) за обезмаслено мляко на прах - от референтната цена. 4. Интервенционните цени, посочени в параграфи 1, 2 и 3 са: а) за зърнени култури - без да се засягат увеличенията или намаленията на цената по причини, свързани с качеството, и б) за неолющен ориз - увеличени или намалени съответно, ако качеството на продуктите, предложени на разплащателната агенция, се различава от определеното в точка А от приложение IV стандартно качество. Освен това, увеличенията или намаленията на интервенционната цена могат да се определят от Комисията с оглед да се гарантира, че това производство е ориентирано към определени разновидности. 5. Интервенционната цена за захар е 80 % от референтната цена, определена за пазарната година, непосредствено след пазарната година, през която е представена офертата. Ако обаче качеството на захарта, предложена на разплащателната агенция, се различава от определеното в буква Б от приложение IV стандартно качество, за което е определена референтната цена, интервенционната цена съответно се увеличава или намалява.“. 5) В член 28 буква б) се заличава. 6) Член 30 се заличава. 7) Член 31 се изменя, както следва: а) в параграф 1 буква д) се заличава; б) в параграф 2 втората алинея се заличава. 8) Член 36 се заличава. 9) Член 43 се изменя, както следва: а) буква а) се заменя със следния текст: „а) изискванията и условията, на които трябва да отговарят продуктите, които следва да се изкупят чрез публична интервенция, както е посочено в член 10, или за които е разрешена помощ за частно складиране съгласно членове 28 и 31, и по-специално по отношение на качеството, групите качества, класовете на качество, категориите, количествата, опаковката, включително етикетирането, максималната възраст, консервирането, етапа на обработка на продуктите, за които се отнася интервенционната цена, и продължителността на частното складиране;“; б) след буква а) се добавя следната буква: „(аа) спазването на максималните количества и количествени ограничения, посочени в член 13, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а); в този контекст правилата за прилагане може да оправомощят Комисията да прекрати изкупуването на определена цена, да приеме коефициенти за разпределение и, при обикновената пшеница, да премине към тръжната процедура, посочена в член 18, параграф 2, без съдействието на комитета, посочен в член 195, параграф 1;“. 10) Член 46, параграф 3 се заличава. 11) Член 55 се заменя със следния текст: „Член 55 Квотни системи 1. Квотна система се прилага за следните продукти: а) мляко и други млечни продукти по смисъла на член 65, букви а) и б); б) захар, изоглюкоза и инулинов сироп; в) картофено нишесте, за което може да се получи помощ от Общността. 2. По отношение на квотните системи, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, ако даден производител превиши съответната квота и не използва излишните количества по отношение на захарта, както е предвидено в член 61, за тези количества се дължи такса за свръхпроизводство, при условията, определени в раздели II и III.“ 12) В член 72, параграф 2 „70 %“ се заменя с „85 %“. 13) Към член 78, параграф 1 се добавя следната алинея: „Въпреки това, за дванадесетмесечните периоди, които започват на 1 април 2009 г. и на 1 април 2010 г., таксата за свръхпроизводство за доставки на мляко, превишаващи 106 % от националните квоти за доставки, приложими за дванадесетмесечния период с начало 1 април 2008 г., следва да се установи на 150 % от таксата, посочена във втората алинея.“ 14) Член 80 се изменя, както следва: а) към параграф 1 се добавя следната алинея: „На национално равнище таксата за свръхпроизводство се изчислява въз основа на сумата от доставките, коригирана в съответствие с първата алинея.“; б) параграф 2 се заличава; в) към параграф 3 се добавя следната алинея: „Когато се прилага третата алинея от член 78, параграф 1, държавите-членки, като определят вноската на всеки производител по отношение на сумата, дължима поради прилагането на по-висока ставка, посочена в тази алинея, гарантират, че тази вноска е платена пропорционално от отговорните производители в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавата-членка.“. 15) Следният раздел се вмъква в част II, дял I, глава III: „Раздел IIIa Квоти за картофено нишесте Член 84а Квоти за картофено нишесте 1. За държавите-членки, които произвеждат картофено нишесте, се определят квоти за пазарната година, през която се прилага квотната система, съгласно член 204, параграф 5 и приложение Xa. 2. Всяка държава-членка производител, посочена в приложение Xa, разпределя своята квота на производителите на картофено нишесте, за да бъде използвана през съответните пазарни години на базата на подквотите, разпределени за всеки отделен производител през 2007/2008 г. 3. Предприятие, което произвежда картофено нишесте, не може да сключва договор за култивиране с производители на картофи за количества картофи, от които би се произвело количество нишесте, превишаващо неговата квота, съгласно посоченото в параграф 2. 4. Всяко картофено нишесте, произведено над квотата по параграф 2, подлежи на износ, като такова, от Общността преди 1 януари след края на съответната пазарна година. На това основание не се плаща възстановяване при износ. 5. Независимо от параграф 4, предприятие, произвеждащо картофено нишесте, може през всяка пазарна година, в допълнение към квотата за тази година, да използва не повече от 5 % от квотата, отнасяща се за следващата пазарна година. В този случай квотата за следващата пазарна година съответно се намалява. 6. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за производството на картофено нишесте от предприятия, които не са предмет на разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, и които закупуват картофи, за които производителите не се възползват от плащането, предвидено в член 77 от Регламент (EО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схемите за директно подпомагане съгласно общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане за земеделските стопани (24). 16) В член 85 се добавя следната буква: „г) по отношение на раздел IIIa, сливания, промени на собствеността и започване или прекратяване на търговия от страна на производители на картофено нишесте.“. 17) Част II, дял I, глава IV, раздел I, подраздел I се заличава. 18) В член 91, параграф 1, първите две алинеи се заменят със следната алинея: „Помощ за преработка на слама от дълъг лен, предназначен за производство на влакна, и на слама от къс лен и коноп, предназначени за производство на влакна, се отпуска за пазарни години 2009/2010-2011/2012 на лицензирани първични преработватели въз основа на действителното количество влакно, получено от сламата, за която е бил сключен договор за продажба със земеделски стопанин.“. (19) Член 92, параграф 1, първата алинея се изменя, както следва: а) второто тире от буква а) се заменя със следните две тирета: „- на 200 EUR за тон през пазарна година 2009/2010; както и - на 160 EUR за тон през пазарни години 2010/2011 и 2011/2012.“. б) буква б) се заменя със следния текст: „б) на 90 EUR за тон през пазарни години 2009/2010, 2010/2011 и 2011/2012 за къси ленени и конопени влакна, които съдържат не повече от 7,5 % примеси и развлакнени отпадъци;“. 20) Член 94, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. За дългите ленени влакна се определя максимално гарантирано количество от 80 878 тона за всяка пазарна година в периода 2009/2010-2011/2012 г., за което може да се отпуска помощ. Това количество трябва да бъде разпределено между определени държави-членки под формата на национални гарантирани количества в съответствие с буква А.I. от приложение ХI.“. 21) Член 94, параграф 1a се заменя със следния текст: „1а. За късите ленени влакна и конопени влакна се определя максимално гарантирано количество от 147 265 тона за всяка пазарна година в периода 2009/2010-2011/2012 г., за което може да се отпуска помощ. Това количество трябва да бъде разпределено между определени държави-членки под формата на национални гарантирани количества в съответствие с точка А.II. от приложение ХI.“. 22) Следният подраздел се вмъква в част II, дял I, глава IV, раздел I: „Подраздел III Картофено нишесте Член 95а Премия за картофено нишесте 1. На производителите на картофено нишесте се изплаща премия от 22,25 EUR на тон произведено нишесте за пазарни години 2009/2010, 2010/2011 и 2011/2012 за количеството картофено нишесте в рамките на квотното ограничение, посочено в член 84а, параграф 2, при условие че те са платили на производителите на картофи минимална цена за всичките картофи, необходими за производството на нишесте до размера на квотното ограничение. 2. Установява се минимална цена за картофите, предназначени за производство на картофено нишесте, в размер на 178,31 EUR на тон за съответните пазарни години. Тази цена се прилага за количеството картофи, доставени във фабриката, които са нужни за производството на един тон картофено нишесте. Минималната цена се коригира в съответствие със съдържанието на скорбяла в картофите. 3. Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.“. 23) Член 96 се заличава. 24) Членове 99 и 100 се заменят със следния текст: „Член 99 Помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, предназначени за влагане във фуражи 1. Когато излишъци на млечни продукти се натрупват или съществува вероятност да се появят, като предизвикват или е вероятно да предизвикат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши да се отпусне помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, произведени в Общността, предназначени за влагане във фуражи, съгласно условия и стандарти за продуктите, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури. За целите на настоящия член мътеницата и мътеницата на прах се считат за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах. 2. Размерът на помощта се определя от Комисията, като се взема предвид референтната цена, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii), за обезмаслено мляко на прах и развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко и обезмасленото мляко на прах. Член 100 Помощ за обезмаслено мляко, преработено в казеин и казеинати 1. Когато излишъците на млечни продукти се натрупват или съществува вероятност да се появят, като предизвикат или е вероятно да предизвикат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши да се отпусне помощ за обезмасленото мляко, произведено в Общността и преработено в казеин и казеинати, съгласно условия и стандарти за продуктите от такова мляко и за казеин или казеинати, произведени от него, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури. 2. Размерът на помощта се определя от Комисията, като се взема предвид развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко на прах и референтната цена за обезмаслено мляко на прах, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii). Размерът на помощта може да варира според това дали обезмасленото мляко се преработва в казеин или казеинати, както и според качеството на тези продукти.“. 25) Член 101 се заличава. 26) Член 102, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. В допълнение към помощта от Общността държавите-членки могат да отпускат национална помощ за доставка на продуктите, посочени в параграф 1, за ученици в учебни заведения. Държавите-членки могат да финансират своята национална помощ посредством такса за сектора на млечните продукти или чрез всякакъв друг вид участие от страна на сектора на млечните продукти.“. 27) Вмъква се следният раздел: „Раздел IIIa Помощ в сектора на хмела Член 102a Помощ за организации на производители 1. Общността финансира плащане към организации на производители в сектора на хмела, признати по член 122, за да финансира посочените в този член помощи. 2. Годишното финансиране от Общността за плащането към организации на производители е 2 277 000 EUR за Германия. 3. Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия раздел.“. 28) Член 103 се изменя, както следва: а) встъпителната част на параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Общността финансира тригодишни работни програми, които да се изготвят от организациите на оператори, посочени в член 125, в една или повече от следните области:“; б) вмъква се следният параграф: „1а. Годишното финансиране от Общността на работните програми е, както следва: а) 11 098 000 EUR за Гърция, б) 576 000 EUR за Франция, и в) 35 991 000 EUR за Италия.“; 29) Член 103е, параграф 2 се заличава. 30) Член 105, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. Държавите-членки могат да отпускат специфични национални помощи за защита на пчелните стопанства, които са повлияни неблагоприятно от структурни или природни условия, или в рамките на програми за икономическо развитие, с изключение на тези, предоставяни за производство или търговия. Държавите-членки следва да уведомят Комисията за помощите едновременно със съобщаването на техните програми по пчеларство в съответствие с член 109.“. 31) Член 119 се заменя със следния текст: „Член 119 Използване на казеин и казеинати при производството на сирене Когато се отпуска помощ по член 100, Комисията може да предвиди използването на казеин и казеинати при производството на сирене да става след предварително разрешение, което се предоставя само ако това използване е необходимо условие за производството на продуктите.“. 32) В член 122 се добавя следният параграф: „Държавите-членки могат да признаят и организациите на производители, основани от производители във всеки един сектор, посочен в член 1, различен от секторите, посочени в параграф 1, буква a) съгласно условията, определени в букви б) и в) на този параграф.“. 33) Член 124, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Член 122 и член 123, параграф 1 се прилагат, без да се засяга признаването, направено от държавите-членки въз основа на националното законодателство и в съответствие с правото на Общността, съответно на организации на производители или междубраншови организации в секторите, посочени в член 1, с изключение на секторите, посочени в член 122, параграф 1, буква а) и в член 123, параграф 1.“. 34) Член 180 се заменя със следния текст: „Член 180 Прилагане на членове 87, 88 и 89 от Договора Членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат за производството и търговията с продуктите, посочени в букви a)-к) и букви м)-ф) от член 1, параграф 1 и член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат обаче за плащания по членове 44, 45, 46, 47, 48, 102, 102а, 103, 103a, 103б, 103д, 103жа, 104, 105 и 182 от настоящия регламент, извършени от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент.“. 35) В член 182 се добавя следният параграф: „7. Държавите-членки могат да отпускат до 31 март 2014 г. държавна помощ на обща годишна сума до 55 % от тавана, посочен в член 69, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на стопани в сектора на млечните продукти в допълнение към помощта на Общността, отпускана съгласно член 68, параграф 1, буква б) от този регламент. Въпреки това в никакъв случай общата сума на помощта на Общността в съответствие с мерките, посочени в член 68, параграф 4 на този регламент, и на държавната помощ, не надхвърлят тавана, посочен в член 68, параграф 4.“. 36) В член 184 се добавя следната точка: „6) преди 31 декември 2010 г. и 31 декември 2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно развитието на ситуацията на пазара и съответните условия за плавно, постепенно премахване на квотната система за мляко, при необходимост заедно с подходящи предложения. Освен това в специален доклад ще бъдат разгледани последиците за производителите на сирене със защитено наименование на произход в съответствие с Регламент (ЕО) № 510/2006.“. 37) В член 204 се добавя следният параграф: „5. По отношение на картофеното нишесте част II, дял I, глава III, раздел IIIа прилага до края на пазарна година 2011-2012 за картофено нишесте.“ 38) Точка 1 от приложение IX се заменя с текста на приложение I към настоящия регламент. 39) Текстът на приложение II към настоящия регламент се вмъква като приложение Xa. 40) Текстът на приложение III към настоящия регламент се вмъква в приложение XXII като точка 20а. Член 5 Изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 Член 13, параграф 6 от Регламент (EО) № 3/2008 се заменя със следния текст: „6. Чрез дерогация от член 180 от Регламент (EО) № 1234/2007 (22) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006 (23), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат по отношение на плащания, извършени от държавите-членки, включително тяхното финансовото участие, нито по отношение на финансовото участие от парафискални постъпления или от задължителните вноски на държавите-членки или предлагащите организации в случаите на програми, отговарящи на критериите за подпомагане от Общността, съгласно член 36 от Договора, които Комисията е одобрила в съответствие с член 8, параграф 1 от настоящия регламент. Член 6 Изменение на Регламент (ЕО) № 479/2008 Член 127, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 се заменя със следния текст: „2. Без да се засягат максималните размери на помощта, посочени в член 8, параграф 4, втора алинея от настоящия регламент, членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията по дял II, глава III от дял V и член 119 от настоящия регламент, извършени от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент.“ Член 7 Отмяна 1. Регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93 и (ЕО) 1182/2005 се отменят. 2. Регламенти (ЕО) № 2596/97 и (ЕО) № 315/2007 се отменят, считано от 1 май 2009 година. 3. Регламент (ЕО) № 1868/94 се отменя, считано от 1 юли 2009 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение ХХII към посочения регламент. Член 8 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Въпреки това: а) Член 4, точки 5-8, 12-14 и 38 се прилагат от 1 април 2009 г.; б) Член 4, точки 11, 15, 16, 18-25, 31, 37 и 39 се прилагат от 1 юли 2009 г.; в) Член 4, точки 1, 3, 4, и 9, буква б) се прилагат от: i) 1 юли 2009 г. по отношение на твърдата пшеница, ii) 1 септември 2009 г. по отношение на сектора на ориза, iii) 1 октомври 2009 г. по отношение на сектора на захарта, iv) 1 юли 2010 г. по отношение на обикновената пшеница, ечемика, царевицата и соргото; г) Член 4, точка 27 се прилага от 1 януари 2011 г.; д) Член 4, точка 17 се прилага от 1 април 2012 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 януари 2009 г.

32007R1070

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1070/2007 НА КОМИСИЯТА от 18 септември 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 септември 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 септември 2007 година.

32009R0982

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 982/2009 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 22 октомври 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 октомври 2009 година.

31985D0071

19841221 Решение на Комисията от 21 декември 1984 година относно списъка на химически вещества, нотифициран съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (85/71/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества [1], последно изменена с Директива 79/831/EИО [2], и по-специално член 13 от нея, като има предвид, че член 13, параграф 2 от Директива 67/548/ЕИО предвижда Комисията да поддържа списък на веществата, нотифицирани съгласно директивата; като има предвид, че член 13, параграф 3 от Директива 67/548/ЕИО предвижда формата на списъка и информацията, която се съдържа в него, да бъдат определени чрез процедурата, установена в член 21; като има предвид, че списъкът трябва да бъде публикуван в съответствие с целите на Директива 67/548/ЕИО, а именно защита на хората и околната среда срещу рискове, които могат да възникнат при пускането на пазара на нови вещества; като има предвид, че мерките, предвидени с настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета относно адаптирането към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, РЕШИ: Член 1 Списъкът на химическите вещества, който трябва да се поддържа от Комисията съгласно член 13, параграф 2 от Директива 67/548/ЕИО, наричан по-долу за краткост "списъка", се изготвя в съответствие с разпоредбите, предвидени в приложението. Член 2 Списъкът на тези химически вещества, нотифицирани съгласно член 6 от Директива 67/548/ЕИО преди 1 юли в годината на публикацията на инвентарния опис Einecs, се публикува в Официален вестник на Европейските общности не по-късно от 31 декември същата година. Допълнения към списъка се публикуват в Официален вестник на Европейските общности не по-късно от 31 декември на всяка следваща година, обхващащи периода от 1 юли на предходната година до 30 юни на годината на публикацията. Съставено в Брюксел на 21 декември 1984 година.

32007R0202

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 202/2007 НА КОМИСИЯТА от 27 февруари 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 28 февруари 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 февруари 2007 година.

32007D0323

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 18 септември 2006 година за подписване и временно прилагане на Споразумението между Европейската общност и Република Парагвай относно някои аспекти на авиационните услуги (2007/323/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 5 юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети страни във връзка със замяната на някои разпоредби в съществуващи двустранни споразумения със споразумение с Общността. (2) Комисията проведе преговори от името на Общността по Споразумение с Република Парагвай относно някои аспекти на авиационните услуги, ръководейки се от механизмите и насоките, изложени в приложението към решението на Съвета, с което Комисията се упълномощава да започне преговори с трети страни във връзка със замяната на някои разпоредби в съществуващи двустранни споразумения, със споразумение с Общността. (3) При условие че ще бъде сключено на по-късна дата, договореното от Комисията споразумение следва да се подпише и временно да се прилага, РЕШИ СЛЕДНОТО: Член 1 Одобрява се подписването на Споразумението между Европейската Общност и Република Парагвай относно някои аспекти на авиационните услуги от името на Общността, при условие че Споразумението ще бъде сключено на по-късна дата. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се оправомощава понастоящем да посочи лице или лица, упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението от името на Общността, при условие че същото ще бъде сключено на по-късна дата. Член 3 Споразумението се прилага временно до влизането му в сила от първия ден на първия месец след датата, на която страните са се нотифицирали взаимно за приключването на необходимите процедури за тази цел. Член 4 Председателят на Съвета се оправомощава понастоящем на направи нотификацията, предвидена в член 9, параграф 2 от Споразумението. Съставено в Брюксел на 18 септември 2006 година.

32004D0023

32004D0023 L 005/90 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 декември 2003 година относно предвиждане на започването на разследване съгласно член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2501/2001 на Съвета във връзка с нарушаването на свободата на сдружаване в Беларус (2004/23/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2501/2001 на Съвета от 10 декември 2001 г. относно прилагането на схема за общи тарифни преференции за период от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2004. (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1686/2003 на Комисията (2), и по-специално член 27, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Комисията получи информация за подозирани нарушения на свободата на сдружаване в Беларус. Информацията бе предоставена съвместно от Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП), Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Световната конфедерация на труда (СКТ). (2) Член 26, параграф 1, буква б) предвижда временно прекратяване на митнически преференции по отношение на всички или някои продукти с произход от облагодетелствана от такива преференции държава, в случай на „сериозно и систематично нарушаване на свободата на сдружаване, на правото на колективни трудови преговори или на принципа на не-дискриминация по отношение на наемането на работа и професионалното занятие или в случай на използване на детски труд, така както е дефинирано в релевантните конвенции на Международната организация по труда“. (3) Комисията разгледа представената информация, отнасяща се до подозираните нарушения на свободата на сдружаване в Беларус. Подозираните нарушения се отнасят до ограничения на правото на работници и работодатели да основават организации по свои собствен избор, без намеса на държавните органи, намеса на държавните органи в профсъюзни избори, ограничаване на дейността на профсъюзите и репресии над профсъюзни лидери и активисти, така както е дефинирано в Конвенция № 87 относно правото на сдружаване и защитата на правото на самоорганизиране и в Конвенция № 98 относно правото на самоорганизиране и колективни трудови преговори на Международната организация по труда. Комисията счита, че са налице достатъчно основания за разследване. (4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по общите преференции, РЕШИ: Член единствен Комисията започва разследване на подозираните нарушения на свободата на сдружаване в Беларус. Съставено в Брюксел на 29 декември 2003 година.

32007R0780

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 780/2007 НА КОМИСИЯТА от 3 юли 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 4 юли 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 юли 2007 година.

31999L0092

31999L0092 L 023/57 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 1999/92/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 1999 година относно минималните изисквания за подобряване защитата на здравето и безопасността на работниците в потенциален риск от експлозивни атмосфери (петнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 137 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), представено след консултация с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място и Комисията за безопасност и здраве в минната и другите добивни промишлености, като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), След консултация с Комитета на регионите, Действайки в съгласие с процедурата по член 251 от Договора, в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 21 октомври 1999 г. (3), като имат предвид, че: (1) Член 137 от Договора постановява, че Съветът може да приема посредством директиви минимални изисквания за насърчаване на подобрения, особено в работната среда, за да се гарантира по-добро ниво на защита на здравето и безопасността на работниците. (2) Съгласно разпоредбите по този член, тези директиви следва да избягват налагането на административни, финансови и законови ограничения по начин, който би забавил създаването и развитието на малки и средни предприятия. (3) Подобряването на безопасността, хигиената и здравето при работа е цел, която не следва да бъде подчинена на чисто икономически съображения. (4) Спазването на минималните изисквания за подобряване на защитата на здравето и безопасността на работниците в потенциален риск от експлозивни атмосфери, е съществено, за да бъде осигурена защитата на безопасността и здравето на работещите. (5) Настоящата директива е специална директива по смисъла на член16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (4); следователно, разпоредбите на споменатата директива, в частност тези, които са свързани с информирането на работниците, с консултирането и участието на работниците и с обучението им, са също напълно приложими към случаите, в които работниците са потенциално изложени на риск от експлозивни атмосфери, без да се нарушават по строгите или специфични разпоредби, съдържащи се в настоящата директива. (6) Настоящата директива представлява практическа стъпка към постигането на социалното измерение на вътрешния пазар. (7) В Директива 94/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 март 1994 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно съоръженията и защитните системи, предназначени за употреба в потенциално експлозивни атмосфери (5) е заложено, че предстои да се подготви допълнителна директива, основаваща се на член 137 от Договора, отнасящ се по-специално за опасността от експлозия, която произлиза от дадена употреба и/или видовете и начините на инсталиране на съоръженията. (8) Защитата от експлозия е от изключителна важност за безопасността; като имат предвид, че експлозиите създават опасност за живота и здравето на работниците като резултат от неконтролираните ефекти от действието на огъня и налягането, наличието на вредни продукти и унищожаването на кислорода във въздуха, необходим на работниците за да дишат. (9) Определянето на последователна стратегия за предотвратяване на експлозиите изисква организационните мерки да допълват техническите мерки, предприети на работното място; Директива 89/391/ЕИО изисква работодателят да разполага с оценка на рисковете за здравето и безопасността на работниците при работа; това изискване трябва да се разглежда като дефинирано от настоящата директива в смисъл, че тя разпорежда работодателят да изработи документ за предпазване от експлозия или набор от документи, които да отговарят на минималните изисквания, залегнали в настоящата директива, а също те да бъдат актуализирани; документът за предпазване от експлозия включва идентифициране на опасностите, преценяване на рисковете и определяне на конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се опази здравето и безопасността на работниците в риск от експлозивни атмосфери в съответствие с член 9 от Директива 89/391/ЕИО; документът за предпазване от експлозия може да бъде част от оценката на риска за здравето и безопасността при работа, изисквана по силата на член 9 от Директива 89/391/ЕИО. (10) Оценка на рисковете от експлозия може да бъде изисквана по силата на други законови актове на Общността; като имат предвид, че с оглед да се избегне ненужно дублиране на работа, на работодателя трябва да бъде разрешено, в съответствие с националната практика, да комбинира документи, части от документи или други доклади с подобно съдържание, създадени по силата на други законови актове на Общността, за да създаде единен „доклад по безопасността“. (11) Предотвратяването на образуването на експлозивни атмосфери включва също прилагането на принципа на заместване. (12) Когато работници от няколко предприятия присъстват на едно и също работно место, действията им трябва да бъдат координирани. (13) Когато е необходимо, към превантивните мерки трябва да бъдат добавени допълнителни мерки, които да се приложат след възпламеняване; максимална безопасност може да бъде постигната чрез комбиниране на превантивни мерки с други допълнителни мерки, ограничаващи вредния ефект на експлозиите върху работниците. (14) Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа (девета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (6) е напълно приложима, особено за места в непосредствена близост до опасни зони, където пушене, рязане, заваряване и други дейности, свързани с пламък или искри могат да взаимодействат с опасната зона. (15) Директива 94/9/ЕО разделя съоръженията и защитните системи, за които се отнася, на отделни групи и категории съоръжения; настоящата директива постановява работодателят да класифицира местата, където могат да възникнат експлозивни атмосфери по зони и определя кои групи и категории съоръжения и защитни системи да се използват във всяка зона, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: РАЗДЕЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и обхват 1. Настоящата директива, която е петнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО, определя минимални изисквания за защита на безопасността и здравето на работниците в потенциален риск от експлозивни атмосфери по смисъла на член 2. 2. Настоящата директива не се прилага за: а) места, които се използват пряко за или по време на медицинско лечение на пациенти; б) употреба на апаратура, изгаряща газообразни горива, съгласно Директива 90/396/ЕИО (7); в) производството, обработката, употребата, съхранението и превоза на взривни вещества или химически неустойчиви вещества; г) минералодобивни отрасли, обхванати от Директива 92/91/ЕИО (8) или Директива 92/104/ЕИО (9); д) употреба на наземни, водни и въздушни транспортни средства, за които се прилагат съответните разпоредби на международните споразумения (например, ADNR - Правила за транспортиране на опасни товари по река Рейн; ADR - Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе; ICAO - Международна организация за гражданска авиация; IMO - Международна морска организация; RID - Правила за международен железопътен превоз на опасни стоки) и директивите на Общността, които ги въвеждат в действие. Транспортните средства, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера не се изключват. 3. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО и съответните специални директиви са напълно приложими в областта, посочена в параграф 1, без да се засягат по-строги и/или специфични разпоредби, съдържащи се в настоящата директива. Член 2 Определение За целите на настоящата директива, „експлозивна атмосфера“ означава смес с въздух при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пàри, мъгла или прах, в която след възникване на запалване, горенето се разпространява по цялата негоряща смес. РАЗДЕЛ II ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ Член 3 Предотвратяване на и защита от експлозии С оглед предотвратяването на експлозии, по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО, и осигуряването на защита срещу тях, работодателят предприема технически и/или организационни мерки, съответстващи на естеството на работата, по степен на важност и в съгласие със следните основни принципи: - предотвратяване на образуването на експлозивни атмосфери или, където естеството на работата не го позволява, - избягването на възпламеняването на експлозивни атмосфери, и - смекчаване на вредните ефекти от експлозията, така че да се осигури здравето и безопасността на работниците. Където е необходимо, тези мерки се съчетават и/или допълват от мерки срещу разпространението на експлозиите и се преразглеждат редовно и винаги, когато възникнат значителни промени. Член 4 Оценка на рисковете от експлозия 1. При изпълнение на задълженията съгласно член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят извършва оценка на конкретните рискове, пораждани от експлозивните атмосфери, като отчита най-малко следното: - вероятността да възникнат експлозивни атмосфери и тяхната продължителност; - вероятността за наличие на източници на запалване, включително електростатични разряди, които да се активират и да произведат ефект. - съоръженията, използваните вещества, процесите и техните възможни взаимодействия; - мащабът на очакваните ефекти. Рисковете от експлозия трябва да бъдат оценявани цялостно. 2. Местата, които са или могат да бъдат свързани чрез отвори с места, където биха могли да възникнат експлозивни атмосфери, се отчитат при оценката на рисковете от експлозии. Член 5 Общи задължения За да се гарантира безопасността и здравето на работниците и в съответствие с основните принципи на оценката на риска и принципите, залегнали в член 3, работодателят предприема необходимите мерки, така че: - където биха могли да възникнат експлозивни атмосфери в такива размери, че да застрашат здравето и безопасността на работниците или други лица, работната среда да бъде такава, че работата да се извършва безопасно, - в работни среди, където могат да възникнат експлозивни атмосфери в такова количество че да застрашат безопасността и здравето на работниците, да се осигури подходящ надзор по време на присъствието на работниците в съответствие с оценката на риска посредством използването на подходящи технически средства. Член 6 Задължение за координация На работни места, където присъстват едновременно работници от няколко предприятия, всеки работодател е отговорен за всички въпроси от неговата компетенция. Без да се засягат разпоредбите за индивидуалната отговорност на всеки работодател съгласно Директива 89/391/ЕИО, работодателят, който е отговорен за работното место съгласно националното законодателство и/или практика, координира прилагането на всички мерки относно здравето и безопасността на работниците и посочва в документа за предпазване от експлозии, регламентиран в член 8, целта на тази координация и мерките и процедурите за прилагането ѝ. Член 7 Места, където могат да възникнат експлозивни атмосфери 1. Работодателят класифицира местата, където могат да възникнат експлозивни атмосфери, по зони в съответствие с приложение I. 2. Работодателят осигурява, че минималните изисквания, залегнали в приложение II се прилагат на местата, посочени в параграф 1. 3. При необходимост, местата, където могат да възникнат експлозивни атмосфери в такова количество, че да застрашат здравето и безопасността на работниците, се маркират със знаци на местата за влизане в тях в съответствие с приложение III. Член 8 Документ за предпазване от експлозии В изпълнение на задълженията по член 4, работодателят гарантира, че е изработен и редовно актуализиран документ, по-долу наричан „документ за предпазване от експлозии“. Документът за предпазване от експлозии съдържа доказателства по-конкретно за следното: - че рисковете от експлозия са установени и оценени, - че ще бъдат предприети подходящи мерки, за да се осъществят целите на настоящата директива, - местата, които са класифицирани по зони в съгласие с приложение I, - местата, където ще се прилагат минималните изисквания, посочени в приложение II, - че работните места и работните съоръжения, включително предупредителните устройства, са проектирани, използвани и поддържани с надлежното внимание по отношение на безопасността, - че в съгласие с Директива 89/655/ЕИО (10) на Съвета са предприети мерки за безопасно използване на работните съоръжения. Документът за предпазване от експлозии се разработва преди започване на работата и се преразглежда, когато работното място, работното съоръжение или организацията на работа претърпят значителни промени, разширяване или преобразуване. Работодателят може да съчетае съществуващите оценки на риска от експлозии, документи или доклади с подобно съдържание, създадени по силата на други законодателни актове на Общността. Член 9 Специални изисквания за работните съоръжения и работните места 1. Работното съоръжение, предназначено за експлоатация на места с възможност за възникване на експлозивни атмосфери, което е вече в употреба или е било в наличност в предприятието или организацията за първи път преди 30 юни 2003 г., трябва да бъде приведено в съответствие, считано от тази дата, с минималните изисквания, залегнали в приложение II, част А, ако към него не е приложима друга директива на Общността или пък такава се прилага само частично. 2. Работно съоръжение за експлоатация на места, където е възможно да възникнат експлозивни атмосфери, което е доставено в предприятието или организацията за първи път след 30 юни 2003 г., трябва да бъде съобразено с минималните изисквания, посочени в приложение II, части А и Б. 3. Работни места, съдържащи в себе си места, където е възможно да възникнат експлозивни атмосфери и които влизат в експлоатация за първи път след 30 юни 2003 г., трябва да отговарят на минималните изисквания, посочени в настоящата директива. 4. Когато работни места, които включват в себе си места, където могат да възникнат експлозивни атмосфери са вече в експлоатация преди 30 юни 2003 г., те трябва да отговарят на минималните изисквания, установени с настоящата директива не по-късно от три години след тази дата. 5. Ако след 30 юни 2003 г. се предприеме изменение, разширяване или реконструкция на работните места, включващи в себе си места, където могат да възникнат експлозивни атмосфери, работодателят предприема необходимите стъпки, за да осигури, че те са в съответствие с минималните изисквания, установени в настоящата директива. РАЗДЕЛ III ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Член 10 Промени в приложенията Чисто технически промени в приложенията, наложени от: - приемането на директиви относно техническата хармонизация и стандартизация в сферата на защитата от експлозии, и/или - техническия прогрес, промени в международни правила или спецификации и нови открития за предотвратяването на и защитата от експлозии, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО. Член 11 Ръководство за добра практика Комисията разработва практически насоки в ръководство за добра практика с необвързващ характер. Това ръководство се отнася до въпросите, посочени в членове 3, 4, 5, 6, 7 и 8, приложение I и приложение II, част А. Комисията първо се консултира с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място в съответствие с Решение 74/325/ЕИО на Съвета (11). В контекста на прилагането на настоящата директива държавите-членки отчитат във възможно най-голяма степен гореспоменатото ръководство при разработването на националните си политики за защита на здравето и безопасността на работниците. Член 12 Информиране на предприятията Държавите-членки при поискване се стремят да предоставят съответната информация на работодателите в съответствие с член 11, особено във връзка с ръководството за добра е практика. Член 13 Заключителни разпоредби 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 30 юни 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на разпоредбите на вътрешното законодателство, които вече са приели или приемат в материята, уредена с настоящата директива. 3. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, отчитайки гледните точки на работодателите и работниците. Комисията информира за това Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Консултативния комитет по безопасност, хигиена и защита на здравето на работното място. Член 14 Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 15 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 1999 година.

32007D0159

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 22 февруари 2007 година относно позицията на Общността по проекторегламент на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за одобряване на моторните превозни средства по отношение на предното зрително поле на водача на моторното превозно средство (текст от значение за ЕИП) (2007/159/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (1), и по-специално член 4, параграф 2, второто тире от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид одобрението на Европейския парламент, като има предвид, че: (1) В проекторегламента на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за одобряване на моторните превозни средства по отношение на предното зрително поле на водача на моторното превозно средство (2) се предвижда премахването на техническите бариери пред търговията с моторни превозни средства между договарящите се страни по отношение на тези аспекти, като същевременно се осигурява висока степен на безопасност. (2) Редно е Общността да определи позицията си по отношение на горепосочения проекторегламент и впоследствие да предвиди Общността, представена от Комисията, да гласува за този проект. (3) Проекторегламентът следва да стане част от системата на Общността за типово одобряване на моторни превозни средства, тъй като приложното поле на Директива 77/649/EИО на Съвета от 27 септември 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства (3) е подобно на приложното поле на настоящия проекторегламент, РЕШИ: Член 1 Одобрява се проекторегламентът на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ/ООН) за одобряване на моторните превозни средства по отношение на предното зрително поле на водача на моторното превозно средство, както е изложен в документ TRANS/WP.29/2005/82. Член 2 Общността, представлявана от Комисията, следва да гласува в полза на проекторегламента на ИКЕ/ООН, посочен в член 1, по време на предстоящото заседание на Административния комитет на Световния форум на ИКЕ/ООН за хармонизиране на правилата за превозните средства. Член 3 Регламентът на ИКЕ/ООН за одобряване на моторните превозни средства по отношение на предното зрително поле на водача на моторното превозно средство става част от системата на Общността за типово одобрение на моторни превозни средства. Съставено в Брюксел на 22 февруари 2007 година.

32004L0067

32004L0067 L 127/92 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/67/ЕО НА СЪВЕТА от 26 април 2004 година относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ (текст от значение за ЕИП) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), след консултиране с Комитета на регионите, като взе предвид становището на Европейския парламент (3), като има предвид, че: (1) Природният газ (наричан по-долу „газ“) заема все по-важно място при снабдяването с енергия към Общността и, както е посочено в Зелената книга озаглавена: „Към европейска стратегия за сигурността на снабдяването с енергия“, Европейският съюз се очаква, в дългосрочен план, да стане все по-зависим от вноса на газ от източници на доставка, които не са част от Европейския съюз. (2) В съответствие с Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (4) и с Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, и отменяща Директива 98/30/ЕО (5), пазара на газ в Общността е бил либерализиран. Следователно, по отношение на сигурността на снабдяването, всяко затруднение, което води до намаляване на снабдяването с газ, може да причини сериозни смущения в икономическата дейност на Общността. Поради тази причина има нарастваща нужда от гарантиране на сигурността на снабдяването с газ. (3) Доизграждането на вътрешния пазар за газ се нуждае от минимален общ подход по отношение на сигурността на снабдяването, по-специално чрез прозрачна и недискриминационна политика в областта на сигурността на снабдяването, която да бъде съвместима с изискванията на такъв пазар, с цел да бъдат избегнати нарушенията на пазара. Точното определяне на ролите и отговорностите на всички участници на пазара е следователно решаваща за опазване сигурността на снабдяването с газ и за доброто функциониране на вътрешния пазар. (4) Задълженията относно сигурността на снабдяването, наложени на предприятията не трябва да препятстват доброто функциониране на вътрешния пазар, нито да водят до неразумни и непропорционални тежести за участниците на пазара на газ, включително новите влизащи участници на пазара и малките участници на пазара. (5) Предвид разрастването на пазара на газ в Общността, важно е сигурността на снабдяването с газ да бъде поддържана, особено по отношение на домакинствата потребители. (6) Промишлеността и, ако е уместно, държавите-членки разполагат с голям избор от инструменти, за да се съобразяват със задълженията относно сигурността на снабдяването. Двустранните споразумения между държавите-членки могат да представляват едно от средствата за постигането на минималните стандарти за сигурност на снабдяването, като надлежно се вземат предвид Договора и вторичното законодателство, по-специално член 3, параграф 2 от Директива 2003/55/ЕО. (7) Индикативни минимални цели за съхранение на газ могат да бъдат фиксирани или на национално ниво или от промишлеността. Разбираемо е че това не би създало някакви допълнителни задължения по отношение на инвестициите. (8) Предвид важността на сигурност на снабдяването с газ, и по-специално на основата на дългосрочни договори, Комисията трябва да наблюдава развитието на пазара на газ, основавайки се на докладите на държавите-членки. (9) За да може да отговори на нарастващото търсене на газ и да разнообрази доставките на газ като условие за конкуренцията на вътрешния пазар на газ, ще е необходимо Общността да пусне в обръщение значителни допълнителни количества газ през следващите десетилетия, по-голямата част от които ще трябва да дойдат от отдалечени източници и да бъдат транспортирани на големи разстояния. (10) Общността споделя основен общ интерес със страните, които доставят газ и със страните на транзитно преминаване при осигуряване продължаването на инвестициите в инфраструктурата за доставка на газ. (11) Дългосрочните договори изиграха много важна роля относно сигурността на снабдяването с газ за Европа и ще запазят тази роля. Настоящото ниво на дългосрочните договори съответства на нивото на Общността, и се счита че тези договори ще продължат да заемат значително място при общото снабдяване с газ, доколкото предприятията продължават да включват такива договори в техния общ портфейл от договори за снабдяване. (12) Значителен напредък беше постигнат чрез създаването на платформи за търговия с течни газове и на програми за пускане на газ на национално ниво. Тази тенденция се очаква да продължи. (13) Съществено е да бъде установена истинска солидарност между държавите-членки при ситуации на първостепенна спешност в областта на снабдяването, още повече, че държавите-членки стават все по взаимно зависими що се отнася до въпросите на сигурността на снабдяването. (14) Суверенните права на държавите-членки над техните собствени природни ресурси не са засегнати от настоящата директива. (15) Следва да бъде създадена група по координацията по газта, която да улесни координацията на мерките в областта на сигурността на снабдяването на нивото на Общността в случай на прекратяване на основното снабдяване, и която освен това да съдействува на държави-членки за координирането на мерките, взети на национално ниво. В допълнение, тя следва да обменя редовно информация относно сигурността на снабдяването с газ, и следва да вземе предвид релевантните аспекти в контекста на сериозно смущение в снабдяването. (16) Държавите-членки следва да приемат и да публикуват национални разпоредби за спешни случаи. (17) Настоящата директива следва да предвиди правила, приложими в случай на прекратяване на основното снабдяване; предвидената продължителност на такова прекратяване на снабдяването следва да съответства на значителния период от време от поне осем седмици. (18) Що се отнася до справянето с прекратяване на основното снабдяване, настоящата директива следва да предвиди механизъм, основан на подход от три стъпки. Първата стъпка би включвала реакциите на промишлеността по прекратяването на снабдяването; ако тя не е достатъчна, държавите-членки следва да вземат мерки, за да разрешат това прекратяване на снабдяването. Подходящи мерки не следва да бъдат вземани на нивото на Общността, освен в случай на проваляне на мерките, взети по време на първата и втората стъпки. (19) Предвид целта на настоящата директива, а именно да се гарантира едно адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ, по-специално в случай на прекратяване на снабдяването с газ, като в същото време се допринася за доброто функциониране на вътрешния пазар на газ, не може при всички обстоятелства да бъде достигнато по задоволителен начин от държавите-членки, особено като се има предвид нарастващата взаимозависимост на държавите-членки що се отнася до сигурността на снабдяването с газ, и може следователно, поради мащаба и последиците от действието, да бъде по-добре осъществено на нивото на Общността, Общността може да приеме мерки, съгласно принципа на субсидиарност, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, съдържащ се в този член, настоящата директива не превишава необходимото за постигането на тази цел, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Цел Настоящата директива установява мерки за гарантиране на адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ. Тези мерки допринасят също за доброто функциониране на вътрешния пазар на газ. Тя установява обща рамка, в която държавите-членки определят обща, прозрачна и недискриминационна политика по отношение на сигурността на снабдяването, която е съвместима с изискванията на вътрешния конкурентен пазар на газ; изясняват основните роли и отговорности на различните участници на пазара и изпълняват специфични недискриминационни процедури за гарантиране на сигурността на снабдяването с газ. Член 2 Определения По смисъла на настоящата директива: 1. „дългосрочен договор за доставки на газ“ означава договор за доставка на газ с продължителност повече от десет години; 2. „сериозно смущение в снабдяването“ означава ситуация, в която Общността би рискувала да загуби повече от 20 % от доставките си на газ от трети страни и ситуацията на нивото на Общността няма вероятност да бъде адекватно управлявана с национални мерки. Член 3 Политика относно сигурността на снабдяването с газ 1. С установяването на общата политика относно гарантирането на адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ, държавите-членки определят ролите и отговорностите на различните участници на пазара на газ за постигането на тази политика, и определят минимални адекватни стандарти за сигурност на снабдяването с газ, които трябва да се съблюдават от участниците на пазара на газ на въпросната държава-членка. Стандартите се изпълняват по недискриминационен и прозрачен начин и се публикуват. 2. Държавата-членка предприема подходящите стъпки, за да гарантира, че мерките, посочени в настоящата директива, няма да доведат до неразумно и излишно натоварване на пазара на газ, и че са съвместими с изискванията на външния конкурентен пазар на газ. 3. Неизчерпаем списък от инструменти за сигурността на снабдяването с газ фигурира в приложението. Член 4 Сигурност на снабдяването за някои клиенти 1. Държавите-членки гарантират, че снабдяването на домакинствата потребители на тяхната територия, е защитено в подходяща степен, поне в случай на: а) частично прекратяване на националното снабдяване с газ, през период, който държавите-членки определят предвид националните обстоятелства; б) изключително ниски температури по време на пиков период, определен на национално ниво; в) периоди на изключително голямо търсене на газ през най-студените периоди от времето, статистически настъпващи на всеки 20 години. Тези критерии са посочени в настоящата директива като „стандарти за сигурност на снабдяването с газ“. 2. Държавите-членки могат да разширят приложното поле на параграф 1 особено за малките и средни предприятия и за другите потребители, които не могат да заменят консумацията си на газ с други енергийни източници, включително мерки относно сигурността на техните национална електроенергийна система, ако тя зависи от снабдяването с газ. 3. Неизчерпателен списък, фигуриращ в приложението, съдържа примери на инструменти, които могат да бъдат използвани за постигането на стандартите за сигурност на снабдяването. 4. Държавите-членки, надлежно отчитайки геоложките условия на тяхната територия и икономическите и технически възможности, могат също да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че съоръженията за съхранение на газ, разположени в рамките на тяхната територия допринесат до подходящ степен за постигането на стандартите за сигурност на снабдяването. 5. Ако е налице адекватно ниво на взаимовръзка, държавите-членки могат да вземат подходящите мерки в сътрудничество с друга държава-членка, включително двустранни споразумения, за постигане на стандартите за сигурност на снабдяването, използвайки съоръжения за съхранение на газ, разположени в рамките на тази друга държава-членка. Тези мерки, особено двустранните споразумения, не пречат на доброто функциониране на вътрешния пазар на газ. 6. Държавите-членки могат да установят или да изискат от промишлеността да установи индикативни минимални цели за евентуално бъдещо допринасяне от страна на съхранението, независимо дали е разположено в рамките на или извън държавата-членка, за сигурността на снабдяването. Тези цели се публикуват. Член 5 Докладване 1. В доклада, публикуван съгласно член 5 от Директива 2003/55/ЕО, държавите-членки обхващат следното: а) конкурентно въздействие на мерките, взети съгласно членове 3 и 4 върху всички участници на пазара на газ; б) нивата на капацитета за съхранение; в) дългосрочните договори за снабдяване с газ, сключени от установени и регистрирани на тяхната територия предприятия, и по-специално продължителността на тези изтичащи договори, основаваща се на информация, предоставена от съответните дружества, но изключваща чувствителната информация от търговска гледна точка и степента на течното състояние на пазара на газ; д) регулаторните рамки за предоставяне на адекватен подтик за новите инвестиции в проучването и производството, съхранението и транспорта на газ и на природен течен газ (ПТГ), вземайки предвид член 22 от Директива 2003/55/ЕО, доколкото се прилага от държавата-членка. 2. Тази информация се разглежда от Комисията в докладите, които се издават съгласно член 31 от Директива 2003/55/ЕО в светлината на последствията на тази директива за Общността, като цяло и за цялостното резултатно и сигурно функциониране на вътрешния пазар на газ. Член 6 Наблюдение 1. Комисията наблюдава, въз основа на докладите, посочени в член 5, параграф 1: а) степента на важност на нови дългосрочни договори за внос на газ от трети страни; б) съществуването на адекватно течно състояние при снабдяването с газ; в) равнището на необходимия обем от запаси на газ и капацитета за изтегляне на запасите на газ; г) степента на взаимовръзка на националните газови системи на държавите-членки; д) предвидимата ситуация за снабдяването с газ в зависимост от търсенето, самостоятелното снабдяване и наличните източници за снабдяване на нивото на Общността в определени географски региони в Общността. 2. Ако Комисията заключи, че снабдяването с газ в Общността ще бъде недостатъчно, за да отговори на предвидимото търсене на газ в дългосрочен план, тя може да представи предложения в съответствие с Договора. 3. Най-късно до 19 май 2008 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за преразглеждане на придобития опит от прилагането на настоящия член. Член 7 Група за координация по газта 1. Създава се е група за координация по газта (наричана по-долу „групата“), с цел да се улесни координацията на мерките за сигурност на снабдяването. 2. Групата е съставена от представители на държавите-членки и на представителни органи от съответния сектор, както и на съответните потребители, под председателството на Комисията. 3. Групата приема свой процедурен правилник. Член 8 Национални мерки за спешни случаи 1. Държавите-членки подготвят предварително и, ако е уместно, актуализират национални мерки за спешни случаи, и ги съобщават на Комисията. Държавите-членки публикуват националните си мерки за спешни случаи. 2. Спешните мерки за спешни случаи на държавите-членки гарантират, когато е уместно, че на участниците на пазара е дадена достатъчна възможност да предоставят първоначален отговор на спешната ситуация. 3. Съгласно член 4, параграф 1, държавите-членки могат да посочат на председателя на групата събитията, които според тях, поради техния обхват и изключителен характер, не могат да бъдат да управлявани адекватно с национални мерки. Член 9 Механизъм на Общността 1. В ситуациите, които има вероятност да се развият в посока на сериозно смущение в снабдяването за значителен период от време, или в случай на ситуация, посочена от държава-членка съгласно член 8, параграф 3, Комисията свиква групата в най-кратки срокове, по искането на дадена държава-членка или по своя собствена инициатива. 2. Групата разглежда и, когато е уместно, подпомага държавите-членки при координирането на мерките, взети на национално ниво, мерки за справяне със сериозното смущение в снабдяването. 3. В изпълнението на тази си дейност, групата напълно отчита: а) взетите от газовата промишленост мерки като първа стъпка за справяне с сериозното смущение в снабдяването; б) взетите от държавите-членки мерки, като тези взети съгласно член 4, включително съответните двустранни споразумения. 4. Когато взетите на национално ниво мерки, посочени в параграф 3, са недостатъчни да се справят с последствията от ситуацията, посочена в параграф 1, Комисията може, след консултиране с групата, да предостави ориентири на държавите-членки относно допълнителни мерки за подпомагане на онези държави-членки, които са особено засегнати от сериозното смущение в снабдяването. 5. Ако взетите на национално ниво мерки, съгласно параграф 4, са недостатъчни, за да се справят с последствията от дадена ситуация, посочена в параграф 1, Комисията може да представи предложение на Съвета относно допълнителни необходими мерки. 6. Всяка мярка на нивото на Общността, упомената в настоящия член, съдържа разпоредби, целящи да гарантират честно и справедливо обезщетение на предприятията, засегнати от мерките, които да се предприемат. Член 10 Наблюдение на изпълнението 1. Най-късно до 19 май 2008 г., Комисията, в светлината на начина, по който държавите-членки са приложили настоящата директива, докладва относно ефективността на инструментите, използвани що се отнася до членове 3 и 4 и тяхното въздействие на вътрешния пазар на газ, и относно развитието на конкуренцията на вътрешния пазар на газ. 2. В светлината на резултатите от настоящото наблюдение, когато е уместно, Комисията може да даде препоръки или да представи предложения относно допълнителните мерки за повишаване сигурността на снабдяването. Член 11 Транспониране Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 19 май 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблицата за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 12 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 април 2004 година.

31992L0097

31992L0097 L 371/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/97/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 ноември 1992 година за изменение на Директива 70/157/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторните превозни средства СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че трябва да се приемат мерки с цел постепенното изграждане на вътрешния пазар в рамките на периода, изтичащ на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар ще включва пространство без вътрешни граници, в което ще бъде осигурено свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали; като има предвид, че Европейският парламент вече призова Комисията да внесе през 1992 г. предложение, установяващо пределно допустими стойности за шума, вземайки под внимание праговете за шумово въздействие, дефинирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); като има предвид, че Директива 70/157/ЕИО на Съвета (4) постановява пределно допустими стойности за нивото на шума на моторните превозни средства; като има предвид, че тези пределно допустими стойности бяха понижени за първи път с Директива 77/212/ЕИО (5) и за втори път с Директива 84/424/ЕИО (6); като има предвид, че тези понижения бяха особено съществени по отношение на градските и туристическите автобуси и товарните автомобили, като се равняваха на приблизително 10 децибела (дБ (A); като има предвид, че Директива 70/157/ЕИО на Съвета е една от специалните директиви от обхвата на процедурата за типово одобрение на ЕИО, установена с Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (7); като има предвид, че Съветът, приемайки Директива 84/424/ЕИО за изменение на Директива 70/157/ЕИО, реши че разпоредбите на директивата ще бъдат преразгледани на по-късен етап по предложение на Комисията; като има предвид, че излъченото от Комисията предложение се основава на изследвания и научни разработки относно възможни по-нататъшни законодателни мерки, отчитащи едновременно всички основни аспекти на правилата на Общността в сектора на моторните превозни средства, по-специално по отношение на безопасността, опазването на околната среда и икономията на енергия; като има предвид, че предпазването на населението от шумовото замърсяване налага необходимост от допълнителни подходящи мерки за по-нататъшно ограничаване на нивото на шума на моторните превозни средства; като има предвид, че за да бъдат реализирани, подобни мерки трябва да вземат под внимание техническия прогрес; като има предвид че, следователно, трябва да се предвиди достатъчно време за тяхното прилагане след приемането на настоящата директива, така че техническият прогрес, понастоящем прилаган по отношение на опитните образци, да може да бъде прилаган по отношение на серийното производство; като има предвид, че пределно допустимите стойности, които понастоящем се прилагат към тежките товарни автомобили, датират едва от 1 октомври 1989 година; като има предвид, че постигането на съществено и ефикасно ограничаване на въпросните въздействия изисква различията между условията на методите за измерване, които понастоящем се прилагат, и действителните условия на пътното движение да бъдат намалени в максимално възможна степен; като има предвид, че някои типове технологии все още не могат да бъдат проверени в практиката и все още не могат да бъдат сравнени с досега прилаганите технологии от обхвата на процедурите за типово одобрение на моторни превозни средства; като има предвид, че условията, при които понастоящем се извършват измерванията, по-специално типа на покритието на изпитвателната писта, и някои условия на окръжаващата среда, като температура, атмосферно налягане, влажност, скорост на вятъра и фонов шум, се нуждаят от по-щателно конкретизиране; като има предвид, че тези по-детайлни подробности ще бъдат осигурени възможно най-скоро с помощта на процедурата, посочена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО; като има предвид, че измежду шумовите замърсявания, емитирани от превозните средства, това причинявано от гумите се явява особено смущаващо, когато скоростта на превозните средства е по-голяма от 60 километра в час; като има предвид, че за ефикасно предпазване на населението от шумовото замърсяване, особено замърсяването, причинено от автомобилното движение в градските зони, трябва да бъдат преминати още два етапа; като има предвид, че първият етап, който е предмет на настоящата директива, предвижда максимално възможно увеличаване на строгостта на текущо прилаганите изисквания по отношение на нивата на шума на механичните компоненти и изпускателните уредби на моторните превозни средства за всички категории превозни средства; като има предвид, че вторият етап - в светлината на по-нататъшните, още по-изчерпателни изследвания и научни разработки върху проблемите свързани с, и техническите решения по отношение на шума, причинен от контакта между гумите и пътното покритие - ще има за резултат формирането на реалистични и възпроизводими критерии и методи за определяне на този важен вид шумово замърсяване и постановяване на съответни изисквания за задължително спазване; като има предвид, че реализирането на първия етап изисква приложение I от Директива 70/157/ЕИО да бъде изменено, като се намалят стойностите за нивото на шума, изразени в дБ (A), за всяка от посочените в приложението категории превозни средства, и като се усъвършенства изпитвателният метод за превозните средства с висока мощност; като има предвид, че този тип превозни средства се проектират все по-често с оглед на постигането на по-голямо съотношение между мощността на двигателя и масата на превозното средство, като кривата представяща зависимостта между въртящия момент и оборотите на двигателя бе коригирана за постигане на по-голяма движеща сила при ниски обороти на двигателя; като има предвид че, в съответствие с това, тези нови конструкции предразполагат към по-интензивно превключване на скоростните предавки в условията на градското автомобилно движение и влияят съществено върху шума, емитиран от механичните компоненти, за разлика от шума при контакта с пътното покритие; като има предвид, че в отговор на появата на тези нови конструкции бе променен методът за измерване при този тип превозни средства, като бе предвиден достатъчен резерв за скоростта на приближаването към участъка на ускоряването, където се измерва нивото на шума; като има предвид, че поради многообразието от видове гуми и пътни покрития, които съществуват, и които са съобразени с различните географски и атмосферни условия, е необходимо да се продължат изследванията и научните разработки, за да се формират критерии, на които гумите трябва да отговарят, и да се дефинира числена стойност във връзка с типовото одобрение на моторните превозни средства; като има предвид, че резултатите от такива изследвания и разработки ще предоставят възможност за въвеждането, на втори етап, на нови изисквания, в допълнение към мерките, третиращи шума от механичните източници; като има предвид, че контролът върху шумовите емисии, възникващи в резултат на взаимодействието между гумите и пътното платно, трябва да взема под внимание не само гумите, но и състава на асфалта (шумопоглъщащ асфалт); като има предвид, че е необходимо да се продължат изследванията и разработките, за да се установят числени показатели с оглед на формирането на обективни критерии за съответствие на пътното покритие; като има предвид, че държавите-членки трябва да получат възможност да оторизират въвеждането на превозни средства, които задоволяват стандартите на Общността, чрез данъчни стимули; като има предвид, че това предполага, че до 1 октомври 1995 г., Съветът трябва да приеме изискванията по отношение на втория етап, за което Комисията ще представи предложение до 31 март 1994 година; като има предвид, че за да може настоящите разпоредби да бъдат от максимална полза за околната среда в Европа, като в същото време се гарантира единството на пазара, е необходимо да се въведат по-строги европейски стандарти, предвиждащи пълно хармонизиране, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложенията към Директива 70/157/ЕИО се заменят с приложенията към настоящата директива. Член 2 1. Считано от 1 юли 1993 г., държавите-членки не могат, на основания свързани с допустимото ниво на шума и изпускателната уредба: - да отказват, по отношение на даден тип моторни превозни средства, да предоставят типово одобрение на ЕИО, да издават документа, посочен в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, или да предоставят национално типово одобрение, или - да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозни средства, ако нивото на шума и изпускателната уредба на съответния тип превозни средства или съответните превозни средства удовлетворяват изискванията на Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива. 2. Считано от 1 октомври 1995 г., държавите-членки: - могат да прекратят да предоставят типово одобрение на ЕИО, или да издават документа, посочен в последното тире от член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО за тип моторни превозни средства, - трябва да отказват да предоставят национално типово одобрение за тип моторни превозни средства, нивото на шума и изпускателната уредба на които не удовлетворяват изискванията, съдържащи се в приложенията към Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива. 3. Считано от 1 октомври 1996 г., държавите-членки забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на моторни превозни средства, нивото на шума и изпускателната уредба на които не удовлетворяват изискванията, съдържащи се в приложенията към Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива. Член 3 Държавите-членки могат да предвиждат данъчни стимули само по отношение на моторни превозни средства, които са в съответствие с настоящата директива. Подобни стимули трябва да съответстват на разпоредбите на Договора и, освен това, трябва да удовлетворяват следните условия: - трябва да се прилагат по отношение на произвежданите в дадена държава моторни превозни средства и всички превозни средства от внос, които са предназначени за продажба на пазара на държавата-членка, и които удовлетворяват предварително изискванията от настоящата директива, които ще станат задължителни през 1995 г., - прилагането на стимули се прекратява считано от началото на задължителното въвеждане на стойностите за нивото на шума, постановени в член 2, параграф 3 по отношение на нови моторни превозни средства, - за всеки тип моторни превозни средства, величината на стимулите трябва да бъде чувствително по-малка от размера на допълнителните разходи за въвеждане на технически решения, осигуряващи спазването на предписаните стойности и тяхното инсталиране върху превозните средства. Комисията трябва да бъде информирана своевременно за намеренията за учредяване или изменение на данъчните стимули, посочени в първата алинея. Комисията трябва да дава своето съгласие, преди такива стимули да бъдат въведени в действие, и трябва, по-специално, да преценява ефекта от тези стимули за вътрешния пазар. Член 4 1. Конкретна информация за условията при извършване на измерванията се осигурява във възможно най-кратък срок чрез процедурата, посочена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО. 2. Решение за по-нататъшни мерки, предназначени, по-специално, да постигнат компромис между изискванията по отношение на безопасността с необходимостта от ограничаване на шума, причиняван от контакта между гумите и пътното покритие, се взема преди 1 октомври 1995 г. чрез квалифицирано мнозинство от Съвета въз основа на предложение на Комисията, съобразено с изследванията и разработките, които трябва да бъдат проведени върху този източник на шум, и да бъдат представени до 31 март 1994 г. 3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за осигуряване на публикуването на стойностите за нивото на шума при типово одобрение по начин, който ги прави широкоизвестни преди 1 октомври 1994 г. Държавите-членки информират Комисията преди тази дата за стъпките, предприети за привеждане в съответствие с това изискване. Член 5 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 юли 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, регулирана с настоящата директива. Член 6 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 ноември 1992 година.

32008R1216

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1216/2008 НА КОМИСИЯТА от 5 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 872/2004 на Съвета относно по-нататъшни рестриктивни мерки по отношение на Либерия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 872/2004 на Съвета относно по-нататъшни рестриктивни мерки по отношение на Либерия (1), и по-специално член 11, буква a) от него, като има предвид, че: (1) В приложение I към Регламент (ЕО) № 872/2004 са изброени физическите и юридически лица, органи и образувания, обхванати от замразяването на средства и икономически ресурси съгласно този регламент. (2) На 2 и 24 октомври и на 10 ноември 2008 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Обединените нации реши да внесе някои изменения в списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на парични средства и икономически ресурси. Поради това приложение I следва да бъде съответно изменено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 872/2004 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 декември 2008 година.

32002D0494

20020613 Решение на Съвета от 13 юни 2002 година за създаване на европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления (2002/494/ПВР) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид дял VI от Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30 и член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид инициативата на Кралство Нидерландия, като взе предвид становището на Европейския парламент [1], като има предвид, че: (1) Международните наказателни трибунали за бивша Югославия и за Руанда от 1995 г. насам разследват, преследват и довеждат на съд случаи на нарушаване на законите и обичаите на войната, на геноцид и престъпления срещу човечеството. (2) В Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., се изтъква, че най-тежките престъпления срещу цялата международна общност, а именно геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, не могат да останат ненаказани, а трябва да им се противодейства ефективно чрез мерки на национално равнище и засилване на международното сътрудничество. (3) Римският статут напомня, че е задължение на всяка държава да предприеме наказателно производство спрямо лицата, които са отговорни за такъв вид международни престъпления. (4) Римският статут напомня, че Международния наказателен съд трябва да е допълващ спрямо националните наказателни юрисдикции. (5) Всички държави-членки на Европейския съюз са подписали и ратифицирали Римския статут на Международния наказателен съд. (6) Разследването и наказателното преследване, както и размяната на информация по случаи на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления остава отговорност на националните органи, освен когато тези деяния не попадат в обхвата на международноправните разпоредби. (7) Държавите-членки се противопоставят на лица, които са били замесени в такъв вид престъпления, и които търсят убежище в границите на Европейския съюз. (8) Ефективността на националните действия за разследване и наказателно преследване на тези престъпления зависи до голяма степен от активното сътрудничество между различните органи, които работят за борба срещу тези деяния. (9) Особено важно е заинтересованите органи на държавите, които са страни по Римския статут на Международния наказателен съд, в това число и държави-членки на Европейския съюз, да установят помежду си тясно сътрудничество в тази област. (10) За насърчаване на активното сътрудничество би било удачно държавите-членки да приемат разпоредби, които позволяват на централните и специализираните точки за контакт да контактуват пряко помежду си. (11) Едно тясно сътрудничество между звената за контакт може да осигури по-пълна информация за въвлечените в този вид престъпления лица, и по-специално за това в кои държави-членки те вече са предмет на разследване. (12) В Обща позиция 2001/443/ОВППС на Съвета от 11 юни 2001 г. относно Международния наказателен съд [2] държавите-членки заявиха, че престъпленията, които попадат в юрисдикцията на Международния наказателен съд, представляват загриженост за всички държави-членки, които са решени да си сътрудничат, не само за предотвратяване на тези престъпления, но и да се сложи край на фактическата безнаказаност на техните извършители. (13) Настоящото решение няма действие по отношение на конвенции, споразумения и договорености за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между съдебните органи, РЕШИ: Член 1 Определяне и нотификация на точките за контакт 1. Всяка държава-членка посочва точката за контакт за обмен на информация относно разследвания по случаи на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, така както са определени в членове 6, 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 г. 2. Всяка държава-членка нотифицира генералния секретариат на Съвета за своята точка за контакт, по смисъла на настоящото решение. Генералният секретариат гарантира, че тази нотификация е предадена на останалите държави-членки и ги информира за всички промени в тези нотификации. Член 2 Събиране и обмен на информация 1. Точките за контакт имат задача да предоставят при поискване и в съответствие с действащото национално законодателство и съответните договорености между държавите-членки всяка налична информация, която може да бъде полезна за целите на разследвания по член 1, параграф 1 при случаи на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, както и да улесняват сътрудничеството с компетентните национални органи. 2. В рамките на приложимото национално законодателство точките за контакт могат да обменят подходяща информация и без специално искане. Член 3 Информиране на Европейския парламент Съветът информира Европейския парламент за работата и ефикасността на европейската мрежа на точките за контакт в рамките на годишното обсъждане, което се провежда от парламента в съответствие с член 39 от Договора. Член 4 Прилагане Държавите-членки гарантират, че са в състояние да си сътрудничат пълноценно в съответствие с разпоредбите на настоящото решение не по-късно от една година след влизането му в сила. Член 5 Влизане в сила Настоящото решение влиза в сила от деня на приемането му. Съставено в Люксембург на 13 юни 2002 година.

31998D0715

31998D0715 L 340/33 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 1998 година като пояснение на приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността по въпроса за принципите за измерване на цените и обемите (нотифицирано под номер С(1998) 3685) (текст от значение за ЕИП) (98/715/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (1) изменени с Регламент (ЕО) № 448/98 (2), и по-специално член 2, параграф 2 от него, (1) като има предвид, че е необходимо да се подобрят възможностите за сравняване между държавите-членки на данните за изменението в реалния брутен вътрешен продукт (БВП), както с оглед на прилагането на член 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. относно ускоряването и изясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (3), така и на Резолюцията на Европейския съвет относно Пакта за стабилност и растеж (Амстердам, 17 юни 1997 г.) (4) и по-общо - за целите на общото многостранно наблюдение; (2) като има предвид, че осъществяването и надзорът на Европейския икономически и паричен съюз изисква сравнима, актуална и надеждна информация относно структурата и развитието на икономическата ситуация във всяка държава-членка; (3) като има предвид, че Комисията трябва да играе определена роля в административното управление на Икономическия и паричен съюз и по-специално да докладва пред Съвета за бюджетната ситуация и размера на националния дълг в държавите-членки; (4) като има предвид, че икономическите сметки в реално изражение, т.е. коригирани спрямо промените в цените, са основно средство за анализиране на икономическата и бюджетната ситуация в дадена страна при условие че се съставят на базата на уникални принципи, които не подлежат на различно тълкуване; като има предвид, че за тази цел следва да се задълбочат и да се направят по-строги препоръките за изчисляване на данните по постоянни цени в рамките на Регламент (ЕО) № 2223/96; (5) като има предвид, че Комисията трябва да използва съвкупните данни от националните сметки в реално изражение за целите на своята политика, и по-специално за надзора върху Пакта за стабилност и растеж; (6) като има предвид, че под икономическа рецесия се разбира всяко състояние на дадена държавата-членка, при което тя регистрира годишно намаление на реалния БВП с най-малко 0,75 %; като има предвид, че надвишаването на референтната стойност след сериозна икономическа рецесия е изключение само в случай, когато БВП в реално изражение отбележи годишен спад с най-малко 2 %; (7) като има предвид, че резултатите по сметките в реално изражение на всички държави-членки, съставени съгласно разпоредбите, въведени с настоящото решение, трябва да се предоставят на адресатите в Комисията на конкретна дата, преди всичко за целите на наблюдението на икономическата и парична конвергенция; (8) като има предвид, че разпоредбите, въведени чрез настоящото решение, са първата стъпка към общи счетоводни правила за сметките в реално изражение на държавите-членки съгласно на изискванията на Комисията, като така ще стане възможно получаването на резултати, които са с достатъчно добро качество и са сравними между държавите-членки; (9) като има предвид, че резултатите по сметките в реално изражение за целите на Общността трябва да подлежат на статистическа обработка и предоставяне на Комисията на датите, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96 и Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит (5); (10) като има предвид, че с оглед на значението на въпросните сметки и тяхната степен на подробност, както и на ситуацията в статистиката в държавите-членки, трябва да се дадат допълнителни срокове за въвеждането на тези разпоредби като временно изключение за държавите-членки, които по обективни причини няма да са в състояние да спазят правилата, посочени в настоящото решение, при прилагането на Регламент (ЕО) № 2223/96; (11) като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет на Европейските общности, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (6), и Комитета за парична, финансова статистика и статистика на платежния баланс, създаден с Решение 91/115/ЕИО (7), ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Цел Целта на настоящото решение е да се изяснят принципите за измерванията на цените и обемите, съдържащи си в глава 10 на приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96, с оглед на по-нататъшното хармонизиране на измерителите на цените и обемите. Класификациите, посочени в настоящото решение, се използват за данните, които се предоставят на Евростат от първото изпращане на данни съгласно Регламент (ЕО) № 2223/96 нататък, поне за данни за 1995 г. и след това. Член 2 Пояснения относно общите принципи за измерването на цените и обемите Поясненията относно общите принципи, които се следват при измерването на цените и обемите, съдържащи се в глава 10 на приложение А от Регламент (ЕО) № 2223/96, по-специално във връзка с елементарното ниво на агрегиране, избора на формулата за изчисляване на индекса и избора на базисната година, са определени в част I на приложение I към настоящото решение. Член 3 Класификация на методите по продукти Класификацията на методите за някои видове продукти, групирани в следните три основни типа: в най-подходящите методи, алтернативите, които могат да се използват, ако не може да се приложи най-подходящия метод, и методите, които не могат да се използват от датата на първото предоставяне на данни до Евростат съгласно Регламент (ЕО) № 2223/96 и след това, е посочена в част II и част III на приложение I към настоящото решение. Член 4 Програма за научно изследване За продуктите, за които класификацията на методите, определени в член 3, не е посочена в приложение I, тази класификация се определя като се вземат предвид резултатите от програмата за научно изследване, която ще бъде приключена в края на 2000 г. и след решение на Статистическия програмен комитет. Член 5 Преходни периоди Преходните периоди за прилагането на принципите, пояснени в член 2 за всяка държава-членка, са посочени в приложение II към настоящото решение. В допълнение държавите-членки могат да поискат да получат преходни периоди за приложението на методите, посочени в член 2, като този въпрос се решава най-късно до края на 1998 г. В случай че е предоставен преходен период на държава-членка, при който за дадена година е възможно намаление на БВП в реално изражение, изчислено съгласно използвания национален метод, държавата-членка подпомага Евростат в максимално възможна степен при оценката на мащаба на ефекта в резултат на отклонението от принципите, предвидени в настоящото решение. Член 6 Инвентаризация Държавите-членки предоставят на Евростат най-късно до края на 2002 г. пълен инвентарен списък на процедурите и основната статистика, която се използва за изчисляване на БВП и неговите компоненти в реално изражение. Като минимално изискване този инвентарен списък включва методите, които се използват за окончателните сметки. Член 7 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 ноември 1998 година.

31993R3275

31993R3275 L 295/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 3275/93 НА СЪВЕТА от 29 ноември 1993 година за забрана за удовлетворяването на искове във връзка с договори и сделки, чието изпълнение е засегнато от Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и от свързаните с нея резолюции СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 228а от него, като взе предвид общата позиция, приета от Съвета на Европейския съюз на 22 ноември 1993 г., като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че чрез Регламент (ЕИО) № 945/92 (1) и Регламент (ЕО) № 3274/93 (2), Общността е приела мерки, които възпрепятстват търговския обмен между Общността и Либия; като има предвид, че вследствие на ембаргото срещу Либия икономическите оператори на Общността и на трети страни са изложени на риска срещу тях да бъдат предявени искове от Либия, като има предвид, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации е приел Резолюция 883 (1993) на 11 ноември 1993 г., която разглежда в параграф 8, исковете, предявени от Либия, във връзка с договорите и сделките, чието изпълнение е засегнато от приетите мерки от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации съгласно Резолюция 883 (1993) и свързани с нея резолюции; като има предвид, че е необходимо икономическите оператори да бъдат постоянно защитени срещу подобни искове и да се попречи на Либия да получи обезщетение за отрицателните последици от ембаргото; като има предвид, че Общността е постигнала съгласие, че Либия трябва изцяло да спазва разпоредбите на параграф 8 на Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и смята, че при решаване дали да бъдат смекчени или премахнати приетите мерки срещу Либия, е необходимо да се държи сметка в частност за всяко неспазване от страна на Либия на параграф 8 от Резолюция 883 (1993), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 По смисъла на настоящия регламент: 1. „договор или сделка“ означава всяка сделка, независимо от формата на сключване и приложимия закон, и независимо дали включва един или повече договори или подобни задължения между едни и същи или различни страни; за тази цел терминът „договор“ включва всяко обезпечение, финансова гаранция, обратна гаранция или кредит, юридически самостоятелни или не, както и всяка разпоредба, която се отнася за тях, произтичащи от подобна сделка или свързани с нея; 2. „иск“ означава всеки иск, потвърден или не в съдебно производство, предявен преди или след датата на влизане в сила на настоящия регламент и свързан с изпълнението на договор или на сделка, по-специално: a) иск за изпълнение на всяко задължение, произтичащо или свързано с даден договор или сделка; б) иск за удължаване на сроковете или плащане на обезпечение, финансова гаранция или обратна гаранция под всякаква форма; в) иск за обезщетение, който се отнася до договор или сделка; г) насрещен иск; д) иск за признаване или за влизане в сила, включително чрез екзекватура, на съдебно решение, на арбитражно решение или на еквивалентно решение, независимо от мястото, където се били произнесени; 3. „мерки, приети съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и други свързани с нея резолюции“ означава мерките на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или мерките, приети от Европейската общност, или от всяка друга държава, всяка страна или всяка международна организация, съгласно или във връзка с прилагането на съответните решения на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или на всяко действие, разрешено от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, относно възпрепятстването на определена част от търговския обмен с Либия; 4. „физическо или юридическо лице в Либия“: a) държавата Либия или всеки държавен орган на тази държава; б) всеки либийски гражданин; в) всяко юридическо лице, чието седалище или централно управление се намира в Либия; г) всяко юридическо лице, пряко или непряко контролирано от едно или повече от упоменатите по-горе лица; д) всяко лице, което предявява иск чрез или в полза на физическо или юридическо лице, упоменато в букви a), б), в) или г). Без да се накърнява член 2, изпълнението на договор или сделка, се разглежда като засегнато от мерките, предприети съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързани с нея резолюции, когато съществуването или съдържанието на иска са пряк или косвен резултат от тези мерки. Член 2 1. Забранява се удовлетворяването или предприемането на каквито и да е стъпки за удовлетворяване на иск, предявен от: a) всяко физическо или юридическо лице в Либия или от физическо или юридическо лице, които действат чрез посредничеството на физическо или юридическо лице в Либия; б) всяко физическо или юридическо лице, действащо пряко или косвено от името или в полза на едно или повече физически или юридически лица в Либия; в) всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от цесия на права или което на друго основание предявява иск чрез или от името на едно или повече физически или юридически лица в Либия; г) всяко друго физическо или юридическо лице, посочени в параграф 8 от Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации; д) всяко физическо или юридическо лице, което предявява иск, произтичащ от изпълнението или във връзка с плащането на обезпечение, финансова гаранция или обратна гаранция на едно или повече от посочените по-горе физически или юридически лица, в съответствие или във връзка с договор или сделка, чието изпълнение е засегнато, пряко или косвено, изцяло или частично, от приетите мерки, съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързаните с нея резолюции. 2. Забраната, визирана в параграф 1 се прилага в рамките на Общността, както и по отношение на всички граждани на държавите-членки и по отношение на всяко регистрирано или учредено юридическо лице съгласно законодателството на дадена държава-членка. Член 3 Без да се накърняват приетите мерки, съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързаните с нея резолюции, член 2 не се прилага по отношение на: a) исковете относно договори или сделки, с изключение на всяко обезпечение, финансова гаранция или обратна гаранция, при които физическите или юридическите лица, визирани в член 2, докажат пред съдебен орган на дадена държава-членка, че искът е бил приет от страните преди приемането на мерките, съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързаните с нея резолюции и че тези мерки не са оказали влияние върху съществуването или съдържанието на иска; б) исковете за плащане по застрахователен договор, отнасящ се за събитие възникнало преди приемането на мерките, визирани в член 2, или по застрахователен договор в държава-членка, в която такова застраховане е задължително в съответствие с нейното законодателство; в) исковете за плащане на парични суми, внесени по сметка, чието плащане е било блокирано по силата на мерките, визирани в член 2, при условие че плащането не се отнася за суми, внесени като обезпечения по договори, посочени в упоменатия член; г) исковете относно трудови договори, които се уреждат от законодателството на дадена държава-членка; д) исковете относно заплащането на стоки, за които визираните лица в член 2 докажат пред съдебен орган на дадена държава-членка, че са били изнесени преди приемането на съответните мерки съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на свързаните с нея резолюции и че тези мерки не са имали въздействие върху наличието или съдържанието на иска; е) исковете относно суми, за които визираните физически или юридически лица в член 2 са доказали пред съдебен орган на дадена държава-членка, че се дължат в качеството на заем, направен преди приемането на съответните мерки съгласно Резолюция 883 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и свързаните с нея резолюции, и че тези мерки не са оказали влияние върху съществуването или съдържанието на иска; при условие че искът не включва сума, под формата на лихви, такси или други подобни, като обратна гаранция от факта, че вследствие на тези мерки, изпълнението не е извършено съгласно предвиденото в съответния договор или сделка. Член 4 Във всяко производство за принудително изпълнение по даден иск, тежестта на доказване, че удовлетворяването на иска не е забранено от член 2, пада върху лицето, което иска принудително изпълнение по този иск. Член 5 Всяка държава-членка определя санкциите, които се прилагат при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 декември 1993 г., 00.01 часа, Източен часови пояс в Ню Йорк. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 ноември 1993 година.

32007R0039

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 39/2007 НА КОМИСИЯТА от 17 януари 2007 година за поправка на версиите на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език на Регламент (ЕИО) № 821/68 относно определението за белено зърно и лющено зърно от зърнени култури, което се прилага при предоставянето на възстановяване при износ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 18, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) Версиите на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език на буква А.1 от приложението към Регламент (ЕИО) № 821/68 на Комисията (2) се различават от текста на другите официални езици на Общността. С цел осигуряване на правилното прилагане на тази разпоредба, следва да бъдат нанесени поправки в тези езикови версии. (2) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В буква А от приложението към Регламент (ЕИО) № 821/68 точка 1 се заменя със следния текст: „1) Зърна без шушулка: са зърна на зърнени култури, чийто легумен е отстранен в голяма степен или зърна на зърнени култури без прицветник (виж обяснителните бележки към позиция № 10.03: зърно), като прицветниците, които силно се притискат към легумена (например, при осилестия ечемик) или го обхващат толкова здраво, че не могат да бъдат отделени чрез вършеене (например, при овеса), са отстранени.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 януари 2007 година.

32008R0461

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 461/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 май 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 29 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 май 2008 година.

32007D0620

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 септември 2007 година за назначаване на един член от Латвия в Европейския икономически и социален комитет (2007/620/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 259 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 167 от него, като взе предвид Решение 2006/524/ЕО, Евратом на Съвета от 11 юли 2006 г. за назначаване на членове от Чешката република, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Словения и Словакия в Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2006 г. до 20 септември 2010 г. (1), като взе предвид предложението на правителството на Латвия, като взе предвид становището на Комисията, като има предвид, че след оставката на г-н Andris BĒRZIŅŠ се освободи едно място за член от Латвия на горепосочения комитет, РЕШИ: Член 1 Г-н Gundars STRAUTMANIS се назначава за член на Европейския икономически и социален комитет на мястото на г-н Andris BĒRZIŅŠ за остатъка от неговия мандат, а именно до 20 септември 2010 г. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 26 септември 2007 година.

32009D0029

РЕШЕНИЕ 2009/29/ОВППС НА СЪВЕТА от 22 декември 2008 година относно сключването на Споразумение между Европейския съюз и Република Сомалия относно статута на военноморски сили, ръководени от Европейския съюз в Република Сомалия в рамките на военната операция на ЕС Atalanta СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 24 от него, като взе предвид препоръката на председателството, като има предвид, че: (1) На 15 май 2008 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) прие Резолюция 1814 (2008), с която приканва държавите и регионалните организации да вземат мерки за защита на корабите, участващи в превоза и доставката на хуманитарна помощ за Сомалия, както и в дейности, разрешени от Организацията на обединените нации. (2) На 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1816 (2008), с която за период от шест месеца от датата на приемане на резолюцията се разрешава на държавите, които сътрудничат с преходното федерално правителство на Сомалия, да влизат в териториалните води на Сомалия и да използват по начин, съответстващ на относимото международно право, всички необходими средства за потушаване на пиратските действия и въоръжените грабежи по море. Срокът на действие на тези разпоредби беше удължен с допълнителен период от 12 месеца с Резолюция 1846 (2008) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 2 декември 2008 г. (3) На 10 ноември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/851/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (операция Atalanta) (1). (4) Член 11 от това Съвместно действие предвижда, че статутът на силите, ръководени от ЕС, и на техния личен състав, които са разположени на сухоземната територия на трети държави или действат в териториалните или вътрешните води на трети държави, се договаря в съответствие с процедурата, предвидена в член 24 от Договора. (5) След упълномощаване от Съвета на 18 септември 2007 г., в съответствие с член 24 от Договора, председателството, подпомагано от ГС/ВП, договори споразумение между Европейския съюз и Република Сомалия относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Сомалия. (6) Това споразумение следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Одобрява от името на Европейския съюз споразумението между Европейския съюз и Република Сомалия относно статута на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз в Република Сомалия. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето, упълномощено да подпише споразумението, с което да обвърже Европейския съюз. Член 3 Настоящото решение поражда действие от деня на приемането му. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 22 декември 2008 година.

31984D0132

31984D0132 L 068/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 1 март 1984 година относно сключването на Протокол за специално защитените зони в района на Средиземно море (84/132/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че програмите за действие на Европейските общности в областта на околната среда (2) подчертават необходимостта от защита и пречистване на морето, за да продължи то да играе своята роля при опазването и развитието на видовете, както и да поддържа жизненото екологично равновесие; като има предвид, че втората програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда набляга на спешната необходимост от намиране на международни решения на проблема с развитието и екологичното управление на крайбрежните региони; като има предвид, че третата програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда (3), чиито основни принципи бяха одобрени на 7 февруари 1983 г. от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, обръща специално внимание на необходимостта от рационална политика по отношение на опазването и управлението на природните ресурси; като има предвид, че сътрудничеството с развиващите се страни, и по-специално с тези от тях, които са партньори на Общността по отношение на района на Средиземно море, във връзка с опазването на околната среда е една от целите на втората програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда; като има предвид, че член 4 от Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, одобрена от Общността с Решение 77/585/ЕИО (4), оправомощава договарящите се страни да приемат допълнителни протоколи, които да посочват мерките, процедурите и стандартите за прилагането на посочената конвенция; като има предвид, че съгласно този член, средиземноморските държави, представлявани от извънредните си и пълномощни представители на конференцията, състояла се в Женева на 2 и 3 април 1982 г., подписаха Протокол за специално защитените зони в района на Средиземно море; като има предвид, че Общността също одобри с Решение 77/585/ЕИО Протокола за предотвратяване на замърсяването на Средиземно море от дейностите по потапяне, извършвани от корабите и самолетите, както и с Решение 81/420/ЕИО (5) Протокола за сътрудничество в борбата със замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации, а също и с Решение 83/101/ЕИО (6) Протокола за опазването на Средиземно море от замърсяване, причинено от наземни източници; като има предвид, че Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море предвижда евентуално приемане на мерки относно търговията, вноса и износа на флората и фауната, защитени от него, което следователно може да окаже въздействие върху общата търговска политика и свободното движение на стоки между държавите-членки; като има предвид, че някои разпоредби от посочения протокол могат да предизвикат изменения в Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества (7), в Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (8), в Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 г. относно изискванията за качеството на водите за развъждане на черупкови организми (9), както и в Регламент (ЕИО) № 348/81 на Съвета от 20 януари 1981 г. за общите правила за внос на продукти от китоподобни (10); като има предвид, че посоченият протокол има за цел опазването на общите природни ресурси на региона, съхраняване разнообразието на характерните биологични видове и защитата на някои естествени местообитания посредством създаването на редица специално защитени зони; като има предвид, че преобладаващата част от страните, подписали Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и приложените към нея протоколи, поддържат специални отношения с Общността, особено във връзка със сътрудничеството, в рамките на глобалния подход на Общността спрямо Средиземно море; като има предвид, че Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море установява подробни правила за подобно сътрудничество в секторите, които обхваща; като има предвид, че Общността подписа посочения протокол на 30 март 1983 г.; като има предвид, че Общността ще участва в прилагането на посочения протокол като упражнява своите компетенции, произтичащи от съществуващите общи правила, както и придобитите от нея такива вследствие на бъдещи актове, приети от Съвета, а така също и като използва резултатите от действията на Общността (изследване - обмен на информация) в съответните области; като има предвид, че за да се постигне една от целите на Общността в областта на опазването на околната среда и качеството на живот, в условията на функциониране на общия пазар, е необходимо да се одобри посоченият протокол; като има предвид, че тъй като в Договора не са предвидени специални правомощия за действие, необходими за приемането на настоящото решение, следва да се прибегне до член 235 от него, РЕШИ: Член 1 Протоколът за специално защитените зони в района на Средиземно море се одобрява от името на Европейската икономическа общност. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета депозира актовете, предвидени в член 18 от протокола, посочен в член 1. Съставено в Брюксел на 1 март 1984 година.

32007R0736

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 736/2007 НА КОМИСИЯТА от 28 юни 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 29 юни 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 юни 2007 година.

32006R1286

32006R1286 L 235/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1286/2006 НА КОМИСИЯТА от 29 август 2006 година за 70-то изменение на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него, като има предвид, че: (1) Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 посочва лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси съгласно този регламент. (2) На 18 и 23 август 2006 г. Комитетът по санкциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации реши да измени списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси. На 25 юли Комитетът по санкциите взе решение относно известен брой изменения на съществуващите вписвания и едно от тях все още трябва да бъде включено в приложение I. Следователно приложение I трябва да бъде съответно изменено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (EО) № 881/2002 се изменя, както се указва в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 август 2006 година.

31991L0663

31991L0663 L 366/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 10 декември 1991 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/756/ЕИО на Съвета относно инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторните превозни средства и техните ремаркета (91/663/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100А от него, като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 87/403/ЕИО от 25 юни 1987 г. (2), и по-специално член 11 от нея, като взе предвид Директива 76/756/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторните превозни средства и техните ремаркета (3), изменена с Директиви: 80/233/ЕИО от 21 ноември 1979 г. (4), 82/244/ЕИО от 17 март 1982 г. (5), 83/276/ЕИО от 26 май 1983 г. (6), 84/8/ЕИО от 14 декември 1983 г. (7) и 89/278/ЕИО от 28 март 1989 г (8) като има предвид, че за яснота сега е необходимо да се направи консолидация на тези директиви; като има предвид, че с оглед на техническия прогрес, сега е възможно да се въведат по-нататъшни изменения, а именно, цветът на предните фарове ще бъде задължителен само белият, страничните габаритни светлини ще са определени за отделни превозни средства и изискването за лампите на подвижни компоненти и други подробности ще могат да се изяснят; като има предвид, че предвидените в настоящата директива мерки са съобразени със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите с цел премахване на техническите бариери пред търговията с моторни превозни средства, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 75/756/ЕИО се изменя, както следва: 1. членовете се заменят със следващите членове от настоящата директива; 2. приложенията се заменят с приложенията към настоящата директива. Член 2 По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко превозно средство, за което се прилага Директива 70/156/ЕИО на Съвета. Член 3 1. Считано от 1 януари 1993 г., държавите-членки не могат: - да отказват да издават типово одобрение на ЕИО, да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО или национално типово одобрение за тип превозно средство, или - да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства на основания, свързани с инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на този тип превозно средство или на тези превозни средства, ако тези устройства са инсталирани в съответствие с изискванията на настоящата директива. 2. Считано от 1 октомври 1993 г., държавите-членки: - преустановяват да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО, и - могат да отказват да предоставят национално типово одобрение на тип превозно средство, при което инсталирането на светлини и светлинно-сигнални устройства не е в съответствие с изискванията на настоящата директива. 3. Считано от 1 октомври 1994 г., държавите-членки могат да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозни средства, ако инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства не съответства на изискванията на настоящата директива. Член 4 Държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО, взема необходимите мерки, за да се информира за всяка модификация на частите и характеристиките, визирани в точка 1.1 на приложение I. Компетентните органи на тази държава-членка определят дали трябва да се проведат нови изпитвания на модифицирания тип превозно средство и да изготвят нов протокол. Ако по време на такива изпитвания се установи несъответствие с изискванията на настоящата директива, модификацията не се одобрява. Член 5 Всички изменения, необходими за привеждане в съответствие съдържанието на приложенията на настоящата директива в съответствие с техническия прогрес се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО. Член 6 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива. Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 10 декември 1991 година.

31976R1526

31976R1526 L 169/56 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1526/76 НА СЪВЕТА от 24 юни 1976 година относно вноса в Общността на трици, брашно с трици и на други остатъци от пресяването, от смилането или друга обработка на някои зърнени култури с произход от Мароко СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята (1), като има предвид, че Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко, както и Временното споразумение (2) за предварителното прилагане на разпоредбите на Споразумението за сътрудничество, са подписани на 27 април 1976 г.; като има предвид, че член 23 на Споразумението за сътрудничество и член 16 на Временното споразумение предвиждат, че при условие че Мароко начислява специална такса за износа на трици, брашно с трици и на други остатъци от пресяването, смилането или друга обработка на зърнени култури, с изключение на царевицата и ориза, включени в подпозиция 23.02 A II на Общата митническа тарифа, променливият компонент от таксата върху вноса трябва да се намали със сума, равна на 60 % от средната стойност на променливите компоненти на таксите, приложими за въпросния продукт за трите месеца, предхождащи този, през който се определя тази сума и фиксираният компонент на таксата не трябва да се начислява; като има предвид че тази специална такса върху износа трябва да се отрази в цената на тези продукти, внасяни в Общността; като има предвид, че за да се гарантира правилното прилагане на тези споразумения, е целесъобразно да се приемат мерки, по силата на които вносителят да е задължен при вноса на трици, брашно с трици и други остатъци да представи доказателство, че специалната такса върху износа е платена в Мароко; като има предвид, че в съответствие inter alia със споразумението под форма на размяна на писма във връзка с член 23 на Споразумението за сътрудничество и член 16 на Временното споразумение между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко и отнасящо се до вноса в Общността на трици и на брашно с трици с произход от Алжир (3), е необходимо да се предвидят подробни правила за прилагането на тези споразумения, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Променливият компонент на таксата върху вноса в Общността на трици, брашно с трици и на други остатъци от пресяването, смилането или друга обработка на зърнени култури, с излючение на царевицата и ориза, включени в подпозиция 23.02 A II на Общата митническа тарифа, с произход от Мароко, е таксата, която се изчислява в съответствие с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2744/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно режима за внос и износ на продукти, получени от преработката на зърнени култури и ориз (4), намалена със сума, равна на 60 % от средната стойност на променливите компоненти на таксите, приложими за въпросния продукт през трите месеца, предхождащи този, през който се определя тази сума. Член 2 Член 1 се прилага за всички случаи на внос, за които вносителят може да представи доказателство, че специалната такса върху износа е платена в Мароко в съответствие с член 23 на Споразумението за сътрудничество или с член 16 на Временното споразумение. Член 3 Подробните правила за прилагане на настоящия регламент, по-специално за определянето на сумата, с която следва да се намали таксата, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 26 от Регламент № 359/67/ЕИО. Член 4 Не се начислява фиксиран компонент от таксата върху вноса в Общността на трици, брашно с трици и на други остатъци от пресяването, смилането или друга обработка на зърнени култури, с изключение на царевицата и ориза, включени в подпозиция 23.02 A II на Общата митническа тарифа, с произход от Мароко. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила в деня на влизане в сила на споразумението под формата на размяна на писма във връзка с член 23 от Споразумението за сътрудничество и член 16 от Временното споразумение между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко относно вноса в Общността на трици и на брашно с трици с произход от Мароко. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 юни 1976 година.