Datasets:

mteb

/

eurlex-multilingual

like 0

31997D0160

31997D0160 L 062/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 февруари 1997 година за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета и Решения 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО и 93/197/ЕИО на Комисията по отношение на ветеринарномедицинските условия за временно допускане, повторно влизане и внос в Общността на регистрирани коне от Ливан (текст от значение за ЕИП) (97/160/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, и по-специално членове 12, 13, 15, 16 и член 19, точка ii) от нея, като има предвид, че с Решение 79/542/ЕИО на Съвета (2), последно изменено с Решение 96/624/ЕО на Комисията (3), е съставен списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават внос на говеда, свине, еднокопитни животни, овце и кози, прясно месо и месни продукти; като има предвид, че здравните условия и ветеринарното сертифициране за временно допускане, повторно влизане на регистрирани коне след временен износ и внос на регистрирани коне са постановени съответно в Решения 92/260/ЕИО (4), 93/195/ЕИО (5) и 93/197/ЕИО (6) на Комисията, всички последно изменени с Решение 96/279/ЕО на Комисията (7); като има предвид, че след ветеринарна инспекционна мисия на Комисията в Ливан, първоначално изглеждаше, че ситуацията по отношение на здравето на животните не е достатъчно контролирана от ветеринарните служби; като има предвид обаче, че са извършени значителни подобрения оттогава, включващи подробно сероепидемиологично изследване за африканска чума по конете, сап, дурин и инфекциозна анемия на еднокопитни животни на цялата територия на страната, като всички резултати са отрицателни; като има предвид, че в Ливан не е имало африканска чума по конете повече от тридесет години и през този период не се е извършвала ваксинация срещу тази болест; като има предвид, че в Ливан не е имало сап и дурин повече от шест месеца и никога не е имало случаи на венецуелски конски енцефаломиелит и везикуларен стоматит; като има предвид, че ветеринарните органи на Ливан гарантират, че ще уведомят Комисията и държавите-членки в рамките на 24 часа чрез телефакс, телеграма или телекс при потвърждението на инфекциозна или заразна болест по конете, описана в приложение А към Директива 90/426/ЕИО, и при промяна на политиката по отношение на ваксинирането или вноса на еднокопитни животни; като има предвид, че ветеринарномедицинските условия и ветеринарните сертификати трябва да бъдат приемани според ветеринарномедицинската ситуация в третата страна; като има предвид, че настоящият случай се отнася само за регистрирани коне; като има предвид, че Решение 79/542/ЕИО и Решения 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО и 93/197/ЕИО трябва да бъдат изменени съответно; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В част 2 от приложението към Решение 79/542/ЕИО на Съвета, в специалната колона за еднокопитни животни, се добавя следният ред в съответствие с азбучния ред на ISO кода: „LB Ливан ד Член 2 Решение 92/260/ЕИО се изменя, както следва: 1. „Ливан“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в група Д от приложение I; 2. „Ливан“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в заглавието на здравния сертификат, представен в приложение II, точка Д. Член 3 Решение 93/195/ЕИО се изменя, както следва: 1. „Ливан“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в група Д от приложение I; 2. „Ливан“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в група Д в заглавието на здравния сертификат, представен в приложение II. Член 4 Решение 93/197/ЕИО се изменя, както следва: 1. „Ливан (2)“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в група Д от приложение I; 2. „Ливан“ се добавя по азбучен ред на ISO кода към списъка на трети страни в първата част на изречението на заглавието, отнасящо се за регистрирани коне, на здравния сертификат, представен в приложение II, точка Д. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 14 февруари 1997 година.

32007R0429

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 429/2007 НА КОМИСИЯТА от 19 април 2007 година относно определяне на максимално възстановяване при износ на бяла захар в рамките на постоянен публичен търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 958/2006 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора и трета алинея, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 958/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. относно постоянен търг за 2006-2007 пазарна година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар (2) изисква да се пристъпи към частични търгове. (2) Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 958/2006 и след разглеждане на внесените оферти по частичния търг, завършващ на 19 април 2007 г., следва да се определи максимално възстановяване при износ за въпросния частичен търг. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За частичния търг, завършващ на 19 април 2007 г., максималното възстановяване при износ за продукта, посочен в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 958/2006, се определя на 34,165 EUR/100 kg. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 20 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 април 2007 година.

32008R1181

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1181/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 616/2007 относно откриване и управление на тарифни квоти на Общността за птиче месо с произход от Бразилия, Тайланд и други трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1) и по-специално член 144, параграф 1 и член 148 във връзка с член 4 от него, като взе предвид Решение 2007/360/ЕО на Съвета от 29 май 2007 г. относно сключването на споразумения под формата на съгласуван протокол за промяна в отстъпките за птиче месо между Европейската общност и Федерална република Бразилия и между Европейската общност и Кралство Тайланд съгласно член XXVIII на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ 1994 г.) (2), и по-специално член 2 от него, като има предвид че: (1) В член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 616/2007 на Комисията (3) се предвижда, че в момента на подаване на заявление за лицензия се внася гаранция от 50 евро за всеки 100 килограма. (2) С оглед на новите условия, които важат за вноса на продукти с произход Бразилия, следва да се определи гаранция, свързана с лицензията, в достатъчно голям размер, за да се гарантира адекватно управление на тарифните квоти и задоволителен достъп на операторите до тях. (3) С оглед на понижаването на гаранцията, както и с цел адекватно управление, следва да се увеличи максималното количество, което всеки оператор има право да заявява по квотите от група 1. (4) Регламент (ЕО) № 616/2007 следва да бъде съответно изменен. (5) Като се има предвид, че периодът за подаване на заявления за следващия подпериод започва на 1 декември 2008 г., от съществено значение е настоящият регламент да се прилага от тази дата. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 616/2007 се заменя със следния текст: „5. Заявлението за лицензия е за минимум 100 тона и максимум 10 % от наличното количество за съответната квота по време на съответния период или подпериод. За групи 2 и 3 обаче заявлението за лицензия може да бъде за максимум 5 % от наличното количество за съответната квота по време на съответния подпериод. За групи 3, 6 и 8 минималното количество, за което трябва да бъде заявлението за лицензия, се намалява на 10 тона.“ Член 2 Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 616/2007 се заменя със следния текст: „2. При подаване на заявление за лицензия се внася гаранция в размер на 50 евро за всеки 100 килограма. Въпреки това за заявления за групи 1, 4 и 7 размерът на гаранцията е 10 евро на 100 килограма.“ Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 декември 2008 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 ноември 2008 година.

32009R0706

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 706/2009 НА КОМИСИЯТА от 5 август 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 6 август 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 август 2009 година.

32007R0792

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 792/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 юли 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 6 юли 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 юли 2007 година.

32008D0583

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО (2008/583/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) На 20 декември 2007 г. Съветът прие Решение 2007/868/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (2) и за създаване на актуализиран списък на лица и образувания, за които се прилага регламентът. (2) Съветът изложи на всички лица, групи и образувания, за които това беше практически възможно, причините за включването им в списъка на Решение 2007/868/ЕО. В случая с една група и три лица изменените причини им бяха изложени доколкото е възможно през април 2000 г. (3) С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 22 декември 2007 г. (3), Съветът уведоми съдържащите се в списъка на Решение 2007/868/ЕО лица, групи и образувания, че е решил да запази присъствието им в списъка. Съветът информира също съответните лица, групи и образувания за възможността да поискат да им бъдат изложени причините на Съвета за включването им в списъка (когато причините не са им били вече съобщени). (4) Съветът извърши основен преглед на списъка на лица, групи и образувания, за които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001, в съответствие с изискванията на член 2, параграф 3 от него. При извършването на прегледа Съветът взе предвид бележките, представени му от съответните лица, групи и образувания. (5) В случая с една група Съветът взе предвид факта, че решението на компетентния орган въз основа на което групата е била включена в списъка, не е в сила от 24 юни 2008 г. Нова информация по отношение на групата обаче беше представена на вниманието на Съвета. Съветът счете, че тази нова информация обосновава включването на групата в списъка. (6) Съветът определи, че едно лице следва да бъде премахнато от списъка на лица, групи и образувания, за които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001. (7) Съветът стигна до заключението, че с изключение на лицето, посочено в съображение 6, изброените в приложението към Обща позиция 2007/871/ОВППС (4) лица, групи и образувания, са били замесени в терористични актове по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (5), че е било взето решение във връзка с тях от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от същата обща позиция и че към тях следва да продължат да се прилагат специалните ограничителни мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 2580/2001. (8) Списъкът на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламент (ЕО) № 2580/2001, следва съответно да се актуализира, РЕШИ: Член 1 Списъкът, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001, се заменя със списъка, установен в приложението към настоящото решение. Член 2 Решение 2007/868/ЕО се отменя. Член 3 Настоящото решение поражда действие в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 15 юли 2008 година.

31997D0871

31997D0871 L 353/47 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 16 декември 1997 година за изменение на Решение 97/467/EО относно съставянето на временни списъци с предприятия от трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми (текст от значение за ЕИП) (97/871/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Решение 95/408/EО на Съвета от 22 юни 1995 г. относно условията за съставяне, за преходен период, на временни списъци с предприятия от трети страни, от които държавите-членки имат правото да внасят определени продукти от животински произход, рибни продукти или двучерупчести мекотели (1), последно изменено с Решение 97/34/EО на Съвета (2), и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че временни списъци с предприятия, произвеждащи заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, са били съставени с Решение 97/467/EО на Комисията (3), последно изменено с Решение 97/869/EО на Комисията (4); като има предвид, че Китайската народна република е изпратила списък с предприятия, произвеждащи заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, и за които отговорните власти удостоверяват, че предприятията са в съответствие с общностните правила; като взе предвид, че ветеринарна мисия на Общността е показала, че структурата и организацията на компетентния орган, отговорен за одобрението на предприятията, са достатъчни и че правомощията, с които разполага въпросния компетентен орган, гарантират, че той може да осигури изпълнението на общностните правила; като има предвид, че посочените проверки са включвали инспекция на място в предприятията, съдържащи се в списъка, като проверките са показали, че хигиенните стандарти на тези предприятия са достатъчни; като има предвид, че временен списък с предприятия, произвеждащи заешко месо, може да бъде съставен по този начин за Китайската народна република; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към настоящото решение се добавя към приложението към Решение 97/467/EО. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 януари 1998 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 1997 година.

32007D0541

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА И НА КОМИСИЯТА от 28 юни 2007 година относно сключване на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (2007/541/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 2, последното изречение от член 47, параграф 2, както и членове 55, 57, параграф 2, 71, 80, параграф 2, 93, 94, 133 и 181а, във връзка с второто изречение от член 300, параграф 2, и първата алинея от член 300, параграф 3 от него, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, параграф 2 от него, като взеха предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския парламент (1), като взеха предвид одобрението на Съвета в съответствие с член 101 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, като имат предвид, че: (1) Протоколът към споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, бе подписан от името на Европейските общности и техните държави-членки на 23 април 2007 г. (2) До влизането му в сила протоколът се прилага временно, считано от 23 април 2007 г. (3) Протоколът следва да бъде одобрен, РЕШИХА: Член 1 Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, се одобрява от името на Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия и държавите-членки. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение (2). Член 2 От името на Европейската общност и нейните държави-членки председателят на Съвета извършва нотификацията, посочена в член 3 от протокола (3). Едновременно с това председателят на Комисията извършва такава нотификация от името на Европейската общност за атомна енергия. Съставено в Люксембург на 28 юни 2007 година.

31985R3758

31985R3758 L 356/63 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3758/85 НА КОМИСИЯТА от 23 декември 1985 година за адаптиране на Регламент (ЕИО) № 1119/79 относно семената, поради присъединяването на Испания и Португалия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Акта за присъединяване на Испания и Португалия, и по-специално член 396 от него, като има предвид, че поради присъединяването на Испания и Португалия и в съответствие с член 396 от Акта за присъединяване Регламент (ЕИО) № 1119/79 на Комисията от 6 юни 1979 година относно установяване на специални разпоредби за прилагането на системата за лицензии на внос на семена (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3478/80 (2), следва да бъде адаптиран; като има предвид, че по силата на член 2, параграф 3 от Акта за присъединяване институциите на Общността могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени в член 396 от Акта, като тези мерки влизат в сила само при условие и от датата на влизане в сила на посочения Договор, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Следните термини се добавят към член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1119/79: „Importación realizada en el marco de un contrato de multiplicación“ „Importação realizada no âmbito de um contrato de multiplicação“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила от 1 март 1986 г., при условие че влезе в сила Договорът за присъединяване на Испания и Португалия. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 1985 година.

32009R0380

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 380/2009 НА КОМИСИЯТА от 8 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 796/2004 за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (1), и по-специално член 142, букви б), в), г), д), к) и н) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (2) бе отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 73/2009. Някои разпоредби от отменения регламент обаче ще продължат да се прилагат и през 2009 г. Правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията (3), се прилагат и за двата регламента. Следователно заглавието на Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъде осъвременено. (2) Позоваванията на различни членове от Регламент (ЕО) № 1782/2003, които са заменени с Регламент (ЕО) № 73/2009, са обхванати в таблицата на съответствието в приложение XVIII към същия регламент. За по-голяма яснота обаче някои позовавания на отменения регламент, направени в Регламент (ЕО) № 796/2004, следва да бъдат осъвременени. В допълнение разпоредбите, които са остарели, следва да бъдат заличени. (3) Изискванията за оставяне на земя под угар в рамките на схемата за единно плащане са премахнати. Следователно съответните разпоредби в Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъдат заличени. (4) Системата за идентификация и регистрация на правата на плащане, посочена в член 7 от Регламент (ЕО) № 796/2004, следва да гарантира ефективно проследяване и да позволява кръстосани проверки на правата на плащане. С правата, предоставени в съответствие с член 68, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 73/2009, са свързани специфични изисквания. Следователно в системата следва да се включи необходимата информация, даваща възможност за проверка на изпълнението на споменатите специфични изисквания. (5) В член 29, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се предвижда, че проверките на условията за допустимост следва да са приключили, преди да се извърши плащане. Следователно еквивалентната разпоредба в Регламент (ЕО) № 796/2004 е излишна и следва да бъде заличена. (6) Специфичните правила, предвидени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 г. за създаване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане, посочени в дял IV и в дял IVa от посочения регламент и по отношение на използването на земята, която е била оставена под угар за целите на производството на сурови материали (4), по отношение на намаленията и изключенията в рамките на схемата за единно плащане на площ, са заличени с Регламент (ЕО) № 316/2009 на Комисията (5). Следователно позоваванията на посочения член в Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъдат заличени. Освен това следва да бъдат осъвременени членовете в Регламент (ЕО) № 796/2004, в които е необходимо да се направи изрично позоваване на схемата за единно плащане на площ поради споменатото изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009. (7) Необходими са специални разпоредби относно администрирането и контрола във връзка със специфичното подпомагане, предоставяно при незадължителното прилагане на член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009. (8) Молбата за предоставяне на помощ на производителите на захарно цвекло и захарна тръстика следва да съдържа и копие от договора за доставка, посочен в член 110с от Регламент (ЕО) № 1782/2003. В някои случаи тези договори все още не са сключени към определената от държавата-членка крайна дата за подаване на молбата. Поради това следва да е възможно тази информация да се представя на по-късна дата, която трябва да бъде определена от държавата-членка. (9) В член 20 от Регламент (ЕО) № 796/2004 се съдържат специални правила за случая, когато крайната дата за подаване на молбата за помощ е официален неработен ден, събота или неделя. Същото правило следва да се прилага при представяне на изменение на единната молба в съответствие с член 15 от посочения регламент. (10) В член 21a от Регламент (ЕО) № 796/2004 се определят правилата за подаване на молби за участие в схемата за единно плащане след определения срок. Необходимо е разпоредбите, приложими през първата година от прилагането на схемата за единно плащане, да се осъвременят с позовавания на прилагането на посочената схема в новите държави-членки. В член 56 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се предвижда разпоредба относно крайната дата, която трябва да се определи от държавата-членка, за подаване на молба за участие в схемата за единно плащане. В случай на включване на нови сектори в схемата за единно плащане правилата в член 21а от Регламент (ЕО) № 796/2004 относно закъснялото подаване на молби за участие в схемата за единно плащане следва да се прилагат и за молбите на земеделските стопани относно такива нови сектори. Навременното подаване на молбата за участие в схемата за единно плащане е решаващо за ефективното администриране. Поради това следва да се предвиди крайна дата, която трябва да бъде определена от държавите-членки, за подаване на молба за участие, когато в схемата за единно плащане се включват нови сектори. (11) Позоваването в член 31a от Регламент (ЕО) № 796/2004 на скалата, посочена в член 110д от Регламент (ЕО) № 1782/2003, е остаряло и поради това следва да бъде заличено. (12) Голяма част от плащанията, свързани с площи, вече са отделени от производството и попадат в една група култури. Затова вече не е необходим контрол на евентуалното свръхдеклариране на общата площ, обхваната от единната молба. В резултат на това правилата относно намаленията, приложими в случай на свръхдеклариране на площи след горепосочения контрол, могат да бъдат опростени. (13) С цел хармонизиране на правилата относно плащанията, свързани с площи, плащанията за животни и допълнителните плащания по отношение на прихващане на намаленията в рамките на три календарни години след календарната година, през която е направена констатацията, анулирането на оставащата неиздължена сума след тригодишен период следва да се прилага по отношение на всички плащания. Освен това в член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (6) се предвиждат хоризонтални правила за прихващане на неуредени задължения от бъдещи плащания. Следователно посочването на плащанията, от които могат да бъдат прихванати задълженията, следва да се замени с позоваване на споменатата разпоредба. (14) Информацията относно резултатите от проверките на кръстосаното спазване следва да бъде предоставена на разположение на всички разплащателни агенции, отговорни за управлението на различните плащания, подлежащи на изискванията за кръстосано спазване, така че да се налагат съответни намаления, когато това е обосновано от констатациите. (15) Въведени са нови правила относно модулацията. В тази връзка разпоредбите, свързани с допълнителните плащания, са остарели и поради това следва да бъдат заличени. Освен това е необходимо да бъдат осъвременени правилата, с които се установяват редът на прилагане и основата за изчисляване на различните намаления, като следва да бъдат включени евентуалните намаления след спазването на нетните тавани, предвидени в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009. (16) В Регламент (ЕО) № 885/2006 са предвидени правила относно прихващането на неизплатени дължими суми и възможността да бъде взето решение да не се възстановяват неизплатените дължими суми, които не надвишават 100 EUR. Следователно еквивалентните разпоредби в Регламент (ЕО) № 796/2004 са излишни и следва да бъдат заличени. (17) Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъде съответно изменен. (18) Регламент (ЕО) № 73/2009 се прилага от 1 януари 2009 г. Следователно предвидените в настоящия регламент изменения следва да се отнасят до молбите за помощ, свързани с години или премийни периоди, които започват от 1 януари 2009 г. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2009 г. (19) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за директните плащания, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 796/2004 се изменя, както следва: 1. Заглавието се заменя със следното: 2. В член 2 първата алинея се изменя, както следва: а) Точка 1 се заменя със следното: „1) „Обработваема земя“ означава земя, обработвана с цел производство на селскостопански култури или поддържана в добро селскостопанско и екологично състояние в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (7), независимо дали се намира под оранжерии или под стационарно или подвижно покритие или не; б) Точка 2 се заменя със следното: „2) „Постоянно пасище“ означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години, с изключение на земите, оставени под угар в съответствие с член 107, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на земите, оставени под угар в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2078/92 на Съвета (8), на земите, оставени под угар в съответствие с членове 22, 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета (9), и на земите, оставени под угар в съответствие с член 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (10); 3. В член 7, параграф 1 буква е) се заменя със следното: „е) вид право, по-специално права, подчиняващи се на специални условия в съответствие с член 44 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и права, предоставени в съответствие с член 68, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 73/2009;“ 4. Член 8, параграф 1 се заменя със следното: „1. Без да се засяга член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, селскостопански парцел, съдържащ дървета, се смята за допустима площ за целите на схемите за помощи, свързани с площи, при условие че селскостопанските дейности или, където е приложимо, предвижданото производство могат да бъдат извършвани по подобен начин, както на парцели без дървета в същия район.“ 5. Член 10 се изменя, както следва: а) Заглавието се заменя със следния текст: „Член 10 Плащане на помощ във връзка с проверките за кръстосано спазване“; б) Параграф 1 се заличава; 6. В член 11, параграф 1 втората алинея се заменя със следното: „Земеделски производител, който не кандидатства за помощ по някоя от схемите за помощ, свързани с площи, но кандидатства за помощ по някоя друга схема за помощи, изброена в приложение I към Регламент (ЕО) № 73/2009, или за подпомагане съгласно членове 11, 12 и 98 от Регламент (ЕО) № 479/2008, следва да представи, ако има на разположение селскостопанска площ, определена в член 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 73/2009, единна молба-формуляр, в която изброява тези площи в съответствие с член 14 от настоящия регламент.“ 7. Член 12 се изменя, както следва: а) В параграф 1 буква в) се заменя със следното: „в) определяне на правата за плащане в съответствие с идентификационната и регистрационна система, предвидена в член 7, за целите на схемата за единно плащане;“ б) Параграф 2 се заменя със следното: „2. За целите на идентификацията на правата за плащане, посочени в параграф 1, буква в), предварително изготвените формуляри, предоставени на земеделските производители в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, съдържат определянето на правата за плащане в съответствие с идентификационната и регистрационна система, предвидена в член 7.“; в) В параграф 3, първа алинея първото изречение се заменя със следното: „За целите на идентифицирането на всички селскостопански парцели от стопанството, посочено в параграф 1, буква г), предварително изготвените формуляри, предоставени на земеделските производители в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, съдържат максимално допустимата площ на референтен парцел за целите на схемата за единно плащане или на схемата за единно плащане на площ.“ 8. Член 13, параграф 2 се заменя със следното: „2. В случай на земя под угар, използвана в съответствие с член 107, параграф 3, първо тире от Регламент (ЕО) № 1782/2003, единната молба съдържа необходимото доказателство, изисквано съгласно приложимите правила на сектора.“ 9. В член 14, параграф 1 първата алинея се заменя със следното: „Ползването на площта, посочено в член 6, параграф 2 и член 38 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и тези, изброени в приложение VI към посочения регламент, както и площите, използвани за производство на лен за влакно, или площите, декларирани за специфичното подпомагане, предвидено съгласно член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, когато не е необходимо да бъдат декларирани тези площи в съответствие с член 13 от настоящия регламент, се декларират в отделна графа в единната молба-формуляр.“ 10. В член 15, параграф 2 втората алинея се заличава. 11. В член 17а, параграф 2 се добавя следната алинея: „Държавите-членки могат да предвидят копието от договора за доставка, посочен в параграф 1, втора алинея, да се представя отделно в по-късен срок, който не може да бъде по-късно от 1 декември в годината на подаване на молбата.“ 12. Член 20 се заменя със следното: „Член 20 Дерогация от крайната дата за представяне на молби за помощи, оправдателни документи, договори и декларации и крайна дата за изменения на единната молба Чрез дерогация от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (11) когато крайната дата за представяне на дадена молба за помощи или оправдателни документи, договори или декларации съгласно настоящия дял или крайната дата за изменения на единната молба е официален празник, събота или неделя, се смята, че тя се пада на първия следващ работен ден. Първа алинея се прилага също така и към молбите на земеделските стопани в рамките на схемата за единно плащане в съответствие с член 56 от Регламент (ЕО) № 73/2009. 13. Член 21а се изменя, както следва: а) В параграф 1 първата алинея се заменя със следното: „Без да се засягат случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 56, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и чрез дерогация от член 21 от настоящия регламент по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане в съответствие с дял III, глава 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009, когато в дадена държава-членка молбата за права на плащане в съответствие с член 56, параграф 1 от посочения регламент и единната молба за същата година трябва да бъдат подадени заедно от земеделеца, но той представи тези молби след крайната приложима дата, се прилага намаление от 4 % за всеки работен ден към сумите, които трябва да се изплатят същата година в рамките на правата на плащане, които трябва да бъдат предоставени на земеделеца.“; б) В параграф 2 втората алинея се заменя със следното: „В този случай, без да се засягат случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 56, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, представянето на молба в рамките на схемата за единно плащане в съответствие с посочения член след крайната приложима дата води до намаление от 3 % за всеки работен ден на сумите, които трябва да се изплатят по време на първата година от прилагането на схемата за единното плащане в рамките на правата на плащане, които трябва да се предоставят на земеделеца.“ в) В параграф 3 се добавя следната алинея: „Молбата за участие, посочена в първата алинея, се представя до определена от държавата-членка дата, която не може да бъде по-късно от 15 май на съответната година.“ 14. В член 24, параграф 1 буква г) се заменя със следното: „г) между правата за плащане и определената площ, за да се провери дали правата отговарят на равен брой допустими хектари, определени в член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009;“ 15. Член 31а се заменя със следното: „Член 31a Проверки на място на одобрени междубраншови организации Проверките на място на одобрени междубраншови организации в рамките на молбите за помощи съгласно специфичното за културата плащане за памук, предвидено в дял IV, глава 1, раздел 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, удостоверяват спазването на критерии за одобрение на тези организации и списъка на членовете им.“ 16. В член 38 първото изречение се заменя със следното: „Относно допълнителните плащания за специфичен метод на земеделие или качествена продукция, предвидени в член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, или специфичното подпомагане, предвидено в член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, държавите-членки прилагат, когато е необходимо, разпоредбите на настоящия дял.“ 17. В член 49, параграф 2 втората алинея се заличава. 18. В член 50 параграф 4 се заличава. 19. Член 51 се изменя, както следва: а) Параграф 1 се заменя със следното: „1. Ако по отношение на група култури площта, декларирана по смисъла на някакви схеми за помощи, свързани с площи, освен тези за картофи за нишесте, семена и тютюн, както е предвидено в дял IV, глава 1, раздели 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 73/2009 и дял IV, глава 10в от Регламент (ЕО) № 1782/2003, превишава площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от настоящия регламент, помощта се изчислява въз основа на определената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. Ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площ, за въпросната група култури. Ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от настоящия регламент. Посочената сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията (12). Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. б) Параграф 2 се заличава. в) Параграф 2а се заменя със следното: „2а. Ако земеделският производител декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ отговаря на всички други изисквания за допустимост, не се прилагат намаленията или изключванията, предвидени в параграф 1. Ако земеделският производител декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ не отговаря на всички други изисквания за допустимост, разликата, посочена в параграф 1, е разликата между площта, която отговаря на всички други изисквания за допустимост, и сумата на декларираните права на плащания.“ г) Параграф 3 се заменя със следното: „3. За целите на настоящия член когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури в съответствие с член 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или деклариращ парцели като земя под угар в съответствие с член 107, параграф 3, първо тире от същия регламент, не достави изискваното количество от някоя суровина, се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели или съответно земя под угар, по отношение на площ, изчислена чрез умножаване на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини, по процента липси при доставките на тази суровина.“; 20. В член 52, параграф 3, втора алинея второто и третото изречение се заменят със следното: „Посочената сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“; 21. В член 53 първата и втората алинея се заменят със следното: „Когато разликите между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5, произтичат от умишлено допуснати нередности, подпомагането, на което земеделският производител би имал право съгласно член 50, параграфи 3 и 5, не се отпуска за въпросната календарна година съгласно въпросната схема за подпомагане, ако разликата е повече от 0,5 % от определената площ или повече от един хектар. Освен това когато тази разлика е по-голяма от 20 % от определената площ, земеделският производител се изключва отново от получаването на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5. Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“; 22. Член 59 се изменя, както следва: а) В параграф 2, трета алинея второто и третото изречение се заменят със следното: „Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“; б) В параграф 4, втора алинея второто и третото изречение се заменят със следното: „Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“; 23. В член 60, параграф 6, втора алинея второто изречение се заменя със следните второ и трето изречение: „Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“; 24. Член 63 се заменя със следното: „Член 63 Констатации по отношение на допълнителното плащане По отношение на допълнителното плащане за специфичен метод на земеделие или качествена продукция, предвидено в член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, или специфичното подпомагане, предвидено в член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, държавите-членки предвиждат намаления и изключения, които по същество се равняват на тези, предвидени в настоящия дял. При разрешени плащания, свързани с площ, или плащания за животни, разпоредбите на настоящата част се прилагат mutatis mutandis.“ 25. В член 64, втора алинея третото изречение се заменя със следните трето и четвърто изречение: „Сума, равна на сумата, която съответства на отказаната помощ, се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.“ 26. Член 65 параграф 3 се заменя със следното: „3. Когато повече от една разплащателна агенция е отговорна за управлението на различните схеми за директни плащания, определени в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 73/2009 и за плащанията, посочени в членове 11, 12 и 98 от Регламент (ЕО) № 479/2008, държавите-членки вземат необходимите мерки за гарантиране на правилното прилагане на разпоредбите съгласно настоящата глава, по-специално, че се прилага един и същ размер на намаление за всички директни плащания и суми, определени в съответствие с член 66, параграф 1, трета алинея и член 67, параграф 1, трета алинея. Когато за един и същ земеделски производител повече от една разплащателна агенция е отговорна за управлението на различните плащания, определени съгласно член 36, буква a), подточки i)-v) и буква б), подточки i), iv) и v) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 73/2009 и посочени в членове 11, 12 и 98 от Регламент (ЕО) № 479/2008, държавите-членки гарантират, че определените неспазвания и където е необходимо, съответните намаления и изключения се довеждат до знанието на всички разплащателни агенции, с които са свързани споменатите плащания.“ 27. В член 71, параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б) намаленията и изключванията по силата на дял IV, глава II се прилагат по отношение на цялата сума на плащанията, които се предоставят по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ и всякакви други схеми за подпомагане, които не подлежат на намаление или изключване, както е посочено в буква a).“ 28. Член 71а се изменя, както следва: а) Заглавието се заменя със следното: „Член 71а Прилагане на намаления за всяка отделна схема за подпомагане“ б) Параграф 2 се изменя, както следва: i) буква а) се заменя със следното: „а) намаленията или изключванията, предвидени в дял IV, глава I, се прилагат по отношение на нередности;“ ii) букви д) и е) се заличават. 29. След член 71а се създава следният член 71б: „Член 71б Основа за изчисляване на намаленията, дължащи се на модулация, финансова дисциплина и кръстосано спазване 1. Намаленията поради модулация, предвидени в членове 7 и 10 от Регламент (ЕО) № 73/2009 и, според случая, в член 1 от Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета (13), както и намалението поради финансова дисциплина, предвидено в член 11 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и намалението, предвидено в член 8, параграф 1 от същия регламент, се прилагат по отношение на сумата на плащанията по различните схеми за подпомагане, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 73/2009, на които има право всеки земеделски производител, съгласно процедурата, предвидена в член 71a от настоящия регламент. 2. Размерът на плащането, получен след прилагането на параграф 1, служи като основа за изчисляване на евентуални намаления, които следва да се приложат за неспазване на задълженията за кръстосано спазване съгласно дял IV, глава II от настоящия регламент. 30. В член 73 параграфи 2 и 8 се заличават. 31. В член 78 първата алинея се заменя със следното: „Способът на разпределение на сумите, съответстващи на намалението с 4 процентни пункта, посочено в член 9, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 73/2009, се изчислява като се вземат дяловете на държавите-членки в земеделската площ и в селскостопанската заетост с относително тегло съответно 65 % и 35 %.“ 32. Член 79 се заличава. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага за молбите за помощ, свързани с години или премийни периоди, които започват от 1 януари 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 май 2009 година.

32009L0056

ДИРЕКТИВА 2009/56/ЕО НА КОМИСИЯТА от 12 юни 2009 година за поправка на Директива 2008/126/ЕО за изменение на Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища по отношение на датата на транспонирането ѝ (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 20, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно член 2 от Директива 2008/126/ЕО на Комисията от 19 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (2) държавите-членки трябва да транспонират Директива 2008/126/ЕО, считано от 30 декември 2008 г. (2) По технически причини Директива 2008/126/ЕО не бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз до посочената дата. Ето защо Директива 2008/126/ЕО следва да бъде поправена по отношение на датата на транспонирането ѝ. (3) За да не се допуска нарушаване на конкуренцията, както и различни равнища на безопасност, измененията в Директива 2006/87/ЕО следва да бъдат приложени възможно най-бързо. След публикуването на Директива 2008/126/ЕО на 31 януари 2009 г. за транспонирането ѝ все пак следва да бъде определен разумен краен срок. (4) Мярката, предвидена в настоящата директива, съответства на становището на комитета, посочен в член 7 от Директива 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (3), ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В член 2, първа алинея от Директива 2008/126/ЕО датата „30 декември 2008 г.“ се заменя с датата „30 юни 2009 г.“ Член 2 Адресати на настоящата директива са държавите-членки, които имат вътрешни водни пътища съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2006/87/ЕО. Съставено в Брюксел на 12 юни 2009 година.

32005R2049

32005R2049 L 329/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2049/2005 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2005 година за определянето по силата на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета правила относно плащането на такси и получаването на административно съдействие от Европейската агенция по лекарствата от страна на микро-, малки и средни предприятия (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (1), и по-специално член 70, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 726/2004, който заменя Регламент (EИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за установяване на общностни процедури за лицензирането и надзора над лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и създаване на Европейската агенция за оценка на лекарствени продукти (2), предвижда приходите на Европейската агенция по лекарствата (оттук нататък наричана „Агенцията“) да се състоят от принос от Общността и такси, плащани от фирми. (2) В контекста на системата, установена с Регламент (EИО) № 2309/93, Регламент (ЕО) № 297/95 на Съвета (3) определя таксите, които се плащат на Агенцията. (3) По силата на Регламент (ЕО) № 726/2004 положението на микро-, малки и средни предприятия (МСП) трябва да се разглежда отделно. За да се намалят разходите на МСП за продажба на лекарствени продукти, лицензирана чрез централизираната процедура, посоченият регламент предвижда приемането на специфични разпоредби, даващи възможност за намаление на таксите, разсрочването на плащането на такси и осигуряването на административно съдействие. Подобни разпоредби следва да се прилагат еднакво за сектора на хуманни и ветеринарни лекарствени продукти и да имат за цел поощряване на нововъведения и разработване на нови лекарствени продукти от МСП. (4) Дефиницията на микро-, малки и средни предприятия, дадена в Препоръка 2003/361/EО на Комисията (4) следва да се прилага по съображения за съгласуваност и прозрачност. (5) Натрупаният опит след приемането на Регламент (EИО) № 2309/93 показва, че главните финансови и административни входни препятствия за МСП са различните стъпки, свързани се процедурите, предхождащи лицензирането на продажба, като например търсенето на научни съвети, подаването на заявление за лицензиране на продажбата и преминаването през инспекции. Разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, следва поради това да се съсредоточат върху тези аспекти. (6) Таксите за подаване на заявление за лиценз за продажба и свързаните с нея инспекции биха представлявали значителна финансова пречка за МСП. Вследствие на което, за да се избегне влошаването на финансовото положение на предприятията по време на оценката на заявлението за лиценза за продажба, е уместно да се разсрочи плащането на тези такси до приключването на процедурата. (7) МСП, работещи във фармацевтичния бранш, често са напредничави фирми, като тези, активни в областите на терапията с гени и соматични клетки, които могат да имат значителна полза от обединяването на научната експертност на общностно нивото. Освен това научната преценка на заявление за лиценз за продажба има вероятност да бъде по-благоприятна за лекарствени продукти, получили научен съвет. Ето защо достъпът до научните съвети на Агенцията за МСП, стремящи се към лицензиране на продажба, следва да се улесни чрез намаления на таксите. Като допълнителен стимул трябва да се предоставя условно освобождаване от условна такса на заявители, поискали подобен съвет и които действително са го взели предвид при разработката на своя лекарствен продукт. (8) Трябва също да се осигури друг стимул под формата на намаление на таксата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за ветеринарни лекарствени продукти с цел по-нататъшно подпомагане за установяването на подобни граници. (9) Преводите могат да представляват значително административно бреме за МСП. Следователно Агенцията трябва да вземе подходящи мерки да осигури преводите на някои документи, необходими за предоставяне на лиценз за продажба, по-специално проекторезюмето на характеристиките на продукта и проектотекста на етикета и листовката на пакета. (10) Липсата на опит с централизираната процедура и Агенцията като административна организация не следва да накърнява развитието и продажбата на нови лекарствени продукти. Следователно уместно е да се създаде бюро на МСП с единствената задача за предлагане на административно съдействие на МСП. Бюрото на МСП следва да бъде свързващото звено между заявителя - МСП, и Агенцията, за да се улеснява комуникацията и да се отговаря на практически или процедурни запитвания. (11) За да се осигури практическо напътстване на заявителя - МСП, Агенцията следва да издава ръководство за потребителя относно административните и процедурните аспекти, свързани с централизираната процедура, които са от конкретно значение за МСП. (12) Агенцията следва да докладва ежегодно относно прилагането на разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, за да има обратна връзка за практическата им реализация. (13) За се осигури във възможно най-висока степен полза за МСП от дерогацията, предвидена в настоящия регламент, той трябва да влезе в сила незабавно. (14) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба и Постоянния комитет за ветеринарни лекарствени продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет Настоящият регламент установява обстоятелствата, при които чрез дерогация от съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 297/95 МСП могат да плащат намалени такси, да разсрочват плащането или да получават административно съдействие, когато подават молби по Регламент (ЕО) № 726/2004 до Европейската агенция по лекарствата, оттук нататък наричана „Агенцията“. Член 2 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/EО във варианта ѝ от 6 май 2003 г., които са установени в Общността. 2. Освен ако няма други разпоредби, настоящият регламент се прилага както за молби, отнасящи се до лекарствени продукти за хуманна употреба, така и за молби относно ветеринарни лекарствени продукти по смисъла съответно на Директиви 2001/83/EО (5) и 2001/82/EО (6) на Европейския парламент и на Съвета. Член 3 Дефиниция За целите на настоящия регламент заявител означава предприятие, което се стреми да се възползва от разпоредбите, предвидени в глави II и III. Член 4 Представяне на информация МСП, желаещо да се възползва от разпоредбите на настоящия регламент, представя на Агенцията необходимата информация, за да докаже, че отговаря на критериите, упоменати в член 2, параграф 1. ГЛАВА II РАЗСРОЧВАНИЯ И НАМАЛЕНИЯ НА ТАКСИТЕ Член 5 Разсрочвания на такси 1. Плащането на следните такси се разсрочва до издаване на нотификацията за окончателно решение относно лицензиране на продажба или оттегляне на заявлението: а) таксата за подаване на заявление за лицензиране на продажба на лекарствен продукт, както е посочено в член 3, параграф 1, букви а) и б) и член 5, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 297/95; б) таксата за инспекции, предприети за целите на оценяване на заявление за лицензиране на продажба на лекарствен продукт, както е посочено в член 3, параграф 4 и член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 297/95. 2. Таксите, посочени в параграф 1, се плащат в срок 45 дни от датата на нотификацията на окончателното решение за лицензиране на продажба или в срок 45 дни от датата на нотификацията за оттегляне на заявлението. Член 6 Условно освобождаване от такса Без да се засяга член 5, когато заявление за лицензиране на продажба се подава за лекарствен продукт, за който Агенцията вече е дала научен съвет, таксата, дължима на Агенцията за проучването на това заявление, е дължима само ако се предостави лиценз за продажба. Член 7 Намаления на такси 1. Валидни са следните намаления: а) в случай на инспекции - 90 % намаление на таксата за инспекция, както е посочено в член 3, параграф 4 и член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 297/95; б) в случай на научен съвет - 90 % намаление на таксата за научен съвет, както е посочено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 297/95; в) в случай на научни услуги - 90 % намаление на таксата за научни услуги, както е посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 297/95. 2. Административните услуги, посочени в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 297/95, се предоставят безплатно с изключение на тези услуги, които касаят паралелната дистрибуция на лекарствени продукти, както е посочено в член 57, параграф 1, буква o) от Регламент (ЕО) № 726/2004. 3. Чрез дерогация от букви б) и в) от параграф 1, научен съвет и научни услуги относно лекарствени продукти за редки болести, посочени в Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета (7), се предоставят безплатно. Член 8 Намаление на таксата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества за ветеринарни лекарствени продукти 1. Намаление от 90 % се прилага за пълната и допълнителната такса за максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ), както е посочено в член 7 от Регламент (ЕО) № 297/95. 2. Посоченото в параграф 1 намаление не се взема предвид, когато се изчислява приспадането на МДГОВ такси от таксата, дължима за заявление за лицензиране на продажба или заявление за продължение на лиценз за продажба на лекарствен продукт, съдържащ вещество, за което въпросните МДГОВ са вече установени, когато подобни молби се подават от един и същи заявител. Все пак това приспадане не превишава половината от таксата, за която се отнася. Член 9 Многократни намаления на такса Чрез дерогация от членове 7 и 8, когато по отношение на една и съща такса заявителят би могъл да се възползва също и от други намаления, предвидени в законодателството на Общността, се прилагат най-благоприятните за заявителя разпоредби. Не се разрешават кумулативни намаления относно една и съща такса и един и същ заявител. ГЛАВА III АДМИНИСТРАТИВНО СЪДЕЙСТВИЕ Член 10 Преводи Агенцията осигурява преводите на документите, посочени в член 9, параграф 4, букви от a) до г) и член 34, параграф 4, букви от а) до д) от Регламент (ЕО) № 726/2004, които се изискват за целите на предоставянето на лиценз за продажба от Общността. Член 11 Бюро МСП 1. Изпълнителният директор на Агенцията създава специални административни структури и специфични процедури за изграждането на Бюро МСП. 2. Бюрото МСП има следните задачи: а) да дава съвети на заявителите относно административните и процедурните стъпки, необходими за постигане на съответствие с изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 726/2004; б) да осигурява подходящ мониторинг на всички искания и молби, подадени от един и същи заявител и отнасящи се до конкретен лекарствен продукт; в) да организира семинари и курсове за обучение за заявители по административните и процедурните стъпки, необходими за постигане на съответствие с изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 726/2004. Член 12 Ръководство за потребителя Агенцията публикува със съгласието на Комисията подробно ръководство за потребителя по административните и процедурните аспекти на разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 726/2004, които са от особено значение за МСП. Ръководството за потребителя се поддържа актуално. Ръководството за потребителя съдържа също позовавания на националите разпоредби за МСП, приложими за фармацевтичния сектор. За целите на втория параграф държавите-членки съобщават тези позовавания на Агенцията. ГЛАВА IV ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 13 Доклад Агенцията включва в годишния доклад за дейностите си раздел за придобития опит в резултат от прилагането на настоящия регламент. Член 14 Преходна разпоредба Настоящият регламент не се прилага за валидни заявления, относно които до датата на влизането му в сила няма решение. Член 15 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 2005 година.

32007D0845

РЕШЕНИЕ 2007/845/ПВР НА СЪВЕТА от 6 декември 2007 година относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите-членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид инициативата на Кралство Белгия, Република Австрия и Република Финландия, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид че: (1) Основният мотив за трансграничната организирана престъпност е финансовата печалба. Тази финансова печалба е стимул за извършване на други престъпления за постигане на още по-голяма печалба. Затова правоприлагащите служби следва да имат необходимите умения за разследване и анализ на финансовите аспекти на престъпната дейност. За да се води ефикасна борба с организираната престъпност, между държавите-членки и ЕС трябва да се осъществява бърз обмен на информация, която да доведе до проследяването и конфискацията на облагите от престъпления, както и на друго имущество, принадлежащо на престъпни лица. (2) Съветът прие Рамково решение 2003/577/ПВР от 22 юли 2003 г. относно изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (2) и Рамково решение 2005/212/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество, свързани с престъпления (3), които уреждат някои аспекти на съдебното сътрудничеството по наказателноправни въпроси в сферата на замразяването и конфискацията на облаги, средства и друго имущество, свързани с престъпления. (3) Необходимо е да се установи тясно сътрудничество между съответните органи на държавите-членки, които вземат участие в проследяването на незаконни облаги и друго имущество, които може да подлежат на конфискация, и да се предвидят разпоредби, позволяващи пряка връзка между тези органи. (4) За тази цел държавите-членки следва да разполагат с национални служби за възстановяване на активи с компетенции в тези области и да обезпечат бърз обмен на информация между тези служби. (5) Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN), създадена в Хага на 22-23 септември 2004 г. от Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство, вече представлява глобална мрежа от професионалисти и експерти, имаща за цел подобряването и съдействието за запознаване с методите и техниките в областта на трансграничната идентификация, замразяване, запориране и конфискация на облаги и друго имущество, свързани с престъпления. Настоящото решение следва да допълни мрежата CARIN, като предвиди законова база за обмен на информация между службите за възстановяване на активи на всички държави-членки. (6) В своето съобщение до Съвета и до Европейския парламент „Програмата от Хага: десет приоритета за следващите пет години“ Комисията подкрепи също така укрепването на инструментите, с които да се подходи към финансовите аспекти на организираната престъпност, inter alia, посредством учредяването на отдели за разследване на активи от престъпления в държавите-членки. (7) Сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи, както и между тях и другите отдели, натоварени с улесняване на проследяването и идентификацията на облагите от престъпни дейности, се осъществява съгласно процедурите и сроковете, предвидени в Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и разузнавателни данни между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (4), включително и основанията за отказ, които се съдържат в него. (8) Настоящото решение не засяга договореностите за сътрудничество, определени с Решение 2000/642/ПВР на Съвета от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите-членки (5), нито съществуващите договорености за полицейско сътрудничество, РЕШИ: Член 1 Служби за възстановяване на активи 1. Всяка държава-членка учредява или определя Национална служба за възстановяване на активи за целите на проследяването и идентификацията на облаги от престъпления и друго имущество, свързано с престъпления, които могат да станат предмет на заповед за замразяване, запориране или конфискация, издадена от компетентен съдебен орган по време на наказателни или, доколкото е възможно според националното законодателство на държавата-членка, граждански дела. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите-членки могат, в съответствие с националното законодателство, да учредят или определят две служби за възстановяване на активи. Ако някоя държава-членка има повече от два отдела, натоварени да улеснят проследяването и идентификацията на облаги от престъпления, за контактни точки се определят максимум две служби за възстановяване на активи. 3. Държавите-членки посочват отдела/отделите, който/които се определя/т за национална служба/национални служби за възстановяване на активи по смисъла на настоящия член. Те съобщават писмено тази информация и всякакви по-нататъшни промени на генералния секретариат на Съвета. Тази нотификация не изключва възможността други отдели, които са натоварени да улесняват проследяването и идентификацията на облагите от престъпления, да обменят информация съгласно членове 3 и 4 със службата за възстановяване на активи на друга държава-членка. Член 2 Сътрудничество между службите за възстановяване на активи 1. Държавите-членки се грижат техните служби за възстановяване на активи да си сътрудничат една с друга за целите, изложени в член 1, параграф 1, като обменят информация и добри практики както при поискване, така и по собствена инициатива. 2. Държавите-членки се грижат това сътрудничество да не е възпрепятствано от вътрешния статут на службите за възстановяване на активи, независимо дали те са част от административен, правоприлагащ или съдебен орган. Член 3 Обмен на информация между службите за възстановяване на активи при поискване 1. Службата за възстановяване на активи на държава-членка или друг отдел в нея, натоварен да улеснява проследяването и идентификацията на облагите от престъпления, може да направи искане пред службата за възстановяване на активи на друга държава-членка за информация, свързана с целите, посочени в член 1, параграф 1. За тази цел тя се опира на Рамково решение 2006/960/ПВР и на правилата, приети за изпълнението му. 2. Когато се попълва формулярът, предвиден от Рамково решение 2006/960/ПВР, службата за възстановяване на активи, която подава искането, определя също така обекта на това искане и причините за него, както и естеството на делото. Тя също така предоставя подробности за набелязаното или търсеното имущество (банкови сметки, недвижимо имущество, коли, яхти и други предмети с висока стойност) и/или за физическите или юридическите лица, за които се предполага, че са замесени (например имена, адреси, дата и място на раждане, дата на регистрация, акционери, седалища). Тези подробности следва да са възможно най-точни. Член 4 Обмен на информация по инициатива на службите за възстановяване на активи 1. Службите за възстановяване на активи или други отдели, натоварени да улесняват проследяването и идентификацията на облаги от престъпления, могат в рамките на действащото национално законодателство и без да подават молба за тази цел, да обменят информацията, която те смятат за необходима за изпълнението на задачите на друга служба за възстановяване на активи, съгласно целите на настоящото решение, посочени в член 1, параграф 1. 2. Член 3 се прилага спрямо обмена на информация по настоящия член mutatis mutandis. Член 5 Защита на данните 1. Всяка държава-членка гарантира също така прилагането на установените правила за защита на личните данни при процедурата по обмен на информация, предвидена от настоящото решение. 2. При използването на информацията, която е била обменена пряко или двустранно по силата на настоящото решение, се прилагат разпоредбите на националното законодателство за защита на личните данни на получаващата държавата-членка, където информацията подлежи на същите правила за защита на личните данни, както ако са събрани в получаващата държава-членка. Личните данни, обработени в контекста на изпълнение на настоящото решение, се защитават в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни и за тези държави-членки, които са го ратифицирали, се прилага допълнителният протокол към посочената конвенция от 8 ноември 2001 г., относно надзорните органи и трансграничните потоци от данни. Принципите на Препоръка № R(87) 15 на Съвета на Европа относно регламентиране на използването на лични данни в полицейския сектор следва също така да се вземат предвид, когато изпълнителните власти обработват лични данни, получени съгласно настоящото решение. Член 6 Споделяне на най-добрите практики Държавите-членки се грижат службите за възстановяване на активи да обменят най-добри практики относно начините за подобряване на ефикасността на усилията на държавите-членки при проследяване и идентификация на облагите от, или на друго имущество, свързано с престъпления, които могат да бъдат предмет на заповед за замразяване, запориране или конфискация, издадена от компетентен съдебен орган. Член 7 Връзка със съществуващи договорености за сътрудничество Настоящото решение не засяга задълженията, възникващи вследствие на инструменти на Европейския съюз за взаимна правна помощ или взаимно признаване на решенията по наказателни дела и от двустранни или многостранни споразумения или договорености между държавите-членки и трети страни за взаимна правна помощ, както и от Решение 2000/642/ПВР и Рамково решение 2006/960/ПВР. Член 8 Изпълнение 1. Държавите-членки гарантират възможността за пълно сътрудничество в съответствие с разпоредбите на настоящото решение до 18 декември 2008 г. До същата дата държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите от своето национално законодателство, които им позволяват да изпълняват задълженията, наложени им с настоящото решение. 2. Докато държавите-членки все още не са изпълнили Рамково решение 2006/960/ПВР, позоваванията на това рамково решение в настоящото решение се разбират като позовавания на приложимите инструменти за полицейско сътрудничество между държавите-членки. 3. До 18 декември 2010 г. Съветът оценява изпълнението на настоящото решение от държавите-членки въз основа на доклад, изготвен от Комисията. Член 9 Прилагане Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година.

32002D0358

32002D0358 L 130/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 25 април 2002 година за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея (2002/358/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Основната цел на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за измененията на климата (наричана по-долу „Конвенцията“), която беше одобрена от името на Общността с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. относно заключенията на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промени на климата (3), е да се постигне стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до равнище, което предотвратява опасна антропогенна намеса в климата като система. (2) Конференцията на страните по Конвенцията на първата си сесия стигна до извода, че ангажирането на развитите страни поотделно или заедно за постигане връщането до 2000 г. към емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол към Конвенцията за защита на озоновия слой, до равнищата от 1990 г. е нереално за постигането на дългосрочната цел на Конвенцията за предотвратяване на вредната антропогенна намеса в климатичната система. Конференцията реши още да стартира процес, който ще даде възможност за предприемане на подходящи действия за периода след 2000 г. чрез приемане на протокол или друг правен инструмент (4). (3) Този процес доведе до приемане на 11 декември 1997 г. на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за измененията на климата (наричан по-долу „Протокола“) (5). (4) Конференцията на страните по Конвенцията на четвъртата си сесия реши да приеме Плана за действие от Буенос Айрес за постигането на съгласие за изпълнението на ключови елементи от протокола на шестата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията (6). (5) Съществените елементи за изпълнението на Плана за действие от Буенос Айрес бяха определени с консенсус от Конференцията на страните на нейната подновена шеста сесия в Бон от 19 до 27 юли 2001 г. (7). (6) Редица решения, които засягат споразуменията от Бон, бяха приети с консенсус от Конференцията на страните на нейната седма сесия в Маракеш от 29 октомври до 10 ноември 2001 г. (8). (7) Протоколът по силата на член 24 е отворен за ратификация, приемане или одобрение от държавите и от регионалните организации за икономическа интеграция, които са го подписали. (8) Протоколът по силата на член 24 предвижда страните по него да изпълняват ангажиментите си по член 3 съвместно, действащи в рамките на и заедно с дадена организация за икономическа интеграция. (9) Когато Протоколът беше подписан в Ню Йорк на 29 април 1998 г., Общността декларира, че тя и нейните държави-членки ще изпълняват съответните си ангажименти по член 3, параграф 1 от протокола съвместно, в съответствие с член 4 от него. (10) С решението си да изпълняват своите ангажименти съвместно, в съответствие с член 4 от Протокола от Киото, Общността и държавите-членки са съвместно отговорни по силата на параграф 6 от този член и съгласно член 24, параграф 2 от Протокола, за изпълнението от Общността на ангажимента, поет от нея за количествено намаляване на емисиите съгласно член 3, параграф 1 от протокола. Следователно, и в съответствие с член 10 от Договора за създаване на Европейската общност, държавите-членки поотделно и съвместно имат задължението да вземат всички подходящи мерки, общи или конкретни, за гарантиране изпълнението на задълженията, произтичащи от предприетите действия на институциите на Общността, включително ангажимента, поет от нея за количествено намаляване на емисиите съгласно протокола, за улесняване постигането на този ангажимент и за въздържане от всякакви мерки, които биха могли да изложат на опасност осъществяването на този ангажимент. (11) Законовата база на всяко последващо решение във връзка с одобрението от Общността на бъдещи ангажименти по отношение намаляването на емисиите ще се определя от съдържанието и ефекта на това решение. (12) Съветът постигна съгласие за приноса на всяка държава-членка към ангажимента на цялата Общност за намаляване на емисиите в заключенията на Съвета от 16 юни 1998 г. (9). Някои държави-членки поеха задължения, отнасящи се до емисиите в базовата година и общи и координирани политики и мерки. Приносът е диференциран, отчитайки, наред с другото, очакванията за икономически растеж, енергиен микс и структура на индустрията на съответната държава-членка. Съветът постигна съгласие още по отношение на условията на споразумението, които да бъдат включени в решението на Съвета за одобрение на Протокола от Общността. Член 4, параграф 2 от протокола изисква от Общността и от нейните държави-членки да нотифицират секретариата, създаден по силата на член 8 от Конвенцията, за условията на това споразумение на датата на депозиране на техните инструменти за ратификация или одобрение. Общността и нейните държави-членки са длъжни да вземат мерки, за да позволят на Общността да изпълнява задълженията си по протокола, без това да накърнява отговорността на всяка държава-членка към Общността и на други държави-членки да изпълняват собствените си ангажименти. (13) Емисиите на Общността и нейните държави-членки през базовата година няма да бъдат определени точно преди влизането в сила на Протокола. Веднъж определени точно тези базови емисии и най-късно преди началото на периода, за който се поема ангажимент, Общността и нейните държави-членки трябва да определят нивата на тези емисии в еквивалент на тонове въглероден диоксид, в съответствие с процедурата, разглеждана в член 8 от Решение 93/389/ЕИО на Съвета от 24 юни 1993 г. относно мониторингов механизъм на емисиите на Общността от СО2 и други парникови газове (10). (14) Европейският Съвет в Гьотенберг на 15 и 16 юни 2001 г. препотвърди решимостта на Общността и на държавите-членки да посрещнат ангажиментите си по силата на протокола, и заяви, че Комисията ще подготви предложение за ратификация преди края на 2001 г., като по този начин ще даде възможност на Общността и на нейните държави-членки да изпълнят своя ангажимент да ратифицират бързо протокола. (15) Европейският Съвет в Лакен на 14 и 15 декември 2001 г. потвърди решимостта на Съюза да уважава ангажимента си по силата на Протокола от Киото и желанието си протоколът да влезе в сила преди Световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург от 26 август до 4 септември 2002 г. (16) Мерките, необходими за изпълнение на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11), ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Протоколът от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за измененията на климата (наричан по-долу „Протокола“), подписан на 29 април 1998 г. в Ню Йорк, с настоящото се одобрява от името на Европейската общност. Текстът на протокола е изложен в приложение I. Член 2 Европейската общност и нейните държави-членки изпълняват своите ангажименти по член 3, параграф 1 от протокола съвместно, в съответствие с разпоредбите на член 4 от него и в пълно съгласие с клаузите на член 10 от Договора за създаване на Европейската общност. Ангажиментите за количествено ограничаване и намаляване на емисиите, договорени от Европейската общност и нейните държави-членки с цел определяне на съответни нива на емисии за всяка от тях за първия период на ограничаване и намаляване на емисиите, 2008-2012 г., са установени в приложение II. Европейската общност и нейните държави-членки вземат необходимите мерки, за да се придържат към равнищата на емисии, дадени в приложение II, както са определени в съответствие с член 3 от настоящото решение. Член 3 Най-късно до 31 декември 2006 г. и в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграф 2 от настоящото решение, Комисията определя съответните равнища на емисии, определени за Европейската общност и за всяка държава-членка в тонове въглероден диоксид еквивалент, съгласно зададените определени числа за емисии през базовата година и на база ангажиментите за количествено ограничение или намаляване, изложени в приложение II, вземайки предвид методологията за оценка на антропогенни емисии по източници и отстраняване по замърсени места, посочени в член 5, параграф 2 от Протокола и начините за изчисляване на предписаното количество съгласно член 3, параграфи 7 и 8 от протокола. Предписаното количество за Европейската общност и за всяка държава-членка е равно на съответното ѝ равнище на емисии, определено в съответствие с настоящия член. Член 4 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 8 от Решение 93/389/ЕИО. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 5 1. Упълномощава председателя на Съвета да определи лицето или лицата, оправомощени да нотифицират относно настоящото решение от името на Европейската общност Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата в съответствие с член 4, параграф 2 от Протокола. 2. Упълномощава председателя на Съвета да определи лицето или лицата, оправомощени да депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации инструмента за одобрение на датата на нотифицирането, упоменато в параграф 1, в съответствие с член 24, параграф 1 от протокола, за да изразят съгласието на Общността да бъде обвързана. 3. Упълномощава председателя на Съвета да определи лицето или лицата, оправомощени да депозират декларацията за компетентност, посочена в приложение III, на датата на нотифицирането, упоменато в параграф 1, в съответствие с разпоредбите на член 24, параграф 3 от протокола. Член 6 1. Когато депозират своите инструменти за ратификация или одобрение на протокола, държавите-членки нотифицират за настоящото решение, по едно и също време и от тяхно собствено име, Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за измененията на климата в съответствие с член 4, параграф 2 от протокола. 2. Държавите-членки да се стремят да предприемат необходимите стъпки с оглед депозиране на техните инструменти за ратификация или одобрение едновременно с тези на Европейската общност и другите държави-членки и, доколкото е възможно, не по-късно от 1 юни 2002 г. 3. Държавите-членки информират Комисията не по-късно от 1 април 2002 г. за своите решения да ратифицират или одобрят Протокола или, в зависимост от обстоятелствата, за евентуалната дата за завършване на необходимите процедури. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, уговаря дата за депозиране на инструментите за ратификация или одобрение едновременно. Член 7 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 25 април 2002 година.

32008L0044

ДИРЕКТИВА 2008/44/ЕО НА КОМИСИЯТА от 4 април 2008 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол като активни вещества (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 19 април 2002 г. Белгия получи молба от Kumiai Chemicals Industry Co Ltd за включването на активното вещество бентиаваликарб в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2003/35/ЕО на Комисията (2) потвърждава, че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (2) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 26 април 2001 г. Германия получи заявление от BASF AG за включването на активното вещество боскалид в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2002/268/ЕО на Комисията (3) потвърждава, че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (3) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 26 март 1997 г. Нидерландия получи заявление от Luxan B.V. за включване на активното вещество карвон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 1999/610/ЕО на Комисията (4) потвърждава, че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (4) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 25 март 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer AG за включването на активното вещество флуоксастробин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2003/35/ЕО потвърждава, че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (5) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 15 септември 2002 г. Белгия получи заявление от Prophyta за включването на активното вещество Paecilomyces lilacinus, вид 251 (наричано по-долу „Paecilomyces lilacinus“), в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2003/305/ЕО на Комисията (5) потвърждава, че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (6) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на 25 март 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer CropScience за включването на активното вещество протиоконазол в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Решение 2003/35/ЕО потвърждава,че досието е „пълно“, в смисъл че би могло да се смята, че то принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данни и информация. (7) За посочените активни вещества е направена оценка на въздействието им върху здравето на хората и върху околната среда в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО за употребата, предложена от заявителите. Определените за докладчици държави-членки представиха проектодоклад за оценка на 13 април 2004 г. (за бентиаваликарб), на 22 ноември 2002 г. (за боскалид), на 16 октомври 2000 г. (за карвон), на 2 септември 2003 г. (за флуоксастробин), на 3 ноември 2004 г. (за Paecilomyces lilacinus) и на 18 октомври 2004 г. (за протиоконазол). (8) Докладите от оценката бяха разгледани от държавите-членки и от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в рамките на оценката на работната му група и бяха представени на Комисията под формата на научни доклади на ЕОБХ на 15 юни 2007 г. за флуоксастробин (6) и Paecilomyces lilacinus (7) и на 12 юли - за бентиаваликарб (8) и протиоконазол (9). Тези доклади и проектодокладите за оценка бяха разгледани от държавите-членки и от Комисията в рамките на работата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, като прегледът беше финализиран на 22 януари 2008 г. под формата на доклади на Комисията за преглед на бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол. (9) Направените различни изследвания показват, че продуктите за растителна защита, съдържащи въпросните активни вещества, се очаква да отговарят принципно на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО, по-специално относно употребите, които са били проучени и подробно изложени в доклада за преглед на Комисията. Затова е целесъобразно да се включат веществата бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол в приложение I към посочената директива, като по този начин се осигури, че във всички държави-членки разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи тези активни вещества, могат да бъдат издавани съгласно разпоредбите на споменатата директива. (10) Без да се засяга горното заключение, за флуоксастробин и протиоконазол е целесъобразно да се получи по-подробна информация по някои конкретни индикатори. Член 6, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО предвижда включването на едно вещество в приложение I да може да става при определени условия. Затова е целесъобразно да се изиска веществото флуоксастробин да бъде подложено на по-нататъшно изследване за потвърждаване на оценката на риска за повърхностните води и за метаболитите, които не са от плъх, а веществото протиоконазол следва да бъде подложено на по-нататъшно изследване за потвърждение на оценката на риска по отношение на деривативите на триазолните метаболити и риска за зърноядните птици и бозайниците, както и че тези проучвания следва да бъдат представени от лицата, които извършват известяването. (11) Без да се засягат задълженията, определени с Директива 91/414/ЕИО като последица от включването на активно вещество в приложение I, на държавите-членки следва да се разреши в срок шест месеца след това включване да преразгледат действащите временни разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол, за да се осигури, че изискванията, определени в Директива 91/414/ЕИО, по-специално в член 13 от нея, и съответните условия, описани в приложение I, са изпълнени. Държавите-членки следва да преобразуват съществуващите временни разрешения в окончателни разрешения, да ги изменят или да ги отнемат в съответствие с разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО. Чрез дерогация от горепосочения срок следва да бъде предоставен по-дълъг период за представянето и оценката на пълното досие, предвидено в приложение III, за всеки продукт за растителна защита, за всяка предвидена употреба, в съответствие с единните принципи, определени в Директива 91/414/ЕИО. (12) Следователно е целесъобразно Директива 91/414/ЕИО да бъде съответно изменена. (13) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 91/414/ЕИО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 1. Най-късно до 31 януари 2009 г. държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби считано от 1 февруари 2009 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 1. Когато е необходимо, в съответствие с Директива 91/414/ЕИО, държавите-членки изменят или отменят действащите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол като активни вещества, не по-късно от 31 януари 2009 г. До тази дата те потвърждават, по-специално, че условията от приложение I към посочената директива, отнасящи се съответно до бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus и протиоконазол, са изпълнени, с изключение на тези, определени в част Б от вписването за активното вещество, както и че притежателят на разрешението разполага със или има достъп до досие, което отговаря на изискванията на приложение II към посочената директива, в съответствие с условията на член 13, параграф 2 от директивата. 2. Чрез дерогация от параграф 1 за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus или протиоконазол като единствено активно вещество или като едно от няколко активни вещества, всяко от които е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, не по-късно от 31 юли 2008 г. държавите-членки извършват повторна оценка на продукта в съответствие с единните принципи, предвидени в приложение VI към Директива 91/414/ЕИО, въз основа на досие, което отговаря на изискванията на приложение III към споменатата директива, и като се взема под внимание част Б от вписването в приложение I към директивата относно бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus или протиоконазол. Въз основа на тази оценка те определят дали продуктът отговаря на условията, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д) от Директива 91/414/ЕИО. Вследствие на това определяне държавите-членки: а) Когато се касае за продукт, който съдържа бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus или протиоконазол като единствено активно вещество, когато е необходимо, изменят или отнемат разрешението най-късно до 31 януари 2010 г.; или б) Когато се касае за продукт, който съдържа бентиаваликарб, боскалид, карвон, флуоксастробин, Paecilomyces lilacinus или протиоконазол като едно от няколко активни вещества, където е необходимо, изменят или оттеглят разрешението най-късно до 31 януари 2010 г. или до датата, определена за промяна или за оттегляне в директивата или директивите, според които е добавено веществото или веществата в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, ако тази дата е по-късна. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на 1 август 2008 г. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 април 2008 година.

31986R1483

31986R1483 L 130/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1483/86 НА КОМИСИЯТА от 15 май 1986 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3718/85 относно определяне на някои технически и контролни мерки, свързани с риболовните дейности на корабите, плаващи под флага на Испания във водите на Португалия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Акта за присъединяване на Испания и Португалия и по-специално член 352, параграф 8 от него, като има предвид, че следва да се въведат по-строги мерки за контрол на корабите, които извършват улов на риба тон албакор; като има предвид, че следва да се намали срокът на валидност на периодичните списъци, а специалните условия, на които трябва да отговарят риболовните кораби, за да получат разрешение да осъществяват риболовна дейност, следва също така да се прилагат и за риболовни кораби с над 20 бруто регистър-тона (grt), а за риболовните кораби под 20 бруто регистър-тона (grt) следва да се въведат специални разпоредби; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3718/85 (1) на Комисията следва да бъде съответно изменен; като има предвид, че мерките, предвидени с настоящия регламент, са съобразени със становището на Управителния комитет по рибни ресурси, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 3718/85 се изменя, както следва: 1. Втората алинея на член 3, параграф 2 се заменя със следния текст: „Списъкът на корабите, които осъществяват улов на едри мигриращи видове, с изключение на риба тон, се изпраща най-малко 15 дни преди датата, определена за влизането му в сила; този списък обхваща период от най-малко два календарни месеца. Списъкът на корабите, които осъществяват улов на риба тон албакор се изпраща най-малко 15 дни преди датата, определена за влизането му в сила; този списък следва да обхваща периода от първия до 15-ия ден на месеца, или от 16-ия до последния ден на месеца“. 2. Четвъртото тире на член 3, параграф 3 се заменя със следния текст: „- коефициент на преобразуване, определен в член 158, параграф 2 от Акта за присъединяване, а когато се касае за кораби, които осъществяват улов на риба тон албакор - коефициентът на преобразуване, одобрен от Съвета съгласно процедурата, посочена в член 352, параграф 6 от Акта за присъединяване,“. 3. В член 8 се добавя следният параграф: „Органите в Испания изпращат на националните контролни органи, определени в точка 7 от приложението, информацията, получена от тях съгласно точка 8.1 от приложението най-малко 24 часа преди риболовните кораби да навлязат в зоната от 200 морски мили в крайбрежните води на Португалия, и в рамките на 24 часа след завръщането на риболовния кораб в пристанището, в което е регистриран - информацията съгласно точка 8.2 от приложението.“ 4. В приложението заглавието на раздел Б се заменя със следния текст: Б. Допълнителни условия, на които трябва да отговарят всички кораби, с изключение на тези, които ловуват едри мигриращи видове, различни от риба тон“. 5. Заглавният текст на точка 3 от приложението се заменя със следния: 3. Всички кораби, които имат разрешение за риболов, с изключение на корабите под 20 бруто регистър-тона (grt) и които нямат радиопредавател на борда си и имат разрешение да ловуват риба тон албакор, съобщават информацията, която се изисква по точка 4, на компетентните национални органи, както те са определени в точка 7 и съгласно следния график:“. 6. Към приложението се добавя следната точка: Корабите под 20 бруто регистър-тона (grt), които нямат радиопредавател на борда си и имат разрешение да ловуват риба тон албакор, съобщават следната информация на контролните органи в Испания: преди корабът да напусне пристанището, от което оперира и най-малко 24 часа преди да навлезе в зоната от 200 морски мили в крайбрежните води на Португалия; 8.1.1. определените по графика дати за навлизане и излизане от зоната от 200 морски мили в крайбрежните води на Португалия; 8.1.2 статистическия квадрат по определението на Международния съвет за изследване на морето (ICES) или на Комитета за риболов в източно-централната част на Атлантическия океан (CECAF), в който ще се осъществява улова; 8.1.3 определените по графика дати за навлизане и напускане на пристанище на Португалия; 8.1.4 определената по графика дата за завръщане на плавателния съд в пристанището, от което оперира; през 24-те часа след завръщане на кораба в пристанището, от което оперира; 8.2.1 реализираният улов, в разбивка по съответните статистически квадрати според делението на ICES или на CECAF.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 май 1986 година.

31985R2967

31985R2967 L 285/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2967/85 НА КОМИСИЯТА от 24 октомври 1985 година относно определяне на подробни правила за прилагане на скалата на Общността за класификация на кланични трупове на свине КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2966/80 (2), и по-специално член 2 и член 4, параграф 6 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3220/84 на Съвета от 13 ноември 1984 г. относно определяне на скалата на Общността за класификация на кланични трупове на свине (3), и по-специално член 5, параграф 1 от него, като има предвид, че трябва да бъдат определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3220/84, по-специално мерки, предназначени да осигурят еднаквото му прилагане; като има предвид, че „тегло“ означава теглото на охладения кланичен труп; като има предвид, че това е изчислено чрез прилагане към резултата от претеглянето на коефициент на превръщане, който трябва да бъде определен,; като има предвид, че този коефициент може да варира в зависимост от времето между тегленето и клането на свинята; като има предвид, че за тази цел трябва да се разреши коригиране на този коефициент; като има предвид, че съдържанието на постно крехко месо в кланичните трупове се оценява посредством разрешени методи за класификация; като има предвид, че само статистически доказани методи за оценка могат да бъдат разрешени; като има предвид, че разрешаването на методи за класификация трябва да бъде съобразено с максимално отклонение на статистически грешки при оценката, което трябва да бъде уточнено; като има предвид, че маркирането на кланичните трупове, без да се засяга член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3220/84, е задължително; като има предвид, че, за да се направи пазарът по-прозрачен, следва да се определят подробни правила относно маркирането и идентификацията на кланичните трупове, като се предвиди дерогация при някои обстоятелства; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинското месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент установява подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3220/84, който определя скалата на Общността за класификация на кланични трупове на свине. Член 2 1. Теглото на охладения кланичен труп, посочено в член 2, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 3220/84, се получава като се извади 2,0 % от топлото тегло, записано не по-късно от 45 минути след като свинята е била заклана. 2. Ако в дадена кланица периодът от 45 минути между клането и тегленето на свинята обикновено не може да бъде спазен, компетентният орган от съответната държава-членка може да позволи удължаването на този период, при условие че намалението от 2,0 %, посочено в параграф 1, бъде намалено с 0,1 пункта за всеки допълнително изминали 15 минути на час. 3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 теглото на охладения кланичен труп може да бъде изчислено с позоваване на предварително определени и съобщени на Комисията скали за абсолютни намаления на теглото, установени от държавите-членки в съответствие с характеристиките на тяхното поголовие свине. Използването на такива скали се разрешава в съответствие с процедурата, предвидена в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2759/75, ако намаленията на индивидуалното тегло на кланичните трупове отговарят, доколкото е възможно, на намаленията, произтичащи от параграфи 1 и 2. Член 3 1. Не се разрешават методи за оценка на съдържанието на постно крехко месо на кланичните трупове като метод за класификация по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3220/84, освен ако: - са основани на представителна проба от националното или регионално производство на свинско месо, чрез метод на оценка с минимален обем 120 кланични трупа, чието съдър жание на постно крехко месо е установено в съответствие с член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 3220/84 пряко или чрез национални методи за дисекция с равностоен ефект, и - коефициентът на изчисляване е по-голям от R2 = 0, 64. 2. Разрешаването на методите за класификация зависи от остатъчната стандартна грешка при оценяването, която е по-малка от se = 2,5. 3. Държавите-членки уведомяват Комисията за методите за класификация, които желаят да бъдат разрешени за прилагане на тяхна територия, като посочват принципите, на които тези методи са основани и уравненията, използвани за оценяване на процента постно крехко месо, включително съответствието между съдържанието на постно крехко месо, установено чрез национален метод за дисекция, използван за тази цел, и метода за дисекция, установен в член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 3220/84. Прилагането на методи за класификация на територията на дадена държава-членка се разрешава съгласно процедурата, предвидена в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2759/75. 4. Прилагането на методи за класификация трябва да отговаря във всички свои елементи на описанието, дадено в решението на Общността, което ги разрешава. Член 4 1. Без да се засяга член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3220/84, кланичните трупове на свине се маркират с главна буква, обозначаваща категорията на кланичния труп по скалата, дадена в член 3, параграфи 2 и 3 от посочения регламент или с процента на оцененото постно крехко месо съгласно член 4, параграф 1 от същия регламент и, ако е необходимо, с някоя друга характеристика, която е счетена за уместна. Буквите или числата трябва да бъдат високи поне 2 см. Всяко нетоксично, неизличимо и топлоустойчиво мастило може да бъде използвано за маркиране, както и всяка друга форма на постоянно маркиране, разрешена предварително от компетентните национални органи. 2. Половинките кланични трупове се маркират на кожата на задния джолан или бута. 3. Етикет, закрепен по такъв начин, че да не може да бъде отстранен, без да се повреди, също е приемлива форма на маркиране. Член 5 В случая, посочен в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3220/84, идентификацията на кланичните трупове на свине се извършва по начин, който не допуска промяна. Член 6 Държавите-членки приемат мерките, които считат за необходими за осигуряване на прилагането на настоящия регламент на своя територия и уведомяват незабавно Комисията за приетите мерки. Член 7 Настоящият регламент влиза в сила на 1 ноември 1985 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 октомври 1985 година.

32009D0844

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в съответствие с точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2009/844/ЕО) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1), и по-специално точка 26 от него, като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (2), като взеха предвид предложението на Комисията, като имат предвид, че: (1) Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („фонда“) в израз на солидарност с населението от регионите, засегнати от бедствия. (2) Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишния таван от 1 милиард евро. (3) Регламент (ЕО) № 2012/2002 съдържа разпоредбите, съгласно които се мобилизират средствата от фонда. (4) Италия внесе заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с бедствие, причинено от земетресение, РЕШИХА: Член 1 За общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2009 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 493 771 159 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. Член 2 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Страсбург на 21 октомври 2009 година.

31972R0574

31972R0574 L 074/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 574/72 НА СЪВЕТА от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 2, 7 и 51 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и по-специално на член 97 от него, като взе предвид предложението на Комисията, прието след консултации с Административната комисия за социално осигуряване на работници мигранти, като взе предвид становището на Европейския парламент, като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет, като има предвид, че Регламент № 3 (2) за социалното осигуряване на работници мигранти, заменен от Регламент (ЕИО) № 1408/71, член 99 от който също отмени Регламент № 4 (3), който определи процедурите за прилагане и допълни разпоредбите на Регламент № 3 за социалното осигуряване на работниците мигранти, е необходимо да се осигурят процедури за прилагане, приведени в съответствие с новите основни правила и с опита, натрупан при прилагането на тези текстове за период от дванадесет години; като има предвид, че е необходимо в частност да се определят компетентните институции на всяка държава-членка, документите, които трябва да се представят, и формалностите, които трябва да извършат съответните лица, за да получат обезщетения, процедурите за административни проверки и условията за изплащане на социалните обезщетения, предоставени от институцията на една държава-членка за сметка на институцията на друга държава-членка и задълженията на Ревизионната комисия, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ДЯЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Определения По смисъла на настоящия регламент: а) „регламент“ означава Регламент (ЕИО) № 1408/71; б) „регламент за прилагане“ означава настоящия регламент; в) определенията в член 1 от настоящия регламент имат значението, което им е определено в посочения член. Член 2 Печатни типови образци - Информация за законодателствата - Ръководства 1. Административната комисия изготвя образци на удостоверенията, заверените заявления, декларациите, молбите и други документи, които са необходими за прилагането на регламента и на регламента за прилагане. Две държави-членки или техните компетентни органи могат, по взаимно съгласие и след като са получили становището на Административната комисия, да приемат опростени образци за употреба помежду им. 2. За да подпомогне компетентните органи на всяка държава-членка, Административната комисия може да събира информация за разпоредбите от националните законодателства, които попадат в приложното поле на настоящия регламент. 3. Административната комисия изготвя ръководства с цел информиране на заинтересованите лица за техните права и за административните формалности, които следва да се извършат за упражняването на тези права. Преди да се изготвят такива ръководства, се провеждат консултации с Консултативния комитет. Член 3 Органи за връзка - Обмяна на информация между институциите и между бенефициентите и институциите 1. Компетентните органи могат да определят органи за връзка, които да могат пряко да обменят информация помежду си. 2. Всяка институция на държава-членка и всяко лице, което пребивава или има престой на територията на държава-членка, могат пряко или чрез органите за връзка да подават молба до институцията на друга държава-членка. Член 4 Приложения 1. Компетентният орган или органи на всяка държава-членка са изброени в приложение 1. 2. Компетентните институции на всяка държава-членка са изброени в приложение 2. 3. Институциите по място на пребиваване и институциите по място на престой на всяка държава-членка са изброени в приложение 3. 4. Органите за връзка, които са назначени в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 4. 5. Разпоредбите, посочени в член 5, член 53, параграф 3, член 104, член 105, параграф 2, член 116 и 121 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 5. 6. Избраната процедура за изплащане на обезщетения от институциите, които отговарят за изплащането във всяка държава-членка, в съответствие с разпоредбите на член 53, параграф 1 от регламента за прилагане, е посочена в приложение 6. 7. Наименованията и седалищата на банките, посочени в член 55, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 7. 8. Държавите-членки, за които се прилагат разпоредбите на член 10, параграф 2, алинея г) от регламента за прилагане по отношение на взаимоотношенията помежду им, са изброени в приложение 8. 9. Схемите, които следва да бъдат взети предвид при изчисляване на средните годишни разходи за обезщетения в натура в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 3, алинея а) и член 95, параграф 3, алинея а) от регламента за прилагане, са изброени в приложение 9. 10. В приложение 10 са изброени институциите или органите, които са назначени от компетентните органи, по-специално съгласно следните членове на регламента за прилагане: член 6, параграф 1, член 11, параграф 1, член 13, параграфи 2 и 3, член 14, параграфи 1, 2 и 3, член 38, параграф 1, член 70, параграф 1, член 80, параграф 2, член 81, член 82, параграф 2, член 85, параграф 2, член 89, параграф 1, член 91, параграф 2, член 102, параграф 2, член 110, член 113, параграф 2. ДЯЛ II ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА РЕГЛАМЕНТА Прилагане на разпоредбите на членове 6 и 7 от регламента Член 5 Замяна на споразуменията за прилагане на конвенции с регламента за прилагане Разпоредбите на регламента за прилагане заменят разпоредбите на споразуменията за прилагане на конвенциите, посочени в член 6 от регламента; те заменят и разпоредбите за прилагане на разпоредбите на конвенциите, посочени в член 7, параграф 2, алинея в) от регламента, доколкото същите не са изброени в приложение 5 от регламента. Прилагане на член 9 от регламента Член 6 Придобиване на право на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето 1. Ако по силата на член 9 и член 15, параграф 3 от регламента, дадено лице отговаря на условията за придобиване на право на доброволно или продължено осигуряване по избор за инвалидност, старост и смърт (пенсии) в няколко схеми съгласно законодателството на една държава-членка, и ако не е подлежало на задължително осигуряване съгласно една от тези схеми по силата на последната си заетост, съгласно разпоредбите на посочените членове лицето може да се включи в определената от законодателството на тази държава-членка схема за доброволно или продължено осигуряване по избор или, ако това условие не бъде изпълнено, в схема по свой избор. 2. За да се позове на разпоредбите на член 9, параграф 2 от регламента, лицето представя на институцията на въпросната държава-членка заверено заявление за завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Такова заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице от институцията или институциите, които прилагат законодателството, съгласно което лицето е завършило тези осигурителни периоди. Прилагане на разпоредбите на член 12 от регламента Член 7 Общи правила за прилагане на разпоредбите за избягване на припокриване на обезщетения - Прилагане на тези разпоредби във връзка с инвалидност, старост или смърт (пенсии) 1. Когато лице, което има право на обезщетение, дължимо съгласно законодателството на една държава-членка, има право също на обезщетение съгласно законодателствата на една или повече други държави-членки, се прилагат следните правила: а) ако прилагането на член 12, параграфи 2 или 3 от регламента води до намаляване или едновременно спиране на изплащането на тези обезщетения, нито едно от тях не може да бъде намалено или спряно със сума, по-голяма от сумата, получена при разделянето на сумата, която подлежи на намаление или спиране съгласно законодателството, според което обезщетението е дължимо, броя на обезщетенията, подлежащи на намаление или спиране, на които заинтересованото лице има право; б) по отношение на обезщетенията, свързани с инвалидност, старост или смърт (пенсии), отпускани по член 46, параграф 2 от регламента от институцията на държавата-членка, тази институция трябва да вземе предвид всички обезщетения от различен вид и всеки доход или възнаграждение, които биха могли да доведат до намаление или спиране изплащането на обезщетението, дължимо от тази институция, не за изчислението на теоретичната сума, посочена в член 46, параграф 2, алинея а) от регламента, а изключително за намалението или суспендирането на сумата, посочена в член 46, параграф 2, алинея б) от регламента. Независимо от това, само част от общата сума на такива обезщетения, доход или възнаграждение, трябва да се вземат предвид, и тази част се определя пропорционално на продължителността на завършените осигурителни периоди в съответствие с член 46, параграф 2, алинея б) от регламента; в) що се отнася до обезщетенията за инвалидност, старост или смърт (пенсии), отпускани съгласно първа алинея на член 46, параграф 1 от регламента от институцията на държава-членка, тази институция трябва, когато се прилагат разпоредбите на член 46, параграф 3 от регламента, да отчита всички обезщетения от различен вид и всеки приход или възнаграждение, които биха могли да доведат до намаляване или суспендиране на обезщетението, дължимо от институцията, не за изчислението на теоретичната сума, посочена в член 46, параграф 1 от регламента, а изключително за намаление или спиране изплащането на сумата, посочена в член 46, параграф 3 от регламента. Независимо от това, само част от общата сума на такива обезщетения, доход или възнаграждение трябва да се вземат предвид; тази част се получава, като се умножи сумата с коефициент, равен на съотношението между сумата на обезщетенията в резултат на прилагането на член 46, параграф 3 от регламента и сумата в резултат на прилагането на първа алинея от член 46, параграф 1 от регламента. 2. За целите на член 12, параграфи 2, 3 и 4 от регламента, компетентните заинтересовани институции, при поискване, обменят цялата необходима информация. Член 8 Приложими правила в случай на припокриване на права на обезщетения за майчинство съгласно законодателството на няколко държави-членки Ако работник или член на неговото семейство има право на обезщетение за майчинство съгласно законодателствата на две или повече държави-членки, тези обезщетения ще се отпускат изключително съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия е станало раждането, или, ако раждането не е станало на територията на една от тези държави, изключително съгласно законодателството на държавата-членка, на която работникът е бил последно субект. Член 9 Приложими правила в случай на припокриване на права на помощи при смърт съгласно законодателствата на няколко държави-членки 1. При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка, се запазва само придобитото право на помощи при смърт съгласно законодателството на тази държава-членка, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява. 2. При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка, когато правото на помощи при смърт е било придобито съгласно законодателството на две или повече други държави-членки, или когато смъртта настъпи извън територията на държавите-членки и споменатото право е било придобито съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се запазва само придобитото право съгласно законодателството на държавата-членка, по силата на което е завършил последния осигурителен период на починалото лице, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява. Член 10 Приложими правила в случай на припокриване на права на семейни обезщетения или семейни помощи или когато, през същия период или през част от периода, работникът последователно е субект на законодателството на няколко държави-членки 1. Ако по време на същия период семейни помощи или семейни обезщетения се дължат на две лица по отношение на същия член на семейството по силата на член 73, параграфи 1 или 2 или член 74, параграфи 1 или 2 от регламента и съгласно законодателството на страната по пребиваване на този член на семейството, разпоредбите, приложими по отношение на припокриване на права на семейни обезщетения или семейни помощи, са тези, предвидени от законодателството на страната по пребиваване на члена на семейството. За тази цел, правото на семейни помощи или семейни обезщетения по член 73, параграфи 1 или 2 или член 74, параграфи 1 или 2 от регламента се вземат предвид, както ако бяха право, придобито съгласно законодателството на страната по пребиваване на въпросния член на семейството. 2. Ако работник е бил субект последователно на законодателството на две държави-членки през период, разделящ две дати за изплащане на семейни помощи или семейни обезщетения, както е предвидено от законодателството на едната или двете заинтересовани държави-членки, се прилагат следните правила: а) семейните помощи или семейните обезщетения, за които може да претендира такъв работник съгласно законодателството на всяка от тези държави, съответстват на броя на дневните помощи или обезщетения, дължими съгласно съответните законодателства. Когато тези законодателства не предвиждат дневни помощи или обезщетения, семейните помощи или семейните обезщетения се отпускат пропорционално на срока, през който такъв работник е бил субект на законодателството на всяка една от държавите-членки по отношение на срока, определен от съответното законодателство; б) когато семейните помощи или семейните обезщетения са били предоставени от институция през период, когато те е трябвало да бъдат предоставени от друга институция, между двете споменати институции се извършва корекция на сметките; в) за целите на алинеи а) и б), когато периодите на заетост, завършени съгласно законодателството на една държава-членка, са изразени в единици, различни от тези, използвани за изчисляване на семейните помощи или семейните обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, на която работникът също е бил субект през същия период, преобразуването се осъществява в съответствие с член 15, параграф 3 от регламента за прилагане; г) независимо от разпоредбите на алинея а) по отношение на взаимоотношенията между държавите-членки, определени в приложение 8 към регламента за прилагане, институцията, която поема разходите за семейни помощи или семейни обезщетения въз основа на първата заетост през съответния период, поема техните разходи през целия текущ период. 3. Ако членовете на семейството на работник, субект на френското законодателство, или на безработен, който получава обезщетения за безработица съгласно френското законодателство, прехвърлят тяхното пребиваване от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка през същия календарен месец, институцията, отговаряща за предоставяне на семейни помощи в началото на този месец, продължава да ги предоставя през целия текущ месец. ДЯЛ III ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Прилагане на разпоредбите на членове 13 до 16 от регламента Член 11 Формалности в случай на командироване 1. В случаите, посочени в член 14, параграф 1, алинея а), i) и параграф 2, алинея а) от регламента, институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо, издава на работника, по негово искане или по искане на неговия работодател, ако са изпълнени изискваните условия, удостоверение за командироване, което потвърждава, че работникът остава субект на законодателството до определената дата. 2. Съгласието, предвидено в член 14, параграф 1, алинея а), ii) от регламента, се иска от работодателя. Член 12 Особени разпоредби за осигуряване по германската схема за социално осигуряване 1. Когато, съгласно условията на член 14, параграф 1, алинеи б) и в) или параграф 2, алинея а) от регламента, германското законодателство се прилага за работник, нает от предприятие или работодател, чието седалище или място на дейност не се намират на германска територия, това законодателство се прилага все едно работникът е нает в неговото място на пребиваване на германска територия. 2. Когато се плащат вноски за определен период съгласно законодателството на държава-членка, различна от Германия, съгласно задължителна схема за инвалидност, старост или смърт (пенсии), за същия период могат също така да бъдат плащани допълващи вноски за допълнително осигуряване съгласно германското законодателство (Höherversicherung). Член 13 Упражняване на правото на избор от лица, наети в дипломатически мисии и консулски служби 1. Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 2 от регламента, трябва да се упражни за първи път в срок от три месеца след датата на наемане на работника от съответната дипломатическа мисия или консулска служба или след датата, на която лицето е встъпило в отношения на заетост с представители на такава мисия или служба. Изборът влиза в сила в деня на встъпване в горните отношения. Когато работникът подновява правото си на избор в края на календарната година, изборът влиза в сила на първия ден от следващата календарна година. 2. Лицето, което упражнява правото си на избор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство то е избрало, като същевременно уведомява за това работодателя си. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка, съобразно издадените указания от компетентния орган на въпросната държава-членка. 3. Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал съответния работник, издава на лицето удостоверение, че за периода, през който лицето е наето във въпросната дипломатическа мисия или консулска служба, или от представители на такава мисия или служба, то е субект на законодателството на тази държава-членка. 4. Когато съответният работник е избрал за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат все едно, че работникът е нает на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната осигурителна институция за болест. Член 14 Упражняване на право на избор от служители от помощния персонал на Европейските общности 1. Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 3 от регламента, трябва да се упражни в момента на сключване на договора за наемане. Органът, който е оправомощен да сключва такъв договор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка. 2. Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал, му издава удостоверение, че за периода, през който е нает като служител от помощния персонал на Европейските общности, той е субект на законодателството на тази държава-членка. 3. При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентните институции по отношение на служителите от помощния персонал на Европейските общности. 4. Когато служител от помощния персонал, който е нает на територията на държава-членка, различна от Германия, е избрал за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат все едно, че служителят от помощния персонал е нает на работа на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната осигурителна институция за болест. ДЯЛ IV ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ГЛАВА 1 ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА СУМИРАНЕТО НА ПЕРИОДИ Член 15 1. В случаите, посочени в член 18, параграф 1, член 38, член 45, параграфи 1 и 2, член 64 и член 67, параграфи 1 и 2 от регламента, сумирането на периоди се извършва съобразно следните правила: а) към осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се прибавят осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо, за да се добавят осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на първата държава-членка, за целите на придобиване, запазване или възстановяване на правата на обезщетения, при условие, че тези осигурителни периоди не се припокриват. Когато обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) трябва да се отпускат от институции на две или повече държави-членки в съответствие с член 46, параграф 2 от регламента, всяка заинтересована институция извършва отделно сумиране, като взема предвид осигурителните периоди, завършени от работника съгласно законодателствата на всички държави-членки, на чиито законодателства той е бил субект, без да се накърняват, когато е необходимо, разпоредбите на член 45, параграф 2 и член 46, параграф 2, алинея в) от регламента; б) когато период на задължително осигуряване, завършен съгласно законодателството на една държава-членка, съвпада с период на доброволно или продължено осигуряване по избор съгласно законодателството на друга държава-членка, се взема предвид само първото; в) когато осигурителен период, различен от период, считан за такъв, завършен съгласно законодателството на една държава-членка, съвпадне с период, считан като осигурителен период съгласно законодателството на друга държава-членка, само първия период се взема предвид; г) всеки период, който се счита за осигурителен съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се взема под внимание само от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство осигуреното лице последно е било задължително осигурено преди споменатия период; когато осигуреното лице не е било задължително осигурено съгласно законодателството на държава-членка преди споменатия период, последният се взема под внимание от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство лицето е било за първи път задължително осигурено след споменатия период; д) когато е невъзможно да се определи точно периода от време, през който определени осигурителни периоди са завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се приема, че тези периоди не се припокриват със завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на друга държава-членка, и когато това е благоприятно, се вземат под внимание; е) когато, съгласно законодателството на една държава-членка определени осигурителни периоди се вземат предвид само ако са завършени в рамките на определен срок, институцията, която прилага това законодателство: i) взема предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, ако те са завършени в рамките на посочения срок, или ii) удължава този срок за продължителността на осигурителните периоди, които изцяло или отчасти са завършени в рамките на посочения срок съгласно законодателството на друга държава-членка, когато съответните осигурителни периоди съгласно законодателството на втората държава-членка дават основание единствено за спиране на срока, през който трябва да бъдат завършени осигурителните периоди. 2. Завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на държава-членка, за която не се прилага регламентът, но които се вземат под внимание съгласно законодателството на тази държава-членка, за която се прилага настоящият регламент, се считат за осигурителни периоди, които следва да бъдат взети предвид за целите на сумирането. 3. Когато завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на една държава-членка се изразяват в различни единици спрямо тези, които се използват от законодателството на друга държава-членка, необходимото превръщане за целите на сумирането се извършва съобразно следните правила: а) когато работникът е работил при условията на шестдневна работна седмица: i) един ден е равен на осем часа, и обратно; ii) шест дни са равни на една седмица, и обратно; iii) 26 дни са равни на един месец, и обратно; iv) три месеца или 13 седмици, или 78 дни са равни на едно тримесечие, и обратно; v) за превръщането на седмици в месеци и обратно, седмиците и месеците се превръщат в дни; vi) прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на осигурителните периоди, завършени през една календарна година, по-голяма от 312 дни или 52 седмици, или 12 месеца, или четири тримесечия; б) когато работникът е работил при условията на петдневна работна седмица: i) един ден е равен на девет часа, и обратно; ii) пет дни са равни на една седмица, и обратно; iii) 22 дни са равни на един месец, и обратно; iv) три месеца или 13 седмици, или 66 дни, са равни на едно тримесечие, и обратно; v) за превръщането на седмици в месеци и обратно, седмиците и месеците се превръщат в дни; vi) прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на завършените осигурителни периоди през една календарна година по-голяма от 264 дни или 52 седмици, или 12 месеца, или четири тримесечия. ГЛАВА 2 БОЛЕСТ И МАЙЧИНСТВО Прилагане на разпоредбите на член 18 от регламента Член 16 Удостоверяване на осигурителни периоди 1. За да се позове на разпоредбите на член 18 от регламента, работникът представя на компетентната институция заявление, в което са посочени завършените осигурителни периоди съгласно законодателството, чийто субект е било лицето. 2. Това заявление се издава по искане на работника от институцията или институциите на държавата-членка, на чието законодателство той последно е бил субект. Ако той не представи посоченото заявление, компетентната институция го получава директно от съответната институция или институции. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят изискванията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Прилагане на разпоредбите на член 19 от регламента Член 17 Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 19 от регламента, работникът трябва да регистрира себе си и членовете на семейството си в институцията по мястото на своето пребиваване, като представи заявление, че той и членовете на семейството му имат право на посочените обезщетения. Това заявление, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Ако работникът или членовете на неговото семейство не представят посоченото заявление, институцията по място на пребиваване го получава директно от компетентната институция. 2. Това заявление важи, докато институцията по място на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от три месеца след датата на издаването му и трябва да се подновява на всеки три месеца. 3. Ако работникът е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заявление важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране. 4. Институцията по място на пребиваване информира компетентната институция за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1. 5. При всяка молба за обезщетения в натура съответното лице представя необходимите документи с доказателствена стойност за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава. 6. В случай на болнично лечение, институцията по място на пребиваване, в срок от три дни от узнаването на горния факт, уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болницата. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по място на пребиваване под формата на еднократна сума. 7. Институцията по място на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, включени в списъка, посочен в член 24, параграф 2 от регламента. Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на такава информация, в които да направи мотивирано възражение; ако до изтичането на този срок не бъде направено такова възражение, институцията по място на пребиваване отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения трябва да се отпуснат в изключително спешни случаи, институцията по място на пребиваване незабавно информира за това компетентната институция. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление за мотивираното възражение на компетентната институция, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по място на пребиваване под формата на еднократна сума. 8. Работникът или членовете на неговото семейство информират институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която има вероятност да промени правото им на обезщетения в натура, по-специално за прекратяване или смяна на заетостта на работника или смяна на пребиваването или престоя на този работник или на член на неговото семейство. По същия начин, ако работникът престане да бъде осигурен или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по място на пребиваване. Институцията по място на пребиваване може по всяко време да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуряването на работника или за правото му на обезщетения в натура. 9. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат,след получаване на становището на Административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане. Член 18 Парични обезщетения в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава парични обезщетения съгласно член 19, параграф 1, алинея б) от регламента, работник, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава молба до институцията по място на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановил работа или удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар на съответния работник, ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по мястото на пребиваване. 2. Когато лекуващите лекари в страната по място на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, съответният работник директно подава молба до институцията по място на пребиваване в определения срок от законодателството, прилагано от тази институция. Тази институция незабавно изисква медицинско потвърждение на неработоспособността и съставяне на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция. 3. В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по място на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която работникът е подал молба до нея, подлага лицето на медицински преглед, както ако въпросното лице бе осигурено в тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността и в срок от три дни след датата на прегледа, институцията по място на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция. 4. Институцията по място на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицински прегледи на съответния работник, както ако той е бил осигурен в тази институция. Веднага щом установи, че работникът отново е годен за работа, тя съответно незабавно уведомява лицето и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до съответния работник се счита за решение, взето от компетентната институция. 5. Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага съответния работник на преглед от лекар по неин избор. 6. Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения поради това, че работникът не е изпълнил формалностите, определени от законодателството на страната по място на пребиваване, или ако установи, че работникът отново е годен за работа, тя уведомява работника за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по място на пребиваване. 7. Когато работникът започне отново работа, той съответно уведомява компетентната институция, ако такова уведомление се изисква съгласно прилаганото от тази институция законодателството. 8. Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен превод и съответно информира институцията по място на пребиваване и работника. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по място на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира работника за правата му и уведомява институцията по място на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да бъдат отпускани в съответствие със законодателството на компетентната държава. 9. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане. Прилагане на разпоредбите на член 20 от регламента Член 19 Особени разпоредби за погранични работници и членове на техните семейства В случай на погранични работници или на членове на техните семейства, могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която те са предписани или препоръчани, в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка. Прилагане на разпоредбите на член 22 от регламента Член 20 Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава - Специална хипотеза на работници, командировани другаде, и на работници, заети в международния транспорт, и членове на техните семейства 1. За да получава обезщетения в натура за себе си или за членовете на неговото семейство, които го придружават по време на командировка, работник, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 1, алинея а), i) или параграф 2, алинея а) от регламента, представя в институцията по място на престой удостоверението, посочено в член 11 от регламента за прилагане. Работник, който е представил такова удостоверение, се приема, че отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. 2. За да получава обезщетения в натура за себе си или за придружаващите го членове на неговото семейство, работник в международния транспорт, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 2, алинея б) от регламента, и който в хода на своята заетост отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, възможно най-бързо представя на институцията по място на престой специално заявление, издадено от неговия работодател или негов представител през текущия календарен месец или през двата календарни месеца, предхождащи датата на подаване. В това заявление по-специално се посочва датата, от която работникът е нает от въпросния работодател, и името и адреса на компетентната институция; все пак, ако съгласно законодателството на компетентната държава от работодателя не се изисква да знае коя е компетентната институция, работникът писмено съобщава името и адреса на тази институция при подаване на завереното си заявление до институцията по място на престой. Работник, който е представил такова заявление, се приема, че отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Ако работник не е в състояние да се свърже с институцията по място на престой преди да получи медицинско лечение, независимо от това той получава такова лечение при представяне на посоченото заявление все едно, че е осигурен в тази институция. 3. Институцията по място на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали съответното лице отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения в натура. Институцията по място на престой предоставя обезщетенията в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни. 4. Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по място на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост, компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетенията в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по място на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения. 5. Вместо удостоверението или завереното заявление, предвидени съответно в параграфи 1 и 2, работниците, включени в приложното поле на посочените параграфи, може да представят на институцията по място на престой заявление, в което се посочва, че са изпълнени условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. При необходимост, в това заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура, съгласно законодателството на компетентната държава. В такъв случай не се прилагат разпоредбите на параграфи 1, 2, 3 и 4. 6. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия. 7. Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграфи 1 или 2, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента. Член 21 Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава - Работници, освен включените в приложното поле на член 20 от регламента за прилагане 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, алинея а), i) от регламента, освен в случай, посочен в член 20 от регламента за прилагане, работник представя на институцията по място на престой заявление, в което се посочва, че лицето има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заявление, което се издава от компетентната институция по искане на заинтересованото лице, по възможност преди да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно, по целесъобразност, се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако работникът не представи посоченото заверено заявление, институцията по място на престой го получава директно от компетентната институция. 2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Член 22 Обезщетения в натура за работници, които сменят пребиваването си или се завръщат в страната си на пребиваване, и за работници, които са получили разрешение да отидат в друга държава-членка с цел медицинско лечение 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, алинея б), i) от регламента, работникът представя на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите от законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното заявление може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради форсмажорни обстоятелства същото не може да се изготви преди това. 2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетения в натура в случая, посочен в член 22, параграф 1, алинея в), i) от регламента. Член 23 Обезщетения в натура за членове на семейството Разпоредбите на членове 21 или 22 от регламента за прилагане, в зависимост от случая, се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членове на семейството, в съответствие с предвиденото в член 23, параграф 3 от регламента. Член 24 Парични обезщетения за работници в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава Разпоредбите на член 18 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения съгласно член 22, параграф 1, алинея а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава изискването за представяне на удостоверение за неработоспособност, работникът, който има престой на територията на държава-членка, без да упражнява там никаква професионална или търговска дейност, не е длъжен да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 18, параграф 1 от регламента за прилагане. Прилагане на разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента Член 25 Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения 1. За да получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента, работникът представя на компетентната институция заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция. 2. Това заверено заявление се издава от институцията по място на пребиваване на членовете на семейството. То важи 12 месеца от датата на издаването му. То може да бъде подновявано, като в такъв случай същото ще бъде валидно от датата на подновяването му. Работникът незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено заявление. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството. 3. Вместо завереното заявление, предвидено в параграф 1, компетентната институция може да изисква от работника да представи актуални документи за гражданско състояние във връзка с членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция. Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 1 от регламента Член 26 Обезщетения за безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава, за да търсят заетост там 1. За да получава парични обезщетения и обезщетения в натура съгласно член 25, параграф 1 от регламента, за себе си и за членовете на своето семейство, безработното лице представя на институцията за осигуряване за болест на мястото, където е отишло, заверено заявление, което преди отпътуването си същото е изискало от компетентната институция за осигуряване за болест. Ако безработното лице не представи въпросното заверено заявление, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция. Това заверено заявление трябва да удостоверява наличието на право на посочените обезщетения при условията, определени в член 69, параграф 1, алинея а) от регламента; в него трябва да се посочва срока на действие на това право, като се отчитат разпоредбите на член 69, параграф 1, алинея в) от регламента; и да се посочва размера на паричните обезщетения, които следва да се предоставят, по целесъобразност, под формата на осигуровка за болест през гореспоменатия период в случай на неработоспособност или постъпване в болница. 2. Институцията за осигуряване за безработица на мястото, където е отишло безработното лице, удостоверява върху екземпляр от завереното заявление, посочено в член 83 от регламента за прилагане, който се изпраща на институцията за осигуряване за болест на същото място, че са изпълнени условията, определени в член 69, параграф 1, алинея б) от регламента, и посочва датата, от която безработното лице получава обезщетения за осигуряване за безработица за сметка на компетентната институция. Това заверено заявление важи за срока, определен в член 69, параграф 1, алинея в) от регламента, докато се изпълняват условията. Институцията за осигуряване за безработица на мястото, където е отишло безработното лице, в тридневен срок информира посочената институция за осигуряване за болест, ако условията престанат да бъдат удовлетворени. 3. Разпоредбите на член 17, параграфи 6 и 7 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 3 от регламента Член 27 Обезщетения в натура за членове на семейството на безработни лица в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава Разпоредбите на член 17 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството на безработни лица, когато въпросните членове на семейството пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава. При регистрирането на членовете на семейството на безработни лица, които получават обезщетения съгласно член 69, параграф 1 от регламента, трябва да се представи завереното заявление, посочено в член 26, параграф 1 от регламента за прилагане. Това заверено заявление важи за периода от време, през който могат да се отпускат обезщетенията съгласно член 69, параграф 1 от регламента. Прилагане на разпоредбите на член 26 от регламента Член 28 Обезщетения в натура за лица, претендиращи пенсия и за членове на техните семейства 1. Съгласно разпоредбите на член 26, параграф 1 от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, лице, което претендира пенсия и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по място на пребиваване, като представят заверено заявление, че съгласно законодателството на друга държава-членка лицето има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено заявление се издава от институцията на въпросната друга държава-членка, която отговаря за обезщетенията в натура. 2. Институцията по място на пребиваване информира институцията, която е издала завереното заявление, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1. Прилагане на разпоредбите на член 28 от регламента Член 29 Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които не пребивават в държава-членка, съгласно чието законодателство те имат право на обезщетения 1. Съгласно член 28, параграф 1 от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, пенсионер и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по място на пребиваване, като представят заверено заявление, удостоверяващо, че пенсионерът има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство съгласно законодателството или едно от законодателствата, според които се дължи пенсия. 2. Това заверено заявление се издава по искане на пенсионера от институцията или една от институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да определя правото на обезщетения в натура, веднага щом пенсионерът отговаря на условията за придобиване на право на такива обезщетения. Ако пенсионерът не представи завереното заявление, институцията по място на пребиваване го получава директно от институцията или институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да издава такова заверено заявление. Докато чака да получи това заверено заявление, институцията по място на пребиваване може, въз основа на приетите от нея документи с доказателствена стойност, временно да регистрира пенсионера и членовете на неговото семейство. Тази регистрация не се прилага от институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения в натура, докато институцията по място на пребиваване е издала предвиденото в параграф 1 заверено заявление. 3. Институцията по място на пребиваване информира институцията, която е издала предвиденото в параграф 2 заверено заявление, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на посочения параграф. 4. При подаване на молба за обезщетения в натура пенсионерът трябва да докаже на институцията по място на пребиваване, чрез разписката или извлечение от паричен превод за последното извършено плащане, че той продължава да има право на пенсия. 5. Пенсионерът или членовете на неговото семейство информират институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която би повлияла на правото им на обезщетения в натура, по-специално за всяко спиране или отнемане на пенсията и за всяка промяна на пребиваването им. Институциите, които отговарят за пенсията, също информират институцията по място на пребиваване на пенсионера за всяка такава промяна. 6. Административната комисия определя, доколкото е необходимо, процедурата за определяне на институцията, за чиято сметка са разходите за изплащането на обезщетения в натура в случая, посочен в член 28, параграф 2, алинея б) от регламента. Прилагане на разпоредбите на член 29 от регламента Член 30 Обезщетения в натура за членове на семейството, които пребивават в държава-членка, различна от държавата, в която пребивава пенсионерът 1. Съгласно разпоредбите на член 29, параграф 1 от регламента, за да получават обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивават, членовете на семейството се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като подават документите с доказателствена стойност, които се изискват от прилаганото от тази институция законодателство за отпускането на такива обезщетения на членове на семейството на пенсионер, заедно със заверено заявление, че пенсионерът има право на обезщетения в натура за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено заявление, което се издава от институцията по място на пребиваване на пенсионера, важи докато институцията по място на пребиваване на членовете на неговото семейство не бъде уведомена за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от една година след датата на издаването му и трябва да се подновява ежегодно. 2. При подаване на молба за обезщетения в натура членовете на семейството представят на институцията по мястото на пребиваването им завереното заявление, посочено в параграф 1, ако прилаганото от тази институция законодателство предвижда такава молба да се придружава от доказателства за наличие на право на пенсия. 3. Институцията по място на пребиваване на пенсионера информира институцията по място на пребиваване на членовете на семейството за спирането или отнемането на пенсията, както и за всяка промяна на пребиваването на пенсионера. Институцията по място на пребиваване на членовете на семейството може по всяко време да изисква от институцията по място на пребиваване на пенсионера да ѝ предоставя всякаква информация относно правото на обезщетения в натура. 4. Членовете на семейството информират институцията по мястото на тяхното пребиваване за всяка промяна в положението им, която има вероятност да промени правото им на обезщетения в натура, по-специално за всяка промяна на пребиваването. Прилагане на разпоредбите на член 31 от регламента Член 31 Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които имат престой в държава-членка, различна от държавата на тяхното пребиваване 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 31 от регламента, пенсионер представя пред институцията по място на престой заверено заявление, че има право на такива обезщетения. По целесъобразност, в това заверено заявление, което се издава от институцията по място на пребиваване на пенсионера, по възможност преди той да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на тази държава-членка. Ако пенсионерът не представи въпросното заверено заявление, институцията по място на престой го получава директно от институцията по място на пребиваване. 2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. В такъв случай, институцията по място на пребиваване на пенсионера се счита за компетентна институция. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството, включени в приложното поле на член 31 от регламента. Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 1 от регламента Член 32 Институции, в които работниците в мини и сходни предприятия и членовете на техните семейства могат да подават молби, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава 1. В случаите, посочени в член 35, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за здравно осигуряване или осигуряване за майчинство за работници, извършващи физически труд в стоманодобивната промишленост, са еднакви с предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория, и членовете на техните семейства могат да подават молби в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, намираща се на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници, извършващи труд в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения. 2. Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работници или членовете на техните семейства имат право да избират да подават молби или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която те имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на съответното лице на факта, че при подаване на молба до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, то ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за името и адреса на тази институция. Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 3 от регламента Член 33 Отчитане на периода, през който вече са предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка С цел прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 3 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на болест или майчинство. Възстановяване от компетентната институция на една държава-членка на извършените разходи по време на престой в друга държава-членка Член 34 1. Ако по време на престоя на работника в държава-членка, различна от компетентната държава, е невъзможно да се изпълнят формалностите, предвидени в член 20, параграфи 1, 2 и 5 и членове 21, 23 и 31 от регламента за прилагане, при подаване на молба от съответното лице, разходите му се възстановяват от компетентната институция по място на престой. 2. По искане на компетентната институция, институцията по място на престой ѝ предоставя цялата необходима информация за тези ставки. ГЛАВА 3 ИНВАЛИДНОСТ, СТАРОСТ И СМЪРТ (ПЕНСИИ) Подаване и проучване на заявления за обезщетения Член 35 Заявления за обезщетения за инвалидност, когато работникът е бил осигурен само съгласно законодателството, посочено в приложение III към регламента, и в случая, посочен в член 40, параграф 2 от регламента 1. За да получава обезщетения съгласно членове 37, 38 и 39 от регламента, включително в случаите, посочени в член 40, параграф 2, член 42, параграфи 1 и 2 от регламента, работник подава заявление или до институцията на държавата-членка, на чието законодателство е бил субект при настъпване на неработоспособността, последвана от инвалидност, или на увеличаването на степента на инвалидност, или до институцията по място на пребиваване, която след това изпраща заявлението на първата институция, като посочва датата, на която същото е подадено; тази дата се счита за дата на подаване на заявлението пред първата институция. Въпреки това, ако са били отпускани парични обезщетения за здравно осигуряване, по целесъобразност, датата, на която е прекратено отпускането на тези обезщетения, трябва да се счита за дата на подаване на заявлението за пенсия. 2. В случая, посочен в член 41, параграф 1, алинея б) от регламента, институцията, в която последно е било осигурено лицето, претендиращо обезщетение, уведомява институцията, която първоначално е отговаряла за изплащането на обезщетенията, за размера и датата, от която следва да се отпускат дължимите обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Считано от тази дата, дължимите обезщетения преди увеличаването на степента на инвалидност се анулират или намаляват до размер, който не надвишава добавката, посочена в член 41, параграф 1, алинея в) от регламента. 3. Разпоредбите на параграф 2 не се прилагат в случая, посочен в член 41, параграф 1, алинея г) от регламента. В този случай институцията, в която последно е било осигурено лицето, претендиращо обезщетение, се обръща към холандската институция за установяване на дължимия от тази институция размер. Член 36 Заявления за обезщетения за старост и обезщетения на преживял съпруг (без обезщетения за сираци) и обезщетения за инвалидност в случаи, които не са посочени в член 35 от регламента за прилагане 1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове 40 до 51 от регламента, освен в случаите, посочени в член 35 от регламента за прилагане, съответното лице подава заявление до институцията по място на пребиваване съобразно предвидения за това ред от прилаганото от тази институция законодателство. Ако работникът не е завършил осигурителни периоди съгласно това законодателство, институцията по място на пребиваване препраща заявлението до институцията на държавата-членка, на чието законодателство лицето, претендиращо обезщетение, е било последно субект, като посочва датата на подаване на заявлението. Тази дата се счита за дата на подаване на заявлението до последно посочената институция. 2. Когато лице, претендиращо обезщетение, пребивава на територията на държава-членка, според законодателството на която работникът не е завършил осигурителни периоди, той може да изпрати заявлението си до институцията на държавата-членка, на чието законодателство той последно е бил субект. 3. Когато лице, претендиращо обезщетение, пребивава на територията на държава, която не е държава-членка, той подава заявлението си до компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство работникът последно е бил субект. Ако лицето, претендиращо обезщетени, подаде заявлението си до институцията на държавата-членка, чийто гражданин е, последната препраща заявлението на компетентната институция. 4. Заявление за обезщетения, което е изпратено до институцията на една държава-членка, автоматично предполага едновременното отпускане на обезщетения съгласно законодателството на всички въпросни държави-членки, на чиито условия отговаря лицето, претендиращо обезщетение, освен когато съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента лицето, претендиращо обезщетение, иска отлагане на всички обезщетения за старост, на които би имал право съгласно законодателството на една или повече държави-членки. Член 37 Документи и информация, които следва да съпътстват заявленията за обезщетения, посочени в член 36 от регламента за прилагане Подаването на заявленията, посочени в член 36 от регламента за прилагане, се подчинява на следните правила: а) към заявлението се прилагат необходимите оправдателни документи, а самото заявление трябва да се подаде по образеца, предвиден от законодателството: i) на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят, в случая, посочен в член 36, параграф 1; ii) на държавата-членка, чийто субект последно е бил работникът, в случаите, предвидени в член 36, параграфи 2 и 3; б) точността на предоставената от лицето, претендиращо обезщетение, информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо обезщетение; в) лицето, претендиращо обезщетение, трябва да посочи, доколкото е възможно, институцията или институциите, които отговарят за осигуряването за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, в която работникът е бил осигурен, или работодателя или работодателите, за които той е работил на територията на която и да е държава-членка, чрез представяне на всички евентуално притежавани от него удостоверения за заетост; г) ако, съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, иска да се отложи отпускането на всякакви обезщетения за старост, на които евентуално има право съгласно законодателството на една или повече държави-членки, той трябва да посочи законодателството, съгласно което претендира обезщетения. Член 38 Заверени заявления за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при установяване на размера на обезщетението 1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 39, параграф 4 или член 47, параграф 3 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, трябва да представи заверено заявление за членовете на семейството си, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения. Това заверено заявление се издава от институцията за здравно осигуряване по място на пребиваване на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на втора и трета алинея на член 25, параграф 2 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Вместо завереното заявление, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения, може да изисква от лицето, претендиращо обезщетение да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция. 2. В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с пенсионера, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на лицето, претендиращо обезщетение, се установява чрез документи, доказващи, че горното лице им изпраща редовно част от своите доходи. Член 39 Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, когато работникът е бил осигурен само съгласно законодателствата, посочени в приложение III към регламента 1. Ако работникът е подал заявление за обезщетения за инвалидност и институцията установи, че се прилагат разпоредбите на член 37, параграф 1 от регламента, при необходимост тази институция получава от институцията, при която последно е било осигурено заинтересованото лице, заверено заявление за завършените от него осигурителни периоди съгласно прилаганото от последнопосочената институция законодателство. 2. Когато, с оглед удовлетворяване на условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка, разпоредбите на параграф 1 се прилагат по аналогия. 3. В случая, посочен в член 39, параграф 3 от регламента, институцията, която е проучила случая на лицето, претендиращо обезщетение, изпраща преписката му на институцията, при която съответното лице последно е било осигурено. 4. Разпоредбите на членове 41-50 от регламента за прилагане не се прилагат за проучването на заявленията, посочени в параграфи 1, 2 и 3. Член 40 Определяне на степента на инвалидност За да определи степента на инвалидност, институцията на държавата-членка взема под внимание получените от институцията на всяка друга държава-членка документи и медицински доклади, както и информация от административно естество. Въпреки това, всяка институция си запазва правото да изисква лицето, претендиращо обезщетение, да бъде прегледано от лекар по неин избор, освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на член 40, параграф 3 от регламента. Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, старост и за преживели наследници в случаите, посочени в член 36 от регламента за прилагане Член 41 Определяне на проучващата институция 1. Заявленията за обезщетения се проучват от институцията, наричана по-нататък „проучващата институция“, до която са изпратени или препратени в съответствие с разпоредбите на член 36 от регламента за прилагане. 2. Проучващата институция незабавно уведомява чрез специален формуляр всички заинтересовани институции за подадените заявления за обезщетения така, че заявленията да могат едновременно и незабавно да се проучват от всички тези институции. Член 42 Формуляри, които следва да се използват за проучването на заявления за обезщетения 1. При проучването на заявления за обезщетения проучващата институция използва формуляр, който по-специално ще включва заявление и обобщена справка за завършените от работника осигурителни периоди съгласно законодателството на съответната държава-членка. 2. Когато се препращат до институцията на всяка друга държава-членка, тези формуляри играят ролята на оправдателни документи. Член 43 Процедура, която заинтересована институция трябва да следва при проучването на заявление 1. Проучващата институция вписва във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство и изпраща екземпляр от този формуляр до институцията, която отговаря за осигуряването за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, в която работникът е бил осигурен, като по целесъобразност, прилага всички евентуално представени от лицето, претендиращо обезщетение, удостоверения за заетост. 2. Когато участва само една друга институция, тази институция попълва въпросния формуляр, в който посочва: а) завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство; б) размера на обезщетението, за което заявителят може да претендира само по отношение на тези осигурителни периоди; в) теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента. Така попълненият формуляр се връща на проучващата институция. Ако, при отчитане само на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото законодателство от институцията на втората държава-членка, се придобива право на обезщетения, и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, като се има предвид, че процедурата по изчисляване, предвидена в алинея в), изисква значително по-дълъг период от време, формулярът се връща на проучващата институция, заедно с информацията, посочена в алинеи а) и б); информацията, посочена в алинея в), се изпраща възможно най-бързо на проучващата институция. 3. Ако в процеса участват две или повече други институции, всяка от тези институции попълва въпросния формуляр, като посочва завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство и връща формуляра на проучващата институция. Ако, при отчитане само на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото законодателство от една или повече от тези институции, се придобива право на обезщетения, и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, проучващата институция едновременно се уведомява за този размер и за осигурителните периоди; ако определянето на посочения размер предполага известно забавяне, проучващата институция се уведомява за този размер веднага, след като той бъде определен. При получаване на всички формуляри, предоставящи информация за осигурителните периоди, и по целесъобразност, за дължимата сума или суми съгласно законодателството на една или повече от заинтересованите държави-членки, проучващата институция изпраща екземпляр от така попълнените формуляри до всяка от заинтересованите институции; всяка такава институция посочва върху тях теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, след което връща формуляра на проучващата институция. 4. Веднага, щом проучващата институция, след като е получила информацията, посочена в параграфи 2 или 3, установи, че следва да се приложат разпоредбите на член 40, параграф 2 или член 48, параграфи 2 или 3 от регламента, тя съответно информира за това останалите заинтересовани институции. 5. В случая, предвиден в член 37, алинея г) от регламента за прилагане, институциите на държавите-членки, на чието законодателство лицето, претендиращо обезщетение, е било субект, но пред които е подало молба за отлагане на отпускането на обезщетенията, вписват във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, само завършените от лицето, претендиращо обезщетение, осигурителни периоди съгласно прилаганото от тях законодателство. Член 44 Институция, която е оправомощена да взема решение за степента на инвалидност 1. Съобразно разпоредбите на параграфи 2 и 3, проучващата институция е единствено оправомощена да взема решението по член 40, параграф 3 от регламента относно степента на инвалидност на лицето, претендиращо обезщетение. Тя взема такова решение веднага, щом е в състояние да определи, дали, след като по целесъобразност бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения. Тя незабавно уведомява за такова решение другите заинтересовани институции. 2. Ако, след като бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, не са изпълнени другите условия за придобиване на право на обезщетения, освен тези, които са свързани със степента на инвалидност, определени от прилаганото от проучващата институция законодателство, тази институция незабавно уведомява компетентната институция за инвалидност на другата държава-членка, на чието законодателство работникът последно е бил субект. Тази институция, ако са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения, е оправомощена да взема решения относно степента на инвалидност на лицето, претендиращо обезщетение; тя незабавно уведомява за решението си другите заинтересовани институции. 3. При необходимост, въпросът може при същите условия да се отнесе обратно до компетентната институция за инвалидност на държавата-членка, на чието законодателство работникът е бил субект първо. Член 45 Условно изплащане на обезщетения и авансово изплащане на обезщетения 1. Ако проучващата институция установи, че лицето, претендиращо обезщетение, има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, без да e необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки, тя незабавно изплаща тези обезщетения условно. 2. Ако заявителят няма право на обезщетения съгласно параграф 1, но от предоставената информация на проучващата институция съгласно разпоредбите на член 43, параграфи 2 или 3 от регламента за прилагане личи, че се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди съгласно това законодателство, институцията, която прилага въпросното законодателство, условно изплаща обезщетенията веднага, след като проучващата институция я информира за това нейно задължение. 3. Ако в случая, посочен в параграф 2, се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди съгласно всяко едно от тези законодателства, отговорна за условното изплащане на обезщетенията е институцията, която първа е информирала проучващата институция за наличието на такова право; проучващата институция е длъжна да информира останалите заинтересовани институции. 4. Институцията, която трябва да изплаща обезщетенията съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, незабавно информира лицето, претендиращо обезщетение, като изрично му обръща внимание, че предприетата мярка има условен характер и не подлежи на обжалване. 5. Ако на лицето, претендиращо обезщетение, не се дължи никакво условно обезщетение съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, но от получената информация личи, че се придобива право съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, проучващата институция му изплаща подходящ, подлежащ на възстановяване, аванс, чийто размер е възможно най-близък до сумата, която вероятно ще му бъде отпусната съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента. 6. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се споразумеят да прилагат други методи за условно изплащане на обезщетения в случаите, когато са заинтересовани само институциите на тези държави. Административната комисия се уведомява за всички такива споразумения, сключени по този въпрос. Член 46 Изчисляване на обезщетения в случай на натрупване на осигурителни периоди 1. За изчисляването на теоретичния и действителния размер на обезщетенията в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2, алинеи а) и б) от регламента, се прилагат правилата, предвидени в член 15, параграф 1, алинеи б), в) и г) от регламента за прилагане. Така изчислената действителна сума се увеличава със сумата, която съответства на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор и се определя в съответствие със законодателството, съгласно което тези осигурителните периоди са завършени. 2. За целите на член 46, параграф 3 от регламента сумите на обезщетението, съответстващи на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор, не се вземат предвид. 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия в случай на допълващо осигуряване по избор, посочено във втора алинея на член 15, параграф 3 от регламента. За целите на германското законодателство, вноските, които не се вземат предвид по член 15, параграф 1, алинея б) от регламента за прилагане, се вземат предвид при изчисляването на допълнителните суми на допълващото осигуряване по избор. Параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия. Член 47 Окончателно изчисляване на сумата на дължимите обезщетения от институциите, прилагащи член 46, параграф 3 от регламента В случая, посочен във втора алинея на член 46, параграф 3 от регламента, проучващата институция изчислява и информира всички заинтересовани институции за окончателния размер на обезщетенията, които всяка институция трябва да отпусне. Член 48 Уведомяване на лицето, претендиращо обезщетение за решенията на институциите 1. Окончателните решения, взети от всяка от заинтересованите институции, вземайки предвид, когато е необходимо, уведомяването, посочено в член 47 от регламента за прилагане, се изпращат на проучващата институция. Всяко решение трябва да определи правните средства за защита и разрешените срокове за обжалване, предвидени в съответното законодателство. След като бъдат получени всички тези решения, проучващата институция ги съобщава на лицето, претендиращо обезщетение, на неговия собствен език посредством обобщено заявление, към което се прилагат горепосочените решения. Допустимите срокове за обжалване започват да текат едва от датата на получаване на обобщеното заявление от лицето, претендиращо обезщетение. 2. При изпращане на лицето, претендиращо обезщетение, на обобщеното заявление, предвидено в параграф 1, проучващата институция същевременно изпраща екземпляр до всяка от заинтересованите институции, към който прилага екземпляр от решенията на другите институции. Член 49 Преизчисляване на обезщетения 1. Разпоредбите на членове 45 и 47 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия за прилагането на член 49, параграфи 2 и 3 и член 51, параграф 2 от регламента. 2. В случай на преизчисляване, отнемане или спиране на обезщетение, институцията, която е взела това решение, трябва незабавно да уведоми за това заинтересованото лице и всяка институция, в която заинтересованото лице има установено право на обезщетение, ако е необходимо, чрез посредничеството на проучващата институция. Решението трябва да определи правните средства за защита и разрешените срокове за обжалване, предвидени от съответното законодателство. Сроковете за обжалване започват да текат единствено от датата на получаване на решението от заинтересованото лице. Член 50 Мерки за ускоряване на отпускането на обезщетения 1. а) i) Когато работник, който е гражданин на една държава-членка, стане субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция за пенсиите на последната държава-членка с помощта на всички средства, с които разполага в момента на регистрирането на съответния работник, изпраща на органа, определен от компетентния орган на същата държава-членка (страна на заетост), цялата информация за установяване на самоличността на работника, датата на встъпване в отношения на заетост и името на споменатата компетентна институция и определения от тази институция осигурителен номер; ii) освен това, компетентната институция, посочена в подточка i), доколкото е възможно, изпраща също на органа, определен в съответствие с разпоредбите на подточка i), всякаква друга информация, която може да улесни и ускори финалното отпускане на пенсиите; iii) такава информация се изпраща, при определените от Административната комисия условия, на органа, който е определен от компетентния орган на съответната държава-членка; iv) за прилагането на разпоредбите на подточки i), ii) и iii), лицата без гражданство и бежанците се считат за граждани на държавата-членка, на чието законодателство първо са били субекти; б) по искане на работника или на институцията, в която той понастоящем е осигурен, съответните институции изготвят осигурителна справка за него най-късно една година преди датата, на която лицето ще достигне пенсионна възраст. 2. Административната комисия определя начините за прилагане на разпоредбите на параграф 1. Административни проверки и медицински прегледи Член 51 1. Когато лице, което получава обезщетения, и по-конкретно: а) обезщетения за инвалидност; б) обезщетения за старост, които се отпускат в случай на неработоспособност; в) обезщетения за старост, които се отпускат на възрастни безработни лица; г) обезщетения за старост, които се отпускат в случай на преустановяване на професионална или търговска дейност; д) обезщетения за преживели лица, които се отпускат в случай на инвалидност или неработоспособност; е) обезщетения, които се отпускат при условие, че средствата за издръжка на получателя не надвишават определен таван, има престой или пребивава на територията на държава-членка, различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането, по искане на тази институция се извършват административни проверки и медицински прегледи от институцията по място на престой или място на пребиваване на получателя съобразно реда, определен от прилаганото от последно посочената институция законодателство. Въпреки това, институцията, която отговаря за изплащането, си запазва правото да подлага получателя на преглед от лекар по неин избор. 2. Ако се установи, че посоченият в параграф 1 получател е заето лице или има средства за издръжка, които надвишават определения таван, институцията по място на престой или място на пребиваване изпраща доклад на институцията, която отговаря за изплащането, и която е поискала извършването на проверката или прегледа. По-специално, в този доклад се посочва естеството на заетостта, размера на доходите или средствата, с които лицето е разполагало през последното завършено тримесечие, обичайно изплащаното възнаграждение в същата област на работник на същото ниво като заинтересованото лице в упражняваната от него професия преди да стане инвалид през референтен период, който се определя от институцията, която отговаря за изплащане на обезщетенията, и по целесъобразност, становището на медицински специалист относно здравословното състояние на съответното лице. Член 52 Когато, след спиране на обезщетенията, които е получавало, заинтересованото лице възстанови правото си на обезщетения, докато пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, заинтересованите институции взаимно си обменят цялата съответна информация с оглед възобновяване на предоставянето на въпросните обезщетения. Изплащане на обезщетения Член 53 Начин за изплащане на обезщетения 1. Ако институцията, която отговаря за плащанията в дадена държава-членка, не изплаща директно дължимите обезщетения на лицата, които имат право на обезщетения, и които пребивават на територията на друга държава-членка, по искане на институцията, която отговаря за плащанията, тези обезщетения се изплащат от органа за връзка на последната държава-членка или от институцията по място на пребиваване на въпросните лица, които имат право на обезщетения съобразно реда, предвиден в членове 54-58 от регламента за прилагане; ако институцията, която отговаря за плащанията, директно изплаща обезщетенията на лицата, които имат право на тях, тя уведомява за това институцията по място на пребиваване. Процедурата за изплащане, която трябва да се прилага от институциите на държавите-членки, е посочена в приложение 6. 2. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да договарят други процедури за изплащането на обезщетения в случаите, когато компетентните институции на тези държави-членки са единствените заинтересовани институции. Административната комисия бива уведомена за всички сключени по този въпрос споразумения. 3. Разпоредбите на споразумения за изплащането на обезщетения, които се прилагат в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат при условие, че са изброени в приложение 5. Член 54 Уведомяване на разплащателния орган за подробния график на подлежащите на извършване плащания Институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения, изпраща на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, което има право на обезщетения, или на институцията по място на пребиваване (двете наричани по-нататък „разплащателен орган“) подробен график за плащанията на подлежащите на извършване плащания, който следва да бъде получен от разплащателния орган не по-късно от 20 дни преди датата, на която стават дължими тези обезщетения. Член 55 Плащане на дължими суми по сметката на разплащателния орган 1. Десет дни преди датата, на която обезщетенията стават дължими, институцията, която отговаря за изплащането, плаща необходимата сума за плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията. Плащането се извършва чрез националната банка или чрез друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, по открита сметка на името на националната банка или друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира разплащателният орган, в полза на този орган. Институцията, която отговаря за плащането, същевременно изпраща уведомление за плащането до разплащателния орган. 2. Банката, по чиято сметка е извършено плащането, кредитира разплащателния орган с обменната стойност на плащането във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира въпросният орган. 3. Наименованията и седалищата на банките, посочени в параграф 1, са изброени в приложение 7. Член 56 Изплащане на дължими суми от разплащателния орган на лицата, които имат право на обезщетения 1. Плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, се изплащат на лицата, които имат право на обезщетения, от разплащателния орган от името на институцията, която отговоря за плащането. Такива плащания се извършват съобразно реда, определен от прилаганото от разплащателния орган законодателство. 2. Веднага, щом разплащателният орган или всеки друг определен орган узнае за обстоятелство, което дава основание за спиране или отнемане на обезщетения, той преустановява всички плащания. Същото важи и за случая, когато лицето, което има право на обезщетения, смени пребиваването си на територията на друга държава. 3. Разплащателният орган уведомява институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения, за мотивите за всяко неизвършено плащане. При смърт на лицето, което има право на обезщетения или на неговия съпруг, или в случай на повторна женитба на овдовял съпруг/а, разплащателният орган уведомява посочената институция за датата, на която е настъпило такова събитие. Член 57 Уреждане на сметки по отношение на плащането, посочено в член 56 от регламента за прилагане 1. Сметките по отношение на плащанията, посочени в член 56 от регламента за прилагане, се уреждат в края на всеки платежен период, за да се определят действително изплатените суми на лицата, които имат право на обезщетения или на техните законни или упълномощени представители, както и неизплатените суми. 2. Общата сума, изразена с цифри и думи във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, се заверява по отношение на съответствието ѝ с извършените от разплащателния орган плащания и се подписва от представител на този орган. 3. Разплащателният орган гарантира правилното извършване на така определените плащания. 4. Разликата между изплатените суми от институцията, която отговаря за изплащането, изразена във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира тази институция, и стойността, изразена в същата валута, на осчетоводените от разплащателния орган плащания се вписва срещу подлежащите впоследствие на изплащане суми по същата позиция от институцията, която отговаря за изплащането. Член 58 Разходи, извършени при изплащането на обезщетения Разплащателният орган може да си възстановява от получателите извършените разходи при изплащането на обезщетения, по-специално пощенски и банкови такси, при условията, които са предвидени от прилаганото от този орган законодателство. Член 59 Уведомление за смяна на пребиваването на лицето, което има право на обезщетения Когато лице, което има право на дължими обезщетения съгласно законодателството на една или повече държави-членки, сменя пребиваването си от територията на една държава на територията на друга държава, то уведомява за това институцията или институциите, които отговарят за изплащането на такива обезщетения, както и разплащателния орган. ГЛАВА 4 ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ Прилагане на разпоредбите на членове 52 и 53 от регламента Член 60 Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 52, алинея а) от регламента, работник трябва да представи на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право на такива обезщетения в натура. Това заверено заявление, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Освен това, ако това се предвижда от законодателството на компетентната държава, работникът представя на институцията по място на пребиваване разписка от компетентната институция за уведомление за трудова злополука или професионална болест. Ако работникът не представи посочените документи, институцията по място на пребиваване ги получава директно от компетентната институция, а до пристигането им, тя отпуска на лицето обезщетенията в натура по осигуряването за болест при условие, че работникът отговаря на условията за придобиване на право на такива обезщетения. 2. Въпросното заверено заявление важи, докато институцията по място на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от три месеца след датата на издаването му и трябва да се подновява на всеки три месеца. 3. Ако работникът е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заверено заявление важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране. 4. При всяко заявление за обезщетения в натура работникът представя оправдателните документи, изискуеми за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия той пребивава. 5. В случай на болнично лечение, институцията по място на пребиваване, в срок от три дни от узнаването на факта, уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болница. 6. Институцията по място на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, включени в списъка, посочен в член 24, параграф 2 от регламента, като се прилагат необходимите оправдателни документи. Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на тази информация, в които да повдигне мотивирано възражение; ако в края на този срок не бъде повдигнато такова възражение, институцията по място на пребиваване отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения в натура трябва да се отпуснат в изключително спешни случаи, институцията по място на пребиваване незабавно информира компетентната институция за това. 7. Работникът информира институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението му, която има вероятност да променя правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на заетостта, или смяна на пребиваването или престоя. По същия начин, ако работникът престане да бъде осигурен или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по място на пребиваване . Институцията по място на пребиваване може, по всяко време, да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуряването на работника или за правото му на обезщетения в натура. 8. При погранични работници могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която са предписани или препоръчани и в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка. 9. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане. Член 61 Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава парични обезщетения, различни от пенсиите съгласно член 52, алинея б) от регламента, работникът, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава молба до институцията по място на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановил работа или ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по място на пребиваване, заинтересованият работник представя удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия го лекар. 2. Ако лекуващите лекари на съответния работник в страната по място на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, работникът директно подава молба до институцията по място на пребиваване в определения от прилаганото от тази институция законодателство срок. Институцията незабавно изисква потвърждаването на неработоспособността и съставянето на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция. 3. В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по място на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която работникът е подал молба до нея, подлага работника на медицински преглед, както ако въпросният работник би бил осигурен в тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността и в срок от три дни след датата на прегледа институцията по място на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция. 4. Институцията по място на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицински прегледи на работника, както ако той е осигурен в тази институция. Веднага щом установи, че работникът отново е годен за работа, тя съответно незабавно уведомява заинтересования работник и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до работника се счита за решение, взето от компетентната институция. 5. Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага работника на преглед от лекар по неин избор. 6. Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения, поради това, че работникът не е извършил формалностите, определени от законодателството на страната по пребиваване, или ако установи, че работникът е годен за работа, тя уведомява работника за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по място на пребиваване. 7. Когато работникът поднови работа, той съответно уведомява компетентната институция, ако съгласно прилаганото от тази институция законодателство се изисква такова уведомление. 8. Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен запис и съответно информира институцията по място на пребиваване и работника. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по място на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира работника за правата му и уведомява институцията по място на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да се отпускат в съответствие със законодателството на компетентната държава. 9. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят въвеждането на други разпоредби за прилагане. Прилагане на разпоредбите на член 55 от регламента Член 62 Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава обезщетения в натура, работник, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 1, алинея а), i) или параграф 2, алинея а) от регламента, представя на институцията по място на престой удостоверението, предвидено в член 11 от регламента за прилагане. Работник, който е представил такова удостоверение, ще се счита, че е удовлетворил условията за придобиване на право на обезщетения в натура. 2. За да получи обезщетения в натура, работник, нает в международен транспорт, както е посочено в член 14, параграф 1, алинея б) от регламента, който, в хода на неговата заетост, отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва, колкото е възможно по-скоро, да представи на институцията по място на престой специално заверено заявление, издадено през текущия календарен месец или през двата предходни календарни месеца от работодателя или негов представител. Това заверено заявление трябва да удостоверява, в частност, датата, от която работникът е в отношения на заетост със споменатия работодател, и наименованието и адреса на компетентната институция. Работникът, който е представил такова заверено заявление, се счита, че е удовлетворил условията за придобиване на право на обезщетения в натура. Ако работник не е в състояние да се свърже с институцията по място на престой преди получаване на медицинско лечение, той трябва, независимо от това, да получи такова лечение при представяне на споменатото заверено заявление, както ако той е осигурен в тази институция. 3. Институцията по място на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали работник, който е включен в приложното поле на параграфи 1 или 2, отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения в натура. Институцията по място на престой предоставя обезщетенията в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни. 4. Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по място на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетенията в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по място на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения. 5. Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграфи 1 или 2, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента. 6. Вместо удостоверение или заверено заявление, предвидено в параграфи 1 или 2, работниците, посочени в същите параграфи, може да представят на институцията по място на престой заверено заявление, в съответствие с предвиденото в параграф 7. 7. За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, алинея а), i) от регламента, освен по презумпция съгласно параграфи 1 и 2, работникът представя на институцията по място на престой заверено заявление, в което се посочва, че той има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по възможност преди работникът да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно, по целесъобразност се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако работникът не представи посоченото заверено заявление, институцията по място на престой го получава от компетентната институция. 8. Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Член 63 Обезщетения в натура за работници, които сменят пребиваването си или се завръщат в страната си на пребиваване, и за работници, които са получили разрешение да отидат в друга държава-членка с цел получаване на медицинско лечение 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, алинея б), i) от регламента, работник представя на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималният период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите на законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното заявление може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради форсмажорни обстоятелства същото не може да се изготви преди това. 2. Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетенията в натура в случая, посочен в член 55, параграф 1, алинея в), i) от регламента. Член 64 Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава Разпоредбите на член 61 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения, различни от пенсии, съгласно член 55, параграф 1, алинея а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава задължението за представяне на удостоверение за неработоспособност, работник, който има престой на територията на държава-членка, без да упражнява там никаква професионална или търговска дейност, не е длъжен да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 61, параграф 1 от регламента за прилагане. Прилагане на разпоредбите на членове 52-56 от регламента Член 65 Декларации, разследване и обмяна на информация между институциите за претърпяна трудова злополука или заболяване от професионална болест в държава-членка, различна от компетентната държава 1. При претърпяване на трудова злополука или диагностициране за първи път на професионална болест на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва да се изготви декларация за трудовата злополука или професионалната болест в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава, без да се нарушават никакви действащи законови разпоредби на територията на държавата-членка, в която е настъпила трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, които остават приложими в такъв случай. Тази декларация се изпраща до компетентната институция с копие до институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой. 2. Институцията на държавата-членка, на чиято територия е претърпяна трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, изпраща в два екземпляра на компетентната институция изготвените на тази територия медицински свидетелства и всякаква евентуално изискана от последната институция информация по случая. 3. Ако в случай на претърпяна злополука по време на пътуване на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, има основания за провеждане на разследване на територията на първата държава-членка, за целта компетентната институция може да назначи следовател, за което информира органите на въпросната държава-членка. Тези органи оказват съдействие на следователя, по-специално чрез назначаване на лице, което да му оказва съдействие при извършването на справки с официалните доклади и всякакви други документи във връзка със злополуката. 4. В края на лечението, на компетентната институция се изпраща подробен доклад заедно с медицинските свидетелства за трайните последици от злополуката или болестта, и по-специално, за състоянието на потърпевшото лице към съответния момент и за възстановяването му след уврежданията или стабилизирането на състоянието му. Съответните такси се заплащат от институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, в зависимост от случая, в съответствие с прилагания от институцията размер, но те са за сметка на компетентната институция. 5. При поискване, компетентната институция уведомява институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, в зависимост от случая, за решението, с което се определя датата на възстановяване след уврежданията или стабилизиране на състоянието на лицето, и по целесъобразност, за решението за отпускане на пенсия. Член 66 Спорове относно професионалния характер на злополуката или болестта 1. Когато в случаите, посочени в член 52 или 55, параграф 1 от регламента, компетентната институция оспорва прилагането на законодателството за трудови злополуки или професионални болести, тя незабавно уведомява за това институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, която е предоставила обезщетенията в натура; след това тези обезщетения се счита, че произтичат от осигуряването за болест и продължават да се предоставят на това основание при представяне на удостоверенията или заверените заявления, посочени в членове 20 и 21 от регламента за прилагане. 2. След вземането на окончателно решение по този въпрос, компетентната институция незабавно уведомява за това институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, която е предоставила обезщетенията в натура. В случай, че не се касае за трудова злополука или професионална болест, тази институция продължава да предоставя посочените обезщетения в натура, произтичащи от осигуряването за болест, ако работникът има право на това. В останалите случаи, получените от работника обезщетения в натура, произтичащи от осигуряването за болест се считат за обезщетения за трудова злополука или професионална болест. Прилагане на разпоредбите на член 57 от регламента Член 67 Процедура в случай на излагане на риск от професионална болест в няколко държави-членки 1. В случая, посочен в член 57, параграф 1 от регламента, уведомлението за професионалната болест се изпраща или на компетентната институция за професионални болести на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява въпросната болест, или на институцията по място на пребиваване, която препраща уведомлението на посочената компетентна институция. 2. Ако компетентната институция, посочена в параграф 1, установи, че дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, последно е упражнявана съгласно законодателството на друга държава-членка, тя изпраща уведомлението и съпътстващите документи до съответната институция на тази държава-членка. 3. Когато институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, установи, че лицето или неговите преживели наследници не отговарят на условията на това законодателство, като отчита разпоредбите на член 57, параграф 2 и член 57, параграф 3, алинеи а) и б) от регламента, посочената институция: а) незабавно изпраща на институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице преди това е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната болест, уведомлението и всички съпътстващи документи, включително констатациите и докладите от организираните от първата институция медицински прегледи, както и екземпляр от решението по алинея б); б) същевременно уведомява заинтересованото лице за решението си, като по-конкретно посочва мотивите за отказа за обезщетения, основанията и сроковете за обжалване и датата, на която преписката е изпратена на институцията по алинея а). 4. При необходимост, в съответствие със същата процедура, случаят се връща на съответната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице за първи път е упражнявало дейността, която би могла да причинява въпросната професионална болест. Член 68 Обмяна на информация между институциите в случай на обжалване на решение за отхвърляне на иск - Авансови плащания в случай на такова обжалване 1. При подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на иск, взето от институцията на една от държавите-членки, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, тази институция информира за това институцията, до която е изпратено уведомлението в съответствие с процедурата, определена в член 67, параграф 3 от регламента за прилагане, след което я уведомява за окончателно взетото решение. 2. Ако правото на обезщетения е придобито съгласно прилаганото законодателство от последната институция, като отчита разпоредбите на член 57, параграфи 2 и 3, алинеи а) и б) от регламента, тази институция извършва авансови плащания до размер, който при необходимост се определя след провеждане на консултации с институцията, срещу чието решение е подадена жалбата. Последната институция възстановява сумата на изплатения аванс, ако в резултат на обжалването, тя е длъжна да предоставя обезщетенията. След това тази сума се приспада от общата сума на дължимите обезщетения на съответното лице. Член 69 Разпределение на разходите за парични обезщетения в случаи на склерогенна пневмокониоза За прилагането на разпоредбите на член 57, параграф 3, алинея в) от регламента се прилагат следните правила: а) компетентната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство се отпускат парични обезщетения съгласно разпоредбите на член 57, параграф 1 от регламента (наричана по-нататък „институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения“) използва формуляр, който по-конкретно съдържа заявление и обобщена справка за всички осигурителни периоди (осигуровка за старост), които са завършени от страдащото от болестта лице съгласно законодателството на всяка от заинтересованите държави-членки; б) институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща този формуляр до институциите за осигуряване за старост в държавите-членки, при които страдащото от болестта лице е било осигурено; всяка от посочените институции вписва във формуляра осигурителните периоди (осигуровка за старост), завършени съгласно прилаганото от нея законодателство и връща формуляра на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения; в) след това институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения разпределя разходите между нея и другите заинтересовани компетентни институции; тя уведомява последно посочените институции за това разпределение, с оглед получаване на тяхното одобрение, заедно с подходящи подкрепящи доказателства, по-специално по отношение на общата сума на отпуснатите парични обезщетения и изчисляването на процентите на разпределението; г) в края на всяка календарна година институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща на всяка от другите заинтересовани компетентни институции заявление за изплатените парични обезщетения през съответната финансова година, в която се посочва дължимата сума от всяка от тези институции съгласно предвиденото в алинея в) разпределение; всяка от тези институции възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, възстановява дължимата сума на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения. Прилагане на разпоредбите на член 58, параграф 3 от регламента Член 70 Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения, включително пенсии 1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 58 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение представя заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения. Това заверено заявление се издава от институцията за здравно осигуряване по мястото на пребиваване на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на втора и трета алинея от член 25, параграф 2 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Вместо завереното заявление, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения, може да изисква от заявителя да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция. 2. В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с лицето, претендиращо обезщетение, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на лицето, претендиращо обезщетение, се установява чрез документи, доказващи редовното предаване на част от доходите на лицето, претендиращо обезщетение. Прилагане на разпоредбите на член 60 от регламента Член 71 Усложняване на професионална болест 1. В случаите по член 60, параграф 1 от регламента, работникът предоставя на институцията на държавата-членка, пред която претендира права на обезщетения, цялата информация за отпуснатите преди това обезщетения за въпросната професионална болест. Тази институция може да подаде запитване до всяка друга институция, която преди това е била компетентна, с оглед получаване на всякаква информация, която счита за необходима. 2. В случая по член 60, параграф 1, алинея в) от регламента, компетентната институция, която е длъжна да изплаща паричните обезщетения, уведомява другата заинтересована институция, с оглед получаване на нейното одобрение, за сумата на разходите, които ще са за сметка на последно споменатата институция в резултат на усложняването, заедно с подходящи подкрепящи доказателства. В края на всяка календарна година първата институция изпраща на втората институция заявление за изплатените парични обезщетения през въпросната финансова година, в която се посочва дължимата сума от последната институция, която възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, я възстановява на първата институция. 3. В случая, посочен в първото изречение на член 60, параграф 2, алинея б) от регламента, институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, уведомява заинтересованите компетентни институции, с оглед получаване на тяхното одобрение, за извършените промени в предишното разпределение на разходите, заедно с подходящи подкрепящи доказателства. 4. В случая, посочен във второто изречение на член 60, параграф 2, алинея б) от регламента, разпоредбите на параграф 2 се прилагат по аналогия. Прилагане на разпоредбите на член 61, параграф 5 от регламента Член 72 Оценка на степента на неработоспособност в случай на претърпяна преди това трудова злополука или на диагностицирана преди това професионална болест 1. За да се оцени степента на неработоспособност в хипотезата на член 61, параграф 5 от регламента, работник трябва да предостави на компетентната институция на държава-членка, на чието законодателство е бил субект при претърпяването на трудовата злополука или при първото диагностициране на професионалната болест, цялата информация за претърпени от него преди това трудови злополуки или професионални болести, към момента, когато е бил субект на законодателството на която и да е друга държава-членка, независимо от степента на причинената неработоспособност вследствие на тези предишни случаи. 2. В съответствие с прилаганото от нея законодателство по отношение на придобиването на право на обезщетения и определянето на размера на обезщетението, компетентната институция отчита степента на причинената неработоспособност вследствие на тези предишни случаи. 3. Компетентната институция може да отправя запитване до всяка друга институция, която преди това е била компетентна, с оглед получаването на всякаква информация, която тя счита за необходима. При предишна неработоспособност, причинена от претърпяна злополука, докато работникът е бил субект на законодателството на държава-членка, съгласно което не се прави разграничение по отношение на причината за неработоспособността, институцията, компетентна относно предишна неработоспособност или органът, определен от компетентния орган на съответната държава-членка, по искане на компетентната институция на друга държава-членка, предоставя информация относно степента на предишната неработоспособност и доколкото е възможно, всякаква информация, която би позволила да се определи, дали неработоспособността е била резултат от трудова злополука по смисъла на прилаганото законодателство от институцията на втората държава-членка. В такъв случай се прилагат по аналогия разпоредбите на параграф 2. Прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 1 от регламента Член 73 Институции, в които могат да подават молби работниците в мини и сходни предприятия, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава 1. В случаите, посочени в член 62, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест за работници, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост са еднакви с предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория могат да подават молби в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения. 2. Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работници имат право да подадат молба или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на работника за факта, че при подаване на молба до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, той ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за наименованието и адреса на тази институция. Прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 2 от регламента Член 74 Отчитане на периода, през който вече са предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка С цел прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 2 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на трудова злополука или професионална болест. Подаване и проучване на молби за пенсии, без пенсиите за професионални болести, посочени в член 57 от регламента Член 75 1. За да получават пенсия или допълнителни помощи съгласно законодателството на дадена държава-членка, работникът или неговите преживели наследници, които пребивават на територията на друга държава-членка, подават молба или пред компетентната институция, или пред институцията по място на пребиваване, която препраща молбата до компетентната институция. Подаването на молбата се подчинява на следните правила: а) към молбата се прилагат необходимите подкрепящи документи, а самата молба трябва да се подаде по образеца, предвиден от прилаганото от компетентната институция законодателство; б) точността на предоставената от лицето, претендиращо пенсия, информация трябва да се установи чрез приложени към молбата официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо пенсия. 2. Компетентната институция уведомява лицето, претендиращо пенсия за решението си, пряко или чрез органа за връзка на компетентната държава; тя изпраща екземпляр от това решение на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо пенсия. Административни проверки и медицински прегледи Член 76 1. Предвидените административни проверки и медицинските прегледи в случай на преразглеждане на пенсии се извършват по искане на компетентната институция от институцията на държавата-членка, на чиято територия се намира лицето, което има право на обезщетения, в съответствие с предвидения за това ред от прилаганото от последно посочената институция законодателство. Въпреки това, компетентната институция си запазва правото да подлага лицето, което има право на обезщетения, на преглед от лекар по неин избор. 2. Всяко лице, което получава пенсия за себе си или за сирак, информира институцията, която отговаря за изплащането, за всяка промяна в положението му или в положението на сирака, която има вероятност да измени пенсионните права. Изплащане на пенсии Член 77 Изплащането на дължимите пенсии от институцията на една държава-членка на лица, претендиращи пенсия, които пребивават на територията на друга държава-членка, се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53 до 58 от регламента за прилагане. ГЛАВА 5 ПОМОЩИ ПРИ СМЪРТ Прилагане на разпоредбите на членове 64, 65 и 66 от регламента Член 78 Подаване на заявление за помощи За да получава помощи при смърт съгласно законодателството на държава-членка, различна от държавата, на чиято територия пребивава, лицето, претендиращо помощи, подава молбата си или до компетентната институция, или до институцията по място на пребиваване. Молбата трябва да се съпътства от оправдателните документи, които се изискват от прилаганото от компетентната институция законодателство. Точността на предоставената от лицето, претендиращо помощи, информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо помощи. Член 79 Заверено заявление за периоди 1. За да се позове на разпоредбите на член 64 от регламента, лицето, претендиращо помощи, представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени осигурителните периоди, завършени от работника, съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето. 2. Това заверено заявление се издава по искане на лицето, претендиращо помощи от институцията за здравно осигуряване или институцията за осигуряване за старост, в зависимост от случая, в която работникът последно е бил осигурен. Ако лицето, претендиращо помощ не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид осигурителните периоди, завършени преди това, съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. ГЛАВА 6 ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА Прилагане на разпоредбите на член 67 от регламента Член 80 Заверено заявление за осигурителни периоди или периоди на заетост 1. За да се позове на разпоредбите на член 67, параграфи 1, 2 или 4 от регламента, съответното лице, претендиращо обезщетение, представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени осигурителни периоди или периодите на заетост, завършени преди това съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето, заедно с всякаква допълнителна информация, която се изисква от прилаганото от тази институция законодателство. 2. Това заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната институция за безработица на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект лицето, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени преди това съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Прилагане на разпоредбите на член 68 от регламента Член 81 Заверено заявление за изчисляване на обезщетения Когато за изчисляването на обезщетения отговаря институция, посочена в член 68, параграф 1 от регламента, и когато лицето е упражнявало последната си заетост в продължение на по-малко от четири седмици на територията на държавата-членка, в която се намира тази институция, то подава пред посочената институция заверено заявление, в което се посочва естеството на последната заетост, която е упражнявана в продължение на най-малко четири седмици на територията на друга държава-членка, както и икономическия отрасъл, в който е упражнявана тази заетост. Ако заинтересованото лице не представи това заверено заявление, споменатата институция го получава или от компетентната институция за безработица на последно посочената държава-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Член 82 Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на обезщетения 1. За да се позове на разпоредбите на член 68, параграф 2 от регламента, заинтересованото лице представя на компетентната институция заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция. 2. Това заверено заявление се издава от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството. То трябва да удостоверява, че членовете на семейството не се вземат предвид за изчисляването на дължими обезщетения за безработица на друго лице съгласно законодателството на посочената държава-членка. Завереното заявление важи 12 месеца от датата на издаването му и може да се подновява; в такъв случай то важи от датата на подновяването му. Заинтересованото лице незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено заявление. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството. Прилагане на разпоредбите на член 69 от регламента Член 83 Условия и срокове за запазване на правото на обезщетения, когато безработно лице отива в друга държава-членка 1. За да запази правото си на обезщетения, безработно лице, посочено в член 69, параграф 1 от регламента, подава пред институцията по мястото, където е отишло, заверено заявление, в което компетентната институция удостоверява, че то продължава да има право на обезщетения при условията, определени в параграф 1, алинея б) на същия член. По-специално, в това заверено заявление компетентната институция посочва: а) размера на обезщетението, което следва да се изплаща на безработното лице съгласно законодателството на компетентната държава; б) датата, на която безработното лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на компетентната държава; в) срока по член 69, параграф 1, алинея б) от регламента за регистрация като лице, търсещо работа в държавата-членка, в която е отишло безработното лице; г) максималният период в съответствие с разпоредбите на член 69, параграф 1, алинея в) от регламента, през който може да се запазва правото на обезщетение; д) факти, които биха могли да променят правото на обезщетение. 2. Безработно лице, което възнамерява да отиде в друга държава-членка, за да търси там заетост, преди отпътуването си подава молба за издаване на посоченото в параграф 1 заверено заявление. Ако безработното лице не представи въпросното заверено заявление, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция. Службите по заетостта на компетентната държава трябва да гарантират, че безработното лице е било информирано за задълженията си съгласно член 69 от регламента и съгласно настоящия член. 3. Институцията на мястото, където е отишло безработното лице, уведомява компетентната институция за датата, на която безработното лице се е регистрирало и за датата, на която е започнало изплащането на обезщетения, както и изплаща обезщетенията на компетентната държава в съответствие с предвидения за това ред от законодателството на държавата-членка, в която е отишло безработното лице. Институцията по мястото, където е отишло безработното лице, извършва или възлага извършването на проверка все едно, че се касае за безработно лице, което има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Тя информира компетентната институция за всяко обстоятелство по параграф 1, алинея д) по-горе веднага след узнаването му, а в случаите, когато обезщетението трябва да бъде спряно или отнето, незабавно преустановява плащането на обезщетението. Компетентната институция незабавно я информира до каква степен и от коя дата този факт засяга правото на обезщетение на безработното лице. По целесъобразност, изплащането на обезщетения може да се възобновява само след получаването на такава информация. Когато обезщетението трябва да бъде намалено, институцията по мястото, където е отишло безработното лице, продължава да му изплаща обезщетение в намален размер, който подлежи на коригиране след получаване на отговора от компетентната институция. 4. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят въвеждането на други разпоредби за прилагане. Прилагане на разпоредбите на член 71 от регламента Член 84 Безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава 1. С оглед прилагане на разпоредбите на член 80 от регламента за прилагане, в случаите, посочени в член 71, параграф 1, алинея а), ii) и в първото изречение на член 71, параграф 1, алинея б), ii) от регламента, институцията по място на пребиваване се счита за компетентна институция. 2. За да претендира за обезщетения съгласно разпоредбите на член 71, параграф 1, алинея б), ii) от регламента, освен завереното заявление, предвидено в член 80 от регламента за прилагане, безработното лице представя пред институцията по мястото си на пребиваване заверено заявление от институцията на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект, в което се посочва, че лицето няма право на обезщетения по член 69 от регламента. 3. С оглед прилагането на член 71, параграф 2 от регламента, институцията по място на пребиваване изисква от компетентната институция всякаква информация във връзка с правата на обезщетения на безработното лице от последната институция. ГЛАВА 7 СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ Прилагане на разпоредбите на член 72 от регламента Член 85 Заверено заявление за периоди на заетост 1. За да се позове на разпоредбите на член 72 от регламента, лицето представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени периодите на заетост, завършени съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето. 2. Това заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната институция за семейни обезщетения на държавата-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции, освен ако осигурителната институция за болест може да му изпрати екземпляр от завереното заявление, предвидено в член 16, параграф 1 от регламента за прилагане. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид периоди на заетост, завършени преди това съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Прилагане на разпоредбите на член 73, параграф 1 и член 75, параграф 1, алинеи а) и б) Член 86 Работници, които са субекти на законодателството на държава-членка, различна от Франция 1. За да получава семейни обезщетения съгласно разпоредбите на член 73, параграф 1 от регламента, работникът подава молба до компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си. 2. В подкрепа на молбата си, работникът представя декларация за гражданско състояние, издадена от компетентните органи по гражданско състояние в страната на пребиваване на въпросните членове на семейството. Тази декларация трябва да се подновява ежегодно. 3. Когато законодателството на компетентната държава предвижда, че семейните обезщетения могат или трябва да се изплащат на друго лице, а не на работника, в подкрепа на своята молба работникът представя и информация за физическото лице, на което следва да се изплащат семейните обезщетения в страната на пребиваване (име, фамилия, пълен адрес). 4. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да договарят специален ред за изплащането на семейни обезщетения, по-специално с оглед улесняване на прилагането на разпоредбите на член 75, параграф 1, алинеи а) и б) от регламента. Такива споразумения се съобщават на Административната комисия. 5. Работникът уведомява компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си: - за всяка промяна в положението на членовете на неговото семейство, която би могла да промени правото на семейни обезщетения, - за всяка промяна в броя на членовете на неговото семейство, за които се дължат семейни обезщетения, - за всяка промяна на пребиваването или престоя на въпросните членове на семейството, - за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, по силата на което се дължат семейни обезщетения и съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството. Прилагане на разпоредбите на член 73, параграф 2 от регламента Член 87 Работници, които са субекти на френското законодателство 1. За да получи семейни помощи по член 73, параграф 2 от регламента, работникът трябва да подаде молба до компетентната институция, която му издава заверено заявление, че той изпълнява условията за отношения по заетост, които регулират придобиването на право на семейни помощи съгласно френското законодателство. В същото време работникът трябва да подпише декларация, че той няма право на семейни помощи съгласно законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството по силата на професионална или търговска дейност. Когато френското законодателство предвижда правото на получаване на семейни помощи да продължава за период, съответстващ на продължителността на периодите на заетост, завереното заявление следва да определя продължителността на заетостта, завършена през съответния период. Членовете на семейството трябва да се регистрират в институцията по тяхното място на пребиваване при представяне на това заверено заявление и на оправдателните документи, изисквани от законодателството, прилагано от тази институция за предоставяне на семейни помощи. Ако членовете на семейството не представят споменатото заверено уверение, институцията по място на пребиваване трябва да го получи от компетентната институция. 2. Завереното заявление, предвидено в параграф 1, остава валидно за срок от три месеца от датата на неговото издаване и трябва да се подновява автоматично на всеки три месеца от компетентната институция. 3. В случай на сезонен работник, завереното заявление, предвидено в параграф 1, е валидно за очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране. 4. Ако законодателството на държава-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, предвижда ежемесечно или тримесечно предоставяне на семейни помощи, докато френското законодателство предвижда правото на семейни помощи да продължава през период, съответстващ на продължителността на заетостта, семейните помощи следва да се предоставят в съотношение между тази продължителност и продължителността, определена от законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството. 5. Ако законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, предвижда предоставяне на помощи за брой на дните, съответстващ на броя на дните на заетост, докато френското законодателство предвижда правото на семейни помощи да продължава един месец, тогава семейните помощи се предоставят за един месец. 6. В случаите, посочени в параграфи 4 и 5, когато периодите на заетост, завършени съгласно френското законодателство, се изразяват в единици, различни от тези, които се използват за изчисляване на семейни помощи съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, преобразуването се извършва в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 3 от регламента за прилагане. 7. Компетентната институция трябва незабавно да информира институцията по място на пребиваване на членовете на семейството за датата, на която работникът спира да има право на семейни помощи или на която променя своето място на пребиваване от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка. Институцията по място на пребиваване на членовете на семейството може по всяко време да поиска от компетентната институция да ѝ предостави всякаква информация, свързана с правото на работника на семейни помощи. Ако компетентната институция го счита за необходимо, институцията по място на пребиваване следва, по нейно искане, да провери декларацията, посочена в първа алинея от параграф 1. 8. От членовете на семейството се изисква да информират институцията по тяхното място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която би могла да промени правото им на семейни помощи, в частност всяка промяна на пребиваването. Прилагане на разпоредбите на член 74, параграф 1 от регламента Член 88 Безработни лица, които са субекти на законодателството на друга държава-членка, различна от Франция Разпоредбите на член 86 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия за безработни лица, които са включени в приложното поле на член 74, параграф 1 от регламента. Прилагане на член 74, параграф 2 от регламента Член 89 Безработни лица, които са субекти на френското законодателство 1. За да получават семейни помощи на територията на държавата-членка, където те пребивават, членовете на семейството по член 74, параграф 2 от регламента, следва да представят на институцията по тяхното място на пребиваване заверено заявление, потвърждаващо, че безработното лице получава обезщетения за безработица съгласно френското законодателство. Това заверено заявление се издава от френската институция, компетентна по въпросите на безработицата, или от институцията, определена от компетентния френски орган, при поискване от безработното лице, което трябва да подпише декларация, удостоверяваща, че той няма право на семейни помощи съгласно законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството по силата на професионална или търговска дейност. Ако членовете на семейството не представят споменатото заверено заявление, институцията по място на пребиваване следва да го получи от компетентната институция. 2. Член 87, параграфи 2-8 от регламента за прилагане се прилага по аналогия. ГЛАВА 8 ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЕЦА НА ИЗДРЪЖКА НА ПЕНСИОНЕРИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА СИРАЦИ Прилагане на разпоредбите на членове 77, 78 и 79 от регламента Член 90 1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, подава молба до институцията по своето място на пребиваване съобразно реда, определен от прилаганото от тази институция законодателство. 2. Въпреки това, ако лицето, претендиращо обезщетение, не пребивава на територията на държавата-членка, в която се намира компетентната институция, то може да подаде своята молба или пред компетентната институция, или пред институцията по своето място на пребиваване, която след това препраща молбата до компетентната институция, като посочва датата на подаване на въпросната молба. Тази дата се счита за дата на подаване на молбата пред компетентната институция. 3. Ако компетентната институция, посочена в параграф 2, установи, че не е налице право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, тя незабавно изпраща молбата, заедно с всички необходими документи и информация, до институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство работникът има най-дългия си завършен осигурителен период. При необходимост, въпросът може при същите условия да бъде върнат обратно за разглеждане от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство съответното лице има най-краткия си завършен осигурителен период. 4. При необходимост, Административната комисия определя всички евентуално необходими допълнителни процедури за подаването на молби за обезщетения. Член 91 1. Изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53-58 от регламента за прилагане. 2. При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентната институция за изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента. Член 92 Всяко лице, на което се изплащат обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента за деца на пенсионери или за сираци, информира институцията, която отговаря за изплащането на такива обезщетения: - за всяка промяна в положението на децата или сираците, която има вероятност да промени правото на обезщетения, - за всяка промяна в броя на децата или сираците, за които се дължат обезщетения, - за всяка промяна на пребиваването на децата или сираците, - за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, което дава право на семейни обезщетения или семейни помощи за въпросните деца или сираци. ДЯЛ V ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ Член 93 Възстановяване на осигурителни обезщетения за болест и майчинство, различни от предвидените в членове 94 и 95 от регламента за прилагане 1. Действителният размер на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграфи 1 и 2 от регламента на работници и на членовете на техните семейства, които пребивават на територията на една и съща държава-членка, и на обезщетенията в натура, предвидени в разпоредбите на член 21, параграф 2, член 22, член 25, параграфи 1, 3 и 4, член 26, член 29, параграф 1 или член 31 от регламента, се възстановява от компетентната институция на институцията, която е предоставила посочените обезщетения съгласно данните в счетоводните сметки на тази институция. 2. В случаите, посочени в член 29, параграф 1 и член 31 от регламента, и за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1, институцията по място на пребиваване на пенсионера се счита за компетентна институция. 3. Ако в счетоводните сметки на институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1, не е посочен действителният размер на тези обезщетения и няма сключено споразумение съгласно разпоредбите на параграф 6, подлежащата на възстановяване сума се определя на основата на еднократно плащане, което се изчислява въз основа на цялата подходяща справочна информация, получена от наличните данни. Административната комисия оценява основите, които следва да се използват за изчисляването на еднократните плащания и взема решение за техния размер. 4. За целите на възстановяването на суми, не могат да се вземат под внимание стойности, които са по-високи от приложимите стойности за обезщетенията в натура, предоставяни на работници, които са субекти на прилаганото законодателство от институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1. 5. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия за възстановяването на парични обезщетения, изплатени в съответствие с разпоредбите на второто изречение на член 18, параграф 8 от регламента за прилагане. 6. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми, по-специално на основата на еднократни плащания. Член 94 Възстановяване на обезщетения в натура, предоставяни при здравно осигуряване и майчинство на членовете на семейството на работник, които не пребивават в същата държава-членка, в която пребивава въпросния работник 1. Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграф 2 от регламента, на членовете на семейството на работник, които не пребивават на територията на същата държава-членка, в която пребивава съответния работник, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане за всяка календарна година, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи. 2. Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за семейство по средния годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид, и чрез намаляване на получения резултат с 20 %. 3. Необходимите фактори за изчисляване на посоченото еднократно плащане се определят, както следва: а) за всяка държава-членка, средните годишни разходи за семейство се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени обезщетения в натура от институциите на съответната държава-членка на всички членове на семействата на работници, които са субекти на законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид, на средния годишен брой на тези работници, заедно с членовете на техните семейства; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9 към регламента за прилагане; б) при взаимоотношения между институциите на две държави-членки, средният годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на работниците, които са субекти на законодателството на една от тези държави-членки, и чиито членове на семейства имат право на обезщетения в натура, които следва да се предоставят от институция на другата държава-членка. 4. Броят на семействата, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на параграф 3, алинея б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по място на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документни доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Контролната комисия, предвидена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане. 5. Административната комисия определя начините и реда за определяне на посочените в параграфи 3 и 4 фактори за изчисляване. 6. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други начини за оценка на подлежащите на възстановяване суми. Член 95 Възстановяване на обезщетения в натура, предоставяни при здравно осигуряване и осигуряване за майчинство на пенсионери и членове на техните семейства, които нямат право на обезщетения съгласно законодателството на държавата-членка, където пребивават 1. Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 28, параграф 1 от регламента, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи. 2. Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за пенсионер по средния годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, и чрез намаляване на получения резултат с 20 %. 3. Необходимите коефициенти за изчисляване на посочената еднократна сума се определят, както следва: а) за всяка държава-членка, средните годишни разходи за пенсионер се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени обезщетения в натура от институциите на съответната държава-членка на всички пенсионери, чиито пенсии са дължими съгласно законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид и на членовете на техните семейства, на средния годишен брой на пенсионерите; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9; б) при взаимоотношения между институциите на две държави-членки, средният годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на пенсионерите, посочени в член 28, параграф 2 от регламента, които, докато пребивават на територията на една от държавите-членки, имат право на обезщетения в натура за сметка на институцията на другата държава-членка. 4. Броят на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с параграф 3, алинея б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по място на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документални доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Контролната комисия, предвидена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане. 5. Административната комисия определя начините и реда за определяне на посочените в параграфи 3 и 4 фактори за изчисляване. 6. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми. Прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента Член 96 Възстановяване на обезщетения в натура, предоставени по осигурителни схеми за трудови злополуки и професионални болести от институцията на една държава-членка за сметка на институцията на друга държава-членка С оглед прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента, разпоредбите на член 93 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. Прилагане на разпоредбите на член 70, параграф 2 от регламента Член 97 Възстановяване на изплатени обезщетения за безработица на безработни лица, които отиват в друга държава, за да търсят там заетост 1. Сумата на изплатените обезщетения съгласно разпоредбите на член 69 от регламента се възстановяват от компетентната институция на институцията, която е изплатила въпросните обезщетения, в съответствие с данните в счетоводните сметки на последната институция. 2. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави, могат: - след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други методи за определяне на подлежащите на възстановяване суми, по-специално еднократни плащания, или други методи за плащане, или - да премахнат възстановяването на разходи между институциите. Възстановяване на семейни помощи, изплатени по член 73, параграф 2 и член 74, параграф 2 от регламента Член 98 Членове на семейства на работници, субекти на френското законодателство, или на безработни лица, получаващи обезщетения за безработица съгласно френското законодателство 1. Действителната сума на семейните помощи, изплатени по силата на член 73, параграф 2 и член 74, параграф 2 от регламента, се възстановяват от компетентната френска институция на институцията, която е изплатила тези семейни помощи, както е показано в счетоводните сметки на последната институция. 2. Франция и всяка от другите държави-членки или компетентните органи на Франция и тези на другите държави-членки могат, по взаимна договореност, да предвидят възстановяване на еднократната сума на тези семейни помощи. В случай на възстановяване на еднократна сума, тази еднократна сума се определя чрез умножаване на средната годишна стойност на семейство по средния брой семейства, които трябва да бъдат взети предвид всяка година. 3. Факторите, необходими за изчисляването на споменатата еднократна сума, се определят съгласно следните правила: а) средната годишна стойност на семейство се получава за всяка държава-членка, като се раздели годишният разход за всички семейни помощи, изплатени от институциите на държавата-членка, на чиято територия членовете на семействата пребивават, спрямо общия брой членове на семействата на работници или безработни лица, които пребивават на територията на тази държава-членка на средния годишен брой на семействата, които имат право да получават обезщетения; б) средният годишен брой на семейства, който трябва да се вземе предвид, е равен на средния годишен брой на работниците, които са субекти на законодателството на компетентната държава, и когато е необходимо, на безработните лица, получаващи обезщетения за безработица за сметка на институция на тази компетентна държава, членовете на чиито семейства имат правото да получават семейни помощи, изплащани от институция на другата държава-членка, на чиято територия те пребивават. 4. Административната комисия, въз основа на доклад на Ревизионната комисия, предвиден в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане, постановява начините и процедурите за определяне на факторите за изчисление, посочени в параграф 3. 5. Франция и всяка от другите държави-членки или компетентните органи на Франция и всяка от другите държави-членки, могат да договорят въвеждането на други начини за определяне на еднократната сума, след като са получили становището на Административната комисия. Общи разпоредби за възстановяването на разходи Член 99 Административни разходи Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, в съответствие с разпоредбите на член 84, параграф 2, третото изречение от регламента, да се договорят за увеличаване на размера на обезщетенията, посочени в членове 93 до 98 от регламента за прилагане, с конкретен процент с оглед отчитане на административните разходи. Този процент може да е различен, в зависимост от съответните обезщетения. Член 100 Забавени претенции 1. При уреждането на сметки между институциите на държавите-членки, институцията, която отговаря за плащанията, може да оставя без уважение претенциите за възстановяване на разходи за предоставени обезщетения през календарна година, която предшества с три години или повече датата на предявяване на тези претенции, независимо дали същите са предявени от орган за връзка или от институцията, която отговаря за плащанията в компетентната държава. 2. За претенциите във връзка с възстановяването на разходи под формата на еднократни плащания, тригодишният срок тече от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на средните годишни разходи за обезщетения в натура, определени в съответствие с разпоредбите на членове 94 и 95 от регламента за прилагане. Член 101 Справка за претенции 1. Съгласно разпоредбите на членове 36, 63, 70 и 75, параграф 2 от регламента, Административната комисия изготвя справка за претенциите за всяка календарна година. 2. Административната комисия може да предвиди подходящи проверки за проучването на необходимите статистически и счетоводни данни за изготвянето на предвидената в параграф 1 справка за претенции, по-специално, за да гарантира съответствието им с правилата, определени в дял 2. 3. Административната комисия взема решенията по настоящия член относно доклада на Ревизионната комисия, която го представя заедно със становище, като посочва мотивите, на които се основава това становище. Административната комисия определя методите на работа и състава на Ревизионната комисия. Член 102 Функции на Ревизионната комисия - Процедура за възстановяване на парични средства 1. Ревизионната комисия: а) събира необходимите данни и организира необходимите изчисления за прилагането на разпоредбите на настоящия дял; б) представя на Административната комисия периодични счетоводни отчети за резултатите от прилагането на регламентите, по-конкретно от гледна точка на финансовия аспект; в) отправя всякакви полезни предложения до Административната комисия във връзка с разпоредбите на алинеи а) и б); г) представя на Административната комисия предложения по изпратените до нея съображения в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 4 и член 95, параграф 4 от регламента за прилагане; д) представя пред Административната комисия предложения във връзка с прилагането на разпоредбите на член 101 от регламента за прилагане; е) извършва цялата работа, проучвания или задачи по въпроси, за които е сезирана от Административната комисия. 2. Възстановяването на суми, предвидено в членове 36, 63, 70 и член 75, параграф 2 от регламента, се извършва от всички компетентни институции на дадена държава-членка в полза на институциите кредитори на друга държава-членка с посредничеството на органите, които са определени от компетентните органи на държавите-членки. Органите, чрез които е извършено възстановяване на парични средства, уведомяват Административната комисия за възстановените суми в сроковете и съобразно реда, определен от посочената комисия. 3. Когато подлежащите на възстановяване суми се определят въз основа на действителния размер на предоставените обезщетения според данните в счетоводните сметки на институциите, възстановяването за всяко календарно полугодие се извършва през следващото календарно полугодие. 4. Когато подлежащите на възстановяване суми се определят на основата на еднократно плащане, възстановяването се извършва за всяка календарна година; в такъв случай институциите извършват авансови плащания към институциите кредитори на първо число от всяко календарно полугодие в съответствие с процедурата, определена от Административната комисия. 5. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да се договарят за други срокове за възстановяването на суми или за други процедури за извършване на авансовите плащания. Член 103 Съставяне на статистически и счетоводни данни Компетентните органи на държавите-членки предприемат всички необходими мерки за прилагането на разпоредбите на настоящия дял, по-специално на онези от тях, които изискват съставянето на статистически или счетоводни данни. Член 104 Вписване в приложение 5 на споразумения за възстановяване на парични средства между държави-членки или между компетентните органи на държавите-членки 1. Разпоредбите, които са сходни с разпоредбите на член 36, параграф 3, член 63, параграф 3 и член 70, параграф 3 от регламента, и член 93, параграф 6, член 94, параграф 6 и член 95, параграф 6 от регламента за прилагане, и които са действащи в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат при условие, че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане. 2. Разпоредбите, които са сходни с разпоредбите, посочени в параграф 1 и които, с оглед на взаимоотношенията между две или повече държави-членки, ще се прилагат след влизането в сила на регламента, се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Същото важи за договорените разпоредби съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 2 от регламента за прилагане. Разходи за административни проверки и медицински прегледи Член 105 1. Извършените разходи за административни проверки и медицински прегледи, наблюдения, лекарски прегледи и проверки от всякакво естество, необходими за отпускането, предоставянето или преразглеждането на обезщетения, се възстановяват от институцията, за сметка на която са извършени, на институцията, която е отговаряла за тях, въз основа на прилаганите такси от последно споменатата институция. 2. Въпреки това, две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се договарят за други начини за възстановяване на парични средства, по-специално под формата на еднократни плащания, или могат да премахват изискването за възстановяване на разходи между институциите. Такива споразумения се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Действащите споразумения в деня преди влизането в сила на регламента продължават да се прилагат при условие, че са включени в споменатото приложение. Общи разпоредби за изплащането на парични обезщетения Член 106 Компетентните органи на всяка държава-членка уведомяват Административната комисия, в допустимите срокове и съобразно реда, определен от Комисията, за размера на изплатените парични обезщетения от институциите, попадащи под тяхна юрисдикция, на получатели, които пребивават или имат престой на територията на която и да е друга държава-членка. Член 107 Конвертиране на валути 1. По смисъла на разпоредбите, изброени по-долу, превръщането на сумите, посочени в различни национални валути, се извършва по официалните номинални стойности, декларирани от националните валутни органи и признати от Международния валутен фонд: а) разпоредби на регламент: член 12, параграфи 2, 3 и 4, последно изречение от член 19, параграф 1, алинея б), член 22, параграф 1, ii), последно изречение, член 25, параграф 1, алинея б), предпоследно изречение, член 41, параграф 1, алинеи в) и г), член 46, параграфи 3 и 4, член 50, член 52, алинея б), последно изречение, член 55, параграф 1, ii), последно изречение, член 57, параграф 3, алинея в), член 60, параграф 1, алинея в), член 60, параграф 2, алинея б), член 70, параграфи 1 и 2 и член 71, параграф 1, алинея б), ii), предпоследното изречение; б) разпоредбите на регламент за прилагане: член 34, член 101, параграф 1, член 102, параграф 1, алинея б), член 119, параграф 2. 2. В случаите, които не попадат в приложното поле на параграф 1, превръщането се извършва по обменен курс, който действително се прилага по време на извършване на плащането. ДЯЛ VI ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Член 108 Доказване на статут на сезонен работник За да докаже, че е сезонен работник, работникът, включен в приложното поле на член 1, алинея в) от регламента, следва да представи договора си за заетост, подпечатан от службите по заетостта на държавата-членка, на чиято територия е отишъл да работи или е работил, или друг документ, подпечатан от тези служби, удостоверяващ сезонния характер на работата му. Член 109 Споразумение за плащане на вноски Работодателят, който няма място на дейност в държавата-членка, на чиято територия работникът е нает на работа, може да се споразумее с работника той да поеме задълженията на работодателя по отношение на плащането на вноски. Работодателят уведомява компетентната институция или, при необходимост, институцията, която е определена от компетентния орган на въпросната държава-членка, за всяко такова споразумение. Член 110 Взаимна административна помощ във връзка с възстановяването на обезщетения, които не са били дължими Ако институцията на държава-членка, която е предоставила обезщетения, възнамерява да заведе дело срещу лице, което е получило обезщетения, които не са му били дължими, институцията по място на пребиваване на въпросното лице или институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава това лице, оказва съдействие на първата институция. Член 111 Възстановяване на недължими плащания от институции за социално осигуряване и искания от спомагателни органи 1. Ако при отпускането или преразглеждането на обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) съгласно разпоредбите на глава 3 на дял III от регламента, институцията на държава-членка е изплатила на получателя на обезщетения сума над тази, на която той има право, тази институция може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на съответните обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от просрочените суми, които изплаща на същия получател. Последната институция превежда приспадната сума на институцията кредитор. Когато надплатената сума не може да бъде приспадната от просрочени плащания, се прилагат разпоредбите на параграф 2. 2. Когато институцията на дадена държава-членка е изплатила на получател на обезщетение сума над тази, на която той има право, тази институция може, при условията и в сроковете, определени от прилаганото от нея законодателство, да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от сумите, които изплаща на същия получател. Последната институция извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, все едно, че сумите са надплатени от нея и превежда приспадната сума на институцията кредитор. 3. Когато лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получило помощи на територията на държава-членка през период, през който е имало право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е оказал съдействие, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумата, изплатена за подпомагане, от сумите, които последната институция изплаща на същото лице. Когато член на семейството на лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получил подпомагане на територията на държава-членка през период, през който въпросното лице е имало право на обезщетения за съответния член на семейството съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е оказал подпомагането, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице за съответния член на семейството, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на такива обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумите, изплатени за подпомагане, от сумите, които последната институция изплаща на същото лице за съответния член на семейството. Институцията, която отговаря за плащанията, извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, и превежда приспадната сума на органа кредитор. Член 112 Когато дадена институция, пряко или чрез друга институция, е извършила недължими плащания, чието възстановяване е станало невъзможно, в крайна сметка въпросните суми остават за сметка на първата институция, освен когато недължимото плащане е било в резултат от измама. Член 113 Възстановяване на предоставени, но недължими обезщетения в натура на работници в сферата на международния транспорт 1. Ако правото на обезщетения в натура не бъде признато от компетентната институция, предоставените обезщетения в натура на работник в сферата на международния транспорт от институцията по място на престой по силата на презумпцията по член 20, параграф 2 или член 62, параграф 2 от регламента за прилагане, се възстановява от компетентната институция. 2. Извършените разходи от институцията по място на престой по отношение на всеки работник в сферата на международния транспорт, който преди това не е подавал молба до институцията по място на престой и няма право на обезщетения в натура, но въпреки това е получил обезщетения в натура при представяне на завереното заявление, посочено в член 20, параграф 2 или член 62, параграф 2 от регламента за прилагане, се възстановяват от институцията, която е посочена като компетентна във въпросното заверено заявление, или от всяка друга институция, определена за целта от компетентния орган на съответната държава-членка. 3. Компетентната институция или посочената като компетентна институция, в случая, предвиден в параграф 2, или определената за целта институция дебитира сметката на получателя на обезщетение със стойността на предоставените му, но недължими обезщетения в натура. Въпросната институция уведомява за тези дебитни операции Ревизионната комисия, посочена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане, който изготвя справка за тях. Член 114 Условни плащания на обезщетения в случаи на спорове относно приложимото законодателство или институцията, която следва да предоставя обезщетенията В случай на спор между институциите или компетентните органи на две или повече държави-членки относно приложимото законодателство съгласно разпоредбите на дял II от регламента или коя институция следва да предоставя обезщетенията на съответното лице, което при отсъствие на спор би могло да претендира за обезщетения, лицето условно получава обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията по място на пребиваване или, ако съответното лице не пребивава на територията на една от заинтересованите държави-членки, обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията, до която първо е подадена неговата молба. Член 115 Процедури за извършване на медицински прегледи в държава-членка, различна от компетентната държава Институцията по място на престой или място на пребиваване, която съгласно разпоредбите на член 87 от регламента е длъжна да извърши медицински преглед, извършва това в съответствие с процедурите, определени от прилаганото от нея законодателство. При отсъствие на такива процедури, тя отправя запитване до компетентната институция за информация относно процедурите, които следва да се приложат. Член 116 Споразумения за възстановяването на вноски 1. Сключените споразумения съгласно разпоредбите на член 92, параграф 2 от регламента се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. 2. Сключените споразумения за прилагането на разпоредбите на член 51 от Регламент № 3 продължават да се прилагат при условие, че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане. Член 117 Обработка на данни 1. Една или повече държави-членки, или техните компетентни органи, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да адаптират за обработка на данни образците на удостоверения, заверените заявления, декларациите, молбите и други документи, заедно с операциите и начините за предаване на данните, предвидени за прилагането на регламента и регламента за прилагане. 2. Когато постигнатото развитие в обработката на данни в държавите-членки позволява това, Административната комисия предприема необходимите проучвания за стандартизация и въвеждане в обща употреба на методите за корекция съгласно разпоредбите на параграф 1. ДЯЛ VII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 118 Преходни разпоредби относно пенсиите 1. Молбите за пенсии, които не са били още отпуснати преди влизането в сила на регламента, подлежат на двойно изплащане: - за периода преди тази дата, в съответствие с разпоредбите на регламент № 3, - за периода, започващ от тази дата, в съответствие с разпоредбите на регламента. 2. Молба за обезщетение за инвалидност, старост или за преживели наследници, представени на институция към датата на влизане в сила на регламента, автоматично налагат преоценка на обезщетенията, които са били отпуснати за същия случай преди тази дата от институцията или институциите на една или повече от другите държави-членки, в съответствие с разпоредбите на регламента. Член 119 Преходни разпоредби, свързани със семейните обезщетения 1. Правата, посочени в член 94, параграф 9 от регламента, са тези, от които се ползват работниците по отношение на членовете на техните семейства, даващи право на семейни обезщетения, при ставка и в границите, приложими в деня, предхождащ деня на влизане в сила на регламента, по член 41 или на Регламент № 3 приложение Г, на член 20 или на приложение 1 към Регламент 36/63/ЕИО на Съвета от 2 април 1963 г. за социалното осигуряване на пограничните работници (4). 2. При условие, че сумата на семейните обезщетения, посочени в параграф 1, е по-висока от сумата на семейните помощи, които биха били дължими по член 73, параграф 2 от регламента, компетентната френска институция е отговорна да осигури тяхното изплащане на работника или пряко на членовете на неговото семейство по мястото им на пребиваване или по отношение на децата, даващи право на тези обезщетения. 3. Когато семейни обезщетения трябва да се изплащат по член 73, параграф 2 от регламента, институцията по място на пребиваване на членовете на семейството трябва да осигури изплащането на тези помощи в съответствие с разпоредбите на законодателството, което прилага, при условие, че те се възстановяват от компетентната френска институция. 4. В двустранните отношения между заинтересованите държави-членки, процедурата за прилагането на настоящия член се определя от тези държави-членки или компетентните органи на тези държави. Член 120 Допълващи споразумения за прилагане 1. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, когато е необходимо, да сключват споразумения, които имат за цел да допълнят административната процедура за прилагане на регламента. Тези споразумения се изброяват в приложение 5 към регламента за прилагане. 2. Споразумения, подобни на посочените в параграф 1, които са в сила в деня, предхождащ деня на влизане в сила на регламента за прилагане, продължават да се прилагат при условие, че те са включени в приложение 5 към регламента за прилагане. Член 121 Характер и изменение на приложенията 1. Приложенията към регламента за прилагане представляват неразделна част от него. 2. Тези приложения могат да бъдат изменяни с регламент на Съвета, приет по предложение на Комисията, по искане на държава-членка или съответни държави-членки или техните компетентни органи след получаване на становището на Административната комисия. 3. Приложение V към регламента, част „Б Германия“, се допълва със следния текст: „7. За целите на регламента, еднократната сума на вноските към разходите за раждане, предоставяни съгласно германското законодателство на членовете на семействата на работниците, безработните лица, пенсионерите и претендиращите пенсия, се считат за обезщетения в натура.“ Член 122 Влизане в сила на регламента за прилагане Регламентът за прилагане влиза в сила на първия ден от седмия месец след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 март 1972 година.

32008R0409

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 409/2008 НА КОМИСИЯТА от 8 май 2008 година относно определяне на възстановяванията при износ за бяла и сурова захар в непреработено състояние КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1) и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006 разликата между цените на продуктите, изброени в член 1, параграф 1, буква б) от посочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Като се има предвид настоящата ситуация на пазара в сектора на захарта, възстановяванията при износ следва да бъдат определяни съгласно правилата и определени критерии, предвидени в членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 318/2006. (3) В член 33, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 318/2006 се постановява, че възстановяването може да бъде диференцирано според местоназначенията, когато положението на световния пазар или специфичните изисквания на някои пазари дават основание за това. (4) Могат да бъдат отпуснати само възстановявания на продукти, чието свободно обращение в Общността е разрешено и които изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 318/2006. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Продуктите, които се ползват от възстановявания при износ, предвидени в член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и размерите на тези възстановявания са уточнени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 9 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 май 2008 година.

32007R1544

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1544/2007 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2707/2000 относно определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците в учебните заведения КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Комисията от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 15 от него, като има предвид, че: (1) Член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, изменен с Регламент (ЕО) № 1152/2007 на Съвета от 26 септември 2007 г., определя размера на помощта за млякото, което се дава на учениците в учебни заведения, независимо от съдържанието на мазнини и постановява адаптирането на размера на помощта за други продукти, които подлежат на подпомагане. (2) Следователно Регламент (ЕО) № 2707/2000 на Комисията (2) следва да бъде съответно изменен. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по мляко и млечни продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2707/2000 се изменя, както следва: 1. Член 3 се заменя със следния текст: „Член 3 1. Държавите-членки могат да изплатят помощта за продукти, подлежащи на подпомагане, изброени в списък в приложение I. 2. Във френските отвъдморски департаменти ароматизираното с шоколад или по друг начин мляко може да бъде от мляко на прах. 3. Държавите-членки могат да разрешат добавяне на максимум 5 mg флуор на килограм при продукти от категория I. 4. Помощ се предоставя само за продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент, ако продуктите отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (4), и по-специално на изискванията относно приготвяне в одобрено предприятие и в съответствие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004. 2) Член 4, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Размерът на помощта е посочен в приложение II.“ 3) Член 5, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. За продукти от категории от II до VI, изброени в приложение I, при изчисляване се използват следните еквиваленти: а) категория II: 100 kg = 300 kg мляко; б) категория III: 100 kg = 765 kg мляко; в) категория IV: 100 kg = 850 kg мляко; г) категория V: 100 kg = 935 kg мляко; д) категория VI: 100 kg = 750 kg мляко.“ 4) Приложения I и II се заменят с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2007 година.

32003L0112

32003L0112 L 321/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/112/ЕО НА КОМИСИЯТА от 1 декември 2003 година за изменение на Директива 91/414/EИО на Съвета относно включване на паракват като активно вещество (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2003/84/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 6, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Регламент (EИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 г. относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО (3) на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, последно изменен с Регламент (EO) № 2266/2000 (4), определя списък на активни вещества на продукти за растителна защита, които да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414/EИО. Този списък включва паракват. (2) За параквата въздействието върху здравето на човека и околната среда бяха оценени в съответствие с разпоредбите на Регламент (EИО) № 3600/92 за редица употреби, предложени от нотификатора. По силата на Регламент (EO) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 г. относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент (EИО) № 3600/92 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (EO) № 2230/95 (6), Обединеното кралство беше посочено за държава-членка докладчик. Обединеното кралство представи съответните доклади за оценка и препоръки пред Комисията на 31 октомври 1996 г. съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (EИО) № 3600/92. (3) Този доклад за оценка беше преразгледан от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Прегледът беше приключен на 3 октомври 2003 г. под формата на преразгледан доклад на Комисията за паракват. (4) Докладът за паракват и допълнителната информация бяха представени също така и на Научния комитет по растенията. Комитетът беше помолен да коментира значението за потребителите и операторите на зрителните и белодробни промени, наблюдавани в дългосрочното изследване на плъхове, на риска за операторите, като се отчита по-специално потенциално респираторно и кожно излагане, потенциалните дългосрочни ефекти върху организми, живеещи в почвата и на риска, който предвидените употреби могат да създадат за възпроизводството на птици и зайци. В своето становище (7) Научният комитет заключи, че нито белодробните поражения, наблюдавани при животни след орално приемане на паракват, нито системните ефекти върху очите, наблюдавани единствено при плъхове, имат отношение към оценката на риска за операторите и потребителите. Въз основа на полевите проучвания относно излагането на въздействието, потвърдени от информация за здравни изследвания на операторите, Комитетът откри, че когато паракват се използва като продукт за растителна защита, както е препоръчано от предписаните добри работни практики, използването му не предизвиква сериозен риск за здравето на операторите. Комитетът отбеляза също, че употребата при препоръчаните полеви нива няма да изложи на сериозен риск организмите, живеещи в почвата. Поради оставащата несигурност, обаче, бяха поискани по-подробни оценки от възможните ефекти от паракват върху степента на израждане на органичната материя в почвата. Тази информация беше допълнително предадена и оценена от докладващата държава-членка. Освен това, Научният комитет заключи, че наличните изследвания показват риск за птиците, които се размножават на земята, но е необходима по-нататъшна информация за реалното излагане, преди да се даде окончателна оценка на риска. Тази информация беше допълнително предоставена и оценката в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните заключи, че съществуват няколко ситуации, в които излагането на птиците, които се размножават на земята, е незначително. Съществуват обаче и сценарии, при които може да има излагане. Оценката на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните установи, че риска е приемлив, ако бъдат приложени подходящи смекчаващи риска мерки. Накрая, Научният комитет стигна до заключението, че може да се очаква паракват да причини летални и сублетални ефекти върху зайците, но наличните данни не са достатъчни, за да се прецени доколко зайци ще бъдат засегнати. Становището на Научния комитет беше взето предвид при изготвянето на настоящата директива и на доклада от преразглеждането. Оценката на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните заключи, че рискът е приемлив, ако се приложат съответните смекчаващи риска мерки. (5) Различни проверки показаха, че има употреби на продукти за растителна защита, съдържащи паракват, които могат като цяло да отговорят на изискванията, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/EИО, стига да бъдат приложени съответните смекчаващи риска мерки и изисквания. Следователно е уместно да бъде включен паракватът в приложение I, за да се гарантира, че във всички държави-членки могат да се дават разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество, съгласно разпоредбите на настоящата директива. Някои употреби на продукти за растителна защита, съдържащи паракват, обаче, представляват неприемлив риск и следователно не трябва да бъдат разрешавани. Също така, се счита за необходимо да се гарантира, че държавите-членки налагат управителни програми специално за сигурността на операторите на нотификатора или на който и да е друг притежател на разрешението за паракват, и че докладват всяка година на Комисията за случаи на проблеми със здравето на операторите, както и за възможни въздействия върху зайците. Така следва да даде възможност да се провери дали мерките за смекчаване на риска действително ограничават възможните рискове за операторите и зайците до приемливо ниво и, ако е необходимо, преоценяване на свойствата и потенциалните рискове за хората и околната среда в съответствие с напредъка на науката. (6) Трябва да се даде достатъчен период, преди едно активно вещество да бъде включено в приложение I, за да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за посрещане на новите изисквания, които произтичат от включването му. (7) След включването, на държавите-членки трябва да се даде достатъчен период, в рамките на който да приложат разпоредбите на Директива 91/414/EИО относно продуктите за растителна защита, съдържащи паракват, и по-специално, за да се направи преглед на съществуващите разрешения, за да се гарантира, че условията, отнасящи се до тези активни вещества, определени в приложение I към Директива 91/414/EИО, са спазени. За предаването и оценката на пълното досие на всеки продукт за растителна защита в съответствие с единните принципи, залегнали в Директива 91/414/EИО, трябва да се осигури по-дълъг период. (8) Поради това е необходимо да бъде съответно изменена Директива 91/414/EИО. (9) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 91/414/EИО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки приемат и публикуват най-късно до 30 април 2005 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби считано от 1 май 2005 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива, или то си извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 1. Държавите-членки преразглеждат разрешението за всеки продукт за растителна защита, съдържащ паракват, за да гарантират, че са спазени условията, отнасящи се до активните вещества, определени в приложение I към Директива 91/414/EИО. Когато е необходимо, и най-късно до 30 април 2005 г., те изменят или оттеглят разрешението. 2. Държавите-членки трябва, за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ паракват, или като единствено активно вещество, или като едно от активните вещества, изброени в приложение I към Директива 91/414/EИО, най-късно до 31 октомври 2004 г., да преоценят продукта в съответствие с единните принципи, разпоредени в приложение VI към Директива 91/414/EИО, въз основа на документация, отговаряща на изискванията на приложение III към тази директива. На база на оценката те определят дали продукта отговаря на условията, определени в член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д) от Директива 91/414/EИО. Когато е необходимо, и преди 31 юли 2008 г., те изменят или оттеглят разрешението. Член 4 Държавите-членки гарантират, че притежателите на разрешения най-късно до 31 март 2008 г., докладват за ефекта от мерките за смекчаване на риска, които да бъдат прилагани чрез програма за управление, както и за прилагането на постиженията в областта на образуването на паракват. Държавите-членки незабавно предават на Комисията тази информация. Комисията представя на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните доклад за прилагането на настоящата директива, посочващ дали изискванията за включване в приложение I все още се изпълняват, и може да предложи всякакви изменения, включително, ако е необходимо, оттегляне от приложение I, на настоящата директива, ако прецени, че са необходими за спазването .ѝ. Член 5 Настоящата директива влиза в сила на 1 ноември 2004 г. Член 6 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 1 декември 2003 година.

32002R2012

32002R2012 L 311/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2012/2002 НА СЪВЕТА от 11 ноември 2002 година за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално третия параграф на член 159, и член 308 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като взе предвид становището на Комитета на регионите (4). като има предвид, че: (1) В случаи на големи бедствия Комисията следва да покаже солидарността си с населението на засегнатите региони чрез предоставяне на финансова помощ, за да съдейства за бързото възстановяване към нормални условия на живот в засегнатите от бедствието региони. Помощта трябва да се предоставя предимно в случаи на природни бедствия. (2) Съществуващите инструменти за икономическо и социално сближаване могат да финансират мерки за предотвратяване на рисковете и ремонтиране на засегната инфраструктура. Въпреки това следва да се предвиди и допълнителен инструмент, който да се разграничава от съществуващите понастоящем инструменти на Общността, и да позволява на Общността да действа бързо и ефективно, за да помогне, колкото е възможно по-бързо, да се мобилизират службите за действие при извънредни ситуации, които да посрещнат непосредствените нужди на населението и да подпомогнат възстановяването в кратък срок на важните инфраструктурни обекти, така че икономическата дейност да се възстанови в регионите, засегнати от бедствието. (3) Европейският съюз също трябва да прояви солидарност със страните, които понастоящем водят преговори за присъединяване. Разширяването на приложното поле на настоящия регламент с цел да се обхванат тези страни води до прилагане на член 308 от Договора. (4) Помощта на Общността допълва усилията на засегнатите държави и трябва да се използва за покриване на част от публичните разходи, направени за отстраняване на вредите, причинени от голямо бедствие. (5) В съответствие с принципа за субсидиарност, помощта, предоставяна по този инструмент, се ограничава до големи бедствия със сериозни последици за условията на живот, природната среда или икономиката. (6) По смисъла на настоящия регламент „голямо бедствие“ означава всяко бедствие, засегнало поне една държава-членка, в резултат на което са причинени големи вреди, изразяващи се във финансово изражение или като процент от брутния национален доход (БНД). С цел да се разрешат интервенции в случаи на бедствия, които макар и значими, не отговарят на минималния изискван праг, може се предостави помощ при изключителни обстоятелства, ако съседна държава е засегната от същото бедствие или ако по-голямата част от населението на конкретен регион е засегнато от бедствие със сериозни и дълготрайни последици върху условията на живот. (7) Действие на Общността не освобождава трети страни от отговорността им, които, съгласно принципа „замърсителят плаща“, на първо място носят отговорност за причинените от тях вреди или обезсърчават превантивните мерки на равнище на държавата-членка и на Общността. (8) Този инструмент следва да позволи да се взема бързо решение за ангажиране и мобилизиране на конкретни финансови средства възможно най-бързо. Административните процедури трябва да се приспособят съответно и се ограничават до абсолютно необходимия минимум. За тази цел Европейският парламент, Съветът и Комисията сключиха на 7 ноември 2002 г. Институционално споразумение относно финансирането на Фонд за солидарност на Европейския съюз, допълващ Институционалното споразумение от 6 май 1999 г. относно бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура. (9) Може да е желателно държавата бенефициер в съответствие с нейните специфични конституционни, институционални, юридически и финансови разпоредби да присъедини регионалните или местни власти към сключването и прилагането на договореностите за прилагане, като в същото време държавата бенефициер остава във всички случаи отговорна за изпълнението на помощта, както и за управлението и контрола на операциите, финансирани от Общността. (10) Подробните правила за прилагане на този инструмент трябва да се приведат в съответствие с извънредния характер на ситуацията. (11) Операция, финансирана от този инструмент, не трябва да получава помощ за същата цел съгласно Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 г. относно създаване на Кохезионен фонд (5), Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г., относно определянето на общите разпоредби относно структурните фондове (6), Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (7), Регламент (ЕИО) № 3906/89 на Съвета от 18 декември 1989 г. относно икономическата помощ за Република Унгария и Полската народна република (8), Регламент (ЕО) № 1267/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно създаване на инструмент за структурните политики за предприсъединяване (9), Регламент (ЕО) № 1268/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за селско стопанство и развитието на селските райони в страните кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период (10), Регламент (ЕО) № 2760/98 на Комисията от 18 декември 1998 г. относно изпълнението на програмата за трансгранично сътрудничество в рамките на програма ФАР (11), Регламент (ЕО) № 1266/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно координиране на помощта за страните кандидатки в рамките на предприсъединителната стратегия и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3906/89 (12), Регламент (EО) № 555/2000 на Съвета от 13 март 2000 г. относно изпълнението на действия в рамките на предприсъединителната стратегия за Република Кипър и Република Малта (13), Регламент на Съвета (ЕО) № 2236/95 от 18 септември 1995 г., относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (14); вредите, възстановени в съответствие с инструменти на Общността или международни инструменти, свързани с компенсирането на конкретни вреди, не следва да ползват помощ, за същата цел, в съответствие с този инструмент. (12) Изисква се максимална прозрачност при прилагането на финансовата помощ от Общността, както и съответен мониторинг на използването на средствата. (13) Изисква се разумно финансово управление за да се гарантира, че Общността е в състояние да реагира, ако няколко големи бедствия настъпят в една и съща година. (14) В изключителни случаи и в зависимост от наличието на финансови средства съгласно този инструмент в годината на възникване на бедствието, следва да се предвиди възможност за допълнителни суми от този инструмент от Фонда за следващата година. (15) Следва да се определи срок за използване на предоставената финансова помощ и да се предвиди, че държавите бенефициери следва да обосноват използването на получените средства. Получената помощ, която впоследствие е възстановена от трети страни или която е получена в повече от окончателното изчисляване на вредите, се възстановява. (16) С оглед изключителните обстоятелства, засегнатите от бедствия страни, считано от лятото на 2002 г. следва да отговарят на условията за получаване на помощ по този инструмент. (17) С цел да се гарантира бързо съдействие на страните, засегнати неотдавнашните наводнения, е належащо да се приеме този инструмент. Следователно, необходимо е да се предостави изключение по отношение на шестседмичния период за разглеждане от националните парламенти, посочени в част I, точка 3 от Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договорите за създаване на Европейските общности, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Създава се фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, наричан по-долу „Фонда“, с цел Общността да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации при условията на настоящия регламент. Член 2 1. По искане на държава-членка или страна, водеща преговори за присъединяване с Европейския съюз, по-долу наричана „държава бенефициер“, може да се получи помощ от Фонда главно в случай на голямо природно бедствие на територията на тази държава със сериозни последици върху условията на живот, околната среда или икономиката в един или повече региони, или в една или повече страни. 2. По смисъла на настоящия регламент под „голямо бедствие“ се има предвид бедствие, в резултат на което поне в една засегната държава са нанесени вреди на стойност повече от 3 млрд. EUR по цени за 2002 г. или повече от 0,6 % от брутния национален доход на тази страна. По изключение съседна страна на държава-членка или на страна, водеща преговори за присъединяване към Европейския съюз, която е засегната от същото природно бедствие, може също да се възползва от помощта на Фонда. Въпреки това, при изключителни обстоятелства, дори когато количествените критерии, посочени в първата алинея, не са постигнати, отделен регион може да се ползва от помощта на Фонда, ако този регион е претърпял изключително бедствие, предимно природно, засягащо значителна част от неговото население и със сериозни и продължителни последици върху условията на живот и икономическата стабилност на региона. Общата годишна помощ по тази алинея е ограничена до не повече от 7,5 % от годишните суми на Фонда. Особено внимание се обръща на отдалечени и изолирани региони като изолираните и най-отдалечени региони, посочени в член 299, параграф 2 от Договора. Комисията разглежда най-належащите искания, отправени до нея съгласно настоящата алинея. Член 3 1. Помощта, отпускана от Фонда, е под формата на субсидия. За всяко признато бедствие се предоставя еднократна субсидия на държавата бенефициер. 2. Целта на Фонда е да допълни усилията на засегнатите държави и да покрие част от техните публични разходи с оглед подпомагане на държавата бенефициер да извърши следните основни неотложни действия в зависимост от бедствието: а) неотложно възстановяване в работещ порядък на инфраструктурата и заводите в сферата на енергетиката, водоснабдяването и канализационната система, телекомуникациите, транспорта, здравеопазването и образованието; б) предоставяне на временно настаняване и финансиране на спасителни операции, които да посрещнат непосредствените нужди на засегнатото население; в) неотложно изграждане на превантивна инфраструктура и предприемане на мерки за незабавна защита на културното наследство; г) неотложно почистване на засегнатите от бедствието области, включително природни зони. 3. По принцип плащанията от Фонда са ограничени до финансиране на мерки, облекчаващи непокрити от застраховки вреди и се възстановяват, ако разходите за отстраняване на вредите са поети впоследствие от трета страна в съответствие с член 8. Член 4 1. Във възможно най-кратък срок и не по-късно от десет седмици след първите вреди, причинени от бедствието, държавата-членка може да подаде заявление до Комисията за помощ от Фонда, предоставяйки цялата налична информация, сред която и данни относно: а) общите вреди, причинени от бедствието и влиянието им върху засегнатото население и икономика; б) прогнозните разходи за операциите, посочени в член 3; в) други източници на финансиране от Общността; г) други източници на национално и международно финансиране, включително обществено и частно застрахователно покритие, което може да повлияе на разходите за отстраняване на вредите. 2. Въз основа на тази информация и допълнителните разяснения, предоставени от засегнатата държава, Комисията оценява дали условията за мобилизиране на средства от Фонда са спазени и определя предложения размер на всяка субсидия, колкото е възможно по-бързо в рамките на наличните финансови средства. Ежегодно на 1 октомври най-малко една четвърт от годишните суми следва да се запазят в наличност с цел да покрият нуждите, които могат да възникнат до края на годината. Комисията осигурява равноправно разглеждане на представените искания от държавите. 3. Комисията предоставя на бюджетния орган предложените за отпускане суми. Тези предложения включват цялата налична информация, посочена в параграф 1, и всякаква друга информация, която Комисията има, както и изявление, че условията на член 2 са изпълнени и оправдават размера на предложените суми. 4. След като бюджетният орган отпусне заделените суми, Комисията приема решение за субсидия и изплаща субсидията незабавно и под формата на еднократна вноска на държавата бенефициер при подписване на споразумението, посочено в член 5. 5. Приемливостта на разходите започва от датата, посочена в параграф 1. Член 5 1. В съответствие със специфичните конституционни, институционални, юридически и финансови разпоредби на държавата бенефициер и на Общността, Комисията и държавата бенефициер сключват споразумение за прилагане на решението за субсидия. В споразумението се описват подробно видът и мястото на действията, финансирани от Фонда. 2. Комисията гарантира, че ангажименти, поети от държавите-членки съгласно настоящия регламент, се поемат също от страните, които водят преговори за присъединяване към Европейския съюз в рамките на съответните споразумения и инструменти. 3. Отговорността за избиране на отделните операции и прилагането на субсидията съгласно споразуменията се поема от държавата бенефициер в съответствие с условията на настоящия регламент, решението за отпускане на субсидията и споразумението. Държавата бенефициер упражнява тази отговорност без да се засяга отговорността на Комисията относно изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз и в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент, приложим към съвместното или децентрализираното управление. Член 6 1. Държавата бенефициер е отговорна за координирането на участието на Фонда на дейностите, посочени в член 3, от една страна, а от друга с помощта на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други финансови инструменти на Общността. 2. Подпомаганите дейности съгласно настоящия регламент не ползват помощ от фондовете и инструментите, уредени с Регламенти (ЕО) № 1164/94, (ЕО) № 1260/1999, (ЕО) № 1257/1999, (ЕО) № 1267/1999, (ЕО) № 1268/1999, (ЕИО) № 3906/89, (ЕО) № 2760/98, (ЕО) 555/2000 и (ЕО) № 2236/95, и са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1266/1999. Държавата бенефициер гарантира спазването на тази разпоредба. 3. Възстановяването на вреди по силата на международни инструменти или инструменти на Общността, свързани с компенсиране на конкретни вреди, не трябва да ползва за същите цели помощта от Фонда. Член 7 Дейностите, финансирани от Фонда, са съвместими с разпоредбите на Договора и инструментите, приети във връзка с него, с политиките и мерките на Общността, както и с инструментите за предприсъединителна помощ. Член 8 1. Субсидията се използва в рамките на една година от датата, на която Комисията я е изплатила. Частта от субсидията, която е останала неизползвана до тази дата в съответствие с условията на регламента, се възстановява на Комисията от държавата бенефициер. Държавата бенефициер има право да търси обезщетение от трети страни. 2. Не по-късно от шест месеца след изтичането на едногодишния срок от датата на изплащане на субсидията, държавата бенефициер представя доклад относно финансовото изпълнение на субсидията с отчет, оправдаващ разходите, като посочва други източници на финансиране, получени за съответните дейности, включително застрахователни обезщетения и обезщетения от трети страни. Докладът съдържа подробно описание на превантивните мерки, въведени или предложени от държавата бенефициер с оглед ограничаването на размера на вредите и избягване, доколкото е възможно, на повторното възникване на подобни бедствия. В края на тази процедура Комисията прекратява помощта от Фонда. 3. В случаите, когато възстановяването на вредите бъде впоследствие поето от трета страна, Комисията изисква от държавата бенефициер да върне съответната част от субсидията. Член 9 Заявленията за помощ и решенията за предоставяне на субсидии от Фонда, както и финансовите споразумения, доклади и други, свързани с тях документи, описват всички суми в еуро. Член 10 1. В изключителни случаи и при условие че оставащите налични финансови средства във Фонда през годината на възникване на бедствието не са достатъчни да покрият пълния размер на помощта, която според бюджетния орган е необходима да се предостави, Комисията може да предложи разликата да бъде финансирана от Фонда за следващата година. Годишният бюджетен максимум на Фонда за годината на възникване на бедствието и за следващата година трябва да се спазва при всички обстоятелства. 2. При значително по-ниско оценяване на причинените вреди, посочени по нови елементи, Комисията изисква от държавата бенефициер да върне съответната част от отпуснатата субсидия. Член 11 Финансовите решения и всички споразумения и договори, произтичащи от тях, се проверяват от Комисията чрез Службата за борба с измамите (OLAF), както и чрез проверки на място от Комисията и Сметната палата съобразно съответните процедури. Член 12 Ежегодно преди 1 юли Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно дейността на Фонда за предходната година. Този доклад съдържа по-специално информация, свързана с членове 3, 4 и 8. Член 13 Независимо от крайния срок, посочен в член 4, параграф 1, държавите-членки и страните, които водят преговори с Европейския съюз за присъединяване и които са били засегнати от бедствия съгласно определението в член 2, могат от 1 август 2002 г. да искат помощ от Фонда в рамките на два месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Член 14 Съветът разглежда настоящия регламент въз основа на предложение от Комисията, представено не по-късно от 31 декември 2006 г. Член 15 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящия регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 ноември 2002 година.

32008D0620

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 юли 2008 година за установяване на специфична програма за контрол и инспекция във връзка със запасите от треска в Категат, Северно море, Скагерак, Източния Ламанш, в зоната на запад от Шотландия и в Ирландско море (нотифицирано под номер C(2008) 3633) (2008/620/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 34в, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 423/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 г. относно определяне на мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска (2) определя мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска в Категат, Северно море, Скагерак, източната част на Ламанша, в зоната на запад от Шотландия и в Ирландско море и правилата за мониторинг, контрол и надзор на риболова на атлантическа треска в тези зони. (2) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (3) предвижда извършване на контролни дейности от страна на Комисията и на държавите-членки, както и сътрудничество между държавите-членки, с цел да се осигури спазване на правилата, приложими за общата политика в областта на рибарството. (3) За успешното изпълнение на мерките за възстановяване на запасите от атлантическа треска в Северно море, Скагерак, Категат, в зоната на запад от Шотландия, в Източния Ламанш и в Ирландско море е необходимо да се установи специфична програма за контрол и инспекция, насочена към риболовните дейности, които експлоатират тези запаси. (4) Специфичната програма за контрол и инспекция следва да бъде установена за период от три години. Получените при изпълнението на специфичната програма за контрол и инспекция резултати следва да бъдат периодично оценявани от заинтересованите държави-членки в сътрудничество с Агенцията на Общността за контрол на рибарството (наричана по-нататък „АОКР“), създадена с Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета (4). (5) Съвместните дейности по инспекция и надзор следва да бъдат осъществявани в съответствие със съвместните планове за разполагане, установени от АОКР. (6) Предвидените в настоящото решение мерки са съгласувани със съответните държави-членки. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Предмет Настоящото решение установява специфична програма за контрол и инспекция с цел осигуряване на хармонизирано прилагане на мерките, установени с Регламент (ЕО) № 423/2004 за възстановяване на запасите от атлантическа треска в Категат, Северно море, Скагерак, източната част на Ламанша, в зоната на запад от Шотландия и в Ирландско море. Член 2 Обхват Специфичната програма за контрол и инспекция, посочена в член 1, се прилага за период от три години и обхваща: а) риболовните дейности, извършвани от кораби, които подлежат на ограничаване на риболовното усилие, и свързаните с това условия в посочените в член 1 зони; б) всички свързани с тях дейности, включително разтоварване, претегляне, пускане на пазара, транспортиране и съхранение на рибни продукти и регистриране на разтоварванията и продажбите. Член 3 Определения За целите на настоящото решение се прилагат определенията, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и член 2 от Регламент (ЕО) № 423/2004. Член 4 Национални програми за контрол и инспекция 1. Белгия, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство създават национални програми за контрол и инспекция в съответствие с определените в приложение I общи правила по отношение на изброените в член 2 дейности. 2. Националните програми за контрол и инспекция съдържат всички данни и технически характеристики, посочени в приложение II. 3. До 15 октомври 2008 г. посочените в параграф 1 държави-членки представят на Комисията своите национални програми за контрол и инспекция, както и графика за тяхното изпълнение. Графикът включва подробна информация относно отделените за програмите човешки и материални ресурси, както и относно периодите и зоните, в които те ще бъдат разположени. 4. Ежегодно след това и не по-късно от 15 дни преди датата на започване на изпълнението посочените в параграф 1 държави-членки уведомяват Комисията за актуализирания график за изпълнение. Член 5 Сътрудничество между държавите-членки Всички държави-членки си сътрудничат с тези, които са посочени в член 4, параграф 1, с оглед изпълнението на специфичната програма за контрол и инспекция. Член 6 Дейности по инспекция и надзор от страна на държавите-членки 1. Държава-членка, която възнамерява да проведе надзор и да инспектира риболовни кораби във води, които са под юрисдикцията на друга държава-членка, в рамките на съвместен план за разполагане (наричан по-долу „СПР“), разработен в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 768/2005, уведомява за своите намерения органа, определен за контактна точка на заинтересованата крайбрежна държава-членка съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1042/2006 на Комисията (5), както и Агенцията на Общността за контрол на рибарството (наричана по-долу „АОКР“). Уведомлението съдържа следната информация: а) вид, име и позивна на инспектиращите кораби и инспектиращите въздухоплавателни средства въз основа на списъка, посочен в член 28, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002; б) зоните, посочени в член 1, в които ще се провежда надзорът и инспекцията; в) времетраенето на дейностите по надзор и инспекция. 2. Надзорът и инспекциите се извършват в съответствие с приложение I. Член 7 Съвместни дейности по инспекция и надзор Държавите-членки, посочени в член 4, параграф 1, предприемат съвместни дейности по инспекция и надзор в съответствие със съвместния план за разполагане, разработен от АОКР въз основа на член 12 от Регламент (ЕО) № 768/2005. Член 8 Предоставяне на информация До 31 януари всяка година държавите-членки, посочени в член 4, параграф 1, предоставят на Комисията следната информация по отношение на предходната календарна година: а) посочените в приложение I задачи във връзка с инспекцията и надзора; б) посочените в приложение III нарушения, които са установени през съответната година, като за всяко едно се предоставя информация за флага на кораба, датата и мястото на инспекцията и характера на нарушението; държавите-членки посочват естеството на нарушението чрез буквата в списъка от приложение III, в която това нарушение е описано; в) резултатите от последващите действия по отношение на нарушенията, независимо дали са разкрити през съответната година или през предходни години; г) всички съответни действия за координация и сътрудничество между държавите-членки. Член 9 Оценка 1. Всяка година до 31 януари всяка от държавите-членки, посочени в член 4, параграф 1, изготвя и изпраща на Комисията и на АОКР доклад за оценка на дейностите по контрол и инспекция, извършени през предходната календарна година съгласно специфичната програма за контрол и инспекция, установена в настоящото решение, и националната програма за контрол и инспекция, посочена в член 5. 2. В ежегодната си оценка на ефективността на даден съвместен план за разполагане съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 768/2005, АОКР взема предвид докладите за оценка, посочени в параграф 1. 3. Веднъж годишно Комисията свиква среща на Комитета по рибарство и аквакултури, за да бъде оценено спазването на специфичната програма за контрол и инспекция и на националните програми за контрол и инспекция. Член 10 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 юли 2008 година.

31997R2325

31997R2325 L 322/33 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2325/97 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 1997 година относно допълнение на приложението към Регламент (EО) № 1107/96 относно регистрацията на географски указания и наименования за произход по процедурата, определена в член 17 от Регламент (EИО) № 2081/92 на Съвета (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (EО) № 1068/97 на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 2 от него, като има предвид, че за определени означения, оповестени от държавите-членки по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, беше изискана допълнителна информация, за да се потвърди, че те са в съответствие с членове 2 и 4 на този регламент; като има предвид, че тази допълнителна информация показва, че означенията са в съответствие с посочените членове; като има предвид, че те следователно трябва да бъдат регистрирани и добавени в приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 (3), последно изменен с Регламент (EО) № 1065/97 (4); като има предвид, че след присъединяването на три нови държави-членки шестмесечният период, предвиден в член 17 от Регламент (EИО) № 2081/92, следва да започне от датата на тяхното присъединяване; като има предвид, че някои от означенията, оповестени от тези държави-членки, са в съответствие с членове 2 и 4 на този регламент и следователно трябва да бъдат регистрирани; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет за географски указания и наименования за произход, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Означенията в приложението към настоящия регламент се добавят в приложението към Регламент (EО) № 1107/96. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 ноември 1997 година.

32007R1433

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1433/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1623/2000 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 33, параграф 1 от него, като има предвид че: (1) Член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 предвижда алкохолът, изкупен от интервенционните агенции да се пласира чрез публична продажба или чрез тръжна процедура. (2) Тръжните процедури за продажба на алкохол са единствените продажби от интервенциите в селскостопанския сектор, за които Комисията взима решението за откриване и открива всяка продажба на този продукт. С цел опростяване на законодателството и хармонизиране на мерките за регулиране на селскостопанските пазари в рамките на общата организация на единния пазар, за продажбата на алкохол също следва да се въведе постоянна тръжна процедура, открита от Комисията и частични тръжни процедури, открити от държавите-членки. (3) За да се гарантира, че информацията относно частичните процедури в държавите-членки ще бъде достъпна за всяко одобрено от Комисията дружество, следва да се предвиди публикуването на тази информация в електронен вид. (4) За да се избегне възможността всички налични запаси от алкохол да бъдат продадени наведнъж или в полза на едно-единствено дружество, следва да се определи максималното количеството, което може да бъде пуснато в продажба при всеки частичен търг. (5) За да се осигури редовна и оптимална реализация на алкохола и отчитайки летния и коледния период на застой на продажбите, следва да се определи крайна дата за частичните търгове веднъж месечно, с изключение на месеците юли и декември. (6) Следва да се определят етапите и характеристиките на частичните търгове. (7) Неотдавнашният опит показва, че плановете на заводите, в които алкохолът се преработва в абсолютен алкохол, не са необходими документи за одобряване на дружество за участие в продажби на алкохол за употреба под формата на биоетанол в рамките на Общността. Така че това изискване би следвало да отпадне от списъка на документите, необходими за получаване на одобрение. (8) За да бъдат защитени интересите на участващите дружества по време на частичния търг, следва да се предвидят разпоредби, ограничаващи физическото движение на алкохола, обект на продажба, в периода между публикуването на обявлението за частичния търг и вдигането му от дружеството, спечелило търга. (9) Следователно Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията (2) следва да бъде изменен. (10) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1623/2000 се изменя, както следва: 1. В дял III глава IV се изменя, както следва: а) в подраздел III членове 92-94 г. се заменят със следния текст: „Член 92 Постоянна тръжна процедура 1. Постоянна тръжна процедура за алкохол се провежда с цел изключителното му използване като биоетанол в сектора на горивата в Общността. 2. За тази цел в Официален вестник на Европейския съюз се публикува обявление за постоянна тръжна процедура Член 92а Частични тръжни процедури 1. В периода на действие на постоянната тръжна процедура интервенционната агенция пристъпва към провеждане на частични търгове. За тази цел интервенционната агенция публикува обявление за тръжна процедура, осигурявайки му необходимата публичност, а именно като поставя обяви на видно място в своето седалище или ги публикува на интернет страницата си, или на тази на компетентното министерство. 2. В обявлението за тръжна процедура се определя крайната дата и мястото за представяне на офертите. Всеки частичен търг се отнася до максимално количество от 100 000 hl. 3. Срокът за представяне на офертите за всеки частичен търг изтича в 13 часà (брюкселско време) на последния работен ден на всеки месец. През юли и декември оферти не трябва да се представят. 4. Първият частичен търг се провежда през месеца, следващ месеца, през който е публикувано обявлението за постоянна тръжна процедура. 5. Всяка държава-членка, чиито запаси от общностен винен алкохол достигат или надхвърлят 100 000 hl, трябва да открие частичен търг по смисъла на настоящия член. Член 93 Обявление за частичен търг За количествата алкохол, които съхранява, интервенционната агенция посочва, освен информацията, предвидена в член 92а, параграф 2: а) специфичните правила, приложими за тръжната процедура, както и местонахождението на складовете, където се съхранява предназначеният за продажба алкохол; б) количеството алкохол, изразено в хектолитри алкохол при 100 обемни процента, предмет на частичната тръжна процедура; в) партидите; г) условията за плащане; д) формалностите при вземане на проби; е) размера на тръжната гаранция, която се изисква съгласно член 94, параграф 1, първа алинея, и гаранцията за изпълнение, която се изисква съгласно член 94в, параграф 3. Член 93а Одобряване на дружествата 1. Алкохолът се предоставя на дружества, установени в Общността, и трябва да бъде използван в съответствие с целите, предвидени в член 92. 2. За целите на възлагането, предвидено в параграф 1, държавите-членки одобряват дружествата, които отговарят на техните изисквания и които са представили заявление заедно със следните документи: а) декларация от името на дружеството в уверение на това, че то е в състояние да използва минимум 50 000 hl алкохол годишно; б) местонахождението на административното седалище на дружеството; в) името и адреса на заводите, в които алкохолът се преработва в абсолютен алкохол, като се посочва и годишният капацитет на преработване; г) копие от разрешителното, издадено от националните органи на съответната държава-членка, относно производствената дейност на завода; д) поетия от дружеството ангажимент да направи така, че всеки краен купувач на алкохол да го използва единствено за производството на гориво в Общността под формата на биоетанол. 3. Одобрението на една държава-членка е валидно в цялата Общност. 4. Дружествата, одобрени към 9 декември 2007 г., се смятат за одобрени по смисъла на настоящия регламент. 5. Държавите-членки уведомяват незабавно Комисията за всяко ново разрешение или отнемане на разрешение, посочвайки точната дата на решението. 6. След всяко изменение Комисията незабавно предоставя на държавите-членки актуализиран списък на одобрените дружества. Член 93б Правила, приложими към алкохола Интервенционната агенция взима необходимите мерки, така че алкохолът от цистерните, предназначени за продажба, да не може повече да бъде физически прехвърлян, докато не бъде издадена заповед за вдигането му, освен в случаите, в които интервенционната агенция, по логистични съображения, реши да извърши замяна, чиито условия трябва да бъдат ясно определени в обявлението за частичен търг. Член 93в Представяне на офертите 1. Заинтересуваните дружества, одобрени към датата на обявяването на частичния търг, участват в търга било чрез представяне срещу обратна разписка на писмена оферта пред инвестиционната агенция, която съхранява алкохола, или чрез представяне срещу обратна разписка на оферта пред инвестиционната агенция посредством друго писмено далекосъобщително средство. 2. Всеки участник може да представи само една оферта за партида. Ако участник представи повече от една оферти за партида, нито една от тях не е допустима. Член 94 Правила, приложими към офертите 1. За да бъде считана за валидна, всяка представена оферта трябва да бъде придружена от доказателство за предоставена гаранция за участие в размер на 4 EUR за хектолитър алкохол при 100 обемни процента, внесена в съответната интервенционна агенция, която съхранява алкохола. За тази цел интервенционните агенции незабавно издават на участниците удостоверение за внасянето на гаранциите за участие за съответните количества алкохол на агенцията. 2. Основните изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 са офертата да не бъде оттеглена след крайната дата за подаване на тръжните оферти, да бъде внесена гаранция за изпълнение и да бъде изплатена цената. Член 94а Оповестяване на офертите 1. В деня, следващ деня на изтичане на срока, предвиден в член 92а, параграф 3, интервенционните агенции съобщават на Комисията партидите и цените, предложени от участниците, както и количествата алкохол, съдържащи се във всяка партида. Интервенционните агенции посочват също така дали офертата е отхвърлена и съответно мотивите за отхвърлянето ѝ. 2. Интервенционните агенции предоставят тази информация на службите на Комисията под формата на анонимен списък. 3. Ако не е получена оферта, интервенционните агенции уведомяват Комисията за това в същия срок. Член 94б Възлагане на договори 1. Въз основа на представените оферти Комисията решава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 75 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, дали да възложи или не договори. 2. Когато възлага договор, Комисията избира най-благоприятната оферта за партидата и определя продажната цена за всяка партида. Когато са направени няколко оферти на една и съща цена за една и съща партида, интервенционната агенция разпределя въпросното количество между съответните участници с тяхно съгласие или чрез теглене на жребий. 3. Комисията уведомява държавите-членки и инвестиционните агенции, съхраняващи алкохол, пред които са представени оферти, за взетите в приложение на настоящия член решения. 4. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз резултатите от търга в опростена форма. Член 94в Декларация за възлагане на договори 1. Интервенционната агенция незабавно информира в писмена форма с обратна разписка участниците относно взетото по техните оферти решение. 2. В срок от две седмици след датата на получаване на предвиденото в параграф 1 съобщение интервенционната агенция предоставя на всеки спечелил търга участник декларация за възлагане в уверение на това, че офертата му е приета. 3. В срок от две седмици след датата на получаване на съобщението, предвидено в параграф 1, всеки спечелил търга участник представя на съответната интервенционна агенция доказателства, че е внесена гаранция за изпълнение от 40 EUR на хектолитър алкохол при 100 обемни процента, която осигурява използването на цялото възложено количество алкохол за целите, предвидени в член 92. Член 94вa Уведомяване на Комисията В срок от пет работни дни след получаване на решението, предвидено в член 94б, параграф 3, интервенционната агенция съобщава на Комисията името и адреса на участника, съответстващ на всяка представена оферта. Член 94г Вдигане на алкохола 1. Съхраняващата алкохола интервенционна агенция и спечелилият търга участник се споразумяват и приемат временен график за вдигането на алкохола. 2. Алкохолът може да бъде вдигнат при представяне на заповед за вдигане, издадена от интервенционната агенция, след заплащане на съответното количество. Това количество се измерва и закръглява до хектолитър алкохол при 100 обемни процента. Всяка заповед за вдигане се отнася за най-малко 1 500 хектолитра, освен в случаите на последното вдигане във всяка държава-членка. Заповедта за вдигане съдържа крайната дата, до която алкохолът трябва физически да бъде вдигнат от складовете на съответната интервенционна агенция. Крайният срок за вдигането не може да надхвърля осем дни от деня, следващ датата на издаване на заповедта за вдигане. Въпреки това, ако заповедта се отнася до повече от 25 000 хектолитра, крайният срок може да е по-дълъг от осем дни, но не може да надхвърли 15 дни. 3. Собствеността върху алкохола, предмет на заповед за вдигане, се прехвърля на посочената в нея дата, която не може да бъде по-късна от датата на валидността на заповедта, като съответните количества алкохол се считат за вдигнати на тази дата. От този момент върху купувача преминават рисковете от кражба, загуби или унищожаване, както и разходите за складиране на количествата алкохол, който не е вдигнат. 4. Цялото количество алкохол трябва да бъде физически вдигнато в срок от шест месеца след датата на получаване на съобщението за възлагането, предвидено в член 94в, параграф 1. 5. Предоставеният алкохол трябва да бъде използван напълно в срок от две години от датата на първото вдигане. Член 94д Освобождаване на гаранцията за участие При неприета оферта, предвидената в член 94, параграф 1 гаранция се освобождава незабавно.“; б) в подраздел IV членове 95 и 96 се заменят със следния текст: „Член 95 Разпоредби, отнасящи се до публичните продажби на алкохол 1. С оглед съставяне на правила за откриване на публични продажби на алкохол, Комисията изисква от всяка държава-членка информация относно: а) количеството алкохол, изразено в хектолитри алкохол при 100 обемни процента, което може да се предложи за продажба; б) вида на съответния алкохол; в) качеството на партидите алкохол, със задаване на максимални и минимални стойности за характеристиките, посочени в член 96, параграф 4, буква г), i) и ii) от настоящия регламент. Не по-късно от 12 дни след получаването на това запитване съответните държави-членки информират Комисията относно точното местонахождение и данните за всички цистерни алкохол, съответстващи на изискванията за качество и съдържащи общо количество алкохол, не по-малко от предвиденото в буква а) от първа алинея от настоящия параграф. 2. След като предвидената в параграф 1, втора алинея информация е изпратена от държавите-членки, съответните цистерни алкохол не могат да бъдат във физическо движение, докато за тях не бъде издадена заповед за вдигане. Тази забрана не се отнася за алкохола в цистерни, които не са посочени в съответните обявления за публични продажби или които не са включени в решението на Комисията, предвидено в членове 83-93 от настоящия регламент. По-специално по логистични причини интервенционните агенции, съхраняващи цистерните алкохол, включени в информацията, предоставена от държавите-членки, предвидена в параграф 1, могат да заместват този алкохол с алкохол от същия вид или да го смесват с друг алкохол, доставен на интервенционните агенции, докато за него бъде издадена заповед за вдигане. Интервенционните агенции на държавите-членки уведомяват Комисията за замяната на алкохола. Член 96 Правила, приложими към партидите 1. Алкохолът се продава на партиди. 2. Партидата се състои от определено количество алкохол с достатъчно еднородно качество, който може да се съхранява в няколко цистерни и на различни места. 3. Всяка партида е номерирана. Буквите „ЕО“ предшестват номерата на партидите. 4. Всяка партида е снабдена с описание. Това описание съдържа най-малко следната информация: а) местоположението на партидата, с идентификация на всяка спадаща към нея цистерна, както и количеството алкохол във всяка една от цистерните; б) общото количество алкохол, изразено в хектолитри при 100 обемни процента, като това количество може да варира с не повече от 1 % и не трябва да превиши 50 000 хектолитра; в) минималното алкохолно съдържание на алкохола във всяка цистерна, изразено в обемни проценти; г) ако това е възможно, качеството на партидата, като се посочват горни и долни граници за следните критерии: i) киселинност, изразена в грамове оцетна киселина на хектолитър алкохол при 100 обемни процента; ii) съдържанието на метанол, изразено в грамове на хектолитър алкохол при 100 обемни процента; д) позоваване на интервенционната мярка, по която е бил произведен алкохолът, в което позоваване се уточнява съответният член от Регламент (ЕО) № 1493/1999.“ 2. Член 101, параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, когато алкохолът се продава за изключителна употреба в сектора на горивата в трети страни, проверките относно действителната му употреба се извършват до момента, в който алкохолът се смеси с денатуриращото вещество в страната по местоназначение. За продажбата на алкохола с цел употребата му като биоетанол в Общността посочените проверки се осъществяват до момента на получаването на въпросния алкохол от одобрено дружество, посочено в член 93а. В случаите, предвидени в първа и втора алинея, въпросният алкохол трябва да остане под контрола на официален орган, който да гарантира неговото използване в сектора на горивата, при прилагане на специален данъчен режим, който налага тази крайна употреба.“ 3. Член 102 се заменя със следния текст: „Член 102 Ползване на услугите на международно дружество за контрол Обявлението за частична тръжна процедура, предвидено в член 92а, параграф 1, може да предвижда ползването на услугите на независимо международно дружество за контрол с цел проверка на изпълнението на търга, и по-точно крайното местоназначение и/или крайната употреба, предвидени за алкохола. Свързаните с това разходи, както и разходите за анализи и контрол, извършени в съответствие с член 99 от настоящия регламент, се покриват от спечелилия търга участник.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 декември 2007 година.

32006R1156

32006R1156 L 208/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1156/2006 НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2006 година за установяване на бюджетни тавани за 2006 година за частично или избирателно изпълнение на схемата за единно плащане, на годишни финансови пликове за схемата за единно плащане на площ и на максимални суми, отпускани за отделни плащания за захар, предвидени съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003, и за изменение на посочения регламент КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (1), и по-специално член 41, параграфи 1 и 1а, член 64, параграф 2, член 70, параграф 2, член 71, параграф 2, член 110и, параграфи 3 и 4, член 110л, параграф 1, член 143б, параграф 3, член 145, буква и) и член 155 от него, като има предвид, че: (1) За да могат държавите-членки да извлекат ползи от възможността, предвидена в член 62 от Регламент (EO) № 1782/2003, националните тавани, определени в приложение VIII към посочения регламент, следва да се преразгледат на основата на информацията, подадена в член 145, буква и) от него. (2) Финансовият принос на Общността по програмите за подкрепа на специфичните мерки за помощ за животновъдството в най-отдалечените региони е предвиден от 2006 г. в член 23 от Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (2). Засегнатите държави-членки следва, като резултат от това, да приспаднат от националните тавани, определени в приложение VIII към Регламент (EO) № 1782/2003, сумата, която отговаря на тези специфични мерки, включена първоначално в приложение VIII. (3) Националните тавани, определени в точка К, точка 2 от приложение VII към Регламент (EO) № 1782/2003, следва да бъдат преправени, за да се отчетат най-новите данни за цикория и националните тавани, определени в приложение VIII към посочения регламент, следва да бъдат съответно изменени, но без промяна в цялостните суми. (4) Таваните, определени в точка К, точка 2 от приложение VII към Регламент (EO) № 1782/2003, следва също да бъдат изменени, за да се отчетат сумите за квоти за захар и квоти за инулинов сироп, произведени в една държава-членка от цвекло и цикория, отгледани в друга държава-членка през пазарните от 2000-2001 до 2005-2006 години. Националните тавани, определени в приложения VII и VIIIа към посочения регламент, следва да бъдат съответно изменени. (5) За държавите-членки, които изпълняват схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (EO) № 1782/2003, през 2006 г., бюджетните тавани за всяко от плащанията, упоменати в членове 66-69 от посочения регламент, следва да бъдат фиксирани за 2006 г. според условията, формулирани в раздел 2 от дял III. (6) За да могат държавите-членки да извлекат през 2006 г. полза от възможността, предвидена в член 70 от Регламент (EO) № 1782/2003, бюджетните тавани, приложими към директните плащания, изключени от схемата за единно плащане, следва да бъдат фиксирани за 2006 г. (7) За да могат държавите-членки да извлекат полза от преходния период, предвиден в член 71 от Регламент (EO) № 1782/2003, бюджетните тавани, приложими към директните плащания, изброени в приложение VI към посочения регламент следва да се фиксират за 2006 г. (8) Максималният размер на помощта за маслинови насаждения, посочен в член 110и, параграф 3 от Регламент (EO) № 1782/2003, следва да се промени в съответствие със стойността на коефициента, посочен в приложение VII, точка З, и сумите, задържани по член 110и, параграф 4, нотифицирани от съответните държави-членки, и националните тавани, определени в приложение VIII, следва да бъдат съответно променени. Не следва да се фиксират суми за държави-членки, които са решили да определят на 1 коефициента, предвиден съгласно приложение VII, точка З. (9) Максималният размер на приноса на Общността към финансирането на работни програми, съставени от удостоверени организации на оператори в сектора на маслиновото масл, следва да бъде определен в съответствие с коефициента, който се прилага за сумите, задържани по член 110и, параграф 4 от Регламент (EO) № 1782/2003, нотифициран от засегнатите държави-членки. (10) Максималният размер на помощта за тютюн, посочен в член 110л, параграф 1 от Регламент (EO) № 1782/2003, следва да се промени в съответствие със стойността на коефициента, посочен в приложение VII, точка И, нотифициран от засегнатите държави-членки, и националните тавани, определени в приложение VIII към посочения регламент, следва да бъдат съответно променени. Не следва да се фиксират суми за държави-членки, които са решили да определят на 1 коефициента, предвиден съгласно приложение VII, точка И. (11) За постигане на яснота е подходящо да се публикуват бюджетните тавани по схемата за единно плащане за 2006 г., след приспадане от преразгледаните тавани от приложение VIII към Регламент (EO) № 1782/2003, на таваните, установени за плащанията, посочени в членове 66-70 от посочения регламент. (12) Следва да бъде установена максимална сума във фондовете за държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и прилагат схемата за единно плащане на площ за отпускане на отделни плащания за захар през 2006 г. според член 143ба от Регламент (EO) № 1782/2003 на основата на техните нотификации. (13) За държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и прилагат схемата за единно плащане на площ, предвидена в дял IVа от Регламент (EO) № 1782/2003, през 2006 г., годишните финансови пликове за 2006 г. следва да бъдат фиксирани в съответствие с 143б, параграф 3 от посочения регламент. (14) Регламент (EO) № 1782/2003 следва да бъде съответно изменен. (15) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за директни плащания, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Бюджетните тавани за 2006 г., посочени в членове 66-69 от Регламент (EO) № 1782/2003, са определени в приложение I към настоящия регламент. 2. Бюджетните тавани за 2006 г., посочени в член 70, параграф 2 от Регламент (EO) № 1782/2003, са определени в приложение II към настоящия регламент. 3. Бюджетните тавани за 2006 г., посочени в член 71, параграф 2 от Регламент (EO) № 1782/2003, са определени в приложение III към настоящия регламент. 4. Бюджетните тавани за схемата за единно плащане за 2006 г., посочени в дял III от Регламент (EO) № 1782/2003, са определени в приложение IV към настоящия регламент. 5. Годишните финансови пликове за 2006 г., посочени в член 143б, параграф 3 от Регламент (EO) № 1782/2003, са определени в приложение V към настоящия регламент. 6. Максималните суми във фондовете за Чешката република, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия за отпускане на отделни плащания за захар през 2006 г. според член 143ба от Регламент (EO) № 1782/2003 са определени в приложение VI към настоящия регламент. Член 2 Максималният размер на приноса на Общността към финансирането на работни програми, съставени от удостоверени организации на оператори в сектора на маслиновото масло съгласно член 110й, параграф 4 от Регламент (EO) № 1782/2003, се определя, както следва: (в милиони EUR) Гърция 11,098 Франция 0,576 Италия 35,991 Член 3 Регламент (EO) № 1782/2003 се изменя, както следва: 1. Таблицата в член 110и, параграф 3, първа алинея се заменя със следната таблица: (в милиони EUR) Испания 103,14 Кипър 2,93 Малта 0,07 Словения 0,17 2. Таблицата в член 110л, параграф 1 се заменя със следната таблица: (в милиони EUR) 2006-2009 г. Германия 21,287 Испания 70,599 Франция 48,217 Италия (с изключение на Апулия) 189,366 Португалия 8,468 3. Таблица 1 в приложение VII, точка К, точка 2 се заменя с таблицата в приложение VII към настоящия регламент. 4. Приложение VIII се заменя от текста в приложение VIII към настоящия регламент. 5. Приложение VIIIа се заменя от текста в приложение IX към настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 юли 2006 година.

32009R0680

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 680/2009 НА СЪВЕТА от 27 юли 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 60 и 301 от него, като взе предвид Обща позиция 2008/652/ОВППС на Съвета от 7 август 2008 година за изменение на Обща позиция 2007/140/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Иран (1), като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1110/2008 на Съвета (2) за изменение на Регламент (ЕО) № 423/2007 (3) наложи допълнителни ограничителни мерки съгласно Обща позиция 2008/652/ОВППС, и по-специално задължение за предварително уведомяване по отношение на определени доставки до и от Иран. (2) По технически причини бе предвидена разпоредба за дерогации от правилата за въвеждане на това задължение за предварително уведомяване за преходен период. Тъй като сложността на правилата за прилагане на тази мярка доведе до непредвидено забавяне при въвеждането ѝ, преходният период следва да бъде удължен до 31 декември 2010 г. (3) Регламент (ЕО) № 423/2007 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Четвърта и пета алинея от член 4а на Регламент (ЕО) № 423/2007 се заменят със следното: „До 31 декември 2010 г. входните и изходните митнически манифести и изискваните допълнителни елементи, посочени в настоящия член, могат да се представят в писмена форма чрез използването на търговска, пристанищна или транспортна информация, при условие че в тях са посочени необходимите данни. Считано от 1 януари 2011 г. изискваните допълнителни елементи, посочени в настоящия член, се представят или в писмена форма, или като се използват входните и изходните митнически манифести, според случая.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 юли 2009 година.

32002D0735

32002D0735 L 245/402 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 май 2002 година относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата на подвижния състав от трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 96/48/ЕО (нотифицирано под номер С(2002) 1952) (текст от значение за ЕИП) (2002/735/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 2, буква в) от Директива 96/48/ЕО трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове се подразделя на структурни или функционални подсистеми. Тези подсистеми са описани в приложение II към същата директива. (2) В съответствие с член 5, параграф 1 от директивата всяка подсистема трябва да бъде покрита с техническа спецификация за оперативна съвместимост (ТСОС). (3) В съответствие с член 6, параграф 1 от същата директива проектите за ТСОС се изготвят от съвместната представителна структура. (4) Комитетът, учреден по силата на член 21 от Директива 96/48/ЕО, определи в качеството на съвместна представителна структура на Общността в съответствие с член 2, буква з) от същата директива Европейското обединение за оперативна съвместимост в областта на железопътния транспорт (AEIF) (5) На AEIF бе възложено да подготви проект за ТСОС за подсистемата на подвижния състав в съответствие с член 6, параграф 1 от същата директива. Въпросният мандат бе установен в съответствие с правилата, определени в член 21, параграф 2 от същата директива. (6) AEIF подготви проекта за ТСОС, придружен от представителен доклад, съдържащ анализ на цените и разходите в съответствие с разпоредбите предвидени в член 6, параграф 3 от същата директива. (7) Проектът за ТСОС бе разгледан от представителите на държавите-членки в рамките на Комитета, учреден съгласно директивата, в светлината на посочения представителен доклад. (8) В съответствие с посоченото в член 1 от Директива 96/48/ЕО, условията за постигане на оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна мрежа за високоскоростни влакове се отнасят до елементите от проектирането, изграждането, модернизацията и експлоатацията на инфраструктурите и подвижния състав, допринасящи за функционирането на системата, която следва да бъде въведена в експлоатация след датата на влизането в сила на директивата. По отношение на инфраструктурите и подвижния състав, въведени в експлоатация преди момента на влизане в сила на тази ТСОС, прилагането на ТСОС трябва да започне от момента, в който ще стартират планираните дейности по отношение на упоменатите инфраструктури. Все пак, степента на прилагане на ТСОС ще бъде различна в зависимост от обхвата и мащабите на предвидените дейности и цените и приходите, произтичащи от предвидените начинания. За да могат подобни частични дейности да допринесат за постигането на пълна оперативна съвместимост, същите трябва да се основават върху единна стратегия за изпълнение. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между модернизация и подмяна във връзка с техническото обслужване. (9) Не може да се отрече, че Директива 96/48/ЕО и ТСОС не се отнасят до случаите на подновяване или произтичаща от поддръжката подмяна. Въпреки това желателно е ТСОС да бъдат прилагани по отношение на подновяването, което ще стане факт при ТСОС за конвенционалната железопътна система по смисъла на Директива 2001/16/ЕО. В отсъствието на задължително изискване и в зависимост от мащабите на дейностите по подмяната държавите-членки се насърчават в случаите, в които същите имат възможност за това, да прилагат ТСОС към случаите на подмяна във връзка с техническото обслужване. (10) В настоящата си версия ТСОС, която е предмет на настоящото решение, обхваща характеристики, специфични за високоскоростната система. Като общо правило тя не касае общите аспекти на високоскоростната и на конвенционалната железопътна система. Оперативната съвместимост на последната е предмет на друга директива (2). При условие че проверката на оперативната съвместимост трябва да се извърши чрез сравняване с ТСОС в съответствие с член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО, е необходимо по време на преходния период между публикуването на настоящото решение и публикуването на решенията за приемането на ТСОС за „конвенционалните железници“ да се определят условията, които ще се спазват в допълнение на приложената ТСОС. По тези причини е необходимо всяка държава-членка да информира останалите държави-членки и Комисията за съответните технически правила, които използва за постигането на оперативна съвместимост и за удовлетворяване съществените изисквания на Директива 96/48/ЕО. В допълнение, доколкото тези правила са национални, необходимо е всяка държава-членка да уведомява останалите държава-членки и Комисията за структурите, които определя за осъществяване на процедурата по оценяване на съответствието и годността за употреба, както и за използваната процедура за проверка на оперативна съвместимост на подсистемите по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО. Доколкото това е възможно, при тези национални правила държавите-членки прилагат принципите и критериите, предвидени в Директива 96/48/ЕО за прилагането на член 16, параграф 2. Що се касае до структурите, отговарящи за тези процедури, държавите-членки ще използват, доколкото е възможно, нотифицираните структури съгласно член 20 от Директива 96/48/ЕО. Комисията ще извърши анализ на информацията (национални правила, процедури, структури, отговарящи за прилагането на процедурите, продължителност на тези процедури) и, когато е подходящо, ще обсъди с Комитета необходимостта от предприемането на мерки. (11) ТСОС, предмет на настоящото решение, не налага използването на определени технологии или технически решения, освен когато това е строго необходимо за оперативната съвместимост на трансевропейската високоскоростна железопътна мрежа. (12) ТСОС, предмет на настоящото решение, се основава на най-добрите налични експертни знания към момента на изготвяне на съответния проект. Развитието на технологиите или социални изисквания могат да направят необходимо изменението и допълнението на настоящата ТСОС. При необходимост ще бъде инициирана процедура на преразглеждане и изменение в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО. (13) В някои случаи ТСОС, предмет на настоящото решение, позволява избор между различни решения, давайки възможност за прилагането на окончателни или временни решения за оперативна съвместимост, които са съвместими със съществуващата ситуация. В допълнение, Директива 96/48/ЕО предвижда специални разпоредби за прилагане в някои конкретни случаи. Освен това в случаите, предвидени в член 7 от директивата, на държавите-членки трябва да бъде разрешено да не прилагат някои технически спецификации. Поради това е необходимо държавите-членки да осигурят ежегодното публикуване и изменение на регистъра на инфраструктурата. Този регистър определя основните характеристики на националната инфраструктура (напр. основните параметри) и тяхната съгласуваност с характеристиките, предписани от съответната приложима ТСОС. За тази цел ТСОС, предмет на настоящото решение, посочва точно коя информация трябва да се съдържа в регистъра. (14) Прилагането на ТСОС, която е предмета на настоящото решение, трябва да отчита конкретни критерии по отношение на техническата и експлоатационната съвместимост между инфраструктурите и подвижния състав, които се пускат в експлоатация, и мрежата, в която те трябва да се интегрират. Тези изисквания за съвместимост налагат сложен технически и икономически анализ, който трябва да се извършва индивидуално за всеки конкретен случай. Анализът трябва да взема предвид: - връзките между различните подсистеми, предвидени в Директива 96/48/ЕО, - различните категории линии и подвижен състав, предвидени в посочената директива, и - техническите и операционните среди на съществуващата мрежа. Поради това е необходимо да се определи стратегия за прилагането на ТСОС, предмет на настоящото решение, която следва да посочи техническите етапи на преминаване от условията на сегашната мрежа до една ситуация, в която мрежата е оперативно съвместима. (15) Разпоредбите от настоящата директива са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно Директива 96/48/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Комисията прима ТСОС във връзка с подсистемата на „подвижния състав“ от трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 96/48/ЕО. Текстът на ТСОС се съдържа в приложението към настоящото решение. ТСОС е изцяло приложима към подвижния състав на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове в съответствие с определението от приложение I към Директива 96/48/ЕО, като се вземат под внимание членове 2 и 3 от настоящото решение. Член 2 1. По отношение на аспектите, които са общи за високоскоростната и конвенционалната железопътна система, но не са предмет на тук приложената ТСОС, условията, които трябва да бъдат изпълнени за целите на проверката на оперативната съвместимост по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО, се покриват с техническите правила, прилагани в държавата-членка, която разрешава въвеждането в експлоатация на подсистемата, която е предмет на настоящото решение. 2. В срок от шест месеца след датата на уведомяването за настоящото решение всяка държава-членка нотифицира останалите държави-членки и Комисията за: - списъка на прилаганите технически правила, упоменати в член 2, параграф 1, - процедурите за оценяване на съответствието и контрол, които трябва да бъдат изпълнявани във връзка с прилагането на въпросните правила, - структурите, които държавата-членка определя за изпълнението на въпросните процедури за оценяване на съответствието и контрол. Член 3 1. По смисъла на настоящия член: - с „модернизация“ се обозначава широкомащабна дейност за преустройство на подсистема или част от подсистема, която променя експлоатационните показатели на подсистемата, - с „подновяване“ се обозначава широкомащабна дейност за подмяна на подсистема или част от подсистема, която не променя експлоатационните показатели на подсистемата, - с „подмяна във връзка с техническото обслужване“ се обозначава подмяна на съставни елементи с части със същата функция и експлоатационни характеристики в рамките на предупредителните или корективните ремонти. 2. При модернизация наетият по договор изпълнител предоставя на държавата-членка документация, съдържаща описанието на съответния проект. Държавата-членка проучва документацията и в зависимост от стратегията за прилагане от глава 7 от тук приложената ТСОС преценява (където това е приложимо) дали мащабите на дейността налагат необходимост от придобиване на ново разрешително за въвеждане в експлоатация по силата на член 14 от Директива 96/48/ЕО. Необходимост от подобни разрешителни за въвеждане в експлоатация съществува винаги когато има обективна вероятност от промяна на нивото на сигурност в резултат от планираната дейност. При необходимост от ново разрешително за въвеждане в експлоатация по смисъла на член 14 от Директива 96/48/ЕО държавата-членка преценява дали: а) проектът предполага пълно прилагане на ТСОС, в който случай подсистемата ще бъде обект на „EO“ процедурата за проверка от Директива 96/48/ЕО; или б) пълното прилагане на ТСОС е все още невъзможно. В този случай подсистемата няма да бъде в пълно съответствие с ТСОС и „EO“ процедура за проверка от Директива 96/48/СЕ ще се отнася единствено до действително прилаганите раздели от ТСОС. В двата горепосочени случая държавата-членка информира учредения съгласно Директива 96/48/ЕО Комитет за съответната документация, включително за действително прилаганите раздели от ТСОС и постижимата степен оперативна съвместимост. 3. При подмяна във връзка с техническото обслужване прилагането на тук приложената ТСОС е незадължително. Член 4 Прилагането на паралелните раздели от Препоръка 2001/290/ЕО на Комисията относно основните параметри на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове се прекратява от датата на влизане в сила на тук приложената ТСОС. Член 5 Тук приложената ТСОС влиза в сила шест месеца след нотифицирането на настоящото решение. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 май 2002 година.

31999D0234

31999D0234 L 086/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 март 1999 година относно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета във връзка с бразилската неавтоматична система за лицензиране на внос и нейното действие (нотифицирано под номер С(1999) 607) (1999/234/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. относно определяне на процедурите на Общността в областта на общата търговска политика, за да се осигури упражняването на правата на Общността съгласно международните правила за търговията, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО) (1), изменен с Регламент (ЕО) № 356/95 (2), и по-специално членове 13 и 14 от него, след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: А. ПРОЦЕДУРА (1) На 12 януари 1998 г. Комисията получи жалба в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета (наричан по-долу „Регламента“). Жалбата бе подадена от Febeltex (Fédération belge du textile - Белгийска текстилна федерация). (2) Жалбоподателят твърди, че бразилската неавтоматична система за лицензиране на внос, и по-специално нейното прилагане чрез налагането на задължителни условия за плащане и задължителни минимални цени, не са в съответствие с няколко разпоредби на Споразумението за създаването на Световната търговска организация (наричано по-нататък „Споразумение за СТО“) и неговите приложения. На това основание, жалбоподателят поиска Комисията да предприеме необходимите действия, за да убеди Бразилия да отмени тези мерки. (3) Жалбата съдържаше достатъчно убедителни на пръв поглед доказателства, за да се обоснове започването на процедура за проверка от страна на Общността в съответствие с член 8 от регламента. Впоследствие, такава процедура бе започната на 27 февруари 1998 г. (3). (4) След започването на процедурата за проверка, Комисията проведе задълбочено правно и фактическо проучване на бразилската система за лицензиране на вноса, както се прилага за текстилните продукти. Въз основа на констатациите от това проучване, Комисията стигна до посочените по-долу заключения. Б. КОНСТАТАЦИИ ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА (5) Проучването установи, че бразилската система е лицензионна система по смисъла на член 3, параграф 1 от Споразумението за СТО относно процедурите за лицензиране на вноса (ILP) и затова трябва да спазва правилата, предвидени в това споразумение, както и по ГАТТ 1994 г. (6) Съответното бразилско законодателство относно неавтоматичната система за лицензиране на вноса се състои от: - Decreto 660 от 25 септември 1992 г. (което установява Sistema Integrado de Comércio Exterior, Siscomex), - Portaria Interministerial 291 (Министерство на финансите/Министерство на индустрията и търговията) от 12 декември 1996 г. (във връзка с обработката на вносните операции посредством Siscomex), - Portaria Seces 21, от 12 декември 1996 г. (относно осъществяването на вносни операции посредством Siscomex, включително ценови контрол) и - Comunicados Decex, изброяващи стоките, подлежащи на неавтоматично лицензиране на вноса, които са консолидирани от Comunicado Decex 37 от 17 декември 1997 г. Бразилската система, обаче е много гъвкава: могат да бъдат добавени нови продукти към списъка на тези, за които се изисква неавтоматично лицензиране на вноса, с просто решение на Министерството на индустрията, търговията и туризма. (7) Бразилската лицензионна система функционира посредством компютъризиран инструмент, наречен Siscomex. Предоставянето на лицензии за внос на текстилни продукти, произхождащи от Общността, е пряко свързано с един набор от задължителни минимални цени и задължителни условия на плащане. В случай че тези данни на дадена декларация за внос не са в съответствие с тези определени и включени от бразилските власти в Siscomex, заявленията за лицензии за внос не се обработват и от вносителя се изисква да се свърже с местната агенция на Отдела за външна търговия на министерството на индустрията, търговията и туризма (Decex). (8) Бразилското законодателство, което въвежда тази система, не включва никакво указание за мярката, която се прилага по време на процедурата за лицензиране. Службите на Комисията установиха наличието на вътрешни административни правила или насоки във връзка със задължителни условия на плащане и минимални вносни цени, които се използват при управлението на бразилската система за лицензиране на вноса. Тези правила не са публикувани. Като резултат, държавите и търговците не могат да се запознаят с тях. Освен това, няма възможност за обжалване на подобни неофициални регламенти. (9) Когато Siscomex не обработва заявления за лицензии за внос, които не отговарят на изискванията за условията за плащане и минималните цени, не се взема официално решение по заявлението на вносителя. Тя остава висяща за неопределен срок. (10) Бразилската система изглежда не служи за прилагането на някакви мерки съвместими с ГАТТ, като нейната единствена функция е прилагането и администрирането на процедурите по вноса като инструмент за търговска политика за ограничаване на потоците от внос на текстилни продукти в Бразилия. Проучването също показа, че тази система позволява на бразилските власти да решават по един дискреционен и произволен начин на базата на неофициални и непубликувани основания относно непредоставянето на лицензии за внос. Чрез налагането на задължителни условия за плащане и минимални цени, като условия за издаването на лиценза, Бразилия е ограничила значително вноса на определени текстилни продукти, произхождащи от Общността, и е отблъснала голям брой евентуални клиенти за производителите от Общността. (11) Бразилия все още не е нотифицирала част от съответното законодателство (Comunicado Decex 37 от 17 декември 1997 г.); като останалата част е нотифицирана със закъснение от повече от една година, едва след инициирането от страна на Комисията на настоящото проучване по регламента и в това уведомление е пропусната известна съществена информация (например: списъкът на продуктите, подлежащи на процедури на лицензиране). (12) При тези обстоятелства, Комисията счита, че твърденията на подалия жалбата са основателни и че бразилските практики представляват пречка пред търговията по смисъла на член 2, параграф 1 от регламента, като те са в нарушение на следните разпоредби: - член Х.1 и ХI.1 на ГАТТ, - член 1, параграф 3, член 3, параграф 2, член 3, параграф 5, буква е) и член 5 от Споразумението за СТО относно лицензионните процедури по вноса. (13) Независимо от това, Комисията счита, че позоваването на горните правни основания не изключва прилагането на друга подходяща разпоредба на Споразумението за СТО, приложени към него, която може да бъде използвана при процедурите пред СТО. В. КОНСТАТАЦИИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО НЕБЛАГОПРИЯТНИ ТЪРГОВСКИ ЕФЕКТИ (14) Проучването от страна на Комисията привлече вниманието върху огромния потенциал на бразилския пазар за висококонкурентните продукти, изнасяни от производителите на Общността. В тази връзка, главните констатации относно неблагоприятните търговски ефекти, причинени от оспорваните практики показват, че бразилската неавтоматична система за лицензиране на вноса представлява значително ограничение за достъпа до бразилския пазар за няколко текстилни продукта от Общността. (15) Проучването обхвана продукти, съдържащи се от глави 50-63 от Комбинираната номенклатура и разкри, че ефектите от бразилската система са различни при различните продуктови сектори. Общо взето, независимо от големия потенциал на бразилския пазар, износът на текстил от Общността за Бразилия не отбелязва значително повишение през периода между 1996 г. и 1997 г., особено когато бъде сравнен с този, отчетен на други подобни южноамерикански пазари. (16) Особено въвеждането на неавтоматичната система за лицензиране на вноса и начина, по който се прилага посредством задължителните условия на плащане и наложените минимални цени вече причини през 1997 г. (и в някои случаи и през 1996 г.) намаляване на износа на определени текстилни продукти от Европейския съюз, като например жакардови тъкани (дюшеклък) (кодове по КН: 5516 23 10; 5210 49 00); ленти с истински ивици (код по КН: 5806 32 10), спално бельо (и сродни продукти) (кодове по КН: 6302 32 90), осново-плетени платове от синтетични влакна за завеси (код по КН: 6002 43 11), тъкани от изкуствени щапелни влакна за неофициално облекло (например лиоцел, еластан) (код по КН: 5516 13 00) за Бразилия. (17) Оспорваните бразилски практики доведоха до значителна загуба на конкурентоспособност на бразилския пазар за износителите на някои текстилни продукти от Общността. Подобна загуба на конкурентоспособност беше особено драстична в такива сектори, като например този на жакардовите тъкани (дюшеклък), платове от синтетични влакна за завеси или ленти с истински ивици за тапицерия, които са обект на минимални вносни цени. (18) Въвеждането на оспорваните мерки доведе в много случаи до значителна загуба на броя и важността на бразилските клиенти, както и на броя и важността на получените или потвърдени поръчки. (19) Изискването за минимални цени също доведе до значително намаляване на гамата от продукти, които можеха да бъдат изнасяни за Бразилия. С други думи, продуктите, чиято експортна цена е твърде ниска в сравнение с изискваната задължителна минимална цена, вече не можеха да бъдат изнасяни, защото нямаше да бъдат конкурентоспособни на по-високата цена. Достатъчно значителна, тази последица често се получава по отношение на продукти с ниски цени, за които има по-голяма местна конкуренция. Съответно, бразилският вносител се насочва към покупка на бразилския продукт, който, ако не бяха наложените задължителни минимални цени, щеше да бъде по-скъп от еквивалентния текстилен продукт на Общността. (20) Друг допълнителен неблагоприятен търговски ефект, понесен от производителите/износителите на текстилни продукти от Общността е необходимостта от промяната на техническата спецификация или състав на даден продукт. Тази промяна се изисква от необходимостта да се спазват изискваните минимални цени. Една промяна на техническата спецификация на продукта в някои случаи е единственият начин да се получи продукт, чиято цена отговаря на изискваната минимална такава и който е все още е икономически жизнеспособен. В това отношение службите на Комисията имаха примери, при които, какъвто е случаят с дюшеклъка, процентът на памук, изкуствена коприна, полиестер и пр. в даден продукт трябваше да бъде променен, например, чрез използването на нови суровини (като например, изкуствена коприна) или чрез използването на нова суровина, което води до различно тегло на квадратен метър (като например полипропилен). (21) Използваната на бразилската неавтоматична система за лицензиране на вноса като търговска политика за контролиране на търговските потоци доведе в някои текстилни сектори до пълна промяна на пазарните условия, което в някои случаи доведе почти до затваряне бразилския пазар за износителите на текстил от Общността. Например минималната вносна цена от 20 USD/kg, наложена от бразилските власти върху вноса на жакардови тъкани (дюшеклък) по код КН 5516 23 10 е повече от два пъти по-висока от нормалната продажна цена на този продукт (т.е. 8-11 USD/kg). Подобно увеличение на цената причини значителна загуба на конкурентоспособност на бразилския пазар за износителите от Общността за този местен текстилен продукт. (22) Затова Комисията стигна до заключението, че гореспоменатите ефекти представляват неблагоприятни търговски ефекти по смисъла на член 2, параграф 4 от регламента. Г. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА (23) През последните няколко години, европейските износители и производители заведоха три дела срещу бразилските практики, които имаха рестриктивен ефект върху износа от Общността на различни продукти (дебелолистна стомана, текстил и сорбитол). Тези мерки, изглежда бяха насочени към конкретни чувствителни сектори, по един непрозрачен начин и посредством много гъвкав процес на вземане на решения. Поради тази причина, от голямо значение е за Общността да се справи по комплексен начин с бразилската система. (24) Освен това, осигуряването на пълното спазване на задълженията от страна на партньорите в СТО е от изключителна важност за Общността, която е поела ангажименти по същите задължения. Основното за доброто функциониране на една многостранна търговска система е да се води системна борба срещу всички практики, които се считат за несъвместими със СТО. (25) Що се отнася до случая Febeltex, като се взема пред вид значението на текстилната промишленост за Общността като цяло и необходимостта да се осигури справедлив достъп до пазарите на трети страни за текстилните продукти на Общността, Общността трябва незабавно да протестира срещу бразилската неавтоматична система за лицензиране, в съответствие с имащите отношение разпоредби на Споразумението за процедурите за лицензиране на вноса, ГАТТ 1994 г. и Споразумението за уреждане на спорове в СТО. Д. ЗАКЛЮЧЕНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ И МЕРКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВЗЕТИ (26) Бяха проведени срещи и разменени писма със съответните бразилски власти за допълнително обсъждане на този въпрос, с оглед намирането на решение по пътя на преговорите, но бразилските власти не представиха никакво предложение с оглед подобно решение. (27) При тези обстоятелства, изглежда, че интересите на Общността изискват завеждането на процедура в СТО за решаване на спора, РЕШИ: Член 1 1. Бразилската неавтоматична система за лицензиране, задължителни минимални цени и задължителни условия за плащане изглежда, че не съответстват на задълженията, която тази страна е поела по Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация и представлява „пречка за търговията“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 3286/94. 2. Общността ще заведе дело срещу Бразилия по Споразумението за правилата и процедурите за уреждане на спорове и други имащи отношение разпоредби на СТО, с оглед на отстраняването на пречката за търговията. Член 2 Настоящото решение се прилага от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 17 март 1999 година.

31966L0401

31966L0401 P 125/2298 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 юни 1966 година относно търговията със семена от фуражни култури (66/401/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята (1), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет, като има предвид, че производството на фуражните култури заема важно място в селското стопанство в Европейската икономическа общност; като има предвид, че задоволителните резултати при култивирането на фуражни култури зависят до голяма степен от употребата на подходящи семена; като има предвид, че за тази цел някои държави-членки за известно време са ограничили търговията със семена на фуражни култури като използват само висококачествени семена; като има предвид, че са могли да се възползват от систематична селекция на култури, извършвана повече от няколко десетилетия, което доведе до разработване на достатъчно стабилни и унифицирани сортове фуражни култури, които поради техните характеристики обещават да са от висока стойност за съответните цели; като има предвид, че по-голяма производителност ще бъде достигната в Общността относно отглеждането на фуражни култури, ако за избора от сортовете, разрешени да се търгуват, държавите-членки прилагат еднакви правила, които са възможно най-строги; като има предвид, че следователно е оправдано да се ограничи търговията до някои сортове само ако потребителят е сигурен, че ще получи семена от тези сортове; като има предвид, че някои държави-членки за тази цел прилагат сертификационни схеми, които са предназначени чрез официален контрол да осигурят идентичност и чисти сортове; като има предвид, че такава схема вече съществува на международно ниво; като има предвид, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие създаде схема за сертифициране на сортове семена на фуражни култури, които са в обращение на международния пазар; като има предвид, че е желателно да се създаде единна сертификационна схема за Общността, основана на получения опит при прилагане на тази схема и на националните схеми за този продукт; като има предвид, че схемата следва да се прилага към търговията, както в другите държави-членки, така и на вътрешните пазари; като има предвид, че, като общо правило, семената на фуражните култури за всякаква употреба следва да е позволено да се търгуват само ако официално са проучени и сертифицирани, в съответствие с правилата за сертифициране, като базови семена или сертифицирани семена, или в случаи на някои видове и родове, официално са проучени и одобрени като търговски семена; като има предвид, че изборът на техническите термини „базови семена“ и „сертифицирани семена“ се основава на вече съществуваща международна терминология; като има предвид, че трябва да има одобрение на търговско семе, за да се вземе предвид фактът, че не всички родове и видове на фуражни култури за получаване на реколта вече са създали желаните сортове или достатъчни количества от семена от съществуващите видове, за да отговорят на нуждите на Общността; като има предвид, че е необходимо следователно при някои родове и видове да се одобрят семената на фуражни култури, които не са от тези видове, но които отговарят на изискванията във всяко друго отношение; като има предвид, че семената от фуражни култури, които не са пуснати на пазара с оглед на тяхното по-малко икономическо значение, са предмет на общностни правила; като има предвид, че държавите-членки трябва да запазят правото такива семена да бъдат предмет на специални разпоредби; като има предвид, че общностните правила не следва да се прилагат към семена, предназначени за износ в трети страни; като има предвид, че за да се подобри не само родовото качество на общностните семена от фуражни култури, но също и външните характеристики, някои изисквания следва да се определят като аналитична чистота на отглеждане; като има предвид, че за да се осигури идентичност на семената трябва да се установят общностните правила за опаковане, подбор, запечатване и маркиране; като има предвид, че за тази цел етикетите следва да посочват необходимите данни, както за официалния контрол, така и за информация за потребителя и следва ясно да показват факта на сертифициране от Общността на сертифицираното семе от различните категории; като има предвид, че някои държави-членки се нуждаят от смески от семена от фуражни култури от няколко рода и вида за специална употреба; като има предвид, че за да се предвидят тези нужди, държавите-членки следва да имат право да одобряват смеските при определени условия; като има предвид, че, за да се осигури така че както изискванията за качеството на семената, така и разпоредбите за осигуряване на идентичност на семената са спазвани по време на търгуването, държавите-членки трябва да предвидят разпоредби за подходящ контрол; като има предвид, че, за да се изпълнят тези изисквания, без да се засяга член 36 от Договора, те не трябва да са предмет на търговски ограничения, различни от тези, предвидени от правилата на Общността; като има предвид, че през първата фаза, до създаване на общ каталог на сортовете, разрешените ограничения следва да включват правото на държавите-членки да ограничават търговията на сертифицирани семена до тези сортове, които са със стойност за отглеждане и употреба на тяхната собствена територия; като има предвид, че съгласно някои условия, семена, размножени в друга страна от базовите семена, сертифицирани в държава-членка, следва да се признаят като еквивалентни на семената, размножени в тази държава-членка; като има предвид, че, от друга страна, следва да се създаде разпоредба за разрешаване на търговия в рамките на Общността със семена от фуражни култури, събрани в трети страни, само ако такива семена отговарят на същите условия, както сертифицираните семена или официално одобрени като търговски семена в рамките на Общността и отговарящи на правилата на Общността; като има предвид, че през периоди, през които е трудно да се получи доставка на сертифицирани семена от различните категории или на търговски семена, семена, отговарящи на по-малко строги изисквания, следва временно да бъдат разрешени за търговия; като има предвид, че, за да се хармонизират техническите методи на сертифициране, използвани в различните държави-членки, и да може да се направят сравнения в бъдеще между семена, сертифицирани в рамките на Общността и тези от трети страни, следва да се създадат опитни полета в Общността в държавите-членки, за да се позволи годишен последващ контрол на семена от различните категории на „сертифицирано семе“; като има предвид, че Комисията следва да бъде поверена задачата да приеме някои мерки за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че, за да се улесни въвеждането на предложените мерки, следва да се предвиди процедура за създаване на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянен комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива се прилага за семена от фуражни култури, търгувани в рамките на Общността, независимо от употребата, за която отглежданите семена са предназначени. Член 2 За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции: А. Фуражни култури: култури от следните родове и видове: a) Gramineae Житни треви Agrostis spec. - полевица Alopecurus pratensis L. - ливадна лисича опашка Arrenatherum elatius (L.) J. и C. Presl. - висок френски райграс Dactylis glomerata L. - ежова главица Festuca arundinacea Schreb. - власатка тръстиковидна Festuca ovina L. - власатка овча Festuca pratensis Huds. - власатка ливадна Festuca rubra L. - власатка червена Lolium spec. - райграс Phleum pratense L. - ливадна тимотейка Poa spec. - метлица Trisetum flavescens (L.) Pal. Beauv. - златна трева б) Leguminosae - бобови Lotus corniculatus L. - звездан (лотус) Lupinus spec. с изключение на Lupinus perennis L. - лупина с изключение на многогодишната лупина Medicago lupulina L. - люцерна хмелна Medicago sativa L. - люцерна обикновена Medicago varia Martyn - люцерна Onobrychis sativa L. - еспарзета Pisum arvense L. (полски) - грах фуражен Trifolium hybridum L. - детелина розова (шведска) Trifolium incarnatum L. - детелина Trifolium pratense L. - детелина ливадна (червена) Trifolium repens L. - детелина пълзяща (бяла) Vicia spec. с изключение на Vicia faba major L. - бакла с изключение на ситна бакла Б. Базови семена: 1. Семена от селекционирани сортове: семена а) които са били произведени под отговорността на селекционера, според приетите практики за поддържане на сорта; б) които са предназначени за производство на семена от категорията „сертифицирани семена“; в) които, при спазване на разпоредбите на член 4, отговарят задоволително на изискванията по приложения I и II за базови семена; и г) за които чрез официално изпитване е установено, че удовлетворяват гореспоменатите условия. 2. Семена от местни сортове: семена а) които са били произведени под официален контрол от материал официално приет като принадлежащ към местен сорт на едно или повече стопанства, разположени в рамките на ясно очертан регион на произход; б) които са предназначени за производство на семена от категорията „сертифицирани семена“; в) които, при спазване на разпоредбите на член 4, отговарят на изискванията по приложения I и II за базови семена; и г) за които чрез официално изпитване е установено, че удовлетворяват гореспоменатите условия. В. Сертифицирани семена: семена а) които са произведени директно от базови семена или сертифицирани семенаот даден сорт; б) които са предназначени за производството на семена от категорията „сертифицирани семена“ или от растения; в) които, при спазване на разпоредбите на член 4, буква б), отговарят на изискванията по приложения I и II за сертифицирани семена; и г) за които е установено чрез официално изпитване, че удовлетворяват гореспоменатите условия. Г. Търговски семена: семена а) които имат доказана идентичност към видовете; б) които, при спазване на разпоредбите на член 4, буква б) отговарят задоволително на условията, предвидени в приложение II за търговски семена; и в) за които е установено чрез официално изпитване, че отговарят на гореспоменатите условия; Д. Официални мерки: мерките, предприемани от а) държавни органи, или б) всяко юридическо лице, регулирано от публичното или частното право, действащо под отговорността на държавата, или в) в случай на подпомагащи дейности, които са също предмет на държавен контрол, от всяко физическо лице, официално определено за тази цел, при условие че лицата, посочени в букви б) и в) не са лично облагодетелствани от подобни мерки. Член 3 1. Държавите-членки трябва да осигурят, че семената от Dactylis glomerata L.- ежова главица Festuca arundinacea Schreb. - власатка тръстиковидна Festuca pratensis Huds. - власатка ливадна Festuca rubra L.- власатка червена Lolium spec. - райграс Phleum pratense L. - ливадна тимотейка Medicago sativa L.- люцерна обикновена Medicago varia Martyn - люцерна Pisum arvense L. - грах фуражен (полски) и Trifolium repens L. - пълзяща детелина (бяла) не могат да бъдат търгувани, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“ и освен ако не отговарят на изискванията, определени в приложение II. 2. Държавите-членки предвиждат, че семената от фуражни култури, от родове и видове, различни от описаните в параграф 1, не могат да бъдат търгувани, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“, сертифицирани семена „или“ търговски семена „и освен ако не отговарят на условията, определени в приложение II.“ 3. Комисията може, съгласно процедурата, установена в член 21, да предвиди след определени дати, семената от фуражни родове и видове растения, различни от описаните в параграф 1, да не могат да бъдат търгувани, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“. 4. Държавите-членки гарантират, че официалните изпитвания са проведени в съответствие с настоящите международни методи, доколкото такива методи съществуват. 5. Държавите-членки може да предвидят дерогации от разпоредбите на параграфи 1 и 2: а) за отгледани семена на размножения преди базовите семена; б) за тестове или научни цели; в) за селекция; г) за израснали семена, търгувани за преработка, при условие че идентичността на семената е гарантирана. Член 4 Въпреки това, държавите-членки, чрез дерогация от член 3, могат: а) да разрешат официалното сертифициране и търговия на базови семена, които не отговарят на условията, определени в приложение II по отношение на кълняемостта; подобна дерогация може също да се предостави по отношение на сертифицираните семена от Тrifolium pratense, когато тези семена са предназначени за по-нататъшно производство на сертифицирани семена. В случаите по-горе, всички необходими мерки трябва да се вземат така, че доставчикът да гарантира специфичната кълняемост на семената, като посочи на специален етикет, носещ името, адреса му и референтния номер на партидата семена; б) за да се предложат семената неотложно на пазара, независимо от факта, че официалното изпитване за спазване на условията, определени в приложение II по отношение на кълняемостта, не е приключило, да разрешат официалното сертифициране или официалното допускане и търговията до първия купувач на семена от категориите „базови“, „сертифицирани“ или „търговски семена“. Сертифицирането или допускането се предоставя само при представяне на предварителен доклад за анализ на семената, при условие че са дадени името и адреса на първия получател на семената; всички взети необходими мерки трябва да осигурят доставчикът да гарантира кълняемостта, установена във предварителния анализ; тази кълняемост за търговски цели трябва да бъде отразена върху специален етикет, носещ името, адреса на доставчика и референтен номер на партидата семена. Тези разпоредби не се прилагат за семената, внесени от трети страни, освен ако не е предвидено друго в член 15 по отношение на размножаване извън Общността. Член 5 Държавите-членки могат, по отношение на условията, определени в приложения I и II, да налагат допълнителни или по-строги изисквания за сертифицирането на семена и изпитването на търговски семена, произведени на тяхна собствена територия. Член 6 1. Всяка държава-членка съставя списък със сортовете фуражни култури, официално приети за сертифициране на нейна територия; списъкът съдържа главните морфологични или физиологични характеристики, от които сортовете растения, пряко произхождащи от семена от категорията „сертифицирани семена“, могат да се разграничават един от друг, както и официално установеният максимален брой размножения, приети за сертифициране, произлезли от базовите семена на всеки сорт. В случай на местни видове списъкът посочва региона на произход. 2. В случай на хибридни и синтетични сортове органите, отговарящи за допускането и сертифицирането, се информират относно генеалогичните съставки. Държавите-членки гарантират, че резултатите от прегледа и описанието на генеалогичните съставки са поверителни, ако селекционерът поиска това. 3. Даден сорт се приема за сертифициране, само ако е установено чрез официални или официално контролирани изпитвания, по-специално изпитвания при отглеждането, че сортът е достатъчно единен и стабилен. 4. Приетите сортове се проверяват официално на редовни интервали. Ако някое от условията за приемане за сертифициране не е изпълнено, приемането се отменя, а сортът се заличава от списъка. 5. Тези списъци и всички промени към тях се изпращат незабавно на Комисията, която ги съобщава на другите държави-членки. Член 7 1. Държавите-членки изискват за проверката на сортове, изпитването на семена за сертифициране и за изпитването на търговски семена, да се вземат проби по официален ред в съответствие с подходящи методи. 2. За изпитването на семена за сертифициране и изпитването на търговски семена, пробите трябва да се вземат от хомогенни партиди; максималното тегло на партидите и минималното тегло на пробите са посочени в приложение III. Член 8 1. Държавите-членки изискват базовите семена, сертифицираните семена и търговски семена да бъдат търгувани само в задоволително хомогенни партиди и в запечатани контейнери, по отношение на описаните в членове 9 и 10 начини на запечатване и маркиране. 2. Държавите-членки могат, за търговията на малки количества семена до крайния потребител, да предвидят дерогации от условията в параграф 1, по отношение на пакетиране, пломбиране и маркиране. Член 9 1. Държавите-членки изискват опаковките на базови, сертифицирани семена и търговски семена, да се запечатват официално или под официален надзор, по начин да не могат да бъдат отворени, без да се наруши целостта на печата и да не може да се прикрепи отново. 2. Опаковките не се запечатват отново, освен по официален път. Ако опаковките са запечатани отново, фактът за повторното запечатване, датата на това запечатване и отговорните органи за това се отбелязват на етикета, съгласно член 10, параграф 1. Член 10 1. Държавите-членки изискват за опаковките на базови, сертифицирани семена и търговски семена: а) етикетирането да е от външната страна с официален етикет, на един от официалните езици на Общността, в съответствие с изискванията от приложение IV; цветът на етикета трябва да бъде бял за базовите семена, син за сертифицираните първо размножение след базовите семена, червен за сертифицираните семена от следващи размножения след базовите семена и тъмножълт за търговските семена; за търговия в други държави-членки етикетът съдържа датата, на която официалният печат е положен. В случаите по член 4, буква а), в които базовите семена или сертифицираните семена не отговарят на условията, определени в приложение II по отношение на кълняемостта, този факт се отбелязва на етикета. б) да съдържат официален документ в същия като на етикета цвят, съдържащ същата информация, изисквана съгласно приложение IV. Същият документ не е необходим, ако информацията е отпечатана по незаличим начин на контейнера. 2. Държавите-членки могат: а) да изискват при всички случаи датата, на която е прикрепен печатът, да бъде посочена на етикета. б) да предвиждат, при малки опаковки, дерогации от разпоредбите на параграф 1. Член 11 Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да изискват, в случаи, различни от тези съгласно член 4, контейнери с базови семена, сертифицирани семена или търговски семена, независимо дали семената са произведени на тяхна територия или са внесени, ако семената се търгуват на тяхна територия, да носят етикет на доставчика. Член 12 Държавите-членки изискват всяка химична обработка на базовите, сертифицирани семена или търговски семена да бъде посочена или на официалния етикет, или на етикета на доставчика, върху контейнера или вътре в него. Член 13 1. Държавите-членки може да разрешат търговия със семена на фуражни култури под формата на смески, съставени от различни родове и видове от семена от фуражни култури, или смески, съдържащи семена от растения, които не са фуражни култури по смисъла на настоящата директива, при условие че различните компоненти от смеските, преди смесване, съответстват на търговските разпоредби, приложими към тях. 2. Разпоредбите на членове 8, 9 и 11 се прилагат, както и тези от член 10, освен това че за смесените семена използваният етикет е зелен. Член 14 1. Държавите-членки гарантират, че базовите семена и сертифицираните семена, които са официално сертифицирани и чиито контейнери са официално маркирани и запечатани, както е предвидено в настоящата директива, и търговските семена, чиито контейнери са официално маркирани и запечатани, както е предвидено в настоящата директива, не са предмет на никакви търговски ограничения по отношение на техните характеристики, условия на проверка, маркиране и запечатване, различни от тези, предвидени в настоящата директива. 2. Държавите-членки могат: а) когато не са били взети мерки от Комисията съгласно член 3, параграф 3 и такива мерки не са влезли в сила, да предвидят след определени дати семена от родове и видове фуражни култури, различни от тези, включени в член 3, параграф 1, да не може да се търгуват, освен ако са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“; б) да приемат разпоредби относно максимално съдържание на влага, прието за търговия; в) да ограничат търговията на сертифицирани семена от фуражни култури до тези от първо размножение след базови семена; г) до въвеждането на общ каталог на сортовете, което трябва да стане не по-късно от 1 януари 1970 г., да ограничат търговията със семена от фуражни култури до тези сортове, които са включени в национален списък, основан на значението им за отглеждане и използване на тяхна територия; условията за включване в този списък за сортовете, произхождащи от други държави-членки, са същите като тези за националните сортове. Член 15 Държавите-членки предвиждат, че семената от фуражни култури, които са произведени директно от базови семена, сертифицирани в една държава-членка и събрани в друга държава-членка или в трета страна, трябва да се считат за еднакви със сертифицираните семена от първо размножение, произведени от базови семена, събрани в държавата, която е произвела базовите семена, ако тези семена са преминали през полева инспекция, отговаряща на условията, определени в приложение I и ако официалното изпитване е показало, че условията, установени в приложение II за сертифицирани семена, са изпълнени. Член 16 1. Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, определя дали: а) в случая, предвиден в член 15, полевата инспекция в трета страна отговаря на условията, определени в приложение I; б) семена от фуражни култури, които са били събрани в трета страна и предлагат същите гаранции по отношение на техните характеристики и мерките за тяхното изпитване, за осигуряване на идентичността, за маркиране и за контрол, са еквивалентни в това отношение на базовите семена, сертифицираните семена или търговските семена, събрани в Общността и спазващи разпоредбите на настоящата директива. 2. Докато Съветът вземе решение съгласно параграф 1, държавите-членки могат сами да вземат решение. Това право се погасява на 1 юли 1969 г. Член 17 1. С цел избягване на временни затруднения в основното снабдяване с базови, сертифицирани или търговски семена, които се появяват в една или повече държави-членки и които по друг начин не могат да бъдат преодолени в Общността, Комисията като действа в съответствие с процедурата, определена в член 21, разрешава на една или повече държави-членки да приемат за търговия за период, определен от Комисията, семена от категории, удовлетворяващи по-малко строги изисквания. 2. Категорията на семената от всеки даден сорт трябва да бъде изписана на официалния етикет; във всички останали случаи официалният етикет трябва да бъде този, предвиден за търговските семена. Етикетът на семената трябва винаги да посочва, когато въпросните семена отговарят на категория, отговаряща на по-занижени изисквания. Член 18 Настоящата директива не се прилага за семена от фуражни култури, които са предназначени за износ за трети страни. Член 19 Държавите-членки вземат подходящите мерки за извършването на официални проверки по време на търговията със семена от фуражни култури, най-малко чрез вземане на на проби, за да се провери спазването на условията на настоящата директива. Член 20 1. В рамките на Общността се определят сравнителни опитни полета, върху които всяка година се извършва последваща проверка на пробите от сертифицираните семена от фуражни култури, взети по време на контролно пробовземане; тези полета са предмет на инспекция от Комитета, посочен в член 21. 2. Тези сравнителни изпитвания трябва, по време на първия етап, да бъдат използвани за хармонизиране на техническите методи за сертифициране, за да се получат еквивалентни резултати. Когато тази цел е постигната, за сравнителните изпитвания се изготвят годишни доклади, които се изпращат като поверителни на държавите-членки и Комисията. Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 12, определя датата за първия доклад. 3. Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 21, създава необходимите разпоредби за провеждането на сравнителните изпитвания. Семената от фуражни култури, които са били събрани в трети страни, могат да бъдат включени в сравнителните изпитвания. Член 21 1. Когато трябва да се следва процедурата, определена в настоящия член, Постоянният комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство (оттук нататък наричан „Комитетът“), създаден с Решение на Съвета от 14 юни 1966 г. (2), се сезира от председателя по неговата инициатива или по молба на представителя на държава-членка. 2. В рамките на Комитета гласовете на държавите-членки се претеглят съгласно член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува. 3. Представителят на Комисията представя проект за мерките, които следва да бъдат приети. Комитетът трябва да представи своето становище по тези мерки в срок, определен от председателя, в зависимост от спешността на въпроса. За становището е необходимо мнозинство от 12 гласа. 4. Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, ако тези мерки не съответстват на становището на Комитета, те се съобщават от Комисията на Съвета. В такъв случай Комисията може да отложи прилагането на приетите от нея мерки за не повече от един месец от датата на съобщението. Съветът с квалифицирано мнозинство може да вземе различно решение в рамките на един месец. Член 22 Настоящата директива не засяга разпоредбите на националните законодателства, обосновани с оглед защитата на здравето и живота на хората и животните, защитата на растенията или закрилата на индустриалната и търговската собственост. Член 23 Държавите-членки, не по-късно от 1 юли 1968 г., въвеждат в сила законовите, подзаконовите или административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с разпоредбите на член 14, параграф 1 и не по-късно от 1 юли 1969 г.- тези, които са необходими, за да се съобразят с другите разпоредби от настоящата директива и нейните приложения. Те незабавно информират Комисията за това. Член 24 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 14 юни 1966 година.

32007R0288

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 288/2007 НА КОМИСИЯТА от 16 март 2007 година за установяване на преходни мерки, които следва да се приемат с оглед на присъединяването на България и Румъния по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ на някои млечни и яйчни продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1043/2005 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за присъединяване на България и Румъния, като взе предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 41, първи параграф от него, като има предвид, че: (1) В член 52, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за предоставяне на възстановявания при износ на някои селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, и относно критериите за определяне на размера на такива възстановявания (1) се предвижда, че възстановяването за някои стоки на основата на мляко и яйца зависи от това, дали те отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (2) и на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (3). По-специално съгласно членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 стоките трябва да бъдат приготвени в одобрени предприятия и да отговарят на специфичните изисквания за здравна маркировка. (2) Решение 2007/30/ЕО на Комисията от 22 декември 2006 г. за установяване на преходни мерки за пускането на пазара на определени продукти от животински произход, произведени в България и Румъния (4), определя мерки, за да се улесни преминаването от съществуващия режим в посочените държави към този, произтичащ от прилагането на ветеринарното законодателство на Общността. В съответствие с член 3 от посоченото решение от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. държавите-членки могат да разрешат търговията с продукти, произведени в предприятия в България и Румъния, на които е разрешено да изнасят млечни или яйчни продукти към Общността преди датата на присъединяване, при условие че продуктите носят здравната маркировка за износ в Общността за съответните предприятия и са придружени с документ, който удостоверява, че те са произведени в съответствие с Решение 2007/30/ЕО. (3) Следователно е уместно да се допусне дерогация от член 52, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1043/2005, без да се нарушава прилагането на другите разпоредби на посочения регламент, и да се предвиди, че стоките, които отговарят на изискванията на член 3 от Решение 2007/30/ЕО и за които е разрешено да бъдат търгувани на пазара за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г., следва да се ползват от възстановяване при износ. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси, свързани с търговията с преработени земеделски продукти, които не са изброени в приложение I към Договора, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Чрез дерогация от член 52, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 стоките, които са произведени преди датата на присъединяване в предприятия в България и Румъния и които са разрешени за износ за Общността преди датата на присъединяване и са изнесени от Общността през периода от датата на присъединяване до 31 декември 2007 г., могат да се ползват от възстановяване при износ, при условие че отговарят на изискванията на член 3, букви а) и б) от Решение 2007/30/ЕО. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага за декларациите за износ, приемани от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 март 2007 година.

32008R0373

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 373/2008 НА КОМИСИЯТА от 24 април 2008 година относно установяване на забрана за риболова на атлантическа треска в зона IV на ICES, водите на ЕО от зона IIа и частта от зона IIIа извън протоците Скагерак и Категат, от страна на съдове под флага на Швеция КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. за определяне на риболовните възможности през 2008 г. и свързаните с тях условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и за корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2008 година. (2) Съгласно получената от Комисията информация, уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, доведе до изчерпване на отпуснатата за 2008 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен ресурс, както и съхраняването на рибния ресурс на борда, прехвърлянето му и разтоварването му на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана, считано от указаната в него дата. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забранява се също и съхраняването на борда, прехвърлянето или разтоварването на суша на този вид рибен ресурс, уловен от посочените по-горе риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 април 2008 година.

32006D0600

32006D0600 L 244/24 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 септември 2006 година относно установяване на класове за реакция на външен огън за някои строителни продукти по отношение на сандвич-панели с двустранно метално покритие (нотифицирано под номер C(2006) 3883) (текст от значение за ЕИП) (2006/600/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/106/ЕИО от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 20, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 89/106/ЕИО предвижда, че с оглед вземане предвид на различните нива на защита при строително-монтажните работи на национално, регионално или местно ниво е възможно да се наложи изготвянето на класове тълкувателни документи, съответстващи на резултатността на продуктите по отношение на всяко основно изискване. Тези документи са публикувани под формата на „Съобщение на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО (2)“. (2) По отношение на основното изискване за безопасност в случай на пожар в тълкувателен документ № 2 са изброени редица взаимосвързани мерки, които в своята съвкупност определят многостранното разработване в държавите-членки на стратегията за безопасност при пожар. (3) Тълкувателен документ № 2 определя една от тези мерки като ограничаване произвеждането и разпространението на огън и дим в дадено пространство чрез ограничаване потенциала на строителните продукти за спомагане за пълното развитие на даден пожар. (4) Степента на това ограничение може да се изрази само като различни степени на капацитет на продуктите по своята реакция на огън във вида им при крайното им приложение. (5) Като хармонизирано разрешение в Решение 2001/671/ЕО на Комисията от 21 август 2001 г. относно приложение на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класификацията за реакцията на външен огън на покриви и покривни покрития (3), беше приета система класове. (6) По отношение на някои строителни продукти е необходимо да се използва класификацията, установена в Решение 2001/671/ЕО. (7) В рамките на класификацията, предвидена в Решение 2001/671/ЕО реакцията на външен огън на някои покриви и покривни покрития е добре установена и достатъчно добре позната на регулаторните органи, отговарящи за противопожарната защита в държавите-членки, така че те не изискват изпитване специално на тази техническа характеристика. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителството, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Строителните продукти, които отговарят на всички изисквания за характеристики относно реакция на външен огън без нужда от по-нататъшни изпитвания, са дадени в приложението. Член 2 Конкретните класове, които се прилагат по отношение на различните строителни продукти, в рамките на класификацията за устойчивост на външен огън, приета в Решение 2001/671/ЕО, са дадени в приложението към настоящото решение. Член 3 В случаите, в които това има значение, продуктите се разглеждат по отношение на крайното им приложение. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 септември 2006 година.

31984D0247

31984D0247 L 125/58 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 април 1984 година относно определяне на критериите за признаване на организации и сдружения на животновъди, които водят или създават родословни книги за чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (84/247/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (1), последно изменена с Акта за присъединяване на Гърция, и по-специално член 6, параграф 1, второ и трето тире от нея, като има предвид, че съгласно член 6, параграф 1, второ и трето тире от Директива 77/504/ЕИО Комисията трябва да определи, в съответствие с процедурата, посочена в член 8 от горепосочената директива, критериите за признаване на организациите и сдруженията на животновъдите и критериите за създаване на родословни книги; като има предвид, че във всички държави-членки, с изключение понастоящем на Гърция, родословните книги се водят или създават от организации или сдружения на животновъди; като има предвид, че следователно е необходимо да бъдат определени критериите за признаване на организациите и сдруженията на животновъдите, които водят или създават родословни книги; като има предвид, че дадени организация или сдружение на животновъди трябва да подадат заявление за официално признаване пред компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е разположено седалището им; като има предвид, че когато дадени организация или сдружение на животновъди отговарят на някои критерии и са определили своите цели, тетрябва да бъдат официално признати от органите на държавата-членка, пред които са подали заявление; като има предвид, че мерките, посочени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по зоотехника, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 За да бъдат официално признати, дадени организация или сдружение на животновъди, които водят или създават родословни книги, трябва да подадат заявление до органите на държавата-членка, на чиято територия е разположено седалището им. Член 2 Органите на съответната държава-членка трябва да признаят официално всяка организация или всяко сдружение на животновъди, които водят или създават родословни книги, ако отговарят на изискванията, посочени в приложението. В държава-членка, обаче, в която по отношение на дадена порода вече съществуват една или няколко официално признати организации или сдружения, органите на въпросната държава-членка могат да откажат да признаят нови организация или сдружение на животновъди, ако те застрашават запазването на породата или заплашва зоотехническата програма на съществуващата организация или сдружение. Ако е налице такъв случай, държавите-членки информират Комисията за предоставените одобрения и откази на признаване. Член 3 Органите на съответната държава-членка оттеглят официалното признаване от всяка организация или всяко сдружение на животновъди, които водят родословни книги, ако въпросните организация и сдружение системно не спазват изискванията, посочени в приложението. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 април 1984 година.

32006R0968

32006R0968 L 176/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 968/2006 НА КОМИСИЯТА от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 12 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 320/2006 предвижда предоставянето на помощ за преструктуриране за предприятията, които вземат решение за отказ от тяхната квота за производство, като част от помощта се запазва за производителите на цвекло, тръстика и цикория, както и за доставчиците на техника, с оглед да бъдат компенсирани загубите в резултат от затварянето на захарните заводи. Регламентът също така предвижда предоставянето на помощ за държавите-членки за прилагане на мерки за диверсификация в регионите, засегнати от затварянето на заводи, както и за преходна помощ за постоянните рафиньори и преходна помощ за определени държави-членки. (2) Преди подаването на заявление за помощ за преструктуриране, предприятията следва да проведат съгласуване с производителите на захарно цвекло, тръстика и цикория съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006. С оглед да бъде осигурена възможност на земеделските производители и на други заинтересовани страни да изразят своето мнение, следва да бъдат уредени подробни правила за осъществяване на процеса на съгласуване. (3) Помощта за преструктуриране се предоставя за пазарната година, през която влиза в сила отказът от квота за производство. Поради това в случаите, когато захарта, изоглюкозата или инулиновия сироп са изтеглени от пазара или прехвърлени от квотите за предходната в квотите за следващата пазарна година, поради което произведената захар се счита за първото производство в рамките на квоти през пазарната година, през която предприятието планира да се откаже от своята квота за производство, предприятието може да подаде едно единствено заявление за отказ от квота в рамките на две последователни пазарни години, като получава за всяка част от квотата част от помощта за преструктуриране, приложима за пазарната година, за която е направен отказ от квотата. (4) Във връзка с отказа от квоти член 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006 определя възможностите за пълно или частично демонтиране на производствените мощности, които дават право за получаване на различен размер на помощта за преструктуриране. Въпреки че при определянето на приложимите за тези две възможности условия трябва да бъде отчетено, че по-високият размер на помощта за преструктуриране се предоставя за пълно демонтиране поради по-високия размер на свързаните с това разходи, също така е уместно да се даде възможност за запазване на части от завода, които не са част от производствената линия, при условие че те могат да се използват за други цели, предвидени в плана за преструктуриране особено когато тяхното използване осигурява заетост. От друга страна съоръженията, които не са пряко свързани с производството на захар, трябва да бъдат демонтирани, в случай че не съществува възможност за тяхното алтернативно използване в рамките на разумен период от време и запазването им би увредило околната среда. (5) За да бъдат защитени интересите на фермерите и доставчиците на техника, е необходимо предприятията да бъдат задължени да им изплатят тяхната част от помощта за преструктуриране въз основа на определени от държавата-членка критерии и в рамките на разумен период от време след получаването на първата част от помощта за преструктуриране. (6) Поради финансовите ограничения на временния фонд за преструктуриране предоставянето на помощта трябва да се постави в зависимост от хронологичния ред на подадените заявления. Поради това е необходимо да бъдат определени критериите за определяне на този хронологичен ред. (7) Решението на държавата-членка относно съответствието на заявлението с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране се основава на приемането от нейна страна на представения заедно със заявлението план за преструктуриране. Поради това е необходимо да бъдат определени критериите и процедурата за приемане на плана за преструктуриране, както и за по-нататъшните изменения в този план. (8) В случаите когато поради финансовите ограничения на временния фонд за преструктуриране, наличните във фонда към определен момент ресурси са недостатъчни за предоставянето на помощ за преструктуриране на един заявител, чието заявление е било прието като съответстващо с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране, на заявителя трябва да се предостави възможност да оттегли своето заявление в рамките на определен период. В случай на отсъствие на оттегляне заявлението трябва да остане в сила със същия входящ номер, като става заявление за следващата пазарна година. (9) Комисията изчислява сумата на помощта за диверсификация и допълнителната помощ за диверсифисация, както и на преходната помощ за някои държави-членки, като информира всяка от държавите-членки за наличната сума. Държавите-членки предоставят информация на Комисията за техните национални програми за преструктуриране, като посочват подробни данни за необходимите мерки. (10) За да се улесни процесът на адаптация на постоянните рафиньори, които загубиха някои придобивки, с които разполагаха съгласно Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (2), към новите условия след влизането в села на Регламент (ЕО) № 318/2006 от 20 февруари 2006 г. за общата организация на пазара в сектора на захарта (3), Регламент (ЕО) № 320/2006 въвежда преходна помощ, която се предоставя от държавите-членки, където в миналото са били установени рафиньорите по смисъла на Регламент (ЕО) № 1260/2001. Съответните държави-членки трябва да предоставят помощта на постоянните рафиньори, които са установени на тяхна територия въз основа на изготвен от предприятието бизнес план. (11) С оглед да се даде възможност на държавите-членки да контролират процеса на преструктуриране, предприятията, които получават помощ, трябва да представят годишни доклади за напредъка. Държавите-членки трябва да представят на Комисията доклади за напредъка на изпълнението на плановете за преструктуриране на тези предприятия, бизнес плановете на рафиньорите, както и на техните национални програми за преструктуриране. (12) Трябва да бъдат уредени изискванията относно контрола, осъществяван от държавите-членки с оглед осигуряване изпълнението на плана за преструктуриране, свързан с изплащането на помощта за преструктуриране, и на бизнес плана, свързан с изплащането на помощта за постоянните рафиньори. (13) Трябва да бъдат уредени глобите, които се прилагат, в случаите когато едно предприятие не изпълнява своите задължения съгласно плана за преструктуриране или бизнес плана. (14) Комитетът на фонда не е предоставил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и определения 1. Настоящият регламент урежда подробните правила за прилагане на мерките по членове 3, 6, 7, 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 320/2006, които се финансират от фонда за преструктуриране създаден на основание член 1 от същия регламент. 2. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006. Също така се прилага определението за „работен ден“ съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (4). ГЛАВА II УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Член 2 Съгласуване в рамките на браншовите споразумения 1. Съгласуването в рамките на съответните браншови споразумения, съгласно посоченото в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 320/2006, се провеждат въз основа на подробен график и проект на план за преструктуриране изготвен от съответното предприятие. Съответното браншово споразумение е споразумението, сключено за пазарната година, в рамките на която се провежда съгласуването. Представителите на работниците и другите заинтересовани от плана за преструктуриране страни, които не са страна по съответното браншово споразумение, могат да бъдат поканени от предприятието да вземат участие в съгласуването като наблюдатели. 2. Съгласуването се отнася до всички елементи на плана за преструктуриране посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 3. Поканата за съгласуване се изпраща от съответното предприятие. Тя се придружава от проекта на плана за преструктуриране и подробна програма на предвидената среща. Екземпляр от поканата и приложените документи се изпращат едновременно и на компетентния орган на държавата-членка. 4. Освен когато бъде постигнато споразумение преди това, съгласуването включва не по-малко от две срещи и продължава на по-малко от 30 дни, считано от деня на изпращане на поканата за съгласуване. 5. Потвърждението че планът за преструктуриране е бил съгласуван, посочено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 320/2006, се основава на: a) изпратената от съответното предприятие покана, която е била получена от останалите страни; б) подписите на участниците в срещите или декларация за отказ от участие от която и да е от поканените страни; в) проектът на плана за преструктуриране след измененията, направени в резултат от съгласуването, посочващ елементите по които страните са постигнали съгласие, и елементите, по които не е постигнато съгласие; г) когато са представени - писмените позиции на страните по браншовото споразумение, становището на представителя на работниците и становищата на другите поканени страни. 6. През 2006-2007 пазарна година държавите-членки също така взимат предвид съгласуванията, които са били проведени преди влизането в сила на настоящия регламент, в рамките на съответните браншови споразумения дори когато те не съответстват на изискванията на настоящия регламент. Член 3 Отказ от квота Считано от пазарната година, за която се отнася отказът от квота за производство съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006, произведените количества захар, изоглюкоза и инулинов сироп, прехвърлените количества захар, изоглюкоза и инулинов сироп или изтеглените от пазара през предходната пазарна година количества захар, изоглюкоза и инулинов сироп не могат да бъдат отчетени като производство в рамките на квотата по отношение на заводите, засегнати от отказа от квота. Член 4 Демонтиране на производствени мощности 1. В случая на пълно демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася до: a) всички мощности, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп, като например: съоръжения за съхранение, извършване на анализ, измиване и нарязване на захарно цвекло, тръстика, зърнени храни или цикория; всички съоръжения, които са необходими за извличане и преработка или концентриране на захар от захарно цвекло или тръстика, нишесте от зърнени храни, глюкоза от нишесте или инулин от цикория; б) частта от съоръженията, различни от посочените в буква а), които са пряко свързани с производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп и са необходими за обслужване на производството в рамките на квотата, от която производителят се е отказал дори когато тези съоръжения могат да се използват във връзка с производството на други продукти, включително: съоръжения за загряване или преработка на вода или за производство на енергия; съоръжения за обработка на пулп от захарно цвекло или меласа; съоръжения за вътрешен транспорт; в) всички други съоръжения, като например пакетираща техника, които няма да бъдат използвани и които трябва да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда. 2. В случая на частично демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася само до тези от съоръженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране. Член 5 Съответствие между различни източници на финансиране Държавите-членки осигуряват съответствието и взаимното допълване на мерките или действията, които се финансират от фонда за преструктуриране и от други фондове на Общността на регионално или национално равнище, както и отсъствието на двойно финансиране на тези марки или действия. ГЛАВА III ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА И ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОМОЩ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Член 6 Задължения на държавите-членки 1. Не по-късно от четиридесет и пет дни след получаване на екземпляр от поканата за съгласуване по член 2, параграф 3, държавата-членка информира засегнатите от плана за преструктуриране страни за своето решение относно: a) процента на помощта за преструктуриране, която трябва да се предостави на производителите на цвекло, тръстика и цикория и на доставчиците на техника, обективните критерии за разпределение на тази част от помощта между двете групи и между членовете на всяка от тях, които се определят след консултации с всяка от заинтересованите страни, както и периода, посочен в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 320/2006; б) сроковете за демонтиране на производствените мощности и за изпълнение на социалните и екологичните задължения посочени в член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 320/2006, които не могат да изтичат след 30 септември 2010 г.; в) когато е необходимо, специфичните национални изисквания относно социалните и екологични задължения, които да бъдат включени в плана за преструктуриране, посочени в член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 320/2006, които са по-високи от задължителните минимални изисквания предвидени в законодателството на Общността. 2. Чрез дерогация от параграф 1 в случая съгласно член 2, параграф 6 държавата-членка информира страните за своето решение не по-късно от 15 юли 2006 г. 3. Доставчиците на техника се компенсират за причинените им загуби в резултат от обезценката на тяхната техника, която не може да бъде използвана за други цели. Член 7 Подаване на заявления за помощ за преструктуриране 1. Всяко заявление за помощ за преструктуриране се подава за един продукт и за една пазарна година. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато квотата, от която предприятието трябва да се откаже, е била частично използвана с производство, прехвърлено или изтеглено от пазара през предходната пазарна година, предприятието може да се откаже от цялата квота на съответния завод или заводи при условията на пълно или частично демонтиране на два етапа: a) през първата пазарна година, за която е подадено заявлението, се прави отказ за частта от квотата, която не е използвана за производство, и се подава заявление за сумата на помощта за преструктуриране за пълно или частично демонтиране, която е предвидена за същата пазарна година; б) останалата част от квотата се облага с временната вноска за преструктуриране, предвидена в член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006, и за нея се прави отказ от следващата пазарна година с подаването на заявление за сумата на помощта за преструктуриране за пълно или частично демонтиране, която е предвидена за същата пазарна година. В случаите на прилагане на настоящия параграф предприятието може да подаде едно заявление и за двете съответни пазарни години 3. В заявлението за получаване на помощ за преструктуриране се посочва размерът на определената квота, от който предприятието се отказва за всеки от своите заводи, като заявлението трябва да съответства на действащите колективни споразумения, включително споразумения, сключени от социалните партньори в рамките на отрасъла или в рамките на фирмата, имащи отношение към преструктурирането на захарната индустрия. Член 8 Получаване на заявления за помощ за преструктуриране 1. Предоставянето на помощ за преструктуриране в рамките на финансовите средства, посочени член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006, се извършва в зависимост от реда на постъпване на пълните заявления за помощ за преструктуриране, въз основа на датите и часовете местно време, посочени в потвържденията за получаване на заявленията от съответната държава-членка съгласно параграф 3 от настоящия член. 2. Заявлението за помощ за преструктуриране се разглежда като пълно след получаването от компетентния орган на държавата-членка на всички елементи, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 3. Компетентният орган на държавата-членка изпраща на съответното предприятие потвърждение за получаване на заявлението, в което посочва датата и часа на подаване на пълно заявление за помощ за преструктуриране, в срок до пет работни дни след датата, на която това заявление бъде прието като пълно. 4. При получаване на непълно заявление компетентният орган на държавата-членка в срок до пет работни дни след получаване на заявлението го връща на заявителя, като посочва условията, които не са били спазени от заявителя. 5. Заявленията, които не са приети като пълни до крайния срок, посочен в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006, няма да се взимат предвид за съответната пазарна година. 6. В срок до два работни дни след издаване на потвърждението за получаване на заявлението компетентният орган на държавата-членка информира Комисията за това, като използва таблицата по образеца, посочен в приложението. При необходимост за всеки продукт и за всяка пазарна година може да се използва отделна таблица. Член 9 Съответствие с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране 1. Независимо от разпоредбите на член 10 компетентният орган на държавата-членка взима решение дали заявлението за помощ за преструктуриране отговаря на изискванията и уведомява заявителя в срок до 30 дни от получаването на пълното заявление, но не по-късно от 10 работни дни преди срока по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 2. Заявлението ще се разглежда като отговарящо на изискванията, когато планът за преструктуриране: a) съдържа резюме на основните цели, мерки и действия, както и прогнозна оценка на разходите за изпълнение на тези мерки и действия, финансовия план и сроковете за изпълнение; б) посочва за всеки завод размера на квотата, от която се отказва заявителят, който трябва да бъде по-нисък или равен на капацитета за производство, който трябва да бъде изцяло или частично демонтиран; в) съдържа декларация, че производствените мощности ще бъдат изцяло или частично демонтирани и отстранени от мястото на производство; г) е съобразен със загубите или разходите, които са резултат от разликата между помощта по член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 320/2006, затварянето или демонтирането на съоръженията, посочени в буква в) от същия параграф, инвестициите, посочени в буква д) от същия параграф, плана със социални мерки, посочен в буква е) от същия параграф, и плана за опазване на околната среда, посочен в буква ж) от същия параграф; д) ясно определя всички действия и разходи, които се финансират от фонда за преструктуриране, и, когато съществуват такива, и други свързани с плана елементи, които се предвижда да бъдат финансирани от други фондове на Общността. 3. Когато не са спазени условията, посочени в параграф 2, държавата-членка уведомява заявителя за причините за това и определя краен срок в рамките на срока по член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006 за съответно изменение на плана за преструктуриране. Държавата-членка взима решение за съответствието на измененото заявление с изискванията в срок от 15 работни дни след изтичането на срока, посочен в първа алинея, но не по-малко от 10 работни дни преди крайния срок, посочен в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006. Когато измененото заявление не е представено в срок или не отговаря на изискванията, заявлението за помощ за преструктуриране се отхвърля и държавата-членка уведомява заявителя и Комисията за това в срок от 5 работни дни. При подаване на ново заявление от същия заявител то се разглежда по реда на неговото постъпване съгласно член 8. 4. Когато е взето решение за съответствието на заявление с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране, държавата-членка уведомява Комисията в срок от два работни дни след вземане на решението, като използва таблицата по образец, посочена в приложението. 5. Чрез дерогация от параграфи 1, 3 и 4 през 2006-2007 пазарна година държавата-членка взима решение за съответствието или несъответствието на едно заявление или изменено заявление не по-малко от осем работни дни преди крайния срок, посочен в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006, и уведомява Комисията за своето решение в същия ден. Член 10 Предоставяне на помощта за преструктуриране 1. Комисията определя списък с подадените пълни заявление за помощ за преструктуриране по реда на тяхното постъпване, удостоверен с потвържденията за получаване на заявленията, изпратени от съответната държава-членка. 2. В срока по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006 Комисията определя очаквания размер на наличните финансови средства във фонда за преструктуриране по отношение на всички постъпили заявления за следващата пазарна година или, в случая на заявленията за 2006-2007 пазарна година, по отношение на заявленията за същата пазарна година, които са получени в срока по член 4, параграф 1 от същия регламент, чието съответствие с изискванията за подпомагане е установено от държавата-членка, както и на всички свързани с тях помощи. 3. Комисията уведомява Комитета за селскостопанските фондове, посочен в член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета (5), относно взетите решения по параграф 1 от настоящия член. През 2006-2007 пазарна година Комисията уведомява Комитета по фондовете, посочен в член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета (6). 4. Държавата-членка уведомява заявителите за предоставянето на помощта за преструктуриране за техния съответстващ на изискванията план за преструктуриране в срока по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006. Компетентният орган на държавата-членка изпраща на Комисията пълен екземпляр на одобрения план за преструктуриране. Член 11 Изменения в плана за преструктуриране 1. Веднага след предоставянето на помощта за преструктуриране бенефициерът следва да пристъпи към изпълнението на изброените в одобрения план за преструктуриране мерки, като спазва поетите в заявлението за помощ за преструктуриране задължения. 2. Всяко изменение в одобрения план за преструктуриране подлежи на одобрение от държавата-членка въз основа на подадено от съответното предприятие заявление, в което: a) се посочват причините и възникналите проблеми с прилагането; б) се представят измененията и новите мерки, които се предлагат и очакваните резултати; в) се посочват финансовите последици и сроковете за изпълнение на плана. Измененията не могат да променят общия размер на помощта за преструктуриране, която следва да бъде предоставена или на временните помощи за преструктуриране, които следва да бъдат изплатени съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006. Държавата-членка уведомява Комисията за изменения план за преструктуриране. Член 12 Оттегляне и отлагане на заявление за получаване на помощ за преструктуриране 1. Заявленията, които отговарят на изискванията, за които не може да бъде предоставена помощ за преструктуриране за пазарната година, за която е заявен отказ от квота за производство, могат да бъдат оттеглени от заявителя в срок от два месеца след изтичането на срока по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 2. Когато предприятието не оттегли своето заявление съгласно параграф 1, то трябва да измени своя план за преструктуриране с оглед отчитане размера на помощта за преструктуриране за следващата пазарна година, посочен в член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 320/2006. За целите на член 8, параграф 1 се запазва датата на подаване на първоначалното заявление. В случая по първа алинея заявителят трябва да отложи отказа от своята квота за една пазарна година, като продължи да бъде задължен да плаща временната вноска за преструктуриране съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006. ГЛАВА IV ДРУГИ ПОМОЩИ ОТ ФОНДА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Член 13 Суми на помощите за всяка държава-членка 1. Не по-късно от 31 октомври 2006 г. за 2006-2007 пазарна година, от 31 март 2007 г. за 2007-2008 пазарна година, от 31 март 2008 г. за 2008-2009 пазарна година и от 31 март 2009 г. за 2009-2010 пазарна година Комисията определя размера на сумите, определени за всяка от държавите-членки от фонда за преструктуриране за: a) помощта за диверсификация съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 320/2006; б) допълнителната помощ за диверсификация съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 320/2006; в) преходната помощ за някои държави-членки съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 2. Сумите по параграф 1, букви а) и б) се определят въз основа на: a) размера на помощта за диверсификация, съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006, умножен по количеството квоти за производство на захар, от които са се отказали производителите в съответната държава-членка и за които ще се предоставя помощ за преструктуриране считано от: - 2006-2007 пазарна година в случаите на сумите, определени през октомври 2006, - 2007-2008 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2007 г., - 2008-2009 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2008 г., - 2009-2010 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2009 г.; б) размера на допълнителната помощ за диверсификация, съответстващ на най-високия от процентите, определени по реда на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006, и умножен по общия размер на квотите за производство на захар съгласно буква а) от настоящия параграф, от които са се отказали производителите до: - 2006-2007 пазарна година в случаите на сумите, определени през октомври 2006, - 2007-2008 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2007 г., - 2008-2009 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2008 г., - 2009-2010 пазарна година в случаите на сумите, определени през март 2009 г. Изчислената по реда на първа алинея сума се намалява, когато е необходимо, с всички суми за допълнителни помощи за преструктуриране, които са били определени преди това съгласно метода, определен в настоящата буква; в) когато е приложимо, сумите на преходната помощ за някои държави-членки съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 320/2006. 3. Сумите получени по определения в параграф 2 метод се добавят към съответните суми, които са били определени съгласно параграф 1 за предходните години. Член 14 Национални програми за преструктуриране 1. До 31 декември 2006 г. и до 30 септември 2007 г., 2008 г. и 2009 г. съответните държави-членки уведомяват Комисията за своите национални програми за преструктуриране, като изброяват мерките, които трябва да бъдат предприети в рамките на сумата на помощта за диверсификация, определена по реда на член 13, параграф 2, буква а), сумата на допълнителната помощ за диверсификация, определена по реда на член 13, параграф 2, буква б), и сумата на преходната помощ за някои държави-членки съгласно член 13, параграф 2, буква в). 2. Националните програми за преструктуриране включват поне следните елементи: a) резюме на основните цели, мерки, действия, разходи, средства за финансова намеса и графиците, определени за всеки от обхванатите региони; б) описание на засегнатите региони и анализ на проблемите, свързани с преструктурирането на сектора на захарта; в) представяне на целите и предвидените действия или мерки, което показва, че те са съобразени с целите на съответстващите на изискванията планове за преструктуриране по член 9, с политиката за развитие на селските райони в съответните региони и другите предприети или предвидени в тези райони мерки, включително финансирани от други фондове на Общността; г) времеви график за предприемане на всички предвидени действия и мерки и прилаганите критерии за тяхното разграничаване от подобни действия и мерки, които е предвидено да бъдат финансирани от други фондове на Общността; д) когато е приложимо, размера на допълнителната помощ за диверсификация, която се предвижда да бъде предоставена на производители на захарно цвекло или тръстика, които се отказват от производство, както и критериите за обективно и недискриминационно разпределяне на тази помощ; е) финансов план, съдържащ подробно описание на разходите за всяко действие или мярка, и предвиждания график за извършване на плащанията. 3. Предвидените в националните програми за преструктуриране действия и мерки трябва да бъдат изпълнени не по-късно от 30 септември 2010 г. Член 15 Преходна помощ за постоянните рафиньори 1. Всеки постоянен рафиньор, който на 30 юни 2006 г. е бил рафиньор по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, може да подаде заявление за преходната помощ по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006, която се предоставя от държавата-членка на територията, на която е разположен. 2. Постоянният рафиньор подава заявление за помощ, придружено с бизнес плана, посочен в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006, до краен срок, определен от съответната държава-членка, който не може да бъде по-късен от 30 септември 2007 г. 3. Бизнес планът по член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006 съдържа най-малко следните елементи: a) резюме на основните цели, мерки, действия, разходи, средства за финансова намеса и графици; б) описание и анализ на срещнатите проблеми пред адаптирането към реформата на общата организация на пазара на захарта в Общността; в) представяне на предвидените действия или мерки, което показва, че те са съобразени с другите предприети или предвидени в този район мерки, финансирани от други фондове на Общността, по които заявителят е бенефициер; г) времеви график за предприемане на всички предвидени действия и мерки и прилаганите критерии за тяхното разграничаване от подобни действия и мерки, които е предвидено да бъдат финансирани от други фондове на Общността, по които заявителят е бенефициер; д) финансов план, съдържащ подробно описание на разходите за всяко действие или мярка, и предвиждания график за извършване на плащанията. 4. Предвидените в бизнес плана действия или мерки трябва да съдържат един или повече от следните елементи: инвестиции, демонтиране на производствени мощности, финансиране на оперативни разходи, разходи за обезценка на оборудване и други необходими разходи във връзка с адаптирането към новата среда. 5. Държавата-членка взема решение за съответствието на бизнес плана в рамките на размера на средствата по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006 и уведомява заявителя и Комисията за своето решение в срок от 30 работни дни след изтичането на срока по параграф 2 от настоящия член. В същия срок държавата-членка уведомява Комисията за размера на средствата, които ще бъдат предоставени на всеки рафиньор и, когато това е приложимо, за критериите за обективно и недискриминационно разпределяне на тази помощ между различните постоянни рафиньори, разположени на нейна територия. 6. Предвидените в бизнес плана действия и мерки трябва да бъдат изпълнени не по-късно от 30 септември 2010 г. ГЛАВА V ИЗПЛАЩАНЕ НА ПОМОЩИТЕ Член 16 Изплащане на помощите за преструктуриране 1. Изплащането на всяка от частите на помощта за преструктуриране, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006, се извършва след внасянето на гаранция в размер, равен на 120 % от размера на съответната част. 2. Когато плащанията на земеделските производители и на доставчиците на техника се извършват пряко от държавата-членка съгласно член 19, параграф 2, размерът на всяка част се намалява със сумите, които ще бъдат изплатени на земеделските производители и на доставчиците на техника. 3. Помощта за преструктуриране не може да бъде изплащана по-късно от 30 септември 2011 г. 4. Когато е необходимо, Комисията определя до 31 януари 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. размера в проценти на първото и второто плащане, посочени в на член 10, параграф 4, втора алинея от Регламент (ЕО) № 320/2006, както и очакваната дата за второто плащане. Член 17 Изплащане на помощта за диверсификация, допълнителната помощ за диверсификация и преходната помощ за някои държави-членки 1. В рамките на сумите, определени съгласно член 13, параграф 3, изплащането на помощта за диверсификация, допълнителната помощ за диверсификация и преходната помощ за някои държави-членки се извършва от държавите-членки на бенефициерите на два пъти в годината, през март и септември, за действително направените разходи, които отговарят на условията за изплащане на помощта, които са документирани и на които е извършен контрол. Когато част от допълнителната помощ за диверсификация се предоставя на производители на захарно цвекло или тръстика, които се отказват от производство съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006, държавата-членка удостоверява, че тези производители са прекратили окончателно производството на захарно цвекло или тръстика. 2. Първото плащане може да бъде извършено през септември 2007 г. Помощта за диверсификация, допълнителната помощ за диверсификация и преходната помощ за някои държави-членки не може да бъде изплащана след 30 септември 2011 г. Член 18 Изплащане на преходната помощ за постоянните рафиньори 1. В рамките на сумите, определени съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006, изплащането на преходната помощ за постоянните рафиньори за определените в бизнес плана разходи, които отговарят на условията за изплащане на помощта, се извършва от държавата-членка на бенефициерите на две части: a) 40 % през септември 2007 г.; б) 60 % през март 2008 г. Изплащането на всяка от частите се извършва след внасянето на гаранция в размер, равен на 120 % от размера на съответната част. 2. Чрез дерогация от параграф 1 общият размер на разходите може да бъде покрит от едно плащане през септември 2007 г., при условие че преди 15 септември 2007 г.: a) всички предвидени в бизнес плана мерки и действия са били изпълнени; б) окончателният доклад, посочен в член 24, параграф 2, е бил представен; в) държавата-членка е извършила контрол по реда на член 25. В този случай за изплащането на помощта не се изисква внасянето на гаранция. Член 19 Изплащане на помощите на земеделските производители и на доставчиците на техника 1. Не по-късно от два месеца от получаването на първата част от помощта за преструктуриране и въз основа на предоставената от държавите-членки информация по реда на член 6, параграф 1, предприятията изплащат помощта за производителите на захарно цвекло, тръстика и цикория, както и на доставчиците на техника. 2. Плащанията за земеделските производители и доставчиците на техника могат да се извършат и пряко от държавата-членка, като се намалява съответно размерът на помощта за преструктуриране, която трябва да се изплати съгласно член 16, параграф 2, в рамките на определения размер по параграф 3 от настоящия член. В този случай плащанията се извършват едновременно с плащането на частта от помощта за преструктуриране, която се полага на предприятието. 3. Сумата на плащането по параграфи 1 и 2 не може да бъде по-голяма от 50 % от размера на сумата по първата част на плащането. В случай че тази сума не покрива размера на цялата сума, която трябва да бъде платена, останалата част се изплаща: a) не по-късно от два месеца след получаване на втората част на помощта от предприятието, когато плащането на помощта за земеделските производители и доставчиците на техника се извършва от предприятието; б) едновременно с изплащането на втората част от помощта за преструктуриране, която следва да бъде изплатена на предприятието, когато плащането на помощта за земеделските производители и доставчиците на техника се извършва пряко от държавата-членка. Член 20 Решение за отлагане на плащанията В случай че Комисията вземе решение да отложи изплащането на помощта за диверсификация, допълнителната помощ за диверсификация, на преходната помощ за постоянните рафиньори или на преходната помощ за някои държави-членки съгласно член 10, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 320/2006, тя уведомява държавите-членки за своето решение преди 31 май и 31 януари. Член 21 Валута 1. За целите на временния фонд за преструктуриране сумите на одобрените плащания и плащанията от страна на Комисията, сумите от временната вноска за преструктуриране, както и сумите на разходите в декларациите за разходи от страна на държавите-членки се изразяват и изплащат в еуро. 2. За всяко плащане, извършено във валута различна от еуро, обменният курс ще бъде най-близкия по време курс, определен от Европейската централна банка преди първия ден на месеца, през който е настъпило събитието което е основание за плащането. Събитието, което е основание за плащането, е датата на плащане. Член 22 Освобождаване на гаранциите 1. Посочените в член 16, параграф 1 и член 18, параграф 2 гаранции се освобождават, когато: a) са изпълнени всички мерки и действия, предвидени съответно в плана за преструктуриране, националните програми за преструктуриране и бизнес плановете; б) е подаден окончателния доклад, посочен в член 23, параграф 2 в) държавите-членки са извършили контрол съгласно член 25; г) в случая на помощта за преструктуриране, предприятието е изплатило помощта за производителите на захарно цвекло, тръстика и цикория и за доставчиците на техника, освен когато тази помощ се изплаща пряко от държавата-членка по реда на член 19, параграф 2; д) когато е приложимо, таксата за захар от свръхпроизводство за произведените извън квоти количества захар, изоглюкоза или инулинов сироп, които са на склад в началото на пазарната година, от която влиза в сила отказът от квота за производство, е била платена. 2. Чрез дерогация от параграф 1, въз основа на заявление на бенефициера, гаранцията може да бъде частично освободена за частта от действително извършените разходи по прилагане на действията и мерките от плана за преструктуриране или бизнес плана, при условие че посочената в член 25, параграф 1 проверка е била ефективно извършена и е бил изготвен доклад от проверката по реда на член 25, параграф 3 3. Освен в случаите на форсмажорни обстоятелства гаранцията се задържа, когато условията по параграф 1 не са били изпълнени най-късно на 30 септември 2011 г. ГЛАВА VI ДОКЛАДВАНЕ, КОНТРОЛ И ГЛОБИ Член 23 Докладване от предприятията 1. Предприятията, които подават заявление за помощ от фонда за преструктуриране, уведомяват участниците в процедурата за съгласуване по член 1 за: a) взетите от държавите-членки решения съгласно членове 8, 9, 10 и 11; б) действително извършеното през всяка година съгласно одобрения план за преструктуриране. 2. Предприятията, които получават помощ от фонда за преструктуриране, представят на компетентния орган на държавата-членка, която е предоставила помощта, годишен доклад за напредъка, не по-късно от три месеца след края на пазарната година, през която са изпълнени съответните мерки. Докладът съдържа подробно описание на предприетите действия или мерки и направените разходи през предходната пазарна година, като ги сравнява с действията или мерките, които са описани в съответния план за преструктуриране или бизнес план. Не по-късно от три месеца след изпълнението на всички действия или мерки, предвидени в съответния план за преструктуриране или бизнес план, предприятието подава на компетентния орган на държавата-членка окончателен доклад, съдържащ кратко описание на тази действия и мерки, както и направените разходи. Член 24 Докладване от държавите-членки 1. Държавите-членки представят на Комисията годишни доклади за напредъка относно плановете за преструктуриране, националните програми за преструктуриране и бизнес плановете не по-късно от шест месеца след края на съответната пазарна година. Докладите съдържат: a) описание на предприетите действия или мерки и спазването на сроковете; б) констатации въз основа на извършените във всеки завод и за всеки план за преструктуриране или бизнес план проверки; в) сравнение между предвидените и направените разходи; г) анализ на въздействието на други фондове на Общността и съответствието на тяхното използване с използването на помощите, отпускани от фонда за преструктуриране; д) когато е приложимо, наличните изменения в плана за преструктуриране и тяхното бъдещо въздействие. 2. Не по-късно от 30 юни 2011 г. държавите-членки подават в Комисията окончателен доклад за напредъка, съдържащ сравнение между предприетите действия или мерки и направените разходи с тези, предвидени в плановете за преструктуриране, националните програми за преструктуриране и бизнес плановете, и съдържащ обяснение на причините за установените несъответствия. Окончателният доклад за напредъка също така включва списък с наложените глоби през целия период, както и декларация, че няма неплатени такси, глоби или вноски за захар, изоглюкоза или инулинов сироп, които са били произведени от частично или напълно демонтираните заводи. Член 25 Контрол 1. Всяко предприятие и място на производство, по отношение на което е предоставена помощ за преструктуриране от фонда за преструктуриране, следва да бъде проверено от компетентния орган на държавата-членка в срок от три месеца след изтичането на срока по член 23, параграф 2. Проверката има за цел да установи спазването на плана за преструктуриране или бизнес плана и точността и пълнотата на подадената от предприятието в доклада за напредъка информация. Първата проверка по отношение на план за преструктуриране също така има за цел да установи верността на всяка допълнителна информация, предоставена от предприятието в неговото заявление за помощ за преструктуриране, по-специално относно потвърждението по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 320/2006. 2. Във всички случаи проверката има за цел да покрие всички елементи на плана за преструктуриране, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006. За всяка проверка се изготвя доклад, който съдържа пълно описание на извършената дейност, основните констатации и изисканите последващи действия. 3. Докладът от проверката се разделя на следните части: a) обща част, съдържаща по-специално следната информация: i) посочване на бенефициера и мястото на производство, които са обект на проверката. ii) присъствалите лица; iii) дали е бенефициерът е бил уведомен за посещението и, ако да, времето на предварителното уведомление; б) за всеки от елементите на плана за преструктуриране, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006, и за всеки бизнес план, част, отразяваща поотделно извършените проверки и съдържаща по-специално следната информация: i) изискванията и стандартите, спазването на които е било обект на проверката; ii) същността и степента на извършените проверки; iii) направените констатации; iv) елементите на плана за преструктуриране или бизнес плана, по отношение на които са били установени нарушения; в) оценъчна част, която дава оценка на значението на установените нарушения по отношение на всеки елемент въз основа на значителността, степента, трайността и наличието на предишни нарушения с посочване на всяко нарушение, което е довело или би трябвало да доведе до прилагане на мерките по членове 26 или 27. 4. Бенефициерът се уведомява за всяко установено нарушение. 5. Докладът от проверката трябва да бъде изготвен в срок от един месец след проверката. Член 26 Възстановяване 1. Независимо от разпоредбата на параграф 3, когато бенефициерът не спази едно или повече свои задължения съответно съгласно плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, частта от предоставената помощ по отношение на това задължение подлежи на възстановяване, с изключение на случаите на форсмажорни обстоятелства. 2. За периода след 60-ия ден, следващ деня, в който бенефициерът е бил уведомен за задължението да възстанови платената помощ, и до деня, в който помощта е действително възстановена, се дължи лихва. Размерът на лихвата е равен на размера, определен от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции за рефинансиране, който е публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз, и е в сила на първия календарен ден от месеца през който лихвата е станала дължима, увеличен с три и половина пункта. 3. Държавата-членка може да предостави на бенефициера срок от два месеца, за да изпълни задължението по плана за преструктуриране или бизнес плана. Член 27 Глоби 1. Когато бенефициерът не изпълни едно или повече от своите задължения съответно съгласно плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, той е длъжен да плати сума, равна на 10 % от сумата, която трябва да бъде възстановена съгласно член 26. 2. Глобите, които се налагат съгласно параграф 1, не се налагат, когато предприятието докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства и когато предприятието ясно е посочило неизпълнението в доклада за напредъка, подаден по реда на член 23, параграф 2. 3. Когато неизпълнението е резултат от умишлено поведение или от груба небрежност, бенефициерът е длъжен да плати сума, равна на 30 % от сумата, която следва да бъде възстановена съгласно член 26. ГЛАВА VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Член 28 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 юли 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Брюксел на 27 юни 2006 година.

32009R1155

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1155/2009 НА КОМИСИЯТА от 27 ноември 2009 година за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Truskawka kaszubska/kaszëbskô malëna (ЗГУ) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Truskawka kaszubska“/„kaszëbskô malëna“, подадена от Полша, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (2). (2) Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названието следва да се регистрира, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 ноември 2009 година.

32008R1090

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1090/2008 НА КОМИСИЯТА от 31 октомври 2008 година за забрана на риболова на пикша (Melanogrammus aeglefinus) в норвежки води от зони I и II от страна на съдове под флага на Полша КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 година. (2) Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 октомври 2008 година.

32009R0394

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 394/2009 НА КОМИСИЯТА от 13 май 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 14 май 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 май 2009 година.

32007D0542

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 юли 2007 година за назначаване на четирима членове от Кипър и четирима заместник-членове от Кипър в Комитета на регионите (2007/542/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 263 от него, като взе предвид предложението на правителството на Кипър, като има предвид, че: (1) На 24 януари 2006 г. Съветът прие Решение 2006/116/ЕО относно назначаването на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2006 г. до 25 януари 2010 г. (1). (2) Освободиха се четири места за членове на Комитета на регионите след изтичане на мандатите на г-н ZAMPELAS, г-н SARIKAS, г-н IACOVOU и г-н ELENODOROU. Освободиха се четири места за заместник-членове на Комитета на регионите след изтичане на мандатите на г-жа PERICLEOUS, г-н VIOLARIS, г-н MICHAEL и г-н KALLIS, РЕШИ: Член 1 Назначават се в Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2010 г.: а) като членове: - Г-н Savvas ILIOFOTOU, Mayor of Strovolos, на мястото на г-н Michael ZAMPELAS, - Г-жа Eleni LOUCAIDOU, Municipal Councillor of Nicosia, на мястото на г-н Fidias SARIKAS, - Г-н Savvas SAVVA, President of the Community Council of Alassa, на мястото на г-н George IACOVOU, - Г-н Michalis EVTHYMIOU, President of the Community Council of Koili, на мястото на г-н Spyros ELENODOROU, б) като заместник-членове: - Г-н Andreas MOISEOS, Mayor of Larnaca, на мястото на г-жа Barbara PERICLEOUS, - Г-н Costas HADJIKAKOU, Municipal Councillor of Famagusta, на мястото на г-н Christakis VIOLARIS, - Г-н Ioannis LAZARIDES, President of the Community Council of Psimolofou, на мястото на г-н Dimitris MICHAEL, - Г-н Aris CONSTANTINOU, President of the Community Council of Astromeritis, на мястото на г-н Nikos KALLIS. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. Съставено в Брюксел на 16 юли 2007 година

32008R0568

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 568/2008 НА КОМИСИЯТА от 18 юни 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 527/2008 за определяне на възстановяванията при износ за непреработена бяла и сурова захар КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (1), и по-специално член 33, параграф 2, четвърта алинея от него, като има предвид, че: (1) Възстановяванията при износ на продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 318/2006, са определени от 13 юни 2008 г. в Регламент (ЕО) № 527/2008 на Комисията (2). (2) Уместно е възстановяванията при износ, които понастоящем са в сила, да се адаптират с оглед на допълнителните сведения, с които разполага Комисията, по-специално що се отнася до промените, настъпили в съотношението между действащите цени на вътрешния и на световния пазар. (3) Регламент (ЕО) № 527/2008 следва съответно да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 527/2008 се заменя с текста, посочен в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 юни 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 юни 2008 година.

32004L0116

32004L0116 L 379/81 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/116/ЕО НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2004 година за изменение на приложението към Директива 82/471/ЕИО на Съвета по отношение на включването на Candida guilliermondii (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 82/471/ЕИО на Съвета от 30 юни 1982 г. относно някои продукти, използвани при храненето на животните (1), и по-специално член 6 от нея, като има предвид, че: (1) Беше подадено заявление за разрешително за Candida guilliermondii, култивирана върху субстрати от растителен произход, която принадлежи към продуктова група „1.2.1. Мая, култивирана върху субстрати от животински или растителен произход“, определена в приложението към Директива 82/471/ЕИО. Този вид фураж е микробен продукт, който се базира върху използваните клетки, които остават след индустриалното производство на лимонена киселина чрез ферментация. (2) Научният панел за добавките и продуктите или веществата, използвани във фуражите за животни, към Европейския орган за безопасност на храните представи на 7 юни 2004 г. становище по отношение на използването на този продукт във фуражите, което становище стига до извода, че използването на Candida guilliermondii, култивирана върху субстрати от растителен произход (меласа от захарна тръстика), не представлява риск за здравето на хората, за здравето на животните или за околната среда. (3) Оценката на молбата за разрешително по отношение на Candida guilliermondii, култивирана върху субстрати от растителен произход, показва, че този продукт отговаря на изискванията, които са установени в член 6, параграф 2 от Директива 82/471/ЕИО, при условията предвидени в приложението. (4) Директива 82/471/ЕИО следва да бъде съответно изменена. (5) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложението към Директива 82/471/ЕИО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно от 30 юни 2005 г. Те незабавно информират Комисията за текстовете на тези разпоредби и за таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите на националното законодателство, което те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на седмия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2004 година.

32009D0096

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 12 декември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион (нотифицирано под номер С(2008) 8119) (2009/96/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), и по-специално член 4, параграф 2, трета алинея от нея, като има предвид, че: (1) Атлантическият биогеографски регион, разглеждан в член 1, буква в), подточка iii) от Директива 92/43/ЕИО, обхваща териториите на Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство, както и части от Белгия, Дания, Франция, Германия, Португалия и Испания, както е обозначено на биогеографската карта, одобрена на 25 април 2005 г. от комитета, създаден по силата на член 20 от посочената директива, наричан по-долу „Комитет по местообитанията“. (2) Необходимо е в контекста на започналия през 1995 г. процес да бъде отбелязан допълнителен напредък по отношение на реалното изграждане на мрежата „Натура 2000“, която представлява съществен елемент от опазването на биологичното разнообразие в Общността. (3) Първоначален списък и първи актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион по смисъла на Директива 92/43/ЕИО бяха одобрени съответно с решения 2004/813/EО (2) и 2008/23/EО (3) на Комисията. В съответствие с член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО заинтересованите държави-членки следва да определят териториите, включени в списъка на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион, като специални защитени зони, във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години, като установят приоритети за съхраняване и необходимите мерки за съхраняване. (4) В контекста на динамично приспособяване на мрежата „Натура 2000“ списъците на териториите от значение за Общността се преразглеждат. Затова е необходимо второ актуализиране на списъка на териториите в Атлантическия регион. (5) От една страна, второто актуализиране на списъка на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион е необходимо, за да се включат допълнителни територии, които са предложени в периода от 2006 г. насам от държавите-членки като територии от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО. Задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, се прилагат във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на втория актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион. (6) От друга страна, второто актуализиране на списъка на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион е необходимо, за да бъде отразена всяка промяна в информацията за териториите, представена от държавите-членки след одобряването на първоначалния и на първия актуализиран списък на Общността. В този смисъл вторият актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион представлява консолидирана версия на списъка на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион. Необходимо е обаче да се подчертае, че задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, се прилагат във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на първоначалния списък или на първия актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион, в зависимост от това в кой от списъците съответната територия от значение за Общността е включена за първи път в качеството си на такава. (7) По отношение на Атлантическия биогеографски регион списъците на предложените територии от значение за Общността по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО са предадени на Комисията в периода между март 2002 г. и декември 2007 г. от съответните държави-членки, в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива. (8) Заедно със списъците на предложените територии е представена и информация за всяка територия в съответствие с формуляра, установен с Решение 97/266/ЕО на Комисията от 18 декември 1996 г. относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на „Натура 2000“ обекти (4). (9) Информацията включва най-новата и окончателна карта на територията, изпратена от заинтересованата държава-членка, наименованието на територията, нейното географско положение и площ, както и данните, получени в резултат от прилагането на критериите, определени в приложение III към Директива 92/43/ЕИО. (10) Въз основа на проектосписъка, изготвен от Комисията със съгласието на всяка от заинтересованите държави-членки, който определя също така териториите с приоритетни типове естествени местообитания или с приоритетни видове, следва да се приеме втори актуализиран списък на териториите, избрани за територии от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион. (11) Данните за съществуването и разпределението на типовете естествени местообитания и видовете се развиват постоянно в резултат на наблюдението съгласно член 11 от Директива 92/43/ЕИО. Следователно оценката и изборът на териториите на равнище на Общността са направени въз основа на най-добрата налична към настоящия момент информация. (12) Някои държави-членки обаче не са предложили достатъчно територии, за да изпълнят изискванията на Директива 92/43/ЕИО по отношение на някои типове местообитания и някои видове. За тези видове и типове местообитания следователно не може да се направи заключението, че мрежата е завършена. В същото време обаче, като се вземе предвид времето, необходимо за получаването на информацията и за постигането на споразумение с държавите-членки, е необходимо да се одобри втори актуализиран списък на територии, който трябва да бъде преразглеждан в съответствие с член 4 от Директива 92/43/ЕИО. (13) Като се има предвид, че остават непълни данните за съществуването и разпределението на някои от естествените типове местообитания от приложение I и на някои видове от приложение II към Директива 92/43/ЕИО, не може да се направи извод дали мрежата е завършена или незавършена. Списъкът следва да бъде преразгледан, ако е необходимо, в съответствие с разпоредбите на член 4 от Директива 92/43/ЕИО. (14) За постигане на по-голяма яснота и прозрачност Решение 2008/23/ЕО следва да бъде заменено. (15) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета по местообитанията, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Вторият актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион е представен в приложението към настоящото решение в съответствие с член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43/ЕИО. Член 2 Решение 2008/23/ЕО се отменя. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 декември 2008 година.

32004R1492

32004R1492 L 274/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1492/2004 НА КОМИСИЯТА от 23 август 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мерките за ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии при животните от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите, търговията и вноса на сперма и яйцеклетки от животни от рода на овцете и козите и специфичен рисков материал (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определянето на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално първи параграф от член 23 от него, като се има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 999/2001 определя правила, отнасящи се до мерките за ликвидиране, които трябва да бъдат взети, когато е потвърдено наличието на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите. (2) В своето становище от 14 септември 2000 г. относно клането на животни в рамките на борбата срещу спонгиформната енцелфалопатия по говедата (СЕГ) Научният управителен комитет (НУК) е стигнал до извода, че до голяма степен същият ефект може да бъде постигнат посредством клането на животни от кохортата, в която са се родили, вместо клането на цялото стадо. На 21 април 2004 година научната група по биологичните рискове към Европейския орган по безопасност на храните прие становище, в което се стига до заключението, че не съществуват достатъчни допълнителни аргументи в полза на изменение на становището на Научния управителен комитет. Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 999/2001 по отношение на клането трябва да бъдат приведени в съответствие с тези становища. (3) За да се гарантира сигурност на законодателството на Общността, е необходимо също така да се изясни определението за „кохорта“ при случай на заболяване от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ), както и да се прецизират действията, които ще бъдат предприети по отношение на животните, принадлежащи към една кохорта, за да се избегнат различия в интерпретацията. (4) Освен това е необходимо да се направят уточнения относно прилагането на мерки за ликвидирането на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), когато тези мерки се прилагат за бременни овце и за животновъдни стопанства, съдържащи повече стада. За да се даде принос към разрешаването на практически проблеми, правилата трябва да бъдат изменени и допълнени по отношение на животновъдните стопанства, произвеждащи агнета, предназначени за по-нататъшно угояване, въвеждането на полово зрели женски овце от непознат генотип в заразени животновъдни стопанства, както и периода от време, през който трябва да се прилагат дерогации при унищожаването на животни в животновъдни стопанства или породи, в които честотата на алелата ARR е ниска. (5) Мерките за ликвидирането на болестта скрейпи, както са предвидени в становището на Научния управителен комитет от 4 април 2002 г., са въведени в Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 260/2003 на Комисията (2). Тези мерки бяха въведени постепенно, за да се отчетат проблемите на управлението. Въз основа на наличните понастоящем данни е малко вероятно труповете от животни на възраст по-малко от два месеца да съдържат значителни нива на инфектираност, при условие че карантията, включително главата, е отстранена. Допълнителни изменения следва да бъдат направени към мерките за ликвидиране на болестта, за да се решат проблеми, които се срещат в някои държави-членки по отношение на тези млади животни. (6) Целесъобразно е да се въведат ограничения в животновъдните стопанства, когато се появи съмнение за заразяване на дадено животно от рода на овцете или козите с болестта скрейпи, за да се избегне всякакво придвижване на други животни, които биха могли да бъдат заразени преди потвърждаването на съмненията. (7) Изискванията по отношение на тестовете, които трябва да бъдат извършени, за да се позволи да се вдигнат ограниченията, наложени на заразени животновъдни стопанства, са се оказали, че са изключително обременени за големи стада овце и следва да бъдат изменени. Също така е подходящо да се уточни определението за целевите групи при такива тестове. (8) Общите правила, отнасящи се до търговията и вноса на сперма и ембриони от животни от рода на овцете и козите, са определени в Директива 92/65/ЕИО на Съвета (3). Целесъобразно е в настоящия регламент да бъдат определени, в рамките на ликвидирането на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), специфични правила за пласирането на пазара на сперма и ембриони от горепосочените видове. (9) В съответствие с действащите понастоящем разпоредби на Регламент (ЕО) № 999/2001, отнасящи се до специфичния рисков материал, позволяващ да се изключат напречните апофизи на гръдните и лумбалните прешлени от списъка на специфичните рискови материали, игловидните апофизи на тези прешлени, игловидните и напречните апофизи на шийните прешлени и средният сакрален връх не трябва повече да бъдат считани като специфични рискови материали. (10) Регламент (ЕО) № 999/2001, следователно, трябва да бъде съответно изменен. (11) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения I, VII, VIII, IХ и ХI към Регламент (ЕО) № 999/2001 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Точки 3 и 4 от приложението към настоящия регламент се прилагат от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 август 2004 година.

32005D0958

32005D0958 L 347/75 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 21 декември 2005 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Япония в изпълнение на член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), 1994 година (2005/958/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 22 март 2004 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с някои други членове на Световната търговска организация по член XXIV:6 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), 1994 г., в хода на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република. (2) Преговорите бяха водени от Комисията, съгласувано с Комитета, създаден с член 133 от Договора за създаване на Европейската общност и в рамките на директивите за преговори, издадени от Съвета. (3) Комисията завърши преговорите за споразумение във формата на размяна на писма между Европейската общност и Япония в изпълнение на член XXIV:6 и член XXVIII от ГАТТ, 1994 г. Споменатото споразумение следва поради това да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Одобрява от името на Общността Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Япония, в изпълнение на член XXIV:6 и член XXVIII от ГАТТ, 1994 г., относно прекратяването на конкретни отстъпки във връзка с прекратяването на програмите за Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република в хода на присъединяването им към Европейския съюз. Текстът на споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящото решение. Член 2 Оправомощава председателя на Съвета да определи лице/а, упълномощено/и да подпише/ат споразумението, с което да задължат Общността (1). Съставено в Брюксел на 21 декември 2005 година.

31996R1596

31996R1596 L 206/38 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1596/96 НА СЪВЕТА от 30 юли 1996 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2392/86 относно създаване на лозарски регистър на Общността СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 80 от него, като взе предвид предложението на Комисията (2), като има предвид, че мерките, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2392/86 (3), трябва да са достатъчно гъвкави, за да позволяват да бъдат приспособявани към развитието на общата организация на пазара на вино; като има предвид, че техническите затруднения, с които са се сблъскали някои от държавите-членки при създаването на регистър на лозята, налагат необходимостта от удължаване на сроковете, определени в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2392/86, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2392/86: а) в първата алинея „31 декември 1996 г.“ се заменя с „31 декември 1998 г.“; б) в петата алинея „31 декември 1996 г.“ се заменя с „31 декември 1997 г.“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 юли 1996 година.

32006R1742

32006R1742 L 329/13 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1742/2006 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2006 година относно откриването и управлението на тарифни квоти на Общността за вина с произход от Република Албания КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 62 от него, като има предвид, че: (1) Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна (наречено по-долу Споразумението за стабилизиране и асоцииране), е подписано в Люксембург на 12 юни 2006 г. Споразумението за стабилизиране и асоцииране е в процес на ратификация. (2) На 12 юни 2006 г. Съветът сключи Временно споразумение по търговията и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Албания, от друга страна (2) (наречено по-долу Временното споразумение), което предвижда ранното влизане в сила на разпоредбите за търговия и свързани с търговия разпоредби на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Временното споразумение ще влезе в сила на 1 декември 2006 г. (3) Временното споразумение и Споразумението за стабилизиране и асоцииране разпореждат, че вина с произход от Албания могат да бъдат внесени в Общността в границите на тарифните квоти на Общността при нулева ставка на митото. (4) Тарифните квоти, предвидени във Временното споразумение и Споразумението за стабилизиране и асоцииране, са годишни и са повторени за неопределен период. Комисията следва да приеме мерките за прилагане, свързани с откриването и управлението на тарифните квоти на Общността. (5) Регламент (EИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (3) е систематизирал правилата за управление на тарифните квоти, определени да бъдат използвани, като следват хронологичния ред от дати на приемане на митнически декларации. (6) Специално внимание следва да се обърне, така че да се гарантира, че всички вносители на Общността имат равен и продължителен достъп до тарифните квоти, а ставките, определени за квотите, се прилагат непрекъснато за всеки внос на въпросните продукти във всички държави-членки до изчерпване на квотите. За да се гарантира ефикасността на общо управление на тези квоти, следва да няма никаква пречка да се разреши на държавите-членки да изтеглят от обемите на квотата необходимите количества, които съответстват на действителния внос. Комуникацията между държавите-членки и Комисията следва, доколкото е възможно, да се извършва чрез електронно предаване. (7) Настоящият регламент следва да се прилага от датата на влизане в сила на Временното споразумение и следва да продължи да се прилага след влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Откриват се тарифни квоти при нулева ставка на митото за вина, внесени в Общността и с произход от Албания, както е определено в приложението. 2. Митото с нулева ставка се прилага, при условие че внесените вина са придружени от доказателство за произход, както е предвидено в протокол 3 към Временното споразумение и към Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Член 2 Тарифните квоти, посочени в член 1, се управляват от Комисията в съответствие с членове 308a-308в от Регламент (EИО) № 2454/93. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 декември 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 ноември 2006 година.

32007R0475

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 475/2007 НА КОМИСИЯТА от 27 април 2007 година за определяне на възстановяванията при износ на малц КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 от същия регламент, и цените на тези продукти в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Възстановяванията следва да се определят, като се вземат предвид елементите на член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1766/92 на Съвета за предоставянето на възстановявания при износ и мерките, които следва да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2). (3) Възстановяването, което се прилага към различните видове малц, следва да се изчисли, като се вземат предвид количествата зърнени култури, необходими за производството на съответните продукти. Тези количества са посочени в Регламент (ЕО) № 1501/95. (4) Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на определени пазари могат да наложат диференциация във възстановяването за определени продукти с оглед тяхното местоназначение. (5) Възстановяването следва да се определя веднъж месечно. То може да бъде изменяно междувременно. (6) Прилагането на тези правила с оглед съществуващата ситуация на пазара на зърнени култури и най-вече с оглед котировките и цените на тези продукти в Общността и на световния пазар води до определяне на възстановяването в размери, посочени в приложението към настоящия регламент. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Възстановяванията при износ на малца, посочен в член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, се определят в размери, посочени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 май 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 април 2007 година.

32008R0462

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 462/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 май 2008 година за изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕО) № 1109/2007 за пазарната 2007/2008 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията от 30 юни 2006 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на обмена с трети страни в сектора на захарта (2), и по-специално член 36, като има предвид, че: (1) Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за пазарната 2007/2008 година беше определен с Регламент (ЕО) № 1109/2007 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 445/2008 на Комисията (4). (2) Данните, с които Комисията разполага понастоящем, водят до изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за продуктите, посочени в член 36 от Регламент (ЕО) № 951/2006, определени в Регламент (ЕО) № 1109/2007 за пазарната 2007/2008 година, се изменят, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 29 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 май 2008 година.

32000L0006

32000L0006 L 056/42 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДИРЕКТИВА 2000/6/EO НА КОМИСИЯТА от 29 февруари 2000 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), последно изменена с Директива 98/62/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея, след консултации с Научния комитет по козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители, като има предвид, че: (1) Дериватите на животинска мазнина, като например, мастни киселини, глицерин, естери на мастни киселини и сапуни и мастни алкохоли, мастни амини и мастни амиди, извлечени от нея, се считат безопасни за използване в производството на козметични продукти по отношение на риска от заразяване с трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, ако са приготвени в строго съответствие с специфичните физико-химични процеси, при които решаващият параметър е температурата, от която зависят съответните условия на налягането. Следователно приложение II към горепосочената директива следва да се измени съответно на тези изисквания. (2) Установено е, че вследствие на продължителната употреба на хидрокинон като крем за избелване на кожата възникват вредни, вторични ефекти. Следователно това конкретно приложение на хидрохинон не трябва да се разрешава, което означава, че е необходимо да бъде изменена част I от приложение III към горепосочената директива. Проучванията показват също, че концентрацията на хидрохинон, използван в бои за коса няма вредно действие върху здравето, ако не превишава 0,3 %. Част I от приложение III към горепосочената директива следва да се измени съответно. (3) На базата на нови научни данни бензалкониум хлорид, бромид и захаринат неотдавна са били добавени към списъка на вещества, които могат да се използват като консерванти в производството на козметични продукти, посочени в част 1 от приложение VI към горепосочената директива. В светлината на опита е приемливо също тези соли на бензалкониум да се използват за други цели в козметични продукти в съответствие с дължината на въглеродната им верига, при условие че се спазват максимално разрешените концентрации. Следователно тези специфични характеристики обуславят включването им в списъка на част 1 от приложение III. (4) Козметичната промишленост предостави нови научни данни, основаани на проучвания на перкутанната абсорбция на водни разтвори на борна киселина, борати, тетраборати при различни стойности на pH и с различни концентрации и показващи, че изискването pH да е неутрално или леко алкално, за да се намали до минимум перкутанната абсорбция на тези борови деривати, не е обосновано. По тази причина следва съответно да се измени списъкът на вещества, които не трябва да се съдържат в козметични продукти, с изключение на подлежащите на ограниченията и условията, даден в част 1 от приложение III. (5) В концентрациите, в които нормално се използва като консервант в козметични продукти, които се отстраняват чрез измиване, бензилхемиформалът няма вредно действие върху човешкото здраве. По тази причина той следва да се изключи от част 2 от приложение VI към горепосочената директива, в която са дадени временно разрешените в козметични продукти консерванти и да се включи в част 1 от приложение VI, която съдържа списък на разрешените за употреба в козметични продукти консерванти. (6) В концентрациите, в които обикновено се използва като консервант, 3-йодо-2-пропинил бутилкабаматът няма вредно действие върху човешкото здраве. По тази причина той следва да се изключи от част 2 от приложение VI към горепосочената директива и да се включи в списъка на част 1 от приложение VI. (7) В концентрациите, в които обикновено се използва като УВ филтър за слънцезащитни кремове, 4-диметил-амино-бензоат на етил-2-хексил (октил диметил PABA) няма вредно действие върху здравето на потребителите. По тази причина той следва да се изключи от част 2 от приложение VII към горепосочената директива, която съдържа списъка на УВ филтри, които временно могат да се съдържат в козметични продукти и да се включи в част 1 от приложение VII, която съдържа списъка на УВ филтри, които са разрешени за употреба в козметични продукти. (8) В концентрациите, в които обикновено се използва като УВ филтър за слънцезащитен крем, 2-хидрокси-4-метоксибензофенон-5-сулфоновата киселина (бензофенон-5) и натриевата ѝ сол нямат вредно действие върху човешкото здраве. Следователно 2-хидрокси-4-метоксибензофенон-5-сулфонова киселина (бензофенон-5) и натриевата ѝ сол следва да се изключат от част 2 от приложение VII и да се включат в част 1 от приложение VII. (9) 4-изопропил-бензил силикат вече не се използва като УВ филтър за слънцезащитни продукти. Следователно 4-изопропил-бензил силикат трябва да се изключи от част 2 от приложение VII. (10) В границите на концентрациите и при условията, възприети от козметичната промишленост за използването му като УВ филтър за слънцезащитни продукти, 2,2'-метилен-бис-6-(2H-бензотриазол-2-ил)-4-тетраметил-бутил-1,1,3,3-фенолът няма вредно действие върху здравето на потребителите. Следователно той може да се включи в част 1 от приложение VII. (11) В границите на концентрациите и при условията, възприети от козметичната промишленост за използването ѝ като УВ филтър за слънцезащитни продукти, мононатриевата сол на 2-2'-бис-(1,4-фенилен)1H-бензимидазол-4,6-дисулфоновата киселина няма вредно действие върху здравето на потребителите. Следователно тя може да се включи в част 1 от приложение VII. (12) В границите на концентрациите и при условията, възприети от козметичната промишленост за използването му като УВ филтър за слънцезащитни продукти, (1,3,5)-триазин-2,4-бис-((-4-(2-етил-хексилокси)-2-хидрокси)-фенил-6-(4-метоксифенилът) няма вредно действие върху здравето на потребителите. Следователно, той може да се включи в част 1 от приложение VII. (13) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите пречки в търговията в сектора на козметичните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 76/768/ЕИО се изменя с настоящото, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки приемат необходимите мерки за осигуряване на съответствие с разпоредбите на настоящата директива на козметичните продукти, съдържащи веществата, изброени в приложения II, III, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО, както са дадени в приложението към настоящата директива и които се доставят на крайния потребител след 1 януари 2001 г. Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 2000 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 февруари 2000 година.

32009R1137

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2009 НА КОМИСИЯТА от 25 ноември 2009 година за вписване на название в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания - Insalata di Lusia (ЗГУ) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея и по силата на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Insalata di Lusia“, подадена от Италия, беше публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (2). (2) Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названието следва да се регистрира, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 ноември 2009 година.

32006R0943

32006R0943 L 173/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 943/2006 НА КОМИСИЯТА от 26 юни 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2707/2000 относно определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците в учебните заведения КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 15 и член 47, второ тире от него, като има предвид, че: (1) Член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 фиксира сумите на помощта, която трябва да се предостави за доставяне на мляко и някои млечни продукти на ученици в образователни заведения за периода от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2006 г. (2) За да се улеснят националните администрации и тези, които са натоварени с изпълнение на схемата за училищното мляко, да обработват плащанията за помощта, една преходна разпоредба в случай на промяна на ставката бе въведена в края на учебната 2004-2005 година в Регламент (ЕО) № 2707/2000 на Комисията (2). (3) Държавите-членки, в които учебната 2004-2005 година приключва през юли, ще срещнат все пак трудности при обработка на плащанията за помощта, поради промяна в ставката на помощта. Целесъобразно е тази разпоредба да бъде продължена до края на учебната 2004-2005 година. (4) Регламент (ЕО) № 2707/2000 следва съответно да се измени. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2707/2000, втора алинея се заменя със следното: „Въпреки това, за учебната 2004-2005 година, ставката на помощта, която е в сила на първия ден на месец юни, може да се прилага за целия месец юли, ако учебната година в съответната държава-членка завършва през юли.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 юни 2006 година.

32008R1159

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1159/2008 НА КОМИСИЯТА от 20 ноември 2008 година относно определяне на представителните цени в секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин и за изменение на Регламент (ЕО) № 1484/95 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1) и по-специално член 143 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. за общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин и по-специално член 3, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (2) определя правилата за прилагане на режима, свързан с прилагането на допълнително мито при внос, и представителните цени в сектора на птичето месо и яйцата, както и на яйчния албумин. (2) Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин, показва, че е необходимо да се променят представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода. Следователно е уместно представителните цени да се публикуват. (3) Предвид ситуацията на пазара е необходимо тази промяна да се извърши в най-кратки срокове. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 1484/95 се заменя с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 ноември 2008 година.

32007D0212

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 2 април 2007 година за изменение на Решение 2003/248/ЕО относно удължаването на срока на временните дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО на Съвета по отношение на ягодови растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена, с произход от Аржентина (нотифицирано под номер C(2007) 1428) (2007/212/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 15, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно Директива 2000/29/ЕО ягодовите растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена, с произход от страни извън Европа, различни от средиземноморските страни, Австралия, Нова Зеландия, Канада и континенталните щати на Съединените американски щати, по принцип не могат да бъдат въвеждани в Общността. Въпреки това посочената директива позволява дерогации от това правило, при условие че се установи, че няма риск от разпространяване на вредители. (2) Решение 2003/248/ЕО на Комисията (2) разрешава на държавите-членки да предвидят временни дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО, за да разрешат вноса на ягодови растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена, с произход от Аржентина. (3) Обстоятелствата, които обосновават тази дерогация, все още са валидни и няма нова информация, която да мотивира преразглеждането на специфичните условия. (4) Следователно на държавите-членки следва да се разреши да позволят въвеждането на тяхна територия на такива растения при прилагане на специфични условия за по-нататъшен ограничен период. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В член 1, втори параграф от Решение 2003/248/ЕО се добавят следните букви от д) до з): „д) от 1 юни 2007 г. до 30 септември 2007 г.; е) от 1 юни 2008 г. до 30 септември 2008 г.; ж) от 1 юни 2009 г. до 30 септември 2009 г.; з) от 1 юни 2010 г. до 30 септември 2010 г.“ Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 2 април 2007 година.

32007D0621

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 септември 2007 година за назначаване на един член от Дания в Европейския икономически и социален комитет (2007/621/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 259 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 167 от него, като взе предвид Решение 2006/703/ЕО, Евратом на Съвета от 16 октомври 2006 г. за назначаване на членове от Дания в Европейския икономически и социален комитет (1) за периода от 21 септември 2006 г. до 20 септември 2010 г., като взе предвид представената от правителството на Дания кандидатура, като взе предвид становището на Комисията, като има предвид, че след оставката на г-жа Randi IVERSEN се освободи едно място за член от Дания в Европейския икономически и социален комитет, РЕШИ: Член 1 Г-жа Mette KINDBERG се назначава за член на Европейския икономически и социален комитет на мястото на г-жа Randi IVERSEN за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2010 г. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 26 септември 2007 година.

31999R0502

31999R0502 L 065/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 502/1999 НА КОМИСИЯТА от 12 февруари 1999 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1), последно изменен с Регламент (EО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 249 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (3), последно изменен от Регламент (EО) № 46/1999 (4), установява разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92. (2) През последните години митническият режим транзит създаде и продължава да създава трудности и значителни загуби на бюджета на отделните държави-членки и на средствата, набирани от Общността, като създава и постоянна заплаха за европейската търговия и икономически оператори. (3) Налага се необходимост от модернизиране на процедурите по митнически режим транзит, както и че компютризацията им представлява значителен елемент от модернизацията. (4) Резолюцията на Съвета относно компютризацията на митническия режим транзит е приета от Съвета по вътрешен пазар на заседанието от 23 ноември 1995 г. (5); като има предвид, че необходимостта от компютризиране беше отбелязана в Решение № 210/97/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно приемане на програма за действие за митническите учреждения на Общността (Митници 2000) (6). (5) Бяха направени допълнителни препоръки от Временната анкетна комисия на Европейския парламент относно митническия режим транзит (7), както и от Комисията в разработения от нея план за действие за митнически режим транзит в Европа (8). (6) Необходимо е адаптиране на нормативна уредба, която да отговори на процедурните, техническите, свързаните със сигурността и правната сигурност изисквания при въвеждане на новата компютъризирана процедура, основаваща се на използването на модерни информационни технологии и електронен обмен на данни (EDI). (7) Жизненоважното приложение на мерки за техническа, процедурна и физическа безопасност е необходимо, за да се създаде и поддържа действаща компютризирана система за митнически режим транзит. (8) Приета бе на 24 октомври 1995 г. Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета (9) относно защитата на физическите лица с оглед обработването на лични данни и относно свободното движение на тези данни. (9) Необходимо е създаване на правна рамка за въвеждането на новата компютризирана система на транзит на различните ѝ функционални етапи. (10) Мерките на настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2454/93 се изменя, както следва: 1. В член 341 се добавя следният параграф 1а: „1a. При условия и начин, които определят самите те, както и при спазване на принципите на митническото законодателство, митническите органи разрешават декларацията или някои от данните ѝ да се подадат, като се използва диск или магнитна лента, или чрез обмен на информация с подобни средства, когато е приложимо в кодирана форма.“ 2. Текстът на член 345, параграф 2 се заменя със следния: „2. Товарителницата се представя в толкова копия, колкото изискват митническите органи.“ 3. Текстът на член 346, параграф 2 се заменя със следния: „2. Декларация Т1 се представя в отправното митническо учреждение в толкова копия, колкото изискват митническите органи.“ 4. Текстът на член 350, параграф 1 се заменя със следния: „1. Стоките се превозват заедно с документ T1, който е издаден от отправното митническо учреждение. Когато е налице специално разрешение, документът се разпечатва от компютърната система на отговорното лице.“ 5. Добавят се следните членове от 350a до 350г: „Член 350a 1. Когато декларацията за митнически режим транзит се обработи от отправното митническо учреждение по компютърен път, документ Т1 се заменя от придружителния документ при транзит, посочен в член 350в, първи параграф. 2. В случаите по параграф 1 отправното митническо учреждение запазва декларацията и съобщава за освобождаването, като предостави на отговорното лице придружителен документ при транзит. В този случай не се прилагат разпоредбите на член 249 и член 348, параграф 2. Член 350б 1. Когато в настоящия дял има разпоредби, отнасящи се за копия, декларации или документи, означаващи документ Т1, който придружава пратката, предмет на транзит на Общността, то тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis за придружителния документ при транзит. 2. Когато се изисква повече от едно копие от документ, митническите органи предоставят съответно допълнителни копия от придружителния документ при транзит. Член 350в 1. Придружителният документ при транзит се съставя съобразно образеца и данните в него по приложение 45a. 2. Придружителният документ при транзит не може да се изменя, както и се забраняват всякакви допълнения или заличавания в него, освен такива, които изрично се разрешават в настоящия регламент. Член 350г 1. Когато е уместно, придружителният документ при транзит се придружава от списък на стоки, чийто образец и данни се съдържат в приложение 45б или от товарителница. 2. Когато товарителница или списък на стоки са цитирани в придружителен документ при транзит, те представляват неделима част от него и не се отделят при никакви обстоятелства.“ 6. Текстът на член 373, параграф 2 се заменя със следния: „2. Допуска се обезпечението по параграф 1 да е във вид на депозит в пари в отправното митническо учреждение. В този случай депозираната сума се възстановява, когато режимът външен транзит на Общността е приключен в отправното митническо учреждение.“ 7. Текстът на член 374 се заменя със следния: „Член 374 Освен в случая, посочен в член 199, параграф 1 от Кодекса, поръчителят се освобождава от задълженията си след изтичане на срока от 12 месеца, считано от датата на регистриране на декларация Т1, когато не е предупреден от митническите органи на отправната държава-членка за неприключването на митническият режим външен транзит на Общността. Когато поръчителят е предупреден от митническите органи на отправната държава-членка за неприключването на митническия режим външен транзит на Общността в рамките на предвидения по параграф 1 срок, той трябва да бъде уведомен и за това, че е или може да бъде задължен да изплати сумите, за които е поръчителствал във връзка с въпросната операция на транзит на Общността. Това уведомяване трябва да бъде получено от поръчителя не по-късно от три години, считано от датата на регистриране на декларация Т1. Когато преди изтичане на този срок не е направено подобно уведомяване, поръчителят се освобождава от задълженията си.“ 8. След текста на член 388 се добавя следният текст: „ГЛАВА 6a Допълнителни разпоредби, прилагани за случаите на обмен на данни за митнически режим транзит между митническите органи чрез информационни технологии и компютърни мрежи Раздел 1 Обхват Член 388a 1. Без да се засягат специфичните обстоятелства и разпоредбите на настоящия дял относно режима транзит на Общността, които се прилагат mutatis mutandis, когато е необходимо, обменът на информация между митническите органи, описан в настоящата глава, се извършва чрез информационни технологии и компютърни мрежи. 2. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат само за процедурите на митнически режим външен и вътрешен транзит на Общността. Член 388б Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат за: a) превоз на стоки с железопътен транспорт съгласно членове от 413 до 441; б) превоз на стоки по въздух съгласно член 444; в) превоз на стоки по море, когато се прилагат опростените процедури съгласно член 448; и г) превоз на стоки по тръбопроводи. Раздел 2 Обезпечение Член 388в 1. В допълнение към изискванията за обезпечение по член 4a, параграф 2, митническите органи създават и поддържат адекватни правила, за сигурност с оглед ефективно, благонадеждно и сигурно функциониране на цялостната система на митнически режим транзит. 2. С оглед осигуряване на гореспоменатата степен на сигурност, всяко едно въвеждане, изменение и заличаване на данни, се регистрира, като се посочва целта на тази обработка, времето и лицето, което я е извършило. Освен това първоначалните данни и всички данни, подложени на подобна обработка, се съхраняват за минимален срок от три календарни години, считано от края на годината, за която се отнасят тези данни, или за по-дълъг период, когато това е определено от други разпоредби. 3. Митническите органи провеждат редовен надзор по спазване на изискванията за сигурност. 4. Митническите органи се информират взаимно за всяко съмнение за нарушение на сигурността. Раздел 3 Декларация за транзит Член 338г 1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 222, параграф 1, декларацията за транзит чрез компютърна обработка на данни по реда, определен в член 4a, параграф 1, буква a), съответства на образеца и данните, включени в приложения 37а и 37б. 2. Без да се засяга параграф 1, когато митническата декларация за транзит е съставена съгласно член 388е, се прилагат членове от 222 до 224. Член 388д При условия и начин, които определят самите те, както и при спазване на принципите на митническото законодателство, митническите органи разрешават товарителницата да се използва като описателна част към декларацията за транзит, чрез компютърна обработка на данни. Раздел 4 Одобрен изпращач Член 388е 1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 398, одобреният изпращач подава декларация за транзит в отправното митническо учреждение, преди да предвиденото освобождаване на стоките. 2. Разрешение се предоставя само на лице, което в допълнение към спазване на условията по член 399 подава митническите си декларации за транзит и обменя съобщения с митническите органи чрез средства на компютърна обработка на данни. Член 388ж Чрез дерогация от разпоредбите на член 400, буква б) разрешението посочва в частност срока, през който одобреният изпращач подава декларацията, за да се позволи на митническите органи да извършат евентуално проверка преди предвиденото освобождаване на стоките. Раздел 5 Функциониране на процедурата Член 388з Най-късно при освобождаване на стоките отправното митническо учреждение информира за декларираното транзитно предвижване получаващото митническо учреждение, като използва съобщението, посочено в приложения 37a и 37б. Член 388и 1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 356, параграф 2 получаващото митническо учреждение задържа придружителния транзитен документ, информира незабавно за пристигането на стоките отправното митническо учреждение чрез съобщението, посочено в приложения 37a и 37б, и съобщава неотложно резултатите от проверката в отправното митническо учреждение веднага, след като са станали известни, чрез използване на съобщението, посочено в приложения 37a и 37б. 2. Изпращането на съобщение за пристигане на стоките до отправното митническо учреждение не може да се използва като доказателство за редовността на транзитните операции. Член 388й При обмен на данни относно транзита чрез информационни технологии и компютърни мрежи между отправното митническо учреждение и получаващото митническо учреждение, проверката на стоките се извършва, като се използва съобщението, получено от отправното митническо учреждение.“ 9. Добавя се приложение 37a, което се съдържа в приложение I към настоящия регламент. 10. Добавя се приложение 37б, което се съдържа в приложение II към настоящия регламент. 11. Добавя се приложение 38a, което се съдържа в приложение III към настоящия регламент. 12. Добавя се приложение 45a, което се съдържа в приложение IV към настоящия регламент. 13. Добавя се приложение 45б, което се съдържа в приложение V към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент се прилага от 31 март 1999 г. Разпоредбите на член 350a, първи параграф на Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Съвета се прилагат в отправното митническо учреждение, най-късно от датата на въвеждане на компютризирана система за митнически режим транзит в това учреждение. Разрешенията, предоставени съгласно член 398, които са в сила към датата на влизане в сила на настоящия регламент, се съобразяват с изискванията на членове 388е и 388ж най-късно до 31 март 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 февруари 1999 година.

32009R0840

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 840/2009 НА КОМИСИЯТА от 16 септември 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 17 септември 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 септември 2009 година.

32008R1269

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1269/2008 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2008 година за забрана на риболова на сайда в зона VI; води на ЕО от зона Vb; води на ЕО и международни води от зони XII и XIV от страна на съдове под флага на Испания КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 година (2) Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 2008 година.

32009D0752

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 12 октомври 2009 година за разрешаване пускането на пазара на мастен екстракт от антарктически крил Euphausia superba като нова хранителна съставка по силата на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2009) 7647) (само текстът на английски език е автентичен) (2009/752/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (1), и по-специално член 7 от него, като има предвид, че: (1) На 29 септември 2006 г. дружеството „Neptune Technologies & Bioressources Inc.“ отправи заявление към компетентните органи на Финландия за пускане на пазара на мастен екстракт от антарктически крил Euphausia superba като нова хранителна съставка. (2) На 29 януари 2007 г. компетентният орган на Финландия за оценка на храните издаде доклад за първоначална оценка. В посочения доклад се прави заключението, че употребата на мастния екстракт от антарктически крил Euphausia superba като хранителна съставка е допустима. (3) На 19 февруари 2007 г. Комисията предостави доклада за първоначална оценка на всички държави-членки. (4) В 60-дневния срок, установен в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 258/97, бяха повдигнати обосновани възражения срещу пускането на пазара на продукта в съответствие със същата разпоредба. (5) Поради това на 31 януари 2008 г. бе проведена консултация с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). (6) В научното си становище относно безопасността на използването на мастен екстракт от Euphausia superba като хранителна съставка, изготвено по искане на Европейската комисия, Експертната група по диетични храни, хранене и алергии стигна до заключението, че използването на мастен екстракт от Euphausia superba е безопасно при предложените условия на употреба. (7) Въз основа на първоначалния доклад за оценка е установено, че мастният екстракт от антарктически крил Euphausia superba отговаря на критериите, определени в член 3, параграф 1 от регламента. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Мастният екстракт от антарктически крил Euphausia superba, описан в приложение I, може да бъде пуснат на пазара на Общността като нова хранителна съставка за видовете употреба и при максималните нива, посочени в приложение II. Член 2 Означението „мастен екстракт от ракообразното антарктически крил Euphausia superba“ присъства на етикета на продукта като такъв или в списъка на съставките на хранителните продукти, в чийто състав влиза. Член 3 Адресат на настоящото решение е Neptune Technologies & Bioressources Inc., 225 Promenade du Centropolis, Bureau 200, Laval, Quebec, H7T 0B3, Canada. Съставено в Брюксел на 12 октомври 2009 година.

32009D0540

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 10 юли 2009 година за изменение на Решение 2002/253/ЕО по отношение на определенията на случаите за докладване на грип A(H1N1) на мрежата на Общността (нотифицирано под номер C(2009) 5465) (текст от значение за ЕИП) (2009/540/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността (1), и по-специално член 3, буква в) от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 2 от Решение 2002/253/ЕО на Комисията от 19 март 2002 г. за установяване на определения на случаите за докладване на заразни болести на мрежата на Общността съгласно Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), предвидените в приложението към посоченото решение определения за различните случаи следва да бъдат осъвременени до необходимата степен на основата на последните научни данни. (2) С Решение 2009/363/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. за изменение на Решение 2002/253/ЕО за установяване на определения на случаите за докладване на заразни болести на мрежата на Общността съгласно Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), бе въведено ново определение за случай във връзка с избухналата неотдавна в Северна Америка епидемия, причинена от нов грипен вирус и наскоро възникналите случаи в няколко държави-членки. (3) Междувременно Световната здравна организация официално присвои на разпространяващото се понастоящем заболяване наименованието „грип A(H1N1)“. Поради гореизложеното е необходимо Решение 2002/253/ЕО да се осъвремени, така че вместо наименованието, дадено на вируса с Решение 2009/363/ЕО, да се използва новоприсвоеното наименование. (4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден на основание член 7 от Решение № 2119/98/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В приложението към Решение 2002/253/ЕО заглавието „НОВ ГРИПЕН ВИРУС A(H1N1) (Т. НАР. ВИРУС НА СВИНСКИЯ ГРИП A(H1N1) ИЛИ МЕКСИКАНСКИ ГРИПЕН ВИРУС) (1)“ се заменя със заглавието „ГРИП A(H1N1)“. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 юли 2009 година.

32003R0742

32003R0742 L 106/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 742/2003 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2003 година за изменение за седемнадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически и юридически лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета от 27 май 2002 г. за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 561/2003 (2), и по-специално член 7, параграф 1, второ тире от него, като има предвид, че: (1) Приложение II към Регламент (ЕО) № 881/2002 включва компетентните органи, към които следва да се изпраща информация и искания, свързани с мерките, наложени с посочения регламент. (2) Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство поискаха адресите, свързани с компетентните органи, и адресите, свързани с Комисията като резултат от лични промени, да се изменят. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение II към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Регламентът влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 април 2003 година.

31993R2225

31993R2225 L 198/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2225/93 НА КОМИСИЯТА от 27 юли 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2719/92 относно придружителния административен документ за движение под режим отложено плащане на акциз на стоки, подлежащи на облагане с акциз КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива стоки (1), изменена с Директива 92/108/ЕИО (2), и по-специално член 15, параграф 5 и член 18, параграф 1 от нея, като взе предвид становището на Комитета по акцизите, като има предвид, че член 15, параграф 5 от Директива 92/12/ЕИО предвижда, че лицензиран складодържател по експедиция или негов агент има право по време на транспорта на стоките да избере алтернативно място за доставка без специално разрешение от страна на съответния компетентен орган; като има предвид, че този факт трябва да бъде взет под внимание във връзка с формата на придружаващия документ и обяснителните бележки за попълването му; като има предвид, че фактът, че всички държави-членки понастоящем издават акцизни номера на своите лицензирани складодържатели и регистрирани търговци, изисква задължително посочване на акцизния номер в придружаващия документ; като има предвид, че вследствие на това не съществува допълнителна нужда от упоменаване в придружаващия документ на номера на регистрация по ДДС на изпращача или на получателя, освен когато се касае за нерегистрирани търговци; като има предвид, че е налице необходимост от опростяване и улесняване на процедурата, свързана с тези придружителни документи, изготвени от автоматична система или от система за електронна обработка на данни; като има предвид, че държавите членки трябва да имат право при определени условия да дават възможност на изпращача да бъде освободен от подпис върху документите; като има предвид, че поради това Регламент (ЕИО) № 2719/92 на Комисията (3) следва да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2719/92 се изменя, както следва: 1. Член 1 се заменя със следния текст: „Член 1 Документът, посочен в приложение I, се използва като придружителен административен документ, който придружава движението на продукти, подлежащи на облагане с акциз, под режим на отложено плащане на акциз, по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО. Обяснителните бележки за попълването му и процедурите за използването му са посочени на обратната страна на екземпляр 1 от същия документ.“ 2. Към член 2, параграф 2 се добавя следното изречение: „На видно място в документа се отбелязва следното: „Търговски придружаващ документ за движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, при отложено плащане на акциз“.“ 3. Добавя се следният член 2a: „Член 2a 1. В случаите, когато придружителният документ се изготвя от електронна или автоматична система за обработка на данни, компетентните органи могат да разрешат на изпращача да не подписва документа и вместо подпис да постави специалния печат, показан в приложение II. Предоставянето на такова разрешение зависи от това, дали изпращачът предварително е уведомил в писмен вид тези органи, че поема отговорност за всички рискове, характерни за движението на територията на Общността на продукти, подлежащи на облагане с акциз, под режим отложено плащане на акциз, включващ пратки, които пътуват с придружаващ документ, съдържащ такъв специален печат. 2. Клетка 24 на придружаващите документи, изготвени в съответствие с параграф 1, предвидена за подписа на изпращача, съдържа една от следните маркировки: - Dispensa de firma - Fritaget for underskrift - Freistellung von der Unterschriftsleistung - Δεν απαιτείται υπογραφή - Signature waived - Dispense de signature - Dispensa dalla firma - Van ondertekening vrijgesteld - Dispensa de assinatura. 3. Специалният печат, упоменат в параграф 1, се поставя в най-горния десен ъгъл на клетка А на административния придружителен документ или на видно място в съответстващата клетка на търговския документ. Изпращачът може да получи разрешение предварително да отпечата специалния печат.“ 4. Приложението се замества с приложения I и II по-долу. Член 2 Съществуващите количества от формуляра, който ще бъде заменен с новия формуляр от приложение I. могат да бъдат използвани до окончателното им изчерпване. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко от всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 юли 1993 година.

32007L0059

ДИРЕКТИВА 2007/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007 г. за сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 31 юли 2007 г. (3), като имат предвид, че: (1) Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (4) изисква управителите на железопътни инфраструктури и железопътните предприятия да внедрят свои системи за управление на безопасността, така че железопътната система да може да постигне най-малкото общите цели за безопасност и съответствие с националните правила и изисквания за безопасност, определени в техническите спецификации за оперативна съвместимост („ТСОС“), и да се прилагат съответните части от общите методи за безопасност. Системите за управление на безопасността предвиждат, наред с други неща, програми и системи за обучение на персонала, които гарантират поддържане на компетентността му и точното изпълнение на функциите му (2) Директива 2004/49/ЕО предвижда, че за да получи достъп до железопътна инфраструктура, съответното железопътно предприятие следва да притежава сертификат за безопасност. (3) Съгласно Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (5), считано от 15 март 2003 г. лицензираните железопътни предприятия са получили право на достъп до трансевропейската мрежа за превози на товари за извършване на международни железопътни услуги за превоз на товари, а от 2007 г. най-късно ще имат право на достъп до цялата мрежа за извършване на вътрешни и международни услуги за превоз на товари. Постепенното разширяване на правата на достъп неминуемо ще доведе до по-интензивно движение на машинисти отвъд националните граници. В резултат на това ще нарасне търсенето на машинисти, обучени и имащи право да работят в повече от една държава-членка. (4) Проучване на Комисията от 2002 г. показа, че законите на държавите-членки относно условията за сертифициране на машинисти се различават значително. В такъв случай следва да се приемат правила на Общността относно сертифицирането на машинисти, които да премахнат тези разлики, като същевременно запазят настоящото високо ниво на безопасност на железопътната система в Общността. (5) Съответните правила на Общността следва също да допринасят за осъществяване на политиките на Общността по отношение на свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в контекста на общата транспортна политика, като същевременно се избягва каквото и да било нарушаване на конкуренцията. (6) Целта на тези общи разпоредби е най-вече да улеснят движението на машинистите от една държава-членка в друга, но също така и движението им от едно железопътно предприятие в друго, както и да улеснят като цяло признаването на хармонизираните допълнителни удостоверения от всички заинтересовани страни в железопътния сектор. За тази цел е особено важно разпоредбите да предвиждат минимални изисквания, на които да отговарят кандидатите, за да получат свидетелство или хармонизирано допълнително удостоверение. (7) Настоящата директива следва и в голяма степен се основава на историческото съвместно споразумение, сключено между Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Общността на европейските железници (CER) за определени аспекти на условията на труд на мобилните работници, които участват в интероперативни трансгранични съобщения (6). (8) Дори в случай че държава-членка изключи от обхвата на настоящата директива машинисти, работещи изключително в рамките на определени категории железопътни системи, мрежи и инфраструктура, това не следва да ограничава по никакъв начин задължението на тази държава-членка за зачитане на валидността на свидетелствата на територията на Европейския съюз или на хармонизираните допълнителни удостоверения в рамките на съответната инфраструктура. (9) Изискванията следва да включват най-малко минималната възраст за управление на влак, физическата и професионалната психологическа пригодност, професионалния опит и познания по определени въпроси, свързани с управление на влак, както и познаване на инфраструктурите, в които ще се работи, и използвания в тях език. (10) С цел увеличаване на рентабилността, обучението, което машинистите трябва да преминат, за да получат хармонизирано допълнително удостоверение, следва да се съсредоточи, доколкото е възможно и желателно с оглед на безопасността, върху конкретните услуги, които ще бъдат извършвани от тях, като например маневриране, услуги по поддръжката, услуги, свързани с превоз на пътници или товари. При оценяване на прилагането на настоящата директива Европейската железопътна агенция (наричана по-долу „Агенцията“) следва да прецени необходимостта от изменение на изискванията за обучение, посочени в приложението, така че по-добре да отразяват нововъзникващата структура на пазара. (11) Самите железопътни предприятия и управители на инфраструктури, издаващи хармонизирани допълнителни удостоверения, могат да предоставят обучение за придобиване на общи професионални знания, езикови познания, знания за подвижния състав и инфраструктурите. Все пак, що се отнася до изпитите, следва да се избягва конфликтът на интереси, без да се изключва възможността изпитващият да е част от железопътното предприятие или управител на инфраструктурата, издаващи хармонизираното допълнително удостоверение. (12) В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2004/49/ЕО железопътните предприятия и управителите на инфраструктури отговарят за нивото на подготовка на своите машинисти. За тази цел при набиране на нови машинисти железопътните предприятия и управителите на инфраструктури следва да отчитат подготовката и квалификацията, придобити преди това в съответствие с член 13, параграф 3 от посочената директива. Важно е също така да се вземат мерки, за да се гарантира, че са обучени достатъчен брой машинисти. В този контекст обаче е необходимо да бъдат взети мерки направените от железопътните предприятия или от управителите на инфраструктури инвестиции за обучението на машиниста да не водят до неоснователно облагодетелстване на друго железопътно предприятие или управител на инфраструктура в случаите, когато този машинист доброволно напуска първото железопътно предприятие или управител на инфраструктура. Тези мерки могат да бъдат от всякакъв характер, например национално законодателство, колективни трудови договори, договорни клаузи, които обвързват машинистите и техните работодатели, или споразумения, уреждащи условията за преминаване на машинисти от едно предприятие в друго, при условие че машинистите са страна по тези споразумения. (13) Изискванията за компетентност на персонала и условията за опазване на здравето и безопасност се определят в контекста на директивите за оперативна съвместимост, и по-специално като част от ТСОС „Управление на движението и експлоатация“. Необходимо е да се осигури съгласуваност между тези ТСОС и приложенията към настоящата директива. Комисията ще постигне това чрез изменението или адаптирането на съответната ТСОС към настоящата директива и приложенията към нея, като използва процедурите, предвидени в Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (7) и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на конвенционалната железопътна система (8). (14) За да се увеличат свободата на движение на работниците и безопасността на общностните железници, следва да се отдели специално внимание на другите членове на екипажа по локомотивите и влаковете, които осъществяват критични за безопасността функции. Следователно държавите-членки следва да гарантират, че другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции, отговарят на минималните стандарти, заложени в ТСОС за експлоатацията и управлението на движението. Като отчита националните планове за въвеждане, които следва да бъдат нотифицирани от държавите-членки във връзка с изпълнението на ТСОС, Агенцията следва да определи възможностите за сертифицирането на другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции, и да направи оценка на въздействието на различните варианти. Комисията следва да внесе, ако е целесъобразно, предложение относно условията и процедурите за сертифицирането на другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции на локомотиви и влакове. (15) Изискванията относно свидетелствата и хармонизираните допълнителни удостоверения, определени в настоящата директива, следва да се отнасят единствено до правните условия, които дават право на машиниста да управлява влак. Всички други правни изисквания, съвместими със законодателството на Общността и прилагани по недискриминационен начин, които се отнасят до железопътни предприятия, управители на инфраструктури и подвижен състав, следва също да бъдат спазени, за да може даден машинист да управлява влак в рамките на определена инфраструктура. (16) Настоящата директива следва да не влиза в противоречие с прилагането на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на такива данни (9) и на Регламент (ЕО) № 45/2001 г. на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. за защита на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и свободното движение на такива данни (10). (17) За да се гарантира необходимата еднообразност и прозрачност, Общността следва да установи взаимно признат от държавите-членки единен модел за сертифициране, удостоверяващ, че машинистите отговарят на определени минимални условия, както и че притежават професионална квалификация и езикови познания, като остави на компетентните органи в държавите-членки задължението да издават свидетелства, а на железопътните предприятия и управителите на инфраструктури задължението да издават хармонизирани допълнителни удостоверения. (18) Агенцията също така следва да разгледа възможността за използване на смарткарта вместо свидетелства и хармонизирани допълнителни удостоверения. Предимството на смарткартата би било, че тя комбинира посочените два елемента в един и същевременно може да намери други приложения в сферата на сигурността или за целите на управлението на машинистите. (19) Цялата информация, съдържаща се в свидетелствата, хармонизираните допълнителни удостоверения и регистрите на свидетелства и хармонизирани допълнителни удостоверения, следва да се използва от органите по безопасност, за да улесни оценката на процеса на сертифициране на персонала, предвидена в членове 10 и 11 от Директива 2004/49/ЕО, и да ускори издаването на сертификати за безопасност, предвидени в посочените членове. (20) Назначаването на машинисти, придобили правоспособност в съответствие с настоящата директива, не следва да освобождава железопътните предприятия и управителите на инфраструктури от задължението да внедрят система за мониторинг и вътрешен контрол на компетентността и поведението на техните машинисти съгласно член 9 и приложение III към Директива 2004/49/ЕО и следва да бъде част от тази система. Хармонизираното допълнително удостоверение не следва да освобождава нито железопътните предприятия, нито управителите на инфраструктури от тяхната отговорност за безопасността, и в частност за обучението на техния персонал. (21) Определени дружества предоставят услугите на локомотивни машинисти на железопътни предприятия и управители на инфраструктури. В такива случаи отговорност за това, дали определен машинист притежава свидетелство и удостоверение в съответствие с настоящата директива, следва да носи железопътното предприятие или управителят на инфраструктура, които наемат машиниста. (22) За да продължи да функционира ефективно железопътният транспорт, машинистите, които упражняват тази професия преди влизането в сила на настоящата директива, следва да запазят придобитите права по време на определен преходен период. (23) Следва да се избягват ненужните административни и финансови тежести при замяната на разрешителните за управление, издадени на машинисти преди прилагането на съответните разпоредби от настоящата директива, с хармонизирани допълнителни удостоверения и свидетелства, които са в съответствие с настоящата директива. Следователно правата за управление, предоставени на машинистите преди това, следва да бъдат запазени, доколкото е възможно. Квалификацията и опитът на всеки машинист или група от машинисти следва да се взимат предвид от издаващите организации при замяна на разрешителните за управление. Издаващата организация следва да реши въз основа на квалификацията и/или опита дали е необходимо даден машинист или група от машинисти да преминат допълнителни изпити и/или обучение, преди да могат да получат заместващи свидетелства и хармонизирани допълнителни удостоверения. Следователно издаващата организация следва да реши дали квалификацията и/или опитът са достатъчни, за да се издадат необходимите свидетелства и хармонизирани допълнителни удостоверения, без да е необходим допълнителен изпит или обучение. (24) Ненужната административна и финансова тежест следва да се избягва и тогава, когато машинистите сменят работодателя си. Железопътно предприятие, което назначава машинист, следва да има предвид вече придобитата компетентност и, доколкото е възможно, да ограничи допълнителните изпити и обучение. (25) Настоящата директива не следва да гарантира взаимно признаване на правата за управление, които машинистите са придобили преди нейното прилагане, без това да засяга общата схема за взаимно признаване, определена съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (11), която ще продължи да се прилага до края на преходния период. (26) Необходимите за изпълнението на настоящата директива мерки следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12). (27) По специално на Комисията следва да се предостави правомощието да определи условията и критериите, необходими за прилагането на настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива или да я допълнят чрез добавянето на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (28) Когато поради наложителни причини от неотложен характер сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да приложи процедурата за неотложни случаи, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, по отношение на приемането на общностни критерии за избор на изпитващи и изпити, както е предвидено в настоящата директива, и за адаптиране на приложенията към настоящата директива спрямо научно-техническия прогрес, както е предвидено в нея. (29) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (13) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността таблици, които показват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и приетите мерки за нейното транспониране, и да осигурят публичен достъп до тях. (30) Държавите-членки следва да предвидят механизми за контрол на спазването на настоящата директива и подходящи действия, в случай че машинист наруши някоя от нейните разпоредби. (31) Държавите-членки следва да предвидят подходящи санкции за нарушаване на националните разпоредби за прилагането на настоящата директива. (32) Доколкото целта на настоящата директива, а именно създаването на обща регулаторна рамка за сертифицирането на машинисти, управляващи локомотиви и влакове за превоз на пътници и стоки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може, като се имат предвид мащабът и последиците от настоящата директива, да бъде по-добре постиганата на общностно равнище, Общността може да вземе мерки съгласно принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (33) С оглед на рентабилността може да се окаже целесъобразно машинистите, работещи изключително на територията на една държава-членка, временно да се изключат от приложното поле на настоящата директива по отношение на задължението да притежават свидетелства и хармонизирани допълнителни удостоверения в съответствие с нея. Условията, уреждащи подобно изключване, следва да бъдат ясно определени. (34) Държава-членка, която няма железопътна система, нито планира да има такава в непосредствено бъдеще, би се обвързала с несъразмерно и безпредметно задължение, ако следва да транспонира и прилага разпоредбите на настоящата директива. Следователно, докато нямат железопътна система, такива държави-членки следва да бъдат освободени от задължението да транспонират и прилагат настоящата директива, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ЦЕЛ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член I Цел В настоящата директива се определят условията и редът за сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността. В нея се посочват задачите, за които носят отговорност компетентните органи на държавите-членки, машинистите и другите участници в сектора, в частност железопътните предприятия, управителите на инфраструктури и центровете за обучение. Член 2 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага по отношение на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността, железопътни предприятия, за които се изискват сертификати за безопасност, или управители на инфраструктури, за които се изискват разрешителни за безопасност. 2. Държавите-членки не възпрепятстват товарните влакове въз основа на национални разпоредби, отнасящи се до друг персонал на товарни влакове, да пресичат граници или да извършват вътрешен транспорт в рамките на тяхната територия. 3. Без да се засягат разпоредбите на член 7, държавите-членки могат да изключат от приложното поле на мерките, които приемат за целите на прилагането на настоящата директива, машинисти, работещи изключително във: а) метро, трамваи и други теснолинейни железопътни системи; б) мрежи, които са функционално отделени от останалата железопътна система и са предвидени единствено за извършването на местни, градски и извънградски услуги за превоз на пътници и товари; в) железопътна инфраструктура - частна собственост, която съществува изключително само за да се използва от собствениците на инфраструктурата за извършване на техни собствени товарни превози; г) отсечки от коловозите, които са временно затворени за движение с цел поддръжка, подновяване или усъвършенстване на железопътната система. Член 3 Определения За целите на настоящата директива: а) „компетентен орган“ означава органът по безопасност, посочен в член 16 от Директива 2004/49/ЕО; б) „машинист“ означава лице, способно и имащо право да управлява влакове, включително локомотиви, маневрени локомотиви, работни влакове, возила за поддръжка или влакове за железопътен превоз на пътници или стоки, по независим, отговорен и безопасен начин; в) „други членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции“ означава железопътен персонал, различен от машинисти, който помага за осигуряване на безопасността на влака, пътниците и превозваните товари; г) „железопътна система“ означава системата, състояща се от железопътните инфраструктури, които се състоят от линиите и стационарните съоръжения на железопътната система, както и подвижния състав от всякаква категория и произход, пътуващ в рамките на тази инфраструктура, както е определено в директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО; д) „управител на инфраструктура“ означава всеки орган или предприятие, отговорни по-специално за изграждането и поддръжката на цялата или част от железопътната инфраструктура по смисъла на член 3 от Директива 91/440/ЕИО, което може да включва и управлението на системите за контрол и безопасност на инфраструктурата. Функциите на управителя на инфраструктура на определена мрежа или част от нея могат да се разпределят на различни органи или предприятия; е) „железопътно предприятие“ означава всяко железопътно предприятие по смисъла на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределение на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за използването на железопътната инфраструктура (14) и всяко друго публично или частно предприятие, което извършва железопътен превоз на стоки и/или пътници, при което се изисква предприятието да осигури теглителна сила. Това включва и предприятия, които предоставят само теглителна сила; ж) „технически спецификации за оперативна съвместимост“ или „ТСОС“ означава спецификациите, на които отговаря всяка подсистема или част от подсистема с оглед изпълнение на основните изисквания и гарантиране на оперативната съвместимост на трансевропейската система за високоскоростни влакове и конвенционалната железопътна система по смисъла на директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО; з) „Агенция“ означава Европейската железопътна агенция, учредена съгласно Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15); и) „сертификат за безопасност“ означава сертификат, издаден на железопътно предприятие от компетентен орган в съответствие с член 10 от Директива 2004/49/ЕО; й) „удостоверение“ означава хармонизирано допълнително удостоверение, в което се посочва инфраструктурата, в рамките на която притежателят му има право да управлява влак, и подвижния състав, който притежателят има право да управлява; к) „разрешително за безопасност“ означава разрешително, издадено на управител на инфраструктура от компетентен орган в съответствие с член 11 от Директива 2004/49/ЕО; л) „център за обучение“ означава образувание, акредитирано или признато да провежда курсове за обучение от компетентния орган. ГЛАВА II СЕРТИФИЦИРАНЕ НА МАШИНИСТИ Член 4 Модел за сертифициране на Общността 1. Машинистите са годни и квалифицирани да управляват влак и притежават следните документи: а) свидетелство, потвърждаващо, че машинистът отговаря на минимални изисквания относно здравословното състояние, образованието и общите професионални умения. Свидетелството удостоверява самоличността на машиниста и в него се посочват издаващият орган и срокът му на валидност. Докато не бъде приет модел за сертифициране на Общността съгласно параграф 4, свидетелството се издава в съответствие с изискванията на приложение I; б) едно или повече удостоверения, посочващи инфраструктурата, за която притежателят е придобил правоспособност, и подвижния състав, който машинистът има право да управлява. Всяко удостоверение отговаря на изискванията на приложение I. 2. При все това изискването за притежаване на удостоверение за определена част от инфраструктурата не се прилага в извънредните случаи, предвидени по-долу, при условие че друг машинист, притежаващ валидно удостоверение за съответната инфраструктура, придружава машиниста по време на управлението: а) в случай че поради нарушение в железопътната услуга е необходимо отклонение на влакове или извършване на поддръжка на коловозите, както е посочено от управителя на инфраструктура; б) при изключителни, еднократни услуги, когато се използват исторически влакове; в) при извънредни, еднократни услуги за превоз на товари, при условие че управителят на инфраструктурата е дал съгласието си; г) при доставка или демонстрация на нов влак или локомотив; д) за целите на обучението и провеждането на изпити на машинисти. Решението за използване на тази възможност се взима от железопътното предприятие и не може да бъде наложено от съответния управител на инфраструктура или от компетентния орган. Когато се използва допълнителен машинист, както е предвидено по-горе, управителят на инфраструктура се уведомява предварително. 3. Удостоверението дава права за управление в една или повече от следните категории: а) категория А: маневрени локомотиви, работни влакове, железопътни превозни средства за поддръжка и локомотиви, когато се използват за маневриране; б) категория Б: превоз на пътници и/или стоки. Едно удостоверение може да съдържа разрешителни за всички категории и да обхваща всички кодове съгласно параграф 4. 4. До 4 декември 2008 г. Комисията приема въз основа на изготвен от Агенцията проект модели на Общността за свидетелството, удостоверението и завереното копие на удостоверението и определя техните технически характеристики, като взима предвид и мерки за предотвратяване на подправяне. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълнят, се приемат по процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. До 4 декември 2008 г. Комисията приема мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, отнасящи се до кодекси на Общността за различните видове в категории А и Б съгласно параграф 3 от настоящия член, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3, въз основа на препоръка от Агенцията. Член 5 Мерки за борба с измамите Компетентните органи и издаващите органи предприемат всички необходими мерки, за да избегнат рисковете от подправяне на свидетелствата и удостоверенията и преправяне на регистрите, предвидени в член 22. Член 6 Собственост, език и издаващи органи 1. Свидетелството е собственост на притежателя му и се издава от компетентния орган съгласно член 3, буква а). Когато компетентен орган или негов представител издаде свидетелство на национален език, който не е език на Общността, той изготвя двуезичен вариант на свидетелството, като използва един от езиците на Общността. 2. Удостоверение се издава от железопътното предприятие или управителя на инфраструктура, който назначава или наема машиниста. Удостоверението е собственост на предприятието или управителя, който го издава. Все пак, в съответствие с член 13, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО, машинистите имат право да получат заверен препис от него. Когато железопътно предприятие или управител на инфраструктура издават удостоверение на национален език, различен от езиците на Общността, те изготвят двуезичен вариант на удостоверението, като използват един от езиците на Общността. Член 7 Териториално действие 1. Свидетелствата са валидни за цялата територия на Общността. 2. Удостоверенията са валидни само за посочените в тях инфраструктури и подвижен състав. Член 8 Признаване на документи за правоспособност на машинисти от трети страни Документите за правоспособност на машинисти от трети страни, работещи изключително по трансгранични отсечки от железопътната система на държава-членка, могат да бъдат признати от тази държава-членка в съответствие с което и да било двустранно споразумение със съответната трета страна. ГЛАВА III УСЛОВИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО И УДОСТОВЕРЕНИЕ Член 9 Минимални изисквания 1. За да получат свидетелство, кандидатите следва да отговарят на минималните изисквания, определени в членове 10 и 11. За да получат удостоверение и за да остане то валидно, кандидатите следва да притежават свидетелство и да отговорят на минималните изисквания, определени в членове 12 и 13. 2. Всяка държава-членка може да наложи по-строги изисквания във връзка с издаването на свидетелства на своя собствена територия. Независимо от това тя признава свидетелствата, издадени от други държави-членки, в съответствие с член 7. Раздел I Свидетелство Член 10 Минимална възраст Държавите-членки предвиждат минимална възраст от 20 години за кандидатите за свидетелства. Все пак всяка държава-членка може да издава свидетелства на кандидати, навършили 18 години, като в такъв случай валидността на съответното свидетелство се ограничава само до територията на издаващата държава-членка. Член 11 Основни изисквания 1. Кандидатите следва да имат най-малко успешно завършено образование с продължителност поне девет години (основно и средно) и успешно завършен основен курс на обучение, съответстващ на ниво 3 съгласно Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. относно съответствието между професионалните квалификации на страните-членки на Европейската общност (16). 2. Кандидатите потвърждават физическата си годност, като преминават медицински преглед, извършен от или под надзора на - по преценка на държавата-членка - акредитиран или признат лекар по смисъла на член 20. Прегледът обхваща най-малко критериите, посочени в раздели 1.1,1.2, 1.3 и 2.1 от приложение II. 3. Кандидатите демонстрират професионалната си психологическа пригодност, като преминават преглед, извършен от или под надзора на - по преценка на държавата-членка - акредитиран или признат психолог или лекар по смисъла на член 20. Прегледът обхваща най-малко критериите, посочени в раздел 2.2 от приложение II. 4. Кандидатите демонстрират общата си професионална компетентност, като полагат изпит, обхващащ най-малко общите въпроси, посочени в приложение IV. Раздел II Удостоверение Член 12 Езикови познания Критерият за езикови познания, посочен в приложение VI, се спазва за инфраструктурата, за която важи удостоверението. Член 13 Професионална квалификация 1. Кандидатите следва да издържат изпит, тестващ професионалните им познания и компетентност във връзка с подвижния състав, за който се иска удостоверението. Този изпит обхваща най-малко общите въпроси, посочени в приложение V. 2. Кандидатите следва да издържат изпит, тестващ професионалните им познания и компетентност във връзка с инфраструктурата, за която се иска удостоверението. Този изпит обхваща най-малко общите въпроси, посочени в приложение VI. Когато е уместно, изпитът обхваща и езиковите познания съгласно раздел 8 от приложение VI. 3. Железопътното предприятие или управителят на инфраструктура обучават кандидатите във връзка със съответната им система за управление на безопасността, предвидена в Директива 2004/49/ЕО. ГЛАВА IV ПРОЦЕДУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО И НА УДОСТОВЕРЕНИЕ Член 14 Получаване на свидетелство 1. Компетентният орган публикува процедурата, която трябва да се следва за получаване на свидетелство. 2. Всички молби за издаване на свидетелства се подават до компетентния орган от кандидат-машиниста или от друг субект от негово име. 3. Молбите, подадени до компетентния орган, могат да бъдат за издаване на ново свидетелство, за актуализиране на данните в свидетелството, за подновяване или издаване на дубликат. 4. Компетентният орган издава свидетелството възможно най-бързо и не по-късно от един месец след получаване на всички необходими документи. 5. Свидетелството е валидно 10 години съгласно член 16, параграф 1. 6. Свидетелството се издава в един оригинален екземпляр. Забранява се всяко издаване на дубликат не от компетентния орган, от който се изисква съответен дубликат. Член 15 Получаване на удостоверение Всяко железопътно предприятие и всеки управител на инфраструктура определят своя собствена процедура за издаване и подновяване на удостоверенията съгласно настоящата директива като част от своята система за управление на безопасността, както и процедури за обжалване, които позволяват на машинистите да поискат преразглеждане на решение, свързано с издаването, подновяването, спиране действието или отнемането на удостоверение. В случай на спор предприятията могат да се обърнат към компетентния орган или друг независим орган по обжалване. Железопътните предприятия и управителите на инфраструктура актуализират незабавно удостоверението, когато притежателят му е получил допълнителни разрешителни, отнасящи се до подвижния състав или инфраструктурата. Член 16 Периодични проверки 1. За да остане едно удостоверение валидно, неговият притежател минава периодични прегледи и/или тестове, отнасящи се до изискванията, посочени в член 11, параграфи 2 и 3. По отношение на медицинските изисквания се спазва минималната честота съгласно разпоредбите на раздел 3.1 от приложение II. Тези медицински прегледи се провеждат от или под наблюдението на акредитирани или признати лекари съгласно член 20. По отношение на общите професионални познания се прилагат разпоредбите на член 23, параграф 8. При подновяването на свидетелство компетентният орган проверява в регистъра, предвиден в член 22, параграф 1, буква а), дали машинистът отговаря на изискванията, посочени в първа алинея от настоящия параграф. 2. За да остане едно удостоверение валидно, неговият притежател минава периодични изпити и/или тестове, отнасящи се до изискванията, посочени в членове 12 и 13. Честотата на тези изпити и/или тестове се определя от железопътното предприятие или управителя на инфраструктура, който назначава или наема машиниста, съгласно собствената му система за управление на безопасността, като се спазва минималната честота, установена в приложение VII. За всяка от тези проверки издаващият орган потвърждава чрез бележка върху удостоверението и в регистъра, предвиден в член 22, параграф 2, буква а), че машинистът отговаря на изискванията, посочени в първата алинея от настоящия параграф. 3. Когато някоя периодична проверка бъде пропусната или даде отрицателен резултат, се прилага процедурата, посочена в член 18. Член 17 Прекратяване на заетост Когато някой машинист прекрати заетостта си в определено железопътно предприятие или управител на инфраструктура, последният незабавно уведомява компетентния орган. Свидетелството остава валидно, ако условията по член 16, параграф 1 все още се изпълняват. Удостоверението става невалидно с прекратяване на заетостта на притежателя му като машинист. Все пак притежателят получава заверен препис от него и от всички документи, удостоверяващи неговото професионално обучение, квалификации, опит и професионална компетентност. Когато се издава удостоверение на машинист, железопътното предприятие или управителят на инфраструктура взима предвид всички тези документи. Член 18 Наблюдение на машинистите от железопътните предприятия и управителите на инфраструктури 1. От железопътните предприятия и управителите на инфраструктура се изисква да следят и да проверяват дали свидетелствата и удостоверенията на машинистите, които назначават или наемат, са валидни. Те въвеждат система за наблюдение на своите машинисти. Ако резултатите от това наблюдение поставят под съмнение компетентността на машиниста за извършваната работа и удължаването на валидността на неговото свидетелство или удостоверение, железопътните предприятия и управителите на инфраструктура незабавно предприемат необходимите действия. 2. Ако някой машинист смята, че здравословното му състояние поставя под съмнение пригодността му за работа, той незабавно информира железопътното предприятие или съответно управителя на инфраструктура. Веднага щом разбере или бъде информиран от лекар, че здравословното състояние на даден машинист се е влошило до такава степен, че поставя под съмнение пригодността му за работа, железопътното предприятие или управителят на инфраструктура незабавно предприема необходимите действия, включително прегледа, описан в раздел 3.1 от приложение II, и ако е необходимо - отнемане удостоверението и актуализиране на регистъра, предвиден в член 22, параграф 2. Освен това те следва да следят по време на дежурството им машинистите никога да не са под влиянието на вещество, което има вероятност да наруши тяхната концентрация, внимание или поведение. Компетентният орган бива информиран незабавно за всички случаи на нетрудоспособност за повече от три месеца. ГЛАВА V ФУНКЦИИ И РЕШЕНИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН Член 19 Функции на компетентния орган 1. Компетентният орган изпълнява следните функции по прозрачен и недискриминационен начин: а) издаване и подновяване на свидетелства и издаване на дубликати, както е предвидено в членове 6 и 14; б) осигуряване на периодични прегледи и/или тестове, както е предвидено в член 16, параграф 1; в) спиране действието и отнемане на свидетелства и уведомяване на издаващата организация за обосновани искания за прекратяване на удостоверения, както е предвидено в член 29; г) ако това е посочено от държавата-членка, признаване на лица или организации, както е предвидено в членове 23 и 25; д) осигуряване на публикуването и актуализирането на регистър на акредитираните или признати лица и органи, както е предвидено в член 20; е) водене и актуализиране на регистър на свидетелствата, предвиден в член 16, параграф 1 и член 22, параграф 1; ж) мониторинг на процеса по издаване на удостоверения на машинистите, както е предвидено в член 26; з) провеждане на проверки, както е предвидено в член 29; и) установяване на национални критерии за изпитващите, както е предвидено в член 25, параграф 5. Компетентният орган отговаря бързо на исканията за информация и незабавно предоставя допълнителна информация по всяко искане, когато подготвя свидетелствата. 2. Компетентният орган не възлага функциите, посочени в букви в), ж) и и) от параграф 1, на трети лица. 3. Всяко възлагане на функции е прозрачно и недискриминационно и не поражда конфликт на интереси. 4. Когато някой компетентен орган възлага или сключва договор за изпълнение на функции, посочени в параграф 1, буква а) или б), на някое железопътно предприятие, това е съобразено с поне едно от следните условия: а) железопътното предприятие издава свидетелства само на собствените си машинисти; б) железопътното предприятие не се ползва с изключителни права на съответната територия за нито една от възложените или предоставени за изпълнение с договор функции. 5. Когато някой компетентен орган възлага или сключва договор за изпълнение на функции, от упълномощения представител или изпълнител се изисква при изпълнението на такива функции да се спазват задълженията, наложени на компетентните органи от настоящата директива. 6. Когато някой компетентен орган делегира или сключва договор за изпълнението на функции, той осигурява система за контрол на изпълнението на тези функции и следи за спазването на условията, посочени в параграфи 2, 4 и 5. Член 20 Акредитиране и признаване 1. Лицата или органите, акредитирани по настоящата директива, се акредитират от орган по акредитирането, определен от съответната държава-членка. Процесът на акредитиране се основава на критерии за независимост, компетентност и безпристрастност, като съответните Европейски стандарти серия EN 45 000, и на оценяването на досие, внесено от кандидатите, които представят подходящи доказателства за своите умения в съответната област. 2. Като алтернатива на акредитирането, предвидено в параграф 1, някоя държава-членка може да предвиди лицата или органите, признати съгласно настоящата директива, да бъдат признати от компетентния орган или от друг орган, определен от съответната държава-членка. Признаването се основава на критерии за независимост, компетентност и безпристрастност. Все пак в случаите, когато търсената компетентност се среща изключително рядко, е възможно изключение от това правило, след като Комисията даде положително мнение съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2. Критерият за независимост не се прилага при провеждане на обучението, посочено в член 23, параграфи 5 и 6. 3. Компетентният орган следи за публикуването и актуализирането на регистър на лицата и органите, акредитирани или признати съгласно настоящата директива. Член 21 Решения на компетентния орган 1. Компетентният орган излага мотивите за своите решения. 2. Компетентният орган следи за въвеждането на административна процедура за обжалване, която да позволява на работодателите и машинистите да изискват преразглеждането на решение, отнасящо се до което и да е искане по настоящата директива. 3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за осигуряване на съдебен контрол върху решенията на компетентния орган. Член 22 Регистри и обмен на информация 1. От компетентните органи се изисква да: а) водят регистър на всички издадени, актуализирани, подновени, изменени, изтекли, със спряно действие, отнети или обявени за изгубени, откраднати или унищожени свидетелства. Този регистър съдържа за всяко свидетелство данните, посочени в раздел 4 от приложение I, до които се осигурява достъп посредством националния номер, определен за всеки машинист. Той се актуализира редовно; б) предоставят, при обосновано искане, информация за състоянието на такива свидетелства на компетентните органи на другите държави-членки, на Агенцията или на всеки работодател на машинисти. 2. От всяко железопътно предприятие и управител на инфраструктура се изисква да: а) води регистър или да следи за воденето на регистър на всички издадени, актуализирани, подновени, изменени, изтекли, със спряно действие, отнети или обявени за изгубени, откраднати или унищожени удостоверения. Този регистър съдържа за всяко удостоверение данните, посочени в раздел 4 от приложение I, както и данни, отнасящи се до периодичните проверки, предвидени в член 16. Той се актуализира редовно; б) сътрудничи на компетентния орган на държавата-членка, в която е седалището му, за целите на обмена на информация с него и предоставянето на достъп до искани данни; в) предоставя информация за съдържанието на такива удостоверения на компетентните органи на другите държави-членки по тяхно искане, когато това се изисква като следствие от техни транснационални дейности. 3. Машинистите имат право на достъп до свързаните с тях данни, които се съхраняват в регистъра на компетентните органи и железопътните предприятия, и при поискване получават извлечение от тези данни. 4. Компетентните органи си сътрудничат с Агенцията, за да осигурят оперативната съвместимост на регистрите, предвидени в параграфи 1 и 2. За тази цел Комисията приема до 4 декември 2008 г. въз основа на проект, подготвен от Агенцията, основните параметри на регистрите, които следва да бъдат създадени, като например данни, подлежащи на вписване, формата им и протокола за обмен на данни, права на достъп, срок на съхранение на данните и процедури, които се следват при несъстоятелност. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълнят, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. 5. Компетентните органи, управителите на инфраструктури и железопътните предприятия осигуряват съответствието с Директива 95/46/ЕО на регистрите, предвидени в параграфи 1 и 2, както и на начините на воденето им. 6. Агенцията осигурява съответствието на системата, предвидена в параграф 2, букви а) и б), с Регламент (ЕО) № 45/2001. ГЛАВА VI ОБУЧЕНИЕ И ИЗПИТИ ЗА МАШИНИСТИ Член 23 Обучение 1. Обучението на машинистите включва част, отнасяща се до свидетелството и отразяваща общите професионални познания, описани в приложение IV, и част, отнасяща се до удостоверението и отразяваща специфичните професионални познания, описани в приложения V и VI. 2. Методът на обучение отговаря на критериите, изложени в приложение III. 3. Целите на обучението са определени в приложение IV за свидетелството и в приложения V и VI за удостоверението. Тези подробни цели на обучението могат да бъдат допълнени или от: а) приложимите ТСОС, приети в съответствие Директива 96/48/ЕО или Директива 2001/16/ЕО. В този случай Комисията осигурява съответствието между ТСОС и приложения IV, V и VI; или, б) от критериите, предложени от Агенцията съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 881/2004. Тъй като са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълнят, тези критерии се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. 4. Съгласно член 13 от Директива 2004/49/ЕО държавите-членки вземат мерки за осигуряване на справедлив и недискриминационен достъп на кандидат-машинистите до обучението, необходимо за изпълнение на условията за получаване на свидетелство и на удостоверение. 5. Задачите на обучението, отнасящи се до общите професионални познания, предвидени в член 11, параграф 4, до езиковите познания, предвидени в член 12, и до професионалните познания, свързани с подвижния състав, предвидени в член 13, параграф 1, се изпълняват от лица или органи, които са акредитирани или признати съгласно член 20. 6. Задачите на обучението, отнасящи се до познания за инфраструктурата, предвидени в член 13, параграф 2, включително познаването на маршрутите и правилата и процедурите за експлоатация, се изпълняват от лица или органи, които са акредитирани или признати от държавата-членка, в която е разположена инфраструктурата. 7. По отношение на свидетелствата продължава да се прилага общата система за признаване на професионалните квалификации, въведена с Директива 2005/36/ЕО, за признаването на професионалната квалификация на машинисти, които са граждани на държава-членка и са получили свидетелството си за обучение в трета страна. 8. Въвежда се система за непрекъснат процес на обучение, за да се осигури поддържането на уменията на персонала съгласно точка 2, буква д) от приложение III към Директива 2004/49/ЕО. Член 24 Разходи за обучение 1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за избягване на неоснователното облагодетелстване на железопътно предприятие или управител на инфраструктура от инвестициите, договорени за обучението на машинист от друго железопътно предприятие или управител на инфраструктура, в случаите когато съответният машинист доброволно напуска това железопътно предприятие или управител на инфраструктура. 2. На прилагането на настоящия член се отделя специално внимание в доклада, предвиден в член 33, по-конкретно във връзка с буква е) от него. Член 25 Изпити 1. Изпитите и изпитващите, предвидени за целите на проверката на необходимата квалификация, се определят: а) за частта, отнасяща се до свидетелството - от компетентния орган, когато се определя процедурата, която трябва да се следва за получаване на свидетелство съгласно член 14, параграф 1; б) за частта, отнасяща се до удостоверението - от железопътното предприятие или от управителя на инфраструктурата, когато се определя процедурата, която трябва да се следва за получаване на удостоверение съгласно член 15. 2. Изпитите, предвидени в параграф 1, се ръководят от компетентни изпитващи, акредитирани или признати съгласно член 20, и се организират така, че да се избягва всякакъв конфликт на интереси. 3. Оценяването на познанията за инфраструктурата, включително познаването на маршрутите и правилата за експлоатация, се извършва от лица или органи, акредитирани или признати от държавата-членка, в която е разположена инфраструктурата. 4. Изпитите, предвидени в параграф 1, се организират така, че да се избягва всякакъв конфликт на интереси, без да се засяга възможността изпитващият да е свързан с железопътното предприятие или управителя на инфраструктурата, издаващи удостоверението. 5. Изборът на изпитващи и изпити може да бъде подчинен на критерии на Общността, определени въз основа на проект, подготвен от Агенцията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълнят, се приемат в съответствие процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. При наложителни причини от неотложен характер Комисията може да използва процедурата за неотложни случаи, посочена в член 32, параграф 4. При отсъствието на такива критерии на Общността компетентните органи въвеждат национални критерии. 6. В края на учебния курс се провеждат теоретични и практически изпити. Способността да се управлява машината се оценява по време на тестове за управление в мрежата. За проверка на прилагането на правилата за експлоатация и справянето на машиниста с особено трудни ситуации могат да се използват също и програми за симулация. ГЛАВА VII ОЦЕНКА Член 26 Стандарти за качество Компетентните органи следят всички дейности, свързани с обучение, оценка на уменията и подновяване на свидетелства и удостоверения, да подлежат на непрекъснато наблюдение по система от стандарти за качество. Тя няма да се прилага за дейности, вече обхванати от системите за управление на безопасността, въведени от железопътните предприятия и управителите на инфраструктури съгласно Директива 2004/49/ЕО. Член 27 Независима оценка 1. Във всяка държава-членка се провежда независима оценка на процедурите по придобиване и оценка на професионалните познания и компетентност, както и на системата за издаване на свидетелства и удостоверения, на периоди не по-големи от пет години. Тя не се прилага за дейности, вече обхванати от системите за управление на безопасността, въведени от железопътните предприятия и управителите на инфраструктури съгласно Директива 2004/49/ЕО. Тази оценка се провежда от квалифицирани лица, които не участват в съответните дейности. 2. Резултатите от тази независима оценка надлежно се документират и се представят на вниманието на съответните компетентни органи. Ако е необходимо, държавите-членки предприемат мерки за отстраняването на всякакви пропуски, открити при независимата оценка. ГЛАВА VIII ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА Член 28 Доклад относно другите членове на екипажа 1. В доклад, който се представя до 4 юни 2009 г., и като отчита ТСОС за експлоатация и управление на движението, разработени по директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО, Агенцията определя характеристиките и задачите на другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции и чиято професионална квалификация следователно допринася за безопасността на железниците, които следва да бъдат уредени на общностно равнище посредством система от свидетелства и/или удостоверения, която може да бъде подобна на системата, въведена от настоящата директива. 2. Въз основа на този доклад до 4 юни 2010 г. Комисията представя доклад и, когато е уместно, внася законодателно предложение за система за сертифициране на другите членове на екипажа, посочени в параграф 1. ГЛАВА IХ ПРОВЕРКИ И САНКЦИИ Член 29 Проверки от компетентния орган 1. Компетентният орган по всяко време може да направи проверка във влаковете, движещи се в неговия район на компетентност, дали машинистите на влакове притежават документи, издадени в съответствие с настоящата директива. 2. Въпреки проверките, предвидени в параграф 1, при проява на небрежност на работното място компетентният орган може да провери дали съответният машинист отговаря на изискванията, предвидени в член 13. 3. Компетентният орган може да проведе анкети по отношение спазването на изискванията на настоящата директива от машинистите, железопътните предприятия, управителите на инфраструктури, изпитващите и центровете за обучение, извършващи дейност в неговия район на компетентност. 4. Ако компетентният орган сметне, че машинист вече не отговаря на едно или повече от изискваните условия, той предприема следните мерки: а) ако се касае за свидетелство, издадено от компетентния орган, компетентният орган спира действието на свидетелството. Спирането е временно или постоянно, в зависимост от обхвата на създадените за железопътната безопасност проблеми. Органът незабавно уведомява съответния машинист и неговия работодател за мотивираното си решение, без да се засяга правото на обжалване, предвидено в член 21. Той посочва процедурата, която трябва да се следва за възстановяване на свидетелството; б) ако се касае за свидетелство, издадено от компетентните органи на друга държава-членка, компетентният орган се обръща към тези органи и представя обосновано искане или за провеждането на по-подробна проверка, или за спиране действието на свидетелството. Представилият искането компетентен орган информира Комисията и другите компетентни органи за своето искане. Органът, издал свидетелството, разглежда искането в срок четири седмици и уведомява другия орган за своето решение. Органът, издал свидетелството, уведомява също така Комисията и другите компетентни органи за своето решение. Всеки компетентен орган може да забрани на машинистите да действат в района на неговата компетентност до получаване на съобщение за решението на издаващия орган; в) ако се касае за удостоверение, компетентният орган се обръща към издаващия орган и изисква или провеждането на по-подробна проверка, или спиране действието на удостоверението. Издаващият орган предприема съответните мерки и докладва на компетентния орган в срок четири седмици. Компетентният орган може да забрани на машинистите да извършват дейности в района на неговата компетентност до получаване на доклада от издаващия орган, като информира Комисията и другите компетентни органи за това решение. Във всеки случай, ако компетентният орган сметне, че машинист създава сериозна заплаха за безопасността на железниците, той незабавно предприема необходимите действия, като например искане до управителя на инфраструктурата да спре влака и да забрани на машиниста да действа в района на неговата компетентност, колкото дълго е необходимо. Той информира Комисията и другите компетентни органи за всяко такова решение. Във всички случаи компетентният орган или определеният за това орган актуализира регистъра, предвиден в член 22. 5. Ако компетентен орган сметне, че решението, взето от компетентния орган на друга държава-членка съгласно параграф 4, не е съобразено със съответните критерии, въпросът се отнася до Комисията, която дава своето мнение в срок три месеца. Ако е необходимо, на съответната държава-членка се предлагат коригиращи мерки. В случай на несъгласие или спор въпросът се отнася до Комитета, посочен в член 32, параграф 1, и Комисията предприема необходимите мерки съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2. Всяка държава-членка може да продължи забраната определен машинист да извършва дейности на територията ѝ съгласно параграф 4, докато въпросът бъде решен съгласно настоящия параграф. Член 30 Санкции Без да се засягат каквито и да е други наказания или процедури, въведени от настоящата директива, държавите-членки установяват правила за санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни, недискриминационни и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби най-късно до датата, посочена в член 36, параграф 1, първа алинея, и незабавно я информират за всякакви последващи изменения, които ги засягат. ГЛАВА Х ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 31 Адаптиране на приложенията 1. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, като адаптират приложенията към научно-техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. При наложителни причини от неотложен характер Комисията може да използва процедурата за неотложни случаи по член 32, параграф 4. 2. Когато измененията се отнасят до здравето и условията за безопасност, Комисията осигурява провеждането на консултации със социалните партньори преди тяхното подготвяне. Член 32 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 96/48/ЕО. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1, 2, 4 и 6 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 33 Доклад Агенцията оценява развитието на процедурата по сертифициране на влакови машинисти съгласно настоящата директива. Тя представя пред Комисията не по-късно от четири години след приемането на основните параметри на регистрите, посочени в член 22, параграф 4, доклад, включващ, когато е уместно, подобрения в системата, които следва да се извършат по отношение на: а) процедурите за издаване на свидетелства и удостоверения; б) акредитирането на центровете за обучение и на изпитващите; в) въведената от компетентните органи система за качество; г) взаимното признаване на удостоверения; д) адекватността на изискванията към обучението, определени в приложения IV, V и VI във връзка със структурата на пазара, и категориите, посочени в член 4, параграф 2 буква а); е) взаимната връзка между регистрите и мобилността на пазара на труда. Освен това в този доклад Агенцията може, ако е уместно, да препоръча мерки по отношение на теоретичните и практическите изпити за професионални познания на кандидатите за издаване на хармонизирано удостоверение за подвижния състав и съответната инфраструктура. Въз основа на тези препоръки Комисията предприема подходящи мерки и предлага, ако е необходимо, промени в настоящата директива. Член 34 Използване на смарткарти До 4 декември 2012 г. Агенцията разглежда възможността за използването на смарткарта, комбинираща свидетелството и удостоверенията, предвидени в член 4, и подготвя анализ на разходите и ползите. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива във връзка с техническите и оперативните спецификации за смарткартите, се приемат въз основа на проект, изготвен от Агенцията, и в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3. Ако въвеждането на смарткартите не налага никакви промени в текста на настоящата директива и нейните приложения, спецификациите на смарткартите могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2. Член 35 Сътрудничество Държавите-членки си съдействат при въвеждането на настоящата директива. Компетентните органи си сътрудничат по време на етапа на въвеждане. Агенцията подпомага това сътрудничество и организира подходящи срещи с представители на компетентните органи. Член 36 Въвеждане 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 4 декември 2009 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира останалите държави-членки за това. 3. Задълженията за транспониране и изпълнение на настоящата директива не се прилагат за Кипър и Малта, докато на тяхната територия не бъде изградена железопътна система. Член 37 Постепенно въвеждане и преходни периоди Настоящата директива се въвежда постепенно, както е посочено по-долу. 1. Регистрите, предвидени в член 22, се въвеждат до две години след приемането на основните параметри на регистрите, посочени в член 22, параграф 4. 2. а) До две години след приемането на основните параметри на регистрите, посочени в член 22, параграф 4, удостоверенията или свидетелствата се издават в съответствие с настоящата директива, без да се засягат разпоредбите на точка 3, на машинисти, извършващи презгранични услуги, услуги за каботажен превоз или услуги по превоз на товари в друга държава-членка, или работещи на територията на най-малко две държави-членки. От същата дата всички машинисти на влакове, извършващи посочените по-горе услуги, включително тези, които още не притежават свидетелства или удостоверения в съответствие с настоящата директива, спазват изискването за редовни проверки, предвидени в член 16. б) До две години от въвеждането на регистрите, предвидени в точка 1, всички нови свидетелства и удостоверения се издават в съответствие с настоящата директива, без да се засягат разпоредбите на точка 3. в) До седем години от въвеждането на регистрите, предвидени в точка 1, всички машинисти следва да притежават свидетелства и удостоверения в съответствие с настоящата директива. Издаващите органи вземат предвид вече придобитата от всеки машинист професионална компетентност по такъв начин, че това изискване да не поражда ненужни административни и финансови тежести. Правата за управление, получени преди това от машинистите, се запазват, доколкото е възможно. Все пак издаващите органи могат да решат, че за отделни машинисти или съответно групи от машинисти са необходими допълнителни изпити и/или обучение за получаването на свидетелства и/или удостоверения съгласно настоящата директива. 3. Машинистите, придобили право на управление на влакове и локомотиви съгласно разпоредбите, действащи до прилагането на разпоредбите на точка 2, буква а) или б), могат да продължат да упражняват своята професионална дейност въз основа на тези права и без да се прилагат разпоредбите на настоящата директива, до седем години от въвеждането на регистрите, предвидени в точка 1. В случаите на стажант-машинисти, които са започнали утвърдена учебна програма или утвърден курс за обучение преди прилагането на точка 2, букви а) или б), държавите-членки могат да издадат удостоверения на тези стажанти в съответствие с действащите национални разпоредби. За машинистите и стажант-машинистите, посочени в настоящата точка, съответният компетентен орган или органи могат, в изключителни случаи, да допуснат изключение от медицинските изисквания, определени в приложение II. Валидността на всяко свидетелство, издадено с такова изключение, се ограничава до територията на съответната държава-членка. 4. Компетентните органи, железопътните предприятия и управителите на инфраструктура следят за постепенното въвеждане на периодични проверки, съответстващи на тези, предвидени в член 16, за машинисти, които не притежават свидетелства и удостоверения в съответствие с настоящата директива. 5. При искане от държава-членка Комисията изисква Агенцията, консултирайки се с тази държава-членка, да извърши анализ на разходите и ползите от прилагането на разпоредбите на настоящата директива, за да обучи машинисти, действащи изключително на територията на тази държава-членка. Анализът на разходите и ползите покрива период от десет години. Този анализ на разходите и ползите се представя пред Комисията до две години от въвеждането на регистрите, предвидени в точка 1. Ако анализът на разходите и ползите показва, че разходите от прилагането на разпоредбите на настоящата директива за такива машинисти на влакове надхвърлят ползите, Комисията приема решение съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2, до шест месеца след представянето на резултатите от анализа на разходите и ползите. Може да бъде взето решение разпоредбите на точка 2, букви б) и в) от настоящия член да не се прилагат за такива машинисти на влакове на територията на съответната държава-членка за срок до десет години. Не по-късно от 24 месеца преди изтичането на срока на това временно изключение Комисията, вземайки предвид съответното развитие в железопътния отрасъл на съответната държава-членка, може при спазване на процедурата по регулиране, посочена в член 32, параграф 2, да изиска от Агенцията извършването на друг анализ на разходите и ползите, който да бъде представен на Комисията не по-късно от 12 месеца преди изтичането на срока на това временно изключение. Комисията взима решение в съответствие с процедурата, описана във втората алинея от настоящата точка. Член 38 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 39 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година.

32007D0310

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 април 2007 година относно финансово подпомагане от Общността за спешни мерки за борба с инфлуенцата по птиците в Дания през 2006 година (нотифицирано под номер C(2007) 1820) (само текстът на датски език е автентичен) (2007/310/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 3, параграф 3 и член 3а, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В Решение 90/424/ЕИО се определят процедурите за финансовото участие на Общността за изпълнението на конкретни ветеринарни мерки, включително спешни мерки. В Решение 90/424/ЕИО, изменено с Решение 2006/53/ЕО (2), се предвижда финансово участие на Общността в полза на държавите-членки за покриване на някои разходи, свързани с предприемането на мерки за ликвидиране на инфлуенцата по птиците. (2) Огнища на инфлуенца по птиците се появиха в Дания през 2006 г. Появата на това заболяване представлява сериозен риск за добитъка в Общността. По силата на член 3а, параграф 2 от Решение 90/424/ЕИО Дания е предприела мерки за борба с възникналите огнища. (3) Изплащането на финансова помощ от Общността трябва да се извърши, при условие че заплануваните мерки са били действително приложени и че компетентните органи са предоставили цялата необходима информация на Общността в определен срок. (4) Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне на правила за финансиране от страна на Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с определени болести по животните в рамките на Решение 90/424/ЕИО на Съвета (3) след изменение на Решение 90/424/ЕИО с Решение 2006/53/ЕО вече не се прилага за инфлуенцата по птиците. Следователно е необходимо изрично да се предвиди в настоящото решение, че предоставянето на финансово подпомагане за Дания е подчинено на спазването на определени правила, установени в Регламент (ЕО) № 349/2005. (5) В член 3а, параграф 3 от Решение 90/424/ЕИО се предвижда, че финансовото участие на Общността възлиза на 50 % от допустимите разходи, направени от държавата-членка. (6) Дания е изпълнила всичките си технически и административни задължения в съответствие с член 3, параграф 3 и член 3а, параграф 2 от Решение 90/424/ЕИО. На 8 юни 2006 г. Дания е изпратила на Комисията информация за направените от нея разходи в рамките на възникналото огнище на зараза и след това е продължила да предоставя цялата необходима информация за разходите за компенсации, както и за оперативните разходи. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Финансово подпомагане от Общността 1. На Дания може да се предостави финансово подпомагане от Общността за направените от тази държава-членка разходи при предприемане на мерките, посочени в член 3а, параграф 2 от Решение 90/424/ЕИО, за борба с инфлуенцата по птиците през 2006 г. Финансовото участие възлиза на 50 % от направените разходи, допустими за финансиране от Общността. 2. За целите на настоящото решение членове от 2 до 5, членове 7 и 8, член 9, параграфи 2, 3 и 4 и член 10 от Регламент (ЕО) № 349/2005 се прилагат mutatis mutandis. Член 2 Адресати Адресат на настоящото решение е Кралство Дания. Съставено в Брюксел на 27 април 2007 година.

32008R1247

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1247/2008 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2008 година за дерогация от регламенти (ЕО) № 2402/96, (ЕО) № 2058/96, (ЕО) № 2305/2003, (ЕО) № 955/2005, (ЕО) № 969/2006, (ЕО) № 1918/2006, (ЕО) № 1964/2006, (ЕО) № 1002/2007, (ЕО) № 27/2008 и (ЕО) № 1067/2008 по отношение на датите за подаване на заявления и за издаване на лицензи за внос през 2009 г. в рамките на тарифните квоти за сладки картофи, нишесте от маниока, корени от маниока, зърнени култури, ориз и зехтин и за дерогация от регламенти (ЕО) № 382/2008, (ЕО) № 1518/2003, (ЕО) № 596/2004 и (ЕО) № 633/2004 по отношение на датите за издаване на лицензи за износ през 2009 г. в сектора на говеждото и телешкото месо, свинското месо, яйцата и птичето месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Решение 96/317/ЕО на Съвета от 13 май 1996 г. относно крайния резултат от консултациите с Тайланд в рамките на член XXIII от ГАТТ (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1095/96 на Съвета от 18 юни 1996 г. относно прилагането на споразуменията, посочени в Списък CXL, изготвен след приключването на преговорите по член XXIV.6 от ГАТТ (2), и по-специално член 1, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (3) и по-специално член 144, параграф 1, член 148 и член 161, параграф 3 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2402/96 на Комисията от 17 декември 1996 г. за откриване и управление на определени годишни тарифни квоти за сладки картофи и нишесте от маниока (4) предвижда специални разпоредби за подаването на заявления и издаването на лицензи за внос на сладки картофи в рамките на тарифни квоти 09.4013 и 09.4014, от една страна, и на нишесте от маниока в рамките на тарифни квоти 09.4064 и 09.4065, от друга. (2) В Регламент (ЕО) № 27/2008 на Комисията от 15 януари 2008 година относно откриването и управлението на някои годишни тарифни квоти за продукти, включени в кодове по КН 0714 10 91, 0714 10 98, 0714 90 11 и 0714 90 19 с произход от някои трети страни с изключение на Тайланд (5) се предвиждат специални разпоредби за подаването на заявления и издаването на лицензи за внос на обхванатите от него продукти в рамките на тарифните квоти 09.4009, 09.4010, 09.4011, 09.4012 et 09.4021. (3) В Регламент (ЕО) № 1067/2008 на Комисията от 30 октомври 2008 г. за откриване и управление на определени тарифни квоти за мека пшеница с качество, различно от високо качество, с произход от трети страни и за дерогация от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (6), Регламент (ЕО) № 2305/2003 на Комисията от 29 декември 2003 г. относно откриването и осигуряване на управлението на тарифна квота на Общността за внос на ечемик от трети страни (7) и Регламент (ЕО) № 969/2006 на Комисията от 29 юни 2006 г. относно откриването и осигуряване на управлението на тарифна квота на Общността за внос на царевица от трети страни (8) се предвиждат специални разпоредби за подаване на заявленията и издаването на лицензи за внос на мека пшеница с качество, различно от високото качество в рамките на тарифните квоти 09.4123, 09.4124 и 09.4125, на ечемик в рамките на тарифната квота 09.4126 и на царевица в рамките на тарифната квота 09.4131. (4) В Регламент (ЕО) № 2058/96 на Комисията от 28 октомври 1996 г. относно откриването и управлението на тарифни квоти за натрошен ориз по код по КН 1006 40 00, за производство на хранителни изделия по код по КН 1901 10 (9), Регламент (ЕО) № 1964/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за откриване и управление на квота за внос на ориз с произход от Бангладеш съгласно Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета (10), Регламент (ЕО) № 1002/2007 на Комисията от 29 август 2007 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет (11) и Регламент (ЕО) № 955/2005 на Комисията от 23 юни 2005 г. за отварянето на квота за внос в Общността на ориз с произход от Египет (12) се предвиждат специални разпоредби за подаването на заявления и издаването на лицензии за внос на натрошен ориз в рамките на тарифна квота 09.4079, на ориз с произход от Бангладеш - в рамките на тарифна квота 09.4517, на ориз с произход от и идващ от Египет - в рамките на тарифна квота 09.4094 и на ориз с произход от Египет - в рамките на тарифна квота 09.4097. (5) В Регламент (ЕО) № 1918/2006 на Комисията от 20 декември 2006 г. за откриването и управлението на тарифна квота за маслиново масло с произход от Тунис (13) се предвиждат специални разпоредби за подаването на заявления и издаването на лицензи за внос на зехтин в рамките на квота 09.4032. (6) Предвид официалните празници през 2009 година, следва да се направят дерогации за определени периоди от Регламент (ЕО) № 2402/96, Регламент (ЕО) № 2058/96, Регламент (ЕО) № 2375/2002, Регламент (ЕО) № 2305/2003, Регламент (ЕО) № 955/2005, Регламент (ЕО) № 969/2006, Регламент (ЕО) № 1918/2006, Регламент (ЕО) № 1964/2006, Регламент (ЕО) № 1002/2007 и Регламент (ЕО) № 27/2008 по отношение на датите за подаване на заявленията за лицензи за внос и издаването на тези лицензи, за да се гарантира спазването на въпросните квоти. (7) Член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 382/2008 на Комисията от 21 април 2008 г. относно правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензи в сектора на говеждото и телешкото месо (14), член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1518/2003 на Комисията от 28 август 2003 г. за определяне на подробни правила за прилагане на режима на износни лицензи в сектора на свинското месо (15), член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 596/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на режима на лицензи за износ в сектора на яйцата (16) и член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 633/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на режима на износни лицензи в сектора на птичето месо (17), гласят, че износните лицензи се издават в срядата след седмицата, в която са подадени заявленията за лицензи, при условие че Комисията не е предприела никаква специфична мярка през този период. (8) Предвид официалните празници през 2009 г. и последствията по отношение на публикуването на Официален вестник на Европейския съюз, периодът между подаването на заявленията и деня на издаването на лицензите е прекалено кратък, за да се гарантира доброто управление на пазара. Поради това този период следва да бъде удължен. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Сладки картофи 1. Чрез дерогация от член 3 от Регламент (ЕО) № 2402/96, заявления за лицензи за внос на сладки картофи за 2009 година в рамките на квоти 09.4013 и 09.4014 не могат да се подават преди вторник 6 януари 2009 г. и след вторник 15 декември 2009 г. 2. Чрез дерогация от член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2402/96, заявените лицензи за внос на сладки картофи на указаната в приложение I към настоящия регламент дата, в рамките на квоти 09.4013 и 09.4014, се издават на указаната в същото приложение I дата, при условията на мерките, приети съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (18). Член 2 Нишесте от маниока 1. Чрез дерогация от член 9, първа алинея от Регламент (ЕО) № 2402/96 заявления за лицензи за внос на нишесте от маниока за 2009 година в рамките на квоти 09.4064 и 09.4065 не могат да се подават преди вторник 6 януари 2009 г. и след вторник 15 декември 2009 г. 2. Чрез дерогация от член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2402/96, заявените лицензи за внос на нишесте от маниока на указаната в приложение II към настоящия регламент дата, в рамките на квоти 09.4064 и 09.4065, се издават на указаната в същото приложение II дата, при условията на мерките, приети съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006. Член 3 Корени от маниока 1. Чрез дерогация от член 8, алинея първа от Регламент (ЕО) № 27/2008 заявления за лицензи за внос на корени от маниока за 2009 година в рамките на квоти 09.4009, 09.4010, 09.4011, 09.4012 и 09.4021 не могат да се подават преди понеделник 5 януари 2009 г. и след сряда 16 декември 2009 г., 13:00 ч. брюкселско време. 2. Чрез дерогация от член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 27/2008 заявените лицензи за внос на корени от маниока на датите, указани в приложение III, в рамките на квоти 09.4009, 09.4010, 09.4011, 09.4012 и 09.4021, се издават на датите, указани в същото приложение III, при условията на мерките, приети съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006. Член 4 Зърнени култури 1. Чрез дерогация от член 4, параграф 1, алинея втора от Регламент (ЕО) № 1067/2008, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос за 2009 г. на мека пшеница с качество, различно от високо качество, в рамките на квоти 09.4123, 09.4124 и 09.4125 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. 2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2305/2003, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на ечемик за 2009 г., в рамките на квота 09.4126 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. 3. Чрез дерогация от член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 969/2006, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на царевица за 2009 г., в рамките на квота 09.4131 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. Член 5 Ориз 1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 2058/1996, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на натрошен ориз за 2009 г., в рамките на квота 09.4079 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 часа, брюкселско време. 2. Чрез дерогация от член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1964/2006, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на ориз с произход от Банглагеш за 2009 г., в рамките на квота 09.4517 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. 3. Чрез дерогация от член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1002/2007, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на ориз с произход и идващ от Египет за 2009 г. в рамките на квота 09.4094 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. 4. Чрез дерогация от член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 955/2005, първият период за подаване на заявления за лицензи за внос на ориз с произход от Египет за 2009 г. в рамките на квота 09.4097 започва да тече от 1 януари 2009 г. Тези заявления се подават най-късно до 11 декември 2009 г., петък, 13:00 ч. брюкселско време. Член 6 Зехтин Чрез дерогация от член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1918/2006, заявените на 6 април 2009 г., понеделник, или 7 април 2009 г., вторник, лицензи за внос на зехтин в рамките на квота 09.4032 се издават на 17 април 2009 г., петък, при условията на мерките, приети съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006. Член 7 Лицензи за износ с възстановяване по отношение на говеждото и телешкото месо, свинското месо, яйцата и птичето месо Чрез дерогация от член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 382/2008, от член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1518/2003, от член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 596/2004 и от член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 633/2004, лицензите за износ, за които заявленията са подадени през периодите, посочени в приложение IV към настоящия регламент, се издават на съответните дати, указани в него. Дерогацията, предвидена в първата алинея, се прилага, при условие че преди посочените дати на издаване не е взета нито една от специфичните мерки, предвидени в член 12, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 382/2008, в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1518/2003, в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 596/2004 и в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 633/2004. Член 8 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 декември 2008 година.

32003R2118

32003R2118 L 318/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2118/2003 НА КОМИСИЯТА от 2 декември 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Танзания и Сърбия и Черна гора (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2243/2001 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) На 21 октомври 2002 г. Комисията изпрати вербална нота на властите във Федеративна Република Югославия, с която попита дали страната има готовност да приеме внос от Общността на неопасни отпадъци, които са предназначени за оползотворяване, и ако е така, каква евентуална процедура за контрол би била приложена. (2) В своя отговор от 30 януари 2003 г. Сърбия и Черна гора информира Комисията, че ще приеме вноса от Общността на всички отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93 и няма да бъде прилагана никаква процедура за контрол. Тъй като бившата Федеративна Република Югославия наскоро промени конституцията и името си и прие името „Сърбия и Черна гора“, искането (визиращо всички отпадъци да бъдат обхванати в приложение Г на Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2243/2001 (4), следва да бъде отразено чрез добавянето на нова позиция с новото име на страната. (3) На 27 февруари 2003 г. Комисията беше официално информирана от Танзания за промяната в процедурата, приложима към внасянето от Общността на отпадъци, предназначени за оползотворяване. Внасянето на отпадъци от вид GE 010 ex 7001 00 вече не е забранено и към него следва да се прилагат само процедурите, свързани с обикновените търговски сделки. (4) Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 комитетът, създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (6), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (7), беше нотифициран за официалното искане на Танзания и за официалното искане на Сърбия и Черна гора на 30 април 2003 г. (5) С оглед на новата ситуация в тези страни е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999. (6) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение Г към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя съобразно приложение I към настоящия регламент. Член 2 Приложение A към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя съобразно приложение II към настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 2 декември 2003 година.

32009R0662

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 662/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година за установяване на процедура за договарянето и сключването на споразумения между държави-членки и трети държави по специфични въпроси на приложимото право към договорни и извъндоговорни задължения ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в), член 65 и член 67, параграф 5 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1), като имат предвид, че: (1) Трета част, дял IV от Договора дава правното основание за приемане на законодателство на Общността в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. (2) Съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси между държави-членки и трети държави по традиция се регламентира със споразумения между държавите-членки и третите държави. Тези споразумения, чийто брой вече е значителен, често отразяват специалните връзки между държава-членка или държави-членки и трета държава или трети държави и тяхната цел е да предоставят адекватна правна рамка за задоволяване на специфичните потребности на заинтересованите страни. (3) Съгласно член 307 от Договора държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки за премахване на несъответствията между достиженията на правото на Общността и международни споразумения, сключени между държави-членки и трети държави. Това може да включва необходимостта от предоговаряне на такива споразумения. (4) С цел предоставяне на подходяща правна рамка в отговор на специфичните потребности на държава-членка във връзка с нейните отношения с трета държава е възможно да има явна необходимост от сключване на нови споразумения с трети държави, отнасящи се до областите на гражданското правосъдие, които попадат в приложното поле на дял IV от трета част от Договора. (5) В своето Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. относно сключването на новата Конвенция от Лугано Съдът на Европейските общности потвърди, че Общността е придобила изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, подобно на Конвенцията от Лугано, с трети държави по въпроси, засягащи разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2) (Брюксел I). (6) Съгласно член 300 от Договора Общността е тази, която сключва споразумения между Общността и трета държава по въпроси, попадащи в изключителната компетентност на Общността. (7) Член 10 от Договора изисква от държавите-членки да съдействат за постигането на задачите на Общността и да се въздържат от предприемането на каквито и да е мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора. Това задължение за лоялно сътрудничество е с общо приложение и не зависи от това, дали компетентността на Общността е изключителна или не. (8) По отношение на споразуменията с трети държави относно специфични въпроси от областта на гражданското правосъдие, които попадат в изключителната компетентност на Общността, следва да се създаде последователна и прозрачна процедура, чрез която да се разрешава на държава-членка да изменя действащо споразумение или да договаря и сключва ново споразумение, по-специално когато самата Общност не е обявила намерението си да упражни външната си компетентност за сключване на споразумение посредством вече съществуващ мандат за водене на преговори или на предвиден мандат за водене на преговори. Тази процедура не следва да засяга изключителната компетентност на Общността и разпоредбите на членове 300 и 307 от Договора. Тя следва да бъде разглеждана като изключителна мярка и следва да бъде с ограничено приложно поле и срок. (9) Настоящият регламент не следва да се прилага, ако Общността вече е сключила споразумение със същия предмет със съответната трета държава. Две споразумения следва да се разглеждат като отнасящи се до един и същи предмет само ако и до степента, в която регулират по същество еднакви специфични правни въпроси. Разпоредби, в които само се изразява общо намерение за сътрудничество по такива въпроси, не следва да се считат за отнасящи се до един и същи предмет. (10) По изключение определени регионални споразумения между малко на брой държави-членки и малко на брой трети държави, например две или три, които имат за цел разглеждане на специфични местни въпроси и които не са открити за присъединяване на други държави, също следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. (11) За да се гарантира, че предвидено от държава-членка споразумение не засяга ефективността на правото на Общността и не подкопава правилното функциониране на установената от това право система или на политиката на Общността в областта на външните отношения, както е определена от Общността, от съответната държава-членка следва да се изисква да нотифицира Комисията за намеренията си с оглед да получи разрешение както за започване или продължаване на официални преговори по дадено споразумение, така и за сключване на споразумение. Тази нотификация следва да бъде извършена чрез писмо или по електронен път. В нея следва да се съдържа цялата релевантна информация и документация, която би позволила на Комисията да оцени очакваното отражение върху правото на Общността на резултатите от преговорите. (12) Следва да се прецени дали Общността има достатъчен интерес от сключване на двустранно споразумение между Общността и съответната трета държава или, в зависимост от случая - от замяна на действащо двустранно споразумение между държава-членка и трета държава със споразумение на Общността. За тази цел всички държави-членки следва да бъдат информирани за всяка получена от Комисията нотификация относно предвидено от държава-членка споразумение, за да могат да заявят своя интерес от присъединяване към инициативата на нотифициращата държава-членка. Ако в хода на този обмен на информация се появи достатъчен интерес на Общността, Комисията следва да прецени дали да направи предложение за мандат за водене на преговори с оглед сключването на споразумение между Общността и съответната трета държава. (13) Ако Комисията поиска допълнителна информация от дадена държава-членка във връзка със своята оценка дали на тази държава-членка следва да бъде разрешено да започне преговори с дадена трета държава, това искане не следва да засяга сроковете, в рамките на които Комисията трябва да вземе мотивирано решение по искането на същата държава. (14) Когато разрешава започването на официални преговори, Комисията следва, ако е необходимо, да разполага с възможност да предлага насоки за водене на преговорите или да поиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение. Комисията следва да бъде изцяло информирана на всички етапи на преговорите, що се отнася до въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, и следва да може да участва в качеството на наблюдател в преговорите по отношение на тези въпроси. (15) Когато нотифицират Комисията за своето намерение да започнат преговори с трета държава, държавите-членки следва да имат задължението за информиране на Комисията единствено относно елементите, които са от значение за предстоящата оценка от страна на Комисията. Разрешението от страна на Комисията, както и всички евентуални насоки за водене на преговори или, в зависимост от случая, отказът от страна на Комисията, следва да засягат единствено въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент. (16) Всички държави-членки следва да бъдат информирани за всяка нотификация до Комисията относно предвидени или договорени споразумения, както и за всички обосновани решения на Комисията съгласно настоящия регламент. Въпреки това подобна информация следва в пълна степен да зачита евентуалните изисквания за поверителност. (17) Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да гарантират, че всяка информация, определена като поверителна, се третира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3). (18) В случаите, когато въз основа на своята оценка Комисията не възнамерява да разреши започването на официални преговори или сключването на договорено споразумение, тя следва да даде на засегнатата държава-членка становище, преди да представи обоснованото си решение. В случай на отказ за разрешение за сключването на договорено споразумение становището следва също да бъде предоставено на Европейския парламент и на Съвета. (19) За да се гарантира, че договореното споразумение не препятства провеждането на външната политика на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, в споразумението следва да се предвиди или неговото пълно или частично денонсиране в случай на сключване на последващо споразумение между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна, относно същия предмет, или пряко заменяне на съответните разпоредби от споразумението с разпоредбите на такова последващо споразумение. (20) Следва да бъдат предвидени преходни мерки, за да се обхванат ситуации, при които към момента на влизането в сила на настоящия регламент определена държава-членка вече е започнала процеса на договаряне на споразумение с трета държава или е приключила преговорите, но още не е дала съгласието си да бъде обвързана със споразумението. (21) За да се гарантира натрупването на достатъчен опит по прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да представи доклад за това прилагане не по-рано от осем години след приемане на настоящия регламент. В този доклад, при упражняване на своите правомощия, Комисията следва да потвърди временния характер на настоящия регламент или да проучи дали настоящият регламент следва да бъде заменен с нов регламент, обхващащ същия предмет или включващ също специфични въпроси, попадащи в изключителните правомощия на Общността и уреждани с помощта на други правни актове на Общността, както е посочено в съображение 5. (22) Ако представеният от Комисията доклад потвърди временния характер на настоящия регламент, държавите-членки следва все още да могат, след представяне на доклада, да нотифицират Комисията относно провеждани или вече обявени преговори с цел получаване на разрешение за започване на официални преговори. (23) В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от Договора, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на своята цел. (24) В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент. (25) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Предмет и приложно поле 1. Настоящият регламент установява процедура, чрез която да се разреши на държава-членка да измени действащо споразумение или да договори и сключи ново споразумение с трета държава при спазване на условията, предвидени в настоящия регламент. Тази процедура не засяга съответната компетентност на Общността и държавите-членки. 2. Настоящият регламент се прилага към споразумения по специфични въпроси, попадащи изцяло или частично в приложното поле на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (4) и на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (5). 3. Настоящият регламент не се прилага, ако Общността вече е сключила споразумение със същия предмет със съответната трета държава. Член 2 Определения 1. За целите на настоящия регламент терминът „споразумение“ означава: а) двустранно споразумение между държава-членка и трета държава; б) регионално споразумение между ограничен брой държави-членки и трети държави - съседни на съответните държави-членки, което има за цел решаване на въпроси с местно значение и не е открито за присъединяване на други държави. 2. В контекста на регионалните споразумения, посочени в параграф 1, буква б), всяко позоваване в настоящия регламент на държава-членка или на трета държава се счита за позоваване на съответните държави-членки или трети държави. Член 3 Нотифициране на Комисията 1. Когато държава-членка възнамерява да започне преговори за изменение на съществуващо споразумение или за сключване на ново споразумение, попадащо в приложното поле на настоящия регламент, тя нотифицира писмено Комисията за намерението си възможно най-рано преди предвиденото започване на официалните преговори. 2. Нотификацията включва, по целесъобразност, копие от съществуващото споразумение, проекта на новото споразумение или проекта на предложението и всяка друга свързана с тях документация. Държавата-членка посочва предмета на преговорите и уточнява въпросите, които ще бъдат разгледани в предвиденото споразумение, или разпоредбите на съществуващото споразумение, които ще бъдат изменени. Държавата-членка може да предоставя всякаква друга допълнителна информация. Член 4 Оценка от Комисията 1. След получаване на нотификацията по член 3 Комисията преценява дали държавата-членка може да започне официални преговори. 2. При изготвянето на тази оценка Комисията проверява първо дали в следващите 24 месеца изрично се предвижда даването на мандат за водене на преговори с оглед на сключването на споразумение на Общността със съответната трета държава. Ако случаят не е такъв, Комисията проверява дали е изпълнено всяко едно от следните условия: а) съответната държава-членка е предоставила информация, посочваща, че има специален интерес от сключването на споразумение поради икономически, географски, културни, исторически, социални или политически връзки между държавата-членка и съответната трета държава; б) въз основа на предоставената от държавата-членка информация предвижданото споразумение не засяга ефективността на общностното право и не накърнява правилното функциониране на системата, установена от това право; и в) предвиденото споразумение няма да засегне предмета и целите на общностната политика в областта на външните отношения, както са определени от Общността. 3. Ако предоставената от държавата-членка информация е недостатъчна за целите на оценката, Комисията може да поиска допълнителна информация. Член 5 Разрешение за започване на официални преговори 1. Ако предвижданото споразумение изпълнява условията, предвидени в член 4, параграф 2, в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3, Комисията взема мотивирано решение относно искането на държавата-членка, с което ѝ разрешава да започне официални преговори по това споразумение. При необходимост Комисията може да предложи насоки за водене на преговорите и може да поиска в предвиденото споразумение да бъдат включени специални клаузи. 2. Предвижданото споразумение съдържа клауза, която предвижда: а) пълно или частично денонсиране на споразумението в случай на сключване на последващо споразумение със същия предмет между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна; или б) пряко заменяне на съответните разпоредби на споразумението с разпоредбите на последващо споразумение със същия предмет, сключено между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна. Посочената в първа алинея, буква а) клауза се формулира по следния начин: „(наименование/наименования на държавата-членка/държавите-членки) ще денонсира настоящото споразумение частично или изцяло, ако и когато Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки сключат споразумение с (наименование/наименования на третата държава/третите държави) по същите въпроси от областта на гражданското правосъдие като тези, уредени с настоящото споразумение“. Посочената в първа алинея, буква б) клауза се формулира по следния начин: „Настоящото споразумение или конкретни разпоредби от настоящото споразумение престават да се прилагат в деня на влизане в сила на споразумение между Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и (наименование/наименования на третата държава/третите държави), от друга страна, по въпросите, уредени от последващото споразумение“. Член 6 Отказ за даване на разрешение за започване на официални преговори 1. Ако въз основа на оценката по член 4 Комисията възнамерява да не разреши започването на официални преговори по предвиденото споразумение, тя дава становище до съответната държава-членка в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3. 2. В срок от 30 дни от получаване на становището на Комисията съответната държава-членка може да отправи искане към Комисията за провеждане на разисквания с оглед намиране на решение. 3. В случай че съответната държава-членка не отправи искане към Комисията за разисквания с нея в рамките на срока, предвиден в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 130 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3. 4. При разисквания, посочени в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 30 дни от приключването на разискванията. Член 7 Участие на Комисията в преговорите Комисията може да участва в преговорите между държавата-членка и третата държава като наблюдател, доколкото са засегнати въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент. Ако Комисията не участва като наблюдател, тя бива информирана за напредъка и резултатите, постигнати в различните фази на преговорите. Член 8 Разрешение за сключване на споразумението 1. Преди подписване на договорено споразумение съответната държава-членка нотифицира Комисията за резултата от преговорите и ѝ предоставя текста на споразумението. 2. След получаване на тази нотификация Комисията преценява дали договореното споразумение: а) отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква б); б) отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква в), дотолкова, доколкото са налице нови изключителни обстоятелства във връзка с това условие; и в) изпълнява изискванията по член 5, параграф 2. 3. Ако договореното споразумение изпълнява условията и изискванията, посочени в параграф 2, в срок от 90 дни от получаването на нотификацията, посочена в параграф 1, Комисията се произнася с мотивирано решение относно искането на държавата-членка, с което ѝ разрешава да сключи това споразумение. Член 9 Отказ за разрешение за сключване на споразумението 1. Когато въз основа на оценката по член 8, параграф 2 Комисията възнамерява да не разреши сключването на договореното споразумение, тя предоставя на съответната държава-членка, както и на Европейския парламент и на Съвета становище в срок от 90 дни от получаването на нотификацията, посочена в член 8, параграф 1. 2. В срок от 30 дни от получаването на становището на Комисията съответната държава-членка може да отправи искане до Комисията за провеждане на разисквания с оглед на намиране на решение. 3. Ако съответната държава-членка не отправи искане към Комисията за разисквания в рамките на срока, предвиден в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 130 дни от получаването на нотификацията, посочена в член 8, параграф 1. 4. При разискванията по параграф 2 Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 30 дни от приключването на разискванията. 5. Комисията нотифицира своето решение на Европейския парламент и на Съвета в срок от 30 дни от неговото вземане. Член 10 Поверителност При предоставянето на информация на Комисията съгласно член 3, член 4, параграф 3 и член 8 държавата-членка може да посочи дали някои от сведенията да се считат за поверителни и дали предоставената информация може да бъде споделена с други държави-членки. Член 11 Предоставяне на информация на държавите-членки Комисията изпраща на държавите-членки нотификациите, получени в съответствие с членове 3 и 8, и при необходимост, придружаващите документи, както и всички свои мотивирани решения по членове 5, 6, 8 и 9, при спазване на изискванията за поверителност. Член 12 Преходни разпоредби 1. Когато към момента на влизане в сила на настоящия регламент държава-членка вече е започнала процеса на преговори за споразумение с трета държава, се прилагат членове 3-11. Комисията може да предложи насоки за водене на преговорите или да поиска включването на специални клаузи, както е посочено съответно в член 5, параграф 1, втора алинея и член 5, параграф 2, когато етапът, на който се намират преговорите, позволява това. 2. Когато към момента на влизане в сила на настоящия регламент държава-членка вече е приключила преговорите, но все още не е сключила споразумението, се прилагат член 3, член 8, параграфи 2-4 и член 9. Член 13 Преразглеждане 1. Не по-рано от 13 юли 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент. 2. В този доклад: а) се потвърждава, че е целесъобразно срокът на действие на настоящия регламент да изтече на датата, определена в съответствие с член 14, параграф 1; или б) се препоръчва настоящият регламент да бъде заменен с нов регламент, считано от тази дата. 3. Ако в доклада бъде препоръчана замяна на настоящия регламент, както е посочено в параграф 2, буква б), той се придружава от подходящо законодателно предложение. Член 14 Изтичане на срока на действие 1. Срокът на действие на настоящия регламент изтича три години след представянето на посочения в член 13 доклад от Комисията. Срокът от три години, посочен в първа алинея, започва да тече на първия ден от месеца, следващ месеца на представянето на доклада или на Европейския парламент, или на Съвета, като се взема предвид по-късната от двете дати. 2. Независимо от изтичането на срока на действие на настоящия регламент на датата, определена в съответствие с параграф 1, се разрешава да бъдат продължени и приключени съгласно настоящия регламент всички продължаващи към тази дата преговори, които са започнати от държава-членка съгласно настоящия регламент. Член 15 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

31985R3460

31985R3460 L 332/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3460/85 НА КОМИСИЯТА от 6 декември 1985 година относно определяне на подробни правила за предоставяне на финансови компенсации за средиземноморските сардини КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Акта за присъединяване на Испания и Португалия, и по-специално членове 171 и 358 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3117/85 на Съвета от 4 ноември 1985 г. относно определянето на общи правила за предоставянето на финансови компенсации за сардините (1), и по-специално член 4 от него, като има предвид, че член 3 от Регламент (ЕИО) № 3117/85 определя условията за предоставянето на финансови компенсации по отношение на продуктите и видовете преработка, които отговарят на условията за компенсации, количественото ограничение от 43 000 тона и бенефициерите по схемата, както и определя метода за изчисляване на посочените компенсации; като има предвид, че тази схема трябва задължително да бъде прилагана за онези категории сардини, за които вероятността да бъдат реализирани след преработката им е най-голяма; като има предвид, че здравните и технически разпоредби, определени от националните органи, гарантират, че въпросните продукти се подлагат изцяло и окончателно на един от процесите за преработка, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3117/85; като има предвид, че съответствието на въпросните преработени продукти са съобразени с посочените разпоредби следва да подлежи на проверка; като има предвид, че отговорността за вземане на решението относно количествата, по отношение на които всеки производител, установен на територията на дадена държава-членка, отговаря на условията за получаване на компенсация, следва да бъде предоставена от държавите-членки; като има предвид, че за да спази предвиденото по настоящата схема количествено ограничение на Общността от 43 000 тона, всяка държава-членка следва да информира Комисията в началото на пазарната година за общото предоставено количество; като има предвид, че по целесъобразност, когато бъде надхвърлено максималното количествено ограничение, е необходимо да бъдат предвидени методи за намаляване на общото количество; като има предвид, че за да се гарантира изплащането на компенсацията за онези количества, за които е установено, че отговарят на условията за обезщетяване, в един разумен срок, максималният период за преработка и за подаване от преработвателя на заявление за изплащане на компенсацията следва да се определи на шест месеца след датата на доставката; като има предвид, че за ускоряване изплащането на компенсацията следва да се предвиди производителят или организацията на производители да издаде писмено удостоверение, че всяко продадено количество е част от общото количество, което отговаря на условията за получаване на компенсация, така както то е определено за съответния производител или организация на производители; като има предвид освен това, че с цел да могат да се извършват проверки по подадените декларации, следва да се предвиди държавите-членки да обменят помежду си необходимата информация, която се отнася до тези декларации; като има предвид, че за осигуряване на постоянен контрол организациите, които отговарят на условията за получаване на компенсация, трябва задължително и своевременно да държат в течение инспектиращия орган за осъществяваната от тях преработвателна дейност; като има предвид, че по силата на разпоредбите на член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване, институциите на Общността могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени в членове 171 и 358 от Акта; като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибни продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент определя подробните правила за предоставяне по отношение на средиземноморските сардини на финансови компенсации, по-нататък наричани „компенсации“, посочени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 3117/85 на Съвета. Член 2 1. Компенсацията се предоставя само по отношение на сардини, които са продадени на преработвател за пълна и окончателна преработка при условията, определени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 3117/85, съгласно здравните и технически разпоредби, които се отнасят за продукти, предназначени за човешка консумация, които са в сила в държавата-членка в която е установено преработвателното предприятие. 2. За целите на параграф 1, понятието „преработвател“ се дефинира като физическо или юридическо лице, което: - преработва средиземноморски сардини по един от методите, предвидени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 3117/85, - отговаря на условията, определени в националното законодателство на съответната държава-членка за преработка чрез един от посочените методи. Член 3 1. Количеството, което отговаря на условията за компенсация, се определя ежегодно за всяка пазарна година и за всеки отделен производител или организация на производители по негова/нейна молба, като това се извършва предварително от държавата-членка, в която е установен производителят или организацията на производители на базата на средното годишно количество, което този производител или организация на производители е реализирал(а) за преработвателната промишленост на Общността за целите на преработвателни операции, които отговарят на условията за обезщетяване по настоящия регламент през референтния период 1982 г.-1984 г. 2. Държавите-членки нотифицират Комисията един месец преди началото на всяка пазарна година за цялото количество, което отговаря на условията за получаване на компенсация, така както тя е определено условно за следващата пазарна година, в разбивка според категорията на продукта и вида на претърпяната преработвателна операция. Освен това, съответните държави-членки своевременно информират Комисията за всяка промяна в тези количества. Когато сумата от предварително определените от всяка отделна държава-членка количества надхвърли тавана, предвиден във второ тире от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3117/85, Комисията взема решение след консултации със съответните държави-членки за общото количество, което подлежи на обезщетяване за всяка държава-членка съобразно критериите, посочени в параграф 1. Комисията взема решение за съответните количества в рамките на период от 30 дни след получаване на съответните нотификации, като в случай, че тя не направи това, се приема, че определените количества са одобрени. 3. Окончателното разпределение на количествата, посочени в параграф 1, следва да се направи, след като Комисията е взела решение за общото количество, определено от всяка държава-членка съгласно параграф 2. Член 4 1. При извършването на всяка продажба производителят или организацията на производители, посочени в член 3, параграф 1 издават на преработвателното предприятие писмено удостоверение, което съдържа наименованието на продавача, наименованието на купувача, количеството и цената на продуктите, обект на продажбата, и потвърждава, че това количество е част от определеното за този производител или организация на производители количество, съобразно член 3, параграф 1. Въпросният производител или организация на производители изпращат незабавно копие от това удостоверение на държавата-членка, която е определила количеството, което подлежи на обезщетяване. 2. Преди да бъде изплатена компенсацията, държавата-членка, в която е установен производителят или организацията на производители, които продават продукта, проверява дали сумата от количествата, които се продават по всяко отделно удостоверение, не надхвърля въпросното определено за този производител или организация на производители количество, което подлежи на компенсиране за съответната пазарна година. 3. Когато продуктът се преработва в друга държава-членка, различна от тази, в която е установен продавачът, държавата-членка, в която се осъществява преработката на продуктите, изпраща ежемесечно на държава-членка, в която е установен продавачът, списък на получените от нея през предходния месец удостоверения по член 5, с оглед извършване на проверката, посочена в параграф 2. Тази проверка се извършва незабавно след получаване на въпросния списък, а резултатите от нея се нотифицират без забавяне на държавата-членка, за която е извършена проверката. 4. В случаите, когато държавата-членка, която е извършила проверката, посочена в параграф 2, не е в състояние да вземе окончателно решение по дадено удостоверение, тази държава-членка изисква от производителя или организацията на производители, които се издали това удостоверение, да представят доказателства по нея в рамките на срок, който не може да надхвърля един месец. Член 5 1. След приключване на операциите по преработката на продуктите, но не по-късно от шест месеца след датата на реално извършване на доставката им, съответното преработвателно предприятие може да подаде заявление за изплащане на компенсацията. 2. Компенсацията се изплаща на преработвателя от държавата-членка, в която е осъществена преработката, при представяне на: - фактура или касова бележка за продажба на продукта, която трябва да съдържа названията и адресите на съответните страни по сделката и количеството на продуктите, цената, реално изплатена на производителя или на организацията на производители, и датата на доставяне на всяка категория от закупените продукти; - доказателство за извършено плащане на стоката на цената, посочена в първото тире; - удостоверението, посочено в член 4; по отношение на количествата, които не надхвърлят отговарящите на условията за компенсиране, така както са определени съгласно изискванията на член 3 и след извършена проверка по декларациите съгласно член 4, параграф 2. 3. Компенсацията не се изплаща, когато посочената в член 4, параграф 2 проверка констатира, че продадените от производителя или организацията на производители количества надхвърлят количествата, определени за този производител или организация на производители, които отговарят на условията за обезщетяване за съответната пазарна година, или когато организацията на производители не успее да представи задоволителен отговор в рамките на срока, определен в член 4, параграф 4. Член 6 1. Съответните държави-членки създават система за контрол с цел да се удостоверява доколко продуктите, по отношение на които се кандидатства за отпускане на компенсация, отговарят на условията за предоставянето ѝ, както и че са спазени разпоредбите, предвидени с настоящия регламент. 2. Подробните правила за начина на функциониране на системата за контрол се определят от държавата-членка и трябва да включват най-малко следните изисквания: - представяне от преработвателното предприятие на необходимите документи, използвани за определяне правото да му бъде изплатена компенсацията; - воденето от страна на производителя или организацията на производители на регистър на продажбите, осъществени при условията на конкретните изисквания на настоящия регламент, като данните в този регистър се вписват поотделно за всяка продажба, по дати, по клиенти, по количества и качество на реализираните продукти; - за целите на проверяването на осъществена пълна и окончателна преработка - водене от страна на преработвателното предприятие на ежедневни складови регистри, които да показват по-специално: - обема на продадените продукти по видове, категории, дата на приемане и номер на фактурата или разписка; - датите, на които е започнала и приключила преработката; - обема на преработеното количество по видове, по категории и по вид на преработвателния процес, както и мястото на осъществяване на преработката; - инспекции на място в съответните преработвателни предприятия; - указани конкретни данни, които да бъдат включени в заявлението за компенсация, така както те са упоменати в член 5. Член 7 1. Когато бенефициерът на компенсацията е допуснал нарушение на схемата на компенсирането, което е довело до ограничени последици, и когато същият бенефициер е показал пред съответната държава-членка, че това нарушение е допуснато без намерение за извършване на измама, или в резултат на сериозна небрежност, държавата-членка удържа сума, равна на 10 % от цената на Общността за изтегляне от пазара на атлантически сардини, която е валидна за количествата, по отношение на които е извършено нарушението и намерението, за които е било да се кандидатства за компенсация, или по отношение на които е предоставена компенсация. 2. Държавите-членки ежемесечно нотифицират Комисията за всички случаи, за които е бил приложен параграф 1. Член 8 Продадените по силата на настоящия регламент количества се вписват в последната колона на регистъра, образец на който е даден в приложението към Регламент (ЕИО) № 3138/82 на Комисията (2). Член 9 1. Съответните държави-членки нотифицират Комисията не по-късно от два месеца след влизане в сила на настоящия регламент за въведените от тях мерки за контрол съгласно разпоредбите на член 6, параграф 1. 2. Държавите-членки също нотифицират Комисията ежемесечно за преработените количества през предходния месец, които отговарят на условията за получаване на компенсация, в разбивка по търговска категория и вид на претърпяната преработка, както и за разходите, свързани с предоставянето на въпросната компенсация. Член 10 Коефициентът на преобразуване, който се прилага за компенсациите, е представителният коефициент, който е в сила в деня на доставката на продуктите. Член 11 Настоящият регламент влиза в сила от 1 март 1986 г. при условие на влизането в сила на Договора за присъединяване на Испания и Португалия. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 декември 1985 година.

32001R2372

32001R2372 L 320/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2372/2001 НА КОМИСИЯТА от 4 декември 2001 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 относно вписването на някои означения в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2796/2000 на Комисията (2) и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, Франция предаде на Комисията заявка за регистрация на означението „Pélardon“ като наименованиe за произход. (2) Установи се, съгласно член 6, параграф 1 от горепосочения регламент, че заявката е в съответствие с този регламент, по-специално, че съдържа всички елементи, предвидени в член 4 от него. (3) На Комисията не е предавана декларация за възражение по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 след публикуването в Официален вестник на Европейските общности (3) на означението, фигуриращо в приложението към настоящия регламент. (4) Вследствие на това, означението следва да бъде вписано в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“ и следователно, да се ползва със защита в рамките на Общността в качеството му на защитено наименование за произход. (5) Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент на Комисията (ЕО) № 2400/96 (4), последно изменено с Регламент (ЕО) № 2036/2001 (5), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 се допълва с означението, фигуриращо в приложението към настоящия регламент, и това означение се вписва като защитено наименование за произход (ЗНП) в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 декември 2001 година.

32000R2881

32000R2881 L 333/71 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2881/2000 НА КОМИСИЯТА от 27 декември 2000 година за дерогиране от Регламент (ЕИО) № 1859/93 относно прилагането на режима от вносни лицензии за чесън, внасян от трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2699/2000 (2), и по-специално член 31, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) В приложението към Регламент (ЕО) № 1104/2000 на Комисията (3) са определени периодите за подаване на заявления за издаване на вносни лицензии за чесън с произход от Китай. (2) Регламент (ЕИО) № 1859/93 г. на Комисията (4), изменен с Регламент (ЕО) № 1622/94 (5), предвижда вносните лицензии да са валидни четиридесет дни, считано от датата на тяхното издаване, така както е посочено в член 3, параграф 2 от същия регламент. Като се има предвид, че периодът за подаване на заявленията за издаването на вносни лицензии за чесън с произход от Китай за месеците декември 2000 г. и януари 2001 г. е по-дълъг, срокът на валидност на лицензиите, издадени за този период, следва да бъде удължен, ако заявителите поискат това. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Независимо от член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1859/93, националните компетентни органи могат да продължат срока на валидност на вносните лицензии за чесън с произход от Китай, издадени за периода декември 2000 г.-януари 2001 г., посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 104/2000, до 80 дни, считано от датата на тяхното издаване, ако притежателят на съответната лицензия поиска това. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 декември 2000 година.

32000D0399

32000D0399 L 151/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 юни 2000 година относно процедурата по отношение на дерогациите от правилата за произход, въведени с протокол № 1 от Споразумението за партньорство АКТБ - ЕО (2000/399/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Срокът на действие на Четвъртата конвенция АКТБ - ЕО изтече на 29 февруари 2000 г. (2) Новото споразумение за партньорство АКТБ - ЕО не можа да влезе в сила на тази дата. (3) Член 3 от Решение № 1/2000 на Комитета на посланиците АКТБ - ЕО от 28 февруари 2000 г. относно преходните мерки, валидни от 1 март 2000 г. (1) предвижда търговските мерки по споразумението за партньорство АКТБ - ЕО, включително протокол № 1, отнасящ се до определението на понятието за „стоки с произход“ и за методите на административно сътрудничество на конвенцията, да влязат в сила на 1 март 2000 г. (4) Член 38, параграф 9 от посочения протокол предвижда, че исканията за дерогации от правилата за произход от същия протокол, въведени от държавите от АКТБ, се считат за приети, ако Общността не информира държавите от АКТБ за своята позиция относно дерогациите в срок от седемдесет и пет работни дни, считано от тяхното приемане от съпредседателя от страна на ЕО на Комитета за митническо сътрудничество АКТБ - ЕО, създаден по силата на член 37 от протокол № 1. (5) Следователно е необходимо да се приеме процедура, която гарантира, че позицията на Общността може да бъде приета и съобщена на държавите от АКТБ в срок от седемдесет и пет работни дни. (6) Мерките, необходими за прилагане на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2). (7) Решение 90/523/ЕИО на Съвета (3) предвижда делегиране на правомощия на Комисията по отношение на приемането на обща позиция на Общността по искане от страна на държавите от АКТБ за дерогация от правила за произход, установени в протокол № 1 от Четвъртата конвенция АКТБ - ЕО. Следва да бъде предвидено и такова делегиране на правомощия на Комисията по отношение на исканията за дерогации от правилата за произход, установени в протокол № 1 към Споразумението за партньорство АКТБ - ЕО. (8) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (4) установява правила за сроковете, датите и крайните срокове, РЕШИ: Член 1 Общата позиция на Общността по отношение на искане, представено от държавите от АКТБ за дерогация от правилата за произход, установени в протокол № 1 от споразумението за партньорство АКТБ - ЕО, се приема от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 2. Член 2 Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден по силата на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността (5). Представителят на Комисията представя на Комитета проект на обща позиция в рамките на двадесет и пет работни дни от получаването на искане за дерогация, от съпредседателя от страна на ЕО на Комитета за митническо сътрудничество АКТБ - ЕО. Комитетът дава своето становище по този проект в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на поставения въпрос. Становището се дава с мнозинството, предвидено в член 205, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по метода, установен в посочения член. Председателят няма право на глас. Комисията приема общата позиция и я предава незабавно на държавите от АКТБ. Въпреки това, ако общата позиция не е в съответствие със становището на Комитета, тя незабавно се внася от Комисията в Съвета. В този случай Комисията отлага предаването на общата позиция на държавите от АКТБ с двадесет и пет работни дни, считани от датата на гласуването в Комитета. Съветът, произнасящ се с квалифицирано мнозинство, може да приеме различна обща позиция в срока, предвиден в третия параграф. Член 3 Определянето на работните дни по смисъла на настоящото решение става по начина, установен в Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71. Член 4 Настоящото решение поражда действие в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. То се прилага до 31 декември 2007 г. Съставено в Люксембург на 16 юни 2000 година.

32007R0348

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 348/2007 НА КОМИСИЯТА от 29 март 2007 година за определяне на възстановяванията при износ на преработени продукти на базата на зърнени култури и ориз КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), и по-специално член 14, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно условията на член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 и член 14 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 на същите регламенти, и цените на тези продукти в Общността, може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 възстановяванията следва да се определят, като се вземат предвид, от една страна, съществуващата ситуация и прогнозите за наличностите на зърнени култури, ориз и натрошен ориз, както и техните цени на пазара на Общността и, от друга страна, цените на зърнените култури, ориза, натрошения ориз и продуктите на базата на зърнени култури на световния пазар. Съгласно посочените членове важно е също така да се осигури равновесие и естествено развитие на пазарите на зърнени култури и ориз по отношение на цени и търговски обмен и да се вземе предвид икономическия ефект на предвидения износ и стремежа да се предотвратят затруднения във функционирането на пазара на Общността. (3) Регламент (ЕО) № 1518/95 на Комисията (3) относно режима на внос и износ на преработени продукти на базата на зърнени култури и ориз, определя, в член 4, специфичните критерии, които следва да се вземат предвид при изчисляването на възстановяването за тези продукти. (4) Уместно е предоставеното възстановяване за определени преработени продукти да се диференцира въз основа на съдържанието, според продукта, на пепел, необработена целулоза, люспи, белтъчини, мазнини и скорбяла, като това съдържание е особено добър индикатор за действителното количество на изходни продукти, включени в преработения продукт. (5) По отношение на корените на маниока и други тропически корени и грудки, както и брашната, произведени от тях, икономическият ефект на потенциалния износ и най-вече естеството и произходът на тези продукти не налагат за момента определянето на възстановяване при износ. По отношение на някои преработени продукти на базата на зърнени култури незначителното участие на Общността в световната търговия не налага за момента определянето на възстановяване при износ. (6) Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на определени пазари могат да наложат диференциация във възстановяванията за определени продукти с оглед на тяхното местоназначение. (7) Възстановяването следва да се определя веднъж месечно. То може да бъде изменяно междувременно. (8) Термичната обработка на някои преработени продукти на базата на царевица има опасност да доведе до предоставянето на възстановяване, което не съответства на качеството на продукта. Уместно е да се уточни, че за продуктите, съдържащи предварително желирана скорбяла, не се предоставят възстановявания при износ. (9) Управителният комитет по зърнените култури не е изразил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Възстановяванията при износ на продуктите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1518/95, се определят съгласно приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 30 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 март 2007 година.

32001R1508

32001R1508 L 200/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1508/2001 НА КОМИСИЯТА от 24 юли 2001 година за определяне на стандартите за търговия със зрял кромид лук и за изменение на Регламент (ЕИО) № 2213/83 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 911/2001 на Комисията (2), и по-специално член 2, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Лукът фигурира в приложение I към Регламент (ЕО) № 2200/96 сред продуктите, за които трябва да бъдат приети стандарти. Регламент (ЕИО) № 2213/83 на Комисията от 28 юли 1983 г. относно определяне на стандарти за качество на зрял кромид лук и на цикория-витлуф (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2390/97 (4), е изменян многократно и вече не осигурява правна яснота. (2) С цел внасяне на яснота, правилата относно лука следва да бъдат отделени от тези за останалите продукти, предмет на Регламент (ЕИО) № 2213/83. Следва съответно да бъдат преработени въпросните правила и да бъде отменено приложение I на Регламент (ЕИО) № 2213/83. За тази цел и поради причини, свързани с прозрачността на световния пазар, следва да се вземе предвид стандартът за лука, препоръчан от Работната група по стандартизация на бързоразвалящи се продукти и развитие на качеството към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ООН/ИКЕ). (3) Прилагането на тези стандарти следва да доведе до отстраняване от пазара на продуктите с незадоволително качество, привеждане на производството в съответствие с изискванията на потребителите и улесняване на търговията на базата на лоялна конкуренция, като по този начин допринесе за подобряване на рентабилността на производството. (4) Стандартите са приложими на всички етапи от търговията. Транспортирането на големи разстояния, съхраняването за определено време и различните манипулации, на които се подлагат продуктите, могат да доведат до известни изменения, дължащи се на биологичното развитие на тези продукти или на нетрайния им характер. Следва да се отчитат тези изменения при прилагането на стандартите на етапите от търговията, следващи етапа на експедирането. (5) Предвидените в настоящия регламент мерки в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стандартите за търговия с лук, включен в код по КН 0703 10 19, са определени в приложението. Стандартите се прилагат на всички етапи от търговията, при условията, определени в Регламент (ЕО) № 2200/96. Въпреки това, на етапите, следващи експедирането, по отношение на предписанията на стандартите продуктите могат да покажат незначителна загуба на свежест и твърдост и незначителни изменения, дължащи се на тяхното развитие и нетрайния им характер. Член 2 Регламент (ЕИО) № 2213/83 се изменя, както следва: 1. В заглавието се заличава изразът „на зрял кромид лук и“. 2. Член 1, параграф 1 се заменя със следното: „1. Стандартите за търговия с цикория-витлуф, обхваната от код по КН 0705 21 00, са определени в приложението.“. 3. Приложение I се заличава. 4. В приложение II заглавието се заменя със следното: „Приложение“. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2002 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 юли 2001 година.

32007R0701

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 701/2007 НА КОМИСИЯТА от 21 юни 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 22 юни 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 юни 2007 година.

32002D0011

32002D0011 L 005/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 декември 2001 година за приемане на списък на обектите от значение за Общността в Макаронезийския биогеографски регион съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2001) 3998) (2002/11/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), последно изменена с Директива 97/62/ЕО (2), и по-специално член 4, параграф 2, трета алинея от нея, като има предвид, че: (1) Списъците на обектите от Макаронезийския биогеографски регион, предложени за обекти от значение за Общността по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО, бяха представени на Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива. Заинтересованите държави-членки, а именно Португалия и Испания, са предали тези списъци съответно на 28 ноември 1997 г. и на 11 октомври 2000 г. (2) Макаронезийският биогеографски регион, посочен в член 1, буква в), iii) от Директива 92/43/ЕИО, обхваща архипелага на Азорските острови, острови Мадейра (Португалия) и Канарските острови (Испания), намиращи се в Атлантическия океан. (3) Списъците на предложените обекти са придружени с данните за всеки обект, представени във формата „Натура 2000“, установен с Решение 97/266/ЕО на Комисията (3). (4) Тази информация включва карта на обекта, която въпросната държава-членка предава в най-актуализиран вариант, наименование, местоположение и площ на обекта, както и данни, получени при прилагането на критериите, определени в приложение III (етап 1) към Директива 92/43/ЕИО. (5) Въз основа на проектосписъка, изготвен от Комисията и съгласуван с всяка от заинтересованите държави-членки, в който също така се определят и обектите, в които се намират приоритетни естествени типове местообитания или приоритетни видове, следва да се приеме списък на обектите, избрани за обекти от значение за Общността. (6) Тъй като познанията за наличието и разпределението на типа естествени местообитания, обозначени като „риф“, остават непълни, този списък следва да бъде изменян в зависимост от развитието на тези познания. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 20 от Директива 92/43/ЕИО. ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Списъкът, фигуриращ в приложението към настоящото решение, съставлява списък на обектите от Макаронезийския биогеографски регион от значение за Общността, предвиден в член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43/ЕИО. Член 2 Списъкът, посочен в член 1, може да бъде изменян въз основа на по-нататъшни познания и изследвания по отношение на типа природно местообитание, наречено „риф“, посочено в категория 11, код № 1170 от приложение I към Директива 92/43/ЕИО. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 декември 2001 година.

32008R1278

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1278/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2008 година за приемане на спешни мерки за подпомагане на пазара на свинско месо под формата на помощ за частно складиране в Ирландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 37, член 43, букви а) и г), член 191 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Според разпоредбите на член 37 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, когато средната пазарна цена за кланични трупове от свине в Общността, установена въз основа на цените, регистрирани във всяка държава-членка на представителните пазари на Общността и претеглени посредством коефициенти, които отразяват относителния брой на поголовието свине във всяка държава-членка, е под 103 % от референтната цена и е вероятно да остане на това ниво, Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране. (2) Пазарните цени са паднали под посоченото ниво и вследствие на сезонното и цикличното развитие това положение може да се задържи. (3) Ситуацията на пазара на свинско месо в Ирландия е особено критична предвид последните открития на повишени нива на полихлорирани бифенили (PCB) в свинското месо с произход от Ирландия. Компетентните органи са предприели различни мерки, за да се справят със ситуацията. (4) На свинеферми в Ирландия е доставена заразена храна. Засегнатите свинеферми представляват 7 % от общото свиневъдство в Ирландия. Заразената храна съставлява много голяма част от храненето на свинете, което води до високи нива на диоксини в свинското месо от засегнатите ферми. Поради трудностите за проследяване на свинското месо обратно до фермите и предвид високите нива на диоксин, открити в засегнатото месо, ирландските власти като предпазна мярка решиха да изтеглят от пазара цялото количество на свинско месо и продукти от свинско месо. (5) Прилагането на тези мерки предизвиква много сериозни сътресения на пазара за свинско месо в Ирландия. Поради извънредните обстоятелства и практическите трудности, които пазарът на свинско месо изпитва в момента, е целесъобразно да се предвидят спешни мерки от страна на Общността под формата на помощи за частно складиране в Ирландия за ограничен период от време и свързани с ограничено количество продукти. (6) Член 31 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че помощта за частно складиране може да бъде предоставена за свинско месо и че помощ се определя предварително от Комисията или посредством тръжна процедура. (7) Тъй като ситуацията на пазара на свинско месо в Ирландия се нуждае от бързи практически действия, най-подходящата процедура за отпускане на помощ за частно складиране би било предварителното ѝ определяне. (8) Регламент (ЕО) № 826/2008 на Комисията от 20 август 2008 година за определяне на общи правила за представянето на помощ за частно складиране на някои земеделски продукти (2) установи общи правила за прилагането на схемата за помощи за частно складиране. (9) Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 826/2008 предварително определената помощ се отпуска в съответствие с подробните правила и условията, посочени в глава III от същия регламент. (10) С оглед на особените обстоятелства е необходимо да се изисква продуктите за складиране да бъдат от свине, отгледани във ферми, за които е установено, че не са засегнати от заразената храна. Освен това е необходимо да се гарантира, че въпросните продукти произхождат от свине, отгледани и заклани в Ирландия. (11) За по-лесно управление на тази мярка, продуктите от свинско месо се класифицират по сходство с оглед на нивото на разходите за складиране. (12) С цел да се улесни административната и контролната работа, произтичащи от сключването на договори, следва да се определят минимални количества от продукти, които всеки един от кандидатите трябва да представи. (13) Следва да се определи обезпечение, за да се гарантира, че операторите изпълняват своите договорни задължения и че мярката ще има желания ефект върху пазара. (14) Износът на продукти от свинско месо допринася за възвръщане на баланса на пазара. Поради това разпоредбите на член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 826/2008 следва да се приложат, когато периодът за складово съхранение се намали при предназначение за износ на извадените от склада продукти . Следва да се определят дневни ставки за прилагане при намаляване на размера на помощта, както е посочено в настоящия член. (15) За целите на прилагането на член 28, параграф 3, алинея първа от Регламент (ЕО) № 826/2008 и от съображения за последователност и яснота за операторите, се налага изразяването в дни на периода от 2 месеца, посочен в него. (16) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Обхват 1. Помощта за частно складиране се предоставя за продукти от свинско месо, отговарящи на следните условия: а) те произхождат от свине, които са отглеждани в Ирландия поне през последните два месеца, преди да бъдат заколени; б) те имат добро, задоволително и подходящо за търговия качество и произхождат от свине, отгледани във свинеферми, за които е установено, че не са използвали храна, заразена с повишени нива на полихлорирани бифенили (PCB). 2. Списъкът на категориите продукти, които могат да се ползват от такава помощ и съответният ѝ размер, са определени в приложението. Член 2 Приложими разпоредби Прилага се Регламент (ЕО) № 826/2008, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго. Член 3 Подаване на заявленията 1. От датата на влизане в сила на настоящия регламент в Ирландия могат да се подават заявления за помощ за частно складиране за категориите продукти, отговарящи на изискванията за помощ съгласно член 1. 2. Заявленията се отнасят за период на складиране от 90, 120, 150 или 180 дни. 3. Заявления се подават само за една от категориите продукти, изброени в приложението, посочващи съответния код по КН за тази категория. 4. Компетентните ирландски органи предприемат всички необходими мерки за осигуряване на съответствие с член 1, параграф 1. Член 4 Минимални количества Минималните количества за заявление са: а) 10 тона за обезкостени продукти; б) 15 тона за други продукти. Член 5 Гаранции Заявленията са съпроводени от обезпечение, равно на 20 % от сумите за определената в колони 3-6 от настоящото приложение помощ. Член 6 Общо количество Общото количество, за което могат да се сключат договори в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 826/2008, не може да надвишава 30 000 тона продуктово тегло. Член 7 Изваждане от склад на продукти, предназначени за износ 1. За целите на прилагането на член 28, параграф 3, алинея първа от Регламент (ЕО) № 826/2008 се изисква изтичането на минимален период на складиране от 60 дни. 2. За целите на прилагане на член 28, параграф 3, алинея трета от Регламент (ЕО) № 826/2008 дневните ставки са определени в колона 7 в приложението към настоящия регламент. Член 8 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 2008 година.

32006L0067

32006L0067 L 217/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2006/67/ЕО НА СЪВЕТА от 24 юли 2006 година относно налагането на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), като има предвид, че: (1) Директива 68/414/ЕИО на Съвета от 20 декември 1968 г. за налагането на задължение на държавите-членки на Европейската икономическа общност да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти (3) е била съществено изменяна няколко пъти (4). За целите на яснотата и рационалността упоменатата директива следва да бъде кодифицирана. (2) Вносните суров петрол и петролни продукти са от значение за снабдяването на Общността с енергия. Всяко затруднение, дори временно, чийто ефект е намаляване на доставките на такива продукти, внасяни от трети страни или съществено увеличение на цените им на международните пазари, би могло да причини сериозни нарушения в икономическата дейност на Общността. В тази връзка Общността трябва да бъде в състояние да компенсира или поне да намали евентуалните вредни последици при подобен случай. (3) Криза в получаването на доставки би могла да възникне неочаквано и следователно е от съществена важност незабавно да се установят необходимите средства за компенсиране на евентуалния недостиг. (4) За тази цел е необходимо да се повиши сигурността на снабдяването на държавите-членки със суров петрол и петролни продукти чрез установяване и поддържане на минимални запаси от най-важните петролни продукти. (5) Необходимо е организационните договорености във връзка с петролните запаси да не накърняват безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. (6) С Директива 73/238/ЕИО (5) Съветът взе решение за подходящите мерки - включително черпене от петролните запаси - които трябва да бъдат предприети в случай на затруднения при снабдяването със суров петрол и петролни продукти за Общността; държавите-членки са поели подобни ангажименти в споразумението за „Международна енергийна програма“. (7) Необходимо е запасите да бъдат на разположение на държавите-членки в случай на възникване на затруднение при петролните доставки. Държавите-членки следва да имат правомощия и капацитет да контролират използването на запасите, така че да могат да бъдат осигурени навреме в полза на областите, които най-много се нуждаят от петролни доставки. (8) Организационните мерки за поддържане на запасите следва да гарантират запасите да са налични и достъпни за потребителите. (9) Необходимо е организационните мерки за поддържането на запасите да са прозрачни, да гарантират справедливо и недискриминационно споделяне на тежестта на задължението за поддържане на запасите. Следователно, информация, която се отнася до разходите за поддържане на петролните запаси, може да бъде предоставяна от държавите-членки на заинтересованите страни. (10) С цел организиране поддръжката на запасите държавите-членки могат да се позоват на система, която се основава на орган или юридическо лице, което ще съхранява всички или част от запасите, които съставляват задължението за поддържане на запаси. Останалата част следва да бъде поддържана от преработвателите и другите пазарни участници. Партньорството между правителството и промишлеността е крайно необходимо за осъществяването на ефективни и надеждни механизми на поддържане на запасите. (11) Националното производство само по себе си допринася за сигурността на снабдяването. Развитието на петролния пазар може да оправдае съответна дерогация от задължението за поддържане на петролни запаси за държавите-членки, които имат собствено производство. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки могат да освободят предприятията от задължението да поддържат запаси в рамките на определен размер, който не надвишава количеството на продуктите, които тези предприятия произвеждат от местно добит суров петрол. (12) Целесъобразно е приемането на подходи, които вече се следват от Общността и държавите-членки в рамките на техните международни задължения и споразумения. Поради промени в модела на потребление на петролни продукти бункерите за горива на международната авиация са важен елемент от това потребление. (13) Има нужда от адаптиране и опростяване на механизма за статистически отчети по отношение на запасите от петролни продукти. (14) Запасите от петролни продукти могат да бъдат складирани на различни места в Общността и следователно е целесъобразно да бъде подпомогнато установяването на запаси извън територията на страната. Необходимо е решенията за поддържане на запаси извън националната територия да бъдат вземани от правителството на съответната държава-членка в съответствие с нуждите ѝ и съображения, свързани със сигурността на доставките. В случай на запаси, поддържани на разположение на друго предприятие или орган/юридическо лице, са необходими по-подробни правила за гарантиране на тяхната наличност и достъпност в случай на трудности при снабдяването с петролни продукти. (15) Необходимо е, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, да се насърчи сключването на споразумения между държавите-членки относно минималните запаси с цел да се разшири използването на складови съоръжения на други държави-членки. Засегнатите държави-членки сами следва да вземат решение относно сключването на такива споразумения. (16) Необходимо е да се засили административното наблюдение на запасите и да бъдат установени ефективни механизми за техния контрол и проверка. За налагането на такъв контрол е необходимо въвеждане на режим на санкции. (17) Съветът следва да бъде редовно информиран за състоянието на запасите за сигурността в Общността. (18) Тъй като целта на действията, които следва да бъдат предприети, а именно поддръжката на високо ниво на сигурност на доставките на суров петрол в рамките на Общността посредством надеждни и прозрачни мерки, основани на единомислието между държавите-членки, като същевременно се съблюдават правилата на вътрешния пазар и правилата на конкуренция, би могла да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е посочено в посочения член, настоящата директива не излиза извън необходимото за постигане на тази цел. (19) Настоящата директива не накърнява задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да поддържат по всяко време в рамките на Общността, при спазване на разпоредбите на член 10, запаси от петролни продукти на ниво, което отговаря, за всяка от категориите петролни продукти, изброени в член 2, на поне 90 дни от среднодневната вътрешна консумация за предходната календарна година, както е посочено в член 4, параграф 2. 2. Тази част от вътрешната консумация, която се задоволява от производни на петрол, добиван местно от дадена държава-членка, може да бъде приспадната от посоченото потребление до максимум 25 %. Вътрешното разпределение на резултатите от такова приспадане се решава от съответната държава-членка. Член 2 При изчисляване на вътрешната консумация се вземат предвид следните категории продукти: а) гориво за автомобилни двигатели и авиационно гориво (авиационен бензин и гориво за реактивни двигатели тип бензин); б) газьол, дизелово гориво, керосин и гориво за реактивни двигатели тип керосин; в) мазути. Доставките от хранилищата за мореплавателни съдове не се включват в изчисляването на вътрешното потребление. Член 3 1. Поддържаните в съответствие с член 1 запаси са изцяло на разположение на държавите-членки, ако възникнат затруднения с получаването на доставки от петрол. Държавите-членки гарантират, че имат законовите правомощия да контролират използването на запасите при такива обстоятелства. Държавите-членки гарантират наличността и достъпа до запасите по всяко друго време. Те установяват мерки, позволяващи определянето, отчитането и контрола на запасите. 2. Държавите-членки гарантират прилагането на справедливи и недискриминационни условия по отношение на мерките, отнасящи се до поддържане на запасите. Тежестта на разходите, направени в резултат на поддържането на запасите в съответствие с член 1, се определя чрез прозрачни процедури. В този смисъл държавите-членки могат да приемат мерки за получаване на съответната информация за тежестта на разходите за поддържане на запасите в съответствие с член 1 и да предоставят тази информация на заинтересованите страни. 3. С оглед удовлетворяване изискванията на параграфи 1 и 2 държавите-членки могат да решат да прибегнат към орган или юридическо лице за съхранение на запасите, което ще отговаря за съхраняването на всички или на част от запасите. Две или повече държави-членки могат да решат да прибегнат до един общ орган или лице за съхраняване на запасите. В такъв случай те ще са отговорни солидарно за задълженията, произтичащи от настоящата директива. Член 4 1. Държавите-членки представят на Комисията обобщена статистическа справка за съществуващите в края на всеки месец запаси, изготвена в съответствие с член 5, параграфи 2 и 3 и член 6 и посочваща броя дни средна консумация през предходната календарна година, за които тези запаси се отнасят. Справката трябва да се представи в срок най-късно до двадесет и петия ден на втория месец след месеца, за който се отнася статистическият отчет. 2. Задължението за поддържане на запаси на съответната държава-членка се базира на вътрешното потребление за предходната календарна година. В началото на всяка календарна година държавите-членки трябва да преизчислят своето задължение за поддържане на запаси най-късно до 31 март на съответната година и да гарантират изпълнението на новите си задължения възможно най-бързо и във всеки случай най-късно до 31 юли на съответната година. 3. Запасите от самолетни горива от типа на керосина се посочват отделно в статистическата справка в категорията, посочена в член 2, буква б). Член 5 1. Изискваните по член 1 запаси могат да бъдат поддържани под формата на суров петрол и междинни продукти, както и под формата на крайни продукти. 2. В обобщената статистическа справка за наличните запаси в края на всеки месец: а) крайните продукти се отчитат въз основа на действителния им тонаж; б) суровият петрол и междинните продукти се отчитат: i) като размера на количествата за всяка категория продукт, получени през предходната календарна година от рафинериите на съответната държава-членка, или ii) на базата на производствените програми на рафинериите на съответната държава-членка за текущата година, или iii) на базата на съотношението между общото произведено количество през предходната календарна година в съответната държава-членка на продукти, включени в задължението за поддържане на запаси и общото количество суров петрол, използвано през годината; посоченото по-горе се прилага за не повече от 40 % от общото задължение за първата и втората категория (петрол и газьол) и за не повече от 50 % за третата категория (мазут). 3. Компонентите за смесване, когато са предназначени за преработка в крайните продукти, изброени в член 2, могат да заместват продуктите, за които те са предназначени. Член 6 1. При изчисляване на предвиденото в член 1 минимално ниво на запасите в статистическата справка се включват само тези количества, които биха се съхранявали съгласно член 3, параграф 1. 2. Предмет на разпоредбите на параграф 1, към запасите може да бъде включено следното: а) запасите на борда на петролни танкери в пристанище с цел разтоварване след приключване на пристанищните формалности; б) запасите, съхранявани на пристанище за разтоварване; в) запасите, съхранявани в цистерни на входа на петролопроводи; г) запасите, съхранявани в цистерни на рафинерии, с изключение на тези, които се намират в тръбопроводите и завода за рафиниране; д) запаси, съхранявани от складовете на рафинерии и на предприятия, занимаващи се с внос, съхранение и дистрибуция на едро; е) запаси, които се съхраняват в складове на големи потребители, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство във връзка със задължението за поддържане на постоянни запаси; ж) запаси, които се съхраняват в шлепове или крайбрежни плавателни съдове, които осъществяват транспортиране в рамките на националните граници, доколкото за компетентните органи е възможно да контролират такива запаси и при условие, че те могат да бъдат на разположение незабавно. 3. От статистическата справка по-специално следва да бъде изключено следното: местен суров петрол, който още не е добит; запаси, които са предназначени за цистерните на мореплавателните съдове; запаси за директно транзитиране с изключение на запасите, посочени в член 7, параграф 1; запаси в тръбопроводи, цистерни за превоз по шосе и в цистерни-вагони за железопътен превоз, в резервоарите на разпределителните станции и тези, които се държат от дребните потребители. Количествата, които се поддържат от въоръжените сили и онези, които се поддържат за тях от страна на петролните дружества, следва да се изключат от статистическата справка. Член 7 1. За целите на прилагането на настоящата директива могат да бъдат създавани запаси съгласно индивидуални споразумения между правителствата на територията на дадена държава-членка за сметка на предприятия или органи/юридически лица, установени в друга държава-членка. Правителството на съответната държава-членка решава дали да поддържа част от запасите си извън националната територия. Държавата-членка, на чиято територия се държат запасите в рамките на такова споразумение, не може да възразява на прехвърлянето им до други държави-членки, за чиято сметка се държат запасите в рамките на това споразумение; тя следи за тези запаси в съответствие с процедурите, определени в това споразумение, но не ги включва в статистическата си справка. Държавата-членка, за чиято сметка се съхраняват запасите, може да ги включи в статистическата си справка. Заедно със статистическата справка всяка държава-членка изпраща до Комисията доклад относно запасите, които се поддържат на нейна територия в полза на друга държава-членка, както и относно запасите, които се поддържат от други държави-членки в нейна полза. И в двата случая в доклада се посочват местата за съхраняване и/или дружествата, които поддържат запасите, количествата и категорията на продукта или суровия петрол. 2. Проектите на посочените в параграф 1, първа алинея споразумения се изпращат на Комисията, която може да нотифицира съответните правителства за своите бележки. Комисията следва да бъде уведомена за вече сключените споразумения и тя ги оповестява на останалите държави-членки. Споразуменията отговарят на следните условия: а) трябва да се отнасят за суров петрол и всички петролни продукти, които са обхванати от настоящата директива; б) трябва да установяват условията и мерките за поддържане на запасите с оглед запазването на контрола и наличността на тези запаси; в) трябва да специфицират процедурите за проверка и идентифициране на предвидените запаси, inter alia, методите за осъществяване и сътрудничество при проверките; г) трябва като правило да бъдат сключени за неопределен период; д) трябва да уточняват, че когато се предвижда едностранно прекратяване, то не може да се приведе в действие в случай на криза в снабдяването и че при всички случаи Комисията получава предварителна информация за всяко прекратяване. 3. Когато запасите, създадени съгласно такива споразумения, не се притежават от предприятието или органа/лицето, което има задължението да поддържа запасите, а се държат на разположение на това предприятие или орган/лице от друго предприятие или орган/лице, се удовлетворяват следните условия: а) предприятието бенефициер или органът/лицето трябва да има договорното право да придобива тези запаси за целия период на договора; методологията за определяне на цената на това придобиване трябва да бъде договорена между засегнатите страни; б) минималният срок на такъв договор трябва да бъде 90 дни; в) трябва да се специфицират местоположението на съхраняване на запасите и/или дружествата, държащи запасите на разположение на предприятието или органът/лицето бенефициер, както и количеството и категорията на продукта или суровия петрол; г) реалната наличност на запасите за предприятието или органът/лицето бенефициер трябва да бъде гарантирано по всяко време за целия срок на договора от предприятието или органът/лицето, държащо запасите на разположение на предприятието, или органът/лицето бенефициер; д) предприятието или органът/лицето, държащо запасите на разположение на предприятието, или органът/лицето бенефициер трябва да е такова, което да е подчинено на юрисдикцията на държавата-членка, на чиято територия са разположени запасите, доколкото се касае до законовите правомощия на тази държава-членка да контролира и проверява съществуването на запасите. Член 8 Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби и вземат всички необходими мерки за гарантиране на контрола и надзора на запасите. Те въвеждат механизми за проверка на запасите съгласно разпоредбите на настоящата директива. Член 9 Държавите-членки определят санкциите, които се налагат при нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за изпълнението на тези разпоредби. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи. Член 10 1. Ако възникнат затруднения по отношение на снабдяването с петрол в Общността, Комисията, по искане на някоя държава-членка или по своя собствена инициатива, урежда консултации между държавите-членки. 2. С изключение на случаите на изключителна неотложност или с цел задоволяване на незначителни местни потребности държавите-членки се въздържат да ползват, преди предвидената в параграф 1 консултация, запасите си по начин, който би намалил тези запаси под задължителното минимално ниво. 3. Държавите-членки информират Комисията всеки път, когато ползват от резервните си запаси, като съобщават възможно най-рано: а) датата, на която запасите са паднали под задължителния минимум; б) причините да се използва от тях; в) мерките, ако има такива, за попълване на запасите; г) оценка, ако е възможна, за вероятното развитие на положението по отношение на запасите за времето, през което те са под задължителния минимум. Член 11 Комисията предоставя на Съвета редовен доклад относно ситуацията, свързана със запасите в Общността, включително, ако е необходимо по отношение на хармонизирането с цел постигане на ефективен контрол и наблюдение на запасите. Член 12 Директива 68/414/ЕИО се отменя, без да се накърняват задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство и прилагане на директивите, посочени в приложение I, част Б. Позоваванията на отменената директива се считат като позовавания на настоящата директива и се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствието от приложение II. Член 13 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 14 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 24 юли 2006 година.

32006R1231

32006R1231 L 225/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1231/2006 НА КОМИСИЯТА от 16 август 2006 година за изменение на приложения I и II към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход по отношение на цефтиофур и полиоксиетилен сорбитан моноолеат и триолеат (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1), и по-специално член 2 и член 3 от него, като взе предвид становището на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти, формулирано от Комитета по лекарствени продукти за ветеринарномедицинска употреба, като има предвид, че: (1) Всички фармакологично активни вещества, използвани в Общността във ветеринарномедицински продукти, предназначени за животни, отглеждани за производство на храни, следва да се оценяват в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2377/90. (2) Веществото цефтиофур понастоящем е включено в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90 по отношение на говеда и свине, отглеждани за производство на храни, за мускули, мас, черен дроб и бъбреци, както и по отношение на млекодайни крави. Вписването на цефтиофур в посоченото приложение следва да се промени, за да включва овце и да се удължи за всички видове бозайници, отглеждани за производство на храни, за мускули, мазнини, черен дроб, бъбреци и мляко. (3) Веществото полиоксиетилен сорбитан моноолеат понастоящем е включено в приложение II към Регламент (ЕИО) № 2377/90 по отношение на всички видове, отглеждани за производство на храни. Включването на полиоксиетилен сорбитан моноолеат в посоченото приложение следва да се замени с полиоксиетилен сорбитан моноолеат и триолеат, като се обхване полиоксиетилен сорбитан триолеат по отношение на всички видове, отглеждани за производство на храни. (4) Регламент (ЕИО) № 2377/90 следва да бъде съответно изменен. (5) Следва да се разреши съответен адекватен период преди прилагането на настоящия регламент, с цел да се предостави възможност на държавите-членки да извършат, в светлината на настоящия регламент, поправки в разрешителните за пускане на пазара на въпросните ветеринарномедицински продукти, които се издават в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (2), за да се вземат предвид разпоредбите на настоящия регламент. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за ветеринарномедицинските продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения I и II към Регламент (ЕИО) № 2377/90 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 16 октомври 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 август 2006 година.

32007D0481

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА oт 25 юни 2007 година относно съответствието със законодателството на Общността на мерките, предприети от Финландия съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (2007/481/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (1), и по-специално член 3а, параграф 2 от нея, като взе предвид мнението на комитета, учреден съгласно член 23а от Директива 89/552/ЕИО, като има предвид, че: (1) С писмо от 22 септември 2006 г., получено от Комисията на 2 октомври 2006 г., Финландия нотифицира Комисията за мерките, които ще бъдат предприети съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО. (2) Комисията провери, в рамките на период от три месеца след нотификацията, дали тези мерки са в съответствие със законодателството на Общността, по-специално по отношение на пропорционалността на мерките и прозрачността на националната процедура за консултация. (3) При проверката Комисията взе предвид наличните данни за финландското медийно пространство. (4) Списъкът от събития с голяма обществена значимост, включен във финландските мерки, беше съставен ясно и прозрачно и във Финландия бяха започнати широки консултации. (5) Комисията беше удовлетворена, че събитията, включени във финландските мерки, покриваха поне два от следните критерии, считани за надеждни показатели за значимостта на събития за обществото: i) специален общ отзвук в рамките на държавата-членка и не само значимост за онези, които обикновено следят въпросната спортна или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата-членка, по-специално като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросното събитие на национален отбор в контекста на състезание или турнир с международна значимост; и iv) факта, че събитието традиционно е било излъчвано по обществена телевизия и е привличало огромна телевизионна аудитория. (6) Известен брой събития, изброени във финландските мерки, включително летните и зимни Олимпийски игри, мачът за откриването, четвъртфиналите, полуфиналите и финалът на Световната купа по футбол, както и мачовете на финландския отбор в този турнир, попадат в категорията на събитията, за които традиционно се счита, че са с голяма обществена значимост, както изрично се споменава в съображение 18 на Директива 97/36/ЕО. Тези събития имат специален общ отзвук във Финландия, тъй като са особено популярни за широката общественост, не само за онези, които обикновено следят спортните състезания. (7) Световните първенства по хокей на лед, организирани от Международната федерация по хокей на лед (ИИХФ), имат специален общ отзвук, тъй като хокеят на лед се играе активно от финландците, и имат общопризнато, особено културно значение за населението на Финландия с оглед на големия успех на финландския отбор в този международен турнир. Поради специфичната си организация световните първенства по хокей на лед следва да бъдат третирани като единично събитие, в които мачовете между други държави също засягат позицията на отборите, срещу които Финландия трябва или е възможно да играе, и крайния резултат. (8) Световните първенства по ски северни дисциплини (ски-бягане, ски-скокове и Северна комбинация), организирани от Международната ски федерация (ФИС), имат специален общ отзвук и общопризнато, особено културно значение за населението на Финландия като катализатор на културна идентичност, тъй като северните дисциплини се радват на статута на национален спорт във Финландия. (9) Изброените в списъка лекоатлетически събития, а именно световните първенства по лека атлетика, организирани от Международната асоциация на федерациите по лека атлетика (ИААФ) и европейските първенства по лека атлетика, организирани от Европейската лекоатлетическа асоциация (ЕАА), имат общопризнато, особено културно значение за населението на Финландия като катализатор на културна идентичност, тъй като най-добрите финландски лекоатлети, които представят Финландия на международното поле в широк кръг от индивидуални дисциплини, са сред световния елит в тях. (10) Изброените в списъка събития традиционно са били излъчвани по обществена телевизия и са привличали огромна телевизионна аудитория. (11) Финландските мерки изглеждат съразмерни за оправдаване на дерогацията от основната свобода според Договора за ЕО за осигуряване на услуги на основа на извънредна причина за обществен интерес, тоест да се осигури широк достъп на обществеността до излъчвания с голяма обществена значимост. (12) Финландските мерки са съвместими с правилата на ЕО за конкуренцията в това, че определянето на квалифицирани оператори за излъчването на събитията от списъка разчита на обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение броят на събитията в списъка не е непропорционален, така че да наруши конкуренцията по-нататък на пазара за обществена телевизия и платена телевизия. (13) Пропорционалността на финландските мерки се подсилва от факта, че те нямат обратно действие и следователно не влияят върху упражняването на правата за излъчване за изброените събития, придобити преди датата на влизането им в сила. (14) Комисията съобщи мерките, нотифицирани от Финландия, на останалите държави-членки и представи резултатите от тази проверка на срещата на комитета, учреден в съответствие с член 23а от Директива 89/552/ЕИО, от 15 ноември 2006 г. На тази среща комитетът възприе положително становище. (15) Финландските мерки бяха приети на 22 февруари 2007 г. и влязоха в сила на 1 март 2007 г., РЕШИ: Член 1 Мерките съгласно член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, нотифицирани от Финландия на Комисията на 22 септември 2006 г., са в съответствие със законодателството на Общността. Член 2 Мерките в окончателния си вариант, предприети от Финландия и посочени в приложението към настоящото решение, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 3a, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО. Съставено в Брюксел на 25 юни 2007 година.

32005D0290

32005D0290 L 093/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 април 2005 година относно опростените сертификати за внос на сперма от животни от рода на едрия рогат добитък и прясно свинско месо от Канада и за изменение на Решение 2004/639/ЕО (нотифицирано под номер С(2005) 1002) (текст от значение за ЕИП) (2005/290/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 1999/201/ЕО на Съвета от 14 декември 1998 г. относно сключване на споразумение между Европейската общност и правителството на Канада относно санитарните мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните по отношение на търговия с живи животни и животински продукти (1), и по-специално член 3 от него, като взе предвид Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за животни за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (2), и по-специално член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2 от него, като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце и кози, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (3), и по-специално член 16, параграф 1 и член 22, параграф 2 от нея, като има предвид Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (4), и по-специално член 8, параграф 4 и член 9, параграф 4, буква б) от нея, като има предвид, че: (1) Приложение V към Споразумението от 17 декември 1998 г. между Европейската общност и правителството на Канада относно санитарните мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните по отношение на търговия с живи животни и животински продукти (Споразумението) определя санитарните мерки за защита на общественото здраве и здравето на животните при вноса в Общността на някои животни и техните продукти, които следва да бъдат признати за равностойни. (2) Приложение VII към Споразумението предвижда опростяване на официалните атестации за здравето на животните и/или за общественото здраве, които следва да бъдат включени в образеца за здравен сертификат за внос в Общността на някои животни и животински продукти, за които е призната равностойност на мерките (Yes-1). (3) За спермата от животни от рода на едрия рогат добитък е призната равностойност по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания на основата на Директива 88/407/ЕИО, изменена с Директива 2003/43/ЕО (5), и следователно следва да бъде установен опростен образец на сертификат за сперма от животни от рода на едрия рогат добитък. (4) Следва да се изясни, че използването на образците за ветеринарно-санитарни сертификати, определени с Решение 2004/639/ЕО на Комисията от 6 септември 2004 г. за определяне условията за внос на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (6), е задължително, без да накърняват конкретните изисквания за издаване на сертификата, основани на споразуменията за равностойност между Общността и трети страни. Затова Решение 2004/639/ЕО следва да бъде съответно изменено. (5) Равностойност е призната по отношение на изискванията по отношение на общественото здраве за свинско месо, но не и по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания. Следователно опростяването на основата на равностойност на образеца за сертификат за свинско месо следва да обхване само мерките, свързани с общественото здраве. (6) Директива 93/119/ЕО на Съвета от 22 декември 1993 г. относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване (7) предвижда здравните сертификати, придружаващи месото, което се внася от трета страна, да включват допълнителна атестация, удостоверяваща, че животните, посочени в същата директива, са заклани при условия, които предоставят гаранция за хуманно отношение, най-малкото равностойни на условията, предвидени в същата директива. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавите-членки разрешават вноса от Канада на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, която отговаря на условията за издаване на сертификат, определени в образеца за сертификат, даден в приложение I, и се придружава от такъв сертификат, надлежно попълнен и издаден преди пратката да тръгне от Канада. Член 2 Държавите-членки разрешават вноса от Канада на прясно месо от домашни свине, което отговаря на условията да издаване на сертификат, определени в образеца за сертификат, даден в приложение II, и се придружава от такъв сертификат, надлежно попълнен и издаден преди пратката да тръгне от Канада. Член 3 В член 1 от Решение 2004/639/ЕО се добавя следният параграф 4: „4. Изискването, определено в параграф 1, за използване на образеца на ветеринарно-санитарен сертификат, даден в приложение II, част 1, не накърнява конкретните изисквания за сертификата и образците за сертификати, одобрени в съответствие със споразуменията между Общността и трети страни след признаването на равностойност.“ Член 4 За преходен период, който не надвишава 90 дни от датата на прилагане на настоящото решение, държавите-членки разрешават вноса от Канада на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добиткък и на прясно месо от домашни свине съгласно образците за сертификати, прилагани преди датата на прилагане на настоящото решение. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 април 2005 година.

32008D0748

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 септември 2008 година относно невключването на трифлумизол в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество (нотифицирано под номер C(2008) 5075) (текст от значение за ЕИП) (2008/748/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 8, параграф 2, четвърта алинея от нея, като има предвид, че: (1) В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда, че дадена държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на посочената директива, да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I към посочената директива, които вече се намират на пазара две години след датата на нотифициране, докато тези вещества постепенно се проучват в рамките на работна програма. (2) С регламенти (ЕО) № 451/2000 (2) и (ЕО) № 1490/2002 (3) на Комисията се определят подробните правила за изпълнението на третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и се установява списък с активни вещества, които да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I към споменатата директива. Този списък включва трифлумизол. (3) Въздействието на трифлумизола върху човешкото здраве и околната среда е оценено в съответствие с разпоредбите, установени с регламенти (ЕО) № 451/2000 и (ЕО) № 1490/2002 за редица употреби, предложени от нотификатора. Освен това в посочените регламенти се определят докладващите държави-членки, които трябва да представят съответните доклади за оценка и препоръки на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 451/2000. За трифлумизол докладващата държава-членка беше Нидерландия и тя предостави цялата необходима информация на 4 януари 2006 г. (4) Комисията извърши проучвания на веществото трифлумизол в съответствие с член 11а от Регламент (ЕО) № 1490/2002. Проектодоклад за преглед на посоченото вещество беше разгледан от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и бе финализиран на 20 май 2008 г. под формата на доклад за преглед на Комисията. (5) По време на проучванията от страна на Комитета на посоченото активно вещество и предвид коментарите, получени от държавите-членки, се стигна до заключението, че съществуват ясни индикации, според които може да се очаква активното вещество да оказва вредно въздействие върху здравето на хората, и по-специално на операторите и работниците, тъй като експозицията е по-голяма от 100 % от ПНЕО. (6) Комисията прикани нотификатора да внесе своите коментари относно резултатите от проучването на трифлумизол и относно намерението си да продължи да предлага веществото за одобрение или не. Нотификаторът внесе своите коментари, които бяха внимателно разгледани. Въпреки изложените от страна на нотификатора доводи, обаче, установените проблеми останаха неразрешени и оценките, направени въз основа на предоставената информация, не показаха, че може да се очаква при предложените условия на употреба продуктите за растителна защита, съдържащи трифлумизол, да отговарят като цяло на изискванията, установени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414/ЕИО. (7) Поради това веществото трифлумизол не следва да бъде включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. (8) Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че предоставените разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, ще бъдат отнети в рамките на определен срок и няма да бъдат подновявани, както и че няма да бъдат предоставяни нови разрешения за такива продукти. (9) Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка за унищожаване, съхранение, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, следва да бъде ограничен до 12 месеца, за да се позволи употребата на съществуващите запаси за един допълнителен вегетативен период, което е гаранция за това, че продуктите за растителна защита, съдържащи трифлумизол, ще останат достъпни за земеделските производители в продължение на 18 месеца считано от датата на приемане на настоящото решение. (10) Настоящото решение не накърнява правото на подаване на заявление за трифлумизол в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО и Регламент (ЕО) № 33/2008 на Комисията от 17 януари 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Директива 91/414/ЕИО на Съвета във връзка с редовна и ускорена процедура за оценката на активни вещества, които са били част от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от същата директива, но не са били включени в приложение I към нея (4), с оглед на евентуалното включване на веществото в приложение I. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, РЕШИ: Член 1 Трифлумизолът не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Член 2 Държавите-членки гарантират, че: а) всички разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, се отнемат най-късно до 18 март 2009 г.; б) не се предоставят, нито подновяват разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, считано от датата на публикуване на настоящото решение. Член 3 Всеки гратисен период, предоставен от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО, е възможно най-кратък и изтича най-късно на 18 март 2010 г. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 18 септември 2008 година.

31986R1323

31986R1323 L 117/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1323/86 НА КОМИСИЯТА от 5 май 1986 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1351/72 за признаване на групи от хмелопроизводители КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1696/71 на Съвета от 26 юли 1971 г. за общата организация на пазара на хмел (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3800/85 на Съвета от 31 декември 1985 г. (2), и по-специално член 7, параграф 5 от него, като има предвид, че Регламент № 3332/85 на Съвета от 26 ноември 1985 г. за изменение на Регламент (ЕИО) 1696/71 относно общата организация на пазара на хмел (3), измени член 7 от последния, така че да позволи на групите производители да използват помощ, за да вземат не само мерки, водещи към по-висока концентрация на предлагането и по-голяма пазарна стабилност чрез търгуване на цялата продукция на своите членове, но също мерки, посредством които производството може да бъде подобрено и адаптирано към изискванията на пазара; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1351/72 на Комисията (4), съдържащ правилата за прилагане на горепосочения член 7, следва да бъде съответно изменен; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хмела, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 1, параграф 1, буква б), вв) след думите „мерки за стабилизиране на пазара“ се въвежда следният текст: „както и за мерки за подобряване и адаптиране на продукцията към изискванията на пазара“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 май 1986 година.

31998R1593

31998R1593 L 208/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1593/98 НА КОМИСИЯТА от 23 юли 1998 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1764/86 относно минималните изисквания за качество за продуктите на доматена основа, които имат право на производствена помощ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2199/97 (2), и по-специално член 4, параграф 9 от него, като има предвид, че член 6 от Регламент (ЕО) № 2201/96 предвижда произведените количества, за които са спазени минималните цени, да се вземат под внимание при разпределяне на квотите между преработвателите, държавите-членки и групите продукти; като има предвид, че количествата, невключени в квотата, произведени на минималната цена в рамките на една пазарна година, се отчитат при определяне на квотата за следващата пазарна година; като има предвид, че вследствие на това е уместно да се предвиди спрямо готовите продукти, получени от тези количества, да действат същите минимални качествени изисквания, на които следва да отговарят продуктите, получени от включените в квотата количества, за които може да се получи производствена помощ; като има предвид, че член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 504/97 на Комисията от 19 март 1997 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета по отношение на режима на производствена помощ за продукти от преработени плодове и зеленчуци (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1590/98 (4), предвижда невключените в квотата количества, за които е платена минималната цена, да бъдат отбелязани в договорите за преработка; като има предвид, че опитът, натрупан в сектора на преработката на домати, показва, че по отношение на сока от домати някои минимални качествени изисквания следва да се засилят; като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет за продуктите от преработени плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1764/86 на Комисията (5) се изменя, както следва: 1. Заглавието се заменя със следния текст: „Регламент (ЕИО) № 1764/86 на Комисията от 27 май 1986 г. за определяне на минималните изисквания за качество на продуктите от преработени домати съгласно режима за производствена помощ“. 2. Член 1 се заменя със следния текст: „Член 1 Настоящият регламент установява минималните изисквания за качество, на които трябва да отговарят продуктите на доматена основа, както са определени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 504/97 на Комисията (6), в случая на: а) продуктите, включени в квотата, за които може да се ползва помощта за производството, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/96; б) продуктите на доматена основа, невключени в квотата, доставени в рамките на договорите за преработка, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 504/97 и за които е била платена минималната цена. 3. В член 2 думите „от Регламент (ЕИО) № 1599/84“ се заменят с думите „от Регламент (ЕО) № 504/97“. 4. В член 3, второ тире думите „в член 1 от Регламент (ЕИО) № 1599/84“ се заменят с думите „в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 504/97“. 5. В член 8 думите „в член 1, параграф 2, букви н) и о) от Регламент (ЕИО) № 1599/84“ се заменят с думите „в член 1, параграф 2, букви к) и л) от Регламент (ЕО) № 504/97“. 6. В член 10, параграф 3 буква а) се заменя със следния текст: „а) всякакви неприсъщи растителни материали могат да се установят чрез интензивна проверка с невъоръжено око само при съсредоточено вглеждане. Въпреки това в някои продукти на основата на сокове и концентрати може да се съдържат кожици, люспи и семки в максималните граници, определени в член 1, параграф 2, букви к) и л) от Регламент (ЕО) № 504/97;“ 7. 7. В член 10, параграф 4 се добавя буква е): „е) общо съдържание на млечна киселина не повече от 1 % от сухия екстракт след приспадане на цялото количество добавена готварска сол, в случай на доматен сок.“ 8. В член 11 думите „буква м) от Регламент (ЕИО) № 1599/84“ се заменят с думите „буква й) от Регламент (ЕО) № 504/97“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 юли 1998 година.

32009R0533

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 533/2009 НА КОМИСИЯТА от 18 юни 2009 година за определяне на размери на възстановяванията, приложими за мляко и млечни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), и по-специално член 164, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Член 162, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1234/2007 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква п) и изброени в приложение I, част XVI към същия регламент, и цените в Общността могат да се покриват от възстановявания при износ, когато тези стоки се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение ХХ, част IV към посочения регламент. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на някои селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такова възстановяване (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение ХХ, част IV към Регламент (ЕО) № 1234/2007. (3) В съответствие с член 14, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕО) № 1043/2005, размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя за срок със същата продължителност като срока, за който са определени възстановяванията за същите продукти, изнасяни в непреработен вид. (4) Член 11 от Споразумението за селското стопанство, сключено в рамките на Уругвайския кръг, предвижда, че за продукт, съдържащ се в стока, възстановяването при износ не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка. (5) При определени млечни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора обаче съществува опасност, ако предварително се определят високи размери на възстановяване, ангажиментите, поети във връзка с тези възстановявания да бъдат застрашени. Следователно, за да се избегне тази опасност, е необходимо да се вземат подходящи предпазни мерки, но без да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфични размери на възстановяване при предварително определяне на възстановяванията по отношение на тези продукти следва да позволи тези две цели да бъдат постигнати. (6) Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 предвижда, че при определяне на размера на възстановяването, трябва да се вземат предвид, където е уместно, възстановявания при производство, помощи или други мерки, които имат равностоен ефект, приложими във всички държави-членки в съответствие с Регламента за общата организация на селскостопанските пазари на основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 или на приравнените към тях продукти. (7) Член 100, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда изплащането на помощи за преработено в казеин обезмаслено мляко, произведено в Общността, ако това мляко и произведеният от него казеин отговарят на определени условия. (8) Регламент (ЕО) № 1898/2005 на Комисията от 9 ноември 2005 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на мерките за пускане на пазара на сметана, масло и концентрирано масло (3) определя, че масло и сметана на намалени цени следва да бъдат достъпни за промишлените сектори, които произвеждат определени стоки. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерите на възстановяванията, приложими за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в приложение I, част ХVI към Регламент (ЕО) № 1234/2007 и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение ХХ, част IV към Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 юни 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки Съставено в Брюксел на 18 юни 2009 година.

32000R2448

32000R2448 L 282/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2448/2000 НА СЪВЕТА от 7 ноември 2000 година за откриване и управление на автономни тарифни квоти за Общността за някои рибни продукти СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 26 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че (1) Снабдяването на Общността с някои рибни продукти понастящем зависи от вноса с произход от трети страни. В интерес на Общността е да премахне частично или напълно митата, отнасящи се за въпросните продукти, в рамките на тарифни квоти за Общността с подходящ обем. За да не се застрашат перспективите за развитие на това производство в Общността, осигурявайки достатъчно снабдяване за задоволяване на промишлените отрасли потребители, е целесъобразно да се отворят тези тарифни квоти, прилагайки променливи мита, в зависимост от чувствителността на различните продукти на пазара на Общността. (2) Необходимо е, по-специално, да се гарантира равният и постоянен достъп на всички вносители от Общността до посочените квоти и непрекъснатото прилагане на ставките, предвидени за тези квоти, за всеки внос на въпросните продукти във всички държави-членки, до изчерпване на квотите. (3) Решението за отваряне на автономни тарифни квоти трябва да се вземе от Общността. За да се осигури ефективността на общото управление на тези квоти, нищо не пречи, да се даде право на държавите-членки да изваждат от обемите на квотите, необходимите количества, отговарящи на ефективен внос. Въпреки това, този начин на управление изисква тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията, която по-специално трябва да може да следи състоянието на изчерпване на квотите и да информира за това държавите-членки. (4) В Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (1), са кодифицирани разпоредбите за управление на тарифните квоти, предназначени да се използват следвайки хронологичния ред на датите на приемане на декларациите за пускане в свободно обръщение. (5) След преглед на състоянието на снабдяването на пазара на Общността с тропическа скарида, с произход от Южна и Централна Америка (скарида от род Penaeus, с изключение на видовете Penaeus monodon и Penaeus japonicus), се вижда, че именно поради последиците от болестта „бяло петно“, засягаща този вид, нуждите на снабдяването на промишлените отрасли потребители временно не са вече достатъчно задоволени. Следователно е уместно да се отвори автономна тарифна квота за ограничени период и количество, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Вносното мито на продукта, фигуриращ в приложението е намалено до посочената ставка, за разглеждания период, и за съответния, посочен там обем. 2. Вносът на въпросния продукт се ползва от квотата, посочена в параграф 1, само при условие че цената франко граница, определена в съответствие с член 22 от Регламент (ЕИО) № 3759/92 на Съвета от 17 декември 1992 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури (2), е равна най-малко на референтната цена, фиксирана или за фиксиране от Общността за продукта или категорията на разглеждания продукт. Член 2 Тарифната квота, посочена в член 1, се управлява от Комисията в съответствие с разпоредбите, предвидени в членове от 308а до 308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Член 3 Държавите-членки и Комисията тясно си сътрудничат, за да осигурят спазването на настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 ноември 2000 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 ноември 2000 година.

32002D0732

32002D0732 L 245/143 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 май 2002 година относно техническата спецификация за оперативна съвместимост за подсистема „Инфраструктура“ на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 96/48/ЕО на Съвета (нотифицирано под номер С (2002) 1948) (текст от значение за ЕИП) (2002/732/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно член 2, буква в) от Директива 96/48/ЕО, трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове се подразделя на структурни и функционални подсистеми. Тези подсистеми са описани в приложение II към директивата. (2) Съгласно член 5, параграф 1 от директивата, всяка една подсистема се обхваща от техническа спецификация за оперативна съвместимост (ТСОС). (3) Съгласно член 6, параграф 1 от директивата, проектите за ТСОС се изготвят от съвместната представителна структура. (4) Комитетът, създаден съгласно член 21 от Директива 96/48/ЕО, е определил Европейското обединение за оперативна съвместимост в областта на железопътния транспорт (AEIF) за съвместна представителна структура в съответствие с член 2, буква з) от директивата. (5) На AEIF бе предоставен мандат за изготвяне на проект за ТСОС за подсистема „Инфраструктура“ съгласно член 6, параграф 1 от директивата. Този мандат бе установен в съответствие с процедурата, съдържаща се в член 21, параграф 2 от директивата. (6) AEIF изготви проект за ТСОС заедно с встъпителен доклад, съдържащ анализ на разходите и ползите, както се предвижда в член 6, параграф 3 от директивата. (7) Този проект за ТСОС бе разгледан от представителите на държавите-членки в светлината на встъпителния доклад, в рамките на Комитета, създаден с директивата. (8) Както е посочено в член 1 от Директива 96/48/ЕО, условията за постигане на оперативна съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове касаят проектирането, изграждането, модернизацията и експлоатацията на инфраструктурите и подвижния състав, допринасящи за функционирането на системата, която ще бъде пусната в експлоатация след датата на влизане в сила на директивата. По отношение на инфраструктурите, които вече са в експлоатация към момента на влизане в сила на тази ТСОС, ТСОС следва да се прилага от момента, в който се предвиждат работите по тези инфраструктури. Все пак, степента на прилагане на ТСОС ще варира в зависимост от обхвата и степента на предвижданите работи и разходите и изгодите, които възникват от предвидените действия. За да може едни такива частични работи да съдействат за постигането на пълна оперативна съвместимост, те трябва да бъдат подкрепени от една съгласувана стратегия за осъществяване. В този смисъл, трябва да се прави разлика между модернизация, обновяване и подмяна във връзка с техническото обслужване. (9) Приема се, че Директива 96/48/ЕО и ТСОС не се прилагат за обновявания или подмени във връзка с техническото обслужване. Желателно е, обаче, ТСОС да се прилагат по отношение на обновяванията, както ще бъде в случая с ТСОС за конвенционалната железопътна система съгласно Директива 2001/16/ЕО. При липсата на задължаващо изискване и като се съобразяват със степента на работата по обновяването, държавите-членки се насърчават да прилагат ТСОС по отношение на обновяванията и подмените във връзка с техническото обслужване. (10) В настоящата си версия ТСОС, предмет на настоящото решение, обхваща характеристики, специфични за високоскоростната система; като общо правило тя не касае общите аспекти на високоскоростната и на конвенционалната железопътна система. Оперативна съвместимост на последната е предмет на друга директива (2). Като се има предвид, че проверката на оперативна съвместимост трябва да се извърши с препращане към ТСОС в съответствие с член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО е необходимо по време на преходния период между публикуването на настоящото решение и публикуването на решенията за приемането на ТСОС за „конвенционалните железници“ да се определят условията, които ще се спазват в допълнение на приложената ТСОС. По тези причини е необходимо всяка държава-членка да информира останалите държави-членки и Комисията за съответните национални технически правила, които използва за постигането на оперативна съвместимост и за удовлетворяване съществените изисквания на Директива 96/48/ЕО. В допълнение, доколкото тези правила са национални, необходимо е всяка държава-членка да уведомява останалите държава-членки и Комисията за органите, които определя за осъществяване на процедурата по оценка на съответствието и годността за употреба, както и за използваната процедура за проверка на оперативна съвместимост на подсистемите по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО. Доколкото това е възможно, при тези национални правила държавите-членки прилагат принципите и критериите, предвидени в Директива 96/48/ЕО за прилагането на член 16, параграф 2. Що се касае до органите, отговарящи за тези процедури, държавите-членки ще използват, доколкото е възможно, нотифицираните органи съгласно член 20 от Директива 96/48/ЕО. Комисията ще извърши анализ на информацията (национални правила, процедури, органи, отговарящи за прилагането на процедурите, продължителност на тези процедури) и, когато е подходящо, ще обсъжда с Комитета необходимостта от предприемането на мерки. (11) ТСОС, предмет на настоящото решение не налага използването на определени технологии или технически решения, освен когато това е строго необходимо за оперативната съвместимост на трансевропейската високоскоростна железопътна мрежа. (12) ТСОС, предмет на настоящото решение се основава на най-добрите налични експертни знания към момента на изготвяне на съответния проект. Развитието на технологиите или социални изисквания могат да направят необходимо изменението или допълнението на настоящата ТСОС. При необходимост, ще бъде инициирана процедура за преразглеждане или актуализиране в съответствие в член 6, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО. (13) В някои случаи ТСОС, предмет на настоящото решение позволява избор между различни решения, давайки възможност за прилагането на окончателни или временни решения за оперативна съвместимост, които са съвместими със съществуващата ситуация. В допълнение, Директива 96/48/ЕО предвижда специални разпоредби за прилагане в някои конкретни случаи. Освен това, в случаите, предвидени в член 7 от директивата на държавите-членки трябва да бъде разрешено да не прилагат някои технически спецификации. Поради това е необходимо държавите-членки да осигурят ежегодното публикуване и актуализиране на регистъра на инфраструктурата. Този регистър определя основните характеристики на националната инфраструктура (напр. основните параметри) и тяхната съгласуваност с характеристиките, предписани от съответната приложима ТСОС. За тази цел ТСОС, която е предмет на настоящото решение, посочва точно коя информация трябва да се съдържа в регистъра. (14) Прилагането на ТСОС, предмет на настоящото решение трябва да отчита конкретни критерии по отношение на техническата и експлоатационната съвместимост между инфраструктурите и подвижния състав, които трябва да се пускат в експлоатация и мрежата, в която те трябва да се интегрират. Тези изисквания за съвместимост налагат сложен технически и икономически анализ, който трябва да се извършва индивидуално за всеки конкретен случай. Анализът следва да взема предвид: - интерфейсите между различните подсистеми, предвидени в Директива 96/48/ЕО, - различните категории линии и подвижен състав, предвидени в директивата, и - техническите и операционни среди на съществуващата мрежа. Поради това е необходимо да се определи стратегия за прилагането на ТСОС, предмет на настоящото решение, която следва да посочи техническите етапи на преминаване от условията на сегашната мрежа до една ситуация, в която мрежата е оперативно съвместима. (15) Разпоредбите на настоящото решение са в съответствие със становището на Комитета, създаден с Директива 96/48/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 С настоящото, Комисията приема ТСОС по отношение на подсистемата „Инфраструктура“ на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 96/48/ЕО. ТСОС е изложена в приложението към настоящото решение. ТСОС е напълно приложима по отношение на инфраструктурата на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, както е дефинирана в приложение I към Директива 96/48/ЕО, съобразявайки се с членове 2 и 3 по-долу. Член 2 1. По отношение на аспектите, които са общи за високоскоростната и конвенционалната железопътна система, но не са обхванати от приложената ТСОС, условията, които трябва да бъдат удовлетворени при проверка на оперативната съвместимост по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 96/48/ЕО, са съответните технически правила, които се прилагат в държавата-членка, която разрешава пускането в експлоатация на подсистемата, предмет на настоящото решение. 2. В срок от шест месеца след нотифицирането на настоящото решение, всяка държава-членка нотифицира останалите държава-членки и Комисията за: - списъка на приложимите технически правила съгласно член 2, параграф 1, - процедурите за оценка на съответствието и за проверка, които трябва да се следват по отношение на прилагането на тези правила, - органите, които тя определя за осъществяването на тези процедури за оценка на съответствието и за проверка. Член 3 1. По смисъла на настоящия член: - „модернизация“ означава основна работа за модифициране на подсистема или част от подсистема, която променя качеството на работа на подсистемата, - „обновяване“ означава основна работа за подмяна на подсистема или част от подсистема, която променя качеството на работа на подсистемата, - „подмяна във връзка с техническо обслужване“ означава подмяна на компоненти с части с идентична функция и работни характеристики в контекста на предвижданото и корективно техническо обслужване. 2. В случай на модернизация, възложителят представя на съответната държава-членка документация, описващо проекта. Държавата-членка се запознава с документацията и като взема предвид стратегията за прилагане в глава 7 на приложената ТСОС, решава (ако е подходящо) дали размерът на работата изисква необходимостта от ново разрешение за пускане в експлоатация съгласно член 14 от Директива 96/48/ЕО. Такова разрешение за пускане в експлоатация е необходимо винаги, когато степента на безопасност може обективно да бъде засегната от предвидената работа. Когато е необходимо, ново разрешение за пускане в експлоатация съгласно член 14 от Директива 96/48/ЕО, държавата-членка решава дали: а) проектът включва пълно прилагане на ТСОС, в който случай подсистемата подлежи на процедурата за проверка на ЕО от Директива 96/48/ЕО; или б) пълното прилагане на ТСОС все още не е възможно. В този случай подсистемата няма да е в пълно съответствие с ТСОС и процедурата за проверка на ЕО от Директива 96/48/ЕО се прилага само по отношение на частите от ТСОС, които се прилагат. В тези два случая държавата-членка ще информира Комитета, създаден съгласно Директива 96/48/ЕО, за документацията, включвайки частите от ТСОС, които са приложени и степента на постигане на оперативна съвместимост. 3. В случай на обновяване и подмяна във връзка с техническо обслужване, прилагането на приложената ТСОС е доброволно. Член 4 Съответните части от Препоръка 2001/290/ЕО на Комисията (3) относно основните параметри на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове са невалидни, считано от датата на влизане в сила на приложената ТСОС. Член 5 Приложената ТСОС влиза в сила шест месеца след нотифицирането на настоящото решение. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 май 2002 година.

31975R1375

31975R1375 L 139/27 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1375/75 НА КОМИСИЯТА от 29 май 1975 година относно условията за признаване на групите на хмелопроизводители в Ирландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1696/71 на Съвета от 26 юли 1971 г. за общата организация на пазара на хмел (1), изменен с Акта, отнасящ се до условията на присъединяване и за промените в Договорите (2), по-специално член 7, параграф 5 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1351/72 на Комисията от 28 юни 1972 г. за признаване на групи на хмелопроизводители (3), предвижда в член 2, параграф 1, че, за да бъде призната една група на производители, тя трябва да включва най-малко седем производители; като има предвид, че от влизането в сила на този регламент, правилата на Общността в областта на селското стопанство стават приложими в Ирландия; като има предвид, че в тази държава съществува само един регион, в който се отглежда хмел; като има предвид, че въпросният регион има по-малко от седем производители; като има предвид, че географското положение на Ирландия затруднява включването на ирландските производители в групите на производители от други държави-членки; като има предвид независимо от това, че тези производители, които са четирима, отговарят на всички други условия, определени от Регламент (ЕИО) № 1351/72, за да образуват призната група производители; като има предвид, че, за да не се създаде ситуация, при която тези производители да са в неравностойно положение спрямо другите производители от Общността, е целесъобразно в полза на Ирландия да се направи изключение от разпоредбите на член 2, параграф 1 на Регламент (ЕИО) № 1351/72, като се сведе до три броят на производителите, изискван за образуването на група на производители; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хмела, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В Ирландия, чрез дерогация от член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1351/72, група на производители може да бъде призната, ако включва най-малко трима производители. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 май 1975 година.

32009D0712

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 септември 2009 година за прилагане на Директива 2008/73/ЕО на Съвета по отношение на информационни интернет страници, съдържащи списък на здравните заведения за животни и лабораториите, одобрени от държавите-членки в съответствие с ветеринарното и зоотехническото законодателство на Общността (нотифицирано под номер C(2009) 6950) (текст от значение за ЕИП) (2009/712/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (1), и по-специално член 6а, трета алинея, член 11, параграф 6 и член 13, параграф 6 от нея, като взе предвид Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (2), и по-специално член 4а, параграф 2 от нея, като взе предвид Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (3), и по-специално член 5, параграф 3 и член 9, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 88/661/ЕИО на Съвета от 19 декември 1988 г. относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине (4), и по-специално член 4а, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (5), и по-специално член 5, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (6), и по-специално член 5, параграф 3 и член 8, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (7), и по-специално член 5, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 90/428/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно търговията с еднокопитни животни, предназначени за състезания, и определянето на условията за участие в тези състезания (8), и по-специално член 4, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете (9), и по-специално член 5, параграф 3 и член 8, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (10), и по специално член 4, трета алинея и член 6а, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (11), и по-специално член 8a, параграф 6 и член 8б, параграф 5, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (12), и по-специално член 10, параграф 4, буква б) от нея, като взе предвид Директива 92/35/ЕИО на Съвета от 29 април 1992 г. за определяне на правила за контрол и мерките за борба с болестта африканска чума по конете (13), и по-специално член 14, параграф 1, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (14), и по-специално член 11, параграф 4, трета алинея, член 13, параграф 2, буква г), трета алинея и член 17, параграф 3, буква б), пета алинея от нея, като взе предвид Директива 92/66/ЕИО на Съвета от 14 юли 1992 г. за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест (15), и по-специално член 14, параграф 5, втора алинея от нея, като взе предвид Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете (16), и по-специално член 17, параграф 7 от нея, като взе предвид Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 г. за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език (17), и по-специално член 15, параграф 1, втора алинея от нея, като взе предвид Решение 2000/258/ЕО на Съвета от 20 март 2000 г. за определяне на специален институт, който отговаря за определяне на критериите, необходими за стандартизиране на серологичните тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс (18), и по-специално член 3, параграф 3 от него, като взе предвид Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (19), и по-специално член 17, параграф 1, буква б), втора алинея от нея, като взе предвид Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете и за изменение на Директива 92/119/ЕИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете (20), и по-специално член 18, параграф 1, буква б), втора алинея от нея, като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (21), и по-специално член 51, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Търговията с някои живи животни и продукти от тях в рамките на Общността е разрешена само от заведения, които отговарят на съответните разпоредби на законодателството на Общността и са одобрени за тази цел от компетентния орган в държавата-членка, в която са разположени. (2) В Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област (22) се предвижда държавите-членки да съставят и поддържат актуални списъци на съответните одобрени заведения във ветеринарната и зоотехническата област и да предоставят тези списъци на останалите държави-членки и на обществеността. (3) Освен това в Директива 2008/73/ЕО е предвидено, че държавите-членки са отговорни за предоставянето на останалите държави-членки и на обществеността на актуална информация относно националните референтни лаборатории и някои други лаборатории, които те са определили съгласно съответните разпоредби на правото на Общността. (4) За да бъде улеснен достъпът на останалите държави-членки и обществеността до списъците на одобрените заведения и лаборатории, държавите-членки трябва да ги публикуват в електронен формат посредством информационни интернет страници. (5) Комисията следва да подпомогне държавите-членки при осигуряването на достъп на останалите държави-членки и на обществеността до тези списъци, като предостави интернет адреса на уебсайт, на който са указани препратки към националните информационни интернет страници на държавите-членки. (6) За да се улесни обменът на информация между държавите-членки по електронен път, както и за да се осигури прозрачност и яснота, е важно списъците да бъдат представени по единен начин в цялата Общност. По тази причина в приложенията към настоящото решение следва да бъдат посочени образци за оформлението на информационните интернет страници. (7) Що се отнася до еднокопитните животни, във формата на списъка на одобрените или признати органи, поддържащи или съставящи родословни книги в съответствие с член 5 от Директива 90/427/ЕИО, следва също така да се съдържа информацията, изисквана в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за прилагане на директиви 90/426/ЕИО и 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни (23), и той следва да бъде лесен за адаптиране при вписването на други органи, издаващи идентификационни документи на регистрирани еднокопитни или на еднокопитни за отглеждане и разплод. (8) Чрез позоваване на член 2, параграф 2, буква о) от Директива 64/432/ЕИО, с член 7, параграф 1 от Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (24) се включва задължението за вписване на събирателните центрове, одобрени за търговия с еднокопитни животни, включително пазари или одобрени събирателни пунктове. (9) Директива 2008/73/ЕО трябва да бъде транспонирана от държавите-членки най-късно до 1 януари 2010 г. Съобразно с това информационните интернет страници следва да бъдат налични преди тази дата. (10) С Решение 2007/846/ЕО на Комисията от 6 декември 2007 г. за определяне на образец на списъци на одобрените от държавите-членки структури съгласно редица разпоредби на ветеринарното законодателство в Общността и правилата, които се прилагат за предаването на тези списъци на Комисията (25), се определя общ образец за списъците на някои одобрени от държавите-членки структури и правилата, по които тези списъци се предават на Комисията. (11) С цел постигане на яснота на законодателството на Общността Решение 2007/846/ЕО следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение. (12) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и на Постоянния комитет по зоотехника, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Информационни интернет страници 1. Най-късно до 1 януари 2010 г. държавите-членки създават информационни интернет страници с цел да предоставят в електронен формат на останалите държави-членки и на обществеността списъците на следните заведения и лаборатории, които са одобрени, признати или определени по друг начин в съответствие с директивите, посочени в приложение I („одобрение“): а) заведения във ветеринарната област, както са посочени в приложение II, глава 1; б) заведения в зоотехническата област, както са посочени в приложение II, глава 2; и в) лаборатории, както са посочени в приложение II, глава 3. 2. Информационните интернет страници се изготвят от държавите-членки съгласно образците, посочени в приложение II, и допълнителните изисквания, посочени в приложение III. 3. Държавите-членки актуализират информационните интернет страници, за да вземат под внимание всички нови одобрения и временно прекратени или оттеглени одобрения на заведенията и лабораториите, които вече не отговарят на съответните разпоредби на Общността. 4. Държавите-членки съобщават на Комисията интернет адреса на своите информационни интернет страници. Член 2 Отмяна Решение 2007/846/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2010 г. Член 3 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 18 септември 2009 година.

32005R1710

32005R1710 L 274/13 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1710/2005 НА КОМИСИЯТА от 19 октомври 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2138/97 относно определяне на границите на еднородните производствени зони на маслиново масло КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини (1), като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2261/84 на Съвета от 17 юли 1984 г. относно установяване общи правила за отпускане на помощ за производство на маслиново масло и помощи за организации на производителите на маслиново масло (2), и по-специално член 19 от него, като има предвид, че: (1) Член 18 от Регламент (ЕИО) № 2261/84 предвижда реколтите от маслиново масло и маслини да бъдат определени в зависимост от еднородните производствени зони въз основа на цифрите, предоставени от държавите-членки производителки. (2) Границите на производствените зони са определени в приложението към Регламент (ЕО) № 2138/97 на Комисията (3). По причини от структурно и административно естество следва да бъдат променени еднородните производствени зони в Гърция, Испания и Италия за пазарната 2004-2005 година. (3) Регламент (ЕО) № 2138/97 следва да бъде съответно изменен. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по масла и мазнини, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2138/97 се изменя, както следва: 1. В точка А частите, които се отнасят за провинциите Perugia, Brindisi, Lecce, Catanzaro, Reggio Calabria и Siracusa се заменят съответно с текстовете в приложение I към настоящия регламент. 2. Точка В се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент. 3. В точка Г, в позиция „Comunidad autónoma: Aragón“ по отношение на провинция Zaragoza: а) в зона 2 „Atea“ се заменя със следното: „Atea (по отношение на неполивни площи с маслинови дръвчета)“; б) в зона 5 се добавя следният текст: „Atea (по отношение на поливни обработваеми площи)“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 ноември 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 октомври 2005 година.

31998R0395

31998R0395 L 050/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 395/98 НА КОМИСИЯТА от 19 февруари 1998 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2807/83 за установяване на подробни правила за вписване на информация за улова на риба от държавите-членки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2635/97 (2), и по-специално член 19д, параграф 5 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета (3) въвежда режим за управление на риболовното усилие в Балтийско море, считано от 1 януари 1998 г.; като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2635/97 изменя Регламент (ЕИО) № 2847/93, за да гарантира спазването на режима за управление на риболовното усилие в Балтийско море; като има предвид, че тези изменения се отнасят, inter alia, до разпоредбите относно вписването на данни за риболовното усилие в бордовия риболовен дневник; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2807/83 на Комисията (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2945/95 (5), постановява правила за вписване на информация относно улова на риба от държавите-членки; като има предвид, че съгласно член 19д, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 следва да се установят подробни правила за вписване на информация за риболовното усилие в бордовия риболовен дневник, за да може да се приложи режимът за управление на риболовното усилие, предвиден в Регламент (ЕО) № 779/97; като има предвид, че следователно е необходимо да се измени Регламент (ЕИО) № 2807/83; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2807/83 се изменя, както следва: 1. В член 1а, параграф 1 след думите „Регламент (ЕО) № 685/95 на Съвета“ се добавя следното: „и в член 1 от Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета (6), 2. В приложение VIа: - В колоната „Група целеви видови“ се добавя следното: „ПРОХОДНИ И СЛАДКОВОДНИ РИБИ Сьомга, морска пъстърва и сладководни риби“ - В колоната „Зони на риболовно усилие“ се добавя следното: „Т: Зони IBSFC (подучастъци 22-32). U: Звено на управление 3. (7) Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 юли 1998 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 февруари 1998 година.

32006D0593

32006D0593 L 243/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 август 2006 година относно показателното разпределение по държави-членки на бюджетните ангажименти, поети във връзка с цел „регионална конкурентоспособност и заетост“, за периода 2007-2013 г. (нотифицирано под номер С(2006) 3472) (2006/593/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (1), и по-специално член 18, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) По силата на член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 целта „регионална конкурентоспособност и заетост“ се състои в засилването на конкурентоспособността и на привлекателността на регионите. (2) Съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд дават своя принос за изпълнението на целите, посочени в член 3, параграф 2, буква а) от посочения регламент. По силата на член 4, параграф 2 Кохезионният фонд също се намесва в тези региони, които не могат да се ползват от подпомагане по цел „сближаване“, но които са част от държава-членка, имаща право да се ползва от помощите на този фонд. (3) По силата на член 20 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 15,95 % от наличните средства на базата на бюджетните ангажименти, поети от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (по-долу наричани „Фондовете“) за периода 2007-2013 г. следва да се насочат за изпълнение на целта „регионална конкурентоспособност и заетост“, като от тях 21,14 % отиват по предназначение за преходното и специфичното подпомагане, посочено в член 8, параграф 2 от посочения регламент. (4) Необходимо е да се пристъпи към показателно разпределение по държави-членки на средствата, които ще бъдат насочени за изпълнението на цел „регионална конкурентоспособност и заетост“. В прилагане на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 това разпределение се извършва съгласно критериите и по методологията, изложени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006. (5) Параграф 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определя метода за насочване на наличните средства към отделните държави-членки и региони, които имат право да се ползват от финансово подпомагане съгласно член 6 от посочения регламент. (6) Параграф 6, буква б) определя метода за изчисляване на размера на отпусканите средства по силата на преходното подпомагане, посочено в член 8, параграф 2 от посочения регламент. (7) Параграф 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определят максималните нива на трансферите от фондовете за всяка отделна държава-членка. (8) Параграфи от 12 до 31 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1083/2006 определят размерите на помощта, свързана с някои специфични случаи за периода 2007-2013 г. (9) По силата на член 24 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 0,25 % от наличните средства съгласно ангажиментите на фондовете за периода 2007-2013 г. се отделят за финансиране на техническа помощ за инициативи на Комисията. Показателното разпределение по държави-членки следва да изключва сумата, съответстваща на тази техническа помощ, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Индикативните суми по държави-членки, от бюджетните кредити за поети задължения за региони, за които се допуска финансиране от структурните фондове за цел „регионална конкурентоспособност и заетост“, както се посочва в член 6 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, включително и допълнителните помощи, определени в приложение II към посочения регламент, са представени в таблица 1 от приложение I към настоящото решение. Годишната разбивка по държава-членка по година за бюджетните кредити за поети задължения, които са посочени в предходния параграф, е представена в таблица 2 на приложение I към настоящото решение. Член 2 Индикативните суми по държави-членки, от бюджетните кредити за поети задължения за преходно и специфично подпомагане от структурните фондове за постигане на цел „регионална конкурентоспособност и заетост“ съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, включително допълнителните помощи, определени в приложение II към посочения регламент, са представени в таблица 1 от приложение II към настоящото решение. Годишният размер на средствата, разпределени по държави-членки, отпуснати съгласно бюджетните кредити за поети задължения, посочени в предходния параграф, е представен в таблица 2 от приложение II към настоящото решение. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 август 2006 година.

32008R1151

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1151/2008 НА КОМИСИЯТА от 20 ноември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21 ноември 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 ноември 2008 година.

32003L0085

32003L0085 L 306/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/85/ЕО НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО (текст от значение за ЕИП) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37, параграф 3 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3), като взе предвид становището на Комитета за регионите (4), като има предвид, че: (1) Една от задачите на Общността във ветеринарната област е да се подобри здравословното състояние на добитъка, като по този начин се увеличава доходността от животновъдството и се улеснява търговията с животни и животински продукти. Същевременно, Общността е освен това и общност на ценности и нейната политика за борба с болестите по животните не трябва да се основава само на търговски интереси, но също така трябва в действителност да вземе под внимание етичните принципи. (2) Болестта шап е силно заразна вирусна болест по чифтокопитните животни. Въпреки, че болестта шап не е от значение за общественото здраве, поради изключителното ѝ икономическо значение, тя заема челно място в списък „А“ с болестите на Международното бюро по епизоотии (Office International des Epizooties МБЕ). (3) Болестта шап е болест, която задължително трябва да се обявява, като огнищата трябва да се обявяват от засегнатата държава-членка на Комисията и другите държави-членки, в съответствие с Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (5). (4) Мерките на Общността за борба с болестта шап са определени в Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 г. за въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап (6). Тази директива е изменяна значително по много причини. Сега, когато се внасят нови изменения в посочената директива, е желателно въпросните разпоредби да се преработят наново, с цел да се изяснят спорните проблеми. (5) След приемането на Директива 90/423/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за изменение на Директива 85/511/ЕИО, Директива 64/432/ЕИО относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине и Директива 72/462/ЕИО относно проблемите на здравната и ветеринарната инспекция при вноса на животни от рода на едрия рогат добитък и свине и на прясно месо или на месни продукти от трети страни (7), профилактичната ваксинация срещу шап бе забранена в цялата Общност, считано от 1 януари 1992 г. (6) Необходими са превантивни мерки, за да се избегне проникването на болестта шап в Общността и в добитъка в Общността от съседни страни или чрез въвеждането в Общността на живи животни и продукти от животински произход. Няма признаци, че огнищата на болестта шап, за които е докладвано след забраната за профилактичната ваксинация, могат да бъдат приписани на вноса в съответствие със законодателството на Общността, и че подлежат на ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове, създадени съгласно Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (8), и Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (9). (7) Въпреки това, следва силно да се наблегне на стриктното прилагане на правилата на Общността за внос на животински продукти, които са насочени към намаляване на рисковете, ако не поради други причини, то поради увеличаването на ръста на търговията и движението на хора по целия свят. Държавите-членки гарантират, че това законодателство е въведено в неговата цялост и подсигурят наличието на достатъчно персонал и ресурси за осъществяването на строг контрол на външните граници. (8) Също така, Временният комитет по болестта шап към Европейския парламент установи, че на практика граничните инспекции не успяват да предотвратят незаконното навлизане на значителни количества месо и месни продукти в Общността. (9) В условията на единен пазар и задоволителното като цяло здравословно състояние на стадата от домашен добитък, търговията с животни и животински продукти е нараснала значително и определени райони от Общността имат гъсто заселени с добитък площи. (10) Епидемията от шап в определени държави-членки през 2001 г. показа, че поради интензивното движение и търговията с животни, възприемчиви към шап, възникналото огнище може бързо да достигне епизоотични размери, причинявайки сътресения в такъв мащаб, които да предизвикат рязко понижаване на доходите от отглеждането на животни от възприемчиви видове, както и да засегне други части от селското стопанство, а също така се изискват и значителни финансови средства за обезщетяване на фермерите и прилагането на мерки за контрол. (11) По време на кризата с болестта шап през 2001 г., Комисията засили мерките за борба с болестта шап в Общността, определени в Директива 85/511/ЕИО, чрез приемането на защитни мерки в съответствие с Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехнически проверки, приложими при търговията в Общността с определени живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (10) и Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед изграждането на вътрешния пазар (11). (12) През 2001 г., Комисията също прие и решения за условията за използване на спешна ваксинация, в съответствие с Директива 85/511/ЕИО. Тези условия бяха определени, като се взеха под внимание препоръките, включени в доклада на Научния комитет по здравето на животните и хуманното отношение към тях относно стратегията за спешна ваксинация против болестта шап от 1999 г. (13) Настоящата директива следва да вземе под внимание доклада на експертните групи на държавите-членки относно прегледа на законодателството на Общността, свързано с болестта шап от 1998 г., който отразява опита, придобит от държавите-членки по време на епидемията от класическа чума по свинете през 1997 г., и заключенията на Международната конференция за предотвратяване и борба с болестта шап, състояла се в Брюксел през 2001 г. (14) Резолюцията на Европейския парламент от 17 декември 2002 г. за епидемията от шап през 2001 г. в Европейския съюз (12) която се основава на заключенията на Временния комитет по болестта шап към Европейския парламент, следва да бъде взета под внимание в настоящата директива. (15) Следва да се вземат под внимание препоръките в доклада от 30-ата сесия на Европейската комисия през 1993 г., посветена на борбата с болестта шап, осъществяван от Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие относно минималните стандарти за лабораториите, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво. (16) Настоящата директива следва също така да вземе под внимание направените промени в Кодекса за здравето на животните и Наръчника за стандарти за диагностични тестове и ваксини на МБЕ (Наръчник на МБЕ). (17) С цел да се осигури навременно откриване на всяко вероятно огнище на болестта шап, са необходими законови разпоредби, които да задължават намиращите се в контакт с животни от възприемчиви видове, да уведомяват компетентните органи за всеки съмнителен случай. Следва да се въведат редовни инспекции в държавите-членки, за да се гарантира че фермерите в действителност са запознати и прилагат общите правила за борба с болестта и биологичната безопасност. (18) Необходимо е веднага щом възникне съмнение за наличие на болестта шап, да се предприемат действия, така че да се приложат незабавни и ефективни мерки за контрол, веднага след потвърждаване на съществуването на болестта. Тези мерки следва да се приспособяват от компетентните органи в зависимост от епидемиологичната обстановка в засегнатата държава-членка. Освен това, мерките следва да бъдат засилени и от специфични мерки за защита, установени в съответствие със законодателството на Общността. (19) Бързото и подробно диагностициране на болестта и идентифицирането на съответния вирус следва да се извършва под ръководството на мрежа от национални лаборатории в държавите-членки. Когато е необходимо, сътрудничеството между националните лаборатории следва да бъде осигурено от референтна лаборатория на Общността, определена от Комисията съгласно процедурата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. относно определяне на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, с който се създава Европейския орган за безопасност на храните, и за определяне на процедури по въпроси, свързани с безопасността на храните (13). (20) Във връзка с диференциалната лабораторна диагноза на болестта шап, следва да се вземе под внимание Решение 2000/428/ЕО на Комисията от 4 юли 2000 г. относно установяване на процедури за диагностициране, методи за вземане на проби и критерии за оценка на резултатите от лабораторните тестове за потвърждение и диференциална диагноза на везикулозната болест по свинете (14). (21) Мерките на Общността за борба с болестта шап следва да се основават преди всичко на депопулацията на заразеното стадо. Убиването на болни и заразени животни от възприемчиви видове следва да се извършва незабавно в съответствие с Директива 93/119/ЕИО на Съвета от 22 декември 1993 г. относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване (15). Когато е възможно, преработката на труповете на умрели или умъртвени животни следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (16). (22) В случай на възникване на огнище на болестта шап, е необходимо аспектите, свързани със защитата на общественото здраве и опазването на околната среда да бъдат обединени, по-специално чрез установяване на тясно сътрудничество между компетентните ветеринарномедицински органи и органите за опазване на околната среда. Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно цялостно предотвратяване и контрол на замърсяването (17) изисква разрешение за съоръжения за унищожаване или рециклиране на трупове на животни и животински отпадъци с определен капацитет за третиране по отношение на цялостното опазване на околната среда. Следва да се избягват ненужните рискове от изгарянето на трупове на животни в екарисажи или загробването им в масови гробищни парцели. (23) Необходимо е да се предотврати всяко разпространение на болестта веднага след появата на огнище, посредством внимателно наблюдение на движението на животните и употребата на продукти, които е вероятно да са заразени, и посредством спешна ваксинация, там където е целесъобразно, и по-специално в гъсто заселените с добитък райони. (24) Предприетите действия за борба с епидемии от шап, които поразиха определени държави-членки през 2001 г. показаха, че международните правила и правилата на Общността, и произтичащите от тях практики, не са обърнали достатъчно внимание на предлаганата възможност за използване на спешна ваксинация и последващи тестове, за откриване на болни животни във ваксинирани популации. Твърде голямо значение бе отдадено на аспектите на търговската политика, като в резултат на това предпазна ваксинация не е извършена, дори и в случаите, когато тя е била разрешена. (25) Съществуват различни стратегии за борба с болестта шап. В случай на епидемия, изборът на стратегия за борба с болестта следва също така да отчита коя стратегия причинява възможно най-малки икономически щети за неселскостопанските сектори на икономиката. (26) Посредством спешната ваксинация без последващо умъртвяване на ваксинираните животни, броят на животните, които следва да бъдат убити с цел контролиране на болестта може да бъде значително намален. Подходящи тестове следва впоследствие да потвърдят отсъствието на заразяване. (27) Почистването и дезинфекцията следва да са неразделна част от политиката на Общността за борба с болестта шап. Използването на дезинфектанти следва да се извършва в съответствие с Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (18). (28) Сперма, яйцеклетки и ембриони, взети от животни от възприемчиви видове, заразени с вируса на шап, могат да спомогнат за разпространението на болестта, и следователно следва да подлежат на ограничения в допълнение към ветеринарно-санитарните условия, определени за търговията в Общността, в следните директиви: - Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма на животни от рода на едрия рогат добитък (19); - Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (20); - Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (21). (29) В случай на възникнало огнище, може да е наложително да се приложат мерки за контрол не само по отношение на болни животни от възприемчиви видове, но и по отношение на заразени животни от невъзприемчиви към болестта видове, които могат да се превърнат в механични вектори на вируса. По време на епидемията от шап през 2001 г. бяха наложени ограничения и по отношение на движението на еднокопитни животни, идващи от животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове или от граничещи с такива животновъдни обекти места, и в допълнение към изискванията на Директива 90/426/ЕИО от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (22) се изискваше специално удостоверяване, за да се контролира търговията с еднокопитни животни от държави-членки, засегнати от болестта шап. (30) Във връзка с ветеринарно-санитарните условия, разпоредбите за пускането на пазара, търговията и вноса в Общността на животински продукти, предназначени за консумация от човека, са определени в следните директиви: - Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравни проблеми, които оказват въздействие върху търговията с прясно месо в рамките на Общността (23), - Директива 77/99/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността (24), - Директива 80/215/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 г. относно проблемите, свързани със здравето на животните, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността (25), - Директива 91/495/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г., относно проблемите, свързани с общественото здраве и здравето на животните, които засягат производството и пускането на пазара на месо от зайци и на месо от дивеч, отглеждан във ферми (26), - Директива 94/65/ЕО на Съвета от 14 декември 1994 г. за определяне на изискванията за производство и пускане на пазара на мляно месо и месни заготовки (27), - Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (28). (31) Тези директиви понастоящем са в процес на замяна. С цел да се улеснят случаите, когато се налага позоваване, обработката на месо и месни продукти от животни от възприемчиви видове, която е необходима, за да се намали вероятността за наличие на вируса на шап, е ясно определена в приложения от VII до IX към настоящата директива, които се основават на тези директиви и съответстват на препоръките на МБЕ. (32) Ветеринарно-санитарните правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека са определени в Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. (29) (33) Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно определяне на здравни правила за производството и пускането на пазара на сурово мляко, топлинно обработено мляко и млечни продукти (30) предвижда обработката на мляко от животни, отглеждани в периметъра на надзорните зони, създадени в съответствие с мерките на Общността за борба с болестта шап. Изискванията на тази директива не са достатъчни, тъй като те не предвиждат обработката на мляко от предпазните зони и от ваксинирани животни. Освен това, обработката на мляко за консумация от човека, предвидена в тази директива, надвишава изискванията на Кодекса на МБЕ за унищожаване на вируса на шап в млякото и води до логични проблеми при унищожаването на значително количество мляко, отказано за приемане от млекопреработвателните предприятия. В настоящата директива трябва да се включат по-подробни разпоредби относно събирането и транспортирането на мляко от животни от възприемчиви видове в области, които подлежат на мерки за борба с болестта шап. Обработката на мляко и млечни продукти, определена в приложение IX към настоящата директива отговаря на изискванията на МБЕ за унищожаване на евентуален вирус на шап в млякото и млечните продукти. Следователно Директива 92/46/ЕИО следва да бъде съответно изменена. (34) По отношение на продуктите от животински произход, следва да се вземе под внимание Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО, и по отношение на патогените, в Директива 90/425/ЕИО (31). Определени разпоредби от Директива 92/118/ЕИО са включени в Регламент (ЕО) № 1774/2002. (35) Прилагането на принципа на регионализация следва да позволи изпълнението на строги мерки за контрол, включително и спешна ваксинация, в определена част на Общността, без да се поставят под опасност общите интереси на Общността. Млечните и месните продукти от ваксинирани животни могат да се пускат на пазара в съответствие със съответното законодателство на Общността, и по специално с настоящата директива. (36) Директива 64/432/ЕИО предвижда определяне на райони. Решение 2000/807/ЕО на Комисията от 11 декември 2000 г. относно установяване на кодифицираната форма и кодовете за обявяване на болестите по животните съгласно разпоредбите на Директива 82/894/ЕИО на Съвета (32) определя административни области в държавите-членки, свързани с мерките за контрол и обявяване на болестта. (37) За да може да реагира при спешни случаи, Комисията, в съответствие с Решение 91/666/ЕИО на Съвета от 11 декември 1991 г. относно създаването на резерви в Общността на противошапни ваксини (33), е създала резерви от неактивни антигени на вируса на шапа, съхранявани в определени за целта помещения, както и банка на Общността за антигени и ваксини. Следва да се създадат ясни и ефективни процедури, за да се гарантира достъпа до антигена без прекомерно забавяне. Също така, определени държави-членки са създали и поддържат национални банки за антигени и ваксини. (38) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарномедицинските продукти (34) изисква, с много малки изключения, всички ветеринарномедицински продукти, които са пуснати на пазара в рамките на Общността, да имат разрешение за търговия. В допълнение, директивата определя критериите за издаване на разрешение за търговия на ветеринарномедицински продукти, включително имунологични ветеринарномедицински продукти. Тази директива дава право на държавите-членки, в случай на сериозна епидемия, при определени условия да разрешат пускането на продукт на техния пазар без разрешение за търговия. Болестта шап е с потенциал да прерасне в сериозна епидемия. Като се отчита рязкото отклонение на антигена, необходим за оказване на ефективна защита на животни от възприемчиви видове в случай на спешност, ваксините против шап отговарят на изискванията за дерогация, предвидена в тази директива. (39) Референтната лаборатория на Общността следва да консултира Комисията и държавите-членки относно нуждата от ваксини и антигени, по-специално когато се откриват щамове на вируса, срещу който ваксините, произвеждани въз основа на антигените, съхранявани в банката на Общността за ваксини и антигени, не осигуряват достатъчна защита. (40) Във връзка с рисковете от умишлено заразяване с вируса на шапа, като предпазна мярка е целесъобразно да се прилагат специфични процедури при закупуването на антигени за банката на Общността за антигени и ваксини и при публикуването на определени данни, свързани с мерките за борба с болестта. (41) Съществуването на напълно неимунизирани популации от добитък от възприемчиви видове в държавите-членки изисква постоянна осведоменост и готовност по отношение на болестта. Необходимостта от подробни планове за действие в извънредни ситуации бе доказана още веднъж по време на епидемията от шап през 2001 г. Понастоящем всички държави-членки имат планове за действие в извънредни ситуации, одобрени с Решение 93/455/ЕИО на Комисията от 23 юли 1993 г. относно одобрение на някои планове за овладяване на извънредни ситуации в борбата срещу шапа (35). Тези планове за действие в извънредни ситуации следва редовно да се преразглеждат, наред с всички останали въпроси, като се имат предвид резултатите от практическите занятия при опасност в реално време, провеждани в държавите-членки, опита от епидемията през 2001 г. и с цел да се включат мерки за опазване на околната среда. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да организират и провеждат тези занятия в тясно сътрудничество, включително и трансгранично. Комисията следва да бъде насърчавана, в сътрудничество с държавите-членки, да включи разпоредби за въвеждането на техническа помощ, която да се предоставя на засегнатите от епидемия държави-членки. (42) За да се предпази добитъкът в Общността и въз основа оценката на риска, следва да се създаде разпоредба за подпомагане на заразени с шап съседни трети страни, или на страни за които има опасност от заразяване с шап, и по-специално по отношение на спешната доставка на антигени или ваксини. Въпреки това, тези разпоредби следва да се прилагат, без да се засягат споразуменията, сключени между засегнатата трета страна и Общността, относно достъпа до банката на Общността за антигени и ваксини. (43) Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (36) се прилага в случай на поява на болестта шап, като предвижда да бъде отпусната помощ от Общността за референтните лаборатории и банките за антигени и ваксини. Всяко обезщетение от страна на Общността, изплатено на държави-членки за финансовите разходи, свързани с мерките за борба в случай на огнища на болестта шап, следва да подлежи на обстойно разглеждане по отношение на съответствието с не по-ниски от минималните изисквания, определени в настоящата директива. (44) За да се осигури тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията при борбата с болестта шап и като се взема под внимание естеството на болестта, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя и приспособява определени технически аспекти на мерките за контрол. Когато е необходимо, Комисията основава всичките тези изменения или приспособявания към резултатите от съответна мисия с цел ветеринарна проверка, извършена в съответствие с Решение 98/139/ЕО на Комисията от 4 февруари 1998 г. относно определяне на някои подробни правила,свързани с проверките на място във ветеринарната област, извършвани от експерти на Комисията в държавите-членки (37). (45) Държавите-членки създадат правила за налагане на санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящата директива и осигуряват тяхното прилагане. Тези санкции трябва са ефективни, пропорционални и възпиращи. (46) В съответствие с принципа на пропорционалност, за постигането на основната цел за поддържане във всички държави-членки, а в случай на възникване на огнище, и за бързо възстановяване на статута на страни, официално свободни от шап или от заразяване с шап, е необходимо и целесъобразно да се определят правила относно мерките за повишаване на готовността за борба с болестта и за контролиране на огнищата, колкото е възможно по-бързо, ако е необходимо посредством спешна ваксинация, и за ограничаване на неблагоприятните въздействия върху производството и търговията с добитък и продукти от животински произход. Настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото, за да се постигнат преследваните цели в съответствие с член 5, параграф 3 от Договора. (47) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (38), ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет и обхват 1. Настоящата директива определя: а) минималните мерки за борба, които да се прилагат в случай на възникване на огнище на болестта шап, независимо от вида на вируса; б) конкретните превантивни мерки, насочени към повишаване на познанията и готовността на компетентните органи и на фермерите за посрещане на болестта шап. 2. Държавите-членки са свободни да предприемат по-строги мерки в областта, която се включва в обхвата на настоящата директива. Член 2 Определения За целите на настоящата директива, се прилагат следните определения: а) „животно от възприемчиви видове“ означава всяко домашно или диво животно от подразреди Ruminantia, Suina, и Tylopoda от разред Arttiodactyla; По отношение на специалните мерки, особено при прилагането на член 1, параграф 2, член 15 и член 85, параграф 2, други животни, като например тези от разред Rodentia и Proboscidae, могат да се считат за възприемчиви към болестта шап в съответствие с научните доказателства. б) „животновъден обект“ означава всяко селскостопанско или друго помещение, включително пътните артерии, водещи към него, разположено на националната територия на държава-членка, в което се развъждат или отглеждат постоянно или временно животни от възприемчиви видове. Въпреки това, за целите на член 10, буква л), настоящото определение не включва жилищните части, предназначени за хората в тези помещения, освен ако животни от възприемчиви видове, включително тези, посочени в член 85, параграф 2, не се отглеждат в тях за постоянно или временно, кланиците, средствата за транспорт, граничните инспекционни пунктове или оградени участъци, в които животни от възприемчиви видове се отглеждат и може да се ловува с тях, ако големината на оградените участъци е такава, че не позволява прилагането на мерките, предвидени в член 10. в) „стадо“ означава животно или група от животни, отглеждани в животновъден обект, в качеството му на епидемиологична единица; ако в даден животновъден обект се отглеждат повече от едно стадо, всяко от които представлява обособена единица и е с еднакъв здравен статус; г) „собственик“ означава всяко лице или лица, физически или юридически, които притежават правото на собственост върху животно от възприемчиви видове, или които отговарят за отглеждането на такива животни, независимо с цел получаване на възнаграждения или не; д) „компетентен орган“ означава органът на дадена държава-членка, който е компетентен да извършва ветеринарни или зоотехнически проверки, или всеки орган, на който тя е делегирала тази компетентност; е) „официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарният лекар, определен от компетентния орган на държавата-членка; ж) „разрешение“ означава писмено разрешение, издавано от компетентните органи, копия от което трябва да са налице за представяне при последващи проверки, в съответствие със съответното законодателство във въпросната държава-членка; з) „инкубационен период“ означава продължителността от време между инфекцията и появата на клинични признаци на болестта шап. А именно, за целите на настоящата директива, това са 14 дни за говедата и свинете, и 21 дни за овцете и козите, както и за всяко друго животно от възприемчиви видове; и) „съмнително болно животно“ означава всяко животно от възприемчиви видове, което показва клинични симптоми или следкланични изменения или реакции към лабораторните тествания, които са такива, че дават основание да се подозира наличие на болестта шап; й) „съмнително заразено животно“ означава всяко животно от възприемчиви видове, което съгласно събраната епидемиологична информация, може да е било изложено пряко или непряко на вируса на шап; к) „случай на болестта шап“ или „болно от шап животно“ означава всяко животно от възприемчиви видове или труп на такова животно, за което болестта шап е официално потвърдена, като се взимат под внимание определенията в приложение I: - въз основа на клинични симптоми или следкланични изменения, наподобяващи болестта шап, които са официално потвърдени, или - в резултат на лабораторни изследвания, извършени в съответствие с приложение XIII; л) „огнище на болестта шап“ означава животновъден обект, в който се отглеждат животни от възприемчиви видове, и който отговоря на един или повече от критериите, определени в приложение I; м) „първично огнище“ означава огнището по смисъла на член 2, буква г) от Директива 82/894/ЕИО; н) „убиване“ означава убиването на животни по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 93/119/ЕИО; о) „принудително клане“ означава клане при спешни случаи по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 93/119/ЕИО на животни, за които въз основа на епидемиологичните данни или клиничната диагноза или резултатите от лабораторните тестове, не се счита, че са болни или заразени с вируса на шап, включително клане с цел хуманно отношение на животните; п) „преработване“ означава един от начините за обработване на особено опасни вещества, определени в Регламент (ЕО) № 1774/2002 и разпоредбите по прилагането му, използвани по такъв начин, че да се избегне риска от разпространение на вируса на шап; р) „регионализация“ означава определянето на границите на регламентирана зона, в която са наложени ограничения за придвижването или търговията с определени животни или животински продукти, както е предвидено в член 45, с цел да се предотврати разпространението на болестта шап в свободната зона, в която не са наложени никакви ограничения съгласно настоящата директива; с) „регион“ означава област, както е определена в член 2, параграф 2, буква п) от Директива 64/432/ЕИО; т) „под-регион“ означава област, определена в приложението към Решение 2000/807/ЕО; у) „банка на Общността за антигени и ваксини“ означава подходящи помещения, предназначени, съгласно настоящата директива, за съхраняването на резерви на Общността, както от концентриран неактивен антиген на вируса на шап за производството на ваксини срещу болестта шап, така и от ветеринарномедицински имунологични продукти (ваксини), получени от такива антигени и разрешени в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарномедицинските продукти (34) ф) „спешна ваксинация“ означава ваксинацията, в съответствие с член 50, параграф 1; х) „предпазна ваксинация“ означава спешна ваксинация, извършена в животновъдни обекти в определена област, с цел да се предпазят животните от възприемчиви видове в пределите на тази област от разпространение по въздуха или разпространение посредством причинители на вируса на шап, и при която се предвижда животните да бъдат поддържани живи след ваксинацията; ц) „принудителна ваксинация“ означава спешна ваксинация, която е извършена изключително в съответствие с политиката за ликвидиране на болестта в животновъдния обект или областта, в която има неотложна нужда от намаляване на степента на предаване на вируса на шап и от намаляване на риска от неговото разпространение извън периметъра на животновъдния обект или областта, и при която се предвижда животните да бъдат унищожени след ваксинацията; ч) „диво животно“ означава животно от възприемчив вид, което живее извън пределите на животновъдните обекти, както е определено в член 2, буква б) или в помещенията, посочени в членове 15 и 16; ш) „първичен случай на болестта шап при диви животни“ означава всеки случай на болестта шап, който е открит в диво животно в област, в която няма въведени мерки съгласно член 85, параграфи 3 или 4. ГЛАВА II БОРБА С БОЛЕСТТА ШАП РАЗДЕЛ 1 ОБЯВЯВАНЕ Член 3 Обявяване на болестта шап 1. Държавите-членки гарантират, че: а) болестта шап се квалифицира от компетентния орган като болест, която задължително се обявява; б) собственикът или всяко лице, което наблюдава животни, придружава животни по време на транспортиране или се грижи за животни, е задължено незабавно да уведоми компетентния орган или официалния ветеринарен лекар за наличието или съмнението за наличие на болестта шап и да държи болните от шап животни или съмнително болните животни, далеч от места, където животни от възприемчиви видове се намират в опасност от инфектиране или заразяване с вируса на шап; в) практикуващите ветеринарни лекари, официалните ветеринарни лекари, ръководния персонал на ветеринарни или други държавни или частни лаборатории и всяко лице, имащо професионално отношение към животни от възприемчиви видове или продукти, получени от такива животни, са задължени да обявяват незабавно всяка информация за наличието или съмнението за наличие на болестта шап, която те са получили преди официалната намеса в рамките на настоящата директива. 2. Без да се засяга съществуващото законодателство на Общността, свързано с обявяването на огнища на болести по животните, държавата-членка, на чиято територия се потвърди огнище на болестта шап или първичен случай на болестта шап при диви животни, обявява болестта и предоставя информация и писмени доклади на Комисията и другите държави-членки в съответствие с приложение II. РАЗДЕЛ 2 МЕРКИ В СЛУЧАЙ НА СЪМНЕНИЕ ЗА БОЛЕСТТА ШАП Член 4 Мерки в случай на съмнение за болестта шап 1. Държавите-членки осигуряват предвидените в параграфи 2 и 3 мерки да се провеждат в животновъден обект, в който има съмнение, че едно или повече животни са болни или заразени. 2. Компетентният орган незабавно привежда в действие официални мерки за изследване под негов контрол, с цел потвърждаване или изключване на наличието на болестта шап, и по-специално, възлага да бъдат взети необходимите проби за лабораторни изследвания, които се изискват за потвърждаване на огнището в съответствие с определението за огнище в приложение I. 3. Веднага след обявяване на съмнението за инфекция, компетентният орган поставя животновъдния обект, посочен в параграф 1, под официален надзор, и по-специално гарантира, че: а) се извършва преброяване на всички категории животни в животновъдния обект, а по отношение на всяка категория животни от възприемчиви видове, че се записва броят на вече умрелите животни и съмнително болните или съмнително заразените животни; б) данните от преброяването, посочено в буква а), се актуализират, като се отчитат животните от възприемчиви видове, новородените или умрелите животни през периода на съмнение. Тази информация се представя от собственика, при поискване от компетентните органи, и че се проверява от органа при всяко посещение; в) всички запаси от мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, трупове на животни, кожи с косми и кожи без косми, вълна, сперма, ембриони, яйцеклетки, торова течност, тор, както и храна за животните и отпадъци в животновъдния обект се вписват, като тези вписвания се съхраняват; г) животни от възприемчиви видове не влизат или напускат животновъдния обект, с изключение за животновъдните обекти, състоящи се от различни епидемиологични производствени единици, посочени в член 18 и всички животни от възприемчиви видове в животновъдния обект са държат в помещенията, които помещават или в друго място, където могат да бъдат изолирани; д) се използват подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите от сградите или местата, където се помещават животни от възприемчиви видове и на входовете и изходите на самия животновъден обект; е) се провежда епидемиологично проучване, в съответствие с член 13; ж) за улесняване провеждането на епидемиологичното проучване, се вземат необходимите проби за лабораторно изследване съгласно точка 2.1.1.1 от приложение III. Член 5 Влизане във и излизане от животновъдния обект в случай на съмнение за болестта шап 1. Държавите-членки гарантират, че в допълнение към мерките, предвидени в член 4, се забранява и всяко влизане и излизане от животновъдния обект, когато съществува съмнение за болестта шап. Тази забрана се отнася по-специално за: а) всяко изнасяне от животновъдния обект на месо или трупове на животни, месни продукти, мляко или млечни продукти, сперма, яйцеклетки или ембриони от животни от възприемчиви видове, или на храни за животни, инвентар за обслужване на животни, предмети или други вещества, като вълна, кожа с косми и кожа без косми, четина или животински отпадъци, торова течност, тор или всичко друго, чрез които е възможно пренасянето на вируса на шап; б) придвижването на животни от невъзприемчиви към болестта шап видове; в) влизане в или излизане на хора от животновъдния обект; г) влизането или излизането на превозни средства от животновъдния обект. 2. Чрез дерогация от забраната в буква а) от параграф 1, компетентният орган може, в случай на затруднения при съхранение на млякото в животновъдния обект, да разпореди млякото да бъде унищожено в животновъдния обект, или да разреши млякото да бъде транспортирано под ветеринарен контрол само с подходящо оборудвани транспортни средства, за да се осигури липсата на риск от разпространение на вируса на шап от животновъдния обект до възможно най-близкото място за изхвърляне или обработка, осигуряваща унищожаването на вируса на шап. 3. Чрез дерогация от забраните, предвидени в букви б), в) и г) от параграф 1, компетентният орган може да разреши влизането в и излизането от животновъдния обект при всякакви условия, необходими, за да се избегне разпространението на вируса на шап. Член 6 Разширяване на мерките към други животновъдни обекти 1. Компетентният орган разширява мерките, предвидени в членове 4 и 5, и към други животновъдни обекти, когато тяхното местонахождение, тяхната конструкция и разположение, или контактите с животни от животновъдни обекти, посочени в член 4, дават основание за съмнение за заразяване. 2. Компетентният орган прилага най-малко мерките, предвидени в член 4 и член 5, параграф 1 по отношение на помещенията или средствата за транспорт, посочени в член 16, ако присъствието на животни от възприемчиви видове дава основание за съмнение за инфекция или заразяване с вируса на шап. Член 7 Зона за временен контрол 1. Компетентният орган може да създаде зона за временен контрол, когато това се изисква от епидемиологичната обстановка, и по-специално, когато обстановката е свързана с голяма гъстота на популациите от животни от възприемчиви видове, интензивно движение на животни или лица, които се намират в контакт с животни от възприемчиви видове, забавяния при обявяването на статут на възникнало съмнение, или недостатъчна информация относно евентуалния произход и начините за проникване на вируса на шап. 2. Към животновъдните обекти в зоната за временен контрол, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, се прилагат най-малко мерките, предвидени в член 4, параграфи 2 и 3 букви а), б) и г) и в член 5, параграф 1. 3. Мерките, прилагани в зоната за временен контрол, могат да бъдат допълнени от временна забрана за движение на всички животни в по-голяма област или на цялата територия на държава-членка. Въпреки това, забраната за движение на невъзприемчиви към болестта шап животни не следва да надвишава 72 часа, освен ако изключителни обстоятелства не налагат това. Член 8 Превантивна програма за ликвидиране на болестта 1. Когато епидемиологичната информация или друго доказателство дава основание, компетентният орган може да приложи превантивна програма за ликвидиране на болестта, включваща убиването на животни от възприемчиви видове, които е вероятно да са заразени, и при необходимост, на животни от епидемиологично свързани производствени единици или гранични животновъдни обекти. 2. В този случай вземането на проби от животни от възприемчиви видове и клиничното им изследване се извършва най-малко в съответствие с точка 2.1.1.1 от приложение III. 3. Компетентният орган уведомява Комисията преди прилагането на мерките, предвидени в настоящия член. Член 9 Поддържане на мерките Държавите-членки не оттеглят мерките, предвидени в членове от 4 до 7, докато съмнението за болестта шап не бъде официално изключено. РАЗДЕЛ 3 МЕРКИ В СЛУЧАЙ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ Член 10 Мерки в случай на потвърждаване на огнище на болестта шап 1. Веднага след като бъде потвърдено огнище на болестта шап, държавите-членки гарантират, че в допълнение към мерките, предвидени в членове от 4 до 6, в животновъдния обект незабавно се прилагат и следните мерки: а) Всички животни от възприемчиви видове се убиват на място. При изключителни обстоятелства, животните от възприемчиви видове могат да бъдат убити в най-близкото подходящо за целта място, под официален надзор, и по такъв начин, че да се избегне рискът от разпространение на вируса на шап по време на транспортиране и убиване. Засегнатата държава-членка уведомява Комисията за съществуването на такива изключителни обстоятелства и за предприетите действия. б) Официалният ветеринарен лекар следва да осигури преди или по време на убиването на животни от възприемчиви видове да се вземат всички подходящи и достатъчно на брой проби, които са необходими за епидемиологичното проучване, посочено в член 13, в съответствие с точка 2.1.1.1 от приложение III. Компетентният орган може да реши, че член 4, параграф 2 не следва да се прилага в случаите на поява на вторичен източник, епидемиологично свързан с първичен източник, за който вече са взети проби, съгласно този член, при условие че са взети съответните и достатъчно на брой проби, необходими за епидемиологичното проучване, посочено в член 13. в) Труповете на животни от възприемчиви видове, които са умрели в животновъдния обект и труповете на животни, които са били убити съгласно буква а), се преработват незабавно под официален надзор по начин, който не води до риск от разпространение на вируса на шап. Когато конкретните обстоятелства изискват труповете на животните да бъдат заравяни или изгорени на място или извън съответното място, тези действия се извършват съгласно предварително изготвените инструкции в рамките на планове за действие при извънредни ситуации, посочени в член 72. г) Всички продукти и вещества, посочени в член 4, параграф 3, буква в) се изолират, докато заразяването не бъде изключено или се обработват в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаването на всички вируси на шап, или се преработват. 2. След убиването или преработването на животни от възприемчиви видове и приключването на мерките, предвидени в параграф 1, буква г), държавите-членки осигуряват, че: а) сградите, използвани за настаняване на животни от възприемчиви видове, терените около тях и превозните средства, използвани за транспортирането им, както и всичките останали сгради и съоръжения, за които има вероятност да са заразени, се почистват и дезинфекцират в съответствие с член 11; б) също така, когато съществува основателно съмнение, че жилищната площ или административната част на животновъдния обект са заразени с вируса на шап, тези части също се дезинфекцират с подходящите средства; в) новото зареждане на обектите с животни се извършва в съответствие с приложение V. Член 11 Почистване и дезинфекция 1. Държавите-членки гарантират, че действията по почистване и дезинфекция, представляващи неразделна част от мерките, предвидени в настоящата директива, са документирани по подходящ начин и се осъществяват под официалния надзор и в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар, като се използват дезинфектанти и работни разтвори на тези дезинфектанти, официално разрешени и регистрирани за пускане на пазара от компетентния орган в качеството им на ветеринарно-хигиенни биоцидни продукти, в съответствие с Директива 98/8/ЕО, с цел да се осигури унищожаването на вируса на шап. 2. Държавите-членки гарантират, че действията по почистване и дезинфекция, които включват подходящи мерки за борба със селскостопанските вредители, се осъществяват по такъв начин, че да се намали възможно в най-голяма степен вредното въздействие върху околната среда, което може да възникне в резултат на тези действия. 3. Държавите-членки се стремят да осигурят всички използвани дезинфектанти да могат както да дезинфекцират ефективно, така и да оказват във възможно най-малка степен вредно въздействие върху околната среда и общественото здраве, в съответствие със съществуващата към момента най-добра технология. 4. Държавите-членки осигуряват действията по почистване и дезинфекция да се извършват в съответствие с приложение IV. Член 12 Проследяване и обработване на продукти и вещества, получени от или които са били в контакт с животни от огнище на болестта шап Държавите-членки гарантират, че продуктите и веществата, посочени в член 4, параграф 3, буква в) от животни от възприемчиви видове, взети от животновъден обект, в който е потвърдено огнище на болестта шап и сперма, яйцеклетки и ембриони, взети от животни от възприемчиви видове, намиращи се в този животновъден обект, се проследяват и преработват през периода между вероятното проникване на болестта в животновъдния обект и прилагането на официалните мерки, или в случай на други вещества, различни от сперма, яйцеклетки и ембриони, се обработват под официален надзор по начин, осигуряващ унищожаването на вируса на шап и така че да се избегне всякакъв риск от неговото по-нататъшно разпространение. Член 13 Епидемиологично проучване 1. Държавите-членки осигуряват епидемиологичните проучвания по отношение на огнища на болестта шап да се извършват от специално обучени ветеринарни лекари въз основа на въпросници, подготвени в рамките на планове за действие при извънредни ситуации, предвидени в член 72, за да се гарантират стандартизирани, бързи и целенасочени проучвания. Тези проучвания обхващат най-малко следното: а) продължителността от време, през което болестта шап вероятно е съществувала в животновъдния обект преди появата на съмнение или преди обявяването на болестта; б) възможният произход на вируса на шап в животновъдния обект и идентифицирането на други животновъдни обекти, в които има съмнително болни животни или съмнително заразени животни от същия източник; в) вероятната степен, в която животни от възприемчиви видове, различни от животни от рода на едрия рогат добитък и свине, може да са били инфектирани или заразени; г) придвижването на животни, хора, превозни средства и вещества, посочени в член 4, параграф 3, буква в), които е възможно да са пренесли вируса на шап във или от въпросните животновъдни обекти. 2. Държавите-членки информират и редовно предоставят актуална информация на Комисията и другите държави-членки относно епидемиологията и разпространението на вируса на шап. Член 14 Допълнителни мерки в случай на потвърждение за огнище на болестта шап 1. Компетентният орган може да разпореди, че освен животните от възприемчиви видове, животните, които са от невъзприемчиви към болестта шап видове в стопанството с огнище на шап, също следва да бъдат убити и преработени по начин, така че да се избегне всякакъв риск от разпространение на вируса на шап. Въпреки това, първата алинея не се прилага за животни от невъзприемчиви към болестта шап видове, които могат да бъдат изолирани, ефективно почистени и дезинфекцирани и при условие че могат да бъдат идентифицирани поотделно, в случая на еднокопитни животни, в съответствие със законодателството на Общността, така че да се даде възможност за контрол върху тяхното придвижване. 2. Компетентният орган може да прилага мерките, предвидени в член 10, параграф 1, буква а) спрямо епидемиологично свързани производствени единици или съседни животновъдни обекти, когато епидемиологичната информация или друго доказателство дават основание за съмнение за възможно заразяване на тези животновъдни обекти. Намерението да се прибегне до използването на тези разпоредби се обявява на Комисията преди въвеждането им, когато това е възможно. В този случай, мерките по отношение на вземането на проби и клиничните изследвания на животни се осъществяват поне по начина, определен в точка 2.1.1.1 от приложение III. 3. Незабавно след потвърждаване на първоначалното огнище на болестта шап, компетентният орган подготвя за прилагане всички необходими мерки за спешна ваксинация в участък, голям поне колкото надзорната зона, създадена в съответствие с член 21. 4. Компетентният орган може да прилага мерките, предвидени в членове 7 и 8. РАЗДЕЛ 4 МЕРКИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ ПРИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ Член 15 Мерки, които следва да се прилагат в случай на огнище на болестта шап в близост до или в границите на някои специални помещения за отглеждане постоянно или временно на животни от възприемчиви видове 1. Когато огнище на болестта шап заплашва да зарази животни от възприемчиви видове в лаборатория, зоологическа градина, резерват и заграден участък или в органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 92/65/ЕИО, и в които животните се държат за научни цели или цели, свързани със съхранение на видове или генетични ресурси на животни, отглеждани в животновъдни обекти, въпросната държава-членка следва да осигури предприемането на всички съответни мерки за биологичната безопасност, за да се предпазят тези животни от инфекция. Тези мерки могат да включват ограничаване на достъпа до обществени институции или поставянето на специални условия за достъп. 2. Когато се потвърди огнище на болестта шап в едно от помещенията, посочени в параграф 1, въпросната държава-членка може да реши да направи дерогация от член 10, параграф 1, буква а), при условие че не са застрашени основополагащите интереси на Общността, и по-специално здравословното състояние на животните в други държави-членки, и че са налице всички необходими мерки за предотвратяване на всеки риск от разпространение на вируса на шап. 3. Решението, посочено в параграф 2, се съобщава незабавно на Комисията. В случай на генетични ресурси на животни, отглеждани в животновъдни обекти, това съобщение включва позоваване на списъка с помещения, създаден в съответствие с член 77, параграф 2, буква е), с помощта на който компетентният орган предварително е идентифицирал тези помещения като центрове за разплод на животни от възприемчиви видове, крайно необходими за оцеляването на съответната порода. Член 16 Мерки, които следва да се прилагат в кланици, гранични инспекционни пунктове и транспортни средства 1. Когато се потвърди случай на болестта шап в кланица, граничен инспекционен пункт, създаден в съответствие с Директива 91/496/ЕИО или в транспортни средства, компетентният орган следва да осигури във връзка със засегнатите помещения или транспортни средства да се осъществяват следните мерки: а) всички животни от възприемчиви видове в тези помещения или превозни средства се убиват незабавно; б) труповете на животните, посочени в параграф а), се преработват под официален контрол, така че да се избегне разпространението на вируса на болестта шап; в) други животински отпадъци от болни или съмнително болни животни и заразени животни, включително и карантии, се преработват под официален контрол, така че да се избегне разпространението на вируса на шап; г) торове и торови течности подлежат на дезинфекция и се пренасят само за обработка съгласно точка 5 от раздел II, част А, глава III на приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1774/2002; д) почистването и дезинфекцията на сгради и съоръжения, включително транспортни средства, се извършват под контрола на официалния ветеринарен лекар, в съответствие с член 11 и в съответствие с инструкциите, определени от компетентния орган; е) извършва се епидемиологично проучване, в съответствие с член 13. 2. Държавите-членки гарантират, че мерките, предвидени в член 19, се прилагат в контактните животновъдни обекти. 3. Държавите-членки гарантират, че никакви животни не се вкарват отново за клане, преглед или транспортиране в помещенията или транспортните средства, посочени в параграф 1, най-малко до 24 часа след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция, посочени в параграф 1, буква д). 4. Когато епидемиологичната ситуация налага това, и по-специално, когато се подозира заразяване на животни от възприемчиви видове в животновъдни обекти, съседни на помещенията или транспортните средства, посочени в параграф 1, държавите-членки гарантират чрез дерогация от член 2, буква б), второ изречение, че огнището на болестта се обявява в помещения или средства за транспорт, посочени в параграф 1, и че се прилагат мерките, предвидени в членове 10 и 21. Член 17 Преглед на мерките При първа възможност, Комисията извършва преглед на обстановката по отношение на специалните случаи, посочени в член 15 в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3 се предприемат необходимите мерки за предотвратяване разпространението на вируса на шап, по-специално във връзка с регионализацията съгласно член 45, и във връзка със спешната ваксинация съгласно член 52. РАЗДЕЛ 5 ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ РАЗЛИЧНИ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЕДИНИЦИ И КОНТАКТНИ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ Член 18 Животновъдни обекти, състоящи се от различни епидемиологични производствени единици 1. В случай на животновъдни обекти, които се състоят от две или повече отделни производствени единици, компетентният орган може, при изключителни случаи и след отчитане на рисковете, да дерогира от член 10, параграф 1, буква а) по отношение на производствените единици на тези животновъдни обекти, които не са засегнати от болестта шап. 2. Дерогацията, предвидена в параграф 1, се допуска само ако официалният ветеринарен лекар е потвърдил по време на официалното изследване, посочено в член 4, параграф 2, че следните условия за предотвратяване разпространението на вируса на шап между производствените единици, посочени в параграф 1, са съществували през най-малко два инкубационни периода преди датата, на която е установено огнището на болестта шап в животновъдния обект: а) структурата, включително административната сграда, и размерът на помещенията позволяват пълно отделяне на настаняването и отглеждането на различните стада животни от възприемчиви видове, включително и отделяне на въздушното пространство между тях; б) дейностите в различните производствени единици, и по-специално дейностите в оборите и воденето на паша, храненето, премахването на торовете са напълно отделени и се осъществяват от различен персонал; в) машините, работните животни от невъзприемчиви към болестта шап видове, оборудването, съоръженията, инструментите и дезинфекционните средства, използвани в производствените единици, са напълно отделени. 3. По отношение на млякото се допуска дерогация от член 10, параграф 1, буква г) за животновъден обект, в който се добива мляко, при условие че: а) този животновъден обект отговаря на условията, посочени в параграф 2, и б) доенето във всяка единица се извършва отделно, и в) в зависимост от предназначението му, млякото се подлага най-малко на една от обработките, описани в част А или част Б на приложение IX. 4. Когато се допуска дерогация в съответствие с параграф 1, държавите-членки предварително определят подробни правила за прилагането на тази дерогация. Държавите-членки уведомяват Комисията относно дерогацията и представят подробно описание на предприетите мерки. Член 19 Контактни животновъдни обекти 1. Животновъдните обекти се признават за контактни животновъдни обекти, когато официалният ветеринарен лекар установи или въз основа на потвърдени данни счете, че вирусът на шап може да е проникнал в резултат на придвижването на хора, животни, продукти от животински произход, превозни средства или по някакъв друг начин, или от други животновъдни обекти в животновъдния обект, посочен в член 4, параграф 1 или член 10, параграф 1, или от животновъдния обект, посочен в член 4, параграф 1 или член 10, параграф 1 в други животновъдни обекти. 2. Контактните животновъдни обекти подлежат на мерките, предвидени в член 4, параграф 3 и член 5, като тези мерки се поддържат докато съмнението за наличие на вируса на шап в тези контактни животновъдни обекти не бъде официално изключено, съгласно определението в приложение I и изискванията за изследването, предвидено в точка 2.1.1.1 от приложение III. 3. Компетентният орган забранява преместването на всички животни от контактни животновъдни обекти през период, съответстващ на инкубационния период, определен в член 2, буква з) за въпросните видове. Въпреки това, компетентният орган може чрез дерогация от член 4, параграф 3, буква г) да разреши транспортирането на животни от възприемчиви видове под официален надзор директно до възможно най-близката одобрена кланица за спешно клане. Преди да се допусне такава дерогация, официалният ветеринарен лекар извършва клиничните изследвания, предвидени в точка 1 от приложение III. 4. Когато компетентният орган счете, че епидемиологичната обстановка го позволява, той може да ограничи признаването на обекта за контактен животновъден обект, предвиден в параграф 1, до една идентифицирана епидемиологична производствена единица на животновъдния обект и до животните, включени в нея, при условие че епидемиологичната производствена единица отговаря на член 18. 5. Когато не може да бъде изключена епидемиологичната връзка между огнището на болестта шап и помещенията или транспортните средства, посочени съответно в членове 15 и 16, държавите-членки гарантират, че мерките, предвидени в член 4, параграфи 2 и 3 и член 5 се прилагат за тези помещения или транспортни средства. Компетентният орган може да реши да прилага мерките, предвидени в член 8. Член 20 Координиране на мерките Комисията може да направи преглед на обстановката отнасяща се до животновъдните обекти, посочени в членове 18 и 19, в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, с цел приемането, съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3, на необходимите мерки за осигуряване координацията на мерките, въведени от държавите-членки в изпълнение на членове 18 и 19. РАЗДЕЛ 6 ПРЕДПАЗНИ ЗОНИ И НАДЗОРНИ ЗОНИ Член 21 Създаване на предпазни зони и надзорни зони 1. Държавите-членки гарантират, че без да се засягат мерките, предвидени в член 7, незабавно след потвърждаване на огнището на болестта шап се предприемат поне мерките, изложени в параграфи 2, 3 и 4 по-долу. 2. Компетентният орган създава предпазна зона, която е с радиус минимум 3 км и надзорна зона, която е с радиус минимум 10 км около огнището на болестта шап, посочено в параграф 1. При географското определяне на границите на тези зони се вземат под внимание административните граници, естествените граници, средствата и оборудването за надзор, както и технологичния прогрес, който дава възможност да се предскаже евентуалното разпространение на вируса на шап по въздуха или по други начини. Ако е необходимо, определянето на границите може да бъде преразгледано, като се имат предвид тези елементи. 3. Компетентният орган осигурява, че предпазните зони и надзорните зони са маркирани с достатъчно големи предупредителни знаци, поставени по пътищата, по които се навлиза в зоните. 4. С цел да се постигне пълно координиране на всички мерки, необходими за ликвидирането на болестта шап колкото е възможно по-бързо, се създават национални и местни центрове за борба с болестта, посочени в членове 74 и 76. За целите на извършване на епидемиологичното проучване, както е посочено в член 13, тези центрове се подпомагат от група от експерти, предвидени в член 78. 5. Държавите-членки незабавно проследяват животните, изпратени от зоните през периода, обхващащ най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначална инфекция в животновъден обект, намиращ се в предпазната зона, и информират компетентните органи в другите държави-членки и Комисията за резултатите от своите действия по проследяване на животните. 6. Държавите-членки си сътрудничат при проследяването на прясно месо, месни продукти, сурово мляко и сурови млечни продукти, добити от животни от възприемчиви видове, произхождащи от предпазната зона и произведени между датата на евентуалното проникване на вируса на шап и датата, на която мерките, предвидени в параграф 2, влизат в сила. Прясното месо, месните продукти, суровото мляко и суровите млечни продукти се обработват в съответствие с членове 25, 26 и 27 съответно, или се задържат, докато евентуалното заразяване с вируса на шап не бъде официално изключено. Член 22 Мерки, които следва да се прилагат за животновъдните обекти в предпазната зона 1. Държавите-членки осигуряват в предпазната зона незабавно да се прилагат най-малко следните мерки: а) регистрирането на всички животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове и създаването на центрове, намиращи се в тези животновъдни обекти, се извършва колкото е възможно по-скоро и се актуализира; б) всички животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове периодично преминават ветеринарен преглед, извършван по такъв начин, че да се избегне разпространението на евентуално наличие на вируса на шап в животновъдните обекти, и който обхваща по-специално съответната документация, и по-конкретно записите, посочени в буква а), както и прилаганите мерки за предотвратяване на проникването или избягването на вируса на шап, и който може да включва клиничен преглед, описан в точка 1 от приложение III или вземане на проби от животни от възприемчиви видове в съответствие с точка 2.1.1.1 от приложение III; в) животните от възприемчиви видове не се местят от животновъдния обект, в който те се отглеждат. 2. Чрез дерогация от параграф 1 буква в), животни от възприемчиви видове могат да бъдат транспортирани под официален контрол с цел принудително клане директно до кланица, разположена във вътрешността на същата предпазна зона, или ако в зоната няма кланица, до одобрена от компетентния орган кланица извън зоната, в превозвани транспортни средства, почистени и дезинфекцирани под официален контрол след всяко транспортиране. Придвижването, посочено в първата алинея, се разрешава само, ако компетентният орган се е убедил въз основа на клиничния преглед, посочен в точка 1 от приложение III, извършен от официалния ветеринарен лекар на всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове и след оценка на епидемиологичните обстоятелства, че няма основание за съмнение за наличие на болни или заразени животни в животновъдния обект. Месото от тези животни подлежи на мерките, предвидени в член 25. Член 23 Придвижване и транспортиране на животни и продукти от тях в предпазната зона Държавите-членки осигуряват в предпазната зона да се забраняват следните дейности: а) придвижването между животновъдните обекти и транспортирането на животни от възприемчиви видове; б) панаири, пазари, изложби и други събирания на животни, включително събирането и разпространение на възприемчиви видове; в) подвижна служба за разплод на животни от възприемчиви видове; г) изкуственото осеменяване и събирането на яйцеклетки и ембриони от животни от възприемчиви видове. Член 24 Допълнителни мерки и дерогации 1. Компетентният орган може да разшири обхвата на забраните в член 23 и относно: а) придвижването или транспортирането на животни от невъзприемчиви видове между животновъдни обекти, разположени в рамките на зоната, или придвижване от или към предпазната зона; б) транзитното преминаване на животни от всички видове през предпазната зона; в) събития, свързани със събиране на хора, които имат евентуален контакт с животни от възприемчиви видове, когато съществува риск от разпространение на вируса на шап; г) изкуственото осеменяване и събирането на яйцеклетки и ембриони от животни от невъзприемчиви към болестта шап видове; д) придвижването на транспортни средства, предназначени за превозване на животни; е) клането в животновъдния обект на животни от възприемчиви видове, за лична консумация; ж) превозване на стоките, посочени в член 33, до животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 2. Компетентните органи могат да разрешат: а) транзитното преминаване на животни от всички видове през предпазната зона, извършвано основно по главни шосейни или железопътни линии; б) транспортирането на животни от възприемчиви видове, за които официалният ветеринарен лекар е удостоверил, че идват от животновъдни обекти извън предпазната зона, и които са превозвани по обозначени маршрути директно до одобрени кланици за принудително клане, при условие че транспортните средства се почистват и дезинфектират след доставянето под официален контрол в животновъдния обект и това обеззаразяване на превоза се отбелязва в дневника на транспортното средство; в) изкуственото осеменяване на животни в даден животновъден обект, извършвано от персонала на този обект чрез използване на сперма, събрана от животни в този животновъден обект или сперма, съхранявана в този обект или сперма, доставена от събирателни центрове за сперма до външните граници на животновъдния обект; г) придвижването и транспортирането на еднокопитни животни, като се взимат под внимание условията, определени в приложение VI; д) превозването, при определени условия, на стоките, посочени в член 33, до животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. Член 25 Мерки по отношение на прясно месо, добивано в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, добити от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазната зона. 2. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки от животни от възприемчиви видове, произведени в предприятия, разположени в предпазната зона. 3. Държавите-членки гарантират, че прясното месо, мляното месо и месните заготовки, посочени в параграф 1, се маркират в съответствие с Директива 2002/99/ЕО и впоследствие се транспортират в затворени съдове до одобрено от компетентните органи предприятие, за превръщане в месни продукти, обработени в съответствие с точка 1 от част А на приложение VII към настоящата директива. 4. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, които са били произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в даден животновъден обект в предпазната зона, и които след произвеждането са съхранявани и транспортирани отделно от месото, произведено след въпросната дата. Това месо трябва да може лесно да се разграничава от месото, което не е годно за изнасяне извън предпазната зона, посредством ясна маркировка, създадена в съответствие със законодателството на Общността. 5. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 2, не се отнася за прясно месо, мляно месо или месни заготовки, получени от предприятия, разположени в предпазната зона, при следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) в предприятието се преработва само прясно месо, мляно месо или месни заготовки, описани в параграф 4, или прясно месо, мляно месо или месни заготовки, добити от животни, отглеждани и заклани извън предпазната зона или от животни, транспортирани до предприятието и заклани в него в съответствие с разпоредбите на член 24, параграф 2, буква б); в) прясното месо, мляното месо или месните заготовки имат нанесена маркировка, съгласно глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, или в случай на месо от други чифтокопитни животни, носят маркировка, предвидена в глава III на приложение I към Директива 91/495/ЕИО, а в случай на мляно месо и месни заготовки носят маркировка, предвидена в глава VI на приложение I към Директива 94/65/ЕО; г) по време на целия производствен процес прясното месо, мляното месо или месните заготовки са ясно идентифицирани, транспортирани и съхранявани отделно от прясното месо, мляното месо или месните заготовки, които не са годни за изнасяне извън предпазната зона съгласно настоящата директива. 6. Спазването на условията в параграф 5 се удостоверява от компетентния орган за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, предназначени за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за спазването им, осъществяван от местния ветеринарен орган, а в случая на търговия в рамките на Общността, информира другите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целите на това удостоверяване. 7. Дерогация от забраната, предвидена в параграф 1, е възможно да се допусне при определени условия, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, и по-специално по отношение на маркировката за месо, произведено от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазните зони, поддържани в продължение на повече от 30 дни. Член 26 Мерки по отношение на месни продукти, произведени в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на месни продукти, произведени от месо, добито от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за месни продукти, които са преминали през една от обработките, определени в точка 1 от част А на приложение VII или, които са произведени от месо, посочено в член 25, параграф 4. Член 27 Мерки по отношение на мляко и млечни продукти, произведени в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на мляко, добито от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазната зона и на млечни продукти, произведени от такова мляко. 2. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на мляко и млечни продукти от животни от възприемчиви видове, произведени в предприятие, разположено в предпазната зона. 3. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за мляко и млечни продукти, добити от животни от възприемчиви видове, произхождащи от предпазната зона, които са били произведени най-рано 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в даден животновъден обект в предпазната зона, и които след произвеждането са съхранявани и транспортирани отделно от млякото и млечните продукти, произведени след въпросната дата. 4. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за мляко, добито от животни от възприемчиви видове, произхождащи от предпазната зона и млечни продукти, произведени от такова мляко, които са преминали през една от обработките, изложени в точка 1 от части А или Б на приложение IХ, в зависимост от употребата на млякото или млечните продукти. Обработката се извършва при условията, посочени в параграф 6, в предприятията, посочени в параграф 5, или ако няма такова предприятие в предпазната зона, обработката се извършва в предприятия, разположени извън предпазната зона, при условията, определени в параграф 8. 5. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 2, не се отнася за мляко и млечни продукти, които са били приготвени в предприятия, разположени в предпазната зона при условията, определени в параграф 6. 6. Предприятията, посочени в параграфи 4 и 5, отговарят на следните условия: а) предприятието работи под постоянен и строг официален контрол; б) млякото, използвано в предприятието, отговаря на параграфи 3 и 4, или суровото мляко се добива от животни извън предпазната зона; в) по време на целия производствен процес млякото ясно се идентифицира и транспортира, и се съхранява отделно от суровото мляко и суровите млечни продукти, които не са предназначени за изнасяне извън предпазната зона; г) транспортирането на сурово мляко от животновъдни обекти, разположени извън предпазната зона до предприятията, се извършва в превозни средства, които са почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортирането, и които впоследствие не са влизали в контакт с животновъдни обекти в предпазната зона, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 7. Спазването на условията в параграф 6 се удостоверява от компетентния орган по отношение на прясно мляко, предназначено за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за спазването им, осъществяван от местния ветеринарен орган, а в случая на търговия в рамките на Общността, информира другите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целта на това удостоверяване. 8. Транспортирането на сурово мляко от животновъдни обекти, разположени в рамките на предпазната зона, до предприятия, разположени извън предпазната зона, както и преработването на това мляко, са предмет на следните условия: а) преработката в предприятия, разположени извън предпазната зона, на сурово мляко, добито от животни от възприемчиви видове, отглеждани в предпазната зона, се разрешава от компетентните органи; б) разрешението включва инструкции относно транспортния маршрут и обозначаването на маршрута до одобреното предприятие; в) превозът се извършва в превозни средства, почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортиране, които са конструирани и поддържани по начин, който не позволява изтичане на млякото по време на превоз, и които разполагат с оборудване, предотвратяващо разпръскване на аерозол по време на товаренето и разтоварването на млякото; г) преди напускане на животновъдния обект, от който е събрано мляко от животни от възприемчиви видове, съединителните тръби, гумите, картерите на двигателите, долните части на превозното средство, както и следи от разлято мляко, се почистват и дезинфекцират, като след последната дезинфекция и преди напускане на предпазната зона, превозното средство не е било в контакт с намиращи се в предпазната зона животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове; д) транспортните средства са строго предназначени за определена географска или административна област, като те са съответно маркирани и могат да се придвижват до друга област единствено след почистване и дезинфекция под официален контрол. 9. Забранява се събирането и превозването на проби от сурово мляко, взети от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, разположени в предпазната зона до лаборатория, различна от лабораторията за ветеринарна диагностика, одобрена за диагностициране на болестта шап, както и преработването на млякото в тези лаборатории. Член 28 Мерки по отношение на сперма, яйцеклетки и ембриони, събирани от животни от възприемчиви видове в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на сперма, яйцеклетки и ембриони, взети от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за замразена сперма, яйцеклетки и ембриони, събрани и съхранявани в продължение на най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция с вируса на шап в даден животновъден обект в зоната. 3. Замразена сперма, събирана в съответствие със законодателството на Общността след датата на инфекцията, посочена в параграф 2, се съхранява отделно и се пуска само след като: а) всички мерки, свързани с възникването на огнище на болестта шап са премахнати в съответствие с член 36; и б) на всички животни, настанени в събирателните центрове за сперма, е извършен клиничен преглед и взетите проби, съгласно точка 2.2 от приложение III, са подложени на серологично изследване за потвърждаване отсъствието на инфекция във въпросния събирателен център за сперма; и в) животното донор е било подложено на серологичен тест за откриване на антитела на вируса на шап, който е показал отрицателен резултат в проба, взета не по-рано от 28 дни след събирането на спермата. Член 29 Превозване и разхвърляне на тор от животни от възприемчиви видове, получен в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че в рамките на предпазната зона се забранява превозването и разпръскването на тор от животновъдни обекти и помещения или транспортни средства, посочени в член 16, разположени в предпазната зона, в която се отглеждат животни от възприемчиви видове. 2. Чрез дерогация от забраната в параграф 1, компетентният орган може да разреши преместването на тор от животни от възприемчиви видове от даден животновъден обект в предпазната зона до одобрено предприятие, за обработването му, съгласно точка 5, раздел II, част А, глава III на приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1774/2002, или за междинно съхранение. 3. Чрез дерогация от забраната в параграф 1, компетентният орган може да разреши преместването на оборски тор от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти в предпазната зона, които не подлежат на мерките, предвидени в членове 4 или 10, за разпръскване по определените терени при следните условия: а) цялото количество тор е получено поне 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в даден животновъден обект в предпазната зона, като тора се разхвърлят по земята отблизо и на достатъчно голямо разстояние от животновъдните обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, като веднага се зарива в земята, или б) в случай на тор от животни от рода на едрия рогат добитък или свине: i) преглед, извършен от официален ветеринарен лекар, отговарящ за всички животни от животновъдния обект, в резултат на който се изключва наличието на съмнително болни от вируса на шап животни, и; ii) цялото количество тор е получено поне 4 дни преди прегледа, посочен в точка (i), и iii) торът се зарива в земята в определени терени в близост до животновъдния обект и на достатъчно голямо разстояние от други животновъдни обекти в предпазната зона, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 4. Държавите-членки гарантират, че всяко разрешение за преместване на тор от даден животновъден обект, в който се отглеждат животни от възприемчиви видове, подлежи на строги мерки, за да се избегне разпространението на вируса на шап, и по-специално като се осигури почистването и дезинфекцията на херметически затворените транспортни средства, след товаренето им и преди напускането на животновъдния обект. Член 30 Мерки по отношение на кожи с косми и кожи без косми от животни от възприемчиви видове в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на кожи с косми и кожи без косми от животни от възприемчиви видове, които произхождат от предпазната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за кожи с косми и кожи без косми, които: а) са били добити поне 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в животновъдния обект, посочен в член 10, параграф 1, и които са съхранявани отделно от кожите с косми и кожите без косми, произведени след тази дата, или; б) отговарят на изискванията, определени в точка 2 от част А на приложение VII. Член 31 Мерки по отношение на овча вълна, косми от преживни животни и свински четини, получени в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на овча вълна, косми от преживни животни и свински четини, които произхождат от предпазната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за необработени вълна, косми и четини, които: а) са били добити поне 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в животновъдния обект, посочен в член 10, параграф 1, и които са съхранявани отделно от вълната, космите и четините, добити след тази дата, или б) отговарят на изискванията, определени в точка 3 от част А на приложение VII. Член 32 Мерки по отношение на други животински продукти, добити в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на животински продукти, добити от животни от възприемчиви видове, които не са посочени в членове от 25 до 31. 2. Чрез дерогация, забраните, предвидени в параграф 1, не се отнасят за продуктите, посочени в параграф 1, които: а) са били добити поне 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в животновъдния обект, посочен в член 10, параграф 1, и които са съхранявани и транспортирани отделно от продуктите, добити след тази дата, или б) са преминали обработката съгласно точка 4 от част А на приложение VII, или в) в случай на специфични продукти, отговарят на съответните изисквания в точки 5-9 от част А на приложение VII, или г) са смес от няколко продукти, които не подлежат на по-нататъшна обработка, съдържащи продукти от животински произход, които са преминали обработка, осигуряваща унищожаването на евентуален вирус на шап, или са добити от животни, които не подлежат на ограничения, съгласно разпоредбите на настоящата директива. д) са опаковани продукти, предназначени за използване при ин витро диагностика или като лабораторни реагенти. Член 33 Мерки по отношение на храни за животни, фуражи, сено и слама, добити в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на храни за животни, фураж, сено и слама, които произхождат от предпазната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за храни за животни, фураж, сено и слама: а) добити поне 21 дни преди предполагаемата дата на инфекция в животновъдните обекти, посочени в член 10, параграф 1, и съхранявани и транспортирани отделно от храни за животни, фураж, сено и слама, добити след тази дата, или; б) предназначени за използване в рамките на предпазната зона, при условие че е получено разрешение от компетентните органи, или в) добити в помещения, в които не се отглеждат животни от възприемчиви видове, или г) добити в предприятия, в които не се отглеждат животни от възприемчиви видове, и които се снабдяват със суровина от помещенията, посочени в параграф в) или от помещения, разположени извън предпазната зона. 3. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за фуражи и слама, добити в животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, които отговарят на изискванията в точка 1 от част Б на приложение VII. Член 34 Предоставяне дерогации и допълнително удостоверяване 1. Всяка дерогация от забраните, предвидени в членове от 24 до 33 се предоставя с конкретно решение от страна на компетентния орган, само след като той се е убедил, че всички съответни изисквания са спазени в продължение на достатъчно дълъг период преди продуктите да напуснат предпазната зона и, че не съществува риск от разпространение на вируса на шап. 2. Всяка дерогация от забраните, предвидени в членове от 24 до 33 изисква, в случай на търговия в рамките на Общността, допълнително удостоверяване от компетентния орган. 3. Подробни правила за прилагането на мерките, предвидени в параграф 2, могат да се приемат съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 2. Член 35 Допълнителни мерки, прилагани от държавите-членки в предпазната зона В допълнение на приложимите в предпазната зона мерки, съгласно настоящата директива, държавите-членки могат да предприемат допълнителни национални мерки, които се считат за необходими и съответстващи при наличието на вируса на шап, като се вземат под внимание по-специално епидемиологичните условия, условията, свързани с животновъдството, търговските и социалните условия, преобладаващи в засегнатата област. Държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за тези допълнителни мерки. Член 36 Отмяна на мерките в предпазната зона 1. Държавите-членки гарантират, че прилаганите в предпазната зона мерки се поддържат, докато не бъдат спазени следните изисквания: а) да са изминали най-малко 15 дни от убиването и безопасното унищожаване на всички животни от възприемчиви видове от животновъдния обект, посочен в член 10, параграф 1, както и от приключването на предварителното почистване и дезинфекция в този животновъден обект, извършено съгласно член 11; б) да е приключено изследване, показващо отрицателни резултати във всички разположени във вътрешността на предпазната зона животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 2. След отмяна на мерките, специфични за предпазната зона, прилаганите в надзорната зона мерки, както е предвидено в членове от 37 до 42, остават в сила в продължение на не по-малко от 15 дни, докато тези мерки не бъдат отменени в съответствие с член 44. 3. Изследването, посочено в параграф 1, буква б) се извършва за доказване на отсъствието на инфекция, при това най-малко в съответствие с критериите по точка 1 на приложение III, като включва мерките, предвидени в точка 2.3 от приложение III, въз основа на критериите, определени в точки 2.1.1. и 2.1.3. от приложение III. Член 37 Мерки, които следва да се прилагат за животновъдните обекти в надзорната зона 1. Държавите-членки гарантират, че мерките предвидени в член 22, параграф 1 се прилагат в надзорната зона. 2. Чрез дерогация от забраната, предвидена в член 22, параграф 1, буква в), и когато в пределите на надзорната зона няма или е недостатъчен наличният капацитет за клане, компетентните органи могат да разрешат преместването на животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти разположени в надзорната зона, за директно транспортиране, под официален контрол, за клане в кланица, разположена извън надзорната зона, при следните условия: а) записите, посочени в член 22, параграф 1, са били предмет на официален контрол, а епидемиологичната обстановка в животновъдния обект не дава признаци за съмнение за заболяване от или заразяване с вируса на шап, и б) всички животни от възприемчиви видове в животновъдния обект са били подложени на инспекция от официалния ветеринарен лекар и са дали отрицателен резултат на тестовете, и в) като се вземат под внимание статистическите показатели в точка 2.2 от приложение III, значителна брой животни са подложени на цялостен клиничен преглед, за да се изключи наличието или съмнението за наличие на клинично болни животни, и; г) кланицата е одобрена от компетентния орган и се намира възможно най-близо до надзорната зона, и д) месото, добивано от тези животни, подлежи на обработката, посочена в член 39. Член 38 Придвижване на животни от възприемчиви видове в рамките на надзорната зона 1. Държавите-членки гарантират, че животните от възприемчиви видове не се преместват от животновъдни обекти, намиращи се в рамките на надзорната зона. 2. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за придвижването на животни, извършено поради една от следните причини: а) за отвеждането им, без да влизат в контакт с животни от възприемчиви видове от други животновъдни обекти, до пасище, разположено в пределите на надзорната зона, не по-рано от 15 дни след регистрирането на последното огнище на болестта шап в предпазната зона; б) за директното им транспортиране под официален контрол с цел клане до кланица, която се намира вътре в същата зона; в) за транспортирането им съгласно член 37, параграф 2; г) за транспортирането им съгласно член 24, параграф 2, букви а) и б). 3. Придвижването на животни, предвидено в параграф 2, буква а), се разрешава от компетентния орган само след преглед от официален ветеринарен лекар на всички животни от възприемчиви видове в стопанството, включително изследване на проби, взети в съответствие с точка 2.2. от приложение III, изключено е присъствието на съмнително болни животни или съмнително заразени животни. 4. Придвижването на животни, предвидено в параграф 2, буква б), се разрешава от компетентния орган само след като мерките, предвидени в член 37, параграф 2, букви а) и б), са приключили със задоволителни резултати. 5. Държавите-членки незабавно проследяват животните от възприемчиви видове, изпратени от надзорната зона през период, обхващащ най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в даден животновъден обект в надзорната зона, като информират компетентните органи в другите държави-членки относно резултатите, които са получили от проследяването на животните. Член 39 Мерки, които следва да се прилагат за прясно месо от животни от възприемчиви видове, които произхождат от надзорната зона, както и месни продукти, произведени от такова месо 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, добити от животни от възприемчиви видове, които произхождат от надзорната зона и на месни продукти, произведени от такова месо. 2. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки и месни продукти от животни от възприемчиви видове, произведени в предприятия, разположени в надзорната зона. 3. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, които са били произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в даден животновъден обект в съответната предпазна зона, и които след произвеждането са съхранявани и транспортирани отделно от месото, произведено след въпросната дата. Това месо трябва да може лесно да се разграничава от месото, което не е годно за изнасяне извън надзорната зона, посредством ясна маркировка, създадена в съответствие със законодателството на Общността. 4. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, които са били добити от животни, транспортирани до кланицата при не по-малко строги условия от тези, предвидени в член 37, параграф 2, букви от а) до д), при условие че месото е предмет на мерките, предвидени в параграф 5. 5. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 2, не се отнася за прясно месо, мляно месо или месни заготовки, получени от предприятия, разположени в надзорната зона, при следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) в предприятието се преработват само прясно месо, мляно месо или месни заготовки, описани в параграф 4, които подлежат на допълнителните условия, предвидени в част Б на приложение VIII, или добити от животни, отглеждани и заклани извън надзорната зона, или получени от животни, транспортирани съгласно разпоредбите на член 24, параграф 2, буква б); в) прясното месо, мляното месо или месните заготовки трябва да имат нанесена маркировка съгласно глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, или в случай на месо от други чифтокопитни животни, трябва да имат маркировката, предвидена в глава III на приложение I към Директива 91/495/ЕИО, или в случай на мляно месо и месни заготовки - маркировката, предвидена в глава VI на приложение I към Директива 95/65/ЕО; г) по време на целия производствен процес прясното месо, мляното месо или месните заготовки трябва да бъдат ясно идентифицирани, транспортирани и съхранявани отделно от прясното месо, мляното месо или месните заготовки, които не са годни за изнасяне извън надзорната зона в съответствие с настоящата директива. 6. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за месни продукти, произведени от прясно месо, добито от животни от възприемчиви видове, които произхождат от надзорната зона и са маркирани с маркировка, предвидена в Директива 2002/99/ЕО, и са транспортирани под контрола на официален орган до одобрено предприятие за обработка, съгласно точка 1 от част А на приложение VII. 7. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 2, не се отнася за месни продукти, произведени в предприятия, разположени в надзорната зона, и които отговарят на разпоредбите на параграф 6, или са произведени от месо, отговарящо на разпоредбите на параграф 5. 8. Спазването на условията в параграфи 5 и 7 се удостоверява от компетентния орган за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, предназначени за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за спазването им, осъществяван от местния ветеринарен орган, а в случая на търговия в рамките на Общността, информира другите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целите на това удостоверяване. 9. Дерогация от забраната, предвидена в параграф 1, може да се допусне при определени условия, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, и по-специално по отношение на маркировката за месо, добито от животни от възприемчиви видове, които произхождат от надзорните зони, поддържани в продължение на повече от 30 дни. Член 40 Мерки, които следва да се прилагат за мляко и млечни продукти от животни от възприемчиви видове, произведени в надзорната зона 1. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на мляко, добито от животни от възприемчиви видове, които произхождат от надзорната зона, както и на млечни продукти, произведени от такова мляко. 2. Държавите-членки гарантират, че се забранява пускането на пазара на мляко и млечни продукти от животни от възприемчиви видове, произведени в надзорната зона. 3. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за мляко и млечни продукти, добити от животни от възприемчиви видове, произхождащи от надзорната зона, които са били произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на първоначалната инфекция в животновъден обект, разположен в съответстващата предпазна зона, и които след произвеждането им са съхранявани и транспортирани отделно от млякото и млечните продукти, произведени след въпросната дата. 4. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 1, не се отнася за мляко, добито от животни от възприемчиви видове, произхождащи от надзорната зона, както и за млечни продукти, произведени от такова мляко, които са преминали през една от обработките, определени в части А или Б на приложение IХ, в зависимост от употребата на млякото или млечните продукти. Обработката се извършва при условието, посочено в параграф 5, или ако няма разположено в надзорната зона предприятие, обработката се извършва в предприятия, одобрени от компетентния орган и разположени извън предпазната зона и надзорната зона. 5. Чрез дерогация, забраната, предвидена в параграф 2, не се отнася за мляко и млечни продукти, които са били приготвени в предприятия, разположени в надзорната зона при условията, определени в параграф 6. 6. Предприятията, посочени в параграфи 4 и 5, отговарят на следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) млякото, използвано в предприятието, отговаря на параграф 4, или се добива от животни извън надзорната зона и предпазната зона; в) по време на целия производствен процес млякото ясно се идентифицира, транспортира и съхранява отделно от млякото и млечните продукти, които не са предназначени за изнасяне извън надзорната зона; г) транспортирането до предприятията на сурово мляко от животновъдни обекти, разположени извън предпазната зона и надзорната зона, се извършва в превозни средства, които са били почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортирането, и които впоследствие не са били в контакт с животновъдни обекти в предпазната зона и надзорната зона, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 7. Спазването на условията в параграф 6 се удостоверява от компетентния орган за прясно мляко, предназначено за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за спазването им, осъществяван от местния ветеринарен орган, а в случая на търговия в рамките на Общността, информира другите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целите на това удостоверяване. 8. Транспортирането на сурово мляко от животновъдни обекти, разположени в рамките на надзорната зона, до предприятия, разположени извън предпазната зона и надзорната зона, както и преработването на това мляко е предмет на следните условия: а) преработването в предприятия разположени извън предпазната зона и надзорната зона на сурово мляко, добито от животни от възприемчиви видове, отглеждани в надзорната зона, се разрешава от компетентните органи; б) разрешението включва инструкции относно транспортния маршрут и обозначаването на маршрута до одобреното предприятие; в) превозът се извършва в превозни средства, почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортиране, които са изградени и поддържани по начин, който не позволява изтичане на мляко по време на превоз, и които разполагат с оборудване, предотвратяващо разпръскване на аерозол по време на товаренето и разтоварването на млякото; г) преди напускане на животновъдния обект, от който е събрано мляко от животни от възприемчиви видове, съединителните тръби, гумите, картерите на двигателите, долните части на превозното средство, както и следи от разлято мляко се почистват и дезинфекцират, като след последната дезинфекция и преди напускане на надзорната зона, превозното средство не е било в контакт с животновъдни обекти в предпазната зона и надзорната зона, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове; д) транспортните средства са строго предназначени за определена географска или административна област, като те са съответно маркирани и могат да се придвижват до друга област единствено след почистване и дезинфекция под официален контрол. 9. Събирането и превозването на проби от сурово мляко, взети от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до лаборатория, различна от лабораторията за ветеринарна диагностика, одобрена за диагностициране на болестта шап, както и преработката на мляко в тези лаборатории, са предмет на официално разрешение и на мерки за избягване на всяко разпространение на евентуален вирус на шап. Член 41 Превозване и разпръскване на тор от животни от възприемчиви видове, получен в надзорната зона 1. Държавите-членки гарантират, че превозването и разпръскването на тор от животновъдни обекти и други помещения, като тези, посочени в член 16, разположени в надзорната зона, в която се отглеждат животни от възприемчиви видове, се забранява в рамките на тази зона и извън нея. 2. Чрез дерогация от забраната, предвидена в параграф 1, компетентните органи могат, при изключителни обстоятелства, да разрешат транспортирането на тора в транспортно средство, напълно почистено и дезинфекцирано преди и след използване, с цел разпръскване по определените участъци в рамките на надзорната зона, при това на достатъчно голямо разстояние от животновъдните обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, при следните алтернативни условия: а) преглед, извършен от официален ветеринарен лекар на всички животни от възприемчиви видове в животновъдния обект, който да изключва наличието на съмнително болни от вируса на шап животни, а тора се разпръсква по земята отблизо, за да се избегне образуването на аерозоли, като веднага се зарива в земята; или б) клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар на всички животни от възприемчиви видове в животновъдния обект, показващ отрицателен резултат, като тора се вкарва в земята; или в) торът е предмет на разпоредбата на член 29, параграф 2. Член 42 Мерки по отношение на други животински продукти, произведени в надзорната зона Държавите-членки гарантират, че пускането на пазара на други продукти от животински произход, освен посочените в членове от 39 до 41, са предмет на условията, предвидени в член 28 и членове от 30 до 32. Член 43 Допълнителни мерки, прилагани от държавите-членки в надзорната зона В допълнение на мерките, предвидени в членове от 37 до 42, държавите-членки могат да предприемат допълнителни национални мерки, които се считат за необходими и съответстващи при наличието на вируса на шап, като се вземат под внимание по-специално епидемиологичните условия, условията, свързани с животновъдството, търговските и социалните условия, преобладаващи в засегнатата област. Когато се счита за необходимо въвеждането на специфични мерки за ограничаване на придвижването на еднокопитни животни, тези мерки следва да вземат под внимание предвидените в приложение VI мерки. Член 44 Отмяна на мерките в надзорната зона 1. Държавите-членки гарантират, че прилаганите в надзорната зона мерки се поддържат, докато не бъдат спазени следните изисквания: а) да са изминали най-малко 30 дни от убиването и безопасното унищожаване на всички животни от възприемчиви видове от животновъдния обект, посочен в член 10, параграф 1, както и от приключването на предварителното почистване и дезинфекция в този животновъден обект, извършено съгласно член 11; б) да са изпълнени изискванията, предвидени в член 36 в предпазната зона; в) да е приключено изследване, показващо отрицателни резултати. 2. Изследването, посочено в параграф 1, буква в), се извършва за доказване на отсъствието на инфекция в надзорната зона в съответствие с критериите по точка 1 от приложение III, като включва мерките, предвидени в точка 2.4 от приложение III, въз основа на критериите, определени в точки 2.1 от приложение III. РАЗДЕЛ 7 РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ, КОНТРОЛ НА ПРИДВИЖВАНЕТО И ИДЕНТИФИКАЦИЯ Член 45 Регионализация 1. Без да се засяга Директива 90/425/ЕО, и по-специално член 10 от нея, в случай, когато изглежда, че вирусът на шап се разпространява независимо от взетите в съответствие с настоящата директива мерки и епизоотията придобие големи размери, както и при всеки случай на въведена спешна ваксинация, държавите-членки гарантират, че тяхната територия е регионализирана на една или повече ограничени и свободни зони. 2. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за подробностите, свързани с предприетите мерки в ограничените зони, като Комисията преглежда и при необходимост изменя, и одобрява мерките в съответствие с процедурите, посочени в член 89, параграф 3. 3. Без да се засяга задължението на държавите-членки да извършват регионализация съгласно параграф 1, решението за регионализацията и мерките, които трябва да бъдат приложени в ограничената зона, могат да бъдат взети в съответствие с процедурата, установена в член 89, параграф 3. Действието на това решение може да обхване и съседни държави-членки, които не са били заразени към момента на прилагане на мерките. 4. Преди определянето на границите на ограничената зона се извършва цялостна епидемиологична оценка на обстановката, най-вече що се отнася до вероятното време и предполагаемото място на навлизане, вероятното разпространение и предполагаемия период от време, необходим за ликвидиране на вируса на шап. 5. Границите на ограничената зона следва, доколкото това е възможно, да бъдат определени на базата на административните или географски граници. При регионализацията, за отправна точка се вземат по-скоро по-големи административни единици, отколкото региони. Ограничената зона може да бъде намалена, в зависимост от получените резултати от епидемиологичното проучване, посочено член 13, до област с размери не по-малки от тези на под-регион, и при необходимост, с размерите на обкръжаващите го под-региони. В случай на разпространение на вируса на шап, ограничената зона следва да бъде разширена чрез включването на допълнителни региони или под-региони. Член 46 Мерки, прилагани в ограничена зона на държава-членка 1. При прилагане на регионализация, държавата-членка гарантира, че са взети най-малко следните мерки: а) контрол в ограничената зона при транспортирането и придвижването на възприемчиви видове животни, животински продукти и стоки, както и при движението на транспортни средства, представляващи потенциални преносители на вируса на шап; б) проследяване и маркиране в съответствие със законодателството на Общността на прясно месо и сурово мляко, а и доколкото е възможно на други продукти на склад, които не са предназначени за изнасяне извън ограничената зона; в) специално удостоверяване на животни от възприемчиви видове и продукти, получени от такива животни и маркировка, в съответствие със законодателството на Общността, на продукти за консумация от човека, предназначени и подходящи за изнасяне извън ограничената зона. 2. Когато се прилага регионализация, държавите-членки гарантират, че поне животните от възприемчиви видове, изнесени от ограничената зона за други държави-членки през периода от предполагаемата дата на проникване на вируса на шап до датата на въвеждане на регионализацията, се проследяват, като животните се изолират под официален ветеринарен контрол докато възможността от инфекция или заразяване официално не се изключи. 3. Държавите-членки си сътрудничат при проследяването на прясно месо, сурово мляко и сурови млечни продукти, добити от животни от възприемчиви видове, произведени в ограничената зона през периода от предполагаемата дата на проникване на вируса на шап до датата на въвеждане на регионализацията. Прясното месо се обработва в съответствие с точка 1 от част А на приложение VII, а суровото мляко и млечните продукти се обработват в съответствие с част А или Б от приложение IХ в зависимост от тяхната употреба, или се задържат докато възможността за заразяване с вируса на шап официално не се изключи. 4. Специфични мерки, и по-специално отнасящите се до маркировката на продукти, добити от животни от възприемчиви видове, които произхождат от ограничената зона, и които не са предназначени за пускане на пазара извън ограничената зона, могат да бъдат одобрени в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2002/99/ЕО. Член 47 Идентификация на животни от възприемчиви видове 1. Без да се засяга прилагането на законодателството на Общността, свързано с идентификацията на животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози и свине, държавите-членки гарантират, че в случай на възникване на болестта шап на тяхната територия, животните от възприемчивите видове напускат животновъдния обект, в който се намират, единствено ако те са идентифицирани по начин, който да позволи на компетентните органи бързото проследяване на придвижванията на животните и животновъдния обект, от който произхождат или всеки животновъден обект, от който идват. За специални случаи обаче, посочени член 15, параграф 1 и член 16, параграф 1, компетентният орган може, при определени обстоятелства и вземайки под внимание здравната ситуация, да разреши прилагането на други начини за бързо проследяване на придвижването на тези животни и животновъдния обект, от който произхождат, или на всеки животновъден обект, от който идват. Разпоредбите за идентифициране на такива животни или за проследяване на техния животновъден обект по произход се определят от компетентния орган и се обявяват на Комисията. 2. Мерките, взети от държавите-членки по отношение на допълнително, постоянно и незаличимо маркиране на животни, конкретно с цел борба с болестта шап, и по-специално в случай на ваксинация, извършена в съответствие с член 52 и член 53, могат да бъдат изменени съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3. Член 48 Контрол върху придвижването в случай на огнище на болестта шап 1. Държавите-членки гарантират, че в случай на огнище на болестта шап на тяхната територия, в ограничените зони, създадени в съответствие с член 45, се прилагат следните мерки за контрол върху придвижването на животни от възприемчиви видове: а) собствениците предоставят на компетентния орган, при поискване от страна на органа, съответна информация относно животните, влизащи или напускащи техния животновъден обект. Тази информация, свързана с всички животни от възприемчиви видове, включва най-малко данните, изисквани от член 14 от Директива 64/432/ЕИО; б) лицата, които се занимават с транспортиране или търговия на животни от възприемчиви видове, предоставят на компетентния орган, при поискване от страна на органа, подходяща информация относно придвижванията на такива животни, транспортирани или продадени от тях. Тази информация включва най-малко данните, изисквани от член 12, параграф 2 и член 13, параграф 1, буква б) от Директива 64/432/ЕИО. 2. Държавите-членки могат да наложат някои или всички мерки, предвидени в параграф 1, в част от зоната или в цялата свободна зона. РАЗДЕЛ 8 ВАКСИНАЦИЯ Член 49 Употреба, производство, продажби и мерки за контрол на ваксините против болестта шап Държавите-членки гарантират, че: а) употребата на ваксините против болестта шап и поставянето на хиперимунни серуми срещу болестта шап са забранени на тяхната територия, с изключение на случаите, посочени в настоящата директива; б) производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини против болестта шап на тяхната територия се извършват под официален контрол; в) пускането на пазара на ваксини против болестта шап се извършва под контрола на компетентните органи в съответствие с законодателството на Общността; г) употребата на ваксини против болестта шап за други цели, освен предизвикването на активен имунитет на животните от възприемчиви видове, особено за лабораторни изследвания, научни изследвания или тестване на ваксините, се разрешава от компетентните органи и се извършва при съответните условия за биологична безопасност. Член 50 Решение за извършване на спешна ваксинация 1. Може да бъде взето решение за въвеждане на спешна ваксинация при наличие на поне едно от следните условия: а) възникнали огнища на болестта шап са потвърдени и съществува опасност от широкото им разпространение в държавите-членки, за които е потвърдено възникването на тези огнища; б) други държави-членки са подложени на опасност, поради географското им положение или преобладаващите метеорологични условия, във връзка с информацията за огнища на болестта шап в дадена държава-членка; в) други държави-членки се намират в опасност, поради съответните епидемиологични контакти между животновъдни обекти на тяхната територия и животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, разположени в държава-членка, в която са възникнали огнища на болестта шап; г) държавите-членки са подложени на опасност, поради географското им положение или преобладаващите метеорологични условия в съседна трета страна, в която са възникнали огнища на болестта шап. 2. При вземането на решение за въвеждане на спешна ваксинация се вземат под внимание мерките, предвидени в член 15 и критериите, изброени в приложение Х. 3. Решението за въвеждане на спешна ваксинация се приема съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3. 4. Решението, посочено в параграф 3, за въвеждане на спешна ваксинация на тяхната собствена територия може да се изисква: а) от държавата-членка, посочена параграф 1, буква а), или б) от държавата-членка, посочена в параграфи 1, букви б), в) или г). 5. Чрез дерогация от параграф 3, решението за въвеждане на спешна ваксинация може да се вземе от засегнатата държава-членка и да се извърши в съответствие с настоящата директива, след писмено уведомяване на Комисията, което включва уточненията, предвидени в член 51. 6. В случай че държава-членка пристъпи към въвеждане на спешна ваксинация в съответствие с параграф 5, това решение незабавно се разглежда от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и се приемат мерки на Общността, в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3. 7. Чрез дерогация от параграф 4, решение за въвеждане на спешна ваксинация в държава-членка, в съответствие с параграф 1, буква а) може да се приеме при съгласие на засегнатата държава-членка, в съответствие с процедурата, заложена в член 89, параграф 3, по собствена инициатива на Комисията, ако се спази условието на параграф 1, буква а) и параграф 1, буква б). Член 51 Условия за спешна ваксинация 1. Решението за въвеждане на спешна ваксинация, в съответствие с член 50, параграфи 3 и 4 изрично определя условията, при които се прави такава ваксинация, като тези условия следва да посочват най-малко следното: а) определянето на границите на географската област в съответствие с член 45, в която ще се извърши спешната ваксинация; б) видовете и възрастта на животните, които следва да се ваксинират; в) продължителността на кампанията, свързана с ваксинацията; г) конкретна забрана за придвижването на ваксинирани и неваксинирани животни от възприемчиви видове, както и за продуктите от тях; д) специалната допълнителна и постоянна идентификация и специална регистрация на ваксинираните животни, съгласно член 47, параграф 2; е) други въпроси, подходящи за спешната ситуация. 2. Условията за спешна ваксинация, предвидени в параграф 1, осигуряват извършването на такава ваксинация в съответствие с член 52, независимо дали впоследствие ваксинираните животни се убиват или остават живи. 3. Държавите-членки осигуряват въвеждането на информационна програма за уведомяване на обществеността относно безопасността на месото, млякото и млечните продукти от ваксинирани животни, предназначени за консумация от човека. Член 52 Предпазна ваксинация 1. Държавите-членки, прилагащи предпазна ваксинация гарантират, че: а) зоната на ваксинация е регионализирана в съответствие с член 45, при необходимост в тясно сътрудничество със съседните държави-членки; б) ваксинацията се извършва незабавно и в съответствие с хигиенните изисквания и правилата за биологична безопасност, така че да се предотврати разпространението на вируса на шап; в) всички мерки, прилагани в зоната на ваксинация се извършват без да се засягат мерките, предвидени в раздел 7; г) когато зоната на ваксинация включва части от зоната, цялата предпазна зона или надзорната зона: i) мерките, приложими за предпазната зона или надзорната зона, в съответствие с настоящата директива, се поддържат в рамките на тази част от зоната на ваксинация до отмяната на мерките, съгласно член 36 или член 44; ii) след отмяна на приложените мерки в предпазната зона или надзорната зона, мерките, приложими за зоната на ваксинация, продължават да се прилагат, съгласно разпоредбите на членове от 54 до 58. 2. Държавите-членки, прилагащи предпазна ваксинация гарантират, че зоната на ваксинация е обградена от надзорна зона (по смисъла на дефиницията на МБЕ), на разстояние не по-малко от 10 км от периметъра на зоната на ваксинация: а) в която ваксинацията е забранена; б) в която се извършва интензивен надзор; в) в която придвижването на животни от възприемчиви видове е предмет на мерки за контрол от страна на компетентните органи; г) която остава да съществува до възстановяването на статута на зона, официално свободна от шап и зараза с шап, в съответствие с член 61. Член 53 Принудителна ваксинация 1. Държавите-членки уведомяват Комисията в случай, че вземат решение, съгласно член 50, и като отчитат всички обстоятелства, свързани с него, да въведат принудителна ваксинация и да представят подробности относно мерките за контрол, които следва да бъдат взети, включващи най-малко тези, предвидени в член 21. 2. Държавите-членки гарантират, че принудителна ваксинация се извършва: а) само в рамките на предпазната зона; б) само в ясно идентифицирани животновъдни обекти, които имат за предмет мерките, заложени в член 10, параграф 1, и по-специално алинея а) от него. Въпреки това, поради логистични причини и чрез дерогация от член 10, параграф 1, буква а), убиването на всички животни от такива животновъдни обекти може да се отложи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се спазят изискванията на Директива 93/119/ЕИО и разпоредбите на член 10, параграф 1, буква в) от настоящата директива. Член 54 Мерки, приложими в зоната на ваксинация през периода от началото на спешната ваксинация до изминаването най-малко на 30 дни от приключването на тази ваксинация (Етап 1) 1. Държавите-членки гарантират, че мерките, предвидени в параграфи от 2 до 6, се прилагат в зоната на ваксинация през периода от началото на принудителната ваксинация до изминаването най-малко на 30 дни след приключването на тази ваксинация. 2. Забранява се придвижването на живи животни от възприемчиви видове между животновъдните обекти в зоната на ваксинация и извън нея. Чрез дерогация от забраната, предвидена в първата алинея и след клиничен преглед на тези живи животни и на стадата, от които произхождат, или от които са изпратени тези животни, компетентният орган може да разреши тяхното директно транспортиране за незабавно клане в одобрена от компетентния орган кланица, разположена в рамките на зоната на ваксинация, или в изключителни случаи, разположена близо до тази зона. 3. Прясното месо, произведено от ваксинирани животни, заклани през периода, определен в параграф 1, следва да: а) има нанесена маркировката, предвидена в Директива 2002/99/ЕО; б) се съхранява и транспортира отделно от месото, което няма нанесена маркировката, посочена в точка а), и впоследствие да се транспортират в затворени съдове до предприятия, одобрени от компетентните органи за обработката им, съгласно точка 1 от част А на приложение VII. 4. Мляко и млечни продукти, произведени от ваксинирани животни, могат да бъдат пускани на пазара в или извън зоната на ваксинация, при условие че в зависимост от крайната употреба (за консумация от човека или негодни за консумация от човека) тези продукти са били подложени най-малко на една от обработките, посочени в части А и Б на приложение IХ. Обработката се извършва съгласно условията, определени в параграф 5, в предприятия, разположени в зоната на ваксинация, или в случай че няма съществуващо предприятие в тази зона, в предприятия, разположени извън зоната на ваксинация, до които суровото мляко се транспортира, съгласно условията, определени в параграф 7. 5. Предприятията, посочени в параграф 4 отговарят на следните условия: а) предприятията работят под постоянен и строг официален контрол; б) млякото, използвано в предприятията, съответства на изискванията на параграф 4, или суровото мляко се получава от животни извън зоната на ваксинация; в) по време на целия производствен процес млякото ясно се идентифицира, транспортира и се съхранява отделно от суровото мляко и суровите млечни продукти, които не са предназначени за изпращане извън зоната на ваксинация; г) транспортирането на сурово мляко от животновъдни обекти, разположени извън зоната на ваксинация до предприятията, се извършва с превозни средства, които са били почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортирането, и които впоследствие не са влизали в контакт с животновъдни обекти в дадена ограничена зона, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове. 6. Спазването на условията в параграф 5 по отношение на млякото, предназначено за търговия в рамките на Общността, се удостоверява от компетентния орган. Компетентният орган следи контрола за спазването им, осъществяван от местния ветеринарен орган, и в случая на търговия в рамките на Общността, информира другите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целта на това удостоверяване. 7. Транспортирането на сурово мляко от животновъдните обекти, разположени в зоната на ваксинация, до предприятията, намиращи се извън зоната на ваксинация, както и преработването на това мляко са предмет на следните условия: а) преработката в предприятия, разположени извън предпазната зона, на сурово мляко, добито от животни от възприемчиви видове, отглеждани в предпазната зона, се разрешава от компетентните органи; б) разрешението включва инструкции относно транспортния маршрут и обозначаването на маршрута до одобреното предприятие; в) превозът се извършва в превозни средства, почистени и дезинфекцирани преди процедурата по транспортиране, които са изградени и поддържани по начин, който не позволява изтичане на млякото по време на превоз, и които разполагат с оборудване, предотвратяващо разпръскване на аерозол по време на товаренето и разтоварването на млякото; г) преди напускане на животновъдния обект, от който е събрано млякото от животни от възприемчиви видове, съединителните тръби, гумите, картерите на двигателите, долните части на превозното средство, както и следи от разлято мляко се почистват и дезинфекцират, като след последната дезинфекция и преди напускане на зоната на ваксинация, превозното средство не е било в контакт с намиращи се в зоната на ваксинация животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове; д) транспортните средства са строго предназначени за определена географска или административна област, като те са съответно маркирани и могат да се придвижват до друга област единствено след почистване и дезинфекция под контрола на официален орган. 8. Забранява се събирането и транспортирането на проби от сурово мляко, взети от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, разположени в зоната на ваксинация до лаборатории, различни от лабораториите за ветеринарна диагностика, одобрена за диагностиране на болестта шап, както и преработването на млякото в тези лаборатории. 9. Преустановява се събирането на сперма за изкуствено осеменяване от животни- донори от възприемчиви видове, отглеждани в събирателни центрове за сперма, разположени в зоната на ваксинация. Чрез дерогация от забраната, предвидена в първата алинея, компетентните органи могат да разрешат събирането на сперма в събирателните центрове за сперма, разположени в зоната на ваксинация, за производството на замразена сперма, при следните условия: а) гарантирано е, че спермата, събрана през периода, посочен в параграф 1, е съхранявана отделно в продължение най-малко на 30 дни, и б) преди изпращане на спермата: 1) животното донор не е било ваксинирано и се прилагат условията, установени в член 28, параграф 3, букви б) и в), или 2) животното донор е било ваксинирано, след извършване на тест с отрицателен резултат за наличие на антитела на вируса на шап, и i) получен е отрицателен резултат на тест за откриване на вирус или вирусен геном, или на одобрен тест за откриването на антитела на неструктурни протеини, направен в края на периода на карантина на спермата, от пробите, взети от всички животни от възприемчиви видове, намиращи се по това време в събирателните центрове за сперма, и ii) спермата отговаря на условията на член 4, параграф 3, глава II на Директива 88/407/EИО. 10. Събирането на яйцеклетки и ембриони от животни-донори се забранява. 11. Пускането на пазара на други продукти от животински произход, освен тези, посочени в алинеи 9 и 10, е предмет на условията, установени в членове 30, 31, 32 и 41. Член 55 Мерки, приложими в зоната на ваксинация през периода от спешната ваксинация до приключване на изследването и класификацията на животновъдните обекти (Етап 2) 1. Държавите-членки гарантират, че предвидените в параграфи от 2 до 5 мерки, са приложени в зоната на ваксинация през период, започващ не по-рано от 30 дни от датата на завършване на спешната ваксинация и приключващ със завършването на мерките, предвидени в членове 56 и 57. 2. Придвижването на животни от възприемчиви видове между животновъдните обекти във или извън зоната на ваксинация се забранява. 3. Чрез дерогация от забраната, предвидена в параграф 2, компетентните органи могат да разрешат директното транспортиране за незабавно клане на животните от възприемчиви видове от животновъдните обекти, посочени в член 57, параграф 5, до кланица, разположена във или извън зоната на ваксинация, при следните условия: а) по време на транспортирането и в кланицата тези животни не осъществяват контакт с други животни от възприемчиви видове; б) животните са придружени от официален документ, удостоверяващ, че всички животни от възприемчиви видове от животновъдния обект, от който произхождат или от който са изпратени, са преминали изследването, предвидено в член 56, параграф 2; в) транспортните средства трябва да се почистват и дезинфекцират преди натоварване и след като животните са доставени, като датата и часа на почистване и дезинфекция се записват в дневника на транспортното средство; г) животните са преминали предкланична здравна инспекция в кланицата по време на последните 24 часа преди клането, и по-специално са били подложени на преглед за болестта шап и не са показали признаци на това заболяване. 4. Прясно месо, с изключение на карантии, произведено от ваксинирани едри и дребни преживни животни през периода, посочен в параграф 1, може да бъде пускано на пазара във или извън зоната на ваксинация, при следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) само прясно месо, с изключение на карантии, което е било подложено на обработката, описана точки 1, 3 и 4 от част А на приложение VIII или прясно месо, получено от животни, развъждани и заклани извън зоната на ваксинация, се преработва в предприятието; в) прясното месо е с нанесена маркировка в съответствие с глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, или в случай на месо от други двукопитни животни, носи маркировка съгласно глава III от приложение I към Директива 91/495/ЕИО, а в случай на мляно месо и месни заготовки носи маркировка, предвидена в глава VI на приложение I към Директива 94/65/ЕО; г) по време на целия производствен процес прясното месо ясно се идентифицира, транспортира, и съхранява отделно от месо от животни с различен здравен статус, в съответствие с настоящата директива. 5. Спазването на условията в параграф 4 се удостоверява от компетентния орган по отношение на прясното месо, предназначено за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за съответствието им, осъществяван от местните ветеринарни органи, а в случай на търговия вътре в Общността, информира останалите държави-членки и Комисията за списъка на предприятията, които е одобрил за целите на това удостоверяване. 6. Прясното месо, произведено от ваксинирани свине, заклани през посочения в параграф 1 период, носи маркировка, предвидена в Директива 2002/99/ЕО и следва да се съхранява и транспортира отделно от месото, на което не е нанесена такава маркировка, и впоследствие следва да се транспортира в затворени съдове до одобрено от компетентните органи предприятие за обработка, в съответствие с точка 1 от част А на приложение VII. 7. Мляко и млечни продукти, добити от ваксинирани животни могат да бъдат пускани на пазара във или извън зоната на ваксинация, при условие че в зависимост от крайната употреба (за консумация от човека или негодни за консумация от човека), са преминали през най-малко една от обработките, посочени в части А и Б на приложение IХ. Тази обработка следва да се извърши в предприятие, разположено във или извън зоната на ваксинация, в съответствие с разпоредбите на член 54, параграфи от 4 до 8. 8. По отношение на събирането на сперма, яйцеклетки и ембриони от животни от възприемчиви видове мерките, предвидени в член 54, параграфи 9 и 10, продължават да се прилагат. 9. Пускането на пазара на други продукти от животински произход, освен тези посочени в параграфи 4, 6, 7 и 8, са предмет на условията, предвидени в членове 30, 31, 32 и 41. Член 56 Клинично и серологично изследване в зоната на ваксинация (Етап 2-А) 1. Държавите-членки гарантират, че мерките, предвидени в параграфи 2 и 3, се прилагат в зоната на ваксинация през период, започващ не по-рано от 30 дни от датата на завършване на принудителната ваксинация и приключващ след завършването на клинично и серологично изследване. 2. Прегледът се извършва с цел да се идентифицират стадата от животни от възприемчиви видове, които са имали контакт с вируса на шап, без да показват явни клинични признаци на болестта шап. Изследването включва клиничен преглед на всички животни от възприемчиви видове във всички стада в зоната на ваксинация, и лабораторно изследване, съгласно параграф 3. 3. Лабораторното тестване се извършва чрез използване на тестове, съответстващи на критериите за диагностични тестове, както са определени в приложение ХIII и са одобрени съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 2, като следва да отговаря на едно от следните условия: а) тестване за заразяване с вируса на шап, чрез извършване на анализ на антитела на неструктурни протеини на вируса на шап или чрез друг одобрен метод, и което отговаря на критериите за вземане на проби от животновъдни обекти, посочени в точка 2.2 от приложение III. Когато в допълнение на това, компетентните органи използват индикаторни животни, като се вземат под внимание условията на приложение V за ново зареждане на животни в заразените животновъдни обекти; б) изследване за антитела на неструктурни протеини на вируса на шап се извършва върху проби, взети от всички ваксинирани животни от възприемчиви видове и от неваксинираното тяхно потомство от всички стада в зоната на ваксинация. Член 57 Класификация на стадата в зоната на ваксинация (Етап 2-Б) 1. Държавите-членки гарантират, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове: а) се класифицират според резултата от изследването, посочено в член 56, параграф 2 и критериите, определени в приложение I; б) отговарят на мерките, установени в параграфи от 2 до 4. 2. Животновъдни обекти, в които има поне едно съмнително заразено животно, и в които е потвърдено наличието на вируса на шап, в съответствие с критериите определени в приложение I, са предмет на мерките, предвидени в членове 10 и 21. 3. Животновъдни обекти, в които има поне едно животно от възприемчиви видове, съмнително заразено посредством предишен контакт с вируса на шап, но при които последващи тестове на всички животни от възприемчиви видове, присъстващи в животновъдния обект, потвърждават липсата на разпространяващ се вирус на шап, подлежат най-малко на следните мерки: а) животните от възприемчиви видове от животновъдния обект следва да: 1. се убиват и труповете им да се преработват, или 2. животните се класифицират и i) животни с положителен резултат на поне един от одобрените тестове, съгласно член 56, параграф 3, се убиват и техните трупове се преработват, и ii) останалите животни от възприемчиви видове в животновъдния обект се убиват, при условията разрешени от компетентните органи; б) почистване и дезинфекция на животновъдните обекти в съответствие с член 11; в) ново зареждане на животни в съответствие с приложение V. 4. Държавите-членки гарантират, че за продуктите, добити от животни от възприемчиви видове и произведени през периода, определен в член 56, параграф 1, се прилагат следните мерки: а) прясно месо, произведено от животните, посочени в параграф 3, точка 2, ii) е предмет на член 55, параграф 4 по отношение на преживни животни и параграф 6 по отношение на месо от свине; б) мляко и млечни продукти, произведени от животните, посочени в параграф 3, точка 2, ii), преминават най-малко през една от обработките, определени в части А и Б на приложение IХ, в зависимост от тяхното използване по предназначение и в съответствие с разпоредбите на член 54, параграфи от 4 до 8. 5. Животни от възприемчиви видове, намиращи се в животновъдни обекти, в които наличието на предишна или настояща инфекция с вируса на шап е официално изключено, съгласно член 56, параграф 3, могат да бъдат подложени на мерките, предвидени в член 58. Член 58 Мерки, приложими в зоната на ваксинация след завършване на изследването и класификацията на животновъдните обекти до възстановяване на статута на официално свободна от шап и зараза с шап (Етап 3) 1. Държавите-членки гарантират, че мерките, предвидени в параграфи от 2 до 6, се прилагат в зоната на ваксинация след завършването на мерките, определени в член 57 и до възстановяване на статута на официално свободна от шап и зараза с шап, в съответствие с член 59. 2. Държавите-членки гарантират, че придвижването на животни от възприемчиви видове между животновъдни обекти, разположени в зоната на ваксинация, подлежи на одобрение. 3. Придвижването на животни от възприемчиви видове извън зоната на ваксинация се забранява. Чрез дерогация от тази забрана, директното транспортиране до кланица за незабавно клане на животните от възприемчиви видове, може да бъде разрешено при условията, определени в член 55, параграф 3. 4. Чрез дерогация от забраната по параграф 2, компетентните органи могат да разрешат транспортирането на неваксинирани животни от възприемчиви видове, в съответствие със следните разпоредби: а) в рамките на 24 часа от натоварването, всички животни от възприемчиви видове от животновъдните обекти са подложени на клинично изследване и не са показали клинични признаци на болестта шап, и б) животните са преминали период на възбрана в животновъдния обект по произход най-малко 30 дни, през който животни от възприемчиви видове на са внасяни в животновъдния обект, и в) животновъдният обект по произход не е разположен в предпазна зона или надзорна зона, и г) животните, предназначени за транспортиране, са подложени поотделно на тестове за откриване на антитела на вируса на шап в края на изолационния период, с получени отрицателни резултати, или е извършено серологично изследване на животновъдния обект, в съответствие с точка 2.2 от приложение III, независимо от засегнатите видове; д) животните не са изложени на никакъв източник на инфекция по време на тяхното транспортиране от животновъдния обект по произход до мястото по предназначение. 5. Забранява се напускането на животновъдния обект по произход на неваксинираното потомство на ваксинирани животни-майки, освен когато се транспортират до: а) животновъден обект в зоната на ваксинация със същия здравен статус като този на животновъдния обект по произход; б) кланица за незабавно клане; в) животновъден обект, одобрен от компетентния орган, от който потомството се изпраща директно в кланицата; г) всеки животновъден обект, след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за откриване на антитела на вируса на шап, извършен с проба от кръв, взета преди изпращането от животновъдния обект по произход. 6. Прясно месо, произведено от неваксинирани животни от възприемчиви видове, може да бъде пускано на пазара във и извън зоната на ваксинация, при следните условия: а) мерките, определени в член 57, параграф 3, са завършени в цялата зона на ваксинация, или животните са транспортирани до кланицата, при условията, предвидени в параграфи 3 или 4, буква г), и б) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; в) в предприятието се преработва само прясно месо, произведено от животните, посочени в буква а), или от животни, развъждани и/или заклани извън зоната на ваксинация, или прясно месо съгласно параграф 8; г) прясното месо е с нанесена маркировка в съответствие с глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, или в случай на месо от други двукопитни животни, маркировка, предвидена в глава III на приложение I към Директива 91/495/ЕИО, или в случай на мляно месо и месни заготовки-маркировка, съгласно глава VI на приложение I към Директива 94/65/ЕО; д) по време на целия производствен процес прясното месо ясно се идентифицира, транспортира и съхранява отделно от месо от животни с различен здравен статус, в съответствие с настоящата директива. 7. Прясно месо, произведено от ваксинирани животни от възприемчиви видове или от неваксинирани серопозитивни потомства на ваксинирани животни-майки, заклани през периода, посочен в параграф 1, носи маркировка съгласно Директива 2002/99/ЕО и се съхранява и транспортира отделно от месо, върху което не е нанесена маркировка и впоследствие се транспортира в затворени съдове до одобрено от компетентните органи предприятие за обработка, в съответствие с точка 1 от част А на приложение VII. 8. Чрез дерогация от параграф 7, прясното месо и отделените карантии, добити от ваксинирани едри и дребни преживни животни или техните неваксинирани серопозитивни потомства, могат да бъдат пуснати на пазара вътре и извън зоната на ваксинация, при следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) в предприятието се преработва само прясно месо, с изключение на карантии, което е било подложено на обработката, описана в точка 1, 3 и 4 от част А на приложение VIII или прясно месо, посочено в параграф 6, или добито от животни развъждани и/или заклани извън зоната на ваксинация; в) прясното месо носи маркировка в съответствие с глава ХI на приложение I към Директива 64/433/ЕИО, или в случай на месо от други двукопитни животни, носи маркировка, предвидена в глава III на приложение I към Директива 91/495/ЕИО, а в случай на мляно месо и месни заготовки носят маркировка, в съответствие с глава VI на приложение I към Директива 94/65/ЕО; г) по време на целия производствен процес прясното месо ясно се идентифицира, транспортира и съхранява отделно от месо от животни с различен здравен статус, в съответствие с настоящата директива. 9. Чрез дерогация от параграф 7, прясното месо от ваксинирани свине и техните неваксинирани серопозитивни потомства, добити през периода от началото на изследването до завършването на мерките, предвидени в член 57 в цялата зона на ваксинация и до изтичане най-малко на 3 месеца от последното огнище на болестта, регистрирано в тази зона, може да бъде пуснато на пазара на държавата-членка на произход вътре и извън зоната на ваксинация, единствено при следните условия: а) предприятието работи под строг ветеринарен контрол; б) само прясно месо от животни, произхождащи от животновъдни обекти, които отговарят на условията, посочени в член 57, параграф 5 или прясно месо, добито от животни, развъждани и/или заклани извън зоната на ваксинация, се преработва в предприятието; в) прясното месо носи маркировка, която се определя в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2002/99/ЕО; г) по време на целия производствен процес прясното месо се идентифицира, транспортира и съхранява отделно от месо от животни с различен здравен статус, в съответствие с настоящата директива. 10. Държава-членка, различна от държавата-членка, посочена в параграф 9, може да поиска да се вземе решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 89, параграф 3, за разширяване на търговията с месо, посочено в параграф 9, в нейната територия или в част от нейната територия, при условията, които следва да бъдат определени в изпълнение на същата процедура. 11. Правилата за изпращане от зоната на ваксинация на прясно месо от ваксинирани свине, добито след периода, посочен в параграф 9 и след възстановяване на статута на свободна от болестта шап, в съответствие с член 61, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 89, параграф 3. 12. Спазването на условията, предвидени в параграф 6, параграф 8 и там, където са приложими, съгласно параграф 10, се удостоверява от компетентния орган по отношение на прясно месо, предназначено за търговия в рамките на Общността. Компетентният орган следи контрола за съответствието им, извършван от местните ветеринарни органи, а в случай на търговия в рамките на Общността, информира останалите държави-членки и Комисията за списъка с предприятията, които той е одобрил за целите на това удостоверяване. 13. Чрез дерогация от параграф 8, може да се определи специална маркировка, която не може да бъде объркана с маркировката, посочена в параграф 8, буква в) и параграф 9, буква в), в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3 за прясно месо от преживни животни, които не са предмет на обработка в съответствие с част А на приложение VIII, и за мляно месо и месни заготовки, произведени от такова месо, предназначени за пускане на пазара в конкретен район от държавата-членка по произход. 14. Мляко и млечни продукти, добити от ваксинирани животни, могат да бъдат пускани на пазара вътре или извън зоната на ваксинация, при условие че в зависимост от крайната им употреба (за консумация от човека или негодни за консумация от човека), са претърпели поне една от обработките, посочени в части А и Б на приложение IХ. Тази обработка се извършва в предприятие, разположено в зоната на ваксинация или в съответствие с разпоредбите по член 54, параграфи от 4 до 7. 15. Събирането и транспортирането на проби от сурово мляко, добито от животни от възприемчиви видове, от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до лаборатория, различна от лабораторията за ветеринарна диагностика, одобрена за диагностициране на болестта шап, и преработването на млякото в такива лаборатории, подлежи на официално разрешение и на подходящи мерки за предотвратяване на всяко възможно разпространение на вируса на шап. 16. Пускането на пазара на други продукти от животински произход, освен тези посочени в параграфи от 6 до 11 и от 13 до 15, е предмет на условията, предвидени в членове 30, 31, 32 и 42. РАЗДЕЛ 9 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СТАТУТА НА ОФИЦИАЛНО СВОБОДНИ ОТ ШАП И ЗАРАЗА С ШАП Член 59 Възстановяване на статута на официално свободни от шап и зараза с шап Възстановяването на статута на държава-членка или даден район от нея, официално свободна от шап и зараза с шап, се извършва в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, като се вземат под внимание условията, посочени в членове 60 и 61. Член 60 Възстановяване на статута след ликвидиране на болестта шап без спешна ваксинация 1. Държава-членка или район от държава-членка, регионализирана в съответствие с член 45, възстановява своя предишен статут на свободна от болестта шап и зараза с шап, след контрола и ликвидирането на едно или повече огнища на болестта шап без ваксинация, при следните условия: а) приключване на всички мерки, предвидени в членове 36 и 44, и б) прилагане на поне едно от следните условия: i) изпълнени са съответните препоръки в последното изменение на главата, отнасяща се до болестта шап, от Кодекса за здравето на животните на МБЕ; ii) изминали са не по-малко от три месеца след последното регистриране на огнището на болестта шап и е извършено клинично и лабораторно изследване в съответствие с приложение III, което е потвърдило отсъствието на инфекция с вируса на шап в държавата-членка или засегнатия район. 2. Решенията за възстановяване на статута на официално свободни от болестта шап и от зараза с шап се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3. Член 61 Възстановяване на статута след ликвидиране на болестта шап чрез ваксинация 1. Държава-членка или район от държава-членка, регионализирана в съответствие с член 45, възстановява своя предишен статут на свободна от болестта шап и зараза с шап, след контрола и ликвидирането на едно или повече огнища на болестта шап чрез ваксинация, при следните условия: а) приключване на всички мерки, предвидени в членове 36, 44, 54, 55, 56 и 57; и б) прилагане на поне едно от следните условия: i) изпълнени са съответните препоръки в последното изменение на главата, отнасяща се до болестта шап, от Кодекса за здравето на животните на МБЕ; ii) изминали са не по-малко от три месеца след клането на последното ваксинирано животно и е извършено серологично изследване в съответствие с указанията, установени съгласно член 70, параграф 3; iii) изминали са не по-малко от шест месеца след възникването на последното огнище на болестта шап или извършването на спешната ваксинация, независимо от последващите събития, и в съответствие с указанията, установени съгласно член 70, параграф 3, е извършено серологично изследване с цел откриване на антитела на неструктурни протеини на вируса на шап, което е доказало отсъствието на инфекция при ваксинираните животни. 2. Решенията за възстановяване на статута на официално свободни от болестта шап и зараза с шап се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3. Член 62 Изменения на мерките с цел възстановяване на статута на официално свободни от болестта шап и зараза с шап 1. Чрез дерогация от член 60 може да бъде взето решение, съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3, да се оттеглят ограниченията, наложени в съответствие с настоящата директива, след изпълнение на изискванията, предвидени в членове 36 и 44, и след извършването на клинично и серологично изследване, което потвърждава отсъствието на инфекция с вируса на шап. 2. Чрез дерогация от член 61 може да бъде взето решение, в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, да се оттеглят ограниченията, наложени в съответствие с настоящата директива, след извършване на клинично и серологично изследване, съгласно член 56 и мерките, предвидени в член 57, които потвърждават отсъствието на инфекция с вируса на шап. 3. Без да се засяга прилагането на параграфи 1 и 2, може да бъде взето решение в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, никакви животни от възприемчиви видове да не бъдат извеждани от територията или района на държавата-членка, в която е възникнало огнището на болестта шап, до друга държава-членка, до възстановяване на статута на официално свободна от болестта шап и зараза с шап, в съответствие с условията на Кодекса за здравето на животните на МБЕ, освен ако тези животни: а) не са били ваксинирани и са изпратени директно до кланицата за незабавно клане, или б) са били изолирани в продължение най-малко на 30 дни непосредствено преди натоварването и са преминали серологичен тест за откриване на антитела на структурни протеини на вируса на шап, показващ отрицателни резултати, и който е направен върху проби, взети през последните 10 дни преди натоварването. 4. Без да се засяга параграф 2, може да се реши в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, че до възстановяване на статута на свободна от болестта шап и зараза с шап, съгласно условията на Кодекса за здравето на животните на МБЕ, радиусът на областта под наблюдение около зоната на ваксинация, определена в член 52, параграф 2 следва да се стесни, след приключването със задоволителни резултати на мерките, предвидени в член 57. Член 63 Удостоверяване на животни от възприемчиви видове и продукти, добити от такива животни за търговия в рамките на Общността Държавите-членки гарантират, че допълнителното удостоверяване за търговия в рамките на Общността с животни от възприемчиви видове или продукти, добити от такива животни, което се изисква в съответствие с настоящата директива, продължава да важи до възстановяване на статута на държава-членка или част от територията на държава-членка, официално свободна от болестта шап и зараза с шап, съгласно членове 60 и 61. Член 64 Придвижване на ваксинирани животни от възприемчиви видове след възстановяване на статута на официално свободна от болестта шап и зараза с шап 1. Забранява се изпращането от държава-членка до друга държава-членка на животни от възприемчиви видове, ваксинирани срещу болестта шап. 2. Чрез дерогация от забраната по параграф 1, може да бъде взето решение в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, да се приемат специфични мерки относно ваксинираните животни от възприемчиви видове, отглеждани в зоологически градини и включени в рамките на програми за съхранение на дивия животински свят, или отглеждани, в качеството им на генетични ресурси на селскостопански животни, в помещения, регистрирани от компетентните органи като центрове за разплод на животни, крайно необходими за оцеляването на породата, в изпълнение на съответните разпоредби от Кодекса за здравето на животните на МБЕ. ГЛАВА III ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ РАЗДЕЛ 10 ЛАБОРАТОРИИ И ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО РАБОТЯТ С ВИРУСА НА ШАП Член 65 Лаборатории и предприятия, които работят с жив вирус на шап Държавите-членки гарантират, че: а) лаборатории и предприятия, в които се работи с жив вирус на шап, неговите геноми, антигени или ваксини, произведени от такива антигени, с цел научни изследвания, диагностика или производство, са строго контролирани от компетентните органи; б) работата с жив вирус на шап с цел научни изследвания и диагностика се извършва само в одобрените лаборатории, изброени в част А на приложение ХI; в) работата с жив вирус на шап с цел, както производството на неактивни антигени за направата на ваксини, така и на ваксини, и свързаните с това научни изследвания, се извършва само в одобрените предприятия и лаборатории, изброени в част Б на приложение ХI; г) лабораториите и предприятията по букви б) и в) работят съгласно стандартите за биологична безопасност, описани в приложение ХII. Член 66 Проверки на лаборатории и предприятия, които работят с жив вирус на шап Ветеринарни експерти от Комисията, в сътрудничество с компетентните органи на държавата-членка, извършват проверки на място, с цел да удостоверят дали прилаганите системи за сигурност в предприятията и лабораториите, изброени в части А и Б на приложение ХI, отговарят на стандартите за биологична безопасност, описани в приложение ХII. Член 67 Изменение на списъка с одобрените лаборатории и предприятия, работещи с жив вирус на шап 1. Списъкът с предприятията и лабораториите в части А и Б на приложение ХI, може да бъде изменян в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3, с оглед на проверките на място, предвидени в член 66. 2. Списъкът с предприятията и лабораториите в части А и Б на приложение ХI се актуализира периодично на основата на писмена информация, предоставена от държавите-членки, в съответствие с процедурата, предвидена в член 89, параграф 2. Член 68 Национални лаборатории 1. Държавите-членки гарантират, че: а) е извършено лабораторно тестване за болестта шап в лаборатории, оправомощени за такива изследвания от компетентните органи; б) лабораторните тествания за потвърждаване наличието на вируса на шап или други вируси на везикулозна болест се извършват в съответствие с член 71 от една от лабораториите, изброени в част А на приложение ХI; в) една от лабораториите, изброени в част А на приложение ХI се определя за национална референтна лаборатория на държавата-членка, на чиято територия е разположена, като тази лаборатория отговаря за координирането на стандартите и методите за диагностика в тази държава-членка; г) националната референтна лаборатория изпълнява най-малко функциите и задълженията, описани в приложение ХV; д) националната референтна лаборатория, посочена в буква в), осъществява връзка с референтната лаборатория на Общността, посочена в член 69, и по-специално осигурява изпращането на подходящи проби до референтната лаборатория на Общността. 2. Националната референтна лаборатория, посочена в параграф 1, буква в), на една държава-членка, може да предоставя услугите на национална референтна лаборатория за една или повече държави-членки. Държави-членки, които нямат национална референтна лаборатория, установена на тяхната територия, могат да използват услугите на национална референтна лаборатория в една или повече държави-членки. Сътрудничеството следва да бъде официално чрез взаимно споразумение между компетентните органи на съответните държави-членки, за което се уведомява Комисията. Такова сътрудничество се описва в специалната колона в таблицата в част А на приложение ХI. 3. Държавите-членки гарантират, че лабораторните проучвания, предвидени в настоящата директива, се извършват предимно с цел да потвърдят или изключат наличието на болестта шап или други везикулозни болести. В случаи, когато е потвърдено огнище на болестта шап и е идентифициран серотип на вируса, този вирус се определя антигенно по отношение на сравнителните щамове на ваксината, при необходимост с помощта на референтната лаборатория на Общността. Пробите от домашен добитък, показващи признаци на везикулозна болест, които са отрицателни за наличие на вируса на шап, и в съответни случаи са отрицателни за вируса на везикулозна болест по свинете, се изпращат до референтната лаборатория на Общността за по-нататъшни изследвания. 4. Държавите-членки гарантират, че националната референтна лаборатория на тяхната територия е подходящо оборудвана и разполага със съответния брой обучен персонал за извършване на лабораторните изследвания, изискващи се съгласно настоящата директива. Член 69 Референтна лаборатория на Общността 1. Референтната лаборатория на Общността се определя по силата на споразумение със съответната лаборатория и в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, за период, определен по същата тази процедура. 2. При определянето на референтната лаборатория на Общността се вземат под внимание на първо място техническата и научната компетентност на лабораторията, както и практическия опит и познанията на работещия в нея научен и технически персонал. 3. Комисията извършва преглед по отношение на определянето на референтната лаборатория на Общността до края на периода на функционирането ѝ като такава или по-рано, с оглед на нейното съответствие с функциите и задълженията на референтната лаборатория на Общността, определени в приложение ХVI. Член 70 Стандарти за безопасност и указания за наблюдение, кодекс за ръководство на одобрени лаборатории и предприятия, работещи с жив вирус на шап 1. Ръководство за работа, съдържащ минималните стандарти за лаборатории, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво, може да се приеме в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 2. Указания за извършването на наблюдение, необходимо с цел възстановяване на статута на официално свободни от болестта шап и зараза с шап, може да се приеме в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 3. Единен кодекс на добра организация и управление при прилаганите системи за безопасност в предприятията и лабораториите, посочени в част А и част Б на приложение ХI, може да се приеме в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. РАЗДЕЛ 11 ДИАГНОСТИКА НА БОЛЕСТТА ШАП Член 71 Стандарти и тестове за диагностициране на болестта шап и за диференциална диагностика на други везикулозни болести 1. Държавите-членки гарантират, че националните лаборатории използват определените в приложение ХIII тестове и стандарти за диагностициране. 2. Може да се приеме решение в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, относно уреждането по подходящ начин на покупката, съхранението и доставката до националните лаборатории на достатъчни количества от специфичните реагенти или диагностични тестове при спешни случаи, и по-специално по отношение на мерките, предвидени в член 56, параграф 3. 3. Ръководство за работа за диагностициране на болестта шап и за диференциална диагностика на везикулозна болест, освен везикулозната болест при свинете, може да се приеме в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. РАЗДЕЛ 12 ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИИ ПРАКТИЧЕСКИ ЗАНЯТИЯ ПРИ ОПАСНОСТ В РЕАЛНО ВРЕМЕ Член 72 Планове за действие при извънредни ситуации 1. Държавите-членки изготвят план за действие при извънредни ситуации, в който ясно се определят националните мерки, изискващи се за поддържането на висока степен на осведоменост и готовност по отношение на болестта шап и за опазване на околната страна, които да се прилагат в случай на възникване на огнище на болестта шап. 2. Планът за действие при извънредни ситуацииосигурява достъп до всички помощни средства и съоръжения, оборудване, персонал и други съответни материали, необходими за бързото и ефикасно ликвидиране на огнището на болестта шап, а също така и осигурява координацията със съседните държави-членки, като насърчава сътрудничеството със съседни трети страни. 3. Планът за действие при извънредни ситуации предвижда мерки, посочени в точка 12 от приложение ХVII, които следва да се въведат при възникване на възможно най-тежка ситуация, и дава указания относно: а) изискванията за ваксина, считани за необходими в случай на спешна ваксинация, и б) районите, в които има области, гъсто заселени с добитък, като се отчитат критериите, определени в приложение Х. 4. Планът за действие гарантира предприемането на всички необходими действия за предпазване от всяка предотвратима вреда за околната среда в случай на възникнало огнище на болестта шап, като в същото време гарантира максимална степен на борба с болестта и свежда до минимум причинените в резултат на огнището вреди, и по-специално, ако е необходимо за загробването или изгарянето на място на труповете на мъртвите или убити животни. 5. Критериите и изискванията за изготвяне на план за действие при извънредни ситуации са посочени в приложение ХVII. Тези критерии и изисквания могат да бъдат изменяни, като се вземат под внимание специфичното естество на болестта шап и постигнатия напредък в развитието на контрола на болестта и мерките за опазване на околната среда, в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 6. Комисията преглежда подробно плановете за действие при извънредни ситуации, за да определи дали те позволяват да се постигне целта, посочена в параграф 1 и предлага на съответните държави-членки всички необходими изменения, по-специално с оглед осигуряване на съвместимост на плановете с тези на останалите държави-членки. 7. Плановете за действие при извънредни ситуациисе одобряват в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 8. Държавите-членки гарантират, че съществените изменения на техните планове за действие при извънредни ситуациинезабавно се съобщават на Комисията. 9. Преработените планове за действие при извънредни ситуациимогат впоследствие да бъдат одобрени в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, като се вземат предвид развитието на обстановката. 10. При всички случаи, на всеки пет години всяка държава-членка актуализира своя план за действие при извънредни ситуации, и по-специално с оглед на практическите занятия при опасност в реално време, съгласно член 73, и го представя на Комисията за одобрение в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. Член 73 Практически занятия при опасност в реално време 1. Държавите-членки гарантират, че практическите занятия при опасност в реално време се извършват в съответствие с техните одобрени планове за действие при извънредни ситуации и приложение ХVII. 2. Държавите-членки гарантират, че когато е възможно и осъществимо, практическите занятия при опасност в реално време се извършват в тясно сътрудничество с компетентните органи на съседни държави-членки или трети страни. 3. Държавите-членки информират Комисията за основните резултати от практическите занятия при опасност в реално време. Тази информация се предоставя на Комисията като част от информацията, изисквана съгласно член 8 от Директива 64/432/ЕИО. РАЗДЕЛ 13 КОНТРОЛНИ ЦЕНТРОВЕ И ГРУПИ ОТ ЕКСПЕРТИ Член 74 Национални/главни центрове за борба с болестта - функции и задължения 1. Държавите-членки гарантират, че напълно функциониращ национален/главен център за борба с болестта може да бъде незабавно създаден в случай на възникнали огнища на болестта шап. 2. Националните/главните центрове за борба с болестта преди всичко ръководят и наблюдават работата на местните центрове за борба с болестта, предвидени в член 76. Определени функции, първоначално възложени на националния/главния център за борба с болестта, могат впоследствие да бъдат пренасочени към местния център за борба с болестта, който функционира на административно ниво, съгласно член 2, параграф 2, буква п) от Директива 64/432/ЕИО или на по-високо ниво, при условие че не се възпрепятства работата на националния център за борба с болестта. 3. Националният/главният център за борба с болестта е отговорен най-малко за: а) определяне на необходимите мерки за контрол; б) осигуряване на своевременното и ефикасно прилагане на тези мерки от местните центрове за борба с болестта; в) предоставяне на персонал и други ресурси на местните центрове за борба с болестта; г) предоставяне на информация на Комисията, компетентните органи на останалите държави-членки и на други национални органи, включително и компетентните власти и органи в областта на околната среда, а също така и на ветеринарни, земеделски и търговски организации и органи; д) организиране на кампания за спешна ваксинация, а също и определяне на границите на зоните на ваксинация; е) взаимодействие с диагностичните лаборатории; ж) взаимодействие с компетентните органи в областта на околната среда с цел координация на действията, свързани с ветеринарната безопасност и безопасността на околната среда; з) осъществяване на връзки с медиите; и) взаимодействие с изпълнителните органи за осигуряване на адекватно прилагане на специфичните законови мерки. Член 75 Национални/главни центрове за борба с болестта - технически изисквания 1. Държавите-членки гарантират, че националните/главните центрове за борба с болестта притежават всички необходими средства, включително персонал, помощни средства и съоръжения, и оборудване за осъществяване на ефективна кампания за ликвидиране на болестта. 2. Средствата, посочени в параграф 1, включват най-малко следното: а) идентификатор за стада и система за установяване местонахождението на животните, за предпочитане компютъризирана; б) всички подходящи средства за комуникация, включително телефони, факс и при възможност технически средства и съоръжения за комуникация с медиите; в) комуникационна система, позволяваща обмена на информация с местните центрове за борба с болестта, лабораториите и други подходящи организации, за предпочитане компютъризирана; г) карти и други източници на информация, които могат да се използват при направляване на мерките за контрол; д) ежедневен регистър за общо ползване, който се поддържа с цел отбелязване в хронологичен ред на всички събития, свързани с възникнало огнище на болестта шап и, който позволява свързването и координацията на различни дейности; е) списъци на национални и международни организации и лаборатории, които са заинтересовани от възникване на огнище на болестта шап, и с които следва да се контактува при такива случаи; ж) списъци на персонал и други лица, които могат да бъдат незабавно призовани, за да участват в работата на местните центрове за борба с болестта или на експертните групи, съгласно член 78, в случай на възникнало огнище на болестта шап; з) списъци на компетентните власти и органи в областта на опазването на околната среда, с които да се контактува, в случай на възникване на огнище на болестта шап; и) карти, на които се отбелязват подходящите за преработване места от областта; й) списъци с предприятията за третиране и преработване, оправомощени да третират или преработват животински трупове и отпадъци, на които могат да бъдат възложени тези дейности, в случай на възникнало огнище на болестта шап, и по-специално посочване в списъците на техния капацитет, адрес и друга информация за контакти; к) списъци на мерките за наблюдение и контрол на изтичането на дезинфектанти, както и разпространението на тъкани от трупове и течности в заобикалящата околна среда, в резултат на разграждане на труповете, по-специално в повърхностните и подпочвените води. Член 76 Местни центрове за борба с болестта - създаване, функции и задължения 1. Държавите-членки гарантират, че напълно функциониращ местен център за борба с болестта може да бъде незабавно създаден в случай на възникнали огнища на болестта шап. 2. Държавите-членки гарантират, че в рамките на техните планове за действие при извънредни ситуации, са заложени разпоредби за евентуално разположение на местни центрове за борба с болестта, тяхната организация, персонал, настаняване, помощни технически средства и оборудване, системи за управление, комуникационни линии, а също така и информационни канали. 3. Държавите-членки гарантират, че местните центрове за борба с болестта работят в тясно сътрудничество и съдействие с националните/главните центрове за борба с болестта, по-специално по отношение на мерките, предвидени в член 74, параграф 3, буква б). 4. Държавите-членки гарантират, че местните центрове за борба с болестта притежават необходимата организация за осигуряване на незабавно изпълнение на мерките, предвидени в настоящата директива, които следва да се прилагат в случай на възникване на болестта шап. Член 77 Местни центрове за борба с болестта - технически изисквания 1. Държавите-членки гарантират, че местните центрове за борба с болестта притежават необходимия персонал, помощни технически средства и оборудване, както и ясна управленческа структура и ефективно управление с оглед незабавното осъществяване на мерките, свързани с епидемиологичното проучване, опазването на околната среда, преработването на труповете от заразени стада, официален надзор на зоните, проследяването, осигуряване на хуманно отношение към животните и принудителното клане, почистването и дезинфекцията и други санитарни мерки, спешна ваксинация, както и всички други решения, произтичащи от политиката относно болестта. 2. Местните центрове за борба с болестта следва да разполагат най-малко със следното: а) една телефонна линия, запазена за връзка с националния център за борба с болестта, достъпни телефонни линии, с помощта на които фермерите и други жители на селските райони могат да получават актуална и точна информация за взетите мерки; б) персонал за работа на терена, оборудван с необходимите средства за комуникация и ефективно управление на всички необходими данни; в) записваща система, за предпочитане компютърна, свързана с националния център за борба с болестта и с всички необходими бази данни, лаборатории и други организации; г) ежедневен регистър за общо ползване, който се поддържа с цел отбелязване в хронологичен ред на всички събития, свързани с възникнало огнище на болестта шап, и който позволява свързването и координацията на различни дейности; д) актуални списъци на лица, включително частно практикуващи ветеринари и местни организации във всеки район, които да бъдат потърсени и могат да участват, в случай на възникнало огнище на болестта шап; е) актуални списъци на животновъдните обекти, за които могат да се прилагат разпоредбите по членове 15 и 18, в случай на възникнало огнище на болестта шап; ж) актуални списъци на възможните места за изгаряне или загробване на животните, убити в съответствие с настоящата директива, и които да бъдат преработвани съгласно законодателството на Общността и националното законодателство относно опазването на околната среда; з) актуални списъци на компетентните органи в областта на опазването на околната среда във всеки район, както и други органи за опазване на околната среда, които трябва да бъдат потърсени и да участват, в случай на възникнало огнище на болестта шап; и) карти, на които са обозначени подходящите за загробване на труповете сметища, които не представляват опасност от причиняване на вреда за околната среда, и по-специално на повърхностните и подпочвените води; й) списъци на предприятията за обработка и унищожаване, оправомощени да обработват или унищожават животински трупове и отпадъци; к) списъци на мерките за наблюдение и контрол на изтичането на дезинфектанти, както и навлизането на тъкани от трупове и флуиди в заобикалящата околна среда, в резултат на разграждане на труповете, и по-специално в повърхностните и подпочвените води. Член 78 Група от експерти 1. Държавите-членки създават постоянно действаща група от експерти, съставена от епидемиолози, ветеринарни учени и вирусолози, по начин, осигуряващ равнопоставено участие, която да поддържа определено ниво на практически опит и знания, с оглед да подпомага компетентните органи за осигуряване на готовност срещу възникването на болестта шап. Чрез дерогация от първата алинея, държавите-членки с ограничен брой животни от възприемчиви видове, могат да изготвят официално споразумение с други държави-членки за взаимно сътрудничество по отношение на групата от експерти. Тези разпоредби се разписват подробно в плановете за действие при извънредни ситуации, посочени в член 72. 2. В случай на съмнение за възникване на болестта шап групата от експерти извършва най-малко следното: а) прави оценка на клиничната картина и епидемиологичната обстановка; б) предоставя мнение относно вземането на проби и необходимите анализи за диагностициране на болестта шап, заедно с допълнителните действия и мерки, които следва да се предприемат. 3. В случай на възникнало огнище на болестта шап експертната група извършва най-малко следното: а) извършва, най-малко що се отнася до посочения случай, и при необходимост на място, оценка на клиничната картина и анализ на епидемиологичното проучване, за да събере необходимите данни за определяне на: i) произхода на инфекцията; ii) датата на проникване на причинителя на инфекцията; iii) възможното разпространение на болестта; б) докладва пред главния ветеринарен лекар и националния център за борба с болестта; в) предоставя мнение относно обстойния преглед, вземането на проби, процедурите за изследване, контрола и другите мерки, които следва да се приложат, както и относно стратегията, която да се въведе, включително мнение относно мерките за биологична безопасност на животновъдните обекти или на помещенията, посочени в член 16, и които са свързани със спешна ваксинация; г) продължава да следи и да дава указания относно епидемиологичното проучване; д) допълва епидемиологичните данни с географска, метеорологична и друга необходима информация; е) анализира епидемиологичните данни и извършва оценка на риска през определени интервали; ж) съдейства за осигуряване извършването на преработване на животински трупове и отпадъци с минимално вредно въздействие върху околната среда. РАЗДЕЛ 14 БАНКИ ЗА АНТИГЕНИ И ВАКСИНИ Член 79 Национални банки за антигени и ваксини 1. Държавите-членки могат в рамките на плановете за действие при извънредни ситуации да създадат или да поддържат национална банка за антигени и ваксини за съхранение на резерви, в случай на спешна ваксинация, от антигени или ваксини, оправомощена в съответствие с Директива 2001/82/ЕО. 2. Държавите-членки могат да ангажират предприятия за опаковане и съхранение на ваксини в случай на спешна ваксинация. 3. Държавите-членки гарантират, че антигените и получените ваксини в националната банка за антигени и ваксини са в съответствие с минималните стандарти, установени за банката на Общността за антигени и ваксини, по отношение на безопасност, стерилност и съдържание на неструктурни протеини. 4. Държавите-членки, поддържащи национална банка за антигени и ваксини информират Комисията за съхраняваните запаси от антигени и ваксини. Тази информация се предоставя на Комисията на всеки 12 месеца, като част от информацията, изисквана от член 8 от Директива 64/432/ЕИО. Информацията относно количествата и под-видовете антигени или разрешените ваксини, съхранявани в националната банка за антигени и ваксини, се счита за класифицирана информация и по-специално не следва да се публикува. Член 80 Банка на Общността за антигени и ваксини 1. Банка на Общността за антигени и ваксини се създава в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 2. Комисията гарантира, че резервите на Общността от концентрирани неактивни антигени за произвеждане на ваксини против шап се поддържат в помещенията на банката на Общността за антигени и ваксини. За тази цел, броят на дозите и разнообразието от щамове и под-видове на антигени на вируса на шап, и при необходимост, на разрешените съгласно Директива 2001/82/ЕО ваксини, съхранявани в Банката на Общността за антигени и ваксини, се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, като се вземат под внимание нуждите съгласно изчисленията, направени във връзка с плановете за действие при извънредни ситуации, посочени в член 72 и епидемиологичната обстановка, когато е подходящо, след консултация с референтната лаборатория на Общността. 3. Информацията за количествата и под-видовете на антигените и разрешените ваксини, съхранявани в банката на Общността за антигени и ваксини, се счита за класифицирана информация, и в частност не следва да се публикува. 4. Условията за създаването и поддържането на резерви на Общността от антигени и разрешени ваксини, за предпочитане в помещенията на най-малко две производствени предприятия, се определят в договори, сключени между Комисията и производствените предприятия. Тези договори включват най-малко: а) условията за доставка на количествата и под-видовете на концентриран неактивен антиген; б) условията за безопасно съхранение на антигените и разрешените ваксини; в) гаранции и условия за бързо изготвяне, производство, бутилиране, етикетиране и разпределение на ваксините. 5. Условията и гаранциите, посочени в параграф 4, букви а), б) и в), могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 3. Член 81 Доставка и съхранение на концентриран неактивен антиген Комисията гарантира, че производителят на концентрирани неактивни антигени, с който тя е сключила договор, и който снабдява банката на Общността за антигени и ваксини, гарантира условия на доставка и съхранение на концентрирани неактивни антигени на вируса на шап, еквивалентни най-малко на тези, определени в точка 1 от приложение ХIV. Член 82 Изготвяне, производство, бутилиране, етикетиране и разпределение на ваксината 1. Комисията гарантира, че производителят на концентрирани неактивни антигени, с който тя е сключила договор, и снабдяващ банката на Общността за антигени и ваксини, гарантира условия за изготвяне, производство, бутилиране, етикетиране и доставяне на ваксините, получени от антигените, посочени в член 81, еквивалентни най-малко на тези, определени в точка 2 от приложение ХIV. 2. При спешни случаи и като се взема под внимание епидемиологичната обстановка, Комисията е упълномощена да разпореди незабавното производство, бутилиране, етикетиране, временно съхранение и разпределение на необходимите количества ваксини, получени от всеки подходящ антиген. Член 83 Достъп до банката на Общността за антигени и ваксини 1. Държавите-членки имат достъп до банката на Общността за антигени и ваксини, след подаване на заявка до Комисията. Комисията, в границите на резервите на Общността от антигени и ваксини, незабавно разпорежда изготвяне, производство, бутилиране, етикетиране и разпределение на необходимите количества и под-видовете ваксини, и по-специално при прилагането на член 51. 2. Държавите-членки, които поддържат национална банка за антигени и ваксини или държавите-членки, които са асоциирани към международна банка за антигени и ваксини, имат същите права и задължения към банката на Общността за антигени и ваксини, като другите държави-членки, които не поддържат такива резерви. 3. Когато това е в интерес на Общността, Комисията може да достави или заеме на трети страни антигени от резервите на Общността или ваксини, получени от такива антигени. Без да се засяга прилагането на споразуменията, сключени между Общността и трети страни, достъпът на трети страни до банката на Общността за антигени и ваксини се разрешава в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2, като това е предмет на подробни разпоредби между Комисията и засегнатата трета страна относно финансовото и техническото сътрудничество, прието по тази процедура. 4. След употребата на антиген или изготвена ваксина от резервите на Общността, Комисията гарантира, че използваният антиген или ваксина се възстановяват възможно най-скоро и в зависимост от епидемиологичната обстановка. Член 84 Тестване на ваксините против болестта шап 1. Комисията е отговорна за организирането на тестване от независима страна за ефикасност и безвредност на ваксините, получени от антигени, съхранявани в банката на Общността за антигени и ваксини, както и на ваксини, получени от други антигени и предназначени за употреба в рамките на помощта по линия на Общността относно мерките за контрол срещу болестта шап в трети страни, в съответствие с член 82, параграф 2 и 83, параграф 3. 2. За целите на тестването, посочено в параграф 1, Комисията може да използва услугите на независим институт за координиране на Общността. При необходимост, се определя Координационен институт на Общността и се приемат подробни правила относно неговите функции, отговорности и финансовото участие на Общността, в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 3. Без да се засягат стандартите за ефикасност, безопасност и производствени процедури, предвидени в законодателството на Общността, ваксините, получени от антиген, съхраняван в банката на Общността за антигени и ваксини, следва да отговарят най-малко на минималните стандарти за ефикасност, безопасност и производствени процедури, заложени в Европейската фармакопея и съответните разпоредби от Ръководството на МБЕ. РАЗДЕЛ 15 БОЛЕСТТА ШАП ПРИ ДРУГИ ВИДОВЕ Член 85 Допълнителни мерки за предотвратяване и борба с болестта шап 1. Без да се засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1774/2002, както и всяко законодателство свързано с прилагането му, държавите-членки гарантират, че забраната за хранене на животните с хранителни отпадъци, в съответствие със законодателството на Общността и националното законодателство, се прилага по отношение на всички животни, независимо от тяхната употреба или мястото, което тези животни обитават. Подробно разписани правила относно мерките за контрол, които следва да се прилагат от държавите-членки, могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 2. Подробни правила за борба с болестта шап при животните, посочени в член 2, буква а), второ изречение, могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 3. Незабавно след като компетентният орган на държавата-членка получи информация за съмнително заразени с вируса на шап диви животни, той предприема всички необходими мерки за потвърждаване или изключване на наличието на болестта, чрез изследване на всички диви животни от възприемчиви видове, отстреляни или открити мъртви, включително и чрез лабораторни изследвания. Той информира собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците за съмнението. 4. Веднага щом компетентният орган на държава-членка получи потвърждение за първичен случай на болестта шап при диви животни, той незабавно прилага мерките, определени в част А на приложение XVIII, за да ограничи разпространението на болестта, и изготвя план за ликвидиране на болестта шап в съответствие с част Б на приложение XVIII. Той информира собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците за потвърдения случай. ГЛАВА IV МЕРКИ, СВЪРЗАНИ С ПРИЛАГАНЕТО Член 86 Наказания Държавите-членки определят правилата относно наказанията, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното изпълнение. Постановените наказателни мерки трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби не по-късно от датата, определена в член 93, параграф 1, както и незабавно уведомяват Комисията относно всички последващи изменения, свързани с тях. Член 87 Процедури за въвеждане на специфични членове за приемане на допълнителни подробни правила относно въвеждането на настоящата директива и относно изменение на приложенията 1. Подробни правила за въвеждането на член 75, параграф 2 и член 77, параграф 2 могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 2. Допълнителни подробни правила за въвеждането на настоящата директива могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. 3. Приложенията към настоящата директива могат да се изменят в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2 или в случая на приложение XI, съгласно процедурата, посочена в член 89, параграф 3. Член 88 Процедура за приемане на епидемиологични мерки ad hoc В случаи, когато при прилагане на мерките, предвидени в настоящата директива, държава-членка определи, че дадена мярка не е адаптирана към епидемиологичната ситуация, или когато се оказва, че вирусът на шап се разпространява независимо от приетите съгласно настоящата директива мерки, може да се приеме специално решение по повод конкретна ситуация, в съответствие с процедурата, установена в член 89, параграф 3, за упълномощаване на държавите-членки да въведат алтернативни мерки, имащи еквивалентен епидемиологичен ефект, за ограничен период от време в зависимост от епидемиологичната обстановка. Член 89 Процедура относно Комитета 1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с Регламент (EО) № 178/2002. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО. Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се определя на три месеца. 3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО. Периодът, заложен в член 5, параграф 6 от това решение, се определя на 15 дни. 4. Комитетът приема свои процедурни правила. ГЛАВА V ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 90 Изменение на Директива 92/46/EИО Заличава се втората алинея на точка 4, буква б) от глава I на приложение A към Директива 92/46/EИО на Съвета. Член 91 Отмени 1. Без да се засягат задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане, установени в приложение XIX, Директива 85/511/EИО и Решение 89/531/EИО от 25 септември 1989 г. относно определяне на референтна лаборатория за идентифицирането на вируса на шап и за определяне на функциите на тази лаборатория (39) и Решение 91/665/EИО от 11 декември 1991 г. относно определяне на Институт за координация на Общността за ваксини против шап и определяне на неговите функции (40), приети за тяхното прилагане, се отменят считано от датата, посочена в член 93. 2. Направените позовавания на отменената Директива 85/511/EИО се приемат като направени за настоящата директива и се тълкуват съгласно таблицата на съответствието в приложение XX. Член 92 Преходни разпоредби 1. Преходните разпоредби могат да се примат в съответствие с процедурата, установена в член 89, параграф 2 за период от пет години от датата на влизане в сила на настоящата директива. 2. В срок от шест месеца от датата, посочена в член 94, държавите-членки представят на Комисията изменение на планове за действие при извънредни ситуации, като се вземат под внимание разпоредбите на член 72. Комисията внимателно преглежда тези планове за действие при извънредни ситуации спрямо целите на настоящата директива и предлага на съответните държави-членки всички изменения, които тя счита за необходими, по-специално за осигуряване на съвместимост на плановете с тези на останалите държави-членки. Тези изменени планове за действие при извънредни ситуации се одобряват в съответствие с процедурата, посочена в член 89, параграф 2. Член 93 Въвеждане 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 юни 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2004 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 94 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Член 95 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 септември 2003 година.

32006R0073

32006R0073 L 012/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 73/2006 НА СЪВЕТА от 13 януари 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 92/2002 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на карбамид с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита спрямо дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално членове 8 и 9 от него, като взе предвид предложението на Комисията след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: A. ПРЕДИШНА ПРОЦЕДУРА (1) На 21 октомври 2000 г., чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейските общности, Комисията оповести откриването на антидъмпингова процедура (2) по отношение на вноса на карбамид („разглеждания продукт“) с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна. (2) В резултат на тази процедура през юли 2001 г. се стигна до налагането на временни антидъмпингови мита върху вноса на карбамид с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна и до приключване на процедурата относно вноса на карбамид, с произход от Египет и Полша с Регламент (ЕО) № 1497/2001 на Комисията (3). (3) В същия регламент Комисията прие гаранцията, предложена от производителя износител в България, Химко АД. При условията, посочени в Регламент (ЕО) № 1497/2001, вносът на разглеждания продукт от това дружество в Общността бе освободен от упоменатите временни антидъмпингови мита, съгласно член 3, параграф 1 от същия регламент. (4) По-късно бяха наложени окончателни мита върху вноса на карбамид с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна с Регламент (ЕО) № 92/2002 (4). При условията, посочени в него, с този регламент също бе разрешено освобождаване от окончателните антидъмпингови мита за продуктите, произведени и директно изнасяни за първия независим клиент в Общността от Химко АД, тъй като гаранцията е била вече окончателно приета от това дружество на първоначалния етап от процедурата. Както е упоменато в съображение 137 от Регламента за окончателните мита, минималната цена на гаранцията бе адаптирана поради промяна в степента на отстраняване на вредата. Б. НЕСПАЗВАНЕ НА ГАРАНЦИЯТА (5) Гаранцията, предложена от Химко АД, задължава въпросното дружество, inter alia, да изнася разглеждания продукт в Общността на или над равнището на определени минимални импортни цени („МИЦ“), посочени в нея. Това равнище на минимална цена трябва да бъде спазвано на ниво средно претеглената цена на тримесечна основа. Дружеството се задължава също да не заобикаля спазването на гаранцията чрез сключване на компенсаторни споразумения с друга страна. Освен това Химко АД се задължава да изпраща на Европейската комисия тримесечен доклад за всичките си експортни продажби на разглеждания продукт за Европейската общност. (6) Химко АД не представи допълнителни данни за два тримесечни доклада по приемлив в техническо отношение начин. В допълнение, впоследствие, Химко АД въобще не представи повече никакви данни по отношение на тримесечните доклади. Следователно се констатира, че дружеството не е спазило задължението си да изпраща до Европейската комисия тримесечни доклади за всичките си експортни продажби на разглеждания продукт за Европейската общност и следователно е нарушило условията на гаранцията. (7) Регламент (ЕО) № 2082/2005 на Комисията (5) представя с повече подробности естеството на установените нарушения. (8) С оглед на тези нарушения приемането на гаранцията, предложена от Химко АД (допълнителен код по ТАРИК A272), е отменено с Регламент (ЕО) № 2082/2005 на Комисията и незабавно следва да се наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт в случаите, когато е той произведен и се изнася от Химко АД. (9) В съответствие с член 8, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 ставката на антидъмпинговото мито трябва да бъде определена въз основа на фактите, установени в контекста на разследването, довело до гаранцията. Тъй като въпросното разследване бе приключено с окончателно решение що се отнася до дъмпинга и вредата, с Регламент (ЕО) № 92/2002, се счита за целесъобразно окончателното антидъмпингово мито да се определи на нивото и във вида, наложен от споменатия регламент, а именно 21,43 EUR за тон преди обмитяване, спрямо нетната цена франко границите на Общността. В. ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 92/2002 (10) С оглед на гореизложеното Регламент (ЕО) № 92/2002 следва съответно да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 92/2002 се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 2 редът относно България се заменя със следното: „Страна по произход Произведено от Окончателно антидъмпингово мито (EUR за тон) Допълнителен код по ТАРИК България Всички дружества 21,43 -“ 2. В член 2, параграф 1 долният ред от таблицата относно България се заличава: „Страна Дружество Допълнителен код по ТАРИК България Химко АД, Шосе аз Мездра, 3037 Враца A272“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 януари 2006 година.

32007R0822

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 822/2007 НА КОМИСИЯТА от 12 юли 2007 година за определяне на максимално възстановяване при износ на бяла захар в рамките на постоянния публичен търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 38/2007 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея и трета алинея, буква б) от него, като има предвид, че: (1) В Регламент (ЕО) № 38/2007 на Комисията от 17 януари 2007 г. за откриване на постоянен търг за препродажба за износ на захар, държана от интервенционните агенции на Белгия, Чешката република, Испания, Ирландия, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Швеция (2) се изисква да се пристъпи към частични търгове. (2) Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 38/2007 и след разглеждане на внесените оферти по частичния търг, завършващ на 11 юли 2007 г., следва да се определи максимално възстановяване при износ за въпросния частичен търг. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За частичния търг, завършващ на 11 юли 2007 г., максималното възстановяване при износ за продукта, посочен в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 38/2007, се определя на 445,05 EUR/t. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 13 юли 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 юли 2007 година.

31995L0017

31995L0017 L 140/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 95/17/ЕО НА КОМИСИЯТА от 19 юни 1995 година за определяне на подробни правила за прилагането на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно условията за невписване на една или повече съставки в списъка, използван за етикетиране на козметичните продукти (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 94/32/ЕО на Комисията (2) и по-специално член 6, параграф 1, буква ж) от нея, като има предвид необходимостта от конкретизиране на критериите и условията, при които от съображения, свързани със запазване на търговската тайна, производителите имат право да подадат молба за невписване на една или повече от съставките, обхванати от списъка на минималните изисквания за съставките, които задължително трябва да бъдат обозначени на опаковката на козметичните продукти или ако това е невъзможно от практическа гледна точка - под формата на листовка, етикет, лента или картичка; като има предвид, че разрешението за запазване на търговската тайна не следва да влияе на изпълнението на други задължения, възникващи по силата на Директива 76/768/ЕИО, и на отговорностите, произтичащи от разпоредбите както на членовете относно безопасността на козметичните продукти, така и от изискванията, свързани с достъпа на националните контролни органи до информация, касаеща прилагането на адекватно медицинско лечение и документацията за отделните случаи; като има предвид, че разрешението за невписване на съставките не трябва да действа в ущърб на безопасността на потребителите; като има предвид, че молбата за невписване на съставките трябва да се подаде в държавата-членка производителка, или в държавата-членка, извършваща първоначалния внос на продукта на пазара на Общността, която трябва също така да има достъп до информацията съгласно член 7a от Директива 76/768/ЕИО, изменена с Директива 93/35/ЕИО (3), за целите на контрола; като има предвид, че с цел осъществяването на адекватна оценка и контрол, молбата трябва да съдържа подробни данни относно кандидатите, идентификацията и оценката от гледна точка здравето на човека на съставката във вида, използван в козметичния продукт/продукти, както и информация, необходима за определяне предназначението на въпросния продукт, а също така и основанията за исканото конфиденциално третиране и наименованието/наименованията на продукта, съдържащ съставката; като има предвид, че по икономически причини и зачитайки правата на кандидата, компетентните органи трябва да го уведомят в срок от не повече от четири месеца освен в изключителни случаи относно взетото от тях решение; като има предвид, че всеки отказ за запазване на тайната трябва да бъде надлежно обоснован, като се посочат ясно начините и сроковете за обжалване на решението; като има предвид, че с цел постигането на по-голяма прозрачност и по-добър контрол, компетентните органи трябва да регистрират със съответния номер всяка одобрена от тях молба; като има предвид, че регистрационният номер трябва да замени съответната съставка в списъка на съставките, предвиден в член 6, параграф 1, буква ж) от Директива 76/768/ЕИО; като има предвид, че подаващото молбата лице, трябва да представи всички изменения в подробните данни, съдържащи се в първоначалната молба, на компетентните органи, които от своя страна впоследствие могат да оттеглят разрешението си за невписване на съставките предвид настъпилите промени или ако всяка нова информация налага такава мярка по императивни съображения свързани с общественото здраве; като има предвид, че срокът на правото на запазване на тайна не може да превишава пет години и в изключителни случаи подлежи на продължаване най-много за три години; като има предвид, че с цел по-добрия мониторинг върху безопасността на продуктите и правилното привеждане в изпълнение на тази директива, Комисията и другите държави-членки трябва да бъдат своевременно информирани за решенията на компетентните органи; като има предвид, от друга страна, че техните решения трябва да бъдат признати на територията на цялата Общност, освен в по-изключителни причини; като има предвид, че предвидените в тази директива мерки са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към постиженията на техническия прогрес на директивите за премахване на техническите бариери пред търговията с козметични продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива се прилага без да се засягат другите задължения, произтичащи по силата на Директива 76/768/ЕИО, както и произтичащите от същата и по-специално от членове 2, 4 и 5, член 7, параграф 3 и член 7a отговорности. Член 2 Всеки производител или негов представител, или лице, за чиято сметка се произвежда даден козметичен продукт, или всяко друго лице, предлагащо на пазара на Общността внесени козметични продукти, което от съображения, свързани с търговската тайна, не желае да включи една или повече от съставките на козметичен продукт в списъка по член 6, параграф 1, буква ж) от Директива 76/768/ЕИО, преди да предложи продукта на пазара на Общността трябва да подаде за целта молба пред компетентните органи по член 10 от тази директива на държавата-членка производителка, или държавата-членка, извършваща първоначален внос. Член 3 Молбата по член 2 трябва да включва следните подробни данни: a) наименованието или фирмата, адреса или главното управление на кандидата; б) точна идентификация на съставката, за която е подадена молба за разрешаване невписването ѝ, като се посочат: - номер по CAS, номер по Еinecs и номер на цветния индекс, химично наименование, наименование по IUPAC; наименование по INC (4); наименование по Европейската фармакопея, наименование съгласно международните непатентовани имена, препоръчани от Световната здравна организация; наименованието по общата номенклатура съгласно член 7, параграф 2 от Директива 76/768/ЕИО, в случаите, когато има налични данни за съответната съставка, - наименованието и официалният номер по Еlincs, дадено на съставката, ако тя е обявена съгласно Директива 67/548/EИО на Съвета (5) и обозначение дали молбата за разрешаване запазване на тайната съгласно член 19 от горепосочената директива е била одобрена или отхвърлена, - в случаите, когато за някои съставки от естествен произход няма номер или наименование, предвидени в първо и второ тире, се посочват: названието на основния материал, наименованието на частта от използваното растение или животно и наименованията на компонентите на съставката, например разтворители; в) оценка за безопасността на използваната в крайния продукт/продукти съставка за здравето на човека, като под внимание се вземе токсикологичната характеристика на съставката, химическата ѝ структура, както и нивото на експозиция в съответствие с член 7a, параграф 1, букви г) и д) и член 7a, параграф 2 от Директива 76/768/ЕИО; г) предвижданата употреба за съставката, както и категорията козметични продукти, в която тя ще бъде използвана; д) подробна обосновка на мотивите за невписване на съставката с цел запазване тайната, например на: - факта, че идентичността на съставката или нейните функции в козметичния продукт, който трябва да бъде предложен на пазара, не са описани в литературата и не са общоизвестни в бранша, - факта, че информацията за съставката все още не е станала публично достояние, въпреки че има подадена молба за патентоването ѝ или за нейното приложение, - факта, че ако информацията би била известна, тя може да бъде лесно възпроизведена и да накърни интересите на кандидата; е) когато е известно, името на всеки продукт, в който трябва да се влага съставката/съставките, а когато продуктът е известен под различни имена на пазара на Общността - подробна и точна информация за всяко едно от тях. Ако наименованието на продукта е все още неизвестно, то може да бъде посочено допълнително, но не по-късно от петнадесет дни преди предлагането на продукта на пазара. В случаите, когато въпросната съставка се използва в няколко продукта, кандидатът подава една молба, при условие че продуктите, в които ще се влага, са ясно посочени пред компетентните органи; ж) документ, удостоверяващ дали молба е подавана пред компетентните органи на друга държава-членка по отношение на съставката, за която се иска запазване на тайната, и подробна информация за решението по съответната молба. Член 4 1. В срок от четири месеца след получаването ѝ, компетентните органи разглеждат молбата за запазване на тайната съгласно член 3 и уведомяват кандидатите писмено за решението си. В случай на одобрение, компетентните органи се задължават да обявят още и регистрационния номер, който са дали на продукта съгласно процедурата, залегнала в приложението, а при особени съображения, те имат право да уведомят кандидата писмено, че срокът за разглеждане на молбата се удължава с още два месеца. 2. Всеки отказ да се удовлетвори молбата на кандидата за запазване на тайната се съпровожда от мотивирано становище, като ясно се посочват процедурите и сроковете за обжалване на решението. Член 5 Регистрационният номер по член 4, параграф 1 заменя въпросната съставка в списъка, упоменат в член 6, параграф 1, буква ж) от Директива 76/768/ЕИО. Член 6 1. За всички промени, настъпили в информацията по член 3, компетентните органи, одобрили молбата за запазване на тайната, се информират във възможно най-кратък срок. При промяна в наименованията на козметичните продукти, съдържащи съставката, компетентните органи трябва да бъдат уведомени най-малко петнадесет дни преди продуктите да бъдат предложени на пазара под ново наименование. 2. Компетентните органи имат право да отменят издаденото решение предвид настъпилите изменения по параграф 1, а също така и ако появата на нова информация прави тази мярка наложителна от съображения, свързани със защитата здравето на човека, като в този случай, уведомяват кандидата за новото си решение в рамките на установените срокове и съгласно процедурата, залегнала в член 4. Член 7 Решението, даващо право, за невписване на една или повече съставки, е валидно за срок от пет години. Ако бенефициерът на решението прецени, че са налице особени съображения, оправдаващи продължаването на този срок, той може да подаде обосновано искане до компетентните органи, разрешили първоначалното невписване на съставката за първи път. Компетентните органи взимат решение относно новата молба в рамките на установените срокове и съгласно условията, упоменати в член 4. Разрешението за запазване на тайната не може да бъде продължено с повече от три години. Член 8 1. Държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки относно дадените от тях разрешения за невписване на съставките или за продължаване срока на разрешенията, като посочат наименованието или фирмата, адреса или главното управление на кандидатите, както и наименованието на козметичните продукти, съдържащи съставката, за която е дадено разрешение за запазване на тайната, и регистрационния номер по член 4, параграф 1. По тяхно искане, Комисията и държавите-членки могат да получат копие от досиетата с молбите за невписване на съставките заедно с решенията на компетентните органи. По-специално, компетентните органи на държавите-членки и Комисията осигуряват условия за необходимото сътрудничество между тях. 2. Държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки относно своите мотивирани решения за отказ или отмяна на разрешенията за запазване на тайната или отказа им да продължат срока на действие на разрешителните. 3. Държавите-членки и Комисията предприемат всички необходими мерки, с които да гарантират, че поверителната информация, с която разполагат, не се разкрива по неподходящ начин. Член 9 Държавите-членки признават решенията, взети от компетентния орган относно разрешението за невписване на дадена съставка или за продължаване на срока на действието му. В случаите обаче, когато след като е била информирана или е получила копие от досието съгласно процедурата по член 8, параграф 1, държава-членка оспорва решението на компетентните органи на друга държава-членка, тя може да отправи искане до Комисията да пристъпи към приемане на решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 10 от Директива 76/768/ЕИО. Член 10 Държавите-членки назначават компетентните органи, посочени в тази директива, и уведомяват Комисията, която от своя страна публикува имената им в Официален вестник на Европейските общности. Държава-членка може също да посочи компетентни органи на другата държава-членка, която приема да разгледа в някои изключителни случаи молбите по член 2. Член 11 1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 30 ноември 1995 г. Те уведомяват незабавно Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извърщва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определя от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националните си законодателства, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 12 Настоящата директива влиза в сила на седмия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 19 юни 1995 година.

32006D0538

32006D0538 L 224/21 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА И НА КОМИСИЯТА oт 24 януари 2006 година за подписване на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга, във връзка с присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към СПС и във връзка с евентуалните корекции на СПС (2006/538/EО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 2, последното изречение от член 47, параграф 2 и член 55, член 57, параграф 2, член 71, член 80, параграф 2, членове 93, 94, 133 и 181а, и във връзка с второто изречение от член 300, параграф 2 и параграф 3, алинея първа от него, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втория параграф от него, като взеха предвид Договора за присъединяване от 2003 г., и по-специално член 2, параграф 3 от него, като взеха предвид Акта за присъединяване от 2003 г., и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския парламент (1), като взеха предвид одобрението на Съвета съгласно член 101 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, като имат предвид, че: (1) Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга, във връзка с присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към СПС и във връзка с евентуалните корекции на СПС, беше подписан от името на Европейската общност и държавите-членки на 29 април 2004 г. в съответствие с Решение 2006/537/ЕО на Съвета (2). (2) До влизането му в сила, протоколът се е прилагал на временно, считано от датата на присъединяване. (3) Протоколът следва да бъде одобрен, РЕШИХА: Член 1 Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга (СПС), във връзка с присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към СПС и във връзка с евентуалните корекции на СПС, се одобрява от името на Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия и държавите-членки. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение (3). Член 2 Председателят на Съвета, от името на Европейската общност и нейните държави-членки, изпраща нотификацията предвидена в член 4 от протокола. Едновременно с това председателят на Комисията изпраща такава нотификация от името на Европейската общност за атомна енергия. Съставено в Брюксел на 24 януари 2006 година.

32006R0699

32006R0699 L 121/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 699/2006 НА КОМИСИЯТА от 5 май 2006 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91 по отношение на условията за достъп на домашните птици до ограждения на открито КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и означенията им върху земеделските продукти и храните (1), и по-специално член 13, второ тире от него, като има предвид, че: (1) Съгласно принципите на биологичното земеделие домашните животни следва да имат достъп до открити пространства или пасбища, когато климатичните условия позволяват това. (2) Настоящите правила относно биологичното производство предвиждат изключение от настоящия принцип за бозайници, когато общностни или национални изисквания, отнасящи се до специфични проблеми на здравето на животните, не позволяват достъп на тези животни до открити пространства. Въпреки това не се предвижда никакво изключение по отношение на домашните птици, отглеждани в биологично стопанство. (3) В светлината на настоящата загриженост за разпространението на инфлуенцата по птиците необходимо е да се вземат предвид превантивните мерки, които може да изискват домашните птици да останат на закрито. С оглед съгласуваността и яснотата, както и гарантирането на последователността на системата за органично производство на домашни птици, необходимо е да се позволи на производителите да държат своите домашни птици на закрито, без да загубят своя органичен статут, когато въз основа на законодателството на Общността с цел защита на общественото здраве или здравето на животните се предприемат ограничения включително ветеринарни ограничения, които не позволяват достъпа на домашните птици до открити пространства или пасбища. (4) Ограничаването на достъпа до ограждения на открито за домашни птици, които са свикнали на постоянен достъп до пространства на открито, може да засегне неблагоприятно тяхното благосъстояние. С оглед намаляване на негативното въздействие на такива мерки животните имат постоянен достъп до достатъчни количества груба храна и подходящ материал, позволяващ на всяка птица да поеме груба храна, да се чеше и да прави бани с прах според нуждите си. (5) Следователно Регламент (ЕИО) № 2092/91 следва да бъде съответно изменен. (6) Налице е спешна нужда от мерките, предвидени в настоящия регламент, като се има предвид, че ограничения вече се прилагат в някои от държавите-членки. Настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В приложение I, част Б от Регламент (ЕИО) № 2092/91 се добавя следната точка 8.4.7: „8.4.7. Независимо от разпоредбите, предвидени в точки 8.4.2 и 8.4.5, домашните птици могат да бъдат държани на закрито, когато се предприемат ограничения, включително ветеринарни ограничения, на основата на законодателството на Общността с цел защита на общественото или животинското здраве, които не позволяват или ограничават достъпа на домашните птици до заграждения на открито. Когато домашни птици се държат на закрито, те трябва да имат постоянен достъп до достатъчни количества груба храна и подходящ материал с оглед посрещане на етологичните нужди на домашните птици. Комисията прави преглед до 15 октомври 2006 г. за прилагането на настоящия параграф, и по-специално по отношение на изискванията за благосъстоянието на животните.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 май 2006 година.

32006R1474

32006R1474 L 275/44 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1474/2006 НА КОМИСИЯТА от 5 октомври 2006 година за изменение на Регламенти (ЕО) № 2771/1999 и (ЕО) № 1898/2005 по отношение на постъпването на склад на интервенционното масло, пуснато в продажба КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 10 от него, като има предвид, че: (1) Член 21 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно интервенцията на пазара на масло и сметана (2) постановява, че интервенционното масло, пуснато в продажба, трябва да е постъпило на склад преди 1 януари 2005 г. (2) Член 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1898/2005 на Комисията от 9 ноември 2005 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на мерките за пускане на пазара на Общността на сметаната, маслото и концентрираното масло (3) предвижда, че интервенционното масло, изкупено в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, за да бъде продадено на занижена цена, трябва да е постъпило на склад преди 1 януари 2005 г. (3) Предвид ситуацията на пазара на масло и с оглед на количествата масло, държани в интервенционните запаси, е целесъобразно маслото, постъпило на склад преди 1 януари 2006 г., да бъде пуснато в продажба. (4) Регламенти (ЕО) № 2771/1999 и (ЕО) № 1898/2005 следва съответно да бъдат изменени. (5) Мерките, предвидени в настоящия документ, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 21 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 датата „1 януари 2005 г.“ се заменя с датата „1 януари 2006 г.“. Член 2 В член 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1898/2005 датата „1 януари 2005 г.“ се заменя с датата „1 януари 2006 г.“. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 октомври 2006 година.

32009R0345

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 345/2009 НА КОМИСИЯТА от 20 април 2009 година за забрана на риболова на калкан в Черно море от страна на съдове под флага на България КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1139/2008 на Съвета от 10 ноември 2008 година за определяне на възможностите за риболов и свързаните с тях условия по отношение на определени рибни запаси, приложими в Черно море за 2009 година (3), определя квотите за 2009 година. (2) Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2009 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2009 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 април 2009 година.