Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_368323_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Христо Лагадинов, сам той под смъртна угроза, в свое писмо до Методи Кърпачев описва трагедията на 50 българчета от Костурско на възраст между 13 и 17 години, които въпреки заплахите с мъчения и смърт заявяват, че са българи и няма да се нарекат гърци. Веднага няколко от тях са удавени в морето по заповед на коменданта черния полковник Тома Сильо. Това не сломява останалите българчета и затова те са подложени на инквизиции и са изнасилвани от гръцките военни полицаи, воглаве с коменданта. Тези издевателства довеждат децата дотам, че те посягат на живота си, но никое от тях не се нарича грък.

20231101.bg_368323_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

До закриването на концлагера (1957) и преместването на военния затвор (1960) в ада на Макронисос са репресирани между 50 000 и 100 000 души. Точният им брой не може обективно да се установи, тъй като броят на многото загинали тук и до днес е неизвестен.

20231101.bg_368323_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Поради мрачната му история островът е считан за паметник за Гражданската война и всякакви промени по него са забранени.

20231101.bg_712582_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Петрологията ( – „камък“) е дял на геологията, който се занимава със скалите и условията, под които се образуват. Петрологията има три подразделения: магматична, метаморфна и седиментна. Първите две често се учат заедно, тъй като силно се занимават с химия, химични методи и фазови диаграми. От друга страна, седиментната петрология се учи често със стратиграфия, тъй като се занимава с процесите, образуващи седиментни скали.

20231101.bg_712582_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Литологията в миналото е била почти синоним на петрографията, но днес литологията се фокусира върху макроскопичните ръчно извадени образци на скалите, докато петрографията е специалността, която се занимава с микроскопичните детайли.

20231101.bg_712582_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Петрологията използва минералогия, петрография и химичен анализ, за да описва състава и строежа на скалите. Петролозите също включват и принципи от геохимията и геофизиката, като изследват геохимичните тенденции, циклите и употребата на термодинамични данни и опити, за да разберат по-добре произхода на скалите.

20231101.bg_712582_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Съществуват три разклонения на петрологията, съответстващи на трита вида скали: магмени, метаморфни и седиментни плюс още едно, занимаващо се с експерименталните техники.

20231101.bg_712582_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Магматичната петрология се концентрира върху състава и строежа на магмените скали (като гранита и базалта, които са се кристализирали от магма). Магмените скали включват такива с вулканичен или плутоничен произход.

20231101.bg_712582_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Седиментната петрология се фокусира върху състава и строежа на седиментните скали (като пясъчника и варовика, които са съставени от частици от други скали или биологични или химични отлагания и обикновено са свързани чрез матрица от по-фин материал).

20231101.bg_712582_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Метаморфната петрология се занимава със състава и строежа на метаморфните скали (като мрамора и гнайса, които са започнали като седиментни или магмени скали, но са претърпели химични, минералогични или структурни промени, поради високо налягане, температура или и двете).

20231101.bg_712582_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Експерименталната петрология включва апарати за високо налягане и висока температура, за да се изследва геохимията и фазовите съотношения на естествени и изкуствени материали под екстремни условия. Експериментите са особено полезни за изследване на скали от долната кора и горната мантия, които рядко оцеляват пътуването до повърхността в непокътнато състояние. Те са един от основните източници на информация относно напълно недостъпните скали, като например тези в долната мантия на Земята и в мантията на други земеподобни планети.

20231101.bg_712582_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Петрология

Към 1835 г. науката се нарича петрофактология или петроматогнозия, като в нея се включва изучаването на изкопаемите органични остатъци. След това петрологията започва да се свърза с петрографията, която се разделя на три основни периода:

20231101.bg_132390_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Чарлз Дикенс (1842 г.) в дневник на пътешественика „American Notes“ критикува американското общество.

20231101.bg_132390_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

През XX век САЩ са враждебни на синдикалните движения на фордизма и тейлъризма. Бертолт Брехт критикува „жестокия капитализъм“. В Европа (1920) се разпространяват американски филми.

20231101.bg_132390_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Джозефин Бейкър има голям успех в Париж, а американският елит смята, че джазът е явление, насочено против Америка.

20231101.bg_132390_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Преди Декларацията за независимостта 13-те английски колонии в Америка са били известни с религиозната толерантност, религиозно преследвани са намирали убежище там – марани и пуритани. Във Филаделфия, града на братството, е имало протестантска, католическа църкви, а по-късно джамии, синагоги и православни църкви.

20231101.bg_132390_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Европа критикува липсата на ясно разделение между Църква и Държава и значителното присъствие на християнската религия в публичното пространство: забраната в някои училища да се преподава еволюционната теория на Чарлз Дарвин, началото на работния ден в Сената с молитвен ритуал и обявяването в Сената на един ден в седмицата, посветен на молитва за закрила на Америка.

20231101.bg_132390_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Подложени са на критика милитаристичните американски интервенции с атомни бомби над Япония – бомбардиране на Токио, Дрезден – бомбардировки на Дрезден, както и единственият случай на употреба на атомно оръжие в историята – атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки и др.

20231101.bg_132390_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Войните в Корея и Виетнам – Корейска и Виетнамска също хвърлят сянка върху уж хуманната и цивилизационна политика на САЩ.

20231101.bg_132390_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

По време на студената война, САЩ се стремят да дестабилизират демократичните режими. ЦРУ съдейства за преврата в Чили (1973), опасявайки се от уклона на Салвадор Алиенде към комунизъм.

20231101.bg_132390_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Антиамериканизъм

Държавите от Западна Европа не се противопоставят на тази политика поради наличието на американски военни бази, войски и оръжия на тяхна територия.

20231101.bg_178757_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Стортингетът (буквално означава „голямо събрание“) представлява норвежкия парламент и се намира в столицата Осло. Строежът му е завършен през 1866 и е проектиран от шведският архитект Емил Виктор Ланглет.

20231101.bg_178757_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Състои от 169 представители, които се избират от 19 области. Според конституцията на Норвегия той е средство, чрез което избирателите могат да упражняват законодателните си права. Парламентарни избори се състоят веднъж на четири години. Избирателни права имат всички норвежки граждани, които са навършили или ще навършат 18 години в годината на изборите. В Норвегия е силно застъпен парламентаризмът, поради което правителството е отговорно пред Стуртинга.

20231101.bg_178757_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Задачите на Стуртинга са записани в параграф 75 на конституцията на Норвегия. Те обхващат законодателство, упражняване на контрол върху изпълнителната власт (правителството) и обсъждане на важни политически въпроси като външна политика и провеждане на реформи.

20231101.bg_178757_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

В днешно време се смята, че парламентът представлява по-висока инстанция от правителството. Отношението между отделните власти се е променяло през годините, особено през втората половина на 19 век, когато все още се е провеждала битка за установяването на властта. Резултатите от промените в отношенията между различните власти не винаги са се отбелязвали формално чрез записване в конституцията. Най-добрият пример за това е парламентаризмът, който е въведен през 1884, но установен чрез вписване в основния закон чак през 2007 година. В параграф 15 на конституцията се казва изрично, че ако кабинетът (правителството) се ползва с недоверие от парламента, той трябва да подаде оставка, а кралят – да я одобри. Норвежката система се основава на доверието на парламента в правителството.

20231101.bg_178757_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Парламентът се съставя в първия работен ден от месец октомври, като работната сесия продължава най-късно до последния работен ден през месец септември следващата година. Един парламентарен период се състои от четири работни сесии и продължава четири години. При промяната на конституцията през 1990 година се отмени правото на краля на разпуска парламента в средата на месец юни и да го събира отново в началото на месец октомври.

20231101.bg_178757_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Правителствената роля на Стортинг първоначално била представлявана в Ейдсвол до 1814, макар че корените на тази власт могат да се проследят още в Средновековието – около IX в. Те представлявали алтинги, които били областни съвети, където се обсъждали правни и политически въпроси. Те били създадени, за да може всички тогавашни подобни съвети да се разраснат в организирани събирания.

20231101.bg_178757_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Когато Норвегия става самостоятелна и обединена страна през X в., се появяват лагтинги (буквално – нисши съвети/събрания), представляващи регионални съвети. Тези съвети останали важни до обявяването на абсолютна монархия от крал Фредерик III през 1660 г. Това била записано в Кралския акт, който станал и конституция на съюза между Дания и Норвегия и се запазва до 1814, когато е образуван и парламента (Стортинг).

20231101.bg_178757_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Стортингът е еднокамарен, но е разделен на два департамента по законодателни причини. След избори Стортинг избира една четвърт от своите членове, за да образуват Лагтинг, по-висш орган. С останалите три четвъри се образува Оделстинг или по-нисшия орган. Разделението също се използва при редки случаи на дискредитиране. Оригиналната идея е от 1814 година, но тогавашният замисъл е Лагтинг да бъде висш орган, където се поставят най-опитните и разумни членове на Стортинг, докато сега Лагтингът е много близък до Оделстинг и между тях има малки разлики.

20231101.bg_178757_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82

Стортингет

Предложение за поправка в конституцията и отменяне на системата с Оделстинг и Лагтинг бе предложена през 2004 и мина през избори в Стортинг на 20 февруари 2007 (159 за, 1 против и 9 въздържали се). Това ще повлияе сериозно на новите избори за Стортинг през 2009.

20231101.bg_750616_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

Родена е в Уфа. В ученическите си години се занимава паралелно с музика и баскетбол, като е капитан на градския отбор за девойки и печели титлата на Русия през сезон 1990/91. През 1997 г. завършва Уфимското училище по изкуствата със специалност „естраден вокал“. Първите ѝ изяви са в дует със саксофониста Влад Колчин, като свирят предимно по ресторанти. Работи като звукорежисьор в местното радио Европа плюс и е беквокалистка на групата Спектър Ейс.

20231101.bg_750616_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

През 1998 г. демозапис на Земфира попада в ръцете на продуцента Леонид Бурлаков, който решава да продуцира албум на певицата. С помощта на музикантите от група Мумий трол записва дебютния си албум „Земфира“ от 14 композиции, който излиза през 1999 г. Впоследствие хитове стават песните „Почему?“, „СПИД“, „Аривидерчи“. Земфира представя албума из цяла Русия и става хедлайнер на първото издание на фестивала Нашествие. Земфира и нейната група печелят 4 награди на списание „ОМ“ (Изпълнител на годината, Пробив на годината, Скандалист на годината и Албум на годината) и две на списание Fuzz (Най-добра група и Най-добър албум).

20231101.bg_750616_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

През 2000 г. излиза втория албум на Земфира „Прости меня моя любовь“. Албумът става най-продаваният в Русия за 2000 г. (1,5 млн копия), а песента „Искала“ става част от саундтрака на филма Брат 2. Други хитове от албума са „Хочешь?“ (с участието на оркестър Глобалис), „Город“, „П.М.М.Л.“ На 26 август 2000 г. получава Държавната младежка премия на Башкортостан. През 2001 г. списание ОМ избира Земфира за певица на годината, без да излъчва други номинации в категорията.

20231101.bg_750616_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

На 1 април 2002 г. издава третия си албум „Четырнадцать недель тишины“, който се приема със смесени чувства от критиката. Заснети са клипове към песните „Бесконечность“ и „Мачо“, а албумът е избран за албум на годината на наградите на МУЗ-ТВ. През 2004 г. става автор на саундтрака към филма на Рената Литвинова „Богиня: как я полюбила“. Следва четвъртият албум на певицата „Вендетта“, а в хитове се превръщат песните „Небомореоблака“, „Прогулка“ и „Блюз“. Клипът към „Блюз“ печели наградата на MTV Russia за най-добро видео на годината. През есента на 2006 г. издава първия си концертен албум „Земфира.Live“.

20231101.bg_750616_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

През октомври 2007 г. излиза албумът „Спасибо“, който носи на певицата награда за изпълнител на годината на НАШЕ Радио, а песента „Мы разбиваемся“ печели в номинацията за най-добра музика. През 2010 г. издава албума с b-sides „Z sides“, а през декември същата година получава наградата на Руското авторско общество за принос в развитието на науките, културата и изкуството.

20231101.bg_750616_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

През 2011 г. става автор на саундтрака към филма на Рената Литвинова „Последната приказка на Рита“. През 2013 г. издава последния си албум „Жить в твоей голове“. Заедно с племенниците си Артьом и Артур Рамазанови сформират групата The Uchpochmack, която издава едно EP на английски език под заглавието „First and Last“.

20231101.bg_750616_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

В периода 2015 – 2016 гастролира с концертната програма „Маленький человек“. Освен в Русия, певицата изнася концерти в Израел, САЩ, Канада, Германия, Великобритания и ОАЕ. Концертът ѝ в Москва е излъчен по Първи канал. По време на турнето певицата обявява, че прекратява концертна дейност.

20231101.bg_750616_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

През 2018 г. започва работа по нов албум, от който като сингли са издадени песните „Джозеф“, „Abuse“, „Goodbye“ и „Крым“. Албумът излиза през февруари 2021 г. под заглавието „Бордерлайн“. Песента „Злой человек“, останала извън албума, е заглавна във филма на Рената Литвинова „Северен вятър“.

20231101.bg_750616_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B0

Земфира

По време на руското нападение над Украйна през февруари 2022 г., което в Русия е забранено от Путин да се нарича война, на нейния уебсайт се появява само изявлението „нет войне“ („не на войната“), въпреки че Земфира изнася концерт в Москва в деня на началото на войната. На 21 март тя пуска антивоенен видеоклип към песента си от 2017 г. „Не стреляй“, като същевременно изтрива всички останали свои песни от канала си в YouTube. Видеоклипът съдържа кадри от военното нападение на Русия над Украйна и от антивоенните протести в Москва.

20231101.bg_467003_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Смош имат активен акаунт в сайта YouTube от 19.11.2005 г. За момента имат малко над 21 000 000 абоната, а клиповете им се радват на интерес с 2 849 363 466 показвания на клиповете им.

20231101.bg_467003_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Клипът, който ги превръща в YouTube сензации е „Pokemon Theme Music Video“. Той е публикуван през ноември 2005 г. и е гледан 24.7 милиона пъти. Този клип по-късно е премахнат от сайта. Един от най-гледаните им клипове е Beef'n Go с почти 100 милиона гледания. Друг популярен техен видеоклип е Food Battle, който впоследствие е превърнат в поредица.

20231101.bg_467003_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Смош често набляга на черния хумор. Запазена марка за комедийното дуо е хумор, намиращ се на ръба между смешното и глупавото. В клиповете им не липсват сексистки и расистки шеги, които обаче не се приемат негативно от публиката.

20231101.bg_467003_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

На 18 септември 2014 Lionsgate официално потвърдиха създаването на филм, наречен The SMOSH Movie, чиято премиера ще се състои на 23 юли 2015 по време на VidCon. Част от актьорския състав са известни личности от YouTube. На 19 ноември 2014, Смош пускат и видео игра за мобилни телефони и таблети, наречена „Food Battle: The Game“.

20231101.bg_467003_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Главният канал на Смош, където Иън и Антъни правят своите комедийни скечове. Качват нови видеа всеки петък и специално видео зад кулисите (BTS) всяка неделя. Каналът има над 20 милиона абоната.

20231101.bg_467003_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Каналът на Смош за видео игри и забавления. Екипът на Smosh Games се състои от няколко души: Мари Такахаши, Джошуа „Jovenshire“ Оувъншайър, Дейвид „Lasercorn“ Мос, Мат „Sohinki“ Сохинки, Амра „Флитц“ Рикетс и Уесли „Уес Редактора“ Джонсън. Хикокс и Падия по-рядко взимат участие в заснемането на клиповете. Каналът има над 5,6 милиона абоната и около 1330 видеа към февруари 2015.

20231101.bg_467003_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Оргинално наименуван IanH, но впоследствие става Smosh 2nd Channel заради нарастващото участие на Антъни в клиповете (по презумпция това е канал само за видеа на Иън). Каналът е за влогове и видеа без сценарий. Дуото качва клипове в понеделник (Smosh is Bored и Lunchtime with Smosh), докато Мари Такахаши качва клипове в събота (Smosh Pit Weekly). Има над 4,4 милиона абоната.

20231101.bg_467003_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

Активен като Смош канал от юни 2013 до октомври 2014 и под името „WatchUsLiveAndStuff“ (накратко WULAS). Съдържа влогове от живота на Падия и бившата му годеница, Калел. След раздялата им тя взема притежание над канала и го преименува на „KalelKitten“. Има над 1,7 абоната.

20231101.bg_467003_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%88

Смош

„AskCharlie“, активен от май 2010 до декември 2011, пуска Ask Charlie серии, където антропоморфно морско свинче на име Чарли Пияното Морско Свинче (Charlie the Drunk Guinea Pig), отговаря на въпроси, зададени от абонати и почитатели. Шоуто завършва със смъртта на Чарли.

20231101.bg_219162_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

Тъ̀рсие или Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, , Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

20231101.bg_219162_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

20231101.bg_219162_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.

20231101.bg_219162_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век. В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.

20231101.bg_219162_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.

20231101.bg_219162_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

20231101.bg_219162_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.

20231101.bg_219162_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

20231101.bg_219162_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B5

Търсие

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени. Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

20231101.bg_636200_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

Виандот () е северноамериканско индианско племе формирано в средата на 17 век от остатъци от племената хурони и тиононтати. В началото на 1649 г. ирокезите унищожават хуроните. Тези, които успяват да се спасят бягат при тиононтатите. В края на 1649 г. същата съдба сполетява и тиононтатите. Около 1000 тиононтати и хурони бягат на запад и се установяват в областта на Грийн Бей в Уисконсин. След като бежанците тиононтати и хурони се установяват в Грийн Бей, след 1652 г. се обединяват в едно племе. Французите продължават да ги наричат хурони, въпреки че повечето от тях са тиононтати. В следващите години племето става известно като виандот, което е видоизмененото от „уендат – островитяните“, както се наричали в миналото всички ирокезки племена в южно Онтарио. Други вариации на името са гуяндот, оуендат, уяндот.

20231101.bg_636200_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

С преместването на запад, съдбата на виандот се свързва завинаги с французите и алгонкинските народи от Големите езера. Племето изиграва важна роля в историята на региона, участвайки активно във войните.

20231101.bg_636200_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

Въпреки че Грийн Бей се намира далеч на запад от страната на ирокезите, той не представлява сигурно убежище. Сенеките и мохоките ги атакуват през 1652 г. и 1653 г. и през 1658 г. виандотите напускат Грийн Бей и се преместват на езерото Пепин на Мисисипи, където влизат в конфликт с дакота. Оказвайки се пред реалната опасност от война, през 1661 г. отстъпват и се изтеглят на север до Горното езеро и отава. Тук ги чака ново тежко изпитание. Ранен студ унищожава реколтата им и през последвалата зима около 500 от тях умират от глад. Междувременно ирокезите предприемат действия за окончателното разправяне с враговете им. След победата над саскуеханок през 1675 г. те отново насочват вниманието си на запад. По това време виандот и отава са напуснали Чикуамегон и сега живеят близо до новата мисия Сен Инес. Под защитата на оджибве, двете племена започват да кръстосват на юг в северните части на Долен Мичиган. През 1680 г. сенеките атакуват илиной, но през 1684 г. не успяват да превземат Форт Сан Луис на река Илинойс, което става повратна точка в Бобровите войни. Виандот взимат участие в боевете като френски съюзници. След оттеглянето на ирокезите французите предприемат стъпки за организирането на мощен алианс на племената от Големите езера, който да се бори до пълната победа над ирокезите. Точно преди Войната на крал Уилям (1688 – 1697) този алианс предприема настъпление и от 1690 г. ирокезите са изтласкани обратно в родината им в Ню Йорк, където заемат отбранителна позиция. Мирът между двете страни е подписан през 1701 г. и това слага край на продължителните Боброви войни. Французите и индианският съюз като победители установяват контрол над по-голямата част от района на Големите езера и някои племена, които са били принудени преди това да напуснат родните си места, постепенно се завръщат в родината си. Виандот се връщат в Макинак през 1704 г. и се установяват близо до Детройт, възползвайки се от покана на французите.

20231101.bg_636200_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

През 1696 г. Френският крал забранява търговията с кожи по настояване на мисионерите. Това се оказва пагубно за френския индиански съюз. От ситуацията веднага се възползват ирокезите като канят племената да търгуват свободно с англичаните. Виждайки, че губят своите съюзници, за да спасят положението французите построяват нов търговски пост в Детройт, наречен Форт Пошартрен и канят племената да се заселят близо до него. До 1710 г. около форта се събират толкова много индианци, че между отделните племена започват да избухват конфликти за малкото налични ресурси. Тези конфликти водят до избухването на двете Войни фокс (1712 – 1716 и 1728 – 1737). Виандот се борят и в двете войни на страната на французите. През 1730 г. те са призовани да напуснат Детройт и да се преместят до Монреал, за да го защитават от ирокезите и британците. Повечето виандоти не се съгласяват с това. Отделни групи напускат Детройт, но вместо да отидат в Монреал се отправят на юг. Заселват се в долината на Охайо южно от езерото Ери по Сандъски Ривър. По това време в Охайо живеят много племена прогонени от родината си от ирокезите. През 1740 г. виандот дават разрешение на големи групи шоуни и делавари да се заселят в Охайо.

20231101.bg_636200_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

Виандотите останали в Детройт едва не стигат до гражданска война през 1738 г. Групата се разделя и част от тях напускат Детройт и построяват селото си в долното течение на Сандъски Ривър. От 1740 г. тази група търгува свободно с британците и подканя и останалите виандоти в Детройт да се присъединят към тях. Някои приемат, но повечето остават в Детройт. С избухването на Войната на крал Джордж (1744 – 1748) Племената Детройт (виандот, потауатоми, отава и оджибве) изпращат свои войни на изток да помагат на французите при защитата на Монреал при евентуална британска атака. Виандотите на Сандъски и племената в Охайо остават неутрални в тази война. Междувременно Сандъски виандот засилват връзките си с англичаните. През 1745 г. сключват мир с британските съюзници чикасо и чероките и позволяват на английските търговци от Пенсилвания да построят пост близо до селото им. Все повече от бившите френски съюзници търгуват с англичаните. Опитите на французите да спрат това влошава нещата. Окуражени от британците Сандъски виандот организират заговор през 1748 г. и унищожават френския търговски пост на Сандъски Ривър. След заговора Сандъски виандот се преместват до Детройт, но тамошните виандоти отказват да ги приемат. Така Сандъски виандот се принуждават да се преместят в Индиана. Установяват се на Уайт Ривър, където се опитват да се съюзят с тамошните отава, оджибве и маями. За да ограничат търговията на виандотите с британците през 1750 г. французите построяват крепост на Сандъски Ривър. Френските търговци значително понижават цените на стоките и увеличават предлагането. Същевременно френските власти започват изграждането на линия от крепости, за да блокират достъпа на британците до Охайо. Тази френска тактика успокоява недоволните им съюзници. От 1752 г. виандотите подновяват атаките си срещу чикасо на юг, а до юли 1753 г. маямите, потауатомите и сауките спират да търгуват с британците. Само Племената Охайо (минго, делавари и шоуни) отказват да признаят френските претенции над Охайо и продължават да търгуват с британците.

20231101.bg_636200_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

Виждайки новите френски крепости, които са опит да наложат френската власт в района, Племената Охайо се обръщат към ирокезите и британците да спрат това. През 1754 г. Вирджиния изпраща 23-годишният тогава Джордж Вашингтон с отряд от 130 мъже да поиска от французите да премахнат укрепленията. Последвалата конфронтация води до избухването на Френската и индианска война (1754 – 1763). В тази война виандотите застават на страната на французите, а Племената Охайо запазват неутралитет, когато научават, че ирокезите са отстъпили Охайо на британците. През юли 1755 г. французите и техните съюзници разбиват армията на генерал Брадок до Форт Дюкен. След това във войната се включват и делаварите и шоуните, и в разрез с ирокезите нападат британските погранични селища в Пенсилвания и Вирджиния. Виандотите и други френски съюзници отиват на изток и воюват в Ню Йорк. След завръщането им по родните места те донасят със себе си в селата си едрата шарка, с която се заразяват при обсадата на Форт Уилям Хенри през 1757 г. Разразилата се епидемия през зимата на 1757 – 58 г. слага край на по-нататъшното участие на френските съюзници във войната. С превземането на Квебек и Форт Ниагара от британците през 1759 г. войната практически свършва. След падането на Монреал и превземането на Детройт през 1760 г., само Илинойс остава под френски контрол.

20231101.bg_636200_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

След края на войната племената от френския алианс трябва да се договорят с новите господари и през 1761 г. се съгласяват да се срещнат с британците на съвет в Детройт. Британците не желаят да прекъсват предишните връзки с племената, а само да ги адаптират към британската власт. Новият британски командир за Северна Америка, Джефри Амхърст има друго виждане по въпроса. Амхърст повишава цените на стоките, ограничава продажбата на оръжия и боеприпаси и спира ежегодните подаръци за племената. Това е катастрофално решение за мира в целия североизток. След 150 години на непрекъсната търговия индианците са станали силно зависими от европейските стоки и решението на Амхърст всява недоволство сред племената. Напрежението нараства още повече след лошата реколта и епидемия през 1762 г. и недоволството ескалира във Въстанието на Понтиак през 1763 г. Виандотите неохотно се присъединяват към въстанието, но след неуспешната атака на Детройт. Детройт виандот са първите, които сключват мир с британците. Понтиак сключва примирие с командира на Детройт през октомври 1763 г. и се премества в Индиана. През август 1764 г. Охайо виандот също сключват мир с британците.

20231101.bg_636200_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

Заради въстанието британските власти забраняват заселването на запад от Апалачите. Недоволството от тази забрана в британските колонии принуждава властите да започнат нови преговори с ирокезите през 1768 г. за отварянето на Охайо за заселвани. Охайо все още се води ирокезка територия. Договорът е подписан същата година във Форт Стануикс. С него ирокезите отстъпват Охайо на британците и почти веднага хиляди заселници навлизат в западна Пенсилвания, Кентъки и източно Охайо. Племената живеещи там не признават този договор и от 1769 г. шоуните започват да организират съюз с племената, за да спрат настъплението на заселниците. Британски заплахи за война с ирокезите разделят племената и накрая само шоуните, делаварите и минго остават да се борят. В началото на Американската революция британците призовават племената да атакуват селищата в Кентъки и Охайо. През септември 1777 г. обединените виандот, шоуни и минго нападат Форт Хенри (Уилинг – Западна Вирджиния). През 1778 г. виандотите нападат селищата по река Канауа, а през 1780 г. се присъединяват към британските сили и опустошават селищата в Кентъки. През 1782 г. обединените виандот и делавари разбиват войските на Уилям Кроуфорд, който е изпратен да атакува селата на Сандъски.

20231101.bg_636200_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82

Виандот

С приключването на Войната за независимост, виандот могат да разчитат само на 100 боеспособни мъже. Британците призовават съюзниците си да спрат военните действия, но това е невъзможно. Сега Племената Охайо водят своя война срещу „дългите ножове“ и нито британците, нито някой друг е в състояние да ги спре. С втори договор във Форт Стануикс през 1784 г. ирокезите потвърждават по-ранната отстъпка на Охайо. През 1785 г. с договор във Форт Макинтош, виандот, отава, оджибве и делаварите признават американската власт над Охайо в замяна на граница с белите селища. С втори договор от Форт Макинтош през 1786 г. за граница е определена река Охайо. Заселниците не се съобразяват с никакви договори и споразумения с индианците и продължават да навлизат в индианските земи. През януари 1887 г. на съвет във Форт Хармър индианската граница е преместена на река Мъскингъм. Въпреки споразуменията, Вашингтон решава да вземе със сила Охайо и нарежда на генерал Хармър да започне военни действия срещу племената в Охайо. През октомври 1790 г. армията на Хармър е разбита на река Уобаш в североизточна Индиана. Генерал Хармър е свален от поста и на негово място е назначен Артър Сен Клер. През ноември 1791 г. армията на Сен Клер е почти унищожена в западно Охайо. С 600 убити и над 400 ранени това е най-голямото поражение на американската армия във войните с индианците. През 1792 г. Вашингтон изпраща Антъни (Мад) Уейн да поеме командването в Охайо. Вместо да воюва, Уейн първо се опитва да придума едно по едно племената с преговори и обещания да снрат войната. През 1792 Племената Уобаш (пеория, пианкашо, кикапу и уеа) подписват мир с американците. Сауките и фокс също се оттеглят и съюзът на племената в Охайо се разпада. Само Сандъски виандот, минго и шоуните продължават борбата. Окончателният мир е подписан през 1795 г. Резултатът е пълното отказване на индианците от Охайо, с изключение на северозападния ъгъл.

20231101.bg_89850_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Първия полет прототипът Ка-10 извършва на 30 август 1949 г. Общо по време на изпитанията са направени 200 полета, с нальот около 25 часа. През октомври 1950 г. два хеликоптера Ка-10 са предадени за провеждане на държавните изпитания в морски условия на крайцера „Максим Горки“. В хода на изпитанията се потвърждават високите летателни качества на хеликоптера и пригодността му за използване на кораби.

20231101.bg_89850_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

През август 1951 г. е взето решение за производство на неголяма серия от 15 машини за провеждане на войскови изпитания. Целта е по-внимателното изучаване възможностите на Ка-10 при изпълнение на различни тактически задачи на флота. Войсковите изпитания се провеждат в Черно море от специално създадена вeртолетна ескадрила в състава на ВМФ.

20231101.bg_89850_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Хеликоптерът Ка-10 има същата открита съосна схема с контраротиращи винтове и компоновка както Ка-8.

20231101.bg_89850_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Планерът на машината представлява пространствено оформена конструкция от хромирани тръби с диаметър 8 – 18 mm. В централната му част е разположен двигателят и седалката на пилота. Вертикалното оперение на хеликоптера е еднокилово с трапецовидна форма с платнена обшивка.

20231101.bg_89850_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Шасито се състои от два цилиндрични балона с въздух под налягане закрепени на страничните опори. Балоните са направени от двуслойна гумирана тъкан. За повишаване на живучестта са разделени на четири отсека, а на долната им част са залепени листове гума с дебелина 1,5 mm. Шасито позволява на хеликоптера да каца и излита от всякаква повърхност.

20231101.bg_89850_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

На хеликоптера е монтиран двигател АИ-4Г. В предната част на планера е разположен горивният резервоар с вместимост 33 l.

20231101.bg_89850_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Трансмисията се състои от два двигателни разпределителни редуктора, главен вал и система от включваща и храпова муфа. Разпределителният редуктор и колоната на носещите винтове са фиксирани към планера посредством силовия кожух и две странични обтяжки.

20231101.bg_89850_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Главният винт е двоен съосен, като всеки винт е двулопатен. Оста на главния винт се състои от два съосни вала, втулки и щанги на управлението. Витлата имат трапецовидна форма с отрицателна геометрична крива. Произведени са от дървесни композити.

20231101.bg_89850_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0-10

Ка-10

Летателно-навигационното оборудване се състои от указател на скоростта УС-1, висотомер ВД-12, вариометър ВР-10, компас КИ-11, индикатор за оборотите на носещия винт, радиостанция РСИ-3М1. За източник на електрозахранване е използвана акумулаторна батерия.

20231101.bg_403172_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Шингон е будистка школа в Япония, сред основните в страната и наред с тибетските будистки традиции е измежду основните школи на Ваджраяна.

20231101.bg_403172_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Японската дума шингон, произлизаща от китайското жънян, буквално означава „истински думи“, което от своя страна е китайският превод на санскритската дума мантра.

20231101.bg_403172_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Шингон възниква в Япония през периода Хеян (794 – 1185). Монахът Кукай заминава за Китай през 804 г., за да изучава тантрични практики в град Сиан при Худжио, откъдето се връща с множество текстове и произведения на изкуството. С времето развива свой собствен синтез на езотеричните практики и учения, фокусирани върху Буда Вайрочана (или по-точно Махавайрочана Татхагата). Той създава манастира в планината Коя, който става главен манастир за школата Шингон.

20231101.bg_403172_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

През периода Хеян Шингон добива огромна популярност и по-специално сред хеянските благородници и това в голяма степен дава своя дял в литературата и произведенията на изкуството на своето време, като силно повлиява и други общности като например тази на школата Тендай на планината Хией.

20231101.bg_403172_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Ударението, което Шингон поставя върху ритуала, намира подкрепата на благородниците в Киото и особено клана Фудживара. Заради тази заслуга на Шингон са отредени няколко храма в столицата, свързани с политическата власт, в които редовно са провеждани ритуалите на императорското семейство и държавата. Много от тези храмове като Тоджи и Дайгоджи на юг от Киото, както и Джингоджи и Ниннаджи на североизток, стават центрове, развили свои собствени линии на ритуал.

20231101.bg_403172_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Подобно на школата Тендай, която се разклонява на Джодо и Ничирен, през периода Камакура Шингон също се разклонява на 2 главни клона: Коджи Шингон (Стар Шингон) и Шинги Шингон (Нов Шингон). Това деление първоначално възниква заради политическото противопоставяне между Кабукан и фракцията му от свещенослужители, групирани около Дендо-ин, от една страна, и водачите на Конгобуджи, от друга страна.

20231101.bg_403172_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

През началния етап на установяването си в Япония католическият мисионер Франциск Ксаверий е добре приет от монасите на Шингон, тъй като използвал думата Дайчини (японския еквивалент на санскритското име на Буда Вайрочана) за християнския Бог. Когато обаче Ксаверий научава повече за смисловите нюанси на думите, започва да използва думата „Деусу“ (от латинското „Деус“) и едва тогава будистките монаси разбират, че мисионерът проповядва „конкурентна“ религия.

20231101.bg_403172_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

Сред отличителните черти на Шингон, обща и за Тендай (другата, достигнала до днес, езотерична школа), е използването на семенни срички (на санскрит биджа) заедно със съответните символични представяния на Буда аспектите с техните мандали. Използват се 4 вида мандали:

20231101.bg_403172_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD

Шингон

самая-мандала (представяща обетите, свързани със съответните Буда аспекти, във формата на техните мудри и атрибути), и

20231101.bg_760152_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

Премиерната постановка се изнася на 19 януари 1884 г. на сцената на Опера-Комик в Париж. Публиката посреща операта с аплодисменти, някои критици имат въздържана реакция.

20231101.bg_760152_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

При избора на първата изпълнителка на ролята на Манон Масне се спира на известната белгийска певица Мари Хейлброн (Marie Heilbronn). Но след около 80 представления тя умира от перитонит. Масне, за когото Мари Хейлброн се превръща в олицетворение на Манон, дълбоко преживява загубата. Той сваля постановката от репертоара, тъй като не желае да види друга изпълнителка в тази роля. Отнема му 5 години докато акцептира различната Манон и възстанови операта. Но на сцената на Опера-Комик „Манон“ не се поставя почти десет години поради изгарянето на сградата по време на пожар.

20231101.bg_760152_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

В рамките на една година от първата постановка в Париж, през януари на 1885 г., „Манон“ има своята премиера във Великобритания и тя е в Ливърпул. Същата година, на 23 декември, операта се поставя в САЩ от Музикалната академия на Ню Йорк (Academy of Music, New York City). Премиерата на сцената на лондонската Кралска опера е на 19 май 1891 г. Метрополитън опера за първи път поставя „Манон“ на 16 януари 1895 г. Първата постановка в Русия е на 19 декември 1885 г. в Болшой (Каменен) театър в Санкт Петербург.

20231101.bg_760152_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

В България „Манон“ е поставена за пръв път през 1926 г. в Софийската народна опера. Диригент е Тодор Хаджиев, режисьор – П. К. Стойчев.

20231101.bg_760152_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

На верандата на странноприемницата двама богати парижани, Гийо де Морфонтен и Де Бретини, се веселят в компанията на три млади жени, Пусет, Жавот и Розет. В двора гражданите очакват пристигането на дилижанса. Сред тях се разхожда сержантът Леско, който очаква пристигането на своята 15-годишна братовчедка Манон. Дилижансът пристига, от него излиза Манон. Леско за първи път вижда чаровната си братовчедка, той радостно я поздравява. Манон му разказва, че по решение на нейните родители тя отива в манастир заради склонността си към развлечения и безгрижен живот. Леско проявява съчувствие и я оставя, за да се заеме с нейния багаж. Гийо започва да флиртува с Манон. Той ѝ предлага да се възползва от неговата карета и да заминат заедно в Париж. Леско се връща, прекъсва беседата, пропъжда натрапника и казва на Манон, че тя трябва да пази честта на семейството Леско. Той отново оставя братовчедката си, за да се срещне със своите приятели в кръчмата. Манон остава сама с мислите си за бъдещето – тя определено предпочита да опознае живота извън манастирските стени.

20231101.bg_760152_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

Появява се хубав младеж Де Грийо. Той е завършил своето следване в Амиен и се готви да замине за Париж. Де Грийо вижда Манон и е очарован от красотата ѝ. Двамата се влюбват един в друг от пръв поглед. Манон разказва на Де Грийо за своята участ. Те решават да заминат за Париж, използват за това каретата на Гийо. Действието завършва с общо объркване, когато се установява, че Манон и Де Грийо са изчезнали.

20231101.bg_760152_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

Манон и Де Грийо четат писмото, което младежът е написал до баща си с молба за разрешение да се ожени за Манон. Той забелязва в стаята голям букет и ревниво разпитва Манон за него. Манон не смее да признае, че има поклонник в лицето на Де Бретини. Внезапно в стаята нахлуват Леско и преоблеченият като военен Де Бретини. Разгневеният Леско иска да знае, дали намеренията на Де Грийо спрямо Манон са сериозни. Де Грийо го успокоява като показва писмото до баща си. През това време Де Бретини обяснява на Манон, че Де Грийо по заповед на баща му ще бъде отвлечен през нощта, но за нея няма опасност, защото самият Де Бретини ще се погрижи за нея. Леско и Де Бретини излизат.

20231101.bg_760152_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

Доволен, че се е сдобрил с Леско, Де Грийо оставя Манон, за да пусне писмото. Манон е смутена и тъжна, че ще свършат щастливите дни с Де Грийо. Де Грийо се връща и споделя с нея своите мечти за техния живот, когато се оженят. Манон не го предупреждава за предстоящото отвличане.

20231101.bg_760152_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD

Манон

Сред многолюдната тълпа на променадата са Пусет, Жавот и Розет. С тях флиртуват Леско и Гийо. Всички говорят за Манон, която от две години живее с Де Бретини. Гийо иска да я направи своя любовница, Де Бретени му се присмива и предупреждава да не се опитва да прави това. Появява се Манон, заобиколена от своите поклонници. След малко идва старият граф Де Грийо. От неговия разговор с Де Бретини Манон разбира, че младият Де Грийо е постъпил в духовната семинария в Сен Сюлпис и се готви да стане абат. Манон се представя на граф Де Гийо като приятелка на Манон, но той я разпознава и казва, че синът му е забравил за нея. Манон с тъга си спомня за щастливите дни със своя любим. Гийо довежда балерини, за да развлича Манон. Но в мислите на Манон няма място за развлечения. Тя моли Леско за карета и заминава за Сен Сюлпис.

20231101.bg_95981_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

Леринско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Лерин, днес в Гърция.

20231101.bg_95981_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

Леринската каза е административна област в Османската империя, същестувала до попадането на района в границите на Кралство Гърция. Днес територията и е поделена между дем Лерин, дем Суровичево и община Новици, Северна Македония.

20231101.bg_95981_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

Леринска каза обхваща град Лерин с прилежащите към него 53 села, както и нихаите Невеска с 9 села и Рудник с 5 села. Гръцка статистика отбелязва конфесионалното разделение в казата както следва. През 1886 година 23 730 християни (78,4 %) са верни на Цариградската патриаршия, докато другите 6538 (21,6 %) са верни на Българската екзархия. Към 1900 година патриаршистите намаляват до 17 455 (50,9%), докато екзархистите се увеличават на 16 855 (49,1%). Според Васил Кънчов към 1900 година българите съставляват 63% от населението на казата, турците – 20%, арнаутите (албанците) – 7%, власите – 6% и циганите – 5%.

20231101.bg_95981_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата Бач, Добровени, Живойно и Сович преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47 855 души, отразява следните резултати: българи са 20 189 (42,1%) души, турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „руманизондес“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорещото население е съсредоточено изключително в градовете Лерин и Суровичево. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език.

20231101.bg_95981_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28 673 или 52,1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12 628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1 – 5 семейства в село..

20231101.bg_95981_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по спогодбата Калфов – Политис, заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация Гръцки македонски юмрук етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38 562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител Атанасиос Сулиотис се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорещи с гръцко национално самосъзнание“.

20231101.bg_95981_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE

Леринско

Следва периода на управление на Йоанис Метаксас (1936 – 1941 година), когато българският език е забранен официално. Периодът между 1941 – 1949 година е белязан от военни действия като Итало-гръцката война, окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гръцката гражданска война, когато цели села са унищожени, а етническият образ на областта коренно се променя. Въпреки това, масовото присъствие на българския език продължава да притеснява гръцките власти. През 1959 година предприемат кампания, в която цели села са принудени на тържествени клетви никога повече да не говорят български..