Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_177533_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80

Градобор

Димитриос Демердзис (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година

20231101.bg_177533_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80

Градобор

Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина

20231101.bg_177533_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80

Градобор

Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

20231101.bg_177533_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80

Градобор

Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО

20231101.bg_88452_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.

20231101.bg_88452_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

В 1939 година Петре Станков от името на 9 български къщи в Стеблево подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.

20231101.bg_88452_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Стеблево е голямо смесено село на мюсюлмани и православни, като в него има 20 семейства „православни сърби“.

20231101.bg_88452_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове.

20231101.bg_88452_17

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Северна Македония към началото на 90-те години на XX век в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители.

20231101.bg_88452_18

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина

20231101.bg_88452_19

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

Хаджи Пируши (р. 1949), председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „Просперитет Голо бърдо“

20231101.bg_88452_20

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

Харалампи Панов Блажев (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, рота на 7 кумановска дружина, загинал през Първата световна война

20231101.bg_88452_21

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Стеблево

Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 77-83

20231101.bg_180404_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Жѐлин или книжовно Жèлен (, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

20231101.bg_180404_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).

20231101.bg_180404_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета. В османски дефтер от 1530 година, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.

20231101.bg_180404_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

20231101.bg_180404_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.

20231101.bg_180404_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.

20231101.bg_180404_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.

20231101.bg_180404_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.

20231101.bg_180404_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

Желин

Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

20231101.bg_260806_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

През 19 век Цикнихор е българско село във Визенска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Цикнохор (Tziknohor) е село с 90 домакинства и 420 жители българи.

20231101.bg_260806_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Цикнухор силно пострадва. Всичките 100 къщи са ограбени, а населението е избягало.

20231101.bg_260806_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Цикнихор живеят 100 екзархийски български семейства.

20231101.bg_260806_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

По време на Балканската война 4 души от Цикнихор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

20231101.bg_260806_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Димитър Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

20231101.bg_260806_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Михал Митрев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал

20231101.bg_260806_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Янко Николов Скопчанов (Яни Скопчянов, Сколчанов, 1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, загинал през Балканската война

20231101.bg_260806_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Илия Янчев (? – 5.VIII.1903), български революционер от ВМОРО, войвода на смъртната дружина от Мегалево, загинал при атаката срещу турския гарнизон в Цикнихор през Илинденско-Преображенското въстание

20231101.bg_260806_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%80

Цикнихор

Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година.

20231101.bg_243033_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

Богинята Атина е тази, която предрича на Ерехтей, че ще бъде почитан на Акропола като бог. Това той заслужил като водил и спечелил една от първите войни на града със съседната Елевзина. Войската на Елевзина била ръководена от тракиеца Евмолп. Войната не се развивала в полза на Ерехтей и Атина, затова пратеничество в Делфи се върнало с пророчество, че царят и жена му трябва да принесат в жертва една от трите си дъщери (Прокрида, Ортия и Креуза) (или всичките). След като това било сторено, на Ерехтей се удало да убие Евмолп. Евмолп бил син на Посейдон. Затова богът по-късно отмъстил за него, убивайки Ерехтей.

20231101.bg_243033_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

За раждането на Ерехтей се разказва следният мит: Атина отишла при Хефест в ковачницата му, за да поиска да ѝ изкове някакво оръжие. Хефест обаче пламнал от любов към нея. Започнал да я уговаря, но тя му отказала, тогава той започнал да я преследва, за да я насили, но понеже бил куц, богинята успяла да се изплъзне. Възбуденият бог я изцапал със семето си. Тя, погнусена, избърсала семето с вълнен парцал, който захвърлила на земята. От него обаче заченала богинята Гея и родила Ерехтей (името се получава от ἐρόι – вълна и χθόνιος – земен). Атина го отгледала и споделяла светилището си с него. Той имал нещо змийско, което може би е начин да се изрази връзката на Атина с древните атински царе и с плодородната земя. Подобна е и историята на Кекропс, основателят на града, който също е роден от земята и тялото му било наполовина змийско. Раждането от земята и змийското тяло са белези за хтоничен култ (посветен на земно/подземно божество), който е съществувал в дълбока древност.

20231101.bg_243033_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

В историята има и втори цар с това име. Той е син на цар Пандион I и Зевксипа, а самият Пандион е син на Ерихтоний. За да се различава от първия Ерехтей, този се нарича Ерехтей II. За писателите и опетите на V век пр. Хр. той е напълно историческа личност, един от древните атически царе, или пряк наследник на Кекропс, или четвърто поколение след него. Атиняните се наричали потомци на Ерехтей – Ерехтеиди.

20231101.bg_243033_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

Ерехтей II има от жена си Пракситея шестима синове – Кекропс, Пандорос, Метион, Евпаламос, Теспиос и Орнеос – и седем дъщери: Протогенейа, Пандора, Меропе, Прокрида, Креуза, Хтония и Орития.

20231101.bg_243033_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

Според Псевдо-Аполодор, Ерехтей II има брат близнак Бут, който се жени за племенницата си Хтония. Според този мит, двамата братя разделили властта, която наследили от баща си така: Ерехтей II получил властта да управлява града, а Бут властта над религиозните култове. Зет на Ерехтей бил херосът Йон, чиито четирима синове дали имената на атическите фили.

20231101.bg_243033_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

В речта на Ликург против Леократ е приведена една от най-ранните версии на легендата за войната на Атина с Елевзина и саможертвата на една от дъщерите на Ерехтей: по време на царуването на Ерехтей в Атика нахлул Евмолп с тракийска войска. Ерехтей се допитал до оракула в Делфи и прорицателят муказал, че ще надвие нашествениците, ако принесе в жертва една от дъщерите си. Ерехтей изпълнил това и спечелил битката.

20231101.bg_243033_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

Описвайки тези събития Еврипид пише трагедията Ерехтей, поставена на сцената на театъра на Дионис под Акропола, като някои автори предполагат, че представлението е синхронизирано с построяването на Ерехтейона.

20231101.bg_243033_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

В митологията съществуват често по няколко версии за един герой. Наблюдават се и смесвания на герои, хронологични противоречия и несъответствия. Това отразява сложната и многопластова организация на достигналите до нас старогръцки митове, която от своя страна е огледало на обществено-политическото устройство. Съществуването на множество независими полиси и липсата на създаваща единна норма столица позволява значителни вариации в мрежата от вярвания и предания.

20231101.bg_243033_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%B9

Ерехтей

До Класическата епоха Ерехтей и Ерихтоний се неразличими. През 5 век пр. Хр. драматурзите разделят образа на две и обособяват единия и другия в трагедиите си. В центъра на драматическото действие е жертвоприношението на собствената дъщеря. По-разпространена е версията, че Кекропс е първият цар, който основава града и е съдник в спора между Атина и Посейдон за името и закрилника му. Той отсъжда победата на Атина. По-късно, след случката с Хефест, Атина поверява родения от земята (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− + χθων „земя, почва“) Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс – Херза, Пандроза и Аглавра. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака ѝ. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои митове змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като „божествените кекропиди“ – богини на утринната роса. Танцували хоро, което водел Хермес, а Пан им свирил на флейта.

20231101.bg_13474_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Говедарници, Въртинци, Георгинци, Дънковци, Пшенци, Босикинци и др.

20231101.bg_13474_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите „Зидини“ и „Криви падини“ има следи от късноантични селища.

20231101.bg_13474_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

20231101.bg_13474_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г.

20231101.bg_13474_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.

20231101.bg_13474_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено.

20231101.bg_13474_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Оброк „Света Троица“. Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността „Църквище“ при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква.

20231101.bg_13474_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

20231101.bg_13474_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Бъзовица

Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник

20231101.bg_151797_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

Според предание старото село се е намирало в местността Юртлука, но е било изгорено и преместено на днешното му място. Там се намирали и старите турски гробища. Най-ранният османо-турски документ, споменаващ селото под името Сейд огларъ, е от 1541 г. Най-вероятно то е създадено от преселници от съседното село Султан (дн. квартал Невски) и е получило името си от името на първия заселник Сеид (Саид). През селото преминавал път от Преслав за Търново.

20231101.bg_151797_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

Преди Освобождението селото е имало около 50 турски и 3 черкезки къщи. Българи там не са живеели. По време на Освободителната война западно от селото са се водили ожесточени боеве между руснаците и турците, окопите от които дълги години личели в местностите Керезликя и Поляната. По време на сраженията цялото село било изгорено, а жителите му се разбягали към Шумен, Търговище и Омуртаг.

20231101.bg_151797_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

След Освобождението нови жители на селото дошли от Балкана – от селата Беломъжите, Костадини, Лесичарка, Руевци, Съботковци, Габровско, от Бучуковци и Куманите, Тревненско, от Драгойча, Дряновско, и от Дебелец и Каломен, Търновско. Те се препитавали основно от земеделие, коларо-железарство, бъчварство и строителство. В периода 1880 – 1900 г. селото се превръща в българско, след изселването на почти цялото му турско население в Турция. Новите му заселници-балканджии построили своя църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ през 1899 г. от камък. Колю Коев (Кара Колю), бащата на Димо Караколев, дарява земята за построяването на църквата. Селското училище отворя врати през 1882 г.

20231101.bg_151797_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

В навечерието на Балканската война на 2 февруари 1912 селското общинско управление на Сеид и Султан излиза с решение за разпределяне между жителите на двете села на квотата за реквизирани стоки и материали.

20231101.bg_151797_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

През 1934 г. селото е преименувано от Сеид на Сеячи, а на 8 май 1971 г. става квартал на град Попово.

20231101.bg_151797_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

Днес учениците на квартала завършват основното си образование предимно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ на град Попово, защото тяхното квартално училище отдавна е закрито.

20231101.bg_151797_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

Най-страните големи родове на преселниците – балканджии, преди разпадането им на по-малки, били: Караколевците, Бучуковците, Данковците, Кещеретата, Руйовците, Топалята, Токмакчии, Чакалята, Чуфутятя и др. Днес населението на квартала се състои от българи, турци, роми, които живеят съвместно и се препитават основно от земеделие и животновъдство.

20231101.bg_151797_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

Пръв кмет на селото след Освобождението е бил Димо Караколев, участвал след това в Балканската война и загинал заедно с двама от синовете си.

20231101.bg_151797_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B8

Сеячи

В квартал Сеячи функционира Народно читалище „Съзнание“ с Кръжок по дърворезба, Кръжок по рисуване и Кръжок по художествено слово, както и целодневна детска градина. Към читалището са регистрирани и Танцов състав „Веселяче“, Вокално трио „Агра“, Певческа група „Антола“ и Детска певческа група „Орфей“.

20231101.bg_65941_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница – на изток, Петърлаш и Пъскашия – на запад, Цариброд и Бачево – на юг, както и Смиловци – на север.

20231101.bg_65941_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век. В регистър на Видинския санджак от 1454 – 1455 година се споменава пустото село Радевина, намиращо се в каза Шехиркьой (Пирот). В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител Йова Джуджин, който има задължението да предаде на държавата 30 овце. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Тошко Йовкин, Дане Йовкин и Дойне Куин.

20231101.bg_65941_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.

20231101.bg_65941_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

20231101.bg_65941_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционна организация (ВЗРО) "Въртоп„. От Радейна е един от най-видните членове и организатори на „Въртоп“, Нацко Илиев.

20231101.bg_65941_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

През 1895 година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875 – 1944) от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черногорци, а от 1937 до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От 1941 до 1976 година обучението е предимно на български език, учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на Втората световна война). През 1976 година основното училище в селото е закрито.

20231101.bg_65941_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

През 1970 година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.

20231101.bg_65941_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:

20231101.bg_65941_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Радейна

През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села – предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.

20231101.bg_774921_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Наздравицата (още тост) е ритуал, при който напитка, най-често алкохолна, се приема като израз на почит или добра воля. Терминът може да се приложи към лицето или нещо, което е почитано, взетата напитка или словесният израз, придружаващ напитката. По този начин човек може да бъде „тостът на вечерта“, известен още като „Тостмайстор“ (термин в САЩ от 20 век), за когото някой „предлага наздравица“, за да поздрави и трето лице в съгласие произнася „Наздраве!“. Ритуалът формира основата на литературния и изпълнителски жанр, за който добре известен пример е „Към бебетата“ на Марк Твен.

20231101.bg_774921_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Наздравицата, описана в тази статия, се корени в западната култура, но някои култури извън тази сфера имат свои собствени традиции, в които консумирането на напитка е свързано с идеи за празнуване и чест. Докато физическият и словесен ритуал на тоста може да бъде сложен и формален, просто вдигането на чашата към някого или нещо и след това пиенето също е по същество „вдигане на тост“, като жест на добронамереност към посочения човек или нещо.

20231101.bg_774921_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Според различни апокрифни истории обичаят да се докосват стъклените чаши се е развил от опасения за отравяне. Лекото чукване на чаши една в друга би накарало всяка напитка да се разлее в останалите (макар че няма реални доказателства за такъв произход). Според други истории думата тост се свързва с обичая през 17 век, базиран на ароматизиране на напитките с препечен хляб ( – „препечен хляб“). Думата първоначално се отнася до дамата, в чиято чест е предложена напитката, като името ѝ фигуративно се разглежда като ароматизиращата напитка. Международният наръчник по алкохол и култура казва, че наздравицата „вероятно е светски остатък от древни жертвоприношения, в които свещена течност е била предлагана на боговете: кръв или вино в замяна на желание, молитва, обобщена в думите „дълъг живот!“ или „за Вашето здраве!““.

20231101.bg_774921_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Наздравиците могат да бъдат тържествени, сантиментални, хумористични, неприлични, или обидни. Практиката да се съобщава за намерение да се направи наздравица и да се подаде сигнал за тишина чрез почукване на чашата, макар и често срещана, се смята от някои авторитети за груба.

20231101.bg_774921_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Освен при много малки и неформални събирания, тост се предлага на място. По време на събиране никой не трябва да предлага наздравица за почетния гост, докато домакинът не е имал възможност да го направи. В англоговорящите страни гостите могат да сигнализират, че одобряват тоста, като казват „чуй чуй“. Почитаният не бива нито да стои, нито да пие, но след наздравицата трябва да се изправи, за да благодари на този, който е предложил тоста, и да вземе питие, като може да върне на свой ред тост. Тъй като наздравиците могат да се появят в дълги серии, опитни участници често се уверяват, че оставят достатъчно вино в чашата, за да позволят участие в многобройни тостове.

20231101.bg_774921_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Поставянето на чашата, преди наздравицата да приключи, или просто държането на чашата, без да се пие, се смята за невъзпитано, което предполага, че човек не споделя благосклонните чувства, изразени в тоста, нито единението и приятелството, подразбиращи се за тоста. Дори на непиещите се препоръчва да не отказват да се налее вино за тоста. Изливането на съдържанието не се препоръчва.

20231101.bg_774921_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

Наздравицата традиционно включва алкохолни напитки. Шампанското (или поне някакво разнообразие от пенливо вино) се счита за особено празнично и е широко свързано с новечерието на Нова година и други тържества. В днешно време много хора заместват алкохолните напитки с пенлив плодов сок (често опакован в бутилки в стил шампанско), а мнозина авторитети смятат за напълно приемливо и участие в тост, докато пиете вода. Наздравицата с празна чаша може да се разглежда от някои като приемливо поведение за непиещия, макар че да се преструваш, че пиеш от такава чаша, вероятно би било сметнато за нелепо. Човекът, който дава тост, никога не трябва да прави това с празна чаша, дори ако чашата не съдържа нищо повече от вода.

20231101.bg_774921_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

В различни култури по цял свят наздравицата е често срещано явление и ако не го практикувате, това може да е нарушение на етикета. Общата тема на наздравицата е „късмет“ или „добро здраве“. На официални ястия в определени страни от Общността на нациите първият тост, който се предлага, традиционно е Лоялният тост – поздрав към държавния глава на държавата (Елизабет II), в която се провежда официално събиране. Това може да бъде приспособено в други страни, за да се предаде лоялният тост към съответния държавен глава.

20231101.bg_774921_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Наздравица

арменски: „Կենաց“ или „Կենացդ“ ( kenats / genats или kenatst / genatst , „to life“ или "to your живот ")

20231101.bg_14581_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

След Кримската война в северния край на селото се преселват татари от Хърсово, а в две махали южно от селото се настаняват черкези. Наблизо е имало и черкезка джамия. Още по на юг, близо до селището на Висока поляна, те основават голямо селище. По време на Освободителната война черкезите се изселват от българските земи. Предание гласи, че когато са напускали землището в посока на Висока поляна, те били дебнати от българина Коджабаджак. Когато един от черкезите се върнал да прибере скритото си имане, бил убит от българина. По-късно на същото място Коджабаджак построил воденица, част от колелото и улеят на която си личат и днес.

20231101.bg_14581_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

че в джамийския двор е имало полумасивна сграда от 130 м2 застроена площ, която е била турско училище. В Про­токола на Изпълкома на ОК от 11 януари 1962 г. е отбелязано, че старото турско училище е паянтова сграда, която не се използва от години и е пред срут­ване. Училището е наименувано „В. И. Ленин“ на 22.1\Л1960 г.

20231101.bg_14581_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

Според една справка, където не се цитира източник, през 1880-81 г. е открито частно българско училище от група българи ― Стоян Атанасов, Тахо Илиев, Стоян Илиев и др.

20231101.bg_14581_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

Според други недостатъчни данни, българското първоначално учили­ще е основано през 1906 г., именувано е на 10.Х.1932 г. „Царица Йоана“. Не е известно кога започва да функционира като прогимназия, но през учебната 1962/63 г. учениците в осми клас пътуват за Самуил, а през учебната 1972/73 г. се закриват прогимназиалните класове и училището остава да функционира като НУ „Васил Левски“. Закрито е със Заповед № РД -14-11/04.04.1995 г. на МОН и учениците са прехвърлени в самуилското учили­ще.

20231101.bg_14581_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

В двора на училището се построява детска градина, която спира да функционира през 2000 г. От 2006 г. Общинският съвет взема решение то да се преустрои на Защитено жилище за възрастни с умствени увре­ждания. Предоставяйки базата на Сдружение с нестопанска цел „Цен­тър за социални инициативи и образователни програми“, която кандида­тства и печели проект за неговото преустройство и основен ремонт от холандската фондация „Лале“, започва новият живот на сградата като социален дом

20231101.bg_14581_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

Според Протокол № 2 от 4.Х.1927 г. става известно, че в архива на читалището е запазена само една книжка, според която първият опит за учре­дяване на читалищна организация е направен през 1902 г. Тя е функциони­рала слабо и скоро бива закрита. Нов опит е направен на 20.Х1.1921 г., когато в една от стаите на Общинското управление /ста­рото училище/ се събират за възстановяване на читалище „Развитие“. Избрано е читалищно настоятелство с председател Никола Папуров, секретар-домакин Тодор Вълнаров, касиер Велико Илиев и допълнителни членове – Илия Димитров и Стоян Добрев. За библиотекар е избран То­дор Христов. Тази организация е закрита през 1922 г. Последният и вече успешен опит за възстановяване е на 27 януари 1927 г., когато 19 души се събират и избират читалищно настоятелство в състав: Димитър Занев – пред­седател, Борис Юрданов, Петър Христов, Господин Каров, Христо Смедков и Михаил Стоянов. Читалището се помещава в една от стаите на Кредитна кооперация „Победа“. Макар и трудно – с малко членове, липса на средства, читалището успява да се запази и е регистрирано на 20.11.1928 г. под № 2682 от МВРНЗ. През 1931 г. то е оземлено с 50 дка земя от Дирекция на ТЗС. Започват да разпращат писма с молби за парична подк­репа до различни места. Абонират се за вестници, продават керемиди, вършина, дърва, стари вестници, събират наеми от читалищните ниви, организират вечеринки и др. Появява се желание за изграждане на читали­щна сграда. Липсват сведения от 1938 г. до 1948 г., но от по-късни про­токоли става ясно, че читалището вече има сграда, 1,5 дка дворно място, оградено с тараби, място за кафеджия, 125 стола и че радиото не работи. През 1948 г. са унищожени 200 т. литература като фашистка. Поради забрана за отдаването им на търг, нивите са дадени за ползване на Всестранна кооперация „Победа“. По времето на социализма читалището раз­вива активна дейност, а след демократични­те промени се полагат усилия за основно ремонтиране на сгра­дата.

20231101.bg_14581_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

Селото е електрифицирано в периода от 1960 до 1963 г., а процесът на основното водоснабдяване е от 1962 до 1964 г. В края на 80-те години на XIX век е направен проект за дълбок сондаж, от който да се изпраща вода към кулата в Самуил, като част от проекта се реализира, но впоследствие е изоставен от близо 15 години.

20231101.bg_14581_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

През 1982 г. се работи по завършването на шосето Самуил – Кривица. Тогава се подготвя зърноплощадка в стопанския двор, силажохранилище, ограждане на училището и детската градина, както и направа на спортна площадка. Предвижда се строителството на търговска сграда и се работи по завършването на фелдшерски здравен пункт. В селото се построява баня, детска кухня и ритуална зала.

20231101.bg_14581_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Кривица

На 21 септември 1950 г. е учредено ТКЗС „9-и септември“, с пръв председател Михаил Стоянов. През 1958 г. то е включено със земли­щето си в основаното ОТКЗС „Девети септември“ – Самуил. Поради неблагоприятните природоклимитични условия, в част от населените места се отглеждат само зърнени и фуражни култури. На 12 септември 1970 г. преминава към АПК „Висил Танчев“. С решение на Министерския съвет от 9 май 1974 г., то преустановява дейността си, а землището на селото преминава към АПК „Шап Хираланов" ― Лозница. След оформянето на селищната система през 1979 г., е основано АПК „Васил Тинчев“ – Самуил, в състава на който е включено и с. Криви­ца. АПК преустановява дейността си към края на 1989 г., след което на 1 декември 1989 г. в Самуил е учредено ТКЗС „Девети септември“. То включва и землището на с. Кривица. Ликвидирано е през 1992 г. Тогава в селото ос учредява ЗК „Зора“ с председател Зайде Салимова

20231101.bg_444190_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Якорудчани (единствено число якорудчанин/якорудчанка) са жителите на град Якоруда, България. Това е списък на най-известните от тях.

20231101.bg_444190_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Ганчо Атанасов (1889 - ?) македоно-одрински опълченец, 1 на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 6 юли 1913 година до 10 март 1914

20231101.bg_444190_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Георги Паланков, главен снабдител с дървен материал на строежа на катедралата „Свети Александър Невски“ в София

20231101.bg_444190_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Иван Ананиев, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

20231101.bg_444190_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Никола Т. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, I клас, четата на Иван Вапцаров, 2 рота на Лозенградската паризанска дружина, 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

20231101.bg_444190_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Павел Филипов Попов (1886 - 1924), завършил строително инженерство в Карлсруе.Приравнен капитан в Българската армия през Първата световна война

20231101.bg_444190_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Светослав Николов Седлов (10 септември 1915 - ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет

20231101.bg_444190_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Стефан Лазаров, български опълченец, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 14 май 1877 година, умрял преди 1918 г.

20231101.bg_444190_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B4%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Якорудчани

Илия Колев (? – 1927), един от инициаторите за възстановяването на читалището в Якоруда (8 октомври 1922 г.), на което е председател до 1927 година. Председател е и на Управителния съвет на първата кооперация в Якоруда – „Земеделческо-спестовно земеделско сдружение Бъдещност“.

20231101.bg_368323_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Макронисос е неголям скалист остров на 50 км в морето югоизточно от Атина. Намира се на 3 км източно-югоизточно от брега край гр. Лаврио. След него на ок. 15 км в същата посока е разположен по-големият о. Кеа.

20231101.bg_368323_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Административно е включен в ном Цикладски острови, но не е част от архипелага. Днес практически е необитаем. Има удължена форма в направление югозапад – североизток. Дълъг е 13 км, широк е 500 м. Обща площ ок. 18 кв. км. Най-високата точка е на 281 m. в северната част. Има 28 километра брегова линия. Разполага с няколко извора, които често пресъхват.

20231101.bg_368323_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

В пролива между островите Макронисос и Кеа на 21 ноември 1916 г. след експлозия (вероятно от мина) потъва „Британик“ - британският кораб-близнак на злополучния „Титаник“. Това е най-големият кораб, загубен през Първата световна война.

20231101.bg_368323_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Макар и първоначално да е предназначен за пътнически превози, заради войната е използван като болница с екипаж 860 души и капацитет 675 души – ранени (300) и медицински персонал. На борда не е имало цивилни граждани. Загиват 30 души.

20231101.bg_368323_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

Тук гръцкото правителство през пролетта на 1947 г. създава най-големия концлагер на Балканите. В него са хвърлени огромен брой егейски българи. Много от тях, включително непълнолетни, са избити или загиват от нечовешките условия и изтезанията на гръцката жандармерия, под чието ведомство са концлагерът и военният затвор, образуващи мрачния комплекс Макронисос. Оцелелите остават осакатени, ослепели и душевно смазани хора, доживотни инвалиди.

20231101.bg_368323_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%81

Макронисос

В концлагера попадат и хора от други ентически малцинства и неудобни за властта гърци като поета Янис Рицос, композитора Микис Теодоракис и пр., но на много от тях нечовешките издевателства са спестени, за разлика от беломорските българи, чиято единствена вина най-вече е, че не желаят незабавно да се погърчат.