_id
stringlengths 17
22
| url
stringlengths 31
795
| title
stringlengths 1
136
| text
stringlengths 100
19.6k
|
|---|---|---|---|
20231101.bg_561045_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Чертежите за новия танк обаче се забавят до пролетта на 1941 г., появяват се трудности и в производството и първите танкове постъпват в армейските части едва през май 1942 г. |
20231101.bg_561045_3 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Корпусът и куполата на танка са изградени от валцувани бронирани листове, съединени с нитове. Дебелината на бронята на челните листове на корпуса и куполата е 50 – 60 mm, на бордовете и задната част на корпуса – 25 mm, дъното и горната част на корпуса – 25 и 8 mm. Компоновката е класическа – в предната част на корпуса се намира отделението за управление, в средната част, където е куполата – бойното отделение и в задната част – моторно-трансмисионното отделение. В предната лява част е разположен картечар, а вдясно от него е механик-водачът. В купола вдясно се намират командирът и мерачът, а вляво – пълначът. |
20231101.bg_561045_4 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | От 1944 г. на танковете и самоходните оръдия на тяхната основа се монтират 8-mm защитни екрани на бордовете и куполата от решетъчен тип. |
20231101.bg_561045_5 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Ходовата част от всяка страна се състои от 8 гумирани опорни ролки, които са сдвоени в 4 тельожки, 4 гумирани поддържащи ролки, водещо и направляващо колело. Между направляващото колело и първата двойка опорни ролки е разположено допълнителна сдвоена ролка, облекчаваща преодоляването на вертикални препятствия. Окачването е с листови ресори. Водещото колело е разположено в задната част, а направляващото в предната. |
20231101.bg_561045_6 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Основното въоръжение на танка се състои от 40-mm оръдие 41M/L51 MAVAG с боекомплект от 101 изстрела, което заменя оригиналното 47-mm оръдие на Т-21. Тъй като то се оказва доста слабо за борба със съвременните танкове, на модификацията Turán II е монтирано късоцевно 75-mm оръдие 41M/L25 MAVAG с боекомплект 56 изстрела. |
20231101.bg_561045_7 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Като допълнително въоръжение танкът разполага с две 7,92-mm картечници Gebauer 1934/40.M – едната е сдвоена с оръдието, а другата е монтирана в челния брониран лист на борда. Боекомплектът за картечниците е 3000 патрона. |
20231101.bg_561045_8 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Двигателят е 8-цилиндров V-образен карбураторен двигател Manfred Weiss Z – Turan с мощност 265 к.с. при 2200 об/мин. Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Резервоарът е с обем 265 l, обезпечаващ 165 km запас на ход. |
20231101.bg_561045_9 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Трансмисията се състои от многодисков фрикцион със сухо триене, 6-скоростна кутия, планетарен механизъм за завиване. Управлението се осъществява чрез пневматичен сервопривод, като е предвиден и резервен механичен привод. |
20231101.bg_561045_10 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | За наблюдение се използват 6 перископични триплексови призми. Танкът е оборудван с радиостанция R/5a, която се намира в лявата част на куполата. Командирските версии на танковете разполагат с допълнителна радиостанция R/4T, с антена, която е изведена в задната част на корпуса. |
20231101.bg_561045_11 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Известен е и като Turán I. Това е първоначална версия на танка, разработена на основата на експерименталния чехословашки модел Т-21. За разлика от оригинала чехословашкото въоръжение е заменено с унгарско – 47-mm оръдие Škoda A9 vz. 38 е заменено с 40-mm оръдие 41M/L51 MAVAG, а 7,92-mm картечници ZB-53 vz. 37 на Zbrojovka Brno са заменени с унгарските 7,92-mm картечници Gebauer 1934/40.M. Бронировката е усилена, променени са командирската куполка и оптиката, както и двигателят и охлаждащата система. Общо от тази версия са произведени 285 машини. |
20231101.bg_561045_12 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Командирска версия на 40M Turán. Известен е и като Turán I R.K.. Добавена е допълнителна радиостанция R/4T за сметка на намален боекомплект. Куполата и командирската куполка са преработени и с увеличена височина. |
20231101.bg_561045_13 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Известен е и като Turán II. Разработката му започва още през 1941 г. преди пускането в серийно производство на 40M Turán. С цел подобряване огневата мощ на танка по подобие на германския Panzerkampfwagen IV на него се монтира късоцевно 75-mm оръдие 41.M/L25 MAVAG. Боекомплектът е намален на 56 изстрела. Масата му нараства на 19,2 t. Приет е на въоръжение през 1942 г., а серийното му производство започва през 1943 г. Общо от тази версия са произведени 139 машини. |
20231101.bg_561045_14 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Командирска версия на Turán II. Оборудван е с 3 радиостанции – унгарските R/5a, R/4T и германската FuG 16. Оръдието и сдвоената картечници са премахнати и заменени с дървени макети. |
20231101.bg_561045_15 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Опитна разработка с дългостволно 75-mm оръдие с дулен спирач от края на 1943 г. Построен е само един екземпляр. |
20231101.bg_561045_16 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Самоходно 75-mm щурмово оръдие с дължина 43 калибъра, разработено през 1944 г. Построен е само един прототип. |
20231101.bg_561045_17 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Самоходна артилерийска установка, въоръжена със 105-mm 40M L/20 гаубица с боекомплект 42 изстрела. Екипажът е от 4 души. Наименована е в чест на Миклош Зрини (1506 – 1564), отличил се във войните срещу Османската империя и защитата на Сигетвар. Произведени са между 40 и 66 машини. |
20231101.bg_561045_18 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Танковете Turán I постъпват в унгарската армия през 1942 г., а Turán II през 1943 г. С тях са окомплектовани 1-ва и 2-ра танкови дивизии и 1 кавалерийска дивизия. Активни бойни действия танковете започват едва през 1944 г. в Галиция. На 17 април 1-ва танкова дивизия контраатакувала войските на РККА в направление от Солотвино към Коломия. Това е първото сражение с използване на танкове Turán, като при него са загубени 30 машини. След сражения през август-септември 1944 г. в района на Станислав и понасяне на тежки загуби 1-ва танкова дивизия е изтеглена в тила. 1-ва кавалерийска дивизия се сражава през юни 1944 г. в Източна Полша. При отстъплението си губи всичките си танкове и е изтеглена в Унгария. |
20231101.bg_561045_19 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | През октомври 1944 г. и трите бойни формации, използващи танкове Turán, се сражават в района на Дебрецен, където задържат временно настъплението на съветската армия на рубежа на река Тиса. От 30 октомври участват в боевете за Будапеща и към април 1945 г. танковите съединения прекратяват съществуването си. |
20231101.bg_561045_20 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | До 9 септември 1944 г. в българската армия не са доставяни унгарски танкове и самоходни оръдия. По време на втората фаза на т.нар. Отечествена война 1944 – 45 г. на Първа българска армия от складовете на Трети украински фронт на 17 март 1945 г. е предаден един трофеен танк от командирската версия 40M Turán R.K. Зачислен е към Първа армейска бронирана дружина като танк „Венгер“. Заедно с две италиански трофейни 47-mm самоходни артилерийски установки Semovente da 47/32 (заведени като „бронирана кола СПА“) е формиран лек брониран разузнавателен взвод към разузнавателната рота на Бронираната дружина. След края на войната вероятно танкът е бракуван и претопен. |
20231101.bg_561045_21 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%20%28%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%29 | Туран (танк) | Restayn, Jean. WWII Tank Encyclopaedia in Color 1939 – 45. Casemate Pub & Book Dist Llc, 2008, ISBN 978-2-915239-47-8. |
20231101.bg_561055_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%AE%D0%BD%D0%B8%D0%B9%20%D0%91%D0%B0%D1%81 | Базилика на Юний Бас | Базиликата на Юний Бас () е построена в Рим през 4 век от политика на Римската империя Юний Аний Бас от род Ании, преториански префект (318 – 331), консул през 331 г. |
20231101.bg_561055_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%AE%D0%BD%D0%B8%D0%B9%20%D0%91%D0%B0%D1%81 | Базилика на Юний Бас | Юний Бас, когато е консул, построява през 331 г. в Рим базилика на хълма Есквилин, наричана „Базилика на Юний Бас“, в която е запазено неговото изображение. През 5 век по времето на папа Симплиций (468 – 483) тя е преименувана на църква Сант'Андреа Катабарбара на виа Наполеоне III. |
20231101.bg_561055_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%AE%D0%BD%D0%B8%D0%B9%20%D0%91%D0%B0%D1%81 | Базилика на Юний Бас | Filippo Coarelli: Guida archeologica di Roma, Arnoldo Mondadori Editore, Verona 1984, ISBN 2-01-235428-9 |
20231101.bg_561055_3 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%AE%D0%BD%D0%B8%D0%B9%20%D0%91%D0%B0%D1%81 | Базилика на Юний Бас | Ranuccio Bianchi Bandinelli, Mario Torelli: L'arte dell'antichità classica, Etruria-Roma, Utet, Turin, 1976 |
20231101.bg_561056_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Мариан Фредриксон () е шведска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанра исторически роман. |
20231101.bg_561056_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Мариан Лилемур Першон Фредриксон е родена на 28 март 1927 г. в Гьотеборг, Швеция, в работническо семейство. Баща ѝ е корабостроител, а майка ѝ е домакиня. Учи в пансион за момичета. |
20231101.bg_561056_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Започва журналистическата си кариера във вестник „Гьотеборг“. Среща съпруга си Свен Фредриксон, който е морски капитан. Тръгва с него да пътува и се женят през 1949 г. в Генуа. Имат две дъщери. Живеят първоначално в Рослаген. |
20231101.bg_561056_3 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | В периода 1962-1974 г. работи за издателската къща „Ahlen & Akerlund“ в Стокхолм, където стига до главен редактор. През 1974 г. започва работа като колумнист във вестник „Свенска Дагбладет“, където в рубриката „Днешна страница“ коментира теми за психология, емоции, социални и екзистенциални въпроси. Пенсионира се през 1987 г. и се посвещава изцяло на писателската си кариера. |
20231101.bg_561056_4 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | На 40 години преживява дълбока депресия. След 2 години лечение я преодолява и същевременно започва да пише. Първият ѝ роман „Evas bok“ (Книгата на Ева) е публикуван през 1980 г. Следват „Kains bok“ (Книгата на Каин) и „Noreas Saga“ (Сага за Нореа), които оформят поредицата „Децата на Рая“. |
20231101.bg_561056_5 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | През 2011 г. романът ѝ „Simon och ekarna“ (Симон и дъбовете) е екранизиран в едноименния филм с участието на Бил Скарсгард, Хелен Шьохолм, Джонатан Уоктер и Ян Йозеф Лиферс. |
20231101.bg_561056_6 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Произведенията на писателката са преведени на 47 езика и са издадени в над 17 милиона екземпляра по света. Повечето от книгите ѝ са базирани на библейските истории. Централна тема в творчеството ѝ е приятелство, защото тя смята, че „приятелство ще бъде по-важно от любовта“ в бъдеще. Главните герои в романите ѝ са силни жени, често с психически способности. Чрез тях писателката развива тезата, че жените в древността са имали голямо влияние в религията и духовността. |
20231101.bg_561056_7 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Hanna och Johanna (1994) – награда за автор и книга на годинатаДъщерите на Ханна, изд.: „Обсидиан“, София (1999), прев. Теодора Джебарова, Антоанета Ковачка |
20231101.bg_561056_8 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%20%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD | Мариан Фредриксон | Enligt Maria Magdalena (1997)Според Мария Магдалена, изд.: „Обсидиан“, София (2000), прев. Анюта Качева |
20231101.bg_561057_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Скалните пчелни кошери () са конусовидни риолитни скални образувания вследствие на вулканична активност през Миоцена с изсечени трапецовидни ниши в района на планината Бюк (Bükk), Унгария. |
20231101.bg_561057_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Регистрирани са над 400 на територията на Унгария. Трапецовидните издълбавания в скалите са идентични с подобни обекти открити на територията на Северна Македония, България, Турция и Иран. |
20231101.bg_561057_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Унгарските историци са възприели, че тези съоръжения са използвани за пчелни кошери в древността, но все още не са отговорили на въпроса от кого. |
20231101.bg_561057_3 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Местното население в района на Егер през вековете е дало различни наименования на скалните образувания – Скални пчелни кошери, Скални идоли, Слепи камъни, Дяволски кули, Дяволски камъни, Каменни дракони и др. Първият изследовател на обектите е Гюла Бартолош, който ги определя като надгробни паметници. По-късно Саб Андор дава наименованието „Kaptárkő“ – „кошери/кошерчета“. |
20231101.bg_561057_4 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Размерите на трапецовидните ниши в повечето случаи са 60 см. височина, 30 см. ширина и 25 – 30 см. дълбочина. При голяма част от нишите се наблюдава и рамка, което според някои изследователи е сигурен белег че нишите са имали капаци. |
20231101.bg_561057_5 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | Най-голямата гъстота на разпространение на мегалитните паметници е в Североизточна Унгария в горите Бюкаля в близост до град Егер на територията на планината Бюк. Трапецовидни ниши са регистрирани по хълмовете на Буда, планините Вишеград и Пилис. |
20231101.bg_561057_6 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B8 | Скални пчелни кошери | В началото на 1960-те години са правени археологически разкопки около някои от обектите в района на Szomolya, но не са открити конкретни данни за период, в който тези обекти могат да бъдат датирани. |
20231101.bg_561059_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callogobius%20clitellus | Callogobius clitellus | Callogobius clitellus е вид бодлоперка от семейство Попчеви (Gobiidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561059_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callogobius%20clitellus | Callogobius clitellus | Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на морета, заливи и рифове. Среща се на дълбочина от 3 до 21 m, при температура на водата от 24,2 до 28,9 °C и соленост 32,2 – 34,2 ‰. |
20231101.bg_561062_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callopanchax%20monroviae | Callopanchax monroviae | Callopanchax monroviae е вид лъчеперка от семейство Nothobranchiidae. Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561086_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B8 | Хърватиничи | Неин основоположник е Хърватин, кнез на Долни край през 1299 – 1304 година. Първоначално Хърватиничите са васали на Хърватското кралство, а след 1322 година – на Босненското кралство. Най-голямо могъщество достигат при Хървое Вукчич Хърватинич (1350 – 1416), който завладява обширни територии до Далмация и се обявява за велик войвода на Босна и бан на Хърватия. Последните сведения за тях са от 1476 година, когато членът на династията Матия Войсалич, поставен от османците за крал на Босна, е отстранен от трона. |
20231101.bg_561087_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20LC87 | Лола LC87 | Лола LC87 е болид от Формула 1, конструиран от Лола, с който отбора на Ларус участва през сезон 1987. Той е пилотиран от Филип Алио и Яник Далмас. |
20231101.bg_561087_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20LC87 | Лола LC87 | Болидът е подобрена версия на болидите които Лола конструира за Формула 3000, но с дълго междуосие и по-голям резервоар. Пилотиран от бившия пилот на Лижие, Филип Алио, отборът прави своя дебют в ГП на Сан Марино. Отборът постига и първите си точки в Силвърстоун, където Алио финишра 6-и, следвани от още две шести места в Ещорил и Херес. От ГП на Мексико, Ларус пусна в употреба и втори болид за друг френски пилот, Яник Далмас. Далмас постигна най-добрия си резултат в последния кръг в Аделейд, където финишира 5-и, но не взе точки, поради факта че Ларус участва само с един болид за целия сезон. |
20231101.bg_561087_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20LC87 | Лола LC87 | Ларус постига общо три точки, за да се класира на девето място при конструкторите, докато при отделния шампионат за атмосферни двигатели се класира втори с 43 точки. |
20231101.bg_561091_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callorhinchus%20callorynchus | Callorhinchus callorynchus | Callorhinchus callorynchus е вид химер от семейство Callorhinchidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561091_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callorhinchus%20callorynchus | Callorhinchus callorynchus | Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на морета и заливи. Среща се на дълбочина от 10 до 116 m, при температура на водата от 3,2 до 17,1 °C и соленост 33,2 – 35,1 ‰. |
20231101.bg_561105_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%20%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD | Заливна риба слон | Заливната риба слон (Callorhinchus capensis) е вид химер от семейство Callorhinchidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561105_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%20%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD | Заливна риба слон | Обитава крайбрежията на океани и морета. Среща се на дълбочина от 10 до 374 m, при температура на водата от 6,1 до 20,5 °C и соленост 34,4 — 35,4 ‰. |
20231101.bg_561109_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20adamsi | Callosciurus adamsi | Callosciurus adamsi е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561110_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20baluensis | Callosciurus baluensis | Callosciurus baluensis е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561111_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20caniceps | Callosciurus caniceps | Callosciurus caniceps е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561112_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20finlaysonii | Callosciurus finlaysonii | Callosciurus finlaysonii е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561113_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20inornatus | Callosciurus inornatus | Callosciurus inornatus е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561114_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20melanogaster | Callosciurus melanogaster | Callosciurus melanogaster е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561115_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20nigrovittatus | Callosciurus nigrovittatus | Callosciurus nigrovittatus е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът е почти застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561116_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%20%28%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F%20%D0%91%D0%BB%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%29 | Дъбовете (Илия Блъсково) | Дъбовете е защитена местност, разположена западно от село Илия Блъсково, Община Шумен. Заема площ от 5 декара. Създадена е с цел опазване на вековна гора от летен дъб на възраст около 200 години. В местността растат близо 50 вековни дървета като са забранени всякакви действия, като нараняване на стъблото, кастрене, чупене на клони, които биха довели до повреждане или унищожаването им. |
20231101.bg_561117_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20notatus | Callosciurus notatus | Callosciurus notatus е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561117_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20notatus | Callosciurus notatus | Разпространен е в Бруней, Индонезия (Бали, Калимантан, Малки Зондски острови, Суматра и Ява), Малайзия (Западна Малайзия), Сингапур и Тайланд. |
20231101.bg_561117_2 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20notatus | Callosciurus notatus | Обитава градски и гористи местности, градини, храсталаци и плантации в райони с тропически климат. Среща се на надморска височина от 17 до 61,6 m. |
20231101.bg_561118_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20phayrei | Callosciurus phayrei | Callosciurus phayrei е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561119_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82 | Катерица на Превост | Катерицата на Превост (Callosciurus prevostii) е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561120_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20pygerythrus | Callosciurus pygerythrus | Callosciurus pygerythrus е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561120_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20pygerythrus | Callosciurus pygerythrus | Обитава гористи местности, градини, храсталаци и плантации в райони с тропически, умерен и субтропичен климат. |
20231101.bg_561121_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callosciurus%20quinquestriatus | Callosciurus quinquestriatus | Callosciurus quinquestriatus е вид гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Видът е почти застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561123_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F | Малайска щитомуцунеста змия | Малайската щитомуцунеста змия (Calloselasma rhodostoma) е вид змия от семейство Отровници (Viperidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561123_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F | Малайска щитомуцунеста змия | Разпространен е във Виетнам, Индонезия (Ява), Камбоджа, Лаос, Малайзия (Западна Малайзия) и Тайланд. |
20231101.bg_561135_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Glyphoglossus%20yunnanensis | Glyphoglossus yunnanensis | Glyphoglossus yunnanensis е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561140_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20comptus | Callulops comptus | Callulops comptus е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561141_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20doriae | Callulops doriae | Callulops doriae е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561143_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20fuscus | Callulops fuscus | Обитава гористи местности, крайбрежия, плажове, блата, мочурища и тресавища в райони с тропически и субтропичен климат. |
20231101.bg_561145_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20humicola | Callulops humicola | Callulops humicola е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561146_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20kopsteini | Callulops kopsteini | Callulops kopsteini е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561148_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20personatus | Callulops personatus | Callulops personatus е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561149_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20robustus | Callulops robustus | Callulops robustus е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561151_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20stictogaster | Callulops stictogaster | Callulops stictogaster е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561151_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20stictogaster | Callulops stictogaster | Обитава гористи местности, планини, възвишения, склонове и плата в райони с тропически и субтропичен климат. |
20231101.bg_561152_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20wilhelmanus | Callulops wilhelmanus | Callulops wilhelmanus е вид жаба от семейство Тесноусти жаби (Microhylidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561152_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Callulops%20wilhelmanus | Callulops wilhelmanus | Обитава гористи местности, планини, възвишения, градини и плата в райони с тропически и субтропичен климат. |
20231101.bg_561156_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calodactylodes%20aureus | Calodactylodes aureus | Calodactylodes aureus е вид влечуго от семейство Геконови (Gekkonidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561162_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calomyscus%20bailwardi | Calomyscus bailwardi | Calomyscus bailwardi е вид гризач от семейство Мишкови (Muridae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561167_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20angustipennis | Calopteryx angustipennis | Calopteryx angustipennis е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561167_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20angustipennis | Calopteryx angustipennis | Разпространен е в САЩ (Алабама, Вирджиния, Джорджия, Западна Вирджиния, Индиана, Кентъки, Ню Йорк, Охайо, Пенсилвания, Северна Каролина, Тенеси и Южна Каролина). |
20231101.bg_561169_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20cornelia | Calopteryx cornelia | Calopteryx cornelia е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561171_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20haemorrhoidalis | Calopteryx haemorrhoidalis | Calopteryx haemorrhoidalis е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561179_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20orientalis | Calopteryx orientalis | Calopteryx orientalis е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561181_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calopteryx%20xanthostoma | Calopteryx xanthostoma | Calopteryx xanthostoma е вид водно конче от семейство Calopterygidae. Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561186_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotes%20chincollium | Calotes chincollium | Calotes chincollium е вид влечуго от семейство Агамови (Agamidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561190_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotes%20grandisquamis | Calotes grandisquamis | Calotes grandisquamis е вид влечуго от семейство Агамови (Agamidae). Видът не е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561193_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotes%20rouxii | Calotes rouxii | Разпространен е в Индия (Андхра Прадеш, Гоа, Гуджарат, Карнатака, Керала, Мадхя Прадеш, Махаращра, Ориса и Тамил Наду). |
20231101.bg_561199_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotomus%20viridescens | Calotomus viridescens | Разпространен е в Британска индоокеанска територия (Чагос), Джибути, Египет, Еритрея, Йемен, Израел, Йордания, Малдиви, Саудитска Арабия и Судан. |
20231101.bg_561199_1 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotomus%20viridescens | Calotomus viridescens | Обитава морета, заливи и рифове. Среща се на дълбочина от 5 до 30 m, при температура на водата около 28,7 °C и соленост 37,6 ‰. |
20231101.bg_561202_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotomus%20zonarchus | Calotomus zonarchus | Обитава морета и рифове. Среща се на дълбочина от 1 до 170 m, при температура на водата от 22,5 до 25,1 °C и соленост 34,9 – 35,3 ‰. |
20231101.bg_561210_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calotriton%20arnoldi | Calotriton arnoldi | Calotriton arnoldi е вид земноводно от семейство Саламандрови (Salamandridae). Видът е критично застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561212_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calumma%20amber | Calumma amber | Calumma amber е вид влечуго от семейство Хамелеонови (Chamaeleonidae). Видът е почти застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561213_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calumma%20ambreense | Calumma ambreense | Calumma ambreense е вид влечуго от семейство Хамелеонови (Chamaeleonidae). Видът е почти застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561216_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calumma%20andringitraense | Calumma andringitraense | Calumma andringitraense е вид влечуго от семейство Хамелеонови (Chamaeleonidae). Видът е застрашен от изчезване. |
20231101.bg_561220_0 | https://bg.wikipedia.org/wiki/Calumma%20boettgeri | Calumma boettgeri | Calumma boettgeri е вид влечуго от семейство Хамелеонови (Chamaeleonidae). Видът не е застрашен от изчезване. |