Datasets:

rasdani

/

cohere-wikipedia-2023-11-bg-1.5k-articles

like 0

20231101.bg_203196_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лелово има 400 жители българи християни и 250 турци.

20231101.bg_203196_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

Християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лельово (Leliovo) има 360 българи екзархисти и 120 българи униати в селото работят българско православно (1 учител и 22 ученици) и униатско училище (1 учител и 32 ученици).

20231101.bg_203196_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Лелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

20231101.bg_203196_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

След Междусъюзническата война Лелово попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от малоазийското село Агиос Андониос. През 1926 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 68 семейства и 208 жители бежанци.

20231101.bg_203196_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

След 1919 година част от българските униатски жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.

20231101.bg_203196_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

Атанас Гоцев (Насо Гоцов) (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, въглищар, ІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина

20231101.bg_203196_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Лелово

Васил Илиев Стоянов (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, въглищар, неграмотен, четата на Крум Пчелински, 3 рота на 15 щипска дружина Загинал през Първата световна война.

20231101.bg_206464_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тушин с 1150 жители българи християни.

20231101.bg_206464_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

20231101.bg_206464_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението в Тиквеш и в старите предели на Царството. След войната се връщат само част от жителите и в 1920 година селото има само 520 жители. Останалите семейства от Тушин се установяват в Горна Джумая - 30 семейства, Стара Загора - 30 семейства, Станимака - 10 семейства и Гевгели - 30 семейства.

20231101.bg_206464_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

В 1924 година от селото емигрират в България по официален път още 33 души. Гръцките власти заселват в селото 29 гърци бежанци, половината от които по-късно се изселват. В 1925 година името на селото е сменено на Аетохори, в превод Орлово село. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.

20231101.bg_206464_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 18 бежанци. Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - по-голямата част от жителите му бяга в Югославия, а по-малката е преселена от властите във Фущани. След нормализацията на обстановката, селото не е обновено веднага.

20231101.bg_206464_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Селото традиционно се занимава със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие като се произвеждат предимно картофи.

20231101.bg_206464_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.

20231101.bg_206464_15

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година, вероятно идентичен с Димитър Болчуков, Димитър Мисата или Димитър Керов

20231101.bg_206464_16

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BD

Тушин

Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик

20231101.bg_827897_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

На софийската сцена може да бъде видян в представленията „Капаро за трима“ (театър Сълза и Смях) и „Нагоре ли отивате“ (НДК), заедно с Kukusheff. До 2022, Дули е и част от екипа на група СкандаУ в ролята на хайп (hype man). Заедно с DJ Mati имат YouTube канал за музикални реакции.

20231101.bg_827897_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

Kukusheff - Асен Кукушев е роден през 1986 г. в гр. София. Завършил в НБУ с преподаватели Цветана Манева и Снежина Петрова.Завършва магистратура по актьорско майсторство в East 15 Acting school, London.

20231101.bg_827897_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

На софийската сцена може да бъде видян в представленията „Капаро за трима“ (театър Сълза и Смях) и „Нагоре ли отивате“ (НДК). Участва и в редица филми. Има собствен хумористичен влог канал, покриващ различни популярни теми.

20231101.bg_827897_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

Създадена в началото на 2012 г., групата RDMK (тогава под името Rudi, Duli, Muden & Kukusheff) става популярна още с първата си песен „Мене не!Maybe?“. Песента е нестандартна за тогавашните стандарти за хип-хоп или поп и директно се позиционира на първите места в класациите на радиа и телевизии. Тя се задържа на първо място в няколко от ТВ класациите от Юни до средата на Септември 2012. Това поставя началото на групата и те започват да обикалят страната за концертни участия.

20231101.bg_827897_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

До края на годината, групата получава предложение за съвместен проект с Теди Кацарова, който реализират в края на 2012 под името "Коледното".

20231101.bg_827897_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

През Май 2013, RDMK пускат лятната си песен "Бича си айляк". Песента моментално набира популярност и отново влиза в ефира и класациите.

20231101.bg_827897_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

Следва първата колаборация на RDMK и Ogi 23 в песента "Дневен ред", която отново става един от летните хитове за 2014 г.

20231101.bg_827897_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

След като 5 години извършват концертната си дейност, RDMK издават през 2017 г. първият си албум, в който вкарват известните си песни, няколко колаборации, както и няколко неиздавани песни. Дизайна на обложката на албума е дело на NDOE.

20231101.bg_827897_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/RDMK

RDMK

След раздялата с Muden MC, групата започва да залага повече на поп звучене с елементи на пеене от всички членове на групата.

20231101.bg_316993_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Пандо, български възрожденски просветен деец, гръцки учител в мъгленското село Саракиново от 1859 година, вторият, който преподава на български език на децата в селото, след Граплю, също от Струмица

20231101.bg_316993_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Владимир Петров Главчев, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война

20231101.bg_316993_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМРО, околийски управител на Струмица от 1913 до 1919 година.

20231101.bg_316993_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Григор Кабраков, български революционер, през 1906 година е член на Струмишкия окръжен революционен комитет.

20231101.bg_316993_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Кирчо войвода (между 1825 и 1828 – неизв.), български хайдутин, роден в Струмишко, подвизавал се по Беласица, Огражден, Круша планина

20231101.bg_316993_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Корчо войвода (около 1560 – 1610), български хайдутин, родом от Струмица или селата около нея, имал е отлично въоръжена и дисциплинирана чета, която била конна, покрива с нея голям район – от Огражден и Беласица до Бяло море, Места и Вардара, с хората си действал мълниеносно дори във Воденско, Мъгленско и по Дурла Планина и Паяк Кожух, загива в сражение с турски низами и башибозук, известен е с наказването на Дестан бей след дръзко нападение при Струмица

20231101.bg_316993_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Мирослав Гърчев (1955 –), македонски архитект и политик, създател на дизайна на националното знаме на Северна Македония (1995 –), по произход от Струмица

20231101.bg_316993_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Спиро войвода (около 1845 – неизв.), български хайдутин, родом от Струмица, шетал в Македонските планини и Шар планина, като стигал дори до Призрен през 70-те години на 19-ти век

20231101.bg_316993_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Струмичани

Цеко войвода (неизв.), български хайдутин, родом от село Радане, действа с малка дружина около 1860 г. в Струмишко, Радованско и Кочанско, а след като минал в Сърбия се събрал с Илю войвода

20231101.bg_338063_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

Тези първи боеве изваждат наяве някои от недостатъците на френските пилоти. Въпреки че са много по-опитни от съветските, те са обучавани на самостоятелни действия, на въздушни единоборства, в които всеки разчита сам на себе си и не взаимодейства с групата като прикрива или бъде прикриван от другарите си. Освен това лошото владеене на руски език пречи или изобщо възпрепятства взаимодействието и с руските бомбардировачи и по този начин се нарушава организацията на боя, което води до големи загуби. По тези причини авиоескадрила „Нормандия“ е прехвърлена в състава на 303-та ИАД (Изтребителна авиодивизия) под командването на ген. Г. Захаров

20231101.bg_338063_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

Към 7 май в летателния състав на ескадрилата са останали 10 пилоти, но през юни пристига нова група френски летци, водени от майор П. Пуяд (Pouyade), като в същото време френският технически персонал е отзован и е подменен изключително със съветски. На 5 юли 1943 г. започва Битката при Курската дъга, в която на 12 юли се включва и „Нормандия“. В тези боеве на 17 юли загива командирът на ескадрилата Ж. Тюлан, а мястото му е заето от майор Пуяд. Следват действия в районите на Смоленск и Елня. След септември боевете по съветско-германския фронт затихват и на 6 ноември 1943 г. ескадрила „Нормандия“ е изтеглена в Тула за отдих и попълнения. Равносметката от този първи период на сражения е 72 потвърдени и девет възможни победи с цената на 21 убити, пленени или безследно изчезнали пилоти и четирима ранени. От първата група дошла от Раяк оцеляват само четирима.

20231101.bg_338063_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

През декември 1943 г. в Тула пристигат още 52 пилоти и в периода януари-март Нормандия е преобразувана в авиополк с три ескадрили: Руан, Хавър и Шербур. На 25 май полкът, изцяло превъоръжен с Як-9, се връща на фронта, базирайки се на летище Дубровка между Смоленск и Витебск, отново в състава на 303-та ИАД. Авиополк „Нормандия“ участва активно в току-що започналата операция Багратион, в хода на която на 14 юли се пребазира на летище Микунтани (Полша), а на 29 юли — на летище Алитус край р. Неман. През целия август 1944 г. на земята и във въздуха се водят тежки боеве, довели до форсирането на р. Неман от Съветската армия и навлизането ѝ в Източна Прусия. Авиополк „Нормандия“, превъоръжен от 12 август с по-модерните Як-3, участва изключително активно в боевете, продължили до началото на септември. Следва кратък период на затишие, през който пилотите изпълняват задачи по т. нар. „свободен лов“, до 16 октомври, когато започва ново съветско настъпление (Гумбинен-Голдапската операция), характеризиращо се с изключително ожесточени сражения. Битките продължават до края на октомври, след което следва затишие, продължило до 13 януари 1945 г.

20231101.bg_338063_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

През този период се случват няколко важни събития за авиополк Нормандия. На 28 октомври завръщащият се във Франция майор Пуяд предава командването на полка на майор Л. Делфино (Delfino), а предишния ден 25 от най-отличилите се пилоти са наградени със съветски ордени. На 28 ноември на полка е присвоено почетното звание „Немански“ (Неман) за проявената храброст в боевете при форсирането на едноименната река, а двама пилоти — М. Албер (Albert) и Р. дьо ла Пуап (de la Poype) са отличени със званието Герой на Съветския съюз.

20231101.bg_338063_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

На 13 януари 1945 г. войските на 3-ти Беларуски фронт, в чийто състав е 1 ВА, започват нова офанзива — т. нар. Източно-Пруска операция. Боевете са изключително ожесточени, тъй като съветските войски срещат яростната съпротива на немците, които вече защитават родината си. В началото на февруари на фронта срещу „Нормандия-Неман“ е немската изтребителна ескадра JG 54 „Grünherz“ (), чиито пилоти са изключително опитни и скоро френския полк остава с едва 24 пилоти в строя, което налага разформироването на една ескадрила.

20231101.bg_338063_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

На 30 март полкът е награден с орден Червено знаме и от този момент фигурира в официалните съветски документи като 1-ви Отделен изтребителен авиационен Немански полк „Нормандия“. Последната въздушна победа за полка е постигната на 2 май от Ж. Анри. На 12 май френските летци получават нови съветски отличия, а още двама стават носители на званието Герой на Съветския съюз — Ж. Андре и М. Льофевр (посмъртно).

20231101.bg_338063_12

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

На 15 юни 1945 г. френските пилоти отлитат за Франция. Те летят с подарените на Франция по лично указание на Сталин изтребители Як-3, с които е въоръжен полкът към края на войната. След няколко междинни кацания, на 20 юни 1945 г. в 18:40 h, 40-те Як-3 кацат на летище Бурже край Париж, където са посрещнати изключително тържествено.

20231101.bg_338063_13

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

„Нормандия-Неман“ приключва участието си във Втората световна война с 5240 бойни задачи, 273 (268 по руски източници) потвърдени въздушни победи, 37 вероятни победи и 45 тежко повредени противникови машини. Това е постигнато с цената на 46 загинали и безследно изчезнали пилоти.

20231101.bg_338063_14

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Нормандия-Неман

Във Франция полкът е преименуван на SG III/5 „Normandie-Niémen“ и е базиран в Тусю льо Нобл, като е превъоръжен с изтребители NC 900 (немски Fw 190, произвеждани във Франция). През април 1947 г. авиогрупата е пребазирана в Рабат-Сале (Мароко), където преминава на de Havilland Mosquito FB.6. Малко по-късно, през ноември 1947 г., групата е преобозначена като SG II/6 и отново е превъоръжена — този път с американските изтребители P-63 Kingcobra.

20231101.bg_394946_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

Представлява комплекс от жилищни здания, главното от които е дом на богатото семейство –собственик на имота, заедно с прилежащите към него стопански, паркови и други постройки, често с религиозни сгради (параклис, църква и пр.), обикновено и с усадбен парк, съставляващи общо цяло.

20231101.bg_394946_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

Такива дворянски жилищни комплекси са изграждани в Русия през Късното средновековие. Строени са също и в градове. Някои причисляват извънградските дворци към усадбите.

20231101.bg_394946_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

чифлик – самостоятелен комплекс от дом със стопански постройки на заможен земевладелец (чифликчия, чорбаджия) извън населено място в негов земеделски имот, рядко със значителна художествена стойност.

20231101.bg_394946_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

Терминът е с руски произход, свързан с историята на Руската империя, и се използва главно за владения с жилища на руски дворяни и заможни представители на други съсловия, отнасящи се към XVII – началото на XX век.

20231101.bg_394946_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

С течение на времето със замогването си помешчиците започват да следват примера на болярите да изграждат богати самостоятелни домове в селска местност, докато някои от последните, както и други представители на обществения елит, започват да строят и обзавеждат усадби в големите градове: главно в Москва, също в Санкт Петербург и в центровете на губернии.

20231101.bg_394946_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

Редица от усадбите са построени по оригинални творби на известни архитекти, представляващи днес паметници на руската архитектура. В усадбите на колекционери нерядко се събират значителни и ценни колекции от произведения на изобразителното и декоративно-приложното изкуство.

20231101.bg_394946_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

Някои усадби, принадлежали на меценати, получават известност като важни центрове на културния живот – например Абрамцево (Московска област). Други се прославят чрез своите знаменити собственици – като Тархани (Пензенска област), дом на поета Михаил Лермонтов.

20231101.bg_394946_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

След Октомврийската революция от 1917 г. дворянските усадби са изоставени от собствениците им, огромната част от тях са ограбени и запуснати. В някои от най-известните усадби в СССР са създадени музеи – Архангелское (Московска област), Кусково и Останкино (Москва), Ясная Поляна (Тулска област) и др.

20231101.bg_394946_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B0

Усадба

По сведения на Националния фонд „Възраждане на руската усадба“ в Русия към края на 2007 г. се наброяват около 7 хил. усадби, явяващи се паметници на историята и архитектурата, като около 2/3 от тях се намират в разрушено състояние.

20231101.bg_57306_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Въртошийката е малко по-голяма от врабче. Дължината на тялото ѝ е 16–18 cm, размахът на крилата е 25-27 cm, а дължината им е 8,0-9,7 cm. Теглото ѝ варира от 20 до 40 g. Горната страна на тялото е сиво-кафява, изпъстрена с тъмни и светли петна. По главата, шията и гърба те преминават в ясно изразени тъмни ивици. Коремът е жълтеникав, гърлото - бяло, а гърдите - ръждиви. Долната страна на тялото е прошарена от напречни вълновидни ивици. Наблюдава се добре забележима тъмнокафява линия, която започва от основата на човката, минава покрай окото, спуска се по шията и достига до началото на крилото. Когато е кацнала на дърво, окраската на въртошийката се слива с цвета на кората и птицата се забелязва трудно. Опашката е мека, леко закръглена и достатъчно дълга, с пет тъмни дъгообразни ивици. Не е пригодена за подпиране в ствола на дървото, както е при кълвачите. Очите са жълто-червени, а клюнът и краката - жълти. Човката е къса и остра, но с нея не може добре да дълбае дървесината. Не се наблюдава полов диморфизъм. Младите индивиди имат по-светло оперение, а ивиците са неясни.

20231101.bg_57306_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Външно повече прилича на врабче, отколкото на кълвач. Външното сходство с кълвачите се ограничава само в конструкцията на краката, с първи и четвърти пръст обърнати назад, а втори и трети – напред. Прилика се наблюдава и в характера на полета, който е вълнообразен и се състои от поредица бързи махове и продължаването му по инерция с прибрани крила.

20231101.bg_57306_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Звуците, които въртошийката издава, представляват серия от последователни „ти-ти-ти“, като между две серии оставя известна пауза. Заради тях едно от руските наименования на птицата е тикун. При забелязана опасност звукът се променя на „тек-тек-тек“, придружено със змийско съскане.

20231101.bg_57306_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Въртошийката има изключително голям ареал на разпространение. Населява почти половината от земното кълбо, но Родината ѝ обхваща Централна Европа и Средна Азия. Разпространена е в цяла Европа, без най-северните области, където ареалът му достига до лесотундрата. Най-крайната северозападна европейска точка е Великобритания, където през 1950 година са наброени 200-400 двойки, през 1973 година цифрата спада на 60, а в наше време присъствието на птицата там е спорадично. В Азия се среща на север до Якутия, на юг - до индийския щат Кашмир, на изток до Японските острови и полуостров Корея.

20231101.bg_57306_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Зимува в тропическите области на Африка и Южна Азия. В България долита през март и отлита през септември. Мигрира сама или на малки групи от по няколко птици.

20231101.bg_57306_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Независимо от факта, че тенденцията е броят на птиците да намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до праговете на уязвимост. Поради тези причини видът се оценява като незастрашен. По данни от 2004 година, гнездовата популация в Европа се оценява на 580 000 - 1 300 000 гнездящи двойки, което се равнява на 1 740 000 - 3 900 000 птици. Европа формира 25-49% от глобалния обхват, така че размерът на цялата популация се изчислява на 3 550 000 - 15 600 000 броя.

20231101.bg_57306_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Броят на птиците все пак намалява в дългосрочен план от средата на 19 век. В Западна и Централна Европа това се дължи на повишените валежи по време на размножителния сезон, причинени от климатичните промени, земеделска подобрение, загубата на овощни градини и намаляването на поляните. Други причини са подмяната на дърветата с иглолистни насаждения и широко разпространената употреба на пестициди и хербициди. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са били подложени на умерен спад, на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците.

20231101.bg_57306_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

Въртошийката се среща в равнини и предпланински райони. Обитава широколистни и смесени гори, паркове, градини, единични дървета, овощни градини и крайречни насаждения. Предпочита стари гори, където дърветата са с много кухини и хралупи, обикновено брези, трепетлики и липи. Там често може да се види на земята край мравуняци, които разравя с човката си. По дърветата прехвръква от клон на клон и не може да се придвижва по кората на ствола както кълвача. Възрастните птици са силно привързани към собствената си територия и се стремят да се завърнат там през пролетта. Не се плашат от хората и охотно се заселват в непосредствена близост до сгради и в градски паркове. Въртошийката стои плътно в гнездото си и излита от него твърде неохотно.

20231101.bg_57306_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%B9%D0%BA%D0%B0

Въртошийка

При опасност въртошийката не изоставя яйцата си, а разперва крила и опашка, отваря човка, съска като змия и върти главата си в различни посоки, като извършва с шията си змиевидни движения. Оттук идва и названието ѝ почти на всички езици. Перата по гърба се движат изключително съгласувано и всичко това създава илюзия, напомняща разсърдена змия. По същия начин се защитава и когато попадне в човешки ръце. При поява на хищник въртошийката може да се затаи без да се движи и да се слее с кората на дървото.

20231101.bg_695608_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Местоположението на архипелага в тази част на Югоизточна Азия го прави стратегически и сложен за управление. Островите нямат коренно население, но предоставят богати на риба води и съдържат значителни находища на нефт и природен газ и като такива са важни за претендентите, които искат да установят границите си там. Някои острови имат граждански селища, но от около обитаеми 45 острова, всички съдържат военни здания, заети от военни части на Малайзия, Тайван, Китай, Филипините и Виетнам. Освен това, Бруней има претенции за изключителна икономическа зона в югоизточната част на Спратли.

20231101.bg_695608_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Към 1939 г. островите Спратли са обитавани основно от морски птици. Макар те да са съставени от 18 естествени острова, според китайски източник от 1986 г., те са съставени от 14 острова, 6 насипа, 113 потопени рифа, 35 подводни насипа и 21 подводни плитчини.

20231101.bg_695608_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Североизточната част на архипелага се характеризира с много ниски острови, потопени рифове и снижени атоли с корали, които често стърчат от океанските дълбини и правят плаването в тези води опасно. Всичките острови са с подобно естество: те са насипни пясъчни острови, образувани от стари понижени или потопени коралови рифове.

20231101.bg_695608_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Островите нямат почти никаква обработваема земя, нямат коренно население и много малко от тях имат постоянни източници на питейна вода.

20231101.bg_695608_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Всички естествени острови (и някои от рифовете) са окупирани от: Филипините (7 острова и 3 рифа), Тайван (1 остров и 1 риф), Виетнам (6 острова, 16 рифа и 6 насипа) и Малайзия (7 рифа). Природните им ресурси включват риба, гуано, нефт и природен газ. През и около архипелага преминават няколко важни плавателни пътища.

20231101.bg_695608_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

През 1987 г. Китай основава малка военно постройка на рифа Йонгшу под претекст, че строи станция за измерване на морското равнище с мареограф. След смъртоносна схватка с виетнамските военноморски сили, Китай създава военни съоръжения на още рифове в района на филипинските и виетнамските острови, което води до повишаване на напрежението между тези държави и Китай покрай статута на собственост на тези рифове.

20231101.bg_695608_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Растителността на островите е оскъдна. По-големите могат да издържат тропически гори и храстови гори. Трудно е да се определени кои видове са били внесени или отгледани от хората. Иту Аба е бил покрит с храсти, кокосови палми и мангрови гори към 1938 г. Ананасът е бил отглеждан там, когато е бил доходен. Според други сведения, на острова са растели папая, банан и дори бяла праскова. На някои острови, които са били развивани като курорти, са били внасяни почва и дървета, които са били засаждани там, където е нямало дървета.

20231101.bg_695608_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Общо 2927 морски вида обитават водите на архипелага, включително 776 бентални вида, 382 вида твърди корали, 524 вида морска риба, 262 вида водорасли, 35 вида морски птици и 20 вида морски бозайници и водни костенурки. Земната растителност на островите включва 103 вида васкуларни растения от 39 семейства и 79 рода. Островите с растителност предоставят важен хабитат за много морски птици и водни костенурки. Преди островите са били обитавани от достатъчно зелени морски костенурки и ястребоклюни морски костенурки (и двата вида са застрешени), така че да бъдат използвани комерсиално. Според някои сведения, тези видове продължават да гнездят на островите, окупирани от военни части, но броят им да намалява.

20231101.bg_695608_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8

Спратли

Морските птици използват островите за почивка, размножаване и зимуване. Срещат се: ивичест буревестник, червенокрак рибояд, Sula leucogaster, Thalasseus bergii и Gygis alba. Към момента няма много информация относно статута на популациите на морски птици, но е вероятно птиците да се местят към места за гнездене на по-малки и необезпокоявани острови. Около островите присъстват няколко вида китоподобни: делфини, косатки, кашалоти и Globicephala.

20231101.bg_658467_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

През 1918 г., преди Беларус да обяви независимост, възниква желание за стандартизиране на изписването на беларуския език. Няколко водещи лингвисти предоставят своите предложения, но накрая предложението на Тарашкевич е най-широко одобрено поради ред причини: правописът на Тарашкевич покрива по-голямата част от граматическите конфликти, надстройва предишния беларуски правопис, включва упражнения за учебни цели и бива спонсориран от беларуските политически водачи по това време.

20231101.bg_658467_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

Трудът на Тарашкевич предоставя окончателен модел за основните черти на беларуския език. Всички следващи предложения и реформи на езика се основават на неговата кодификация.

20231101.bg_658467_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

През 1926 г. в Минск се провежда международна конференция относно реформа на беларуския правопис, където се дискутират някои ортографически проблеми. През 1927 г. се сформира Лингвистична комисия, съставена от беларуски академици и лингвисти, която работи върху проблемите на беларуския език и основно доразвива правописната норма на Тарашкевич. През 1929 г. с края на беларусизацията спира и работата на Комисията. Въпреки това резултатът от работата ѝ е публикуван през 1930 г.

20231101.bg_658467_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

През 1930 г. група учени от Беларуския лингвистичен институт започва работа върху друго предложение за беларуска правописна реформа. Авторите на предложението обявяват отхвърляне на идеите за „национална демокрация“, които според тях били основа на работата на Лингвистичната комисия от 1927 – 1929 г. В резултат през 1933 г. групата предлага дълбоко преразглеждане на беларуския език, но запазва идеите на Тарашкевич за заемки в беларуския и почти изцяло възпроизвежда резултатите от предложението от 1930 г.

20231101.bg_658467_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

Въпреки това предложението е отхвърлено от съветските власти, поради редица причини, като изкуственото приближаване на беларуския към руския, слабия ѝ научен фундамент и провеждането на реформата по време на сталинистките чистки. На 5 май 1933 г. ЦК на КП на БССР образува специална Политическа комисия за преразглеждане на Руско-беларуския речник и нови правописни правила на беларуския. Комисията е съставена от политици и нито един лингвист не е включен в нея.

20231101.bg_658467_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

На 21 юли 1933 г. е публикуван указ от ЦК на КП на Беларуската ССР, оповестяващ края на беларуската езикова реформа. На 27 август 1933 г. предложението е одобрено с указ на ЦК на КП на БССР без публично обсъждане.

20231101.bg_658467_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

Беларуската правописна реформа от 1933 г. приема всички промени от предложението от 1933 г., което доближава беларуския до руския. Реформата въвежда фонетични и морфологични промени, както и беларуски речник, където думи без директни еквиваленти на руски са премахнати, а някои руски думи са включени. След реформата всички ръкописи на готовите академични беларуски речници се унищожават.

20231101.bg_658467_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

Легитимността на реформата от 1933 г. така и не бива приета от някои политически групи в Западен Беларус, нито от емигрантите, които напускат Беларус след 1944 г. Това отхвърляне се свързва с идеология и се представя като анти-русификиация. От друга страна, отхвърляйки всички подобрения след 1933 г., беларуската общност в емиграция остава с всичките проблеми на граматиката отпреди 1933 г. и практически без унифицирана граматика.

20231101.bg_658467_11

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0

Тарашкевица

След 1930-те години тарашкевицата се използва основно от беларуската диаспора в чужбина. Широкото ѝ използване на територията на Беларус се случва само веднъж по време на немската окупация в периода 1941 – 1944 г.

20231101.bg_15289_0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Пищане (произношение Пѝщанье) е село в Западна България. То се намира в Община Сливница, Софийска област.

20231101.bg_15289_1

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Село Пищане се намира във западния дял на Вискярска планина. Най-висок връх в землището на селото е връх Забел (1018 метра надморска височина). През селото преминава Бурелска (Габерска река), която местните наричат "Пищанска". Най-красивият връх в землището е отбелязан на картите под името Чеканска бука (1010 метра надморска височина), но името, с което е познат в селото под името Орльовица.

20231101.bg_15289_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Според местните легенди, старото име на селото е Добромирово и се е намирало в местността Селищие, където са запазени останките на старата черква. Познатото име идва от два различни разказа - когато в хода на османското нашествие е нападнато и разгромено и затова е "пропищяло". Част от оцелелите жители се преселват в други села, след което се завръщат и го преосновават в най-ниската част при реката, за да не се вижда от далеч. Друга по-популярна напоследък легенда, свързана с името е, че то идва от правените по времето на владичеството дървени свирки – пищялки. Съгласно преданието, слагали по едно дете на всеки хълм да пази дали еничарите идват и види ли ги започвало да свири на тези свирки, които се чували толкова силно, та всички разбирали за неканените. Те скривали децата си в нивите и така не се разделяли с рожбите си чрез кръвен данък. На югоизток от селото се намира връх Градище, където вероятно е имало средновековна кула, част от защитната система на българската държава. Върхът не е проучен, но е жертва на иманярски набези.

20231101.bg_15289_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Черквата Успение на Света Богородица е построена през 1853 г., с даренията на местните фамилии и хора от околните села. Тя е единственият православен храм от този период в района. До нея е построенно магерница и училище, което функционира до 60-те години на 20 век, след което е изоставено. През 80-те, местен жител го използва за обор, като са изхвърлени и унищожени запазените до тогава книги, учебници и списъци с ученици и учители, а в резултат от тази експлоатация и самото училище пада и в момента е руина.

20231101.bg_15289_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

През 90-те черквата е почистена, реновирана и отново се превръща в естествен център на селото, независимо, че е жертва на иманярски набези и някои от запазените богослужебни книги от 19 век са откраднати, както и икони от иконостаса. Понастоящем за нея се грижи местно настоятелство, което поддържа сградата, двора и организира общоселския събор на Голяма Богородица.

20231101.bg_15289_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Светци - някои от старите местни фамилии имат оброци "светци", каменни кръстове в различни местности, посветени на християнски светец. На датата на отбелязването на неговия празник, фамилията организира курбан, на който се стичат хората от селото, сродници и гости. Самото село си има отделен оброк, където се е организирал курбан за здраве. Други оброци са на Свети Дух в месността Пресвета, където е изграден малък параклис, Свети Илия, над махалата Пометковци, Свети Спас в местността Буки и др.

20231101.bg_15289_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Водопад "Горното Бучало", малка каскада от три водопада в скалния пролом на Бурелска река, в местността Студенъц

20231101.bg_15289_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Кутловица, долина, която се намира между върховете Градище и Костела, през нея минава старата пътека от селото за село Озерновци. Има кладенец и малък поток, който през годините няколко пъти е завиряван в малко езеро за напояване на стадата. В същата местност има руини на обор на ТКЗС, в който през социалистическия период се отглеждат говеда.

20231101.bg_15289_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Пищане

Съборът на селото е на 28 август (Голяма Богородица, стар стил). Тогава се прави курбан за здраве и всички се събират около черквата за да хапнат задружно в името на празника.

20231101.bg_162696_2

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

В КВН се играе по различни правила. Понякога те се променят непосредствено в хода на играта, даже и във Висшата лига. Например водещият или председателят на журито могат да предложат на отборите свой собствен конкурс. Все пак има общи норми, които важат във всички игри и всички лиги.

20231101.bg_162696_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Едно от правилата е, че в КВН играят отбори. Един отбор се състои от поне двама членове (от толкова се е състоял например отбора „Сборная малых народов“). Всеки отбор си има капитан. Повечето отбори участват с оригинални костюми, които ги отличават от останалите играчи в другите отбори. Костюмите на играчите в един отбор могат да бъдат еднакви, издържани в общ стил, или да са напълно различни за всеки един от тях.

20231101.bg_162696_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Друго основно правило е, че играта е разделена на конкурси. Обикновено всеки конкурс си има собствено наименование, което задава и темата на съответния конкурс. Самата игра също получава оригинално название, което определя общата ѝ тема. Всеки конкурс се оценява от журито.

20231101.bg_162696_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Приветствие. Този конкурс се играе в началото на всяка игра. Участниците в него представят себе си и своите отбори. Приветствието се състои предимно от шеги, анекдоти и миниатюри.

20231101.bg_162696_6

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Разгрявка. В този конкурс отборите разполагат с тридесет секунди за да измислят смешен отговор на въпросите, които получават от другите отбори, зрителите, журито и/или водещия.

20231101.bg_162696_7

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

СТЕМ. Това е съкращение от „Студентски Театър на Естрадни Миниатюри“. Кратък конкурс, измислен през 1995 година. Основен принцип на конкурса е на сцената да няма повече от трима КВНци едновременно.

20231101.bg_162696_8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

БРИЗ. Съкращението идва от „Бюро за Рационализации и ИЗобретения“. Това е кратък литературен конкурс, в който отборите представят някакво изобретение или явление.

20231101.bg_162696_9

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Музикален конкурс. Тук се отделя внимание на музикалните номера – песни, танци или изпълнения на музикални инструменти. През 1995 е измислен конкурса „Конкурс с една песен“ (), в който се е използвала само една мелодия. През 2003 е измислен „Музикалнен финал“, в който отборите е трябва да представят написаната от тях красива и забавна финална песен.

20231101.bg_162696_10

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%92%D0%9D

КВН

Биатлон. Това е конкурс измислен в беларуския КВН. Участниците „стрелят“ с шеги, а журито отстранява един по един отборите с най-несполучливи шеги. Победителя получава 1 точка, а в случай на равенство финалистите получават по 0,9 точки.

20231101.bg_427135_3

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BB%D1%82

Кълт

Групата подписва договор с независимия лейбъл „Сичуейшън Ту“, издънка на „Бегарс Банкет Рекърдс“, и издава Moya, сингъл с три песни и три страни А. Тя прави турнета из Англия, като са или хедлайнери, или подгряват на групи като „Баухаус“ и „Тиътър Ъф Хейт“. Последното представление на „Садърн Дет Кълт“ е през февруари 1983 година в Манчестър; групата се разпада след 18 месеца съвместна работа. Излиза компилация под името „Садърн Дет Кълт“, която е колекция от сингъла, радио сесиите с Джон Пийл за Радио 1 и концертните им изяви — една от които записана от човек от публиката с магнетофон.

20231101.bg_427135_4

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BB%D1%82

Кълт

През април 1983 година Астбери се комбинира с китариста Били Дъфи и двамата сформират бандата „Дет Кълт“. Преди това Дъфи е бил в „Ноузблийдс“ (заедно с Мориси), „Лонсъм Ноу Мор“ и „Тиътър Ъф Хейт“. Освен Астбери и Дъфи, бандата включва още Джейми Стюарт (бас-китара) и Реймънд Тейлър Смит (барабани, по-късно става известен като Рей Мондо), като и двамата са от пост-пънк групата „Ричуъл“ от Хароу (район в Лондон). „Дет Кълт“ прави своя концертен дебют в Осло (Норвегия) на 25 юли 1983 година и също издават Death Cult EP, пак през юли. След това те се отправят на турне през Континентална Европа и Шотландия. През септември 1983 година Мондо е депортиран в родната му Сиера Леоне и е заменен от Найджъл Престън, преди това член на „Тиътър Ъф Хейт“. Сингълът Gods Zoo излиза през октомври 1983 година. По-късно през есента следва друго европейско турне, с британски концерти. За да смекчат готическите конотации, свързани с името, и за да получат по-голяма подкрепа, групата решава да смени името си на „Кълт“ през януари 1984, преди да се появи по предаването „Тръбата“ по Канал 4.

20231101.bg_427135_5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BB%D1%82

Кълт

Dreamtime, първият студиен запис на „Кълт“, е създаден в Рокфилд Студиос в Мънмът (Уелс) през 1984 година. Албумът първоначално е продуциран от Джо Джулиън, но след като вече записва барабаните, бандата решава да го замени с Джон Бранд. Записът в крайна сметка е записан от Бранд, но китаристът Дъфи казва, че барабаните на песните са продуцираните от Джулиън, тъй като Престън по това време е твърде неблагонадежден.