Datasets:

mboyanov

/

bgwiki

like 1

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860659

2016 Голяма награда на Русия

2016 Голяма награда на Русия е третото състезание за Голямата награда на Русия като част от Формула 1 и четвърти кръг от сезон 2016 във Формула 1. Провежда се на 1 май 2016 година на пистата Сочи Автодром в Сочи, Русия.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860661

Михай Бабич

Михай Бабич () е унгарски поет, писател, литературен историк и преводач. Заедно с Ендре Ади е сред водещите фигури на литературното движение „Нюгат“ от началото на XX век. Стиховете му са преведени на повече от 20 езика. Биография и творчество. Михай Бабич е роден на 26 ноември 1883 г. в Сексард, Кралство Унгария, в еврейското семейство на съдията Михай Бабич и Аврора Келемен. Баща му впоследствие е преместен в Будапеща, а след това в Печ през 1891 г. Учи в гимназията на цистерцианския орден в Печ. Когато е в пети клас, баща му умира и той е отгледан в Сексард от чичо си по майчина линия – ергенът Михай Келемен, който работи като армейски главен лекар. В периода 1901 – 1905 г. следва унгарско-френска, а по-късно латинска филология във Факултета по изкуствата на университета „Лоранд Етвьош“. Като студент започва да пише стихове, но не ги публикува. Посещава и семинар по стилистика при известния университетски професор Ласло Недеси, където се запознава с Дюла Юхас и Деже Коштолани. След дипломирането си работи като гимназиален учител в Бая и Сегед (1906 – 1908). След това преподава във Фъгъраш, а в периода 1911 – 1916 г. – в гимназията в Уйпещ и в гимназията „Ференц Кьолчей“ в Будапеща. Първите му стихове са публикувани в антологията „Утре“ през 1908 г. Паралелно с работата си продължава да пише стихове. Първата му книга, стихосбирката „Листа от венеца на Ирис“ ("Levelek Iris koszorújából"), е издадена през 1909 г. Втората му стихосбирка „Принце, ако дойде и зимата!“ ("Herceg, hátha megjön a tél is!") е издадена през 1911 г. През 1913 г. пише първия си роман „Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)“, който е издаден през 1916 г. През 1913 г. започва да превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери от античен италиански оригинал. „Адът“ е публикуван през 1913 г., „Чистилище“ през 1920 г. и „Рай“ през 1923 г. За превода италианската държава го награждава с наградата „Сан Ремо“ през 1940 г. Издаването на любовната му поема „Играх с ръцете му“ през втората година на Първата световна война става причина да бъде обвинен в пацифизъм и освободен от учителската си работа. Третият му сборник с поезия „Речитатив“ е публикуван през 1916 г. От 1916 г. работи като редактор на литературното списание „Нюгат“ (в превод: запад), а от 1933 г. – и като негов главен редактор. През 1919 г. за кратко е преподавател в университета, но след падането на Съветската република е уволнен и лишен от учителска пенсия. На 15 януари 1921 г. се жени за писателката Илона Танер. През 1924 г. купува вила в подножието на град Естергом, където прекарва много време до смъртта си и създава много от творбите си. В него приема известни писатели, поети и художници, всеки от които се подписва на „стената с автографи“. След извършен основен ремонт от 2008 г. вилата функционира като Мемориална къща на Михай Бабич. От 1927 г. работи като уредник на фондация „Баумгартен“, с което придобива голямо влияние в унгарския литературен живот. От 1930 г. е член на дружеството „Кишфалуди“, основано в памет на поета Кароли Кишфалуди, което издава произведенията му. През 1940 г. е избран за член на Унгарската академия на науките. Автор е на много разкази, литературоведски и теоретични студии и есета, на стихосбирките „Остров и море“ (1925), „Боговете умират, човекът живее“ (1929), „Книга на Йона“ (поема с библейски сюжет, 1939), на романа „Синовете на смъртта“ (1927), на „История на европейската литература“ (1934). През 1937 – 1939 г. издава събрани съчинения в 10 тома. Превежда на унгарски „Буря“ на Уилям Шекспир, творби на Софокъл, Бодлер, Гьоте, както и други автори. В някои свои произведения се обявява срещу войната и империализма. Михай Бабич умира на 4 август 1941 г. от рак на гърлото след продължително боледуване в санаториума „Сиеста“ в Будапеща. В негова чест са поставени множество паметници и мемориални плочи.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860663

Георги Имов (алпинист)

Георги Стоянов Имов е български алпинист. Участник в българската национална експедиция на Еверест (1984). Биография. Роден е на 14 февруари 1936 година в София. Потомък е на стар македонски род, преселил се в началото на XX век в Свободна България. Поради бомбардировките над София по време Втората световна война семейството му се премества в Пловдив. Георги Имов завършва Механотехникума. Работи много години в Института по тютюна. Занимава се с алпинизъм от 1955 година. Член е на пловдивското туристическо двужество „Руен“. Преминава повечето от най-сложните алпийски стени и маршрути в България. Има множество трудни изкачвания в СССР, Полша, Чехословакия, Франция, Иран и други страни. Участва в експедицията „Дамаванд '66“ в Иран. Изкачва два пъти, по различни маршрути, седемхилядника връх Ленин (7134 m) в Памир. Участва в българската национална експедиция за изкачване на Еверест (1984). Началник е на Планинската контролно-спасителна служба в Пловдив. Има изработени няколко съоръжения за планинско спасяване, отбелязани и в западни учебници по алпинизъм. Майстор на спорта по алпинизъм.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860664

Ас (тенис)

Асът в тениса е сервис, при който посрещащият играч не успява да докосне с ракетата си топката, която пада в неговото поле и така носи точка на сервиращия играч. История. Според информация от Международната зала на славата на тениса този термин е въведен от спортния журналист Алисън Данциг. Асовете се записват официално от професионалните тенис турнири от най-високо ниво от 1991 г. Джон Иснър държи рекорда за най-много асове в турнир с 214 по време на Уимбълдън през 2018 г. и за най-много асове в един мач със 113 по време на мача с Николас Махут през 2010 г. Джон Иснър е и рекордьор с най-много асове в кариерата си – 14 470. Горан Иванишевич отбелязва най-много асове за един сезон през 1996 г. – 1477. Той също така е на второ място по най-много асове в турнир с 213 по време на Уимбълдън през 2001 г., когато става шампион. Роджър Федерер държи рекорда за най-много асове на финал на турнир от Големия шлем, като отбелязва 50 аса на финала на Уимбълдън през 2009 г. Той е и трети в списъка с най-много асове (11 478), отбелязани в кариерата си. При жените Серина Уилямс държи рекорда за най-много асове в турнир със 102 по време на Уимбълдън през 2012 г., когато става шампион. При жените Каролина Плишкова отбелязва най-много асове за един сезон през 2016 г. – 530 и държи рекорда за най-много асове в един мач – 31.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860665

Илона Танер

Илона Танер () е унгарска поетеса и писателка. Съпруга е на видния писател Михай Бабич. Пише под псевдонима Софи Тьорьок (). Биография и творчество. Илона Танер е родена на 10 декември 1895 г. в Будапеща, Кралство Унгария, в католическото семейство на Бела Танер, бивш свещеник, после търговски счетоводител. След завършване на средното си образование работи като машинописка и чиновничка в адвокатска кантора и в Министерството на външните работи. На 15 януари 1921 г. се жени за писателя Михай Бабич. Заради направен аборт преди брака е бездетна и през 1928 г. осиновяват тайно бебето на брат му – Илдико Бабич. Отношенията между майка и дъщеря са трудни и преди смъртта си Илона я лишава от наследство. Пише стихове от 17-годишна. Първите ѝ стихотворения са публикувани в списанията „Седмицата“ и „Нови времена“, а след брака ѝ в редактираното от съпруга ѝ списание „Запад“, където също публикува разкази и литературна критика. Първата ѝ книга, стихосбирката „Жена в креслото“ ("Asszony a karosszékben"), е издадена през 1929 г. През 1935 г. е издаден романът ѝ „Асистентът на Г-н Хинц“ ("Hintz tanársegéd úr"), история за брака, майчинството и отминаването на младостта. В стиховете си тя изрича болките на разкъсваща се, бореща се женска душа. Неговите свободни стихове излъчват представа за себепознаването – от дълбоко самопрезрение до безкритично себелюбие. Нейната проза показва многостранна, чувствителна рисунка на съвременната женска душа. За творчеството си получава наградата „Баумгартен“ през 1946 г. Илона Танер умира на 28 януари 1955 г. в Будапеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860669

Салме Кан

Салме Кан () е естонска музикална педагожка и хорова диригентка. Биография. Родена е на 31 януари 1881 г. в село Канепи (дн. област Пълва, Естония), Лифландска губерния, Руска империя. Тя е дъщеря на учителя и музикант Ханс Кан (1849 – 1932) и Лииза Кан (по баща Петай, 1856 – 1936), сестра на лингвиста Калиста Кан (1895 – 1983). Учи пеене в Санктпетербургската консерватория, от 1902 до 1904 г. при Елизавета Фьодоровна Цванцигер, от 1904 до 1906 г. при Каролина Ферни и от 1906 до 1907 г. при Теодор Лешетицки, завършва през 1908 г. По-късно завършва обучение в Милано (1908) и Флоренция (1909 – 1910). През 1911 г. тя се завръща в Естония. По време на Първата световна война работи като медицинска сестра в Москва, Воронеж и Пенза. През 1920 г. се премества да живее в Тарту, като в периода от 1920 до 1930 г. работи като частна учителка по пеене в града. През 1926 г. тя основава женския хор „Валгелинди“ към Съюза на жените за умереност в Тарту и става негов хоров диригент. През 1928 г. под нейното ръководство е основано Тартуското женско певческо общество. От 1940 до 1957 г. тя работи като преподавател по класическо пеене в Тартуското музикално училище. От 25 август до 8 октомври 1944 г. е временно изпълняващ длъжността директор на училището. Сред нейните ученици са Маргарита Миглау, Калмер Теносаар, Оскар Виханди и др. Умира на 26 октомври 1957 г. в Тарту, Естонска ССР, СССР.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860672

Врабекова къща

Врабековата къща е къща с ранно възрожденска архитектура в град Копривщица, строена като редица други сгради по време на формирането на основите на копривщенската архитектура (1809 – 1830). Врабековата къща се намира в северния край на Тороман махала в сравнително голям двор. На същият терен е построени и няколко стопански сгради. Те нямат архитектурната стойност на къщата, която за разлика от тях има съществен принос за уличното пространсво. Входната порта се намира в южния край на двора. Планово-композиционното решение е в асиметричен дух, а стените са сглобени от дървени талпи. Тя има кръстовидно разпределение на помещенията от приземието: отвод (салон), помещение в'къщи, соба и изба. Вторият кат се състои от соба, в'къщи, пруст и тъмна стая. За връзка между етажите служи вътрешна еднораменна стълба, като мястпото под нея се използвз наместо долап. Двете кухненски помещения (в'къщи) имат оджаци (камини) със служещи да захващат дима яшмаци (було). Тук има и стенни долапи и кърлици (водници), с полици, предназначени за домакинските съдове и специални закачалки за менците. В собите на къщата има стенни ракли, като в тази на долния етаж има и миндери покрай вътрешните стени. Парапетът на стълбището се крепи на квадратни дървени колонки. Прозорците имат поставени решетки. Носещият скелет на къщата е направен от дъбови греди. Заради своята масивност той е подпрян със зид от дялани камъни. Междуетажната конструкция отново е изпълнена с дъбов гредоред и има дъсчени подове и тавани. Пространствената архитектура е напълно в духа на асиметричните концепции, а нейното архитектурно тяло лежи непринудено върху терена, напълно хармонично с естествената природна среда.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860673

Керепеши

Керепеши (, с официално наименование „Национално гробище Фиумски път“ () е най-известният обществен гробищен парк в Будапеща. Той е едно от най-старите гробища в Унгария, което като цяло е почти напълно запазено. Наричано е и „Пер Лашез“ на Будапеща. В него са погребани видни културни, обществени и политически дейци. История. Първите погребения в гробището са извършени две години след откриването му през 1849 г. Оттогава тук са погребани множество представители на унгарския елит (политици, писатели, скулптори, архитекти, художници, композитори, учени, актьори), някои от тях в богато украсени гробници и мавзолеи. Гробището „Керепеши“ е част от унгарската история и култура с гробовете на дейците на културата, героите якобинци, участниците в революциите от 1848 г. и 1956 г.; огромен Мавзолей на работническото движение представя култа към мъртвите по време на социалистическия период (продължил от 1948 г. до 1989 г. в Унгария). По време на Втората световна война, и особено по време на обсадата на Будапеща, тук са погребани хиляди жертви. Самото гробище понася значителни щети по време на нападенията срещу две гари, намиращи се в непосредствена близост. През зимата на 1945 г. се водят и боеве в гробището, а съветските войски, разположени на територията му, нанасят значителни щети на гробниците. Гробището е затворено за погребения през 1952 г., но при определени условия в него се извършва поставяне на урни, разпръскване на прах, изкопаване на гроб. Освен че гробището пази паметта на видни личности, значителна част от надгробните плочи са създадени от известни архитекти и скулптори и притежават художествена историческа стойност. То е известно с богатата си флора и фауна, което превръща площта му от 56 хектара в своеобразен дендрариум. От 2016 г. уникалната градина се стопанисва от Националния институт за наследство и е отворена за посещения в определеното работно време. Извършват се и редица реставрации на мавзолеите, гробниците и пантеоните. Погребани в „Керепеши“. Сред погребенията в гробищния парк са: Погребален музей. В гробището се намира и Погребален музей (), който представя постоянна експозиция за унгарските погребални традиции и практики. В него е изложена втората по големина в Европа старинна катафалка за впряг от шест коня, направена през 1932 г. Тя е използвана само по повод четири национални погребения, първото от които е на Алберт Апони.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860677

Fyter Fest (2019)

Fyter Fest е първото pay-per-view шоу от поредицата AEW Fyter Fest, продуцирано от американската кеч федерация All Elite Wrestling (AEW) съвместно с Community Effort Orlando (CEO). Провежда се в събота, 29 юни 2019 г. в Оушън Център в Дейтона Бийч, Флорида, заедно с тазгодишното събитие за бойни игри на CEO. Обща информация. Името, слоганът и логото на шоуто пародират измамния Fyre Festival. Събитието се излъчва безплатно в услугата B/R Live в Северна Америка и е достъпно чрез pay-per-view в международен план. Това е второто издание на кеч шоу на CEO в Оушън Център, след предходната година , което е съвместно спонсорирано с японската федерация New Japan Pro-Wrestling (NJPW). Картата включва девет мача, включително три на предварителното шоу "Buy In". В главния мач Джон Моксли побеждава Джоуи Джанела в несанкциониран мач. В другите важни мачове, The Elite (Кени Омега, Мат Джаксън и Ник Джаксън) побеждават Lucha Brothers (Пентагон Джуниър и Рей Феникс) и Ларедо Кид в отборен мач от шест човека, а Коуди Роудс срещу Дарби Алин завършва при времево равенство. Билети и отзиви. Продадени са около 4200 билета за шоуто с около 5000 зрители. Според Дейв Мелцър от бюлетина на Wrestling Observer, това число е „страхотно за компания без телевизионно шоу и над това, което хаус шоутата с такъв размер правят дори WWE.“ На американския BR Live, Fyter Fest записва първоначално общо 350 000 зрители, въпреки че средният брой зрители на BR Live по време на самото шоу е 140 000. На неамериканските пазари има около 14 000 интернет покупки от pay-per-view чрез FITE TV, „много добре“ според Мелцър. Мелцър също пише, че Fyter Fest "получи като цяло благоприятна реакция". Elite срещу Ларедо Кид и Lucha Bros е най-добре оцененият мач с 4,50 звезди. Моксли-Джанела, оценен с 4,25 звезди е „страхотен за това, което беше“: мач с „изключително шокиращи места“. Следващите мачове с най-висок рейтинг са отборният мач преди шоуто и Коуди-Дарби Алин с 3,75 звезди. Мачовете преди шоуто на Али-Бейтс и Наказава-Джибейли получават "по-голямата част от негативността", но ударът със стола на Шон Спиърс срещу Коуди също получава "възмущението" на феновете. Голяма част от дискусията след шоуто се дължи на ударът с незащитен стол, който Коуди Роудс отнася в главата си от Шон Спиърс след мача му с Дарби Алин, което налага поставянето на 12 хирургически скоби, като Джим Рос споменава в ефир за дългосрочни опасения за здравето на Роудс. Мат Джаксън и Ник Джаксън твърдят в интервю след събитието, че столът е бил "фалшив", за да направи така, че ударът да изглежда незащитен (като същевременно остава в безопасност), но нещо се е объркало, причинявайки разкъсване на главата. AEW получава критики от хора от индустрията, че позволява това поради опасения за травма на главата и хронична енцефелопатия. За разлика от тях, WWE забранява ударите със стол по главата след двойното убийство и самоубийството на Крис Беноа. Последици. Няколко дни след Fyter Fest, реваншът между The Elite (Кени Омега, Мат Джаксън и Ник Джаксън) и Lucha Brothers (Пентагон Джуниър и Рей Феникс) и Ларедо Кид е потвърден за шоуто на AAA, Triplemanía XXVII на 3 август 2019 г. Шон Спиърс предизвиква Коуди Роудс на All Out, мач който става официален. Fyter Fest продължава да съществува като ежегодно лятно шоу за AEW, но вече се провежда като специални епизоди на телевизионните шоута на AEW Dynamite (2020–настояще), Rampage (2022–настояще) и Collision (2023–настояще).

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860680

RuTracker.org

RuTracker.org (преди това Torrents.ru) е най-големият торент тракер на руски език. Към ноември 2023 г. има над 14,4 милиона регистрирани активни акаунта, над 2,362 милиона торента (2,336 млн. от тях активни), като общият обем на споделената информация е над 5,3 петабайта. История. Създаден е на 18 септември 2004 г. На 5 юли 2008 г. всички порнографски материали се преместват в отделен торент тракер, наречен Pornolab.net. На 18 февруари 2010 г. името на домейна се променя от codice_1 на codice_2. През 2015 г. Московският градски съд включва сайта в списъка на забранените сайтове в Русия след съвместен иск на издателствата „Ексмо“ и „С.Б.А. Продакшън“, което е дъщерно дружество на звукозаписната компания "Warner Music Russia". На 25 януари 2016 г. след искане на съда редица руски интернет доставчици забраняват сайта. На 3 март 2022 г. заместник-губернаторът на Свердловска област – Дмитрий Йонин, прави предложение за отмяна на решението за блокиране на тракера в отговор на санкциите на световните филмови компании, свързани около руското нападение в Украйна. Издателство „Ексмо“ се противопоставя на идеята за бъдещо деблокиране на сайта. На 5 март 2022 г. Lenta.ru обявява изключването на RuTracker.org от Единния регистър на забранените сайтове в Русия, но материали от издателствата „Ексмо“ и „С.Б.А. Продакшън“ биват премахнати от торента.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860682

Спрежение на глаголите в българския език

Глаголите в българския се спрягат по лице, число, род, време, наклонение и залог . Българските глаголи условно се делят на три спрежения според тематичната гласна, която използват в сегашно време: Българските глаголи се спрягат по следния начин:форма на глагола = основа + тематична гласна + окончаниекъдето тематичната гласна и окончанието не са задължителни. Основата на глагола се получава, като се махне последната буква от основната му форма - а/я/м. При някои глаголи в определени форми основата може да претърпи промени. В тази статия всяка промяна на основата е оцветена в синьо, тематичните гласни са оцветени в червено, а окончания в зелено. Окончания. Окончания за личните форми на глагола. По-долу са окончанията за всички крайни форми: 1 Когато не е под ударение. 2 Когато е под ударение. 3 Само при някои неправилни глаголи от първо спрежение. Окончания за неличните форми на глагола. В таблицата по-долу са показани окончанията на неличните форми на глагола - причастията, деепричастието и отглаголното съществително: Тематични гласни. В таблицата по-долу са показани тематичните гласни за различните спрежения в различните времена . Те се слагат между основата и окончанието (ако има такова). Лични глаголни форми. Сегашно време. Първо спрежение. Глаголите от първо спрежение използват тематичната гласна е ( /ɛ/ ), с изключение на първо лице единствено число и трето лице множествено число, където окончанията се добавят директно към основата. Всички глаголи с основна форма, завършваща на а, използват окончанията - а и - ат съответно в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число. Всички глаголи с основа, завършваща на гласна, използват окончанията - я и - ят съответно в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число. Всички глаголи с основна форма, завършваща на я, също използват окончанията - я и - ят в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число. Всички глаголи с основа, завършваща на - к ( /k/ ) или - г ( /g/ ), се променят съответно на - ч ( /tʃ/ ) и - ж ( /ʒ/ ) пред тематичната гласна е . Тази промяна не се ограничава само до сегашно време и се случва винаги преди /i/, /ɛ/ и старобългарското Ят. Второ спрежение. Глаголите от второ спрежение използват тематичната гласна и ( /i/ ), с изключение на първо лице, единствено число и трето лице, множествено число, където окончанията се добавят директно към основата. Всички глаголи, чиято основа не завършва на - ж ( /ʒ/ ), - ч ( /tʃ/ ) или - ш ( /ʃ/ ), използват окончанията - я и - ят в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число. Всички глаголи с основа, завършваща на - ж ( /ʒ/ ), - ч ( /tʃ/ ) или - ш ( /ʃ/ ) използват окончанията - а и - ат в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число. Трето спрежение. Глаголите от третото спрежение са атематични, тъй като личните окончания се добавят директно към основата без тематична гласна между тях. Може да изглежда, че гласната а ( /ə/ ) е вмъкната между тях, но тази гласна всъщност е част от основата. Всички глаголи имат основи, завършващи на а или я . Минало несвършено време (Имперфект). В минало несвършено време ударението винаги пада на същото място като в сегашното време. Първо и второ спрежение. Тези глаголи използват старобългарската гласна ят като тематична. Когато е под ударение, се произнася като /ja/ (пише се я ) или /a/ (пише се а ) след /ʒ/, /tʃ/ и /ʃ/ . Когато не е под ударение, се произнася като /ɛ/ (пише се е). Във второ и трето лице, единствено число винаги се произнася като /ɛ/ (пише се е). Освен това, след ж ( /ʒ/ ), ч ( /tʃ/ ) и ш ( /ʃ/ ) ударената ятова гласна може да се произнесе или като /a/ (както по-горе) или като /ɛ/ . Последните форми до голяма степен са излезли от употреба. Трето спрежение. Глаголите от трето спрежение не използват тематична гласна, окончанията се добавят директно към основата . Минало свършено време (Аорист). В първото и второто спрежение глаголите са допълнително разделени на класове според тематичната гласна, която използват. В третото спрежение глаголите се разделят на класове според крайната гласна на основата . Ударение. При глаголите с ударение върху основата то може да остане там или да се премести върху тематичната гласна (или крайната гласна на основата при атематични глаголи от трето спрежение). Тази промяна обаче може да се случи само ако глаголът е без представка или ако е от несвършен вид . Формите с ударение, което е останала на основата, обикновено са характерни за източните диалекти, а формите с ударение върху тематичната гласна - за западните диалекти . Въпреки това, последните форми се смятат за диалектни и е препоръчително да се избягват. Глаголите с префикс в свършен вид с ударение върху основата не я променят. При глаголите с ударение върху тематичната гласна то се запазва там с изключение на глаголите от първи клас на първо спрежение, както и при някои други. Първо спрежение. Първи клас. Тези глаголи използват гласните о ( /o̝/ ) или е ( /ɛ/ ) във второ и трето лице, единствено число между основата и окончания . Основите на тези глаголи завършват на д ( /d̪/ ), т ( /t̪/ ), с ( /s/ ), з ( /z/ ) и к ( /k/ ). Този клас съдържа само 23 основни глагола, които обаче са едни от най-често използваните и от тях могат да се образуват много производни: Въпреки че основата на глагола тъка завършва на к ( /k/ ), той не е част от този клас, а принадлежи към втори . Важна особеност на правилните глаголи от първи клас е, че ударението винаги се премества върху последната сричка на основата (освен ако вече не е там). Тази позиция на ударението се запазва в миналото свършено деятелно причастие, миналото страдателно причастие и отглаголното съществително . Глаголите (съ-)блекá, влекá, (в-)ля́за и секá имат старата ятова гласна в основата, която се редува между я ( /ja/ ) и е ( /ɛ/ ) според произношението в източните диалекти . Втори клас. Тези глаголи използват тематичната гласна а ( /a/ или /ə/ ). Корените на тези глаголи завършват на съгласна, различна от ж /ʒ/, ч /tʃ/, ш /ʃ/, д ( /d̪/ ), т ( /t̪/ ), с ( /s/ ), з ( / z/ ) или к ( /k/ ), а основните им форми завършват на а . Този клас съдържа над 400 основни глагола. Глаголите с основа, завършваща на - ер (/ɛr/), като "бера", "пера" и "дера", губят е ( /ɛ/ ): В глаголите греба и гриза ударението се премества върху основата. Това е така, защото те са принадлежали към първия клас . Трети клас. Глаголите в този клас също използват тематичната гласна а ( /a/ или /ə/ ). Този клас е почти идентичен с предишния, единствената разлика е, че основната форма завършва на я . Съдържа 23 основни глагола: Глаголът дремя съдържа ятовата гласна, която се редува между я ( /ja/ ) и е ( /ɛ/ ): Четвърти клас. Тези глаголи използват гласната а ( /a/ ) като тематична и основата им винаги завършва на ж /ʒ/ или ч /tʃ/ . Ударението винаги е върху тематичната гласна във всички форми, точно както в предишния клас . Класът съдържа 27 основни глагола: Глаголът режа има ятова гласна, която се редува между я ( /ja/ ) и е ( /ɛ/ ). Глаголите глождя ( глозгах ), дращя ( драсках ) и пощя ( посках ) са принадлежали към този клас, но сега са напълно преминали към второто спрежение . Пети клас. Този клас използва ят като тематична гласна. Произнася се последователно като я ( /ja/ ) във всички форми. Корените на тези глаголи завършват на съгласна + р ( /r/ ), с изключение на спомагателния глагол ща . Това е най-малкият клас, съдържащ само 6 основни глагола: Шести клас. Някои глаголи принадлежат както към този, така и към следващия клас . Напримeр: вея, блея, рея, шляя се и т.н. Седми клас. Тези глаголи не използват тематична гласна. Окончания се добавят директно към основата, която почти винаги завършва на гласна, или а ( /a/ ), я ( /ja/ ), е ( /ɛ/ ), и ( /i/ ), у ( / u/ ) или ю ( /ju/ ). Този клас съдържа над 250 основни глагола, някои от които са: Всички корени, завършващи на /ɛ/, всъщност завършват на старата ятова гласна, която се произнася като я ( /ja/ ) или а ( /a/ ) след /ʒ/, /tʃ/ и /ʃ/ във всички форми за минало свършено време. Глаголи с основа, завършваща на - ем ( /ɛm/ ), също се считат за част от този клас, тъй като не използват тематична гласна. Те са частен случай, тъй като губят м ( /m/ ). Второ спрежение. Първи клас. Тези глаголи използват тематичната гласна и ( /i/ ). Има както основи, завършващи на съгласна, така и основи, завършващи на гласна . По-голямата част от глаголите от второ спрежение принадлежат към този клас. Втори клас. Тези глаголи използват старата гласна ят като тематична. Произнася се последователно като я ( /ja/ ) във всички форми. По-голямата част от корените завършват на съгласна (различна от ж /ʒ/, ч /tʃ/ или ш /ʃ/ ), но има няколко завършващи на гласна . Тези глаголи се характеризират с факта, че ударението винаги пада върху тематичната гласна във всички форми, не само в минало свършено време. Този клас съдържа 76 основни глагола. Трети клас. Тези глаголи използват гласната а ( /a/ ) като тематична и основата им винаги завършва на ж /ʒ/ или ч /tʃ/ . Ударението винаги е върху тематичната гласна във всички форми, точно както в предишния клас . Класът съдържа 27 основни глагола: Всички глаголи се спрягат по един и същи начин ( без тематична гласна, просто чрез добавяне на личните окончания директно към основата ), въпреки това българските граматики ги разделят на два класа, в зависимост от крайната гласна на основата. Първи клас. Това са глаголи с основа, завършваща на а ( /a/ ). По-голямата част от глаголите от трето спрежение принадлежат към този клас. Втори клас. Основите на тези глаголи завършват на я ( /ja/ ). Този клас е много по-малък в сравнение с първи клас . Повелително наклонение (Императив). Прости форми за повелително наклонение съществуват само за второ лице. Останалите лица използват сложни форми с помощта на частиците "да" и "нека". Почти всички правилни глаголи, независимо от спрежението, образуват повелително наклонение по един и същи начин: Някои глаголи, най-вече с основа, завършваща на з ( /z/ ), и няколко други често използвани, използват само голата основа без тематична гласна: Нелични глаголни форми. Сегашно деятелно причастие. Само глаголите от несвършен вид могат да образуват сегашно деятелно причастие. Образува се от първо лице, единствено число, минало несвършено време на глагола, като се премахне крайното х ( /x/ ) и се добави щ ( /ʃt̪/ ). Скланя се като обикновено прилагателно (вижте окончанията). Въпреки че глаголите от 1во и 2ро спрежение използват Ят като тематична гласна, във формите на сегашното деятелно причастия не се наблюдава променливо Я. Минало несвършено деятелно причастие. Образува се от формата за първо лице, единствено число, минало свършено време на глагола, като се премахва крайното х ( /x/ ) и се добавя л ( /ɫ/ ), след което се склонява като прилагателно (вижте окончанията ) . Само глаголите от първия клас на първото спрежение го образуват малко по-различно: тематичната гласна о ( /o̝/ ) се премахва и л ( /ɫ/ ) се добавя директно към основата с някои допълнителни промени, а именно: Минало свършено деятелно причастие запазва ударението на минало свършено време, без значение дали е изместено или не. 1 Тъй като ятовата гласна е следвана от сричка, съдържаща и ( /i/ ), тя се произнася като е ( /ɛ/ ). 1 Тъй като ятовата гласна е пследвана от сричка, съдържаща и ( /i/ ), тя се произнася като е ( /ɛ/ ). Минало несвършено деятелно причастие. Образува се от формата за първо лице, единствено число, миналонесвършено време на глагола, като се премахне крайното х ( /x/ ) и се добави л ( /ɫ/ ). Скланя се като обикновено прилагателно, но не може да се членуева, тъй като никога не се използва като истинско прилагателно, т.е. да пояснява съществителни, а само в определени глаголни форми. 3 Тъй като ятовата гласна е пследвана от сричка, съдържаща и ( /i/ ), тя се произнася като е ( /ɛ/ ). 3 Тъй като ятовата гласна е пследвана от сричка, съдържаща и ( /i/ ), тя се произнася като е ( /ɛ/ ). Минало страдателно причастие. Само преходните глаголи могат да образуват минало страдателно причастие . Образува се от формата за първо лице, единствено число, минало свършено време на глагола, като се премахва крайното х ( /x/ ) и се добавя н ( /n/ ) или т ( /t̪/ ), след което се скланя като прилагателно (вижте окончанията ). Глаголите от първи клас на първо спрежение и първи клас на второ спрежение променят тематичната си гласна на е ( /ɛ/ ). По-голямата част от глаголите използват окончанието н ( /n/ ), само някои глаголи от първо спрежение използват т ( /t̪/ ), а именно всички глаголи с основа, завършваща на н ( /n/ ) от втори клас, и някои глаголи от седми клас (всички корени завършват на /i/, /u/, /ju/, /ɛm/ и няколко други). Някои глаголи от седми клас могат да използват и двете окончания. Въпреки че минало страдателно причастие се образува от минало свършено време, то няма изместване на ударението: то винаги се запазва на същото място като в сегашното време, с изключение на глаголите от първо спрежение от първи клас и принадлежалите в него глаголи греба и гриза. 1 Тематичната гласна о ( /o̝/ ) се променя на е ( /ɛ/ ). 2 Съгласната к ( /k/ ) преминава в ч ( /tʃ/ ) пред предната гласна е ( /ɛ/ ). 4 Забележете, че няма изместване на ударението, за разлика от миналото несвършено време и минало свършено деятелно причастие . 5 Тематичната гласна и ( /i/ ) се променя на е ( /ɛ/ ). Само глаголите от несвършен вид могат да образуват деепричастие . Глаголите от първо и второ спрежение използват тематичната гласна е ( /ɛ/ ) между основата и окончанието - йки ( /jkʲi/ ). Глаголите от третото спрежение просто добавят окончанието, без да използват тематична гласна. Неизменяемо е. При деепричастие ударението е на същото място като в сегашното време . Отглаголно съществително. Само глаголите от несвършен вид могат да образуват отглаголно съществително. Образува се или от първо лице, единствено число, минало несвършено или свършено време на глагола (или и от двете). Крайното х ( /x/ ) се премахва и се добавя окончанието не (/nɛ/). След това се скланя като съществително от среден род (вижте окончанията ). Ако тематичната гласна е о ( /o̝/ ), и ( /i/ ) или ятовата гласна, тя се променя на е ( /ɛ/ ) преди да се добави окончанието. Глаголи с основа, завършваща на н ( /n/ ) от втори клас на първото спрежение, и с основа, завършваща на е ( /ɛ/ ), и ( /i/ ), у ( /u/ ) и ю ( /ju/ ) от седми клас могат да образуват отглаголно съществително само от минало несвършено време. Всички глаголи от първи клас на второто спрежение могат да го образуват само от минало свършено време. Всички останалите глаголи могат да го образуват само от минало свършено, само от минало несвършено или и от двете. Това не се определя от това към кое спрежение или клас принадлежи даден глагол, това е присъща характеристика на всеки глагол. Когато отглаголното съществително е образувано от минало свършено, то няма изместване на ударението, обикновено се запазва на същото място като сегашно време, с изключение на глаголите от първи клас на първо спрежение, както и някои други глаголи, при които ударението се мести към края на думата. 1 Тематичната гласна о ( /o̝/ ) се променя на е ( /ɛ/ ). 3 Тъй като ятовата гласна е следвана от сричка, съдържаща е ( /ɛ/ ), тя се произнася като е ( /ɛ/ ). 3 Тъй като и гласната о ( /o̝/ ), и ятовата гласна се променят на е ( /ɛ/ ), двете форми на отглаголното съществително се пишат еднакво, но се различават по ударение . 4 Забележете, че ударението е върху края. 5 Забележете, че няма изместване на ударението, точно както е при миналото страдателно причастие, но не и при минало свършено време и миналото свършено деятелно причастие . 6 Тематичната гласна и ( /i/ ) се променя на е ( /ɛ/ ). 7 Тъй като формите за минал свършено и несвършено са идентични, двете форми на отглаголното съществително също са идентични.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860683

YggTorrent

YggTorrent е получастна торент директория и торент тракер на френски език, създаден през 2017 г. История. Регистриран е на 21 май 2017 г. с домейна codice_1. Администраторите на сайта първоначално го правят публична битторент директория, изброяваща ограничен брой торенти. След затварянето на торент тракера t411 на 26 юни 2017 г. сайтът претърпява значителни промени и официално стартира като публичен тракер в началото на юли 2017 г. Неговите администратори избират след няколко седмици да го превърнат в частен тракер с отворена регистрация. На 31 октомври 2017 г. "t411.si" (посещаван торент тракер, копие на "t411") обявява, че се закрива и се слива с "YggTorrent". На 1 декември "YggTorrent" е премахнат от търсачката „Гугъл“ в отговор на многократни нарушения на авторски права и многобройни искове по Закона за авторското право в цифровото хилядолетие, изпратени до „Гугъл“ от притежатели на авторски права. Към 8 декември 2017 г. сайтът има над 600 000 акаунта, 173 000 торента. През декември 2018 г. информационният сайт „Нумерама“ публикува интервю с бивш администратор на сайта, който посочва, че печалбите на YggTorrent за четири месеца са 300 000 евро, и разкрива, че общият брой торенти на сайта през декември 2018 г. е почти 280 000. В началото на 2020 г. сайтът съобщава, че има 3 500 000 потребители в социалната мрежа „Туитър“, без да уточнява дублиращите се, тройните и множеството акаунти, използвани също от екипа. През 2021 г. сайтът твърди, че има почти 490 000 торента, много от тях обаче се оказват неактивни. На 5 февруари 2020 г. името на домейна на сайта е деактивирано от регистратора на имена на домейни за „нарушения относно интелектуалната собственост или законни права на притежателите на авторски права, като изключителното право за възпроизвеждане, разпространение, показване или изпълнение на защитената работа, или за създават производни произведения“. На 20 февруари 2020 г. акаунтът на YggTorrent в „Туитър“ е спрян и сайтът решава да кани своите последователи в социалната мрежа „Мастодон“.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860684

Бълдър

Бълдър () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. Околия Узункьопрю. География. Селото се намира на 18 км източно от Узункьопрю. История. В XIX век Бълдър е малко черкезко село в Узункьоприйска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Балдър кьой" (Baldir koui) има 18 домакинства и 60 жители черкези.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860685

Таптък (вилает Одрин)

Таптък () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. Околия Хавса. География. Селото се намира на 12 км източно от Хавса. История. В XIX век Таптък е татарско село в Хавсенска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Таптък" (Taptık) има 50 домакинства и 180 жители татари.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860688

Бакъшлар

Бакъшлар () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. Околия Хавса. География. Селото се намира на 13 км южно от Хавса. История. В XIX век Бакъшлар е село в Хавсенска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Бакъшлар" (Bakislar) има 50 домакинства и 89 жители татари, и 89 жители черкези.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860691

Лари Дейвид

Лорънс Джйин Дейвид () е американски актьор, сценарист, комик и телевизионен продуцент. Заедно с Джери Сайнфелд създава ситкома „Сайнфелд“, за който е главен сценарист и изпълнителен продуцент през първите седем сезона. След това добива още популярност със създаването на сериала „Успокой топката“ по HBO, в който участва и той самият. Работата му по „Сайнфелд“ му спечелва две награди „Еми“ през 1993 г. – за най-добър комедиен сериал и за най-добър сценарий за комедиен телесериал. През годините е номиниран общо 27 пъти за „Еми“ и три пъти за „Златен глобус“. През 2015 г. дебютира на „Бродуей“ с постановката "Fish in the Dark", която написва и в която участва.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860696

Бобка (куче)

Пожарникарското куче на име Дружок (), с прякор Бобка, е легендарно куче, живяло в противопожарната служба на град Кострома, намираща се на площад, наречен на името на легендарния руски герой Иван Сусанин, бивш Екатеринославски. Кучето Бобка се смята за редовен член на огнената команда поради това, че редовно участва в нейните спасителни акции. Спасява от огъня хора и вещи. Местният писател Леонид Колгушкин написва разказ за неговите подвизи. Живеещите в града и гостите му правят малки парични дарения за нуждите на местните бездомничета в център за подпомагане на животни. През 2009 г. на градския площад е издигнат малък бронзов паметник на Бобка, до който има касичка за дарения с форма на футболна топка. Като градсака легенда е разспространено популярно поверие, че ако седнете на гърба на Бобка и го погалите, кучето герой със сигурност ще донесе щастие и късмет. Костромският писател Владимир Шамов написва трогателна фантастична история за Бобка „Все пак ще дойда да те спася“, чийто завършек звучи така: Сградата на костромската противопожарна служба е превърната в музей, а никога неремонтираната кула през 2005 г. е прехвърлена в него. Някои твърдения отнасят живота на кучето във времето на XIX век. Известният костромски поет Владимир Леонович дълги години убеждава местните власти да увековечат четириногия герой. Създадената бронзова кучешка фигура, тежаща 150 кг, станала един от символите на града, е дело на скултура Александър Ерьомин. Пожарникарското куче на име Дружок загива под колелата на противопожарния автомобил. По други сведения умира в акция по време на изпълнение на служебните си задължения.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860698

Теодор Димитров

Теодор Делчев Димитров () е български дипломат, благодетел и колекционер. Биография. Теодор Димитров е роден на 26 февруари 1932 година в София, Царство България. Завършва славянска и романска филология в Букурещкия университет (1955) и Библиографския институт в София през 1957 година. През 1958 година печели кункурс и започва работа в системата на ООН в Женева. В 1978 година завършва и Университетския институт за въсши международни изследвания в Женева, където през 1944 година защитава докторска дисертация. Пенсионира се като заместник-директор на библиотеката на световната организация след 34 години работа там. Автор е на редица публикации по библиотекознание, документалистика, международни отношения и история. Съставител е на англоезичната книга „Жалбите на Македония, меморандуми, резолюции, бележки, писма и документи, отправени до Oбществото на народите 1919-1939“ (1979). През 1986 година издава „България и Обществото на народите“, а докторската му дисертация е на тема „България и Обществото на народите. Опитът на международната защита на националните малцинства 1920–1939 г.“. Автор е и на две книги за Д. Макгахан и е редактор на два сборника за българо-швейцарските връзки и отношения. Създател е на неправителствената организация „Европейско огнище на културата“ в Женева и в Жекс, Франция. Завещава на България цялото си имущество – къща в Женева, замък от XIX век край Жекс и редица артефакти. Умира на 17 август 2002 година в Женева, Швейцария.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860699

Петер Добаи

Петер Добаи () е унгарски поет, писател, сценарист, актьор и драматург. Биография и творчество. Петер Добаи е роден на 12 август 1944 г. в Будапеща, Унгария. Завършва гимназия „Йожеф Етвьош“ през 1963 г. със специалност математика. В периода 1963 – 1965 г. работи на круизните кораби DETERT в Средиземно, Северно и Балтийско море като моряк и рулеви. През 1970 г. завършва със специалност италиански език и литература, философия и обща лингвистика във Факултета по изкуствата на университета „Лоранд Етвьош“, където завършва с дипломна работа на тема „Взаимодействие между изкуството и философията на Албер Камю“. От 1969 г. до средата на седемдесетте работи в творческата общност на Студио „Бела Балаж“, където е едновременно сценарист и актьор. След дипломирането си, в периода 1970 – 1994 г. работи в "Mafilm" като асистент-режисьор, а по-късно като драматург и сценарист. В периода 1973 – 1974 г. е стипендиант в Куба. Първата му книга, стихосбирката „Излизане от есенната крепост“ ("Kilovaglás egy őszi erődből"), е издадена през 1973 г., а първият му роман „Костните мини“ ("Csontmolnárok") е издаден през 1974 г. Автор на много книги с поезия, разкази, романи, сценарии. Член е от 1976 г. на Асоциацията на унгарските писатели, от 1977 г. на Организационния комитет на Унгарския ПЕН клуб, от 1979 г. на Асоциацията на унгарските филмови и телевизионни художници, и на Гилдията на сценаристите. От 1992 г. е член на Унгарската академия на изкуствата. Член е на Академията за цифрова литература от 2019 г. Носител е на наградите награда „Атила Йожеф“ (1976), награда „Кошут“ (2014) и др. Удостоен е със званието „Художник на нацията“, а през 2001 г. с отличието „почетен гражданин“ на Ференцварош. Петер Добаи живее със семейството си в Будапеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860703

Джеси Племънс

Джеси Племънс () е американски актьор. Започва кариерата си още като дете, а големия пробив постига със сериала "Friday Night Lights" (2006–2011). Впоследствие участва в последния пети сезон на суперуспешния сериал „В обувките на сатаната“, втория сезон на „Фарго“ и „Черното огледало“. Освен в сериали Племънс е известен и с поддържащите си роли във филмите „Учителят“ (2012), „Черна служба“, „Мостът на шпионите“ (2015), „Нощни игри“, „Вице“ (2018), „Ирландецът“ (2019), „Юда и черният Месия“, „Круиз в джунглата“, „Силата на кучето“ (2021), „Убийците на цветната луна“ (2023) и „Гражданска война“ (2024). За ролята си в „Силата на кучето“ получава номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Племънс е роден в Далас, Тексас и израства в Март, Тексас близо до Уейко. През 2016 се запознава с Кирстен Дънст по време на снимките на сериала „Фарго“. Двамата имат брак и две деца.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860705

Чешма на улица „Морея“

Чешмата на улица „Морея“ () е историческа османска чешма в македонския град Солун, Гърция. Чешмата е разположена в Горния град – бившата турска махала, на кръстговището на улица „Морея“ с улица „Еолос“. Чешмата е нереставрирана, а коритото е изчезнало.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860707

Сграда „Щайн“ (Солун)

Сградата „Щайн“ () е историческа постройка в град Солун, Гърция. Построена е в 1906 година за австрийската компания „Щайн“ и дълги години е нейно седалище. Тя е единствената сграда на площад „Елевтерия“, която оцелява от Големия пожар в 1917 година. По-късно в нея е настанена Солунската поща. Местоположение. Сградата е разположена на площад „Елевтерия“, на кръстовището на улица „Елевтериос Венизелос“ и улица „Димитриос Калапотакис“ № 2, близо до Солунското пристанище. История. Строителството на сградата започва според запазен надпис в 1906 година и завършва в 1911 година, когато сградата е открита. Построена е за настаняване на универсалния магазин на „Щайнс Ориентал Сторс Лтд“ в Солун. Компанията е основана от австрийския евреин търговец Соломон Щайн (Молдова, 1844 – Виена, 1898) в 1865 година във Виена и вероятно в същото време тя отваря магазин за стоки в Кайро. Около 1900 година компанията е поета от сина на Соломон Исидор Щайн (1869 – 1940), който, виждайки необходимостта от европейски продукти в процъфтяващите, космополитични градове на Източното Средиземноморие, построява магазина в Солун. Продуктите са водещи европейски марки обувки и дрехи. Компанията има магазин и в Пера, Цариград. Солунската инвестиция, въпреки мащаба си и усилията на Исидор, след голям първоначален успех, поради поредица от лоши обстоятелства, кулминирали с Първата световна война, се проваля, а компанията преминава в ръцете на двамата братя Исидор Максимилиан и Сигфрид, но в 1932 година тя окончателно фалира. Дъщерното дружество в Солун е ликвидирано в края на 1916 година или в 1917 година. На снимки от октомври 1916 година се вижда, че на морската фасада на сградата има надпис ΣΤΑΪΝ'Σ ΟΡΙΕΝΤΑΛ ΣΤΟΡΕΣ ΛΙΜΙΤΕΤ. При пожара от 1917 година сградата е единствената в района, която е спасена. Тя фигурира на пощенска картичка, част от специална поредици, отразяваща пожара, и е наречена централна поща, което показва, че собствеността е прехвърлена от Щайн на пощите. Около 1930 година Пощата е прехвърлена в друга, също непублична сграда от 1924 година на улица „Йоанис Цимискис“ № 22. От около 1930 година сградата се използва като седалище за множество видове предприятия – банки, офиси, образователни институции. Архитектура. Архитект на сградата е Ернст Ели Леви, работил във Виена. Другите му произведения в града са Бакирдзевата къща (Димитриадовата) на улица „Пластирас“ в Каламария от 1928 – 1929, която обаче е съборена, и Синагогата на битолчаните на улица „Сингрос“ № 35. Фасадите на сградата, която е с големи размери, имат изключително модерен за времето и мястото дизайн, предимно в структурите на прозорците, и липсват класически декорации. В османски Солун доминира един различен от този в Атина неокласически стил с интензивни еклектични и ар нуво елементи и сградите му са сходни с тези в други градове на Балканите, Париж, Цариград, Смирна. Сградата няма на фасадите си никаква друга архаизирана или еклектична декорация освен два разделителни корниза на голяма височина и те са просто правоъгълни. Европейският тип покрив – купол и сфера е от западната страна, на най-високата точка на сградата и по същество е единственият стар елемент. Той е със сложна конструкция на дървени греди, покрити с метални листа. На върха на покрива има цилиндрична стаичка с непрекъснати прозорци и балкон по целия периметър, върху която има сфера. Достъпът става чрез вътрешно стълбище. Останалата част от покрива е керемиден покрив със забележителен дизайн. Куполът обвързва сградата с околните. Сградата е от бетон, което само по себе си е новост за края на 1910 година.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860709

Паоло Джордано II Орсини

Пàоло Джордàно II Орсѝни (; * 1591, Рим, Папска държава, † 24 май 1656, Брачано, Херцогство Брачано), е италиански аристократи и меценат, 3-ти херцог на Брачано от 1615 г. до смъртта си и чрез брак принц на Пиомбино. На 26 юни 1625 г. император Фердинанд II Хабсбургски му дава титлата „принц на Свещената Римска империя“, потвърдена на 6 май 1638 г. с три дипломи, добавяйки титлата „пфалцграф“ и правото да сече пари. Произход. Той е първороден син на Вирджинио Орсини (* 1572, † 1615), втори херцог на Брачано от 1585 г. до смъртта си и маркиз на Ангуилара, и на съпругата му Флавия Дамашени Перети (* 1574, † 1606). Негови дядо и баба по бащина линия са Паоло Джордано I Орсини – военен, маркиз на Ангуилара, първи херцог на Брачано, и Изабела де Медичи, а по майчина – Фабио Дамашени и Мария Феличита Перети, племенница на папа Сикст V. Има 10 братя и сестриː Биография. Ранни години и пътуване из Европа. Израства във Флоренция под покровителството на херцог Фердинандо I де Медичи. Получава добро военно образование и на 13 г. е заведен от баща си на експедиция на тоскански кораби, водени от него срещу турците, които достигат до пролива Негропонте (остров Евбея в Егейско море). Военната кариера обаче не го привлича. През 1608 г. замества бъдещия велик херцог Козимо II де Медичи като пълномощник в брака с ерцхерцогиня Мария Мадалена Австрийска. Според обичая на семейство Орсини заедно с брат си Фердинандо от април 1609 г. до пролетта на 1610 г. Паоло Джордано пътува до европейските дворове. Двамата пристигат в Мантуа, посрещнати от кардинал Фердинандо Гонзага – бъдещ херцог на Мантуа: Паоло Джордано постига изключителен успех поради известността на своя род и преди всичко заради личните си качества, флорентинския ум, приветливостта си, живия си дух и културата си. Пътуването продължава до Верона, Виена, Линц, Прага (където през юни 1609 г. получава благоразположението на император Рудолф II, предлагайки на испанския посланик 500 конници, които да му помогнат в борбата срещу еретиците), Мюнхен (където ги приема херцогът на Бавария), Августа, Нанси, Брюксел, Антверпен, Амиен, Париж и се озовава в Испания. Пиетро Антонио Гаетани (1763) заявява, че Паоло Джордано пристига в Норвегия, където му е предложена короната на крал, която той отказва след съвета на баща си. След като изплита гъста мрежа от контакти и връзки, поддържани през следващите години с огромна кореспонденция, той се завръща във Флоренция през 1610 г. и след това се премества в Рим след смъртта на Фердинандо II де Медичи, когато вдовицата му Кристина Лотарингска не толерира повече присъствието му. Херцог на Брачано и брак. Със смъртта на баща си на 9 септември 1615 г. Паоло Джордано II поема управлението на Херцогство Брачано и ролята на глава на дома – последната линия на Орсини, призната от всички семейни линии. За да запази поне част от вече сериозно увреденото семейно наследство, той продава някои активи, като феодите Изола, Кастел Арчоне, Вила Барончели (сегашната вила в Поджо Империале), но това не разрешава сериозните финансови затруднения. Затова от 1616 г. започва да търси добра брачна партньорка в цяла Европа и след няколко предложения през януари 1622 г. се жени в Генуа за принцеса Изабела Апиано. Тя е последната представителка на сем. Апиано и вдовица с шест дъщери на Джорджо Мендоса, която притежава държавата Пиомбино, пряко зависима от императора, включваща остров Елба и различни земи с голямо значение заради техните значителни минерални ресурси (функционални за развитието на стоманодобивната индустрия, която Паоло Джордано II иска да създаде в Херцогство Брачано), както и други имоти в Генуа, Тоскана и Неапол. Силните връзки, установени от херцога с императорския дом, в допълнение към разрешаването на въпроса за дълговете, договорени от принцесата с императора, водят до консолидирането на владението на държавата Пиомбино от страна на Изабела Апиано. Направен е имперски княз от император Фердинанд II на 18 юли 1623 г. Това са годините, в които херцогът е най-активен в изграждането на имиджа на себе си и държавата си, който отговаря на възобновената слава на Дом Орсини – модерен, изискан и разкошен. Той реконструира замъка на Брачано с изискано обзавеждане и картини на Помпео Качини през 1617 г. Опитва се да модернизира владението с нови дейности – от производството на желязо и стомана до обработката на вълна и производството на коприна, с изграждането на акведукт и няколко жилищни квартала, както и със създаването на херцогска печатница. Той също така осигурява военната отбрана на територията, включително пристанището Пало, което представлява нещо като буфер между Папската държава и Кралство Неапол, организирайки военноморско ядро ​​и армия през 1620-22 г. Той се грижи за имуществото на семейството като цяло, като наема различни архитекти за дворците на Орсини. Обича музиката: постоянно има на разположение музиканти и за него пишат произведения Лука Маренцио, Джулио Качини, Чезаре Дзойло и Клаудио Монтеверди. Джероламо Фрескобалди също е част от неговия кръг. Купува много музикални инструменти и създава някои, като „sordellina“ (вид преносим орган) и хидравличен орган, наречен „rosidra“ в чест на хералдическата емблема на Орсини – розата. През 1624 г. колекционерската му стратегия достига своя връх, за което той събира многобройни и ценни произведения на изкуството и антики, търсени на пазара или поръчани директно. Самият той се занимава с рисуване, живопис, скулптура, поезия, музика и театър. Поръчва произведения на Джакомо Гали, известен като Спадарино, Помпео Качини, Симон Вуе, Пол Брил, Агостино Вероки, Иполито Леони и оценява високо продукцията на фламандски художници, сред които Корнелис ван Поленбург и Бартоломеус Бренберг. Събира около себе си блестящ кръг от художници като Джулио Париджи, Жак Кало, Джовани да Сан Джовани, Филипо Наполетано, Синибалдо Скорца, Франческо Виламена, които през 1622 г. гравират родословното му дърво. Поради все по-изразения икономически упадък на неговото наследство, през 1644 г. той отстъпва държавата Монтелибрети с Корезе, Монторио, Монте Флавио, Нерола и Понтичели, наследени от брат му Фердинандо от съпругата му Джустиниана – последната от клона на Орсини ди Сан Джемини, на Тадео Барберини, който с част от плащането е ангажиран да покрие различни дългове на семейството. Много внимателен към търсенето на титли и почести, той води скъп живот като други личности от неговия ранг, дотолкова че прехвърли на наследниците си толкова голям дълг, че те са принудени да отстъпят своите държави. След смъртта му през 1656 г. той е наследен от по-малкия си брат Фердинандо, а през 1660 г. Флавио, неговият син и последният от сем. Орсини, станал херцог на Брачано (титла и феодално владение, отстъпени на сем. Одескалки), с когото клонът на Брачано изчезва. Брак и потомство. ∞ 1622 в Рим за Изабела Апиано (* 1577, Рим; † 10 ноември 1661), управляваща княгиня на Пиомбино, последна представителка на рода Апиано, дъщеря на господаря на Пиомбино Алесандро Апиано и на съпругата му Исабела де Мендоса, от която няма деца. Има един извънбрачен син от Мария Камоциː

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860710

Хана Ожоговска

Хана Ожоговска () е полска преводачка на руска, немска и италианска литература, поетеса и писателка на произведения в жанра детска литература и лирика. Биография и творчество. Хана Ожоговска е родена на на 20 юли 1904 г. във Варшава, Полша. Завършва Института за специално образование и Педагогическия факултет на Свободния полски университет. Дебютира през 1932 г. в седмичника „Пламък“ като автор на детска литература. Публикува стихове за деца в „Нашият дневник“, седмично безплатно приложение на „Познански вестник“ за деца и младежи. След войната до 1947 г. е главен редактор на списание „Пламъче“, след което до 1951 г. работи в средното училище в Лодз. Била е директор на Педагогическата гимназия за учители в детски градини в Лодз. В периода 1952 – 1969 г. е главен редактор на седмичника „Пламък“. Установява сътрудничество с Полското радио, била е и председател на отдела за детска литература към Съюза на Полското скаутство. В периода 1972 – 1988 г. е вицепрезидент на полската секция на Международния борд на книгите за млади хора. Първата ѝ книга за деца „За охлювът, който търси кнедли със сирене“ е издадена през 1950 г. През 1961 г. е издаден романът ѝ „Момиче и момче, или парти за 14 фойерверки“, по който през 1978 г. е направен едноименния телевизионен сериал. През 1964 г. е издаден романът ѝ „Дупка в морето“. Той е за проблемите на юношеството, буйното въображение, за взаимоотношенията между младите хора. Действието на историята се развива в следвоенна Варшава, градът започва да се възстановява от войната, а няколко семейства живеят в един апартамент. Книгата е включена през 1966 г. в почетния списък на Международния борд на книгите за млади хора, работещ под егидата на ЮНЕСКО, и е преведена на много езици по света. За творчеството си писателката е удостоена с редица награди. Хана Ожоговска умира на 26 април 1995 г. във Варшава. Погребана е сектора на лицата със заслуги към Полша във военното гробище „Повонзки“ във Варшава (парцел B35-7-11).

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860717

Руска болница (Солун)

Руската болница () е историческа постройка в град Солун, Гърция. Сградата е построена в 1910 година като болница. В 1983 година е обявена за паметник на културата. В нея се помещава Историческият архив на Македония. Местоположение. Сградата е разположена на улица „Александрос Папанастасиу“ № 21 в Пиргите. История. През юни 1907 година с императорски указ е обявено изграждането на Руска болница в османския Солун. Сградата е построена в район, в който има две други болници, гръцката Теагенио и еврейската Хирш. Процесът на изграждането на Руската болница всъщност започва в 1904 година, когато парцелът е закупен от Николаос Хадзилазару, представител на руското правителство. През декември 1907 година, по случай именния ден на цар Николай ΙΙ, е положен основният камък, а на 31 януари 1910 година се състои церемонията по откриването. Плановете на болницата са на архитект С. Серкисов. В доклад на Н. Кириазидис болницата е описана като „двуетажна сграда, включваща 16 легла в операционна зала, микробиологична лаборатория и химия, отоплява се с парно с топла вода, искрящо чиста и отговаряща на всички хигиенни изисквания“. По време на Първата световна война е управлявана от руски лекари под наблюдението на здравната служба на Френската армия. След Октомврийската революция в Русия сградата е изоставена и е заета от гръцки бежанци от Русия. В 1925 година там се помещава Обществената клиника по акушерство и гинекология, която остава там до 1975 година. Сградата отново е изоставена в средата на 70-те години. В 1983 година е класифицирана като паметник на културата, а в 1984 година е предоставена от Ефорията за публичната собственост за настаняване на Историческия архив на Македония и започват предварителните работи за нейното възстановяване. Възстановяването завършва през 1994 година. Архитектура. Екстериорът на сградата е внушителен, особено фасадата: шест симетрични големи полуколони с коринтски капители, архитрав със спираловидни релефни украшения и монументално мраморно стълбище, което води до сложния вход на първия етаж. С откриването на улица „Александрос Папанастасиу“ първото мраморно стълбище, водещо към повдигнатия двор, е загубено, както и оградата заедно с няколко бора в двора. Вместо това днес има висока парапетна стена, която по същество скрива сградата от минаващите по улицата.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860718

Мемориална къща на Михай Бабич

Мемориалната къща на Михай Бабич () е културно-историческа институция на Унгарския национален музей, която се намира в историческата вила „Бабич“ в Естергом, Унгария. Писателят и поет Михай Бабич (1883 – 1941) е един от изключителните автори на унгарската литература на XX век, сподвижник на други съвременници, приятели, писатели, поети и художници, чиито автографи се намират на стената на къщата. Това място се нарича „Стената на автографите“. Музеят е отворен за посещения от 1 януари 2013 г. История. Михай Бабич получава награда за един от своите преводи на Данте, за който получава по-голяма сума. Негови приятели в Естергом му предлагат да закупи къща в техния квартал. Бабич и съпругата му Илона Танер на 27 март 1924 г. купуват имота и сградата, която е построена през 1920 г., и го ремонтират. Там летуват до смъртта на поета, а Илона Танер го посещава последно през юни 1943 г. След Втората световна война къщата се обитава от различни хора, а последно е дадена на фермер, който отглежда кози и птици в жилищните помещения. Къщата е наполовина кирпичена, наполовина тухлена, и става необитаема през 1960 г. Тогава Инспекторатът по националните паметници я обявява за защитен обект. Сградата е реставрирана и оттогава може да се посещава като мемориална, с изложба на запазените предмети от бившия дом на поета и ръкописите на неговите произведения, които са написани тук. Известно време функционира като част от местния музей „Баласа“. По случай годината на Бабич, от юли до есента на 2008 г., стената с автографи е възстановена, а след това сградата е реновирана. Съвременни реставратори възстановяват интериорната и екстериорна декорация, надписи и ценни картини на къщата. Официалното откриване се състои по случай 125 години от рождението на поета. В къщата е оформена и творческа зала, където градът може да приеме съвременни творци и музеолози. На 1 януари 2013 г. мемориалната къща се слива с музея „Баласа“ към Унгарския национален музей, като по този начин се превръща в институция, класифицирана като музейно изложбено пространство от обществен интерес. Експозиция. В къщата е може да се види пишещата машина на Бабич и неговата посмъртна маска. Стаите са украсени със стенописи от художника от Естергом Ференц Айнцингер, приятел на Бабич. В къщата Бабич пише много от стиховете си. По пример на стена с автографи в къщата на свой приятел, Бабич решава да последва идеята. След това приятелите и гостите, които идват при него, оставят своя подпис на стената на къщата му с въглен. Някои от тях по-късно са заличени, а тези, които остават, са повторени от Илона Танер с боя, поради което оцеляват. Сред автографите са тези на Милан Фющ, Ласло Немет, както и на много други известни дейци на унгарската култура.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860724

Бургоска катедрала

Бургоската катедрала „Света Мария“ () е католическа църква в град Бургос, Испания, катедрала на Бургоския архидиоцез. Разположена е на площад „Света Мария“ в центъра на града. Строителството ѝ започва през 1221 година във френския готически стил, главната фасада и куполът са преработени в по-пищен стил през XV – XVI век, а строителството продължава до XVIII век. Сградата има богата декорация, включваща множество произведения на скулптурата и живописта на автори като Себастиано дел Пиомбо, Фабрицио Сантафеде, Хуан де Колония, Симон де Колония, Фелипе Бигарни, Диего Силое, Матео Сересо, Хуан Риси. През 1984 година Бургоската катедрала е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860725

Чолаце

Чолаце () е връх в Хималаите, разположен в областта Кхумбу в Непал. Надморската му височина е 6440 метра, като се издига на 750 метра над окръжаващия го планински масив. Дълъг хребет го свързва със съседния връх Табоче (6501 m), а на източния му склон е разположен ледника Чола. Първото документирано изкачване на върха е на 22 април 1982 година от група американски алпинисти.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860726

Барбара Садовска

Барбара Садовска () е полска поетеса и активна общественичка. Биография и творчество. Барбара Садовска, с рождено име Барбара Обребска, е родена на 24 февруари 1940 г. в Париж, Франция. Баща ѝ, Францишек Требицки, е активист във френското съпротивително движение и умира в концентрационен лагер. Името, с което е известна е на втория ѝ баща. Садовска отива в Полша след края на Втората световна война. Живее от 1946 г. първо в Сопот, а от 1949 г. във Варшава. Завършва Държавното средно училище по изящни изкуства във Варшава.и следва в университета. През 1963 г. се омъжва за инженера Леополд Пшемик, с когото имат син. Прави литературния си дебют през 1957 г. със стихотворението „Мама“ в седмичника „Нова култура“. Първата ѝ книга, стихосбирката „Скъсани жици“, е издадена през 1959 г. Заради държавната цензура, от 1977 г. публикува свои стихове в самиздат, вкл. в списание „Запис“. Нейната литературна дейност е свързана с групата „Хибридна поетична ориентация“. Член е на Съюза на полските писатели в периода 1964 – 1983 г. и на Полския ПЕН клуб от 1981 г. През 1964 г. Барбара Садовска е разпитана като част от разследването на смъртта на Богдан Пясецки, син на Болеслав Пясецки. Под влияние на мартенските събития през 1968 г. и декемврийските събития през 1970 г. тя е активна в антикомунистическата опозиция от 70-те години на ХХ-ти век, за което е преследвана от Службата за сигурност и е арестувана няколко пъти. Поради опит да транспортира забранена литература от Париж до Народна Полша и да подпише срещу промените в конституцията, е била под наблюдение от Гражданската милиция. До 1977 г. ѝ е забранено да пътува в чужбина. Става член на Първоначалната комисия за подпомагане на лишените от свобода и техните семейства. По време на военното положение приютява Йежи Кавчински, активист на профсъюза „Солидарност“. На 20 март 1982 г. е Задържана от Военно-гарнизонната прокуратура по подозрение за разпространение на антидържавни листовки и донос на съседи. Освободена е в началото на април 1982 г. поради лошо здравословно състояние. На 29 април 1983 г. отново е задържана за притежание на самиздат и печати на „Солидарност“, а апартаментът ѝ е претърсен. На 3 май неуниформен отряд на милиционери от антитерористичната част нахлува във Францисканския манастир и църквата „Свети Марчин“ във Варшава, където се помещава Комитета за подпомагане на интернираните и пребива шестима души (включително Садовска). Счупен е пръст на дясната ѝ ръка и са отправени заплахи, че нещо лошо може да се случи на сина ѝ. Скоро след това нейният син Гжегож Пшемик е задържан и пребит от членове на Гражданската милиция, и умира няколко дни след това. По време на второто апостолическо посещение на Йоан Павел II в Полша през юни 1983 г. тя е приета на частна аудиенция от папата. Барбара Садовска умира от рак на белия дроб на 1 октомври 1986 г. в санаториум в Отвоцк, Полша. Погребана е в Повонзковското гробище на Варшава.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860729

Братя Газданови

Братя Газданови (на осетински: Gӕzdӕnty ӕfsymӕrtӕ) са седем братя Газданови, загинали по различно време в битките на Великата отечествена война. Всички братя са родени в село Дзуарикау (Северноосетийска АССР, РСФСР, СССР ) и са призовани на фронта от родното си село. Майка им Тасо Газданова (Ваниева) умира след третото погребение. Батюшка Асахмат живее до края на войната, но почива, след като получава () известие за последното погребение. [1] . Памет. В Дзуарикау има паметник, посветен на братя Газданови [14] , дело на скулптора Сергей Санакоев, изобразяващ скърбяща майка, Тасо Газданов и седем жерава. Обект е на културното наследство на Русия с регионално значение. [15] . Паметникът с жеравите е издигнат през 1963 г. [16] В Дзуарикау с помощта на местните жители през 70-те години на миналия век е основан малък музей в селско училище, където се съхраняват седем братя черкези и техните снимки. Улици в Дзуарикау и Владикавказ са кръстени на братя Газданови. Има осетински сценичен танц „Седем косачки“, [17] , символизиращ седемте братя Газданови. [6] . През 2018 г. Заур Кундухов написа поемата „Паднали герои“, а през 2019 г. Казбек Рубаев изпълнява с китара песен, наречена „Братя Газданови“. По някои сведения вдъхновението, дало повод на Расул Гамзатов да напише стихотворението „Журавли“ е негово посещение на Обелиска на скърбящата майка и седемте отлитащи птици (), построен през 1963 г. Този мемориал е на седемте братя Газданови от село Дзуарикау, Северноосетийска АССР, РСФСР, СССР. Братята загиваат във Велката отрчествена война.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860732

Дино Ральов

Костадин (Константин, Дино) Ральов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Биография. Ральов е участник в създаването в 1895 година на Кукушкия революционен комитет. В 1904 година става член на Кукушкия окръжен революционен комитет.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860734

Луминица Одобеску

Луминица-Теодора Одобеску () е румънска дипломатка, член на Националната либерална партия. Министърка на външните работи в правителството на Марчел Чолаку (от 15 юни 2023 г.). Освен родния си език тя владее английски и френски, и отчасти испански. Биография. Родена е на 3 май 1969 г. в град Регин, Социалистическа република Румъния. През 1992 г. завършва Букурещката академия за икономически изследвания и получава докторска степен по международни икономически отношения. От 1992 до 1995 г. е научен сътрудник в института „Върджил Маджару“. От 1995 до 1999 г. заема различни позиции в отдел „Външна търговия на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи на Румъния. От 1999 до 2002 г. е била началник на отдел „Външна търговия“ в Министерството на външните работи, нейните отговорности са свързани с управлението на търговските отношения между Румъния и Европейския съюз (ЕС) в рамките на Споразумението за асоцииране с Европейския съюз. От 2002 до 2007 г., като дипломат в Постоянното представителство на Румъния към ЕС в Брюксел, като ръководи редица важни преговори за присъединяването на Румъния към ЕС, като засяга теми свързани с енергетиката, икономическия и паричен съюз, данъчното облагане, търговията. Тя ръководи преговорите за управлението на търговските отношения на Румъния с ЕС и предприемането на мерки за търговска защита. След присъединяването на Румъния към ЕС тя координира и подготвя срещите на Комитета на постоянните представители на държавите-членки на ЕС. От юни 2008 до февруари 2012 г. е генерален директор на отдел „Европейски съюз“ в Министерството на външните работи, отговарящ за управлението на всички въпроси, свързани с ЕС и двустранния политически диалог със страните членки на ЕС и страните кандидатки за членство в ЕС (включително Турция), а също при Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). На 24 февруари 2012 г. тя е назначена за държавен секретар в министерството на външните работи на Румъния. На 15 юни 2023 г. е назначена за министър на външните работи на Румъния в правителството, ръководено от министър-председателя Марчел Чолаку, на мястото на Богдан Ауреску.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860737

Дзуарикау

Дзуарикау (на осетински: Dzuarykhæhu) е село в Алагирски район на Република Северна Осетия – Алания. Административен център на селско селище Дзуарикау. Географско положение. Селото е разположено на двата бряга на река Фиагдон, на входа на Куртатинското дефиле. Намира се на 18 км източно от областния център Алагир и на 22 км западно от Владикавказ. История. През 2006 г. започна строителството на газопровода Дзуарикау-Цхинвали, свързващ Северна и Южна Осетия. Отворен на 26 август 2009 г. Забележителности. Църква „Св. Архангел Михаил“ е основана през 2002 г. Известни местни жители. Братя Газданови, загинали по време на Великата отечествена война. На тях е посветен паметник, издигнат в Дзуарикау.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860745

Обелиск на скърбящата майка и седемте отлитащи птици

Обелиска на скърбящата майка и седемте отлитащи птици () е мемориал на седмината братя Газданови, намиращ се в село Дзуарикау в Алагирски район на Република Северна Осетия – Алания. Поатроен е от страната на магистралата Владикавказ – Алагир. Автор на паметника е известният осетински скулптор Сергей Павлович Санакоев. Обелискът е издигнат в родното им село през 1963 г. Той представлява ято от седем жерава, които са насочени в полет към небето. Скърбящата жена, изобразена в основата на паметника, символизира майката на седемте братя Газданови – Тасо. Седемте братя Газданови отиват на фронта веднага след мобилизацията. Но съдбата е решила така, че никой от тяхне се завръща у дома. Братята загиват като храбреци в битки по време на Великата отечествена война. Хасанбег загива в Беларус, Махарбек край Москва, Созрико в Киев, Шамил е смъртоносно ранен в Латвия, Дзарахмат умира в Новоросийск, а Магомед и Хаджисмел край Севастопол. Възрастта на момчетата на Газданов изглежда така: 34, 30, 29, 28, 26, 24 и 17 години. Градските власти на Северна Осетия и старейшините на селото взимат решение да се построи паметник на техните герои. Паметникът е открит в родното им село Дзуарикау. Днес паметникът посреща своите гости, които искат да отдадат почит на братята. В изкуството. По някои сведения вдъхновението, дало повод на Расул Гамзатов да напише стихотворението „Журавли“ е неговото посещение на Обелиска на скърбящата майка и седемте отлитащи птици, построен през 1963 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860748

Сапиндови

Сапиндови ("Sapindaceae") са семейство цъфтящи растения от разред Сапиндоцветни. Съдържа 138 рода и 1858 приети вида. Сред представителите на семейството са родовете Конски кестен, Явр, Ака и Личи. Сапиндовите се срещат в умерени до тропически региони, често в местообитания на лаврови гори, по целия свят. Много от тях са латициферни, т.е. съдържат латекс, млечен сок, а много съдържат леко токсични сапонини с подобни на сапун качества в листата и/или семената, или корените си.  Най-големите родове са "Serjania", "Paullinia", "Allophylus" и Явор ("Acer"). Описание. Растенията от това семейство имат различни размери, от дървета до тревисти растения и лиани. Листата на тропическите родове обикновено са спираловидно редуващи се, докато тези на родовете в умерените пояси (явор, конски кестен) и няколко други рода са срещуположно разположени. Цветовете са малки и еднополови или функционално еднополови, въпреки че растенията могат да бъдат двудомни или еднодомни. Обикновено се намират в съцветия, групирани в метлици. Те най-често имат четири или пет венчелистчета и чашелистчета (венчелистчетата липсват при "Dodonaea"). Тичинките варират от четири до 10, обикновено върху нектарен диск между венчелистчетата и тичинките, техните нишки често са влакнести. Най-често са осем на брой, в два пръстена по четири. Най-често се опрашват от птици или насекоми, като някои видове се опрашват от вятъра. Зрелите плодове могат да бъдат месести или сухи. Класификация. Сапиндовите са свързани с Седефчевите ("Rutaceae") и двете семейства обикновено се поставят в разред Сапиндоцветни. Семейството е разделено на четири подсемейства, Dodonaeoideae (около 38 рода), Sapindoideae (около 114 рода), Hippocastanoideae (5 рода) и Xanthoceroideae (1 род). Най-големите родове са "Serjania" (около 220 вида), "Paullinia" (около 180 вида) и "Allophylus" (около 200 вида) в тропическите ширини и "Явор" (около 110 вида) в умерените ширини. Популярни видове. Сапиндовите включват много видове икономически ценни тропически плодове, включително личи, лонган, питомба, гуинип/мамончило, корлан, рамбутан, пуласан и аки. Други продукти, които се извличат от видове от това семейство, включват гуарана, сапунени плодове и кленов сироп. Някои видове от родовете Явор и Конски кестен са ценени заради дървесината си, докато няколко други рода, като "Koelreuteria", "Cardiospermum" и "Ungnadia", са популярни декоративни растения. Сапонините, извлечени от костилката на видовете "Sapindus", са ефективни повърхностноактивни вещества и се използват в търговската мрежа в козметиката и детергентите.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860750

Скален равнец

Скалният равнец ("Achillea ageratifolia") е вид цъфтящо растение от семейство Сложноцветни ("Asteraceae"), местен за България и Гърция. Описание Скалният равнец е компактно тревисто многогодишно растение, което расте до 20 cm високо и широко. Силно променлив вид, с три признати подвида. Има изправени, прости, донякъде дървесни стъбла. Тясната сиво-зелена зеленина наподобява тази на сродния род Агератум, оттук и латинското видово име "ageratifolia". Единичните съставни цветни глави, подобни на маргаритки, са бели с жълти центрове и около 2 – 3 см напречно сечение. Те се появяват през май – юли в северното полукълбо. Таксономия. Видът е описан за първи път през 1813 г. като "Anthemis ageratifolia" от Джеймс Едуард Смит във Florae Graecae Класификацията към рода "Achillea" е извършена от Джордж Бентам и Джоузеф Хукър през 1873 г. Името на рода се отнася до древногръцкия герой Ахил, за който се казва, че използвал листа от бял равнец, за да спре кървенето на раните на своите войници.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860752

Ралука Туркан

Ралука Туркан () е румънска политичка, заместник-председателка на Националната либерална партия, като от 2016 до 2017 г. е временно изпълняваща длъжността председател на партията. Министър на културата на Румъния в правителството на Марчел Чолаку (от 15 юни 2023 г.). Била е министър на труда и социалната защита на Румъния (2020 – 2021) и вицепремиер (2019 – 2020). От 2004 г. тя е член на Камарата на депутатите на Румъния, излъчена от избирателен окръг Сибиу. Освен родния си език владее също английски, френски и руски език. Биография. Родена е на 2 април 1976 г. в град Ботошани, Социалистическа република Румъния. През 1999 г. завършва факултета по международни икономически отношения на Букурещката академия за икономически изследвания. През 1999 г. получава магистърска степен по комуникации и връзки с обществеността от Факултета по политически науки на Националното училище по политически науки и публична администрация в Букурещ. От 1996 до 1999 г. учи и в Държавения институт по руски език „Александър Пушкин“ в Москва, където получава диплома по бизнес на руски език. През април 2011 г. тя завършва курсове за напреднали в областта на националната сигурност и отбраната в Националния колеж по отбрана на Националния университет по отбрана „Карол I“. От 1999 до 2000 г. тя работи като консултант по връзки с обществеността за компания "Tofan Grup SA" (канадско-румънски доставчик на автомобилни гуми). От 2000 до 2004 г. е парламентарен експерт в Сената на Румъния. От 2001 до 2006 г. преподава в Университета на Трансилвания и Румънско-германския университет в Сибиу. През 2000 г. тя става съветник на председателя на Националната либерална партия, който през 2002 – 2004 г. е Теодор Столожан. На парламентарните избори от 28 ноември 2004 г. тя е избрана за член на Камарата на депутатите на Румъния от избирателен окръг Сибиу. След избирането й тя влиза в ръководството на партията. Тя публично критикува Кълин Попеску-Търичану (председател на партията от 2004 до 2009 г. и министър-председател от 2004 до 2008 г.), за което е изключена от партията през септември 2006 г. През декември 2006 г. Либерално-демократическата партия, ръководена от Теодор Столожан, се отделя от Националната либерална партия и през март 2007 г. Ралука Туркан става неин заместник-председател. На 15 декември 2007 г. Либерално-демократическата партия и Демократическата партия се сливат и образуват Демократическа либерална партия, като Ралука Туркан е заместник-председател до май 2011 г. и юни 2012 г. На 26 юли 2014 г. Демократическата либерална партия и Национално либералната партия се сливат и Ралука Туркан става заместник-председател. След загубата на парламентарните избори през 2016 г., на които партията получи по-малко от 20% от гласовете, председателят на партията Алина Горгиу подава оставка и Ралука Туркан става временен председател, до избирането на Лудовик Орбан за председател през юни 2016 г. Като един от опозиционните лидери тя участва в масови протести срещу правителството на Сорин Гриндяну в началото на 2017 г. През юни 2017 г. тя става заместник-председател на партията. От февруари 2005 до септември 2006 г. и от 2008 до 2012 г. е председателка на Комисията по култура, изкуство и медии към Камарата на депутатите. От септември до декември 2016 г. е заместник-председателка на Камарата на депутатите на Румъния. През 2016 г. става председател на парламентарната група на Националлибералната партия. След като председателят на румънската Камара на депутатите Ливиу Драгня е осъден на три години и половина затвор през май 2019 г., тя се кандидатира за този пост, като получава 100 гласа от депутатите и губи от Марсел Чолак, който получава 172 гласа. Още 20 гласа получи Хунор Келемен, председател на Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Тя получи позицията на вицепремиер в правителството на Лудовик Орбан, чийто състав е одобрен от румънския парламент на 4 ноември 2019 г. На 23 декември 2020 г. тя е назначена за министър на труда и социалната закрила на Румъния в следващото правителство на Флорин Къцу, в което е единствената жена. Правителството подава оставка на 25 ноември 2021 г. На 15 юни 2023 г. е назначена за министър на културата на Румъния в правителството, ръководено от премиера Марчел Чолаку.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860753

Чъкръкчъ

Чъкръкчъ () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто. Околия Хайраболу. География. Селото се намира на 3 км северно от Хайраболу. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1913 година в Чекрькчи живеят 35 семейства гръкоезични мюсюлмани.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860757

Тетекьой

Тетекьой () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто. География. Селото се намира на 17 километра югозападно от Малгара. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Тетекьой живеят 50 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860758

Деведжи

Деведжи () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто. География. Селото се намира на 9 километра югозападно от Малгара. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Деведжикьой живеят 200 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860759

Ян Френкел

Ян Абрамович Френкел (21 ноември 1920 г., Киев – 25 август 1989 г., Рига, СССР) е популярен съветски украински композитор и изпълнител от еврейски произход. Биография. Ян Френкел е руски съветски композитор, роден в Киев, Съветски съюз. Първоначално му е преподавано на цигулка от баща ну, а по-късно учи класическа цигулка в Киевската консерватория при Якоб Магазинер и пиано. По време на Втората световна война е евакуиран в Оренбург, където постъпва в Оренбургското противовъздушно военно училище (Зенитное училище) и свири на цигулка в оркестъра на кино „Аврора“. През 1942 г. служи на фронта и е ранен. След болницата, от 1943 г. свири във военния оркестър. След войната, от 1946 г. живее в Москва, където пише оркестрови аранжименти и свири на цигулка в малки оркестри. Започва да композира песни през 60-те години. Първата му е песента "Gody" („Годините“), написана по текст на Марк Лисиански. По време на по-късната си кариера той работи в сътрудничество с много изтъкнати съветски музиканти, включително Михаил Танич , Игор Шаферан и съпрузите Константин Ваншенкин и Инна Гоф. Благодарение на Марк Бернес песента му „Журавли“ става голям хит. Френкел изнася концерти, в които изпълнява собствена музика. По време на тези концерти публиката обикновено се присъединява. Неговите песни са включени в репертоара на много съветски изпълнители. Той също се появява във филма "The Elusive Avengers", за който композира музика. Ян Френкел умира на 25 август 1989 г. в Рига (както е предсказано в песента му "Avgust" („Август“) по текст на Инна Гоф). Съпругата му Наталия почива в средата на 90-те години, но дъщеря му Нина живее в Италия от 80-те години. Неговият внук Иън Френкел е музикант (пианист и аранжор) в Оркестъра на бреговата охрана на САЩ. Памет. Както е съобщено от фен сайта на композитора, членове на съветската управляваща бюрокрация организираха кампания срещу „Жеравите“, позовавайки се на религиозния подтекст на песента. Случаят е издигнат чак до съветския генсек Леонид Брежнев, който постановява „допустимо да се изпълнява, но не твърде често“. Френкел беше прототипът на крокодила Гена, измислен, дружелюбен крокодил в поредицата популярни анимационни филми "Крокодилът Гена", Чебурашка и Шапокляк.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860760

Коджаали

Коджаали или Аязма () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. География. Селото се намира на 29 километра източно от Енос. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Аязма живеят 75 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860761

Шехитлер

Шехитлер или Кемерли () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. География. Селото се намира на 27 километра източно от Енос. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Кемерли живеят 10 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860762

Йеникапрузлу

Йеникапрузлу или Козкъръ () е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин. География. Селото се намира на 13 километра югозападно от Ипсала. История. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1913 година в Козкърѫ живеят 80 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860765

Кюплю

Кюплю () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. Околия Мерич. География. Селото се намира на 11 км югозападно от Мерич. История. В XIX век Кюплю е гръцко село в Узункьоприйска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Купюлу" (Kupouly) има 170 домакинства и 700 жители гърци. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1913 година в Кюплю живеят 420 гръцки семейства.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860766

Субаш (вилает Одрин)

Субаш () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин. Околия Мерич. География. Селото се намира на 7 км югозападно от Мерич. История. В XIX век Субаш е гръцко село в Узункьоприйска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Субаш" (Soubach) има 60 домакинства и 315 жители гърци.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860775

Елмалъ (вилает Родосто)

Елмалъ () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто. География. Селото се намира на 25 километра южно от Малгара. История. В XIX век Елмалъ е гръцко село в Малгарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Елмали" (Elmali) има 150 домакинства и 700 жители гърци.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860776

Гьонендже

Гьонендже или Каливиа () е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто. География. Селото се намира на 4 километра северно от Малгара. История. В XIX век Каливиа е гръцко село в Малгарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, "Каливиа" (Kalivia) има 130 домакинства и 609 жители гърци.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860777

Сергей Санакоев

Серге́й Па́влович Санако́ев (29 декември 1920 г., Владикавказ – 27 май 2002 г., Владикавказ) - съветски и руски скулптор. Народен артист на РСФСР (1991). Биография. Сергей Санакоев е роден в Северна Осетия. Завършва Ленинградския институт по живопис, скулптура и архитектура на името на Иля Репин (работилница на В. Синайски). Работил в Северна Осетия. Член на Съюза на художниците на СССР от 1955 г. Автор на много паметници. Творбите се съхраняват в Художествения музей на Северна Осетия – Алания и в много руски градове. Умира на 27 май 2002 г. на 82 години. Погребан е на Алеята на славата във Владикавказ. Семейство. Дъщерята на Санакоева Надежда Сергеевна е учителка по английски език. Средно училище МАОУБ 7. Владикавказ Син Коренев Павел Борисович, съветски (руски) педиатър, детски кардиолог, клиничен фармаколог Внучка Коренева Екатерина Павловна, доцент на Института за култура в Санкт Петербург, член на Съюза на дизайнерите в Санкт Петербург, секретар на секция „Медиен дизайн“ Основни произведения. и други

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860778

Лайбах (група)

„Ла̀йбах“ ( – немското име на Любляна по време на Хабсбургската монархия и Югославската операция през Втората световна война) е словенска музикална група, изпълняваща музика предимно в жанровете индъстриъл, маршъл индъстриъл и неокласика. Основана е през 1980 г. в миньорския град Търбовле в тогавашна Югославия. Представлява музикалното крило на творческия колектив „Нойе Словенише Кунст“ (НСК, „Ново словенско изкуство“), създаден с нейна помощ през 1984 г. Изнася концерти в множество страни по света, като гостува неколкократно в България и е една от малкото западни групи, изнесли концерт в Северна Корея. Още от ранните си години е предмет на противоречия поради употребата си на образи и символика, свързани с тоталитаризма, национализма и милитаризма. Членовете ѝ залагат на това схващане през цялото съществуване на групата. Вследствие на това добива дисидентски статут и е цензурирана и забранена в Югославия с довода, че е упадъчна, но успява междувременно да изнася концерти в чужбина, чрез които набира известност. След обявяването на Словения за независима държава през 1991 г. „Лайбах“ започва да се приема по-широко от обществеността и се превръща постепенно в народна културна икона. Ранните албуми на групата са в стила индъстриъл и включват тежки ритми и груби вокали. В средата на 80-те години звукът става слоево по-богат и понякога включва отрязъци от класически и поп творби. Текстовете на песните са на немски, словенски и английски език и са първоначално на военна тематика, а впоследствие засягат с умишлено двусмислени послания нашумели за времето си политически събития. В репертоара си групата има и кавъри на някои известни песни, като по-леките мелодии често добиват по-зловещо звучене в готически стил. Съставът претърпява множество изменения през годините. Най-познатият е този с Деян Кнез, Милан Фрас, Ервин Маркошек и Иван Новак – Яни. Групата записва филмови саундтракове, театрална музика и има редица творчески сътрудничества с гостуващи изпълнители, включително и със Словенския симфоничен оркестър, а отделните членове на „Лайбах“ развиват и странични самостоятелни творчески дейности. Членове. През 1978 г. Деян Кнез – син на известния словенски художник Янез Кнез – основава първата си група „Салте Морале“, която през лятото на 1980 г. се превръща в „Лайбах“. Първоначалният състав включва Деян Кнез, Сречко Байда, Андрей Лупинц, Томаж Хостник и Марко Кошник. Не след дълго се присъединяват Милан Фрас и Иван Новак – Яни, който е роднина на Деян Кнез. От средата на 80-те до средата на 90-те години членовете използват често псевдонимите Ебер, Залигер, Дахауер и Келер, заимствани от имената на художниците Елк Ебер, Иво Залигер и Вилхелм Дахауер. Залигер се използва първоначално от Томаж Хостник, а по-късно – от Иван Новак. Ебер се използва от Деян Кнез, а бившият член Андрей Лупинц продължава да използва псевдонима Келер и след напускането си на групата.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860785

Таласъми на работа

„Таласъми на работа“ () е американски анимационен сериал, разработен от Бобс Ганауей, който е излъчен премиерно по Дисни+ на 7 юли 2021 г. като част от поредицата „Таласъми ООД“ на Пиксар. Базиран на директното продължение на „Таласъми ООД“, озвучаващия състав се състои от Били Кристъл и Джон Гудмън, които съответно се завръщат като гласовете на Майк Вазовски и Джеймс Пи Съливан („Съли“) от оригиналния филм и прелюдията „Университет за таласъми“; някои от другите озвучаващи актьори във филмите се завръщат в ролите си като гостуващи звезди. За разлика от другите анимационни проекти в поредицата „Таласъми ООД“, Пиксар не продуцира сериала, който вместо това е продуциран от Дисни Телевижън Анимейшън; както и вторият сериал, който е базиран на филм за Пиксар след „Баз Светлинна година от звездното командване“, в който Пиксар служи като ко-продуцент. Вторият сезон се излъчва премиерно на 5 април 2024 г. по Дисни Ченъл. Сериалът получава генерално позитивни отзиви от критиците. Премиера. Сериалът дебютира на 7 юли 2021 г., който е пуснат всяка сряда седмично, и съдържа 10 епизода. Предишно е насрочен да излезе по някое време през 2020 г., но се премества в началото на 2021 г., после на 2 юли 2021 г., и след това на сегашната дата с премиера от два епизода. Линейната премиера на сериала се излъчва по Дисни Ченъл на 6 януари 2023 г., и по "Disney XD" на 9 януари 2023 г. В България. В България сериалът се очаква да започне излъчване по локалната версия на Дисни Ченъл на 22 април 2024 г. с разписание всеки делник от 18:50 ч. Дублажът е нахсинхронен в студио „Александра Аудио“. В дублажа участва Сотир Мелев, който озвучава Фриц.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860786

Зоки на планетата на Руби

„Зоки на планетата на Руби“ () е канадско-американски анимационен сериал, продуциран от „Нелвана“. В сериала се разказва за малката влогърка Руби, която се сприятелява с малко извънземно на име Зоки. Премиерата на сериала е на 31 декември 2023 г. в стрийминг платформата Amazon Prime Video. В България. В България сериалът ще се излъчва по локалната версия на „Никелодеон“ на 6 май 2024 г. Дублажът е нахсинхронен в студио „Про Филмс“, а режисьор на дублажа е Николай Петров.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860787

Константин Петканов (пояснение)

Константин Петканов може да се отнася за:

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860788

SMIC

Semiconductor Manufacturing International Corporation (SMIC) е частично държавна публично регистрирана китайска компания за производство на полупроводници. Това е най-големият производител на чипове в континентален Китай. Седалището на SMIC е в Шанхай и е регистрирана на Каймановите острови. Има обекти за производство на полупроводникови пластини в континентален Китай, офиси в Съединените щати, Италия, Япония и Тайван, както и представителство в Хонконг. Той предоставя услуги за производство на интегрални схеми (IC) по технологични процеси от 350 nm до 7 nm. Financial Times съобщава, че SMIC се очаква да предложи услуги за производство на IC по процес 5 nm през 2024 г. Държавният доставчик на цивилно и военно телекомуникационно оборудване Datang Telecom Group, както и Китайският инвестиционен фонд за ИС са основни акционери на SMIC. Сред известни клиенти на SMIC са Huawei, Qualcomm, Broadcom и Texas Instruments. SMIC е основен акционер и доставчик на Brite Semiconductor. Компанията се разширява в началото на 2020 г., като построява четири 28 nm производствени фабрики в Китай в резултат на съвместно начинание с Китайския държавен фонд за полупроводници; фабриките се очаква да излязат онлайн през 2023 и 2024 г. История. SMIC е основана от Ричард Чжан Цзуин () през април 2000 г. IPO на Хонконгската и Нюйоркската фондови борси се провежда през 2004 г. През май 2019 г. SMIC напуска американските фондови борси, подобно на много други емитенти от Китай, поради американските санкции (американските власти препоръчват на доставчиците да се въздържат от сътрудничество с тази китайска компания, тъй като се подозира, че обслужва китайски поръчки за отбрана; самата SMIC отрича тези обвинения). В края на 2021 г. приходите на SMIC възлизат на 5,44 милиарда долара, нетната печалба – на 1,7 милиарда долара. И двете цифри са рекордни за компанията.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860789

Алиция Мария Куберска

Алиция Мария Куберска () е полска журналистка, издателка, литературен преводач, драматург, поетеса и писателка. Биография и творчество. Алиция Мария Куберска е родена през 1960 г. в Швебоджин, Полша. Работи в кметството на балнеоложкия град Иновроцлав. В свободното си време работи като доброволец за Музикално общество "Pro Arte" и за Обществото на побратимените градове Иновроцлав и Бад Ойенхаузен (Германия), както и в някои благотворителни организации. Заедно с работата си пише поезия, както на полски език, така и на английски език. Първата ѝ книга, стихосбирката „Стъклена реалност“, е издадена през 2011 г. През 2012 г. е публикувана втората ѝ стихосбирката „Анализ на чувствата“, а третата ѝ стихосбирка „Моменти“ през 2014 г. През 2014 г. е издаден романът ѝ „Виртуални рози“, който е история за наранена от проваления брак и драматичния развод жена, която търси щастието и любовта в социалните мрежи и виртуалният свят, който променя отношенията между хората. Следват стихосбирките ѝ „На границата на мечтата“, „Момиче в огледалото“, „Крадецът на сънища“, както и други нейни стихосбирки, включително участва в международните антологии „От другата страна на екрана“ (САЩ, 2015), „Любовта е като въздуха“ (САЩ, 2016), и „Любовни картички“ (САЩ, 2018). Нейните стихове са публикувани в много антологии и списания по света, включително и в България. В България участва в Международния фестивал на поезията „Духовност без граници“ (Пловдив) и със свои стихове в два негови алманаха „Гласът на Вселената“ (2017) и „Ако търсиш любов“ (2018). Тя е авторка и на монодрами и пиеса за тийнейджъри. Монодрамата ѝ „Братовчед“ печели първа награда в Колобжег през 2013 г. Удостоена е с награди от много литературни конкурси. Три пъти е лауреат на международния конкурс на ЮНЕСКО "Nosside" в Италия (2014, 2015, 2020), а също и на международния конкурс „Европейска академия за изкуство и литература“ във Франция (2018) и на международния литературен конкурс в Италия „Между думите и безкрая“ (2018). Избрана е за Поет на годината (2017) от Литературната фондация "Soflay". Тя е член на Съюза на полските автори от 2011 г., а от 2017 г. и на Международната писателска асоциация „Петър Богдани“ (със седалища в Брюксел и Прищина). Член е на борда на директорите на Литературна фондация „Софлай“, и на редакционния съвет на списанията: "Our Poetry Archive" (Индия) и "Inner Child Press" (САЩ). Главен редактор е на поредица от антологии през 2015 г. под надслова „Метафора на съвременността“. Публикува стихове на български поети в световни антологии. Алиция Мария Куберска живее със семейството си в курортния град Иновроцлав.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860792

Алина Горгиу

Алина Горгиу () е румънска политичка, председателка на Националната либерална партия (декември 2014 – декември 2016). От 15 юни 2023 г. е министърка на правосъдието на Румъния. Била е временен председател на Сената на Румъния (2022 – 2023), член на Камарата на депутатите на Румъния (декември 2008 – декември 2016) от избирателен окръг Букурещ. От 2016 г. в Сената на Румъния тя представлява окръг Тимиш. Биография. Родена е на 16 септември 1978 г. в град Текуч, окръг Галац, Социалистическа република Румъния. През 1997 г. завършва Национален колеж „Влайку Вода“ в град Куртя де Арджеш. Постъпва във Факултета по право и администрация на Християнския университет „Димитрие Кантемир“, след това преминава следдипломно обучение в Юридическия факултет на Букурещкия университет, а от 2004 до 2008 г. работи за получаване на квалификационна степен във Факултета по икономика, право и управление на Питещкия университет. През 2007 г. получава магистърска степен по комуникации и връзки с обществеността от Националния университет за политически науки и публична администрация в Букурещ. През 2006 г. тя започва работа върху своята докторска степен по наказателно право в Юридическия факултет на Яшкия университет, получава своята степен през 2012 г. През 2002 – 2003 г. тя завършва стаж като адвокат в Букурещ, след което от юни 2003 до декември 2004 г. практикува във фирмата на Богдан Олтеану. През 2004 г. става главен юрист на консултантска фирма за бизнес и управление в столицата на страната. От януари 2005 до юли 2007 г. тя работи като адвокат в компания "Gorghiu, Pop and Associates", практикувайки търговско, гражданско и наказателно право. До декември 2008 г. работи като съветник на председателя на Службата за връщане на държавно имущество. През 2008 г. тя става арбитър в Международния арбитражен съд и акредитиран медиатор, а също така става член на Службата по медиация и арбитраж към Юридическия факултет на университета „Титу Майореску“. През януари 2009 г. тя се връща на работа в компания "Gorghiu, Pop and Associates" и започва работа в агенцията по несъстоятелност. През 2002 г. тя става член на Националната либерална партия, като заема две изборни длъжности. От 2004 до 2008 г. тя е член на местния съвет на Сектор 5 в Букурещ. През 2008 г. тя е избрана за член в Камарата на депутатите на Румъния. Там тя работи като зам.-председател на комисията за разследване на злоупотреби и корупция, както и за разглеждане на петиции. Била е председател на разследващата комисия за проверка на паричните суми, изплатени от Министерството на младежта и спорта въз основа на документи, подписани от министър Моника Джейкъб Ридзи за организиране на фестивала „Денят на младежта“ през 2009 г. Докладът на комисията, чиито констатации са обявени през юли 2009 г., установява, че Моника Джейкъб Ридзи е извършила присвояване и злоупотреба с власт и иска прокурорите да повдигнат обвинения срещу нея. Когато министърът подава оставка няколко дни по-късно, Алина Горгиу заявява, че е доволна от това, но е необходимо да се действа по-рано. От септември до декември 2012 г. е сред заместник-председателите на Камарата на депутатите на Румъния. След като е преизбрана през 2012 г., тя става член на съдебната комисия. Като член на съвместната комисия е натоварена с преразглеждането на конституцията, тя се застъпва за включването в документа на неприсъствени бюлетини и шестнадесетгодишна възраст за гласуване. През 2013 г. тя се присъединява към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. През втората половина на 2014 г. е прессекретарка на Националната либерална партия. През декември 2014 г. председателят на Националната либерална партия Клаус Йоханис (преди това избран за президент на Румъния) напуска партията, преди да встъпи в длъжност, както се изисква от конституцията. Алина Горгиу е избрана за нов председател на Националната либерална партия с 47 гласа срещу 28, побеждавайки Лудовик Орбан, и става най-младият председател на партията и първата жена, която заема тази позиция. В допълнение към ръководенето на Националната либерална партия, тя е била и съпредседател заедно с Василе Блага на обновената Национална либерална партия при сливането й с Демократическата либерална партия през 2017 г. След поражението за Националната либерална партия на изборите през 2016 г. Алина Горгиу напуска позицията си на председател на партията. В същото време тя се кандидатира за член на Сената на Румъния, като печели място от избирателен окръг Тимиш. След изборите през 2020 г. тя става един от заместник-председателите. След оставката на Флорин Къцу на 29 юни 2022 г. тя заема длъжността временен председател на Сената на Румъния, до избора на нов председател на 13 юни 2023 г. Заменена е от бившия министър-председател Николае Чука. На 15 юни 2023 г. е назначена за министър на правосъдието на Румъния в правителството, ръководено от министър-председателя Марчел Чолаку. Личен живот. През 2016 г. Алина Горгиу се омъжва тайно за банкера Лучиан Изар, който за кратко заема длъжността младши министър в правителството на Виктор Понта през 2012 г. От него тя има двама сина.

https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=860794

Агнешка Яжембовска

Агнешка Яжембовска () е полска поетеса, лауреат на много литературни конкурси, авторка на произведения в жанра лирика и сатира. Биография и творчество. Агнешка Яжембовска е родена през 1959 г. в Шерадз, Полша. Следва в Лодзкия университет. Прави литературния си дебют през 1981 г. в „Академичен вестник“. Първата ѝ книга, сборникът с епиграми „Усмивки и усмивчици“, е издадена през 2010 г. Първата ѝ стихосбирка „Десетична запетая“ е издадена през 2012 г. с превод и на немски език. Следват още няколко нейни сборници с поезия и епиграми, сред които „Без шеги“, сборници с фрашки (”фрашка“ – кратко лирическо произведение, най-често с хаплив или ироничен характер). Стиховете ѝ са преведени на английски, сръбски, немски, литовски, словашки, български, холандски, италиански, руски, телугу, унгарски и шведски. Публикувана е в много национални и международни антологии. Творбите ѝ са носители на награди на литературни конкурси. Получава отличието „Златен камък“ за 2017 г. За нейната професионална и социална работа тя е наградена с Национален медал за образование, отличена е с наградата за цялостно творчество от Writers Corner International в Индия, наградата на град Серадз за творчески постижения през 2012 г., както и други награди. Гост на 14-ия Световен ден на поезията и 2-рите Европейски поетични диалози, Лондон 2014; на XXIII Международен фестивал на поезията „Май на Нерис“ Вилнюс 2016; на IV, V и VI Международен фестивал на поезията „Славянска брошка" Лондон 2016, 2017, 2018; на II, III и IV Международен фестивал на поезията „Духовност без граници“ Пловдив 2017, 2018, 2019; "Славянска брошка“ Чеховице-Джеджице 2018. Член е на литературния кръг „Анима“ и неформалната група „Поети след работно време“, на международната литературна и артистична група „Квадрат“, почетен член е на литературния клуб „Янов“, симпатизант е на поетичната група DESANT. Авторка е на любителски снимки.