Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPileWikipediaFiltered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 233k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/52 Решение на Общия съд от 23 септември 2015 г. — Mechadyne International/СХВП (FlexValve) (Дело T-588/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „FlexValve“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Право на защита - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 389/58) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mechadyne International Ltd (Кърлингтън,Обединено кралство) (представители: S. von Petersdorff-Campen и E. Schaper, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Pohlmann, впоследствие S. Hanne) Предмет Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 юни 2014 г. (преписка R 2435/2013-4) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „FlexValve“ като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Mechadyne International Ltd да заплати съдените разноски. (1) ОВ C 361, 13.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	31.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/24 Жалба, подадена на 27 януари 2012 г. — Обединено кралство/ЕЦБ (Дело T-45/12) 2012/C 98/40 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: K. Beal, Barrister и E. Jenkinson) Ответник: Европейска централна банка Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени публикуваното на 18 ноември 2011 г. от Европейската централна банка обявление на стандартите, доколкото с него се въвежда критерий за местонахождение, който трябва да се прилага за системите за клиринг посредством централни контрагенти; и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от това, че ответникът не бил компетентен да публикува обжалвания акт по принцип или без да използва законодателен инструмент, като регламент, приет или от Съвета, или от самата Европейска централна банка (наричана по-нататък „ЕЦБ“). 2. Второто правно основание е изведено от това, че с обжалвания акт de jure или de facto ще бъде наложено изискване за място на установяване на системите за клиринг посредством централни контрагенти, желаещи да извършват сделки по клиринг или плащане в евро, надвишаващи дневно определена сума. Обжалваният акт нарушава членове 48, 56 и/или член 63 ДФЕС, или само някои от тези членове, доколкото: — Системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в неучастващи в еврозоната държави членки, подобно на Обединеното кралство, ще бъдат длъжни да преместят своите центрове за управление и контрол в държави членки, които участват в Евросистемата. Те също ще бъдат длъжни да учредят повторно юридически лица, които са признати по вътрешното право на друга държава членка; — в случай, че подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти не променят своето място на установяване, както се изисква, ще им бъде отказан достъпа до финансовите пазари на държавите членки от Евросистемата, при същите условия като системите за клиринг на централните контрагенти, установени в тези страни, или по принцип; — системите за клиринг посредством централни контрагенти, които не са местни лица, няма да имат право на улесненията, които предлагат ЕЦБ или националните централни банки (НЦБ) на Евросистемата при същите условия или по принцип; и — вследствие на това се ограничава или напълно забранява възможността на подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти да предлагат услуги по клиринг и плащане в евро на потребители от Съюза. 3. Третото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове 101 и/или 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС и член 13 ДЕС, доколкото: — с него действително се изисква всички клиринг сделки, които се извършват в евро и надвишават известно ниво, да се сключват от системите за клиринг посредством централните контрагенти, установени в държава членка от еврозоната; — с него действително се нарежда на НЦБ от евро зоната да не подхранват резервите в евро валута на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната, ако те надвишават установените в това решение граници. 4. Четвъртото правно основание е изведено от това, че изискването системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки извън еврозоната, да приемат различна юридическа правосубектност и място на установяване е равнозначно на пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството. С него се нарушава и общия принцип на ЕС на равенство, доколкото системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в различни държави членки, са предмет на различно третиране, което не е обективно обосновано. 5. Петото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове II, XI, XVI и XVII от Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) или само някои от тези членове. 6. Шестото правно основание е изведено от това, че без да поема доказателствената тежест във връзка с твърдението, че тези ограничения не са обосновани със съображения от обществен интерес (ЕЦБ е длъжна да обоснове своето мнение в полза на дерогация, ако такъв подход бъде възприет), Обединеното кралство твърди, че каквото и да е съображение от обществен ред, изтъкнато от ЕЦБ, няма да отговори на изискването за пропорционалност, доколкото съществуват по-малко ограничителни мерки за гарантиране на контрола на финансовите институции, които са установени в Съюза, но извън еврозоната.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/9 Жалба, подадена на 3 март 2011 г. от Ignacio Ruipérez Aguirre и ATC Petition срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 януари 2011 г. по дело T-487/10, Ignacio Ruipérez Aguirre и ATC Petition/Европейска комисия (Дело C-111/11 P) 2011/C 319/15 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Ignacio Ruipérez Aguirre и ATC Petition (представител: M.J. Sánchez González, abogada) Друга страна в производството: Европейска комисия С определение от 14 юли 2011 г. Съдът (шести състав) отхвърля жалбата.
bg	caselaw	EU	1.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/65 Жалба, подадена на 20 ноември 2015 г. — Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия (Дело T-675/15) (2016/C 038/88) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Shanxi Taigang Stainless Steel Co. Ltd (Taiyuan, Китай) (представители: F. Carlin, Barrister и N. Niejahr, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (OВ 2015 L 224, стp. 10), в частта, в която налага антидъмпингово мито върху износа на жалбоподателя и предвижда събиране на временно мито върху този износ; и — да осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и разноските на жалбоподателя по тези производства. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания. 1. Първото основание е изведено от твърдението, че Комисията нарушила член 2, параграф 7, буква a), втора алинея от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Основния регламент“), като определила и избрала Съединените американски щати („САЩ“) за подходящата държава аналог в този случай. Този избор се основава на неправилно тълкуване и прилагане на член 2, параграф 7, буква a), втора алинея от Основния регламент, както и на явни грешки в преценката на фактите. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията приложила явно неправилно член 2, параграф 7, буква a) от Основния регламент, тъй като не направила определени корекции на нормалната стойност, макар да избрала САЩ за държава аналог. 2. Второто основание е изведено от твърдението, че Комисията нарушила член 2, параграф 10 от Основния регламент, тъй като не направила необходимите корекции, свързани с разходите за вътрешен транспорт на производител износител от САЩ, съгласно буква к) от тази разпоредба. 3. Третото основание е изведено от твърдението, че Комисията нарушила член 3, параграф 2, член 3, параграф 6 и член 3, параграф 7 от Основния регламент. В анализа на Комисията на някои показатели за вреда и причинно-следствената връзка са допуснати явни грешки в преценката на фактите и/или този анализ не съответства на задължението ѝ да разгледа данните внимателно и безпристрастно (1) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ 2009 L 343, стp. 51).
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/4 Решение на Съда (пети състав) от 3 септември 2015 г. — Inuit Tapiriit и др./Европейска комисия, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Дело C-398/13 P) (1) ((Обжалване - Регламент (ЕО) No 737/2010 - Регламент за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) No 1007/2009 - Търговия с тюленови продукти - Ограничения на вноса и на търговията с посочените продукти - Валидност - Правно основание - Член 95 ЕО - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 17 - Декларация на Организацията на обединените нации за правата на коренното население - Член 19)) (2015/C 354/03) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Inuit Tapiriit Kanatami, Nattivak Hunters and Trappers Association, Pangnirtung Hunters' and Trappers' Association, Jaypootie Moesesie, Allen Kooneeliusie, Toomasie Newkingnak, David Kuptana, Karliin Aariak, Canadian Seal Marketing Group, Ta Ma Su Seal Products, Inc., Fur Institute of Canada, NuTan Furs, Inc., GC Rieber Skinn AS, Inuit Circumpolar Council, Johannes Egede, Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK), William E. Scott & Son, Association des chasseurs de phoques des Îles-de-la-Madeleine, Hatem Yavuz Deri Sanayi iç Ve Diş Ticaret Ltd Şirketi, Northeast Coast Sealers' Co-Operative Society, Ltd (представители: H. Viaene, J. Bouckaert и D. Gillet, advocaten) Други страни в производството: Европейска комисия (представители: K. Mifsud-Bonnici и C. Hermes), Европейски парламент (представители: L. Visaggio и J. Rodrigues), Съвет на Европейския съюз (представители: K. Michoel и M. Moore) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Inuit Tapiriit Kanatami, Nattivak Hunters’ and Trappers’ Organisation, Pangnirtung Hunters’ and Trappers’ Organisation, г-н Jaypootie Moesesie, г-н Allen Kooneeliusie, г-н Toomasie Newkingnak, г-н David Kuptana, г-жа Karliin Aariak, Canadian Seal Marketing Group, Ta Ma Su Seal Products Inc., Fur Institute of Canada, NuTan Furs Inc., GC Rieber Skinn AS, Inuit Circumpolar Council Greenland (ICC-Greenland), г-н Johannes Egede, Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK), William E. Scott & Son, Association des chasseurs de phoques des Îles-de-la-Madeleine, Hatem Yavuz Deri Sanayi iç Ve Diş Ticaret Ltd Şirketi и Northeast Coast Sealers’ Co-Operative Society Ltd да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия. 3) Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от всеки от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 372/18 Жалба, подадена на 1 август 2014 г. — „Груп“ ООД/СХВП — Коста Илиев (GROUP Company TOURISM & TRAVEL) (Дело T-567/14) 2014/C 372/23 Език на жалбата: български Страни Жалбоподател: „Груп“ ООД (София, България) (представители: Драгия Драгиев и Андрей Андреев, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Коста Илиев, София, България (представител: бюро за патент и търговски марки „Златареви“) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение R 1587/2013–4 от 2 юни 2014 г. на четвърти апелативен състав на СХВП на основание член 65, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009, — да осъди СХВП и евентуално встъпилата в производството пред Съда заинтересована страна да заплати направените разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Коста Илиев Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна цветна марка на Общността, съдържаща словните елементи „GROUP Company TOURISM & TRAVEL“, за стоки и услуги от класове 35, 39 и 43. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението:„Груп“ ООД Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: нерегистрирана марка, състояща се в материални права върху знак със словните елементи „Group company“ Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата като неоснователна Изложени правни основания: — нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 207/2009 — извършена е била погрешна служебна проверка на съдържанието на българския закон; — нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009 — не е била направена цялостна и правилна преценка на представените доказателства; — нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009 — не са били обсъдени представените доказателства и правни доводи с оглед на предпоставките в тази разпоредба.
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/37 Решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г. — Comunidad Autónoma de Galicia и Retegal/Комисия (Съединени дела T-463/13 и T-464/13) (1) ((Държавни помощи - Цифрова телевизия - Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Испания - Решение, с което помощите се обявяват отчасти за съвместими и отчасти за несъвместими с вътрешния пазар - Понятие за предприятие - Икономическа дейност - Предимство - Услуга от общ икономически интерес - Селективен характер - Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС - Задължение за мотивиране)) (2016/C 027/43) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Comunidad Autónoma de Galicia (Испания) (представители: M. Lorenzo Outón и P. Egerique Mosquera, адвокати) (дело T-463/13); и Redes de Telecomunicación Galegas Retegal SA (Retegal) (Saint-Jacques-de-Compostelle, Испания) (представители: F. García Martínez и B. Pérez Conde, адвокати) (дело T-464/13) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, B. Stromsky и P. Němečková) Встъпила страна в подкрепа на ответника: SES Astra (Бецдорф, Люксембург) (представители: F. González Díaz и F. Salerno, както и по дело T-463/13, V. Romero Algarra, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 година относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10) (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия Ла Манча) (ОВ L 217, стр. 52) Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) Comunidad Autónoma de Galicia (Испания) и Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, SA (Retegal) понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези, направени от Европейската комисия и от SES Astra. (1) ОВ C 304, 19.10.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 327/13 Преюдициално запитване, отправено от VAT and Duties Tribunals, Лондон (Обединено кралство) на 29 септември 2008 г. — Terex Equipment Ltd/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs (Дело C-430/08) (2008/C 327/22) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция VAT and Duties Tribunals, Лондон (по искане на Edinburgh Tribunal Centre) Страни в главното производство Ищец: Terex Equipment Ltd Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs Преюдициални въпроси 1. Позволява ли Кодексът (1) и по-конкретно член 78 от него декларацията да се поправя с коригиране на кода за митническия режим, и при утвърдителен отговор, изисква ли се от HMRC да поправят декларацията и да уредят ситуацията? 2. В този случай били ли са отклонени незаконосъобразно стоките от митнически надзор по смисъла на член 203, параграф 1 от Кодекса поради действието на член 865 от регламента за неговото прилагане (2)? 3. При утвърдителен отговор, възникнало ли е в резултат на това отклоняване вносно митническо задължение съгласно член 203 от Кодекса? 4. Дори и да не е възникнало митническо задължение съгласно член 203 от Кодекса, възникнало ли е митническо задължение по силата на член 204, като се имат предвид i) констатациите за „груба небрежност“ и ii) въпросът дали HMRC не са изпълнили задълженията си по член 221, параграф 3 от Кодекса, като не са уведомили за възникналото по член 204 митническо задължение в предвидения срок. 5. Като се има пред вид, че: i) ситуацията не може да бъде уредена съгласно член 78 от Кодекса и ii) е възникнало митническо задължение и iii) е налице специална ситуация, предвидена в член 899 от регламента за прилагане, може ли националната юрисдикция да счита, че не е била проявена явна небрежност, така че митническото задължение е трябвало да бъде опростено на основание член 239 от Кодекса? (1) Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр.58) (2) Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3)
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/17 Иск, предявен на 29 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Френска република (Дело C-515/10) () 2011/C 30/27 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Rozet и A. Marghelis) Ответник: Френска република Искания на ищеца — да се установи, че като не е приелa необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да осигури преработването на отпадъците от азбестоцимент в подходящи депа, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 2, буква д), член 3, параграф 1 и член 6, буква г) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (1) и разпоредбите на приложението към Решение 2003/33/ЕО на Съвета от 19 декември 2002 година за определяне на критерии и процедури за приемане на отпадъци на депа съгласно член 16 и приложение II към Директива 1999/31/ЕО (2), — да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си Комисията изтъква твърдение за нарушение, изведено от неправилно тълкуване на разпоредбите на Директива 1999/31/ЕО, и по-специално на определението за „отпадък“. Всъщност ищецът оспорва тълкуването на френските власти, съгласно което отпадъците могат да бъдат едновременно инертни и опасни. Противно на това, според Комисията посочената директива признава наличието на три отделни категории „опасни“, „безопасни“ и „инертни“ отпадъци, които водят до различни задължения и ясна разлика в условията за приемане на различните отпадъци в депа. В този смисъл отпадъците от азбестоцимент трябвало да се считат за „опасни отпадъци“ съобразно списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО (3), изменено с Решение 2001/573/ЕО (4), и били необходими изключителни предпазни мерки за тяхното обезвреждане. Поради това национална правна уредба, която квалифицира отпадъците от азбестоцимент като инертни и разрешава тяхното приемане в депо за инертни отпадъци не отговаряла на изискванията на посочената директива. (1) ОВ L 182, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94. (2) ОВ L 11, стp. 27, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 142. (3) Решение на Комисията от 3 май 2000 година за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, стp. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 69). (4) Решение на Съвета от 23 юли 2001 година за изменение на Решение 2000/532/ЕО на Комисията относно списъка на отпадъците (ОВ L 203, стp. 18, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 143).
bg	caselaw	EU	3.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 364/34 Решение на Съда на публичната служба (състав от един съдия) от 20 юли 2016 г. — HL/Комисия (Дело F-112/15) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Член 45 от Правилника - Процедура по повишаване за 2014 г. - Общи разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника - Списък с длъжностните лица, предложени за повишаване от генералните директори и началниците на служби - Невключване на името на жалбоподателя - Възможност за оспорване на списъка с предложените за повишаване длъжностни лица пред съвместната комисия по повишаване - Съпоставяне на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица - Становища, приети от съвместния орган - Задължение за мотивиране)) (2016/C 364/40) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: HL (представител: R. Rata, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser, G. Berscheid и A.-A. Gilly) Предмет Искане за отмяна на решенията на органа по назначаването да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2014 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) HL понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 320, 28.9.2015 г., стр. 55.
bg	caselaw	EU	18.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/13 Жалба, подадена на 27 април 2011 г. от Formula One Licensing BV срещу решение, постановено от Общия съд (осми състав) на 17 февруари 2011 г. по дело T-10/09, Formula One Licensing BV/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Global Sports Media Ltd (Дело C-196/11 P) 2011/C 179/25 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Formula One Licensing BV (представители: K. Sandberg, B. Klingberg, Rechtsanwältinen) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Global Sports Media Ltd Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да отмени обжалваното съдебно решение; — да уважи молбата на жалбоподателя за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 16 октомври 2008 г. по преписка R 7/2008-1 или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане; и — да постанови СХВП и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да запратят разноските на жалбоподателя, както за първоинстанционното производство, така и за производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят се позовава на нарушение на правото на Съюза и по-специално на неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 (1) (понастоящем Регламент No 207/09), както и на член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94, въз основа на следните доводи: 1. Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94, тъй като: 1.1. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на отличителния характер на знака „F 1“. Първо, Общият съд нарушил правилото, закрепено от установената съдебна практика, че отличителния характер на марката следва да се разглежда във връзка с конкретните стоки или услуги, покрити от марката. Второ, съответните констатации на Общия съд били направени при изопачаване на фактите. Трето, Общият съд не приложил закрепеното от постоянната съдебна практика правило, че марката може да придобие отличителен характер и чрез използването ѝ като част от друга, регистрирана марка. Четвърто, съображенията на Общия съд в това отношение довели до недопустима отмяна de facto на регистрираната марка на жалбоподателя „F 1“, изписана със стандартен шрифт. 1.2. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на вероятността от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94, както по отношение на марките „F 1“ изписани със стандартен шрифт, които са изтъкнати в подкрепа на възражението, така и на логото „F 1 Formula 1“. Първо, Общият съд не взел предвид релевантния фактор на идентичност, съответно силно сходство между стоките и услугите, въпреки че сам е установил висока степен на сходство между знаците. Второ, Общият съд се съсредоточил върху фактора отличителен характер на термина „F 1“, като не е разгледал другите фактори, потвърдени от установената съдебна практика. Трето Общият съд не преценил сходството между знаците във връзка със степента на прилика между тях.. 2. Общият съд нарушил член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94, тъй като: 2.1. Общият съд погрешно изключил репутацията на марката на жалбоподателя „F 1“, изписана със стандартен шрифт. 2.2. Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си на сходството на знаците по отношение на марката лого „F 1 Formula 1“, изтъкната в подкрепа на възражението, тъй като неправилно приел липсата на отличителен характер на термина „F 1“. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OJ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава, том, стр.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/34 Жалба, подадена на 30 април 2014 г. — Bayer MaterialScience/Комисия (Дело T-282/14) 2014/C 223/38 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Bayer MaterialScience AG (Леверкузен, Германия) (представители: C. Arhold, N. Wimmer, F. Wesche, L. Petersen и T. Woltering, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. за откриване на официална процедура по разследване по дело държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108 ДФЕС поради неправилно квалифициране на особения компенсационен режим — Жалбоподателят посочва, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси. — В това отношение той твърди, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти. — Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ. — Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство. 2. Второ правно основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и членове 18 и 19 от Регламент No 659/1999 поради непредлагане на подходящи мерки — В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17 — 19 от Регламент No 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове. 3. Трето правно основание: нарушение на правото на изслушване — Освен това жалбоподателят посочва, че при всички случаи Комисията е следвало да го изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици. 4. Четвърто правно основание: недостатъчно мотивиране — На последно място жалбоподателят посочва, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивирано. (1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/43 Решение на Общия съд от 16 юли 2014 г. — Endoceutics/СХВП — Merck (FEMIVIA) (Дело T-324/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „FEMIVIA“ - По-ранна словна марка на Общността „FEMIBION“ - Международна регистрация на по-ранна фигуративна марка „femibion“, посочваща Европейската общност - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2014/C 292/53 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Endoceutics, Inc. (Квебек, Канада) (представител: M. Wahlin, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Merck KGaA (Дармщат, Германия) (представители: M. Best, U. Pfleghar и S. Schäffner, avocats) Предмет Жалба против решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 април 2013 г. (дело R 1021/2012-4) във връзка с производство по възражение между Merck KGaA и Endoceutics, Inc. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Endoceutics, Inc. понася съдебните разноски. (1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	25.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/13 Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 6 август 2010 г. — J. McB/L. E. (Дело C-400/10) () 2010/C 260/17 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court, Ирландия Страни в главното производство Ищец: J. McB Ответник: L. E Преюдициален въпрос Допуска ли Регламент (ЕО) No 2201/2003 (1) на Съвета от 27 ноември 2003 година относно признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 (2), независимо дали е тълкуван съгласно член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз или по друг начин, държава членка да изисква съгласно вътрешното си право упражняването на родителски права да е предоставено със съдебен акт, издаден от компетентна юрисдикция, на бащата на дете, който няма сключен брак с майката, за да се счита, че той притежава „право на упражняване на родителски права“, поради което отвеждането на това дете от държавата на обичайното му пребиваване би било неправомерно по смисъла на член 2, параграф 11 от този регламент? (1) Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 (2) Регламент (ЕО) No 1347/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи (ОВ L 160, стр. 19).
bg	caselaw	EU	28.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 25/16 Решение на Съда (четвърти състав) от 17 ноември 2011 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Петър Аладжов/Заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи (Дело C-434/10) (1) (Свободно движение на гражданин на Съюза - Директива 2004/38/ЕО - Забрана за напускане на националната територия поради непогасяване на данъчно задължение - Мярка, която може да се обоснове със съображения, свързани с обществения ред) (2012/C 25/26) Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд София-град Страни в главното производство Ищец: Петър Аладжов Ответник: Заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи Предмет Преюцициално дапитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Ограничаване на упражняването на правото на свободно движение на гражданин на Съюза — Забрана за физическо лице, в качеството му на представител на търговско дружество длъжник, да напуска националната територия поради непогасяването на публични задължения в „големи размери“ — Мярка, оправдана с цел защита на обществения ред Диспозитив 1. Правото на Съюза допуска законова разпоредба на държава членка, която позволява на административен орган да наложи забрана на гражданин на тази държава да я напуска, с довода че не е погасено данъчно задължение на дружеството, на което той е един от управителите, при спазването все пак на двойното условие по своя предмет разглежданата мярка да представлява отговор — при някои изключителни обстоятелства, които могат да са следствие по-конкретно от естеството или от значимостта на това задължение — на дадена истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, и преследваната по този начин цел да не е свързана само с икономически цели. Националният съд следва да провери дали това двойно условие е изпълнено. 2. Дори да се предположи, че забраната за напускане на територията на страната, каквато е наложената на г-н Аладжов в главното производство, е приета в съответствие с условията по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, то посочените в параграф 2 от същия член условия не допускат подобна мярка, — ако тя се основава единствено на съществуването на данъчното задължение на дружеството, на което жалбоподателят е един от съуправителите, и само поради това му качество, като се изключва всякаква конкретна преценка на личното поведение на заинтересованото лице и без позоваване на каквато и да било заплаха, каквато то би представлявало за обществения ред, и — ако забраната за напускане на територията на страната не е подходяща да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и надхвърля необходимото за нейното постигане. Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана. (1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/8 Решение на Съда (трети състав) от 9 октомври 2008 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas — Република Литва) — Наказателно производство срещу Julius Sabatauskas и др. (Дело C-239/07) (1) (Вътрешен пазар на електроенергия - Директива 2003/54/ЕО - Член 20 - Преносни и разпределителни мрежи - Достъп на трета страна - Задължения на държавите-членки - Свободен достъп на трети страни до мрежите за пренос и разпределение на електроенергия) (2008/C 301/15) Език на производството: френски Препращаща юрисдикция Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas Страна в главното производство Julius Sabatauskas и др. Предмет Преюдициално запитване — Lietuvos respublikos konstitucinis teismas — Тълкуване на член 20 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО — Декларации относно сделки за декласифициране и управление на отпадъци (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61) — Съвместимост с директивата на национално законодателство, с което на потребителите се разрешава достъп до преносните мрежи на електроенергия едва след като са получили отказ за достъп до разпределителните мрежи от оператор на разпределителна мрежа Диспозитив 1) Член 20 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че определя задълженията на държавите-членки по отношение само на достъпа, а не на присъединяването на трети лица към преносните и разпределителни електроенергийни мрежи, и не предвижда, че системата за достъп до мрежите, която държавите-членки са длъжни да установят, трябва да позволява на привилегированите потребители да избират по свое усмотрение вида мрежа, към която желаят да се присъединят. 2) Посоченият член 20 трябва да се тълкува и в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че оборудване на привилегирован потребител може да се присъедини към преносна мрежа само ако поради установени технически изисквания или изисквания във връзка с управлението операторът на определена разпределителна мрежа откаже да присъедини към разпределителната мрежа оборудването на привилегирован потребител, което се намира в определения в лицензията на оператора район на дейност. Националният съд обаче трябва да провери дали прилагането на тази система се извършва въз основата на критерии, които са обективни и не допускат дискриминация между ползвателите на мрежи. (1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/24 Определение на председателя на Съда от 2 септември 2015 г. (преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Ukamaka Mary Jecinta Oruche, Nzubechukwu Emmanuel Oruche/Bundesrepublik Deutschland, в присъствието на: Oberbürgermeister der Stadt Potsdam, Emeka Emmanuel Mary Oruche (Дело C-527/14) (1) (2015/C 398/32) Език на производството: немски Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 26, 26.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/24 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 29 септември 2011 г. — Kimman/Комисия (Дело F-74/10) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Член 43 от Правилника - Член 45 от Правилника - Процедура за оценяване за 2009 г. - Класиране на дадено ниво на изпълнение - Решение за предоставяне на точки за повишение - Доклад за оценка - Становище на ad hoc групата - Нарушение на задължението за мотивиране - Правно основание, разгледано служебно - Тежест на доказване) 2012/C 138/47 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Eugène Emile Kimman (Overijse, Белгия) (представител: L. Levi, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и P. Pecho) Предмет Искане за отмяна на доклада за оценка на жалбоподателя за 2008 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Европейската комисия понася, освен направените от нея съдебни разноски, и една четвърт от разноските, направени от г-н Kimman. 3. Г-н Kimman понася три четвърти от направените от самия него съдебни разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г., стр. 63.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/47 Жалба, подадена на 13 юни 2008 г. — Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel/СХВП — Schwarzbräu (ALASKA) (Дело T-225/08) (2008/C 223/82) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH (Ebersburg, Германия) (представител: P. Wadenbach, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Schwarzbräu GmbH (Zusmarshausen, Германия) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 8 април 2008 г. (преписка No R 877/2004-4), — да се заличи напълно марка на Общността No 505 552 „ALASKA“ поради наличието на абсолютни основания за отказ на регистрация, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, — при условията на евентуалност, да се обяви недействителността на марка на Общността No 505 552 „ALASKA“ поне по отношение на следните стоки „минерални и газирани води и други неалкохолни напитки от клас 32“. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка на Общността „ALASKA“ за стоки от клас 32 (марка на Общността No 505 552) Притежател на марката на Общността: Schwarzbräu GmbH Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят Решение на отдела по заличаването: отхвърля искането за обявяване недействителността на въпросната марка Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата на жалбопадателя Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б), в) и ж) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1). (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	26.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 159/31 Иск, предявен на 5 март 2014 г. — Anastasiou/Комисия и ЕЦБ (Дело T-149/14) 2014/C 159/41 Език на производството: английски Страни Ищец: Harry Anastasiou (Ларнака, Кипър) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer) Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да осъди ответниците да изплатят на ищеца обезщетение на основание на член 268 от ДФЕС. Правни основания и основни доводи Ищецът твърди, че ответниците са го лишили от парите, които има по сметка, като са предизвикали преждевременно налагане на инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници по отношение на депозита му в неговата банка като част от условията по финансовата помощ, предоставена на Кипър на 26 април 2013 г. съгласно член 13 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност от 2012 г., като: а) ответниците „явно и сериозно са нарушили границите“ на правомощията си като институции на ЕС по член 136, параграф 3 от ДФЕС; б) неправомерно са се отказали от ефективен контрол на функциите си като институции на ЕС; в) предизвикали са преждевременно приемане на инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници по отношение на депозитите в Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, който не е бил приет в рамките на правото на ЕС; г) предизвикали са ограничения в движението на пари, като са възпрепятствали притежателите на депозитни сметки да теглят и/или да прехвърлят средствата си в по-сигурни институции, и д) са направили това в нарушение на принципите на правна сигурност, равенство и зачитане на правата на човека.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/34 Определение на Общия съд от 7 март 2014 г. — FESI/Съвет (Дело T-134/10) (1) ((Жалба за отмяна - Дъмпинг - Разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и Китай към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Макао - Сдружение, представляващо независими вносители - Липса на лично засягане - Нормативен акт, който включва мерки за изпълнение - Недопустимост)) 2014/C 135/42 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Fédération européenne de l’industrie du sport (FESI) (Брюксел, Белгия) (представители: E. Vermulst и Y. van Gerven, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално J. P. Hix и B. Driessen, подпомагани от G. Berrisch, адвокат, и N. Chesaites, barrister, впоследствие от J. P. Hix и B. Driessen) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и M. França) Предмет Искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета (ОВ L 352, стр. 1). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Fédération européenne de l’industrie du sport (FESI) да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз. 3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 336/32 Жалба, подадена на 23 септември 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-93/13) 2013/C 336/72 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението, с което бонусът към пенсионните права, придобити преди постъпването на служба, е изчислен съгласно новите ОРИ по отношение на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника на длъжностните лица Искания на жалбоподателя — да се обяви за незаконосъобразен и съответно за неприложим член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника на длъжностните лица, — да се отмени решението от 3 октомври 2012 г. за предоставяне на бонус за пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди встъпването му в длъжност, в рамките на прехвърлянето на същите към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПСИЕС“), в приложение на общите разпоредби за изпълнение (наричани по-нататък „ОРИ“) на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/26 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Haarlem (Нидерландия) на 2 юли 2010 г. — X/Inspecteur der Belastingdienst/Y (Дело C-319/10) () 2010/C 246/45 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank Haarlem Страни в главното производство Ищец: X Ответник: Inspecteur der Belastingdienst/Y Преюдициални въпроси 1. Възможно ли е в рамките на тълкуването и/или на преценката на действителността на Регламенти 535/94 (1), 1832/2002 (2), 1871/2003 (3) r 2344/2003 (4), с които е приета и изменена допълнителна забележка 7 (КН) от глава 2 (към тогавашния момент носеща номер 8), да се прави позоваване на решението на DSB [Dispute Settlement Body] от 27 септември 2005 г. относно тълкуването на термина „осолен“ в позиция 0210, дори в случаите, в които митническата декларация за „допускане за свободно обращение“ е подадена преди тази дата? 2. При утвърдителен отговор на въпрос 1): Как трябва да се прецени дали характерът на пилешкото месо е претърпял промяна? 3. При утвърдителен отговор на въпрос 1): а) Предвид решението на DSB от 27 септември 2005 г. действителни ли са цитираните по-горе регламенти, доколкото за целите на позиция 0210 в тях се посочва, че месото се счита за „осолено“, ако то има общо съдържание на сол от 1,2 % или повече тегловно? б) Предвид решението на DSB от 27 септември 2005 г. трябва ли горецитираните регламенти да се тълкуват в смисъл, че допълнителна забележка 7 (КН) от глава 2, в която се предвижда, че месото с общо съдържание на сол от 1,2 % или повече тегловно се счита за претърпяло промяна на характера и се определя като „осолено“ по смисъла на позиция 0210, както и че месото с общо съдържание на сол, по-ниско от 1,2 % или повече тегловно, претърпяло трайна промяна на характера вследствие на добавянето на сол, не е изключено от класирането под позиция 0210? 4. При утвърдителен отговор на въпрос 3) a): Как трябва да се определи дали дълготрайното съхранение на пилешкото месо се гарантира чрез осоляването? (1) Регламент (ЕО) No 535/94 на Комисията от 9 март 1994 година за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 68, стр. 15). (2) Регламент (ЕО) No 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 година за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 290, стр. 1). (3) Регламент (ЕО) No 1871/2003 на Комисията от 23 октомври 2003 година за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 275, стр. 5). (4) Регламент (ЕО) No 2344/2003 на Комисията от 30 декември 2003 година за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 346, стр. 38).
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/22 Решение на Общия съд от 18 февруари 2016 г. — Penny-Markt/СХВП — Boquoi Handels (B! O) (Дело T-364/14) (1) ((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „B! O“ - По-ранна словна марка на Общността „bo“ - Относително основание за отказ - Член 53, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 111/26) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Penny-Markt GmbH (Кьолн, Германия) (представители: M. Kinkeldey, S. Brandstätter и A. Wagner, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Pohlmann, впоследствие S. Hanne и накрая A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Boquoi Handels OHG (Щрелен, Германия) (представител: P. Mels, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 21 март 2014 г. (R 1201/2013-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Boquoi Handels OHG и Penny-Markt GmbH. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Penny-Markt GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 261, 11.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/3 Решение на Съда (първи състав) от 15 януари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Patent- und Markensenat — Австрия) — Silberquelle GmbH/Maselli Strickmode GmbH (Дело C-495/07) (1) (Марки - Директива 89/104/ЕИО - Членове 10 и 12 - Отмяна - Понятие за реално използване на марка - Поставяне на марката върху рекламни предмети - Безплатно разпространение на такива предмети на приобретателите на стоки на притежателя на марката) (2009/C 55/04) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Oberster Patent- und Markensenat Страни в главното производство Ищец: Silberquelle GmbH Ответник: Maselli Strickmode GmbH Предмет Преюдициално запитване — Oberster Patent- und Markensenat — Тълкуване на член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92 — Отмяна на правата на притежателя на марката — Понятие за реално използване на марка — Стоки (безалкохолни напитки), предоставени като подарък при продажбата на други стоки (текстил) Диспозитив Член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на марка поставя същата върху предмети, които предлага безплатно на приобретателите на своите стоки, той не извършва реално използване на тази марка за класа, към който спадат тези предмети. (1) ОВ C 22, 26.1.2008 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/58 Жалба, подадена на 10 юни 2008 г. — EuroChem MCC/Съвет (Дело T-234/08) (2008/C 209/105) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: EuroChem Mineral and Chemical Company OAO (EuroChem MCC) (Москва, Русия) (представляван от: P. Vander Schueren и B. Evtimov, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени Регламент (ЕО) No 238/2008 на Съвета от 10 март 2008 г. за прекратяване на частичното междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 384/96 относно антидъмпинговото мито върху вноса на разтвори от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия, доколкото той налага антидъмпингово мито на жалбоподателя, неговите дъщерни дружества и свързаните с него дружества, изброени в съображение 10 от оспорвания регламент, — предвид тежестта на установените нарушения на общностното право, да се осъдят компетентните институции да спрат налагането на антидъмпинговото мито по отношение на жалбоподателя и неговите дъщерни и свързани с него дружества, до приемането от общностните институции на мерките, необходими за съобразяване с решението на Съда, — да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски по настоящото производство. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят, руски производител и износител на разтвори от карбамид и амониев нитрат, иска отмяната, по силата на член 230 ЕО, на Регламент (ЕО) No 238/2008 на Съвета (1) („оспорвания регламент“). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно главно правно основание за отмяна, подразделено на три части. Жалбоподателят твърди, че общностните институции неправилно са определили нормалната стойност, приложима към него, което е довело до нейното изкуствено повишаване; че са направили погрешно сравнение с експортната цена и следователно са направили погрешен извод за дъмпинг, като по този начин са нарушили членове 1 и 2 от основния регламент (2), допускайки поредица от явни грешки в преценката и нарушавайки основни принципи на общностното право. Тези нарушения според жалбоподателя са довели пряко до неправилното прекратяване на частичното междинно преразглеждане, без изменение на антидъмпинговата мярка спрямо него. Жалбоподателят по-конкретно твърди в първата част от правното си основание, че общностните институции са допуснали грешка при прилагането на правото и са нарушили член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент, като не са взели предвид голяма част от неговите разходи за производство поради това, че били недостоверни, и/или като са приложили de facto методология, която не отговаря на пазарната икономика, за определяне на голямата част от нормалната стойност на жалбоподателя. Във втората част от правното си основание жалбоподателят претендира, че Комисията, след като веднъж е решила да направи корекции на цената на газа, е нарушила член 2, параграф 5, второ изречение от основния регламент и/или е допуснала явна грешка в преценката. Освен това, жалбоподателят твърди, че Комисията допуснала липса на мотивиране, като приложила корекциите на цената на газа въз основа на вътреобщностната цена на газа във Waidhaus (Германия) и като не приспаднала от сумата на корекцията руското износно мито от 30 % върху руския газ. В третата част от правното си основание жалбоподателят изтъква, че общностните институции са нарушили член 2, параграф 10 от основния регламент и са допуснали явна грешка в преценката на фактите, като са приспаднали от експортната цена на жалбоподателя разходите по първата продажба на независим клиент, общите и административни разходи и комисионна по отношение на свързани дружества, които представляват части от единното икономическо образувание на жалбоподателя и от интегрирания му отдел за продажби. (1) Регламент (ЕО) No 238/2008 на Съвета от 10 март 2008 година за прекратяване на частичното междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 384/96 относно антидъмпинговото мито върху вноса на разтвори от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия (ОВ L 75, 2008 г., стp. 14). (2) Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 56, 1996 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 11, том 12, стр. 223).
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/2 Решение на Съда (трети състав) от 20 май 2009 г. — Philippe Guigard/Комисия на Европейските общности (Дело C-214/08 P) (1) (Обжалване - Иск за обезщетение - Условия, при които Общността носи договорна и извъндоговорна отговорност - Член 313, параграф 2, буква к), член 314 и член 317, буква а) от Четвъртата конвенция от Ломе, ревизирана със споразумението, подписано в Мавриций) 2009/C 167/02 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Philippe Guigard (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: A. Bordes и F. Dintilhac) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 11 март 2008 г. по дело Guigard/Комисия (T-301/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля искането за обезщетение, направено от жалбоподателя поради претърпените от него вреди в резултат от действията на Комисията във връзка с отказа да се поднови неговият трудов договор, сключен в рамките на техническото сътрудничество между Общността и Република Нигер, финансирано от Европейския фонд за развитие — Условия, при които Общността носи извъндоговорна отговорност — Нарушение на член 313, параграф 2, буква к) и член 314 от Четвърта конвенция от Ломе (ОВ L 229, стр. 1), ревизирана със споразумението, подписано в Мавриций (ОВ L 156, стр. 3) — Нарушение на задължението за мотивиране и на правото на защита Диспозитив 1) Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 11 март 2008 г. по дело Guigard/Комисия (T-301/05), доколкото с него се обявява за допустим искът на г-н Guigard. 2) Отхвърля иска на г-н Guigard по дело T-301/05. 3) Липсва основание за произнасяне по жалбата на г-н Guigard. 4) Осъжда г-н Guigard да заплати съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности пред Съда на Европейските общности и пред Първоинстанционния съд на Европейските общности. (1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/33 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 11 ноември 2014 г. — Carlo De Nicola/ЕИБ (Дело F-55/08 RENV) (1) ((Публична служба - Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна - Персонал на Европейската инвестиционна банка - Оценка - Незаконосъобразност на решението на комитета по жалбите - Липса на основание за произнасяне по искането за обезщетение)) (2014/C 462/46) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: адв. L. Isola) Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: G. Nuvoli и F. Martin, подпомагани от адв. A. Dal Ferro) Предмет на делото От една страна, частична отмяна на решение на комитета по жалбите относно оценяването на жалбоподателя за 2006 година, и от друга страна, установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е жертва на психически тормоз, както и осъждане на ответника да преустанови действията, представляващи тормоз, и да поправи неимуществените и имуществените вреди. Диспозитив на решението 1) Отменя решението на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка от 14 декември 2007 г. 2) Липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на решението от 13 юли 2007 г. да не се повишава жалбоподателят, по искането за отмяна на атестационния доклад за 2006 г. и по искането за поправяне на твърдените вреди вследствие на психическия тормоз. 3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4) Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на г-н De Nicola по дела F-55/08, T-37/10 P и F-55/08 RENV. (1) ОВ C 209, 15.8.2008 г., стр. 73
bg	caselaw	EU	2.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/15 Решение на Съда (пети състав) от 17 март 2016 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Christian Liffers/Producciones Mandarina SL, Mediaset España Comunicación SA, по-рано Gestevisión Telecinco SA (Дело C-99/15) (1) ((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Директива 2004/48/ЕО - Член 13, параграф 1 - Аудиовизуално произведение - Действие, с което се нарушават права - Вреди и загуби - Начини на изчисляване - Еднократна сума - Неимуществена вреда - Включване)) (2016/C 156/20) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Supremo Страни в главното производство Ищец: Christian Liffers Ответници: Producciones Mandarina SL, Mediaset España Comunicación SA, по-рано Gestevisión Telecinco SA Диспозитив Член 13, параграф 1 от Директива 2004/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на лицето, увредено в резултат на нарушение на правото му върху интелектуална собственост, което претендира обезщетение за имуществените си вреди, изчислени в съответствие с параграф 1, втора алинея, буква б) от този член въз основа на размера на лицензионните и авторските възнаграждения или хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост, да претендира освен това предвиденото в параграф 1, втора алинея, буква а) от посочения член обезщетение за неимуществените си вреди. (1) ОВ C 171, 26.5.2016 г.
bg	caselaw	EU	2.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/11 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Tivoli (Италия) на 3 декември 2012 г. — Claudio Loreti и др./Comune di Zagarolo (Дело C-555/12) 2013/C 32/16 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Tivoli Страни в главното производство Ищци: Claudio Loreti, Vallerotonda Maria, Vallerotonda Attilio и Chellini Virginia Ответник: Comune di Zagarolo [Община Zagarolo] Преюдициални въпроси Уместно е да се отправи преюдициално запитване до Съда, който да се произнесе: 1. по съвместимостта на член 7 от действащия в Италианската република Административнопроцесуален кодекс, който в приложение на член 103 от италианската Конституция предвижда, че „на административните съдилища са подсъдни спорове относно легитимни интереси и, в установените със закон конкретни области, относно субективни права, свързани с упражняването или неупражняването на административни правомощия относно мерки, актове, споразумения или действия, които са свързани, включително непряко, с упражняването на тези правомощия от страна на публичната администрация. Не подлежат на обжалване актовете или мерките, приети от правителството при упражняването на политически правомощия“, с член 6 от [Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи] и с член 47 и член 52, параграф 3 от [Хартата на основните права на Европейския съюз], така както са въведени след изменението на член 6 [ДЕС]: а) доколкото той предоставя на различни съдебни органи правомощието да се произнасят по субективни правни положения, които от абстрактна гледна точка се разграничават (легитимен интерес и субективно право), но на практика е трудно, а понякога дори невъзможно, да се идентифицират със сигурност при липсата на разпоредби, които да определят тяхното конкретно съдържание; б) доколкото предвижда, че съдилищата са компетентни да се произнасят по едни и същи въпроси по различен начин, включително по отношение на процесуалните правила за разглеждане на делата, въз основа на критерии (идентифициране на различни субективни правни положения), които, след въвеждането на възможността за обезщетяване на легитимен интерес (предвидена от 2000 г. с оглед привеждането на вътрешната правна уредба в съответствие с общностите принципи), вече не отговарят на фактическата реалност. както и по-общо, 2. [по] съвместимостта на член 103 от италианската Конституция, доколкото той предвижда и предоставя различни форми на защита на субективни правни положения (наречени легитимни интереси), които нямат еквивалент в общностното право, като поверява компетентността в тази област на различни правни системи, чиято компетентност периодично се променя.
bg	caselaw	EU	29.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/32 Жалба, подадена на 28 януари 2008 г. — Furukawa Electric North America/СХВП (SLIM LINE) (Дело T-36/08) (2008/C 79/62) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Furukawa Electric North America, Inc. (Norcross, Съединени американски щати) (представител: адв. O. Rauscher, Rechtsanwalt) Ответник по жалбата: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 22 ноември 2007 г. по дело R 1532/2007-2; — да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати разноските по производството. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „SLIM LINE“ за стоки от клас 9 (заявка No 5 907 266). Решение на проверителя: Отхвърляне на заявката. Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата. Изложени правни основания: Погрешно прилагане на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (EО) No 40/94 (1), тъй като обозначението „SLIM LINE“ няма нито описателен характер, нито е лишено от отличителни белези. (1) Регламент (EО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, т. 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/10 Решение на Съда (голям състав) от 8 ноември 2016 г. (преюдициално запитване от High Court — Ирландия) — Gerard Dowling и др./Minister for Finance (Дело C-41/15) (1) ((Регламент No 407/2010/ЕС - Европейски механизъм за финансово стабилизиране - Решение за изпълнение 2011/77/ЕС - Финансова помощ за Ирландия от страна на Европейския съюз - Рекапитализация на национални банки - Дружествено право - Втора директива 77/91/ЕИО - Членове 8, 25 и 29 - Рекапитализация на банка посредством съдебно разпореждане - Увеличаване на акционерния капитал без решение на общото събрание и без предлагане на емитираните акции за преференциално записване на съществуващите акционери - Емитиране на нови акции на стойност, която е по-ниска от номиналната им стойност)) (2017/C 006/11) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court (Ирландия) Страни в главното производство Жалбоподатели: Gerard Dowling, Padraig McManus, Piotr Skoczylas, Scotchstone Capital Fund Limited Ответник: Minister for Finance в присъствието на: Permanent TSB Group Holdings plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent Group Holdings plc, Permanent TSB plc, с предишно наименование Irish Life and Permanent plc Диспозитив Член 8, параграф 1, както и членове 25 и 29 от Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член [54, втора алинея ДФЕС], за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат мярка като разглежданото в главното производство разпореждане, която е приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, заплашващо финансовата стабилност на Съюза, и която има за последица увеличаването на капитала на акционерно дружество без съгласието на общото събрание на това дружество, посредством емитирането на нови акции на цена, по-ниска от номиналната им стойност, и без преференциално право на записване на съществуващите акционери. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	24.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 283/28 Определение на съдията по обезпечителното производство от 28 септември 2007 г. — Франция/Комисия (Дело T-257/07 R) („Обезпечително производство - Ветеринарно-санитарна политика - Регламент (ЕО) No 999/2001 - Ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии - Регламент (ЕО) No 727/2007 - Молба за спиране на изпълнението - Fumus boni juris - Неотложност - Балансиране на интереси“) (2007/C 283/51) Език на производството: френски Страни Ищец: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, R. Loosli и A. During) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: M. Nolin) Предмет Молба за спиране на изпълнението на точка 3 от приложението към Регламент (ЕО) No 727/2007 на Комисията от 26 юни 2007 година за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 165, стр. 8), доколкото с нея се въвеждат, в глава A от приложение VII към Регламент (ЕО) No 999/2001 от 22 май 2001 г. (ОВ L 147, стр. 1), точка 2.3, буква б), iii), точка 2.3, буква г) и точка 4. Диспозитив 1) Прилагането на точка 3 от приложението към Регламент (ЕО) No 727/2007 на Комисията от 26 юни 2007 година за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент (ЕО) No 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии се спира до обявяване на решението по главното производство доколкото с нея се въвеждат, в глава A от приложение VII към Регламент (ЕО) No 999/2001 от 22 май 2001 г., точка 2.3, буква б), iii), точка 2.3, буква г) и точка 4. 2) Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	20150731050616812015/C 270/192392015CJC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150522151622Дело C-239/15 P: Жалба, подадена на 22 май 2015 г. от RFA International, LP срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 17 март 2015 г. по дело T-466/12, RFA International, LP/Европейска комисия ---documentbreak--- C2702015BG1520120150522BG0019152162Жалба, подадена на 22 май 2015 г. от RFA International, LP срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 17 март 2015 г. по дело T-466/12, RFA International, LP/Европейска комисия (Дело C-239/15 P)2015/C 270/19Език на производството: английски Страни Жалбоподател: RFA International, LP (представители: B. Evtimov, lawyer, Prof. D. O'Keeffe, Solicitor, E. Borovikov, lawyer) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени решението на Общия съд, — да се произнесе по изложените в жалбата му основания за отмяна, ако етапът на производството го позволява, и да отмени частично обжалваните в първоинстанционното производство решения, — при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че при преценката на изтъкнатите от него в първоинстанционното производство основания Общият съд допуснал следните нарушения на правото на Съюза: — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в правната преценка на позицията на Комисията относно значението на наличието на единен стопански субект (намиращ се извън страната на износ вътрешен отдел по продажби на производителя износител) за целите на прилагането на член 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 ( 1 ) (наричан по-нататък „Основният антидъмпингов регламент“) и тъй като не се произнесъл по доводите на жалбоподателя, изведени от решение Interpipe и Nikopolsky, нарушавайки по този начин правото на жалбоподателя на съдебен контрол, — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, включително и при преценката на разгледаната от него съдебна практика, тъй като прехвърлил тежестта на доказване на размера на корекциите по член 2, параграф 9 от Основния антидъмпингов регламент върху заинтересованата страна, която твърдяла, че корекциите са само заради доказаното съществуване на единен стопански субект, — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че обжалваните пред него решения не се отнасят до съществуването на единен стопански субект, и като основал решението си на предположението, че отхвърлянето от Комисията на съществуването на единен стопански субект не е посочено в текста на обжалваните решения; Общият съд не пропуснал да установи, че Комисията го отхвърлила в паралелното междинно разследване за преразглеждане, извършено на основание член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент, което се отнасяло за същия внос и период на разследване. ( 1 ) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (кодифицирана версия) (OB L 343, стр. 51).
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/34 Решение на Общия съд от 9 ноември 2016 г. — Trivisio Prototyping/Комисия (Дело T-184/15) (1) ((Финансова помощ - Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности - Договори относно проектите ULTRA, CINeSPACE и IMPROVE - Частично изменение на квалификацията на жалбата - Решение, представляващо изпълнително основание - Член 299 ДФЕС - Арбитражна клауза - Допустими разходи - Възстановяване на платените суми)) (2017/C 006/41) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Trivisio Prototyping GmbH (Трир, Германия) (представители: първоначално A. Bartosch и A. Böhlke, впоследствие A. Böhlke, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и F. Moro, подпомагани от R. van der Hout и S. Blazek, адвокати) Предмет От една страна, жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 633 окончателен на Комисията от 2 февруари 2015 г. за събиране на сумата от 385 112,19 EUR, заедно с лихвите, и от друга страна, иск на основание член 272 ДФЕС, насочен към това да се установи, че вземането, което Комисията претендира по отношение на Trivisio Prototyping, не съществува. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Trivisio Prototyping GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/32 Определение на Общия съд от 16 февруари 2017 г. — Walton/Комисия (Дело T-594/16) (1) ((Жалба за отмяна - Публична служба - Срочно наети служители - Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение - Преразглеждане на изчислението - Сила на пресъдено нещо - Частично недопустима и частично явно неоснователна жалба)) (2017/C 121/47) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Robert Walton (Оксфорд, Обединено кралство) (представител: F. Moyse, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: A.-C. Simon и F. Simonetti) Предмет Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на органа, оправомощен да сключва договори, за което жалбоподателят е уведомен с писмо на Комисията от 15 март 2016 г. и с което като недопустимо се отхвърля неговото искане за преразглеждане на изчислението на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение след напускането му. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н Robert Walton да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 251, 11.7.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-24/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/5 Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2014 г. — Nexans SA, Nexans France/Европейска комисия (Дело C-37/13 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Регламент (ЕО) No 1/2003 - Административно производство - Проверка - Решение за извършване на проверка - Задължение за мотивиране - Достатъчно сериозни улики - Географски пазар)) 2014/C 292/05 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Nexans SA, Nexans France (представители: M. Powell, Solicitor, J.-P. Tran-Thiet, avocat, G. Forwood, Barrister, A. Rogers, Solicitor) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Sauer, J. Bourke и N. von Lingen) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Nexans SA и Nexans France SAS да заплатят съдебните разноски, направени в рамките на настоящото производство по обжалване. (1) ОВ C 101, 6.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/54 Жалба, подадена на 27 май 2010 г. — Rapone/Комисия (Дело F-36/10) () 2010/C 209/85 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Chiara Rapone (Рим, Италия) (представител: адв. A. Rapone, avvocato) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на спора Отмяна на решението, с което EPSO отказва да регистрира заявлението за участие на жалбоподателя в конкурса EPSO/AD/177/10-LAW. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, с което се отказва регистрацията на новото заявление за участие на жалбоподателя в конкурса EPSO/AD/177/10-LAW, отказ, потвърден с писмо на EPSO от 12 април 2010 г., — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/4 Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2013 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Eric Libert, Christian Van Eycken, Max Bleeckx, Syndicat national des propriétaires et copropriétaires (ASBL), Olivier de Clippele/Gouvernement flamand (C-197/11), All Projects & Developments NV и др./Vlaamse Regering (Дело C-203/11) (Съединени дела C-197/11 и C-203/11) (1) (Основни свободи - Ограничаване - Обосноваване - Държавни помощи - Понятие „обществена поръчка за строителство“ - Поземлени имоти и сгради в определени общини - Регионална правна уредба, съгласно която потенциалният купувач или наемател на съответния недвижим имот е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има „достатъчна връзка“ с целевата община - Социални задължения, наложени на възложителите и на инвеститорите - Данъчни стимули и механизми за субсидиране) 2013/C 225/06 Езици на производството: френски и нидерландски Запитваща юрисдикция Cour constitutionnelle Страни в главните производства (Дело C-197/11) Жалбоподатели: Eric Libert, Christian Van Eycken, Max Bleeckx, Syndicat national des propriétaires et copropriétaires (ASBL), Olivier de Clippele Ответник: Gouvernement flamand в присъствието на: Collège de la Commission communautaire française, Gouvernement de la Communauté française, Conseil des ministres (Дело C-203/11) Жалбоподатели: All Projects & Developments NV и др. Ответник: Vlaamse Regering в присъствието на: College van de Franse Gemeenschapscommissie, Franse Gemeenschapsregering, Ministerraad, Immo Vilvo NV, PSR Brownfield Developers NV Предмет (Дело C-197/11) Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle — Тълкуване на членове 21, 45, 49, 56 и 63 ДФЕС и членове 22 и 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Съвместимост с тези разпоредби на регионална правна уредба, съгласно която купувачът или наемателят на находящ се в определени общини поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка с целевата община — Нарушение на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки — Цел от общ интерес — Принцип на пропорционалност (Дело C-203/11) Преюдициално запитване — Grondwettelijk Hof — Тълкуване на членове 21, 45, 49, 56, 63, 107 и 108 ДФЕС и на член 86, параграф 2 ЕО — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, глава 6, том 8, стр. 116 и поправка — OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282), на членове 22 и 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 56) и на член 2, параграф 2, букви a) и й), член 4, точка 6 и членове 9, 14 и 15 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, глава 13, том 58, стр. 50) — Помощи, предоставяни от държавите — Регионална правна уредба в областта на политиката по отношение на недвижимите имоти — Социални жилища — Обществени поръчки за строителство — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения Диспозитив 1. Членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и членове 22 и 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО не допускат правна уредба като съдържащата се в книга 5 от Указа на Фламандския регион от 27 март 2009 г. за политиката по отношение на недвижимите имоти, съгласно която при прехвърлянето на недвижими имоти, находящи се в някои определени от фламандското правителство общини, местна оценителна комисия трябва да провери, че потенциалният купувач или наемател има „достатъчна връзка“ със съответната община. 2. Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба като съдържащата се в книга 4 от посочения указ на Фламандския регион, съгласно която издаването в полза на някои икономически оператори на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти е обвързано със социални задължения за тези оператори, стига да се установи, че тази правна уредба е необходима и пропорционална с оглед на целта да се осигури достатъчно предлагане на жилища за местни жители с ниски доходи или за други категории местни жители в неравностойно положение. 3. Предвидените в същия указ на Фламандския регион данъчни стимули и механизми за субсидиране могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени дали са изпълнени условията за наличието на държавна помощ и ако това е така, в случая с предвидените в книга 4 от този указ мерки, компенсиращи социалните задължения на възложителите и инвеститорите, да провери дали по отношение на такива мерки все пак не се прилага Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член 86, параграф 2 [ЕО] за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. 4. Изграждането на социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация за социално настаняване или с нейно посредничество от името на доставчика на услуги, изградил тези жилища, се обхваща от понятието „обществена поръчка за строителство“, определено в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, в редакцията ѝ съгласно Регламент (ЕО) No 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г., когато критериите, предвидени в тази разпоредба, са изпълнени — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери. (1) ОВ C 211, 16.7.2011 г. ОВ C 219, 23.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 117/17 Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/ Португалска република (Дело C-150/07) (2007/C 117/27) Език на производството: португалски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Wilms и M. Afonso) Ответник: Португалска република Искания — да се установи, че с отказа си да плати на Комисията лихвите за забава, които са последица от забава при плащането на собствените ресурси в рамките на АТА-процедурата и като не е изменила своята национална практика относно осчетоводяването на собствените ресурси в рамките на споменатата процедура, Португалската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 2 и член 6, параграфи 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 (1). — да се осъди Португалската република да заплати разноските. Правни основания и основни доводи На 21 февруари 1992 г., датата на официалното констатиране на разглежданите митнически задължения, нито длъжниците, нито сдружението-поръчител са оспорили формално тези суми, чието плащане е обезпечено съгласно разпоредбата на член 6, параграф 1 от Конвенцията АТА. Следователно, налице са изискванията, установените задължения да се впишат в счетоводната ведомост А. Оспорваните задължения е трябвало да се впишат в счетоводната ведомост А и да бъдат поставени на разположение на бюджета на Общността в сроковете, предвидени в Регламент No 1552/89. Тъй като португалските власти са забавили вписването им по сметката, посочена в член 9, параграф 1 от Регламент No 1552/89, са се натрупали лихви за забава, изчислени съгласно предвиденото в член 11 от споменатия Регламент, считано от 31 май 2000 г. в член 11 от Регламент No 1150/2000 (2). От друга страна, португалските власти е трябвало да съобразят своята национална практика с общностните норми при разглеждането на всички подобни случаи, които могат да възникнат в приложното поле на Конвенция АТА. (1) Регламент от 29 май 1989 година на Съвета за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1). (2) Регламент от 22 май 2000 година на Съвета за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1).
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/10 Решение на Съда (първи състав) от 2 септември 2010 г. — Европейска комисия/Deutsche Post AG, Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste eV, UPS Europe NV/SA, Федерална република Германия (Дело C-399/08 P) (1) (Обжалване - Член 87 ЕО - Помощи, предоставяни от държавите - Мерки, приети от германските власти в полза на Deutsche Post AG - Член 86 ЕО - Услуги от общ икономически интерес - Компенсация за допълнителни разходи, генерирани от политика на продажба на загуба в сектора на превоза на колетни пратки от врата до врата - Наличие на предимство - Използван от Комисията метод на проверка - Тежест на доказване - Член 230 ЕО - Обхват на съдебния контрол на Общия съд) (2010/C 288/15) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Kreuschitz, J. Flett и B. Martenczuk) Други страни в производството: Deutsche Post AG (представител: J. Sedemund, Rechtsanwalt), Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste eV (представител: R. Wojtek, Rechtsanwalt), UPS Europe NV/SA (представител: E. Henny, advocaat), Федерална република Германия (представители: M. Lumma и B. Klein) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети разширен състав) от 1 юли 2008 г. по дело Deutsche Post/Комисия (Т-266/02), с което Първоинстанционният съд е отменил Решение 2002/753/ЕО на Комисията от 19 юни 2002 г. относно приети от Федерална република Германия мерки в полза на Deutsche Post AG (ОВ L 247, стр. 27), с което държавната помощ се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Компенсиране на допълнителните разходи, породени от политика на продажба на загуба в сектора на колетните пратки от врата до врата — Нарушение на член 86, втора алинея и на член 87, първа алинея ЕО, на член 230 ЕО, както и на член 36 от Статута на Съда — Отмяна без установяване на конкретна грешка в доводите на Комисията в подкрепа на обжалваното решение — Липса на мотиви относно твърдяната незаконосъобразност на метода, приложен от Комисията, за да установи наличието на незаконосъобразна помощ Диспозитив 1. Отхвърля жалбата и насрещните жалби. 2. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Deutsche Post AG в рамките на производството по жалбата. 3. Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste eV и UPS Europe SA понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с жалбата. 4. Deutsche Post AG, Bundesverband Internationaler Express- und Kurierdienste eV и UPS Europe SA понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с насрещните жалби. 5. Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/32 Решение на Общия съд от 13 октомври 2015 г. — Intrasoft International/Комисия (Дело T-403/12) (1) ((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Техническа помощ за митническата администрация на Сърбия в рамките на модернизацията на митническата система - Конфликт на интереси - Отхвърляне на офертата на оферент от делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия - Мълчаливо отхвърляне на административната жалба, подадена срещу отхвърлянето на офертата)) (2015/C 398/41) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Intrasoft International SA (Люксембург, Люксембург) (представител: S. Pappas, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и E. Георгиева) Предмет От една страна, искане за отмяна на писмото от 10 август 2012 г. на Комисията, действаща чрез делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия, в което се посочва, че поръчката в рамките на процедурата EuropeAid/131367/C/SER/RS с наименование „техническа помощ за митническата администрация на Сърбия за подпомагане на модернизацията на митническата система“ (ОВ 2011/S 160-262712), не може да се възложи на консорциума, към който принадлежи Intrasoft International SA, и от друга страна, искане за отмяна на твърдяното мълчаливо решение за отхвърляне на административната жалба на жалбоподателя срещу писмото от 10 август 2012 г. Диспозитив 1) Отменя решението за отхвърляне на офертата на консорциума, към който е принадлежало Intrasoft International SA, съдържащо се в писмото от 10 август 2012 г. на делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия като възложител и вторично оправомощен разпоредител с бюджетни средства на Европейската комисия във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/131367/C/SER/RS с наименование „техническа помощ за митническата администрация на Сърбия за подпомагане на модернизацията на митническата система“. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези, свързани с обезпечителното производство. (1) ОВ C 343, 10.11.2012 г.
bg	caselaw	EU	7.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 410/20 Определение на Общия съд от 22 септември 2016 г. — Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft и др./Комисия (Дело T-750/15) (1) ((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Енергия от възобновяеми източници - Помощ, предоставена с някои разпоредби на изменения германски Закон за енергията от възобновяеми източници (Закон EEG от 2014 г.) - Помощ за електроенергията от възобновяеми източници и намалена такса по EEG за големите потребители на енергия - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Жалба за отмяна - Липса на правен интерес - Недопустимост)) (2016/C 410/27) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH (Цайтс, Германия), RWE Power AG (Есен, Германия) и Vattenfall Europe Mining AG (Котбус, Германия) (представители: U. Karpenstein, K. Dingemann и M. Kottmann, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и T. Maxian Rusche) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2014) 5081 окончателен на Комисията от 23 юли 2014 г. относно държавна помощ SA.38632 (2014/N), приведена в действие от Федерална република Германия (EEG 2014 — Реформа на Закона за енергията от възобновяеми източници) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH, RWE Power AG и Vattenfall Europe Mining AG да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 59, 15.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/73 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 29 септември 2009 г. — Hau/Парламент (Дело F-125/07) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура за повишаване за 2006 г. - Невключване в списъка на повишените длъжностни лица - Съпоставяне на заслугите - Референтен праг - Неотчитане на качеството на „останал кандидат“) 2010/C 24/133 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Armin Hau (Люксембург, Люксембург) (представител: É. Boigelot, avocat) Ответник: Европейски парламент (представители: K. Zejdová и S. Seyr) Предмет От една страна, отмяна на решението на органа по назначаването да не повиши жалбоподателя в степен B7 в рамките на процедурата за повишаване за 2006 г. и, от друга страна, искане органът по назначаването да представи документите във връзка със съпоставянето на заслугите при тази процедура за повишаване. Диспозитив 1. Отменя публикуваното на 21 ноември 2006 г. решение на Европейския парламент да не включи г-н Armin Hau в списъка на длъжностните лица, повишени от степен B6 в степен B*7 в рамките на процедурата за повишаване за 2006 г. 2. Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 79, 29.3.2008 г., стр. 37.
bg	caselaw	EU	9.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 165/10 Жалба, подадена на 5 март 2012 г. от Bernhard Rintisch срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 16 декември 2011 г. по дело T-152/09 — Bernhard Rintisch/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (Дело C-122/12 P) 2012/C 165/17 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bernhard Rintisch (представител: A. Dreyer, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени решението на седми състав на Общия съд (първоинстанционен съд) от 16 декември 2011 г. по дело T-152/09, — да осъди СХВП да плати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят посочва, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени поради това, че Общият съд е нарушил член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета (1) (CMTR) (понастоящем член 76, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета (2)), както и поради злоупотреба с власт. Според жалбоподателя Общият съд е изтълкувал неправилно член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 40/94, като е постановил, че апелативният състав е имал право да не вземе предвид представени от жалбоподателя документи и доказателства. Общият съд приел неправилно, че апелативният състав законосъобразно е отказал да упражни правото си на преценка, когато е отказал да вземе предвид горепосочените документи. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146). (2) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	9.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 274/21 Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 18 август 2010 г. — NS/Secretary of State for the Home Department (Дело C-411/10) () 2010/C 274/34 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Ищец: NS Ответник: Secretary of State for the Home Department Заинтересовани страни: 1) Amnesty International Limited и AIRE Centre (Advice on Individual Rights in Europe), 2) United Nations High Commissioner for Refugees, 3) Equality and Human Rights Commission Преюдициални въпроси 1) Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 от Договора за Европейския съюз и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент No 343/2003 на Съвета (1) (наричан по-нататък „регламента“) дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от регламента критерии? Ако отговорът на първия въпрос е положителен: 2) Освободена ли е държава членка от задължението си да спазва основните права на Европейския съюз (включително правата, посочени в членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата), когато изпрати търсещия убежище в държавата членка, която член 3, параграф 1 определя като компетентна държава съгласно посочените в глава III от регламента критерии (наричана по-нататък „компетентната държава“), независимо от положението в компетентната държава? 3) По-специално задължението за спазване на основните права на Европейския съюз допуска ли прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с Директива 2003/9/ЕО (2) („Директива за приемането“), Директива 2004/83/ЕО (3) („Директива за признаването“) и/или Директива 2005/85/ЕО (4) („Директива за процедурата“) (наричани общо по-нататък „Директивите“)? 4) При условията на евентуалност, задължена ли е държава членка съгласно правото на Европейския съюз, и ако това е така, при какви обстоятелства, да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от регламента — да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато предаването на търсещия убежище на компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в Директивите минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него? 5) По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага регламентът, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“)? 6) Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде експулсирано в друга държава членка на основание на регламента — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по Конвенцията или на правата му по Конвенцията от 1951 г. и на Протокола от 1967 г. за статута на бежанците? 7) Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, би ли се отразило върху отговорите на въпроси 2—4 вземането предвид на Протокол (No 30) за прилагането на Хартата към Полша и Обединеното кралство? (1) Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56). (2) Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48). (3) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г.глава 19, том 7, стр. 52). (4) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).
bg	caselaw	EU	10.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/31 Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2008 г. — Sacem/Комисия (Дело T-422/08 R) (Обезпечително производство - Решение на Комисията за преустановяване на съгласувана практика в областта на колективното управление на авторските права - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност) (2009/C 6/65) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique (Sacem) (Neuilly-sur-Seine, Франция) (представител: H. Calvet, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre и É. Gippini Fournier) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение C (2008) 3435 окончателен на Комисията от 16 юли 2008 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C2/38.698 — CISAC). Диспозитив 1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2) Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/24 Определение на Съда (девети състав) от 17 юли 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна (България) — Левент Реджеб Юмер/Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Варна (Дело C-505/13) (1) ((Данък върху доходите - Член 2 ДЕС - Членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Принципи на правна сигурност, на ефективност и на пропорционалност - Право на данъчно облекчение за доходите на земеделските производители - Изключване на физическите лица, които са земеделски производители - Прилагане на правото на Съюза - Липса - Явна липса на компетентност на Съда)) 2014/C 409/35 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд — Варна Страни в главното производство Жалбоподател: Левент Реджеб Юмер Ответник: Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Варна Диспозитив 1) Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да даде отговор на преюдициалните въпроси, поставени с акт от 5 септември 2013 г. от Административен съд — Варна (България). 2) Първият и вторият от поставените въпроси са явно недопустими, доколкото се отнасят до тълкуването на член 2 ДЕС. (1) ОВ C 344, 23.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/47 Определение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2009 г. — Landesanstalt für Medien Nordrhein-Westfalen/Комисия (Дело T-2/08) (1) (Жалба за отмяна - Държавни помощи - Липса на лично засягане - Недопустимост) 2009/C 282/90 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Landesanstalt für Medien Nordrhein-Westfalen (Дюселдорф, Германия) (представители: A. Rosenfeld и G.-B. Lehr, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: K. Gross и B. Martenczuk) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и J. Möller) Предмет Искане за отмяна на Решение 2008/708/ЕО на Комисията от 23 октомври 2007 година относно държавна помощ C 34/06 (ex N 29/05, ex CP 13/04), която Федерална република Германия възнамерява да приведе в действие за въвеждането на наземна цифрова телевизия (DVB-T) в провинция Северен Рейн-Вестфалия (ОВ L 236, 2008 г., стр. 10). Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Landesanstalt für Medien Nordrhein-Westfalen понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията на Европейските общности. 3. Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/22 Определение на Общия съд от 22 юни 2017 г. — Vankerckhoven-Kahmann/Комисия (Дело T-582/16) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Възстановяване на кариерата - Отказ за повишаване - Прехвърляне от друга институция - Класиране в степен - Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника - Разумен срок - Недопустимост)) (2017/C 269/32) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Monique Vankerckhoven-Kahmann (Ангиан, Белгия) (представител: N. Lhoëst, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално G. Berscheid и C. Berardis-Kayser, впоследствие G. Berscheid и L. Radu Bouyon) Предмет Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Комисията от 17 април 2015 г. за отказ да преразгледа степента на жалбоподателя при прехвърлянето му и, от друга страна, на решението на Комисията от 9 ноември 2015 г. за отхвърляне на жалбата му по административен ред, подадена на 17 юли 2015 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Г-жа Monique Vankerckhoven-Kahmann понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 145, 25.4.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-11/15, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/26 Жалба, подадена на 2 април 2009 г. — Visser — Fornt Raya/Европол (Дело F-35/09) 2009/C 167/49 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Maria Teresa Visser — Fornt Raya (Хага, Нидерландия) (представител: P. de Casparis) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Предмет на производството Отмяна на решението от 12 юни 2008 г., с което жалбоподателят се уведомява за невъзможността да му се предложи постоянна длъжност, както и на решението от 7 януари 2009 г., с което се отхвърля подадената срещу първото решение жалба. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението от 12 юни 2008 г., с което ответникът е посочил на жалбоподателя, че не може да му предложи постоянно назначение, както и решението, постановено по жалба на 7 януари 2009 г., с което изложените от жалбоподателя твърдения за нарушения срещу решението от 12 юни 2008 г. се приемат за неоснователни, — да се осъди Европол да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	29.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 295/11 Решение на Съда (трети състав) от 19 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Bawaria Motors Sp. z o.o./Minister Finansów (Дело C-160/11) (1) (Директива 2006/112/ЕО - ДДС - Член 136 - Случаи на освобождаване - Членове 313—315 - Специален режим за облагане на маржа на печалбата - Доставка на превозни средства втора употреба от данъчнозадължен дилър - Превозни средства, доставени на данъчнозадължения дилър при условията на освобождаване от ДДС от друго данъчнозадължено лице, което при придобиването им е упражнило частично право на приспадане на платения за тези стоки ДДС) 2012/C 295/18 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: Bawaria Motors Sp. z o.o. Ответник: Minister Finansów Предмет Преюдициално запитване — Naczelny Sąd Administracyjny — Тълкуване на член 136, член 313, параграф 1, член 314 и член 315 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Специален режим за данъчнозадължени дилъри — Продажба на превозни средства втора употреба на краен потребител — Прилагане на режима на облагане на маржа на печалбата, когато дилърът купува превозното средство при условията на освобождаване от данъка от лице, което пък частично е приспаднало платения по получената доставка данък Диспозитив Член 313, параграф 1 и член 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с членове 136 и 315 от тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженият дилър няма право да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, когато доставя автомобили, считани за стоки втора употреба по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от посочената директива, които преди това е придобил, при условията на освобождаване от данък върху добавената стойност, от друго данъчнозадължено лице, което е упражнило частично право на приспадане на платения върху цената на тези превозни средства данък. (1) ОВ C 204, 9.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	2.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 103/16 Иск, предявен на 1 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-46/11) 2011/C 103/29 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: S. Petrova и K. Herrmann) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че като не е транспонирала надлежно условията за дерогиране на член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) Република Полша не е изпълнила задълженията си по този член; — да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията твърди, че Република Полша не е транспонирала надлежно в полското право установените в член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета условия за дерогиране на забраните, свързани със защитата на птиците и животните. Първо, член 7, параграф 1 и член 8 от две наредби на министъра на околната среда относно защитените видове диви растения и животни допускат съответно общо дерогиране на забраните, свързани с опазването на защитените видове (като например забраната за умишлено убиване, за залавяне и т.н.) по отношение на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности. В член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО обаче не е предвидена подобна възможност за дерогиране. Второ, член 52, параграф 2, точка 5 от Закона за защита на природата, който предвижда възможност за дерогиране на задълженията за защита на видовете животни с оглед „предотвратяването на сериозни вреди, по-специално на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности“, е с по-широко приложно поле от член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО. Трето, член 56, параграф 4, точка 2 от Закона за защита на природата, предвиждащ възможност за дерогиране на забраните във връзка със защитата на видовете с оглед „необходимостта да се ограничат сериозни вреди, по-специално на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности“, е с по-широко приложно поле от член 16, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията. Четвърто, с наредба от 28 септември 2004 относно защитените видове диви животни се позволява убиването, залавянето и т.н. на видрите (Lutra Lutra) в районите на рибовъдните басейни, признати за зони за размножаване, независимо че те са строго защитен вид съгласно Приложение IV към Директива 92/43/ЕИО. (1) ОВL 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/22 Жалба, подадена на 17 януари 2011 г. — El Corte Inglés/СХВП — BA&SH (ba&sh) (Дело T-23/11) 2011/C 80/43 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представители: M. López Camba и J. Rivas Zurdo, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: BA&SH SAS (Париж, Франция) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 октомври 2010 г. по преписка R 94/2010-2; — да се осъдят ответникът и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „ba&sh“ за стоки от класове 3, 14, 18 и 25 — заявка за регистрация като марка на Общността No 5679758 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация No 2211312 на испанска цветна фигуративна марка „BASS10“ за стоки от клас 3; регистрация No 2140717 на испанска цветна фигуративна марка „BASS10“ за стоки от клас 18; регистрация No 2140718 на испанска цветна фигуративна марка „BASS10“ за стоки от клас 25; регистрация No 2223832 на испанска цветна фигуративна марка „BASS10“ за стоки от клас 14 Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: жалбоподателят счита, че оспорваното решение нарушава член 42, параграф 2 и член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е заключил, че не било доказано реално използване на марката за разглежданите стоки. Жалбоподателят счита също така, че оспорваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета, тъй като разглежданите марки са дотолкова сходни, че се стига до объркване — стоките, които обозначава спорната марка са отчасти идентични и отчасти сходни с тези, които са обозначени с преди регистрираните марки.
bg	caselaw	EU	11.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/35 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 18 ноември 2015 г. — FH/Парламент (Дело F-26/15) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Надбавка за настаняване - Член 5, параграф 2 от приложение VII към Правилника - Преместване на друго място на работа - Член 5, параграф 4, последно изречение от приложение VII към Правилника - Изключване на надбавката за настаняване в случаите, когато длъжностно лице, което има право на надбавка за жилищни нужди, е назначено на работа там, където пребивава семейството му - Необходимост от настаняване на длъжностното лице заедно със семейството му там, където е мястото му на работа - Фактическа раздяла на съпрузите - Последици - Неприложимост на член 5, параграф 4, последно изречение от приложение VII към Правилника)) (2016/C 007/46) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: FH (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat) Ответник: Европейски парламент (представители: O. Caisou-Rousseau и N. Chemaï) Предмет Искане за отмяна на решението за отхвърляне на молбата на жалбоподателя за заплащане на надбавка за настаняване след преместването му от Йемен в Брюксел, където пребивава съпругата му, с която живеят разделено, както и искане за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя посочената надбавка за настаняване, ведно със съответните лихви Диспозитив 1) Отменя решението от 15 април 2014 г., с което Европейският парламент отхвърля предявеното от FH искане за надбавка за настаняване. 2) Осъжда Европейския парламент да заплати на FH дължимата надбавка за настаняване в размер, равняващ се на една основна заплата на FH, ведно с лихви за забава, изчислени съгласно приложимата за съответния период ставка на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличена с два пункта, считано от 11 февруари 2014 г. до датата на действителното плащане. 3) Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от FH. (1) ОВ C 127, 20.4.2015 г., стр. 44.
bg	caselaw	EU	29.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 314/10 Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 25 май 2016 г. — Colegiul Medicilor Veterinari din România/Autoritatea Națională Sanitară Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor (Дело C-297/16) (2016/C 314/15) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Bucureşti Страни в главното производство Жалбоподател: Colegiul Medicilor Veterinari din România Ответник: Autoritatea Națională Sanitară Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor Встъпила страна: Asociația Națională a Distribuitorilor de Produse de Uz Veterinar din România Преюдициални въпроси 1) Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба, която предвижда изключително право на ветеринарния лекар за продажба на дребно и за използване на биологични продукти, антипаразитни продукти за специална употреба и ветеринарни лекарствени продукти? 2) Ако такова изключително право е съвместимо с правото на Европейския съюз, допуска ли последното това изключително право да се отнася и до структурите, чрез които се извършва тази продажба, в смисъл че те трябва да бъдат притежавани преимуществено или изключително от един или повече ветеринарни лекари?
bg	caselaw	EU	15.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 448/34 Жалба, подадена на 10 октомври 2014 г. — Tri Ocean Energy/Съвет (Дело T-719/14) (2014/C 448/43) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Tri Ocean Energy (Кайро, Египет) (представители: P. Saini, QC, B. Kennelly, Barrister, и N. Sheikh, Solicitor) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени Решение за изпълнение 2014/678/ОВППС на Съвета от 26 септември 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1013/2014 на Съвета от 26 септември 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта им относно жалбоподателя, и — да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага пет правни основания. 1. В рамките на първото правно основание се твърди, че Съветът не е изпълнил критерия за включване в списъка, а именно съответното лице да е „отговорно за жестоките репресии на цивилното население в Сирия“, да „оказва подкрепа на режима или се ползва с облаги от него“ или да е свързано с такова лице. Съветът не доказал, че били налице основанията, изтъкнати за включването на съответното образувание в списъка. 2. В рамките на второто правно основание се поддържа, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото на ефективна съдебна защита. В нито един момент на жалбоподателя не били представени „сериозни и достоверни доказателства“ или „конкретни доказателства и данни“, удостоверяващи наличието на основания за налагане на ограничителни мерки спрямо него, както се изисква в практиката на Съда. 3. В рамките на третото правно основание се твърди, че Съветът не е изтъкнал достатъчно основания за включването на жалбоподателя в списъка. 4. В рамките на четвъртото правно основание се твърди, че Съветът е допуснал тежки нарушения на основните права на жалбоподателя на собственост и добро име. Ограничителните мерки били наложени, без да са предвидени съответни гаранции, позволяващи на жалбоподателя надлежно да изрази становище пред Съвета. Съветът не доказал, че много тежкото накърняване на правото на собственост на жалбоподателя било обосновано и пропорционално. Нарушението на правата на жалбоподателя водело не само до имуществени вреди, но и до накърняване на доброто му име. 5. В рамките на петото правно основание се поддържа, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката. Противно на единственото основание за включването на жалбоподателя в списъка, не били налице данни или доказателства, удостоверяващи, че той действително оказвал „подкрепа на сирийския режим“ и се ползвал с облаги от него. Освен това Съветът неправилно отъждествил жалбоподателя с „Tri Ocean Trading a.k.a. Tri-Ocean Energy“, като допуснал, че става въпрос за едно и също юридическо лице. Жалбоподателят бил отделно дружество, различно от Tri Ocean Trading.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/38 Решение на Първоинстанционния съд от 8 март 2007 г. — France Télécom/Комисия (Дело T-339/04) (1) („Конкуренция - Решение, с което се разпорежда проверка - Лоялно сътрудничество с националните съдилища - Лоялно сътрудничество с националните органи по конкуренция - Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на Мрежата от органите по конкуренция - Мотиви - Пропорционалност“) (2007/C 95/76) Език на производството: френски Страни Ищец: France Télécom SA, бившо Wanadoo SA (Париж, Франция) (представители: H. Calvet и M.-C. Rameau, адвокати) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: É. Gippini Fournier и O. Beynet) Предмет Отмяна на Решение С (2004) 1929 на Комисията от 18 май 2004 г. по дело COMP/C-1/38.916, с което се разпорежда на France Télécom SА, както и на всички предприятия, контролирани пряко или косвено от него, в това число и на Wanadoo SA и на всички предприятия, контролирани пряко или косвено от Wanadoo SA, да се подчинят на проверка на основание на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] от Договора (ОВ 2003, L 1, стр. 1). Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Ищецът се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.
bg	caselaw	EU	24.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 366/33 Решение на Общия съд от 9 октомври 2012 г. — Bial-Portela/СХВП — Isdin (ZEBEXIR) (Дело T-366/11) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ZEBEXIR“ - По-ранна словна марка на Общността „ZEBINIX“ - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 366/64 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bial-Portela & Ca, SA (São Mamede do Coronado, Португалия) (представители: B. Braga da Cruz и J. M. Conceição Pimenta, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Isdin, SA (Барселона, Испания) (представители: P. López Ronda, G. Macias Bonilla, G. Marín Raigal и H. L. Curtis-Oliver, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 април 2011 г. (преписка R 1212/2009-1), относно производство по възражение между Bial-Portela & Ca, SA и Isdin, SA Диспозитив 1. Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 април 2011 г. (преписка R 1212/2009-1). 2. СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Bial-Portela & Ca, SA. 3. Isdin, SA понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/2 Преюдициално запитване от Corte Suprema di cassazione (Италия), постъпило на 21 февруари 2014 г. — Agenzia delle Entrate/Aquapur Multiservizi SpA (Дело C-307/14) (2016/C 027/02) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte Suprema di cassazione Страни в главното производство Жалбоподател: Agenzia delle Entrate Ответник: Aquapur Multiservizi SpA Преюдициални въпроси С определение от 18 ноември 2015 г. председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.
bg	caselaw	EU	19.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/2 Определение на Съда от 16 ноември 2010 г. — Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert GmbH & Co. KG/Европейска комисия (Дело C-73/10 P) (1) (Обжалване - Конкуренция - Решение на Комисията относно производство по член 81 ЕО - Жалба за отмяна - Срок - Просрочена жалба - Причини, които могат да обосноват отклонение от прилагането на срока за обжалване - Право на достъп до съд - Принципи на законност и пропорционалност - Явно неоснователна жалба) 2011/C 89/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert GmbH & Co. KG (представители: A. Rinne, Rechtsanwalt, S. Kon и C. Humpe, Solicitors, C. Vajda QC) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer и A. Biolan) Предмет Жалба, подадена срещу Определението на Първоинстанционния съд (осми състав) от 30 ноември 2009 г. по дело T-2/09, Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert & Co. KG/Комисия на Европейските общности, с което Първоинстанционният съд отхвърля като явно недопустима жалба за частична отмяна на Решение C(2008) 5955 окончателен на Комисията от 15 октомври 2008 година относно производство по член 81 ЕО (преписка COMP/39.188 — Банани), във връзка с картел за част от европейския пазар на банани, или при условията на евентуалност за отмяната или намаляването на наложената на жалбоподателя глоба — Срок за обжалване — Просрочие Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/17 Жалба, подадена на 30 юли 2014 г. от Compagnie des bateaux mouches SA срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 21 май 2014 г. по дело T-553/12 — Compagnie des bateaux mouches SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (Дело C-368/14 P) (2015/C 065/25) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Compagnie des bateaux mouches SA (представител: E. Piwnica, avocat) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) С определение на Съда (шести състав) от 11 декември 2014 г. Съдът отхвърли жалбата и осъди Compagnie des bateaux mouches SA да понесе направените от нея съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	24.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/30 Жалба, подадена на 17 август 2009 г. от Vahan Adjemian и др. срещу Решение, постановено на 4 юни 2009 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-134/07, Adjemian и др./Комисия и F-8/08, Renier/Комисия (Дело T-325/09 P) 2009/C 256/55 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Vahan Adjemian (Angera, Италия), Matteo Ambietti (Gallarate, Италия), Elisabetta Avanti (Vedano Olona, Италия), Daniela Baiguera (Cadrezzate, Италия), Douglas James Beare (Azzale, Италия), Valentina Benzi (Varese, Италия), Maria Nicoletta Berta (Buguggiate, Италия), Conrad Bielsky (Испра, Италия), Maria Bielza Diaz-Caneja (Испра), Roberta Bino (Испра), Kristin Boettcher (Ranco, Италия), Valeria Boschini (Taino, Италия), Mounir Bouhifd (Arolo di Leggiuno, Италия), Cristina Brovelli (Испра), Daniela Brovelli (Ranco), Clementine Burnley (Taino), Daniela Buzica (Испра), Giovanni Calderone (Leggiuno, Италия), Marco Canonico (Refrancore, Италия), Stefano Casalegno (Angera), Javier Castro Jimenez (Испра), Denise Cecconello (Cocquio Trevisago, Италия), Francesca Cellina (Varese), Francesca Cenci (Travedona Monate, Италия), Laura Ceriotti (Dairago, Италия), Houtai Choumane (Laveno), Graziella Cimino Reale (Guidonia Monticelio, Италия), Marco Clerici (Legnano, Италия), Bruno Combal (Besozzo, Италия), Costanza Giulia Conte (Испра), Tatiana Conti (Vedano Olona), Domenica Cortellini (Brebbia, Италия), Orna Cosgrove (Varese), Giulio Cotogno (Rovellesca, Италия), Cristina Croera (Taino), Ana Maria Cruz Naranjo (Cardana di Besozzo, Италия), Barbara Cuniberti (Angera), Bianca D’Alimonte (Sesto Calende, Италия), Miranta Dandoulaki (Атина, Гърция), Alexander De Meij (Leggiuno), Wim Decoen (Brebbia), Christiane Deflandre (Travedona Monate), Riccardo Del Torchio (Gemonio, Италия), Elena Demicheli (Sesto Calende), Manuela Di Lorenzo (Sangiano, Италия), Stefano Donadello (Arsago Seprio, Италия), Anna Donato (Taino), Bruno Duarte De Matos E Sousa Pereira (Испра), Sami Dufva (Biandronno, Италия), Wesley Duke (Gavirate, Италия), Diego Escudero Rodrigo (Taino), Claudio Forti (Malgesso, Италия), Monica Gandini (Buguggiate), Aliki Georgakaki (Alkmaar, Нидерландия), Giovanni Giacomelli (Laveno), Alessandra Giallombardo (Gavirate), Nadia Giboni (Brebbia), Maria Giovanna Giordanelli (Vergiate, Италия), Maria Giuseppina Grillo (Sangiano), Manuela Grossi (Ranco), Laurence Guy-Mikkelsen (Angera), Rachel Margaret Harvey-Kelly (Cardana di Besozzo), Paul Hasenohr (Arolo di Leggiuno), Ulla Marjaana Helminen (Laveno), Gea Huykman (Db Anna Paulowna, Нидерландия), Elisabeth Marie Cecile Joossens (Biandronno), Lyudmila Kamburska (Ranco), Maria Cristina La Fortezza (Arsago Seprio), Debora Lacchin (Brebbia), Rafal Leszczyna (Varese), Amin Lievens (Taino), Silvia Loffelholz (Gavirate), Davide Lorenzini (Varese), Chiara Macchi (Casalzuigno, Италия), Andrew John Edgar MacLean (Varese), Andrea Magistri (Испра), Alessia Maineri (Varese), Simone Malfara (Испра), Adriana Marino (Taino), Patrizia Masoin (Брюксел, Белгия), Matteo Mazzuccato (Legnano), Stefania Minervino (Cittiglio, Италия), Eduardo Luis Montes Torralbo (Испра), Davide Moraschi (Севиля, Испания), Claudio Moroni (Besozzo), Giovanni Narciso (Испра), Andrew Darren Nelson (Angera), Elisa Nerboni (Angera), Isabella Claudia Neugebauer (Arolo di Leggiuno), Francesca Nicoli (Laveno), Victor Alexander Nievaart (Am Alkmaar), Magdalena Novackova (Am Alkmaar), Joanna Nowak (Испра), Victoria Wendy O’Brien (Angera), Davide Orto (Gallarate), Alessio Ossola (Brebbia), Silvia Parnisari (Arona, Италия), Manuela Pavan (San Felice, Италия), Immaculada Pizzaro Moreno (Севиля, Испания), Marina Pongillupi (Ranco), Marsia Pozzato (Sesto Calende), Elisa Pozzi (Taino), Giovanna Primavera (Angera), Michele Rinaldin (Sesto Calende), Alice Ripoli (Gavirate), Emanuela Rizzardi (Laveno), Michela Rossi (Taino), Andrew Rowlands (Bodio, Италия), Helen Salak (Cocquio Trevisago), Jaime Sales Saborit (Испра), Maria Sonia Salina (Vergiate), Anne Marie Sanchez Cordeil (Besozzo), Ferruccio Scaglia (Oleggio, Италия), Niels Schulze (Sesto Calende), Francesca Serra (Cadrezzate), Penka Shegunova (Geel, Белгия), Donatella Soma (Испра), Monica Squizzato (Inarco, Италия), Alan Steel (Laveno), Robert Oleij Strobl (Ranco), Marcel Suri (Brebbia), Malcolm John Taberner (Monvalle, Италия), Martina Telo (Vicenza, Италия), Saara Tetri (Cittiglio), Barbara Claire Thomas (Cocquio Trevisago), Donatella Turetta (Ranco), Adamo Uboldi (Cardana di Besozzo), Monica Vaglica (Osmate, Италия), Paulo Valente De Jesus Rosa (Travedona Monat), Corinna Valli (Leggiuno), Federica Vanetti (Cittiglio), Christophe Vantongelen (Besozzo), Irene Vernacotola (Legnano), Ottaviano Veronese (Segrate, Италия), Patricia Vieira Lisboa (Angera, Италия), Maria Pilar Vizcaino Martinez (Monvalle), Giulia Zerauschek (Триест, Италия), Marco Zucchelli (Ternate, Италия), Erika Adorno (Travedona Monate), Valeria Bossi (Comerio, Италия), Barbara Cattaneo (Leggiuno), Claudia Cavicchioli (Caravate, Италия), Fatima Doukkali (Varese), Orla Huryley (Ranco), Romina La Micela (Besozzo), Lucia Martinez Simon (Ranco), Daniela Piga (Roggiano, Италия), Pamela Porcu (Cittiglio), Silvia Sciacca (Varese), Sarah Solda (Brebbia), Cristina Zocchi (Bregano, Италия), Angela Baranzini (Besozzo), Elly Bylemans (Balen, Италия), Sabrina Calderini (Solbiate Arno, Италия), Davide Capuzzo (Vergiate), Ivano Caravaggi (Besozzo), Elisa Dalle Molle (Ranst, Белгия), Wendy De Vos (Groot-Bijgaarden, Белгия), Volkmar Ernst (Weingarten, Германия), Matteo Fama (Sangiano, Италия), Arianna Farfaletti Casali (Varese), Sasa Gligorijevic (Monvalle), Raffaella Magi Galluzzi (Varese), Sophie Mühlberger (Карлсруе, Германия), Pamela Muscillo (Varese), Jan Paepen (Balen), Marco Paviotti (Bagnaria Arsa, Италия), Slavka Prvakova (Eg Akmaar, Нидерландия), Andreas Ratzel (Linkenheim, Германия), Thierry Romero (Страсбург, Франция), Jose Pablo Solans Vila (Monvalle), Susan Wray (TM Tutjenhoin, Нидерландия), Sven Wurzer (Linkenheim), Sylvia Zamana (RZ Castricum, Нидерландия), Uwe Zweigner (Leopoldshafen, Германия), Colette Renier (Брюксел) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности и Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите — да се отмени Решение от 4 юни 2009 г. по съединени дела F-134/07, Adjemian и др./Комисия, подпомагана от Съвета на Европейския съюз и F-8/08, Renier/Комисия, подпомагана от Съвета на Европейския съюз, — с постановяване на нови решения, след като се констатира незаконосъобразността на Решението на Комисията на Европейските общности от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност за наемане на временен персонал в службите ѝ и неприложимостта на член 88 от УРДС, доколкото ограничава продължителността на договорите на договорно наетите служители със спомагателни функции, — да се отменят решенията на Комисията от 23 август и 31 октомври 2007 г., с които се отхвърлят жалби R/263/07 и R/492/07 срещу решенията на Комисията да поднови договорите на жалбоподателите като договорно наети служители само за определен срок, — да се отмени решението от 31 октомври 2007 г., с което се отхвърля жалба R/390/07 срещу решенията на Комисията да сключи или да поднови договорите на жалбоподателите (Adorno и др. — списък 2 на жалбоподателите) като договорно наети служители само за определен срок, — да се отмени решението на Комисията от 5 септември 2007 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателите от 31 май и 20 юли 2007 г. за продължаване за неопределено време на договорите на жалбоподателите като договорно наети служители, — да се отмени решението на Комисията от 28 ноември 2007 г. за отхвърляне на жалбата срещу решението от 5 септември 2007 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателите от 31 май и 20 юли 2007 г. за продължаване за неопределено време на договорите на жалбоподателите като договорно наети служители, — да се отменят решенията на Комисията за определяне на съответни условия за наемане на жалбоподателите, доколкото договорите им или тяхното продължаване са ограничени за определен срок, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски по двете производства. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателите искат отмяната на Решение на Съда на публичната служба (СПС) от 4 юни 2009 г., постановено по съединени дела Adjemian и др./Комисия, F-134/07, и Renier/Комисия, F-8/08, с което се отхвърлят жалбите, с които жалбоподателите са поискали отмяната на решенията на Комисията да поднови договорите им като договорно наети служители само за определен срок, а не за неопределено време, и решенията за отхвърляне на съответните жалби. В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите изтъкват поредица от правни основания за обжалване, изведени от: — грешка при прилагане на правото, допусната от СПС, който е приел, че Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1) не може да послужи като основа за възражение за незаконосъобразност срещу разпоредба на Условията за работа на другите служители на Европейските общности (наричани по-нататък „УРДС“), — грешка при прилагане на правото, допусната от СПС, който е приел, че Рамковото споразумение за срочната работа, което има за предмет създаването на рамка за предотвратяване на нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, не може да послужи като основа за възражения за незаконосъобразност срещу член 88 от УРДС и срещу решението на Комисията от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност за наемане на временен персонал в службите на Комисията и че член 88 от УРДС е надлежно мотивиран, — правни и фактически грешки, допуснати от СПС при преценка на положението на жалбоподателите във връзка със задължението на Комисията да спазва приложимите на общностно ниво минимални предписания, произтичащи от Рамковото споразумение за срочната работа, както и от член 10 ЕО, — факта, че СПС, след като е уточнил обхвата на задължението за лоялност и на принципите на лоялно сътрудничество и на съгласуваност, които Комисията е длъжна да спазва, не е извел последиците от тяхното нарушаване в настоящия случай, — грешка при прилагане на правото, допусната от СПС, който е приел, че обжалваните решения са били надлежно мотивирани, докато, според жалбоподателите, те са формално мотивирани и не съдържат елементите, които да позволят на жалбоподателите да преценят тяхната основателност, а на общностния съд — да упражни съдебен контрол. (1) ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 5, стр. 129.
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/9 Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 26 октомври 2015 г. — Undis Servizi Srl/Comune di Sulmona (Дело C-553/15) (2016/C 027/12) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Undis Servizi Srl Ответник: Comune di Sulmona Преюдициални въпроси 1) При определяне на основната част от дейността на контролирания субект трябва ли да се вземе предвид и дейността, наложена от публичен орган, който не е съдружник в този субект, в полза на публичноправни субекти, които не са съдружници? 2) При определяне на основната част от дейността на контролирания субект трябва ли да се вземат предвид и възлаганията в полза на публичноправни субекти, които са съдружници в контролирания субект, преди влизането в сила на изискването за така наречения аналогичен контрол?
bg	caselaw	EU	27.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 215/6 Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Wiesbaden (Германия) на 29 април 2013 г. — Stefan Fahnenbrock/Република Гърция (Дело C-226/13) 2013/C 215/05 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Wiesbaden Страни в главното производство Ищец: Stefan Fahnenbrock Ответник: Република Гърция Преюдициален въпрос Трябва ли член 1 от Регламент (ЕО) No 1393/2007 [на Европейския парламент и] на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в [държавите членки] на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела [(връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1348/2000 на Съвета] (1) да се тълкува в смисъл, че предявен от приобретателя на емитирани от ответника облигации, съхранявани в портфейла с ценни книжа на ищеца при S Broker AG & Co. KG, [по отношение на които ищецът] не е приел направеното от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна, иск за обезщетение на вреди в размер на разликата в стойността спрямо все пак извършената през март 2012 г. икономически неизгодна за него замяна на неговите облигации, трябва да се разглежда като „гражданско или търговско дело“ по смисъла на регламента? (1) ОВ L 324, стр. 79.
bg	caselaw	EU	16.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 14/20 Преюдициално запитване от Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Португалия), постъпило на 13 октомври 2016 г. — Meo — Serviços de Comunicações e Multimédia S.A./Autoridade da Concorrência (Дело C-525/16) (2017/C 014/26) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão Страни в главното производство Жалбоподател: Meo — Serviços de Comunicações e Multimédia S.A. Ответник: Autoridade da Concorrência Друга страна: GDA — Cooperativa de Gestão dos Direitos dos Artistas Intérpretes ou Executantes, CRL Преюдициални въпроси i) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за факти относно последиците от евентуална дискриминационна ценова практика на предприятие с господстващо положение по отношение на предприятие за търговия на дребно, което търпи вреди спрямо своите конкуренти, зависи ли квалифицирането на посоченото поведение като поставящо в сравнително по-неблагоприятно положение по смисъла на член 102, буква в) ДФЕС от допълнителна преценка на тежестта, релевантността или важността на тези последици за конкурентното положение или за конкурентоспособността на засегнатото предприятие, по-специално що се отнася до възможността то да преодолее разликата в разходите, направени в рамките на услугата на едро? ii) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за значително по-малка важност на дискриминационната ценова практика на предприятие с господстващо положение, що се отнася до направените разходи, получените приходи и достигнатата рентабилност от страна на засегнатото предприятие за търговия на дребно, в съответствие ли е преценката за липса на данни за злоупотреба с господстващо положение и забранени практики с тълкуване, при което се вземат предвид член 102, буква в) ДФЕС и установената в решения British Airways (1) и Clearstream (2) съдебна практика? (iii) Или обратно, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се изключи възможността разглежданото поведение да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение и забранена практика за целите на член 102, буква в) ДФЕС и посоченото обстоятелство е релевантно само за определяне на отговорността или санкцията на предприятието нарушител? (iv) Трябва ли съдържащият се в член 102, буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимален процент от структурата на разходите на засегнатото предприятие? (v) Трябва ли съдържащият се в член 102, буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимална разлика между средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на въпросната услуга на едро? (vi) Може ли съдържащият се в член 102, буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства — в областта на разглежданите пазар и услуга — на по-високи стойности от разликите, посочени в [...] таблици 5, 6 и 7, за да може разглежданото поведение да се счита за забранена практика? (vii) При утвърдителен отговор на четвърти, пети или шести въпрос, как следва да се дефинира посоченият минимален праг на релевантност на неблагоприятното положение във връзка със структурата на разходите или със средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на разглежданата услуга на дребно? (viii) В случай на определяне на този минимален праг позволява ли обстоятелството, че той не се достига всяка година, да се обори произтичащата от решение Clearstream презумпция, че „прилагането по отношение на един от търговските партньори на различни цени за еквивалентни услуги, и то непрекъснато в продължение на пет години и от предприятие, което има фактически монопол на пазара, който е нагоре по веригата, не може да не [създаде] конкурентно неблагоприятно положение за същия този партньор“? (3) (1) C-95/04 P, EU:C:2007:166 (2) T-301/04, EU:T:2009:317 (3) точки 194 и 195.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/48 Жалба, подадена на 3 октомври 2008 г. — Tokita Management Service/СХВП — Eminent Food (TOMATOBERRY) (Дело T-435/08) (2008/C 313/86) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Tokita Management Service Corp. (Saitama, Япония) (представители: P. Brownlow и N. Jenkins, Solicitors и A. Bryson, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Eminent Food BV (Bussum, Нидерландия) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 18 юли 2008 г. по преписка R 1219/2007-4, и — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „TOMATOBERRY“ за стоки от клас 31 — заявка No 3 797 909 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация No 3 344 711 на фигуративна марка на Общността „Tomberry“ за стоки и услуги от класове 31, 35 и 44 Решение на отдела по споровете: Уважава възражението изцяло. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че разглежданите марки много си приличат във визуално и концептуално отношение; нарушение на член 8, параграф 1, буква a) и/или на член 73 и/или член 74, параграф 1 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е приел за правилна констатацията на отдела по споровете, че въз основа на член 8, параграф 1, буква a) от Регламент No 40/94 на Съвета възражението трябва да бъде уважено.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/16 Решение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. — Williams/Комисия (Дело T-42/05) (1) (Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Подготвителни документи във връзка с приемането на Директива 2001/18/ЕО относно ГМО - Частичен отказ за достъп - Мълчалив отказ за достъп - Изключения, свързани със защита на търговските интереси, на международните отношения и на процеса на вземане на решения - Задължение за мотивиране) (2008/C 272/29) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Rhiannon Williams (Брюксел, Белгия) (представители: S. Crosby, C. Bryant, solicitors и R. Lang, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Docksey и P. Costa de Oliveira) Предмет Жалба за отмяна на Решение на Комисията от 19 ноември 2004 г., с което на жалбоподателя се отказва частичен достъп до определени документи във връзка с подготвителните работи по законодателството относно генетично модифицираните организми. Диспозитив 1. Не следва да има произнасяне по законосъобразността на Решението на Комисията от 19 ноември 2004 г., с което на г-жа Rhiannon Williams се отказва частичен достъп до определени документи във връзка с подготвителните работи по законодателството относно генетично модифицираните организми, доколкото същото съдържа мълчалив отказ за достъп до подготвителни документи, изготвени от Генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията във връзка с приемането на Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета. 2. Отменя Решението на Комисията от 19 ноември 2004 г., доколкото съдържа мълчалив отказ за достъп до подготвителни документи във връзка с приемането на Директива 2001/18, с изключение на изготвените от ГД „Търговия“. 3. Отхвърля жалбата в останалата й част. 4. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски на г-жа Williams. (1) ОВ C 93 от 16.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/70 Жалба, подадена на 27 септември 2012 г. — ZZ/Европол (Дело F-103/12) 2013/C 26/141 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: адв. W. J. Dammingh и адв. N. D. Dane) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Предмет на производството Отмяна на решението на Европол, прието в изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 29 юни 2010 г. по дело Doyle/Европол, F-37/09, с което Европол отпуска на жалбоподателя фиксирана сума за обезщетяване на вредата, причинена му от решението, отменено с посоченото съдебно решение. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 28 ноември 2011 г., с което ответникът предоставя на жалбоподателя сумата от 3 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди и пълно изпълнение на предходно решение на Съда на публичната служба, както и да се отмени решението от 29 юни 2012 г., с което е отхвърлена административната жалба на жалбоподателя срещу решението от 28 ноември 2011 г., — да се осъди Европол да заплати съдебните разноски, включително възнаграждението на представителя.
bg	caselaw	EU	22.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/13 Преюдициално запитване от Obersten Gerichtshof (Австрия), постъпило на 12 март 2015 г. — Verein für Konsumenteninformation/INKO, Inkasso GmbH (Дело C-127/15) (2015/C 205/18) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател в ревизионното производство: Verein für Konsumenteninformation Ответник в ревизионното производство: INKO, Inkasso GmbH Преюдициални въпроси 1) Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители на техните длъжници, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от длъжниците, като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (1)? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между длъжник и неговия кредитор с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане [...], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него длъжникът поема задължение единствено за плащане на съществуващия дълг, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на забавата си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение? (1) ОВ L 133, стр. 66.
bg	caselaw	EU	7.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/44 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 26 февруари 2014 г. — Diamantopoulos/ЕСВД (Дело F-53/13) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 12 - Мълчалив отказ по подадената по административен ред жалба - Изричен отказ, издаден след обжалването по съдебен ред - Мотиви)) 2014/C 102/64 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Alkis Diamantopoulos (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis и D. Abreu Caldas, avocats) Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) (представители: S. Marquardt и E. Chaboureau) Предмет Искане за отмяна на решението жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 12 в процедурата по повишаване за 2012 г. Диспозитив 1) Отменя решението на Европейската служба за външна дейност да не повиши г-н Diamantopoulos в степен AD 12 в процедурата по повишаване за 2012 г. 2) Осъжда Европейската служба за външна дейност да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на г-н Diamantopoulos. (1) ОВ C 215, 27.7.2013 г., стр. 20.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/19 Иск, предявен на 3 март 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия (Дело C-110/17) (2017/C 121/27) Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels и N. Gossement) Ответник: Кралство Белгия Искания Европейската комисия иска от Съда: — да установи, че като е запазило в сила разпоредби в областта на оценката на доходи, свързани с недвижими имоти, които не са наемани или са отдавани под наем на физически лица, които не ги използват за професионални цели, или на юридически лица, които ги предоставят на физически лица за лични цели, съгласно които разпоредби облагаемата основа се изчислява на базата на кадастралната стойност по отношение на намиращите се на националната територия имоти, и на базата на реалната наемната стойност, що се отнася до намиращите се в чужбина имоти, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, и — да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Комисията счита, че Белгия не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и по член 40 от Споразумението за ЕИП. Макар да отчита опитите на Белгия да преустанови неизпълнението, Комисията счита, че наличието на неизпълнението е доказано към датата на изтичане на определения в мотивираното становище двумесечен срок, а именно 26 март 2012 г.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/29 Решение на Общия съд от 24 октомври 2011 г. — Р/Парламент (Дело T-213/10 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Уволнение - Загуба на доверие - Мотивиране - Изопачаване на доказателства) 2011/C 347/47 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: P. (Брюксел, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat) Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: първоначално S. Seyr и R. Ignătescu, впоследствие S. Seyr) Предмет Жалба срещу Решение от Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 24 февруари 2010 г. по дело P/Парламент (F-89/08, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-жа Р. да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент в настоящото производство. (1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/21 Определение на Общия съд от 12 декември 2014 г. — CR/Парламент и Съвет (Дело T-342/14 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Семейни надбавки - Надбавка за дете на издръжка - Възстановяване на неоснователно платени суми - Възражение за незаконосъобразност на член 85, параграф 2 от Правилника - Правна сигурност - Пропорционалност - Задължение за мотивиране - Явно неоснователна жалба)) (2015/C 056/30) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: CR (Мален, Франция) (представител: A. Salerno, avocat) Други страни в производството: Европейски парламент (представители: V. Montebello-Demogeot и E. Танева); и Съвет на Европейския съюз (представители: пъровначално M. Bauer и A. Bisch, впоследствие M. Bauer и E. Rebasti) Предмет Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 12 март 2014 г., CR/Парламент (F-128/12, RecFP, EU:F:2014:38), с която се иска неговата отмяна. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н CR понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейския парламент в настоящото производство. 3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 212, 7.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 117/25 Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Kliq Reïntegratie (в несъстоятелност)/Комисия (Дело T-83/07) (2007/C 117/39) Език на производството: нидерландски Страни Ищец: г-н Dr. Jean Leon Marcel Groenewegen в качеството си на синдик на дружеството Kliq Reïntegratie B. V. (Amersfoort, Нидерландия)[представители: G. van der Wal и T. Boesman, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени Решение на Комисията от 19 юли 2006 г. по дело С 30/2005, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение 2006/939/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. относно помощта за KG Holding NV (1), за която Нидерландия е отправила уведомление. Предоставената помощ е помощ за преструктуриране, която Нидерландия е възнамерявала да предостави на KG Holding NV като превърне в собствен капитал на дружеството вече предоставения спасителен заем заедно с дължимите по него лихви. В оспорваното решение Комисията обявява помощта за преструктуриране за несъвместима с единния пазар. Комисията e решила също така, че Нидерландия следва да поиска от KG Holding NV и Kliq BV да върнат частта от помощта, предоставена като спасителен заем от страна на KG Holding NV на дъщерното му дружество Kliq BV и превърната в собствен капитал на дружеството, и че Нидерландия в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност следва да впише вземането си срещу KG Holding NV и/или Kliq Reïntegratie при синдика. В подкрепа на иска си ищецът на първо място посочва, че Комисията е допуснала грешки в оценката, поради което мотивите на оспорваното решението са непълни и решението противоречи на член 87, параграф 1 ЕО. По-специално Комисията неправилно е решила, че Нидерландия следва да впише при синдика в производството по несъстоятелност вземането си срещу KG Holding NV и Kliq Reïntegratie в размер на 35,75 милиона EUR. В тази връзка ищецът посочва, че нидерландската държава няма вземане срещу Kliq Reïntegratie. Освен това Kliq Reïntegratie не е предприятие, което е ползвало държавна помощ и не е посочено от Комисията в решението като такова. Поради това не е налице основание държавата да събира вземане от Kliq Reïntegratie или за прилагането по-специално на No 23, буква г) от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (2) по отношение на Kliq Reïntegratie. Освен това не е ясно дали в оспорваното решение Комисията приема, че по отношение на KG Holding NV е налице неправомерна помощ в размер на 35,75 милиона EUR, чието връщане Нидерландия следва да поиска, или е налице помощ за спасяване, която Комисията е одобрила на основание No 23, буква г) от Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено (3) положение. Освен това, с решението си от 16 декември 2003 г. (4) Комисията се е съгласила сумата да се използва от Kliq Reïntegratie за финансирането на освобождаването на персонал и изкупуването на излишни договори и впоследствие да се ликвидира Kliq Reïntegratie. На второ място, Комисията неправилно е пропуснала да установи, че въпросната помощ би могла да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки или поне съображенията й по този въпрос са недостатъчно обосновани. На трето място, Комисията неправилно определя, че трябва да се поиска връщането на твърдяната помощ в размер на 35,75 милиона EUR от KG Holding NV и/или Kliq Reïntegratie като тези вземания се впишат в производството по несъстоятелността. Поради несъстоятелността на KG Holding NV, Kliq BV и Kliq Reïntegratie събирането на сумите по помощта е трайно невъзможно и във всички случаи е станало безсмислено, доколкото събирането чрез вписване в производството по несъстоятелност на посочените дружества не е необходимо и дори напълно излишно с оглед прекратяването на нарушаването на конкуренцията. На четвърто място, Комисията неправилно е изразила становище и е подложила на неправилна правна квалификация облекчението по договора за контокорентен кредит в размер на 17 милиона EUR, което Нидерландия е предоставила на KG Holding още при основаването му в съответствие с разпоредбите относно държавни помощи и което не е предмет на мярката, подложена на проверка в оспорваното решение. (1) ОВ L 366, стр. 40. (2) ОВ 1999 г., C 288, стр. 2. (3) ОВ 1999 г., C 288, стр. 2. (4) Помощ No 510/2003 — Помощ за спасяване за Kliq Holding NV (ОВ 2004 г., C 33, стр. 8).
bg	caselaw	EU	19.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/20 Решение на Общия съд от 9 септември 2015 г. — Philips/Комисия (Дело T-92/13) (1) ((Конкуренция - Картели - Световен пазар на катодни тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори - Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Споразумения и съгласувани практики в областта на цени, подялба на пазари, капацитети и производство - Едно-единствено продължавано нарушение - Отговорност на дружеството майка за нарушението, извършено от общото предприятие - Равно третиране - Метод за изчисляване на размера на глобата - Отчитане на стойността на продажбите на катодни тръби посредством преработени изделия - Отчитане на средната стойност на продажбите, регистрирани през периода на нарушението - Отчитане на общия оборот на групата - Пропорционалност - Продължителност на административното производство)) (2015/C 346/22) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Koninklijke Philips Electronics NV (Eindhoven, Нидерландия) (представители: J. de Pree и S. Molin, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Hödlmayr, M. Kellerbauer и P. Van Nuffel, впоследствие M. Kellerbauer, P. Van Nuffel и A. Biolan, и накрая M. Kellerbauer, P. Van Nuffel и V. Bottka) Предмет Главно искане за частична отмяна на Решение C (2012) 8839 окончателен на Комисията от 5 декември 2012 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.437 — Тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори), и при условията на евентуалност, искане за отмяна или намаляване на размера на глобите, наложени на жалбоподателя Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Koninklijke Philips Electronics NV да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 108, 13.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/21 Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2007 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — BATIG Gesellschaft für Beteiligungen mbH/Hauptzollamt Bielefeld (Дело C-374/06) (1) (Преюдициално запитване - Данъчни разпоредби - Хармонизиране на законодателствата - Директива 92/12/ЕИО - Облагани с акциз продукти - Данъчни бандероли - Неправомерно извеждане от режим отложено плащане - Кражба - Освобождаване за потребление в държавата-членка, в която е извършена кражбата - Невъзстановяване на данъчни бандероли на друга държава-членка, които вече са поставени върху откраднатите продукти) (2008/C 51/34) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Ищец: BATIG Gesellschaft für Beteiligungen mbH Ответник: Hauptzollamt Bielefeld Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1) — Отказ на държава-членка да възстанови заплатена сума за получаването на бандероли, поставени върху тютюневи изделия, неправомерно изведени впоследствие от режим отложено плащане на територията на друга държава-членка, което води до заплащането на акцизи в тази друга държава — Кражба на цигари Диспозитив Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Регламент (ЕО) No 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 година относно адаптирането към Решение 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които подпомагат Комисията при упражняване на изпълнителните й правомощия, установени в актовете на Съвета, приети съгласно консултативната процедура (единодушие), допуска правна уредба на държава-членка, която изключва възстановяването на сумата, заплатена за получаването на издадени от тази държава-членка данъчни бандероли, когато тези бандероли са поставени върху подлежащи на облагане с акциз продукти преди освобождаването им за потребление в посочената държава-членка и когато тези продукти са били откраднати в друга държава-членка, което води до заплащането на акцизите във втората държава, и когато не е представено доказателство, че откраднатите продукти няма да бъдат продавани в държавата-членка, издала посочените бандероли. (1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/3 Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Corte di Appello di Torino — Италия) — SCF Consorzio Fonografici/Marco Del Corso) (Дело C-135/10) (1) (Авторско право и сродните му права в информационното общество - Пряка приложимост на Римската конвенция, на Споразумението ТРИПС и на WPPT в правния ред на Съюза - Директива 92/100/ЕО - Член 8, параграф 2 - Директива 2001/29/ЕО - Понятие „публично съобщаване“ - Публично съобщаване на звукозаписи, излъчвани по радио в зъболекарски кабинет) 2012/C 133/04 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte di Appello di Torino Страни в главното производство Жалбоподател: SCF Consorzio Fonografici Ответник: Marco Del Corso в присъствието на: Procuratore generale della Repubblica Предмет Преюдициално запитване — Corte di Appello di Torino — Пряка приложимост в общностния правен ред на Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г., на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите (WPPT) — Тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) — Понятие „публично съобщаване“ — Излъчване по радио и публично съобщаване на звукозаписи в зъболекарски кабинет Диспозитив 1. Разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите от 20 декември 1996 г., са приложими в правния ред на Съюза. Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г., доколкото не е част от правния ред на Съюза, не се прилага в Съюза, но все пак има непряко действие в него. Частноправните субекти не могат да се позовават пряко нито на споменатата конвенция, нито на цитираното споразумение, нито на посочения по-горе договор. Понятието „публично съобщаване“, което фигурира както в Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, така и в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в светлината на съответните понятия, съдържащи се в същата конвенция, в цитираното споразумение и в посочения по-горе договор, и то така, че да остане съвместимо с тези актове, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост. 2. Понятието „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет като разглеждания по главното производство в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия. Следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи. (1) ОВ C 134, 22.5.2010 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/46 Определение на Общия съд от 25 февруари 2010 г. — Google/СХВП (ANDROID) (Дело T-316/09) (1) (Марка на Общността - Отказ да се регистрира марката - Ограничаване на списъка на стоките, за които е поискана регистрацията - Оттегляне на възражението срещу регистрацията - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2010/C 113/74 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Google, Inc. (Mountain View, Съединените щати) (представители: A. Bognár и M. Kinkeldey, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis) Предмет Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 26 май 2009 г. (преписка R 1622/2008-2) относно заявка за регистрация на словната марка ANDROID като марка на Общността Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата. 2. Жалбоподателят и ответникът понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.
bg	caselaw	EU	30.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 191/27 Решение на Общия съд от 13 април 2016 г. — Facchinello/EUIPO — Olimpia Splendid (Synthesis) (Дело T-81/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Фигуративна марка на Европейския съюз „Synthesis“ - Липса на реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Доказателства, представени за първи път пред Общия съд)) (2016/C 191/35) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Danila Facchinello (Molinella, Италия) (представител: F. Torlontano, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Capostagno и A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Olimpia Splendid SpA (Gualtieri, Италия) (представители: A. Ferrarese и G. Ferrarese, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 21 ноември 2014 г. (преписка R 2169/2013-1), постановено в производство по отмяна със страни Olimpia Splendid SpA и г-жа Danila Facchinello Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-жа Danila Facchinello да плати съдебните разноски. (1) ОВ C 118, 13.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/14 Решение на Съда (седми състав) от 14 юни 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Велико Херцогство Люксембург (Дело C-321/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държавата - Директива 2002/14/ЕО - Информиране и консултиране на работниците и служителите - Нетранспониране в предписания срок) (2007/C 183/22) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Enegren и G. Rozet, agents) Ответник: Великото Херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz, agent) Предмет Неизпълнение на задължения от държава — Неприемане в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност — Съвместна декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно представителството на работниците (ОВ L 80, стр. 29) Диспозитив 1) Като не е приело в предписания срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, Великото Херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията, произтичащи за него по силата на тази директива. 2) Великото херцогство Люксембург се осъжда да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 212, 2.9.2006 г.
bg	caselaw	EU	23.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/7 Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 24 октомври 2016 г. — Garlsson Real Estate SA, в ликвидация, и др./Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob) (Дело C-537/16) (2017/C 022/11) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Жалбоподатели: Garlsson Real Estate SA, в ликвидация, Stefano Ricucci, Magiste International SA Ответник по насрещната жалба: Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob) Преюдициални въпроси 1) Допуска ли разпоредбата на член 50 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], тълкуван в светлината на член 4 от Протокол No 7 към ЕКПЧ, на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека и на националната правна уредба, възможността да се проведе административно производство, което има за предмет деяние (неправомерно поведение манипулиране на пазара), за което същото лице е осъдено с влязла в сила наказателна присъда? 2) Може ли националната юрисдикция да прилага пряко принципите на правото на ЕС, свързани с принципа „ne bis in idem“, въз основа на член 50 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], тълкуван в светлината на член 4 от Протокол No 7 към ЕКПЧ, на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека и на националната правна уредба?
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/51 Решение на Общия съд от 11 декември 2014 г. — Faita/ЕИСК (Дело T-619/13 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Психически тормоз - Липса на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа - Грешка при прилагане на правото - Право на защита)) (2015/C 046/65) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Carla Faita (Брюксел, Белгия) (представители: D. de Abreu Caldas, M. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, адвокати) Друга страна в производството: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) (представители: M. Pascua Mateo и L. Camarena Januzec, подпомагани от M. Troncoso Ferrer и F.-M. Hislaire, адвокати) Предмет Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 16 септември 2013 г., Faita/ЕИСК (F-92/11, Сборник СПС, EU:F:2013:130), насочена към отмяната на това решение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-ж Carla Faita понася собствените си съдебни разноски както и тези на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). (1) ОВ C 24, 25.1.2014 г.
bg	caselaw	EU	17.4.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 100/7 Решение на Съда (пети състав) от 25 февруари 2010 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Bíróság, Република Унгария) — Sió-Eckes Kft./Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve (Дело C-25/09) (1) (Обща селскостопанска политика - Регламент (ЕО) No 2201/96 - Обща организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци - Регламент (ЕО) No 1535/2003 - Режим на помощи за продукти от преработени плодове и зеленчуци - Преработени продукти - Праскови в сироп и/или в натурален плодов сок - Крайни продукти) 2010/C 100/10 Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Bíróság Страни в главното производство Ищец: Sió-Eckes Kft. Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve Предмет Преюдициално запитване — Fővárosi Bíróság (Унгария) — Тълкуване на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци (ОВ L 297, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 58), на член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) No 1535/2003 на Комисията от 29 август 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 2201/96 на Съвета по отношение режима на помощи за продукти от преработени плодове и зеленчуци (ОВ L 218, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 7) и на член 3 от Регламент (ЕИО) No 2320/89 на Комисията от 28 юли 1989 година относно минималните изисквания за качество на праскови за сироп и праскови за натурален сок за прилагането на режима на производствена помощ (ОВ L 220, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 127) — Пулп от праскови, произведен в рамките на режима на помощ в сектора на продуктите от преработени плодове и зеленчуци — Прилагане на посочения режим на помощ към продуктите от праскови, произведени по начин, който не е предвиден в Регламент (ЕИО) No 2320/89, както и към полуготовите продукти, които се получават при различните етапи на производството и са предназначени за последваща преработка Диспозитив 1. Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци, изменен с Регламент (ЕО) No 386/2004 на Комисията от 1 март 2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискванията на посочения в тази разпоредба режим на помощи продукт, който, от една страна, попада под един от кодовете по КН, изброени в приложение I към този регламент, изменен, включително код по КН 2008 70 92, и от друга страна, отговаря на определението за „праскови в сироп и/или натурален плодов сок“ по смисъла на този регламент във връзка с Регламент (ЕО) No 1535/2003 на Комисията от 29 август 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 2201/96 на Съвета по отношение режима на помощи за продукти от преработени плодове и зеленчуци, изменен с Регламент No 386/2004 и с Регламент (ЕИО) No 2320/89 на Комисията от 28 юли 1989 година относно минималните изисквания за качество на праскови [в] сироп и/или праскови [в] натурален сок съгласно режима на производствена помощ, изменен с Регламент (ЕО) No 996/2001 на Комисията от 22 май 2001 г. 2. Продуктът, получен в края на различните етапи на преработката на праскови, може да се счита за краен продукт по смисъла на Регламент No 2201/96 и Регламент No 1535/2003, изменени, при условие че притежава характеристиките, определени в член 2, точка 1 от Регламент No 1535/2003, изменен. (1) ОВ C 82, 04.04.2009 г.
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/10 Решение на Съда (втори състав) от 11 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Bundespatentgericht, Германия) — Hogan Lovells International LLP/Bayer CropScience AG (Дело C-229/09) (1) (Патентно право - Продукти за растителна защита - Регламент (ЕО) No 1610/96 - Директива 91/414/ЕИО - Сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита - Издаване на сертификат за продукт, получил временно разрешение за пускане на пазара) 2011/C 13/16 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundespatentgericht Страни в главното производство Ищец: Hogan Lovells International LLP Ответник: Bayer CropScience AG Предмет Преюдициално запитване — Bundespatentgericht — Тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (ОВ L 198, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160) — Условия за придобиване на сертификат за допълнителна защита — Възможност за издаване на посочения сертификат въз основа на предварително разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО — Активно вещество йодосулфурон Диспозитив Член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита трябва да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна защита за продукт за растителна защита, който има валидно разрешение за пускане на пазара в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, изменена с Регламент (ЕО) No 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/11 Решение на Съда (осми състав) от 24 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Велико херцогство Люксембург (Дело C-184/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Регламент (ЕО) No 648/2004 - Член 18 - Пазар на детергенти и на повърхностноактивни вещества, предназначени да влязат в състава на детергенти - Санкции в случай на неспазване) 2009/C 113/21 Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Oliver и J.-B. Laignelot) Ответник: Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на ефективните, съразмерни и възпиращи санкции, които се прилагат в случай на нарушение на Регламент (ЕО) No 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно детергентите (ОВ L 104, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 43, стр. 378) Диспозитив 1) Като не е приело в предвидения срок санкции съгласно член 18 от Регламент (ЕО) No 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно детергентите, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по този член. 2) Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 158, 21.6.2008 г.
bg	caselaw	EU	10.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/20 Жалба, подадена на 17 септември 2012 г. — bpost/Комисия (Дело T-412/12) 2012/C 343/34 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: bpost (Брюксел, Белгия) (представител: D. Geradin, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отменят членове 2, 5, 6 и 7 от Решение на Комисията от 25 януари 2012 г. относно мярка SA.14588 (C 20/2009), приведена в действие от Белгия в полза на De Post — La Poste (понастоящем „bpost“), публикувано в Официален вестник на ЕС от 29 юни 2012 г. (ОВ L 170, стр. 1), — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. С първото правно основание се твърди нарушение на член 106, параграф 2, член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС, явна грешка при преценката и нарушение на принципа на равно третиране поради неправилния извод, че поддържаната от bpost мрежа за продажби на дребно не е отделна услуга от общ икономически интерес, както и поради произтичащия от това извод, че предоставената от белгийската държава помощ за мрежата за продажби на дребно представлява свръхкомпенсация. 2. С второто правно основание се поддържа, че е налице нарушение на член 106, параграф 2, член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС и явна грешка при преценката поради неправилния извод, че разходите от мрежата за продажби на дребно, вследствие на задължението за предоставяне на универсална услуга, не би трябвало да се вземат предвид при изчисляването на размера на печалбите от запазения за универсалната услуга сектор, който размер надвишава равнището на разумна печалба. 3. С третото правно основание се твърди нарушение на член 106, параграф 2 и член 107 ДФЕС, както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране поради неправилния извод, че нетните разходи от услугата от общ икономически интерес, с изключение на разпространението на пощенски пратки, трябва да се компенсират с печалбите от запазения за универсалната услуга сектор, доколкото надвишават разумната печалба. 4. С четвъртото правно основание се поддържа, че е налице нарушение на член 106, параграф 2 и член 107 ДФЕС, както и на принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, поради невземане предвид изцяло на недостатъчните компенсации, натрупани от bpost през 1992—2005 г., за да се уравновесят сумите по твръдяната свръхкомпенсация на bpost за периода 2006—2010 г.
bg	caselaw	EU	3.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/21 Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. — ZZ/Комисия (Дело F-127/11) 2012/C 65/39 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: P. Nelissen Grade и G. Leblanc, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на производството Отмяната на решението на конкурсната комисия да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на конкурсната комисия от 3 февруари 2011 г. да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10; — да се отмени решението на конкурсната комисия от 4 април 2011 г., с което се потвърждава нейното решение от 3 февруари 2011 г. да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10; — да се отмени решението на EPSO от 29 август 2011 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя административна жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	8.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 273/7 Иск, предявен на 26 юни 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-308/12) 2012/C 273/11 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: Hetsch, D. Düsterhaus и K. Herrmann) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за транспонирането на член 40, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), или при всички положения като не съобщила на Комисията тяхното приемане, Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тази разпоредба; — на основание на член 260, параграф 3 ДФЕС Република Полша да бъде осъдена да заплаща периодична имуществена санкция в дневен размер от 67 314,24 EUR, считано от деня на обявяване на съдебното решение, тъй като не е изпълнила задълженията си за съобщаване на предприетите мерки за транспониране на Директива 2008/98/ЕО; — да бъде осъдена Република Полша да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2008/98/ЕО е изтекъл на 12 декември 2010 г. (1) ОВ L 312, стр 3.
bg	caselaw	EU	14.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/6 Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2016 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — „Ostas celtnieks“ SIA/Talsu novada pašvaldība, Iepirkumu uzraudzības birojs (Дело C-234/14) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Икономическо и финансово състояние - Технически възможности и/или професионална квалификация - Член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 - Документация за участие, съдържаща задължение за оферента да сключи договор за съдружие или за учредяване на събирателно дружество с образуванията, на чиито възможности той разчита)) (2016/C 098/06) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākā tiesa Страни в главното производство Жалбоподател:„Ostas celtnieks“ SIA Ответници: Talsu novada pašvaldība, Iepirkumu uzraudzības birojs Диспозитив Член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността с документацията относно възлагането на обществена поръчка възлагащ орган да задължи оферент, който разчита на възможностите на други образувания, да сключи с тях споразумение за партньорство или да учреди с тях събирателно дружество, преди да му бъде възложена посочената поръчка. (1) ОВ C 212, 7.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/44 Жалба, подадена на 23 юли 2014 г. — HB и др./Комисия (Дело T-361/14) 2014/C 409/64 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: HB (Линц, Австрия); Hans Joachim Richter (Бремен, Германия); Carmen Arsene (Питещ, Румъния); Robert Coates Smith (Глатън, Обединено кралство); Magdalena Anna Kuropatwinska (Варшава, Полша); Nathalie Louise Klinge (Зюдбрьок, Нидерландия) и Christos Yiapanis (Пафос, Кипър) (представител: C. Kolar, Rechtsanwältin) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 26 март 2014 г., с което е отказана регистрация на планираната гражданска инициатива под надслов „Ethics for Animals and Kids“. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата по същество жалбоподателите твърдят, че с решението, с което e отказана регистрация на планираната гражданска инициатива под надслов „Ethics for Animals and Kids“, Комисията е нарушила своята компетентност и задължението си за закрила, общата забрана за произвол, както и членове 11 и 13 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/19 Жалба, подадена на 18 септември 2015 г. от Ori Martin SA срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 15 юли 2015 г. по съединени дела T-389/10 и T-419/10 (Дело C-490/15 P) (2015/C 406/19) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Ori Martin SA (представители: G. Belotti, P. Ziotti, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Като главно искане: да отмени решението в частта, в която Първоинстанционният съд на Европейския съюз отхвърля жалбата му по дело T-419/10 по отношение на искането за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразно разширяване на обхвата на солидарната отговорност по отношение на жалбоподателя в настоящото производство за деяния, извършени от дъщерното дружество SLM. Да отмени решение порази нарушението на член 47 от Хартата на основните права или при условията на евентуалност, да присъди на жалбоподателя обезщетение по справедливост. — При условията на евентуалност: да измени обжалваното решение, като постанови окончателно решение по спора, като намали при разглеждането на спора по същество размера на глобата, наложена на дружеството при отчитане на следните обстоятелства (i) процесуалния резултат от първоинстанционното производство, (ii) Насоките за определяне на глоби в сила към момента на настъпването на спорните обстоятелства, (iii) съкратеното участие в картела по време, което за SLM/ORI тече, считано от края на 1999 г., единствената дата, за която са налице последователни данни в преписката, за да може да бъде поддържано това твърдение. При всички положения: да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи По същество ORI изтъква четири основания за обжалване, с които се цели да се докаже, че Общият съд: а) е определил по непропорционален и непоследователен начин спрямо процесуалния резултат наложената на жалбоподателя глоба, като по този начин е нарушил член 49, параграф 3 от Хартата на основните права и установените принципи на правото на Съюза във връзка с пропорционалността на санкциите в областта на конкуренцията и задължението за мотивиране; б) е нарушил правото на Съюза по отношение на принципа на лична отговорност, на който се основава правото на съюза в областта на конкуренцията, неправомерното разширяване на обхвата на солидарната отговорност към жалбоподателя в настоящото производство, който няма никакво участие в спорните факти; в) е нарушил правото на Съюза по отношение на забраната за обратно действие на неблагоприятния наказателен закон, по специално член 49, параграф 1 от Хартата на основните права; г) е упражнил непълно съдебния си контрол и очевидно е пренебрегнал резултата от производството, както и липса на мотиви; д) е нарушил член 47 от Хартата на основните права, тъй като делото не е било разгледано в разумен срок.
bg	caselaw	EU	11.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 261/47 Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Corporación Alimentaria Guissona и Naviera Muriola/Комисия (Дело T-473/14) 2014/C 261/75 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Corporación Alimentaria Guissona, SA (Лерида, Испания) и Naviera Muriola, ОИИ (Мадрид, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг (наричана по-нататък „ИСФЛ“), като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, — при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване, — при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи, — да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/55 Жалба, подадена на 4 януари 2008 г. — Nestlé/СХВП — Master Beverage Industries (Golden Eagle) (Дело T-5/08) (2008/C 64/88) Език, на който е изготвена жалбата: английски Страни Жалбоподател: Société des Produits Nestlé SA (Vevey, Швейцария) (представител: A. von Mühlendahl, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Master Beverage Industries Pte Ltd (Singapore, Сингапур) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение от 1 октомври 2007 г. на втори апелативен състав по преписка R 563/2006 2 (марка на Общността No 3 157 005); — да се обяви, че оспорваната заявка за регистрация на марка на Общността No 3 157 005 RED MUG с надпис „Golden Eagle“ и рисунка на орел трябва да се отхвърли; — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително и разноските в производството пред апелативния състав; — да се осъди Master Beverage, другата страна в производството пред апелативния състав, да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав, в случай, че встъпи като страна по това дело. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Master Beverage Industries Pte Ltd Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „Golden Eagle“ за стоки по клас 30 — заявка No 3 157 005 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Марки на Общността, международни и национални фигуративни и словни марки „Red Cup“, „Gold Blend“ и форми на чаша за, inter alia, кафе Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението в неговата цялост. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94 на Съвета, доколкото оспорваната марка се отличава с висока степен на визуална прилика поради идентична подредба на девет присъщи отличителни белега, които присъстват както в заявените марки, така и в повечето по-ранни марки.
bg	caselaw	EU	22.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 305/32 Решение на Общия съд от 14 юли 2016 г. — Thun 1794/EUIPO — Adekor (Декоративни графични символи) (Дело T-420/15) (1) ((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ декоративни графични символи - Предходен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Оповестяване на предходния промишлен дизайн - Липса на новости - Членове 5 и 7 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 6/2002)) (2016/C 305/44) Език на произвдството: чешки Страни Жалбоподател: Thun 1794 a.s. (Нова Роле, Чешка република) (представител: F. Steidl, avocat) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Adekor s.r.o. (Локет, Чешка република) (представител: V. Dohnalová, avocat) Предмет Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 29 април 2015 г. (преписка R 1465/2014-3), постановено в производство по обявяване на недействителност със страни Thun 1794 и Adekor Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Thun 1794 a.s. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	13.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/66 Жалба, подадена на 23 март 2016 г. — ZZ/Комисия (Дело F-141/15) (2016/C 211/81) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, адвокати) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на Комисията, с което тя отказва да възстанови на жалбоподателя удръжките от възнаграждението му, направени на основание член 24, параграф 4 от приложение IX към Правилника. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на Комисията от 13 март 2015 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за възстановяване на удръжките от възнаграждението му, направени в изпълнение на решението от 14 декември 2006 г., — да се осъди Комисията да възстанови на жалбоподателя посочените удръжки заедно с лихви в размер, определен в член 12 от приложение XII към Правилника, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/14 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 21 август 2008 г. — ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др./Ministero dello Sviluppo Economico и др. (Дело C-378/08) (2008/C 301/26) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia Страни в главното производство Жалбоподател: ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др. Ответник: Ministero dello Sviluppo Economico и др. Преюдициални въпроси 1) Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО (1) от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага на частни предприемачи — единствено поради факта, че понастоящем се намират в зона, замърсена от дълго време, или в зона, граничеща с първата, и че упражняват там своята дейност — да предприемат мерки за поправяне, независимо от провеждането на каквото и да било разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване? 2) Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да възлага на субекта, който е титуляр на вещни права или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсеното място, отговорността за поправяне на специфичните екологични щети, без да е необходимо предварително доказване на наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, единствено по силата на връзката на „местоположение“, в която същият се намира? 3) Idem [...] и за субективното условие за умисъл или небрежност? 4) Дали общностните принципи в областта на защитата на конкуренцията, закрепени в Договора за създаване на Европейската общност и в цитираните Директива 2004/18/ЕО (2), Директива 93/97/ЕИО (3) и Директива 89/665/ЕИО (4), допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация пряко да възлага на частноправни субекти (Società Sviluppo S.p.A. и Sviluppo Italia Aree Produttive S.p.A.) дейности по характеризиране, проектиране и по изпълнение на работи по рекултивиране — или по-точно по извършване на обществени работи — в рамките на обекти, които са държавна собственост, без предварително да спазва необходимите процедури по възлагане на обществени поръчки? (1) ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168. (2) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116. (3) ОВ L 290, стр. 1. (4) ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/6 Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Joan Cuadrench Moré/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (Дело C-139/11) (1) (Въздушен транспорт - Обезщетяване и помощ на пътниците - Отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети - Срок за предявяване на иск) 2013/C 26/10 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Barcelona Страни в главното производство Ищец: Joan Cuadrench Moré Ответник: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV Предмет Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Barcelona — Тълкуване на членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) — Липса на срок за предявяване на иск — Член 35 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенция от Монреал), одобрена с Решение на Съвета от 5 април 2001 г. (ОВ L 194, стp. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112) — Приложим закон Диспозитив Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. (1) ОВ C 179, 18.6.2011 г.
bg	caselaw	EU	28.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 320/25 Определение на председателя на трети състав на Съда от 17 юни 2015 г. (преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove — Словакия) — CD Consulting s. r. o./Anna Pančurová, Róbert Demeter, Kristína Pužová, Katarína Harakľová, Roman Novák, Marcela Grundzová, Milan Pulko, Peter Chomča, Jarmila Lešková, Katarína Malarová, Jana Belajová, Tatiana Kučkovská, Marián Demeter, Helena Chomčová, Marcela Troščáková, Nataša Virágová, Kvetuša Hudáková, Peter Grundza, Dávid Renner, Zdenko Ričalka, Jarmila Kurejová, Mária Maxinová (Дело C-328/14) (1) (2015/C 320/35) Език на производството: словашки Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 351, 6.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	3.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 388/22 Жалба, подадена на 11 септември 2014 г. — Peri/СХВП (Форма на блокиращ елемент за кофражи) (Дело T-656/14) 2014/C 388/27 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Peri GmbH (Вайсенхорн, Германия) (представители: A. Bognár и M. Eck, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 юни 2014 г. по преписка R 1178/2013-1, — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: триизмерна марка под формата на блокиращ елемент за кофражи, за стоки от класове 6 и 19 — заявка за марка на Общността No 1 0 8 26 766 Решение на проверителя: отхвърля заявката Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: — нарушение на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.