Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPileWikipediaFiltered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 233k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/39 Жалба, подадена на 5 март 2010 г. — Люксембург/Комисия (Дело T-109/10) 2010/C 134/67 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Великото херцогство Люксембург (представители: C. Schiltz и P. Kinsch, avocat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение, доколкото намира приложение към Великото херцогство Люксембург; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят иска да бъде отменено — доколкото намира приложение към Великото херцогство Люксембург — Решение No C(2009) 10712 на Европейската комисия от 23 декември 2009 година относно намаление на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в полза на програмата по инициатива на Общността Interreg II/C „Наводнения Рейн—Мозел“ в Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия въз основа на Решение C(97) 3742 на Комисията от 18 декември 1997 година (ЕФРР No 970010008). В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква две правни основания. С първото правно основание жалбоподателят твърди, че ако бъдат уважени жалбите за отмяна, подадени от нидерландските и германските власти, Великото херцогство Люксембург трябва съответно да се възползва от това. Ако се приеме, че в действителност не съществуват грешките или слабостите, за които се твърди, че са систематични, и които одитът на Комисията смята, че е открил във функционирането на въпросната програма в Нидерландия и в Германия, самата база на обосновката на решението би се сринала и заедно с нея линейната финансова корекция, приложена към осъществените в Люксембург проекти. Второто правно основание на жалбата е изведено от незаконосъобразността на разпростирането към Великото херцогство Люксембург на финансова корекция, която евентуално е обоснована само по отношение на други държави членки. Никаква аномалия не била констатирана във функционирането на програмата във Великото херцогство Люксембург. Фактът, че Люксембург е приел да участва в съвместен проект с Германия, Белгия, Франция и Нидерландия, не оправдавало това Люксембург да търпи отрицателните последици — изразяващи се във финансова корекция на собствените му проекти — от грешки или слабости, които били открити при одита на нидерландските или германски проекти и които почти изключително се изразявали в твърдяно неспазване на разпоредбите относно процедурата за възлагане на обществени поръчки. Въпреки факта обаче, че става въпрос за съвместно участие на пет държави членки в една и съща програма, процедурите за възлагане на обществени поръчки спадали към изключителната отговорност на националните власти на съответните държави членки.
bg	caselaw	EU	27.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 123/9 Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Amsterdam (Нидерландия) на 25 януари 2013 г. — X AG и др./Inspecteur van de Belastingdienst Amsterdam (Дело C-40/13) 2013/C 123/12 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof Amsterdam Страни в главното производство Жалбоподатели: X AG, X1 Holding, X2 Holding GmbH, X3 Holding BV, D1 BV, D2 BV, D3 BV Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst Amsterdam Преюдициални въпроси 1. Ограничава ли се свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО, ако на данъчнозадължените лица не е позволено да приложат нидерландския режим за облагане в група за данъчна консолидация по отношение на дейностите и имуществото на установените в Нидерландия техни дружества сестри (X3 Holding), (D1) и (D2)? В този контекст, в светлината на преследваните цели с нидерландския режим за облагане в група за данъчна консолидация (вж. точки 4.13.7—4.13.9) обективно съпоставимо ли е (вж. точки 4.13.11—4.13.13) положението на (X3 Holding), (D1) и (D2) с положението на (i) установените в Нидерландия дружества сестри, които не са предпочели да се включат в група за данъчна консолидация с тяхното установено в Германия общо дружество майка (техните установени в Германия общи дружества майки) и следователно, като дружества сестри всички заедно, също както и данъчнозадължените лица, нямат достъп до режима за облагане в група за данъчна консолидация, (ii) или с положението на установените в Нидерландия дружества сестри, които заедно с тяхното установено в Нидерландия дружество майка (техните установени в Нидерландия общи дружества майки) са предпочели да формират група за данъчна консолидация съвместно с тяхното дружество майка (техните дружества майки), като в резултат на това техните дейности и тяхното имущество се консолидират за данъчни цели, за разлика от дейността и имуществото на данъчнозадължените лица? 2. При отговора на въпрос 1, първо изречение (вж. точка 4.13.13) от значение ли обстоятелството, че съответните дружества (i) в случая с (D1) и (D2) имат общо (пряко) дружество майка в другата държава членка, а (ii) в случая с (X3 Holding), от една страна, и на (D1) и (D2), от друга страна, имат и различни (пряко) дружества майки в другите държави членки, в резултат на което може да счита, че общото дружество майка на различните дружества е разположено едва на едно по-високо ниво в корпоративната структура на групата и при всички положения в посочената друга държава членка? 3. При утвърдителен отговор на въпрос 1, първо изречение, може ли това ограничение да бъде обосновано в конкретния случай с императивни съображения от общ интерес, и по специално, с необходимостта от запазване на данъчната последователност, включително необходимостта от избягване на едностранното или двустранното двукратно признаване на загубите за данъчни цели (...)? 4. При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли в този случай ограничението да се смята за пропорционално (...)?
bg	caselaw	EU	7.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 139/12 Жалба, подадена на 10 ноември 2010 г. от Mariyus Noko Ngele срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 10 декември 2009 г. по дело T-390/09, Mariyus Noko Ngele/Европейска комисия (Дело C-525/10 P) 2011/C 139/19 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Mariyus Noko Ngele (представител: F. Sabakunzi, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия С Определение от 10 март 2011 г. Съдът (осми състав) обяви жалбата за недопустима.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/14 Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Veneto (Италия), постъпило на 17 август 2015 г. — Associazione Italia Nostra Onlus/Comune di Venezia и др. (Дело C-444/15) (2015/C 381/17) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per il Veneto Страни в главното производство Жалбоподател: Associazione Italia Nostra Onlus Ответници: Comune di Venezia, Ministero per i beni e le attività culturali, Regione del Veneto, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero della Difesa Capitaneria di Porto di Venezia, Agenzia del Demanio Преюдициални въпроси 1) Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО (1) в частта, отнасяща се и до хипотезата на параграф 2, буква б) от същия член с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, в частта, в която изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, които са били определени, че изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО (2)? 2) — в случай че валидността на горепосочената разпоредба бъде потвърдена, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директива 2001/42/ЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО, се посочват единствено количествени данни? 3) — в случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли параграфи 2 и 3 от член 3 от Директива 2001/42/ЕО във връзка с десето съображение от същата директива, което предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за обекти с обществено предназначение, или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които засягат площи до 10 хектара, въпреки че с оглед вероятните последици върху местата е било определено, че те изискват оценка на въздействието в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО? (1) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, (OB L 197, 21.7.2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135). (2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, (OB L 206, 22.7.1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/55 Жалба, подадена на 30 януари 2017 г. — Mackevision Medien Design/EUIPO (TO CREATE REALITY) (Дело T-50/17) (2017/C 104/76) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mackevision Medien Design GmbH Stuttgart (Щутгарт, Германия) (представители: E. Stolz, U. Stelzenmüller и J. Weiser, Rechtsanwälte) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „TO CREATE REALITY“ — заявка за регистрация No 15 098 106 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2016 г. по преписка R 995/2016-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	7.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 212/18 Иск, предявен на 24 април 2014 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-205/14) 2014/C 212/20 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra и Andrade и F. Wilman) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — да обяви, че като не е гарантирала функционалната и финансовата независимост на органа, координиращ слотовете, Португалската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) No 95/93 (1), — да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Органа, координиращ слотовете в Португалия, е ANA, частно търговско дружество за управление на летищата, и по тази причина не отговаря на изискванията за независимост, предвидени в Регламент (ЕИО) No 95/93. Тъй като Отделът за национална координация на слотовете е част от ANA и зависи изключително от ANA, не е налице функционална, нито финансова независимост, които се изискват от Съюза. (1) Регламент (ЕИО) No 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ, L 14, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204).
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/33 Жалба, подадена на 14 септември 2010 г. — Унгария/Комисия (Дело T-407/10) () 2010/C 317/61 Език на производството: унгарски Страни Жалбоподател: Република Унгария (представители: M. Fehér, K. Szíjjártó) Ответник: Европейска Комисия Искания на жалбоподателя — Да се отмени член 1, параграфи 3 и 4 и приложение 2 от Решение на Комисията C(2010) 4593 от 8 юли 2010 г. относно голям проект „Реконструкция на железопътната линия Budapest Kelenföld Székesfehérvár Boba, секция I, фаза 1“ в рамките на оперативна програма „Транспорт“ за предоставяне на структурна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, доколкото посочените разпоредби установяват максималната сума, към която следва да се приложи процентът на съфинансиране, по такъв начин че изключват от допустимите разходи плащанията във връзка с ДДС. — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят обжалва частично Решение на Комисията C(2010) 4593 от 8 юли 2010 г. относно голям проект „Реконструкция на железопътната линия Budapest Kelenföld Székesfehérvár Boba, секция I, фаза 1“ в рамките на оперативна програма „Транспорт“ за предоставяне на структурна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. С посоченото решение Комисията разрешава да се изплати помощ за посочения проект от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд. Освен това Комисията приема, че възстановимият ДДС не може да се включи в максималната сума, към която се прилага процентът за приоритетно съфинансиране на оперативната програма в случая с разглеждания голям проект. Жалбоподателят твърди, че при приемане на обжалваното решение Комисията е нарушила приложимите в тази област разпоредби от правото на Съюза и по-специално член 56, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1083/2006 (1) и член 3 от Регламент (ЕО) No 1084/2006 (2). Жалбоподателят счита, че член 3, буква е) от Регламент No 1084/2006 ясно установява, че възстановимият ДДС не подлежи на финансиране от Кохезионния фонд. Според него от тази разпоредба със сигурност следва, че подлежи на финансиране ДДС, който не е възстановим. Следователно и като се има предвид, че съгласно правната уредба на Съюза и националната правна уредба в областта на ДДС бенефициерът на големия проект, за който се отнася обжалваното решение (Nemzeti Infrastruktúra Fejlesztő Zrt.), не е данъчнозадължено лице, поради което не може да иска връщане на данъка по получени доставки, в обжалваното решение Комисията не е следвало да изключва от помощта разходите във връзка с посочения данък. Освен това жалбоподателят твърди, че като приема, че не са допустими разходи, които не са включени в тази категория от Регламент No 1084/2006 и които в съответната национална правна уредба изрично са определени като допустими, с обжалваното решение Комисията отнема на държавите членки компетентността, предоставена с член 56, параграф 4 от Регламент No 1083/2006. Жалбоподателят твърди също така, че подходът на Комисията, според който понесеният от бенефициера ДДС е „възстановим“ посредством ДДС, който управляващият инфраструктурата, построена от бенефициера, начислява върху събираните от него такси, представлява много широко тълкуване на понятието „възстановим данък добавена стойност“, използвано в член 3, буква e) от Регламент No 1084/2006, което не се подкрепя от текста на тази разпоредба и противоречи на правната уредба на Съюза в областта на ДДС. Според жалбоподателя бенефициерът, който извършва строителството, и образуванията, които управляват построената инфраструктура, са независими и влизат в отношения помежду си непряко, по силата на съответните правни разпоредби, а не вследствие на стопанска дейност. В този контекст жалбоподателят твърди, че бенефициерът трябва да понесе фактически и окончателно ДДС по получени доставки. На последно място жалбоподателят твърди, че нито Регламент No 1083/2006, нито Регламент No 1084/2006 позволяват тълкуване, според което Комисията може да основе решението си относно допустимите разходи, включително допустимият ДДС, на обстоятелството, че държавата членка е могла да избере друго правно разрешение във връзка с осъществяването на проекта и управлението на инфраструктурата. В този смисъл жалбоподателят твърди, че организацията на управлението на инфраструктурите и на свързаните с тях обществени услуги е основно от компетентността на държавите членки. Жалбоподателят счита също така, че когато са изпълнени условията, предвидени от правната уредба на Съюза, Комисията трябва да приеме избрания от държавата членка вариант с произтичащите от него последици при преценката за допустимостта на разходите и за това дали бенефициерът е данъчнозадължено лице във връзка с ДДС. (1) Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64). (2) Регламент (ЕО) No 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/94 (ОВ L 210, стр. 79; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 118).
bg	caselaw	EU	1.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/18 Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2009 г. — R/Комисия (Дело T-156/08) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица в срок за изпитване - Оценка от срока за изпитване - Липса на увреждащ акт - Срок за обжалване - Закъснение) 2009/C 102/28 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: R (Брюксел, Белгия) (представител: Y. Minatchy, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin и K. Herrmann) Предмет Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 19 февруари 2008 г. по дело R/Комисия (F-49/07, все още непубликувано в Сборника), която има за цел отмяната на това определение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) R понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията по настоящото производство. (1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/12 Решение на Съда (трети състав) от 29 април 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Firenze, Италия) — Camar Srl/Presidente del Consiglio dei Ministri (Дело C-102/09) (1) (Международни споразумения - Конвенцията от Яунде - Четвърта конвенция между държавите от АКТБ и ЕИО от Ломе - Клауза „standstill“ - Вътрешно данъчно облагане - Банани) (2010/C 161/16) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Firenze Страни в главното производство Жалбоподател: Camar Srl Ответник: Presidente del Consiglio dei Ministri Предмет Преюдициално запитване — Tribunale di Firenze — Обща организация на пазарите — Банани — Съвместимост на национален закон, с който се налага данък върху потреблението на банани с произход от Сомалия, с член 14 от Първата конвенция от Яунде и с режима на внос съгласно Конвенцията АКТБ-ЕИО от Ломе Диспозитив 1. Член 14 от Конвенцията за асоцииране между Европейската икономическа общност и асоциираните към нея африкански държави и Мадагаскар, подписана в Яунде на 20 юли 1963 година, допуска данъчно облагане на бананите с произход от Сомалия като въведеното със Закон No 986/1964 от 9 октомври 1964 г. 2. Националната юрисдикция не е длъжна да оценява конкретните последици от увеличенията на данък върху вноса на банани с произход от Сомалия като въведения с разглежданата в главното производство правна уредба от гледна точка на положението преди 1 април 1976 г., за да прецени дали тези увеличения са съвместими с клаузата „standstill“ в член 1 от Протокол No 5 относно бананите, приложен към Четвъртата конвенция АКТБ-ЕИО, подписана в Ломе на 15 декември 1989 година. При все това увеличенията на такъв данък, които се свеждат до отчитането на инфлацията, не противоречат на тази клауза. (1) ОВ C 129, 6.6.2009 г.
bg	caselaw	EU	7.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/27 Жалба, подадена на 18 февруари 2008 г. — Република Кипър/Комисия (Дело T-87/08) (2008/C 142/48) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Кипър (представител: P. Kliridis) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени обявление за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/126225/C/SER/CY с наименование „Technical Assistance for engineering works for waste management infrastructure and rehabilitation of dumping sites in the northern part of Cyprus“, публикувано единствено на английски език на интернет страница http://ec.europa.eu/europaid/tender/data/ на 8 декември 2007 г. или около тази дата, както и да се отменят членове 5 и 28.2 от обявлението; — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че разглежданото обявление е незаконосъобразно поради следните причини: — на първо място, тъй като при публикуване на обявлението Комисията е превишила своите правомощия и/или е извършила нарушение във връзка с правното му основание, по-специално Регламент (ЕО) No 389/2006 на Съвета от 27 февруари 2006 година за създаване на инструмент за финансова подкрепа с цел насърчаване на икономическото развитие на общността на кипърските турци и за изменение на Регламент (ЕО) No 2667/2000 на Съвета относно Европейската агенция за възстановяване (1), — на второ място, тъй като разглежданото обявление противоречи и/или е несъвместимо с член 299 ЕО, съответно изменен с член 19 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (2) (наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.“), както и с Протокол No 10 за Кипър към Акта за присъединяване от 2003 г. (3), и — на трето място, тъй като противоречи и/или е несъвместимо със задълженията, които произтичат от императивните норми на международното право и от Резолюции 541 (1983) и 550 (1984) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, и — на четвърто място, тъй като не е публикувано в Официален вестник. (1) ОВ L 65, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 45, стр. 147. (2) ОВ L 236, стр. 33. (3) ОВ L 236, стр. 955.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/40 Решение на Съда на публичната служба от 23 януари 2007 г. — Olivier Chassagne/Комисия (Дело F-43/05) (1) (Длъжностно лице - Заплата - Пътни разноски за календарната година - Разпоредби, приложими към длъжностните лица с място на произход отвъдморски департамент на Франция - Член 8 от приложение VII на изменения Правилник) (2007/C 56/75) Език на производството: френски Страни Ищец: Olivier Chassagne (Bruxelles, Белгия) [представители: S. Rodriguez и Y. Minatchy, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности [представлявана от: G. Bercheid и V. Joris, представители] Предмет От една страна, установяване на незаконосъобразността, и следователно на неприложимостта към ищеца на член 8 от приложение VII от новия Правилник, във връзка с плащането на глобална сума за пътни разноски, и от друга страна, искане за обезщетение Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Всяка от страните понася собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 205, 20.8.2005 г., стр. 27 (дело първоначално заведено в Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Ш-224/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/51 Жалба, подадена на 3 май 2010 г. — Lancôme parfums et beauté & Cie/СХВП — Focus Magazin Verlag GmbH (COLOR FOCUS) (Дело T-204/10) 2010/C 179/88 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Lancôme parfums et beauté & Cie (Париж, Франция) (представители: A. von Mühlendahl и S. Abel, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Focus Magazin Verlag GmbH (Мюнхен, Германия) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 февруари 2010 г. по преписка R 238/2009-2, — да се отмени решението на отдела по заличаването на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 16 декември 2008 г. по преписка 990 C; — да се отхвърли искането, подадено от другата страна в производството пред апелативния състав, за обявяване на недействителност на марката на Общността на жалбоподателя No 1327410 COLOR FOCUS, доколкото искането се основава на марката на Общността FOCUS No 453720, — да се осъди ответникът да заплати разноските, включително направените от жалбоподателя в производството през апелативния състав, и — да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските, включително направените от жалбоподателя в производството през апелативния състав, в случай че тя встъпи в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка „COLOR FOCUS“ за стоки от клас 3 — Марка на Общността No 1327410 Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Словна марка на Общността No 453720 „FOCUS“ за стоки и услуги от класове 3, 6, 7, 9, 14, 16, 21, 25, 28, 29, 32, 33, 35, 38, 39, 41, 42; словна марка на Германия „FOCUS“ No 39407564, регистрирана за широк кръг стоки и услуги от общо 24 класа Решение на отдела по заличаването: Обявяване на недействителността на марката на Общността Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата Изложени правни основания: Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си. С първото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 53, параграф 1, буква а), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета (наричан по-нататък „РМО“), като заключава, че съществува вероятност от объркване между „COLOR FOCUS“ и „FOCUS“. Според жалбоподателя апелативният състав допуска нарушение като не предоставя конкретна преценка на това твърдение, изискваща анализ на отличителния характер и на степента на сходство, като по този начин обжалваното решение е лишено от съществен елемент от обосновката. С второто правно основание жалбоподателят счита, че обжалваното решение пропуска да вземе предвид общия правен принцип, съгласно който никой не може да се основава на формално правно положение, когато това представлява злоупотреба с право.
bg	caselaw	EU	3.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 364/37 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 20 юли 2016 г. — Barroso Truta и др./Съд (Дело F-126/15) (1) ((Публична служба - Договорно наети служители - Пенсии - Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника - Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на вече придобити по национални схеми пенсионни права - Предложения за признаване на осигурителен стаж за пенсия, направени от органа, оправомощен да сключва договори - Покана за свързване с администрацията с цел получаване на обяснения и обсъждане уместно ли е прехвърлянето - Прехвърляне на национални пенсионни права, прието от съответните служители без предварително съгласуване с органа, оправомощен да сключва договори - Окончателност на прехвърлянето - Узнаване впоследствие за правилото за жизнения минимум - Член 77, четвърта алинея от Правилника - Задължение за полагане на дължима грижа - Твърдение, че за органът, оправомощен да сключва договори, не е предоставил достатъчно информация при представянето на предложенията за признаване на осигурителен стаж за пенсия - Иск за обезщетение - Неспазване на изискванията, отнасящи се за досъдебната фаза - Недопустимост)) (2016/C 364/44) Език на производството: френски Страни Ищци: Barroso Truta (Боферданж, Люксембург) и др. (представители: S. Orlandi и T. Martin, адвокати) Ответник: Съд на Европейския съюз (представител: J. Inghelram) Предмет Искане за обезщетяване на ищците за имуществената вреда, която са претърпели поради загубата на придобитите по националната схема пенсионни права при прехвърлянето на същите към пенсионната схема на Европейския съюз Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Съдът на Европейския съюз понася освен направените от него съдебни разноски и тези на г-н José Barroso Truta, г-н Marc Forli, г-н Calogero Galante и г-н Bernard Gradel. (1) ОВ C 414, 14.12.2015 г., стр. 42
bg	caselaw	EU	9.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 81/8 Преюдициално запитване от High Court of Justice (England and Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство), постъпило на 19 декември 2014 г. — European Federation for Cosmetic Ingredients/Secretary of State for Business, Innovation and Skills (Дело C-592/14) (2015/C 081/10) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (England and Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Ищец: European Federation for Cosmetic Ingredients Ответници: Secretary of State for Business, Innovation and Skills, Attorney General Встъпили страни: British Union for the Abolition of Vivisection, European Coalition to End Animal Experiments Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (1) да се тълкува в смисъл, че забранява пускането на общностния пазар на козметични продукти, съдържащи съставки или комбинация от съставки, които са били обект на изпитване върху животни, когато това изпитване е извършено извън Европейския съюз с цел да се изпълнят законодателните или регулаторните изисквания на трети държави, за да се пуснат на пазара в тези държави козметични продукти, съдържащи такива съставки? 2) Зависи ли отговорът на първия въпрос от: а) това дали направената съгласно член 10 от Регламента оценка на безопасността, за да се докаже, че козметичният продукт е безопасен за човешкото здраве, преди да бъде предоставен на общностния пазар, включва използването на данни, произтичащи от изпитването върху животни, извършено извън Европейския съюз; б) това дали законодателните или регулаторните изисквания на третите държави са свързани с безопасността на козметичните продукти; в) това дали е било разумно предвидимо, към момента, когато това изпитване на [...] съставка върху животни е извършено извън Европейския съюз, че дадено лице би могло да се опита на някакъв етап да пусне на общностния пазар козметичен продукт, съдържащ тази съставка, и/или г) какъвто и да е друг фактор, и в този случай, какъв фактор? (1) OВ L 342, стp. 59.
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/44 Жалба, подадена на 7 ноември 2008 г. — Ryanair/Комисия (Дело T-509/08) (2009/C 32/85) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida, I. Metaxas-Maragkidis, lawyers) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се обяви, на основание на член 230 EO и член 231 ЕО, че мълчаливият отказ на Комисията да предостави достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 20 юни 2008 г., е нищожен, и че решението на Комисията от 26 септември 2008 г., с което се отказва достъп до същите документи е несъществуващо, — при условията на евентуалност, да се обяви, на основание на член 230 и член 231 ЕО, че решението на Комисията от 26 септември 2008 г., с което се отказва достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 20 юни 2008 г., е нищожно, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени по производството от жалбоподателя, и — да се предприемат всички други действия, които Първоинстанционният съд счете за подходящи. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на мълчаливия отказ по искането на жалбоподателя, съгласно Регламент No 1049/2001 (1), за достъп до документи, свързани с процедури за държавни помощи, относно твърдяната държавна помощ, отпусната посредством споразумение с оператора на летище Bratislava. Това решение е последвано от изрично решение от 26 септември 2008 г. При условията на евентуалност, жалбоподателят по настоящото дело иска отмяна на изричното решение. Правните основания и основни доводи, повдигнати от жалбоподателя, са еднакви с тези по дело Т-494/08, Ryanair/Комисия. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.
bg	caselaw	EU	14.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/62 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 25 януари 2016 г. — Darchy/Комисия (Дело F-47/15) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Семейни надбавки - Надбавка за дете на издръжка - Деца на съпругата на жалбоподателя - Изплащане със задна дата)) (2016/C 098/80) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Marie-Pierre Darchy (Брюксел, Белгия) (представител: É. Boigelot, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и A.-C. Simon) Предмет на делото Искане за отмяна на решението да не се уважи искането за предоставяне със задна дата на надбавката за деца на издръжка в полза на двете деца на съпругата на жалбоподателя, които пребивават в нейното домакинство по една седмица на всеки две, считано от датата на сключване на брака им, както и за изплащане на обезщетение Диспозитив на решението 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-жа Darchy да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 190, 8.6.2015 г., стр. 35
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/25 Искане за становище, направено от Република Малта на основание член 218, параграф 11 ДФЕС (Становище 1/14) 2014/C 315/37 Език на производството: всички официални езици Страна, направила искането Република Малта (представители: A. Buhagiar, P. Grech) Въпрос, отправен до Съда Съвместим ли е с Договорите, и по-конкретно с членове 18, 49 и 56 ДФЕС, проектът за Конвенция на Съвета на Европа срещу манипулирането на резултатите от спортни състезания, доколкото урежда спортните залагания и в член 3, параграф 5, буква а) дефинира понятието „незаконно спортно залагане“ като „дейност по залагане върху резултата от спортни състезания, която с оглед на нейния вид или оператор не се допуска съгласно приложимото право на страната, в която се намира потребителят“, разгледано във връзка с членове 9 и 11 от проекта, насочени срещу определеното по този начин „незаконно спортно залагане“?
bg	caselaw	EU	2.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 34/12 Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 18 ноември 2014 г. — Schwarzmeer und Ostsee Versicherungs-Aktiengesellschaft/If Vahinkovakuutusyhtiö Oy (Дело C-521/14) (2015/C 034/13) Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein oikeus Страни в главното производство Жалбоподател: SOVAG — Schwarzmeer und Ostsee Versicherungs-Aktiengesellschaft Ответник: If Vahinkovakuutusyhtiö Oy Преюдициален въпрос Следва ли член 6, точка 2 от Регламент (ЕО) No 44/2001 (1) на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че обхваща иск за гаранция или иск, с който се предявява друго, равностойно искане, тясно свързано с първоначалния иск, който е подаден от трето лице по начин, който е допустим съгласно националното право, срещу една от страните, за да може да се постанови решение по него в същото съдебно производство? (1) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.
bg	caselaw	EU	27.9.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/15 Жалба, подадена на 8 юли 2008 г. — Германия/Комисия (Дело T-270/08) (2008/C 247/28) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, подпомаган от адв. C. von Donat) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на Комисията С(2008) 1615 окончателен от 29 април 2008 г. за намаляване на отпуснатата с Решение на Комисията С(94) 1973 от 5 август 1994 г. вноска от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за операционната програма Берлин (Изток) цел 1 (1994-1999) във Федерална република Германия, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С обжалваното решение Комисията е намалила финансовата вноска, отпусната от ЕФРР за операционната програма в региона — цел 1 — от провинция Берлин във Федерална република Германия (1994-1999). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва на първо място, че Комисията е преценила погрешно фактите и обстоятелствата по делото. Жалбоподателят оспорва по-специално това, че Комисията не е признала резултатите от някои проверки и необосновано е приела съществуването на системни грешки в управлението и контрола. На второ място, жалбоподателят посочва, че не съществувала правна основа за прилагането на глобални и обобщени финансови корекции на операционната програма за периода на подпомагане от 1994 г. до 1999 г., тъй като за този период не е съществувала правна уредба, сравнима с член 39 от Регламент (ЕО) No 1260/99 (1). Освен това, нито разпоредбите на член 24 от Регламент (ЕИО) No 4253/88 (2), нито вътрешните насоки на Комисията от 15 октомври 1997 г. относно нетните финансови корекции в рамките на прилагането на член 24 от Регламент No 4253/88, нито принципът за стабилното финансово управление по член 274 ЕО, не предоставят достатъчно точна правна основа. Съответна продължителна и общоприета административна практика според жалбоподателя също не можела да се установи. Жалбоподателят изтъква освен това, че обжалваното решение нарушавало член 24, параграф 2 от Регламент No 4253/88, тъй като не била налице никаква нередност по смисъла на тази разпоредба. В тази връзка той изтъква по-нататък, че дори ако предпоставките за намаляване според член 24, параграф 2 от Регламент No 4253/88 бяха изпълнени, Комисията е трябвало да се възползва от правото си на преценка и е трябвало да прецени дали намаляването било пропорционално. При условията на евентуалност жалбоподателят посочва, че глобалните корекции били непропорционални и че Комисията била пристъпила към обобщаване въз основа на недостатъчна фактическа база. По-нататък се твърди, че ответникът е нарушил задължението си да обоснове в достатъчна степен обжалваното решение. Най-накрая жалбоподателят посочва, че Комисията била нарушила принципа на партньорство, тъй като въпреки многобройните проверки от страна на финансовите й контрольори през периода на подпомагане от 1994 г. до 1999 г., тя в нито един момент не е предвиждала финансови последици поради системни слабости. (1) Регламент (ЕО) No 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1). (2) Регламент (EИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за изпълнение на Регламент (ЕИО) No 2052/88 по отношение на координацията на дейностите на структурните фондове помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка, и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, стp. 1).
bg	caselaw	EU	30.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 352/16 Жалба, подадена на 2 септември 2013 г. — GEA Group/СХВП (engineering for a better world) (Дело T-488/13) 2013/C 352/30 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: GEA Group AG (Дюселдорф, Германия) (представител: адв. J. Schneiders) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 март 2013 г. по преписка R 935/2012-4, — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „engineering for a better world“ за стоки и услуги от класове 6, 7, 9, 11, 35, 37, 39, 41 и 42 — заявка за марка на Общността No 10 244 416 Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009.
bg	caselaw	EU	13.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/15 Жалба, подадена на 22 август 2012 г. — France Télécom/Комисия (Дело T-385/12) 2012/C 311/20 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: France Télécom (Париж, Франция) (представители: адв. S. Hautbourg и адв. S. Cochard-Quesson) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението; — да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2011) 9403, окончателен на Комисията от 20 декември 2011 г., с което се обявява за съвместима с вътрешния пазар при някои условия предоставената от Френската република помощ в полза на France Télécom във връзка с реформата на начина на финансиране на пенсиите на държавните служители, работещи във France Télécom (държавна помощ No C 25/2008 (бивш NN 23/2008). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основния. 1. Първото правно основание е изведено основно от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, както и от нарушение на задължението за мотивиране при квалифицирането от страна на Комисията като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на намалението на вноската на работодателя, която той следва да плати на държавата за пенсиите на държавните служители, работещи във France Télécom. Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала тези грешки като е: — направила извод за наличието на икономическо предимство; — счела, че мярката е селективна; — приела, че мярката може да наруши конкуренцията и — направила извода за наличието на държавна помощ, макар и да се е съгласила, че предимството е било премахнато поне до 31 декември 2010 г. с изплащането на изключителна вноска с определен размер. 2. Второто правно основание е изведено при условията на евентуалност от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, доколкото Комисията е подчинила съвместимостта на твърдяната помощ на спазването на условията, определени в член 2 от спорното решение. Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала тези грешки като е приела, че France Télécom дължи по-ниски социални вноски от тези на своите конкуренти и като е отказала да транспонира прецедента „La Poste“ към процедурата на France Télécom. 3. Третото правно основание е изведено при условията на евентуалност от грешки в преценката и от нарушение на задължението за мотивиране при преценката на периода, през който помощта, определена в спорното решение, е премахната от изключителната вноска с определен размер. Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала тези грешки като: — е включила компенсаторните и свръхкомпенсаторните разходи при изчислението на смекчаването на разходите, произтичащо от намалението на работодателската вноска и — е направила извода, че изключителната вноска с определен размер трябвало да се капитализира по ставка за актуализация от 5,53 %, а не от 7 %. 4. Четвъртото правно основание е изведено при условията на евентуалност от нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/47 Решение на Общия съд от 15 юли 2011 г. — Ergo Versicherungsgruppe/СХВП — Société de développement et de recherche industrielle (ERGO Group) (Дело T-221/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ERGO Group“ - По-ранна словна марка на Общността „URGO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 269/104 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Ergo Versicherungsgruppe AG (Дюселдорф, Германия) (представител: V. von Bomhard, A. W. Renck, T. Dolde и J. Pause, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Société de développement et de recherche industrielle (Chenôve, Франция) (представител: K. Dröge, avocat) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 март 2009 г. (преписка R 520/2008-4) относно производство по възражение между Société de développement et de recherche industrielle и Ergo Versicherungsgruppe AG Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Ergo Versicherungsgruppe AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 180, 1.8.2009 г.
bg	caselaw	EU	30.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/12 Жалба, подадена на 18 април 2012 г. от Chafiq Ayadi срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 31 януари 2012 г. по дело T-527/09, Chafiq Ayadi/Европейска комисия (Дело C-183/12 P) 2012/C 194/19 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Chafiq Ayadi (представител: H.A.S. Miller, Solicitor) Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Ако бъдат уважени посочените от жалбоподателя две правни основания, той иска да бъде постановено решение, с което: — се отменя определението на Общия съд от 31 януари 2012 г., — се установява, че предметът на искането за отмяна не е отпаднал, — делото се връща на Общия съд, който да се произнесе по искането за отмяна, — Комисията се осъжда да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и съдебните разноски в производството пред Общия съд във връзка със защитата по искането на Комисията да се установи отпадането на основанието за искането за отмяна. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят сочи следните две правни основания: А. Общият съд е допуснал грешка, като: а) не е изслушал генералния адвокат, и/или б) не е поискал становището на жалбоподателя по въпроса за откриването на устната фаза на производството, и/или в) не е открил устната фаза на производството по въпроса дали е отпаднало основанието на искането за отмяна. Б. Общият съд е допуснал грешка, като е установил, че искането за отмяна не е било в състояние да осигури съществено предимство на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/41 Жалба, подадена на 29 октомври 2012 г. — LaserSoft Imaging/СХВП (WorkflowPilot) (Дело T-475/12) 2013/C 9/73 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: LaserSoft Imaging AG (Kiel, Германия) (представител: J. Hunnekuhl, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 януари 2012 г. и от 6 август 2012 г. (преписка R 480/2012-4), доколкото с тях се отхвърля заявката за регистрация на марка на жалбоподателя от 29 август 2011 г. и да осъди ответника да регистрира словната марка „WorkflowPilot“ съгласно заявката в Регистъра на марките на Службата за хармонизация във вътрешния пазар Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „WorkflowPilot“ за стоки и услуги от класове 9, 41 и 42 — заявка за марка на Общността No 10 223 774. Решение на проверителя: частично отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в), както и на член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/17 Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Godrej Industries и VVF/Съвет (Дело T-6/12) (1) (Дъмпинг - Внос на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия - Искане за корекция с цел вземане под внимание на конвертирането в друга валута - Тежест на доказване - Вреда - Окончателно антидъмпингово мито) 2013/C 304/29 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Godrej Industries Ltd (Момбай, Индия) и VVF Ltd (Момбай) (представител: B. Servais, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, представител, подпомаган от G. Berrisch и A. Polcyn, avocats) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Sasol Olefins & Surfactants GmbH (Хамбург, Германия), Sasol Germany GmbH (Хамбург) (представители: V. Akritidis, avocat, и J. Beck, solicitor) и Европейска комисия (представители: M. França и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1138/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (ОВ L 293, стр. 1) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Godrej Industries Ltd и VVF Ltd понасят съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз, съдебните разноски на Sasol Olefins & Surfactants GmbH и Sasol Germany GmbH, както и направените от самите тях съдебни разноски. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 49, 18.2.2012 г.
bg	caselaw	EU	26.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/34 Жалба, подадена на 19 ноември 2010 г. — Cocchi и Falcione/Комисия (Дело F-122/10) 2011/C 63/62 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Giorgio Cocchi (Wezembeek-Oppem, Белгия) и Nicola Falcione (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi и J.-N. Louis, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на спора Отмяна на решението за оттегляне на предложение за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателите, което вече е прието от тях. Искания на жалбоподателите — Да се отмени решението от 12 февруари 2010 г., с което се „отменя“ приетото от г-н Falcione на 9 октомври 2009 г предложение от 16 септември 2009 г. за прехвърляне на пенсионните му права на основание на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, — да се отмени решението от 23 февруари 2010 г. с което се „отменя“ приетото от г-н Cocchi на 10 ноември 2009 г предложение от 13 октомври 2009 за прехвърляне на пенсионните му права на основание на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, — да бъде осъден ответникът за заплати 200 000 EUR на г-н Falcione и 50 000 EUR на г-н Cocchi; — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	7.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/35 Жалба, подадена на 14 април 2008 г. — Ferrero/СХВП — Tirol Milch (TiMi KINDERJOGHURT) (Дело T-140/08) (2008/C 142/63) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Ferrero SpA (Aлба, Италия) (представители: C. Gielen, lawyer, и F. Jacobacci, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Tirol Milch rGmbH (Инсбрук, Aвстрия) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 30 януари 2008 г. по преписка R 628/2007-2; и — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка, състояща се от думите „TiMi KINDERJOGHURT“ за стоки от клас 29 — заявка No 792 978 Притежател на марката на Общността: Tirol Milch reg. Gen. mbH Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Жалбоподателят Решение на отдела по заличаването: Недействителност на марката, предмет на спора Решение на апелативния състав: Отмяна на решението на отдела по заличаването и отхвърляне на искането за обявяване на недействителност Изложени правни основания: Втори апелативен състав допуска грешка като приема, че предходните окончателни решения, постановени между същите страни и които се отнасят до същата марка, са задължителни при последващо искане за обявяване на недействителност пред отдела по заличаването и апелативния състав; Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като оспорваната марка е подобна на по-ранна марка.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/55 Жалба, подадена на 10 март 2017 г. — RY/Комисия (Дело T-160/17) (2017/C 144/74) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: RY (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението от 27 април 2016 г., с което на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС генералният директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ (DG HR) прекратява договора му на срочно нает служител за неопределено време, — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят посочва едно-единствено основание за обжалване, а именно нарушение на правото му да бъде изслушан преди приемането на решението, с което договорът му за неопределено време е прекратен. Според жалбоподателя обжалваното решение е било прието в нарушение на член 41 от Хартата на основните права. То било освен това прието в разрез със задължението за мотивиране и, по-точно, с правото на жалбоподателя да бъде уведомен за всички обективни съображения, обосновали обжалваното решение, и в частност за основанията да се твърди загуба на доверие.
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/56 Жалба, подадена на 27 април 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 18 февруари 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/07, Marcuccio/Комисия (Дело T-166/09 P) 2009/C 141/114 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Другата страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се отмени изцяло и без никакво изключение определението от 18 февруари 2009 г., постановено по дело F-70/07 (наричано по-нататък „делото, във връзка с което е подадена жалба“), Marcuccio/Комисия, от първи състав на Съда на публичната служба, — да се установи, че жалбата в първоинстанционното производство, по повод на която е постановено обжалваното определение, изцяло и без никакво изключение е напълно допустима, — при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал някои искания в жалбата, поставяща началото на първоинстанционното производство по делото, във връзка с което е подадена жалба, като „искане за определяне на разноските“ (буквално така в точка 16 от обжалваното определение), — при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е бил компетентен да се произнесе като първоинстанционен съд по всички части без изключение от петитума на жалбоподателя (наричан по-долу „петутима“) по делото, във връзка с което е подадена жалба, и освен това като главно искане: — да се уважи изцяло и без никакво изключение петитумът, който следва да се приеме за изрично възпроизведен тук с оглед на всички съответни правни последици, — да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски в полза на жалбоподателя, които последният е направил във връзка както с първоинстанционното производство, така и с настоящото производство по обжалване по отношение на делото, във връзка с което е подадена жалба, или при условията на евентуалност: — да се върне делото, във връзка с което е подадена жалба, за ново разглеждане от друг състав на Съда на публичната служба, който отново да се произнесе по него по същество. Правни основания и основни доводи В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква: — Незаконосъобразността на връщането за ново разглеждане от Първоинстанционния съд на съответната част от делото, във връзка с което е подадена жалба, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилник за длъжностните лица“), така и поради пълната липса на мотиви, — нарушение, неправилно тълкуване и грешка при прилагането на принципа за установен в съответствие със закона съд, както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), — незаконосъобразност на отхвърлянето поради предполагаемата им недопустимост на исканията, различни от тези, във връзка с които Съдът на публичната служба се обявява за некомпетентен да вземе решение, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица и на понятието за иск за обезщетяване на вредите, който е акцесорен по отношение на иска за отмяна на постановено от общностна институция решение, така и поради пълна липса на мотиви и изопачаване на фактите, — процесуални нарушения, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя, произтичащи от неспазването на задължението да не се взема предвид съдържанието на акта, упоменат в точка 11 от обжалваното определение, доколкото същият е представен след изтичане на срока, както и поради искането страните да представят и последвалото включване в преписката по делото в първоинстанционното производство на актове extra ordinem, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя, — нарушение на нормите за справедлив процес, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и в член 47 от Хартата.
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/13 Решение на Съда (шести състав) от 9 октомври 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Велико херцогство Люксембург (Дело C-70/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2003/72/ЕО - Устав на Европейското кооперативно дружество - Участие на работниците и служителите във вземането на решенията на дружеството - Липса на транспониране в определения срок) (2008/C 301/24) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и J. Enegren) Ответник: Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Липса на приемане или съобщаване в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (ОВ L 207, стр. 25; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 6, стр. 207) Диспозитив 1) Като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2003/72/ЕО на Съвета 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 16, параграф 1 от тази директива. 2) Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/16 Иск, предявен на 3 септември 2012 г. — Европейска комисия/Република Словения (Дело C-407/12) (2012/C 331/25) Език на производството: словенски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, L. Nicolae и M. Žebre) Ответник: Република Словения Искания на ищеца Комисията иска от Съда: — да установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за транспонирането на Директива 2009/140/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО (2) относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО (3) относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО (4) относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, или, във всички случаи, като не е уведомила Комисията за това, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 5 от тази директива; — да осъди Република Словения на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да заплати периодична имуществена санкция в размер на 6 531,84 EUR дневно считано от датата на произнасяне на съдебното решение по настоящото дело, поради неизпълнение на задължението ѝ да съобщи на Комисията всички мерки за транспониране на посочената Директива 2009/140/ЕО; — да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 25 май 2011 г. (1) ОВ L 337, стр. 37. (2) ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195. (3) ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169. (4) ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/39 Определение на Общия съд от 11 ноември 2014 г. — Bos и др./Парламент и Съвет (Дело T-23/14) (1) (Жалба за отмяна - Реформа на Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз - Значително намаляване на броя на дните на годишния отпуск на длъжностните лица и служителите, наети на работа в трета страна - Липса на лично засягане - Явна недопустимост) (2015/C 016/62) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Mark Bos (Анкара, Турция), Estelle Kadouch (Йерусалим, Израел), Siegfried Krahl (Лаго Сул, Бразилия) и Eric Lunel (Дакар, Сенегал) (представител: F. Krenc, avocat) Ответници: Европейски парламент (представители: L. Visaggio и E. Taneva) и Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и A. Bisch) Предмет Жалба, подадена на основание на член 263 ДФЕС, за отмяна на член 1, точка 70 от Регламент (ЕС, Евратом) No 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, стр. 15) в частта, в която се изменя Приложение X към Регламент No 31 (ЕИО)/11 (ЕОАЕ) за установяване на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 1962 г. стр. 1385). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Mark Bos, г-жа Estelle Kadouch, г-н Siegfried Krahl и г-н Eric Lunel понасят собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. 3) Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия. (1) ОВ C 112, 14.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/25 Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Retegal/Комисия (Дело T-464/13) 2013/C 304/44 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, SA (Retegal) (Santiago de Compostela, Испания) (представители: F. García Martínez и B. Pérez Conde, abogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, като установи, че по отношение на автономна провинция Галиция извършените действия не представляват неправомерна държавна помощ; — при условията на евентуалност, в случай че не уважи предходното искане, да отмени обжалваното решение, като при това установи, че RETEGAL не получава нито пряко, нито косвено неправомерна държавна помощ; и — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи вече са изложени по дело T-463/13, Comunidad Autónoma de Galicia/Комисия
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/9 Решение на Съда (четвърти състав) от 25 октомври 2007 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria regionale di Genova — Италия) — Agenzia delle Entrate Ufficio Genova 1/Porto Antico di Genova SpA (Дело C-427/05) (1) (Структурни фондове - Регламент (ЕИО) No 4253/88 - Член 21, параграф 3, втора алинея - Забрана за приспадане - Изчисляване на облагаемия доход - Вземане предвид на получените субсидии от Общността) (2007/C 315/14) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Commissione tributaria regionale di Genova Страни в главното производство Ищец: Agenzia delle Entrate Ufficio Genova 1 Ответник: Porto Antico di Genova SpA Предмет Преюдициално запитване — Commissione tributaria regionale di Genova — Тълкуване на член 21, параграф 3 от Регламент (ЕИО) No 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) No 4253/88 за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) No 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и между тях и дейностите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (OВ L 193, стр. 20) — Съвместимост на национална разпоредба, която взема предвид при изчисляване на облагаемия доход получените помощи от Общността Диспозитив Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) No 2052/88 относно координацията между дейностите на различните Структурни фондове, от една страна, и между тях и дейностите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, изменен с Регламент (ЕИО) No 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г., следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално данъчно законодателство като член 55, параграф 3, буква б) от Указ No 917 на президента на републиката от 22 декември 1986 г., съгласно което субсидиите, изплащани от Структурните фондове на Общността, се включват при определянето на облагаемия доход. (1) ОВ C 36, 11.2.2006 г.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/35 Иск, предявен на 4 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република (Дело C-544/08) (2009/C 44/58) Език на производството: чешки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: N. Yerrell, L. Jelínek) Ответник: Чешка република Искания на ищеца — Да се установи, че като не е приела в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО (1), и във всички случаи като не е уведомила Комисията за тях, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 64 от посочената директива, — да се осъди Чешката република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 10 декември 2007 г. (1) ОВ L 323, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 224.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/26 Решение на Съда (първи състав) от 13 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна — България) — Галин Костов/Директор на дирекция „Обжалване и изпълнение на управлението“ — Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Дело C-62/12) (1) (Обща система на данъка върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 9, параграф 1 - Понятие за данъчнозадължено лице - Физическо лице - Облагаема доставка на услуги - Инцидентно извършена услуга - Без връзка с регистрирана и облагаема с ДДС дейност, извършвана по занятие - Частен съдебен изпълнител) 2013/C 225/41 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд — Варна Страни в главното производство Жалбоподател: Галин Костов Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и изпълнение на управлението“ — Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите Предмет Преюдициално запитване — Административен съд — Варна — Тълкуване на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Понятие за „данъчнозадължено лице“ — Облагане с ДДС на инцидентно извършените от физическо лице доставки на услуги, които не са свързани с упражняваната от това лице свободна професия като [частен] съдебен изпълнител Диспозитив Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което вече е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице“ по отношение на всяка друга икономическа дейност, която извършва инцидентно, при условие че тази дейност съставлява дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (1) ОВ C 118, 21.4.2012 г.
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/26 Решение на Първоинстанционния съд от 10 декември 2008 г. — JTEKT/СХВП (IFS) (Дело T-462/05) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността IFS - Абсолютно основание за отказ - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2009/C 32/47) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: JTEKT Corp., по-рано Toyoda Koki Kabushiki Kaisha (Aichi-ken, Япония) (представители: първоначално J. Wachinger и M. Zöbisch, впоследствие M. De Zorti, M. Koch и T. Grimm, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 септември 2005 г. (преписка R 1157/2004-1) относно заявка за регистрация на словния знак IFS като марка на Общността. Диспозитив 1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 14 септември 2005 г. (преписка R 1157/2004-1). 2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от JTEKT Corp. (1) ОВ C 74, 25.3.2006 г.
bg	caselaw	EU	17.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 195/19 Иск, предявен на 28 април 2010 г. — Унгария/Комисия (Дело T-194/10) 2010/C 195/32 Език на производството: унгарски Страни Ищец: Република Унгария (представители: J. Fazekas, M. Fehér и K. Szíjjártó) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца — да се отмени вписването от Комисията в базата данни E-Bacchus на защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“, заместващо по-ранното словашко защитено наименование за произход „Tokajská vinohradnícka oblast’“. — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят оспорва вписването на словашкото защитено наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ в електронния регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания за вина (наричан по-нататък „регистър E-Bacchus“), извършено от Комисията съгласно Регламент (ЕО) No 1234/2007 (1). С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че изменяйки вписването, Комисията е нарушила приложимите разпоредби на Регламент No 1234/2007 и Регламент (CE) No 607/2009 (2), като се има предвид, че в съответствие с новата правна уредба спорното изменение на първоначалното вписване в регистъра E-Bacchus предоставя автоматично защита на наименование, което не може да се счита за „съществуващо защитено“ наименование по смисъла на член 118т от Регламент No 1234/2007. В това отношение жалбоподателят счита, че към 1 август 2009 г., когато влиза в сила новата правна уредба на Съюза на пазара на вино, от общностна закрила се е ползвало наименованието „Tokajská/Tokajské/Tokajský vinohradnícka oblast’“, както е видно по-специално от списъка на трапезните вина, означени с географско указание, (3) и списъка на качествените вина (4). Жалбоподателят също твърди, че този извод се налага и при разглеждане на словашката правна уредба, като се има предвид, че на 30 юни 2009 г. е приет новия словашки Закон за виното, в който е посочено наименованието „Tokajská vinohradnícka oblasť“. Освен това, дори при тълкуване на приложимите регламенти в смисъл, че датата на влизане в сила на националната правна уредба (1 септември 2009 г.) също е от значение за преценката на съществуващата защита, в настоящия случай трябва да се приложи по аналогия член 73, параграф 2 от Регламент No 607/2009, тъй като и в този случай посоченото в новия закон наименование е това, което трябва да се счита защитено и съществуващо по смисъла на член 118т от Регламент No 1234/2007. Във второто правно основание жалбоподателят твърди, че при воденето и управлението на регистъра E-Bacchus и в частност със спорното вписване Комисията е нарушила основните принципи на добра администрация, лоялно сътрудничество и правна сигурност, признати от правото на Съюза. В това отношение жалбоподателят счита, че предвид принципа на добра администрация и по-специално — значението на посочения регистър, Комисията е длъжна да гарантира, че този регистър съдържа верни, надеждни и точни данни. В това отношение Комисията трябва да определи с оглед на момента на влизане в сила на новата права уредба на пазара на вино кои са приложимите национални норми и кои наименования трябва да се считат защитени и съществуващи съгласно тези норми. От друга страна жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила и принципа на лоялно сътрудничество като по никакъв начин не е уведомила Република Унгария за изменението на отнасящите се до Словакия вписвания в регистъра E-Bacchus, както преди така и след изменението, макар да е трябвало да ѝ е известно, че е възможно да бъдат засегнати интересите на Унгария. На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията не спазва и принципа на правна сигурност, като организира и води регистъра по начин, който дава възможност във всеки момент да се изменят с обратно действие съдържащите се в него вписвания без да може да се установи точната дата на изменението. (1) Регламент на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 229, стр. 1). (2) Регламент на Комисията от 14 юли 2009 година за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) No 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, стр. 60). (3) Списък на имена на географски единици, по-малки от държавите членки съгласно член 51, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1493/1999 [на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино] (трапезни вина с географско указание) (публикуван в ОВ С 187, 2009 г., стр. 67). (4) Списък на качествените вина, произведени в определен район (публикуван в ОВ С 187, 2009 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/12 Решение на Съда (трети състав) от 4 юни 2009 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven, Нидерландия) — T-Mobile Netherlands BV, KPN Mobile NV, Orange Nederland NV, Vodafone Libertel NV/Raad van bestuur van de Nederlandse Mededingingsautoriteit (Дело C-8/08) (1) (Преюдициално запитване - Член 81, параграф 1 ЕО - Понятие за съгласувана практика - Причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията - Преценка според нормите на националното право - Достатъчност на една-единствена среща или необходимост от продължително и редовно съгласуване) 2009/C 180/20 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het bedrijfsleven Страни в главното производство Ищци: T-Mobile Netherlands BV, KPN Mobile NV, Orange Nederland NV, Vodafone Libertel NV Ответник: Raad van bestuur van de Nederlandse Mededingingsautoriteit Предмет Преюдициално запитване — College van Beroep voor het bedrijfsleven — Тълкуване на член 81 ЕО — Понятие за съгласувана практика — Необходимост от причинно-следствена връзка между съгласуването и пазарното поведение на предприятията — Преценка според или без оглед на правилата на националното право — Достатъчност на една-единствена среща или необходимост от продължително и редовно съгласуване Диспозитив 1. Дадена съгласувана практика има антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато поради своите съдържание и крайна цел и предвид правния и икономически контекст, в който се вписва, тази практика е в състояние фактически да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на общия пазар. Не е необходимо нито конкуренцията да е действително предотвратена, ограничена или нарушена, нито да е налице пряка връзка между тази съгласувана практика и потребителските цени. Обменът на сведения между конкуренти преследва антиконкурентна цел, когато може да премахне несигурността по отношение на планираното от съответните предприятия поведение. 2. При проверката на причинно-следствената връзка между съгласуването и пазарното поведение на участващите в него предприятия, която връзка се изисква, за да се установи наличието на съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, националният съд е длъжен до доказване на противното от тези предприятия да приложи формулираната в практиката на Съда презумпция за причинно-следствена връзка, според която когато продължават да развиват дейност на този пазар, посочените предприятия вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения. 3. Доколкото участващото в съгласуването предприятие продължава да развива дейност на разглеждания пазар, презумпцията за причинно-следствена връзка между съгласуването и поведението на посоченото предприятие на този пазар е приложима, дори ако съгласуването се основава на една-единствена среща на съответните предприятия. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	26.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/5 Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 11 януари 2011 г. — Air France/Heinz-Gerke Folkerts и Luz-Tereza Folkerts (Дело C-11/11) 2011/C 95/07 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Ищец: Air France Ответник: Heinz-Gerke Folkerts, Luz-Tereza Folkerts Преюдициални въпроси 1. Пътниците разполагат ли с право на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (1), ако полетът излита със закъснение с по-малка от посочената в член 6, параграф 1 от Регламента продължителност, но крайният пункт на пристигане се достига три часа или повече след времето за пристигане по разписание? При отрицателен отговор на първия въпрос: 2. В случай че полетът се състои от няколко отсечки, следва ли при отговора на въпроса дали е налице закъснение по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламента да се взема предвид разстоянието на отделните отсечки, или трябва да се отчита разстоянието на целия полет до крайния пункт на пристигане? (1) ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/15 Жалба, подадена на 11 януари 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 27 октомври 2010 г. по дело T-24/05, Alliance One International, Inc. (по-рано Standard Commercial Corp.), Standard Commercial Tobacco Company, Inc., Trans-Continental Leaf Tobacco Corp. Ltd/Европейска комисия (Дело C-14/11 P) 2011/C 80/28 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, E. Gippini Fournier, R. Sauer) Други страни в производството: Alliance One International, Inc. (по-рано Standard Commercial Corp.), Standard Commercial Tobacco Company, Inc., Trans-Continental Leaf Tobacco Corp. Ltd Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда да: — отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, — да отхвърли изцяло, подадената пред Общия съд жалба, — да осъди TCLT да заплати съдебните разноски по настоящото производство и да осъди тримата жалбоподатели да заплатят съдебните разноски по първоинстанционното производство. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено поради следните правни основания: 1. Общият съд е нарушил принципа на равно третиране и не се е съобразил с добре установената съдебна практика, според която отговорността на всяко предприятие трябва да се преценява индивидуално с оглед на особеностите на конкретния случай. 2. Общият съд е допуснал греша при прилагане на правото като е приел, че начинът, по който Комисията е третирала някои дружества майки, определя правилото, което се прилага, за да се подведат под отговорност други дружества майки, въпреки че това правило надхвърля изискванията на съдебната практика. 3. Като е попречил на Комисията да представи доводите си в отговор на изведените от дискриминацията правни основания, Общият съд е нарушил правото на Комисията на състезателно производство и е тълкувал неправилно задължението за мотивиране. 4. Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, тъй като Trans-Continental Leaf Tobacco Corp. Ltd. се е намирало в обективно различно положение от това на Intabex и на Universal.
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/44 Жалба, подадена на 28 декември 2015 г. — ZZ и др./ЕСВД (Дело F-153/15) (2016/C 111/55) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ZZ и др. (представители: N. de Montigny и J.-N. Louis, адвокати) Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) Предмет на производството Отмяна на решение на ЕСВД, съдържащо се във фишовете за възнаграждения на жалбоподателите, доколкото представлява първо прилагане на намалението от 25 % на 20 % на надбавката за условия на живот в съответствие с решение на генералния административен директор Искания на жалбоподателите — да обяви решение на генералния административен директор на ЕСВД от 23 февруари 2015 г. за неприложимо спрямо жалбоподателите, — вследствие на това да отмени фишовете им за възнаграждение за март 2015 г. и издадените след това, в които се прилага надбавка за условия на живот от 20 %, — да осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/19 Преюдициално запитване от Tribunalul Timiș (Румъния), постъпило на 12 юни 2014 г. — Silvia Ciup/Administrația Județeană a Finanțelor Publice (AJFP) Timiș — Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice (DGRFP) Timișoara (Дело C-288/14) 2014/C 303/25 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Tribunalul Timiș Страни в главното производство Жалбоподател: Silvia Ciup Ответник: Administrația Județeană a Finanțelor Publice (AJFP) Timiș — Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice (DGRFP) Timișoara Преюдициален въпрос Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви — възстановяване, което е разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение — се отлага с разсрочване за период от 5 години, до 31 декември 2015 г.?
bg	caselaw	EU	26.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 350/25 Жалба, подадена на 29 юли 2016 г. — holyGhost/EUIPO — CBM (holyGhost) (Дело T-439/16) (2016/C 350/31) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: holyGhost GmbH (Мюнхен, Германия) (процесуални представители: M. Wiedemann и S. Engbrink, Rechtsanwälte) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: CBM Creative Brands Marken GmbH (Цюрих, Швейцария) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „holyGhost“ — заявка за регистрация No 11 757 853 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 май 2016 г. по преписка R 2867/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/12 Жалба, подадена на 3 март 2015 г. от Internationaler Hilfsfonds e.V. срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 9 януари 2015 г. по дело T-482/12, Internationaler Hilfsfonds/Комисия (Дело C-103/15 P) (2015/C 302/16) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Internationaler Hilfsfonds e.V. (представител: H.-H. Heyland, Rechtsanwalt) Другата страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда — да отмени определението на Общия съд от 9 януари 2015 г., — да върне делото за решаване от Общия съд, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с производството. Основания и основни доводи Подадената на основание член 56 от Статута на Съда жалба е насочена срещу определение на Общия съд от 9 януари 2015 г. по дело T-482/12. С посоченото определение Общият съд отхвърлил като недопустима жалбата на Internationaler Hilfsfonds e.V. срещу Европейската комисия поради непълноти при представянето на документите и твърденията. Съгласно изискванията, установени с решение от 22 май 2012 г. по дело Т-300/10, Комисията обаче била задължена, с някои изключения, да представи на жалбоподателя пълните доказателства по преписката във връзка с договор LIEN 97-2011. Посочените изисквания не било спазени: вместо това, Комисията представила множество документи с липсваща информация и заличавания, а редица документи така и не представила. В жалбата си от 27 октомври 2012 г. Internationaler Hilfsfonds e.V. изложило изцяло своите твърдения, основаващи се на писменото му становище до Комисията от 27 юли 2012 г., с което в съответствие с член 266 ДФЕС във връзка с член 254, параграф 6 ДФЕС иска от Комисията да предприеме необходимите последващи действия. То представило на Съда и последващата кореспонденция в подкрепа на изложеното, която допълнително добавило към приложенията по жалбата. В обжалвания акт Общият съд приел, че жалбата не отговаря на формалните изисквания по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник и основанията за обжалване на се изложени в достатъчна степен. Жалбоподателят възразява, че е представил не кратко, а подробно обстоятелствата в основата на жалбата, основанията за обжалване и цялата информация, които биха позволили на Съда без затруднения да се запознае с предмета на делото. Той по-специално възразява, че искането му при условията на евентуалност Общият съд да обяви за частично недействително решението на Комисията от 28 август 2012 г. (с което тя представила непълните документи), е било обявено за частично недопустимо, въпреки че основанието за обжалване в това отношение е било прието. По-нататък жалбоподателят възразява, че Общият съд е разгледал като общо позоваване представените по делото като приложения писмени документи и не ги е приел, въпреки че допринасяли за изясняване на въведените с жалбата и документите основания, поради което съставлявали неразделна част от нея. Жалбоподателят възразява срещу констатацията на Общия съд, че представената от него реплика е без правни последици, въпреки че в съответствие с Процедурния правилник я е внесъл като допълнение към жалбата, уточнявайки своите доводи и представяйки всички обжалвани документи. Той счита, че обжалваното решение е опорочено от сериозни процесуални нарушения, поради което Общият съд го лишил от правни средства за защита.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/4 Решение на Съда (голям състав) от 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република (Дело C-132/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Член 10 ЕО - Шеста директива за ДДС - Задължения при вътрешната система - Контрол на облагаемите сделки - Амнистия) (2008/C 223/05) Език на производството: италиански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и M. Afonso) Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, и G. De Bellis, avvocato dello Stato) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушаване на членове 2 и 22 от Директива 77/388/EИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (OВ L 145, стp. 1) — Задължения при вътрешната система — Национален закон, който предвижда отказ от правото на контрол върху облагаемите сделки осъществени през редица данъчни периоди Диспозитив 1) Като е предвидила в членове 8 и 9 от Закон No 289 относно разпоредбите за формирането на годишния и многогодишния бюджет на държавата (Закон за бюджета за 2003 г.) (legge no 289, disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge finanziaria 2003), общ и недиференциран отказ от проверка на облагаемите сделки, осъществени през редица облагаеми периоди, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност, както и по член 10 ЕО 2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 108, 6.5.2006 г.
bg	caselaw	EU	1.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/35 Жалба, подадена на 3 юни 2016 г. — Anta (Китай)/EUIPO (Изображение на две очертани линии) (Дело T-291/16) (2016/C 279/50) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Anta (Китай) Co. Ltd (Jinjiang City, Китай) (представители: A. Franke и K. Hammerstingl, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на две очертани линии) — заявка за регистрация No 13 581 483 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 март 2016 г. по преписка R 1292/2015-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/15 Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Rheinland-Pfalz — Allemagne) — Helga Petersen, Peter Petersen/Finanzamt Ludwigshafen (Дело C-544/11) (1) (Свободно предоставяне на услуги - Свободно движение на работници - Правна уредба на държава членка, която позволява освобождаване от данък върху доходите, получени за работа, извършена в друга държава, в рамките на помощ за развитие - Условия - Установяване на работодателя на националната територия - Отказ, когато работодателят е установен в друга държава членка) 2013/C 114/20 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Rheinland-Pfalz Страни в главното производство Жалбоподатели: Helga Petersen, Peter Petersen Ответник: Finanzamt Ludwigshafen Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Rheinland-Pfalz — Тълкуване на член 56 ДФЕС — Ограничение на свободното предоставяне на услуги на територията на Съюза — Правна уредба на държава членка, която позволява ползването на освобождаване от данък върху доходите, получени за работа, извършена в чужбина, в рамките на помощ на развитие — Ограничително прилагане на това освобождаване към случаите, в които работодателят е установен на територията на съответната държава. Диспозитив Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, според която доходите от дейности като заето лице, получени от данъчнозадължено лице, което пребивава и е неограничено данъчнозадължено в тази държава членка, са освободени от данък върху доходите, когато работодателят е установен в посочената държава членка, но не и когато той е установен в друга държава членка. (1) ОВ C 25, 28.01.2012 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/32 Жалба, подадена на 24 ноември 2016 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 септември 2016 г. по дело T-139/14, PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет (Дело C-603/16 P) (2017/C 030/36) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Marcos Fraile, N. Tuominen, avocat) Други страни в производството: PT Wilmar Bioenergi Indonesia, PT Wilmar Nabati Indonesia, Европейска комисия, European Biodiesel Board (EBB) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да се отмени решението на Общия съд от 15 септември 2016 г., връчено на Съвета на 16 септември 2016 г., по дело T-139/14, PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет на Европейския съюз; — да отхвърли жалбата, подадена в първоинстанционното производство, за отмяна на обжалвания регламент; и — да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски на Съвета както в това производство, така и разноските в производството по обжалване. При условията на евентуалност, — да върне делото за ново разглеждане от Общия съд; — да не се произнася до съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване. Основания и основни доводи 1. Първо, Общият съд приложил неправилен правен критерий за да определи дали Съветът е разполагал с доказателства, въз основа на които може да реши, че цените на суровините на вътрешния пазар, съдържащи се в документите на съответните индонезийски износители, са деформирани съществено, поради което не могат да бъдат взети предвид и да използва метода, предвиден в член 2, параграф 5, втора алинея от Основния регламент (1). По този начин Общият съд възложил на институцията прекомерна тежест на доказване. 2. Второ, не е надлежно мотивирана констатацията на Общият съд, че доказателствата, представени от институциите, не са достатъчни, за да установят наличието на чувствително изкривяване на цените на основните суровини в Индонезия, което се дължи на системата за ДЕТ. 3. Трето, диспозитивът на обжалваното решение, с което се отменят антидъмпинговите мита, що се отнася до жалбоподателя в първоинстанционното производство, не е пропорционален на единственото разгледано от Общия съд отменително основание и извежда необосновани последици от констатираната незаконосъобразност. 4. Съветът ще докаже, че в обжалваното решение са допуснати редица грешки при прилагане на правото, които засягат валидността му. Освен това Съветът твърди, че обстоятелствата, наведени от първоинстанционния жалбоподател в шестото основание, са установени в достатъчна степен, за да може Съдът да се произнесе по основанието и да отхвърли жалбата. 5. Ето защо Съветът почтително иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на искането за отмяна на обжалвания регламент, подадено от жалбоподателя в първоинстанционното производство. (1) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ 2009, L 343, стр. 51) („Основния регламент“).
bg	caselaw	EU	25.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/39 Жалба, подадена на 19 май 2014 г. — Rintisch/СХВП — Compagnie laitière européenne (PROTICURD) (Дело T-382/14) 2014/C 282/51 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Bernhard Rintisch (Ботроп, Германия) (представител: A. Dreyer, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Compagnie laitière européenne SA (Конд сюр Вир, Франция) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 март 2014 г. по преписка R 609/2011-4, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „PROTICURD“ за стоки от класове 5 и 29 — Международна регистрация No 9 81 041, посочваща Европейския съюз Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германски марки No 3 9 7 02 429, No 3 9 5 49 559 и No 3 9 6 08 644 Решение на отдела по споровете: отчасти уважава възражението Решение на апелативния състав: отчасти уважава жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/53 Жалба, подадена на 14 септември 2010 г. — ArcelorMittal España/Комисия (Дело T-399/10) () 2010/C 301/84 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ArcelorMittal España, SA (Gozón, Испания) (представители: A. Creus Carreras и A. Valiente Martin, lawyers) Ответник: Комисията Искания на жалбоподателя — да се отменят членове 1, 2, 3 и 4 от Решението в частта му, която се отнася до ArcelorMittal España, S.A.; — при условията на евентуалност, да се отмени глобата, наложена на ArcelorMittal España, S.A.; — и при условията на евентуалност спрямо предходните искания, да се намали размерът на глобата, наложена на ArcelorMittal España, S.A. Правни основания и основни доводи С жалбата си жалбоподателят иска отмяната на членове 1, 2, 3 и 4 от Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 година по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, с което Комисията приема, че жалбоподателите, заедно с други предприятия, са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на общоевропейско и/или национално и/или регионално равнище. В допълнение жалбоподателят иска отмяна или намаляване на наложената глоба. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва шест правни основания. Първо, жалбоподателят изтъква, че Комисията нарушавала фундаменталното право на справедлив съдебен процес съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“) и член 47 от Хартата на основните човешки права на Европейския съюз, тъй като конкретната глоба била наложена от административен орган, който имал правомощия едновременно и да разследва, и да налага наказания. Второ, жалбоподателят изтъква, че Комисията допускала грешки при изчисляването на глобата, което водело до обстоятелството, че наложената глоба на жалбоподателя била в по-голям размер. Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията погрешно констатирала, че жалбоподателят упражнявал решаващо влияние върху Emesa and Galycas’ в периода преди месец декември 1997 г. Четвърто, жалбоподателят изтъква, че Комисията незаконосъобразно отказала да освободи частично жалбоподателя от налагането на глоба по член 23 от Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (1), независимо че жалбоподателят предоставил решаващи доказателства относно продължителността и тежестта на нарушението и по този начин изпълнил изискванията, посочени в това известие. Накрая жалбоподателят посочва, че Комисията погрешно приложила „специалното увеличение с възпираща цел“ съгласно член 30 от Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите (2), като в резултат на това увеличила незаконосъобразно с 20 % глобата, наложена на жалбоподателя. (1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3). (2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
bg	caselaw	EU	25.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 147/35 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 11 март 2013 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-131/12) (Публична служба - Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник - Жалба, подадена по факс в срока за обжалване - Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба - Просрочване на жалбата - Явна недопустимост) 2013/C 147/68 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: адв. G. Cipressa, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет Искане за отмяна на отказа за обезщетяване на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради пенсионирането му, както и искане за обезщетение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2. Г-н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	27.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/21 Решение на Общия съд от 18 септември 2012 г. — Since Hardware (Guangzhou)/Съвет (Дело T-156/11) (1) (Дъмпинг - Внос на дъски за гладене с произход от Китай - Започване на процедура срещу едно-единствено дружество - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Срок от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент (ЕО) No 1225/2009 - Тежест на доказване - Установяване на вредата) (2012/C 331/37) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd (Кантон, Китай) (представители: V. Akritidis и Y. Melin, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen, подпомаган от B. O’Connor, solicitor, и S. Gubel, avocat) Встъпили страни в подкрепа на исканията на ответника: Европейска комисия (представители: S. Thomas и H. van Vliet); Vale Mill (Rochdale) Ltd (Rochdale, Обединено кралство); и Colombo New Scal SpA (Rovagnate, Италия) (представители: G. Berrisch, avocat, и N. Chesaites, barrister) Предмет Искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1243/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход от Китайската народна република, произведени от Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd. (ОВ L 338, p. 22) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Съвета на Европейския съюз и на Vale Mill (Rochdale) Ltd и Colombo New Scal SpA. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 120, 16.4.2011 г.
bg	caselaw	EU	4.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/2 Решение на Съда (голям състав) от 10 февруари 2009 г. — Ирландия/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Дело C-301/06) (1) (Жалба за отмяна - Директива 2006/24/ЕО - Запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги - Избор на правното основание) (2009/C 82/03) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ирландия (представители: D. O'Hagan, E. Fitzsimons, D. Barniville и A. Collins SC) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Словашка република (представител: J. Čorba) Ответници: Европейски парламент (представители: H. Duintjer Tebbens, M. Dean и A. Auersperger Matić), Съвет на Европейския съюз (представители: J.-C. Piris, J. Schutte и S. Kyriakopoulou) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: M. A. Sampol Pucurull и J. Rodríguez Cárcamo), Кралство Нидерландия (представители: C. ten Dam и C. Wissels), Комисия на Европейските общности (представители: C. Docksey, R. Troosters и C. O'Reilly), Европейски надзорен орган по защита на данните (представител: M. H. Hijmans) Предмет Отмяна на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51) — Избор на правното основание Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски. 3) Кралство Испания, Кралство Нидерландия, Словашката република, Комисията на Европейските общности и Европейският надзорен орган по защита на данните понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 237, 30.9.2006 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/90 Решение на Съда на публичната служба (състав от един съдия) от 18 декември 2015 г. — De Nicola/ЕИБ (Дело F-104/13) ((Публична служба - Персонал на ЕИБ - Психически тормоз - Процедура по разследване - Доклад на комисията по разследване - Неправилно определяне на психическия тормоз - Решение на председателя на ЕИБ да не предприема никакви действия по жалбата - Отмяна - Иск за обезщетение)) (2016/C 048/101) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: L. Isola, адвокат) Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: G. Nuvoli и F. Martin, A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на писмото на председателя на ЕИБ, с което той, на първо място, не приема никакви мерки по отношение на психическия тормоз, на който жалбоподателят твърди, че е жертва от 20 години, на второ място, дава обяснение на всички изтъкнати факти, и на трето място, задължава жалбоподателя по същество да работи с „mentor“ и с „business partner“, и, от друга страна, на становището на комисията „Dignity at work“ от 14 март 2013 г. Диспозитив 1) Отменя решението от 29 април 2013 г., с което председателят на Европейската инвестиционна банка отхвърля жалбата за психически тормоз на г-н De Nicola. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати направените от г-н De Nicola съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	2.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/3 Решение на Съда (първи състав) от 5 май 2011 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Hauptzollamt Koblenz/Kurt Etling, Thomas Etling (C-230/09), Hauptzollamt Oldenburg (C-231/09)/Theodor Aissen, Hermann Rohaan (Съединени дела C-230/09 и C-231/09) (1) (Селско стопанство - Сектор на млякото и млечните продукти - Регламент (ЕО) No 1788/2003 - Такса в сектора на млякото и млечните продукти - Регламент (ЕО) No 1782/2003 - Схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика - Прехвърляне на индивидуални референтни количества - Отражение върху изчисляването на таксата - Отражение върху изчисляването на премията за млечни продукти) 2011/C 194/03 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzhof Страни в главното производство Ищци: Hauptzollamt Koblenz (C-230/09), Hauptzollamt Oldenburg (C-231/09) Ответници: Kurt Etling, Thomas Etling (C-230/09), Theodor Aissen, Hermann Rohaan (C-231/09) В присъствието на: Bundesministerium der Finanzen Предмет Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 5, буква к) от Регламент (ЕО) No 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 270, стp. 123; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 22) — Възстановяване на референтно количество мляко по време на референтния период вследствие на прекратяване на договор за аренда — Взема ли се предвид при определянето на индивидуалното референтно количество на арендодателя количеството, което предишният арендатор вече е прехвърлил по време на референтния период? Диспозитив 1. Член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждане на такса в сектора на млякото и млечните продукти, изменен с Регламент (ЕО) No 2217/2004 на Съвета от 22 декември 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че преразпределянето на неизползваната част от националното референтно количество за доставки трябва да се извършва пропорционално на индивидуалното референтно количество на всеки производител, доставил свръхколичества, а именно на това, установено към 1 април на релевантния дванадесетмесечен период или в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавите членки. Понятието за индивидуално референтно количество, използвано в тази разпоредба, не позволява вземането предвид на прехвърляния на референтни количества, извършени през този период. 2. Национална правна уредба, с която се прилага предоставената по член 10, параграф 3 от Регламент No 1788/2003, изменен с Регламент No 2217/2004, възможност за определяне на обективни критерии, съгласно които да се извършва преразпределянето на неизползваната част от националното референтно количество за доставки, трябва да отговаря по-специално на общите принципи на правото на Съюза, както и на преследваните от общата селскостопанска политика цели, и по-специално на тези от тях, към които е насочена общата организация на пазарите в сектора на млякото. 3. Тези цели допускат приета с оглед прилагането на посочената възможност национална правна уредба, която позволява на производителите, доставили свръхколичества — когато в съответствие с разпоредбите на Регламент No 1788/2003, изменен с Регламент No 2217/2004, през релевантния дванадесетмесечен период им е прехвърлено индивидуално референтно количество, от което през същия период вече е произведено и доставено мляко от разполагалия по-рано с това количество производител — да участват в това преразпределяне, включвайки изцяло или отчасти това референтно количество. При все това при приемането на подобна правна уредба държавите членки трябва да следят тя да не дава основание за прехвърляния, които въпреки че формално отговарят на условията, предвидени в този регламент, биха имали единствено за цел да позволят на някои производители, доставили свръхколичества, да са в по-благоприятно положение при посоченото преразпределяне. 4. Понятието „индивидуално референтно количество, отговарящо на условията за премия и налично за стопанството“, съдържащо се в член 95, параграф 1 от Регламент No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) No 2019/93, (ЕО) No 1452/2001, (ЕО) No 1453/2001, (ЕО) No 1454/2001, (ЕО) No 1868/94, (ЕО) No 1251/1999, (ЕО) No 1254/1999, (ЕО) No 1673/2000, (ЕИО) No 2358/71 и (ЕО) No 2529/2001, изменен с Регламент (ЕО) No 118/2005 на Комисията от 26 януари 2005 година, което съответства на понятието „свободно референтно количество“, определението за което е дадено в член 5, буква к) от Регламент No 1788/2003, изменен с Регламент No 2217/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че когато през релевантния дванадесетмесечен период на производител бъде прехвърлено референтно количество, от което през същия период прехвърлителят вече е извършил доставки, то не обхваща, що се отнася до приобретателя, частта от прехвърленото референтно количество, от която прехвърлителят вече е извършил доставки, без да заплаща такса. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
bg	caselaw	EU	5.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 148/16 Преюдициално запитване отправено от Административен съд София-град (България) на 15 март 2010 г. — „ДП груп“ ЕООД/Директор на Агенция „Митници“ (Дело C-138/10) 2010/C 148/25 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд София-град Страни в главното производство Ищец:„ДП груп“ ЕООД Ответник: Директор на Агенция „Митници“ Преюдициални въпроси 1. Следва ли член 63 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съветa от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1), при условията на главното производство, да се тълкува във смисъл, че задължава митническият орган да извърши само проверка за съответствие на митническата декларация на условията по член 62 от този регламент като извърши само контрол по документи в обхвата, посочен в член 68 от този регламент и въз основа само на представените документи да вземе решение за приемане на митническата декларация, когато е възникнало съмнение за правилността на тарифния код на стоката и е необходима специализирана експертиза за определянето на този код? 2. Следва ли решението на митническия орган за незабавно приемане на митническата декларация по реда на член 63 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при условията на главното производство, да се тълкува като решение на митнически орган по член 4, точка 5, във връзка с член 8, параграф 1, първо тире от същия кодекс, в това число и като такова решение относно цялото съдържание на подадената митническа декларация, когато са налице едновременно следните условия: а) решението на митническия орган за приемането на митническата декларация е прието само въз основа на представените документи към същата; б) при извършване на необходимите проверки преди приемането на митническата декларация е съществувало съмнение, че декларираният тарифен код на стоката е неверен; в) при извършване на необходимите проверки преди приемането на митническата декларация е съществувала непълнота на информацията за съдържанието на декларираната стока, от значение за правилното определяне на тарифния код; г) при проверката преди приемането на декларацията е взета проба за извършване на експертиза за правилното определяне на тарифния код на стоката? 3. Следва ли член 63 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, да се тълкува при условията на главното производство, че: а) допуска да се оспори пред съд законосъобразността на приемането на митническата декларация, след като е разрешено вдигането на стоката, или б) приемането на митническата декларация не подлежи на оспорване, тъй като само регистрира декларирането на стоките пред митническите органи и определя момента на възникване на вносното митническо задължение, не представлява решение на митнически орган по въпросите за правилното тарифно класиране и размера на дължимите митни сборове по тази декларация? (1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.
bg	caselaw	EU	7.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 139/20 Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. — Aecops/Комисия (Дело T-53/11) 2011/C 139/39 Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: AECOPS — Associação de Empresas de Construção, Obras Públicas e Serviços (Лисабон, Португалия) (представители: J. da Cruz Vilaça и L. Pinto Monteiro, advogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени в съответствие с член 263 ДФЕС решението, прието от Комисията на 27 октомври 2010 година, под референтен номер 89 0771 P1, с което се намалява на 48 504 201 португалско ескудо размерът на финансовата помощ, одобрена с Решение C(89) 0570 на Комисията от 22 март 1989 година и в същото време се изисква връщане на сумата от 628 880,97 EUR; — да осъди Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от превишаване на разумния срок за приемане на решението, което води до: — Погасяване по давност на производството: жалбоподателят счита, че към момента на приемане на обжалваното решение вече бил изтекъл четиригодишния давностен срок, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166). От друга страна, дори и да се направи проверка за евентуално прекъсване на този давностен срок, той продължил повече от двукратния давностен срок, без да е било прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, точка 1, параграф 4 от посочения регламент. С оглед на погасяването по давност на разглежданото право, обжалваното решение трябва да се счита за незаконно и неизпълнимо; — Нарушение на принципа на правна сигурност: жалбоподателят счита, че факта, че Комисията е оставила да изминат повече от двадесет години между момента, към който се отнасят твърдените нередности и датата на приемане на окончателното решение предполага неспазване на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всяко лице има право институциите на Съюза да разгледат неговите искания в разумен срок; — Нарушение на правото на защита: жалбоподателят счита, че е нарушено неговото право на защита, тъй като изтичането на период от повече от двадесет години между момента, в който са били допуснати твърдените нередности и приемането на окончателното решение го е лишило от възможността да представи становище своевременно, тоест когато е разполагал с документите, които можели да обосноват разходите, разглеждани като неподлежащи на финансиране от Комисията. 2. Второто правно основание е изведено от неизпълнението на задължението за мотивиране: жалбоподателят счита, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за мотивиране, наложени в член 296 ДФЕС. Причините, поради които е намалена финансовата помощ, отпусната от Европейския социален фонд, не са изложени дори и накратко в обжалваното решение; също така в писмото на Instituto de Gestão do Fundo Social Europeu, с което решението се съобщава на жалбоподателя, не са посочени дори в минимална степен мотивите, които са обосновали намаляването на помощта, нито кои разходи подлежат на субсидиране и кои не. Според жалбоподателя констатираните пропуски в мотивите също би трябвало да накарат Общият съд да отмени обжалваното решение.
bg	caselaw	EU	5.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/50 Жалба, подадена на 5 февруари 2008 г. — Nardin/Парламент (Дело F-12/08) (2008/C 171/99) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Thierry Nardin (Люксембург, Велико херцогство Люксембург) (представител: V. Wiot, avocat) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството От една страна, отмяна на решението на Европейския парламент от 2 април 2007 г., с което се определят правата при встъпване в длъжност на жалбоподателя, в частта, с която се отказва предоставяне на надбавка за експатриране и, от друга страна — осъждане на ответника да плати надбавката за експатриране заедно с лихвите за забава, и да поправи претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Искания на ищеца — да се отмени решението на Европейския парламент от 2 април 2007 г., с което се определят правата при встъпване в длъжност на жалбоподателя в частта му, с която се отказва предоставяне на надбавката за експатриране, — да се осъди Европейския парламент да плати на жалбоподателя надбавката за експатриране, съответстваща на месечна сума от 16 % от общия размер на основната заплата, както и надбавката за жилищни нужди и надбавката за дете на издръжка, изплащани на жалбоподателя месечно, считано от месец април 2007 г. и за всички следващи месеци до окончателното изплащане, — върху посочената по-горе сума да се начислят лихви за забава в размер на 8 % годишно, считано от съответни дати на падеж до окончателното изплащане, — да се осъди Европейския парламент да плати на жалбоподателя сумата от 10 000 EUR, или всяка друга сума, включително по-голяма, за поправяне на претърпените от него неимуществени вреди, — да се осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	6.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/28 Критерии за разпределяне на делата на съставите (2007/C 235/51) На 19 септември 2007 г. в съответствие с член 4 от Приложение I към Статута на Съда на Европейските общности и член 12 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Съдът на публичната служба реши да продължи да прилага до 30 септември 2008 г. изложените по-долу условия за разпределяне на делата на съставите: — Първи състав ще разглежда всички дела, с изключение на тези, отнасящи се предимно до въпросите за назначаване на работа, за атестиране/повишаване в длъжност и прекратяване на служебното правоотношение, които ще се разглеждат от 2 състав, — определен брой дела ще се разпределят автоматично на 3 състав, независимо от предмета на спора, с последователност определена в пленарно заседание, — изключение от горните правила за разпределяне е възможно при свързани дела, както и за да се осигури равномерно и разнообразно, в границите на разумното, разпределяне на работата в Съда на публичната служба.
bg	caselaw	EU	19.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/35 Жалба, подадена на 31 август 2015 г. — Нидерландия/Комисия (Дело T-501/15) (2015/C 346/40) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — решението да се отмени, — доколкото се отнася до финансова корекция в размер на 336 064,53 EUR (2009), 403 863,66 EUR (2010) и 230 786,49 EUR (2011) поради това, че според Комисията системата за санкциониране е снизходителна, — доколкото то се отнася до финансовата корекция във връзка с частична проверка на 3 законоустановени изисквания за управление за 2009 г. (1 597 182 EUR, 15,53 EUR и 358,20 EUR), 4 законоустановени изисквания за управление за 2010 г. (1 630 540,68 EUR и 6 520,50 EUR) и 4 законоустановени изисквания за управление за 2011 г. (1 631 326,51 EUR), доколкото става въпрос за преценката на Европейската комисия, че Нидерландия не е спазила законоустановено изискване за управление 8, — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят иска частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2015) 4076) (ОВ L 182, стр. 39). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания. 1. Първо основание: нарушение на член 24 от Регламент (ЕО) No 73/2009 (1) и на член 71 от Регламент No 1122/2009 (2), доколкото в противоречие с тези разпоредби Комисията е заключила, че нидерландската система за санкциониране е снизходителна. 2. Второ основание: Нарушение на членове 3, 4 и 5 от Регламент (ЕО) No 73/2009, доколкото в противоречие с тези разпоредби и с принципа на правна сигурност Комисията е направила заключение, че Нидерландия е извършила частична проверка на предвиденото в приложение II към Регламент (ЕО) No 73/2009 законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 8. Неправилно Комисията считала, че нидерландската система за санкциониране не отговаря на всички изисквания на Регламент (ЕО) No 21/2004 (3) и на член 3, 4 и 5 от Регламент No 73/2009. (1) Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) No 1290/2005, (EО) No 247/2006, (EО) No 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16). (2) Регламент (ЕО) No 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор(ОВ L 316, стр. 65). (3) Регламент (ЕО) No 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (EO) No 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 146).
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/26 Определение на Първоинстанционния съд от 3 септември 2008 г. — Nuova Agricast/Комисия (Дело T-479/07) (1) (Жалба за отмяна - Достъп до документи - Оттегляне на решението за отказ да се предостави достъп - Оповестяване на документи въпреки изричното несъгласие на автора им - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) (2008/C 272/51) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Nuova Agricast (Foggia, Италия) (представител: A. Calabrese, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Costa de Oliveira и G. Conte) Предмет Искане за отмяна на Решение на Комисията от 17 октомври 2007 г., с което на жалбоподателя се отказва достъп до някои документи, изпратени на Комисията от италианските власти в рамките на процедура по разследване на схема за държавна помощ. Диспозитив 1. Основанието за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата и за произнасяне по молбата на Кралство Дания за встъпване е отпаднало. 2. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/47 Решение на Общия съд от 14 юли 2011 г. — Winzer Pharma/СХВП — Alcon (OFTAL CUSI) (Дело T-160/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „OFTAL CUSI“ - По-ранна словна марка на Общността „Ophtal“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 269/102 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Dr. Robert Winzer Pharma GmbH (Берлин, Германия) (представител: S. Schneller, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Alcon Inc. (Hünenberg, Швейцария) (представител: M. Vidal-Quadras Trias de Bes, avocat) Предмет Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 4 февруари 2009 г. (преписка No R 1471/2007-1) относно процедура по възражение между Dr. Robert Winzer Pharma GmbH и Alcon Inc. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Dr. Robert Winzer Pharma GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и от Alcon Inc. (1) ОВ C 167, 18.7.2009 г.
bg	caselaw	EU	5.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 2/3 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 16 декември 2015 година по дело E-5/15 Matja Kumba T M’bye и други/Stiftelsen Fossumkollektivet (Директива 2003/88/ЕО — работно време — защита на безопасността и здравето на работниците — организация на работното време — продължителност на почивката — максимална продължителност на седмичното работно време — дерогации от минималната продължителност на почивката — съгласие на работниците — вреди) (2017/C 2/03) По дело E-5/15 Matja Kumba T M’bye и други/Stiftelsen Fossumkollektivet — МОЛБА до Съда по член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, отправена от Апелативния съд на Ейдсиватинг (Eidsivating lagmannsrett), относно тълкуването на член 6 и член 22, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател, Per Christiansen и Páll Hreinsson (съдия-докладчик), съдии, постанови на 16 декември 2015 г. решение, чийто диспозитив гласи: 1. Работно време от средно 84 часа седмично по договореност между извънбрачни партньори за полагане на грижи е съвместимо с член 6 от Директива 2003/88/ЕО при обстоятелствата, уредени от член 22, параграф 1, буква а), при условие че работникът изрично, свободно и самостоятелно се е съгласил да извършва такава работа и че се съблюдават общите принципи за защита на безопасността и здравето на работника. Това означава, че когато държава от ЕИП се възползва от възможността, предвидена в член 22, параграф 1 от Директивата, националният законодател трябва надлежно да вземе предвид физическото и психическото благосъстояние на работниците. Подобно работно време обаче е съвместимо с членове 3 и 5 от Директивата само ако са изпълнени условията за прилагане на дерогацията, предвидени член 17, параграф 2 във връзка с член 17, параграф 3, буква в), подточка i). 2. Разпоредба на националното право, съгласно която съгласието на работник да работи повече от 60 часа седмично по договореност между извънбрачни партньори за полагане на грижи не може да бъде отменено, е съвместима с членове 6 и 22 от Директивата, при условие че се съблюдават общите принципи за защита на безопасността и здравето на работника. 3. Предизвестие за освобождаване от длъжност и предлагане на повторно ангажиране при нови условия, след отказа на работник да се съгласи с работно време от повече от 48 часа през период от седем дни, не следва да се счита за вреда по смисъла на член 22, параграф 1, буква б) от Директивата, ако прекратяването на трудовите правоотношения се дължи на причини, които нямат нищо общо с отказа на работника да се съгласи да извършва такава допълнителна работа.
bg	caselaw	EU	2.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/20 Жалба, подадена на 27 ноември 2012 г. — „Тед–Инвест“/СХВП — Scandia Down (sensi scandia) (Дело T-516/12) 2013/C 32/31 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател:„Тед–Инвест“ ЕООД (Пловдив, България) (представител: адв. A. Иванова) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Scandia Down LLC (Уийхоукън, САЩ) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 2247/2011-1 за обявяване на марката за недействителна за стоки от класове 20 и 24; — при условията на евентуалност, ако Общият съд не уважи жалбата в нейната цялост, да уважи жалбата и да отмени решението на първи апелативен състав във връзка със стоките от клас 20. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративната марка „sensi scandia“ за стоки от класове 16, 20 и 24 — регистрация на марка на Общността No 8596975 Притежател на марката на Общността: жалбоподателят Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Основание на искането за обявяване на недействителност: искането за обявяване на недействителност се основава на член 53, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, както и на регистрация на марка на Общността No 8173312 за словната марка „SCANDIA HOME“ за стоки и услуги от класове 20, 24, 25 и 35 Решение на отдела по отмяна: обявява оспорената марка на Общността за недействителна. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 53, параграф 1 във връзка с член 8, параграфи 2 и 1 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	17.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/21 Жалба, подадена на 9 януари 2012 г. — Interbev/Комисия (Дело T-18/12) 2012/C 80/36 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Association Nationale Interprofessionnelle du Bétail et des Viandes (Interbev) (Париж, Франция) (представители: P. Morrier и A. Bouviala, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 13 юли 2011 г., държавна помощ SA.14.974 (C 46/2003) — Франция — по отношение на вноските в полза на INTERBEV, C(2011) 4923 окончателен, все още непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз, доколкото с това решение се квалифицират като държавни помощи осъществяваните от INTERBEV между 1996 г. и 2004 г. дейности в областта на рекламата, рекламното намаление, техническата помощ и научноизследователската и развойна дейност, от една страна, и разширените доброволни вноски, които се използват за финансиране на тези дейности, като ресурси на държавата, представляващи съставна част от посочените по-горе мерки за държавна помощ, от друга страна, — при условията на евентуалност, да отмени решението на Европейската комисия от 13 юли 2011 г., държавна помощ SA.14.974 (C 46/2003) — Франция — по отношение на вноските в полза на INTERBEV, C(2011) 4923 окончателен, все още непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз, доколкото то приканва националните юрисдикции да пристъпят към възстановяване на разширените доброволни вноски (обжалваното решение, точки 201 и 202), — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания. 1. Първо правно основание, изведено от непълни мотиви на обжалваното решение с оглед на член 296 от ДФЕС и по-специално на условията, отнасящи се: i) до селективно икономическо предимство в полза на операторите в говедовъдството и овцевъдството, ii) до държавния произход на дейностите, осъществявани от жалбоподателя, iii) до нарушението на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки, и iv) до задължителната връзка между дейностите, осъществявани от жалбоподателя, и разширените доброволни вноски, наричани също задължителни доброволни вноски, събирани между 1996 г. и 2004 г. 2. Второ правно основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото дейностите, осъществявани от жалбоподателя между 1996 г. и 2004 г.: — не можели да се припишат на държавата и разширените доброволни вноски, които те са финансирали, не съставлявали ресурси на държавата и изобщо не можели да се припишат на френската държава, — не съставлявали икономическо предимство за един или повече бенефициери, — не засягали дори потенциално конкуренцията и търговията между държавите членки. 3. Трето правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, изведено от явна грешка в преценката що се отнася до наличието на задължителна връзка по предназначение между разширените доброволни вноски и дейностите, провеждани от жалбоподателя. 4. Четвърто правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност спрямо предходното, изведено от явна грешка в преценката що се отнася до последиците, които националният съд следвало да изведе от липсата на уведомление за разширените доброволни вноски. В точка 202 от обжалваното решение Комисията насърчавала националните съдилища да разпоредят възстановяването на разширените доброволни вноски и да обявят за недействителни помощите, и заинтересованите лица да сезират националния съд, въпреки че националният съд не бил длъжен да разпореди възстановяването на помощите и на разширените доброволни вноски поради факта, че такова възстановяване е неподходящо и практически невъзможно.
bg	caselaw	EU	23.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 357/8 Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Laufen Austria/Комисия (Дело T-411/10 RENV) (1) ((Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП - Глоби - Солидарно наложена глоба на дружество майка и на дъщерното му дружество - Таван от 10 % от оборота - Изчисляване на тавана при отчитане само на оборота на дъщерното дружество за периода на нарушението, предшестващ придобиването му от дружеството майка)) (2017/C 357/09) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Laufen Austria AG (Вилхелмсбург, Австрия) (представител: E. Navarro Varona, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, F. Jimeno Fernández и F. Castilla Contreras) Предмет Искане по член 263 ДФЕС, от една страна, за частична отмяна на Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39092 — Оборудване за баня) и, от друга страна, за намаляване на размера на глобата, наложена с това решение на жалбоподателя Диспозитив 1) Определя на 4 788 001 EUR размера на частта, за която Laufen Austria AG носи самостоятелно отговорност, от наложената му глоба за извършеното нарушение в периода от 12 октомври 1994 г. до 28 октомври 1999 г. 2) Laufen Austria и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски в производствата пред Общия съд и Съда. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/44 Определение на Общия съд от 9 юни 2016 г. — IREPA/Комисия и Сметна палата (Дело T-825/14) (1) ((Жалба за отмяна - Рибарство - Италианска национална програма за събиране на данни в риболовния сектор за периода 2009-2010 г. - Събиране на част от авансите, изплатени на жалбоподателя - Предварителен доклад на Сметната палата - Неподлежащ на обжалване акт - Подготвителен акт - Писма за предварително уведомяване - Дебитно известие - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Липса на пряко засягане - Недопустимост)) (2016/C 270/50) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Istituto di ricerche economiche per la pesca e l’acquacoltura — IREPA Onlus (Салерно, Италия) (представител: F. Tedeschini, avocat) Ответници: Европейска комисия (представители: F. Moro, D. Nardi и K. Walkerová), и Сметна палата на Европейския съюз (представители: F. Moro, N. Scafarto и L. Massocchi) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението, съдържащо се в дебитно известие от 30 септември 2014 г., издадено от Европейската комисия с цел събиране на сумата 458 347,35 EUR, на доклада на Сметната палата от 27 февруари 2013 г., на писмата на Комисията от 12 юли 2013 г. и от 6 август 2014 г., и на всеки друг подготвителен, свързан с или във всички случаи произтичащ от тях акт, дори неизвестен, засягащ имущественоправното положение на жалбоподателя. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Istituto di ricerche economiche per la pesca e l’acquacoltura — IREPA Onlus понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия и от Сметната палата на Европейския съюз. (1) ОВ C 65, 23.2.2015 г.
bg	caselaw	EU	11.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/29 Решение на Общия съд от 10 ноември 2015 г. — GSA и SGI/Парламент (Дело T-321/15) (1) ((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Услуги, включващи противопожарна безопасност, оказване на помощ на хора и външно наблюдение на обекта на Европейския парламент в Брюксел - Отхвърляне на офертата на оферент - Задължение за представяне на предварително разрешение, издадено съгласно националното законодателство - Пропорционалност - Равно третиране - Принцип на отвореност - Свободно предоставяне на услуги)) (2016/C 007/39) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Gruppo Servizi Associati SpA (GSA) (Рим, Италия) и Security Guardian’s Institute (SGI) (Лувен ла Ньов, Белгия) (представител: E. van Nuffel d’Heynsbroeck, адвокат) Ответник: Европейски парламент (представители: P. López-Carceller и B. Simon) Предмет Искане за отмяна на решенията на Парламента, съдържащи се в писмото от 12 юни 2015 г., с което същият уведомява жалбоподателите, от една страна, за отхвърлянето на подадената от тях оферта в откритата процедура за възлагане на поръчка EP/DGSAFE/UIB/SER/2014-014 за услуги, включващи противопожарна безопасност, оказване на помощ на хора (област 1) и външно наблюдение (област 2) на обекта на Европейския парламент в Брюксел (ОВ 2014/S 246-433095), и от друга страна, за възлагането на тази поръчка на друг оферент. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Gruppo Servizi Associati SpA (GSA) и Security Guardian’s Institute (SGI) да заплатят съдебните разноски, включително направените във връзка с обезпечителното производство. (1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/8 Преюдициално запитване от Tatabányai Törvényszék (Унгария), постъпило на 26 май 2017 г. — Éva Nothartová/Sámson József Boldizsár (Дело C-306/17) (2017/C 269/11) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Tatabányai Törvényszék Страни в главното производство Ищец: Éva Nothartová Ответник: Sámson József Boldizsár Преюдициални въпроси Когато насрещен иск произтича от договор или факти, различни от тези, на които се основава първоначалният иск: а) единствено член 8, точка 3 от Регламент (ЕС) No 1215/2012 (1) (наричан по-нататък „Регламент Брюксел I а“) ли може да се приложи, за да се определи кой съд е компетентен да разгледа този иск, тъй като само тази разпоредба се отнася до насрещните искове, или б) член 8, точка 3 от Регламент Брюксел I а се отнася единствено до насрещните искове, произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск и поради тази причина не може да се приложи за насрещните искове, които не произтичат от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, поради което въз основа на останалите правила за компетентност по Регламент Брюксел I а за тези последни насрещни искове трябва да се приеме, че съдът, компетентен да разгледа първоначалния иск, е компетентен да разгледа и насрещния иск? (1) Регламент (ЕС) No 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351., стр. 1).
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/8 Решение на Съда (девети състав) от 2 март 2017 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Дело C-160/16) (1) ((Неизпълнение на задължения на държава членка - Енергийна политика - Енергийни характеристики на сградите - Директива 2010/31/ЕС - Член 5, параграф 2 - Доклад относно равнищата на оптимални разходи)) (2017/C 121/11) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и K. Talabér-Ritz) Ответник: Република Гърция (представител: N. Dafniou) Диспозитив 1) Като не е представила доклад относно равнищата на оптимални разходи, предвиден в член 5, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, който е трябвало да бъде съставен съгласно разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) No 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 г. за допълване на Директива 2010/31, с който се създава сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2010/31. 2) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 251, 11.7.2016 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юни 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия (Дело C-10/10) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно движение на капитали - Възможност за приспадане на даренията, направени в полза на научноизследователски и образователни организации - Ограничаване на възможността за приспадане до даренията в полза на местни организации) 2011/C 232/12 Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Mölls) Ответник: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 56 ЕО и на член 40 от Споразумението от 2 май 1992 г. за Европейското икономическо пространство (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 3) — Национална правна уредба, съгласно която предвиденото при даренията в полза на публични научноизследователски и образователни организации данъчно предимство се предоставя само когато получателят на дарението е установен на територията на страната. Диспозитив 1. Като е разрешила данъчно приспадане на даренията за научноизследователски и образователни организации само когато тези организации са установени в Австрия, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. 2. Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 63 от 13.3.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/39 Жалба, подадена на 17 юли 2009 г. — Verband Deutscher Prädikats- und Qualitätsweingüter/СХВП (GG) (Дело T-278/09) 2009/C 220/82 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Verband Deutscher Prädikats- und Qualitätsweingüter eV (Gau-Algesheim, Германия) (представител: Rechtsanwalt N. Schindler) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 30 април 2009 г. (преписка No R 1568/2008-1), — да се осъди СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „GG“ за стоки от клас 33 (заявка за регистрация No 6 388 284) Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 75 поради липса на достатъчно мотивиране на решението и на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като заявената марка притежава изисквания отличителен характер и не е необходимо да се запазва възможност за свободното ѝ ползване (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	6.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/29 Иск, предявен на 12 юли 2007 г. — U/Комисия (Дело F-69/07) (2007/C 235/53) Език на производството: френски Страни Ищец: Virag Sandor (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отменят решения на Комисията, с които се определят условията за наемане на ищеца в качеството на договорно нает служител, тъй като от една страна те предвиждат прилагане на условието, съдържащо се в член 100 от Условията за работа на другите служители (наричани по-нататък „УРС“) и в член 1 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „правилникът“), и от друга страна определят срока на договора от 16 септември 2006 г. до 15 септември 2009 г.; — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи След като работил за Комисията от 1 май 2001 г. до 15 септември 2006 г. в качеството на местен служител и служител със спомагателни функции по силата на 14 различни последователни договори за наемане с определен срок, ищецът бил назначен като договорно нает служител за периода между 16 септември 2006 г. и 15 септември 2009 г. Тъй като медицинският преглед, направен преди назначаването на работа, показал, че ищецът страда от болест, органът, оправомощен да сключва договори, приложил условието, предвидено в член 100 от УРС и в член 1 от приложение VIII към правилника. В подкрепа на иска си ищецът на първо място изтъква, че като ограничила срока на неговия договор на договорно нает служител, Комисията нарушила принципа за стабилност на заетостта, така както произтича от общите принципи на правото, свързани със закрилата на работниците. Субсидиарно той се позовава на незаконосъобразност на член 88 от УРС. Освен това ищецът поддържа, че разпоредбата, съдържаща условие във връзка с отпускането на гарантираните обезщетения за инвалидност или при смърт, нарушава обхвата на член 100 от УРС, доколкото администрацията му налага нов период на изключване от 5 години, въпреки че той е на служба в Комисията от 1 май 2001 г. Субсидиарно той се позовава на незаконосъобразност на член 100 от УРС.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/42 Определение на Първоинстанционния съд от 14 юли 2008 г. — Calebus/Комисия (Дело T-366/06) (1) (Жалба за отмяна - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Решение 2006/613/ЕО - Списък на местообитанията със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район - Обжалваем акт - Липса на пряко засягане - Недопустимост) (2008/C 223/72) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Calebus, SA (Almería, Испания) (представител: R. Bocanegra Sierra, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: A. Alcover San Pedro и D. Recchia) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: F. Díez Moreno, abogado del Estado) Предмет Искане за частична отмяна на Решение 2006/613/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета списък на местообитанията със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район (ОВ L 259, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 21), доколкото определя като местообитание със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район територията наречена „Ramblas de Gergal, Tabernas y Sur de Sierra Alhamilla“, на която се намира терен на жалбоподателя. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Calebus, SA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията. 3) Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 20, 27.1.2007 г.
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/5 Решение на Съда (втори състав) от 19 март 2009 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Mitsui & Co. Deutschland GmbH/Hauptzollamt Düsseldorf (Дело C-256/07) (1) (Митнически кодекс на Общността - Възстановяване на митнически сборове - Член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) - Митническа стойност - Регламент (ЕИО) No 2454/93 - Член 145, параграфи 2 и 3 - Отчитане на плащанията, извършени от продавача в изпълнение на предвидено в договора за покупко-продажба задължение за гаранция, в рамките на определянето на митническата стойност - Прилагане във времето - Материалноправни норми - Процесуални правила - Обратно действие на норма - Валидност) 2009/C 113/08 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Ищец: Mitsui & Co. Deutschland GmbH. Ответник: Hauptzollamt Düsseldorf Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), както и на член 145, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), съответно изменен с Регламент (ЕО) No 444/2002 на Комисията от 11 март 2002 година (ОВ L 68, стp. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 14, стр. 237) — Валидност на тези последни разпоредби, доколкото те се прилагат с обратна сила и за вносители, за които митническата декларация е приета преди влизането в сила на Регламент (ЕО) No 444/2002 на Комисията — Отчитане на плащанията, извършени от продавача в изпълнение на предвидено в договора за покупко-продажба задължение за гаранция, в рамките на определянето на митническата стойност на внесените стоки, с цел обезщетяване на купувача за разходите, настъпили в резултат на гаранционните услуги, които последният е трябвало да предостави на собствените си купувачи поради дефектния характер на стоките. Диспозитив 1. Член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както и член 145, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент No 2913/92, съответно изменен с Регламент (ЕО) No 444/2002 на Комисията от 11 март 2002 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато недостатъците на стоките, разкрити след пускането в свободно обръщение на тези стоки, за които обаче е доказано, че са съществували преди него, дават възможност за последващи възстановявания на продавача производител в полза на купувача по силата на договорно задължение за гаранция, като тези възстановявания съответстват на фактурираните от собствените му разпространители разходи за ремонт, такива възстановявания могат да доведат до намаляване на договорната стойност на посочените стоки и следователно на тяхната митническа стойност, която стойност е декларирана въз основа на първоначално договорената между продавача производител и купувача цена. 2. Член 145, параграфи 2 и 3 от Регламент No 2454/93, съответно изменен с Регламент No 444/2002, не се прилага за операции по внос, митническите декларации за които са приети преди 19 март 2002 г. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/22 Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 16 ноември 2010 г. — Ministero dell’Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate/Safilo Spa (Дело C-529/10) () 2011/C 30/36 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Жалбоподатели: Ministero dell’Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate Ответник: Safilo Spa Преюдициални въпроси 1. Дали принципът за борба със злоупотребата с права в данъчната област, определен в Решение по дело C-255/02, Halifax и др., и в Решение по дело C-425/06, Part Service, е основен принцип на общностното право, който се прилага единствено в областта на хармонизираните данъци и в областите, уредени от норми на вторичното общностно право, или се разпростира — като хипотеза на злоупотреба с основни свободи — към областта на нехармонизираните данъци като преките данъците, когато облагането има за предмет транснационални икономически факти като придобиването от дружество на права на плодоползване върху акции на друго дружество, чието седалище е в друга държава членка или в трета държава? 2. Независимо от отговора на предходния въпрос, има ли общностен интерес от възможността на държавите членки да предвидят подходящи средства за борба срещу избягването на данъци в областта на нехармонизираните данъци; дали неприлагането — в рамките на мярка за амнистия — на принципа на злоупотребата с право, признат и като национална правна норма, възпрепятства подобен интерес и дали в подобен случай има нарушение на принципите, произтичащи от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз? 3. Дали принципите, уреждащи единния пазар, съдържат освен забрана да се предвиждат извънредни мерки за пълен отказ от данъчното вземане и забрана на извънредна мярка за уреждане на данъчни спорове, която е с ограничена приложимост във времето и зависи от заплащането само на част от дължимия данък, която е значително по-ниска от целия размер на последния? 4. Дали принципът за недопускане на дискриминация и правната уредба в областта на държавните помощи възпрепятстват разглеждания в настоящото дело режим за уреждане на данъчните спорове? 5. Дали принципът за ефективно прилагане на общностното право възпрепятства извънредна и ограничена във времето процесуална норма, която изключва контрола за законосъобразност (и по-специално контрола за правилно тълкуване и прилагане на общностното право) от компетентността на юрисдикцията, която действа като последна инстанция, и която е длъжна да отправя до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси за валидност или за тълкуване?
bg	caselaw	EU	9.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 116/21 Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 14 март 2008 г. — Buczek Automotive/Комисия (Дело T-1/08 R) (Обезпечително производство - Молба за спиране на изпълнението - Допустимост - Липса на неотложност) (2008/C 116/38) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Buczek Automotive sp. z o.o. (Sosnowiec, Полша) (представители: първоначално T. Gackowski, впоследствие D. Szlachetko-Reiter, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: K. Gross, M. Kaduczak и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2007) 5087 окончателен на Комисията от 23 октомври 2007 г. относно държавна помощ C 23/2006 (ex NN 35/2006), предоставена от Република Полша на Grupa Technologie Buczek, производител на стомана. Диспозитив 1) Отхвърля молбата. 2) Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	27.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/27 Преюдициално запитване от Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana (Италия), постъпило на 22 януари 2015 г. — Pippo Pizzo/CRGT srl (Дело C-27/15) (2015/C 138/39) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana Страни в главното производство Жалбоподател: Pippo Pizzo Ответник: CRGT srl Преюдициални въпроси 1) Трябва ли членове 47 и 48 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното по-горе италианско законодателство, която позволява частично използване на ресурсите на други предприятия при посочените по-горе условия по отношение на услугите? 2) Принципите на правото на Европейския съюз, а именно принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност допускат ли разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде отстранено от участие в публична процедура предприятие, което не е знаело за съществуването на задължение да извърши плащане на определена сума за допускане до участие в посочената процедура, тъй като това задължение не е изрично посочено в обявлението за възлагане на обществена поръчка, като неизпълнението на въпросното задължение се санкционира с отстраняване, независимо че съществуването му не следва категорично от буквалното съдържание на закона, действащ в тази държава членка, но все пак може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се изразява в разширителното тълкуване на разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на нормативното съдържание на обявлението за възлагане на обществена поръчка? (1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/10 Решение на Съда (седми състав) от 1 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Conseil de prud'hommes de Paris — Франция) — O/Bio Philippe Auguste SARL (Дело C-432/14) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Член 2, параграфи 1 и 2, буква a) - Различно третиране на основание възраст - Сравнимост на положенията - Плащане на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор, предназначено да компенсира несигурността - Изключение за младежите, работещи през своята училищна или университетска ваканция)) (2015/C 381/11) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil de prud'hommes de Paris Страни в главното производство Ищец: O Ответник: Bio Philippe Auguste SARL Диспозитив Принципът на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта, провъзгласен в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и конкретизиран с Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, според което обезщетение при прекратяване на договора, изплащано като добавка към заплатата след изтичането на срочен трудов договор, когато трудовите правоотношения не се запазват в рамките на договор за неопределено време, не се дължи, ако договорът е сключен с младеж за период, който обхваща неговата училищна или университетска ваканция. (1) ОВ C 431 от 1.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/58 Жалба, подадена на 30 април 2014 г. — Mat Foundries Europe/Комисия (Дело T-309/14) 2014/C 223/60 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mat Foundries Europe GmbH (Нойнкирхен, Германия) (представители: D. Greinacher, J. Martin и B. Scholtka, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — на основание член 263, параграф 1 ДФЕС да отмени решението на Комисията за откриване на официална процедура по разследване срещу Федерална република Германия във връзка с подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и от рудничен газ съгласно Gesetz für den Vorrang Erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители — държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) от 18 декември 2013 г., публикувано в Официален вестник на ЕС от 7 февруари 2014 г., C 37, стр. 73, доколкото Комисията квалифицира особения компенсационен режим по членове 40 и 41 от EEG като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, — на основание член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на член 107 ДФЕС Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е квалифицирала като помощ насърчаването на електроенергията от възобновяеми източници чрез системата за допълнителна такса, както и особения компенсационен режим за намалена допълнителна такса по EEG и поради това не е трябвало да открива официална процедура по разследване. — Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия. — Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение. — По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG. 2. Второ правно основание: нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания Жалбоподателят твърди, че с приемането на решението Комисията е нарушила и принципа за защита на оправданите правни очаквания. Германското законодателство за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници вече е било предмет на задълбочена проверка за наличие на държавна помощ. При тази проверка през 2002 г. Комисията е стигнала до извода, че то не е свързано с прехвърляне на държавни ресурси. Тъй като в това отношение EEG от 2012 г. не съдържа съществени изменения спрямо тогава действалата правна уредба, то засегнатите стопански субекти би трябвало да очакват не повторна проверка, а че съществуващите правила ще продължат да се прилагат. 3. Трето правно основание: злоупотреба с власт В заключение жалбоподателят смята, че Комисията е злоупотребила с предоставеното ѝ в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС право на свободна преценка. С откриването на процедура по разследване Комисията има за основна цел да хармонизира насърчаването на електроенергията от възобновяеми източници. Тази основна цел се проявява и в новия проект на Насоки за държавни помощи в областта на енергетиката и околната среда, в които Комисията за първи път установява подробни правила за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. За да постигне хармонизация обаче, Комисията би трябвало да приложи предвидената за тази цел процедура за сближаване на законодателствата по членове 116 ДФЕС и 117 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/44 Определение на председателя на Общия съд от 21 септември 2015 г. — Eden Green Vivai Piante di Verdesca Giuseppe и др./Комисия (Дело T-437/15 R) ((Обезпечително производство - Селско стопанство - Защита срещу вредителите по растенията - Мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в Европейския съюз на бактерията Xylella fastidiosa - Молба за спиране на изпълнението - Неспазване на изискванията за форма - Недопустимост)) (2015/C 381/53) Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Eden Green Vivai Piante di Verdesca Giuseppe (Копертино, Италия) и 37 други жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение към определението (представител: G. Manelli, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и I. Galindo Martín) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 на Комисията от 18 май 2015 година относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa (Wells et al.) в Съюза (ОВ L 125, стр. 36) Диспозитив 1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2) Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/30 Решение на Общия съд от 8 октомври 2014 г. — Alouminion/Комисия (Дело T-542/11) (1) ((Държавни помощи - Алуминий - Намалена тарифа за електроенергия, предоставена по договор - Решение, с което помощта се обявява за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар - Прекратяване на договора - Спиране от съда при обезпечително производство на последиците от прекратяването на договора - Нова помощ)) 2014/C 421/41 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Alouminion AE (Maroussi, Гърция) (представители: G. Dellis, N. Korogiannakis, E. Chrysafis, D. Diakopoulos и N. Keramidas, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou, É. Gippini Fournier, подпомагани от V. Chatzopoulos, адвокат) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) (Атина, Гърция) (представители: E. Bourtzalas, D. Waelbroeck, A. Oikonomou, E. Salaka и C. Synodinos, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ SA.26117 — C 2/10 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA (ОВ L 166, 2012 г., стр. 83) Диспозитив 1) Отменя Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ SA.26117 — C 2/2010 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA. 2) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Alouminion AE. 3) Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 370, 17.12.2011 г.
bg	caselaw	EU	19.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 475/14 Определение на председателя на Съда от 23 септември 2016 г. (преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Constanţa — Румъния) — Maria Bosneaga/Instituția Prefectului — окръг Constanța — Serviciul Public Comunitar Regim Permise de Conducere și Înmatriculare a Vehiculelor (Дело C-235/15) (1) (2016/C 475/22) Език на производството: румънски Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 270, 17.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/28 Жалба, подадена на 8 декември 2008 г. — Tuzzi fashion/СХВП — El Corte Inglés (Emidio Tucci) (Дело T-535/08) (2009/C 55/52) Език, на който е подадена жалбата: английски Страни Жалбоподател: Tuzzi fashion GmbH (Fulda, Германия) (представители: R. Kunze и G. Würtenberger, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 23 септември 2008 г. по преписка R 1561/2007-2 и — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „Emidio Tucci“, за стоки от клас 25 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Германска словна марка „TUZZI“, регистрирана под No 1 078 843 за стоки от клас 25; международна словна марка „TUZZI“, регистрирана под No 496 835 с действие в Австрия, Франция, страните от Бенелюкс и Полша за стоки от клас 25; наименование на дружеството „TUZZI FASHION GMBH“, използвано в Германия при търговията с облекло. Решение на отдела по споровете: Отхвърля изцяло възражението Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграфи 1 и 4 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че е налице вероятност от объркване между разглежданите марки; нарушение на член 73 от Регламент No 40/94, тъй като апелативният състав не е разгледал обстойно изложените от жалбоподателя доводи и не е изложил обективно мотивите, въз основа на които постановява решението си; Нарушение на член 74 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав не се е ограничил в разглеждане на изложените от страните факти, доказателствата и доводи; Нарушение на член 79 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като при преценката на търсената от жалбоподателя защита на нарушени права апелативният състав не е взел предвид признатите в държавите-членки общи принципи на процесуалното право.
bg	caselaw	EU	6.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/13 Определение на Първоинстанционния съд от 25 март 2009 г. — Scientific and Technological Committee of AGH и др./Комисия (Дело T-125/07) (1) (Иск за установяване на неправомерно бездействие - Технологии на подземно складиране на въглероден двуокис - Липса на позиция на Комисията - Недопустимост) 2009/C 129/23 Език на производството: полски Страни Ищци: Scientific and Technological Committee of AGH University of Science and Technology (Краков, Полша); Europejskie Stowarzyszenie Ochrony Środowiska (Краков); Przedsiębiorstwo Usług Geologiczno — Wiertniczych Chemkop-Geowiert sp. z o.o. (Краков); Stowarzyszenie Obrony Środowiska (Краков); Fundacja Partnerstwo dla Środowiska (Краков); Niezależne Forum Ochrony Biosfery Ziemi (Skawina, Полша); Jan Adamczyk (Краков) и Emanuel Lipartowski (Краков) (представители: първоначално A. Żuraniewski, след това M. Rogoziński и B. Balcerzak, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: A. Alcover San Pedro и M. Kaduczak) Предмет Иск за установяване на неправомерно бездействие, насочен към това да се установи неправомерното бездействие на Комисията, поради това, че последната се е въздържала, от една страна, да вземе позиция по проблемите относно рисковете за населението на Европейския съюз, свързани с подземното складиране на въглероден двуокис и неговото прехвърляне от геоложки обекти към земната повърхност и, от друга страна, да вземе действителни мерки за защитата на живота на населението и на околната среда Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Осъжда Scientific and Technological Committee of AGH University of Science and Technology, Europejskie Stowarzyszenie Ochrony Środowiska, Przedsiębiorstwo Usług Geologiczno — Wiertniczych Chemkop-Geowiert sp. z o.o., Stowarzyszenie Obrony Środowiska, Fundacja Partnerstwo dla Środowiska, Niezależne Forum Ochrony Biosfery Ziemi, г-н Jan Adamczyk и г-н Emanuel Lipartowski да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.
bg	caselaw	EU	8.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 273/8 Определение на Общия съд от 4 юли 2012 г. — TME/Комисия (Дело T-329/11) (1) (Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка за рехабилитацията на пречиствателната станция за отпадни води на Букурещ, съвместно финансирана от структурните фондове по ИСПА - Твърдение за нередовност на решението на румънските власти, с което се отхвърля отправеното от жалбоподателя предложение - Отказ на Комисията да открие процедура за финансови корекции срещу Румъния - Явна недопустимост) 2012/C 273/13 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: TME SpA — Termomeccanica Ecologia (Милано, Италия) (представители: C. Malinconico, S. Fidanzia и A. Gigliola) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Aresu и P. van Nuffel) Предмет От една страна, искане за отмяна на писмото на Комисията от 20 април 2011 г. с предмет оплакване от страна на дружеството TME SpA за нарушения на правото на Европейския съюз от страна на Румъния в рамките на проекта „Bucharest Wastewater Treatment Plant Rehabilitation: Stage I ISPA 2004/RO/16/P/PE/003-03“, свързан с рехабилитацията на пречиствателната станция за отпадни води на Букурещ (D(2011)REGIO.B3/MAD), и от друга страна, искане за присъждане на обезщетение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2. TME SpA — Termomeccanica Ecologia, понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/5 Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo, Испания) — производство, образувано по инициатива на Compañía Española de Comercialización de Aceite SA (Дело C-505/07) (1) (Преюдициално запитване - Обща организация на пазара на мазнини и масла - Регламент No 136/66/ЕИО - Член 12а - Съхраняване на зехтин без финансиране от Общността - Правомощия на националните органи в областта на конкуренцията) 2009/C 282/07 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Supremo Страни в главното производство Жалбоподател: Compañía Española de Comercialización de Aceite SA В присъствието на: Asociación Española de la Industria y Comercio Exportador de Aceite de Oliva (Asoliva), Asociación Nacional de Industriales Envasadores y Refinadores de Aceites Comestibles (Anierac), Administración del Estado Предмет Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 12а от Регламент No 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 година относно създаването на обща организация на пазара на мазнини и масла (ОВ 172, стр. 3025) в редакцията на Регламент 1638/98 (ОВ L 210, стр. 32), на Регламент (ЕО) No 952/97 на Съвета от 20 май 1997 година относно обединенията и сдруженията на производителите (ОВ L 142, стр. 30) и на Регламент No 26 относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти (ОВ 30, стр. 993) — Понятие за „одобрен орган“ — Понятие за обединения и сдружения на производители — Съхранение Диспозитив 1. Акционерно дружество, чийто капитал в по-голямата си част е собственост на производители на зехтин, маслобойни и кооперации на маслинопроизводители, а останалата част е собственост на финансови институции, може да се включи в понятието за организация по смисъла на член 12а от Регламент No 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 година относно създаването на обща организация на пазара на мазнини и масла, изменен с Регламент (ЕО) No 1638/98 на Съвета от 20 юли 1998 г., на която може да се разреши да сключва договор за съхранение на зехтин в частен склад на основание на този член, ако са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия. 2. „Одобрението от държавата“, с което трябва да разполагат организациите по смисъла на член 12а от Регламент No 136/66, изменен с Регламент No 1638/98, може да се получи в рамките на заявление за индивидуално изключение („разрешение“), подадено до националните органи в областта на конкуренцията, при условие че тези органи разполагат с ефективни средства, позволяващи при спазване на законовите изисквания да се провери способността на подалата заявление организация да извършва съхраняване на зехтин в частен склад. 3. Член 12а от Регламент No 136/66, изменен с Регламент No 1638/98, допуска договорен и финансиран по частен път механизъм за изкупуване и съхраняване на зехтин, за който механизъм не е била приложена процедурата за даване на разрешение, на която се позовава тази разпоредба. 4. Националните органи в областта на конкуренцията могат да приложат националното конкурентно право към споразумение, което може да засегне пазара на зехтин в общностен мащаб, стига да се въздържат, от една страна, от приемане на всякакви мерки, които са от естество да дерогират или да накърнят общата организация на пазара на зехтин, и от друга страна, от приемане на решение, което противоречи на решението на Комисията или създава опасност от подобно противоречие. (1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/3 Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2007 г. (преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato — Италия) — Ministero dell'Industria, del Commercio et dell'Artigianato/Lucchini Siderurgica SpA (Дело C-119/05) (1) (Държавни помощи - ЕОВС - Стоманодобивна промишленост - Помощ, обявена за несъвместима с общия пазар - Възстановяване - Сила на пресъдено нещо на решение на национална юрисдикция) (2007/C 211/04) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Ищец: Ministero dell'Industria, del Commercio et dell'Artigianato Ответник: Lucchini Siderurgica SpA Предмет Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Възстановяване на държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар и противоречаща на Решение No 3484/85/ЕОВС на Комисията от 27 ноември 1985 г. за установяване на правила на Общността за помощите за стоманодобивната промишленост (ОВ L 340, стр. 1 — Задължение на държавата-членка да събере обратно сумата на държавната помощ въпреки съдебно решение в обратния смисъл, ползващо се със сила на пресъдено нещо Диспозитив Общностното право се противопоставя на прилагането на разпоредба на националното право, която урежда принципа на сила на пресъдено нещо, като член 2909 от италианския Граждански кодекс (Codice civile), доколкото прилагането й възпрепятства възстановяването на държавна помощ, отпусната в нарушение на общностното право и чиято несъвместимост с общия пазар е установена с решение на Комисията на Европейските общности, което е станало окончателно. (1) ОВ C 132, 28.5.2005 г.
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/27 Жалба, подадена на 8 ноември 2013 г. — H.P. Gauff Ingenieure/СХВП — Gauff (Gauff THE ENGINEERS WITH THE BROADER VIEW) (Дело T-586/13) 2014/C 24/49 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: H.P. Gauff Ingenieure GmbH & Co. KG — JBG (Нюрнберг, Германия) (представител: G. Schneider-Rothhaar, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Gauff GmbH & Co. Engineering KG (Нюрнберг, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 септември 2013 г. (преписка R 118/2013-1), — да върне делото на СХВП с указания за възстановяне на предишното положение (restitutio in integrum), — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително направените в хода на производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „Gauff THE ENGINEERS WITH THE BROADER VIEW“ за стоки и услуги от класове 11, 19, 36, 37, 39, 40, 41 и 42 — Заявка за регистрация на марка на Общността No 10 028 082 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Gauff GmbH & Co. Engineering KG Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка и словна марка на Общността „Gauff“ и германска фигуративна марка и фигуративна марка на Общността „GAUFF“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 37, 39, 40, 41, 42 и 44 Решение на отдела по споровете: Уважава отчасти възражението. Решение на апелативния състав: Отхвърля искането за възстановяне на предишното положение (restitutio in integrum), както и жалбата като недопустима. Изложени правни основания: нарушение на член 81 от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	13.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/4 Решение на Съда (втори състав) от 11 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — bpost SA/Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Дело C-340/13) (1) ((Преюдициално запитване - Пощенски услуги - Директива 97/67/ЕО - Член 12 - Доставчик на универсална услуга - Количествени отстъпки - Прилагане спрямо посредници, прегрупиращи пощенски пратки - Задължение за недопускане на дискриминация)) (2015/C 118/05) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Жалбоподател: bpost SA Ответник: Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) Диспозитив Принципът на недопускане на дискриминация по отношение на тарифите, предвиден в член 12 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска система на количествена отстъпка по подател, каквато е разглежданата в главното производство. (1) ОВ C 233, 10.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	27.3.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/15 Иск, предявен на 12 януари 2010 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-19/10) 2010/C 80/27 Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: P. Oliver и S. Mortoni) Ответник: Италианска република Искания на ищеца — да се установи, че като не е приела националните мерки за привеждане в действие на член 12 от Регламент (ЕО) No 273/2004 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества, не е информирала Комисията за тези мерки в съответствие с член 16 от същия регламент и не е приела националните мерки за привеждане в действие на член 31 от Регламент (ЕО) No 111/2005 (2) на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите, Италианската република не е изпълнила задълженията си по смисъла на горепосочените регламенти; — да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регламент No 273/2004 е влязъл в сила на 18 август 2005 г. Регламент No 111/2005 е влязъл в сила на 15 февруари 2005 г. и се прилага от 18 август 2005 г. Тъй като не е получила уведомление за разпоредбите, които Италия е длъжна да приеме по силата на член 12 от Регламент No 273/2004 и на член 31 от Регламент No 111/2005 и не е получила никаква информация от Италианската република, която да ѝ позволи да приеме, че необходимите мерки са били приети в действителност, Комисията счита че Италианската република не е приела тези мерки и по този начин не е изпълнила задълженията си по Регламент No 273/2004 и Регламент No 111/2005. (1) ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 183. (2) ОВ L 22, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 114.
bg	caselaw	EU	21.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 377/16 Жалба, подадена на 13 септември 2013 г. — Seatech International и др./Комисия (Дело T-500/13) 2013/C 377/38 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Seatech International, Inc. (Картахена, Колумбия); Tuna Atlantic, Ltda (Картахена); и Comextun, Ltda (Картахена) (представител: адв. F. Foucault) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 672/2013 на Комисията от 15 юли 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) No 468/2010 за съставяне на списък на ЕС на корабите, извършващи незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, доколкото в него корабът „Marta Lucia R“ е посочен сред корабите, извършващи ННН риболов. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват, че корабът „Marta Lucia R“ бил заличен от изготвения от Междуамериканската комисия за тропическа риба тон списък на корабите, за които се счита, че извършват незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, и поради това този кораб трябвало да бъде заличен и от списъка на Европейския съюз на корабите, извършващи такъв риболов.
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/26 Преюдициално запитване, отправено от Obersten Patent- und Markensenats (Австрия) на 14 ноември 2007 г. — Silberquelle GmbH/Maselli-Strickmode GmbH (Дело C-495/07) (2008/C 22/51) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Oberster Patent- und Markensenat Страни в главното производство Жалбоподател: Silberquelle GmbH Ответник: Maselli Strickmode GmbH Преюдициален въпрос Трябва ли член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 година (89/104/ЕИО) за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директивата за марките) (1) да се тълкуват в смисъл, че дадена марка е предмет на реално използване, ако тя се използва за стоки (в случая: безалкохолни напитки), които се предоставят безвъзмездно от притежателя на марката на купувачите на други продавани от него стоки (в случая: текстилни) след сключването на договора за покупко-продажба? (1) ОВ L 40, стр. 1.
bg	caselaw	EU	6.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 101/20 Жалба, подадена на 21 януари 2013 г. — Cactus/СХВП — Del Rio Rodríguez (CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ) (Дело T-24/13) 2013/C 101/43 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Cactus SA (Bertrange, Люксембург) (представител: K. Manhaeve, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Isabel Del Rio Rodríguez (Малага, Испания) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав от 19 октомври 2012 г.; — да осъди ответника, а евентуално и Isabel Del Rio Rodriguez, да заплатят солидарно съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“ за стоки и услуги от класове 31, 39 и 44 — заявка за марка на Общността No 8 489 643. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „CACTUS“, регистрирана под No 963 694 за стоки и услуги от класове 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 16, 18, 20, 21, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 39, 41 и 42. Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението и отхвърля частично жалбата. Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение и отхвърля изцяло възражението. Изложени правни основания: нарушение на член 76, параграфи 1 и 2 и член 75 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/37 Жалба, подадена на 21 септември 2010 г. — Häfele/СХВП („Mixfront“) (Дело T-425/10) () 2010/C 317/67 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Häfele GmbH & Co. KG (Nagold, Германия) (представители: M. Eck и J. Dönch, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение No R 338/2010-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 юни 2010 г., — да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Mixfront“ за стоки от класове 6 и 20 Решение на проверителя: отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като посочената марка на Общността имала отличителен характер, не била описателна и наименованието ѝ не било обичайно означение. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/29 Решение на Общия съд от 19 март 2010 г. — Gollnisch/Парламент (Дело T-42/06) (1) (Привилегии и имунитети - Член на Европейския парламент - Решение привилегиите и имунитетите да не се защитят - Жалба за отмяна - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество - Иск за обезщетение - Поведение, в което се упреква Парламентът - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Причинно-следствена връзка) 2010/C 134/48 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Bruno Gollnisch (Limonest, Франция) (представители: W. de Saint Just и G. Dubois, avocats) Ответник: Европейски парламент (представители: H. Krück, C. Karamarcos и A. Padowska, впоследствие H. Krück, D. Moore и A. Padowska) Предмет От една страна искане на отмяна на решението на Европейския парламент от 13 декември 2005 г. да не се защитят имунитетът и привилегиите на г-н Bruno Gollnisch, а от друга страна, искане за обезщетение за претърпените от г-н Gollnisch вреди вследствие на това решение Диспозитив 1. Основанието за постановяване на решение по същество по искането за отмяна е отпаднало. 2. Отхвърля искането за обезщетение. 3. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и две трети от направените от г-н Bruno Gollnisch съдебни разноски, включително тези по обезпечителното производство. 4. Г-н Gollnisch понася една трета от направените от него съдебни разноски, включително тези по обезпечителното производство. (1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/4 Решение на Съда (първи състав) от 16 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Rechtbank ’s-Gravenhage — Нидерландия) — Fatma Pehlivan/Staatssecretaris van Justitie (Дело C-484/07) (1) (Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Събиране на семейството - Член 7, първа алинея, първо тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране - Дете на турски работник, живяло съвместно с него в продължение на над три години, но сключило брак преди изтичането на тригодишния срок, предвиден в споменатата разпоредба - Национално право, съгласно което на това основание разрешението за пребиваване на заинтересуваното лице се оспорва) 2011/C 232/05 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank 's-Gravenhage, zittinghoudende te Roermond Страни в главното производство Жалбоподател: Fatma Pehlivan Ответник: Staatssecretaris van Justitie Предмет Преюдициално запитване — Rechtbank ’s-Gravenhage, zittinghoudende te Roermond — Тълкуване на член 7, първа алинея, първо тире от Решение No 1/80 от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция — Дете на турски работник, живяло съвместно с него в продължение на над три години, но сключило брак с турски гражданин в същия срок, без да уведоми компетентните органи за това Диспозитив Член 7, първа алинея, първо тире от Решение No 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че: — тази разпоредба не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която членът на семейството, получил надлежно разрешение да последва турски работник мигрант, който вече принадлежи към легалния пазар на труда в тази държава, губи правата, предвидени във връзка със събирането на семейството на основание на същата разпоредба, единствено поради това че след навършване на пълнолетие сключва брак, въпреки че в същото време продължава да живее с работника през първите три години от пребиваването си в приемащата държава членка, — турски гражданин, който като жалбоподателката по главното производство попада под действието на споменатата разпоредба, може надлежно да претендира за право на пребиваване в приемащата държава членка на това основание, независимо че е сключил брак преди изтичането на тригодишния срок, предвиден в първа алинея, първо тире от нея, при положение че през целия срок действително е живял под един покрив с турския работник мигрант, чрез когото е допуснат на територията на тази държава членка с оглед събирането на семейството. (1) ОВ C 8, 12.1.2008 г.
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/41 Определение на Първоинстанционния съд от 27 март 2009 г. — Alves dos Santos/Комисия (Дело T-184/08) (1) (Европейски социален фонд - Действия по обучение - Намаляване на сумата на първоначално отпуснатата финансова помощ - Жалба - Изисквания за форма - Явна недопустимост) 2009/C 141/85 Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Rui Manuel Alves dos Santos (Alvaiázere, Португалия) (представител: A. Marques Fernandes, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Guerra e Andrade и B. Kotschy) Предмет Отмяна на решението на Комисията от 4 март 2004 г., за което Rui Manuel Alves dos Santos е уведомен на 3 март 2008 г., относно намаляване на сумата на отпуснатата от Европейския социален фонд помощ на основание професионално обучение, предоставено от португалската администрация по досие No 890488 P1. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Rui Manuel Alves dos Santos да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 209, 15.08.2008 г.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/36 Жалба, подадена на 15 септември 2008 г. — Nadine Trautwein Rolf Trautwein/СХВП (Изображение на куче) (Дело T-385/08) (2008/C 313/66) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Nadine Trautwein Rolf Trautwein GbR, Research Development (Leopoldshöhe, Германия) (представители: C. Czychowski, A. Nordemann и A. Dustmann, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — Да се отменят решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 30 юни 2008 г. по преписка R 1734/2007-1, както и първоначалното решение на проверителя от 25 септември 2007 г., доколкото е отказана защита по отношение на заявката за регистрация на марка на Общността No 4829321 за стоки „кожени изделия, съдържащи се в клас 18; чанти“ от клас 18 и „фуражи/храна за животни и напитки за домашни животни“ от клас 31. — Да се допусне публикация на заявката за марка на Общността 4829321 и за тези стоки. — Да се осъди ответникът да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Изображение на куче за стоки от класове 18, 25 и 31 — заявка No 4 829 321. Решение на проверителя: Отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: Отменя обжалваното решение по отношение на „Облекло и обувки, шапки; колани“ от клас 25. Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като заявената марка не била нито непосредствено, нито изключително описателно обозначение, и разполагала с необходимия отличителен характер.